Търсене във форума

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛНИТЪ ТЕЧЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“! Размишление. Чете се темата върху задачата, колко думи сѫ изговорени въ продължение на три часа и колко отъ тѣхъ сѫ съществителни, прилагателни и глаголи. За следния пѫть ще изчислите, колко отъ изговоренитѣ думи се отнасятъ къмъ физическия, колко къмъ духовния и колко къмъ Божествения свѣтъ. Като говорите за сѫществителнитѣ имена, трѣбва да знаете, кога сѫ произлѣзли. Тѣ сѫ най-нови, т. е. тѣ сѫ произлѣзли най-после, затова се считатъ деца въ речьта. Най-стари думи сѫ съюзитѣ. Значи, съюзитѣ сѫ старцитѣ въ речьта. Следователно, вие ще започнете отъ сѫществителнитѣ и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзитѣ. Ще започнете отъ младото поколѣние и ще стигнете до старцитѣ. Като изброявате думитѣ, интересно е да знаете, колко отъ тѣхъ се отнасятъ къмъ материалния свѣтъ и сѫ свързани съ ядене и пиене. По този начинъ ще опредѣлите, какви течения преобладаватъ отъ 9—12 часа. Ще забележите, че въ това време можете да изпаднете въ нѣкакъвъ разговоръ, отъ който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промѣните разговора, пакъ не можете. Това, показва, че въ природата сѫществуватъ известни течения, които силно влияятъ върху човѣка. Обаче, за Човѣка е важна повече мисъльта, отколкото говорътъ. Важно е, каква мисъль го занимава. Който мълчи, това не показва, че той е кротъкъ. Кротостьта е вѫтрешно, а не външно качество. Когато котката дебне мишка, тя не издава никакъвъ звукъ, даже дишането си притаява и седи съ затворени очи, като светия, като че не се интересува отъ земни работи, но въ сѫщность тя не е кротка. Въ дадения случай умътъ на котката е толкова съсрѣдоточенъ къмъ мишката, че нищо друго не сѫществува за нея. Тя седи предъ дупката на мишката и съ мисъльта си я вика: Излѣзъ, излѣзъ навънъ. Най-после мишката излиза отъ дупката си, и котката я улавя. Ако 150 пѫти викате упорития човѣкъ да дойде при васъ, най-после той ще отстѫпи. Така че провѣрите, доколко човѣкъ може да издържа въ упоритостьта си. Това е законъ, които действува върху човѣка. Сега, като наблюдаваме свѣта, съ всички живи сѫщества въ него, виждаме, че той е построенъ върху известни разумни закони. И човѣшкиятъ организъмъ е построенъ върху сѫщитѣ закони. Който разбира тия закони и ги спазва, той е здравъ, като канара. Който не разбира тия закони и не ги спазва, той е нѣженъ, крехъкъ, като стъкло. Най-мал-киятъ вѣтрецъ го събаря. Кой е виновенъ за това положение? Майка дава на детето си хубава стъклена чаша да пие вода. Детето хваща чашата невнимателно и я изпуша на земята. То вижда чашата счупена и започва да плаче. Кой е виновенъ: майката или детето ? — Майката е виновна. Тя трѣбваше да даде на детето си чаша, която не се чупи лесно, или поне такава чаша, която не струва скѫпо. Ще кажете, може би, че детето е малко, а майката не е предвидила и ще ги оправдаете. — Лесно е да се извини човѣкъ, когато счупи една чаша, но какъ ще го извините, когато той повѣрява живота си на сѫщества, които седятъ по-низко отъ него? Какъ ще извините единъ човѣкъ, който употрѣбява живота си за глупави работи? Азъ се чудя на неразумностьта на съвременнитѣ хора. При това, много отъ тия хора сѫ съ виеше образование. Чудя, се какъ нѣматъ понятие отъ основнитѣ закони, които управляватъ живота! Въ това отношение, тѣхното знание остава неизползувано. Тѣ носятъ това знание на гърба си, като чуждъ товаръ, съ който не могатъ да разполагатъ. Но чуждото всѣкога остава чуждо. Ако имате една огърлица отъ скѫпоценни камѣни, може ли тя да допринесе нѣщо за вашия характеръ? Тази огърлица е външно пособие, което не може да повлияе нито върху характера, нито върху ума или сърцето на човѣка. Следователно, ако поставите въ ума си думи или мисли, дълбокия смисълъ на които не разбирате, тѣ ще бѫдатъ тежесть за васъ, но не и благо. Колкото велики да сѫ тия мисли, тѣ не сѫ ваши. На това основание, казвамъ: въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро, което не е още негово. То ще стане негово само тогава, когато го разработи и прояви навънъ, и той да се ползува отъ него, а сѫщо така и близкитѣ му. Това се дължи на обстоятелството, че донѣкога човѣкъ е заставенъ, въпрѣки своята воля, да върши това, което не желае. Запримѣръ, впрегнатиятъ въ колата конь ще вози и светията, и разбойника. Тъй щото, когато хората правятъ добро или зло, това не става по тѣхната воля, но подъ влиянието на камшика: когато вършатъ добро, нѣкои светия ги е впрегналъ и кара колата; когато вършатъ престѫпления, нѣкой разбойникъ ги е впрегналъ и удря съ камшика. Въ това отношение, вие нѣмате никаква отговорность, но носите последствията на злото и доброто, което правите. Ножътъ, съ който е извършено едно убийство, не е отговоренъ за убийството, но той ще носи неговитѣ лоши последствия: ръжда ще разяде този ножъ. Казвате: Защо сѫ толкова строги законитѣ? Законитѣ сѫ строги, защото съзнанието на съвременнитѣ хора не е будно, вследствие на което тѣ не могатъ да влѣзатъ въ връзка съ съзнанията на висши разумни сѫщества и отъ тѣхъ неправо да се поучаватъ. Тогава не остава друго, освенъ да изпитатъ строгостьта на законитѣ, за да се пробуди въ тѣхъ висшето съзнание. Онзи, въ когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумнитѣ закони. Той върви въ съгласие съ тѣхъ и ги прилага. Вие живѣете въ единъ несъзнателенъ свѣтъ и се чудите, защо този свѣтъ е създаденъ така. Питамъ: защо българитѣ сѫ недоволни отъ своитѣ закони ? Защо днесъ сте недоволни отъ тѣхъ ? Защо не създадохте такива закони, които да превърнатъ България въ цвѣтна градина ? Азъ говоря за човѣшкитѣ закони, а не за законитѣ на природата. Последнитѣ оставамъ настрана. Тѣ нѣматъ нищо общо съ човѣш- кото съзнание. Природата не се управлява отъ камари, подобни на човѣшкитѣ, нито по закони, създадени отъ хора. Запримѣръ, споредъ човѣшкитѣ закони, позволено е на ловджиитѣ да убиватъ дивечъ, на рибаритѣ — да ловятъ риба, освенъ презъ времето, когато тѣ се размножаватъ. Ако съзнанието, на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ бѣше по-високо, тѣ щѣха да забележатъ, че отъ време на време смъртностьта въ тѣхъ се увеличава. Тѣ нищо не виждатъ, нищо не разбиратъ, но едно следъ друго умиратъ, безъ да ги питатъ, искатъ ли, или не искатъ. Ловецътъ гръмне, заекътъ се търкули, а другитѣ зайци серазбѣгватъ, Тѣзи казватъ: гръмна нѣщо, нѣкоя птица отгоре падна, но какво гръмна, защо птицата падна, нищо не знаемъ. Тѣ не виждатъ даже, че заекъ нѣкѫде наблизо е падналъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до хората: гръмне нѣщо вънъ отъ тѣхъ, и току-вижъ, паднала нѣкоя дума отгоре имъ, и тѣ се тър- кулили. Има думи, които действуватъ върху човѣка убийствено. Една такава дума може да го търкули мъртавъ на земята, или най-малко може да го подлуди, Често хората се шегуватъ помежду си съвсемъ не на мѣсто. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ спи. Вие се приближавате тихо до него и на краката му поставяте една малка книжка, която после запалвате. Този човѣкъ моментално се събужда и извиква. Той може да полудѣе отъ тази изненада. Самообладание се изисква отъ хората! Казвамъ: условията, при които живѣете, изискватъ будно съзнание. Човѣкъ трѣбва да се тренира, да се самовъзпита. Той трѣбва да работи, да учи, да се домогне до законитѣ на кабалата, до законитѣ на висшата математика. Много хлѣбъ още трѣбва да ядете, за да дойдете до тѣзи закони, а при това ще ядете хлѣбъ не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хлѣбъ. Висшата математика изключва употрѣбата на лука, чесъна, праза, на различнитѣ пражени масла и т. н. Който иска да се занимава съ висшата математика и да стане математикъ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да се храни съ плодове, току що откѫснати отъ дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всѣкакъвъ математикъ може да стане, но не и математикъ на живата математика, която преобразява човѣка. Ще кажете: Де сѫ тия условия? Всѣки може да си създаде тѣзи условия. Наистина, въ единъ день той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, въ единъ животъ той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интенсивно, въ десеть години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цель необходимо е човѣкъ да живѣе съобразно законитѣ на живата природа, да развива скрититѣ сили и дарби въ себе си. Неусѣтно той ще развие и своето вѫтрешно зрение, да вижда нѣщата ясно и да разбира дълбокия смисълъ на живота. Много ясновидци виждатъ свѣтлина около себе си, около хората и разнитѣ предмети. Това още не е истинската свѣтлина. Тази свѣтлина е физическа, свѣтлина на астралния свѣтъ, отдето се вижда, че всѣки свѣтъ има, сѫщо както и земята, нѣколко подраз- дѣления. Тази свѣтлина се различава отъ духовната, която е жива свѣтлина, неизмѣнна и непреривна въ своитѣ трептения. Духовната свѣтлина нѣма сѣнки. Тя прониква цѣлото пространство и всичко освѣтява. Предъ нея нѣма нищо скрито-покрито. Сега, като ученици, отъ васъ се иска работа. За всѣки даденъ случай, вие трѣбва да направите нѣщо, колкото малко да е то. Всѣки ще работи споредъ силитѣ и възможноститѣ си, но трѣбва да направи нѣщо. Това не значи, че нищо не работите, но има разлика между разумна и неразумна постѫпка. Всѣка разумна постѫпка, всѣко знание носятъ известни придобивки. Какво ви ползува хубавата бележка, ако нѣмате знание? Или, защо трѣбва да ви обезсърдчава слабата бележка, ако имате знание? Представете си, че вие сте ученикъ въ гимназията, и учительтъ ви вдига на урокъ. Вие ставате отъ мѣстото си, отивате, при учителя си, но нищо не знаете, и започвате да плачете. Учительтъ ви погледне; съжали ви и ви пише добра бележка. Вие отивате на мѣстото си, нѣмате слаба бележка, но нищо не знаете, никакво знание не сте придобили. Може да се случи и обратното: знаете урока си, но учительтъ ви е нѣщо не- разположенъ, нѣма търпение да ви изслуша. Вие се смутите, и той веднага ви изпраща на мѣстото, като ви пише слаба бележка. Питамъ: тази слаба бележка показва ли, че вие не знаете урока си? Не, слабата бележка, въ дадения случай, говори за условията, при които ученикътъ е попадналъ. Въсѫщность, бележкитѣ служатъ само за поощрение на ученицитѣ. Човѣкъ трѣбва да прави разграничаване. Запримѣръ, имаме четири годишни времена, които сѫществено се различаватъ едно отъ друго. Тѣ представятъ състояния, или промѣни въ природата. Четиритѣ годишни времена могатъ да се сведатъ главно къмъ две промѣни: положителна и отрицателна, т. е. при- ливъ и отливъ. Презъ пролѣтьта се забелязва едно възходещо състояние — приливъ, който презъ лѣтото се усилва. Следъ това, презъ есеньта настъпва отливъ, който презъ зимата се усилва. Значи, пролѣтьта е начало на приливъ, а зимата — край на отливъ. Сѫщитѣ промѣни, сѫщитѣ състояния, на приливъ и отливъ, се забелязватъ й презъ денясутринь е пролѣть, на обѣдъ — лѣто, следъ нѣколко часа — есень, а надвечерь — зима. Следъ залѣзъ слънце, до зазоряване имате пакъ сжщитѣ промѣни: „докато е още свѣтло, настѫпва пролѣть на тъмнината; после — лѣто, есень, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настѫпва пролѣтьта, но пролѣтьта на свѣтлинта. Сѫщиятъ законъ действува и въ психическия животъ на човѣка. Когато сте радостни, вие сте въ пролѣтно състояние; ако радостьта ви се увеличи, влизате въ лѣтото. Щомъ започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте въ есеньта; и най-после ставате замислени, съсрѣдоточени, започвате да фи- лософсгвувате, вие сте въ зимата. Тъй щото, каквото става въ природата, става и въ човѣка. Сега, вие трѣбва да изучавате тѣзи състояния, да ги имате предъ видъ, ако искате да бѫдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тѣзи нѣща иматъ практическо приложение въ живота. Ако нѣматъ никакво приложение, какъвъ интересъ представя , за васъ знанието на четиритѣ годишни времена, или смѣнитѣ въ природата? Това знание Има смисълъ и значение за човѣка, когато се приложи въ живота му. Тогава той ще разбере и промѣнитѣ, които ставатъ въ четиритѣ свѣта, прѣзъ които минава. Тогава човѣкъ ще разбере, защо минава отъ единъ свѣтъ въ другъ. Когато въ причинния свѣтъ настѫпва зима, човѣкъ трѣбва да слѣзе на Земята, въ физическия свѣтъ, дето е лѣто. Когато въ дома на бащата настане зима, синътъ трѣбва да на пусне този домъ, защото тамъ нѣма какво да яде. Когато на земята настѫпи зима, той трѣбва, да се качи въ астралния свѣтъ, дето е пролѣть. Тамъ ще стане трансформиране на чувствата. За въ бѫдеще, когато на земята настане вѣчна зима, нейнитѣ енергии ще преминатъ въ духовния свѣтъ, който така ще се организира, че ще стане годенъ за живѣене на хората отъ физическия свѣтъ. Той ще бѫде по-красивъ отъ физическия, съ по-ефирна материя. Казвамъ: съвременниятъ човѣкъ още не е готовъ за духовния свѣтъ. Задачата ви, като ученици, се свежда, именно, къмъ това, да се приготвите за духовния свѣтъ. Животътъ на сегашнитѣ хора не е истински животъ; той представя животи на фалирали търговци. За да се увѣрите, че е така, поставете си като задача, да отбелязвате, колко дни въ месеца сте добре разположени. После, извършете тази задача за цѣла година, да видите, презъ какви състояния минавате. Вие не сте правили такива изчисления, не сте отбелязвали разположенията си. Само по този начинъ ще можете да си дадете отчетъ, какво представяте днесъ, доде сте дошли и какво сте постигнали. Представете си, че вие сте били нѣколко години въ Америка и се връщате въ България съ сто хиляди долари печалба. Пѫтувате и си мечтаете, какъ ще пристигнете въ България, какъ ще си купите кѫща, да си поживѣете богато и спокойно. Обаче, нападатъ ви крадци и взиматъ всичкото богатство, оставате безъ петь пари въ джоба си, съ празни мечти. Какво ще бѫде вашето положение сега? Ужасно е положението ви. Ще дойдать следъ това да ви говорятъ, че трѣбва да търпите, да понесете всичко съ миръ и спокойствие. Лесно се говори, но вие сте вложили въ тия пари трудъ, енергия, свързани сте съ тѣхъ, не ви е безразлично. Когато нѣкой казва, че безъ пари не може да се живѣе, това показва, че този човѣкъ е вложилъ половината си животъ въ паритѣ. Щомъ паритѣ ги нѣма, и половината му животъ отива съ тѣхъ. Единъ виденъ виолонистъ занесълъ цигулката си при майсторъ, да я поправи добре, защото била пукната нѣкѫде. Майсторътъ взелъ единъ ножъ и го прекаралъ по цѣлата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било очудването му, когато видѣлъ, че виолонистътъ припадналъ. Защо припадналъ? При свирене, виолонистътъ влагалъ своя двойникъ въ цигулката си, и когато майсторътъ миналъ съ ножъ по нея, виолонистътъ усѣтилъ болка въ двойника си, която му причинила припадъкъ. Затова, именно, и въ Писанието е казано: „Не се свързвайте !“ Съ какво? Не се свързвайте съ временнитѣ, съ преходнитѣ нѣща. Ако се свържете съ кѫщата си и я изгубите, и животътъ си ще изгубите. Не се свързвайте съ дрехитѣ, съ обущата, които носите. Ако се свържете съ тѣхъ и ги обикнете, нѣкой ще ги открадне, а следъ това вие ще страдате. Казвате: Това сѫ суевѣрия, ние не вѣрваме въ такива нѣща, На онзи, който не вѣрва, казвамъ: нека даде ризата си нѣкому и да види после, какъ ще се чувствува. Най-малко две-три нощи следъ това нѣма да спи: ще се върти ту на едната, ту на другата страна на леглото, докато се умори и заспи. Защо е така, нѣма да обяснявамъ, но всѣки може да направи този опитъ. Законъ е това всички разумни, напреднали сѫщества знайте този законъ и го прилагатъ. Като не знаете този законъ, вие търсите лекъ начинъ за постигане на вашитѣ идеали, и като не ги постигнете, казвате: Толкова години се моля, плача предъ Бога, но нищо не ми се дава. Защо? Работа, мисъль се иска. Нѣщата не ставатъ лесно. Когато се казва, че трѣбва да мислимъ добре, това значи да се свържемъ съ онзи вѣзвишенъ, чистъ свѣтъ, дето всички сѫщества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трѣбва да правимъ добро, нѣмамъ предъ видъ правене на добро, както всѣки човѣкъ го разбира, но както Богъ изисква. Всѣки трѣбва да прави доброто спо- редъ Божия законъ. Не е добро онова, което се прави предъ хората, тѣ да кажатъ, че този човѣкъ е добъръ. То е все едно съ чужда пита поменъ да правишъ. Всѣки трѣбва да изразява онова, което Богъ е вложилъ въ него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава, чрвѣкъ не прави доброто, но Богъ въ него. Който мисли другояче, той самъ ще се натъкне на известно противорѣчие въ себе си. Днесъ лѣкарьтъ отива при нѣкой боленъ, дава му нѣкакви лѣкарства и казва: плати сега ! Като оздравѣе болниятъ, лѣкарьтъ казва: Азъ излѣкувахъ този боленъ. Казвамъ: който вѣрва, че самъ лѣкува хората, той има право да взима пари. Обаче, който знае, че Богь лѣкува чрезъ него, той нѣма право да взима пари. И тъй, първото условие въ работата ви е самовладенето, самообладанието. Самовладенето не означава безчувственость. Ако самообладанието е свързано съ отсѫтствие на чувствителность въ човѣка, тогава парализираниятъ ще служи за образецъ. Не, изкуството седи въ това, при най-голѣмата чувствителность човѣкъ да се владѣе. Минава нѣкой човѣкъ презъ гората, почувствува, че нѣкаква засада има срещу него. Като чувствителенъ, той веднага взима другъ пѫть и избѣгва засадата. Говорятъ нѣщо лошо за този човѣкъ. Като чувствителенъ, той възприема тѣзи думи и се изкачва нѣкѫде високо въ съзнанието си, да го не засѣгатъ. И тогава, подъ ударитѣ на тия лоши думи, той остава само физическото си тѣло, като мешанка, на което отровнитѣ стрели нищо не могатъ да направятъ. Про- тивникътъ забива стрелитѣ и мисли, че ще успѣе нѣщо, а истинскиятъ човѣкъ седи горе нѣкѫде въ съзнанието си и се подсмива. Оттамъ лошитѣ думи не го засѣгатъ. Обаче, ако нѣкоя стрела попадне надъ мешанката, тогава положението става по-сериозно, засѣга човѣка. Сега, и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора не издържатъ изпититѣ си. На какъвто изпитъ и да ги поставятъ, тѣ пропадатъ. Невидимиятъ свѣтъ изпитва днесъ всички хора. Особено силно се подаватъ хората на одумничество. Достатъчно е да се събератъ две— три сестри на едно мѣсто, за да започнатѣ да говорятъ за другитѣ. Други пъкъ, като се събератъ на едно мѣсто, ще започнат да се сравняватъ помежду си, кои сѫ по- напреднали. Това сѫ детински работи. Нѣкой мисли, че е напредналъ, но утре го хване хрема, или друга нѣкаква болест, и той не може да си помогне. Събератъ се нѣколко сестри или братя около него, молятъ се, но не могатъ да му помогнатъ. Защо? Вѣра се изисква! Гледамъ нѣкоя майка, като се разболѣятъ децата и, тя се уплаши, изгубва всѣкаква надежда и съвършено отпада. Мѫжътъ и се разболѣе, пакъ сѫщото обезсърдчение я обхваща. Така човѣкъ се изпитва. Вие трѣбва да бѫдете като ясновидцитѣ, да виждате края на нѣщата. Бѫдете тихи и спокойни. Нѣщата, отвънъ и отвѫтре, могатъ да се мѣнятъ, но вие трѣбва да останете неизмѣмни. Казвате за нѣкого, че е добъръ. — Добъръ е той, защото работитѣ му вървятъ. Изкуство е да бѫде човѣкъ добъръ, когато работитѣ му не вървятъ. И свѣтскитѣ хора сѫ добри, когато сѫ богати, здрави, отъ никого не смущавани. Нѣкой се оплаквал, че откакъ тръгналъ въ правия пѫть, всичко се обърнало наопаки, работитѣ му останали на- задъ. Едно трѣбва да знаете: който влѣзе въ Божия пѫть, той първо ще започне да оправя забърканитѣ си работи. И следъ като оправи всичко, което е объркалъ, тогава, ако продължава да работи, ще види резултатъ. Тогава работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Какво правять хората ? Като заборчлѣятъ, като изгубятъ богатството си, отиватъ при Бога, при своя Баща, да се нахранятъ малко, да си взематъ нѣкоя-друга пара. Като забогатѣятъ, пакъ отиватъ въ свѣта, дето отново всичко изгубвать. Слѣдъ това отново се връщатъ при Господа. Тѣ ту отиватъ при Баща си, ту се отдалечаватъ отъ Него, докато единъ день съвършено обеднѣятъ и казватъ : Сиромаси сме, отникѫде нищо нѣмаме. — Не говорете така. Вие сте направили нѣкаква погрѣшка, затова сте изгубили богатството си. Сега ви е необходимо самообладание и работа, за да възстановите първоначалното си положение. Следователно, щомъ видите нѣкаква погрѣшка въ другитѣ, или въ себе си, ще знаете, че тя е задача, която трѣбва да решите. Казвамъ: учете се отъ всичко, което става въ свѣта, било то добро, или лошо. Хората въ свѣта нито сѫ добри, нито сѫ лоши. Има хора, били тѣ религиозни или свѣтски, които не могатъ да направятъ нито зло, нито добро. Мнозина говорятъ за свобода, искатъ да бѫдатъ свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе нѣкой една тенекия да удря на нея и да мине покрай прозорцитѣ на нѣкой боленъ? Болниятъ е чувствителенъ, той иска тишина, а ти удряшъ съ тенекия. — Не съмъ ли свободенъ да удрямъ тенекията ? — Ти си свободенъ да правишъ, каквото искашъ, но всѣка неразумна постѫпка не е вече свобода. Щомъ искашъ да удряшъ тенекията, иди на разстояние два километра отъ кѫщата на болния, да не го смущавашъ. Свободата подразбира служене на Бога. Свободенъ е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. Въ основата на това служене седи любовьта къмъ Бога, Само онзи може да служи на Бога, който има любовь къмъ Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите, — това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква отъ човѣка, за да дойде той до дълбоко, вѫтрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе, никакви молитви нѣма да помогнат. При това Положение, никой Учител въ свѣта не може да ви изкупи. Вие сами трѣбва да се изкупите, сами трѣбва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи отъ васъ. Понѣкога сърцето на човѣка се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква отъ човѣка — мекота, основа на която е любовьта. Мнозина употрѣбяватъ напразно името Божие. Две думи кажатъ и ще споменат това име. Не, Божието име е Свещено, и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко въ душата си, ако искате да се повдигнете. Следователно, търсите ли свобода, искате ли да се повдигнете, служете на Бога, Тогава ще бѫдете и млади, и силни, и способни ученици, Стариятъ казва: Какъвъ бѣхъ едно време! Каква любовь имахъ! Младиятъ пъкъ казва : Изгубихъ любовьта си, изгорѣ сърцето ми. — Любовь, която се губи, която гори сърцата на хората, не е истинска любовь. Тази любовь е свойствена на материята, а едно отъ състоянията на материята е твьрдость. Споредъ състоянията на материята, тази любовь може да доведе човѣка или до втвърдяване, или до разливане, или до изпаряване на чувствата му. Нѣкой се оплаква, че не може да се моли, понеже нѣмалъ разположение. Не, ще се молите и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Щомъ е въпросъ за молитва, нѣма да чакате добро разположение на духа. Да се откажете отъ молитвата, значи да се откажете отъ дишането. То е все едно болниятъ да каже, че не иска да диша. Той трѣбва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша. Болниятъ трѣбва да се откаже отъ нѣщо, но не отъ въздухъ, а отъ ядене; той трѣбва да яде по малко и да избира храната си. Болестьта му е дадена, именно, за възпитание на стомаха. Близкитѣ му се чудятъ, какво да му дадатъ да не умре отъ гладъ, да се засили, да се поправи по-скоро. По този начинъ тѣ ще претоварятъ стомаха му и ще влошатъ положението му. Дайте на болния една печена ябълка, нѣколко орѣха и едно малко парченце хлѣбѣ, припеченъ на огънь. На другия день, вмѣсто ябълка, дайте му една печена круша, Причината на всички болести, на всички недѫзи, на всички несрети въ живота на човѣка е духовна, а не физическа. Ако искате да бѫдете здрави, не допущайте въ ума и въ сърцето си нито една отрицателна мисъль, нито едно, отрицателно чувство. Отрицателнитѣ мисли и чувства сѫ мухи, паразити, които оставятъ своитѣ семена по главитѣ ви. Не допущайте тия мисли и чувства да кацатъ по главитѣ ви. Ако сѫ успѣли вече да нахвърлять семената си, вие трѣбва да вземете гребенъ и да ги изчистете. Ако оставите паразититѣ да се въдять по главитѣ ви, това е лошъ признакъ. Причината за много отъ болеститѣ се крие въ вашето подсъзнание. Тѣ сѫ остатъци отъ вашето минало, съ което днесъ трѣбва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите съ всички неправилности на вашето минало, И така да вървите напредъ. Единъ благочествивъ, добъръ свещеникъ ми разправяше една своя опитность, за силата на изкушението: „Бѣхъ си поставилъ за задача да водя редовенъ животъ, никога да не ямъ следъ залѣзъ слънце. Едни мои познати ми изпратиха една кошница грозде, но слънцето бѣше залѣзло. Поглеждамъ къмъ гроздето, не искамъ да ямъ, не искамъ да наруша задачата си. Легнахъ да спя, но кошницата съ гроздето се върти въ ума ми, не мога да спя. Станахъ отъ леглото си и започнахъ да чета „Отче нашъ“, „Вѣрую во Единнаго“, и се успокоихъ малко. Легнахъ отново да спя, но ужасъ и кошницата пакъ въ ума ми. Поглеждамъ къмъ часовника, часътъ е десеть. Обръщамъ се надѣсно, налѣво, не мога да заспя, не мога да се освободя отъ кошницата. Пакъ ставамъ: поглеждамъ, часътъ е 12. Приближихъ при кошницата, взехъ малко грозде и си легнахъ. Каква бѣше изненадата ми, когато кошницата отново изпѫкна въ ума ми. Най - после решихъ: ще стана, ще изямъ всичкото грозде, да се успокоя. Казано и свършено: изядохъ гроздето и си легнахъ, но на другия день вече бѣхъ боленъ. Седя после и размишлявамъ: Чудно нѣщо! — толкова годишенъ човѣкъ съмъ станалъ, на другитѣ да- вамъ умъ, а се изкусихъ отъ една кошница грозде. Опасна била тази кошница! Мисля си: опасна е, защото чрезъ нея дойде изкушението. Утре ще дойде друго изкушение, друго изпитание, което пакъ нѣма да издържа. Гледамъ кошницата, а нѣщо ми говори: Защо ставашъ толкова суевѣренъ? Тукъ сега е нощь, а на другата страна на земята е день, тамъ слънцето още не е залѣзло. Стани отъ леглото и си хапни малко грозде! То е благословено отъ Бога“. Казвамъ: самовъзпитание е нужно на човѣка! Ако иска да яде грозде, той може да яде и срѣдъ нощь, но трѣбва да се качи на своя аеропланъ, да вземе съ себе си кошницата съ грозде и да стигне слънцето. Щомъ го стигне, свободно може да яде. Правило е: човѣкъ трѣбва да яде следъ изгрѣвъ слънце и преди залѣзъ слънце. Прѣди изгрѣването на слънцето не е добре да се яде. При сегашнитѣ условия на живота, това правило не може всѣкога да се спази, но който иска да живѣе редовно, той трѣбва винаги да го има предъ видъ. Правете този опитъ въ продължение на една година, или на нѣколко месеца, да видите, какви резултати ще придобиете. Човѣкъ трѣбва да измѣни своя начинъ на живѣене, ако иска да създаде въ себе си характеръ. Какъ живѣятъ съвременнитѣ хора? Раждатъ се, натъкватъ се на противорѣчия, блъскатъ се натукъ-натамъ, създаватъ теории и хипотези, философствуватъ, и въ края на краищата, нищо не постигатъ. Дохождатъ до редъ разочарования, които обезсмислятъ живота имъ. Споредъ мене, една теория или една хипотеза не е нищо друго, освенъ една перспектива на даденъ предметъ, раз- гледанъ въ едно положение. Утре, обаче, за същия предметъ ще имате друго положение, друга перспектива. Значи, една теория е вѣрна за дадени условия, за дадено положение. Когато условията и положението се измѣнятъ, съ тѣхъ заедно се измѣня и теорията. Запри- мѣръ, виждамъ единъ равностраненъ триѫгълникъ, но следъ известно време, при нови условия, този триѫгълникъ не е равностраненъ, силитѣ въ него се измѣнятъ. Триѫгълникътъ не е тѣло, той е часть отъ дадено тѣло. Следователно, както тѣлото се измѣня, така и неговитѣ части се измѣнятъ. И състоянията на хората не сѫ нищо друго, освенъ части отъ състоянията на други същества, съ съзнания, различни отъ тѣхнитѣ. Всѣко настроение е часть, отсечка отъ нѣкое тѣло; то може да бѫде триѫгълникъ, четириѫгълникъ, петоѫгълникъ и т. н. Това сѫ символи. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и другитѣ фигури показватъ качества, положения на съзнанието. Това сѫ живи, а не мъртви картини, които показватъ, какъ нѣщата мѣнятъ своята форма, своето мѣсто, като минаватъ отъ физическия въ астралния, отъ астралния въ умствения, отъ умствения въ причинния свѣтъ. Само по този начинъ човѣкъ ще има ясна представа за развиването на съзнанието и за неговата роль въ живота на човѣка. Едно трѣбва да направите, като ученици: да се заемете съ изучаване на лекциитѣ отъ първата година още. Тамъ има известни правила, закони, формули, които трѣбва да заучите добре. По този начинъ вие ще развиете въ себе си известни центрове, които ще ви помогнатъ въ живота. Запримѣръ, вие можете да имате приятель, само когато сте развили въ себе си центъра на приятелството. Вие можете да влѣзете въ нѣкое общество и да живѣете съ, хората въ това общество, само ако сте развили центъра на общителностъта. Вие можете да обичате Бога, само ако сте обработили своето сърце. Въ Бога, като цѣло, като единица, се включватъ всички живи сѫщества. Ако обичате Бога, въ Него ще намѣрите и братята си, и сестритѣ си, и приятелитѣ си, и обществата. На всѣка наша проява; на всѣко наше състояние отговаря известенъ центъръ, който трѣбва да се развива. Това не сѫ илюзии. Илюзии има само тогава, когато нѣщата не се развиватъ правилно. Въ илюзията нѣщата се усилватъ, увеличаватъ се само, безъ да растатъ, безъ да се организирате. Запримѣръ, сѣнката може ли да расте ? Не, сѣнката се разтяга само, безъ да расте. Нѣкой казва: Слънцето изгрѣва. — Слънцето никога не изгрѣва. Защо? Защото никога не залѣзва. Ако се качите високо въ пространството, ще видите, че слънцето не се върти, както намъ се вижда, но се движи спиралообразно нагоре и после слиза надолу. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да се концентрира, да развива мисъльта си, но не по начина на йогитѣ. Има много начини, методи, съ които йогитѣ си служатъ, но ако човѣкъ не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тѣзи осакатени ученици сѫ вънъ отъ законитѣ на природата. Законитѣ на разумната природа сѫ строги. Азъ давамъ методи, които сѫ свързани съ най-малки рискове за човѣшкия умъ. Тѣ сѫ методитѣ на живота, методитѣ на разумната природа. Методитѣ на йогитѣ, обаче, сѫ свързани съ голѣми рискове. Йогитѣ мязатъ на англичанитѣ, които обичатъ да се качватъ по високитѣ върхове, даже съ рискъ за живота си. Всѣка година загиватъ по планинитѣ, или потъватъ въ моретата десетки англичани, но тѣ смѣло, вървятъ къмъ цельта, която искатъ да постигнатъ. Англичанинътъ е гордъ, не отстѫпва лесно. Той казва: И животътъ ми да костува, азъ ще постигна това, което желая. — Хубава чърта е тази. Българинътъ е като циганина, който казва: „И чергата изгарямъ, и чукътъ продавамъ, но не се подчи- нявамъ“. Той е упоритъ, но не е твърдъ. Твърдъ човѣкъ е онзи, който съ мисъльта си може да се издигне въ пространството, отдето никой не може да го снеме. Каква твърдость е тази, да се държишъ за земята? Утре земята ще се разклати, и ти ще изгубишъ твърдостьта си. Твърдостьта е висше качество. Твърдъ е онзи, който има пълно самообладание, който може да владѣе своитѣ мисли, чувства и който има въ себе си пълно равновесие. Той седи на нѣкое мѣсто, дето никой го не вижда; обаче, той всички вижда, всички наблюдава. Ученикътъ трѣбва да развива въ себе си такава, именно, твърдость, а не упоритость. Само така той ще разбира природата и ще се ползува отъ нея. Иначе, каквито богатства и да има, ще му се отнематъ. Кой отъ васъ не е опиталъ това ? Днесъ имате нѣкаква радость, но при най-малката погрѣшка отъ ваша страна, радостьта ви изчезва. Де отиде вашиятъ миръ? Фиктивни сѫ били вашата радость и вашиятъ миръ, а фиктивнитѣ нѣща сѫ материални. Материалната радость, материалнитѣ блага, изобщо, всѣки може да отнеме. Духовната радость, духовнитѣ блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелитѣ. Физическата любовь е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любовь е постоянна; тя непрекѫснато се увеличава, расте. Въ физическата любовь има разтягане, въ духовната има животъ, има растене. Сега, като говоря по този начинъ, вие ще кажете: на думи лесно се говори, но елате въ нашето положение, да го опитате. Азъ пъкъ ще кажа, вие да дойдете на моето положение. Билъ съмъ въ вашето положение, нѣма защо пакъ да се връщамъ. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трѣбва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, къмъ което трѣбва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдатъ — тѣ сѫ неизбѣжни. За да дойдете до разумния животъ, необходими сѫ страдания. Човѣкъ може да се разтревожи за нѣщо, но важно е да се не гнѣви. Не е въпросътъ да се разкайва, но той всѣкога трѣбва да държи съзнанието си будно. Това значи : когато устата иска да каже нѣщо, първо да пита съзнанието, да говори, или не; когато очитѣ искатъ да видятъ нѣщо, да попитатъ съзнанието, да гледатъ, или не; когато ушитѣ искатъ да чуятъ нѣщо, да попитатъ съзнанието, да слушатъ, или не; когато рѫката иска да се мръдне, да удари нѣкого, да попита съзнанието, да направи това, или не. Понеже човѣкътъ, т. е. съзнанието въ човѣка, е отговорно за всички прояви на своитѣ удове, то трѣбва да бѫде будно, да държи всички свои слуги въ респектъ. Казвамъ: турете това правило въ живота си и вижте, доколко ще го изпълните. Когато приложите нѣщата въ живота, тогава ще ги научите. Въ древностьта единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ Великитѣ Учители и го запиталъ: Учителю, кажи ми, какво нѣщо е любовь къмъ ближния. — Иди въ свѣта и следъ три години се върни при мене, да ти кажа, какво нѣщо е любовь къмъ ближния. Той отишълъ въ свѣта, споредъ както Учительтъ му го посъветвалъ. Но следъ три години се върналъ при Него и казалъ: Научихъ първия урокъ. Сега съмъ готовъ за втория. Учительтъ му казалъ: Сега почни оттамъ, дето си спрѣлъ. Сега, турете си за задача, въ продължение на единъ месецъ, да не сѫдите никого — нито себе си, нито ближнитѣ си. Дойдете ли до положението да сѫдите нѣкого, Кажете: Господи, на Тебе оставямъ да уредишъ тази работа и да се произнесешъ за нея. Казвате: Ние сме правили такъвъ опитъ. — Едно нѣщо трѣбва да научите: начинътъ, по който да възлагате товара си на Господа. Велика наука е да може човѣкъ да уповава на Бога и да знае, какъ да възлага товара си на Него! Значи, за единъ месецъ ще направите опитъ, въ всичкитѣ си изпитания да уповавате на Бога, Каквито изкушения, мѫчнотии или страдания ви дойдатъ, уповайте на Бога! Ако успѣете въ тази задача, работитѣ ви ще се оправятъ. Ако не успѣете, работитѣ ви още повече ще се объркатъ. Работете всички съ упование на Бога! Вие живѣете въ свѣтъ, въ който се изисква голѣмо внимание и съсрѣдоточеность. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 9 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪЗМОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“ Размишление. Съвременнитѣ хора си служатъ съ радиото, съ което правятъ опити да се съобщаватъ на далечни разстояния. Обаче, радиото често предава нѣкои дисхармонични вълни, които препятствуватъ на правилното възприемане. Единъ день хората ще се съобщавал не само съ далечни и близки мѣста на физическия, т. е. видимия свѣтъ, но и съ невидимия свѣтъ. И днесъ даже човѣкъ може дa има връзка, съобщение съ невидимия свѣтъ. Достатъчно е той да има будно съзнание въ време на молитва, за да бѫде въ връзка съ този свѣтъ. Когато нѣкой изпадне въ затруднение, казвамъ: моли се, за да влѣзешъ въ връзка съ разумни сѫщества, които могатъ да ти помогнатъ. — Да се моля, но не получавамъ никакъвъ отговоръ. — Причината, за дето човѣкъ не получава отговоръ на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. Въ това отношение, човѣшкото съзнание не е нищо друго, освенъ радиоапаратъ, който възприема и предава звуковитѣ вълни отъ пространството. Учените казватъ, че надъ земята има единъ дебелъ поясъ, който отклонява вълнитѣ и препятству- ва на изкачването имъ. Съ това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на нѣкои хора не може да се издигне по-високо отъ тѣхъ. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-голѣма е вѣроятностьта молитвата му да бѫде приета. Твърдението, че хората могатъ да се съобщаватъ съ другия свѣтъ, не е ново. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ се съобщавали съ невидимия свѣтъ. Какво се иска отъ човѣка, за да бѫде въ съобщение съ този свѣтъ? — Да има свое радио. Който има радио въ себе си, той може да се съобщава и съ този, и съ онзи свѣтъ: той може да влѣзе въ връзка съ сѫществата, които живѣятъ на Хималаитѣ; той може да влѣзе въ връзка и съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. И тъй, като отправяте молитвитѣ си нагоре, ще се пазите отъ вълчитѣ вълни, които се отразяватъ вредно върху духа на човѣка. Съмнението, невѣрието, безлюбието сѫ вълни отъ вълчи характеръ, които се образуватъ отъ омнибуситѣ на астралния свѣтъ. Въ астралния свѣтъ има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създаватъ редъ катастрофи. Който се е качилъ на единъ отъ тия трамваи, той вече се е осакатилъ. И наистина, много отъ съвременнитѣ хора носятъ остатъци отъ това осакатяване. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че той се бори или съ съмнението, или съ безвѣрието, или съ безлюбието, или най-често съ алчностьта си за забогатяване. Много хора днесъ искатъ да станатъ богати, да печелятъ. Казвамъ: не е нужно човѣкъ да се стреми къмъ печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човѣкъ да се стреми да създаде въ себе си радио, но той трѣбва да усъвършенствува своя говоръ, правилно да предава своитѣ мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашитѣ изопачени, криви мисли и чувства? Невидимиятъ свѣтъ е затворенъ за такова, радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковетѣ, които вашето радио предава, трѣбва да бѫдатъ чисти, отчетливи, ясни. Ако мислитѣ ви сѫ чисти, и трептенията, които тѣ произвеждатъ, ще бѫдатъ чисти, свободни отъ всѣкакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могатъ да имъ попрѣчатъ. Такава Мисъль непременно ще бѫде приета и въ невидимия свѣтъ. Сега, азъ говоря за герои, за хора, които съзнателно работятъ върху себе си и се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Мжчнотиитѣ не сѫ нищо друго, освенъ нападения на човѣка отъ тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълцитѣ, мечкитѣ, тигритѣ, змиитѣ указватъ влияние върху човѣка и го плашатъ, така и тия астрални вълни, съскания, указватъ влияние върху неговитѣ молитви, прѣчатъ да се повдигнатъ нагоре, и съ това смущаватъ духа му. Тия нехармонични вълни указватъ влияние не само върху молитвитѣ на човѣка, но и върху неговитѣ добри желания. Запримѣръ, нѣкой мисли да направи нѣкакво добро, но щомъ се натъкне на една отъ тия дисхармоничии вълни, той веднага се раздвоява въ себе си и казва: Защо ли пъкъ трѣбва да направя това добро? Или, дали, наистина, азъ съмъ въ правия пѫть? Другъ пъкъ казва: Моитѣ работи не вървятъ добре. Вие трѣбва да знаете, че законитѣ на физическия свѣтъ сѫ точно обратни на тия отъ духовния свѣтъ. Запримѣръ, ако на земята една кола не е намазана добре съ катранъ, съ масло, тя не може да се движи. Ако пъкъ въ духовния свѣтъ тази кола е добре намазана съ катранъ, или съ масло, не може да върви на- предъ. Тъй щото, не мислете, че като тръгнете въ духовния свѣтъ, работитѣ ви ще се оправятъ. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство нѣма да получите. До това време ще си служите съ стари капитали, съ стари богатства. Освенъ това, часть отъ капиталитѣ, съ които сега си служите, сѫ чужди, и трѣбва да ги върнете, отдето сте ги взели. Христосъ казва: „И ако въ чуждото се не показахте вѣрни, кой ще ви даде вашето? Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, изправенъ кѣмъ чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарятъ, да бѫде достоенъ за него, да се покаже и къмъ него добъръ господарь, добъръ стопанинъ. За тази цель отъ всички се изисква знание. Казвамъ: когато дойдете до процеса на чистенето, отъ всички се изисква присѫтствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трѣбва да знаете, какъ да направите това. Преди нѣколко деня забелязахъ, че на пода въ моята стая имаше едно петно. Запитахъ една отъ сестритѣ, какъ може да се изчисти това петно, и тя каза, че ще може да се изчисти съ гореща вода и сапунъ. — Скоро ли ще стане това? — Не може да се изчисти скоро, дъскитѣ трѣбва да се търкать съ четка. — Вижъ тогава, какво ще направя сега. Взехъ спиртъ и налѣхъ върху петното. После запалихъ единъ кибритъ и го приближихъ до спирта. Мазнината се бѣше вече разтворила въ спирта, който се запали, а съ него заедно изгорѣ и мазнината. Сестрата погледна къмъ мазното петно, което бѣше на пода, но то бѣше вече изчезнало по този начинъ петното се изчиства скоро, но изисква се присѫтствие на духа. Ако горението на спирта се продължава дълго време, има опасность подьтъ да се запали, но ако опитътъ се направи бързо и ловко, никаква опасность нѣма. Сега, кой отъ васъ ще каже, какъвъ е резултатътъ отъ зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте въ опредѣления за упражнението день? При това, кои букви преобладаваха ? Има ли нѣкой отъ насъ, който да е казалъ само една дума ? Човекъ може да изкаже, колкото иска думи, но той трѣбва да знае, че за всѣка празна дума ще дава ответъ предъ невидимия свѣтъ. Всѣка празна дума не е нищо друго, освенъ съскане, което нарушава хармоничнитѣ вълни въ пространството. Можете ли да си представите, какво съскане се произвежда отъ празнитѣ думи на хиляди и милиони хора? Голѣмата дисхармония въ свѣта се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизатъ отъ устата на хората. За следнитѣ три петъка ще ви дамъ друга задача. Тя ще бѫде подобна на първата, но малко по-лека, защото нѣма да бѫде за цѣлъ день, а само за три часа, отъ 9—12 ч. преди обѣдъ. Колкото и каквито думи изговорите презъ това време, ще отбелязвате. Следъ това ще преброите, колко думи сте изговорили презъ тритѣ часа, колко гласни и колко съгласни букви има въ тѣхъ, както и това, колко отъ тия думи сѫ сѫществителни, прилагателни и глаголи. Мнозина мислятъ, че задачитѣ, които се даватъ въ Школата, сѫ маловажни нѣща. Не е така. Безъ тия задачи ученикътъ не може да направи никаква връзка съ невидимия свѣтъ. Всѣка добре изпълнена задача представя нова връзка на ученика съ хармоничнитѣ вълни, които му даватъ потикъ, импулсъ за работа. Който отъ васъ изпълни тази задача, както трѣбва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цѣла година на- редъ. Една добре изпълнена задача ползува ученика повече, отколкото четенето произведенията на нѣкой поетъ. Какво е поезията? Поезията е сѣнка, подъ която хората си почиватъ. Поезията, музиката сѫ почивки въ живота на онзи, който е работилъ. Обаче, освенъ отъ почивки, ученикътъ се нуждае отъ сѫществена храна, която той трѣбва да сдъвче, да преработи въ себе си, за да получи отъ нея необходимата енергия за животъ, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трѣбва да я приеме не отъ страхъ, не съ насилие, но съзнателно, отъ любовь. Всѣка добре изпълнена задача може да събуди въ ученика нѣкаква малка дарба или способность, отъ която цѣлъ животъ да остане благодаренъ. Нищо лошо нѣма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щѣше да ви попѣе, да направи пологъ въ васъ, ще потърси друго мѣсто, дето ще занесе своето благословение. Когато влѣзете въ Школата, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблѣчете своята мантия и ще уповавате не на царската кръвь, но на своя умъ и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вѣрвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За васъ сѫ важни ума и сърцето ви. Тѣ сѫ капиталътъ, съ който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво вѣрую, това сѫ стари работи, които за времето си сѫ имали значение. Днесъ тия нѣща ще останатъ назадъ, като торъ, върху който ще израсте нова философия, ново вѣрую. За дадения случай сѫ важни вашиятъ умъ и вашето сърце. Кой ученъ какво е казалъ, това е стара работа. Какво казватъ новитѣ учени, това е важно за васъ. То не значи, че съвършено ще се откажете отъ старото. Ще държите и старото, но къмъ новото ще се стремите. Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, тѣ ще допринесатъ нѣщо за развитието ви. Мнозина ще се откажатъ отъ упражненията подъ предлогъ, че сѫ заети. Сестритѣ ще кажатъ, че иматъ да готвятъ; братята ще кажатъ, че сѫ чиновници, учители, не могатъ да изпълняватъ задачата. Питамъ: колко време се изисква за готвене ? Споредъ мене, за единъ часъ може да се сготви едно ядене. Сестритѣ се оплакватъ, че много време имъ трѣбвало за пране. Едно се изисква въ работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тѣзи две условия работата ви ще върви успѣшно. Съвременнитѣ хора работятъ много, придобиватъ малко; учатъ много, прилагатъ малко. Нѣкой казва, че прочелъ една голѣма книга. Не е важно, каква книга е прочелъ, но какво е останало въ главата му. Ако той прочете тази голѣма книга и не задържи нѣщо отъ нея, какво е придобилъ ? Ще каже той, че трѣбва да я прочете нѣколко пѫти, за да я запомни. Питамъ: колко време ще ви остане за другата работа, ако, за да запомните нѣколко мисли отъ тази голѣма книга, трѣбва да я прочетете нѣколко пѫти ? И тъй. Стремете се къмъ новия пѫть, къмъ новата насока въ живота. Ако нѣмате свободно време за тази работа, тогава използувайте поне онова време, което не знаете, какъ да употрѣбите. Обаче, единъ день ще разберете, че това време е най-добре използувано, защото ви е дало най-добри резултати. Единъ день ще разберете, че това, което сте придобили въ Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможности да сравните резултатитѣ на работата си извънъ Школата и тия Въ Школата. Каквото вършите, вие сами трѣбва да бѫдете доволни отъ него, да не кажете въ себе си, че това сѫ глупави работи. Споредъ мене, глупаво нѣщо е само онова, въ което сърцето и умътъ не взиматъ участие. При това положение, човѣкъ е принуденъ да върши онова, което другитѣ му налагатъ. Запримѣръ, поканватъ ви да отидете на представление ; вѫтрешно вие нѣмате желание, обаче, не искате да откажете на своитѣ познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволенъ, намирате, че сте направили нѣщо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свѣтъ за този день е била съвсемъ друга. Друго нѣщо се е изисквало отъ васъ. Времето, презъ което сте били въ театъра, се съвпаднало съ зададената ви задача отъ невидимия свѣтъ, и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено, невидимиятъ, духовниятъ свѣтъ работи вечерь, а на физическия свѣтъ се работи презъ деня. Добре е, ако човѣкъ може да работи едновременно и въ физическия, и въ духовния свѣтъ. Ако нѣкой отиде на концертъ, или на представление, и презъ това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За васъ е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте въ него духовенѣ елементъ, Споредъ мене, на първо мѣсто седи духовната работа, т. е. работата за Бога; а после човѣшката, т. е. работата за себе си. Така гледамъ азъ на работата, така трѣбва да гледате и вие. Сега, отъ упражнението, което ви дадохъ, трѣбва да извлѣчете мисъльта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но сѫщевременно трѣбва да следите, колко отъ изказанитѣ думи сѫ на мѣсто. Казано е, че за всѣка празна дума ще давате ответъ. Единъ день, като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще се намѣрите въ чудо. Тамъ ще ви дадатъ задача, да изброите, колко думи сте изговорили презъ цѣлия си животъ и колко букви има въ всѣка дума. И най-после ще ви заставятъ да проследите добритѣ и лошитѣ последствия на всѣка дума. Само по този начинъ ще пречистите живота си, ще отдѣлите потрѣбното отъ непотрѣбното. Като се пречистите, тогава ще ви приематъ въ духовния свѣтъ. Ако сте изговорили опредѣленото число думи въ живота си, ще останете въ духовния свѣтъ; ако не сте изговорили опредѣленото число думи, ще ви върнатъ на Земята, да свършите задачата си. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде свободенъ по духъ, за да създаде въ себе си вѫтрешна хармония. Свободниятъ човѣкъ е добъръ човѣкъ. Тази доброта ще му послужи като великъ потикъ въ живота, да работи за своето благо, както и за благото на своитѣ ближни. Ако всѣки човѣкъ работи по този начинъ, Царството Божие ще дойде на земята. Така трѣбва ученикътъ да разбира живота, дето и да се намира той, при каквито условия и да живѣе. Това подразбира освобождаване отъ старитѣ възгледи на живота. Човѣкъ трѣбва да се съблѣче отъ старото, както съблича старитѣ си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва новъ жи- вотъ — животъ на свобода, на истина и красота. Едно важно условие, което се изисква отъ ученика, е искреность. Искреностьта трѣбва да бѫде негова съпѫтница въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣко действие. Запримѣръ, когато изпълнявате задачата си, трѣбва да бѫдете тъй естествени, като че нѣмате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, безъ никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаятъ да говорятъ по-малко, да подбиратъ думитѣ си, но това вече не е естествено положение. Така правятъ мнозина, когато нѣкои графолози искатъ да изучаватъ тѣхния почеркъ. Като знаятъ това, тѣ написватъ нѣколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нѣщо лошо за тѣхъ. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Нѣкой казва: Понеже ще давамъ отчетъ за всѣка изговорена дума, днесъ ще говоря малко. Не, и днесъ ще говорите, както презъ другитѣ дни, съ една разлика само, че презъ тѣзи три часа съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото, тази задача има предъ видъ да ви постави въ положение да работите при всѣкакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бѫдете свободни и естествени. По този начинъ ще се създаде вѫтрешна идея въ васъ, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мѫчнотии въ живота. Когато ученикътъ разбере, че върви напредъ, здравето му се подобрява, умътъ просвѣтява, сърцето разширява и облагородява. Той вече върви въ Правия пѫть безъ съмнение, безъ колебание. Докато живѣете на земята, всички хора се нуждаятъ отъ задачи, отъ упражнения. Много пѫти човѣкъ ще се отклонява и отдалечава отъ правия пѫть — това е неизбѣжно и естествено. Такива сѫ земнитѣ пѫтища; тѣ криволичатъ, извиватъ, пакъ се изправятъ. Ученикътъ, обаче, не трѣбва да се плаши. Неговата задача седи въ това, да разбира, кога се отклонява, да познава, колко се е отклонилъ и да има силно желание да се върне въ правия пѫть. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. Съ тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Безъ умъ и безъ сърце ученикътъ не може да бѫде приетъ на небето. Докато човѣкъ е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелитѣ, тамъ е обратно: умътъ ще помага на сърцето. Тамъ умътъ е по-старъ отъ сърцето. И тъй, разбрахте Ли задачата? Ще я изпълните свободно, безъ никакъвъ страхъ. Интересно е да наблюдавате, какво ще ви се случи презъ тѣзи три часа. Щомъ невидимиятъ свѣтъ ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуватъ отъ нея и ще ви наблюдават, какъ ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първиять пѫть не я изпълните добре, вториятъ пѫть ще я изпълните. Ако и вториятъ пѫть не успѣете, третиятъ пѫть ще успѣете. Както и да е, вие нѣма да мислите за успѣхъ, но ще работите. Едно трѣбва да знаете: условията на човека се даватъ даромъ, а усилията зависятъ отъ самия него. Може ли да се нарече човѣкъ онзи, който не прави никакви усилия? Нѣкой ще възрази, че гениятъ постига нѣщата безъ усилие, че се е родилъ такъвъ. Не, така се само говори, но в сѫщность, никой не се ражда гений. За да се прояви нѣкой на земята, като гений, това подразбира усилена работа на човѣшкия духъ въ редица свои минали сѫществувания. Гениятъ е човѣкъ съ пробудено съзнание, който е работилъ и работи непрекѫснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква отъ човѣка, за да дойде той на земята като гений. При това, гениятъ трѣбва да се роди отъ добродетелна майка и отъ уменъ баща. Ако майката е мечка, и децата сѫ мечета. Прѣзъ каквато срѣда минава човѣкъ, такава ще бѫде неговата форма. Въ това отношение, майката и бащата сѫ живи срѣди за своитѣ деца. Не лесно човѣкъ да се справи съ влиянията на своитѣ родители: или той ще замяза на тѣхъ, или тѣ на него. Голѣма наука, велики знания се изискватъ при въплътяването на душата въ нѣкаква форма. Ако рече да проследи цѣлия пѫть на своето създаване, като душа, която се въплътила въ една или въ друга форма, човѣкъ ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човѣкъ, напримѣръ, помни своето детинство, отъ първия месецъ на раждането си? Нѣкои хора помнятъ своя животъ едва отъ третата си годишна възрасть, а други — отъ по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, какъ ще помните своитѣ минали съществувания? Какъ ще помните своето създаване като душа и живота и въ невидимия свѣтъ? Следователно, да бѫде човѣкъ гений, това подразбира да помни той поне десеть свои прераждания. Талантливиятъ пъкъ трѣбва да помни поне две-три свои прераждания. Гениятъ е построенъ възъ основа на строго опредѣлени математически данни. Всѣка чърта, всѣки удъ отъ неговия организъмъ е точно опредѣлена математическа величина. Майката и бащата на гения сѫщо така сѫ гениални хора. Ако срѣдата, почвата, отъ която гениятъ се ражда, и въ която расте и се развива, не е гениална, той не може да бѫде гений. Думата гений подразбира начало на нѣщата. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Ако началото е добро, и краятъ ще бѫде добъръ. Задачата на ученика е да се освободи отъ всички странични влияния въ своя животъ, насадени въ него било по наследство, било отъ въздействието на окрѫжаващата срѣда. Той трѣбва да се освободи отъ чуждото въ себе си и да остане само съ онова, което Първичната Причина е вложила въ него още при създаването му. Върху тази основа той трѣбва да гради своя по-нататъшенъ животъ, да разработи своитѣ заложби, та единъ день да бѫде господарь на положението си. Какво придобива малкото пате, като Живѣе на земята? То се излупва и веднага започва да плава и да се храни, като майка си. Придобило ли е нѣщо ново? Малкото птиченце излиза отъ гнѣздото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна, като майка си. Придобило ли е нѣщо ново? Животътъ на ученика, обаче, не трѣбва да бѫде такъвъ. Веднъжъ освободенъ отъ чуждото въ себе си, той трѣбва да развива своитѣ сили, своитѣ дарби и способности, да изработи въ себе си нѣщо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикътъ работи върху себе си съзнателно и отъ любовь, той непременно ще се натъкне на редъ противоречия и изкушения, но трѣбва да преодолява; крайниятъ резултатъ решава неговото положение. Той ще изпадне, напримѣръ, въ положението на човѣкъ, който иска да прави добро. Върви този човѣкъ по пѫтя и носи въ торбата си единъ килограмъ хлѣбъ. Среща го една бедна, гладна вдовица, която три деня не е яла. Тя се обръща къмъ него съ молба да и помогне, да й даде малко хлѣбъ, защото умира отъ гладъ. Той започва да мисли, какво да прави: ако цѣлиятъ хлѣбъ и даде, за него нѣма да остане, а му предстои пѫть. Ако нищо не и даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борятъ въ него. Ако не и даде хлѣбъ, ще сгрѣши; ако и даде, правилно ще постѫпи. Ученикътъ не е нито въ единия, нито въ другия гласъ, той е въ решението, което ще вземе. Когато нѣкой влѣзе въ Школата, веднага два гласа ще започнатъ да му говорятъ: единиятъ го съветва да излѣзе отъ Школата, да не се ограничава, да живѣе, както всички хора, защото тукъ ще се обезличи. Влѣзъ въ свѣта, като другитѣ хора, да разберещъ, защо живѣешъ. Това е подобно на съвета да не давашъ хлѣбъ на бедната вдовица. Другъ нѣкой му казва: Остани въ Школата да работишъ, да учишъ, да се молишъ. Само така отъ тебе човѣкъ ще излѣзе Това сѫ два различни съвета, но решението, което вземешъ, това си ти. Казвамъ: истинскиятъ човѣкъ може да се прояви само при една вѫтрешна борба. Тъй както днесъ е организиранъ, човѣкъ не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вѫтрешна борба въ себе си. Това е неиз- бѣженъ законъ. Ако животътъ ви е хармониченъ, вие ще бѫдете въ положението на непроявени житни зърна въ хамбара. Този животъ не може да се уподоби даже и на живота на кристалитѣ. Докато сѫ въ хамбаритѣ, житни- тѣ зърна сѫ мъртви, въ спещо състояние. Щомъ стане нѣкакво стълкновение между тия зърна, животътъ въ тѣхъ започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на животъ, Колкото малка да е вѫтрешната борба въ човѣка, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение отъ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е обърналъ внимание на васъ. Той изпраща малъкъ вѣтрецъ къмъ васъ, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви налѣво, надѣсно, да се по- борите малко. Такъвъ е законътъ на равновесието. Когато нѣкоя външна или вѫтрешна сила дойде върху човѣка, той излиза отъ своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надѣсно, ту налѣво. Обаче, цельта не е да вървишъ нито налѣво, нито надѣсно, но да запазишъ равновесието си и да вървишъ нагоре. Следователно, вѫтрешната борба въ човѣка е важенъ психологически законъ, необходимъ въ живота на човѣка, за урегулиране на силитѣ въ него, за запазване на равновесието. Всѣки човѣкъ има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нѣщо добро, веднага единъ гласъ ще му каже: Отложи това нѣщо за другъ пѫть! Днесъ условията не сѫ благоприятни, не му е времето сега. Азъ пъкъ казвамъ: Не отлагайте нито за единъ часъ и всѣкакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нѣщо, приложете го. И въ сѫдилищата често отлагатъ дѣлата. Какво се постига съ отлагането? Разноскитѣ се увеличаватъ, времето се губи, хората се разтакаватъ нагоре-надолу и, въ края на краищата, се изгубватъ благоприятнитѣ условия. Никакво отлагане! Когато човѣкъ отлага нѣщата, той мисли, че утрешниятъ день ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъганъ. Съвременнитѣ хора очакватъ голѣми резултати, голѣми придобивки въ живота, но оставатъ разочаровани. Тѣ не знаятъ законитѣ на живота и затова се обезсърдчаватъ. Законъ е малкитѣ работи, малкитѣ придобивки сѫ предшественици на голѣми, на велики резултати. Ако човѣкъ разбере и приложи този законъ въ живота си, той ще придобие вѫтрешно спокойствие, вѫтрешенъ миръ. Не е лесно да придобие човѣкъ този миръ въ себе си. За такъвъ човѣкъ може да се каже, че има характеръ. Нѣкой казва: азъ имамъ голѣмо въздържание. Въздържанието и вѫтрешното спокойствие сѫ две различни нѣща. Когато водата ври въ добре затворенъ котелъ, това е въздържание. Външно само човѣкъ е спокоенъ, но вѫтре има голѣмо брожение, голѣмъ напоръ. Добре, че обвивката на човѣка, т. е. неговиятъ котелъ е здравъ, та издържа на вѫтрешното налѣгане. Но при това положение, все трѣбва да се на- мѣри единъ отдушникъ, парата да излиза навънъ. Ако огъньтъ, на който водата въ котела ври, е много голѣмъ, човѣкъ трѣбва да остави отдушника отворенъ, да не се пръсне котелътъ. Умниятъ човѣкъ впрѣга парата на работа и подкарва трена. Глупавиятъ остава котела да се пръсне и се чуди, защо машината не върви. Вика веднага лѣкарь, който го преглежда внимателно и казва, че е станало нѣкакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. Съ глупавия всѣкога ставатъ усложнения. Когато колата се движи, оситѣ трѣбва да сѫ намазани съ масло. Щомъ не сѫ намазани, отъ движението, отъ търкането се образува топлина, и оситѣ се запалватъ. Тогава всички казватъ: Колата се зала ли, нѣкакво усложнение е станало. Никакво усложнение не е станало и нѣмаше да стане, ако вие бѣхте хора предвидливи, досѣтливи и съ самообладание. При тѣзи условия, човѣкъ има възможность да реализира повече нѣща въ живота си, да придобие повече знания, които днесъ му сѫ потрѣбни. Има знание, което днесъ, именно, е потрѣбно на човѣка. За тази цель необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне въ много случаи на живота. Когато интуицията въ човѣка е развита, той знае, кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т. н. У когото интуицията не е развита, той не знае, де какъвъ разговоръ да води. Дойде му нѣкой приятель на гости, и той започва да говори работи „ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ“ и, въ края на краищата, двамата оставатъ недоволни. Като си отиде приятельтъ му, той казва: Не трѣбваше да постѫпя така. И азъ не искахъ това, но така излѣзе. Да имашъ интуиция, това значи да разбирашъ, кому какво е нужно и да го задоволишъ по най-разуменъ начинъ. Ако срещнешъ нѣкой философъ, ще се разговарящъ на неговия езикъ. Необходимо е всѣки човѣкъ да развие въ себе си интуицията. Тя му е дадена отъ Бога, за да схваща той отъ далечъ събитията. Условията се даватъ даромъ, а резултатитѣ се придобиватъ. Това Значи: условията за развиване на интуицията сѫ дадени на човѣка даромъ, а той трѣбва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човѣкъ престава да се дразни, става тихъ и спокоенъ, придобива разположение на духа и вѫтрешна радость. Той не допуша вече въ съзнанието си нищо чуждо, а въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва отъ себе си всѣкакви одумвания, всичко речено-казано. Който се рѫководи отъ своята интуиция, той е затво- ренъ за шума на външния свѣтъ. Той влиза въ сърцето си, затваря се тамъ, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казалъ, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишатъ само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божиятъ пръстъ да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се Помолите, Богъ да изпрати работници да изоратъ тази нива. Красиви мѣста сѫ ония, на които човѣшки кракъ не е стѫпвалъ, нито човѣшкиятъ животъ е оралъ. Тѣзи мѣста сѫ девствени, и тѣ очакватъ Божиятъ кракъ да стѫпи върху тѣхъ. Сега, моята цель е да насоча вниманието ви къмъ тия мѣста, тѣхъ да търсите. Вие четете произведенията на нѣкой поетъ, но виждате, че много човѣшки крака сѫ стѫпвали на нивата, която той оралъ и сѣлъ. Преди тебе никой не трѣбва да е стѫпвалъ на мѣстото, Дето ще орешъ и ще сѣешъ. Това мѣсто е опредѣлено само за тебе. Нека всѣки стѫпи на ново, чисто мѣсто, опредѣлено само за него. Отъ това мѣсто той ще опредѣли посоката на своето движение. Отъ своето мѣсто той по-добре ще разбере и другитѣ хора, по-добре ще опредѣли и тѣхния пѫть. Всѣко нѣщо се цени и познава на своето мѣсто. Ако вземете единъ хубавъ хлѣбъ и отидете при единъ чистъ планински изворъ да си хапнете отъ хлѣба и пийнете отъ чистата вода, вие ще оцените хлѣба и ще благодарите за него. Ако вземете сѫщия хлѣбъ и отидете да орете на една нива, обрасла съ тръне и бодили, ще оцените ли хлѣба ? Отъ непосилния за васъ трудъ, и хлѣбътъ ви ще бѫде горчивъ. Следователно, за да оцените единъ поетъ, вие трѣбва да имате интуиция, да схващате мисъльта му, Вие четете едно стихотворение за кокичето, или за минзухара, и се чудите, отде този поетъ е измислилъ тия нѣща! Въ хубави образи той е описалъ страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нѣмате интуиция. Ако имате интуиция, щѣхте да разберете, защо поетътъ пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетътъ е турилъ тия думи въ устата на кокичето, съ цель да изрази друго нѣщо, което вижда въ живота. Поетътъ описва дей- ствителностьта въ разни образи, или я изказва чрезъ устата на различни живи сѫщества, били тѣ растения, животни или хора. И тъй, хората могатъ да се разбератъ помежду си, само когато се рѫководятъ отъ интуицията. Щомъ се разбератъ, тѣ ще могатъ да живѣятъ добре. Щомъ живѣятъ добре, тѣ ще бѫдатъ радостни и весели, и Царството Божие ще се въдвори на земята. Единъ нашъ познатъ събралъ нѣколко свои приятели на угощение и казалъ: Днесъ се въдворява Царството Божие на земята. Казвамъ: за него може да е така, но дали приятелитѣ му ще го разбератъ? Христосъ казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременнитѣ хора, обаче, се запитватъ: Ако преди две хиляди години бѣше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? Съ биволска цола да пѫтуваше, пакъ щѣше да дойде до днесъ. Вѣрни сѫ думитѣ на Христа, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, отдето иде. Днесъ Царството Божие е по-близо, отколкото въ времето на Христа. Изпѣйте сега, упражнението „Давай, давай“ съ движения. Когато между думитѣ и движенията има съответствие, мисъльта се усилва. Силнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ високи върхове. Когато припѣнието искаме да изразимъ дълбочина и устойчивость въ чувствата, служимъ си съ басовитѣ тонове. Високитѣ тонове не сѫ толкова устойчиви. Низкитѣ тонове представятъ дървета съ дебели клонища, които издържатъ при всѣкакви условия въ живота. Високитѣ тонове пъкъ сѫ нѣжни дървета, съ тънки, деликатни клончета, които не сѫ пригодени за действителния животъ. Изпѣйте сега упражнението „Любовъ ме чиста озари“. Първо я изпѣйте съ ниски тонове, както мѫжъ би я пѣлъ, а после — съ високи тонове, както жена би я пѣла. Защо човѣкъ не може да пѣе хубаво? Защото умътъ и сърцето му не сѫ свободни. Ако иска да пѣе хубаво, той трѣбва да бѫде съвършенъ. Когато умътъ и сърцето на човѣка не сѫ свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчитѣ вълни, които му препятствуватъ да пѣе хубаво. Пъкъ и другитѣ, като го слушатъ да пѣе, ще кажатъ: И той ли се намѣри сега да пѣе? Който иска да пѣе хубаво, той трѣбва да бѫде вѫтрешно свободенъ, да се радва, че пѣе. Ако видите нѣкоя стара сестра, или старъ братъ да пѣе, вие ще се смѣете. За пѣнието смѣхъ нѣма. Който се смѣе, който се радва, само той може да пѣе. Не е лесно човѣкъ да пѣе. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човѣкъ да пѣе. Колко години трѣбва да се упражнява човѣкъ, докато дойде до „положение да контролира гърлото си, да пѣе, както иска, да развие мекота, магнетична сила въ себе си! Който може да разбере и приложи законитѣ на пѣнието, той става отличенъ пѣвецъ; който не може да разбере тия закони, той остава обикновенъ пѣвецъ. Въ съвременнитѣ пѣсни нѣма съответствие между думитѣ и тоноветѣ, вследствие на което тѣ не могатъ да произведатъ нужния ефектъ. Но и при това положение, за предпочитане е човѣкъ да пѣе, отколкото да не пѣе. Изпѣйте упражнението „Киаметъ“ „Богъ царува на небето Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИРОДНИТѢ ЗВУКОВЕ. „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Великата задача на живота“. Можете ли да прѣдскажете, какво е пи-сано въ останалитѣ теми, които не можаха да се прочетатъ тази вечерь? Казано ли е въ тѣхъ нѣщо по-разумно, по-вѣрно отъ това въ прочетенитѣ до сега теми? Сега, ще ви задамъ въпроса: Защо ви е знанието? Ще кажете, че знанието е потрѣбно, за да живѣете по добрѣ. Безъ знание не можете ли да живѣете добрѣ? И математикътъ си служи съ числа, но питамъ: не може ли той да смѣта безъ числа? Много хора не знаятъ числата, не могатъ да ги пишатъ, но пакъ смѣтатъ. Тѣ взиматъ бобови зрънца, нареждатъ ги по едно, по двѣ, по три, по четири, по петь и смѣтатъ. Значи, човѣкъ може да смѣта и безъ да знае числата; той може да говори, безъ да брои, колко пѫти е произнесълъ всѣка буква. Запримѣръ, правили ли сте опитъ, да видите, колко пѫти сте произнесли буквата „а“, слѣдъ като сте говорили цѣлъ часъ? Велика наука е, слѣдъ като говорите цѣла година, да знаете, колко пѫти сте произнесли буквата „а“ прѣзъ това врѣме. Знаете ли, че отъ това, колко пѫти сте произнесли буквата „а“, зависи вашето щастие или нещастие? Отъ това пъкъ, колко пѫти въ годината ще произнесете буквата „б“, зависи вашето поумняване или оглупяване. Отъ произнасянето на буквата „в“ пъкъ зависи вашето благородство. Когато човѣкъ огрубява, той употрѣбява повече такива букви, които съдържатъ въ себе си твърдость, сухота, коравина. Слѣдователно, и буквитѣ се дѣлятъ на категории. Тъй щото, отъ това, колко пѫти ще произнесете едни или други букви, зависи благородството, знанието, успѣха и редъ още придобивки въ живота на човѣка. Тия нѣща сѫ маловажни на гледъ, но въ сѫщность тѣ сѫ отъ голѣмо значение. И тъй, понеже звуковетѣ указватъ голѣмо влияние върху човѣка, ще ви дамъ слѣдната задача. Сега, въ петъкъ, ще направите слѣдното упражнение. Като станете сутриньта, отъ изгрѣва на слънцето до залѣза, ще слѣдите внимателно всичко, каквото говорите, или пѣете и ще го записвате въ тетрадка. Какво ще говорите, дали ще се карате или ще водите приятенъ разговоръ, дали ще се молите или само ще произнасяте отдѣлни звукове, всичко ще записвате. Дали сте самъ, или се разговаряте съ нѣкого, всичко, което излѣзе отъ устата ви, ще записвате. Задачата не се заключава въ това, какви думи сте изговорили, но да се види, колко думи и колко букви сѫ произнесени прѣзъ това врѣме, както и това, кои букви най-много се повтарятъ. Тъй щото, при изпълнение на упражнението, трѣбва да бѫдете свободни и искрени спрѣмо себе си. Които не знаятъ да пишатъ, все трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ начинъ да изпълнятъ задачата. Вечерьта, прѣди да си легнете, направете смѣтка, колко думи и колко букви сте произнесли за даденото врѣме, и кои букви прѣобладаватъ. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да гледа на всѣка задача съ еднаква сериозность, да не ги дѣли на важни и маловажни. Колкото малка да е по външенъ видъ една задача, тя има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Опасно е за ученика, когато дойде до положение да омаловажава работитѣ. Съ това той самъ себе си разваля. Ако е права мисъльта, че нѣкои работи сѫ маловажни, какъ ще си обясните стиха отъ Евангелието, дѣто се казва, че космитѣ на главата ви сѫ прѣброени? Какво прѣдставя единъ косъмъ, та невидимиятъ свѣтъ да се заинтересува отъ космитѣ на човѣшката глава и да ги брои? Значи, колкото малъкъ да е косъмътъ, невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ него, както лѣсничеятъ се интересува отъ всѣко дърво въ гората, което става за работа. Той го отбѣлѣзва, туря му знакъ, има го прѣдъ видъ. Казвате: Като не разбираме тия работи, по-добрѣ да мълчимъ, или поне по-малко да говоримъ. Не, вие криво разбирате тази работа. Ще говорите, но разумно. Само умрѣлитѣ мълчатъ, само умрѣлитѣ не могатъ да говорятъ. Мълчанието още не е никакво разрѣшаване на въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да говори, но разумното, здравото слово. Въ живота на всѣки човѣкъ е математически опрѣдѣлено, колко думи трѣбва да произнесе всѣки день. Ако произнесе повече или по-малко, отколкото трѣбва, ще го глобятъ. Човѣкъ не може и не трѣбва да говори, каквото му дойде на ума. Това се отнася не само за възрастния, но и за малкото дѣте. За всѣка възрасть и за всѣки човѣкъ е точно опрѣдѣлено, колко думи на день трѣбва да изговори. Тъй щото, никой не може да говори, колкото иска и каквото му дойде на ума. Въ живата природа сѫществува математика на говоренето. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ да говоря, колкото и каквото искамъ. — Не си свободенъ. Защо? Защото, ако ти говоришъ, каквото искашъ, ако и невидимиятъ свѣтъ говори, каквото иска, главата ти ще се запали отъ четири страни. Ако ти вървишъ и мълчишъ по пѫтя си, никое куче нѣма да те лае. Обаче, ако вземешъ камъкъ и го хвърлишъ върху кучетата, всички ще те лаятъ. Кой дава поводъ на кучетата да лаятъ? Самиятъ човѣкъ. Отъ лаенето на кучетата ще познаете, какъвъ човѣкъ минава покрай тѣхъ. Ако минава добъръ човѣкъ, кучетата ще го полаятъ малко, ще го поздравятъ само и скоро ще млъкнатъ. Кучетата познаватъ, какъвъ е човѣкътъ, който минава покрай тѣхъ. Тѣ не хапятъ добритѣ хора. Въ това отношение, въ кучетата има такова кавалерство, каквото между хората не се срѣща. Ако добъръ човѣкъ влѣзе въ нѣкой дворъ, кучето ще залае, ще се доближи до него, ще завърти опашката си и ще каже: Ще ме извинишъ, азъ съмъ туренъ на служба да пазя, да съобщавамъ на господаря си, кой влиза, и кой излиза. Днесъ господарьтъ ми не е у дома, утрѣ ела! Ще се поразговори кучето и ще млъкне. Обаче, ако лошъ човѣкъ влѣзе въ двора, кучето ще го познае, веднага ще се хвърли върху него и ще го ухапе. Съврѣменнитѣ хора разискватъ върху въпроса, какво нѣщо е моралъ. — Истинскиятъ моралъ седи въ това, да изговори човѣкъ прѣзъ деня толкова думи, колкото сѫ опрѣдѣлени за него отъ невидимия свѣтъ. Когато дойде до този моралъ, той ще познае Бога. Великата задача въ живота на човѣка седи въ познаването на Бога. Трудна задача е тя, но красива. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Какво нѣщо е Вѣчниятъ Животъ? — Той прѣдставя свещенъ трепетъ на душата. Какъ се изразява този трепетъ? Ти си бѣденъ човѣкъ, нѣмашъ петь пари въ джоба си, нѣмашъ земя за обработване, нѣмашъ никакви срѣдства за животъ. Изведнъжъ получишъ 200,000 лв. наслѣдство. Отъ този моментъ сърцето ти започва да тре-пти, на всѣка крачка изпитвашъ трепетъ: седишъ въ кѫщи, безпокоишъ се да не те нападне нѣкой, да те обере; пѫтувашъ въ гората, страхувашъ се да не се натъкнешъ на нѣкаква засада. Дѣто мръднешъ, все не си спокоенъ. Защо? Боишъ се да не изгубишъ паритѣ си. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ придобие великата Истина въ душата си, той изпитва този свещенъ трепетъ, страхува се да не я изгуби. Може ли човѣкъ да изгуби богатството си, било то физическо, или духовно? Има единъ начинъ, по който човѣкъ никога не може да изгуби своето богатство. Кой е този начинъ? Когато той вложи своето богатство, своя капиталъ въ разумно обръщение. Ако получите 200,000 лв. наслѣдство отъ вашия чичо, така трѣбва да го вложите въ обръщение, че и вие, и вашитѣ ближни да се ползувате еднакво отъ това благо. Тъй употрѣбено това богатсгво, подразбира, че сте дали редъ угощения на ближнитѣ си. Значи, вашиятъ чичо, който живѣе на физическия свѣтъ, ви остава наслѣдство, а сѫщеврѣменно, отъ духовния свѣтъ опрѣдѣлятъ, колко сладки думи да кажете на всѣки вашъ ближенъ прѣзъ деня. Физическото даване се изразява по единъ начинъ, а духовното — по другъ начинъ. Мнозина се хвалятъ, че сѫ посрещнали своя гостъ добрѣ, нагостили сѫ го, както трѣбва. Питамъ: казахте ли на този гостъ това число сладки думи, които бѣха опрѣдѣлени за него отъ невидимия свѣтъ? Ако сте го нахранили добрѣ, а не сте му казали опрѣдѣленото число сладки думи, все едно, че не сте го посрещнали, както трѣбва. Да нагостишъ човѣка, и едноврѣменно съ това да му кажешъ нѣколко сладки думи, въ това седи новото въ живота. Тъй както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, това е старъ, изтърканъ, отживѣлъ врѣмето си животъ. Това е цигански животъ. Когато тръгва да проси, циганката започва и свършва по единъ и сѫщъ начинъ. Влиза въ една кѫща и започва да изрежда, какво иска: хлѣбъ, лукъ, соль и т. н. Оттамъ излиза, отива въ втора кѫща, послѣ въ трета, въ четвърта и т. н. Навсѣкѫдѣ се повтаря едно и сѫщо нѣщо. Въ живота на циганката, която проси, нѣма нищо ново. Тя придобива само единъ занаятъ — просия, но съ този занаятъ не се прогресира. Казвамъ: който иска да прогресира, той всѣки день трѣбва да внася нѣщо ново въ живота си, отъ което да се учи, да се облагородява. За смекчаване, за облагородяване на характера трѣбва да се изговарятъ специални звуци, специални думи. Всѣки звукъ, всѣка дума дѣйствуватъ по различенъ начинъ върху човѣшкия характеръ. Това всѣки възпитатель трѣбва да знае, за да може съзнателно да работи върху своитѣ възпитаници. Дървото само расте, но все трѣбва отъ врѣме на врѣме нѣкой да го полива. Човѣкъ иска да бѫде добъръ. За да бѫде добъръ, все трѣбва да се намѣри нѣкой да полѣе това негово желание. И той трѣбва да работи върху себе си, но и други трѣбва да му помагатъ. Ако човѣкъ не е дошълъ до положение да работи върху себе си вѫтрѣшно, духовно, той трѣбва да работи външно, по физически начинъ. За тази цѣль той трѣбва често да произнася извѣстни думи, по опрѣдѣлено число пѫти на день, докато тѣ проникнатъ въ съзнанието му и почнатъ да работятъ вѫтрѣшно. Запримѣръ, споредъ наредбитѣ на православната църква, за ония, които искатъ да се подвизаватъ духовно, опрѣдѣлено е, думитѣ „Господи помилуй“ да се произнасятъ 40 пѫти на день. Щомъ това произнасяне става бързо, по-скоро да се свърши, то се прѣвръща въ механически процесъ, и вмѣсто да принесе нѣкаква полза, донася съвсѣмъ обратни резултати. Въ невидимия свѣтъ не се позволява никакво бързане. Има опрѣдѣленъ ритъмъ, темпъ на говорене, на ходене, на дѣйствие. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да се подчинява на този законъ, на този ритъмъ, опрѣдѣленъ отъ самата природа. Рече ли човѣкъ да бърза, съ цѣль да произведе извѣстенъ ефектъ, той ще изгуби Божествената мисъль, и работата му ще приеме търговски характеръ. При търговията пъкъ, вие знаете, че този ще ви завлѣче, онзи ще ви завлѣче, докато останете съ празни рѫцѣ. Въ края на краищата, какво сте придобили отъ всичко това? Ето защо, при честото повтаряне на извѣстни думи, трѣбва да се пазятъ нѣкои правила: отчетливо да се произнасятъ, спокойно, тихо, съ вдълбочаване. Само по този начинъ ще имате резултатъ. Ако въ характера на нѣкой човѣкъ прѣобладава мѫжкия елементъ, грубостьта, той трѣбва да произнася меки слогове, меки звукове. Споредъ васъ, кои слогове, кои звукове сѫ меки? Всички срички, които окончаватъ на края съ „ь“, сѫ меки. Сега, ако започнете да изреждате, кои букви, или кои срички сѫ меки, ще дойдете до редъ мнѣния, но мнѣнията още не съдържатъ истината въ себе си. Едно трѣбва да знаете: всѣка буква означава извѣстенъ законъ. Запримѣръ, буквата В означава вѫтрѣшенъ стремежъ на зърното да цъвне — законъ на разцъвтяване. Въ тази буква се съдържатъ редъ сили, които трѣбва да намѣрятъ начинъ да излѣзатъ навънъ. И наистина, когато зърното се разпука, то се прѣвръща въ буквата З. Чрѣзъ разпукване на зърното е станало трансформиране на енергиитѣ, т.е. прѣминаването имъ отъ едно състояние въ друго. Лесно е човѣкъ да напише прѣвръщането на буквитѣ една въ друга, но мѫчно е, когато при нѣкое противорѣчие въ живота, той трѣбва да прѣвръща енергиитѣ споредъ разумнитѣ закони на природата. Който разбира смисъла на законитѣ, вложени въ буквитѣ, той ще може да прѣвръща и тѣхнитѣ енергии. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ мразя еди-кого си. — Какво трѣбва да направишъ? На думата мразя, т. е. на първата сричка „мра,“ трѣбва да се противопостави такава сричка, която да е въ състояние да измѣни ефекта на думата мразя. Коя сричка, или коя дума може да измѣни състоянието, което се прѣдизвиква отъ енергиитѣ на думата мразя? Мнозина ще кажатъ, че думата „любовь“ може да се противопостави на умразата. Не, само обичьта е въ сила да унищожи дѣйствието на умразата. Вие можеге много пѫти да изговорите думата любовь, но ако не обичате човѣка, никаква промѣна не може да стане въ неговото състояние. Съ думи само свѣтътъ не се оправя. Ако искате да измѣните състоянието на човѣка, непрѣменно трѣбва да му дадете нѣщо реално. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да знае, какво да даде, и какъ да постѫпва. Не е въпросътъ едно да се изправи, друго да се развали. Казвамъ: въ свѣта сѫществуватъ редъ школи, които едно изправятъ, друго развалятъ. Това сѫ школитѣ на черното братство. Обикновено тѣ си служатъ съ два различни метода, съ двѣ съвършено различни мѣрки за дѣйствие: добрата мѣрка прилагатъ къмъ себе си, а лошата — къмъ окрѫжаващитѣ. Тѣ знаятъ истината за всѣко нѣщо, но я задържатъ за себе си. Школитѣ на Бѣлото Братство иматъ точно обратни методи: строгата мѣрка прилагатъ къмъ себе си, а меката, добрата — къмъ своитѣ ближни. Това е изразилъ Христосъ въ стиха: „Който иска да ме послѣдва, той трѣбва да се отрече отъ себе си.“ Мойсей казва: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Христосъ казва: „Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата.“ Това сѫ редъ философии, но да се спремъ върху практическата страна на тия философии. Всѣка философия е отъ значение дотолкова, доколкото има поне микроскопическо приложение въ живота. Безъ приложение всѣка философия не е нищо друго, освѣнъ логически изводъ за нѣщата, гимнастика на ума. Нѣкой човѣкъ може да познава философиитѣ на редъ учени, и самъ той да минава за ученъ, но ако тия философии нѣматъ приложение въ живота, въ края на краищата, и той ще стане обикновенъ човѣкъ. Този човѣкъ минава за ученъ, но отъ най-малката мѫчнотия се плаши. Питамъ: кой е най голѣмиятъ страхливецъ въ свѣта? Ледътъ. Той е стегнатъ, свитъ, никой не може да го раздвижи; обаче, изгрѣе ли слънцето, първитѣ лѫчи още започватъ да топятъ леда. Казвате, че ледътъ е твърдъ. Твърдостьта на леда качество на водата ли е? Може ли водата да се прѣвърне въ твърдо състояние? Водата не може да се прѣвърне въ ледъ, т. е. въ твърдо състояние, нито въ пара, въ въздухообразно състояние. Противорѣчие е да мислите, че водата може да се прѣвръща въ твърдо и въ въздухообразно състояние. Ако сутринь сѣнката на тѣлата се увеличава, на обѣдъ се намалява и вечерь пакъ се увеличава, коя е причината за това? Слънцето е причината за увеличаване и намаляване на сѣнкитѣ. Сѣнката на нѣкое тѣло може да стане много голѣма, но това не показва, че самото тѣло е толкова голѣмо. Слѣдователно, когато водата замръзва, или се прѣвръща въ пара, става увеличаване или намаляване на сцѣплението между молекулитѣ й, но самитѣ молекули на водата не се измѣнятъ. Това могатъ да потвърдятъ и естественицитѣ. Ако въ сѫдъ съ вода поставимъ малко брашно, да се образува каша, това не значи, че между частицитѣ на водата е станало особено измѣнение. Тукъ влиза единъ чуждъ елементъ — брашното, което не придава свойствата си на водата. На сѫщото основание, когато водата замръзва, казваме, че въ нея влиза чуждъ елементъ, който не е присѫщъ на естеството й. Това нѣщо физицитѣ обясняватъ като особено състояние на молекулитѣ на водата. Значи, водата нито замръзва, нито се изпарява. Вода, която замръзва и се изпарява, не е вода. Че става изпаряване и замръзване на водата, това е фактъ, но въ него не се включва самата истина. Това може да сѫ противорѣчия за васъ, но вие сами трѣбва да ги примирите. Едно ще знаете: водата нито се изпарява, нито замръзва. И тъй, когато великата наука разглежда въпроситѣ, тѣ седатъ другояче. Докато ученитѣ приематъ, че водата се изпарява и замръзва, това показва, че тѣ не сѫ дошли още до положителната наука. Вѣренъ е фактътъ, че водата се изпарява и замръзва, но той не е правилно изясненъ. Казвате: Водата замръзва. Да, водата замръзва, но никога не измръзва. Какво нѣщо е изпаряването и замръзването на водата, ще се обясни въ бѫдеще отъ новата наука. Питамъ: каква е тази сила, която сгѫстява и разредява молекулитѣ на водата? Отдѣ иде тя? Значи, брашно има въ водата, което я прави гѫста. Щомъ брашното се махне, водата дохожда въ първото си положение. Че водата замръзва, това е фактъ, но обясненията за замръзването на водата не сѫ пълни. За онзи, който иска да изучаза явленията въ природата, тия обяснения не сѫ достатъчни. Запримѣръ, той вижда, какъ постѫпватъ въ индустрията, въ техниката, когато искатъ да получатъ нѣкои метали въ свободно състояние отъ тѣхнитѣ руди, но сѫщностьта на процеситѣ остава неизяснена. Взиматъ сребърната или златната руда, въ която среброто или златото е пръснато въ видъ на зрънца или жили, и я нагрѣватъ, за да могатъ всичкитѣ частици на метала да се стопятъ, и по този начинъ да се слѣятъ въ едно цѣло. Отъ гледище на техниката се задава въпроса: кога, именно, има смисълъ да се изразходватъ толкова срѣдства, да се топи рудата, за да се получи метала свободенъ? Отговарятъ: когато приходитѣ отъ метала надминаватъ разходитѣ, има смисълъ да се прѣдприема топене на рудитѣ. Обаче, отъ научно гледище се задава слѣдниятъ въпросъ: защо нѣкои метали, като злато, сребро и други, сѫ пръснати въ видъ на малки зрънца изъ рудитѣ, а не сѫ въ едно цѣло? Има случаи, когато златото е въ видъ на жили, но често се срѣща пръснато, въ видъ на малки люспи. Който искрено се интересува отъ науката, той ще се домогне до въпроса за произхода на златото и ще си обясни причината за неговото явяване въ видъ на люспи или зрънца. Слѣдователно, който иска да се занимава съ истинскитѣ процеси въ природата и въ живота, той трѣбва да намѣри една идея като златото. Обаче, за да дойде до такава идея, той трѣбва да разтопи цѣли тонове руди, и оттамъ да освободи онова вещество, подобно на златото, необходимо за създаването на неговата мисъль. Отдѣ ще дойде тази идея? Тя ще дойде отъ природата нѣкѫдѣ. Много идеи идатъ или се образуватъ при разни процеси въ природата. Запримѣръ, при храненето се създаватъ много идеи. Въ този смисълъ, храненето е важенъ процесъ въ цѣлата природа. Днесъ той се разглежда повече физиологически, но има и своя психическа, и морална страна. Нѣкоя идея дохожда въ ума на човѣка, когато се храни. Какво прѣдставя тази идея? Тя не е нищо друго, освѣнъ руда, въ която има нѣкой цѣненъ металъ. Какво трѣбва да направите съ тази руда? Ще турите рудата въ своята огнена пещь да се стопи. За да стопишъ рудата и да извадишъ отъ нея метала чистъ, въ свободно състояние, изискватъ се специални окултни методи. Ако не можешъ да направишъ това, металътъ, цѣнното въ рудата, ще остане неизползуванъ. И въ такъвъ случай, ако човѣкъ не може да обработи идеята, която е дошла въ неговия умъ, той ще прилича на празна воденица, която дига шумъ, но работа не върши, и казва: Ядохъ, пихъ цѣлъ животъ, но защо бѣше всичко това, не зная. Ето защо, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде буденъ, да може да възприеме и правилно да обработи всѣка дошла до него идея. Великитѣ, свѣтлитѣ идеи не идатъ всѣкога. Има опрѣдѣлени дни и часове прѣзъ годината, когато Божественитѣ идеи слизатъ отъ невидимия свѣтъ и посѣщаватъ хората. Обаче, по причина на това, че тѣхното съзнание не е всѣкога будно, много отъ тѣзи идеи минаватъ, заминаватъ и оставатъ неизползувани. Съврѣменнитѣ хора търсятъ красивитѣ нѣща отвънъ, вслѣдствие на което губятъ врѣмето си напразно. Не е така. Когато ученикътъ иска да изучава музиката, първо той трѣбва да има силно желание въ себе си да учи; той трѣбва да има идея за вѫтрѣшната музика, и слѣдъ това вече ще търси учитель отвънъ, който да го занимава. Само по този начинъ човѣкъ може да реализира своитѣ идеи. Умътъ му трѣбва да бѫде винаги занятъ, и то съ свѣтли, велики идеи. Сега, като свършите дадената вече задача, ще ви дамъ още една. Тя ще се състои въ слѣдното: за единъ день само прослѣдете, какви мисли минаватъ прѣзъ ума ви. Важно е, не какво говорите, но какво мислите. Всичко, каквото помислите този день, ще го запишете. При това, ще бѫдете искрени въ себе си, нѣма да скривате мислитѣ си. Нѣкой отъ васъ помислилъ нѣщо добро, бърза да го запише. Послѣ помислилъ нѣщо лошо за нѣкой братъ, или за нѣкоя сестра, но като не му харесва тази мисъль, въздържа се да я запише. Не, всичко ще записвате. Азъ ще стана този день ясновидецъ и ще видя, какво сте скрили. Другъ пъкъ мислено ще търси погрѣшкитѣ на хората, но като дойде да напише тази своя мисъль, въздържа се. Искрени трѣбва да бѫдете, първо къмъ себе си, а послѣ къмъ другитѣ. Питамъ: вие знаете ли, че това, което наричате погрѣшки на хората, сѫ истински погрѣшки? Единъ нашъ познатъ казваше: Нашитѣ погрѣшки сѫ добродѣтелитѣ на свѣта. А пъкъ нашитѣ добродѣтели сѫ погрѣшкитѣ на небето. Какво ще кажете на това? Какъ ще примирите това противорѣчие? Често вие употрѣбявате думитѣ: добро, правда, разумность. Питамъ: какво отношение има между тия три думи? Доброто е свързано съ материалния свѣтъ. То нѣма нищо общо съ личния животъ на човѣка. Доброто има отношение къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества. Когато човѣкъ се затрудни материално, той казва: Нѣма ли нѣкой добъръ човѣкъ въ свѣта, да даде нѣщо, да отвори хамбаря си? Разумностьта пъкъ има отношение до живота на хората. И затова, когато работитѣ на нѣкой човѣкъ се забъркатъ, той казва: Нѣма ли нѣкой разуменъ човѣкъ, да ни покаже начинъ, какъ да се оправимъ, да разплетемъ обърканитѣ си работи? Правдата пъкъ е свързана съ Божествения свѣтъ. Значи, правдата е свързана съ Божествения свѣтъ; разумностьта — съ живота на хората, а доброто — съ материалния животъ на нашитѣ ближни. Оттукъ се виждатъ двѣтѣ допирни точки, двата полюса на живота: едната допирна точка е съ Божествения свѣтъ, а другата — съ нашитѣ ближни. Правдата има само една допирна точка до насъ. Тя прѣдставя източницитѣ на вѣчното благо. Въ това отношение, никой не може да се добере до сѫщностьта на правдата. Това значи: никой не може да разкрие правдата. Много естествено! Кой може да разкрие източницитѣ на единъ изворъ? Източникътъ на кой и да е изворъ може да се уподоби на мѣстото, отдѣто извира разумностьта на човѣка. Доброто пъкъ е водата, която изтича отъ извора и се влива въ морето. Слѣдователно, доброто е водата въ рѣката; разумностьта е изворътъ, отъ който изтича тази вода, а правдата е онова неизвѣстно, скрито мѣсто, отдѣто иде енергията. И тъй, на първо мѣсто човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Нѣкой иска да бѫде добъръ. Не, човѣкъ първо трѣбва да бѫде разуменъ, а послѣ ще му се дадатъ условия да бѫде добъръ. Само на разумния човѣкъ Богъ дава блага, да се прояви като касиеръ, да раздава. Дойде ли въпросъ до правдата, човѣкъ не може да бѫде праведенъ. Само Богъ е праведенъ. Какво подразбира стиха: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ.“ Това означава, че правдата може да се прѣнесе въ живота само чрѣзъ вѣрата. Чрѣзъ коя вѣра? Чрѣзъ разумната вѣра. Като говоря за правда, за разумность, за добро, азъ не искамъ да се самокритикувате. Самокритиката не води къмъ добро. Тя е методъ за физическия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да уповава на своята разумность, да гледа да не я изгуби. Разумностьта е качество на човѣшкия умъ. дадено отъ Бога, и затова той трѣбва да започне живота си съ нея. Не започне ли съ разумностьта, той нищо не може да постигне. Който започва съ разумностьта, той може да постигне всички останали добродѣтели. Всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да бѫде разумно направена. Въ една отъ бесѣдитѣ си казахъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми да получи отъ Бога писмо съ обратна разписка, да знае, че, наистина, е получилъ. Само онзи човѣкъ може да получи такова писмо, който, откакъ се е родилъ, докато замине за онзи свѣтъ, не е казалъ никому лоша дума; прѣзъ сърцето му не е минало нито едно лошо чувство и прѣзъ ума му не е минала нито една лоша мисъль. Сърцето на този човѣкъ е подобно на изворъ, който постоянно блика и дава. Каже ли човѣкъ, че животътъ му нѣма смисълъ, че иска да се самоубие, той нито е изпратилъ писмо до Господа, нито е получилъ писмо отъ Него. И да пише на Господа, писмото му нѣма да отиде до своето мѣстоназначение. Още на първата станция ще прѣгледатъ това писмо и ще го върнатъ назадъ. На мнозина се вижда чудно, какъ е възможно, човѣкъ да живѣе цѣлъ животъ и нито прѣзъ сърцето му, нито прѣзъ ума му да е минало нѣщо нечисто. Който може да прѣкара единъ такъвъ животъ, той ще бѫде посѣтенъ отъ ангелъ Господенъ. Въ историята на човѣчеството досега има само единъ такъвъ примѣръ, човѣкъ да бѫде посѣтенъ отъ ангелъ. Това е станапо съ Мария, майката Христова, която живѣ чистъ, издържанъ животъ, за което ангелъ Господенъ дойде при нея съ поздравление. За да постигне своята цѣль, човѣкъ трѣбва да води абсолютно чистъ животъ, проникнатъ отъ велика идея, отъ музика, изкуство, поезия. Сега, да се върнемъ къмъ задачата. Ние се отвлѣкохме отъ нея, както се увлѣкълъ единъ бѣденъ американецъ въ мечтитѣ си. Както копалъ лозето на единъ богатъ човѣкъ, той се подпрѣлъ на мотиката си и започналъ да си мисли: Ако бихъ ималъ богатъ чичо, да ми даде единъ милионъ долари, азъ зная, какво щѣхъ да направя. Щѣхъ да си купя кѫща, ниви, лозя; щѣхъ да имамъ много слуги, които да ми работятъ, да оратъ и да копаятъ, азъ щѣхъ само да ги наглеждамъ. Казвамъ: и бѣдниятъ мислилъ така, и вие можете да мислите така, но какво ще правите, когато богатиятъ чичо го нѣма? Бѣднятъ отново взелъ мотиката си и започналъ да копае. Мнозина казватъ: Учительтъ ще ни даде нѣщо. Не, азъ не давамъ лесно. Всичко давамъ, но пари не давамъ. Вие ще орете нивата, ще копаете лозето, и като мина покрай васъ, ще ви питамъ: какво правите, какъ е кръстътъ ви, какъ сѫ рѫцѣтѣ ви? — Тежъкъ е животътъ ни. — Не, този е най-красивиятъ, най-приятниятъ животъ, който прѣкарвате сега на земята. Споредъ мене, тежъкъ е животътъ по баловетѣ, по локалитѣ, по бирариитѣ, по кръчмитѣ, а на лозето, при чистъ въздухъ, при изобилно свѣтлина, приятно се живѣе. Кой е най-хубавиятъ концертъ, най-красивиятъ изгледъ? Това е изгрѣвътъ на слънцето. По-велика хармония отъ изгрѣва на слънцето не сѫществува. Като видя чистия изгрѣвъ на слънцето, който обѣщава хубавъ, слънчевъ день, азъ се радвамъ. Не по-малко се радвамъ и на бурната, тъмна нощь, на свѣткавицитѣ, на гърмотевицитѣ. Въ всичко това азъ слушамъ великия концертъ на природата. Всѣка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава му зика, каквато и най-великиятъ музикантъ не може да изпълни. Вѣтърътъ пъкъ, съ своето бучене, е другъ родъ музика — Вагнеровска. Който иска да слуша великъ концертъ, нека отиде нѣкоя бурна нощь срѣдъ природата и застане близо до нѣкоя канара: тамъ ще слуша той ехото на всички гърмотевици, ще гледа, какъ молниитѣ разкѫсватъ небето, ще чува падането на дъждовнитѣ капки, придружено отъ бученето на вѣтъра. Въ всичко това той ще схване великата хармония на природата. Падането на дъждовнитѣ капки е говоръ. Обаче, това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутриньта ще се върне радостенъ, въ добро разположение на духа, и ще каже: Тази нощь присѫтствувахъ на единъ великъ концертъ въ природата! Който не разбира тази красота, той ще каже: Да ме пази Господъ втори пѫть да прѣживѣя подобно нѣщо! Какъвто дъждъ ме валѣ, какъвто вѣтъръ ме духа! Пъкъ онѣзи свѣткавици, онѣзи гърмотевици — ужасъ! Дано втори пѫть не прѣживѣя подобно нѣщо! Когато Мойсей се качи на Синайската гора, тамъ сѫщо така имаше дъждъ, вѣтъръ, бури, свѣткавици. Казвамъ: хубавитѣ дни въ живота сѫ за вашитѣ ближни, а бурнитѣ нощи, когато има вѣтъръ, дъждъ, гърмотевици, сѫ за васъ. Казвате: Скръбна ми е душата! Щомъ скърбите прѣзъ тия дни и нощи, това показва, че вие не разбирате още този великъ концертъ. Нѣма по-хубави часове въ живота на човѣка отъ тия, които той е прѣкаралъ въ тъмнитѣ, бурни нощи. Така трѣбва да гледате на живота. Казвате: какъ да разбираме това, въ букваленъ, или въ прѣносенъ смисълъ? За мене това е вѣрно и въ положителенъ, и въ символистиченъ смисълъ. Докато човѣкъ не чуе този великъ симфониченъ концертъ въ природата, той не може още да говори за музика. Ще каже нѣкой, че е ходилъ на Мусала, че го е валѣлъ силенъ дъждъ, придруженъ съ свѣткавици и гърмотевици, съ буря. И това още не може да ни убѣди, че той е слушалъ и разбралъ този концертъ. Да слушашъ и да разбирашъ тази велика симфония, това подразбира, да си съвършено самъ срѣдъ природата, кацналъ на нѣкоя канара, като птичка, и оттамъ да броишъ всѣка дъждовна капка и да я наричашъ съ нейното име, както музикантътъ нарича всѣка нота; да схващашъ пѣсеньта, която вѣтърътъ изпълнява и да пѣешъ слѣдъ него; да слѣдишъ гърмотевицата спокойно и да чувашъ въ нея повишавания и понижавания, каквито срѣщаме въ музиката. И най-послѣ, докато се изпълнява тази симфония, да можешъ да опрѣдѣлишъ нейния темпъ, дѣ върви пиано, дѣ алегро, дѣ адажио и т. н. Това значи разбиране! Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като се даватъ хубавитѣ, великитѣ концерти, тѣ бързатъ да се скриятъ въ кѫщи и отъ врѣме на врѣме поглеждатъ прѣзъ прозорцитѣ и казватъ: Дъждътъ прѣстана ли? Бурята утихна ли? Щомъ дойдатъ топлитѣ слънчеви дни, тѣ се радватъ и казватъ: Слава Богу, стопли се малко, можемъ да поизлѣземъ навънъ! Значи, тѣ сѫ се научили да се радватъ на благото на своитѣ ближни, а на своето благо още не могатъ да се радватъ. На онѣзи отъ васъ, които сѫ смѣли и рѣшителни, ще дамъ слѣдната задача: прѣзъ бурна, тъмна нощь ще ги изпратя на нѣкой планински връхъ, тамъ да прѣкаратъ цѣлата нощь. Сутриньта, като се върнатъ, ще ги питамъ: разговаряхте ли се съ дъждовнитѣ капки, съ вѣтъра, съ свѣткавицитѣ и гърмотевицитѣ? Чухте ли и разбрахте ли великия симфониченъ концертъ, който природата ви даде? Така сѫ правили всички ученици на окултнитѣ школи. Днесъ виждаме, какви голѣми усилия правятъ англичанитѣ, да се качатъ на Хималаитѣ. Може нѣкога да се качатъ, но не се прѣвзематъ лесно високитѣ върхове. Сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да направятъ упражнението съ написване на изговоренитѣ думи и букви, трѣбва да се опрѣдѣлятъ въ себе си, да има връзка помежду имъ. Които не искатъ да правятъ това упражнение, могатъ да бѫдатъ свободни. Слѣдната срѣда ще видимъ, какви сѫ резултатитѣ отъ упражнението. Отъ това, колко пѫти сте употрѣбили дадени звукове, ще извадимъ малки правила за самовъзпитанието на човѣка. Нѣкой ще каже: Нѣмамъ друга работа, ами да записвамъ, какво говоря. Не искамъ да губя деня въ подобни упражнения! Какво трѣбва да каже тогава домакинята, която е заставена цѣлъ день да гледа кѫщата? Какво трѣбва да каже онази жена, която цѣлъ день преде, тъче, или шие? Трѣбва ли да счита, че тази работа е еднообразна и губене на врѣме? Не, разумниятъ човѣкъ намира смисълъ въ всѣка работа, въ всѣко упражнение. — Какво щѣхте да кажете, ако нѣкой би ви заставилъ да правите това упражнение цѣла година? Щомъ е само за единъ день, лесно е; за единъ день съзнанието на човѣка може да бѫде будно, но мѫчно е тази будность да се подържа цѣла година. Не, когато се касае за благородното, за възвишеното, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертвува. Той трѣбва да има готовность, смѣлость поне колкото свѣтскитѣ хора. Срѣщате нѣкоя свѣтска дама, съ отрѣзани коси, модерно причесани, съ модна рокля, голи рѫцѣ, съ цигара въ уста, говори, смѣе се, не се стѣснява отъ нищо. Свободна е тази жена. Защо? Служи на нѣщо. Казвате: Мода е това. Не е важно, може и на модата да служи, но смѣла е тя, отъ никого не се смущава. И тъй, азъ искамъ да бѫдете свободни духомъ, да бѫдете искрени спрѣмо себе си. Тѣзи сѫ първитѣ необходими условия за човѣка, когато той започва нѣкаква работа. Като свърши работата си, той ще каже: Сега съмъ доволенъ, че свършихъ работата си, както трѣбва. Дали ще четете, или ще пишете нѣщо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете нѣкои принципални положения, вижте, какъ можете да ги приложите въ живота си и, въ края на краищага, ще изпитате едно доволство отъ себе си. Цѣльта на всѣка работа, която човѣкъ върши, е да го доведе до едно малко, вѫтрѣшно доволство Изпѣйте упражнението „Сила жива, изворна течуща.