Dobro

55. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 15, 15.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия.” Труден е нощем пътят на тия, които ходят без светлина по него; но още по-труден е за тия, които и денем стискат очите си, неискащи да видят изгрялото слънце. А всеки, който страда, който боледува, който се мъчи в безпътица, е жаден, който не е намерил извор, от който да пие. Хората помежду си се разбират с думи - приказки - разговор - но по-силно от приказката е делото, постъпката на човека. А постъпката на тоя, който обича, е една - и на тоя, който мрази - друга, на умния и на глупавия - различна. Има нещо във всеки човек, което дава цена на всичко останало в него. На един вярват на думите, на други - не; едного обичаш, другиго не искаш да знаеш - всичко това си има причини. И силата на хората е различна. Вземете историята на нашата страна -някога имало един човек - Отец Паисий, видял той окаяното положение на народа - отишъл между него, будел го и го събудил. Помогнал на народа - това пишат всички истории. И трябва да е вярно, няма да лъжат! Но и сега народът ни е все в мъка и терзания, и сега неговото положение, като длъжник на чужденци, от всички взаимни преследвания отвътре, отдавна има нужда повече от всякога от помощ. А ето, ний имаме толкова много големци: 10 министри и 500 бивши министри и кандидати за такива, 300 народни представители и 1300 бивши народни представители; 12 владици, 150 професори, 3 ÷ 4 генерали, 5000 учители, 4000 попа, 2000 офицери, 10 000 запасни офицери, 2000 доктори, 3000 адвокати и съдии... - и нито един от тия толкова учени и много знающи хора не можаха да му дадат лек на народната душа, да събудят истината, да подтикнат будното напред да облекчат болките народни... Не искат ли?- Не - надали ще се намери днес човек, който не би искал да направи добро - ако не за друго - поне да се прослави. - Искат, но не могат. Защо? Нямат тая духовна сила, която имаше Отец Паисий в себе си-той служеше на България, когато тя политически не съществуваше, когато едва ли знаеше някой, че сме имали царство и господарство, служеше от все сърце, безкористно - без никаква заплата, гонен и преследван, движен само от обич към хората на родината си и с пълна вяра в бъдещето и Бога. И тъй, тоя, който служи безкористно, от обич, с пълна вяра в Бога, за успеха на своя идеал, за бъдещето - той е, който може да помогне. Нещо липсва на съвременните народни водачи - какво? - вий сами ще си отгатнете. Едно кило газ умирисва цял казан вода, но не може да я направи да гори. Лекарят трябва да знае повече от болния. С братски поздрав: Любомир.

54. НЯКОГА И СЕГА (бр. 15, 15.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев. На отделния индивид е позволено да забравя миналото си и да не почерпва поука от него, но за една нация, един народ, това е престъпление. Нашият народ и водачите му много бързо и много работи забравят, тъкмо това, което не трябва да забравят от нашето минало. Забрави нашият народ, че в миналото разединението, интригите, злобата, омразата сред болярите доведе турците и те ни владяха 500 години. Забравиха и не почерпиха поука от катастрофата през 1913 година. Забравиха, забравиха, много още работи забравиха... Не държат сметка за съдбоносните дни, които са, и които идат. Не виждат, че от зле вървим към по-зле. Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни. Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува. Някога бирници глобяваха без нищо селяните - и сега също. Някога бирници продаваха черги, котли, ниви на безценица-и сега също. Някога, кога мъжете и синовете бяха по бойните поля, забравили се кметове измъчваха, гонеха жените и децата на героите - и сега също. Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят. Някога деляха народа на спасители и предатели - и сега също. Някога имаше балами и умни - и сега делят народа. Някога нашият народ по села и градове и фронта даваше сигнал за тревога - и сега също се дава сигнал за тревога от села и градове. Някога от бойните поля, села и градове народът казваше, че му е дошло до гуша от отговорни и неотговорни фактори и мизерия ги мори, а управляющите и шефове, дошли от фронта - разбира се техният фронт беше щабът на дивизията - твърдяха, че всичко е добре и в ред и сега също - всичко е в ред. Някога политическите акробати в Търново поднесоха на Н. В. Цар Фердинанд ордени 1- ва степен с брилянти от вярната му армия и признателния народ и след това, когато той абдикира, политическите акробати взеха да се бият в гърди кой го е изпъдил и брошури писаха същите тия, които го величаеха. Сега също на Н. В. Царя поднасят дипломи, адреси, провъзгласяват го за почетен..., а Бог знае що му гласят от другата страна. Някога управниците се занимаваха с взаимни обвинения и търговия - разгърнете книгата от Ст. Омарчевски „Български управници в световната война, факти и документи”, и ще се уверите, че когато едни там долу мряха, и други тук гладуваха, нашите управници са се интересували от всичко друго: банки, търговия, посрещания, изпращания царе, кайзери, но не и за държавните работи. И сега също нашите управници се делят на племена, дебнат, взаимно обвиняват, концесии и пр., и пр., но не и за общите народни интереси мислят. Някога нашата опозиция беше разединена и позволиха по този начин да управлява едно меншество. И сега също нашата опозиция се разправя, спори не как да защити интересите народни, а кой кого да излъже, измами, та повече мандати да вземе, т. е. повече партизани да спечели. Някога нашите управници докараха работите от късоумие дотам, че децата да бранят столицата от бащите си, които, напуснали фронта, бяха дошли край София. И сега вървим по същия път, щом правителство и опозиция забравят своя път, а се гонят, преследват, убиват и не черпят поука от миналото. Някога ний апелирахме за опомняне и вземане мерки, за да се предотвратят страшните дни и катастрофи, които идеха (разгърнете книгата Септемврийски дни 1918 г. от Андро Лулчев, и ще се уверите) - и сега също ний апелираме към всички за опомняне, за взаимни отстъпки, търпимост, както някога казвахме, така и сега ви казваме, че грозни дни идат! Опомняне трябва от всички! Да се вслушаме в гласа на народа, защото глас народен е глас Божий! Да помним, че някога малкото камъче обърна каруцата и тогава, когато тя се обърна и топовете загърмяха край София, а картечниците зловещо защракаха край Павлово, тогава много се опомниха, отговорни фактори раздвижиха като никога, много глави се наведоха, устни и лица побледняха. Автомобили със запалени фарове чакаха да отнесат много неспокойни души и на много багажите бяха готови, стегнати, за да бягат... Много, много буйни юнаци, след като бяха се отървали от куршумите и гранатите на неприятеля, намериха гроба си край София... Скъпо някога платихме за нашето лекомислие. Скъпо плащаме и сега за нашето разединение и озлобление, забравяне на миналото. Някога ний предупреждавахме, предупреждаваме и сега отговорни и неотговорни фактори и апелираме за опомняне, за да не повтаряме както някога и сега същите грешки, защото страшни са дните, които идат, голяма е отговорността пред историята и идните поколения. Да почерпим поука от миналото, да изоставим стари пътища и методи за работа и тръгнем по новия път, по пътя на търпимостта, обичта, Христовите закони, в които човекът за човека е брат, път, по който ний - Ратниците на Свободата, вървим и зовем всичко честно и справедливо да тръгне и изградим нова утрешна България, защото не се ли опомним и сторим това, както някога, така и сега ви казваме, че страшни дни идат, безредието, робство и подялбата на България хлопат на вратата ни. Който има очи, да чете. Който има уши, да слуша. Който има сили, да ни следва и помага за изграждане на нова утрешна България.

