Jump to content

Dobro

Потребител
  • Мнения

    39
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Обществена Репутация

0 Bad

Относно Dobro

  • Ранг
    Отличен работник

Profile Information

  • Пол
    Мъж
  • Отговорете на въпроса
    1864
  1. Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия.” Труден е нощем пътят на тия, които ходят без светлина по него; но още по-труден е за тия, които и денем стискат очите си, неискащи да видят изгрялото слънце. А всеки, който страда, който боледува, който се мъчи в безпътица, е жаден, който не е намерил извор, от който да пие. Хората помежду си се разбират с думи - приказки - разговор - но по-силно от приказката е делото, постъпката на човека. А постъпката на тоя, който обича, е една - и на тоя, който мрази - друга, на умния и на глупавия - различна. Има нещо във всеки човек, което дава цена на всичко останало в него. На един вярват на думите, на други - не; едного обичаш, другиго не искаш да знаеш - всичко това си има причини. И силата на хората е различна. Вземете историята на нашата страна -някога имало един човек - Отец Паисий, видял той окаяното положение на народа - отишъл между него, будел го и го събудил. Помогнал на народа - това пишат всички истории. И трябва да е вярно, няма да лъжат! Но и сега народът ни е все в мъка и терзания, и сега неговото положение, като длъжник на чужденци, от всички взаимни преследвания отвътре, отдавна има нужда повече от всякога от помощ. А ето, ний имаме толкова много големци: 10 министри и 500 бивши министри и кандидати за такива, 300 народни представители и 1300 бивши народни представители; 12 владици, 150 професори, 3 ÷ 4 генерали, 5000 учители, 4000 попа, 2000 офицери, 10 000 запасни офицери, 2000 доктори, 3000 адвокати и съдии... - и нито един от тия толкова учени и много знающи хора не можаха да му дадат лек на народната душа, да събудят истината, да подтикнат будното напред да облекчат болките народни... Не искат ли?- Не - надали ще се намери днес човек, който не би искал да направи добро - ако не за друго - поне да се прослави. - Искат, но не могат. Защо? Нямат тая духовна сила, която имаше Отец Паисий в себе си-той служеше на България, когато тя политически не съществуваше, когато едва ли знаеше някой, че сме имали царство и Стр. 180/1036 господарство, служеше от все сърце, безкористно - без никаква заплата, гонен и преследван, движен само от обич към хората на родината си и с пълна вяра в бъдещето и Бога. И тъй, тоя, който служи безкористно, от обич, с пълна вяра в Бога, за успеха на своя идеал, за бъдещето - той е, който може да помогне. Нещо липсва на съвременните народни водачи - какво? - вий сами ще си отгатнете. Едно кило газ умирисва цял казан вода, но не може да я направи да гори. Лекарят трябва да знае повече от болния, С братски поздрав: Любомир
  2. (В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) АндроЛулчев На отделния индивид е позволено да забравя миналото си и да не почерпва поука от него, но за една нация, един народ, това е престъпление. Нашият народ и водачите му много бързо и много работи забравят, тъкмо това, което не трябва да забравят от нашето минало. Забрави нашият народ, че в миналото разединението, интригите, злобата, омразата сред болярите доведе турците и те ни владяха 500 години. Забравиха и не почерпиха поука от катастрофата през 1913 година. Забравиха, забравиха, много още работи забравиха... Не държат сметка за съдбоносните дни, които са, и които идат. Не виждат, че от зле вървим към по-зле. Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни. Стр. 178/1036 Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува. Някога бирници глобяваха без нищо селяните - и сега също. Някога бирници продаваха черги, котли, ниви на безценица-и сега също. Някога, кога мъжете и синовете бяха по бойните поля, забравили се кметове измъчваха, гонеха жените и децата на героите - и сега също. Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят. Някога деляха народа на спасители и предатели - и сега също. Някога имаше балами и умни - и сега делят народа. Някога нашият народ по села и градове и фронта даваше сигнал за тревога - и сега също се дава сигнал за тревога от села и градове. Някога от бойните поля, села и градове народът казваше, че му е дошло до гуша от отговорни и неотговорни фактори и мизерия ги мори, а управляющите и шефове, дошли от фронта - разбира се техният фронт беше щабът на дивизията - твърдяха, че всичко е добре и в ред и сега също - всичко е в ред. Някога политическите акробати в Търново поднесоха на Н. В. Цар Фердинанд ордени 1- ва степен с брилянти от вярната му армия и признателния народ и след това, когато той абдикира, политическите акробати взеха да се бият в гърди кой го е изпъдил и брошури писаха същите тия, които го величаеха. Сега също на Н. В. Царя поднасят дипломи, адреси, провъзгласяват го за почетен..., а Бог знае що му гласят от другата страна. Някога управниците се занимаваха с взаимни обвинения и търговия - разгърнете книгата от Ст. Омарчевски „Български управници в световната война, факти и документи”, и ще се уверите, че когато едни там долу мряха, и други тук гладуваха, нашите управници са се интересували от всичко друго: банки, търговия, посрещания, изпращания царе, кайзери, но не и за държавните работи. И сега също нашите управници се делят на племена, дебнат, взаимно обвиняват, концесии и пр., и пр., но не и за общите народни