Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Боян Боев'.

Открити 39 резултата

  1. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Днешният ден се чувствува празничен. Небето синьо. Времето е тихо. Тук има още остатъци от снежните преспи. Около нас – пролетни цветя. Чувствува се радостта на възкръсващата земя, на събуждащите се цветя и треви, жадували през зимата за този момент. Разположението на всички тия цветя, на тия дървета се предава и на тебе. Общението с вътрешния живот на природата е богат източник на нови идеи, на нови прозрения, на нови стремежи и подтици! След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си! Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш. Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда. Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже. Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си. Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото. Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта. Хората не са оценили още подаръците и благата на любовта, а пък искат самата любов! Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов. Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се подмладявате и ще остарявате. И като дойдете до любовта, тогава няма вече остаряване. Любовта – това са най хубавите отношения, които може да има. Като дойде любовта, тя учи човека, и тогава човек има най-хубавите постъпки и отношения. Но преди да дойде тя, човек трябва да учи отношенията. Можеш да излъжеш само оня, когото не обичаш. Щом излъжеш някого, любовта я няма там. В любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Любовта носи радост Тя носи импулс и живот. Ако любовта не донесе тия неща, тя не е любов. – От где иде обезсърчението у хората? – Щом дойде любовта, създават се най-хубавите условия. Ти седиш и мислиш, че нещата са невъзможни и се обезсърчаваш. Щом дойде любовта, виждаш, че всичко е възможно. Напр. някой човек е отчаян, иска да се самоубива, да се дави. Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек. При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия. При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи. Човек трябва да има здрава мисъл. Всяка мисъл, минала през любовта, е възвишена! Какво нещо е любовта? Като обикнеш един човек, ти виждаш страданията му. Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай"! Тя минала една река и искала да се удави в нея. Реката ù казала: "Недей! Ще ме опетниш, Аз минавам през толкоз места! Той ще те обикне. Прави онова, което аз правя. И аз нося нечистотиите и не се обезсърчавам." – Това са символи. Идеята е, че има в природата една разумност, която ни крепи. – Как може да се добие любовта? – Това е неправилен израз. Тя не е нещо, което отвън може да се сипе в хората. Не! Човек има любовта и остава само да я прояви. Тя е силата, която носиш в себе си. Ако останеше тя сега да дойде в тебе, то е изгубена работа. – Кои са методите на любовта? – Обръщайте внимание на дребните неща, защото те са, които ще разрешат въпросите! Любовта е в най-малките подбуди! Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този човек пътя, – да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя. И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в живота ти! Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота. Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък. В новата култура всичко ще се прави с любов. Когато обичаш някой човек, от тебе нещо излиза. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Кога го отивам при цветето, виждам какво е писал Безграничният в него. Отивам при друго цвете и пак правя същото. После отивам при един камък и пак правя същото. Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни!" И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
  2. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО Боян Боев Отношенията между органите в един организъм са строго определени. Те зависят от задачата, която даден орган изпълнява в целокупния живот на организма. И в това отношение всеки орган е важен. Защото всеки от тях извършва една работа, която никой друг орган не може да извърши. Без никой орган не може. Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи. От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата. Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм. Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос. Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм. Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество. По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена. Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята. От друга страна има обмяна външна и вътрешна между всички народи. Тия специални енергии, които всеки народ възприема и трансформира, после се предават чрез обмяна на цялото човечество. И от специфичната роля и мисия на всеки народ в общочовешкия организъм зависи и характерът на даден народ – характерът на неговото творчество и прояви във всички области на живота, характерът на неговите дарби, заложби, дейност и пр. И както всеки орган преуспява до толкоз, до колкото извършва задачата, която му е предназначена, тъй и всеки народ ще преуспява дотолкоз, доколкото действува в съгласие със своето предназначение в целокупния организъм. Някой може да каже: "Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм?" – Това зависи от специалната структура на даден народ, от неговата възприемчивост към тия или ония космични енергии. Защото човечеството образува една малка брънка от космичния живот. Космични закони играят роля в живота на човечеството. Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на физиката и химията. Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони. И тъй, да се цени всеки народ! Всеки народ може да даде нещо. което никой друг народ не може да даде! И ценностите, които дава всеки народ, после стават общочовешко достояние, общочовешко постижение! Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние на всички други органи в тялото. Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм. Корените, клоните, листата, цветовете и пр. на едно растение са в тясна взаимна зависимост. Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло. Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение. И благосъстоянието на листата зависи от това на цялото растение. По същия начин и всички народи са свързани един с друг. И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и влага общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество. Всички други народи губят нещо ценно. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само тоя народ може да направи в общочовешката съкровищница на ценности. Всички народи имат известни хубави черти. Ето защо всеки народ е необходим и ценен за правилния живот на цялото човечество. Защото всеки народ представлява изявление на особено слово на човешкия дух. Понеже, както казахме, всеки народ има свои хубави черти, то на никой народ не трябва да се гледа извисоко, с пренебрежение и презрение. Всеки народ не трябва да счита другите народи за нещо чуждо или за свои врагове. От друга страна не трябва да искаме, щото другите народи да бъдат като нашия народ или да вървят по нашите стъпки. Защото именно в това разнообразие има висш смисъл. Трябва да се остави всеки народ свободен да прави това, което природата е вложила в него. Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление. Всеки народ трябва да бъде подпомогнат от всички други народи. Като части от едно цяло, всяко взаимно съперничество между народите трябва да се замени с принципа на взаимно сътрудничество. Отношенията между им трябва да бъдат както между органите на един организъм. Учителят казва: "Силен е оня народ, който се реши да изпълнява волята на Бога". Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи. А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него. Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне". Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие. Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал! Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.? Всичко това са цветът на древногръцката култура. Също така и величието на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини! Гореказаното е новата идея, към която отива постепенно човечеството. Тая идея се съзнава днес от по-будните души на всички народи. Но тия идеи вече стават достояние на все по-широки кръгове. И всичко това показва, че иде новият ден в историята на земята – денят на общочовешкото братство, денят на взаимното сътрудничество на всички народи, ден на великото общочовешко семейство. И тогава тепърва ще има условия за проява на красивото, божественото, което се крие във всички народи. Защото енергията, която сега се пропилява за странични второстепенни цели, ще получи една правилна насока. Тогава ще има условия всеки народ да изяви това, което народният гений е вложил в него.
  3. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Хубав светъл юлски ден. Слезли сме от Изгревния връх и току-що сме свършили красивите ритмични упражнения. Всички лица са светли и бодри, като че ли са още озарени от преживяното горе и при упражненията. Кои са тия, които се приближават към нас? Това са група туристи. Взаимно запознаване. Те са народни учители, които на минаване през Езерата се отбиват в лагера. Колко са любознателни! Нали учителството е еднаот най-будните, най-идейните части на нашата интелигенция! С интерес разглеждат и питат за всичко! Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр. После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта. Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия свят и всички същества от най-дребните до най-големите. Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди. Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него. Всеки човек има известна задача на земята. Той не е дошъл така. Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега. Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е да обичаш другите хора така, както обичаш себе си. Ако аз имам един самун хляб, ще му предложа половината. Няма да му дам целия самун. Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина". Защото малкото има едно свойство при любовта. Ако ние постъпим с любов, има един закон в света, който действува: малкото се увеличава. Житното зърно нали е малко, но то се увеличава. Това, малкото житно зърно, храни целия свят. Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат. Това малкото, което се дава, ще расте. Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща ? Трябва да имаме една идея за нея. Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи. Иначе ще похарчим напразно средствата си. Цялото човечество е създало един порядък, който не можем да изправим лесно. Защото хиляди години се е строило. На земята всичко е разумно, предвидено. Казват: "Има ли Бог?" Ти щом живееш, Великата Разумност живее в тебе! Ти искаш да обичаш и да те обичат! Това е Великата Разумност в нас! Един човек иска да ти помага. Това е Великата Разумност вътре в него, която се проявява. Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас. А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода. Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата. Човек като няма знание и да му дадат свобода, не може да я оцени. Редът, по който трябва да живеем, не трябва да го създаваме. Всички тия закони трябва да ги извадим от нашия организъм. Да видим, как са построени стомахът, белият дроб и мозъкът. Те извършват специални функции. Всяка система трябва да се подложи на опит. Това, което имаме, се дължи на опита. То не е последната дума. Любовта и справедливостта трябва да се турят в живота на човечеството. Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта. Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта. Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме. То е като жертва. Де се раждат сега споровете в света? Ако вие сте 10-20 души, и има само едно шише с един килограм вода, то ще се роди спор, че на едного дали повече, а на друг по-малко. Но ако ви заведа при извора. няма да има спор, понеже има изобилие. в малкото се ражда спор. Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска. Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно. Този живот ще се измени. Но ако се измени в духа на старото, това няма значение, няма смисъл. И невъзможно е. Няма връщане назад! Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие. Като дойде Царството Божие, градежът ще почне с този материал. Това противоречие, което съществува сега, е материал. Като се съгради, ще се види, за какво ще се употреби той. Трябва да дойде любовта сега, за да се оправи светът. – В колко държави имате последователи ? – Навсякъде! То е едно течение, което се разраства навсякъде. Само трябва се координират хората, да дойдат в координация. – Колко са вашите? – Всички хора и всички същества са наши и ние сме техни, само че не се познаваме. – За паневритмията какво ще кажете ? – Вие сте учители. В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражнения. Има движения, които са разумни. Много движения не са разумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Всяка сутрин половин час ще се правят тия упражнения. Тия неща ние сме ги опитали вече 15-20 години върху децата и върху възрастните, какво влияние упражняват. Всяка теория трябва да се приложи на опит и да се види, какъв резултат ще има. Ние искаме да приложим и музиката като първостепенно възпитателно средство.