53. ОТ НАШИТЕ МИСЛИ И ЧУВСТВА ЗАВИСИ (бр. 15, 15.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) „От нашите мисли и чувства зависи бъдещето ни. Неврастенията на съвременния свят се дължи на отровата на млекопитающите животни, които хората ядат. В животните има жажда за живот и при заколването в тях се образува една ужасна отрова.” Много человеци разбират добре как да утоят едно животно за коледа, или как да отрастят един хубав сорт грозде, но да отгледат правилно едно дете, да се възсъздадат в него всичката оная вътрешна красота, която изобщо крие човешката душа в себе си - на това са способни твърде малцина. Много человеци също така знаят, че от развалената храна боли стомах - но малцина са, които мислят малко по-дълбоко да разберат, че ако несуровата храна разваля стомаха, злото чувство, омраза, ненавист, алчност развалят човешкото сърце, а и лошата мисъл разрушава ума на човека по същия начин, както всяка отрова... И затова всички ония гениални хора, които са идвали в света: Богочовеците, които са ставали отпосле родоначалници на религии, са се стремили тъкмо към това: да дадат на хората една здрава наука, една добра религия, която да ги учи, да им даде методи да развият добрите заложби, които се крият във всеки човек, да вземат те надмощието в неговата личност и да му станат ръководни начала в неговия живот. Но както една храна, която не стои при необходимите условия, при които трябва да се спазва, се разваля - така и науки, под влияние на користолюбие, се изопачават, а религиите - отпадат от своята първоначална чистота и става нужда да бъдат подновявани чрез твореца на „нови завети.” Всяка наука, която учи хората да се избиват, не е никаква наука и всяка религия, която разделя хората и ги кара да се мразят, не е никаква религия. Не са важни вече фразите и красивите думи. Ако орежете коренчетата на едно дърво, то изсъхва. Ако едно учение, ако една религия изгубват връзката с Истината, с живата природа, със страдащите хора, на които трябва да донесе напътствие, облекчение и светлина в пътя, това не са никакви учения, никакви религии, никакви науки! Ако един капитан не знае да избегне подводните капани - и разбива кораба - той не е никакъв капитан. Ако един лекар не може да лекува, ако един държавник не може да предвижда и жертвува себе си и да води другите с личен пример - никакъв водач не е - и от него нищо не може да се чака. Изпитвайте дърветата - и то не по листата и по красивите им цветове, които понякога са ялови - а по плода съдете за тях. Достатъчно вече сте вярвали в науки, които са ви носили само страдания, достатъчно сте се молили на тия, които не могат да ви помогнат - и сте вървели подир слепци, които са ви водили към катастрофи, страдания, беднотия, нещастия! Иде новото в света - дошло е вече и то, носи на всеки, който го е приел, любов към разумните, милост към немощните, здраве и богатство на всички.

52. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 14, 8.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „Когато обичаш, ти осмисляш живота си; когато хората те обичат - те осмислят твоя живот.” „Съвременното човечество се нуждае от честни управници и от честни духовници. Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност.” Най-първо човек трябва да бъде честен и справедлив! Да бъдеш честен, значи да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. Само така човек може да се ползува от благата, които Бог му е дал, както за да може да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; да може да опита облагата, които облеклото му дава, трябва да има здраво тяло. Някои човеци приличат на пукнати стомни. Пълни ги колкото искаш - те все са празни. Това са недоволните, вечно недоволните, които сами не знаят какво искат. Други има, които са като здрави стомни, пълни са, но за себе си - докато го не хванеш за врата и го не понаведеш - нищо не пускат! Третите хора - те са по-редки, но те са истинските човеци - те са като извора, който постоянно блика. Той еднакво пои тия, които го харесват й тия, които му хвърлят кал и камъни, а после, изжаднели, забравили какво са правили, пият от водите му... Той минава навсякъде - пътува, търси море и по пътя си се събира с подобни на себе си, пои градини, носи живот, работи... Знай, когато работиш, Бог е с теб, когато се трудиш - хората, а когато се мъчиш - дяволът. Когато работиш, ти и ще любиш, защото Бог без любов е немислим. Но и дяволът люби. Ако любиш и оглупяваш - дяволът е в твоята любов, но ако ставаш по-мъдър - ти имаш истинската любов. Животът без любов не може да се прояви. Човек е само проводник на разумното - той не го създава сега. Щом говориш истината - по това ще познаеш, че си я казал: вътре в тебе тишина и спокойствие ще настане. Имай за Господа едно понятие, че Той е най-разумният, най-красивият, най-силният, най-добрият, Който е навсякъде и никога не умира. Помни, че щом почне да иде животът и любовта - страданията и страхът изчезват. Страхът е отклонение от правия път. Но щом дойде доброто - страхът изчезва. Затова, колкото и малка добра мисъл да ти дойде - веднага я изпълни - дай ход на доброто у тебе. И с това, без да забележиш, ти ще пораснеш духовно повече, отколкото си можел да помислиш - и много мъчнотии от всекидневния ти живот ще ти се сторят - много лесни. Бъдете светли и чисти! С братски поздрав: Любомир.

51. СЯТОТО ДНЕС Е УТРЕШНА ЖЕТВА! (бр. 14, 8.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост.” „Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.” „Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа. Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си?” Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен живот в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготовляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства. Преживели крушението на националните идеали, за постигането на които се дадоха безбройно жертви и средства, днешното поколение се видя неочаквано на един кръстопът, изоставено от своите стари водачи, на които политиката беше фалирала, и недостатъчно вярващо в новите, които искаха да си послужат с него като стъпало за бързо приближаване към високите обществени постове. Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди. Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас. Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й. Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот. Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат достоен пример - и което е по- утешително - самата нация - достойни утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии. Не чакайте сухите чешми да протекат. Има вече нови обилни извори с чиста, кристална вода - изплакнете добре съдовете си и напивайте без страх и без стеснение! Пийте и напойте всички, които жадуват за новия живот, който носи Любов, Мир и радост за всички.

50. НОВИ ФРОНТОВЕ (бр. 14, 8.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „В съюза „Родна Защита” снощи се състоя събрание на всички родолюбиви организации (кубратисти, запасни подофицери и др.) Разискван бе въпросът за създаване срещу левите течения в страната общ фронт.” (В. „Заря” от 30 март т. г.) Събрали се родозащитници, кубратисти, юнаци и прочие „борци” и решават да отворят фронт на левичарските течения! Но хората на левичарските течения, истинските - са по затворите и в чужбина емигранти повечето. При това всяко идейно схващание подлежи на еволюция, а не е непогрешима догма. И левичарите, и десняците еднакво показаха, че обичат да си облизват пръстите, когато бъркат в меда... Нов България има свобода на мнения и всеки порядъчен човек трябва да разбере това и да толерира противника си, ако не може да го обича, както изисква Христос - Тоя, с името на Когото всички се кичат и даже имаме патент: подписани и с печати подпечатани кръщелни свидетелства. Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието, лицемерието, алчността, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на живота си, да продават чест и съвест! Отворете фронт на глада, който покруся млади души и крехки тела и ги хвърля в страшните обятия на мизерията и смъртта! Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят? Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал животът, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър живот. Нека всички спазваме законите на страната, ний поне, които сме съгласни по принцип с тоя ред и строй! Въоръжете се с великата любов на Тоя, Който и в последните си земни моменти се моли за прошка на Своите врагове! Ето какво трябва нам, господа родозащитници, кубратиста, юнаци и прочие организации - обич, а не борба; обич, а не преследвания, обич и обич! Божествената любов е само, която може да изведе България на добър път. Това ви го каза и Н. В. Царят, това ви го говори разумността и предвидливостта на тия, които виждат малко повече и по- далеч от днешния ден! Любовта, взаимна помощ и уважение, толериране мненията е една необходимост днес повече от всякога! Пазете се, вие, които искате нови фронтове и насилия, да ви ги не отворят, когато ги не желаете и да ви премерят със същата мярка, с която искате вие да мерите сега! Воювайте - и помнете: каквото правите на другите - това ще ви се направи и вам. Това е казал не някой политически мъж, който сменя своите програми заедно с годишните сезони, а Тоя, Който умря на кръста за Своите идеали - и оттогава заживя в милиони сърца! А Неговите думи са самата Истина! Любомир Лулчев.