интереси мислят. Някога нашата опозиция беше разединена и позволиха по този начин да управлява едно меншинство. И сега също нашата опозиция се разправя, спори не как да защити интересите народни, а кой кого да излъже, измами, та повече мандати да вземе, т. е. повече партизани да спечели. Някога нашите управници докараха работите от късоумие дотам, че децата да бранят столицата от бащите си, които, напуснали фронта, бяха дошли край София. И сега вървим по същия път, щом правителство и опозиция забравят своя път, а се гонят, преследват, убиват и не черпят поука от миналото. Някога ний апелирахме за опомняне и вземане мерки, за да се предотвратят страшните дни и катастрофи, които идеха (разгърнете книгата „Септемврийски дни 1918 г.” от А. Лулчев, и ще се уверите) - и сега също ний апелираме към всички за опомняне, за взаимни отстъпки, търпимост, както някога казвахме, така и сега ви казваме, че грозни дни идат! Опомняне трябва от всички! Да се вслушаме в гласа на народа, защото глас народен е глас Божий! Да помним, че някога малкото камъче обърна каруцата и тогава, когато тя се обърна и топовете загърмяха край София, а картечниците зловещо защракаха край Павлово, тогава много се опомниха, отговорни фактори раздвижиха като никога, много глави се наведоха, устни и лица побледняха. Автомобили със запалени фарове чакаха да отнесат много неспокойни души и на много багажите бяха готови, стегнати, за да бягат... Стр. 179/1036 Много, много буйни юнаци, след като бяха се отървали от куршумите и гранатите на неприятеля, намериха гроба си край София... Скъпо някога платихме за нашето лекомислие. Скъпо плащаме и сега за нашето разединение и озлобление, забравяне на миналото. Някога ний предупреждавахме, предупреждаваме и сега отговорни и неотгоаорни фактори и апелираме за опомняне, за да не повтаряме както някога и сега същите грешки, защото страшни са дните, които идат, голяма е отговорността пред историята и идните поколения. Да почерпим поука от миналото, да изоставим стари пътища и методи за работа и тръгнем по новия път, по пътя на търпимостта, обичта, Христовите закони, в които човекът за човека е брат, път, по който ний - Ратниците на Свободата, вървим и зовем всичко честно и справедливо да тръгне и изградим нова утрешна България, защото не се ли опомним и сторим това, както някога, така и сега ви казваме, че страшни дни идат, безредието, робство и подялбата на България хлопат на вратата ни. Който има очи, да чете. Който има уши, да слуша. Който има сили, да ни следва и помага за изграждане на нова утрешна България.
  3. (В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) „От нашите мисли и чувства зависи бъдещето ни. Неврастенията на съвременния свят се дължи на отровата на млекопитающите животни, които хората ядат. В животните има жажда за живот и при заколването в тях се образува една ужасна отрова.” Много человеци разбират добре как да утоят едно животно за коледа, или как да отрастят един хубав сорт грозде, но да отгледат правилно едно дете, да се възсъздадат в него всичката оная вътрешна красота, която изобщо крие човешката душа в себе си - на това са способни твърде малцина. Много человеци също така знаят, че от развалената храна боли стомах - но малцина са, които мислят малко по-дълбоко да разберат, че ако несуровата храна разваля стомаха, злото чувство, омраза, ненавист, алчност развалят човешкото сърце, а и лошата мисъл разрушава ума на човека по същия начин, както всяка отрова... Стр. 177/1036 И затова всички ония гениални хора, които са идвали в света: Богочовеците, които са ставали отпосле родоначалници на религии, са се стремили тъкмо към това: да дадат на хората една здрава наука, една добра религия, която да ги учи, да им даде методи да развият добрите заложби, които се крият във всеки човек, да вземат те надмощието в неговата личност и да му станат ръководни начала в неговия живот. Но както една храна, която не стои при необходимите условия, при които трябва да се спазва, се разваля - така и науки, под влияние на користолюбие, се изопачават, а религиите - отпадат от своята първоначална чистота и става нужда да бъдат подновявани чрез твореца на „нови завети.” Всяка наука, която учи хората да се избиват, не е никаква наука и всяка религия, която разделя хората и ги кара да се мразят, не е никаква религия. Не са важни вече фразите и красивите думи. Ако орежете коренчетата на едно дърво, то изсъхва. Ако едно учение, ако една религия изгубват връзката с Истината, с живата природа, със страдащите хора, на които трябва да донесе напътствие, облекчение и светлина в пътя, това не са никакви учения, никакви религии, никакви науки! Ако един капитан не знае да избегне подводните капани - и разбива кораба - той не е никакъв капитан. Ако един лекар не може да лекува, ако един държавник не може да предвижда и жертвува себе си и да води другите с личен пример - никакъв водач не е - и от него нищо не може да се чака. Изпитвайте дърветата - и то не по листата и по красивите им цветове, които понякога са ялови - а по плода съдете за тях. Достатъчно вече сте вярвали в науки, които са ви носили само страдания, достатъчно сте се молили на тия, които не могат да ви помогнат - и сте вървели подир слепци, които са ви водили към катастрофи, страдания, беднотия, нещастия! Иде новото в света - дошло е вече и то, носи на всеки, който го е приел, любов към разумните, милост към немощните, здраве и богатство на всички.
