Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Младежки събори'.

Открити 26 резултата

  1. Аудио - чете Николина Банева Архивна единица Да възлюбишъ, (Беседата за четене в стар правопис) От книгата Втори младежки събор „Да възлюбиш“, 6-7.07.1924, София, стар правопис. Първо издание: Севлиево, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Да възлюбиш Послание към Коринтяните, 13 гл. В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си!" За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини. Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камък, който се търкаля надолу, по наклон. Камъкът може да се търкаля по наклонена площ, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза от едно оръдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. В това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкът, гранатата могат да слизат и да се качват не по своя воля; обаче, човек може по своя воля да се качва и слиза. В несъзнателните и в механическите процеси няма връзка между отделните факти, но в съзнателните тази връзка съществува. Като съзнателно същество, човек намира връзката между фактите в своя живот и се учи от тях. Каже ли, че трябва да възлюби Господа и ближния си, човек съзнателно се качва нагоре и се ползва от новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трябва да се разбере в своята пълнота. Щом се разбере в своята пълнота, тя внася нови елементи в живота – разширяване и свобода. "Да възлюбиш Господа!" Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога, въпреки това, между тях съществуват дисхармонични отношения. Как е възможно, разумни същества, излезли от Великото Битие на Бога, да имат разногласия помежду си? Как ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняват различно. Аз пък ще я констатирам само, без да я обяснявам, защото всяко обясняване на нещата подразбира и тяхното отричане. Трябва ли да обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази ръка започва да гние? Защото е изгубила връзката си с цялото. На това основание, казваме, че грехът не е нищо друго, освен процес на гниене, който показва, че човек се е отделил от цялото, т. е. от Бога. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от греха? Той трябва да се върне към Бога с молба, отново да го постави на мястото, отдето се е отделил. Върне ли се на мястото, отдето се е отделил, с това заедно се прекъсва и гниенето. Ето защо, ръката, като уд от целия организъм, трябва да стои на мястото, дето първоначално е поставена. Семето също така трябва да стои на онова място, дето се крият условията за неговото развитие. Кое е това място? Почвата. Падне ли в почвата, семето намира благоприятни условия за живот и развитие. "Да възлюбиш Господа!" Това значи: да възлюбиш голямото в малкото. Да възлюбиш ближния си, това значи, да възлюбиш малкото в голямото. – Защо човек обиква големия орех? – За малките орехчета, които той ще роди. Като яде тия орехчета, човек придобива нещо. Те предават нещо на неговия организъм. Като яде малките орехчета, човек обиква и големия орех, защото от него излиза благото, което се крие в неговите плодове. Като знае това, човек разбира, че малкото не може да се прояви без голямото и естествено отправя погледа си към него. На научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото в малкото и малкото във великото. Приложи ли този закон, човек може да възстанови изгубената хармония в живота си. Следователно, само любовта е в състояние да внесе хармония в живота. Съвременните хора говорят за любовта, без да различават проявите ѝ в трите свята: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовта, т. е. на любовта, проявена на физическия свят, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовта във физическия свят и проявите на стомаха, с които се занимават икономистите, има нещо общо. Днес всички учени разглеждат икономическия въпрос за хляба. Всеки вика: Хляб искаме! И в Господнята молитва е казано: "Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес". Обаче, докато мисли само за стомаха си, човек разбира една трета от любовта. Любовта на физическия свят се отличава със свойството да отделя частите от цялото. Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения си от своя дом, от родителите и близките им? Момъкът казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика любов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любов не задоволява душата ѝ. Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлюбен. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи. Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека. Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората. Проявите ли Божествената любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания. Вие преживявате заедно с него и радостите, и скърбите му. Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота. Първото проявление на любовта на физическия свят може да се уподоби на движението на кръвта по артериите. Чистата артериална кръв се разнася по цялото тяло и го храни. Всяка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обмяната ѝ предава нещо от себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръв, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръв се връща отново в сърцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвта пак се разнася по тялото, да предаде от своя живот, т. е. от своята енергия, на всяка жива клетка. В процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовта от великото към малкото и от малкото към великото. Любовта, която иде от великия Извор на живота, е чиста, здрава, пълна с енергия. Щом се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назад, да се пречисти. Ако венозната кръв не се върне в сърцето, т. е. в своя първоизточник на живота, не може да се пречисти. Чиста трябва да бъде човешката кръв. Чист трябва да бъде човек. Затова е казано в Писанието, че само чистите по сърце ще видят Бога. Само те могат да се приближат към първоизточника на живота, да се пречистят и обновят. Мнозина се запитват, може ли човек да живее на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човек се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушават чистотата на неговото сърце, но той трябва да знае, по какъв начин да се чисти. Първо той трябва да намери причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идат, и след това да отиде при великия Извор на живота, там да се измие. Както се е оцапал човек, така има възможност да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са близо до царството Божие. На тези души, именно, Бог иска да се открие. Те са. изпълнили двата закона – любов на малкото към великото и на великото към малкото. Сега влизат вече в третия закон – познаване на Бога. Като познае Бога, човек се домогва до онзи живот, който може да го направи свободен. Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил любовта си, е животът. Ние виждаме, че живот е даден и на малките, и на големите същества. Значи, Бог проявява любовта си чрез живота и на малките, и на големите същества. Една от отличителните черти на великото е тази, че то се проявява и в най-малките и слаби форми, чрез което изявява своята любов. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасте, ще обхване в себе си и голямото. Видите ли, че, в сравнение с други същества, животът ви е малък, благодарете и за него. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества, без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им имал смисъл. Щом прекъсвали връзката си с Бога, животът им се обезсмислял. Лесно е днес да цитирате, че еди кой-си пророк или апостол казал това или онова. Лесно се цитират и Христовите думи, но трябва да знаете, че за да изнесат великите истини на живота, тия хора са минали през големи изпитания. Христос казва: "Аз говоря това, на което Отец ме е научил". Ако разберете Божиите закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи, да разбере човек Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху любовта – храна за душата, и мъдростта – подтик за човешкия дух. Христос казва: "Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато човек благодари за живота, за любовта и мъдростта, които му са дадени. Казано е, че доволният от малкото е доволен и от голямото. Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всички негови прояви. Да придобие човек великата истина на живота, това значи, да разбира света, не както учените и философите го представят, но както Бог го е създал. Щом разбира света, цялата природа, човек разбира и себе си. Той знае, какво е вложил Бог в него и какво трябва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човек познава цялата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тела са направени от различна материя. Две тела еднакви по вид и по форма, се различават по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различават коренно, по материя. С това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетите, както и между всички тела, изобщо. Срещате, запример, двама братя, родени от една майка и един баща, но единият всякога говори истината, а другият обича да полъгва; единият постоянно внася в къщи по нещо, а другият постоянно изнася. Според нас, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, от която са направени. Материята на първия от тях е устойчива, поради силите на доброто, с което той е свързан. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, с което той е свързан. Силите на доброто съединяват частиците на материята в едно цяло, вследствие на което я правят устойчива. Силите на злото разединяват частиците на материята, вследствие на което я правят неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациите в света. Явленията в неустойчивата материя се движат между живота и смъртта. Там всичко се стреми към живот, а въпреки това свършва със смърт. След всичко това някои учени казват, че смъртта е метод за пречистване. Ние, обаче, знаем от Писанието, че Бог е казал на първия човек: "В който ден престъпиш моя закон, ще умреш". С други думи казано: В който ден се отдели от Бога, човек е осъден на страдания и нещастия, на смърт. Значи, смъртта е резултат на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е метод на пречистване. Някой казва: Бял ден не видях в живота си. Много естествено. Щом се отделиш от Бога, от цялото, белите дни от живота ти ще изчезнат и ще дойдат черни дни. Белите дни са в Бога. Вън от Бога всички дни са черни. Може ли момата да бъде щастлива далеч от своя възлюбен? Не може. Докато възлюбеният и възлюбената ви са живи, вие ще бъдете щастливи. Заминат ли възлюбените ви на онзи свят, заедно с тях и щастието ви напуща. Любовта е един от великите закони на живота. Вън от любовта никакво щастие не съществува. Когато двама души се обичат, в единия действа закона на малкото, а в другия – закона на голямото. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът. Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете вяра в Бога. Приемайте всичко със смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бяга от слънцето, и него Бог забравя. Ако човек се скрие в центъра на земята, далеч от слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхността на земята, слънцето пак ще го обикне. От човека зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито са отношенията на човека към любовта, такива са отношенията и на любовта към човека. Страшно е положението на човек, който се е отделил от Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживявала. Сутрин чувствала, че расте неимоверно много. От момент на момент се увеличавала, ставала голяма като планина и се страхувала да не се пръсне. След обед започвала да се смалява все повече и повече. Вечер ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при няколко лекари, но не могла да намери цяр на своето състояние. Като я изслушах, казах ѝ, че причината за това й състояние се дължи на отделянето й от Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трябва да се свърже с любовта, с първоизточника на живота. Докато живее с Бога, човек постепенно се увеличава, става все по-голям. Щом връзката му с любовта се прекъсне, той се намалява и рискува да изчезне в пространството. Частиците на материята му се отделят една от друга и започват да се разлагат. За да възстанови първото си състояние, тя трябва да измени посоката на своята мисъл, на своите чувства и постъпки. Това се постига чрез съзнателна работа върху ума, сърцето и волята. В 13 гл. от Посланието към Коринтяните, апостол Павел казва: "Любовта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае". Значи, който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя първичен живот на чистота и вяра. Сега ще предам накратко един разказ за един от светиите на древността, някой си Апио, който живял някъде в Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млякото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача. Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб. Човек е силен дотогава, докато любовта живее в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно. Казано е: "Бог е Любов". За тази любов говорим ние. Апостол Павел казва: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духът на Истината, това, което отчасти знаем, ще се прекрати". На друго място той казва: "Когато бях младенец, като младенец мъдрувах". Това се отнася до разбиране и прилагане на любовта. Хората и до днес разбират и прилагат любовта като младенци. Като се говори за любовта, мнозина казват: Възможно ли е при сегашните условия на живота да се прилага любовта, или да се води чист и свят живот? Те задават този въпрос, защото намират, че е невъзможно да прилагат любовта и чистотата в живота си. Те са прави само в едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало без майка, да бъде чисто. Това дете, останало без майка и без близки, е осъдено на смърт. То ще умре от собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижите на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добър и чист живот. За такива хора не е извинение, че не могат да водят добър живот. За такива хора не е оправдано, че не могат да приложат любовта в живота си. Божията Любов е приложима навсякъде и на всяко време. Мислите ли, че орачът, който оре нивата си с любов, ще има по-малко плод от другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плод, но плодът ѝ ще бъде благословен. Мислите ли, че решенията, които съдията издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов? Неговите решения са по-силни от решенията, издадени без любов. Професорът, който работи върху научните си трудове с любов, стои по-високо в умствено отношение от всички учени и философи, които не работят с любов. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Без любов никакъв живот не съществува. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си. Преди години ми зададоха следния въпрос: Как се обясняват и оправдават неправдите, които съществуват в съвременния свят? Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите. В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали. Те ще разберат, че правилата за земята не са и за небето, защото земята е болница, в която се лекуват болни хора. В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми". Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на земята, такъв е на всички планети. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Като казвам, че земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си. Трябва ли да питате, защо изгрява слънцето? Слънцето изгрява и залязва, изпраща светлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грее слънцето, ще се ползва от енергията му. Който не разбира, той ще остане с неразбирането си. – Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи в една или в друга посока? На този въпрос слънцето отговаря: Аз изпълнявам един велик закон, който ми повелява да се движа в една или в друга посока, да изгрявам и залязвам. Съвременните хора се движат в четири посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Тъкмо намисли човек да направи едно добро дело, т. е. да изгрее на изток, изведнъж дойде някакъв вятър до ухото му и му пошепне: Къде си тръгнал