49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев. Докога ще се ширят кризи - духовна, финансова, икономическа, политическа, морална из Родна земя? Докога ще се оливат софийските тротоари с алена братска скъпа кръв? Докога ще цари този мрак, в който братът коли брата, „както турци не са ни клапи?” Докога ще лягаме, без да знаем как ще осъмнем? Докога? Докога?... Това са всекидневните въпроси, с които всяка чиста, събудена българска душа се запитва; това са въпроси, които интересуват и вълнуват цял народ... За да престанат тези въпроси да вълнуват и тровят народа ни и да го карат да трепне пред утрешния пълен с неизвестности ден, нужно е: повече светлина, правда, обич, истина, всяко нещо на мястото и на времето си и още е нужно пълно съзнание на всеки син и дъщеря на Родна земя да знаят и помнят, чете са творци създатели на днешното и утрешно. Повече съзнание към всяка работа и съвестно изпълнение на всеки възложен дълг. По-голямо съзнание на отговорности във всички, защото днешното е следствие вчерашното, а утрешното ще бъде следствие днешното. Не можем да искаме да берем рози, ако сме сели бурени. Не можем да имаме мир в душата си, ако сме вършили престъпления и чакаме наказания. Не трябва да чакаме в България мир, спокойствие и сносен живот да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси. Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг. Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга. Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа. Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия живот, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза. Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е гибелно за народа. Да има един здрав и установен мироглед по всички въпроси, защото само такива хора носят за народа си и за себе си щастие. Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е безхарактерен, а от хора без характер можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци. Да има едно добре оформено политическо съзнание сред народа, за да не се допускат кланета и авантюристи да вършат беззакония. Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват. Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност, то той с радост ще вдигне глава и ще види, че по-горе от политически дълг стои общественият, който е по-хубав и по-чист. Надникнете в което село искате и ще видите там, което учителят, свещеникът и добри хора са посели, съградили; други, които им липсва съзнанието на обществен дълг, го развалят - рушат. Изберат ли кмет и десетина съветници в село, всички му пущат края и чакат кмета и съветниците да се грижат за работите на цяло село, а те – 500 ÷ 600 человека по кръчмите се псуват и бият, и предпочитат да живеят в този свой свят, пълен с неудобства, наместо с общи усилия да изградят дома си. Назначат ли учител или учителка а село, всичко е свършено; остават те да се грижат за възпитанието и образованието на децата, а родителите често, пияни, псуват, лъжат пред децата си и това, що учителите с толкова труд са го изградили в детската крехка душа - родителите с един замах - личен пример, го разрушават и режат клона, на който са стъпили... Общественият дълг е следствие на политическия такъв. Там, гдето има добър и съзнателен политически живот, там ще има и обществен съзнателен живот. Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг - живот, Вяра в Бога и изпълняване Неговите заповеди... Всичко живо расте, а всичко умно съзнателно правилно се развива - еволюира. Така е с отделния индивид, така е и с народите. В политическия живот на един народ всеки от противната партия е враг. „Който не е с нас, е против нас.” В обществения живот от разни партии се обединяват в една по-възвишена цел и всички помежду си се търпят и сътрудничат - градят. Когато съзнанието на народа еволюира дотам, че във всяка работа, във всяко дело се поставят Христовите заповеди като основа, тогава а такова общество, народ, държава всички са братя, сестри, а там, дето живеят като братя, има светлина, повече обич, повече истина и няма място за кризи, кърви, убийствата изчезват. Всички знаят и помнят, че са деца на една голяма майка - България и един техен баща - Бог. Ето защо крайно време е дошло честните политически хора, обществените люде, духовните, справедливи, добрите хора да си подадат ръка един други, помогнат на народа и с общи усилия да изградят нова утрешна България, в която ще престанат кризите да се ширят, кървите да багрят софийските тротоари и родни балкани, да трепнем пред утрешния, пълен с изненади ден и с трепет питаме: докога? Докога?

48. КАЗВАМ: ДОКАЗАНО Е (бр. 14, 8.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Казвам: Доказано е, че през всички епохи на човечеството страданията и нещастия са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: Няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия.” Нещастията и скърбите на хората днес произлизат от изопаченото им схващане за природата, средата, в която живеят. За много неща от тях те имат превратни понятия - оттам и несъответствието между големите надежди, предположения, мечти - и действителността. Едно такова основно погрешно схващане е дори това върху самия живот. Животът никога не може да се използва, защото самият господар на живота не е човекът, както някоя тръба е проводник на водата, без да разполага с нея, така човек е проводник на живота, който е божествен - и на когото човекът е само проява. И всичко, което придава нещо на живота, разширява го, подобрява го, внася светлина, мир, обич и разум в него - е добро. В разумната природа за всички доброто е еднакво: то дава подтик, знание, любов. И всичко, което отнема нещо на живота, е зло. И всички сили и материи, които не можеш да употребиш, носят зло. Злото е вътре в човека - в неупотребените материални сили. Животът не иде нито чрез храната, нито чрез парите, а чрез светлата човешка мисъл. Ако ти мислиш разумно, ти ще станеш подходящ проводник на природните сили. Който няма организирана мисъл, той не може да бъде и здрав. Човек трябва да има добра мисъл, за да стане проводник на живота. И ако във вас нямате желание да правите добро - над вас е смъртта! И самото ядене има смисъл в природата само тогава, когато енергиите, които си получил, употребиш за добро. Животът не е страдание - той е най-красивото, най-светлото, най-голямото благо - спирането на живота образува страданията. Затова дай свобода на мисълта си вътре в себе си - смятай и другите свободни като самия теб. Бъди тъй добър с другите, както си добър със себе си, а и тъй строг със себе си, както си строг с другите. Вярвай в силата на божественото, което живее във всяка човешка душа, и което преодолява всички препятствия. Стани носител на доброто и обичта, за да видиш истинската красота на живота, да видиш как всичко се изменя за онзи, който истински обича и помага. Да се промени целият свят и външните условия е тъй трудно и иска много време, а да се изменим ний самите, които сме господари на себе си - е тъй лесно. И ако всички ний сме разбрали, че доброто носи светли дни преди всичко за тоя, който го проявява, има ли смисъл да чакаме другите да ни го напомнят? Нека днес бъде ден първи за тия души, които са се събудили и искат да живеят в мир с всички, Любов към Бога и почит към себе си. Тогава новият живот ще се влее като силна струя и ще даде нов тласък, направление и стократен плод на вложените усилия. Не чакайте. Сега е вашето днес!

47. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 13, 1.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „Человек трябва да добие истината и свободата си.” Зная, че много работи ви интересуват - и за много ви бих писал, ако мястото, което ми отреждат за тия писма, не бе тъй строго определено. Но нека е малко, та сладко. Знайте, че скърбите и страданията са начини, чрез които се изпитва един човек доколко е силен в света. Юнаците се познават доколко са юнаци по тежестта, която вдигат; учениците - чрез силата на своето знание; силният - чрез своята сила. А Любовта - чрез утешението, което ни дава, защото никой никого не може да утеши, ако не го обича. Ако искате да научите нещо, трябва да знаете да мълчите. Не чакайте в света да ви посрещнат с венци и хваления - я погледнете - онзи големия параход, като го пускат в морето, как го посреща то? Мислители, че то ще утихне заради него? Не, щом още излезе в открито море, всички вълни ще се нахвърлят върху него. Повдигат се ветрове, бури, хали, но той не се спира да се разправя с тия вълни, той не се страхува от тях. Той смело се хвърля срещу им, руши ги - и следва своя път. Имаш ли и ти път в своя живот - вълните на тоя живот няма да си играят с тебе. Но ако и ти сам не знаеш къде и защо отиваш, ще бъдеш като малка тресчица, с която ще се подиграват всичките ветрища. Човекът на старото само вярва нещата - човекът на новото - и прилага. Човекът на старото разправя какво му разправяли, как някъде яли някои и какво яли; човекът на новото си сее, мели, меси хляб, опича и яде сам - и от придобитата сила се ползва за себе си и да помага на братята хора, които са около него. А сега нека завършим с малко политика. Ако някъде се стекат много врани - значи голяма е мършата, която чакат. Вие всички сте привърженици на разни партии. На повечето от тях главатарите се карат и делят - делят ви. Махнете мършата - властта. Искайте партията да се управлява от старейшини - почетни длъжности, от разумни хора, които да ръководят идейното направление на партията, но да нямат право да заемат никаква държавна и общинска служба (политическа или административна - ни депутати, нито министри). При това помнете: гнилите греди, и на мост да ги турите, и в къща да ги вградите - все гнили са си! Където и да сте - събирайте се поне по двама-трима - четете си заедно нещо - и повечко мислете: - капиталът на сиромаха е неговият разум. Сега много се не търси, но иде новото време - и то ще цени новите хора - разумните. С братски поздрав: Любомир.