  4. Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Когато обичаш, ти осмисляш живота си; когато хората те обичат - те осмислят твоя живот.” „Съвременното човечество се нуждае от честни управници и от честни духовници. Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност.” Най-първо човек трябаа да бъде честен и справедлив! Да бъдеш честен, значи да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. Само така човек може да се ползува от благата, които Бог му е дал, както за да може да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; да може да опита облагата, които облеклото му дава, трябва да има здраво тяло. Някои човеци приличат на пукнати стомни. Пълни ги колкото искаш - те все са празни. Това са недоволните, вечно недоволните, които сами не знаят какво искат. Стр. 176/1036 Други има, които са като здрави стомни, пълни са, но за себе си - докато го не хванеш за врата и го не понаведеш - нищо не пускат! Третите хора - те са по-редки, но те са истинските човеци - те са като извора, който постоянно блика. Той еднакво пои тия, които го харесват й тия, които му хвърлят кал и камъни, а после, изжаднели, забравили какво са правили, пият от водите му... Той минава навсякъде - пътува, търси море и по пътя си се събира с подобни на себе си, пои градини, носи живот, работи... Знай, когато работиш, Бог е с теб, когато се трудиш - хората, а когато се мъчиш - дяволът. Когато работиш, ти и ще любиш, защото Бог без любов е немислим. Но и дяволът люби. Ако любиш и оглупяваш - дяволът е в твоята любов, но ако ставаш по- мъдър - ти имаш истинската любов. Животът без любов не може да се прояви. Човек е само проводник на разумното - той не го създава сега. Щом говориш истината - по това ще познаеш, че си я казал: вътре в тебе тишина и спокойствие ще настане. Имай за Господа едно понятие, че Той е най-разумният, най-красивият, най-силният, най- добрият, Който е навсякъде и никога не умира. Помни, че щом почне да иде животът и любовта - страданията и страхът изчезват. Страхът е отклонение от правия път. Но щом дойде доброто - страхът изчезва. Затова, колкото и малка добра мисъл да ти дойде - веднага я изпълни - дай ход на доброто у тебе. И с това, без да забележиш, ти ще пораснеш духовно повече, отколкото си можел да помислиш - и много мъчнотии от всекидневния ти живот ще ти се сторят - много лесни. Бъдете светли и чисти! С братски поздрав: Любомир
  5. (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост.” „Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.” „Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа. Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си?” Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен живот в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготбвляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства. Преживели крушението на националните идеали, за постигането на които се дадоха безбройно жертви и средства, днешното поколение се видя неочаквано на един кръстопът, изоставено от своите стари водачи, на които политиката беше фалирала, и недостатъчно вярващо в новите, които искаха да си послужат с него като стъпало за бързо приближаване към високите обществени постове. Стр. 175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди. Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас. Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й. Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот. Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат достоен пример - и което е по- утешително - самата нация - достойни утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии. Не чакайте сухите чешми да протекат. Има вече нови обилни извори с чиста, кристална вода - изплакнете добре съдовете си и напивайте без страх и без стеснение! Пийте и напойте всички, които жадуват за новия живот, който носи Любов, Мир и радост за всички.