  4. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични. Нещо повече. И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда. Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които човек се скопчва не само с близката среда. но и с целия всемир, и възприема енергии. Даже нещо повече: човек възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество. Тая възприемчивост на човека спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие. Възприемчивостта на човека към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество. Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент. Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават. От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние. Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане. Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата. Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме. Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас. Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека. Тук вече важи строежът на самата материя на тялото – дали тя има по-префинен или по-груб строеж. В първия случай тя е по-чувствителна, по-отзивчива към трептенията на висшия живот, на висшите идеи и ги възприема. А във втория случай тя е чувствителна само към по-грубите, по-бавни трептения на низшите мисли, чувства и стремежи, на по-низшия живот. Това е аналогично на случая, когато един радиоапарат е нагласен да възприема едни вълни, а не други. За да се види, каква роля играе строежът на организма, можем да си послужим с една аналогия; някой може да е виртуоз, но той не може да изяви своето изкуство, ако няма подходящ инструмент. Човешката душа е обширна. Тя крие неподозирани сили и знания. Тя е по-обширна от това, което се проявява днес като човешка личност. И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на човека, чрез които тя се проявява. Тя е ограничена от тях. Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения човек проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия човек. И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа. Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото. Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото. Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните. А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня. който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават. Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век. Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения. Тия последните са само външната дреха на светлината. Тя съдържа, освен това, сили от по-висш характер. Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят. Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит. Животът ни е дал всички условия и възможности. И всички те са на наше разположение, стига човек да изучи великите му закони и да ги приложи. И човешкото съзнание вече се пробужда за една нова култура, която ще отстрани всички противоречия на днешния живот. От тях човек може да се освободи само чрез светлината на едно ново съзнание, на едно ново разбиране за живота.
  5. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА Пролетен неделен ден. Изгревът е потънал в зеленина и цветя. Неделната беседа е свършена. Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите. Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града. Те са закъснели за беседата, но искат да разгледат Изгрева Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости. Те са една студентка от държавния университет и двама студенти. Тя следва философия. Единият от студентите е юрист, другият – медик. Медикът казва: – Каква чистота цари тук! Въздухът тук е особено чист и свеж! Студентката възкликва: – Тук се чувствува такъв мир и спокойствие, една тиха радост! Като че ли сваляш тежка раница от гърба си! Юристът пита: – Колко души сте вие в Братството? X. отговаря: – Множество милиони! – Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота. Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас! Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света! Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните? – Разбира се, вътрешните. – Те са запазили по-голяма сила от първоначалния тласък. И колкото отиват по-навън, кръговете стават по-слаби, по-бавни, и даже най-външните кръгове до брега едвам се забелязват, – като че ли се сливат с езерната повърхност. – На кое отговарят кръговете? – На разните идейни движения в света. Всички идейни движения в света, които носят характера на новото в себе си, идат от един велик божествен център. – Но по какво ще познаем, кои са по-далеч и кои по-близо до центъра? – Тия идейни движения, които са по-близки до центъра, са запазили в по-голяма чистота първоначалния импулс и затова имат по-мистичен, по-духовен елемент в себе си, а външните са изгубили отчасти тая първоначална чистота. И затова даже най-външните могат да изглеждат до известна степен привидно материалистически, лишени от духовен елемент. А това е, защото те са най-далеч от центъра и сдържат много външни примеси в себе си. Нали водата е най-чиста при самия извор и колкото отива по-надолу, добива примеси и става мътна? – Кое идейно движение може да се постави в най-вътрешния кръг? – По принцип това, което съдържа в най-голяма чистота и пълнота вълната на новото, пратена в света. Понеже Христос е главата на Всемирното Братство, затова можем да кажем, че вълната, която се праща в света, иде от Христа! Да не се мамим. Някои движения могат да имат претенцията, че са нещо ново, обаче, те са само стари атавистични методи, които нямат никакво бъдеще. Всяко движение, което разделя народите един от други и всажда шовинизъм, няма нищо общо с вълната на новото, което се праща в света. Навсякъде може да се види, как работи подтикът, пратен от Всемирното Братство. Новата вълна, която се праща света, работи във всички по-будни души! Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна. И тия общества, народи и раси, които отричат новото, което иде, ще бъдат изродени и нямат никакво бъдеще. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Времето е напреднало. Гостите се сбогуват. Те имат и други въпроси, които оставят за друг път.