46. ОТГОВОРНОСТИ (бр. 13, 1.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев. Неоспорим факт е, че народът преживява страшни дни. Грозни облаци се вият над родна земя, а що ни носи утрешният ден - един Бог знае... Една след друга се редят кризи, които карат народа да губи вяра в доброто, хубавото, в правдата; да маха с ръка и вика; да вземат, да продават ниви и ливади, котли и черги. Утре, щом всичко продадат, мене, жената и децата не могат да продават... Гледа народът на всичко индиферентно, като че ли не се касае до неговата собствена съдба, а за чужда... В това време по върховете водачите на племето ни, забравили отговорностите, които носят в тези тежки дни, са се хванали за косите. Управляющите се делят на племена, взаимно обвиняват, дебнат се, кой кого да бутне, та креслото му да вземе и пропущат съдбоносните моменти за България. Господин председателят на камарата Цанков, според един следпразничен вестник, виждайки утрешния ден в неговия истинския лик, в Габрово е казал: „Ако Н. В. Царят не се вслуша в гласа ни, може да го последва участта на княз Батенберг.” Господин председателят на камарата е вдигнал единия крайна завесата, за да надникнем и видим що има зад нея. В това време почти всички шефове на партиите чрез софийските ежедневници се изказаха по днешното и утрешно положение на страната. Всички констатират, че то е тежко, а утрешният ден - страшен, но въпреки всичко забравят своята отговорност и те един други се обвиниха в лъжа, измама, неискреност, надлъгвания. Всеки изкара себе си чист като кристал, а всички други - мръсни, нечисти. Страшна българска действителност, която покруси, трови душата на народа ни. Във взаимни борби опозицията забрави своя дълг и отговорност към народа; забрави, че нейният дълг е да бъде верен контрол на управляющите, верен страж на интересите на народа, добри сътрудници на правителството по големите народни въпроси. Опозиционните шефове забравят, че и те са управлявали, правили грешки, докарвали катастрофи. Но кой, кога работи, не прави грешки и кои родители, когато видят, че децата им се давят, не се хвърлят да ги вадят дори и тогава, когато са кръвно скарани? Налага се сега, повече от всеки друг път, опозицията и правителството да престанат да се самоунищожават и отхвърлят отговорностите от себе си. Отговорности за днешното и утрешно положение на народа ни носим Всички. Но най-голяма отговорност носят Водачите на партиите, управници, опозицията, които не могат да намерят доволно сили в себе си и поведат народа в духа на новото и на времето и нуждите на народа, а не интересите на партията. Виновни са всички, които от личен егоизъм и други подбуди стоят далеч от „политическото блато”, а те не са малко, гласуват според настроението си за този или онзи и така лекомислено решават своята и тая на цял народ - съдба. Отговорности носят за днешните и утрешни дни всички честни граждани, които са в партиите и от страх пред партийна дисциплина мълчат, затварят очи, когато техните шефове са си разпасали пояса и заради лични и партийни интереси жертват интересите на цял народ. Виновници сме всички за днешното тежко положение, кой повече, кой по-малко, защото сме българи и носим в душата си онова останало още от турско време: „Покорна глава сабя не сече! Кажи му „аго”, да му е драго.” Дошло е крайно време да се погледне истината право в очи и вземат мерки да се помогне на народа днес, за да не стане късно утре за всички. Налага се на всички честни и справедливи хора, които обичат истината повече от партийната дисциплина, народа си, повече от партията си - хората на новото да се организират, да си подадат ръка и заедно поведат народа по новия път - на истината, обичта, братството, търпимостта - път, по който Ратниците на Свободата вървят. Защото грозни облаци са се надвесили над Родна земя, а когато загърми и засвятка - то гръмотевиците най-напред падат върху най-високите върхове... Който има очи да чете - да разбира; който има уши - да слуша; сили - да помага, за да надвие доброто над злото, защото всички носим отговорности пред идващите поколения.

45. ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИЕ (бр. 13, 1.ІV.1930 г.) (В. „Ратникна свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Това, което може да се придобие, може и да се изгуби - то е преходно. Което се ражда и развива - то е постоянното.” От хиляди години человеците се стремят да постигнат, да реализират своите индивидуални, семейни и национални идеали. Войни, борби, жертви - това е страшният път, светлите фарове, на които са великите мъченици - идейните люде, които с кръвта си са отбелязали своите мечти. Култури, цивилизации, религии - всичко това са резултати от великия стремеж на душата да разбере отгде иде, защо е тук и какво се чертае в нейното бъдеще. И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния живот, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове. Но това са били малки проблясъци само, скъпи сънища по далечни блянове, живели няколко мига в световната история. Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал живота им и подтика към него. Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на живота. Те носят освобождение на хората, разрушение на всички затвори, здраве на болните, богатство на бедните, мир на душите. Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в живота. И тия, които ги видят, стават человеци - братя, които знаят защо и как трябва да живеят. Синовете на Светлината са и около вас - потърсете ги - и животът ви други ще стане!

44. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и победи.” Нашият живот, колкото и да ни се струва, че се развива самостоятелно и независимо от околното, което ни заобикаля, почти всякога се чудно преплита, допълня и влияе от редица закони на природата, които ний, признаваме или не - действуват и дават своите резултати. Хората на изток, които умеят да наблюдават по-дълбоко живота, разправят в една приказка тая истина. Приказка, която и вий може би сте чували - но аз ще припомня само: Разхождал се султанът веднъж из своите хубави градини и видял един прекрасен гюл (трендафил - роза). Повикал той своя градинар и му казал: „Искам утре сутринта рано да ми откъснеш тая роза, докато е още росна, и да ми я донесеш.” Градинарят обещал и на сутринта станал рано и отишъл в градината - но там заварил кацнал един славей, който пеел и късал листчетата на розата. Много уплашен, градинарят взел оръфаната роза и със смущение я представя на султана. „Няма нищо - казал султанът - и славеят няма да убегне от съдбата си!” Наистина, след някое време градинарят се явил пак пред султана, „Падишах - казал той-думите ти излязоха верни: една змия нагълта славея!” - И тя няма да убегне съдбата си! - казал султанът. Не се минало много - и градинарят пак дошъл. Падишах, - казал той - И тоя път думите ти излязоха верни - като копаех, пресякох с мотиката змията на две. И ти няма да убегнеш от съдбата си! След някое време градинарят веднъж си посръбнал, закачил една от султанките ханъмки и бил осъден на обесване. Когато го качили на въжето, вече пожелал като последна воля да види малко султана, че имало нещо много важно да му каже. Съобщили на султана и той дошъл. Падишах, - казал градинарят - ти вярно ми каза, но сега и аз на тебе ще кажа: И ти няма да убегнеш от съдбата си! Свалете го от въжето и го пуснете - казал веднага султанът... Вие не сте деца, да ви тълкувам приказки, но все пак тая приказка е жива около вас всеки ден - и за всекиго понятна, стига да иска да я разбере. Едно помнете: Злото се побеждава всякога само с добро. А добрите хора са, които дават направление на човешката мисъл - проводник на живот са те. 24.ІІІ.1930 г., София С поздрав: Любомир