  6. (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „В съюза „Родна Защита” снощи се състоя събрание на всички родолюбиви организации (кубратисти, запасни подофицери и др.). Разискван бе въпросът за създаване срещу левите течения в страната общ фронт.” (В. „Заря” от 30 март т. г.) Събрали се родозащитници, кубратисти, юнаци и прочие „борци” и решават да отворят фронт на левичарските течения! Но хората на левичарските течения, истинските - са по затворите и в чужбина емигранти повечето. При това всяко идейно схващание подлежи на еволюция, а не е непогрешима догма. И левичарите, и десняците еднакво показаха, че обичат да си облизват пръстите, когато бъркат в меда... Нов България има свобода на мнения и всеки порядъчен човек трябва да разбере това и да толерира противника си, ако не може да го обича, както изисква Христос - Тоя, с името на Когото всички се кичат и даже имаме патент: подписани и с печати подпечатани кръщелни свидетелства. Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието, лицемерието, алчността, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на живота си, да продават чест и съвест! Отворете фронт на глада, който покруся млади души и крехки тела и ги хвърля в страшните обятия на мизерията и смъртта! Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят? Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал животът, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Стр. 174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър живот. Нека всички спазваме законите на страната, ний поне, които сме съгласни по принцип с тоя ред и строй! Въоръжете се с великата любов на Тоя, Който и в последните си земни моменти се моли за прошка на Своите врагове! Ето какво трябва нам, господа родозащитници, кубратиста, юнаци и прочие организации - обич, а не борба; обич, а не преследвания, обич и обич! Божествената любов е само, която може да изведе България на добър път. Това ви го каза и Н. В. Царят, това ви го говори разумността и предвидливостта на тия, които виждат малко повече и по- далеч от днешния ден! Любовта, взаимна помощ и уважение, толериране мненията е една необходимост днес повече от всякога! Пазете се, вие, които искате нови фронтове и насилия, да ви ги не отворят, когато ги не желаете и да ви премерят със същата мярка, с която искате вие да мерите сега! Воювайте - и помнете: каквото правите на другите - това ще ви се направи и вам. Това е казал не някой политически мъж, който сменя своите програми заедно с годишните сезони, а Тоя, Който умря на кръста за Своите идеали - и оттогава заживя в милиони сърца! А Неговите думи са самата Истина! Любомир Лулчев
  7. (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Докога ще се ширят кризи - духовна, финансова, икономическа, политическа, морална из Родна земя? Докога ще се оливат софийските тротоари с алена братска скъпа кръв? Докога ще цари този мрак, в който братът коли брата, „както турци не са ни клапи?” Докога ще лягаме, без да знаем как ще осъмнем? Докога? Докога?... Това са всекидневните въпроси, с които всяка чиста, събудена българска душа се запитва; това са въпроси, които интересуват и вълнуват цял народ... За да престанат тези въпроси да вълнуват и тровят народа ни и да го карат да трепне пред утрешния пълен с неизвестности ден, нужно е: повече светлина, правда, обич, истина, всяко нещо на мястото и на времето си и още е нужно пълно съзнание на всеки син и дъщеря на Родна земя да знаят и помнят, чете са творци създатели на днешното и утрешно. Повече съзнание към всяка работа и съвестно изпълнение на всеки възложен дълг. По-голямо съзнание на отговорности във всички, защото днешното е следствие вчерашното, а утрешното ще бъде следствие днешното. Не можем да искаме да берем рози, ако сме сели бурени. Не можем да имаме мир в душата си, ако сме вършили престъпления и чакаме наказания. Не трябва да чакаме в България мир, спокойствие и сносен живот да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси. Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг. Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга. Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа. Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия живот, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза. Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е гибелно за народа. Да има един здрав и установен мироглед по всички въпроси, защото само такива хора носят за народа си и за себе си щастие. Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е безхарактерен, а от хора без характер можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци. Стр. 172/1036 Да има едно добре оформено политическо съзнание сред народа, за да не се допускат кланета и авантюристи да вършат беззакония. Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват. Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност, то той с радост ще вдигне глава и ще види, че по-горе от политически дълг стои общественият, който е по-хубав и по-чист. Надникнете в което село искате и ще видите там, което учителят, свещеникът и добри хора са посели, съградили; други, които им липсва съзнанието на обществен дълг, го развалят - рушат. Изберат ли кмет и десетина съветници в село, всички му пущат края и чакат кмета и съветниците да се грижат за работите на цяло село, а те – 500 ÷ 600 человека по кръчмите се псуват и бият, и предпочитат да живеят в този свой свят, пълен с неудобства, наместо с общи усилия да изградят дома си. Назначат ли учител или учителка а село, всичко е свършено; остават те да се грижат за възпитанието и образованието на децата, а родителите често, пияни, псуват, лъжат пред децата си и това, що учителите с толкова труд са го изградили в детската крехка душа - родителите с един замах - личен пример, го разрушават и режат клона, на който са стъпили... Общественият дълг е следствие на политическия такъв. Там, гдето има добър и съзнателен политически живот, там ще има и обществен съзнателен живот. Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг - живот, Вяра в Бога и изпълняване Неговите заповеди... Всичко живо расте, а всичко умно съзнателно правилно се развива - еволюира. Така е с отделния индивид, така е и с народите. В политическия живот на един народ всеки от противната партия е враг. „Който не е с нас, е против нас.” В обществения живот от разни партии се обединяват в една по-възвишена цел и всички помежду си се търпят и сътрудничат - градят. Когато съзнанието на народа еволюира дотам, че във всяка работа, във всяко дело се поставят Христовите заповеди като основа, тогава а такова общество, народ, държава всички са братя, сестри, а там, дето живеят като братя, има светлина, повече обич, повече истина и няма място за кризи, кърви, убийствата изчезват. Всички знаят и помнят, че са деца на една голяма майка - България и един техен баща - Бог. Ето защо крайно време е дошло честните политически хора, обществените люде, духовните, справедливи, добрите хора да си подадат ръка един други, помогнат на народа и с общи усилия да изградят нова утрешна България, в която ще престанат кризите да се ширят, кървите да багрят софийските тротоари и родни балкани, да трепнем пред утрешния, пълен с изненади ден и с трепет питаме: докога? Докога? Стр. 173/1036
  8. (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Казвам: Доказано е, че през всички епохи на човечеството страданията и нещастия са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: Няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия.” Нещастията и скърбите на хората днес произлизат от изопаченото им схващане за природата, средата, в която живеят. За много неща от тях те имат превратни понятия - оттам и несъответствието между големите надежди, предположения, мечти - и действителността. Едно такова основно погрешно схващане е дори това върху самия живот. Животът никога не може да се използва, защото самият господар на живота не е човекът, както някоя тръба е проводник на водата, без да разполага с нея, така човек е проводник на живота, който е божествен - и на когото човекът е само проява. И всичко, което придава нещо на живота, разширява го, подобрява го, внася светлина, мир, обич и разум в него - е добро. В разумната природа за всички доброто е еднакво: то дава подтик, знание, любов. И всичко, което отнема нещо на жиьота, е зло. И всички сили и материи, които не можеш да употребиш, носят зло. Злото е вътре в човека - в неупотребените материални сили. Животът не иде нито чрез храната, нито чрез парите, а чрез светлата човешка мисъл. Ако ти мислиш разумно, ти ще станеш подходящ проводник на природните сили. Който няма организирана мисъл, той не може да бъде и здрав. Човек трябва да има добра мисъл, за да стане проводник на живота. И ако във вас нямате желание да правите добро - над вас е смъртта! И самото ядене има смисъл в природата само тогава, когато енергиите, които си получил, употребиш за добро. Животът не е страдание - той е най-красивото, най-светлото, най-голямото благо - спирането на живота образува страданията. Затова дай свобода на мисълта си вътре в себе си - смятай и другите свободни като самия теб. Бъди тъй добър с другите, както си добър със себе си, а и тъй строг със себе си, както си строг с другите. Вярвай в силата на божественото, което живее във всяка човешка душа, и което преодолява всички препятствия. Стани носител на доброто и обичта, за да видиш истинската красота на живота, да видиш как всичко се изменя за онзи, който истински обича и помага. Да се промени целият свят и външните условия е тъй трудно и иска много време, а да се изменим ний самите, които сме господари на себе си - е тъй лесно. И ако всички ний сме разбрали, че доброто носи светли дни преди всичко за тоя, който го проявява, има ли смисъл да чакаме другите да ни го напомнят? Стр. 171/1036 Нека днес бъде ден първи за тия души, които са се събудили и искат да живеят в мир с всички, Любов към Бога и почит към себе си. Тогава новият живот ще се влее като силна струя и ще даде нов тласък, направление и стократен плод на вложените усилия. Не чакайте. Сега е вашето днес!