“ „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 23 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕЛИКАТА ЗАДАЧА НА ЧОВѢКА. Размишление. За тази година ще ви дамъ слѣдното мото: „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Хората живѣятъ и се развиватъ споредъ закона на еволюцията, който гласи: човѣкъ трѣбва да започне отъ най-малкитѣ идеи и величини, отъ най-близкитѣ до него прѣдмети и постепенно да отива къмъ по-голѣмитѣ величини, къмъ по-далечнитѣ прѣдмети. Само въ приложението на този законъ могатъ да се очакватъ постижения. Значи, въ еволюционния процесъ имаме отиване отъ малкитѣ къмъ голѣмитѣ нѣща, а въ инволюционния процесъ имаме точно обратното: отиване отъ голѣмото, отъ великото къмъ малкото. Въ еволюционния процесъ Духътъ изучава отношенията на малкото къмъ великото, а въ инволюционния процесъ Той изучава отношенията на великото къмъ малкото. Много хора правятъ погрѣшки въ живота си, понеже започватъ съ закона на еволюцията, а вървятъ по инволюционния пѫть, т. е. занимаватъ се съ велики идеи, съ голѣми величини. Тѣ искатъ изведнъжъ да станатъ съвършени. Ако съвършенството се постига въ единъ день, защо трѣбваше тогава Богъ, Който е съвършенъ, Който включва въ себе си всички блага, да създаде цѣлия козмосъ, да създаде безброй сѫщества, които да скърбятъ и страдатъ? Значи, Той е ималъ прѣдъ видъ великата задача на човѣка: да работи, да се учи, като започне отъ малкитѣ величини и върви къмъ голѣмитѣ. Хората не разбиратъ смисъла, който Богъ е вложилъ въ тѣхния животъ, но единъ день, когато съзнанието имъ се разшири, тѣ ще разбератъ този смисълъ, ще разбератъ задачата, която Богъ имъ е опрѣдѣлилъ. Днесъ тѣ сѫ въ положението на човѣкъ, който влиза въ гората и чува само шума на листата. Обаче, ако музикантътъ влѣзе въ гората, той нѣма да чува шумъ, но отъ движението на листата ще създаде цѣла музика. Нѣщата и явленията въ живота иматъ единъ или другъ изгледъ споредъ това, какъ гледа човѣкъ на тѣхъ. Запримѣръ, благообразието за едного е безобразие за другиго. Това, което съблазнява едного, окуражава другиго. Този законъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ природата: когато едни се качватъ, други слизатъ. И въ инволюционния процесъ едни се качватъ, други слизатъ. Ако качването се прѣустанови, и слизането ще спре. Въ такъвъ случай и качването, и слизането сѫ еднакво необходими. Кое е за прѣдпочитане: да се прояви Божията Любовь въ свѣта, или да не се прояви? Ако е по-добрѣ да се прояви Божията Любовь, отколкото да не се прояви, защо хората плачатъ, когато тази Любовь се изявява въ живота? Защо малкитѣ дѣца плачатъ, когато майкитѣ имъ ги оставятъ въ люлкитѣ? Майкитѣ оставятъ дѣцата си въ люлкитѣ си отъ любовь, да се не учатъ все на рѫцѣ да ги държатъ. Подъ думитѣ „малки дѣца“ разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Нѣкой влиза въ Божествения пѫть, но не е доволенъ. Той е малко дѣте, което вдига шумъ. Този човѣкъ може да е 60 годишенъ, но въ люлката си той вдига шумъ съ своя умъ и съ своето сърце. Физически малкото дѣте лесно се укротява: ще му пъхнете единъ биберонъ съ млѣко въ устата, и то млъква. Обаче, когато физически голѣмото дѣте плаче въ люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И слѣдъ всичко това тия физически голѣми дѣца задаватъ въпроса: Защо Господъ създаде свѣта? Казвамъ: Господъ създаде свѣта, за да крѣскате въ люлкитѣ си. Ако свѣтътъ не сѫществуваше, вие нѣмаше дѣ да викате. Сега, като крѣскате въ люлкитѣ си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пѣете. Да, пѣвци сте, но въ люлката. Питамъ ви: харесвате ли своя плачъ? Често малкитѣ дѣца плачатъ, вслѣдствие на това, че не сѫ ги задоволили въ нѣщо. Въ тѣхъ има скрита, потаена гордость. Нѣкой се моли на Бога, иска нѣщо, но като не го задоволятъ, той плаче. Казвамъ: прѣди всичко, този човѣкъ не се моли, както трѣбва. Той се моли за прѣдъ хората, а не за себе си. Щомъ всички го виждатъ, че се моли, това вече не е молитва, това е щестлавие. — Ама азъ така усърдно се молихъ, цѣлъ бѣхъ унесенъ въ молитвата си. — Кой не се унася? Азъ срѣщамъ по улицитѣ все унесени хора. Гледамъ нѣкой върви, спира се, пакъ тръгне, пакъ спре ту прѣдъ една, ту прѣдъ друга витрина — цѣлъ унесенъ въ изложенитѣ дрехи, обуща, шапки. Тъй унесенъ, върви, но минава покрай него автомобилъ, той не го забѣлѣзва и става жертва на автомобила. Щомъ пострада нѣкой отъ автомобилъ, това не говори въ негова полза. Когато човѣкъ се моли, никакъвъ автомобилъ не трѣбва да го засѣга. Когато се молите, никой не трѣбва да подозира това. Никой не трѣбва да знае, какъ и кога се молите. Човѣкъ може да бѫде замисленъ, но не унесенъ. Когато е скърбенъ, той може да мисли, да се съсрѣдоточава, но съзнанието му всѣкога трѣбва да е будно. Въ скръбьта, въ страданието човѣкъ трѣбва да учи. Слѣдователно, веднъжъ дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи сѫщества, колкото малки да сѫ, учатъ. Въ този смисълъ, всѣка наука е на мѣстото си. Когато ученикътъ отива на училище, пита ли учителя си, защо му прѣподава извѣстенъ урокъ? Не, ученикътъ слуша учителя си, и послѣ учи зададения урокъ. Защо учительтъ му е прѣподалъ този урокъ, той нищо не пита. Казано е въ единъ стихъ отъ Писанието: „Всички пѫтища, които водятъ къмъ Бога, сѫ добри.“ Че нѣкой ималъ едно вѣрую, втори — друго вѣрую, това не е важно. Важно е вашето вѣрую да води къмъ Бога. Щомъ води къмъ Бога, то е добро. Хората могатъ да иматъ хиляди стремежи; тѣ могатъ да мислятъ по различни начини, но едно е важно — стремежитѣ и мислитѣ имъ да водятъ къмъ Бога. Когато употрѣбявамъ думитѣ „къмъ Бога,“ азъ нѣмамъ прѣдъ видъ нѣкакъвъ външенъ, физически стремежъ, но разбирамъ най-възвишения стремежъ на човѣка. Който има този стремежъ въ себе си, той може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Докато този стремежъ сѫществува въ човѣка, дотогава той може да носи името човѣкъ. Заглъхне ли този стремежъ въ него, едноврѣменно съ това той се обезличава като човѣкъ. Щомъ човѣкъ има стремежъ къмъ Бога, Духътъ пъкъ има стремежъ къмъ човѣка. Това сѫ двѣ течения въ живата природа. Дойде ли човѣкъ до това дълбоко разбиране на нѣщата, вълнитѣ на неговото море трѣбва да утихнатъ и да се възстанови първоначалната хармония въ живота. Тази е задачата на всѣки човѣкъ. Нѣкой се моли на Бога и казва: Господи, внеси миръ въ душата ми! Този човѣкъ се обръща къмъ Бога като къмъ сжщество извънъ него. Прѣди всичко, той трѣбва да знае, че Богъ е въ него, Той живѣе въ душата му, дълбоко нѣкѫдѣ скритъ, и оттамъ се проявява, оттамъ дава импулсъ, потикъ за работа, за учене. Щомъ Богъ е въ човѣка вѫтрѣ, самъ по себе си той има миръ, нѣма защо отвънъ да търси миръ. Мирътъ е качество на Бога, но не и на хората. Слѣдователно, колкото повече даваме пѫть на Бога да се прояви въ насъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ за придобиване миръ. Прѣдставете си, че въ даденъ моментъ вие сте тихъ и спокоенъ въ себе си, но искате да знаете, дѣ е човѣкътъ въ васъ. Човѣшкото може да се изпита при разни случаи въ живота. Отивате въ гората, срещне ви мечка, и вие се уплашите. Останете безъ петь пари въ джоба си — вие се уплашите. Даватъ ви една трудна задача за разрѣшаване — вие пакъ се уплашите. Това, което прѣдизвиква страхъ, уплаха, е човѣшкото; това сѫ прояви на обикновения човѣкъ. Който иска да прѣодолѣе страха въ себе си, да надрасне своитѣ слабости и да даде прѣдимство на Божественото, той трѣбва да се рѫководи по вѫтрѣшния си гласъ, по вѫтрѣшнитѣ закони, които прѣдставятъ истински образецъ. Докато човѣкъ не се добере до законитѣ, написани въ неговата душа, той ще виси въ въздуха, нито на земята ще живѣе, нито на небето, между свѣтли и възвишени сѫщества. Тази е една отъ задачитѣ на човѣшкия животъ. Много задачи сѫ дадени на човѣка, които той постепенно трѣбва да разрѣшава. За да ги рѣши правилно, той трѣбва да учи. И наистина, ние виждаме съврѣменния човѣкъ да изучава всички отрасли на науката: математика, естествени науки, медицина, социални науки, богословие и редъ практически прѣдмети — изкуства, музика, художество и т. н. Казвате: Какво отношение иматъ тия науки и изкуства къмъ цѣлокупния животъ? Тѣ иматъ отношение къмъ частния животъ на човѣка, но понеже той съставя частица отъ цѣлокупния животъ, слѣдователно, и човѣшкиятъ животъ има отношение къмъ общия. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава медицината не само за другитѣ хора, но и за себе си. Всѣки трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си! За тази цѣль окултниятъ ученикъ трѣбва да има на разположение малка аптека, съ най-необходими медикаменти. Той трѣбва да бѫде и художникъ, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава прѣзъ различни мѣстности, да прави скици на тия мѣста, да знае, отдѣ е миналъ и съ какви забѣлѣжителности се отличаватъ. Запримѣръ, кой отъ васъ, като е наблюдавалъ небето вечерь, е направилъ поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономитѣ. Не, окултниятъ ученикъ трѣбва да има нѣкакви познания за небето, за звѣздитѣ, да може по тѣхъ да се ориентира, да чете. Нѣкой ще възрази, че той не се нуждае отъ познания за звѣздитѣ, но търси само спасението, т. е. пѫтя къмъ Бога. — Богъ не е вънъ отъ човѣка. Ако Той е вънъ отъ човѣка, какъ ще си обясните стиха, въ който се казва, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога? Щомъ този стихъ е вѣренъ, тогава дѣ ще търсите Бога? Сегашнитѣ религиозни и духовни хора, при голѣмото знание, съ което разполагатъ, често изпадатъ въ положение, свѣтътъ да имъ влияе, вмѣсто тѣ да влияятъ на него. Защо? Тѣ не сѫ калени; тѣ се влияятъ отъ врѣмето, отъ климатическитѣ условия. Щомъ барометърътъ спада, и тѣхното разположение се понижава; барометърътъ се повдига, и тѣхното разположение се повдига. Духовнитѣ хора иматъ мощни сили въ себе си, които трѣбва да приложатъ, за да изпитатъ своята сила. Ама въздухътъ билъ много влаженъ — това нищо не значи. Тази влага съдържа въ себе си много енергия, съ която вие трѣбва да се справите. Щомъ не можете да се справите съ тази влага, у васъ става извѣстно подпушване, което причинява тежесть въ организъма. Значи, часть отъ тази влага трѣбва да се отнеме. Какъ ще постигнете това? Ще пробиете каналитѣ, които сѫ запушени, и водата въ тѣхъ ще потече. Когато казвате, че искате да имате за приятель нѣкой духовенъ човѣкъ. това подразбира, че вие искате да влѣете часть отъ вашата излишна вода въ морето на своя приятель, и по този начинъ да постигнете уравновесяване на силитѣ въ своя организъмъ. Така, именно, става обмѣна между силитѣ на двамата приятели. Обмѣна на енергиитѣ става не само между двама души, но между всички хора. Ако разбирате живота по този начинъ, вие лесно ще разрѣшавате малкитѣ задачи, лесно ще се справяте съ малкитѣ мѫчнотии, на които се натъквате. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения свѣтъ, нѣма да иматъ никакви мѫчнотии, никакви страдания. Напротивъ, който влѣзе въ Божествения свѣтъ, той ще има по-голѣми мѫчнотии и страдания, отколкото е ималъ по рано. Какви мѫчнотии може да има мъртвиятъ? За какво мисли той? За хлѣбъ не мисли; за пари не мисли; за нация не мисли; за женитба, за дѣца не мисли. Тогава, отъ какво се интересува мъртвиятъ? Той се интересува само отъ едно положение, че е умрѣлъ и не знае, какво да прави. Живиятъ, обаче, се интересува отъ много нѣща. Кое е за прѣдпочитане отъ двѣтѣ положения: да бѫдешъ живъ, или — умрѣлъ? — Да бѫдешъ живъ е за прѣдпочитане. Хиляди страдания да прѣживѣе човѣкъ, но живъ да бѫде — това е важно за него. Противорѣчията неизбѣжно ще дойдатъ. Вие не можете да измѣните този законъ, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбѣжно ще минете прѣзъ страданията на Иова. Много религиозни хора въ врѣме на страдания сѫ се отчайвали, разочаровали, какво ли не сѫ прѣживѣли, но страданията не сѫ избегнали: много отъ тѣхъ сѫ горили, кѫсали Библията си, отказвали сѫ да се молятъ на Бога, но и това нищо не имъ помогнало. Въ врѣме на страдания много хора казватъ: Нѣма вече да се молимъ на Бога! И молитвитѣ не помагатъ. Ако врѣмето, което употрѣбихме за молитви, бѣхме употрѣбили за наука, поне учени хора щѣхме да станемъ. — Това е крива философия, кривъ начинъ на мислене. Човѣкъ може да се моли на Бога, и пакъ да учи. Истински духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде високо културенъ, високо ученъ и образованъ човѣкъ. Единъ евангелски проповѣдникъ казваше: Когато трѣбваше да стана човѣкъ, азъ пасѣхъ магарето на патриката. Като изгубихъ всичко, тогава се заехъ човѣкъ да ставамъ, но късно бѣше вече. И слѣдъ това този проповѣдникъ се самоуби. Значи, когато имаше вече възможность човѣкъ да стане, той се самоуби. Въ такъвъ случай, ако е въпросъ живота си да изгубишъ, по-добрѣ е да пасешъ магарето на патриката — все ще научишъ нѣщо. Чудна работа! Не могълъ човѣкъ да стане, защото пасълъ магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае отъ човѣкъ, който да го пасе. Магарето се нуждае отъ пастиръ дотолкова, доколкото хората се нуждаятъ отъ проповѣдници, които да ги учатъ да вѣрватъ въ Бога. Хората, сами по себе си, или вѣрватъ, или не вѣрватъ, нѣма защо отвънъ да ги учатъ да вѣрватъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се проповѣдва на хората да вѣрватъ въ Бога! Не, това е крива философия. Нѣма защо да учите хората на това, което тѣ сами могатъ да научатъ. Какво ще обръщате хората къмъ Бога? Да обърнешъ човѣка къмъ Неговия създатель, това подразбира желание да го заставишъ да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създалъ човѣка, Той е въ сила да го обърне къмъ себе си. Прѣди всичко, задачата на човѣка не седи въ обръшането на хората къмъ Бога, но въ работене върху себе си. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Великата задача на човѣшкия животъ.“ Казвате: Какво да правимъ съ противорѣчията въ живота? Противорѣчията сѫ врѣменни положения въ живота на човѣка. Тѣ сѫществуватъ поради неправилнитѣ възгледи върху важни въпроси въ живота. Щомъ тия въпроси се разрѣшатъ правилно, и противорѣчията ще изчезнатъ. Въ Божествения, въ великия свѣтъ нѣма противорѣчия. Всички пѫтища, които водятъ къмъ Бога, сѫ добри. При сегашнитѣ условия на живота и при разбиранията на съврѣменнитѣ хора, за да се излѣзе отъ противорѣчията, човѣкъ трѣбва да има широта на душата и просторъ, свобода на духа. Иначе, съ тѣсни, съ ограничени възгледи, той всѣки часъ ще се натъква отъ едно противорѣчие на друго. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ духовния свѣтъ, ще бѫдатъ посрещнати съ музика и пѣсни. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, вие ще се намѣрите прѣдъ сериозни задачи. Тамъ ще снематъ булото ви, ще ви покажатъ, доколко сте били несамостоятелни, доколко нѣщата сѫ били криво поставени въ васъ. Запримѣръ, вие ще се очудите, когато видите, че само отгорѣ сте били калаисани, а отвѫтрѣ сте направени отъ бакъръ, отъ мѣдь, която лесно се окислява и се прѣвръща въ отрова. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде чисто злато и отвънъ, и отвѫтрѣ, а не само позлатенъ отвънъ. Да прѣвърне неблагородното въ себе си въ благородно, въ чисто злато, това е задачата на човѣка. Докато не стане това, докато не разрѣши тази задача, той винаги ще се натъква на противорѣчия, а съ противорѣчия животътъ не може да се уреди. Казвамъ: много проповѣдници ще срещнете въ свѣта, които прѣпоржчватъ на хората да се отрекатъ отъ себе си, да раздадатъ имането си на бѣднитѣ и да служатъ на Бога. Отлична е тази идея, но какъ трѣбва да се приложи? Ако единъ милионеръ рече да изпълни този съвѣтъ и раздаде богатството си на бѣднитѣ, какво ще спечели? Слѣдъ това ще му кажатъ, че трѣбва да отиде въ нѣкоя гора, да се посвети на Бога и да прѣкара тамъ 10—20 години въ постъ и молитва, далечъ отъ съблазнитѣ и суетата на свѣта. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-послѣ въ свѣта да проповѣдва на хората, но вече остарѣлъ, окѫсанъ, безъ петь пари въ джоба си. Ще отиде тукъ-тамъ да проповѣдва, но като го видятъ така остарѣлъ, окѫсанъ, всички ще му кажатъ: Нѣма какво да проповѣдвашъ; тѣзи идеи сѫ за стари хора, като тебе, тѣ не сѫ за младитѣ. Младитѣ трѣбва да си поживѣятъ, докато имъ е врѣмето, та единъ день, като дойдатъ на твоето положение, останатъ сами, боси и окѫсани, тогава ще потърсятъ Бога. Този светия ще се полута година-двѣ срѣдъ тѣзи материалисти хора, докато единъ день каже: Напразно изгубихъ врѣмето си! И тъй, по този начинъ човѣкъ нищо не може да направи. Чрѣзъ раздаване паритѣ си на бѣднитѣ, и чрѣзъ отдѣляне отъ свѣта, той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човѣкъ външно изпълни тия нѣща, слѣдъ това той ще очаква отвънъ да получи нѣщо, и ако не получи, ще се разочарова отъ живота. Другъ е законътъ, който хората трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, когато се стремятъ къмъ Божествения свѣтъ. Щомъ влѣзе въ Божествения свѣтъ, човѣкъ първо придобива, а послѣ дава. Запримѣръ, когато здравето дойде въ човѣка, той дава отъ себе си, отъ своя организъмъ всичко излишно, всичко непотрѣбно. Слѣдователно, щомъ дойде хубавото, красивото въ човѣка, той е готовъ да даде отъ себе си всичко онова, което до този моментъ не е билъ готовъ да даде. Това нѣщо, въ сравнение съ великото, съ красивото, което е придобилъ, нищо не струва. Когато Богъ проговори на човѣка, когато му каже една дума само, тя струва повече отъ всичко, което е ималъ до този моментъ. Ако Богъ каже на човѣка да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човѣкъ не очаква вече отъ никого нищо. Ако слѣдъ тѣзи Божии думи той очаква отъ Бога още нѣщо да му каже, това показва, че не е разбралъ първитѣ Му думи. Значи, докато човѣкъ живѣе на земята, той трѣбва да различаза нѣщата, да знае, кой, какво му говори и да прави вѣрни прѣводи. Ученикътъ трѣбва да бѫде искренъ, добъръ, смѣлъ въ себе си, да е готовъ на всички жертви, на всички отстѫпки. Той трѣбва отъ една страна да бѫде мекъ, отстѫпчивъ, а отъ друга — твърдъ като камъкъ. И като давате, пакъ трѣбва да знаете, какъ да давате: нѣкѫдѣ ще давате всичко, нѣкѫдѣ нѣма да давате нищо. Опасни сѫ добритѣ хора! По-опасни отъ тѣхъ нѣма. Казвате: Какъ е възможно добритѣ хора да сѫ опасни? Запримѣръ, водата, която е благословение за хората, въ даденъ случай, тя може да имъ причини редъ нещастия. Ако тази вода е дълбока единъ метъръ, въ нея може да се удави вашето любимо дѣте. Ако тя е дълбока четири-петь метра, и вие можете да се удавите въ нея. Слѣдователно, докато не знаете, какъ да употрѣбявате нѣщата, и най-хубавитѣ отъ тѣхъ, могатъ да бѫдатъ опасни. Въ този смисълъ, по-безопасни хора отъ добритѣ нѣма, но и по-опасни отъ тѣхъ пакъ нѣма. Лошиятъ човѣкъ е плитка вода, добриятъ — дълбока вода. Когато отивате при добрия човѣкъ, трѣбва да имате на разположение лодка, която да бѫде съвършено здрава. Понѣкога, въ дълбокитѣ води на добрия човѣкъ ставатъ такива бури, и ако той не е внимателенъ, ако лодката му не е здрава, нито отъ лодката, нито отъ него ще остане нѣщо. Вземете примѣра съ Христа и Неговитѣ ученици, когато бѣха съ лодка въ морето. Докато Христосъ бѣше между тѣхъ, на земята, морето бѣше тихо. Щомъ заспа, т. е. щомъ се качи горѣ, веднага се яви буря въ морето, и вълнитѣ заливаха лодката. Ученицитѣ Христови се уплашиха да не потънатъ. Като се събуди Христосъ, т. е. слѣзе отгорѣ, морето отново се укроти. Не мислете, че добриятъ, светиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде „Божа кравица“, да не смѣе да каже дума на човѣка. Не е така. Запримѣръ, казано е, че Богъ е Любовь. Да, но когато Богъ говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригватъ, морета да се вълнуватъ, кѫщи да се събарятъ и т. н. Казвате: Дано Богъ ни проговори! — Богъ може да ви проговори, но ще знаете, че отъ вашата земя, отъ вашитѣ морета, отъ вашитѣ кѫщи поменъ нѣма да остане. — Тогава по-добрѣ да не ни проговаря. — Не, Богъ ще проговори на хората, и тѣ трѣбва да желаятъ това, но зависи, по какъвъ начинъ ще имъ проговори. Три начина има, по които Великиятъ може да проговори на хората: чрѣзъ природата, чрѣзъ добритѣ хора и най-послѣ чрѣзъ лошитѣ хора. Чрѣзъ природата Богъ говори съ землетресения, съ наводнения, съ бури, урагани, циклони и т. н. Отъ друга страна, Той говори и чрѣзъ мекитѣ сили въ природата. Чрѣзъ добритѣ хора Богъ се изявява въ видъ на водопади. Добритѣ хора дигатъ шумъ наоколо си. Тѣ иматъ голѣма сила въ себе си. Тѣ сѫ като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрѣзъ лошитѣ хора Богъ се проявява въ видъ на тиха, плитка вода, която много работа не върши: голѣми градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, отъ никого незабѣлѣзано, но виждашъ, че слѣдъ врѣме тукъ прокопала, тамъ прокопала, редъ пакости извършила. Та отъ всинца ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. Въ това отношение, вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко да имате свой мащабъ, своя мѣрка на дѣйствие, но въ края на краищата не трѣбва да забравяте, че и прирордата има своя мѣрка за нѣщата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мѣрка за нѣщата. Който влѣзе въ нейното училище, само той има право да се ползува отъ тия абсолютни мѣрки. Ако нѣкой се опита да злоупотрѣби съ тия мѣрки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всѣки ударъ, който природата слага върху човѣка, показва, че той все е нарушилъ нѣщо. Щомъ е така, той не трѣбва да се сърди, но да се запита: Дѣ съмъ сгрѣшилъ азъ?Какво да направя, за да корегирамъ погрѣшката си? Всѣки неправиленъ замахъ съ рѫката на невѣжия човѣкъ е въ сила да наруши нѣщо отъ хармонията на великата природа. Единъ день, когато очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види, какви пакости е извършилъ. Съ единъ свой неправиленъ замахъ, човѣкъ понѣкога става причина да изчезне единъ островъ отъ Великия океанъ, а понѣкога — да се яви единъ островъ. Всѣко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче, човѣкъ и тукъ може да изпадне въ крайность. Вие искате да бѫдете идеални хора, но въпрѣки това имате своеобразни разбирания, които често прѣчатъ на вашитѣ стремежи. Запримѣръ, българинътъ има свои разбирания за небето, за великитѣ и свети хора. Той си прѣдставя, че пророцитѣ на небето прѣкарватъ въ пълно мълчание. Прѣдъ тѣхъ се поставятъ всичкитѣ имъ добри дѣла, които вършили на земята, и тѣ сега само гледатъ, мълчатъ и нищо не правятъ. Горѣ-долу такава е прѣдставата на българина за рая — мѣсто за възмездие за добритѣ дѣла на хората, които сѫ живѣли на земята. Ако нѣкой пророкъ се осмѣли да проговори, ще го изпѫдятъ отъ рая. Защо мисли българинътъ така? Защото той счита, че който говори много, той не говори истината. Българинътъ не обича хора, които много говорятъ. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ село и поговори повечко, веднага казватъ за него: Какво се разкрѣкалъ този толкова много? Или, ще кажатъ: Брей, че обича да лъже този човѣкъ! Такова е разбирането на българитѣ за всѣки, който обича много да говори. Ако отидете между англичанитѣ, французитѣ, германцитѣ, китайцитѣ, или другитѣ народи, ще видите, че всѣки народъ има свои особени, психологически схващания за живота. Запримѣръ, китаецъ християнинъ и индусъ християнинъ не разбиратъ еднакво християнството, нито както европеецътъ го разбира. Даже и българинъ християнинъ, както и французинъ християнинъ напълно се различаватъ въ своитѣ възгледи по отношение принципитѣ на християнството. Защо? Редъ причини има за това. Като наблюцаваме живота на съврѣменнитѣ хора, виждаме, че никакво християнство не е останало въ тѣхъ. Чудно е, когато тѣ говорятъ за християнство. Съврѣменното християнство е примѣсено съ езичество. То още не се е проявило въ своята пълнота. Съврѣменнитѣ християни носятъ своитѣ идеи отвънъ, а отвѫтрѣ оставатъ съ старитѣ си вѣрвания и идеи, каквито сѫ имали прѣди християнството. Запримѣръ, българитѣ не казватъ „Рождество Христово,“ но „Коледа.“ Значи, тѣ чествуватъ своитѣ стари богове. Тѣ казватъ още: „Замѫчи се Божа майка отъ Игнаждень до Коледа.“ Това подразбира, че се е замѫчила майката на тѣхнитѣ стари богове. Когато празнуватъ Великъдень, това подразбира възкресението на нѣкой тѣхенъ богъ, който отговаря на Христа. По сѫщия начинъ и у васъ възкръсватъ нѣкои ваши стари вѣрвания. Като знаете това, вие трѣбва да прѣсѣвате вашитѣ стари вѣрвания, събрани отъ вѣковетѣ, и да останете само съ ония положителни възгледи и знания, които носите въ себе си, отъ създаването ви още. Това значи ликвидиране съ кармата. Сега настава епоха на ликвидация. Прѣзъ това врѣме всѣки трѣбва да прѣобрази себе си, като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за торъ, а новото — за основа на бѫдещата култура. Всичко старо трѣбва да се прѣчисти, прѣработи, и да остане само новото. Казвамъ: докато не стане прѣсѣване на чистото отъ нечистото, на здравото отъ болното, животътъ на хората всѣкога ще бѫде безсмисленъ. Като не разбиратъ закона на прѣсѣването, хората се обезсърдчаватъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Чудно нѣщо! Богъ намира, че животътъ има смисълъ, а човѣкъ казва, че животътъ нѣма смисълъ! Кой има право: Богъ, или човѣкъ? Когато нѣкой казва. че животътъ нѣма смисълъ, това говори за неговитѣ възгледи и за положението, въ което той се намира. Този човѣкъ е дошьлъ въ съприкосновение съ сѫщества, които, въ културно отношение, седатъ по-низко отъ него. Вслѣдствие на това, той има възгледитѣ на тия сѫщества. Психологически този законъ е вѣренъ. Когато нѣкой казва, че животътъ има смисълъ, това показва, че този човѣкъ е влѣзълъ въ съприкосновение съ сѫщества, които седатъ по-високо отъ него, и той се влияе отъ тѣхнитѣ възгледи. Докато човѣкъ е въ съприкосновение съ старитѣ богове, животътъ нѣма смисълъ за него. Докато е въ съприкосновение съ паритѣ, човѣкъ се намира подъ тѣхното магическо влияние. Щомъ изгуби паритѣ, едноврѣменно съ тѣхъ той губи и силата си. Докато държи ножа въ рѫката си, човѣкъ е силенъ; щомъ другъ вземе ножа му, той става слабъ. Питамъ: защо това, което ти държишъ, и това, което другитѣ държатъ, иматъ два различни резултата? Докато ти държишъ ножа въ рѫката си, чувствувашъ се силенъ; щомъ другъ вземе ножа ти въ своята рѫка, ти губишъ вече силата си. Значи, когато нѣкой вземе твоя ножъ въ рѫката си, и ти ставашъ слабъ, падашъ духомъ, това показва, че този човѣкъ има по-низка култура отъ твоята. Какво прѣдставя ножа? — Словото. Словото пъкъ е разумниятъ животъ въ човѣка, който му дава сила, мощь да се развива. Вие трѣбва да разсѫждавате върху тия нѣща, да се освободите отъ заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запримѣръ, азъ говоря за принципитѣ, които сѫществуватъ въ природата, които нѣматъ отношение къмъ вашия личенъ животъ, но вие разбирате съвсѣмъ други нѣща. Водата не е създадена само за една риба; въздухътъ не е създаденъ само за една птица; слънцето не е създадено само за едно сѫщество; животътъ не е създаденъ само за единъ човѣкъ. Ако азъ съмъ първиятъ, който посрѣщамъ изгрѣва на слънцето, мога да мисля, че то изгрѣва за мене, или че Богъ ме много обича и т. н. Другъ пъкъ може да мисли, че Богъ не го обича. Това сѫ човѣшки разбирания. Въ сѫщность, кое е правото? Обстоятел-ството, че съмъ дошълъ на земята, че имамъ животъ, това показва, че Богъ ме обича. Обаче, ако не съмъ доволенъ отъ живота, ако не искамъ да живѣя, при това положение мога да мисля, че Богъ не ме обича. По-вѣрно е, че който не обича живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Богъ е животъ. Докато човѣкъ има цѣль въ живота си и върши всичко съ разположение, той е обичанъ отъ Бога. Щомъ е недоволенъ отъ живота и не намира цѣль въ него, Богъ казва: „Изпѫдете това дѣте отъ училището! Върнете го въ дома му, азъ ще му дамъ друга работа“. Когато Богъ изпраща човѣка на земята. Той му дава всички възможности и условия да слѣдва училище, да свърши университетъ. Ако той не остане доволенъ отъ тази задача, вториятъ пѫть Богъ ще го изпраги на земята да оре нивата. Ако и отъ. това не е доволенъ, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-послѣ Богъ ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине прѣзъ всички форми, прѣзъ които нѣкога е минавалъ. И слѣдъ като странствува милиарди години изъ пространството, най-послѣ тази човѣшка глава ще вземе опитность отъ всички тия нѣща, ще узрѣе и ще каже: Искамъ вече да уча, да свърша университетъ. Прѣдъ програмата, която Богъ опрѣдѣля на човѣка, нѣма какво да се философствува. Той разбира душитѣ добрѣ, и на всѣка душа дава съотвѣтна работа. Обаче, като не познаватъ себе си, хората искатъ нѣща, които не сѫ за тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой обича да философствува, да говори на хората, да ги поучава, а тѣ да го слушатъ. Другъ обича да морализира хората, да ги корегира, да имъ казва, какъ трѣбва да постѫпватъ. — Добрѣ е човѣкъ да философствува, добрѣ е да учи другитѣ, но прѣди всичко той самъ трѣбва да е приложилъ своята философия, самъ трѣбва да е живѣлъ и постѫпвалъ добрѣ. Нѣкой отъ васъ е професоръ по химия и казва на студентитѣ си: Вземете тѣзи химически съединения, направете опитъ съ тѣхъ, а слѣдъ това азъ ще ви покажа, какъ трѣбва да се направи този опитъ. Не, професорътъ първо трѣбва да направи опита, да видятъ студентитѣ, какъ се прави, а слѣдъ него и тѣ ще го повторятъ. Казвате: Тогава, ние не трѣбва да говоримъ нищо. — Всичко можете да говорите, но трѣбва да спазвате законитѣ на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трѣбва да знаете, какъ да правите това. Има хора, които много се молятъ, много говорятъ, но не е въ многото говорене и молене. Единъ евангелски проповѣдникъ обичалъ много да се моли, да чете молитви, цѣли глави отъ Библията, отъ Евангелието, и съ това заставялъ слушателитѣ си дълго врѣме да седатъ на колѣнѣ. Единъ баща завелъ своето десетгодишно дѣте въ неговата църква на служба. Проповѣдникътъ започналъ да чете отъ Библията, а слушателитѣ му колѣничили. Колѣничило и дѣтето, и така прѣкарало цѣлъ часъ. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седимъ на колѣнѣ? — Още, синко, ще седимъ. Проповѣдникътъ едва е въ пустинята. Тамъ ще прѣкара цѣли 40 години. Много врѣме има, докато дойде до Новия Завѣтъ. — Втори пѫть ще си помисля, дали ще дойда въ тази църква — отговорило дѣтето. Казвате: философията на живота не седи въ многото. — Не е въ многото, но не е и въ малкото. Не е въ умразата, но не е и въ любовьта. Не е въ злото, но не е и въ доброто. Тогава, дѣ е философията на живота? За да се прояви любовьта въ ученика, той трѣбва да има послушание. Ще кажете, че любовьта се проявява чрѣзъ нѣкакъвъ актъ. — Все трѣбва нѣкой да направи нѣщо, или да каже нѣщо, което да събуди любовьта въ човѣка. Да любишъ, значи да слушашъ. Ти не можешъ да любишъ, докато не си чулъ нѣщо. Нѣкой ще възрази, че той е залюбилъ нѣкого, само като е видѣлъ лицето му, безъ да чуе дума отъ него. Да видишъ лицето на човѣка, да те погледне той, и ти да го погледнешъ, това е първата размѣнена дума между васъ. Очитѣ на човѣка говорятъ, както и устата му. Вие още не сте изучавали това изкуство, да разбирате човѣка и да се разговаряте съ него по очитѣ. Чрѣзъ очитѣ хората могатъ да се разговарятъ и да слушатъ. Това се отнася до проявитѣ на любовьта. Очитѣ сѫ езикъ на любовьта. Това не е иносказателно, но дѣйствителность. Слѣдователно, човѣкъ не може да люби, докато не се е научилъ да слуша. За да слуша, той трѣбва да е научилъ основния законъ на слушането. По този начинъ само човѣкъ ще дойде до идейната любовь, въ която нѣма абсолютно никакво прѣкѫсване, никакви противорѣчия. Тогава единъ живѣе въ всички, и всички — въ единъ. Докато не влѣзе въ любовьта и не живѣе въ нея, човѣкъ не може да разбере тази идея. Тя е нѣщо като математиката; каквато область прѣдставятъ безконечнитѣ числа въ математиката, такова нѣщо прѣдставя и любовьта въ живота. Какво ще разберете, запримѣръ, ако ви напиша едно число съ 90 нули? Може ли вашиятъ умъ да обхване това число? Никой философъ въ свѣта не може да го обхване. То седи извънъ гранипитѣ и възможноститѣ на човѣшкия умъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да дойде до малкитѣ, до основнитѣ величини на слушането. Ако си срѣдъ природата, ще слушашъ пѣнието на птичкитѣ, бръмченето на бръмбаритѣ, хвърченето на пеперудкитѣ и ще се радвашъ; послѣ ще гледашъ къмъ цвѣтята, които цъвтятъ, къмъ дърветата, които вързватъ плодъ и къмъ слънцето, което грѣе и ще се радвашъ. И най-послѣ, като влѣзешъ между хората и слушашъ, какъ говорятъ, пакъ ще се радвашъ. На всичко ще се радвашъ! Съврѣменната наука върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, различенъ отъ този, по който сѫ поставени наукитѣ въ природата. Послѣднитѣ вървятъ по спиралообразенъ пѫть. Ако съврѣменнитѣ учители нѣматъ успѣхъ въ работата си, това се дължи на обстоятелството, че тѣ не прѣподаватъ на ученицитѣ си по ония естествени пѫтища, по които върви човѣшкото развитие. Животътъ не започва съ музика. Когато дѣтето стане на седемь години, тогава иде музиката. Тя се явява въ втората фаза на човѣшкия животъ, отъ седмата годишна възрасть нагорѣ, когато започва развитието на чувствата. До седмата годишна възрасть дѣтето се занимава съ обективнитѣ, съ прѣдметнитѣ науки. Какъвто прѣдметъ попадне въ рѫцѣтѣ му прѣзъ това врѣме, то ще го отваря и затваря, ще го го вдига и слага, ще го развива и завива, ще го кѫса, ще го чупи — съ една дума, ще го изучава като естественикъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се говори на дѣтето за Бога! — Нѣма какво да му се говори за Бога; това само по себе си ще дойде. Питамъ: съ какво трѣбва да започне възпитанието на дѣтето? — Съ хлѣба. Хлѣбътъ е първата музика за дѣтето. Като започне да дъвче, да смуче хлѣба, то свири своитѣ първи пѣсни. Ако подложимъ на анализа възпитанието на сегашнитѣ дѣца, то не издържа критика. Ето защо, вие не трѣбва да се смущавате отъ кривитѣ възгледи на хората. Тия възгледи, сами по себе си, ще се изправятъ. Какъ? Прѣдставете си, че сте посадили една ябълчна сѣмка, отъ която израсва едно ябълчно дърво, което нѣкѫдѣ се е изкривило. Можете ли да изправите това дърво? Самото дърво не можете да изправите, но ще вземете отъ плода му, ще го посадите въ добра почва, и отъ него ще излѣзе нова ябълка, която грижливо ще отгледвате, да не се изкриви. Отъ васъ зависи да й дадете права насока. Ябълката съдържа въ себе си възможности за своето изправяне. Ако и вториятъ пѫть не се изправи, ще я посѣете трети пѫть. Всѣки самъ може да се изправи. Въ душата на човѣка се криятъ възможности за неговото изправяне. Това всѣки трѣбва да знае, да не мисли, че изправянето му ще дойде нѣкѫдѣ отвънъ, или Господъ трѣбва да се заеме да го изправи. Условията за изправянето на човѣка сѫ външни, а силата и възможноститѣ за това изправяне сѫ въ него самия. Защо? Защото Духътъ Божи работи отвѫтрѣнавънъ. Важно е веднъжъ Духътъ да заработи въ човѣка. Щомъ Духътъ почне да работи отвѫтрѣ, Той заставя вече и външнитѣ условия да бѫдатъ въ хармония съ вѫтрѣшнитѣ. Духътъ е господарь и на външни-тѣ, и на вѫтрѣшнитѣ условия въ живота. Първо човѣкъ започва да живѣе вън-шенъ животъ, а послѣ иде вѫтрѣшниятъ. То-зи е пѫтьтъ на всѣки човѣкъ. Христосъ каз-ва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Мнозина се страхуватъ, безпокоятъ се, какъ могатъ да слѣдватъ Христовия пѫть. — Нѣма нищо страшно въ този пѫть. Човѣкъ не трѣбва да се безпокои, но не трѣбва да бѫде и съвършено спокоенъ. Азъ не искамъ да отнема безпокойствието ви. Защо? Колата не трѣбва да бѫде много натоварена, но не трѣбва да бѫде и много празна. Всѣки корабъ, всѣки параходъ има извѣстна стойность дотогава, докато съдържа въ себе си опрѣдѣленъ баластъ. Ако съдържа повече баластъ, отколкото е нужно, има опасность да се прѣтовари и да потъне нѣкѫдѣ въ океана. Каз-вамъ: не товарете корабитѣ си повече, отколкото трѣбва! Мѣрката е опрѣдѣлена. Носете, колкото можете! Днесъ сѫществува лакомия навсѣкѫдѣ. Като пазите опрѣдѣлената мѣрка, вие ще се доберете до положителната философия на живота. Казвате: Какво ще стане съ свѣта? — Нѣма какво да разрѣшавате този въпросъ. Той отдавна е разрѣшенъ. Веднъжъ Богъ е направилъ този корабъ и го е пусналъ въ пространството. Той има вече грижа за него. Този корабъ има свой капитанъ, който го управлява, нѣма защо вие да се грижите за него. Капитанътъ има на разположение много матроси, които му помагатъ. Вие сте пѫтници, влѣзли сте въ кораба; на васъ не остава нищо друго, освѣнъ да се довѣрите на капитана. — Ама морето било бурно, голѣма буря пристигала. Капитанътъ казва: Не се безпокойте, бурята ще мине слѣдъ 48 часа. Сѫщо така се плашатъ и окулгнитѣ ученици, като се натъкватъ на нѣкои мѫчнотии. Нѣма защо да се плашатъ. Мѫчнотията ще мине-замине покрай тѣхъ, нѣма да ги засегне. Нѣкои хора бѣгатъ отъ мѫчнотиитѣ, прѣди тѣ да сѫ дошли до тѣхъ. Една госпожа, наша позната, пѫтувала въ кола съ свои близки. Изведнъжъ тя скочила отъ колата и хукнала да бѣга. Защо? — Видѣла отдалечъ единъ биволъ. Навѣрно въ миналото си нѣкога е била гонена отъ биволъ, та и днесъ още не може да го забрави. Голѣмъ страхъ има тя отъ биволъ. Казвахъ на тази госпожа: ако ти бѣше останала на колата, опасностьта отъ бивола щѣше да бѫде по-малка, а така, като си скочила на земята, по-голѣма вѣроятность има биволътъ да те гони. Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на тази госпожа. Тѣ седатъ въ колата, разсѫждаватъ, но щомъ видятъ отдалечъ още нѣкаква опасность, скачатъ на земята. — Нѣма защо да скачате отъ колата. Ако Богъ ви е поставилъ въ тѣлото, т. е. въ колата, а вие искате да напуснете тѣлото си, да отидете въ онзи свѣтъ, това не е ли бѣгство? Външнитѣ мѫчнотиии не сѫ нищо друго, освѣнъ бивола, отъ който бѣгате. Вие искате да бѣгате вънъ нѣкѫдѣ, но тамъ е по-страшно. Докато сте на колата, стойте тамъ, не се страхувайте. По този начинъ по-лесно ще разрѣшите мѫчнотиитѣ въ вашия животъ, отколкото, ако скачате отъ колата. Това сѫ проповѣдвали пророцитѣ, апостолитѣ, мѫченицитѣ, Великитѣ Учители, защото и тѣ сѫ имали тази опитность. Въ това седи великото учение на живота. Като не разбирате този законъ, вие искате Богъ да постѫпва по другъ начинъ, както на васъ е добрѣ. Не, Богъ никога нѣма да се подаде на вашитѣ умове. Всичко може да стане, но по дѣтински умове Богъ не върви. Казвате: Нима нѣма нѣкаква вѣроятность Богъ да ни послуша? — Вѣроятно е, но не е възможно. Има нѣща вѣроятни, но невъзможни. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ държахъ такава рѣчь на Витоша, че тя тръгна подиръ мене. — Вѣроятно е, но не е възможно. Или, нѣкой говорилъ нѣщо на рѣката, и тя се отбила отъ коритото си. — Вѣроятно е, но не е възможно. Ще дойде нѣкой при васъ и ще ви убѣждава, че Богъ може да отклони земята отъ нейния пѫть. — Това е вѣроятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Богъ, Който е начърталъ пѫтя на земята, да я отбива отъ този ѝ пѫть, само да ви убѣди въ вашето вѣрване. Смѣшно е, да дойде при васъ нѣкой човѣкъ, който е лишенъ отъ философски умъ и отъ поетически дарби, и да ви доказва, че може да стане философъ, или поетъ. Не, въ този животъ той нито философъ, нито поетъ може да стане. Въ другъ животъ възможно е да постигне това, но засега това е само вѣроятно, но не е възможно. — Ама това е обезсърдчително за насъ. — Нѣма защо да се обезсърдчавате. Трѣбва ли да се обесърдчавате отъ това, че работитѣ ви не ставатъ, както вие сте мислили? Красотата на живота седи въ това, че нѣщата не ставатъ, както ние ги нареждаме, но ставатъ споредъ волята Божия. Ако искате да бѫдете поетъ, пишете за себе си. Работете въ това направление, докато единъ день постигнете повече. Не е лесно човѣкъ да стане прочутъ поетъ, да получи Нобелевата премия. И тъй, не влизайте въ противорѣчие, въ разрѣзъ съ природата! Ако е въпросъ за постижения, дръжте се за възможнитѣ нѣща. Ако е въпросъ да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте въ ума си непостижимитѣ нѣща. Въ вѣчностьта, въ обширния свѣтъ всичко е възможно и постижимо. Въ физическия свѣтъ, обаче, всички нѣща сѫ вѣроятни, т. е. възможни и невъзможни. Въ този свѣтъ малко нѣща могатъ да бѫдатъ възможни, но условия се изискватъ за това. Запримѣръ, всички хора не могатъ да бѫдатъ царе. За малко хора е опрѣдѣлено това положение. Има статистика, споредъ която е точно опрѣдѣлено, колко души въ свѣта могатъ да бѫдатъ царе. колко могатъ да бѫдатъ държавници. Сѫщо така е опрѣдѣлено, колко души могатъ да бѫдатъ музиканти, поети, художници, учени, философи и т. н. Освѣнъ тия, които сѫ въ дѣйствие, опрѣдѣлено е още, кои и колко прѣдстоятъ да станатъ видни хора на земята. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. За въ бѫдеще, въ вѣчностьта всѣки може да стане виденъ човѣкъ.На всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено нѣкога да стане поетъ, и то отъ първокласнитѣ поети, да получи Нобелевата премия. Когато такъвъ поетъ дойде отново на земята, ще го посрещнатъ хиляди души, на които той е посочилъ пѫтя чрѣзъ своята поезия и ще кажатъ: Благодаримъ ти за стиховетѣ, които ни дадоха свѣтлина, чрѣзъ която намѣрихме пѫтя къмъ Бога и се отправихме къмъ Него. Тази е най-голѣмата награда на поета. Тя ще му послужи за стимулъ въ живота, да продължава работата си за повдигане на човѣчеството. Така даватъ награди за насърдчение на ученици, свършили съ отличие. Тази награда ще имъ служи като стимулъ за прѣминаване отъ едно училище въ друго. Обаче, това сѫ външни стимули, външни награди. Има и вѫтрѣшни награди, вѫтрѣшни стимули, дадени отъ природата на ония, които изпълняватъ нейнитѣ закони. Тя имъ дава добрѣ устроено, здраво тѣло; дава имъ редъ дарби и способности, които тѣ използуватъ, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. И тъй, ако можете да реализирате онова, което е опрѣдѣлено въ сегашния ви животъ, това е достатъчно. Цѣльта на живота е да реализира човѣкъ нѣщо безсмъртно на земята, което да остане за вѣчностьта. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ, всѣки народъ може да остави нѣщо безсмъртно. Кое е забѣлѣжителното въ еврейския народъ? Кои евреи минаватъ за видни, за знаменити хора? Това сѫ библейскитѣ пророци, както и нѣкои отъ ученицитѣ кабалисти. Въ сѫщность тѣ прѣдставятъ еврейския народъ. Вънъ отъ тѣхъ еврейскиятъ народъ нищо не прѣдставя. Който е готовъ да работи по този начинъ, той ще се насърдчи; който не е готовъ, който не разбира законитѣ, той ще се обезсърдчи. Нѣкой човѣкъ е закъснѣлъ, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казватъ му: Късно е вече, утрѣ елате. — Ама азъ искамъ днесъ, не мога да чакамъ, ще ми се развалятъ плановетѣ. — Нѣма нищо, ще дойдете утрѣ. Ако не успѣете да дойдете утрѣ, ще дойдете другъ день. Най-послѣ, банката е отворена прѣзъ цѣлата година, все ще можете единъ день да получите паритѣ си. Казвамъ: вие трѣбва да имате вѣра въ Божественото, което работи въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Нито ухо е чуло, нито око е видѣло, нито прѣзъ ума на човѣка е минало онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го слушатъ, които Го любятъ и вървятъ по Неговитѣ пѫтища.“ Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви къмъ постигане на своя високъ идеалъ. За този човѣкь земята е училище, дѣто ще срѣща и красиви, и весели, и комични уроци. „Богъ царува на Небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 16 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВЕЩЕНИЯТЪ ОЛТАРЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прѣглеждане на рисункитѣ, дадени за тема. Образитѣ, картинитѣ, които хората рисуватъ, дѣйствуватъ възпитателно върху тѣхъ. Тѣ указватъ силно влияние върху човѣка. Споредъ законитѣ на природата, когато чъртае нѣщо, първо тя дава формата му, а послѣ неговия смисълъ. Затова, именно, всѣки образъ има своя величина и свое мѣсто. За да бѫдешъ човѣкъ на изкуството, ти трѣбва да намѣришъ своето мѣсто. Художникътъ, музикантътъ, философътъ, учениятъ, религиозниятъ трѣбва да намѣрятъ своето мѣсто. Възъ основа на сѫщия законъ, всѣки стремежъ на човѣшката душа изисква специфична область, специфично мѣсто. Любовьта, Мѫдростьта, Истината иматъ свои специфични области. Когато се говори за органическия свѣтъ, за развитието на формитѣ, и тамъ ще срещнете сѫщото положение: всѣка форма има свое опрѣдѣлено мѣсто, опрѣдѣлена величина. И всѣки човѣкъ, който има този вѫтрѣшенъ свещенъ стремежъ, непрѣменно ще намѣри своето мѣсто въ природата. Ако не може да намѣри своето мѣсто, това се дължи на обстоятелството, че понѣкога той очаква повече, отколкото трѣбва, а понѣкога очаква по-малко. Това сѫ двѣ крайности. За даденъ моментъ човѣкъ трѣбва да очаква толкова, колкото е възможно да получи, или да постигне. Ако не съблюдавате това нѣщо, вие ще се поставите въ полето на сѣнкитѣ. Щомъ изпаднете въ сѣнки, вие казвате: Всичко е суета! За да намирате, че всичко е суета, това подразбира сѫществуването на нѣкаква реалность. Само при суетата има реалность, и при реалностьта има суета. Само при злото има добро, и при доброто има зло. Слѣдъ всѣко добро иде зло. Ако направите едно добро, злото ще мине и ще замине, безъ да ви засегне. Ако не направите доброто, злото ще мине покрай васъ и ще ви засегне. Сега, отъ ваше гледище, какво разбирате подъ думата рисуване? Само художникътъ ли може да рисува? Не, всѣки трѣбва да се упражнява да рисува; всѣки трѣбва да се упражнява да пѣе. Вие трѣбва да отдѣляте всѣки день по 5—10 минути за пѣние, свирене, философствуване и т. н. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко. Понѣкога хората започватъ съ най-трудната задача — искатъ да разрѣшатъ смисъла на живота. Оставете този въпросъ за най-послѣ. Заемете се първо съ рѣшаването на по-прости въпроси, за които сѫ дадени естествени методи. Запримѣръ, какво ще направи заека, ако го гоните, и той се намѣри прѣдъ една рѣка? Заекътъ ще се засили и ще прѣскочи рѣката. Ако гоните патица прѣзъ рѣката, тя ще я прѣплава. Ако гоните птица прѣзъ рѣката, тя ще прѣхвръкне надъ нея. Слѣдователно, всѣко живо сѫщество има свои методи за дѣйствие, и то най-естествени. На сѫщото основание и човѣкъ има методи за разрѣшаване на всички въпроси, но той трѣбва да започне отъ най-малкитѣ, отъ най-маловажнитѣ. Има хора, които произлизатъ отъ птицитѣ, тѣ сѫ идеалисти. Слѣдователно, дойдатъ ли до разрѣшаването на нѣкой въпросъ, натъкнатъ ли се на нѣкаква мѫчнотия, тѣ ще я разрѣшатъ чрѣзъ хвъркане. Други хора произлизатъ отъ рода на плавателнитѣ животни — тѣ ще разрѣшатъ мѫчнотиитѣ си чрѣзъ плаване. Трета категория хора произлизатъ отъ млѣкопитаещитѣ, вслѣдствие на което тѣ ще разрѣшатъ своитѣ мѫчнотии чрѣзъ скачане, чрѣзъ ходене, движение по земята. Тъй щото, въ живота има толкова методи за разрѣшаване на въпроситѣ, колкото вида хора сѫществуватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е страхливъ като заекъ, той разрѣшава въпроситѣ си като заека, съ бѣгане, съ прѣскачане. Щомъ го погледне нѣкой накриво, той веднага бѣга. Сърцето на този човѣкъ постоянно трепва. Срѣщате другъ нѣкой, той е смѣлъ, отъ нищо не се плаши. И сто души да го погледнатъ накриво, той не иска да знае, сърцето му не трепва. Казвате: Сърцето на човѣка не трѣбва да трепва. Понѣкога трепването на сърцето е на мѣсто. Защо? То развива една добра чърта въ характера на човѣка. Нетрепването на сърцето понѣкога развива извѣстенъ недѫгъ въ характера на човѣка. Юначеството може да се прѣвърне въ грубость, а понѣкога — въ смѣлость. Страхътъ може да се прѣвърне въ благоразумие, а понѣкога — въ слабость. Това сѫ сили въ природата, които иматъ два различни резултата. Страхътъ е построенъ върху съвѣстьта на човѣка.. Ако отнемете страха, соковетѣ на съвѣстьта прѣсъхватъ.. Въ почвата на страха сѫ посадени коренитѣ на човѣшката съвѣсть. Казвамъ: ако искате да имате успѣхъ въ работитѣ си, всичко трѣбва да вършите при разположение на духа, по любовь. Освѣнъ това, каквато работа ви се прѣдстави въ живота, не я избѣгвайте. Разнообразието въ работитѣ е необходимо за васъ. Новиятъ животъ, къмъ който се стремите, ще ви постави въ разни положения, на разни служби. Ето защо, днесъ вие трѣбва да учите всичко, да гледате на всички работи съ еднакво уважение. Всички нѣща не сѫ потрѣбни за този животъ, но ще дойде день, когато ще се нуждаете отъ тѣхъ. Разумниятъ човѣкъ всичко изучава. Той разумно използува всички условия на живота: отъ всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари. Сега, като изучавате живота, едноврѣменно съ това трѣбва да изучавате и себе си, да изучавате всичко, което е вложено въ васъ. Има нѣща, които вие сами сте вложили въ себе си, но има нѣща, които други сѫ вложили въ васъ. Задачата ви седи въ това, да различавате еднитѣ отъ другитѣ заложби. Казвате; Не разбираме, какви сѫ тия заложби, какъ е възможно и други сѫщества да влагатъ въ насъ извѣстни способности. Положението на човѣка е подобно на положението на банкитѣ въ живота. Една банка има свой собственъ капиталъ, съ който работи, но сѫщеврѣменнотя работи съ капиталитѣ и съ скѫпоцѣнноститѣ на много външни лица; външнитѣ лица сѫ вложили своитѣ капитали въ нѣкои банки, за да се ползуватъ отъ извѣстни облаги. По сѫщия законъ и въ човѣка сѫ вложени капитали, цѣнности, дарби отъ външни лица, съ цѣль единъ день и тѣ да се ползуватъ отъ облагитѣ на неговата банка. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да развива тия дарби, защото нѣкога ще го държатъ отговоренъ за всичко, което е направилъ — придобилъ или изгубилъ. Вие трѣбва да цѣните грамаднитѣ богатства и капитали, които първоначално Богъ е вложилъ въ васъ. Ако цѣните това вѫтрѣшно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и единъ день ще се върнете при Бога съ увеличени, разработени капитали. Обаче, положението на повечето хора днесъ е точно обратно. На врѣмето си още тѣ не сѫ прѣцѣнили богатството, което имъ е дадено, както и отговорноститѣ по него, вслѣдствие на което редъ сѫществувания сѫ харчили, яли, пили, и днесъ се намиратъ въ положението на фалирали гърговци, отчаяни и обезсърдчени. Съврѣменнитѣ хора постоянно се оплаквать отъ живота и казватъ: Лоши сѫ условията на нашия животъ. Казвамъ: нѣма защо да се обезсърдчавате, лошитѣ условия дойдоха като послѣдствие на лошия животъ. Първоначално условията на живота сѫ били добри, но и сега още не сѫ лоши. Колкото и да е фалиралъ единъ търговецъ, той все пакъ има на разположение поне малъкъ, основенъ капиталъ, съ който отново може да започне работата си. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да посегне на този основенъ капиталъ на човѣка, даденъ му отъ Бога още при създаването му. Кой е този капиталъ? — Любовьта къмъ Бога. Щомъ обичате Бога, щомъ имате каква и да е идея за Него, условията на живота сѫ добри. Ако не обичате Бога, ако нѣмате идея за Него, условията на живота сѫ лоши. Ако обичате хората, условията на живота сѫ добри; ако не обичате хората, условията на живота сѫ лоши. И тъй, три стимула има въ живота на човѣка, които го заставятъ да работи: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и любовь къмъ себе си. Казвате: Любовьта къмъ себе си не е нищо друго, освѣнъ егоизъмътъ, който разрушава човѣка. Азъ не говоря за егоизъма въ неговитѣ крайни проявления. Да обичашъ себе си, разбирамъ, да обичашъ Бога въ себе си. Тази любовь, именно, е извършила на врѣмето си отлична работа. Тази форма на любовь постепенно се е разширявала и е прѣминала въ любовь къмъ ближния, т. е. любовь къмъ всички сѫщества вънъ отъ насъ, съ които заедно работимъ и се подвизаваме. Първиятъ човѣкъ, който е живѣлъ въ рая, познавалъ само любовьта къмъ себе си, къмъ Бога въ себе си. Той ималъ всичко на разположение: плодове, сѣмена, животни, като другари на неговия животъ, и за нищо не се е грижилъ. Когато съзнанието му започнало да се пробужда, той почувствувалъ нужда отъ подобенъ на себе си, отъ ближенъ, когото да обича и да бѫде обичанъ. Азъ-тъ въ него, който билъ пъленъ господарь и на всички заповѣдвалъ, билъ вече недоволенъ отъ положението си и пожелалъ отъ Бога другарь, съ когото да се разбира. Питамъ: кой е недоволенъ отъ себе си? Недоволенъ е онзи, душата на когото не е въ самия него, но е вънъ нѣкѫдѣ. Такова е било положението и на Адама. Душата му не е била вѫтрѣ въ него, въ неговия рай, но останала вънъ отъ този рай, вслѣдствие на което той потърсилъ другарь, който да задоволи тази липса. Когато душата на човѣка е въ самия него, той живѣе вече въ Божествената Любовь, въ любовь къмъ Великото, Необятното, Безграничното, което се проявява навсѣкѫдѣ въ свѣта. Дѣ седи погрѣшката на Адама? Желанието му да има другарь не е лошо, обаче, той не погледналъ на Ева като на душа, произлѣзла отъ Бога, но си съставилъ за нея съвсѣмъ дѣтинско, криво схващане и казалъ: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Щомъ помислилъ така за Ева, въ края на краищата, той трѣбвало да види, какви сѫ резултатитѣ на неговата крива мисъль — Ева не остана при него. Другъ щѣше да бѫде въпросътъ, ако той би погледналъ на Ева като на душа, излѣзла отъ Бога, която заслужава очудване и къмъ която трѣбва да се пристѫпва съ свещенъ трепетъ. Ще кажете, че това е било мнѣнието на Адама за жената. Азъ пъкъ казвамъ, че и сегашниятъ Адамъ мисли за Ева по сѫщия начинъ. Съврѣменниятъ мѫжъ мисли, че е господарь на жената, че има право надъ нея, понеже е излѣзла отъ него, но за тази негова крива мисъль той не можа да задържи жената при себе си. Съ такива разбирания животътъ не се подържа. Животътъ изисква здрава основа. Ако основата му е гнила, той се разрушава. Вие трѣбва да си съставите понятие за човѣка, билъ той мѫжъ или жена, като за нѣщо цѣлокупно. Самъ за себе си, човѣкъ прѣдставя нѣщо цѣло, изявление на Бога. Когато се отдѣли отъ Бога и пожелае да бѫде самостоятеленъ, той веднага се поляризира, въ него се явяватъ два полюса. Тия два полюса сѫ Любовьта, която обхваща живота на всички сѫщества въ свѣта, и Мѫдростьта, която носи свѣтлина. Любовьта и Мѫдростьта пъкъ се стремятъ къмъ Истината, като къмъ крайно звено, като къмъ крайна цѣль на живота. Истината създава образитѣ; тя е поле на знания. Въ Истината се складиратъ всички знания, отъ незапомнени врѣмена и до днесъ. Учени, философи, поети, писатели могатъ да намѣрятъ всичко, каквото търсятъ, въ областьта на Истината. Тъй щото, когато учениятъ отиде при Любовьта, тя ще му даде конь и кола, съ които да се движи, да върви напрѣдъ; ако отиде при Мѫдростьта, тя ще му даде свѣщь, съ която да си свѣти; ако отиде при Истината, тя ще му даде знания. Слѣдователно, учениятъ ще запали свѣщьта, ще впрегне коня въ колата си и ще тръгне съ нея да пѫтува. Стотици и хиляди години ще пѫтува той, докато намѣри онѣзи знания, които сѫ необходими за придобиване на истинския животъ, на пълната свѣтлина и на безграничната свобода. И тъй, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за себе си — нито да се подцѣнявате, нито да се надцѣнявате. Може да се познава само онзи, който се е проявилъ, у когото Съзнанието се е пробудило. Истинскиятъ човѣкъ седи въ онова, което се е проявило въ него. И ако днесъ хората се дѣлятъ на добри и лоши, това се дължи на обстсятелството, че тѣ сѫ проявили нѣкои свои качества, които се опрѣдѣлятъ като добри или лоши. Докато човѣкъ не е проявенъ, той минава за божество. Щомъ се прояви, всички започватъ да го хвалятъ или критикуватъ, споредъ това, какъ се е изявилъ прѣдъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ говори за моралъ, за вѣра, за любовь къмъ човѣчеството, за жертва, но щомъ дойде до ядене и пиене, той всичко забравя и мисли само, какъ по добрѣ да се нареди, какъ по-добрѣ да се облѣче и нахрани. Питамъ: дѣ седи силата, устойчивостьта на този човѣкъ? Той трѣбва да съзнае своитѣ недѫзи, своитѣ слабости и да работи за тѣхното изправяне. Човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, може да се нарече онзи, който е въ състояние да изправи своитѣ слабости и погрѣшки. Ако не може да изправи погрѣшкитѣ си, той не може да се нарече човѣкъ. Животното изправя ли погрѣшкитѣ си? Кучето, котката, или кое и да е животно, дѣто ходи, тамъ хвърля изверженията си и не мисли да ги чисти. Човѣкъ не може да направи това нѣщо. Колкото по-високо е съзнанието му, толкова по-внимателенъ е той не само къмъ външния, но и къмъ вѫтрѣшния си животъ: той трѣбва да пази ума и сърцето си въ абсолютна чистота, да не допуща никакви нечисти мисли и чувства. Както не трѣбва да допущате нечисти мисли и чувства въ ума и въ сърцето си, така сѫщо не трѣбва да допущате нѣкой човѣкъ да влѣзе въ душата ви. Душата е мѣсто, дѣто само Богъ може да живѣе. Допуснете ли човѣкъ въ душата си, вие ще се намѣрите въ затруднения, които ще рѣшите или като заека, или като патицата, или като рибата, или като млѣкопитаещото. Обаче, това не е правилно разрѣшаване на задачитѣ. Който се опита да влѣзе въ душата на човѣка, въ края на краищата, той ще срещне господаря на тази душа и ще се намѣри въ безизходно положение. Нѣкой влѣзе въ душата на своя ближенъ и казва: Ще търпишъ, нѣма какво. Не, така не се постѫпва. Човѣкъ трѣбва да търпи, но само когато Богъ го поставя на изпитания. Братъ брата нѣма право да изпитва. Казвамъ: между хората сѫществуватъ постоянни ежби, дразнения, отъ които тѣ трѣбва да се освободятъ. Всички хора, учени и прости, постоянно се дразнятъ. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ трѣбва да се домогне до онази философия на живота, която разрѣшава тия въпроси и освобождава човѣка отъ тягостнитѣ състояния, въ които изпада. Тази положителна философия се срѣща навсѣкѫдѣ въ живота: и въ музиката, и въ поезията, и въ науката, и въ изкуствата. Който се добере до нея, той е доволенъ отъ положението си, защото тя го довежда до истината. Мнозина казватъ: Ние не сме добри хора. — Въ това нѣма никаква философия. Тогава други ще кажатъ: Ние сме добри хора. — Колкото е вѣрно едното твърдение, толкова е вѣрно и другото; колкото е валидно едното положение, толкова е валидно и другото. Когато хората казватъ, че сѫ добри или лоши, ние имаме друго гледище по този въпросъ. Ако нѣкой каже за себе си, че е лошъ или добъръ човѣкъ, ние подразбираме една цѣлокупность. Въ понятието „азъ“ се включва разумниятъ човѣкъ, който е въ сила да обхване много нѣща. Щомъ Азъ-тъ се произнесе, че нѣкой човѣкъ е лошъ, той има прѣдъ видъ възможностьта за изправяне на погрѣшкитѣ. Азъ-тъ отправя погрѣшкитѣ къмъ душата, която веднага се заема съ тѣхното изправяне. Това нѣщо има приложение и при възпитанието. Ако възпитательтъ иска да изправи погрѣшкитѣ на своя ученикъ, и за тази цѣль апелира къмъ неговия умъ и къмъ неговото сърце, той нищо нѣма да постигне. Обаче, ако възпитательтъ може да говори на душата на своя възпитаникъ, той ще има голѣми постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието вие можете да приложите сѫщия методъ. Щомъ се намѣрите въ трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне. Мнозина търсятъ Бога отвънъ, но само когато се намиратъ въ мѫчнотии. И при това положение даже тѣ не знаятъ, какъ да се молятъ, какъ да се разговарятъ съ Господа. Нѣкой се изправи прѣдъ Господа и започва да говори: Не виждашъ ли, Господи, моитѣ нужди? Не виждашъ ли грѣховетѣ ми? Защо не ми помогнешъ? Казвамъ: добрѣ е, че този човѣкъ се обръща къмъ Господа, но защо не се е обърналъ къмъ Него прѣди да е сгрѣшилъ? Веднъжъ сгрѣшилъ, той трѣбва да каже: Господи, прости ме, че не се посъвѣтвахъ съ Тебе прѣди да сгрѣша! Голѣма пакость направихъ и на себе си, и на другитѣ. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да изправя погрѣшката си, за което Те моля да ми помогнешъ. Рѣшилъ съмъ да се изправя при всички положения: готовъ съмъ да понеса и най-голѣмото наказание. Какви наказания, колко тояги ще получа, това не е важно за мене. Въпросътъ е да изправя погрѣшката си. Казвамъ: ако е работата за бой, нека да те биятъ, както трѣбва, но да се изправишъ. И ако е въпросъ за милость, за отстѫпки, нека бѫдатъ и тѣ въ изобилие, но да се изправишъ. И строгитѣ, и мекитѣ мѣрки сѫ въ състояние да изправятъ недѫзитѣ, погрѣшкитѣ на хората. Ние не сме за палеативнитѣ срѣдства. Ние сме за онѣзи мѣрки, които помагатъ да се прояви истинския човѣкъ. Когато биятъ човѣка, той е въ ада; когато го милватъ, той е на небето. Когато мразятъ човѣка, той е въ ада; когато го любятъ, той е на небето. Който казва, че никой не го обича, той е въ ада. Щомъ каже, че го обичатъ, той е на небето. За да бѫде човѣкъ обичанъ, първо той трѣбва да слѣзе въ ада, да го намразятъ всички, да види, какво значи да живѣе безъ любовь. Щомъ разбере любовьта, щомъ започне да я търси, той се качва на небето. Това сѫ противоположности въ живота, между които човѣкъ трѣбва да се движи, за да расте, да се развива правилно. Казвамъ: като ученици на Божествената Школа, вие трѣбва да разбирате тия противоположности, за да се ползувате отъ тѣхъ. Ако си недоволенъ, ще знаешъ, че си въ ада. Ако животътъ нѣма смисълъ за тебе, ще знаешъ, че си въ ада. — Какъ мога да осмисля живота си? — Качи се на небето, дѣто ще намѣришъ всичко онова, за което душата ти копнѣе. Като говоря за небето, азъ не визирамъ онова небе, което вие си прѣдставяте. Подъ думата „небе,“ азъ разбирамъ възвишения животъ, т. е. животъ, въ който има вѣчна свѣтлина, вѣчна радость и веселие. За това небе, именно, Христосъ е говорилъ. Той казва: „Ако не станете като малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството небесно.“ Подъ думата „дѣте“ въ широкъ смисълъ, Христосъ разбира човѣкъ абсолютно чистъ, непороченъ, съ свѣтълъ умъ, който отдалечъ вижда нѣщата и е готовъ на всички жертви. Христосъ казва: „Съ миръ!“ Какво означава думата „съ миръ“? Съ миръ, смирение подразбира жертва. Смиренъ човѣкъ е онзи, който може да пожертвува всички свои блага за Бога, за себе си и за цѣлото човѣчество. Казвате: ако пожертвуваме всичко, какво ще остане за насъ? Наистина, има нѣщо, което човѣкъ не може и не трѣбва да жертвува. Кое е това нѣщо? — Божественото. За нищо въ свѣта човѣкъ не трѣбва да жертвува Божественото въ себе си. То трѣбва да бѫде въ услуга на Бога. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.“ Богъ каза на Аврама да принесе въ жертва сина си Исака. Той разбра Божиитѣ думи буквално, и бѣше готовъ да принесе въ жертва Исака, но чу Божия гласъ, който му казваше: „Не посѣгай на сина си! Ето, погледни въ храститѣ, тамъ има единъ овенъ. Принеси него въ жертва вмѣсто сина си Исака“. По този начинъ Господъ изпита послушанието на Аврама. Защо Аврамъ трѣбваше да принесе въ жертва овенъ, а не друго нѣкое животно? Овенътъ символизира човѣшката глава, т. е. ума на човѣка. Съ този символъ Богъ каза на Аврама: „Авраме, впрегни на работа ума си, който ти дадохъ!“ Аврамъ трѣбваше да пожертвува ума си, т. е. сина си за Божието дѣло. Обаче, той разбра Божиитѣ думи буквално и задигна сина си Исака, да го принесе въ жертва на Бога. Питамъ: вѣрващитѣ въ Бога по това врѣме разбраха ли този законъ? И тѣ не го разбраха. Който разбере този законъ, той ще впрегне ума си на работа за Господа. Щомъ впрегне ума си, ще впрегне и сърцето, и волята си. Значи, за правилното служене сѫ необходими четири елемента: Богъ, на Когото трѣбва да се служи; Аврамъ, който ще служи; синътъ, даденъ на човѣка, като условие за работа и овенътъ, който трѣбва да се пожертвува на физическия свѣтъ. Въ зодиака овенътъ прѣдставя човѣшката глава — мѣстото на ума. Когато се говори за жертва, подразбирамъ да принесешъ въ жертва тѣлото, а не душата си. Казано е въ Писанието: „Да принесете себе си въ жертва жива и благоугодна Богу.“ Това подразбира: да принесете своя умъ, своето сърце и своята воля въ жертва жива и благоугодна на Бога. Казвате на нѣкого: Направи една малка жертва за мене! Ако дадете пари нѣкому, жертва ли е това? Не, това е услуга. Истинската жертва подразбира такъвъ актъ, въ който едноврѣменно взиматъ участие и ума, и сърцето, и волята на човѣка. Безъ тѣзи условия жертва не сѫществува. Ако дадете нѣкому пари, дрехи, или нѣкакъвъ материаленъ прѣдметъ, безъ участието на тѣзи три елемента, вие правите услуга, а не жертва. Трѣбва да различавате жертвата отъ услугата. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за душата, като къмъ живо сѫщество, съ което може да се разговаряте. Когато искате да изправите погрѣшкитѣ си, ще се обръщате къмъ нея; когато искате да развивате извѣстни дарби, пакъ ще се разговаряте съ душата си. Говорите ли на душата си, точно на врѣме ще изправите недѫзитѣ си и точно на врѣме ще развиете дарбитѣ си. Душата на човѣка прѣдставя срѣда, прѣзъ която той прѣкарва всички свои болки, нужди и желания. Може ли човѣкъ да бѫде музикаленъ, ако нѣма срѣда, която да го разбира и вдъхновява? На кого ще свири той? И за себе си да свири, той самъ трѣбва да бѫде срѣда. Този законъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ живота. Условия, срѣда сѫществуватъ за всички живи сѫщества, обаче, мнозина искатъ специални условия за себе си. Който иска специални условия, специална срѣда за своето развитие, да се прояви, той трѣбва да чака, докато дойде това врѣме. Като четете Писанието, въ което се говори за „дървото на живота“, можете ли да кажете, колко плодове е дало това дърво? На нѣкои хора плодоветѣ сѫ на физическия свѣтъ; на други — въ духовния свѣтъ, а на трети — въ Божествения свѣтъ. Който не е могълъ да стане виденъ, прочутъ човѣкъ на земята, той ще бѫде виденъ на небето — отъ него зависи. Обаче, едноврѣменно човѣкъ не може да бѫде виденъ, знаменитъ и въ тритѣ свѣта. Въ това отношение, за всички хора има възможность да се проявятъ. Мнозина иматъ желание да се проявятъ между хората. Едни искатъ да се проявятъ като учени, други — като музиканти, трети — като художници, четвърти — като поети и т. н. Какво трѣбва да напише единъ поетъ, за да стане виденъ? Каква трѣбва да бѫде неговата поезия? Съ какво се отличава, напримѣръ, поезията на Тагоре, която взе премия? Поезията на Тагоре е символична. Каква е разликата между символичната и реалистичната поезия? Едно важно положение, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, е слѣдното: пазете се да не дойдете до обезличаване на нѣщата. Какъ ще постигнете това? Като не подвеждате явленията въ живота подъ общъ знаменатель. Не изисквайте отъ хората да мислятъ като васъ. Идейнитѣ хора могатъ да иматъ еднакви стремежи, еднакво гледище къмъ природата, но въ методитѣ за постижения, въ начинитѣ, по които се проявяватъ, трѣбва да сѫществува пълно разнообразие. Красотата на живота седи въ вѫтрѣшното разнообразие. Въ живота на земята разнообразието е външно, а вѫтрѣ има голѣмо еднообразие. Въ живота на небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вѫтрѣшно — голѣмо разнообразие. Ако влѣзете въ небето, на пръвъ погледъ ще видите навсѣкѫдѣ свѣтлина и голѣмо еднообразие. Ако не сте подготвени за този животъ, скоро ще се отекчите, ще се отчаете, че нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назадъ, между земнитѣ жители. Като се подготвите за този животъ, въ неговата свѣтлина вие ще различавате образитѣ, ще влѣзете въ разговоръ съ сѫществата на този свѣтъ и ще видите голѣмото вѫтрѣшно разнообразие между тѣхъ. Значи, ако очитѣ ви сѫ отворени, и на физическия свѣтъ да сте, вие пакъ ще виждате красотата и разнообразието на духовния свѣтъ. За духовния свѣтъ, именно, апостолъ Павелъ е казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ“. Всичко това е скрито въ свѣтлината на този свѣтъ. Който е абсолютно чистъ и светъ, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свѣтъ. Слѣдователно, който иска да влѣзе въ този свѣтъ, той трѣбва да се готви, съзнателно да работи върху себе си. Душитѣ съ вѣкове се готвятъ, за да дойдатъ до онзи моментъ, когато прѣдъ тѣхъ ще се разкрие величието на Божия свѣтъ. Който не мине по пѫтя на чистенето, той слѣпъ ще влѣзе въ духовния свѣтъ. Прѣдъ него ще се разкрие само една свѣтлина, безъ никакви образи. Духовниятъ свѣтъ ще бѫде за него такова нѣщо, каквото прѣдставя София, гледана отъ високитѣ върхове на Витоша. Въ сѫщото положение ще се намѣрите и вие, когато се изправите лице съ лице срѣщу човѣкъ, когото не обичате. Ще го погледнете и ще кажете: Човѣкъ е това, като всички човѣци — съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши, уста. Не, това не е човѣкътъ. Ако обичате нѣкого, въ него ще видите много работи и то най-красиви. Еднообразието ще изчезне за васъ, и въ това лице вие пакъ ще виждате очи, уши, носъ, уста, но съвършено различни отъ тия на другитѣ хора. Само при това положение ще видите голѣмото разнообразие въ човѣка и ще разберете, че външниятъ човѣкъ не е още сѫщинскиятъ човѣкъ. Нѣщо особено, нѣщо красиво се крие дълбоко въ човѣка, което може да познае само онзи, който люби. Кое е онова, което се крие въ човѣка? Това е неговата душа. Добрѣ, че душата на човѣка е скрита. Колкото и да се облича външно, той все пакъ остава незадоволенъ. Нито той е доволенъ отъ себе си, нито другитѣ сѫ доволни отъ него. Защо? Всѣки търси душата. Само душата може да обича, да даде на човѣка това, отъ което той се нуждае. Днесъ всички говорятъ за любовьта, всички цитиратъ стиха, че Богъ е Любовь, но като дойде врѣме да проявятъ своята любовь, тѣ пропадатъ. Ако отидете въ дома на човѣкъ, който говори за любовь, и поседите тамъ петь-шесть деня, вие веднага ще го поставите на изпитъ. Той ще ви пита: За колко врѣме сте дошли тукъ? Мислите ли скоро да заминавате? Любовьта на съврѣменнитѣ хора издържа само нѣколко деня. Ако искате да запазите любовьта на нѣкого, останете въ дома му само за нѣколко деня, а слѣдъ това вземете си стая близо до него; сѫщеврѣменно трѣбва да имате и материални срѣдства на разположение, съ нищо да не го ангажирвате. Сега, като се говори за Божествения свѣтъ, трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното положение: който се готви за този свѣтъ, той трѣбва да бѫде вѫтрѣшно богатъ. Въ Божествения свѣтъ сиромашия не сѫществува. Кой човѣкъ е сиромахъ? Глупавиятъ човѣкъ е сиромахъ; лошиятъ човѣкъ е сиромахъ; лъжецътъ е сиромахъ; недѫгавиятъ е сиромахъ. Богатъ човѣкъ е онзи, който има знание, сила, любовь, добродѣтели, съ една дума — богатъ съ добродѣтели; сиромахъ пъкъ е онзи, който е лишенъ отъ добродѣтели. Ако сиромахътъ има приятели между жителитѣ на ада, като отиде при тѣхъ, още на втория день ще го впрегнатъ на работа: ще го накаратъ да оре, да копае на нивата. И вие постѫпвате така съ млѣкопитаещитѣ. Тѣ цѣлъ день прѣкарватъ въ ада, впрегнати на работа отъ васъ, и вечерь, като се върнатъ отъ нивата или отъ полето, давате имъ малко храна, завързвате ги въ дама и не искате да знаете за тѣхнитѣ чувства, за това, което тѣ прѣживѣватъ. Казвате: Говедо е това, то нищо не разбира. — Не е така. И това говедо мисли, и то чувствува. Докато е било при Бога, то е мислило по единъ начинъ. Щомъ слиза на земята, започва да мисли по другъ начинъ. Казвамъ: ако имате два вола, дадени ви да оратъ, да ги използувате, вие считате, че трѣбва да се отнасяте съ тѣхъ като съ жители отъ ада. Питамъ: при развитието, въ което тѣ се намиратъ, можете ли да се отнасяте къмъ тѣхъ по правилата на небето? Ако имате една огнена топка, можете ли да я гладите, да я милвате или цѣлувате? Не, вие ще стоите далечъ отъ нея. Както постѫпвате съ огнената топка, така трѣбва да постѫпвате и съ лошитк хора. Лошитѣ хора сѫ огънь въ свѣта. Ако речете да помилвате, да цѣлунете единъ лошъ човѣкъ, устата ви ще изгори и носътъ ви ще окапе. Защо? Той е нагрѣтъ до температура нѣколко хиляди градуса, която всичко изгаря и въ пепель прѣвръща. Какво се разбира подъ думата любовь? Сега азъ нѣма да обяснявамъ развитието на любовьта, но казвамъ: когато се говори за Божествената Любовь, ние разбираме, че тя дава необходимитѣ условия за развитието на душата. Който попадне въ ада, за него има едни условия; който попадне въ небето, за него има други условия. Защо? На всѣки трѣбва да се даде нужното, т. е. онѣзи условия, при които той е създаденъ. Ако намѣря на пѫтя си едно растение, първо ще взема една голѣма саксия, ще я напълня съ хубава пръсть, ще го посадя въ нея и слѣдъ това ще го полѣя съ вода; ако срещна на пѫтя си риба, ще я поставя въ едно голѣмо езеро съ чиста вода, тамъ да плува; ако срещна волъ, ще го пусна въ ливадата да пасе свѣжа, зелена трѣва; ако срещна заекъ, ще му дамъ възможность да бѣга въ гората; ако срещна птица, ще я пусна въ въздуха, да хвърчи на просторъ и свобода. Ако срещна човѣкъ, ще го науча да мисли правилно. И най-послѣ, ако срещна ангелъ, не зная, какво да направя съ него. Мѫчно е човѣкъ да се справи съ ангелитѣ. За тѣхъ нѣма мѣсто на земята. Хората едва сега създаватъ условия въ себе си за приемане на сѫществата отъ по-възвишенитѣ свѣтове. Трѣбва да се направи мѣсто и за тѣхъ. Като се говори за Божествения свѣтъ, той не прѣдставя нищо друго, освѣнъ сборъ отъ разумнитѣ, добритѣ сърца на хората. Тия сърца, именно, съставятъ основа на невидимия свѣтъ. Тѣ сѫ полета за работа. Ако дойде нѣкой ангелъ на земята, трѣбва да има поне единъ олтаръ за него. Защо му е този олтаръ? За да принесе жертва на Бога. Вие трѣбва да приготвите този олтаръ въ самитѣ васъ. Щомъ ангелътъ принесе своята жертва, той ще влѣзе при васъ и ще започне да ви говори. Сега, като се върнете дома си, провѣрете, имате ли такъвъ олтаръ въ себе си, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва. Това е една отъ великитѣ истини, която трѣбва да знаете. Като знаете тази истина, ще разберете, какво значи да се моли човѣкъ на Бога. Ако се молите по стария начинъ, както досега хората сѫ се молили, нищо нѣма да придобиете. Този начинъ е изигралъ своята роля. Сега за всичко се изискватъ нови начини, нови пѫтища. Нѣкой не иска да чете молитвитѣ на гласъ. Добрѣ, нека ги чете тихо, вѫтрѣ въ себе си. Както и да се моли човѣкъ, важно е молитвата му да е приета отъ Бога. Сѫщото се отнася и до правенето на добро. Всѣко добро, което направите, трѣбва така да е прието отъ човѣка, до когото се отнася, че ни най-малко да не го унизите. Ако му направите добро и го унизите, по-добрѣ ще бѫде да не правите това добро. Ама гладувалъ нѣкой. По-добрѣ да погладува, отколкото да го унизите. Като срещна човѣкъ, който е гладувалъ, питамъ го: колко врѣме си гладувалъ? — Три деня. — Нищо, ти си герой, има още врѣме до 40 деня. Слѣдъ това си взимамъ бѣлѣжка за този човѣкъ, като герой. Като го срещна втори пѫть и разбера, че гладува 40 деня вече, азъ съмъ първиятъ, който ще му приготвя хубавъ обѣдъ и ще му кажа: заповѣдай да си хапнешъ и благодари на Бога! И Христосъ, като пости 40 деня, на послѣдния день огладнѣ, и дойдоха ангели да Му слугуватъ. До това врѣме Той трѣбваше да издържа, а при това бѣше оставенъ самъ на себе си. Като говоря, че човѣкъ трѣбва да гладува 40 деня, ще кажете, че това е жестоко отъ моя страна. Питамъ: постили ли сте по 40 деня? — Не сме постили. — Щомъ постите 40 деня, тогава ще ме опитате, ще разберете, какъвъ съмъ. Който иска да бѫде истински герой, да се кали, нека отиде въ пустинята, като Христа, и тамъ да прѣкара 40 деня въ постъ и молитва. Тамъ той ще научи много нѣща и ще издържи изпита си. А тъй, да ходите тукъ-тамъ, да искате милостиня, това не е правилно. Казвамъ: по физически начинъ не може да се влѣзе въ Царството Божие. Царството Божие не е нѣщо физическо, да насилишъ и да влѣзешъ. То е невидимо, вѫтрѣшно нѣщо. Царството Божие е вѫтрѣ въ човѣка, и насила не може да се прѣвземе. Въ миналото, па и до днесъ още, хората сѫ правили и правятъ опити насила да прѣвзематъ Царството Божие, т. е. Царството на Любовьта. Ето защо, и до днесъ още момцитѣ крадятъ момитѣ. Тѣ мислятъ, че като откраднатъ нѣкоя мома, съ това заедно ще откраднатъ и любовьта. И наистина, момъкътъ успѣва да открадне нѣкоя мома, но любовьта изгубва. Съ кражби работата не се урежда. Вие знаете легендата за „Прикованиятъ Прометей,“ който открадна свещения огънь. Той открадна свещения огънь, но затова го приковаха на скалата. Защо го приковаха? За да му покажатъ, че докато нѣма приготвенъ олтаръ, съотвѣтно мѣсто за свещения огънь, никой нѣма право да го сваля отъ небето. Тогавашнитѣ гърци нѣмаха мѣсто въ своитѣ храмове за свещения огънь. Жрецитѣ могатъ да крадятъ земния огънь и да го турятъ въ кадилницитѣ си, но да турятъ свещения огънь въ своитѣ кадилници, това е невъзможно. Отъ този огънь и кадилницитѣ имъ ще се стопятъ, и отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Ецинственото мѣсто, дѣто може да се тури свещениятъ огънь, това е човѣшкото сърце. Сърце, въ което гори свещениятъ огънь, прѣдставя изворъ на благородни и възвишени чувства и свѣтли мисли. Поетъ, въ сърцето на когото гори свещениятъ огънь, ще пише поезии съ бѣлъ цвѣтъ, съ цвѣта на свѣтлината. Защо нѣма да пише съ червенъ цвѣтъ? Защото червениятъ цвѣтъ е на животнитѣ. Защо нѣма да пише съ зеленъ цвѣтъ? Защото зелениятъ цвѣтъ символизира материализъма. Защо нѣма да пише съ портокаленъ цвѣтъ? Защото портокалениятъ цвѣтъ символизира индивидуализъма. Защо нѣма да пише съ синъ цвѣтъ? Синиятъ цвѣтъ е на луната; той дѣйствува върху въображението. Поетитѣ гледатъ все нагорѣ, къмъ небето, тѣ търсятъ физическото. Значи, истинскиятъ поетъ трѣбва да пише съ цвѣта на свѣтлината, съ бѣлия цвѣтъ. Азъ бихъ казалъ още, че буквитѣ, съ които ще се пише новата поезия, трѣбва да бѫдатъ образувани отъ вълни на разумностьта. И тогава, като четете такава поезия, вие ще се свържете съ онѣзи разумни души, които сѫ участвували при написването й. Щомъ прочетете поезията, тѣ ще си заминатъ. Жива, велика поезия ще бѫде новата поезия! Листата на живата поезия непрѣкѫснато ще се вдигатъ и слагатъ, споредъ желанието на човѣка да чете. Ако той пожелае да прочете нѣщо отъ миналото, веднага ще дойдатъ разумни души, които ще отворятъ тия страници и ще седатъ при васъ, докато четете. И буквитѣ на тази поезия сѫ живи. Тѣ се скриватъ и наново се явяватъ, споредъ желанието на хората да четатъ. Живата поезия нито се печата, нито по витрини се излага. Тя върви заедно съ поета, а се разяася отъ ангелитѣ изъ цѣлата вселена. Азъ ви запознавамъ съ тия нѣща, за да имате широкъ полетъ, просторъ въ мисъльта. Това не е фантазия, то е реалность, която се отнася до вѣчното знание, складирано въ Божественитѣ съкровища. За това знание, именно, човѣшката душа копнѣе. Да разполагашъ съ това знание, значи да се намирашъ между любещи души, а ти самъ да се чувствувашъ въ положението на ангепъ, който лети изъ пространството, отъ нищо и никого не ограничаванъ. Жива е вселената, и всичко, което се намира въ нея, трѣбва да съзнава този животъ! Всичко въ нея диша животъ, свѣжесть. Имашъ ли това съзнание, дѣто минешъ, каквото намислишъ, за всичко ще ти се съдѣйствува; всѣки ще ти отваря пѫть, да вървишъ напрѣдъ. Като пѫтувате по земята, всичко е точно обратно. На всѣка граница ще ви спиратъ, ще отварятъ куфаритѣ ви, ще ви събличатъ, ще ви прѣтърсватъ, да не би да носите нѣщо скѫпоцѣнно въ себе си. Ако при тѣзи условия прѣдприемете едно пѫтешествие прѣзъ Европа, ще се натъкнете на голѣми изпитания. Щомъ човѣкъ се прѣчисти и освободи отъ ограничителнитѣ условия на земята, той може да прѣдприеме едно пѫтешествие изъ Божествения свѣтъ, свободенъ отъ куфари, отъ прѣтърсвания. Обаче, такова пѫтешествие може да направи само свободниятъ човѣкъ, който е завършилъ своето развитие на земята. Всички куфари оставатъ на физическия свѣтъ, а въ Божествения свѣтъ човѣкъ отива съвършено празенъ. Тамъ знаятъ нуждитѣ му, и всичко необходимо за него е прѣдвидено прѣди още той да го е замислилъ. Въ Божествения свѣтъ само душата на човѣка може да пѫтува. Всичко друго той оставя на земята. Това подразбира стиха: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието — Богу“. Докато сте на земята, ще работите. Тукъ има страдания, неволи, горчивини, противорѣчия, сиромашия, смърть, но трѣбва да минете прѣзъ всичко това, да се калите. Изпѣйте сега упражненията „Киаметъ“ и „Въ начало бѣ Словото“. Въ пѣнието душата главно трѣбва да взима участие. Човѣкъ може да пѣе по два начина: по обикновенъ начинъ; и второ, съ разположение на духа, т. е. съ вдъхновение. За да има вдъхновение, той трѣбва да обича музиката, да слуша добри пѣвци и музиканти. Само при такива условия човѣкъ може да се вдъхнови и да пѣе хубаво. Щомъ пѣе хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и свѣтли мисли. Като слушате нѣкой голѣмъ талантъ, билъ той пѣвецъ или музикантъ, вие се свързвате съ него, а съ това заедно и съ редъ ощесѫщества, свързани съ пѣвеца или съ музиканта. Всѣки талантливъ пѣвецъ или музикантъ е колективенъ изразъ на много души, които се проявяватъ чрѣзъ него, съ цѣль да възпитаватъ хората. Вибрациитѣ на тия разумни, възвишени сѫщества се носятъ далечъ въ пространството, чрѣзъ гласа на тия пѣвци, и съ това указватъ благотворно влияние върху човѣшкия характеръ. Човѣкъ може да изпѣе една пѣсень така вдъхновено, така прочувствувано, че тя да създаде прѣвратъ въ всѣки, който я чуе. Вибрациитѣ на тази пѣсень ще се носятъ изъ пространството, ще се прѣповтарятъ отъ хората и ще останатъ за вѣчни врѣмена. Сѫщата пѣсень може да се изпѣе и по такъвъ начинъ, че да не остане поменъ отъ нея — зависи, какъ се пѣе. Малко пѣсни има, които се разнасятъ изъ пространството. Досега, напримѣръ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато може да се улови въ пространството нѣкоя египетска, или индуска пѣсень. Изобщо, музика, която не остава за вѣчни врѣмена въ пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индуситѣ иматъ хубава музика. Нѣкои казватъ, че въ Индия даже и тръстикитѣ свирили. Това се дължи на обстоятелството, че въ тия тръстики се образуватъ дупки, прѣзъ които, като минава вѣтърътъ, чува се нѣкакво особено свирене. Възможно е тръстикитѣ въ Индия да свирятъ, но самитѣ индуси не свирятъ. Индуситѣ имали нѣкакви пѣсни, съ които приспивали змиитѣ. И така да е, това още не е музика. Че всѣка майка има пѣсни, съ които приспива дѣцата си, но тѣзи пѣсни не могатъ още да се приематъ за нѣкаква особена музика. Циганитѣ, турцитѣ често си служатъ съ дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата въ пространството. Когато сте неразположени, вземете едно дайре, или леко, ритмично потропайте съ рѫката си върху масата 10 — 15 м., и ще виците, че неразположението ви ще изчезне. Щомъ видите. че нѣкой вашъ приятель е неразположенъ, потропайте малко съ рѫката си на масата, докато мине неразположението му. Ако приятельтъ ти те пита, загцо тропашъ така, ти нѣма да казвашъ причината. Ще потропашъ, докато състоянието му се смѣни. Слѣдъ това ще му кажешъ: Направихъ едно упражнение, което даде добри резултати. И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да прилагатъ музиката въ живота си като срѣдство за възпитание. Ако продължаватъ да си служатъ сь старитѣ методи за възпитание, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Сегашнитѣ методи на възпитание не сѫ нищо друго, освѣнъ дресиране. Възпитате по този начинъ единъ човѣкъ и мислите, че той се е измѣнилъ, но щомъ го поставите при условия, вънъ отъ тази дресировка, той се връща въ първото си положение. Много индийци, които живѣятъ въ Америка, свършватъ тамъ университетъ, живѣять като американцитѣ, но щомъ отидатъ между своитѣ съплѣменници, тѣ започватъ да живѣятъ като тѣхъ, връщатъ се въ първото си положение. Обаче, човѣкъ може коренно да се измѣни, само ако приеме християнството въ себв си, ако то стане за него плъть и кръвь. Врѣме се изисква, за да се внесе нѣщо ново въ човѣка. Иначе, нѣщата се приематъ само външно. Казвамъ: като врѣмененъ методъ, съ който можете да си въздѣйствувате, е ритмичното тропане отъ врѣме на врѣме съ рѫка на масата. Ще кажете, че това е смѣшна работа, че ще станете за посмѣшище на хората. Питамъ: като удряте съ юмрукъ на масата и се заканвате нѣкому, не е ли смѣшно? Нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, и той удря на масата съ юмрукъ и казва: Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, какво мога да направя? — Какво можешъ да направишъ? Като ударишъ съ рѫка на масата, едва ли можешъ да повдигнешъ единъ чувалъ, тежъкъ нѣколко килограма. Съ това удряне Витоша не можешъ да мръднешъ, а още повече земята да помѣстишъ. Като биешъ тѫпанъ, или дайре поне състоянието си можешъ да трансформирашъ. Често хората правятъ много смѣшни работи, безъ да съзнаватъ това, а като имъ се даде нѣкакво упражнение, тѣ го считатъ смѣшно. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да работятъ за своето самовъзпитание, както и за възпитанието на младитѣ, но по новъ начинъ. Кармата на съврѣменнитѣ хора е голѣма, тежка, тя е натрупана отъ хиляди години насамъ, и трѣбва да се ликвидира съ нея. При това положение, смѣшно е, когато нѣкой се заканва на хората, иска да имъ покаже, кой е и какво може да направи. Какво можешъ да направишъ? Ти имашъ да плащашъ хиляда полици отъ по хиляди левове. Изплати първо тѣхъ, че послѣ ще показвашъ на хората, какво можешъ да направишъ. Какво можешъ да направишъ безъ пари? Първата задача, която ти прѣдстои, е да изплатишъ полицитѣ си. Днесъ, дѣто мръднешъ, все пари трѣбватъ. Щомъ имашъ пари, пѫтьтъ ти е отворенъ, и навсѣкѫдѣ ти казватъ „добрѣ дошълъ!“ Това можете да провѣрите всѣки моментъ въ живота си. Имате пари, всички ви приематъ; нѣмате пари, никой не ви приема. Имате знания, веднага могатъ да ви назначатъ професоръ; нѣмате знания, и професорска титла не ви даватъ. Вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за онова, което можете да направите. Какъ ще имате тази ясна прѣдстава? — Като се опитате да направите това, за което казвате, че можете да го направите. Запримѣръ, нѣкой казва: оситѣ мога да събера на едно мѣсто. Това знание ми е прѣдадено още отъ дѣдо ми и отъ прадѣдо ми. Да ора, обаче, не мога; да копая — не мога; да пиша — не мога. Ако срещна мечка въ гората, съ нея не мога да се разговарямъ. Обаче, има хора, които могатъ да се разговарятъ съ мечки, и ако ги срещне мечка въ гората, пѫть имъ сторва. Това може да ви се струва като приказка отъ „Хиляда и една нощь.“ Както и да мислите, това сѫ символистистични факти изъ живота. Нека всѣки се запита въ себе си: Азъ мога ли да събера оситѣ на едно мѣсто? Мога ли да се разговарямъ съ мечка? Като ученици на Школата, даватъ ви се редъ задачи, които трѣбва да рѣшите. Тѣзи задачи ще ви доведатъ до реалното, до истинското знание законитѣ на разумната природа. Щомъ се домогне до основнитѣ закони на природата, човѣкъ ще може да въздѣйствува на материята. Знание, сила се изисква затова. Има хора, на които направо не може да имъ се въздѣйствува. Между такъвъ човѣкъ и васъ трѣбва да има нѣколко души още, 10 или 15 най-малко, като трансформатори, та като мине енергията прѣзъ тѣхъ, да засегне и дадения човѣкъ. Ако говорите на този човѣкъ направо, ще имате точно обратни резултати. Ето защо, който иска да помага, да влияе на хората, той трѣбва да знае законитѣ, по които да имъ въздѣйствува. Хората сѫ наредени въ извѣстни системи, които трѣбва да знае онзи, който помага. Казвате: еди-кой си човѣкъ е мой приятель, азъ го познавамъ добрѣ. За да познавате нѣкой човѣкъ, за да го наречете вашъ приятель, вие трѣбва да сте въ една система съ него. Щомъ сте въ една система съ него, между вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия ще има единство; вие ще бѫдете въ хармония съ него. Само при тѣзи условия между васъ ще сѫществува истинско приятелство. Възъ основа на този вѫтрѣшенъ законъ се образуватъ окултнитѣ школи: сродни души, съ еднакви стремежи и разбирания, се събиратъ на едно мѣсто и образуватъ цѣла система. Това не става на земята, но въ невидимия свѣтъ. Въ сѫщность, на небето сѫществува само една Окултна Школа. Тя се субсидира отъ разумни сѫщества, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ. Тѣ създаватъ закони, правила; оттамъ слѣдятъ за успѣха на всѣки ученикъ. По подобие на тази Небесна Школа се създаватъ такива школи и на земята. Какви сте като ученици, това не се опрѣдѣля отъ школитѣ на земята, но отъ Небесната Школа, която държи смѣтка за всичко. Като отворите главната книга на Небесната Школа, тамъ е писано за всѣки ученикъ, кога за пръвъ пѫть е постѫпилъ въ Школата, кои сѫ били тогава родителитѣ му, какъ е вървѣлъ въ училището по успѣхъ и поведение и какъ е завършилъ. Ако ученикътъ е прѣживѣлъ нѣщо силно, което не е могълъ да разрѣши, и поради това напусналъ Школата, и то е отбѣлѣзано. И ако слѣдъ нѣколко прѣражздаия пакъ постѫпи въ Школата, и това се отбѣлѣзва. Казвате: Като сме записани въ Школата, какво ли ще научимъ? — Ако за пръвъ пѫть влизате въ Школата, нищо нѣма да научите. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно студентътъ, който влиза въ университета, да се запитва: Ще науча ли нѣщо въ университета? Той не може и не трѣбва да си задава такъвъ въпросъ. Защо? Защото, прѣди да стане студентъ, той е слѣдвалъ при майка си седемь години, въ отдѣленията — четири години, въ прогимназията — три години и въ гимназията — петь години и навсѣкѫдѣ все е научилъ нѣщо. Най-послѣ той влиза въ университета, дѣто учи още четири години. Значи, той е станалъ момъкъ на 23 години, и едва е свършилъ единъ факултетъ. Ако иска да свърши четири факултета, трѣбватъ му още цѣли 16 години. Тъй щото, за да се каже, че нѣкой човѣкъ е горѣ-долу образованъ, трѣбва да учи 35—36 години. Слѣдователно, като стане на 40 годишна възрасть, едва тогава той може да изучава основния законъ — любовь къмъ Бога. Тогава той влиза въ квадрата. Къмъ 30 годишната си възрасть човѣкъ минава една криза, рѣшава се неговото положение, дали ще стане човѣкъ, или нѣма да стане. На 33 годишната си възрасть той ще бѫде разпнатъ на кръстъ. Ако може да оживѣе, да възкръсне слѣдъ разпъването му на кръстъ, великъ човѣкъ ще стане отъ него. Ако умре, ще го погребатъ, паметникъ ще му поставятъ и ще пишатъ: Тукъ лежи младъ поетъ, който живѣ, бори се въ живота, но борбата го умори, и той умрѣ. Значи, отъ 40 години нагорѣ, слѣдъ като е миналъ възкресението, човѣкъ може да работи съзнателно, да започне основна работа. Питамъ: какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като станатъ на 40 години, тѣ казватъ: Ето, 40 лазарника вече лежатъ на гърба ни. Какво можемъ да направимъ отсега нататъкъ? Ако разсѫждавате по този начинъ, това показва, че нито разпятието сте минали, нито възкресението. И наистина, при това положение, вие нищо особено не можете да направите. Голѣмо нещастие ще бѫде за васъ, ако на 30 годишната възрасть не ви намѣрятъ нѣкѫдѣ и не ви разпънатъ. Ако не посипете дрехитѣ си съ нафталинъ, молци ще ги изядатъ. Сѫщото може да се каже и за човѣка: ако на 30 години не го посипятъ съ прахъ, молцитѣ ще го изядатъ. Прахътъ подразбира страданията. Страданията пъкъ означаватъ кръста. Азъ не говоря за кръста въ букваленъ смисълъ, но въ смисълъ на страдания. Разпъването не е външенъ, но вѫтрѣшенъ психологически законъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ вѫтрѣшното разпъване. Ако можете да издържите това разпъване, вие сте добрѣ посипани съ нафталинъ, и никакъвъ молецъ въ свѣта не е въ състояние да ви изяде. Не сте ли посипани съ нафталинъ, всѣки молецъ може да ви изяде. Дреха, наядена отъ молецъ, нито се продава, нито се употрѣбява. Дреха, която молци не сѫ яли, е на мѣстото си, и всѣки я желае. Бѫдещитѣ дрехи, които ще се правятъ отъ стъкло, молци нѣма да ги нападатъ. Докато сѫ отъ вълна, все ще иматъ дупки отъ молци. Молцитѣ прѣдставятъ лошитѣ мисли и чувства, които хората често хранятъ въ себе си. Сега, запомнете основната мисъль отъ тази лекция. Тя е слѣдната: никаква поезия, никаква музика, никаква наука, никакъвъ общественъ животъ, никакво приятелство не могатъ да сѫществуватъ, ако човѣкъ не приготви въ своето сърце жертвеникъ, олтаръ, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва на Бога. Дѣто нѣма жертвеникъ, тамъ е мѣсто на страдания, тамъ е адътъ на живота. Дѣто има жертвеникъ, тамъ е мѣсто за правене добро на себе си и на ближнитѣ — мѣсто за служене на Бога. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 9 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СТАРИ И НОВИ ВЪЗГЛЕДИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Прѣдназначението на разумната душа“. За слѣдния пѫть нека всѣки отъ васъ се опита да нарисува нѣщо: цвѣте, човѣкъ, животно — кой, каквото желае. Сега ще ви дамъ слѣдния съвѣтъ: каквото и да учите, колкото знания и да придобивате, гледайте да не изгубите дѣтската чърта въ характера си. Като свършатъ единъ или два факултета, съврѣменнитѣ хора мислятъ, че сѫ много учени, че сѫ придобили много знания. Наистина, за даденъ моментъ тѣ сѫ учени, но тѣхното знание, въ сравнение съ бѫдещето, е още въ своитѣ пелени. Тъй щото, каквото да придобивате, бѫдете като дѣцата; считайте, че за момента само сте учени, видни хора, на които утрѣшниятъ день носи нова наука, ново знание. Красивото въ живота на човѣка се заключава въ това, всѣки день да учи, да придобива нѣщо ново, като малкитѣ дѣца. Иначе, ако счита, че е възрастенъ, голѣмъ човѣкъ, съ велики идеи и знания, той ще изгуби всѣкакъвъ импулсъ за по-нататъшна работа. Казвамъ: като работите по този начинъ, вие ще дойдете до правилни разбирания за душата, за духа и ще видите, че въ душата и въ духа нѣма никакви противорѣчия. Противорѣчията сѫществуватъ само въ ума и въ сърцето на човѣка. Защо идватъ противорѣчията въ живота, нѣма да обяснявамъ, но трѣбва да знаете, че между двѣ противоположни идеи и двѣ противоположни чувства, винаги се ражда свобода. Въ този смисълъ, противорѣчията сѫ необходими въ живота, за да придобие човѣкъ свободата си. Противорѣчията, противоположноститѣ въ живота не се отнасятъ до васъ. Тѣ сѫществуватъ независимо васъ, но вие сами се натъквате на тѣхъ. Ако въ свѣта сѫществуватъ зло и добро, тѣ не се отнасятъ до васъ. Вие се натъквате на тѣхъ и изпитвате, какво тѣ съдържатъ въ себе си. Доброто съдѣйствува на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борятъ помежду си, и ако въ тази борба вие можете да запазите неутралитетъ, печалбата ще бѫде ваша. Злото казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде робъ! Доброто казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ! Щомъ видите, че доброто и злото се борятъ въ васъ, вие трѣбва да продължите пѫтя си, да не имъ обръщате внимание. Спрете ли прѣдъ тѣхъ за единъ моментъ само и вземете страна, ще изгубите свободата си. Вие искате да разрѣшите въпроса, защо сѫществува злото въ свѣта. Никой човѣкъ досега, билъ той ученъ, философъ или адептъ, не е разрѣшилъ този въпросъ. Той ще остане неразрѣшенъ. Щомъ е така, не разрѣшавайте онова, което не може да се разрѣши. Въ Писанието е казано: „Азъ съмъ, който творя и злото, и доброто“. Трѣбва ли тогава да се мѣсите въ Божиитѣ работи? Казано е още: „Не се противи на злото!“ Защо? — Ако се противишъ на злото, ще се намѣрятъ хора, по-лоши отъ тебе, които ще ти напакостятъ, ще ти въздадатъ. Тогава и Богъ ще се отегли отъ тебе. Какво става съ овцетѣ, когато овчарьтъ се отдалечи отъ тѣхъ? — Вълцитѣ ги нападатъ. Слѣдователно, и човѣкъ е такава овца, отъ която, отегли ли се Богъ веднъжъ, веднага ще се намѣрятъ вълци, които ще снематъ кожата му. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ великата цѣль на живота — да придобие свободата си, да стане свободенъ. Той трѣбва да знае, че доброто и злото работятъ, именно, за извоюване на неговата свобода. Вие ще чувствувате въ себе си и едното, и другото състояние, но ще бѫдете внимателни, нѣма да взимате участие въ тази борба. Ще падате, ще ставате; ще се каляте, ще се чистите, но отъ всичко това ще се учите. Ще минете прѣзъ огънь, както минаватъ прѣзъ огънь и хлѣбътъ, и яденето, които ядете. Този огънь отъ небето ли е слѣзълъ? За праведнитѣ ли е този огънь? Праведнитѣ не се нуждаятъ отъ огънь. Едно трѣбва да знаете: Богъ царува и на небето, и на земята. Той управлява и рая, и ада. Слѣдователно, Неговата воля абсолютно трѣбва да се изпълни! Мнозина казватъ, че срѣдъ обществото понѣкога се явява нѣкакъвъ голѣмъ тарторъ, когото наричатъ Люциферъ. Никакъвъ Люциферъ не сѫществува. Люциферъ, това сѫ лошитѣ гении на човѣчеството, които иматъ за цѣль да го спъватъ въ развитието му. Тѣ прѣдставятъ колективно общество отъ човѣшки души. И на небето да отидете, и тамъ ще видите човѣшки души. Тѣ се различаватъ само по посоката на своето движение. Първитѣ се движатъ отгорѣ надолу и си служатъ съ тъмнината. Вторитѣ се движатъ въ обратна посока — отдолу нагорѣ и си служатъ съ свѣтлината. Нѣкои отъ васъ не сѫ съгласни съ тѣзи обяснения, понеже тѣ знаятъ отъ църквата, че сѫществуватъ паднали ангели, които днесъ сѫ причина за злото въ свѣта. — Възможно е — „ола-билиръ.“ Едно врѣме султанътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да доведатъ нѣкой човѣкъ да му каже такава лъжа, на която той да повѣрва. Изредили се много, разправяли различни лъжи, и той все казвалъ „ола-билиръ“. Дошълъ единъ и казалъ, че нѣкога баща му изтеглилъ единъ косъмъ отъ брадата си и го поставилъ за мостъ на Дунава, прѣзъ който минавали турскитѣ войски.