43. ОТВОРЕТЕ ПРЕДПАЗИТЕЛНИТЕ КЛАПИ! (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) Всеки парен котел има един предел на налягание, който може безопасно да издържи; след това вече, ако се усилва наляганието, възможно е пръсканието наказана. За да предотвратят това, има направена предпазителна клапа, която в даден момент се отваря автоматически, изпуща излишната пара и с това спасява цялата машина от разрушение. Общественият живот на една държава е като такава парна машина. Понякога огънят се повишава, налягането вътре става по-силно и по-силно. Едно избухване е възможно. Последиците му, макар и когато е частично, не могат да бъдат в полза на българските трезви граждани. Налага се да се пуснат да действуват предпазителните клапи, които невежи политици се мъчат да задръстят съвсем, като по тоя начин най-неразумно подготвят тежки дни за себе си и своите околни. На мнозина в устата е вече възгласът: Нова власт, нови хора. Това е добре, правилно и естествено. Но трябва правилно да се схване от всички, че ако сега е Хасан напред, а след него е Осман, а утре Осман напред, а Хасан след него - това не ще рече нито нови хора, нито нова власт - това е само хабене думи и пръскане енергии, претрупване и без това забатачена сметка. Нови хора значи хора преди всичко на нови ценности, на нови методи, които да отричат политическото насилие и нетърпимост като похвати за достигание и крепение на власт. Нови хора значи преди всичко братски разположени спрямо своите съграждани, които еднакво отричат правото за насилие и диктатура както отляво, така и отдясно. Нови хора са хората на обичта, на взаимоуважението, на човещината. Тия, които са били вече, народът ги знае; видя какво разбират, могат и правят - това за него не ще е ново, а стара власт с всичките си грехове. Нека дойдат наистина нови хора, за да проявят не силна власт, а законност, справедливост и човещина - от това има нужда народът! Отпуснете предпазителните клапи, докато е време!

42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г) (В. „Ратник на свободата", бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев. „Злото носи в себе си условия за своето разрушение, а доброто - за своето преуспяване.” Животът върви винаги напред. Лошото трае кратковременно. Доброто пуща корени и живее с векове. Преди хиляди години хората са живели единично. Човек за човек бил звяр. Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си. Създаде се държава, управлявана от цар, който беше най-юначен и главен свещеник. Дотегна на Мойсей светската и духовна власт и отстъпи на брата си едната. Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии. Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократичните републики, социалистическите републики, а след това и с болшевишки. А като ехо на тях се явиха диктатури в Италия, Испания и др. Вечният път за живите ще продължи... Вечен път е и търсенето на Бога. Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник. Идва Старият завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия завет... Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе и от някогашните могъщи сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време навреме някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото... А онова, що посяха дванадесетте дрипави, „прости”, неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото. Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха. Заместиха „око за око” и „зъб за зъб” с „Люби врага си, както любиш себе си”, „Не съди, защото ще бъдеш съден”. България не прави изключение. Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни. Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост, а след това - и политическа свобода. Започна България да живее самостоятелно политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии „млади и стари” - днес ги имаме, над десет, които водят борби помежду си, все за „доброто на народа”. Лута се цар, питат се политици, държавници, управници и народ - питат се: накъде? Търсят път, а забравят Вечния път - пътя на Обичта, Истината и Правдата. Правят закони след закони, от строги по-строги и обширни. Менят си фирмите, сключват заеми, правят бентове да спират новото, но въпреки всичко имаме финансов фалимент, духовна и политическа криза и народът губи вяра в своите водачи - сещат, че „нещо” им не стига, „нещо” им липсва, а това „нещо” е посятото от скромни работници из България. И то вече никне, расте и носи нов живот, ново поколение, нови идеали, нова България. Ще паднат много маски, ще разбере народът, чеда настъпи мири правда за него, не трябват много закони, много затвори, полицаи, а само едно: да заживее всеки с мисълта, че трябва да тръгне по Вечния път с едни закони, казани още преди 2000 години: Обичай другия като себе си! Да разберем, че всички сме халки от един синджир, деца на една майка - България и един баща - Бог. Етоний, Ратниците на Свободата, зовем да тръгне всичко, що е готово, из този път, за да изградим утрешна нова България.

41. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО Е (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Най-голямото зло е, че днешните хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот. Но за да има резултат, този нов живот трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи. Новото, което иде вече в света, се характеризира с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка. Било е време, когато человек се е задоволявал с малко, но сега вече не може. Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето. Всяко нещо - на своето време. А дошло е вече време да се разбере това. И ако знанието ни не може да помогне, защо ни ето? И ако въпреки многомъдрието на съвременната философия, въпреки дългите моления и тамяни на религиите, въпреки красивите речи в парламентите и разните прочути общества, все пак значителна част от човечеството се гърчи в мъки на блуждающия, на търсещия път; на лутащия се из неизвестността - защо ни са всички те? Человек не е само тяло, нито само ум, нито само душа, нито само дух - той е нещо повече от всички тях заедно. И новото, което иде, и науките и изкуствата, които тепърва се създават, и религиите и политиката, които ще го ръководят, са турили в основата си една дума, но тя има съдържанието - и то трябва да бъде реално възприето да образува истинското отнасяне на всички към всички: човещината - човещина в мисли, чувства и дела! Без нея, от всичките ни постъпки, закони и молитви ще лъха само фалш и фарисейщина. И под видимото, невидима гангрена ще разяда душите... Не стигат само думи - трябва вече приложение. Нека хората на новото навсякъде излязат смело напред - и поведат. И днешният ден е вече ден на новото - да не го пропущаме!

37. АВТОРИТЕТЪТ НА Н. В. ЦАРЯ (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Няма що да се каже: нашият парламент е много продуктивен. След като със закони и закончета уредиха всичко, премахнаха икономическата, финансова, политическата, духовна и морална кризи и всичко тръгна в ред - сега се загрижи да запази авторитета на Н. В. Царя. Според в. „Зора” от 17.ІІ. т. г., се готви нов законопроект за печата. „Законопроектът, според думите на г-н министъра, между другото ще предвижда наказание и за ония, които а печата дават сведения, предположения или съждения за живота на държавния глава, в които проличава неуважение към личността му или към високото му положение в държавата.” За да се създава закон от подобен характер, трябва г-н министър Кулев да има своите съображения, но според нас не са законите, които ще запазят авторитета на царя и нека си го кажем без да правим политика - трона на Н. В. Царя. Строгите закони, големите армии и верните офицери не можаха да запазят престола на всесилния руски император Николай II, ни на силния кайзер Вилхелм II, ни на Мехмед V, ни на Карла Австро-Унгарски, ни на Фердинанд Български. Има нещо по-силно от законите, правени от случайни личности, нещо по-силно от Верните царски армии - съдбата и живия живот. Нека това се има предвид при калъпене на всеки нов закон, а всичко друго, което се прави, е абсурд: временно правене на бент, да се спре известно течение, което, ако го има там, всред народа, ще се събере и организира и един ден, когато се почувствува силно, подобно на река спряна, ще завлече бента и всичко, що срещне на пътя си. Разумното е да се остави да си тече, а умните хора да коригират и оправят това течение. Историята е пълна с подобни случаи. Ако държавният глава е на мястото си, то той сам ще си създаде и запази авторитета с живота си и личния пример и няма да има нужда със закони да му го създават и пазят. Н. В. Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и живот по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний с тебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме” - и му пощадиха живота. Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В. Цар Борис III.”* Н. В. Царят със своя характер и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В. Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо. По това един ден историкът ще си каже думата. Ако сега и в бъдеще Н. В. Царят с личния си живот и пример бъде достоен водач на народа си, няма да има нужда със закони да му създават и пазят авторитета; но ако той върви против интересите на народа, и ако съдбата му е определила да напусне трона, нека знае, не са законите, които ще го запазят, както не можаха да задържат на десетки владетели троновете след войната. И още да знае, че делата му и приказките се предават от уста на уста без вестниците и дори и границите прехвърлят, и че хитрите политици ще правят закон не да скрият от народа делата на Н. В. Царя, защото не ще има що да крият, не да не обиждат Н. В. Царя, а от Н. В. Царя ще крият що мислят и говорят за него и той ще научи истината, както винаги става с коронованите владетели. В последния момент, когато всичко е свършено - загубено. Да не повтаряме стари грешки, да не преживяваме онези дни на детронирането на Н. Ц. В. Княз Батемберг и Н. В. Цар Фердинанд. Редно е Н. В. Царят сам да си създаде, запази и разшири авторитета си и да се отстрани от политическите акробати, които в най-щастливия случай ще го заведат при баща му. Това е истината - и ний имаме граждански дълг, като ратници на свободата, да я кажем направо, без всякакво прикриване или изопачаване. ___________________________________________________________________ * Това пророчество се сбъдна. От 2001 г. до 2005 г. министър-председател е Симеон Сакскобургготски, син на цар Борис III, когато България е република от референдума на 8 септември 1946 г. и е свален същият Симеон II Кобург Готски. А по същото време президент на Републиката е Георги Първанов, който бе генерален секретар на партията на българските комунисти (Българската социалистическа партия). Като в приказките - царят е министър-председател, а комунистът е президент и стои над него. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