  9. Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Человек трябва да добие истината и свободата си.” Зная, че много работи ви интересуват - и за много ви бих писал, ако мястото, което ми отреждат за тия писма, не бе тъй строго определено. Но нека е малко, та сладко. Знайте, че скърбите и страданията са начини, чрез които се изпитва един човек доколко е силен в света. Юнаците се познават доколко са юнаци по тежестта, която вдигат; учениците - чрез силата на своето знание; силният - чрез своята сила. А Любовта - чрез утешението, което ни дава, защото никой никого не може да утеши, ако не го обича. Ако искате да научите нещо, трябва да знаете да мълчите. Не чакайте в света да ви посрещнат с венци и хваления - я погледнете - онзи големия параход, като го пускат в морето, как го посреща то? Мислители, че то ще утихне заради него? Не, щом още излезе в открито море, всички вълни ще се нахвърлят върху него. Повдигат се ветрове, бури, хали, но той не се спира да се разправя стия вълни, той не се страхува от тях. Той смело се хвърля срещу им, руши ги - и следва своя път. Имаш ли и ти път в своя живот - вълните на тоя живот няма да си играят с тебе. Но ако и ти сам не знаеш къде и защо отиваш, ще бъдеш като малка тресчица, с която ще се подиграват всичките ветрища. Човекът на старото само вярва нещата - човекът на новото - и прилага. Човекът на старото разправя какво му разправяли, как някъде яли някои и какво яли; човекът на новото си сее, мели, меси хляб, опича и яде сам - и от придобитата сила се ползва за себе си и да помага на братята хора, които са около него. А сега нека завършим с малко политика. Ако някъде се стекат много врани - значи голяма е мършата, която чакат. Вие всички сте привърженици на разни партии. На повечето от тях главатарите се карат и делят - делят ви. Махнете мършата - властта. Искайте партията да се управлява от старейшини - почетни длъжности, от разумни хора, които да ръководят идейното направление на партията, но да нямат право да заемат никаква държавна и общинска служба (политическа или административна - ни депутати, нито министри). При това помнете: гнилите греди, и на мост да ги турите, и в къща да ги вградите - все гнили са си! Където и да сте - събирайте се поне по двама-трима - четете си заедно нещо - и повечко мислете: - капиталът на сиромаха е неговият разум. Сега много се не търси, но иде новото време - и то ще цени новите хора - разумните. С братски поздрав: Любомир
  10. (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Неоспорим факт е, че народът преживява страшни дни. Грозни облаци се вият над родна земя, а що ни носи утрешният ден - един Бог знае... Една след друга се редят кризи, които карат народа да губи вяра в доброто, хубавото, в правдата; да маха с ръка и вика; да вземат, да продават ниви и ливади, котли и черги. Утре, щом всичко продадат, мене, жената и децата не могат да продават... Гледа народът на всичко индиферентно, като че ли не се касае до неговата собствена съдба, а за чужда... В това време по върховете водачите на племето ни, забравили отговорностите, които носят в тези тежки дни, са се хванали за косите. Стр. 168/1036 Управляющите се делят на племена, взаимно обвиняват, дебнат се, кой кого да бутне, та креслото му да вземе и пропущат съдбоносните моменти за България. Господин председателят на камарата Цанков, според един следпразничен вестник, виждайки утрешния ден в неговия истинския лик, в Габрово е казал: „Ако Н. В. Царят не се вслуша в гласа ни, може да го последва участта на княз Батенберг.” Господин председателят на камарата е вдигнал единия крайна завесата, за да надникнем и видим що има зад нея. В това време почти всички шефове на партиите чрез софийските ежедневници се изказаха по днешното и утрешно положение на страната. Всички констатират, че то е тежко, а утрешният ден - страшен, но въпреки всичко забравят своята отговорност и те един други се обвиниха в лъжа, измама, неискреност, надлъгвания. Всеки изкара себе си чист като кристал, а всички друзи - мръсни, нечисти. Страшна българска действителност, която покруси, трови душата на народа ни. Във взаимни борби опозицията забрави своя дълг и отговорност към народа; забрави, че нейният дълг е да бъде верен контрол на управляющите, верен страж на интересите на народа, добри сътрудници на правителството по големите народни въпроси. Опозиционните шефове забравят, че и те са управлявали, правили грешки, докарвали катастрофи. Но кой, кога работи, не прави грешки и кои родители, когато видят, че децата им се давят, не се хвърлят да ги вадят дори и тогава, когато са кръвно скарани? Налага се сега, повече от всеки друг път, опозицията и правителството да престанат да се самоунищожават и отхвърлят отговорностите от себе си. Отговорности за днешното и утрешно положение на народа ни носим Всички. Но най-голяма отговорност носят Водачите на партиите, управници, опозицията, които не могат да намерят доволно сили в себе си и поведат народа в духа на новото и на времето и нуждите на народа, а не интересите на партията. Виновни са всички, които от личен егоизъм и други подбуди стоят далеч от „политическото блато”, а те не са малко, гласуват според настроението си за този или онзи и така лекомислено решават своята и тая на цял народ - съдба. Отговорности носят за днешните и утрешни дни всички честни граждани, които са в партиите и от страх пред партийна дисциплина мълчат, затварят очи, когато техните шефове са си разпасали пояса и заради лични и партийни интереси жертват интересите на цял народ. Виновници сме всички за днешното тежко положение, кой повече, кой по-малко, защото