  6. ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА Боян Боев Днес изобщо отношението на човека към природата е по-механично, отколкото в миналите епохи. По-рано човек е живял в по-близко общение с нея. Той по-живо е чувствувал вътрешния ù живот, разумността, която я прониква. И това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния! Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм. Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост. И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което мисли.
  7. СКИНИЯТА Боян Боев В Библията се разказва, че Мойсей построил скинията по образеца, който видял горе на планината (Изход, 26, 30). И там се дават подробно мерките на скинията, даже за най-малките ù части (Изход, гл. 25). Тук, освен едно реално преживяване на Мойсея, същевременно имаме и един символ. Преди всичко що е планина в окултната символика? В езика на символизма под планина се разбират висшите области на умствения свят. Затова Христос се преобразява на планината Тавор. Пак на планината той държи своята „планинска" проповед. Що е скиния или храм в истинския смисъл на думата? Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на човека. Скинията съществува „горе". А онази скиния, която Мойсей трябва да построи на земята, трябва да бъде направена по мерките, които му са дадени „горе". С други думи, скинията, която е „горе", трябва да се свали долу, на земята. Това не се отнася само за една външна постройка. Това има отношение и към самия човешки живот. Апостол Павел казва в едно послание: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий?" За този именно храм загатва и Христос, като казва: „Съборете този храм и Аз в три деня ще го възобновя". И казва се там, че Той говорил за тялото си. За вътрешния смисъл на скинията е казано ясно и в Откровението: „Скинията на Бога е с човеците. Той ще обитава в тях" (глава 21, ст. 3). Значи самият човек става скиния, когато Възвишеното се проявява чрез него. И както е казано на Мойсей да построи скинията долу по мярката, дадена за скинията, която е горе, тъй и човешкият живот трябва да се нареди по мерките, които съществуват горе. А когато в човешкия живот се вложат други мерки, произволни, а не тия, които съществуват „горе", тогава и строят ще бъде човешки, пълен с противоречия, катастрофи, страдания, дисхармония, а не божествен. Скинията съществува „горе"! Това означава, че там съществата са реализирали в своя външен и вътрешен живот такъв строй, че Безграничният обитава всред тях. Всички минали култури са загивали, понеже им е липсвало нещо съществено. Те не са били направени по образеца, който съществува горе. Животът им се е отклонявал от великите закони, които лежат в основите на битието. Животът горе е израз на тия закони. И виждаме резултатите: хармонията, която съществува в цялата природа. Човек копнее за един идеален строй, за един идеален живот. Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една реалност, защото човек не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде. От друга страна това показва, че този идеален строй е вложен и в човешкото естество; ето защо, той е строят, който самата човешка природа изисква. Този идеален строй, за който копнее човешката душа, за който тя бленува, – това е животът на напредналите, светли същества, които живеят „горе". Те са надраснали личния живот. "Техният живот е: мир, хармония, красота, разумност, взаимопомощ, любов, служене! Както Мойсей построи тук долу на земята скинията по образеца, който видя „горе", тъй и човек днес трябва да свали долу идеалния строй, който съществува горе. Животът горе трябва да се свали долу. Тия напреднали същества дирижират процесите в цялата природа. Те нямат никакъв личен интерес в това. Тяхната дейност е служене на Безграничния. Дейността им е служене на най-малките, на най-слабите в името на Великия! Когато някой от тях се намира в нужда, всички други се притичат на помощ, и затова всички те имат най-добри условия за развитие и дейност. Винаги там, дето царува взаимопомощта, има изобилно благословение и преуспяване. За тях радостта на едного е радост на всички; напредъкът на едного е напредък на всички и дарбите на едного са дарби на всички. Тия същества са силни, с грамадни знания и с велики дарби, защото тоя вид дейност дава условия за разцъфтяване на дарбите. Радостта им е в служенето. Техния живот е жертва за другите. Поради това няма нужда да се измисля някакъв нов строй на земята. Той е вече готов, той е опитан в течение на хилядолетия. Остава само да се осъществи на земята. Човечеството е опитало всички други стари методи. Целият му досегашен живот не е ли опитване на последните? То е придобило вече опитност. То вижда вече, че всички други методи водят към мъчнотии, безизходност. Едничкият изход от днешното положение е да се свали оня идеален строй, който съществува горе, в който живеят ония същества, които са завършили отдавна своята човешка фаза на развитие. И когато този строй се свали долу, тогава на земята ще се реализира красотата, която цари „горе". Тогава на земята ще се пренесе и оная радост, която царува „горе". Някой може да каже, че този строй, който искаме на земята, е утопия, че той е невъзможен. Но той вече съществува там „горе"! Самият факт, че съществува някъде, показва, че той е възможен. И не само че е възможен, но той е едничкият начин за разрешение въпросите на днешния живот! Той е възможен и приложим още и затова, защото законите му са писани с вечни незаличими букви в човешката душа.
