Търсене във форума

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢРОЯТНОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Четоха се работитѣ върху темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“. Проявитѣ на човѣшкия духъ не зависятъ отъ вѣроятности. Вѣроятноститѣ представятъ условия за ума. Процеситѣ на душата сѫщо не зависятъ отъ вѣроятности. Защо? — Защото известни вѣроятности сѫ възможности обаче, на физическия свѣтъ тѣзи възможности произлизатъ отъ дадени вѣроятности. Запримѣръ, имате известенъ планъ, или известенъ стремежъ, насоченъ къмъ нѣщо. Въ дадения случай вие можете да изчислите вѣроятностьта за постигане на този планъ. Тѣзи изчисления сѫ възможни на физическия свѣтъ, но въ духовния свѣтъ тази математика не работи. Въ духовния свѣтъ си служатъ съ висша математика. Сега, като говоримъ за вѣроятноститѣ, ние имаме предъ видъ едно широко поле на работа. Тази работа е достояние само на свободнитѣ хора. Само свободнитѣ хора се спиратъ предъ вѣроятноститѣ и възможноститѣ въ живота. Хората, у които умътъ не е развитъ, не вѣрватъ въ никакви вѣроятности и възможности. Тѣ казватъ: Ако има пари, ще вѣрваме. Щомъ нѣма пари, въ нищо не вѣрваме. Като погледне лицето на кого да е, умниятъ човѣкъ веднага познава, каква вѣроятность има въ дадено лице да изпълни известенъ планъ. Който не може да чете по лицата на хората, веднага казва: Дайте пари, ако искате да се реализира известенъ планъ. — Днесъ всичко става съ пари. Който разбира нѣщата, той първо разглежда условията, вѣроятноститѣ за реализиране на известна работа и тогава кредитира. Който не отпуща никакъвъ кредитъ, той вижда, че въ дадена работа нѣма никаква вѣроятность за успѣхъ. Нѣкои търговци работятъ съ закона на вѣроятностьта и затова даватъ на кредитъ. Още като погледнатъ човѣка въ лицето, тѣ веднага разбиратъ, може ли на този човѣкъ да се отпусне кредитъ, или не. Обаче, не мислете, че като си служите съ закона на вѣроятноститѣ, всичко ще се уреди лесно. Не мислете, че и като взимате предъ видъ възможноститѣ за реализиране на нѣщата, всичко ще върви по правъ, по гладъкъ пѫть. Не, колкото да взимате въ съображение възможноститѣ и вѣроятноститѣ, животътъ пакъ нѣма да бѫде увѣнчанъ съ рози и вѣнци. Възможнсститѣ подразбиратъ всички най-възможни нѣща. Като говоримъ за живота, вие разбирате само една отъ неговитѣ страни. Животътъ не е такъвъ, какъвто хората го прекарватъ на земята. Друго нѣщо е животътъ. Тъй както вие си представяте живота, това е само нѣкаква вѣроятность, която сѫществува нѣкѫде. Животътъ, който вие търсите, ще дойде въ бѫдеще, но само за онѣзи, които сѫ завършили своето развитие. Какво показва това? Че вие търсите и очаквате такъвъ животъ, за който още не сте готови. И да ви дадатъ днесъ този животъ, вие ще го снемете на уровена, на който се намирате сега. Ако на малкото момченце дадете една книга отъ висша математика, то ще започне да я разгръща, да я прелиства, и въ края на краищата ще си направи отъ нея едно хубаво хвърчило, което ще пусне въ въздуха. Сѫщото правятъ и нѣкои религиозни хора. Следъ като имъ се даде най-хубавия животъ, тѣ ще си направятъ отъ него хвърчила. Това е резултатъ на човѣшката дейность, проявена въ лѣвата страна на живота. Наистина, ако проследите живота на тѣзи хора, ще видите, че се молятъ или за пари, или за кѫщи — съ една дума тѣ се молятъ само за хвърчила. Животътъ не седи нито въ паритѣ, нито въ яденето, нито въ кѫщитѣ, нито въ науката. Науката е приятно развлѣчение за човѣшкия умъ. Ще кажете, че не се нуждаете отъ никакви развлѣчения. — Ако не се нуждаете отъ никакви развлѣчения, защо ядете, защо спите? Защо страдате като изгубите приятелитѣ си? Значи, яденето, спането, приятелитѣ ви, това сѫ равлѣчения въ живота. Когато обущата, дрехитѣ ви сѫ скѫсани, вие пакъ страдате. Защо? — Защото хубавитѣ обуща и дрехи сѫ развлѣчение за васъ. Ние изнасяме всички тия нѣща, за да си съставите ясна представа за живота, да видите, че между вашия и Божествения животъ има голѣма разлика. Както да си представяте Божествения животъ, вие пакъ нѣма да го разберете, но поне ще се съобразявате съ закона на вѣроятноститѣ, ще знаете, въ колко и въ кои случаи презъ деня ще можете да изпълните волята Божия, и въ колко случаи не ще можете да я изпълните. Съ познаването на този законъ, човѣкъ би могълъ да опредѣли за себе си, дали ще свърши училището и съ какъвъ успѣхъ ще завърши. Ако е търговецъ, той ще може да опредѣли, дали ще спечели въ търговията си, или ще изгуби. Астролозитѣ, които добре познаватъ този законъ, правятъ изчисления и могатъ да предскажатъ на нѣкой търговецъ, доколко най-много може да се впусне въ търговия. Ще кажатъ на този търговецъ: Ти можешъ да спечелишъ най-много десеть милиона лева. Щомъ спечелишъ тази сума, напусни търговията. Ако още продължавашъ да въртишъ търговия, всичко ще изгубишъ. На нѣкой писатель ще кажатъ: Ти трѣбва да напишешъ едно хубаво съчинение, съ което да спечелишъ име предъ свѣта. Следъ това ще се предадешъ на служене на Бога. Така бѣше съ Толстоя, така бѣше и съ Буда. Буда живѣ като царски синъ, обиколенъ съ богатство и разкошъ, далечъ отъ страданията въ живота. Обаче, единъ день той видѣ една нещастна жена, единъ нещастенъ старецъ, и въ него се събуди състрадание къмъ човѣчеството. Отъ този моментъ спокойствието на неговия животъ се наруши, и той се свърза съ страданията на цѣлото човѣчество. Буда се зае съ разрешаване задачитѣ на живота. Коя е причината, задето той напусна царския палатъ? Какъ ще отговорите съ вашата математика на този въпросъ? Ще кажете, че Буда не е разбралъ живота. Той е трѣбвало да остане при условията, при които се е родилъ, и като царь да бѫде полезенъ на окрѫжаващитѣ. Обаче, Буда не е разбиралъ така живота. Да бѫдешъ царь, това е физическа страна на живота. Като царь той нищо не би могълъ да направи. Откакъ свѣтътъ сѫществува, нито единъ царь не е билъ щастливъ. Ако царьтъ внесе „петь“ въ свѣта, „десеть“ ще изгуби. И най-добритѣ царе сѫ били нещастни. Това не значи, че не сѫ имали желание да помогнатъ на своя народъ, но заобиколени отъ приятели и неприятели, тѣ често сѫ изпадали подъ тѣхно влияние и сѫ носили отговорноститѣ за всѣко добро, или престѫпно дѣло, извършено въ тѣхно име. Питамъ: каква е вѣроятностьта човѣкъ да влѣзе, или да не влѣзе въ Царството Божие? Каква е вѣроятностьта човѣкъ да бѫде, или да не бѫде спасенъ? Мнозина се съмняватъ, дали сѫ спасени, дали ще влѣзатъ въ Царството Божие. И като се съмняватъ, тѣ казватъ: Тази работа е празна, вѣтъръ работа е тя, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. — Духането на вѣтъра е една вѣроятность. Горенето на огъня е една вѣроятность. Наистина, когато два предмета се търкатъ единъ въ другъ, произвежда се топлина. Когато двама души съ противоположни идеи се търкатъ, между тѣхъ става известна реакция, известно химическо съединяване. Какъ мислите вие, вѣроятность ли е това, което става между тия двама души, или възможность? Търкането между хората дава възможность за широкъ замахъ на ума. Когато се говори върху различни въпроси, всичко е вѣроятно, но за всѣки даденъ случай, отъ тия вѣроятности само нѣкои могатъ да се реализиратъ. По време и пространство всичко е възможно, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно. Въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може да направи или добро, или зло; въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може или да обича, или да мрази. Въ най-краткия моментъ отъ времето, който човѣшкото съзнание може да схване, човѣкъ може да направи разлика между две душевни състояния. Така се образува права линия, или малка междина. Въ тази междина, именно, се явява възможностьта за реализиране на нѣщо. И тъй, вѣроятностьта се заключава, именно, въ този малъкъ промежутъкъ, въ тази малка междина — да направишъ зло или добро, да проявишъ любовь или умраза. За васъ е важно да знаете, каква е вѣроятностьта при дадени условия да постѫпите по единъ, или по другъ начинъ. Когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята и се оплете въ материята, може математически, чрезъ теорията на вѣроятноститѣ да се изчисли, каква възможность има човѣкъ да сгрѣши и колко грѣхове може да направи. Никой нищо нѣма да му каже, но ще слѣдятъ, като върви въ пѫтя, де ще се отклони и колко отклонения ще нанаправи въ живота си. Животътъ е пъленъ съ вѣроятности и възможности. Вѣроятноститѣ засѣгатъ умствения свѣтъ. Възможноститѣ засѣгатъ, отъ една страна, причинния свѣтъ, а отъ друга — низшитѣ области на астралния свѣтъ. Има два вида възможности въ свѣта: едни, които могатъ да се реализиратъ, и други, които не могатъ да се реализиратъ. Запримѣръ, има възможность всѣки човѣкъ да стане ясновидецъ, но колцина до сега сѫ станали ясновидци? Който отъ васъ е ясновидецъ, нека прочете отъ мѣстото си, какво е написано на нѣкой листъ, поставенъ на известно разстояние. Всички ще слушате съ приятность, какво се чете. Нѣкои ще се чудятъ, какъ става тази работа, че отъ толкова далечно разстояние може да се чете. — Наука е това! Вѣроятно и възможно е всѣки да стане ясновидецъ, но това постижение още не е реализирано за всички. Това, което днесъ не може да се реализира, въ бѫдеще ще се реализира. Много отъ ученицитѣ се спъватъ въ своето минало. Тѣ не трѣбва да се спиратъ на миналото си, но да вървятъ напредъ. Противоречията, страданията на човѣка, това е неговото минало. Несгодитѣ, съмненията, завистьта, умразата въ живота, това е миналото на човѣка. Всичко онова, което спъва хората въ развитието имъ, това е тѣхното минало. Щомъ се натъкнатъ на своето минало, тѣ трѣбва да кажатъ: Това е отъ моето минало; не искамъ да се занимавамъ съ него. — Съ какво трѣбва да се занимавате? — Съ новото. — Кое е новото? — Любовьта. Тя ще се реализира въ бѫдеще. Когато умразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще ѝ кажете: Азъ отивамъ на работа, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Ако не искашъ да се върнешъ, влѣзъ въ стаята на миналото и чакай, колкото искашъ. Споредъ закона на кармата, тя ще остане да чака докато се върнете. Въ това време вие ще се разговаряте съ любовьта, ще правите свои изчисления върху възможноститѣ и вѣроятноститѣ въ живота. Вашата погрѣшка въ живота се заключава въ това, че като дойде любовьта, туряте я въ стаята на миналото, а като дойде умразата, туряте я въ стаята на бѫдещето — размѣстяте мѣстата имъ. Вие се оплаквате, че ви е тежко. — На кого не е тежко? Миналото е всѣкога тежко. Щомъ дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да се справи съ своето минало. Той самъ е създалъ миналото си, самъ ще се справи съ него. Нѣма защо да се страхува отъ него. Тъкмо размишлявате върху любовьта, дойде въ ума ви мисъльта, че отъ васъ човѣкъ не може да стане. Щомъ тази мисъль ви посети, веднага станете на крака и кажете: Добре дошла! Заповѣдай въ стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си. Въ това време ще видите, че новъ човѣкъ може да стане отъ васъ. Спокойно вършете работата си, а тази мисъль, неканената гостенка, нека чака вь стаята на миналото. Не се тревожете, защо е дошла. Тази мисъль е завистьта, която иска да ви спъне въ пѫтя. Тя е ваша роднина отъ миналото, съ която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви — ще ви почака известно време, и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. Казвате: Буквално ли да разберемъ това нѣщо, или символично? — Що е символъ? — Символитѣ сѫ математически знаци на висшата математика, и като такива, тѣ боравятъ само съ живи числа. Числата на духа сѫ живи: единицата, двойката и всички числа, произлѣзли отъ единицата, сѫ живи. Миналиятъ животъ на човѣка сѫщо така е живъ. Миналото не е мъртво, то е реалность. Задачата на ученика е да се стреми да разбира нѣщата правилно, за да може самъ да си помогне. Каквото мисли човѣкъ, това придобива. Какъв то предметъ поставите предъ свѣточувствителната плоча на фотографията, това ще се прояви. Колко пѫти може да се фотографира върху една плоча? — Веднъжъ само. Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣшката мисъль. Върху ума на човѣка, като върху фотографическа плоча, могатъ да се отпечатватъ различни мисли. При това, всѣка мисъль може да се отпечата само единъ пѫть. Въ случая плочата представя апаратъ, върху който се отбелязватъ мислитѣ на човѣка. Понѣкога апаратътъ е отворенъ, а нѣкога — затворенъ. Това сѫ възможности за възприемане на мислитѣ. Щомъ имате апаратъ, явява се въпросъ, на кое мѣсто, при каква обстановка трѣбва да се постави апаратътъ. Обстановката, или мѣстото на апарата представя вѣроятностьта за човѣшкия духъ да се установи на едно, или на друго мѣсто Щомъ се установи мѣстото, вие отваряте касетката, въ която се намира плочата, и фотографирате. Като снемете образа, бързо затваряте касетката и прибирате стъклото, т. е. плочата. За всѣко ново фотографиране употрѣбявате нова плоча. За тази цель човѣкъ трѣбва да разполага съ безброй плочи, да ги употрѣбява, когато му сѫ нужни. Обаче, отъ него зависи да избере мѣстото, обстановката, отдето ще снима изображението. Отъ него зависи да избере предмета за фотография. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се издигне надъ дребнавоститѣ въ живота. Дребнавоститѣ не правятъ човѣка гениаленъ. Тѣ не внасятъ нито миръ, нито радость въ човѣшката душа. Великото бѫдеще, което се открива предъ човѣка, носи радость и веселие въ неговия животъ. Това съзнаватъ не само духовнитѣ, но и свѣтскитѣ хора, затова всѣки работи, поставя здрава основа за великото бѫдеще на живота. Стремежътъ на хората да бѫдатъ добри, да обичатъ и да бѫдатъ обичани, да развиватъ вѣрата си и въ тѣхъ да вѣрватъ, се обусловя именно отъ този законъ — да създадатъ условия за бѫдещия животъ. Първата работа на ученика е да развива своята вѣра. Вѣрата се занимава съ вѣроятноститѣ, а не съ възможноститѣ. Съ възможноститѣ пъкъ се занимава любовьта. Следователно, който иска да развива вѣрата си, той трѣбва да работи съ вѣроятноститѣ. Любовьта пъкъ се занимава съ възможноститѣ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да обича повече отъ едно сѫщество. Въ следния моментъ той може да обича второ сѫщество. При това, човѣкъ не може да обича когото да е — опредѣлено е кого може да обича. Защо? — Защото любовьта се опредѣля отъ вибрациитѣ. Запримѣръ, единъ ангелъ не може да обича единъ обикновенъ човѣкъ, защото неговиятъ умъ, неговото сърце, неговото тѣло не сѫ въ състояние да издържатъ на вибрациитѣ, на трептенията, които ангелътъ излѫчва отъ себе си. Любовьта на ангела ще разтопи този човѣкъ. Той не е въ състояние да издържи на тази голѣма любовь. На обикновенитѣ хора се дава по малко любовь, презъ едно чучурче. Следователно, любовьта се опредѣля отъ степеньта на човѣшкото развитие. Въпрѣки това, човѣкъ иска много. Той се лакоми безъ да държи смѣтка, че не може да се справи съ силнитѣ течения въ природата. Лакомството е присѫщо на малкитѣ деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче, то плаче, иска отъ майка си да му напълни джобоветѣ съ ябълки. Давате парче хлѣбъ на нѣкой човѣкъ, той погледне хлѣба, погледне васъ, иска да каже, че малко му е дадено. — Тази чърта у хората не е добра. Рече ли, че хлѣбътъ, който му е даденъ, не е достатъченъ, човѣкъ се връща въ миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте съ благодарности всѣко нѣщо, което излиза отъ сърцето на човѣка, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е далъ нѣщо. Малкото, прието съ благодарности, внася миръ въ душата на човѣка. Слушате нѣкой говоритель и казвате: Този човѣкъ не развива темата си добре. Той можа да каже много повече по дадения въпросъ. — Благодарете на малкото. Може би този говоритель нарочно е казалъ по-малко нѣща, за да ви даде възможность вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрѣлъ. Животътъ е пъленъ съ задачи: една ще разрешите, втора ще дойде на нейно мѣсто. Вие трѣбва да разполагате съ свѣтълъ умъ, съ широко сърце, свободно да решавате задачитѣ си. Смущения, противоречия ще дойдатъ и за ума, и за сърцето — тѣ сѫ неизбѣжни, тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Защото сегашниятъ животъ се намира на граница, въ срѣдата между миналия и бѫдещия животъ. Следователно, отъ една страна, вие носите последствията отъ миналото, а отъ друга страна, вие поставяте основа на бѫдещето. Нѣкои се спиратъ предъ въпроса, какво ще придобиятъ, ако продължаватъ да следватъ пѫтя за новия животъ. — Голѣма е придобивката. Вие даже нѣмате представа, какво свѣтло бѫдеще ви очаква, ако живѣете съобразно законитѣ на великата природа. Вие вървите тѫженъ, скърбенъ, навели сте глава надолу, никого не поглеждате: нито ближнитѣ си, нито времето. А деньтъ вънъ е ясенъ, свѣтълъ! Слънцето хубаво грѣе. Небето е чисто, прозрачно, и птичкитѣ весело чуруликатъ. Казвате: Тѫжно, скръбно е на душата ми. — Вѣрно е, че имате нѣкаква скръбь, но тази скръбь не е толкова голѣма, че да затъмни слънцето. Погледнете навънъ, вижте, какъ Богъ се весели! Помислете малко за Него, и скръбьта ви ще се превърне въ радость. За какво има да тѫжите ? Влѣзте въ радостьта на Господа! Ученикътъ трѣбва да се радва на всички условия, които му сѫ дадени за работа, за учене. По този начинъ той ще придобие търпение, кротость, въздържание, милосърдие, любовь и т. н. Само така ученикътъ ще придобие истинското знание, къмъ което се стреми. Само така той ще развие въ себе си досѣтливость, вѫтрешно прозрение — качества, необходими за правилното разрешаване на задачитѣ си. Пѣйте и като млади, и като стари, и като весели и скърбещи, понеже пѣнието е необходимо условие за трансформиране на вашитѣ състояния. На скоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пѣе. Преди години пѣла и свирила, но вече престанала да пѣе, защото баща ѝ фалиралъ, всичко изгубилъ. Въ сѫщото време единъ отъ нашитѣ братя заболѣ тежко, по цѣли дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мѫчеше се отъ нѣкакво възпаление, но презъ всичкото време на боледуването си пѣеше. Като го слушали да пѣе, запитвали: Какъ можешъ да пѣешъ при тѣзи голѣми болки и страдания? — Пѣя на болестьта си. Казвамъ: Този човѣкъ е на правъ пѫть. Всѣки може да плаче — това е най-лесно. Мѫчно е, обаче, въ най-голѣмитѣ страдания да пѣешъ. Това значи силна воля. Това значи усилия. Наистина, мнозина плачатъ въ време на скръбь, обаче, малцина пѣятъ въ скръбьта си. Следователно, изучавайте това, което малцина знаятъ. Кой не е плакалъ въ време на скръбь? Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества — всички сѫ плакали и плачатъ. Ако погледнете подъ микроскопъ нѣкое малко сѫщество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да сѫ неговитѣ слъзни жлези, и то плаче. Всичко въ свѣта охка и пъшка подъ влиянието на скръбьта. Изкуство е човѣкъ да дойде до положение да се радва при скръбьта. Като се говори за закона на вѣроятноститѣ, вие трѣбва да го изучите добре, главно въ положителната му страна. Запримѣръ, вѣроятно е 100%, че на човѣка сѫ дадени всички възможности да просвѣти ума си. Човѣкъ има всички възможности да добие добродетелитѣ на душата. Най-голѣмото постижение за човѣка е да придобие Божията Любовь. Затова, обаче, се изискватъ усилия, геройство, познаване на законитѣ, съ които трѣбва да работи. Пѫтьтъ за постигане на добродетелитѣ не е произволенъ. Не мислете, че като ученици ще ви пуснатъ въ Царството Божие по благодатъ. Благодатьта се отнася само до пособията. На ученика ще се дадатъ пособия по благодать да учи, а усилията, трудътъ и работата се изискватъ отъ него. Дълго време ще теглятъ ученика, докато го пуснатъ въ Царството Божие. Щомъ дойде до предверието на Царството Божие, ще го претеглятъ съ най-чувствителни везни. И за най-малкия недостигъ, или излишъкъ въ теглото, веднага ще го върнатъ назадъ. Казано е въ Стария Заветъ: „Претегленъ си“. Всѣки день ученикътъ се тегли. Следователно, и вие, като ученици, ще бѫдете теглени на най-точни везни, и споредъ теглото ще се опредѣли и мѣстото ви. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е обичь кьмъ знанието. За тази цель вие трѣбва да имате свободенъ умъ, да не се ограничавате. Свободенъ умъ подразбира умъ съ полетъ, съ стремежъ нагоре. Тъкмо дойде въ ума ви една свѣтла, красива мисъль, и вие взимате перото да пишете. Веднага дойде противодействие и казвате: Не му е времето сега. Следъ това дойде нѣкаква възможность да проявите една добродетель, но пакъ се усъмните въ себе си и казвате: Не му е времето сега. И така, отлагате нѣщата отъ днесъ за утре, докато единъ день се намѣрите предъ нереализирани вѣроятности и възможности. Математиката говори за теория на вѣроятноститѣ, и ние говоримъ за вѣроятности, но теориитѣ на математицитѣ по този въпросъ коренно се различаватъ отъ нашитѣ. Ние ги разглеждаме по единъ начинъ, а тѣ — по другъ. Когато ученикътъ се яви предъ нѣкой професоръ по музика, последниятъ веднага познава, дали този ученикъ е даровитъ, или не. Той го познава по вибрациитѣ му. Щомъ вибрациитѣ на ученика съответствуватъ съ тия на учителя, последниятъ счита този ученикъ за даровитъ, за способенъ и намира, че отъ него може да излѣзе нѣщо. Изобщо, силата на човѣка се опредѣля въ всички отрасли на науката и изкуствата. Много хора едва сега започватъ да работятъ въ областьта на науката и изкуствата. Добре е човѣкъ да пѣе хубаво, да завладява съ гласа си. Добриятъ пѣвецъ задоволява себе си, задоволява и слушателитѣ си. Истинско пѣние е, когато човѣкъ пѣе за себе си. Мнозина нѣматъ желание да пѣятъ, нѣматъ никакъвъ импулсъ, никакво вдъхновение. Обаче, всѣки ще пѣе, ако чуе, че се плаща по десеть английски лири на часъ на онзи, който пѣе. Тогава и бедни, и богати ще пѣятъ. И който знае, и който не знае ще пѣять. Пѣйте и се насърдчавайте едни други въ пѣнието! Истинскитѣ пѣвци сѫ дошли на земята съ опредѣлена задача — да утешаватъ и да повдигатъ скръбнитѣ, страдащитѣ и падналитѣ души. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че мислитѣ и желанията имъ не се реализиратъ, — Защо не се реализиратъ? — Защото мислитѣ и желанията имъ сѫ лишени отъ музика и поезия. Ако въ мислитѣ и желанията на хората има музика и поезия, тѣ непременно щѣха да се реализиратъ. Всѣки човѣкъ не може да има музика. Човѣкъ не може лесно да стане пѣвецъ. Дълго време трѣбва да се упражнява, за да разработи своя ларинксъ. Обаче, вѫтрешно той може да бѫде музикаленъ и да излива тази музика въ своитѣ мисли, чувства и желания. Не е лесно човѣкъ да пѣе правилно, чисто. Малко пѣвци взиматъ вѣрни, чисти тонове. За да познаете, дали единъ тонъ е вѣренъ, трѣбва да го поставите въ съгласие съ другъ тонъ. И въ природата има съгласуване на тоноветѣ. Когато човѣкъ е тѫженъ, ритъмътъ на сърцето му се измѣня. Той може да превърне скръбьта си въ радость само чрезъ пѣние, като съгласува тоноветѣ на своята душа. Достатъчно е да запѣе тоноветѣ do, mi, за да се измѣни състоянието му най-много въ продължение на десеть минути. Изпѣйте гамата do мажоръ, а следъ нея пѣсеньта: „Духътъ Божий“. За да не се обезсърдчавате, когато пѣете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чистъ тонъ. На физическия свѣтъ това е невъзможно. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. Невъзможно е човѣкъ да има съвършена мисъль. Ако пѣнието и мисъльта ви бѫдатъ съвършени, вие ще се обезсърдчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добриятъ пѣвецъ се обезсърдчава, ако нѣма хора, които да го разбиратъ. Великиятъ пѣвецъ, великиятъ поетъ трѣбва да бѫдатъ заобиколени отъ хора, които да ги разбиратъ. Допуснете сега, че искате да изпѣете една нова пѣсень. Какво се изисква за това? — На първо мѣсто се изисква разбиране. Безъ разбиране всѣки ще изпѣе пѣсеньта по различенъ начинъ. Въ сѫщность единъ е правилниятъ начинъ за изпѣване на дадена пѣсень. Тъй както вие изпѣхте пѣсеньта „Духътъ Божий“, това е обикновено пѣние, вънъ отъ правилата на истинското пѣние. При такова пѣние пѣсеньта изгубва всѣкакво значение. Като изпѣете пѣсеньта така, тя става обикновена, и у васъ изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга пѣсень. Ако се дадатъ по-нататъкъ думитѣ отъ Евангелието на Иоана, гл. 1., какъ бихте ги изпѣли? Тѣзи думи сѫ следнитѣ: „Синътъ Божий, родений въ свѣта. Той бѣше истинската виделина. Чрезъ Него свѣтътъ стана, и свѣтътъ Го не позна“. Тѣзи думи не могатъ да се изпѣятъ на сѫщия гласъ, както пѣете „Въ начало бѣ Словото“. Когато човѣкъ се ражда на земята, всички се радватъ. Какъ се изразява тази радость? Като ви задавамъ тѣзи въпроси, всички се намирате въ напрегнато състояние. Колкото да се напрѣгате, нѣма да ги разрешите, но поне ще упражните мисъльта си. Положението, въ което се намирате, е подобно на това, когато се намирате предъ нѣкое цвѣте. Представете си, че ви покажа единъ хубавъ карамфилъ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ близо до карамфила, ще усѣтятъ миризмата му и ще се разположатъ добре. Значи, единъ малъкъ карамфилъ е въ състояние да внесе радость и хармония между хората. Обаче, има цвѣтя, които могатъ да внесатъ дисхармония между хората. Има пѣсни, на които първиятъ тонъ още внася дисхармония въ живота. Духовнитѣ мотиви обикновено започватъ съ мажорна гама. Българскитѣ мотиви пъкъ повече сѫ въ миньорна гама. Изпѣ се новата пѣсень: „Синътъ Божий“. Тя започва съ думитѣ: „Имаше человѣкъ..“ (текстъ отъ Евангелието на Иоана, 1 гл.) Засега ще оставимъ тази пѣсень, нѣма да я пѣемъ известно време, за да потъне въ съзнанието на добритѣ пѣвци. Следъ време ще я пѣемъ пакъ, ще направимъ въ нея малки корекции. Вие трѣбва да се занимавате съ сегашната музика, и отъ нея постепенно да минавате къмъ свободната музика. За тази цель съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате въ пѣнието, вие ще станете добри пѣвци. Какво става въ сѫщность? Като пѣете известно време, вие започвате да отстѫпвате на младитѣ, тѣ да пѣятъ, и казвате, че сте стари вече, че пѣнието не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. На каквато възрасть да сте, пѣйте и не мислете за възрастьта си. Докато не заминете за онзи свѣтъ, вие сте деца още, и трѣбва да пѣете! Защо ще се лишите отъ способностьта си да пѣете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свѣтъ и предъ вратата на рая ви спратъ, за да изпѣете една пѣсень? Ако изпѣете една пѣсень добре, ще ви пуснатъ въ рая; ако не я изпѣете добре, нѣма да ви пуснатъ. Или, представете си, че ви накаратъ да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимиятъ свѣтъ разполага съ много възможности и вѣроятности, чрезъ които ще провѣри всѣки човѣкъ, дали е готовъ да влѣзе въ рая, или не. Следователно, трѣбва да пѣете, за да бѫдете готови, защото, като се намѣрите предъ вратата на рая, ще ви накаратъ да изпѣете една пѣсень. И тъй, като ученици, всички трѣбва да бѫдете свободни по умъ, по сърце, да схващате нѣщата правилно. Щомъ влѣзете въ класа, оставете вашитѣ стари схващания вънъ. Като излѣзете отъ класа, пакъ можете да ги вземете. Обаче, докато сте въ Школата, вие трѣбва да бѫдете свободни като банкери. Тази свобода ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божественитѣ дарби. Тѣ се даватъ само на готовитѣ. Пѣйте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бѫдете готови, че като се намѣрите предъ вратата на рая и ви накаратъ да пѣете, да останатъ доволни отъ васъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 30 октомврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВѢЩЬ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Разлика между математическитѣ вѣроятности и душевнитѣ способности.“ Колкото по-дълго време се държи храната въ устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използува. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ. Колкото по-дълго време се държи една мисъль въ ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно, дълго време трѣбва да се държи една мисъль въ ума, за да може разумно да се използува. Но както мисъльта, така и храната не трѣбва само да се държатъ дълго време, но трѣбва и да се дъвчатъ, т. е. да се обработватъ. Иначе, ако се държи само въ устата, безъ да се дъвче, храната не би ползувала човѣка. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползува човѣка. Много хора държатъ известни мисли въ ума си дълго време, безъ да мислятъ върху тѣхъ. Така и децата правятъ. Тѣ заучаватъ много нѣща на изустъ, дълго време ги помнятъ, но не мислятъ върху тѣхъ. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметьта; обаче, човѣшкиятъ умъ разполага съ способностьта да издирва причинитѣ и последствията на нѣщата, а затова той трѣбва да мисли. Ученикътъ трѣбва да се развива всестранно. Той трѣбва да работи едновременно и на физическия, и въ духовния свѣтъ, като не прави разлика между работата въ единия и въ другия свѣтъ. По този начинъ той ще засегне едновременно четиритѣ свѣта: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великитѣ задачи въ живота се крие въ причинния свѣтъ. Човѣкъ на може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свѣтъ. Всички трѣбва да повдигнете съзнанието си до причинния свѣтъ. Въ свѣта има оглашени, вѣрващи и ученици. Истинскиятъ ученикъ ще познаете по духовния му животъ. Единъ отъ другъ ученицитѣ се различаватъ по степеньта на своята духовность. Влизате въ стаята на единъ ученикъ, и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свѣти силно, има две хиляди свѣщи и освѣтява стаята добре. Излизате съ тази свѣщь въ бурно време, но свѣщьта веднага изгасва. Какво показва това? — Че този ученикъ е силенъ само въ тихия животъ. Щомъ излѣзе вънъ, на открито, въ бурния животъ, свѣщьта му изгасва. Защо е така, не е важно; за васъ е важенъ фактътъ. Следъ това влизате въ стаята на другъ ученикъ. Виждате, че и неговата стая е освѣтена, но свѣщьта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате съ тази свѣщь вънъ, въ бурна нощь, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученикъ е силенъ въ бурния животъ. Коя отъ дветѣ свѣщи е по-хубава? — Първата свѣщь е по-хубава за вѫтре, въ стаята; втората свѣщь е по-хубава за вънъ, въ бурната нощь. Всѣки отъ васъ трѣбва да има свѣщь, която, като се изнесе вънъ, въ бурна нощь, да не гасне. На мнозина свѣщитѣ изгасватъ въ буритѣ на живота. Свѣщьта представя човѣшкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свѣщьта на човѣка е изгаснала. При това положение той забърква пѫтя, нѣма свѣтлина въ съзнанието си и е готовъ да спре, да чака спасение отвънъ. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото вѣрую, или до неговото произхождение. Нѣкои отъ васъ считатъ, че сѫ царски синове и мислятъ, че тѣхниятъ животъ трѣбва да бѫде по-особенъ отъ този на другитѣ. — Че нѣкой билъ царски синъ, че царска кръвь текла въ жилитѣ му, това не ни интересува. За насъ е важно, какво разбиране има този царски синъ, какво той носи въ съзнанието си. Царскиятъ синъ учи — това е важното за него. Че сте живѣли единъ день само добъръ животъ, а следъ това сте се впуснали въ широкия пѫть, вие нищо не печелите. Единъ день добъръ животъ не може да изкупи сто деня лошъ животъ. Че днесъ вѣрвате въ Христа, а утре вѣрата ви се разколебава, вчерашниятъ день не може да ви спаси. Ако вѣруюто ви всѣки день се закрепва, и ако свѣтлината на съзнанието ви всѣки день се увеличава и не гасне въ буритѣ на живота, вие се повдигате. Всѣки день трѣбва да анализирате своето вѣрую, своето знание и да отдѣляте сѫщественото отъ несѫщественото, да знаете, съ какво разполагате. Онова, което днесъ се явява въ съзнанието, а утре изчезва, не е сѫществено. Щомъ констатирате, че не е сѫществено, изнесете го вънъ отъ съзнанието си. Казвате, че нѣкаква велика мисъль ви обладава. Потърсите на другия день тази мисъль, но не можете да я намѣрите, — изчезнала. — На такава мисъль не може да се разчита; върху нея не може да се гради. Ние говоримъ за положителнитѣ мисли които съграждатъ живота. А животътъ трѣбва да се гради разумно! Иначе, има опасности въ неправилното градене. Неправилното градене зависи отъ неразбиране на знанието и отъ неправилното му приложение. Не е лошо човѣкъ да има знание, но знанието трѣбва да се прилага, да стане органическо. Човѣкъ трѣбва да има материалъ, съ който да работи, да гради. Тогава той всѣки день ще прилага по нѣщо къмъ своя бѫдещъ организъмъ, или къмъ своитѣ бѫдещи способности. Често хората се подаватъ на свои атавистически желания, или на желанията на свѣта. А съ такива желания тѣ не могатъ да отидатъ далечъ. Като не знаете причинитѣ за проявитѣ на хората въ живота, вие се запитвате, защо нѣщата ставатъ по този, а не по другъ начинъ. — Всѣко явление въ живота, или въ природата има своя причина, която може да се обясни. Добре е нѣкога да се знаятъ причинитѣ, но по-добре е нѣкога да не се знаятъ. — Защо не могатъ да се кажатъ причинитѣ за всѣко явление въ живота? Ще приведа единъ примѣръ отъ живота на Буда, съ който ще обясня, защо понѣкога не може и не трѣбва да се знаятъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкога, въ далечното си минало, Буда изпълнявалъ длъжность на свещено лице. Тогава той не е билъ известенъ още като Буда, като Учитель. Единъ день той трѣбвало да направи едно десетдневно пѫтешествие. По пѫтя той се изморилъ, отслабналъ, нѣмалъ сили да продължи пѫтуването си. За тази цель усърдно се молилъ, дано Богъ му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се подкрепи, да не остане всрѣдъ пѫтя. Не следъ много единъ гълѫбъ долетѣлъ при него. Буда го уловилъ и подкрепилъ силитѣ си съ него. По този начинъ той могълъ да завърши молитвата си, да продължи пѫтя си и да свърши опредѣлената си работа. Следъ време, когато Буда се изявилъ като Учитель, въ последното си слизане на земята, единъ день, по нѣмане на свободно време, той трѣбвало да върне много отъ посетителитѣ си. Сѫщиятъ день дошълъ при Буда единъ беденъ човѣкъ. Като го видѣлъ, Буда веднага скочилъ на крака, радостно го приелъ, угостилъ го и му услужилъ въ всичко, отъ което се нуждаелъ. Като видѣли това нѣщо, ученицитѣ му казали помежду си: Вижъ, какво пристрастие! Беднякътъ веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днесъ. Като разбралъ мисъльта имъ, Буда ги извикалъ и имъ казалъ: Едно време този беденъ човѣкъ бѣше гълѫбъ, и се пожертвува заради мене, когато умирахъ отъ гладъ, отъ умора и безсилие. Днесъ ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовьта и жертвата, която направи заради мене. Онѣзи хора, които върнахъ, не само че никаква услуга не сѫ ми направили, но сѫ ми причинили редъ пакости. — Ето, Буда е далъ обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на ученицитѣ си, които бѣха готови да го разбератъ. Обаче, това обяснение не може да се даде на всѣки човѣкъ. Малцина разбиратъ, затова и на малцина се даватъ обяснения. Какво ще кажете вие, споредъ вашата философия? Вие ще кажете, може би, че тъкмо на лошитѣ хора трѣбва да се правятъ услуги, да се възпитаватъ. — Да, философски разгледанъ въпросътъ, така е; обаче, животътъ изисква друго нѣщо отъ човѣка: той първо трѣбва да се разплати къмъ онѣзи, които сѫ му направили услуга, или нѣкакво добро. Къмъ другитѣ хора той нѣма задължения, но доброволно може да имъ услужва, както и доколкото иска — това зависи вече отъ неговата любовь. Ще знаете, че въ свѣта сѫществуватъ причини и последствия. Следователно, ако вие, като гълѫба, не сте готови да пожертвувате живота си заради нѣкого, Буда не би ви приелъ въ своя домъ. И тогава, ако Господъ не отговаря на молитвитѣ ви, ще знаете, че има редъ причини за това. Хората се молятъ на Господа, но като не се отговаря на молитвитѣ имъ, казватъ: Чудно нѣщо, защо Господъ не отговаря на молитвитѣ ни? — Какво сте направили за Господа, че искате Той непременно да отговори на молитвитѣ ви? — Ние се молимъ, обръщаме се къмъ Него. — Какво отъ това, че се молите? Молитвата е за васъ. Господъ не се нуждае отъ вашата молитва. Какво сте направили за славата Божия, за Неговото дѣло, за ближнитѣ си? Понѣкога Господъ слиза на земята, облѣченъ въ разни форми, да не Го познаете, и по този начинъ ви изпитва. Той ще влѣзе въ нѣкой страдащъ, нуждаещъ човѣкъ, и вие трѣбва да се пожертвувате, да направите нѣщо за този човѣкъ. Това, което направите за страдащия, направили сте го за Господа. Ако се пожертвувате за този човѣкъ, при другъ случай пъкъ той ще ви отговори по най-благоприятенъ за васъ начинъ. Ще кажете, че не знаете въ кой човѣкъ е влѣзълъ Богъ, за да му услужите. — Ако сте готови при това положение да услужвате, туй е користолюбие. Човѣкъ трѣбва да живѣе безкористно. Безкористието трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Съвременнитѣ хора сѫ повече материалисти, отколкото идеалисти. Тѣ много философствуватъ, но свѣтлината на тѣхната философия лесно изгасва при буритѣ на живота. За стаята тази свѣтлина е добра, силно свѣти, но като се изнесе вънъ, всрѣдъ буритѣ на живота, тамъ лесно изгасва и ви остава въ тъмнина. Какъ е наречена въ историята на философията свѣтлината, която свѣти главно въ гостнитѣ стаи? Ние нѣмаме нищо противъ философията, но понѣкога сме противъ философскитѣ методи. Мнозина философствуватъ безъ да сѫ философи. Тамъ е злото. И като философствуватъ, изнасятъ редъ методи, които осакатяватъ хората. Мѫдрецътъ, истинскиятъ философъ не философствува; той е като дете, готовъ да слуша всички. Но когато ви каже нѣщо, то ще бѫде толкова сѫществено, че презъ цѣлия си животъ ще го помните. Онзи, който не е философъ, той не може да слуша, не може да търпи чуждо мнение. Мѫдрецътъ еднакво изслушва и детето, и учения, и отъ всичко вади поука. Хората често говорятъ за отрицателнитѣ чърти на човѣка. Тѣ говорятъ за умразата, за завистьта. Каква поука могатъ да извадятъ отъ умразата, запримѣръ? Само едно може да се каже за умразата, а именно, че тя е настойчива. Като наблюдава живота, човѣкъ ще види, че и доброто е сѫщо така настойчиво, както умразата. Когато мразите нѣкого, вие го търсите да му отмъстите така, както, когато обичате нѣкого, търсите го да му направите добро. Както сте готови день и нощь да не спите, отъ кюше на кюше да търсите онзи, когото мразите, да му отмъстите, така сте готови да постѫпвате и при любовьта. Дето е любовьта, тамъ има голѣма деятелность, голѣма активность. Човѣшкиятъ животъ се гради главно върху любовьта. Вънъ отъ любовьта никаква философия не сѫществува. Върху тази философия е почивалъ животътъ на миналото; върху нея почива настоящиятъ животъ; върху нея ще се съгради и бждещиятъ. Това изисква новото съзнание на човѣчеството. При единъ милионеръ отиватъ двама души, старь дѣдо и млада красива мома, да имъ даде нѣкаква сума въ помощь. Дѣдото влиза при милионера, поглежда го накриво, недоволно и му поисква нѣкаква помощь. Банкерътъ му подхвърля единъ левъ безъ да му каже нѣщо. Следъ дѣдото влиза младата мома весела, съ свѣтълъ, чистъ погледъ. Още съ влизането си, той я поглежда приветливо, поканва я да седне и започва да се разговаря съ нея. Той разбира, какво е положението ѝ, и веднага изважда отъ касата си хиляда лева и ги подава на момата. На излизане отъ кантората му, той я поканва, при случай на нужда, пакъ да се обърне къмъ него за услуга. Питамъ: Защо този милионеръ даде на момата хиляда лева, а на дѣдото само единъ левъ? — Защото чрезъ момата той получи потикъ къмъ Великото въ свѣта. Дѣдото нищо не можа да внесе въ душата на банкера. Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне съ него разговоръ. И наистина, нѣма по-неприятно нѣщо въ живота отъ старъ човѣкъ, който постоянно се гнѣви, отъ всичко е недоволенъ и по цѣлъ день мърмори. Ако срещнете старъ човѣкъ, но веселъ, засмѣнъ, доволенъ отъ живота, и той ще ви вдъхнови, както и младата мома. Мнозина се оплакватъ отъ живота, че нѣмали успѣхъ, че не имъ вървѣло напредъ. — Успѣхътъ на човѣка зависи отъ магнетичната сила, която той съдържа въ себе си. За да бѫде силенъ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има характера на младата мома, да бѫде пъленъ съ любовь и вѣра. Дѣдото не вдъхва довѣрие въ хората, а младата мома, съ своята вѣра въ Бога, внушава довѣрие на хората. Привидно дѣдото минава за благочестивъ, за вѣрващъ човѣкъ, но хората не се нуждаятъ отъ привидни нѣща. Тѣ различаватъ истинскитѣ монети отъ фалшивитѣ. Хората се нуждаятъ отъ Божествената Любовь, която човѣкъ може да прояви въ даденъ случай. Правилна обмѣна трѣбва да става между всички хора. Който дава, ще му даватъ. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората се отказватъ да я разрешатъ и започватъ да разправятъ, че не могли да работятъ, че не могли да учатъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. — Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Ще работите, ще правите усилия, докато постигнете това, което сте предприели. Всѣки трѣбва да работи, за да разреши правилно задачитѣ на своя животъ. Въ единъ отъ стиховетѣ е казано: „Който изтърпи до край, който победи, той ще бѫде спасенъ“. Какво означаватъ думитѣ „който победи“? — Кой може да побеждава? — Побеждава само онзи, който срѣща на пѫтя си препятствия. Хората често запитватъ: Защо сѫ нужни изпитания, препятствия въ живота? — Споредъ мене, този въпросъ може да се задава само отъ хора, които не учатъ. Който учи, той непременно ще бѫде изпитванъ. Комисията ще дойде и ще започне да изпитва ученицитѣ единъ следъ другъ. Привилегия е за ученика да бѫде изпитванъ. Само добриятъ, способниятъ ученикъ се изпитва. Неспособниятъ ученикъ всѣкога ще намѣри причина да се извини предъ комисията да не го изпитватъ. Способниятъ ученикъ се поставя на изпитания, на мѫчнотии, които той непременно трѣбва да реши. Живиятъ човѣкъ се поставя на изпитания, а не мъртвиятъ. Какъвъ смисълъ има да поставятъ мъртвитѣ хора предъ нѣкакви мѫчнотии, или изпитания? — Не може ли да минемъ живота си безъ учение? — Не може. Ти си дошълъ на земята да учишъ. Ако не учишъ, невежа ще останешъ. Хората искатъ да влѣзатъ въ рая безъ наука, безъ знание. — Това е невъзможно. Който мисли, че безъ наука може да влѣзе въ рая, той ще се намѣри въ положението на онова момиченце, което искало да влѣзе въ царската градина, дето имало много деца, добре, чисто облѣчени; децата били весели, доволни, и свободно отивали отъ дърво на дърво, кѫсали сладки, зрѣли плодове. Момиченцето било бедно, окѫсано, но искало да влѣзе при другитѣ деца, да се повесели заедно съ тѣхъ. То назъртало оттукъ-оттамъ, но отъ нийде не могло да влѣзе, никой не го пущалъ. Най-после царьтъ разбралъ желанието на момиченцето и пратилъ единъ отъ слугитѣ си да го вземе и да се разпореди да го окѫпятъ, облѣкатъ съ нови дрехи и пратятъ на училище да учи. Следъ това само то ще има право да влѣзе въ царската градина. Царската градина представя рая. Пѫтьтъ за рая е презъ училището. Никой не може да влѣзе въ рая, ако не е миналъ презъ училището. Който мисли, че може да влѣзе въ рая безъ да е миналъ презъ училището, той е на кривъ пѫть. Една стара баба сънувала, че отишла въ рая, и първото нѣщо, което видѣла, били 24 старци, облѣчени съ бѣли дрехи; тѣ седѣли предъ една голѣма маса и пишели, правили изчисления. Като стигнала до масата, бабата започнала да се оглежда, не знаела, какво да прави и де да отиде. Единъ отъ старцитѣ я запиталъ: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дотегна ми животътъ на земята. Дотегнаха ми теглата и мѫчнотиитѣ, искамъ малко да си почина. — Знаешъ ли да четешъ и пишешъ? Знаешь ли нѣкаква наука? — Нищо не зная, не мога нито да чета, нито да пиша — никаква наука не познавамъ. — Щомъ си невежа и неграмотна, вода ще носишъ. — И тукъ ли вода ще нося? Цѣлъ животъ носихъ вода на земята. И тукъ ли трѣбва вода да нося? — Така е, бабо; който не е училъ, той вода ще носи, дето да е, на земята, или на небето. Върни се пакъ на земята и започни да учишъ. Събудила се бабата и започнала съзнателно да учи. Мнозина си представятъ рая като мѣсто на блаженство. — Прави сѫ тѣ, раятъ е мѣсто на блаженство, но за онѣзи, които сѫ готови за това блаженство. Раятъ е Велика Школа, въ която се придобиватъ велики качества. За да влѣзе въ рая, човѣкъ трѣбва да притежава такива качества, които могатъ да го допуснатъ вѫтре. Всѣка душа трѣбва да бѫде облѣчена съ дрехи, съответни на нейното развитие. Но всѣка дреха трѣбва да носи качествата на нѣкои добродетели, а именно: красота, благоухание, чистота и т. н. Казвате: Разбираме всичко това, но какъ ще прекараме земния си животъ? — Вие ще прекарате този животъ различно, споредъ това, какво представя всѣки отъ себе си. Ако нѣкой е гърне, той непременно ще се счупи; ако е ледъ, ще се стопи; ако е вѣтъръ, ще се раздуха; ако е вода, ще изтече; ако е пила, ще се изтрие; ако е камъкъ, ще се строши; ако е човѣкъ, ще умре. Какъвъ смисълъ иматъ всички тия нѣща? — Като временни положения, тѣ нѣматъ особено значение и смисълъ, но отъ временни тѣ трѣбва да минатъ въ вѣчни. Докато дойде до вѣчното, човѣкъ трѣбва да мине презъ промѣнчивитѣ, презъ временнитѣ положения въ живота. Следъ това само той ще разбере стиха, който Христосъ е казалъ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ. Тогава азъ ще ви се изявя". — Кое се изявява на човѣка? — Науката и знанието. Въ единъ стихъ се опредѣля, какво трѣбва да придобие ученикътъ, за да постигне Вѣчния Животъ. Казано е: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Познаването на Бога и Христа е условие да се придобие Вѣчния Животъ. Придобивката на знанието е животътъ. Тъй щото, когато се казва, че трѣбва да познаемъ Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като методъ за придобиване на живота. Ако съ познанието, ако съ знанието не можете да придобиете живота, това знание остава безъ съдържание и смисълъ. Нѣкои ще възразятъ, че отъ толкова години насамъ работятъ, учатъ, още ли не сѫ придобили новото знание? — Само онзи може да придобие новото знание, който е дошълъ до изпълнение на двата стиха: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ.“ На онѣзи отъ васъ, които сж изпълнили тѣзи два стиха, ще дамъ нѣкоя лека задача да видимъ, какъ ще я решатъ. Обаче, трѣбва да знаете, че законътъ на съвършенството е безграниченъ, вѣченъ. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Тя има много степени, а не само една степень. И знанието е на степени. Степеньта на развитието на даденъ човѣкъ опредѣля неговото знание. Цельта на знанието е да освободи човѣка отъ страданията. Има страдания, които човѣкъ самъ си създава, тѣ не сѫ необходими; но има страдания необходими, неизбѣжни. Тѣ идатъ по причина на ограниченията, въ които човѣшкиятъ духъ изпада. Щомъ слѣзе въ материята, човѣшкиятъ духъ се ограничава. Щомъ се ограничи, щомъ изгуби свободата си, духътъ започва да страда. Тѣзи страдания сѫ наречени „мирови страдания, мирова скръбь“. Духътъ схваща живота на земята като скръбь, като страдание, отъ което не може лесно да се освободи. Връщане назадъ нѣма. Какво му предстои? — Да работи, да учи, да мисли, докато намѣри начинъ да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на материята. Ако рече да се противопостави на материята, духътъ ще си създаде ненужни страдания. Всѣки духъ, колкото подигнатъ и съвършенъ да е, щомъ слѣзе въ материята, непременно ще изпита „мировата скръбь“. Защо страдатъ хората? — Защото слѣзоха въ гѫстата материя, облѣкоха се въ плъть и се натъкнаха на ограничителнитѣ условия на живота. — Какво търси човѣкъ днесъ? — Той търси начинъ, какъ да се освободи отъ материята. За да се освободи отъ материята, той трѣбва да мине презъ редъ мѫчнотии и страдания. Въпрѣки това, слизането на духа въ материята и обличането му въ плъть е толкова необходимо, колкото е необходимо да купите хлѣбъ отъ фурнята. Хлѣбътъ е свършенъ, а непременно трѣбва да отиде нѣкой на фурнята да купи прѣсенъ хлѣбъ. Кой отъ дома ще отиде — майката, бащата, или нѣкое отъ децата, не е важно. Единъ отъ членоветѣ на семейството трѣбва да купи хлѣбъ. Ама времето вънъ било дъждовно, вѣтровито, кално — нищо не значи. Важното е, че хлѣбъ трѣбва да се купи. Не само това, но случава се, че пари за хлѣбъ не ви достигатъ. Какво трѣбва да правите? Ако хлѣбарьтъ е добъръ, благороденъ човѣкъ, той ще ви даде хлѣбъ, и колкото пари не достигатъ, после ще ги занесете. Ако хлѣбарьтъ е недовѣрчивъ човѣкъ, ще трѣбва да отидете нѣкѫде да поработите малко, да изкарате пари за хлѣбъ. Като платите хлѣба, тогава ще го занесете дома си. Но и съ това въпросътъ не се изчерпва. Сега трѣбва да давате отчетъ у дома си, защо сте се забавили толкова време. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е слѣзълъ на земята. Следователно, веднъжъ дошълъ на земята, първата работа на човѣка е да си изкара прехраната. Той трѣбва да се домогне до онази наука, посредствомъ която може да изкара необходимата храна за живота си. За да подържа живота си, човѣкъ трѣбва да придобие живия хлѣбъ — сѫщественото, къмъ което той се стреми. И тъй, истинската наука се заключава въ придобиване на живота. Отъ най-стари времена досега всички хора се стремятъ къмъ придобиване на живота, защото само той може да ги освободи отъ ограничителнитѣ условия. За тази цель се изискватъ ясни схващания за живота, безъ никаква критика, безъ никаква философия. Божествената наука позволява да се разсѫждава върху нея, но не да се критикува. Тя иска хората да бѫдатъ прѣми, справедливи и чисти. Ако трѣбва да дадете на приятеля си чаша вода, дайте му я по всички правила на тази наука. Чашата трѣбва да бѫде съвършено чиста, а водата — прѣсна, чиста, безъ никаква прашинка въ себе си. Внимателенъ трѣбва да бѫде ученикътъ на Божествената наука. Немарливиятъ, небрежниятъ ученикъ ще подаде една чаша вода на приятеля си, въ която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава съ водата, ще каже, че водата е такава. — Не, стомната на този ученикъ е била отворена, и водата се е напрашила. Всичкитѣ работи на този ученикъ сѫ като отворената му стомна. Сѫщото може да се каже за мислитѣ и чувствата на човѣка. Каква мисъль, или какво чувство е това, което е пълно съ прахъ? Всѣка мисъль, всѣко чувство, които отправяте къмъ приятелитѣ си, трѣбва да бѫдатъ чисти, прецизни, да нѣма въ тѣхъ никаква двусмисленость. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятельтъ ви да ви посрещне внимателно, съ разположение? Дойде приятельтъ ви при васъ, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете. Той чака месецъ, два, три, вие все отлагате. Обаче, като отидете при Бога да се помолите за нѣщо, искате веднага да се отговори на молитвата ви. Както постѫпвате съ другитѣ, така ще постѫпватъ и съ васъ. Ако не можете да услужите на приятеля си, кажете му направо, безъ залъгвания и обещания. Ако приятельтъ ви иска да му станете порѫчитель, запитайте го, за какво трѣбва да му порѫчителствувате и кажете: Готовъ съмъ да стана порѫчитель на всѣки, който иска да влѣзе въ Царството Божие и да работи за него. Обаче, не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който мечтае да си прави кѫщи, да се нарежда на физическия свѣтъ. Готовъ съмъ да порѫчителствувамъ на всѣки, който иска да учи; не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който иска да се нарежда въ живота, да заема високи служби. Последното той самъ може да направи. Той има знание, което самò ще го препорѫча. Който иска да работи въ свѣта, той трѣбва да започне отъ най-долното стѫпало и постепенно да се качва нагоре, безъ да прескача стѫпалата. Смирение се иска отъ човѣка! Добритѣ, силнитѣ хора не се нуждаятъ отъ препорѫка. Само слабитѣ хора се нуждаятъ отъ препорѫка. — Ами богатиятъ отъ какво се нуждае? — Богатиятъ се нуждае отъ музика, отъ пѣсень. Музиката, пѣсеньта ще отворятъ сърцето му, а сърцето — кесията му, и той ще си създаде отношения съ хората. Бедниятъ пъкъ се нуждае отъ прѣсенъ хлѣбъ. Като му дамъ единъ топълъ хлѣбъ, после мога да му изпѣя нѣкоя пѣсень. Щомъ се нахрани, той може да прецени, какво нѣщо е хубавата пѣсень и ще благодари. Сега вие мислите, че това сѫ обикновени работи. — Не, това сѫ философски работи, които могатъ да се разбератъ само следъ като се преведатъ. Знаете ли, какво нѣщо е хлѣбътъ? Знаете ли, какво нѣщо е една чиста, свѣтла мисъль, или едно възвишено чувство? Знаете ли, какво нѣщо е пѣсеньта? Това сѫ велики свѣтове, но за да се разбератъ трѣбва да се намѣрятъ тѣхнитѣ еквивалентни стойности. Ще кажете, че сте чувствителни, досѣтливи, лесно възприемате нѣщата. Щомъ е тъй, азъ ще се скрия нѣкѫде въ гората, а вие ще ме намѣрите. Като направите опита, ще видите, каква е вашата чувствителнссть. Знание се иска отъ всички хора, а не само говорене. Всѣко нѣщо, което се говори, трѣбва да е изпитано, провѣрено. Говорите за търпение, безъ да сте изпитали търпението си. Често, по липса на търпение, вие изгубвате последното благо, което ви се готви. Чакате известно време, работите, но въ последния моментъ се отказвате. Въ този моментъ иде благото, но вие сте напуснали поста си. Мнозина се намиратъ въ това положение: работятъ, подвизаватъ се, докато единъ день се обезсърдчатъ и напуснатъ всичко. Нѣкои отъ васъ се намиратъ предъ стария си навикъ да започватъ и прекѫсватъ, но въ края на краищата ще иматъ стари резултати. Ученикътъ трѣбва да има търпение да чака. За всѣко нѣщо той трѣбва да се яви на опредѣленото време и мѣсто съ завършена работа. Той трѣбва да чака, а не него да чакатъ. Каквато работа започне, ученикътъ трѣбва да знае, че може да я свърши на време. Никакво отлагане! — Половината работа да свърша. — Не, цѣлата работа ще свършишъ, и то — на опредѣленото за нея време. Като ученици на окултна школа, отъ всички се изисква точность. Всѣко нѣщо трѣбва да става точно на време. Невидимиятъ свѣтъ е много точенъ. Освенъ това, отъ васъ се изисква безстрашие. Презъ най-голѣмитѣ бури на живота да минавате, ще вървите напредъ. Космитѣ ви могатъ да настръхватъ отъ страхъ — важно е да не спирате по пѫтя, нито да се връщате назадъ. Напредъ трѣбва да вървите! Ще минавате презъ страдания, презъ мѫчнотии; ще плачете, ще се смѣете, но при всички положения напредъ ще вървите. Като минете презъ всички изпитания, единъ день ще кажете: Плакахъ, страдахъ, сълзи проливахъ, смѣхъ се, радостенъ бѣхъ, но свършихъ най-после опредѣлената за мене работа. — Защо трѣбва да минемъ презъ тѣзи изпитания? — Оставете този въпросъ настрана. За васъ е важно да знаете, свършили ли сте си работата и какъ сте я свършили. Мнозина търсятъ лесния, широкия пѫть. Тѣ не знаятъ, че широкиятъ пѫть е най-мѫченъ. — Защо? — Защото той въ началото само е широкъ, а колкото повече навлизате, явяватъ се голѣми съпротивления, тръскания, и вие не можете вече по никой начинъ да се върнете; трѣбва да го извървите до край. Този пѫть въ началото си е лекъ, приятенъ, но въ края става страшенъ, непоносимъ. Значи, въ широкия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ края и отзадъ, а въ тѣсния пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ началото и отпредъ. Въ тѣсния пѫть тилътъ е всѣкога свободенъ. Тѣсниятъ пѫть е правиятъ пѫть въ живота. Въ правия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ предъ лицето на човѣка; тѣ сѫ естествени мѫчнотии, а сѫщо така и необходими за човѣшкото развитие. Въ широкия пѫть има естествени мѫчнотии, но повечето сѫ кармически, създадени отъ самия човѣкъ, и той самъ трѣбва да се справя съ тѣхъ. Достатъчно е при това положение човѣкъ да се намѣри между две такива мѫчнотии, за да бѫде смазанъ. Друго положение, предъ което ученицитѣ се спиратъ, е въпросътъ: надѣсно, или налѣво да вървятъ. — Това зависи отъ пѫтя, въ който сѫ попаднали. Ако сѫ въ широкия пѫть, опасно е и налѣво, и надѣсно да вървятъ. Обаче, ако сѫ въ тѣсния пѫть, тѣ могатъ да вървятъ и надѣсно, и налѣво — важно е да се качватъ нагоре, къмъ опредѣлената цель. Неизбѣжно е колебанието налѣво и надѣсно. Това да не ви смущава, то е въ реда на нѣщата. Щомъ е влѣзълъ вече въ правия, т. е. въ тѣсния пѫть, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взелъ дѣсната, или лѣвата страна. Той има строго опредѣлена цель — нагоре! Като върви нагоре, не е важно, дали ще вземе лѣвата, или дѣсната страна. Той трѣбва да бѫде свободенъ, за всѣки даденъ случай да прави разуменъ изборъ. Едно е важно за ученика: да има будно съзнание. Ако съзнанието му е будно, той малко ще учи, много ще разбира и повече ще прилага. Когато времето за реализиране на вашитѣ желания се удължава, какво означава това? — Че тѣзи желания не узрѣватъ скоро. Следователно, ученикътъ трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не разбира характера на своитѣ желания. Има желания, които скоро зрѣятъ; има желания, за узрѣването на които се изисква дълго време. Сѫщото е и съ плодоветѣ. Всички желания сѫ постижими, но търпение се изисква. Търпеливиятъ ученикъ дава възможность на желанията си добре, спокойно да зрѣятъ. Той не се смущава отъ това, че времето се удължава. Въ индуската философия има едно изречение, което казва: „Убий всѣко желание въ себе си!“ Въ християнската философия пъкъ е казано: „Убий плътьта си!“— Споредъ мене, и едното, и другото изречения сѫ криво преведени. Защо? — Природата не търпи никакви убийства. Каквото има въ човѣка, природата го е вложила. Какъ може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на нѣкое низко желание въ себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание. Веднъжъ природата е вложила тѣзи желания въ човѣка, тя знае, защо е направила това. Всѣко явление, всѣка проява въ природата има свои дълбоки причини. Като знаете това, не се мѫчетеда корените низшитѣ желания, но присаждайте ги. Не е лесно човѣкъ да корени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания въ себе си, но пожелае да се развива духовно, той трѣбва да научи закона на пресаждането. Кой отъ васъ е присаждалъ желанията си? Мѫчно е да се присади едно желание. Като се присади едно желание, понѣкога човѣкъ трѣбва да лежи цѣлъ месецъ на легло. И презъ време на боледуването си ще вика, ще охка, ще протестира, че не е очаквалъ такова нѣщо. Природата си служи съ присаждането. Ако доброволно не прилагате присаждането въ живота си, тя сама ще ви се наложи, ще извърши присаждането върху васъ. Отъ невидимия свѣтъ е казано: Който има дръвчета въ градината си, той непременно трѣбва да ги присади. Ако изпълните това правило сами, толкова по-добре за васъ. Ако не го изпълните, нѣма да ви се каратъ, нѣма да ви наказватъ, но ще дойдатъ хора отъ невидимия свѣтъ, тѣ сами да извършатъ присаждането. Ще взематъ присадка, ще ви присадятъ и ще си заминатъ. Вие ще усѣтите болка, безъ да разберете, защо страдате. Онѣзи, които сѫ извършили присаждането, ще си заминатъ тихо и спокойно. Щомъ страдате, ще знаете, че страдате за добро, присадени сте съ цвѣтове и плодове на Божественитѣ дарби. Защо и за какво страдате, невидимиятъ свѣтъ не дава обяснения. Разумниятъ, способниятъ ученикъ се учи отъ малкитѣ нѣща. Достатъчно е да му нарисувате единъ триѫгълникъ, за да разбере, какво искате да му кажете. Той разбира отъ всѣкакви образи и фигури. Кръстъ съ точка, или безъ точка, за него е езикъ, по който чете и разбира. Като видятъ кръстъ върху нѣкоя буква, мнозина мислятъ, че тази буква е зачеркната. — Не, кръстътъ означава живота. Кръстътъ подразбира познаване на почвата: на елементитѣ, отъ които е съставена; на условията, които благоприятствуватъ за посаждане въ нея на едни, или други семенца и т. н. Вие трѣбва да знаете, на каква почва можете да поставите вашата кѫща. Кръстътъ, това е наука за почвата, за твърдата материя, върху която почива животътъ. Който не разбира кръста, той го носи за сила, чрезъ него той черпи сила отъ Бога. Вѣрно е, че кръстътъ е сила Божия, но когато той се движи, а не когато стои на едно мѣсто. Нѣкои носятъ звезди, пентограми. Каква полза може да допринесе една звезда, или единъ пентограмъ на човѣка, ако тѣ не пущатъ искра, не издаватъ свѣтлина? Отъ всѣки върхъ на пентограма трѣбва да излиза свѣтлина; дето минавате, всѣки да се спира и да гледа. Днесъ всички хора се кичатъ съ кръстове, съ звезди, съ пентограми, като символи, но тѣхнитѣ символи не свѣтятъ. Истински ученитѣ, истински добродетелнитѣ хора се кичатъ съ символи, съ значки, които никой не вижда, но свѣтлината на тѣхнитѣ значки не може да се укрие. Тѣхнитѣ значки представятъ свѣщи, които вѣчно горятъ. Никаква буря не е въ състояние да ги изгаси. И тъй, ученикътъ трѣбва да носи значки отъ никого незабелязани. Неговитѣ значки трѣбва да свѣтятъ вечерь, въ тъмнитѣ нощи на неговия животъ. Ученикътъ трѣбва да има въ себе си свѣщь, която не гасне. Това означава стиха, изказанъ отъ Христа: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ человѣцитѣ!“ Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да придобие безсмъртния огънь въ себе си, отъ който постоянно да гори безъ да изгаря, да свѣти безъ да изгасва. Когато ученикътъ е слабъ, невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ къмъ него. Въ какво се изразява това снизхождение? — Като изгасне свѣщьта му, тѣ отново я запалватъ. И наистина, щомъ свѣщьта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свѣщьта му свѣтне. Всѣко неразположение на духа е изгасване на свѣщьта. Много отъ ученицитѣ бързатъ, искатъ да иматъ голѣми постижения. Тѣ се страхуватъ, че животътъ имъ минава безъ да придобиятъ нѣщо. — Не, тѣ трѣбва да знаятъ, че придобивкитѣ не се виждатъ на земята. Тукъ ще се ползуватъ отъ последствията на придобивкитѣ, а самитѣ придобивки сѫ въ невидимия свѣтъ. Отъ ученика се изисква всѣки день да уяква духомъ. Щомъ духътъ му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачитѣ си. Бждете силни по духъ, и всичко, каквото желаете, ще постигнете. Изпѣйте пѣсеньта: „Духътъ Божий“. Т. м. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 23 ноемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТѢ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено“! Размишление. На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмитѣ, има предавателни и възприемателни станции. Такива станции сѫществуватъ и въ психическия животъ на човѣка. Представете си, че въ този животъ на човѣка има само предавателни станции, а нѣма възприемателни. Какъ мислите, какво ще бѫде тогава положението на човѣчеството? Отъ две хиляди години насамъ християнството се сили да построи възприемателни станции, чрезъ които хората да възприематъ всичко онова, което небето имъ изпраща. Въ новата култура хората ще се снабдятъ вече и съ възприемателни и съ предавателни станции за небето. Който нѣма собственъ телефонъ, или телеграфъ, той ще бѫде принуденъ да се ползува отъ тоя на своя ближенъ. За предпочитане е всѣки човѣкъ да има свой собственъ телефонъ, телеграфъ, или свое собствено радио, да си служи съ него, когато му потрѣбва. Голѣма привилегия е за човѣка да има свое собствено радио. Да има човѣкъ свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира въ себе си. Какво виждаме днесъ? — Всички съвременни хора възприематъ истинитѣ посредствено, отъ устата на светиитѣ, на пророцитѣ и ги предаватъ на другитѣ. Тѣ преповтарятъ, какво е казалъ еди-кой си пророкъ или светия, какво сѫ казали апостолъ Петъръ, апостолъ Павелъ, какво е казалъ Христосъ. Тѣ само възприематъ и повтарятъ. Ако ученицитѣ само повтарятъ, какво е казалъ учительтъ имъ, а не изучаватъ и прилагатъ казаното, какво ще ги ползува това знание? Стотици години да преподава, учительтъ пакъ не би могълъ да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривенъ процесъ, и като такъвъ, той е органически процесъ. Предаването отъ невидимия свѣтъ е приливъ къмъ физическия свѣтъ, а възприемането отъ физическия свѣтъ е отливъ. Следователно, докато има отливъ, т. е. възприемане, всѣкога ще има и предаване на Божественото отъ невидимия свѣтъ. Понѣкога и въ Божественото става отливъ. Тогава хората започватъ да страдатъ. Страданията заставятъ човѣка насила да се моли. Ако нѣмаше страдания въ живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накаратъ човѣка да предаде една телеграма до небето, или да отправи нѣколко топли, сърдечни думи къмъ небето, непременно трѣбва да се натъкне на нѣкаква голѣма беля, или да преживѣе голѣмо страдание. Ако не преживѣе нѣщо тежко, нѣщо страшно, молитвата на човѣка е повръхностна, тя едва се издига надъ главата му, но по-далечъ отъ него не може да отиде. Щомъ се натъкне на голѣми страдания, човѣкъ отправя гореща, дълбока молитва къмъ Бога. Само тази молитва може да отиде далечъ, да се предаде направо въ невидимия свѣтъ. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човѣка интенсивна, а връзката му съ Бога — здрава и съзнателна. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да има собствено радио, чрезъ което да предава и да възприема телеграмитѣ. Станциитѣ днесъ сѫ евтини, и всѣки трѣбва да прекара въ себе си такава станция, чрезъ която да влѣзе въ контактъ съ Божествения свѣтъ. Щомъ имате контактъ съ този свѣтъ, ще ви се даде и съответенъ номеръ. Човѣкъ не може всѣкога, когато пожелае да говори съ една или съ друга станция. Той трѣбва да чака редъ, да избира благоприятни моменти. Въ духовния свѣтъ има строго установенъ редъ и порядъкъ за всѣко нѣщо. Възприемането и предаването чрезъ радиото представя вѫтрешната страна въ живота на ученика. Чрезъ радиото си той придобива главно вѫтрешни, провѣрени знания. Външно, чрезъ своя умъ и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служатъ за упражнение на неговия умъ и неговото сърце. Запримѣръ, въ духовния свѣтъ човѣкъ изучава вѫтрешната, мистичната страна на химията. На физическия свѣтъ, обаче, той изучава пакъ химия, но отъ теоретическа и практическа страна. Като правите опити въ областьта на химията, вие знаете, че киселинитѣ могатъ лесно да се неутрализиратъ съ основи, и оттамъ, споредъ количеството на основата, дадена киселина може отчасти или напълно да се неутрализира. Като знаете това нѣщо въ практическата химия на земята, вие ще пренесете това знание и въ психическия животъ на човѣка. Ако се натъкнете на нѣкоя мисъль, която съдържа повече киселина, отколкото основа, трѣбва да потърсите начинъ, какъ да неутрализирате излишното количество киселина въ тази мисъль. Ако излишната киселина остане свободна, дето мине, тя ще изгаря, ще разяжда; съ една дума, тя ще причинява пакости. Сѫщевременно трѣбва да знаете, по колко атома отъ всѣки елементъ трѣбва да извадите отъ дадена киселина. Имате, запримѣръ, формулата на киселината, която се състои отъ два атома зависть, отъ четири атома умраза и отъ петь атома съмнение: 32 У4 С5. Какво трѣбва да направите съ тази киселина, за да стане тя безвредна? Тази киселина е образувана отъ черната ложа, затова трѣбва да се пазите отъ нея. Тя е силна отрова. Тя се предава на мисъльта чрезъ въздушнитѣ течения, вследствие на което човѣкъ мѫчно може да се освободи отъ влиянието на тѣзи отрови върху организъма си. Какъ се промъква завистьта въ човѣка? Имате единъ слуга, когото не обичате. Обаче, единъ день той се издига материално надъ васъ и заема високо положение въ обществото. У васъ веднага се явява скрита, вѫтрешна зависть къмъ него, имате желание даже да му напакостите по нѣкакъвъ начинъ. Ако го обичахте, вие щѣхте да се радвате на неговото повдигане. Но и той отъ своя страна не ви обича. Когато е билъ вашъ слуга, вие не сте се отнасяли добре съ него, вследствие на което и той крие тайна умраза къмъ васъ. При това положение и въ двамата се явява съмнение единъ къмъ другъ. И двамата се съмняватъ въ себе си, дали ще постигнатъ своитѣ цели. Тѣзи три елемента се съединяватъ и образуватъ психическа киселина. Единъ отъ елементитѣ на тази киселина действува върху ума, другиятъ — върху сърцето, а третиятъ — върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човѣкъ се колебае, не знае, какъ да постѫпи. Въ съмнението, макаръ и отрицателенъ елементъ, се крие духовна сила извънъ човѣшкия животъ. Понеже знаете материалната химия, кажете, съ кой елементъ можете да замѣстите, запримѣръ, съмнението въ дадената киселина? Вие знаете при това, че въ всѣка киселина можете да замѣстите водорода ѝ съ металъ и да я превърнете въ соль, която има съвършено различни свойства отъ дадената киселина. Щомъ знаете това свойство на киселинитѣ, правете опити да замѣствате умразата, завистьта или съмнението съ такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, съ нови и безвредни свойства въ сравнение съ киселината. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате окултната химия, да се справите съ киселинитѣ. Химикътъ лесно се справя съ киселинитѣ. Щомъ види, че нѣкѫде има излишъкъ отъ киселина, той взима известно количество основа и я неутрализира. Питате: Трѣбва ли да мразимъ? — Да задавате такъвъ въпросъ, то е все едно химикътъ да се запитва, трѣбва ли да има сѣрна, солна или азотна киселина въ лабораторията си? Химикътъ трѣбва да има и сѣрна, и солна, и азотна киселина въ лабораторията си, но всѣка киселина трѣбва да бѫде поставена въ шишенце, добре запушено, и да си служи съ нея, само когато му потрѣбва. Той може да употрѣби тѣзи киселини за добро, или за зло. Следователно, злото не седи въ това, че химикътъ има киселини въ лабораторията си, но въ начина на употрѣблението имъ: ако не ги употрѣбява на мѣсто, киселинитѣ ще причинятъ голѣми вреди. Ако ги употрѣбява на мѣсто, тѣ ще бѫдатъ като медикаменти. И завистьта е киселина за психическия животъ, но тя става опасна, когато се придружава отъ умразата. Иначе, сама за себе си приложена, тя не е опасна. Въ български еикъ думата „зависть“ не е лоша. Докато работи сама, завистьта не е вредна киселина, но щомъ дойде при нея умразата, тя става опасна. При това положение идатъ лошитѣ последствия: съмнението, отмъщението и т. н. Тогава се образува сложната формула: 32У4С5О1(). Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влѣзе, тя произвежда голѣми разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя сѫществува въ психическия животъ на хората и създава голѣми Нещастия. Докато елементитѣ й сѫ отдѣлени единъ отъ другъ, тѣ не указватъ разрушително действие върху човѣка. Съединятъ ли се въ едно цѣло и образуватъ киселина съ сложенъ съставъ, разрушителното й действие е голѣмо. Като се изследватъ свойствата на отдѣлнитѣ елементи умраза, зависть, съмнение, отмъщение и др., ще видите, че всѣки елементъ е съставенъ отъ специфична материя. Опитниятъ химикъ лесно ги различава. Всѣка материя е проводникъ на съответни сили. Въ този случай материята е формата, въ която дадена сила трѣбва да се облѣче. За всѣко нѣщо трѣбва да има съответенъ проводникъ. Какъ би се разпространила свѣтлината, ако не сѫществуваше етера? Всички знаете, че етерътъ е проводникъ на свѣтлината, т. е. на свѣтлинната енергия. Въздухътъ, водата сѫщо така играятъ известна роля, като проводници на нѣкакви енергии. Безъ проводници енергиитѣ въ природата не биха могли да се предаватъ и възприематъ. Вие трѣбва да изучавате тия въпроси отъ научна гледна точка, за да познаете себе си, да познаете и другитѣ хора. Запримѣръ, вие често се подавате на афекции и мислите, че тѣ сѫ присѫщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че тѣ сѫ сили извънъ васъ, които не съставятъ нераздѣлна часть отъ вашия вѫтрешенъ животъ. Тѣ сѫ сили, енергии, които се проявяватъ въ различнитѣ възрасти на човѣка. Сѫ щото може да се каже и за отрицателнитѣ елементи въ природата, които действуватъ като киселини въ човѣшкия организъмъ. Съмнението, запримѣръ, се явява повече въ старитѣ хора. То е образувано отъ по-фина материя, отколкото умразата. Вие трѣбва да изучавате силата на тѣзи елементи и киселини, да можете да се ползувате съ тѣхъ. Тѣ сѫ специални знаци и формули, съ които си служи бѣлата магия. Въ Писанието, въ Псалмитѣ на Давида има редъ формули, съ нѣкои отъ които си служи бѣлата магия, а съ нѣкои — черната. Въ нѣкои отъ Псалмитѣ си, Давидъ отправя заклинания къмъ неприятелитѣ си. Тѣзи заклинания сѫ магически формули, съ които той иска да обезсили неприятелитѣ си, да се освободи отъ тѣхъ. Когато изучавате човѣка, съ неговитѣ положителни и отрицателни качества, добре е да разгледате произхода на всѣко негово качество. Запримѣръ, какъвъ е произходътъ на завистьта? — Завистьта се е явила съ първата проява на творческия умъ въ човѣка, и то главно въ областьта на неговото стяженолюбие, на желанието му да придобива повече богатства, повече знания. И всѣкога, когато поставятъ нѣкакво препятствие въ тази область, веднага въ човѣка се явява завистьта. Щомъ се противодействува на творческия умъ на човѣка, той започва да се страхува, да не би нѣкой да го изпревари, да излѣзе предъ него. Този страхъ събужда зависть, а понякога и умраза. Следъ това се явява гнѣвътъ. Щомъ се разгнѣви човѣкъ, творческиятъ умъ започва да работи въ него, но въ разрушителнитѣ области. Тогава и въображението въ човѣка взима участие, и той започва да търси нѣкакъвъ начинъ за отмъщение. Въ това време религиозното чувство въ човѣка, съвѣстьта, моралнитѣ чувства като че се парализиратъ, докато той даде ходъ на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човѣкъ утихва, прибира се въ себе си и започва да мисли. Но тукъ действието не спира. Всѣки актъ, или всѣка реакция има обратно действие. Нѣма да мине дълго време, този човѣкъ отъ друго мѣсто ще получи сѫщия ударъ, какъвто самъ е нанесълъ на другитѣ. Вториятъ пъкъ ще получи сѫщия ударъ отъ трето мѣсто, и така ще се образува цѣла верига на отмъщения. До кога ще се продължава това нѣщо? — Докато най-после се намѣри единъ разуменъ човѣкъ, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могатъ да влѣзатъ въ тази верига, но една разумна душа е въ състояние да извади всички тия хора отъ крѫга на престъплението, въ което сѫ попаднали. Отъ две хиляди години насамъ християнството се сили да освободи човѣчеството отъ тѣзи омотавания, да ликвидира съ своята карма. Човѣчеството ще ликвидира съ кармата си, когато всѣки по отдѣлно ликвидира съ своята карма, когато се освободи отъ всички връзки на миналото си. Мнозина мислятъ, че задачата на християнството е да спаси човѣка. — Въпросътъ не е въ спасението. Лесно е човѣкъ да се спаси. Веднъжъ имате обещание отъ Бога, че ще ви спаси, нѣма защо повече да се страхувате. Опасностьта е тамъ, че и спасениятъ пакъ може да грѣши, пакъ може да създава карма. Богъ никога нѣма да отмѣни думата си. Хиляди пѫти да грѣшите, Той пакъ ще ви прости, но за васъ е важно, като сте спасени веднъжъ, да не повтаряте сѫщитѣ погрѣшки. За васъ е важно, като ликвидирате съ кармата си, да не се свързвате отново, да не създавате неправилни връзки. Казано е, че Богъ ще изхвърли човѣка отъ лицето си. — При какви условия е възможно това? Това е възможно, когато човѣкъ съзнателно скѫса връзката си съ Бога. Иначе, веднъжъ спасенъ, Богъ е вложилъ въ човѣка възможности и условия да подържа своето състояние. Човѣкъ е спасенъ вече, нѣма защо да очаква ново спасяване. Евреитѣ криво разбраха стиха, че Богъ ще изхвърли човѣка отъ лицето си за вѣчни времена. Думата „вѣчни“ времена е относителна, тя подразбира единъ вѣкъ, два вѣка и повече, но не подразбира абсолютната вѣчность. Ето, евреитѣ прекараха въ робство подъ египтянитѣ четиристотинъ години, следъ което Мойсей ги освободи. Тѣ изправиха една погрѣшка, едно престъпление, но направиха друго. Казано е въ Писанието, че тѣ нѣма да получатъ Божието благословение, докато не кажатъ: „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“ Щомъ кажатъ така, тѣ ще разрешатъ въпроса. Сега се проповѣдва на човѣчеството, че цѣлата вѣчность не би била въ състояние да изкупи грѣховетѣ му. — Такова нѣщо не е казано въ Писанието. Въ Стария Заветъ се казва, че нѣкои хора и до девети родъ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. — Кои сѫ тѣзи хора? — Това сѫ хората на безлюбието. Който люби, той нѣма защо да се страхува. Този стихъ не се отнася до любещия. Веднъжъ спасенъ, веднъжъ влѣзълъ въ Божията Любовь, човѣкъ не трѣбва да се страхува, нито да се съмнява. Да бѫдешъ спасенъ, това значи и ти отъ своя страна да издържишъ на обещанието да живѣешъ въ Божията Любовь. Въ Бога обратни решения нѣма. Веднъжъ далъ обещание да ни спаси, Той вече го е изпълнилъ. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, да не спремъ Божието благословение, да не запушимъ онѣзи мѣста, презъ които се втича. Щомъ затворимъ кепенцитѣ си за външната свѣтлина, ние мислимъ, че Богъ се е отдалечилъ отъ насъ. — Не, Божието благословение минава и заминава, но не може да проникне презъ затворенитѣ кепенци. И следъ всичко това ще кажете, че Богъ ви е забравилъ. — Вие сами себе си забравихте. — Какво да правимъ тогава? — Отворете широко кепенцитѣ на вашитѣ прозорци да може Божията свѣтлина да мине презъ тѣхъ съ всичката си сила! За да не изпаднете въ заблуждение, въ тъмнина, пазете се отъ отрицателнитѣ сили като зависть, умраза, съмнение, подозрение и т. н. Тѣ сѫ киселини, които действуватъ разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запримѣръ, попадне въ ума на човѣка, той престава да учи и казва: И безъ знания може. Не ми трѣбватъ толкова много знания. — Чудни сѫ съвременнитѣ хора, като се отказватъ отъ много знания! Колко знание е нужно на човѣка? Когато придобила изкуството да плава въ водата, жабата казала: Повече знание отъ това не ми трѣбва. — Но ето, жабата и до днесъ е останала въ много елементарно състояние на развитие. И до днесъ още жабитѣ крѣкатъ въ водата. Когато рибата си направила перки, съ които да плава въ водата, и тя казала: Повече наука не ми трѣбва. Нали мога да слизамъ дълбоко въ водата и да излизамъ на нейната повърхность, да си намирамъ храна, това ми е достатъчно. Нѣма защо да мисля за кѫщи, за оране и за копане. Нѣма защо да мисля за готвене, за наредба на кѫща и т. н. Културата, която имамъ, ме задоволява. — Да, но рибитѣ и до днесъ останаха въ водата, съ малки придобивки за развитието си. Следъ рибата дойде птицата. Тя развила изкуството да хвърчи въ въздуха и се задоволила съ това, което постигнала. — Да, но съ това изкуство птицитѣ останаха и до днесъ въ въздуха. Нѣкои птици можаха да се превърнатъ въ четвероноги и слѣзоха на земята да учатъ изкуството на ходене по твърдата почва. Четвероногитѣ не потърсиха повече знания, затова останаха и до днесъ четвероноги. Най-после дохождаме до човѣка, който казва: Достатъчно ми е това, което зная. Обаче, има хора напреднали въ своитѣ стремежи, които не се задоволиха съ малко знание и работиха, станаха светии, ангели. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ се нуждае отъ здрава, отъ положителна наука. Доде се простиратъ знанията на съвременнитѣ хора? — Съвременнитѣ хора признаватъ за наука само онова, което може да се подложи на опитъ. Така е, но има още редъ науки, които откриватъ миналото, говорятъ за настоящето и предсказватъ бѫдещето. Истински учениятъ трѣбва да бѫде астрологъ, физиогномистъ, хиромантикъ, френологъ и т. н. Като вземе рѫката на човѣка, той трѣбва да чете по нея неговото минало, но и това още не е достатъчно. На рѫката е написано миналото на човѣка, а по рефлексия, по отражение на това минало, хиромантикътъ трѣбва да прониква и въ бѫдещето. И тогава споредъ степеньта на неговото прозрение, нѣкои нѣща ще бѫдатъ вѣрни, а нѣкои нѣма да бѫдатъ вѣрни. Всички окултни науки, синтезирани въ едно, даватъ една обща наука, която всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да придобие. Когато единъ ангелъ слѣзе на земята, той започва да изучава първо елементарнитѣ работи: той изучава състава на въздуха, на водата и на твърдата почва. После започва да изучава всички форми, които предшествуватъ човѣка — минералитѣ, растенията и животнитѣ. Най-после, като дойде до човѣка, той има вече достатъчни знания. Той не чете по рѫката на човѣка, но чете по окрѫжаващата срѣда. Срѣдата, условията, при които човѣкъ живѣе, опредѣлятъ, какъвъ е този човѣкъ. Наистина, ако хората се водятъ по рецепти, дадени отъ разумния свѣтъ, тѣ ще иматъ съвсемъ друга хигиена, другъ начинъ на животъ отъ този, по който днесъ се водятъ. Адептитѣ, запримѣръ, не пиятъ водата, както обикновенитѣ хора. Като вземе чаша вода, адептътъ първо ще я прецеди, ще я дестилира и тогава ще пие. Той знае бързъ начинъ за пречистване на водата. Ако трѣбва да посади жито, той ще го посади и отгледа по начинъ, съвършено различенъ отъ този, по който съвременнитѣ хора го отглеждатъ. Адептътъ не сѣе съ десетки и стотици декари, както правятъ нашитѣ земедѣлци. Той ще посѣе най-много половинъ до единъ декаръ земя, но ще изкара отъ нея голѣмо количество жито. Защо? — Защото той знае начини, по които внася часть отъ своята енергия въ житото. Той самъ трѣбва да пипне житото. При това, презъ цѣлото време, отъ посаждането до ожънването на житото, той е въ молитва. Безъ съзнателна работа и молитва нищо не става. Като ученици, вие трѣбва да изучавате съзнателно всѣки предметъ. И като го изучавате, трѣбва да се молите да ви се открие неговия вѫтрешенъ смисълъ и приложение. Великиятъ Учитель разбира всички нѣща въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, вследствие на което знае, какъ да постѫпва. Ако при него дойде нѣкой невежа, безъ никакъвъ стремежъ, той даже нѣма да се докосне до рѫката му. Защо? — Знае той, че този човѣкъ нѣма разумно да използува дадената енергия. Великиятъ Учитель се занимава съ души, които се стремятъ къмъ знание, къмъ свѣтлина. А за обикновенитѣ хора, за невежитѣ има обикновени учители. Великиятъ Учитель не губи времето си за празни работи. Неговото време е скѫпо, не може да се изразходва безъ полза. Той има прѣмо отношение къмъ Бога и служи на Неговата воля. Щомъ изпълнява тази Велика воля, той предава знанието си само на онѣзи души, които сѫ готови да следватъ Неговия пѫть. Що се отнася до останалитѣ, до обикновенитѣ хора, той оставя времето да ги събуди. Ако преждевременно имъ даде нѣкакво знание, тѣ не могатъ да го използуватъ. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Обезсърдчението ще дойде при васъ, ще ви посети, но приемете го само като гостъ, да дойде и да си отиде, не го задържайте дълго време при себе си. Обезсърдчението, страхътъ у човѣка показватъ, че той знае малко, не вѣрва въ Великитѣ закони на живота и на природата — съ една дума, вѣрата му е относителна, а не абсолютна. Единъ пророкъ, като Илия, и той се поколеба въ своята вѣра. Като се намѣри въ трудно положение, той се обърна къмъ Господа: „Господи, защо си ме оставилъ самъ? Азъ мислѣхъ, че ще мога да помогна на израилския народъ, а видѣхъ, че нищо не направихъ“. И му се отговори: „Обърни се и вижъ, че като тебе такива има въ Израиль още седемь хиляди, които те подкрепватъ“. Илия, който бѣше виденъ пророкъ, който виждаше нѣщата, не знаеше това. Кога се разколеба Илия? — Когато изби пророцитѣ на Ваала. Тѣзи 400 пророци го обсебиха, като му казваха: Ти ни уби, защото сме служили на лъжливъ богъ. Покажи ни сега пѫтя къмъ истинския Богъ. Кажи ни, какъ да се домогнемъ до огъня на любовьта. Следъ това трѣбваше да дойдатъ сѫщества отъ невидимия свѣтъ да му помогнатъ. Тѣ не го изобличиха, но му казаха: Ще отидешъ сега въ пустинята, дето ще прекарашъ въ постъ и молитва, докато ти покажатъ, по кой начинъ свѣтътъ може да се изправи. Въ това време се яви голѣма буря, вѣтъръ, който къртѣше камъни и дървета, но Богъ не бѣше въ бурята и вѣтъра. После дойде огънь отъ небето, който разпали, изгори всичко, но Богъ не бѣше и въ огъня. И най-после Илия чу тихъ гласъ отъ небето, който му говорѣше: Научи ли вече урока си? Разбра ли, какъ свѣтътъ ще се оправи? — Свѣтътъ нѣма да се оправи нито чрезъ бурята, нито чрезъ огъня, но чрезъ тихия гласъ, т. е. чрезъ разумното начало въ човѣка. Вмѣсто тебе ще дойде Елисей. Елисей се отличавалъ съ своя мекъ характеръ. И тъй, бурята, огъньтъ, това сѫ методи, които се прилагатъ въ низшитѣ свѣтове. Обаче, когато е необходимо да познаемъ Божествениятъ свѣтъ, Божественото, тогава ще чуемъ тихия, мекия гласъ. Докато се интересувате отъ това, защо двама души се каратъ помежду си, или изживяватъ нѣкакво съмнение, вие сте въ метода на бурята. Какво правѣше Илия, когато дойде бурята? — Той се молѣше, но сѫщсвременно разбра, че Богъ не е въ бурята. Бурята е методъ, който се прилага отъ хората. Богъ не е въ бурята, не е въ огъня, не е въ умразата, въ съмнението, въ отмъщението, въ осѫждането. Богъ е въ тихия гласъ у човѣка. Той е разумниятъ животъ. Той е въ тишината. Когато тихиятъ гласъ проговори на човѣка, той ще разбере, какво нѣщо е Божественото, и какво — човѣшкото и ще си каже: Едно време живѣхъ въ бурята, въ вѣтроветѣ като птица, но сега разбрахъ Великото. Едно време живѣхъ въ умразата като риба, но сега разбрахъ Великото. Наистина, който живѣе въ умразата, той е студенъ като риба. За себе си е горещъ, но за другитѣ е студенъ. Той има желания въ себе си да унищожава, да кѫса, да руши. Тѣзи състояния сѫ въ човѣка вѫтре, и той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Тѣ се дължатъ на мислитѣ и чувствата на падналитѣ сѫщества, които засѣгатъ изобщо цѣлото човѣчество. Тѣ изпращатъ своитѣ мисли и чувства въ пространството, вследствие на което хората се заразяватъ отъ тѣхъ като отъ епидемия. Въ това отношение любовьта на сегашнитѣ хора служи като добъръ проводникъ за възприемане на тази епидемия. Защо? — Защото въ любовьта душата се отваря като цвѣтъ, и тѣзи течения падатъ върху нея като слана и я попарватъ. Ето защо, напредналитѣ сѫщества отъ най-стари времена сѫ давали методи на хората да се предпазватъ отъ тия течения. Тѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но като знае методитѣ, човѣкъ ще се разклати външно само, а вѫтрешно ще остане неуязвимъ. За възприемане на отрицателнитѣ чувства и мисли, човѣкъ има радио въ себе си. Иначе не може да се обясни, какъ познава той, кой го мрази, кой му завижда и т. н. Какъ овцата познава вълка? И на голѣмо разстояние да е, овцата знае, че вълкътъ ще дойде, и започва да става неспокойна. Тя отдалечъ още възприема мислитѣ му. Дивитѣ кози сѫщо познаватъ отдалечъ още, че иде вълкъ и го избѣгватъ. Често овце и кози, които овчарьтъ води, попадатъ въ устата на вълка. Защо? — Защото господарьтъ имъ е неразуменъ. Овцетѣ предчувствуватъ приближаването на вълка, и започватъ неспокойно да обикалятъ овчаря, но той спи дълбоко, нищо не подозира. Вълкътъ влиза въ кошарата, грабва една овца и си заминава. Сега, да направимъ преводъ на тази мисъль. Душата на човѣка представя овчарска кошара. Ако овчарьтъ е заспалъ дълбоко, ще дойде вълкътъ, лошиятъ духъ отвънъ, ще влѣзе въ кошарата и ще грабне една отъ добритѣ овце. Ще кажете, че нѣма лоши духове въ свѣта. — Желалъ бихъ да нѣма, но какъ ще си обясните причината на противоречията въ свѣта? Вършите нѣщо, а сами сте недоволни отъ него, казвате, че това, което сте извършили, е неразумно. Разумно ли е, когато човѣкъ пакости на себе си и на другитѣ? Разумно ли е, когато човѣкъ губи вѣрата си въ Бога? Разумно ли е, когато губи любовьта си? Разумно ли е, когато мрази, завижда, отмъщава и т. н.? — Разумно е, обаче, когато вѣрата на човѣка отъ день на день се увеличава, когато любовьта му постоянно се усилва. Любовьта на човѣка къмъ ближния му и къмъ себе си постоянно трѣбва да се усилва. Подъ думата „себе си“ разбирамъ висшето начало въ човѣка. При това положение и науката, и изкуствата придобиватъ смисълъ. За следния пѫть всѣки да отговори, какво чувство, или какъвъ методъ трѣбва да употрѣби срещу завистьта. Нѣкой ще каже, че срещу завистьта може да се постави любовьта. — Не, и най-добритѣ приятели могатъ да се скаратъ съ любовьта. Тъй както хората днесъ разбиратъ любовьта, тази любовь може да развали отношенията и на най-добритѣ приятели. Човѣшкитѣ прояви на любовьта не разрешаватъ въпроситѣ. За да намѣрите методъ срещу завистьта, трѣбва дълго време да мислите, да правите опити, да се самонаблюдавате. Който иска да работи съзнателно, като ученикъ, той ще влѣзе въ лабораторията. Тази лаборатория е невидима. Въ нея може да влѣзе само онзи ученикъ, който има искрено желание да работи, да се самовъзпитава. Той ще има на разположение всички химически реактиви за своитѣ опити. Както трескавиятъ взима хининъ и се лѣкува съ него, така и ученикътъ, когато страда отъ треска, ще влѣзе въ своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хининъ и ще оздравѣе. И въ двата случая резултатитѣ ще бѫдатъ еднакви. За това се изисква вѣра. Който има вѣра, той ще си служи съ алхимията, ще превръща елементитѣ. Човѣкъ може да се лѣкува чрезъ лѣкарства, но може и мислено да се лѣкува. Имате хрема, запримѣръ. Какво трѣбва да направите? — Нѣкои препорѫчватъ да седите въ топла стая, да правите промивки съ солена вода, или да изпиете нѣколко чаши гореща вода, докато се изпотите, и следъ това да се преоблѣчете. Но сѫщото може да се направи мислено: седнете спокойно на единъ столъ и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете нѣколко чаши, ако опитътъ ви е сполучливъ, ще се изпотите. Следъ това ще се преоблѣчете, и ще видите, че на другия день още хремата ви ще мине. Това показва, че мисъльта ви е силна. Силната мисъль лѣкува всички болести. Ако мисъльта ви не е силна, опитътъ ще излѣзе несполучливъ. Кабалистътъ изяснява научно лѣкуването чрезъ мисъльта по следния начинъ. Той казва: Мисъльта е въ състояние да видоизмѣни вибрациитѣ на човѣшкото тѣло. Когато човѣкъ заболѣе, вибрациитѣ на неговото тѣло се понижаватъ. Съ мисъльта, обаче, той може да повдигне вибрациитѣ на тѣлото си и отъ низши да ги превърне въ висши. Щомъ постигне това, той вече се е излѣкувалъ. Въ този смисълъ хремата се предизвиква отъ особенъ родъ микроби, които попадатъ въ носа, и ако вибрациитѣ на организъма сѫ понижени, тѣ намиратъ условия за размножаване. Като се размножаватъ, тѣ дразнятъ слизестата ципа на носа. За да се освободятъ отъ това дразнене, отъ чуждитѣ вещества, носнитѣ жлези отдѣлятъ изобилно течность, която ги изхвърля навънъ. Щомъ вибрациитѣ на организъма се повишатъ, изхвърлянето на чуждитѣ вещества става лесно и бързо. Чрезъ мисълата си човѣкъ може да усили хремата, да я доведе до най-голѣмия предѣлъ на нейното развитие, следъ което тя започва да намалява, да отслабва. Най-дългиятъ периодъ на хремата е една седмица. Повече отъ това време тя не трѣбва да остава. Хремата, треската, туберкулозата и редъ още болести се дължатъ на размножаването на известни бацили въ организъма. Това размножаване на бацилитѣ представя любовенъ процесъ, презъ който тѣ минаватъ. За тѣхъ е добре: тѣ пѣятъ, играятъ, веселятъ се, но човѣка опичатъ. Той става жертва на тѣхната любовь. На всѣка сватба се дава поне по една жертва: все ще се заколи овца, овенъ, или крава. Може ли днесъ да стане сватба безъ ядене и пиене? Нѣкои хора издържатъ на тѣзи сватби, а нѣкои се опичатъ на общо основание. Охтиката, треската се лѣкуватъ чрезъ страхъ. Цельта при това лѣкуване е да се предизвика голѣмъ страхъ въ болния. Страхътъ ще го излѣкува. Ако болниятъ е туберкулозенъ, ето какво може да се направи. Както лежи и охка, изнесете болния на чистъ въздухъ, въ проста дървена барака, и запалете бараката, като оставите вратата ѝ отворена, да може веднага да излѣзе вънъ. Като види, че стаята се запуши отъ димъ, че нѣщо гори, той ще се уплаши, и веднага ще бѣга вънъ, ще забрави, че е боленъ, че не може да се дигне отъ леглото. Като се види вънъ, спасенъ отъ пожара, въ него ще се събуди мисъль, и ще благодари на Бога, че го избавилъ. Тази мисъль ще събуди въ него потикъ за новъ животъ. Този опитъ може да се направи, когато болниятъ е въ първия периодъ на болестьта си. Вие можете да направите опита лѣтно време, но така естествено, болниятъ да не разбере, че нарочно сте запалили бараката. Ако разбере намѣрението ви, методътъ нѣма да даде никакъвъ резултатъ. И треската може да се лѣкува съ предизвикване страхъ въ болния. Като видите нѣкой трескавъ човѣкъ, бързо излѣйте върху него единъ котелъ студена вода, безъ той да знае това. И тогава, отъ една страна изненадата, отъ друга страна страхътъ, ще предизвикатъ въ трескавия силна реакция. Той ще се уплаши, и треската ще изчезне. Освенъ това, можете да бутнете трескавия отъ петь-шесть метра височина въ вода, дълбока три-четири метра, но съ условие да има човѣкъ, който веднага да го извади отъ водата. И този опитъ трѣбва да изненада болния. Който прави опита, той трѣбва да бѫде много срѫченъ. Това сѫ научни методи, които сѫ били употрѣбявани въ древнитѣ времена, и то въ краенъ случай, когато никакви други методи не сѫ дали резултати. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да изгори една барака, отколкото да умре единъ човѣкъ. Следъ като употрѣбите единъ, втори, трети методи за лѣкуване на нѣкой човѣкъ и не получите никакъвъ резултатъ, тогава невидимиятъ свѣтъ употрѣбява единъ отъ силнитѣ методи. Ако болниятъ е билъ богатъ човѣкъ, отниматъ му богатството. Той изгубва богатството си, но заедно съ него и болестьта му изчезва. По този начинъ могатъ да заставятъ човѣка да влѣзе въ Царството Божие. Като взематъ всичкото богатство на нѣкой добъръ, но нерешителенъ човѣкъ, той най-после се примирява съ загубата си и казва: Нѣма какво, ще вървя вече въ правия пѫть. Доброволно това не направихъ, но като ми отнеха на сила всичко, сега вече нѣма за какво да мисля. Готовъ съмъ да следвамъ Божия пѫть. Крайнитѣ методи сѫ за неразумнитѣ хора, а не за разумнитѣ. За разумнитѣ хора не е нужно да се употрѣбява насилие. Често хората разправятъ за голѣмитѣ изпитания, които сѫ минали, и мислятъ, че всички ще минатъ по тѣхния пѫть. — Не, по никой начинъ двама души не могатъ да минатъ по единъ и сѫщъ пѫть. Пѫтищата, методитѣ, които се прилагатъ за развитието на човѣка, сѫ различни, специфични за всѣка душа, но опитноститѣ, които придобиватъ, сѫ еднакви за всички хора. Пѫтьтъ, по който хората добиватъ знанието, е сѫщо така различенъ за всѣка душа. Въ това разнообразие, именно, седи красотата на живота. Едно е важно за човѣка: да придобие знания и опитности. По какъвъ методъ и по какъвъ пѫть ще ги добие, това не е важно. Опитноститѣ се добиватъ чрезъ голѣми изпитания. Въ това отношение изпитанията представятъ Божественъ методъ, чрезъ който хората се лѣкуватъ отъ своитѣ физически и психически болести. Запримѣръ, умразата, завистьта сѫ психически болести, отъ които човѣкъ съзнателно трѣбва да се лѣкува. Като ви посети умразата, напишете тази дума на единъ листъ красиво, отчетливо и като ставате сутринь, погледнете листа и започнете научно да разглеждате, какво съдържа тази дума. Буквата „у“, съ която започва думата умраза, представя човѣкъ, обърнатъ съ главата надолу. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се обърне въ правото си положение, съ главата нагоре? Ако е лекъ и ловъкъ, той лесно може да се обърне, но ако е тежъкъ, ще потърси външна помощь. Като се огледа натукъ-натамъ, той все ще намѣри нѣкаква помощь, която Провидението е опредѣлило за него. Близо до него има две дървета. Полека, съ люлѣене на рѫцетѣ, на една и друга страна, той ще дойде до едното дърво. Ще се хване съ едната рѫка за едното дърво, а после съ другата — за второто дърво и ще се изправи на краката си. Люлѣенето представя мисленето. Ако е падналъ, човѣкъ трѣбва да мисли, за да се изправи на краката си. Буквата „м“, както въ български, така и въ всички западни езици, означава незаконни желания, т. е. желания, които се развиватъ по незаконенъ пѫть. Когато е слизалъ въ материята, човѣкъ е развилъ въ себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него сѫ се събудили много материалистични желания. За да се освободи отъ тѣхъ, той трѣбва да живѣе въ закона на жертвата. Ако човѣкъ не пожертвува незаконнитѣ желания въ себе си преди да сѫ се оплодили, следъ като се оплодятъ, тѣ ще причинятъ голѣми препятствия и страдания въ живота му. Буквата „р“ ще бѫде орѫжието, което ще причини пакости и страдания на човѣка. Буквата „м“ означава още и процесъ на изпразване. Следователно, човѣкъ трѣбва да изхвърли вънъ отъ себе си онзи серумъ, чрезъ който се хранятъ незаконнитѣ желания. Само по този начинъ ше се спре тѣхното развитие. Като извадите отъ думата „умраза“ буквитѣ „м“ и „з“, ще остане думата „ура-а“. Като се освободишъ отъ умразата, ти си намѣрилъ начинъ да се обърнешъ съ главата нагоре, да заемешъ първото си положение, и тогава непременно ще извикашъ „ура-а“! Буквата „р“ показва, че волята и умътъ на човѣка сѫ започнали вече да работятъ. Това сѫ редъ превръщания, редъ упражнения, които трѣбва да правите, за да се освободите отъ отрицателнитѣ мисли и чувства въ себе си. Така можете да превръщате енергиитѣ на всѣка отрицателна мисъль въ положителна. За справяне съ всѣка мѫчнотия има различни методи, и то за всѣка мѫчнотия специфиченъ методъ. Всѣки самъ може да се справи съ малкитѣ си мѫчнотии. Голѣмитѣ мѫчнотии, които препятствуватъ на човѣшкото развитие, се даватъ като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, свѣтлината въ съзнанието на човѣка се увеличава, и той става радостенъ и веселъ. Затова е казано, че следъ скръбьта иде радость; следъ нощьта иде день; следъ заоблачаването иде разсвѣтяване. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да прави опити, да преодолява малкитѣ спънки, а да разрешава голѣмитѣ задачи. Така той ще се кали и ще стане силенъ да носи изпитанията, които му се даватъ. Като четете окултни книги, ще видите, че тамъ, въ разни форми, е предсказано, че ученицитѣ на 19 и 20 в. ще бѫдатъ подложени на голѣми изпитания. За да издържатъ на тѣзи изпитания, тѣ трѣбва да иматъ силна воля. Волята се засилва съ редъ упражнения и опити. Мѫчнотиитѣ, изпитанията ще бѫдатъ повече вѫтрешни, отколкото външни. Като четете и прилагате беседитѣ, ще се натъкнете и на редъ методи вънъ отъ даденитѣ. Като прилагате различнитѣ методи, въ съзнанието ви ще се събудятъ спомени отъ миналото, но не случайно, а като резултатъ на усилията, които правите. Това е необходимо, за да можете да се освободите отъ наслояванията на миналото. Много отъ тия наслоявания сѫ отрицателни, вследствие на което създаватъ мѫчнотии въ живота ви, които непременно трѣбва да се разрешатъ! Отъ васъ се иска самообладание. Знайте, че не сте сами. Разумни сѫщества взиматъ участие въ вашия животъ и ви помагатъ. Разрешаването на вашитѣ задачи е въ връзка съ разрешаването на задачитѣ на тия разумни сѫщества. Всички живи сѫщества, били тѣ низши или висши, сѫ свързани помежду си. Следователно, вие не живѣете за себе си само, но сте свързани отъ една страна съ сѫщества, които седатъ по-високо отъ васъ, а отъ друга — съ сѫщества по-низкостоещи отъ васъ. Когато пророкъ Илия заминаваше за другия свѣтъ, приятелитѣ му дойдоха съ специална колесница да го взематъ. Никой не живѣе самъ, никой не умира самъ. Като ученици на окултна школа, ще знаете, че има кой да се интересува отъ васъ, има кой да ви обича и да ви дава съвети въ най-труднитѣ моменти на живота ви. Тѣзи сѫщества, които сѫ готови всѣкога да помагатъ на човѣчеството, сѫ наречени „невидими помагачи“. Въ миналото, когато не сѫ знаели това, хората сѫ чувствували помощьта имъ, но сѫ мислили, че тѣзи сѫщества сѫ нѣкакви божества, вследствие на което сѫ ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като сѫ дѣлили божествата на добри и лоши. Въ сѫщность, невидимитѣ помагачи сѫ Божествени лѫчи, изпратени отъ Бога да помагатъ на хората въ тѣхния труденъ пѫть. Благодарете на Бога за тѣзи лжчи, безъ да ги боготворите. Когато срѣщнете една круша, или единъ изворъ на пѫтя си, това не сѫ нищо друго, освенъ условия, които подпомагатъ вашето развитие. При известни случаи сѫществата отъ невидимия свѣтъ не помагатъ на хората, защото, ако въ едно отношение имъ помогнатъ, въ друго ще ги спънатъ. Запримѣръ, излѣкуватъ единъ човѣкъ, но като не знае, какъ да подържа здравето си, той влошава положението си. Срѣщате човѣкъ, който ималъ нѣкакво хубаво видение. Какво прави този човѣкъ? Започва надѣсно-налѣво да разправя, какво видѣлъ. По този начинъ той самъ си пакости, вмѣсто да придобие нѣщо отъ това видение. Следъ това видение, този човѣкъ трѣбваше да започне да работи върху себе си, да използува енергията, която му е дадена чрезъ видението. Не е лошо, че нѣкой се похвалилъ съ опитностьта си, но като се хвали съ нѣщо, човѣкъ трѣбва да прецени въ себе си, дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговитѣ ближни. Ако опитностьта на единъ човѣкъ събуди зависть, умраза въ другитѣ, по добре да мълчи. Отъ своитѣ опитности човѣкъ може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли въ окрѫжаващитѣ. Ето защо, отъ най-дълбока древность на ученицитѣ се е препоръчвало мълчание, докато развиятъ въ себе си деликатность, внимателность, да разбиратъ, де какво да говорятъ. Всѣки ученикъ, който е постѫпвалъ въ школата на Питагора, е трѣбвало цѣли три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикътъ е трѣбвало да развива. Не е лесно човѣкъ съзнателно да си наложи мълчание. Египтянитѣ сѫ мълчали като риби. Силни хора сѫ били тѣ. Докато спазвали закона на мълчанието, египтянитѣ били силни хора. Щомъ нарушили този законъ, тѣ загубили силата си. Сѫщото може да се каже и за евреитѣ. И съвременнитѣ християни се намиратъ предъ сѫщата опасность: тѣ повече говорятъ, по-малко действуватъ. Тѣ говорятъ, какво е направило християнството досега, а не мислятъ, какво трѣбва да направи днесъ. Когато се говори, че Англия, че Америка сѫ силни, силата имъ зависи отъ прилагането на великитѣ принципи въ живота. Когато се казва, че дадено общество седи високо, това зависи отъ прилагането на великитѣ принцити въ неговия животъ. Това не значи, че хората на това общество сѫ по-добри отъ другитѣ, но тия хора прилагатъ. Щомъ прилагатъ, тѣ ще иматъ резултати. Който прилага Божественитѣ принципи въ своя животъ, той има Божието благословение, той има добри резултати. И тъй, започнете да работите съзнателно върху себе си. Вземете едно отъ своитѣ противоречия, най-малкото, и го подложете на анализа да видите, кое е сѫщественото въ него, и кое — несѫщественото. Сѫщественото задръжте въ себе си, а несѫщественото — турете настрана, или го превърнете. Ако можете да изкарате нѣщо отъ него, ще имате добри резултати. Въ това отношение ученикътъ трѣбва да бѫде алхимикъ. Като вземе сложното тѣло, чрезъ алхимическа анализа, той трѣбва да го разложи на съставнитѣ му елементи, при което опаснитѣ, вреднитѣ елементи да отдѣли настрана, а за себе си да запази само полезнитѣ, необходимитѣ за неговото развитие. Така ще намѣрите почвата, върху която се е развивала завистьта, умразата и т. н. Съмнението, отмъщението, умразата, завистьта се развиватъ на специфични за себе си основи, които трѣбва да се изучаватъ. Запримѣръ, завистьта не може да се развива на всѣкаква почва — специална почва има за нея. Не я ли поставятъ на съответната за нея почва, тя изсъхва. Тѣзи нѣща, за които ви говоря, не сѫ ясни за васъ, но тѣ представятъ сили, съ специфични свойства, които проникватъ човѣшкото естество и му влияятъ. Тѣзи сили се промъкватъ въ всички хора и се явяватъ като резултатъ на тѣхния вѫтрешенъ животъ. Борбата между боговетѣ, предадена въ митологическитѣ разкази, се дължи, именно, на тия отрицателни прояви въ човѣка, специално на завистьта. Сега, да направимъ едно упраженение. Пръститѣ на дѣсната рѫка се събиратъ на едно мѣсто, и въ това положение се поставятъ предъ устата, като че ще извадятъ нѣщо отъ нея. После сѫщата рѫка се изнася надѣсно, пръститѣ се разтварятъ, а рѫката се спуща надолу. Сѫщото нѣщо се прави и съ лѣвата рѫка. Това упражнение се повтаря още нѣколко пѫти ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 16 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЗМИЧЕСКИ ВЪЗПРИЯТИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Изпѣйте нѣкоя пѣсень. — Изпѣхме пѣснитѣ: „Духътъ Божий. Въ начало бѣ Словото. Богъ е Любовь.“ Въ процеса на растенето и развиването си, растенията спазватъ следния законъ: тѣ денемъ събиратъ енергия, а вечерь я обработватъ. Въ човѣшкия животъ е точно обратно: хората вечерь събиратъ енергията, която денемъ обработватъ. Значи, хората вечерь събиратъ енергията, денемъ я обработватъ. Кой е по-уменъ: растенията, или хората? Казано е въ Писанието: „Работете, докато е день!“ Подъ думата „день“ тукъ се разбиратъ деньтъ и нощьта едновременно. Деньтъ и нощьта заедно съставятъ день, защото, когато въ нашето полушарие е день, въ другото е нощь. Деньтъ подразбира едно пълно завъртване на земята около нейната ось. Следователно, това, което ние наричаме нощь, не е сѫщинска нощь, но сѣнка. Подъ „нощь“, както Христосъ разбиралъ тази дума, се схваща отсѫтствие на всички условия за животъ. Когато всички условия за животъ сѫ изчезнали, настава пъленъ, абсолютенъ застой, т. е. нощь, въ широкъ смисълъ на думата. Щомъ настане тази нощь, всичко запустява: луната, звездитѣ, животътъ загасватъ. Страшно нѣщо е тази нощь! Тъй щото, когато се говори за нощьта, въ обикновенъ, въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбираме обикновенитѣ сѣнки на живота. И когато страдате, това не е нищо друго, освенъ обикновенитѣ сѣнки на живота, въ които временно сте попаднали. При сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да знаете, въ какво направление се движи вашиятъ животъ, както и вашата душа. Ако живѣете само въ свѣта на чувствата, ще знаете, че плувате въ вода. Чувствениятъ, астралниятъ свѣтъ е воденъ. Ако живѣете въ свѣта на мислитѣ, вие сте повече въ въздуха, както птицитѣ, които хвъркатъ. Птицитѣ използуватъ въздуха не само за дишане, но и като срѣда за работа. Въздухътъ представя обективния умъ на човѣка. Птицитѣ използуватъ въздуха за по-лесно намиране на храната си. За сѫщото нѣщо рибитѣ използуватъ водата. Млѣкопитаещитѣ пъкъ използуватъ твърдата почва. Тѣ казватъ: Нито въздухътъ, нито водата сѫ въ състояние да подкрепятъ живота. Твърдата почва само дава условия за животъ. Но и на земята тѣ се намиратъ въ затруднение. Въ своя пѫть на развитие, човѣчеството се раздѣли: една трета тръгна по пѫтя на рибитѣ; втората трета — по пѫтя на птицитѣ. Последната трета, въ която влѣзоха благороднитѣ хора, тръгна по пѫтя на млѣкопитаещитѣ, т. е. тѣ останаха да живѣятъ съ животнитѣ, на твърдата почва. Въ тази епоха, именно, животнитѣ се привързаха за човѣка и тръгнаха следъ него. Това е вѫтрешенъ психологически процесъ, презъ който минава цѣлото човѣчество. Презъ този процесъ минава отдѣлния човѣкъ и до днесъ още. Запримѣръ, въ човѣка се забелязватъ особенъ родъ желания, които иматъ характера на рибитѣ. Както рибитѣ сѫ месоядни, съ изключение само на нѣколко вида, такъвъ характеръ иматъ и нѣкои човѣшки желания. Споредъ окултната наука, известни сѫ само три вида малки рибки, които се хранятъ съ трева. И между птицитѣ е сѫщото, само че тукъ броятъ на плодоядцитѣ, на вегетарианцитѣ е по-голѣмъ отъ този на рибитѣ. Това показва, че излѣзли на въздуха, птицитѣ още не сѫ се освободили отъ навика да ядатъ месо, какъвто сѫ имали като риби. Единственъ гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. И до днесъ той се храни съ зрънца. Презъ каквито условия да е минавалъ, гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. Между млѣкопитаещитѣ има повече вегетарианци, отколкото между рибитѣ и птицитѣ. И тѣ се раздѣлиха на две: едни се хранятъ съ растителна, а други — съ месна храна. Онази половина отъ млѣкопитаещитѣ, които решиха да употрѣбяватъ растителна храна, улесниха пѫтя на човѣка въ това направление. Сега, като говоря за рибитѣ, за птицитѣ, за млѣкопитаещитѣ и за човѣка, подразбирамъ специфични козмически течения. Въ какво седи историята на развитието на битието, въ какво седи философията на живота, нѣма да обяснявамъ, защото се изисква по-голѣмо развитие, по-високъ интересъ. За обяснение на тѣзи истини, необходими сѫ редъ доказателства, редъ факти. Сегашната наука, съ която разполагате, не е въ състояние да хвърли свѣтлина върху произхода на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ. Интересенъ е произходътъ на птицитѣ, на рибитѣ, на животнитѣ. Интересно е, какъ човѣкъ е създаденъ, какъ е вървѣло развитието на цѣлото човѣчество. Не е въпросътъ до външната страна на развитието, но до вѫтрешната страна, при която човѣкъ ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократъ е казалъ: „Познай себе си.“ Да познае себе си, човѣкъ трѣбва да познава онѣзи условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. На български тази мисъль бихъ изразилъ съ думитѣ: „благо желание, блага мисъль, благо действие.“ Докато не се запознаете съ благото желание, съ благата мисъль и съ благото действие, вие никога не можете да разберете живота въ неговата цѣлокупность. Не е достатъчно да познавате живота въ неговото ограничено, преходно проявление. Вие трѣбва да го познавате въ неговата цѣлокупность и къмъ това да се стремите. Запримѣръ, майка ви е учена, свършила е четири факултета. Баща ви е още по-ученъ; той е свършилъ осемь факултета. Съ своитѣ четири факултета, майка ви има известни познания за живота, но тя се стреми да постигне знанието на мѫжа си, да разбере живота отъ по-широко гледище. Съ други думи казано: Първиятъ Адамъ вървѣше по мѫжка линия и разполагаше съ повече знания. Вториятъ Адамъ се стреми да постигне първия. Той ще върви по женска линия. Като казвамъ, че новиятъ Адамъ ще върви по женска линия, имамъ предъ видъ настѫпването на разумната, Божествената Любовь въ свѣта. Тази любовь ще се въплъти въ човѣшка форма. Вследствие на това, всички напреднали души трѣбва да минатъ презъ тази нова форма, за да придобиятъ онѣзи качества, необходими за новия животъ. Докато сте въ старитѣ форми, каквото ново да ви се каже, ще го изгубите. Мога да ви говоря за вѣрата, за любовьта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се отъ нѣщо, и търпението ви моментално изчезва. Де отиде търпението ви? Не е достатъчно само да говорите за търпението, но трѣбва да го запазите въ себе си. Вие знаете примѣра за онзи великъ адептъ, на когото единъ ученикъ ударилъ две плесници. Адептътъ билъ тъй вглъбенъ въ мисъльта си, че нищо не усѣтилъ. Питамъ: кой отъ васъ, като му ударятъ две плесници, нѣма да вдигне рѫката си нагоре и да отговори по сѫщия начинъ? И да пише, и да чете нѣщо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударътъ и ще отговори съ сѫщото. Плесницитѣ не трѣбва да бѫдатъ непременно физически. И психически плесници има. Запримѣръ, нѣкой пише: Любовьта е най-великата добродетель. Въ това време иде нѣкой отвънъ и му нананесе една психическа плесница. Той веднага прекѫсва писането. Спира при думата добродетель, написва само думата „добро“... Като дойде до второто О, той мръдва рѫката си, и буквата О се завъртва нагоре и налѣво. Това показва, че той е получилъ нѣкаквъ психически ударъ, вследствие на което е станало нѣкакво пресичане въ неговия животъ. Той казва: Едно време се въодушевявахъ отъ любовьта, но нѣкой ми удари плесница, и азъ изгубихъ въодушевението си. Значи, този човѣкъ и въ движението си, и въ писането си е образувалъ крива линия. Той самъ трѣбва да разгледа, каква е посоката на тази крива линия. Възъ основа на този законъ, когато нѣкои хора се подписватъ, правятъ голѣми завъртвания. Който не разбира закона, като види такъвъ подписъ, ще помисли, че така се подписва даденъ човѣкъ. — Не, всѣки подписъ на човѣка, съ завъртвания или безъ завъртвания, съответствува на известенъ психически моментъ, или на опредѣлено психическо състояние на човѣка. Често цѣло поколѣние е мислило, докато създаде единъ или другъ подписъ, който да отговаря на тѣхъ. Дѣди и баби сѫ работили върху създаването на почерка на човѣка. Не е лесна работа да се създаде единъ подписъ, съ неговитѣ специфични извъртвания. Който се подписва съ много завъртулки, съ това иска да подчъртае, че като него другъ нѣма. Неговитѣ дѣди искатъ да покажатъ, че сѫ били голѣми хора. Другъ нѣкой се подписва просто, скромно, безъ никакви завъртвания. Отъ подписа му ще познаете, че той е скроменъ човѣкъ. Четете нѣкѫде, нѣкой се подписалъ „Баронъ Ганди“ и завъртѣлъ буквата „и“ надолу. Думата „баръ“ на турски означава викане, а на английски — преграда, препятствие. Какъ мислите, защо една буква се завива надолу, друга — налѣво, а трета — надѣсно? — Това се дължи на различнитѣ психологически състояния, които човѣкъ преживява. Вследствие на промѣната въ тия състояния, става смѣна и въ настроенията на човѣка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и миренъ. — Но кой може да бѫде тихъ и миренъ? Ако живѣешъ на повърхностьта на морето, твоята лодка постоянно ще се люлѣе, блъскана отъ вълнитѣ. Ако живѣешъ въ въздуха, твоятъ аеропланъ ще изпита влиянието на буритѣ и на вѣтроветѣ. Яко живѣешъ на земята, твоята кола ще бѫде подложена на промѣнитѣ, които земята претърпява. Следователно, спасението на човѣка не е нито въ водата, нито въ въздуха, нито на земята. Спасението на човѣка не е нито между рибитѣ, нито между птицитѣ, нито между млѣкопитаещитѣ. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ трѣбва да влѣзе въ нова область и тамъ да намѣри спасението си. Язъ бихъ опредѣлилъ новата область, въ която човѣкъ трѣбва да влѣзе, съ следнитѣ думи: Люби! Живъ бѫди! — Какъ ще се постигне това? Чрезъ молитва ли? — Не, да се молишъ е едно нѣщо. Да желаешъ спасението си е друго нѣщо. Да се примиришъ съ хората е трето нѣщо. Освенъ тѣзи нѣща, има още много, но нито едно отъ тѣхъ не може да спаси човѣка. Едно се иска отъ човѣка: Да люби и живъ да бѫде! Люби, живъ бѫди! При това състояние, всички противоречия въ живота на човѣка изчезватъ. Такова е било състоянието на онзи адептъ, на когото единъ отъ ученицитѣ ударилъ една плесница. Противоречия за него не сѫществували. Той билъ заетъ съ мисъльта за възвишеното, за Божественото въ себе си. Нищо отрицателно не сѫществувало за него. Какво показва това? — Че грѣхътъ, противоречието, недоразумението не сѫществуватъ въ Божествения свѣтъ. Това, за което хората проливатъ сълзи, въ небето е непознато. Когато нѣкоя душа отъ земята отиде при Бога и се оплаква отъ страданията си, Той казва: Дайте нѣщо на тази душа! Богъ знае, че страданията на хората се дължатъ на нѣкакъвъ недоимъкъ. Понѣкога страданията на хората произтичатъ отъ изобилие, отъ излишъкъ. Човѣкъ страда и когато има, и когато нѣма. Повечето страдания се дължатъ на изобилие. Нѣкои хора иматъ толкова богатства, че не знаятъ, какъ да ги използуватъ, вследствие на което страдатъ. Съвременнитѣ хора сѫ направили единъ голѣмъ бентъ на Божията Любовь, заради което тя не може да се прояви чрезъ тѣхъ. И днесъ, при такива голѣми богатства, тѣ минаватъ за сиромаси. Грѣхътъ, на който хората се натъкватъ, не е нищо друго, освенъ една голѣма преграда, която тѣ сѫ поставили, както въ себе си, така и помежду си. И мѫжетѣ, и женитѣ сѫ турили по една голѣма преграда за Божественото въ себе си и казватъ на Господа: Ти нѣма да се месишъ въ нашия животъ. Ние сами ще уредимъ живота си, сами ще разрешимъ всички въпроси. Ти само гледай отдалечъ, да видишъ, какво ще направимъ. Щомъ искатъ сами да се оправятъ, Господъ ги оставя да правятъ, каквото знаятъ. Отъ хиляди години насамъ хората сами разрешаватъ всички въпроси. Какво направиха тѣ? Какви сѫ резултатитѣ на тѣхната работа? — Всичко изядоха и изпиха. Знанието, богатството, здравето имъ се изгуби, и днесъ вървятъ безпомощни, невежи, болни и сиромаси. Гредитѣ и мостоветѣ на кѫщитѣ имъ изгниха, житото имъ мухляса — всичко, каквото имаха, развалиха. Нѣма учение, нѣма религия, нѣма добродетель, която тѣ да не опорочиха. Най-после се яви християнството, но тъй както хората го разбраха, и то остарѣ. Формата, въ която християнството се яви на времето си, представяше степеньта, до която бѣлата раса бѣше достигнала въ развитието си. По развитие, бѣлата раса не разполага съ възможности да разбере Божията Любовь въ нейната пълнота. Затова, когато говоримъ за бѣлата раса, разбираме начина и степеньта, до която най-много може да се прояви живота, външно и вѫтрешно. Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на душата. Тя не е още раса на любовьта. Въ нея повече преобладава обективния умъ, а отчасти само висшия умъ. Въ нея преобладава главно насилието и разрушението. Съвременнитѣ хора не сѫ съединени още съ нишкитѣ на любовьта. Тѣ сѫ съединени само посрѣдствомъ своитѣ чувства. Днесъ водата, въздухътъ, земята сближаватъ хората, а свѣтлината и топлината отчасти само. Въ бѫдеще любовьта ще се прояви като съединителна връзка между хората. Когато Мойсей далъ заповѣдьта „да възлюбишъ Господа Бога твоего“ той ималъ предъ видъ външната страна на любовьта. Невъзможно е човѣкъ да възлюби нѣкого, безъ той да му е направилъ нѣкакво голѣмо добро, което да привлѣче вниманието му. Невъзможно е човѣкъ да възлюби и Бога, ако Той не му е направилъ такова добро, което никой другъ не може да го направи. Това добро трѣбва да бѫде такова, че да произведе превратъ въ душата на човѣка. За да познаемъ любовьта, първо трѣбва да се събудятъ всички скрити чувства въ насъ. Първиятъ признакъ за идването на любовьта е страданието. Колкото повече страданията се увеличаватъ, толкова по-близо е любовьта. Отъ две хиляди години насамъ страданията на хората се все повече увеличаватъ, понеже самата земя е влѣзла въ нова фаза. Днесъ всички хора се намиратъ подъ сѣнката на Божията Любовь. Когато се казва, че сме подъ крилата на Бога, това значи, че сме подъ сѣнката на Неговата Любовь. Чрезъ своята Любовь, Богъ иска да освободи хората отъ тѣхнитѣ неестествени желания, които ги държатъ въ робство. По този начинъ Той ще покаже, какво нѣщо е безкористната любовь, която осмисля живота. Засега хората не сѫ въ състояние още да разбератъ тази любовь. Тѣ не могатъ да си представятъ, каква е тази любовь, която нѣма предъ видъ нѣкакъвъ обектъ. Когато дойдатъ до нея, тогава само тѣ ще разбератъ, че сѫ готови всичко да пожертвуватъ за Бога, за любовьта Му, безъ да искатъ нѣщо отъ Него. Това значи безкористна любовь. Безкористието е онази връзка на любовьта, която подържа живота на цѣлото битие. Никое живо сѫщество на земята, отъ най-малкото до най-голѣмото, до човѣка даже, не познава тази връзка. Единственъ Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Защо се молятъ хората? Всѣка молитва е просене нѣщо отъ Бога. Като се моли, човѣкъ все иска нѣщо. Молитвитѣ на хората сѫ повече искания, а не изказване на нѣкаква благодарность. Колцина отъ васъ четатъ „Господнята молитва — Отче нашъ“, когато сѫ болни? Щомъ ви заболи нѣщо, вие веднага започвате да викате „олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми!“ И съ тѣзи думи на уста заспивате. Следъ това вече благодарите, че болката ви е малко отпуснала. Такива сѫ вашитѣ молитви, такива сѫ и молитвитѣ на всички хора. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който при най-труднитѣ условия на своя животъ, да отправя чиста, благодарствена молитва къмъ Бога. Що е молитвата? — Молитвата е предговоръ, въведение въ любовьта. Какъ се молятъ източнитѣ народи? Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си: лѣвиятъ върху дѣсния, или дѣсниятъ върху лѣвия, кръстосватъ рѫцетѣ си, съсрѣдоточаватъ се и мислено се молятъ. Западнитѣ народи пъкъ, като се молятъ, стоятъ прави, или колѣничатъ. Кой начинъ за молене е по-правъ? Сѣдането на земята е материалистическо молене. Сѣдатъ двама души на земята съ кръстосани крака и се разговарятъ. Единиятъ казва на другия: Иване, я ми дай петь крини жито на заемъ! — И това е молитва, молба за нѣщо материално. Когато нѣкой иска извинение, и той колѣничи. И това е молитва, молба, която засѣга ума. Когато се молятъ, християнитѣ колѣничатъ. Колѣнетѣ представятъ човѣшкия умъ, но не висшия. Споредъ мене, най-добриятъ начинъ за молене е човѣкъ да бѫде правъ. Ще застанешъ правъ и нѣма да гледашъ нито къмъ земята, нито нагоре, но направо, въ посока перпендикулярна на челото. Тази е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човѣкъ се увлича отъ слънцето, отъ звездитѣ, а това прѣчи на молитвата му. Следователно, молишъ ли се, направо ще гледашъ. Съвременнитѣ хора обръщатъ погледа си нагоре, защото мислятъ, че тамъ живѣе Богъ. — Не, Богъ живѣе тамъ, дето и ние живѣемъ. Това значи: дето живѣе нашата душа, тамъ и Богъ живѣе. Следователно, като се изправите на молитва, Богъ е вече предъ васъ. Давидъ казва: „Гледахъ Господа предъ лицето си.“ Щомъ Господъ е предъ лицето ви, ще знаете, че Той всичко вижда, знае всичкитѣ ви нужди и може да ви помогне. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички добродетели. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички възможности и сили. Какво трѣбва да Му говорите тогава? Представете си, че вие имате достѫпъ да седнете до Бога. Какъ ще почнете да се разговаряте съ Него? Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който се отнася и до васъ. Преди нѣколко деня дойдоха при мене три жени и единъ младъ момъкъ, били отъ хасковскитѣ села нѣкѫде. Дветѣ жени бѣха на възрасть около 40—42 годишни, третата бѣше около 30 годишна, а младиятъ момъкъ — на около 20—25 години. Тѣ казали на една сестра, че искали да се срещнатъ съ мене, че били наши хора, посещавали беседитѣ въ Хасково. Азъ казахъ на сестрата, че не мога да ги приема днесъ, но да дойдатъ на другия день следъ обѣдъ. Следъ малко сестрата пакъ се връща и ми казва, че тѣ молятъ да ги приема още сега, защото утре сутриньта заминаватъ. При това положение азъ се съгласихъ да ги приема. Като влѣзоха въ стаята ми, обърнахъ се къмъ дветѣ по-възрастни жени и казахъ: Знаете ли, защо не искахъ днесъ да ви приема? — Вие дветѣ носите грамадни раници на гърба си, съ по петь крини жито. Пѫтували сте дълго време, уморени сте и не ще можете да вървите по моя пѫть. — Какво да направимъ тогава? — Ако искате да следвате този пѫть, трѣбва да си купите една голѣма лъжица и съ нея всѣки день да вадите жито отъ раницитѣ си и да раздавате на ближнитѣ си. Ще вадите всѣки день по една лъжица. Като усѣтите, че товарътъ ви е олекналъ и лесно го носите, ще можете свободно да вървите въ пѫтя. Иначе, гръбнакътъ ви ще се счупи отъ тежкия товаръ. После се обърнахъ къмъ по-младата жена и младия момъкъ и имъ казахъ: Васъ пъкъ не приехъ, защото сте още въ гнѣздото на майка си. Трѣбва да поседите тамъ известно време, докато ви израснатъ крилца, да можете свободно да прелитате отъ едно мѣсто на друго. Вашата работа се заключава само въ това, да отваряте устата си и да приемате всичко, каквото майка ви носи. Съветвамъ ви, обаче, да се пазите отъ лакомство, да не преяждате много. — Кога ще ни израснатъ крилцата? — Отъ васъ зависи. Колкото повече слушате майка си, толкова по-скоро и крилцата ви ще израснатъ. Физическиятъ животъ представя голѣми раници, които носимъ всѣки день на гърба си. Наистина, какви по-голѣми раници могатъ да сѫществуватъ отъ желанията на хората да бѫдатъ обичани, да бѫдатъ богати, учени, щастливи, силни и т. н.? Въ желанието на хората да бѫдатъ обичани се крие голѣмо користолюбие. Тѣ искатъ да взематъ нѣщо. Когато ги обикне нѣкой, тѣ веднага ще му поискатъ една-две крини жито на заемъ. Хората не подозиратъ даже, че въ който день взематъ нѣщо на заемъ, съ това заедно нарушаватъ и любовьта. Любовьта е изворъ, който постоянно тече и дава. Не е нужно да искате отъ извора вода. Достатъчно е само да отидете при него, за да ви даде отъ своето изобилие. Въ това отношение отъ хората се иска само да бѫдатъ отворени цвѣтове, отворени сѫдове, за да може любовьта направо да се втича въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да знае само, какъ да използува тази любовь. Що се отнася до желанието на хората да иматъ вниманието на любовьта, това трѣбва да остане на заденъ планъ. Идете при Божествения изворъ и чакайте редъ — нищо повече. Съвременнитѣ хора трѣбва да учатъ, да се домогнатъ до великитѣ знания на живота. По какъвъ начинъ могатъ да придобиватъ знания? Много сѫ начинитѣ за придобиване на истинското знание. При Аврама, запримѣръ, дойдоха трима ангели въ будния му животъ, на физическия свѣтъ, и се разговаряха съ него, поучаваха го. Пророцитѣ пъкъ имаха видения. Значи, тѣ се поучаваха чрезъ въздуха, т. е. чрезъ мисъльта. Апостолъ Павелъ бѣше сваленъ отъ коня си, изгуби зрѣнието си и така му се яви Христосъ. Дълъгъ разговоръ имаше Христосъ съ Павла и му обясни причинитѣ, защо той не може да следва Божествения пѫть. Павелъ запита: Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Този, Когото ти гонишъ, но ще знаешъ, че не е лесно човѣкъ да рита срещу остенъ. Ти ще познаешъ, че Този, Когото гонишъ, е по-силенъ отъ ревностьта ти къмъ твоя Богъ. Азъ съмъ Този, Който те свалихъ отъ коня и ще те въздигна. Азъ затворихъ очитѣ ти, и азъ ще ги отворя. Азъ съмъ Този, Който свалямъ и въздигамъ, Който затварямъ и отварямъ! Следъ този дълъгъ разговоръ, Павелъ разбра своето заблуждение и се върна отъ пѫтя си. Като четете живота на апостолитѣ и пророцитѣ, ще видите, по колко различни начини Богъ се е изявявалъ на хората, говорилъ имъ е и ги е поучавалъ. Какъ ще говори днесъ на християнитѣ? — Тѣ ще бѫдатъ свидетели, ще видятъ, какъ Богъ се изявява. За апостолъ Петра се казва, че държи ключоветѣ на рая, а за Христа, че държи ключоветѣ на ада. Какво представятъ адътъ и раятъ? — За ада и рая хората иматъ тѣсни, ограничени разбирания. Адътъ е пѫть въ живота, презъ който човѣшкитѣ души неизбѣжно трѣбва да минатъ. Той е пѫть, презъ който всѣка душа трѣбва да мине. Христосъ държи ключоветѣ за този пѫть, и затова казва: „Азъ свалямъ и въздигамъ, азъ отварямъ и затварямъ“. Адътъ е пѫтьтъ, по който слизатъ човѣшкитѣ души, а раятъ е пѫтьтъ, по който възлизатъ. Съвременнитѣ християни минаватъ за правовѣрни. Тѣ мислятъ, че познаватъ Бога, познаватъ Христа. — И Павелъ бѣше правовѣренъ, но като Савелъ гонѣше Христа. Той трѣбваше да изгуби зрението си, да падне отъ коня си, и тогава само да познае Христа. Ананий бѣше правовѣренъ, но когато Богъ го изпрати при единъ езичникъ да проповѣдва, той се усъмни, отказа се да послуша Бога. Защо? — Намираше, че този езичникъ е лошъ човѣкъ. — „Иди при него, този човѣкъ се моли, иска да се просвѣти“ каза Господъ. Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи отъ съмнението си. Много примѣри има още отъ живота на правовѣрнитѣ, отъ които се вижда, че тѣ не могатъ да разбератъ, какво нѣщо е Богъ. Мнозина могатъ да кажатъ, какво нѣщо е триизмѣрниятъ свѣтъ, но въ сѫщность тѣ не го разбиратъ. Да мислишъ, че знаешъ нѣщо, е едно; да познавашъ нѣщата въ тѣхната сѫщина, е друго нѣщо. Ученитѣ говорятъ за първо, за второ, за трето, за четвърто измѣрение. Какво е първото измѣрение? — Животътъ на първичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно, първото измѣрение се образува отъ движението на точката. Всички знаятъ, че при движението на точката се образува линия, която има едно измѣрение — дължина. Границитѣ на линията сѫ точкитѣ. Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има две измѣрения — дължина и широчина. Границитѣ на плоскостьта сѫ линиитѣ. Лесно може да се говори по-нататъкъ и за останалитѣ измѣрения, но тѣ иматъ смисълъ, когато се представятъ въ органическия свѣтъ като живи свѣтове, като живи величини. Желанията на хората могатъ да се отнесатъ къмъ единъ отъ тия свѣтове: тѣ могатъ да бѫдатъ или отъ едноизмѣрния, или отъ двуизмѣрния, или отъ триизмѣрния, или стъ четириизмѣрния свѣтъ и т. н. Първоначално човѣкъ е билъ скроменъ въ желанията си. Желанията му се движили само въ едноизмѣрния свѣтъ. Колкото повече се развивалъ, едновременно съ това и желанията му се разтилали, заемали по-голѣма повърхнина, минавали въ двуизмѣрния свѣтъ, въ плоскостьта. Следъ това желанията му придобивали обемъ, съдържание и минавали въ триизмѣрния свѣтъ. Но и тукъ желанията не спирали. Тѣ продължавали въ свѣта на многото измѣрения, съ които се занимава висшата математика. Докато узрѣе, докато не даде своитѣ плодове, желанието не прекѫсва движението си въ все по-високи и по-високи свѣтове. Кога, при какви условия и въ кои свѣтове узрѣватъ човѣшкитѣ желания? При сегашното развитие на човѣка нито едно отъ неговитѣ желания не е узрѣло, не е дало завършенъ плодъ. Желанията на съвременнитѣ хора цъвтятъ, но не узрѣватъ. Тѣ окапватъ преждевременно. Защо? — Защото сегашнитѣ хора сѫ смъртни. За да узрѣе едно желание, човѣкъ трѣбва да бѫде безсмъртенъ. Само при Божествената свѣтлина и топлина зрѣятъ човѣшкитѣ желания. Само при Божествената любовь зрѣятъ плодоветѣ на човѣшката душа. На земята хората започватъ добре, свършватъ зле. Това значи: желанията на хората цъвтятъ, нѣкои отъ тѣхъ вързватъ, но никои не могатъ да узрѣятъ. Въ края на краищата, хората се разочароватъ и казватъ, че не може да се живѣе на земята. — Не, може да се живѣе на земята. Има хора, плодоветѣ на които зрѣятъ на земята. Това сѫ хора, които живѣятъ на специални мѣста на земята, дето има висока култура, възвишенъ животъ. Тѣ представятъ високо културно общество, неизвестно за обикновенитѣ хора, но познато само на напредналитѣ души. За всички останали хора на земята, които сѫ около два милиарда, казваме, че плодоветѣ на тѣхнитѣ души не могатъ да узрѣятъ на земята. Днесъ условията на земята не сѫ благоприятни за това. Обаче, човѣчеството върви напредъ, развива се, подобрява условията на своя животъ, докато най-после дойде до положение да реализира своитѣ желания. Мнозина искатъ да знаятъ, де живѣе това общество. — Мѣстото, дето живѣятъ тия хора, е по направление къмъ Хималаитѣ, но тѣ не живѣятъ на Хималаитѣ, както нѣкои мислятъ. Мѣстото, дето живѣятъ тѣ, е по-високо отъ Хималаитѣ. Какво ще кажатъ ученитѣ: Хималаитѣ ли сѫ по-високи, или северниятъ полюсъ? По-високо мѣсто отъ северния полюсъ нѣма. Следователно, мѣстото на изгубения рай, трѣбва да се предполага, е северниятъ полюсъ. Понеже хората не останаха да живѣятъ на северния полюсъ, това мѣсто днесъ е обиталище на истината. Като слѣзоха на другия край на земята, съ своитѣ мисли и чувства, хората станаха причина за отклоняването, за изкривяването на земната ось. Днесъ земната ось е наклонена на 23° отъ първоначалното си положение. Единъ день, когато хората се изправятъ, и земната ось ще заеме първото си положение. Какво ще кажете на всичко това? Ще кажете, че вѣрвате на тази теория, но понеже не е научно доказана, тя трѣба да се подложи на критика. Като разсѫждавате така, и вие, отъ своя страна, можете да изнесете редъ причини за отклоняването на земната ось. Каквито причини да изнесете, ще знаете, че всички причини за промѣнитѣ въ природата сѫ разумни, а не механически. Всѣка физическа промѣна е въ връзка, въ зависимость отъ нѣкаква разумна причина. Следователно, когато говоримъ за нѣкаква материална, физическа, видима промѣна, ние всѣкога разбираме, че задъ нея се крие нѣкаква духовна, невидима причина. Щомъ се прояви на физическия свѣтъ, тази причина се оформява въ нѣкакво видимо явление, забележимо даже и отъ най-простия човѣкъ. Значи, физическиятъ свѣтъ, въ който живѣемъ, представя оформени, въплътени духовни, разумни причини. Съ други думи казано: физическиятъ свѣтъ е сборъ, съвокупность отъ последствия, а духовниятъ — сборъ отъ причини. Разумнитѣ сѫщества сѫ създали земята. Ние наричаме живота на земята физически, ограниченъ животъ. Единъ день, когато хората завършатъ развитието си на земята, отъ тѣхнитѣ мисли и желания ще се създаде другъ свѣтъ, въ който ще живѣятъ сѫщества по-низки отъ хората. Тогава ще казваме, че хората сѫ причина за сѫществуването на тѣхния физически животъ. Това показва, че различнитѣ свѣтове сѫ отъ различни иерархии, създадени отъ сѫщества, които сѫ минали презъ известно развитие. Значи, разумнитѣ сѫщества създаватъ различнитѣ свѣтове. Сега всички трѣбва да работите, да постигнете своитѣ желания, да реализирате своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, но какво нѣщо е стремежъ къмъ Бога? Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи да отиде при Него по физически начинъ. Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи, че той трѣбва да се моли, да вѣрва въ Бога. Стремежътъ къмъ Бога е вѫтрешенъ процесъ, пробуждане на съзнанието, пѫть къмъ свѣтлината, къмъ истината и любовьта. Люби, живъ бѫди — това изречение, тази мисъль освѣтява пѫтя къмъ Великата Мѫдрость. Само по този начинъ ще познаете себе си, ще разберете своитѣ стремежи. Само по този начинъ ще намѣрите методи за реализиране на своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, а сѫщевременно мислите, какъ да се осигурите отдѣлно отъ другитѣ хора. — Въ стремежа си къмъ Великото, къмъ Първата Причина, вие навлизате въ колективното съзнание, дето не сѫществува никакво дѣление между хората. Тамъ успѣхитѣ, усилията на едного сѫ общи за всички. И обратно: успѣхитѣ, усилията на всички, на множеството се отнасятъ и до единицата. Когато единъ говори, всички се радватъ, подкрепватъ го, защото той изразява общата мисъль. Когато единъ човѣкъ отъ земята предава една възвишена мисъль, всички разумни сѫщества отъ небето го слушатъ, удобряватъ това, което говори, защото и тѣ мислятъ по сѫщия начинъ. Докато мисльта, която нѣкой изказва, било за любовьта, или за мѫдростьта, не се удобри и отъ разумнитѣ сѫщества на небето, тази мисъль не спада въ крѫга на Великото Козмическо съзнание. Ние говоримъ за любовьта като наука, която носи животъ. Този животъ, именно, представя предметъ за изучаване. Кой човѣкъ днесъ не се интересува отъ живота и неговитѣ най-разнообразни прояви? Най-красивото, най-великото нѣщо, което човѣкъ може да има при сегашното си положение, това е животътъ. Който е придобилъ живота въ себе си, той може да опита любовьта, макаръ и въ най-слабитѣ й прояви. Чрезъ беседитѣ, които държахъ въ време на този съборъ, ви се даде много работа. Сѫщевременно, опредѣли се посоката, направлението, въ което трѣбва да работите. Ако изпълните поне часть отъ зададената работа, вие ще придобиете достатъчно знания; сърцата ви ще се разширятъ и ще получите такова благословение, каквото не сте помисляли. Обаче, за това се изисква съзнание, готовность да изпълните поне часть отъ това, което ви е казано. Много още има да ви се каже, но всѣко нѣщо чака своето време. Въ приложението се изисква широта, да прилагате методитѣ по духъ, по смисълъ, а не по буква. Дето е духътъ на нѣщата, тамъ е любовьта. Ще започнете отъ живота, който произтича отъ любовьта. Петъкътъ е день на любовьта. Значи, ще започнете работата си отъ петъкъ. Щомъ дойдете до сѫбота, този день е день на почивка. Сѫбота или недѣля, безразлично кой отъ двата деня ще изберете, но въ този день ще почивате. Ще си вземете свободенъ билетъ и ще тръгнете на разходка: ще оставите баща, майка, жена, деца, братя, сестри — за нищо нѣма да мислите. Ще бѫдете свободни, безгрижни като деца. Но дойдете ли до деня на любовьта, тамъ има много работа. Ще впрегнете на работа всичкото си знание, всички благородни чувства и желания, като внесете часть отъ всичкото си богатство и въ свѣта. Който работи съ закона на любовьта, той е изворъ, който постоянно дава отъ себе си. Ако нищо не давате отъ себе си, вие ще страдате, сами ще се подпушите. — Ама толкова години вече течемъ. — Радвайте се, че течете. До-като тече човѣкъ, дотогава той ще има животъ въ себе си. Престане ли да тече, и животътъ престава. Докато мисли човѣкъ, дотогава ще има свѣтлина въ съзнанието си. Престане ли да мисли, и съзнанието потъмнява. Що е мисъльта? — Мисъльта е течение. Докато мислите, имате животъ. Работата е сѫщо така течение. Следователно, докато мислите, чувствувате и работите, имате животъвъ себе си. Щомъ престанете да мислите, да чувствувате, да работите, и животътъ престава. Казвате: Какво представя страданието? — И страданието е течение. Колкото по-голѣмо е страданието, толкова по-голѣмо е течението у васъ. Когато дойде радостьта, това показва, че разумниятъ свѣтъ е решилъ да регулира течението, което страданието ви е причинило. Когато дойдете до пълна индиферентность и къмъ страданията, и къмъ радоститѣ, това показва, че всѣкакво течение у васъ е престанало. Нѣкой започва да философствува и казва: Какво отъ това, че любовьта е посетила човѣка? — Много нѣщо е любовьта да посети човѣка. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човѣкъ, това значи да се отпушатъ всички канали на неговата инсталация, а съ това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способность. Тогава можете да кажете: Защо е нужна философия на човѣка? Защо му е нуженъ духовенъ животъ? — Не, нѣщата не трѣбва да се отричатъ. Философия, наука, поезия, изкуство, духовенъ животъ — всичко това сѫ области отъ цѣлокупния животъ, къмъ който всѣки се стреми. Едно е важно за човѣка: въ каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всѣкога да се стреми да намѣри душа, която да го разбира. Това е опитностьта на цѣлия животъ. Не само хората, но и животнитѣ, и растенията търсятъ нѣкой да ги разбира. Като намѣри такава душа, човѣкъ се чувствува радостенъ, щастливъ. Какво става впоследствие? — Понеже тази душа има свой опредѣленъ пѫть на движение, тя напуща нашия свѣтъ и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия животъ и неотклонно продължава своя пѫть. Вие започвате да страдате и казвате: Остави ме моятъ приятель! — Не, той не ви е оставилъ, нито е изчезналъ, но е преминалъ въ друга слънчева система на козмоса, вследствие на което временно се е отдалечилъ отъ васъ. Нѣкога пакъ ще се срещнете, следъ което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този законъ, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвувате заради нея. — Каква полза отъ вашитѣ жертви? Нито смъртьта, нито жертвата разрешава въпроса. Досега е имало само жертви и смърть, но важнитѣ въпроси пакъ сѫ останали неразрешени. Единственото разрешаване на въпроситѣ седи въ живота. Кажете: Азъ съмъ готовъ да живѣя за тебе — нищо повече! Въ това се заключава истинската философия на живота. Нито ще умирамъ, нито ще се жертвувамъ за тебе, но ще живѣя заради тебе. Христосъ е изразилъ тази идея чрезъ стиха: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Той умрѣ, но за грѣшнитѣ. Той всичко пожертвува за грѣшнитѣ, за да ги повдигне. За праведнитѣ, обаче, Той живѣ и продължава да живѣе. Като хора, вие се намирате предъ три положения: или умирате, или се жертвувате, или живѣете едни за други. Когато дойдете до положение да живѣете едни за други, тогава ще започнете да се разбирате като души, като братя на единъ и сѫщъ Баща. Въ това седи красотата и величието на Божествения животъ. Да живѣете за нѣкого, това значи да съдействувате за разцъвтяването на неговата душа. Щомъ цъвне, тя ще завърже и ще даде сладки, вкусни плодове. Вие ще се радвате, ще се усмихвате на тѣзи плодове, защото тѣ ще бѫдатъ за васъ свещени. Тѣ ще бѫдатъ плодове, зрѣли на Божествената топлина и свѣтлина. Азъ не говоря за цвѣтове, които капятъ; не говоря за плодове, които гниятъ. Азъ говоря за плодове, които вѣчно траятъ и които никакъвъ червей не може да прояде. Тази е новата мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, особено когато изучавате беседитѣ. Четете, изучавайте беседитѣ, безъ да се смущавате отъ това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете, какво представя смъртьта, ще разберете смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертвуването, ще разберете и смисъла на живота. Следователно, първата ви задача е да се научите да живѣете правилно. Да живѣете правилно, това е една отъ великитѣ науки, къмъ които всѣка душа се стреми. Хората не сѫ опитали още, какво представя истинскиятъ животъ. Този животъ тече въ всички хора, безъ тѣ да подозиратъ това. Този животъ представя идеалъ на цѣлото човѣчество. За да се дойде до този животъ, човѣчеството минава презъ страдания, презъ голѣми изпитания. Страданията сѫ приготовление за влизането на човѣчеството въ Божествения животъ. Като казвамъ, че съ страдания може да се влѣзе въ истинския животъ, имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения, по единствената причина, че тѣ не живѣятъ още въ Божествения свѣтъ. Срѣщатъ се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповѣдници и първиятъ имъ разговоръ още започва съ споръ. Защо? — Защото всѣки има особено мнение, особени възгледи за живота. Обаче, противоречията не разрешаватъ въпроситѣ. Противоречията, спороветѣ не водятъ къмъ Царството Божие. Това означава стиха: „По-лесно камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ — въ Царството Божие“. Богатиятъ е натоваренъ съ тежки раници, които не му позволяватъ да възлѣзе нагоре. Тежкитѣ раници представятъ кривитѣ разбирания на хората. Кривитѣ разбирания не водятъ къмъ Царството Божие. Кривитѣ, изопаченитѣ възгледи сѫ проказа, съ която никой не се допуща въ невидимия свѣтъ. Който се опита съ тази проказа да влѣзе въ невидимия свѣтъ, той още на първата станция ще бѫде спрѣнъ като на карантина, докато се пречисти. Казвате, че не можете да търпите този — онзи. — Можете ли при това положение да влѣзете безпрепятствено въ невидимия свѣтъ? — Какво трѣбва да правимъ, за да се освободимъ отъ тѣзи чувства? Ще приведа единъ примѣръ, отъ който ще можете да извадите методъ за работа. Дохожда при васъ единъ познатъ и се оплаква отъ положението си, казва, че цѣла година вече страда отъ треска. Вие го изслушвате, влизате въ положението му, и му препоръчвате да пие пелинъ. Между треската и пелина се създава връзка. Щсмъ треската и пелинътъ се свържатъ, човѣкъ оздравява, освобождава се. Въ дадения случай вие знаете, какъвъ методъ да употрѣбите срещу треската. Защо не знаете тогава, какъ да лѣкувате вашитѣ неприязнени чувства? Азъ бихъ ви съветвалъ да употрѣбите сѫщия методъ и противъ неприязненитѣ чувства. Пийте пелинъ! Както двама млади се свързватъ, така и вие можете да свържете треската съ пелина, т. е. неприязненитѣ чувства съ пелина. Извикайте свещеникъ и го помолете да чете молитва на вашитѣ отрицателни чувства и пелина, да ги благослови. Тѣ ще се благословятъ, а вие ще се освободите отъ тѣхъ. Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ, да се използуватъ въ практическия животъ. Въ това седи истинската философия на живота. Животътъ е пъленъ съ хиляди неразрешени задачи, които хлопатъ на вратитѣ ви, чакатъ своето разрешение. Седите замислени, решавате една задача. Тъкмо решите задачата си, дойде втора, трета и т. н. За да разрешите задачитѣ си, вие трѣбва да се научите да пиете пелинъ. Много пелинъ трѣбва да пиете, докато се освободите отъ треската. Пелинътъ и треската трѣбва да вървятъ заедно. Едно е важно: да се научите правилно да пиете пелинъ. Пийте пелинъ безъ да го повръщате. Азъ нѣмамъ нищо противъ различията на хората. Въ сѫщность, красотата на живота седи въ разнообразието, а не въ различието. Разнообразието подразбира единство на принципитѣ. Духовниятъ животъ е външно разнообразенъ, а вѫтрешно еднообразенъ. Откажете се отъ живота и философията на стария Адамъ. Главата на този Адамъ е пълна съ теории, съ философии, нищо ново не може да се вложи въ нея. Адамъ и до днесъ не може да забрави своето величие и казва: Синко, знаешъ ли, какъвъ животъ съмъ прекаралъ въ рая? Знаешъ ли, колко пѫти съмъ се разговарялъ съ Господа? Знаешъ ли, каква другарка ми даде Господъ? Знаешъ ли, че азъ пръвъ построихъ моста между небето и земята? Знаешъ ли, че азъ пръвъ родихъ поета, учения, философа въ свѣта? Знаешъ ли, че азъ създадохъ свещеника, владиката? Голѣмо величие съмъ азъ! — Дълга е историята на Адама, тя нѣма край. Като го изслуша, синътъ казва: Татко, благодаря ти за тази наука, съ която ме запознавашъ. Сега и азъ желая да опитамъ този рай, отъ който ти излѣзе. Ти излѣзе отъ рая, обиколи свѣта; азъ пъкъ искамъ отъ широкия свѣтъ да влѣза въ рая, въ Божествения свѣтъ. Отъ тебе искамъ само да ми услужишъ съ пари, да отида до онзи свѣтълъ свѣтъ, на блаженство и миръ. — Така се разговарятъ баща и синъ и взаимно се поучаватъ. Синътъ не споменава на баща си, че знае, какво той е изпѫденъ отъ рая. Той слуша, какво баща му говори и се поучава отъ него. Бащата ще отговори: Радвамъ се, че онзи, който е излѣзълъ отъ мене, е готовъ да се върне въ рая — мѣстото на моето първо пребиваване. Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Това значи: Не противи се на стария Адамъ, който живѣе въ тебе! Това е една отъ великитѣ тайни на живота. Започне ли стариятъ Адамъ да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го, какво ви говори, но по неговия пѫть не вървете. Затова е казано въ Писанието: Побеждавайте злото чрезъ доброто! Само по този начинъ ще възпитате стария Адамъ, защото той е страхливъ, плаши се отъ собствената си сѣнка. Какъвъ смисълъ има въ това да сѫдите хората, или да се произнасяте за дѣлата имъ? Всѣки човѣкъ може да се произнася за другитѣ дотолкова, доколкото се простиратъ неговитѣ познания. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ да се освободи отъ всички неправилни връзки. Стариятъ Адамъ още работи въ свѣта и служи като условие за вашето развитие. Когато преодолява спънкитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си, човѣкъ расте и се развива. Докато не се освободите отъ всички връзки и останете само съ една, вие не можете да вървите напредъ. Можете да падате и да ставате, но вървете напредъ. Като вървите напредъ, ще растете, ще се движите отъ благодать въ благодать. Сега, желая ви да започнете сериозно да изучавате беседитѣ, но не както сте правили досега. Мнозина сѫ започвали, малцина сѫ издържали до край. Нѣкои работятъ редовно, съ усърдие само единъ месецъ и после напущатъ. Други работятъ два месеца, трети — три месеца и т. н. Само нѣколко души сѫ издържали до края на годината. Направете този опитъ да видите, доколко можете да постоянствувате въ дадена работа. Каквото придобиете въ работата, вие ще се ползувате отъ резултатитѣ. Всичко, което е казано въ беседитѣ, се отнася пакъ за васъ. Когато чета беседитѣ, азъ изучавамъ въ тѣхъ това, което не съмъ казалъ. Отъ беседитѣ азъ изучавамъ и прилагамъ онова, което не съмъ казалъ, което съмъ зазадържалъ за себе си. Ще кажете, може би, че Учителътъ трѣбва да знае всичко. — Който знае всичко, той учи повече отъ всички. Колкото повече курни има чешмата, толкова повече тя се движи. Колкото повече дава чешмата, толкова е по-голѣма вѣроятностьта движението ѝ да не спира. Следователно, колкото повече знае човѣкъ, толкова повече учи, понеже придобиването на знанието е безкрайно. Никога нѣма да дойде време, когато човѣкъ може спокойно да каже, че е свършилъ съ придобиване на знание, или че е свършилъ вече учението си. Да свърши човѣкъ учението си, това значи да стане пресъхнала чешма. Знанието е радостьта въ човѣшкия животъ, а живѣенето въ закона на любовьта представя смисъла на живота. Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мѫчнотиитѣ въ своя животъ, но ще можете поне 75% отъ мѫчнотиитѣ си да разрешите по естественъ начинъ. Само така ще разберете отчасти великата мѫдрость, която сѫществува въ живота и въ природата. И тъй, отъ всички се изисква работа, учение. Ако не изпълните това, което е казано въ беседитѣ, вие ще изгубите добритѣ условия, които ви сѫ дадени за тази година. Веднъжъ изгубени, тѣзи условия не могатъ вече да се върнатъ. Дълго време трѣбва да чакате следъ това, за да се върнатъ сѫщитѣ условия. Тѣ идватъ отъ време на време, периодически. Следъ две хиляди години вие ще се намѣрите предъ сѫщия вѫзелъ. Обаче, като работите съзнателно, ще подобрите не само духовното, но и физическото, и умственото, и сърдечното си състояние. Каквото направите тази година за духовното си развитие, то ще засѣгне живота ви въ всички направления. Тази работа не само че нѣма да ви ограничи, но ще ви освободи отъ много заблуждения и противоречия. Отъ вашата работа зависи успѣхътъ ви. Не мислете, че съ единъ замахъ Богъ ще ви освободи отъ всички мѫчнотии и страдания. Не, има фази въ природата, които трѣбва да се преминатъ. Наистина, има и преповторение въ условията и въ явленията, но тѣ се явяватъ въ различни гами, а човѣкъ трѣбва да мине презъ всички гами. Въ природата нѣма скокове, нѣма и празнини. Когато става въпросъ за служене на Бога, млади и стари се натъкватъ на противоречие въ себе си и казватъ: Младиятъ трѣбва да си поживѣе, не му е дошло времето да служи на Бога. Стариятъ казва: Азъ съмъ старъ вече, трѣбва да си почивамъ, не мога да служа на Бога. Чудно нѣщо! Младиятъ трѣбвало да си поживѣе, стариятъ трѣбвало да си почине. Тогава кой ще служи на Бога? И младиятъ, и стариятъ трѣбва да служатъ на Бога! Въ който день се откажатъ отъ това служене, тѣ подписватъ своята присѫда. Тѣ сами признаватъ своята старость. Щомъ признаятъ, че могатъ да изпълнятъ тази задача, тѣ признаватъ своята младость. Отъ служенето на Бога, отъ любовьта имъ къмъ хората зависи тѣхната младость. Докато обичате всички живи сѫщества, вие сте млади. Щомъ престанете да ги обичате, вие сте стари. Любовьта осмисля живота. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Когато Богъ похлопа на вашето сърце и ви покани да отидете съ Него да посетите нѣкоя бедна, страдаща сестра, или нѣкой отчаянъ братъ, вие трѣбва веднага да се отзовете на тази покана. Ако отидете съ Него, вие ще се ползувате. Ако всички хора отидатъ при Бога, още по-добре за тѣхъ. Обаче, откажете ли на този зовъ, вие губите условията, които скоро не се връщатъ. Бѫдете всѣкога будни, всѣкога готови да чуете и да се отзовете на този гласъ. Дали сте свещеникъ, учитель, или чиновникъ, временно напуснете работата си, но не пропущайте случая. Помолете началника си да ви освободи за малко време да видите Баща си, Когото години не сте срѣщали. Началникътъ ще влѣзе въ положението ви и ще ви даде отпускъ. Ако сте болни, ще кажете на болестьта си: Ще бѫдешъ тъй добра да ми дадешъ отпускъ за малко време да посрещна Баща си. Щомъ види готовностьта ви да служите на Баща си, болестьта ще ви напусне. Желая ви да имате поне една такава опитность презъ годината. Божественото ще похлопа на сърцето ви, но вие трѣбва да бѫдете готови да Му отворите. Тази опитность ще внесе въ ума ви свѣтли и възвишени мисли, въ сърцето ви — благородни чувства, въ резултатъ на което всички ще се измѣните, ще израстете и млади ще станете, т. е. ще се подмладите. Това не е насърдчение, но една велика истина. Кои се насърдчаватъ? Страхливитѣ. — Де сѫ тия страхливци? — Тукъ поне ги нѣма. Ако предъ мене имаше страхливци, азъ не бихъ имъ говорилъ. Помнете следното нѣщо: Всичко, което тази вечерь ви говорихъ, е възможно за реализиране. Възможно е, но при какви условия? — Люби, живъ бѫди! Когато Богъ ви повика, веднага станете и идете при Него. Считайте, че отивате на сватба. Правете опити въ това направление да видите, какви резултати ще имате. Азъ съмъ правилъ много опити и наблюдения и съмъ дошълъ до заключението, че който чуе Божия гласъ и Му се отзове, той всѣкога печели. Отивате въ нѣкое село, влизате въ единъ домъ, дето има млада мома, но тя седи настрана, не й дохожда на умъ да ви посрещне. Майката и бащата излизатъ весели, засмѣни предъ васъ, поканватъ ви да седнете, угостятъ ви, разговарятъ се съ васъ. По едно време тѣ започватъ да се оплакватъ отъ дъщеря си, че била своенравна, никого не слушала, нищо не работила, била готова съ всички да се кара. — Нищо, ще се поправи вашата дъщеря. Следъ две-три години отивате въ сѫщото село, въ сѫщата кѫща и какво виждате? Сѫщата мома излиза, поканва ви да влѣзете, угощава ви. Тя сега е спретната, добре облѣчена, пъргава — всичко работи. Майката и бащата сѫ доволни отъ нея, разправятъ, че ходила за вода, на нивата работила, въ кѫщи чистила. — Какъ стана тази промѣна съ момата? — Господъ я срещналъ на пѫтя и я поканилъ да тръгне следъ Него. Тя веднага се съгласила и казала: Господи, готова съмъ всичко да направя за Тебе. Отъ кога чакамъ да дойдешъ да похлопашъ на сърцето ми! Това, което ви говоря, е фактъ, който всѣки може да опита, да се увѣри въ истинностьта му. Когато Божественото проговори въ човѣка, той е въ сила всичко да направи. Въ него се разкриватъ сили, способности, възможности. Той става творецъ, чудеса може да направи. Желая ви всички да се преобразите като тази млада мома. Нищо друго не искамъ отъ васъ. Искамъ и вѣрвамъ, че това може да стане и съ васъ. Като ви срещна втори пѫть, ще ви говоря други работи. Това, което днесъ ви говоря, не може да се повтори, защото е казано на особено мѣсто и при особена обстановка. Ако следната година минемъ презъ сѫщото мѣсто, ще се повторятъ сѫщитѣ впечатления. Сега, като отивате дома си, ще си занесете нѣколко нѣща: ще знаете, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя. Дали вѣрвате въ това, или не, оставямъ на вашата добра воля. Дали ще го разберете, или не, зависи отъ вашата разумность. Дали ще изпълните волята Божия, това зависи отъ вашата готовность. Фактъ е, обаче, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя и ви е казалъ: Можете ли да дойдете тази вечерь съ мене? — Защо, именно, вечерь трѣбва да отидете съ Бога? — Защото тогава е тъмно, човѣкъ не получава много впечатления, както презъ деня. А многото впечатления сѫ въ състояние да го отклонятъ отъ правия пѫть. Най-благоприятното време за съсрѣдоточаване, за вглѫбяване на човѣка въ себе си, това е тихата Божествена нощь. Нощьта въ човѣшкия животъ е день въ Божествения. Затова, именно, Богъ казва на човѣка: „Ела тази вечерь съ мене, дето всичко е ново“. Който чуе този зовъ и го последва, той ще влѣзе въ новия животъ, въ новия пѫть — въ пѫтя на радостьта и веселието, на знанието и свѣтлината, на истината и свободата. Т. м. Изпѣйте пѣсеньта: „Благословенъ Господъ Богъ нашъ“. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 9 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКИТѢ РЕЗУЛТАТИ. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. Размишление. Кажете ми сега, колко години следвате въ класа? (— Шесть години). — Значи, тази година е седма. Щомъ е седма, тя трѣбва да бѫде година на почивка. Казано е въ Писанието: „Богъ работи шесть деня, а въ седмия день си почина. Какъ ще прекарате почивката? Които отъ васъ искате, можете да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Когато посадите една ябълчна семка и отъ нея изникне ябълка, каква е нейната задача? Когато въ природата нѣкѫде се яви изворъ, каква е неговата задача? На сѫщото основание, може да се запитате, каква е задачата на вѣтъра, който вѣе? Каква е задачата на слънчевитѣ лѫчи? Каква е задачата на воднитѣ капки? Сѫщевременно могатъ да ви запитатъ, коя е причината, дето воднитѣ капки се съединяватъ, а после — разединяватъ? Този е единъ отъ най-проститѣ въпроси, но малцина могатъ да отговорятъ правилно. Представете си единъ високъ, остъръ планински връхъ. Какво ще стане съ водната капка, ако падне на този остъръ връхъ? — Тази водна капка непременно ще се раздвои, ще се раздѣли на две капки, едната отъ които ще падне отъ едната страна на върха, а другата капка — отъ другата страна. Възъ основа на този законъ, всички капки, които падатъ върху острия връхъ, ще се раздвоятъ. Обаче, ако воднитѣ капки падатъ въ долината, тѣ ще се съединятъ една съ друга и ще образуватъ нѣщо подобно на езеро. Оттукъ вадимъ заключението: когато воднитѣ капки падатъ върху високи, остри планински върхове, тѣ се раздѣлятъ, разединяватъ. Когато падатъ въ долини, воднитѣ капки се съединяватъ, обединяватъ се въ едно цѣло. Върхътъ, който дѣли, който разединява хората, това е човѣшката гордость, това сѫ личнитѣ чувства на човѣка. Отъ този остъръ връхъ произтичатъ всички спорове, всички недоразумения въ свѣта. Постоянно слушате да се говори, защо единъ човѣкъ е предпочетенъ предъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ, по-уменъ, по-ученъ, по-добъръ, по-праведенъ отъ други? Навсѣкѫде въ свѣта се проявява азътъ, личностьта, и всѣки казва: Азъ, азъ... Бащата, майката, детето, учительтъ, свещеникътъ, държавникътъ — всички казватъ „азъ“. Нѣма нищо лошо въ това, но азъ-тъ създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. Отъ това се зараждатъ всички разединения въ свѣта. Който поставя азъ-тъ на първо мѣсто въ своя животъ, той се отдѣля отъ цѣлото, той се отдѣля отъ Бога. Въпрѣки това, много отъ съвременнитѣ учени подържатъ, че безъ лични чувства човѣкъ не може да сѫществува. Тѣ казватъ: За да си пробие пѫть въ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде личность, т. е. да има силно развити лични чувства. Споредъ мене, силно развититѣ лични чувства излагатъ човѣка на голѣми опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонилъ отъ правия пѫть. Проявата на личнитѣ чувства, на аз’а представя анормалность въ живота. Индивидуалностьта пъкъ е друго отклонение на човѣка отъ правия пѫть, въ противоположна посока на това на личностьта. Човѣкътъ на личностьта представя само външната страна на самия човѣкъ. На физическия свѣтъ истинскиятъ човѣкъ е скритъ и се вижда само неговото външно богатство, останало отъ дѣдо му и отъ баба му. Въ онова, което той е придобилъ, се крие силата на личностьта. Дето ходи, той навсѣкѫде се хвали съ паритѣ, съ книгитѣ, придобити отъ дѣди и прадѣди. Но има нѣщо, което човѣкъ не може да придобие по външенъ начинъ. Какво е това, което по външенъ начинъ не се придобива? — То е знанието. И доброто не се придобива по външенъ начинъ. Материалнитѣ работи се приематъ отвънъ-навѫтре, а духовнитѣ — отвѫтре-навънъ. Казвате, че еди-кой си наследилъ доброто отъ баща си. — Не, доброто не се наследява. Ако се наследяваше, то щѣше да бѫде нѣщо физическо, материално. Въ този смисълъ, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява, като нѣщо присѫщо на човѣшката душа. Като ученици, малцина отъ васъ знаятъ, какво представятъ като хора, съ какви способности разполагатъ, какво могатъ да направятъ. Нѣкои мислятъ, че могатъ да направятъ много работи. Тѣ сѫ подобни на онѣзи деца, които се мислятъ за много силни, които мислятъ, че могатъ да дигнатъ земята на рѫцетѣ си. — Не е лошо да мисли човѣкъ, че е силенъ, но той трѣбва да направи опитъ да изпита силата си. Детето, което казва, че може да дигне земята и да я носи, като се опита, вижда, че нищо не може да направи, и затова казва: Едно време дигахъ земята, но тогава тя бѣше малка, като житно зърно. — Да, едно време, когато Богъ създалъ свѣта, земята е била малка, но съ течение на вѣкове, на милиарди години, тя постепенно е расла, развивала се е, уголѣмявала се е, докато днесъ я виждаме толкова голѣма, че обикновениятъ човѣкъ не може да я дигне съ рѫцетѣ си. — Това сѫ разсѫждения, които не трѣбва да се взиматъ по буква. Тѣ иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който трѣбва да се разбира. Нѣкои хора мислятъ, че кой каквото имъ каже, отвънъ или отвѫтре, това е Господъ, Който имъ говори. — Не, Богъ направо не говори на хората, нито отвѫтре, нито отвънъ, но посрѣдствомъ, чрезъ други: отвънъ Той говори чрезъ хората, а отвѫтре — чрезъ духоветѣ. Когато гърми, когато се свѣтка, казватъ, че небето говори. — Това е поетически езикъ. Небето не може да говори. Често казвате, че Русия така казвала, че Англия, Америка така казвали, или че подържали известно становище по даденъ въпросъ. — Могатъ ли Русия, Англия, или Америка да говорятъ? Единъ човѣкъ, или много хора могатъ да говорятъ, и по такъвъ начинъ да изказватъ мнението на цѣлия американски народъ, но Америка сама не може да говори. Следователно, когато се казва, че Богъ говори, трѣбва да знаете, че говори или човѣкъ, или духъ, но пакъ чрезъ човѣка. Обаче, направо Богъ никога не говори. Понеже е приятно да ни се каже нѣщо отъ името Божие, ние считаме, че Той ни говори. Но трѣбва да се знае, какъ седи истината по всѣки даденъ въпросъ. За тази цель всѣки трѣбва да изучава себе си, да изучава своитѣ прояви, да изучава своитѣ отличителни чърти като човѣкъ. Защо е необходимо да изучавате себе си? — Като се изучавате, вие ще различавате проявитѣ на личностьта отъ Божественитѣ, и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание предъ васъ и т. н. Когато ви поканятъ на царската трапеза, единъ ще седне отдѣсно на царя, а другъ — отлѣво. Останалитѣ ще се наредятъ отъ дѣсната и отъ лѣвата страна на царя, докато изпълнятъ всичкитѣ мѣста. Следъ това ще започне борбата, защо едни сѫ повече предпочетени, защо сѫ турени на почетнитѣ мѣста. Всички ще кажатъ, че тия, които сѫ отдѣсно на царя, иматъ по-голѣмо почитание отъ ония, които сѫ отлѣво. Тѣ сѫ довѣренитѣ лица на царя. Тия, които сѫ отлѣво, сѫ записани въ червената книга на царя, тѣ иматъ да изправятъ по единъ грѣхъ. — Доколко това е вѣрно, то е въпросъ. Двама души ми подаряватъ по едно златно перо. И дветѣ пера сѫ красиви, скѫпи, но за мене е важно онова перо, което пише хубаво, гладко, не дращи върху хартията. Опитвамъ едното, опитвамъ другото и започвамъ да работя съ това, което пише гладко, красиво. Веднага другото перо казва: Мене не ме зачитатъ, оставятъ ме настрана. Първото пъкъ е доволно, че се ползува съ моето предпочитание. Питамъ: какво отношение имамъ къмъ тия две пера? — Азъ нѣмамъ никакво лично отношение, но перата характеризиратъ двамата души, които сѫ ми ги подарили. Който ми е подарилъ по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добъръ вкусъ. Вториятъ пъкъ е по-немарливъ, по-нехаенъ, по-малко разбира отъ хубави пера. Затова, питамъ: коя е причината, че нѣщо куца, скърца въ вашия животъ? — Не сте избрали хубавото перо. Следователно, когато отидете нѣкѫде и нѣщата не се нареждатъ, както трѣбва, ще знаете, че или не сте избрали часа, момента, който е билъ предвиденъ за това посещение, или сте казали нѣщо не на мѣсто, или не сте постѫпили, както трѣбва. Тази е причината, поради която се създаватъ неприятни чувства и разположения, които спъватъ развитието ви. Когато идвате въ класъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ заспиватъ. Коя е причината за това? — Причината за заспиването се дължи на натрупването на излишна енергия въ организъма на човѣка. Това натрупване пъкъ се дължи на непълното обработване на физическата, сърдечната или умствена материя. Вследствие натрупването на тази материя, организъмътъ се уморява, и човѣкъ започва да заспива. За да се справи съ тази умора, човѣкъ трѣбва или да заспи, да си почине, или по нѣкакъвъ начинъ да трансформира енергиитѣ си. Ако единъ предметъ не го интересува, да го замѣсти съ такъвъ, който го интересува. Ако едно чувство го измѫчва, уморява, да го замѣсти съ друго, приятно чувство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната: ако една храна не се приема отъ стомаха, да се замѣсти съ друга. Еднообразната храна, еднообразнитѣ чувства и мисли уморяватъ човѣка. Дойде ли до еднообразие въ мисъльта си, той непременно трѣбва да потърси нѣкаква смѣна. Нѣкой иска да се концентрира, да промѣни мисъльта си и започва да мисли за Бога, но скоро заспива. Това показва, че той се е уморилъ. Нѣма защо да мисли за Бога. Богъ не е материаленъ обектъ. Щомъ искате да се концентрирате, изберете такъвъ обектъ, който Богъ е създалъ, и размишлявайте върху него. Той може да бѫде растение, животно, човѣкъ, или пъкъ отдѣлни части, удове на човѣка, като, запримѣръ, носътъ, пръститѣ му и т. н. Линиитѣ на рѫцетѣ, на пръститѣ, на лицето представятъ цѣлия човѣшки животъ. Има какво да се учи по тѣхъ. Обектъ за размишление могатъ да бѫдатъ слънцето, звездитѣ и т. н. Хиромантицитѣ пъкъ, като погледнатъ линиитѣ на рѫката, веднага се произнасятъ, какви сѫ сърцето и умътъ на човѣка, какъвъ е животътъ му. По линията на сѫдбата опредѣлятъ щастието на човѣка. Не само това, но тѣ могатъ да опредѣлятъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди, какви капитали сѫ вложили въ Божествената банка, а оттамъ и кредита, съ който днесъ той разполага. Колкото по-развита е линията на сѫдбата въ човѣка, толкова повече приятели ще има той въ живота си. Когато линията на сѫдбата липсва, това показва, че дѣдитѣ и прадѣдитѣ ви сѫ яли и пили безъ да плащатъ, но вие, като тѣхни наследници, ще работите, за да платите дълговетѣ имъ. Понеже вашитѣ дѣди не сѫ работили, не сѫ ви оставили никакъвъ капиталъ, сега вие ще работите, ще търсите добри и щастливи хора и ще се подслоните подъ тѣхнитѣ сѣнки. Когато нѣкоя жена търси добъръ мѫжъ, по този начинъ тя иска да се подслони подъ неговата сѣнка. Сѫщото може да се каже и за мѫжа. Това особено се забелязва, когато мѫжътъ или жената иматъ голѣми грѣхове. Добриятъ, щастливиятъ човѣкъ е ликвидиралъ съ кармата си, затова всѣки го търси, иска да се скрие подъ неговата сѣнка. Какво по-хубаво отъ това, да седнете подъ сѣнката на една круша, отрупана съ сладки, хубави плодове? Седнете подъ сѣнката й, позаспите малко, починете си, а като дойде вѣтърътъ, разлюлѣе клонищата й и наготово, безъ трудъ и усилие, пусне една-две круши направо въ рѫцетѣ ви. Подъ такава круша всѣки би седѣлъ, но подъ круша безъ листа и плодове, никой не би потърсилъ подслонъ. Тъй щото, ученикътъ може да мисли за себе си, каквото иска, но той трѣбва да знае, че въ природата всѣко сѫщество има своя опредѣлена цена и свое опредѣлено мѣсто. Не мислете, обаче, че каквото да правите, можете да задържите мѣстото си. Ако вършите глупости, природата ще изгуби довѣрие въ васъ. Мислите ли, че ако отидете при нѣкой вашъ приятель и му наговорите редъ глупости, или извършите глупави постѫпки, той ще запази довѣрието си къмъ васъ? Външно може да каже, че се радва, задето сте дошли, но вѫтрешно той запазва особено мнение за васъ. Това е несъответствие, а животътъ е пъленъ съ такива несъответствия. Запримѣръ, лѣкарьтъ казва на болния да не говори, да пази строга диета, по тъкмо тогава ще се изредятъ всички негови близки да му говорятъ, да го разпитватъ за здравето, да му носятъ различни яденета: кокошка, агънце и т. н. Докато е здравъ и може да яде, никой не се сѣща за него; щомъ се разболѣе и не може да яде, тогава се изреждатъ единъ следъ другъ да му носятъ ядене. Защо е така? Запитали Сократа: Защо богатитѣ хора даватъ милостиня на беднитѣ, а на философитѣ нищо не даватъ? Сократъ отговорилъ: „Богатитѣ даватъ на беднитѣ, защото знаятъ, че единъ день могатъ да станатъ като тѣхъ; на философитѣ нищо не даватъ, защото знаятъ, че никога философи нѣма да станатъ. И българинътъ мисли така. Сега, всѣки отъ васъ иска да стане добъръ по механически начинъ. Сѫщевременно всѣки иска да бѫде самостоятеленъ, отъ никого да не зависи, отъ никого да не се влияе. — Това е невъзможно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се влияе отъ дъжда, отъ вѣтъра, отъ слънчевитѣ лѫчи. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ паритѣ. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ огъня. Достатъчно е да видите, че гори нѣкоя кѫща, за да извикате всички: Пожаръ! Моментално хората се разбѣгватъ, пръскатъ се на различни страни. Казвамъ: Нищо лошо нѣма въ влиянието. Всички хора сѫ подъ влиянието на нѣщо, никой не е свободенъ. Като четете нѣкоя книга, или като свирите нѣщо, или като спите, вие все-таки ще бѫдете подъ нѣчие влияние. Колкото да се пазятъ, хората пакъ изпадатъ подъ влияние на нѣщо. Ето, запримѣръ, тѣ се пазятъ отъ грѣха, и пакъ се намиратъ подъ негово влияние. Кой не грѣши днесъ? Смъртниятъ всѣкога е изложенъ на грѣха. Ако можеше да се избави отъ влиянието, човѣкъ нѣмаше да грѣши, щѣше да бѫде спасенъ, но понеже не е свободенъ отъ влияние, той грѣши. Кой не се влияе отъ храната? Казвате: Да не ядемъ тогава! — Злото не е въ яденето, но въ избирането на храната. Благословение е да яде човѣкъ! Но той трѣбва да избира за себе си такава храна, която съответствува на неговия организъмъ. Благо е да яде човѣкъ! — Какво да яде? — Онова, което природата е опредѣлила за него. Благословение е човѣкъ да чете! — Въ какво седи това благословение? — Въ избора на книгитѣ, въ избора на мислитѣ, които той употрѣбява за храна на своя умъ. Всѣки писатель не може да достави нужната храна за даденъ индивидъ. За всѣки индивидъ има строго опредѣлена храна. Запримѣръ, храната на вълка не е подходяща за овцата. И обратно: храната на овцата не е подходяща за вълка. Сѫщо така трѣбва да се прави изборъ и въ начина, по който се извършва едно добро. Не е безразлично, по какъвъ начинъ ще направите доброто. И когато се молите, пакъ трѣбва да знаете, по какъвъ начинъ да се молите. Често въ ума на човѣка се натрупва излишна енергия, и ако той знае да се моли, ще се справи съ тази енергия. Ако не знае, ще каже: Не струва човѣкъ да се моли! — Не, струва човѣкъ да се моли. При молитвата, именно, човѣкъ ще се освободи отъ излишната енергия въ своя умъ. Като се моли, той отваря онзи кранъ въ себе си, презъ който ще изтече натрупалата се излишна енергия. Що е молитвата? — Общение съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Молитвата е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. При този процесъ може едва да се чува изговаряне на нѣкакви думи. Колко време трѣбва да се молите, това не е опредѣлено. Нѣкой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове отъ Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговоръ. Молитвата на нѣкой човѣкъ е дълга, почти колкото отъ Битието до Откровението. Другъ пъкъ се моли и напомня на Господа, какво е обещалъ, какво трѣбва да направи. — Това не е молитва. Истинската молитва е извънъ времето, но тя седи въ момента на общение, на връзка съ Великото Начало на живота. Какъ ще познаете, че сте получили отговоръ на молитвата си? — По онази вѫтрешна тиха радость, по онази малка вѫтрешна свѣтлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Нѣкой получава моментално отговоръ на молитвата си; другъ чака дни, седмици, месеци, а трети чака съ години — това зависи отъ интенсивностьта на молитвата. Апостолъ Павелъ казва: „Молите се, но отговоръ не получавате“. — Защо? — Защото молитвитѣ на мнозина излизатъ само отъ устата, а не отъ сърцето. Нареждането на красиви думи въ стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпросъ за красивъ езикъ, нѣма по-красивъ езикъ отъ Божия. Ако е въпросъ за красива мисъль, нѣма по-красива мисъль отъ Божията. Ако е въпросъ за добро, по-велико добро отъ Неговото нѣма. Ако е въпросъ за свѣтлина, коя свѣтлина може да се сравни съ Божията? Тогава, за какво можемъ да очакваме отговоръ на нашата молитва? — Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичьта ни? За какво Богъ може да ни обича? — За истината, която е вложена въ насъ. Казано е въ единъ стихъ: „Възлюбилъ Си истината въ душата ни“. Въ това отношение нашата душа е съкровищница, въ която е вложена истината. Докато истината е въ душата ни, ние имаме цена. Щомъ изгубимъ истината, съ нея заедно изгубваме и своята цена. Обезценяването на човѣка въ този случай е изразено въ поговорката: „Този човѣкъ не струва лула тютюнъ“. — Кой е този човѣкъ? — Който е изгубилъ истината. Като ученици, вие се стремите къмъ знание. — Право е това. Но за да придобиете знание, трѣбва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пъкъ е възможно само при силенъ стремежъ къмъ истината. Тогава и Любовьта Божия ще се прояви въ васъ. Дето е истината, тамъ е и любовьта. Най-реалното нѣщо въ свѣта е истината. Тя е обектъ на Божията Любовь. Доколкото човѣкъ проявява истината, дотолкова и Божията Любовь ще се прояви въ него. Истината въ човѣка опредѣля неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентность и чистота. Тя е центъръ, тя е единство, тя е цѣлото въ свѣта. Ако нѣмате истината въ себе си, и на другия свѣтъ да отидете, пакъ ще се намѣрите въ сѫщото положение. Мнозина мислятъ, че като отидатъ въ другия свѣтъ, очитѣ имъ ще се отворятъ и ще виждатъ всичко. — Страшно е да се отворятъ очитѣ на човѣка, ако той нѣма истината въ себе си. Да влѣзешъ неподготвенъ въ онзи свѣтъ, това значи да мислишъ, че си добъръ цигуларь и да излѣзешъ да свиришъ съ гениални цигулари. Щомъ чуешъ тѣхното свирене, веднага очитѣ ти се отварятъ, захвърляшъ цигулката и казвашъ: Повече не пипамъ цигулка, тя не е за мене. Нѣкога мислишъ, че говоришъ добре, но като чуешъ нѣкой великъ ораторъ, съ дълбока и силна мисъль, казвашъ: Азъ нищо не струвамъ. Нѣкога мислишъ, че си силенъ човѣкъ, но срѣщашъ такъвъ, който съ една рѫка дига десеть души. Ти веднага отстѫпвашъ, обезсърдчавашъ се. — Такова нѣщо е истината за неподготвения човѣкъ. Който е подготвенъ, който има любовь къмъ истината, като я намѣри, той се радва, има импулсъ за работа. Казвате, че Богъ е Любовь и съ това искате да разрешите въпроса. — Не, по този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. То е все едно да казвате, че царьтъ е силенъ, богатъ, всичко може да направи. — Да, за себе си царьтъ всичко може да направи, но не и за васъ. Ако отидете при него, можете да изпросите нѣщо, но това не може да осигури вашия животъ. Има милиардери въ свѣта, при които сѫ ходили мнозина да просятъ, но тѣ не даватъ. Защо? Тѣ казватъ: Който работи, само той ще получи. Който не работи, той ще седи гладенъ. Въ това отношение богатитѣ сѫ каси, пълни съ пари, но затворени. — Нѣма ли богати, но щедри хора въ свѣта? — Да питате така това значи: нѣма ли щедри каси въ свѣта? — Сами по себе си, каситѣ не могатъ да бѫдатъ щедри. Щедъръ е само господарьтъ на касата. Богатиятъ е каса, която казва: Който може да ме отключи, той ще получи нѣщо отъ мене. Рокфелеръ и Фордъ сѫ американски каси, които не даватъ нищо, докато господарьтъ имъ не заповѣда. Ако искате нѣщо отъ тази каса, трѣбва да се обърнете къмъ господаря й. Докато е сиромахъ, човѣкъ казва: Да имамъ голѣмо богатство, щедро бихъ раздавалъ. Обаче, като забогатѣе, и той нищо не дава. Какво представятъ богатитѣ хора? — Тѣ сѫ високи планински върхове, покрити и зиме, и лѣте съ снѣгъ и ледъ. Кой живѣе на Хималаитѣ? Кой живѣе на Мусала? Кой живѣе на Черния връхъ? Ако се качите на нѣкой планински връхъ, ще поседите най-много часъ-два и ще бързате да слѣзете въ долината. Всички хора искатъ да бѫдатъ богати. — Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството подразбира знание, сила, опитности. Рокфелеръ е богатъ човѣкъ, милиардеръ, но той има знания, опитности. — Да имаме тогава знания. — Знание, здраве, добри чувства, това сѫ условия за живота. Който има тѣзи три нѣща въ себе си, той има човѣщина. Лесно е човѣкъ да желае нѣщо, но за това желание се иска сила, издържливость, постоянство. Рокфелеръ е богатъ, но като богатъ, получава много писма на день за помощь. Като американецъ, той е точенъ, на всички отговаря. Съ това той изказва уважение къмъ личностьта. Ако нѣкой иска пари отъ богати хора, тѣ ще му отговорятъ: Трѣбва да знаете, че ние, богатитѣ хора, не сме щедри. Отваряме каситѣ си, само когато Богъ ни заповѣда. Вие сте вѣрващи, знаете, че всичко е подъ Божия власть; следователно, ще се молите на Бога, Той да ни заповѣда да отворимъ каситѣ си за васъ. Особено сѫ точни американскитѣ богаташи: тѣ отговарятъ на всѣко писмо. Питамъ: вие отговаряте ли на всѣко получено писмо? Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ не само къмъ човѣка, но и къмъ всѣко живо сѫщество. Излизате отъ дома си, заминавате за нѣколко деня за провинцията, запримѣръ. Заключвате стаята си, безъ да забележите, че вѫтре има пчела. Връщате се дома си, отваряте стаята и виждате една умрѣла пчела. Като нѣмала какво да яде, тя умрѣла отъ гладъ. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трѣбваше да прегледате, какво оставяте вѫтре. И като забележихте пчелата, трѣбваше да ѝ кажете: Понеже ще отсѫтствувамъ за нѣколко деня, бѫди тъй добра да си отидешъ въ кошера. Пчелата щѣше да излѣзе вънъ и да продължи работата си. Отива една жена на извора да си налѣе вода. Въ това време на сѫщия изворъ дохожда единъ жаденъ волъ. Жената го побутва оттукъ-оттамъ, да не й прѣчи. Какво струва на тази жена да тури кофата предъ вола да го напои? Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ! Ако е готовъ да услужва на човѣка, защо да не услужи и на едно животно? Ученикътъ трѣбва да обръща внимание и на най-малкитѣ нѣща. Малкитѣ постѫпки повдигатъ човѣка. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче, той ще бѫде доволенъ отъ себе си. Великиятъ човѣкъ се познава въ малкитѣ работи. Единъ нашъ приятель ми разправяше следната своя опитность. Единъ день, като пѫтувалъ, видѣлъ единъ конь падналъ на земята; спрѣлъ се за малко, погледналъ го и разбралъ, че коньтъ е на умиране. Веднага коньтъ дигналъ главата си къмъ него, погледналъ го и казалъ, че е жаденъ. Нашиятъ приятель разбралъ езика на коня. Веднага му донесълъ една кофа вода да пие. Коньтъ повдигналъ малко главата си, пилъ вода, отпусналъ се пакъ на земята и заминалъ за онзи свѣтъ. Като умиралъ, той отправилъ последенъ погледъ къмъ нашия приятель, съ което изказалъ благодарностьта си, задето му донесълъ вода да разхлади гърлото си. Казвамъ: Не пренебрегвайте малкитѣ работи! Само чрезъ тѣхъ човѣкъ може да създаде въ себе си характеръ. Вървите по пѫтя, ударите се въ нѣкой камъкъ и започвате да се сърдите. Кой оставилъ този камъкъ всрѣдъ пѫтя? Защо никой не го е отмѣстилъ и т. н.? — Нѣма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начинъ вие ще въздействувате върху съзнанието си така, че ще бѫдете будни и къмъ най-малкитѣ външни и вѫтрешни препятствия въ живота си. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, правилно да разпредѣля енергиитѣ на своя мозъкъ и тогава, дето отиде, ще бѫде добре приетъ. Днесъ хората се чувствуватъ чужди помежду си. Отивате при нѣкой земедѣлецъ и не знаете, какво да му говорите. Той иска да му говорите по земедѣлски въпроси, защото тѣ го интересуватъ. Отивате при нѣкой банкеръ, той иска да му говорите върху положението на паритѣ. Отивате при нѣкой ученъ, той иска да му говорите по неговата специалность. Щомъ не говорите на хората по въпроси, които засѣгатъ тѣхнитѣ интереси, вие сте чужди едни за други. Има единъ начинъ, който може да съедини хората въ едно цѣло, да ги направи близки. Този начинъ е яденето. Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредятъ около нея, били тѣ учители, свещеници, търговци, банкери, земедѣлци, учени, и ще се разбиратъ. Всички хора ядатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Като ядатъ, всички сѫ доволни, разположени и могатъ да се разговарятъ разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете въ дома на нѣкой философъ, той ще ви каже, че е заетъ, че нѣма време да се разговаря съ васъ. Обаче, поканите ли го въ вашата гостилница, той ще дойде веднага, и тогава ще има време да се разговаря съ васъ, ще ви занимава съ своята нова теория. Тъй щото, ако искате да влѣзете въ връзка съ учения, не го търсете въ кабинета му; отворете гостилница, той самъ ще ви посети. Ако искате да направите връзка съ банкера, не го търсете въ кантората; отворете гостилница, той самъ ще дойде при васъ. Следователно, гостилницата е срѣдство, условие, чрезъ което хората могатъ да създадатъ помежду си приятелски отношения. Но за да отворите гостилница, вие трѣбва да имате капиталъ. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да трансформирате излишнитѣ енергии въ мозъка си, особено тази въ задната часть на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понѣкога тази излишна енергия се натрупва задъ ушитѣ, както и около слѣпитѣ очи на човѣка и го прави нервенъ, раздразнителенъ, готовъ да се сърди, да се обижда за най-малкото нѣщо. Като срещне камъкъ на пѫтя си, ритне го недоволенъ, че му препятствувалъ. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готовъ е да го счупи. Отива къмъ вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трѣбва да направи? — Да вземе малко масло и да намаже вратата. Щомъ я намаже, тя нѣма да се запъва. Ръждата е причина за запъването на вратата. И тъй, ключътъ за отварянето на всѣка врата е знанието. Но за да може този ключъ свободно да влиза и да излиза отъ вратата, нужно е масло. За да се домогне до тѣзи знания, човѣкъ трѣбва да се изучава, да намѣри методъ, чрезъ който да въздействува на своитѣ чувства. Днесъ чувствата иматъ надмощие надъ мисъльта въ човѣка, а той трѣбва да работи, да уравновеси силитѣ въ себе си. Когато хората искатъ да бѫдатъ учени, добри, праведни, това се диктува отъ тѣхнитѣ чувства, вследствие на което тѣ се разколебаватъ, разочароватъ, докато най-после започнатъ да се страхуватъ отъ всичко. Тогава тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде самостоятеленъ, да не зависи отъ никого. — За да бѫде самостоятеленъ, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Първата Причина. Вънъ отъ тази връзка, той не може да бѫде самостоятеленъ, не може да има свобода. Защо слугитѣ обикалятъ царския синъ и му услужватъ? Нима тѣ мислятъ неговото добро? — Не, тѣ обикалятъ царския синъ заради баща му, понеже само той може да имъ даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трѣбва да мислите, да чувствувате и да постѫпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединенитѣ мисли, свързва ги въ едно цѣло и създава отъ тѣхъ нѣщо стройно, хармонично. Всичко, което става въ Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъль, човѣкъ придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи истината въ себе си; щомъ придобие истината, въ него настава миръ, спокойствие. Стремете се къмъ този миръ, защото само при това положение ще дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ сърцето ви. Бога отвънъ не можете да намѣрите. Въ Писанието е казано: „Богъ живѣе въ сърцата на смиренитѣ“. Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрезъ него само Той се проявява. Въ сѫщность, де живѣе Богъ? — Навсѣкѫде. Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и по отношение на човѣка. Де живѣе човѣкъ? — Навсѣкѫде. Човѣкъ не е нито въ главата си, нито въ сърцето си, нито въ краката си, нито въ рѫцетѣ си. Той е извънъ своитѣ удове, извънъ своето тѣло. Чрезъ тѣлото, чрезъ удоветѣ си, той само се проявява, но е извънъ тѣхъ. Когато се качи на кола, човѣкъ направлява колата, но той е извънъ нея. Той може да се качи и на автомобилъ, но е извънъ автомобила. Докато е на колата, или на автомобила, човѣкъ е въ почивка; щомъ слѣзе отъ тѣхъ, той е въ движение. Кой заставя човѣка да кара кола, да ходи пешъ? — Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира всички нѣща. Кое заставя селянина да впрѣга колата си пазаренъ день, да я товари съ стока и да отива въ града? — Пазарътъ го заставя. Пазарътъ пъкъ се подчинява на специаленъ законъ. Значи, всѣко нѣщо става на своето мѣсто и се урежда отъ специални закони. Тъй щото, трѣбва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия въ себе си. Като я обработите, тя ще се превърне въ живъ капиталъ. За тази цель необходимо е да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Казва се, че повторението е майка на знанието. Днесъ всички хора повтарятъ нѣщата, повтарятъ службитѣ си: точиларьтъ всѣки день повтаря своята работа; домакинята всѣки день повтаря една и сѫща работа: готви, чисти, нарежда, и все ненаредено остава. И вие все учите, и ненаучени оставате. Не, когато дойде до края на своя животъ, когато се готви да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е намѣрилъ вече Бога въ себе си, да се е обновилъ, да е станалъ новъ човѣкъ, нова душа, въ която е проникнала истината. За такъвъ човѣкъ се казва въ Писанието: „Възлюбилъ е Богъ истината въ човѣка.“ Казвате: Какво нѣщо е истината? — Съ думи истината не може да се опредѣли. Казватъ, че истината носи свѣтлина въ живота. Ученитѣ пъкъ казватъ, че свѣтлината представя особенъ родъ вибрации, особенъ родъ трептения. — Свѣтлината се проявява чрезъ вибрации, но самитѣ вибрации не сѫ свѣтлина. Тѣ сѫ носители, проводници на свѣтлината. И мисълъта се проявява чрезъ мозъка, но мозъкътъ не създава мисъльта. Следователно, не оставайте да се натрупва излишна енергия въ мозъцитѣ ви. Това значи: не носете съ себе си излишно богатство, защото апашитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не дръжте меда си отворенъ, защото пчелитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не давайте хлѣбъ даромъ на всички хора, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не лѣкувайте всички хора даромъ, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ апашитѣ, съ гладнитѣ, съ болнитѣ хора. Ако оставите всѣки свободно да взима, колкото и каквото иска, ще има кражби, надпреваряния, пукнати глави. Колко струва тогава едно добро? Не само това, но като задигне кой колкото хлѣбъ може, ще се хвали предъ другитѣ, колко самуна взелъ, отъ какво качество и т. н. Така постѫпватъ днесъ и ученитѣ, и окултнитѣ ученици, вследствие на което между тѣхъ се зараждатъ голѣми спорове, недоразумения. Единъ ученъ ще каже, че неговата теория е по-вѣрна, другъ ще каже, че неговата е по-нова и т. н. Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е вложилъ живота въ малката клетка и следъ това е започналъ да я организира, да създава отъ нея все по-голѣми форми — растение, риба, птица, млѣкопитаеще, докато най-после е дошълъ до човѣка? Защо е трѣбвало животътъ да мине презъ толкова много и разнообразни форми? — На този въпросъ не може да се отговори. То е все едно да питате, защо хората пишатъ върху бѣла хартия. — Бѣлиятъ цвѣтъ създава здравословно състояние въ човѣка. Бѣлиятъ цвѣтъ носи здраве. Черниятъ цвѣтъ предизвиква лоши, отрицателни състояния въ човѣка. Когато е боленъ, човѣкъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи. Обаче, ако постоянно носи бѣли дрехи, въ него ще стане обратна реакция. И наистина, виждате нѣкой младъ човѣкъ, който постоянно носи бѣли дрехи. Изведнъжъ въ него се събужда желание да се облѣче въ черно, контрастенъ цвѣтъ на бѣлия. Човѣкъ трѣбва постоянно да смѣня цвѣтоветѣ. Цвѣтоветѣ предизвикватъ движение, животъ. Тѣ сѫ енергии, които указватъ различно влияние върху човѣка. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички цвѣтове, презъ всички тонове на цвѣтната гама. При това, опредѣлено е, по колко време трѣбва да прекара въ всѣки цвѣтъ, въ всѣки тонъ на гамата. Ако въ даденъ цвѣтъ прекара повече отъ опредѣленото време, въ него ще стане известно втръсване. Казвамъ: това, което знаете за приложението на цвѣтоветѣ по отношение облѣклото на хората, се отнася и до тѣхнитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие е облѣчено въ известенъ цвѣтъ, като въ дреха. И ако човѣкъ живѣе съ едни и сѫщи мисли, чувства или действия, най-после тѣ ще предизвикатъ въ него втръсване, отвръщение. Запримѣръ, когато нѣкой постоянно говори за моралъ, най-после той дотяга и на себе си, и на околнитѣ, които го слушатъ. Когато войникътъ влѣзе нѣколко пѫти наредъ въ сражение, най-после се втръсва, отвръщава се отъ своитѣ действия и категорически се отказва по-нататъкъ да воюва. Еднообразието въ нѣщата предизвиква еднообразие въ цвѣтовтѣ. Затова всички се стремятъ къмъ разнообразие. Когато говорите за любовьта, като носителка на живота, вие обличате думитѣ си съ червенъ цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Но любовьта не носи само животъ. Тя носи и растене за човѣшката душа. Значи, тя обхваща и зеления цвѣтъ. Въ любовьта има и разумность, и вѣрность, и чистота. Затова, именно, когато говори за любовьта, или когато живѣе въ нея, човѣкъ ще я прекара презъ всичкитѣ цвѣтове, съответни на нейнитѣ качества, и по тѣхъ ще познава, въ коя степень на любовьта се намира. Така той ще знае, дали неговата любовь е червена, жълта, зелена, синя, портокалена или виолетова. Както любовьта минава презъ всички тонове, презъ всички цвѣтове на гамата, така сѫщо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка минаватъ презъ всичкитѣ цвѣтове на спектъра. Това разнообразие е необходимо. Безъ него нѣма животъ, нѣма движение, нѣма растене. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ всички тонове на цвѣтната гама и да знае, какъ да минава презъ тѣхъ. Всички центрове на човѣшката мисъль трѣбва да сѫ събудени! Нѣкои хора сѫ много миролюбиви, че дохождатъ почти до пасивность. За да излѣзатъ отъ това положение, тѣ трѣбва да развиятъ въ себе си смѣлость. За тази цель тѣ трѣбва да взематъ чукъ въ рѫка и да започнатъ да трошатъ камъни, или да взематъ мотика и да отидатъ нѣкѫде да копаятъ. — Ама рѫцетѣ имъ щѣли да се развалятъ, да огрубѣятъ. — Ще копаете по малко, постепенно ще привиквате на тази работа. Ако чувството на приятелство не е развито у нѣкого, той трѣбва да потърси човѣкъ, у когото този центъръ е добре развитъ, и да дружи съ него. По този начинъ човѣкъ ще посещава всички центрове на мозъка си, ще ги изучава, ще ги развива. Знаете ли, запримѣръ, кой центъръ сте посетили тази вечеръ? — Не знаете. Както виждамъ, всички сте на различни мѣста въ мозъка си. Между всички мозъчни центрове има вѫтрешна връзка, тѣ взаимно се допълватъ. Има единъ центъръ въ мозъка, къмъ който всички останали се съсрѣдоточаватъ. Ако този центъръ въ човѣка не е развитъ, да привлѣче останалитѣ центрове къмъ себе си, всичкитѣ мисли и чувства въ човѣка ще бѫдатъ разхвърляни, разсѣяни, вследствие на което той нѣма да има резултати. Когато не се спазва това, въ мозъка на човѣка се натрупва излишна енергия, и той започва да обезсмисля нѣщата. Много ученици, студенти, следъ като свършатъ училище, казватъ: Защо ми е това знание? — Щомъ не знаятъ, какво да правятъ съ знанието, което сѫ придобили, нека отидатъ при Господа и поискатъ отъ Него работа. Богъ знае, какъ да впрегне тѣхнитѣ сили, знае, каква работа да имъ даде, да осмисли знанието. И четири факултета да сте свършили, Богъ ще ви каже да вземете мотика въ рѫка и да отидете въ еди-кое си село при единъ благочестивъ човѣкъ и да му предложите да ви научи да копаете. Този човѣкъ ще ви посрещне радостно, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и следъ това ще каже: Хайде, сега на работа! Като ви гледа, какъ копаете, ще ви се посмѣе малко, че при четири диплома сте толкова невежа въ копането, но ще започне да ви учи. Като свършите работата си, ще тръгнете за дома си. Тогава вие ще започнете да му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освенъ копането, нищо друго не знае. Щомъ стигнете въ дома на селянина, той ще ви покани да се нахраните. Ще ядете и ще се разговаряте приятелски. Той ще каже: Едно време и азъ имахъ четири диплома, но откакъ дойдохъ на лозето, научихъ много сѫществени нѣща, които по-рано не знаехъ. Сега и на васъ казвамъ: Следъ като сте учили шесть години въ школата и сте придобили много знания, ще вземете мотиката и ще отидете на лозето да се научите да копаете, да видите, какъ зрѣе гроздето, какъ превръща киселитѣ, горчивитѣ сокове въ сладки. Много нѣща знаете, но това, именно, не знаете: какъ гроздето превръща, преработва въ фабрикитѣ си киселитѣ сокове въ захарь, която ние употрѣбяваме. Христосъ взима лозата като символъ и казва: „Азъ съмъ истината лоза, а вие — прѫчкитѣ. Който яде и пие отъ мене, той има животъ въ себе си“. — Мѫчнотиитѣ въ живота на хората се дължатъ на това, че тѣ не търсятъ живота си отъ тази Лоза, но го търсятъ единъ отъ другъ. Вънъ отъ истината, вънъ отъ любовьта нѣма животъ. Казано е: „Богъ е Любовь, Богъ е Истина“. — Какъ да намѣримъ тази любовь, тази истина? Какъ да ги проявимъ въ себе си? — Докато Богъ не се прояви у васъ, вие никога не можете да проявите Неговата Любовь, Неговата Истина. Щомъ търсите тази любовь, пригответе мѣсто въ себе си, дето Богъ да обитава. — Какъ може да стане това? — Чрезъ добрия животъ. Живѣй добре, прави добро, ако искашъ Богъ да не ти стане врагъ. Българитѣ казватъ: „Направи добро, да намѣришъ зло.“ — Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човѣкъ добро, и да не е получилъ признателность. Това е въпросъ само на времето. Тъй щото, не можете да придобиете знание, добродетели, здраве, ако Богъ не се проявява въ васъ. Човѣкъ не може да има добри чувства и свѣтли мисли, ако Богъ не се проявява въ него. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако не е намѣрилъ истината. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ Си истината въ човѣка.“ Сега, въпросътъ е за личния животъ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, да се осигури, да се нареди, той да бѫде щастливъ и доволенъ. — Не е така. Вие трѣбва да знаете, че страданията на едного сѫ страдания на всички; страданията на всички, на множеството сѫ страдания на едного, на единицата. Следователно, не мислете, че лесно можете да придобиете свободата. Докато Богъ не започне да живѣе въ сърцата на всички хора, свѣтътъ никога нѣма да се поправи. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е изоставенъ отъ Бога, това подразбира, че той върви по свой пѫть. Щомъ се обърне къмъ Бога, Той нѣма да го остави. Затова е казано въ Писанието: „Не ходете по-своитѣ пѫтища!“ Какво се изисква отъ човѣка, а специално отъ ученика? — Да бѫде здравъ на физическия свѣтъ. Да бѫде чистъ въ духовния свѣтъ. Да бѫде справедливъ въ Божествения свѣтъ. Това сѫ три положения, тѣсно свързани помежду си. Каквото е здравето за физическия свѣтъ, такова нѣщо е чистотата за духовния свѣтъ и такова нѣщо е справедливостьта за Божествения свѣтъ. Следователно, за да бѫдешъ здравъ въ Божествения свѣтъ, за да те обичатъ тамъ, непременно трѣбва да бѫдешъ справедливъ. За да бѫдешъ справедливъ, трѣбва да имашъ истината въ себе си. Заради тази истина, именно, Богъ е възлюбилъ човѣка. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви, за да го възлюби Богъ. Другъ пѫть нѣма. По този пѫть сѫ минали всички велики хора; по този пѫть ще минете и вие. Нѣма по-великъ, по-обширенъ свѣтъ отъ свѣта на истината! Когато всичко въ свѣта изчезне, само истината остава вѣчно да сѫществува. Нищо не може да засегне истината. Единствениятъ свѣтъ, който никога не се разрушава, това е свѣтътъ на истината. Истината е Божественото начало въ насъ, което вѣчно живѣе. За да придобиете истината, вие трѣбва да пожертвувате своя личенъ животъ. Бѫдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. Не се сравнявайте единъ съ другъ, но гледайте всѣки день да сте придобили нѣщо; всѣки день трѣбва да има малъкъ придатъкъ въ растенето ви. Щомъ всѣки день пораствате по малко, ще знаете, че Богъ работи върху васъ. Достатъчно е съ малкия си пръстъ Богъ да бутне нѣкѫде, за да започне тамъ процеса на растенето. Обаче, натрупването не е растене. Нѣкоя мома иска да напълнѣе, да стане като месечина въ лицето. — Тази пълнота не е полезна. Това сѫ мазнини, отлагания, които всѣки човѣкъ трѣбва да избѣгва. И въ придобиването на знания пакъ има натрупвания. Сега, отъ всички се изисква работа — вѫтрешна и външна. Започнете да изучавате лекциитѣ отъ 1-та година и стремете се да прилагате. Безъ приложение никакъвъ успѣхъ не можете да имате. Нека всѣки самъ работи, да види, какъвъ резултатъ ще има въ продължение на една година. Първата работа, съ която трѣбва да започнете, е чистенето. Отъ ученика се изисква външна и вжтрешна чистота. Българинътъ пъкъ специално трѣбва да бѫде справедливъ. Това се изисква отъ цѣлия български народъ. Това се изисква и отъ ученицитѣ въ България. Много отъ ученицитѣ се съмняватъ, дали сѫ въ правия пѫть, или не. — Това лесно може да се опита. Ако сте въ правия пѫть, той ще ви изведе на спасителния брѣгъ. Ще знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа върху себе си, за развиване на своя умъ, на своето сърце и на своята воля. Само при това положение вие можете да разчитате на малки придобивки, на малки резултати. „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 31 августъ, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. Изпѣйте пѣсеньта; „Ще се развеселя“. Великото, красивото въ живота е човѣшкото съзнание, което съвременнитѣ хора наричатъ човѣщина. Човѣщината е онова благородно чувство, което свързва хората въ едно цѣло, като имъ посочва общъ идеалъ, къмъ който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремятъ. Въпрѣки всички разногласия, които повидимому изпѫкватъ, въ живота сѫществува вѫтрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могатъ да окапятъ, но дърветата ще продължаватъ своето развитие, и клонищата — своето разклоняване. Това показва, че въ природата сѫществува постояненъ вѫтрешенъ растежъ. Този вѫтрешенъ растежъ, този процесъ се забелязва и въ растителното, и въ животинското, и въ човѣшкото царства. Възъ основа на този процесъ ние говоримъ за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н. Вънъ отъ всички противоречия, вънъ отъ всички теории, които човѣшкиятъ умъ може да създаде, въ духа на човѣка сѫществува едно вѫтрешно единство. Дали човѣкъ приема нѣкакъвъ смисълъ на живота, или не, това остава на вторъ планъ. Това не прѣчи на изявлението на великитѣ закони, съ които работи живата разумна природа. Съ други думи казано: бащата нѣма да прекѫсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновникъ, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. Отъ доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане въ кѫщи, това говори, че то не разбира условията на живота. Много отъ съвременнитѣ учени и писатели искатъ да наложатъ своето вето на живата природа. Тѣ искатъ да подчинятъ природата на човѣшката воля. Казано е въ Писанието: „И благослови ги Богъ и рече имъ: Плодете се и множете се; и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята!“ Обаче, въ никоя свещена книга, въ никоя окултна книга не е казано, че човѣкъ трѣбва да подчини природата. Тази мисъль, именно, създаде въ правилното развитие на науката отклонение, което донесе редъ нещастия за съвременното човѣчество. Невъзможно е човѣкъ да наложи своитѣ възгледи на природата. Не е било и нѣма да бѫде времето, когато човѣкъ ще може да подчини природата на себе си. Да се мисли противното, това е слабость на свѣтскитѣ хора. У религиознитѣ хора срѣщаме друго заблуждение. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Господъ, кланятъ Му се, молятъ се, но щомъ ги сполети нещастие, мнозина отъ тѣхъ се разколебаватъ и казватъ: Защо дойдоха тѣзи нещастия до главата ни? Защо ни сполетѣха тия страдания? Нали Богъ е всесиленъ, всемогѫщъ, не можа ли да ни предпази отъ тѣхъ? — Тази е слабостьта на религиознитѣ хора. Щомъ се разколебае въ Бога, човѣкъ има възможность да се разколебае въ своитѣ ближни, въ своитѣ приятели, а най-после и въ себе си. И наистина, въ кого ще вѣрва човѣкъ, ако се разколебае въ Бога, въ ближния си и въ себе си? Докато човѣкъ живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, въ преходния свѣтъ, не може да му се вѣрва. Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре? Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който представя тънко вѫже, съ което не можете да извадите нито една кофа вода отъ кладенеца? Ако се опитате съ това вѫже да извадите вода отъ кладенеца, то непременно ще се скѫса. Колкото да настоява този човѣкъ да му вѣрвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вѣрвате. На какво основание ще му вѣрвате, щомъ вѫжето се кѫса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това вѫже да извадите вода отъ кладенеца и да полѣете съ нея цвѣтята и зеленчуцитѣ въ градината си, вашата работа е свършена Всички цвѣтя, всички зеленчуци ще протестиратъ и ще искатъ водица, да се освежатъ, да се нахранятъ. Ама вѫжето настоявало да му се вѣрва. То обещавало, че единъ день ще стане силно, здраво, ще издържа голѣми тежести. — Възможно е, но днесъ това вѫже е слабо и не може да се разчита на него. Днесъ положението на съвременния човѣкъ е подобно на положението на тънкото вѫже. Че ще стане нѣкога дебело, здраво вѫже, това е въпросъ на времето. Та когато се казва, че човѣкъ нѣкога ще стане добъръ, това е въпросъ на времето. Това трѣбва да се обоснове. Човѣкъ може да стане добъръ, но ако има за това условия въ себе си. Щомъ е разуменъ, той може да бѫде добъръ. Значи, добротата се обусловя отъ самия човѣкъ. Щомъ добрата, трудолюбивата домакиня може да тъче тънки нишки, тя ще може отъ тѣхъ да направи, колкото дебело вѫже иска. Следователно, разумната домакиня, или разумниятъ човѣкъ, изобщо, може да създаде въ себе си характеръ, може да си изработи такова вѣрую, което да почива на принципитѣ на великата Истина. Заблужденията на съвременнитѣ хора се дължатъ главно на три фактора. Единиятъ факторъ произтича отъ материалния погледъ на хората за живота. Тѣ разглеждатъ живота отъ гледището на стомаха. За стомаха, за чървата сѫ важни храната, соковетѣ и водата. Това, обаче, не представя проява на цѣлокупния човѣкъ. И при това положение човѣкъ е пакъ недоволенъ, търси нѣщо друго и казва: Има нѣщо, което ми недостига. И той започва да търси приятель, когото да обича, съ когото да се разговаря, да общува. Този приятель ще задоволи неговитѣ чувства, неговото сърце. Така, именно, се създава дома. Следъ като създаде дома, като възпита и изхрани своитѣ деца, човѣкъ пакъ усѣща една празнина, вижда, че още нѣщо му недостига. Той иска да даде духовна храна на своитѣ деца, да съдействува за развитието на тѣхнитѣ умове, да ги запознае съ законитѣ на великата природа. И да постигне това, човѣкъ пакъ усѣща известна празнина въ себе си, разбира, че още нѣщо му недостига. Следователно, тази празнина въ човѣка постоянно сѫществува: тъкмо постигне нѣщо, другъ стремежъ се създаде. Стремежътъ въ човѣка постепенно се усилва и разширява, както се усилва въ него желанието за по-голѣма, за по-силна свѣтлина. Днесъ повечето хора си служатъ съ електрическа свѣтлина; ако ги върнете години назадъ, когато сѫ си служили съ газово освѣтление, тѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Сега и вие се радвате на приятната електрическа свѣтлина. Сѫществува единъ законъ, който опредѣля действието на живитѣ сили въ природата. Възъ основа на този законъ, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие се опредѣлятъ отъ степеньта на живата свѣтлина въ човѣка. Подъ думата жива свѣтлина разбирамъ свѣтлина безъ прекѫсване. Свѣтлина, която се прекѫсва, показва, че е отъ физически произходъ. Тази свѣтлина ту се явява, ту изчезва. Тя има две фази, две страни: външна, т. е. обективенъ, външенъ свѣтъ и вѫтрешна, т. е. субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Тъй щото, тритѣ фактора, които могатъ да поставятъ човѣка въ заблуждения, това сѫ тритѣ свѣта: физически, сърдеченъ и умственъ. Ако разглежда нѣщата само отъ гледището на физическия свѣтъ, човѣкъ ще се натъкне на единъ родъ заблуждения; ако ги разглежда само отъ гледището на сърдечния свѣтъ, той ще се натъкне на другъ родъ заблуждения; и най-после, ако ги разглежда само отъ гледището на умствения свѣтъ, той ще се натъкне на трети родъ заблуждения. За да не изпадне нито въ една отъ тия категории заблуждения, човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата едновременно и отъ тритѣ свѣта. Всички велики хора, които сѫ живѣли въ миналото, които живѣятъ и сега, сѫ познавали живота отъ тритѣ гледища, познавали сѫ законитѣ, които го управляватъ, и затова сѫ могли да изкажатъ велики истини. Въ материалистичнитѣ епохи на живота, хората сѫ подържали и подържатъ, че всичко е материя. — Материята сѫществува, но всичко не произтича отъ материята. Материята е само единъ отъ факторитѣ, едно отъ условията да се прояви живота. За да се прояви каква да е форма въ свѣта, необходима е материя, субстанция, съ която да се облѣкатъ живитѣ сили. Тѣлото, както и външнитѣ и вѫтрешнитѣ му органи, представя материалната страна на силитѣ на човѣшкия мозъкъ. Следователно, дробоветѣ, стомахътъ, мускулитѣ, костната, нервната и всички останали системи представятъ величествена инсталация, чрезъ която се проявява човѣшката интелигентность. Благодарение на интелигентностьта, която сѫществува въ природата, ставатъ постоянни корекции и подобрения въ човѣшкия организъмъ. Мозъцитѣ на различнитѣ хора сѫ различно инсталирани: едни отъ тѣхъ иматъ повече гънки, а други — по-малко; мозъцитѣ се различаватъ и въ качествено, и въ количествено отношение. Вследствие на това и различнитѣ центрове въ човѣшкия мозъкъ не сѫ еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други — по-слабо. У едни хора е по-силно развитъ центъра за причинностьта, у други — по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човѣкъ, всичко това се дължи на ония труженици въ миналото и сега, които постоянно и непрекѫснато сѫ работили и работятъ като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тѣхната работа е допринесла и допринася много нѣщо за повдигането на човѣшката душа. Велика е човѣшката душа! Тя носи въ себе си, въ своето развитие, постиженията на цѣлото човѣчество. Ученитѣ, както и Учителитѣ, наричатъ тази душа „майка на човѣчеството“. Трѣбва ли следъ всичко това човѣкъ да не оценява великитѣ блага, които му се даватъ? Ако посетите нѣкой културенъ градъ, или даже най-организираното общество, ще забележите сѫществуването на вѫтрешенъ анахрониѣъмъ, вѫтрешно различие между хората. Това се дължи на отсѫтствие на съзнание между тѣхъ, че сѫ братя, че принадлежатъ на единъ голѣмъ, великъ родъ. Макаръ че днесъ се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени въ човѣшкитѣ души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умоветѣ на хората. И богати, и сиромаси не вѣрватъ още, че сѫ братя. И религиозни, и свѣтски сѫщо не вѣрватъ още въ братството. Като вѣрва въ Бога, религиозниятъ мисли, че ще отиде на небето, а свѣтскиятъ, невѣрващиятъ — въ ада. Въ това отношение хората раздѣлятъ живота на полюси. Обаче, адътъ и раятъ не сѫ нищо друго, освенъ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце. Тѣ опредѣлятъ свободата на човѣшкия духъ. Значи, адътъ и раятъ сѫществуватъ на земята. Когато кѫщата на човѣка е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е въ рая; когато е добре облѣченъ, нахраненъ и задоволенъ, той е въ рая; когато сърцето му отъ нищо не се смущава, а умътъ му е просветенъ, той е въ рая; когато е здравъ и спокоенъ, човѣкъ е пакъ въ рая. Нѣма ли подслонъ, гладенъ ли е, боленъ ли е, сиромахъ ли е, въ лишения ли е, човѣкъ е въ ада; смутено ли е сърцето му, помраченъ ли е умътъ му, човѣкъ е пакъ въ ада. Какъвъ по-грозенъ адъ, какъвъ по-страшенъ пъкълъ отъ този? Може да има нѣкѫде и другъ адъ, но човѣчеството е влѣзло вече въ ада на земята, и сега трѣбва да работи, да излѣзе оттамъ, да стѫпи на повърхностьта на земята. На умнитѣ, на добритѣ хора въ свѣта е дадена задача да изпѫдятъ всички хора отъ ада, да ги изпратятъ вънъ и да затворятъ следъ тѣхъ вратата на ада, да не може никой да влиза вѫтре. Хората сами сѫ отворили вратата на ада и сами трѣбва да я затворятъ. Ако изкопаете дупка на пѫтя, въ нея може да падне и грѣшниятъ, и праведниятъ. Засипете дупката, никой да не пада въ нея. Въ Америка нѣкѫде експлоатирали една рудница. Около нея била изкопана голѣма дупка, дълбока 500 метра. Едно благородно американско семейство, мѫжъ, жена, единствената имъ дъщеря и нейниятъ възлюбенъ, пѫтували съ кабриолетъ, и трѣбвало да минатъ покрай този рудникъ. Безъ да забележи, кочияшътъ налетѣлъ право въ дупката. Така цѣлото семейство намѣрило нещастието си въ тази дупка. Питамъ: кой е виновенъ за това нещастие? — Обществото. Онѣзи контрольори и надзиратели, които се грижатъ за пѫтищата, да сѫ въ пълна изправность, трѣбвало е да следятъ, да не оставятъ такива дупки, които нѣматъ особено предназначение. Щомъ нѣкѫде се отвори такава дупка, веднага трѣбва да се съобщи въ общината, да взематъ мѣрки за нейното затваряне. Като се отвори такава дупка нѣкѫде, много отъ съвременнитѣ хора се смѣятъ и казватъ: Ето, такова нѣщо е адътъ. Който съгрѣши, той трѣбва да знае, че ще опита дълбочината на тази дупка. — Лесно се говори за ада, но мѫчно се излиза оттамъ. Който влѣзе въ ада, той знае, какво нѣщо го чака. И следъ всичко това хората разискватъ върху въпроса, кой е създалъ ада, защо Господъ го е създалъ и т. н. Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ право, да разглеждатъ живота отъ гледището на разумностьта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че 99% отъ всички нѣща зависятъ отъ вѫтрешното разбиране на човѣка, а само едно на стотѣ зависи отъ природата. Отиватъ двама студенти при директора на едно отъ американскитѣ училища и казватъ: Господинъ директоре, двама отъ вашитѣ ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главитѣ. — Нѣма нищо, тѣ прибързали да свършатъ работата, която азъ трѣбваше да направя. Азъ трѣбваше да ги набия. Сега не остава нищо друго, освенъ да ги поздравите за голѣмото имъ геройство. Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказватъ. Нѣкой се наяде съ мѫчносмилаема храна, или съ консервирана риба, и цѣла нощь не може да спи, превива се отъ болки въ стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва: Господи, защо ми даде такава храна? — Кой е виновенъ за това? Въ коя научна книга е писано, че вечерь човѣкъ трѣбва да яде консервирана риба, или нѣкаква мѫчносмилаема храна? Никой ученъ, никой лѣкарь не препорѫчва вечерь да се яде консервирана риба, или каква да е трудносмилаема храна. Разумность се изисква отъ човѣка, за да изправи своя животъ. Всички говорятъ, че свѣтътъ трѣбва да се изправи. — Кой ще го изправи? — Само разумнитѣ хора могатъ да оправятъ свѣта. Въ този смисълъ всички хора сѫ пратени на земята за велика работа. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ изправянето на свѣта. Какъ ще стане това? Когато кажатъ на малкитѣ клончета, че сѫ създадени, за да развиятъ голѣмото дърво, да му дадатъ животъ, да покажатъ неговата бѫдеща слава, тѣ се очудватъ, не вѣрватъ въ тия думи. Тѣ не вѣрватъ, но фактъ е това. Листата и клончетата на дървото приематъ сокове отъ коренитѣ, задържатъ ги, преработватъ ги въ себе си и часть отъ тѣхъ пращатъ пакъ къмъ коренитѣ. По този начинъ става двойно течение на соковетѣ отдолу-нагоре и отгоре-надолу, въ резултатъ на което се развива цѣлото дърво, докато даде най-после своя плодъ. Щомъ изчезнатъ листата, клончетата и цвѣтоветѣ, съ тѣхъ заедно изчезва и цѣлото дърво. Следователно, цѣлото човѣчество представя великото дърво на живота, великата всемирна душа, а всѣки разуменъ човѣкъ е листъ, клонче или цвѣтъ отъ това дърво. Всѣки е поставенъ точно на своето мѣсто. Тази е правата, истинската философия на живота. Ако приемемъ, че животътъ е непреривенъ, ние подържаме идеята за безсмъртието. Безсмъртието сѫществува въ тази велика душа, въ това велико дърво на живота, както и въ неговитѣ удове: листа, корени и клончета. Листата на това велико дърво никога не окапватъ Мнозина искатъ да видятъ това велико дърво, да се увѣрятъ въ неговото безсмъртие. — Ще дойде день, когато животътъ на земята ще мине въ по-висока фазa на развитие, и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри отъ него ще сѫществуватъ. Всѣки ще може да вземе въ рѫцетѣ си единъ отъ тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цѣлата растителность ще бѫде измѣнена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човѣшкото царства, навсѣкѫде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение сѫществува и въ самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освенъ природата. Само природата е въ състояние да изправи ония погрѣшки, които произтичатъ отъ нея. За да помогне на природата, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ нея; за тази цель той трѣбва да има въ себе си вѫтрешенъ идеалъ, вѫтрешенъ стимулъ за работа, за повдигане на своята душа. Този идеалъ може да бѫде личенъ, общественъ и най-после — общочовѣшки. Следователно, човѣкъ трѣбва да има най-малко три идеала: единъ на физическия свѣтъ, другъ — въ духовния свѣтъ, въ свѣта на сърцето, и трети — въ умствения свѣтъ. Това сѫ материални идеали. Никой не може да отрече сѫществуването на ума, на сърцето и на тѣлото. Що се отнася до другитѣ идеали — тия на духа и на душата, тѣхъ можемъ да оставимъ настрана. Чрезъ тѣзи три идеала човѣкъ развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законитѣ на разумната природа. Така той придобива знания, да манипулира съ природнитѣ закони. Всички хора се стремятъ къмъ знание. Тѣ не подозиратъ даже, че знанието е въ самитѣ тѣхъ. Ако наблюдавате животнитѣ, запримѣръ, ще видите, че когато нѣкое животно заболѣе, то само намира своя лѣкъ. Следъ дълго боледуване, у него се пробужда едно вѫтрешно чувство, нѣкакъвъ инстинктъ, съ помощьта на който самò намира тревитѣ, съ които може да се лѣкува. Това се забелязва и въ месояднитѣ, и въ тревопаснитѣ животни, даже и въ насѣкомитѣ. Сѫщото чувство се забелязва и въ човѣка. Оставете животното само на себе си, и то ще намѣри своя лѣкъ, ще намѣри методъ за своето лѣкуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило нѣкѫде въ България. За да не го смущава никой, то се скрило въ хамбара на своя господарь, дето прекарало цѣла седмица безъ ядене. Отъ време на време само лизало счупеното мѣсто. Кой научи това куче да пости? — Неговото вѫтрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашниятъ сокъ действувалъ добре върху крака и помагалъ за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракътъ му скоро зарасналъ. И съвременнитѣ лѣкари практикуватъ постъ при различнитѣ болести. Когато се яви нѣкаква рана въ организъма на човѣка, лѣкаритѣ препорѫчватъ абсолютенъ постъ. Отъ гладъ, отъ малко ядене хората не умиратъ; тѣ умиратъ отъ преяждане, отъ много ядене. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, какъ ще прекаратъ живота си. Ако нѣкой гладува 24 часа, той се уплашва и казва: Гладенъ ще умра! — Да, има възможность човѣкъ да умре гладенъ, но малка е тази възможность. Най-малката възможность да умре човѣкъ е, именно тази, да умре отъ гладъ. Защо? — Защото, докато между хората сѫществува вѫтрешна, съзнателна връзка на любовь, никой не може да умре отъ гладъ. Затова, обаче, се изисква будность на съзнанието. Докато има будни души въ свѣта, тѣ винаги ще бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на хората. Тѣ всѣкога ще иматъ желание и готовность да имъ помагатъ. Този законъ работи по цѣлия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да развива въ себе си благородното чувство на вѫтрешно единение съ всички живи, разумни сѫщества. Трѣбва да се създаде тѣсна вѫтрешна връзка между всички разумни сѫщества въ свѣта. Тази връзка не трѣбва да бѫде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаятъ повдигането на човѣчеството, които работятъ и се жертвуватъ за него. Само по този начинъ тѣ могатъ да прилагатъ ония закони, споредъ които благата на природата се разпредѣлятъ правилно, въ зависимость отъ степеньта на развитието на всѣко живо сѫщество. Само така ще може всѣки да използува своя стремежъ къмъ свобода, къмъ развитие. Като говоря за развитието на човѣка, имамъ предъ видъ неговата вѣра. Развитието на човѣка се обусловя отъ степеньта на неговата любовь, отъ неговото умствено развитие. Ако е съ слабо развитъ умъ, той ще си създаде и съответенъ животъ. Какъвъ ще бѫде онзи човѣкъ, въ сърцето на когото отсѫжтствува любовьта? — Той ще бѫде жестокъ — нищо повече. Какъ ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Какъ ще накарате съвременнитѣ хора да не екзекутиратъ човѣка, щомъ тѣ сѫ убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, тѣ ще изпратятъ виновния на онзи свѣтъ. Де е културата на съвременнитѣ хора? Днесъ, по всички краища на свѣта, има хора, които протестиратъ противъ екзекуцията, но не е дошло още времето на великитѣ държавници, на хората съ велики и широки умове, съ благородни и възвишени сърца, които да разрешаватъ въпроситѣ по свобода, по велико съзнание. На много отъ съвременнитѣ държавници съзнанието е въ тъмнина, въ мракъ. Сърцата имъ сѫ като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но сѫщевременно — и нейното нещастие. Бисмаркъ не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртьта ражда смърть. И съвременнитѣ хора не разбиратъ още този законъ. И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбокъ вѫтрешенъ принципъ — на дълбоко вѫтрешно единение: да желаешъ доброто на другитѣ хора, както на себе си; да желаешъ успѣха на ближнитѣ си, както на себе си. Това значи да сѫществува между хората вѫтрешна разумна връзка. Само при сѫществуването на тази връзка, вие ще съзнаете, че въ много отношения всички хора по цѣлия свѣтъ мислятъ, чувствуватъ и действуватъ еднакво. Щомъ съзнавате тази връзка между хората, ако сте пѫтникъ и останете безъ хлѣбъ, който да ви срещне, ще бѫде готовъ да раздѣли хлѣба си съ васъ. Ако сте ученикъ и нѣмате книги, той ще ви услужи съ своитѣ. Той нѣма да учи заради васъ, но ще ви помага. Ето защо, по силата на единството, което сѫществува между хората, всички общества и народи трѣбва да се обединяватъ, но не да се раздѣлятъ. Въ природата дѣление не сѫществува. Дѣлението е разцѣпление, отклонение отъ цѣлото. Мисъльта, която сега искамъ да оставя, е не само да слушате, но и да прилагате. Каквото приложите презъ годината, това е важно за васъ. То е вашиятъ капиталъ. Търговецътъ се ползува само отъ онзи капиталъ, който се пуща въ обръщение. Земедѣлецътъ се ползува само отъ онази земя, която се обработва и дава плодове. Човѣкъ може да има много енергии, но само онази ще го ползува, която се прилага въ работа. Само онази мисъль, само онова чувство и само онази постѫпка опредѣлятъ сѫществуването на човѣка, които иматъ приложение въ живота му. Силитѣ, които човѣкъ съзнателно прилага въ живота си, го опредѣлятъ като човѣкъ, като разумно сѫщество. Следователно, желая ви да приложите въ живота си поне часть отъ всичко това, което сте чули и разбрали сега. То съставя истинската наука. Сега, отъ всички хора се изисква работа. Мнозина мислятъ, че могатъ да отложатъ работата си за въ бѫдеще. — Да отлагате нѣщата въ бѫдеще, то е все едно да казвате, както нѣкои казватъ, че свѣтътъ ще се подобри въ бѫдеще. — Ако очаквате човѣчеството да се подобри въ бѫдеще, това е въпросъ на друга йерархия. Вие предоставяте тази работа на сѫщества по-разумни отъ васъ. И това е добро, но всѣки човѣкъ трѣбва да приложи нѣщо отъ себе си за подобрение на човѣчеството. Богъ самъ може да оправи човѣчеството, да подобри свѣта, за което има свой планъ, но въ тази работа Той оставя дѣлъ и за човѣка. Щомъ започне да работи чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърце и чрезъ своята воля, човѣкъ се свързва съ по-велики отъ себе си сѫщества, повдига се на тѣхния уровенъ, а съ това заедно и съзнанието му се разширява. Сѫщото нѣщо става и между културнитѣ хора въ Франция, Германия, Англия, Америка и т. н. Тѣ се намиратъ помежду си въ тѣсна вѫтрешна връзка: кореспондиратъ си, разговарятъ се — подържатъ известни отношения. Единъ день всички хора ще се свържатъ и взаимно ще си помагатъ. Било е време, когато отдѣлнитѣ хора, общества и народи не сѫ били свързани помежду си, но сега вече всички чувствуватъ, че сѫ членове на едно Велико цѣло. Това Велико цѣло наричаме Всемирна душа, Козмическо съзнание, което е важенъ факторъ въ свѣта. Къмъ това съзнание се стреми днесъ цѣлото човѣчество. Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човѣка, но тъй нареченото Велико Козмическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на единъ домъ, да работятъ заедно и да се разбиратъ. Това не е утопия, не е химера, но е нѣщо реално. Съ какво се занимава човѣкъ, какъвъ занаятъ има, това не може да го спъва въ реализирането на неговитѣ стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човѣкъ, това не може да го спъва въ неговия великъ идеалъ. Великиятъ идеалъ включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. Ако земедѣлецътъ носи великъ идеалъ въ душата си, трудътъ му ще бѫде достоенъ и благословенъ. И тогава, ако той засѣе само десеть декара земя, ще има плодоветѣ на сто декара. Той ще употрѣбява малко трудъ, но ще има голѣмо изобилие и свободно време за почивка и за духовна работа. Съвременнитѣ хора казватъ, че трѣбва да работятъ много, за да изкарватъ повече храна. — Споредъ мене, човѣкъ не трѣбва да яде много. Той се нуждае отъ малко храна, която трѣбва добре да се смели, да не оставатъ никакви излишъци въ стомаха. Храната трѣбва да се смила напълно, да не оставатъ излишъци; така сѫщо и горенето на тѣлата трѣбва да става пълно, да не се отдѣлятъ излишни, вредни газове. И наистина, ако човѣкъ може да извади всичката енергия отъ житото, съ сто грама жито той би могълъ да подържа живота си цѣла седмица. А колко пѫти по сто грама жито консумира днесъ човѣкъ въ продължение на цѣла седмица! При това, колко малко енергия консумира човѣкъ отъ храната, която възприема въ себе си! Като погледнете съвременния човѣкъ, ще видите, че той има изобилно венозна кръвь, поритѣ му сѫ запушени, вследствие на което се раждатъ редъ болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голѣмото неразбиране между хората, на голѣмото лакомство. Като ядатъ, всички бързатъ, вследствие на което храната имъ не може правилно да се смила. Въпрѣки това, слушалъ съмъ да казватъ: Като ядешъ, ушитѣ ти трѣбва да пукатъ. — Не зная, какъвъ смисълъ има въ пукането на ушитѣ. Напротивъ, когато яде, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ, да седне предъ трапезата тихъ и спокоенъ и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цѣлъ часъ — нѣма защо да бърза. Нѣкой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди кой си го чакалъ отвънъ. Питамъ: може ли човѣкъ да бѫде здравъ при такова бързане? Не само това, но следъ като се наяде съ топла, гореща пражола, ще си зарѫча студено вино, току що извадено отъ леда. Който постѫпва така, той ще се намѣри въ положението на нѣкой си дѣдо Георги отъ Южна България, който ялъ топли, печени агнета и пилъ студено, ледено вино, докато единъ день заболѣлъ тежко отъ стомахъ. Лѣкаритѣ констатирали ракъ въ стомаха. Пъшкалъ, мѫчилъ се дѣдо Георги и си казвалъ: Ще ядешъ ли пакъ топло агнешко печено и отгоре вино студено? Боледувалъ дѣдо Георги 40-50 деня, и презъ това време употрѣбявалъ само чисто дървено масло. Като оздравѣлъ, не повторилъ вече сѫщата погрѣшка. Следователно, ще знаете, че нещастията въ живота ви се дължатъ на рѣзкитѣ промѣни, на които се подавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате въ голѣмо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхътъ, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нѣщо, и страхътъ дойде да ви напомни, че скръбьта ще ви посети. И вие се движите отъ изобилие въ недоимъкъ, отъ радость въ скръбь, отъ свѣтлина въ тъмнина. Тия смѣни се дължатъ на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човѣка. Днесъ се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и отъ сѣнката си. Ето защо, пазете се отъ страха, пазете се отъ умразата, пазете се отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, които създаватъ известни утайки, известни отрови въ организъма на човѣка. Отъ най-старо време и до днесъ още на хората се препорѫчва добъръ, чистъ животъ. Защо? — Да избегнатъ отровитѣ на живота. Казано е: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила; да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Значи, на всички хора се препорѫчва любовь. Защо? — Защото любовьта носи елексира на живота. Любовьта носи свѣтли мисли въ живота на човѣка и постоянно му нашепва: Не бой се, ще победишъ! Изгубишъ сто хиляди лева, тя казва; Не бой се, тия пари ще дойдатъ отъ друго мѣсто! Нѣкой вземе хлѣба ти, тя пакъ казва: Не бой се, отдругаде ще дойде новъ, прѣсенъ хлѣбъ! Който е взелъ твоя хлѣбъ, нека сладко го яде. Да ти даде Богъ здраве и животъ, всичко ще дойде на мѣстото си. Азъ съмъ виждалъ, какъ селяни постѫпватъ съ кучетата си на нивата. Вземе той торба съ хлѣбъ отъ дома си и тръгне на нивата. Започва да оре, и туря торбата на земята. Кучето подушва хлѣба, задига го и бѣга. Добриятъ селянинъ поглежда къмъ хлѣба и казва: Нѣма нищо, отъ мене да замине! Азъ не трѣбваше да оставямъ торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хлѣбъ е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами азъ какъ ще покажа своята човѣщина? Да е жива жена ми, да ме поживи Богъ, ще работя, и хлѣбътъ пакъ ще дойде. — Това наричамъ права философия на живота. Има селяни, които се сърдятъ, биятъ, гонятъ кучето, ако си позволи да грабне хлѣба отъ торбата. Питамъ: какво ще правите тогава, като дойдатъ нещастията въ живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на еднитѣ, и на другитѣ човѣкъ трѣбва да гледа съ трезвъ умъ, съ свѣтълъ погледъ. Истинскиятъ човѣкъ се познава при неблагоприятнитѣ условия на живота, а не при благоприятнитѣ. Вѣрата на човѣка се изпитва при най-голѣмитѣ противоречия. Здравиятъ параходъ не се изпитва на брѣга на океана, на пристанището, но всрѣдъ голѣмитѣ вълни, всрѣдъ буритѣ и ураганитѣ, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при траскане. И най-после, когато този параходъ премине отъ единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, безъ да е загубилъ нито единъ матросъ, нито единъ пѫтникъ, той заслужава похвала. Голѣмъ юнакъ е този параходъ. Казвамъ: такъвъ параходъ представя и всѣки човѣкъ отдѣлно. Той е пуснатъ въ великия океанъ — живота, всрѣдъ буритѣ и вълнитѣ да се изпита, да се кали. И ако той, като този параходъ, съ своитѣ велики мисли, чувства и постѫпки, може да извърви своя пѫть, отъ единия до другия край на океана, и здравъ се върне на пристанището си, той заслужава похвала като великъ герой, като голѣмъ юнакъ. Когато дойдатъ голѣмитѣ изпитания и мѫчнотии въ живота, човѣкъ трѣбва да има поне единъ добъръ приятель, който да му каже: Дръжъ се! Не се плаши, ти ще устоишъ. Затова отъ всички се изисква едно солидно вѣрую, а не суевѣрие. Всички трѣбва да имате такова вѣрую, което да почива на основата на свѣтълъ умъ, на благородно сърце, на вѫтрешни и красиви стремежи. При това положение само човѣкъ може да направи връзка, контактъ между ума, сърцето и волята си, да влѣзе въ общение съ всички добри, разумни хора, които да образуватъ помежду си общество, основано на братство, на хармониченъ редъ и порядъкъ. Какво правятъ сегашнитѣ хора? — Тѣ постоянно запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, защо животътъ се проявява по тоя начинъ и т. н. На тѣзи въпроси можемъ да дадемъ отговоритѣ на великитѣ хора. Тѣ казватъ: За да си отговорите на тѣзи въпроси, първо трѣбва да намѣрите пѫтя, начина, по който животътъ може да се изправи. — Каквото сѫ говорили въ миналото, каквото говорятъ въ бѫдеще, всичко това произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Защо? — Защото свѣтлината произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Дали свѣтлината иде отъ газена лампа, отъ огънь, или отъ електрическа крушка, тя иде все отъ единъ и сѫщъ източникъ — отъ слънцето. Ако слънцето изчезне, никаква свѣтлина не би сѫществувала, никакъвъ животъ не би имало на земята. Значи, щомъ сѫществува свѣтлина въ нашия умъ, сѫществува свѣтлина и въ свѣта. Сѫществува мисъль въ нашия умъ, сѫществува Богъ и въ свѣта. Ние правимъ заключение отъ себе си, като излизаме отъ частното къмъ общото, а понѣкога вървимъ и по обратенъ пѫть — отъ общото къмъ частното. Тѣзи методи виждаме навсѣкѫде въ природата. Когато слънцето, т. е. цѣлото залѣзе, веднага се запалватъ безброй огньове и свѣтлини. Щомъ слънцето, или цѣлото изгрѣе, всички огньове и свѣтлини загасватъ. Значи, когато общото говори, частното мълчи; когато частното говори, общото мълчи. Казано е въ Господнята молитва: „Отче нашъ, Който си на небето“. — Защо е казано „който си на небето“, а не — „който си на земята“? — Защото Отецъ, Баща има само на небето. На земята нѣма никакъвъ Отецъ, никакъвъ Баща. Ако имаше такъвъ Баща на земята, хората нѣмаше да се биятъ помежду си. Кога се биятъ децата? — Когато бащата не е въ кѫщи. Щомъ бащата е въ кѫщи, децата сѫ мирни, кротки. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Кога хората сѫ лоши?— Когато баща имъ не е у тѣхъ. — Кога хората сѫ добри? — Когато баща имъ е у тѣхъ. — Кога ученицитѣ мислятъ? — Когато учительтъ имъ е между тѣхъ. Той предава своята лекция, а ученицитѣ слушатъ, мислятъ. Когато учительтъ не е между ученицитѣ си, тѣ нищо не знаятъ. Когато учительтъ влѣзе въ класъ, ученицитѣ научаватъ всичко. Следователно, когато казваме, че сѫществува религия въ свѣта, тази религия трѣбва да се обоснове на велика идея, която да хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората. Религията не трѣбва да хвърля сѣнка въ умоветѣ на хората, нито да имъ туря юларъ. Религията има за цель да създаде връзка между умоветѣ и сърцата на хората, да имъ даде новъ потикъ, нови стремежи. Христосъ е изразилъ тази идея въ стиха: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ“. На друго мѣсто Той казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Ако говоря съ ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. Сега, желая ви, отъ всичко онова, което чухте, да се постараете, отъ дълбочината на вашия умъ и на вашето сърце, да изразите доброто и възвишеното у васъ и да го впрегнете на работа презъ годината. Поздравявамъ ви сега съ работата, която ще започнете и която нѣма край. Ние сме се събрали на съборъ, не както хората обикновено се събиратъ, но за работа, която ще трае не дни или месеци, но години, десетки и стотици години — работа, която има начало, нѣма край. Тази работа има велико бѫдеще, и затова се изискватъ общи усилия на човѣшкитѣ души. И тъй, пожелавамъ ви тази година да свършите поне една часть отъ предвидената ви работа, като извадите нѣщо отъ скритото съкровище на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата душа и го приложите въ живота си. Само така ще придобиете вѫтрешна опитность, ценна за презъ цѣлия ви животъ. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Братство единство ние искаме". Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 1. Лекция оть Учителя, държана на 25 августъ, 1927 г. — VII. день на събора. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАБОТА НА ПРИРОДАТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“. Размишление. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ да бѫде идеалъ въ живота ви“? Богъ може ли да бѫде идеалъ? Отъ обективно гледище, какво разбирате подъ думата „идеалъ“? Отговорете на въпроса отъ гледището на живата природа, а не отъ това, какво хората мислятъ. Идеаль е гръцка дума. Идеалъ и идея е едно и сѫщо нѣщо. Идеитѣ произлизатъ отъ идеала. Идеята става идеалъ, когато се оформява, Идеята е форма на нѣщо, тя сама по себе си не е нѣщо живо. Нѣкой казва: Азъ имамъ нѣкаква идея. — Каква идея имашъ? — Да стана ученъ човѣкъ. — Какво отъ това, че ще станешъ ученъ човѣкъ? Нима свѣтътъ не е пъленъ съ учени хора? Каква е задачата на ученитѣ хора? Да изучаватъ, какъ се е създала земята? Нѣкои учени казватъ, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази голѣмина, която днесъ виждаме. Питамъ: тия учени присѫтствували ли сѫ при създаването на земята? Това, което тѣ казватъ за създаването на земята, сѫ научни предположения само. Тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, а могатъ и да не сѫ вѣрни. Досега не се е явила нито една научна теория, нито въ официалната наука, нито въ окултизма, която да обяснява точно, какъ е създадена и образувана земята. Мойсей, който билъ запознатъ съ египетската мѫдрость, пише въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земяга“. Знаете ли, какво означава думата „създаде“? Разбирате ли нейния дълбокъ смисълъ? Човѣкъ се интересува отъ създаването на земята, защото той е миналъ презъ всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървѣло паралелно съ развитието на човѣка. Ако земяга не представяше история на човѣшкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Богъ небето и земята“. Небето подразбира висшето начало въ човѣка. Земята — низшето начало въ човѣка. Човѣкъ се интересува отъ създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано съ неговото висше съзнание, съ неговия умъ. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, презъ какви мѣста сте минали, кой ви свали на земята, презъ коя врата сте минали и т. н. Въ пространството, презъ което минаватъ душитѣ, има единъ крѫгъ обширенъ, но твърдъ. Този крѫгъ има 12 врати. Когато нѣкоя душа трѣбва да слѣзе на земята, духоветѣ, които я носятъ, обикалятъ земята три пѫти, докато най-после минатъ презъ една отъ 12-тѣ врати. Всѣка врата опредѣля пѫтя, по който човѣкъ ще върви, като слѣзе на земята. Важно е, значи, презъ коя отъ тия 12 врати ще мине човѣкъ. Отъ голѣмо значение за човѣка е вратата, презъ която ще мине неговата душа. Ако по погрѣшка мине презъ вратата на животинското царство, той ще се въплъти въ нѣкаква животинска форма. Ако нѣкой се въплъти въ формата на заекъ, какво ще научи? Презъ цѣлъ животъ той ще остри ушитѣ си, ще се вслушва, ще бѫде на щрекъ, да не дойде отнѣкѫде нѣкаква опасность. Ето защо, и като слиза на земята, и като се качва на небето, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрѣшния пѫть, цѣлъ животъ ще плаща погрѣшката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човѣкъ да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но затова се изисква особена заслуга. Казва се за пророкъ Илия, че се е възнесълъ на небето съ огнена колесница. Но единъ бѣше пророкъ Илия. Никой другъ не отиде на небето съ колесница. Често окултниятъ ученикъ изпада въ положение да мисли, че много знае, а понѣкога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква отъ него: това, което днесъ знае, той трѣбва да постави за основа на бѫдещето знание. Вземете, напримѣръ, въпроса за вѣрата. Казано е за ученицитѣ Христови, че сѫ се обърнали къмъ Христа съ думитѣ: „Придай ни вѣра“. Това показва, че тѣ не сѫ знаели, какво въ сѫщность представя вѣрата. Вѣрата не е нѣщо механическо, което се дава; вѣрата е процесъ на растене, процесъ на развитие. Затова, именно, Христосъ уподобява вѣрата на синапово зърно, което се посажда въ земята, расте и се развива. Значи, и вѣрата, като синаповото зърно, расте въ човѣка. Изпитанията, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота на човѣка сѫ необходими, за да разклатятъ и уякчатъ неговата вѣра. Отъ гледището на съзнателния органически животъ, страданията иматъ за цель да уякчатъ, да засилятъ вѣрата на човѣка. Великитѣ, светитѣ хора сѫ имали силна вѣра и положителни знания, вследствие на което сѫ могли да изнесагъ всички изпитания и страдания въ своя животъ съ радость. Запитали единъ отъ древнитѣ адепти, какво нѣщо е Господъ, но вмѣсто отговоръ, той взелъ една керемида и я стисналъ: отгоре й излѣзълъ огънь, отдолу потекла вода, а въ срѣдата останала твърда. Съ това той искалъ да каже, че има три начина, чрезъ които може да се обясни, какво нѣщо е Господъ: чрезъ огънь, чрезъ вода и чрезъ твърдата материя. Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човѣшкото тѣло, което стискате, за да извадите отъ него огъня, т. е. мисъльта, и водата, т. е. живота. Огъньтъ, пламъкътъ излиза нагоре, водата изтича отдолу, а въ срѣдата остава твърдата материя — човѣкътъ. Обаче, въ физическо отношение, човѣшкото тѣло представя група отъ клетки. Тази аналогия на човѣка, на човѣшкото тѣло съ керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на човѣка да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, какъ се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на нѣкой индусъ да насади една семка отъ портокалъ и въ единъ часъ само да й въздействува съ мисъльта си, да я нака-ра да израсте, да цъвне и да върже плодъ, отколкото да обясни, какъ става това нѣщо. Съ силата на мисъльта си, той може да създаде цѣло растение, но не знае, какъ става това, не познава законитѣ, тайнитѣ на природата. Какво ще се ползувате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вѫтрешнитѣ закони, чрезъ които природата си служи? Днесъ ученитѣ по цѣлия свѣтъ се стремятъ, именно, къмъ това, да се домогнатъ до тайнитѣ на природата и да владѣятъ нейнитѣ сили. Днесъ всички хора иматъ желание изведнъжъ да станатъ учени, богати, силни, щастливи. Тѣ искатъ да придобиятъ всичко това въ единъ часъ, както нѣкои индуси могатъ въ единъ часъ да създадатъ цѣлъ портокалъ, или житенъ класъ отъ една семка само. Обаче, всѣки такъвъ плодъ е лишенъ отъ своята естествена сочность, сладость и вкусъ. Така израсналъ, плодътъ коренно се различава отъ онзи, който е образуванъ и развитъ чрезъ закона на вѣрата, т. е. чрезъ последователнитѣ процеси на растене, завързване и узрѣване. Всички Божесгвени процеси въ природата се извършватъ бавно, последователно. Всѣки плодъ, който се е образувалъ чрезъ силата на мисъльта, е лишенъ главно отъ своята хранителность, както и отъ усло вията за по-нататъшното му развитие. Вземете, напримѣръ, метода, до който съвременнитѣ учени сѫ дошли при изкуственото излупване на яйца. Днесъ могатъ, въ специални апарати, да се създаватъ по изкуственъ начинъ пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца, и пиленца ще има. Нѣма нужда вече отъ квачки. Обаче, отъ яйцата на тия излупени пиленца не могатъ да се излупватъ нови пиленца. Какво показва това? Това показва, че въ тия яйца липсва нѣщо сѫществено — животъ липсва. Казвамъ: природата не търпи бързитѣ процеси. Въ бързитѣ процеси всѣкога ставатъ погрѣшки. Често младитѣ бързатъ да изживѣятъ всичко. Тѣ казватъ: Да изживѣемъ всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Споредъ мене, да желае човѣкъ всичко да опита още въ младинитѣ си, това значи преждевременно да остарѣе. Човѣкъ трѣбва да остави нѣкои нѣща за по-късно, да не изпита всичко изведнъжъ, но да остане нѣщо, което да го интересува. Щомъ не се интересува отъ нищо, той е старъ. Колкото по-голѣмъ интересъ и любознателность има човѣкъ, толкова по-младъ е той. Колкото повече идеи има човѣкъ, толкова по-голѣма е възможностьта за продължаване на неговия животъ. Идеитѣ въ човѣка сѫ яйца, които предстоятъ на излупване. Разумниятъ човѣкъ излупва само толкова идеи, колкото храна има за тѣхъ. Ще кажате: Ами ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили? Азъ пъкъ ще ви запитамъ: Като мислите, че за времето, презъ което сте работили, е трѣбвало да придобиете много нѣщо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята, и кой ви е пратилъ? Вие сами ли дойдохте, или Богъ ви прати? Казвате, че всичко чрезъ Него стана. — Ако, наистина, е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарьтъ го билъ? Защо ограбениятъ се оплаква, че го обрали? Нека всѣки, който страда, каже, че всичко чрезъ Него стана, и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихътъ: „Всичко чрезъ Него стана“, се отнася до висшето въ човѣка, което дава потикъ, разширяване на човѣшката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрезъ Него ставатъ, но конечнитѣ, временнитѣ не ставатъ чрезъ Него. Въ конечнитѣ работи Богъ не взима никакво участие. Че е така, виждаме отъ това, че самъ Богъ се чуди за всички ония думи, които пророцитѣ изнасятъ като Божии. Богъ говори чрезъ пророцитѣ, но не всичко, което тѣ говорятъ, е все отъ Бога казано. Като се намѣрилъ въ голѣми противоречия, единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка?“ На друго мѣсто сѫщиятъ пророкъ казва: „Господи, защо ме излъга?“ Пророкътъ искалъ да каже друго нѣщо, но несполучливо превели думитѣ му. Той искалъ да каже: Господи, въ усърдието си да Ти служа, азъ се излъгахъ и опозорихъ името Ти. Значи, самъ пророкътъ не е предалъ точно мисъльта си, вследствие на което е внесълъ известно заблуждение въ умоветѣ на хората. Ето защо, когато нѣкой казва, че всичко е отъ Бога, съ това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човѣкъ върши на своя глава, не е отъ Бога, и лесно може да се изправи. Методитѣ за изправяне на погрѣшкитѣ, на престѫпленията, се намиратъ въ рѫцетѣ на човѣка. Когато нивата на земедѣлеца не даде своитѣ плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде въ гората, да чака пѫтници да ги обира. Да, но това не е отъ Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човѣшки умъ. Отъ всички хора се иска права мисъль. Когато нѣкой съжалява, че влѣзълъ въ духовния пѫть, това показва, че той ималъ нѣкаква користолюбива мисъль, да спечели много нѣщо. Преди всичко, никой никого не е канилъ въ дадено общество. Ученикътъ самъ отива на училище, студентътъ самъ се записва въ университета. Нито учителитѣ, нито професоритѣ заставятъ на сила ученицитѣ си да следватъ училище или университетъ. — Ама не сме придобили много. - Това зависи отъ самитѣ васъ. Има причини, заради които невидимиятъ свѣтъ не ви дава онѣзи начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има нѣща, които природата е затворила съ деветь ключа и ги пази най-ревностно отъ своитѣ неразумни деца. Какъвъ окултенъ ученикъ може да бѫде онзи, който, за нищо и никакво, се гнѣви и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидятъ взаимно, тѣ не търсятъ нито сѫдъ, нито защита отъ нѣкого, но се набиватъ, а следъ това си подаватъ рѫка, сбогуватъ се и си заминаватъ. Какъ постѫпватъ окултнитѣ ученици при подобни случаи? Като кажатъ една обидна дума на нѣкой ученикъ, той разправя на всички около себе си, че го обидили. — Това не е ученикъ. Такъвъ ученикъ трѣбва да се изключи отъ Школата. Едно трѣбва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щомъ е така, той не трѣбва да се обижда отъ истината. Отъ това гледище, като служи на Бога, на истината, човѣкъ ще бѫде полезенъ и на себе си, и на другитѣ. Законътъ е такъвъ. Не може човѣкъ да прави опити съ другитѣ, ако не е правилъ съ себе си. Нѣкой проповѣдвалъ на единъ свой приятель, че трѣбва да служи на Бога. Приятельтъ му билъ шивачъ. Още на другия день той затворилъ дюкяна си и тръгналъ отъ градъ въ градъ да проповѣдва Словото Божие безъ пари. Обаче, учительтъ му, който го съветвалъ да направи това, не могълъ да се реши да предприеме сѫщата работа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да е готовъ да направи всичко, каквото говори. За тази цель се изискватъ опити. Безъ опити никаква наука, никакви знания не се придобиватъ. Това, което ви говоря, се отнася за ония, които сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Колко души днесъ сѫ готови да отидатъ на кладата за Словото Божие, за новото учение? Колко души могатъ, като Хуса, да се качатъ на кладата и да изгорятъ за своитѣ убеждения? Обаче, трѣбва да знаете, че хората, коцто истински служатъ на новото учение, не изгарятъ, нито лъвове ги изяждатъ. Напримѣръ, тримата момци, за които се говори въ Стария Заветъ, бѣха хвърлени въ огнена пещь, но не изгорѣха. Пророкъ Данаилъ бѣше хвърленъ въ ровъ между лъвове, но тѣ не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бѣха тѣ. Сѫщото може да се каже и за окултния ученикъ: той нито изгаря, нито лъвове могатъ да го изядатъ. Ще дойде време, когато всѣки ще се постави на такъвъ изпитъ, да се провѣри, да опита себе си. Днесъ всички се тревожатъ, какъ ще прекаратъ живота си, какъ да се справятъ съ сиромашията си и т. н. Окултниятъ ученикъ не се смущава отъ тия нѣща, той има вѣра въ себе си, въ Първото Начало, и знае, че всичко може да преодолѣе. Казвамъ: безпокойствията на хората се дължатъ на отрицателни мисли въ тѣхъ, на външни влияния отъ лоши духове. Казано е въ Писанието: „Изучавайте духоветѣ“! Значи, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ мисли и чувства, да ги различава, да знае тѣхния произходъ и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своитѣ мисли и чувства, човѣкъ ще дойде до положение да разбира мислитѣ и чувствата и на другитѣ хора, и по този начинъ да се пази и отъ чуждитѣ влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срѣщате нѣкой човѣкъ, въодушевилъ се отъ нѣщо, иска да направи нѣкакво добро. На другия день го срѣщате, иска да направи нѣкакво зло. Вчера се повлиялъ отъ доброто, а днесъ — отъ злото. Сега, за да се предпазва отъ лошитѣ влияния, човѣкъ трѣбва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечерь, като си лѣга, човѣкъ трѣбва да се огради добре: кѫщата си, леглото си, тѣлото си, както и всички удове на организъма си. Това сѫ правили хората и отъ най-старитѣ времена, било съ молитви, било съ пѣсни. Днесъ вие си лѣгате и казвате формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь“. Ако любовьта е въ човѣка, той е разрешилъ всички въпроси. Сега, като ви говоря така, азъ нѣмамъ намѣрение да ви плаша, да ви изкарвамъ отъ релситѣ. Напротивъ, азъ искамъ да ви намѣстя на релситѣ. За тази цель, вие трѣбва да поставите въ ума си една основна, идейна мисъль и да се държите за нея. Щомъ имате такава мисъль въ ума си, ще знаете, че противоречията въ живота сѫ вънъ отъ Бога. Щомъ мислите така, всички напреднали, разумни сѫщества ще ви бѫдатъ въ услуга. И най-лошъ човѣкъ да сте, тѣ ще ви помогнатъ, ще ви извадятъ отъ всички мѫчения и страдания, на които се натъквате. Богъ разполага съ хиляди методи, чрезъ които може да помогне на всѣки човѣкъ. Трѣбва да бѫдете смѣли, отъ нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пѫтя си, не се безпокойте. Ще се качите на нѣкое дърво и ще се спасите отъ нея. — Ами, ако нѣма дърво? — Ще се качите на нѣкой голѣмъ камъкъ. — Ако и камъкъ нѣма наблизо? — Тогава, ако сте страхливъ, ще легнете на земята и ще се присторите на умрѣлъ. Обаче, това сѫ все методи за страхливцитѣ. Ако окултенъ ученикъ срещне мечка, той ще колѣничи на земята, ще повдигне очитѣ си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстѫпи настрана, понеже е срещнала човѣкъ, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молятъ. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете въ този моментъ, на лицето й ще забележите особенъ изразъ, нѣщо, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиознитѣ правятъ. Това е преживяване. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѫде религиозенъ, но духовенъ, да води животъ пъленъ съ вѫтрешни преживявания. И тъй, едно се иска отъ ученика — любовь къмъ Бога. Тази любовь трѣбва да бѫде непреривна и неизмѣнна, каквато е любовьта на Бога къмъ всички живи сѫщества. Любовьта къмъ хората може да се мѣни, да става по-гореща и по-студена, както огъньтъ, който може да се запалва и да изгасва. Човѣшкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето — никога. Човѣшката любовь може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и сѫща, непоколебима. Хората мислятъ, че каквито промѣни ставатъ съ малкитѣ поточета и рѣки, такива промѣни могатъ да ставатъ и съ извора. Не, изворътъ не се мѣни. Вследствие на кривитѣ и прибързани заключения на хората се създаватъ и противоречията въ тѣхния животъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не отговаря на любовьта. Дойдете ли до любовьта, всички противоречия изчезватъ. Божията Любовь изисква отъ хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание къмъ хората, той губи уважение и почитание и къмъ себе си. Щомъ изгуби уважение и почитание къмъ себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гнѣви, сърди или обижда, човѣкъ трѣбва да знае, че се намира предъ Божието лице, и Богъ всичко вижда. Казвамъ: стари и млади, всички трѣбва да имате страхопочитание къмъ Бога. Такъвъ човѣкъ ще бѫде смѣлъ, решителенъ, чистъ по душа и сърце. Той знае, кога и по какъвъ начинъ да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готовъ да изпълнява волята Божия на всѣко време и мѣсто. Не може да се помага на човѣкъ, умътъ на когото е пъленъ съ отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъвъ човѣкъ, невидимиятъ свѣтъ чака той да заспи и тогава да му изпрати помощьта си. Докато не забрави обидата си, човѣкъ не може да се лѣкува. Ако дървото е посадено на мѣсто, кой какъ мине покрай него, ще пожелае да го полѣе. Ако не е посѣто на мѣсто, това дърво ще изсъхне. То трѣбва да се премѣсти нѣкѫде, дето всички ще го виждатъ. Христосъ казва: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и въ огъня се хвърля“. Това не значи, че вие сте такива прѫчки, но ако дойде и до отрѣзването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, следъ като получавате отъ Бога хиляди блага, всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какво той е направилъ за Господа? Казано е въ Писанието: „Да просветнатъ лицата ви предъ человѣцитѣ, за да видятъ славата Божия“. Това се изисква отъ човѣка. Нѣкой казва, че иска да умре. — И това не е лошо, но смъртьта не разрешава въпроситѣ. Другъ пъкъ иска да живѣе. — И желанието за животъ не разрешава въпроситѣ. Който иска да умре, той иска да се освободи отъ страданията; който иска да живѣе, той иска да придобие нѣщо. Има смисълъ да умре човѣкъ, но ако може да премине отъ едно положение въ друго. Обаче, ако умре безъ да придобие нѣщо, тази смърть не е на мѣстото си. Тъй щото, не е въпросътъ човѣкъ да се лиши отъ живота си, но той трѣбва да дойде до сѫщественитѣ работи, да придобие истинската любовь и истинското знание. Много нѣща човѣкъ не е опиталъ и разбралъ, а трѣбва да ги опита. Можете ли да наречете животъ този на пияницата, на банкера или на търговеца? Животътъ подразбира ползуване на човѣка отъ всички блага, които могатъ да разширятъ и освободятъ душата му. Който разбира живота така, той е подобенъ на пеперуда, която ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ. Животътъ на окултния ученикъ, съ неговитѣ мисли и чувства, представя градина отъ разкошни цвѣтя, върху които хората, като пеперуди, събиратъ сладъкъ сокъ. На пролѣть тази градина е пълна съ всевъзможни цъвнали ароматни цвѣтя. Който опита соковетѣ на тия цвѣтя, той трѣбва да благодари за тѣхъ. Презъ есеньта тази градина е пъпна съ сладки, зрѣли плодове. Тѣ не сѫ за пеперудата. Тя трѣбва да махне хобота си, да се приближи до човѣка и въ този видъ да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще кѫса единъ следъ другъ плодоветѣ, ще се разговаря съ тѣхъ по братски и ще имъ благодари. Тия плодове представятъ съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Паритѣ не могатъ да бѫдатъ връзка. Знанието не може да бѫде връзка. Тѣ сѫ само условия. Само вѣчната Божия Любовь може да бѫде връзка между душитѣ. Само Божиятъ Духъ може да направлява душитѣ. Само Той знае, кога една душа трѣбва да влѣзе въ контактъ съ друга, за да могатъ и дветѣ взаимно да проявятъ енергиитѣ си. Така трѣбва да се групиратъ душитѣ по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявятъ своитѣ качества. Въ Божествения свѣтъ се групиратъ по десеть души; въ ангелския — по хиляда; въ човѣшкия свѣтъ — по сто души. Затова е казано: „Дето се събератъ двама или трима въ мое име, тамъ съмъ и азъ. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Едно трѣбва да знаете: докато вървите въ Божествения законъ, ще имате всичко въ изобилие. Щомъ се отклоните отъ този законъ, изворътъ на Божиитѣ блага пресъхва. Като ученици, вие трѣбва да научите закона на самопожертвуването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христосъ казва: „Безъ мене, безъ Любовьта Божия, нищо не можете да направите.“ Христосъ, единъ отъ Великитѣ Учители, казва за себе си: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа на Онзи, Който ме е пратилъ на земята“. Ако това се отнася за Христа, колко повече за васъ? Доколкото вѣрвате въ Бога и Го обичате, дотолкова и работитѣ ви ще се уреждатъ добре. Не е достатъчно временно само да се уредятъ работитѣ ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Богъ урежда работитѣ на човѣка, и като лѣга, и като става, и въ младини, и въ старини, той е доволенъ отъ живота си, всѣки день има по една малка придобивка. Казвате: Животътъ е непостояненъ, времененъ. — Не, истинскиятъ животъ се отличава съ спокойствие. Като лѣгашъ вечерь, да си спокоенъ, че всичкитѣ ти работи сѫ въ изправность и си готовъ да заминешъ, ако те повикатъ. Като ставашъ сутринь, пакъ да си доволенъ, че ще продължишъ работитѣ си отново. Вечерь ще приключвашъ, сутринь ще продължавашъ работитѣ си, и така ще проявявашъ Божията Любовь. Не се смущавайте отъ мисъльта, че сте между грѣшни хора на земята. Не е лесно да дойде единъ чистъ, възвишенъ духъ между хората. Нѣколко хиляди години трѣбваше хората да работятъ на земята, за да дойде Христосъ между тѣхъ. Не се слиза лесно на земята. И тъй, ако между васъ се явяватъ противоречия, вие тркбва да се ползувате отъ опитностьта на миналото. Вие трѣбва да бѫдете по смѣли, по-решителни отъ ученицитѣ на миналитѣ епохи. И между васъ ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напредъ. Това всички трѣбва да имате предъ видъ. Единъ день противоречията ще изчезнатъ, и вие ще влѣзете въ нова область на живота. Тогава езикътъ на хората ще бѫде по-красивъ, а мисъльта имъ — права, безъ никаква критика. Критиката не разрешава въпроситѣ. Знанието, разбирането на нѣщата изключва всѣкаква критика. Истинскиять музикантъ разбира отъ музиката; той схваща и най-тънкитѣ тонове. Добрата пѣвица различава тоноветѣ, правилни ли сѫ, или не. Като гледа подъ микроскопъ, истински учениятъ различава нѣщата въ най-малкитѣ имъ подробности. Може ли тукъ да става въпросъ за нѣкаква критика? Човѣкъ не трѣбва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползува, но ви спъва Сега ще ви дамъ една задача за разрешаване. Представете си, че предъ васъ, като млади, учени хора, свършили университетъ, дойдатъ една стара баба и единъ старъ дѣдо и ви питатъ, какво да правятъ сега, като краката имъ не държатъ вече, очитѣ имъ не виждатъ? Вие ще имъ кажете да вѣрватъ въ Господа. Тѣ, обаче, ще ви отговорятъ: Въ Господа вѣрвахме, но остарѣхме. Въ Господа вѣрвахме, но очитѣ ни отслабнаха, крака та ни не държатъ. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правимъ? Сега и азъ ви оставямъ съ тази задача, да видимъ, кой какъ ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатитѣ. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, тѣ ще ви бѫдатъ благодарни презъ цѣлия си животъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 20 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНИ СТРАНИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Сега ще ви задамъ следнитѣ въпроси: Защо хората се обезсърдчаватъ? Защо вѣрващитѣ се обезсърдчаватъ? Отъ геометрията знаете, че две страни, по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Сѫщото геометрическо положение имаме при зададенитѣ въпроси. Тѣ представятъ, именно, тритѣ прави линии, които сѫ равни помежду си. Ние само задаваме въпроса, защо човѣкъ се обезсърдчава; ние само констатираме факта, че нѣкой се е обезсърдчилъ, а защо се е обезсърдчилъ, коя е психологическата причина за това, не знаемъ. Търговецътъ кога се обезсърдчава? Търговецътъ се обезсърдчава, когато работитѣ му не вървятъ добре, когато малко или нищо не печели, когато губи вложенитѣ въ търговията си капитали и т. н. Значи, вѣрата му се е основавала на капитала. Ученикътъ се обезсърдчава, когато изгуби паметьта си и не може да помни това, което е училъ. Ами вѣрващиятъ защо се обезсърдчава? Той нали вѣрва въ Бога, нали казва, че Богъ е всесиленъ, всеблагъ, всемѫдъръ, всезнаещъ? Той нали казва, че животътъ му произлиза отъ Бога? Защо трѣбва тогава да се обезсърдчава? Въпрѣки това, виждате, че единъ день този човѣкъ се е обезсърдчилъ и казва: Дали сѫществува Богъ, или не сѫществува? Питамъ: коя е причината за неговото обезсърдчаване? Това не се случава само съ обикновенитѣ вѣрващи, но и съ напреднали ученици. Мнозина отъ васъ мислятъ, че като сѫ слушали толкова години да имъ се говори върху новитѣ положения на живота, че сѫ стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте въ предверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Напримѣръ, вие нишо още не знаете за отличителнитѣ чърти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Тѣ представятъ три крѫга на деятелность. Следователно, когато човѣкъ разрешава въпроситѣ отъ гледището на индивидуалното съзнание, изводътъ ще бѫде единъ; когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на общественото съзнание, изводътъ ще бѫде другъ; и най-после, когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на Божественото, т. е. на общочовѣшкото съзнание, изводътъ ще бѫде съвършено различенъ отъ изводитѣ на първитѣ две съзнания. Всички тия съзнания сѫ въ васъ, но вие трѣбва да ги развивате, да работите въ зависимость отъ тѣхъ. Иначе, ако живѣете само съ индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живѣе въ това съзнание, човѣкъ ще се чувствува като божество, отдѣлно отъ съзнанията на другитѣ хора. Хора, съ такова съзнание, представятъ пеперуди, които преждевременно сѫ се излупили. Но смърть очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и нѣма храна, която да подържа живота имъ. Докато живѣе въ индивидуалното съзнание, човѣкъ не може да проникне даже до другитѣ две съзнания, чиито крѫгове на деятелность сѫ по-широки, по-голѣми. Голѣмо заблуждение е да счита човѣкъ себе си за божество. Той не може и не трѣбва да играе ролята на божество. Ето защо, когато нѣкой счита, че е човѣкъ, че е християнинъ, той трѣбва добре да разграничава и разбира проявитѣ на тия три съзнания въ себе си и да постави всѣко отъ тѣхъ на своето мѣсто. Сега ще разгледаме отличителнитѣ чърти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна чърта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човѣкъ е много деликатенъ, много внимателенъ къмъ себе си. Той лесно се обижда и отъ себе си, и отъ другитѣ хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живѣе въ Божественото съзнание, никой човѣкъ, никое общество, никой народъ не е въ състояние да обиди човѣка. Човѣкъ съ пробудено Божествено съзнание, е любимецъ на всички. Тази е причината, задето всички хора, били тѣ християни, или езичници, обичатъ Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не сѫди. Всѣки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава презъ фазата на гѫсеница, човѣкъ гризе коравитѣ листа на дърветата, но щомъ се превърне въ пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щомъ стане пеперуда, човѣкъ престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си къмъ ароматнитѣ цвѣтове на това учение и смуче отъ тѣхъ сладъкъ сокъ. Христовото учение не е само за спасяване на душитѣ, но то има за цель да подобри живота на човѣка, да подобри и засили неговитѣ способности. Ако това учение не може да развие способноститѣ на човѣка, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия животъ, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всѣко учение, което заблуждава човѣка, не е право учение. Да се лъже човѣкъ, че обича Бога, че Му служи, а не върви въ Неговитѣ пѫтища, това е заблуждение. Преди нѣколко деня дойде при мене единъ господинъ да го лѣкувамъ и ми каза: Азъ съмъ благороденъ, добъръ човѣкъ, готовъ съмъ да дамъ цѣлото си имане, само да ме излѣкувате. — Мога да ви дамъ единъ естественъ методъ за лѣкуване. Ако го изпълните, както трѣбва, ще оздравѣете. — Да, но съ този методъ ще отиде много време. Азъ искамъ изведнъжъ да се излѣкувамъ. — Щомъ искате изведнъжъ да се излѣкувате, три условия се изискватъ за това: да раздадете всичкото си имаме на сиромаситѣ, да посветите цѣлия си животъ въ служене на Бога и да тръгнете съ торба въ рѫка да проповѣдвате Неговото учение. Като чу това, този човѣкъ се замисли и си отиде. Който не е готовъ да изпълни това, той трѣбва да е доволенъ на методитѣ, които природата му показва за лѣкуване. Ще вземе единъ отъ нейнитѣ методи и ще се лѣкува, макаръ и следъ години да има нѣкакъвъ резултатъ. Сѫщо така постѫпватъ и религиознитѣ. Тѣ искатъ да придобиятъ знания изведнъжъ. Питамъ: готови ли сте да посветите цѣлия си животъ на Бога? — Да, но ние имаме жени, деца, трѣбва да ги гледаме. — Ако мислите, че вие гледате женитѣ и децата си, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на васъ е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работа върши, понеже трѣбва да нарежда кѫща, да слугува на мѫжа и на децата си. Животътъ не седи въ тѣзи нѣща. Сьвременнитѣ хора сѫ нарушили сѫществения законъ, своитѣ прѣми отношения къмъ любовьта, мѫдростьта и истината, и мислятъ, че прѣмата имъ задача е да гледатъ мѫжъ и деца или, както мѫжътъ казва, че първо трѣбва да се грижи за дома. Ще кажете, че като служи на Бога, човѣкъ разваля семейния си животъ. — Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря, или единъ синъ, които да трептятъ за баща си, или за майка си, като за себе си. Единъ евангелски проповѣдникъ, нашъ познатъ, имаше две дъщери, които пазеше като зеницата на очитѣ си. После той влѣзе въ новото учение и ходѣше да проповѣдва. Една отъ дъщеритѣ често му казваше: Много си глупавъ, като ходишъ да проповѣдвашъ отъ градъ на градъ. Вижъ по-добре печели, една кѫща да ни направишъ, отколкото да си губишъ напразно времето. Бащата билъ глупавъ, а тя е умна! Възможно ли е това? Казвате, че хората на новото учение се екзалтирали. Не, хората на новото учение не трѣбва да се екзалтиратъ, но трѣбва да се вдъхновяватъ. Ония, които се екзалтиратъ, тѣ сѫ далечъ още отъ принципитѣ на новото учение. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре, моли се на Бога, казва: Азъ се помолихъ вече. — Помолилъ се веднъжъ, и всичко свършилъ. Не, изгрѣе ли слънцето веднъжъ, то никога не трѣбва да залѣзва. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Значи и като спи, човѣкъ пакъ трѣбва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добритѣ хора съзнанието всѣкога е будно. Непреривность на съзнанието се изисква отъ човѣка. И въ будно, и въ сънно състояние, той трѣбва да се моли, трѣбва добро да прави. Нѣкой се оплаква, че сънувалъ лоши сънища. — Нечисто е било съзнанието ти. — Какво да направя тогава? — Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си отъ лоши чувства и желания. Псалмопѣвецътъ казва: „Сърце чисто сътвори Ти въ мене, Боже“. Чисто съзнание, чисто сърце се изисква отъ човѣка. Това е велика наука, съ която всички хора трѣбва да се занимаватъ. За тази цель, любовьта трѣбва да се приложи въ живота. Любовьта зло не прави. Казвате: Какво нѣщо е любовьта? — Да обичашъ човѣка, това значи да вложишъ въ него такова нѣщо, съ което да го направишъ цененъ и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Какъвъ по-добъръ примѣръ за любовьта искате отъ направеното отъ насъ изворче? Това мѣсто, около рѣката, бѣше нечисто, диво, а съ изворчето се превърна въ рай. Тукъ се вложи труда на братя и сестри отъ любовь, и днесъ всѣки минувачъ спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичашъ човѣка, значи да събудишъ въ него това, съ което да се увеличатъ възможноститѣ на неговитѣ ценности, вложени отъ Бога. Когато обичаме Бога, и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на всѣкакви жертви заради Него. Мнозина казватъ, че обичатъ Бога, а често се обезсърдчаватъ. Причинитѣ за обезсърдченията на хората се дължатъ на това, че не могатъ да постигнатъ, каквото желаятъ. Единъ евангелистъ разправя една своя опитность за човѣшкото обезсърдчение. Дохожда при него единъ младъ момъкъ, който му казва: Братко, моля ти се, намирамъ се въ голѣмо затруднение, дошълъ съмъ до отчаяние; хайде да се помолимъ заедно, да ми се помогне. Евангелистътъ се моли, радва се, че единъ младъ човѣкъ е готовъ да се обърне къмъ Бога. Младиятъ момъкъ казвлъ: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Ако Богъ ми помогне, ще Му служа на вѣчни времена. Следъ десеть деня той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облекчихъ. Отишълъ си младиягъ момъкъ и повече не се върналъ. Каква била причината за неговото отчаяние? Той обичалъ една млада мома, влюбилъ се въ нея до полуда, и на всѣка цена искалъ да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че тя си имала възлюбенъ. Отчаянието му изчезнало, и той се примирилъ съ положението си. — Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е въ Писанието: „Добрата жена е даръ отъ Бога.“ Азъ прибавямъ къмъ този стихъ още нѣщо: Добриятъ синъ, добрата жена, добритѣ приятели сѫ даръ отъ Бога. Който обича Бога, той ще бѫде обиколенъ отъ добри хора: жена му, децата му, приятелитѣ му, познатитѣ му, всички ще бѫдатъ добри и внимателни къмъ него. На такъвъ човѣкъ имотътъ расте. Ако е земедѣлецъ, житото се подобрява, плодородието се увеличава. За всичко това, обаче, се иска знание, наука. Сега, като ученици на новото учение, вие трѣбва да възприемате новитѣ принципи на живота, че като рухне старото, да има за какво да се хванете. Стариятъ животъ ще се замѣни съ новъ, както животътъ на гѫсеницата се замѣства съ живота на пеперудата. Когато гѫсеницата разбере, че животътъ й се свършва, тя си приготвя пашкулъ, въ който се скрива, както Ной въ ковчега си. И вие, като гѫсеницата, ще влѣзете въ своя пашкулъ и ще се понесете по водата. Щомъ водата се намали, ще отворите вратата на своя ковчегъ и ще хвръкнете навънъ, както хвръкна гълѫбътъ отъ Ноевия ковчегъ. Казвамъ: потопъ иде въ свѣта! Не потопъ отъ вода, но потопъ отъ огънь. Всички ще видите този потопъ. Питамъ: ще можете ли тогава да излѣзете отъ своя пашкулъ? Който не е успѣлъ да се завие на пашкулъ, той ще се опърли отъ огъня, а нѣкои даже ще изгорятъ. Който има пашкулъ, той ще мине съ него по водата, както Ной съ своя ковчегъ. И като мине огъньтъ, той ще излѣзе отъ пащкула си и ще започне новия животъ, който носи истинскитѣ блага, истинскитѣ условия за добъръ животъ. Като излѣзе отъ ковчега, ще хвръкне въ въздуха, като пеперуда. Кой отъ васъ е ималъ тази опитность, да излѣзе отъ пашкула, да хвръкне свободно въ въздуха, като пеперуда, и да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ? Който нѣма тази опитность, той нищо не може да говори. Сега отъ всички се изисква да усилите вѣрата си. Това не значи, че нѣмате вѣра, но вѣрата ви е като тази на търговеца. Докато работитѣ на търговеца вървятъ, той се насърдчава; щомъ настане нѣкаква криза въ търговията му, той се обезсърдчава. Следователно, докато се обезсърдчава, човѣкъ се намира въ индивидуалното съзнание на своята личность. Докато ревностьта действува въ него, той живѣе въ общественото съзнание. Щомъ дойде въ него нѣкакъвъ импулсъ за великъ животъ, той влиза вече въ общочовѣшкото съзнание, въ което взиматъ участие всички велики, възвишени души. И забележете, когато на едно мѣсто се събератъ двама, трима, петима или десетина души, всѣкога се явява ревность. Ревностьта има и добри страни. Тя дава потикъ на човѣка. Обаче, ревностьта трѣбва да се постави на своето мѣсто. Който не разбира ревностьта, той може да се спъне въ нея. Човѣкъ трѣбва да разбира своитѣ прояви, да знае, къмъ коя категория на съзнанието се отнасятъ: къмъ индивидуалното, къмъ общественото или къмъ общочовѣшкото. Казвате: Защо съзнанието на човѣка не се пробуди изведнъжъ, да види, какво му предстои да мине? — Ако видите всичко, което ви предстои да минете, въ единъ день косата ви ще побѣлѣе. Гръбнакътъ ви не е толкова силенъ, не може да издържа много. Тази е причината, задето Богъ постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на стрададанията, животътъ не е страшенъ. Чрезъ страданията, човѣкъ ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдалъ! Обаче, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се самоосѫжда. Самоосѫждането, строгата себекритика не прави човѣка герой. Да направишъ пѫть на слабияр това е геройство. Да спасишъ мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Богъ се грижи и за най-малкитѣ сѫщества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Нѣкой човѣкъ страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Богь да слѣзе отъ своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Това говори за щестлавието на този човѣкь. Достатъчно е Богъ да чуе молбата му, а какъ ще му помогне, това е Негова работа. Както човѣкъ спасява мравята, така и него ще спасятъ. Ще дойде нѣкое по-силно сѫщество отъ него, което ще му помогне. Богъ помага и на хората, и на животнитѣ чрезъ свои специални органи. Всѣко сѫщество, което е готово да изпълни Божията воля, е Неговъ органь. Казвате: Дотегнаха ни страданията. — Щомъ кажете така, вие искате да се освободите отъ мѫчната книга, която баща ви е купилъ да четете, да я изучавате. Страданията представятъ такава мѫчна книга, дадена ви отъ вашия баща за изучаване. Какво придобива ученика, следъ като продаде на други хора своята мѫчна книга? Нищо не придобива. Напротивъ, безъ тази книга, той остава простакъ, невежа. Щомъ получи тази книга отъ баща си, ученикътъ трѣбва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере цѣлия свѣтъ, че наука има въ душата му. Съвременнитѣ хора искатъ да уредятъ материалнитѣ си работи. Тѣ не знаятъ, обаче, че начинътъ, по който искатъ да ги уредятъ, нѣма да имъ помогне. Ново разбиране се изисква отъ тѣхъ. Тѣ трѣбва да поставятъ любовьта като основа въ живота си, и ще видятъ, какъ всичкитѣ имъ работи ще се уредятъ най-правилно. Ще кажете, че любовьта днесъ не може да се приложи. Не, любовьта всѣкога е могла да се приложи, а днесъ — най-много. Ако търговецътъ вложи любовьта като основа на своя животъ, и търговията му ще върви добре. Ако ученикътъ вложи любовьта въ живота си, всичко, каквото чете или учи, ще запомня лесно. Сега хората се приближаватъ къмъ любовьта съ страхъ и ужасъ. Като видятъ любовьта, отдалечъ още се объркватъ. Да влѣзете въ стаята на нѣкой разбойникъ и се забъркате, разбирамъ, но да влѣзете въ стаята на майка си и на баща си и да се забъркате, не разбирамъ. Сега, не е въпросътъ да продавате книгитѣ си, които вашиятъ баща ви е далъ да изучавате. Като ученици на Великата Школа, вие имате задачи, които трѣбва да разрешите. Вие имате изпити, които трѣбва да издържите. Ще учите, ще работите, за да не пропаднете. Като се натъкватъ на известни затруднения, мнозина казватъ: Въ този животъ не мога да разреша задачитѣ си, но ще останатъ за друго нѣкое прераждане. — Това е криво мислене. Отде е дошла тази мисъль въ ума ви? Отде знаете, че въ друго нѣкое прераждане ще имате сѫщитѣ условия, каквито имате днесъ? Ако изпуснете днешнитѣ условия, вие ще прекарате въ пространството 200—300 или 500 години въ лутане, въ безпокойствия, безъ да имате надежда за връщане къмъ по-раншнитѣ условия. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да бѫдете изоставени, забравени отъ всички и да живѣете самъ, въ абсолютна самота! Вие не сте изпитвали, какво нѣщо е самотата на живота! Азъ ви говоря тия нѣща, за да не се подавате на вашитѣ лоши съветници, на вашитѣ лоши учители, които ви подтикватъ въ кривъ пѫть. Като знаете това, ще различавате, отде идатъ вашитѣ мисли и чувства. Всѣка Божествена мисъль трѣбва да се приеме; всѣка мисъль, която не е Божествена, трѣбва да турите настрана. Само по този законъ ще укрепнете, ще бѫдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. Иначе, безъ този законъ, нищо не можете да постигнете. Само любовьта е въ състояние да направи човѣка съвършенъ. Любовьта дава животъ Следователно, който придобие живота, той е роденъ вече отъ любовьта. Следъ това мѫдростьта иде да допълни живота на човѣка, да му даде направление. Мѫдростьта съдържа въ себе си елементитѣ на знанието и на свѣтлината. Когато човѣкъ придобие знанието и свѣтлината, тукъ вече спира мѫдростьта и започва да действува истината, която носи свободата. Когато си постави за идеалъ познаването на Бога, човѣкъ става свободенъ. И тъй, първо се проявява любовьта, която носи живота. После иде мѫдростьта, която носи знание и свѣтлина. Трета се проявява истината, която създава въ човѣка великъ потикъ къмъ свобода. Съ този импулсъ човѣкъ може да преодолѣе всички препятствия въ своя пѫть. Това подразбира преминаване въ нова фаза на животъ, но не свършване на живота. И въ бѫдеще, когато отново дойде на земята, човѣкъ ще знае вече, върху какви основи трѣбва да постави живота си, за да бѫде приятенъ, да се радватъ всички хора по лицето на земята. Когато разбере живота, тогава човѣкъ ще каже: „Всичко считамъ за изметъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Така е казалъ Апостолъ Павелъ, когато е билъ въ общочовѣшкото съзнание. После той е слѣзълъ въ общественото, въ народното съзнание и казалъ: Искамъ да умра за народа си, искамъ да го спася. — Христосъ не можа да го спаси, че той ще го спаси. После Апостолъ Павелъ казва: „Азъ, който проповѣдвамъ Христа, боя се да не бѫда отхвърленъ“. Значи, той почувствувалъ, че еврейскиятъ народъ ще бѫде отхвърленъ. Не можешъ да спасишъ единъ народъ, докато не го обикнешъ. Апостолъ Павелъ не можа да проникне въ дълбочинитѣ на своя народъ, и следъ като го опита, отказа се отъ мисъльта си да го спаси. Той каза: Отдалечавамъ се вече отъ васъ и отивамъ при езичницитѣ. Щомъ се отърси отъ връзкитѣ на своя народъ, той се избави. И на васъ ще се даде такава задача, да проповѣдвате новото учение между своя народъ. Мнозина не ще издържатъ противодействието на външния свѣтъ и ще се върнатъ, като кажатъ, че тази работа не е за тѣхъ. Веднъжъ сте влѣзли въ Школата, знайте, че ще ви поставятъ на различни изпити, малки или голѣми. Следъ като носихте десеть деня наредъ вода, по-нататъкъ ще ви се даде задача, напримѣръ, десеть деня наредъ да търсите Бога въ проявитѣ на хората и да кажете, въ какво сте Го познали. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ задачи и опити, но тя изисква отъ тѣхъ послушание и деятелность. Затова и Писанието казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Какви деца трѣбва да станете? Чисти по сърца и разумни въ проявитѣ на своя умъ. Правете опити, за да се уякчи вѣрата ви. Вѣрата внася разбиране между всички хора. Божествениятъ огънь пъкъ трѣбва да обхване цѣлото човѣчество. Той е необходимъ, за да събуди въ хората общочовѣшкото съзнание. И тогава, доколкото човѣкъ е вѣренъ на тритѣ принципа въ живота — на любовьта, на мѫдростьта и на истината, дотолкова и Богъ ще му помага. Христосъ казва: „Идете и проповѢдвайте това учение, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Това значи Христовиятъ Духъ да бѫде съ насъ. Щомъ Христовиятъ Духь е върху васъ, вие ще можете да се повдигнете, да минете отъ индивидуалното съзнание въ общественото и отъ общественото въ общочовѣшкото. Споредъ езика на Писанието, това се нарича „новораждане“. Новородениятъ живѣе въ общочовѣшкото, въ козмическото съзнание. Съ такъвъ човѣкъ всѣки желае да се разговаря, всѣки се разбира съ него. Гответе се за този моментъ. Той може да дойде всѣкога. Обаче, условия се изискватъ за този моментъ. Какви сѫ тѣзи условия? Вжтрешни. Следъ като сте се готвили толкова години за този моментъ, и следъ като още продължавате да се готвите, трѣбва ли, когато настане този часъ, да кажете, че не сте готови? Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, да видите, какъ се постѫпва съ онзи, който не е готовъ, когато Богъ похлопа на вратата му. Единъ добъръ, младъ момъкъ обичалъ дъщерята на единъ български чорбаджия. Родителитѣ й не я давали на този момъкъ, но понеже момата го обичала, тя решила да му пристане. Вечерьта, когато момъкътъ отишълъ въ дома на момата да я вземе, тя му казала: Не съмъ още готова, дрехитѣ не съмъ събрала. Ела утре вечерь. Той се върналъ у дома си, но повече не отишълъ при момата. По сѫщия начинъ и Богъ не идва два пѫти подъ редъ при човѣка. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка и не Му се отвори, Той втори пѫть не идва вече. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да му отвори. — Ама не съмъ си събралъ дрехитѣ. — То е другъ въпросъ. Богъ не може да чака вънъ да събирашъ дрехитѣ си. Вие трѣбва да съберете дрехитѣ си, да се приготвите, и щомъ чуете, че Богъ тропа на вратата на вашето сърце, веднага да отворите и да излѣзете вънъ. Ще кажете: Ами какво ще правятъ мѫжетѣ ни, какво ще правятъ женитѣ ни? — Това не е ваша работа. — Ами децата ни? — Това сѫ второстепенни въпроси. Първата ви задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Бога, а останалитѣ въпроси ще се разрешатъ сами по себе си. Питамъ: като сте се предали на домоветѣ си, на мѫжетѣ и на женитѣ си, на дъщеритѣ и на синоветѣ си, осигурени ли сѫ тѣ? Не виждате ли, че съвременнитѣ народи, общества и домове се намиратъ въ ужасно положение? Страшно е положението на съвременния свѣтъ! Виждате, какъ мѫже и жени се продаватъ. Не могатъ вече да сѫществуватъ лъжи и измами. Трѣбва да се тури край на лъжата. Свѣтътъ се нуждае отъ герои. Сега, ние не се интересуваме отъ престѫпленията на хората. Ние се интересуваме отъ това, доколко тѣ спазватъ великия законъ въ живота любовь къмъ Бога. За предпочитане е сърце чисто, а рѫце огрубѣли отъ работа, отъ трудъ, отколкото рѫце меки, а сърце нечисто, покварено отъ различни пороци и недосгатъци. По-добре рѫце корави, а сърце меко, отколкото сърце каменно, загрубяло, а рѫце меки. Които искатъ да изпълнятъ великия законъ, нека направятъ крачка напредъ. Този въпросъ нѣма да се разреши нито съ индивидуалното, нито съ общественото или народното съзнание, но съ общочовѣшкото. Що се отнася до индивидуалното съзнание, то е отживѣло времето си вече. Трѣбва ли още да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората? Да се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, това значи сами да се спъвате. Има кой да се грижи за погрѣшкитѣ на хората и да ги оправя. Да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, нито вие ще се спасите, нито на тѣхъ ще помогнете. Ето, Мойсей, единъ отъ виднитѣ адепти на времето си, който разполагаше съ египетската мѫдрость, употрѣби различни методи за изправяне на еврейския народъ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи съ този своенравенъ народъ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреитѣ. Азъ не говоря за евреитѣ по плъть, но имамъ предъ видъ духовния Израиль. Това пробуждане на съзнанието, т. е. този превратъ въ душитѣ на хората може да се постигне само по Божественъ начинъ. Никакви други начини, никаква друга култура не е въ съсгояние да прероди човѣка, освенъ Божествената. Тази култура носи любовьта въ себе си. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Безъ любовь човѣкъ се намира въ сѫщото положение, въ каквото се намира мравката, когато попадне въ пѣсьчната хунийка на мравчения лъвъ. Влѣзе ли веднъжъ тамъ, тя повече не може да излѣзе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрезъ нея мравчениятъ лъвъ лесно лови жертвитѣ си. Следователно, вложете любовьта въ душата си за основа на вашия животъ, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовьта подразбира пълно съгласие между тритѣ вида съзнания. При това положение, човѣкъ живѣе не въ настроенията, а въ вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани тритѣ съзнания въ едно, тѣ опредѣлятъ и правилнитѣ функции въ духовния животъ на човѣка. Тѣ се намиратъ въ такава зависимость едно отъ друго, въ каквато зависимость се намиратъ помежду си главата, бѣлитѣ дробове и стомаха. Индивидуалното съзнание представя стомаха въ човѣка, общественото съзнание — бѣлитѣ дробове, а общочовѣшкото — главата. И наистина, соковетѣ отъ стомаха минаватъ въ бѣлитѣ дробове, а оттамъ — въ главата. Като дойдатъ до известна възрасть, мнозина се отказватъ да учатъ, да работятъ и казватъ: Докато бѣхме млади, ние работихме. Сега нека младитѣ работятъ, нека тѣ учатъ Младостьта на човѣка се подържа отъ вѣрата му въ Бога. Чрезъ вѣрата човѣкъ може да привлѣче къмъ себе си ония нови сили, нови елементи, които сѫ нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича единъ търговецъ, толкова по-добре вървятъ работтѣ му. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да очаква да дойде помощьта му само отвънъ. Ако мисли така, той ще се намѣри въ положението на турцитѣ, които каз ватъ, че Аллахъ всичко може да направи. — Това е вѣрно, но и хората трѣбва да работятъ. Че и хората сами правятъ много нѣща, виждаме по това, че свѣтътъ още не е изправенъ, макаръ да казватъ, че Богъ всичко прави. Ако хората биха оставили всичко на Бога, свѣтътъ щѣше да бѫде въ пълна изправность. И старитѣ пророци сѫ казвали, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ, но въпрѣки това, тѣ не обърнаха хората къмъ Бога. Значи, покрай Божиитѣ думи, тѣ сѫ предавали и свои. Ако нѣкои тѣхни мисли сѫ дали добри резултати, и това е добро. Но самъ Богъ се чуди, какъ е дошло на ума на хората да Му приписватъ нѣща, които Той никога не е помислялъ, нито казвалъ. Идатъ времена, когато вѣрата, знанията на хората ще бѫдатъ подложени на изпитъ. Преди нѣколко деня дохожда една сестра при мене, уплашена, разтревожена, детето й заболѣло отъ минингитъ. — Никакъвъ минингитъ не е това. Детето е ходило гологлаво на слънце, но като не е свикнало на силнитѣ слънчеви лѫчи, заболѣла го глава. Щомъ му се даде очистително и изпие нѣколко чаши гореща вода, да се изпоти, минингитътъ ще изчезне. Друга сестра пила студена боза, оплаква се отъ коремоболие. Разбира се, че ще пострада. Студена боза не трѣбва да се пие. Много отъ вашитѣ мисли и желания сѫ подобни на студената боза, отъ която непременно коремъ ще ви заболи. Който е успѣлъ да хармонизира въ себе си и тритѣ съзнания, той ще се избави отъ нещастията, които идатъ отвънъ. Сега, азъ желая да разберете добре това, което ви говорихъ. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го въ живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бѫде въ състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислитѣ ви. Азъ искамъ да бѫдете герои, да не се отпущате. Новото учение изисква нови дрехи, нови костюми. Скѫсани, стари дрехи въ новото учение не се позволяватъ. Тамъ всѣки трѣбва да обръща вниманието на хората съ своитѣ нови костюми. Казвате: Има ли човѣкъ толкова срѣдства? — Срѣдствата се криятъ въ любовьта. Тя носи голѣми богатства за човѣка. Който служи на първия принципъ — любовь къмъ Бога, той нѣма да бѫде лишенъ отъ Божиитѣ блага. Щомъ не служи на този принципъ, никакви блага нѣма да получи. И тъй, спазвайте основния принципъ въ живота си — любовь къмъ Бога. Това не значи, че вие нѣмате любовь. Всички имате любовь, но съ тази любовь не можете да влѣзете въ Царството Божие. Любовьта на гѫсеницата не може да бѫде любовь на пеперудата. Вашата любовь, вашата мѫдрость, вашата истина трѣбва да послужатъ за основа на по-широка любовь, мѫдрость и истина, „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 13 юлий, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪ ЖИВОТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-лесниятъ въпросъ“ и „Защо Господъ ме е пратилъ на земята?“ Съвременното човѣчество е влѣзло въ нова область, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата область изисква отъ хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могатъ да се самообладаватъ. Обикновениятъ ученикъ едва има понятие, какво нѣщо е самообладаването. Самовладането е наука за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ Учители въ свѣта. Но и ученицитѣ на окултизъма отчасти поне трѣбва да прилагатъ самовладането въ живота си. И тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина върху въпроса за самовладането. Нещастията, които сполетяватъ съвременния човѣкъ, се дъпжатъ на това, че той не може да се самообладава. Детето, което носи гърне съ млѣко на главата си, като не може да се владѣе, счупва гърнето и разлива млѣкото. Следъ туй плаче. Кой е виновенъ за тава? То само е виновно. Благото бѣше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновенъ за нещастието на богатия старецъ, който заровилъ богатството си нѣкѫде въ земята, а после забравилъ мѣстото, дето го заровилъ? Той самъ е виновенъ. Кой е виновенъ за пияницата, че губи здравето, способноститѣ си? Той самъ е виновенъ. Неговиятъ нередовенъ животъ го съсипва. Сега, не е въпросътъ да търсимъ виновния за нещастията въ живота, но важно е, какъвъ методъ трѣбва да се приложи за разрешаването на задачитѣ въ живота. Краката, напримѣръ, отдавна сѫ разрешили своята задача. Тѣ живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие. Когато човѣкъ пита, какъ трѣбва да разреши задачитѣ си, краката му казватъ да се учи отъ тѣхъ. Защо ходи човѣкъ? Човѣкъ ходи, за да разреши социалнитѣ въпроси въ своя животъ. Докато е въ покой, човѣкъ мисли и разсѫждава. Щомъ тръгне, той разрешава нѣщо. Какъ ходи човѣкъ? Нѣкой тръгва първо съ дѣсния, а после — съ лѣвия кракъ. Другъ пъкъ обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния. Дали съ дѣсния или съ лѣвия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига единъ кракъ следъ другъ, той върви къмъ известна цель, разрешава известна задача. Като се движатъ, краката се разговарятъ по между си и разрешаватъ нѣкаква задача. Ние наричаме краката „область на човѣшкитѣ добродѣтели“. Ржцетѣ пъкъ само благославятъ. Десетьтѣ пръста на краката представятъ десеть метода, чрезъ които човѣкъ може да разреши известенъ социаленъ въпросъ. Хората се различаватъ въ хода си: едни кривятъ краката си навѫтре, други — навънъ, трети — стѫпватъ силно на петитѣ си, четвърти — на пръститѣ си и т. н. Причината за тѣзи изкривявания се дължи на отклоненията, които човѣкъ е направилъ въ своя животъ. Първоначално човѣкъ е ходилъ правилно, вследствие на което и задачитѣ му били разрешени. Първоначално разумниятъ свѣтъ, разумнитѣ сили сѫ действували чрезъ краката, а не чрезъ главата. Първо краката сѫ възприемали и прилагали Божественитѣ закони, а после — главата. Като сѫ знаели това, за да въздействуватъ на ученицитѣ си, учителитѣ въ миналото сѫ ги биели по краката съ фаланга. Когато набиете човѣка по краката, той става уменъ. Но разбира се, не трѣбва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една прѫчица и го набийте по единия и по другия кракъ и вижте, каква промѣна ще стане съ него. Като не разбирали този законъ, много учители биели ученицитѣ си по рѫцетѣ вмѣсто по краката. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да държи въ изправность краката си. Човѣкъ не може да бѫде добродетеленъ, ако краката му не сѫ въ изправность. Представете си, че нѣкой като върви, удря краката си ту въ единъ, ту въ другъ камъкъ, рита ту този, ту онзи човѣкъ, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човѣкъ има нѣкакъвъ сѫщественъ дефектъ въ краката си, който се отразява върху неговия ходъ. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да пази краката си. Казано е въ Писанието: „Твоето Словое свѣтилникъ на нозетѣ ми“. Значи, за да се приближи при Бога, човѣкъ трѣбва да започне съ методитѣ на движението. Лѣвиятъ кракъ, напримѣръ, е царствениятъ кракъ. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ на жертва, човѣкъ трѣбва да стѫпи съ лѣвия кракъ, а дѣсния да вдигне нагоре, до го освободи отъ работа. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ, който има отношение къмъ ума, ще стѫпи първо съ дѣсния кракъ. Тъй щото, когато тръгвате съ нѣкой човѣкъ да вършите нѣкаква работа отъ сърдеченъ или умственъ характеръ, ще познаете, какъ ще свършите работата си отъ това, съ кой кракъ тръгвате. Дѣсниятъ кракъ е свързанъ съ силитѣ на мѫдростьта, а лѣвиятъ — съ силитѣ на любовьта. Затова, когато предприемате нѣщо, което се отнася до мѫдростьта, ще се допитвате до дѣсния си кракъ; когато предприемате нѣщо, което се отнася до любовьта, ще се допитвате до лѣвия си кракъ. Който може при ходене да владѣе краката си, той ще владѣе и рѫцетѣ си. Истинскиятъ човѣкъ се проявява чрезъ своитѣ рѫце и крака. Ако отрѣжатъ краката на човѣка до коленетѣ и рѫцетѣ — до лактитѣ му, той е изгубенъ вече. Той се връща въ първичния свѣтъ и се лишава отъ условията на всѣкаква проява. Тази часть на краката, отъ коленетѣ надолу, и на рѫцетѣ, отъ лактитѣ надолу, сѫ създадени следъ разрешаването на важни социални въпроси въ живота. Казвате: какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човѣка, той не трѣбва да се държи по-дълго време на единия, или на другия кракъ. По движенията на човѣка, по хода му можете да познаете, дали той е благочестивъ, или не, дали е крадецъ, или не. Изобщо, всичко, каквото човѣкъ мисли и чувствува, се отразява върху хода му. Въ движенията, въ хода на човѣка сѫ отбелязани не само сегашнитѣ му чърти, но и такива, които той носи отъ миналото. Нѣкой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това сѫ атавистически прояви на миналото. Човѣкъ трѣбва да ходи правилно. Той трѣбва да внимава въ движенията, въ стѫпкитѣ си и да се корегира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искамъ? — Щомъ искашъ, всичко ти е позволено, но трѣбва да знаешъ, че лошитѣ последствия на кривитѣ ти постѫпки и движения ще те следватъ. Никой не може да избегне последствията на своитѣ постѫпки. — Ама не мога ли да пиша, както искамъ? — Не можете. За писменностьта има правила, които трѣбва да се спазватъ. Всѣка буква трѣбва да се постави на мѣстото си. Не се ли постави на мѣстото си, написаното отъ васъ. нѣма да има никакво съдържание. Сѫществува наука за ходенето, която днесъ мнозина изучаватъ. Отъ походката на човѣка се сѫди за неговитѣ мисли и чувства, за въпроситѣ, които го занимаватъ, за неговия произходъ, за неговата чистота и т. н. Изобщо, цѣлиятъ характеръ на човѣка е описанъ въ хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че нѣма нѣщо скрито-покрито въ свѣта. Хиромантикътъ чете по рѫката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човѣка. И проститѣ хора, които се ползуватъ отъ житейската си опитность, познаватъ нѣщо по хода на човѣка и затова казватъ: „Който много бърза, той назадъ остава“. Въ Школата бързане не се позволява. Бързитѣ, леснитѣ работи сѫ отъ лукавия. Богъ никога не бърза. Той се занимава съ най-бавнитѣ, съ най-мѫчнитѣ работи. Човѣкъ се занимава съ обикновенитѣ работи. Лукавиятъ се занимава съ бързитѣ и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щомъ трѣбва да свършите нѣкаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, нѣма защо да бързате толкова. Отъ васъ се изисква постоянство въ работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, безъ да се стремите да свършите работата си часъ по-скоро. Отъ васъ се изисква да приготвите условията за дадена работа и да постоянствувате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всѣко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Напримѣръ, даде ви се упражнение да носите десеть пѫти на день вода. Казвате: Какво ще придобия съ това упражнение? — Първо ти калявашъ волята си, която указва влияние върху ума, а умътъ — върху чувствата. Чрезъ носене на вода, неусѣтно, въ организъма се внася малко влага, малко магнетизъмъ, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено въ слабитѣ, въ сухитѣ натури. Носенето на вода внася мекота въ човѣшкия характеръ, посрѣдствомъ която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка къмъ устойчивъ животъ. Тъй щото, ходете по десеть пѫти на день за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правилъ ли е нѣкой отъ васъ опити, да брои, колко крачки има до изворчето, колко пѫти стѫпвате съ лѣвия, колко пѫти — съ дѣсния кракъ? При това, интересно е да следите, дали крачкитѣ и презъ десетьтѣ пѫти на носене вода сѫ еднакво голѣми. Тѣзи нѣща, колкото и маловажни на видъ, иматъ голѣмо значение. Нека онѣзи отъ васъ, които сѫ свършили вече упражнението, направятъ тѣзи изчисления, да видятъ, колко крачки има до изворчето. Отъ даденитѣ статистически цифри ще извадимъ законитѣ на движението. По тѣзи числа учениятъ може да чете и да размишлява, да вади научни заключения. И тъй, ще знаете, че законътъ за самовладането е въ зависимость отъ закона за движението. Който не може да владѣе краката си, той не може да владѣе и своитѣ умствени способности. Ученикътъ трѣбва да владѣе движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надѣсно-налѣво, той нѣма хармония между ума и сърцето си, между мислитѣ и чувствата си, вследствие на което заболява отъ неврастения. Като ходи, нѣкой човѣкъ удря силно съ петитѣ си и предизвиква голѣмо сътресение на гръбначния си стълбъ. Това сътресение се предава и на главния мозъкъ. Човѣкъ трѣбва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стѫпва. Защо нѣкои хора, когато ходятъ, тропатъ силно съ краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа съ кракъ, то иска да наложи волята си. Когато учительтъ тропа съ дѣсния, или съ лѣвия си кракъ, и той иска да наложи волята си на своитѣ ученици. Съ това той подчъртава нѣщо. Човѣкъ има право да подчъртава нѣщата, но на време и на мѣсто. Когато важни изречения се подчъртаватъ, това има смисълъ. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчъртаватъ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вѫтрешна празнота. Казвате: Едно време имаше нѣщо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напредъ, но сега всичко изгубихъ. Какъ ще работя при това положение? Казвамъ: щомъ изпаднете въ такова състояние, измийте лѣвия си кракъ единъ, два, три, четири, петь, до десеть пѫти. Следъ това измийте десеть пѫти дѣсния си кракъ. Водата, съ която ще миете краката си, трѣбва да бѫде съвършено чиста, прѣсна, току-що донесена отъ чешмата. При това, тази вода трѣбва да е донесена съ молитва. Като миете по този начинъ краката си, ще видите, какъвъ резултатъ ще имате. Ако искате да имате резултатъ, всѣкога трѣбва да миете краката си съ чиста вода. Понеже краката сѫ свързани съ добродѣтелитѣ въ човѣка, всѣкога трѣбва да ги миете съ любовь. Само така животътъ ви ще се осмисли. Краката на човѣка трѣбва да бѫдатъ топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не сѫ топли и често истиватъ, човѣкъ не е здравъ. Студенитѣ крака сѫ първото условие за неврастенията въ човѣка. Онѣзи, които сѫ неврастеници и, които често губятъ разположението на духа си, нека отъ време на време се събуватъ боси и ходятъ по ситенъ пѣсъкъ, или по мека трева. Така, именно, краката влизатъ въ прямъ контактъ съ жизненитѣ сили на земята и се тониратъ. При сутриннитѣ упражнения, като вдигате рѫцетѣ си нагоре, вие възприемате слънчевитѣ енергии; чрезъ краката пъкъ възприемате земнитѣ енергии. Когато искате да възприемате енергии отъ слънцето, трѣбва да правите упражнения сутринь. Когато искате да се освободите отъ събраната енергия презъ деня, трѣбва да правите упражнения вечерь. Земята всичко взима, освобождава човѣка отъ излишнитѣ енергии, за да може сутринь отново да възприема отъ слънцето. Значи, вечерь ще се изпразвате, сутринь ще се пълните. Ако не се изпразва, човѣкъ ще бѫде подобенъ на бомба, готовъ всѣки моментъ да избухне. Излишната енергия, която е възприелъ, човѣкъ трупа по всички свои удове — рѫце, крака, очи, уши и, дето го бутнатъ, веднага се произвежда взривъ. Като прави упражнения, той се освобождава отъ тази енергия и става годенъ да възприема нова. Сега, мнозина се противятъ, не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражнения и казватъ: Защо Господъ създаде такъвъ свѣтъ? Не можа ли да създаде другъ свѣтъ? На въпроситѣ защо и за какво, ученитѣ не отговарятъ. Тѣ казватъ: Програмата въ нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той трѣбва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Ако изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. Отъ него зависи, какви резултати ще има. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ правила, какъ да ходи, кога да тръгва, кой кракъ напредъ да туря и т. н. Викатъ нѣкого на гости. Той не трѣбва да бърза, но трѣбва да спре, да помисли малко, да се помоли вѫтрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викатъ нѣкого да отиде еди-кѫде си, че умиралъ нѣкой. И въ този случай пакъ не трѣбва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въорѫжи съ сили, да може да се справи съ условията, на които ще се натъкне, и следъ това ще тръгне. Съ бързане работа не става. — Ама умиращиятъ искалъ часъ по-скоро да го види. — Нищо отъ това, ще почака малко. Толкова време е чакалъ, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързатъ. Щомъ го е повикалъ, той ще го дочака, нѣма да замине. Когато трѣбва да бързате, вие тогава се разтакавате натукъ-натамъ. Щомъ последниятъ моментъ дойде, вие тогава започвате да бързате. Сѫщото правите и когато идвате на класъ. Ходите, разговаряте се съ тѣзи-онѣзи, а щомъ наближи часа, веднага се разтичвате, влизате въ класъ уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за класъ, отъ сутриньта още, преди изгрѣването на слънцето, трѣбва да започнете да се готвите. Въ сѫщность, класътъ започва веднага следъ изгрѣването на слънцето. Когато дойдете вечерь въ класъ, вие се намирате подъ закона за изпразването. Законътъ за изпразването е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастенъ човѣкъ. Щастливъ е онзи, който знае, какъ да се изпразва. Който яде, той трѣбва и да се изпразва. Какво ще стане съ него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на нѣкой човѣкъ товаръ отъ сто килограма тежесть и го пущате въ водата. Какво ще стане съ него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, какъ става изпразването, той ще хвърли товара отъ гърба си и веднага ще изплува на повърхностьта на водата. Единъ отъ древнитѣ царе запиталъ единъ философъ: Кое е най-голѣмото благо въ свѣта? Царьтъ мислилъ, че философътъ ще му отговори, какво най-голѣмото благо въ свѣта е богатството, или знанието. Философътъ отговорилъ: Най-голѣмото благо въ свѣта се заключава въ знанието на човѣка да се изпразва. Царьтъ казалъ на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахътъ на царя се задънилъ, и трѣбвало да прекара въ това положение цѣли десеть деня. Като се освободилъ, той казалъ: Най-голѣмото благо въ свѣта седи въ изпразването. — Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да знае, какъ да се изпразва. Нѣма по-велика наука отъ тази, да знае човѣкъ, какъ да се изпразва отъ злото, отъ съмнението, отъ умразата, отъ лъжата, огъ всички отрицателни качества въ себе си. Отрицателнитѣ състояния въ човѣка сѫ излишъци, отъ които той непременно трѣбва да се освободи. Лесно се подава човѣкъ на тѣхъ, но страшни сѫ последствията имъ. За да се повдигне човѣкъ, да запази достоинството си предъ себе си, да бѫде герой въ живота си, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Затова той предварително трѣбва да разреши въпроса на краката. И тогава, щомъ тръгне за нѣкѫде, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, нека Словото Ти бѫде свѣтилникъ предъ нозетѣ ми!“ Щомъ каже така, той ще тури дѣсния си кракъ напредъ и ще тръгне. Умътъ трѣбва да бѫде напредъ, а сърцето назадъ. Сърцето трѣбва да отстѫпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° отъ своя пѫть, тогава и сърцето се е отклонило сѫщо така на ѫгълъ отъ 23°. Тази е причината, задето сърцето днесъ е малко налѣво, а не е съвсемъ въ срѣдата. Единъ день, когато земята се върне въ своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на срѣдата, а не както сега, малко налѣво. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да пази своето равновесие, подразбираме, че въ умствения свѣтъ той трѣбва да постави сърцето си точно въ срѣдата — нито налѣво, нито надѣсно. Физическото сърце на човѣка е малко налѣво, а духовното му сърце е подъ лъжичката. Това мѣсто се нарича още „слънчевъ вѫзелъ, слънчево сплитане“. То е най-нежната область, която човѣкъ внимателно трѣбва да пази. Слънчевиятъ вѫзелъ се намира подъ влиянието на черния дробъ, затова човѣкъ трѣбва да го държи въ пълна изправность. Какъ ще го държи въ изправность? Чрезъ слънчевия вѫзелъ. Всички нечистотии отъ умствения, отъ сърдечния свѣтъ на чо-вѣка отиватъ въ черния дробъ, а оттамъ — въ центъра на земята, дето се пречистватъ. Въ този смисълъ, слънчевиятъ вѫзелъ служи като каналъ за пречистване на нечиститѣ мисли и чувства. Здравето на човѣка зависи отъ благосъстоянието на черния дробъ. На онѣзи отъ васъ, които обичатъ науката, ще дамъ едно упражнение за десеть деня. Упражнението е следното: първия день ще измиете лѣвия си кракъ единъ пѫть. Втория день ще измиете дѣсния си кракъ два пѫти. Третия день ще измиете лѣвия си кракъ три пѫти. Четвъртия день ще измиете дѣсния си кракъ четири пѫти. Петия день ще измиете лѣвия си кракъ петь пѫти. Шестия день ще измиете дѣсния си кракъ шесть пѫти и т. н. Така ще правите въ продължение на десеть деня, като започнете упражнението съ лѣвия си кракъ, а го свършите — съ дѣсния. Миенето на крака ще става сутринь, преди изгрѣването на слънцето, и вечерь, преди да си легнете. Значи, по два пѫти на день: сутринь и вечерь. Водата за миенето на крака ви трѣбва да бѫде малко топла, а не студена. Петь минути сѫ достатъчни за измиване на единъ кракъ до коленетѣ. Като измиете крака си, нѣма да го истривате, ще го оставите самъ да си изсъхне. Съ кърпа можете да попиете само голѣмата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия день сутриньта ще измиете лѣвия си кракъ, а сѫщия день вечерьта ще измиете дѣсния си кракъ. На другия день ще направите обратното: сутриньта ще миете дѣсния си кракъ два пѫти, а вечерьта — лѣвия два пѫти. Така ще редувате краката си въ продължение на десеть деня, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малъкъ опитъ, да видите, какви резултати ще получите. Като давамъ това упражнение, обръщамъ внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Всѣки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за цѣла година. Тъй щото, презъ цѣлата година всѣки ще си избере десеть деня по свобода и разположение на духа. Добре е нѣколко ученика да го направятъ по-продължително време: нѣколко месеца или цѣла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Нѣкои отъ васъ ще иматъ добри резултати, а други — нѣма да иматъ никакви резултати. Това зависи отъ естеството на човѣка. Напримѣръ, ако пъленъ човѣкъ влѣзе въ море и седи половинъ часъ въ водата, той ще се чувствува добре. Ако сухъ човѣкъ седи половинъ часъ въ водата, той нѣма да се чувствува добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухиятъ, който не може да седи дълго време въ вода, повече издържа на жажда отъ пълния. Пълниятъ, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухиятъ издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората сѫ различно устроени, за всѣки човѣкъ се изисква специално време презъ деня за миене на краката. Ако можете да познаете, кой е вашиятъ часъ за миене на краката, вие ще изпитате вѫтрешна радость, вѫтрешно доволство. Като правите това упражнение, ще се учите отъ краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте съ тѣхъ. Ще кажете: Ако краката можаха да разрешатъ единъ важенъ социаленъ въпросъ, не мога ли и азъ да разреша единъ такъвъ? Ако тѣ сѫ били умни да разрешатъ единъ въпросъ, азъ по-глупавъ ли ще излѣза отъ тѣхъ? Като говоря за краката, имамъ предъ видъ разумнитѣ сѫщества, които сѫ ги създали. Понеже краката не могатъ да приематъ слънчевата енергия направо отъ слънцето, тѣ приематъ енергии отъ центъра на земята. Когато приема земната енергия, човѣкъ става смѣлъ, решителенъ, а тѣлото му се освежава. Растенията, животнитѣ разбиратъ този законъ, и правилно го използуватъ. „Свѣтилникъ на нозетѣ ми е Словото“. Дръжте тази мисъль въ ума си и знайте, че Богъ е вложилъ благата си въ земята, върху която стѫпвате. Защо човѣкъ трѣбва да стѫпва върху земята, има причини за това. Колко мѣсто трѣбва да извърви, и това е опредѣлено. Когато се разхожда, човѣкъ трѣбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Хората повече обичатъ юга. Югътъ е свързанъ съ доброто, съ добродетельта. Западътъ указва по-особено влияние върху човѣка. Изобщо, хората трѣбва да се самонаблюдаватъ, да се учатъ отъ своитѣ движения, отъ своитѣ навици. Нѣкой е недоволенъ, мѫчи се, иска да разреши нѣкакъвъ въпросъ. Той става, сѣда, хваща главата си, лѣга на кревата си и т. н При тѣзи положения, той не може да разреши никакъвъ въпросъ. Щомъ изпадне въ неразположение на духа, или въ недоволство, първата му работа е да измие краката си съ топла вода После, той трѣбва да стане правъ, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е свѣтилникъ на нозетѣ ми. Следъ това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указалъ този методъ. Този методъ е физически. Той е най-лесниятъ методъ за самовъзпитанието. Освенъ него, има и други два: методъ на ума и методъ на сърцето. Последнитѣ два метода сѫ по-трудни. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на сърцето, тѣ затлъстяватъ повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъмъ. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на ума, тѣ изсъхватъ, защото умътъ си служи съ електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човѣкъ едновременно трѣбва да прилага и тритѣ метода, обаче, първо трѣбва да започне съ физическия. Така, постепенно той ще върви отъ видимбто къмъ невидимото. Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точность, пълнота, но не излишни нѣща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите въ свободното си време. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му! “ * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юлий, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КЛАСИЧЕСКАТА КНИГА НА ЛЮБОВЬТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Защо съмъ пратенъ на земята?“ Изпѣйте упражнението: „Изгрѣва слънцето“. Колко отговори могатъ да се дадатъ на зададената тема? Колко отговори могатъ да се дадатъ специално на думата „защо“? Сега ще напиша нѣколко действия, върху които трѣбва да разсѫждавате: 2 + 4 = 6 2 x 4 = 8 4 : 2 = 2 Това сѫ прости, аритметически действия. Защо между числата 2 и 4 се туря знака плюсъ? За да се покаже, че дейсгвието е събиране. Числото 6 е отговорътъ на това действие. Има ли другъ отговоръ? Не, този е единствениятъ. Допуснете, че това сѫ живи сѫщества, напримѣръ, яйца, отъ които могатъ да се излупятъ пиленца. Колко пиленца могатъ да се излупятъ отъ тия яйца? Шесть пиленца. Ще имате ли печалба отъ тѣхъ? За да живѣятъ, тѣзи пиленца трѣбва да се хранятъ. Числото шесть е неутрално. Щомъ съберете числата 2 и 4 на едно мѣсто, вие ще дойдете до границата на едно реално число. Когато отъ числото 4 извадите 2, вие ще получите числото две. Числото 4 е строго, положително число, което произвежда страданията въ свѣта. Щомъ го раздѣлите на две, ще получите едно меко число, а именно, числото две. Често хората изпитватъ голѣмъ страхъ, безъ да знаятъ причинитѣ за страха. Коя е причината за страха имъ? Че могатъ да счупятъ нѣкой прозорецъ и после трѣбва да плащатъ. Питамъ: има ли такива прозорци въ тѣхъ, които могатъ да се счупятъ? Има, но тѣ могатъ да се счупятъ само при условие, ако вѣтърътъ се усили. Щомъ вѣтърътъ престане, и опасностьта за счупването на прозорцитѣ е избегната. Сега, като разглеждаме аритметическитѣ действия, натъкваме се на редъ закони, които иматъ приложение въ самия животъ. Напримѣръ, числото 4 представя краенъ предѣлъ на нѣщо. Съ него се изобразява квадратътъ. Който попадне въ квадрата, той се намира въ крайно напрежение, въ положението на пълна бомба. За да излѣзе отъ него, човѣкъ трѣбва, или да го изпразни, или да го пукне нѣкѫде, да направи дупка въ него. Ето защо, когато човѣкъ се намѣри въ напрегнато състояние, явяватъ се страданията. Въ този смисълъ, страданията не сѫ нищо друго, освенъ изтичане на излишна енергия. Щомъ излишната енергия отъ човѣка изтече, и страданията за него преставатъ. Напримѣръ, различнитѣ болести, които човѣкъ изпитва, като главоболие, коремоболие, болки на сърцето и др., не сѫ нищо друго, освенъ напрегнати състояния. Тия състояния се дължатъ на известни подпушвания, които ставатъ, както въ нервната, така и въ останалитѣ системи на човѣка. Често хората подпушватъ мисъльта си отъ страхъ. Напримѣръ, имате синъ, който следва въ странство. Въ първо време вие сте спокойни заради него, радвате се, че той работи добре и мечтаете, че като свърши университетъ, великъ човѣкъ ще стане. Единъ день отивате при една врачка, да ви каже нѣщо за вашия синъ. Тя хвърля карти, хвърля бобъ и казва, че на 33 годишната си възрасть синътъ ви ще умре. Отъ този день вашето спокойствие се нарушава, вие започвате да се безпокоите, да се тревожите за сина си. Тази врачка е станала причина да се безпокоите, да се страхувате за сина си. Значи, вие вѣрвате на врачката повече, отколкото на вашето вѫтрешно чувство. Досега азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, който да не вѣрва въ нѣкоя врачка. Човѣкъ все вѣрва въ нѣкоя врачка. Нѣма човѣкъ, който да не е лековѣренъ въ едно, или въ друго отношение. Вѣтърътъ духа, прозорцитѣ се подвижватъ, приказватъ нѣщо таинствено на човѣка, и той става лековѣренъ. Вѣтърътъ влиза отвънъ, иска да се разговаря съ насъ, а пазачитѣ на прозорцитѣ пазятъ, не го пущатъ да влѣзе, защото има карантина. Задоволителенъ ли е този отговоръ? Сега, като умножите 2х4 или 4х2, получавате числото осемь. Защо между тѣзи две числа поставяте знака за умножаване? Каква е разликата между събирането и умножаването? Какъвъ процесъ представя поставянето на яйца подъ нѣкоя кокошка? Това е процесъ на събиране. Какъвъ процесъ се извършва при излупване на пиленцата? Умножаване. Значи, при умножаването влиза единъ елементъ по-високъ отъ този, който влиза при събирането. Събирането е законъ на приготовление. Отъ редъ години вече вие се занимавате съ окултната наука, но все още не сте се домогнали до ония елементарни правила, съ които можете да си обяснявате вѫтрешнитѣ преживявания. Вие често промѣняте състоянията си, което показва, че минавате презъ една область на настроения. Напримѣръ, както седите и размишлявате, изведнъжъ дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подиръ малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още — и се връщате назадъ. Можеге ли да си дадете отчетъ, кои сѫ сѫщественитѣ причини, поради които тъй лесно измѣняте състоянията си? Единъ добъръ методъ срещу настроенията е четенето на книги отъ различни автори. Ако имате нѣкакво мрачно, тежко настроение, четете нѣкоя книга отъ авторъ, който е идеалистъ, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете нѣкоя книга отъ материалистъ писатель, и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. Ако имате нѣкакъвъ усъвършенствуванъ термометъръ, мѣрете съ него температурата си, да видите, какви понижавания и повишавания ставатъ съ нея при различнитѣ настроения и преживявания, които минавате. Когато се съмнявате, достатъчно е да изживѣете нѣщо силно, за да не остане сѣнка отъ съмнението ви. Това показва, че малко или много, човѣкъ все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай нѣкое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете отъ нея. Ако това дете ви запита, дали сте боленъ, защо имате малко жълтъ цвѣтъ на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате, какво ви боли. Като мислите по този начинъ, ще намѣрите, че имате нѣкакво възпаление въ чървата, или въ бъбрецитѣ, или въ слѣпото чърво и т. н. Съвременнитѣ хора още не сѫ дошли до положението на гѫската, или на патицата, да мажатъ перата си съ нѣкаква мась, благодарение на която да не потъватъ въ водата. Като намаже перата си съ мась, въ колкото дълбока вода и да влѣзе, гѫската никога не потъва. По сѫщия начинъ и дяво-лътъ постѫпва съ себе си. Като види, че може да пострада нѣкѫде, той намазва перата си съ нѣкакво масло да не потъва въ водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки. Казвате: Възможно ли е да сме кокошки? Като казвамъ, че не сте патици, но сте кокошки, имамъ предъ видъ, че като плава въ водата, патицата намазва перата си съ мась, за да не отнима водата топлината на тѣлото й. Кокошката, обаче, която живѣе на суша, не се занимава съ това изкуство, да се маже съ мась. Мнозина казватъ, че животътъ е море. Да, зависи, какъ човѣкъ живѣе. Ако животътъ е море и може да ви удави, трѣбва да имате малко мась на перата си. На въпроса „защо“, никога не може да се отговори, т. е. по-право не може да се даде положителенъ, абсолютенъ отговоръ. Тъй щото, на въпроса, защо числата се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ, не може да се даде никакъвъ отговоръ. Напримѣръ, числото две може да се събира, да се изважда, да се умножава, да се дѣли и т. н. На въпроса, защо Богъ е изпратилъ човѣка на земята, сѫщо така не може да се даде абсолютенъ отговоръ. Отъ това, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, разбираме законъ на ограничаване. Казваме, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, но може и никѫде да не го е изпратилъ. Нѣкой сънува, че е ходилъ въ Америка, въ Англия, или другаде нѣкжце. Става сутриньта, вижда, че никѫде не е ходилъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е ходилъ на слънцето, това е толкова вѣрно, колкото, че е ходилъ на сънь въ Америка, въ Англия или другаде нѣкѫде. Значи, идейното ходене не трѣбва да се смѣсва съ физическото. Идейниятъ свѣтъ е свѣтъ на освобождаване, а физическиятъ — свѣтъ на ограничаване. Да бѫдете близо до Бога, това значи да сте въ свѣта на освобождаването, т. е. да сте освободени отъ всѣкакви ограничения. Да сте близо до Бога, това значи да сте въ една атмосфера чиста и възвишена и да живѣете между сѫщества, които напълно разбиратъ вашия умъ, вашето сърце, вашата душа и постѫпватъ съ васъ тъй, както вие разбирате. Да сте далечъ отъ Бога, значи да сте между хора, които никакъ не ви разбиратъ. Учительтъ разбира ли ученика си? Не го разбира. Щомъ ученикътъ не знае урока си, учительтъ веднага му пише слаба бележка. Ученикътъ разбира ли учителя си? И той не го разбира. Щомъ не отговори добре, той се сърди на учителя си, че му писалъ слаба бележка. Когато готвачката не готви добре, господарката й веднага я уволнява. Изобщо, съвременнитѣ хора не се разбиратъ помежду си. Сега всички трѣбва да изучавате основнитѣ принципи и закони на живота, за да разбирате своитѣ вѫтрешни състояния. Следователно, когато човѣкъ дойде до положение да разбира своитѣ вѫтрешни състояния, само тогава той може да живѣе идейно. Ако не разбира своитѣ вѫтрешни състояния, той всѣкога ще се излага на закона на илюзиитѣ. Въ съвършения човѣкъ всичко е хармонично. Той живѣе въ голѣмо изобилие. Идейниятъ човѣкъ живѣе въ чистота, въ широчина на своитѣ идеи, въ сила, въ мощь, въ вѫтрешно разбиране и прилагане на Божественитѣ закони. Представете си една майка, която има две деца. Единъ день бащата донася въ кѫщи два килограма круши, отъ два вида: всѣка круша отъ единия видъ тежи по четвъртъ килограмъ, а всѣка круша отъ втория видъ тежи по 50 грама. Майката дава на едното си дете една отъ хубавитѣ круши, които тежатъ по 250 грама, а на другото дава една отъ крушитѣ, които тежатъ по 50 грама. Детето, което е получило голѣма и хубава круша, има едно мнение за майка си, а другото, което е получило по-малката круша, има друго мнение. Първото дете е доволно отъ майка си, а второто е недоволно. Майката се усмихва и казва: Нѣма нищо, деца сѫ Не, това сѫ символи, въ които се криятъ известни закони. Ако дамъ на едного едно хубаво самопишещо перо, съ златенъ писецъ и съ златна верижка, а на другиго дамъ едно просто, желѣзно перо, което струва едва 10 — 15 лева, какво ще бѫде разпожението на тия двама души по отношение на мене? Или, да допуснемъ, че на едного дамъ една хубава класическа книга, а на другиго — единъ простъ букварь за първо отдѣление, какво разположение ще иматъ тѣзи двама души къмъ мене? Следователно, който само говори нѣко му за любовьта, безъ да я прилага, той му подарява букварь за първо отдѣление — букварь на любовьта. Който пъкъ говори нѣкому за любовьта, но сѫщевременно я прилага, той му подарява класическа книга на любовьта. Питамъ: еднакво ли струватъ тия две книги? Каква е разликата между едната и другата? Който чете „букваря на любовьта“, той се надува като пѣтелъ, като пуякъ. Защо? Такива сѫ качествата на букваря Който че те „класическата книга на любовьта“, или „книгата на съвършенството“, той мисли дълбоко, постоянно ходи, плаче. Защо плаче той? Защото въ тази книга има сухи формули, които той трѣбва да чопли, да развива, да разработва, докато извади нѣщо отъ тѣхъ. Букварьтъ на любовьта казва: Който ме чете, той ще охка, ще се мѫчи да научи азбуката на моя езикъ. Книгата на съвършенството, или класическата книга на любовьта казва: Който ме е взелъ веднъжъ въ рѫцетѣ си, той ще разбере, че сълзитѣ отъ очитѣ му трѣбва да пресъхнатъ. Тя изисква отъ човѣка готовность за всѣко добро дѣло, добро начинание. Ако нѣкой е богатъ, той трѣбва да знае, че ще дава. И тъй, които сѫ чели букваря на любовьта, като заминатъ за онзи свѣтъ, ще влѣзатъ въ небето на букваритѣ. Значи, има едно небе на букваритѣ, въ което влизатъ само малкитѣ деца. На какво сѫ емблемъ децата? Въ живота си, старитѣ хора четатъ букваря на любовьта, а децата — класическата книга на любовьта. Защо е така? Защото децата плачатъ. Ако нѣкое дете плаче, то плаче заради майка си. Това е физиологически законъ. Когато при зачеването на нѣкое дете майката плаче, като се роди, детето сѫщо ще плаче. Изобщо, детето преживява състоянията на майка си и на баща си. Детето никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Ако майката е била болна, и детето ще бѫде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бѫде невежо. Затова се казва, че грѣховетѣ на майката сѫ грѣхове и на децата. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: за да роди човѣкъ една здрава, свѣтла и благородна мисъль, или едно здраво и благородно желание, тѣ непременно трѣбва да се родятъ безъ охкане и пъшкане. И мислитѣ, и чувствата, и желанията се зачеватъ, раждатъ и живѣятъ като човѣка. Следователно, всѣка мисъль, която човѣкъ е родилъ въ нѣкакво болезнено състояние, сѫщо като него ще стене, ще плаче. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно се молете, винаги се радвайте и непрестанно благодарете!“ Това е състоянието на детето. Питамъ: ако въ ума на нѣкой човѣкъ едновременно се родятъ нѣколко идеи, какво заключение ще извадите за него? Ако въ ума на нѣкой човѣкъ се родятъ едновременно петь-шесть идеи, той е млѣкопитаещо; ако въ ума му едновременно се родятъ десетина идеи, той е отъ рода на птицитѣ; ако въ ума му едновременно се родятъ хиляди идеи, той е отъ рода на рибитѣ; и най-после, ако въ ума на нѣкое сѫщество се роди само една сѫществена идея, това сѫщество е човѣкъ. Единъ день срещнахъ една стара баба, която ми каза: Ехъ, синко, родихъ азъ 20 деца, но нито едно не ми остана. Питамъ: не бѣше ли по-добре да е родила едно дете, но да й остане живо, отколкото да роди 20 деца, но нито едно отъ тѣхъ да не остане живо? Ако вие сте имали 20 вѣрвания въ живота си, но нито едно отъ тѣхъ не ви е останало, какво ви ползуватъ тия 20 вѣрвания? Вие започвате съ мисъльта, че Богъ е Любовь, а после казвате, че съ любовь не може да се живѣе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Правда, вървите известно време съ тази мисъль, но после казвате, че и съ правда не може да се живѣе. Казвате, че Богъ е Истина, искате да живѣете споредъ тази Истина, но после намирате, че и съ истина не може да се живѣе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Мѫдрость, но казвате, че и съ тази мѫдрость не може да се живѣе. Намирате, че по-добре е човѣкъ да живѣе по простому, отколкото съ Божията Мѫдрость. Искате да живѣете споредъ Божията Добродетель, споредъ Божията милость, но въ края на краищата, отъ всичко това се отказвате, докато останете само съ една проста мисъль въ ума си, че Богъ за всичко промисля. Какво разбирате подъ думитѣ, че Богъ промисля за всичко? Когато нѣкой работникъ копае лозето на господаря си съ любовь, последниятъ ще промисли за неговата храна и заплата. Но ако работникътъ седи нѣкѫде, спотайва се и не работи лозето на господаря си, последниятъ нѣма да промисли за неговата прехрана. Изводътъ, който можете да направите отъ. говореното, е следниятъ. Казвате: Толкова време живѣхме на земята, но какво научихме? Наистина, всѣки трѣбва да се запита, какво е научилъ, следъ като е живѣлъ известно число години на земята. Вие не сте направили една анализа въ себе си да видите, какво сте придобили отъ живота. Вие живѣете като царски синове, като велики хора и току се обръщате къмъ единъ или другъ авторъ, да прочетете, какво сѫ казали тѣ за слънцето. Четете единъ, втори, трети авторъ и казвате: Зная вече, какво е писалъ еди-кой си авторъ за слънцето. Зная, какво е писалъ втори авторъ за слънцето и т. н. Сега, като задавамъ въпроса, защо Господъ ви е пратилъ на земята, важно е да знаете, дали Той ви е пратилъ на земята? Преди всичко, въпросъ е, дали вие сте на земята. Да не излѣзе, че сънувате, че сте на земята? Ако това е сънь, вие ще се намѣрите въ положението на онази млада мома, за която се говори въ една приказка: тя сънувала една вечерь, че се оженила и родила едно красиво дете, което наскоро следъ това умрѣло. Като станала сутриньта, момата разправила съня на майка си, и дветѣ започнали да плачатъ за умрѣлото дете. Реалниятъ животъ не допуща никакви противоречия. Щомъ има противоречия въ живота, този животъ е сънь, хипнотическо състояние. Следователно, докато живѣе въ противоречия, човѣкъ още не е реално сѫщество. Който се съмнява, той не е реално сѫщество. Съмнението е изразъ на излишна енергия. Човѣкъ се съмнява въ недействителни нѣща. Нѣкой има една фалшива лира, за която казва, че му е непотрѣбна, излишна и не може да я употрѣби. Такова нѣщо представя съмнението въ човѣка. Всички говорятъ за реалностьта на нѣщата, търсятъ реалностьта и не я намиратъ. Защо? Защото се движатъ още въ свѣтъ на илюзии, на заблуждения. Хората трѣбва да изживѣятъ своитѣ заблуждения; като излѣзатъ отъ тѣхъ, тогава ще влѣзатъ въ реалния свѣтъ — въ свѣта на Истината. Нѣкой казва, че не вѣрва въ Господа, че сѫществуването на Бога не е реално и т. н. — Кое е реално, споредъ васъ? Тъй както хората живѣятъ, реаленъ животъ ли е тѣхниятъ? Тѣ се раждатъ, растатъ, развиватъ се, боледуватъ, биятъ се, каратъ се, убиватъ се, докато единъ день изчезнатъ отъ лицето на земята. Не, това още не е истинскиятъ животъ, това е животъ на раници. Единъ день, като свалите всичкитѣ си раници и ви претеглятъ, колкото тежите, това сте вие, това е животътъ на душата, животътъ на реалностьта. Великитѣ, ученитѣ хора казватъ, че душата на човѣка тежи само 33 грама. Докато човѣкъ е живъ, ще го теглятъ, да видятъ, колко килограма тежи. Като умре, пакъ ще го теглятъ. И най-после, когато тежи 33 грама, той вече влиза въ реалния свѣтъ. Въ това отношение, азъ не съмъ правилъ опити, не съмь теглилъ човѣка като живъ и като умрѣлъ, да видя, колко тежи. Това сѫ твърдения на нѣкои учени хора. Тѣ казватъ, че душата на човѣка тежи 33 грама. Доколко е вѣрно това, не зная. Тъй щото, ако искате да видите, колко излишъкъ носи човѣкъ на гърба си, направете изчисления. Претеглете нѣкой човѣкъ, раздѣлете теглото му съ числото 33 и ще намѣрите отношението, което показва, колко пѫти човѣкъ е по-тежъкъ отъ нормалното си тегло. Ако нѣкой човѣкъ тежи, напримѣръ, 66 клгр. или 66,000 грама, като раздѣлите 66,000:33 = 2000. Значи, отношението е 1: 2000. Питамъ: вѣрата ви, съ която посрѣщате мѫчнотиитѣ въ живота си, намира ли се въ отношение 1:2000? Значи, животътъ на човѣкъ, който тежи 33 грама, трѣбва да издържа на мѫчнотии, които сѫ 2000 пѫти по-голѣми отъ теглото му. Този законъ, това отношение е вѣрно и за вѣрата, и за силата на живота, вложена въ всѣки човѣкъ. Ето защо, когато се натъкне и на най-голѣмитѣ страдания, човѣкъ трѣбва да разшири душата си и да каже: Животътъ, който Богъ ми е далъ, има само външни, но не и вѫтрешни противоречия. При това разбиране, и 42° температура да има, човѣкъ ще бѫде спокоенъ и ще каже: Каквато температура да имамъ, азъ зная, че нѣма да умра, защото вѫтрешната ми температура е толкова голѣма, колкото животътъ я изисква. Като дойде смъртьта при такъвъ човѣкъ, той ще я хване за ушитѣ, ще я разтърси и ще каже: Азъ не искамъ да умра! Смъртъта ще го погледне, ще види, че не може да се бори съ този човѣкъ и ще си отиде. Като ви говоря по този начинъ, вие се въодушевявате и мислите, че сте готови изведнъжъ всичко да направите. Затова, като видите, че нѣкой има мѫчнотии и страдания, намирате, че тѣ нищо не представятъ. Обаче, щомъ мѫчнотиитѣ и страданията дойдатъ при васъ, веднага кармата ви става тежка и губите всѣкакво самообладание. И наистина, най-трудната наука въ свѣта е самообладанието. Най-мѫчно човѣкъ влада себе си. Следъ като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най-малко десеть пѫти ще побѣлѣе главата ви, докато се научите да се самовладате. Най-трудната, най-мѫчнопостижимата наука е науката на самообладанието. Съвременнитѣ хора едва сѫ въ въведението на самообладанието. Говорите нѣщо на нѣкого, давате му нѣкакви съвети, а той казва: Да ми падне този човѣкъ въ рѫцетѣ, ще го науча азъ! — Да, човѣкъ всичко може да направи, но всичко не дава добри резултати. Има произволни състояния въ човѣка, които не зависятъ отъ него. Има грѣхове, които човѣкъ върши несъзнателно, независимо отъ своитѣ разбирания. Има тайни грѣхове, за които човѣкъ не е отговоренъ. Напримѣръ, какъ ще изплатите грѣховетѣ и престѫпленията си, направени на сънь? За тия грѣхове ще ви сѫдятъ пакъ на сънь, а не въ будния ви животъ. Ако правите добро на сънь, пакъ на сънь ще ви възнаградятъ. Има разлика между доброто и злото, което човѣкъ върши въ сънния и въ будния си животъ. И тъй, да се върнемъ пакъ къмъ въпроса, защо човѣкъ е дошълъ на земята? Който се наеме да отговори на този въпросъ, той трѣбва да го обоснове съ всички аргументи, научни и теоретически, както способниятъ студентъ защищава своята докторска теза. Той навежда доказателства отъ 99 автори. Следователно, въ връзка съ зададения въпросъ, се явяватъ въпроситѣ, защо Господъ създаде човѣка и какъ го създаде? Въпросътъ „какъ Богъ създаде човѣка“, се отнася до знанието, до желанието му да учи занаятъ. На въпроса „защо Богъ създаде човѣка“, т. е. защо създаде кальта, се вижда желанието му да знае, за какво може да употрѣби тази каль. Тази каль е създадена за продаване И тогава, на въпроса, защо Богъ ви е изпратилъ на земята, ще си отговорите, че сте изпратени да си купите по една кола Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь!“ „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 29 юний, 1927 г. София

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЪРТИ. Богъ царува на небето. Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“. Като говорите или пишете за нѣкои отличителни чърти, тѣ трѣбва да бѫдатъ такива, които напълно да характеризиратъ дадено лице, или даденъ предметъ. Въ такъвъ случай, като оставямъ настрана второстепеннитѣ нѣща, питамъ: Коя е отличителната чърта на Соломона? Като погледнете едно чело, единъ носъ или една уста, вие веднага можете да кажете, коя е отличителната чърта на челото, на носа и на устата. Казвате: Отличителната чърта на челото, напримѣръ, е разумностьта, на очитѣ — способностьта да виждатъ, т. е. зрението, на устата — чувствителностьта. Чувствителностьта произтича отъ съзнанието, въ което се явяватъ редъ желания. Значи, устата показва, какви сѫ желанията на човѣка. И други нѣща се опредѣлятъ по устата, но тѣ сѫ второстепенни. И гладътъ предизвиква въ човѣка желание да яде, което желание се задоволява първо чрезъ устата. Какво се разрешава съ яденето? Като се наяде, човѣкъ може ли да стане ученъ? Опредѣлено ли е, колко пѫти трѣбва да яде човѣкъ? Значи, колкото пѫти и да яде, човѣкъ не може да стане ученъ. Яденето е само условие за учене, но чрезъ ядене човѣкъ нито ученъ става, нито знания придобива. Знанието иде отъ друго мѣсто, отъ другъ източникъ. Тренирането на тѣлото е условие за нѣщо, но знания не дава. Зрението е друго условие, но и то знания не дава. И знанието даже не е най-важното нѣщо въ живота, и то е условие за нѣщо. За какво? За разбиране на живота, за използуване на неговитѣ сили. Безъ знания вие не можете да живѣете. Колкото и да е малъкъ животътъ, поне елементарни знания трѣбва да имате. Христосъ казва: ,,Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Обаче, за разбирането на този пѫть, на тази истина и на този животъ, необходими сѫ знания. Подъ думата истина, Христосъ разбиралъ всички методи, чрезъ които животътъ може да се реализира. Значи, пѫтьтъ води къмъ истината, а истината — къмъ живота. Безъ пѫть човѣкъ не може да намѣри истината, а безъ истината не може да намѣри живота. До тукъ Христосъ е спрѣлъ. Като казва за себе си, че азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ, искалъ да каже, че самъ Той е въ този пѫть, въ тази истина и въ този животъ. Ако и вие намѣрите този пѫть, тази истина и този животъ, ще разберете Христа. Иначе, ще Го критикувате, ще разисквате върху личностьта и живота Му, безъ да придобиете нѣщо. Ако имате единъ приятель, когото критикувате, и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуватъ картина, която представя красотата, но и двамата се критикуватъ, печелятъ ли нѣщо? Единиятъ казва на другия: Очитѣ, носътъ, устата въ твоята картина не сѫ правилни. Другиятъ пъкъ казва: Сѣнкитѣ въ твоята картина не сѫ добре поставени. Ако критиката на двамата художници е на мѣсто, всѣки самъ ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенствуватъ. Обаче, ако критиката не е на мѣсто, и дветѣ картини ще останатъ непоправени. Отъ резултатитѣ, които критиката произвежда, се сѫди, дали тя е била права, или не. Да кажете на нѣкой, че не живѣе добре, това още не е критика. Вие трѣбва точно да опредѣлите, де, какъ и на кое мѣсто той не живѣе добре. Той трѣбва да знае, въ какво се изразява неговия лошъ животъ, за да може да се поправи. Коя е отличителната чърта на Соломона? Преди всичко, Соломонъ е билъ юдеинъ, и като такъвъ, той не е могълъ да се освободи отъ общитѣ национални чърти на юдеитѣ. Тѣ сѫ крайни материалисти. Братята на Иосифа, напримѣръ, го продадоха за пари. Тѣ не го убиха, но го продадоха. Сѫщо така юдеитѣ продадоха Христа пакъ за пари, и то много евтино, само за 30 сребърника. Тази е отличителната национална чърта на юдеитѣ. И Соломонъ, като юдеинъ, трѣбваше да реагира срещу тази национална чърта на своя народъ. И еврейскитѣ пророци реагираха срещу тази чърта. Като четете Библията, ще видите, че тѣ навсѣкѫде сѫ сипвали огънь и жупель, само заради тази чърта на евреитѣ. Тѣ сѫ търсили злото въ духовенството, въ управляващитѣ. Направете преводъ да видите, кое въ човѣка отговаря на духовенството и кое — на управляващитѣ. Духовенството, т. е. духовната страна въ човѣка представя принципитѣ, вѣруюто, отъ които се рѫководятъ ума и сърцето на човѣка. Коя е отличителната чърта на Сократа? По произхождение, Сократъ билъ гръкъ. Значи, той изразява гръцкитѣ национални чърти. Гърцитѣ сѫ хитри, тѣ се отличаватъ съ слабъ мораленъ устой. Напримѣръ, следъ като воюваха десеть години съ Троя, тѣ измислиха най-после една хитрина: направиха единъ голѣмъ дървенъ конь, съ който превзеха Троя. Гърцитѣ сѫ на по-високо стѫпало на развитие отъ евреитѣ: тѣ умъртвиха Сократа съ отрова, съ по-изтънчено срѣдство, а евреитѣ продадоха Христа и Го разпнаха на кръстъ. Затова, именно, Сократъ трѣбваше да се бори съ по-голѣми престѫпления. Най-после ще дойдемъ до Толстоя. Съ какво се отличава Толстой? Той е славянинъ. Нѣои учени изтъкватъ, като отличителна чърта на славянитѣ, нечистотата. Тѣ обичатъ да оцапатъ човѣка. Както и да е, каквото и да се казва за евреитѣ, за гърцитѣ и за славянитѣ, това още не е абсолютно, защото отрицателнитѣ чърти на единъ човѣкъ, или на единъ народъ не могатъ още да го характеризиратъ. Тѣ сѫ въ процесъ на развитие, следователно, единъ день отъ тия отрицателни чърти поменъ нѣма да остане. Толстой ималъ голѣми уши, което говори за щедростьта на славянитѣ. Много престѫпления въ свѣта се вършатъ отъ щедрость. По характеръ, Толстой е доблестенъ, която чърта отсѫтствува въ характера на Соломона и на Сократа. Въ края на живота си, Соломонъ казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Той е изпиталъ всичко, и следъ това изказалъ тази мисъль, като считалъ, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократъ пъкъ разсѫждавалъ точно обратно: Той казалъ, че чрезъ волята си, човѣкъ може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ моралъ, а именно: недостатъцитѣ не трѣбва само да се обуздаватъ, но тѣ трѣбва да се трансформиратъ. Като енергии, които вървятъ въ низходеща посока, тѣ могатъ да приематъ обратна посока на движение — възходеща. Въ това отношение, Толстой има по-хубави чърти отъ тия на Соломона и на Сократа. Обаче, и тримата не сѫ завършили още своето развитие. Въ бѫдеще тѣ ще дойдатъ на по-висока степень на развитие. И тъй, всѣки човѣкъ е миналъ или минава презъ формата на Соломона, на Сократа и на Толстоя. Соломонъ е прекаралъ единъ животъ само на ядене и пиене, физически животъ. За такъвъ животъ се изискватъ хора. И наистина, около него е имало много жени и прислужници. Това е аристократически животъ. Този животъ се е подържалъ и съ наука, съ четене и писане на притчи. Въ Сократа виждаме точно обратното. Той искалъ да ликвидира съ физическия животъ, съ живота на ядене и пиене, затова се предалъ на размишления, на философски разговори и беседи. Неговата философия се заключава въ мисъльта: „Познай себе си!“ Той се оженилъ за една сприхава и нервна по характеръ жена, като си казвалъ: Ако съ философията си мога да се справя съ характера на моята жена, много нѣщо ще постигна. Единъ день, когато Сократъ се разговарялъ съ ученицитѣ си, жена му взела легенъ пъленъ съ вода и го изсипала върху главата на Сократа. Последниятъ запазилъ пълно присѫтствие на духа. Той погледналъ спокойно къмъ ученицитѣ си и казалъ: „Когато едно дърво се посади, непременно трѣбва да се полѣе“. Значи, той взелъ добрата страна отъ постѫпката на жена си, защото разбиралъ законитѣ на живота и правилно ги прилагалъ. Великитѣ хора, това сѫ свѣтлитѣ точки на хоризонта, това сѫ високитѣ върхове на планинитѣ. Кривата линия А (стр. 154) представя небосвода, т. е. идейния, възвишения, непостижимия свѣтъ. Кривитѣ линии В представятъ високитѣ планински върхове. Точката С, долу, представя долинитѣ. Когато слънцето по високитѣ върхове започва да изпраща повече свѣтлина и топлина, снѣговетѣ и ледоветѣ по тѣхъ започватъ да се топятъ. Въ морално отношение, топенето на снѣговетѣ и ледоветѣ представя разпуснатия животъ на планинитѣ. Следователно, когато хората сѫ много любезни, много учтиви, това показва, че тѣ сѫ горе, по високитѣ планински върхове, дето се топятъ и изпращатъ водитѣ си надолу. Когато нѣма какво да се топи, тѣ оставатъ сами и се проявяватъ толкова скържави, каквито сѫ въ действителность. Какво представятъ тѣ тогава? Голи, скалисти върхове. Това което природата е натрупала върху тѣхъ, изчезва. Природата казва: Всичко, каквото имахъ, дадохъ, повече нѣма какво да давамъ. Като събера нови материали, пакъ ще ги натрупамъ. Планинитѣ регулиратъ въздушнитѣ течения. Сѫщевременно и влагата става причина да се образуватъ различни течения, бури, циклони въ съгласие съ наклона на земята. Когато енергията на планинитѣ стане устойчива, снѣговетѣ започватъ да се топятъ и да слизатъ надолу, въ долинигѣ. Тогава деятелностьта на долинитѣ започва да се усилва: растителностьта става буйна, цвѣтята се развиватъ добре, дърветата вързватъ и даватъ хубави плодове. Значи, щомъ водитѣ започватъ да прииждатъ, това показва, че животътъ въ долинитѣ се усилва. По този начинъ става преливане на живота отъ едно състояние въ друго. Ако това преливане става правилно, наричаме го еволюция, мораленъ устой, радость и веселие. Ако преливането на живота не става правилно, тогава идватъ всички нещастия въ свѣта. Съ други думи казано: ако снѣговетѣ на планинитѣ се топятъ равномѣрно и слизатъ по всички склонове, за да напояватъ долинитѣ, животътъ въ долинитѣ се развива добре. Обаче, ако топенето на снѣговетѣ става неравномѣрно, при слизането си, водитѣ завличатъ камъни, чакълъ, тиня, вследствие на което образуватъ, голѣми насипи. Следователно, това, което става въ природата, става и въ индивидитѣ, и въ обществата, и въ народитѣ, и въ цѣлото човѣчество. Енергията отъ тѣхнитѣ планински върхове, т. е. отъ тѣхнитѣ мозъци понѣкога тече правилно, равномѣрно, надолу къмъ долинитѣ имъ, а понѣкога тече неправилно, неравномѣрно. Съвременнитѣ хора говорятъ често за моралъ, за мораленъ устой и т. н. Когато се образува нѣкакво общество, хората пъкъ говорятъ за добро, за честность, за справедливость и за редъ още добродетели Това говори за известни процеси, които ставатъ въ човѣшката душа. Кога човѣкъ говори за моралъ, за мораленъ устой? Когато стане богатъ, само тогава човѣкъ говори за моралъ, за мораленъ устой, за редъ и порядъкъ. Защо? Защото той има какво да пази. Ако нѣма какво да пази, нѣма защо да говори за тия нѣща. Следователно, когато се говори въ свѣта за моралъ, това подразбира пазене, грижливо отнасяне къмъ ония ценности, които Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Тѣзи ценности могатъ да се пазятъ само съ чистъ, възвишенъ животъ. Щомъ тѣзи ценности се загубятъ, човѣкъ престава да се развива. Сега, когато разглеждате отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя, каква поука можете да извадите отъ тѣхъ? Въ тѣзи три лица вие трѣбва да виждате едно и сѫщо лице, което, отъ положението на царь, постепенно слиза като философъ-мислитель и стига въ положенито на човѣкъ, който иска да познае душата на народа. Това сѫ три състояния, презъ които човѣшката душа минава. Нѣкой човѣкъ казва: Да имамъ условия, това и това бихъ направилъ. Значи, този човѣкъ мечтае за царски условия. Питамъ: ако бѫдете царь, какво ще направите? Ще направите това, което и Соломонъ направи. Казвате: Да имамъ знания. Какво ще направите? — Ще направите това, което и Сократъ направи. Сократъ можа ли да разреши задачата „познай себе си“? Преди всичко, гърцитѣ възприеха тази задача отъ източнитѣ народи. Човѣкъ нѣма защо да се познава. Истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито въ душата на човѣка. Само това нѣщо трѣбва да се реализира. А тъй, да познава човѣкъ своитѣ недѫзи, това не е самопознаване. Тъй щото, самопознаването подразбира разкриване на човѣшката душа, да знае човѣкъ, какво добро може да направи. Значи, познаването не подразбира разкриване на човѣшкитѣ слабости, на човѣшкитѣ дефекти. Когато гениалниятъ работи, дефектитѣ му сѫ извънъ неговия животъ. Той не се спира върху дефектитѣ си. Дефектитѣ на писателя, напримѣръ, не сѫ въ самия него, тѣ сѫ въ окрѫжаващата срѣда. Това не зависи отъ неговата нервна система, но изключително отъ външнитѣ условия. Нѣкой писарь пише тънко или дебело — и това зависи отъ външнитѣ условия, отъ перото, отъ мастилото, отъ обстановката и т. н. Отъ френологическо гледище, това показва, че хората около него се занимаватъ съ дребнавости, които препятствуватъ на енергията да се прояви правилно. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не се смущава отъ външнитѣ условия, нищо външно да не го безпокои. Срѣщате нѣкой човѣкъ, виждате, че е неспокоенъ. Защо? Дрехитѣ му не били, каквито трѣбва, обущата му били малко скѫсани, шапката му била стара. Другъ пъкъ се смущава, че масата за ядене не била наредена, както трѣбва: кърпитѣ не били добре сгънати, солницата не била турена на мѣсто, въ яденето нѣмало достатъчно пиперъ и т. н. Всички хора се безпокоятъ за дребни работи, вследствие на което тѣхниятъ почеркъ не е правиленъ. Енергиитѣ на тѣхнитѣ сили и способности не се проявяватъ правилно. Ако нѣкой графологъ разглежда почерка на съвременнитѣ хора, по него свободно може да чете характера на тѣхнитѣ желания. Казвамъ: Соломонъ, Сократъ и Толстой сѫ три типа, които носятъ въ себе си известни сили. Всѣки типъ, изобщо, крие въ себе си известни сили, но отъ всички типове единъ день ще се оформи общъ типъ, въ който ще се включва положителната философия и наука на живота. Този типъ ще представя една митическа книга, отъ която ще се изучава историята и развитието на цѣлото човѣчество. Като помислимъ за Соломона, за Сократа и за Толстоя, веднага ще си спомнимъ за голѣмото влияние, което тѣ сѫ упражнили върху човѣчеството. Обаче, тѣ не сѫ първокласни единици; има и по-високи върхове отъ тѣхъ, но понеже днесъ четохте темата „Отли чителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“, затова говориме за тѣхъ. Положението на Соломона, като царь, представя условия за придобиване на знание и мѫдрость. Що се отнася до женитѣ и наложницитѣ на Соломона, ще ги оставимъ настрана, понеже тѣ представятъ неговитѣ костюми, т. е. неговитѣ желания, които всѣки день могатъ да се мѣнятъ. Въпросъ е, дали този царь е могълъ да обича всички тия жени. Какво представя числото 1200, т. е. 900 жени и 300 наложници, отъ кабалистическо гледище? Това сѫ 12-тѣ зодии. Значи, на всѣка зодия се падатъ по сто жени. Въ числото 900, 9-тѣ представя крайния предѣлъ, до който могатъ да стигнатъ желанията на човѣка. Въчислото 300, тройката, напримѣръ, показва число, съ което може да се работи на физическия свѣтъ. Когато Соломонъ прибралъ при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криелъ въ душата си съвсемъ друга идея отъ тази, която съвременнитѣ хора му приписватъ. Тѣ му приписватъ повече грѣхове, отколкото той ималъ. Тѣзи жени били негови ученички и слушателки. Неговитѣ грѣхове не се заключаватъ въ това, че ималъ много жени, но въ факта, че се отклонилъ отъ Бога. Неговитѣ ученички отдалечили сърцето му отъ Бога. Вследствие на това, Соломонъ изгубилъ равновесието си. Той се подкупилъ, увлѣкълъ се и падналъ. Съ това заедно той съградилъ нѣколко езически храмове и служилъ на други богове. Въ това, именно, седи погрѣшката на Соломона. Когато се казва, че човѣкъ върши престѫп ления, това не е право. Човѣшката душа е нематериална, неуловима. Немислимо е душата на човѣка да се опетни или оцапа. Тѣлото на човѣка може да се подложи на мѫчения, може да се петни, да се разпъва, но що се отнася до неговата душа, тя е свободна, независима. Щомъ се отдѣли отъ тѣлото, тя веднага се изчиства. Единствената грѣшка на хората седи въ мисъльта имъ, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни въ чувствата на човѣка, дето, докосне ли се нѣщо отвънъ, може да създаде редъ нещастия за него, но това още не е човѣшката душа. Представете си, че вие посещавате едннъ свой приятель, когото не сте виждали цѣли десеть години. По този случай той ви приготвя хубава баница, съ млѣко, съ чисто масло, и ви предлага да я раздѣлите между десетина свои приятели, които поканилъ пакъ по случай вашето гостуване. Вие поглеждате къмъ баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на нѣкое парче отъ срѣдата на баницата, като на най-хубаво, отъ този моментъ вече вие се натъквате на грѣхове и нещастия. Отъ този моментъ вече вие пущате малкото краче на дявола въ себе си. Отъ този моментъ започватъ грѣховетѣ ви, които съ хиляди години ще ви следватъ. Казвате: Какво да правя тогава? — Трѣбваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постѫпите така, отъ този моментъ щастието ще започне да ви следва. Всичкитѣ парчета на баницата сѫ отъ едно и сѫщо качество. Казвате: Еди-кой си човѣкъ е по-добъръ отъ мене, а еди-кой си е по-лошъ. Въ това, именно, седи вашата погрѣшка. Вие трѣбва да знаете, че всички парчета отъ баницата сѫ отъ едно и сѫщо качество и сѫ еднакво опечени. Следователно, отъ Божествено гледище, къмъ всички хора трѣбва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни сѫ по-добри, а други — по-лоши, вие всѣкога ще бѫдете нещастни. Кажете ли, че хората въ нѣкое братство не живѣятъ добре, вие не дѣлите баницата правилно. Отъ този день нещастието нѣма да напусне дома ви. Питамъ: Кой е събралъ хората въ обществата? Ако мислите, че тѣ сами сѫ се събрали, лъжете се. Богъ, Любовьта е събрала хората въ обществата. За да се събератъ хората на едно мѣсто, между тѣхъ непременно трѣбва да има любовь. Докато между хората нѣма нѣкакъвъ идеалъ, докато любовьта не влѣзе между тѣхъ, тѣ не могатъ да образуватъ общества. За да се подържатъ обществата, всѣки трѣбва да внимава на своя животъ, правилно да дѣли баницата. Въ това седи истинскиятъ моралъ. Въпроситѣ се разрешаватъ съ правилно дѣление, а не съ закачване, или съ заплашване. Последнитѣ сѫ палеативни срѣдства. Затова казвамъ: Виждайте доброто въ всѣки човѣкъ! Виждайте добрата страна на всичко! Представете си, че всички хора живѣятъ добре, че всички сѫ светии. Какъ мислите, при това положение, щѣхте ли да бѫдете щастливи? Нѣмаше да бѫдете щастливи. При това положение, хората щѣха да изпитватъ такова недоволство, каквото никога на земята не е сѫществувало. Ще приведа единъ примѣръ, който илюстрира недоволството на съвременнитѣ хора. Хората сѫ недоволни и оттамъ, отдето нѣматъ право да бѫдатъ недоволни. Единъ майсторъ гръкъ се качилъ единъ день на кѫщата си да поправя нѣщо. По невнимание, той се подхлъзналъ, падналъ отъ кѫщата и строшилъ крака си. Той започналъ да плаче, да роптае и се обърналъ кьмъ Зевса съ думитѣ: Господи, азъ мислихъ, че си отъ добритѣ богове, а ти създаде такъвъ законъ, споредъ който трѣбваше да си счупя крака. — Какво искашъ да направя? — Изхвърли този законъ, да не действува повече въ свѣта, за да бѫдатъ хората свободни. Какъвъ билъ този законъ? Законътъ за земното притегляне, споредъ който, всѣко тѣло, хвърлено въ въздуха, пада на земята. — Добре, още утре ще бѫде твоята воля: кракътъ ти ще оздравѣе. Този майсторъ, здравъ вече, отишълъ пакъ на работа. Махналъ съ чука въ въздуха, но той увисналъ, не могълъ да се върне пакъ назадъ. Ударилъ съ другъ инструментъ, и той увисналъ въ въздуха. Каквото подхвърлилъ въ въздуха, всичко увиснало. Седи той, чуди се, какво да прави, но вече ядосанъ, недоволенъ отъ новото положение, отъ новия законъ. Цѣла седмица стоели чукътъ и другитѣ инструменти въ въздуха, и той нищо не могълъ да върши. Който иска да живѣе споредъ съвършенитѣ закони, той ще стои на едно мѣсто въ въздуха, безъ да може да работи. Който не е готовъ за тия закони, той ще живѣе споредъ несъвършенитѣ закони: ще работи споредъ тѣхъ, макаръ и да чупи понѣкога краката си. Затова казвамъ: по-добре съ опасность за краката, но съ разумность за главата, отколкото съ опасность за главата, а съ разумность за краката. Сѫщото се отнася и до васъ: по-добре съ мѫчнотии да вършите всичката си работа, отколкото да казвате, защо Богъ е създалъ свѣта така, а не иначе. Когато сте спѣли, Богъ е мислилъ, правилъ хиляди опити, докато най после е създалъ най-красивия свѣтъ, отъ който вие сте недоволни. При сегашнитѣ условия, по-хубавъ свѣтъ отъ този не може да сѫществува. И по-добъръ животъ отъ сегашния не може да сѫществува. Като не разбирате живота, казвате: Защо Богъ ни е пратилъ на земята? — На този въпросъ всѣки самъ трѣбва да си отговори. Затова, за следния пѫть пишете върху темата: „Защо Богъ ни е пратилъ на земята, и каква работа ни е далъ?“ Споредъ положителната философия човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ живота, който му е даденъ, защото, следъ време, този животъ ще се трансформира въ нѣщо по-хубаво. Формата на сегашния човѣкъ не е съвършена още. Съ умоветѣ, които хората иматъ днесъ, тѣ не могатъ да разбератъ Божиитѣ пѫтища. Обаче, тѣ не трѣбва да се отчайватъ. Тѣ ще пострадатъ, ще потѫгуватъ, ще се помѫчатъ, но единъ день ще се домогнатъ до положителната философия, ще разбератъ живота. Тѣ ще иматъ по 900 жени и 300 наложници, ученички и слушателки, като Соломона, и ще изучаватъ философията на живота. Тѣ ще иматъ най-лошитѣ жени, като Сократа и ще изучаватъ философията „познай себе си“! Тѣ ще бѫдатъ и въ положението на Толстоя, и женитѣ имъ нѣма да имъ позволяватъ да реализиратъ идеитѣ си. Соломонъ казваше: Не е лесно да излѣзе човѣкъ на глава съ толкова жени! Сократъ казваше: Всѣко дърво, като се посади, трѣбва да се полѣе. Жената на Толстоя пъкъ казваше: Не е дошло още времето за това учение. И наистина, не е дошло още времето за новото учение. Защо? Защото хората сѫ недоволни. Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението, въ което се намира, и да благодари за всичко: да благодари за хлѣба, за въздуха, за водата, за дрехитѣ, за обущата, за водата. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да благодари на Бога за всичко и да каже: Боже, помогни ми, дай ми сила да работя, да изправя всичко! Макаръ днесъ да съмъ съ скѫсани дрехи и обуща, но единъ день всичко ще изправя. Богъ всѣки день ви дава възможность да работите. Той ви е далъ една картина, която трѣбва да изработите, като опредѣля, де да отидете, какво да правите, а вие се отказвате, не искате да изпълните Неговия съветъ, да не ви сѫдятъ хората. Ако работите, никой нѣма да ви сѫди. Умниятъ лесно намира погрѣшкитѣ си. Той знае, че погрѣшкитѣ седатъ въ неправилното приложение на принципитѣ, а не въ самитѣ принципи. Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието й е добро, но преждевременно е дошло. Малкото дете трѣбва да се храни съ мека, съ течна храна. Питамъ: защо ви проповѣдвамъ за любовьта? Защото вие сте малки деца, и трѣбва да се храните съ млѣко. Въ бѫдеще, когато пораснете и дойдете на земята, нѣма да ви говоря вече за млѣко, за любовьта, но ще говоря за коститѣ, за мѫдростьта. Тогава ще кажа: едно време, когато бѣхте малки деца, нуждаехте се отъ млѣко, но сега имате вече зѫби, сами дъвчите храната си, затова ви трѣбва твърда храна. Ще кажете: Едно време ни държахте близо до гърдитѣ си. Да, минаха вече тѣзи времена. Така постѫпва природага, така постѫпва и Богъ. Тъй щото, когато става въпросъ за обичь, за близость, трѣбва да знаете, че обичьта, както и близостьта сѫ вѫтрешни. Разбирането е вѫтрешно. Природата работи сега, за да превърне соковетѣ на любовьта въ свѣтлина. Свѣтлината ще превърне въ знание, знанието — въ животъ, животътъ — въ абсолютна истина, а истината — въ свобода. Така ще се дадатъ на човѣка всички възможности да реализира желанията на своята душа. Когато реализира напълно всички красиви и възвишени желания, човѣшката душа ще се задоволи. Тогава и Богъ ще бѫде доволенъ отъ човѣка. „Въ Писанието е казано: Ще се всели Богъ въ душата, въ умоветѣ, въ сърцата, въ тѣлата ви, за да се радвате на Неговитѣ дѣла!“ „Богъ царува на небето. Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 22 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“. Животътъ е изкуство, вследствие на което трѣбва да се изучава като изкуство. Сѫщевременно животътъ е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трѣбва да го поставимъ по отношение на вѫтрешното съзнание, което свързва всички факти на живота въ едно цѣло. При това, тия факти трѣбва да се тълкуватъ положително, всѣки отъ които да се постави на своето мѣсто по отношение на цѣлокупния животъ, както и по отношение на всички живи сѫщества. Това може да се постигне при положение, когато човѣкъ има частично, или индивидуално отношение къмъ козмоса. Въ този случай, азъ разглеждамъ козмоса като живо сѫщество. Козмическото съзнание има предъ видъ човѣка само тогава, когато неговото съзнание е будно и въ четиритѣ свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днесъ хората се намиратъ на повърхнината на козмическото сьзнание, тъй щото, каквото започватъ, отъ негово гледище, всичко свършватъ успѣшно. Като говорятъ за живота, сегашнитѣ хора иматъ предъ видъ главно материалнитѣ работи, материалнитѣ интереси на хората. Обаче, материалнитѣ блага сѫ последнитѣ блага въ свѣта. Когато отъ невидимия свѣтъ решатъ да уморятъ нѣкого, да го лишатъ отъ живота, даватъ му материални блага. Напримѣръ, достатъчно е да окачатъ на врата на нѣкого торба съ злато и да го пуснатъ въ морето. Затова и мѫдрецътъ е казалъ: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голѣма сиромашия, да не олекна много, че вѣтърътъ да ме отнесе нѣкѫде. Тъй щото, ако човѣкъ е богатъ, има опасность да не потъне въ морето; ако е сиромахъ, има опасность вѣтърътъ да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голѣмото богатство за човѣка, толкова е опасна и голѣмата сиромашия. Казано е въ Евангелието: „Блажени нищитѣ духомъ“. Подъ „нищъ духомъ“ не се разбира сиромахъ човѣкъ. Нѣкой може да е сиромахъ и да бѫде горделивъ. Или, може да бѫде богатъ и пакъ да е нищъ духомъ. Когато постѫпва въ училище, ученикътъ не трѣбва да мисли за своя произходъ. Не бѫдете като горделивитѣ царски синове, които, като постѫпватъ въ училище, мислятъ, че много знаятъ. Тѣ знаятъ толкова, колкото знаятъ и другитѣ ученици. А това, че имали царска кръвь, тѣ трѣбва да знаятъ, че тази кръвь е човѣшка, и като така, еднаква съ кръвьта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достоинство отъ знанието, което всѣки день черпи отъ училището, а не да се гордѣе съ своето произхождение и съ своята кръвь. Нѣкой казва, че се обърналъ вече къмъ Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне къмъ Бога, това е въ реда на нѣщата, но следъ като се обърне къмъ Бога, той трѣбва да влѣзе въ Царството Божие. На сѫщото основание, казвамъ: ученикътъ не се нуждае само отъ знания, но той трѣбва да има и характеръ, съ нищо да не се подкупва. Истински характеръ е този, който съ нищо не се подкупва: и цѣлата земя да му дадатъ, той пакъ нѣма да се подкупи. Човѣкъ още не е миналъ презъ всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животътъ и природата даватъ на човѣка, иматъ за цель да изпитатъ устойчивостьта на неговия характеръ, като морално сѫщество. И следъ като се изпита и познае, едва тогава човѣкъ може да говори за любовь. Любовьта се проявява само при морално стабиленъ човѣкъ. Когато човѣкъ изгуби своята морална стабилность, и любовьта изчезва отъ него. Казвате: Какво правятъ тогава грѣшнитѣ хора безъ любовь? Любовь.та се проявява и между грѣшнитѣ, но тамъ тя произвежда голѣми страдания. Богъ е и въ ада, но тамъ Той произвежда такъвъ огънь, какъвто никой не би пожелалъ И тъй, щастието ви зависи отъ вашитѣ разбирания, отъ това, което правите въ време и пространство. Въ това отношение, всѣки день ставатъ промѣни въ човѣшката душа, както и въ съзнанието му. Обаче, каквито и да сѫ тѣзи промѣни, мирътъ на човѣка не трѣбва да се нарушава. По повърхнината на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ, на човѣшката душа, както и на съзнанието му, могатъ да ставатъ редъ промѣни, обаче, дойде ли въпросъ до вѫтрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяватъ. Каквито усилия да правите, презъ каквито изпитания да минавате, тѣ сѫ необходими за вашето развитие. Отъ всичко трѣбва да се учите Добриятъ човѣкъ може да бѫде и богатъ, и сиромахъ — той отъ всичко се учи. Сиромашията и богатството сѫ вѫтрешни, а не външни процеси. Когато човѣкъ раздаде богатството си на другитѣ и остане сиромахъ, той е добъръ човѣкъ. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другитѣ, той е лошъ човѣкъ. Питамъ: какво разбирате подъ връзка на съзнанието? Подъ връзка на съзнанието се разбиратъ правилни отношения къмъ Първата Причина, или къмъ Козмоса, или къмъ Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живѣе въ васъ. Въ тѣлото на човѣка Богъ не може да живѣе, но Той живѣе въ неговата душа. Днесъ човѣшката душа не е напълно въ тѣлото му. Човѣшкото тѣло още не е устроено, както трѣбва, т. е. не е още добре организирано. Единъ день, когато човѣшкото тѣло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно въ него и той ще стане безсмъртенъ. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но още не е направенъ така. И наистина, казвате, че Богъ е всезнаещъ, обаче, човѣкъ не е всезнаещъ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво въ сѫщность е въздухътъ? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има въ дълбочината на океана? Знае ли, какво има въ центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаденъ по образъ и подобие Божие? Само онзи може да знае тѣзи нѣща, въ когото козмическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тѣлото си и да обикаля цѣлата земя, да влиза въ вѫтрешностьта й, да види, отъ каква материя е направена, отъ колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много нѣща знае този човѣкъ, но нищо не съобщава за тѣхъ. Ако нѣкой отъ васъ на сънь само отиде на слънцето, всички вестници ще пишатъ за него. Така постѫпватъ децата. Тѣ обичатъ да се хвалятъ. Каквото чуятъ, или видятъ, веднага съобщаватъ на всички. Обаче, който е развилъ въ себе си козмическото съзнание, той е разуменъ човѣкъ. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивилъ, докато стигне до това положение. Той постѫпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Голѣми препятствия е срещналъ той въ пѫтя си, докато развие своето козмическо съзнание. Щомъ стигне до това положение, той счита понѣкога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение. Единъ богатъ американецъ вложилъ шесть хиляди долари въ една банка, да му послужатъ на стари години. Отъ този день той престаналъ да спи, престаналъ да се моли, все за банката мислилъ. Най-после той решилъ да се освободи отъ това тежко състояние: извадилъ паритѣ си отъ банката, раздалъ ги на бедни и се успокоилъ, започналъ да се моли на Бога усърдно. Значи, вѣрата му въ шестьтѣ хиляди долара била спънка въ неговия животъ. Този примѣръ не се отнася за беднитѣ хора. Тѣ ще си кажатъ: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този примѣръ се отнася до васъ, като ученици, които искате да направите връзка въ съзнанието си, да дойдете до козмическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило въ васъ, вие можете да внасяте паритѣ си въ разни банки. Щомъ се пробуди, безъ да мислите много, ще извадите шестьтѣ хиляди долари отъ банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, въ реда на нѣщата е да внасяте паритѣ си въ банки. Щомъ станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христосъ е казалъ: „Не влагайте съкровищата си тамъ, дето ръжда и молци ги изяждатъ, но вложете ги въ небеснитѣ банки, дето нито молецъ, нито ръжда ще ги изядатъ!“ Вие ходили ли сте въ тия банки? Знаете ли какъвъ е редътъ и порядъкътъ тамъ? Вложите ли паритѣ си въ тия банки, и следъ хиляди години да отидете, ще си ги вземете, безъ да се е изгубила стотинка отъ тѣхъ. И най-малкиятъ капиталъ да сте вложили, той ще ви се върне безъ никакви удържки, безъ никакво накърняване. Но и за най-малкия заемъ, който сте направили въ една отъ Божественитѣ банки, сѫщо така се държи смѣтка. Ще ви извикатъ и ще кажатъ: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Тамъ за всичко се държи смѣтка. Сега, ще ви задамъ нѣколко въпроса: Защо, когато обичате нѣкого, трѣбва да го питате, обича ли ви и той? И защо трѣбва да му кажете, че го обичате? Защо трѣбва да ви говоря днесъ? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия законъ на земята. По този начинъ само хората ще направляватъ своя животъ. Ако хората живѣятъ споредъ свои закони, а говорятъ за Божествени, тѣхниятъ животъ нѣма да устои. Може ли да устои връзката между две вѫжета, едното отъ които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нѣщо представя връзката между Божествения и човѣшкия животъ, ако човѣшкиятъ животъ не се рѫководи отъ Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и дветѣ съзнания трѣбва да бѫдатъ еднакво силни. Силенъ човѣкъ е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пъкъ е това, въ което нѣма никакво прекѫсване. Грѣховетѣ и страданията на хората се дължатъ на отклоненията, които ставатъ въ тѣхнитѣ съзнания. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ отваря Евангелието всѣки день, да прочете поне единъ стихъ отъ него. Една сутринь, обаче, казва: И безъ четене на стихове може. Щомъ каже така, въ съзнанието му се вмъква нѣщо чуждо, което го отклонява, прекѫсва връзката му. Когато съзнанието на човѣка се прекѫсне, той не може вече да контролира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. При тѣзи прекѫсвания на съзнанието, човѣкъ губи своя духъ, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията ставатъ причина да се прекѫсва съзнанието на човѣка. Нѣкои хора въ сиромашията си сѫ много ревностни къмъ Бога. Тѣ се молятъ, работятъ, подвизаватъ се духовно. Щомъ забогатѣятъ, забравятъ Бога. Не човѣкъ трѣбва да търси Бога и като богатъ, и като сиромахъ, и като ученъ, и като простъ. Най-красивото нѣщо е човѣкъ да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрезъ тази наука той ще създаде въ себе си характеръ, чрезъ който ще моделира своя умъ и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислитѣ и чувствата си. Ако срещнете човѣкъ, въ когото мислитѣ и чувствата не сѫ организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекѫснато. И наистина, всѣко прекѫсване на съзнанието създава въ човѣка известна аномалия. За такъвъ човѣкъ се казва, че е особенъ. Той се намира подъ чуждо влияние на безброй сѫщества около него. Мускулитѣ на рѫцетѣ и краката му треперятъ, цѣлата му нервна система е разклатена. Всичко въ него е въ дисхармония. Ако хванете рѫката на този човѣкъ, тя е разслабена, мека, отпусната. Често разваленитѣ хора иматъ такива рѫце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратенъ, разваленъ човѣкъ е този, който не върви въ Божия пѫть. Той не може да задържа въ себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, презъ която тя изтича. Като резултатъ на това изтичане, идатъ различнитѣ болести. Това изтичане на енергията отъ човѣка се нарича въ науката демагнетизиране. Много отъ болеститѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, напримѣръ, се дължи, или на натрупване излишъкъ на енергия въ стомаха, която не може да се пласира, или на недостигъ на енергия въ стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка. Като се знае това, човѣкъ трѣбва да регулира силитѣ въ своя организъмъ. Това може да се постигне чрезъ връзка съ Първата Причина, съ козмическото съзнание. Само по този начинъ човѣкъ може правилно да се лѣкува. Козмическото съзнание е въ сила да регулира енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, като ги насочва въ права посока. Когато имате връзка съ Божественото, или козмическото съзнание, и започнете да изучавате нѣкой предметъ, то ще хвърли свѣтлина въ вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предметъ На това се дължи факта, дето едни хора разбиратъ Библията правилно, по духъ, по вѫтрешенъ смисълъ, а други я взиматъ само въ букваленъ смисълъ. Първитѣ иматъ връзка съ козмическото съзнание, а вторитѣ — нѣматъ такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вѫтрешната връзка на живота, това е изкуство и наука. Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възрасть, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни отъ васъ сѫ стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета сѫ влѣзли въ Школата? — Вие не знаете още, дали тѣ сѫ млади, или не. Дали човѣкъ е младъ, или старъ, това зависи отъ възрастьта на неговата душа. Нѣкой може да е 15—20 годишенъ, но като душа да е старъ; другъ може да е 60—70 годишенъ, но като душа да е младъ. Казвамъ: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възрасть е на земята. Въ това отношение, всѣки трѣбва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво велико бѫдеще се разкрива предъ васъ. И млади души да сте, пакъ е добре, но трѣбва да знаете положението и мѣстото си въ природата. И млади, и стари души, всички трѣбва да работите, да развивате козмическото съзнание въ себе си. Ако съ това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое мѣсто трѣбва да поставите всѣка планета. Ако всѣка планета поставите на мѣстото й, вие ще се домогнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случаватъ въ живота. Сѫщевременно ще гадаете и върху събитията въ вашия животъ, ще знаете всѣка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бѫдещето си, въ когото е пробудено вече козмическото съзнание. Въ връзка съ въпроса за предсказване бѫдещето на човѣка, турцитѣ казватъ: Каква полза отъ гадането, когато никой не може да отмѣни това, което е писано на човѣка? — Вѣрно е, че има нѣща, които, веднъжъ опредѣлени, не могатъ да се отмѣнятъ, но тѣ могатъ да се отложатъ. Когато човѣкъ не е готовъ да посрещне нѣщо, било добро или зло, това нѣщо може да се отложи. Едно е важно за човѣка днесъ: той не трѣбва да мисли, какъ може да отмѣни лошитѣ условия, които му се готвятъ, но да работи върху себе си съзнателно, съ цель да приготви добри условия за своето бѫдеще. Тѣзи добри условия ще го поставятъ при сѫщитѣ условия и въ невидимия свѣтъ. Ако води непорядъченъ животъ, безъ да иска, той си приготвя лоши бѫдещи условия, които ще го заведатъ въ ада, въ тъй наречената „тринадесета сфера на земята“. Подобното подобно привлича. Ще ви дамъ едно правило за живота: всѣка сутринь, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути къмъ козмическото съзнание, да се свържете съ всички живи сѫщества на земята. Презъ тѣзи две минути постарайте се абсолютно да се отдѣлите отъ този свѣтъ, като че около васъ нищо не сѫществува. Първи англичанитѣ направиха този опитъ. Следъ свършване на общоевропейската война, въ цѣла Англия се издаде заповѣдь. на едикое си число, въ точно опредѣленъ часъ, за две минути да спре всѣкакво движение, всички фабрики, работилници, училища, всѣкакви заведения, и кой дето се намѣри, да отправи мисъльта си къмъ Бога, къмъ невидимия свѣтъ, да се свърже съ него. Красивъ моментъ е този! Две минути цѣлъ народъ да посвети на Бога! Ако единъ день се опредѣлятъ петь минути — още по-добре. Цѣла Англия спрѣ своя обикновенъ животъ, своитѣ ежедневни работи за две минути, за да се свърже съ Бога. Какво би било, ако цѣлото човѣчество опредѣли единъ такъвъ моментъ за връзка съ невидимия свѣтъ! Мощна вълна би се разлѣла изъ цѣлия свѣтъ! Сега и на васъ казвамъ: всѣка сутринь, следъ ставане, ще опредѣлите две минути за връзка съ невидимия свѣтъ. Силата на човѣка седи въ връзката му съ невидимия свѣтъ. Всички, които сѫ завършили своето развитие и се интересуватъ отъ човѣчеството, иматъ тази опитность. За васъ е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си къмъ козмическото, Божественото съзнание, за да се свържете съ напредналитѣ сѫщества и да опигате силата, която тѣ упражняватъ върху васъ. Достатъчно е само две минути да тече тѣхната енергия презъ съзнанието ви, за да можете презъ цѣлия день да се чувствувате силни, мощни по мисъль, по чувства, по духъ, да свършите успѣшно работата си презъ деня. И тогава ще отправите благодарностьта си къмъ невидимия свѣтъ. Две минути сѫ достатъчни за васъ. Нѣкои се оплакватъ, че нѣматъ време за духовна работа. Не, само две минути сѫ нужни на човѣка, за да се свърже съ невидимия свѣтъ. Като ученици, предстои ви вѫтрешна работа. Способниятъ ученикъ пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувствува и мисли правилно. Това значи да разбира човѣкъ живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щомъ сърцето на човѣка е отворено, хиляди начини има, чрезъ които той може да помага, да услужва на другитѣ. Изкуство е, наука е да знае човѣкъ, какъ да взима и какъ да дава. Така трѣбва да искате, че да останатъ доволни отъ васъ и да кажатъ: Дано този братъ и другъ пѫть дойде да ми иска нѣщо. Така трѣбва да свирите, че да останатъ доволни отъ васъ, да пожелаятъ и другъ пѫть да имъ свирите. Това значи да разбирате живота като изкуство и като наука. Това не може да се придобие въ единъ день, нито въ една година — това е задача на вѣковетѣ. Но работата въ това направление донася всѣки день несмѣтни богатства. Въ единъ день човѣкъ милиардеръ не става, но като придобива всѣки день по нѣколко милиона, нѣкога ще стане милиардеръ. Милиардерътъ не се задоволява съ милиони. Обикновениятъ човѣкъ се задоволява съ единъ милионъ даже. Учениятъ съ малко знания не се задоволява, но обикновениятъ човѣкъ и на малко знания е доволенъ. Три категории знания има въ свѣта: еднитѣ знания сѫ необходимость въ живота; другитѣ — сѫ украшения въ живота, а третитѣ — сѫ благословение въ живота. Последнитѣ даватъ мощь, сила на човѣка. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тритѣ категории знания. Сега, като ученици, предъ васъ седи великата задача — всѣка сутринь да употрѣбите две минути отъ времето си за връзка съ великото козмическо съзнание. Две минути презъ деня, използувани правилно, съставятъ истински день. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа презъ годината се равнява на тия 12 часа, или половинъ день. Този половинъ день ще ви донесе голѣми богатства. Следователно, всички мѫчнотии и страдания на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ приготовление за тия две минути. Англичанитѣ сѫ опредѣлили тия две минути за вѫтрешна, духовна работа, подъ рѫководството на своя духовенъ рѫководитель. Тѣхниятъ рѫководитель е единъ отъ виднитѣ адепти. Благодарение на тѣзи две минути, англичанитѣ можаха да се спасятъ. Тѣ благополучно минаха презъ мѫчнотиитѣ, които невидимиятъ свѣтъ имъ бѣше опредѣлилъ. Голѣмъ бѣше кранътъ, презъ който благословението отъ невидимия свѣтъ тече презъ тѣзи две минути. — Какво ще направимъ за две минути? За какво първо да мислимъ? — Първата минута ще мислите за любовьта си къмъ Бога, а втората минута — за любовьта си къмъ ближния. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да мислите за Бога и за ближния си. Изпѣйте сега пѣсеньта „Богъ е Любовь!“ Въ недѣля, рано сутриньта, преди да е изгрѣло слънцето, цѣлиятъ класъ, безъ изключение, ще дойдете на „Изгрѣвъ“ да приложимъ закона „за дветѣ минути“. Който е готовъ да изпълни този законъ, той е ученикъ. Първата минута ще мислите върху първия законъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила!“ Втората минута ще мислите върху втория законъ: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго. Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате — всичко трѣбва да спре. — Може ли да стане това? Въ Бога всичко е възможно. Когато Богъ иска, и ние трѣбва да искаме. Когато ние искаме, и Богъ иска. При тѣзи условия всичко е възможно. Когато Богъ ни покани да ни даде нѣщо, ние трѣбва да бѫдемъ точно на опредѣленото отъ Него време. И тъй, по закона на любовьта, всички ще бѫдете на „Изгрѣвъ“ на опредѣленото време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко трѣбва да преодолѣете предъ мисъльта за тия две минути. Че сте били болни — нищо отъ това — отъ леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрѣли — пакъ ще дойдете. Даже и васъ на носилка да носятъ — пакъ ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слѣзете отъ нея и на време ще дойдете. Ще постѫпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Цѣлиятъ ви животъ се заключава само въ тия две минути. — Не може ли да изпълни този законъ всѣки самъ, въ дома си? — Не, всички трѣбва да дойдете на „Изгрѣвъ“, колективно да го изпълните. Тамъ има достатъчно мѣсто. Ще се наредите предъ и задъ бороветѣ, на метъръ, метъръ и половина разстояние единъ отъ другъ, всички да бѫдете свободни. Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, ще направимъ и втори, и трети опитъ. Тъй, че и за онзи свѣтъ да заминавате, пакъ ще дойдете на „Изгрѣва“. Докато не се изпълни закона за „дветѣ минути“, на никого не се позволява да замине за онзи свѣтъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОСНОВНИ МИСЛИ. „Богъ царува на небето. Богъ царувавъживота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Най-лесниятъ въпросъ“. Питамъ: кой е най-лесниятъ въпросъ? Най-лесниятъ въпросъ, който болниятъ може да зададе, е кой, какъ и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесниятъ въпросъ за ученика? — Ще свърши ли училището успѣшно? — Кой е най-лесниятъ въпросъ за гладния? — Въпросътъ за хлѣба. — Кой е най-лесниятъ въпросъ за бедния? — Въпросътъ за паритѣ. Значи, леснитѣ въпроси сѫ отъ различни категории. Ученикътъ лесно може да запита, ще свърши ли училището успѣшно, но той самъ не може да си отговори. Обикновено единъ запитва, другъ отговаря. Запитването и отговорътъ сѫ две различни нѣща. Който запитва, той не е длъженъ да отговаря. Освенъ това, ако нѣкой зададе въпросъ, това не значи, че веднага трѣбва да му се отговори. Тъй щото, както въпроситѣ биватъ различни, така и отговоритѣ могатъ да бѫдатъ различни. За следния пѫть пишете върху темата: „Категории на леснитѣ въпроси“. Както вижцате, мѫчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарнитѣ работи объркватъ човѣка. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да започне съ разбиране на елементарнитѣ нѣща. Ето, вижте въ музиката, напримѣръ: можете ли да размѣстите тоноветѣ безъ ущърбъ на хармонията? Можете ли въ нѣкоя гама да вземете тона do вмѣсто тона re? Не може. Значи, сѫществува единъ великъ законъ, който регулира всички нѣща. Ако единъ тонъ въ нѣкое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които сѫ свързани съ него, се измѣнятъ. За да не се измѣнятъ, и тѣ трѣбва да се повишатъ съ толкова, съ колкото се е повишилъ първиятъ тонъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до обществата. Когато хората въ едно общество сѫ наредени по известна гама, щомъ стане промѣна съ основния тонъ на тази гама, измѣнятъ се и всички останали тонове. Такъвъ е законътъ на хармонията. Нѣкой казва, че не се интересува отъ този законъ. Да каже нѣкой, че не се интересува отъ този законъ, това е равносилно тонътъ do, напримѣръ, да каже, че не се интересува отъ другитѣ тонове. Тонътъ do не може да не се интересува отъ останалитѣ, защото най-малката промѣна съ него нарушава цѣлата хармония. Важностьта на нѣкои тонове се опредѣля отъ други, отъ които тѣ се намиратъ въ зависимость. Съ единъ тонъ музика не става. Въ този случай българитѣ казватъ: „Съ единъ камъкъ кѫща не става“. Съ една мисъль човѣкъ ученъ не става. Съ едно добро желание човѣкъ добъръ не става. Следователно, когато говоримъ за основни мисли или желания, разбираме основнитѣ тонове, отъ които започватъ промѣнитѣ на всички останали тонове. Сега, като говоря за хармония въ музиката, имамъ предъ видъ сѫщия законъ и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. Въ първо време майката възпитава детето си, но дохожда моментъ въ неговия животъ, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва презъ такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния животъ. Следъ тази фаза идатъ другитѣ страни на духовния животъ. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човѣкъ, това е велика наука. Въ първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после го започва само да се облагородява. Ако майката и бащата сѫ внесли въ детето си елементъ на благородство, неговата работа е по-лека. То пакъ ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-голѣми резултати. Обаче, ако родителитѣ не сѫ внесли въ детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. На каквито мѫчнотии да се натъквате, съ усилие на волята си, съ разумна работа ще можете да ги преодолѣете. Когато благородството отсѫтствува отъ характера на човѣка, това показва, че неговитѣ дѣди и прадѣди не сѫ работили въ това направление, и днесъ на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството въ себе си. Когато математиката не се подава на нѣкого, причината затова е сѫщата: неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ работили съ всичко друго, но не и съ математика; всички центрове, всички способности сѫ развили въ себе си, но този центъръ специално не сѫ развили. Когато музикалното чувство въ нѣкого не е добре развито, това показва, че редъ поколѣния преди него не сѫ работили въ областьта на музиката. Всѣка способность, всѣко чувство, които човѣкъ има въ себе си, говорятъ за една предварителна работал Нищо не се цава на готово. Всичко се придобива съ работа, съ трудъ, съ усилие на волята. Чувството любовь къмъ Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата къмъ Бога. Когато се говори за любовь къмъ хората, това подразбира пакъ първото чувство на човѣка — любовь къмъ Бога. Има случаи, когато при първа срѣща съ човѣка, вие го обиквате, безъ да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва следъ дълга дружба съ нѣкой човѣкъ, вие го обиквате. И въ първия, и въ втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човѣка само тогава, когато въ ума ви никога не е прониквало съмнение или недовѣрие къмъ него, нито въ сърцето ви нѣкакво лошо чувство. Това значи идейна любовь. Такава е любовьта на Бога къмъ насъ. Каквото да правиме, Богъ никога не е допусналъ една лоша мисъль, или едно лошо чувство по отношение на насъ. Такава трѣбва да бѫде и вашата любовь. Ако не спазите този свещенъ законъ на Любовьта, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Човѣкъ може да избегне страданията, както и болеститѣ, само ако знае тѣхнитѣ причини. Ако рече да се самоосѫжда, това не разрешава въпроситѣ. — Ама азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Този човѣкъ не знае, че грѣхътъ може да не е неговъ. Много сѫ причинитѣ за грѣховнитѣ състояния на хората. Запримѣръ, нѣкой лѣга вечерь разположенъ, доволенъ, като че е на седмото небе, но сутриньта става убитъ духомъ, изгубилъ всѣкакво разположение, чувствува, като че въ ада е слѣзълъ. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото бѣше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия животъ се завъртѣло тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попадналъ въ единъ дисхармониченъ животъ. Той трѣбва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: нѣкой лѣга вечерь съ тежко, мрачно разположение, а става добре разположенъ, доволенъ, щастливъ. Това сѫ промѣни въ състоянията, които се отразяватъ и върху съзнанието на човѣка. Всички се стремятъ къмъ благодатьта — къмъ състоянията на благодатьта, които, обаче, иматъ две противоположни посоки. Напримѣръ, благодать е за човѣка да му се изтъкнатъ погрѣшкитѣ, съ цель да се поправи; благодать е за човѣка да му се каже нѣщо хубаво, да се изрази известно разположение къмъ него. Нима учительтъ не може да каже погрѣшкитѣ на своя ученикъ? Ако не каже погрѣшкитѣ му, той го излага на голѣма опасность. Учительтъ ще каже на ученика си приятелски, че тонътъ, съ който си служи, не е вѣренъ, че мислитѣ и постѫпкитѣ му не сѫ прави. Ученикътъ трѣбва да знае, че отъ учителя си, който го обича, може да получи най-добъръ съветъ. Любовьта никога не оскърбява. Любовьта рани никога не отваря. Мнозина казватъ, че любовьта отваряла рани. Това не е вѣрно. Онази сила, която отваря рани, не е любовьта. Споредъ мене, по мека рѫка отъ рѫката на любовьта не сѫществува. Който се оплаква отъ рѫката на любовьта, той нѣма нищо благородно въ себе си, той не е разбралъ живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щомъ искате да разберете този въпросъ, ще повикате всички хора, съ които сте свързани, и заедно съ тѣхъ ще разрешите въпроса. Самъ никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено отъ стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души трѣбва да се събератъ на едно мѣсто и заедно да решатъ въпроса, трѣбва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има законъ въ природата, който опредѣля отношенията между хората, и споредъ него, човѣкъ самъ нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си, т. е. за Божественото въ себе си, това подразбира, че той трѣбва да е миналъ вече фазата на самовъзпитанието и да е дошълъ до положение на жертвата. Отъ това, доколко човѣкъ е стигналъ въ самовъзпитанието, зависятъ и неговитѣ прояви като истински човѣкъ. Когато познава законитѣ и силитѣ, които работятъ въ разумната природа, човѣкъ може да се справи съ всички мѫчнотии въ живота. Ето, сега, напримѣръ, минава кола по улицата, дрънка, дига шумъ, прѣчи на вниманието ви. Какъ мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларьтъ знае ли, че ви смущава? Коларьтъ нищо не знае, но задъ него седятъ сѫщества отъ низка култура, съ низъкъ моралъ, които специално устройватъ тази работа. Тѣ иматъ за цель да внесатъ смутъ въ душитѣ ви, да прѣчатъ на вашата работа. Въ случая, колата е изкушение за васъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че изкушенията ви не се създаватъ сега. Тѣ сѫ предвидени отъ черната ложа отъ преди нѣколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датиратъ отъ вчера, отъ днесъ. Не, голѣмо изкуство, голѣма дипломация се крие въ начина, по който изкушенията ви се даватъ. Тѣ сѫ замислени отдалечъ, съ известенъ планъ, та като се натъквате на тѣхъ, да изглеждатъ тъй естествени, като че сѫ въ реда на нѣщата. Това, което днесъ вършите, е замислено отдавна, а днесъ само се реализира. И затова, когато казваме, че нѣкои нѣща сѫ неизбѣжни, това значи, че тѣ сѫ замислени преди хиляди години. Какъ ще спрете водата отъ планинския връхъ? Слънцето силно грѣе, снѣговетѣ се топятъ, и водата неизбѣжно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъвъ моралъ не може да й се чете, че тя нѣма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва: Азъ не искамъ да зная, че вие сте се разположили тукъ, и трѣбва да мина покрай васъ. Моятъ пѫть е оттукъ, даденъ ми е наклонъ и направление, което по никой начинъ не мога да измѣня. По-рано бѣхъ тиха, спокойна вода, седѣхъ на едно мѣсто, но днесъ искамъ да слѣза долу. Вие трѣбва да знаете, че нищо въ живота не е случайно. Това, че салонътъ ни е поставенъ на улицата, дето се вдига голѣмъ шумъ, е отдавна предвидено. Сѫщо така отдавна е предвидено нѣщо по-добро, и по-хубаво, което въ бѫдеще ще ви се даде. Прозорцитѣ на този салонъ сѫ обърнати на северъ — къмъ истината. Отгоре има единъ тавански прозорецъ, който показва, че имате врата и къмъ Божествения свѣтъ. На западъ и на югъ нѣма никакви прозорци. Югъ е свързанъ съ доброто, но и съ гѫстата материя. Който обича юга, той е мързеливъ човѣкъ; той обича широкия животъ, съ удобства. Който обича запада, той върши работитѣ си вечерь. Той взима, но не дава; говори, безъ да мисли много. Като каже нѣщо, следъ това вижда, че е сбъркалъ и казва: Не трѣбваше да казвамъ това нѣщо. Той самъ си пакости. Тръгне на пѫть и току вижъ, спъналъ се, падналъ нѣкѫде. Защо? Не вижда човѣкътъ, вечерь пѫтува. Велика наука е да познава човѣкъ силитѣ на своя организъмъ и да се справя съ тѣхъ. Въ това отношение, окултната наука иде да улесни човѣчеството въ неговия пѫть. Астрологията, напримѣръ, показва гамата, въ която човѣкъ се движи, както и нейниятъ основенъ тонъ. Това значи: астрологията изучава планетитѣ, които влияятъ върху човѣка Казано е въ Писанието, че Богъ създалъ слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощьта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалитѣ планети указватъ влияние върху човѣка. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действува. Тѣзи хора иматъ особени прояви. Такива хора се наричатъ лунатици. Въображението въ тѣхъ е силно развито, вследствие на което тѣ преувеличаватъ нѣщата. Турцитѣ обичатъ да преувеличаватъ. Тѣ казватъ, че султанътъ ималъ на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша нѣкой българинъ, той ги пита: Де ще се събере този народъ? Орѣхи да сѫ, земята не би могла да ги побере. Хора, хоито се намиратъ подъ влиянието на слънцето, сѫ жизнерадостни, весели, не отпадатъ духомъ. Животътъ въ тѣхъ тече като изворъ. Тѣ сѫ щедри, обичатъ музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеитѣ, тѣ въ нея зачеватъ и се развиватъ, докато единъ день се родятъ. Луната се е създала въ четвъртия день, когато на земята е сѫществувала вече известна култура. Ако слънцето не бѣше се създало, и луната нѣмаше да се създаде. И преди тѣхъ е сѫществувалъ животътъ, и прѣди тѣхъ е живѣлъ човѣкъ, но при много трудни условия. Докато човѣкъ не се е нуждаелъ отъ слънце и отъ луна, тѣ не сѫществували. Въ който моментъ, обаче, човѣкъ е почувствувалъ нужда отъ слънцето и отъ луната, Богъ ги е създалъ да бѫдатъ въ негова помощь. И наистина, когато културата, при даденитѣ за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Богъ веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. Въ бѫдеще слънцето нѣма да задоволява човѣчеството, и то ще изчезне. Тогава пъкъ самъ Богъ ще бѫде Слънцето на живота. Следователно, човѣкъ трѣбва да схваща правилно нѣщата, да знае, че всичко въ свѣта предстои на промѣна. Тъй както виждаме днесъ свѣта, той не е абсолютенъ, не е неизмѣненъ. Божествениятъ Духъ постоянно работи и пресъздава нѣщата. Това е неизбѣженъ законъ. И тъй, вие трѣбва да изучавате планетитѣ и тѣхнитѣ влияния върху човѣка. Това трѣбва да става отъ любовь. Човѣкъ трѣбва да обича слънцето, луната и звездитѣ, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечерь, когато спятъ. Затова тѣ затварятъ прозорцитѣ, пущатъ пердетата и така се запазватъ отъ нея. Луната изсмуква силитѣ на човѣка. Има племена въ Индия, които толкова се плашатъ отъ луната, че не смѣятъ да я гледатъ. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошитѣ, нечиститѣ влияния. Обаче, като изсмуква лошитѣ влияния, съ тѣхъ заедно изсмуква и добритѣ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Който е неразположенъ духомъ, добре е да се разхожда вечерь, на лунно освѣтление, но трѣбва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху васъ при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тѣзи опити сѫ необходими, за да се усили вѣрата ви, да видите, че наистина планетитѣ влияятъ върху човѣка. Правете сѫщитѣ опити и съ слънцето, да видите влиянието му върху човѣка. Има хора, които не могатъ да издържатъ силното слънце. Други пъкъ обичатъ изгрѣващото слънце. Всичко това говори за любовьта и разположението на човѣка къмъ слънцето. Като изучавате науката за небеснитѣ свѣтила, съ нея заедно ще изучавате и свещенитѣ книги, които представятъ бѫдещата култура на човѣчеството. Засега свещенитѣ книги сѫ затворени за хората. Нѣма да мине много време и, тайнитѣ, които тѣ криятъ въ себе си, ще излѣзатъ на яве, ще станатъ достѫпни, ако не за всички хора, поне за тѣзи, които искрено се стремятъ къмъ тѣхъ. За тази цель вие трѣбва да се приготвите, да разбирате тѣзи тайни. Ако не можете да се ползувате отъ знанията, които днесъ имате бѫдещитѣ знания ще представятъ нѣщо по-мѫчнодостѫпно за умоветѣ ви. Днесъ всички хора говорятъ за внушението, едни го препорѫчватъ, други го отричатъ. Това показва, че като сила, като законъ, хората още не го познаватъ и не могатъ разумно да си служатъ съ него. Прави сѫ хората, когато се боятъ отъ внушението. Тѣ сѫ забелязали неговото вредно действие върху човѣка, но не знаятъ, какъ да приложатъ този законъ. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човѣка. Гогава нито той трѣбва да внушава на другитѣ, нито другитѣ — на него. Въ такива моменти човѣкъ трѣбва да се огражда отъ внушението така, както военнитѣ, съ редъ крепости, се ограждатъ отъ своитѣ неприятели. Както виждате, законътъ на внушението е съвремененъ въпросъ, и въпрѣки това, хората не сѫ се научили още да си служатъ съ него. Питамъ: ако тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ днешното знание, какъ ще се ползуватъ отъ бѫдещето? Ако не се ползуватъ отъ днешното знание, тѣ ще изпадатъ въ илюзии, въ заблуждения, въ преувеличаване на нѣщата. Съвременнитѣ хора преувеличаватъ нѣщата, вследствие на което създаватъ помежду си голѣми неприятности и страдания. Като знаете това, бѫдете внимателни, първо провѣрявайте, каквого ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате нѣша, които не сте провѣрили. Съ бързане работа не става. Важнитѣ въпроси съ бързане не се решаватъ. Помнете следното нѣщо: каквото и да става въ живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представятъ въ живота ви, трѣбва да се радвате, защото въ тѣхъ се крие нѣщо дълбоко, нѣщо смислено. Това, именно, показва, че разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ се интересуватъ отъ васъ и се радватъ, когато вие правилно използувате случаитѣ, които ви се даватъ въ живота за работа. Тѣ се радватъ така, както вие се радвате, когато имате въ градината си нѣкоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нѣщо представяте и вие за разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. За тѣхъ вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидатъ, все за васъ разправятъ. Радвайте се, че има кой да се интересува за васъ. Никой не живѣе за себе си, никой не е самъ въ свѣта. Мнозина мислятъ, че сѫ изоставени, че никой не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, ако тѣ разбираха отношенията, които сѫществуватъ между всички живи сѫщества, въ душата имъ щѣше да цари пъленъ миръ и хармония. Отношенията, вѫтрешнитѣ връзки между сѫществата сѫ такива, че и за най-малкитѣ, и за най-ненапредналитѣ е дадена поне една малка благодать, която да ги тегли нагоре. Богъ никого не изоставя. И при най-лошитѣ условия на живота, за всѣко сѫщество Той е предвидилъ единъ планъ, който хората не знаятъ. Добре, че тѣ не знаятъ плана, който Богъ е опредѣлилъ за всички живи сѫщества. Тѣ трѣбва само едно нѣщо да знаятъ, а именно: Всичко, което Богъ е намислилъ, е добро. Какви сѫ Божиитѣ мисли, какъ ще се реализиратъ, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Богъ е предвидилъ условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпрѣки това е оставилъ единъ специфиченъ крѫгъ на деятелносгь, изключително за васъ, въ който Той никога не се намѣсва. Когато вие работите въ този крѫгъ, Той поглежда отдалечъ, какво правите, и веднага следъ това се отегля. Това е областьта, въ която човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. Вънъ отъ този крѫгъ, човѣкъ не е свободенъ. Щомъ излѣзе отъ този крѫгъ и влѣзе въ другъ нѣкой, той се усѣща вече ограниченъ. Дойде ли до крѫга на великия животъ, тамъ Богъ поставя граница и казва на човѣка: Оттукъ нататъкъ не можешъ да мръднешъ. Морето, това е великиятъ животъ, предъ който Богъ поставя граница на човѣка и казва: Само до брѣга можешъ да дойдешъ, по-нататъкъ не е позволено. Можешъ да философствувашъ, колкото искашъ; можешъ да плачешъ, да викашъ — всичко ще остане гласъ въ пустиня. Щомъ дойдешъ до брѣга, ще се върнешъ назадъ. Това, което днесъ ви е дадено въ живота, е достатъчно. За другъ животъ други работи ще се разкриятъ предъ васъ. Много нѣща предстоятъ за работа. Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ чужди работи, а своитѣ изоставятъ. Напримѣръ, върви пѫтникъ съ колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава срѣдъ пѫтя. Събиратъ се около него 10—15 души и започватъ да разискватъ върху въпроса, защо се е счупила колата на този човѣкъ, и какво трѣбва да се направи, за да се поправи. Говорятъ, окайватъ го, но нито колата поправятъ, нито своята работа вършатъ. Щомъ дойде нѣкой, който разбира отъ тази работа, веднага разпръсва събралитѣ се около колата хора и казва: Моля, нека останатъ тукъ само онѣзи, които могатъ да помогнатъ, а останалитѣ да се разотидатъ. Сѫщо така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, безъ да вършите работа. Обаче, когато майсторътъ дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиватъ, да седятъ около колата, макаръ и безъ работа. Не, свободнитѣ, които нѣматъ работа, нека вървятъ напредъ, и то на такова разстояние единъ отъ другъ, да не вдигатъ никакъвъ прахъ. Колкото разстоянието между единъ човѣкъ и другъ, както и между една кола и друга, е по голѣмо, толкова по-добре. Като ученици на окултна школа, вие сте минали и презъ други училища — отдѣления, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различнитѣ действия съ тѣхъ. Щомъ е така, вие познавате дробитѣ, знаете, какво нѣщо е числитель и какво — знаменатель. Напримѣръ, въ дробитѣ 1/2, 2/3, 3/4 ,4/5 и 5/6 ,числителитѣ показватъ, какъвъ е капиталътъ, съ който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 сѫ скачени сѫдове. Скаченитѣ сѫдове пъкъ представятъ пѫтя, по който идеитѣ вървятъ и се развиватъ. И наистина, шомъ една идея мине презъ ума на човѣка, следъ нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично цѣло. Хармоничнитѣ идеи иматъ единъ и сѫщъ знаменатель. Всѣка идея съдържа въ себе си сила, която дава потикъ на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любовь. Всѣко любовно чувство е признакъ, че любовьта иде, но самата любовь е далечъ нѣкѫде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате нѣкого, това още не е любовь. Колкото любовьта е по-далечь отъ формитѣ на нѣщата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Напримѣръ, имате приятель, когото обичате. Обаче, единъ день приятельтъ ви умира. Се га вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовьта къмъ приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговитѣ добри чърти — нѣщо, което по-рано не сте забелязвали. Вашиятъ приятель може да бѫде мѫжъ или жена — безразлично. Въ дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовьта. Тази любовь е идейна. Когато духовното въ човѣка преодолява, той и на земята може да обича идейно, безъ да опорочи съ нѣщо любовьта. Тамъ, додето съвременниятъ човѣкъ е достигналъ, любовьта не може за дълго време да се запази въ своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любовь въ самия него още не сѫществуватъ. Единъ день, когато тия условия се подобрятъ, и любовьта ще се прояви въ всичката си чистота. Днесъ всички хора плачатъ за изгубената си любовь. Питамъ: любовьта може ли да се изгуби? Любовьта никога не се губи, но токъгъ на любовьта, който минава презъ човѣка, може да се прекѫсне. Който разбира законитѣ на любовьта, той може да възстанови своитѣ първи отношения къмъ любовьта, и по този начинъ отново да я придобие. Който не разбира законитѣ на любовьта, той ще съжалява, че я изгубилъ, и ще казва: Едно време, като младъ, имахъ любовь, но сега остарѣхъ и изгубихъ любовьта си. Питамъ: когато Яковъ обикна сина си Иосифа, младъ ли бѣше? Защо го обичаше повече отъ другитѣ? Казва се, че Яковъ направилъ на Иосифа пъстра дрешка, съ която той и външно го отличилъ отъ братята му. Казватъ, че Яковъ ималъ слабость къмъ Иосифа. Споредъ мене, слабостьта на Якова не бѣше въ любовьта му къмъ Иосифа, но въ това, че изказа любовьта си къмъ него външно, предъ другитѣ. Яковъ не трѣбваше да прояви любовьта си къмъ Иосифа предъ братята му; тѣ не трѣбваше да знаятъ за неговата любовь. Въ това, именно, се заключаваше неговата грѣшка. Братята на Иосифа не можаха да разбератъ, защо баща имъ го обича повече отъ другитѣ си синове. Причината, задето Яковъ обичаше Иосифа повече отъ другитѣ си синове, се дължи на любовьта му къмъ Рахила. Той обичаше Рахила, и въ лицето на Иосифа виждаше нея. Яковъ обичаще Рахила, но Лаванъ му даде за жена първо Лия, по-голѣмата си дъщеря, а после Рахиль. Това показваше, че Иосифъ, когото Рахиль роди, ще преживѣе нѣщо особено. И тъй, отъ единия до другия край, животътъ на съвременнитѣ хора представя скачени сѫдове. Ето защо, тѣ трѣбва да изучаватъ законитѣ за скаченитѣ сѫдове, да знаятъ, какви трѣбва да бѫдатъ тѣхнитѣ отношения. Сегашниятъ животъ не трѣбва да се отрича, но къмъ него трѣбва да се приложи нѣщо ново, да се подобри, както земедѣлецътъ подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрезъ наторяване. Ще кажете: земедѣлецътъ лесно може да подобри нивата си: ще вземе торъ и ще го нахвърля отгоре. Но ние какъ можемъ да подобримъ живота си? И най-бедниятъ животъ може да се натори. Съ какво? Съ знания. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва, какъ да се справя съ всички условия на живота. Какво струва на човѣка да бѫде любезенъ, да има широко сърце? Нѣкой казва: днесъ не съмъ разположенъ, никой да не ме докосва. — Какво отъ това, че не си разположенъ? Твоето неразположение не е нищо друго, освенъ барометъръ, който показва, че времето се е развалило малко. Какво отъ това, че времето се е развалило? Трѣбва ли да считаме, че времето е виновно въ нѣщо, или че барометърътъ е виновенъ, задето показва лошо време? Нито времего, нито барометърътъ сѫ въ състояние да измѣнятъ естеството на човѣка. Утре времето ще се подобри, и барометърътъ ще се повдигне. Значи, при промѣна на времето, барометърътъ трѣбва да се повдига и спада, но човѣкъ трѣбва да знае, че при всички тия промѣни на неговия барометъръ, естеството му остава неизмѣнно. На неизмѣнното въ себе си, именно, той трѣбва да разчита. Ако барометърътъ на нѣкой човѣкъ показва само лошото време, той не е здравъ човѣкъ. Барометърътъ на здравия човѣкъ показва и добро, и лошо време. Ако барометърътъ ви показва само лошото време, вие мязате на часовникъ, който има единъ-два счупени зѫбии, вследствие на което цъка, но стрелкитѣ не се движатъ, не показватъ времето. Този часовникъ трѣбва да се поправи, да показва точно времето. Едно се изисква отъ васъ: да бѫдете толкова чувствителни, че да схващате и добритѣ, и лошитѣ влияния и промѣни, които ставатъ въ васъ. Вие нѣмате право да се оплаквате, че бѣлъ день не сте видѣли въ живота си. Ако сте видѣли черни дни, видѣли сте и бѣли дни. На човѣка сѫ опредѣлени толкова страдания, колкото и радости. Когато нѣкой казва, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, това показва, че той е билъ по-чувствителенъ, по-отзивчивъ къмъ скърбитѣ и страданията, вследствие на което радоститѣ сѫ минали незабелязано покрай него, безъ да ги използувалъ, както трѣбва. За тази цель, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радоститѣ, и скърбитѣ. Тъй щото, мрачнитѣ състояния на човѣка говорятъ за низходещитѣ промѣни на неговия барометъръ. При всѣко подобно положение, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде буденъ, да схваща и възходещитѣ състояния на своя баромегъръ. Който приема радоститѣ въ живота, той трѣбва да приема и скърбитѣ. Животътъ се движи между контрасти. Затова, онѣзи, които изучаватъ астрологията, виждатъ, какво голѣмо влияние указватъ слънцето, луната и другитѣ планети върху човѣшкитѣ темпераменти. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава своя темпераментъ, свойствата на своя организъмъ, а оттамъ и влиянието на планетитѣ върху себе си. Ако организъмътъ на нѣкой човѣкъ е доброкачественъ, слънцето ще му влияе по единъ начинъ. Ако организъмътъ е долнокачественъ, слънцето ще му влияе по другъ начинъ. Отъ качеството на организъма зависи и влиянието на планетитѣ върху него. Въ това отношение, задачата на човѣка е да си изтъче единъ доброкачественъ организъмъ. Това означаватъ думитѣ, че човѣкъ е творецъ на своята сѫдба. Отъ него зависи бѫдещето му. Бѫдещето на човѣка пъкъ зависи отъ това, какъвъ организъмъ той ще си изработи, и какво самиятъ организъмъ ще изработи. Днесъ всички хора говорятъ за подобряване на своя организъмъ, на своето тѣло. Прави сѫ тѣ, защото тѣлото не е нищо друго, освенъ организирана материя. Организирането на тази материя се постига съ редъ усилия, съ съзнателна и непреривна работа отъ страна на човѣка. Дпостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има тѣло духовно“. Естественото тѣло е не организираното, неоформеното още тѣло, въ което съзнанието не взима участие. Духовното тѣло е организираното тѣло, въ което съзнанието на човѣка взима участие и го прави буденъ за всичко онова, което го заобикаля. Такъвъ човѣкъ се радва и на радоститѣ, и на скърбитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, въ които е поставенъ. Изпѣйте упражнението „Изгрѣва слънцето“. Когато се говори за новата философия на живота, азъ имамъ предъ видъ онова съзнание, което показва на човѣка миналото и бѫдещето му. Той трѣбва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трѣбва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бѫдеще. Това нѣщо може да се познае по пръститѣ на човѣка. Нѣкои отъ пръститѣ показватъ миналото на човѣка; други показватъ настоящето, а трети — неговото бѫдеще. Тия нѣща не могатъ да се обясняватъ, защото ще уплашатъ човѣка. Понѣкога хората се плашатъ отъ голѣмитѣ благословения. На единъ турчинъ, отъ Цариградъ, му се падналъ на лотария единъ голѣмъ английски параходъ. Като го въвели въ парахода и му казали, че е неговъ, отъ радость той полудѣлъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да се ползува разумно отъ благата, които природата му е опредѣлила. Ако не е готовъ да се ползува отъ тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ тежесть за него. Затова, именно, много отъ своитѣ блага природата е скрила отъ ония, които не сѫ готови; за готовитѣ тя всѣки день разкрива своитѣ тайни. Въ природата лицеприятие нѣма. Готовъ ли си, тя вдига завесата предъ тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готовъ, тя всичко затваря предъ тебе съ деветь ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той трѣбва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ изпада въ еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човѣкъ мисли върху едно и сѫщо нѣщо по единъ и сѫщъ начинъ, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до нѣкой водопадъ и се вслушвате въ монотонното падане на воднитѣ капки, вие можете да заспите. Сѫщо така човѣкъ може да заспи и подъ монотонното удряне на нѣкой чукъ. Еднообразието обикновено докарва човѣка въ сънно състояние. Единъ баща често водилъ детето си на воденицата и забелѣзалъ, че подъ звуковетѣ и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщалъ у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсилъ причината за безсънието на детето, бащата разбралъ, че това се дължи на отсѫтствието на воденичния шумъ. Детето заспивало на воденицата лесно, подъ влиянието на монотоннитѣ звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щомъ чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномѣрнитѣ, еднообразни и монотонни звукове и движения успиватъ човѣка. Понѣкога тѣ сѫ потрѣбни, но щомъ дойде въпросъ до мисъль, до облагородяване, до работа върху себе си, тѣзи движения не сѫ потрѣбни. Напротивъ, тѣ сѫ опасни и трѣбва да се избѣгватъ. Тѣ сѫ потрѣбни, само когато човѣкъ трѣбва да заспи. Вънъ отъ това положение, тѣ сѫ вредни. Когато искате лесно да заспите, четете нѣкоя неинтересна книга. Само че въ това време около васъ трѣбва да се навърта нѣкой, да изгаси свѣщьта, да не стане нѣкаква пакость, нѣкакво нещастие. Индуситѣ иматъ разни методи за заспиване, но тѣзи методи на западъ сѫ неприложими. Достатъчно е човѣкъ да концентрира мисъльта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западниятъ човѣкъ по този начинъ не може да заспи. Хората на западъ иматъ съвсемъ други методи за заспиване отъ тѣзи на индуситѣ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 8 юний 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Най-лесниятъ въпросъ въ живота“. Изпѣйте упражненията: „Духътъ Божи“ и „Блага дума на устата“. Сега ще ви задамъ въпроса: Съ какво е по-важно да се занимава човѣкъ — съ себе си, или съ хората? Съ себе си. Нѣкои хора се занимаватъ само съ единия си пръстъ. Единиятъ пръстъ още не представя цѣлия човѣкъ. Други пъкъ се занимаватъ само съ ухото си, или съ окото си, или съ рѫката си, или съ врата си и т. н. Всичко това сѫ само части отъ цѣлото, но не и цѣлия човѣкъ. Да се занимавашъ съ себе си, азъ разбирамъ да се занимавашъ съ цѣлокупния човѣкъ. Като наблюдавате проявитѣ въ природата, виждате, че прави линии въ нея не сѫществуватъ. Въ природата сѫществуватъ главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представятъ правата линия, такава права линия въ природата не сѫществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и съ най-силенъ микроскопъ не може да се види Пѫтьтъ, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Нѣкои си го представятъ като малка, свѣтла, права линийка. Съвременната физика се занимава съ свѣтлината, съ топлината и съ редъ още отдѣли. Какъ се образува топлината? — Чрезъ триене на тѣлата. — Какъ се образува свѣтлината? — При горение на тѣлата. Ако за образуването на топлината е нужно две тѣла да се триятъ, или да се търкатъ, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свѣтъ се търкатъ въ отношенията си? Какво лошо има въ търкането? Когато два предмета се търкатъ и между тѣхъ се сбразува топлина, това показва, че между тѣхъ по-рано е сѫществувалъ студъ. Щомъ се образува топлина, всички се радватъ. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трѣбва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкатъ, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и свѣтлина. Всѣко търкане, което произвежда топлина и свѣтлина, е добро. Въ природата сѫществува постоянно търкане. Въ български езикъ е станало смѣшение между думитѣ търкане и триене. Търкането е процесъ, който не произвежда нито топлина, ниго свѣтлина. Въ този смисълъ, търкането е произволенъ процесъ. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и свѣтлина. И наистина, когото търкатъ, боледува; когото триятъ, оздравява. Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. Въ тази линия се съдържатъ условия за проява на вашето състояние. Отъ срѣдата на тази линия надолу слиза перпендикуляръ, който се опира въ точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известенъ напоръ, или налѣгане върху състоянието, изразено съ правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене? Когато напрежението е нагоре, както става въ природата, напримѣръ, при образуване на топлината, имаме процесъ на триене, т. е. на сближаване между две тѣла. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тѣзи частици се движатъ въ успоредни посоки, но въ две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засѣгатъ всички частици на движещитѣ се тѣла. Триенето между частицитѣ на тѣлата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че тѣлата, или едното отъ тѣхъ, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процесъ горение. Триене се извършва и между клеткитѣ на растенията. Тѣ трѣбва много пѫти да се триятъ, докато се образува между тѣхъ нужната топлина. Триенето трѣбва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правиленъ, съзнателенъ процесъ, който върви въ паралелъ съ растенето. Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трѣбва да ги различавате въ психическо отношение, споредъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. И думитѣ въ речьта се подчиняватъ на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна съ Божественитѣ закони, тя е въ състояние да наруши мира на човѣка, вследствие на което той изгубва своята топлина и свѣтлина. Всѣка дума, която не е съгласна съ Божественитѣ закони, произвежда мракъ, тъмнина въ съзнанието на човѣка. Сега, азъ говоря върху практически въпроси, които всѣки моментъ можете да опитате. Всички сте забелязали, напримѣръ, какви пресичания ставатъ въ мисъльта на човѣка. Започвате да говорите нѣщо, но безъ да мислите много, кажете нѣкоя дума не на мѣсто, и веднага мисъльта ви се прекѫсва. Защо? Станало е нѣкакво нарушаване въ Божествения свѣтъ. Когато съзнанието на човѣка е будно, той всѣкога ще нарежда своята мисъль, своята речь споредъ Божественитѣ закони. Тогава, нито мисъльта му ще се прекѫсва, нито говорътъ му ще бѫде дисхармониченъ. При това положение, човѣкъ може да изпадне въ друга крайность и да каже: Съ чужди мисли не искамъ да се занимавамъ, даже и да сѫ Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, т. е. да бѫде свободенъ? Но той трѣбва да знае, кои мисли сѫ чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждатъ търкане, сѫ чужди. Всички ония мисли, които произвеждатъ въ човѣка свѣтлина и топлина, сѫ Божествени, т. е. негови. Като казвамъ, че сѫ негови, имамъ предъ видъ Божественото въ човѣка. Топлината пъкъ трѣбва да се превърне въ свѣтлина. Свѣтлината трѣбва да се превърне въ чувство, а чувството — въ мисъль. Това показва, че триенето трѣбва постепенно да се усилва, за да се превръща въ все по-високи процеси: триенето произвежда топлина; топлината — свѣтлина; свѣтлината — чувствуване, а чувствуването — мислене. Следъ мисъльта има още по-високи прояви. Важно е, че процеситѣ трѣбва да бѫдатъ непреривни. Всѣки процесъ приготвя материали, съ които човѣкъ може да работи. И тъй, ще знаете, че топлината, свѣтлината, чувствата, мислитѣ сѫ условия, материали, съ които човѣкъ трѣбва да работи, както алхимикътъ работи въ своята лаборатория, а домакинята — въ своята кухня. Споредъ мене, и домакинята е ученичка. Въ това отношение, домътъ е научна лаборатория. Мѫжътъ и жената сѫ студенти, които следватъ висша наука въ домашната лаборатория, т. е. въ дома. Като стане отъ леглото си, първата работа на жената е да запали огъня въ камината и да тури на него тенджера съ вода, т. е. колба или реторта, въ която последователно ще прибавя елементитѣ, нужни за известна реакция. Елементитѣ, съ които извършва алхимическитѣ процеси сѫ: лукъ, чесънъ, соль, черенъ и червенъ пиперъ, бобъ, картофи, домати и т. н. Тя нарѣзва лука на дребно, туря го въ тенджерата, прибавя къмъ него една-две лъжици масло и започва да мѣри, да размѣрва, колко вода трѣбва, колко зеленчукъ и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. Следъ два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва: Приготвихъ обѣда! Като говоря по този начинъ, вие се смѣете. Нѣма нищо смѣшно въ това. Днесъ женитѣ готвятъ механически, не знаятъ, колко сериозна и важна работа е готвенето. Тѣ не сѫ изучили още свойствата на лука, не знаятъ, защо го турятъ въ яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лукъ въ яденето, тя ще каже, че го туря за вкусъ. Това не е наука. Лукътъ има съвсемъ друго предназначение; той е елементъ съ опредѣлени свойства, необходими за организъма. Маслото сѫщо така има своето предназначение въ готвенето, а не само затова, че яденето трѣбвало да бѫде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение въ готвенето, което всѣка домакиня трѣбва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лѣкувате съ нея всички болести. Има болести, които могатъ да се лѣкуватъ само съ една капка вода, други — съ две капки, трети — съ три или съ повече капки. Ако вземете десеть капки вода, тѣ произвеждатъ съвсемъ другъ резултатъ. Всичко това е строго опредѣлено въ природата, но човѣкъ трѣбва да познава тази наука. Водата, съ която ще се лѣкувате, трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Това може да се изпита съ езика. Значи, езикътъ на човѣка трѣбва да бѫде толкова чувствителенъ, че да различава качествата на водата. За тази цель, човѣкъ трѣбва да прави опити, да ходи по планинитѣ, да пие вода отъ чисти извори и после да сравнява различнитѣ води, да изработи тънъкъ усѣтъ на различаване. Човѣкъ не трѣбва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трѣбва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той грѣши противъ себе си. Ако днесъ, утре пие нечиста вода, нѣма да забележи, какъ ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква отъ човѣка. Той трѣбва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда презъ камъкъ, дали ще я пречиства съ стипца, или по другъ нѣкакъвъ начинъ, не е важно, но нечиста вода по никой начинъ не трѣбва да пие. Това значи уменъ човѣкъ. Казвате: Нали Богъ всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пакъ може да ни запази отъ болести. Казано е въ Писанието: „Не изкушавайте Господа!“ Защо трѣбва да пиете нечиста вода, когато Богъ е изпратилъ на земята чиста вода, като я прекаралъ презъ редъ дезинфектори? Водата, която иде отъ далечни мѣста на пространството, минава презъ свѣтлина, презъ топлина, презъ електричество, като сѫщевременно се озонира и магнетизира; следъ това тя минава презъ редъ земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човѣка. Следъ всичко това, трѣбва ли човѣкъ да пие нечиста вода? Не, той трѣбва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, съ свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намѣримъ такава вода? Ние нѣмаме време да търсимъ, нѣмаме благоприятни условия. — За окултния ученикъ всѣкога има време, всѣкога условията сѫ благоприятни. Щомъ тръгне за вода, той трѣбва да знае, де има вода и следъ колко време може да намѣри. Въ движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: нѣкога се управлява отъ електричеството, нѣкога — отъ магнетизъма. И ще видите, че на мѣста водага отива на голѣми дълбочини, а нѣкѫде тече на плитки мѣста. Съ мисъльта си, човѣкъ може да намѣри, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опитъ. Не, за другитѣ не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щомъ съмъ съ други, и жаденъ да съмъ, нося жаждата, но опитътъ не показвамъ. Защо? Всѣки самъ трѣбва да дойде до това положение. Ако нѣкой успѣе да ме види самъ, когато правя този опитъ, то е другъ въпросъ, той печели, но иначе, съзнателно никога нѣма да направя този опитъ предъ хората. Той е духовенъ опитъ, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказалъ, че обича това изкуство и е готовъ съ любовь и безкористие да му служи. Ако дойда при васъ да ме научите да готвя бобъ, вие трѣбва да предадете изкуството си, само следь като се увѣрите, че наистина азъ обичамъ боба. Готвачътъ може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантътъ има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникътъ рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е скрилъ отъ другитѣ нѣщо красиво въ себе си. И така трѣбва да бѫде! Въ красивото, което човѣкъ понѣкога крие и отъ себе си, се съдържатъ всички възможности за постижения. И тъй, когато казвате, че Богъ всичко може да направи, това е вѣрно. Въпросътъ е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Богъ всичко може да направи. — Това е щестлавие, съ което искате да покажете, че Богъ особено благоволи къмъ васъ и е готовъ специално да ви слугува. Не, въ мене този въпросъ е поставенъ другояче. Азъ си казвамъ: Слушай, приятелю, ти трѣбва да се впрегнешъ на работа и да служишь на Бога! Азъ зная, какво Богъ, моятъ Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитамъ самъ, да видя, какво азъ мога да направя за Господа. Богъ всичко ми е далъ даромъ, но важно е, какво азъ мога да направя за Него. И тъй, търкането трѣбва да се превърне въ триене. Въ какво трѣбва да се превърне топлината? Въ приягно, красиво чувство. Въ какво трѣбва да се превърне свѣтлината? Въ свѣтла, красива мисъль. Като знаете това, при всѣка срѣща съ човѣка, вие трѣбва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трѣбва да дадете на този човѣкъ, и какво той трѣбва да ви даде. Иначе, тази срѣща би била безпредметна. Всѣка срѣща съ човѣка предвижда известни допирни точки съ него, Представете си, че вие следвате въ странство, и по единъ специаленъ куриеръ получавате отъ баща си писмо. Този човѣкъ дохожда при васъ и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си Вие го посрѣщате любезно, разговаряте се съ него, и между васъ се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по сѫщия куриеръ. Чрезъ тѣзи писма, между сина и бащата, се образуватъ отношения на триене: дветѣ писма сѫ въ успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тѣзи отношения вървятъ по единъ вѫтрешенъ законъ на съзнанието. Ако човѣкъ знае, на кое мѣсто въ съзнанието е поставена всѣка негова мисъль, или всѣка негова проява, той се е домогнзлъ до известна философия. Напримѣръ, можете ли да кажете, на кое мѣсто въ съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нѣщо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добриятъ човѣкъ има единъ белегъ на устнитѣ си, по който се познава неговата добрина. Сѫщо такъвъ белегъ има и въ съзнанието си, но трѣбва да се знае мѣстото на този белегъ. У нѣкои хора този белегъ на устнитѣ отсѫтствува. Сега, ако продължавамъ да говоря по този въпросъ, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пъкъ представя физическата страна на въпроса. Докато живѣете по физически начинъ, постѫпкитѣ ви никога нѣма да бѫдатъ свързани. Сѫщо така и мислитѣ, и чувствата ви нѣма да бѫдатъ свързани. Въпрѣки това, вие се стремите къмъ съвършенство. Има хора, обаче, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на които има единство, тѣ сѫ свързани въ нѣщо цѣло, стройно и хармонично. Движенията имъ сѫщо така сѫ пластични, хармонични. Това говори за здравъ човѣкъ. Само здравиятъ се отличава съ такава пластичность и хармония въ движенията. Всички кости, всички мускули въ него сѫ въ движение. Въ това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрезъ движения. Който иска да бѫде външно красивъ, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вѫтрешни закони, а не по желанията на човѣка. Колкото и да желае да стане красивъ, ако не работи върху себе си, човѣкъ никоги нѣма да стане красивъ Колкото повече ма слите и се безпокоите за нѣкои нѣща, толкова по-лесно ще ги изгубите Напримѣръ, научите едно стихотворение наизустъ, но веднага ви мине мисъльта - ами, ако го забравя? Щомъ се усъмните въ паметьта си, ще забравите стихотворението. Вие не трѣбва да се съмнявате въ паметьта си, ако не искате да я губите. Паметливиятъ човѣкъ никога не се съмнява въ паметьта си. Напротивъ, той всѣкога уповава на нея. Отъ толкова години насамъ вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, коего ви се предава, трѣбва да се подложи на опитъ, ако искате да се ползувате отъ него. Иначе, ще слушате, безъ да разбирате. Да се утешава само човѣкъ, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравѣе, безъ да се забелѣзва нѣкакво подобрение, това сѫ празни думи само, които не помагатъ. Като отида при болния, нѣма да говоря нищо за болестьта му, но ще извадя отъ джоба си едно малко шишенце съ течность, ще взема отъ нея съ върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарамъ да глътне тази малка капчица отъ течностьта. На втория день ще топна два пѫти съ иглата въ сѫщата течность и ще я мазна на езика на болния. На третия день ще топна иглата три пѫти въ течностьта, и така ще правя въ продължение на десеть деня. На десетия день болниятъ ще стане отъ леглото си и ще бѫде напълно здравъ. До това време нѣма да го слушамъ да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лѣкува болниятъ по вѫтрешенъ пѫть, а не външно, като му се говори, или като се утешава. Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трѣбва да знаете, защо човѣкъ въ раменетѣ и въ бедрата, т. е. въ таза е по-широкъ, отколкото въ кръста? Отдавна е трѣбвало да си отговорите на този въпросъ. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснѣли. Ако речете да се справяте по този въпросъ съ сегашната анатомия, тя нѣма да ви задоволи. Тя е останала назадъ отъ новитѣ обяснения по този въпросъ. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трѣбва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъмъ. Ако искате да си отговорите положително на този въпросъ, ще наблюдавате хора съ различни рамене, ще изучавате характера имъ и, следъ дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения. Напримѣръ, първо ще изучавате характера на около сто души, които иматъ рамене, съ форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които иматъ рамене съ форма В и най-после — още на сто души, които иматъ рамене, съ форма С. Правете тѣзи наблюдения презъ свободното си време, когато нѣмате работа. Вмѣсто да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да е съ широки рамене. Широки рамене иматъ повече мѫжетѣ, отколкото женитѣ. Женитѣ иматъ крѫгли рамене. Мѫжътъ е широкъ въ раменетѣ, тѣсенъ въ бедрата, а жената — обратно, тѣсна въ раменетѣ, широка въ бедрата. Оттукъ вадимъ следния законъ: мѫжътъ е силенъ въ духовния свѣтъ, а жената — въ физическия. И наистина, ако дадете на мѫжа много работа въ духовния свѣтъ, той ще издържи; ако сѫщата работа дадете на жената, тя нѣма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свѣтъ, тя ще издържи; ако сѫщата работа дадете на мѫжа, той нѣма да издържи. Азъ вадя това заключение отъ формата на раменетѣ и бедрата на човѣка, безъ да взимамъ въ внимание, какво знаете по този въпросъ. Споредъ васъ е точно обратно: мѫжътъ е силенъ на физическия свѣтъ, а жената — въ духовния. Защо вашитѣ знания и моитѣ изводи не се съвпадатъ, върху това нѣма да се спирамъ. Представете си, че главата на единъ човѣкъ е дълга отъ 17 — 21 см., а мозъкътъ му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широкъ е мозъкътъ на човѣка, толкова по-голѣма е неговата издържливость на физическия свѣтъ. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата въ жената. Дължината на мозъка отговаря на раменетѣ въ мѫжа. Зчачи, мѫжетѣ сѫ дългоглави, а женитѣ — широкоглави. Хора съ широки рамене сѫ мѫже, безразлично дали сѫ въ женска, или въ мѫжка форма. Жена съ широки рамене е повече мѫжъ, отколкото жена. Мѫжъ съ широки бедра е повече жена, отколкото мѫжъ. Така седи въпросътъ, когато се произнасяме за него споредъ законитѣ на природата, а не споредъ формата на нѣщата. Това е наука. Природнитѣ закони ще ни служатъ за мѣрка на нѣщата, и всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тази мѣрка, е отклонение отъ нея. По степента на отклонението ще сѫдимъ и за причинитѣ на това отклонение отъ закона. Вие трѣбва да изучавате и носа си. Напримѣръ, нѣкои хора иматъ малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човѣкъ ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всѣка форма на носа, всѣко най-малко отклонение отъ нормата, указва влияние върху характера на човѣка, Носъ, който е малко увисналъ надолу, говори за човѣкъ съ песимистиченъ характеръ. Този човѣкъ не се интересува отъ онова, което става около него. Кой какво казалъ, какво направилъ, това той не чува и не вижда. Носъ, който е малко вирнатъ нагоре, говори за любопитенъ човѣкъ. Този човѣкъ иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговитѣ прозорци сѫ отворени, и той приема много впечатления отвънъ. Когато ноздритѣ на носа у нѣкой човѣкъ сѫ много отворени, той е особено чувствителенъ къмъ любовьта. Щомъ стане дума за любовь, ноздритѣ му започватъ да трептятъ. Когато ноздритѣ сѫ стѣснени, този човѣкъ не чува даже, че около него се говори за любовь. Всички хора наоколо му горятъ отъ любовь, а той не иска да знае даже. Когато носътъ при гърбавината е широкъ, такъвъ човѣкъ има хубави възприятия. Не е лошо човѣкъ да възприема отвънъ впечатления. Добре би било, ако всѣка частица отъ тѣлото на човѣка бѫде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления отъ небето, отъ земята, отъ растенията, отъ животнитѣ и т. н. Човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Божиитѣ блага, безразлично отде идатъ тѣ, дали отъ небето, или отъ земята. Каквото минава презъ пространството, трѣбва да се предава чрезъ човѣка. Той ще задържа зе себе си онова, което е нужно за него, и следъ като си услужи, ще го пусне пакъ да тече. Не може и не трѣбва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трѣбва да тече. Така става съ здравия човѣкъ. Здравъ човѣкъ е онзи, презъ когото Божественитѣ енергии текатъ правилно. Да се върнемъ къмъ въпроса за търкането и триенето. Търкането трѣбва да се превърне въ триене. За да се преустанови триенето, то трѣбва да се превърне въ топлина. Ако искате да получите свѣтлина, трѣбва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голѣма, че едно отъ тѣлата се запалва и почва да свѣти. Горението, свѣтлината създава разположение на духа. Ако тази свѣтлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горението е пълно, свѣтлината е приятна, и въ този родъ чувства нѣма димъ, нѣма пушекъ И най-после, приятнитѣ, красивитѣ чувства трѣбва да се превърнатъ въ мисъль. Щомъ мисъльта дойде, явява се истинскиятъ човѣкъ, който разполага съ условията на живота и може вече да гради. Този човѣкъ може да се нарече алхимикъ, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползува отъ него. Той знае, колко капки сѫ нужни на човѣка отъ този елексиръ, за да добие безсмъртието. Отъ Божествено гледище, каквото човѣкъ преживява въ съзнанието си, било колебания, съмнения, мракъ, всичко това сѫ уроци за него, предвидени отъ невидимия свѣтъ; всички изпитания и страдания, които човѣкъ минава, сѫщо така сѫ неизбѣжни уроци за него. Всѣка грѣшка, която човѣкъ прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията въ него сѫ правилни, щомъ се натъкне на нѣкакво отрицателно състояние, той веднага ще влѣзе въ своята лаборатория, ще капне нѣколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измѣни. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освенъ положение, въ което човѣкъ желае това-онова, и ако въ даденъ моментъ не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромахъ. Хората мислятъ, че нѣматъ условия да учатъ, да се развиватъ, че нѣматъ пари, че не сѫ здрави и т. н. Като мислятъ по този начинъ, тѣ започватъ да вѣрватъ, че е така, и казватъ, че сѫ сиромаси. Всички хора трѣбва да разбератъ, че причината за сиромашията се крие въ тѣхното съзнание. Елементитѣ, които имъ сѫ нужни въ дадения моментъ, отстжтствуватъ отъ тѣхното съзнание, т. е. отъ лабораторията на тѣхното съзнание. Какво трѣбва да направятъ тогава? Тѣ трѣбва да заематъ тѣзи елементи отъ лабораторията на друго съзнание и, като си свършатъ работата съ тѣхъ, да ги върнагъ назадъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че не е роденъ нито сиромахъ, нито богатъ. Човѣкъ се ражда съ всички възможности въ себе си да бѫде богатъ. Това не се отнася за обикновения човѣкъ. Обикновениятъ човѣкъ не се ражда съ всички възможности на гения, но той се ражда съ такива възможности, съ които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. Въ съзнанието на обикновения човѣкъ има редъ възможности и условия, при които той може да прогресира. Въ този смисълъ, питамъ: какво нѣщо е водата? — Условие. — За какво? — За разтварянето на твърдитѣ тѣла, и по този начинъ да ги прави годни за възприемане. — Какво нѣщо е въздухътъ? — Условие. — За какво? — За горението, за подържане на живота. Безъ въздухъ нито горението може да става, нито животътъ може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата отъ една страна, и между въздуха и мислитѣ на човѣка отъ друга страна, и по този начинъ да се домогнете до единъ алхимически начинъ на работа. Нѣкой заболява отъ ревматизъмъ и започва да търси лѣкари да го лѣкуватъ. И това е добре, но преди да се обърне къмъ лѣкаритѣ, нека се върне къмъ миналото на своя животъ и проследи причинитѣ на заболяването си. Той ще види, че когато дѣдо му билъ на 60 години, заболѣлъ отъ ревматизъмъ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболѣла отъ сѫщия ревматизъмъ. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболѣла отъ сѫщата болесть. И днесъ, споредъ линията, по която той върви, мѫжка или женска, на сѫщата възрасть наследява сѫщата болесть. Като намѣрите причината на вашия ревматизъмъ, по обратенъ пѫть ще се върнете къмъ онова време, когато баба ви, напримѣръ, е заболѣла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нѣкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне. Когато се лѣкуваге, вие трѣбва да употрѣбявате нѣкои магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. Напримѣръ, нѣкой страда отъ ставенъ ревматизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сѫдъ съ чиста изворна вода да туря всѣки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгрѣвъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Ако не мине веднага, ще прави този опитъ цѣли две седмици, докато луната се празни. Ако и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сѫщия опитъ при залѣзване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултатъ. Нѣкой може да употрѣби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; другъ може да употрѣби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човѣкъ да постоянствува, докато оздравѣе. Ще кажете, че това сѫ заблуждения, суевѣрия. Питамъ: когато лѣкарьтъ прегледа болния и му препорѫча да употрѣбява на всѣки два часа, напримѣръ, по петь капки отъ нѣкакво лѣкарство, това не е ли суевѣрие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лѣкарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препорѫчва единъ окултенъ методъ, това било заблуждение или суевѣрие. Не е заблуждение това, но този методъ е мѫченъ за приложение. Знаете ли, каква точность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ ссль? Вѣра, усилие се иска за това. Ако човѣкъ единъ пѫть закъснѣе съ една минута отъ опредѣленото време, опитътъ му пропада, и отново трѣбва да го започне. Сѫщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човѣка. Да живѣешъ добре, това е цѣла алхимия. Колко години трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да развие нѣкои добри качества! Богатство сѫ добритѣ качества, т. е. добродетелитѣ въ човѣка, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър-жанъ? Милостивиятъ човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. Въздържаниятъ човѣкъ не може да бѫде слабъ. Казватъ за нѣкого, че е нетърпеливъ човѣкъ. — Какъ познавате тър-пеливия и какъ — нетърпеливия човѣкъ? Ако нѣкой, като гледа, какъ убиватъ човѣка, може да издържа, търпение ли е това? Ако нѣкой гледа предъ очитѣ му да убиватъ човѣкъ, и той се застѫпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливиятъ човѣкъ се познава въ моменти, когато му взиматъ онова, което той обича, или за което се е приготвилъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ работилъ цѣлъ день, уморилъ се и, като се върналь дома си, навечерялъ се и легналъ да спи. Тъкмо заспива, дохожда единъ неговъ приятель, сѣда до леглото му и започва да му разправя нѣкаква дълга история. Ако може да го изслуша, безъ да се раздразни, този човѣкъ е търпеливъ. Или, представете си, че нѣкой е гладенъ и сѣда да яде; въ това време отвънъ дохожда единъ неговъ познатъ и започва да яде отъ яденето му. Ако първиятъ остане спокоенъ и отстѫпи яденето си на своя познатъ, той е търпеливъ човѣкъ. Само умниятъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. Той е надъ обикновенитѣ условия въ живота. Много сѫ случаитѣ въ ежедневния животъ, при които може да се изпита търпението на човѣка. Търпеливиятъ е предвидливъ. Когато иска да се освободи отъ слушането на нѣкаква дълга история, отъ казано-речено, отъ оплаквания, той излиза нѣколко минути по-рано отъ времето, когато гостътъ ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливиятъ човѣкъ е способенъ на жертви. При такъвъ човѣкъ се готви да дойде единъ неговъ познатъ, съ цель да го подкупи съ нѣщо. Първиятъ знае, че тази срѣща ще бѫде въ 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи срѣдства, да замине нѣкѫде, но да се освободи отъ предстоящата срѣща. Той си купува билетъ и заминава за странство. Оттукъ вадя заключение хора, които обичатъ да пѫтуватъ често, бѣгать отъ своитѣ познати, не искатъ да се срещнатъ съ тѣхъ, да не би да ги подкупятъ. Който не пѫтува често въ странство, той е свободенъ вече отъ тѣзи изкушения, нѣма защо да го подкупватъ. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи, да размишлява, да развива въ себе си ония качества, съ които да решава задачитѣ на своя животъ. Дойде му едно страдание — той трѣбва да мисли върху него день, два, три, докато се свърже съ невидимия свѣтъ и се справи съ това страдание. Иначе, той ще събира една следъ друга неразрешени задачи, и животътъ му ще свърши пакъ съ неразрешени задачи. Не, има задачи въ живота на ученика, които той непременно трѣбва да реши. — Ама не съмъ търпеливъ. — Ще решишъ задачата на търпението. — Не съмъ милосърденъ. — Ще развиешъ милосърдието си. — Нѣмамъ любовь — Ще работишъ, докато развиешъ любовьта въ себе си Това сѫ задачи, които ученикътъ непременно трѣбва да разреши. Щомъ ги разреши, той ще се домогне до онѣзи принципи, до онѣзи сили, които действуватъ въ духовния свѣтъ, както и въ човѣшкото съзнание. Като ученици, вие навлизате въ область, въ която мѫчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нѣщо, за да преодолѣете всички мѫчнотии. При това, всѣко желание е постижимо, ако се прилагатъ за него Божествени методи. Човѣкъ може да има много желания, не само едно, но тия желания сѫ свързани едно за друго, като халки на нѣкоя верига. Така сѫ свързани и удоветѣ въ човѣшкия организъмъ. Първата халка въ човѣшия организъмъ е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъль, човѣкъ трѣбва да прекара презъ ума, или презъ сърцето си всички мисли и желания, свързани съ главната мисъль, която предстои на реализиране. Всѣка мисъль представя крѫгъ отъ възможности. Тия крѫгове трѣбва да се свържатъ въ едно цѣло съ крѫга на главната мисъль. И когато между всички крѫгове има единство, тогава само главната мисъль ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъль, или на едно желание, представя отъ себе си дълъгъ процесъ на свързване. Какво се свързва при този процесъ? Крѫгове се свързватъ. И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете нѣкое свое желание. Могатъ да минатъ две, три, петь, десеть години, вие постоянствувайте. Нѣкога може да мине цѣлъ животъ, и пакъ да не реализирате желанието си. Едно трѣбва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализиратъ. Ако по единъ начинъ не успѣете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислитѣ, сѫществува следния законъ: въ десеть години дадена мисъль се реализира въ положителна степень, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. Презъ другитѣ десеть години тя се реализира въ отрицателна степень, т. е. дава плодъ. Следнитѣ десеть години отново се посажда, после пакъ дава плодъ и т. н. Ние казваме, че мисъльта се е реализирала. само следъ като видимъ нейния плодъ. Обаче, плодове даватъ само положителнитѣ мисли. Затова, именно, въ Писанието е казано, че човѣкъ трѣбва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарятъ на Божествения свѣтъ. Това значи Божествениятъ Духъ да работи въ човѣка, за да даде условия на „дървото на живота“ да расте и да се развива въ него, да даде своитѣ плодове. „Богъ царувв на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 1 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСТѪПКИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Прочете се резюме отъ 34. лекция. Сега ще ви задамъ единъ страненъ въпросъ: Срѣщали ли сте нѣкѫде статистически данни, следъ колко яденета човѣкъ умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифтъ, или текъ. Знаете ли, при какви условия се раждатъ чифтнитѣ числа, двойката напримѣръ, и при какви — текнитѣ, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другитѣ числа се раждатъ. Тѣ се раждатъ отъ единицата, и то, двойката — направо отъ единицата, а тройката — отъ двойката. Знаете ли, какви условия сѫ нужни, за да се роди едно число? Голѣма философия, голѣма наука се изисква, за да отговорите на този въпросъ. Щомъ не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате съ обикновени работи въ живота. Хората умиратъ отъ обикновенитѣ, отъ леснитѣ работи. Напримѣръ, когаго видѣ плода на забраненото дърво, Ева намѣри, че е много лесно да откѫсне този плодъ и да си хапне отъ него. Каква философия има въ опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи следъ себе си този опитъ? Това дърво не бѣше външно, то сѫществуваше главно въ първитѣ човѣци, а после вече имаше отражение и на физическия свѣтъ. Дървото на желанията се крие въ самия човѣкъ. Когато еврейскиятъ езикъ се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание“ въ този езикъ? Мойсей казва: „Не пожелай!“ — Какво да не желаешъ? — Не желай това, което причинява смърть. Нѣкой казва: Азъ искамъ да умра. — Много лесно. Яжъ отъ забранения плодъ и ще умрешъ. Когато нѣкой казва, че иска да умре, азъ подразбирамъ, че той има желание да яде отъ забранения плодъ. Той седи при това дърво и се разговаря съ черния адептъ, който го уговаря да яде отъ плода на забраненото дърво, за да стане великъ като Бога. Сѫщиятъ човѣкъ казва: Азъ не съзнавамъ всичко това, не подозирамъ даже, че такава мисъль се крие въ мене. — Да, ти не съзнавашъ, но вѫтре въ тебе се крие единъ, който всичко съзнава. Той е твой господарь, а ти — неговъ слуга. Змията, която караше Ева да яде отъ плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, въ първо време нищо не знаеше, но като излѣзе отъ рая, тогава научи, каква грѣшка е направила. Като съзна грѣшката си, Ева изпадна въ голѣмо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева: „Богъ знае, че ако ядете отъ плодоветѣ на това дърво, ще бѫдете подобни на Него, затова забранява да ядете отъ него“. Думитѣ на змията внесоха въ ума на Ева голѣмо противоречие. На човѣшки езикъ казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъль въ човѣшкия умъ се вмъкне и една лоша, последната създава въ съзнанието му раздвояване. При това положение, човѣкъ започва да се бори, следъ което една отъ дветѣ мисли издържа борбага: ако лошата мисъль е надвила, добрата отстѫпва; ако добрата мисъль е надвила, лошата отстѫпва. Силата на човѣка се заключава въ това, именно, да даде мѣсто на добрата мисъль въ себе си да живѣе. Напримѣръ, една добра мисъль, която всички хранятъ въ себе си, е мисъльта за красивото, за красотата. Всички хора искатъ да бѫдатъ красиви. Какъ се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата? Не може. Злото създава грозотата въ живота. Въпрѣки това, ще забележите, че най-лошитѣ, най-злитѣ хора най-много говорятъ за красотата. Лошиятъ човѣкъ никога не може да бѫде красивъ. Външно той може да тури нѣкаква красива маска, но тази маска всѣкога може да падне отъ лицето му. Какво представя красотата? Нека нѣкой отъ васъ прочете по-важнитѣ произведения на известни писатели върху красотата и извади отъ тѣхъ основнитѣ мисли. Този, който е събралъ мнението на нѣкои видни писатели за красотата, нека напише тѣзи мнения на четирипеть страници, и следниятъ пѫть ги прочете въ класа, всички да чуятъ, какво е писано по този въпросъ. Следъ това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великитѣ, на виднитѣ хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великитѣ хора, а после - това на обикновенитѣ. Такъвъ е порядъкътъ въ природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепватъ. Красотата привлича и мѫже, и жени. Ако жена види красива жена, въ нея се поражда зависть. Обаче, ако тя види красивъ мѫжъ, веднага пожелава да го владѣе. Ако мѫжъ види красивъ мѫжъ, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това сѫ положения, които всички познавате. Въ случая, важно е, кои сѫ подбудителнитѣ причини, които пораждатъ въ мѫжа или въ жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питамъ: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никѫде въ Писанието не се казва, че красотата трѣбва да се обича. Въ „Пѣсень на пѣснитѣ“, единъ отъ най-мѫдритѣ израилски царе, като говори за красотата, туря въ устата на възлюбената думитѣ, че нейниятъ възлюбенъ, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тукъ се говори за външна красота. Но трѣбва да се знае, че красота безъ съзнание не сѫществува. Безъ мѫдрость, безъ съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне въ оцетъ. Когато тази киселина влѣзе въ организъма, тя изсушава. Ако пъкъ красотата е образувала вино, всички знаятъ, какво е действие то на виното върху организъма. То опиянява, огрубява човѣка. Това, което става съ организъма, става и съ съзнанието на човѣка. И тогава, щомъ попадне подъ влиянието на тази красота, човѣкъ губи съзнание, опива се и не може вече да разсѫждава правилно. Тази красота е опасна область за човѣка. И въ Писанието е казано: „Не любете свѣта, защото неговата красота е опасна“. Затова, именно, Христосъ е слѣзълъ на земята, съ милионъ ангели около себе си, които да учатъ, да направляватъ човѣчеството въ Божествения пѫть. Казва се по нататъкъ, че като видѣли красивитѣ дъщери на човѣцитѣ, ангелитѣ се влюбили въ тѣхъ, оженили се и останали на земята да живѣятъ. Синътъ Божи трѣбвало самъ да завърши своята мисия. Тия ангели и до днесъ още сѫ затворени въ плътьта и не могать да се върнатъ назадъ въ небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излѣзете по-силни отъ тия ангели? Щомъ влѣзете въ свѣта, и вие, като тѣхъ, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите кѫща и ще кажете, като нѣкои отъ индускитѣ философи: И тукъ се живѣе добре. Като се натъкватъ на известни факти, хората искатъ да ги тълкуватъ, да се добератъ чрезъ тѣхъ до истината. Обаче, както и да се тълкуватъ, фактитѣ не представятъ още самата истина. Когато нѣкой казва, че говори истината, това показва, че той самъ не знае, какво нѣщо е истината. Въ правъ, въ абсолютенъ смисълъ на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чистъ, светъ, добъръ и любещъ човѣкъ. Вънъ отъ това положение, всѣки обикновенъ човѣкъ говори факти, но не истината. Нѣкой казва: Азъ изнасямъ голата истина по еди-кой си въпросъ. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Да се не намѣримъ голи“. Това значи: на небето трѣбва да бѫдемъ облѣчени“. Който говори голата истина, той говори факти на истината. Нѣкой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начинъ не може да се смущава. Ако музикантътъ владѣе своя инструментъ и излива отъ него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоноветѣ фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушатель. Дето има дразнене на ухото, тамъ истината не сѫществува. Който говори истината, тоноветѣ на неговия гласъ сѫ чисти, меки, музикални, и той нито другитѣ смущава, нито самъ се смущава. Докато въ мисъльта, или въ чувствата на човѣка сѫществува най-малкия дефектъ, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трѣбва да го обезсърдчава, но той трѣбва да работи, да се повдигне, да преодолѣе всички спънки въ своя животъ. Ако единъ напредналъ, въ духовно отношение, човѣкъ, какъвто бѣше Апостолъ Павелъ, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже въ края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобилъ, туй показва, че има възможность човѣкъ да изгуби всичко. Кога може човѣкъ да изгуби придобитото? Когато не спазва великитѣ закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогналъ, остава му само да разбере смисъла на живота. Сега, ще напиша на дъската смѣсената дробъ 11/24. Какво означава тази дробь? Тя е ребусъ за разгадаване. (—Дробьта 11/24 означава едно денонощие и единъ часъ). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свѣтъ рационалнитѣ числа показватъ единъ завършенъ крѫгъ на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отдѣлимъ 1/24 часть отъ даденъ крѫгъ, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даденъ крѫгъ, както стрелката въ часовника, при едно пълно обикаляне на крѫга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалнитѣ числа пъкъ означаватъ незавършени, духовни движения. Физическиятъ свѣтъ се отличава отъ духовния по това, че въ него всички движения, всички прояви сѫ завършени, когато въ духовния свѣтъ сѫ незавършени, т. е. иматъ начало, нѣматъ край. Следователно, когато нѣкой ви пита, какво нѣщо е физическиятъ свѣтъ, кажете: Всѣко нѣщо, което има начало и край, спада въ областьта на физическия свѣтъ. А всѣко нѣщо, което има начало, нѣма край, спада въ областьта на духовния свѣтъ. Когато състоянията на човѣка се мѣнятъ бързо, отъ радость въ скръбь, и отъ скръбь въ радость, това показва, че той живѣе на физичегкия свѣтъ. Когато състоянията на човѣка не се мѣнятъ рѣзко, т. е. не минаватъ отъ радость въ скръбь, и отъ скръбь въ радость, това показва, че той се намира въ духовния свѣтъ. Значи, духовниятъ свѣтъ се характеризира съ това, че става намаляване въ състоянията, които човѣкъ преживява. Напримѣръ, ако той изпитва голѣма радость, постепенно се забелязва намаляване на тази радость. Или, ако човѣкъ изпитва скръбь, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръбь. Физическиятъ свѣтъ е отличителенъ съ рѣзкитѣ смѣни: току що човѣкъ казва, че вѣрва, изведнъжъ въ него дойде съмнението, и той се обезсърдчава, губи вѣрата си. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Той трѣбва да превърне това състояние въ положително, за която цель е необходимо да мине отъ физическия въ духовния свѣтъ. Този е правиятъ пѫть на човѣшкото развитие. Иначе, скокове въ развитието на човѣка не се допущатъ. Като казвамъ, че физическиятъ свѣтъ се отличава съ рѣзки промѣни въ състоянията на човѣка, искамъ да обърна вниманието ви на факта, че много отъ скърбитѣ и радоститѣ, които преживявате, не сѫ ваши. Напримѣръ, нѣкога вие скърбите, безъ да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате нѣкаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човѣкъ да различава своитѣ скърби и радости отъ чуждитѣ, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбитѣ и радоститѣ въ живота на човѣка иматъ смисълъ, само когато донасятъ нѣкакви придобивки. А това е възможно при условие, човѣкъ да съзнава, защо скърби и защо се радва. Коя е причината, задето нѣкои отъ скърбитѣ и радоститѣ ви не сѫ ваши? Причината за това се дължи на факта, че всѣки човѣкъ участвува въ цѣлото, като въ великъ, общъ организъмъ. Какво лошо има въ това? Привилегия е за човѣка да взима участие въ общото съзнание, да взима дѣлъ въ радоститѣ и скърбитѣ и на другитѣ сѫщества. Сѫщиятъ законъ се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другитѣ хора взиматъ участие въ неговитѣ скърби и радости. Когато взимате участие въ скръбьта на нѣкой човѣкъ, вие влизате въ неговото положение, разглеждате условията, при които живѣе и работи, и по този начинъ имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието имъ не се пробуди, сами да разбератъ тѣхния смисълъ, тѣ всѣкога ще търсятъ радоститѣ, а ще искатъ да се освободятъ отъ скърбитѣ. Щомъ разбере смисъла на страданията, човѣкъ ще дойде до положение самъ да се освобождава и справя съ тѣхъ. Представете си, че по невнимание, върху рѫката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намѣри майка си, на рѫката му ще се образува малка раничка отъ азотната киселина. Ако върху кожата на нѣкоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си къмъ болното мѣсто и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощь, нито очаква други нѣкои да й помогнатъ отвънъ, но бързо действува, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици сѫ правили редъ опити съ жабитѣ и сѫ дошли до заключение, ще жабитѣ, както и всички останали животни, сами си помагатъ при случай на страдания. Напримѣръ, ако на лѣвата страна на гърба на жабата сипятъ малко азотна киселина, а сѫщевременно прерѣжатъ двигателнитѣ нерви на лѣвия й кракъ, тя съ дѣсния кракъ ще изчисти киселината отъ гърба си. Какъ ще си обясните този фактъ? Защо детето, което е по-умно отъ жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на нѣкое дете се запали, то веднага бѣга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотамъ, ризката му изгаря, а то се поопърля. Казвате: Чудно нѣщо, какъ да не се сѣща това дете, какво да направи, ами трѣбва да бѣга при майка си, тя да му помогне? — Въ духовно отношение, и вие сте такива деца, и постѫпвате по сѫщия начинъ, като тѣхъ. Като сипятъ една капка духовна азотна киселина върху рѫката ви, вие бѣгате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате единъ уменъ човѣкъ, който взима малко памукъ и истрива киселината отъ рѫката ви. Тия хора, като познаватъ законитѣ, всѣкога влизатъ въ свѣта съ рѫкавици, да не сипватъ по рѫцетѣ имъ азотна киселина. И въ невидимия свѣтъ сѫществата турятъ на рѫцетѣ си бѣли, хубави рѫкавици, да се предпазватъ отъ азотната киселина. Тамъ състезанията сѫ по-голѣми отъ тия на физическия свѣтъ. Значи, жабата по-лесно се освобождава отъ азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно отъ нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина отъ кожата си. Детето пъкъ, докато нѣма опитность, само не може да си помогне. Единъ день, когато мине презъ тази опитность, само ще може да си помага. Сега, като ученици, вие трѣбва да изучавате законитѣ, сами да си помагате. За тази цель, ученикътъ, както и духовниятъ човѣкъ, трѣбва да започнатъ отъ най-близкитѣ нѣща въ живота си. Ученикьтъ трѣбва да знае, напримѣръ, кога да ляга и да става, какъ да се храни и т. н. Нѣкой ляга рано, въ осемь или деветь часа, и следъ единъ или два часа се събужда. Това не е правиленъ, не е здравъ сънь. Когато спи, човѣкъ трѣбва да изкара съня си безъ пробуждане, непреривно. Като легне и заспи веднъжъ, да се събуди следъ като се е наспалъ добре и повече да не заспива. Ако се събужда нѣколко пѫти презъ нощьта, това показва, че или въ кръвообръщението на човѣка има нѣкаква неправилность, или стомахътъ му е разстроенъ, или страда отъ главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на нѣкаква дисхармония въ организъма. Когато не спи добре, човѣкъ сънува тежки сънища, което показва известна възбуденость въ нервната система. Сънищата се подчиняватъ на известенъ законъ. Изобщо, за всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Разумниятъ се съобразява съ това време, а неразумниятъ не признава този законъ и нарежда работитѣ си по свои разбирания. Въ това отношение, природата постѫпва по два различни начина: онѣзи, които не изпълняватъ законитѣ й, тя ги оставя свободни, да правятъ, каквото искатъ, но затова и тя постѫпва, както намира за добре. Къмъ онѣзи, които изпълняватъ законитѣ й, тя има съвсемъ други отношения. Тя ги пита, какво мислятъ да правятъ, но когато намисли да върши нѣщо, тя имъ казва: Азъ съмъ решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мѣрки. Казано е въ Писанието: „Богъ открива своитѣ тайни на онѣзи, които Го любятъ“. Следователно, човѣкъ може да живѣе по два начина: да върши всичко по своя воля, безъ да взима въ внимание законитѣ на природата; вториятъ начинъ е да живѣе споредъ законитѣ на природата и да бѫде въ пълно съгласие съ нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейнитѣ разумни сѫщества ще му кажатъ, трѣбва ли да направи това нѣщо, или не трѣбва. На разумния човѣкъ тя казва: Начинътъ, по който искашъ да постѫпишъ, не е правиленъ. Тя ще корегира начина му, ще му даде упѫтвания, както добриятъ учитель постѫпва съ своитѣ ученици. Когато природата дава съветъ и на васъ, вие трѣбва да бѫдете готови, да корегирате мисъльта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристѫпите къмъ реализиране на идеята си. За реализиране на идеитѣ, първо се иска любовь, а после страхътъ може да дойде. Въ нѣкои хора става обратното: първо иде страхътъ, а после — любовьта. Сѫщото нѣщо се забелязва и по отношение на мѫдростьта: въ едни хора първо иде мѫдростьта, а после глупостьта; въ други пъкъ е точно обратно: първо иде глупостьта, а после мѫдростьта. Това сѫ контрасти въ живота, между които човѣкъ неизбѣжно се движи. Нѣкой направи една голѣма глупость въ живота си, но после става разуменъ и разбира, че не е трѣбвало да направи такава глупость. Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намиратъ. че много години вече, какъ следватъ въ нея и нѣматъ голѣми постижения. Какво искатъ да постигнатъ тѣ? Знаятъ ли, колко години се изискватъ отъ окултния ученикъ, за да завърши той образованието си? Като ученикъ на земята, нужни му сѫ 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години трѣбва да учи окултниятъ ученикъ? Ако живѣете на земята 80 години, почти една четвъртъ отъ живота ви отива за учение. Значи, за 80 години животъ, прекаранъ на земята, една четвъртъ отъ него употрѣбявате въ учение; ако пъкъ, като духовно сѫщество, живѣете 25,000 години, колко време трѣбва да прекарате въ учение? Пропорционално на първото отношение, въ духовния свѣтъ се изискватъ шесть хиляди години учение. Значи, колкото повече човѣкъ се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човѣкъ прогресира. Колкото човѣкъ слиза по-надолу къмъ физическия свѣтъ, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щомъ времето за образованието ви се съкрашава, ще знаете, че вие не сте отъ напредналитѣ ученици. Който иска въ кратко време да завърши образованието си, той е подобенъ на плодъ, който скоро узрѣва. Единъ ученикъ отишълъ при единъ знаменитъ германски професоръ, съ желание да следва неговитѣ курсове и казалъ: Господинъ професоре, моля да ми предадете вашия курсъ въ нѣколко месеца само; искамъ въ скоро време да свърша. Има ли такъвъ курсъ? Професорътъ му отговорилъ: Когато Богъ създалъ тиквата, опредѣлилъ за развитието й всичко шесть месеца. Когато създаль дѫба, опредѣлилъ сто години за развитието му. Тъй щото, ако искашъ дѫбъ да бѫдешъ, трѣбва да следвашъ най-малко сто години, за да свършишъ курса на моитѣ науки. Ако пъкъ искашъ да станешъ тиква, ще учишъ само шесть месеца. — Такъвъ е законътъ въ природата. Който иска да стане чистъ и светъ човѣкъ, той трѣбва да употрѣби дълъгъ периодъ отъ време за изучаване на великитѣ Божии закони. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се домогне до великата Божия програма и да я изучава отъ любовь, а не огъ сграхъ. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нѣмате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. Човѣкъ може да учи и когато спи. Това може да се потвърди съ редъ примѣри отъ живота. Напримѣръ, нѣкой ученикъ решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъжъ, два, три пѫти и не може да я реши. Вечерьта, като си легне, безъ да съзнава, той става, решава задачата си и пакъ си ляга. Като стане сутриньта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могълъ да реши задачата му. Значи, когато е билъ въ будно състояние, той не е могълъ да реши задачата си, а въ съня си я решилъ. Това показва, че и въ сънь човѣкъ работи. Странни и чудни сѫ законитѣ на природата! Нѣкой желае да стане богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, но колкото повече желае това, толкова по-голѣми спънки и препятствия срѣща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва отъ всичко: Не искамъ вече нито богатство, нито ученость, нито сила — да става, каквото ще. Щомъ се откаже отъ желанията си, щомъ се примири съ положението си, всичко, каквото е желалъ, започва едно следъ друго да се реализира: богатъ става, ученъ става, силенъ става. Той се чуди, защо тия нѣща идатъ сега, когато вече се е отказалъ отъ тѣхъ. Ще ви обясня, защо природата работи по този начинъ. Да желае човѣкъ нѣщо, това значи да събира материалъ за изработването на това свое желание. Той събира материалъ, а природата го взима. Когато събере достатъчно материалъ, природата ще го изпѫди вънъ, ще затвори вратата следъ него и ще започне да работи година, две, три или повече, споредъ желанието, което е проектирано отъ човѣка, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставилъ нужния материалъ. Като не знае този законъ, човѣкъ казва: Природата ме забраеи. Не, природата не те е забравила, но трѣбва да имашъ търпение да чакашъ. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нѣщо и го забравете. Ако съ вашитѣ желания постоянно хлопаге на вратата на природата, тя нѣма да ви отвори. Тѣзи желания ще се реализиратъ въ други сѫществувания. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Нѣкога вие сте пожелали този човѣкъ да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви срѣща и ви обиква. Неизповѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Сега, отъ всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великитѣ хора сѫ писали, но трѣбва да изучавате законитѣ, по които тѣ сѫ работили. Като изучавате единъ писатель, трѣбва да видите, отде е черпилъ той своето знание. И като вървите отъ единъ писатель къмъ другъ, ще дойдете най-после до онзи, който е черпилъ направо отъ Първоизточника на нѣщата. Всички велики хора сѫ работили и работятъ въ сѫщото направление. Тѣ коментиратъ една и сѫща идея по различни начини, вследствие на което я правятъ достѫпна за вашия умъ. Въ това отношение, всички велики хора иматъ своето мѣсто. Важно е всѣки да знае мѣстото, което трѣбва да заеме въ живота. Много отъ религиознитѣ хора се стремятъ къмъ видения, искатъ да видятъ нѣщо. — Ако е въпросъ за физически видения, всѣкога можете да имате такива. Достатьчно е да отидете единъ пѫть на кинематографъ, за да се върнете обогатенъ отъ видения. Тамъ ще видите, колкото щете фантазии. Смисълътъ не е въ тѣзи видения. Привилегия за човѣка е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира отъ създаването му до днесъ. Това е достѫпно само за високо напредналитѣ ученици. Останалитѣ могатъ да философствуватъ, колкото искатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Който иска точно да знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да се върне по лентата на създаването на свѣта и да дойде до първия моментъ на това създаване; оттукъ, по сѫщата лента ще върви напредъ, като минава презъ вѣкове и епохи, докато дойде до настоящия моментъ. Само по този начинъ той ще има пълна и ясна картина за цѣлото Битие. Като говоримъ за създаването на свѣта, имаме предъ видъ неговата физическа страна. Физическиятъ свѣтъ е подобенъ на дреха, която всѣки день събличаме, за да се облѣчемъ на другия день въ нова, по-хубава, по-устойчива. Новата дреха, въ която се обличаме, е дрехата на духовния свѣтъ. Като съблѣчемъ нея, ще облѣчемъ още по хубава — дрехата на Божествения свѣтъ. По сѫщия начинъ и свѣтътъ се създава. При всѣки новъ свѣтъ, видимъ или невидимъ, се създаватъ нови дрехи, нови облѣкла, нови форми, въ които създаденото се облича. Като наблюдава различнитѣ форми въ свѣта, човѣкъ съ пробудено съзнание трѣбва да внимава, да различава тия, които сѫ създадени отъ човѣка, отъ ония, създаденн отъ Първата Причина. Споредъ това, той трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ еднитѣ и какъ — съ другитѣ. Преди нѣколко деня показвамъ на ученицитѣ си едно малко дръвче и казвамъ: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искамъ да направя съ него единъ опитъ. Следъ нѣколко деня, две сестри седѣли при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошълъ при тѣхъ единъ братъ, и като видѣлъ дръвчето, извадилъ ножчето си и започналъ да го окастрюва, споредъ своитѣ знания по градинарство. Сестритѣ не му казали нищо. Тѣ мислили, че той разбира отъ тази работа, затова така смѣло се заема да кастри дръвчето. Като видѣхъ дръвчето така окастрено, попитахъ брата, защо е направилъ това безъ позволение. Преди всичко, той още не е завършилъ наукитѣ си въ тази область. Не се рѣжатъ дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета е изнудена, тѣ на сила сѫ станали високи. После, градинаритѣ отрѣзватъ върховетѣ на тия дървета, за да върнатъ енергиитѣ имъ надолу, да ги направятъ по-дебели. Значи, енергиитѣ на дърветата се препращатъ по изкуственъ начинъ ту нагоре, ту надолу. Дърветата трѣбва да се развиватъ естествено. По сѫщия начинъ и вие кастрите своя животъ. Дойде нѣкой съ своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че нѣкой е понадебелѣлъ малко, отправя енергиитѣ му нагоре, като казва: Нагоре трѣбва да вървишъ! Като тръгне много нагоре, обръща енергиитѣ му надолу, къмъ коренитѣ. При това положение, и той самъ не знае, накѫде да върви, въ какво да вѣрва. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е дълбоко вложено въ него: първо, той има стомахъ — реалистъ ще бѫде; после, той има дробове — духовенъ ще бѫде; най-после, той има глава — Божественъ ще бѫде. Въ това отношение, човѣкъ е подобенъ на дървото, което има коренъ, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начинъ, по който дървото се развива. Това показва, че само въ физическия свѣтъ има кастрене, но не и въ Божествения. Кастренето е законъ на кармата. Присаждането е сѫщо така кармически законъ. Въ любовьта нѣма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се развиватъ правилно, естествено, безъ никакво давление отвънъ. Като наблюдавате развиването на вашия животъ, забелязвате две течения: едното е подъ влиянието на кармическия законъ, а другото, — подъ влияние на Божествения законъ или закона на Любовьта, на дихармата. Ако работите едновременно съ двата закона, ще се намѣрите въ противоречие съ себе си, съ окрѫжаващата срѣда и съ Божествения свѣтъ. Отъ васъ зависи, какъ да живѣете. Ако живѣете по първия законъ — кармическия, ще ви кълцатъ. Ще се намѣрятъ много градинари, които ще ви кастрятъ и присаждатъ. Ще дойде единъ градинарь, ще отправи соковетѣ ви нагоре; ще дойде другъ, ще отправи соковетѣ ви надолу. Въ края на краищата, отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човѣкъ трѣбва да има търпение. Безъ търпение нищо не се постига. Казвате: Какъ да придобиемъ търпение? — Търпението се регулира чрезъ дишането. Колкото по-дълго време човѣкъ може да задържа дишането си, толкова по-голѣмо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трѣбва да започне да задържа дишането си, въ първо време десеть секунди, после — петнадесеть, двадесеть, половинъ минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъжъ, но следъ много упражнения. Като стигне до една минута, пакъ ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако нѣкой стигне до десеть или повече минути, той минава за голѣмъ адептъ. Години работа се изисква, за да достигне човѣкъ това нѣщо. Нѣкои, като задържатъ дишането си нѣколко секунди, започватъ да се страхуватъ, да не се пръсне сърцето имъ, или да не се скѫса нѣщо въ дробоветѣ имъ. Като правятъ тия упражнения за дишане, тѣ трѣбва да бѫдатъ тихи и спокойни, съ будно съзнание въ себе си. Дишането е най-добриятъ начинъ за развиване на търпение. При това, дишането трѣбва да става така, че никой да не забелязва, че дишате. Сега, изпѣйте гамата, отъ долно do до горно do съ движения на рѫцетѣ, както бѣше дадена въ миналата лекция. „Богъ царува на небето, Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБЩИ УПѪТВАНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му.“ Размишление. Сега ще обърна вниманието ви на следного нѣщо: когато идвате въ класъ, умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ къмъ работата. Когато ви се преподаватъ лекции, никакви странични въпроси не трѣбва да ви занимаватъ. Ученикътъ трѣбва да избѣгва ексцентричнитѣ движения. Всички тия нѣща прѣчатъ на мисъльта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате отъ това, което ви се предава. Освенъ това, нѣкои дохождатъ тукъ и заспиватъ. Съ това още повече губятъ възможностьта да се ползуватъ отъ лекциитѣ. Съ тѣзи нѣколко бележки, ние не искаме да ви сѫдимъ, но казвамъ, че и вие нѣмате право да злоупотрѣбявате съ закона на любовьта, нито съ закона на свободата. Школата, въ която следвате, нито сѫди, нито изключва ученика, но трѣбва да знае, че при всѣка най-малка злоупотрѣба съ любовьта, той ще носи голѣма и тежка отговорность. Който грѣши противъ любовьта, той мѫчно може да създаде хармония въ себе си. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че имате желания, които искате да постигнеге. Щомъ не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трѣбва да се задоволятъ. Напримѣръ, ако единъ иска да яде, всички трѣбва да ядатъ; ако единъ иска да спи, всички трѣбва да спятъ и т. н. Освенъ тѣзи, има редъ още желания, които сѫ общи не само за хората, но и за всички живи сѫщества. Обаче, има специфични желания, които се отнасятъ за всѣки човѣкъ отдѣлно. Въ това отношение, всѣки трѣбва да работи, да задоволи онѣзи желания, които сѫ присѫщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, съ сухи клоне. Всѣки трѣбва усърдно да работи и да не се спира върху погрѣшкитѣ на другитѣ. Неразумната критика нищо не допринася. Предъ васъ седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Богъ ви е далъ. Когато влизате въ класъ, десеть минути преди започване, трѣбва да прекарате въ размишление. Малки или голѣми, прости или учени, всички трѣбва да пазите това правило. Голѣмитѣ, ученитѣ ще бѫдатъ образецъ; тѣ трѣбва да дадатъ примѣръ на малкитѣ. Сега ще ви дамъ една задача, която трѣбва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, сѫ представени два крѫга А и В, а между тѣхъ, крѫгътъ Д, който служи за основа на конуса С. Тѣзи три крѫга се движатъ въ три различни, т. е. въ три противоположни посоки. Тѣ представятъ три системи, съ различни посоки на движение. Такова нѣщо представятъ тритѣ свѣта: физически, духовенъ и Божественъ. Физическиятъ свѣтъ, въ който човѣкъ е поставенъ, е свѣтъ на промѣни. Затова, имен но, физическото съзнание на човѣка е кратковременно и интенсивно. Забелязано е, че желанията на физическия човѣкъ сѫ кратковременни, вследствие на което, щомъ се задоволятъ, и животътъ временно спира. Трѣбва да дойдатъ нови желания, за да го продължатъ. Когато нѣкой живѣе само съ физически желания, животътъ му издребнява, придобива само материаленъ характеръ. Съзнанието на този човѣкъ е прекѫснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули въ живота си, човѣкъ може да мисли, а оттамъ и да се развива. Следъ физическия животъ иде духовниятъ, или сърдечниятъ и интелектуалниятъ, въ който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно. Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, въ което влизатъ първитѣ две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква отъ външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човѣкъ една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По сѫщия начинъ реагиратъ и животнитѣ. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху васъ. Колкото е по-високо съзнанието на човѣка, толкова той е по-устойчивъ. Защо? Той знае и предвижда нѣщата. Този човѣкъ не се сьмнява въ нищо. Той е човѣкъ съ характеръ, издържа на всички изпитания и мѫчнотии въ живота. Фигура. 1 представя човѣшкото лице. Крѫговетѣ А и В — очитѣ; точка С — горната часть на носа; дветѣ страни на трижгълника показватъ разширението на носа при основата. Тази широчина пъкъ говори за желанията въ човѣка. Елипсата Д — представя човѣшката уста. Когато кажемъ, че устата на нѣкой човѣкъ е голѣма, това показва, че той е лакомъ, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне цѣлия свѣтъ. Голѣма уста има кита, акулата. Хора, които иматъ голѣма уста, говорятъ много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита речь. Когато нѣкой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Напримѣръ, нѣкой казва: Ние трѣбва да живѣемь по любовь Той говори за любовьта, а не живѣе споредъ нея. Каква полза отъ това? Другъ нѣкой говори за истината, а не живѣе споредъ нея. Въ такъвъ случай, колкото по малко се говори за любовьта, за истината, а се живѣе споредъ тѣхъ, толкова по-добре. Когато наблюдавате носа на човѣка, можете да извадите редъ научни заключения. Напримѣръ, ако носътъ горе се стѣснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стѣснява, има друго значение. Когато носътъ е нормаленъ, между широчината и дължината му има строго опредѣлено съотношение. Широкиятъ носъ говори за силно развити чувства въ човѣка. Този носъ е сѫщевременно наученъ. Защото, когато чувствува, въ сѫщото време човѣкъ учи. Страданията пъкъ сѫ въ връзка съ чувствата. Колкото повече страда човѣкъ, толкова повече чувствува, а щомъ чувствува, той се учи. Значи, страданията учатъ човѣка. Въ животнитѣ ноздритѣ сѫ широки, обаче, носътъ имъ нѣма дължина. Носътъ у тѣхъ е свързанъ съ горната челюстъ, затова само чувственостьта въ тѣхъ е силно развита, но не и интелигентностьта. Въ човѣка, обаче, носътъ е силно отдѣленъ, което е признакъ на съзнателенъ и интелектуаленъ животъ. Това показва, че съзнанието е въ зависимость отъ развиването на външнитѣ органи. Сѣтивнитѣ органи, които сѫ най-добре развити въ човѣка, служатъ като възприематели на силитѣ отъ външната природа, а именно, на свѣтлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тѣзи органи отсѫтствуватъ, тогава силитѣ мѫчно ще указватъ влияние на организмитѣ. Колкото по-добре се възприематъ и правилно използуватъ тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пъкъ помага за правилния животъ на хората. Защо трѣбва хората да живѣятъ правилно? Този животъ е за самитѣ тѣхъ. Ако живѣятъ добре, правилно, тѣ ще се ползуватъ отъ този животъ; ако живѣя добре, азъ ще се ползувамъ отъ този животъ. Добриятъ животъ подразбира правилни отношения съ външния свѣтъ, т. е. съ Божествения свѣтъ. Затова пъкъ се изисква добре развити органи, външни и вѫтрешни. Колкото е по-добре устроена рѫката на човѣка, по форма, по линии, толкова тя ще бѫде почувствителна къмъ външни възприятия. Тогава, достатъчно е човѣкь да постави рѫката си върху главата на нѣкого, за да познае, дали той е добъръ, или лошъ. Отъ потъта на хората ученитѣ познаватъ, кой човѣкъ е добъръ, и кой — лошъ, или кой човѣкъ е ученъ и кой — простъ. Потъта на различнитѣ хора съдържа въ състава си различни елементи, и по тѣхъ се сѫди за степеньта на тѣхната доброта, интелигентность и т. н. И по слюнката на човѣка може да се познае, дали той е добъръ, или лошъ. Днесъ хората сѫдятъ за своята доброта по думитѣ си: въ думитѣ на добрия човѣкъ се забелязва известна пълнота, а въ думитѣ на лошия човѣкъ тази пълнота отсѫтствува. Човѣкъ може да бѫде добъръ, само когато има правилни отношения къмъ Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората къмъ него ще бѫдатъ правилни. При това положение само човѣкъ може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание отъ Бога. Въ което училище да постѫпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бѫде знание отъ Бога. Всички учители, професори предаватъ наука, която сѫ възприели отъ други учени. Тѣ сами не сѫ я създали. Другитѣ учени сѫщо така сѫ възприели тази наука отъ свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременнитѣ учени преподаватъ, е взета отъ самия човѣкъ. Въ това отношение, човѣкъ съдържа въ себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Безъ сѫществуването на човѣка, никаква наука не би имало въ свѣта. Безъ човѣка, никаква наука „психология“ не би сѫществувала. Сама по себе си, душата сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на душата; умътъ сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на ума; речьта сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на речьта. Забележете, музиката се движи около седемь тона, съ тѣхнитѣ повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи съ седемь тона, математиката — съ десеть числа, а речьта — съ 22 букви най-малко. Кое отъ тритѣ изкуства е най-богато? Най-богата е речьта. Колкото повече пособия сѫ въ услуга на едно изкуство, толкова и то ще бѫде по-богато. Въ това отношение, музиката седи по-долу и отъ математиката. Още три тона сѫ нужни на музиката, за да се изравни съ математиката. Тия три тона сѫществуватъ, но хората не сѫ въ състояние още да ги възпроизведатъ. Единъ день, когато се развиятъ повече, тѣ ще си служатъ съ десеть тона. Ето, виждаме животни, които си служатъ само съ два тона. Затова и Апостолъ Павелъ е казалъ: „Докато сме младенци, ние отчасти знаемъ, отчасти разбираме, отчасти мѫдруваме.“ Както сме устроени днесъ, доколкото е развитъ нашиятъ организъмъ, толкова най-много можемъ да постигнемъ. Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намиратъ въ зародишно състояние въ васъ. Безъ тия нови органи, вие не можете да отидете напредъ. Тази задача е трудна, но безъ нея не може. Да развиете единъ отъ тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхностьта на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвънъ бушува, вълнитѣ на морето се повдигатъ и слагатъ, опитниятъ плувецъ лесно се справя съ тия вълни: щомъ дойде една вълна, той се гурне въ водата и после пакъ излезе. Обаче, неопитниятъ плувецъ се блъска отъ една вълна въ друга, докато изгуби силитѣ си. Какъвто е животътъ въ моретата и океанитѣ, такъвъ е животътъ и на сушата. Изобщо, животътъ не е равна повърхность; седишъ тихъ и спокоенъ, размишлявашъ върху нѣщо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справишъ съ нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всѣки день. Кой човѣкъ не е губилъ равновесието си? Нѣкой излиза отъ дома си добре разположенъ и, докато измине два-три километра пѫть, състоянието му се измѣня. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала въ нѣкоя канара. Човѣкъ всѣки день е изложенъ на ударитѣ на тия вълни. Дали сте въ класъ, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идатъ вълнитѣ въ класа? Защото не сте наредени споредъ законитѣ на хармонията. Вие сте насѣдали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освенъ това, разстоянието отъ единъ до другъ трѣбва да бѫде най малко половинъ метъръ. Казвате: Тѣзи нѣща не ни интересуватъ, тѣ сѫ обикновени работи. Наистина, въ обикновения животъ нѣма нищо интересно, обаче, човѣкъ трѣбва да знае, кое е обикновено и кое — не. Напримѣръ, нѣкой ученикъ страда, било душевно или физически. Дойде въ класъ, слуша лекцията и казва: Нищо интересно нѣма въ тази лекция. — Защо нѣма нѣщо интересно въ лекцията? — Защото тя не засѣга неговото страдание, не дава никакъвъ лѣкъ за него. А въ това време ученикътъ мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно нѣма въ тази лекция. Кога лекцията ще бѫде интересна за този ученикъ? Когато болката му премине. Следователно, ученицитѣ на окултната школа не трѣбва да боледуватъ, не трѣбва да иматъ никакви болки. Ученикътъ самъ трѣбва да си прави психологически превръзки. Ако единъ ученикъ обиди другъ, последниятъ не трѣбва да постѫпва като свѣтскитѣ хора, да се прави, че не е обиденъ, а сѫщевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидилъ. Не, обиди ли се единъ ученикъ, той трѣбва да каже на онзи, който го е обидилъ: Братко, ти ме обиди. Въ името на Бога, вземи думитѣ си назадъ, ако искашъ да възстановимъ хармонията помежду си. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ. Иначе, кракътъ му нѣма да стѫпи въ небето. Сега, като ученици, вие трѣбва да знаете, че ви предстоятъ редъ задачи за решаване, както и редъ упражнения. Каквото ви се дава, трѣбва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения сѫ дадени отъ много автори. Това е вѣрно, но има разлика между тѣхнитѣ упражнения и тѣзи, които сѫ копирани отъ живата природа, каквито ние правимъ. Еднитѣ и другитѣ упражнения се различаватъ по резултатитѣ си. Ако резултатитѣ, последствията не сѫ важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашитѣ упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира паритѣ, които нѣкой частенъ гражданинъ си е отпечаталъ. Какво ще направи държавата съ този фалшификаторъ? Ще го тури въ затвора. Вашитѣ упражнения сѫ за васъ само, но не и за всички хора. Вашитѣ лични разбирания за живота, за свѣта сѫ само за вашата глава, тѣ не могатъ да бѫдатъ общи за всички глави. Всѣки за себе си може да се занимава съ свои мисли, но дойде ли до окрѫжаващата срѣда, тамъ се изисква приложение на Божественитѣ мисли, защото тѣ сѫ общи за всички живи сѫщества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикътъ на единъ народъ е общъ за неговитѣ поданици. Ако нѣкой създаде свои думи, никой нѣма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достѫпно за всички хора, за всички живи сѫщества, за всички времена и епохи. И тъй, щомъ дойдете до вашитѣ лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трѣбва да си създадете нови възгледи, споредъ природата. Само тия възгледи правятъ човѣка вѫтрешно свободенъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ свободата. Затова всички трѣбва да работите, да придобиете свобода въ движенията, въ мислитѣ, въ чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени отъ миналото, съ него още не сте ликвидирали. Материята, отъ която сте направени, ви ограничава. Докато не бѣхте слѣзли въ материяга, вие бѣхте голѣми идеалисти, стремѣхте се къмъ любовьта, но щомъ слѣзохте на физическия свѣтъ и се облѣкохте въ материя, тя ви ограничи. Докато сте въ духовния свѣтъ, вие сте готови всичко да пожертвувате за Христа, но като слѣзете на физическия свѣтъ, започвате да казвате: Дали съмъ въ правия пѫть? Ами като раздамъ всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросътъ въ даването, нито въ многото говорене. И като давашъ много, нѣма да станешъ по-добъръ; и като говоря много, пакъ нѣма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Нѣкой пѫть, като говори повече, човѣкъ обижда слушателитѣ си, а нѣкога — не ги обижда. Значи, много внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ, като говори. Той трѣбва да избира думитѣ си, да бѫдатъ меки, безобидни. Сега, вие искате да бѫдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачитѣ си. Преди всичко, вие трѣбва да изучавате естеството си, да знаете, съ какъвъ материалъ и съ какви сили разполагате. Това нѣщо сами трѣбва да разберете. Ако азъ ви кажа нѣкои признаци, които се отнасятъ до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Напримѣръ, казано е, че който има малки очи, той е лошъ човѣкъ; който има голѣми очи, той е лакомъ човѣкъ. Обаче, въ абсолютенъ смисълъ на думата, нито едното е вѣрно, нито другото. Сѫщото нѣщо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нѣщата буквално, тѣ носятъ смърть; ако ги приемете по духъ, тѣ носятъ животъ. Има нѣща, обаче, които могатъ да се взематъ въ букваленъ смисълъ, но повечето трѣбва да се разбиратъ по духъ. Прочетете, напримѣръ, първа глава отъ Битието и размишлявайте върху нея, да видите, какво ще разберете. Въ първитѣ нѣколко стиха на тази глава е казано: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. и земята бѣше неустроена и пуста. И рече Богъ да бѫде виделина, и стана виделина. . . И нарече Богъ виделината день, и тъмнината нарече нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи“. Първиятъ день подразбира цѣла епоха, цѣла култура, работа на хиляди напреднали, разумни сѫщества, които изпълнили Божията дума — раздѣлили тъмнината отъ свѣтлината. Тъй щото, свѣтлината, отъ която ние днесъ се ползуваме, е резултатъ на работата, на усилията на безброй разумни сѫщества, които сѫ прилагали редъ методи, закони, докато я произведатъ. До това време свѣтлината е сѫществувала само въ духовния свѣтъ, но не и на физическия. За да се създаде свѣтлина и на физическия свѣтъ, трѣбвало да минатъ хиляди и милиони години. Като се говори за свѣтлината, наредъ съ нея изпжква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне въ свѣтлина. Има известна часть отъ материята, или известна область отъ живота, която по никой начинъ не може да възприеме свѣтлината, вследствие на което всѣкога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква нѣкаква бѫдеща еволюция. Всѣки животъ, който е произлѣзълъ отъ свѣтлината, има условия да се развива. Този животъ, който ние прекарваме на земята, е животъ на свѣтлината. Ако разумнитѣ, напредналитѣ сѫщества не бѣха създали свѣтлината, и ние нѣмаше да се радваме на сегашната култура, нѣмаше да разбираме, какво значи день, а още повече, какво означаватъ думитѣ „день първи на Битието“. Следователно, сѫщото може да се каже и за васъ: и вие, въ първия день на вашия животъ, създадохте свѣтлината. Първиятъ день на живота подразбира деня на свѣтлината, а той — възможности, условия за работа. Свѣтлината разрешава всички тъмни въпроси. Нѣкой изгубилъ богатството си и започва да чупи рѫцетѣ си, да скубе коситѣ си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освенъ да концентрира мисъльта си, по обратенъ пѫть да се върне въ съзнанието си, да си спомни, де и какъ е загубилъ паритѣ. Преди години, когато правихъ научни изследвания, трѣбваше да се кача на единъ плетъ, оттамъ да наблюдавамъ обстановката. Въ това време, като съмъ се навеждалъ, безъ да забележа, лупата паднала отъ джоба ми. Връщамъ се дома си, търся лупата — нѣма я. Пипамъ въ джобоветѣ — нѣма я. Да я открадналъ нѣкой — не е възможно. Да е паднала нѣкѫде въ кѫщи, щѣше да се намѣри, не е малъкъ предметъ. Най-после, като се върнахъ мислено въ съзнанието си, да видя какво съмъ правилъ този день, спомнихъ си за изследванията, които правихъ върху плета, и намѣрихъ, че лупата може да е паднала отъ джоба ми само при навеждане подъ известенъ жгълъ. Спомнихъ си, че трѣбваше да се наведа тамъ, и навѣрно тогава лупата е паднала. Отидохъ на мѣстото и намѣрихъ лупата. Интересувахъ се нѣщо отъ плета и изгубихъ лупата си. Значи, докато се интересуваме отъ плета, ще изгубимъ нѣкои ценни работи. Какво трѣбваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трѣбваше да зашия на джоба си секретно копче. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да постѫпвате: за да не изгубите нѣщо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трѣбва да каже нѣщо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трѣбва да бѫде свободна. Въ всички други случаи, устата трѣбва да бѫде затворена. Българската пословица казва: „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато“. Това не значи, че човѣкъ постоянно трѣбва да мълчи, но на мѣсто да мълчи, на мѣсто да говори. Когато азъ преподавамъ, вие трѣбва да разсѫждавате. А вие какво правите? Цѣла наука е, да може човѣкъ да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря азъ, или другъ нѣкой, това зависи отъ васъ. И тъй, първо човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другитѣ: ще прави наблюдения, сравнения, и отъ тѣхъ ще се поучава. Човѣкъ се учи и отъ книгитѣ, т. е. отъ това, което сѫ писали видни автори. Нѣкога хората ще четатъ това, което вие сте писали. Писаното може да бѫде на хартия, а може да бѫде и върху самитѣ васъ. Важно е човѣкъ да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си! Това сѫ казали още въ древностьта гръцкитѣ философи. Какво трѣбва да познае човѣкъ въ себе си? Той не трѣбва да се спира само върху своитѣ отрицателни чърти, но трѣбва да познава възможноститѣ, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човѣкъ ще дойде до методи, чрезъ които ще развива въ себе си слабитѣ страни на своето естество. Ако паметьта му е слаба, той трѣбва да намѣри начинъ за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трѣбва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробоветѣ му сѫ слаби, той трѣбва да работи върху тѣхь, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трѣбва да я обнови. Ако музикалното чувство въ него не е развито, той трѣбва да работи, да го развива Следователно, не е важно за васъ, защо тия нѣща не сѫ развити още, но важно е да намѣрите методи за развиването имъ. Всички не могатъ да станать поети, музиканти, философи, но отъ всѣки може да стане нѣщо. Какво може да стане отъ васъ? Отъ васъ могатъ да излѣзатъ учени, писатели, учтели, проповѣдници, търговци и т. н. Едно е важно: всѣки човѣкъ все влага въ себе си желание да излѣзе отъ него нѣщо. Сега, желая всички да бѫдете срѫчни, не само външно, както сте сега, но и вѫтрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъжъ, но отново трѣбва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате въ себе си нови качества. Старото, съ което сте живѣли досега, е добро, но то е било само за времето си; въ него е действувалъ законътъ, т. е. вие сте живѣли по законъ. Сега, като влизате въ Христовото учение, законътъ спира вече, тукъ той е невалиденъ. Христовото учение е учение на благодатьта, а не на законъ. Нови нѣща изисква Хрисговото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да живѣете помежду си въ пълна хармония. Това не значи, че трѣбва да бѫдете сплотени въ една маса, но между васъ да цари хармония. Най-малко по двама заедно трѣбва да работите. Не може да бѫде ученикъ онзи, който се чувствува чуждъ за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трѣбва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълватъ. Следъ това две двойки ще се съединять заедно, ще станатъ четирма. Къмъ тѣхъ ще дойдатъ още четирма, ще станатъ осемь души. После, къмъ тѣхъ ще се присъединятъ още осемь и така ще се образуватъ голѣми ядра, които вече сѫ хармонизирани помежду си. По тоя начинъ цѣлиятъ класъ ще бѫде въ хармония. Този законъ на групиране сѫществува и въ самата природа. Когато между ученицитѣ възникне нѣкой въпросъ на разглеждане, тѣ могатъ да разискватъ върху него, да го обясняватъ отъ разни страни, но спорътъ трѣбва да се избѣгва. Като разглеждате носа въ чъртежъ 1., какъ мислите, може ли да сѫществува толкова широкъ носъ? Ако носътъ е много широкъ, той е преувеличенъ, както има преувеличаване и въ речьта. Напримѣръ, когато искатъ да кажатъ, че нѣкѫде е имало много хора, българитѣ си служатъ съ фигуративния изразъ: „Яйце да хвърлишъ, нѣма де да падне“. Когато искатъ да покажатъ, че нѣкой човѣкъ се движи съ голѣма бързина, тѣ си служатъ съ израза: „Бѣга като куршумъ“. Възможно ли е човѣкъ да се движи съ бързината на куршума? Даже и най-силнитѣ, най-здравитѣ аероплани не могатъ да се движатъ съ бързината на куршума. Всѣки се стреми къмъ разнообразие, къмъ нѣщо ново, макаръ че новитѣ нѣща сѫ временни, както е временно дохождането на лѣстовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новитѣ нѣща. Новитѣ нѣща сѫ подобни на високитѣ тонове въ музиката. Докато дойде до високитѣ тонове, човѣкъ дълго време трѣбва да се упражнява. Числото петь, напримѣръ, представя самия човѣкъ. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човѣкъ представя пентограмъ, който, за самия него, трѣбва да оживѣе, да се одухотвори. Главата, рѫцетѣ и краката му представятъ странитѣ на този пентограмъ. Най-главната часть на този пентограмъ е главата. Човѣкъ трѣбва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратътъ. представя човѣкъ безъ глава, т. е. главата му е въ квадрата нѣкѫде; тукъ тя не управлява, както въ пентограма. Квадратътъ представя мѣрка за измѣрване на нѣщата. Като говориме за човѣка, можете ли да кажете, коя е най-важната чърта, която го опредѣля като човѣкъ? Какво мислятъ ученитѣ по този въпросъ? Какво е вашето лично мнение? Какво сѫ мислили по това старитѣ гръцки философи? Какво мислятъ новитѣ, модернитѣ философи? Нѣкои отъ философигѣ сѫ мислили, че една отъ възвишенитѣ добродетели въ човѣка е знанието. Обаче, всички не сѫ съгласни съ това. Значи, различни сѫ мненията по този вьпросъ. И наистина, ако ви се зададе този въпросъ, всѣки за себе си да каже една такава чърта, която да го отличава отъ другитѣ, вие ще се затрудните, макаръ често да казвате: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чъртата, която отличава едно „азъ“ отъ друго. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкой отъ васъ се усмихва така, както ннкой другъ. Значи, неговата отличителна чърта е въ усмивката. На другъ пъкъ очитѣ сѫ свѣтли, ясни, както на никой ученикъ въ класа. Трети пъкъ прави такива хубави движения съ рѫката си, каквито никой другъ не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита речь. Нѣкой пъкъ е строгъ, има сериозенъ изразъ на лицето, което показва, че той има философска мисъль. Нѣкой има нѣщо хубаво, поетично въ себе си. Изобщо, всѣки човѣкъ има по една особена, отличителна чърта, която изразява нѣщо хубаво въ неговия характеръ. За тази чърта, именно, той се ползува отъ обичьта на невидимия свѣтъ. Когато всички красиви, благородни чърти въ характера на хората се съединятъ въ едно, тѣ ще образуватъ едно хармонично цѣло. Това хармонично цѣло може да се уподоби на поема, съставена отъ сто различни думи, изговорени отъ сто малки цеца. При изговарянето на всѣка дума, стотѣ деца ще внесатъ нѣщо хубаво, красиво, специфично за всѣко дете. И въ човѣка има сто различни способности, които още не сѫ известни на ученитѣ. Тѣ познаватъ само нѣкои отъ тия способности, а останалитѣ ще ги изучаватъ въ бѫдеще. Тия сто способности въ човѣка могатъ да се уподобятъ на сто деца, съ различни характерни чърти. Когато човѣкъ говори, мисли или чувствува, всички тия способности се проявяватъ въ него, както се проявяватъ децата въ училището. Ако едно отъ децата сгрѣши, другитѣ ще го поправятъ. Дисциплината въ училищата изисква всѣко дете да знае мѣстото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно мѣсто, ще чака реда си, докато другитѣ се изкажатъ. Само при такава дисциплина, въ мозъчнитѣ центрове на човѣка, може да се установи дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Щомъ придобие този миръ, ученикътъ вече има съдействието на свѣтлитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. При това положение, ученикътъ ще бѫде посещаванъ вечерь отъ добри сѫщества, отъ свѣтли и възвишени духове, които ще го поучаватъ. По този начинъ, и съньтъ, и будното състояние на човѣка се осмислятъ. Човѣкъ заспива вечерь, за да престане временно да се занимава съ материални работи. Тогава, свѣтлитѣ и възвишенитѣ сѫщества ще го посещаватъ, ще го поучаватъ. Той се събужда сутринь, и презъ цѣлия день е буденъ, за да се срещне съ добри хора и да се разговаря съ тѣхъ. Следователно, вечерь човѣкъ слуша и възприема отъ свѣтлитѣ сѫщества, а денемъ се разговаря съ добритѣ хора на земята. Добритѣ хора сѫ само на земята, а свѣтлитѣ сѫщества — на небето. На небето добри хора не сѫществуватъ. Това показва, че Божиитѣ блага сѫ разпредѣлени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпрѣки това, между небето и земята има вѫтрешна връзка. Коренитѣ на дърветата и растенията иматъ едни преимущества, а клонетѣ — други преимущества, но и между коренитѣ и клонетѣ пакъ сѫществува вѫтрешна връзка. Сега, въ връзка съ тѣзи мисли, изпѣйте пѣсеньта: „Стани, Господъ ще те оживи !“ Казвате: Защо трѣбва да пѣе човѣкъ? Пѣнието е необходимо като срѣдство за трансформиране на енергиитѣ въ човѣка. Окултната наука препорѫчва пѣнието, като методъ за превръщане на отрицателнитѣ енергии въ положителни. Свѣтътъ е пъленъ съ отрицателни мисли и чувства, които непременно трѣбва да се трансформиратъ. Цѣлата съвременна култура се занимава повече съ отрицателното, отколкото съ положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишатъ повече за отрицателнитѣ прояви въ живота, отколкото за положителнитѣ. Питамъ: какво печели човѣкъ, ако се занимава съ отрицателнитѣ прояви на живота, или ако се занимава съ своитѣ недостатъци? Едно трѣбва да знаете: бѫдещиятъ животъ, бѫдещата култура зависи отъ мислитѣ, които се поставятъ за основа. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни: мислитѣ ви трѣбва да бѫдатъ свѣтли, възвишени. Тѣ ще послужатъ като материалъ за съграждане на бѫдещата култура. Като казвамъ, че хората не трѣбва да се занимаватъ нито съ своитѣ, нито съ чуждитѣ недостатъци, имамъ предъ видъ лошото въздействие, което тѣ указватъ върху човѣка. Само онзи има право да се спира върху недостатъцитѣ, който може да ги изправя. Този човѣкъ ще вземе четката си и като художникъ, тукъ ще драсне, тамъ ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на нѣкой художникъ, виждате недостатъцитѣ й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той самъ вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понѣкога дефектътъ на нѣкоя картина е много малъкъ, почти микроскопически. Ако знае, какъ да го изправи, човѣкъ ще тегли една линия, и цѣлата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, какъ да я изправи, цѣли седмици и месеци минаватъ, и картината остава недовършена. Нѣкой човѣкъ съзнава, че има нѣкаква погрѣшка въ себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрѣшка. Щомъ я намѣри, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на нѣкое специфично мѣсто, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грѣхове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Нѣкой казва: Много съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Не, картината ти е хубава. Имашъ само единъ малъкъ дефектъ, който трѣбва да знаешъ, какъ да изправишъ. Най-мѫчното нѣщо за художницитѣ е да представятъ лѫча на свѣтлината, който излиза отъ очитѣ. Нѣкой иска да бѫде мекъ, но не знае, какъ да постигне това. Той казва: Да съмъ металъ, лесна работа, ще влѣза въ огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвамъ му: дружи съ добри, съ меки хора. — И това не помага. Докато съмъ между меки, между добри хора, и азъ съмъ мекъ. Щомъ се отдѣля отъ тѣхъ, ставамъ пакъ такъвъ, какъвто съмъ биль по-рано. Казвамъ: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите съ мисъльта си. Като ставате, всѣка сутринь размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, безъ излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трѣбва да бѫде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостивъ, добъръ, любещъ? Или, какво ще Му разправяте за грѣховетѣ си? Кажете Му: Господи, имамъ единъ трънъ въ себе си, който разваля всичкитѣ ми работи. Каквото добро направя, щомъ дойда до този трънъ, развалямъ го. Тъкмо съмъ сварилъ, приготвилъ млѣкото, но щомъ дойда до този трънъ, ритна съ крака си, и млѣкото се разлива. Не искамъ да ритамъ, а все ритамъ. Отъ толкова години насамъ, все разливамъ млѣкото. А това е загуба! Вече 45 години наредъ, все решавамъ да не ритамъ, и все ритамъ. Колко млѣко съмъ разлѣлъ досега! Ако още 15 години отидатъ въ ритане и разливане на млѣкото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трѣбва да ритамъ, прати при мене нѣкой ангелъ да ме въздържа. Нека той бѫде спирачка въ моя животъ! Щомъ чуе молитвата ви, Богъ непременно ще ви изпрати единъ ангелъ на помощь. Когато дойдете до мѣстото, дето трѣбва да ритате, ангелътъ ще ви представи много хубави и красиви нѣща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасностьта, ангелътъ пакъ ще се върне на небето. Значи, молитвата на човѣка трѣбва да бѫде конкретна, да съдържа онова, отъ което той се нуждае. Виждате нѣкой справедливъ човѣкъ — зарадвайте се. После, обърнете се къмъ Бога и се помолете: Господи, помогни ми и азъ да стана справедливъ, да не ритамъ, да не разливамъ млѣкото си. Ако човѣкъ е искренъ спрѣмо себе си, и всѣки день се справя съ нѣкой свой малъкъ дефектъ, за смѣтка на който прилага нѣкоя добра чърта, той лесно ще се справи съ мѫчнотиитѣ и трудноститѣ на своя характеръ. Сега хората казватъ: Да ни пази Господъ отъ злото! — и съ това свършватъ молитвата си. Не, конкретно ще говорите съ Бога. Единъ български поетъ ми разправяше единъ день: Има нѣщо фатално въ моя животъ. Току що съмъ направилъ едно малко добро и съмъ се зарадвалъ, ще дойде дяволътъ, ще каже една незначителна дума, съ която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръжъ гърнето си всѣкога затворено, да не може дяволътъ да плюва въ него. Казвамъ: трудна работа е да се справи човѣкъ съ изкушението. Като наблюдавамъ съзнанията на хората, както и тѣхнитѣ мисли, виждамъ, че върху тѣхъ влияятъ редъ сѫщества, свѣтли и тъмни. Тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина, разбиране, за да се справятъ съ тия странични влияния. Едни имъ влияятъ отлѣво, други отдѣсно, и тѣ не знаятъ, кого да слушатъ, какъ да се справятъ. Едни отъ тия сѫщества сѫ красиви, други — грозни. Съ своитѣ добри или лоши влияния, тѣ хвърлятъ отражение и върху лицето на човѣка, което нѣкога е тъмно, а нѣкога свѣтло. Тия сѫщества се борятъ въ човѣка, защото всѣко отъ тѣхъ иска да има надмощие върху неговия мозъкъ. Онзи, който е чувствителенъ, той самъ различава влиянието на тия два вида сѫщества върху себе си: отлѣво той усѣща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне въ него и го безпокои; отдѣсно пъкъ забелязва нѣкаква приятна свѣтлина, която му създава радость. И наистина, ако има нѣкаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия сѫщества. Сега, като говоря за тия сѫщества, не искамъ да се плашите, но да различавате доброто отъ злото. Доброто и свѣтлината идатъ отгоре и отдѣсно, а злото и тъмнината идатъ отдолу и отлѣво. Нѣкои се оплакватъ, че сърцето имъ започнало да истива, или че мозъкътъ имъ започналъ да се помрачава. Казвамъ: когато сърцето ви, или пръститѣ на рѫцетѣ и краката ви започнатъ да истиватъ, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организъма ви. Когато умътъ ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената въ него свѣтлина. Най-малката загуба въ топлината на вашитѣ чувства и въ свѣтлината на вашитѣ мисли ви налага работа, безъ никакво отлагане. Окултниятъ ученикъ трѣбва да постоянствува. Той трѣбва да се моли, да размишлява, докато свѣтлитѣ духове му дойдатъ на помощь. Тогава той ще почувствува лекота, като че голѣмъ товаръ сѫ свалили отъ гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това сѫ били нѣкакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не сѫ това. Окултниятъ ученикъ непременно трѣбва да мине презъ тази область. Не само окултнитѣ ученици, но всички хора трѣбва да минатъ презъ тази область. Това е неизбѣженъ пѫть за всички хора на земята. Сега, да направимъ следното упражненение: рѫцетѣ се поставятъ на гърдитѣ, съ допряни пръсти (съ дланитѣ навѫтре), като пѣете тона do (долно); разтваряне рѫцетѣ настрана — пѣене тона re; рѫцетѣ горе, съ събрани пръсти при върха — пѣене тона mi; рѫцетѣ напредъ — fa; рѫцетѣ долу — sol; рѫцетѣ нагоре — la; рѫцетѣ — настрана — si; рѫцетѣ горе, съ допряни върхове на пръ-ститѣ — do (горно). „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 18 май, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧЕТИРИТѢ КРѪГА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Колкото високо да е минарето, ходжата все една и сѫща молитва чете. Сега, ще начъртая четири крѫга съ различни голѣмини. Защо тия четири крѫга: фиг.1 А, В, С и Д, или 1, 2, З и 4 сѫ различно голѣми, а при това постепенно се увеличаватъ? Тѣ растатъ и се увеличаватъ споредъ закона (липсва стр. 5 - временно текстът е добавен в нов правопис) на природата. Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно. Значи, за да разбираме нещата, трябва да знаем езика на природата. Често ние говорим за любовта и казваме, че всички неща имат любов. Например, водите, изворите, ветровете, въздухът, огънат, минералите, растенията, животните и хората имат любов помежду си. Два извора се обичат, както двама души се обичат; два скъпоценни камъка се обичат, както двама души се обичат. Някой казва, че разбира любовта. Щом разбира любовта, нека ми каже нещо за любовта на скъпоценните камъни. Вие казвате, че Бог е Любов, но тази любов е неразбрана за вас. И най-видните философи в света не разбират, какво нещо е Божията Любов. От осем хиляди години насам Любовта Божия е останала неразбрана и за адепти, и за светии, даже и за ангели. Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават; ако ги заболи пръст, стомах, или изгубят парите си, те веднага забравят всичко. Уволнят някого от служба, или заболее дъщеря му, той казва: Като ме назначат отново на служба, или като оздравее дъщеря ми, тогава ще мисля за Божията Любов. Сега нищо не ми е пред очите. - Който разбира Божията Любов, той болен не може да бъде, нито богатството си може да изгуби, нито от служба могат да го уволнят. Който разбира Бога, той няма да пита, какво нещо е Бог, дали ни обича, или не. Външно Бог не проявява любовта си към хората. Също така и външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума. Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзна телно я проявява. Когато красивата мома влѣзе въ кантората на банкера, още при влизането й, той застава правъ предъ нея, като войникъ предъ своя генералъ и казва : Заповѣдайте! Какво обичате? Може ли войникътъ да не изпълни волята на генерала си? Значи, въ случая, образованиятъ човѣкъ, съ висша наука, е посрѣдственъ човѣкъ, т. е. голѣмо шише, съ малко съдържание. Красивата мома е генералътъ, който има сила да издава заповѣди. Тя е малко шише, но пълно съ съдържание. Такова нѣщо представя човѣшката глава: голѣмо или малко шише, съ малко или съ много съдържание. Съвременнитѣ хора говорятъ за човѣшкия мозъкъ, за силата, която се крие въ него. Всички хора иматъ мозъци, но тия мозъци се различаватъ по динамическата сила въ тѣхъ, както и по количеството на мозъчното вещество. Биолозитѣ сѫ правили изследвания на мозъчнитѣ клетки на гениални и на обикновени хора и сѫ намѣрили голѣма разлика между еднитѣ и другитѣ. Сѫщо така има различие и въ погледа на хората, въ строежа на цѣлото имъ тѣло. Красивата мома, която може да застави банкера щедро да отвори касата си, има особенъ изразъ на очитѣ си, особенъ строежъ на цѣлото тѣло. Добритѣ хора сѫ необикновени и всѣки ги слуша. На обикновенитѣ хора никой не обръща внимание. Който е необикновенъ, той трѣбва да разполага съ необикновена сила. Обикновениятъ човѣкъ се моли на Бога, но самъ не вѣрва въ силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговоръ, да бѫде молитвата му чута. Съ това не искамъ да кажа, че сегашнитѣ хора нѣматъ вѣра; хората иматъ вѣра, но въ съзнанието имъ има малки пропуквания, отдето часть отъ енергията имъ изтича навънъ. Вследствие на това изтичане на енергията, човѣкъ се демагнетизира. Това показва, че силата на човѣка може да изтича така, както изтича водата отъ шишетата. Сега, ще се върна къмъ четиритѣ крѫга. Еднакви сили ли сѫ образували тия крѫгове? Силитѣ, които сѫ образували тия крѫгове, сѫ различни. Даже и при начъртаването на тия крѫгове е употрѣбено различно количество енергия. Не е лесно човѣкъ да начъртае единъ крѫгъ. Защо не е лесно? Защото, при начъртаването на крѫга, човѣкъ трѣбва да измѣни положението и състоянието си, да мине въ нова область, въ новъ свѣтъ. Крѫгътъ представя свѣтъ, съвършено различенъ отъ физическия. Значи, силата, която тече презъ рѫката на човѣка, за да начъртае крѫгъ, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човѣкъ трѣбва да се свърже съ съответни сили въ природата, и така да ги проектира навънъ. Когато поетътъ и писательтъ пишатъ хубави нѣща, това се дължи на енергията, която изтича отъ тѣхъ. Всѣки може да пише, но за да съчетае буквитѣ, слоговетѣ, думитѣ, мислитѣ така, че да изразяватъ нѣщо хубаво, нѣщо разумно, човѣкъ трѣбва да съгласи своята енергия съ тази на разумната природа. Само разумната природа е въ сила да потикне човѣка къмъ великото, къмъ възвишеното въ живота. Какво ще напише, или какво ще направи човѣкь, това зависи отъ количеството на енергията, която разумната природа дава всѣки день. Човѣкъ не се ражда разуменъ. Той има въ себе си условия да бѫде, или да не бѫде разуменъ, но природата всѣки день му дава известно количество разумна енергия, която той може да използува правилно, а може и да не я използува, както трѣбва. Отъ него зависи, какво ще направи съ тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползува тази енергия? Щомъ каже така, енергията се разпръсва. Така постжпва всѣки, който не разбира законитѣ. Той начъртава единъ крѫгъ, погледне го съ пренебрежение и казва: Какво има въ този крѫгъ? Който разбира силата на крѫга, той ще го използува за лѣкуване: напримѣръ, ще начъртае този крѫгъ около брадавицата на своя пръстъ, ще отдалечи рѫката си и следъ половинъ часъ най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начъртайте около цирея единъ крѫгъ и концентрирайте мисъльта си върху цирея. Силитѣ на крѫга ще започнатъ да действуватъ върху цирея, и следъ известно време циреятъ ще се пробие и изчезне. По този начинъ вие ще опитате силата на вашата мисъль, силата на вашата вѣра. Ако казвате, че имате вѣра, а не можете да лѣкувате най-малкитѣ болести, вѣрата ви не е силна. Тя е въ зародишъ само. Имате нѣкаква малка пжпчица на рѫката си. Направете опитъ да я махнете съ силата на вашата мисъль, съ силата на вашата воля. Направете единъ малъкъ крѫгъ около пжпчицата си и концентрирайте мисъльта си къмъ нея Ако пѫпчицата не се махне, направете втори, по-голѣмъ крѫгъ. Ако не успѣете, направете трети, четвърти крѫгове, по-голѣми отъ първитѣ. Ако и при това положение не успѣете, причината е или въ мислитѣ, или въ чувствата, или въ волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понѣкога причината може да се крие и въ окрѫщаващата срѣда. На другия день повторете опита. Докато не махнете пѫпчицата огъ рѫката си, не се отказвайте отъ този опить. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисъльта и вѣрата си. Нѣкой има затвърдяване на ставитѣ си. Нека направи сѫщия опитъ, да види силата си. Казвате: Кой ще си играе съ такива опити? Питамъ: ако лѣкарьтъ ви даде нѣкаква мась, да се мажете, това не е ли пакъ игра? За предпочитане е да направите единъ крѫгъ около болното мѣсто на организъма си, отколкото да се мажете съ различни масти. Правете опити и не се страхувайте. Ако носътъ ви боли и направите на болното мѣсто единъ крѫгъ, и се случи, че болката се усили, вмѣсто да се намали, това е добъръ признакъ. Продължавайте опита безъ страхъ. Съ това се изпитва и вѣрата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опита. Нѣкой започва да се лѣкува, и като дойде до четвъртия день, до четвъртия крѫгъ, уплашва се и спира. Не, щомъ е дошълъ до това мѣсто, нека продължава. На четвъртия день положението ще се подобри. Правете тѣзи упражнения, да се развивате. Добре е понѣкога да се лѣкувате едни други. Нѣкоя сестра ще се заеме да лъкува друга; братътъ пъкъ ще лѣкува другъ братъ. Така ще изпитвате силитѣ си и взаимно ще си помагате. Вѣрата не може да се реализира, докато човѣкъ не приложи съответна на нея сила. За това пъкъ се изискватъ опити. Мнозина мислятъ, че ако не могатъ сега да направятъ нѣщо, ще постигнатъ това въ другъ животъ, като се родятъ отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бѫдете и въ другъ животъ. Ако сега не работите, ако сега не правите усилия, и въ другия си животъ ще бѫдете сѫщитѣ. За хора, които не спазватъ Божиитѣ закони и не работятъ, и природата е еднообразна. Въ какво седи това еднообразие? Въ смъртьта. Еднообразието носи смърть, а разнообразието — животъ. Нѣкой се оплаква, че не може да събере двата края на нѣщата. Питамъ: какъ се събиратъ две нѣща на едно мѣсто? Какъвъ процесъ е събирането: колективенъ, или единиченъ? Събирането е колективенъ процесъ. На физическия свѣтъ, събирането е механически, несъзнателенъ процесъ. Събиратъ се само такива нѣща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовенъ процесъ. То е процесъ, въ който взиматъ участие сѫщества, съ пробудено съзнание. Следователно, неразумнитѣ нѣща се събиратъ, а разумнитѣ се умножаватъ. Изваждането е сѫщо така физически процесъ. Когато изучаваме биологически развитието на клеткитѣ, виждаме, че тѣ се размножаватъ чрезъ дѣление. Това дѣление е разуменъ, съзнателенъ процесъ. И сега, като знаете тия нѣща, вие можете да употрѣбявате събирането и изваждането за лѣкуване на единъ родъ болести, а умножението и дѣлението за лѣкуване на другъ родъ болести. Сѫщо така, известни сили въ нашия организъмъ могатъ да се събудятъ по законитѣ на събирането и изваждането, а други — по законитѣ на умножението и дѣлението. Сега, като говоря за събирането, имамъ предъ видъ приложението на това действие навсѣкѫде въ живота. Напримѣръ, то има приложение и въ физическото развитие на човѣка. За да се развие физически, човѣкъ прибѣгва до разни методи и системи. Нѣкои системи препорѫчватъ, всѣки день да се вдигатъ топки отъ различни тежести: започватъ отъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ, като достигатъ до 50 и повече килограма. И наистина, въ продължение на нѣколко месеца, човѣкъ може така да развие мускулитѣ си, че да вдига голѣми тежести. Значи, за да развива мускулитѣ си, човѣкъ трѣбва да прави упражнения, които да му указватъ известно съпротивление. Безъ съпротивление, мускулната система на човѣка не може да се развива. Безъ съпротивление, рѫцетѣ му винаги ще останатъ слаби, пасивни. Сѫщиятъ законъ се отнася и до развиването на човѣшката мисъль. Казвате: Защо сѫ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота? Безъ мѫчнотии и страдания, човѣкъ ще мяза на морска гѫба, или на морска медуза. Значи, мѫчнотиитѣ и страданията сѫ съпротивление, което развива човѣшкага мисъль. Безъ съпротивления мисъльта не може да се развива. Който иска да стане разуменъ, той трѣбва да има мѫчнотии, страдания. Методътъ на Д-ръ Мюлеръ, който препорѫчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулитѣ, има приложение и по отношение умственото развитие на човѣка. Днесъ ще дигнешъ умствено единъ килограмъ тежесть; утре — два килограма; на третия день — три, и така, постепенно ще увеличавашъ, докато дойдешъ до положение да дигашъ тежести по-голѣми и отъ физическитѣ. По сѫщия начинъ идатъ и мѫчнотиитѣ на човѣка: днесъ мѫчнотията му тежи единъ килограмъ, утре — два килограма, после — три килограма и т. н. Съ усилие, съ постоянство той ще дига мѫчнотиитѣ една следъ друга, докато единъ день се засили умствено и стане великъ човѣкъ. Великъ ще бѫде, защото ще може лесно да се справя съ своитѣ мѫчнотии и страдания. И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъль, разумната природа непременно ще ви постави нѣкакво препятствие, нѣкакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъль, само ако можете да преодолѣете препятствието, което е поставено на нейния пжть. Забележете, когато човѣкъ пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпрѣчатъ на пжтя му редъ препятствия. Ако е слабъ, той ще отстѫпи, ще се откаже отъ доброто, което е намислилъ и ще се оправдава, че се явили прѣчки, нещастия, които му отнели възможностьта да направи доброто. Въ това, именно, седи красотата на живота. Спънкитѣ, противодействията сѫ сили, които заставатъ на пѫтя на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания и го каратъ да се бори съ тѣхъ, да ги преодолява, а съ това заедно и да се развива. Който успѣе да преодолѣе тия спънки, той ще може да използува тѣхнитѣ сили за реализиране на мислитѣ, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всѣко противодействие е сила, която можете да използувате за вашето растене и повдигане. Ще ви приведа единъ примѣръ за изяснение ролята на отрицателнитѣ мисли, които понѣкога нападатъ човѣка. Въ топлитѣ страни, а сѫщо така и въ България, има особенъ родъ оси, които правятъ жилищата си отъ каль. Тѣ хващатъ 10—20 паяци, надупчватъ тѣлата имъ и ги поставятъ въ жилището си, дето сѫ тѣхнитѣ личинки. Следъ време, като се развиятъ личинкитѣ имъ и превърнатъ въ оси, тѣ намиратъ вече готова храна. Следователно, паяцитѣ, въ случая лошитѣ мисли, служатъ за храна на малкитѣ оси. Добритѣ мисли сѫ семенцата, зрънцата, които се посаждатъ въ земята. Лошитѣ, отрицателнитѣ мисли сѫ торъ, отъ който ще се ползуватъ добритѣ мисли. Като проследите този законъ, ще видите, че той е вѣренъ при всички случаи на живота. Добритѣ мисли се хранятъ отъ лошитѣ. Ако около една добра мисъль нѣма нѣколко лоши, които да й послужатъ за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория? Права е. За васъ може да е теория, но за мене е природенъ законъ. Щомъ е природенъ законъ, той е реалность. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи. Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тѣзи противоречия сѫ условия за вашето развитие. Колкото по-голѣми сѫ противоречията, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е въ Писанието: „Дето грѣхътъ се увеличава, тамъ и благодатьта расте“. Значи, грѣхътъ е условие да се увеличава благодатьта. Може ли човѣкъ да живѣе на земята, безъ да се оцапа? Щомъ е дошълъ на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиитѣ не могатъ да се задържатъ на тѣлото, но въ самия човѣкъ трѣбва да има желание всѣки моментъ да се чисти. Възгледитѣ на съвременнитѣ хора сѫ толкова ограничени, че отъ най-малката мѫчнотия, която иде за тѣхното развитие, тѣ се обезсърдчаватъ и казватъ: Не струва да се живѣе! Тогава, какво остава на човѣка? Отъ гениаленъ човѣкъ, какъвто е опредѣленъ да стане, ще слѣзе въ положението на обикновенъ човѣкъ, т. е. ще деградира. Такъвъ е законътъ въ природата. Който не използува добритѣ, благоприятнитѣ условия на живота за своето развитие, той ще слѣзе въ по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Богъ изисква отъ него, той пакъ ще го даде, но вече чрезъ насилие. Когато слѣзе въ положението на обикновенъ човѣкъ, той ще даде десеть пѫти повече, отколкото като гениаленъ. Въ този смисълъ, гениалниятъ дава по-малко, а обикновениятъ — повече. Казвате: Да живѣемъ добре! — Само разумниятъ човѣкъ, който разбира законитѣ на живота и на природата, може да живѣе добре. Но докато дойде до това положение, човѣкъ ще мине презъ различни състояния, презъ разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смѣе. Напримѣръ, следъ плача иде успокояването; следъ успокояването — смѣха, а следъ смѣха — заспиването. Сега, да се върнемъ пакъ къмъ крѫговетѣ. Защо крѫгътъ А е най-малъкъ? Случайно ли е начъртанъ най-малъкъ, или има нѣкаква причина за това? Този крѫгъ се срѣща и въ природата и символизира нѣщо. Той е форма, която изразява нѣщо живо. Сравнете, напримѣръ, крѫга около окото на бивола съ крѫга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голѣма разлика, не само по форма и голѣмина, но и по строежъ. Ако наблюдавате окото на нѣкое млѣкопитаеще и това на човѣка, пакъ ще намѣрите грамадна разлика и по форма, и по голѣмина, и по строежъ. Колкото е по-голѣма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е свѣтлината на неговото съзнание. Щомъ зеницата се намалява, свѣтлината на съзнанието се увеличава. Сѫщото може да се каже и за хората: колкото по-интелигентенъ е човѣкъ, толкова и зеницата му е по-малка. И обратно: колкото по-неинтелигентенъ е човѣкъ, толкова и зеницата му е по-голѣма. Тъй щото, намаляването на крѫга перспективно показва усилване, увеличаване на нѣщо. Щомъ знаете това, ще кажете, че за четвъртия крѫгъ е платено повече, въ смисълъ, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази голѣмина се отнася до зеницата на нѣкое око, този крѫгъ има по-малко цена. Ако окото на нѣкой човѣкъ по голѣмина отговаря на четвъртия крѫгъ, този човѣкъ е въ категорията на по-низкокултурнитѣ, по-низко интелигентнитѣ хора, защото нѣма достатъчно свѣтлина въ съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живѣе въ гѫста срѣда, вследствие на което нѣма условия да се проявява. Напримѣръ, нѣкой иска да бѫде уменъ, но условия нѣма за това. Ето, и животнитѣ сѫ въ сѫщата срѣда, въ която и хората живѣятъ, но нѣматъ условия да се проявятъ. Има редъ причини, които ограничаватъ тѣхната природа. Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато презъ ума ви мине нѣкаква малка мисъль, вие сте недоволни отъ нея и казвате: Защо ми е тази малка идея? Споредъ мене, малкитѣ мисли, малкитѣ идеи сѫ човѣшки, а голѣмитѣ мисли и идеи спадатъ къмъ животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човѣкъ, въ ангелскитѣ свѣтове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеитѣ. Тамъ идеитѣ сѫ по-малки отъ физическитѣ, отъ идеитѣ на хората. Ангелскитѣ идеи сѫ по-малки, но по-силни, по-интенсивни. Защо сѫ по-силни? Защото малкитѣ идеи проникватъ навсѣкѫде. Представете си, че единъ виденъ поетъ взима вашия албумъ и пише: Свѣтлината е всичко. Следъ това дсйде единъ милиардеръ, взима албума ви и пише: Подарявамъ два милиона долари на своя добъръ приятель. Коя мисъль е по-силна : на поета, или тази на милиадера? По голѣмината на крѫговетѣ вие ще познаете, кои идеи сѫ по-голѣми, и кои — по-силни. Физическитѣ, материалнитѣ идеи сѫ по-голѣми, но по-слаби. Ангелскитѣ, Божественитѣ идеи сѫ по-малки, но по-силни. Първитѣ идатъ отъ по-близъкъ до насъ свѣтъ, и затова изглеждатъ по голѣми, но нѣматъ голѣма сила въ себе си. Вторитѣ идеи, ангелскитѣ и Божественитѣ, сѫ по-малки, но по-силни. Физическитѣ идеи указватъ влияние върху брадата на човѣка; брадата му се разширява съ около два милиметра. Духовнитѣ и Божественитѣ идеи указватъ влияние върху врата на човѣка. Напримѣръ, ако нѣкоя майка изгуби детето си и после го намѣри, радостьта й се отразява върху врата. Вратътъ й се разширява съ единъ-два милиметра. Питамъ: какво показва това? Това показва, че за всѣка функция, за всѣка проява въ живота на човѣка има специаленъ органъ. Тия органи вѫтрешно сѫ малки, но изпълняватъ своитѣ служби. Като говоря за органи съ специални функции, дохождамъ и до гимнастиката, въ която взиматъ участие само известенъ родъ мускули, а другитѣ оставатъ неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, човѣкъ развива всички органи на тѣлото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептения на тѣлото сѫ хармонични. Такъвъ човѣкъ е въ пълно съгласие съ силитѣ на природата. Щомъ не е въ съгласие съ силитѣ на природата, човѣкъ се усѣща старъ, неразположенъ, безъ идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човѣкъ не трѣбва да се подава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владѣе силитѣ си. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който заема видно обществено положение, било като директоръ на банка, или министъръ, и гледате какъ върви. Взелъ бастона си, върти го надѣсно-налѣво, за нищо не мисли; утре го уволнятъ отъ служба, срѣщате го пакъ, но вече сгушенъ, свитъ, никого не смѣе да погледне. Защо и въ този случай не е сѫщо тъй изправенъ, гордъ? Така и въ скръбьта си човѣкъ се свива, а въ радостьта си се изправя, пъчи се, всички да го видятъ. Защо не прави обратното: при радостьта да се свива, а при скръбьта, при страданието да се разширява? Има хора, даже свѣтски, които се държатъ точно така: при радостьта се свиватъ, а при скръбьта се разширяватъ. Срѣщате такъвъ човѣкъ, съ букаи на рѫцетѣ и краката, дрънкатъ тия желѣза, но върви той, смѣло пристѫпва. Този човѣкъ е невѣрващъ, но има нѣкаква идея въ себе си и отъ никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбитѣ, или да се разширявате? Питамъ: Какво нѣщо сѫ страданията? Страданията сѫ тритѣ топки отъ различни тежести, коиго постепенно трѣбва да вдигате. Има страдания, които не сѫ по силитѣ на хората. Ако се опитатъ да ги дигатъ, ще стане разривъ на сърцето имъ, или пукане на кръвоносни сѫдове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се кали, за да може да носи страданията, безъ никакви катастрофи за неговия организъмъ. За тази цель, той трѣбва да страда разумно и да знае, че страданията сѫ неизбѣжни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могатъ да се избегнатъ. Тѣ водятъ въ единъ пѫть, отъ който нѣма връщане. Страданията сѫ живо нѣщо, а не мъртве. Тѣ седятъ на пѫтя, по който хората вървятъ, и ги чакатъ. Като минете покрай тѣхъ, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика имъ. Пѫтьтъ на страданията е пѫть, който води къмъ Бога. Въ този пѫтъ има страдания, но има и радости. Тѣ вървятъ паралелно. Нѣкой казва: Какъ се случи, че се срещнахъ съ този човѣкъ, да преживѣя толкова страдания? — Това не е нѣкаква случайность, това е въ реда на нѣщата. Хората се натъкватъ и на редъ органически противоречия въ своя животъ, отъ които сѫщо тъй страдатъ, както и отъ ония страдания, които естествено ги следватъ въ пѫтя имъ. И следъ всичко това, хората казватъ, че страданията сѫ необходими, за да стане примиряване между хората. Не, Господъ не се нуждае отъ никакво примиряване, отъ никакво оправдание. Праведниятъ нѣма какво да се оправдава. Той самъ за себе си е оправданъ. Кой се оправдава? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който нѣма вода, той никога не може да се опере. Нито пъкъ богатиятъ може да стане сиромахъ. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че човѣкъ може да стане богатъ, може да стане и сиромахъ, ние имаме предъ видъ физическия животъ. Само тамъ могатъ да ставатъ смѣни въ състоянията на човѣка. Турете на гърба на нѣкое магаре 80 клгр. злато, и то ще стане богато. Ако господарьтъ изгуби това магаре, всички ще го посрѣщатъ съ радость. Въ който домъ влѣзе, ще му отворятъ вратата, ще го настанятъ въ дама, ще го нахранятъ добре и после ще го пуснатъ да си отиде, облекчено отъ товара, който носѣше на гърба си. Богатство, което може да се сваля отъ гърба на човѣка и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говоримъ за такова богатство. Когато казваме, че богатиятъ не може да стане сиромахъ, и сиромахътъ не може да стане богатъ, имаме предъ видъ духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя сѫщностьта на нѣщата. Въ този смисълъ, добриятъ човѣкъ не може да стане лошъ, нито лошиятъ може да стане добъръ. Добриятъ може да слѣзе въ противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измѣни. Любовьта не може да се превърне въ умраза, нито умразата може да се превърне въ любовь. Злото въ добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне въ зло. Външно човѣкъ може да се излъже, но вѫтрешно нѣщата оставатъ такива, каквито сѫ били първоначално. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ день дяволътъ се преобразилъ на единъ тихъ, безпомощенъ старецъ и се явилъ при единъ светия, съ молба да се помоли за него предъ Бога, да му помогне, по-леко да прекара старинитѣ си. Светията го съжалилъ и се помолилъ на Бога за този старецъ, да улесни нѣкакъ живота му. Обаче, вмѣсто отговоръ на молитвата си, той чулъ отгоре следнитѣ думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молишъ за дявола. Затова, като дойде дяволътъ при тебе, ще му кажешъ, че ще изпълнишъ молбата му съ едно условие само, ако той се съгласи да се качи на нѣкоя планина и тамъ да се помоли на Господа да премахне грѣха отъ свѣта. Тогава старецътъ казалъ на светията: Това нѣщо по никой начинъ не мога да направя! Азъ, който заповѣдвамъ на грѣха, да се моля сега той да се махне отъ свѣта! Това е невъзможно! Тогава светията си казалъ: Старата злоба не може да бѫде нова добродетель. Следователно, когато казваме, че хората трѣбва да се примирятъ, ние имаме предъ видъ добритѣ, разумнитѣ хора, чадата Божии, които искатъ да служатъ на Бога, като на свой баща. Какъ можете да се примирите съ лошитѣ хора, съ враговетѣ си? За враговетѣ ви Христосъ е казалъ: „Любете враговетѣ си!“ Какво значи да любите враговетѣ си? Представете си, че нѣкой човѣкъ е обралъ паритѣ на другъ. По-следниятъ му става врагъ. Какъ може сега този човѣкъ да обикне онзи, когото е обралъ? За да го обикне, той трѣбва да му върне паритѣ и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, азъ те обрахъ. Ето, връщамъ ти сега паритѣ. — По този начинъ ти показвашъ, че си обикналъ врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумнитѣ, добритѣ хора могатъ да се обичатъ, да се примиряватъ. Що се отнася до отношенията ви къмъ лошитѣ хора, трѣбва да спазвате следнитѣ правила: Когато искашъ да буташъ огъня, вземи маша, дилафъ. Когато искашъ да черпишъ вода отъ кладенеца, не влизай самъ въ него, но пусни кофа съ вѫже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искашъ да забиешъ нѣкѫде гвоздей, не си служи съ рѫката, но вземи чукъ и съ него удряй главата на гвоздея. — Не е ли грѣшно да се забива гвоздея съ чукъ? — Ако е грѣшно, не си правете кѫщи. Гвоздеятъ трѣбва да се начука добре, докато вдѣзе въ гредата. В> това нѣма никакъвъ грѣхъ. По сѫщия начинъ ще постѫпвате и съ вашитѣ непотрѣбни мисли. Щомъ видите две или повече непотрѣбни, бдуждаещи мисли въ ума си, вземете чука и ги забийте вт> гредитѣ, нека върщатъ нѣкаква работа. Ако не ги забиете въ кѫщата си, да свършатъ нѣкакра работа, тѣ ще се набиятъ въ краката ви и ще ви създадатъ голѣми болки и неприятности. Сега, азъ не говоря за формитѣ на нѣщата, но за силитѣ, за енергиитѣ, които действуватъ въ тѣхъ и се отразяватъ върху съзнанието на човѣка. Като знае това нѣщо, когато изпадне въ неразположение на духа, въ гѫста материя, човѣкъ ще вземе мѣрки да се издигне надъ тази материя, да мине въ по-рѣдка срѣда, дето условията сѫ по-бдагоприятни. Това показва, че човѣкъ често минава отъ гѫста въ рѣдка срѣда. Гжстата срѣда създава противоречия въ живота му; рѣддата срѣда помага за разрешаване на тия противоречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може дз работи, да прилага разни методи за тѣхното разрешаване. И тъй, когато крѫгътъ на зеницата въ човѣщкото око се увеличава, това е лошъ призндкъ. Това показва, че този човѣкъ сд товари. Щомъ почне да се разтоваря, крѫгътъ на зеницдта му се намалява, а товд е добъръ признакъ. Да грѣшишъ, значи да се товарищъ. Да си праведенъ човѣкъ, товд значи да се разтоваряшъ. На това основание, казвамъ: невежиятъ се товари, учениятъ се разтоваря. Само разумниятъ човѣкъ може съзнателно да се товари и разтоваря. Човѣкъ трѣбва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си отъ непотрѣбния товаръ, Съ който се е нагърбилъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка иматъ своя опредѣлена тежесть, които се отразяватъ и върху съзнанието на човѣка. Следователно, колкото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ по-низки, толкова и тежестьта имъ е по-голѣма. Ако претеглите нѣкоя възвишена мисъль, ще видите, че тя е почти безъ тегло. Значи, има чувствителни везни, съ които мѣрятъ и най-възвишенитѣ и свѣтли мисли. Сега, какъвъ изводъ може да се направи отъ тази лекция? Едно важно нѣщо отъ тази лекция за приложение е въпросътъ за лошитѣ мисли. Ако не можете да премахнете лошитѣ мисли, да ги отстраните отъ себе си, тѣ ще ви осакатятъ. Вие се молите на Бога, казвате, че трѣбва да вѣрвате въ Него, че трѣбва да имате любовь къмъ Него, но всичко това сѫ обикновени методи, които не помагатъ. Който иска да се освободи отъ лошитѣ мисли, които минаватъ презъ ума му, нека се заеме съ четенето и изучаването на Библията отъ любовь, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква въ съзнанието му, и единъ день всички свѣтли и възвишени мисли изникнатъ отъ него, като хубави, доброкачествени семена. Напримѣръ, спрете се върху живота на Нврама, на Давида, на Дпостолитѣ, на Христа, да видите, какъвъ е билъ тѣхниятъ животъ, какво сѫ оставили за човѣчеството и т. н. Христосъ каза на болния отъ 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни.“ И вие можете да кажете сѫщитѣ думи на нѣкой боленъ, но той нѣма да стане. Защо? Казвате: Христосъ е билъ това, а ние не сме като Него. — Христосъ абсолютно е познавалъ и прилагалъ Божиитѣ закони, Божията воля, безъ никакво съмнение и колебание, било въ сърцето, било въ ума си. При това, Христосъ никога не се е заемалъ да лѣкува безвѣрници, или хора убийци и престѫпници. За такива хора изцѣрение нѣма. Много религиозни искатъ да лѣкуватъ болни, безъ разлика на това, вѣрватъ или не вѣрватъ въ Бога. Божието Слово не се отнася до хора грѣшни, безвѣрници, убийци. Докато любовьта не влѣзе въ човѣка, колкото и да му се говори, всички думи ще отидатъ напразно. Мнозина се чудятъ, защо нашитѣ хора, които сѫ толкова добри, не помагатъ на своитѣ ближни. Новото учение не е болница. Наистина, го включва въ себе си взаимопомощьта, като срѣдство за лѣкуване, но при този методъ любовьта по никой начинъ не трѣбва да се изопачава. Човѣкъ първо трѣбва да разбира любовьта, като принципъ, а после да се справя съ малкитѣ работи. Нѣкой казва, че ако не се помага на беднитѣ хора, не може да се говори за доброта. Азъ пъкъ казвамъ, че ако съ помагането на беднитѣ, можемъ да станемъ добри, заслужава тогава да имъ дадемъ всичкото си богатство. Обаче, съ раздаване на богатството си на сиромаситѣ, човѣкъ не само че не става по-добъръ, но става даже по-лошъ. Казвамъ: споредъ мене, този въпросъ седи малко по-другояче. Представете си, че азъ имамъ една крина жито, приготвено за посаждане на нивата. Въ това време дохожда при мене единъ разбойникъ и ме моли да му дамъ малко жито, или хлѣбъ, да се нахрани, че умира отъ гладъ. Ако му дамъ житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излѣзе на пѫтя, или ще отиде навѫтре въ гората, да пресрѣща пѫтници да ги обира. Ще срещне нѣкой праведенъ човѣкъ и ще го убие. Въ такъвъ случай, азъ нѣма да дамъ крината съ житото на този разбойникъ, но ще го оставя гладенъ, да не може да върши престѫпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плодъ. Казвате: Да дадемъ житото на този грѣшникъ, дано по този начинъ да се обърне къмъ Бога. Не, Богъ знае своята работа. Той е опредѣлилъ това жито за сѣене, а не за разбойника. Щомъ това жито е опредѣлено за сѣене, и десеть разбойника да излѣзатъ срещу мене, смѣло ще защищавамъ житото. Ама щѣли да ме заплашватъ съ убийство. При това положение, азъ не се страхувамъ отъ никакво убийство. Сега, по този въпросъ нѣма какво повече да се говори. Въ известни случаи, многото говорене не ползува човѣка. Които слушатъ и нищо не знаятъ, тѣ трѣбва да учатъ. Тѣ не трѣбва да изпадатъ въ положението на ония, които, едва свършили два-три класа, казватъ на тѣзи, които сѫ свършили университетъ, че нищо не знаятъ. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде скроменъ. Има нѣкои, които сѫ свърщили университетъ, но още не разбиратъ, какво нѣщо е координатна система. Подъ думата „координация или съгласуване“ се разбира физически или механически процесъ, който се извършва въ съзнанието на човѣка. Само въ съзнанието силитѣ могатъ да се координиратъ. Коордцнацията е законъ въ висшата математика и се разбира само отъ онѣзи, които могатъ да четатъ по него. Който иска да се запознае съ този законъ, той трѣбва да започне съ изучаването на небето: първо ще изучава планетитѣ Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ, Нептунъ, а после ще дойде до Слънцето. Оттамъ ще отиде къмъ Венера, Марсъ, Меркури, Земя и т. н. Следъ това ще премине и къмъ други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човѣкъ ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тѣла има пълна координация, пълно съотношение. Отъ координацията на небето, човѣкъ ще разбере и координацията, която сѫществува на земята. Ако нѣкой житель отъ земята отиде на небето, на Венера, напримѣръ, той трѣбва коренно да се измѣни. Най-малкото той ще забележи, че пулсътъ на неговото сърце се е измѣнилъ. Питамъ: колко пѫти въ минууата бие вашето сърце? Сърцето на човѣка бие 72 пѫти на минутата. Обаче, ако отидете на Венера, тамъ сърцето ви ще бие два пѫти по-бързо. Тамъ пулсътъ е по-ускоренъ. По пулса на човѣка, особено на младия, можете да разберете, какво е положението на неговото сърце, дали е влюбенъ, или не. Ако имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечерь, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пѫти въ минута, тя води редовенъ животъ; ако пулсътъ й е ускоренъ, бие отъ 72—85 пѫти въ минута, тя е влюбена въ нѣкой непорядъченъ момъкъ. При туй положение, мнозина ще мислятъ, че това се дължи на нѣкаква болесть и ще кажатъ, че тази мома има огънь, температура. Да, все нѣкакъвъ огънь е причинилъ усилване на пулса й, но този огънь е нареченъ „огънь на любовьта“. Когато човѣкъ изгуби любовьта си, пулсътъ му се намалява, и той слиза въ по-гѫста материя. Това сѫ елементарни работи, но за онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ представятъ цѣла наука. Напримѣръ, трѣбва да се знае още, че между мисъльта на човѣка и пулса на сърцето има известно съотношение. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, какви вълни се образуватъ при биенето на сърцето въ зависимость отъ неговитѣ мисли. Той трѣбва да наблюдава, какво въздействие указватъ върху сърцето свѣтлитѣ, възвишенитѣ мисли и какво — низшитѣ. Пулсътъ, изразенъ графически на фиг. 2 представя отклонение на мисъльта отъ правата й посока. Всѣко отклонение на мисъльта отъ правата й посока предизвиква известно отклонение и въ движението на сърцето. фиг.2 Когато мисъльта на човѣка срещне голѣмо противодействие, това противодействие се отразява и на сърцето: като че нѣкакъвъ ножъ прерѣзва сърцето, или като че нѣкаква оловена топка пада върху него, и този човѣкъ моментално припада. За да не ставатъ тия припадъци, съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, да е свързано съ разумния свѣтъ, съ Бога. Като работятъ хармонично, тия разумни сѫщества създаватъ около другитѣ хора животъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Това значи да живѣе човѣкъ въ пълна координация съ Бога. Като говоря за гѫстата материя, мога да ви дамъ признацитѣ на слизането въ гѫстата материя, но съмъ решилъ да не изнасямъ тия нѣща. Защо? Защото не можете още да манипулирате съ тѣзи знания и де кого срещнете, ще гледате, дали има такъвъ признакъ. Като срещнете човѣкъ съ такъвъ признакъ, ще кажете: Азъ зная, какъвъ признакъ имашъ ти. Когато имате предъ себе си знаковетѣ плюсъ или минусъ, това показва, че сѫщевременно вие имате напредъкъ. Понѣкога човѣкъ се усѣща толкова отпадналъ духомъ, че не знае, какъ да се повдигне. За да се повдигне духа на човѣка, изисква се малко усилие отъ негова страна. Това малко усилие е въ състояние да даде добри резултати. И тъй, като говоря тази вечерь, да не мислите, че искамъ да се примирите. Азъ изключвамъ примирението. Да се примирява човѣкъ, това значи да губи времето си. Свѣтътъ нека се примирява. — Да подобримъ отношенията си. — Нѣма какво да подобрявате отношенията си. — Да се учимъ тогава. — Никакво учение не ви трѣбва. Какво разбирате като казвамъ, че не ви трѣбва никаква наука? Защо не трѣбва да се говори за учение? Защото, желанието на човѣка да учи идва още съ раждането му. Трѣбва ли следъ това да казва, че иска да учи? Въ този смисъль, азъ изключвамъ отъ васъ идеята да учите. Тази идея трѣбва да се постави другояче въ васъ: днесъ вие трѣбва да търсите свѣтлина, която да ви покаже красивитѣ, хубавитѣ нѣща въ свѣта. Ще изясня мисъльта си съ следния примѣръ. Представете си, че вие сте ученъ човѣкъ, искате да издирите нови нѣща, да направите нѣкакви открития, но се намирате въ тъмна стая, безъ никаква свѣтлина. Азъ влизамъ въ стаята при васъ, запалвамъ свѣщьта си и започвамъ да ви развеждамъ: азъ вървя напредъ, вие — следъ мене. Въ случая, вие сте ученикъ, азъ — професоръ. Обикаляме цѣлата стая и ви показвамъ хубави книги, скжпоценни камъни и други забележителни нѣща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има въ стаята, излизаме вънъ. Вие сте доволни, и азъ съмъ доволенъ: вие сте доволни, че сте научили нѣщо; азъ съмъ доволенъ, че моята свѣщь е могла да услужи на единъ човѣкъ. Сега, тази вечерь азъ ви разхождамъ изъ стаята, свѣтя ви съ моята свѣщь и ви показвамъ ония нѣща, които могатъ да ви ползуватъ. Ако нѣмахъ свѣщь, съ която да освѣтя стаята, вие щѣхте да се лутате, да падате, да ставате, и въ края на краищата, единъ щѣше да излѣзе вънъ съ пукната глава, другъ — съ счупенъ кракъ, или съ счупена рѫка и т. н. Когато нѣкои искатъ да придобиятъ знания, казватъ: Искаме да напълните, да натъпчете главитѣ ни. — Азъ пъкъ на никого не искамъ да тъпча главата, нито да го уча. Азъ искамъ да растете. За тази цель, вие се нуждаете отъ почва, вода, въздухъ, свѣтлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а съ това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Въздухътъ е нуженъ, за да раздухва огъня. Огъньтъ пъкъ е необходимъ, за да даде свѣтлина и топлина на вашия животъ Питамъ: разбрахте ли значението на тѣзи крѫгове? Ако сте уменъ човѣкъ, лесно ще ги разберете; ако сте глупавъ, нищо нѣма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия човѣкъ? Умниятъ всѣкога се разтоваря, а глупавиятъ се товари. Единъ глупавъ човѣкъ пѫтува презъ пустинята и води следъ себе си камила, натоварена съ голѣмъ багажъ — всичкото богатство на глупавия човѣкъ. Той срѣща единъ мждрецъ, спира го и пита: Можешъ ли да ми кажешъ, колко години ще живѣе моята камила? — Ако я товаришъ малко, може да живѣе още 20 години. Обаче, тъй както си я натоварилъ, ако туришъ на гърба и още една малка тежесть, тя едва ли ще те изведе изъ пустинята. Глупавиятъ човѣкъ продължава пѫтя си и вижда на земята нѣкаква ценна вещь, паднала отъ нѣкоя друга камила. Той взима тази вешь, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви. Едва направила нѣколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питамъ: имаше ли нужда да туря тази вещь на гърба на камилата? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щомъ счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава въ пустинята. Това е една притча, а всички притчи сѫ ценни за човѣка, защото иматъ отношение до неговото съзнание. Не е въпросътъ, трѣбва ли да бѫде човѣкъ богатъ, или не трѣбва. Добриятъ човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. Учениятъ човѣкъ не може да бѫде невежа. Глупавиятъ човѣкъ е увеличилъ крѫговетѣ въ своя животъ до безконечность. Той има единъ милионъ лева и казва: Искамъ да имамъ два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, петь и повече милиона. Какво сѫ спечелили богаташитѣ въ свѣта? Когато нѣкой желае голѣми богатства, казвамъ: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиардеръ. Не е леко положението на тѣзи милиардери. Защо? Защото на тѣхъ не може да се помага. Никѫде въ Писанието не е казано да се помага на богатитѣ, на грѣшнитѣ хора. Обаче, казано е да се помага на сиромаситѣ, на праведнитѣ. Грѣшнитѣ, богатитѣ хора не сѫ за съжаление. Въ материално отношение тѣ сѫ умни хора, но вървятъ въ кривъ пѫть. Богатитѣ хора служатъ за изкушение на беднитѣ. Нѣкой беденъ човѣкъ поглежда къмъ богатия и си мисли: Чудно нѣщо, този човѣкъ въ Бога не вѣрва, никому добро не прави, а при това е богатъ! — Не правете сравнение помежду си. Щомъ намирате, че положението на богагия е завидно, станете като него. Колкото и да е слабъ, колкото и да нѣма мазнини, светията никога не би желалъ да смѣни положението си съ единъ угоенъ банкеръ. Затова и на васъ казвамъ: Не се сравнявайте съ другитѣ хора! Защо? Съ каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правимъ аналогии, сравнения, ние имаме предъ видъ нѣкакъвъ образъ, отъ който може да се извлѣче известна поука. И Христосъ си е служилъ съ аналогии, съ сравнения, за да изрази нѣкаква идея. Напримѣръ, Той казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Лозата подразбира възвишеното, благородното въ човѣка. Лозата символизира още законъ за самопожертвуване. Волътъ пъкъ символизира търпение. Търпението е качество на ангелитѣ. Тъй що-то, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една чърта на ангелъ, и затова се отнасяме съ благоговение къмъ това негово качество. Дойдемъ ли до отрицателнитѣ прояви на вола, напримѣръ, мушкането, ние имаме предъ видъ низшето проявление на вола. Сега, коя е основната мисъль въ лекцията? За следния пѫть направете резюме върху това, което говорихъ тази вечерь, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесохъ въ лекцията. Отъ това, което говорихъ, намирамъ, че сме стигнали до върха, повече не може да се пѫтува. Ако речемъ да насилимъ положението, да туримъ още една скжпоценность на камилата, гърбътъ й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилитѣ си, дайте имъ хубава храна, чиста вода, за да благодарятъ и да кажатъ: Слава Богу, че нашитѣ господари ни нахраниха и напоиха до бре. Казвамъ: дайте почивка на камилитѣ си, отъ дългия пѫть въ пустинята, поне за нѣколко деня, а следъ това пакъ ги натоварете. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 11 май, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИНЦИПИ НА НѢЩАТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Мнозина казватъ, че не помнятъ принципа на нѣщата. Когато човѣкъ не помни принципа на нѣщата, това показва, че неговиятъ умъ е заетъ съ много работи. Сега, представете си, че върху дадена плоскость прекарате седемь прави, успоредни помежду си линии. А100_____________________________________В100 Въ обикновената геометрия това е проста работа, обаче, въ живата геометрия въпросътъ седи другояче. Тукъ плоскостьта АВ представя възможности, които се криятъ въ единъ животъ отъ сто години. Началната точка А100 представя първата възможность за постижение на нѣщо, а крайната точка В100 представя последната реализирана възможность. Правитѣ линии, които сѫ перпендикулярни къмъ плоскостьта А100 В100 пъкъ представятъ броя на възможноститѣ за постигане на известни стремежи въ даденъ животъ. Тѣзи линии сѫ сили, които действуватъ въ живота. Какъ мислите, еднакви ли ще бѫдатъ резултатитѣ на тия сили? Да допуснемъ, че тия линии, т. е. тия сили, на брой седемь, като седемь лѫча, излизать отъ различни точки. Понеже излизатъ отъ различни точки, тѣ ще се различаватъ помежду си. Всѣки лѫчъ ще има различно отношение къмъ съзнанието на човѣка. Тѣзи лѫчи могатъ да бѫдатъ мисли, чувства и желания. Ако сѫ мисли, всѣка мисъль първо трѣбва да се трансформира въ желание, а желанието — въ волевъ актъ, т. е. въ действие. И като действие вече, тя приема известна форма. Щомъ знаете това, вие трѣбва да се замислите върху въпроса за образуването на кристалитѣ, за създаването на растенията и животнитѣ. Всѣки трѣбва да помисли, какъ, кога и защо сѫ създадени кристалитѣ, растенията и животнитѣ. Дълга е историята на тѣхното образуване и създаване. Ако проследите историята за създаването на растенията, специално, ще видите, че тѣ сѫ свързани съ човѣка, въ смисълъ, че подържатъ неговия животъ. Обаче, първоначално растенията не сѫ били създадени за човѣка. Тѣ предшествуватъ човѣка, сѫществували сѫ по-рано от него. Въ такъвъ случай, интересно е да знаете, каква е била службата на растенията преди сѫществуването на човѣка. Този въпросъ може да се разбере само тогава, когато човѣкъ бѫде абсолютно свободенъ отъ дребнавоститѣ въ живота. Следователно, никой човѣкъ, билъ той ученъ, философъ, писатель, или какъвъ и да е другъ, не може да разбере дълбокия смисълъ на живота, докато се занимава съ дре- бнавости. Дребнавоститѣ въ живота могатъ да се уподобятъ на бодванията, които произвежда губерката върху рѫката на човѣка. Представете си, че нѣкой великъ музикантъ, или художникъ иска да изрази своя гений чрезъ музиката, или чрезъ художеството. Тъкмо дойде до най-важния моментъ, дето трѣбва да представи върха на своята сила, и нѣкой се доближи до него съ губерка въ рѫка и го бодне. Какво ще направи този майсторъ музикантъ, или художникъ ? Рѫката му непременно ще трепне, и важниятъ моментъ ще изгуби своята красота. Музикантътъ ще изсвири своето парче, или художникътъ ще нарисува картината си, но сѫщевременно ще отбележи и ефекта, предизвиканъ отъ бодването съ губерка. Който не разбира това нѣщо, той нѣма да забележи мръдването на ржката на музиканта, или на художника. Обаче, който разбира, той ще забележи и най-малкото отклонение на рѫката: той даже ще знае причината, защо и какъ е станало това бодване. Казвате: Това сѫ отвлѣчени въпроси, които не ни интерйсуватъ. — Тѣзи въпроси не ви интересуватъ, докато не сте се натъкнали на, тѣхъ. Обаче, щомъ се натъкнете, започвате да се запитвате, защо стана така, коя е причината за това, което ви сполетѣ и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е духовно добре рагзположенъ, намира се въ третото небе. Но дойде нѣкой при него, извади губерката си и го бодне. Изведнъжъ той изгубва разположението си и започва да се запитва: Отде дойде тази губерка? Какво съмъ направилъ, че трѣбваше така да ме нападнатъ? Нали бѣхъ при Бога? Докато разсѫждавашъ и търсишъ причината за бодването, ще получишъ още две-три губерки. Не усѣщашъ, какъ изгубвашъ разположението си и започвашъ да мислишъ, че доброто ти разположение е резултатъ на нѣкаква илюзия. И наистина, човѣкъ трѣбва да си отговори, защо, следъ като се е качилъ при Бога, губеркитѣ започватъ отлѣво-отдѣсно да го мушкатъ. Причината за това се дължи на факта, че докато стигнете до Бога, вие ще минете презъ известни области въ природата, дето силитѣ не сѫ още организирани, вследствие на което не се подчиняватъ на Великия Божи законъ. Колкото възвишени да сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, веднъжъ минава презъ тѣзи области, той неизбѣжно ще изпита острието на губерката. Представете си, че вие обличате новата си дреха, която сте шили за Великъдень, и при хубавъ слънчевъ день излизате на разходка. Обаче, внезапно небето се замъглява и започва да вали дъждъ. Мислите ли, че дъждовнитѣ капки ще се загрижатъ за вашитѣ нови дрехи? Ни най-малко. Дъждътъ ще намокри дрехитѣ ви на общо основание. Че ще бѫдете недоволни, че ще ви се каратъ въ кѫщи, дъждътъ не иска да знае за това. Той ще си вали и ще намокри всичко, каквото срещне на пѫтя си. Такова нѣщо представятъ неорганизиранитѣ сили въ природата; тѣ не искатъ да знаятъ, причиняватъ ли нѣкому пакости, или не. Следователно, има сѫщества въ природата, които ни най-малко не се интересуватъ за нашитѣ мисли и чувства, както и за нашитѣ идеали. Нѣкой ученъ е работилъ цѣли 20 години върху известна теория, но дойде едно отъ тия сѫщества, бодне го съ губерката си, причини му нѣкаква сериозна болка, и той забравя своята теория. Другъ ученъ открилъ нѣщо важно въ науката, но едно отъ тия сѫщества го спъне нѣкѫде, и той падне, удари силно главата си и забравя всичко, каквото е работилъ. Защо тѣзи учени забравятъ, какво сѫ работили? Защото онзи, който е създавалъ теорията, или онзи, който е откривалъ нѣщо, е напусналъ това тѣло. Какво показва това? Това показва, че много сѫщества влизатъ въ главитѣ на хората, диктуватъ имъ разни идеи, заставятъ ги да работите върху разни въпроси и въ края на краищата, си заминавате. Не е лошо това, но истински ученъ е онзи, който знае имената на тия, които сѫ го вдъхновявали да работи, които сѫ му диктували да пише върху различни научни въпроси. Казватъ за нѣкой ученъ, че е голѣмъ авторитетъ въ науката. За другъ казватъ, че не е авторитетъ въ науката. Съгласенъ съмъ съ васъ, но и вие трѣбва да бѫдете последователни. Запитайте вашия авторитетъ, знае ли, кой го заставя да пише? Познава ли кое сѫщество го вдъхновява въ работата му ? Ако нищо не знае по това, той не е никакъвъ авторитетъ. Сега, ще изясня тази идея съ единъ примѣръ отъ живота. Срѣщате единъ беденъ, нещастенъ човѣкъ, безъ авторитетъ, предъ хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде подъ сѫдъ, но нѣма срѣдства. Каже ви нѣкоя обидна дума, и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човѣкъ съ авторитетъ, съ пари въ джоба си, съзнавате, че сте направили грѣшка и казвате: Азъ трѣбва да дамъ на този човѣкъ поне хиляда лева, да му помогна; той е крайно беденъ. Давате му хиляда лева, и съ това изправяте погрѣшката си. Значи, за да покажете своя авторитетъ, въ случая богатството си, вие първо сте си послужили съ една груба мѣрка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, следъ дветѣ плесници, е станало активно, изразило се е навънъ. Казвате: Не може ли безъ плесници? Питамъ: какво разбирате подъ думата плесница? Освенъ това, всѣки трѣбва да си отговори, плесницата, която удря нѣкому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно? Вие сте наблюдавали, какъ малкитѣ деца нареждатъ картитѣ за игра и образуватъ отъ тѣхъ разни фигури. Понѣкога тѣ ги нареждатъ въ триѫгълна форма, понѣкога — въ четириъгълна, или въ друга нѣкаква форма, но достатъчно е да се вземе една отъ тѣхъ, за да паднать всичкитѣ. Какъ мислите, по свободна воля ли падатъ картитѣ? По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да си даде отчете, какъвъ процентъ отъ това, което мисли, чувствува и върши се дължи на неговото съзнание, какъвъ процентъ — на окръжаващата срѣда, какъвъ процентъ — на живата природа и какъвъ — на Великия Божи Духъ. Подъ думата „окръжаваща срѣда“ се разбиратъ растенията, животнитѣ, хората; отъ друга страна — въздухътъ, свѣтлината, топлината, водата и т. н. Изобщо, всѣко нѣщо, което обикаля човѣка и безъ което той не може, е окръжаваща срѣда. Тѣзи срѣди се различаватъ една отъ друга по степеньта на своето влияние, т. е. по степеньта на своето въздействие върху човѣка. И тъй, правата А 100 В 100, въ чъртежа, представя пътя, по който вървите, а успореднитѣ прави представятъ енергии, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Вие можете да изчислите, какво влияние упражнява всѣки лъчъ върху живота на човѣка за всѣки даденъ день. Всѣки день енергиитѣ на тѣзи лъчи минаватъ презъ ума, сърцето и волята на човѣка, и по този начинъ упражняватъ известно въздействие върху него. Всѣки новъ день тѣзи енергии минаватъ въ различни гами. Това съ задачи, които ученикътъ трѣбва да решава. Дойде ли до обикновения животъ, той спира тамъ. Въ обикновения животъ нѣма какво особено да се търси и да се очаква. Единъ младъ човѣкъ пише на приятеля си: Азъ те обичамъ, защото искамъ да обичамъ, безъ да настоявамъ за твоята любовь. Казвамъ: правъ е този младъ човѣкъ. Принципътъ се заключава въ това: да обичашъ и да не изисквашъ отъ другитѣ да те обичатъ. Обаче, защо трѣбва той да пише това писмо на приятеля си? Не може ли да обича, безъ да изисква отъ приятеля си отговоръ на своята любовь? Значи, този младъ човѣкъ се е намиралъ подъ влиянието на закона на необходимостьта. Да напише писмото, това не зависѣше отъ неговата съзнателна воля. Написването на писмото представя падане въ живота. Докато не бѣше написалъ писмото, той бѣше на покрива отгоре, и от него зависѣше, да се хвърли отъ покрива, или да не се хвърли. Писането вече е единъ несвободенъ актъ. Това значи, че писмото се пише безъ волята на човѣка. Който пише писмо съ такова съдържание, той пада. Това е научно обяснение. Щомъ падне, той ще се контузи нѣкѫде. Но следъ това пъкъ ще дойде подскачане. Ако на такова писмо не се отговори, знайте, че то не е хубаво написано отъ единия до другия край е фалшиво. Следъ това пъкъ ще съжалявате, че сте написали писмото. Ще съжалявате, разбира се, защото сте се хвърлили отъ високо. Ако не разбирате дълбокия смисълъ на това нѣщо, вие ще изпаднете въ друга крайность и ще кажете: Тогава не трѣбва да пишемъ никакви писма. — Не, искате или не искате да пишете, това не зависи отъ васъ. Щомъ напишете едно писмо, ще признаете въ себе си, че сте паднали не по своя воля. Защо? Защото едно сте писали, а друго излиза. Поетътъ се вдъхнови, напише нѣщо и казва: Азъ написахъ това стихотворение. Не, той не говори истината. Той е възприелъ една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава съ обикновено съзнание човѣкъ, това е въ реда на нѣщата, но ученикътъ, който търси пѫтя на Божествената Любовь, Мждрость и Истина, не трѣбва да се заблуждава. Той трѣбва да търси други методи за работа и приложение. Ученикътъ трѣбва да разбира своитѣ състояния, да бѫде господарь на своитѣ движения. Ако клати главата си нагоре-надолу, безъ да съзнава, защо прави това, той пада. Ако се съмнява, ако се обезсърдчава, ако е недоволенъ отъ живота си, той пада. Следователно, всѣки моментъ въ живота си, човѣкъ трѣбва да знае, де се намира и какво го очаква. Нѣкой казва: Не падамъ само азъ, всички хора падатъ. — За тебе е важно, като паднешъ, колко ще се контузишъ. Всѣко падане носи свои последствия. Вие знаете, че празни пространства въ природата не сѫществуватъ. Следователно, дето паднете, вие все ще предизвикате нѣкакво сътресение, заради което непременно ще ви държатъ отговорни. Кой би желалъ да хвърли нѣкой човѣкъ отъ кѫщата му, само затова, че се оплаквалъ отъ живота си? Всѣки знае, че за такава постѫпка ще носи голѣма отговорность. Тъй щото, както човѣкъ носи отговорность за своето физическо падане, така сѫщо той носи отговорность за своитѣ паднали мисли, чувства и желания. Споредъ окултиститѣ, този законъ е единъ и сѫщъ и за физическия, и за духовния свѣтъ. Сега, като говоря за падането на човѣка, имамъ предъ видъ мощнитѣ сили въ него, съ които може да работи, да се противопоставя на всѣко падане. Падащитѣ мисли вървятъ въ посока, въ която хората се движатъ, вследствие на което и тѣ падатъ, като сѫщевременно се контузватъ нѣкѫде. Отъ ѫгъла на падането на известна мисъль зависи и контузването, което тя произвежда върху човѣшкия мозъкъ. Ако се съмнявате въ тази идея, направете следния опитъ: вземете при себе си само за единъ месецъ нѣкой нервенъ човѣкъ и наблюдавайте влиянието, което той ще укаже върху васъ. Въ това отношение, вие не трѣбва да се заблуждавате, да мислите, че сте много устойчиви. И светии, и пророци сѫ изгубвали равновесието си. Пророкъ Илия изгуби равновесието си отъ една жена само. Той има сила да избие 400 пророци въ Израиль, а когато предъ него се яви една жена, той се уплаши и из- бѣга. Ако пророкъ Илия, известенъ съ своята смѣлость и решителность, се уплаши отъ една жена и изгуби ревновесието си, мислите ли, че вие ще бѫдете по-смѣли отъ него? Колко пѫти и вие, като пророкъ Илия, сте се отклонявали и се отклонявате отъ живота си! Съ тѣзи отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора сѫ наредени като атомитѣ и молекулитѣ, между тѣхъ винаги оставатъ празни пространства. Следователно, никой не може да напакости на душата на човѣка, но може да напакости на тѣлото му. Тази пакость се предизвиква отъ влиянието, което хората си указватъ единъ на другъ, чрезъ своитѣ мисли, чувства и чрезъ своята воля. Иначе, като души, тѣ сѫ абсолютно свободни, независими единъ отъ другъ. Въ това отношение, по напредналитѣ ученици трѣбва да даватъ примѣръ. Да живѣете като души помежду си, това е задача, която всѣки ученикъ трѣбва да разреши. Трудна задача е, но постижима. Питамъ: споредъ васъ, кой е правиятъ пѫть ? Ще кажете, може би, че възходещиятъ пѫть е правиятъ. Така е, но възходещитѣ линии претърпяватъ известно отклонение, а дето има отклонение, тамъ има и падане. За да се избегнатъ тѣзи отклонения, съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде абсолютно будно, да може предварително да разбере, какво носи всѣка мисъль въ себе си. Като знае това, той ще може да я отхвърли, или приеме, преди още да е достигнала до него. Отъ днешния моментъ, той може да опредѣли, какво ще го сполети следъ нѣколко седмици, месеци или години. Това всѣки може да постигне, но изисква се работа, усилия, трудъ. Една сутринь тръгвамъ на екскурзия съ нѣколко души. Вървимъ по пѫтя, и по едно време ги запитвамъ: какъ мислите, отишълъ ли е нѣкой преди насъ на планината? — Да, преди насъ сѫ минали двама души, отде Познахте ? — Виждаме две различни стѫпки. — Мѫже ли сѫ били, или жени? Едни казваха, че стѫпкитѣ сѫ мѫжки; други казваха, че стѫпкитѢ били женски. Обаче, положително никой не можа да опредѣли, какви сѫ стѫпкитѣ. Азъ мълча, нищо не казвамъ. Като се качихме на планината, никой нѣмаше тамъ. Значи, предположенията не излѣзоха прави. По стѫпкитѣ азъ познахъ, че преди насъ е миналъ единъ селянинъ, при- дружаванъ отъ кучето си. Премълчахъ, обаче, защото искахъ всѣки самъ да отговори на въпроса и после да провѣри, доколко вѣрно е позналъ. Казвамъ: както всѣка стѫпка на човѣка има своя форма, така и всѣка мисъль има свои качества. Колкото многобройни да сѫ мислитѣ, всѣка мисъль има свои специфични качества, по които се различава отъ другитѣ. Въ съзнанието на всѣки човѣкъ влизатъ съ- ответни мисли, отъ които зависи неговото бъдеще. Като знаете, че сега градите вашето бъдеще щастие, вие трѣбва да сте внимателни къмъ мислитѣ, които допущате да взиматъ участие въ градежа на съзнанието ви. Нѣкой е нещастенъ, боленъ по причина на това, че органитѣ, съ които си служи, не съ здрави. Ако силата на обонянието ви се увеличи нѣколко пъти повече, отколкото е сега, вие не бихте могли спокойно да се движите между хората. Лоша, неприятна миризма излиза отъ тѣлата на съвременнитѣ хора. Ако и зрението ви се увеличи нѣколко пъти повече, отколкото е било досега, ще забележите, че отъ очитѣ на всички хора излизате неприятни, тъмни лъчи, които съ въ състояние да напаностятъ на всѣки, къмъ когото сѫ насочени. Това сѫ червени пламъци, подобни на тѣзи на нѣкоя нагорещена пещь, въ която се пекатъ керемиди. Вие влизате въ Школата болни, искате да се лѣкувате. Не трѣбва да бѫде така. Вие трѣбва да влѣзете въ Школата здрави, да учите. Който иска да учи, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви влияния, отъ всѣкакви ограничения и спънки. Вие изживявате свѣта въ себе си, и затова не можете да бѫдете свободни. Казвате: отъ толкова години вече следваме този пѫть, нищо ли не сме научили? — Ако вървите както сега, и хиляда години да следвате въ Школата, ще останете съ това, което сега знаете. Разликата между сегашното и тогавашното ви знание ще се заключва само въ това, че ще промѣняте букваритѣ. Все буквари ще учите, но отъ различни автори, т. е. съ различни имена. Какво особено ще научите отъ тия буквари? Сто пѫти наредъ да четете букваря, все едно и сѫщо нѣщо ще срещнете въ него. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ училището, трѣбва да минава отъ отдѣление въ отдѣление, отъ класъ въ класъ, нѣма защо съ години да седи все въ първо отдѣление. Значи, ученикътъ трѣбва всѣки день да придобива по нѣщо ново. Срѣщате нѣкой вашъ приятель и казвате: Познавамъ приятеля си. — Колкото и да го познавате, все има нѣщо ново, и то нѣкоя добра чърта въ характера му, която днесъ трѣбва да откриете. Сѫщо така и той трѣбва всѣки день да открива по една добра чърта въ вашия характеръ. Само при това положение, и вие, и той сте придобили нѣщо въ живота си. Не можете ли да откриете нѣкоя добра чърта въ вашия братъ, или приятель, вие нищо не сте постигнали. По право, можемъ да кажемъ, че вие сте изгубили времето си. Станете ли сутринь, потърсете и въ себе си нѣкоя добра чърта, която до вчера не сте познавали. Какво правите вие? Щомъ станете, започвате да се оплаквате: Тази вечерь не спахъ добре, защото съседитѣ се караха, или защото бълхи ме хапаха. Нѣщо не съмъ разположенъ, не ми се работи, не ми се живѣе и т. н. Не, изпаднете ли въ неразположение на духа, започнете да размишлявате, защо бълхитѣ сѫ ви безпокоили. Като се вдълбочите въ себе си, ще видите, че причината на неразположението ви, както и причината за безпокойствието, което бълхитѣ сѫ ви създали, се дължи на факта, че е трѣбвало да се молите презъ нощьта, да прекарате повече въ размишление, а не въ сънь. Ще кажете, че трѣбва да се почива. Така е, и почивката е нужна, но въ Индия, въ Китай, въ Япония, въ Америка, въ Германия, въ Франция, па и въ цѣлия свѣтъ, има адепти, които прекарватъ, цѣлъ животъ почти безъ сънь. При това положение, тѣ сѫ по-бодри, отколкото хората, които спятъ по осемь часа на день. Съньтъ е изключително положение въ живота на човѣка. Когато нѣма какво да прави, човѣкъ спи. Вечерь, като започне да мисли, вижда, че не може да разреши задачитѣ на живота и неусѣтно заспива. Въ този смисълъ, съньтъ на съвременнитѣ хора не е нищо друго, освенъ прекѫсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човѣкъ заспива. Понеже съзнанието на ангелитѣ, на адептитѣ, на великитѣ духове е всѣкога будно, тѣ не спятъ, т. е. тѣхниятъ сънь не е като този на хората. И тъй, главната мисъль, която трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е всѣки день да откривате въ себе си по една нова чърта, която Богъ първоначално още е вложилъ въ душата ви. Не можете ли да откриете такава чърта въ себе си, вие се лишавате отъ благата на живота. Казвате: Добре е човѣкъ да чете различни книги, тамъ да намира силни характери. — Отъ мое гледище, това не е необходимо. Който пише романи, или нѣкакви драми, той се излага на редъ падения. Запримѣръ, въ романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго, главниятъ герой, Жанъ Вължанъ, представя самия авторъ. Лицето Жанъ Вължанъ не се срѣща въ живота. И Толстой, въ своитѣ романи „Война и миръ“ и „Възкресение“ сѫщо така описва себе си. Като четете тия романи, вие казвате: Тукъ се изнасятъ велики истини. Не, това още не сѫ велики истини. Безъ да искатъ, авторитѣ на тия романи сѫ скрили малко истината. Не е лесно да се изнесе истината. Пъкъ и всѣки не познава истината. Запримѣръ, нѣкой прави известни движения, безъ да разбира тѣхното значение. Всѣко движение е на мѣстото си само тогава, когато е въ съгласие съ законитѣ на природата. Единъ господинъ вика приятеля си съ пръстъ. Последният се обидилъ, защо го викатъ съ пръстъ. Наистина, първиятъ е трѣбвало да отиде при приятеля си и да му каже, каквото иска. Значи, да извикашъ приятеля си съ пръстъ, да дойде при тебе, днесъ се счита за обидно. Защо? Защото, като не знаятъ значението на показалеца, хората сѫ изопачили това движение. Благородни работи върши този пръстъ, но за онзи, който не знае неговата служба, той не трѣбва да се движи, да служи като знакъ за извикване на човѣка. Нагоре изправенъ, показалецътъ представя колъ, на който може да се набоде нѣщо. Надолу поставенъ, той изразява нѣщо приятно, благородно. Следователно, да викате човѣка съ единия си пръстъ само, това представя цѣла анархия. И съ петьтѣ пръста на рѫката си не можете да извикате човѣка. За да извикате нѣкой човѣкъ, да дойде при васъ, вие трѣбва да отворите и дветѣ си рѫце и да съсрѣдоточите къмъ тѣхъ ума, сърцето, душата и духа си. Това подразбира истинско отношение на приятели. Въ приятелскитѣ отношения, като актъ между души, цѣлиятъ човѣка, трѣбва да вземе участие, и по външна форма, и вѫтрешно, по умъ, сърце, душа и духъ. Това всѣки трѣбва да знае, защото всѣко движение, което човѣкъ прави, указва известно въздействие и върху самата природа. Най-малкото помръдване на показалеца, напримѣръ, се отразява въ цѣлата природа. Вълнитѣ, които изтичатъ отъ този пръстъ, ще направятъ едно крѫгосвѣтно движение и, въ края на крайщата, пакъ ще се върнатъ къмъ човѣка, отъ когото сѫ излѣзли, съ една придобивка, въ добъръ или въ лошъ смисълъ. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни въ своитѣ движения. Сега, пакъ ще се върнемъ къмъ въпроса за мислитѣ, които падатъ върху плоскостьта А100 В100 въ видъ на лѫчи. Чрезъ тѣзи мисли, разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ изпращатъ своитѣ добри желания къмъ хората, но ако не намѣрятъ добра почва за своето развитие, тѣ се отклоняватъ и се връщатъ пакъ тамъ, отдето сѫ излѣзли. Всѣка мисъль, която не може да намѣри съответна почва за развитието си, се връща обратно къмъ своя източникъ. Тази е причината, заради която, при голѣмото богатство, при голѣмото изобилие и благословение, което Богъ изпраща на земята, повечето хора сѫ бедни, отколкото богати. Апостолъ Павелъ, напримѣръ, казва, че е ходилъ на третото небе, видѣлъ свѣтли, необикновено красиви нѣща, разбралъ смисъла на живота, но въпрѣки това, къмъ края на своя животъ, той стане патриотъ, искаше да спаси еврейския народъ. Не, патриотизъмътъ не спасява хората. Той не е Божествена проява, но е човѣшко чувство. Какво разбирате подъ думитѣ „патриотизъмъ, отечество, бащинъ домъ ? Когато отиде при Бога, само тогава човѣкъ ще разбере истинското значение на тия думи. И следъ като ги разбере, тогава ще може да ги приложи въ живота си. Главната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви отъ тазвечерната лекция, е че трѣбва да имате любовь къмъ истината. Като ученици, любовьта ви къмъ истината е слаба. Дойде ли въпросъ до истината, тя не може да се разглежда двусмислено. Не може да кажете, че еди-кой си е по-истинолюбивъ отъ другъ. Истината е една, въ нея не може да има степени. Да обичате истината, това значи цѣлото ви сѫщество да е ангажирано съ нея. Който обича истината, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсѫтствието на любовьта въ тѣхъ, колкото на това, че нѣматъ любовь къмъ истината. Любовьта е снизходителна къмъ грѣшкитѣ, къмъ слабоститѣ, къмъ нечистотата на човѣка. Истината, обаче, е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавость, нечистота, и въ това, именно, седи нейната красота. Следователно, слабиятъ да отиде при любовьта; невежиятъ — при мѫдростьта; който търси справедливостьта — при правдата; който иска да бѫде съвършенъ — при истината. По този начинъ човѣкъ ще познае себе си, ще познае и силата на нѣщата. Често ние правимъ екскурзии, и като минаваме презъ селата, кучетата понѣкога ни лаятъ, понѣкога не ни лаятъ. Когато нѣкое куче ви лае, трѣбва да търсите причината, защо ви лае. Ако намѣрите причината въ себе си, кучето ще престане да ви лае. Ако не я намѣрите въ себе си, тогава, може би кучето се оплаква отъ положението си. Ако и това не е причина, Кучето може да ви лае, защото е гладно. Тогаѣа не остава друго, освенъ да му дадете хлѣбъ. Дадете ли му веднъжъ хлѣбъ, повече нѣма да ви лае. Отъ последния случай се вижда силата на хлѣба, силата на Словото Божие, което носи свѣтлина за съзнанието. Следователно, отъ всички се изисква любовь къмъ истината. Не е въпросътъ да се критикувате, да се самоосѫждате, но трѣбва да прилагате, за да се освободите отъ утайкитѣ, отъ наслояванията на миналото. Сега, за десеть седмици ще ви дамъ една задача. Желателно е всички да направите тази задача. Тя се състои въ следното: отъ месецъ май, до половината на месецъ юли, всѣки день, когато вали дъждъ, ще се излагате на дъжда, докато добре ви намокри. Които отъ васъ сѫ чиновници, тѣ ще използуватъ дъжда презъ онѣзи часове, когато не сѫ на работа. Щомъ завали дъждъ, тѣ могатъ да излѣзатъ на двора, или да отидатъ до нѣкой дюкянъ, подъ предлогъ, че трѣбва да свършатъ нѣкаква работа. Ще вървятъ полека, за да може дъждътъ да ги намокри добре. Следъ това ще се върнатъ дома си, ще изтриятъ тѣлото си съ чиста, суха кърпа, ще се преоблѣкатъ съ сухи дрехи, ще изпиятъ една-две чаши гореща вода и ще отидать на работа. Онѣзи пъкъ, които сѫ свободни, нека използуватъ дъжда на всѣко време, като правятъ тия бани така, че никой да не забележи ще отидатъ до нѣкой свой познатъ, или ще работятъ нѣщо въ градината си. Изобщо, всѣки трѣбва да изпълни задачата внимателно, безъ шумъ, безъ много говорене, за да види, какви резултати ще има. Когато опитате доброто въздействие на дъжда върху организъма си, можете да разправяте и на ближнитѣ си, да имъ препоръчвате дъжда като методъ за лѣкуване. При това, като се излагате на дъждъ, добре е вътрешно да пѣете. Въ този случай, пѣнието подмладява човѣка. Благословение е дъждътъ. Дъждовнитѣ бани, които ще направите въ продължение на десеть месеца, струватъ повече отъ всѣкакви минерални бани. Голѣма енергия се крие въ дъждовнитѣ капки. Тѣ се отразяватъ благотворно върху нервната система и върху много хронически болести въ човѣшкия организъмъ. Азъ наричамъ дъждовнитѣ бани „бани на ангелитѣ“. Като правите банитѣ си, ще се молите на Бога да ви очисти чрезъ тѣхъ и ще благодарите за благословението, което Той ви изпраща отъ небето. Както дъждовнитѣ капки измиватъ човѣка отвънъ, така Божието благословение изчиства сърцето и ума му, като внася въ него животъ, сила и здраве. Който умѣе правилно да възприема енергията на дъждовнитѣ капки, той се е домогналъ до онази първична материя, която алхимиците съ търсили. Като правите тия бани, ще видите, какъвъ здравъ сънь ще имате. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се свърже съ природата, разумно да използува нейнитѣ сили. По този начинъ Той ще дойде до вътрешното разбиране на днитѣ, месецитѣ и годинитѣ. Той ще започне да разбира, какво Богъ е вложилъ и влага въ всѣки новъ день и ще може да се ползува отъ него. Въ Библията е казано нѣщо за днитѣ, но то не е достатъчно. Първиятъ день, напримѣръ, недѣлята, деньтъ на слънцето, не е день на почивка, но е день на животъ, день на възкресение. Той е день на любовь къмъ истината. Следователно, започнете съ този день. И тъй, отъ първи май ще започнете упражнението и ще си запишете, кой день сте го започнали и въ колко часа. При всѣка последователна баня ще отбелязвате деня и часа. Ще седите на дъжда около 15—20 минути, а може и повече, споредъ силата на дъжда. Що се отнася до простуда, да нѣмате абсолютно никакъвъ страхъ. Невъзможно е човѣкъ да се простуди презъ май, юни и юли. Презъ тѣзи месеци природата е пълна съ животъ. Съ това упражнение ще се опита геройството ви, доколко можете да издържате. Който не иска да прави упражнението, той може да бѫде свободенъ, но ще остане хилавъ, слабъ. Дъждътъ ще внесе свежесть, прѣснота въ организъма. Изобщо, човѣкъ трѣбва да прави много упражнения, за да отвори поритѣ на тѣлото си и да диша не само чрезъ дробоветѣ си, но и чрезъ цѣлата кожа. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 4 май, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАБРАВЕНАТА ДУМА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“ Размишление. Сега ще обясня отношението, което сѫществува между силитѣ, законитѣ и принципитѣ въ живата- природа. Казвате за нѣщо: Сила е това! Да, но сила безъ законъ не може да се прояви. А законъ безъ разумность не може да се приложи. Разумностьта пъкъ има свой произходъ. Въ случая, подъ думата произходъ не се разбира начало на нѣщата. Тукъ ще представя графически отношението между сила, законъ и принципъ. Коя е причината, задето линията А въ началото на своето движение е вървѣла нагоре, а после се е изкривила налѣво и надѣсно, въ А1 и А2? Такъвѣ е пѫтьтъ на движението на енергиитѣ въ едно дърво. Първоначално енергиитѣ отъ коренитѣ на дървото вървятъ нагоре и държатъ клонищата въ сѫщото положение. Колкото повече дървото расте и се развива, толкова повече клонищата се измѣнятъ, докато най-после се навеждатъ надолу. Това се дължи на факта, че силитѣ т2 сѫ измѣнили движението си въ разумния свѣтъ, вследствие на което сѫ измѣнили и посоката на идеала си въ своя животъ. Може ли човѣкъ да има нѣкакъвъ идеалъ на земята извънъ разумностьта? Като се говори за идеали, трѣбва да се знае, че идеалитѣ на човѣка се раждатъ отпосле, а не заедно съ него. Може ли въ главата на детето да се роди нѣкакъвъ идеалъ, ако то нѣма майка и баща? Ако детето е безъ майка и баща, никакви идеи не могатъ да се родятъ въ главата му. Вие казвате, че идеитѣ сѫществуватъ въ свѣта, а при това отхвърляте майката и бащата, като първа причина за раждане на тия идеи. Следователно, никакъвъ въпросъ въ свѣта не може да се разреши безъ участието на тази причина. Въ този смисълъ, само онзи може да говори за идеи, който има баща и майка. Който нѣма баща и майка, той не може да говори за никакви идеи. И тъй, идеалътъ може да се изрази само при сѫществуването на известенъ законъ. За да се приложи даденъ законъ пъкъ, изисква се известна сила. Когато се прилагатъ въ физическия свѣтъ, силитѣ носятъ свои последствия. Тази е причината, задето при сегашнитѣ условия на земята хората живѣятъ въ свѣтъ на последствия. Сѫщо така и идеитѣ на земята се раждатъ по закона на последствията. Нашиятъ свѣтъ, свѣтътъ на промѣнитѣ, се топи така, както и ледътъ се топи. Достатъчно е да дойде една топла вълна, за да се стопи ледътъ. Хората наричатъ това „стопяване, смърть, остаряване,“ а то не е нищо друго, освенъ трансформиране на материята. Това показва, че човѣкъ е попадналъ въ топла зона, вследствие на което се топи. Въ сѫщность, остаряване въ природата нѣма. Силитѣ, които взиматъ участие при известенъ творчески актъ, при стопяване, се отеглятъ въ по-висока сфера, вследствие на което на земята нѣма условия за тѣхното проявяване. И тогава, ние казваме, че е настѫпилъ процесъ на остаряване. Условията за постижения сѫ вложени въ мозъка на човѣка, отъ който, именно, зависи бѫдещето му развитие. Следователно, за да бѫде човѣкъ здравъ, разуменъ, богатъ, щастливъ, това зависи отъ неговия мозѣкъ. Богатството на човѣка се крие въ неговия мозъкъ. Ако разумното начало въ човѣка знае, какъ да използува силитѣ и заложбитѣ на своя умъ, той ще бѫде въ хармония съ всички разумни, възвишени сѫщества. Представете си, че при васъ дойде единъ човѣкъ, съ нѣкаква молба, и вие го приемете любезно, усмихнато, съ любовь, този човѣкъ веднага ще се разположи къмъ васъ, ще иска да ви отплати. Съ тази ваша постѫпка вие печелите вече единъ приятель Обаче, ако се отнесете грубо, сурово, съ пренебрежение къмъ него, той веднага ще бѫде готовъ да ви се противопостави. Такова отношение къмъ хората влошава и вашия, и тѣхния животъ. Казвате: Коя е причината за нещастията въ свѣта? Нещастията на хората се дължатъ на тѣхнитѣ предвзети идеи, които никога не могатъ да се реализиратъ. Първо, човѣкъ трѣбва да знае, има ли сили въ себе си, съ които да реализира своитѣ идеи; после, той трѣбва да проучи законитѣ, при които тия сили могатъ да се проявятъ; най-после, той трѣбва да знае, съ каква разумность разполага при всѣки даденъ случай. Разумностьта е написана на лицето на човѣка. Онѣзи, които се занимавате съ изучаване на човѣшката физиономия, знаятъ, де точно се намира разумностьта на човѣшкото лице. По този въпросъ има редъ съчинения на френски, на нѣмски, на английски езици. Който се интересува отъ физиогномията, той може да изучава тия съчинения, да прави наблюдения, да вади свои заключения. На първо мѣсто човѣкъ трѣбва да изучава своето лице, да намѣри чъртата на разумностьта. Въ разумния човѣкъ погледътъ не е раздвоенъ. Раздвоениятъ погледъ говори за нѣкакво болезнено състояние въ човѣка. Ето защо, всѣки трѣбва да внимава, да не изпадне въ такова състояние. Раздвояването на погледа зависи отъ проникването на две противоположни мисли въ ума на човѣка. Казано е въ Писанието: „Двоеумниятъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища“. Всѣки трѣбва да се стреми да има строго опредѣлено, свещено убеждение. Той не трѣбва да мисли днесъ по единъ начинъ, утре — по другъ начинъ. За всѣко нѣщо човѣкъ може да мисли само по единъ разуменъ начинъ. Разумниятъ начинъ на мислене е принципаленъ начинъ. Принципътъ, по който може да се прояви живота, е единъ; обаче, законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ живота, сѫ много. За- примѣръ, като дойдете до въпроса, кой е създалъ живота, има само единъ отговоръ: Богъ е създалъ живота. Казано е: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Значи, има единъ принципъ, едно начало: Богъ е животъ. Зададе ли си въпроса, кой е създалъ Бога, човѣкъ вече се намира предъ пропасть, въ която неизбѣжно ще потъне. Който се е осмѣлилъ да борави съ този въпросъ, той е опиталъ дълбочината на тази пропасть. Свещено нѣщо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трѣбва да настане абсолютна тишина. Душитѣ и сърцата на всички хора трѣбва да се изпълнятъ съ благоговение и свещенъ трепетъ. Когато нѣкой каже за нѣщо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трѣбва да се разрешатъ. Всѣки трѣбва да подържа името Божие и волята Божия въ свѣта! Вънъ отъ тия две нѣща всичко друго е преходно. Нѣкой казва: Азъ имамъ особено мнение по този въпросъ. — Щомъ имашъ особено мнение, кажи, де ще бѫдешъ следъ десеть години, какво ще бѫде материалното ти положение, какви промѣни ще станатъ въ козмоса и т. н. Колкото и да искате да бѫдете самостоятелни, независими, не можете. Каквото и да правите, въ края на краищата, вие ще се убедите, че сте зависими отъ цѣлото, отъ което съставяте една малка часть. Въ този смисълъ, и трудътъ на учения е колек- тивенъ, а не единиченъ. Въ свѣта сѫществуватъ общества отъ учени хора. Това подразбира, че всѣки ученъ гради своя трудъ върху колективния трудъ на много учени, които сѫ работили хиляди години преди него върху сѫщия въпросъ. Много учени преди Нютона сѫ наблюдавали падането на тѣлата, обаче, трѣбваше да дойде Нютонъ, да открие закона за земното притегляне, съ който да обясни падането на тѣлата. Мислите ли, че преди Бетховена не е имало музиканти-композитори? Достатъчно е да се върнете къмъ предисторическитѣ времена, да видите, каква музика, какви композитори сѫ сѫществували и тогава. Ако чуете симфониитѣ на нѣкой отъ тия музиканти, ще видите, че тѣзи на Бетховена ще останатъ назадъ. Тѣхната музика е била изразъ на възвишенъ свѣтъ, къмъ който и до днесъ още хората се стремятъ. Изобщо, музиката е магическа сила. Тя има свои закони и принципи, съ които си служи. Сега, ако човѣкъ започне да се огъва надолу, както се огъватъ линиитѣ А1 и А2 въ чъртежа, това показва излишъкъ отъ непотрѣбна материя въ неговия организъмъ. Този човѣкъ се намира въ обременено, въ угнетено състояние на духа, което, споредъ Луи Куне, се дължи на излишно количество утайки въ организъма му. Въ научно отношение, причината за това огъване на човѣка се дължи на излишъкъ отъ млѣчна и пикочна киселини въ неговия организъмъ. Такъвъ човѣкъ е пъ- ленъ, дебелъ, едва се движи и казва: Не зная, какво да правя. — Ще постишъ петь деня, абсолютно нищо нѣма да ядешъ. — Ще отслабна. — Това, именно, е нужно за тебе. Товарътъ, който носишъ, е голѣмъ, трѣбва да оставишъ часть отъ него настрана. Излишъцитѣ, както и недоимъкътъ въ организъма, правятъ човѣка нервенъ, боленъ. Тази нервность го прави сприхавъ, докачливъ, лесно се обижда. Нѣма защо да се обиждате. Който е дошълъ на земята, той има само една задача — да изпълни волята Божия. При това, всѣки ще изпълни волята Божия тъй, както той я разбира, както е поставена въ самия него. Докато човѣкъ върши своята воля, той живѣе въ областьта на личнитѣ чувства (Л. Ч. — чъртежа). Щомъ пожелае да изпълни волята Божия, той се издига въ по-висока область, дето царува Божията Любовь (Б. Л.). Следователно, отъ човѣшкия животъ, отъ живота на личнитѣ чувства, човѣкъ постепенно отива къмъ Божественитѣ чувства, които сѫ на върха на неговия животъ, и оттамъ постепенно слиза къмъ разумния животъ, (Р. Ж.) дето започва да се изправя. Значи, личнитѣ чувства въ човѣка се балансиратъ съ разумностьта. Между личнитѣ чувства и разумностьта въ човѣка всѣкога трѣбва да става правилна обмѣна. Ако тази обмѣна не става правилно, въ психическия животъ на човѣка настѫпва дисхармония, въ резултатъ на която се явяватъ известни подпушвания въ неговия организъмъ. Тази обмѣна става навсѣкѫде въ живота. Когато двама души се обичате или мразятъ, въ първо време тѣ взиматъ единъ отъ другъ своитѣ положителни или добри чърти, а после — отрицателнитѣ или лошитѣ си чърти. Това е неизбѣженъ законъ. Дали обичате, или мразите нѣкого, вие ще започнете да приличате на него. Казвате: Какво трѣбва да правимъ, за да се избавимъ отъ този законъ? — Вие не можете да се избавите отъ този законъ, но можете да се повдигнете въ любовьта си, да обичате Бога, т. е. да обичате Бога въ всѣки човѣкъ. Вие виждате, че нѣкой човѣкъ е красивъ, добъръ, богатъ, щастливъ и го обичате. Защо? Въ този моментъ Богъ се проявява въ него. Следователно, обичайте Бога навсѣкѫде, дето се проявява, за да започнете да приличате на Него. Често съмъ наблюдавалъ отношенията между кучетата. Две кучета си играятъ приятелски ; обаче, ако на едното отъ тѣхъ се даде храна, то веднага се нахвърля върху другото и го прогонва далечъ отъ себе си. Не се минава половинъ часъ, дветѣ кучета отново си играятъ. Значи, скарването и примиряването между кучетата става лесно. Когато хората се карате и сърдятъ помежду си, тѣ мѫчно се примиряватъ. Нѣкога трѣбва да минатъ 10—20 години, за да се примирятъ. Кой постѫпва по-право : кучетата, или хората ? Хората говорятъ за Божията Любовь, но като дойде до приложението и, постѫпватъ по своему. Не, щомъ се скарате съ нѣкой човѣкъ, обърнете се съ молба къмъ, Бога, като Любовь, Той да оправи тази работа. Сега, като ученици, отъ васъ се изисква да произнасяте името Божие не съ страхъ, но съ благоговение, и всѣки моментъ да сте готови да изпълните волята Божия. Всѣки день правете опити, да видите, колко сте готови да служите на Бога. Ако нѣкой отъ васъ не сте въ добри отношения помежду си, направете опитъ, не механически, но съзнателенъ, да видите, каква е любовьта ви къмъ Бога, доколко сте готови въ Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено въ душата си и всѣкога си спомняйте за благата, които Богъ ви е далъ. И въ миналото, и въ настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любовь къмъ васъ и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие — Той всичко ви е далъ. На васъ остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И въ богатство и въ сиромашия, и въ здраве и въ болесть, и въ щастие и въ нещастие, Той всѣкога е бдѣлъ надъ васъ и ви е утешавалъ съ думитѣ: „Идете да работите, азъ съмъ съ васъ!“ Богъ не желае да погине нито едно отъ Неговитѣ чада. Обаче, който не изпълнява волята Му, той ще страда, не поради желанието на Бога, но понеже нарушава основния законъ на живота — законътъ на любовьта. Който изпълнява волята Божия, той ще реализира благороднитѣ желания и копнежи на душата си и ще се повдигне. Той ще представя желѣзо, нагорещено до хиляда градуса. Въ тази температура ще изгорятъ всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение, човѣкъ ще изпита дълбоко въ душата си вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Той ще разбира страданията на хората, ще имъ помага, ще имъ посочва пѫтя, който води къмъ необятния свѣтъ на Великата Божия Любовь. Сега, като наблюдавамъ живота на съвременнитѣ хора, намирамъ, че повечето отъ тѣхъ не сѫ здрави. Когото срещнете, все се оплаква. Нѣкой се оплаква отъ изкривяване на пръститѣ. Това се дължи на излишъци, утайки въ организъма, които предизвикватъ подпушване на артериитѣ и венитѣ. Това подпушване, или циментиране на артериитѣ и венитѣ наричатъ „артерио-склероза“, болесть, която постепенно свързва рѫцетѣ и краката на човѣка, докато му създаде по голѣми усложнения. Щомъ забележи това изкривяване на пръститѣ, човѣкъ трѣбва да съзнае въ себе си, че не е изпълнилъ волята Божия, не е разбралъ Неговитѣ закони. Тогава той трѣбва да пожелае да изправи живота си, да служи на Бога. Докато не живѣе споредъ Божиитѣ закони, човѣкъ ще страда не само отъ артерио-склероза, но ще се натъква на различни болести на сърцето, на черния дробъ, на стомаха, на гърдитѣ и т. н. Щомъ заболѣе нѣкой отъ васъ, нека се, обърне къмъ Бога, къмъ разумнитѣ сжщества отъ невидимия свѣтъ и се помоли да му помогнатъ въ изправяне на погрѣшкитѣ. Ще кажете, че не знаете, какви сѫ погрѣшкитѣ ви. Не, всѣки човѣкъ знае своитѣ погрѣшки, и трѣбва да се моли да му помогнатъ въ изправянето имъ. Съмнението, подозрението, невѣрието, както и редъ още отрицателни мисли и чувства сѫ причина за разстройство на черния дробъ въ човѣка. За да подобри положението на черния си дробъ, човѣкъ трѣбва да се моли усърдно, съ будно съзнание. Започне ли да се моли, свърже ли се съ Божието име, и землетресение да стане, кѫщитѣ да се събарятъ около него, той трѣбва да остане спокоенъ, да не прекѫсва връзката си съ Бога. Такава молитва е въ състояние да спаси човѣка отъ всички беди и напасти. Кѫщитѣ ще се събарятъ около него, на главата му ще остане неповредена, косъмъ нѣма да падне отъ нея. Магическа сила е молитвата! Когато изнасямъ погрѣшкитѣ на хората и на васъ, като на ученици, вие не трѣбва да правите сѫщото. Защо? Защото, това, което на учителя е позволено, на ученика не е позволено; това, което на богатия е позволено, на сиромаха не е позволено. Учительтъ знае законитѣ и ги изпълнява. За всѣка дума, за всѣка изнесена погрѣшка азъ плащамъ скѫпо. Само богатиятъ може да плаща. Следователно, учительтъ, като богатъ, има право да посочва грѣшкитѣ на ученицитѣ си, за да ги изправя. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“! Само Любовьта на учителя къмъ ученицитѣ е въ състояние да плати за всѣка изнесена грѣшка. Въпрѣки това, учительтъ трѣбва да се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, азъ изнесохъ погрѣшкитѣ на своитѣ ученици, но съ това познахъ Твоята доброта и милость. Човѣкъ всѣкога трѣбва да се моли на Бога, за да не Го застави да отегли лицето си отъ него. Страшно нѣщо е Богъ да скрие лицето си отъ човѣка. Тогава настава такъвъ мракъ, такава самота и студенина, каквато човѣкъ никога не е изпитвалъ въ живота си Той се моли, но около него се е образувалъ такъвъ връшникъ, че съ нищо не може да се пробие. Само молитвата е въ сила да пробие този връшникъ. Който се страхува, той ще остане подъ връшника, въ вѣченъ мракъ. Каквото и да е положението ви, молете се на Бога. Знайте, че Той е по-силенъ и отъ най-голѣмитѣ злини и престѫпления на хората. Казвамъ: страдате ли, радвате ли се дръжте връзка съ Бога, съ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Много отъ страданията на хората сѫ лични, но все пакъ сѫ въ сила да поставятъ човѣка въ единъ връшникъ, от дето само молитвата ще го освободи. Щомъ излѣзе отъ този връшникъ, въ ума му ще светне, ще нахлуе нова свѣтлина. Той ще бѫде доволенъ, че е придобилъ ново разбиране на нѣщата. Докато Богъ е съ васъ, вие не трѣбва да се съмнявате, не трѣбва да се страхувате. Той гледа благосклонно къмъ всички хора. Това не подразбира, че Toй удобрява тѣхния неправиленъ животъ, но не ги сѫди, оставя ги свободни да учатъ, да се развиватъ. Той има търпение да дочака онзи день, когато тѣ ще се пробудятъ и ще се обърнатъ къмъ Него. Ето защо, и вие, заради любовьта си къмъ Бога, трѣбва да бѫдете благосклонни къмъ всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате. Какво правятъ съвременнитѣ хора ? Когато нѣкой баща е недоволенъ отъ сина си, той се отказва отъ него и го изпѫжда отъ дома си. Когато свещеникътъ е недоволенъ отъ пасомитѣ си, той ги морализира. Мнозина даже заличава отъ списъка на църковницитѣ. Когато учителитѣ сѫ недоволни отъ нѣкой ученикъ, тѣ го изключватъ отъ училището. Обаче, хората не се поправятъ нито съ пѫдене отъ домоветѣ имъ, нито съ изключване отъ църквитѣ и училищата, нито пъкъ съ морализиране. Кой е истинскиятъ пѫть за изправяне на хората ? Като говоря така, азъ не засѣгамъ погрѣшкитѣ ви индивидуално, но принципално, като обръщамъ внимание на това, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. За да има човѣкъ правилни отношения къмъ Бога, религиозното чувство въ него трѣбва да бѫде добре развито. Въ българитѣ това чувство не е добре развито, затова тѣ трѣбва да работятъ върху себе си, да го развиятъ. Какъ се познава, дали религиозното чувство въ нѣкой човѣкъ е развито, или не? Ако хвърлите погледъ върху чъртежа, ще видите криви линии m2, които се срѣщатъ въ живота на човѣка, но тѣ трѣбва да се изправятъ. Това изкривяване мяза на пружина. То е свързано съ известни земни течения. Изкривяването на тия линии показва отслабване на желанията. Желанията, както и мислитѣ на човѣка биватъ два вида: постижими и непостижими. Следователно, за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да знае, кои желания сѫ постижими и кои — не; кои мисли сѫ постижими и кои — не. Той трѣбва да знае, съ кои сили може да работи и съ кои — не; съ кои закони може да оперира въ живота си и съ кои — не. Всѣки човѣкъ има желание да бѫде особенъ, да се отнасятъ хората съ него внимателно. Това е естествено желание и лесно постижимо Какво се изисква въ този случай? Да оградятъ човѣка добре и отъ време на време да го поливатъ съ малко водица. Въ това отношение, човѣкъ е подобенъ на малко, нѣжно цвѣте. Следователно, и той се нуждае отъ това, отъ което и цвѣтето. Обаче, съвременнитѣ хора сѫ внимателни главно къмъ тия, които сѫ се проявили въ нѣщо: били тѣ поети, писатели, музиканти, художници, философи, учени, велики майки и т. н. Тѣзи хора чувствуватъ това внимание и се повдигатъ. Въ този смисълъ, обществото може да повдигне човѣка, но може и да го понижи. Колективниятъ умъ на хората може да вдъхнови човѣка, а може и да го понижи. Това се забелязва особено съ вѣрващитѣ, съ хора, които сѫ се отдѣлили отъ общия пѫть на живота. И тогава, за да не бѫдатъ смачкани отъ колективната мисъль на хората, тѣ трѣбва да бѫдатъ свързани съ силитѣ и законитѣ на живата природа и съ тѣхъ да работятъ. Ако това не могатъ да направятъ, тѣ трѣбва да се свържатъ направо съ Божественото съзнание, да апелиратъ къмъ Бога, Той да ги подкрепи. Кое е по-добро за човѣка: да познава силитѣ и законитѣ на природата и да ги владѣе, или да познава Бога? Най-великото нѣщо за човѣка е да познава Бога. Мнозина запитватъ, какво нѣщо е любовьта. Всички хора знаятъ, какво е любовьта, но не могатъ да говорятъ за нея, нито да я обясняватъ, защото е свещено нѣщо. Богъ е Любовь. Тогава, какво можете да говорите за любовьта ? Нѣкой казва, че билъ влюбенъ, че сърцето му горѣло. Това не е любовь. Щомъ се каже нѣщо за Божията Любовь, щомъ се спомене името Божие, веднага въ човѣка се събужда мисъль, и всѣкакъвъ смѣхъ, всѣкакви шеги преставатъ. При това положение, той е готовъ на всѣкакви жертви. Всѣки има такава опитность. Когато въ дома ви дойде човѣкъ, когото обичате, вие го угощавате добре; ако е беденъ и нѣма дрехи, вие му давате отъ своитѣ, или му купувате нови. Каквото имате, вие сте готови да сподѣлите съ него. Обаче, дойде ли въ дома ви човѣкъ, когото не обичате, вие сте готови да затворите вратата си предъ лицето му и да не го приемате. Казвате: Ами, ако този, когото обичаме, злоупотрѣби съ нашата любовь? Въ Любовьта Божия злоупотрѣбления не ставатъ. Ако мислите, че онзи, когото обичате, е въ състояние да злоупотрѣби съ васъ, това не е любовь. Давате ли нѣщо отъ любовь, дайте и не мислете повече. Бащата кесия всѣкога ще бѫде пълна. Ако дадете нѣкому сто лева отъ любовь, въ кесията ви пакъ ще има сто лева. Отде ще дойдатъ тѣзи сто лева? Нѣкой вашъ приятель ще ви ги даде. Който изпълнява волята Божия и дава, по сѫщия законь и на него ще се даде. Велика наука е Божията Любовь! Когато любовьта започне да работи въ човѣка, тя произвежда следнитѣ промѣни: първо, тя лѣкува човѣка; второ, тя го подмладява. Значи, ако нѣкой човѣкъ е боленъ, любовьта ще го излѣкува; ако е старъ, любовьта ще го подмлади. Не може да умре онзи, когото обичате. Когато майката обича децата си, тѣ не умиратъ. Ако умиратъ децата, това показва, че майката, не ги обича. Този законъ е вѣренъ 100%, въ него нѣма никакви изключения. Ако нѣкой стане неврастеникъ, това показва, че има малко любовь; ако го боли коремъ — малко любовь има; ако го боли глава, стомахъ, гърди — малко любовь има. Любовьта не признава никакви болести. Сега, като говоря по този начинъ, това не значи, че трѣбва да се съмнявате въ любовьта си, или да мислите, че Богъ не се проявява и чрезъ вашитѣ сърца. И вие имате любовь, Богъ се проявява и чрезъ васъ, но трѣбва да различавате Божията отъ човѣшката любовь. При това, трѣбва да знаете условията, при които Богъ се проявява. Първото условие е абсолютна свобода. Грѣхътъ, престѫпленията се дължатъ на факта, че хората не даватъ свобода на Бога въ себе си да се прояви. Вие трѣбва да знаете, че сте органи, чрезъ които Богъ трѣбва да се проявява. Следователно, като органи на Бога, трѣбва ли вие да Му давате съветъ, какъ да постѫпва? Бѫдете на Негово разположение и каквото ви каже, това правете. Абсолютно послушание къмъ Бога. Ако Той каже да напълните торбата си съ хлѣбъ и да тръгнете съ нея отъ кѫща въ кѫща да раздавате, направете, както ви казва. После може да ви каже да върнете торбата си пълна — и това направете. Защо, за какво, не питайте. Каквито противоречия да минавате, не питайте, защо Богъ ви е поставилъ предъ тѣхъ. Никой нѣма право да критикува Божиитѣ заповѣди и нареждания. Така сѫ постѫпвали всички пророци на миналото, всички ученици на Божествената Школа. Щомъ дойдете до волята Божия, тамъ се изисква абсолютна вѣра и абсолютно послушание. Казвамъ: който живѣе споредъ закона на любовьта, той ще се домогне до истинската наука. Противоречията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ енергиитѣ, представени чрезъ линиитѣ m2, които хората не знаятъ, какъ да употрѣбятъ. Напримѣръ, много хора сѫ богати, но не знаятъ, какъ да употрѣбятъ богатството си; много хора сѫ учени, но не знаятъ, какъ да предадатъ знанието си; душитѣ на много хора сѫ пълни съ любовь, но не знаятъ, какъ да проявятъ любовьта си; много хора не знаятъ, какъ да се рѫкуватъ. Когато се рѫкувате съ човѣкъ, който има любовь въ душата си, вие презъ цѣлия си животъ нѣма да забравите това рѫкуване. Защо? Особено благоухание се отдѣля отъ рѫката на този човѣкъ. Който се рѫкува, той трѣбва да знае, колко време да задържи рѫката на човѣка. Когато пъкъ ви погледне човѣкъ, който има любовь въ душата си, вие ще изпитате пълно спокойствие и миръ. Погледътъ на любовьта не смущава човѣка. Погледъ, който смущава, е раздвоенъ и показва, че въ ума на човѣка сѫ влѣзли две противоположни мисли, или въ сърцето му две противоположни желания. Когато погледътъ на нѣкоя мома, или на нѣкой момъкъ е раздвоенъ тѣ не сѫ доволни отъ своята любовь, което показва, че въ тѣхното сърце сѫ влѣзли две противоположни желания. За да бѫде доволенъ отъ себе си, човѣкъ трѣбва вѫтрешно, предъ Бога, да се изповѣда, за да изправи своя погледъ. Момъкъ или мома, който отъ тѣхъ изпълни Божия законъ, той ще получи Неговото благословение. Не го ли изпълни, ще страда. И тъй, кривитѣ линии m2, въ форма на плодове, представятъ плодове на живота. Понѣкога тия плодове представятъ материални, физически сили, а понѣкога чрезъ тѣхъ се проявяватъ законитѣ, които управляватъ тия сили. Въ тѣзи плодове сѫ вложени възможноститѣ за познаване на Бога. Обаче, всичко това зависи отъ начина, по който ще се употрѣби този плодъ. Различното употрѣбление дава различни резултати. Напримѣръ, ако употрѣбявате плодоветѣ на знанието за ваша слава, ще имате едни резултати; ако ги употрѣбявате за Божията слава, ще имате други резултати. Отъ това ще зависи, какъвъ плодъ ще се създаде. Посоката на енергиитѣ, въз- ходеща или низходеща, опредѣля качеството на плода. Следователно, който работи за себе си и употрѣбява знанието за своя слава, той започва добре, свършва зле. Който работи за Божията слава, той започва съ малко спънки, но къмъ срѣдата тръгва добре, а въ края свършва още по-добре. Казано е въ Писанието, че силата на такъвъ човѣкъ нѣма да изнемогне. Той нѣма да знае, какво нѣщо е сиромашия, какво — болести, хули, гонения. Казвате: Христосъ защо страда ? — Христосъ бѣше гоненъ, преследванъ на земята само три години, а две хиляди години вече, какъ жъне плодоветѣ на своята работа. Днесъ хиляди църкви сѫ създадени въ Негово име; 500 милиона хора Го следватъ, и отъ всички краища на свѣта Му се изпращатъ най-хубави, най-свѣтли мисли и възвишени чувства. Днесъ Христосъ жъне плодоветѣ на своето послушание. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца си“. Сега, ако и вие имате Божия Духъ въ себе си, ще бѫдете едно съ Христа. И тогава, благото, което Той има, ще бѫде и ваше благо. Затова и въ Писанието е казано: „Който изпълнява волята Божия, той ще бѫде сънаследникъ въ Царството Божие“. Ако Христосъ се пожертвува отъ любовь къмъ Отца си, тогава и вие, които познавате Христа, ще постѫпите по сѫщия начинъ. Христосъ казва: „Както Отецъ ми ви е възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ.“ Значи, щомъ Богъ ни е възлюбилъ, и ние трѣбва да Го възлюбимъ. При това, казано е още: „Възлюбете се единъ другъ!“ Това не подразбира земната любовь. Немислимо е хората да се възлюбятъ споредъ законитѣ на земята. Любовьта е качество на Бога. Тя сѫществува само въ Божествения свѣтъ. Значи, хората могатъ да се възлюбятъ само като души. Когато обикнете нѣкой човѣкъ като душа, вие нѣма да обръщате никакво внимание на неговитѣ слабости и грѣшки, както майката не обръща внимание на грѣшкитѣ на своето дете. Ако успѣете да постигнете това нѣщо, вие сте разрешили една отъ важнитѣ задачи въ живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживѣли. Споредъ мене, вие ще живѣете истински само следъ като решите въ себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение, въ домоветѣ ви ще настане радость и веселие; децата ще ви обичатъ, анге- литѣ ще ви се радватъ. Само при това положение, вие ще бѫдете здрави, богати и щастливи, и каквото намислите да направите, ще успѣете. Да изпълнявате волята Божия — това е идеалътъ на всѣка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенецъ съ игла. Знаете ли, колко хиляди години се изискватъ, за да издълбаете единъ кладенецъ съ игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне единъ пѫть съ рѫка и да види предъ себе си издълбанъ кладенецъ. И тъй, любовь къмъ Бога и изпълнение на Неговата воля, това сѫ първитѣ нѣща, които човѣкъ трѣбва да има предъ видъ въ живота си. Който люби, само той може да вѣрва. Безъ любовь вѣрата е немислима. Следователно, може да се вѣрва само на онзи, който люби. Както вѣра безъ любовь не сѫще- ствува, така и любовь безъ вѣра не сѫществува. Щомъ имате вѣра, непременно ще имате и надежда. Любовьта, вѣрата и надеждата сѫ неразривно свързани помежду си. Не отдѣляйте вѣрата отъ любовьта, нито надеждата отъ вѣрата! Дето има надежда, тамъ има и вѣра; дето има вѣра, тамъ има и любовь. Дето има любовь, тамъ всичко има. Мнозина казватъ: Нѣма нищо ново въ свѣта. Навсѣкѫде чуваме да се говори все едно и сѫщо нѣщо. — Не е така. Всѣки день се правятъ нови открития, които хората досега не сѫ знаели. Напримѣръ, днесъ ученитѣ знаятъ, че обикновениятъ звукъ има най-много 35,000 трептения; обаче, въ последно време сѫ открити още около 200—300 хиляди звукови трептения, наречени „глухи“, понеже не могатъ да се схващатъ съ обикновено ухо. Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намѣри въ свѣтъ съвършено различенъ отъ физическия. Ако се спрете върху изговарянето на думата „любовь“ отъ всички народи, ще забележите, че коренътъ на тази дума въ всички езици е единъ и сѫщъ. Обаче, ако можете да схващате глухитѣ звукови вълни, ще видите, че всѣки народъ, както и всѣки човѣкъ по отдѣлно изговарятъ тази дума съвършено различно. Външно, т. е. слушана съ обикновено ухо, думата любовь изразява едно и сѫщо понятие въ различнитѣ раси, въ различнитѣ народи и хора, а дори и въ всички животни, растения и минерали. Вѫтрешно, обаче, любовьта произвежда различно въздействие върху различнитѣ хора. Ако нѣкоя млада мома, която не е развита нито въ умствено, нито въ сърдечно отношение, тури на рѫката си пръстенъ, съ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ, нѣма да мине много време, и този камъкъ ще започне да губи блѣсъка си, да се демагнетизира. И обратно: ако нѣкоя млада мома, пълна съ любовь, съ мѫдрость, тури на рѫката си този пръстенъ, скѫпоценниятъ камъкъ ще почне да възстановява цвѣта, блѣсъка си и ще придобие първоначалния си видъ. Тъй щото, който може да възстанови блѣсъка на нѣкой скѫпоцененъ камъкъ, той има право да го носи. Като знаятъ това, много бижутери въ странство даватъ нѣкои пръстени съ скѫпоценни камъни на млади моми, пълни съ любовь, да ги носятъ временно, докато възста- новятъ блѣсъка имъ. Това показва, че и камъкътъ разбира любовьта. Камъкътъ може да възстанови блѣсъка си само по закона на любовьта. Истинската дума, която опредѣля понятието любовь, днесъ е забравена. Всички хора търсятъ тази дума, искатъ да си я спомнятъ, да я намѣрятъ. Щомъ си я спомнятъ, щомъ я намѣрятъ, съ това заедно тѣ ще намѣрятъ ключа на живота. Всички кабалисти, на времето още, както и днесъ, търсятъ този ключъ. Защо? Защото само този ключъ е въ състояние да оправи обърканото кълбо. Животътъ на съвременнитѣ хора е това объркано кълбо. Достатъчно е единъ вѫзелъ отъ него да се развърже, за да почне по-нататъкъ да се оправятъ обърканитѣ конци. Този ключъ ще развърже първия вѫзелъ, който хората отъ хиляди години насамъ се мѫчатъ да развържатъ. Свещена е думата на любовьта! Тя не може да се произнася. Досега и азъ не съмъ произнесълъ тази дума. Даже Христосъ не си е позволилъ да я произнесе предъ хората. Когато е трѣбвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявалъ и заемалъ особено положение, особена поза. Единъ день, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че сѫществува такава свещена дума, която нѣкога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните. Турете си за задача да мислите върху тази дума, като свещена, велика дума, която болни оздравява, невежи просвещава, мъртви възкръсява. Магическа сила крие любовьта въ себе си! Тя е ключъ, съ който всичко затворено се отваря. Тя трансформира отрицателнитѣ сили въ положителни; тя повдига човѣка отъ земята къмъ небето; тя може всичко да направи. За любовьта всичко е възможно. Казано е въ Писанието: „Въ последния день ще чуя гласа ти.“ Този гласъ е гласътъ на Божията Любовь. Който чуе този гласъ, той ще оживѣе. Днесъ всички хора очакватъ този гласъ, тази свещена дума. Само тази дума е въ състояние да подмлади човѣка, да го вьзкръси, т. е. да го въведе отъ смърть въ животъ. И тъй, нека всѣки отъ васъ, доброволно, въ продължение на десеть деня, размишлява върху свещената дума на любовьта, която въ магията е наречена „изгубената дума на човѣчеството “ Още първиятъ човѣкъ е изгубилъ тази дума, съ което започва падането на човѣчеството. Като забрави тази дума, Адамъ се видѣ принуденъ да напусне рая, а съ това заедно изгуби ключа на живота, т. е. изгуби правия пѫть. Който иска да се върне отново въ рая, той трѣбва да си спомни забравената дума за любовьта. Усилията на съ- временнитѣ култури къмъ прогресъ, къмъ знание, къмъ свобода се свеждатъ все къмъ това, да се домогнатъ до свещената дума на любовьта, която крие всички тайни въ свѣта. Безъ тази дума свѣтътъ нѣма никакъвъ сми- сълъ. Безъ тази дума всичко е въ пълно разединение. Безъ тази дума никакво разбиране между хората не може да сѫществува. Казвате: Ние трѣбва да се обичаме! — Добре е това, но трѣбва да знаете, че любовьта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бѫдатъ изправни помежду си. Каква любовь е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости въ дома си, и на най-важния отъ тѣхъ ще дадете първо мѣсто: ще поставите предъ него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и ножъ; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му до горе и т. н. Щомъ дойде редъ до другитѣ, ще турите предъ тѣхъ прости чинии, прости лъжици и вилици; следъ това ще имъ сипете отъ дъното на тенджеритѣ, по-постно, по-малко, и следъ всичко това ще говорите за любовь. Всички хора въ едно общество трѣбва да бѫдатъ еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено въ изобилие и за малки, и за голѣми. Богъ никого не пренебрегва. Ако е въпросъ за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегватъ помежду си. Казвате: Не е дошло още времето за новото учение. — Не, времето за новото учение е дошло. Ако искате да знаете, вие сте закъснѣли даже. Нѣма време вече за отлагане. Като казвамъ, че нѣма време за отлагане, това подразбира, че иде нова епоха, която изисква готови хора. Бѫдете готови да ви изтръгнатъ, като главни отъ огъня, които, веднъжъ запалени, продължаватъ да горятъ и да свѣтятъ. Достатъчно е веднъжъ да стѫпи кракътъ ви въ новата епоха, за да се ползувате отъ благата, които тя носи. Ученикътъ на новото учение трѣбва да има положителни възгледи за живота. За него думата „любовь“ трѣбва да бѫде свещена. Що се отнася до Бога, до ближнитѣ му, до неговата душа, до дома, до държавата, той трѣбва да има точно опредѣлени възгледи. И като дойдатъ страдания въ неговия животъ, той трѣбва непрестанно да се моли; молитвата му не трѣбва да се заключава само въ изговаряне на думи, но да излиза дълбоко отъ душата му и да го свързва съ Бога. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията си. Нѣма защо да се оплаква. Нека благодари на Бога, че е сиромахъ. Другъ се оплаква, че нѣмалъ кѫща. Нѣма защо да съжалява затова. Ще дойде день, когато Богъ ще му даде по-хубава кѫща отъ тази, която той самъ може да си направи. Ще дойдатъ нѣкои да ви смущаватъ, че откакъ сте тръгнали по Божия пѫть, всичко сте изгубили. Не, който люби Бога, той нищо не е изгубилъ, но е спечелилъ. При това, той е спечелилъ такова богатство, което никога не се губи. Затова и Христосъ казва: „Не се радвайте, когато духоветѣ ви се подчиняватъ. Радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето! Радвайте се, че името ви е записано на небето. Това показва, че Богъ ви обича. Какво повече може да искате отъ това? Щомъ Богъ ви обича, благодарете въ душата си за тази любовь и така работете, че да изкажете своята благодарность къмъ Него. Казвамъ: отсега нататъкъ ще размишлявате върху забравената дума. Всѣки день ще си казвате: Искамъ да изгладя всички спорове, всички недоразумения, които сѫ възникнали между мене и Бога, както и между мене и ближнитѣ ми и да върша волята Божия. Ако нѣкой братъ или сестра ви обиди, кажете: отъ днесъ азъ съмъ решилъ да изпълнявамъ волята Божия. Не ме интересува, кой какво е казалъ. Тогава и братътъ или сестрата ще кажатъ: И азъ съмъ решилъ да върша волята Божия. Щомъ и дветѣ страни решатъ да вършатъ волята Божия, ангелитѣ ще започнатъ да работятъ между тѣхъ. По този начинъ и противоречията въ живота ще изчезнатъ. Това значи да влѣзе любовьта между хората. Дето Любовьта цари, тамъ има знание, тамъ има и свѣтлина. Дето любовьта живѣе, тамъ всичко е възможно. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да започне съ това свещено име. Нека се стреми да го познае, да го намѣри, да си го спомни. Хората наричатъ това име любовь, но въ сѫщность любовьта е само преводъ на тази дума. Скрита е тази дума, но трѣбва да се намѣри. Тя е ключъ, безъ който не може да се живѣе. Щомъ намѣрите този ключъ, и Богъ ще се прояви въ васъ. Готови ли сте да приемете Бога още тази вечерь? Ако тропне на сърцето ви, ще кажете: Господи, не сме готови да Те приемемъ. Защо не сте готови да Го приемете? Защото се страхувате да не умрете, Не, ако приемете Господа въ себе си, вие ще умрете за злото, а ще оживѣете за доброто. Чъртежътъ на стр. 161 представя минаване на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ, или трансформиране на енергиитѣ. Въ сѫщность, въ природата сѫществуватъ едни и сѫщи сили. Хората ги дѣлятъ на добри и лоши, на положителни и отрицателни, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разполага съ тѣхъ. Единъ Божественъ законъ може да се употрѣби и за добро, и за зло, обаче, принципътъ по никой начинъ не може да се употрѣби за зло. Законътъ и силата могатъ да се употрѣбятъ и за добро, и за зло, но принципъть може да се употрѣби само за добро — никога за зло Следователно, принципъть провѣрява и законитѣ, и силитѣ. И споредъ това, за какво и какъ сме употрѣбявали законитѣ и силитѣ, ще носимъ тѣхнитѣ последствия. Всѣки ще жъне такива плодове, каквито е сѣлъ. Първо човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любовь. Въ любовьта има една свещена воля, която всички хора трѣбва да изпълняватъ. Дойдатъ ли до тази воля, тамъ има мисъль, но нѣма никакво разсѫждение. Физическото разсъждение е пипане въ духовния свѣтъ. Обаче, въ духовния свѣтъ не може да се ходи съ пипане. Тамъ е нужно знание и свѣтлина, за да вижда човѣкъ, де ходи. Който се домогне до любовьта, той вижда вече нѣщата. Въ любовьта всѣко знание е провѣрено. Щомъ влѣзе въ свѣта на любовьта, човѣкъ изпитва благата, които тя крие въ себе си, и отъ изобилието на тия блага, той изпраща на ближнитѣ си. Само Божията Любовь носи изобилие въ живота. Що се отнася до любовьта на хората, тамъ всичко е опредѣлено да се роди и да умре. Въ нея нѣма вѣченъ животъ. Обаче, за Божията Любовь е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби Свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да наследи животъ вѣченъ.“ Нѣма сърце въ свѣта, което да не е изпитало Божията Любовь. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни отъ себе си, изпълнени сме съ радость и веселие; когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни отъ себе си и се натъкваме на редъ отрицателни мисли и чувства. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изпиталъ тия две състояния. Но като не знае причинитѣ, той имъ дава различни обяснения. Щомъ е така, всички хора трѣбва да се върнатъ къмъ Бога, не физически, но духовно, въ своето дълбоко вѫтрешно разбиране и приложение, въ своето правилно служене. Христосъ казва : „Жетвата е голѣма, но работницитѣ сѫ малко.“ Помолете господаря на жетвата да изпрати своитѣ работници, т. е. духа на любовьта, да свърши работата. Когато дойдатъ работницитѣ, всички ще бѫдатъ силни, да вършатъ волята Божия. Днесъ отъ всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата ? Понеже тѣ се намиратъ на границата на единъ несигуренъ свѣтъ, дето всѣки моментъ ставатъ промѣни въ реда и порядъка. Идатъ дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездитѣ и луната ще потъмнѣятъ. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вѣрвания ще изгубятъ смисъла си; свѣтската власть ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултнитѣ ученици трѣбва да работятъ върху себе си, да се облѣкатъ въ броня, въ шлемъ, да издържате на тази вълна на страдания и изпитания, презъ която ще мине цѣлото човѣчество. Тази броня не е нищо друго, освенъ любовьта. Когато хората минатъ презъ тази вълна, тѣ ще се оправятъ. Оправянето подразбира и за добро, и за зло, но принципътъ може да се употрѣби само за добро — никога за зло. Следователно, принципътъ провѣрява и законитѣ, и силитѣ. И споредъ това, за какво и какъ сме употрѣбявали законитѣ и силитѣ, ще носимъ тѣхнитѣ последствия. Всѣки ще жъне такива плодове, каквито е сѣлъ. Първо човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любовь. Въ любовьта има една свещена воля, която всички хора трѣбва да изпълняватъ. Дойдатъ ли до тази воля, тамъ има мисъль, но нѣма никакво разсѫждение. Физическото разсъждение е пипане въ духовния свѣтъ. Обаче, въ духовния свѣтъ не може да се ходи съ пипане. Тамъ е нужно знание и свѣтлина, за да вижда човѣкъ, де ходи. Който се домогне до любовьта, той вижда вече нѣщата. Въ любовьта всѣко знание е провѣрено. Щомъ влѣзе въ свѣта на любовьта, човѣкъ изпитва благата, които тя крие въ себе си, и отъ изобилието на тия блага, той изпраща на ближнитѣ си. Само Божията Любовь носи изобилие въ живота. Що се отнася до любовьта на хората, тамъ всичко е опредѣлено да се роди и да умре. Въ нея нѣма вѣченъ животъ. Обаче, за Божията Любовь е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби Свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да наследи животъ вѣченъ.“ Нѣма сърце въ свѣта, което да не е изпитало Божията Любовь. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни отъ себе си, изпълнени сме съ радость и веселие; когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни отъ себе си и се натъкваме на редъ отрицателни мисли и чувства. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изпиталъ тия две състояния. Но като не знае причинитѣ, той имъ дава различни обяснения. Щомъ е така, всички хора трѣбва да се върнатъ къмъ Бога, не физически, но духовно, въ своето дълбоко вѫтрешно разбиране и приложение, въ своето правилно служене. Христосъ казва : „Жетвата е голѣма, но работницитѣ сѫ малко.“ Помолете господаря на жетвата да изпрати своитѣ работници, т. е. духа на любовьта, да свърши работата. Когато дойдатъ работницитѣ, всички ще бѫдатъ силни, да вършатъ волята Божия. Днесъ отъ всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже тѣ се намиратъ на границата на единъ несигуренъ свѣтъ, дето всѣки моментъ ставатъ промѣни въ реда и порядъка. Идатъ дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездитѣ и луната ще потъмнѣятъ. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вѣрвания ще изгубятъ смисъла си; свѣтската власть ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултнитѣ ученици трѣбва да работятъ върху себе си, да се облѣкатъ въ броня, въ шлемъ, да издържатъ на тази вълна на страдания и изпитания, презъ която ще мине цѣлото човѣчество. Тази броня не е нищо друго, освенъ любовьта. Когато хората минатъ презъ тази вълна, тѣ ще се оправятъ. Оправянето подразбира събличане старитѣ дрехи на хората и обличането имъ въ нови, въ свѣтли дрехи — дрехи на законность на новъ редъ и порядъкъ, на новъ животъ, на нова свобода. Това подразбира настѫпване на нова епоха. Не се страхувайте отъ времената, които идатъ, но знайте, че само любовьта е въ сила да победи злото И тъй, който има новото разбиране на любовьта, той едновременно ще бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра. Значи, разбиранията на човѣка не зависятъ само отъ службитѣ, които той изпълнява по форма. Разбиранията му зависятъ отъ любовьта, на която той служи. Само при това положение той може да бѫде силенъ. За такъвъ човѣкъ нѣма нѣщо невъзможно. За човѣка на любовьта нѣма мѫчнотии, нѣма изпитания. Нѣкой казва : човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да търпи, да бѫде благъ, да заема последно мѣсто. — Хубаво е всичко това, но лесно не се постига. Не е лесно човѣкъ да трансформира едно свое състояние. Запримѣръ, обидятъ нѣкого. Казватъ му да прости, да забрави всичко. — Лесно е да се каже, но колко време трѣбва да мине, докато човѣкъ прости, докато забрави обидата. Вънъ, въ свѣта, хората могатъ да се обиждатъ, но тукъ, въ братството, никакви обиди не трѣбва да сѫществуватъ. Когато дойдете въ братството, вие трѣбва да се чувствувате, като че сте дошли на почивка, въ хубава плодна градина, или като въ домъ между братя и сестри. Засега между васъ азъ зная само две тройки, които живѣ- ятъ по закона на любовьта. Като се намѣри още една тройка, и останалитѣ ще заживѣятъ по този законъ. Имената на тия двойки нѣма да кажа, докато не откриете свещената дума на любовьта. Свещени работи има, за които не е време да се говори. Сега всички трѣбва да работите, да развивате въ себе си кротость, смирение, въздържание, любовь, вѣра, търпение и т. н. Казвате: Воля нѣмаме, за да постигнемъ тия добродетели. Не, всички имате воля, но трѣбва да проявите добрата, разумната си воля. Всѣко дете има воля. Достатъчно е да пожелае нѣщо, и веднага ще го постигне, но не трѣбва да имате такава воля. Вие не трѣбва да изисквате, да се налагате на Бога, но трѣбва да се молите, Той да направи онова, което намира за добре. Това подразбираме волята на любовьта, т. е изпълнение на волята Божия. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 27 априлъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСОКИ И ВЪЗМОЖНОСТИ. „Богъ царува на небето Бог царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“ Размишления. Прочете се резюме отъ свободнитѣ теми. Знанието, което човѣкъ придобива, трѣбва да го внесе въ съзнанието си, да не се натрупва, въ ума му като сухи факти. Истинското знание включва само ония нѣща, които иматъ своето мѣсто. Запримѣръ, само онзи камъкъ е цененъ, който намира мѣсто въ градежа на нѣкоя кѫща. Следователно, знание е само онова, което има приложение. Сѫщо така и всѣка опитность, всѣко преживяване трѣбва да бѫде разбрано. Преживяванията иматъ дае страни: приятна и неприятна. Разликата въ преживяванията седи въ това, че нѣкой пѫть преживяванията започватъ съ приятно състояние, а саършватъ съ неприятно; нѣкой пѫть обратно: започватъ съ неприятно, а свършватъ съ приятно. Питамъ: кой законъ регулира тия състояния? Коя е причината, за едно преживяване започва съ приятность и свършва и съ неприятность, а друго започва съ неприятность и свършва съ приятность? Сѫщитѣ смѣни въ състоянията се забелязватъ и въ разбирането. ; Нѣкой казва: Разбрахъ тази работа. Обаче, къмъ края дохожда до неразбиране. Другъ пъкъ започва една работа съ неразбиране, а свършва съ разбиране. И при преживяванията, и при разбиранията, човѣкъ казва: Излъгахъ се! Питамъ: какъ е възможно да разбира човѣкъ нѣщата и да се излъгва? Това показва, че и при разбирането, и при неразбирането човѣкъ прави грѣшки. Тѣзи грѣшки, именно, създаватъ приятнитѣ и неприятнитѣ състояния въ преживяванията. Но има и трети видъ преживявания, които започватъ тихо, спокойно и така свършватъ. По-право тѣ започватъ, безъ да свършватъ. Тѣзи преживявания се наричатъ безкрайни; тѣ иматъ начало, нѣматъ край. Приятнитѣ състояния се дължатъ на нѣкаква придобивка. И забележете, когато роди дете, майката cе радва. Защо? Придобила е нѣщо. Детето носи животъ въ себе си за слава Божия. Детето носи сила въ себе си за своето повдигане. Детето носи блага, радость за родителитѣ си и за своитѣ ближни. Когато майката роди дете, което не носи въ себе си животъ за слава Божия, нито сили за своето повдигане, нито радость за ближнитѣ си, всички скърбятъ. Защо? Това дете е бедно, и трѣбва много капитали да отидатъ следъ него напразно. Ако е духовна, майката ще вѣрва, че тия усилия и срѣдства, които се изразходвате за това дете, въ бѫдеще ще дадатъ резултати; ако не е духовна, ако не вѣрва въ Бога, и нейниятъ животъ, и този на детето, ще бѫде тежъкъ. Сега, отъ всички се изисква работа, да не чакате на готово, както мнозина правятъ. Може ли човѣкъ да жъне безъ да сѣе? Наистина, Христосъ казваше на своитѣ последователи, не преди тѣхъ други сѫ сѣли, други сѫ се мѫчили, а тѣ ще влѣзатъ на готово въ тѣхния трудъ, но това сѫ изключителни положения. Когато имате придобивки въ работата си, вие изпитвате приятность, която се отразява въ слънчевия вѫзелъ, или, както нѣкой наричатъ това мѣсто, „подъ лъжичката.“ Когато се вслушва въ този приятенъ трепетъ, човѣкъ може да опредѣли, дали дадена работа, която започва, ще се свърши съ успѣхъ, или не. Който се гнѣви пъкъ, и той изпитва нѣкакъвъ трепетъ, но не подъ лъжичката. Въ края на краищата, гнѣвътъ ще предизвика известно стомашно разстройство. На какво се дължи това разстройство? То се дължи на факта, че часть отъ енергията, която трѣбваше да се употрѣби за храносмилането, се изразходва при гнѣва. Вследствие на това, храната не може добре да се смила. Не само гнѣвътъ, но всѣко отрицателно чувство въ човѣка е въ състояние да предизвика стомашно разстройство. Уплахата, малодушието, неуспѣхътъ сѫщо създаватъ разстройство въ организъма. Запримѣръ, нѣкой иска да стане ученъ, но не успѣва. Другъ иска да стане великъ музикантъ, пакъ не успѣва. Защо? Защото тѣ искатъ да постигнатъ велики работи въ кѫсо време. Който скѫсява времето, той не разбира живота. Великитѣ прояви изискватъ голѣмъ периодъ отъ време. Когато поставите нѣкаква велика идея въ ума си, не мислете за времето. Когато преследвате нѣкакъвъ идеалъ, не туряйте опредѣленъ срокъ за постигането му. Ако поставите нѣкакъвъ срокъ, години, месеци или дни, за постигане на своитѣ идеали, вие и себе си ще спънете, и своитѣ ближни. За да не се спъвате, вложете идеята въ душата си и за времето не мислете. Времето нищо не опредѣля, то само хроникира нѣщата. Време сѫществува само за нѣща, които сѫ се сбѫднали. За нѣща, които още не сѫ станали, никакво време не сѫществува. Нѣкой се радва и казва: Ще гледамъ да задържа радостьта си цѣлъ месецъ. — Отде дойде това желание? Може да се продължи радостьта цѣлъ месецъ, но следъ това ще дойдатъ такива скърби и страдания, каквито въ живота си не сте изпитвали. Понѣкога радостьта трае само половинъ секунда, но отражението и продължава дълго време. Често въ живота на човѣка идватъ радости, преди той да е получилъ нѣщо. Такива, радости винаги свършватъ съ разочарование. Нѣкой получава отъ чичо си въ Америка писмо, че му изпраща десеть хиляди долари. Той се радва, пѣе, скача, очаква паритѣ. Минаватъ день, два, три, единъ месецъ, и той получава отъ чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари; затова не може да ги прати. Веднага радостьта се смѣня съ скръбь, и разочарованието иде. Човѣкъ трѣбва да се изпитва, да наблюдава желанията си, да ги проучава. Напримѣръ, нѣкой желания иматъ една посока на движение, а две възможности; други желания иматъ две посоки на движение, а четири възможности; трети желания иматъ три посоки на движение, а шесть възможности и т. н. Желанията въ човѣка и тѣхнитѣ възможности се опредѣлятъ отъ законитѣ на съзнанието. Тъй щото, задачата на ученика е да изучава своитѣ мисли, чувства и желания, за да види, каква е тѣхната посока на движение ; после, да изчисли, колко посоки на движение иматъ тѣ и колко възможности за тѣхното постигане. Представете си, че имате желанието А, съ една посока на движение, а съ две възможности. Посоката на движението е AБ, а дветѣ възможности сѫ БС и CД. Следователно, при всѣко свое желание, човѣкъ първо трѣбва да опредѣли посоката на неговото движение, а после — възможноститѣ за постигането му. Линиитѣ БС и CД сѫществуватъ въ съзнанието на човѣка като разумни сѫщества. Значи, състоянията, които преживявате, сѫ пѫтища, по които трѣбва да минете. Тѣзи пѫтища се чъртаятъ отъ разумни сѫщества, които сѫ отъ различни категории. И тогава, каквато посока и да вземете, вие не сте сами. Въ тази посока се движатъ хиляди сѫщества, които иматъ сѫщия стремежъ като вашия. Тѣзи сѫщества упражняватъ влияние върху съзнанието ви, както и вие върху тѣхното. Този законъ е вѣренъ и при физическитѣ, и при духовнитѣ желания на човѣка. Като знае това, ученикътъ трѣбва да опредѣли, каква часть отъ стремежа на мислитѣ, чувствата и желанията принадлежи на неговото съзнание и каква — на съзнанието на други сѫщества, които вървятъ заедно съ него въ пѫтя. Запримѣръ, ако музикалното чувство бѣше добре развито въ всинца ви, вие щѣхте да пѣете съ голѣмо вдъхновение. Понеже всички не сте еднакво музикални, безъ да искате, т. е. несъзнателно, се спъвате едни други. Защо ? Не можете да създадете музикална атмосфера помежду си. Сѫщиять законъ се отнася и до желанията. За да се постигне нѣкакво желание, необходима е благоприятна за него срѣда. Човѣкъ самъ може да бѫде и срѣда, и условие за своитѣ стремежи. Когато е срѣда за своитѣ желания, човѣкъ непременно ще бѫде тъпканъ, както се тъпче земята, която е срѣда за растенията. И наистина, растенията сѫ недоволни отъ земята ; тѣ черпятъ отъ нея, безъ да и благодарятъ. Обаче, когато отгоре дойде влагата и пои растенията, тѣ и благодарятъ. Влагата е условие за растенията. Тѣ не искатъ да знаятъ за земята, но очакватъ дъжда съ трепетъ, съ притаено дихание, и му благодарятъ. И хората постѫпватъ по сѫщия начинъ: къмъ срѣдата си тѣ се отнасятъ невнимателно и съ неблагодарность, а къмъ условията сѫ внимателни. Бащата и майката сѫ срѣда за децата си, но колкото и да сѫ добри, децата имъ сѫ невнимателни къмъ тѣхъ. Дойде ли въпросъ до нѣкое условие, до нѣкой тѣхенъ приятель, или приятелка, тѣ всѣкога ги приематъ съ трепетъ, очакватъ нѣщо отъ тѣхъ. Бащата харчи за сина си сто хиляди лева годишно, да следва въ странство, но синътъ не написва на баща си нито едно благодарително писмо. Обаче, нѣкой неговъ приятель му купилъ единъ билетъ отъ сто лева за театъръ, и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечерь, която прекарали заедно. Защо синътъ постѫпва по два различни начина ? Защото бащата е срѣда, а приятельтъ — условие. Ако приятельтъ ви започне да се грижи за васъ, като баща, т. е. отъ условие стане срѣда — вие ще престанете да му благодарите, да бѫдете внимателни къмъ него. Ето защо, пазете се да не правите нѣщата обикновени. Щомъ веднъжъ опитате едно желание, втори пѫть не го опитвайте. Пазете се да не стане това желание срѣда за васъ и да изгубите къмъ него вниманието си. Щомъ желанията губятъ своя свещенъ трепетъ, тѣ ставатъ срѣда за човѣка, въ която се раждатъ редъ неприятности. Сега, вѣрвамъ, че сте разбрали тази идея, но трѣбва да мислите върху нея. Нѣкои хора не могатъ да мислятъ, понеже мозъкътъ имъ е обвитъ съ единъ пластъ отъ утайки. Тѣ трѣбва усилено да мислятъ, да се създаде голѣмо налѣгане, голѣмо напрежение въ мозъка, което да пропука това наслояване. Това наслояване предизвиква стѣгане, неразположение въ главата, а оттамъ и тъмнина въ съзнанието. Ще мислите усилено, докато разработите мозъка си. Този пластъ прѣчи на човѣка да се моли, и той казва : Днесъ нѣмамъ вдъхновение за молитва. — Нѣма защо да чакате вдъхновение, но ще вземете чука и длетото, ще седнете предъ камъка и ще започнете да чукате: днесъ ще чукате, утре ще чукате, докато най-после разбиете този пластъ. Щомъ разбиете този пластъ, ще се отвори пѫть за външния свѣтъ. Ще вземете една трѫба, ще съедините мозъка си съ външния свѣтъ, отдето ще приемате свѣтлина. Отъ този свѣтъ ще нахлуе въ мозъка ви такава енергия, такава свѣтлина, която ще може да превърне желѣзото въ злато. Ученитѣ сѫ започнали вече да приематъ тази свѣтлина. Сега и на васъ предстои такава работа : да пробиете този пластъ, за да нахлуе външната свѣтлина въ него. Който веднъжъ само се е докосвалъ до този пластъ, той знае, какво нѣщо е нещастието, какво — недоволството. Въ Писанието е казано: „Който победи, той спасенъ ще бѫде.“ Тази победа подразбира пробиване на този пластъ въ мозъка. Ако не можете да го пробиете, и следъ смъртьта си пакъ ще се намѣрите въ сѫщата черупка. Ако не го пробиете, и въ живота, и въ смъртьта да сте, ще се задушите. Пробиете ли го, вие cтe извънъ смъртьта, извънъ ограничителнитѣ условия. Ако сами не пробиете този пластъ, ще дойдатъ нѣкои приятели да ви помогнатъ, но ще задържатъ енергията за себе си. Законътъ въ Божествения свѣтъ е такъвъ. Плаща се на онзи, който работи, а не на онзи, който не работи. И тъй, точка А представя желание съ една посока на движение, но съ две възможности. Има желания съ две посоки на движения, но съ четири възможности. Дотукъ ще спра. По-нататъкъ на васъ предстои да пробивате пласта, да направите дупка, да турите трѫба, която да води къмъ външния свѣтъ. Вие трѣбва да пробиете страната БС. Нѣкой казва; Азъ искамъ да живѣя, да стана ученъ, да намѣря Бога, да се свържа съ любовьта, мѫдростьта и истината. Това сѫ редъ желания съ нѣколко посоки на движение и съ нѣколко възможности. Напримѣръ, защо искате да се свържете съ мѫдростьта? Мждростьта носи свѣтлина, която създава въ физическия свѣтъ високитѣ и низкитѣ мѣста. Животътъ създава растенията въ низинитѣ, т. е. въ долинитѣ. Истината пъкъ дава насока, направление, въ което всички живи сѫщества трѣбва да се движатъ. Ученикътъ трѣбва да размишлява върху въпроса, по кой начинъ може да придобие известни възможности. Казвате: За да се реализира нѣщо, изисква се вѣра. Каква трѣбва да бѫде тази вѣра ? Единъ баптиски проповѣдникъ говорилъ на слушателитѣ си върху стиха, че съ вѣра и гори могатъ да се мѣстятъ. Той толкова се въодушевилъ отъ своята проповѣдь, че си помислилъ: Вънъ, предъ вратата, седи единъ слѣпъ човѣкъ. Като излѣза, ще му кажа: „Въ името на Господа Исуса Христа прогледай !“ Тъкмо се засилилъ къмъ него, но из- веднъжъ се усъмнилъ, спрѣлъ се и казалъ: Ами, ако кажа това и слѣпиятъ не прогледа ? Той проявилъ едно желание, далъ му една насока, и трѣбвало да очаква две възможности : слѣпиятъ или ще прогледа, или нѣма да прогледа. Неговата вѣра щѣше да реши положението, но понеже се усъмнилъ, той изгубилъ първата възможность. Значи, слѣпиятъ нѣмаше да прогледа. Това може да се сравни съ положението, когато нѣкой турчинъ си служи съ чакмаклия пушка. Той цъка, цъка съ тази пушка, но тя или хваща, или не хваща. Казвамъ: понѣкога желанията на човѣка сѫ подобни на такава чакмаклия пушка. Туришъ ги въ тази пушка, цъкашъ единъ, два, три и повече пѫти, но не хваща, не може да изгърми. Защо? Влажни сѫ тия желания, както барутътъ се овлажнява. Какво трѣбва да направишъ? Ще из- вадишъ рога си, ще туришъ въ него сухъ барутъ и ще го запалишъ. Въ модернитѣ пушки нѣма такива изненади. Рѣдко се случава нѣкой патронъ да не хване. Ако единъ патронъ не хване, въ пушката става обратно движение, което изтегля този патронъ настрана и на негово мѣсто дохожда другъ. Ако и вториятъ не хване, дохожда трети, докато най-после единъ патронъ хване. Обаче, това рѣдко се случава. Ако се случи да хване, смѣната на куршумитѣ става много бързо, та не се губи време, както бѣше съ турскитѣ пушки. Казвамъ: по-добре е човѣкъ да има една идея, изработена отъ самия него, отколкото да има много идеи, на готово дадени. Когато самъ изработи идеята си, той ще разбере процеса на нейното развитие. За желанията пъкъ човѣкъ трѣбва да знае пѫтя, посоката, по която тѣ се движатъ Ако се движатъ въ една посока, ще иматъ две възможности. А когато желанието има две възможности, то непременно може да се реализира. Споредъ васъ, какви могатъ да бѫдатъ тѣзи две възможности? Този въпросъ ще оставя на васъ, като задача, като ребусъ, вие сами да го разрешите. Щомъ се натъкнете на желание съ повече възможности, вие се намирате вече предъ изкушението. Тамъ трѣбва да бѫдете много внимателни. Една отъ задачитѣ на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види, какви промѣни ставатъ въ него. Наблюдавайте, каква е свѣтлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния, свѣтлината на съзнанието е различна, Запримѣръ, ако мислите за нѣкой добъръ човѣкъ и се свържете съ него, въ съзнанието и въ ума ви ще се яви свѣтлина, а въ сърцето — топлина. Ако мислите за нѣкой лошъ човѣкъ и се свържете съ него, свѣтлината въ ума и въ съзнанието ви започва постепенно да се намалява ; сѫщо така и въ сърцето настава известно охлаждане. Следователно, безъ да съзнавате, какви последствия ще иматъ връзкитѣ ви съ хората, вие се свързвате съ тѣхъ и, като резултатъ на това, въ съзнанието ви настава или мракъ, или свѣтлина. Обаче, дойдете ли до връзка съ Бога, въ съзнанието ви се явява непреривна свѣтлина, а въ душата ви — дълбокъ миръ. Дойдете ли до връзка съ ангелитѣ, пакъ ще се изпълните съ свѣтли мисли и възвишени чувства. Ако пъкъ се свържете съ хора отъ различни краища на свѣта, ще преживѣете съответни на тѣхъ мисли и чувства. И най-после, ако изпаднете въ свѣта на животнитѣ, и тѣ ще укажатъ известно влияние върху васъ. Вие трѣбва да изучавате всички тия състояния и промѣни въ съзнанието, независимо това, дали ги желаете, или не. Вие неизбѣжно ще минете презъ тѣзи крѫгове на съзнанието, които пъкъ криятъ за васъ известни възможности. Докато човѣкъ е на земята, и той ще влияе на другитѣ съзнания, но и тѣ ще му влияятъ. Той ще се намира подъ влиянието на срѣдата и на условията на животнитѣ, на растенията и на хората. Това, обаче, сѫ задачи, върху които той трѣбва да работи. За да реши тия задачи правилно, човѣкъ трѣбва да се моли. Въ това отношение, молитвата е работа на човѣка върху себе си. Молитвата подразбира вѫтрешна връзка съ Божествения свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Свързвайте се всѣкога съ възвишения свѣтъ!“ Това показва, че за когото мислишъ, съ него ще се свърѫешъ. Каквато мисъль, каквото чувство или желание подържате въ себе си, съ тѣхъ ще се свържете. Често нѣкоя мисъль или чувство може да направи човѣка робъ. Понеже човѣкъ е създалъ тази мисъль, той може да се освободи отъ нея. Мислитѣ, които хората създаватъ, сѫ живи форми, и вървятъ следъ тѣхъ, влияятъ имъ въ добъръ или въ лошъ смисълъ. Дето отиде човѣкъ, тия мисли навсѣкѫде го преследватъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „idee fixe“, които хората сами създаватъ, и сами трѣбва да се освободятъ отъ тѣхъ. Нѣкой казва: Хората не ме обичатъ. — Това е идея фиксъ. — Азъ съмъ нещастенъ човѣкъ. — Това е идея фиксъ. — Азъ не съмъ даровитъ. — Това е идея фиксъ. Даровитъ е онзи, който, като се впрегне на работа, по десеть пѫти на день се изпотява. Който иска да развие въ себе си нѣкоя дарба, или нѣкой талантъ, той трѣбва да работи. Дарбитѣ, талантитѣ се придобивате съ усилия, съ работа; тѣ не се давате на готово. Ако бѣше лесно хората да станатъ ангели, всички щѣха да имате ангелски крила. Не е лесно човѣкъ да стане ангелъ! Вие чели ли сте живота на Едисона, да видите, презъ какви мѫчнотии и страдания, презъ какви перипетии е миналъ, за да достигне копнежитѣ и идеалитѣ на своя умъ и на своята душа? Колко пѫти той е билъ изхвърлянъ отъ вагонитѣ навънъ! Въпрѣки всичко това, той е употрѣбидъ голѣмъ трудъ и постоянство, приложилъ е силна воля въ работата си, но е постигналъ нѣщо. Съ концентриране на мисъльта си, той е постигналъ онова, което е било стремежъ на неговия умъ. Въ концентрирането си Едисонъ е до- хождалъ до забрава. По този случай разправятъ единъ анекдотъ за него. Въ деня на сватбата си той се е заелъ съ решаването на една задача, и толкова се увлѣкълъ въ нея, та забравилъ, че се жени. Трѣбвало да дойдатъ хора, да го дигнатъ отъ стола, да му напомнятъ, че днесъ е деньтъ на неговата сватба. За Едисона тази задача е била по- интересна отъ женитбата му. И вие трѣбва да бѫдете така концентрирани, когато искате да постигнете нѣкаква велика идея. Дойдете ли до доброто, трѣбва да концентрирате мисъльта си къмъ него така, че да забравите всѣкаква женитба. Сега, изпѣйте упражнението : „Вѣра свѣтла, вѣра силна, тя крепи духа, що животътъ носи." Вие лесно запомнихте това упражнение, защото седи близо до васъ. Всѣко нѣщо, което лесно се възприема, лесно се запомня. Като пѣете, вие трѣбва да различавате тактъ отъ ритъмъ. Единъ ритъмъ се различава отъ другъ, вълнитѣ имъ сѫ различни. За да пѣе добре, човѣкъ трѣбва да има търпение. Търпението се култивира въ страданията. Страдашъ, че имашъ нѣкакъвъ дефектъ. Ще работишъ върху този дефектъ, докато го изправишъ. Въ изправянето на дефекта пъкъ, ще развивашъ търпение. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 20 априлъ, 1927 г. София

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДНА СТѪПКА. „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. Въ математиката се работи съ минуси и съ плюсове, т. е. съ събиране и съ изваждане, както и съ положителни и отрицателни числа. И въ живота се работи съ минуси и плюсове. Понѣкога минуситѣ сѫ по-приятни отъ плюсоветѣ. Запримѣръ, въ даденъ случай е по добре да давашъ, отколкото да взимашъ. Обаче, въ другъ случай пъкъ е по-добре да взимашъ, отколкото да давашъ. Казвате: Ние искаме да знаемъ абсолютната истина по този въпросъ. — Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременнитѣ хора истината е достѫпна въ най-малкитѣ си прояви. Красиво е, когато истината не може да се изкаже. Нѣкой пита: Добъръ човѣкъ ли съмъ азъ? — Нито си добъръ, нито си лошъ. Радвай се, че нито си отъ добритѣ, нито си отъ лошитѣ. Това подразбира: радвайте се, че не сте толкова лоши, като дявола, нито пъкъ толкова добри, като ангелитѣ. Първото положение ще ви насърдчи, да вървите напредъ; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеалъ въ свѣта, да дойдете до положението на ангелитѣ. Тъй щото, когато се го- вори за истината, ще знаете, че тя е нѣщо сгѫстено, което мѫчно се разбира. Когато се теоретизира върху истината, това, е едно положение. То е идеализиране на истината. Обаче, когато се прилага истината, това подразбира опити, живѣене споредъ истината. Когато опитва нѣщата, човѣкъ винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попадналъ на нѣщо, което не е очаквалъ, или че опитътъ му е излѣзълъ несполучливъ. Запримѣръ, давате нѣкому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволенъ е отъ нея и казва: Сладка е тази баница! Не се минава половинъ часъ, този човѣкъ започва да се превива отъ болки въ стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство въ стомаха му. И тъй, животътъ на съвременнитѣ хора, съ всички тѣхни възгледи и теории, на пръвъ погледъ е хубавъ, сладъкъ, но щомъ се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, отъ което сѫ направени тѣзи теории, е старо, горчиво, останало отъ преди хиляди години насамъ. Следователно, каквото и да мислите за сегашния животъ, теориитѣ и възгледитѣ за него сѫ вече остарѣли, вгорчени. Тази е причината, поради която днесъ всички хора сѫ недоволни отъ живота. Едно време бѣхте недоволни отъ рогитѣ си. Богъ махна рогитѣ ви, освободи ви отъ тѣхъ. Едно време бѣхте недоволни отъ голѣмитѣ си зѫби и нокти — и- отъ тѣхъ Богъ ви освободи. Едно време бѣхте недоволни отъ голѣмия хоботъ, намирахте го много непрактиченъ — и отъ него Богъ ви освободи. И отъ сегашното си положение сте недоволни — и отъ него Богъ ще ви освободи, ще ви даде нѣщо по-хубаво. И тогава ще има нѣщо, отъ което ще бѫдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбѣженъ съпѫтникъ въ човѣшката еволюция. Докато живѣе въ време и пространство, невъзможно е човѣкъ да се задоволи. Обаче, щомъ живѣе извънъ времето и пространството, той всѣкога ще бѫде доволенъ. При тѣзи условия, той разбира вече реда и порядъка на нѣщата, а това разбиране внася, въ душата му миръ и доволство. Значи, докато е на земята, при ограниченитѣ условия на живота, човѣкъ ще бѫде недоволенъ и винаги ще се стреми къмъ по-високи постижения, къмъ по-голѣми блага. Въ резултатъ на своитѣ усилия, на своя стремежъ, той все ще постигне нѣкакво благо, но скѫпо ще плати за него. Човѣкъ трѣбва да се приготви за всѣко благо, за всѣки вѣнецъ, който му предстои да получи. Ето, когато Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, навсѣкѫде Го посрѣщаха съ финикови вейки, съ пѣсни и викове: „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“ Обаче, не се минаха три деня следъ тази слава, и Христосъ седѣше вече съ рѫце вързани и съ тръненъ вѣнецъ на глава. Трагедия е това.! Какъ ще си обясните тази трагедия? Обаче, това е само първата часть на трагедията. Истинската трагедия има и втора часть. Втората часть съдържа въ себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава въ възкресението. Всѣко страдание има смисълъ само тогава, когато доведе човѣка до смърть и после го възкръси. Това е истинско страдание. Трагедия, въ която крайниятъ резултатъ не е възкресение, е пълна комедия. Човѣкъ ще разбере великия смисълъ въ живота, само следъ като умре и после възкръсне. Питамъ тогава: какъвъ смисълъ има да плачете за умрѣлия човѣкъ, ако съ плача си не можете да го възкръсите? Такъвъ плачъ не облекчава положението на умрѣлия. Ако можешъ да го възкръсишъ, плачи! Не можешъ ли да го възкръсишъ, не плачи! Въ такъвъ случай, по-добре плачи за себе си. Когато плакаха предъ гроба на Христа, Той се яви на плачещитѣ и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашиятъ плачъ не е въ сила да намали моитѣ страдания.“ Чудни сѫ хората, когато мислятъ, че Господъ жали, когато тѣ страдатъ. Какъ е възможно Богъ, Който е създалъ всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че нѣкой човѣкъ страда, увива се като змия. Какво отъ това ? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влѣзла - въ огъня, се увива отъ болки. Вие държите прѫчка въ рѫката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете рѫката си къмъ огъня и съ помощьта на прѫчката да избавите змията отъ страдания. Обаче, вие гледате, какъ тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: Жестокъ Човѣкъ! Не иска да дигне рѫка да ми помогне, но гледа и мълчи. Следователно, мѫчнотиитѣ и страданията на сегашнитѣ хора сѫ мѫчнотии и страдания на човѣка-животно въ тѣхъ, което се учи. Това сѫщество въ човѣка, именно, трѣбва да се учи. Божественото въ човѣка пъкъ се поучава отъ него. Тъй щото, невъзможно е Богъ да жали, да скърби, че нѣкой умрѣлъ. Човѣкъ трѣбва да страда! Безъ страдания той не е човѣкъ. Единственото нѣщо, което отличава човѣка отъ другитѣ животни, е че той страда морално. Животнитѣ страдатъ само физически, а хората — и физически, и морално. Страданията сѫ необходими за човѣка, като условие за пробуждане на тѣхното, съзнание. Сегашниятъ човѣкъ е повече отрицателенъ, отколкото положителенъ. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човѣкъ живѣе повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавитѣ дрехи, ще видите, какъ ще се зарадва, но радостьта му не е трайна. Следъ четири-петь деня то вече не е доволно отъ дрехитѣ си — нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостьта му е била физическа, и като такава —- временна. Въ страданията си, човѣкъ се е повдигналъ малко по-високо — той страда и морално. Обаче, тѣзи две величини — радость и скръбь, трѣбва да се приравнятъ. Какъ се приравняватъ величинитѣ? Човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ, методъ, какъ да приравни страданието съ скръбьта, а после — какъ да се примири съ страданието. Понеже хората познаватъ страданията по-дълбоко отъ радоститѣ, затова искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Въ това отношение, хората сѫ щедри въ страданията, лесно се отказватъ отъ тѣхъ. Обаче, като дойдатъ до радоститѣ, тамъ ставать скържави, не ги даватъ лесно. Въ това, именно, се крие нещастието на съвременнитѣ хора. Да се приравнятъ радоститѣ съ скърбитѣ, това подразбира, че хората сѫ дошли до положение да се отрекатъ и отъ радоститѣ си тъй, както и отъ скърбитѣ и страданията си. Ако отидете при нѣкой, който живѣе физически, и поискате да ви даде скръбьта си, той ще се поусмихне и ще каже: Заповѣдайте! Ако поискате радостьта му, той ще каже: Едва дойде една радость въ живота ми, и вие идвате да я вземете. Не давамъ радостьта си, — Това е неразбиране. Вие сте щедри къмъ страданията и скърбитѣ си, давате ги при първо поискване отъ страна на кого и да е, и това се дължи на неразбиране. Вие не знаете, какво хубаво нѣщо се крие въ скърбитѣ и страданата. Обаче, не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носятъ въ себе си. Като направите още една стѫпка въ страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие въ него, а едновременно съ това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постѫпиха Апостолитѣ, когато ги биха на Петдесетницата. Следъ като получи три пѫти по 39 удара, Апостолъ Павелъ каза: „Ако има нѣщо, съ което мога да се похваля, това сѫ моитѣ страдания, а не радоститѣ ми". Сега и на васъ остава да направите още една стѫпка въ страданията, да влѣзете по-навѫтре, да разрешите задачата на страданията. Щомъ разрешите тази задача, ще влѣзете въ нова фаза на живота, дето знаменателитѣ на скръбьта и на радостьта сѫ изравнени. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ особенъ родъ музика. Всичко въ природата е музика. Следователно, споредъ функциитѣ, които извършватъ органитѣ въ човѣшкото тѣло, и тѣ се опредѣлятъ като музикални тонове. Запримѣръ, сърцето представя тона до, дихателната система — ре, черниятъ дробъ —- ми, бъбрецитѣ — фа, далакътъ — солъ, жлъчката — ла, храносмилателната система — си. Когато дихателната система на човѣка действува музикално въ всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система, нейниятъ тонъ до се измѣня, минава въ другъ тонъ, а това вече създава известна дисхармония въ нѣкой отъ нейнитѣ органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболѣе нѣкой удъ отъ дихателната система, тя трѣбва да запази чистотата и броя на вибрациитѣ на своя тонъ. Човѣшкиятъ организъмъ има и свой специфиченъ ключъ, споредъ който се опредѣлятъ различнитѣ тонове. Този ключъ е въ съгласие съ общия темпъ на природата. Казвамъ: ако разбирате ключа и тоноветѣ на вашия организъмъ, вие ще можете да си въздействувате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциитѣ на вашитѣ удове въ пълна изправ- ность. Енергиитѣ отъ сърцето минаватъ къмъ черния дробъ. Това показва, че отъ сърцето къмъ черния дробъ има отворенъ пѫть, обаче, отъ черния дробъ къмъ сърцето — нѣма. Ето защо, като знаете това, вие не трѣбва да допущате въ сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дробъ. Който знае и разбира музиката на своя организъмъ, той ще може съ нея да лѣкува нѣкой заболѣли органи. Ако има нѣкаква повреда въ дихателната система, той ще пѣе или свири повече такива пѣсни, въ които често се повтаря тона до. Жлъчката се лѣкува съ тона ла. Питамъ: какъ бихте изпѣли упражнението: — Божествена Любовь ме озари. Божествена Любовь душа ми разшири и изпълни сърцето ми съ лѫчи. Изъ дълбоки глъбини, повдигна духа ми въ висини, на крилетѣ си благословени, Отъ Божия погледъ озарени; озарени, отъ Божия погледъ озарени. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да вложи въ пѣсеньта и душата си, и духа си. Душата и духътъ сѫ гами, които лѣкуватъ. Тѣ измѣнятъ трептенията, повищаватъ ги, а всѣко повишаване на Трептенията се отразява здравословно върху организъма. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 13 априлъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЧЪРТАНИЯТЪ ПЛАНЪ. „Богъ царува на небето - Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено Името Му“ Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. Често съвременнитѣ хора се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така ? Питамъ: споредъ васъ, като ученици, какъ трѣбваше да се създаде свѣтътъ? Или, кажете поне, какъ трѣбваше да бѫде създаденъ вашиятъ свѣтъ? Когато хората казватъ, че свѣтътъ не е съз- даденъ, както трѣбва, това подразбира, че въ свѣта, въ който тѣ живѣятъ, има нѣщо дисхармонично, нѣщо, което тѣ не желаятъ. Запримѣръ, въ една приказка се разправя, какъ земедѣлцитѣ молили Бога да имъ изпрати дъждъ, а керемидчиитѣ молили за сухо време. Ако Богъ послуша земедѣлцитѣ, керемидчиитѣ ще бѫдатъ недоволни; ако послуша керемидчиитѣ, земедѣлцитѣ ще бѫдатъ недоволни. Тогава Господъ имъ казалъ: Влѣзте въ споразумение помежду си, и азъ ще ви изпратя такова време, каквото искате. Следователно, ако хората днесъ сѫ недоволни отъ външнитѣ условия на живота, това се дължи на самитѣ тѣхъ. Тѣ сѫ се раздѣлили помежду си, по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което въ живота имъ сѫществува голѣмо разнообразие. Всѣка мисъль, която прониква въ ума на човѣка, и всѣко чувство, което прониква въ сърцето му, представя специални занятия. Нѣкой иска да си поиграе малко. — Това е едно занятие. И акробатътъ играе по вѫже, скача, хвърля се отъ една паралелка на друга — занятие е това. Съ него той изкарва прехраната си. Тъй като, всѣка мисъл всѣко чувство представятъ известни форми, които указватъ такова влияние върху човѣка, както и неговото занятие. Ако се обърнете къмъ миналото на човѣка, да проучите образуването на формитѣ на мисъльта, ще видите, колко време се е иждивило, докато мислитѣ се оформятъ. Днесъ Провидението използува тия мисли, като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добритѣ гърнета запазва, а лошитѣ счупва и отново обработва, както грънчарътъ постъпва съ счупенитѣ и изкривени грънци. Много мисъль-форми не могатъ да влѣзатъ въ работа, но въпрѣки това се плаща данъкъ да тѣхъ. Искате да реализирате нѣкоя мисъль, но ме можете. Щомъ не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. Въ случая, мѫката ви се дължи не на мисъльта, а на данъка, който трѣбва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да извикате въ ума си всички добри, положителни мисли, които сѫ впрегнати на работа. Тия мисли иматъ приложение въ животa и даватъ приходъ. Лошитѣ, отрицателнитѣ мисли, като счупенитѣ гърнета, нѣматъ приложение въ живота, обаче, трупате данъци, които трѣбва да се плащатъ. Въпрѣки това, всички мисли, които минаватъ презъ ума на човѣка, били тѣ положителни, или отрицателни, сѫ на мѣстото си. До кога? Докато човѣкъ завърши своето развитие. Днесъ той е въ положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате нѣкой човѣкъ работи, учи, иска ученъ да стане. Въ миналото той е билъ ученъ, но всичко е забравилъ, и сега отново трѣбва да учи; да придобива знания. Казвате: Това е противоречие. — Едно трѣбва да знаете: красотата на живота седи въ противоречията. Тѣ подтикватъ ума къмъ мисъль. Противоречия сѫществуватъ и на небето. Иначе, какъ ще си обясните положението на Люцифера? Макаръ и на небето, и той се натъкна на нѣкакво противоречие, вследствие на което влѣзе въ стълкновение съ великия порядъкъ въ живота. Богословитѣ обясняватъ причината за това по единъ начинъ; окултиститѣ по другъ начинъ. Обаче, нито еднитѣ, нито другитѣ сѫ могли да се домогнатъ до истината. Причината за падането на Люциферъ за вѣчни врѣмена ще остане една отъ великитѣ тайни. Никой досега не е обяснилъ и нѣма да обясни, какъ и защо сѫ произлѣли злото и доброто. Хората могатъ да си съставятъ теории, колкото искате, но тѣзи теории още не представятъ истината. На всѣки щастливъ ангелъ въ небето отговаря по единъ нещастенъ ангелъ въ ада. Ако по нѣкакъвъ начинъ изчезне ангелътъ отъ ада моментално ще изчезне и този въ небето. И обратно: ако изчезне ангелътъ отъ небето; ще изчезне и този въ ада. Тѣ сѫ свързани единъ съ другъ. Възъ основа на този законъ, на всѣки добъръ човѣкъ отговаря единъ лошъ. И на всѣки лошъ човѣкъ отговаря единъ добъръ. Но да оставимъ този въпросъ настрана. Той е костеливъ орѣхъ, достѫпенъ само за умоветѣ на велики философи. Ако обикновениятъ човѣкъ се занимава съ този въпросъ, умътъ му ще се обърне. Но все пакъ, добре е понѣкога човѣкъ да се позанимава и съ отрицателната страна на живота. Когато нѣкой е много недоволенъ отъ живота, нека се спре върху отрицателната му страна. Нека види, какво пишатъ и говорятъ философитѣ по тѣзи въпроси. Това ще му послужи като методъ за лѣкуване. Мнозина се запитватъ за смисъла на живота. По този въпросъ сѫ дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно отъ тѣхъ не го разрешава. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота се заключава въ това, да живѣемъ. Да, до известна степень може да се приеме, че е така, но какъ ще си обясните, защо, като живѣете, остарявате, губите силитѣ си, губите паметьта си? Правилно е, като живѣете, да не губите силитѣ си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, крито до дълбока старость запазватъ всичко онова, което въ младицитѣ си носять. Обаче, повечето хора се обезвѣряватъ, отслабватъ, изгубватъ любовьта си и изпадатъ въ пълно разочарование. Докато сѫ млади, докато сѫ здрави, тѣ мислятъ, че обичатъ Бога, обаче, нѣкаква малка причина отвънъ е въ състояние да ги събори. Тѣ сѫ като малкитѣ деца. Щомъ паднатъ на пѫтя, тѣ започватъ да плачатъ, обезсърдчаватъ се, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да ги утеши. Ставате сутринь бодри, весели, доволни. Обаче, мине нѣкаква мисъль презъ ума ви, и до вечерьта вие сте въ друго разположение: отпадате духомъ, обезсърдчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъль е дяволскиятъ трънъ, който е влѣзълъ въ ума ви. Изхвърлете тѣзи мисъли навънъ — нищо повече. Сега, като говоримъ за доброто, подразбираме дѣлата на ангелитѣ, които живѣятъ за ближнитѣ си. Като говоримъ за злото, подразбираме сѫщества, които живѣятъ за себе ри. Когато говоримъ за боговетѣ на ада, подразбираме онѣзи сѫщества, които сѫ станали причина за идването на смъртьта. Когато говоримъ за Бога, подразбираме Онзи, Който е станалъ причина да се прояви живота. И наистина, когато Богъ каза на Адамъ и Ева да не ядатъ плодове отъ дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: ако служите на земнитѣ богове, на боговетѣ отъ ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живѣете. Който мисли, че може да служи на дявола и да живѣе, той е на кривъ пѫть. Той ще изпита всички нещастия и страдания въ живота, и въ края на краищата, ще умре. Дяволътъ ще вземе всичкитѣ му придобивки, всичкитѣ му добрини, а въ замѣна на това ще му остави злинитѣ си. Така постѫпва циганинътъ съ циганката. Той ще я изпрати да проси, и тя цѣлъ день ще ходи отъ кѫща въ кѫща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата, и каквото събере, ще го занесе дома си. Циганинътъ ще и вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие, и отгоре на това ще я прати пакъ да проси. На другия день циганката пакъ взима дисагитѣ на гърба си, една прѫчка въ рѫката си да се пази отъ кучетата, и тръгва да проси. Като и дотегне това положение, циганката казва: Не зная, какво да правя. — Нѣма какво да мислишъ. Хвърли дисагитѣ отъ гърба си, хвърли прѫчката отъ рѫката си и престани да просишъ. Започни да работишъ, да служишъ на Бога, за да живѣешъ. Дяволътъ е създалъ положението на циганитѣ, на раз- бойницитѣ, на крадцитѣ, на лъжцитѣ. Какъ. ги е направилъ такива ? Като ги е хранилъ съ съответна храна. Това, което Богъ е направилъ, коренно се различава отъ онова, което дяволътъ е направилъ. Ако сѫщата идея предадемъ въ научна форма, ще кажемъ: Великана еволюция на живота, съ ония потайни сили въ нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човѣка, коренно се различава отъ онѣзи субстанциални, есенциални сили, които работятъ въ низкитѣ области на материята. Казвате Това сѫ философски работи. — Философски работи сѫ, но сѫ хубави. Философитѣ сѫ умни хора. Тѣ, съзнателно скриватъ своята мисълъ въ научна форма, за да се разбере само отъ хора, които могатъ да се ползуватъ отъ нея. Много въпроси сѫ добре изяснени отъ философитѣ. Тѣ искатъ да покажатъ на хората, че трѣбва да се мисли. Безъ да мисли много, нѣкой казва: Човѣкъ е роденъ да страда. - Не е така. Другъ казва: Човѣкъ е роденъ да бѫде щастливъ. — И това не е така. Това сѫ вметнати изречения въ живота на човѣка. Споредъ мене, човѣкъ се е родилъ, за да живѣе. Че нѣкой билъ щастливъ въ живота си, а другъ — нещастенъ, това е другъ въпросъ. Има хиляди начини, по които задачитѣ на живота могатъ да се разрешатъ. Щастието не е единствениятъ начинъ, по който задачитѣ на живота могатъ да се разрешатъ. И животнитѣ могатъ да иматъ блага въ живота си; и тѣ могатъ да бѫдатъ щастливи, безъ, обаче, да разрешатъ задачитѣ на своя животъ. Следователно, нито щастието, нито блатата разрешаватъ мѫчнотиитѣ и задачитѣ въ живота. Запримѣръ, и пчелитѣ могатъ да си устроятъ концертъ, както хората си устройватъ. Влизали ли сте въ нѣкой кошеръ, да видите, какъ живѣятъ пчелитѣ? И пчелитѣ, като хората, се радватъ на живота. Единъ день гледамъ предъ единъ отъ нашитѣ кошери, въ едно гърне съ вода, удавени около 20—30 пчели. Взехъ една отъ тѣхъ, дух- нахъ и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взехъ втора, трета, съживихъ ги по сѫщия начинъ. Разглеждахъ ги подъ лупа и забелязахъ, че тия, които можаха да се съ- живятъ, не бѣха окончателно скѫсали съ живота. Имаше нѣкакъвъ бавенъ пулсъ въ тѣхъ. Само две-три пчели не можаха да се съживятъ. Въ онѣзи, които се съживиха, се забелязваше особена радость ; тѣ се радваха на живота. Ако не бѣхъ ги забелязалъ на време, тѣ щѣха да умратъ. Значи, и човѣкъ може по сѫщия начинъ да възкръсне — отъ насъ зависи. Затова, именно, Христосъ е казалъ на ученицитѣ: „И по-голѣми чудеса ще правите отъ тѣзи.“ Какъ ще възкръсите човѣка ? Ще го турите съ гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постѫпите по сѫщия начинъ: ще я турите на рѫката си, съ коремчето нагоре, и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата и сѫ били разперени, животътъ е изчезналъ отъ нея, тя не може да се съживи. Обаче, ако крилцата и сѫ близо до тѣлото, животътъ е още въ нея, и вие ще можете да я съживите. Щомъ започнете една работа, не се съмнявайте въ успѣха и. Ако имате вѣра, и мъртвиятъ ще възкръсите; ако се съмнявате, и живиятъ ще умъртвите. Казвамъ: всички се нуждаете отъ положителна вѣра. Правете малки опити и не се обезсърдчавайте. Една пчела всѣки може да възкръси. Който може да възкръси пчела, той ще може да възкръси и човѣкъ. Обаче, вѣра се изисква. Тази вѣра трѣбва да бѫде подкрепена чрезъ опити. Безъ опити, вие ще дойдете до механическо разбиране на нѣщата. Мнозина очакватъ да получатъ блага по механически, по външенъ начинъ. Като дойдатъ до себе си, тѣ сѫ снизходителни, но щомъ дойдатъ до другитѣ, веднага ставатъ взискателни и започватъ да изискватъ отъ тѣхъ повече, отколкото могатъ да имъ дадатъ. На другитѣ хора тѣ казватъ: вие трѣбва, да работите; вие трѣбва да покажете високъ моралъ. Значи, това, което тѣ сами нѣматъ, отъ другитѣ го изискватъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ и къмъ другитѣ поне толкова снизходителни, колкото къмъ себе си. Лесно е човѣкъ да съзнава, че трѣбва да бѫде съвършенъ, но мѫчно постига това съвършенство. Запримѣръ, нѣкой вижда единъ красивъ почеркъ, и той иска да пише така. Взима перото, пише, но почеркътъ не излиза красивъ. Защо? Желание има човѣкътъ, разбиране има, но практика нѣма. Дълго време трѣбва да пише той, да се упражнява, докато почеркътъ му стане красивъ, и докато животътъ му достигне съвършенство. И тъй, за да достигне съвършенство, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Божественото начало работи въ всички хора, и следъ време тѣ ще бѫдатъ въ състояние да Го проявятъ. Ето защо, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Като слушамъ темитѣ ви, намирамъ, че мнозина иматъ добри разбирания, правилно разсѫждаватъ, но приложение нѣматъ. Всѣки трѣбва да прилага дотолкова, доколкото може, но непременно да прилага. Ако искате да успѣвате, пазете следното правило: всѣкога въ ума си дръжте само една мисъль, но тя да бѫде главна, основна мисъль ; въ съзнанието си дръжте само единъ образъ, а не много; въ сърцето си — само една добродетель, и то най-силната, за да може тя да се храни, да расте и да се развива; въ волята си — само единъ недѫгъ или порокъ, за да можете да се освободите отъ него. Не търси своя порокъ въ другитѣ хора, за да не го засилвашъ. Мисли за добритѣ хора, безъ да разчиташъ на тѣхъ. Ако разчиташъ на тѣхъ, ще забравишъ себе си, ще забравишъ, че и самъ можешъ да си помогнешъ. Добриятъ човѣкъ може да помага дотолкова, доколкото може да прилага нѣщата въ живота си. Ангелътъ може да ти помогне дотолкова, колкото ти си способенъ да възприемашъ знанието, което той преподава. Всички трѣбва да спазвате тѣзи принципи, тѣзи правила въ живота си, ако искате да успѣвате. Другото положение, което трѣбва да имате предъ видъ, е че въ свѣта сѫществува една йерархия, споредъ която всѣки има опредѣлено мѣсто. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, на кое мѣсто се намира. Мѣстото на човѣка зависи отъ неговото развитие. Ако срещнете човѣкъ, по-ученъ отъ васъ, ще го почитате заради учението му. Съ това учение единъ день той ще може да ви помогне. Пѫтувате нѣкѫде, но дойдете до една, дълбока рѣка, която трѣбва да минете. Оглеждате се натукъ-натамъ и виждате единъ лодкарь. Обръщате се къмъ него съ почить и уважение, защото той има лодка и може да ви пренесе на другия брѣгъ на рѣката. Вие ще го почитате заради изкуството му да кара лодка. Той може да не взима пари, но все ще иска нѣкакъвъ пропускъ отъ васъ. Какъвъ пропускъ ще му дадете? Нека това бѫде тема за размишление, защото човѣкъ може да се натъкне на такива случаи въ живота си. Човѣшкото съзнание е представено въ Библията въ форма на жива рѣка, която прелива водитѣ си, вследствие на което въ него често ставатъ приливи и отливи. Следователно, приливитѣ и отливитѣ въ човѣка показватъ, че съзнанието му се движи, тече, изминава известенъ пѫть. Ученитѣ казвате, че приливитѣ и отливитѣ въ моретата се дължетъ на луната. Да, но задъ луната има друго разумно сѫщество, което рѫководи нейния животъ. Воденичниятъ камъкъ ли мели житото, или разумната рѫка, която го е поставила да се движи и да върши работа? Ще кажете, че безъ водата воденичарятъ самъ нищо не би направилъ. Да, сѫществуването на водата е признакъ за сѫществуването на разуменъ Животъ; сѫществуването на водата е признакъ за сѫществуването на свѣтлина и на любовь. Дето има разумность, тамъ има свѣтлина, тамъ има и любовь. Сѫществуването на доброто и на злото говорятъ за сѫществуването на разумность въ свѣта. За Бога доб- ро и зло не сѫществуватъ, защото Той е впрегналъ на работа и доброто, и злото. Доброто и злото сѫществуватъ само за хората. Обаче, съ дохождането си на земята, всѣки самъ е начърталъ своя пѫть: възходещъ или низхо- дещъ, свѣтълъ или тъменъ, положителенъ или отрицателен. Като казвамъ, че всѣки самъ е начърталъ пѫтя си, разбирамъ, че той е взелъ решение въ себе си, по кой пѫть да върви. Това значи още, че Богъ е начърталъ нашия пѫть, но ние трѣбва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме отъ него. Следователно, щомъ вземете въ рѫката си плана, който Богъ е начърталъ, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всѣки може точно да изпълни този планъ, при условие да има будно съзнание. Ако кажете на нѣкой религиозенъ човѣкъ, че вие сами сте начъртали плана на своя животъ, той ще каже, че не трѣбва да говорите така. Защо? Защото, споредъ него, само Богъ чъртае пѫтищата на хората. Така е, Богъ чъртае, а хората, при будно съзнание, подписватъ, даватъ своето съгласие. Значи, задачата на всички хора на земята е да изпълнятъ този планъ. Сега, щомъ имате даденъ планъ за работа, трѣбва да се заемете, съ будно съзнание, да реализирате този планъ на земята. Казвате: нима досега сме работили безъ планъ? — Азъ имамъ предъ видъ цѣлокупния планъ — планътъ на общия животъ. Тъй щото, като изпълнява частично своя планъ, всѣки трѣбва да се съобразява съ общия планъ на Битието. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣки човѣкъ. — Не сме ли прогресирали? — Прогресирали сте донѣкѫде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които живата природа да служи. Вие още не сте дошли до положение да владѣете живата природа, да се разговаряте съ нея. Подъ думата „жива природа“ се разбиратъ всички разумни, възвишени сѫщества, които, отъ незапомнени времена, сѫ завършили развитието си. Вие трѣбва да бѫдете въ връзка съ тия сѫщества, защото тѣ ще ви помагатъ въ реализирането на вашия планъ. Единъ день и вие ще станете тѣхни съработници. Единъ день, заедно съ тѣхъ, ще бѫдете съграждани въ Царството Божие. Изпѣйте сега упражнението „Давай, давай!“. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 6 априлъ, 1927 г. София