сме българи и носим в душата си онова останало още от турско време: „Покорна глава сабя не сече! Кажи му „аго”, да му е драго.” Дошло е крайно време да се погледне истината право в очи и вземат мерки да се помогне на народа днес, за да не стане късно утре за всички. Налага се на всички честни и справедливи хора, които обичат истината повече от партийната дисциплина, народа си, повече от партията си - хората на новото да се организират, да си подадат ръка и заедно поведат народа по новия път - на истината, обичта, братството, търпимостта - път, по който Ратниците на Свободата вървят. Защото грозни облаци са се надвесили над Родна земя, а когато загърми и засвятка - то гръмотевиците най-напред падат върху най-високите върхове... Който има очи да чете - да разбира; който има уши - да слуша; сили - да помага, за да надвие доброто над злото, защото всички носим отговорности пред идващите поколения. Стр. 169/1036
  11. (В. „Ратникна свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Това, което може да се придобие, може и да се изгуби - то е преходно. Което се ражда и развива - то е постоянното.” От хиляди години человеците се стремят да постигнат, да реализират своите индивидуални, семейни и национални идеали. Войни, борби, жертви - това е страшният път, светлите фарове, на които са великите мъченици - идейните люде, които с кръвта си са отбелязали своите мечти. Култури, цивилизации, религии - всичко това са резултати от великия стремеж на душата да разбере отгде иде, защо е тук и какво се чертае в нейното бъдеще. И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния живот, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове. Но това са били малки проблясъци само, скъпи сънища по далечни блянове, живели няколко мига в световната история. Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал живота им и подтика към него. Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на живота. Те носят освобождение на хората, разрушение на всички затвори, здраве на болните, богатство на бедните, мир на душите. Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в живота. И тия, които ги видят, стават человеци - братя, които знаят защо и как трябва да живеят. Синовете на Светлината са и около вас - потърсете ги - и животът ви други ще стане! .
  12. Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) „Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и победи.” Нашият живот, колкото и да ни се струва, че се развива самостоятелно и независимо от околното, което ни заобикаля, почти всякога се чудно преплита, допълня и влияе от редица закони на природата, които ний, признаваме или не - действуват и дават своите резултати. Хората на изток, които умеят да наблюдават по-дълбоко живота, разправят в една приказка тая истина. Приказка, която и вий може би сте чували - но аз ще припомня само: Разхождал се султанът веднъж из своите хубави градини и видял един прекрасен гюл (трендафил - роза). Повикал той своя градинар и му казал: „Искам утре сутринта рано да ми откъснеш тая роза, докато е още росна, и да ми я донесеш.” Градинарят обещал и на сутринта станал рано и отишъл в градината - но там заварил кацнал един славей, който пеел и късал листчетата на розата. Много уплашен, градинарят взел оръфаната роза и със смущение я представя на султана. „Няма нищо - казал султанът - и славеят няма да убегне от съдбата си!” Наистина, след някое време градинарят се явил пак пред султана, „Падишах - казал той-думите ти излязоха верни: една змия нагълта славея!” - И тя няма да убегне съдбата си! - казал султанът. Не се минало много - и градинарят пак дошъл. Падишах, - казал той - И тоя път думите ти излязоха верни - като копаех, пресякох с мотиката змията на две. И ти няма да убегнеш от съдбата си! След някое време градинарят веднъж си посръбнал, закачил една от султанките ханъмки и бил осъден на обесване. Когато го качили на въжето, вече пожелал като последна воля да види малко султана, че имало нещо много важно да му каже. Съобщили на султана и той дошъл. Падишах, - казал градинарят - ти вярно ми каза, но сега и аз на тебе ще кажа: И ти няма да убегнеш от съдбата си! Свалете го от въжето и го пуснете - казал веднага султанът... Вие не сте деца, да ви тълкувам приказки, но все пак тая приказка е жива около вас всеки ден - и за всекиго понятна, стига да иска да я разбере. Едно помнете: Злото се побеждава всякога само с добро. А добрите хора са, които дават направление на човешката мисъл - проводник на живот са те. 24.ІІІ.1930 г., София С поздрав: Любомир Стр. 167/1036
  13. (В. „Ратник на свободата”, бр, 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) Всеки парен котел има един предел на налягание, който може безопасно да издържи; след това вече, ако се усилва наляганието, възможно е пръсканието наказана. За да предотвратят това, има направена предпазителна клапа, която в даден момент се отваря автоматически, изпуща излишната пара и с това спасява цялата машина от разрушение. Общественият живот на една държава е като такава парна машина. Понякога огънят се повишава, налягането вътре става по-силно и по-силно. Едно избухване е възможно. Последиците му, макар и когато е частично, не могат да бъдат в полза на българските трезви граждани. Налага се да се пуснат да действуват предпазителните клапи, които невежи политици се мъчат да задръстят съвсем, като по тоя начин най-неразумно подготвят тежки дни за себе си и своите околни. На мнозина в устата е вече възгласът: Нова власт, нови хора. Това е добре, правилно и естествено. Но трябва правилно да се схване от всички, че ако сега е Хасан напред, а