  8. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО Една братска градина Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150. Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа, – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трит салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота ! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. западно от града. Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света! Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои кола донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него. В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа. Нежен ветрец полъхва и гали косите им. Как радостно свети слънцето! Птички пят над главите им. Небето е чисто. Само няколко светли облачета се носят към изток. Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите пориви, които тя им шепне тихо в душите! Общ обяд. Готвили са няколко сестри. Четене на някоя беседа от Учителя и обмяна на мисли върху прочетеното. Работата често привършва към обяд. Някой път обхваща и няколко часа след обяд. Каква грамадна работа е свършена! Ако бяха работили само няколко души, тая работа щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече. До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
  9. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Изучаването на материалния свят е необходимо. Но това е само външната страна на истината. Можем да вземем за пример дишането. То си има една външна и една вътрешна страна. И който знае само външната страна на дишането, той не може да има ония резултати, които са желателни. Знае се, че въздухът е съставен от около 79 азот, около 20 кислород, плюс малко водни пари, въгледвуокис и минимални следи от елементите неон, аргон и пр. Обаче, въздухът е проникнат и от нещо повече. Това е загатнато и в Библията, дето е казано: „Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание на живот, и стана човек жива душа" („Битие", 2, 7). Това е слабо загатване, че чрез дишането човек приема в себе си освен механичната смес на азот и кислород и нещо друго: нещо животворно и духовно. Нека разгледаме по-подробно тоя въпрос. Знае се, че етерът прониква между-молекулярното и междуатомното пространство, т.е. пространството, завзето от кой да е предмет, се прониква едновременно и от етера. Установено е от много изследвания напоследък, че всяко същество изпуска тъй наречените „радиации": минералът, растението, животното, човекът и пр. Това е установено по съвсем други пътища и от явленията на тъй наречената радиестезия, т.е. явленията с тъй наречената лескова или металическа вилка. По съвсем други методи дойдоха до това заключение и мнозина биолози чрез опити и наблюдения, които ги доведоха до неовитализма. Всички горни факти са загатване за жизнената сила, която прониква цялата природа и която се нарича още прана. Тая прана прониква въздуха. И при вдишване, ако дишането е правилно, заедно с въздуха се приема в организма и тая прана или жизнена сила. Но този въпрос си има и трета, по-вътрешна страна. Първият принцип от седемте основни принципи на окултната наука гласи, че всичко е ум, всичко е дух, че зад всичко видимо материално седи нещо умсътвено, една духовна страна. Този принцип, приложен при изследване на всички области на живота, дава плодотворни резултати. Не може да се разбере вътрешната страна на дишането, ако не се вземе под внимание и този принцип. Ще си послужим с няколко примери и аналогии, за да направим това по-понятно, по-достъпно за читателя. Знае се, че един радиоапарат може да приема всевъзможни видове радиовълни, които са навсякъде около нас. Хиляди най-разнообразни видове радиовълни проникват пространсътвото около нас и ние можем да ги слушаме, щом поставим съответния възприемателен апарат. Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни. В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно. От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек. Туй е тъй наречената телепатия. Но не е човек едничкото същество, което има психичен живот. Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба. Значи пространството е проникнато от мислите, чувствата и изобщо от психичните преживявания на всички разумни същества: на хората, на по-долните царства и на всички напреднали същества, които съставляват йерархията на разумните сили в природата. Пространството е проникнато и от мисълта на Великата Разумност, която съставлява основите на битието. И тъй, въздухът може да се разгледа от трояко гледище. Разгледан по форма, той е механична смес от кислород, азот и пр. Разгледан по съдържание, той е проникнат от праната или жизнената сила. Разгледан по смисъл, той е проникнат от психични, разумни сили. Той преди всичко съдържа ценния кислород, който служи при физиологичния процес на дишането, т.е. за окислението на хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани на тялото, дето се извършва окислителният процес или процесът на горенето. От всичко гореказано следва, че въздухът съдържа и други ценности, които са от голяма важност, както за здравето, тъй и за духовния растеж на човека. Ако ние използуваме въздуха само като смес от кислород и азот и улесним с кислорода окислителния процес в организма, тогаз дишането ще представлява само механичен процес. Но това не е още истинското дишане. Тогава в какво се състои то? Нужно е знанието на методите, чрез които дишането да бъде не само механичен процес, но да можем чрез него да използуваме и тия неоценими богатства, които проникват въздуха, а именно праната и психичните енергии. Този въпрос е обширен, но ние ще споменем и то накратко само за два от основните закони, които лежат в основите на истинското дишане. За пояснение на първия закон ща приведем за пример евангелския разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя като се доближила и допряла до Христа, последният казал: „Кой се допре до мене, защото сила излезе от мене". Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни. Но само когато тя се допрала до Него, излязла от Него сила и я излекувала. Защо? Защото тя се допрала с вяра, т.е. със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос. Тук слабо се докосва един много важен закон, който има всестранно приложение в живота. На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй: За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане. Какво приложение може да има това в дишането? Ако при дишането съзнаваш, че освен въздуха приемаш и оня животворен елемент, наречен прана, която внася живот, обнова, здраве, сила в целия ти организъм и ония висши психични енергии, които проникват във въздуха, тогава ти улесняваш тяхното възприемане. И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха. Затова хубаво е през време на дихателни упражнения да концентрираме нашето съзнание върху праната и психичните енергии, които проникват въздуха. Сега нека кажем няколко думи и за втория закон на дишането. Учителят казва: „Само оня, който има правата, добрата мисъл, правите, добрите чувства и правите, добрите постъпки, може да приема праната". Защо е тая зависимост между правата мисъл и възприемането на праната? За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука. Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина. Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си. А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл! Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него. Правите, добрите мисли, чувства и постъпки са изявление на Любовта. Виждаме, как в края на краищата любовта е най-важният ключ за свързване с великия неизчерпаем резервоар на сили в природата и тяхното използуване за правилно развитие и обнова. Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има всестранно практическо приложение в живота.