36. ЕДНА БЛАГА ДУМА (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можете да кажете на хората.” Всичките нещастия на съвременните хора и народи се дължат на тяхното желание да поставят своята воля, своите идеали, своите планове, своите изопачени от егоизма схващания като ръководни начала в живота. А животът в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си като някоя велика голяма река, която сама дълбае и прави своето корито. И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света да посочат пътя, истината и живота на хората. Те почти винаги не са бивали разбирани от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторци, разрушители на съвременен ред, луди (гледай Евангелието от Йоана, гл. 10, ст. 20), за да ги заведат, когато могат, на самата Голгота и там да им докажат нагледно до какво нравствено падение и беззаконие може да достигнат водачите на един народ, който и някога, преди хиляда години, пъшкаше, пъшка и сега, еднакво обезправен, но все надяващ се да дойде един Месия - Спасител, който да му проправи пътя към царството на изпълнените мечти... И те са идвали и идват, тия спасители - жал е само, че заслепените водачи сами не са влизали, и другите са спирали да влязат в царството Божие. Слепи водачи на нещастен народ! А време е народът да остави слепите да следват своя път, а той да прогледне с очите си и потърси новия път. Този нов път съществува и по него вървят хиляди хора от всичките страни на света. Те с любов се гледат, братя се наричат и си помагат един други. Те не делят земята, Божията земя, не преследват братята си, почитат своя общ Баща - Бога. Те вярват в доброто - и го правят, обичат всички - и обичани са. Това са новите хора - те, които изпълняват Волята Божия тук, на земята, в които има човещина, и които са готови да ви приемат всякога при тях. Те са, които носят новия, светлия живот на всички страни в света - и на нашата земя също. Няма ли да се наредите при тях?

35. ДА НЕ СПОРЯТ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) Ехото от селско-общинските избори още не е стихнало. Арести, терор, убийства като спътници на всички избори бяха и сега, само че този път - в по-голям мащаб... „Правителството бито в изборите, парламентарна, журналистическа анкета” - искат, говорят, пишат опозицията... Вестник „Зора”, 18.ІІ.1930 г. ПЪРВИЯТ МИНИСТЪР ЗА ИЗБОРИТЕ ИНЦИДЕНТЪТ В ГОВЕДАРЕ Запитан министър-председателят г-н Ляпчев за впечатленията му от изборните резултати, ни заяви: - По-добре от това - здраве! Вземете данните от други избори и ги сравнете. Ще видите резултата. Въпреки реконструкцията и цялата пакостна агитация, правителството излиза с победа, която показва, че то здраво стои на краката си. Колкото се отнася до инцидента в с. Говедаре, той е резултат на една стара вражда.” Кои казват истината? Опозицията твърди своето и управляващите държат на своето - спорят. Да престанат да спорят, да играят на победени и победители в тези тежки дни за народа, за които тежки дни никой не спори и са, защото всички ги живеем и чувствуваме. Налага се едно ново допитване до народа. Да застане начело едно ново временно правителство, не от победителите, нито от победените, а от нови хора един кабинет D'afer [d'affaires], който да произведе избори и от така получените резултати да се състави бъдещият кабинет. Така ще се получи едно реално съотношение на народа и парламента, следователно едно здраво, облегнало се на целия народ управление. Повече от всеки друг път Родината ни се нуждае от едно истинско справедливо, здраво управление. Тогава ще престанат да спорят и да играят на победени и победители, а старата вражда на г-н министър-председателя ще изчезне. Който има уши, да слуша и очи - да гледа. А. Лулчев МОТО. „Всички пороци отслабват, като се открият.”

34. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 3.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „Без Бога любов между хората не може да има. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си.” Зная, ще ме питате: „Ще има ли смяна на кабинета? Като се смени, кой ще дойде? И като дойде, какво ще стане по-нататък?” - Да ви кажа: и като се смени тоя кабинет, във вашето село, ако има кал, пак ще има; ако има селяни да пият по кръчмите и да бият жените си вечер - пак ще има; ако има партизани да се карат най-усилено всеки ден - пак ще има... Ако иде бирник да ви тършува кесиите и преровя къщите и дрехите, да види какво да иска да изкара на мезат - пак ще има... Защо? Защото, която и сегашна партия да дойде на власт, тя има само повърхностно гледане на живота - да си кара живота както си е бил от някога още - днес за днес... Изключение правят само комунистите - но те пък не вярват на своето учение. Ако вярваха, те биха го приложили в домовете си, между комшиите си - биха си създали групи от хора, имения, общежития (както правят някои други идейни течения). А и те чакат да вземат властта, сиреч - насилието, и зорлан да правят хората светци. „Зорлан гьозелик олмаз”* - казва турската пословица. И сега има закони, които забраняват злоупотребления и кражби, но въпреки това имаше случаи депутати и министри, даже тия, които бяха създали тия закони, бяха съдени за злоупотребления... да оставим простосмъртните хайдути на дребно, които по невежество или по нямане време не са проучили достатъчно законите и частната собственост... Значи не са законите с наказанията, които могат да премахнат престъпленията и направят хората добри. Хората сега страдат от невежество - не разбират това, което правят, което смятат за добро, не се обичат един друг, не се почитат помежду си и са готови за някакъв лев да се хванат за гушите или избият един друг, защото нямали еднакво мнение по някоя партия или живота изобщо. Отсечената глава нищо не мисли вече, омразата може да роди само лошо. Когато ви затъне колата, припрягате нови добичета - силни и млади - и те я извличат из калта. Днес също има известно „забатачване”. Само новите хора, които гледат без озлобление на своите братя, независимо от това какви са техните разбирания, могат да дадат една истинска власт, която да бъде силна не с насилието, стражарските камшици и заплашвания, боеве, разтакания и „безследно изчезване”, а с чувството на справедливост, с реда и законността, защото само обичаните хора са силни хора. Само справедливото законно служене народу дава справедлива, следователно силна власт. Огледайте се, потърсете тия нови хора - те са около вас. Учете се от тях, тръгнете по новия път, в който няма да има тия нещастия и катастрофи. С братски поздрав: Любомир София, 1930 г. ______________________________________________________ * Zorla güzellik oplmaz. (тур.) - Насила хубост не става. (бел. М. М.)

33. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр. 1, 2) В света винаги съществуват реални съотношения на нещата - и тия, които могат да направят правилна преценка на тия съотношения, могат да дадат и правилни решения с трайни и разумни резултати, засягащи общото добро. Уреждане живота на една държава е несъмнено резултат от разумните воли, съчетан с фактите на една действителност, която е била грижливо следена, подпомагана, засилвана в направления, сходни със задачите, които са били поставени като цел. Методите за проявата на тоя живот, определен с основния закон на страната, е намерил изказ за нас в политическите партии, които трябваше да функционират като проводници на мнения и воли на съществуващия в страната народ. Вместо това, те започнаха да му насаждат идеи, да го просвещават със свои разбирания и търсеха съмишленици, ако не за през целия живот, то поне за... през деня, в който ще пусне бюлетината с гласа си, за да го вкара в парламента или кметството - а след това „избраникът” си вече знаеше работата... Такова гледание донесе политическия разврат в страната, формира глутници службогонци и интересчии - постоянните щабове на съвременните партии, а самите те започнаха да воюват помежду си като да бяха смъртни врагове - отначало с перо и мастило, после с клевети и пристрастни присъди, докато се „модернизираха” съвсем да започнат „враговете” и противниците безследно да изчезват... След полувековно „управление” политическите партии заприличаха на стари болнични здания, в които всичко тъй е пропито с бацили, гной и нечистота, че само огънят може да ги спаси - и нова постройка с нови материали, нови принципи и нови методи на работа. Нека не чакаме колата да се засили по нанадолнището дотолкова, че да станат спирачките съвършено безсилни да променят положението. Не е важно какво се говори, че е, не е важно какво се пише, че е - важно е това, което е всъщност. Можете много пъти да боядисвате гнилите греди на един мост с всевъзможни бои, но въпросът е вече не за най-новия му цвят, а дали ще издържи тежестта, която трябва да мине през него! Днес положението за един разумен наблюдател е вече такова, че далеч надхвърля силите и рамките на политическите партии, независимо от техните политически нюанси - предстои обществено дело, което в своето сегашно проявление ще бъде наглед маловажно, но ще има решителни последици за в бъдеще. Нашият народ не е с болшевишки схващания, но има наклонности, които в даден момент могат да направят от него безредник, а това е по-лошо от всякакви болшевици дори. Дните след Добро поле трябва да си бъдат спомени от всички ония, които разбират от обществени движения и предугаждат бъдещите възможни събития. Налага се да се намерят реалните съотношения на действително съществующите сили в нашия обществен живот. А за това е необходимо преди всичко свобода политическа, обществена, духовна. Това ще стане когато, според нас, се даде възможност съществующите реални фактори да се проявят при възможно най-малко ограничение. Накъсо, ний бихме казали, че е по-добре да се знае днес една неизгодна действителност, отколкото тя утре да стане една неизбежна необходимост, която да води към катастрофи. Затова първо и първо да се ликвидира с насилническия метод на завземане власт чрез преврати, а също и с измамническия начин да се взимат гласове с полицейски терор и „морално влияние”. 1. Затова да се вземе управлението от един кабинет служебен, кабинет дафер, който в двумесечен срок да произведе изборите, без членовете му да имат право да бъдат избирани за депутати или министри. 2. Пълна свобода на агитациите. 3. Родолюбивите организации да се разширят в своите разбирания – да станат народолюбиви, И най-важно - да престанат да мислят, че само те имат монопол на патриотизъм, защото истината друго казва. 4. Запасното офицерство да остави своята сервилност към политическите партии и остане морален водач на племето ни с пример не на чиновници с тройни заплати или крайно одърпани, омаломощени чиновничета, а водачи с морално изпълнен дълг във всяко отношение. 5. Църквата да влезе в своите роли на духовни водачи, да остави настрана политиката и личните дрязги, а да разнесе евангелската вест на народа и го приучи към търпение, братство и безкористие - преди всичко с личен пример. 6. На работничеството да престанем да гледаме като на бунтовници и чужденци в тая държава. И те плащат данък, създават блага на тая страна, а най-главно, че са пълноправни нейни граждани и никой няма право да ги туря под настойничество. Ако ний ги поставим в изключителни условия, като чужденци – с какво морално право ще ги преследваме, че и те тъкмо като такива са постъпили? Исторически е доказано, че никой строй не е богопомазан, и който и да е, все един ден ще се замести с по-добър. Въпрос е за методите, а също и те да разберат от нашето отнасяне към тях, че не е насилието, а справедливостта, която управлява. Защото, ако ний проявим спрямо тях насилие – и те утре ще ни го върнат с право. Ако техните разбирания са резултат на невежество, вината е че не им е дадено възможност да получат необходимата просвета. При една погрешка или престъпление, по-умният всякога по-виновен. Сега, когато всичките наши политици се гордеят с това, че едни се разбират с Лондон, други - с Париж, трети - с Берлин, четвърти - с Рим, няма защо да се осъждат други, че слушали Москва. На московски казан някога са яли и много правоверни сегашни „конституционалисти”, а някогашни превратаджии. Всичко това е резултат от нашата политическа недозрялост, на която великодушно трябва да гледа днешният разумен държавник, вдигнат на необходимата висота, която е тъкмо характерна за хората, които разбират своето време и са творци, а не само кретащи подир живота политици. 7. Народът да мисли и разбира, че той е господар на тая страна, и че следователно всичките погрешки и тегла ще бъдат преди всичко на негова гръб, та да си отваря очите, и обмисля постъпките.

32. ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 3.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя.” Матей, 11: 28 Това е зовът на Богочовека, Който от двадесет века вика человечеството към Себе. Зов, който кани всички онези, които са отрудени и обременени, еднакво - физически и духовно - морално и материално. И ако человеческият род беше се вслушал в този зов, нямаше да има онез последици, които са известни в историята било скоро след Неговата мъченическа смърт, било в послешните години, било общо за цялото човечество, било поотделно за всеки народ, било даже отделно за всеки индивид. Но колцина са онез щастливци, които, схванали истинската смисъл на зова, нарамиха своя тежък, в случая, товар, и последваха Оногоз, Който за нас и за нашите грехове увисна на кръста? В сравнение с броя на человечеството, те са едно нищожно малцинство. Малцина разбраха зова и го последваха с всичката си душа, за да намерят спасение и наследят Царството Божие. И ако оттогаз и до днес всички, които последваха този свещен зов, намериха и намират благодат пред Отца посредством ходатайството на Сина, днес - след двадесет века, след няколко катастрофални потреси нашият народ се вика - както тогаз человеческият род - на спасение - днес в нас се явяват сеячи на ново семе, на нов живот. Те ни викат, те ни подсказват какви трябва да бъдем, за да вървим по стъпките на Оногова, Който преди две хиляди години зовеше человечествотода се приближи към Него. Те ни сочат истинския път, по който трябва да вървим, ако искаме и родината ни да бъде изтръгната от ноктите на хаоса, в който се намира днес! Те ни казват: „Стига лъжа, стига измама, стига самоизтребление, стига самоунищожение! Свестете се, братя, докато не е ударил дванадесетият час!” От освобождението ни до днес ний, като народ, преминахме през различни форми. Нас ни лъгаха, нас ни влачиха едни на една, други - на друга страна, докато стигнахме до това плачевно положение, в което се намираме днес и то не по чужда, а по наша вина! И днес, когато сме на кръстопът и се чудим към коя страна да вървим, днес се явява Ратник на свободата и ни сочи правия, истинския път, който само може и ще ни изведе към Спасението. И така, всички под знамето на Ратник на свободата, за избавление нещастния ни народ. Прочие, да крепнат и се умножават Ратниците на Свободата! Русе Х. Л.