да правиш добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг път. Този човек се поддава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота. В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора. Казвам: Устата на неразумната пещ е отправена в различни посоки, според желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещ е отправена само към една посока. Тя не се поддава на различни мнения. В бъдеще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и с любов, няма да има нужда от никакви пещи. Днес жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да сготви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидем на някое дръвче, да видим, какво е приготвило слънцето за нас. Те кацат от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си. Женската птица не пита мъжката, отде ще донесе ядене; нито мъжката пита женската, какво ще готви днес. Съвременните хора на първо място се запитват: Какво ще купим днес за готвене и какво ще се готви? Засега най-важният въпрос е яденето. Това е една фаза в човешкото развитие. В бъдеще хората ще се интересуват от други въпроси. На първо място ще стои любовта. Щом обичаш един човек, непременно ще му сготвиш. Щом той те обича, също така ще ти сготви. При любовта този въпрос се урежда лесно. Като обича хората, Бог им е приготвил храна: плодове, зърна, семена. Те няма за какво да се грижат. Единствената мисъл, която трябва да занимава човека, е как по-добре да изпълни волята Божия. Сегашните хора се оплакват от живота. Казват, че мъчно се живее, че няма какво да се яде. Казвам: Нали хляб и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете без месо. Какъв по-вкусен обяд от този: да вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка. Лятно време такъв обед е приятен, разхлажда човека. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърцето и волята на човека. Тогава той мисли, чувства и постъпва по особен начин. Той е доволен на всичко, което Бог му е дал. "Да възлюбиш Господа! Да възлюбиш и ближния си!" Това значи, да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко. Не разбере ли този закон, човек живее във вечно недоволство, т. е. в закона на промените. Ако иска да излезе от закона на промените, човек трябва да възлюби Господа в душата си. Който прилага закона на любовта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувства, той го превръща в дело. В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в дела. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чист и свят живот. Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително. Затова казват, че любовта върши чудеса. Един религиозен човек отишъл при свещеника да се изповяда: Отче, не зная, какво да правя, как да си въздействам. От известно време нещо в мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имам, нещо в мене настоятелно казва: Винце, винце искам! Свещеникът бил разумен човек, познавал психологията на човека, затова му казал: Щом ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човек вино, да не стане пияница. Няма нищо опасно в това, защото още в този момент в него ще се явят много противодействащи сили. В него ще се явят различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щом пие вино, човек може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало от сладката вода на гроздето. Казва се, че Христос превърнал водата във вино. Това не се разбира буквално. В превръщането на водата във вино има известен мистицизъм, който трябва да се разбира. Виното, което Христос направил, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днес не може да се намери човек, който да превърне водата във вино, както е направил Христос преди две хиляди години. Като ученици, вие трябва да приемете разумната любов в себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казал за вас, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете, какво е предвидил Бог за вас, не знаете, каква е Неговата крайна цел. Целият свят да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно, дали мъжът или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай – за добро е. Такава е волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият някакво богатство в себе си. В древността един адепт носел със себе си един скъпоценен камък. За да не го открадне някой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скъпоценен камък. Следователно, знайте, че във всяка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцете си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното от нея. Като знаете, че човек живее и умира заради Бога, гледайте и на семейните отношения като на такива, в които Бог се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията няма. Искате ли да видите, как работи законът на любовта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия. И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога във всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога във великото и в малкото. Това значи, да познаете Бога в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта. Желая ви да се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душите и в духа ви. Желая ви да приложите любовта, мъдростта и истината във всички прояви на своя живот. 1. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 год. – София. * Да възлюбиш Да възлюбиш (II Младежки събор (1924). София, 1940) 5 беседи от 6 юли 1924 г. до 7 юли 1924 г.
×