след него е Осман, а утре Осман напред, а Хасан след него - това не ще рече нито нови хора, нито нова власт - това е само хабене думи и пръскане енергии, претрупване и без това забатачена сметка. Нови хора значи хора преди всичко на нови ценности, на нови методи, които да отричат политическото насилие и нетърпимост като похвати за достигание и крепение на власт. Нови хора значи преди всичко братски разположени спрямо своите съграждани, които еднакво отричат правото за насилие и диктатура както отляво, така и отдясно. Нови хора са хората на обичта, на взаимоуважението, на човещината. Тия, които са били вече, народът ги знае; видя какво разбират, могат и правят - това за него не ще е ново, а стара власт с всичките си грехове. Нека дойдат наистина нови хора, за да проявят не силна власт, а законност, справедливост и човещина - от това има нужда народът! Отпуснете предпазителните клапи, докато е време! Стр. 166/1036
  14. (В. „Ратник на свободата", бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) АндроЛулчев „Злото носи в себе си условия за своето разрушение, а доброто - за своето преуспяване.” Животът върви винаги напред. Лошото трае кратковременно. Доброто пуща корени и живее с векове. Преди хиляди години хората са живели единично. Човек за човек бил звяр. Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си. Създаде се държава, управлявана от цар, който беше най-юначен и главен свещеник. Дотегна на Мойсей светската и духовна власт и отстъпи на брата си едната. Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии. Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократичните републики, социалистическите републики, а след това и с болшевишки. А като ехо на тях се явиха диктатури в Италия, Испания и др. Вечният път за живите ще продължи... Вечен път е и търсенето на Бога. Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник. Идва Старият завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия завет... Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе и от някогашните могъщи сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време навреме някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото... А онова, що посяха дванадесетте дрипави, „прости”, неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото. Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха. Заместиха „око за око” и „зъб за зъб” с „Люби врага си, както любиш себе си”, „Не съди, защото ще бъдеш съден”. България не прави изключение. Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни. Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост, а след това - и политическа свобода. Започна България да живее самостоятелно политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии „млади и стари” - днес ги имаме, над десет, които водят борби помежду си, все за „доброто на народа”. Лута се цар, питат се политици, държавници, управници и народ - питат се: накъде? Стр. 165/1036 Търсят път, а забравят Вечния път - пътя на Обичта, Истината и Правдата. Правят закони след закони, от строги по-строги и обширни. Менят си фирмите, сключват заеми, правят бентове да спират новото, но въпреки всичко имаме финансов фалимент, духовна и политическа криза и народът губи вяра в своите водачи - сещат, че „нещо” им не стига, „нещо” им липсва, а това „нещо” е посятото от скромни работници из България. И то вече никне, расте и носи нов живот, ново поколение, нови идеали, нова България. Ще паднат много маски, ще разбере народът, чеда настъпи мири правда за него, не трябват много закони, много затвори, полицаи, а само едно: да заживее всеки с мисълта, че трябва да тръгне по Вечния път с едни закони, казани още преди 2000 години: Обичай другия като себе си! Да разберем, че всички сме халки от един синджир, деца на една майка - България и един баща - Бог. Етоний, Ратниците на Свободата, зовем да тръгне всичко, що е готово, из този път, за да изградим утрешна нова България.
  15. (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Най-голямото зло е, че днешните хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот. Но за да има резултат, този нов живот трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи. Новото, което иде вече в света, се характеризира с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка. Било е време, когато человек се е задоволявал с малко, но сега вече не може. Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето. Всяко нещо - на своето време. А дошло е вече време да се разбере това. И ако знанието ни не може да помогне, защо ни ето? И ако въпреки много-мъдрието на съвременната философия, въпреки дългите моления и тамяни на религиите, въпреки красивите речи в парламентите и разните прочути общества, все пак значителна част от човечеството се гърчи в мъки наблуждающия, на търсещия път; на лутащия се из неизвестността - защо ни са всички те? Человек не е само тяло, нито само ум, нито само душа, нито само дух - той е нещо повече от всички тях заедно. И новото, което иде, и науките и изкуствата, които тепърва се създават, и религиите и политиката, които ще го ръководят, са турили в основата си една дума, но тя има съдържанието - и то трябва да бъде реално възприето да образува истинското отнасяне на всички към всички: човещината - човещина в мисли, чувства и дела! Без нея, от всичките ни постъпки, закони и молитви ще лъха само фалш и фарисейщина. И под видимото, невидима гангрена ще разяда душите... Не стигат само думи - трябва вече приложение. Нека хората на новото навсякъде излязат смело напред - и поведат. И днешният ден е вече ден на новото - да не го пропущаме! Стр. 164/1036
×