31. АКО В ПОДОБНИЯ СИ НЕ ВИЖДАШ СЕБЕ СИ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 3.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Ако в подобния си не виждаш себе си - нищо не можеш да разбереш. Турете Истината над всичко!” В съвременна България чакат „властта” няколко хора също като тях да нареждат нещата в държавата. Крещят и викат - и понякога даже искрено вярват, че ако стане Иван от министерското кресло и седне Първан - работата ще тръгне по мед и масло... Това трае, разбира се, ден до пладне - свършва с обикновеното си махане ръка и думите: „и тия били като всички”... И така е: сплутото жито не никне; прегърбен старец хоро не играе; болен, умиращ човек, сила и за себе си няма... Ако тухлите поотделно всяка са здрави, изпечени и на място турени, и цялата къща ще бъде здрава; не са ли - постройката ще е като тях. Ний всички познаваме себе си. Водачите са като повечето от нас, те магия не могат да правят. Но в живота има два пътя - широкият път, по който вървят повечето - пътят на обикновените разбирания, личното добруване и тесният, идейният, пътят, за който е говорил и Христос, и по който вървят малцината - избраниците. От тия пътници на тесния път трябва да бъдат избрани всички народни водачи. Тези водачи от тесния път знаят, че най-голямото благо в света е животът - и затова ценят и своя, и чуждия живот; дават условия тоя живот да се прояви в най-красивата му форма във всички хора, които те смятат за свои братя. Те знаят, че Любовта е източник на живота - и този, който обича всички, той и всички разбира; а който разбира, той никога не съди никого, защото на другиго е дадена съдбата на света. Те обичат, помагат, учат, напътват в новия път. Това са новите хора на България. Има ги, и тези нова хора само могат да изпълнят своя дълг към народа си - да дадат не нова власт, а ново служене на своя народ. Такива водачи търсете - има ги вече около вас!

30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „Някои казват: аз трябва да мисля и после да правя добро! Казвам: Първом трябва да правите добро и после да мислите. Но без живота нито можете да мислите, нито можете добро да правите.” Животът от всичко е най-важен. Но имаме разни видове живот. И вълкът живее, и човек живее - но има разлика в техния живот, И колкото тая разлика е по-голяма, толкова човек е по-човек. Засега тя е тъй малка, че понякога даже смятат, че голяма мъдрост са казали, като повтарят: човек за човека е вълк! Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица. Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право! И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото. И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги. Но хората малка поука почерпаха от неговия живот. Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на езичниците, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение. Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони. В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още езичници и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни. Със старите разбирания ние можем да имаме само дни на скърби, болести, нещастия, преследвания, убийства. С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия. Помислете това, което не разбирате - питайте тия, които разбират - те ще ви кажат - но не живейте вече така, както сте живели досега, защото смърт и нещастия ви дебнат като сянка след всяка ваша крачка. Искайте да царува Христос, Любовта, братството над нас, а не насилието, лъжата, убийствата. Смели бъдете - искайте, и ще ви се даде! С братски поздрав: Любомир

29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Години наред през време на войната народите всичко решаваха по късия път. Не правдата, а силата решаваше. Като последица на тази сила дойдоха и насилствените договори за мир, с които победителите обвързаха победените. Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции. Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си живот да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена. На 9 юни 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.) От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България. В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България? Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук честно на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея. Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив патриотизъм, вземат и алармират. За да се говори от името и в името на България, трябва да си дал нещо за тази България. Защото думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има. Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив патриотизъм, като се провиква: „България над всичко”! За нас, Ратниците на свободата, тези, които градят своя път върху насилието, фалша, омразата, са на неверен път. И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена със злоба атмосфера ние извикваме не „България над всичко”, а „Истината над всичко”. Що е България? За днешния и утрешен министър България е неговото министерско място. Отнемете му го - той или граница прескача, до турския султан махзари подава или от театър Ренесанс се провиква: „През главите им ще минем, но властта ще вземем”, т. е. министерското си място ще осигури. Няма министерско място - няма България над всичко. Що е България за народен представител от властниците - неговото място в парламента и облагите от властта. Прегледайте всички вестници на управляющите и вижте как рисуват днешна България и следете, щом паднат от власт и станат опозиция, как ще я чернят. За властниците в България всичко е хубаво и добре, за опозицията е обратно. Всеки вижда България от това място, което заема, и според егоизма си. Работникът вижда България през работилницата. За селянина - нивата, ливадата, къщата. Пенсионера - пенсията му, лекаря - кабинета, адвоката - писалището, чиновника - канцеларията; за всекиго България е различна. За едни България над всичко е; банките им, търговията им, гешефтите им - за други е - хляб насъщни. Ето защо, да се дойде до едно разбирателство между народа и престане да се решават работите по късия път, новото време изисква нови методи, нови реформи, нов път, по който трябва да тръгнем и работим, и той трябва да започне от Истината над всичко. Истината е една и съща за всички, макар и възрастта и мястото да са различни. Тогава министърът, депутатът, работникът, селянинът, адвокатът, лекарят, чиновникът ще разберат, че са халки от един синджир, деца на една майка голяма - България и един баща - Бог - един организъм, в който, ако един орган боледува, ще боледува цялото тяло. Отговорните фактори, когато се науч[ат], че в село се убиват мирни селяни, или гладуват, ще чуят гласа им и помогнат, защото и сега, и в миналото имаха очи, но не виждаха, уши - но не чуваха. Затова дойдохме до безбройните кризи и късите процедури, „опит за бягство”, изчезнал безследно, З.З.Д. [Закон за защита на държавата]. Крайно време е да оставим стария път и прийоми на работа и тръгнем по новия, по пътя на истината, обичта, братството, юридическо неравенство, а социално равенство - пътя, по който ний, Ратниците, ви зовем да тръгнете, да творим утрешна нова България, в която над всичко ще стои Истината. Днешна България - България над всичко, а утрешна, нова България - Истината над всичко.

28. ТУРЕТЕ ЛЮБОВТА КАТО НАЧАЛО (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 1) „Турете Любовта като начало, порядъка - като основа, прогреса - като цел - и вие ще заживеете нов живот.” Няма человек днес, а и в миналото също, който да не е търсил щастието, своето и на близките си. И в тоя стремеж да постигне това тъй естествено желание, нямащ достатъчно светлина на знанието, той често е изпадал във фалшиви пътища, с много не очаквани ями и препятствия, които не всякога е могъл да превъзмогне. Но ако избере пътя си правилно, сложи здрава основа и висока разумна цел - той ще прилича на добър земледелец, който навреме е изорал, навреме засеял хубаво семе и навреме ще й пожъне плода на своя труд, от който ще се ползва и той, и домашните му, а често и други, по-далечни, хора. Ако човек е тъй строг и взискателен със себе си, както е към другите, и ако е тъй добър с другите, както е добър със себе си - той, веднъж започнал тия отношения, завинаги ще остане в правилния път на справедливостта. А ако и обикне хората, тогава той ще види, че радостите в живота са много повече от скърбите, защото той ще помага скърбите на другите да се превръщат в радости - и сам ще се радва заедно с тях. Разумният живот има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела. Тогава далечната и близка цел на тоя живот ще бъде постоянният прогрес, който ще донесе въздигание на хората - да разберат това, което са един за друг - братя, а не да се смятат за двукраки вълци, за които всичко е позволено... Да превъзмогнеш това, което си, да го надраснеш, ще рече да заработиш с нови сили, да постигнеш мечтаните резултати. За онзи, който истински обича, който разумно се стреми, добрите пътища са му винаги отворени и сполуките са постоянни гости. Днешният живот е труден, защото ний сами сме си го направили такъв. В България се ражда всичко изобилно, но мнозина гладуват, защото други преяждат; мнозина са сиромаси, защото някои не знаят какво да правят парите си, мнозина пъшкат под тежки бреме на, защото други нищо не носят... Не казваме тия, които пъшкат, да хвърлят бремената си - не, - има товари, които са необходими да се носят заради доброто на всички в една държава, но викаме към тия, които имат излишество, които нищо не носят сега, които не разбират това, което става около тях и не схващат страшната перспектива, възможността да се тури насилстаено цялото тежко бреме върху техните собствени рамене, когато търпението стигне своя край: Опомнете си - всички сте братя! Братя сте и когато мислите и когато защищавате две противоположни гледища; когато единият е в дрипи, а другият - в разкошния автомобил; един - в дворци, други - в колиби - нали всички сме християни и еднакво казваме: „Татко наш, Който си на небото...” Или това са само думи - думи на заблуда, както много други?... Не, нека всички бъдем братя, защото наистина сме и никакви противоречия и борби в тоя свят не могат да унищожат тоя факт, а само правят страданията по-големи. Нека съзнаем това, което е, и тогава всеки ще знае как да постъпи с любимия си брат и без заповеди и писани закони. 16.II.1930 г, София