  10. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА 10 часа сутринта. Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа. И работата, която правим тук, има и вътрешна страна. Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с това даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат. Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието. После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита: – Кое е характерното за днешната епоха? – Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват. Житното зърно, когато е в хамбара или когато е посадено в земята, е в противоречия. То не може да си представи, защо някой път е притиснато отгоре от други житни зърна и защо някой път е вътре в земята. Но когато поникне на нивата, противоречията изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Тъй трябва да мисли човек, за да не се самозаблуждава. Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе. Радвайте се, че обичате! Радвайте се, че можете да четете от тая свещена книга, в която е писал Бог! А пък вие скърбите, че не ви обичат! Радвайте се, и когато не ви обичат, понеже тогава се дава повод на вас.вие да обичате! Стана дума за блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл? – Само чрез любовта. Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствате са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!" Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н. – Какво е бъдещето на славянството? – В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история. Но неговата мисия няма да бъде тясно националистична или расова, а общочовешка и духовна. – Какво ще бъде бъдещото хранене? – В бъдеще всички хора ще бъдат плодоядци. Това ще бъде в шестата раса. И разликата между тях и сегашния живот ще бъде такава, каквато е разликата между човека и животните. Шестата раса ще сближи народите.
  11. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА Един основен принцип в окултната наука е, че всичко в природата е живо и има една духовна страна. От това гледище растенията имат психичен живот. Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо. Какво нещо представляват нервните клетки? Те не са нищо друго, освен диференцирани обикновени клетки. У низшите организми тия функции, които се извършват ,от разните системи: дихателна, нервна, мускулна, храносмилателна и пр., се извършват от една и съща клетка. От друга страна от фактите, които привеждат витализмът и неоламаркизмът, се вижда, че физиологичните процеси в организъма са само външната страна, и зад тях има една вътрешна страна, а именно – психичен живот. И всички факти, които привеждат неовиталистите, показват, че и за самата еволюция психичният фактор е играл грамадна и главна роля. Тъй че, и аргументите на витализма водят към приемането на психичен живот у растенията. Морис Метерлинг в книгата си "Душата на цветята" показва чрез разни примри от ботаниката, че приспособлението на растенията се дължи на една разумност, която работи в тях. Това разбиране на растенията ще измени коренно нашето отношение към тях. Досегашното отношение към растенията е било външно, механично. Чрез такова отношение ние се свързваме само с формата на растението. А новото отношение към тях е вътрешно, т.е. ние се свързваме с психичния, съзнателния живот у тях. Това ще внесе ново съдържание в разбирането на природата. с какъв трепет ще се приближаваме към едно цвете, като знаем, че то не е само форма, но че то има вътрешен, душевен живот! И това как хубаво би могло да се използува във възпитанието! Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност? Според окултната наука растенията нямат проявено астрално тяло, а само физическо и етерно, а животните имат и развито астрално тяло; последното носител на низшите страсти и влечения у тях. Растението, нямайки астрално тяло, е чисто, т.е. не притежава тия страсти и влечения, които срещаме у животното. Ето защо цветята събуждат у човека радост и свещен копнеж към чистота и хармония! Привежда се пример, как едно цвете се привързало към една жена, която редовно го поливала. Това цвете било поставено в нейната стая в саксия. За известно време тя била принудена да отиде на друго място и поръчала на друго лице да се грижи за цветето. Макар и да било добре гледано, неговите листа увиснали надолу, като че ли цветето тъгувало. Ето един друг интересен пример: Едно лице наема къща в Шумен. Стопанинът живее в друга къща в същия град. При наемането той посочил асмата и казал: "Тя не дава нищо от много години насам, въпреки моето грижливо гледане. Затова даже не се опитвай да полагаш труд за нея." Наемателят казал: "Въпреки това ще се опитам". И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето". И тая година асмата родила изобилен плод. Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден. Някои са правили следните опити: Навлизали са в гора в ранна пролет, тъкмо когато тя се разлиства. Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца. И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното. Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас! Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост! Не може да направи престъпление оня, който ви обича! Не може да каже лъжа оня, който ви разбира и говори с вас! Не може да бъде глупав оня, който може да чете това, що е писано във вас! Всички, които се приближават към вас, вие ги правите умни, добри, чисти, благородни и музикални! Каква велика мъдрост се крие в едно глухарче, в една иглика! Ако разгледаме строежа даже и на най-скромната тревица, ще видим такава сложност и мъдрост, на която ще се удивляваме, както се удивляваме на мъдрия план, по който работи великия звезден мир над нас! Вие съдържате това, което в никоя книга не може да се намри. Но вие разкривате тайните си само на тия, които ви обичат. Вие въвеждате в своя вътрешен мир само чистите души.