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪПРОТИВЛЕНИЕ, НАПОРЪ И СТРЕМЕЖЪ. „Богъ царува на небе то; Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се темитѣ „Защо съмъ недоволенъ“? За следния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Добре е темитѣ да бѫдатъ по-разнообразни. При това, нека всѣки пише върху тема, която разбира, която му е понятна. Представете си, че нѣкой ви каже думитѣ: съпротивление, напоръ и стремежъ. Щомъ чуете тѣзи думи, вие веднага ще започнете да мислите, въ какви случаи тѣ се употрѣбяватъ. Запримѣръ, когато поставите вода въ добре затворенъ котелъ и я нагрѣвате до възвиране, тя ще се превърне въ пара и ще се стреми да излѣзе навънъ, но веднага ще срещне съпротивление отъ здравитѣ етери на котела. Значи, котелътъ ще се, съпротивлява на воднитѣ пари. Воднитѣ пари ще укажатъ известенъ напоръ, известно напрежение върху котела, като сѫщевременно ще се стремятъ да намѣрятъ пѫть, да излѣзатъ навънъ. Стремежътъ на воднитѣ пари е да турятъ нѣщо въ движение, да извършатъ нѣкаква работа. Следователно, когато човѣкъ се намира въ трудно положение, това показва, че отвънъ нѣщо му указва известно съпротивление. Той е обвитъ въ нѣщо, което му се съпротивлява. Това нѣщо, вънъ отъ него, е собствената му обвивка. При това външно съпротивление, въ човѣка се явява вѫтрешно напрежение. Това не е нищо друго, освенъ животътъ, който иска да се прояви. Когато животътъ се прояви, съ него заедно иде и разумното начало въ човѣка, което създава стремежъ, потикъ за движение, за работа. Значи, водата, т. е. животътъ въ човѣка трѣбва да се нагорещи, да се превърне въ пара, да създаде въ него вѫтрешенъ напоръ. И тъй, животътъ на ученика трѣбва да мине презъ огънь, за да пречисти той мислитѣ си. Това пречистване е необходимо за всички ученици, де повече, де по-малко, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Всички не сте на еднаква степень на развитие. Въ това седи красотата на живота. Най-голѣмото нещастие за хората щѣше да бѫде, ако всички бѣха на еднаква степень на развитие. Въ свѣта, въ който живѣете, нѣщата се оценяватъ споредъ мѣстото, което заемате. Единъ листъ отъ нѣкое дърво е по-важенъ отъ единъ сухъ клонъ. Зелениять клонъ пъкъ е по-важенъ отъ хиляди сухи листа. Тъй щото, най- малкото, но здраво желание е по-важно отъ нѣкое голѣмо, но сухо желание. Нѣкой казва: Едно време имахъ силно желание, едно време имахъ силенъ стремежъ, но всичко това изчезна. Защо изчезна ? Де отиде ? Желание, стремежъ, който изчезва, е сухъ листъ, който неизбѣжно ще падне отъ клона на дървото. Когато желанията и стремежитѣ, на човѣка изсъхватъ, това показва, че той е билъ котелъ съ малко вода, която скоро се е изпарила. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Той се намира подъ влиянието на нѣкое разумно сѫщество, което постоянно подклажда неговия огънь и заставя водата изкуствено да ври. Този човѣкъ мисли, че животътъ е неговъ, но щомъ огъньтъ от вънъ изгасне, и животътъ му престава. Когато кипенето, вренето отвѫтре не престава, тогава човѣкъ мисли, че животътъ е неговъ, но щомъ огъньтъ отвънъ изгасне, и животътъ му престава. Когато кипенето, вренето отвѫтре не престава, тогава човѣкъ е свободенъ. Значи, докато животътъ престава, човѣкъ не е свободенъ; докато стремежитѣ и желанията му преставатъ, той не е свободенъ. Когато едно желание се изпълни на физическия свѣтъ, то вече престава да сѫществува. Въ Божествения свѣтъ, обаче, желанията трѣбва да се задоволяватъ само, но не и да се изпълняватъ. А всѣко задоволяване е времененъ процесъ. Човѣкъ временно задоволява глада си, но следъ това отново огладнява. Следователно, желайте нѣщата да имате начало, но да нѣматъ край. Не се стремете къмъ завършване на нѣщата. Не бързайте да изкажете последната си мисъль. Нѣкой проповѣдникъ раздѣлилъ беседата си на три части: първа, втора и трета, въ която Иска да стигне до върха, да каже последната, заключителната си дума. Какво ще постигне, ако каже последната си дума? Отъ памтивѣка хората все последната си дума сѫ казвали, но и съ това свѣтътъ не се е изправилъ. Кога ще кажете последната си дума ? Когато влѣзете въ Божествения свѣтъ. Последната дума въ човѣшкия животъ е първата дума въ Божествения животъ. Краятъ на човѣшкия животъ е начало на Божествения. Последната дума подразбира най-великата, най-високата дума въ човѣшкия животъ. Сега, ще напиша една пропорция, образувана отъ буквитѣ А, В, С, Д, които представятъ ума, сърцето, духа и душата на човѣка: А:В=С:Д. Тя е образувана отъ живи, а не отъ мъртви букви, защото въ духовния свѣтъ се работи съ живи единици. Всѣка единица представя отношение на едно разумно сѫщество къмъ друго. Запримѣръ, умътъ се отнася къмъ сърцето тъй, както духътъ се отнася къмъ душата. Оттукъ можемъ да съставимъ и друга пропорция: душата се отнася къмъ сърцето тъй, както духътъ се отнася къмъ ума: Д: В: = ==С: А. Който разбере тѣзи отношения, той ще се домогне и до начини за постигане на своитѣ желания. Нѣкой има желание да получи докторатъ по нѣкой отрасълъ на наукитѣ, или да стане членъ на Парижката академия на наукитѣ. Това желание е добро, но важно е, какъ може човѣкъ да го постигне, и какво ще придобие, като го постигне. Истинското постижение се заключава въ връзката, която човѣкъ прави съ всички ония благородни, възвишени сѫщества, които работятъ въ научнитѣ общества. Той непременно ще почерпи нѣщо отъ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е членъ на Всемирното Бѣло Братство, той трѣбва да си зададе въпроса, какво представя това Братство, и какво ще използува отъ него? Бѣлото Братство сѫществува отъ незапомнени времена. То сѫществува, откакъ вселената сѫществува. Бѣлото Братство е взело участие още при създаването на свѣта, на цѣлия козмосъ. Всѣки членъ отъ това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бѣлото Братство вие трѣбва да вървите по неговия пѫть, да следвате живота на Бѣлитѣ Братя. Изучавали ли сте тѣхния животъ, да знаете, какъ сѫ дошли до това знание, до тази любовь? Тѣ сѫ придобили всичко това чрезъ усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите, каква жертва сѫ дали тѣ на свѣта. Ако би се намѣрилъ нѣкой да опише живота имъ, като романъ, вие веднага бихте тръгнали въ тѣхния пѫть. Преди всичко, засега не може да се намѣри поетъ или писатель, който би могълъ да напише такъвъ романъ. Защо? Защото той не може да на- мѣри такива красиви образи нито въ ума, нито въ сърцето си. Когато дойде до положение да описва живота на младия момъкъ и на младата мома, първата му работа ще бѫде да ги постави въ условия да се влюбятъ единъ въ другъ и после да се оженятъ. И като се оженятъ, ще дойде смъртьта да ги покоси. Тѣзи млади ще заприличатъ на печени яйца, ще изгорятъ, и всичко съ тѣхъ ще се свърши. Такъвъ е животътъ на младия момъкъ и на младата мома въ свѣта, но не и на тия отъ Бѣлото Братство. Хората отъ свѣта казватъ: Едно време бѣхме млади, сега остарѣхме. — Де отиде вашата младость? — Едно време имахме любовь помежду си, но сега любовьта ни изчезна. — Де отиде любовьта? Така не се говори. Любовьта никога не изчезва, тя вѣчно сѫществува. Това, което вие наричате любовь, не е любовь. Това, което изчезва, което пресъхва, не е любовь. Казвамъ: това, което преживявате, сѫ изпитания, необходими, за васъ, за да развиете въ себе си известни добродетели, като търпение, кротость, смирение, въздържание и др. Невидимиятъ свѣтъ изпитва всѣки човѣкъ. Чрезъ тѣзи изпитания, между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, въ която тѣ ще отворятъ душитѣ си. Душата има хиляди прозорци, който днесъ сѫ затворени, но трѣбва да се отворятъ. Казвате за нѣкого: Този човѣкъ е затворена душа, или затворенъ умъ. Знаете ли, какво нѣщо е да, сѫ затворени душата или умътъ на човѣка ? Каквото и да говорите на този човѣкъ, той казва - Не разбирамъ това нѣщо. — Затворенъ е човѣкътъ, затова не разбира. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Великото, на Божественото въ свѣта, поне дотолкова, доколкото е готовъ. Отъ човѣка се изисква всѣки день да реализира поне най-малкото нѣщо, да задоволи най-малкия коп- нежъ на душата си, за да могатъ неговото сърце и неговия умъ да се развиваватъ правилно, да разбира проявитѣ на Божията Любовь. Ако днесъ се изяви тази Любовь между васъ, какъ ще я разберете? Съвременнитѣ хора разбиратъ Бога, само когато иматъ ядене, пиене, дрехи, кѫщи, имоти, като Аврама, и тогава казватъ: Слава Богу, добре сме, Богъ ни обича. Обаче, ако изгубятъ тѣзи блага, тѣ казватъ: Богъ не ни обича вече, Той не е разположенъ къмъ насъ. Въ Свещената книга се говори за единъ отъ Божиитѣ раби, когото Богъ изпита по единъ тежъкъ начинъ. Той му отне всичко, каквото имаше: имоти, кѫщи, говеда, деца, а най-после му изпрати и най-тежката болесть — проказа. Този човѣкъ бѣше Иовъ. Въ едно отъ събранията на боговетѣ, Господъ разправялъ за Иова, за неговата любовь, за неговата вѣра. Единъ отъ боговетѣ казалъ: Така е, наистина, Иовъ е праведенъ човѣкъ, съ вѣра и любовь къмъ Бога, но той още не е поставенъ на изпитания, да се провѣри всичко - това. Оставете на мене, азъ да го изпитамъ, да видимъ, доколко ще издържи. Този Богъ се наричалъ Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги, доколко тѣ сѫ убедени въ своето вѣрую, доколко могатъ да служатъ на Бога. Заелъ се той да изпита Иова, да провѣри думитѣ на Бога. Сатаната знае истината, но я заобикаля. Той казва, напримѣръ, че Богъ е създалъ свѣта, но и за себе си казва, че е взелъ участие въ това създаване. И за да докаже на хората, че знае много нѣща, той започва да прави чудеса предъ тѣхъ. Като види, че нѣкой човѣкъ е материално затрудненъ, той казва: Колко пари ти трѣбватъ? —- Толкова — Заповѣдай! Сатаната хлопне съ прѫчицата си, и всичко, каквото желаете, се явява пари, плодове, ядене, дрехи. Чудно ли е това? Имате примѣръ съ магьосницитѣ, които се състезаваха съ Мойсея. Тѣ направиха много чудеса, каквито и Мойсей направи, но дойдоха до едно мѣсто и спрѣха. Следователно, паритѣ и благата, които сатаната дава, коренно се различавате отъ тия, които Бѣлитѣ Братя даватъ. Паритѣ на сатаната съдържатъ отрова за човѣка. Ако ви дадатъ една златна монета, заради която е убитъ нѣкой човѣкъ, непременно ще ви сполети нѣкое нещастие. Въ този случай, вашиятъ рѫководитель ви предпазва, като ви нашепва: Не взимай тѣзи пари, тѣ не сѫ за тебе. Или, дай тѣзи пари на нѣкого, опасни сѫ за тебе, ще те отровятъ. Вредата, която тази монета ще ти донесе, ще бѫде десеть пѫти по-голѣма отъ придобивката. Обаче, ако получите една златна монета отъ чистъ, светъ човѣкъ, вие ще се благословите. Следователно, ако при получаване на известно благо, чувствувате нѣкакво вѫтрешно стѣгане, откажете се отъ него, то не е за васъ; дайте го на други. Нова философия, нова наука е нужна за живота обаче, при днешното възпитание на хората, тази наука мѫчно се прилага. Защо? Защото тѣ ще се натъкнетъ на известни противоречия, както болниятъ отъ ревмати- зъмъ Въ краката изпитва голѣми болки, когато ходи. Като седи на едно мѣсто, той не усѣща болка, но щомъ започне да върви, болката веднага го спира. Той започва да нагажда крака си, налѣво, надѣсно, докато най-после се окуражи и тръгне. Следъ това пакъ го заболи, пакъ спре. Така той пъшка, охка, не може да ходи много. Защо? Боли го кракътъ. Едно трѣбва да знаете: всички противоречия, всички трудни положения, въ които се намирате, не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които вие, като ученици, трѣбва да решите. Отъ решаването на тия задачи зависи вашето усъвършенствуване. Нѣкой отъ тия задачи сѫ належащи, още днесъ трѣбва да се решатъ; други търпятъ отлагане, но все пакъ трѣбва да се решатъ. Отъ ученика не се изисква да носи цѣлия свѣтъ на гърба си. Едно се иска отъ него: да мисли, да чувствува и да действува правилно. Казвате: Ние трѣбва да се обичаме. — Какъ ще се обичате ? Споредъ мене, любовьта къмъ хората трѣбва да се изявява тъй, както изворитѣ, които текатъ въ природата. Като отидете на нѣкое планинско мѣсто, наблюдавайте изворитѣ, да видите, какъ извиратъ. И любовьта на хората трѣбва да бѫде подобна на изворитѣ, да се разнася въ видъ на дълга, непреривна струя, и дето срещне сухо, кораво мѣсто, да го напои, да го смекчи. По този начинъ всѣки ще изпита влиянието на тази любовна струя. Изворътъ не може да напусне мѣстото си и да отиде да полива изсъхналитѣ цвѣтя и градини, но той ще се разлее въ видъ на дълги струи, които ще стигнатъ до мѣстоназначението си. Такова нѣщо представя и правата мисъль. Ученикътъ трѣбва да пусне своята права мисъль, да тече, навсѣкѫде, да полива, да оросява, да смекчава. Правата мисъль е непреривна. Всѣко прекѫсване въ нея създава противоречия. Такова нѣщо представятъ чувствата и желанията на човѣка. Освенъ това, всички желания на човѣка трѣбва да бѫдатъ еднакво ценни, да не се дава предимство на едно желание предъ друго. За даденъ случай всѣко желание е важно. За даденъ случай всѣка мисъль е ценна. Следователно, вие трѣбва да бѫдете справедливи къмъ вашитѣ мисли, чувства и желания. Когато паметьта на човѣка отслабва, мислитѣ му постепенно започватъ да се губятъ. Току що дойде нѣкоя мисъль въ yма, и веднага следъ това изчезва. Причината за това се дължи на натрупването на голѣмо количество млѣчна киселина въ мозъка. Млѣчната киселина действува върху пирамидалнитѣ клетки на мозъка, вследствие на което крачката имъ се свиватъ, и тѣ се упояватъ. За да възстановите паметьта си, вие трѣбва да освободите мозъка отъ натрупаната въ него млѣчна киселина. Какъ ще се освободите? Съ пречистване на мозъка; на кръвьта въ цѣлия организъмъ. Това пречистване се постига съ промѣна на храната, съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Ще станете философъ, нѣма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нѣщата философски. Влѣзълъ трънъ въ крака ви: ще седнете нѣкѫде да го извадите. Ще се посмѣете на себе си и ще си кажете: Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не ходя босъ между трънацитѣ.— Това искаше да ви каже трънътъ, затова влѣзе въ крака ви. Ако сте каменарь и дѣлате камъни, може да се случи нѣкое малко камъче да виѣзе въ окото ви. Какво; трѣбва да на- правите? За да не влизатъ камъчета въ очитѣ ви, трѣбва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазятъ и отъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Натъкнете ли се на човѣкъ, който има бодили, като таралежъ, какво трѣбва да правите? Ако той ви се обяснява въ любовь и пожелае да ви пригърне, вие трѣбва да му кажете: снемете първо дрехата съ бодилитѣ си и после ще говоримъ за любовь. Който обича да критикува, той има на дрехата си такива бодили. Той говори за любовь, но презъ всичкото време ви наблюдава и критикува въ себе си, вследствие на което вие не сте свободни въ негово присѫтствие. Той може да ви говори за нови идеи, за ново учение, за нова философия, но въ сѫщность, нищо не разбира. Той знае само да критикува. Само онзи човѣкъ познава новата философия на живота, който се е свързалъ съ Бѣлитѣ Братя и върви въ тѣхния пѫть. И тъй, като ученици, вие трѣбва да добиете истинско смирение. Затова казва Христосъ: „Ако не станете като децата; не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Да бѫдете деца, това не изключва възможностьта да имате знания, да се ползувате отъ вашитѣ опитности. Вие имате голѣми опитности отъ миналото, сега трѣбва да направите една важна стѫпка напредъ. Ако мислите, че въ този животъ трѣбва да придобиете всички добри качества на характера си, вашата работа е свършена. Невъзможно е въ единъ животъ да придобиете всичко. Вие сте въ положението на единъ модеренъ станъ, на който е поставена основата на платното, вѫтекътъ е при- готвенъ и очаквате само да дойде нѣкое разумно сѫщество, да влѣзе въ стана и да започне работата, да тече платното. Тъй щото, ако отсега нататъкъ трѣбва да предете, да Туряте основа, да приготвяте вѫтъкъ, да търсите мѣсто за стана си, вашата работа е съвсемъ изгубена. Сега станътъ ви е съвършено готовъ, и нищо друго не ви остава, освенъ вие, разумното сѫщество, да влѣзете въ стана и да продължите започнатата работа. Мнозина отъ васъ сѫ започнали вече и продължавате, да тъкатъ, но нѣкой скоро се насищате отъ тази работа, нарушатъ стана и казвате : Азъ не съмъ човѣкъ за тъкане ще намѣря нѣкой да ми свърши работата. Не, щомъ сте влѣзли въ духовния свѣтъ, вие сами ще свършите работата си. Никой не може да тече заради васъ. Да търсите човѣкъ да тече заради васъ, това значи да накарате нѣкой да мисли вмѣсто васъ. Това е невъзможно. Ако се намѣри такъвъ човѣкъ, той ще мисли за себе си. Всѣки трѣбва да се научи самъ да мисли. — Не зная, какъ да мисля. — Ще се научишъ. Главната цель на окултната школа е да приготви ученицитѣ си така, че като дойде Божието благословение, да бѫдатъ готови да го приемате. Небето ще изпраща благословението частично, но общо. Докато евреитѣ бѣха въ Египеть, Богъ не имъ даде манна. Обаче, като отидоха въ пустинята, тамъ имъ даде манната. Сѫщиять законъ се отнася и до знанието. Докато човѣкъ е самъ, той не може да учи. Когато много хора сѫ събрани на едно мѣсто, тѣ колективно си въздействуватъ, и тогава Богъ се изявява общо, чрезъ тѣхнитѣ умове и души. При тѣзи условия само знанието може да дойде. Въ такъвъ случай, ако и най-простиятъ човѣкъ дойде въ съприкосновение съ вашитѣ умове, той ще може да ви даде нѣщо. Той може да не знае книжно учение, но е готова душа, която, щомъ влѣзе въ съприкосновение съ вашитѣ умове, създава потикъ къмъ мисъль. Сѫщо така и учениятъ може да подбуди умоветѣ ви къмъ мисъль. Съ когото и да дойдете въ съприкосновение, благодарете за това. За васъ е важно, че имате възможность да работите, да се развивате. Вижте, напримѣръ, какво е положението на дивацитѣ, и оценете културата, която днесъ имате. Мнозина сѫ се натъквали на такава точка на културата, дето мисъльта имъ съвършено престава да функционира. Тази точка, този вѫзелъ се нарича мъртва зона. Той се срѣща навсѣкѫде. Тази мъртва зона се срѣща и въ България. Попадне ли, въ тази точка, човѣкъ не може да се моли, не може да чувствува, не може да мисли. Много хора живѣятъ въ тази мъртва зона на културата, вследствие на което по развитие сѫ останали назадъ. Ако влѣзете въ кѫщитѣ имъ, на пръвъ погледъ ще забележите, че нѣматъ прозорци. Въ срѣдата на кѫщата иматъ огнище, около което всички се събиратъ. Каква култура е тази, въ която кѫщитѣ сѫ безъ прозорци? Не мислете, че като сте излѣзли отъ тѣзи условия на живота, нѣма пакъ да се върнете. Като завършите учението си, ще ви дадатъ трудни задачи, които правилно трѣбва да разрешите. Напримѣръ, ще ви дадатъ задача, да поживѣете малко между дивитѣ хора и между напред- налитѣ; после, ще ви пратятъ между добритѣ и между лошитѣ животни и растения и ще наблюдаватъ, какъ ще лостѫпите съ тѣхъ, и какъ тѣ ще ви приематъ. Най после, ще ви дадатъ единъ скѫноцененъ и единъ прость камъкъ и ще видятъ, какво ще направите съ тѣхъ. Ако и добритѣ, и лошитѣ хора ви посрѣщатъ съ почить и уважение, и ако използувате добре и простия, и скѫпоценния камъкъ, Бѣлитѣ Братя ще ви приематъ за тѣхенъ членъ. Обаче, достатъчно е едно куче само да ви залае, за да ви върнатъ назадъ. Бѣлитѣ Братя са много взискателни къмъ всѣки едного, когото те приематъ за членъ, защото той ще разполага съ тѣхната сила. Приематъ ли го веднъж помежду си, тѣ всѣкога ще му помагатъ. Това показва, че велика перспектива, велико бѫдеще, велики постижения седятъ предъ васъ. Като говоря по този начинъ, вие се обезсърдчавате и казвате: Колко работа ни предстои, а де се намираме сега? — Не забравяйте, колко сѫщества се намиратъ задъ васъ! Достатъчно е да погледнете на стѫлбата, по която сѫществата се възкачватъ, да видите, колко, много сѫщества се намиратъ задъ васъ. По отношение на тѣхъ, вие сте много напреднали. А това трѣбва само да ви насърдчава, да ви дава потикъ да вървите напредъ. Едно е важно за ученика — да има той прави отношения къмъ Бога. От тукъ, отношението на човѣка къмъ ближния му трѣбва да бѫде такова, каквото е отношението на Бога къмъ Неговия Духъ. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова ни възлюби, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Богъ ни възлюби като грѣшници, а не като праведни. Следователно, и ние трѣбва да имаме помежду си такива отношения, да сме готови на жертва единъ за другъ. Казвате: Заслужава ли този човѣкъ да го обичамъ, да се жертвувамъ за него? — Като душа, излѣзла от Бога, всѣки човѣкъ заслужава да бѫде обичанъ. Изкуство е да обичате човѣка, преди той да ви е далъ нѣщо. Оше по-голѣмо изкуство е да обичате Бога, преди да сте получили Неговото благословение. Който обича Бога, той непременно ще получи Неговото- благословение, но първо трѣбва да Го обича. Благословението отпосле иде. Не дойде ли първо любовьта, нищо нѣма да разберете отъ благословението. Сега, ако ви поставятъ, на изпитъ, да видятъ, какво сте разбрали отъ тази лекция, колцина отъ васъ ще издържатъ изпита. Вие ще пропаднете при най-малкото изпитание. Представете си, че въ рамото, или въ рѫката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намѣрите нѣкой масажистъ, да ви разтрие; после ще търсите лѣкарь, да ви даде нѣкакви лѣкарства. Презъ това време ще викате, ще охкате, всички около васъ ще разберете, чет ви боли нѣщо. Това сѫ все стари методи. Ако сте разбрали новитѣ методи, вие трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ благодарность, че е изпратилъ този ревматизъмъ, да ви научи нѣщо. Пѣйте на ревматизъма и го благославяйте! Благославяйте, Бога, светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора по свѣта, и като се свържете съ тѣхъ, нѣма да забележите, какъ ревматизъмътъ ви ще изчезне. Могат да минатъ месецъ, два, три и повече — това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне. Съвременнитѣ хора търсятъ лесния пѫть. Лесенъ пѫть нѣма. Учение се изисква отъ всички! Нѣкой казва: Отъ много работа забравихъ Господа. — Всичко можете да правите, но сѫщественото трѣбва да помните. Какво по-сѫществено за васъ отъ Бога? Както помните, какво трѣбва за васъ, така помнете и за другитѣ. Хората помнятъ за себе си всичко, но щомъ дойде до другитѣ, забравятъ. Седналъ нѣкой да яде, а другъ стои при него и го гледа. Той не се сѣща да му предложи, заедно да хапнатъ. Молишъ се на Бога, искашъ да бѫдешъ постоянно въ Hеговия умъ. Щомъ искашъ това отъ Бога, и ти трѣбва да Го помнишъ. Ако Богъ не ни държи въ ума си, отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Божията мисъль е постоянно върху насъ и ни въздействува. Богъ има търпение съ хиляди години чака да се обърнемъ къмъ Него. Той всѣка сутринь ни поглежда, изпраща ни своя погледъ и ни оставя по нататъкъ да работимъ. Питамъ; поглеждате ли и вие своитѣ приятели така? Щомъ си спомните за нѣкой вашъ приятель, вие казвате: Вчера той ме погледна криво, каза ми една, лоша, обидна дума. Обидната дума е таралежътъ, отъ когото хората трѣбва да се пазятъ, да стоятъ далечъ отъ него. Недѫзитѣ въ хората сѫ също такива таралежи, отъ които трѣбва да се предпазвате. Ето защо, когато се натъква на своитѣ, или на чуждитѣ недѫзи и отрицателни мисли и чувства, човѣкъ самъ си създава голѣми нещастия. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отрова, която руши организъма му. Следователно, всичко отрицателно ще държите вънъ отъ себе си, вънъ отъ съзнанието си, вънъ отъ физическата си обвивка. Това значи, да има човѣкъ самообладание. Който има самообладание, той може да се противопостави на лошитѣ мисли, които хората отправят къмъ него. Какъ ? Като си помисли само, че Богъ е Любовь. Такъвъ човѣкъ е силенъ. Нѣкой казва: Мразятъ ме хората, не мога да се справя съ тѣхнитѣ лоши чувства къмъ мене. Казвамъ: всички хора не могатъ да ви мразятъ. Мразятъ само ония, които вървятъ въ съгласие съ черната ложа, но всички, които следватъ пѫтя на Бѣлитѣ Братя, не мразятъ. Невъзможно е човѣкъ, който люби Бога, да мрази хората. Нѣкой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи — това не произлиза отъ неговата зла, воля, Но отъ подхлъзване на езика. Изобщо, човѣкъ, трѣбва да се контролира, да влада езика си, да наблюдава движенията си, да не се подава на външни и чужди влияния. Яви ли се въ човѣка желание да яде много, той трѣбва да влада това желание, да не го за- доволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете тамъ. Човѣкъ всѣкога трѣбва да остава малко гладенъ; щомъ дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И въ чинията, отъ която е ялъ, винаги трѣбва да остава малко отъ яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, млѣко или чай, винаги трѣбва да оставяте една часть отъ него недоизпита. Когато отивате на пазаръ, да купувате нѣщо, винаги оставяйте нѣщо въ джоба си. Никога не изхарчвайте всичкитѣ си пари. Нека има нѣщо въ джоба ви. Законъ е: стремете се къмъ изобилие, а не къмъ недоимъкъ. Сгответе пълна тенджера ядене, макаръ и да остане една часть неупотрѣбено. Това, което остава въ тенджерата, е за други хора. Излѣзте на улицата и ги повикайте да си хапнатъ. Нека и тѣ получатъ нѣщо отъ вашето изобилие. Природата дава всичко въ изобилие. Ако понѣкога хората сѫ лишени отъ това изобилие, причината сѫ тѣ самитѣ. Когато плодоветѣ цъвтятъ, но не завързватъ, или когато завързватъ, но не узрѣватъ, и за това хората сѫ причина. Лошитѣ мисли и чувства покварятъ човѣка, а едновременно съ това покварятъ и всичко около него. Тѣ сѫ въ състояние да заразятъ цѣлата атмосфера. Веднъжъ атмосферата заразена, тя се отразява вредно върху растенията и животнитѣ. И тъй, ще мислите върху думитѣ: съпротивление, напоръ и стремежъ на кого ще указвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Напримѣръ, той ще ви накара да дадете нѣкѫде голѣма сума, за да запишатъ името ви, като почетенъ членъ. Съ това ще ви постави на голѣмо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви, и нѣма да усѣтите, какъ ще се спънете. Това добро не е направено на време. Вие не сте били готови за такова дѣло, но сте го направили по внушение. При това положение, вие ще замязате на онзи габровски богаташъ, който далъ една голѣма сума за построяване на читалището въ града, за да поставятъ бюста му тамъ, като човѣкъ, заслужилъ на родния си градъ. Колкото пѫти влизалъ въ читалището, поглеждалъ къмъ бюста си и казвалъ: Колко бобъ изяде, докато дойде на това мѣсто. Значи, човѣкъ трѣбва да прави само онова, което излиза отвѫтре, по свобода на духа, по вѫтрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начинъ той ще се чувствува душа, свободна отъ всѣкакви ограничения и външни влияния. Това значи да бѫде той малко, Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товаръ да носи, той всѣкога ще бѫде като дете, радостенъ и веселъ. Тогава и Божествената наука ще бѫде достѫпна за него, а не както днесъ, да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука. Сега, представете си, че ви даватъ задача, да направите добро на нѣкой човѣкъ, безъ той да узнае това нѣщо. После, даватъ ви задача, да направите добро на всички хора, които познавате. И най-после, да направите добро на цѣлия градъ, въ който живѣете. Какъ ще решите тѣзи задачи ? Който прави добро на хората, той непременно ще вземе часть отъ тѣхната нечистота, отъ тѣхния товаръ. Ето, напримѣръ, земедѣлецътъ впрѣга ралото и започва да оре земята. Той се поти, напрашава дрехитѣ си, нечиста става, но затова пъкъ ралото е чисто, лъщи. Ако земедѣлецътъ е чистъ, ралото му ще бѫде нечисто. Следователно, ралото препорѫчва земедѣлеца. Когато иглата на шивача е чиста, лъскава, безъ никаква ръжда върху нея, това показва, че той е работилъ много. Ако перото на писателя е изтрито, това показва, че той е писалъ, работилъ е съ него. Ако бѣлата хартия се изпише съ букви, съ думи, съ цѣли изречения, това показва, че тя съдържа известни идеи, които я осмисляте. Това сѫ на видъ противоречиви положения, които трѣбва да се осмисляте. Тѣ могатъ да се осмислятъ, когато всѣко отъ тѣхъ се постави на своето време и мѣсто. Значи, нѣщата иматъ смисълъ, когато се поставятъ на тѣхното мѣсто. Запримѣръ, вие ядете месо, а предъ васъ седи единъ тигъръ или лъвъ. Лъвътъ ще остане ли спокоенъ предъ месото ? Щомъ види месото, той ще почне да се движи, да се облизва — става неспокоенъ. Защо? И той иска да яде месо. Обаче, ако предъ васъ. стои овца, тя ще гледа, че ядете месо, но ще остане съвършено спокойна. Защо? Тя не яде месо. Обаче, ако овцата види хубава, прѣсна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде отъ нея. Когато младиятъ момъкъ срещне млада, здрава, жизнерадостна мома, той става неспокоенъ. Защо? Той иска да вземе малко отъ жизненостьта на момата. И ако момата, му отговори, той отбива всичката и вода въ своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: Изгубихъ сърцето си. Ако бѣше умна, момата трѣбваше да каже на момъка: Спри на разстояние половинъ, или единъ километъръ отъ мене, и тукъ азъ ще ти изпратя половината отъ своята вода. При това, по никой начинъ не позволявамъ да се качишъ надъ мѣстото, на което съмъ застанала. Долу ще седишъ, и тамъ ще получишъ една часть отъ моята вода. Сѫщото трѣбва да каже и момъкътъ на момата. Нѣкой казва: Азъ искамъ да се кача на високо мѣсто въ свѣта. — Щомъ се качишъ на високо, ще започнешъ да мърморишъ, затова, по-добре стой долу и чакай да ти пуснатъ половината вода. Богатството, което сега имате, представя половината вода, която се спуща отгоре, а тя е достатъчна за васъ. Тя ви ѣ дадена отъ нѣкой, който ви обича. Любовьта, която имате въ сърцата си, представя половината вода, дадена ви отъ Онзи, Който ви обича. Възъ основа на този законъ, всѣки има право да отбие само половината отъ водата на онзи, който го обича. Тази половина ще изиграе такава роля, каквато ще изиграе всичката вода. Сега, всѣки трѣбва да прегледа живота си, да си даде отчетъ, какво е направилъ. Не е въпросътъ да казвате, че не сте прогресирали, че нищо не сте направили, но требва да направите равносмѣтка, какво сте придобили и какво — изгубили. Казвате: Едно време чувствувахме нѣщата. — Не е достатъчно само да чувствувате. Ако чувствувате безъ да мислите, вие въ скоро време ще изгубите своята чувствителность. Има закони, които помагатъ за развиване на чув- ствителностьта въ човѣка, но ако тия закони се престѫпятъ, чувствителностьта се претѫпява. Запримѣръ, ако изядете една бучка захарь, ще изпитате приятность, сладчина въ устата си. Но ако изядете нѣколко бучки захарь, една следъ друга, сладчината и ще се намали, вследствие на затѫпяване чувствителностьта на нервната система. Следователно щомъ изядете една бучка захарь, почакайте известно време, и следъ това вземете втора, трета и т. н. Споредъ този законъ, много години трѣбва да минатъ, за да се реализирате нѣкои отъ вашитѣ желания. Ако преждевременно ги реализирате, тѣ ще цъвнатъ, но нѣма да завържатъ; ще завържатъ, но нѣма да узрѣятъ, и вие ще бѫдете нещастни. Въ разумния животъ всичко става точно на опредѣлено време и мѣсто. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде добъръ, свежъ, да се развива правилно, да прогресира, безъ да остарява. Има такива мѫже и жени, които на 70—80 годиш на възрасть сѫ свършвали университетъ. Мойсей бѣше 80 годишенъ, когато Богъ му даде задачата, да изведе еврейския народъ отъ Египетъ. Цѣли 40 години преди това той пасѣше овцетѣ, и цѣли 40 години води еврейския народъ въ пустинята. И най-после като стана на 120 години, умрѣ. Тази е край ната възрасть на сегашния човѣкъ. Пакъ повтарямъ: мислете върху думите — съпротивление, напоръ и стремежъ. Съпротивлението се отнася до физическия свѣтъ въ който човѣкъ борави главно съ твърдата материя. Напоръть, напрежението се отнася до астралния свѣтъ, въ който човѣкъ борави съ течната материя. Стремежътъ, посоката направлението, се отнася до разумния, до Божествения свѣтъ, въ който човѣкъ борави съ вѣздухообразната материя. Тѣзи три свѣта сѫ въплътени въ самия човѣкъ. Който не може да владѣе физическия свѣтъ, той не може да владѣе и астралния. Който не може да владѣе астралния, той не може да владѣе и Божествения свѣтъ. Тѣзи три свѣта сѫ неразривно свързани единъ съ другъ. „Богъ царува на небето Богъ царува въ живота. Да бѫде благоловено името Му!“ * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 30 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът е обработен за сайта от Ивайло) МАЛКИЯТЪ ПОВОДЪ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Защо съмъ недоволенъ?“ Нека всѣки развие темата, както той я разбира. Азъ взимамъ недоволството като контрастъ на доволството. Най-малкиятъ поводъ въ живота може да послужи като условие да се прояви недоволството. Причината за недоволството е толкова малка, че едва съ микроскопъ може да се види, когато доволството започва съ нѣщо велико. За да бѫде човѣкъ доволенъ, окрѫжаващата срѣда трѣбва да бѫде напълно хармонична: небето трѣбва да бѫде ясно и осѣяно съ безброй свѣтли звезди; цвѣтята трѣбва отдалечъ да разнасятъ своето благоухание ; дърветата трѣбва да сѫ увиснали отъ плодове; рѣкитѣ трѣбва да текатъ и т. н. Дойде ли въпросъ за недоволството, най-малкиятъ поводъ изкарва човѣка отъ равновесието му. Не смѣсвайте, обаче, недоволството съ скръбьта. Недоволството представя психически прахъ въ съзнанието на човѣка. Човѣкъ е недоволенъ, понеже не е развилъ въ себе си красивото, великото, Божественото, къмъ което се стреми. Човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свѣтъ. За тази цель той трѣбва да отвори въ съзнанието си голѣмъ прозорецъ, отдето да влиза повече свѣтлина. Тази свѣтлина ще внесе въ ума му прави разбирания, а въ сърцето му благородни чувства. Разумниятъ човѣкъ разполага съ свѣтълъ и силенъ умъ, съ добро и устойчиво сърце. Ако не е силенъ, човѣкъ не би задържалъ онова, което е придобилъ и разработилъ въ себе си. Ако не е силенъ, той ще изгуби онова, което е придобилъ. Когато нѣкой дава доброволно отъ своитѣ придобивки на другитѣ, това е едно положение, но ако насила ги взиматъ отъ него, това показва, че той е слабъ. И тъй, като се говори за добродетелитѣ — кротость, смирение, въздържание, тия добродетели иматъ отношение къмъ Бога, а не къмъ хората. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ къмъ Бога, а не къмъ свѣта. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има въ това, човѣкъ да бѫде смиренъ предъ мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение? Ако срещна мечка въ гората, азъ нѣма да се мѣря съ нея по сила, но ще и покажа своята разумность, ще и покажа, че по разумность азъ стоя по-високо отъ нея. Азъ съмъ въорѫженъ, но тя е по-силна отъ мене. Ако мине по пѫтя си безъ да ме предизвика съ нѣщо, азъ нѣма да посегна върху нея. Обаче, ако се хвърли върху мене, ще и покажа пушката си. Малцина могать да издържатъ мечка да ги срещне и да имъ проговори. Мечката е символъ на голѣми страдания, които видоизмѣнятъ направлението на човѣшката мисъль. Ти си философъ, учишъ хората, какъ да живѣятъ, какъ да постѫпватъ, възпитавашъ дѣцата, но щомъ се натъкнешъ на нѣкоя голѣма мечка, на голѣмо страдание, ти изгубвашъ присѫтствието на духа си, не можешъ да се справишъ съ страданието си. Тази мечка те е пленила вече, ти си нейнъ робъ, следствие на което цѣли три месеца боледувашъ отъ треска. Какво геройство е това? И следъ тази среща ти излизашъ вънъ, на чистъ въздухъ, но вече пожълтѣлъ, отпадналъ. И като те видятъ хората, казватъ: Много е страдалъ този човѣкъ. Казвамъ: мечка го е срещнала. Вие можете да се смѣете на този човѣкъ, но трѣбва да знаете, че голѣми мечки, голѣми страдания има въ свѣта. Сега, ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи мечка да те срещне. Представете си, че нѣкой богатъ човѣкъ има единъ вѣренъ, добъръ слуга, но сиромахъ. Господарьтъ не влиза въ положението на слугата си, и често последниятъ изпада въ голѣми затруднения. Случава се, че слугата се влюбва въ една млада, красива, но много взискателна мома. Тя му казва: Азъ ще те взема само, ако си богатъ, ако имашъ на разположение много пари, да задоволишъ всичкитѣ ми желания. Този младъ човѣкъ започва да мисли, отде и какъ да намѣри пари да задоволи своята възлюбена. Мисъльта му се спира върху неговия господарь, и той започва да мисли, какъ да го обере, или въ краенъ случай да го отправи съ специаленъ билетъ за онзи свѣтъ. Ето, слугата е срещналъ вече мечката въ гората. Пъкъ и господарьтъ му скоро ще срещне мечка. Питамъ: какъ е възможно тѣзи хубави, красиви чувства къмъ момата сѫщевременно да породят въ сърцето на вѣрния слуга желание да премахне господаря си отъ този свѣтъ? Ще кажете, че това е карма, че такива били условията на живота му, но тия обяснения още не сѫ научни. Вие гледате къмъ Черния връхъ, но сѫщевременно си мислите друго нѣщо. Следователно, ако нѣкой извади заключение, че вие наблюдавате Черния връхъ, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъль, а не за Черния връхъ. Слушате нѣкой виденъ ораторъ. Той започва: Господа, знаете ли, какво искамъ да ви кажа ? Ще разберете ли това, което ще говоря? Цѣлата публика остава изненадана отъ въведението на тази речь. Защо се изненадвал ? Защото всички сѫ учени хора, професори, а ораторътъ ги счита за прости, за невежи хора. Казвамъ: такава ще бѫде изненадата на всички хора отъ онова, което бѫдещето имъ готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши отъ възможностьта да използуватъ доброто, което се готви да дойде. Следователно, за да се ползува отъ условията на живота, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, което носи миръ на душата. Това значи истинско знание. Невежеството пъкъ изпълва човѣшкия животъ съ тревоги. Който разполага съ истинското знание, той предвижда нѣщата отдалечъ; на всѣко предприятие той знае края. Съ тази наука разполагатъ не само духовни, но и свѣтски хора. Единъ богатъ американецъ ималъ само една дъщеря, която се влюбила въ единъ търговецъ милионеръ, и решила да се ожени за него. Баща и, обаче, я посъветвалъ да покаже портрета на годеника си на нѣкой астрологъ или физиогномистъ, да чуе неговото мнение. Дъщерята се съгласила да чуе, какво ще каже френологътъ за нейния годеникъ. Той казалъ, че тя не трѣбва да се жени за него, защото най-много следъ две години ще я убие. Дъщерята повѣрвала на думитѣ ,на френолога и отказала на своя възлюбенъ да влѣзе въ бракъ съ него. Думитѣ на френолога се оправдали: богатиятъ търговецъ се оженили за друга мома, която следъ две години убилъ. Ще кажете: Какъ е могълъ този френологъ да предскаже това нѣщо? Наука има човѣкътъ. На лицето, на главата, на рѫцетѣ на човѣка има редъ белези, по които може да се чете. Всѣки трѣбва да изучава тѣзи науки, да познава себе си, да познава и окрѫжаващитѣ, съ които има отношения. Казвате: Духътъ ще ни открие истината. — Има нѣща, които Духътъ е написали на човѣшкото лице, и втори пѫть Той не ги открива. Той говори само за неоткрититѣ нѣща, а открититѣ трѣбва да се изучаватъ. Ето защо, хората трѣбва да изучаватъ законитѣ, Които управляватъ живота. Споредъ областьта, въ която действуватъ, тия закони биватъ три вида: физически, които се отнасятъ до материята; астрални, които се отнасятъ до сърцето, до свѣта на желанията и умствени, които се отнасятъ до ума. Тѣзи три вида закони се различаватъ по форма. На- примѣръ, чбвѣкътъ на ума обича изящнитѣ, красивитѣ нѣща; човѣкътъ на сърцето обича съдържанието на нѣщата; физическиятъ човѣкъ пъкъ разглежда нѣщата по обемъ, по външна форма, по голѣмина. Следователно, физическиятъ човѣкъ трупа знания; сърдечниятъ човѣкъ използува знанията, а умствениятъ човѣкъ ги подбира по смисълъ и вади заключения отъ тѣхъ за правиленъ и разуменъ животъ. Запримѣръ, правилно схващане е, че свѣтътъ постоянно прогресира. Въ този смисълъ, който прогресира, той влиза въ първата категория числа отъ 1—-10. Числата отъ 1—10 представятъ Божествения свѣтъ; отъ 1—100 — ангелския свѣтъ; отъ 1—1000 — човѣшкия свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ въ числото 5342, е двойката, това показва, че той е заелъ последното мѣсто на физическия свѣтъ, т. е. той е на опашката. Ако пъкъ имате числото 2435, вие сте въ началото на това число, на първо мѣсто. Първото мѣсто, главата представя Божествения свѣтъ. Щомъ сте въ Божествения свѣтъ, трѣбва да знаете, че въ този свѣтъ не се позволява никакво сърдене. Който Живѣе въ Божествения свѣтъ, той нѣма право да се сърди; който живѣе на физическия свѣтъ, той има право да се сърди, Да се гнѣви. Сърденето на физическия свѣтъ е масло, което се туря въ яденето. Докато живѣе на земята, човѣкъ не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на небето, тамъ по никой начинъ не трѣбва да се сърди. И най-великиятъ Учитель, Христосъ, като дойде на земята, разгнѣви се на търговцитѣ, които продаваха въ храма, взе камшикъ и ги изгони навънъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се е гнѣвилъ. Нѣма кротки хора на земята. Казвате нѣкому: Не се сърди ! — Не мога да не се сърдя. Ако съмъ въ Божествения свѣтъ, тамъ съмъ повече отъ светия; тамъ съмъ добъръ, кротъкъ човѣкъ. На земята и най-добриятъ човѣкъ се сърди. Гледате нѣкой се усмихва, дава видъ, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присѫствие на духа има този човѣкъ! — Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия животъ сърденето е необходимо. Ако човѣкъ не се сърди, главата му би се пръснала. Гнѣвътъ заобля главата на човѣка, придава и хубава форма. Ако човѣкъ не се гнѣви, главата му отстрана щѣше да бѫде сплесната. Гнѣвътъ е войникъ, който стои на поста си и казва: Главата си давамъ за моя господарь! Тъй щото, не е лошо, че се гнѣви човѣкъ, но гнѣвътъ трѣбва да бѫде на мѣсто. Гнѣвътъ е запалениятъ огънь въ огнището. Ако умѣете да запалите този огънь Добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисълъ. Но да духате този огънь и да не можете да го запалите, да напълните очитѣ си съ димъ и пелъ, този огънь не е на мѣстото си. Казвамъ: само умниятъ човѣкъ може да се гнѣви. Той духа на мѣсто и на време, следствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавиятъ човѣкъ не се гнѣви. Когато умниятъ, светиятъ се гнѣвятъ, тѣ разбиратъ, защо се гнѣвятъ. Съ гнѣва си тѣ помагатъ на по-слабитѣ отъ тѣхъ, предаватъ имъ енергия. Всички трѣбва да имате предъ видъ следното положение: всѣки човѣкъ , живѣе едновременно и въ тритѣ свѣта — на физическия, на астралния и на умствения. Питамъ: колко отъ хората, които живѣятъ на земята, трѣбва да се гнѣвятъ? Отъ десеть души само на единъ е позволено да се гнѣви. Ако ви накаратъ да изберете хора за земята, отъ кои ще вземете: отъ десетьтѣ, отъ стотѣ или отъ хилядата ? Ако изберете само отъ хилядата, тѣ ще бѫдатъ хора отъ физическия свѣтъ, които само ще се гнѣвятъ. Затова, трѣбва да изберете хора отъ тритѣ свѣта: единъ отъ Божествения свѣтъ, отъ десетьтѣ, които ще турите на главата; десеть ще вземете отъ ангелския свѣтъ, отъ стотѣ, които, ще турите въ сърцето; най-после ще вземете сто отъ хилядата, които ще поставите на физическия свѣтъ. Следъ това ще размѣсите тия хора, за да си укажете известно влияние. Това е законъ, който можете да приложите при възпитанието отъ една страна и за подмладяването — отъ друга. Ако не разбирате, този законъ, вие не можете да се подмладите не можете да усилите паметьта си. Защо отслабва паметьта на човѣка? Защото той изразходва физическитѣ си сили и нѣма отде да дойдать нови. Ако човѣкъ води война цѣли 10-15 години наредъ, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пѫти на день най-много човѣкъ трѣбва да се гнѣви? Питамъ: по кой начинъ умниятъ човѣкъ може да въздействува на гнѣва си? Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ходъ на тази енергия да се изразходва. Невидимиятъ свѣтъ, природата държи смѣтка за тази енергия. За тази цель има часовникъ, който опредѣля количеството на изразходваната енергия при гнѣва. Човѣкъ има право да изразходва само толкова енергия, колкото е опредѣлено. Ако изразходва повече отъ опредѣленото количество, ще го глобятъ. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се разгнѣви на себе си, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ. Гнѣвътъ събужда активностьта въ човѣка. Той представя вѫтрешенъ процесъ въ човѣка, който трѣбва да се изучава. И тъй, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ състояния, да прави редъ изчисления. Запримѣръ, дойде нѣкое радостно чувство въ човѣка. Той трѣбва да изчисли, колко време ще трае тази радость, какво ще произведе въ него и какъ ще се отнесатъ хората около него. Нѣкои хора ще критикуватъ, ще кажатъ: Защо се радва този човѣкъ? Трѣбва да изчислите количеството на хората, крито ще ви критикуватъ при гнѣва и тия — при радостьта. Трѣбва да следите, какво може да произведе радостьта, и какво — гнѣвътъ. Запримѣръ, радостенъ сте и влизате въ една бакалница да купите захарь, но нѣмате пари. Бакалинътъ ви поглежда и казва: Безъ пари не дава- мъ. Следъ васъ влиза другъ човѣкъ, сърдитъ, гнѣвенъ и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захарь, или ще те убия! Бакалинътъ веднага дава едно кило захарь. Въ този случай гнѣвътъ дава резултатъ. На другия день този човѣкъ отива при бакалина, извинява се и плаща захарьта. Бакалинътъ се чуди и казва: Добъръ човѣкъ билъ той. Обаче, едновременно съ това той съзнава грѣшката си къмъ първия, на когото не далъ захарь. Оттукъ вадимъ следния законъ. Човѣкъ трѣбва да работи въ живота първо съ низшитѣ сили, а после съ висшитѣ, а не обратно. Ако отивате при канаритѣ, нѣма да имъ говорите меко, благо, но ще вземете чукъ и Длето и ще удряте, да получите отъ тѣхъ нѣкакъвъ скѫпоцененъ камъкъ. Тѣ ще ви дадатъ нѣщо и ще кажатъ: Добре, че съ малко се освободихме. Сѫщиятъ законъ действува и въ живота. Когато дойде нѣкой при васъ да ви иска нѣщо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че съ малко се освободихте. Често вие говорите за любовьта, искате чрезъ нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трѣбва да знаете, де какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, Вие трѣбва да измѣните положението си, т. е. да не бѫдете на земята, но да се качите въ по-високъ свѣтъ. Божественото нe може да бѫде въ услуга на земнитѣ желания. Щомъ се отправяте къмъ Божествения свѣтъ, трѣбва да се откажете оть земнитѣ желания. Човѣкъ може да живѣе на земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начинъ той ще има резултатитѣ на Божествения свѣтъ. Казвате: Ние трѣбва да бѫдемъ духовни! Духовенъ е само онзи човѣкъ, който е развилъ своето причинно тѣло, съ което да разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Въ широкъ смисълъ на думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира онзи, който стои по-високо и отъ учения, и отъ разумния, и отъ гениалния. Обаче, въ тѣсенъ смисълъ на думата, духовенъ човѣкъ е всѣки религиозенъ. Този човѣкъ живѣе повече на физическия свѣтъ. Истински духовниятъ знае законитѣ за трансформиране на енергиитѣ. Когато работи умствено, или духовно, той знае, въ кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовниятъ човѣкъ никога не иждивява енергията си напразно. Каквато работа започне, той всѣкога ще я завърши успѣшно. И вие, като ученици, трѣбва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате въ живота си. За духовния човѣкъ всѣко движение, всѣко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбокъ смисълъ. Обикновениятъ човѣкъ прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. Запримѣръ, нѣкой държи пръститѣ на рѫцетѣ си сключени. Това показва, че работитѣ на този човѣкъ сѫ стегнати, затворени. Когато нѣкой тури показалеца на устата си, съ това иска да каже, че за да разбере нѣщата, за да ги разреши правилно, той трѣбва да говори сладко, съ любовь. Когато постави рѫката си на челото, на разсѫдъчнитѣ способности, това означава: Азъ трѣбва да мисля, да разсѫждавамъ правилно, за да разреша добре задачитѣ на живота си, или да се домогна до известна идея. Нѣкой се почесва отзадъ по главата. Това значи: Нѣма да стане тази работа! Или: ами ако не стане тази работа? Съ почесването човѣкъ изразява съмнение, колебание. Понѣкога човѣкъ поставя ту лѣвия кракъ върху дѣсния, ту дѣсния върху лѣвия, съ което мѣсти енергията по цѣлото си тѣло. Като знае, че всѣко движение има смисълъ, човѣкъ трѣбва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трѣбва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични! Нѣкой държатъ главата си налѣво, други — надѣсно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всѣко неправилно поставяне на главата, както и всѣко нехармонично движение, изобщо, създава редъ пакости на човѣка. Единъ младъ, способенъ човѣкъ отишълъ при единъ добъръ богатъ американецъ, да иска нѣкаква услуга. Като разказалъ положението си, богатиятъ човѣкъ билъ готовъ да му услужи, но се отказалъ отъ готовностьта си да му помогне по единствената причина, че младиятъ човѣкъ го опръскалъ съ слюнката си. Затова той му казалъ Извинете, господине, сега не мога да ви услужа другъ пѫть дойдете! Младиятъ момъкъ трѣбваше да бѫде внимателенъ: той трѣбваше да седи далечъ отъ американеца, или по-добре щѣше да бѫде да мълчи, писмено да подаде молбата си и да чака отговоръ. Мислите ли, че като говорите съ нѣкого и го опръскате съ слюнката си, че той ще ви услужи? Като ви изслуша, богатиятъ ще затвори вратата си и ще каже: Другъ пѫть дойдете! Другъ пъкъ като говори, себе си опръсква. И това не е добре. Да опръскашъ хората съ слюнката си, това подразбира да ги критикувашъ; да опръскашъ себе си, значи самъ да се критикуваш. Казвамъ: нито едното е за препорѫчване, нито другото. Да критикуваш хората, или да критикуваш себе си, това значи да критикуваш Божественото. Има едно начало въ човѣка, което никой нѣма право да критикува ! Доброто, Божественото начало въ човѣка никой нѣма право да засѣга! То е свещено начало, и всѣки трѣбва да го почита. Дали е въ тебе, или въ другъ нѣкой, не е важно — зачитай това начало. Ако направите нѣкаква погрѣшка, не считайте, че други сѫ виновни за това. Не петнете Бога и себе си, но кажете: Азъ съмъ причина за тази погрѣшка и ще я изправя. Когато Богъ види вашата готовность, благородството на вашето сърце, Той ще ви помогне да изправите погрѣшката си. Ако откажете да изправите погрѣшката си и очаквате на Бога, или на хората, тѣ да я изправятъ, нищо нѣма да постигнете. Считайте, че освенъ васъ, никой другъ човѣкъ не сѫществува. При това положение, не остава друго, освенъ сами да свършите работата си. Всѣка погрѣшка, направена отъ чрвѣка, е задача, която той самъ трѣбва да реши. Представете си следното положение, вие сте заети съ нѣкаква сериозна работа, увлѣкли сте се въ нея, нищо друго не ви интересува. Дойде нѣкой, бутне ви, каже ви нѣколко думи, които ви изкарватъ отъ равновесие, и вие се разгнѣвите, направите нѣщо, което не сте мислили. Де е грѣшката сега? Кой е причина за тази грѣшка: вие, или онзи, който дойде и ви предизвика? Вината е въ васъ. Веднъжъ за винаги вие трѣбва да ликвидирате съ всички ония лица въ вашата фирма, които, въ ваше име, създаватъ редъ неприятности и страдания. Какъ ще ликвидирате? Като не се подавате на тѣхъ, като не ги сѫдите. Не сѫдете нито себе си, нито другитѣ, но не допущайте нови грѣхове и грѣшки, които ще ви създа- датъ страдания. Ако не правите нови грѣшки, Богъ ще заличи старитѣ. Той ще ликвидира съ тѣхъ. Но ако правите нови погрѣшки, тогава ще ви остави сами да се разправяте и съ старитѣ, и съ новитѣ. Ако пъкъ направите нова погрѣшка, гледайте веднага да я изправите. Божественото въ васъ казва: Изправи погрѣшката си, и напредъ върви! — Ама знания нѣмамъ. — Ще придобиешъ. — Условия нѣмамъ. — Ще ти се дадатъ. — Старъ съмъ вече. — Ще се подмладишъ. — Боленъ съмъ. — Ще оздравѣешъ. Божественото въ човѣка работи въ всички положения. Колкото слабъ да е човѣкъ, на каквато степень на развитие да се намира Божественото се ще му даде нѣкакъвъ потикъ, нѣкаква утеха. Иначе, човѣкъ не би могълъ да съществува на земята. Въ този потикъ, въ този вѫтрешенъ стремежъ на човѣка се проявява Божественото начало, както и Божиятъ про- мисълъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава своитѣ прояви, своитѣ състояния, и всѣки моментъ да знае, де се намира. Ако става сутрини и е неразположенъ, гнѣвенъ, той трѣбва да знае, че е на физическия свѣтъ, на земята. Човѣкъ може да се гнѣви само на земята. Преди нѣколко години срещнахъ една млада българка, която, безъ да знае нѣкакви окултни закони и правила, е дошла до едно правилно заключение въ живота си. Тя казваше: „Когато срещна, нѣкой човѣкъ, мѫжъ или жена, богатъ или беденъ, простъ или ученъ, добъръ или лошъ, първата ми работа е да потърся въ него поне една добра чърта, която да задържа въ ума си. Като намѣря такава черта, азъ считамъ вече този човѣкъ за свой приятелъ. И наистина, този методъ е далъ добри резултати въ живота ми. Благодарение на него азъ имамъ добри приятели. На погрѣшкитѣ на хората не обръщамъ никакво внимание. Казвамъ: тази млада жена по естествени пѫть се е домогнала до едно окултно правило. Питамъ: кое въ човѣка търси хубавото, красивото ? Божественото начало въ човѣка търси навсѣкѫде великото, красивото. На кое мѣсто въ човѣка ще търсите хубавото? Въ сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умътъ обработва, а волята изявява тѣхнитѣ дѣла навънъ. Казвамъ: който иска да успѣва въ живота си, той трѣбва да избѣгва еднообразието. Еднообразието уморява човѣка. Ако нѣкой се занимава дълго време съ единъ и сѫщъ предметъ, той ще се умори; ако дълго време се моли, той пакъ ще се умори. Човѣкъ трѣбва да разнообразява деятелностьта на мозъчнитѣ си центрове. Той трѣбва да знае, колко време най-много може да се моли, колко време може да учи и т. н. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Думата „постоянно“ не разбира непреривно. Молете се постоянно, т. е. молете се разумно, на всѣко време, което отговаря за молитва. Молитвата има три важни момента : моментъ на хилядата, когато човѣкъ ,е на физическия свѣтъ; моментъ на стотѣ, когато е въ ангелския свѣтъ; моментъ на де- сетьтѣ, когато е въ Божествения свѣтъ. Следователно, постоянно може да се моли само онзи, който живѣе въ закона на Любовьта, т. е. въ Божествения свѣтъ. Този човѣкъ всѣкога има разположение за молитва. Каквото прави, и дето ходи, той всѣкога е въ молитва. Съ други думи казано: въ живота на любещия човѣкъ всичко е молитва. Сега, ще изтълкувамъ значението на думата молитва, както се пише на български. Буквата М означава законъ на жертва. Буквата О — условия, при които жертвата дава добри плодове. Л — означава стремежъ за молитва, т. е. за общение. И — общение съ Великото, съ Божественото. Т — победа на противоречията въ живота. В — единство съ Бога. А — придобиване на разуменъ животъ. Значи, молитвата представя: жертва, условия, стремежъ нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията въ живота, единство съ Бога, придобиване на разуменъ животъ. Който иска да придобие нѣщо ценно, той трѣбва да е победилъ змията въ себе си. Безъ тази победа, никакъвъ духовенъ напредъкъ не може да се очаква. Отъ това тълкувание можете да извадите заключение, че буквитѣ опредѣлятъ смисъла на думитѣ. Запримѣръ, споредъ значението на буквитѣ, думата Елена означава стремежъ къмъ размножаване, къмъ придобиване на много нѣща. Единиятъ кракъ на буквата Е е на земята, а другиятъ — въ астралния свѣтъ. Ако вземете думата Мария, буквата М показва, че единиятъ и кракъ е на сушата, а другиятъ — въ морето. Въ думата Слава, единиятъ кракъ е на земята, а другиятъ — на луната. Има хора, на които имената отговарятѣ точно на тѣхния характеръ, на това, което тѣ представятъ. Обаче, има слу- чай, когато името на човѣка не отговаря на характера му, и той не го харесва. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да промѣни името си. Нѣкой хора никакъ не харесватъ имената си, не могатъ спокойно даже да ги слушатъ. Изпѣйте упражненията „Давай, давай“ и „Киаметъ.“ Като пѣете, мнозина отъ васъ се смущавате не сте свободни. Защо? Много причини има за това, но една отъ причинитѣ се дължи на обстановката, на мѣстата, на които седите. Много отъ васъ седятъ между хора, съ които не си хармониратъ. Всѣки трѣбва да седне тамъ, дето той си хареса, до лица, съ които си хармонира. Хармонията зависи отъ мислитѣ и чувствата на хората. Въ това отношение, мозъкътъ на хората може да се разглежда като батерия, отъ която излизатъ или положителни, или отрицателни, или неутрални мисли. Затова, направете опитъ, всѣки да седне при когото иска. Първото условие въ едно общество е да сѫществува хармония между членоветѣ му. Казвамъ: като дохождате на лекции, гледайте да се поставите въ хармония, както съ себе си, така и съ околната срѣда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тукъ ще придобиете нѣкакви велики, истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадатъ великитѣ истини. Защо? Защото на земята нѣма такива условия. Запримѣръ, какъ ще обясните на хората, какво нѣщо сѫ душата и духътъ, или какво нѣщо сѫ сърцето и умътъ? Каквото и да имъ се говори, всѣки ще схване тия нѣща по особенъ начинъ. Това зависи, както отъ устройството на мозъка на всѣки човѣкъ, така и отъ състоянията на неговото сърце. Запримѣръ, радостниятъ ще схваща нѣщата по единъ начинъ, скръбниятъ — по другъ начинъ. За едно и също нѣщо единъ ще се радва, а другъ ще скърби. Това зависи отъ вътрешното разбиране на човѣка. Изобщо, на земята нѣма доволенъ човѣкъ. Ако нѣкой днесъ е доволенъ, утре ще бѫде недоволенъ. И тъй, стремете се отъ всѣка лекция да придобиете поне микроскопическо знание. Това е приложение на закона за малкитѣ величини. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото, къмъ великото. Запримѣръ, толкова години вече вие слушате за любовьта, но приложихте ли тази любовь въ най-малкитѣ и прояви ? Любовьта иска дѣла, а не думи. Можете ли да проявите нѣщо отъ любовь, въ което никой да не ви критикува ? Изобщо, всѣка постъпка, продиктувана отъ любовь, трѣбва да бѫде издържана. Запримѣръ, когато обичате нѣкого, вие гледате да не се докосвате до него, изпитвате свещенъ трепетъ въ негово присѫтствие. После, внимавате, какъ ще го погледнете, какво ще кажете и т. н. Всички сѣтива взиматъ участие при изявяване на една любовна постъпка. Като срещнете нѣкой човѣкъ, въ когото любовьта живѣе, вие тръгвате подиръ него. Той има особенъ ходъ, особени движения. Достатъчно е да мине покрай нѣкого, за да го застави да тръгне следъ него. Обаче, това може да направи само онзи, на когото съзнанието е будно. За онѣзи, на които съзнанието не е будно, любещиятъ минава за обикновенъ човѣкъ. Човѣкътъ на любовьта може да се уподоби на цъвналъ цвѣтъ, къмъ който се стремятъ пчелитѣ, пеперудитѣ и редъ още насѣкоми. Защо всички се стремять къмъ този цвѣтъ? Защото има какво да взематъ отъ него. Такова нѣщо представя любовьта ; такова нѣщо представя идейниятъ животь. Всѣка идея дава импулсъ, потикъ на човѣка, понеже тя представя живо сѫщество. Задъ всѣка идея се крие нѣкое разумно сѫщество. Следователно, човѣкъ може да обича само онова, за което има нѣкакъвъ свещенъ образъ. Този образъ е живъ, подвиженъ, не- уловимъ : ту се явява, ту изчезва. Той се явява въ всички разумни сѫщества. А кой не обича разумниятъ човѣкъ? Кой не обича добриятъ човѣкъ? Кой не обича истинскиятъ герой ? Човѣкътъ на любовьта първо мисли за другитѣ, а после за себе си. Като уреди работитѣ на другитѣ, той сѣда доволенъ и започва да мисли за себе си. Й тъй, кое е отличителното качество на любещия човѣкъ? — Той мисли първо за другитѣ, а после за себе си. Тази е неразбрана мисъль за васъ. Какво подразбира тя? Да мислишъ първо за другитѣ, това значи да мислишъ първо за Бога. И тази идея е неразбрана за васъ. Какъ ще мислите за Бога ? За Бога ще мислите като за нѣкакъвъ идеалъ, като за, най-красивото, най-великото нѣщо въ свѣта. Като мислите постоянно за Него, най- после Той ще ви се открие. Богъ разполага съ безброй начини, за всѣки човѣкъ специални, чрезъ който може да се изяви на всѣка душа и да я подтикне да върви напредъ. Достатъчно е да се прояви Божественото въ човѣка, за да има той потикъ, импулсъ да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този потикъ въ себе си. Всички имате тази опитность. Много пѫти сте били подтиквани отвѫтре да учите; да работите, но не сте постоянствували. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учене никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всѣкога има време; за онзи, който не иска да учи, нѣма време. По-хубаво и по-лошо време отъ сегашното нѣма. По-добри и по-лоши условия отъ сегашнитѣ нѣма. Вие живѣете при най-доброто и при най-лошото време. Що се отнася до таланти, до гениалностъ, всѣки може да бѫде талантливъ или гениаленъ — това е въпросъ на времето. Който иска, той може да стане гениаленъ най-много въ продължение на десетъ години. — Кога може да стане човѣкъ гениаленъ ? — Когато милиони хора съсрѣдоточатъ мисъльта, чувствата и желанията си къмъ него. Той ще бѫде центъръ, фокусъ, въ който всички добри мисли и чувства на тия хора се съсрѣдоточаватъ. По този начинъ той става изразъ на това общо желание. Гениятъ не живѣе за себе си, той е колективенъ духъ, т. е. изразъ на колективното желание на множество хора. Талантливиятъ е сѫщо така изразъ на колективенъ духъ. Ще дойде день, когато всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде такъвъ изразителъ! За тази цель той трѣбва да бѫде готовъ. Часътъ на всѣки ще удари, и той трѣбва съ готовностъ да посрещне този часъ. Срещнете ли нѣкой талантливъ, или гениаленъ човѣкъ, радвайте се! Следъ него ще дойдатъ още много; между тѣхъ ще бѫде и вашиятъ редъ. Видите ли, че едно цвѣте е цъвнало, радвайте се! Това цвѣте е предвестникъ на пролѣтьта. Много още цвѣтя ще цъвнатъ следъ него. Радвайте се, че пролѣтьта наближава. Не завиждайте, че това цвѣте е дошло първо. Следъ него иде вашиятъ редъ. И вие ще цъвнете, като него, но на своето време, на своя часъ. Въ живата природа нѣма първи и последни. И въ Божествения свѣтъ нѣма първи и последни. Тази идея има духовенъ, а не физически смисълъ. Ако я разглеждате физически, вие ще се обезсърдчите. Казано е: „Първитѣ ще бѫдатъ последни, а последнитѣ — първи“. Дали ще цъвнете въ началото, или въ края, не е важно. За васъ е важно пролѣтьта да дойде. Какво представя пролѣтьта? Пролѣтьта е Божествениятъ Духъ, Великото благо на живота, който лъха къмъ всички цвѣтя и ги кара да цъвнатъ. Казвамъ: когато просекътъ скърби и плаче, разбирамъ. Но когато царскиятъ синъ скърби и плаче — не разбирамъ. Какъ ще си обясните скръбьта на царския синъ и на царската дъщеря? Странно е, какъ могатъ тѣ да скърбятъ при приятели, при богатство, при удобства ! Когато царскитѣ синове сѫ недоволни, просецитѣ сѫ доволни; когато царскитѣ синове сѫ доволни, просецитѣ сѫ недоволни. Законътъ въ природата е такъвъ. Та и вие казвате, че сте Синове Божии, а при това скърбите и плачете, искате парички, искате богатства. Чудно нѣщо! Щомъ сте Синове Божии, всичко въ свѣта е на ваше разположение. Свободно можете да бъркате въ каситѣ, да взимате, колкото пари ви трѣбватъ. — Ама затворъ има. — Щомъ има затворъ, това показва, че сте на физическия свѣтъ. А на физическия свѣтъ никой не може да бѫде царски синъ. Царскиятъ синъ е числото десеть. Числото десеть представя Божествения свѣтъ. Следователно, който живѣе въ числото десеть, щомъ слѣзе на земята, той първо ще уреди работата на другитѣ хора, а после своята. Тъй щото, той нѣма време да скърби и плаче за себе си. Човѣкъ плаче за себе си, а не за другитѣ. Нѣкой плаче, защото пръстътъ го боли, причинява му болка. Щомъ този пръстъ се смѣни съ другъ, и плачътъ престава. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да изучава законитѣ на живата природа, да знае, какво да прави, какъ да разрешава задачитѣ си. И млади, и стари, не се стремете къмъ голѣмитѣ работи, но изпълнете малкитѣ задачи, които ви сѫ дадени. Силата на нѣщата седи въ приложението. Каквито правила сѫ дадени въ лекциитѣ, приложете ги. Ако християнитѣ биха приложили поне една часть отъ правилата, които Христосъ имъ е далъ, свѣтътъ щѣше да бѫде другъ, а не като сегашниятъ. Отъ всички се изисква приложение! И въ тази лекция ви дадохъ три правила: правилата на десетьтѣ, на стотѣ и на хилядата. Вие трѣбва да оживите, да приложите тия числа въ живота си. Числото десеть представя любовьта, т. е. главата на човѣка. Засега главата разполага съ седемь врати: две очи, две уши, две ноздри и една уста. Има още три врати, които нѣкога ще се отворятъ, но засега Господъ ги е затворилъ. Съвременнитѣ хора не могатъ да си служатъ, както трѣбва, съ седемьтѣ врати, а какво ще бѫде положението имъ, ако се отворятъ и последнитѣ три ? Ще дойде день, когато човѣкъ ще използува разумно и десетьтѣ врати на главата си. Това ще бжде, когато той живѣе въ числото десеть. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1927 г. София

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СПАСИТЕЛНИ ПОЛОЖЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Съвременнитѣ хора говорятъ за сила, за свобода на човѣшката воля. Питамъ: доде се простира силата и доде свободата на човѣшката воля? Ще кажете, че силата на волята се заключава въ това, да преодолява човѣкъ всички препятствия, за да постигне своитѣ желания. Питамъ: споредъ васъ, кои нѣща са постижими и кои — непостижими? Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ невъзможнитѣ и непостижимитѣ нѣща, а не вѣрватъ въ възможнитѣ и постижимитѣ. Представете си, че имате една кола съ четири колела и съ два коня. Азъ взимамъ тази кола като символъ. Питамъ: за колко години тази кола може да ви се подчинява? Ако я държите въ изправность, тази кола може да ви се подчинява 20—30 години; ако я употрѣбявате много, ако всѣки день носите съ нея пѣсъкъ, тухли, тя ще ви служи най-много една-две години. Защо? Защото оситѣ й ще се счупятъ, колелата и ще се развалятъ, конетѣ ще отслабнатъ и т. н. Като се развали колата, и като отслабнатъ конетѣ, на кого ще заповѣдвате? Сега, пренесете този законъ по отношение на вашето тѣло. Ако не държите тѣлото си въ изправность, за колко години ще могатъ краката ви сигурно да стѫпватъ, рѫцетѣ ви разумно да работятъ, ушитѣ ви добре да чуватъ, очитѣ ви ясно да виждатъ? Вие не се замисляте за това, но се занимавате съ небето, съ ангелитѣ, искате да знаете, какъ ще ви посрещнатъ на онзи свѣтъ. Знаете ли, какъ сѫ дошли ангелитѣ до положението, на което днесъ се намиратъ? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелитѣ. Срещате единъ банкеръ и си казвате : Да имамъ неговото богатство въ рѫцетѣ си, много нѣщо бихъ направилъ! — Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете нѣкакво нещастие — нищо повече. Ще започнете да се храните съ печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите, стомаха си въ продължение на нѣколко години. Днесъ Богъ ви е поставилъ въ положението на сиромахъ, да се научите да ядете. Той ви казва: Мазнини нѣма да ядете, защото тѣ сѫ причина на разни болести. Понеже въ миналото си не сте знаели, какъ да се справяте съ организъма си, не сте могли да го управлявате, днесъ сте дошли на земята като беденъ човѣкъ, да живѣете въ лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали въ Правия пѫть, намѣри се нѣкой вашъ дѣдо, който ви оставя два милиона лева наследство, но съ това разваля Божия планъ. Вашиятъ дѣдо не е постѫпилъ добре. Той трѣбваше първо да се обърне къмъ Бога, да попита, какво е Неговото мнение по този въпросъ, да ви остави ли наследство, или не. Мнозина идватъ при мене, искатъ да имъ кажа нѣщо, да знаятъ, какво да правятъ. Това, което искатъ тѣ, е равносилно на два милиона наследство. Тогава азъ запитвамъ Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Богъ ми казва: Този човѣкъ е прекаралъ нѣколко непорядъчни живота, той трѣбва да се спретне на работа. Да не разчита нито на баба и дѣдо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на сѫдбата му зависи изключително отъ него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побѣлѣе. Казвате: Тежки думи сѫ тия. По-добре да знае истината и да се стегне да работи день и нощь, отколкото да се заблуждава. Трѣбва ли на онзи затворникъ, когото сѫдътъ е осѫдилъ на смъртно наказание, да кажа, че ще го освободятъ, че ще го възнаградятъ съ Георгьовски кръстъ, че ще бѫде щастливъ човѣкъ? Бесилка чака този- човѣкъ, нѣма защо да го залъгвамъ. Ще му кажа: Братко, оставатъ ти само десеть часа да живѣешъ. Приготви се, прекарай тия часове въ молитва. Ти си извършилъ едно престъпление и трѣбваше на врѣмето да мислишъ. Сега не остава друго, освенъ да се молишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ: каквото говори, да изпълнява, да живѣе въ него. Щомъ говоря за Бога, азъ Му служа, не върша моята воля, но Неговата. Нѣма човѣкъ въ свѣта който, като е работилъ за себе си, да се е повдигналъ. Въ първо време този човѣкъ може да печели, но въ края всичко ще изгуби. И на васъ казвамъ: бѫдете внимателни, да не направите и вие сѫщата погрѣшка. Въ миналото сте живѣли и работили за себе си, гледайте и сега да не вървите по сѫщия пѫть. Новата култура иска хора, служители на Бога, които да работятъ разумно и съ любовь. Не е достатѫчно човѣкъ да бѫде добродетеленъ. Добро безъ любовь нищо не струва. Какво добро е това, ако дадете на нѣкой беденъ човѣкъ единъ левъ? Отъ всички добродетели любовьта е най-голѣма. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Азъ не говоря за любовьта на сегашнитѣ хора. Тя е остарѣла вече. Тъй както хората проявяватъ любовьта си, едни къмъ други, тѣхната любовь е изживѣла вече времето си. Всичко, което днесъ се проповѣдва, е старо учение. Хората сѫ знаели тия нѣща отъ преди хиляди години още. Знанията на съвременнитѣ хора сѫ ограничени. Тѣ се занимаватъ съ физическия, съ материалния свѣтъ. Това, обаче, е стара наука, презъ която сѫ минали и минералитѣ, и растенията, и животнитѣ. Растенията знаятъ химия, математика по-добре отъ много учени. Стомахътъ ви разбира математиката по-добре отъ васъ. Единственото ново нѣщо е това, което се говори въ Откровението: „Господъ твори ново небе и нова земя.“ Ново небе и нова земя — Подраз- бирамъ новитѣ възгледи въ живота, съ които ще се вдигне нова завеса и ще се открие новъ свѣтъ. Сега ще кажете, че еди-кой си професоръ, еди-кой си ученъ казалъ така. Казвамъ: добро е това, което ученитѣ сѫ казали, или открили, но това още не е истинска наука. Че еди-кой си ученъ създалъ нѣкаква теория, тази теория още не е абсолютна. Че еди-кой си професоръ направилъ нѣкакви изследвания, тѣзи изследвания още не сѫ последната дума на науката. Че еди-кой си лѣкарь направилъ нѣкаква операция, тази операция не е единствениятъ начинъ за лѣкуване на дадената болесть. Истински лѣкарь е онзи, който може да намѣри нѣкакво сигурно срѣдство противъ трудно лѣчимитѣ, или по-право неизлѣчимитѣ днесъ болести, туберкулоза, проказа и тѣмъ подобни. Истински лѣкарь е онзи, който може да намѣри сигурно срѣдство противъ всички нещастия. Достатъчно е този лѣкарь да бутне единъ ключъ въ организъма на болния, за да оздравѣе той моментално. Това значи лѣкарь, това разбирамъ истинска наука. Има два начина за лѣкуване: старъ и новъ начинъ. Съвременнитѣ хора обикновено се лѣкуватъ по стария начинъ, съ лѣкарства, съ бани и т. н. Този начинъ на лѣкуване е бавенъ и дава микроскопически резултати. И азъ лѣкувамъ по този начинъ. Като дойде нѣкой боленъ при мене, азъ му давамъ известни методи, известни съвети и му казвамъ, ако изпълнявашъ съветитѣ ми, следъ шесть месеца ще имашъ микроскопически резултати. Обаче, азъ не лѣкувамъ хората по новия начинъ. Защо? Защото тѣ още не сѫ готови. Новиятъ начинъ е духовно лѣкуване. Ако излѣкувамъ нѣкой човѣкъ по духовенъ начинъ, като не е готовъ да води чистъ жи- вотъ, той ще грѣши още повече, а съ това ще си създаде по-голѣми затруднения въ живота. За онзи, който е готовъ, духовното лѣкуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа часть отъ елексира на живота, за да оздравѣе моментално. Засега единъ отъ начинитѣ на лѣкуване на съвременнитѣ хора е да ядатъ малко, изобщо, да не преяждатъ. Какво казватъ ученитѣ по този въпросъ? Тѣ казватъ, че храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да съдържа, като главни елементи, водородъ, кислородъ, азотъ, вѫглеродъ и други нѣкой второстепенни. При това, тѣ опредѣлятъ, въ какво количество трѣбва да се взиматъ тия елементи. Вѣрно е, че организъмътъ се нуждае отъ всички тия елементи, но едно е важно да се знае: стомахътъ се нуждае отъ малко храна. И тъй, отъ начина на храненето и отъ живота, който човѣкъ води, може да се опредѣли, колко години неговата кола, т. е. неговото тѣло ще му се подчинява. Това зависи и отъ разумностьта на човѣка. Който не жи- вѣе разумно, той е осѫденъ на преждевременно остаряване; когато човѣкъ остарѣе, краката му отслабватъ и се отказватъ да му служатъ. Такъвъ човѣкъ се намира вече въ зависимость отъ другитѣ хора, и често става играчка въ тѣхнитѣ рѫце. Споредъ новото учение, на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години и до това време да си служи самъ, да не се нуждае отъ ничия помощь. Човѣкътъ на новото учение не трѣбва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свѣтъ, той пакъ трѣбва да бѫде здравъ, да не е боледувалъ. Заминаването на човѣка за онзи свѣтъ трѣбва да бѫде като заминаване то му отъ единъ градъ въ другъ, или отъ една държава въ друга. Днесъ нѣкой заминава за онзи свѣтъ следъ като е боледувалъ дълго време, следъ като сѫ изхарчени за него 20—30 хиляди лева и, въ края на краищата, продължава да смущава близкитѣ си и отъ онзи свѣтъ. Въ такъвъ случай, по-добре е било да не заминава, но да остане да живѣе още на земята. Следователно, на ония, които мислятъ да ни смущаватъ отъ онзи свѣтъ, казваме: По-добре останете на земята, да си поживѣете още, че тогава ще ви изпратимъ на онзи свѣтъ. На земята ще посещавате театри, концерти, балове — каквото пожелаете. Освенъ това, ще имате хубави кѫщи, хубави дрехи, отъ всичко ще бѫдете задоволени. Богъ е създалъ свѣта тъкмо за тия хора. Този свѣтъ не е създаденъ за праведнитѣ хора, но за грѣш- нитѣ, да не смущаватъ праведнитѣ, да не прѣчатъ на работата имъ. И наистина, на грѣшнитѣ хора сѫ дадени много блага, да ядатъ и да пиятъ, да не правятъ престѫпления. Въпрѣки това, на земята пакъ ставатъ престѫпления. Това се дължи на недоволството на грѣшнитѣ хора. Праведнитѣ, добритѣ хора на земята сѫ малко. Ако погледнете съ окото на ясновидеца, ще видите, каква малка часть отъ хората свѣтятъ, т. е. изпущатъ свѣтлина. По-голѣмата часть отъ хората на земята сѫ грѣшници. За да ги задоволи, Богъ имъ е далѣ безброй блага — ядене, пиене, кѫщи, ниви, богатства, само да не вършатъ престѫпления. Наистина, и това е култура, но култура на грѣшни хора, която е временна, а не вѣчна. Безъ тѣзи блага, безъ тѣзи удоволствия, животътъ на земята щѣше да бѫде още по-лошъ, съ повече нещастия. При това положение, тия хора не могатъ да се обърнатъ къмъ Бога. Тѣ трѣбва да минать презъ голѣми страдания, да се пробуди съзнанието имъ и тогава доброволно да потърсятъ Бога. Нека всѣки се опредѣли, къмъ кои спада — къмъ светиитѣ, или не. Нѣкой казва: Чудно нѣщо, снощи свѣщьта ми свѣтѣше, а тази вечерь загасна. Азъ питамъ: какъ е възможно, една хубава свѣщь, една вечерь да свѣти, а на другата вечерь да не свѣти? Оттукъ вадя следния законъ: когато тъчете платното си, т. е. своя животъ, трѣбва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трѣбва да бѫде много здрава и доброкачествена; вѫтъкътъ — сѫщо така здравъ; бърдото, станътъ сѫщо така трѣбва да бѫдатъ първока- чествени. Съ една дума, всичко трѣбва да бѫде здраво, Хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, единъ-двама могатъ да се излъжатъ да го купятъ, но трети нѣма да се яви. Съ това вие пакостите първо на себе си, а после и на другитѣ. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствувате, то първо ще се отрази върху васъ, а после и върху другитѣ хора. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ платно, което той трѣбва да употрѣби или за себе си, или за другитѣ. Човѣкъ не може да живѣе само за себе си. Защо? Защото животътъ е капиталъ, даденъ отъ Бога, часть отъ който ще се използува за самия човѣкъ, а останалото — за общо употрѣбление. Горко на онзи, който задържа този капиталъ само за себе си! Напълнете своя хамбаръ, а излишъкътъ дайте на другитѣ, и тѣ да се ползуватъ. Втори хамбаръ за себе си не градете! Единъ хамбаръ е достатъченъ на човѣка. Дайте отъ изобилието си на беднитѣ, на страдащитѣ! Излишъкътъ не е за васъ; той е предвиденъ за ония, които нѣматъ. Който мисли да прави вторъ хамбаръ, нека знае, че добро не го чака. Единъ хамбаръ е нуженъ на човѣка! Учението, което ви проповѣдвамъ, можете да турите въ хамбара си, но остане ли излишъкъ отъ него, раздайте то на сиромаситѣ, на нуждаещитѣ. Ако намѣря втори хамбаръ, азъ ще ви държа отговорни — да знаете това. Достатъчно ви е да имате единъ хамбаръ пъленъ — втори хамбаръ не е позволено да имате. Казвате: И ние сме съгласни съ това; и ние искаме да живѣемъ помежду си по любовь. — По любовь могатъ да живѣятъ само ония хора, които иматъ единъ хамбаръ, а не два. И тъй, първото нѣщо, необходимо за всѣки човѣкъ, е колата, т. е. тѣлото да се подчинява на духа му. Човѣшкиятъ животь се обуславя отъ законитѣ, въ които Богъ го е поставилъ. Мислите ли тогава, че можете да бѫдете свободни? Човѣкъ е свободенъ дотолкова, доколкото изпълнява тия закони, доколкото изпълнява волята Божия. Често хората мислятъ, че сѫ прави въ постѫпкитѣ си, когато се рѫководятъ отъ своитѣ вѫтрешни разбирания. Обаче, тукъ тѣ трѣбва да бѫдатъ много внимателни. Не всѣкога тѣхното вѫтрешно разбиране е съгласно съ Божиитѣ закони. Знаете ли, какво нѣщо е вѫтрешното разбиране? Човѣкъ може да възприеме нѣкаква мисъль отвънъ, по телепатически начинъ, и безъ да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство въ себе си. Безъ да мисли много, той казва: Богъ ми каза да направя това. Не, това е мисъль, приета нѣкѫде отвънъ, както по радио се предаватъ разни мисли. Човѣкъ трѣбва да се изпитва, да знае, отде идатъ мисли къмъ него. Той трѣбва да познава Проводницитѣ, да ги различава; иначе, ще изпадне въ грѣшки. Нѣкой възприелъ една мисъль отъ Парижъ или отъ Лондонъ и бърза да се похвали, че получилъ нѣкакво съобщение отъ невидимия свѣтъ. Другъ пъкъ Казва, че получилъ нѣкакво съобщение отъ жителитѣ на луната. Питамъ: какъ е получилъ това съобщение, когато днесъ нѣмаме радио-апаратъ до луната ? Или, какъ е получилъ съобщение отъ невидимия свѣтъ? Божественитѣ вълни се отличаватъ съ особени свойства; ако си боленъ и възприемешъ една такава вълна, моментално ще оздравѣешъ; ако умътъ ти е обърканъ, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си билъ скърбенъ, тѫженъ, моментално ще цъвнешъ, като цвѣтъ, ще станешъ бодъръ, веселъ, радостенъ. Това значи да си възприелъ Божествена мисъль. Ако направите нѣкакво добро по човѣшки, всѣки ще каже: Ималъ повече, далъ и на другитѣ. Ако направите едно добро по Божественъ начинъ, всѣки ще каже: Благодариме на този човѣкъ, че е изпълнилъ волята Божия. Да бѫде благословено името Божие! Отъ Божественото добро всички се радватъ; отъ човѣшкото — само единъ се радва, и то временно, за момента само. Нѣкой казва: Да дадемъ на този човѣкъ нѣщо, да му намажемъ колата. Питамъ: кой човѣкъ, като е мазалъ колата си съ катранъ, е останалъ здравъ? Съ мазане работа не се върши. Да замазвашъ нѣщата, това е стара култура. Нѣкой казва: Да кажемъ на този човѣкъ една сладка ду- ма, че да му мине. — Това е мазане на колата съ катранъ, Азъ не съмъ противъ катрана, но той има мѣсто само въ старата култура. Въ новата култура катранъ не се позволява. Катранътъ съдържа въ себе си вредни за организъма елементи. Въ старата култура кадене съ тамянъ се позволява, но въ новата — никакъвъ тамянъ не се позволява. Новата култура не позволява да се ваять никакви екстракти, никакви есенции отъ плодове. Всичко трѣбва да се употрѣбява въ естественъ видъ, както природата го е дала. Новата култура не позволява рѣзане на лозитѣ. Сегашниятъ животъ е несъвмѣстимъ съ бѫдещия. Не си правете илюзии, че можете да живѣете по старъ начинъ, да бѫдете носители на новитѣ идеи. Това, което днесъ научите и приложите, съставя основа на бѫдещето. Апостолъ Павелъ казва: .Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме. Когато дойде съвършеното, тогава ще познаемъ Бога, както сме и ние познати. Законъ е: краката ще ви се подчиняватъ дотогава, докато имате любовь къмъ Бога. Ако любовьта ви къмъ Бога престане, и краката ще се откажатъ да ви служатъ. Очитѣ ще ви се подчиняватъ дотолкова, доколкото любите Бога. Умътъ и сърцето ще ви се подчиняватъ дотолкова, доколкото любите Бога. Ако съберете любовьта на цѣлото човѣчество, на всички светии, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на небето, едва ли тѣхната любовь ще съставя микроскопическа часть отъ Любовьта на Бога. Човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Любовьта на Бога и да не се заблуждава отъ окрѫ- жаващата срѣда. Всѣки човѣкъ говори това, което той знае; той прави това, което може и разбира. Обаче, когато дойдемъ до Божественото, тамъ вече има друга мѣрка. Сега, като наблюдавамъ вашия животъ, виждамъ, колко мѫчно издържате изпититѣ си. Защо? Защото не се съобразявате съ условията. Нѣкой има да минава дълъгъ пѫть и тръгналъ съ натоварена кола. Срещатъ го пѫтници, казватъ му да свали часть отъ товара си. — Нѣма нищо, ще го изкарамъ, пѫтьтъ ми е лекъ. Наистина, той слиза по наклонъ, надолу, и колата лесно върви, но по-нататъкъ пѫтьтъ става по-труденъ. Той не предвижда това и си пѣе: „Горо ле зелена, водо ле студена“. По едно време пѫтьтъ става равенъ, и колата мѫчно върви. Още по-нататъкъ пѫтьтъ се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трѣбва да снеме три четвърти отъ товара си. — Де да оставя този товаръ? — Следъ тебе идатъ бедни хора, съ празни коли, тѣ ще го натоварятъ. — Какъ да оставя товара си, за който толкова трудъ съмъ употрѣбилъ, Докато го спечеля? — Ако не оставишъ товара си, колата ще оставишъ, а то е по-страшно. Снеми часть отъ товара си, и Богъ ще те благослови. Такова нѣщо представятъ буритѣ, Мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка. Казватъ положението на този човѣкъ е подобно на онова, въ което изпадналъ единъ селянинъ отъ Варненско. Единъ день този селянинъ отивалъ за Варна и каралъ пълна кола съ слама. Среща го единъ човѣкъ и го пита: Колко продавашъ тази слама ? — Сто лева. — Ето, вземи сто лева. Изсипи сламата на земята, и всѣки да си върви по работата. Селянинътъ изсипалъ сламата и седналъ предъ нея. Другиятъ го попиталъ: Какво чакашъ, нали ти дадохъ паритѣ? — Даде ми паритѣ; ами сламата? — Щомъ ти е платено за нея, нѣма какво повече да мислишъ, върви си по пътя! Седи този човѣкъ и мисли, какво ще стане съ сламата. Има кой да се грижи за нея. Ти продължавай пѫтя си. И съвременнитѣ хора сега седятъ и мислятъ, какво ще стане съ сламата. Нѣма какво да мислятъ; има хора, които се грижатъ за нея. На васъ не остава друго, освенъ да си гледате работата и да вървите напредъ. Като ученици, вие трѣбва да избѣгвате еднообразието, защото еднообразието убива, а разнообразието оживява човѣка. Азъ говоря за вѫтрешното разнообразие, а не за външното. Казвате: Тогава трѣбва да се отречемъ отъ старата култура. — Нѣма защо вие да се отричате, тя сама се е отрекла отъ себе си. Защо? Защото нейната кола е остарѣла вече. Нова кола се изисква. Животътъ на сегашнитѣ хора е толкова опороченъ, че невидимиятъ свѣтъ трѣбва да се заеме съвършено да го пречисти, да го филтрира. Тогава, утайкитѣ на този животъ ще останатъ на филтъра и ще се изхвърлятъ вънъ, а чистата вода ще влѣзе въ употрѣбление. Мислите ли, че следъ това филтруване на живота ще останатъ въ него жаби да крѣкатъ? Не, ще престанатъ вече жабешкитѣ пѣсни. Казвате: Хората трѣбва да се женятъ, да се развиватъ, да вървятъ напредъ. Чудни сѫ хората въ своитѣ разбирания! Представете си, че водата попие въ земята и навредъ настане суша. Какви женитби могатъ да ставатъ? На земята нѣма да има жито, нѣма да има царевица, гладъ ще настане. При това положение, кой ще се жени, кой ще ражда? Де ще останатъ тогава булкитѣ и младоженцитѣ ? Де ще бѫдатъ майкитѣ и бащитѣ? Хората могатъ да се женятъ, но когато има изобилие въ живота. Тогава тѣ ще скачатъ и ще пѣятъ, както жабитѣ въ водата. Щомъ пресъхне водата, ще наведатъ главитѣ си и ще се молятъ: Помени и насъ, Господи! — Де ? — Въ новия животъ. Всички ще се молите да ви помене Господъ въ новия животъ, дето водата изобилно тече и извира, дето хлѣбътъ вѣчно расте и зрѣе. Така трѣбва да гледате на живота, а не да се борите. Хората не сѫ създали свѣта, и нѣма защо тѣ да го оправятъ. Божиятъ свѣтъ е създаденъ за ония души, които отъ хиляди години насамъ сѫ търсили и търсятъ Бога и живѣятъ за Него. Божиятъ свѣтъ е създаденъ за ония души, които свѣтятъ. Ще дойде день да се запалятъ и онѣзи, които не свѣтятъ. Камъкътъ може ли да свѣти? — Не може. Защо? Защото не сѫ намѣрени онѣзи условия, при които той може да се запали и да свѣти. Ученитѣ разполагате съ срѣдства и днесъ още да запалятъ камъка, но това запалване ще костува много по-скѫпо, отколкото самиятъ камъкъ. Ще дойде день, когато тия срѣдства ще бѫдатъ по-евтини, тогава и камънитѣ ще свѣтятъ. Следователно, нѣма нужда тия камъни преждевременно да се запалятъ. Има хора, които като камънитѣ, днесъ не могатъ да свѣтятъ. Тѣ ще чакатъ своето време. Сега, като говоря за свѣта, азъ имамъ предъ видъ всички пробудени, съзнателни души. Подъ думата „съзнателни души“ не разбирамъ само хора, но и животни, и растения. Има растения, които вървятъ по пѫтя на праведнитѣ; има растения, които вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ. Сѫщото може да се каже и за животнитѣ: има животни, които вървятъ по пѫтя на праведнитѣ; има животни, които вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ. Единъ комаръ ще ухапе човѣка и нѣма да помисли, че му причинява болка. И той си има философия, съ която се оправдава. Той казва : Какво отъ това, че съмъ взелъ малко човѣшка кръвь? Човѣкътъ е богатъ, може да ми даде малко отъ своята кръвь. Казвате: Всѣки ще си получи своето. И човѣкътъ, и комарътъ, щомъ вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ, ще бѫдатъ наказани. Така е, но Духътъ казва на човѣка: „Не претоваряй колата си.“ Бѫди доволенъ отъ това, което Богъ ти е далъ, колкото малко да е то. Малкото богатство съ любовь е за предпочитане предъ голѣмото богатство безъ любовь. Малкото знание съ любовь е за предпочитане предъ голѣмото знание безъ любовь и безъ приложение. Каква полза отъ твоята хубава поезия, ако нѣма кой да я чете и слуша? Каква полза отъ това, че си виденъ цигуларь, когато твоитѣ слушатели сѫ глухи? Следователно, красотата на живота седи въ това, човѣкъ да бѫде въ съгласие съ по-напредналитѣ отъ него сѫщества: неговата мисъль да бѫде въ съгласие съ мисъльта на тия сѫщества. Това значи хармония, музика въ мисъльта. Каква по-хубава музика отъ тази, твоята мисъль да бѫде въ хармония съ мисъльта на хиляди напреднали сѫщества? Да мислишъ и да разбирашъ правилно, това е най-хубавата музика, която сѫществува на физическия свѣтъ. Музиката подразбира още проява на любовьта въ физическия свѣтъ. Когато хората сѫ нещастни, това показва, че тѣ не разбиратъ законитѣ на любовьта. Любовьта включва законитѣ за лѣкуване, за забогатяване на хората. Казвате: Богъ е Любовь. И обратното може да се каже: Любовьта е Богъ. Любовьта пъкъ носи животъ. Животътъ носи свѣтлина за човѣшката душа. Като ви говоря по този начинъ, думитѣ ми ще произведатъ различни резултати. На онѣзи отъ васъ, които сѫ на камениста почва, думитѣ ми ще образуватъ голѣмъ порой, и тѣ ще кажатъ: Много нѣща се казаха, но нищо не остана въ ума ни. — Защо нищо, не остана въ умоветѣ ви ? Защото вие представяте наклонъ, по който водата не може да се задържи. Онѣзи, които сѫ въ долина ще се удавятъ отъ моитѣ думи. Тѣ ще кажатъ: Отъ толкова говорене умоветѣ ни се замотаха, безъ малко щѣхме да се удавимъ. Да, дълбока вода, дълбоко знание е това. За онѣзи пъкъ, които представятъ добра почва, моитѣ думи сѫ семена, които ще се посадятъ, ще израстатъ, ще дадать добри плодове — ябълки, круши, сливи и др. Тѣ ще кажатъ: Разбрахме, каквото ни се говори. Азъ бихъ желалъ вие да бѫдете добрата почва, за да разберете всичко, каквото ви се говори и да го приложите. Разбирайте нѣщата вѫтрешно, за да не се подавате на лъжливи внушения. Въ старо време имало лъжливи пророци; и въ сегашно време има такива. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, да се пази отъ заблуждения. Тѣзи лъжливи пророци могатъ да говорятъ на човѣка отвънъ и отвѫтре, но той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се подава. Напримѣръ, нѣкой ви говори отвѫтре: Ти си много праведенъ човѣкъ. Рѫцетѣ ти сѫ позлатени отъ добрини. Не, този духъ ви заблуждава. Въ живота си човѣкъ може да направи само едно добро. Едно добро, направено съ любовь, струва повече отъ хиляди добрини, направени безъ любовь. Ако е въпросъ за добринитѣ на свѣта, нека свѣтътъ прави своитѣ добрини; обаче, когато се говори за доброто, което любовьта прави, ще знаете, че любовьта или много дава, или нищо не дава. Ако нѣкой мисли, че любовьта трѣбва само да дава, той не разбира закона. Може ли да се нарече безлюбие това, че майката и бащата отказватъ да купятъ на детето си нѣщо, което ще му причини редъ страдания? Детето иска отъ баша си да му купи единъ голѣмъ револверъ, да стреля. Разумниятъ баща отказва да купи на детето си револеверъ, защото знае, че то веднага ще започне да стреля, и който е близо до него, братя, сестри, всички ще пострадатъ. Бащата трѣбва да каже на детето си: Синко, всичко мога да ти купя, но не и револверъ. Детето може да плаче, да вика, но бащата не трѣбва да изпълни желанието му. Питамъ: може ли този отказъ да се нарече актъ на безлюбие? Ако нѣкой каже, че сърцето на този баща е кораво, той се лъже. Меко е сърцето на този баща, той предвижда страданията, които револверътъ въ детскитѣ ръце ще причини на близкитѣ нему братчета и сестричета. Ако сърцето на бащата бѣше жестоко, той щѣше да задоволи желанието на детето си, безъ да мисли за лошитѣ последствия. По същия начинъ много отъ васъ искатъ да имъ се даде по единъ револверъ. Казвамъ: вие имате револвери, нѣма какво още да ви се даватъ. Нашата задача е да събираме оръжията ви, а не да ви даваме нови. Какво ще направите, ако имате още единъ револверъ? Ще цъкате надѣсно-налѣво. Не, достатъчно сте цъкали. Не мислете, че е лесно да цъка човѣкъ. Ти ще цъкашъ, но и онзи, въ когото куршумътъ попадне, ще цъка. Следователно, когато любовьта дава, и когато не дава, резултатитѣ сѫ еднакво силни. Въ разумния Животъ даването и недаването сѫ два метода, съ които любовьта си служи. На васъ не остава друго, освенъ да благодарите и за едното, и за другото. Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е всички да имате едно свещено вѣрую, единъ великъ законъ, който да ви рѫководятъ. Това свещено вѣрую трѣбва да включва въ себе си потикъ къмъ първичната любовь, къмъ първичната мѫдрость и къмъ първичната истина Само при това положение, само при такова вѣрую, между хората може да сѫществува пълно единство. Иначе, ако всѣки мисли, чувствува и действува по своему, свѣтътъ нѣма да се оправи. Които не вѣрватъ въ това, тѣ ще го опитатъ. Тѣ ще видят че по тѣхния начинъ умрѣлитѣ нѣма да възкръснатъ, нито живитѣ ще придобиятъ безсмъртие. Възкресението ще дойде само за онзи благочестивъ, светъ човѣкъ, който цѣлъ животъ е работилъ и се е молилъ, но не и за онзи, който никога не се е молилъ, и само за себе си е работилъ. Който е внесълъ часть отъ капитала си въ Божествената банка, той има какво да получи, но онзи, който нищо не е внесълъ, нищо нѣма да получи. Въ небето никакви просеци не се приематъ. Ако нѣкой просекъ се осмѣли да влѣзе въ небето, веднага ще го изхвърлят вънъ. Тамъ просия не се позволява. Тамъ споръ, подозрение не се позволява. Тамъ никаква критика не се допуща. На земята тия нѣща могатъ да сѫществуватъ, но на небето — по никой начинъ. Сега, всички се нуждаете отъ прави разбирания за живота, прави разбирания за Бога и за служенето на Бога. Въ това служене ще разберете великата воля Божия, която иска да обедини всички добри, праведни хора въ изпълнението на една воля, една любовь, една мѫдрость, една истина. Само при такова съзнание, при такова прозрение човѣкъ ще види на земята безброй красиви, свѣтещи души и ще каже: Радвамъ се, че има такива души на земята, които работятъ, помагатъ на по-малкитѣ отъ тѣхъ. Грѣшнитѣ пъкъ сѫ пръснати по земята, като изгорѣли главини, отъ които днесъ нищо не може да стане. Обаче, не е въпросътъ за грѣшнитѣ. Важно е сега, какво вие трѣбва да правите. Ще кажете: Тогава, да се откажемъ отъ живота. — Отъ кой животъ? Ако е да се откажете отъ стария животъ, пъленъ съ грѣхове и заблуждения, прави сте. Но следъ като се откажете отъ стария, т. е. отъ грѣшния животъ, трѣбва да приемете новия животъ, който сега иде. Не е работата да се откажете на думи само, но да свършите веднъжъ за винаги съ него. Откажете се отъ стария животъ и приемете новия! Откажете се отъ скръбьта и приемете радостьта! Откажете се отъ сиромашията, за да приемете богатството. Откажете се отъ невежеството, за да приемете знанието! Откажете се отъ слабоститѣ, за да приемете Божията сила въ себе си! Откажете се отъ външното, отъ привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на любовьта и разумностьта. Това е новото, което сега иде въ свѣта. Казвате: Какво да правимъ съ настоящето? — Това, което днесъ преживявате, то сѫ утайки отъ миналото. Това е слама, която трѣбва да продадете на онзи, който се нуждае отъ нея, и повече не мислете. Нали платиха за сламата ви ? — Не сѫ ми платили. — На когото е платено за сламата, нека я свали отъ колата си и да продължи напредъ. На когото още не е платено, нека чака, докато дойде нѣкой да я купи, но той непременно трѣбва да я изнесе на пазаря. Щомъ се яви нѣкой да я купи, продайте я и повече не питайте за нея, но кажете: Да бѫде благословено името Божие! Връщамъ се въ село съ двойна печалба: и сламата продадохъ, и новото придобихъ Тогава, и онѣзи, който купиха сламата ви, както и вие, който я продадохте, тръгнете напредъ въ пѫтя. Въ кой пѫть? Въ правия пѫть. Докато дойдете до този пѫть, вие ще минете презъ редъ мѫчения, изпитания, скърби и страдания. Мнозина ще кажатъ: Слава Богу, продадохме сламата, освободихме се отъ нея. — Както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че още не сте продали сламата си. Имайте търпение, ще я продадете, но кажете, какво разбрахте отъ това, което ви говорихъ досега? Азъ зная, какво сте разбрали, но питамъ само, като онзи уменъ дѣдо, който решилъ да купи кѫщата на своя съседъ, но само за форма запиталъ синоветѣ си: Какъ мислите, да купимъ ли кѫщата на съседа? — Да я купимъ. — Добре, азъ уредихъ вече този въпросъ. И всички се радватъ, че дѣдото постѫпилъ разумно, като взелъ мнението на синоветѣ си. А дѣдото вече купилъ кѫщата. Казвате: Друго нѣщо е да се чуятъ повече гласове, повече мнения. — Споредъ мене, многото мнения не ползуватъ. Една българска пословица казва: „Много баби, хилаво дете“. Какво сѫ направили многото депутати въ камарата? Какво сѫ направили многото учени? Днесъ отъ много- учени свѣтътъ се е развалилъ. Защо? Защото всѣки ученъ иска да мине неговата теория, неговото изследване. Единъ ученъ създава една теория, другъ я опровергава. Въ края на краищата, нищо не излиза. — Ама моята теория е права. — Добре, нека твоята теория бѫде права, достатъчно е работата да тръгне напредъ. Едно е важно: колата да върви. Какви теории ще теглятъ колата, това не е важно за васъ. Старитѣ теории представятъ заднитѣ колела на колата; новитѣ теории — преднитѣ колела. Тогава, нека преднитѣ колела теглятъ колата, а заднитѣ да помагатъ. Обаче, какъ е въ сѫщность? Преднитѣ колела теглятъ напредъ, заднитѣ— назадъ, Значи, имате две равни сили, които действуватъ въ две противоположни посоки. Резултатътъ на това движение е спиране на колата. И сега, много учени създаватъ нѣкакви теории, и тамъ спиратъ. Защо? Чакатъ да дойдатъ нѣкой да признаятъ тѣхната ученость. Нѣма защо да чакатъ другитѣ да ги признаватъ. Тѣ трѣбва да работятъ и да вървятъ напредъ. — Ама не искамъ да мислятъ хората, че съмъ глупавъ човѣкъ. — Това съ мислене само не става. Пѫтьтъ, по който вървишъ, ще покаже на хората, какъвъ си. Отивате при единъ силенъ човѣкъ, искате да си кажете думата за него, дали е силенъ, или не. Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница. Вие казвате: Силенъ човѣкъ е този! Силниятъ лесно си пробива пѫть. Слабиятъ, обаче, оттукъ обиколи, оттамъ обиколи, този моли, онзи моли, да му отворятъ пѫтя. Божествениятъ човѣкъ е силенъ, той самъ отваря пѫтя си. Казвате: малко политика е нужна. — Никаква политика! Политиката е за слабохарактернитѣ хора. Силнитѣ хора отварятъ пѫтя си сами, като борци. Това е методи за духовния животъ. Щомъ при тебе дойде злото, т. е. дяволътъ, ти ще се боришъ съ него, като юнакъ, ще гледашъ да го повалишъ на земята. Ако той те повали, за тебе ще бѫде лошо — ще те тѫпче на общо основание. Борили ли сте съ дявола, да знаете, какъ се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогитѣ само на единъ дяволъ, за да внушите страхъ на всички дяволи. Тѣ ще кажатъ: Не закачайте този човѣкъ, той е силенъ, ще изкърти рогитѣ на всинца ни. Казвамъ: такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ! Той трѣбва да се отличава съ смѣлость и решителность, да устоява на вѫтрешната борба, която става въ него. Като дойде дяволътъ при него, той трѣбва да го хване за рогитѣ и да го повали на земята. Като види дявола, малодушниятъ ученикъ веднага капитулира и започва да се моли, но дяволътъ не отстѫпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щомъ дойде дяволътъ, ученикътъ трѣбва да го хване за рогата и да му каже: Слушай, ти трѣбва да знаешъ, че предъ тебе седи окултенъ ученикъ, който разбира законитѣ, като тебе. Ти ще се подчинишъ въ името на Бога, защото Той е по-силенъ отъ тебе. Следъ това ще му тури юларъ, ще го възседне и ще отиде съ нега на хаджилъкъ. Дето иска, тамъ ще го разкарва. Като се върне отъ разходката, ще му каже: Сега, бѫди свободенъ и знай, че окултниятъ ученикъ не се плаши отъ рогата ти. Ако ученикъть не се съобразява съ Божиитѣ закони, той ще бѫде тѫпканъ отъ дявола. Дяволътъ може да разтърси човѣка така, че съ години да помни това разтърсване. Следователно, смѣлость се изисква отъ ученика! Като дойдатъ страданията, той трѣбва да ги понесе съ упование и вѣра въ Бога. Само така може да имате успѣхъ въ живота, само така можете да се справите съ мѫчнотиитѣ. Богъ работи въ насъ, и ние трѣбва да бѫ- демъ съработници съ Него. Вие трѣбва да бѫдете победители въ борбата. Какъ и съ какво ще победите? Съ любовь. Богъ е Любовь, и Той побеждава съ Любовьта. Следователно, приложете въ живота си закона на Любовьта, ако искате да имате успѣхъ. Сега, да направимъ едно упражнение съ движение и пѣние на буквитѣ у, а, и. Лѣвата рѫка напредъ и малко наклонена, съ дланьта надолу. Дѣсната рѫка се движи по лѣвата; започвате отъ рамото и слизате до лакета, като пѣете упражнението съ буквата „у“. После рѫката слиза до китката, като пѣете упражнението съ буквата „а". Най-после рѫката се качва отъ китката до лакета и пѣете буквата „и“. Разстоянието на рѫката отъ рамото до лакета представя материалния, физическия свѣтъ, или стомаха. Мѣстото отъ лакета до китката представя духовния свѣтъ — сърцето, а китката — умствения свѣтъ — ума. После, поставете дѣсната рѫка напредъ, а лѣвата да се движи по нея. Правете това упражнение сутринь и вечерь по десеть пѫти, въ продължение на една седмица. По този начинъ ще подобрите положението на стомаха, на гърдитѣ и на мозъка си, ще се лѣкувате. Който пѣе, той е здравъ човѣкъ. Който иска да бѫде здравъ, той трѣбва да пѣе: и като тѫженъ, и като скърбенъ, и като неразположенъ. Казано е: „Пѣйте и възхвалявайте Господа въ душата си ! Въ това седи истинскиятъ животъ, който носи радость и веселие за човѣшката душа. Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му! * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 16 мартъ, 1927 г. София.