  12. КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ Боян Боев Всичко, което става в природата, е същевременно символ на вечни истини. Защото законът за аналогиите или съответствията навсякъде царува в природата. в това отношение всичко е във всичко. Даже един френски автор намира съответствие между органите в растението и в човешкото тяло. Даже намират аналогия между строежа на човека и на цялата вселена и от това гледище наричат човека микрокосмос. Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет? Мойсей е представител на великите гении на човечеството, великите Души, които ръководят културите. Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона? Това е един процес, който става и вътре в човека. Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води. Те досега са управлявали. Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море? В случая означава астралния живот, света на чувствата. Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия. които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика? Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания. Умственият принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна. Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай? Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него. Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности. Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени. Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото. Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството. Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя! Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип? Но съблазните, изкушенията, които имат евреите в пустинята, извайва-нето на златното теле, роптанията и пр., не са ли и в човешкото съзнание в определена фаза на неговото развитие? Защо, когато евреите наближават Ханаанската земя, имат да се справят още с много племена, които са враждебно настроени към тях и не ги пущат в нея? Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение. Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята. Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически. Това не е ли днешната епоха, в която много неща се уреждат чрез външни предписания? Но има една светла точка в днешната епоха! Това са новите идеи, които днес заливат света! Навсякъде виждаме днес едно духовно пробуждане, една духовна вълна. Това говори, че човечеството наближава Обетованата земя. Това е новата, шестата раса, която иде, расата на пробудената човешка душа. Това е Любовта, която иде и която ще докара разрешение на всички въпроси!
  13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Хубаво ранно утро. Лекцията е свършена! Изток е вече заруменен, но далеч е още изгревът. В утринната дрезгавина се упътваме към полянката на "Изгрева" за гимнастични упражнения. Боровете, покрити със снежни кристали, придават вълшебен вид на обстановката. Ние сме в един приказен дворец на белина и чистота. След упражненията всички сме около Учителя. Идеите на лекцията живо работят в нас. Интензивен живот има след всяка лекция на Учителя! Тя отваря нови хоризонти, хвърля светлина върху много въпроси, отваря широко поле за мисъл и работа. Между другото става дума за болестите. Учителят казва: – Христос – говори за оногоз, който продава всичкия си имот, за да купи една нива, дето е скъпоценният камък. Този скъпоценен камък е любовта! Като срещнеш някого, кажи му: "Пил съм от един извор и съм оздравял. Пий от него, за да оздравееш". Всички трябва да пият от любовта, за да оздравят. – Кой е истинският метод в случая? – Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Като възприемеш любовта, тогаз ще проявиш своята любов. Нали най-първо вдишваме въздух и после издишваме? Човек трябва да влезе в хармония с природните закони, за да почне Духът да работи в него. При любовта си към Бога ще се научите, как да възприемате. Тогаз ще получаваш! Като отидеш при Бога, Той ще те научи, как да обичаш, и у тебе ще се прояви любов към хората. И тогаз ти ще даваш на хората. Ще даваш на другите, както Бог е дал на тебе! – Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин? – Понеже всички хора не са еднакво разкрити пред нас. Една разкрита картина можеш да я обичаш, но една неразкрита картина не можеш. Ти не можеш да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе! Аз говоря за Душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда! Ще бъде голяма изненада за вас, когато видите, че всяка душа има много по-голяма цена. отколкото сте предполагали. Защо да не можете да гледате красотата на Господа,който се крие в хората? Божественото във вас, това сте вие! Вярвайте в онова божествено, което е вложено във вас! Бог живее в нашите души. Затова всеки човек има по-големи богатства, отколкото тия на цялата вселена! Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите им, които живеят във вас. Ако ти повдигнеш в себе си хорските акции, то и хората вън ще се повдигнат. – Кое е най-важното условие за Любовта! – Чистотата! Реалният свят е свят на чистотата! Хубавият живот седи в чистотата, Нечистотата всякога носи страдания, Също тъй и дисхармонията носи страдания. А хармонията и чистотата носят велики блага. – Какво е действието на любовта? – Когато говоря за любовта, разбирам онова, което расте и дава ценност на нещата! Най-хубавият хляб се прави от любовта! Най-хубавият въздух се прави от любовта! Най-хубавата мисъл се прави от любовта! Всеки човек, когото обичаш, е радостен. Ако любовта не може да вдигне мъртвия от гроба, това не е любов. Като говоря за любовта, подразбирам, че тя е единствената сила, която може да ни въздигне – нас и нашите братя и сестри. Щастието е в любовта! Там е вашето благо! Всичко онова, за което копнете, само по този път можете да го постигнете. Знанието се добива с любов. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Тя носи всички възможности. Тя поправя всички погрешки. Ако носим великата Любов, с която можем да говорим на всички братя и сестри, ще бъдем добре дошли навсякъде. Само като обичаш дълго време един човек, можеш да очакваш, че той ще се разцъфти и ще даде плод! Някого с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв резултат, един плод. Първият дар на Любовта е музиката. Любовта е наука за музиката. Да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любовта, какво нещо е да не съдим! – Какво носи новата епоха, която иде? – Сега хората имат само сянката на любовта. А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат и у всички хора ще се зароди желание да обичат! Иде едно колективно събуждане на човечеството. И тогаз хората ще разберат, че едничкият път е духовният път, че няма друг път освен духовният. Вие сте излезли от рая. За да се върнете в рая, какво трябва? Без любов връщане в рая няма! Без нея никой не може да се върне в рая. Оставете във вас любовта да почне да действува и там, дето не е действувала досега.
  14. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Не можем да разрешим въпросите на живота, ако ги разглеждаме само от физично гледище, понеже зад физичната страна има една духовна страна. Поне последните открития в разните науки установиха това и, стига човек да е заинтересуван, той може, ако желае, по чисто научен път да дойде до духовния мироглед. За да видим, как едно по-дълбоко разглеждане на въпроса се явява плодотворно, нека вземем за пример, въпроса за отношението между здравето и вътрешния живот. Ако мислим, че човешкото естество се изчерпва само с физичното му тяло, ние не можем да дойдем до практични и резултатни схващания. Можем да изследваме най-грижливо анатомията и физиологията на разните човешки системи: храносмилателна, дихателна, кръвоносна, отделителна, мускулна, нервна и пр., обаче туй не е достатъчно, за да имаме ясна представа по въпросите за здравето, болестите и пр. В настоящата статия ще кажем няколко думи за здравето и вътрешния живот. За да стане той по-ясен, по конкретен, ще го разгледаме в свръзка с учението за трептенията или вибрациите. Окултната наука разглежда въпросите на живота от гледището на 7 принципа. Тъй че всеки въпрос може да се разглежда от 7 гледища. Принципът за трептенията е третият принцип в окултната наука. Всеизвестно е схващането за вълнообразното движение. Знаем, че броят на трептенията в секунда е обратно пропорционален на дължината на вълната, т.е. колкото вълната има по-малка дължина, сиреч е по-къса, толкоз. тя има повече трептения в секунда, значи има по-бързи трептения. Например, червените лъчи имат по-дълги вълни от виолетовите, обаче трептенията, които отговарят на първите лъчи, са по-бавни от тия на виолетовите. Първите имат трептения 4х1014, а вторите – 75 х1014 в секунда, т.е. приблизително двойно повече. От друга страна се знае, че късите вълни, т.е. тия, които имат по-бързи вибрации, имат по-голяма прониквателна сила. На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма. И на туй се основава именно лечебното им действие. Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван. Нали Лазар беше възкресен от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря? Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях. Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният. Ако само с външни фактори се лекува човек, то причината на болестта си остава дълбоко скрита и кога да е поради вътрешни, психични причини пак ще бъде предразположен към някоя болест. Когато човек има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля. Затова Учителят казва, че равновесието между ума, чувствата и волята е условие за здравето. Не само за горния въпрос, но и за всички други въпроси на живота едно подобно разглеждане води към плодотворни идеи и отваря широки хоризонти и красиви перспективи.
×