— Ола-билиръ! Дошълъ втори и казалъ, че майка му насадила двѣ яйца, но отъ едното излѣзла една камила. — Ола-билиръ! Най-послѣ дошълъ и трети, да каже една лъжа. Той водилъ съ себе си двама хамали, които мъкнѣли единъ голѣмъ кюпъ. Сложили кюпа прѣдъ султана, а човѣкътъ започналъ своята приказка: Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти води война съ московцитѣ и взе на заемъ отъ моя баща цѣлъ кюпъ съ злато. Сега азъ нося този кюпъ да го напълнишъ съ злато, да върнешъ паритѣ, които баща ти е взелъ на заемъ. — Това е невъзможно! — казалъ султанътъ. Ако султанътъ и въ този случай кажеше „ола-билиръ,“ трѣбваше да напълни кюпа съ злато. Питамъ: Защо хората, като този султанъ, дѣлятъ нѣщата на възможни и невъзможни, на добри и лоши? Защо тѣ приематъ сѫществуването на два Бога, единъ на небето, а другъ въ ада? Единъ Богъ само сѫществува. Той управлява и небето, и ада; и на небето има общества, и въ ада има общества; и еднитѣ, и другитѣ общества се подчиняватъ на Бога. Отъ човѣка зависи къмъ кое общество ще отиде. Единъ Богъ, една сила сѫществува въ свѣта. Тази сила, обаче, има двѣ страни, двѣ противоположни посоки. Когато хората не разбиратъ законитѣ, на които тия сили се подчиняватъ, тѣ влизатъ въ противорѣчие съ тѣхъ, вслѣдствие на което едната наричатъ зло, а другата — добро, т. е, сила, която имъ помага. Слѣдователно, злото се ражда въ самия човѣкъ, въ низшата му природа, а доброто изтича отъ Бога, т. е. отъ свѣтлата, отъ възходещата страна на човѣшкия животъ. Когато човѣкъ влѣзе въ съприкосновение съ низшето въ себе си, т. е, съ тъй нареченото „зло“, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: Искамъ да умра, да се освободя отъ този животъ. Не, човѣкъ не може да се освободи така лесно. И да умре, пакъ не е свободенъ. Той трѣбва да научи законитѣ, какъ да уравновѣсява силитѣ. Да се освободишъ отъ трудноститѣ на живота, това подразбира да служишъ на Бога. Ако на земята не можешъ да се освободишъ, и на онзи свѣтъ не ще можешъ; ако на земята се освободишъ, и на онзи свѣтъ ще бѫдешъ свободенъ. Свободенъ е само онзи човѣкъ, който служи на Бога и дава отъ себе си на другитѣ. Въ служенето на Бога прѣдстои велика работа за човѣка. И тъй, отрицателнитѣ мисли ще дойдатъ неизбѣжно въ живота на човѣка. Обезсърдченията идатъ по извѣстенъ законъ. Често хората се обезсърдчаватъ, когато не постигатъ нѣкои свои желания. И наистина, на младини човѣкъ мисли за нѣщата по единъ начинъ, въ зрѣла възрасть по другъ начинъ, а на старини разбиранията му съвършено се измѣнятъ. Който не разбира тия нѣща, той се обезсърдчава. Обаче, това става съ всѣки човѣкъ, защото всѣка възрасть има свои възвишения и слизания. Когато човѣкъ се качва на високи мѣста, той е вдъхновенъ, насърдчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърдчава. Това сѫ психологически състояния, прѣзъ които всѣки минава. Животътъ не може да върви въ плоскость. Слѣдователно, човѣкъ не може да върви само по равенъ, гладъкъ пѫть, нито пъкъ може да хвърчи въ въздуха, като птица, и да гледа на нѣщата отъ високо. Ето защо, като ученици, вие не трѣбва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вѫтрѣшната, духовната му страна. Право е желанието на човѣка да стане великъ, голѣмъ като планина, но той трѣбва да знае, че високитѣ дървета, голѣмитѣ планини, великитѣ хора не сѫ станали такива изведнъжъ; тѣ сѫ расли и то постепенно, по малко, съ течение на вѣковетѣ. Всичко въ свѣта расте. Когато се казва за нѣщо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалнитѣ нѣща растатъ, тѣ иматъ свое зачатие, дѣтство, зрѣла възрасть и най-послѣ старость. Запримѣръ, Витоша днесъ е на петь милиона години, наближава вече старостьта си. Слѣдъ два милиона години ще почне да се разпада. Нѣкога тя е била по-висока, а сега се е снишила съ хиляда метра. Днесъ всичко подлежи на промѣни. Слѣдъ хиляди години цѣлата земя, съ планини и долини по нея, ще бѫде коренно измѣнена, външно и вѫтрѣшно. Възъ основа на този законъ, и човѣкъ ще прѣтърпи голѣма промѣна; неговото тѣло ще бѫде прѣустроено. Отъ прѣорганизирането на човѣшкото тѣло зависи и културата на самия човѣкъ. Тѣлото е резултатъ на човѣшкия духъ. Човѣшкиятъ духъ е строитель. Отъ устройството на тѣлото се сѫди за духа на човѣка. Добрѣ устроеното тѣло говори за правилнитѣ усилия на човѣшкия духъ. Слѣдователно, отъ степеньта на развитието, до която сѫ достигнали човѣшкия умъ и човѣшкото сърце, се сѫди за работата и усилията на неговия духъ. Ще дойде день, когато духътъ ще създаде безсмъртно тѣло на човѣка. Въ този смисълъ,задачата на човѣка е да се освободи отъ врѣменното, отъ смъртното тѣло, да го прѣвърне въ безсмъртно. Не е въпросъ човѣкъ да остане въ положението на амеба, висшитѣ сѫщества да го наблюдаватъ подъ микроскопъ, да се чудятъ на неговота интелигентность. Той трѣбва да се развива, да минава въ по-високи фази на развитие. При днешното положение човѣкъ е достатъчно еволюиралъ, но има още да расте, да се развива. Ако се сравни съ животнитѣ, той е отишълъ много напрѣдъ, но ако се сравни съ ангелитѣ, много има още да работи. Съврѣменниятъ човѣкъ има отношение къмъ разумния свѣтъ, вслѣдствие на което трѣбва да влѣзе въ връзка, въ общение съ него и оттамъ да черпи. Казвамъ: щомъ знаете това, вие ще приложите волята си и ще работите. Ще впрегнете на работа всички обезсърдчения, неволи, нещастия, страдания, неразположения и т. н. Вие ще бѫдете господарь на положението, нѣма да се оставите на други сѫщества, по-низки отъ васъ, да ви заповѣдватъ. Вие искате да бѫдете поетъ, писатель, ученъ. Питамъ: какво ще напишете, какво ще говорите на хората, ако не можете да заповѣдвате на мозъка си? Оплаквате се, че страдате отъ главоболие, а при това, искате съ тази болна глава да пишете разни научни съчинения. Запримѣръ, нѣкой иска да пише нѣщо за Цезара, или за Александра Велики. Другъ иска да пише нѣщо отъ литературата за Шекспира, за Шилера или за другъ нѣкой писатель. Нѣкой ще каже: Какво отношение иматъ тия личности къмъ насъ? Какво ни интересува тѣхниятъ животъ, тѣхната дѣйность? Казвамъ: всички велики хора иматъ отношение къмъ насъ. Ние не трѣбва да ги разглеждаме като отдѣлни лица, като отдѣлни единици. Тѣ сѫ дошли на земята, работили сѫ, извършили сѫ нѣкаква мисия, показали сѫ на хората нѣкакъвъ новъ пѫть, новъ начинъ на работа. Задъ тия хора седатъ разумни души, които изпълняватъ една Висша воля, а не своята. Ако гледатена нѣщата така, ще видите, че всѣко историческо събитие има свой вѫтрѣшенъ, духовенъ смисълъ. Какъ се е изразило дадено събитие на физическия свѣтъ, това е другъ въпросъ. Ето защо, ако искате да имате правъ възгледъ за историята, напримѣръ, трѣбва да изучавате нейнитѣ събития като колективни прояви, а не като единични. Та когато въ ума на човѣка влѣзе мисъльта да умре, да се освободи, той е на кривъ пѫть. Този човѣкъ мисли, че като отиде на небето, тамъ ще го посрещнатъ съ вѣнци и съ музика. За да ви посрещнатъ по този начинъ, вие трѣбва да бѫдете високо културни, да разбирате отъ езика на ангелитѣ, на напредналитѣ сѫщества. За да бѫдете въ положение да разбирате ангелския езикъ, вие трѣбва да имате здрава, права мисъль, да се освободите отъ всички заблуждения, които ви спъватъ. Когато ви говоря, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ съврѣменната наука, нито съврѣменната религия. Всички религии на миналото, както и на настоящето, сѫ изиграли своята роля. Тѣ сѫ дали на човѣчеството всичко онова, което му е било необходимо; днесъ то се нуждае отъ нови положения, отъ нова наука. Нови пѫтища сѫ необходими и въ науката, и въ религията. Вземете, запримѣръ, вивисекцията, съ която си служатъ и досега естественитѣ науки и медицината. Този методъ е допринесълъ много за науката, но той е далъ и хиляди жертви. Казвамъ: добъръ е този методъ, но той не е единствениятъ. Има другъ начинъ, по който може да се изучава анатомията и физиологията, както на човѣка, така и на всички останали животни. Има възможность костьта на черепа да се направи прозрачна и прѣзъ нея да се наблюдаватъ всички процеси, които ставатъ въ главата. Истинската наука седи въ това, да се изучаватъ процеситѣ на организъма въ живи тѣла, въ момента на тѣхното извършване. Понеже съврѣменнитѣ учени не разполагатъ съ нови методи, съ нови инструменти и органи при изслѣдванията си, тѣ сѫ принудени да вървятъ по старитѣ пѫтища. Когато искатъ да проучатъ устройството и функциитѣ на човѣшкия мозъкъ, тѣ отварятъ черепа му и правятъ своитѣ наблюдения. Ако искатъ да проучатъ функциитѣ на сърцето, тѣ отварятъ грждния кошъ и наблюдаватъ. Обаче, има извѣстенъ родъ лѫчи, които, проектирани къмъ сърцето на човѣка, показватъ, какъ то пулсира, безъ да става нужда да рѣжатъ човѣка. Съ помощьта на този родъ лѫчи, могатъ да се наблюдаватъ всички функции на органитѣ въ живи организми. Хората отъ бѫдещата култура, отъ шестата раса ще разполагатъ съ тия срѣдства. Новитѣ хора ще иматъ красиви тѣла, добрѣ устроени. Цѣнни сѫ усилията на съврѣменнитѣ учени, но има нѣщо криво въ тѣхнитѣ методи. Нѣкой ученъ иска да се прочуе и ще започне да рѣже, да коли жаби, мишки, зайчета, да прави своитѣ научни изслѣдвания. Не, по този начинъ човѣкъ нито ученъ може да стане, нито прочутъ. Нѣкой богословъ иска да покаже на хората правия пѫть и ще започне оттукъ-оттамъ да събира материалъ, кой, какво казалъ. Какво сѫ казали тия богослови? Тѣ сѫ правили нѣкакви логически изводи, едни отъ тѣхъ вѣрни, други — невѣрни. Не, така не се показва правия пѫть на хората. Сега, ако отъ гледището на съврѣменната наука се запитате, защо човѣкъ има двѣ очи, двѣ уши, какво ще си отговорите? Защо е така, не знаете. При това, ученитѣ изучаватъ, по колко очи, уши иматъ разнитѣ видове животни и казватъ, че има насѣкоми, пеперуди, които иматъ повече очи отъ човѣка. Обаче, какво е прѣдназначението на този голѣмъ брой очи, и тѣ не зньятъ. Ако наблюдавате двѣтѣ очи на човѣка, ще намѣрите извѣстна разлика. Едното око е меко, спокойно, има изгледъ на красива, доволна мома. То прѣдставя мекия, женския принципъ въ човѣка. Другото око прѣдставя мѫжкия принципъ. Сѫщото различие се забѣлѣзва и въ ушитѣ на човѣка: едното ухо е мѫжко, а другото — женско. Едната страна на лицето е мѫжка, а другата — женска. Въ това отношение човѣкъ е двойно сѫщество. Понѣкога той слуша съ лѣвото ухо, което е ухо на любовьта; нѣкога слуша съ дѣсното ухо, което е на мѫдростьта. Нѣкога той слуша съ двѣтѣ уши. Наблюдавайте, кога човѣкъ слуша съ лѣвото си ухо, и кога — съ дѣсното. Забѣлѣзано е, когато човѣкъ говори съ жена, той слуша съ лѣвото си ухо, защото това ухо има вибрации, подобни на жената Когато говори съ мѫжъ, той слуша съ дѣсното си ухо, понеже вибрациитѣ на това ухо съотвѣтствуватъ на тия у мѫжа. Обаче, има изключения и отъ това правило. Като наблюдавате, не бързайте да вадите заключения. Като направите редъ опити и наблюдения, само тогава можете да извадите нѣкакво заключение. Едно трѣбва да знаете: въ всички правила, които се отнасятъ до земния животъ, все има малки изключения. Изключенията иматъ свои причини, но това не значи, че законътъ не е вѣренъ. Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да влѣзете въ стълкновение съ вашия обикновенъ животъ. Този животъ се дължи на низшия мозъкъ въ човѣка, който го кара да се сърди, да се дразни, да се съмнява, да осѫжда другитѣ и т. н. Азъ засѣгамъ нови области въ живота на човѣка, които се отнасятъ до функциитѣ на горната часть на неговия мозъкъ. Въ тази часть на мозъка се гради нѣщо ново. Нѣкой казва: Азъ ще влѣза въ новия животъ, затова свѣтътъ вече не ме интересува. Не, вие ще дадете на свѣта това, което му се пада. Христосъ казва: „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.“ Каквото сте взели отъ свѣта, ще го върнете, а на Бога ще отдадете Божието. За тази цѣль вие трѣбва да бѫдете много умни. Що се отнася до обичаитѣ на свѣта, вие можете да ги зачитате, безъ да имъ ставате роби. Що се отнася до научнитѣ възрѣния, можете да се ползувате отъ тѣхъ, безъ да имъ ставате роби. Обичаитѣ сѫ създадени за човѣка, а не човѣкъ за обичаитѣ; науката е създадена за човѣка, а не човѣкъ за науката. Новото учение трѣбва да внесе въ хората новъ погледъ за нѣщата. Когато нѣкой боледува, той трѣбва да знае, защо, именно, боледува. Прѣди всичко, той трѣбва да си каже: Богъ царува на небето. Богъ царува и въ мене. Щомъ царува въ мене, азъ не трѣбва да боледувамъ, защото, казано е, че Богъ е животъ. Ако и при това положение боледувамъ, значи, чрѣзъ болестьта, невидимиятъ свѣтъ иска да внесе въ мене повече мекота и нѣжность. Болеститѣ правятъ човѣка мекъ, нѣженъ, деликатенъ. Хора, които много сѫ боледували, развиватъ въ себе си благородство, деликатность, нѣжность. Които малко, или почти никакъ не сѫ боледували, тѣ сѫ груби, жестоки натури. Азъ не говоря за нервно болнитѣ. Тия болести сѫ отъ другъ характеръ, тѣ нѣматъ органически произходъ. Нервнитѣ болести не облагородяватъ човѣка. Напротивъ, тѣ го ожесточаватъ. Органическитѣ болести внасятъ мекота въ характера на човѣка. И онзи, който разбира закона, отъ всѣка болесть той може да извлѣче двойна полза. Много хора сѫ показали голѣмо геройство въ врѣме на боледуване. За Калвинъ, напримѣръ, се казва, че когато билъ на смъртно легло, при температура 40°, той все още продължавалъ да пише, да работи. Той не искалъ да знае за смъртьта. Това е вѣра! Богъ въ този човѣкъ казва: Ще знаешъ, че азъ царувамъ и на небето, и на земята. Азъ управлявамъ цѣлия свѣтъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае, че всички болести, всички противорѣчия, всѣко зло и добро, всички знания — всичко това работи за неговото развитие и повдигане. Ако човѣкъ иска доказателства за това нѣщо, туй подразбира, че той се мисли за по-голѣмъ отъ Бога. И слѣдъ това опрѣдѣля, какво нѣщо е Богъ. Който може да опрѣдѣли, какво нѣщо е Богъ, той трѣбва да бѫде по-голѣмъ отъ Него. Нѣма защо да опрѣдѣляте, какво нѣщо е Господъ. Достатъчно е да знаете въ себе си, че Богъ е благъ, милостивъ и прощава на всички хора. Достатъчно е човѣкъ да прѣстане да грѣши и да се обърне къмъ Бога, за да забрави Той всичкитѣ му прѣгрѣшения и да ги заличи. Той е благоутробенъ, всемилостивъ и благъ. Това, което спъва хората, е съприкосновението имъ съ нечисти, съ низши, тъмни духове. Щомъ влѣзе въ връзка съ тѣхъ, човѣкъ прѣстава да мисли правилно. Тѣзи низши сѫщества се проявяватъ чрѣзъ вашитѣ приятели, чрѣзъ вашитѣ домашни и започватъ да ви влияятъ. За да излѣзе отъ това положение, човѣкъ трѣбва да работи съ безкористната любовь. Дойде ли въ връзка съ тази любовь, той започва да мисли правилно. Мнозина се държатъ за науката слѣпо, крачка напрѣдъ не искатъ да направятъ самостоятелно, вслѣдствие на което къмъ всѣко ново нѣщо се отнасятъ критически. Добрѣ е, че подържатъ науката, както и ученитѣ, но тѣ трѣбва да познаватъ истинскитѣ учени, изворитѣ на науката, на изкуството, на музиката. Истински художникъ, истински ваятель е този, който може да направи отъ восъкъ човѣкъ и да му вдъхне жива душа. Ще кажете, че това е отъ приказкитѣ на „Хиляда и една нощь“. Ако това е невъзможно, защо въ Писанието е казано, че рѣкитѣ ще заплѣскатъ съ рѫцѣтѣ си? Дѣ сѫ рѫцѣтѣ на рѣкитѣ? Въ математиката пъкъ се казва, че успореднитѣ линии могатъ да се прѣсѣкатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта. Вѣрно ли е това? То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че камъкътъ може да се отвори само отъ една ваша дума. Ако, наистина, успореднитѣ линии могатъ да се прѣсѣкатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта, това показва, че тѣ не вървятъ въ една и сѫща плоскость. Казвамъ: когато дойдете до символитѣ, вие трѣбва да ги схващате по духъ, а не буквално. Щомь ги схващате по духъ, вие ще дойдете до новата мисъль, до новитѣ чувства и желания, които сѫ необходимъ материалъ за вѫтрѣшенъ градежъ. Всичко това е необходимо за подмладяването. Ние сме за подмладяването на човѣка. Ако той живѣе по стария начинъ, въ продължение на десеть години само може да остарѣе, да изгуби смисъла на живота. Дойде ли човѣкъ до обезсмисляне на живота, той умира. Нѣма по-глупаво нѣщо отъ това, човѣкъ да умре. Най-разумното нѣщо въ живота е раждането. Има случаи, когато за прѣдпочитане е човѣкъ да умре, отколкото да живѣе. Какви сѫ тѣзи случаи? — Когато нѣкой иска да направи едно прѣстѫпление, за прѣдпочитане е да умре, отколкото да живѣе. По-малкото зло е за прѣдпочитане прѣдъ по-голѣмото. По-добрѣ е човѣкъ да пожертвува тѣлото вмѣсто душата си. Съ това той продава старата си кѫща, а слѣдъ врѣме ще си направи нова. Привидно само той е излѣзълъ отъ кѫщата си, а хората мислятъ, че е умрѣлъ. Друго противорѣчие, на което хората се натъкватъ, е това, дѣто мислятъ, че сѫ спасени. Сѫщеврѣменно тѣ твърдятъ, че не се нуждаятъ отъ науката, понеже тя не могла да спаси хората. Вѣрно е, че науката не спасява. Спасението се отнася само до грѣха, а науката има смисълъ само за спасения човѣкъ. Само спасениятъ човѣкъ може да учи, да работи, да помага на ближнитѣ си. Богъ изпраща най-ученитѣ, най-напредналитѣ души да помагатъ на своитѣ ближни. Нѣкой ангелъ се занимава съ трудна, научна задача, прави своитѣ изчисления, но въ това врѣме Богъ го праща на земята да утѣши нѣкое малко дѣте на което майката е отишла на работа и го оставила само въ кѫщи. Този ангелъ трѣбва да остави всичката си работа, да слѣзе на земята, да утѣши дѣтето и да се върне обратно на небето. Ще кажете: Какъ е възможно ангелъ да се занимава съ едно малко дѣте? Вие виждате, че това дѣте е малко, обаче, въ него живѣе великъ духъ, който се е оплелъ въ материята и не може да се освободи. Трѣбва да дойде нѣкой да му помогне. Въ човѣка има една красива вѫтрѣшна страна, която трѣбва да се прѣдизвика, за да се прояви. Вие не сте виждали още вѫтрѣшната страна на човѣка. Двама или трима отъ ученицитѣ на Христа видѣха Неговото лице, т. е. вѫтрѣшната Му страна и Го познаха. Въ тази вѫтрѣшна, свѣтла страна тѣ познаха Христа. Когато Христосъ се качи на планината, ученицитѣ Му Го видѣха такъвъ, какъвто бѣше между ангелитѣ. Има случаи, макаръ и рѣдки, въ живота на човѣка, когато лицето му светне, и хората го виждатъ такъвъ, какъвто обикновено не е. Човѣкъ не може постоянно да свѣти. Той може да свѣти само тогава, когато се качва на високи планини, на каквато Христосъ се качи. При сегашнитѣ условия на живота, хората трѣбва да иматъ добро разположение на духа, да учатъ, да възприематъ новата наука, която сега иде. Затова се изисква отъ човѣка силна, непоколебима вѣра. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Основната мисъль е слѣдната: каквото и да ви се случи въ живота, да знаете, че Богъ царува на небето и на земята, и затова да бѫдете радостни и весели. Това не значи, че нѣма да имате скърби. Ще имате и скърби, и страдания, но ще знаете, че Богъ управлява навсѣкѫдѣ. Нѣкой взелъ отъ тебе хиляда, Господъ ще ти даде двѣ хиляди. Що се отнася до злото, до лошитѣ хора, вие не се тревожете, Богъ ще ги обуздае. Нѣма да мине дълго врѣме, и законитѣ въ живота ще се измѣнятъ. Тогава, който обича, той господарь ще стане; който мрази, слуга ще стане. Слѣдователно, ако искате да бѫдете господари, обичайте се. Богъ е господарь, защото обича. Искашъ ли да бѫдешъ господарь и да те признаятъ за такъвъ, ще обичашъ. Само разумнитѣ хора могатъ да обичатъ. Когото обичатъ, той пъкъ трѣбва да бѫде отзивчивъ къмъ тази любовь. Той трѣбва да се учи, а не да критикува и да чопли нѣщата. Така правятъ малкитѣ дѣца. Тѣ обичатъ да дращатъ, да чоплятъ, да изрѣзватъ съ ножче името си върху кората на дърветата. Това не се позволява. То е нѣщо подобно на татуирането, което първобитнитѣ хора сѫ правили. Да уповава човѣкъ на Бога, това значи да бѫде силенъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, когато човѣкъ се натъкне на изпитания, да остане тихъ и спокоенъ въ себе си, да дочака края на изпитанията съ търпѣние и да вѣрва, че всичко ще се нареди добрѣ. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ въ Бога; вѣрвамъ, че всичко ще се нареди добрѣ. Слѣдъ малко дойде изкушението, и той казва: Ами ако не се нареди, както се надѣвамъ? Отивате при нѣкой боленъ и му казвате: Не се безпокой, ти ще оздравѣешъ. Като излѣзете вънъ, казвате: Този човѣкъ нѣма да оздравѣе, той ще си. замине. Казвамъ: вие сами трѣбва да бѫдете увѣрени въ това, което говорите. Ако знаете положително, че този боленъ ще оздрзвѣе, кажете му това и не се съмнявайте. Затова се изисква знание. Туй не подразбира, че трѣбва да станете философи. Да бѫде човѣкъ философъ, поетъ, писатель, художникъ или музикантъ, това сѫ специфични дарби, които не се отнасятъ до всички хора. Достатъчно е на човѣка да бѫде отъ способнитѣ, да може да расте и да се развива. Всѣки не може да бѫде поетъ. Поетъ може да стане само онзи, който, като е билъ на небето, още тогава е пожелалъ да стане поетъ. Каквото си пожелалъ на небето, това ще реализирашъ на земята. Каквото горѣ сте обѣщали, това ще реализирате на земята. Слѣдователно, не можете да желаете на земята нѣща, които на небето не сте пожелали. Казвате: не може ли да се измѣнятъ нѣщата? — Не може! Нито на йота може да се измѣни програмата, която е начъртана вече горѣ. Радвайте се и при това положение, защото много още има да учите. Всичкото знание, отъ създаването на свѣта досега, може да се събере въ 90 книги като Библията. Ако можемъ да напечатаме това знание въ човѣшкия мозъкъ, тамъ ще остане мѣсто за напечатването на още 900 такива книги. Оттукъ виждате, какво велико бѫдеще седи прѣдъ васъ, какво знание прѣдстои да ви се открие. Тъй щото, нѣма защо да се обезсърдчавате. Въ мозъка ви има още много мѣсто за напечатване на великото знание по математика, физика, химия, астрономия, музика, художество. Слѣдователно, много още има да учите! Засега вие ще си служите съ онова, което сте написали въ главитѣ си. Като се намѣрите въ трудно положение и не можете да извадите нѣщо отъ написаното, ще учите; и каквото научите, ще го запишете. Казвамъ: при каквото положение да се намирате, вие трѣбва да знаете да плавате. — Защо? — Защото слѣдъ 20 години ще пѫтувате съ параходъ, който ще се разбие, ще прѣтърпи крушение, и вие ще се изложите на произвола на вълнитѣ. Ако не знаете да плавате, отъ васъ нищо нѣма да остане. Днесъ всички хора минаватъ Великия океанъ на живота, и трѣбва да го минатъ! Щомъ го прѣминатъ, тѣ ще стѫпятъ на Божествената земя — на Обѣтованата земя, т. е. ще се върнатъ у дома си. Засега всички пѫтуваме, водимъ голѣмо сражение. Като свършимъ сражението, като слѣземъ на Обѣтованата земя, ще седнемъ подъ смоковницата да си починемъ. Изпѣйте сега упражнението: „Давай, давай!“ Като пѣете, наблюдавамъ ви, че не сте свободни. Никой нѣма свобода, да излѣзе прѣдъ всички да изпѣе една пѣсень съ движения. Всѣки трѣбва да пѣе за себе си и да прави движения. Всичко въ живота е движение. Животътъ не се заключава въ нѣкакво външно благоприличие. Има външно благоприличие, има и вѫтрѣшно благоприличие. Има външна доброта, има и вѫтрѣшна доброта. Има външна разумность, има и вѫтрѣшна разумность. Вѫтрѣшнитѣ добродѣтели сѫ за прѣдпочитане прѣдъ външнитѣ. Но за да се изяви човѣкъ правилно, какъвто е, и затова се изисква свобода. Който пѣе за себе си, нека отиде въ гората и започне да пѣе и да прави своитѣ пластични движения. Ако влѣзете въ нѣкое общество и започнете да пѣете съ движения, ще ви се смѣятъ. Защо? — Има нѣщо дисхармонично въ вашитѣ движения. Ако движенията ви сѫ хармонични и съотвѣтствуватъ на пѣнието, тѣ не могатъ да прѣдизвикатъ никакъвъ смѣхъ. Когато човѣкъ върши нѣщата подъ импулсъ на Духа, всичко въ него е красиво. Засега нито движенията, нито говорътъ на хората е, както трѣбва. Тѣ още не сѫ достигнали великата хармония на живата природа. Въ движенията на хората трѣбва да има голѣмо разнообразие и пластичность. Въ всѣко движение трѣбва да има мисъль и чувство. Такива движения създаватъ разположение въ човѣка. Много отъ движенията на съврѣменнитѣ хора сѫ подсъзнателни; и тѣ сами не знаятъ, какво означаватъ тѣхнитѣ движения. Когато висшето съзнание на човѣка се пробуди, той ще разбере своитѣ движения, ще ги осмисли. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 2 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЕТО ОПРАВЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на разумната душа.“ Въ една отъ прочетенитѣ теми се казва, че човѣшката душа лѣкува, спасява човѣка; въ друга тема се казва, че душата повдига човѣка. Какво разбирате подъ думата лѣкуване? Може ли душата да лѣкува? Въ живота се употрѣбяватъ думитѣ „разтваряне, разтопяване, изпаряване.“ Питамъ: тѣзи три думи иматъ ли едно и сѫщо значение? Тѣзи думи иматъ три различни значения и се отнасятъ до различни състояния на материята. По сѫщия начинъ човѣкъ измѣня състоянията си и споредъ тѣхъ мѣни и възгледитѣ си върху нѣщата. Когато е радостенъ, той мисли по единъ начинъ; когато е скърбенъ, мисли по другъ начинъ. Въ врѣме на радостьта си, той се произнася за науката, напримѣръ, въ положителенъ смисълъ и казва: Науката ще спаси свѣта, тя повдига хората, поставя ги въ правъ пѫть. Когато е скърбенъ, той казва: Науката ще опропасти свѣта, тя води къмъ погибель. Питамъ: какъ е възможно, едно и сѫщо нѣщо, въ единъ случай да спасява, а въ другъ — да опропастява? Значи, въ първия случай човѣкъ е въ положението на идолопоклонникъ, вѣрва въ науката и се покланя на нея. Въ втория случай той е безбожникъ, отрича науката, счита я за зло въ свѣта. Не, науката не е нѣщо външно, механическо; тя е вѫтрѣшна сила, качество на човѣшкия духъ, което опрѣдѣля отношенията между всички нѣща като живи, разумни единици. Всичко въ свѣта е живо. Щомъ е така, между всички нѣща, като живи, има извѣстно влияние, извѣстно въздѣйствие. Съврѣменнитѣ химици казватъ за кислорода, напримѣръ, че подържа горението, но самъ той не гори. Тѣ го разглеждатъ като елементъ, като просто тѣло, но не го взиматъ за живо сѫщество. Обаче, кислородътъ е жива единица, която указва влияние върху всички тѣла. За водорода казватъ, че гори, но не подържа горението. Азотътъ пъкъ нито гори, нито подържа горението. Такива сѫ свойствата на тия елементи отъ гледището на съврѣменната химия, но какви сѫ тѣхнитѣ вѫтрѣшни свойства, това не е извѣстно. Какво нѣщо е горението? При горението всѣкога се отдѣля топлина и свѣтлина. Тѣлото, което гори, увеличава ли или намалява теглото си? Това сѫ процеси, съ които съврѣменната наука се занимава. При горението на тѣлата въ въздуха, главно на металитѣ, се образуватъ пепели. Обаче, има горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепели. Казано е въ Писанието: „Ще отидете въ вѣчния огънь.“ Значи тамъ се говори за вѣчно горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепель. Огъньтъ, за който се говори въ Писанието, е прѣдизвиканъ отъ сѫщества, които не го разбиратъ. По-рано такова горение не е сѫществувало. Слѣдователно, когато човѣкъ сгрѣши, той самъ създава този вѣченъ огънь. Когато човѣкъ дойде въ противорѣчие или въ стълкновение съ Божията воля, въ него се създава вѣчния огънь. Подъ вѣченъ огънь, вѣчно горение въ широкъ смисълъ на думата се разбира огъня на любовьта, въ който тѣлата горятъ, безъ да изгарятъ. Нѣма по-приятенъ огънь отъ този на Любовьта. Питамъ: въ какво седи вѫтрѣшната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство, като различни области на живота. Мнозина казватъ, че науката, музиката, изкуството ще спасятъ свѣта. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството сѫ въ сила да спасятъ свѣта. Прѣди всичко тѣ сѫ прояви на човѣшкия духъ, които се явяватъ и изчезватъ заедно съ човѣка. Редъ култури, съ своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли свѣта? Какво остана отъ изкуството на атланската раса? Нищо не остана? Мислите ли, че единъ день ще остане нѣщо отъ съврѣменната култура? И отъ нея нѣма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, въ правия смисълъ на думата, се разбира изкуство, което украсява човѣка вѫтрѣшно, съ ония велики добродѣтели, които при никакви положения не изчезватъ. Тѣ оставатъ въ човѣка за вѣчни врѣмена. Това изкуство прѣдава на човѣка истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъвъ човѣкъ е пластично, живо, но винаги се забѣлѣзва на него една постоянна, неизмѣнна чърта, която го отпичава отъ другитѣ хора. Като се мѣни човѣкъ, той винаги запазва тази своя специфична чърта. Като наблюдавате стѫпката, хода му, ще видите, че този човѣкъ се отличава отъ другитѣ. По специфичната миризма на човѣка, кучето познава господаря си. Хиляди хора може да сѫ минали по една улица, но по миризмата на своя господарь, кучето ще познае, дали той е миналъ по тази улица, или не. Казвамъ: съврѣменнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ вече своя възгледъ за изкуство, за наука, за поезия, да не се спиратъ само на тѣхната външна страна и външно въздѣйствие. Тѣ трѣбва да знаятъ, че истинска наука или поезия е онази, която е въ сила да въздѣйствува вѫтрѣшно върху човѣка. Религиознитѣ хора днесъ се подаватъ на врѣменни, лъжливи теории и върху тѣхъ градятъ своя животъ. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човѣкъ да разчита на нея за вѣчни врѣмена. Инжинерътъ, архитектътъ, математикътъ или учениятъ, изобщо, трѣбва да иматъ здрава основа, върху която да градятъ по-нататъкъ. Математикътъ трѣбва да познава специфичната математика на стомашнитѣ, на бѣлодробнитѣ и на мозъчнитѣ клѣтки и да ги разбира. Въ много отношения мозъчнитѣ клѣтки надминвватъ съврѣменнитѣ математици. Тѣ разполагатъ съ изкуство, съ знание да прѣсъздадатъ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, много отъ тѣзи клѣтки работятъ сега върху създаване на безсмъртното тѣло на човѣка. Достатъчно е да се даде импулсъ на тия клѣтки, за да прѣустроять човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ, сърцето на човѣка могатъ съвършено да се прѣустроятъ, но при условие човѣкъ да заживѣе новъ животъ, съвършено чистъ, съобразенъ съ Божиитѣ закони. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да спазва тия закони. Дали той е простъ или ученъ, това не е важно, цѣльта на живота е една и сѫща. По какво се различава простия отъ учения човѣкъ? И двамата могатъ да се намиратъ при едни и сѫщи условия на живота, но различието седи въ възможноститѣ отъ страна на единия или другия, по-добрѣ да използува тия условия. Ако единиятъ работи повече, той ще развие повече способности въ себе си, и силитѣ въ неговия мозъкъ ще се организиратъ по-добрѣ. Нѣкой казва: Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е онзи, който, като влѣзе въ своята лаборатория, може да прѣвръша неблагороднитѣ метали въ благородни. Учениятъ може да прѣвръща вѫглена въ диамантъ. Когато стариятъ човѣкъ дойде при учения, той ще го тури въ една отъ своитѣ реторти, и слѣдъ извѣстно врѣме ще го извади, но вече подмладенъ — младъ, красивъ момъкъ. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това може да направи само истински учениятъ. Съврѣменнитѣ учени, свещеници и проповѣдници, като видятъ нѣкой старъ човѣкъ, започватъ да му четатъ молитви, да му говорятъ за онзи свѣтъ, че като отиде тамъ, ще възкръсне. Питамъ: кой отъ тия учени е билъ при Господа, да знае, какъ и кога възкръсява хората? Казано ли е кой, именно, ще възкръсне? Казано е, запримѣръ, въ Писанието, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето. Обаче, вие знаете ли точно, дали вашитѣ имена ще бѫдатъ написани? Вие прѣдполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашитѣ имена, на Ивана, на Стояна, напримѣръ, ще бѫдатъ написани. Когато се казва, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята прѣдставятъ колективно сѫщество. Слѣдователно, когато се казва, че името на нѣкой човѣкъ е написано на небето, този човѣкъ прѣдставя сборъ отъ разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ образуватъ единъ човѣкъ, едно колективно сѫщество, съ високо съзнание. Името на това сѫщество е написано на небето. Казватъ за Христа, че около Него имало 144,000 души, които, заедно съставяли едно цѣло. И тъй, на небето не може да се напише името само на единъ човѣкъ. Задъ него непрѣменно трѣбва да седатъ много още разумни сѫщества, съ които той да съставя едно цѣло. Ако нѣкой мисли, че името му е написано на небето, нека каже, кои сѫ неговитѣ приятели тамъ. Ако нѣкой твърди, че познава свѣта, нека каже, отдѣ е черпилъ това знание. Прѣди всичко, знанието не е измислено отъ човѣка. Всички научни теории сѫ сѫществували прѣди хиляди години, което показва, че хиляди умове прѣди насъ сѫ мислили въ сѫщото направление и по сѫщитѣ въпроси. Когато Богъ създалъ свѣта, Той ималъ своя теория, която, впослѣдствие, мнозина учени искали да откриятъ. Който е мислилъ по въпроса за създаването на свѣта, той все ималъ нѣкаква теория, по-близо или по-далечъ отъ истината. Всѣки казва: Дойде ми една нова мисъль въ ума, ще създамъ една теория. Казвамъ: добро е всичко това, човѣкъ все трѣбва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощь на човѣка. Истински ученъ е този, който може да се бори съ мѫчнотиитѣ въ живота и да ги прѣодолява. Докато човѣкъ живѣе на земята, той е изложенъ на редъ опасности, спънки и мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолява. Въ миналото си вие сте били заобиколени съ ненапреднали сѫщества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попрѣчили да се проявятъ, да правятъ пакости, вслѣдствие на което днесъ тѣ се опълчватъ противъ васъ, искатъ да ви спънатъ. Съ тѣзи сѫщества вие не трѣбва да се разправяте съ насилие, но съ любовь. Всички тия, ваши познати хлопатъ на вратитѣ ви, искатъ работа, и вие трѣбва да имъ дадете такава. Казвате: Съ кого първо да се разправимъ — съ себе си, или съ тѣхъ? Като се разправяте съ себе си, вие едноврѣменно се разправяте и съ тѣхъ. Когато човѣкъ работи съзнателно върху себе си, едноврѣменно съ това той работи и за другитѣ. За тази цѣль, той трѣбва да бѫде оставенъ на себе си, като нѣкое цвѣте въ пустинята, изложено на вѣтроветѣ да го брулятъ. Докато растението не се изложи на вѣтрове да го брулятъ, то не може да уякне. Ако оставите едно цвѣте въ цвѣтарникъ, на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крѣхко, нѣжно, не може да издържи и на най-малкия вѣтъръ. Сѫщото става и съ хората. Ако нѣкое дѣте расте подъ голѣмитѣ грижи на родителитѣ си, то става нѣжно и не може да издържа на мѫчнотиитѣ въ живота. Въ този смисълъ, като наблюдавамъ методитѣ, които невидимиятъ свѣтъ прилага къмъ хората, намирамъ, че тѣ сѫ много разумни. Тѣзи методи сѫ различни; за всѣки човѣкъ употрѣбяватъ специаленъ методъ. Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какъ си обяснявате страданията? Какъ е възможно Богъ, Който е толкова мждъръ, да допусне хората да се изтезаватъ, да се мѫчатъ, да се опозоряватъ, да воюватъ по между си и т. н.? Защо Богъ допусна всички тия страдания между хората? Вие можете да дадете редъ отговори на тия въпроси, но отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да внесатъ съблазънь. Запримѣрь, ако отъ това гледище оправдавате войната, много хора ще се разочароватъ. Ако пъкъ отричате войната, други ще се разочароватъ. Едни хора подържатъ войната, други я отричатъ. Едни хора искатъ да живѣятъ, а други не искатъ и казватъ: Не ни се живѣе вече. Казвамъ: да не му се живѣе на човѣка, това показва, че той е попадналъ въ чуждо състояние, което е врѣменно. Засега човѣкъ живѣе въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта степень. Щомъ го прѣкаратъ въ магнетиченъ сънъ отъ девета степень, той заминава вече за другия свѣтъ и не може да се върне на земята. Докато се намира въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта или пета степень, той става виденъ човѣкъ, започва да прѣдсказва, какво ще се случи, започва да опрѣдѣля диагнозата на различни болести и да дава лѣкарства за тѣхъ. Той се проявява и като ученъ човѣкъ — философъ, математикъ, естественикъ, богословъ — разбира отъ всички науки. Той знае миналото, знае и бѫдещето на хората. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той отново става обикновенъ човѣкъ. Питамъ: какъ обясняватъ ученитѣ този фактъ? Тѣ не могатъ да дадатъ единъ положителенъ отговоръ, близъкъ до истината. При това, тѣзи опити се правятъ не толкова отъ религиозни и вѣвращи хора, колкото отъ крайни материалисти. Тѣ не могатъ да отрекатъ този фактъ, това явление, но не могатъ да го обяснятъ само по материалистиченъ начинъ. Забѣлѣжете, ако поставите парче злато при температура по-низка отъ тази, при която се топи, то ще се нажежи и ще започне да свѣти. Обаче, тази свѣтлина иде отвънъ, тя не е свѣтлина на златото. На сѫщото основание, има области въ живота, въ които. ако се потопи човѣкъ, той има всички условия да стане ученъ, виденъ. Щомъ излѣзе отъ тѣзи условия, той отново става обикновенъ човѣкъ. На наученъ езикъ казано: причината, задѣто хората изпадатъ въ различни състояния, се дължи на свѣтлината, която не прониква еднакво въ тѣхнитѣ мозъчни центрове. Случва се понѣкога, че въ нѣкои мозъчни центрове се натрупва извѣстно количество млѣчна киселина, която разбърква умоветѣ на хората. Ако такъвъ човѣкъ е писатель, тъкмо започне да пише нѣщо хубаво, и мисъльта му се прѣкѫсва. Много американски проповѣдници сѫ имали такива опитности. Излѣзе нѣкой отъ тѣхъ да проповѣдва и изведнъжъ изгуби мисъльта си. Щомъ мисъльта му се изгуби, и проповѣдьта се прѣкѫсва. Единъ американски проповѣдникъ разправяше слѣдната своя опитность: Цѣла недѣля приготвяхъ своята проповѣдь и бѣхъ я научилъ наизустъ. Когато тръгвамъ за събрание, пипамъ въ джоба си, указва се, че съмъ я забравилъ дома си, бѣхъ я написалъ на листъ, но понеже я знаехъ добрѣ, не искахъ да се връщамъ назадъ. Отидохъ на събранието, качихъ се на амвона и бѣхъ сигуренъ въ проповѣдьта си, защото добрѣ я бѣхъ научилъ. Започвамъ да говоря. Казахъ нѣколко мисли, но изведнъжъ тъмнина покри съзнанието ми, и азъ не можахъ вече дума да си спомня. Спрѣхъ се за моментъ да помисля какво да правя. Рѣшихъ да прѣкѫсна събранието, подъ прѣдлогъ, че не съмъ разположенъ. Въ това врѣме вратата се отваря, влиза единъ човѣкъ и като го погледнахъ, изведнъжъ съзнанието ми се проясни. Въ ума ми блесна свѣтлина, и цѣлата проповѣдь се възстанови въ паметьта ми, като че я виждахъ написана прѣдъ себе си. Продължихъ и завършихъ проповѣдьта си благополучно. Казвамъ: има хора въ свѣта, които, като минатъ покрай нѣкой човѣкъ, внасятъ тъмнина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя отъ черната ложа. Има и такива, които, като минатъ покрай човѣка, внасятъ свѣтлина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя на Бѣлата ложа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае, че той всѣки день се намира на бойното поле. Свѣтътъ е бойно поле, фронтъ, на който ставатъ редъ сражения. Въ това отношение Царството Божие още не е на земята. Човѣкъ всѣки день може да губи и да намира своята мисъль. Като знаете това, вие трѣбва да различавате вашитѣ състояния отъ чуждитѣ. Като се намѣрите въ извѣстно противорѣчие, вие се опълчвате било противъ себе си, било противъ другитѣ, търсите причината за това. Казвате: Азъ искамъ да служа на Бога, но отдѣ ми дойде това противорѣчие? Да служи човѣкъ на Бога, това не е механически процесъ. Той е живъ, съзнателенъ процесъ. Слѣдователно, който служи на Бога, той трѣбва да се интересува отъ всичко живо въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всички прояви на Божественото. То се изразява въ всички побуждения на всичко живо, отъ създаването на свѣта до скончанието му, както и въ всички творчески сили. Ето защо, който е рѣшилъ веднъжъ да служи на Божественото, той не трѣбва да се спира прѣдъ своето недоволство. Единъ важенъ законъ: въ който моментъ съзнаешъ, че всичко въ свѣта е създадено и сътворено отъ Бога, а ти си проява на Неговия творчески умъ, въ тебе се ражда доброто. Въ който моментъ отречешъ тази сила, въ тебе се ражда злото. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е въ връзка съ милиони умове на земята, както и въ онзи свѣтъ. Тъй щото, той прѣдставя частица отъ това колективно общество. И неговиятъ успѣхъ на земята зависи отъ връзката му съ тия сѫщества. Ако тази връзка е правилна, и резултатитѣ на неговия животъ ще бѫдатъ добри. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда гениаленъ човѣкъ. — Гениални има между всички живи сѫщества. И между говедата, и между овцетѣ, и между вълцитѣ, и между птицитѣ, и между рибитѣ има гениални. Значи, ако си овца, или вълкъ, или птица, или риба, бѫди поне най-ученъ, най-гениаленъ между тѣхъ. Ако си лошъ човѣкъ, бѫди поне отъ най-лошитѣ; ако си добъръ, бѫди отъ най-добритѣ. Обаче, човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде гениаленъ и на земята, и на небето. Даже и на земята той не може да бѫде гениаленъ за всички общества. Запримѣръ, какво знаятъ рибитѣ за Шекспира? Или, какво знаятъ африканцитѣ за Толстоя? Значи, истински: ученъ е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква прѣзъ съзнанията на всички сѫщества, и тѣ го чувствуватъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Богъ сѫществува, или не, но това сѫ видоизмѣнения на вашата рѣчь. Въ сѫщность, въ съзнанието си всѣки чувствува, че има една сила надъ него, която управлява, а самъ той не е господарь на положението си. Запримѣръ, нѣкой съ часове седи на едно мѣсто и мисли. Не само това, но като че му се диктува, какво да мисли. Казвате: Ние искаме да служимъ на Бога. Щомъ кажете това, вие се индивидуализирате. Въ какво отношение се индивидуализирате? — Въ начина на служенето. Мѫже и жени, дѣца и родители, ученици и учители, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми — всички иматъ една и сѫщазадача — да служатъ на Бога, но се различаватъ въ начина на служенето си. Дали си праведенъ, или не, ти имашъ една задача на земята, която трѣбва да рѣшишъ. Дали си простъ или ученъ, пакъ трѣбва да разрѣшишъ задачата си. Ако я рѣшишъ като ученъ, това е едно благо; ако я рѣшишъ като простъ, това е друго благо. Каквото положение и да заемате, вие трѣбва да рѣшите задачата си! Питамъ: какво рѣшава човѣкъ днесъ? Той трѣбва да съзнава, че всѣка пробуден душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание, Богъ, Който е всемждъръ, бди върху всѣка душа, върху всѣко съзнание, като върху нѣжно цвѣте, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрѣзъ него. Писанието казва, че ние не живѣемъ, не се учимъ за себе си. Като дойдете до това разбиране, у васъ ще се роди импулсъ да създадете нѣщо. Засега съврѣменнитѣ хора очакватъ на ученитѣ, отъ тѣхъ искатъ да чуятъ нѣщо. Казвамъ: и това е добрѣ. Ние трѣбва да се радваме на това, което ученитѣ сѫ казали, но трѣбва да знаемъ, че сами тѣ нищо не сѫ създали и открили. Казвате, че нѣкой ученъ е създалъ нова теория за вселената. Другъ ученъ пъкъ създалъ нѣкаква теория за бѫдещето състояние на земята. Питамъ: тѣзи учени били ли сѫ при създаването на земята и небето? Или, могатъ ли тѣ да се прѣнесатъ съ мисъльта си въ бѫдещето, да знаятъ, каква ще бѫде тогава земята? Това могатъ да направятъ само адептитѣ. Иначе, какъ бихте си обяснили стиха, дѣто Христосъ казва: „Прослави ме съ славата, която имахъ въ Тебе прѣди създаването на свѣта.“ Значи, Христосъ помни състоянието, въ което е билъ нѣкога. Питамъ: какво е заставило Христа, Който ималъ такава велика слава, да слѣзе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образъ и да пострада отъ тогавашнитѣ учени? И въ врѣмето на Христа е имало учени, като сегашнитѣ. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървѣли слѣдъ Христа и водѣли наученъ споръ съ Него. Тѣ Му казвали: „И ние разбираме отъ кабалата, имаме голѣми познания и виждаме, че ти заблуждавашъ хората.“ Христосъ отговарялъ: „Вие държите ключоветѣ на Царството Божие, но нито вие влизате вѫтрѣ, нито другитѣ пущате да влѣзатъ.“ И съврѣменнитѣ учени, свещеници, управници сѫ взели ключоветѣ на Царството Божие въ рѫцѣтѣ си и казватъ: Ако ни слущате, добрѣ ще ви бѫде; ако не ни слушате, нѣма да ви бѫде добрѣ. Ученитѣ хора се дѣлятъ на два лагера: еднитѣ сѫ истински учени, които знаятъ повече, отколкото сѫ писали и казали. Тѣ знаятъ много нѣщо за създаването на вселената, но нищо не казватъ по това. Тия учени иматъ всичкото смирение въ себе си. Въ всѣко свое начинание, въ всѣка своя работа тѣ уповаватъ на Бога, на разумния свѣтъ. За тия учени се казва, че иматъ връзка съ Бога, съ великитѣ сѫщества. Другитѣ учени сѫ тия, които копиратъ първитѣ. Тѣ само възпроизвеждатъ онова, което първитѣ учени сѫ казали. Ако тази вечерь ви обясня, какъ се е създалъ свѣтътъ, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете. Ако ви обясня, какъ е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреитѣ, какъ Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть? Обаче, това знание направи ли евреитѣ по-добри? Ученитѣ хора и тогава не повѣрваха, и днесъ не вѣрватъ на тази теория и казватъ: Господъ има ли рѫцѣ? Господь има рѫцѣ, и при това много хубави. Ако съберете рѫцѣтѣ на всички хора, едва ли ще можете да направите отъ тѣхъ единъ пръстъ отъ Божията рѫка. Смѣшно е да се пита, има ли Господъ рѫцѣ, очи, уши, носъ. Значи, Онзи, Който прави рѫцѣ, самъ рѫцѣ нѣма. Очи прави, а самъ Той очи нѣма. Уши прави, а самъ Той уши нѣма. Смѣшно е да се говорятъ такива абсурди. Такива заключения говорятъ за частичното знание на хората. Когато човѣкъ дойде до вѫтрѣшното знание, той ще има ясна прѣдстава върху нѣщата. При сегашнитѣ си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Богъ вижда. Въ единъ мигъ само Той вижда цѣлата вселена прѣдъ себе си, разбира всички отношения на сѫщестата, малки и голѣми, всички съчетания на сили, и знае, какви пермутации могатъ да станатъ между тѣхъ. Това знание слиза постепенно въ напредналитѣ сѫщества, които наричатъ богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-послѣ дойде до най-малкитѣ сѫщества, които възприематъ живота, както го прѣживяватъ. Като знаятъ това, хората се стремятъ къмъ повдигане, като се занимаватъ първо съ въпроса за спасението си, послѣ съ въпроса за посвещението си и най-послѣ пристѫпватъ къмъ въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо Господъ създаде слънцето, луната и звѣздитѣ? Тѣ сѫ символи, които трѣбва да се разбератъ. До четвъртия день слънцето не сѫществуваше, а на четвъртия день Господъ създаде слънцето, заедно съ другитѣ небесни свѣтила. Ще кажете, че слънцето, луната и звѣздитѣ сѫ създадени да свѣтятъ. Да, това е едната страна, но тѣ иматъ и друго, вѫтрѣшно значение. Всѣки човѣкъ има специфично отношение къмъ слънцето, както и къмъ Бога. И Богъ има специфично отношение къмъ всѣка душа. Това отношение е най-важно. Ако човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той никога не може да разбере безпрѣдѣлното, необятното, великото въ живота. Съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, отъ себе си, искатъ да бѫдатъ талантливи, да се проявятъ. Човѣкъ може да бѫде талантливъ, силенъ, като се постави въ четвърта степень на магнетически сънъ. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изисква будность на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсѣяно, тѣ привидно слушатъ, а въ това врѣме сѫ заети съ свои лични работи: единъ мисли за кѫщата си, която строи, трѣбвали му 60,000 лв., за да я довърши; другъ нѣкой е студентъ, мисли за изпититѣ си. Казвамъ: който е дошълъ въ класъ, той трѣбва да остави всичкитѣ си работи навънъ: кѫща, камъни, тухли, пари, изпити, болести — всичко това трѣбва да оставите навънъ, и да влѣзете безъ никакви раници, безъ никакви смущения. Само свободниятъ човѣкъ може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте въ класъ, не трѣбва да позволявате на никакви смущения да хлопатъ на сърцето и на ума ви. Щомъ излѣзете отъ класъ, тогава можете пакъ да вземете раницата си съ смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнѣкѫдѣ да ми дойде свѣтлина, да разрѣша задачитѣ си. Значи, вие искате по нѣкакъвъ лесенъ начинъ, отвънъ да дойде разрѣшението, да капне като круша отъ нѣкое дърво. Не, който иска правилно да разрѣши задачитѣ на своя животъ, той трѣбва да работи, да мисли дълбоко върху нѣщата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, въ края на краищата, вие ще опитате вашата обикновена философия. Единъ философъ седѣлъ подъ сѣнката на една круша и размишлявалъ. Близо до него имало една тиква. Той поглеждалъ ту къмъ тиквата, ту къмъ крушата, сравнявалъ ги и размишлявалъ: Чудно нѣщо! Господъ, Който е толкова мѫдъръ, на такава малка дръжка на тиквата поставилъ такъвъ голѣмъ плодъ, а на такова голѣмо дърво, каквото е крушата, поставилъ такива малки плодове! Като размишлявалъ по този начинъ, философътъ задрѣмалъ подъ сѣнката на крушата. Въ това врѣме се явилъ вѣтъръ, който започналъ да люлѣе клонищата на крушата. Една круша се откѫснала отъ дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усѣтилъ болка на носа си, философътъ се събудилъ, видѣлъ крушата, която го ударила по носа и казалъ: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щѣще да бѫде положението ми, ако плодоветѣ на крушата бѣха голѣми като тиквитѣ? Богъ знае работитѣ си. Той е добрѣ промислилъ всѣко нѣщо, което е създалъ. Много хора страдатъ отъ своето щестлавие. Тѣ разсѫждаватъ като този философъ, казватъ: Защо на насъ, великитѣ хора, сѫ дадени такива малки плодове? За да ви освободи отъ този недѫгъ, Богъ ви дава плодове като тиквата. Въ скоро врѣме вие завързвате плодъ, и въ шесть мѣсеца узрѣвате. Щомъ плодътъ ви узрѣе, вие умирате. Слѣдователно, който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго врѣме живѣе. Въ това седи философията на живота. Ето защо, не се стремете къмъ голѣми придобивки за малко врѣме. Гледайте всѣки мигъ, всѣки часъ, всѣки день да придобивате по нѣщо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начинъ, въ нѣколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, съ което разполага всѣки човѣкъ, е придобито по този начинъ, именно, капка по капка. Има случаи, когато човѣкъ може да придобие много знания, но то е въ зависимость отъ паметьта. Нѣкои хора иматъ толкова силна паметь, че каквото прочетатъ или чуятъ прѣзъ деня, всичко запомнятъ. За усилване на паметьта има редъ методи, които човѣкъ може да приложи и да види резултатитѣ имъ. Казвамъ: човѣкъ желае много нѣща, но има нѣщо сѫществено въ живота, което той трѣбва да постигне. То е слѣдното: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли правилно и да се стреми къмъ реализиране на малкитѣ нѣща. Всѣки день човѣкъ трѣбва да направи нѣщо, колкото малко да е то, да види, че и той е полезенъ съ нѣщо въ живота. Вие трѣбва да знаете, че скѫпо струвате на невидимия свѣтъ. Вие нѣмате прѣдстава, какъвъ грамаденъ бюджетъ се отпуща за всѣки човѣкъ съ идването му на земята. Когато отидете на небето, тамъ веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прѣгледа, да види, какъ сте въ физическо, въ здравословно отношение. Ако забѣлѣжатъ най-малката болесть, или най-малкото неразположение у васъ, тѣ веднага ще ви върнатъ на земята. На небето болни хора не приематъ. Тамъ не търпятъ абсолютно никаква болесть. Тѣ ще ви запитатъ: защо сте болни? Пари ли нѣмахте, храна ли нѣмахте, въздухъ ли нѣмахте, вода ли нѣмахте? Всичко това ви е дадено въ изобилие, но вие не сте го използували, както трѣбва, вслѣдствие на което се връщате болни. Хайде, сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползувате отъ благата на живота. Религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ абсолютно здрави — здрави по тѣло, по сърце, по умъ. Придобиване на здравето трѣбва да бѫде идеалътъ на съврѣменния човѣкъ. Въ Писанието е казано: „На онѣзи. които чакатъ Господа, силата ще се възобнови“. Нѣкои хора се мислятъ за много учени, но като се натрупа повече млѣчна киселина въ мозъка имъ, тѣ не могатъ сами да си помогнатъ и забравятъ името си даже. Единъ знаменитъ американски професоръ отишълъ единъ день на пощата да получи нѣкакъвъ париченъ записъ, издаденъ на негово име. Когато чиновникътъ запиталъ за името му, той не могълъ да си спомни, какъ се казва. Постоялъ така нѣколко секунди, помислилъ малко, но не могълъ да се сѣти, какъ се нарича. Той се извинилъ прѣдъ чиновника, че ще излѣзе за малко и скоро ще се върне, а въ себе си рѣшилъ да отиде набързо дома си и да запита жена си за името си. Едва що излѣзълъ на улицата, срещналъ го единъ познатъ и му казалъ: Добъръ день, господинъ Шмитъ! Какво правите? Той се зарадвалъ, че чулъ името си и веднага се върналъ на пощата, да получи записа. Когато чиновникътъ повторно го запиталъ за името му, той казалъ: Азъ съмъ професоръ Шмитъ. Вие ще кажете, че този професоръ е билъ малко смахнатъ. Не, той не е билъ смахнатъ; причината за състоянието, въ което той изпадналъ, се крие на друго мѣсто. Казвамъ: положението, въ което е изпадналъ този ученъ, въ което може да изпадне всѣки човѣкъ, азъ сравнявамъ съ слѣдния примѣръ: прѣдставете си, че влизате въ единъ голѣмъ салонъ, добрѣ освѣтенъ, но веднага всичкитѣ лампи изгасватъ, и вие оставате на тъмно. Въ това положение ви даватъ Библията, искатъ да четете. Вие взимате Библията, взирате се въ една, въ друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щомъ се запалятъ лампитѣ, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената свѣтлина е необходима за всички. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да се стреми да запази връзката си съ Бога. Човѣкъ не трѣбва да дава надмощие на своитѣ чувства. Той трѣбва да се свързва съ Божиитѣ мисли, чувства и дѣйствия, ако иска да има непрѣривенъ импулсъ въ живота си. Само при това положение човѣкъ ще бѫде готовъ всѣкога да учи съ радость и постоянство. Едно е важно, обаче, човѣкъ никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намѣрите правия пѫть на живота. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Безъ мене нищо не можете да направите. Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ.“ Какъ ще си обясните тѣзи думи? Съ тѣзи стихове Христосъ изнася единъ великъ законъ. Докато човѣкъ не е на тази лоза, като часть отъ нея, той ученъ не може да стане; той служитель Божи не може да бѫде. Между американскитѣ проповѣдници има споръ по въпроса за учението: онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ свършили университетъ, които иматъ образование, подържатъ, че безъ наука, безъ знание не може да се служи на Бога; онѣзи пъкъ, които не сѫ учили, нѣматъ образование, казватъ, че и безъ наука може да се служи на Бога. Вѣрно е, че може да се служи на Бога и безъ да си свършилъ университетъ, обаче, който иска да служи на Бога, той непрѣменно трѣбва да бѫде ученъ, да има знания. Който на врѣмето си не е могълъ да придобие знания, той самъ, при специални за него условия, трѣбва да работи за своето самообразование. Ако нѣкой е свършилъ университетъ, нека другитѣ, които не сѫ имали тази възможность да свършатъ, да се радватъ на първия. Тѣ трѣбва да кажатъ: Братко, радваме се, че ти си ималъ възможность да учишъ, да придобиешъ знания. Единъ день, когато и ние се намѣримъ прѣдъ благоприятни условия, ще си набавимъ това, което днесъ ни липсва. Всички трѣбва да се стремите къмъ учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за васъ. Знанието дава стабилность, радость на човѣка. Каквото прѣдставятъ звонковитѣ пари въ живота на човѣка, такова нѣщо е и знанието. Съ звонковитѣ златни пари човѣкъ навсѣкѫдѣ може да отиде: и въ Франция, и въ Англия, и въ Германия — навсѣкѫдѣ ще бѫде добрѣ дошълъ. Ако сте виденъ лѣкарь, и можете да лѣкувате най-тежкитѣ и мѫчно лѣчими болести, като туберкулоза, живеница, епилепсия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ ще ви приематъ съ отворени обятия. Ако сте нѣкой знаменитъ възпитатель, достатъчно е да турите рѫцѣтѣ си върху нѣкои отъ центроветѣ на дѣтската глава, за да може това дѣте да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсилъ такъвъ възпитатель? Докато Божественото въ човѣка не се е пробудило, той мисли, чувствува и дѣйствува по човѣшки, по обикновенъ начинъ; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живѣе по Божественъ начинъ — всичко въ него се измѣня, прѣобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Духъ въ човѣка, който извира, тече по опрѣдѣлени закони, както тече и водата въ природата. Мнозина искатъ и очакватъ да дойде Духа въ тѣхъ по механически начинъ, отвънъ, което е невъзможно. И като не успѣватъ по този начинъ, тѣ сѫ готови да се обезсърдчатъ, да критикуватъ и т. н. Казано е, обаче: „Не огорчавайте Духа, съ Който сте запечатани!“ Това означава: Не изгасвайте Духа, Който ви рѫководи, Който ви учи! Като се обезсърдчите, вие казвате: Нищо не можемъ да направимъ. Не, това не е право. Разумнитѣ хора всичко могатъ да направятъ. Всички трѣбва да работите съзнателно, добррволно, отъ любовь, а не съ насилие. Всѣко насилие е механически пррцесъ. Като говоря така, азъ ни най-малко не засѣгамъ васъ, вашитѣ копнежи и желания, но казвамъ, че и царски синове да сте, вие пакъ трѣбва да учите. Когато влѣзе въ училището, царскиятъ синъ ще учи, както и простиятъ овчарь. И ангелитѣ слизатъ на земята да учатъ, като обикновени дѣца. Нѣкой ангелъ на небето може да е мощенъ, ученъ, да управлява цѣла слънчева система, но слѣзе ли веднъжъ на земята да учи, той сѣда на чина съ всичкото си смирение, като малко дѣте, и слуша, какво учительтъ прѣподава. Щомъ научи нѣщо, той пакъ отива на небето и заема мѣстото си. Казвате: Възможно ли е това нѣщо? — Възможно е. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Ангелътъ може да слѣзе на земята да учи само чрѣзъ смирение. Какъвъ си билъ въ миналото, е едно нѣщо; какъвъ си сега, е друго нѣщо. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, да не влиза въ съприкосновение съ хората. Обаче, това е невъзможно. Ако се откаже да влиза въ съприкосновение съ хората, той нѣма да разбере пѫтищата, по които Духътъ работи. По този начинъ той не може да добие свободата си. Много ангели слизатъ на земята, но и тѣ още не могатъ да разбератъ, какво се върши на земята. Най-послѣ Христосъ трѣбваше да дойде на земята, да разрѣши една отъ най важнитѣ задачи и да покаже на хората, какъ трѣбва и тѣ да я разрѣшатъ. Питамъ: по кой начинъ мислите вие да разрѣшите задачата си? Ще кажете, че като вѣрвате въ Бога. Не, да вѣрвате въ Бога, въ Христа, това още не е достатъчно, за да рѣшите задачитѣ на своя животъ. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Въ това седи истинската наука, съ помощьта на която човѣкъ може да рѣши задачитѣ си. Значи, ако разумното слово прѣбѫдва въ васъ, Богъ и Христосъ ще направятъ жилище въ васъ. Човѣкъ навсѣкѫдѣ трѣбва да вижда разумното слово. Въ всѣка научна книга вие трѣбва да намирате мисли, които самиятъ авторъ даже не е подозиралъ. Въ всѣка книга, колкото отрицателна да е, се крие нѣщо Божествено. То седи, именно, въ онова невидимото, ненаписаното, което се чете между редоветѣ. Обаче, това може да намѣри само будната, съзнателната душа. Само тази душа е въ състояние да разчисти пѫтищата и да намѣри онази посока, която води къмъ Божественото. Ето защо, всички се нуждаете отъ ново знание, отъ знанието на Духа, отъ знанието на Любовьта. Азъ не говоря за прѣходната любовь, но за онази любовь, която е неразривно свързана съ мѫдростьта и съ истината. Животъ, свѣтлина и свобода сѫ сѫщо така свързани. Ти не можешъ да имашъ животъ, ако нѣмашъ свѣтлина; ти не можешъ да имашъ свѣтлина, ако нѣмашъ свобода. Щомъ имашъ животъ, ще имашъ и свѣтлина; щомъ имашъ свѣтлина, ще имашъ и свобода. Слѣдователно, щомъ имашъ любовь, ще имашъ и мѫдрость; щомъ имашъ мѫдрость, ще имашъ и истина. Сега, дръжте въ ума си основната мисъль, че има само единъ животъ, само единъ Учитель, само единъ Богъ. Слѣдователно, всички закони, всички прояви въ живота се дължатъ, именно, на Бога. И когато казваме, че Богъ, Учительтъ живѣе въ насъ, имаме прѣдъ видъ човѣшката душа. Душата е ефирна, тя ту посѣщава тѣлото, ту излиза вънъ отъ него. Когато казватъ, че душата е въ тѣлото на човѣка, това е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че човѣкъ живѣе въ кѫщата си. Когато търсимъ нѣкой човѣкъ, казватъ ни, че той е въ своята кѫща, но това ни най-малко още не значи, че той е въ стѣнитѣ на тази кѫща, или въ всичкитѣ й стаи, или въ огнището нѣкѫдѣ. Сѫщо така, когато се казва, че човѣкъ живѣе въ тѣлото си, това подразбира, че той е въ тѣлото си може би за 15—20 минути или единъ часъ най-много, и послѣ излиза вънъ отъ него. Дохождате слѣдъ това при този човѣкъ и виждате, че той е неразположенъ, кара се, сърди се, вика. Това не е той — господарьтъ на кѫщата. Господарьтъ е отишълъ нѣкѫдѣ по работа, като оставилъ въ кѫщата си слугитѣ, които въ негово отсѫтствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира кѫщата си въ безпорядъкъ, всичко изядено и изпито, направени голѣми пакости и щети. Вика той слугитѣ си, прѣглежда смѣткитѣ си, изпраща невѣрнитѣ слуги вънъ, въ свѣта, а задържа само вѣрнитѣ, добритѣ слуги, съ които образува ново съдружие. Добрѣ е господарьтъ да остава за по-дълго врѣме въ кѫщата си! Когато господарьтъ отново прѣчисти кѫщата си и въведе първоначалния редъ и порядъкъ въ нея, тогава Богъ ще го посѣти. Великъ е моментътъ, когато Богъ посѣщава душитѣ, но много рѣдъкъ е този моментъ. Да ви посѣти Богъ, Божественото, това е цѣла епоха въ вашия животъ. Това е незабравимъ моментъ, който, веднъжъ само прѣживянъ, е въ сила да внесе вѣчна радость и веселие въ душата на човѣка. Когато Божественото посѣти човѣка, отъ този моментъ той може вече да мисли, да чувствува, да дѣйствува право; отъ този моментъ той може да пѣе, да свири, да рисува — каквото пожелае, може да направи. Ето защо, той трѣбва да запази този моментъ, да задържи спомена си за него. Той трѣбва съ всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за врѣмето, да казва, че го е изгубилъ напразно. Който живѣе въ стремежъ къмъ постигане на Божествения животъ, той никога не губи врѣмето си. Вѣчностьта е прѣдъ него; той има много врѣме на разположение, да постигне всичко, каквото желае. Нѣкой казва: Азъ остарѣхъ. — Не е въпросътъ, че си остарѣлъ, но като си остарѣлъ, поне да поумнѣешъ. Другъ казва: Азъ съмъ младъ. — Не е въпросътъ, че си младъ, но силата, която имашъ, трѣбва да бѫде разумно употрѣбена. Младиятъ трѣбва да употрѣби своята младость и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубихъ се вече, не зная, какво да правя. — Чудно нѣщо, въ свѣта дошълъ, а не знае, какво да прави! Често свѣтскитѣ хора сѫ по-смѣли отъ, духовнитѣ. Нѣкой свѣтски човѣкъ минава за ученъ: вземе перото — тръсъ, тръсъ — напише нѣкакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само нѣкакви пермутации на думи. Отъ високо научно гледище, това съчинение не издържа критика, но смѣлъ е този човѣкъ, пише. Дойде нѣкой на власть, вземе управлението въ рѫцѣтѣ си, създава закони, какъ да живѣятъ хората добрѣ. Питамъ: кой ще застави тия хора да живѣятъ добрѣ? Въ това отношение този управникъ ще се намѣри въ положението на мишката, която прѣдложила на своитѣ другарки — мишки, които живѣли задружно въ единъ житенъ хамбаръ, да закачатъ звънецъ на котката, та като иде, отдалечъ да я чуватъ и да бѣгатъ. Всички единодушно приели това прѣдложение, но не могли да избератъ онази мишка, която ще се осмѣли да закачи звънеца на врата на котката. И хората казватъ: Да закачимъ звънецъ на лошия животъ! Не, това не е разрѣшаване на въпроса. Човѣкъ трѣбва да се откаже да грѣши; човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ излишни желания и да започне новия животъ. Какво направи блудниятъ синъ? Слѣдъ като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си, да му работи като послѣденъ слуга. Много хора искатъ да живѣятъ по новъ начинъ, но не знаятъ, трѣбва ли да ходятъ по театри, по концерти. Казвамъ: ако имашъ пари, иди на театъръ, на концертъ, посѣти нѣкой великъ артистъ или музикантъ, все ще придобиешъ нѣщо. Обаче, нѣмашъ ли пари, не ходи. Нѣма смисълъ да взимашъ пари на заемъ и така да посѣщавашъ театритѣ. Ако театърътъ може да спаси хората, нека направятъ безплатенъ театъръ, всѣки да се ползува отъ него. Театърътъ е създаденъ само за нѣкои хора. Опрѣдѣлено е, колко хора трѣбва да бѫдатъ духовни и колко — свѣтски; колко хора трѣбва да посѣщаватъ театри, концерти и т. н. Всичко въ свѣта е точно опрѣдѣлено. На когото е опрѣдѣлено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театритѣ и ще се учи отъ тѣхъ. За такива хора театърътъ е подобенъ на богослужение. Тѣзи дни бѣхъ на концерта на единъ виденъ музикантъ, дѣто се бѣше събралъ елита на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питамъ: кой се проявява чрѣзъ този музикантъ? Вие слушате нѣкой музикантъ, възхищавате се, но не знаете, кой е истинскиятъ вдъхновитель. Който свири на сцената, той е изпълнитель само, а задъ него седи истинскиятъ музикантъ, който вдъхновява, дава импулси. Единъ познатъ ми разправяше една своя опитность. Двѣ вечери наредъ, въ сънно състояние, той слушалъ да свири нѣкакъвъ великъ музикантъ, когото никога нѣма да забрави. Бетховенъ нищо не билъ прѣдъ него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нѣщо особено, нито съ думи, нито съ перо могла да се прѣдаде. Казвамъ: този приятель е попадналъ въ свѣта, отдѣто музикантитѣ черпятъ вдъхновение и сила. Ако отидете на такъвъ концертъ, или на такова прѣдставление, вие коренно ще се измѣните — ще настане нѣкаква промѣна въ вашето естество. Вие ходите сега по 20 пѫти прѣзъ сезона на театри, на концерти, гледате, какъ героятъ, или героинята умиратъ, и като излѣзете оттамъ, почвате да критикувате автора, защо така написалъ тази драма. Съврѣменната драма е изразъ на живота, който сегашнитѣ хора живѣятъ. Както живѣятъ, така пишатъ. Кой отъ съврѣменнитѣ хора не е герой на нѣкоя драма? Той излиза на сцената, играе нѣкаква роля, а послѣ умира. Въ това отношение, всички хора, които умиратъ, сѫ все герои. Да, има два вида герои въ свѣта: еднитѣ умиратъ, а другитѣ възкръсватъ. Значи, и въ геройството, както въ всички други нѣща, има степени. Сега, като говоря по този начинъ, у васъ ще се яви желание да бѫдете отъ великитѣ герои, да бѫдете мощни, силни. Казвамъ: ако живѣете по стария начинъ, нищо нѣма да придобиете. Въ края на вѣка човѣкъ все трѣбва да придобие мощь и сила въ себе си, да се слѣе съ великото въ свѣта. Затова вие трѣбва да се стремите къмъ свобода на духа. Христосъ е казалъ: „Безъ мене нищо не можете да направите.“ Вие пъкъ ще кажете: Съ Христа, съ Бога всичко мога да направя. При това, не само на думи да го казвате, но да чувствувате силата на тѣзи думи. Мнозина говорятъ за Христа и се питатъ, дѣ е училъ Той, дали въ Индия, въ Египетъ, или другадѣ. Това не е важно за васъ. За васъ е важно да придобиете Божественото въ себе си, да направите връзка съ всички велики, разумни сѫщества, които живѣятъ, както на земята, така и на небето. Човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ който поетъ, философъ, ученъ или музикантъ иска, стига да бѫде въ хармония съ него. Можете ли да си спомните, какво е казалъ, напримѣръ, Шекспиръ? Кой е този, който припомня на човѣка? Христосъ казва: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви припомни и научи.“ Това е една отъ великитѣ истини. Когато Духътъ, т. е. Божественото дойде въ човѣка, Той ще му припомни не само това, което Христосъ е казалъ, но и всичко онова, което великитѣ хора до Христа и слѣдъ Него сѫ казали. Човѣкъ не може да си припомни всичко изведнъжъ, но постепенно. Христосъ е казалъ: „Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъжъ.“ Това подразбира, че умоветѣ и сърцата на хората още не сѫ готови да възприематъ всичко изведнъжъ. Каквото днесъ не възприематъ, то ще остане за бѫдещитѣ врѣмена. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че мнозина отъ васъ мислятъ, че много знаятъ. Тѣ се самоизлъгватъ. Нѣма по-опасно нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, че много знае, или че малко знае. Всѣки трѣбва да се познава и да каже: Нѣкои нѣща зная, защото съмъ ги провѣрилъ; други нѣща не зная, но сега ги уча — единъ день ще ги приложа въ живота си. Човѣкъ трѣбва да знае, че има много задачи, които не е рѣшилъ, но трѣбва да рѣши. Тѣ ще му бѫдатъ дадени като вѫтрѣшни задачи за разрѣшаване. Всѣки ще се стреми да разрѣши тия задачи въ живота си, защото тѣ ще го повдигнатъ. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 м. платно да тъче, а изтъкава 10 м. Значи, тя е изработила една часть, но има още да тъче. Тя не трѣбва да се обезсърдчава, но да работи, да изтъче платното си. Краятъ увѣнчава работата. Вие ще бѫдете свободни, само слѣдъ като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюиия. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на редъ противорѣчия, съмнѣния, подозрѣния, ще се блъскате на една и на друга страна, и нищо нѣма да придобиете. Мнозина ще дохождатъ при васъ и ще ви казватъ, че не вървите въ правия пѫть, че нѣмате ясна прѣдстава за Бога. Каква трѣбва да бѫде прѣдставата ви за Бога? Богъ не е нѣщо, което може да се опрѣдѣли съ думи. Богъ е Любовь. Когато дойдете въ връзка съ тази Любовь, когато изпълните Божията воля, ще имате Неговата свѣтлина. Когато човѣкъ разбере Бога като любовь, за него е безразлично, чрѣзъ кого Богъ му се е изявилъ, дали чрѣзъ нѣкой ангелъ, или чрѣзъ най-обикновения човѣкъ. За него е важна Божията дума, а чрѣзъ кого е дошла, това не важи. Това значи да бѫде човѣкъ смиренъ. Всѣко Божие Слово е въ състояние да отвори ума и сърцето на човѣка, да го направи свободенъ, силенъ, да понася всички трудности и мѫчнотии въ живота. Човѣшкото щестлавие иска да чува Божиитѣ слова направо, а смирениятъ е доволенъ, че Богъ му е проговорилъ, безъ да се запитва, чрѣзъ кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиитѣ думи отъ човѣшкитѣ. Всѣка Божия дума носи животъ, свѣтлина и свобода на човѣка. Когато Богъ проговори на нѣкой човѣкъ, всички ангели, всички възвишени сѫщества се радватъ. Този човѣкъ казва: Сега разбирамъ живота; сега намирамъ въ него идеалъ, смисълъ да се живѣе. Безъ Бога животътъ нѣма смисълъ, нѣма никаква цѣль. И тъй, пазете Божественото въ себе си! Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони съ една милионна часть отъ пѫтя къмъ Божественото, за да се подложи на голѣми страдания. Казано е въ Писанието: „Които ме чакать, които ме търсятъ, тѣ ще ме намѣрятъ.“ Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“ Сега, желая на всички Божиитѣ думи да прѣбѫдватъ въ васъ, да бѫдете силни, мощни, да разбирате Истината, безъ да я доказвате отвънъ. Истината не се нуждае отъ никакви външни доказателства. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 26 януари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРѢДНАЗНАЧЕНИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Прѣдназначението на всѣка разумна душа, която живѣе въ свѣта.“ Всѣко нѣщо въ свѣта има извѣстно прѣдназначение. Математиката, запримѣръ, има прѣдназначение въ еволюцията на човѣшкия умъ. Изобщо, свѣтътъ е построенъ отъ редъ правила. И въ този смисълъ ние разбираме живота споредъ степеньта на нашето развитие и го опрѣдѣляме като положителни и отрицателни величини. Плюсътъ въ едно отношение е минусъ въ друго отношение, защото животътъ въ животъ се прѣлива. Запримѣръ, животътъ на бащата и на майката се прѣливатъ въ дѣцата; въ този случай дѣцата печелятъ, а родителитѣ губятъ, отслабватъ, смаляватъ се. Обаче, туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човѣкъ, той все трѣбва да изгуби часть отъ своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т. е. прѣвръщане на енергията отъ едно състояние въ друго. Казвамъ: истинскитѣ методи, чрѣзъ които вие можете да задържите равновѣсие въ живота си, сѫ добродѣтелитѣ. Велика наука е да може човѣкъ да задържи въ себе си толкова енергия, колкото му е потрѣбна. Между възприемането и харченето на енергията трѣбва да има пълно равновѣсие, да нѣма никакъвъ излишъкъ, нито недостигъ. Запримѣръ, умоветѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ прѣтоварени отъ научни, религиозни, сѣмейни и лични идеи и въпроси, които не могатъ да се разрѣшатъ днесъ, но не могатъ да се разрѣшатъ и слѣдъ хиляди години още. Това показва, че хората не се познаватъ. Тѣ не знаятъ, отдѣ идатъ, какво прѣдставятъ и какви възможности иматъ въ себе си. Всѣки може да бѫде ученъ, но истински ученъ е онзи, който може да създаде и нареди единъ свѣтъ. Който говори само за земята, за разнитѣ свѣтове, безъ да може да създаде единъ свѣтъ, той не е ученъ човѣкъ. Да създадешъ единъ свѣтъ, това подразбира да уредишъ себе си, своя вѫтрѣшенъ свѣтъ. Ти говоришъ за душата, за духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбирашъ законитѣ, които ги управляватъ, не можешъ да контролишъ своитѣ мисли и чувства. Питамъ: тогава дѣ седи силата на човѣка? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други сѫщества. Щомъ веднъжъ експлодира, втори пѫть не може да експлодира, губи силата си. Слѣдователно, въ всички неразумни работи има само единъ моментъ на дѣйствие, на проява. Слѣдъ този моментъ всичко се свършва. Въ разумнитѣ постѫпки на живота винаги има растене; въ тѣхъ има вѫтрѣшна послѣдователность. Ето защо, въ всѣки животъ, който не е съобразенъ съ Божиитѣ закони, между мислитѣ и чувствата нѣма никаква връзка. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който иска да стане богатъ; срѣщате другъ, който иска да стане пъленъ, да затлъстѣе. Ако питате богатия, защо иска да стане богатъ, той не може да каже причинитѣ. Ако питате другия, защо иска да напълнѣе, и той не може да обясни, защо желае това. И единиятъ, и другиятъ ще кажатъ, че така се живѣе добрѣ, но съ това животътъ имъ не се подобрява. Нито богатиятъ, нито тлъстиятъ, нито сухиятъ човѣкъ живѣятъ добрѣ. Значи, между мислитѣ и чувствата на тия хора нѣма връзка. Впрочемъ, мазнината е необходима за организма, както катранътъ е необходимъ за колелото, да върви по-добрѣ, но тази мазнина не трѣбва да бѫде въ излишъкъ. Когато готви, домакинята сипва вода въ яденето, да се свари добрѣ, но тази вода не трѣбва да бѫде въ излишъкъ. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за външния животъ. Тѣ казватъ: първо човѣкъ трѣбва да изучи външния животъ, а послѣ вѫтрѣшния Обаче, този животъ може да се разбере само тогава, когато човѣкъ влѣзе въ съгласие съ него и разбере законитѣ, които го управляватъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ Божественитѣ закони, ако иска да влѣзе въ връзка съ Божествения свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да различава Божественитѣ закони отъ тия на другитѣ свѣтове. Въ природата се забѣлѣзватъ прояви, които сѫ резултатъ на разумни сѫщества, но тѣ още не сѫ Божествени. Тѣ не изразяватъ нѣкакъвъ вѣченъ законъ. Запримѣръ, за българина важатъ законитѣ на България, но излѣзе ли той вънъ отъ прѣдѣлитѣ на Българското царство, тѣзи закони вече не важатъ за него. Значи, има закони, които въ едно отношение сѫ валидни, а въ друго отношение не сѫ валидни. Запримѣръ, ако отидете въ Индия, ще видите, че въ извѣстни школи се забранява на ученицитѣ да даватъ ходъ на желанията си. Тамъ сѫществува правилото: Убий въ себе си всѣко желание за животъ. Въ западнитѣ школи, обаче, се проповѣдва точно обратното. Какъ могатъ да се примирятъ тия двѣ учения? Който не разбира дълбокия смисълъ на това правило, той ще мисли, че трѣбва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиешъ въ себе си желанието за животъ, подразбира да убиешъ желанието за стария животъ, за живота на кривитѣ разбирания. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е живѣлъ много врѣме на земята, но е водилъ разпуснатъ животъ, заповѣдвалъ на този, на онзи, и съ това си създалъ тежка карма. Какво трѣбва да направи? Споредъ Божественитѣ закони, той трѣбва да се откаже отъ този животъ и да заеме положението на обикновенъ човѣкъ, безъ всѣкаква власть надъ другитѣ, но съ внасть надъ себе си. Царьтъ има власть отвънъ, и затова минава за богатъ, за силенъ човѣкъ. Обикновеяиятъ чоаѣкъ има власть отвѫтрѣ, затова минава за бѣденъ, за слабъ човѣкъ. Споредъ мене, слабиятъ човѣкъ е слабъ отвънъ, а силенъ отвѫтрѣ; силниятъ човѣкъ пъкъ е силенъ отвънъ, а слабъ отвѫтрѣ. Покажете единъ човѣкъ, който, като е билъ външно силенъ, да е билъ едноврѣменно и вѫтрѣшно силенъ! Мислите ли, че Исаия, или апостолъ Павелъ сѫ били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човѣка не седи въ голѣмината и развитието на физическото му тѣло. Силенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който въ даденъ моментъ може да увеличава и да намалява тѣлото си, т. е. да става толкова голѣмъ, че никой да не може да го измѣри и толкова малъкъ, че никой да го не вижда. Това сѫ двѣ величини: голѣмата, неизмѣримата, необятната величина наричатъ Богъ; другата величина, малката, невидимата наричатъ човѣкъ. Когато нѣкой казва, че не се познава, гова подразбира, че той не може да се измѣри, понеже е малка величина. Тъй щото, ако човѣкъ иска да има прѣдстава за малкото и за великото въ свѣта, той трѣбва да има мѣрка, съ която да ги сравнява. Ако нѣма такава мѣрка, той не може да разбере и да схване тѣзи двѣ величини. Сега, ще ви запитамъ: разбрахте ли тази работа, или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мѫчно е човѣкъ да разбере тия двѣ величини, но приятно е понѣкога да се говори за неразбрани нѣща. Приятно е, когато човѣкъ седне при една чешма, която тече безъ да изтича. Красивото седи въ нѣща, които постоян но текатъ, постоянно извиратъ. Каква красота може да има чешма, която прѣсъхва, или изворъ, който прѣстава да извира? Когато нѣкой каже, че не разбира нѣщо, това значи, че туй нѣщо е прѣстанало да тече. Красотата на живота седи въ постоянното течение. Ти нѣма да живѣешъ година, двѣ, или десеть години - цѣла вѣчность ще живѣешъ и велики работи ще учишъ. Мнозина отъ ученицитѣ се подлагатъ на разни изпитания, отъ които се учатъ. Едни отъ изпитанията сѫ тежки, вслѣдствие на което гърбътъ на нѣкои отъ ученицитѣ се огъва, а на други — се строшава. Какво ще помислите вие, ако на нѣкой отъ съврѣменнитѣ ученици се каже, както Богъ каза на Исаия, да се съблѣче голъ и да отиде да проповѣдва? Въ вашитѣ умове ще влѣзе съвсѣмъ друга идея и ще кажете: Възможно ли е човѣкъ да се съблѣче голъ и така да отиде да проповѣдва между хората? Думата „голъ“ има двѣ различни значения. Тя подразбира вѫтрѣшна и външна голота. Когато човѣкъ отива при Бога, той непрѣменно трѣбва да съблѣче дрехитѣ си. При Бога голъ ще отидешъ. Каквато дреха и да облѣкатъ на умрѣлия, той ще съблѣче тази дреха и ще се яви при Бога голъ, какъвто Той първоначално го е създалъ. Слѣдователно, при Бога ще отидемъ голи, съ своето нетленно тѣло. Щомъ ни видятъ голи, ангелитѣ ще дойдатъ при насъ, ще ни облѣкатъ въ тънка, хубава дреха, прѣпасана съ красивъ поясъ. Само така облѣчени, ние ще можемъ да влѣземъ въ новия животъ, да заживѣемъ по новия начинъ. Това е алегория, която вие трѣбва да прѣведете. Казвамъ: който иска да живѣе чистъ, безгрѣшенъ животъ, той не трѣбва да се съблазнява отъ външния видъ на нѣщата. Какъ постѫпватъ съ дѣцата? — Всички сладки нѣща се заключватъ отъ тѣхъ Понеже и вие сте дѣца, сладкитѣ нѣща трѣбва да се заключватъ отъ васъ, да не ви съблазняватъ. Обаче, не мислете, че всички сладки работи трѣбва вѣчно да се заключватъ. Засега има много тайни въ природата, които се държатъ подъ ключъ, защото дѣцата бъркатъ тамъ, искатъ да ги изядатъ. Кой човѣкъ, ако има власть и сила да говори, като се разгнѣви, не би говорилъ, каквото му дойде на устата? Ето защо, устата на съврѣменнитѣ хора е заключена. Малка сила е дадена на съврѣменния човѣкъ. Нѣкой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболѣе, не може да се лѣкува. Вика единъ, втори, трети лѣкарь, но никой не може да му помогне. Какво трѣбва да направи? - Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трѣбва да се прѣвърнатъ въ творчество. Да знаешъ и да можешъ нѣщо, подразбира да творишъ, да прѣвръщашъ. Който може да твори, да прѣвръща материята отъ едно състояние въ друго, той самъ ще може да се лѣкува. И забѣлѣжете, силата на човѣка седи въ самия организъмъ. Нѣкой човѣкъ заболѣе, но не минава много врѣме, и нѣкѫдѣ по тѣлото му се яви цирей, или нѣкаква пѫпка. Щомъ циреятъ излѣзе, и болестьта минава. Значи, болестьта се трансформира въ организма и излиза вънъ отъ него въ видъ на нечиста материя. На това основание, ако имате нѣкакво отрицателно състояние, или нѣкоя лоша мисъль, нѣкое лошо чувство въ себе си, сгѫстете ги по нѣкакъвъ начинъ и въ този видъ ги изхвърлете вънъ отъ организъма си. Въ това седи истинската наука. Питамъ: каква опитность имате въ това отношение? Какъ се освобождавате отъ лошитѣ мисли и чувства? Ще кажете, че лошитѣ мисяи и чувства трѣбва да се замѣстватъ съ добри. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ ви обиди, и вие го намразите. Какъ ще се освободите отъ тази умраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на нѣкоя мома обиди единъ младъ момъкъ. Кой може да прѣмахне умразата отъ сърцето на този момъкъ? — Дъщерята. Значи, този баща трѣбва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да прѣмахне умразата отъ сърцето на младия момъкъ. Заради тази дума момъкътъ ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесълъ. Въ дадения случай дъшерята прѣдставя човѣка, който люби и познава Бога. Щомъ те обиди нѣкой, ти трѣбва да знаешъ, че Богъ те разбира, взима участие въ твоето положение и въздава всѣкиму заслуженото. Слѣдователно, достатъчно е да си спомнишъ за Бога, за да простишъ на брата си за нанесената отъ него обида. Отъ създаването на свѣта досега Богъ е правилъ само добрини, безъ да обръща внимание на това, кой какъ постѫпва спрѣмо Него. Слѣдъ всичко това хората занимаватъ Бога съ свои лични разправии и обиди, като казватъ: Господи, не виждашъ ли, че този ме обиди, урони моето достоинство? Питамъ: може ли Богъ да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутриньта ще бѫдешъ спокоенъ. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която Богъ не може да уреди. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се занимава съ живитѣ идеи, ако иска да има ясна прѣдстава, както за невидимия свѣтъ, така и за физическия. Само по този начинъ той ще намѣри онази жива връзка, онази зависимость между тия два свѣта. Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че влизате въ една фабрика и виждате, че всички машини работятъ. Вие спирате прѣдъ една отъ тѣхъ и казвате на едно отъ колелата й да спре. Колкото и да заповѣдвате, това колело нѣма да спре. Обаче, ако знаете законитѣ, които управляватъ тази машина, достатъчно е да бутнете единъ отъ винтоветѣ й, и това колело ще спре. На сѫщото основание, ако говорите съ едно разумно сѫщество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите съ нѣкое неразумно сѫщество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия пѫть, да ви смачка. Такова нѣщо е свѣтътъ. Ако гледате на него като на живъ, разуменъ организъмъ, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно сѫщество, той ще ви смачка. Отъ вашето разбиране на свѣта зависи, какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ невидимия свѣтъ. И въ природата има области, направени отъ неразумна материя. И ако човѣкъ попадне въ тази область, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да разбира законитѣ на тази материя, за да я управлява. Иначе, тя ще го смачка. Когато разгнѣвите нѣкой човѣкъ, вие сте бутнали едно колело отъ неговата неразумна материя. Разумното никога не се гнѣви. Можете ли да обидите ецинъ виденъ музикантъ, ако му кажете, че не свири добрѣ? Въ тази область не можете да го обидите, защото той знае, че е майсторъ музикантъ. Какъ ще обидите нѣкой ученъ, че не разбира, че не знае, когато въ продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви прѣдложи отъ него единъ плодъ? Съ едно махане на рѫка той може да дигне отъ леглото единъ парализиранъ човѣкъ. Каквото и да му казвате, той нѣма да се обиди, защото знае, че разполага съ една велика наука. Идватъ при мене два ученика и ми казватъ: Учителю, научи ни азбуката на природата, да можемъ да четемъ по нея. Казвамъ: научете първо азбукитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта, че тогава ще учите азбуката на природата. Защо? — Защото всѣка буква отъ езика на природата е жива, интелигентна, и вие трѣбва да й говорите, за да се разберете съ нея. Казвате: Какъ е възможно буквитѣ на природата да сѫ живи? Да, живи сѫ буквитѣ на прироцата, което се вижда отъ стиха, който апостолъ Павелъ изказалъ: „Вие сте жива, написана книга.“ Всѣки човѣкъ е живо писмо. За да четете тия писма, вие трѣбва да бѫдете благородни, снизходителни къмъ себе си и къмъ окрѫжаващитѣ, да прощавате, както на себе си, така и на другитѣ. Не е лесно да постигнете това. То е голѣмо изкуство. Хиляди години наредъ човѣкъ трѣбва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своитѣ ближни. Хубаво е да има човѣкъ красива, добрѣ сформирана глава. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да има добрѣ развитъ мозъкъ, върху който да реагира природата, и добрѣ развити дробове и стомахъ, които да функциониратъ правилно. Освѣнъ това, дрехата на човѣка, съ която природата го е облѣкла, никога не трѣбва да остарява: отъ дѣтинство до най-зрѣла възрасть, тя все нова и чиста трѣбва да остане. Голѣмо изкуство е да запази човѣкъ чистотата на своята дреха! Той расте и се развива, и дрехата му ще расте, обаче, може да остане винаги чиста и нова. Такива сѫ дрехитѣ на ангелитѣ. Казвате: Тия нѣща сѫ фантастични, никаква реалность нѣма въ тѣхъ. Не, и фантастичнитѣ нѣща сѫ полезни. Какво лошо има въ това, човѣкъ да мисли, че може да стане ангелъ, съ голѣми крила, да се разхожда изъ пространството и на всички да свѣти? Какво лошо има въ това, човѣкъ да мисли, че е светия, или че е виденъ музикантъ, който може да въодушевява хората? Нека мисли човѣкъ за хубави, за красиви нѣща! Красивитѣ, хубавитѣ нѣща повдигатъ духа на човѣка, Отъ едно трѣбва да се пази той: да не се възгордѣе. Гордостьта е болезнено чувство. Горделивиятъ мисли, че като него другъ нѣма. Да, но всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, различието между хората седи само въ днитѣ и условията, при които сѫ излѣзли отъ Бога и дошли на земята да живѣятъ. Въ този смисълъ всѣки може да каже за себе си, че като него другъ нѣма. За Бога всички хора сѫ интересни, понеже прѣдставятъ нѣкаква материализирана идея. Всѣка душа е излѣзла отъ Бога въ моментъ, важенъ за цѣлия козмосъ. Тя е жива единица, въ живота на която могатъ да ставатъ редъ промѣни, необходими за нейното развитие. Богъ държи всички тия живи единици въ своя умъ, въ своето сърце и непрѣстанно се грижи за тѣхъ. И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че сѫ съработници съ Бога. Тѣхнитѣ мисли, чувства и желания трѣбва да се приложатъ къмъ съграждане на Царството Божие. Ако човѣкъ се стреми къмъ сила, величие, мощь, той ще намѣри това въ Царството Божие, а не въ земнитѣ царства. Кой е онзи, който въ потънкости може да разбира копнежитѣ на човѣшката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежитѣ на духа? Единъ Богъ е въ сила да проникневъ най-затаенитѣ кѫтове на човѣшката душа, да разбере мислитѣ и желанията, които вълнуватъ човѣка. Докато човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той се намира въ положението на пѫтникъ, изхвърленъ отъ морскитѣ вълни на нѣкой островъ, и тамъ, изолиранъ отъ всички хора, мѫчи се, търси начинъ да прѣживѣе. Такова е положението на съврѣменнитѣ хора, които искатъ да намѣрятъ истината, да си обяснятъ противорѣчията въ живота, но въ края на краищата, всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, въ което изпадналъ единъ български свещеникъ. Въ една отъ своитѣ проповѣди той разправялъ за страданията на Христа. Като наблюдавалъ слушателитѣ си, видѣлъ, че единъ отъ тѣхъ, овчарь, прѣзъ всичкото врѣме плакалъ. Свещеникътъ си казалъ: Този овчарь, най-простиятъ отъ слушателитѣ ми, най-добрѣ ме разбира. И затова, слѣдъ свършване на проповѣдьта си, той се? приближилъ къмъ него и го запиталъ: Синко, кое най-много те трогна отъ моята проповѣдь? Овчарьтъ отговорилъ: Дѣдо попе, имахъ. единъ козелъ, който прѣди нѣколко години умрѣ. Днесъ, като гледахъ брадата ти, тя ми напомни за моя козелъ, та ми дожалѣ за него и си поплакахъ. Казвамъ: най-естественото нѣщо засега е хората да останатъ неразбрани едни за други. Какво трѣбва да правятъ тогава? — Да приематъ нѣщата съ широко сърце. Изпѣйте упражненията „Киаметъ“ и „Давай, давай“! Добрѣ е човѣкъ да употрѣбява музиката, пѣнието, като срѣдство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморенъ, човѣкъ трѣбва да пѣе; когато е тѫженъ, сѫщо така той трѣбва да пѣе, да свири. Само по себе си пѣнието, свиренето подразбира движение. Ако човѣкъ пѣе и прави ритмични движения, той ще изпита въ себе си нѣщо приятно. Обаче, ако той прави движения и въ това врѣме гледа критически на тѣхъ, като намира, че е старъ човѣкъ, че не му подобаватъ тия движения, той самъ ще се спъне. Всичко въ природата е точно опрѣдѣлено. Запримѣръ, изчислено е, колко движения трѣбва да направи всѣки човѣкъ отъ деня на раждането до деня на смъртьта си. Който е направилъ повече движения, отколкото трѣбва, той ще бѫде глобенъ; който е направилъ по-малко движения, отколкото сѫ опрѣдѣлени, рано или късно, ще го заставятъ да направи това число движения. По какъвъ начинъ? — Или чрѣзъ нѣкаква болесть, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна въ леглото си, или чрѣзъ нѣкаква работа. Мнозина отъ васъ се срамуватъ да правятъ движения, гимнастика, считатъ, че сѫ стари. Не, смирение се изисква отъ всички. Човѣкъ трѣбва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трѣбва да има смирение, да бѫде въ положението на дѣте, което е готово всѣкога да учи. Нѣкой казва: Какъ тъй, азъ, духовенъ човѣкъ, да се занимавамъ съ такива дребни работи! Питамъ: кой човѣкъ е духовенъ? — Истински духовенъ е онзи, който обича. Дѣто има любовь, обичь, тамъ всѣкога има и движение. Само мъртвиятъ човѣкъ не се движи. Докато сте живи, вие неизбѣжно трѣбва да се движите. Когато се движимъ, когато мислимъ и чувствуваме, Богъ се радва; щомъ прѣстанемъ да се движимъ, да мислимъ и да чувствуваме, и Богъ прѣстава да ни се радва. Човѣкъ трѣбва да прави движения, но всѣкога обмислени, по извѣстни разумни закони. Изпѣйте сега пѣсеньта „Махаръ-Бену-аба.“ Ученикътъ трѣбва да отдѣля всѣки день по 15 — 20 минути за пѣние. Като изпѣе нѣколко пѣсни, слѣдъ това да пристѫпи къмъ дневната си работа. Нѣкой мисли, че не може да пѣе. Не, това е фиктивна идея. Всѣки може да пѣе, и трѣбва да пѣе, безъ да се обезсърдчава. Понѣкога врѣмето влияе върху гласа на човѣка — това нищо не значи. Дали вънъ е дъждовно, топло или студено, вие трѣбва да пѣете. При пѣнието голѣма роль играе вдъхновението. Който пѣе, той трѣбва да бѫде свободенъ, отъ никого да не се стѣснява. Дѣто има идейность, тамъ има и свобода. За да може човѣкъ да пѣе, той трѣбва ,да бѫде свободенъ. Развитието на дарбитѣ и способноститѣ на човѣка зависятъ отъ разположението му къмъ пѣние и свирене. Като говоря за музика и пѣние, азъ ги разглеждамъ въ широкъ смисълъ. Подъ музика и пѣние въ широкъ смисълъ на думата се разбира всѣка права мисъль, всѣко право чувство. Всѣка права мисъль и всѣко право чувство прѣдставятъ иравилно съчетание на тонове. Да бѫдешъ добъръ, да бѫдешъ ученъ човѣкъ, и това е музика. Изучавайте живота на философитѣ и ще видите, че тѣ сѫ били музикални хора. Всички явления, които се извършватъ между причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, сѫ тѣсно свързани, както сѫ свързани тоноветѣ единъ съ другъ. Когато нѣкой човѣкъ се прѣдава на музиката, съ това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления въ живота, Тя прониква въ живота на всѣки човѣкъ и го импулсира, подтиква го напрѣдъ. Докато човѣкъ има музика въ себе си, той може да мисли. Щомъ музиката изчезне, и мисъльта прѣстава. Музиката дѣйствува и върху храносмилането. Когато стомахътъ ви не дѣйствува правилно, пѣйте. По този начинъ ще забѣлѣжите, какво въздѣйствие указва музиката върху храносмилането. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да използува всички природни сили, ако иска да въздѣйствува, както за своето развитие, така и за своето здраве. На онѣзи отъ васъ, които минаватъ за неврастеници, прѣпоржчвамъ слѣдния методъ за лѣкуване: въ продължение на единъ мѣсецъ да употрѣбяватъ припеченъ хлѣбъ на добрѣ разгорѣли дървени вѫглища, Хлѣбътъ трѣбва да се припече хубаво, да не остане въ него никаква влага. Човѣкъ трѣбва да използува енергията на вѫглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаятъ отъ вѫглеродъ, отъ вѫглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивость въ характера на човѣка. Които искатъ могатъ да намажатъ припечения хлѣбъ съ малко масло, или съ медъ, съ мармаладъ, да го ядатъ съ потолѣмъ апетитъ. Освѣнъ това, при всѣко ядене умътъ ви трѣбва да взима участие. Като припечете хлѣба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човѣкъ яде припеченъ хлѣбъ, той придобива търпѣние. Тъй щото, страдате ли отъ неврастения, яжте припеченъ хлѣбъ. Правете този опитъ въ продължение на единъ мѣсецъ и ще видите, какви резултати ще имате. Резултатитѣ могатъ да бѫдатъ микроскопически, но все пакъ това е една придобивка въ лѣкуването. Който иска да развива въ себе си търпѣние, нека направи слѣдния опитъ: лѣтно врѣме, когато селянитѣ оратъ, нека отиде на нивата и тръгне слѣдъ воловетѣ. Въ това врѣме той трѣбва да размишлява върху това, което тѣ вършатъ на господаря си, върху тѣхния характеръ. Като се върне дома си, той ще има нѣкаква малка придобивка на търпѣние и ще благодари на Бога за всичко, каето му е далъ. Много нѣща има въ живота на човѣка, които трѣбва да се понасятъ. Затова се изисква търпѣние. Богъ не ви е далъ най голѣмитѣ изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите, колко голѣма е милостьта и благостьта на Бога къмъ васъ. Мнозина очакватъ всичко отъ Бога, отъ невидимия свѣтъ. Наистина, невидимиятъ свѣтъ разумно работи, но има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да направи. Човѣкъ не трѣбва да чака всичко наготово, като царски синъ. Той трѣбва да е готовъ самъ да отиде на работа. Казвамъ: когато човѣкъ се научи да работи, той навсѣкѫдѣ ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъль ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че ви даватъ една свещена книга, която съдържа въ себе си всичкото знание на свѣта. Ако болниятъ човѣкъ вземе въ рѫката си тази книга, той веднага ще оздравѣе. Защо? — Тази книга съдържа въ себе си енергия, която лѣкува. Ако гладниятъ вземе въ рѫката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъвъ начинъ? Щомъ този човѣкъ носи въ рѫката си тази свещена книга, все ще го срещне нѣкой, ще се заинтересува отъ тази книга и ще го помоли да му прочете нѣщо. Като му прочете само една страница, този човѣкъ ще остане доволенъ и ще му каже: Заповѣдай у дома, да те нагостя. Голѣма сила крие въ себе тази свещена книга! Който иска да придобие свѣтовното знание, той трѣбва да носи съ себе си тази свещена книга и да я отваря при всѣки даденъ случай. Този човѣкъ владѣе изкуството магия. Който отваря тази свещена книга, за да чете и да се учи отъ нея, той може да се нарече мѫдрецъ. Въ тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човѣкъ търси. Намѣри ли я веднъжъ, той трѣбва да я пази, да я прилага въ живота си и да благодари на Бога, че е могълъ да се домогне до нея. И тъй, искате ли да добиете тази книга, пазете слѣдното правило: като ставате сутринь, първо благодарете на Бога за живота, който ви е далъ; благодарете за милостьта, съ която ви е обсипвалъ; благодарете за хубавитѣ мисли и чувства, които ви дава. Щомъ се освободите отъ нѣкой недѫгъ, благодарете на Бога. Направите нѣкаква погрѣшка, пакъ благодарете. Защо трѣбва да благодарите за сторената погрѣшка? Защото по този начинъ вие ще видите своитѣ слабости. Благодарете на Бога, че очитѣ Му сѫ отворени, слѣди вашитѣ постѫпки и всѣки день ви корегира. Какво правятъ хората, когато грѣшатъ? Тѣ се окайватъ, плачатъ, срамуватъ се, че сѫ се изложили прѣдъ своитѣ. приятели, че сѫ уронили достоинството си. Казвамъ: толкова пѫти хората сѫ се излагали прѣдъ разумнитѣ сѫщества, прѣдъ ангелитѣ и светиитѣ, безъ да сѫ се срамували, а се срамуватъ отъ хората, които, сѫщо като тѣхъ, грѣшатъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ не за хората, но за себе си, безъ никакво користолюбие. Човѣкъ трѣбва да бѫде чешма, отъ която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички безъ да очаква нѣщо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да уталожи жаждата си. Всѣки трѣбва да чувствува, че животътъ тече и се прѣлива въ него, както водата на нѣкой изворъ. Казватъ за нѣкого: Той е добъръ човѣкъ. Добъръ, е защото Богъ, Който живѣе въ него, е добъръ. Добротата не е механическо нѣщо; тя е жива сила, която тече, иде отъ Божественитѣ извори и се влива въ душата на човѣка. Казватъ за нѣкого: Той има свѣтла мисъль. Да. Онзи, животътъ на когото протича прѣзъ него, внася тази свѣтла мисъль. Въ това отношение, задачата на човѣка се заключава въ възприемане на тѣзи мисли и приложението имъ въ живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашитѣ глави раждатъ, но само слѣдъ като възприематъ тѣзи мисли отъ Великия изворъ на живота. На васъ не остава нищо друго, освѣнъ да прилагате тия мисли въ живота си. Казвате: Писано е, че Богъ е Любовь. Какво нѣщо е любовьта? — Този въпросъ не е зададенъ на мѣсто. Вие не трѣбва да чоплите любовьта. Прѣди да разберете любовьта, трѣбва да разберете Божията милость. Ако искате първо да разберете Божията Любовь, вие ще изпаднете въ противорѣчия, въ съмнѣния и сами ще се спънете. Съмнѣнията, подозрѣнията пъкъ отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Ето защо, първо човѣкъ трѣбва да разбере другитѣ прояви на Бога и най-послѣ да дойде до Неговата Любовь. И тъй, слушайте Бога, ако искате работитѣ ви да вървятъ добрѣ. Тогава и любовьта ще дойде у васъ. Щомъ любовьта ви посѣти, очитѣ ви ще се отворятъ, и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разбератъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Сега отчасти знаемъ, но когато дойде Любовьта, тогава ще гледаме лице съ лице.“ Това значи: Който има любовьта въ себе си, той разполага съ всичкото знание на свѣта. Основната идея на тази лекция е слѣдната: всички можете да бѫдете свободни, да любите, да мислите, да работите. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 12 януари, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВО РАЗБИРАНЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Изпѣйте упражненията „Киаметъ“ и „Давай, давай,“ и обърнете внимание на контраста, който сѫществува между тѣхъ. Въ коя отъ двѣтѣ пѣсни има повече животъ? „Давай, давай“ трѣбва да се пѣе съ движения. Когато дойдете до паузитѣ въ една пѣсень, тѣ винаги изразяватъ едно засилване. Паузата засилва съдържанието на пѣсеньта. Пѣсеньта „давай, давай“ е силенъ мотивъ, който събужда въ съзнанието на човѣка редъ образи и картини. Вие можете да вземете тази пѣсень като задача въ живота си, да давате отъ себе си. Всѣки трѣбва да сѣе на нивата своето сѣме. Когато пѣете, вие не трѣбва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трѣбва да мислите за вѫтрѣшната публика, която е въ самитѣ васъ. Ще пѣете на себе си, докато сами бѫдете доволни. Ще накарамъ да я изпѣе нѣкой отъ васъ, който пѣе хубаво, и другъ, който пѣе слабо, който не минава за пѣвецъ, да видимъ, кой, какъ ще я изпѣе. Всѣки трѣбва да бѫде свободенъ да пѣе, макаръ и да му се смѣятъ. Музиката, пѣнието сѫ необходими за човѣка. Бждещиятъ говоръ ще бѫде музикаленъ, отмѣренъ. Сега, ако искате да изговорите думата „любовь“ музикално, вие не бихте могли, защото ударенията на тази дума прѣпятствуватъ на самия музикаленъ ритмусъ. Всѣка дума има извѣстенъ брой вибрации, извѣстно количество трептения. Ако не чувствува тия трептения, човѣкъ може да говори за любовьта, но ни най-малко нѣма да прѣдаде идеята за любовьта. На сѫщото основание човѣкъ може да говори за мждростьта, за истината, но ако не чувствува тѣхнитѣ вибрации, той нѣма да прѣдаде идеята, която тѣ съдържатъ въ себе си. Единъ тонъ може да се вземе правилно, а може да се вземе и неправилно, криво. Слѣдователно, ако искате да живѣете добрѣ, т. е. да взимате правилно тоноветѣ, вие трѣбва да се обичате, да живѣете въ миръ, езикътъ ви да бѫде музикаленъ, да се подчинява на правилата на новата музика. Запримѣръ, вие можете да извикате нѣкого съ високъ, грубъ гласъ, а можете да го извикате тихо, нѣжно. И въ двата случая изразявате двѣ различни нѣша. Вие трѣбва да знаете, че при изговарянето на всѣка дума, въ мозъка ставатъ извѣстни промѣни. Споредъ начина на произнасянето, думитѣ произвеждатъ или хармонични, или разрушителни форми. Сѫщо така и мислитѣ на човѣка или създаватъ нѣщо, или разрушаватъ. Ето защо, въ окултната наука на първо мѣсто се изучаватъ законитѣ на говоренето. Когато говори, човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Това сѫ качества, съ които се регулиратъ вѫтрѣшнитѣ сили на човѣшкото естество. Прочете се резюме отъ темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура.“ Напишете на дъската една точка. Сама по себе си тази точка е жива. Подъ понятието точка ние разбираме едно малко съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Тя говори само за едно отношение съ Божествения свѣтъ. За да има повече отношения, тя трѣбва да се прояви. Въ каква посока може да се движи точката? Коя е първата възможность за нейната проява? Точката трѣбва да намѣри свой полюсъ на движение. Щомъ се напише още една точка до първата, веднага ще се образува правата линия. Слѣдователно, правата линия прѣдставя двата полюса на една точка, която иска да се прояви. Затова ние казваме: Право ходи, право мисли! И когато говоримъ за правдата, ние винаги мѣримъ нѣщата по права линия. Въ този смисълъ правата линия подразбира отношения между двѣ разумни сѫщества. Тия двѣ разумни сѫщещества сѫ Богъ и ти самиятъ. Значи, правата линия означава отношения между Бога и човѣшката душа. Който не разбира законитѣ на правата линия, той не може да разбере своитѣ отношения къмъ Бога. Ако приемете, че въ правата линия има една точка повече или по-малко, отколкото трѣбва, вие нарушавате равновѣсието на тази права. Всѣка права линия се опрѣдѣля само отъ двѣ точки. Въ науката опрѣдѣлятъ правата линия като пѫть, като слѣда, образувана отъ движението на точката въ една посока. Обаче, щомъ точката остава извѣстни слѣди, това е вече пѫтьна движение, а не права линия. Слѣдователно, подъ права линия трѣбва да разбираме огношението между двѣ разумни сѫщества. Тѣзи отношения, тѣзи закони сѫ включени въ правата линия. Щомъ разберете законитѣ на правата линия, вие ще разберете законитѣ на тѣлата. Ако не разберете законитѣ на правата линия, и останалитѣ нѣма да разберете, тѣ сѫ по-сложни. И тъй, човѣкъ първо трѣбва да разрѣши, какви трѣбва да бѫдатъ неговитѣ отношения къмъ правата линия — къмъ Бога. Слѣдъ това той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ своитѣ ближни, да дойде до законитѣ на плоскостьта, до квадрата, дѣто има вече двѣ измѣрения — къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. И най-послѣ, човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ цѣлото, да дойде до законитѣ на тѣлата, до куба, който има три измѣрения. Единъ день, когато човѣкъ пожелае да се върне къмъ Бога, отдѣто е излѣзълъ, той трѣбва да изучава законитѣ на четвъртото измѣрение. Четвъртото измѣрение прѣдставя връщането на човѣка къмъ Бога, по обратния пѫть. Значи, човѣкъ е дошълъ нѣкѫдѣ отъ пространството, миналъ е прѣзъ свѣта на тритѣ измѣрения — физическия, сърдечния и умствения свѣтъ, и сега трѣбва да мине въ свѣта на четвъртото измѣрение, да се върне къмъ Бога — мѣстото, отдѣто нѣкога е излѣзълъ. Въ този свѣтъ човѣкъ ще вижда нѣщата отъ всички посоки. Той ще разглежда всички свои минали сѫществувания, ще види причинитѣ и послѣдствията на всичко, което е прѣживѣлъ. Той ще има фотография на всички свои сѫществувания и ще ги изучава. Знаете ли, каква е разликата между първото и четвъртото измѣрение? При първото измѣрение човѣкъ излиза отъ Бога, слиза надолу и се отдалечава отъ Него. При четвъртото измѣрение той се вглжбява въ себе си, но сѫщеврѣменно се качва нагорѣ, къмъ Бога. Значи, има слизане и качване. Първо човѣкъ трѣбва да дойде до правата линия, да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога. Мнозина запитватъ, какво нѣщо е Богъ? Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь.“ — Какво нѣщо е любовьта? Азъ взимамъ любовьта въ най-малката й проява. Да желаешъ благото на другитѣ, както го желаешъ за себе си, това е любовь. Ако разберете любовьта въ тази й проява, вие ще имате прави отношения, както къмъ себе си, така и къмъ ближнитѣ си. Ти и ближниятъ ти образувате базата, върху която може да се гради. Който не може да постави правилна база на живота си, той ще вземе кривъ пѫть. Нѣкой иска да стане великъ. Какъ ще стане великъ, ако не се движи по права линия? Правъ трѣбва да ходи човѣкъ! Колко хора днесъ ходятъ, мислятъ и чувствуватъ право? Повечето хора не ходятъ, не мислятъ и не чувствуватъ право, вслѣдствие на което образуватъ все криви линии и казватъ, че свѣтътъ се е изкривилъ. Разбира се, че ще се изкриви свѣтътъ, щомъ се изкривяватъ правитѣ линии. Когато се нарушаватъ законитѣ на правата линия, образуватъ се кривитѣ линии, а това не е нищо друго, освѣнъ лѫкатушене въ живота. Слѣдователно, когато човѣкъ наруши великия законъ на правата линия, Господъ го поставя въ единъ крѫгъ, дѣто той непрѣстанно се върти. Той е затворенъ въ този крѫгъ, както е затворено пилето въ яйцето, и живѣе тамъ безъ идеали, безъ разширение, безъ свобода. Защо е затворенъ човѣкъ? — Защото нѣма послушание. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ човѣкъ, мога да правя, каквото искамъ. Не, ти си затворенъ въ една малка черупка, въ твоя мозъкъ, и мислишъ, че си свободенъ, че много знаешъ. Ти знаешъ толкова, колкото разработени способности имашъ въ този единъ и половина килограмъ вещество, поставено въ твоята малка глава. Ти си правишъ илюзии, че всичко можешъ, че си въ положението на нѣкакъвъ царь, който знае само да заповѣдва. Съ единъ и половина килограмъ мозъкъ човѣкъ се мисли за много ученъ; той мисли, че може да оправи свѣта, да тури редъ и поредъкъ, да постави нови закони, какъ трѣбва хората да се женятъ, какъ трѣбва дѣцата да се възпитаватъ, какви църкви трѣбва да сѫществуватъ, какви здания да се правятъ и т. н. Въпрѣки това, ние виждаме, че отъ памти вѣка, всичко, което човѣкъ е създалъ, съградилъ, все се разрушава. Защо? — Защото въ човѣшкитѣ творения нѣма вѫтрѣшна архитектура, нѣма вѫтрѣшенъ устой. Достатъчно е единъ ангелъ да мине покрай нѣкое човѣшко здание и да го засегне слабо съ крака си, за да стане моментално на прахъ и пепель. Нека хората не се заблуждаватъ въ себе си; не сѫ тѣ, които ще създадатъ свѣта и формитѣ въ него. Правилнитѣ форми сѫ вече създадени. На хората не остава друго, освѣнъ да копиратъ създаденитѣ вече форми. Тѣ трѣбва да отидатъ въ духовния свѣтъ, тамъ да изучатъ строежа на тия форми, оттамъ да възприематъ новата култура, та като се върнатъ на земята, да приложатъ онова, което сѫ научили. Съврѣменнитѣ хора сѫ подложени на изпитъ, опитватъ ума, сърцето и волята имъ. Богъ е вързалъ хората единъ за другъ, да не бѣгатъ. Нѣкой седи въ центъра и мисли, че е свободенъ. Не, и той не е свободенъ, и другитѣ, които сѫ по периферията, не сѫ свободни. Защо не е свободенъ поне онзи, който е въ центъра? — Защото съ него сѫ свързани всички ония, които сѫ по периферията. На него не остава друго, освѣнъ да разглежда вѫжетата, съ които е вързанъ, и да търси начинъ, какъ да се развърже. За да се развърже отъ тия вѫжета, за да се освободи, човѣкъ трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога, т. е. да изправи линията на своя животъ, която самъ той е изкривилъ. Какъ ще се освободи? — Като рѣже вѫжетата. Днесъ ще отрѣже едно вѫже, утрѣ — друго вѫже, и по този начинъ ще се освободи отъ връзкитѣ на своя животъ, които го спъватъ. Ако единъ човѣкъ се освободи отъ връзкитѣ си, много още оставатъ неосвободени, но който веднъжъ се е освободилъ, той ще проповѣдва на другитѣ, какъ могатъ и тѣ да се освободятъ, ще имъ посочи начинъ, по който трѣбва да извоюватъ своята свобода. Нѣкой казва: Не рѣжи това вѫже! Не, ако е дошло врѣме за рѣзане, рѣжи вѫжето и не мисли. Въ този случай е по-добрѣ вѫжето да се отрѣже, отколкото да остане неотрѣзано. Сега невидимиятъ свѣтъ изисква отъ всички хора, на които съзнанието е пробудено, да изправятъ отношенията си къмъ Бога. Ако имате двѣ разумни сѫщества, А и В, какви отношения ще иматъ помежду си? Първо тѣ ще иматъ една и сѫща посока на движение, ще се движатъ нагорѣ. Нѣкои казватъ, че А ще бѫде равно на В. Значи, тѣ ги съединяватъ съ знака равенство. Обаче, съединени съ знака равенство, тѣ не могатъ да се движатъ. Дѣто има равенство, тамъ движение нагорѣ не може да сѫществува. Други пъкъ събиратъ тия сѫщества. Но и това е невъзможно. Двѣ живи сѫщества не могатъ да се събератъ на едно мѣсто и да се турятъ въ една крина. Знакътъ равенство подразбира движение, но движение на двѣ успоредни линии. Да съберешъ паритѣ въ една кесия и да не ги мърдашъ, това не е движение, това е смърть. По сѫщия начинъ, ако съберешъ двама души на едно мѣсто, и това е смърть. Когато казваме, че хората сѫ се събрали на едно мѣсто, ние имаме прѣдъ видъ, че тѣ сѫ се събрали да обмѣнятъ помежду си мисли, чувства. Въ мислитѣ, въ чувствата на хората има движение: тѣхнитѣ мисли не оставатъ на едно мѣсто, както паритѣ въ касата на скѫперника, но пѫтуватъ, движатъ се изъ проранството. Ако нѣкой иска да се събере съ даденъ човѣкъ и да остане на едно мѣсто съ него, и двамата ще умратъ. Въ това събиране нѣма никакво движение. Въ природата покой нѣма. Който иска да се успокои, той ще се натъкне на най-голѣмитѣ противорѣчия, и нещастията ще го слѣдватъ едно подиръ друго. И тъй, всички трѣбва да знаете, че нѣма покой въ свѣта. Всичко въ живота е въ вѣчно движение. Човѣкъ може да измѣни само посоката на движението си, но по никой начинъ той не може да спре това движение. Мнозина искатъ да въздѣйствуватъ на Бога, да имъ даде почивка, да не страдатъ вече. Това е неразбиране на закона. Значи, тѣзи. хора искатъ да се събератъ съ Бога, да. уредятъ работитѣ си. Човѣкъ може моментално да уреди работитѣ си. Какъ може да стане това? — Много лесно. Прѣдставете си, че вие сте бѣденъ човѣкъ, но имате сила, знание, съ които можете да произведете електрически токъ съ температура 500 хиляди градуса. При тази температура вие можете моментално да прѣвърнете вѫглена въ диамантъ. Даватъ ви парче вѫгленъ, тежко единъ килограмъ. Взимате вѫглена въ рѫката си, държите го само петь минути, и той, се прѣвръща въ диамантъ. При това положение ще бѫдете ли бѣденъ човѣкъ? Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ силни, да иматъ знания, но всичко това да дойде отвънъ, по нѣкакъвъ механически начинъ. Не, силата, знанието ще дойдатъ отвѫтрѣ, като резултатъ на усилие, на вѫтрѣшна дѣятелность въ човѣка. Силата, която иде отъ Бога, дѣйствува по права линия. Ето защо, когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да има връзка съ Бога, разбирамъ, че той трѣбва да върви по права линия. Който се свързва съ Бога по права линия, той може да разполага съ онова, което Богъ съдържа въ себе си. Който нѣма тази връзка, той ще бѫде обикновенъ човѣкъ: ще се ражда и умира, ще събира и изважда, въ всичко ще се прѣвръща, но отъ него нищо нѣма да излѣзе. Казвате: Толкова години вече откакъ живѣемъ на земята, нима нищо досега не сме свършили? Ако нѣкой пѫтникъ е изминалъ 500 хиляди километра, а прѣдъ него стоятъ още хиляди и милиони километри да изминава, трѣбва ли той да спре и да мисли, че е свършилъ нѣщо? Наистина, този пѫтникъ е изминалъ много километри пѫть, но много още го чакатъ. — Ами като измина и тѣхъ, какво ще постигна? — Ти извърви този пѫть, че тогава ще мислишъ. Като минавашъ този пѫть, ти ще придобиешъ нови опитности, чрѣзъ които ще разрѣшишъ поне една отъ най-малкитѣ задачи на козмоса. Най-малката задача ще се заключава въ това, да рѣшишъ, на какво е равно А + В. Като рѣшишъ тази задача, ще ти дадатъ по-сложна, да намѣришъ, на какво е равно (А2 + В2)2. Какво означаватъ скобитѣ? При първото дѣйствие нѣма скоби, а при второто — има. Скобитѣ показватъ, че едно вещество или дадена материя е турена въ твърда черупка, като яйцето, и това вещество трѣбва да рѣши задачата, какъ да излѣзе отъ твърдата черупка, какъ да излѣзе отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Прѣдставете си, че въ една пура сѫ затворени нѣкои вещества и хвърлятъ пурата отъ земята къмъ луната. Какво ще стане съ тия вещества, ако отворятъ пурата прѣди да е стигнала до луната? Има смисълъ да се отвори пурата, само когато тя стигне на луната. Това подразбира яйцето. Яйцето е изпълнило своето прѣдназначение, само когато се отвори черупката му при пристигането на луната. Въ този смисълъ яйцето не е нищо друго, освѣнъ пушкало, съ което разумнитѣ сѫщества отправятъ извѣстни клѣтки отъ слънцето къмъ земята. Сѫщо така отъ слънцето изпращатъ нѣкой философъ, който дълго врѣме е мислилъ по извѣстни въпроси. По-лесно е на нѣкои духове да слѣзатъ на Сириусъ, отколкото на земята, дѣто материята е много гѫста. Когато въ невидимия свѣтъ говорятъ за земята, на всички настръхватъ космитѣ. Казвате: Тогава ние сме голѣми герои, щомъ сме дошли да живѣемъ на земята. Не сте герои вие, но преждеврѣменно сте отворили вратата на вашето яйце. Оттукъ ще ви наведа на слѣдното положение, което всички трѣбва да знаете: съзнанието на човѣка е обвито въ една черупка, като въ яйце, въ която се крие неговата душа. Тази обвивка, тази врата трѣбва да се отвори точно на опрѣдѣлено врѣме. Пѫпката трѣбва да се отвори точно на своето врѣме, при благоприятни за нея условия. Слѣдователно, земята прѣтърпява извѣстна метаморфоза, вслѣдствие на благоприятнитѣ и неблагоприятнитѣ условия, на които се натъква. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо!“ Това подразбира: използувайте благоприятнитѣ условия, докато сѫ близо до васъ. Щомъ благоприятнитѣ условия се отдалечатъ отъ васъ, колкото да викате и да се молите, тѣ нѣма да се върнатъ вече. Когато се казва, че всѣки може да бѫде спасенъ, това е вѣрно въ смисълъ, че условията за това спасение се даватъ общо за всички, а отъ човѣка зависи, какъ ще ги използува. Специални условия въ свѣта не сѫществуватъ. Та когато казваме, че Богъ работи, трѣбва да имаме прѣдъ видъ, че Той работи едноврѣменно и за частитѣ, и за цѣлото. Богъ работи въ цѣлия козмосъ, и всѣко сѫщество трѣбва да се ползува отъ силитѣ, които се съдържатъ и въ частитѣ, и въ цѣлото. Ето защо, всѣка промѣна, която става въ цѣлото, едноврѣменно съ това тя се отразява и върху частитѣ. Чувствителниятъ човѣкъ всѣкога възприема промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Ако нѣкѫдѣ се разрушава една планета, това разрушение ще се почувствува отъ много хора на земята. Много отъ страданията и радоститѣ на хората се дължатъ, именно, на нѣкакви промѣни въ козмоса, или на страданията и радоститѣ, които други сѫщества прѣживяватъ, а тѣ ги възприематъ. Който не живѣе въ Божественото съзнание, той не може да разбере причинитѣ на тия страдания и радости и ги приема за свои. Единъ день, когато висшето съзнание се пробуди въ него, той ще разбере вѫтрѣшния смисълъ на Божествения животъ. Къмъ това се стремятъ всички хора. За това апостолъ Павелъ казва: „Сега знаемъ отчасти, а тогава ще виждаме лице съ лице.“ Сега, азъ взимамъ правата линия като законъ въ живота. Прѣдсгавете си, че вие сте скарани съ всички ваши приятели; искате да се примирите съ гѣхъ, но не знаете, какъ да постѫпите, не намирате изходенъ пѫть. Какъ ще се примирите? — По пѫтя на правата линия. При това, примирението трѣбва да стане вѫтрѣшно, а не външно. Споредъ законитѣ на правата линия, ти не можешъ да обичашъ кого и да е, ти не можешъ да се примиришъ съ даденъ човѣкъ, докато не почувствувашъ, че въ него живѣе Божественото. Щомъ почувствувашъ Божественото въ човѣка, ти ще се отворишъ за него, и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото въ човѣка, ти гледашъ на него, като на жива статуя; щомъ се прояви Божественото, между тебе и него веднага наставатъ извѣстни отношения. Тогава човѣкъ съзнава, че за Бога всички хора сѫ еднакво цѣнни. Ако всѣки човѣкъ гледа на ближния си като на сѫщество, въ което Божественото живѣе, между хората ще има пълно разбирателство. Споредъ мене, правилно е човѣкъ първо да уреди отношенията си къмъ Бога, а послѣ къмъ хората. Ако постѫпи по обратния пѫть, той ще изгуби много врѣме, безъ да постигне нѣкакви резултати. Ако отидете въ Америка, безъ да знаете английски, ще почувствувате, колко сте далечъ отъ хората; ще поискате да влѣзете въ връзка съ нѣкой американецъ, но като не знаете езика му, той ще махне съ рѫка и ще ви отмине. Обаче, ако Божественото съзнание е пробудено у васъ, този американецъ ще ви погледне, ще се спре прѣдъ васъ, ще ви проговори и ще пожелае да ви заведе дома си. Нѣма да мине дълго врѣме, и вие ще започнете да говорите английски езикъ. Законъ е: когато обичашъ нѣкого, ти можешъ да говоришъ на неговия езикъ; ако този човѣкъ те обича, и той ще говори на твоя езикъ. Докато любовьта не дойде между хората, тѣ ще говорятъ помежду си на чуждъ, непонятенъ за тѣхъ езикъ, вслѣдствие на което ще се нуждаятъ отъ рѣчници, да прѣвеждатъ. Запримѣръ, чувате да се говори: понятие, концепция, есенция, еквивалентъ, кубъ, плоскость, пентограмъ, шестожгълникъ — думи, все непонятни за хората. Какво нѣщо е шестожгълникътъ, това сѫ обяснявали още отъ най-стари врѣмена. Споредъ тѣзи обяснения, шестожгълникътъ прѣдставя двѣ по двѣ успоредни линии, които се движатъ въ противоположни посоки. Слѣдователно, когато шесть различни сѫщества се движатъ двѣ по двѣ въ двѣ различни посоки, тѣ образуватъ шестожгълникъ. Това наричатъ слизане и възлизане на Духа. Отъ философско гледище, безсмислено е да се говори, че Духътъ слиза и възлиза. Защо е безсмислено? — Защото Духътъ не заема никакво мѣсто и пространство. Тогава, какъ е възможно, това, което не заема никакво мѣсто и пространство, да слиза и възлиза? Значи, Духътъ работи едноврѣменно и въ гѫстата, и въ рѣдката материя. Гѫстата и рѣдката материя прѣдставятъ посоки на движение, два полюса на живота. Тѣзи двѣ посоки се наричатъ още положителна или потенциална и отрицателна или кинетическа енергия. Когато Духътъ минава отъ едната енергия въ другата, образуватъ се двѣ противоположни движения. Питамъ: какво става, когато кинетическата енергия минава въ положителна? Запримѣръ, внасяте единъ запаленъ вѫгленъ между незапалени вѫглища.. Какво става съ незапаленитѣ вѫглища? — Положителната енергия отъ незапаленитѣ вѫглища минава въ кинетическа или отрицателна, и по този начинъ неразгорѣлитѣ вѫглища се разгоряватъ. Значи, тукъ става смѣна на енергията отъ положителна въ отрицателна. Да бѫдешъ положителенъ, това подразбира да се пълнишъ; да бѫдешъ отрицателенъ, това подразбира трансформиране на енергията, т. е. изпразване, изливане на енергията навънъ. Кинетическата енергия е законъ на изпразване, а потенциалната е законъ на пълнене. Доброто е пълнене, злото е изпразване. Който се изпразва, той се освобождава отъ злото. Слѣдователно, когато човѣкъ се изпразва отъ злото, той нищо не губи отъ това, а печели. Като наблюдавамъ живота и разбиранията на съврѣменнитѣ хора, виждамъ, колко мѫчно е за тѣхъ, даже и за ученитѣ, да схванатъ и приложатъ новия моралъ въ живота си. Запримѣръ, споредъ законитѣ на самосъзнанието, когато хората придобиватъ, тѣ мислятъ, че сѫ изгубили нѣщо. Ако е въпросъ за загуба, истинска загуба е, когато човѣкъ не се пълни съ доброто; истинска печалба е, когато човѣкъ се празни отъ злото. Обаче, въ пълния смисълъ на думата, загуба въ свѣта не сѫществува. Запримѣръ, дали губишъ пари, или печелишъ пари, това не е загуба, нито печалба, защото тази загуба или печалба не измѣня твоя характеръ. Паритѣ, силата, учението не придаватъ никаква цѣна на човѣшкия характеръ. Богатството, силата, знанието не могатъ да увеличатъ, нито да намалятъ добротата на човѣка; тѣ прѣдставятъ само методи къмъ намиране и придобиване на доброто. Истинското богатство е добродѣтельта въ човѣка, т. е. пълнежъ съ кинетическа енергия. Доброто е общо, колективно притежание. Никой не може да каже, че доброто е негово притежание. вслѣдствие на което е недѣлимо. Както добротата, така и любовьта, мждростьта и истината сѫ колективни; тѣ сѫ общо притежание. Никой не може да каже: Тази любовь е моя, тази истина е моя, това знание е мое, или тази мисъль е моя. Мисъльта, която ти считашъ твоя, прѣди да дойде до тебе, е минала прѣзъ милиони глави. Много хора сѫ мислили като тебе, но никой още не е могълъ да разрѣши задачитѣ на своя животъ. Нѣкой казва: Азъ измислихъ нѣщо. — Нищо не си измислилъ. Ти само си хваналъ нѣкоя мисъль въ пространството и считашъ, че е твоя. Който разбира този законъ, той ще се радва, че е дошълъ въ такова състояние, да схване мислитѣ на нѣкои висши сѫщества. Значи, той е могълъ да влѣзе въ връзка съ сѫщества отъ по-високи свѣтове. И затова казвамъ: работете върху себе си, да развиете своето радио, съ което да влизате въ връзка съ мислитѣ на по-напреднали отъ васъ сѫщества. Само по този начинъ човѣкъ може да се добере до такива истини, които, иначе, не би могълъ да придобие. Казвате: Какъ се прѣдава мисъльта отъ едно по-напреднало сѫщество на друго по-ненапреднало? Първо мисъльта се прѣдава въ съзнанието на даденъ човѣкъ като импулсъ, да направи нѣщо Тогава той казва: Азъ искамъ да се проявя, да направя нѣщо. Той ходи натукъ-натамъ, ляга, става, има нѣкакъвъ импулсъ да извърши едно добро дѣло, иска да направи нѣщо, но не знае, какъ да постѫпи. Питамъ: какъ ще направите това добро? Импулсъ, сили, желание имате, но начинъ нѣмате. За тази цѣль вие трѣбва да влѣзете въ връзка съ това сѫщество, да научите езика му. Това ще постигнеге. като прѣмахнете отъ пѫтя си всички прѣпятствия. Грѣхътъ е най-голѣмото прѣпятствие, което прѣчи за връзка между хората и възвишенитѣ сѫщества. Когато нѣкое разумно сѫщество дойде при васъ, то ще ви запита: Можете ли да прѣмахнете всички прѣпятствия въ живота си, за да започнемъ една разумна работа? За да отговорите на това сѫщество, вие трѣбва да поставите ума и сърцето си въ положение на двѣ успоредни линии, т. е. въ пълна изправность. Щомъ умътъ и сърцето на човѣка сѫ въ пълна изправность, той има вече първото условие да влѣзе въ връзка съ напредналитѣ сѫщества и да се ползува отъ тѣхнитѣ мисли и чувства. Да бѫде човѣкъ изправенъ въ своитѣ мисли и чувства, това подразбира да върви по законитѣ на правата линия. Нѣкой човѣкъ е пръвъ министъръ въ България. Ходи, работи, мисли все за отечеството си. Единъ день висшето съзнание се пробужда въ него, и той вижда, че първото отношение, което има въ живота, е отношението му къмъ Бога. Веднъжъ съзналъ това, той веднага се отказва отъ министерския си постъ, като заявява, че не може да служи едноврѣменно на двама господари. Законъ е: човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде обичанъ отъ свѣта и отъ Бога. Ако свѣтътъ го обича, невидимиятъ свѣтъ нѣма да се интересува отъ него; ако невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ него, свѣтътъ ще го ненавижда. Защо невидимиятъ свѣтъ не се интересува отъ човѣка, когато свѣтътъ го обича? — Понеже свѣтътъ е богатство, невидимиятъ свѣтъ не иска да лиши човѣка отъ това богатство, не иска да раздвои съзнанието му. Да си свързанъ съ свѣта, това подразбира да станешъ членъ на една бахчеванджийска кооперация, да работишъ цѣла година усилено и на края на годината да видишъ, че всичко е очукано, избито отъ градъ, отнесено отъ наводнение. Погледнешъ натукъ, погледнешъ натамъ, нищо нѣма: ни зеле, ни лукъ, ни картофи, ни бобъ. Ти се чудишъ, какво да правишъ. Едва сега виждашъ, че всичко това, на което си разчиталъ, било илюзия. Казвамъ: такова нѣщо е бахчеванджелъкътъ. Въ него има трудъ, мѫчения, усилия, но главното нѣма — благословението. Не е достатъчно човѣкъ само да работи. Ако нѣкой свири, и свиренето му не се благославя, какво се ползува той? Ако мислитѣ и желанията на човѣка не се благославятъ, какво се ползува той отъ тѣхъ? Всѣко нѣщо въ живота има смисълъ, когато се благославя. Всѣка мисъль трѣбва да се придружава съ велика радость, да въодушеви човѣка, отъ когото е излѣзла. Нѣкой казва: за мене никой не се грижи. Не, това не е право мислене. Кажи въ себе си: Досега азъ никога не съмъ мислилъ за Господа; отсега нататъкъ ще почна да мисля. Дойде ли въ човѣка нѣкаква отрицателна мисъль, че е нещастенъ, изоставенъ отъ всички, нека обърне знака отъ отрицателенъ въ положителенъ и да каже: Азъ се отказахъ отъ Бога, затова съмъ нещастенъ. Обаче, отъ днесъ азъ се отказвамъ отъ всичко онова, което ме е спъвало въ живота, и се обръщамъ къмъ Бога, на Него да служа, на Него да се подчиня. Това е законъ за трансформиране, който трѣбва да се изучава и прилага въ живота, както на отдѣлния човѣкъ, така и въ живота на обществата и народитѣ. Въ всѣка окултна школа трѣбва да се изучаватъ законитѣ на живота. Запримѣръ, хората често казватъ единъ за другъ: Сѫдбата му е такава; или, той е човѣкъ безъ вдъхновение. Питамъ: какво нѣщо е сѫдба и какво — вдъхновение? Човѣкъ е вдъхновенъ тогава, когато има едно сѫщество, което го люби, което се интересува отъ него. Нѣма ли нѣкой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това сѫщество което ви обича, може да бѫде на физическия свѣтъ, може да бѫде въ духовния свѣтъ и най-послѣ може да бѫде и въ Божествения свѣтъ. Ако това сѫщество прѣстане да ви обича, вие ще изпитате въ душата си небивали страдания. Та когато невидимиятъ свѣтъ хлопа на сърцата на хората, той има прѣдъ видъ да събуди тѣхнитѣ сърца, за да започнатъ умоветѣ имъ да работятъ и волята имъ да се приложи въ живота. По този начинъ тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ онѣзи сѫщества, които ги любятъ. Човѣкъ срѣща въ живота си много противорѣчия, но тѣ идатъ въ услуга на неговото развитие. Чрѣзъ противорѣчията човѣкъ ще разбере себе си, ще разбере и другитѣ хора. Споредъ индуското учение, Господъ слиза на земята на всѣки триста милиона гоцини да освободи човѣчеството отъ неговата карма, отъ натрупалата се гѫста материя. Той трансформира тази гѫста материя, прѣработва я, и така освобождава хората отъ нея. Огтукъ виждаме, колко е велико Божието търпѣние! И сега, възъ осноза на този законъ, Богъ впрѣга хората на работа, като имъ дава часть отъ тази гѫста материя, тѣ сами да я прѣработятъ. На този дава едно кило отъ тази материя, на онзи — двѣ кила, на трети — десеть кила, на четвърти — сто кила — всѣкиму споредъ силитѣ. Богъ не оставя никого безъ работа. Той впрѣга на работа всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Който мисли, че може да прѣкара живота си безъ работа, той е на кривъ пѫть. Колкото малко да е нѣкое сѫщество, било то нѣкакъвъ пълнежъ на енергия, било нѣкой елементъ, било нѣкой микробъ, непрѣменно ще работи. Нищо въ свѣта не е въ покой. И свѣтлината всѣки моментъ върши нѣкаква работа. Мислите ли, че положението на свѣтлината е леко? Азъ съмъ виждалъ, какъ слънчевитѣ лѫчи плачатъ, сълзи ронятъ. Тѣ не плачатъ като хората, но по особенъ начинъ. Когато единъ слънчевъ лѫчъ изгуби своята първична енергия, т. е. когато дѣятелностьта му се намалява, той усѣща голѣмо безпокойствие въ себе си. Колкото и да сѫ ефирни слънчевитѣ лѫчи, въ тѣхъ влизатъ разумни сѫщества, пѫтуватъ като въ тренъ. Слънчевитѣ лѫчи се разговарятъ съ тѣхъ, носятъ ги въ пространството. Кой може да повѣрва, че въ единъ слънчевъ лѫчъ, наистина, има разумни сѫщества, които пѫтуватъ изъ цѣлата вселена? Мнозина ще кажатъ, че това е заблуждение. И азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че това е заблуждение. Какво означава думата заблуждение? Тя означава нѣщо забулено, закрито, неразрѣшено. Значи, всѣко неразрѣшено нѣщо е заблуждение. Та вие трѣбва да дойдете до трезвата мисъль въ живота. Не е въпросътъ до заблужденията, но съзнанието на човѣка трѣбва да се разтърси, той самъ да види, съ какво знание разполага. Вие трѣбва да се готвите, да работите върху себе си, защото единъ день ще ви поставятъ на тежъкъ изпитъ, и ако не сте готови, ще дойдете до отчаяние. Мнозина мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ, и затова казватъ: По-добрѣ да заминемъ за онзи свѣтъ, тукъ никой не се интересува за насъ. Да се мисли така, това е самоизлъгване. Какъ ще отидете на онзи свѣтъ безъ билетъ? Тамъ безъ билетъ не пущатъ, още на първата гара ще ви върнатъ назадъ. Всичко въ живота е разумно. Който иска да замине за онзи свѣтъ и да има отворенъ пѫть, той трѣбва да бѫде послушенъ. Вратата на онзи свѣтъ се отваря само за послушния ученикъ. Послушание, смирение, чистота, любовь трѣбватъ на ученика! Смѣлость трѣбва на ученика! Като дойде до страданията, той трѣбва да бѫде готовъ да страда. За какво трѣбва да страда ученикътъ? — За истината. Ама нѣмалъ пари. Още по-добрѣ; и безъ пари се живѣе. Стисни въ рѫката си единъ вѫгленъ и вижъ, въ какво ще се прѣвърне. Ако прѣвърнешъ вѫглена въ диамантъ, ти ще имашъ пари, колкото искашъ. Сега, прѣдставете си, че ви кажа да отидете на Витоша, дѣто ще намѣрите една златна англйска лира. Колцина отъ васъ ще повѣрватъ? Ще ви кажа така: идете на Витоша, и на еди-каква си височина ще видите единъ голѣмъ плосъкъ камъкъ. Спрете се прѣдъ този камъкъ и турете дѣсната си рѫка върху него, т. е. насочете ума си къмъ него, силно концентрирайте мисъльта си и пожелайте да намѣрите подъ рѫката си една златна монета. Слѣдъ това ще дойдете въ състояние на заспиване, и като се събудите, подъ рѫката си ще намѣрите една златна английска лира. Какъ ще си обясните това явление? Ще кажете: Вѣрно ли казва Учительтъ, че подъ камъка ще намѣримъ една златна монета? Прѣдставете си, че не намѣрите никаква монета, какво ще кажете тогава? Ще кажете: Учительтъ ме изпрати да гоня Михаля. Ако е въпросъ само за една златна монета, азъ можахъ да поискамъ отъ нѣкой приятель. Не, ако вие имате вѣра, безъ никакво съмнѣние, достатъчно е да турите рѫката си на този камъкъ, за да намѣрите златната монета. Щомъ нѣмате вѣра, никаква монета нѣма да намѣрите. Най-малкото раздвояване въ съзнанието прави опита несполучливъ. Ако нѣкой бѣденъ човѣкъ отиде при онзи, който живѣе въ Божественото съзнание, и му поиска помощь, той още при първото бъркане въ джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бѣдниятъ иска. Човѣкъ, у когото Божественото живѣе, той не носи пари въ джоба си, но когато му поискатъ, всѣкога има. Питамъ: ако живѣете въ Божествения свѣтъ, сиромашия може ли да сѫществува? Ще кажете: Не, ние не можемъ да се залъгваме съ такива работи. Ако бащитѣ ни сѫ богати, и ни оставятъ наслѣдство, разбираме. А, тъй да туримъ рѫката си на нѣкой камъкъ и да намѣримъ подъ него златна монета, не вѣрваме. По-възможно е за насъ да отидемъ въ нѣкоя банка и оттамъ да изтеглимъ извѣ стна сума. Казвамъ: и въ банка да отидете, пакъ трѣбва да турите рѫката си. Иначе, и тамъ не даватъ тъй лесно. Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да се създаде у васъ силна вѣра. Всичко въ живота е възможно и постижимо само при разумния животъ. Златото се ражда въ земята, то не се натрупва само по себе си. Слѣдователно, колкото по-добри и разумни ставатъ хората, толкова повече злато се ражда въ земята. Златото расте и зрѣе, както плодоветѣ. Колкото по-лоши и неразумни ставатъ хората, толкова повече се намаляватъ златото и скѫпоцѣннитѣ камъни въ земята. Тази е една отъ великитѣ истини на живота. Човѣкъ самъ трѣбва да внесе богатството въ душата си. Има ли първичнитѣ идеи въ ума си, той ще придобие вѫтрѣшно богатство на своята душа. И тъй, най-важното за васъ, като ученици, е да имате прави отношения, прави разбирания за невидимия свѣтъ. Слѣдователно, който иска да живѣе въ новото съзнание, да си създаде характеръ, той трѣбва да влѣзе въ връзка съ невидимия свѣтъ. Нѣкой казва: Азъ да си поживѣя, че послѣ лесна работа. Не, още сега трѣбва да направите тази връзка, а не като остарѣете. Когато остарѣете, когато изгубите всички жизнени сили и станете неспособни за работа, тогава нищо не можете да направите. На каквато възрасть и да сте, вие трѣбва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старость! Постоянно подмладяване! Този е законътъ на Вѣчния Животъ. Всѣки день трѣбва да работите за своето подмладяване. Тази идея ще внесе нѣщо ново въ вашия животъ. Който държи въ ума си идеята за подмладяване, той всѣки день ще получава по нѣщо ново отъ невидимия свѣтъ. Сега, за новата година желая помежду ви да се въдвори миръ! Желая всички да бѫдете кротки, не само външно, но и вѫтрѣшно — кротки по сърце. Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Елате при мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце.“ Ученикътъ трѣбва да бѫде кротъкъ и смиренъ, да разработва въ себе си вѣрата, надеждата, да ги усилва, за да бѫде готовъ на всички страдания. Той трѣбва да бѫде готовъ да го поставятъ въ реторта, да го трансформиратъ, да се прѣобрази. Той трѣбва да развива въ себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания, безъ никакви колебания. Ако вървите по пѫтя, по който съврѣменнитѣ хора вървятъ, нищо нѣма да постигнете. Хиляди години могатъ да минатъ, но нищо нѣма да придобиете. Казано е въ Писанието: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Това подразбира: на смиренитѣ, на разумнитѣ дѣца Богъ дава прави разбирания за живота. Слѣдователно, смиренитѣ се радватъ, а горделивитѣ се мѫчатъ и скърбятъ. Смиренитѣ мязатъ на онѣзи моми, които иматъ естественъ цвѣтъ на лицето безъ козметика, безъ външни червила; горделивитѣ мязатъ на моми, които се червятъ и пудрятъ, но винаги оставатъ недоволни. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ естествено красивъ, или да си служишъ съ разни козметически срѣдства, и всѣки день да губишъ тази красота? Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора иматъ неправилни разбирания за живота. Тѣ мислятъ, че ангели трѣбва да слѣзатъ отъ небето и да ги задигнатъ, като Илия, въ огнена колесница. Колкото и да чакатъ, съ тѣхъ не може да стане това. Илия бѣше миналъ прѣзъ редъ посвещения, заради което трѣбваше да го дигнатъ на небето съ огнена колесница. Обаче, когато повторно дойде на земята, той трѣбваше да мине прѣзъ още едно тежко изпитание: по желанието на Иродиада трѣбваше да отрѣжатъ главата му и да й я поднесатъ на блюдо. Като Илия, той мислише, че свѣтътъ може да се оправи съ насилие. На небето, обаче, той разбра грѣшката си и рѣши да се върне пакъ на земята, да изправи погрѣшката си и да научи хората да живѣятъ правилно. Той слѣзе на земята като Иоанъ Кръститель и опита закона: „Око за око...“ И наистина, Иоанъ плати съ главата си, за да изкупи сторената погрѣшка, която направи като Илия. Сега и Христосъ ще дойде на земята да покаже на хората, че съ плюене, съ поругавания, съ разпъване на кръстъ свѣтътъ не се поправя. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да се разговаря съ нея, като съ разумно сѫщество, докато я изправи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ задигналъ отъ брата си пари, повече отколкото може да носи и отколкото съврѣменниятъ моралъ позволява. Въ този случай, ето какъ трѣбва да постѫпите. Кажете му: Братко, товарътъ ти е много тежъкъ, не ще можешъ да го занесешъ до опрѣдѣленото мѣсто. Ако искашъ, дай другиму часть отъ товара си, да ти олекне. Ако нѣкой човѣкъ има на разположение цѣли тонове злато, а хората около него едва насмогватъ да задоволятъ нуждитѣ на своя животъ, той трѣбва да имъ каже: Братя, вземете торбитѣ си, извикайте своитѣ ближни и елате при мене, да раздѣлимъ богатството си. Който не познава този човѣкъ, той ще каже: Лакомъ човѣкъ е този, задигналъ е всичкото богатство за себе си. Питамъ: могатъ ли да се крадатъ паритѣ? Или, може ли да се краде Словото Божие? Кражба въ свѣта не сѫществува. И злото, въ този смисълъ, не седи въ открадването на нѣщата, нито въ укриване на нѣкои материални нѣща, но въ маскиране на истината. Злото седи въ това, когато проповѣдвашъ на нѣкой човѣкъ за Бога, обѣщавашъ, че ще му покажешъ пѫтя на свѣтлината, а ти го водишъ въ тъмнина. Злото седи въ това, когато изпразвашъ сърцето на човѣка, когато взимашъ най-цѣнното отъ него, а въ замѣна на това нищо не му давашъ. И тъй, ако искаме да имаме добри отношения съ ближнитѣ си, първо ние трѣбва да имаме прави отношения къмъ Бога. Тогава ще придобиемъ вѫтрѣшенъ миръ, вѫтрѣшна радость и веселие. Ако човѣкъ не се примири съ себе си, той не може да живѣе въ миръ съ ближнитѣ си. Слѣдователно, който иска да живѣе въ миръ съ ближнитѣ си, той трѣбва първо да живѣе въ миръ съ себе си. Животътъ и отношенията ви съ ближнитѣ сѫ основани на сѫщитѣ закони, на които почива вашиятъ животъ и отношенията ви къмъ самия себе. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 5 януари, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОЯВА НА МУЗИКАТА ВЪ СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Произходътъ на музиката датира отъ скоро врѣме, отъ сегашната раса. При това, всички хора не сѫ еднакво музикални, вслѣдствие на което може да се каже, че музикалното чувство въ човѣка е ново чувство. То е започнало да се развива съ проявата на самосъзнанието въ човѣка. Самосъзнанието пъкъ се е явило отъ триста хиляди години насамъ. Пѣнието и музиката сѫ дадени на човѣка като методъ за трансформиране на енергиитѣ въ него, а не като професия, като срѣдство за прѣхрана. Ето защо, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У нѣкои хора музикалното чувство е добрѣ развито, у други — слабо, но всички трѣбва да работятъ въ това направление. За да може човѣкъ да пѣе, или да свири, той трѣбва да има нѣкаква идея, нѣкакъвъ дълбокъ вѫтрѣшенъ импулсъ. Безъ идея нѣма пѣсень. Който иска да пѣе и да свири добрѣ, той трѣбва да концентрира вниманието си въ пѣнието или въ свиренето. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне. Можете ли да дадете образецъ отъ нѣкаква българска пѣсень? Едно врѣме българинътъ е билъ вѫтрѣшно по-музикаленъ отъ сегашнитѣ българи. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: музиката, пѣнието иматъ смисълъ само тогава, когато служатъ за облагородяване на човѣка. Ако прослѣдите музиката у птицитѣ, ще видите, че и тѣ се намиратъ на различна степень на развитие. Запримѣръ, каква е музиката на пѣтела? Първоначално пѣтелътъ не е кукуригалъ, но впослѣдствие той е научилъ това изкуство. Отъ колко хиляди години пѣтелътъ е започналъ да кукурига? Въ музикално отношение славеятъ и канарчето седатъ по-високо отъ пѣтела. Съврѣменнитѣ хора дѣлятъ музиката на външна или обективна и вѫтрѣшна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е прѣходна, подлежи на постоянни промѣни. Въ нея нѣма нѣщо установено, нѣщо стабилно. Отъ тази музика човѣкъ трѣбва да мине въ музиката на козмическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влѣзе въ козмическото съзнание, той не може да влѣзе и въ Божествения свѣтъ. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да имате широко съзнание, да възприемете свѣтлината на този свѣтъ, за да разберете живота въ неговия дълбокъ смисълъ. Всички хора, у които чувствата сѫ загрубѣли, нѣматъ музика въ себе си. Онѣзи хора пъкъ, които иматъ нѣжни чувства, тѣ иматъ музика. Тѣ могатъ да пѣятъ, да свирятъ, и по съзнание седатъ повисоко отъ първитѣ, които не пѣятъ, нито свирятъ. Между музикантитѣ и пѣвцитѣ можете да срещнете пияници, но никога нѣма да срещнете крадци и разбойници. Едно нѣщо, което прѣчи на музикантитѣ и на пѣвцитѣ, е стѣснението. Когато нѣкой иска да пѣе, той започва да мисли за окрѫжаващата срѣда и се стѣснява. Естествено е това стѣснение. Защо? — Ако публиката, която дохожда да слуша нѣкой пѣвецъ или музикантъ, сама по себе си, е музикална, тя ще изисква, ще очаква отъ музиканта нѣщо повече отъ това, което той може да даде. Ако пѣвецътъ изпълни своята програма съ чувство, публиката ще го слуша; обаче, ако той е посрѣдственъ пѣвецъ, тя нѣма да го слуша, ще го освирка и ще го свали отъ сцената. Ако сравнявате американеца съ българина, въ музикално отношение българинътъ седи по-високо отъ американеца. Изобщо, българинътъ е антиподъ на американеца въ много отношения. Въ музикално отношение и българитѣ трѣбва много още да работятъ. Тѣ иматъ желание да бѫдатъ музикални, но работитѣ не ставатъ само съ желание. Изисква се работа, упражнение. Изпѣйте сега упражнението „Киаметъ-Зену,“ да видимъ, какъ сте го схванали. Буквата К въ думата „киаметъ“ означава великото въ живота, което се крие въ врѣмето и пространството. „Киаметъ-Зену, Махаръ-Бену“ — Махаръ-Бену е Великиятъ, който урежда и съгражда нѣщата. Той е неизмѣненъ и постояненъ. Ако нѣкой отъ васъ би могълъ да изпѣе това упражнение, както трѣбва, той би събралъ много публика около себе си. Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура“. Въ съврѣменната култура се забѣлѣзватъ три течения, които вървятъ паралелно. Едното течение наричатъ животинско; то прѣдставя простото съзнание на животнитѣ, у които нѣма още съзнание за личность. Второто течение е това на човѣшкото съзнание, което единствено отличава човѣка отъ животнитѣ; то е самосъзнанието. Въ това положение човѣкъ съзнава себе си като личность, като добъръ или лошъ човѣкъ, като живо сѫщество, което се ражда и умира. Третото течение е това на козмическото съзнание, въ което човѣкъ губи страхъ отъ смъртьта и влиза въ новата култура. Който живѣе въ козмическото съзнание, той гледа вече на цѣлата природа като на живъ организъмъ, на който всички части сѫ живи: растенията, животнитѣ, хората - всички съставятъ клѣтки на цѣлокупния животъ. Животътъ на самосъзнанието има своитѣ добри и лоши страни. Докато човѣкъ не започне да изучава живота основно, отъ неговата вѫтрѣшна страна, какъ е създаденъ, какъ се е развивалъ съ течение на врѣмето, той не може да влѣзе въ новата култура. Казвамъ: вие имате извѣстни понятия за културата, но какво прѣдставя въ сѫщность културата? Какво се разбира подъ думата „култура“? Всѣки трѣбва да си състави точно понятие за тази дума. Всѣка дума е изразъ на нѣкакво понятие. Нѣкой казва: Азъ имамъ понятие за дадена работа. Питамъ: какво понятие има този човѣкъ? Той самъ трѣбва да си изясни този въпросъ. Тъй щото, всѣка дума, всѣко понятие за нѣщата, трѣбва да изразява точно идеята, която е скрита въ това понятие. Казвате: Този човѣкъ е добъръ. Отдѣ знаете това? Виждате ли добротата на този човѣкъ? Прѣди всичко, добротата е нѣщо невидимо. За другъ нѣкой казвате: Този човѣкъ е благороденъ, пъленъ съ любовь. Дѣ се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и любовьта. Това сѫ отвлѣчени понятия, които хората изразяватъ съ думи, но като започнатъ да анализиратъ тия понятия, да видятъ, въ какво и какъ, именно, се изразяватъ, тѣ се убѣждаватъ, че това не е лесна работа. Ако човѣкъ рече да подложи на вѫтрѣшна анализа думитѣ „християнинъ, любовь, вѣра, надежда,“ той съвсѣмъ ще се обърка. Да вѣрвашъ въ Христа, въ любовьта, това още не означава, че ти си християнинъ, или че имашъ въ себе си любовь. Вѣрата на човѣка трѣбва да се прѣвърне въ животъ, да се крѣпи на редъ вѫтрѣшни прѣживявания. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата. Прѣживяването подразбира изгаряне. Като говорятъ за прѣживяване, мнозина иматъ прѣдъ видъ, че сѫ минали прѣзъ нѣща, които горятъ и изгарятъ. Когато волътъ се храни, той събира храна повече, отколкото му трѣбва, и послѣ започва да я прѣживя. Като я прѣкара нѣколко пѫти прѣзъ устата си, най-послѣ той счита, че е прѣживѣлъ нѣщо. Казвамъ: нѣщата не трѣбва да се прѣживятъ, нито да се прѣживяватъ, но трѣбва всѣки моментъ да се живѣятъ. Който прѣживява, или прѣживя нѣщата, въ края на краищата, той умира. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата; студентъ съмъ билъ, миналъ съмъ младинитѣ си, богатъ съмъ съ прѣживявания. Не, този човѣкъ не може да се нарече богатъ, нито ученъ. Който е прѣживѣлъ нѣщата, той не може да стане ученъ човѣкъ. Учениятъ всѣкога трѣбва да живѣе, да изживява нѣщата и да не казва, че нѣкога ги е прѣживѣлъ. И слѣдъ всичко това ще дойде нѣкой ученъ да казва, че познава най-новитѣ теории за създаването на вселената. Споредъ мене, и най-новитѣ теории не сѫ въ състояние да обяснятъ създаването на вселената. Кой ученъ досега е могълъ да прѣдстави нѣкаква теория, която да обясни всички явления, които сѫ се извършили въ вселената отъ началото на създаването й и досега? Прѣди всичко, създаването на вселената не е еднократенъ процесъ. Нѣкои приематъ Кантъ-Лапласовата теория за създаването на свѣта, но колко отъ свѣтовнитѣ явления може да обясни тази теория? Най-послѣ всѣки човѣкъ има своя теория за създаването на свѣта, но тия теории могатъ ли да обяснятъ всички явлеления въ свѣта? Всѣка научна теория е по-близо или по-далечъ отъ истината, въ зависимость отъ степеньта на съзнанието на единъ или другъ ученъ. Вие подържате нѣкой ученъ, признавате го за авторитетъ, обаче, авторитетътъ на единъ ученъ зависи отъ това, доколко той живѣе въ козмическото съзнание. Ако разглежда явленията отъ гледището на козмическото съзнание, той може да се признае за ученъ; ако разглежда явленията отъ гледището на обикновеното съзнание, той е обикновенъ ученъ, който е събралъ факти, изучилъ ги е отъ външната имъ страна, безъ да разбере тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Слѣдователно, има два вида учени хора въ свѣта: обикновени учени и истински учени. Споредъ това и обясненията на явленията и законитѣ въ природата ще бѫдатъ по-близо или по-далечъ отъ истината. Запримѣръ, вземете закона за увеличаването или намаляването на свѣтлината. Този законъ гласи: свѣтлината на тѣлата се увеличава или намалява въ зависимость отъ квадрата на разстоянието. Обаче, отъ какво зависи това намаляване или увеличаване на свѣтлината, не е обяснено. Значи, може да се прѣдполага, че слънчевата свѣтлина срѣща съпротивления въ пространството, вслѣдствие на което трептенията й се намаляватъ. Освѣнъ това, забѣлѣзано е, че всички хора не възприематъ еднакво свѣтлината. Това се дължи вѣроятно на различното устройство на мозъчнитѣ клѣтки. Запримѣръ, всички хора не възприематъ еднакво червения цвѣтъ. Нѣкой казва: Азъ виждамъ червения цвѣтъ. — Ти можешъ да виждашъ червения цвѣтъ, но не и да го разбирашъ. Между виждане и разбиране има голѣма разлика. Въ послѣдно врѣме ученитѣ пишатъ и говорятъ за цвѣтоветѣ повече, отколкото въ по-раншнитѣ врѣмена. Тѣ изучаватъ най-тънкитѣ различия между цвѣтоветѣ, изучаватъ трептенията имъ и т. н. Обаче, често срѣщате хора, които мѫчно различаватъ тъмносиния цвѣтъ отъ черния. Изобщо, схващането на най-тънкитѣ тонове на цвѣтоветѣ зависи отъ развитието на очитѣ, отъ мозъчнитѣ клѣтки и отъ редъ още причини. Съ влизането на човѣка въ козмическото съзнание, започва развиването на редъ мозъчни центрове и способности въ него, вслѣдствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цвѣтоветѣ, тоноветѣ и звуковетѣ. Днесъ хората различаватъ много цвѣтове. И тъй, човѣкъ се намира на по-високо или по-низко стѫпало на развитие въ зависимость отъ степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако живѣе въ простото съзнание, той не се отличава много отъ животнитѣ. Ако живѣе въ самосъзнанието, той влиза въ областьта на грѣха, въ областьта на смъртьта. Щомъ се натъкне на тази область, той иска да излѣзе отъ нея, да мине въ безсмъртието, въ свободата. Нѣкои хора вече сѫ влѣзли въ козмическото съзнание. Запримѣръ, апостолъ Павелъ казва, че се е прѣнесълъ на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на козмическото съзнание въ човѣка. Много светии, много велики хора сѫ живѣли въ това съзнание. Запримѣръ, Христосъ, Буда, Сведенборгъ и други нѣкои сѫ познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди козмическото съзнание въ човѣка, той изпитва необикновена радость, която никой не може да му отнеме. Докато човѣкъ не влѣзе въ това съзнание, неговата радость ту ще се явява, ту ще изчезва: днесъ ще е радостенъ, утрѣ ще е скърбенъ. Задачата на Христа бѣще да научи хората да живѣятъ правилно, да съдѣйствува за пробуждане на козмическото имъ съзнание. Христовото учение внесе въ свѣта нова наука, която цѣли да приготви пѫтя за проявяване на това ново съзнание въ хората. Старитѣ пророци наричали това съзнание „новото слънце“, а Христосъ се произнасялъ за него съ думитѣ: „И ще влѣя Духа си“. На съврѣмененъ езикъ това подразбира: ние трѣбва да съзнаваме, че козмосътъ е живъ, съставя нѣщо цѣло и се интересува отъ насъ дотолкова, доколкото и ние се интересуваме отъ него. Той е цѣлото, ние сме неговитѣ части. Казвамъ: когато човѣкъ влѣзе въ козмическото съзнание, това не значи още, че той е добилъ и разбралъ всичко. И тамъ има степени на разбиране, но все пакъ той има потолѣма свѣтлина за нѣщата и ще може отчасти поне да се освободи отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на своя животъ. Обаче, затова се изисква школа, мегоди за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадатъ, тѣ ще останатъ неприложени. Ако дадешъ на съврѣменнитѣ хора пари, първото нѣщо, за което ще ги употрѣбятъ, е да си направятъ кѫща, и цѣлъ животъ да обикалятъ около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили нѣкаква пакость. Този човѣкъ се намира въ положението на нѣкое куче, на което даватъ кость да гложди. То взима костьта, разнася я натукъ-натамъ, крие се отъ другитѣ кучета, докато дойде отнѣкѫдѣ нѣкое по силно куче, сдави го и му вземе костьта. По сѫщия начинъ дойде нѣкой ученъ човѣкъ, създаде една теория и започне да я разправя навсѣкѫдѣ. Тукъ прѣпоржчва теорията си, тамъ я прѣпоржчва, гложди я, както кучето гложди костьта. Дойде по-ученъ отъ него, създаде нова теория, а първата остава на заденъ планъ. Всички се възхищаватъ отъ теорията на втория ученъ, а първиятъ остава самъ съ теорията си, отъ никого непризнатъ. Значи, смисълътъ не е въ знанието на нѣщата, но въ разбирането имъ. Какво се ползува учениятъ отъ своята теория за създаването на свѣта, ако той самъ не разбира този свѣтъ? Не е въпросътъ въ това, учениятъ да ни обяснява механическата страна на създаването на свѣта, но той трѣбва да обясни живата страна на създаването на свѣта, за да могатъ всички да се ползуватъ. Съврѣменниятъ физиологъ и анатомистъ ще направи аутопсия на единъ умрѣлъ човѣкъ, ще извади сърцето, бѣлия дробъ, стомаха, червата му и ще ги изучава, но това още не е наука. Той разглежда тия органи самостоятелно, независимо отъ тѣхнитѣ общи функции въ организма, но това не е цѣлата наука. Докато човѣкъ живѣе, той е свързанъ съ своя духъ така, както сѫ свързани единъ съ другъ органитѣ на неговия организъмъ. Ето защо, за да се види връзката между човѣшкия организъмъ и неговия духъ, човѣкъ трѣбва да се изучава и анатомически, и физиологически, и духовно, като живъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да изучава, освѣнъ физическия, още и духовния свѣтъ, да се свърже съ по-напреднали сѫщества, които ще му помагатъ въ неговия пѫть. Обаче, ежедневниятъ животъ на човѣка прѣдставя една опасность за него въ това отношение, именно, че като се търка около съзнанието му, постепенно заличава, изтрива хубавото, красивото, което е написано тамъ, и за развитието на което не сѫ дошли оше благоприятни условия. Слѣдователно, когато човѣкъ влѣзе въ свѣта, той не трѣбва да оставя хората да заличаватъ неговитѣ идеали, нито пъкъ самъ той да ги продава. Който влиза въ свѣта, той трѣбва да влѣзе съ цѣль да се ползува отъ него; който влѣзе въ свѣта, той трѣбва да отиде между хората, да се окѫпе набързо и веднага да излѣзе. Свѣтътъ е море, въ чиято вода можешъ да прѣседишъ най-много 15—20 м. и веднага слѣдъ това да излѣзешъ на брѣга, да се изсушишъ. Ако не излѣзешъ скоро отъ вълнитѣ на това море, голѣмо зло ще те сполети. Свѣтътъ е мѣсто за работа, а не за удоволствие. Въ свѣта съзнанията на всички хора се прѣплитатъ, вслѣдствие на което се образува една каша, и при това положение хората очакватъ спасението си. Тѣ очакватъ спасението си оттамъ, отдѣто по никой начинъ не може да дойде. Всѣки човѣкъ има желание да придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законитѣ, по които може да реализира тия свои желания, той се обезсърдчава, отчайва се и се връща назадъ. Нѣкои хора при най-малкото съпротивление се отчайватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да вървимъ. Сѫщото се забѣлѣзва и въ религиознитѣ хора. Нѣкой християнинъ, въ стремежа си да намѣри истината, ще обиколи всички християнски черкви, послѣ ще отиде между източнитѣ народи и, въ края на краищата, пакъ ще остане незадоволенъ. Това зависи отъ степеньта на развитието, до което е стигнало неговото съзнание. Съзнанието прѣдставя вѫтрѣшния организъмъ на човѣка, чрѣзъ който душата се съобщава съ Божествения свѣтъ. То е вѫтрѣшната обвивка на душата. Отъ теософско и окултно гледище, будическото тѣло свързва душата съ невидимия свѣтъ. Ето защо, въ козмическото съзнание вѣрата е непрѣривенъ процесъ, а въ самосъзнанието — прѣривенъ процесъ. Въ самосъзнанието човѣкъ ту вѣрва, ту губи вѣрата си; той е пъленъ съ съмнѣния, съ подозрѣния. Който живѣе въ козмическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нѣщата, каквито сѫ, въ истинското имъ положение. Ако въ дома на такъвъ човѣкъ дойде нѣкой апашъ и задигне паритѣ му, той вижда това и знае, дѣ ще ги скрие. Не само туй, но той знае, кога ще дойде този апашъ въ дома му. Като види, че се готви да отваря касата, той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искашъ? — Еди-колко. Той самъ изважда отъ касата си пари и му дава. Обаче, докато съврѣменнитѣ хора живѣятъ още въ своето съзнание и самосъзнание, тѣ ще живѣятъ въ вѣченъ страхъ и безпокойствие, какво ще стане съ тѣхъ, какъ ще прѣкаратъ живота си и т. н. Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ. Веднъжъ дошли на земята, хората ще бѫдатъ подтиквани къмъ вѫтрѣшенъ прогресъ и развитие. Има право да се страхува човѣкъ само тогава, когато служи на мързела, на своята лѣнность. Има хора мързеливи, които прѣчатъ на своето спасение. Тѣ не искатъ да работятъ, да учатъ, да се молятъ, очакватъ всичко на готово. Работата, мисленето, молитвата сѫ процеси на самосъзнанието. Ако човѣкъ се откаже отъ тѣхъ, нищо не би останало отъ него. Отъ хиляди години насамъ се е проявявало човѣшкото самосъзнание. Сега иде врѣмето на козмическото съзнание, или както се казва въ Писанието: „Сега Богъ създава ново небе и нова земя“. Слѣдователно, новата земя е за праведнитѣ хора, за светиитѣ, които живѣятъ въ културата на козмическото съзнание. То сега си пробива пѫть въ живота, вслѣдствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Свѣтлината на това съзнание е голѣма; тя освѣтява и най-забуленитѣ кѫтове въ живота на хората, и тѣ днесъ виждатъ погрѣшкитѣ си повече, отколкото всѣко друго врѣме. Нѣма нѣщо скрито-покрито. Човѣкъ може да се скрие отъ хората, но отъ себе си, отъ свѣтлината, която иде, той не може да се скрие. Нѣкой грѣши и се страхува да го не видятъ отвънъ. Не отвънъ, но отвѫтрѣ трѣбва да се страхувате, отъ свѣтлината, която иде. И тъй, страданията неизбѣжно ще дойдатъ и то право пропорционално на свѣтлината, която иде въ свѣта. Щомъ се намѣри прѣдъ тази свѣтлина, човѣкъ започва да се бичува, да се самоосѫжда. Въ това бичуване той нѣкога прѣувеличава своитѣ погрѣшки. Не е лошо човѣкъ да страда, но трѣбва да бѫде справедливъ, да не прѣувеличава страданията и погрѣшкитѣ си, нито да ги намалява. Когато човѣкъ изпитва по-голѣма или по-малка грѣховность въ себе си, това се дължи на степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако вие напуснете кѫщата си за 2—3 мѣсеца и слѣдъ това се върнете, въ какво положение ще я намѣрите? — Тя ще бѫде потънала въ прахъ. Какво трѣбва да направите? Трѣбва ли да се осѫждате, да считате, че вината е ваша? Не, вината не е ваша, но вие не трѣбва да оставите кѫщата си прашна, ще се заемете да я изчистите. По сѫщия начинъ ще трѣбва да чистите и грѣховетѣ си. Когато богословитѣ казватъ, че никой не може да изчисти човѣка отъ грѣховетѣ му, освѣнъ той самъ, то е все едно да кажете, че никой не може да изчисти кѫщата, освѣнъ слугинята. Не, и господарката може да изчисти кѫщата си. Какъ може да се изчисти кѫщата отъ голѣмия боклукъ? — Чрѣзъ запалване на боклука. Въ този смисълъ, спасението на човѣка не е нищо друго, освѣнъ запалване на онѣзи нечистотии, утайки, които той носи отъ миналото. Сега трѣбва да се яви учитель на човѣчеството, който да прѣкара самосъзнанието прѣзъ козмическото съзнание. Запалка трѣбва, потикъ трѣбва за душитѣ на хората! Тѣзи запалки сѫ вълни, които идатъ въ свѣта, а всѣка такава вълна носи съ себе си нова свѣтлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трѣбва да се повдигне на по-висока степень. Ако не се повдигне, животътъ ще остане за хората непознатъ — terra incognita. Каква е разликата между думитѣ когносъ и кома? Медицитѣ употрѣбяватъ думата кома, която означава една болесть — вцѣпеняване. Като се вцѣпени, човѣкъ очаква да дойде нѣкой да му помогне. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ състояния, подобни на тази болесть. Съзнанието имъ се вцѣпенява, и тѣ очакватъ отнѣкѫдѣ помощь. Въ този случай страданията идатъ въ помощь на човѣка. Тѣ разтърсватъ съзнанието му, събуждатъ го, освобождаватъ го отъ това вцѣпеняване. Пробуждането на съзнанието не става механически, чрѣзъ насилие, напримѣръ, но чрѣзъ потици, които страданията събуждатъ. Всѣки потикъ влива нѣщо живо въ организъма на човѣка. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спятъ. Тѣ усѣщатъ, като че сѫ вънъ отъ тѣлото си, искатъ да влѣзатъ вѫтрѣ — не могатъ; искатъ да се пробудятъ, да кажатъ нѣщо — пакъ не могатъ. Това състояние се нарича кома. Какъ може човѣкъ да се освободи отъ това състояние? Когато изпадне въ това положение, човѣкъ започва да се моли и изгубва съзнание. Слѣдъ това се стрѣска, отново дохожда въ съзнание, безъ да може да опрѣдѣли, колко врѣме е траяло това състояние. Та при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ минава прѣзъ това положение. То трае нѣколко секунди, но изглежда, като че продължава вѣкове. Когато минава прѣзъ това състояние, човѣкъ се мѫчи, ходи, сѣда, става, движи се и послѣ легне да спи. Тъй щото, при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спалъ по-рано. И тъй, ние трѣбва да изучаваме различнитѣ степени на съзнанието. Първо човѣкъ минава прѣзъ три степени на съзнанието, които сѫ степени на илюзии. Прѣзъ тѣзи три степени човѣкъ може да се подаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповѣдватъ. Подъ чужда воля той може да си прѣдстави, че минава море, или че влиза въ огънь и т. н. Обаче, влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ става независимъ. Докато човѣшкото съзнание се намира въ първитѣ три степени, може да му се влияе. Влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ се освобождава отъ влиянието на хипнотизатора, и той, самъ за себе си, става ясновидецъ. Тогава вие можете да накарате този човѣкъ да отиде въ Лондонъ, въ Ню Иоркъ, да провѣри, какво става тамъ. Той може да види, какво се върши по Атлантическия океанъ, колко параходи пѫтуватъ, какво става тамъ и т. н. Когато нѣкой човѣкъ живѣе въ четвъртата степень на съзнание, той може да прѣдсказва много нѣща, може да опрѣдѣля диагнозата на болнитѣ и да имъ прѣпоржчва начини за лѣкуване. Щомъ излѣзе отъ това съзнание, той се проявява като обикновенъ човѣкъ. Слѣдователно, въ човѣка има състояния, възможности, способности, които въ бѫдеще могатъ да се развиятъ. Тѣ очакватъ тия условия като най-благоприятни за тѣхното развитие. Забѣлѣзано е, че когато поставятъ човѣка въ магнетиченъ, или, както нѣкои го наричатъ, хипнотиченъ сънъ, той проявява особени дарби и способности. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той става обикновенъ човѣкъ. Това показва, че въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които очакватъ врѣмето за своето развитие. Докато не е развилъ онова, което Богъ е вложилъ въ душата му, човѣкъ още не е въ своята сфера, не живѣе живота на своята душа. И тъй, врѣме е вече да се потопимъ въ Духа Христовъ, или да влѣземъ въ висшето, въ Божественото съзнание, да видимъ, какво трѣбва да правимъ. Който живѣе въ това съзнание, при започване на всѣка работа, той ще знае, какъ ще я свърши, какви резултати ще има. Казвате: Господъ само знае тия работи. Да, днесъ само Господъ знае тия нѣща, но единъ день и вие ще ги знаете. Засега хората знаятъ нѣщата само слѣдъ като тѣ станатъ. Имашъ пари, радвашъ се, но слѣдъ двѣ години ги изгубишъ. Ти вече знаешъ, че си изгубилъ паритѣ. Отивашъ на пързалка, радвашъ се, че можешъ да се пързаляшъ, но паднешъ на леда, счупишъ крака си. Ти знаешъ вече, какво си прѣкаралъ на пързалката. Ако живѣеше въ висшето съзнание, ти щѣше прѣдзарително да знаешъ, че слѣдъ двѣ години ще изгубишъ паритѣ си; сѫщо така щѣше да знаешъ, че този день ще счупишъ крака си на пързалката, и нѣмаше да излизашъ вънъ отъ стаята си, щѣше да прѣкарашъ деня въ размишление и молитва. Отивашъ да орешъ на нивата си, ще знаешъ, дали този день е добъръ, или не. Случаватъ се лѣтни дни толкова горещи, че орането излиза несполучливо. Прѣзъ такива дни има мчого стържели, които нападатъ воловетѣ, и тѣ хукватъ да бѣгатъ, задигатъ оралото, за нищо не искатъ да знаятъ, Този день не е благоприятенъ за оране. Ако знаеше това нѣщо прѣдварително, този день ти щѣше да разпуснешъ воловетѣ, да ги прагишъ въ гората на свобода. Речешъ ли да орешъ, ще дойдатъ стържелитѣ, ще нападнатъ воловетѣ, а ти ще ходишъ да ги гонишъ. Достатъчно е единъ стържелъ да бръмне край ухото на вола, за да го застави да бѣга. Интересно е, отдѣ е дошълъ този страхъ въ воловетѣ отъ тѣзи малки мухи — стържели. Ето защо, човѣкъ трѣбва да използува условията на живота, на културата за своето усъвършенствуване. Съврѣменната култура е условие за проява на самосьзнанието въ човѣка, да види той своитѣ недѫзи. И наистина, днесъ всички хора сѫ недоволни отъ своя животъ. Учениятъ е недоволенъ; проповѣдникътъ е недоволенъ; музикантътъ, художникътъ, поетътъ, писательтъ — всички сѫ недоволни отъ своя животъ. Иматъ право хората да сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото, докато живѣятъ въ самосъзнанието, тѣ никога не могатъ да изразятъ онѣзи велики идеи и стремежи, които сѫ вложени въ тѣхната душа и въ тѣхния духъ. Въ човѣка трѣбва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде потикъ да гради, да създава ония органи, чрѣзъ които да изрази своитѣ велики идеи и възвишени чувства. Казвамъ: когато човѣкъ започне да работи, отъ гледището на Божественото съзнание, той ще придобие въ себе си вѫтрѣшно богатство, къмъ което днесъ се стреми. Както хората биватъ различно богати, така и съврѣменнитѣ езици, а сѫщо така и езицитѣ на миналото сѫ били различно богати. Запримѣръ, въ арабски езикъ за понятието камила има петь хиляди думи. Въ санскритски езикъ за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи, арабитѣ сѫ мислили най-много за камилата. Въ български езикъ колко думи има за слънцето? Днесъ най-видниятъ български ораторъ си служи едва съ петь хиляди думи. Думитѣ се раждатъ и умиратъ, като живитѣ сѫщества. Милиони думи умиратъ, милиони думи се раждатъ; тѣ постоянно се обновяватъ. Божественото съзнание разполага съ нова, възвишена енергия, която е въ сила да изрази вѫтрѣшнитѣ състояния на хората. Тогава хората ще иматъ по-правилни схващания, повече свѣтлина. Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлѣчена область, подобна на дълбока вода, въ която всѣки не може да влѣзе. То е така недостѫпно за съзнанието на съврѣменния човѣкъ, както сѫ недостѫпни много отъ окултнитѣ пѣсни. Вземете, запримѣръ, пѣсеньта „Fir-fur-fen.“ Какво ще кажете за тази пѣсень? Ритмусътъ, темпътъ, съчетанието на звуковетѣ въ тази пѣсень сѫ такива, че малцина могатъ да издържатъ на тѣхъ. Даже и класическитѣ музиканти не могатъ да издържатъ на тия тонове. Въ своитѣ произведения тѣ сѫ дошли до едно мѣсто и тамъ сѫ спрѣли. За да продължатъ по-нататъкъ, изисква се благоприятна срѣда. За да се създаде каква да е пѣсень, тя се нуждае отъ съотвѣтна срѣда, която да й послужи като екранъ за проектиране. Вземете, запримѣръ, българскитѣ пѣсни. Отъ освобождението на България до днесъ има ли нѣкакви нововъведения въ музиката? — Нищо ново нѣма, все старитѣ пѣсни се пѣятъ. Старитѣ български пѣсни сѫ повече тѫжни. Тѣ сѫ пѣсни на чувствата и говорятъ за инволюцията на човѣка. Хороводнитѣ български пѣсни сѫ волеви, свързани съ нѣкой митъ изъ живота на българитѣ. Сега ще ви дамъ съдържанието на една българска пѣсень: „Давай,давай всичко давай: Чисто сѣме пшеничено; Да се сѣе на нивата, на нивата красивата, Да се чисти прѣзъ зимата. Да се радва на живота, всичко сѣто на полето (2); На полето, подь небето (2). Тази пѣсень трѣбва да се пѣе съ движения. Безъ движения тя нѣма смисълъ. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да има обектъ. Който разбира езика на природата, той ще влѣзе въ връзка съ нея, и тя ще му проговори. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 декември, 1926 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБЕКТИВЕНЪ И СУБЕКТИВЕНЪ УМЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се резюме на темата: „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“ Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя прѣдставя разумно сѫщество. Отлѣво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно сѫщество, съдържа въ себе си животъ. Ако единицата съдържа само животъ, тя прѣдставя отъ себе си само животинско състояние. Обаче, ако отдѣсно на единицата поставите разумностьта (р), отдолу вѣрата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълътъ на тази единица ще се измѣни. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази единица? Както въ физическия свѣтъ една материя произлиза отъ друга, т. е. трансформира се една въ друга, така и въ духовния свѣтъ силитѣ произлизатъ една отъ друга. Значи, както въздухообразната материя произлиза отъ течната, и течната отъ твърдата, така и надеждата произлиза отъ вѣрата. Безъ вѣра надеждата не сѫществува. Ако човѣкъ има надежда безъ вѣра, той нѣма да има почти никакво понятие за духовния свѣтъ. Ако попитате такъвъ човѣкъ да ви каже нѣщо за духовния свѣтъ, той ще ви отговори: Празна работа е този животъ! Обаче, ако вѣрата е добрѣ развита въ нѣкой човѣкъ, той ще слуша, ако му говорите за духовния животъ, пъкъ и той самъ може да ви говори. И умътъ въ човѣка е сила, но този умъ трѣбва да гледа на живота прѣзъ очитѣ на вѣрата, надеждата и любовьта. И тъй, мнозина мислятъ, че когато любовьта дойде въ човѣка, тя ще въздѣйствува върху неговия умъ. Не, любовьта нѣма да въздѣйствува на ума, но умътъ трѣбва да гледа прѣзъ очитѣ на любовьта. Любовьта е срѣда, прѣзъ която се прѣчупватъ лѫчитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Щомъ умътъ гледа прѣзъ очитѣ на любовьта, той ще разбира Божия законъ и поредъкъ въ свѣта. При сегашното развитие на човѣка, умътъ има двѣ проявления, които ученитѣ наричатъ обективно и субективно проявление, т. е. обективенъ и субективенъ умъ. Обективниятъ умъ живѣе само въ миналото, той не прозира въ бѫдещето. Този умъ схваща нѣщата материалистично и се върти навсѣкѫдѣ, както се въртѣла пещьта на Настрадинъ Ходжа. Единъ день Настрадинъ Ходжа си направилъ една пещь. Дошълъ при него единъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на изтокъ? — Дѣ да я туря? — На югъ. Настрадинъ Ходжа го послушалъ, турилъ устата на пещьта на югъ. Слѣдъ това дошълъ другъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на югъ? — Дѣ да я туря? — На сѣверъ. — И така може. Той турилъ устата на пещьта на сѣверъ. Дошълъ трети и му казалъ, че по-добрѣ ще бѫде, ако тури устата на пещьта на западъ. За да угоди на всички свои познати, Настрадинъ Ходжа турилъ пещьта си на двѣ колелета, че кой накѫдѣто пожелае, на тамъ да я обръща. Казвамъ: такова нѣщо прѣдставя пещьта на обективния умъ. Тя е построена на двѣ колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспѣхи въ живота, всички морални падения се дължатъ все на обективния умъ на човѣка. Това не се дължи на злата воля на човѣка, но въ обективния умъ се включва съдържанието на миналия животъ. Когато види, че направите нѣщо, което не е по негово желание, обективниятъ умъ ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубѣди, да не го правите. Запримѣръ, нѣкой иска да стане сутринь рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубѣждава: Поспи още малко, докато изгрѣе слънцето, защото вънъ е студено, 15° студъ, ще се простудишъ. Виждате, че този човѣкъ слуша обективния умъ и не става да си направи молитвата. Много хора ставатъ неврастеници, заболяватъ отъ редъ болести, защото се подаватъ на съвѣтитѣ на обективния умъ. Той казва: Не се качвай на този тренъ, защото ще дерайлира; не излизай сутринь рано на разходка, защото ще се простудишъ; не се качвай по планинитѣ, ще паднешъ и ще строшишъ крака си. По този начинъ той наплашва човѣка, вързва го на едно мѣсто и му става господарь. Слѣдъ това човѣкъ започва вече да вижда неправилното положение, въ което е изпадналъ, но мѫчно може да се освободи. Забѣлѣзано е, че всички хора, въ които обективниятъ умъ е силно развитъ, говорятъ много, като прѣповтарятъ едни и сѫщи нѣща отъ миналото. Субективниятъ, вѫтрѣшниятъ умъ, или, както мнозина го наричатъ, истинскиятъ човѣкъ, не е нищо друго, освѣнъ Божественото начало въ него. Той живѣе и въ миналото, и въ бѫдещето, и въ настоящето, и каквото каже на човѣка, излиза вѣрно. Той има интуиция, за отличие отъ обективния умъ, който нѣма никаква интуиция. Обективниятъ умъ обича да плаши човѣка. Той му казва, напримѣръ: Не минавай прѣзъ това мѣсто, има приготвена засада противъ тебе, ще те убиятъ. Ти, обаче, не го послушашъ, минешъ прѣзъ този пѫть и виждашъ, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай въ тази гора, защото има мечки, които ще те нападнатъ. Ти минешъ прѣзъ гората и виждашъ, че никакви мечки нѣма. Субективниятъ умъ е добриятъ съвѣтникъ на човѣка: каквото каже, всичко става. Ти се тревожишъ нѣщо, но той, безъ да дава нѣкакви доказателства, казва: Имай търпѣние, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи. — Какъ ще се оправи? — Имай търпѣние, ще видишъ, какъ ще се оправятъ работитѣ. Обективниятъ умъ всѣкога има желание да спъне човѣка. Като види, че нѣкой е много ревностенъ въ духовния пѫть, той му казва: Слушай, толкова години вече, какъ се подвизавашъ, ставашъ рано, молишь се, правишъ добро, сега вече трѣбва да си починешъ; ти си по-добъръ отъ другитѣ, нека сега тѣ поработятъ вмѣсто тебе. Ако продължавашъ да живѣешъ по този начинъ, ще станешъ смѣшенъ за хората. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до областьта на обективния умъ, но трѣбва да се справятъ съ него. Щомъ дойде човѣкъ до тази область, той се раздвоява и ту рѣшава да тръгне напрѣдъ, ту отлага. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който се качва на плета, иска да прѣскочи, но пакъ слѣзе долу, отложи; пакъ се качи на плета, пакъ слѣзе. Най-послѣ трѣбва да стане нѣкаква катастрофа, нѣкакъвъ катаклизъмъ, който да го застави да се качи на плета, да прѣскочи и да мине на отвѫдната страна. Обективниятъ умъ се проявява и въ религията, и въ науката. На него се дължи консерватизма на хората. Достатъчно е веднъжъ да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо, хората трѣбва да се освободятъ отъ него и да станатъ като майки, които криятъ отъ дѣцата си, какво мислятъ да правятъ, или какво сѫ направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето отъ дѣтето си, да не знае, дѣ ще го тури. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да криете отъ обективния умъ всичко, каквото сте намислили да правите. Ако дѣтето знае, дѣ е гърнето съ сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря отъ варненско, която обичала да вади парченцата тикви отъ гроздовия петмезъ. Единъ день бащата казалъ на жена си: Кажи на Марийка да извади отъ гърнето малко гроздовъ петмезъ, да си хапнемъ. Майката изпратила Марийка да извади малко петмезъ. Минало извѣстно врѣме, бащата чакалъ да му донесатъ петмезъ, но Марийка не се явява. Той казалъ на жена си, да види, защо Марийка не идва. Майката отива въ килера и вижда, че Марийка седи тамъ и се страхува да се яви при баща си.— Защо не донесешъ отъ петмеза на баща си? Той чака въ стаята. — Нѣма тиквички въ петмеза, останало е само сокъ. — Защо нѣма рѣзанчета отъ тикви? — Марийка ги изяла. По сѫщия начинъ обективниятъ умъ върши много пакости на човѣка. Той ще изяде всичкитѣ рѣзанчета тикви отъ петмеза и ще се бои да признае погрѣшката си. При това положение на нѣщата, първата задача на човѣка е да различава, кои състояния сѫ присѫщи на обективния умъ, кои — на субективния и кои сѫ абсолютно Божествени. Домогне ли се човѣкъ до тия познания, до тази вѫтрѣшна наука, той ще може лесно да се справя съ себе си. Който не е придобилъ тази наука, той постоянно ще се натъква на вѫтрѣшни борби и противорѣчия, които ще го доведатъ до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трѣбва да се ползувате отъ окултнитѣ музикални упражнения. Тѣзи упражнения не сѫ нищо друго, освѣнъ методи за трансформиране на енергиитѣ. Тѣ коренно се различаватъ отъ упражненията на обикновената музика. Въ обикновената музика тоноветѣ сѫ като отмѣрени слогове, а ритмусътъ е подобенъ на този, който се произвежда при удряне съ камшикъ. Окултнитѣ музикални упражнения почиватъ на друга основа. Наистина, има нѣкои допирни точки между тѣхъ и обикновенитѣ музикални упражнения, но има и голѣмо различие. Окултната музика още не е достѫпна за цѣлото човѣчество. Единъ день, когато хората се развиятъ музикално, тази музика ще стане достѫпна за всички. Вземете, запримѣръ, упражнението „Киаметъ зену“, има източенъ характеръ и не е понятно за всички. Ако можете да изпѣете това упражнение, както трѣбва, то би произвело необикновенъ ефектъ. Силата му седи въ неговитѣ тонове, въ тѣхното съчетание. Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену“. Изобщо, всѣко упражнение, или всѣка пѣсень може да се изпѣе по два начина: силно и слабо, меко. Когато пѣете високо, натъртено, вие ще привлѣчете около себе си съотвѣтни сили, съотвѣтни сѫщества. Ако пѣете тихо, меко, ще привлѣчете около себе си сѫщества отъ по-висока култура. Човѣкъ трѣбва да пѣе съ убѣждение. Когато умътъ на човѣка не работи, той не може да пѣе меко. Дѣто има разумность, тамъ има ритмусъ, има съотвѣтствие между всѣки тонъ и слогъ. Това се забѣлѣзва и въ поезията, и въ музиката, и въ говора. Всѣка дума, която произтича отъ духовния свѣтъ, носи въ себе си и ритъмъ, и мекота, и благость. Често отъ устата на нѣкой човѣкъ излизатъ благи думи, но сърцето му не е благо. Случава се и обратното: думитѣ сѫ груби, а сърцето е меко. Това показва, че вѫтрѣшнитѣ побуждения на този човѣкъ сѫ благородни. Щомъ побужденията на човѣка сѫ добри, благородни, тѣ сѫ въ сила да смекчатъ неговия гласъ. Слѣдователно, най-правилно е, когато между външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ прояви има пълно съотвѣтствие. И тъй, пѣнието трѣбва да изразява права мисъль и благородни чувства, които да смекчаватъ и облагородяватъ характера на човѣка. Пѣние безъ говоръ и чувство безъ мисъль не могатъ да сѫществуватъ. Истинското пѣние трѣбва да включва въ себе си три елемента: първо, то трѣбва да се подтиква отъ разумната любовь; второ, то трѣбва да се придружава съ вѣра, която дава широчина, просторъ на гласа; трето, въ пѣнието трѣбва да има надежда, че това, което се пѣе, трѣбва и може да се реализира. Щомъ въ пѣнието има вѣра, надежда и любовь, и животътъ се проявява. Нѣкой казва: Що ми трѣбва да пѣя? До пѣсень ли ми е сега? Когато човѣкъ е неразположенъ духомъ, той трѣбва да пѣе. Пѣнието трѣбва да бѫде непрѣривенъ потикъ въ живота на човѣка. „Пѣйте и хвалете Господа!“ — е казано въ Писанието. Всѣки трѣбва да пѣе! Безъ пѣсень сегашниятъ животъ на хората би заличилъ красивото въ него. Пѣйте, докато е топло вънъ! Щомъ студътъ дойде, човѣкъ, и да иска, не може да пѣе. Когато гърлото на човѣка прѣсипне, може ли той да пѣе? Когато рѫцѣтѣ му измръзнатъ, може ли той да свири? Когато цѣлото му тѣло измръзне, може ли той да съчинява поезии, или да държи рѣчи? За пѣние, за свирене, за съчинения се изисква топлина. Обаче, за онзи, който разбира законитѣ на разумната природа, студъ не сѫществува, защото топлината се включва въ самия животъ. Тъй щото, студътъ произтича отъ незнание на великитѣ закони въ живота. Човѣкъ може да бѫде вънъ, на студъ, и пакъ да му е топло, а може да бѫде въ стая, на топло, и да се оплаква отъ студъ. Забѣлѣжете, запримѣръ, нѣкой страда отъ треска срѣдъ лѣто, при температура 30-35°; вънъ е горещо, а той трепери, зѫбитѣ му тракатъ отъ студъ. Коя е причината за този студъ? — Вѫтрѣшното състояние на човѣка е такова. Слѣдователно, дали ще бѫде на човѣка топло или студено, това зависи отъ редъ вѫтрѣшни причини въ самия него. Външната топлина и външниятъ студъ не опрѣдѣлятъ, какво усѣща човѣкъ, — студъ или горещина. Слѣдъ студа, въ организма на трескавия настѫпва триене между клѣткитѣ, вслѣдствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се, и треската го напуща. Когато човѣкъ изгуби естествената си топлина, треската го напада, като методъ за възстановяване на естествената му топлина. Когато човѣкъ се простуди, ние казваме, че въ организъма му е станало прѣкѫсване на топлината на живота. Всѣка лоша мисъль, всѣко дисхармонично чувство или желание прѣкѫсва потоцитѣ на топлината, вслѣдствие на което въ организма на хората се явяватъ болезнени състояния, като необходими условия за възстановяване на тѣзи течения. Слѣдъ всѣка болесть потоцитѣ на живота отново проникватъ въ организма и го обновяватъ. Топлината на живота трѣбва да тече отвънъ навѫтрѣ. Дойде нѣкой при васъ и вложи една отрицателна, обезсърдчителна мисъль въ ума ви. Ако се подадете на тази мисъль, веднага въ васъ настава прѣкѫсване на теченията на топлината, които идатъ отъ живота. Щомъ дойде въ ума ви нѣкаква положителна, или насърдчителна мисъль, потоцитѣ на живота отново потичатъ. * „Вѣренъ, истиненъ чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 22 декември, 1926 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕРАЗРѢШЕНОТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ: „По какво се отличава напредналия ученикъ“? Сега ще напиша нѣколко равенства: 1=1; 2=1; 3=1; 4=1; 5=1; 6=1; 7=1; 8=1; 9=1. Какво разбирате отъ тия равенства? Прѣдставете си, че имате едно дѣте на една годишна възрасть. Какви резултати ще има то прѣзъ първата година на своя животъ ? Какви ще бѫдатъ резултатитѣ на неговия животъ прѣзъ втората, третата и най-послѣ прѣзъ деветата година? Дѣтето е сѫщото, но резултатитѣ на неговия животъ прѣзъ тия деветь години ще бѫдатъ ли едни и сѫщи? Ще ви задамъ другъ въпросъ: врѣмето и пространството ли опрѣдѣлятъ живота, или животътъ опрѣдѣля врѣмето и пространството? Врѣмето и пространството сѫществуватъ като нѣщо дадено на нашето съзнание. Това е субективно схващане. Врѣмето и пространството обективно не сѫществуватъ. Тѣ не могатъ да се хванатъ. Казватъ, че тѣлата се вмѣстватъ въ пространството. По тѣзи въпроси могатъ да се явятъ редъ разсѫждения. Прѣдставете си, че имате единъ центъръ А и една свѣтеща точка В. Ако завъртите точката В около центъра А, ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ. Питамъ: точката В има ли голѣмината на свѣтлия крѫгъ? Тя може ли да излѣзе вънъ отъ свѣтлия крѫгъ? Ако тази точка има животъ въ себе си, тя може да се продължи, да стане по-голѣма, но ако нѣма животъ въ себе си, тя ще остане еднакво голѣма. Какво показва този свѣтълъ крѫгъ? Този свѣтълъ крѫгъ показва, че е образуванъ отъ движението на една свѣтла точка. По този начинъ се обяснява образуването на вселената. Вселената се е образувала отъ една точка, която нѣма никакво измѣрение, но като се е движила едноврѣменно по всички направления, тя е образувала хиляди крѫгове. Слѣдователно, вселената изглежда голѣма, но сама за себе си тя нѣма никаква голѣмина. Щомъ движението на тази точка спре, всичко се съсрѣдоточава въ нея, и тогава казваме, че вселената е много малка, равна на точка. И като точка, тя нѣма никакво измѣрение. Докато точката се движи, вселената има измѣрения; щомъ прѣстане да се движи, тя изгубва всички свои измѣрения. Питамъ: като говоря по въпроса за вселената, каква полза ще имате отъ това? Туй сж разсѫждения, които могатъ да занимаватъ само философитѣ. Може да е така, може и да не е така. Като наблюдавате живота на сегашнитѣ хора, виждате, че човѣкъ се ражда, расте, развива се и като достигне до извѣстна стадия, неговото развитие спира. Той се връща въ обратния пѫть на своя животъ. Защо човѣкъ е създаденъ така? Защо трѣбва да се роди и послѣ да умре? Ще кажете, че волята Божия е била такава. Обаче, кой отъ васъ е билъ при Бога, когато Той е създавалъ свѣта, да знае, че Неговата воля е била такава? Богъ разговарялъ ли се е съ васъ, да знаете, че така е пожелалъ? Щомъ Богъ не се е разговарялъ съ васъ, всѣки може да отрече вашитѣ твърдения. Мнозина казватъ, че сѫ се разговаряли съ Бога. Ако е вѣрно, нека докажатъ тази своя опитность. Какъ ще се докаже това нѣщо обективно? Евреитѣ казватъ, че когато Мойсей се качилъ на планината, тамъ се разговарялъ съ Бога. Вѣрно ли е това, или не? Ако е вѣрно, то може да се провѣри и сега. Ако слънцето е изгрѣло прѣди хиляда години само веднъжъ, а слѣдъ това вече не е изгрѣвало, ние не можемъ да докажемъ, че наистина то нѣкога е изгрѣло. Абсолютната реалность има това качество, че тя всѣкога може да се провѣри. Тъй щото, когато човѣкъ не е провѣрилъ реалностьта, това показва, че той не е въ съгласие съ нея. Значи, неговото движение е по-слабо отъ движението на реалностьта, вслѣдствие на което тя остава непонятна за неговия умъ. Запримѣръ, всички подържатъ, че растенията растатъ. Питамъ: растенето движение ли е? Растенето е движение, но толкова бавно, че се изискватъ много години, за да се забѣлѣжи. И растенията се движатъ отъ едно мѣсто на друго, както животнитѣ и хората, но за да забѣлѣжите, че едно дърво се е прѣмѣстило отъ едно мѣсто на друго, трѣбва да минатъ поне сто години. Ето защо, на пръвъ погледъ се вижда, като че растенията не се движатъ. Сѫщо така и почвата се движи. Запримѣръ, Стара Планина днесъ не е на сѫщото мѣсто, дѣто е била прѣди двѣ хиляди години. Нѣкога тя е била къмъ Карпатитѣ, а сега отива къмъ Срѣдиземно море. Земята, слънцето, всички планети се движатъ. Всичко въ вселената е въ движение. Единственото сѫщество, което не се движи, е Богъ. Вънъ отъ Него всичко е въ движение, но съ различна степень на бързина. Сега, като знаете тия нѣща, какво заключение, какъвъ изводъ ще направите? Какво заключение ще извадите отъ това, че всичко се движи? Вие трѣбва да си кажете: щомъ земята, слънцето, всички планети, животни и растения се движатъ, мѣнятъ мѣстата си, тогава и нашитѣ научни теории, нашитѣ морални възгледи за живота ще се подвижатъ, ще се измѣнятъ. Вие трѣбва да благодарите, че всичко въ свѣта е подложено на промѣни. Нѣкои казватъ, че днешниятъ моралъ е сѫщиятъ, какъвто е билъ въ миналото. Не, не е така. Колкото малко и да се е измѣнилъ, все пакъ има разлика между морала на миналото и този на настоящето. Съврѣменнитѣ хора не знаятъ още, какво нѣщо е истинскиятъ моралъ. Ако първитѣ хора, които бѣха въ райската градина, знаеха, какъвъ е Божиятъ законъ, какъвъ моралъ се изисква, тѣ не биха сгрѣшили. Тѣ сгрѣшиха, понеже не разбраха Божия законъ и гледаха на живота дѣтински. Адамъ много пѫти се е прѣраждалъ на земята и ще продължава да се прѣражда, докато разбере, научи и приложи Божия законъ. Той е билъ и владика, и царь, искалъ е да оправи свѣта, но все не е успѣвалъ. И Ева сѫщо така се е прѣраждала много пѫти, и още ще се прѣражда. И като царица е дохождала, мѫчила се е да оправи свѣта, но свѣтътъ и до днесъ не е оправенъ. По този начинъ, както хората сѫ работили въ миналото, както и днесъ работятъ, свѣтътъ не може да се поправи. Ще кажете: Какъ е възможно. Адамъ да се прѣражда още, когато е създаденъ по образъ и подобие Божие? Има два Адама. Първиятъ Адамъ е билъ създаденъ по образъ и подобие Божие, а вториятъ е билъ направенъ отъ пръсть. Когато се казва, че Христосъ е вториятъ Адамъ, трѣбва да се разбира, че Той е произлѣзълъ отъ първия, който е билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Съврѣменнитѣ хора се натъкватъ на философски въпроси, които не могатъ да разрѣшатъ. Въ ума имъ се явяватъ редъ задачи, като тия на Адама, 2=1, 3=1, 4=1 и т. н. Въпрѣки това тѣ се силятъ, искатъ да разрѣшатъ задачи, които не сѫ по силитѣ имъ. Запримѣръ, мнозина искатъ да се повдигнатъ, да станатъ велики хора. Защо искатъ да станатъ велики? И дърветата въ гората искатъ да станатъ голѣми, високи. Всѣко живо сѫщество иска да стане голѣмо, високо, велико. Кога може едно дърво да стане голѣмо? Ако изсѣчете всичкитѣ дървета въ гората и оставите само едно отъ тѣхъ, свободно да расте и да се развива, то непрѣменно ще стане голѣмо. Какво се ползува това дърво отъ своята голѣмина? На кого ще се хвали съ своята голѣмина? Едно прѣимущество ще има: много птици ще могатъ да кацатъ върху него. Ако остане по-малко, и по-малко птици ще кацатъ върху него. Като е голѣмо, много гарги, много щъркели ще кацатъ на него и ще казватъ: Голѣмо е това дърво! Тази е всичката привилегия на голѣмото дърво. Слѣдователно, ако и вие сте голѣми, много птици ще кацатъ по васъ. Не, основа трѣбва да имате. Всѣко желание, всѣка мисъль е цѣнна, когато е поставена на здрава основа. Когато човѣкъ желае да стане голѣмъ, великъ, прѣди всичко той трѣбва да разрѣши този въпросъ за себе си. Той трѣбва да си каже: Азъ искамъ да стана голѣмъ, великъ за себе си. Човѣкъ расте, става голѣмъ и великъ, когато разрѣшава три вида задачи: първо, той разрѣшава задачата на своето тѣло — физическа задача; второ, той разрѣшава задачата на своята душа — духовна задача и най-послѣ разрѣшава задачата на своя духъ — Божествена задача. Слѣдователно, когато човѣкъ се справи съ своето тѣло, съ своето сърце и съ своя умъ, той може да каже, че е разрѣшилъ задачитѣ и въ тритѣ свѣта. Ако човѣкъ е на умиране, но веднага стане отъ леглото си и каже: Нѣма да умра, още 50 години ще живѣя! — той е разрѣшилъ правилно една отъ своитѣ задачи. Той може пакъ да легне, но винаги да подържа въ ума си идеята: Азъ нѣма да умра, искамъ да живѣя, да свърша работата, за която съмъ дошълъ на земята. Щомъ мисйи така, той ще има добъръ резултатъ. Казвате: Възможно ли е това? — За онзи, който разбира законитѣ, всичко е възможно. За онзи, който не разбира законитѣ, не е възможно. Тъй щото, задачата на човѣка не е да стане великъ, но да се справи съ сърцето и съ ума си. Нѣма по-велика наука за човѣка отъ тази, да се справи съ своя умъ и съ своето сърце. Може ли да се счита за велико положението на царя, изобщо? Царетѣ днесъ сѫ велики, утрѣ ги свалятъ отъ това имъ величие. Ако хората днесъ те правятъ великъ, а утрѣ отнематъ величието ти, това не е истинско величие. Ако днесъ имашъ знание, но утрѣ го изгубишъ, това не е знание. Ако днесъ си разположенъ, но утрѣ изгубишъ разположението на духа си, ти не си господарь на положението си, ти не можешъ да се наречешъ великъ. Великъ човѣкъ е онзи, който помни своето дѣтство отъ най-ранната си възрасть. Кой отъ васъ помни своето дѣтинство още отъ първата, втората или третата си година? Нѣкои дѣца запазватъ смжтни спомени за своето дѣтинство едва отъ четвъртата година нататъкъ. Повечето дѣца помнятъ, какво сѫ прѣкарали прѣзъ дѣтския периодъ на живота си отъ деветата година нагорѣ. Прѣзъ тази година тѣ свършватъ трето отдѣление. Значи, тѣ сѫ въ низшия курсъ на университета. Съврѣменнитѣ хора иматъ повърхностни схващания за живота. Обикновениятъ човѣкъ, който има материалистични възгледи за живота, казва: Азъ тъй мисля за живота. Учениятъ казва: Природата е създала нѣщата. Религиозниятъ казва: Богъ е създалъ нѣщата. Не, по този начинъ животътъ не може да се обясни. Когато нѣкой казва, че мисли тъй или иначе по даденъ въпросъ, значи, нѣщо го заставя да мисли така. Слѣдователно, той не е господарь на положението. Тогава ще излѣзе, че по единъ и сѫщъ въпросъ човѣкъ мисли по единъ начинъ, природата — по другъ, а Богъ — по трети начинъ. Прѣди всичко, човѣкъ е Божие създание. Природата сѫщо е създадена отъ Бога. Ето защо, нито Богъ, нито природата, нито човѣкътъ могатъ да бѫдатъ въ противорѣчие съ себе си. Когато нѣкой казва, че мисли тъй или иначе, съ това той нищо не разрѣшава. Какво е разрѣшилъ човѣкъ, като е мислилъ толкова години наредъ? Питамъ: кой е създалъ тѣлото, ума и сърцето на човѣка? Ще кажете, че Богъ ги е създалъ. Ако кажете, че Богъ ги е създалъ, за мене това е невъзможно, понеже още утрѣ това тѣло ще умре, този умъ и това сърце ще прѣстанатъ да функциониратъ. Ако кажете, че природата ги е създала, и това не е вѣрно. Ако кажете, че човѣкъ ги е създалъ, донѣкѫдѣ е вѣрно. Защо? Ако тѣлото на нѣкой човѣкъ е слабо, хилаво, кой е виновенъ за това? Той ли създаде това хилаво тѣло? Не, той го наслѣдилъ отъ баща си. Бащата го наслѣдилъ отъ своя баща и т. н. Значи, тѣлото на този човѣкъ води началото си още отъ неговитѣ дѣди и прадѣди, всѣки отъ които е внесълъ по едно малко прѣобразование. Такова е положението на съврѣменния човѣкъ, дошълъ на земята да живѣе, да се прояви. Когато умниятъ човѣкъ слиза на земята, той ще си избере баща и майка, каквито желае; неговитѣ родители ще бѫдатъ добри, умни хора. Той ще бѫде господарь на положението си. Невѣжиятъ, обаче, ще си избере такива родители, които ще му създадатъ редъ страдания и нещастия на земята. Когато се казва, че Богъ създалъ човѣка, това значи, че Той е създалъ първия човѣкъ, и го е създалъ по образъ и подобие свое. Този човѣкъ е безсмъртенъ. Всички Божии творения сѫ безсмъртни, а човѣшкитѣ — смъртни. Казвамъ: една отъ задачитѣ на човѣка е да се освободи отъ заблужденията си. Колкото великъ и да е човѣкъ, ако не се освободи отъ заблужденията си, въ края на краищата, той ще дойде до едно вѫтрѣшно разочарование. При това положение, каквото направи човѣкъ, все недоволенъ ще бѫде. Дали ще бѫдете художникъ, ученъ, писатель или философъ, все ще бѫдете недоволни отъ положението си. Защо? — Все неразбрани ще останете. Вземете, запримѣръ, положението на пророцитѣ отъ Стария Завѣтъ. Колко хора вѣрватъ днесъ въ тѣхното пророчество? Колко хора въ миналото сѫ вѣрвали въ тѣхъ, и колко сѫ ги разбирали? Колко души познаватъ философията на Хермеса? Колко души познаватъ гръцкия пѣвецъ Орфей? Колцина отъ васъ, запримѣръ, сте запознати съ учението на Кришна? И най-послѣ, колко християни познаватъ, както трѣбва, учението на Христа? Това, което днесъ християнитѣ проповѣдватъ, е сѣнка на онова, което на врѣмето си Христосъ е проповѣдвалъ. Вземете, запримѣръ, мисъльта, която Христосъ е казалъ: „Безъ мене нищо не можете да направите.“ Разбрана ли е тази мисъль? Днесъ всѣки може да каже: Безъ мене нищо не можете да направите. Бащата казва на сина си: Синко, безъ мене нищо не можешъ да направишъ. Професорътъ казва на студента си: Безъ мене нищо не можешъ да направишъ. Мисъльта, която Христосъ е изказалъ, има дълбокъ, вѫтрѣшенъ смисълъ. Така може да каже само оня, който се е подложилъ на вхтрѣшна прсвѣрка, който се е изпиталъ. Христовото учение е дълбоко, мистично учение. То може да се разбере и приложи само отъ мистика. Това учение изисква вѫтрѣшно приложение, вѫтрѣшни опити. Когато мистикътъ приеме учението на Христа, той се натъква на редъ изкушения, които иматъ за цѣль да го отклонятъ отъ правия пѫть. Ще му обѣщаватъ хиляди блага, само да го спратъ въ пѫтя му. Въ това огношение съврѣменната наука е потикъ за човѣка, тя му дава импулсъ да върви напрѣдъ. Обаче, за онзи, който не може да я употрѣби на мѣсто, тя е спънка въ живота му. Както чашата вино може да спре развитието на човѣка, така и за неразумния науката е спирачка въ неговия пѫть. Чашата вино за стомаха на стария човѣкъ е на мѣсто, но за стомаха на младия не е на мѣсто. Защо? — Защото стомахътъ на младия не се нуждае отъ укрѣпителни срѣдства. Питамъ: ако човѣкъ живѣе само деветь години на земята, какво може да свърши? Или, ако живѣе 90 години, какво може да свърши? Каква е задачата индивидуално на всѣки човѣкъ? Всѣки човѣкъ все трѣбва да има нѣкакво сѫществено постижение въ живота си. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да се домогне до своята специфична задача, да я рѣши правилно, за да има извѣстно постижение, да знае, че е направилъ нѣщо. Сега, ако напиша, че 2 = 1, вѣрно ли е това равенство? Обаче, ако напиша, че 365 дни се равнязатъ на една година, това равенство е вѣрно. Въ такъвъ случай и 2 = 1, ако приемемъ, че числото 2 прѣдставя двѣ полугодия. Значи, двѣ полугодия образуватъ една година. Питамъ: въ втората си годишна възрасть дѣтето ще има ли тия условия, които е имало първата година? Първата годишна възрасть на дѣтето прѣдставя основа, потикъ на неговия животъ. Прѣзъ втората годишна възрасть дѣтето има единъ малъкъ плюсъ, то е израсло мапко, и съзнанието му се е разширило. На третата година дѣтето вече може да ходи, а на четвъртата може да приказва. На петата година съзнанието на дѣтето вече се прояснява, то започва да смѣта, да чете, да се разговаря по-разумно съ майка си и баща си, съ братята си и съ сестритѣ. Азъ взимамъ числата отъ едно до деветь като най-важни. Останалитѣ числа отъ деветь нататъкъ сѫ повторение на първитѣ. Който изучи отношението на тия числа къмъ човѣка, той ще знае отношението и на останалитѣ числа. Сегашнитѣ хора, даже и ученитѣ, не знаятъ значението на тия числа и отношението имъ къмъ човѣка. Напримѣръ, ученитѣ хора не знаятъ, какви сѫ характернитѣ чърти на дѣтето прѣзъ първата, втората, третата до деветата година. Ако запитате нѣкой баща, и той не може да ви каже отличителнитѣ чърти въ характера на своитѣ дѣца прѣзъ първитѣ деветь години на тѣхния животъ. Защо не знае? — Защото не е правилъ наблюдения. Всѣка година отъ живота на човѣка има свои отличителни прояви, които, отъ врѣме на врѣме, се прѣповтарятъ. Нѣкой баща казва: Моето дѣте е десетгодишно. По какво се познава, че това дѣте е на десеть години? Ще кажете, че това знаете отъ смѣтката, която правите отъ деня на раждането му до послѣдния моментъ. Не, всѣка година си има свои характерни чърти, по които трѣбва да сѫдите за годинитѣ на дѣтето. Въ физическия свѣтъ вие различавате нѣщата по тѣхната голѣмина. Казвате, запримѣръ, една оканица, двѣ оканици, три, четири и т. н. По какво ги различавате? — По голѣмината имъ. Щомъ дойде до възрастьта на човѣка, не познавате, на колко години е. Ако бѣхте наблюдавали разнитѣ възрасти на дѣтето, щѣхте да различавате, кое дѣте, на каква възрасть е. Всѣка година човѣкъ придобива нѣщо сѫществено, присѫщо на дадената възрасть. Ако не знае тия отличителни чърти, човѣкъ може да изпадне въ редъ погрѣшки. Той ще се влияе отъ външнитѣ прояви на хората, а тия прояви не сѫ нищо друго, освѣнъ украшения. Срѣщате млади моми и момци, накичени по главата съ пера, цвѣтя, панделки, съ пръстени на рѫцѣтѣ, съ огърлици на врата, но това не е човѣкътъ. Когато нѣкой знае, кой философъ, какво казалъ, и това не прѣдставя човѣкътъ. Знание, което днесъ се придобива, утрѣ се губи, не е истинско знание. Мислите ли, че ако турите на врата на единъ волъ скѫпа огърлица, съ диаманти, той ще се върне дома си? Безъ тази огърлица волътъ е въ безопасность; съ огърлицата той е изложенъ на голѣма опасность. Тъй щото, ако е въпросъ за знание, човѣкъ трѣбва да придобие такова знание, съ което да разрѣшава най-труднитѣ задачи въ своя животъ. Ако е въпросъ за вѣрую, човѣкъ трѣбва да има такова вѣрую, което да го направлява въ правия пѫть. Нѣкой казва, че истинското вѣрую носи спокойствие. Питамъ: какво спокойствие трѣбва да търси човѣкъ? Прѣди всичко спокойствието подразбира извѣстни условия. Какво е нужно, за да бѫде човѣкъ спокоенъ? Казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Обаче, и търпѣнието се нуждае отъ извѣстни условия, отъ извѣстна подкрѣпа. Който нѣма воля, той не може да бѫде търпеливъ. Нѣкои хора се раждатъ търпеливи, а други трѣбва да работятъ върху себе си, да добиятъ търпѣние. Казвате още, че човѣкъ трѣбва да бѫде милосърденъ. Питамъ: какъ се придобива милосърдието? Какъ мислите — сила, способность, чувство или качество е милосърдието? Защо, именно, милосърдието има отношение къмъ слабитѣ? Когато слабиятъ страда, или направи нѣкаква погрѣшка, къмъ него ние сме снизходителни, милосърдни; когато силниятъ грѣши, къмъ него сме строги, взискателни. Силниятъ може да прѣдизвика нашето милосърдие, само когато го видимъ, че много страда. Сѫщо така и любовьта се проявява къмъ слабитѣ, а не къмъ силнитѣ. Ако видите една голѣма мечка, или единъ слонъ, у васъ се явява чувство на страхъ, на удивление къмъ тѣхъ, но не и на любовь. Ако видите нѣкое малко, слабо сѫщество, у васъ се явява по-скоро чувство на състрадание къмъ него, отколкото чувство на любовь. Когато се говори за любовь, за обичь, съврѣменнитѣ хора казватъ, че тѣ могатъ да обичатъ слабия, който може напълно да ги слуша, да имъ се подчинява. Това е особено психологическо състояние начовѣка, да иска да бѫде зачитанъ, слушанъ отъ онзи, когото обича. Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви, като всички хора. Да разбирате човѣка, това значи да имате първото условие за разговоръ, за връзка съ него. Когато нѣкой ви донесе единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, обвитъ въ нѣколко книги и поставенъ въ кутия, първата работа, която ви прѣдстои, е да отворите кутията, да освободите камъка отъ всички обвивки и слѣдъ като го разгледате внимателно, да се произнесете за него, дали е истински, или фалшивъ. Само при това положение можете да говорите за скѫпоцѣнния камъкъ. Когато изучите и разберете този камъкъ, истинската наука ще дойде. Скѫпоцѣнниятъ камъкъ прѣдставя човѣшката душа, която трѣбва да освободите отъ обвивкитѣ, да я очистите отъ праха и така да я занесете на небето, дѣто е нейното мѣсто. Човѣшката душа е живъ камъкъ, тя не служи само за украшение, както скѫпоцѣнниятъ камъкъ. Както дѣтето е спокойно, когато се намира въ обятията на майка си, така и човѣшката душа е спокойна, когато е прѣдадена въ рѫцѣтѣ на Бога. Човѣкъ е спокоенъ, когато има абсолютна вѣра въ Бога. Щомъ има такава вѣра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умътъ му веднага да се изпълни съ свѣтли мисли. Всички велики потици на човѣшката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкиятъ стремежъ на човѣка къмъ дѣятелность се дължи на Бога. Той подтиква човѣка къмъ работа, къмъ стремежъ за знание и слѣдъ това се оттегля. Богъ не ни оставя да стоимъ на едно мѣсто. Щомъ забѣлѣжи най-малкото недоволство, или най-малката индиферентность въ насъ, Той веднага ни подтиква напрѣдъ, постоянно ни дава потикъ за работа. Нѣкой казва: У мене се яви малъкъ потикъ къмъ доброто. — Това е малкиятъ пръстъ на Господа, съ който Той те е бутналъ. Ако се спрешъ за малко и кажешъ, че това не струва, или онова не струва, Господъ веднага ще дойде при тебе, ще те бутне съ малкия си пръстъ, да не стоишъ на едно мѣсто. Случава се съ нѣкои хора, Богъ ги поставя въ едно направление, тѣ отиватъ въ друго. Какво ще излѣзе най-послѣ? — Богъ ще постави тия хора въ правия пѫть, но ще ги остави да опитатъ това, което тѣ желаятъ. Щомъ придобиятъ извѣстна опитность, тѣ ще видятъ, че нѣма другъ пѫть, освѣнъ този, въ който Богъ ги направлява. Едно трѣбва да знаете: всѣки човѣкъ има своя орбита на движение, отъ която никой не може да го измѣсти. Да се мисли другояче, това е крива философия. Земята, луната, слънцето, както и всички останали планети, иматъ свой опрѣдѣленъ пѫть на движение, своя орбита. Никой никого не може да измѣсти отъ неговия пѫть, нито може да го засѣнчи. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда комета, да съмъ свободенъ. — Да, но и на кометитѣ пѫтьтъ е опрѣдѣленъ. Има комети, които минаватъ отъ една система въ друга, правятъ връзка между тѣхъ. Тъй щото, ако подържате кривата философия, че нѣкой може да ви извади отъ пѫтя ви, това показва, че вие сте въ положението на падащитѣ звѣзди, които нѣматъ посока, нѣматъ опрѣдѣленъ пѫть на движение. Ако може нѣкой да ви измѣсти отъ вашия пѫть, това показва, че вие нѣмате никаква тежесть. Често хората изгубватъ знанието си, изгубватъ присѫтствието на духа си. Това се дължи на мѫчнотиитѣ, на които тѣ се натъкватъ. Обаче, каквото и да правятъ, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Запримѣръ, вѣрващиятъ може да срещне съпротивление на своитѣ идеи отвънъ и вѫтрѣ въ себе си. Той може да срещне противорѣчия вънъ и вѫтрѣ въ себе. Търговецътъ може да срещне съпротивление въ търговията си, стоката му да не се продава. Нѣкой изобретатель може да срещне съпротивление въ произведенията си, не му даватъ възможность да ги прокара въ свѣта. Писательтъ, поетътъ, учениятъ могатъ да срещнатъ редъ съпротивления въ своитѣ работи. Изобщо, всички хора могатъ да се натъкнатъ на мѫчнотии, на противорѣчия въ живота си, но тѣ трѣбва да прѣодолѣятъ, да ги разрѣшатъ правилно. Като четете живота на великитѣ хора, ще видите, прѣзъ какви мѫчнотии, прѣзъ какви противорѣчия сѫ прѣминали. Вземете, запримѣръ, живота на Христа. Той дойде съ велика мисия въ свѣта, и въ първо врѣме Го посрещнаха съ финикови вѣйки, но на третия день Го разпнаха. Отъ всички тия примѣри се потвърждаватъ думитѣ на гръцкия философъ Солонъ, който е казалъ, че никой не може да бѫде щастливъ прѣди смъртьта си. И наистина, човѣкъ става великъ слѣдъ смъртьта си. Въ мистиченъ смисълъ това означава: когато човѣкъ се откаже отъ суетата на живота, отъ прѣходнитѣ желания на своята плъть и се подаде на стремежитѣ на духа си, само тогава той може да стане великъ. И тъй, величието не е за този свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.“ Величието е за небето. Истинско постижение е това, да работите усърдно на земята, за да може невидимиятъ свѣтъ да се заинтересува отъ васъ и да ви помогне. Христосъ казва: „Не се радвайте, когато ви се подчиняватъ духоветѣ, но радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето.“ Какво значатъ думитѣ „радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето“? Мнозина отъ васъ слѣдватъ това учение отъ деветь години насамъ, но питамъ: какво е било тѣхното вѣрую, или какви сѫ били постиженията имъ въ първата, втората, третата до деветата година? Правили ли сте наблюдения въ това отношение? Нѣкои отъ васъ показаха голѣмо усърдие прѣзъ първата година; втората година усърдието имъ се намали; третата година стана още по-малко и сега, когато сѫ въ деветата година на своето подвизаване, свѣтлината имъ е много слаба, почти като тази на нѣкоя вощеница. Нѣкои пъкъ сѫ вървѣли точно обратно: тѣ сѫ започнали съ малко усърдие, съ малка свѣтлина, но постепенно свѣтлината имъ се увеличавала. И днесъ, когато се намиратъ въ деветата година, свѣтлината имъ е доста голѣма. Първитѣ вървятъ отъ зенита къмъ залѣза, а вторитѣ — отъ изгрѣва къмъ зенита. Мистичниятъ животъ подразбира движение въ възходеща посока, а не въ низходеща. Ако любовьта на човѣка не се увеличава, тя не е истинска любовь; ако знанието, милосърдието не се увеличаватъ, тѣ не сѫ истински. Въ всички свои добродѣтели и способности, човѣкъ трѣбва да расте, да се разширява. Сега, като говоря за проява на добродѣтелитѣ и способноститѣ на човѣка, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ неговитѣ отрицателни състояния. Човѣкъ може да изпадне въ обезсърдчение, въ отчаяние — това нищо не значи. Това е резултатъ на вѫтрѣшна борба въ човѣка, на падане и ставане. Азъ говоря за положителното въ човѣка, въ което взиматъ участие неговитѣ сърце, умъ, воля, душа и духъ. За да прѣодолѣе човѣкъ тия отрицателни състояния, прѣпоржчватъ му самообладание. Всички окултни школи сѫщо говорятъ за самообладание. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да се владѣя, да владамъ духа си. Какво разбирате подъ думитѣ владане на духа? Кой човѣкъ може да влада духа си? — Духовниятъ. Ако нѣкой човѣкъ изгуби богагството си, знанието си, и се обезсърдчи, отчае, той не е духовенъ още. Обаче, ако се зарадва, слѣдъ като изгуби всичкото си богатство, знание, той е духовенъ човѣкъ. Този човѣкъ благодари на Бога за всичко, което е изгубилъ; той гледа на живота отъ мистичната страна, вижда, че може да живѣе и безъ това богатство и знание. Отъ вѫтрѣшното разбиране на човѣка зависи, какъвъ животъ ще води той. Защо човѣкъ да не вѣрва, че може да живѣе и безъ кѫща, и безъ пари? Това вѣрую не може да се прѣдаде външно, по механически начинъ; то трѣбва да се придобие отвѫтрѣ, да стане убѣждение на човѣка, негова плъть и кръвь. Бѣдниятъ казва: Богъ е опрѣдѣлилъ да бѫда сиромахъ. Сѫщеврѣменно той е недоволенъ отъ сиромашията си. Неговото убѣждение е само на думи. Другъ казва: Човѣкъ трѣбва да се облича скромно, да не обръща внимание на хората съ облѣклото си. Този човѣкъ говори така, но се стѣснява отъ дрехитѣ си. Значи, той още не се е убѣдилъ въ това, което говори. Какъ си прѣдставяте ангелитѣ? Какви дрехи носятъ тѣ? Мислите ли, че дрехитѣ имъ сѫ прости, скѫсани? Ангелитѣ сѫ облѣчени съ бѣли, широки дрехи, прѣпасани съ коланъ. Ако обикновенъ човѣкъ влѣзе между тѣхъ, той не би могълъ да ги различи единъ отъ другъ; тѣ си приличатъ напълно. Ако сте живѣли дълго врѣме съ единъ ангелъ и послѣ го видите между другитѣ ангели, по никой начинъ не бихте го познали. Ангелитѣ иматъ едно специфично качество; тѣ не искатъ да изпѫкватъ, вслѣдствие на което външно запазватъ едно подобие, а вѫтрѣшно се различаватъ. Вѫтрѣшно тѣ живѣятъ разнообразенъ животъ, по който се различаватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде гениаленъ, за да различи единъ ангелъ отъ другъ. Животътъ на хората е точно обратенъ: външно има голѣмо разнообразие, а вѫтрѣшно има еднообразие. Когото и да срещнете, по вѫтрѣшенъ животъ той прилича на другитѣ хора, но ще го чуете да казва: Азъ не съмъ като другитѣ. Не, и той е като тѣхъ, но не се познава. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се освободи оть вѫтрѣшното еднообразие. Нещастията на хората се дължатъ, именно, на това еднообразие. За тази цѣль вие трѣбва да прилагате въ живота си редъ окултни закони, които да ви послужатъ при самовъзпитанието. Колцина отъ васъ употрѣбяватъ поне 10-15 минути отъ деня за упражнения? Даже и сѫществата отъ невидимия свѣтъ правятъ упражнения. Колко повече тия упражнения сѫ необходими за васъ! Който не иска доброволно да прави тия упражнения, тѣ все ще му се наложатъ по нѣкакъвъ начинъ. Мжчнотиитѣ, спънкитѣ, които хората иматъ. не сѫ нищо друго, освѣнъ методи, чрѣзъ които тия упражнения се налагатъ. Като станете сутринь, благодарете на Бога за живота, който ви е далъ. Щомъ излѣзете вънъ, благодарете, че слънцето изгрѣва, праща своята топлина и свѣтлина. Слѣдъ това започнете работата на деня. Дали ще учите, дали ще копаете земята, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ за помощь. Какво правите вие? Ставате сутринь и веднага заповате да работите и забравяте за Бога, за ангелитѣ, за разумнитѣ сѫщества. Какви сѫ резултатитѣ на такъвъ животъ? — Неуспѣхи. Всѣки камъкъ на пѫтя ви не е нищо друго, освѣнъ спънки, прѣпятствия. За да не се ударите въ този камъкъ, вие трѣбва да бѫдете разумни, да намѣрите начинъ да го избегнете. За тази цѣль трѣбва да учите, да знаете, че прѣзъ живота на всѣки човѣкъ има години на радости, има години на скърби; има дни и часове на радости, има дни и часове на скърби. Това сѫ смѣни на състояния, прѣзъ които всѣки човѣкъ неизбѣжно ще мине. Тѣ идатъ периодически, по строго опрѣдѣлени закони. Колкото и да си радостенъ, ти трѣбва да знаешъ, че това състояние ще се смѣни, ще дойдатъ противорѣчията въ живота. Слѣдъ тѣхъ пакъ ще дойдатъ радости. Това ще продължава дотогава, докато най-послѣ дойде Онзи. съ Когото си свързанъ. Той ще те освободи. Има нѣща, които ни сѫ наложени, и тѣ трѣбва да се изживѣятъ. Когато дойде на земята, Христосъ знаеше много закони, но и Той не можа да се освободи отъ скръбьта. Мнозина запитватъ: Христосъ страдаше ли физически? Христосъ имаше и физически страдания, което се разбира отъ стиховетѣ: „Синъ Человѣчески нѣма дѣ глава да подслони.“ На друго мѣсто Той казва; „Скръбна ми е душата до смърть.“ Христосъ бѣше облѣченъ въ плъть, на която физическитѣ страдания сѫ присѫщи, но сѫщеврѣменно Той съзнаваше, че Висша воля Го изпратила на земята, да извърши една велика работа. Сѫщиятъ законъ се отнася и до васъ. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзка съ Бога да прѣодолявате. Вие можете да прѣодолѣете! Христосъ изгуби ли нѣщо отъ това, което имаше въ себе си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира своята идея. За тази цѣль Той трѣбваше да дойде въ свѣта, между хората, да разработи и приложи своето учение. Ето защо, и вие трѣбва да изучавате живота си. И отъ всички мѫчнотии, които се явяватъ въ живота ви, трѣбва да вадите поука. Доколкото съмъ прослѣдилъ живота на писатели, поети, философи и учени, виждамъ, че най-видни отъ тѣхъ сѫ ония, които най-много сѫ страдали. Произведенията имъ почиватъ на живи опитности, минали прѣзъ самитѣ тѣхъ. Ако великитѣ хора е трѣбвало да минатъ прѣзъ редъ страдания и мѫчнотии, сѫщото прѣдстои и на ученицитѣ. И тъй, спрете се на равенствата, които написахъ въ началото на лекцията, и размишлявайте върху тѣхъ. Сега ще ви дамъ едно упражнение за десеть деня. Като ставате сутринь, правете опити да се върнете къмъ своето дѣтинство, отъ първата до десетата годишна възрасть, и да видите, съ какво се е отличавала всѣка отъ тия години на вашия животъ. Като намѣрите отличителното качество на тия години, направете връзка между тѣхъ и сегашния си животъ, да видите, какъ сте работили, и какви придобивки имате. Ако не можете да си припомните нѣщо отъ първата година на живота си, минете въ втората, послѣ въ третата и т. н. Като дойдете до онази година, въ която има извѣстно пробуждане на съзнанието ви, продължавайте нагорѣ, докато дойдете до сегашния моментъ на вашия животъ и направете връзка, да видите резултата на вашата работа. Това ще бѫде едно хубаво упражнение. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 15 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСЛѢДНАТА ПОСТѪПКА „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ върху: „Горение безъ димъ“ и „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“ Питамъ: по какво се отличава точката отъ линията? — Точката нѣма никакво измѣрение, а линията има едно измѣрение. Знаемъ, обаче, че линията се образува отъ движението на точката. Значи, точката може да се проектира въ линия. Линията може ли да се проектира въ точка? Има ли нѣкаква прилика между точката и линията? Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има двѣ измѣрения. Когато плоскостьта се движи, тя образува тѣло, което има три измѣрения. Слѣдователно, точката, която нѣма измѣрение, при движението си образува линията, която има едно измѣрение. Линията, която има едно измѣрение, при движението си образува плоскостьта, която има двѣ измѣрения. И най-послѣ, плоскостьта, която има двѣ измѣрения, при движението си образува тѣло, което има три измѣрения. Когато кубътъ се движи, той образува още по-сложно тѣло съ четири измѣрения. По кой начинъ може да се проектира точката, за да образува права линия? Сега ние опрѣдѣляме правага линия като първата съзнателна връзка между двѣ разумни сѫщества. Който не може да направи тази разумна връзка, той не знае законитѣ на правата линия. Той се намира въ единъ въображаемъ свѣтъ, вслѣдствие на което всичкитѣ му идеи прѣтърпяватъ мораленъ крахъ. При това положение не може да има никаква философия, никаква наука. Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Животъ, който се явява и изчезва, не е животъ, той е сѣнка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание. Такова знание служи за забавление само, както дѣцата се забавляватъ съ играчкитѣ си. Когато нѣкой човѣкъ заспи и дойде другъ да го събуди, той е недоволенъ, че го събудили. Дѣйствително, опасно е да събудите човѣка, когато не си е доспалъ, но сѫщо така е опасно, ако го оставите да прѣспи. Колко часа сѫ необходими за човѣка, за да си отспи? Споредъ съврѣменнитѣ учени достатъчно е човѣкъ да спи една трета отъ денонощието. Значи, най-много осемь часа сѫ необходими за сънъ, а останалитѣ 16 часа ще бѫдатъ за работа, за наука, за ядене и пиене и за всички останали работи. Сега, като се говори за точката, за правата линия, за плоскостьта и за тѣлата, това показва, че нѣкои проблеми въ живота се разрѣшаватъ съ неизмѣрими величини; други проблеми се разрѣшаватъ съ правитѣ линии, но не съ геометрическитѣ линии, а съ живитѣ линии въ природата; трети проблеми се разрѣшаватъ съ плоскоститѣ, съ живитѣ квадрати; четвърти — съ живитѣ тѣла въ природата. Който е разбралъ законитѣ на квадрата, той ще може да разрѣши най-труднитѣ задачи въ живота. Квадратътъ е най-опасното мѣсто, въ което човѣкъ може да попадне. Съврѣменнитѣ хора сѫ поставени въ квадрата, заобиколени сѫ съ четири страни. Едната страна на квадрата е приятелската, а противоположната на нея — неприятелската. Другитѣ двѣ страни сѫ неутрални сили. Значи, въ квадрата има неутрални зони. Който не разбира законитѣ на квадрата, той ще слѣзе на тази страна, именно, дѣто сѫ неприятелитѣ му. И ако се намира при добро благосъстояние, тѣ ще го ограбятъ. Когато знанието дойде при него, той ще слѣзе точно тамъ, дѣто сѫ невѣжитѣ, и по този начинъ ще изгуби всичко, което е придобилъ. Религиозниятъ човѣкъ пъкъ, като намѣри пѫтя на истината, ще слѣзе при такива сѫщества, които ще му отнематъ всичко, което е спечелилъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, съврѣменнитѣ хора често губятъ всичко онова, което сѫ спечелили. Срѣщате нѣкой религиозенъ, говори за Бога, но не се минава единъ часъ, умътъ му се е измѣнилъ, той вече мисли и говори други нѣща. Ето защо, свѣтскитѣ хора казватъ за религиознитѣ, че дъската имъ е мръднала. Слѣдъ единъ часъ пакъ ще го чуете да говори за Бога. Какъ си обяснявате промѣнитѣ, които ставатъ толкова често съ религиознитѣ хора? Нѣкои казватъ, че Богъ е наредилъ работитѣ така. Не, ние ме можемъ и не трѣбва да приписваме своитѣ глупости и неиздържани положения на Бога, на великия законъ въ свѣта, въ който нѣма никакво изключение. Нашитѣ глупости, нашитѣ врѣменни задачи сѫ дѣтински работи, упражнения за ума. Тѣзи упражнения подготвятъ само човѣка за разрѣшаване на великата задача въ живота, но тѣ не могатъ да я разрѣшатъ. Яденето, пиенето, ученето сѫ приготовления само за великата задача, но сами тѣ не могатъ да я разрѣшатъ. Казвате: Трѣбва да се учи! Да, трѣбва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъжъ да разрѣшите важнитѣ задачи въ живота си. Въ живота има по-важни нѣща отъ знанието. Вие трѣбва да дойдете до точката, която при движението си образува правата линия. Правата линия прѣдставя вече свѣта на първото измѣрение. Питамъ: защо хората се движатъ? Съврѣменнитѣ хора говорятъ за моралъ, но ако ги питате, коя е мѣрката за морала, и тѣ не знаятъ. Кои нѣща сѫ морални? Нѣкой човѣкъ краде и, за свое оправдание, казва: Въ Свещената книга е писано, че всички нѣща въ свѣта принадлежатъ на Бога. Другъ убива човѣка и пакъ намира причини да се оправдае. Ако нѣкой счупи крака на сѫщия този човѣкъ, или го нарани нѣкѫдѣ, той ще започне да протестира, какъ смѣятъ да му счупятъ крака! Значи, докато нещастията се трупатъ върху главитѣ на хората, този човѣкъ подържа една философия; щомъ дойдатъ до неговата глава, той има друга философия. Помнете слѣдното: ония ученици, които иматъ подобни възгледи, ще останатъ като запартъци яйца, които при никакви условия не могатъ да се измѫтятъ. Има яйца въ природата, които съ милиони години не могатъ да се измѫтятъ. Нѣкои хора, които нѣматъ основна идея въ живота си, казватъ: Лесна работа, ще работимъ, както можемъ и колкото можемъ. Милостивъ е Богъ, Той ще се погрижи за насъ. Да, Богъ е милостивъ за разумнитѣ хора, за растенията, които растатъ и се развиватъ, но за изсъхналитѣ растения има брадва, има и търнокопъ. Ние не говоримъ на сухитѣ дървета, на изсъхналитѣ растения; ние говоримъ на разумнитѣ хора, които могатъ да растатъ и да се развиватъ, които могатъ да прилагатъ. Нѣкой казва: Азъ не разбирамъ тия работи. Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи отъ своитѣ опитности. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да придобие едно качество, което сѫ имали всички велики хора — смирението. Ще дамъ единъ примѣръ на смирение. Седи единъ великъ ученъ въ кабинета си и се занимава. Въ това врѣме дохожда при него едно малко дѣте, носи писмо, съ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, отъ неговъ приятель. Дѣтето казва: Господине. вашиятъ приятель ми даде това писмо да ви го прѣдамъ и да ви кажа нѣщо важно. Учениятъ веднага прѣкѫсва работата си, спира вниманието си върху дѣтето и започва да го слуша. То прѣдава всичката работа, както му е заповѣдано, а учениятъ слуша внимателно, взима всичко въ съображение. Отъ врѣме на врѣме го запитва, какво още има да каже, и слѣдъ всичко това му благодари любезно, като на голѣмъ човѣкъ. Този човѣкъ е философъ, мѫдрецъ, учи се отъ малкото дѣте. Ако той не бѣше смиренъ, щѣше да каже: Какво ще слушамъ това дѣте? Казвамъ: има дѣца, изпратени отъ Бога. Дойде ли такова дѣте при тебе, ти ще го приемешъ съ най-голѣмо внимание. То ще говори, какво Господъ му е казалъ, а ти ще пишешъ всичко това, ще се научишъ, какъ да употрѣбишъ скѫпоцѣнния камъкъ, изпратенъ отъ приятеля ти. Ако учениятъ каже на дѣтето, че ще се срещне съ приятеля си и отъ него ще разбере, какво иска, съ това той ще изкаже прѣнебрежение къмъ дѣтето. Това прѣнебрежение е признакъ на гордость. Отъ този ученъ нищо не може да излѣзе. Този законъ нѣма никакви изключения. И тъй, ако въ даденъ моментъ не сте въ състояние да приемеге скѫпоцѣнния камъкъ отъ приятеля си, изпратенъ съ това малко дѣте, вие не разбирате живота. Дѣцата сѫ емблемъ на чистота. Тѣ прѣдставятъ животъ, който иде отъ по-високо мѣсто. Дѣцата носятъ съ себе си животъ, който старитѣ не могатъ да изразятъ. Старитѣ сѫ хора материалисти, тѣ вѣрватъ въ това, което сѫ придобили вече. Тѣ вѣрватъ въ кѫщитѣ си, въ синоветѣ и дъщеритѣ си, въ богатството си. Стариятъ казва: Свърши се животътъ ми. Много видѣхъ и патихъ. — Какво видѣлъ той! Азъ мога да изчисля, какво е придобилъ стариятъ, като е живѣлъ 120 години. Прѣзъ тѣзи 120 години може да се направятъ изчисления, колко кокошки е изялъ, колко пѫти е игралъ на хорото, колко пѫти е видѣлъ изгрѣването на слънцето, колко години е слѣдвалъ въ училище, какви и колко знания е придобилъ. Важно е, въ края на краищата, какво е спечелилъ отъ всичко това и какво е приложилъ въ живота си. Той казва: Азъ зная много нѣща. — Щомъ знаешъ толкова много нѣща, кажи, колко тежи слънцето, но съ точность до единъ грамъ. Той веднага ще започне да привежда мнѣнието на редъ учени по този въпросъ. Не, азъ искамъ ти да изчислишъ това. Нали казвашъ, че знаешъ много работи? Има една висша математика, която съврѣменнитѣ учени още не познаватъ. Споредъ нея може точно да се изчисли теглото на слънцето. Ако нѣкой старъ човѣкъ живѣе сто години, той ще може да изчисли поне теглото на земята. Какъ ще направи това изчисление? Ако е ученъ човѣкъ и изучава своитѣ мисли, чувства и желания, като ги прѣтегли, той ще види, че тѣ тежатъ толкова, колкото тежи земята. Значи, стариятъ човѣкъ тежи, колкото земята, а дѣтето, което иде отъ слънцето, тежи, колкото слънцето. Защо? — Понеже дѣтето расте, увеличава теглото си, а стариятъ се смалява. Въ това отношение малкото дѣте тежи милионъ и петстотинъ хиляди пѫти повече отъ стария човѣкъ. Казвате: Възможно ли е малкото дѣте да тежи повече отъ стария човѣкъ? — Да, това дѣте, именно, стана причина ти да ходишъ на хорото съ момитѣ; това дѣте те накара да се оженишъ; това дѣте те застави да работишъ, да станешъ художникъ, писатель, поетъ, философъ или ученъ. Ако не бѣше това малко дѣте, ти камъкъ щѣше да станешъ. Като говоримъ за дѣцата, ние имаме прѣдъ видъ разумнитѣ дѣца. Царството Божие е на дѣцата. Христосъ казва: ,,Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“, т. е. въ онази висша наука, която може да ви просвѣти. Докато не станете като малкитѣ дѣца, колкото знания да имате, тѣ нѣма да ви ползуватъ. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на земята, но тази земя се нуждае отъ енергията на слънцето. Безъ слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви безъ земята. Каквото прѣдставятъ слънчевитѣ лѫчи за земята, такова нѣщо прѣдставя Божествената енергия за човѣка. Ако Божественото не се прояви у васъ, вие ще се намирате въ положението на стария човѣкъ. Питамъ: по какво се отличава религиозния отъ свѣтския човѣкъ? Ще кажете, че религиозниятъ човѣкъ има любовь къмъ Бога. Кое е първото качество на тази любовь? Казано е нѣйдѣ въ Писанието: „И послуша Господъ молението ми.“ Плачътъ е молитва. Когато дѣтето плаче, сѫщо така и то се моли. То плаче, защото възрастнитѣ не разбиратъ езика му; щомъ започне да плаче, тѣ веднага се заинтересуватъ, отъ какво има нужда и го задоволяватъ. Ако майката разбираше езика на дѣтето си, то никога не би плакало. Дѣтето плаче, понеже майката е неразумна. Докато е била мома, тя се е занимавала съ редъ фантазии, чела романи, свирила на пияно, но въ всичко това липсва идея. И като стане майка, тя пакъ мисли за други нѣща. Родятъ се едно, двѣ, три или повече дѣца, тя не е готова да ги възпита, да ги отгледа, както трѣбва. вслѣдствие на което се явявать редъ недоразумения въ дома. Това не е животь, това е забавление. Могатъ да се забавляватъ само свѣтскитѣ хора, но онѣзи, които говорятъ за Божествената Любовь, тѣ трѣбва да знаятъ нейнитѣ качества. Ако не знаятъ качествата й, тѣ трѣбва да слушатъ, да се учатъ. Когато човѣкъ се моли на Бога, когато иска нѣщо отъ Него, той трѣбва да иска най-малкото, но сѫщеврѣменно най-необходимото. Вие трѣбва да знаете, че прѣди всичко имате отношения къмъ Бога, а послѣ идатъ отношенията ви едни къмъ други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако прѣдварително не е прѣчистилъ сърцето си. Човѣкъ може да обиколи земята, може да посѣти всички слънца и планети, но ако не е прѣчистилъ сърцето си, кракътъ му не може да стѫпи до вратата на Царството Божие. Това трѣбва да имате всѣкога прѣдъ видъ. Не е достатъчно само да говорите за любовьта, за да влѣзете въ Царството Божие. Нѣкой казва: Едно врѣме сърцето ми горѣше отъ любовь, но изгасна вече. Питамъ: какъ е възможно да изгасне любовьта въ сърцето на човѣка? Любовьта е лампа, която Богъ е запалилъ въ сърцето на човѣка и така го е изпратилъ въ свѣта. Има лампи, запалени отъ хората, които хиляда години горятъ, безъ да изгасватъ. Какъ е възможно тогава, лампата, която Богъ е запалилъ въ сърцето на човѣка, да изгасне? Може ли Господъ да направи такава лампа, която само въ продължение на 30 — 40 години да гори, да свѣти и слѣдъ това да изгасне? Това е невъзможно! Невъзможно е една свѣтла мисъль, дошла отъ Бога, да изгасне, да потъмнѣе въ продължение на единъ часъ само! Казвамъ: вие трѣбва да цѣните малкитѣ нѣща, да давате мѣсто на малкитѣ идеи, на малкитѣ чувства, които се зараждатъ въ васъ. Въ малкитѣ нѣща се крие Божественото. Ако не дадете пѫть на Божественото въ себе си, вие ще изпаднете въ редъ погрѣшки. И отъ всички ваши погрѣшки само азъ ще спечеля. Каквото вие не направите, азъ ще направя, но въ края на краищата, вие губите, азъ печеля. Вие ще останете невѣжи — нищо повече. Нѣкои казватъ: Ние имаме важни задачи въ живота си, нѣмаме врѣме да се занимаваме съ малки работи. Питимъ: какви сѫ вашитѣ важни работи? — Ние се интересуваме отъ социалнитѣ въпроси, отъ въпроса, какъ можемъ да изправимъ свѣта, да повдигнемъ човѣчеството, а сѫщо тъй интересуваме се и отъ духовни въпроси. Едно трѣбва да знаете: разрѣшаването на духовнитѣ въпроси изисква отъ човѣка външна и вѫтрѣшна чистота. Сега, като говоря така, мнозина ще се обезсърдчатъ, ще помислятъ, че нищо не сѫ. постигнали. Не, за да се повдигне човѣкъ духовно, той трѣбва да започне отъ елементарнитѣ нѣща. Когато дѣтето започне да учи въ училище, учительтъ му първо го запознава съ проститѣ дѣйствия — събиране, изваждане, умножение и дѣление, послѣ го запознава съ дробитѣ, съ просто и сложно тройно правило, съ степенуване, коренуване и т. н. Обаче, и това не е достатъчно. Слѣдъ като ученикътъ мине цѣлия курсъ на математиката, той трѣбва да я прилага въ живота си, да знае, дѣ да приложи събирането, дѣ — изваждането, умножението, дѣлението, дѣ коренуване. степенуване и т. н. Както числата иматъ коренъ, така и идеитѣ иматъ свои корени. Добродѣтелитѣ сѫщо иматъ свои корени. Запримѣръ, кой е коренътъ на доброто? Любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродѣтельта сѫщо така иматъ свои корени. Човѣкъ трѣбва да знае коренитѣ на всички тия добродѣтели, като числа, за да може да ги прилага въ живота си. Въ това отношение математиката има приложение не само въ физическия, но и въ духовния животъ на хората. Колко е квадратниятъ коренъ на числото деветь? — Три. — Ами на числото три, на числото осемь? — Отъ три и отъ осемь не може да се извлѣче квадратенъ коренъ съ точность. Отъ осемь може да се извади кубиченъ коренъ. Числото двѣ е кубиченъ коренъ на осемь. Защо отъ числото деветь може да се извади квадратенъ коренъ, а отъ осемь — кубиченъ коренъ? Вие трѣбва да мислите върху тия въпроси. Като размишлявате върху тѣхъ, това не значи, че ще ги разрѣшите, но все-таки ще дойдатъ въ ума ви нѣкои нови идеи. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ еднообразие. Еднообразието убива човѣка. Всѣки день, отъ сутринь до вечерь, животътъ на човѣка е пъленъ съ едни и сѫщи нѣща: става сутринь, обува обущата си, измива се, вчесва се, облича се, приготвя се за работа. Ако е жена, започва домашната работа; ако е мѫжъ, взима шапката си, чадъра или бастона и излиза. Отива въ канцеларията и започва всѣкидневнитѣ прѣписки и изчисления. Жената пъкъ, като свърши домашната си работа, излиза на гости, или на разходка: тукъ спира вниманието си, тамъ го спира и т. н. Вечерьта всички се връщатъ уморени. Отъ какво? — Отъ голѣмото външно разнообразие, отъ много впечатления. Не, това е животъ на еднообразие, коетс се отпечатва въ съзнанието на хората и ги уморява. Само еднообразието уморява човѣка. Ученикътъ се връща отъ училище, главата му е пълна съ уроци по всички прѣдмети; той всичко знае, но тия уроци сѫ упражнения само за ума, тѣ не могатъ да ползуватъ ученика при разрѣшаване на житейскитѣ му задачи. И едно врѣме хората сѫ изучавали естественитѣ науки, математика, философия, и сега изучаватъ тия прѣдмети, но все има разлика между положението на наукитѣ едно врѣме и сега. Днесъ хората минаватъ за по-учени, за по-културни. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на съврѣменната култура? Пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на съврѣменната култура". Казвамъ: вие минавате за ученици на окултна школа. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да направи една разумна, правилна критика, да разгледа научно всички култури на миналото и да отдѣли отъ тѣхъ потрѣбното отъ непотрѣбното. Което е цѣнно, да го отдѣли и приложи въ новата култура. Ученикътъ трѣбва всѣка вечерь да прави балансъ на своитѣ мисли и чувства, да задържа цѣннитѣ, а непотрѣбнитѣ да туря настрана, като торъ. Човѣкъ е миналъ прѣзъ всички култури, вслѣдствие на което носи отпечатъци отъ тѣхъ въ съзнанието си. Нѣкой мисли за живота си, какво ще стане съ него слѣдъ 20 години. Добрѣ е човѣкъ да мисли за себе си, но въпросъ е, дали ще доживѣе това врѣме. Важно е човѣкъ да мисли само за днешния день. Утрѣшниятъ день носи своитѣ задачи, своитѣ блага и изпитания, нѣма защо да се мисли за него. Щомъ днесъ си добрѣ, благодари за този день. За утрѣ нѣма защо да мислишъ. Ако ученикътъ научи добрѣ днешнитѣ си уроци, той ще бѫде въ състояние и утрѣшнитѣ да научи. Дали ще придобие ново знание, това зависи отъ вѫтрѣшната подготовка на духа и на душата. Пишете нѣщо върху темата: „Какви качества се изискватъ отъ човѣка, за да придобива знания?“ Казвате: нѣма защо да бързаме, да се прѣсилваме отъ работа и учене. Нали много пѫти ще се прѣраждаме? Единъ день все ще придобиемъ нужното знание. Прави сте въ разсѫжденията си, но ако отлагате нѣщата отъ единъ животъ за другъ, отдѣ знаете, че бѫдещиятъ животъ ще ви донесе по-благоприятни условия отъ сегашния? Освѣнъ това, не забравяйте, че каквото днесъ положи човѣкъ въ живота си, то ще остане за основа на бѫдещия му животъ. Слѣдователно, нѣкои ваши мисли, чувства и постѫпки могатъ да се реализиратъ едва въ бѫдещия ви животъ, и тогава вие ще носите лошитѣ или добритѣ послѣдствия на миналото. Ще кажете: „Ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ,“ т. е. не било сега, че за въ бѫдеще, слѣдъ сто години. Не само слѣдъ сто години, но и слѣдъ четири поколѣния даже може да се прѣдскаже, какъвъ ще бѫде животътъ на човѣка. При това, ако вие сте послѣденъ отъ даденъ родъ, непрѣменно ще носите послѣдствията на извѣстенъ дефектъ, или на нѣкоя дарба на свой дѣдо или прадѣдо. Това нѣщо хората наричатъ наслѣдство. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ връзкитѣ на своето минало. Човѣкъ има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, съ това той чъртае само своето бѫдеще. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ живота си, да знае, че връзкитѣ които днесъ прави, ще укажатъ влияние не само слѣдъ сто години въ живота му, но тѣ ще иматъ влияние даже и слѣдъ четири поколѣния. Това е красивата страна на нашия животъ. Слѣцователно, ако искате да жънете добри плодове въ бѫдеще, оста вете Божественото въ васъ да се проявява. Този е новиятъ човѣкъ. Това е дѣтето, за което Христосъ говори. Стариятъ човѣкъ новъ не може да стане. Каквото и да правите, той не може да се подмлади. Той казва: „На остарѣлъ царь съвѣтъ не се дава.“ Питамъ: коя е основната мисъль отъ тази лекция? Всѣки ще отговори по своему, споредъ своитѣ нужди и споредъ степеньта на своето развитие. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вслѣдствие на което всѣки отъ васъ различно ще схване основната мисъль. Кой каквото схване, това е най-важно за него въ дадения случай. Отъ мисъльта, която схване, той ще се добере до най-важната, до сѫществената мисъль въ лекцията. Който добрѣ разбира и прилага човѣшката любовь, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любовь, той още повече ще разбира човѣшката. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ човѣшката любовь и послѣ да стигне до Божествената. Нѣма нищо лошо, когато човѣкъ минава отъ човѣшката въ Божествената любовь. Опасностьта седи въ това, когато човѣкъ заспи въ човѣшката любовь и тамъ остане за по-дълго врѣме, отколкото трѣбва. Човѣшката любовь прѣдставя градина съ хубави, ароматни цвѣтя, съ чисти извори. Който влѣзе въ тази градина, той се упоява отъ силната миризма на цвѣтята и остава тамъ, като мисли, че е влѣзълъ въ рая. Рай е това, но човѣшки, а не Божественъ. Нѣкой човѣкъ започне една работа, върви му; започне втора, трета. все напрѣдъ му върви: пари печели, кѫщи прави и започва да мисли, че Богъ гледа благосклонно къмъ него. Лъже се този човѣкъ. Успѣхътъ на човѣка въ материалния му животъ не означава още Божието благословение върху него. Казано е въ Писанието: „Богъ е ревнивъ“. Думата „ревнивъ“ тукъ е употрѣбена въ хубавъ смисълъ. Това не е онази ревность, която турцитѣ приписватъ на своя богъ Яма. Като дойде богъ Яма при васъ, той ще ви вземе онова, което най-много обичате. И слѣдъ това вие ще тичате подиръ Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подиръ любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-послѣ разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия законъ, вие винаги ще се натъквате на Яма. Щомъ разберете Божия законъ. вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христосъ, Казвамъ: не е достатъчно само да знаете името на Христа, но трѣбва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговитѣ мисли, да знаете, коя е била основната мисъль, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начинъ ще разберете значението на думата Христосъ. Когато Христосъ прие Духа. съзнанието Му се пробуди, и Той се свърза съ Бога, прие Неговата мисъль и придоби Вѣчния Животъ. Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену.“ Който правилно мисли, той може и правилно да пѣе. Щомъ мисли правилно, той дава изразъ, смисълъ на пѣсеньта. Въ слоговетѣ ки-а-метъ, слѣдъ гласната и слѣдва гласната а. Буквата и прѣдставя начало на нѣщата, което дава потикъ къмь творчество. Буквата а прѣдставя методъ, начинъ, чрѣзъ който се изразява това творчество. Думата „киаметъ“ означава нѣщо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м прѣдставя смърть. Значи, и е начало на творчесгвото; а — методъ за изразяване на това творчество. Ако човѣкъ не знае, какъ да прѣдстави това творчество, тогава иде смъртьта. Буквата е пъкъ означава възраждане. Смъртьта трѣбва се побѣди. Буквата Т означава силата, съ която трѣбва да се воюва, за да се побѣди смъртьта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина — ш. Тази буква означава материални стремежи. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ материалнитѣ си стремежи, да започне идейна работа. Тази промѣна не може да стане по механически начинъ, тя става постепенно, чрѣзъ усилена работа на Божественото въ човѣка. Когато нѣкой каже, че може моментално да направи нѣкакво добро, това подразбира, че отъ началото на сѫществуването си до момента на това добро той е направилъ безброй усилия въ това направление. Нѣкой взима чукъ и удря върху единъ камъкъ, но не може да го счупи. Той се обезсърдчи, хвърли чука настрана и казва: Този камъкъ не може да се счупи! Не, ти си ударилъ 499 пѫти; удари още единъ пѫть и ще видишъ, че камъкътъ ще се счупи. — Не ме изпитвай, азъ ударихъ толкова пѫти, и камъкътъ не се счупи, че сега отъ единъ пѫть ще се счупи. — Удари, не се безпокой, ще видишъ, че ще успѣешъ. Той дигне чука, удари още единъ пѫть, и камъкътъ се счупва. И слѣдъ това се чуди, какъ разбирамъ отъ тия работи. — Много лесна работа е тази. Какъ да не се разбере? Азъ поглеждамъ камъка, виждамъ, че на повърхностьта му има вече много пропуквания, изисква се единъ ударъ само, за да се счупи камъкътъ. Той казва: Толкова удари направихъ, не искамъ повече да удрямъ. — Колко удари си направилъ? Ударилъ си 499 пѫти; трѣбва още единъ ударъ, да станатъ 500. На послѣдния ударъ ти ще имашъ резултатъ. Често и вие постѫпвате по сѫщия начинъ. Започвате една работа, ударите 499 пѫти и, като нѣмате резултатъ, отказвате се: Нѣма да я бѫде тази работа! Не. още малко ви остава, за да свършите тази работа: само единъ ударъ още. Трѣбва да ударите 500 пѫти, за да свършите работата си. Въ това седи философията на живота. Нѣкой удря, удря съ чука върху камъка, обезсърдчи се най-послѣ и казва: Не мога да счупя този камъкъ. Не, ти си къмъ края вече. Азъ виждамъ, че си ударилъ 499 пѫти, трѣбва още единъ ударъ само, и камъкътъ ще се счупи. Постоянство се изисква отъ всички хора. Казвате: Трѣбва да се живѣе добрѣ! Да, трѣбва да се живѣе добрѣ. Защо? — Добриятъ животъ подразбира непрѣривна работа отъ миналото още, която продължава въ настоящето и слѣдва въ бѫдещето. Краятъ на работата ще се види въ бѫдещето. Изпѣйте сега упражнението „Махаръ-Бену-Аба.“ * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 8 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ГОВОРЪ И ПѢНИЕ. Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Горение безъ димъ.“ Упражнение: рѫцѣтѣ прѣдъ гърдитѣ съ свити юмруци; рѫцѣтѣ нагорѣ, настрана и разтваряне на юмруцитѣ. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, като при послѣдното поставяне рѫцѣтѣ настрана съ разтворени юмруци, се прави „трептение съ китката“ (само китката се движи ускорително). Изпѣйте упражненията „Тѫги, скърби, вдигай, слагай“ и „Мисли, право мисли!“ Пѣнието и говорътъ прѣдставятъ голѣмо изкуство. Тѣ се даватъ даромъ, но не се налагатъ. Изобщо, за характера на човѣка се сѫди по степеньта на неговата музикалность: колкото е по-музикаленъ човѣкъ, толкова и характерътъ му е по-издържанъ; колкото е по-малко музикаленъ, толкова и характерътъ му е по-неиздържанъ. Да бѫде човѣкъ музикаленъ, това не значи да знае да свири и да пѣе, но да има дълбокъ вѫтрѣшенъ усѣтъ къмъ музиката. Когато съврѣменнитѣ хора дойдатъ до опрѣдѣлена възрасть, тѣ казватъ: Ние сме възрастни вече, нека младитѣ пѣятъ. И наистина, въ България пѣятъ само младитѣ, докато не сѫ женени. Щомъ се оженятъ, тѣ прѣставатъ да пѣятъ. Ще срещнете и възрастни да пѣятъ и да свирятъ, но само тогава, когато пѣнието, свиренето е занаятъ за тѣхъ, съ който изкарватъ прѣхраната си. Щомъ забогатѣятъ, и тѣ прѣставатъ да пѣятъ и да свирятъ. Казвамъ: когато пѣнието и свиренето станатъ еднообразни, ние се намираме прѣдъ механически процеси. Музиката трѣбва да бѫде жива, разнообразна. Опитайте се да изпѣете пѣсеньта „Любовь ме озари.“ Когато нѣкой музикантъ твори, създава, той винаги изразява нѣщо колективно. Той самъ нищо не може да направи. Хиляди сѫщества, хиляди духове взиматъ участие въ неговото творение. Когато ангелитѣ пѣятъ, и хората могатъ да пѣятъ; щомъ ангелитѣ млъкнатъ, и хората прѣставатъ да пѣятъ. Когато човѣкъ пѣе отъ душа, съ духъ, въ него се явяватъ избликъ на чувства, които прѣдизвикватъ разширение на сърцето, а въ ума повече мисъль, повече сила. Питамъ: каква мелодия ще да-дете на думитѣ „любовь ме озари“? Ако дамъ като задача на класа да намѣрите съотвѣтна мелодия на тия думи, какво ще направите? Музиката внася въ душата на човѣка разширение, въ духа — сила и мощь, въ сърцето — мекота и топлина, а въ ума — свѣтлина и свобода. Говорътъ на музикалния човѣкъ е мекъ, приятенъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че говорътъ му е задушевенъ, топълъ. Който иска да придобие това качество, той трѣбва да обича музиката. Който не обича музиката той не може да говори правилно, музикално. Когато човѣкъ носи въ себе си Божествената Любовь, той говори музикално и пѣе хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртьта, за противорѣчията въ живота. За него сѫществува само една идея: животъ и безсмъртие! Който пѣе и свири отъ любовь, той се намира въ общество на музикални хора, които го вдъхновяватъ. Ако човѣкъ пѣе безъ любовь, той остава самъ, не може да привлѣче музикални хора около себе си. Щомъ не е обиколенъ отъ срѣда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пѣние безъ вдъхновение е механическо дѣйствие. Всички трѣбва да работите, да развивате въ себе си музикалното чувство. У едни отъ васъ не е развито врѣмето, у други — паметьта, у трети — разсѫдливостьта, у четвърти — милосърдието и т. н. Изобщо, всички трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човѣка. Когато се уморите, попѣйте малко, да си починете, и слѣдъ това продължете работата си. Правилното пѣние подразбира изразително пѣние. Кои тонове отговарятъ на думата любовь? Мнозина отъ васъ могатъ да напишатъ мелодия на даденитѣ думи, но се боятъ отъ критика. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: хубавитѣ работи не ставатъ лесно. Много условия се изискватъ, за да се създаде една хубава работа. Истинското пѣние включва живость, подвижность въ гласа. Въ мелодията на пѣсеньта „любовь ме озари,“ трѣбва да има нѣщо, което грѣе, което съживява човѣка. Значи, мелодията всѣкога трѣбва да отговаря на думитѣ. Казва се: любовь ме озари, душа ми разшири. Коя сила внася разширение? — Топлината внася разширение на тѣлата. „Духътъ ми укрѣпи.“ Коя сила укрѣпва духа? — Мисъльта. По-нататъкъ е казано: „И благость въ менъ всели.“ Питамъ: може ли благостьта да се всели? Споредъ мене, благостьта не може да се вселява. Това е поетически изразъ. Само разумното може да се всели въ човѣка. Само живитѣ нѣща се вселяватъ. Слѣдователно, ако разглеждаме благостьта като мъртво нѣщо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нѣщо, тя може да се всели. За да бѫде благостьта жива, ние трѣбва да си прѣдставимъ, че задъ нея седи нѣкое разумно сѫщество, което я носи. Щомъ благостьта оживѣе, тя може да се всели въ човѣка, тя може да закрѣпи духа му. Ето защо, и поетическитѣ изрази трѣбва да се прѣработятъ, да станатъ живи. Думитѣ „любовь ме озари“ прѣдставятъ кости, скелетъ на нѣщо, което трѣбва да се облѣче въ мускули. Слѣдъ това вече духътъ и животътъ могатъ да дойдатъ, да оживятъ, да одухотворятъ и самитѣ думи. Това може да направи само онзи поетъ, който истински разбира нѣщата. Засега пѣсеньта не върви, понеже още не се е явилъ този поетъ. Въ дадения случай, нека всѣки отъ васъ направи опитъ, да даде мелодия на пѣсеньта и отъ всичкитѣ образци ще извадимъ най-хубавото да създадемъ една хубава пѣсень. Питамъ: въ какво седи красотата, хубостьта на човѣка? — Въ неговото лице. Лицето пъкъ е изразъ на човѣшкия умъ. Клѣткитѣ, отъ които е направено човѣшкото лице, се отличаватъ съ голѣма чувствителность. Благодарение на тази чувствителность, тѣ могатъ да прѣдавать изразъ на лицето. Всичко, което сърцето прѣживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротость, въздържание, благость, сила — всички тия сложни съединения, се отпечатватъ върху лицето на човѣка. Дѣ е сърцето на човѣка? На лицето ли? Дѣ е умътъ му? — На челото специално. Широчината на носа пъкъ специално изразява сърцето. Отъ тази широчина се опрѣдѣля и дишането на човѣка. Ябълкитѣ на лицето сѫ въ връзка съ стомаха. Когато ябълкитѣ сѫ много изпѫкнали, стомахътъ на човѣка се намира въ неестествено състояние. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всѣко мръдване на мускулитѣ, да прави научни изводи. Мускулитѣ трѣбва да бѫдатъ пластични. Очитѣ, напримѣръ, не трѣбва да бѫдатъ нито много хлътнали навѫтрѣ, нито много изпѫкнали. Когато очитѣ изпѫкватъ навънъ, това се дължи на утайки, които се набиратъ около тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да слѣди за очитѣ си, да бѫдатъ въ нормално състояние. Мислитѣ, чувствата и волята на човѣка указватъ влияние върху всички органи на тѣлото му. Като знае това, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да води чистъ животъ за да не накърни правилностьта на своитѣ органи. Когато органитѣ сѫ били създадени, тѣ сѫ имали правилни форми, подчинявали сѫ се на извѣстни заксни. За създаването на тия органи сѫ взели участие редъ разумни сѫщества, които сѫ работили въ различни области. Запримѣръ, стомахътъ е направенъ отъ едни разумни сѫщества и въ специална область; дробоветѣ — отъ други разумни сѫщества и въ друга область; мозъкътъ — отъ трети разумни сѫщества — въ трета область и т. н. Всички органи сѫ създадени отъ разумни сѫщества и по разуменъ начинъ. Човѣкъ е поставенъ въ тѣлото си, като ученикъ, да учи. Човѣкъ сега учи, какъ да контролира мозъка, дробоветѣ и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще прѣживѣе редъ катастрофи, редъ катаклизми. Тия катастрофи хората наричатъ смърть. Нѣкой прѣживѣе една катастрофа, и всички казватъ: Умрѣ този човѣкъ! Какво подразбира смъртьта? Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ експлозия на единъ отъ главнитѣ органи въ човѣка. Тогава хората казвать: Еди-кой си умрѣ, замина за онзи свѣтъ. Да, машината на този човѣкъ се развали, а машинистътъ замина, отиде да търси майстори, да ремонтиратъ машината му, да започне отново да функционира. Казвамъ: пѣние има и на този, и на онзи свѣтъ, само че на онзи свѣтъ ще пѣете по особенъ начинъ. Нѣкои мислятъ, че като взематъ перото въ рѫка, съ единъ замахъ ще напишатъ пѣсеньта. Не, работитѣ не ставатъ така лесно. Ако нѣщата можеха лесно да ставатъ, пръвъ Христосъ би оправилъ свѣта. Той щѣше да каже една дума, и свѣтътъ моментално щѣше да се оправи. Защо свѣтътъ не се изправи изведнъжъ. не е ваша работа. Ако искате да разрѣшите този въпросъ, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всѣки самъ трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да стана музикантъ; азъ трѣбва да обичамъ; азъ трѣбва да мисля право! Когато постигнете това нѣщо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щомъ разберете правилно нѣщата, вие ще можете да ги прѣдадете и на другитѣ. Това показва, че всѣки човѣкъ е свободенъ да възприеме, или да отхвърли Божественото. Щомъ го приеме веднъжъ, той не трѣбва вече да се отдалечава отъ него. Съврѣменнитѣ хора се движатъ между двѣ крайности: ту съзнанието имъ потъмнява, и тѣ се скриватъ въ себе си, ту се разсвѣтлява, и тѣ излизатъ навънъ. Има извѣстенъ родъ охлюви, които нѣкога сѫ излѣзли отъ черупката си, безъ да сѫ били готови за външнитѣ условия, и сега страдатъ, не могатъ да се върнатъ назадъ. Тогава и на васъ казвамъ: дръжте черупката си, докато не измѣните формата си, докато не се пригодите на външната срѣда. На сѫщото основание и възгледитѣ ви трѣбва да иматъ такива форми, които да ви помагатъ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви занимава, трѣбва да има прѣко отношение къмъ васъ, да ви помага въ пѫтя, въ който вървите. Ако мислитѣ и чувствата не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Ако музиката, науката не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Ако добродѣтелитѣ не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Всѣко нѣщо трѣбва да е на мѣстото си, да принесе извѣстна полза. Съврѣменнитѣ хора гледатъ повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а съ това спъватъ развитието си. На това основание Богъ държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждеврѣменно да се пробудятъ и да станатъ нещастни. Нѣма по-голѣмо благо и щастие за човѣка отъ това, да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човѣка се пробуди преждеврѣменно, когато не е готовъ за това, то е равносилно на положението на човѣкъ съ боленъ стомахъ. Ако поканятъ такъвъ човѣкъ на угощение, той не може да вкуси отъ нищо, защото стомахътъ му е разваленъ. Той погледне къмъ това ядене, къмъ онова ядене и казва: Щастливи сѫ онѣзи хора, които могатъ да ядатъ. Ако вкарате единъ невѣжа въ една библиотека съ класически книги, какво ще се ползува отъ тѣхъ? — Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира. И тъй, отъ васъ се изисква здрава, солидна мисъль, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човѣкъ не подържа въ ума си такива мисли и въ сърцето си такива чувства, той ще изпадне въ тягостно състояние, ще се отекчи отъ живота си. Сѫщо така, ако пѣете една пѣсень нѣколко пѫти наредъ, най-послѣ ще се отекчите. Това показва, че въ тази пѣсень липсва нѣщо живо, което, колкото повече се пѣе пѣсеньта, толкова повече да я осмисля. Музикалниятъ човѣкъ самъ внася нѣщо ново, нѣщо живо въ пѣсеньта, която пѣе. Ето защо, какваю пѣсень и да пѣе, той не се отекчава. Пѣснитѣ сѫ резултатъ на чувствата въ човѣка. Болкитѣ, нуждитѣ, радоститѣ и скърбитѣ на хората сѫ създали пѣснитѣ. На това основание всѣки човѣкъ може да има своя пѣсень. Българскитѣ пѣсни иматъ два ясно очъртани характера: едни отъ тѣхъ сѫ тѫжни, а други — хороводни. И въ еднитѣ, и въ другитѣ пѣсни липсва нѣщо въ музикално отношение. Истинскиятъ пѣвецъ трѣбва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувствува. Нѣкой пѣе: „Заплакала е гората...“ Гората плаче, но хората не плачатъ. Понѣкога пѣвецътъ плаче, а хората не плачатъ. Когато пъкъ хората плачатъ, пѣвецътъ вече не пѣе. Има случаи, когато нѣкой говори, а хората, които го слушатъ, се смѣятъ. Всички около него се смѣятъ, само той не се смѣе. Другъ пъкъ говори и самъ се смѣе, а които го слушатъ, не се смѣятъ. Защо хората се смѣятъ? Онѣзи отъ васъ, които сѫ по-напреднали, нека отговорятъ на въпроса по какво се отличава напредналиятъ ученикъ. Сега, като говоря за музиката, намирамъ, че малко хора сѫ истински музикални. Повечето започватъ съ техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложенъ характеръ. Тъй щото, техниката въ музиката е само едната й страна. Ние се ин тересуваме отъ музиката главно отъ възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката прѣдставя нейната научна страна. Който има свободно врѣме, добрѣ е да се запознае съ теорията на музиката, да може да прѣвежда отъ една гама въ друга. Когато влизате въ окултна школа, пазете се да не изпадате въ заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всѣки може да каже, че иска да бѫде свободенъ, да се движи, дѣто иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човѣкъ да прави, каквото му дойде на умъ, да бѫде свободенъ, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвамъ: никой нѣма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане съ тази книга, ако всѣки пожелае да движи листата й? — Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Слѣдователно, когато и вие се приближавате единъ къмъ другъ, трѣбва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото въ другитѣ, ще го изтрие и въ себе си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е грубъ, а вие се заемате да му въздѣйствувате, да го изправите. Не се занимавайте съ другитѣ хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимавашъ съ работитѣ на другитѣ хора, това значи да изтривашъ рѫбоветѣ по кората на дърветата. Богъ е опрѣдѣлилъ специални сѫщества за тази работа. Остриятъ рѫбъ е толкова якъ, че мѫчно може да се изтрие. Покажете единъ педагогъ, който е могълъ досега да отѫпи острия рѫбъ въ характера на нѣкое дѣте. Ако мислите, че ще намѣрите такъвъ педагогъ, лъжете се. Азъ виждамъ дѣца, които постоянно се движатъ около учителя си и всичко, каквото той имъ каже, изпълняватъ. Обаче, отдалечатъ ли се отъ учителя на една крачка само, започватъ да го подиграватъ, да му се смѣятъ. Значи, тѣ сѫ го излъгали. Сега и на васъ казвамъ: не мислете, че можете да ме залъгвате, че съмъ изгладилъ рѫбоветѣ ви. Азъ самъ не искамъ да изгладя рѫбоветѣ ви. Ако помисля, че мога да изгладя рѫбоветѣ ви, азъ ще се самоизлъжа. Азъ оставямъ хората свободни. Мене ме интересуватъ хората дотолкова, доколкото иматъ отношения къмъ Бога. Вънъ отъ това, тѣ не ме интересуватъ. Слѣдователно, когато и вие се доближавате единъ до другъ, пазете извѣстно разстояние помежду си, да не се изтривате. Нѣкой се приближи до нѣкого и казва: Този човѣкъ е много остъръ, трѣбва да стоя далечъ отъ него. Да, не се приближавай до този рѫбъ, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротувашъ, докато господарьтъ дойде. Само той има право да отваря страницитѣ на тази книга. Нѣкой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си билъ повече обичанъ. По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е повече обичанъ отъ васъ? Ако имамъ двѣ шишета, едното съ вмѣстимость десеть килограма, а другото — единъ килограмъ, и ги напълня съ вода, можете ли да кажете, че пързото шише оби-чамъ повече? Нѣкой ще каже, че обичамъ първото шише повече, понеже съмъ турилъ въ него повече вода. Питамъ: какво ще кажете тогава, ако въ шишето, което съдържа единъ килограмъ течность, туря първокачествена вода, а въ по-голѣмото туря вода отъ второ качесто? За прѣдпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цѣни по съдържанието си. Ако по-голѣмото шише има по-добро съдържание, ще има по-голѣма цѣна. Тъй щото, когато казвате, че нѣкой човѣкъ е повече обичанъ, това значи, че съдържанието на този човѣкъ е по-цѣнно отъ съдържанието на останалитѣ. Кой човѣкъ може да бѫде обичанъ? — Само онзи човѣкъ може да се обича, който никога не умира. Обичанъ е онзи, който никога не гладува и жадува. Обичанъ е онзи, който сиромахъ не става. Всѣки човѣкъ, който умира, който гладува и жадува, който е изложенъ на всички мѫчнотии въ живота, не може да бѫде обичанъ. Той е изпратенъ на земята да се изправи, за да бѫде впослѣдствие обичанъ. За какво обичатъ пѣвецътъ? Пѣвецътъ е обичанъ не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пѣнието. Гласътъ на пѣвеца е неговото съдържание. Пѣвецътъ може да е красивъ, може и да е грозенъ, важното е, какъвъ гласъ има. Ние се възхищаваме отъ добротата, отъ правата мисъль на добрия човѣкъ, но не и отъ неговото лице. Доброто въ добрия човѣкъ се вижда въ неговитѣ очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно отъ очитѣ. По отношение на разумностьта, умътъ е по-важенъ отъ лицето. И тъй, човѣшкото лице става толкова по-цѣнно, колкото по-добрѣ изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, въ което се отразяватъ умътъ и сърцето на човѣка. Когато влѣзе въ невидимия свѣтъ. човѣкъ и тамъ носи лицето си. Много хора, като влизатъ въ невидимия свѣтъ, се объркватъ, поради голѣмото външно еднообразие. Човѣкъ трѣбва да има голѣмо прозрѣние, за да намѣри вѫтрѣшното разнообразие въ външното еднообразие. Ако въ невидимия свѣтъ търсите приятеля си, нѣма да го познаете изведнъжъ. Голѣмо усилие, голѣмо прозрѣние се изисква отъ васъ, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорятъ за онзи свѣтъ, за нѣща далечъ отъ тѣхъ, които не ги ползуватъ много, а най-важното за сегашния имъ животъ — музиката и пѣнието — оставятъ настрана. Азъ бихъ желалъ всички да пѣете и свирите по най-новитѣ правила на изкуството. Всички трѣбва да пѣете така, че въ пѣсеньта ви да има чувство, мисъль, да има свѣтлина и топлина. Една отъ задачитѣ на ученика е да знае да пѣе. Ако не може да пѣе, той трѣбва да изучава пѣнието като пръвъ и необходимъ прѣдметъ въ школата. Който не знае да пѣе, той не може да бѫде ученикъ. За окултния ученикъ музиката е единъ отъ важнитѣ елементи, който му служи като броня, да го прѣдпазва отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ неблагоприятни условия. Музиката служи за равновѣсие, пази човѣка да не се увлича въ лошитѣ страни на живота. Музиката сѫщеврѣменно закрѣпва човѣка. Дѣто и да ходи човѣкъ, щомъ пѣе, той се намира въ безопасность. Между музикалното чувство и разсѫдливостьта на човѣка има извѣстно съотношение. Колкото по-музикаленъ е човѣкъ, толкова и разсѫдителнитѣ му способности сѫ по-силно развити. Значи, никой още не е намѣрилъ съотвѣтна мелодия на даденитѣ думи. Дѣто има любовь, тамъ може да има и мелодия. Ако нѣма любовь, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М въ думата мелодия? Тя показва, че за да се роди нѣкаква мелодия, първо трѣбва да пожертвувашъ нѣщо отъ себе си, да го посадишъ въ земята, да умре тамъ, и послѣ отново да изникне, да цъвне, да върже плодъ и да узрѣе. Въ една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала прѣзъ живота и е разбрала неговия смисълъ. Когато военниятъ отиде на бойното поле и се върне като побѣдитель, той започва да пѣе и свири на мажорна гама. Ако военниятъ се върне побѣденъ, започва да пѣе и свири на миньорна гама. Побѣдительтъ пѣе и свири съ диези, защото е спечелилъ нѣщо побѣдениятъ пѣе и свири съ бемоли, защото е изгубипъ нѣщо. Мажорната гама внася разширение въ човѣка, а миньорната — свиване. Ето зашо, винаги трѣбва да става прѣливане, смѣна между мажорната и миньорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на даденитѣ думи. Нека поработятъ върху нея и млади, и стари, да видимъ, какво ще излѣзе. Питамъ: колко нишки трѣбва да вземете, за да изтъчете единъ хубавъ, коприненъ платъ? Една, двѣ, три или десеть нишки достатъчни ли сѫ за цѣльта? — Не, стотици хиляди нишки сѫ необходими, за да се изтъче единъ коприненъ платъ. При това, тия нишки трѣбва да бѫдатъ така прѣплетени, че платътъ да бѫде навсѣкѫдѣ еднакво гладъкъ. По сѫщия начинъ и музикалнитѣ произведения с ѫ изтъкани отъ безброй нишки, добрѣ съчетани въ едно цѣло. Когато нѣкой казва, че не е музикаленъ, това значи, че той е взелъ само десетина нишки за своята пѣсень, а сѫ необходими хиляди нишки още. Казвате:Кога ще постигнемъ това? — Работете всѣки день по-малко: днесъ десеть нишки, утрѣ десеть нишки и неусѣтно ще изтъчете своята пѣсень. Съврѣменнитѣ хора сѫ заставени по неволя да работятъ, да четатъ и да пишатъ, да учатъ, да градятъ кѫщи и т. н. Ако не бѣше неволята, тѣ не биха работили толкова много. Ако бихте живѣли въ тропическия поясъ, щѣхте ли да градите такива солидни кѫщи, каквито градите днесъ? Днесъ хората градятъ голѣми, високи кѫщи, безъ да сѫ хигиенични. Хигиеничната кѫща трѣбва да отговаря на извѣстни условия: тя не трѣова да бѫде нито на много сухо мѣсто, нито на много влажно. Свѣтла трѣбва да бѫде кѫщата, но това не значи, че свѣтлината й трѣбва да бѫде изобилна. Силната свѣтлина врѣди на очитѣ. Свѣтлината на свѣщитѣ е по-лека, по-приятна отъ електрическата. И когато нашитѣ мисли минаватъ прѣзъ тъмни срѣди, ние сме недоволни, защото не можемъ да ги използуваме правилно. Задачата въ живота ни е да прѣодолѣемъ на всички мѫчнотии, спънки, прѣпятствия, като се ползуваме отъ мѫдростьта и знанието, коего Богъ ни дава. Всѣки день ни се даватъ извѣстни упѫтвания. Започвашъ да ядешъ, нѣщо ти казва: Стига вече! Спечелишъ хиляда лева, мислишъ, какъ да спечелишъ още, нѣщо ти казва: Достатъчно сѫ толкова! Пишешъ нѣкаква работа, нѣщо ти казва: Спри, не продължавай повече! Съврѣменнитѣ хора не се подаватъ на тия упѫтвания. Тѣ постѫпватъ точно обратно. Когато имъ се казва да спратъ нѣкѫдѣ, тѣ продължаватъ да вървятъ. Когато пъкъ имъ дойде нѣкоя свѣтла идея, тѣ я отлагатъ. Не, дойде ли нѣкоя свѣтла идея въ ума ви, вие трѣбва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щомъ нѣщо ви каже да спрете, послушайте този гласъ. Вие трѣбва да се подчинявате на Божественото въ себе си. Когато ви каже да пѣете, пѣйте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Нѣкой иска да каже нѣщо, но мисли, обикаля, не знае, отдѣ да започне. Когато искате да кажете нѣщо, изкажете се свободно, както мислите, безъ да имате прѣдъ видъ, ще ви разбератъ ли другитѣ, какво ще кажатъ хората за васъ и т. н. Говорете направо по въпроса, безъ никакви смущения, безъ никакви съображения. Когато говорите прѣдъ Бога, говорете свободно, направо, безъ заобикалки. Когато говорите прѣдъ хората, говорете, както намирате за добрѣ. Изобщо, вие трѣбва да имате високо мнѣние за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между васъ. Тази връзка пъкъ ще помогне за прѣодоляване на вашитѣ недѫзи. Това се изисква отъ всички хора, а най-много отъ окултнитѣ ученици. Много се дава на окултния ученикъ, но и много се изисква отъ него. И тъй, въ думитѣ „любовь ме озари“ липсва нѣщо. Какво имъ липсва? — Животъ. Само животътъ озарява човѣка, а въ живота, като важни елементи, влизатъ свѣтлина и топлина. Въ този смисълъ, истински приятель е онзи, който може да стопли, да озари човѣка. Този човѣкъ носи животъ за тебе. Когато отивашъ при нѣкой човѣкъ да искашъ пари на заемъ, ако ти е приятель, той още отдалечъ ще отвори касата си и ще каже. Азъ приготвихъ една топлинка за тебе. Заповѣдай! Това значи вѫтрѣшно разбиране между двѣ души. Дѣто има разбиране между душитѣ, тамъ има и хармония, и музика. Сега, като знаете тѣзи положения, работете върху даденитѣ думи, да напишете нѣкаква мелодия. Можете да напишете и припѣвъ на тази мелодия. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 1 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСТОИ НА СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Чете се темата; „Разлика между дѣтско и старческо съзнание“. Прѣдставете си, че имате една жива единица, повдигната въ втора, въ трета, въ четвърта степень: 12, 13, 14. Какво ще стане съ тази единица? Въ каквато степень да се повдигне, единицата винаги си остава единида, не се увеличава. Ако съберете една единица съ още една, ще получите двѣ единици: 1+1=2. Питамъ: може ли единицата да се събере съ единица? Може ли цѣлото да се събира? Въ математиката събиратъ и цѣли числа, както и части отъ цѣлитѣ, обаче, въ природната математика цѣлото никога не се събира. Събиратъ се само части отъ цѣлото. Въ този смисълъ, човѣкъ, като цѣло, нито се събира, нито се изважда, нито се умножава, нито се дѣли. Това е твърдение, но дали вие сте съгласни съ него, то е другъ въпросъ. И тъй, четири велики закона има въ свѣта, отъ спазването на които зависи щастието на човѣка. Тѣ сѫ законитѣ за събиране, изваждане, умножение и дѣление. Ако човѣкъ не се събира, изважда, умножава и дѣли, винаги самъ остава, т. е. винаги ще бѫде свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ живѣе вънъ отъ противорѣчията на живота. Забѣлѣжете, когато двама души се събератъ на едно мѣсто, между тѣхъ непрѣменно ще се яви нѣкакво стълкновение. Докато кучето е само, не лае. Щомъ види друго куче, започва да лае. Ако поставите огледало прѣдъ нѣкое куче, то вижда образа си въ огледалото, но мисли, че друго куче има тамъ и започва да лае, да се хвърля върху него. Съ кого се бори това куче? — Съ себе си. По сѫщия начинъ и човѣкъ се запитва: Прѣди да съмъ дошъпъ на земята, сѫществувалъ ли съмъ? Казвамъ: човѣкъ е сѫществувалъ и прѣди да е дошълъ на земята. Въ това отношение той прѣдставя отражение на другъ нѣкакъкъ образъ, който е сѫществувалъ прѣди слизането му на земята. И днесъ човѣкъ се бори, но съ кого? — Съ себе си, съ своето отражение, което вижда въ огледалото. Като знае това, той не трѣбва да се бори съ себе си, но да се изучава, да се опознава. Какъвъ е смисълътъ, частитѣ да се борятъ съ цѣлото? Какъвъ смисълъ има човѣкъ да се бори съ Бога? Ако вие се борите съ себе си, това показва, че се борите съ Бога, но тази борба нѣма да ви изведе на правъ пѫть. Каквото и да правите, цѣлото ще си остане цѣло, и частитѣ ще си останатъ части. Съ други думи казано: единицата ще си остане единица, а множеството ще си остане множество. Нѣкой казва: Мирътъ ми се отне. — Кой отне мира ти? Никой не може да ти отнеме мира, освѣнъ ти самъ. Мжжътъ казва, че жената го истезавала; жената пъкъ казва, че мѫжътъ я истезавалъ. Казвамъ: мѫжътъ не сѫществува вънъ отъ жената; и жената не сѫществува вънъ отъ мѫжа. Тѣ сѫ части на цѣлото и, като части на цѣло, живѣятъ и се развиватъ въ него. Мѫжътъ и жената сѫ проекции на цѣлото, което се изявява въ пространството въ множество форми. Казвате, че трѣбва да обичате всички хора, всички живи сѫщества. Каквото и да говори човѣкъ, той обича само себе си. Че това е така, забѣлѣжете, когато човѣкъ е разположенъ, той обича всички хора; щомъ не е разположенъ, той никого не обича. Обаче, това не отрича любовьта. Казано е: Богъ е Любовь. Слѣдователно, душитѣ прѣдставятъ различни състояния, въ които Любовьта, т. е. Божественото съзнание се проявява въ врѣме и пространство. Всичко може да изчезне въ свѣта, но Божественото съзнание — никога. То вѣчно е сѫществувало, сѫществува и ще сѫществува въ врѣме и пространство, както и извънъ врѣмето и пространството, въ своитѣ микроскопически и грандиозни размѣри. Това е отвлѣчена философска мисъль, която отчасти само дава идея за Божественото съзнание. Значи, всички души заедно образуватъ Божественото съзнание. Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога. Щомъ е така, кой може да ни извади отъ Божественото съзнание? И слѣдъ всичко това, нѣкой се оплаква, че е нещастенъ, забравенъ, изоставенъ. Не, това е лъжливо учение, крива философия. Никой не може да извади човѣка отъ Божественото съзнание, никой не може да го направи нещастенъ. Докато човѣкъ вѣрва, че живѣе въ Бога и е свързанъ съ Неговото съзнание, работитѣ му вървятъ добрѣ, и той е доволенъ отъ живота си. Въ деня, въ който човѣкъ помисли, че е особено сѫщество и подобенъ на него нѣма, той самъ се отдѣля отъ Бога, и страданията, нещастията, противорѣчията тръгватъ слѣдъ него. Който иска да управлява другитѣ хора, да разполага съ тѣхъ, той самъ създава нещастията си. Не е лесно човѣкъ да управлява хората, да задоволява тѣхнитѣ нужди и изисквания. Да управлявашъ ближния си, това значи преждеврѣменно да остарѣешъ и побѣлѣешъ. И тъй, като цѣло, единицата не се събира. Богъ е единица. Съ кого ще Го съберешъ? Числата 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и т. н., до безконечность, прѣдставяватъ части отъ цѣлата единица. Слѣдователно, тѣ изразяватъ безкрайни състояния или възможности, които се включватъ въ Бога, въ единицата, въ вѣчностьта. Сега, азъ ще дамъ ново опрѣдѣление за вѣчностьта. Ако начъртаете една окрѫжность, вие казвате, че тази окрѫжность затваря единъ вѣченъ крѫгъ. Защо този крѫгъ е вѣченъ? — Защото окрѫжностьта никѫдѣ не е прѣкѫсната. Щомъ се прѣкѫсне нѣкѫдѣ, и крѫгътъ се прѣкѫсва или пропуква, и тогава казваме, че крѫгътъ е врѣмененъ. Тогава, отъ едната страна на крѫга тече положителна енергия, а отъ другата страна — отрицателна. Плюсътъ означава посоката, отдѣто минава Божествената енергия. Минусътъ означава мѣстото, дѣто Божествената енергия започва да изтича. Плюсътъ и минусътъ прѣдставятъ течения на сили въ двѣ успоредни посоки, които се срѣщатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта и образуватъ окрѫжность, затварятъ единъ крѫгъ. Слѣдователно, вѣчни нѣща сѫ тия, които нѣматъ нито начало, нито край. Който иска да стане знаменитъ човѣкъ, той трѣбва да опише около себе си една окрѫжность, да образува крѫгъ, който нѣма начало, нѣма и край. Ако знаменитиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ положението си, иска да се прослави, той разкѫсва нѣкѫдѣ окрѫжностьта, и въ нея вече се явява положителна и отрицателна енергия. Този човѣкъ иска да се прѣдстави прѣдъ хората, да имъ заповѣдва, но ще се намѣри въ положението на човѣкъ, който се огледва въ огледало. Каквото върши отвънъ, това ще види и вѫтрѣ въ огледалото. Ако отвънъ е сериозенъ, и вѫтрѣ ще бѫде сериозенъ; ако отвънъ е веселъ, и вѫтрѣ ще бѫде веселъ. Въ края на краищата този човѣкъ заповѣдва на себе си, прославя се пакъ прѣдъ себе си. Единъ день, когато съзнае това, той ще разбере комичното положение, въ което се е намиралъ. Съврѣменнитѣ хора понѣкога изпадатъ въ фалшиво положение въ живота. Тѣ се боятъ отъ сиромашията и казватъ: Какъ ще прѣживѣемъ старинитѣ си, когато не можемъ да работимъ, а сме бѣдни? Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ отъ сиромашията, защото слѣдъ нея ще дойде богатството. Богатството е плюсъ, а сиромашията е минусъ въ живота. Тѣ сж полюси, между които животътъ се движи. Който иска да бѫде богатъ, той трѣбва да се въорѫжи, да е готовъ да изхвърли всичкитѣ си снаряди и послѣ отново да ги спечели. Ако кесията не се празни, тя не може да се пълни. Сиромашията и богатството сѫ врѣменни състояния. Тѣ могатъ да траятъ моментъ, а могатъ да траятъ и години — отъ човѣка зависи. Човѣкъ трѣбва да мине и прѣзъ двѣтѣ състояния, да научи нѣщо отъ тѣхъ. Сиромашията дава едни уроци, богатството — други. Нѣкой казва: Трѣбва ли да бѫда богатъ? — Трѣбва да бѫдешъ богатъ. — Трѣбва ли да бѫда сиромахъ? — И сиромахъ трѣбва да бѫдешъ. — Трѣбва ли да бѫда ученъ? — Трѣбва да бѫдешъ ученъ. — Трѣбва ли да бѫда невѣжа? — И невѣжа трѣбва да бѫдешъ. Учението е богатство; невѣжеството е сиромашия. — Трѣбва ли да бѫда праведенъ, добъръ човѣкъ? — Трѣбва да бѫдешъ праведенъ. — Трѣбва ли да бѫда грѣшникъ? — Трѣбва да бѫдешъ грѣшникъ. Добротата е богатство, грѣховностьта, лошевината е сиромашия. Това е правата философия въ живота. Слѣдователно, права философия е тази, която създава силни, устойчиви хора, които разбиратъ всички прояви на живота и лесно се справятъ съ прогиворѣчията. Мнозина, които не разбиратъ живота, се обезсърдчаватъ, отчайватъ и казватъ: Нѣма щастие на земята. Днесъ и млади, и стари търсятъ щасгието и, като не го намѣрятъ, казвать: Щастието е непостижимо. Питамъ: на какво се дължи щастието, и на какво — нещастието? Всѣки иска да бѫде щастливъ. Ще ви дамъ една рецепта, да знаете, какь можете да придобиете щастието. Първото условие за щастиего е любовьта. Когато придобиете любовьта, и щастието ще дойде. Когато изгубите любовьта, и щастиего ще изгубите. Ако нѣкой казва, че нѣма щастие въ свѣта, подразбирамъ, че между хората нѣма любовь. Хората искатъ безъ любовь да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. Вие можете да имате знание, богатство, сила, но ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете щастливи. Мѫдростьта не прави човѣка щастливъ. Мѫдрецътъ може да бѫде доволенъ отъ знанието, отъ мѫдростьта си, но и той не е щастливъ, ако нѣма любовь. Въ щастието човѣкъ изпитва пълнота, разширение, благодарение на любовьта, която го е посѣтила. Щастливиятъ човѣкъ има връзка съ Бога, вслѣдствие на което той чувствува пулса на всички живи сѫщества. Нѣма по-голѣмо блаженство за човѣка отъ това, да чувствува този пулсъ! Само този човѣкъ живѣе съзнателно и разумно. И тъй, който придобие любовьта, той придобива и щастиего. Хванете ли щастиего въ рѫцѣтѣ си, всички ваши ближни — мѫжъ, жена, дѣца, приятели тръгвать слѣдь васъ. Изпуснете ли щастието, всички ви изоставятъ. Щастливиятъ човѣкъ не боледува, нито умира. Нѣкой казва, че еди-кой си умрѣлъ отъ любовь. Който люби, той не умира. Отъ безлюбие хората умиратъ, но отъ любозь — никога. Казватъ за нѣкого, че като видѣлъ майка си и баща си, коиго отдазна не виждалъ, не могълъ да издържи отъ радость, вслѣдствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбенъ видѣлъ възлюбената си и отъ любовь къмъ нея, сърцето му се пукнало. Това не е вѣрно. Хората умиратъ отъ безлюбие, но не отъ любовь. Любовьга не умъртвява, но възкръсява човѣка. Ако въ сърцето на умрѣлия може да се събуди любовь, той сгава силенъ, мощенъ и оживява. Хората мислятъ, че когато умре нѣкой, съ него всичко се свършва. Всичко се свършва само съ онзи човѣкъ, който е изгубилъ любовьта си. Докато човѣкь има любовь въ сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свѣтъ, както хората на земята заминаватъ отъ едно мѣсто на друго, но не умира. Когато нѣкой казва, че еди-кой си умрѣлъ, това значи, че той съблѣкълъ старитѣ си дрехи и облѣкълъ нови. Можете ли да кажете, че нѣкой умрѣлъ, само защото съблѣкълъ старитѣ, скѫсанитѣ си дрехи? Можете ли да кажете, че нѣкой умрѣлъ, само защото коститѣ му били разхвърляни по гробищата? Тѣлото на човѣка е дреха, отъ която нѣкога може да се откѫсне рѫкавъ, гръбъ, прѣдница или друга нѣкаква часть. Отдѣлнитѣ удове на тѣлото прѣдставятъ теркове отъ които може да се опрѣдѣли, каква е била формата на цѣлото тѣло. Рѫката е единъ теркъ, кракътъ — другъ, бѣлитѣ дробове — трети и т. н. Казватъ: Великолѣпно нѣщо е човѣшкото тѣло! Да, физическото тѣло е оригинална дреха. И ако съврѣменнитѣ учени изучаватъ тази дреха и я намиратъ толкова сложна, какво ще бѫде положението имъ, ако единъ день се заематъ съ изучаването на самия човвкъ? Засега ученитѣ изучаватъ колко влакна, колко клѣтки има въ дрехата на човѣка. Тия клѣтки прѣдставятъ тухлитѣ, отъ които е съградено човѣшкото тѣло. Душата на човѣка е вънъ отъ тѣзи клѣтки. Тя е свободна, и нищо не е въ сила да я ограничи. Тази вечерь ще ви дамъ слѣдното музикално упражнение: „Любовь ме озари, Душа ми разшири, Духътъ ми укрѣпи И благость въ менъ всели“. Сега, на тѣзи думи трѣбва да се даде нѣкаква мелодия. Тия думи сѫ положителни. Казано е: любовь ме озари. Значи, любовьта озарява човѣка. Нѣкой казва, че е скърбенъ, понеже изгубилъ онзи, когото люби. Невъзможно е да изгубишъ човѣка, когото любишъ. Запримѣръ, Богъ, Който ни люби, не може да ни изгуби. Той нито губи, нито печели. Да изгубимъ онзи, който ни люби и когото ние любимъ, подразбира да изгубимъ Бога. Логически това твърдение е невъзможно. Да изгубишъ Бога, значи да умрешъ. Отсѫтствието на Бога въ единъ домъ внася смърть. Слѣдователно, дисхармонията въ свѣта се дължи на кривата философия, която сѫществува между хората, че могатъ да изгубятъ Бога. Второто неправилно твърдение е, когато нѣкой казва, че никой не го обича. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, Богъ не може да измѣни на себе си. Ако приемемъ, че Богъ може да измѣни на себе си, тогава трѣбва да допуснемъ, че има сила вънъ отъ Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовьта е неизмѣнна, тя всѣкога ни озарява. Обаче, има случаи, когато човѣшката душа минава отъ едно състояние въ друго. При прѣминаване на тия състояния, въ съзнанието на човѣка врѣменно настава мракъ, тъмнина, докато той отново влѣзе въ Божественото съзнание, въ любовьта, въ която има свѣтлина и радость. Необходимо е човѣкъ да прѣмине прѣзъ тия промежутъчни състояния, като условия за неговото повдигане. И въ тия прѣходни състояния той пакъ се намира въ областьта на любовьта, но облацитѣ на неговото съзнание му прѣчатъ да вижда тази свѣтлина. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате отъ едно състояние на съзнанието въ друго. Това прѣминаване отъ човѣшкото съзнание въ Божественото винаги носи нѣщо ново. Когато ученикътъ се натъкне на тия състояния, той не трѣбва да се безпокои, но да мисли. Нѣкой казва: Голѣми страдания имамъ! Колкото по голѣми и продължителни сѫ страданията, толкова по-велики, по-мощни ще бѫдатъ състоянията на радость и на любовь, които ще дойдатъ като послѣдствия на първитѣ. Това всѣки може да провѣри. Това не е теория, то е наука. Ще кажете, че съврѣменната наука не разглежда тия въпроси. Това нищо не значи. Съврѣменната наука още не е завършена, тя не е дошла до своя краенъ развой. Но и ние нѣма да я кърпимъ съ нови ями, ще я оставимъ да върви и да се развива по естественъ пѫть. Ако й туримъ нови ями, нови кръпки, дупкитѣ й ще станатъ по-голѣми. Старитѣ дрехи ще кърпимъ съ стари ями, а отъ новитѣ дрехи ще съградимъ новата философия за живота. Ако речемъ да реформираме свѣта по стария начинъ, ние ще се натъкнемъ на още по-голѣми мѫчнотии. Ако религиозниятъ човѣкъ види, че нѣкой се оглежда въ огледало, той ще го счита за голѣмъ грѣшникъ, ще му наложи епитимия, въ постъ и молитва, въ разкаяние и т. н. Въ това огношение турцитѣ сѫ по-свободни. Тѣ казватъ: Благословение е да гледашъ красивото! И тъй, всѣко съзнание, като часть отъ Божественото, има условия да расте и да се развива. Щомъ знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мѫчнотии и противорѣчия. Понѣкога човѣкъ се отчайва, обесърдчава и казва: Дотегна ми да живѣя. Отъ мене нищо не може да стане, азъ ще се самоубия. Не, невъзможно е човѣкъ да се убие. Той е часть отъ цѣлото, часть отъ Божественото съзнание, на което по никой начинъ не може да посегне. Ако кѫщата на нѣкой човѣкъ се запали и изгори, мислите ли, че той не може да си направи нова? Ако дрехитѣ на нѣкой човѣкъ се скѫсатъ, мислите ли, че той не може да си направи нови? Слѣдователно, каквото и да направи човѣкъ съ себе си, той не може да докосне нито на йота своята душа. Тя е часть отъ Бога, а на Божественото никой не може да посегне. Човѣкъ може да изгори кѫщата си, или да скѫса дрехата си, но каква разумность има въ това? Ще изгоришъ кѫщата си, ще скѫсашъ дрехата си, но душата си не можешъ да докоснешъ. Тя е недостѫпна за тебе. Подъ „душа“ ние разбираме групировка или съвокупность отъ множество сѫщества, или съзнания, всѣко отъ които прѣдставя извѣстна степень на интелигентность, или извѣстно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзние. Въ този смисълъ, въ момента на своето проявление, всѣка душа не е нищо друго, освѣнъ изразъ на едно отъ състоянията на Божественото съзнание. Запримѣръ, искате да ядете — това е състояние; искате да четете, да учите, да свирите — това е състояние; искете да станете великъ човѣкъ — това е състояние. Всички тия състояния, събрани въ едно цѣло, прѣдставятъ стремежи на една душа. Стремежитѣ на всички души пъкъ се съединяватъ и се вливатъ въ крѫга на Божественото съзнание. Това е дълбока философия, за разбирането на която се изисква голѣмо умствено напрѣжение. Както мѣхурътъ може да се пръсне отъ надуване, така и нервната система на човѣка е въ състояние да се пропука отъ силитѣ на злото. По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да тонира своята нервна система и за Божественитѣ енергии, да ги възприеме правилно, да издържа на тѣхъ. Въ този смисълъ ученикътъ трѣбва да гледа на живота не като на нѣщо механическо, а като на съвокупность отъ разумни сили, които го рѫководятъ. Щомъ е така, той отъ нищо не трѣбва да се плаши. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и рѣшителенъ да върши волята Божия, като едно отъ състоянията на Божественото съзнание. Затова, именно, Богъ мисли за човѣка само добро. Като мисли доброто на човѣка, Той мисли доброто и за себе си. За Бога злото е абсолютно изключено. Значи, злото въ свѣта иде отъ неразбиране на условията, въ които се намираме. Сега ще помните слѣдното положение: никоя сила въ свѣта не е въ състояние да ви извади отъ Божественото сьзнание. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да ви направи пакость, да вземе щастието ви. Ако нѣмате щастие, трѣбва ли да плачете за него? Защо плачете за нѣщо, което не познавате? Кой отъ васъ е билъ щастливъ? Досега азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, който да е изгубилъ щастието си. Бихъ желалъ да срещна такъвъ човѣкъ. Говорятъ нѣкои, че сѫ изгубили щастието си. Да, това сѫ само философски или поетически изрази. Който има щастието въ себе си, той не може по никой начинъ да го изгуби, защото щастието произтича отъ любовьта. Който има любовь, той не може да я изгуби, защото, като душа, той е състояние на Божественото съзнание. Тази мисъль трѣбва да държите постоянно въ ума си, ако искате да запазите своя вѫтрѣшенъ миръ и добро разположение на духа. Мнозина отъ васъ сѫ добри пѣвци, добри музиканти. Опитайте се да съчините нѣкаква мелодия на четиритѣ стиха, които ви дадохъ. Нека това бѫде задача за всички, да видите, дали мажорна или миньорна гама ще подхожда повече. Ако се опитате да дадете нѣкаква мелодия, вие ще се натъкнете на мисъльта, какво ще кажатъ другитѣ, ще я удобрятъ, или не. Това е прѣходно състояние, прѣзъ което всички минаватъ. Не се смущавайте отъ това, кой какво ще каже. Всѣко нѣщо, което е направено съ любовь, не може да не се хареса. При това, вие трѣбва да знаете, че се намирате въ процесъ на развитие. Ето, и азъ ви дадохъ една незавършена работа, вие да я завършите. Красотата седи въ незавършенитѣ процеси. Ако искате, вие можете да измѣните текста, да размѣстите думитѣ така, че да съотвѣтствуватъ на мелодията, която ще дадете. Нервната система на съврѣменния човѣкъ не може да издържа абсолютна хармония въ тоноветѣ, въ звуковетѣ, вслѣдствие на което и въ рѣчьта, и въ музиката се допуща поне единъ дисонансъ. Всички поети и музиканти, които сѫ писали произведения, издържани въ хармонично отношение, млади сѫ умрѣли. Животътъ може да се продължи благодарение на дисонанситѣ. Въ този смисьлъ страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ дисонанси. При страдания, при дисонанси, животътъ е по-устойчивъ, а материята — по-издържлива. Абсолютната хармония създава голѣмо напрѣжение върху нервната система на човѣка, а дисонансътъ е почивка, той е необходимъ за смѣна на състоянията. Ако дисонанситѣ сѫ на брой много и на малки разстояния единъ отъ другъ, тѣ прѣдизвикватъ разпокѫсване въ нервната система. Обаче, ако сѫ бързи, т. е. кратки и на голѣмо разстояние единъ отъ другъ, тѣ сѫ необходими за смѣна на състоянията въ живота. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, че вие малко пѣете, вслѣдствие на което губите гласа си. Човѣкъ трѣбва да пѣе, за да се научи правилно да говори. Правилниятъ говоръ трѣбва да бѫде музикаленъ. Значи, пѣнието е музикаленъ говоръ, а говорътъ е пѣние. Човѣкъ не може да пѣе, докато не се научи да говори музикално. И обратно: той не може да говори, докато не се научи да пѣе. Но човѣкъ все трѣбва да има на кого да пѣе и да говори. На кого ще пѣе? — На висшето въ себе си. — За кого ще учи? — За висшето въ себе си. Човѣкъ може да бѫде обектъ самъ за себе си, но и другъ нѣкой може да му бѫде обектъ. Изобщо, обектътъ може да се мѣни. Когато човѣкъ даде ходъ на Божественото въ себе си, тогава обектътъ на неговитѣ стремежи е постояненъ. Тогава той разбира нѣщата моментално. Защо? — Понеже дохожда въ състояние на вѫтрѣшно прозрѣние или прѣдвкусване, и бързо се ориентира върху нѣщата. Божественото начало въ човѣка носи разширение за сърцето, свѣтлина за ума и разнообразие и красота за духа. При всичко това, пакъ има нѣщо неизмѣнно въ живота на човѣка. Божественото е неизмѣнна мѣрка, която физиономиститѣ търсятъ въ лицето на човѣка, но не могатъ да я намѣрятъ. Френолозитѣ я търсятъ въ главата, но не могатъ да я намѣрятъ. Хиромантицитѣ я търсятъ въ рѫката, но не могатъ да я намѣрятъ. Астролозитѣ я търсятъ нѣкѫдѣ въ съчетанието на планетитѣ, но и тамъ не могатъ да я намѣрятъ. Тази мѣрка се срѣща и на главата, и на лицето, и на рѫката на човѣка, но тя е неуловима. Всѣки я чувствува, но не може да опрѣдѣли мѣстото й. Срѣщате единъ човѣкъ, виждате, че лицето му е свѣтло, сияе. Другъ пѫть срѣщате сѫщия човѣкъ, но тази свѣтлина я нѣма на лицето му. Той е тъй обикновенъ, както всички хора. Слѣдователно, Божественото въ човѣка не се проявява всѣкога. Въ това седи красотата на живота. Туй не значи още, че когато човѣкъ е облѣченъ съ старитѣ си дрехи, е грозенъ. Наистина, новитѣ дрехи придаватъ на човѣка нѣщо хубаво, тържествено, но и съ старитѣ си дрехи той пакъ обръща внимание на околнитѣ: всички го търсятъ за работа, всѣки се нуждае отъ него. Ако сте облѣчени въ нови дрехи и срещнете на пѫтя си човѣкъ, който е гладувалъ нѣколко деня, вие ще поприказвате съ него, но не можете веднага да му услужите. Ако сте съ старитѣ си дрехи и срещнете този човѣкъ, веднага ще го заведете дома си, ще измиете краката му, ще го нагостите добрѣ и слѣдъ това ще го запознаете съ домашнитѣ си. Значи, не само вие ще направите връзка съ него, но цѣлиятъ ви домъ. Ако пъкъ Божественото ви покани дома си и ви нахрани, това ще бѫде още по-добрѣ за васъ. И Божественото има свой домъ, домашни, съ които може да ви запознае. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка отъ този, да бѫде поканенъ въ дома на Божественото, да се запознае съ домашнитѣ му и да направи връзка съ тѣхъ. Казвамъ: пазете връзката си съ Божественото! Ако Божественото дойде въ вашия домъ, вие трѣбва да го приемете като великъ гостъ, да му послужите съ свещенъ трепетъ. Този гостъ иде отъ далеченъ пѫть. Той ще ви разправи за своето пѫтешествие, за красивото, за великото въ живота, а вие само ще слушате и ще се учите. Като поседи малко при васъ, той ще ви остави благословението си и ще замине, като обѣщае, че отъ врѣме на врѣме ще ви пише по едно писмо. Питамъ: ако вие не сте готови да послужите на Божественото, за какво друго ще бѫдете готови? Това значи: дойдете ли до Бога, вие трѣбва да бѫдете готови на всѣкакви жертви, безъ никаква философия. Вънъ отъ Бога можете да философствувате, колкото искате. Въ философията вие търсите логика, разглеждате всички методи, правила, съ цѣль да извадите едно общо заключение. Дойдете ли до Бога, всѣкаква философия пада. Защо? — Защото тамъ всичко се схваща моментално: и поезия, и музика, и наука, и изкуство, и религия изведнъжъ ставатъ ясни. Въ човѣшката философия нѣщата се извършватъ въ врѣме и пространство, затова човѣкъ има нужда да доказва, да разсѫждава, да съпоставя. Въ Божественото всички нѣща се извършватъ извънъ врѣмето и пространството, слѣдователно, тѣ сѫ ясни, разбрани, не се нуждаятъ отъ никакви доказателства, отъ никакви разсѫждения върху тѣхъ. И тъй, не се безпокойте, че не можете изведнъжъ да постигнете желанията си. Бѫдете доволни отъ това, което днесъ имате. Да бѫдете доволни отъ това, което имате, не значи, че не трѣбва да се стремите. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ най-малкото, защото въ него се криятъ условия за голѣмото. Въ малкото се крие Божественото, което е носитель на красивото въ живота. Който се радва на малкитѣ придобивки, той ще дойде и до голѣмитѣ. И Богъ се радва на малкитѣ придобивки. Той има всичката сила и власть да застави хората да Му служать, както иска, но ги остава свободни, сами да дойдатъ до съзнание да Му служатъ. Той има търпѣние да чака съ вѣкове тѣхното пробуждане и да се радва на микроскопическитѣ усилия, които тѣ правятъ. Човѣкъ е оставенъ свободно да се развива, самъ да поеме правия пѫть, да разбере и прѣцѣни неговата красота. Когато човѣкъ влѣзе въ този пѫть, той започва да вижда навсѣкѫдѣ само красивото, възвишеното. Богъ вижда само хубавото, само доброто. Съ лошото, съ злото Той не се занимава. Когато стане въпросъ за изправяне на нѣкои криви страни въ човѣка, съ това се занимаватъ ангелитѣ и арахангелитѣ. Слѣдователно, страданията на хората се дължатъ на корекциитѣ, на ремонта, който ангелитѣ правятъ върху тѣхъ. Когато болката имъ се увеличи, тѣ викатъ: Господи, защо ни измѫчвашъ? Трѣбва ли комарьтъ, смачканъ, отъ човѣка, да пита Господа, защо му е отнелъ живота? Богъ ли отне живота на комаря? — Човѣкъ отне живота му. Когато комарьтъ се оплаква, че отнели живота му, Богъ казва: Направете му нова дрешка! Дойде нѣкой и се оплаква, че кѫщата му изгорѣла. Богъ казва: Съградете на този човѣкъ нова кѫща, по-хубава отъ старата! Нѣкой се оплаква, че го изпѫдили отъ служба. Богъ казва: Дайте нова служба на този човѣкъ, по-добра отъ старата! Слѣдователно, Богъ използува всѣко нещастие, всѣко страдание, на което хората се натъкватъ, за да имъ покаже правата посока въ живота. Сегашниятъ животъ е приготвяне за онова, което прѣдстои да дойде. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ухо не е чуло, нито око е видѣло онова, което Богъ е опрѣдѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ“, т. е. за онѣзи, които сѫ готови да възприематъ Неговата Любовь. Казвамъ: понеже много съмъ говорилъ за любовьта, ще ви дамъ задача, всѣки отъ васъ да опрѣдѣли поне по едно отличително качество на любовьта. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя не се съблазнява, нито се подкупва. Запримѣръ, когато младата мома намѣри своя възлюбенъ, тя отъ нищо не трѣбва да се съблазнява. И царскиятъ синъ да дойде при нея, да й обѣщава цѣлиятъ свѣтъ, тя да не се съблазни, да не се подкупи съ нищо. При това, всѣка жертва, която е направена отъ любовь, трѣбва да се оцѣни правилно. Любовьта не се колебае. Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, въ дущата на когото има любовь. Който има любовь, той е абсолютно неуязвимъ. И животнитѣ даже познаватъ любовьта. Тѣ изпитватъ прѣдъ нея свещенъ трепетъ, който ги кара да отстѫпватъ. Въ своитѣ прояви любовьта е вѣчна. Когато любовьта минава отъ единъ свѣтъ въ другъ, тя създава страдания на хората. Който не разбира този законъ, той може да прѣживѣе нѣкаква катастрофа. Който го разбира, той никога не се обезсърдчава. Ако чешмата въ двора на нѣкой човѣкъ дава малко вода, това не е за обезсърдчение. Утрѣ водата на тази чешма ще се увеличи и ще напоява по-изобилно цвѣтята и дърветата. Това сѫ фази, прѣзъ които любовьта минава. Човѣкъ трѣбва да разбира тѣзи фази и да не се смущава. Когато човѣкъ съблѣче старитѣ си дрехи, той трѣбва веднага да облѣче нови, да не остане голъ. Ако е лѣто, може да мине, както и да е; но когато зимата настѫпва, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ съ новитѣ си дрехи, веднага да ги облѣче. И тъй, когато ученикътъ иска да добие знанието, което любовьта носи, той трѣбва да хвърли старитѣ си дрехи, т. е. всички ненужни страдания, да се откаже отъ своя егоизъмъ. Егоизъмътъ е прѣпятствие на човѣка, да види свѣтлината на деня. Мнозина отъ васъ сте се индивидуализирали, мислите само за себе си, за своитѣ страдания. Такъвъ човѣкъ мяза на боленъ, който мисли само за болестьта си. Казвамъ на болния: ти приеми любовьта въ себе си, а за болестьта не мисли. Любовьта е сила, която е въ състояние да те излѣкува. Любовьта лѣкува всички болести. Тя повишава трептенията, вибрациитѣ на човѣшкия организъмъ и съ това го прави способенъ да издържа на външнитѣ влияния и на влиянията на микробитѣ. Когато човѣкъ се демагнетизира, той губи своята жизнена енергия и лесно заболѣва. При всѣко демагнетизиране става пропукване на извѣстни мѣста въ двойника, отдѣто изтича голѣма часть отъ жизнената енергия на човѣка. Когато това пропукване се запуши, човѣкъ оздравява. Всѣка дума, която излиза отъ любовьта, служи като мазилка, съ която се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Когато кръвоноснитѣ сѫдове въ човѣка губятъ своята пластичность, своята пъргавина, той заболява отъ артерио-склероза. Това се случава най-много съ старитѣ хора. Който иска да запази здравето си, да про дължи живота си, той трѣбва да запази по-движностьта на тѣлото си. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да не прѣяжда и да пие гореща вода, която помага за разтваряне на утайкитѣ, които се образуватъ при храненето. Отъ друга страна, горещата вода прѣдизвиква изпотяване, при което, чрѣзъ потьта се отдѣлятъ токсинитѣ отъ организъма. Тѣзи сѫ елементарни правила, които трѣбва да спазватъ, както здравитѣ, така и болнитѣ хора. И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ! Защо? — Това е необходимость на организъма. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ! Това е необходимо условие за неговото развитие. Човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ! Това е необходимость за ума. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Красотата е изразъ на Истината. Само свободниятъ човѣкъ може да бѫде красивъ. Само свободниятъ човѣкъ може да се домогне до истинското знание, до знанието на природата. Той чете направо отъ книгата на природата, защото знае нейната азбука. Като види човѣка, той гледа на него като на библиотека. Ще влѣзе въ тази библиотетека, ще отвори една книга — ушитѣ, ще отвори втора книга — носа, ще отвори трета книга — устата, четвърта книга — очитѣ и т. н. Той ще чете и ще прѣвежда. Човѣкъ е отворена книга, по която може да се чете за небето и за земята. Който не може да чете тази книга, той ще ходи да учи въ Англия, въ Франция, въ Германия, ще прѣкарва тамъ, но въ края на краищата, тази книга ще остане пакъ затворена за него. Нпостолъ Павелъ казва: „Вие сте написана книга.“ Велики и славни работи сѫ написани въ човѣшката душа, които за въ бѫдеще ще се четатъ и прѣпрочитатъ. Първо човѣкъ ще почне да чете написаното на ума, на сърцето, докато дойде най-послѣ до човѣшката душа, въ която се крие истинското Божествено знание. Въ душата е съсрѣдоточенъ реалниятъ свѣтъ, който нито се измѣня, нито се промѣня. Докато изминемъ този свѣтъ и дойдемъ до опрѣдѣленото мѣсто, ние ще се разговаряме едни съ други, ще учимъ, ще прилагаме и ще се радваме, че дълъгъ е пѫтътъ, който ни прѣдстои да минемъ. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 17 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛЮБОВЬ - КОЛЕКТИВНОСТЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. За слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Сега, ще задамъ нѣколко въпроса. Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на свѣта? Ако умътъ мисли и не е измислилъ нищо полезно, какво е постигналъ? Ако човѣкъ скача, безъ да е подскочилъ на извѣстна височина, какъвъ смисълъ има това скачане? Ако ученикътъ учи и нищо не е научилъ, каква полза отъ неговото учение? Нѣкой казва: О, свѣтла зора, която изгрѣвашъ въ моята душа! Какво означава това изречение? Въ сѫщность зората изгрѣла ли е въ душата на този човѣкъ? Щомъ казва, че зората е изгрѣла въ неговата душа, това подразбира, че той или е придобилъ нѣщо хубаво, или е само поетизиралъ. Но това се отнася само за него. За да може другъ нѣкой да каже сѫщото, непрѣменно трѣбва да види нѣщо добро въ живота си. Тогава и въ неговата душа ще изгрѣе зората. Често хората се провикватъ: О, хлѣбецъ, който давашъ животъ на душата ми! Ако човѣкъ не може да хапне отъ хлѣбеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъвъ смисълъ има това изречение? Отъ сутринь до вечерь човѣкъ мисли и се моли само за хлѣба.Това показва, че той разбира неговата цѣна. Щомъ разбира и знае цѣната на хлѣба, той може да каже: О, хлѣбецъ, който давашъ животъ на моята душа! Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, прѣживяно. Човѣкъ вѣрва въ силата на хлѣба. Защо хората вѣрватъ въ хлѣба? — Защото сѫ опитали силата му, той имъ е придалъ нѣщо. Сега, ще напиша нѣщо на дъската. Ето, написвамъ линийката А. Какво ще кажете, единица ли написахъ, или една права линийка? Ако кажете, че съмъ написалъ единица, значи, имате начало на нѣщата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която прѣдставя слизане надолу — В, имате проява на това начало въ физическия свѣтъ. Значи, всѣко нѣщо прѣтърпява двѣ фази: първата фаза А означава създаване на нѣщата, тѣхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото въ физическия свѣтъ. Най-послѣ имате правата С, която се качва нагорѣ. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени въ А. Съ други думи казано: посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В спизане на това съзнание въ физическия свѣтъ. Посоката С пъкъ означава възлизане на сѫщото съзнание нагорѣ, т. е. изкачването му въ свѣта, отдѣто е слѣзло. Това показва, че духътъ на човѣка е вѣченъ, той непрѣкѫснато слиза, проявява се и отново се качва. Слѣдователно, той сѫществува като малъкъ центъръ, като зародишъ въ козмоса. Когато Божественото съзнание слѣзе върху духа на човѣка, той се пробужда, проявява и слѣдъ това отново възлиза къмъ Бога. Това се нарича изразъ на живота. Значи, необходимо е Божественото съзнание да слѣзе върху човѣшкия духъ, да го събуди, Щомъ духътъ на човѣка се пробуди, той непрѣменно отправя ума, сърцето си къмъ нѣкого: къмъ Бога, къмъ човѣка, къмъ нѣкое растение или животно — безразлично къмъ кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силитѣ си къмъ нѣщо. Какво ще бѫде това нѣщо, за него не е важно. Майката отправя мисъльта си къмъ своето дѣте; учениятъ — къмъ книгата; поетътъ — къмъ перото; художникътъ — къмъ четката. Различието се заключава само въ начина, по който духътъ се изявява. Хиляди сѫ начинитѣ, чрѣзъ които духътъ изразява своята сила и мощь. Хиляди сѫ начинитѣ, чрѣзъ които душата излива своята любовь. Казвате: защо сѫществува любовь между хората? Любовьта между двама души е изразъ на първичната любовь, която сѫществува между Бога и човѣшката душа. Обаче, когато слѣзе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение въ свѣта, вслѣдствие на което тя проявява любовьта си къмъ кого и да е. Човѣкъ може да обича кого и да е, но резултатитѣ отъ тази любовь ще бѫдатъ различни. Ако обичашъ конь, любовьта ти ще има единъ резултатъ; ако обичашъ нѣкое плодно дърво, любовьта ти ще има другъ резултатъ; ако обичашъ човѣкъ, подобенъ на себе си, любовьта ти ще има съвсѣмъ другъ резултатъ. Обаче, обичашъ ли Бога, резултатътъ на твоята любовь ще бѫде съвьршено различенъ отъ резултатитѣ на другитѣ видове любовь. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Коньтъ ще отговори на любовьта по своему. Човѣкъ ще отговори по своему. Всѣко сѫщество изявява любовьта си споредъ условията и възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Всѣко живо сѫщество е часть отъ цѣлото. Слѣдователно, като часть отъ цѣлото, то не може да прояви любовьта въ своята пълнота, въ своята цѣлокупность. Макаръ и частично, любовьта сѫществува на земята, но какви паметници е оставила тя, като свидѣтели за нейното сѫществуване? Милиони хора, мѫже, жени, дѣца сѫ избити все за любовьта. Земята е напоена съ човѣшка кръвь, все за любовьта. И тъй, като говоря за резултатитѣ на любовьта, вие трѣбва да се абстрахирате отъ вашитѣ опитности. Често и вие сте се вкисвали отъ резултатитѣ на вашата любовь. Понѣкога това вкисване прѣдизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовьта си и казвате: Сърцето ми вече не тупти. Казвамъ: когато сърцето на човѣка не тупти отъ любовь, то мяза на нѣкое колело отъ желѣзницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? — Защото не е намазано съ масло. Между частицитѣ, между винтоветѣ на това колело се е натрупалъ прахъ, утайки, които прѣчатъ на движението му. Такова нѣщо прѣдставя чуждата мисъль въ ума на човѣка. Чуждата мисъль прѣчи на любовьта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любовь прониква дълбоко въ подсъзнанието на човѣка и въ резултатъ на това се явяватъ отрицателннтѣ мисли въ живота. Запримѣръ, вие имате приятель, когото обичате и който ви обича. По едно врѣме дойде нѣкой при васъ и казва, че приятельтъ ви говорилъ лоши работи по вашъ адресъ. Вие веднага измѣняте разположението си къмъ него, и съзнанието ви се помрачава. Питамъ: коя е основната чърта, по която познавате приятеля си? Коя е онази чърта, на която вие всѣкога можете да разчитате? Всѣки човѣкъ има специфиченъ тонъ, който никога не се мѣни. Този тонъ има нѣколко категории, обаче, той е специфиченъ за всѣки човѣкъ. На това основавание, никой не е зъ състояние да произведе този тонъ, освѣнъ самиятъ човѣкъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ има свой специфиченъ тонъ, свой специфиченъ лѫчъ, чрѣзъ който прѣдава свѣтлината; сѫщо така той има и специфиченъ звукъ, или специфична дума, съ която проговаря. Въ този смисълъ никой никого не може да прѣдстави, т. е. да замѣсти. Вие можете да подражавате на нѣкого, но между него и васъ пакъ ще остане голѣма пропасть. Който може да възприеме и прѣдаде тона, свѣтлината и звука на другъ нѣкой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоноветѣ, свѣтлината и звука на двама души, никаква загуба нѣма, но става само разширение. Тонътъ остава сѫщъ, свѣтлината и звукътъ — сѫщо. Значи, човѣкъ се познава по своя специфиченъ тонъ, свѣтлина и звукъ. Сега, вие трѣбва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяватъ въ сърцето ви. Запримѣръ, виждате, дѣте пригръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това пригръщане е прѣдизвикано отъ нѣкакво користолюбиво чувство. Това дѣте пригръща майка си, защото има прѣдъ видъ чинията съ прѣсното млѣко и топлата погача. Щомъ цѣлуне и пригърне майка си, тя веднага му прѣдлага чаша прѣсно млѣко и парче топла погача. Тъй щото, слѣдете, какво ще остане отъ вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прѣсно млѣко и топла погача. Какво ще бѫде състоянието на дѣтето, което, като цѣлуне и пригърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тжга. Обаче, ако майката каже: Почакай, мама, азъ току-що подквасихъ млѣкото, замѣсихъ питата, слѣдъ малко ще ти дамъ да си хапнешъ — дѣтето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пѣе. По сѫщия начинъ и вие постѫпвате съ природата: всѣки день я цѣлувате и пригръщате, за да ви даде прѣсно млѣко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърдчавате, обезвѣрявате и казвате: Животътъ нѣма смисълъ! Защо не вѣрвате въ живота? — Защото паницата е празна. Защо не вѣрвате въ живота? — Защото погача нѣма. Нѣкой казва: Моята вѣра е толкова силна, че нищо не е въ състояние да я разклати. Не се минава и една година, той казва: Отиде ми вѣрата! Защо? — Защото паницата е празна и погачата още не е замѣсена. Питамъ: Защо се обезсърдчавате? Защо губите вѣрата си? Може би, не е врѣме още за ядене. Въ живата природа е прѣдвидено всичко да става на врѣме. Има законъ, който строго опрѣдѣля, кога човѣкъ трѣбва да яде. Природата е опрѣдѣлила точно часа, минутата и секундата, когато човѣкъ трѣбва да яде. Съврѣменнитѣ хора не спазватъ този законъ. Тѣ искатъ да се самовъзпитаватъ, но правятъ една капитална грѣшка: тѣ не сѫ въ съгласие съ великитѣ закони на природата. Запримѣръ, споредъ законитѣ на природата, човѣкъ не трѣбва да яде, когато е неразположенъ. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Мнозина казватъ: Ние знаемъ тѣзи нѣща, нѣма защо да ни се говорятъ. — Вѣрно е, че знаете, но не ги прилагате. Запримѣръ, кой отъ васъ е разглеждалъ своитѣ мрачни мисли, както хирургътъ прѣглежда счупения кракъ, или както финансистътъ разглежда положението на нѣкой важенъ държавенъ въпросъ, дали трѣбва да се прѣдприеме нѣщо, дали ще има загуба или печалба. Всѣка мрачна мисъль, която минава прѣзъ ума на човѣка, трѣбва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отдѣ е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всѣка мрачна, отрицателна мисъль взима нѣщо отъ човѣка, ограбва го. Запримѣръ, вие имате приятель, когото обичате, но по едно врѣме се усъмните въ него и казвате: Той не ме обича вече. Щомъ се усъмните въ приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и васъ се изпрѣчи едно тъмно, непрозрачно тѣло и прѣпятствува да виждате свѣтлината, кой е виновенъ за това? Вината се крие въ непрозрачното тѣло, което е застанало на пѫтя между васъ и слънцето. Сѫщото става между васъ и вашето съзнание, когато се усъмните въ приятеля си. Съмнѣнието е непрозрачното тѣло, което прѣчи на свѣтлината и топлината, които идватъ отъ приятеля ви, да достигнатъ до васъ. Съмнѣнието и редъ още отрицателни мисли и чувства сѫ въ състояние да затъмнятъ съзнанието на човѣка. На сѫщото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че нѣкое тъмно, непрозрачно тѣло минава прѣзъ орбитата на слънцето и хвърля сѣнка върху него. Ако хората разбираха този законъ, тѣ лесно щѣха да се справятъ съ своитѣ отрицателни състояния. Ако не го разбератъ, тѣ ще се намѣрятъ въ положението на кокошкитѣ, които, щомъ видятъ, че се яви нѣкакво затъмняване на слънцето, бързатъ да се прибератъ въ курницитѣ и да чакатъ първия слънчевъ лѫчъ, да съобщатъ, че слънцето е изгрѣло. Често и прѣзъ съзнанието на хората минаватъ тъмни тѣла, които хвърлятъ сѣнка върху него. Тѣ мислятъ, че слънцето имъ е залѣзло. Който има будно съзнание, той ще разбере този законъ и нѣма да се натъква на по-голѣми мѫчнотии. Който не разбере закона, той ще се намѣри въ положението на пѣтела: ще влѣзе въ курника и ще чака зазоряването, а послѣ изгрѣването на слънцето и ще започне да кукурига. Влѣзе ли човѣкъ въ курника, той ще прѣживѣе състояния, които новата обстановка му налага. Съ други думи казано: той ще влѣзе въ гѫстата материя, дѣто ще се натъкне на още по-голѣми мѫчнотии. Казвамъ: при каквито условия да се намира човѣкъ, при радостно или мрачно съсгояние, той трѣбва да държи връзка съ Бога. Всички връзки въ неговия животъ могатъ да се скѫсатъ, но връзката му съ Бога никога не трѣбва да се кѫса. Каквито тъмни тѣла да минаватъ прѣзъ съзнанието ви, колкото врѣме да продължаватъ, дръжте връзката си съ Бога, работете усилено върху себе си и ще излѣзете отъ тази тъмна зона. Нѣкои хора, като се натъкватъ на такива мрачни състояния, отчайватъ се и посѣгатъ на живота си. Други пъкъ посѣгатъ върху живота на ближнитѣ си. Трети се прѣдаватъ на лошъ животъ. Не, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на природата, да знае, че той се движи и живѣе по нейнитѣ закони, вслѣдствие на което ще мине прѣзъ състояния на день и нощь, на студъ и топлина, на добро и зло. Обаче, тия състояния се смѣнятъ: човѣкъ не може постоянно да бѫде въ нощь, или въ день. Ако окултниятъ ученикъ не се ползува отъ знанието, което придобива, щомъ се натъкне на нѣкое мрачно състояние, ще каже: Нѣма смисълъ тази наука, това знание! По-добрѣ да влѣза въ свѣта, да се прѣдамъ на по-лекъ животъ, да си почина малко. По този начинъ той несъзнателно влиза въ по-гѫста срѣда, дѣто мрачнитѣ състояния зачестяватъ и неизбѣжно го водятъ къмъ катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичамъ нѣкого, азъ зная вече, че тази обичь е реализирана нѣкѫдѣ: тя може да е реализирана на физическия свѣтъ, може да е реализирана въ духовния, а може да е реализирана и въ Божествения свѣтъ. За разумния човѣкъ не е важно, дѣ и въ кой свѣтъ се реализиратъ нѣщата. За него е важно, всѣка изказана мисъль да се реализира, да даде плодъ, а дѣ ще се реализира, това седи на вторъ планъ. И тъй, споредъ новата наука, всѣка ми съль, всѣко чувство трѣбва да даде плодъ. Тѣ се насаждатъ въ добра почва, развиватъ се, растатъ, даватъ плодъ, но всичко това става безъ сѣмена. Такова е било и положението на дърветата въ райската градина. Тѣ сѫ израствали, давали сѫ плодове, но се развивали отъ издънки, а не отъ сѣмена. Въ Писанието е казано: „Всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще израсте и плодъ ще даде. Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени.“ Слѣдователно, всѣко дърво, което човѣкъ насажда, ще се изкорени. Питамъ: какъвъ смисълъ има човѣкъ да сади, когато посаденото отъ него ще се изкорени? Ето защо хората трѣбва да насаждатъ въ своята градина само Божествени дървета, които могатъ свободно да растатъ и да се развиватъ, безъ да бѫдатъ изкоренени. Нѣкой казва: Искамъ да насадя една моя мисъль въ главата на хората. — Това не е философия. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, други да насаждатъ въ ума му своитѣ мисли. Никой нѣма право да насажда новото въ човѣка. Единственъ Богъ има това право. Той е насадилъ новото въ човѣка и то отвѫтрѣ, а не отвънъ. И когато педагозитѣ казватъ, че трѣбва да възпитаватъ младото поколѣние, това подразбира, че тѣ трѣбва да създадатъ условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено въ душитѣ имъ отъ Бога, а не тѣ сами да насаждатъ нѣкакви нови идеи въ тѣхъ. Казвамъ: тази е истинската философия на живота. Садене и прѣсаждане сѫществуватъ на земята като врѣменни процеси, като пособия само, но истинскиятъ животъ се заключава въ нѣща, които не се посаждатъ. Ако една човѣшка мисъль може да се насади, по сѫщия начинъ тя може и да се изкорени; ако едно човѣшко желание може да се насади, по сѫщия начанъ то може и да се изкорени. На това основание всѣки човѣкъ трѣбва да изслѣдва своитѣ мисли и желания, дали сѫ отъ Божественъ, или отъ човѣшки произходъ. Ако сѫ отъ Божественъ произходъ, тѣ ще внесатъ сила и мощь въ човѣка. Божественитѣ мисли, чувства и желания сѫ вложени въ нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявимъ, да изявимъ Божественото въ насъ. Нѣкой казва: Едно врѣме имахъ много любовь, много любихъ, но сега остарѣхъ, а заедно съ това и любовьта си изгубихъ. Не, това не е любовь, това е само нѣкаква врѣменна присадка, която се откършила отъ дървото. Възможно ли е човѣкъ да пламне отъ любовъ, да гори и свѣти само два-три деня и слѣдъ това да изгасне и всичко да се свърши съ него? Тази любовь азъ наричамъ любовь на сцената, когато актьоръ играе ролята на нѣкой влюбенъ човѣкъ, че умира отъ любовь. Възможно ли е човѣкъ да умре отъ любовь? Отъ безлюбие човѣкъ умира, но отъ любовь — никога. Безлюбието ражда умразата, а любовьта — живота. Мнозина, като прѣкаратъ нѣколко години въ едно религиозно общество, казватъ: Не знаемъ, какво стана съ насъ, но изгубихме вече любовьта си. Едно врѣме имахме повече любовь, бѣхме ревностни, изпълнителни, а сега нѣкакъ охладнѣхме. Казано е въ Писанието: „Човѣкъ губи любовьта си, когато се отклони отъ Бога.“ Слѣдователно, ако човѣкъ се усъмни въ Бога, той непрѣменно ще изгуби любовьта си. Ако пъкъ прояви любовьта си къмъ нѣкого, той трѣбва да знае, че върши това заради Бога. Щомъ е тъй, трѣбва ли да очаква нѣщо отъ човѣка, а послѣ да се разочарова, да се отчайва? Любовьта е актъ къмъ Бога, а не къмъ хората. Майката заради кого люби дѣтето си? За самото дѣте ли? — Не. Любовьта на майката къмъ дѣтето е въ отношение право пропорционално на любовьта й къмъ мѫжа. Колкото повече майката е любила мѫжа си, толкова повече тя ще обича дѣтето си. Невъзможно е майка да обича дѣтето си, ако не е обичала мѫжа си. Отъ такова дѣте нищо не може да се очаква. Щомъ дѣтето се роди и започне да расте и да се развива, любовьта на майката къмъ мѫжа е въ отношение обратно пропорционално на любовьта къмъ дѣтето й: колкото повече обича дѣтето си, толкова и любовьта къмъ мѫжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовьта на майката къмъ мѫжа, такава е любовьта къмъ дѣтето й. Тогава мѫжътъ започва да чувствува, че жена му не го обича, както по-рано. Между мѫжа и жената като че настава нѣкакво охлаждане. Такъвъ е законътъ на физическия свѣтъ. Така се проявява любовьта въ врѣме и пространство. Този законъ дѣйствува не само между мѫже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Слѣдователно, всѣки обектъ може да отвлѣче вниманието на човѣка отъ прѣкото му прѣдназначение. Често майката дава повече любовь на сина, отколкото на мѫжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мѫжа си. Обаче, случава се и обратното: майката обича повече мѫжа си, отколкото сина си. Когато мѫжътъ види, че жена му обича повече сина, въ подсъзнанието му се заражда огорчение, вслѣдствие на което синътъ не може да живѣе дълго врѣме и умира. Значи, той нѣма условия да остане въ този домъ. Слѣдъ смъртьта на сина, любовьта на майката се прѣхвърля върху мѫжа. Ако пъкъ мѫжътъ обича дъщерята повече отъ жена си, въ послѣдната може да се породи тжга, огорчение, вслѣдствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи сѫ уморили синоветѣ и дъщеритѣ си по силата на този законъ! За да се разрѣши този въпросъ, за да се избегнатъ тия нещастия, отъ съврѣменнитѣ хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква отъ човѣка да се радва, когато види двама души да се обичатъ. Когато двѣ приятелки се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не се натъкнатъ на този законъ. Какъ ще се натъкнатъ? Случава се, че едната отъ тѣхъ обикне друга нѣкоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бѣга, да се махне отъ свѣта. Въ случая и отъ двѣтѣ се изисква благородство, да приематъ третата между тѣхъ свободно, съ широта на сърцето, безъ да накърнятъ съ нѣщо чувствата си. Въ сѫщность така ли става? Обикновено новодошлата се държи надмѣнно, съ съзнание за себе си и даже заявява прѣдъ приятелката си: Азъ знаехъ, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена. Съ това тя иска да каже, че могла да пророкува, какво става въ душата на другата. Ако, наистина, умѣе да прѣдсказва, значи, тя разполага съ една отъ висшитѣ науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на единъ ходжа, когото жена му направила пророкъ. Той прѣдсказвалъ това — онова, но щомъ го запитвали за крайния резултатъ въ живота на нѣкой човѣкъ, той нишо не могълъ да каже. Не, човѣкъ може да пада, да става, но важно е, какъ ще свърши живота си. Ако нѣкой може това да прѣдскаже, туй е наука. Споредъ вѫтрѣшната наука за числата, въ края на краищата, всѣки човѣкъ ще свърши живота си добрѣ. Той може да мине прѣзъ много перипетии, но най послѣ ще свърши добрѣ. Всички разногласия, които се срѣщатъ между ученицитѣ на единъ класъ, или между членоветѣ на сѣмейството или обществото, се дължатъ на неразбиране на великитѣ Божии закони. Първиятъ законъ: Когато видишъ, че Божията Любовь се проявява нѣкѫдѣ, зарадвай се въ душата си! Щомъ се зарадвашъ, Богъ и тебе ще благослови. Въ това отношение и млади, и стари не спазватъ този законъ, вслѣдствие на което не могатъ да бѫдатъ щастливи. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той има отношение къмъ съзнанието на всички хора. Слѣдователно, той трѣбва за мигъ поне да влѣзе въ връзка съ съзнанието на всички хора. Ако човѣкъ успѣе да направи съзнателно връзка съ цѣлото човѣчество, той ще бѫде свободенъ да замине за онзи свѣтъ, когато пожелае. За такъвъ човѣкъ казваме, че е завършилъ своята еволюция. За онзи пъкъ, който не е направилъ съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свѣтъ и пакъ да дохожда, докато най-послѣ завърши своята еволюция. Докато хората сѫ на земята, тѣ не могатъ да се примирятъ, понеже живѣятъ въ врѣме и пространство. Всѣки човѣкъ иска особени условия, особена обстановка, много мѣсто, да се разшири, никой да не го стѣснява. Обаче, когато хората влѣзатъ въ духовния свѣтъ, като души, тамъ могатъ да се събератъ всички на едно мѣсто, голѣмо като лѣшникъ. И въ лѣшника даже ще имъ бѫде широко. Душата има това прѣимущество, че маже да става малка, почти невидима, а сѫщеврѣменно може да стане голѣма, като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята въ нѣкаква малка форма. Изкуството седи въ това, докато човѣкъ е на земята, въ тази малка форма, да влѣзе въ връзка съ душитѣ на другитѣ хора. Казвамъ: силенъ човѣкъ е онзи, който има връзка съ душитѣ на другитѣ хора, като съ негови ближни. Душата на човѣка е вашиятъ ближенъ. Колкото е по-голѣмъ броя на душитѣ, съ които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметьта — по-силна. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ броя на душитѣ, съ които е свързанъ. Когато музикантътъ свири, неговиятъ успѣхъ зависи отъ публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има срѣдъ публиката, толково повече и музикантътъ ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира отъ музика, тя може да попрѣчи даже на музиканта. Имало е случаи, когато нѣкой музикантъ и пѣвецъ се е съвършено провалялъ на сцената, благодарение на публиката която не го разбирала, и по този начинъ не е могла да го вдъхнови. Освѣнъ това, който свири или пѣе, било прѣдъ публика, или прѣдъ единъ човѣкъ само, той трѣбва да бѫде обичанъ отъ тѣхъ. Въ любовьта е съсрѣдоточено съзнанието на всички разумни сѫщесгва, които взиматъ участие въ живота на човѣка и му помагатъ. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бѫдете подкрѣпени въ мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Прѣдставете си тогава, какво може да стане отъ човѣка, ако не една душа, а безброй души насочатъ любовьта си къмъ него! Такъвъ човѣкъ може да стане и музикантъ, и пѣвецъ, и поетъ, и художникъ. и ученъ Каквого пожелае, може да сгане. Велика сила е любовьта! Нѣкой казва: Азъ залюбихъ еди-кого си. Да, този човѣкъ е залюбилъ една душа, но иска да я ограничи. Любовьта не се ограничава. Когато нѣкой иска да ограничи любовьта, той ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие съ себе си. Това противорѣчие пъкъ ще прѣдизвика мракъ, тъмнина въ съзнанието му. Любовьта не може да се ограничи, понеже не произтича отъ едно сѫщество. Тя е колективна проява на всички разумни сѫщества. които сѫ завършили своето развитие и сѫ станали едно съ Бога. Любовьта на едного е колективната любовь на всички тия сѫщества. Ако любовьта на едного не е проява на колективната любовь на всички разумни сѫщества, тя не е любовь. И тъй, любовьта е проява на любовьта на всички сѫщества, които сѫ завършили своето развитие и които сѫ дали пѫть на Божественото въ себе си. Вашата любовь е тѣхна любовь; вашата радость е тѣхна радость. И обратно: тѣхната любовь е ваша любовь; тѣхната радость е ваша радость. Ще кажете, че не разбирате тази любовь. Ако не разбирате тази любовь, това ни най-малко не значи, че вие не трѣбва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дамъ нѣкому единъ чувалъ, тежъкъ сто кгр., да го прѣнесе отъ едно мѣсто на друго, това не значи, че той трѣбва да го прѣнесе изведнъжъ. Ако е силенъ, той ще го тури на гърба си и изведнъжъ ще го прѣнесе. Ако е слабъ, ще развърже чувала, ще извади отъ него десеть килограма, послѣ още десеть килограма и ще го прѣнесе на нѣколко пѫти. Тъй щото, да разберете нѣщо, това още не значи, че всичко изведнъжъ ще разберете, но постепенно: днесъ малко, утрѣ малко и т. н. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ е много гладенъ, той започва да трепери отъ гладъ, иска изведнъжъ да се нахрани. Не, той трѣбва да яде малко, но по-често. Любовьта на човѣка постоянно се изпитва, за да види той самъ, колко любовь има въ сърцето си. Питамъ: майката какъ изпитва дѣтето си? Тя знае, запримѣръ, че дѣтето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. Въ момента, когато дѣтето се готви да яде, майката взима чинията съ баницата и я слага прѣдъ току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава, какво ще прави дѣтето й. Ако то се зарадва отъ постѫпката на майка си, стане отъ стола и отиде да я цѣлуне, това показва, че то има любовь. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то нѣма любовь. По сѫщия начинъ и Богъ изпитва хората. Майката нѣма да лиши дѣтето си отъ баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голѣмо парче, но дѣтето трѣбва да прояви любовьта си, както къмъ нея, така и къмъ ближнитѣ. Дѣтето трѣбва да вѣрва въ майка си, да знае, че тя е постѫпила умно. Може би, това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човѣкъ трѣбва да има търпѣние, да чака своя дѣлъ, да чака да го поканятъ на мѣстото, опрѣдѣлено за него. Въ едно сѣмейство поканватъ 12 души на обѣдъ. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е опрѣдѣлила, кой дѣ да седне. Дохожда единъ отъ поканенитѣ и, безъ да чака покана, сѣда на първо мѣсто. Влиза домакинътъ, вижда, че този гостъ заелъ първото мѣсто, и остава недоволенъ. Послѣ казва на жена си: Втори пѫть ще внимавашъ, да не ставатъ такива работи. Другъ гостъ бѣше прѣдвиденъ за това мѣсто. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не внася въ съзнанието на другитѣ хора мисли, които създаватъ огорчения, пертурбации. Сега, азъ искамъ да оставя въ ума ви слѣдната мисъль: не мислете за човѣка невѣрни нѣща! Нѣкой казва: Този човѣкъ нарочно постѫпи спрѣмо мене така, за да ме огорчи. Не говорете нѣща, въ които не сте убѣдени. Човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде абсолютно правдивъ. Отъ това зависи неговото правилно развитие. Кривитѣ мисли прѣдставятъ тъмни тѣла, които засѣнчватъ съзнанието му, вслѣдствие на което чувствата и мислитѣ на човѣка не вървятъ правилно. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка не се развиватъ правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да работятъ, именно, въ това направление. Тѣ не могатъ да постигнатъ това нѣщо изведнъжъ, но постепенно. Каквото помисли, почувствува или направи, човѣкъ трѣбва да се запита въ себе си: правъ ли съмъ, или не? Ако си отговори положително, нека даде мѣсто на тѣзи мисли и чувства въ себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи отъ тѣхъ. И тъй, като говоря по този начинъ, вие ще кажете, като Давида: „Тежко е орѫжието, което Саулъ ми даде. Азъ ще взема старото си орѫжие, тоягата, съ която досега съмъ се бранилъ.“ Той взе старото си орѫжие, което му прилягаше. Сега и на васъ казвамъ: ако старото не ви прѣчи и можете да се ползувате отъ него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни отъ старото, разрушете го, хвърлете настрана старитѣ греди, замѣстете ги съ нови и започнете да градите. Всѣки трѣбва да постави здрава основа на своя животъ, защото този градежъ не е само за сегашнния животъ, но за вѣчностьта. Щомъ новото се съгради, старото само по себе си ще рухне. Питамъ: прогресивна ли е думата любовь? Когато произнасяте думата любовь, вие трѣбва да разбирате нейнитѣ вибрации. Когато произнасяте думата любовь, вие трѣбва да изпитвате свещенъ трепетъ въ себе си. Ако поетътъ произнесе думата любовь, той трѣбва да я произнесе така, че всѣки да я почувствува. Всѣка дума, правилно произнесена, е ключъ, съ който може да се отварятъ желѣзни врати. Ако отидете при нѣкой скѫперникъ банкеръ и произнесете правилно думата милосърдие, той трѣбва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любовь“ така, че да видите нейното въздѣйствие върху себе си? Произнесете думата любовь въ гнѣвно съсгояние и вижте, какво дѣйствие ще укаже върху васъ. Ако гнѣвътъ ви прѣмине, и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи, правилно сте я произнесли. Духовниятъ животъ не търпи никакъвъ фалшъ, никаква неискреность. Когато човѣкъ говори, всѣка изказана дума отъ него трѣбва да е въ съгласие съ смисъла, съ съдържанието и съ интонацията. Нѣма ли това единство между думитѣ и начина, по който тѣ се изказватъ, ще се яви голѣмъ дисонансъ, какъвто сѫществува и въ пѣнието. Когато между думитѣ и тоноветѣ на една пѣсень има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не сѫществува, въ пѣсеньта ще има дисонанси. Какво ще кажете за нѣкои отъ българскитѣ пѣсни: „Заплакала е гората“, „Стоянъ, мами, думаше“, „Докога, мамо, по гурбетъ ще ходя“, „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имамъ“. Питамъ: права ли е тази идея, че майката трѣбва да жени сина си? Синътъ самъ не може ли да се ожени? Това е идея, вложена отъ самия поетъ, който съчинилъ пѣсеньта. Той искалъ да ожени сина, че кара майката да го жени. Когато изучавате българскитѣ пѣсни, ще забѣлѣжите, че тѣ сѫ монотонни. Въ хороводнитѣ пѣсни има нѣщо живо. Когато поетътъ описва нѣщо, трѣбва да го опише вѣрно и по форма, и по съдържание. Тагоре, запримѣръ, е силенъ по това, че има вѫтрѣшно разбиране на нѣщата. Той се обръща къмъ невидимото, влиза въ разговоръ съ него. Послѣ, той говори за Бога, а това развива въ човѣка извѣстна мекота. Защо? — Защото прѣдметътъ, който той люби, отговаря на неговата любовь. Човѣкъ не може да люби едно говедо; той не може да люби единъ камъкъ. Може ли камъкътъ да отговори на човѣшката любовь? Любовьта се опрѣдѣля отъ съзнанието на любещата душа. Ако ти любишъ една душа, а тя не съзнава, това не е любовь. Любовьта е свещенъ актъ. Ако ти обичашъ нѣкого и се запитвашъ, дали го обичашъ, това не е любовь. Любовьта не може да има двѣ лица. Тя е отношение между двѣ души, което не се е зародило днесъ Любовьта, която днесъ се проявява между двѣ души, е резултатъ на отношения, които сѫ сѫществували въ продължение на нѣколко живота. Когато нѣкой казва, че любовьта сега се е проявила въ него, той не говори право. Тази любовь се е приготовлявала отъ двѣ-три хиляди години насамъ, а днесъ само се е проявила. Тъй щото, когато срещнешъ човѣкъ, на когото любовьта се е приготовлявала отъ двѣ хиляди години насамъ, ти ще гле дашъ на нея, като на свещенъ актъ въ живота. При това, нѣкой казва: Нищо не струва любовьта на този човѣкъ. Какво искате вие? Тя не може да изникне като гѫба отъ земята. Щомъ тази любовь сѫществува двѣ хиляди години вече, тя може да сѫществува хиляди години още, да образува голѣмо море, въ което ти ще искашъ да плавашъ съ своята лодка. Въпросъ е, дали тогава ще те пуснатъ въ това море. Когато Христосъ произнасяше думата любовь, тогавашнитѣ равини се смѣеха, тѣ не бѣха готови за тази любовь. Затова Христосъ каза, че ще излови всички ония риби отъ морето, които не могатъ да живѣятъ въ тази вода. Човѣкътъ на безлюбието не може да живѣе въ любовьта - нищо повече! Нѣкой казва: Богъ е създалъ свѣта за забавление. Не, свѣтътъ, въ който Богъ живѣе, не може да бѫде за забавление. Когато Богъ създалъ свѣта, Той е носилъ човѣка въ ума си, въ сърцето си, въ душата си и въ духа си. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да гледа на създаването на свѣта като на свещенъ актъ и да е готовъ на всѣкакви жертви заради своя Създатель. При това положение сѫ изключени всички съмнѣния и противорѣчия въ живота на човѣка. Ако Богъ не е носилъ човѣка въ ума си, той не би дошълъ въ свѣта. Слѣдователно, нашето сѫществуване е доказателство за сѫществуването на Бога. Богъ казва: „Понеже си ме забравилъ, и азъ те забравихъ.“ Ако съгрѣшимъ на физическия свѣтъ, отписватъ ни оттамъ; ако съгрѣшимъ на астралния свѣтъ, отписватъ ни оттамъ; и най-послѣ, ако съгрѣшимъ на умствения свѣтъ, пакъ ни отписватъ. Щомъ ни нѣма въ физическия, въ астралния и въ умствения свѣтъ, остава ни само причинния свѣтъ, дѣто ние сами заличаваме своето сѫществуване. Хората сами се отказватъ отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, искатъ отъ Бога друга форма, искатъ Той да изяви любовьта си къмъ тѣхъ по другъ начинъ. Така тѣ се отказватъ отъ резултатитѣ на милионитѣ години. Вие мязате на нѣкой писатель, който написалъ сто тома, и единъ день се отказва отъ тѣхъ, не иска да ги признае. Той казва: Азъ искамъ да започна отново да работя. Казвамъ: вие трѣбва да държите въ ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всѣки день да прибавяте по малко нѣщо къмъ направеното. Мнозина се запитватъ, дали сѫ на правъ пѫть. Едно е важно за васъ: когато свѣтътъ се е създавалъ, дали сте били въ ума, въ сърцето, въ душата и въ духа на Бога. Щомъ си отговорите положително, щомъ прѣведете тия положения въ тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ, вие ще намѣрите мѣстото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете отъ това, което досега сте постигнали, значи да привлѣчете смъртьта. Казватъ нѣкои, че хората ги прѣслѣдватъ, че искатъ да ги убиятъ и т. н. — Това е невъзможно. Защо? — Ако ти си първата халка отъ една верига, а другитѣ хора сѫ останалитѣ халки отъ сѫщата верига, невъзможно е първата халка да се прѣмахне. Първата халка показва посоката, по която трѣбва да се движатъ и останалитѣ. Ако се махне първата, и другитѣ ще отидатъ слѣдъ нея. Докато първата е на мѣстото си, и другитѣ ще вървятъ слѣдъ нея. Възможно ли е да си играете съ това, което Богъ е създалъ? Всички хора сѫ свързани единъ съ другъ. Ако единъ отива нагорѣ, и другитѣ ще вървятъ нагорѣ. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрѣва, а за кого изгрѣва, не е важно. Трѣбва ли да питамъ, за мене ли изгрѣва слънцето? Ако слънцето, изгрѣва за мене, ще се радвамъ; ако не изгрѣва за мене, пакъ ще се радвамъ. Щомъ слънцето изгрѣва, обърни погледа си нагорѣ и кажи: Господи, благодаря, че има праведни хора въ свѣта, за които слънцето изгрѣва. Щомъ за тѣхъ изгрѣва, и азъ ще се грѣя на него. Обаче, правата мисъль е, че слънцето изгрѣва за всички. Още по-вѣрно е, че слънцето върши волята Божия. Сега, като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да се спъвате отъ думитѣ ми, да мислите, че нѣмате достатъчно опитности, или че не познавате Бога. Докато човѣкъ живѣе, въ него постоянно ставатъ промѣни, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грѣе, въ съзнанието на човѣка постоянно ставатъ промѣни, той постоянно расте и се развива. Щомъ сте рѣшили да слѣдвате пѫтя къмъ Бога, и възгледитѣ ви за живота трѣбва да се изправятъ. Вие трѣбва да увеличите вѣрата си, да развиете милосърдието си, да имате довѣрие къмъ хората. Нѣкой казва: Азъ имамъ довѣрие къмъ хората. Колцина отъ васъ биха приели въ дома си единъ бѣденъ, подозрителенъ човѣкъ? Ако го приемете, ще го слѣдите, да не открадне нѣщо. Прѣди още да е дошълъ този човѣкъ въ вашия домъ, вие трѣбва въ съзнанието си да провѣрите, какъвъ е той. Ако е добъръ, честенъ човѣкъ, въ съзнанието ви ще се яви слаба, приятна свѣтлина, която постепенно ще се увеличава, като че нѣкой човѣкъ слиза отъ планината съ свѣщь. Нѣма да мине много врѣме, и вие ще чуете, че нѣкой хлопа на вратата ви. Единъ гласъ отвѫтрѣ ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свѣщь, онази свѣтлина, която прѣди малко се яви въ съзнанието ви. Обаче, и да прѣживѣе такова нѣщо, човѣкъ лесно забравя, и като се натъкне на подобенъ случай, той, или нѣма да приеме бѣдния човѣкъ дома си, или, ако го приеме, ще го слѣди, ще се съмнява въ него да не го обере. Тъй щото, всѣко чисто съзнание, което се приближава къмъ насъ, внася въ съзнанието ни малка свѣтлинка. Ако влѣземъ въ съприкосновение съ Божественото съзнание, ние чувствуваме радость въ душата си и подемъ въ духа си. И тъй, когато човѣкъ произнася думата любовь, отъ състоянието му ще зависи, какъвъ ефектъ тя ще произведе. Гладниятъ ще я произнесе по единъ начинъ; ситиятъ — по другъ начинъ. Много хора днесъ се стѣсняватъ да произнесатъ думата любовь. Защо? — Понеже тази дума за тѣхъ има двоякъ смисълъ. Затова. казвамъ: когато човѣкъ иска да произнесе една дума, той трѣбва да се освободи отъ нейното двояко значение. За да избегне двойния образъ на тази дума, той трѣбва да я замѣсти съ друга, подобна на нея. Слѣдователно, всѣка дума, която произнасяте, трѣбва да има чистъ образъ. Запримѣръ, думитѣ милосърдие, вѣра, надежда, обичь сѫ чисти, понеже нѣматъ двоякъ смисълъ. Чиститѣ думи правятъ човѣка младъ, силенъ, здравъ, а лошитѣ, нечиститѣ думи създаватъ цѣлъ хаосъ въ него. Всѣка дума трѣбва да отговаря на своя вѫтрѣшенъ смисълъ. Който проповѣдва учението на любовьта, той трѣбва да носи нейния свещенъ огънь въ сърцето, въ ума, въ душата и въ духа си. Само този човѣкъ може да говори за любовьта и да люби. Само на този човѣкъ думитѣ иматъ смисълъ. Всѣки може да провѣри тази истина. Достатъчно е човѣкъ да възприеме минимална часть отъ любовьта, за да почувствува радость въ душата си и подемъ въ духа си. Любовьта е онази велика, мощна сила въ свѣта, която е въ състояние да се справи съ всички мѫчнотии, противорѣчия и разочарования въ живота на човѣка. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 10. Лекция отъ Учителя, на 24 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОБРОТО СЪРЦЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди'“ Размишление. Четоха се нѣкои отъ темитѣ за цвѣтоветѣ на дѫгата. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Дѣтско и старческо съзнание.“ Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се научатъ да мислятъ, като природата. Тѣ мислятъ по изкуственъ начинъ, съвсѣмъ различенъ отъ този на природата. Когато хората се научатъ да мислятъ правилно, тогава тѣ ще разбиратъ значението на всѣко движение на човѣка, както и на всѣка написана отъ него буква. Ако разгледате почерка на нѣкой човѣкъ, виждате, че буквитѣ въ началото сѫ дебели, а на края ставатъ тънки. Защо пише така, вие не можете да си обясните. Ако дадете това писмо на нѣкой графологъ, той веднага ще го изтълкува, ще каже: При започване на своитѣ работи, този човѣкъ е твърдъ, смѣлъ и рѣшителенъ, но въ края губи тази твърдость и рѣшителность, на тънко свършва. Въ началото на работитѣ си той обѣщава, говори за хиляди левове, а на края свършва едва съ сто лева. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия носъ. Носътъ на нѣкой човѣкъ при основата си, подъ вѣждитѣ, е дебелъ, масивенъ, като колона, а надолу става тънъкъ. Какво означава такъвъ носъ? Архитектътъ, който го е постройвалъ, знаелъ, какво означава, но важно е вие да го разберете. Дебелината на носа горѣ означава голѣмо налѣгане. Значи, въ началото на живота си този човѣкъ е миналъ подъ голѣмо налѣгане. Когато колонитѣ на едно здание сѫ голѣми и дебели, какво показва това? Това показва, че върху тѣхъ лежи голѣма тежесть. Носътъ на другъ човѣкъ при основата си е тънъкъ, надолу върви като права линия, а на върха се завива, като човка. И това има значение. Казвамъ; вие трѣбва да изучавате формитѣ на човѣшкия носъ и да ги разбирате. Като ги изучавате, ще видите, че мисъльта на човѣка опрѣдѣля формата на неговия носъ. Както врѣмето влияе върху барометъра, и той се повдига и спада, така и мисъльта влияе върху носа, като го видоизмѣня. Въ това отношение човѣшкиятъ носъ е барометъръ за мисъльта. Значи, има извѣстно съотношение между мислитѣ на човѣка и линиитѣ на неговия носъ. Отъ формата на носа се сѫди за природния умъ на човѣка. Слѣдователно, колкото носътъ на нѣкой човѣкъ е по-масивенъ, а цвѣтътъ по тъменъ, толкова по-гѫста е срѣдата, прѣзъ която този човѣкъ е миналъ. Колкото срѣдата е по-рѣдка, толкова и цвѣтоветѣ, които минаватъ прѣзъ нея, сѫ по-ясни, по-свѣтли. Споредъ срѣдата, прѣзъ която цвѣтоветѣ минаватъ, се даватъ и тѣхнитѣ тълкувания. Запримѣръ, когато срѣдата е гѫста, черниятъ цвѣтъ подразбира животъ, изключително егоистиченъ. Сѫществата отъ тази срѣда казватъ на човѣка: Ти си роденъ за да живѣешъ, и то само за себе си. За червения цвѣтъ тѣ казватъ: Който ви се противи, трѣбва да му отмъстите. Щомъ дигнете червеното знаме, то означава война. За портокаления цвѣтъ казватъ: Човѣкъ трѣбва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добрѣ, на цѣлия свѣтъ ще бѫде добрѣ; ако на него е злѣ, на цѣлия свѣтъ ще бѫде злѣ. За зеления цвѣтъ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде материалистъ, да събира материални богатства, защото всичко е въ материята. Щомъ дойдатъ до жълтия цвѣтъ, тѣ казватъ: Човѣкъ има интелектъ, но трѣбва да го използува самс за себе си. Всѣкакъвъ моралъ, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другитѣ хора, за тѣхъ може да се даде друго нѣщо. За виолетовия цвѣтъ казватъ: Като човѣкъ, ти имашъ сила, но ще я държишъ само за себе си, нѣма да я изразходвашъ за другитѣ хора. Това е тълкуванието на цвѣтоветѣ, но само въ една отъ тѣхнитѣ гами. Цвѣтоветѣ на дѫгата въ физическия свѣть, въ астралния и въ менталния се различаватъ едни отъ други. Въ всичкитѣ свѣтоветѣ сѫ седемь, но се различаватъ по тоноветѣ си, както се различаватъ и музикалнитѣ гами. Човѣкъ трѣбва да започне отъ дѫгата на физическия свѣтъ и постепенно да върви къмъ по-горнитѣ гами, за да схване цвѣтоветѣ въ всички прояви. Дойде ли до причинния свѣтъ, тамъ цвѣтоветѣ иматъ най-нѣжни тонове и естествено, незабѣлѣзано, се прѣливатъ единъ въ другъ. По-напредналитѣ сѫщества пъкъ давать друго тълкувание на цвѣтоветѣ. Споредъ тѣхъ червениятъ цвѣтъ символизира живота, даденъ отъ Бога. Портокалениятъ цвѣтъ означава индивидуалностьта на човѣка, която трѣбва да се посвети за служене на Бога, за служене на цѣлото човѣчество. Зелениятъ цвѣтъ означава растене и развитие. Човѣкъ трѣбва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а сѫщеврѣменно да помага и на своитѣ ближни. Жълтиятъ цвѣтъ изразява човѣшката интелигентность, която трѣбва да се прѣдложи въ услуга на човѣчеството. Синиятъ цвѣтъ — служене на истината. Виолетовиятъ цвѣтъ опрѣдѣля силата на човѣка, употрѣбена за благото на всички хора. Тъй щото, голѣмо е значението на цвѣтоветѣ и тѣхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. Запримѣръ, много болести могатъ да се лѣкуватъ съ цвѣтоветѣ: една болесть може да се лѣкува съ червения цвѣтъ; друга — съ жълтия: трета — съ синия, съ протокаления, съ зеления, съ виолетовия и т. н. Когато нѣкой човѣкъ има идея, иска да живѣе за Бога, тогава червениятъ цвѣтъ указва добро влияние върху живота му. Божествениятъ животъ започва да се влива въ него. Докато човѣкъ е егоистъ, мисли и служи само на себе си, Божествениятъ животъ не може да мине прѣзъ него. Егоизъмътъ е прѣграда, прѣпятствие за този животъ. Нѣкой казва: Човѣкъ не трѣбва да бѫде егоисть. Да, човѣкъ не трѣбва да бѫде егоистъ, но трѣбва да има прѣдстава за своето висше азъ, за своята душа, да вижда, да схваща нѣщата добрѣ и правилно да ги прилага въ живота си. Какво е понятието на съврѣменния човѣкъ за неговото азъ, когато, едва прѣкаралъ 60 години на земята, го понесатъ съ тарга на далеченъ пѫть? Слѣдъ това поставятъ върху него паметникъ, на който пишатъ: Тукъ лежи и почива единъ „азъ“ отъ високо произхождение. Не, това не е азъ. Азъ-тъ не умира. Господъ казва за себе си: Азъ, Господъ. Значи, Той е Азъ-тъ, който не умира. Когато човѣкъ съзнава Божественото, т. е. висшето азъ въ себе си, той е ученикъ на новото учение, носитель на новитѣ идеи. И тъй, казахъ ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У васъ е точно обратно: малко мислите, много говорите, много се тревожите, и въ резултатъ на това работитѣ ви не вървятъ добрѣ. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Отдѣ знаете, може би нѣкои отъ васъ да станатъ велики оратори, да държатъ рѣчи прѣдъ народа? Има оратори, които издържатъ да говорятъ по петь-шесть часа безъ умора. Обаче, обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да говори повече отъ 15 минути. Когато нѣкой иска да прѣдаде идеитѣ си на другиго, той казва: Азъ ще говоря много, да напълня главата му. Да, ти ще напълнишъ чуждата глава, но твоята ще изпразнишъ. Ти не си изворъ, който непрѣстанно извирашъ; ти си стомна, която се пълни и изпразва. Ако съ водата на твоята стомна напълнишъ друга нѣкоя, ти ще останешъ съ празна стомна. На сѫщото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, безъ да приемате отнѣкѫдѣ ново знание, въ скоро врѣме ще се изчерпите. И най-виднитѣ професори, слѣдъ като прѣподаватъ лекциитѣ си, въ нѣколко години се изчерпватъ. И ако продължаватъ още да прѣподаватъ, тѣ могатъ да направятъ въ лекциитѣ си малки, едва забѣлѣжими корекции. Изкуство е да се говори добрѣ. Да говори човѣкъ, както трѣбва, подразбира всѣкога да дава нѣщо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нѣщата, това е лесна работа. Споредъ законитѣ на говора само онази мисъль е права, която задоволява, както говорителя, така и слушателитѣ: говорительтъ се ползува по единъ начинъ, а слушателитѣ — по другъ. Всѣка рѣчь, която не задоволява нито говорителя, нито слушателитѣ, е обикновена рѣчь. И тъй, вие трѣбва да имате положително знание за линиитѣ на тѣлото, на лицето, на рѫцѣтѣ си и да ги разбирате. Като знаете това, ще намѣрите, дѣ се криятъ вашитѣ дефекти и вашитѣ добри страни. По този начинъ ще можете да изправяте дефектитѣ и слабитѣ си страни. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ, мога да мисля, да чувствувамъ, да дѣйствувамъ, както искамъ. Не е така. Свободата се опрѣдѣля отъ силитѣ въ човѣка. Запримѣръ, ако носътъ на нѣкой човѣкъ е дълъгъ 4 см., той показва, какво е количеството на силитѣ, вложени въ мозъка му. Това количество сили пъкъ опрѣдѣля интелигентностьта на този човѣкъ. Мислите ли, че ако единъ човѣкъ има чело, високо 4 см , а другъ — 2 см., и двамата ще иматъ еднаква интелигентность? Тѣ нѣма да бѫдатъ еднакво интелигентни. Значи, дължината на линиитѣ на челото опрѣдѣля количеството енергия, вложена въ мозъчното вещество. Човѣкъ трѣбва да пази мозъчната си енергия, да не я прахосва. Тя се прахосва, намалява отъ страхъ, отъ умраза, отъ злоба, отъ отрицателни мисли и чувства, отъ разни пертурбации въ живота му. Слѣдователно, като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ своя мозъкъ. Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е Божията Любовь. Тя е първото условие за проява на интелигентностьта въ човѣка. Положителната, права мисъль се изявява само при влиянието на великата Божия Любовь. Когато тази любовь напусне човѣка, той става обективенъ, мисъльта му — прозаична, повърхностна, като тази на животнитѣ. Мислите ли, че богатиятъ човѣкъ, който яде по нѣколко ястия на день и се грижи само за ядене, седи по-високо отъ птицата, която кълве гроздето по лозята, или хваща пилцитѣ и ги изяжда? Ние се отвръщаваме отъ сокола, който граби кокошкитѣ отъ двороветѣ, а не се отвръщаваме отъ себе си, когато вадимъ ножъ и колимъ кокошки, агнета, волове, крави и др. Когато колимъ животнитѣ, ние намираме, че това е наше право. Защо? Считаме, че ние сме господари на всички сѫщества, които по интелигентность седатъ по-долу отъ насъ и, слѣдователно, можемъ да разполагаме съ тѣхния животъ. Казвамъ: много отъ погрѣшкитѣ на хората се дължатъ на извѣстни дефекти въ линиитѣ на тѣхното тѣло, лице, крака, рѫцѣ и т. н. Запримѣръ, физиономиститѣ сѫ намѣрили седемь линии въ човѣшкия носъ, които считатъ като дефекти, вслѣдствие на което тѣ казватъ, че на нѣкой носъ е изразена чърта на страхливость, на другъ — щестлавие, на трети — гордость, на четвърти — любопитство, на пети — търговски духъ и т. н. Ако човѣкъ разбира тази наука, той ще се оглежда често и, при съзнателна работа съ мисъльта си, ще изправя дефектитѣ си. Може ли да се нарече художникъ онзи, който не умѣе да корегира своята картина? Той турилъ нѣкѫдѣ по-силни, нѣкѫдѣ по-слаби сѣнки, или очитѣ не сѫ достатъчно изразителни и всичко това самъ трѣбва да корегира. Ако човѣкъ самъ не може да изправи дефектитѣ на своето лице и тѣло, има ли право да казва за себе си, че Богъ живѣе въ него? Казвате: Лицето на човѣка е изразъ на душата. Питамъ: може ли едно криво лице, или съ дефекти лице да прѣдставя душата? Може ли душата да живѣе въ неорганизирано тѣло? И слѣдъ това казвате, че като умре човѣкъ, всичко съ него се свършва. Какъ е възможно човѣкъ, въ когото душата живѣе, да умре? Невъзможно е да умре човѣкъ, въ когото душате живѣе! Апостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно.“ Тѣло, въ което душата е облѣчена, не може да умре. Това тѣло е дѣте на душата. Може ли тогава душата да има смъртно дѣте? Значи, ще излѣзе, че душата живѣе въ хижа, която всѣки моментъ може да се събори и изчезне. Това сѫ стари разбирания, отживѣли врѣмето си. Само грѣхътъ може да живѣе въ хижа. Отъ осемь хиляди години насамъ той си е направилъ една хижа, единъ затворъ, а иска да убѣди хората, че тукъ живѣе душата. Ясновидецътъ вижда тази хижа около човѣка, въ видъ на тъмна, черна обвивка, която нѣкога прониква дълбоко въ него и го стѣга, ограничава. Та усилията, борбитѣ на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ стремежъ на духа да се освободи отъ тази тъмна сѣнка, отъ това черно покривало. Това може да се постигне само чрѣзъ свѣтлина. Казвамъ: човѣкъ не трѣбва да търси само дефектитѣ си, но трѣбва да учи, да различава нормалнитѣ линии отъ анормалнитѣ и да знае, какъ да ги изправя. Значи, анормалность има въ очитѣ, ушитѣ, устата, носа, челото, вѣждитѣ на човѣка, и той трѣбва да работи съзнателно за своето изправяне. Много отъ съврѣменнитѣ физиономисти твърдятъ, че най-лесно ставатъ промѣни въ черепа на човѣка. Той може да прѣтърпи нѣкаква промѣна въ черепа си даже въ продължение на три мѣсеца. Това зависи отъ интенсивностьта на мисъльта. Колкото по-интенсивна е мисъльта на човѣка, толкова повече изтънява неговиятъ черепъ. Запримѣръ, ако вземете черепа на човѣкъ, заминалъ за онзи свѣтъ, у когото мисъльта е била много интенсивна, ще видите, че черепътъ на този човѣкъ на много мѣста е тънъкъ, и свѣтлината на свѣщьта лесно минава прѣзъ тия мѣста. Обаче, ако турите една свѣщь въ черепа на човѣкъ, който малко е мислилъ прѣзъ живота си, ще видите, че свѣтлината не прониква прѣзъ неговия черепъ. Слѣдователно, колкото по-разработенъ е билъ мозъкътъ на човѣка, толкова и костьта на черепа му ще бѫде по-тънка. Това показва, че мисъльта е динамическа сила, която заставя мозъка да работи, да се развива. Гърцитѣ наричатъ българитѣ „дебели глави.“ Това отчасти е вѣрно, както отчасти е вѣрно твърдението на нѣкои физиономисти, че моралнитѣ чувства у гърцитѣ сѫ недостатъчно развити. И тъй, колкото повече се развиватъ вѫтрѣшнитѣ чувства и способности на човѣка, голкова повече се развиватъ и неговитѣ морални чувства, вслѣдствие на това става повдигане на горната часть на черепа. Голѣма енергия, голѣма интенсивность се изисква отъ човѣка, за да може да придаде на черепа си горѣ красива крива линия. Голѣма е придобивката на човѣка, ако той, съ усилието на духа си, може да направи нѣкаква промѣна въ своитѣ удове. Ако линията на ухото, въ срѣдната часть, е издута, това показва активность въ чувствата. Ако тази линия е малко сплесната, този човѣкъ е външно пасивенъ, а вѫтрѣшно активенъ. Сѫщитѣ линии иматъ значение и за носа на човѣка. Когато носътъ е малко вирнатъ нагорѣ, това показва любопитство; ако е малко завитъ надолу, това показва търговски духъ. Човѣкъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да прѣдаде правилни линии на ухото, на носа, на челото си и т. н. Правилнитѣ линии на носа говорятъ за равновѣсие между човѣшкитѣ способности. За всѣка своя постѫпка човѣкъ трѣбва да мисли. Съврѣменната култура трѣбва да даде методи за работа, чрѣзъ които хората да постигнатъ пълно равновѣсие между силитѣ на своя организъмъ. Тѣзи методи сѫ сложни, но рационални. При тѣхъ може да се постигнатъ извѣстни резултати, които ще се отразятъ, както вѫтрѣшно, така и външно върху човѣка. Тази промѣна ще се отрази върху лицето, ушитѣ, очитѣ, носа, както и върху цѣлото тѣло на човѣка. Той трѣбва да изучава чъртитѣ на лицето си, да рабоги върху тѣхъ, да ги изправя. Ако срещнете човѣкъ съ правилни чърти на лицето, вие трѣбва да го изучавате, да се сравнявате съ него, за да знаете, какво ви липсва. И младиятъ, и стариятъ обичатъ да се оглеждатъ. Защо? Всѣки желае да бѫде красивъ. Въ красивото лице е изразено всичко, което Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Затова Богъ казва: „Огледай се и вижъ, какво съмъ вложилъ въ твоята душа. Ако има нѣщо, което си нарушилъ, работи върху него, докато го изправишъ.“ Нѣкой се оглежда и казва: Азъ нѣмамъ никакви дарби. — Това не е вѣрно. Който нѣма никакви дарби, той има чело едва 1— 2 сантиметра високо. Въ сѫщность така ли е? Твоето чело е високо петь сантиметра, а казвашъ, че нѣмашъ никакви дарби. Даже котката проявява извѣстна интелигентность, а колко повече човѣкъ! Красиво е човѣшкото лице! Като погледнете брадата на човѣка, въ нея има една красива чърта. Дѣто е добрѣ развита тази чърта, тя говори за голѣма устойчивость на човѣка. На хиляди парчета да разрѣжете този човѣкъ, той нѣма да се откаже отъ убѣжденията си. Който нѣма тази чърта на брадата си, още при първия ударъ е гоговъ да отстѫпи. Нѣкой казва: Азъ те обичамъ. — Добрѣ, съгласенъ съмъ съ тебе, но първо ще погледна на брадата ти. Ако имашъ тази специфична чърта на брадата си, тя доказва, че ти си правъ Това е написано въ книгата на твоята брада. Ако нѣмашъ тази чърта на брадата си, ти си неустойчивъ човѣкъ, и азъ не мога да се возя на твоята кола. Чувствата и мислитѣ на хората не сѫ еднакво устойчиви. Казвате: Богъ всичко може да направи. — Да, вѣрно е това. Богъ всичко може да направи за онѣзи, които Го слушатъ и обичатъ. Но, ако искаме Богъ да върви по нашия умъ и по нашето сърце, Той нищо нѣма да направи. Докато човѣкъ се излежава, Богъ нищо нѣма да направи за него; ако работи, той ще има помощьта и съдѣйствието на Бога и на всички разумни сѫщесгва. Който нищо не работи, а цѣлъ день заповѣдва на слугитѣ си, той въ единъ животъ само може да деформира лицето си, да изкриви носа, устата, очитѣ си, да атрофира вѫтрѣшнитѣ си органи и послѣ да се чуди, какъ и отдѣ му дошло нещастието. Мързелътъ, непослушанието сѫ причина за неговото нещастие. Когато човѣкъ повдигне ума си въ култъ и мисли, какъ повече знания да придобие, стомахътъ въ него ще пострада. Когато пъкъ той повдигне стомаха си въ култъ, главата му ще пострада. Слѣдователно, между стомаха и главата на човѣка има извѣстно съотношение. Когато стомахътъ грѣши, мозъкътъ се наказва когато мозъкътъ грѣши, стомахътъ се наказва. Тъй щото, стомахътъ се наказва, за да се изправи мозъка на човѣка; мозъкътъ се наказва, за да се изправи стомаха. Разумниятъ ученикъ всѣка сутринь трѣбва да се оглежда въ огледалото, да види, има ли нѣкаква най-малка промѣна въ чъртитѣ на лицето си и, ако има такава, дали тя е правилна, или не. Нѣкой казва: Остарѣхъ вече, лицето ми се набръчка. Казвамъ: ако по лицето се явяватъ бръчки, тѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣсто. Всѣка бръчка трѣбва да е резултатъ на нѣкаква придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчкитѣ по лицето на стария човѣкъ се подчиняватъ на единъ общъ законъ. Тия бръчки показватъ, какво е постигналъ стариятъ човѣкъ. Тѣ сѫ индивидуални и колективни бръчки. Ако бръчкитѣ по лицето на старитѣ хора сѫ наредени споредъ законитѣ на природата, тѣ сѫ нормални и на мѣсто. Ако не сѫ наредени по законитѣ на лриродата, тѣ сѫ анормални, не сѫ на мѣсто и сѫ резултатъ на извѣстни паталогически състояния. Сѫщото може да се каже и за линиитѣ на носа. Линиитѣ на носа трѣбва да бѫдатъ правилни. Изобщо, човѣкъ трѣбва да развива линиитѣ на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата си. Той трѣбва да развива и очитѣ си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Природата обича искреностьта. Когато човѣкъ погледне на носа, на ушитѣ, на вѣждитѣ, на очитѣ си и види нѣщо изкривено, деформирано въ себе си, той трѣбва да си каже: имамъ нѣщо деформирано въ себе си, но ще работя да го изправя. Смѣлость и рѣшителность се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ носятъ рѫкавици, пазятъ кожата си отъ слънце, отъ вѣтъръ, отъ природни влияния. Много хора, безъ да съзнаватъ, съ рѫкавицитѣ прикриватъ дефектитѣ на рѫката си. Питамъ: какво благо могатъ да донесатъ на човѣка рѫкавици отъ кучешка кожа, които той туря на рѫцѣтѣ си? Може ли да стане културенъ човѣкъ ескимосътъ, който се облича съ дреха отъ меча кожа? Могатъ ли да донесатъ нѣкакво благо за човѣка птичитѣ пера на шапката му, или лисичата кожа на врата му? Дрехитѣ на разумния човѣкъ трѣбва да бѫдатъ направени отъ растителни материали. Донѣкѫдѣ за прѣпорѫчване сѫ и вълненитѣ дрехи, направени отъ вълната на овцитѣ. Ако се облѣчете съ вълнена дреха и отидете при нѣкой кошеръ, пчелитѣ могатъ да ви нажилятъ добрѣ. Тѣ не обичатъ миризмата на овцата. Ако се облѣчете съ ленена дреха, пчелитѣ сѫ спокойни. Като знаеше този законъ, Мойсей забрани на левититѣ, Божиитѣ служители, да се обличатъ съ вълнени дрехи. Той имъ прѣпорѫчваше да се обличатъ съ ленени дрехи. Когато ученикътъ изучава природата, или когато размишлява върху въпроси отъ Божественъ характеръ, той трѣбва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничнитѣ движения. Тя обича разумнитѣ постѫпки. Тя ще научи човѣка по вѫтрѣшенъ пѫть, какъ и въ какви дрехи да се облича, какъ да лѣга и става, какъ да се храни, какъ да диша и т. н. Природата казва на човѣка, на коя страна да лѣга и какъ да става, но ако не слуша и легне, както намира за добрѣ, той цѣла нощь ще се върти въ леглото, безъ да спи. Правилно е човѣкъ да спи на дѣсната си страна, но може да спи и на лѣвата. Когато енергиитѣ на повърхностьта на земята сѫ положителни, човѣкъ трѣбва да лѣга на лѣвата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмѣна между силитѣ. Легне ли на дѣсната страна, цѣла нощь нѣма да спи. Когато силитѣ на повърхностьта на земята сѫ отрицателни, човѣкъ трѣбва да лѣга на дѣсната си страна. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае, дали енергиитѣ на повърхностьта на земята сѫ положителни или отрицателни. При това, енергията на земята не е еднаква навсѣкѫдѣ. Има мѣста, дѣто енергията е положителна, а въ сѫщото врѣме, на друго мѣсто на земята, енергията е отрицателна. Човѣкъ трѣбва да познава тия сили и да се съгласява съ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора често се обезсърдчаватъ, че не могатъ да постигнатъ копнежитѣ на своята душа. Питамъ: какви сѫ тѣхнитѣ копнежи? Нека всѣки конкретно да си отговори, какво иска да постигне. Като наблюдавамъ младитѣ, виждамъ, че нѣкой иска да стане виденъ писатель, да напише нѣкакъвъ романъ, съ който да внесе нѣщо ново за човѣчеството. Другъ иска да стане поетъ, да пише такива стихове, че всѣки четецъ да се забравя отъ тѣхъ. Трети иска да стане знаменитъ музикантъ или пѣвецъ и т. н. Всѣки иска съ нѣщо да обърне внимание на хората. Тия стремежи сѫ на мѣсто, но човѣкъ трѣбва да развива дарбитѣ си за слава Божия. Каквото направи, той трѣбва да има прѣдъ видъ славата Божия, а не своята. За да стане човѣкъ виденъ поетъ, писатель, философъ или музикантъ, той трѣбва да се е родилъ при специални условия. Първото условие за това е любовьта. Любовьта трѣбва да влѣзе като основа въ живота на човѣка. Двѣ раждания има въ свѣта. Едното е физическо раждане, по плъть, а другото — духовно, по духъ. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родишъ по духъ и да се слѣешъ съ физическия човѣкъ. Духовното тѣло прѣдставя доброто, разумното сърце на човѣка, което намира правия пѫть въ живота. Нѣкои го наричатъ интуиция. Който има доброто сърце въ себе си, той има особена, специфична чърта на лицето си. Тази чърта придава пластичность, подвижность на мускулитѣ на лицето. Отъ лицето на такъвъ човѣкъ излиза свѣтпина, и дѣто мине, той обръща внимание на хората, привлича ги. Всѣки може да има добро сърце. Да бѫде човѣкъ талантливъ, или гениаленъ, това е мѫчна работа, но да има добро сърце, това е лесно постижимо. Да бѫде човѣкъ ученъ, философъ, поетъ, музикантъ, това е непостижимо въ единъ животъ, но да има добро сърце, за това се изискватъ най-леки условия. Слѣдователно, започнете съ най-малкитѣ усилия, да проявите доброто сърце въ себе си. Проявите ли доброто сърце, всички останали дарби, сами по себе си, ще дойдатъ. Мнозина говорягъ за велики постижения, за велики добродѣтели, а при това не познаватъ себе си. Запримѣръ, кой отъ васъ е изучавалъ подробно лицето си, да знае, колко сантиметра сѫ дълги и широки неговитѣ чело, вѣжди, носъ, уста, уши и т. н.? Кой отъ васъ е изучавалъ формата на своитѣ очи, уши, носъ, брада, уста, да знае, какво означава всѣка форма? Вземете едно огледало, наблюдавайте, изучвайте удоветѣ на своего лице и слѣдъ това ги нарисувайте. Нека всѣки се заинтересува отъ себе си и се изучава, както естественикътъ изучава минералитѣ, растенията, животнитѣ до най-малкитѣ имъ подробности. Когато човѣкъ е боледувалъ извѣстно врѣме, той изгубва часть отъ своята жизнена енергия, и за да я възстанови, търси лѣкари, или различни медикаменти, съ които да си помогне. Ето какво може човѣкъ да направи въ този случай. Нека отъ врѣме на врѣме хваща съ два пръста долната, месестата часть на ухото си и леко да я опва надолу. Слѣдъ това да разтрива подутината задъ ухото и да слѣди за промѣнитѣ, които настѫпватъ въ неговия организъмъ. Правете и вие тия опити, не само, когато сте болни, но и при неразположение на духа. Когато учительтъ иска да застави ученика да мисли, той го хваща за ухото. Ученицитѣ винаги сѫ недоволни отъ учители, които дърпатъ ушитѣ имъ. Защо? — Защото тѣ не знаятъ, какъ да ги дърпатъ. Нѣкой учитель хване ученика за ухото и го дърпа до зачервяване. И майкитѣ не знаятъ, какъ да хващатъ ушитѣ на дѣцата си. Дърпането, опъването на ухото трѣбва да се прави съ любовь, а не съ гнѣвъ. Когато направишъ нѣкаква погрѣшка, хвани леко едното си ухо, послѣ другото и кажи: Ако искашъ да станешъ човѣкъ, ти трѣбва да слушашъ, какво Богъ ти говори. Казвате: Малко работа имаме, че ще се занимаваме съ ухото си. — Това е методъ за усилване на жизненостьта въ човѣка. Който иска да бѫде здравъ, да има добро разположение на духа, той трѣбва да приложи този методъ, да опита неговитѣ резултати. И животнитѣ прилагатъ този методъ. Когато се усѣщатъ слаби, тѣ нагаждатъ ухото си между клончетата на нѣкое низко дърво, или нѣкое колче и го търкатъ, докато възбудятъ своята жизнена енергия. Другояче тѣ не могатъ да си помогнатъ. Тѣ нѣматъ рѫцѣ, да си дръпнатъ ухото, затова си служатъ съ груби начини. И тъй, всички линии, всички движения въ природата иматъ своя стойность, свое опрѣдѣлено мѣсто. Дали дадена линия ще бѫде дълга или кѫса, права или крива, тя има дълбокъ смисълъ. Задъ всѣка линия се крие една разумна сила. Въ този смисълъ външниятъ човѣкъ още не е истинскиятъ човѣкъ. Той прѣдставя само една микроскопическа часть отъ неговия миналъ, настоящъ и бѫдещъ животъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да учи и прилага. Знание безъ приложение е суета, както е казалъ нѣкога Соломонъ. Той билъ мѫдъръ човѣкъ, ималъ много знания, но казалъ: Многото знание е товаръ за човѣка. Той подразбиралъ: много знание безъ любовь е тежесть; много знание съ любовь е бодрость. Соломонъ живѣлъ разкошно, ялъ и пилъ, но любовьта не седи въ ядене и пиене. Царството Божие не седи въ ядене и пиене. Знание безъ любовь е тежесть за човѣшкия духъ. Знание съ любовь е благословение. Казвамъ: дръжте въ ума си мисъльта, че всѣки трѣбва да работи за усъвършенствуването на своя душевенъ животъ, за хармонизиране на силитѣ въ своя организъмъ. Ако човѣкъ работи съзнателно, съ усилие на своя духъ, безъ смущения и безпокойствия, въ продължение на три мѣсеца даже той ще може да измѣни въ минимална степень живота си, да внесе микроскопическо подобрение въ линиитѣ на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вѣра. Мнозина отъ васъ имате пѫпки по лицето си — работете за прѣмахването имъ. Мнозина се оплаквате отъ ревматизъмъ и редъ други болести — всичко това трѣбва да изчезне отъ васъ. Всички болести, недѫзи сѫ резултатъ на чужди вещества, наслоени въ организъма ви. Тѣзи утайки трѣбва да се изхвърлятъ навънъ! Само Божествениятъ животъ е въ сила да освободи човѣка отъ тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добриятъ животъ е методъ, чрѣзъ който човѣшката мисъль може да се освободи отъ ненужния прахъ, натрупанъ отъ вѣковетѣ. Този прахъ е изопачилъ мисъльта на съврѣменния човѣкъ, вслѣдствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човѣка за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене сѫ станали на каша. Ако го питате, какво трѣбва да яде, и той не знае; какво трѣбва да пие — не знае; въ какво трѣбва да вѣрва — не знае; какво да учи — не знае. И при всички блага, които хората иматъ днесъ, тѣ не знаятъ, какво да правятъ, кой пѫть да поематъ и, въ края на краищата, вършатъ глупости. Единъ американски милионеръ пожелалъ да се качи на аеропланъ, да опита, какво нѣщо е да се качишъ на високо въ въздуха. Качилъ се най-послѣ на аеропланъ, но изпиталъ голѣмъ ужасъ и страхъ, струвало му се, че умира. Той си казалъ: Кой ме кара да се качвамъ на аеропланъ? Втори пѫть нѣма да помисля за аеропланъ. Казвамъ: който иска да се качва на аеропланъ, той трѣбва да знае, кое врѣме благоприятствува за качване. Човѣкъ не може всѣкога да се издига нагорѣ съ аеропланъ. За всѣко нѣщо има специално врѣме и мѣсто. Ще говоришъ, когато е врѣме за говорене; ще мислишъ, когато е врѣме за мислене; ще правишъ добро, когато е врѣме за правене добро; ще ядешъ и пиешъ, когато е врѣме за ядене и пиене. Правилниятъ животъ се заключава въ това, човѣкъ да прави всѣко нѣщо на своето врѣме. Нѣкой казва: Сега не ми се учи, не ми се ходи на работа, нѣмамъ разположение. Казвамъ; ако е врѣме за учене, или за работа, ти ще станешъ и ще свършишъ всичко, каквото е необходимо. Щомъ станешъ, разположението ще дойде. Ако не е врѣме за работа, или за учене, и да имашъ разположение, ще го изгубишъ. За изяснение на мисъльта си ще приведа слѣдния фактъ: единъ търговецъ отишълъ на борсата да печели. Въ 10 — 15 минути той спечелилъ 500,000 лв. Слѣдъ това продължилъ още да играе, но започналъ да губи, и въ половинъ часъ всичко изгубилъ. Защо въ първо врѣме печелилъ, а послѣ губилъ? — Защото нито на врѣме е започналъ, нито на врѣме е свършилъ. Споредъ мене, не е уменъ онзи, който въ началото губи, а на края печели. По-добрѣ е въ началото да губи, а на края да печели. Още по-добрѣ е, когато човѣкъ не взима участие въ борсата. Природата не обича борсата. Тя казва: Не влизай въ борсата, докато не ти кажа. Когато ти кажа да влѣзешъ, послушай ме. Ако ме послушашъ и влѣзешъ, богатъ ще излѣзешъ. Когато ти казвамъ да не влизашъ, не влизай. Ако не ме послушашъ и влѣзешъ, послѣденъ бѣднякъ ще излѣзешъ. Природата на никого не прави отстѫпки. Когото хване въ непослушание, на онзи свѣтъ го изпраща; който я слуша, тя го благославя. Това не значи, че трѣбва да станете страхливи. да не смѣете да прѣдприемете нѣщо. Смѣли бѫдете, но се вслушвайте въ своето добро сърце. Ако е дошълъ часътъ да мислишъ, мисли. Ако е дошълъ часътъ да правишъ добро, прави добро. Ако е дошълъ часътъ да се качишъ на аеропланъ, качи се! Обаче, не е ли дошълъ часътъ за всичко това, чакай, докато доброто сърце ти каже, какво да правишъ. Слѣдователно, ученицитѣ на новото учение трѣбва да се вслушватъ въ гласа на доброто сърце, въ гласа на Божественото начало въ себе си. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 10 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧОВѢШКИЯТЪ ДУХЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. За слѣдния пѫть пишете нѣщо за цвѣтоветѣ на дѫгата. Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо човѣкъ трѣбва да учи? Мнозина казватъ, че науката напѫтва човѣка въ живота. Право ли е това? Ако се качите на единъ автомобилъ, можете ли да кажете, че той ви напѫтва? Колкото автомобилътъ напѫтва човѣка, толкова и науката го напѫтва. Какво прѣдставя въ сѫщность науката? По този въпросъ има двѣ мнѣния: едното мнѣние е, че безъ наука не може; другото мнѣние е, че безъ наука може. Значи, и съ авто мобилъ може, и безъ автомобилъ може. Науката е произведение на човѣшкия духъ, а човѣшкиятъ духъ седи надъ всички науки. Отъ хиляди вѣкове насамъ човѣшкиятъ духъ е създавалъ и продължава да създава наукитѣ. Едни отъ тѣхъ сѫ. изчезнали, а други и досега продължаватъ да сѫществуватъ. И съврѣменната наука единъ день ще изчезне; отъ нея ще остане само най-цѣнното, а всичко друго, което е служило като забавление за малкитѣ дѣца, ще се забрави, ще се заличи. Мислите ли, че единъ ангелъ може да се занимава съ съврѣменната математика и съ съврѣменното счетоводство? Мислите ли, че единъ ангелъ може да се занимава съ законодателството, по което се управляватъ съвръменнитѣ общества и народи? Мислите ли, че въ бѫдещето съврѣменната физика и химия ще се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото днесъ? Сега, като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че азъ отричамъ науката, или че не признавамъ ученитѣ хора. Нито науката отричамъ, нито ученитѣ, но казвамъ, че всички учени хора сѫ черпили познания отъ източникъ, по-високъ отъ тѣхъ, и то всѣки се е домогвалъ до тѣзи знания споредъ степеньта на своето развитие. Въ този смисълъ, азъ не признавамъ учени, които черпятъ своята наука отъ земята. Кантъ бѣше ученъ, но отдѣ черпѣше знанията си? Пророцитѣ отдѣ черпѣха знанията си? Тъй че, когато нѣкой мисли, че знае много нѣща, това значи, че прѣди това той е билъ невѣжа. И прѣди да е свършилъ университетъ, човѣкъ все е знаелъ нѣщо. И слѣдъ като свърши, пакъ знае нѣщо. Важно е човѣкъ да не се заблуждава, да мисли, че като свърши университетъ, всичко знае. Колкото да учи, човѣкъ все остава невѣжа по отношение на това, което се разкрива прѣдъ него. Учениятъ знае, че земята се върти около своята ось, но какъ, именно, се върти, той не може да докаже. Учениятъ знае, че земята се е отклонила на 23° отъ осьта си, но какъ е станало това отклонение, не може да докаже. Слѣдователно, учениятъ трѣбва да бѫде като художника. Щомъ нарисува една картина, той самъ трѣбва да знае, вѣрна ли е картината му, има ли дефекти, добрѣ ли прѣдставя природата и т. н. Учениятъ трѣбва да бѫде първиятъ критикъ на себе си. Всѣко нѣщо, което знае, той трѣбва да докаже, да го обоснове. Това е знание. Когато музикантътъ свири, той трѣбва да изразява нѣщата, както сѫ. Ако свири нѣщо отъ Бетховена, той трѣбва да го изпълни, както самиятъ Бетховенъ. Всѣки трѣбва да прилича на себе си. Ако прѣдставяте Бетховена, така трѣбва да го изразите, че той самъ да се познае. Обаче, много хора, като приличатъ на себе си, искатъ и другитѣ да бѫдатъ като тѣхъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за хората отъ това, да мязатъ едни на други. Природата обича разнообразието. Докато всѣки човѣкъ прѣдставя особенъ екземпляръ, той е цѣненъ; щомъ се явятъ два еднакви екземпляра, цѣната имъ се намалява. Казвате, че въ свѣта има безброй учени хора. Не, въ свѣта има само единъ ученъ човѣкъ — козмическиятъ. Всички останали учени сѫ негови секретари, които ходятъ тукъ-тамъ, събиратъ материалъ, какво казалъ този или онзи ученъ и го разгласяватъ. Запримѣръ, може ли съврѣменната наука да обясни произхода на живота и да създаде човѣка? Знае ли тя онзи елементъ, който създава безсмъртието? Съврѣменната наука обяснява нѣщата все отъ гледището на физическитѣ закони. Вънъ отъ тѣхъ тя нищо не може да докаже. Питамъ: други закони, освѣнъ фи зическитѣ, не сѫществуватъ ли? Освѣнъ физическитѣ закони има и други, които ученитѣ не сѫ открили. Това, което ученитѣ наричатъ законъ, е проявяване само на истинския законъ. Въ абсолютния законъ нѣма никакви изключения. Законъ, въ който има изключения, не е истински законъ. Въ законитѣ на живата природа нѣма никакви изключения. Слѣдователно, кажете ли за нѣщо, че е законъ, въ този законъ не трѣбва да има изключения. Щомъ има изключения, той е правило. Казватъ, че логиката изучава законитѣ за правилното мислене. Ако въ мисъльта на човѣка има изключения, какви сѫ тѣзи закони? Какво ще се каже тогава за отрицателнитѣ мисли на хората, върху които се съгражда животъ само на страдания и разочарования? Какво ще кажете за любовьта на съврѣменнитѣ хора? На какви закони почива тя? Съ това не искамъ да разрушавамъ идеалитѣ ви, но искамъ да ви извадя отъ заблужденията въ живота. Запримѣръ, нѣкой седи прѣдъ една стѣна и казва: Задъ тази стѣна нѣма нищо. Не, задъ тази стѣна се криятъ много нѣща, които ти не виждашъ. Ако ти не виждашъ нищо, това още не значи, че наистина нищо друго не сѫществува. Слѣдователно, положението, до което е дошла съврѣменната наука е само въведение къмъ истинската наука. Съ това авторитетътъ на ученитѣ не се подцѣнява. Напротивъ, съврѣменнитѣ учени иматъ цѣна и то толкова по-голѣма, колкото по-близо седатъ до истината. Всѣка теория е цѣнна дотолкова, до колкото тя съдържа истината въ себе си. И музиката, и художеството трѣбва да съдър жатъ истината въ себе си. Всѣко нѣщо, върху което работимъ, трѣбва да съдържа истина. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да съдържа истината въ себе си. Истината е сѫщественото въ живота, къмъ което трѣбва да се стремите. Ако турите истината като основа на своя животъ, всички недоразумения между васъ ще изчезнатъ. Въ отношенията на хората липсватъ допирни точки. Защо? — Защото всѣки живѣе въ специаленъ центъръ на мозъка си и вънъ отъ него не излиза: единъ живѣе въ центъра на своитѣ лични чувства, другъ — въ своитѣ религиозни чувства, трети — въ общественитѣ чувства и т. н. Всѣки отъ васъ, запримѣръ, знае ли въ кой центъръ на главата си живѣе? Знаете ли, коя станция на мозъка ви е отворена? Слушате нѣкоя хубава сказка или бесѣда, но въ това врѣме ви занимаватъ други въпроси; други желания се събуждатъ у васъ. Нѣкой казва: Дано по-скоро свърши сказчикътъ, че да отида на концертъ. Другъ казва: Дано по-скоро се освободя, че ме чака важно търговско прѣдприятие Това показва, че интереситѣ на човѣшкия духъ сѫ различни. Какво се ползува духътъ отъ музиката, отъ религията или отъ науката въ всичкитѣ имъ области? Кой кого учи: духътъ се учи отъ музиката, или музиката се развива отъ духа? Цигулката ли учи цигуларя, или цигуларьтъ развива цигулката? Цигуларьтъ учи цигулката да свири, но не обратното. Слѣдователно, човѣшкиятъ духъ учи човѣка на всичко. Нѣкой извърши едно дѣло и послѣ казва: Азъ постѫпихъ споредъ природата си, другояче не мога да постѫпя. Другъ казва: Азъ трѣбва да лѣгамъ рано. Само по този начинъ мога да почивамъ. Питамъ: право ли е това? Истинската почивка не се постига съ много спане. Когато човѣкъ иска да почине, той трѣбва да освободи ума си отъ всички непотрѣбни мисли, сърцето си — отъ всички непотрѣбни, тягостни чувства и желания. Тѣ изчерпватъ енергията на човѣка, безъ да му дадатъ нѣщо. За да почине, художникътъ трѣбва врѣменно да изхвърли всички бои отъ ума си. За да почине, ученикътъ трѣбва врѣменно да изхвърли всички книги отъ ума си. Докато приеме необходимата енергия отъ природата, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде съвършено свободенъ отъ всички външни пособия. Щомъ приеме нужната енергия, той може вече да вземе пособията си и отново да започне работата си. Като знаете това правило, трѣбва да бѫдете внимателни, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ. Никога не се налагайте съ своето мнѣние върху приятелитѣ си, да не ги обрѣмените, нито се оставяйте други да ви обрѣменяватъ. Пазете се отъ прѣсищане. Човѣкъ може да се прѣсити отъ музика, отъ наука, отъ религия. Нѣма по-опасно нѣщо за човѣка отъ прѣсищането. Човѣкъ може да се прѣсити и отъ живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се прѣситите отъ живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете. Нѣкой казва: Азъ зная всичко. Онѣзи хора, които знаеха всичко, днесъ сѫ заровени въ земята. Ученитѣ слѣзоха долу, въ земята, а невѣжитѣ останаха горѣ, да учатъ. Ученитѣ създадоха свѣтоветѣ. Вѣрно ли е това? Туй е теория, която се нуждае отъ доказателства. И да се докаже, всѣки ще запита: Кой е присѫтствувалъ при създаването на свѣтоветѣ, че да знае, какъ е станало това? Казвамъ: истината не се нуждае отъ доказателства или отъ демонстрации. Нѣкой човѣкъ е тѫженъ, скърбенъ, отчаянъ. Какъ ще докажете това? Ако можете моментално да смѣните състоянието му, това е истинска наука. Едно е важно за човѣка: сърцето, умътъ, волята, душата и духътъ му да бѫдатъ съвършено свободни, т. е. да могатъ всѣки моментъ да се проявятъ. Правата мисъль може да се прояви само при свобода. Вънъ отъ свободата тя не се изявява. Когато умътъ, сърцето и волята на човѣка се проявяватъ правилно, той има цѣнни придобивки. Тия придобивки се складиратъ въ душата. Тя е съкровищница на човѣшкия духъ. Тя носи въ себе си всичко онова, което човѣшкиятъ духъ е придобилъ отъ незапомнени врѣмена до днесъ. Въ този смисълъ казваме, че нищо въ живота не се губи. Богатството, което човѣшкиятъ духъ е придобилъ, е скрито въ душата му, и единъ день, когато потрѣбва, то ще се даде като даръ, като наслѣдство на онзи, който го е изработилъ. Единъ день това знание, това богатство ще бѫде достояние на всички души. Ще дойде день, когато и невѣжитѣ, безъ да сѫ работили, ще иматъ на разположение науката на миналото. Не става ли това и днесъ? Вземете една плоча, турите я на грамофона, завъртите ключа и слушате рѣчьта на нѣкой ученъ. Той не сѫществува вече на земята, заминалъ е за онзи свѣтъ, но прѣподава, развива, обяснява своитѣ формули. Може ли, при това положение, да наречете плочата учена? Колкото плочата е учена, толкова ученъ може да бѫде и онзи автоматъ, който механически рѣшава най-труднитѣ задачи. Може ли да се нарече ученъ човѣкъ онзи, който отъ създаването на свѣта до днесъ е изчислилъ, колко хора сѫ се родили и колко сѫ умрѣли? Ученъ е той, но какво ще допринесе неговата ученость за човѣчеството? Слѣдъ него ще дойде другъ ученъ, ще изнесе причинитѣ за умиранията, ще доказва на хората, какъ трѣбва да се измѣнятъ условията, за да се намали смъртностьта. Добро е всичко това, но то е само теория. Кой отъ тия учени ще бѫде най-авторитетенъ? Ако тѣзи учени дойдатъ при васъ и чрѣзъ изчисления ви покажатъ, какви страдания ще минете прѣзъ живота си, при какви условия ще ви сполетятъ, какъ можете да ги избегнете, вие ще се замислите малко. Въ края на краищата ще кажете, че това е теория. Обаче, натъкнете ли се на страданията, вие започвате сериозно да мислите. Значи, истинскиятъ авторитетъ за васъ е животътъ. Казвате: Айнщайнъ е ученъ човѣкъ, Дарвинъ, Кантъ сѫщо така сѫ учени, понеже внесоха нѣщо ново въ свѣта. Айнщайнъ е нѣкѫдѣ въ Германия, Дарвинъ — въ Англия, Кантъ — въ Германия, обаче, всѣки човѣкъ включва въ себе си и Айнщайна, и Дарвина, и Канта. Всички хора живѣятъ въ васъ. Цѣлото човѣчество се съдържа въ единъ човѣкъ, и всѣки човѣкъ е въ цѣлото човѣчество. Като кажете ябълчна сѣмка, вие разбирате зародишитѣ на всички ябълки. Една ябълчна сѣмка съдържа въ себе си разнообразието на всички ябълки. За да се разбере тази идея, човѣкъ трѣбва да разглежда живота като нѣщо цѣло. За тази цѣль той трѣбва да се проникне отъ онази непрѣодолима вѫтрѣшна любовь къмъ знанието, къмъ истината. Духътъ подтиква човѣшката душа къмъ знание. Слушали сте да казватъ: Копнѣе ми душата. Духътъ подтиква ума къмъ пластичность, къмъ просвѣтление, а сърцето — къмъ облагородяване. Защо е нужна наука на човѣка? — Науката развива дарбитѣ и способноститѣ. Тя разработва, оформява главата на човѣка. Като погледнете челото, черепа на човѣка, ще познаете, съ кои области отъ науката най-много се е занимавалъ. Ако духътъ на нѣкой човѣкъ не намѣри условия да се прояви, главата му постепенно започва да се деформира, носътъ му се изкривява. Като наблюдавате хората, ще видите, че всѣки отъ тѣхъ все има нѣкакъвъ дефектъ: на едного очитѣ сѫ изкривени; на другиго — носътъ е кривъ, ноздритѣ сплеснати; на трети — вѣждитѣ сѫ неправилни; на четвърти — лицето е асиметрично. Добрѣ е отъ врѣме на врѣме да се оглеждате, да видите, какъвъ дефектъ имате на лицето, или на главата си и да работите за неговото изправяне. Ако човѣкъ не се огледа, да види дефектитѣ си, той ще мисли, че е безпогрѣшенъ, че е абсолютно добъръ. Добъръ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който нѣма никакъвъ дефектъ нито въ физическо, нито въ умствено, нито въ сърдечно отношение. Физически той трѣбва да бѫде здравъ, но не пъленъ, дебелъ. Пълнотата още не показва здраве. Кръстътъ или талията на човѣка по мѣрка трѣбва да бѫде два пѫти по-дебела отъ врата; вратътъ трѣбва да бѫде два пѫти по-дебелъ отъ рѫката. Ако мѣркитѣ на кръста и на врата на даденъ човѣкъ сѫ по-голѣми отъ опрѣдѣленитѣ, значи, има извѣстна анормалность въ него. Като говоря за положителната наука, азъ я сравнявамъ съ музиката. Математиката, физиката, химията сѫ музикални изрази. Механиката, напримѣръ, се занимава съ движението на тѣлата, съ силитѣ. Значи, тя се занимава съ живи тѣла. Само живитѣ тѣла се движатъ. Движението не е механически процесъ. Само разумнитѣ тѣла се движатъ; само разумнитѣ тѣла биватъ тъмни и свѣтли; само разумнитѣ тѣла биватъ твърди, течни и въздухообразни. Енергиитѣ, силитѣ пъкъ сѫ достояние на човѣшкия духъ. Когато човѣшкиятъ духъ иска да си направи сѣнка, да се освободи отъ вибрациитѣ на свѣтлината, той сгѫстява материята около себе си. Слѣдователно, той е въ сила да сгѫстява и разредява материята. Въ това отношение земята прѣдставя образецъ на твърда, гѫста материя, а слънцето — на рѣдка материя. Слънцето е свѣтещо тѣло, а земята — тъмно. Може би слѣдъ милиони години и земята ще свѣти като слънцето. Нѣкога и тя е била свѣтещо тѣло, но е изгубила свѣтлината си. Една българска поговорка казва: „Дѣто е текла вода, тамъ пакъ ще тече.“ И човѣкъ минава прѣзъ състояния на тъмнина и свѣтлина. Нѣкога той свѣти като слънцето, а нѣкога е тъменъ като земята. Това сѫ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава, за да научи нѣщо. Тъй щото, човѣкъ ще се качва въ рая, ще слиза и въ ада. Като слѣзе въ ада, той казва: Страшно нѣщо е адътъ! Казвамъ: страшно нѣщо е адътъ, когато човѣкъ не знае, отдѣ да излѣзе. Иначе, може ли да излѣзе самъ отъ ада, нищо страшно нѣма тамъ. Ако човѣкъ попадне между жителитѣ на слънцето, безъ да разбира езика и реда имъ, безъ да е готовъ за тѣхната култура, а при това не може да слѣзе на земята, той и тамъ ще бѫде нещастенъ. Мнозина мислятъ, че ако отидатъ въ рая, ще ги посрещнатъ съ музика и пѣсни, съ угощения. Да, ако сѫ готови за това, ако съзнанието имъ е пробудено, така ще бѫде. Ако съзнанието имъ не е будно, и въ рая, и въ ада да сѫ, все е страшно. Христосъ казва: „Голѣма е радостьта на небето за грѣшника, който се разкайва за грѣховетѣ си, който се обръща къмъ Бога и прила га Любовьта, Мѫдростьта и Истината.“ И тъй, ако искате да се ползувате отъ знанието, което сте придобили, трѣбва да го прилагате. Каквото знание придобиете, каквато книга прочетете, приложете поне най-малкото отъ нея. Ако прочетете една книга, безъ да приложите нѣщо отъ нея, по-добрѣ да не сте я чели. Сѫщото се отнася и до Библията. Малко четете отъ нея, но прилагайте. Казвате: Какъ можемъ да познаемъ, коя книга трѣбва да четемъ? Ще ви дамъ слѣдното правило: вземете книгата, която искате да четете, турете я прѣдъ челото си, отправете мисъльта си къмъ разумния свѣтъ и запитайте Божественото въ себе си, да я прочетете, или не. Слѣдъ това останете спокойни за една-двѣ минути и ще чуете единъ тихъ гласъ отвѫтрѣ ви отговаря, да четете книгата, или не. Слушайте този гласъ! Той никога не лъже. Човѣкъ трѣбва да знае, какво да чете. Това четиво, което е полезно за едного, не е полезно за другиго. Има смисълъ да се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човѣка. Когато човѣкъ чете по този начинъ и се съвѣтва съ своя вѫтрѣшенъ гласъ, той ще развие въ себе си интуицията, чрѣзъ която ще познава соковетѣ, които текатъ въ живота и оттамъ ще задържа за себе си полезнитѣ, а ще се прѣдпазва отъ отровнитѣ. Вие трѣбва да се прѣдпазвате отъ отровнитѣ сокове на книгитѣ. Четете нѣкоя философска книга, или нѣкой романъ, и цѣла нощь не можете да спите, казвате: Тази книга съвсѣмъ размѫтъ ума ми! Значи, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде буденъ. Чете нѣщо, или говори съ нѣкого, той всичко трѣбва да поставя на критика, на вѫтрѣшна анализа. Материалиститѣ казватъ: Всичко въ свѣта е материя. Слѣдователно, другъ свѣтъ, освѣнъ материалния, не сѫществува. Значи, и Богъ не сѫществува. И едното, и другото твърдение прѣдставятъ външната страна на живота. Като говорите за материалния свѣтъ, като единственъ свѣтъ, тогава и Богъ ще бѫде за васъ материаленъ. Всичко, което е извънъ васъ, е материално; всичко, което е вѫтрѣ въ васъ, е духовно. Слѣдователно, външното е отражение на вѫтрѣшното. Когато човѣкъ говори за душата си, а живѣе изключително въ врѣмето и пространството, това показва, че той още не се е въплътилъ напълно, все още му липсва нѣщо. Вслѣдствие на това, човѣкъ още не е господарь на положението си. Трѣбва да минатъ хиляди години още, докато душата на човѣка остане завинаги да живѣе въ неговото тѣло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човѣкъ става господарь на положението си, той става светия. Засега човѣкъ е въ положението на растение, не е пусналъ дълбоко корени въ окрѫжаващата срѣда, вслѣдствие на което нѣма условия за дълъгъ животъ. И при това положение хората казватъ: Ние имаме свободна воля, това ще направимъ, онова ще направимъ. Да, съврѣменнитѣ хора сѫ толкова силни, толкова умни, че още на 60 годишната си възрасть тѣ губятъ силитѣ си, губятъ знанията си и казватъ: Едно врѣме бѣхме даровити, способни, имахме знания, но старини ни налегнаха, и всичко изгубихме. Питамъ: какъ е възможно това? Значи, като остарѣе човѣкъ, мисъльта му изчезва. Ако започне да мисли, филмътъ му се измѣства, не може да се появи на платното. Казвамъ: ако човѣкъ иска да запази и на старини знанието, способноститѣ, богатството си, които е придобилъ на млади години, той трѣбва да е живѣлъ съвършено чистъ вѫтрѣшенъ животъ. Безъ чистота човѣшкиятъ духъ не може да се прояви въ силата си, не може да запази богатството, което е придобилъ на младини. Човѣкъ много пѫти ще изучава едни и сѫщи нѣща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-послѣ тѣ станатъ въ него втора природа. Истинско знание е това, което никога не се заличава отъ съзнанието на човѣка. Споредъ теорията на прѣраждането, вие сте дохождали много пѫти на земята и въ нѣкое отъ своитѣ прѣраждания може да сте били виденъ адептъ въ Индия, да сте имали послѣдователи, да сте учили хората на великото знание, а днесъ нищо не помните. Защо? — Отклонили сте се отъ правия пѫть, вслѣдствие на което всичко сте изгубили. Сега трѣбва отново да работите, да придобиете старото си знание. Нѣкои разправятъ, че Ледбитеръ, водитель на теософитѣ, въ нѣкогашното си минало, е билъ пророкъ Амосъ. Ледбитеръ самъ се чуди, какъ е забравилъ всичко отъ миналото си знание. Днесъ той е лишенъ отъ пророчеството на Амоса, който е билъ простъ говедарь: малко нѣщо знаелъ, но всичко това е знаелъ добрѣ и го е прилагалъ. Амосъ прѣдсказвалъ много нѣща, а Ледбитеръ едва запазилъ отъ миналото си разположението къмъ духовенъ животъ. Слѣдователно, ако човѣкъ не иска да регресира, а желае да запази знанието си, той трѣбва да живѣе абсолютно чистъ животъ. Само при такъвъ животъ човѣкъ може да запази знанието си, да даде просторъ на духа си и да работи въ съгласие съ законитѣ на живата природа. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че много знаятъ. Тѣ не трѣбва да забравятъ, че сѫ проводници на Божественото знание. Докато държатъ връзка съ Бога, тѣ могатъ да бѫдатъ носители на Неговитѣ мисли. Щомъ прѣкѫснатъ връзката си съ Него, и знанието имъ ще се прѣкрати. При това, каквото знание придобиятъ, тѣ трѣбва да го обработятъ въ себе си и часть отъ него да дадатъ на другитѣ. И тъй, нѣма по-красиво състояние за човѣка отъ това, да има добро разположение на духа си, да има онази дѣтска възприемчивость, да се ползува отъ всичко, което слуша. При това, той трѣбва да бѫде свободенъ да изказва мнѣнието си, като счита, че всички хора знаятъ поне колкото него. Сега, ще напиша числото 111, което е съставено отъ три единици, т. е. отъ три прави линии. Като разглеждате този профилъ, виждате, че и той е образуванъ отъ прави линии, на брой седемь: 1111111. Значи, имаме числото 1,111,111. Този профилъ струва ли единъ милионъ? Прѣдставете си, че тия единици сѫ силови линии, отъ които може да създадете цѣлъ образъ и да подвижите свѣта напрѣдъ. Обаче, за да поставите тия сили на мѣстото имъ, изисква се знание. Въ тѣзи линии се крие цѣла наука. Когато се говори за единицата, за двойката, за тройката и за другитѣ числа, трѣбва да се знае, дѣ се намира всѣко отъ тѣхъ по лицето и тѣлото на човѣка. Единицата, напримѣръ, е поставена на носа; тройката — на вѣжцитѣ, (1); петьтѣ — на пръститѣ Тройката е поставена още и на човѣшката уста, разгледана профилъ, (2). Устата прѣдставя халка, която ни свързва съ земята, посрѣдствомъ вѫже, което постоянно влиза и излиза, прѣнася храната, (3). Котвата пъкъ прѣдставя очитѣ, свързани съ но са и устата, като халка. Устата ни спасява отъ труднитѣ положения въ живота. Ако халката се скѫса, сама за себе си, котвата нищо не струва. Вѫжето прѣдставя вѣрата въ човѣка, че винаги ще има храна да подържа организъма си. Храната прѣдставя живитѣ сили, които влизатъ въ устата и послѣ излизатъ навънъ. Устата извършва нѣколко функции: първо въ нея влиза храна, която се сдъвква отъ зѫбитѣ; послѣ, прѣзъ нея влиза въздухъ за дробоветѣ. И най-послѣ устата говори, произнася се за всичко, което е опитала. Питамъ: коя е основната мисъль въ тази лекция? (— Човѣшкиятъ духъ, като авторъ на всички нѣща на земята). Щомъ човѣшкиятъ духъ е авторъ на всички нѣща, които виждате по лицето на земята, трѣбва ли да се кланяте на това, което той е създалъ? Затова и въ Писанието е казано: „Да не се кланяшъ на никакъвъ идолъ нито на земята, нито на небето.“ Като казвамъ, че човѣшкиятъ духъ е създалъ всичко, азъ го разглеждамъ въ неговата първоначална сила и чистота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ това състояние на духа си, да възстанови неговата сила и чистота, като постепенно се освобождава отъ заблужденията на своето минало. Щомъ човѣшкиятъ духъ, прѣзъ врѣмето на своя животъ, е създалъ и доброто, и злото, той може да ги използува, да бѫде господарь и на едното, и на другото. Казвате: Ами тогава, дѣ остава волята Божия? Казвамъ: духътъ на човѣка винаги изразява волята Божия. Той върши това, което отъ Бога е научилъ. Той е разумното начало въ живота на човѣка. Слѣдователно, да вършимъ волята Божия, това е проява на разумното въ насъ. Да се противимъ на волята Божия, това значи да изразимъ нашата воля. Когато човѣкъ се противопоставя на Божията воля, той се изявява негативно. Въ това отношение, хора, които минаватъ за волеви натури, сѫ изложени на повече страдания отъ онѣзи, които нѣматъ своя воля, а изпълняватъ Божията воля. Такива хора минаватъ за безволни. Споредъ мене пъкъ безволнитѣ хора, именно сѫ разумни. Казватъ за такъвъ човѣкъ: Голѣмъ глупецъ е този, ще го набия. Питамъ: кой учитель, като е билъ и наказвалъ ученицитѣ си, ималъ тѣхното уважение? Кой баща, като е теглилъ ушитѣ на дѣцата си, ималъ тѣхното уважение? И слѣдь всичко това, казватъ, че прѫчката е излѣзла отъ рая. За каква прѫчка се говори? Прѣди всичко прѫчки въ рая нѣмаше. Защо? — Защото тамъ всички прѫчки бѣха живи и не позволяваха да ги рѣжатъ, Тъй щото, като се говори за прѫчката въ рая, тя символизира Божията Правда. Значи, Правдата е излѣзла отъ рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактитѣ и явленията въ свѣта, той разполага съ тази прѫчка. Магическа прѫчка е тя! Казвамъ: стремете се всички да уредите своя вѫтрѣшенъ животъ. Говорете малко, мислете много! Тревожете се малко, работете много! Когато мисъльта се придружава съ тревоги, тя се осакатява. Както халкитѣ въ една верига вървятъ непрѣкѫснато една слѣдъ друга, така и мисъльта трѣбва да върви гладко, непрѣривно. Всѣка тревога внася прѣкѫсване на мисъльта. Ако се извади само една халка отъ веригата, послѣдната постепенно почва да се разпада. Слѣдователно, когато и отъ мисъльта се извади само една халка, тя губи своята непрѣривность и се прѣвръща въ механическо дѣйствие, или мислене по калъпъ. Правата мисъль винаги се придружава съ радость, и човѣкъ се чувствува господарь на положението си. Като мислятъ, много хора хващатъ главата си, разтърсватъ я, движатъ се, сѣдатъ, но това не е права мисъль. Нѣкой поетъ сѣда да пише, но не му върви. Хваща главата си, почесва се, става, сѣда, движи се, докато най-послѣ се обезсърдчи и каже: Поетъ отъ мене не може да стане! Щомъ каже така, Божественото въ него се събужда и му нашепва: Седни и пиши! Отъ тебе поетъ сега, именно, може да стане, защото призна въ себе си, че не си ти, който можешъ да направишъ нѣщо. Този поетъ веднага се вдъхновява и започва да пише. Значи, духътъ диктува на поета, какво да пише и послѣ му казва: Хайде, сега вече можешъ да се подпишешъ вмѣсто мене. Сѫщото става и съ ученитѣ хора. Нѣкой ученъ иска да пише по даденъ въпросъ, но не може. Става, сѣда, движи се, докато най-послѣ каже: Отъ мене ученъ човѣкъ не може да стане! Щомъ каже така, духътъ го подкрѣпва и казва: Седни да пишешъ! Ще пишешъ, каквото ти казвамъ, и ще видишъ, че ученъ човѣкъ ще станешъ. Хайде, подпиши се сега. За тѣзи случаи англичанитѣ иматъ слѣдното изречение: Погрѣшкитѣ и неуспѣхитѣ на хората сѫ благоприятни случаи за проява на Бога. Съ други думи казано: Тамъ, дѣто човѣкъ скѫсва, Богъ започва. Богъ никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човѣкъ до пълно обезсърдчение и отчаяние, Той му казва: Започни да работишъ! Азъ ще бѫда съ тебе и ще ти помагамъ. Ти ще се проявишъ, ще постигнешъ своитѣ копнежи. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че има духъ въ себе си, авторъ на всичко онова, което той счита невъзможно. Духътъ на хората е цѣненъ въ това отношение, че той ги свързва съ Бога. Той е авторъ на всички нѣща на земята, заради което хората трѣбва да го слушатъ. Щомъ слушатъ духа си, тѣ ще слушатъ и Бога, понеже духътъ е изпълнитель на волята Божия. Имайте високо мнѣние за духа си, като великъ авторъ, като авторитетъ, като тълкуватель и изпълнитель на волята Божия. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 3 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се нѣколко теми върху: „Произходътъ на златото.“ Изпѣйте пѣсеньта: „Въ зоритѣ на живота.“ За слѣдния пѫть, който може, нека напише въ поетическа форма три куплета върху „Най-хубавото въ живота.“ Питамъ: защо нѣкои пишатъ, че златото има отношение къмъ слънцето? Златото произлиза ли отъ слънцето? Има извѣстно отношение между златото и слънцето, но златото не е произлѣзло отъ слънцето. Като казвате, че златото е произлѣзло отъ слънцето, кажете тогава, отдѣ е произлѣзло слънцето? Това е въпросъ, върху който трѣбва да мислите години наредъ. Не е лесно съ единъ калемъ да се разрѣши този въпросъ. Какви свойства има златото? Златото не се окислява, вслѣдствие на което е извѣстно като благороденъ металъ. Сѫщото свойство има и платината. Въ това отношение златото минава за голѣмъ аристократъ, който не се влюбва лесно. То избира, съ кого да влѣзе въ отношение. Желѣзото, обратно на златото, се влюбва лесно, т. е. съединява се съ много елементи. Къмъ кислорода желѣзото има голѣмо разположение, лесно се влюбва въ него и, вслѣдствие на това леко, безогледно влюбване, ръждясва. Въпрѣки това, че златото мѫчно влиза въ съединения, все пакъ сѫ извѣстни редица златни съединения. Сега, вие трѣбва да изучавате прѣвръщането на материята. Трѣбва да изучавате различнитѣ теории за произхода на златото. Интересно е, защо златото, което минава за благороденъ елементъ, създава такива спорове между хората? Хората страдатъ, каратъ се, убиватъ се все за златото. Двама братя дѣлятъ наслѣдство, каратъ се, биятъ се, не могатъ да раздѣлятъ златото помежду си: единиятъ иска повече, и другиятъ иска повече. Много хора страдатъ отъ нѣмане злато въ организъма си; много болести се дължатъ сѫщо така на отсѫтствие на злато въ кръвьта имъ. Значи, необходимо е по алхимически начинъ да се внесе злато въ човѣшкия организъмъ. Изобщо, каквито елементи сѫществуватъ въ природата, и каквито реакции се извършватъ между тѣхъ, сѫщото става и въ човѣшкия организъмъ. Кажете една отъ основнитѣ мисли на миналата лекция. (— За любовьта). Казахъ ви, че който люби, той трѣбва да е готовъ да бѫде оплютъ за любовьта. Това е противорѣчие, но така е въ обикновения животъ. За да се обясни това противорѣчие, вие трѣбва да изучавате живота, като започнете отъ неговитѣ обикновени прояви и стигнете до цѣлокупния животъ, т. е. отъ проявеното къмъ непроявеното. Забѣлѣжете, момъкъ или мома се влюбватъ, но веднага родителитѣ се противопоставятъ на тѣхната любовь. Младитѣ настояватъ, родителитѣ прѣчатъ на любовьта имъ, и по този начинъ се създаватъ скандали, възникватъ недоразумения. Много хора страдатъ отъ любовьта и за любовьта. Днесъ любовьта е единъ отъ най-жизненитѣ въпроси въ живота. Питамъ: какъ е възможно, най-хубавото нѣщо въ живота — любовьта — да създава такива страдания на хората? Срѣщате нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена, на които сърцето е пълно съ любовь, готови на всички хора да даватъ. Въ този се влюби, въ онзи се влюби, но веднага слѣдъ това хората се опълчватъ срѣщу него, започватъ да го критикуватъ. Значи, има нѣщо криво въ любовьта на съврѣменнитѣ хора, което произвежда недоволство, споръ и недоразумения. Всички казватъ, че безъ любовь не може. Като дойде любовьта, намиратъ пъкъ, че не трѣбвало така да се прояви. Значи, безъ любовь — лошо, съ любовь — пакъ лошо. Какво да се прави тогава? Казватъ за нѣкого: Много далечъ отиде той. Питамъ: колко близо трѣбва да бѫде? Ако е много далечъ, не е добрѣ; ако е много близо, пакъ не е добрѣ. Този въпросъ е важенъ, и трѣбва да се разрѣши Съврѣменнитѣ хора оставятъ важнитѣ въпроси настрана, не се занимаватъ съ тѣхъ и казватъ: Тѣзи въпроси ще се разрѣшатъ сами. Не, тѣзи въпроси сѫ жизнени и трѣбва да се разрѣшатъ часъ по-скоро. И тъй, едно трѣбва да знаете за любовьта: тя образува най-устойчиви съединения. Нѣма сила въ свѣта, която може да разлѫчи, да разедини онѣзи два елемента, които любовьта е свързала. Тъй щото, това, което хората наричатъ любовь, не е любовь. Защо? Защото тѣзи два елемента, които тѣхната любовь е съединила, лесно се разлѫчватъ и лесно влизатъ въ нови съединения съ други елементи. Значи, има друга сила, която свързва два елемента, но не образува отъ тѣхъ устойчиво съединение. Тази сила хората погрѣшно наричатъ любовь. Дѣто любовьта свързва два елемента, тамъ разединение не сѫществува, понеже между тѣхъ Богъ присѫтствува. Всѣко съединение, образувано отъ два елемента, между които Богъ присѫтствува, е рззумно и устойчиво. Всѣко съединение, при образуването на което Богъ не присѫтствува, е неустойчиво, неразумно и носи слѣдъ себе си редъ страдания и мѫчнотии. Апостолъ Павелъ казва, че Христосъ, като се влюбва въ хората, страда. Защо? Понеже грѣхътъ влиза като клинъ между Него и хората, които не издържатъ на любовьта Му и, въ края на краищата, Го разпъватъ. Той говори за вѫтрѣшната връзка съ Христа. Външно Христосъ се е освободилъ отъ страданията, но духовно още не е свободенъ. И досега още сѫществува вѫтрѣшна борба между Бога и хората. Богъ иска да освободи душитѣ на хората, потънали въ гѫстата материя, но тѣ все още се съпротивяватъ. Засега добритѣ, напреднали братя, светиитѣ, ангелитѣ правятъ съединения съ хората, но полученитѣ съединения не сѫ много устойчиви. Ще дойде день, когато тѣзи съединения ще бѫдатъ устойчиви, и тогава човѣшкитѣ души ще излѣзатъ отъ гѫстата материя, ще се освободятъ отъ страданията и противорѣчията въ живота. Тѣзи устойчиви съединения ще се образуватъ първо горѣ, а послѣ ще се прѣнесатъ на земята. Влюбването на съврѣменнитѣ хора е повърхностно и нетрайно. Тѣ се влюбватъ въ формитѣ на нѣщата, но при това влюбване не се образуватъ устойчиви съединения. Едно отъ свойствата на това влюбване е желанието за владане. Това желание създава всички страдания. Обаче, при образуване на устойчиво съединение, двата елемента, т. е. двѣтѣ души образуватъ една по-голѣма душа съ двѣ съзнания. Тѣзи двѣ души, като срещнатъ други двѣ, съединяватъ се съ тѣхъ и образуватъ още по-голѣма душа. Тия четири души, като срещнатъ още четири, пакъ се съединяватъ съ тѣхъ и образуватъ още по-голѣма душа и т. н. Тъй щото, въ Божията Любовь всички души се съединяватъ въ едно цѣло, като образуватъ сложно тѣло, но толкова устойчиво, че никаква сила въ свѣта не е въ състояние да го разкѫса, да го разедини. Когато хората се обичатъ по форма, тѣ винаги се индивидуализиратъ. Обаче, когато се обичатъ по смисълъ, тѣ виждатъ себе си въ лицето на всѣки човѣкъ и се радватъ въ неговото присѫтствие. На окултенъ езикъ казано: ти трѣбва да живѣешъ въ душата на другитѣ, и тѣ да живѣятъ въ твоята душа, т. е. единството да се включва въ множеството, и множеството въ единството. Докато ученикътъ не живѣе съ това съзнание, той винаги ще страда въ любовьта си. Значи, любовьта трѣбва да свързва душитѣ, да образувг устойчиви съединения между тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за любовьта, но се съмняватъ въ нея. Това не е любовь. Досега нито единъ поетъ или писатель не е описалъ любовьта въ нейната сѫщносгь. Прѣди всичко едно отъ качествата на любовьта е, че тя никога не отпада. Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато човѣкъ се свързва съ любовьта, едноврѣменно съ това той се свързва и съ Бога. Той е силата, която свързва двѣ души въ едно цѣло. Когато двама души се съединятъ въ името на любовьта, Богъ е третиятъ, който присѫтствува между тѣхъ. Христосъ казва: „Дѣто сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Този стихъ, прѣведенъ, означава: Дѣто сѫ двама или трима, събрани въ моята любовь, тамъ съмъ и азъ. Думитѣ „мое име“ се замѣстватъ съ думитѣ „моята любовь.“ И двата израза сѫ вѣрни. Име има само въ любовьта. Безъ любовь нѣщата нѣматъ име, тѣ сѫ безименни. И безсмъртието се дължи на сѫщия законъ. Дѣто е любовьта, тамъ е и безсмъртието. Вие искате да влѣзете въ Царството Божие, да придобиете Вѣчния Животъ. Какъ ще го придобиете? — Чрѣзъ положително знание и абсолютна чистота. Който се е домогналъ до основния законъ на любовьта, той е придобилъ вече това знание и тази чистота. Казано е: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ.“ Това подразбира: нито умъ безъ сърце, нито сърце безъ умъ. Умътъ и сърцето сѫ два полюса на едно цѣло. Мнозина искатъ да знаятъ, какви ще бѫдатъ въ другото си прѣраждане, мѫже или жени. Казвамъ: ако ти днесъ, на физическия свѣтъ, си мѫжъ, на астралния свѣтъ си жена; ако въ умствения или менталния свѣтъ си мѫжъ, въ причинния свѣтъ си жена. И обратно: ако на физическия свѣтъ си жена, на астралния си мѫжъ; ако въ менталния свѣтъ си жена, въ причинния си мѫжъ. Слѣдователно, не е само външната форма, която опрѣдѣля човѣка като мѫжъ или жена. Това показва, че нѣма чисти типове мѫже или жени. Ако въ едно отношение сте мѫжъ, въ друго отношение сте жена. Четири допирни точки, четири свѣта указватъ влияние върху човѣка: физическия, астралния, умствения и причинния. Тъй щото, не е достатъчна само формата на човѣка на физическия свѣтъ, за да се опрѣдѣли той като мѫжъ или жена. Нѣкоя жена казва: Азъ искамъ да бѫда мѫжъ. — Ти си мѫжъ въ астралния свѣтъ. Какво искашъ повече? Мѫжътъ пъкъ казва: Азъ не искамъ да бѫда жена. — Искашъ или не, на астралния свѣтъ ти си жена. Значи, мѫжътъ и жената сѫ полюси, безъ които не може да се работи. Съврѣменнитѣ хора се заблуждаватъ отъ формитѣ на тия полюси на земята. Обаче, тия форми днесъ сѫ изродени, тѣ не сѫ нито истински мѫже. нито истински жени. Какъвъ образъ на мѫжъ или жена може да прѣдставя съврѣменниятъ човѣкъ, който отъ прѣди осемь хиляди години е прѣтърпѣлъ голѣмо падение и се е отдалечилъ отъ Бога? И полътъ на съврѣменнитѣ хора е изопаченъ. Какъвъ мѫжъ е този, който цѣлъ день се занимава съ своитѣ мустаци прѣдъ огледалото, за да го харесатъ женитѣ? Това не е мѫжъ. Мѫжътъ не се характеризира съ мустацитѣ и брадата си. Или, каква жена е онази, която цѣлъ день мисли за мѫжа, какъ да го увлѣче и задържи за себе си? Днесъ нито мѫжътъ е истински мѫжъ, нито жената е истинска жена. Ако е въпросъ за мѫжъ или жена, друго опрѣдѣление може да се даде за тѣхъ. Мѫжътъ прѣдставя мѫдростьта, а жената — любовьта. Но понеже съврѣменниятъ животъ на хората прѣдставя голѣма сцена, на която се играе една велика драма, то мѫжътъ и жената се явяватъ тамъ главнитѣ актьори. Тѣ играятъ роля на мѫжъ и на жена, но далечъ сѫ още отъ първообраза на мѫжа и на жената, каквито нѣкога Богъ ги е създалъ, по образъ и подобие свое. Днесъ всичкитѣ хора сѫ актьори, прѣдставятъ това, което не сѫ. Гледате нѣкой човѣкъ се изправилъ, взелъ благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглжбяване въ себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свѣтъ и за всичко, което става около васъ, трѣбва да бѫде така далечно, че и съ игла да ви боднатъ, да не усѣтите. Каква молитва е тази, когато всички виждатъ, че се молите. Когато търговецътъ се моли, той трѣбва да забрави търговията си, всички взимания — давания. Когато учительтъ се моли, той трѣбва да забрави своитѣ ученици, саоитѣ приятности и неприятносги въ службата. Когато домакинята се моли, тя трѣбва да забрави, че има мѫжъ, дѣца, задължения. Въ врѣме на молитва човѣкъ трѣбва да се чувствува самъ, безъ всѣкакви ангажименги и връзки, като че за пръвъ пѫть иде на този свѣтъ. Въ този моментъ никой не трѣбва да сѫществува за него, освѣнъ Богъ. Щомъ свърши молитвата си и се свърже съ Бога, той трѣбва да каже: Господи, сега ще слѣза на земята, ще туря на гърба си всѣкидневния хомотъ, който съмъ поелъ заради Тебе, да Те позная. Само тази молитва е въ състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържатъ на всички мѫчнотии и страдания. И тъй, молитвата е единъ отъ начинитѣ да познаете Бога, като Любовь. Само по този начинъ работата ви ще се осмисли. Само по този начинъ вие ще си създадете устойчивъ характеръ. Казватъ: Какъ можемъ да познаемъ Божията Любовь? Едно отъ свойствата на Божията Любовь е, че тя образува устойчиви съединения между душитѣ. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ люби нѣколко моми. Смѣшно е да се говори така. Ако този човѣкъ е свързанъ съ Бога, той люби не три моми или три момъка, а всички хора. Той трѣбва да каже: Азъ обичамъ Бога и заради Него обичамъ душитѣ на всички хора. Въ какво ще обвините този човѣкъ? Нѣкой пита: Обичашъ ли ме? На такъвъ човѣкъ азъ отговарямъ: тебе не обичамъ, но Бога обичамъ. Щомъ Бога обичамъ, азъ не мога да не обичамъ и тебе, защото всички души влизатъ въ Бога. Единствениятъ, който може да каже, дали обичамъ хората, това е Богъ. Ако азъ самъ трѣбва да доказвамъ това, вие ще се усъмните. Какъ мога да докажа на нѣкой човѣкъ, че го обичамъ? Ако му дамъ пари, или ако му направя една кѫща, или ако му дамъ добъръ приемъ въ дома си, това доказателство ли е за любовьта ми къмъ него? Не, това не сѫ прояви на истинската любовь. Това сѫ прояви на обикновената любовь въ живота. Защо? Днесъ давашъ пари на нѣкой човѣкъ, приемашъ го добрѣ въ кѫщата си, правишъ голѣми жертви за него, но утрѣ не искашъ да го знаешъ. Въ Божията Любовь, обаче, има нѣщо велико, което постоянно гради. Тя не руши нито дома, нито обществото, но непрѣкѫснато трансформира и съгражда. Който се домогне до любовьта, въ истинския смисълъ на думата, той забравя вече себе си, забравя свѣтовното и живѣе, споредъ както тя изисква. Когато хората започнатъ да живѣятъ споредъ законитѣ на Божията Любовь, всички противорѣчия въ живота изчезватъ. Казвамъ: противорѣчията въ живота се дължатъ на обстоятелството, че всѣки живѣе само за себе си, или за единъ малъкъ крѫгъ отъ хора. Обаче, докато човѣкъ живѣе самъ, той не е въ сила да извърши нѣщо. Каквото направи, то ще бѫде нетрайно, несигурно. Ако двама души се съединятъ въ името на любовьта, всѣко тѣхно начинание ще даде добъръ плодъ. Защо? Защото Богъ ще бѫде между тѣхъ. Каквото пожелае този човѣкъ, той всичко ще направи, защото въ неговото желание седи на първо мѣсто волята Божия. Такъвъ човѣкъ нито се заблуждава, нито се съблазнява. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за любовь, но се плашатъ отъ нея. Жената се бои, да не би мѫжътъ й да обикне друга нѣкоя. Мѫжътъ се бои, жена му да не се влюби въ другъ мѫжъ. Родителитѣ се страхуватъ за дъщеря си, или за сина си, да не се влюбятъ нѣкѫдѣ и да пострадатъ. Питамъ: каква е тази любовь, отъ която хората се плашать? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Какво страшно има въ това, когато човѣкъ се влюби? Подъ влюбване трѣбва да се разбира съединение на двѣ души въ името на Бога. При такова влюбване на хората се създаватъ хармонични отношения. Тѣ се въодушевяватъ, започватъ да учатъ, да пишатъ, ставать писатели, поети, учени хора. Трѣбва ли тогава да осѫждате тази любовь и да се плашите отъ нея? Тъй щото, вие трѣбва да различавате любовьта отъ чувствата на човѣка. Ако нѣкой младъ момъкъ идеализира една мома, радвайте се, това е една малка частица отъ великата любовь, която осмисля всичко. Тя прави хората разумни. Едно особено качество на любовьта е, че тя не приема чужди съвѣти. Тя върши всичко, както отвѫтрѣ й се диктува. Когато хората искатъ да посъвѣтватъ въ нѣщо любовьта, тя се затваря и нищо не дава. Ако не я съвѣтватъ, тя е готова много да даде. Коя майка, или кой баща досега сѫ могли да убѣдятъ сина или дъщеря си, какъ да постѫпватъ въ любовьта? Каквото сѫ имъ говорили, тѣ всичко сѫ вършили на своя глава. Всички синове и дъщери, на които родителитѣ сѫ правили опити да ги съвѣтватъ въ любовьта имъ, по-скоро сѫ се настроили срѣщу тѣхъ, отколкото да сѫ ги послушали. За прѣдпочитане е да се оставятъ младитѣ да пострадатъ малко въ любовьта си, отколкото да се подпуши въ тѣхъ този изворъ. Изворъ е любовьта, тя не може да се подпушва. Задачата на родителитѣ е само да направляватъ течението на този изворъ, но не и да го подпушватъ. Като говоря за любовьта, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ човѣшкитѣ чувства и страсти, но онова съзнателно чувство, което носи свѣтлина на ума и разширение на сърцето. Тъй щото, ако вашиятъ синъ или вашата дъщеря се влюбятъ по този начинъ, тѣ ще носятъ радость и за себе си, и за васъ. При това положение влюбениятъ мяза на царь, той става щедъръ, на всички дава. Всѣко влюбване, което не носи радость и свѣтлина, не е проява на истинска любовь. Въ Божествената Любовь човѣкъ е готовъ да жертвува всичко за Бога. За да дойде до тази любовь, той трѣбва да започне отъ малкото и постепенно да върви къмъ голѣмото. Който е силенъ, той може да започне по обратенъ пѫть; отгорѣ и постепенно да слиза надолу, т. е. отъ голѣмото къмъ малкото. Когато видите единъ човѣкъ на земята, той още не е това, което въ сѫщность прѣдставя. За да кажете, че нѣкой човѣкъ е идеаленъ, вие трѣбва да видите, какво прѣдставя въ причинния свѣтъ. Причинниятъ свѣтъ е жилище на душата. Ако видите единъ човѣкъ на физическия свѣтъ, вие ще намѣрите нѣкакъвъ дефектъ въ него; ако го видите въ астралния или въ умствения свѣтъ, и тамъ ще му намѣрите нѣкакъвъ дефектъ. Дойдете ли, обаче, до причинния свѣтъ, тамъ ще видите душата му, въ която нѣма никакъвъ дефектъ. И тъй, смисълътъ на живота седи въ съединението на душигѣ съ Бога. Отъ гова съединение произтича любовьта, която ражда живота. Когато любовьта посѣти човѣка, тя коренно го прѣобразява. И най-силниятъ, и най-учениятъ тя прѣвръща на дѣте. Той всичко забравя и остава само съ Божественото въ себе си. Любовьта разрѣшава всички противорѣчия въ живота. Тя е Божественото начало въ човѣка. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, но още не сѫ успѣли. Ще дойде день, когато тѣ ще разбератъ любовьта и ще влѣзатъ въ Царството Божие. Тогава ще разбератъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ.“ Сега, ще ви дамъ единъ методъ за приложение, чрѣзъ който лесно да се справяте и издържате, когато ви нападнатъ тежки чувства и неприятни мисли. Щомъ дойде въ сърцето ви нѣкое неприятно чувство, прѣдставете си, че живѣете въ първата епоха на християнството и ви измѫчватъ за убѣжденията ви: прѣслѣдватъ ви, изтезаватъ ви, докато най-послѣ ви турятъ на кладата, дѣто живъ ви изгарятъ. И всичко това вие понасяте съ твърдость. Кажете си тогава: Ако единъ християнинъ може да издържи на убѣжденията си даже и прѣдъ огъня, защо азъ да не мога да издържа на едно неприятно чувство? Бѫдете готови да понесете страданието търпеливо. Ако нѣкоя неприятна мисъль ви измѫчва, извадете я отъ ума си и разгледайте формата й. Вижте, какво иска тя отъ васъ и се поразговорете съ нея. Човѣкъ трѣбва да се упражнява, да наблюдава, какво се крие въ съзнанието и подсъзнанието му, да знае, какво става въ него. Нѣкой прави извѣстни движения съ рѫцѣтѣ, съ краката си и като го запитатъ, какво означаватъ тия движения, той дига рамѣнѣ и казва, че не знае и не разбира смисъла имъ. Всѣко движение, което човѣкъ прави, трѣбва да се осмисли. При това, движенията му трѣбва да бѫдатъ естествени. Когато човѣкъ е нервиранъ, той прави много движения, не може да се контролира, не може да се влада. Тѣзи движения сѫ неестествени, дисхармонични, затова той трѣбва да се съсрѣдоточава, да регулира силитѣ на своя организъмъ. Когато сте нервни, направете слѣдното упражнение: седнете на столъ прѣдъ масата изправете тѣлото си добрѣ и турете рѫцѣтѣ си на масата. Дръжте рѫцѣтѣ си въ това по-ложение около 10—15 м., като концентрирате мисъльта си първо къмъ палцитѣ, послѣ къмъ показалцитѣ, слѣдъ това къмъ срѣднитѣ, къмъ безименнитѣ и най-послѣ къмъ малкитѣ пръсти и на двѣтѣ рѫцѣ. Послѣ, турете дѣсната си рѫка върху лѣвата; слѣдъ това — лѣвата върху дѣсната и пакъ концентрирайте вниманието си върху пръститѣ. Като съсрѣдоточите вниманието си къмъ пръститѣ, свържете се въ съзнанието си съ всички добри, здрави хора, които иматъ чисти и благородни сърца, философски умове, съ дълбоко разбиране на живота. Щомъ се свържете съ тия хора, повдигнете мисъльта си къмъ Бога, и всички заедно се помолете. Който направи този опитъ, той ще има резултатъ, ще разбере силата на колективната молитва. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се свърже съ всички добри хора по лицето на земята и заедно съ тѣхъ да отправи молитвата си къмъ Бога? Тази молитва непрѣменно ще бѫде приета. Когато човѣкъ се моли по този начинъ, до него седи единъ ангелъ, който занася молитвата му до Бога. Само чиститѣ души прѣнасятъ молитвитѣ на кората. Тѣ служатъ като проводници, чрѣзъ които молитвитѣ отиватъ нагорѣ. Духътъ на човѣка е проводникъ, чрѣзъ който душата прѣдава своитѣ молитви. Казано е, че Богъ живѣе въ човѣка. Това подразбира, че Той живѣе въ причинното му тѣло. Обикновено душата на човѣка живѣе въ причинното тѣло, вслѣдствие на което на физическия свѣтъ той често се усѣща изпразненъ. Съ тѣлото си човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, а душата му отъ врѣме на врѣме само го посѣщава. Тогава той се усѣща пъленъ, богатъ, вдъхновенъ. Прѣзъ това врѣме душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва въ причинния свѣтъ, отдѣто го наблюдава, какво върши. Докато човѣкъ държи връзка съ душата си, той има сила и желания да работи; щомъ прѣкѫсне тази връзка, силитѣ му го напущатъ, животътъ му се обезсмисля, и страданията започватъ да се нижатъ едно слѣдъ друго. Сега, ще прѣдставя графически движението на човѣка въ живота посрѣдствомъ тъй нареченото въртещо колело. Вие се намирате въ центъра А на това колело, което е въ постоянно движение. Слѣдъ това вие излизате отъ центъра А и се движите по периферията на окрѫжностьта, като започвате отъ точка М, вървите по направлението на а1, докато стигнете до точка В. Тази точка е мѣстото на най-голѣмото разширение на съзнанието. Тя означава още рая, небето. Отъ точка В вие постепенно слизате къмъ N, като губите по малко радостьта си. Отъ N минавате въ а2 и пакъ се изкачввте къмъ В. Оттукъ слизате къмъ М и навлизате въ а3. Отъ а3 пакъ се изкачвате къмъ В, но скоро слѣдъ това слизате къмъ N, навлизате въ а4. По сѫщия начинъ вие постепенно слизате въ долната половина на колелото и се приближавате къмъ точка A2, която прѣдставя ада, най-ограниченото съ знание, дѣто изживявате голѣми страдания, обезсърдчения, противорѣчия, тъмнина. Вие дохождате до положението на самоубийство. Казвамъ: имайте търпѣние, не се обезсърдчавайте. Колелото на живота се движи, и вие много пѫти ще се качвате въ В и ще слизате въ A2, дѣто ще придобивате голѣми опитности. Въртящото колело на живота обяснява закона на поляризирането. Сега, вие трѣбва да изучавате законитѣ на живота, за да можете да се развивате правилно. Който се свързва съ материалния свѣтъ и го обикне, той неизбѣжно ще слѣзе въ ада. Когато придобие извѣстни опитности тамъ, човѣкъ излиза отъ гѫстата материя на ада и постепенно отива до границитѣ М, N и започва да се движи по друго въртещо колело на живота, въ посокитѣ а1, а2, а3, и а4 дѣто отново се връща въ В, въ рая. Посоката а1 прѣдставя физическия свѣтъ; а2 — астралния; а3 — менталния и а4 — причинния свѣтъ. Когато човѣкъ влѣзе въ причинния свѣтъ, той е абсолютно свободенъ отъ влиянията на ада. Да влѣзешъ въ причинния свѣтъ, това значи да се примиришъ съ Бога въ себе си. Колкото повече съзнанието на човѣка се разширява, толкова повече прѣдмети го занимаватъ, и той, безъ да иска, влиза въ свѣта на противорѣчията. Тогава, колективниятъ животъ на хората, тъй наречениятъ колективенъ монархизъмъ започва да го измѫчва. Значи, сѫществува колективенъ монархизъмъ, както и единиченъ монархизъмъ; сѫществува колективно съзнание на доброго и на злото, сѫществува и единично съзнание на доброто и на злото. На това основание, когато човѣкъ сподѣля еднакви идеи съ нѣкои хора, или съ нѣкоя партия, той се свързва въ съзнанието си съ тѣхъ. Затова той трѣбва да внимава, съ какви хора прави връзки. И въ Писанието е казано: „Не се свързвайте съ грѣшни хора!“ Слѣдователно, чистота и разумность се изискватъ отъ човѣка, когато прави връзки съ хората, защото всѣки човѣкъ има своя орбита на движение, която може да го завлѣче. Обаче, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното положение: никой не може да измѣсти душата отъ пѫтя, въ който Богъ я поставилъ. Дръжте тази мисъль въ ума си като аксиома. Пѫтьтъ на всѣка душа е строго очъртанъ, и никой не е въ сила да я измѣсти отъ него. Когато казваме, че хората взаимно си влияятъ, това се отнася до тѣхния физически пѫть, но не и до пѫтя на душата. Щомъ единъ човѣкъ се докосне до другъ, т. е. до неговия центъръ, той влиза въ извѣстно съприкосновение съ този центъръ на физическия свѣтъ и започва да се влияе отъ него. Едноврѣменно съ това и той указва влияние на този човѣкъ. Това влияние е врѣменно, понеже тия двама души се движатъ по орбититѣ на своитѣ души и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Невъзможно е една душа да отклони друга отъ нейния пѫть, защото Богъ бди надъ душитѣ. Той регулира тѣхния пѫть. Той зорко слѣди за всичко онова, което е създалъ. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, лежи въ Негови рѫцѣ, а не въ рѫцѣтѣ на ангелитѣ, или въ човѣшки рѫцѣ. Слѣдователно, ако става дума за поправяне на свѣта, само Богъ е въ сила да го изправи. Когато нѣкой казва, че сѫ го заробили, той не говори истината. Никой не е въ сила да го зароби, освѣнъ той самъ. И когато нѣкой казва, че хората не го обичатъ, той пакъ не говори истината. Питамъ: прѣди всичко, има ли нужда този човѣкъ отъ любовьта на хората? Той има любовьта на Бога и не е доволенъ отъ нея, а търси любовьта на хората, която не само, че нѣма да го задоволи, но и нещастенъ ще го направи. Всѣки човѣкъ, като душа, излѣзла отъ Бога, има своя специална орбита, по която се движи; той има умъ, сърце, воля, съ които работи на физическия свѣтъ и пакъ не е доволенъ. Който иска любовьта на хората, нека се съедини съ тѣхнитѣ души, да образува едно устойчиво съединение, и да влѣзе въ една слънчева система съ тѣхъ. Невъзможно е да се обичатъ двама души, докато всѣки отъ тѣхъ живѣе въ отдѣлна слънчева система. Мнозина подържатъ редъ отрицателни мисли въ ума си и казватъ: Животътъ нѣма смисълъ; азъ съмъ отчаянъ, отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Питамъ: защо си отчаянъ? — Обиденъ, излъганъ съмъ. — Какъ си излъганъ? — Азъ обичахъ еди-кого си, дадохъ му всичката си любовь, а той не ме обича, лъже ме. — Не, ти никаква любовь не си му далъ. Богъ е Любовь, а ти играешъ съ Неговата любовь. Вашитѣ чувствувания и настроения вие наричате любовь, безъ да сѫ изразъ на любовьта. Хората сами се заблуждаватъ, играятъ съ любовьта, вслѣдствие на което страдатъ. Магическа сила се крие въ думата любовь. Достатъчно е нѣкой да ти каже, че те обича, и ти веднага се отваряшъ. Не се минава много врѣме, ти виждашъ, че си се излъгалъ. Съ любовьта игра не бива. Единственото нѣщо, което не търпи никаква лъжа, това е любовьта. Единственото нѣщо, което не можешъ да нагрубишъ, да наранишъ, нито да подчинишъ, това е любовьта. Когато нѣкой казва, че сърцето му е наранено отъ любовь, той се самоизлъгва. Любовьта нито се наравява, нито другитѣ наранява. И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате нови разбирания за любовьта, за да не изпадате въ изкушения и съмнѣния. Само при такива разбирания вие можете да бѫдете силни. Нѣкой казва: Едно врѣме азъ вѣрвахъ, но сега вече не вѣрвамъ. Не, ти всѣкога трѣбва да вѣрвашъ. Ти ще вѣрвашъ въ любовьта, която Богъ е вложилъ въ твоя животъ. Щомъ вѣрвашъ въ тази любовь, ти ще вѣрвашъ и въ любовьта на хората. Ако нѣкой е отчаянъ отъ сиромашията, той трѣбва да отвори Свещената книга на живота, Библията, и да чете. Иначе, ако се прѣдаде на отчаянието си, той може, или да посегне по нѣкакъвъ начинъ на живота си, или да открадне извѣстна сума отъ нѣкой свой приятель. Ако рече да открадне хиляда лева, напримѣръ, ще бѫде неспокоенъ, съвѣстьта му ще го измѫчва. Какво трѣбва да направи тогава? Най-напрѣдъ трѣбва да се изповѣда прѣдъ Господа за направения грѣхъ. Богъ ще му проговори тихо: Не направи добрѣ, но щомъ съзнавашъ погрѣшката си, занеси паритѣ на приятеля си и помоли го да те прости. Докато не се изповѣда прѣдъ Господа, той всѣкога ще бѫде неспокоенъ и мѣсто нѣма да си намѣри. Щомъ се изповѣда, ще олекне на душата му, и той е готовъ да отиде при приятеля си, да признае погрѣшката си. Ще каже: Приятелю, изслушай ме. Азъ откраднахъ отъ тебе хиляда лева, но не можахъ да намѣря миръ въ душата си. Изповѣдахъ се прѣдъ Господа, прѣдъ лицето на Когото направихъ погрѣшката, а сега идвамъ и при тебе, да върна паритѣ ти и да кажа. какво съмъ направилъ. Моля те да ме простишъ. Приятельтъ ти ще ти прости, но и ти ще имашъ една опитность, за която скѫпо си платилъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ това, което е намислилъ да прави. По този начинъ той ще кали характера си. Запримѣръ, нѣкой пѫть казвате, че трѣбва ла станете точно въ 5 часа сутриньта. Като дойде този часъ, вие казвате: Кой ще става толкова рано? Мога и по-късно да стана. Обръщате се на другата страна въ леглото и заспивате. Другъ пѫть намислите да направите нѣкаква жертва, но като дойде момента да извършите тази жертва, казвате: Не може ли безъ жертва? Казвамъ: и безъ ранно ставане може, и безъ жертва може, но трѣбва да знаете, че постижението на великитѣ работи зависи отъ изпълнението на малкитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ малкитѣ обѣщания, които дава. Който не е точенъ въ малкитѣ обѣщания, той не може да бѫде точенъ и въ голѣмитѣ. Когато нѣкой човѣкъ се намѣри на тѣсно, той веднага рѣшава да излъже. Прѣди да излъже, нека хване срѣдния си пръстъ и да помисли малко. Ако му дойде мисъльта да не лъже, нека послуша този съвѣтъ, който иде отъ разумнитѣ сили въ този пръстъ. Казвате: Кога ще се освободимъ отъ страданията? — Страданията сѫ привилегия за хората. Питамъ: ако Богъ се открива на хората чрѣзъ страданията, не заслужава ли да се понасятъ съ радость? Всѣко страдание е отворена врата къмъ познаване на Бога. Безъ страдания хората не могатъ да се приближатъ до Бога. Такъвъ е пѫтьтъ на земята. Ангелитѣ се приближаватъ до Бога чрѣзъ радости, а хората — чрѣзъ страдания. Ако се радвашъ, ти не можешъ да се приближишъ до Бога, защото не си ангелъ. Ако скърбишъ, ти ще се приближишъ до Бога. Твоитѣ мѫчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия сѫ вратата, прѣзъ която ще отидешъ до Бога. Страданията сѫ пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да развие Божественото въ себе си. Изучавайте живота на светиитѣ, на великитѣ и добри хора и ще видите, че всички сѫ минали прѣзъ голѣми страдания. Много отъ ученицитѣ мислятъ, че като влѣзатъ въ Школата, ще ги посрещнатъ съ букети и цвѣтя. Не, това е невъзможно. Ако турятъ на нѣкого вѣнецъ на главата му, той ще бѫде не отъ цвѣтя, а отъ тръне. И съврѣменнитѣ булки носятъ вѣнци на главата си, но това сѫ залъгалки само. Едно отъ качествата на ученика е справедливостьта. Досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ ученикъ, който да прѣдава фактитѣ точно, както сѫ. Той, или ще ги прѣувеличи, или ще ги намали. Благородството на човѣка изисква той да бѫде справедливъ. Освѣнъ това, когато видите една грѣшка въ ближния си, не бързайте нито да я осѫждате, нито да я корегирате. Защо? Ако осѫждате, или корегирате погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, нѣма да мине много врѣме, и вие ще направите сѫщата погрѣшка. Утрѣ пъкъ васъ ще осѫждатъ. Тъй ще върви животътъ, безъ никакво постижение. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, не сѫдете. Считайте, че този, който е направилъ една погрѣшка, е боленъ. Вие сѫдите ли болния за слабостьта, въ която изпада? Болниятъ не може да се влада, и вие му помагате, кѫпете го, безъ да го сѫдите. Ако той оздравѣе и прави сѫщото, което е правилъ като боленъ, тогава го сѫдите. На болния всичко прощавате, а на здравия не прощавате. Слѣдователно, който несъзнателно грѣши, той е боленъ. Простете на този човѣкъ, безъ да го сѫдите. Ако го сѫдите, тази болесть ще дойде и при васъ. И вие, като него, сте войникъ на бойното поле, и васъ може да ви сполети нѣщо. Нѣкой казва: Мене не ме е страхъ. — Не говори така, картеченъ огънь има около тебе. Достатъчно е единъ куршумъ да те засегне, и да се търкулишъ на земята. Тогава трѣбва да дойдатъ санитаритѣ отъ тила, да те прѣнесатъ съ носилка, да ти прѣвържатъ раната и т. н. Земята е бойно поле, дѣто хората се биятъ съ ангелитѣ. Който взима участие въ тази война, той непрѣменно ще пострада. Ангелитѣ оставатъ незасегнати, но хората винаги пострадватъ. Не е било случай кавалерия да взима участие въ войната, и конетѣ да не сѫ пострадали. Въ този смисълъ конетѣ сѫ хората, а хората прѣдставятъ духоветѣ, които се биятъ. И като резултатъ на тази война, хората биватъ убити, а духоветѣ минаватъ незасегнати. Съврѣменнитѣ хора воюватъ за една велика кауза — за идването на любовьта. Дали тѣ съзнаватъ това, или не, то е другъ въпросъ. Щомъ се воюва за любовьта, трѣбва да се дадатъ жертви. Досега сѫ дадени много жертви, остава още малко да се дадатъ. Щомъ се даде и послѣдната жертва, Царството Божие ще дойде на земята. И сега, ние, съврѣменнитѣ хора, които сме вече прѣдъ вратата на Царството Божие, ще откажемъ ли да дадемъ послѣднитѣ жертви? Най-малкитѣ жертви се искатъ сега. Ще откажемъ ли да дадемъ тия най-малки жертви? И тъй, всички трѣбва да бѫдете готови за най-малкитѣ жертви. Затова трѣбва да се молите, да бѫдете силни, да издържите послѣцното сражение. Колективна, сърдечна молитва се изисква отъ всички хора, да прѣмахнатъ недоразуменията и стълковенията помежду си. Хората се хулятъ, каратъ помежду си, безъ да знаятъ, че неприятельтъ е отвънъ. Той е силенъ и чака само моментъ да ги нападне. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ, за да изцѣлѣете“. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ Божието благословение, отъ Божията подкрѣпа и Любовь, отъ Божията Мѫдрость и Истина. Казвамъ: Имайте търпѣние да понесете всичко, което може да ви сполети. Мнозина ще слѣзатъ въ ада, но нека разчитатъ на Онзи, който върти колелото. Той ще ги извади оттамъ. Давидъ казва: „И въ ада да слѣза, азъ зная, Господи, че и оттукъ Твоята дѣсница ще ме извади.“ Дѣто и да отиде човѣкъ, въ каквото положение да изпадне, той трѣбва да знае, че Богъ е навсѣкѫдѣ и, ако Го призове, Той ще му помогне. Ако слѣдвате Бога, ако уповавате на Него, Той ще ви избави отъ всички вѫтрѣшни противорѣчия, отъ всички неуспѣхи и страдания. Слѣдователно, свържете се съ Любовьта, направете съ нея едно устойчиво съединение, за да се освободите отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ противорѣчия на живота. Щомъ се съедините съ Любовьта, знайте, че Мѫдростьта и Истината сами по себе си ще дойдатъ. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 27 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЙ-ГОЛѢМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се нѣкои отъ свободнитѣ теми. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на златото.“ Сега, ще задамъ слѣдния въпросъ: Защо всички хора искатъ да бѫдатъ богати? Защо всички хора бѣгатъ отъ сиромашията? Ще кажете, че хората се стремятъ къмъ богатство, защото то имъ дава условия да се развиватъ, да се облагородяватъ, да станатъ щедри. Питамъ: всички богати хора развити ли сѫ? Всички богати хора благородни ли сѫ? Всички богати хора щедри ли сѫ? Най-послѣ всички богати хора безсмъртни ли сѫ? Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ нѣкаква висша философия, къмъ висша наука, съ която да разрѣшаватъ велики проблеми, напримѣръ: какъ е създадена вселената, какъ е произлѣзълъ свѣтътъ, а при това цѣлъ животъ мислятъ, какъ да станатъ богати, да натрупатъ повече пари. Мнозина даже казватъ: „Бѣли пари за черни дни.“ Тѣ поставятъ за идеалъ на своя животъ паритѣ. Достатъчно е да помислятъ само за сиромашията, за да настръхнатъ космитѣ имъ отъ ужасъ. Какво по-голѣмо противорѣчие отъ това, човѣкъ да се стреми къмъ разрѣшаване на велики проблеми, а едноврѣменно съ това да постави парата като идеалъ на своя животъ? Питамъ: какъ е възможно добра, благородна майка да роди едно капризно, упорито, лъжливо дѣте? При това, тази майка, като всички други, счита своето дѣте ангелче. Какъвъ процентъ, т. е. колко на сто отъ нейното твърдение е вѣрно? Ако майката мисли, че нейното дѣте е ангелче, съ това въпросътъ разрѣшава ли се? Какво означава думата „ангелъ“? Ангелътъ подразбира служитель на Бога. Едно отъ качествата на Божиитѣ служители е, че тѣ носятъ свѣтлина. Има ангели на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродѣтельта, на милосърдието, на кротостьта, на въздържанието, на братолюбието — цѣла градация отъ ангели има. Специфичнитѣ добродѣтели се прѣдставятъ отъ съотвѣтни ангели. Често хората се запитватъ, защо Богъ ги е поставилъ при толкова трудни за тѣхъ условия. Богъ е поставилъ всѣки човѣкъ точно при такива условия, които сѫ необходими да развие въ себе си извѣсгна добродѣтель. Питамъ: можете ли да сѣете оризъ на сухо бърдо? Не можете, разбира се. Оризътъ се сѣе тамъ, дѣто има много вода и то на равнище, на поле. Житою може ли да се сѣе при сѫщитѣ условия, при които и ориза? Това, което е добро за ориза, не е добро за житото. Слѣдователно, всѣка добродѣтель се развива при специфични за нея условия. Запримѣръ, една добродѣтель се развива при сиромашията, друга — при богатството и т. н. Който иска да придобие любовьта, да я научи, той трѣбва да заеме най-долното положение въ живота, да стане послѣденъ бѣднякъ. Ако заеме най-високото мѣсто, той нѣма да разбере любовьта. Турите ли любовьта при богати условия, отъ нея нищо нѣма да остане. Казвамъ: когато хората не разбиратъ законитѣ за развитието на добродѣтелитѣ, тѣ се опитватъ да даватъ съвѣти на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ, какъ да постѫпватъ съ тѣхъ. Нѣкой казва: Какъ смѣятъ мене, човѣкъ отъ високо произхождение, да ме поставятъ при такива трудни условия на животъ? За таково долно мѣсто ли съмъ дошълъ на земята? Казвамъ: защо се оплаквашъ? Нали искаше да родишъ оризъ? Щомъ плодътъ ти е оризъ, ще те турятъ на низко мѣсто, въ блатата. Другъ иска да роди жито — ще го турятъ малко по-високо отъ първия. Трети иска да роди тиква — ще го турятъ при специални условия, за шесть мѣсеца да израсте, да цъвне, да завърже плодъ и да узрѣе. Четвърти иска да бѫде дѫбъ, букъ или друго дърво — ще го турятъ въ гората. Който не разбира тѣзи нѣща, ще каже: Ето, тиквата я поставиха при благоприятни условия и въ нѣколко мѣсеца даде плодъ, а пъкъ азъ 20—25 години вече работя и нищо не съмъ направилъ. Кой е виновенъ за това положение? Ти самъ направи този изборъ. Ако бѣше избралъ да станешъ тиква, и ти щѣше да бѫдешъ при сѫщитѣ условия. Твоятъ изборъ е такъвъ. Кой е виновенъ: законитѣ на природата, или онзи, който прави избора? Кой за каквото е дошълъ, това ще даде. Нѣкои окултисти казватъ, че още при слизането на земята, човѣкъ самъ си нареждалъ програма на дѣйствие. Слѣдователно, за всѣки день човѣкъ има опрѣдѣлена програма, какво трѣбва да извърши. Ако работата, опрѣдѣлена за деня, е повече, отколкото може да свърши, той ще си избере, какво непрѣменно трѣбва да свърши и какво да отложи. Нѣкой човѣкъ става рано сутринь и казва: Днесъ искамъ да позная Божията Любовь. Отъ невидимия свѣтъ за този день тъкмѣли по нѣкакъвъ начинъ да му изпратятъ пари. Обаче, щомъ разбератъ, че този день той иска да познае Бога, като Любовь, тѣ задържатъ богатството, което мислили да му изпратятъ. Любовь и богатство сѫ несъвмѣстими нѣща. Обаче, сиромашия и любовь сѫ съвмѣстими, тѣ вървятъ заедно, като братъ и сестра. Богатство и грѣхъ сѫщо така вървятъ заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздоръ между тѣхъ, направете ги богати. Искате ли да се помирятъ, направете ги сиромаси. Като говоря по този начинъ за богатството и за сиромашията, много хора ще се настроятъ, както ученицитѣ се настройватъ срѣщу учителитѣ си. Учителитѣ съвѣтватъ ученицитѣ си да ги почитатъ, но така ли е въ сѫщность? Когато нѣкой учитель обича ученицитѣ си, работи усърдно съ тѣхъ, той получава тъкмо обратното. Кога става това? — Когато учительтъ иска да бѫде обичанъ отъ ученицитѣ си. Докато учительтъ изисква отъ ученицитѣ си любовь, той всѣкога ще бѫде оплютъ и подигранъ отъ тѣхъ. Защо? Защото той е избралъ кривъ пѫть; той мисли за себе си. Другъ е случаятъ, ако този учитель обича ученицитѣ си и нищо не иска отъ тѣхъ. Той казва: Азъ желая да работя върху умоветѣ на ученицитѣ си, да се просвѣтятъ, да придобиятъ знание и мѫдрость. До това врѣме учительтъ ще бѫде изложенъ на подигравки, на оплюване отъ ученицитѣ си, но единъ день тѣ ще съзнаятъ грѣшката си и ще я изправятъ. Като знае законитѣ, разумниятъ учитель винаги прощава на ученицитѣ си. Христосъ е казалъ: „Който много грѣши, много люби. Комуто много се прощава, много люби.“ Споредъ този стихъ, въ края на краищата, учительтъ ще получи любовьта на ученицитѣ си. Първо той се заема съ изкореняване на плѣвелитѣ, за което ще бѫде оплютъ отъ ученицитѣ си. Впослѣдствие, когато насади доброто сѣме на мѫдростьта на тѣхнитѣ ниви, той ще получи любовьта имъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ хората да ме обичатъ. Щомъ си направилъ този изборъ, ти ще срещнешъ голѣми противорѣчия въ живота си. Ученикъ, който отива на училище, и желае да бѫде обичанъ отъ учителитѣ и отъ другаритѣ си, ще срещне голѣми противорѣчия. Вмѣсто да бѫде обичанъ, той ще бѫде отъ всички подиграванъ, усмиванъ, вмѣсто да бѫде пръвъ ученикъ, той ще бѫде послѣденъ. Кой каквото направи, все върху главата му ще се стовари. Докато излѣзе отъ училище, главата му ще побѣлѣе. Значи, който влѣзе въ училището, той трѣбва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичатъ, или не, това не е негова работа. Да обичатъ нѣкого, значи да му даватъ нѣщо. Кому даватъ? Обикновено на просецитѣ се дава. Кой дава на просецитѣ? — Бѣднитѣ. Рѣдко ще видите богатъ човѣкъ да се спре прѣдъ нѣкой просекъ да му дава помощь. Единъ американецъ казвалъ, че всѣка минута му струвала десеть английски лири. При това положение, кой просекъ ще се осмѣли да спре такъвъ богатъ човѣкъ да му иска единъ шилингъ? Богатиятъ ще му каже: Ти имашъ ли умъ, да мислишъ, че за единъ шилингъ, който бихъ ти далъ, ще спра една минута при тебе да изгубя десеть английски лири? Освѣнъ това, богатиятъ може да каже на този просекъ нѣкоя обидна дума. Ако много просеци го безпокоятъ, най-послѣ той може и бастона си да дигне срѣщу тѣхъ. Ето защо, прѣди да поиска нѣщо отъ богатия, просекътъ много ще мисли. Съврѣменнитѣ хора се оплакватъ отъ несгоди, отъ противорѣчия въ живота. Питамъ: на какво се дължатъ противорѣчията? Причината за противорѣчията е тази, че хората търсятъ лесния пѫть въ живота. Материалиститѣ казватъ: Икономическитѣ условия сѫ причина за всички противорѣчия. Ако условията се подобрятъ, и животътъ ще стане по-лекъ. Религиознитѣ пъкъ казватъ: Господъ може да подобри живота. Той ще уреди всички работи. Питамъ: знаете ли, какъ Богъ урежда работитѣ? Вие взимате една изкривена ось и казвате: Майсторътъ ще изправи тази ось. Какъ ще я изправи? Първо той ще накладе огънь и слѣдъ това ще тури изкривената ось въ огъня, дѣто ще я държи до нагорещяване. Като се нажежи добрѣ, ще вземе чука и ще удря отгорѣ, докато се изправи. Майсторътъ пита ли осьта, колко е страдала? Той не иска да знае за нейнитѣ страдания. Задачата му е да я изправи, а колко ще страда, за това не се интересува. Тази е идеята, че Господъ ще оправи всички работи. Ако гръбнакътъ ти е изкривенъ, Богъ ще го оправи. Изкривениятъ гръбнакъ означава изкривения умъ на човѣка. Богъ ще вземе този изкривенъ умъ, ще го тури въ огъня, ще го обръща натукъ-натамъ, докато го изправи. Като го изправи, ще каже: Хайде сега на работа! Казвате: Нѣма ли другъ начинъ за оправяне на работитѣ? Има единъ начинъ, той се заключава въ слѣдното: Никога не оставяйге Богъ да оправя работитѣ ви. По-добрѣ е вие сами да оправите работитѣ си, отколкото да заставяте Бога, Той да ги оправя. Защо трѣбва да спираме Бога въ работата Му? Знаете ли, какво нѣщо е да спрете вниманието на Бога за единъ моментъ само върху нѣкоя ваша погрѣшка? Мнозина мислятъ, че Богъ трѣбва съ часове да се занимава само съ тѣхъ. Това сѫ дѣтински разбирания за Бога. Трезва мисъль се изисква отъ всинца ви — мисъльта на мѫдреца! Нѣкой казва: Защо Господъ не ми даде това, което ми е нужно? Той ти е далъ повече, отколкото можешъ да използувашъ. Не искайте повече отъ това, което можете да носите. Ти искашъ да те обичатъ хората. Щомъ искашъ любовьта на хората, ти трѣбва да имашъ гръбнакъ, да понесешъ тѣхното оплюване. Законътъ е такъвъ. Мома пристава на нѣкой момъкъ: тя го обича, и той я обича. Щомъ се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ готови на всички поругания отъ страна на майка, баща, близки и далечни познати. Момата и момъкътъ ще понесать голѣми страдания за любовьта. Какъ сѫ описани главнитѣ герои въ романитѣ? Като дойде до любовьта, авторътъ излага героитѣ си на голѣми страдания. Сега, азъ разглеждамъ тия нѣща мимоходомъ, но като се говори за любовьта, трѣбва да знаете, че тя е велика сила, която приижда въ нервната система на човѣка въ видъ на приливи. За да се приспособи организъмътъ къмъ нея, за да се кали, човѣкъ трѣбва да стане естественъ. Човѣкъ е проводникъ на любовьта, но тя не живѣе въ неговия организъмъ. Любовьта може да мине прѣзъ мозъка на човѣка и да се прѣдаде, да се разпрѣдѣли по цѣлия организъмъ. Нѣкой казва: Цѣлъ день сърцето ми бѣше топло отъ любовь. Не, това е невъзможно. Едва мѫдрецътъ може да издържи една минута на любовьта, а що се отнася до обикновения човѣкъ, даже една хилядна часть отъ секундата е много за него. Това, което хората наричатъ любовь. то сѫ послѣдствия на любовьта. Тя ги е засегнала съ некъта си само. Ако любовьта обхване човѣка изцѣло, животътъ му моментално ще се промѣни: той ще стане безсмъртенъ, всички страдания и нещастия ще го напуснатъ. Едно отъ качествата на любовьта е това, че тя никога не отпада. Човѣкътъ на любовьта не може да каже, че едно врѣме ималъ повече любовь, а сега по-малко. Когато нѣкой казва, че любовьта отпада, той трѣбва да има прѣдъ видъ онѣзи врѣменни настроения въ живота, които хората неправилно наричатъ любовь. Ап. Павелъ, който бѣше окултистъ, казваше: „Отъ всички добродѣтели най-велика е любовьта.“ Слѣдователно, ако любовьта отпада, на какво ще уповаваме въ живота? Казано е при това, че Богъ е Любовь. Когато търсимъ Божията Любовь, ние трѣбва да изучаваме нейнитѣ закони. Нѣкой казва: Слабъ човѣкъ съмъ азъ. — Само ти не си слабъ — цѣлиятъ свѣтъ е слабъ, понеже не е готовъ още да приеме любовьта въ себе си. Само любовьта прави човѣка силенъ. Когато се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи,“ Той каза: „Никой не е благъ, освѣнъ единъ Богъ.“ Значи, и Христосъ, великъ Учитель, не прие да Го наричатъ благъ. Когато влѣзе въ Ерусалимския храмъ, Той взе камшикъ и изгони всички търговци навънъ. Питамъ: любовьта съгласна ли е съ камшика? Любовьта не работи съ камшикъ. Вземете ли камшикъ въ рѫка, любовьта излиза навънъ. Нѣкой казва, че отъ любовь набилъ нѣкого, да го поучи въ нѣщо. Не, това е залъгване. Дѣто играе тоягата, тамъ дѣйствува правдата, но не любовьта. Законътъ на правдата казва: На пѫтя на силния не стой! Стоишъ ли на пѫтя на силния, той ще те прѣгази. Законътъ на любовьта се проявява по другъ начинъ. Когато слабиятъ стои на пѫтя на силния, на пѫтя на любовьта, тя заобикаля, да не го прѣгази. Нѣкой одумва приятеля си и казва: Азъ правя това отъ любовь къмъ него, да се изправи. Не, по този начинъ любовьта не постѫпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грѣхъ за нея не сѫществува. Когато хората виждатъ грѣшкитѣ на другитѣ, когато ги сѫдятъ, това става по закона на правдата. Когато обидите нѣкого, и това става по сѫщия законъ. Отъ хиляди години насамъ хората живѣятъ по закона на правдата, но свѣтътъ не се е поправилъ. По този начинъ свѣтътъ не само, че не се поправя, но земята се е покрила съ кости. Защо умиратъ хората? Защото Богъ не е съгласенъ съ тѣхния животъ, съ тѣхнитѣ вѣрвания. Ако искате да придобиете безсмъртието, да не страдате, живѣйте съгласно Божиитѣ закони. Нека Богъ бѫде идеалъ въ живота ви! Щомъ е вашъ идеалъ, Той ще спре вниманието си върху васъ и ще каже: Ето една велика душа! Тази душа се отличава съ красота; дѣто мине, тя пръска свѣтлина. Ако нѣкой богатъ князъ види една много красива мома, той ще пожелае да я вземе за другарка въ живота си. Но какво ще бѫде мнѣнието му за нея, ако я види у дома й, между близкитѣ си, да се кара съ майка си и баща си, да бие по-малкото си братче или сестриче? Той ще вземе шапката си и ще каже: До виждане! Мислите ли, че Богъ ще остане да живѣе въ вашето сърце, ако при влизането си въ него намѣри всичко въ безпорядъкъ? Въ сърцето ви владѣе пъленъ хаосъ: вие сте се скарали съ баща си, съ майка си, съ братята и сестритѣ си, съ приятелитѣ си и само чакате, нѣкой да ви каже нѣщо, да го нахокате. Като влѣзе въ сърцето ви, Богъ веднага ще излѣзе и ще напише: Да се секвестиратъ всички имущества на този човѣкъ, да се взематъ майка му, баща му, близкитѣ му, да остане самъ и слѣдъ това да се прати на заточение. Когато човѣкъ остане самъ, безъ майка, братя, сестри и приятели, тогава само той ще разбере, какво е направилъ. Днесъ болницитѣ сѫ пълни все съ такива самотни хора, изпратени на заточение. Това не става по желанието на невидимия свѣтъ, но по злата воля на човѣка, по неразбиране дълбокия смисълъ на Божиитѣ закони. Всѣки иска животътъ му да тече гладко, спокойно, обаче, това е невъзможно. Човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия да прѣодолѣе мѫчнотиитѣ и да постигне желанията на душата си. Мнозина сѫ ме питали, защо идатъ страданията въ живота? Тази вечерь ще отговоря на всички, които се интересуватъ отъ този въпросъ. Една отъ причинитѣ за страданията е неприложеното знание. Много отъ васъ не могатъ да използуватъ знанието, което получаватъ. Всѣко знание произвежда извѣстна реакция въ човѣка: той или губи, или печели. Прѣдставете си, че имате двѣ динамически тѣла, А и В, подобни на слънцето. Енергиитѣ, които излизатъ отъ тѣлото А въ видъ на лѫчи, минаватъ въ пространството и слѣдъ врѣме се връщатъ въ тѣлото В. Тѣлото А прѣдставя едната страна на слънцето, а тѣлото В — другата страна. Слѣдователно, лѫчитѣ на слънцето, които излизатъ отъ едната страна А, слѣдъ врѣме пакъ се връщатъ въ слънцето, но отъ другата страна — В. Значи, между еднитѣ и другитѣ сили има извѣстна връзка. Възъ основа на сѫщия законъ, всѣка сила, или всѣка мисъль, която излиза отъ човѣка, отива въ пространството и слѣдъ врѣме пакъ се връща въ него, но вече съ извѣстна придобивка, съ единъ малъкъ плюсъ. Като се знае това, може да се изчисли математически, слѣдъ колко врѣме дадена мисъль ще се върне обратно въ своя източникъ. Нѣкои мисли се връщатъ въ своя източникъ слѣдъ 10—15 минути; други — слѣдъ единъ часъ; трети — слѣдъ единъ или нѣколко деня; четвърти — слѣдъ мѣсеци или години. Изобщо, извѣстенъ е най-кѫсиятъ, както и най-дългиятъ периодъ, прѣзъ който една мисъль може да се върне, отдѣто е излѣзла. Излизането на мислитѣ отъ едно тѣло и връщането имъ пакъ въ това тѣло се подчинява на извѣстенъ законъ. Това не е произволно. Този законъ се отнася до цѣлия органически свѣтъ, а не само до човѣка. Мислитѣ биватъ единични и колективни, затова човѣкъ трѣбва да ги различава, да знае, съ какъвъ материалъ има да работи. Въ този смисълъ и човѣкъ е единично и колективно сѫщество. Слѣдователно, той борави съ капиталъ, който не е напълно неговъ. И тъй, талантитѣ, за които Христосъ говори въ една отъ своитѣ притчи, прѣдставятъ мислитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка за обработване. На това основание, когато една добра мисъль дойде въ ума ви, дайте й мѣсто, дайте й потикъ да се прояви. Щомъ й дадете възможность да се развие и прояви, и вие ще получите съотвѣтенъ дѣлъ отъ благото, което тя носи. Между енергията, която носи мисъльта отъ тѣлото А и тази, която се връща назадъ въ тѣлото В, има извѣстно отношение. Въ този смисълъ, както добритѣ, така и лошитѣ мисли, излѣзли отъ човѣка, слѣдъ извѣстенъ периодъ отъ врѣме пакъ се връщатъ къмъ него. Ако нѣкой човѣкъ изпрати нѣкѫдѣ въ пространството една прѣстѫпна мисъль, тази мисъль най-много слѣдъ четири поколѣния пакъ ще се върне къмъ него. Тѣзи четири поколѣния включватъ единъ периодъ отъ сто години. Значи, тази мисъль, излѣзла отъ А, слѣдъ сто години най-късно ще се върне въ В, дѣто ще се намирате по това врѣме. Това става по закона на прѣраждането. Вънъ отъ него има другъ законъ, който регулира промѣнитѣ, които постоянно се извършватъ въ нашето съзнание. Често хората се натъкватъ на голѣми страдания и, като не разбиратъ причинитѣ на тия страдания, дохождатъ въ състояние на заспиване. Тѣ чувствуватъ, като че нѣщо се руши въ тѣхъ, едва издържатъ този моментъ. Слѣдъ това иде пробуждане на съзнанието, и тѣ се обновяватъ. Страданията и противорѣчията изчезватъ, и тѣ се чувствуватъ като новородени. Слѣдъ това състояние на новъ животъ, на свѣтлина, хората навлизатъ въ друга тъмна зона, която продължава нѣколко деня. Тѣ пакъ се намиратъ въ противорѣчия, страдания, докато отново заспятъ. Слѣдъ това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, новораждане. Тѣзи промѣни въ съзнанието на човѣка сѫ необходими. Тѣ идатъ по единъ неизбѣженъ законъ, но човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ да устоява, да не се съмнява въ Бога. Вие трѣбва да разбирате този законъ, да не се плашите. Нѣкой казва: Дотегнаха ми тѣзи състояния. Искамъ да се освободя отъ тѣхъ, да отида на небето. Най-лесната работа е да отидете на небето. Достатъчно е човѣкъ да заспи съ тази мисъль, за да може за едно кратко врѣме да се прѣнесе тамъ. И като умре, той пакъ може да отиде на небето. Не е въпросътъ само да отиде човѣкъ на небето, но тамъ той трѣбва да научи нѣщо, да се върне богатъ съ опитности и знания. Ако се върнете отъ небето съ опитноститѣ на Настрадинъ Ходжа, все пакъ сте научили нѣщо. Обаче, върнете ли се безъ опитности, нищо не сте придобили, Единъ день жената на Настрадинъ Ходжа му казала: Хайде, иди въ гората да насѣчешъ малко дърва! — Срамота е, жена, ходжа съмъ, не ми прилича да сѣка дърва въ гората. — Не, ще отидешъ, нѣма какво. Най послѣ Настрадинъ Ходжа взелъ брадвата си и отишълъ въ гората, дѣто започналъ да избира, кое дърво да отсѣче. Избралъ едно дърво, качилъ се на единъ клонъ и започналъ да удря клона съ брадвата. По това врѣме минавалъ прѣзъ гората единъ селянинъ и му казалъ: Слушай, Настрадинъ Ходжа, тъй както сѣчешъ клона, на който си седналъ, ще го отсѣчешъ, но и ти, заедно съ него, ще се намѣришъ на земята. — Това не е твоя работа, рекълъ Настрадинъ Ходжа, и продължилъ да сѣче. Едва отсѣкълъ клона, и съ него заедно и той падналъ на земята. Позамислилъ се малко и казалъ: Уменъ бѣше този селянинъ. Щомъ знае това нѣщо, той ще знае и кога ще умра. Я чакай да го настигна, да видя, какво ще ми каже. Той оставилъ дървото въ гората и настигналъ селянина: Приятелю, като знаешъ толкова, кажи ми, кога ще умра. — Слѣдъ три деня. Тръгналъ Настрадинъ Ходжа за дома си, замисленъ, тѫженъ и казалъ на жена си; Срещна ме въ гората единъ ангелъ и ми каза, че слѣдъ три деня ще умра. Наскърбила се жена му, затѫжила се и заплакала. Той отишълъ да си изкопае гробъ подъ една круша, да влѣзе тамъ и да чака смъртьта си. Като изкопалъ гроба си, легналъ въ него и чакалъ да дойдатъ отъ онзи свѣтъ, да го взематъ. Отъ врѣме на врѣме круши падали отъ дървото, той си похапвалъ и чакалъ смъртьта. На третия день той чулъ отдалечъ нѣкакво дрънкане на звънци и си казалъ: Навѣрно идатъ вече съ колесница отъ онзи свѣтъ да ме взематъ. Той надигналъ малко главата си, да види, какво ще стане, но видѣлъ, че къмъ него иде стадо камили съ камиларигѣ си. Като го видѣли, камилитѣ се изплашили, хукнали да бѣгатъ и изпотрошили много грънци. Камиларитѣ го хванали, набили го и пуснали го да върви дома си. Като се върналъ при жена си, тя го попитала: Какво има на онзи свѣтъ? — Остави се, само главата си да подигнешъ, и боятъ е готовъ. Съ това той искалъ да каже: Всичко е хубаво на онзи свѣтъ, но ако подплашишъ камилитѣ, бой те чака. Казвамъ: по сѫщия начинъ много хора си създаватъ неразумни страдания, безъ които могатъ да минатъ. Значи, има страдания естествени, разумни; има страдания неестествени, неразумни. Когато човѣкъ иска да се освободи отъ неразумнитѣ страдания, той трѣбва да изучава законитѣ, които регулирать живота. Сега, ще ви дамъ нѣколко правила за приложение. Като ставате сутринь, успокойте се добрѣ и вижте, каква мисъль ще дойде въ ума ви. Първата добра мисъль, която дойде въ ума ви, приложете я. Не философствувайте, дали да я приложите, или не. Вслушвайте се въ интуицията си и ще бѫдете близо до истината. Когато разсѫждавате и философствувате много, по този начинъ вие можете да уредите само материалнитѣ си работи, но не и Божественитѣ. Божественитѣ работи се уреждатъ само чрѣзъ интуицията. Първо ще повикате Божествената интуиция, а послѣ разума, като слуга на Божественото. Интуицията ще урежда работитѣ въ Божествения свѣтъ, а за физическия свѣтъ тя ще събира свѣдѣния отъ разума, който ще играе служба на секретарь. Божественото показва новитѣ пѫтища, прѣзъ които човѣкъ трѣбва да мине. Великитѣ хора, на които работитѣ винаги сѫ вървѣли успѣшно, сѫ минали по вѫтрѣшния пѫть на интуицията. При страдания и мѫчнотии въ живота си, тѣ винаги сѫ се справяли съ интуицията си. Слѣдователно, когато се намѣрите прѣдъ нѣкакво страдание или нѣкаква болесть, не философствувайте много, защо и какъ е дошла болестьта, но отправете ума си къмъ Бога, къмъ своята интуиция и оттамъ ще получите съвѣтъ, какво да правите. Не бързайте да викате лѣкарь. По-добъръ лѣкарь отъ интуицията нѣма. Не се плашете отъ болестьта, или отъ страданието. Тѣ идватъ при васъ да ви научатъ нѣщо, да придобиете нѣкаква опитность, да се калите. Като прѣкарате болестьта, все ще имате нѣкаква придобивка — по-силни ще станете. Хората се плашатъ отъ болеститѣ и гледатъ на тѣхъ като на зло. Не, болеститѣ сѫ привилегия за човѣка; привилегия е, когато не можете да ядете и трѣбва да легнете гладни; привилегия е, когато сте бѣдни. И тъй, който търси закона на любовьта, въ всички противорѣчия той трѣбва да вижда доброто. Този погледъ на живота ще го направи свободенъ. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ. Чрѣзъ свободата той ще се прѣроди, ще влѣзе въ новия животъ. Това е необходимо за всѣки ученикъ, защото сега е краятъ на старата култура, и той трѣбва да държи своя послѣденъ изпитъ, матура. Безъ този изпитъ ученикътъ не може да влѣзе въ новата култура, която иде вече. Който издържи матурата си, той ще бѫде записанъ за ученикъ на новата култура. Като се запишатъ ученицитѣ, ще имъ дадатъ отпускъ за единъ-два мѣсеца, слѣдъ което ще започне приложението на новата наука. Съврѣменнитѣ хора се интересуватъ отъ новата култура, каква ще бѫде тя, какви ще бѫдатъ нейнитѣ хора, като прѣдставители на шестата раса. Всѣки иска да знае, ще бѫде ли приетъ въ шестата раса. Мнозина питатъ, какви ще бѫдатъ очитѣ на хората отъ шестата раса. Казвамъ: ако очитѣ имъ сѫ сини, тѣ ще бѫдатъ студени хора; ако очитѣ имъ сѫ черни, тѣ ще бѫдатъ горещи натури; ако очитѣ имъ сѫ кестеневи, тѣ ще бѫдатъ хора съ мекъ благъ характеръ; ако очитѣ имъ сѫ зеленикави, тѣ ще бѫдатъ хора съ научни възрѣния. Съврѣменнитѣ учени сѫ крайни материалисти, на тънко предатъ. Тѣ главно изреждатъ фактитѣ, констатиратъ ги, даватъ имъ научни обяснения, но тия факти сѫ размѣстени, не сѫ поставени въ строго опрѣдѣленъ редъ. Да се констатира, напримѣръ, че даденъ черепъ принадлежи на единъ, или другъ родъ животно, това още не е наука. Истинската наука се заключава въ това, да може по даденъ черепъ да опрѣдѣли точно степеньта на умственото развитие на единъ индивидъ, и по този начинъ да възкреси неговото първоначално състояние. Обективната наука трѣбва да си служи съ Божествената интуиция, като методъ за издирване и обяснение на фактитѣ. Ако науката не може да осмисли, да одухотвори материалния животъ, ако не може да мине отъ ограничения животъ въ вѣчния, каква наука е тя? Подъ думата вѣченъ животъ се разбира безграничнитѣ условия на любовьта, която носи живота на безсмъртието; на мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание и на истината, която носи свобода. Ако вие не успѣете да прѣвърнете вашия ограниченъ животъ въ безграниченъ, той за винаги ще остане обикновенъ материаленъ животъ. Когато човѣкъ влѣзе въ безграничния животъ, той ще бѫде обиколенъ отъ най-добритѣ си приятели. Този е Божествениятъ животъ, за който всички хора мечтаятъ. Докато дойде това врѣме, много усилия, много работа се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Сега, като разглеждате човѣка внимателно, ще забѣлѣжите, че двѣтѣ му очи не сѫ еднакви. Едното око е алчно, иска да владѣе цѣлия свѣтъ, а другото иска малко, вслѣдствие на което двѣтѣ очи не виждатъ еднакво. Човѣкъ самъ не знае, кое отъ двѣтѣ очи е алчното, обаче, когато поглежда къмъ нѣщо, незабѣлѣзано той затваря окото, което лесно се задоволява, скромното око, а гледа съ лакомото. У нѣкои хора пъкъ става обратното: тѣ гледатъ съ скромното си око, а затварятъ лакомото. Когато човѣкъ не може да постигне нѣкое свое желание, той плаче. Защо плачатъ хората? Често хората плачатъ, за да дадатъ ходъ на събралата се въ тѣхъ енергия, да излѣзе навънъ. Ако искате да знаете, какви сѫ сълзитѣ ви, на какво се дължатъ, събирайте ги въ едно шишенце и послѣ ги анализирайте. Отъ анализата на сълзитѣ си ще разберете, дали скръбьта ви е била приета, или не. Ако скръбьта ви е обърнала внимание на нѣкое разумно сѫщество, сълзитѣ ви ще бѫдатъ лѣковити. Какъ ще познаете, дали сълзитѣ ви сѫ лѣковити? Ще сипете нѣколко капки отъ сълзитѣ си на една чиста, тънка кърпичка и леко ще я поставите върху нѣкоя рана. Ако раната оздравѣе, сълзитѣ ви сѫ лѣковити; ако не оздравѣе, сълзитѣ ви не сѫ лѣковити. Тогава Господъ ще каже: Още трѣбва да пълнишъ шишенцето си, докато сълзитѣ ти станатъ лѣковити. Това е опитъ, който всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да направи, да знае, колко е страдалъ и какви сѫ страданияга му, дали тѣ сѫ излѣзли отъ дълбочината на душата, или сѫ повърхностни. Нѣкои хора страдатъ, но страданията имъ не сѫ засегнали дори и сърцето. Човѣкъ трѣбва да се изучава и въ това направление. Казвате: Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме съ такива дреболии, да събираме сълзитѣ си и да ги анализираме Казвамъ: ученикътъ трѣбва да започне отъ малкитѣ работи и постепенно да отива къмъ голѣмитѣ. Нѣма по-голѣмо щастие за ученика отъ това, да има едно шишенце, пълно съ лѣковити сълзи. Когато дойде деня, да събирате такива сълзи отъ очитѣ си, този день трѣбва да бѫде най-щастливиятъ въ живота ви. По-свещенъ день отъ този нѣма. Всѣка капка отъ сълзитѣ ви ще бѫде лѣкъ. Ако нѣкой ви пита, какво носите въ шишенцето, кажете: Азъ нося свещена амброзия, която Богъ ми даде. — Можете ли да дадете и на мене? — Ако имате нужда, ще ви дамъ, но ако днесъ не се нуждаете, ще ви покажа пѫтя, по койго съмъ миналъ, за да ги събера. Всѣки самъ трѣбва да събира сълзитѣ си, да ги изслѣдва, докато най-послѣ дойде до положение, всѣка сълза да бѫде свещенъ лѣкъ. Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени, и въ шишенцето си ще има винаги по десеть капки. Нѣкой казва: Азъ съмъ окултенъ ученикъ. Лесно е да се каже, че си окултенъ ученикъ, но имашъ ли качествата на този ученикъ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да има гръбнакъ, по-силенъ отъ този на слона, за да издържа, да понася трудноститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота. Издържливостьта е качество, което постоянно се развива. Ако искате да бѫдете ученици, да влѣзете въ Школата на Бѣлото Братство, трѣбва да ликвидирате съ стария животъ. Стариятъ животъ има редъ прояви, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ не мога да търпя еди-кого си. Едно трѣбва да знаете; докато не уредите правилно смѣткитѣ си съ това лице, вие никога нѣма да се освободите отъ него. И на онзи свѣтъ да отидете, то ще бѫде първиятъ човѣкъ, който ще ви срещне, ще ви попрѣчи да вървите напрѣдъ. Каквито неуредени смѣтки имате, изплатете ги още тукъ. Достатъчно е да имате само една неуредена смѣтка, за да не можете крачка нагорѣ да поемете. Това е изказано въ Писанието съ слѣдния стихъ: „Който не се отрече отъ себе си, той не може да бѫде мой ученикъ“. Самоотричането е велика наука. Щомъ бѫде готовъ човѣкъ да се отрече отъ себе си, той ще каже: Господи, отсега нататъкъ да бѫде Твоята воля! Себеотричането подразбира скѫсване на всички стари, неправилни връзки съ хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиватъ на законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. Казвате:Този човѣкъ ми изгори сърцето. — Какъ горите тукъ, не зная, но помирете се съ този човѣкъ, докато сте на земята, за да не горите на онзи свѣтъ. Страшенъ е огъньтъ на земята, но по-страшенъ е огъньтъ въ онзи свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Примири се съ неприятеля си, докато си на пѫть, за да не би той да те прѣдаде на сѫдника, а сѫдникътъ на слугата си, да те затвори, докато не дадешъ послѣдния си кондрантъ“. И въ рая да си, и въ затвора да си, неприятельтъ ти пръвъ ще те срещне. Слугата, на когото сѫдникътъ те прѣдаде, ще бѫде този, когото ти не обичашъ. Щомъ влѣзешъ въ рѫцѣтѣ му, той ще те измѫчва, както иска. Ако влѣзешъ въ рая, той и тамъ ще те намѣри и ще каже: Понеже си станалъ голѣмъ човѣкъ, азъ ще дойда да прислужвамъ. И тъй, вие трѣбва да се освободите отъ мисъльта, че и безъ да се примирите съ хората, можете да влѣзете въ Царството Божие. И затова казвате: Господъ не можа ли да създаде свѣта по другъ начинъ? — Господъ е създалъ свѣта много добрѣ, и ние трѣбва да изпълнимъ волята Му, както Той иска. За никого не се правятъ изключения, за никого нѣма привилегии. Ние трѣбва да изпълнимъ Божия законъ не по буквата на нѣщата, но по духъ. Строгъ е този законъ. Когато дойде слугата на сѫдника, вие трѣбва да бѫдете готови да се отречете отъ себе си, да приложите закона на любовьта. Казвате: Готовъ съмъ да дамъ всичкото си имане, само да се освободя отъ този слуга. Не, и това нѣма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си!“ Щомъ вьзлюбите врага си, Божията воля ще бѫде законъ за вась. Тогава ще придобиете ново просвѣтление, правилно да разбирате Божиитѣ пѫтища. Иначе, и по десеть пѫти на день да се молите, Богъ нѣма да измѣни закона си за своитѣ своенравни дѣца и учениии. Който изпълни и приложи Божия законъ, той ще получи голѣмо благословение, подобно на онова, което една бѣдна вдовица получила чрѣзъ пророкъ Елисея. Той отишълъ у дома й и казалъ: „Какво имашъ у дома си? — Нищо, освѣнъ една масленица съ елей. — Иди тогава у съсѣдитѣ си и вземи отъ тѣхъ на заемъ много празни сѫдове. Слѣдъ това налѣй отъ елея въ празнитѣ сѫдове и като се напълнятъ, туряй ги настрана. Като се напълниха сѫдоветѣ и нѣмаше други празни, елеятъ прѣстана да тече. Тогава Елисей й каза: „Иди, продай елея, та плати дълга си, и живѣй съ остатъка, ти и чадата ти.“ Мнозина искать още днесъ да бѫдатъ съвършени. Радвайте се, че още не сте съвършени. Съвършенството не е за васъ. Докато е на земята, човѣкъ може отчасти само да бѫде съвършенъ. На земята нѣма условия за пълно съвършенство. Съвършенъ е онзи, който прѣзъ цѣлия си животъ може да запази състояние на пъленъ вѫтрѣшенъ миръ и равновѣсие. Досега поне въ цѣлата история на човѣчеството не се е срещналъ подобенъ примѣръ. Казва се, че и боговетѣ се състезавали. Ако боговетѣ се състезаватъ, какво остава за обикновенитѣ хора? Слѣдователно, не се заемайте съ задачи, които не сѫ по силитѣ ви. Човѣкъ трѣбва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бѫдещето, дѣто се криятъ велики възможности. Стремежъ къмъ съвършенство се изисква отъ всички, безъ да мислятъ, кога ще го постигнатъ. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: всѣка минута човѣкъ може да направи едно добро, колкото малко да е то. Когато говоря така, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Който иска да постигне съвършенство, той трѣбва непрѣривно да носи въ ума си тази идея. Обаче, който седи на низко умствено стѫпало, той ще се откаже да работи за своето съвършенство и ще очаква на Бога, Той да извърши всичко заради него. И това е възможно, но този човѣкъ ще плати скѫпо за своето съвършенство. Възможно е да дойдатъ светии, напреднали братя, да го носятъ на рѫцѣ, но възможно е и на земята да го оставятъ. Възможно е тѣ да го окѫпятъ въ корито, изведнъжъ да го направятъ чистъ, но възможно е и да го набиятъ. Възможно е да го нахранятъ, но възможно е и гладенъ да го оставятъ. И едното, и другото е възможно. Който оставя другитѣ да работятъ за него, той трѣбва да счита и двѣтѣ положения за привилегия. Тѣзи възвишени сѫщества не вършатъ нищо отъ зла воля. Колкото късно и да ви дадатъ храна, пакъ трѣбва да благодарите. Ако останете послѣдни, ще имате по-голѣмъ апетитъ, и ще ядете по-сладко. Сега, като имате толкова знания, трѣбва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина отъ васъ сѫ постили по четири, петь и десеть деня, но какво сѫ разбрали отъ поста? Постътъ има за цѣль да освободи човѣка отъ страха, че ако не яде нѣколко деня, ще умре отъ гладъ. Отъ друга страна, чрѣзъ поста човѣкъ се прѣчиства и калява. Той прѣчиства тѣлото, мислигѣ и чувствата си. Постътъ трѣбва да трае дотогава, докато човѣкъ се усѣща бодъръ, крѣпъкъ. Ако отпадне много и силитѣ му съвършено го напуснатъ, този лостъ нѣма смисълъ. Казано е въ Писанието, че когато човѣкъ пости, никой не трѣбва да знае това. Разбира се, когато човѣкъ пости, все ще изгуби малко отъ теглото си, ще отслабне, но поне силитѣ си да запази. Какъвъ смисълъ има човѣкъ да пости, докато изгуби силитѣ си и започне да се влачи? При това положение той ще прѣдизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можешъ да постишъ така, че да бѫдешъ веселъ, съ бодъръ духъ и никой да не те познае, този постъ има смисълъ. Така може човѣкъ да пости и десеть, и повече дни. Който не може да пости по този начинъ, да не се заема за голѣмъ постъ, а да пости само единъ-два деня. Геройство е, наистина, човѣкъ да пости, нито хлѣбъ да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добрѣ е човѣкъ да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмѣятъ малко. Какво отъ това? Поне ще има нѣкаква опитность. Питамъ: на какво се дължи смѣхътъ? Ангелитѣ смѣятъ ли се? Смѣхътъ се дължи на силни контрасти, на голѣмо несъотвѣтствие между двѣ явления, или между двѣ мисли, чувства или постѫпки. Когато човѣкъ се посмѣе малко, става трансформиране на тежкото състояние, въ което се е намиралъ. Хора, у които центърътъ на веселието е силно развитъ, много се смѣятъ. При смѣха се изразходва енергия, но едноврѣменно съ това силитѣ въ човѣшкия организъмъ се уравновѣсяватъ. Тъй щото, здраво е, когато човѣкъ се смѣе. Добрѣ е понѣкога човѣкъ да се посмѣе и на себе си, че е страхливъ, че се съмнява и т. н. Нѣкой пѫть хората се плашатъ отъ това, че нѣма да постигнатъ желанията си. Казвамъ: всичко е постижимо за човѣка прѣзъ дългия периодъ на неговия животъ, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно и постижимо. И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията, както и върху поста, за които говорихъ въ тази лекция. Когато постите, трѣбва да имате поне най-малки резултати въ нѣколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, като внесете въ тѣхъ малко повече мекота и въ ума си да внесете повече свѣтлина. Който е придобилъ тѣзи нѣща, той е постилъ правилно; който нищо ие е придобилъ, той напразно е изразходвалъ енергия. Този човѣкъ мяза на търговецъ, който купува и продава, но никаква печалба нѣма. Който иска да отиде при Господа, той трѣбва да пости. Когато Мойсей се яви прѣдъ Господа, той пости цѣли 40 деня. Постътъ е сила, и затова Христосъ казва: ,,Този духъ не излиза, освѣнъ съ постъ и молитва“. Значи, за да се освободишъ отъ нѣкое лошо състояние въ себе си, ти трѣбва да постишъ и да се молишъ. Казвате: Не може ли безъ постъ и молитва да постигнемъ всичко онова, което желаемъ? Защо свѣтътъ е създаденъ така, че всичко да се постига съ голѣми усилия? Защо хората се мѫчатъ едни други? Азъ не се интересувамъ отъ този въпросъ. Защо? Защото другояче свѣтътъ не би могълъ да се създаде Това, което Богъ е създалъ, е най-доброто. Хората пъкъ постѫпватъ по единъ или другъ начинъ, защото другояче не могатъ да постѫпятъ. Що се отнася пъкъ до любовьта, тя не иде отъ хората, но отъ Бога. Ако нѣкой юнакъ ви хване съ пръститѣ си и ви стиска, пръститѣ ли сѫ виновни за това. Когато юнакътъ измѣни мнѣнието си за васъ, и пръститѣ му ще станатъ по-нѣжни, по-деликатни, нѣма да стискатъ. Пръститѣ на всѣки човѣкъ могатъ да стискатъ, но могатъ и да милватъ. Нѣкой казва: Огрѣшихме се въ този животъ. Едно трѣбва да знаете: при всички условия на живота човѣшката душа не се опетнява. Може ли водата да се окаля? Външно водата може да стане нечиста, кална, но достатъчно е да се прѣкара прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣчисти. По сѫщия начинъ и грѣхътъ може да проникне въ сѫщината на душата. Човѣкъ се цапа външно, но не и вѫтрѣшно. Душата на човѣка винаги остава чиста. Които не разбиратъ този законъ, казватъ: Нали се говори въ Писанието, че всѣка душа, която грѣши, умира? Да, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е. когато се докосне до грѣха, тя се освобождава отъ него и влиза въ друго, чисто тѣло. Ако и това тѣло стане нечисто, душата го напуща и отива въ трето тѣло. Слѣдователно, душата никога не се цапа. Понеже душата е чиста, тя може да очисти тѣлото, но никога нечистото тѣло не може да чисти душата. Сега, като знаете това, впрегнете душата си на работа, да изчисти мислитѣ и чувствата ви. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ чисти, и тѣлото му чисто ще бѫде. Сега, ще ви дамъ едно упражнение. Като ставате сутринь, не мислете нищо за себе ти. Станете съ мисъльта, че отивате да служите на Бога, да вършите Негова работа. Послѣ мислете за себе си. Тъй щото, мислитѣ ви трѣбва да бѫдатъ наредени въ естественъ редъ. Вие мислите за Бога, но мислитѣ ви сѫ толкова разхвърляни, че нищо не ви ползуватъ. Несвързанитѣ мисли мязатъ на разхвърляни халчици. които нѣкоя разумна сила трѣбва да съедини, да образува отъ тѣхъ една цѣла верижка. Мисъльта за Бога е разумната сила, която свързва тия халки въ едно цѣло. Днесъ всички хора сѫ недоволни, нещастни, защото на всѣки липсва нѣщо: нѣкой нѣма пари да си купи хлѣбъ; втори нѣма срѣдства да наеме стая, да слѣдва университетъ; трети нѣма дрехи за зимата, нѣма дърва, вѫглища и т. н. Всички очакватъ да имъ помогне нѣкой. Казвамъ: ако тия хора сѫ болни, немощни, всѣки ще имъ помогне, но ако сѫ здрави, силни хора, тѣ трѣбва да се впрегнатъ на работа. Щомъ работятъ, тѣ ще иматъ всичко, и недоволството ще ги напусне. Нѣкой се оплаква, че страдалъ. Погледна го, виждамъ, че е здравъ момъкъ, юнакъ, и му казвамъ: радвамъ се, че страдашъ. Страданието ще те повдигне. Казано е въ Евангелието: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отсича се.“ Слѣдователно, радвай се, че страдашъ, за да дадешъ плодъ. Скръбьта и радостьта сѫ два полюса на живота: когато единъ човѣкъ страда, другъ нѣкой се радва; когато нѣкой се радва, другъ страда. Това може да се докаже математически. Не всѣка радость е истинска радость; и не всѣка скръбь е истинска скръбь. Ако имаше истинска радость въ свѣта, тя би донесла най-голѣмото веселие. Веселието е по-високо отъ радостьта. Значи, хората се радватъ, а Богъ се весели. Какъ иде веселието? — По закона на мѫдростьта. Между тѣзи два закона има голѣмо съотвѣтствие. Когато Богъ погледне на противорѣчията, които сѫществуватъ въ цѣлия козмосъ, Той се развеселява, защото вижда доброто, като плодъ на всичко това. Хилядитѣ години за Бога сѫ като единъ день. Слѣдователно, радвайте се за противорѣчията, които имате и които не можете да разрѣшите! Оставете Богъ да се весели за тѣхъ. Когато вие най-много страдате, Господъ най-много се весели. Когато най-много се радвате, Господъ най-малко се весели. Когато радостьта ви е на върха, веселието на Господа едва започва. Когато скръбьта ви е на върха, тогава Господъ работи за васъ. Това означава стихътъ: „И скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Богъ ще прѣвърне страданията на хората въ скѫпоцѣнни камъни, които ще постави като вѣнецъ на главитѣ имъ. За въ бѫдеще страданията на човѣка ще красятъ неговата глава. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 20 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление Изпѣйте упражнението: „Въ зоритѣ на живота.“ Прочете се резюме отъ темата: „Защо Истината е глава на Словото?“ За слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Като се говори за свободна тема, трѣбва да се знае, че и свободнитѣ теми сѫ опрѣдѣлени. Запримѣръ, когато казваме, че човѣкъ може да ходи свободно, ние имаме прѣдъ видъ, че той може да ходи свободно само тамъ, дѣто има мѣсто. Слѣдователно, човѣкъ може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само въ водата. Птицата може да се движи свободно само въ въздуха. Ако човѣкътъ, рибата и птицата бѫдатъ заставени да се движатъ въ срѣда, чужда за тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ изложени на голѣми страдания. Значи, страданията на хората се дължатъ главно на физически причини. Когато човѣкъ приема несъотвѣтна храна за своя организъмъ, той страда. Когато приетата храна не се асимилира отъ организъма на човѣка, както трѣбва, той пакъ страда. Когато храната се задържа дълго врѣ ме въ стомаха, безъ да се смели, отъ нея се образуватъ отровни вещества, токсини, които се разнасятъ изъ цѣлия организъмъ и отравятъ кръвьта. Сѫщо така и въ сърцето на човѣка има натрупани непостигнати желания, които, вслѣдствие на това, че не могатъ да се асимилиратъ, създаватъ астрални токсини. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ задържа въ себе си мисли, които не може да реализира, тѣ оставатъ за дълго врѣме въ мозъка и понеже не могатъ да се асимилиратъ отъ него, образуватъ ментални токсини. Тъй щото съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупалитѣ се въ тѣхъ физически, астрални и ментални токсини. Тѣзи токсини въ организъма сѫ първото условие за развитие на микробитѣ, носители на различни болести. Казвамъ: такова е положението на човѣка, който не знае законитѣ. Какво трѣбва да бѫде положението на окултния ученикъ, който разбира и знае законитѣ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, какво му прѣдстои да разрѣши всѣки день. Както земледѣлецътъ знае, какво трѣбва да прави прѣзъ различнитѣ годишни врѣмена, така и окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, каква задача има да разрѣшава всѣки день. Да допуснемъ, че вие сте въ едно училище, дѣто имате четири двойки дѣца отъ различни степени: 21, 22, 23,24. Двойката въ първа степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ пролѣтьта. Двойката въ втора степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ лѣтото. Двойката въ трета степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ есеньта и двойката въ четвърта степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ зимата. Еднакво ли ще се развиватъ тия четири дѣца? Тѣ ще се развиватъ съвършено различно, понеже условията, при които се родили, сѫ съвършено различни. Запримѣръ, дѣтето, което се е родило прѣзъ лѣтото, ще го обличатъ въ тънки, леки пелени и дрешки, защото вънъ е топло. Обаче, дѣтето, което се е родило прѣзъ зимата, ще го обличатъ съ дебели, топли пелени и дрешки. Значи, има положения въ живота, които за едни хора сѫ добри, а за други — лоши, Знанието на окултния ученикъ се заключава въ това, именно, да разбира тия условия, тия положения въ живота и да знае, какво може да очаква отъ добритѣ и какво — отъ лошитѣ условия. Всѣки трѣбва да познава себе си, да познава и хората, съ които има отношения, за да не изпада въ грѣшки и въ заблуждения. Като изучавате себе си, като изучавате и другитѣ хора, ще забѣлѣжите, че всички се различаватъ въ разбиранията, въ морала си и т. н. Нѣкои хора сѫ много чувствителни, други иматъ силно развити лични чувства, трети сѫ много щестлавни, четвърти — горделиви, нѣкои пъкъ сѫ завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пъкъ сѫ добродѣтелни, т. е. въ тѣхъ сѫ развити добродѣтелитѣ. На какво се дължи гордостьта? Гордостьта е признакъ на излишъкъ отъ мозъчна енергия. Гордиятъ човѣкъ е отворилъ всички прозорци на умствения си животъ, вложилъ е въ ума си безброй непостижими идеи, които иска на всѣка цѣна да постигне, да стане пръвъ човѣкъ въ свѣта. Пръвъ човѣкъ е само козмическиятъ, който се е явилъ най-напрѣдъ. Всѣки другъ, който се е явилъ слѣдъ него, по никой начинъ не може да бѫде пръвъ. Ти, който си се родилъ на опашката, ще бѫдешъ доволенъ и на това мѣсто, на което те поставятъ. Който влѣзе пръвъ въ гостилницата, той ще яде отъ най-хубавото ядене и ще има най-голѣмъ изборъ. Който влѣзе послѣденъ въ гостилницата, той ще яде отъ това, което е останало. Трѣбва ли да се сърди за това на гостилничаря? Гостилничарьтъ ще каже: Ти нѣмашъ право да се сърдишъ, да си недоволенъ отъ храната. Азъ даже не подозирахъ, че ще дойдешъ толкова късно. Сега, бѫди благодаренъ и на това, което си заварилъ. Та и вие, като ученици, трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други; всѣки да бѫде доволенъ отъ положението, което заема. Всѣки иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ другитѣ. Това желание е на мѣсто, но постѫпва ли той спрѣмо другитѣ така, както иска да постѫпватъ спрѣмо него? Когато нѣкой отъ васъ излѣзе да каже нѣщо, другитѣ му се смѣятъ. Защо се смѣятъ? Защото той не разбиралъ това, върху което говори. Вѣрно е, че нѣкога човѣкъ говори нѣща, които не разбира, а нѣкога говори нѣща, които разбира, но които не може да изкаже, да прѣдаде точно съ думи. За да може човѣкъ да прѣдаде точно една идея, първо тя трѣбва да му е ясна на физическия свѣтъ. Щомъ идеята му е ясна на физическия свѣтъ, той ще може да я изкаже, да я прѣдаде и на другитѣ хора. Значи, нѣщата трѣбва да започватъ отъ физическия свѣтъ и да вървятъ нагорѣ, т. е. отъ простото, отъ видимото къмъ сложното, къмъ невидимото. За изяснение на мисъльта си, ще ви дамъ слѣдното правило. Когато ви дойде нѣкой гостъ, когото не сте виждали десетина години, първия день ще му дадете най-простото ядене: бобъ безъ масло, безъ никакви приправки, само съ солчица. Втория день ще му дадете по-хубаво ядене; третия день — още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато послѣдния день го угостите съ най-хубавото ядене. Обаче, вие постѫпвате точно обратно: първия день слагате на госта си най-хубавото ядене, втория день — по-просто ядене, и ако гостътъ ви прѣкара десетина деня у васъ, послѣдния день го гощавате съ бобъ. Слѣдователно, искате ли да изкажете нѣкоя мисъль, прѣдайте я най-напрѣдъ въ най-проста и ясна форма, а послѣ я украсявайте. Първо, вие искате да я прѣдадете въ най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а послѣ завършвате, като прѣдавате мисъльта си въ най-простъ видъ. Тази е причината, поради която хората не успѣватъ въ живота си. Учительтъ извиква на урокъ единъ отъ ученицитѣ си и го запитва: Минчо, кажи ми, какво е прѣдназначението на ученика? Ученикътъ отговаря: Когато Богъ създаде свѣта. Първо той направи небето и земята; послѣ — деня и нощьта; на третия день създаде трѣвата, цвѣтята и дърветата; на четвъртия день — небеснитѣ свѣтила; на петия день — животнитѣ; на шестия день Богъ създаде човѣка, да расте и да се развива, да учи. Другаритѣ на Минча слушатъ, не могатъ да разбератъ, какво иска да каже той съ тази дълга история. Минчо трѣбваше да отговори на зададения въпросъ кратко, ясно и просто: Прѣдназначението на ученика е да учи. Слѣдователно, за да напрѣдва ученикътъ, той трѣбва да прилага. Прѣзъ течение на годината ученикътъ минава достатъчно материалъ, но той трѣбва да приложи поне една десета отъ този материалъ. И вие, като ученици, сѫщо така трѣбва да прилагате; много материалъ имате, но часть отъ него трѣбва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товаръ ще ви създаде голѣми безпокойствия. Умътъ на ученика трѣбва да е спокоенъ, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има голѣмо разнообразие. Еднообразието носи смърть. Когато въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка има еднообразие, той става тягостенъ, както за себе си, така и за другитѣ. Дѣто има еднообразие, тамъ има повторение на нѣщата. Въ литературния езикъ повторението се нарича тавтология. Човѣкъ може да повтаря нѣкои истини, но винаги въ различни форми, въ различни облѣкла. Изнесете ли една истина нѣколкократно, въ една и сѫща форма, въ едно облѣкло, тя ще създаде неразположение, както за онзи, който я прѣдава, така и за онзи, който я слуша. Всѣко неразположение на духа пъкъ е носитель на различни болести. Мнозина отъ ученицитѣ боледуватъ. Питамъ: коя е причината за тия болести? Всѣки ученикъ трѣбва да знае произхода на своята болесть, дали тя има физически, умственъ или духовенъ характеръ. Щомъ се знае произходътъ на болестьта, ще се намѣри начинъ, по който тя може да се лѣкува. Ако болестьта има физически произходъ, ще се лѣкува по физически начинъ. Нѣкой боледува и казва: Не може ли Богъ да прѣмахне болестьта ми? Казвамъ: ти създаде болестьта, ти самъ трѣбва да я прѣмахнешъ. Въ Божествения свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: кой каквото е създалъ, добро или зло, той самъ трѣбва да носи послѣдствията. Запримѣръ, въ нѣкой класъ има единъ ученикъ много честолюбивъ, гордъ, съ всички свои съученици се кара, съ никого не живѣе, и въ края на краищата, намира, че съученицитѣ му сѫ лоши. Излиза, че единственъ той е добъръ въ класа, а всички други сѫ лоши. Възможно е неговитѣ съученици да сѫ прѣвишили правата си, но и той има нѣкаква вина. Питамъ: какво трѣбва да направи сега този ученикъ? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири, или самъ да отиде при съученицитѣ си, съ които се е скаралъ, и да се помири? Това е задача за този честолюбивъ ученикъ, той самъ трѣбва да намѣри начинъ, какъ най-правилно да я рѣши. Ако този ученикъ иска да се помири съ своитѣ съученици, той трѣбва да се смири, да излѣзе прѣдъ тѣхъ и да имъ каже: Азъ съмъ виновенъ, обидихъ, наскърбихъ всички, като искахъ да се прѣдставя нѣщо повече отъ това, което съмъ. Мислѣхъ, че зная много, а виждамъ, че нищо не съмъ знаелъ. По природа съмъ малко сприхавъ, не търпя чуждо мнѣние, чуждъ съвѣтъ, затова, моля ви, да ме извините. Щомъ се смири така, другаритѣ му веднага ще го простятъ. Обаче, рече ли да се хвали съ своята благородна кръвь, съ своето високо произхождение, че дѣдо му, прадѣдо му сѫ били поети, писатели, философи, никой нѣма да му обърне внимание. Другаритѣ му ще кажатъ: Какво значение има за насъ твоята благородна кръвь и твоето произхождение, когато ти се отнасяшъ съ насъ като най-простъ човѣкъ, безъ никакво възпитание и култура? Каква е била кръвьта на твоя дѣдо, това не ни интересува. Каква е твоята кръвь, това е важно за насъ. Каква е кръвьта на нашитѣ дѣди, и това не е важно за насъ. Ние искаме да знаемъ, каква е нашата кръвь, и какво ние можемъ да направимъ. Всичко останало е стара философия, отъ която ние не се интересуваме. Законъ е: добриятъ животъ прави кръвьта чиста. Момента, въ който човѣкъ внесе една нечиста мисъль въ ума си и едно нечисто чувство въ сърцето си, кръвьта му се покваря, т. е. губи чистотата си. Всѣка мисъль, всѣко чувство иматъ своето опрѣдѣлено мѣсто. Не се ли поставятъ на мѣстото си, тѣ изгубватъ прѣцназначението си. За изяснение на мисъльта си, ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставеге си, че вие сте бѣденъ човѣкъ и отивате съ десеть празни чувала при единъ богатъ земледѣлецъ да тури въ тѣхъ жито. Земледѣлецътъ туря жито въ единия, въ втория, въ третия чувалъ, докато напълни послѣдователно и десетьтѣ чувала. Вие виждате, че той е готовъ още да дава и подлагате рѫцѣтѣ си да сипва и въ тѣхъ. Питамъ: това жито ще ви ползува ли? Рѫцѣтѣ ви ще се напълнятъ съ жито; то ще прѣлѣе отъ тѣхъ и ще почне да се разсипва по земята. За васъ е цѣнно само това жито, което влиза въ чувалитѣ. Тамъ е неговото мѣсто. Вънъ отъ чувалитѣ житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква отъ всѣки, който мине по този пѫть. Слѣдователно, всѣка хапка, която не се придружава съ добра мисъль и съ добро чувство, носи за стомаха отрова, смърть. Сѫщиятъ законъ се прилага и при говоренето. Когато човѣкъ говори, въ всѣка негова дума трѣбва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхнозение носи благословение, както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щомъ вдъхновението се прѣкѫсне, прѣкѫсва се и благословението. Тогава човѣкъ трѣбва да прѣстане да говори. Това всѣки е опиталъ. Ако човѣкъ продължава да говори безъ вдъхновение, страданията неизбѣжно ще дойдатъ върху него. Защо? Защото той не е послушалъ своя вѫтрѣшенъ гласъ. Казвамъ: когато хората не се подчиняватъ на своя вѫтрѣшенъ гласъ, тѣ минаватъ за лоши; когато се подчиняватъ на вѫтрѣшния си гласъ, тѣ минаватъ за добри. Разумниятъ човѣкъ е всѣкога добъръ. Той зачита себе си, зачита и другитѣ хора. Неразумниятъ мисли само за себе си; той не иска да знае, какъ се отразява неговото поведение върху окрѫжаващитѣ. Запримѣръ, дъщерята се обиди нѣщо отъ майка си или отъ баща си и се затвори въ стаята си, седи день, два, три, никому не отваря. Какво ще разрѣши тя въ стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпроситѣ не се разрѣшаватъ въ затворени стаи. Който иска правилно да рѣши нѣкой въпросъ, нека излѣзе на чистъ въздухъ, подъ открито небе. Нѣкой човѣкъ заболява отъ извѣстна болесть и за да се лѣкува, занасятъ го въ болница. Седи той тамъ мѣсецъ, два, три, но болестьта не минава. Всички се чудятъ, какво да правятъ. Казвамъ; извадете този човѣкъ отъ болницата, оставете го да лежи на открито, подъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи. Тѣ ще бѫдатъ най-добрата завивка, най-добриятъ лѣкарь на болния. Нека болниятъ спи подъ открито небе, безъ никакъвъ покривъ. И дъждъ да завали, нѣма опасность за болния. Достатъчно е само да се покрие отгорѣ съ една каучукова мушама, да не прониква влагата въ тѣлото му. Въ този случай болниятъ ще оздравѣе по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завитъ съ дебели, топли дрехи. Слѣдователно, когато човѣкъ е тѫженъ, по сѫщия начинъ нека излѣзе вънъ, на чистъ въздухъ, подъ открито небе. А тъй, да се затвори въ нѣкоя стая и да седи тамъ съ дни, той нищо нѣма да разрѣши. Човѣкъ има право да се заключва въ стаята си, само когато се моли. Затворенитѣ стаи сѫ за молещитѣ се хора. Христосъ казва: „Когато се молишъ, влѣзъ въ тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда.“ Щомъ свърши молитвата си, човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ, на отворено, между хората. Нѣкой казва: Защо ще ходя между хората, когато тѣ ми причиняватъ толкова страдания? Казвамъ: ако си недоволенъ отъ нѣкои хора, всички не сѫ виновни за това. Посѣти нѣколко бѣдни сѣмейства, разговори се съ тѣхъ и ще видишъ, че скръбьта ти ще изчезне. Ако си студентъ и не ти върви въ уроцитѣ, иди при нѣколко твои другари, по-слаби отъ тебе и вижъ, какви голѣми усилия правятъ тѣ за да помнятъ, да заучаватъ уроцитѣ си. Ти ще се насърдчишъ, ще си кажешъ: Не съмъ билъ азъ най-послѣдниятъ; имало и отъ мене по-слаби студенти. Ако мислишъ, че си лошъ човѣкъ, намѣри десетина души по-лоши отъ тебе и ще се насърдчишъ. Когато човѣкъ види, че има хора, които седатъ по-долу отъ него, това му дава импулсъ за работа. Тъй щото, понѣкога и отрицателнитѣ положения въ живота сѫ въ сила да поощрятъ ученика, да го заставятъ да работи, да върви напрѣдъ. Обаче, когато работитѣ трѣбва да вървять напрѣдъ, тогава на първо мѣсто ще се поставятъ способнитѣ ученици. Истински способни ученици сѫ ония, които даже не съзнаватъ това, а не ония, които се мислятъ за способни. За способния ученикъ е толкова естествено да бѫде такъвъ, колкото естествено е за ябълката да бѫде сладка. Способниятъ ученикъ заема винаги послѣдното мѣсто. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и отъ другитѣ, но каквато задача му дадатъ, той веднага я рѣшава. Другаритѣ му излизатъ на сцената, пѣятъ, свирятъ, а той седи на послѣдното мѣсто. Ако го накаратъ да изсвири нѣщо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човѣкъ говори много за себе си, когато се хвали, безъ да оправдава думитѣ си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той само дрънка. Днесъ съ дрънкане работа не се върши. Това е методъ на старата култура. Новата култура, обаче, изисква нови методи. Казвамъ: новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задовслява само съ думи и теории. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който ви казва: Чудни сѫ моитѣ плодове! — Дѣ сѫ тѣ? — Ето дръвчетата. — Дѣ сѫ плодоветѣ имъ? — Ще вържатъ и тогава ще ги опитате, но казвамъ, че плодоветѣ имъ ще бѫдатъ много хубави. — Можешъ ли още сега да докажешъ това? — Не мога. — Щомъ не можешъ, не ги прѣпорѫчвай прѣдварително. Азъ ще повѣрвамъ на думитѣ ти, само когато опитамъ плодоветѣ. Когато ученикътъ прѣдаде своята теза и я защити, само тогава учительтъ ще се произнесе за нея. До това врѣме той ще се въздържа да даде мнѣнието си, колкото да му прѣпорѫчватъ този ученикъ. Нѣкой ученикъ се оплаква отъ учителя си, че отговорилъ за шесть, а учительтъ несправедливо му поставилъ тройка. Казвамъ: възможно е учительтъ да не е билъ справедливъ, но възможно е и ученикътъ да не е справедливъ и да не разбира уроцитѣ си. И двѣтѣ нѣща сѫ възможни. И двѣтѣ положения се срѣщатъ въ живота. И тъй, за всѣки даденъ случай е важно, какво е отношението на човѣка къмъ Първата Причина, къмъ ближнитѣ му и къмъ себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му къмъ Бога сѫ правилни, нека си отговори, приема ли Богъ молитвата му, изпълнява ли желанията му. Слѣдъ това, нека си даде отчетъ, какво е отношението на невидимия свѣтъ, т. е. на ближнитѣ му къмъ него. И най-послѣ, нека анализира отношенията си къмъ самия себе, да види, правилни ли сѫ тѣ, или не. Ако Богъ не отговаря на молитвитѣ му, ако ангелитѣ не го слушатъ и ако той се намира въ противорѣчие съ себе си, кой е виновенъ за това? Той ще каже, че всички сѫ го забравили. Не, съ такъвъ отговоръ въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Погрѣшката е въ самия човѣкъ. Може би неговиятъ телефонъ или радио — апаратъ е разваленъ нѣкѫдѣ и не може да възприема вълнитѣ, които идатъ отъ невидимия свѣтъ. Слѣдователно, причината за всѣки неуспѣхъ, за зсички страдания и мѫчнотии е самиятъ човѣкъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Знаете ли, какво се изисква отъ човѣка, за да бѫде обичанъ? Човѣкъ може да бѫде обичанъ, само ако дава нѣщо отъ себе си. Паритѣ се обичатъ за цѣнностьта имъ. Книгата се обича за съдържанието й. Силниятъ човѣкъ се обича за силата си. Чукътъ се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Нѣкой казва: Азъ съмъ слабъ, наистина, но хората трѣбва да ме обичатъ, защото съмъ Божие създание. Когато става въпросъ за Божии създания, човѣкъ трѣбва да знае, че родениятъ отъ Бога трѣбва да включва три важни качества въ себе си: първо, той трѣбва да обича; второ, той трѣбва да мисли и трето, той трѣбва да свѣти. Слѣдователно, всѣки човѣкъ ще бѫде обичанъ заради любовьта, която носи въ себе си, заради мисъльта и заради свѣтлината. Какъ и дѣ се проявява любовьта? Къмъ зцрави, къмъ силни хора тя не се проявява. Това не е ли противорѣчие? Питамъ: ситиятъ нуждае ли се отъ угощение? Богатиятъ нуждае ли се отъ пари? Учениятъ нуждае ли се отъ знание? На сѫщото основание и любовьта се изявява къмъ слабитѣ, къмъ нуждаещитѣ се, къмъ изоставенитѣ. Обаче, любовьта се изявява и къмъ подобнитѣ си. Тази форма любовь е наречена „любовь на подобие.“ Тя е любовь, която се изявява въ обмѣна между душитѣ. Тази любовь е въ възходещо състояние; тя носи здраве и сила за душитѣ. Въ тази любовь душитѣ растатъ и се развиватъ, съзнанието се разширява, умътъ се просвѣщава, а сърцето се облагородява. Любовь, която не се придружава съ тия проявления, не е истинска любовь. Тя е залъгалка въ живота на обикновения човѣкъ. Сега, ние се нуждаемъ отъ положителна наука, отъ положително знание, съ което да изправимъ сегашния си животъ, да се освободимъ отъ извѣстни недѫзи въ себе си. Ако човѣкъ се заеме да изправи недѫзитѣ си, той нищо не би направилъ безъ тази наука. Напротивъ, при това положение той би се спъналъ отъ своитѣ недѫзи, но по никой начинъ не би могълъ да се освободи отъ тѣхъ. Прѣди всичко, той не може да скрие недѫзитѣ си. Нѣма нишо скрито — покрито въ живота на човѣка. Всѣки недѫгъ остава свои чърти, бѣлѣзи върху човѣка, които съ нищо не могатъ да се прикриятъ. По сѫщия начинъ и добродѣтелитѣ оставятъ бѣлѣзи върху човѣка. Добро или лошо, всичко е написано на човѣшкото лице. Какво бихте казали, ако тия чърти могатъ да се фотографиратъ? Единъ день това ще се постигне. Човѣшкитѣ мисли ще могатъ да се фотографиратъ, както днесъ се сниматъ изображения на прѣдмети върху свѣточувствителни стъкла. Дойде ли този день, всички прѣстѫпни мисли, всички прѣстѫпления на хората ще се откриятъ. Това става на небето. Всичко, каквото тукъ се върши, се отпечатва на небето. Когато нѣкой човѣкъ се мисли за чистъ и светъ, Господъ казва: Изнесете прѣдъ този човѣкъ филма на неговия животъ, да види всичко, каквото е вършилъ. Вие четете въ нѣкой вѣстникъ: Днесъ се дава филма за живота на еди-кой си знаменитъ светия. Мнгелитѣ отиватъ да гледатъ този филмъ и оставатъ очудени отъ страшнитѣ работи, които се прѣдставятъ. Това ще бѫде не само съ светиитѣ, но и съ всѣки обикновенъ човѣкъ. Това не е за обезсърдчение, но фактъ, отъ който хората ще се учатъ. Значи, въ свѣта сѫществува висша справедливость, отъ която ще се разбере, че всѣко добро или лошо дѣло носи своитѣ послѣдствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, нѣма защо да се сърците, ако животътъ ви е лошъ. Лошиятъ и добриятъ животъ сѫ резултати на миналото. Небето слѣди всичко и отдава всѣкиму заслуженото. Въ небето има двѣ крайности: или съвсѣмъ изкоренява човѣка отъ лицето на земята, или го подига. Строгъ е законътъ на възмездието. Срѣдно положение въ него нѣма. На земята, обаче, има срѣдни положения, които наричатъ „обстоятелства, смекчаващи вината“. Тѣ сѫ резултатъ на любовьта. Само любовьта е въ сила да смекчи условията. Мнозина искатъ да обърнатъ вниманието на ангелитѣ, да се застѫпятъ за тѣхъ. Ангелитѣ сѫ крайно строги, взискателни и изпълнителни къмъ закона. Рекатъ ли да сѫдятъ хората, малцина ще бѫдатъ оправдани. Ако искате нѣщо отъ ангелитѣ, искайте тѣхното знание, тѣхната култура. Ако искате сѫдба, оставете Богъ да ви сѫди. Той отдава всѣкиму заслуженото, и всички оставатъ доволни. Тъй щото, отъ васъ се изисква само да учите Божиитѣ закони и да ги прилагате въ живота си, а кой ще ви сѫди, какъ ще ви сѫди, това не е ваша работа. Сега, ще дамъ още нѣкои обяснения на числото 2, взето отъ първа до четвърта степень. Числото 21 означава човѣкъ, роденъ прѣзъ пролѣтьта. Пролѣтьта е подъ влиянието на Венера, богиня на любовьта. Значи, този човѣкъ се намира при най-добри аспекти. Дѣто ходи, той все любовь ще развива. Той ще бѫде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби въ нея и ще я възпѣва. Ако родениятъ прѣзъ това врѣме е жена, сѫщо така ще бѫде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо, всички поети се намиратъ подъ влиянието на Венера. Не може да бѫде поетъ онзи, на когото Венера не влияе. Числото 24 прѣдставя човѣкъ, роденъ прѣзъ есеньта и се намира подъ влиянието на Сатурнъ Този човѣкъ е крайно подозрителенъ. Религиозенъ или свѣтски, ученъ или простъ той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: Тѣзи работи прѣдъ мене не минаватъ. Сатурновиятъ типъ не се убѣждава лесно. Обаче, обикне ли те веднъжъ, той издържа въ любовьта си, готовъ е на всички жертви. Когато сатурновиятъ типъ рѣши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има прѣдъ видъ най-малко сто моми, докато избере една отъ тѣхъ. Неговата избранница ще бѫде богиня, а останалитѣ 99 ще бѫдатъ обикновени моми. Често и вие изпадате въ голѣми съмнѣния, подозрѣния, което показва, че се намирате подъ влиянието на Сатурнъ. Нѣкой казва: Много добри хора сѫ моитѣ познати. Не се минава година-двѣ, той започва да се съмнява въ всички и казва: Лъгалъ съмъ се азъ, тия хора не сѫ толкова добри, както съмъ мислилъ. Питамъ: какъ така по-рано бѣха добри, а сега станаха лоши? — Заблуденъ съмъ билъ, затова съмъ ги виждалъ такива. Значи, да виждашъ хората добри, това било заблуждение; да ги виждашъ лоши, не било заблуждение. Има едно вѣрно положение въ живота, споредъ което трѣбва да виждашъ хората такива, каквито сѫ. Често хората се проявяватъ такива, каквито не сѫ, понеже изпадатъ въ трудни положения, отъ които не знаятъ, какъ да излѣзатъ. Запримѣръ, нѣкой добъръ човѣкъ, безъ да измѣри материалнитѣ си сили, прѣдприема направата на кѫща отъ три етажа. Кара до едно врѣме и слѣдъ това се затрудни, не може да продължи кѫщата си. Чуди се, какво да прави. Обърне се тукъ за услуга, обърне се тамъ, никой не му помага. Хората виждатъ, че той ще обърка смѣткитѣ си, та нито тѣхнитѣ, нито своитѣ пари ще може да спаси. Най-послѣ той си казва: Едно отъ двѣтѣ ми остава — или да фалирамъ, или да излъжа. По-добрѣ ще излъжа нѣкого, че скоро ще му върна паритѣ, отколкото да фалирамъ. Слѣдователно, когато човѣкъ се намѣри на тѣсно, той лъже. Ако има повече врѣме да обмисля, той нѣма да си послужи съ лъжата. Когато се намѣри на тѣсно, и най-силниятъ човѣкъ може да излъже. Прѣдставете си, че вие носите въ рѫцѣтѣ си една скѫпа ваза на нѣкой вашъ приятель и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване отъ страна на приятеля ви, кой счупилъ вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако слѣдъ счупване на вазата имате достатъчно врѣме, докато кажете на приятеля си, какво сте направили, вие ще му кажете истината. Богъ, като знае този законъ, никога не сѫди хората веднага слѣдъ като сгрѣшатъ. Господъ не обича лъжата. Когато хората грѣшатъ, Богъ не бърза да ги сѫди, но оставя свободно да помислятъ върху това, което сѫ направили, да се признаятъ прѣдъ себе си и слѣдъ това да бѫдатъ готови да признаятъ грѣшкитѣ и грѣховетѣ си и прѣдъ Него. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ лъжата. Тя се дължи на единъ психологически законъ, който се изявява въ всички проявления на живота. Този законъ внася извѣстно опорочаване въ живота. Когато лъжата влѣзе въ ума на учения човѣкъ, той губи часть отъ своята свѣтлина, а науката губи своята чистота. Слѣдователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трѣбва да освободи ума си отъ всички заблуждения. Тази наука не се придобива въ единъ — два деня, нито въ единъ животъ. Истинскиятъ животъ сѫщо така не се постига моментално. Ако човѣкъ знае всички свои слабости и грѣшки, пакъ не би могълъ изведнъжъ да се поправи. Врѣме и усилия се изискватъ, за да може човѣкъ да изправи погрѣшкитѣ си. Като знае това, Богъ е скрилъ грѣховетѣ на хората дълбоко въ тѣхното подсъзнание и единъ день, когато тѣ се натъкнатъ на своята карма, грѣховетѣ имъ постепенно ще изпѫкнатъ въ тѣхното съзнание. Нѣкой казва: Много ми е тежко! Слѣзълъ съмъ въ ада, между грѣшнитѣ сѫщества. Не, ти не си въ ада, но си попадналъ въ твоята карма. Въ съзнанието си човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ всички свои сѫществувания, да се види въ най-низкитѣ положения, когато е вършилъ такива прѣстѫпления, каквито съзнанието му днесъ не позволява да направи. Той трѣбва да изкупи тия прѣстѫпления, да ги изплати. Въ сегашния животъ вие ще се срещнете съ всички ония хора, на които въ миналото сте правили зло и добро. Ето защо, днесъ човѣкъ трѣбва да живѣе добрѣ, да изличи отъ съзнанието си всички грѣхове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съврѣменната наука, въ това отношение, дава редъ методи и познания на човѣка, какъ да се справи съ кармата си, т. е. какъ да ликвидира съ нея. Когато хората ликвидиратъ съ своята карма, тогава и науката ще мине въ нова фаза. Днесъ мнозина сѫ недоволни отъ науката, намиратъ, че тя не задоволява напълно тѣхния интересъ. Обаче, новата наука, която иде, ще внесе въ тѣхъ радость и веселие. Сега, като ученици, вие трѣбва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, вие можете вечерь, когато той спи, да изпращате къмъ неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравѣе, ще се поправи скоро. Ако нѣкой отъ васъ отпадне духомъ, или се съсипе материално, вие пакъ можете да му изпрашате насърдчителни мисли. Чрѣзъ закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бѣдни, на отчаяни хора. Великъ, мощенъ е законътъ на внушението. Достатъчно е, чрѣзъ този законъ, да внесете една добра мисъль въ своето подсъзнание или въ подсъзнанието на нѣкой вашъ ближенъ, за да се реализира тя. Ако успѣете пъкъ да внесете една добра мисъль въ свърхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Нѣма мисъль, която, вложена въ свърхсъзнанието на човѣка, да не се реализира чрѣзъ работата на свърхсъзнанието. Всички недѫзи могатъ абсолютно да се изправятъ, но при условие на абсолютна вѣра. Въ свърхсъзнанието човѣкъ може да проектира всичко, каквото пожелае, но безъ никакво съмнѣние. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ всички, е да храните помежду си взаимно довѣрие и уважение. Искате да се изкажете по нѣщо — не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете въ мисъльта си красива форма. Нека това бѫде една задача за васъ. Наистина, не е лесно човѣкъ да подържа въ ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начинъ той ще създаде здрава, трезва мисъль въ себе си. Човѣкътъ на новото трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ всичко, което е обѣщалъ да направи. Кажешъ нѣщо, изпълни го. Обѣщаешъ нѣщо, направи го въ такава форма, въ каквато си обѣщалъ. Обѣщалъ си прѣдъ Бога или прѣдъ душата си да отидешъ нѣкѫдѣ — иди, изпълни обѣщанието си, макаръ и на легло да си. Парализиранъ да си, пакъ иди. По силата на внушението, че си обѣщалъ прѣдъ Бога да направишъ нѣщо, ще можешъ да го изпълнишъ. Краката ти ще се развържатъ и ще проходишъ. Щомъ се освободишъ отъ ремъцитѣ, съ които дяволътъ те е завързалъ, ти ще кажешъ: Слава Богу, че се освободихъ! Съврѣменнитѣ хора сѫ вързани съ ремъцитѣ на дявола. Вечерь, прѣди да заспите, ще се развързвате чрѣзъ закона на внушението. Много ремъци има човѣкъ на рѫцѣтѣ и на краката си. Тѣзи ремъци сѫ подобни на тия, които пехливанитѣ турятъ на рѫцѣтѣ си, докато се борятъ. Въ врѣме на борбата тѣ сѫ необходими, но щомъ свършатъ, ремъцитѣ ставатъ вече излишни. Когато човѣкъ се обезсърдчи, той е въ положението на пехливанъ, който носи ремъци на рѫцѣтѣ си и е забравилъ да ги хвърли. Развържи ремъцитѣ отъ рѫцѣтѣ си, хвърли ги настрана и обезсърдчението ще изчезне. Сега, азъ говоря за новата култура, която изисква отъ хората великъ моралъ. Вие можете да живѣете и по стария моралъ, но ще знаете, че сте въ старата култура. Новиятъ моралъ се отнася къмъ съзнанието на хората. Тѣ трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че сѫ служители на Бога и всичко, което вършатъ, става прѣдъ Неговото лице, и Той удобрява или не удобрява тѣхнитѣ постѫпки. Когато мисъльта на човѣка е права, тя има Божието удобрение и тече безпрѣпятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е въ сила да спре течението на правата мисъль. Всѣка мисъль, която нѣма удобрението на Бога, се прѣкѫсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цѣль. Казвамъ: всички ние трѣбва да се стремимъ да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме въ себе си, да слушаме Неговия гласъ. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бѫдемъ здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравиятъ ученикъ може да учи. За да учи, той трѣбва да има срѣдства, да бѫде богатъ. Само умниятъ може да бѫде истински богатъ и уважаванъ отъ всички. Богатството е свързано съ разумностьта. Всички хора се стремятъ къмъ красотата; тѣ искатъ да бѫдатъ красиви. Човѣкъ може да бѫде и здравъ, и силенъ, и богатъ, и красивъ, но прѣди всичко той трѣбва да бѫде достоенъ, да заслужи тия качества. Казвате: Нали духовното се дава даромъ? — Даромъ се дава само на достойния. Всѣки трѣбва да се стреми да бѫде достоенъ за Божието благословение. Това достоинство е първото условие, заради което Богъ обръща внимание на човѣка и му дава условия да учи. Отъ своя страна пъкъ той трѣбва да бѫде признателенъ, да работи, да учи, за да отговори на това внимание. Една отъ важнитѣ мисли, която трѣбва да задържите въ ума си отъ тази лекция, е да запазите достоинството си, за да не изгубите Божието внимание. Щомъ сте пратени на земята, Богъ ви е удостоилъ съ своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачитѣ, които се даватъ въ Школата. Запримѣръ, една отъ задачитѣ, която трѣбва да имате прѣдъ видъ, е да работите върху музиката, да придобиете нѣщо ново, нѣщо повече отъ това, което съврѣменната музика е постигнала. Ако е въпросъ за наука, за музика, за изкуство, съ каквито съврѣменниятъ свѣтъ разполага, тогава нѣма защо да вървите по новитѣ пѫтища. Какво струва за насъ сегашната музика, ако не й придадемъ нѣщо ново? Отъ какво се вдъхновяватъ съврѣменнитѣ пѣвци и музиканти? Тѣ се вдъхновяватъ, или когато се харесатъ на публиката, или когато имъ се плаща добрѣ. Отъ какво трѣбва да се вдъхновява бѫдещиятъ музикантъ, или пѣвецъ? Той трѣбва да се вдъхновява отъ това, дали неговата музика е въ сила да направи прѣвратъ въ душата на падналия човѣкъ. Какво по-голѣмо възнаграждение може да има за музиканта отъ това, когато той свири въ една кръчма на пияници и половината отъ тѣхъ се откажатъ веднага отъ пиянството? Тѣ ще кажатъ: Богъ да те благослови, дѣто дойде между насъ да ни посвиришъ! Какво по-голѣмо морално удовлетворение може да очаква музиканта, ако съ своята музика той е успѣлъ да събуди импулсъ къмъ наука у този, който никога не е пожелавалъ да учи? Този човѣкъ започва да учи, свършва нѣколко факултета, става професоръ и казва: Благодарение на единъ музикантъ, азъ днесъ не съмъ простъ човѣкъ, а професоръ. На това основание, когато и ние изкажемъ една дума, тя трѣбва да произведе сѫщия ефектъ, какъвто музиката произвежда върху пияницата, или върху простия човѣкъ. Нека и този човѣкъ каже: Чухъ нѣкога една дума, която ме избави отъ голѣма беля и човѣкъ ме направи. Тѣзи сѫ едни отъ задачитѣ, които ви прѣдстоятъ, като на ученици. Правилното разрѣшаване и прилагане на тия задачи, ще опрѣдѣли положението ви като хора, носители на новото. Упражнение: двѣтѣ рѫцѣ се изнасятъ успоредно, напрѣдъ. Дѣсната рѫка се поставя прѣдъ устата, съ палеца къмъ нея, слѣдъ което се изнася настрана, но съ бавно хлъзгане по рамото. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Послѣ, и двѣтѣ рѫцѣ се поставятъ прѣдъ устата, съ палцитѣ къмъ нея и съ бавно хлъзгане по рамѣнѣтѣ. И двѣтѣ рѫцѣ се изнасятъ настрана и се спущатъ надолу. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 13 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВАТА ПОЛЮСА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочете се резюме на темата: „Най-мощното въ човѣка.“ Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?“ Сега, като се четоха темитѣ, въпросътъ остава пакъ неразрѣшенъ. Радвайте се, когато нѣкои въпроси оставатъ неразрѣшени. Красивото въ живота седи въ това, което не се разрѣшава. Като се четоха темитѣ за истината, естествено изникна и въпросътъ за лъжата. Една българска поговорка казва: „Краката на лъжата сѫ кѫси.“ Споредъ мене лъжата нѣма никакви крака. Защо хората лъжатъ? За да взематъ нѣщо. Когато нѣкой иска да вземе пари отъ банкера, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари отъ него. Шомъ вземе паритѣ, пакъ ще го лъже, дано нѣкакъ не ги върне. Лъжата сѫществува само въ материалния, въ физическия свѣтъ. Значи, за да лъже нѣкой, все трѣбва да има нѣкакъвъ материаленъ обектъ, като причина за лъжата. Въ духовния, въ Божествения свѣтъ лъжа не сѫществува. Докато човѣкъ се намира при добри, при благоприятни условия, каквито сѫ въ невидимия свѣтъ, той не се познава, не знае, дали обича да лъже, или не. Когато слѣзе въ материалния свѣтъ, при по-трудни условия на живота, тукъ той се проявява такъвъ, какъвто е. Характерътъ на човѣка се изпитва повече при неблагоприятиитѣ условия, отколкото при благоприятнитѣ. Днесъ считатъ благороденъ човѣкъ този, който проявява велики дѣла и качества. Въ новата кулгура сѫдятъ за благородството на човѣка по това, какъ се проявява въ най-малкитѣ нѣща. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за честь, за моралъ и казватъ, че мораленъ човѣкъ е онзи, който спазва правилото „не убий!“ Кого да не убива: човѣка ли? Питамъ: може ли тогава да се нарече мораленъ човѣкъ онзи, който коли кокошки, агнета, волове, или който убива мухи, сѣче гори и т. н.? Ако истинскиятъ моралъ се заключава въ спазване правилото „не убий“, този моралъ трѣбва да се прилага по отношение на всичко живо, отъ най-малкото до най-голѣмото. Не се ли прилага той въ цѣлокупния животъ, това не е моралъ. Много отъ днешнитѣ учени, писатели и философи казватъ, че моралътъ е нѣщо относително. Да, човѣшкиятъ моралъ е относителенъ, но Божествениятъ е абсолютенъ. Прѣдставете си, че имате единъ добъръ приятель, когото обичате, и той ви обича: приема ви дома си винаги добрѣ, разположенъ е къмъ васъ, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява, и вие се чувствувате щастливъ, доволенъ. Единъ день отношенията на приятеля ви се измѣнятъ къмъ васъ, по разни причини — материални, духовни, или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпитъ: ако сте мораленъ човѣкъ, ще останете вѣренъ на приятеля си, нѣма да се поколебаете въ отношенията си къмъ него. Ако нѣмате моралъ въ себе си, веднага ще се измѣните къмъ него, ще му дадете гърбъ. Вие трѣбва да знаете, че човѣкъ е колективно сѫщество, вслѣдствие на което често той не е отговоренъ за постѫпкитѣ си. Наистина, човѣкъ трѣбва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговоренъ за дѣлата си, или не, въ края на краищата, пакъ той страда. Когато турите дървото въ огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновенъ човѣкътъ, който туря дървото въ огъня, а послѣ е виновенъ огъньтъ, който има свойството да изгаря тѣлата. Когато вземете единъ остъръ ножъ и съ него мушнете нѣкой човѣкъ, ножътъ ли е виновенъ за това убийство? Слѣдователно, постѫпкитѣ, дѣйствията на човѣка биватъ колективни и индивидуални. Отъ постѫпкитѣ на човѣка се опрѣдѣля неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употрѣбява насилие върху другия, ако послѣдниятъ самъ не се подаде на това насилие. Тъй щото, когато човѣкъ не се подава на лошото влияние на нѣкоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия мораленъ устой. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ качествата на духовния и на Божествения животъ? Както Божествениятъ, така и духовниятъ животъ не се проявяватъ въ врѣме и пространство. Тѣ сѫ извънъ врѣмето и пространството. Физическиятъ живогъ, обаче, се проявява въ врѣме и пространство. Слѣдователно, докато човѣкъ е въ Божествения свѣтъ, той е въ приятно, добро разположение на духа. Слѣдващиятъ моментъ, когато слѣзе на физическия свѣтъ, той изгубва това добро разположение на духа и минава въ обикновения животъ. Въ Божествения свѣтъ хората всѣкога се намиратъ въ добро разположение на духа, а въ физическия животъ тѣ се намиратъ въ добро или въ лошо настроение. Хората на настроението всѣкога се движатъ между два полюса: когато на единия полюсъ е топло, на другия е студено. Такъвъ е законътъ на физическия свѣтъ. Когато двама приятели живѣятъ добрѣ помежду си и образуватъ едно цѣло, единиятъ отъ тѣхъ винаги ще се намира на единия полюсъ, а другиятъ — на про-тивоположния полюсъ. Ако единиятъ е въ лѣтото на живота, другиятъ ще бѫде въ зимата; ако единиятъ е въ пролѣтьта на живота, другиятъ ще бѫде въ есеньта. Обаче, сѫществата отъ духовния и Божествения свѣтъ, понеже знаятъ законитѣ, могатъ да смѣнятъ полюситѣ на живота, както искатъ. Тѣ иматъ най-малко четири полюса. Ако едно отъ тия сѫщества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това сѫщество ще се качи въ духовния свѣтъ. Когато и тамъ изгуби условията, това сѫщество ще се качи още по-нагорѣ. Така то ще се качва отъ една область въ друга по-висока, докато най-послѣ не срѣща никакви прѣпятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свѣтъ, като не познаватъ духовнитѣ закони, ще се раждатъ и умиратъ, ще минаватъ отъ единъ полюсъ въ другъ, докато най-послѣ научатъ тия закони и могатъ да ги прилагатъ въ живота си. Казвамъ: отъ хиляди години насамъ Божествениятъ свѣтъ работи върху хората, да ги научи на онѣзи методи, чрѣзъ които ще могатъ, по свое желание, да минаватъ отъ единъ полюсъ въ другъ. Пожелае ли човѣкъ да влѣзе въ Божествената Школа, като ученикъ, той непрѣменно трѣбва да изучава методитѣ за трансформиране на състоянията, за прѣминаване отъ единъ полюсъ въ другъ, за да може да се справи съ изпититѣ на тази Школа. Въ Божествената Школа изпититѣ сѫ по-трудни, отколкото въ обикновенитѣ. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ нѣкоя окултна школа, работитѣ имъ веднага ще се наредятъ, всичко ще имъ тръгне напрѣдъ. Тѣ мислятъ, че ще живѣятъ като галени дѣца: слугини ще ги обличатъ и събличать, ще ги водятъ по разходки, пѣсни ще имъ пѣятъ и т. н. И ако не излѣзе така, тѣ казватъ: Да знаехме, не бихме влѣзли въ тази школа. Питамъ: ако не влѣзете въ Школата и останете въ свѣта, тамъ по-добрѣ ли ще ви бѫде? Положението на хората въ свѣта е много по-лошо отъ това на ученицитѣ отъ нѣкоя окултна школа. Има редъ статистики, които показватъ, какво се върши въ свѣта. Тамъ хиляди хора умиратъ отъ различни болести; тамъ мѫже убиватъ женитѣ си, и жени убиватъ мѫжетѣ си; родители убиватъ дѣцата си, и дѣца убиватъ родителитѣ си. Страшенъ и тежъкъ е животътъ въ свѣта! Ако разгледате съврѣменната култура съ окото на ясновидеца, или на окултиста, ще видите, че тамъ е мѣсто само на прѣстѫпления. Тази култура ще загине по причина на тия прѣстѫпления. И ако много добри хора даже се гнѣвятъ, сърдятъ, искатъ да отмъстятъ на този, на онзи, искатъ да убиятъ нѣкого, или да се самоубиятъ, това се дължи, именно, на лошото влияние на тази култура, въ която тѣ сѫ потопени, и безъ да желаятъ, взиматъ участие въ нейния животъ. Но има много хора, които по мисли, чувства и животъ коренно се различаватъ отъ обикновенитѣ хора на съврѣменната култура. Кои сѫ тѣзи хора? Тѣ сѫ ония, които сѫ доволни отъ най-малкото благо, което имъ е дадено. Тѣ сѫ доволни, защото знаятъ, че това благо постоянно расте. Нищо въ природата не седи на едно и сѫщо мѣсто, на едно и сѫщо положение. Ако малкото благо, като житното зърно, съдържа въ себе си условия за растене, щомъ се посади въ земята, всѣки новъ моментъ то ще расте, ще се развива, докато даде плодъ, отъ който всички ще се ползуватъ. Който не е доволенъ отъ малкото благо, той нѣма да се погрижи да го посади въ земята, вслѣдствие на което ще го лиши отъ условия за растене и животъ. И тъй, въ природата малкитѣ нѣща растатъ, а голѣмитѣ се смаляватъ. Който иска да стане голѣмъ, той трѣбва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Нѣкои учени твърдятъ, че едно врѣме слънцето е било по-голѣмо, отколкото е днесъ. Тѣ казватъ, че слънцето още ще се смалява. Сѫщото се твърди и за нашата земя. Нѣкога тя е била много по-голѣма, отколкото днесъ. Слѣдователно, който търси велики работи въ свѣта, той трѣбва да знае, че непрѣменно ще се смали. Законътъ е такъвъ. Щомъ желаешъ велики работи, ще те смалятъ. Щомъ желаешъ малки работи, ще те възрастятъ. Това е изказано въ стиха: „Богъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи.“ Сега, като говоря по този начинъ, искамъ да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човѣкъ добрѣ да се обхожда. Той трѣбва да се отнася съ хората така, че и тѣ да останатъ доволни отъ него, и той да бѫде доволенъ отъ себе си. Нѣкой, като говори съ хората, вади кърпата си срѣщу тѣхъ, изтрива носа си, пръска слюнки отъ устата си и т. н. Щомъ говорите съ нѣкого, трѣбва да спазвате извѣстно разстояние между него и васъ и никога да не нарушавате това правило. Нѣкой казва: Дребни работи сѫ тия, нѣма какво да имъ се обръща внимание. Не, ако човѣкъ обръща внимание на малкитѣ работи, той ще бѫде внимателенъ и къмъ голѣмитѣ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много за това-онова, за каквото имъ дойде на ума, и послѣ казватъ: Ние разглеждаме въпроса обективно, а не субективно. Какво разбирате подъ думитѣ обективно и субективно? Ще кажете, че обективниятъ свѣтъ е външенъ, а субективниятъ — вѫтрѣшенъ. Обективниятъ свѣтъ е широкиятъ, голѣмиятъ свѣтъ, а субективниятъ е малкиятъ, ограничениятъ свѣтъ. Както и да разглеждате нѣщата, обективно или субективно, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да имате добра обхода. Обходата не се прѣдава, тя се придобива съ съзнателна работа. Има редъ методи за това, но тѣ не сѫ механически. Човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ най-голѣмитѣ изпитания, но сѫщеврѣменно трѣбва да мине и прѣзъ най-голѣмитѣ блага; той трѣбва да мине прѣзъ най-голѣмата сиромашия, а сѫщо така и прѣзъ най-голѣмото богатство. И като се движи между тия два полюса, той най-послѣ ще изработи начинъ на обхода, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ. И тъй, казано е отъ Псалмопѣвеца: „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Слѣдъ него много пѫти е повтаряна тази мисъль, но разбрали ли сѫ хората, каква идея ималъ въ главата си Псалмопѣвецътъ? За да се разбере идеята, кояго той ималъ, човѣкъ трѣбва да се постави на неговото мѣсто и да прѣживѣе неговата опитность. Когато човѣкъ разбира и прѣживява опитноститѣ, страданията и изпитанията на хората, той става по-мекъ, по-снизходителенъ и по-добъръ къмъ тѣхъ. Питамъ: защо човѣкъ не е мекъ, не е добъръ, не е снизходителенъ къмъ хората? Нѣкои хора не сѫ меки, понеже нѣматъ достатьчно пространство въ себе си, да се разширяватъ. Мекотата се развива при извѣстни условия. Какво е нужно на желѣзото, за да стане меко? Топлина му е нужна. Когато се приближавате къмъ меки хора, вие изпитвате извѣстна приятность. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата прѣдставя приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави мекитѣ хора имунитетни къмъ всѣкакви болести. Здравето на човѣка зависи отъ неговата мекота. Когато човѣкъ изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дѣто влѣзе той, каквото погледне, навсѣкѫдѣ вижда лошото. Недоволството е неговъ спѫтникъ. Той е недоволенъ отъ хората, недоволенъ е и отъ себе си. Недоволството е присѫщо качество на съврѣменната култура, която вече си отива. Въ тази култура човѣкъ е крайно индивидуализиранъ. И ние виждаме, какъ днесъ всѣки човѣкъ иска да подчини другитѣ, той да стане центъръ, около който тѣ да се движатъ. Вслѣдствие на това силно индивидуализиране, между хората започва една вѫтрѣшна борба за първенство. И въ заключение тази борба свършва съ катастрофа, обща за всички и лична за всѣки, който участвува въ нея. Това нѣщо става и въ държавитѣ. Днесъ избиратъ едного за царь, благославятъ го, коронясватъ го, но утрѣ се обяви нѣкаква война, която не даде очакванитѣ резултати, и този царь се вижда принуденъ да напусне прѣстола. Възцарява се другъ царь, събиратъ се около него други хора и започва пакъ сѫщата история. Коя държава, кой народъ и кой царь досега сѫ реализирали своитѣ идеали? Резултатитѣ на всички държави, на всички царствувания сѫ само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т. н. Казвамъ: когато хората се биятъ, това показва, че тѣ сѫ млади. Само младитѣ се биятъ. Старитѣ подтикватъ младитѣ да се биятъ, а тѣ сами седатъ настрана. Гледате нѣкой младъ момъкъ седи у дома си, работи нѣщо, но дойдатъ старитѣ, баща му, майка му и казватъ: Синко, какво си се затворилъ въ кѫщи? Я излѣзъ вънъ, иди на хорото да си поиграешъ съ момитѣ. Той седи, не иска да играе, не го привлича хорото. Днесъ му говорятъ така, утрѣ му говорятъ, докато най-послѣ му внушатъ, че трѣбва да излѣзе, да си избере нѣкоя мома, да се ожени за нея. Той си хареса нѣкоя мома, но другъ я обича, и гледашъ, че единъ день тия двама момци се сбили. Слѣдъ това старитѣ започватъ да ги критикуватъ: Гледай тия луди-млади, какви глупости вършатъ! Докато човѣкъ живѣе въ старата култура, той все глупости ще върши: войни ще отваря, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура, обаче, изисква нови форми, ново съдържание, новъ смисълъ на живота. Когато свързвашъ сѫдбата си съ нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да се изпиташъ не само външно, но и вѫтрѣшно, можешъ ли да живѣешъ съ този човѣкъ и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви. Това е задача на човѣка при всички случаи въ живота му. Откато се роди, докато замине за другия свѣтъ, човѣкъ непрѣстанно трѣбва да рѣшава въпроса за връзкитѣ и за отношенията си съ хората. Защо? Защото старата култура разрѣшава тия въпроси по единъ начинъ, а новата култура ще ги разрѣши по другъ начинъ. Сега, азъ искамъ да ви дамъ нѣколко нови правила, но който приеме тѣзи правила, трѣбва да ги приложи. Отъ всички се изисква приложение. Нѣкой седи и очаква, каквото Господъ даде. И това е добрѣ, но въ всичкитѣ си работи този човѣкъ напълно уповава ли на Бога? Отдѣ знае той, че каквото му се случи, все отъ Бога е дошло? Прѣди всичко, съврѣменниятъ свѣтъ отъ Бога ли е нареденъ? Има нѣкои нѣща създадени отъ Бога, но повечето отъ тѣхъ сѫ отъ хората. Всички отклонения въ този свѣтъ сѫ резултатъ на човѣшкитѣ мисли и чувства. Първоначално Богъ създаде свѣта и послѣ го даде подъ наемъ на хората. Единъ день Той ще дойде при тѣхъ и ще имъ иска смѣтка за всичко, което тѣ сѫ развалили. Цѣлата инсталация на този свѣтъ е развалена, вслѣдствие на което съврѣменниятъ свѣтъ може да се нарече свѣтъ на развалини. Като погледнете лицата на хората, тѣ сѫ асиметрично. Дѣдо ви е изкривилъ носа, баба ви — очитѣ, прадѣдо ви — устата, прабаба ви — вѣждитѣ, и въ края на краищата, като се погледнете въ огледалото, вие виждате, че ви липсва онази красота, онази хармония, онази съразмѣрность между частитѣ. Вашитѣ дѣди и прадѣди, благодарение на редица неправилни животи, развалили кѫщата, която имъ бѣ дадена на врѣмето, въ която днесъ и вие продължавате да живѣете, но плачете, не сте доволни отъ положението си. Защо плачатъ хората? Хората плачатъ по разни причини. Единъ плаче, че не се отнасяли хората добрѣ съ него. Когато хората се отнасятъ злѣ съ него, той плаче; когато пъкъ той се отнася злѣ съ тѣхъ, не плаче. Нѣкоя жена плаче, че мѫжътъ й я бие. Утрѣ пъкъ тя бие мѫжа си, той плаче. Казвамъ: докато хората живѣятъ въ старата култура и постѫпватъ по старитѣ методи, всѣкога ще има плачъ. Ако единиятъ бие, другиятъ трѣбва да отстѫпи, да покаже благородство на характера си. Ако единиятъ се гнѣви, сърди, нагрубява, нека другиятъ постѫпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че въ него има велика мисъль, която го движи къмъ по-високъ свѣтъ, дѣто нѣма полюси, дѣто нѣма противорѣчия и страдания. Сега, като ученици на окултната Школа, отъ васъ се изисква да развиете своята чувствителность. Чувствителность ви е необходима, за да влизате въ положението на хората, да разбирате тѣхнитѣ страдания. Наистина, когато човѣкъ е чувствителенъ, той е изложенъ на по-голѣми страдания, но като ученикъ, той ще разбира законитѣ и ще може по-лесно да се справя съ страданията си. Прѣдставете си, че вие живѣете въ единъ градъ и съ своята чувствителность долавяте, че слѣдъ нѣколко мѣсеци този градъ ще потъне, или ще се разруши отъ нѣкакво голѣмо земетресение. Какво ще бѫде вашето положение? Можете ли да бѫдете спокойни, като знаете, че тия хора, които днесъ сѫ радостни и весели, слѣдъ нѣколко мѣсеци само ще се намиратъ подъ развалинитѣ на този градъ, или подъ вълнитѣ на водата? Още по-тежко е положението на ясновидеца, който вижда, запримѣръ, че слѣдъ десеть години земята ще се сблъска съ нѣкоя планета въ пространството и ще се разрущи. Какво ще бѫде положението на хората, ако имъ се каже, запримѣръ, че земята ще прѣтърпи такава катастрофа? Мнозина ще повѣрватъ и ще се уплашатъ, ще живѣятъ съ страхъ, а нѣкои нѣма да повѣрватъ и ще бѫдатъ спокойни. Казвамъ: има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свѣтъ. Всѣки човѣкъ е опиталъ реалностьта на този свѣтъ, но въпрѣки това пакъ се съмнява въ него. Запримѣръ, при най-малкитѣ проявления на добродѣтели отъ страна на когото и да е, винаги присѫтствува нѣкой великъ духъ, който слѣди всичко, което се върши. Ако човѣкъ замисли нѣщо лошо, този духъ веднага му нашепва: Бѫди внимателенъ, мисли, какво правишъ. Ако те обиди нѣкой, ти искашъ да му отмъстишъ, но духътъ пакъ ти нашепва: Не бързай, не се тревожи. Азъ ще уредя тази работа. — Не, азъ ще му дамъ да разбере! Какъ смѣе той да ме обижда? Питамъ: кой на кого досега е далъ да се разбере? Колко хора избѣсиха, колко войни станаха, но това поправи ли свѣта? Всички тия срѣдства сѫ палеативни. Свѣтътъ така не се поправя. Хората трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, естествено да се смирятъ, а не чрѣзъ насилие. И тъй, ако човѣкъ иска да се самовъзпитава, той трѣбва да учи, да прилага ония методи, които истинската, положителната наука дава. Често паметьта на човѣка отслабва, благодарение на голѣми тревоги и безпокойствия. Много хора се безпокоятъ за нищо и никакво. Каквато неприятность имъ се случи, тѣ се ожесточаватъ, намиратъ, че Провидѣнието е несправедливо къмъ тѣхъ. Провидѣнието е абсолютно справедливо. Миналиятъ животъ на човѣка опрѣдѣля настоящия, а настоящиятъ животъ опрѣдѣля бѫдещия. Тъй щото, каквото днесъ прѣживяватъ хората, то е резултатъ на тѣхнитѣ минали дѣйствия. Страданията, несполукитѣ въ сегашния животъ на хората се дължатъ на утайки отъ миналия имъ животъ. Това индуситѣ наричатъ карма. Дълго врѣме човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да се изчисти отъ утайкитѣ на миналото. Често тия утайки така засипватъ хората, че става нужда невидимиятъ свѣтъ да се заеме да ги освободи отъ тѣхъ. Докато ги извади отъ това положение, тѣ минаватъ голѣми помрачения на съзнанието. Вслѣдствие на това помрачение на съзнанието, много хора губятъ вѣрата си, мѣнятъ убѣжденията си и казватъ: Не вѣрваме вече въ Бога. — Въ какво вѣрватъ тия хора? Това сѫ състояния, които личностьта прѣживява. Слѣдователно, всѣка обида, която човѣкъ прѣживява, показва, че въ него е засегната личностьта. Споредъ мене, само стариятъ човѣкъ се обижда. Стариятъ човѣкъ е крайно честолюбивъ. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. Когато наближи послѣдния му часъ, тогава той е готовъ да се помири съ всички, съ които е ималъ нѣкаква неприятность въ живота си. Тогава той ги извиква при себе си и казва: Азъ отивамъ вече при Господа, искамъ да се простя съ васъ, да не ви остана длъженъ. Много старци, и като умиратъ, пакъ не сѫ готови да простятъ, да се помирятъ съ ближнитѣ си. У дѣцата е точно обратно: ако днесъ се скаратъ съ нѣкого, утрѣ ще се помирятъ. Тѣ не задържатъ обидата за дълго врѣме въ сърцето си, вслѣдствие на което сѫ безгрижни. Затова е казалъ Христосъ: „Станете като дѣцата!“ И между религиознитѣ хора, и между ученицитѣ на Школата се срѣщатъ такива стари дѣдовци и баби, които се обиждатъ и никому не прощаватъ. Гледате нѣкой младъ човѣкъ, едва има 20 години, обидилъ се, надулъ се, нищо не иска да чуе, остава на особено мнѣние. Не, по този начинъ работитѣ не вървятъ. Достатъчно е Богъ да мръдне само палеца си, и всичко е свършено съ тѣзи стари хора, които иматъ голѣмо съзнание за себе си. Ако влѣзете въ небето съ тѣзи разбирания, съ това съзнание, тамъ ще ви освиркатъ така, че ще се чудите, какво да правите. Тогава ще кажете: Колко прости сме били! Какви дебели глави сме имали! Какъвъ по-голѣмъ шамаръ отъ това освиркване? Докато сте били на земята, вие сте мислили, че сте завършили своето развитие и сте създадени само да заповѣдвате. Щомъ влѣзете въ онзи свѣтъ, тамъ ви по-срѣщатъ съ смѣхъ, освирквания и подигравки. Едва тогава съзнавате, въ каква заблуда сте били и пожелавате часъ по-скоро да се върнете на земята, да се изправите, да работите върху себе си. Казвамъ: докато човѣкъ е на земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, петь-шесть часа за ума, за душата, за духа си и слѣдъ това ще помисли за ядене и пиене. Единъ день, когато човѣкъ съблѣче тѣлесната си дреха, когато се обезплъти, тогава той ще мине въ друга фаза на работа. Той нѣма да оре, да копае, да готви, защото нѣма да има вече рѫцѣ и крака. И като духъ той пакъ ще работи, пакъ ще оре и копае, но въ друга область, въ друго поле. Нѣкоя религиозна сестра казва: Азъ завършихъ вече своето развитие, нѣма повече да готвя. Богъ не ме е пратилъ за готвачка. Ето какво трѣбва да каже тази сестра: До днесъ азъ готвихъ само за дѣцата и за мѫжа си, само за тѣхъ се грижихъ. Обаче, съзнахъ, че трѣбва да поработя малко и за Бога. Затова, днесъ, като наготвя на своитѣ дѣца, ще отида въ дома на нѣкоя бѣдна вдовица, съ нѣколко малки дѣца, ще й наготвя, ще си поприказвамъ съ нея и ще си отида. На другия день ще посѣтя друга бѣдна кѫща, ще опера, ще ушия нѣщо. Така, день слѣдъ день ще обикалямъ бѣднитѣ кѫщи въ София, ще помогна, дѣто съ каквото мога. Това е работа за Бога. Нѣкой може да каже, че е глупава тази работа, да ходи отъ кѫща на кѫща, да помага на хората. Колкото е разумна работата за себе си, толкова е разумна работата и за другитѣ. И тъй, животътъ изисква взаимопомощь. Науката, която ще дойде, ще бѫде свързана съ живота. Днесъ хората сѫ готови само да се критикуватъ. Срещне ви нѣкой, изгледа ви отъ главата до петитѣ, измѣри ви съ своя аршинъ и казва: Като виждамъ, какъвъ талантъ се крие въ васъ, азъ мисля, че сте нѣкой великанъ. Какво излиза въ сѫщность? На ръстъ сте едва 1.60 м., гърдитѣ ви сѫ тѣсни, изобщо нѣмате внушителенъ видъ. Гледате другъ нѣкой, строенъ, добрѣ поставенъ, глава — правилно сформирувана, всичко е, както трѣбва, а въ сѫщность тази глава нищо не ражда. Значи, съврѣменнитѣ хора се лъжатъ въ своитѣ прѣцѣнки, понеже не познаватъ онѣзи абсолютни мѣрки, по които могатъ да опрѣдѣлятъ, кой човѣкъ е обикновенъ, кой е талантливъ и кой — гениаленъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на гениалния човѣкъ? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човѣкъ е гениаленъ. Трѣбва точно да се опрѣдѣли, кое въ човѣка е гениално — носътъ, очитѣ, ушитѣ, устата, брадата или челото. Истински гениаленъ човѣкъ е този, на когото всички удове на тѣлото сѫ гениални. Ако единъ отъ удоветѣ му не отговаря на изискванията на гениалностьта, този човѣкъ не може да бѫде гениаленъ. Погледътъ на гениалния човѣкъ е дълбокъ. Той е свързанъ съ цѣлото Битие. Когато се разговаряшъ съ нѣкой гениаленъ човѣкъ, той те изслушва внимателно, изучава те, безъ да те унижи. Той е толерантенъ къмъ всички. Казвамъ: като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да бѫдете толерантни едни къмъ други. Какво означава думата толерантенъ? На български тя означава търпеливъ, снизходителенъ човѣкъ. Ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ зазоряване на своята душа. Нѣма по-красивъ моментъ въ живота на човѣка отъ зазоряването. И при изгрѣва на слънцето нѣма по-красивъ моментъ отъ зазоряването. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, на ранина Те повикахъ!“ Дѣйствително, човѣкъ най-добрѣ размишлява сутринь, прѣди изгрѣвъ слънце. Щомъ слънцето изгрѣе, вниманието му се отвлича на разни страни. Отъ изгрѣвъ на слънцето до залѣзъ, това врѣме е опрѣдѣлено за развитие на дарби, способности, чувства и за проява на разни дѣйствия. Тъй щото, за всѣка работа има точно опрѣдѣленъ часъ отъ деня. Който иска да развие Божественото въ себе си, да стане гениаленъ, той всѣка сутринь трѣбва да излиза вънъ, да наблюдава зазоряването, да посрѣща изгрѣва на слънцето. Той трѣбва да се свързва съ тия мощни сили въ природата, да остави тѣ да работятъ върху него. Нѣкой спи късно сутринь и като стане, усѣща се неразположенъ, недоволенъ и започва да размишлява, защо Господъ е създалъ така свѣта. Казвамъ: стани рано, излѣзъ вънъ, прѣди изгрѣвъ на слънцето, и постарай се да видишъ поне часть отъ мантията или отъ гърба на Бога въ свѣтлината на хоризонта. Красиви нѣща се криятъ въ изгрѣващето слънце! Ако човѣкъ излиза редовно сутринь да наблюдава зазоряването и изгрѣва на слънцето, все ще му се открие нѣщо. Най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрѣзъ молитва. Той дълго врѣме се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка съ Бога, съ разумния принципъ въ свѣта. Това подразбира стиха: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи на всичко“. Когато се молите, или когато наблюдавате изгрѣва, вие не трѣбва да бѫдете педанти, всички да постѫпвате по единъ начинъ. Молитвата изисква вѫтрѣшна свобода. Тя трѣбва да става по духъ, по разположение. Дѣто има свобода, тамъ има разнообразие. Въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има разнообразие, но и при найтолѣмото разнообразие отъ всинца ви се изисква единство. Всички хора говорятъ за любовьта. Тѣ търсятъ любовьта, но трѣбва да знаятъ, че любовьта не може да се изяви въ животъ, дѣто хората умиратъ. Въ живота на съврѣменнитѣ хора любовьта се явява само за мигъ и веднага слѣдъ това изчезва. Вслѣдствие на това тѣ страдатъ, плачатъ, разочароватъ се. Всички хора страдатъ все за изгубената любовь. Обаче, това не е изгубване на любовьта, но лишаване отъ условията, при които тя може да се прояви. „Глава на Твоето Слово е Истината“. Питамъ: хората иматъ ли глава? Споредъ старата митология, нѣкои животни сѫ имали по седемь глави. Ако животнитѣ сѫ имали по нѣколко глави, може ли хората да нѣматъ поне една глава? При това, въ каква глава може да се вмѣсти Истината? Прѣзъ цѣлата година размишлявайте върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Каквото и да мислите, чувствувате и вършите, винаги се вслушвайте въ вашия вѫтрѣшенъ гласъ. Съпоставяйте външното съ вѫтрѣшното въ себе си, за да се доберете до онази истинска, положителна наука. Стремете се да се освободите отъ старитѣ навици, да съблѣчете смъртната си дреха и да остане въ васъ само цѣнното, Божественото. Каквото се яви на пѫтя ви, не се обезсърдчавайте. Условията, въ които се намирате сега, сѫ най-добри за васъ, като ученици. По-добри условия отъ сегашнитѣ никога не сте имали. Не се безпокойте, че нѣкои отъ васъ сте стари. Въ новото учение старитѣ моментално могатъ да се подмладятъ. Какъ? Като измѣнятъ стария начинъ на мислене и на чувствуване. Свѣтли мисли въ ума и възвишени чувства въ сърцето сѫ условия за подмладяване. Обаче, и младитѣ могатъ да остарѣятъ, когато изгубятъ своитѣ свѣтли мисли и благородни чувства. Който изгуби своята свещена идея, той веднага остарява. Свещената идея е свѣтлина въ ума на човѣка. Какво прѣдставя слънцето за човѣкъ, който нѣма зрѣние? Какво прѣдставя звукътъ, говорътъ за човѣкъ безъ слухъ? Какво прѣдставятъ чувствата за човѣкъ безъ сърце? Какъвъ е смисълътъ на движението, ако човѣкъ изгуби душата си? Такова нѣщо е свещената идея за човѣка. Изгуби ли тази идея, цѣлиятъ му животъ се обезсмисля Като говоря за умъ, сърце, душа и духъ, азъ имамъ прѣдъ видъ задачата на всѣки ученикъ, да се разбере и познае като умъ, сърце, духъ и душа. Мнозина се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че нищо не сѫ научили. Ако Мойсей, който минаваше за адептъ на врѣмето си, търсѣше помощьта на евреитѣ, за да спечели едно сражение, какво остава за васъ? Защо трѣбваше евреитѣ да се избиватъ едни други? Ако между тѣхъ е имало грѣшници, не можа ли Богъ да се справи съ тѣхъ, а трѣбваше сами да се избиватъ? Всичко това бѣще необходимо, да видятъ евреитѣ и доброто, и злото, което сѫществуваше въ самитѣ тѣхъ. Запримѣръ, всѣки човѣкъ е добъръ, докато никой не го засегне. Засегнатъ ли го малко, той веднага се обижда, сърди се, гнѣви се, готовъ е да се откаже отъ убѣжденията си, отъ Бога. Той казва: Азъ не вѣрвамъ вече въ нищо. Да се гнѣви човѣкъ на Бога, това нищо не допринася. Той само губи. Нѣкой се сърди, че хората не го обичали, не го уважавали и казва: Не искамъ вече да живѣя! Не искамъ да гледамъ слънцето, не искамъ да излизамъ. Ей тъй, ще седа въ кѫщи. Питамъ: какво е виновно слънцето? Едно трѣбва да знаете: досега никой никого не е обичалъ. Това, което хората наричатъ любовь, не е нищо друго, освѣнъ залъгалки. Едно отъ качествата на любовьта е постоянство, неизмѣнность. Който истински обича, той никога не се мѣни. Щомъ вие страдате отъ това, че хората не ви обичатъ вече, че сѫ измѣнили любовьта си къмъ васъ, тркбва да знаете, че тѣ никога не сѫ ви обичали. Господъ казва: „Записахъ ги на дланьта си“. Това значи: онѣзи, които Богъ обича, тѣ сѫ написани на дланьта Му, и Той никога нѣма да ги забрави. Христосъ казва: „Благъ е само Богъ“. Въ Божията Любовь нѣма никаква измѣна, нито промѣна. Когато човѣкъ се намѣри въ трудно положение, той мисли, че Богъ го е напусналъ, изоставилъ. И Христосъ, когато бѣше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставилъ“? Обаче, оставянето не поцразбира, че любовьта се оттегля. Когато майката отива на работа и оставя дѣтето си въ кѫщи само, това подразбира ли, че тя не го обича? Когато учительтъ бие непослушния ученикъ, това не показва, че той него обича. Когато майката затваря дѣтето си, което обича да взима яйца отъ полозитѣ, да краде ябълки, круши, сливи отъ дърветата на съсѣдитѣ, не го ли обича тя? Майката обича дѣтето си, но го възпитава, дава му уроци, да не ходи по чуждитѣ дворове, да прави пакости. Слѣдователно, дойдете ли до любовьта на Бога, трѣбва да сте напълно убѣдени, че Той е неизмѣненъ. Когато имате страдания, мѫчнотии, трудности, трѣбва да знаете, че Провидѣнието, Богъ ви възпитава, да не ходите безъ позволение по чуждитѣ дворове. Казвате: Не сѫществува ли любовь на земята? Любовьта има извѣстни прояви и на земята, но вие не сте доволни отъ нея. Вие търсите друго нѣщо, искате друга любовь. Ходите, хлопате тукъ, хлопате тамъ и се домогнете до нѣкакво благо. Радвате се на това благо, но радостьта ви скоро изчезва. Защо? Не е тази радость, която сте търсили. Туй, което търсите, на земята нѣма да го намѣрите. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Вие живѣете въ прѣходенъ свѣтъ, между смъртьта и живота, но единъ день, когато придобиете безсмъртието, любовьта ще се изяви въ своята пълнота. Тя чака този моментъ. Засега хората сѫ въ дълбокъ сънъ, тѣ още не сѫ се пробудили. Тѣ сънуватъ само за любовьта, но въ дѣйствителность още не сѫ я придобили. Казано е въ Писанието: „Когато мъртвитѣ се пробудятъ, тѣ ще излѣзатъ изъ гробоветѣ си.“ Казано е още: „Седна отдѣсно на Отца си и положи враговетѣ си подножие на нозѣтѣ Му.“ Значи, дѣсната страна е почетно мѣсто. Слѣдователно, ако срещнете нѣкой вашъ приятель, отъ коя страна трѣбва да върви той, отлѣво или отдѣсно на васъ? Щомъ знаете, че почетното мѣсто е дѣсната страна, ще го оставите да върви отъ дѣсната ви страна. Сега, ще ви дамъ слѣдното упражнение за една седмица: като си лѣгате вечерь, турете въ ума си мисъльта да станете точно въ 12 ч. прѣзъ нощьта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 ч., станете, помолете се тихо въ себе си и кажете: Господи, да дойде Твоето благословение върху мене“. Прѣчарайте нѣколко минути въ размишление и се запитайте, да си легнете, или не. Ако не можете да си отговорите, напишете си двѣ билетчета съ думитѣ „да“, „не“ и извадете едното отъ тѣхъ. То ще опрѣдѣли да си легнете, или не. Ако не трѣбва да си легнете веднага, останете около 15—20 м. въ размишление и си кажете: Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращашъ. Наистина, Божиитѣ благословения винаги сѫ били върху васъ, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тѣхъ. Слѣдъ това можете да си легнете пакъ. Който се е помолилъ добрѣ, той ще заспи леко и ще има нѣкакъвъ хубавъ сънъ. Когато хората сънуватъ страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата имъ не е приета. Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вѫтрѣшенъ миръ на човѣка. Като правите упражнението една седмица, слѣдете, какви резултати ще имате. Който не може самъ да става на врѣме, нѣкой отъ домашнитѣ му да го събужда. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 6 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СТРЕМЕЖЪ КЪМЪ СЪВЪРШЕНСТВО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бдѫи!“ Размишление. Изпѣйте упражнението: „Тѫги, скърби дигай, слагай!“ Четоха се работи върху темата: „Най-мощното въ човѣка.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Защо Истината е глава на Словото“? Всички съврѣменни хора живѣятъ въ 20 в. и говорятъ за културата на този вѣкъ, като за култура, която е стигнала най-високата точка на развитие. Сѫщеврѣменно се говори, че тази култура вече залѣзва. Слѣдователно, вие живѣете на границата между двѣ култури — една, която залѣзва и друга, която изгрѣва, която се развива. Вие живѣете въ деня на второто пришествие, когато едни се осѫждатъ и умиратъ, а други се оправдаватъ и възкръсватъ. Стариятъ се оправдава съ думитѣ: Какво да правя? И азъ искамъ, като младитѣ, да работя, но краката не ме държатъ. Питамъ: оправдание ли е това, че краката му не държатъ? Нека стариятъ си отговори, защо прѣди години краката го държаха, а сега не го държатъ? Той казва; Едно врѣме, като младъ, бѣхъ юнакъ, всичко работѣхъ, но сега остарѣхъ, краката ми вече не държатъ. Затова той казва на младия: Синко, едно врѣме азъ работѣхъ, а сега ти ще работишъ. Да се говори и мисли така, то е все едно да излѣзе нѣкой виденъ, но старъ професоръ прѣдъ студентитѣ си и да имъ каже: Господа студенти, едно врѣме азъ бѣхъ младъ, ученъ, пъленъ съ сили, но сега вече съмъ извѣтрялъ малко, ще ме извините! Какво ще кажатъ студентитѣ на този професоръ? Тѣ ще му кажатъ: Щомъ си извѣтрялъ, врѣме е вече да слѣзешъ отъ катедрата. Нека на твоето мѣсто дойде нѣкой младъ професоръ, готовъ за работа и трудъ. И тъй, всички хора казватъ, че иматъ желание да работятъ, но не могатъ да работятъ, както едно врѣме сѫ работили. Питамъ: защо не могатъ да работятъ? Какво ги спъва: краката на стария, или умътъ на извѣтрѣлия професоръ? Могатъ ли да се оправдаватъ съ това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава съ това, че водата отъ нея изтича, защото е пукната? Важно е, защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щомъ стомната се е пукнала веднъжъ, водата неизбѣжно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: Само на едно мѣсто съмъ пукната, отгорѣ съмъ съвсѣмъ здрава. Казвамъ: дали на едно, или на повече мѣста е пукната стомната, не е важно. Въпросътъ е, че водата отъ стомната изтича навънъ. Днесъ има много пукнати стомни, пукнати бъчви, отъ които водата и виното изтичатъ навънъ. Трѣбва ли и хората да се оправдаватъ, че не могатъ да направятъ това или онова, защото сѫ пукнати нѣкѫдѣ? Не, човѣкъ е въ състояние да направи всичко. Като казвамъ, че човѣкъ може да направи всичко, разбирамъ, че той може да направи всичко, което е разумно. Само разумниятъ човѣкъ може да направи нѣщо. Глупавиятъ нищо не може да направи. Ако нѣкой човѣкъ прѣнесе хиляда пѫти една сламка отъ едно мѣсто на друго, това работа ли е? Ако ученикътъ напише десеть хиляди пѫти подъ редъ една и сѫща буква, това работа ли е? Може ли това да се нарече наука? Този ученикъ може да каже, че има голѣмъ прогресъ въ него, слѣдъ като написалъ толкова пѫти буквата. Той може да каже, че е започналъ да пише тази буква много красиво. Казвамъ: каквото и да е постигналъ този ученикъ съ многото писане на буквата, това още нищо не значи. Тази буква е само начало на нѣщо. Тя е начало, напримѣръ, на една дума. Значи, както хората сѫ на различна степень на развитие, така и чувствата и мислитѣ на всѣки човѣкъ сѫ на различна степень на развитие. Мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка не сѫ на еднаква възрасть, вслѣдствие на което тѣ се различаватъ. Има мисли въ човѣка, които сѫ само на нѣколко мѣсеци; има мисли, които сѫ нѣколко годишни, а има и такива, които сѫ вече на 120 години, тѣ чакатъ своя край, своята смърть. Тъй щото, процеситѣ на раждане и смърть се извършватъ непрѣкѫснато въ човѣка. Често слушате нѣкой да казва: Азъ имахъ едно свещено чувство въ сърцето си и една свещена мисъль въ ума си, но изгаснаха вече. Съ тѣхъ заедно и моятъ животъ свършва. Питамъ: какъ е възможно твоятъ животъ да се свърши само отъ угасването на единъ лѫчъ или на една свещена мисъль? Ако имашъ само единъ свѣтълъ лѫчъ въ сърцето си и една свещена мисъль въ ума си, тогава ти си много жалко сѫщество. Безсмъртниятъ животъ се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне въ човѣка, прѣдставя отклонението му отъ правия пѫть, отъ Великия законъ, който рѫководи живота. Ако единъ отъ лѫчитѣ на твоя умъ или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгналъ по кривъ пѫть. Какво трѣбва да правишъ тогава? Обърни се точно въ обратната посока на твоето движение, отдѣто слънцето изгрѣва, и твоятъ изгасналъ лѫчъ отново ще светне. Това се отнася до окултния ученикъ, или до човѣка на трезвата мисъль, който иска да се добере до Божествения свѣтъ. Само окултниятъ ученикъ, или само човѣкътъ на правата мисъль се стреми къмъ правата посока въ живота. Питамъ: какъвъ е смисълътъ на живо та? Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ доброта. — Не. Къмъ правда? — Не. Къмъ истината? — Не. Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? — Къмъ съвършенство. Любовьта, мѫдростьта, правдата, истината, добротата сѫ качества, сили, способности, присѫщи на безсмъртния животъ. Докато човѣкъ живѣе въ смъртьта, докато тя го слѣдва, всички добродѣтели за него сѫ безъ смисълъ и съдържание. Слѣдователно, който е изгубилъ любовьта си, той се намира въ свѣтъ, дѣто всичко умира. Въ болния човѣкъ има ли здраве? Въ безумния човѣкъ има ли мѫдрость? Въ лъжата има ли истина? Въ човѣка на безправието има ли правда? Какъвъ е смисълътъ на животъ, лишенъ отъ добродѣтели? Трѣбва ли да се ровимъ въ този безсмисленъ животъ? Мнозина казватъ: Ние трѣбва първо да уредимъ земния си животъ, а послѣ ще мислимъ за духовния. Въ какво седи уреждането на земния животъ? Откакъ свѣтътъ сѫществува, хората все земния животъ сѫ уреждали, но дали сѫ го наредили? Хиляди и милиони ученици сѫ учили прѣди насъ въ земнитѣ училища, но какво особено сѫ научили? Който е научилъ нѣщо повече отъ другитѣ, той е миналъ въ нова область на живота — въ живота на безсмъртието. Който влѣзе въ безсмъртието, той се стреми вече къмъ съвършенство. Не е въпросътъ, дали може лесно да се постигне съвършенството. Важно е човѣкъ да се стреми къмъ съвършенство, а що се отнася до великитѣ добродѣтели на живота — любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта — тѣ постепенно ще дойдатъ и ще живѣятъ заедно съ него. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣки човѣкъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ да любя. Не, ти никога не можешъ да любишъ. Най-първо ти трѣбва да станешъ съвършенъ, а послѣ ще любишъ. Зато? Несъвършениятъ не може да люби. Второ: съвършениятъ не може да люби несъвършения. Каква музика може да се създаде отъ една дъска, на която сѫ опнати четири ненагласени струни? Може ли на тѣзи струни да се изсвири нѣкое парче отъ Бахъ или отъ Бетховенъ? Нищо не може да се изсвири. Съвършениятъ човѣкъ има само единъ идеалъ — къмъ Бога. Пѫтьтъ къмъ Бога се намира въ съвършенството. Стреми ли се човѣкъ къмъ съвършенство, всички добродѣтели ще му дойдатъ въ услуга. Тѣ ще бѫдатъ неговитѣ вѫтрѣшни потици. Безъ съвършенството Богъ остава непонятенъ за хората. И въ такъвъ случай, колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добрѣ. Който иска да разбере Бога, той трѣбва да мисли право. Правата мисъль е потикъ къмъ Божественото, потикъ къмъ постигане на съвършенството. Щомъ човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, той ще познае Бога като любовь. И тогава, щомъ Богъ е любовь, и човѣкъ ще люби. Може ли човѣкъ да люби, едноврѣменно съ това той ще придобие необходимата свобода. Въ свободата си човѣкъ ще влѣзе въ съприкосновение съ по-напреднали отъ него сѫщества, които ще му покажатъ пѫтя къмъ съвършенство. Тѣ ще го подкрѣпватъ въ неговия пѫть, ще му помагатъ, докато най-послѣ той постигне своя идеалъ. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на Бога къмъ васъ? Мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на земята, или ви направи ученъ, знатенъ човѣкъ или светия, та вие ще бѫдете щастливи? Не, и божество да ви направи Той, вие пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Били ли сте въ положението на нѣкое божество, да знаете, какви отговорности носи то и какъ се справя съ тѣхъ? Знаете ли, колко тежко е положението на учения, къмъ когото всички погледи сѫ насочени? Знаете ли, каква отговорность носи той за всѣка направена погрѣшка? Вие искате да заемете положениею на светия, но знаете ли, колко тежъкъ и отговоренъ е неговиятъ живогъ? Той трѣбва непрѣкѫснато день и нощь, да бѫде буденъ, да свѣти съ фенерчето си, та кой какъ мине покрай него да отвори книгата си, да прочете нѣщо отъ нея и да си замине. Отговоренъ постъ е този на светията. Той постоянно трѣбва да дава отъ своята енергия, безъ самъ да се ползува отъ другитѣ. Какво ще научи той отъ книгитѣ на обикновенитѣ минувачи? Нищо нѣма да научи, но дльженъ е да освѣтява пѫтя на всички, които минаватъ покрай него. Мине нѣкой младъ човѣкъ, получилъ писмо отъ майка си, отвори го на свѣтлината и чете: Синко, ние се намираме въ голѣма бѣднотия. Три деня вече, какъ не сме турили хапка хлѣбъ въ устата си. Ако имашъ пари, прати ни малко, защото рискуваме да умремъ отъ гладъ. Свѣщьта слуша това и мълчи. Мине единъ младъ студентъ, който слѣдва въ странство и чете: Синко, баща ти внезапно заболѣ и умрѣ. Ти знаешъ вече, въ какво положение се намираме. Не можемъ повече да ти изпращаме пари. Не остава друго, освѣнъ да напуснешъ университета и да се върнешъ при нась. Този студентъ затвори писмото си, тури го въ плика, просълзи се малко и продължи пѫтя си. Свѣщьта пакъ слуша и мълчи. Така всички хора се изреждатъ единъ слѣдъ другъ при свѣтлината на тази свѣщь да четатъ писмата си, а тя само слуша и мълчи. Писмата сѫ все такива, отъ нещастни по-нещастни. Какво ще се ползува светията отъ тия писма? Че бащата умрѣлъ, това е остатъкъ отъ старата култура. Баща, който умира, той не е истински баща. Професоръ, който извѣтрява, не може да се нарече професоръ; той не може да заема професорска катедра. Светия, свѣщьта на когото изгасва, не може да остане на земята, не може да освѣтява пѫтя на хората. Божество, което не може да понесе грѣховетѣ на свѣта, нека си върви! Хората не се нуждаятъ отъ такива божества. Ученикъ, който не може да учи, да си върви! Човѣкъ, който не може да търпи, да си върви! Дѣ трѣбва да вървятъ тия хора? Да вървятъ въ пѫтя на съвършенството, дѣто могатъ да научатъ търпѣнието, дѣто могатъ да научатъ, какво нѣщо е любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта и т. н. Тамъ ще намѣрятъ тѣ смисъла на живота. Въ този пѫть трѣбва да върви всѣки човѣкъ! Който търси музика, изкуство, да върви въ пѫтя къмъ съвършенство! Който иска да осмисли живота си, да върви въ пѫтя къмъ съвършенство! Мнозина искатъ животътъ имъ да тече тихо и спокойно безъ бури, безъ мѫчнотии и страдания. Казвамъ: идете при нѣкой старъ джбъ, който е живѣлъ нѣколко стотинъ години и го питайте, безъ бури ли е миналъ неговиятъ животъ? Вижте онази кротка овца, покрита съ хубава, бѣла вълна и я запитайте, какво е прѣживѣла, докато най-послѣ е създала този типъ, който днесъ стои прѣдъ васъ. Голѣми страдания и мѫчнотии е прѣкарала тази кротка овца, докато е дошла до днешното положение. Колко скѫпо е платила овцата за уроцитѣ си, докато е научила изкуството да създава такава хубава вълна и да се защищава отъ околната срѣда съ своитѣ рогчета! Какво ще кажете най-послѣ за културата, съ която съврѣменнитѣ хора се хвалятъ? Скѫпо костува тази култура! Тя е изградена отъ усилията и труда на миналитѣ поколѣния. Тя ще се досъгради съ усилията на сегашнитѣ и бѫдещитѣ поколѣния. Трѣбвало е всѣки да плати по нѣщо, и всѣки трѣбва да плаща по нѣщо, за да може да се ползува и радва на придобивкитѣ отъ своитѣ усилия и трудъ. Едно врѣме въ рая имаше една култура, на която Адамъ бѣше родоначалникъ. Дойде Ева, и тя донесе съ себе си друга култура. Културата на Адама замина, остана културата на Ева. Казватъ, че Адамъ билъ ученъ, че той турилъ имената на всички животни. Вѣрно е, че Адамъ е билъ ученъ, но питамъ: каква писменость остана отъ неговата култура? Отъ културата на Ева все е останало нѣщо, но и тя вече е на залѣзъ. Съврѣменната култура е продължение отъ културата на Ева, т. е. отъ културата на жената. Досега Божествениятъ чукъ е работилъ само върху жената. До днесъ само жената се е възпитавала. До днесъ навсѣкѫдѣ е изпѫквала майката. Бащата го нѣма още. Тукъ-тамѣ ще се яви мѫжътъ, като гостъ, и веднага слѣдъ това изчезва. Още съ явяването си на земята, жената е внесла въ свѣта елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива. По-славолюбиво сѫщество отъ жената нѣма. Тя е благородна, деликатна, фина, съ тънка психология. Казвамъ: не си играйте съ жената! Като говоря за жената, която е внесла славолюбието въ свѣта, азъ имамъ прѣдъ видъ прѣфинената жена, която прѣдъ нищо не се спира. Колко мѫже е продала тази жена! Колко войни сѫ станали за нея! Войнитѣ ставатъ само за женитѣ. Тѣ раждатъ повече, отколкото трѣбва, и като не могатъ да отхранятъ тия дѣца, казватъ: Трѣбва да стане една война, да се поизтрѣбятъ малко хората. Защо вълкътъ напада овцитѣ? — Да се храни, да подържа живота си. Сега, нека разсѫждаваме обективно. Вие казвате: Господъ създаде свѣта. Питамъ: когато грънчарьтъ направи десеть хиляди грънци и казва, че Богъ го е накаралъ да ги направи, говори ли той истината? Прѣди всичко грънчарьтъ не се нуждае отъ толкова хиляди гърнета. Десеть гърнета му сѫ достатъчни. Ако той бѣше направилъ само десеть гърнета, тѣ щѣха да бѫдатъ хубави, добрѣ опечени и всѣки щѣше да ги хареса. А между тѣзи десеть хиляди гърнета има счупени, изкривени, пукнати, и кой какъ дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На сѫщото основание и азъ казвамъ: Господъ, наистина, е създалъ свѣта, но само онова, което всѣки търси, отъ което всѣки е доволенъ, а именно — здравото, красивото — то е Негово създание. Всичко останало — изпочупено, изкривено и пукнато, е човѣшко изобрѣтение. Богъ ще ви държи отговорни за тия непотрѣбни нѣща, за изхабенитѣ материали, както ще държи отговоренъ и грънчаря за голѣмото количество глина, която е изразходвалъ напразно. Всѣко производство трѣбва да бѫде разумно. Днесъ всички хора сѫ производители и се стремятъ къмъ изобилие. Не, хората трѣбва да се върнатъ къмъ първоначалната култура, девизътъ на която е билъ: малко, но хубаво. Малко говори, но хубаво, мѣсто да хване. Малко направи, но хубаво, всѣки да остане доволенъ. И тъй, първото правило: малко, но хубаво. Понѣкога и азъ говоря много, защото живѣя въ вашата култура, дѣто правилото е точно обратно на първата култура. Днесъ всѣки се стреми къмъ възможность повече, по-много и т. н. Азъ говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали. Даже и при многото говорене, като свърша лекцията, пакъ ще дойде нѣкой при мене и ще ми каже, че не разбралъ това, не разбралъ онова, ще иска още обяснения. Много нѣща могатъ да се обяснятъ, но врѣме се изисква за тѣхното разбиране. Тъй както животътъ се изявява, той има своето математическо, своето геометрическо изяснение. Той крие въ себе си редъ възможности. И когато животътъ на нѣкой човѣкъ достигне своята най-висока точка на развитие, този човѣкъ трѣбва да напусне живота си; той трѣбва да се откаже отъ своята форма, въ която е билъ досега, и да мине въ нова срѣда, въ нова фаза и нова форма на животъ. На съврѣменнитѣ хора прѣдстои още дълго врѣме да се развиватъ. Когато нѣкой човѣкъ изгуби нѣщо въ живота си, той не трѣбва да съжалява. Това сѫ неговитѣ стари мисли, чувства и желания, съ които трѣбва да се прости, като съ нѣщо старо, отживѣло своето врѣме. Човѣкъ трѣбва да постави новото като основа на своя животъ. Затова казвамъ: поставете за основа въ живота си нови мисли, нови чувства и желания. Работете безъ да се оплаквате, безъ да мислите, че едно врѣме сте били по-добри, отколкото сега. Ако, наистина, по-рано сте били по-добри отъ сега, тогава защо сте дошли на земята? Задачата на човѣка е да се усъвършенствува, да става все по-добъръ. Затова е пратенъ той на земята. Това е задача, дадена на всички сѫщества безъ разлика. Въ Божествената програма е поставено на първо мѣсто стремежъ къмъ усъвършенствуване на всички сѫщества, като цѣль въ живота. Понеже всички сѫщества влизатъ въ великия животъ, то и великитѣ сили — любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель — служатъ като потикъ къмъ усъвършенствуване. Щомъ този стремежъ е вложенъ въ всѣко сѫщество, рано или късно то ще намѣри правата посока на своето движение — пѫтя къмъ съвършенство. Питамъ: какво прави житното зърно, когато го заровятъ въ земята? То започва да разсѫждава, да опрѣдѣля посоката на своето движение: нагорѣ ли да върви, или надолу. Веднага то се поляризира и тръгва въ двѣ посоки: надолу — за развитието на коренитѣ си, нагорѣ — за развитието на клонетѣ си. Слѣдъ това житното зърно пристжпва къмъ работа. То разрѣшава една трудна задача въ живота. Слѣдователно, когато и васъ поставятъ, като житното зърно, въ земята, първата ви задача е да опрѣдѣлите посоката на своето движение, посоката къмъ съвършенство, и слѣдъ това да започнете работата си. Намѣрите ли тази посока, вие всичко ще можете да постигнете. Отъ вашата съзнателна работа, къмъ съвършенство, зависятъ и вашитѣ постижения. Ако вървите правилно въ този пѫть, вие още сега можете да постигнете и богатство, и знание, и сила. Отъ васъ зависи вашето щастие. Не вървите ли, както трѣбва, не работите ли съзнателно, щастието ще се отдалечава отъ васъ. Вие ще го постигнете едва слѣдъ хиляди години. Колкото повече отлагате, толкова повече и щастието ви ще се отдалечава. Не мислете, че като хванете единия край на щастието, всичко сте придобили. Вие можете да хванете единия край на щастието и да го изпуснете. Работете постоянно, безъ отлагане, та като хванете единия край на щастието, да не го изпуснете. Хванете ли здраво щастието, вие ще влѣзете въ безсмъртния животъ. Влѣзете ли въ безсмъртния животъ, това не значи още, че всичко сте разбрали. Не, безсмъртниятъ животъ изисква още повече работа, усилия, отколкото врѣменниятъ животъ. Защо? — Защото, ако не работите, вие можете да го изгубите. И въ безсмъртния животъ нѣщата не се постигатъ моментално. И тамъ човѣкъ трѣбва да работи, да се развива, да учи. Той не може изведнъжъ да обхване този широкъ свѣтъ около себе си. Работа се изисква отъ всички. Нѣкой казва: Азъ не искамъ да се влияя отъ никого. Казвамъ: влиянието въ живота е неизбѣжно. Слънцето не влияе ли на земята? Луната не влияе ли на земята? Влиянието е законъ: ще влияешъ и ще ти влияятъ. Чрѣзъ влиянието става вливане отъ единъ човѣкъ на другъ. Благодарение на влиянието хората си помагатъ взаимно. Мнозина се плашатъ отъ влиянието, защото мислятъ, че ще изгубятъ свободата си. Не, това е криво разбиране. Истински свободенъ човѣкъ е онзи, който може разумно да използува влиянието на хората върху себе си. Питамъ: ако нѣкой не иска да се подава на влиянието на хората, защо той иска да имъ влияе? Който иска да не се намира подъ ничие влияние, нека се изолира, да живѣе отдѣлно отъ хората. Тогава нито тѣ ще му влияятъ, нито той ще имъ влияе. Иначе, докато човѣкъ живѣе между хората, той винаги ще се влияе отъ тѣхъ, пъкъ и той самъ ще имъ влияе. Само умрѣлиятъ човѣкъ отъ никого не се влияе и никому не влияе. Когато нѣкой ви казва да се пазите отъ неговото влияние, това подразбира, че той иска да ви влияе. Не се плашете отъ влиянието на хората. Защо? — Защото само Божественото въ човѣка е въ сила да влияе. Здравиятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да използува това влияние, а не да се пази отъ него. Нѣма по-страшно нѣщо за хората отъ това, да прѣстане Божественото да имъ влияе. Опасно е положението на дъщерята, когато майката прѣстане да й влияе; опасно е положението на сина, когато бащата прѣстане да му влияе; опасно е положението на всѣки човѣкъ, когато приятельтъ му прѣстане да му влияе. Радвайте се, докато сте подъ влиянието на моята свѣщь. Какво лошо има въ това, когато вие сте всрѣдъ гората, въ тъмна, мрачна нощь, и азъ ви светна съ моята свѣщь? Лошо ли е влиянието на моята свѣщь въ този моментъ? Какво ще бѫде вашето положение, ако въ тази тъмна нощь азъ изгася свѣщьта си, за да не ви влияе? Не, спасително нѣщо е влиянието на хората. Всѣко влияние прѣдставя запалена свѣщица. Вие трѣбва да схващате влиянието като разуменъ процесъ въ природата и правилно да го използувате. Знайте, че когато се намирате подъ влиянието на лоши мисли, едноврѣменно върху васъ ще дойде влиянието и на добритѣ мисли. Влиянието на добритѣ мисли винаги е по-силно отъ влиянието на лошитѣ мисли. Слѣдователно, винаги ще имате прѣдъ видъ сдѣдния законъ въ живота: дѣто е злото, тамъ е и доброто. И обратно: дѣто е доброто, тамъ е и злото. Ако не се пробуди злото въ човѣка, и доброто нѣма да се пробуди. Ако не се пробуди доброто, и злото нѣма да се пробуди. Тѣзи сѫ признацитѣ, по които се познава, че човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. Щомъ дойде злото, то ще влияе върху човѣка. Злото ще иска да вземе човѣка на своя страна, да го убѣди въ своитѣ методи. Обикновено крадцитѣ си служатъ съ методитѣ на злото. Когато крадецътъ се приближава къмъ нѣкой домъ съ намѣрение да обира, той пристѫпва тихо, безъ свѣтлина, да не го види никой. Щомъ се настани прѣдъ касата, отдѣто ще вземе пари, той запалва свѣщьта си. Когато свърши работата си, изгасва свѣщьта и излиза навънъ, сѫщо така тихо, безъ всѣкаква свѣтлина. Питамъ; защо крадецътъ влиза безъ свѣщь, а когато обира, запалва свѣщь? За изяснение на това положение ще приведа слѣдната аналогия. Прѣди да отиде да обира, крадецътъ е облѣченъ съ скѫсани дрехи, минава за послѣденъ бѣднякъ. Щомъ обере нѣкоя каса, той веднага си купува нови дрехи, шапка, обуща и никой не може да го познае. Между онзи бѣденъ човѣкъ съ скѫсани дрехи и облѣчения съ нови, хубави дрехи има голѣма разлика. Тази е причината, дѣто крадецътъ, прѣди да обира каситѣ, не запалва свѣщьта си, а котато я обира. запалва свѣщьта. да му свѣти, да вижда, какво прави. Той трѣбва да мине незабѣлѣзано за хората, да не го видятъ, да не го познаятъ. Можете ли да кажете, че крадецътъ съ скѫсанитѣ дрехи е скроменъ човѣкъ? Не, той ходи скѫсанъ, за да не обърне внимание на хората, да мине незабѣлѣзанъ. Сѫщото прави и лихварьтъ, който обира бѣднитѣ вдовици. Той ще отиде на черква хубаво облѣченъ, ще запали голѣма свѣщь, ще мине за благочестивъ човѣкъ. Каквото и да прави, той не може да излъже Бога. Богъ не се нуждае нито отъ неговата голѣма свѣщь, нито отъ хубавитѣ му дрехи. Този лихварь все пакъ ще си остане отвѫтрѣ нечистъ. По-добрѣ е човѣкъ да бѫде отвънъ нечистъ, а отвѫтрѣ чистъ, отколкото отвѫтрѣ нечистъ, а отвънъ чистъ. И тъй, като навлизате въ мѫчнотиитѣ на живота, за да ги прѣодолѣете, вие трѣбва да се стремите къмъ съвършенство. Каквото да правите, каквато философия и да имате, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Тѣ сѫ опрѣдѣлени за всѣки човѣкъ, билъ той простъ или ученъ, сиромахъ или богатъ. Ти може да си свършилъ и десеть факултета, но мѫчнотиитѣ и за тебе ще дойдатъ. Има опрѣдѣлени нѣща, които непрѣменно трѣбва да станатъ. Това, обаче, не е фатализъмъ. Законъ е: мѫчнотиитѣ, страданията сѫ неизбѣжни, понеже сѫ условия за развитие, за разрѣшаване на задачи. Нима Христосъ, който бѣше гениаленъ човѣкъ, не понесе редъ мѫчнотии и страдания? Той всичко прѣдвиждаше, знаеше, какво ще стане, но въпрѣки това се подчини на закона. Единъ отъ ученицитѣ Му Го посъвѣтва да приложи своята сила, да прати единъ легионъ войници да унищожи римската войска и да се избави отъ страданията. Христосъ можа да унищожи не само римската войска, но и цѣлата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бѣха опрѣдѣлени да мине. Христосъ носи до едно мѣсто дървения кръстъ, но послѣ го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората, разбирамъ, но да нося дървенъ кръстъ, не разбирамъ. Оттукъ нататъкъ вие го носете.“ Христосъ не искаше да носи дървения кръстъ и го свали на земята, а хората, въ Негово име, и днесъ още носятъ кръстове на врата си. Геройството на човѣка не се заключава въ носене кръстъ на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, безъ да ви знаятъ хората. Това е живиятъ кръстъ, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждатъ. Дойде ли страданието, прѣвърнете го въ добродѣтель. Христосъ издържа на поруганията на цѣлъ народъ, на множество войници. Той понесе всички страдания съ любовь, но дървения кръстъ хвърли на земята. Днесъ християнитѣ цѣлуватъ само дървени кръстове. И защо не вървятъ работитѣ имъ напрѣдъ? — Защото тѣ туриха на вратоветѣ, на главитѣ си, именно, този дървенъ кръстъ, прѣзрѣнъ отъ самия Христосъ. Врѣме е вече хората да се стремятъ къмъ съвършенство, къмъ истинско знание, къмъ любовь, мѫдрость, истина. Врѣме е да се откажатъ отъ дървенитѣ и металическитѣ кръстове. Прѣдставете си, че единъ светъ човѣкъ цѣлува единъ златенъ кръстъ, който веднага се разтопява отъ цѣлувката. Ще бѫдете ли доволни отъ тази цѣлувка? Когато Христосъ дойде на земята, Той ще цѣлуне всички кръстове. Отъ тѣзи кръстове нѣма да остане никаква слѣда. Тѣ ще се прѣвърнатъ на прахъ и пепелъ. Това, именно, подразбира стихътъ: „Ще обърша сълзитѣ имъ, ще хвърля прѣстѫпленията имъ настрана и никога повече нѣма да ги помена“. Единъ отъ апостолитѣ казва: „Ще се похваля съ кръста си.“ Това значи: ще се похваля съ страданията, които понесохъ за Господа. Ще се похваля съ страданията, чрѣзъ които Богъ ме изпита. Ако страдашъ и съ радость понасяшъ страданията си, имашъ любовь. Ако страдашъ безъ радость, нѣмашъ любовь Слѣдователно, страданията сѫ пробенъ камъкъ за изпитване на човѣшкия характеръ. Казвамъ: мислете право и не се натъквайте сами на противорѣчия. Не се плашете отъ влиянията. Ако влиянията на хората сѫ добри, приемете ги безъ страхъ. Ако влиянията на хората сѫ лоши, пакъ ги приемете безъ страхъ и размишлявайте. Понѣкога човѣкъ може да се ползува и отъ отрицателнитѣ влияния. Да се влияешъ отъ лошото, отъ отрицателното въ човѣка, значи, слѣдъ като видишъ погрѣшката, която той прави, да бѫдешъ внимателенъ, ти да не я направишъ. Като постѫпвате така, ще си създадете силни, велики характери. Ако не използувате нито добритѣ, нито лошитѣ влияния, вие ще се натъквате на противорѣчия. Когато човѣкъ се намѣри въ противорѣчие съ себе си, той постоянно губи. Да влиза човѣкъ въ противорѣчие съ себе си, това значи да пробива стѣна съ главата си. Може ли човѣкъ да пробие стѣна съ главата си? — Не може. Турятъ едного въ затворъ, и той казва: Какво да правя въ този затворъ? Какъ да излѣза оттука? Казвамъ: почакай малко, приложи търпѣнието. Все ще се намѣри отнѣкѫдѣ една желѣзна пила, съ която ще можешъ да пробиешъ стѣната. Твоятъ приятель ще се погрижи за тебе. Той ще ти опече единъ хубавъ хлѣбъ и въ него ще тури една желѣзна пила. Като разчупишъ хлѣба, ще намѣришъ пилата и ще си послужишъ съ нея. Защо трѣбва да се мѫчишъ съ главата си да пробивашъ стѣната? Вземи пилата и стържи. Тя прѣдставя единъ отъ начинитѣ за разрѣшаване на въпроситѣ. Питамъ: какъвъ начинъ знаете за разрѣшаване на проблемитѣ въ живота? Нѣкой казва: Единъ отъ начинитѣ за правилно разрѣшаване на всички трудни задачи е всѣкога да се говори истината. Добрѣ, ще ви дамъ единъ примѣръ, да видимъ, какъ бихте постѫпили: истината ли ще кажете, или ще излъжете. Неприятели или стражари гонятъ единъ отъ добритѣ ви приятели. Той се скрива въ дома ви. Стражаритѣ тичатъ по слѣдитѣ му и влизатъ въ вашия домъ, като ви запитватъ: Тука ли се скри единъ човѣкъ? Ако кажете истината, че приятельтъ ви е у васъ, вие ще станете неговъ прѣдатель, ще го прѣдадете въ рѫцѣтѣ на стражаритѣ. Ако кажете, че не е у васъ, ще излъжете. Какъ ще разрѣшите тази задача? Ако не кажете истината, ще спасите приятеля си; ако кажете истината, ще го прѣдадете на стражаритѣ. Това сѫ двата начина, по които може да постѫпи обикновениятъ човѣкъ. Но човѣкъ съ дарби, съ ясновидство, ще постѫпи по другъ начинъ. Прѣди още да сѫ дошли стражариттѣ да търсятъ приятеля му, най-малко единъ день по-рано, той ще напълни торбата на приятеля си съ хлѣбъ и ще му каже: Тръгни още сега за Рилската пустиня, скрий се на еди-кое си мѣсто, прѣкарай тамъ 24 часа. Слѣдъ това можешъ да се върнешъ пакъ при мене. И послѣ, когато стражаритѣ дойдатъ да търсятъ приятеля му, той свободно ще каже: Да, тука бѣше човѣкътъ, когото търсите, но той още вчера замина, може да е отишълъ нѣкѫдѣ изъ горитѣ. Този е начинътъ, по който едноврѣменно и приятельтъ си ще спасите, и истината ще кажете. Слѣдователно, наука се изисква, да знае човѣкъ, кога и кому да говори истината. Кому ще говорите истината? — Само на Бога. Кога ще Му говорите истината? — Всѣкога. На Бога всѣкога ще говорите истината. Истината може да се говори само на Бога. Когато говоря истината, азъ имамъ прѣдъ видъ Бога, а не хората. Да говоришъ истината на Бога, това е смисълътъ на живота. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всички. Дойде ли въпросъ до истината, ще се вдълбочите въ себе си, и Богъ ще ви научи, какъ и какво да говорите. Ако говорите истината на хората въ името на Бога, Той ще ви научи, какво да говорите. Ако не говорите истината на хората, Богъ нѣма да ви научи. Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте. Понѣкога вие искате да угодите на хората, да имъ кажете истината, безъ да сте запитали Бога въ себе си, трѣбва ли да имъ се каже, и ако трѣбва, какъ да имъ я кажете. Прѣдставете си, че този, на когото ще кажете истината, е стражарь или разбойникъ, който иска да хване приятеля ви. Трѣбва ли да му кажете истината? Казвате: Азъ да си кажа истината, а той, ако е правъ, нека се защити. Ами, ако тѣ го прѣбиятъ отъ бой, безъ да му позволятъ да каже дума за свое оправдание? Това истина ли е? Какво допринесохте на вашия приятель съ казването на истината? Прѣдадохте го, нищо повече. Прѣди да сте казали истината, трѣбваше да влѣзете въ тайната си стаичка и да се посъвѣтвате съ Бога, да ви каже, какво да направите. Този въпросъ лесно се рѣшава отъ човѣкъ, който слѣдва Божия пѫть. Какъ може да го рѣши? Той разполага съ магическа прѫчица. Като влѣзатъ стражаритѣ въ дома му, той ще махне съ прѫчицата си и ще имъ каже: Търсете, да видите, ще намѣрите ли човѣка, който ви трѣбва. Тѣ ще гледатъ натукъ, ще гледатъ натамъ, ще търсятъ, ще обикалятъ, но нищо нѣма да видятъ. Тѣ ще изпитатъ голѣмо вълнение, тъй щото и да видятъ човѣка, нѣма да посмѣятъ да кажатъ. И като ги питатъ, дали сѫ намѣрили онзи, когато търсятъ, тѣ ще кажатъ, че не сѫ го намѣрили. Казвате: Има ли право този човѣкъ да си служи съ магическа прѫчица? Питамъ: иматъ ли право стражаритѣ да прѣслѣдватъ човѣка? Кога стражарьтъ има право да арестува единъ човѣкъ? — Когато му е дадена за това заповѣдь отъ Бога. Това се потвърждава и отъ стиха: „Всѣка власть е отъ Бога дадена“. То значи: всѣка разумна власть е отъ Бога дадена. Сега, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да разглеждате законитѣ въ тѣхния дълбокъ смисълъ. И затова, когато ученикътъ сѫди нѣкого, той трѣбва да върши това не по свое желание, или по свой интересъ, а по заповѣдь, по власть, дадена му отъ Бога. Ако постѫпва по този начинъ, той винаги ще бѫде доволенъ отъ себе си. Само по този начинъ вашитѣ умъ, сърце и воля ще се развиватъ правилно. Слѣдователно, не влизайте въ противорѣчие съ Божественото въ себе си. Дойдете ли до Божественото, не отстѫпвайте отъ него. Ако искате мѫдрость, обърнете се къмъ Бога. Той ще изпрати най-виднитѣ професори да ви учатъ. Ако искате сила, обърнете се къмъ Бога, Той ще изпрати най-добритѣ учители, да ви покажатъ, какъ се придобива сила. Ако искате да разберете любовьта, истината, правдата, добродѣтельта, обърнете се къмъ Бога, Той ще ви изпрати съотвѣтни учители. Не единъ учитель ви е нуженъ прѣзъ деня, но хиляди, милиони учители ви сѫ нужни всѣки день. Въ това седи красотата на живота. Докато човѣкъ живѣе, той всѣкога ще се намира подъ закона на влиянието. Силнитѣ ще влияятъ на него, а той ще влияе на по-слабитѣ отъ себе си. Основната мисъль която трѣбва да остане въ ума ви отъ тази лекция, е мисъльта за съвършенството. Каквото и да правите, трѣбва да държите тази мисъль въ ума си, докато напълно узрѣе. Тя трѣбва да ви дава непрѣривенъ импулсъ, да осмисли живота ви. И слѣдъ това, като ви пита нѣкой, какво прѣдставя новото учение, ще отговорите: Новото учение води къмъ съвършенство. Казвате: Ние сме слушали отъ мнозина да говорятъ за съвършенството. Не е достатъчно само да се говори, но то трѣбва да се опита. Който е влѣзълъ въ пѫтя на съвършенството, въ него едноврѣменно ще потекатъ три струи: едната струя ще мине прѣзъ сърцето и ще създаде въ човѣка разширение на чувствата; втората струя ще мине прѣзъ ума и ще възбуди въ него безброй свѣтли мисли; третата струя ще проникне прѣзъ душата и ще подтикне човѣка къмъ свобода на неговитѣ дѣйствия. Слѣдователно, този човѣкъ ще се движи безпрѣпятствено въ три направления. Когато човѣкъ се домогне до пѫтя на съвършенството, Божественото се пробужда въ него. Съвършенството прѣдставя идеалъ, за постигането на който Богъ всѣкога е готовъ да ни помага. Когато ние се стремимъ къмъ обикновени работи, Богъ ни оставя сами да работимъ. За изяснение на тази мисъль ще при веда слѣдния случай изъ живота. Това било още въ първитѣ години слѣдъ освобождението на България. Единъ младъ българинъ, родомъ отъ Свищовъ, отишълъ въ Америка да слѣдва. Като свършилъ образованието си, той се върналъ въ България и се явилъ при князъ Александъръ Батембергъ да иска служба. По това врѣме нѣмало много учени българи, затова князътъ билъ готовъ да го назначи пръвъ министъръ въ България и го запиталъ: Искашъ ли да те назнача за министъръ на България? — Не, азъ искамъ да стана директоръ въ една отъ софийскитѣ гимназии. — Щомъ е така, ще отидешъ при министъра на просвѣщението. Той се грижи за тия работи. Азъ мога да ти дамъ по-високъ постъ. Такова е често положението, въ което изпадатъ много отъ съврѣменнитѣ хора. Богъ иска да ги назначи министри, а тѣ се отказватъ, искатъ да станатъ директори. Тогава Богъ имъ отговаря: Щомъ искате да станете директори, идете при министъра на просвѣщението, той се грижи за тия назначения. Като отидете при министра, той обѣщава, че ще ви назначи, но отъ день на день отлага, докато най-послѣ се убѣдите, че и директоръ не можете да станете. Тъй щото, докато князъ Батембергъ ви прѣдлага да станете министъръ, вие се отказвате, искате директорско мѣсто. Обѣщаватъ ви днесъ, утрѣ, че ще ви назначатъ директоръ, но въ края на краищата, и това мѣсто не получавате. Слѣдователно, търсите ли служба, намѣрете такава, която да води къмъ съвършенство, което е вашиятъ идеалъ. Казвате: Ние знаемъ, какво нѣщо е съвършенството. Вие знаете, какво нѣщо е съвършенството, говорите за него, но сѫщеврѣменно говорите за млади и за стари. Ако говорите за съвършенство, а едноврѣменно считате, че сте стари и не можете да учите, вие сте въ културата, която залѣзва. Тя е култура на западнитѣ народи. Ако сте славяни, влѣзте въ новата култура, която води къмъ съвършенство. Човѣкътъ на новото знае, че има смърть, но той знае, че има и възкресение. Човѣкъ може да легне въ гроба, но той знае, че пакъ ще стане. Той ще отиде при Господа, но пакъ ще се върне, съ лице по-свѣтло отъ това, съ което е отишълъ. Не става ли сѫщото и съ житното зърно? Когато посѣятъ житното зрънце въ земята, никой не знае за това. Когато то израсте, цъвне и даде плодъ, всички знаятъ за него и се радватъ. Желая на всички да бѫдете запалени свѣщи, отдалечъ да свѣтите и всички да ви се радватъ. Запазете въ себе си идеала къмъ съвършенство и къмъ него се стремете. Имате ли този идеалъ, вие всѣкога ще бѫдете добри, весели и силни. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 22 септември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТѢ ИСТИНИ КЪМЪ ЧОВЕКА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Изпѣйте пѣсеньта „Fir-fur-fen.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-мощното въ човѣка.“ Една отъ задачитѣ на човѣка е да разбира отношението на проститѣ истини въ живота. Не е въпросътъ за великитѣ истини, но за проститѣ истини и тѣхното взаимоотношение. Когато говоримъ за отношението на истинитѣ, ние подразбираме отношение на разумни сѫщества, споредъ степеньта на развитието имъ. Вселената е сборъ отъ разумни сѫщества, между които отношенията сѫ абсолютно хармонични. Тѣзи живи, разумни сѫщества даватъ цѣна на цѣлия козмосъ. Ако земята е цѣнна, това се дължи на живитѣ сѫщества, които я населяватъ. И ако човѣкъ е цѣненъ, това се дължи на духа и на душата въ него, които проникватъ въ организъма му, като живи сили, и му създаватъ импулсъ къмъ постоянно растене и развитие. Тъй щото, подъ живо нѣщо разбираме сѫщество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива. Живото сѫщество не можемъ да уподобимъ даже и на съзнанието, защото и съзнанието понѣкога се помрачава. Живото сѫщество, обаче, никога не се помрачава, защото животътъ е въ него. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Не се занимавайте съ въпроса, какъ ще прѣкарате старинитѣ си, или какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на живота ви. Съ този въпросъ се занимаватъ само фалиралитѣ търговци, или само западналитѣ чиновници. Който е закѫсалъ, само той мисли и се безпокои за края на живота си, но онзи, на когото работитѣ вървятъ добрѣ, той мисли за развиващия се животъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за Божественото въ себе си. Защо? — Защото въ човѣка едноврѣменно ставатъ два процеса: Богъ се проявява чрѣзъ него, и човѣкъ се проявява чрѣзъ Бога. Прѣдставете си два квадрата, страната на единия да е единъ метъръ, а страната на другия — два метра. Нека тѣзи квадрати прѣдставятъ прозорци на двѣ стаи. Единиятъ прозорецъ ще има страни, дълги по единъ метъръ, а другиятъ — по два метра. Коя отъ двѣтѣ стаи ще бѫде по-хигиенична ? По-хигиенична ще бѫде стаята, която има прозорецъ съ страни, дълги по два метра. Прѣзъ този прозорецъ ще влиза повече чистъ въздухъ, повече свѣтлина и топлина. Значи, въ ума ви трѣбва да залегне идеята, че колкото повече свѣтлина влиза въ съзнанието на човѣка, толкова по-добъръ ще бѫде и неговиятъ животъ. Като се говори за свѣтлина на съзнанието, азъ имамъ прѣдъ видъ онази свѣтлина, която всѣки день се увеличава. Тази свѣтлина носи животъ. Обаче, свѣтлината, съ която свѣтътъ си служи, не носи животъ. Тя разкрива само външно свѣта, очъртава неговитѣ външни форми, безъ да прониква въ дълбинитѣ на тѣзи форми. Дойде ли въпросъ до свѣтлина на съзнанието, ние разбираме онази свѣтлина, за която Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ видѣлината на живота.“ Колкото повече имаме отъ тази свѣтлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умътъ, сърцето и волята на човѣка се намиратъ при благоприятни условия за развитие. Това сѫ факти, които не се нуждаятъ отъ никакви научни доказателства. Който е опиталъ помрачение на съзнанието си, той разбира, какво нѣщо прѣдставя тази свѣтлина. Нѣкой казва: Докажи, ако искашъ да повѣрвамъ. Не, вѣрата прѣдшествува знанието. Безъ вѣра никакво знание не може да се придобие. Знанието прѣдставя опитани, провѣрени факти. Хиляди нѣща има въ живота, които вие не знаете, но тѣ указватъ извѣстно влияние върху васъ. Запримѣръ, срѣщате една мечка въ гората и веднага се уплашите. Отдѣ се яви този страхъ? Досега мечка не ви е нападала, но въпрѣки това вие се плашите отъ нея. Коя е причината за този страхъ? Казвате: Не зная, какво ми стана; не зная, защо се уплашихъ, но фактъ е, уплашихъ се отъ мечката. И животнитѣ се сграхуватъ като васъ. Казвамъ: когато вибрациитѣ на двѣ тѣла не сѫ еднакви, онова тѣло, чиито вибрации сѫ по-силни, указва влияние върху другото, на което вибрациитѣ сѫ по-слаби. Ако се срещнатъ двѣ тѣла съ еднакви вибрации, тѣ напълно си хармониратъ. Ако човѣкъ се отзове много близо до нѣкой голѣмъ водопадъ, той непрѣменно ще изпита страхъ. Защо? — Този човѣкъ разбира, че водопадътъ е въ сила да завлѣче всичко, което попадне на пѫтя му. Водопадътъ казва: Ако искате да ме гледате, да се възхищавате отъ мене, стойте надалечъ. Дойдете ли близо до мене, азъ ще се разправя съ васъ по всички правила на моето изкуство. Този законъ се срѣща и въ живота. Има мисли, чувства и желания у човѣка, които по сила сѫ подобни на водата въ водопадитѣ. Щомъ попадне човѣкъ прѣдъ такива мисли, чувства и желания, нека стои далечъ отъ тѣхъ, по никой начинъ да не влиза въ тѣхнитѣ течения. Слѣдователно, водопадътъ е символъ на мощни сили въ природата. Който попадне неподготвенъ въ течението на тия мощни сили, тѣ ще го завлѣкатъ, т. е. ще спратъ врѣменно неговото развитие. Това спиране на развитието пъкъ ще му причини страдания. Ако искате да причините страдания на малкото дѣте, което едва е тръгнало на училище, спрете го отъ училището, т. е. забранете му да ходи на училище. Отнемете ли на човѣка храната, необходима за подържане на живота му, вие веднага ще му причините страдания. Забраните ли търговията на човѣка, който изкарва прѣхраната си отъ нея, вие ще му причините страдания. Тъй щото, когато лишите човѣка отъ нѣкакво благо, вие му причинявате страдания. И когато давате на човѣка повече блага, отколкото му трѣбватъ, вие пакъ му причинявате страдания. Ето защо човѣкъ трѣбва да изучава висшата геометрия, да я прилага въ живота си, за да знае, въ какви размѣри да се ползува отъ величинитѣ и какъ да ги съпоставя. Прѣдставете си, че ви е даденъ единъ квадратъ, като основа на вашия животъ. Вие можете да вземете квадрата, като единица мѣрка, споредъ която да опрѣдѣлите вашитѣ отношения въ Битието. Прѣкарвате двата диагонала въ квадрата: АВ и СD, като двѣ равнодѣйствуващи сили. Диагоналътъ АВ прѣдставя отношението на положителнитѣ сили въ природата, или отношението на мѫжа къмъ Битието. Диагоналътъ СD прѣдставя отношението на отрицателнитѣ сили въ природата, или отношението на жената къмъ Битието. Щомъ знаете тѣзи отношения, вие ще намѣрите, какво могатъ да постигнатъ хората. Въ ума на човѣка сѫ вложени идеи, разположения, отъ които по никой начинъ той не може да се освободи. Запримѣръ, единъ мѫжъ бие другъ. Колкото и да ги възпиратъ отвънъ да не се биятъ, тѣ не обръщатъ внимание на никого, боятъ продължава. Обаче, яви ли се една жена между тѣхъ и дигне рѫка за помирение, боятъ веднага прѣстава. Тъй щото, мѫжъ на мѫжъ мѫчно може да въздѣйствува. Ако нѣкой мѫжъ иска да застави тия двама мѫже да не се биятъ, съ думи той не би могълъ да стори това. Би трѣбвало той да бѫде физически по-силенъ отъ тѣхъ, ако иска да ги примири. Жената би могла съ нѣколко думи само да ги примири. Питамъ: кое е мощното въ жената? Жената съдържа въ себе си примирителенъ елементъ, съ който въздѣйствува върху мѫжа. Жената разбира условията, при които мѫжътъ се укротява. Съ една дума само жената може да укроти мѫжа. И обратно: съ една дума само мѫжътъ може да укроти жената. Законътъ е такъвъ. Ако мѫжътъ и жената разбиратъ този законъ, отношенията между тѣхъ ще бѫдатъ правилни. Ако не разбиратъ този законъ, тѣ винаги ще се разправятъ по обикновенъ начинъ: съ грубости, насилие и бой Сега, като говоря за мѫжа и жената, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ тѣхнитѣ външни форми. Азъ разглеждамъ мѫжа и жената като принципи, които дѣйствуватъ въ човѣка. Диагоналътъ АВ прѣдставя още отношението между силитѣ на дѣсното полушарие на мозъка и цѣлата дѣсна страна на човѣшкия организъмъ Диагоналътъ СD прѣдставя отношението между силитѣ на лѣвото полушарие на мозъка и цѣлата лѣва страна на човѣшкия организъмъ. Силитѣ отъ дѣсната страна на човѣшкия организъмъ и тия отъ лѣвага страна трѣбва взаимно да се уравновѣсявать. Тия сили се проявяватъ, както чрѣзъ тѣлото на човѣка, така и чрѣзъ неговигѣ мисли и чувства. Това е цѣла наука, цѣла философия, върху която трѣбва да размишлявате. Въ първо врѣме, колкото и да размишлявате, въ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства, ще се образува една каша. Не се плашете отъ кашата, нищо лошо нѣма въ нея. Когато грънчарьтъ взима глина, какво прави съ нея? Прѣди да видимъ хубавитѣ грънци, ние виждаме кашата, отъ която грънчарьтъ вае своитѣ красиви форми. Какво прави домакинята съ брашното? Тя взима брашното, замѣсва го съ вода и образува отъ него каша. Послѣ туря въ тази каша малко квасъ, замѣсва го добрѣ, и кашата се прѣвръща въ тѣсто. Тя оставя тѣстото да втасва, слѣдъ което го раздѣля на нѣколко хлѣба, които носи на фурнята да се пекатъ. Щомъ хлѣбъть се опече, всички се нареждатъ около масата и започватъ да ядатъ. Ако домакинята не може да мѣси хлѣбъ, тя ще остави брашното настрана, и то ще се разпилѣе Който знае да мѣси, той ще прѣвърне брашното въ каша, отъ която послѣ ще опече хубавъ, топълъ хлѣбъ. Който не знае да мѣси, ще остави брашното да го разпилѣе вѣтърътъ. Та когато идеитѣ на човѣка се прѣвърнатъ на каша, той правилно се развива. Щомъ има каша, ще има и тѣсто. Щомъ има тѣсто, и хлѣбъ ще се пече. Въ такова положение се намира и ученикътъ въ училището. Влиза учительтъ въ класъ и започва да прѣдава урокъ. Урокътъ е мѫченъ. задачитѣ сѫ мѫчни и въ главата на ученика става цѣла каша. Връща се дома си и започва да учи; размишлява върху задачитѣ 10—15 минути и незабѣлѣзано умътъ му се прояснява, и той започва да разбира. Сега, да допуснемъ, че имате единъ ѫгълъ АСВ, на върха на който седите вие и чрѣзъ трѫбата Д наблюдавате въ пространството. По едно врѣме забѣлѣзвате, че едно микроскопическо тѣло се движи прѣдъ васъ и образува дѫгата АВ. Ако дѫгата на този ѫгълъ се увеличава, това показва, че тѣлото се приближава къмъ васъ. Ако пъкъ дѫгата се намалява, тѣлото се отгдалечава отъ васъ. Такива заключения може да прави само умниятъ човѣкъ. Обаче, невѣжиятъ не вади никакви заключения отъ това, че ѫгълътъ се увеличавалъ или намалявалъ. На сѫщото основание ние можемъ да правимъ заключения за отношенията на хората едни къмъ други, споредъ това, дали тѣ се приближаватъ, или отдалечаватъ. Какви сѫ отношенията на хората къмъ васъ, ако тѣ постоянно се отдалечаватъ? Когато едно тѣло се отдалечава отъ земяга, то е неприязнено настроено къмъ нея. И обратно: когато земята се отдалечава отъ едно тѣло, тя не е разположена къмъ него. Колкото повече тѣлата се приближаватъ едни къмъ други, толкова по-голѣмо е взаимното имъ разположение. Когато се говори за разположение на хората едни къмъ други, това не подразбира разположението на апаша, който има прѣдъ видъ да обере нѣкой човѣкъ. Да бѫде единъ човѣкъ разположенъ къмъ другъ, това значи да бѫде той въ хармония съ него; между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на тия двама души трѣбва да има съотвѣтствие и съгласие. Само такива хора могатъ да се приближаватъ единъ къмъ другъ. Всѣко приближаване между двама души прѣдставя приятно съзвучие между два тона. Когато гледате звѣздитѣ на небето, вие спирате погледа си на една или на друга звѣзда. Защо? — Понеже една отъ звѣздитѣ привлича вниманието ви повече отъ другитѣ. При това, една звѣзда привлича вниманието на единъ човѣкъ; втора звѣзда привлича вниманието на другъ човѣкъ и т. н. Какво показва това? Това показва, че между трептенията на една звѣзда, напримѣръ, и даденъ човѣкъ има извѣстно съотвѣтствие. Тази звѣзда е свързана съ дадения човѣкъ и взима участие въ неговия животъ, помага му. Казватъ за Наполеона, че той ималъ опрѣдѣлена звѣзда, която винаги му помагала. Казвамъ: всички живи, разумни сѫщества въ вселената, които съдѣйствуватъ за нашето подигане, за нашето усъвършенствуване, сѫ въ съгласие съ насъ. Щомъ знаемъ това, ние трѣбва да се пазимъ, да не разваляме отношенията си съ тѣхъ. Съ други думи казано: „Не разваляйте това, което Богъ е съчеталъ.“ Ето защо, цѣльта на Щколата е да помогне на ученицитѣ да разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на Божествения животъ. Това разбиране пъкъ ще разшири съзнанието имъ, а щомъ съзнанието имъ се разшири, Божествената свѣтлина ще проникне въ тѣхния животъ. Щомь животътъ имъ се освѣтли и осмисли, тѣ ще придобиятъ вѫтрѣшенъ миръ. Много учени и религиозни хора казватъ, че имали свѣтлина въ ума си, топлина въ сърцето си, миръ въ душата си, но тази свѣтлина и топлина, този миръ, за които тѣ говорятъ, сѫ обикновени състояния у тѣхъ. Тѣ днесъ иматъ свѣтлина въ ума си, утрѣ я изгубватъ; днесъ иматъ топлина въ сърцето си, утрѣ я изгубватъ; днесъ иматъ миръ въ душата си, утрѣ го изгубватъ. Когато Божествената свѣтлина и топлина дойдатъ въ ума и сърцето на човѣка, тѣ не го напущатъ, докато той самъ не затвори кепенцитѣ на своитѣ прозорци. Съврѣменната наука е само единъ методъ за човѣка, да му покаже, какъ да нареди живота си по-добрѣ, да му услужи, но не и да просвѣти съзнанието му. За разумния науката е благо, но за неразумния тя е нещастие. Всѣка наука указва извѣстно влияние върху мозъка и способноститѣ на човѣка. Всѣка наука упражнява извѣстно влияние и върху чувствата на човѣка. И тъй, когато се говори за наука въ широкъ смисълъ на думата, се разбиратъ методи, които навеждатъ човѣка къмъ права мисъль, къмъ правилни схващания за живота. Казвате: Какво да правятъ ония, които не сѫ учили, както и ония, които нѣматъ възможность да учатъ? Споредъ мене, всички хора учатъ, и всички хора иматъ възможность да бѫдатъ учени, само че нѣкои хора минаватъ прѣзъ официални училища и ускоряватъ учението си, а други минаватъ само прѣзъ практическата житейска школа. Майката, бащата, приятелитѣ, обществото сѫ учители за човѣка отъ най-ранната до най-късната му възрасть. Свѣтлината, топлината сѫщо така сѫ учители за човѣка. Когато малкото дѣте изгори пръста си на огъня, втори пѫть то не посѣга къмъ него. Отъ книга ли се е учило то? — Отъ опитъ. Вземете животнитѣ, напримѣръ, и тѣ правятъ дрехитѣ си съобразно, климатическитѣ условия. Кой ги е научилъ на това? Природата, самиятъ животъ ги учи, какво да правятъ, какъ да се прѣдпазватъ отъ лошитѣ условия. Птицитѣ, безъ да ги е училъ нѣкой, разбиратъ отъ астрономия, познаватъ, кога какви промѣни ще станатъ съ врѣмето. Пчелитѣ пъкъ, хиляди години прѣди човѣка, сѫ знаели изкуството да правятъ медъ, и днесъ дохождатъ съ готово изкуство въ себе си. Сега, като се наблюдава развитието на съврѣменния човѣкъ, вижда се, колко обикновенъ животъ той прѣкарва. Съврѣменниятъ човѣкъ се занимава съ обикновени работи: колко години ще живѣе, отдѣ да намѣри срѣдства за по-добъръ животъ, какъ ще прѣкара старинитѣ си, кога ще умре, какъ ще го погребатъ и т. н. Тѣзи въпроси развиватъ обикновени способности. Врѣме е вече човѣкъ да работи за събуждане на висшитѣ способности на своя мозъкъ. Иначе, да се живѣе съ обикновени разбирания за живота, това не е никаква философия. Когато хората мелятъ житнитѣ зърна, отъ Бога ли имъ е заповѣдано? Никѫдѣ не е писано, че житото трѣбва да се мели на брашно. Меленето на житото е човѣшко изобрѣтение. Въ бѫдещата култура воденици нѣма да има. Да се мели житото, това не прѣдставя нѣкаква наука. Когато житото се мели, голѣма часть отъ маслата, както и отъ хранителнитѣ имъ сокове, изчезватъ. Слѣдъ като смелятъ житото, турятъ брашното въ чували, дѣто стои по петь-шесть мѣсеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненость, всѣкакъвъ животъ отъ него изчезва. Ето защо най-добрѣ е житото да се не мели, да се яде сурово, но понеже съврѣменнитѣ хора нѣматъ здрави зѫби, житото трѣбва да се вари поне, и въ този видъ, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито отъ днесъ за утрѣ, то не трѣбва да се яде. Всѣки день трѣбва да се вари прѣсно жито. Казвате: Дѣ ще се намѣри толкова врѣме, всѣки день да се вари жито? Вѣрно е, че това е малко непрактично, но щомъ човѣкъ съзнае ползата отъ житото, той ще намѣри начинъ, какъ по-лесно и скоро да го вари. Умниятъ човѣкъ може да свари житото за десеть минути, а глупавиятъ ще го вари часове. Умниятъ човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ неблагоприятнитѣ условия, въ които животътъ го поставя. Глупавиятъ, обаче, не може да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Като се оплете въ тѣхъ, той прилича на пѣтелъ въ калчища, не може да се освободи. Понѣкога и съврѣменнитѣ учени мязатъ на пѣтли въ калчища. Тѣ влизатъ въ калчищата и съ години не могатъ да излѣзатъ навънъ. Казвамъ: не туряйте краката си въ калчища. Ако не сте научили нѣкой законъ, стойте вънъ отъ калчищата и предете. Ако влѣзете въ калчищата съ краката си да изслѣдвате, ще се оплетете въ тѣхъ. И тъй, нужно е повече свѣтлина за ума, повече топлина за сърцето и миръ за душата, за да може да се внесе по-голѣма широта въ живота, да може човѣкъ да работи правилно и хармонично. Тази година трѣбва да започнете съ разбирането, да имате дълбоко разбиране за истината. За тази цѣль трѣбва да се молите да придобиете повече свѣтлина въ съзнанието си. Казвате: Защо трѣбва да се молимъ? Богъ знае всичко. Той разбира нашитѣ нужди. Азъ взимамъ молитвата като условие за придобиване на нѣщо. Не може човѣкъ да придобие нѣщо, ако не се моли. Вървишъ по пѫтя, но си много уморенъ. Една кола те настига, и ти веднага се обръшашъ къмъ коларя съ думитѣ: Моля ти се, позволи ми да се кача на колата ти. Много съмъ уморенъ. Ще платя, колкото искашъ. Гладенъ си, отивашъ въ гостилница и казвашъ на гостилничаря: Моля, дай ми нѣщо отъ това, което си сготвилъ. Дѣто отиде човѣкъ, каквото пожелае, той все трѣбва да се моли. Молитвата е разговоръ, общение съ Бога. Отивашъ на училище, но не можешъ да разберешъ нѣкои работи, обръщашъ се къмъ Господа и казвашъ: Господи, моля Ти се, изпрати ми Духа си чрѣзъ нѣкои отъ моитѣ напреднали братя, да ми помогнатъ да разбера уроцитѣ, които се прѣподаватъ въ училището. Нѣкои ще кажатъ, че и безъ молитва може да се живѣе добрѣ, че и безъ молитва може човѣкъ да учи. Така е, и безъ молитва може. Молитвата не е задължителенъ актъ, тя е свободенъ актъ на човѣшката душа. Само свободниятъ, само разумниятъ човѣкъ може да се моли. Лудиятъ моли ли се? Лудиятъ не се моли. Той се отличава по това, че непрѣкѫснато повтаря една и сѫща история. Той не внася нищо ново въ съзнанието си. Какъ полудяватъ хората? Обератъ нѣкой човѣкъ, взематъ паритѣ му, и той започва да повтаря: Отидоха паритѣ ми! Нѣмамъ съ какво да живѣя, гладенъ ще умра, ще се съсипя и т. н. Като държи все тази идея въ ума си, най-послѣ той се умопобърква. Кажете на този човѣкъ, че ще му върнатъ паритѣ, че слѣдъ нѣколко мѣсеца ще има още една кѫща, и той ще се поправи. Значи, щомъ внесете една нова идея въ ума на побъркания човѣкъ, той дохожда на себе си. Богъ, който е всемѫдъръ, така е създалъ свѣта, че условията на живота постоянно да се промѣнятъ, да не остане съзнанието на човѣка занято само съ една идея, но постоянно да се обновява. Не съсрѣдоточавайте мисъльта си на едно мѣсто, но гледайте на всичкитѣ условия като на възможности за вашето развитие. Ако изгубите едно, ще спечелите десеть; ако изгубите десеть, ще спечелите сто; ако изгубите сто, ще спечелите хиляда и т. н. Такъвъ е законътъ въ разумния животъ. Сега, мнозина ще ви привеждатъ стихове, че еди-кой си пророкъ казалъ това, еди-кой си казалъ онова и т. н. Да, всѣки пророкъ е казалъ нѣщо, но това, което е казалъ, се отнасяло за специални случаи. Много отъ казаното прѣдставя врѣменни условия на живота. То не е нѣщо абсолютно, за вѣчни врѣмена. Има нѣща, казани отъ пророцитѣ, които се отнасятъ за вѣчностьта, но човѣкъ трѣбва да различава тия нѣща отъ врѣменнитѣ, прѣходнитѣ. Какъ ще изтълкувате думитѣ на майката къмъ дѣтето: Слушай, да не ходишъ на рѣката да се кѫпешъ; убивамъ те, ако се удавишъ! Питамъ: какъ може да се бие удавенъ човѣкъ? Съ това тя иска да каже, че ако то се удави, тогава отношенията между нейната и неговата душа ще се измѣнятъ. Тя не ще може вече да изпраща силитѣ на своя животъ въ неговия. Тя иска съ това да му каже: Не отивай на рѣката да не се удавишъ, защото ще прѣкѫснешъ условията на живота си. Прѣкѫснешъ ли тия условия, и връзката между моя и твоя животъ ще се прѣкѫсне. Тѣзи думи днесъ сѫ изопачени. Затова, всѣки трѣбва да си каже: Азъ не трѣбва да върша глупости, необмислени работи, съ които да прѣкѫсна връзката между разумния животъ и своя животъ. Между Бога и човѣка има връзка, която не трѣбва да се прѣкѫсва. Щомъ тази връзка се пази, между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на Бога и човѣка ще има постояненъ приливъ, постояненъ животъ. Животътъ трѣбва да тече непрѣкѫснато отъ Бога къмъ насъ и отъ насъ къмъ Бога. Казвамъ: вие трѣбва да бѫдете положителни, да можете правилно да давате и да възприемате. Щомъ сте положителни, вие ще можете правилно да възприемате знанията, които ви се даватъ. Щомъ ги възприемете правилно, ще можете разумно да ги приложите. Знанието идва и заминава. Който може да го възприеме и приложи правилно, само той ще се ползува. Вие можете да го използувате, имате всички условия за това. Обаче, молете се да дойде повече свѣтлина въ умоветѣ и сърцата ви. Работете усърдно да развивате ума и сърцето си. Гледайте тази година да се обезсърдчавате по-малко, отколкото миналата година. Изпѣйте сега „Махаръ-Бену-Аба“. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 22 септември, 1296 г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВО МИСЛИ! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Какво показва скърцането на нѣкоя кола? Ако влѣзете въ една държава, на която колата много скърца, сигурна ли е тази държава? Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили правилния начинъ на мислене. Най-трудното нѣщо е човѣкъ да мисли право. Обаче, една отъ важнитѣ задачи на съврѣменнитѣ хора е да се научатъ да мислятъ право. Да мислишъ право, това е изкуство, това е наука. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: какво е мѣстото, прѣзъ което рѣката, която тече, става по-широка и по-плитка? — Равнина. Какво е мѣстото, прѣзъ което рѣката, която тече, става по-дълбока и по-тѣсна? — Планинско. Въ такъвъ слуай, питамъ: ако вашиятъ животъ се стѣснява, какви сѫ неговитѣ условия? — Планински. Ако вашиятъ животъ се разширява, какви сѫ неговитѣ условия? — Полски, равнинни. Щомъ е така, вие трѣбва да проучавате условията, при които живѣятъ планинцитѣ, както и условията, при които живѣятъ хората по полетата, защото животътъ на еднитѣ се различава коренно отъ живота на другитѣ. Казвате: това сѫ обикновени работи, които не ни интересуватъ много. Да, но ако вие изучавате обикновенитѣ работи отъ гледището на вашия вѫтрѣшенъ животъ, тогава бихте разбрали смисъла, който се крие въ тѣхъ. Казвамъ: всѣки день носи съ себе си по една велика мисъль, по едно велико чувство и по едно велико дѣйствие, които трѣбва да се обработятъ. Въ това отношение всѣка велика мисъль, всѣко велико чувство и всѣко велико дѣйствие прѣдставляватъ камъни, върху, които, ако не друго, човѣкъ трѣбва да напише поне датата на тѣхното явяване на земята. Значи, всѣки день изисква отъ васъ да обработите въ себе си по една важна мисъль, по едно важно чувство и да извършите по едно важно дѣло, колкото и да сѫ микроскопически. Не изпълните ли това нѣщо, деньтъ е миналъ незабѣлѣзано, съ нищо не ознаменуванъ. За сега стремежитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ много общи. Тѣ искатъ изведнъжъ да израснатъ, да придобиятъ много нѣща, безъ усилия. Къмъ това се стремятъ и малкитѣ дѣца. Тѣ иматъ силно желание да станатъ голѣми, високи. На каква височина най-много може да израсне човѣкъ? Въ България, напримѣръ, срѣдната височина, до която човѣкъ може да достигне е 175 — 180 см. Питамъ: какво постига човѣкъ съ това, че е израсналъ на височина, напримѣръ, 175 или 180 см.? Ако височината прави хората велики и гениални, тогава, какво бихте казали за онѣзи вѣковни дървета, високи десетки метри? Ако височината е мѣрка за величието на нѣщата, тогава тия дървета трѣбва да бѫдатъ велики и гениални. Въ сѫщность така ли е? Мнозина казватъ: човѣкъ трѣбва да стане голѣмъ, да порасне на височина и широчина, при това да бѫде строенъ и деликатенъ. Споредъ васъ, кой е по-строенъ: стогодишниятъ дѫбъ, или нѣкой високъ, снаженъ човѣкъ? Вѣковнитѣ дървета се хвалятъ съ своята дебелина и устойчивость, а хората се хвалятъ съ пластичностьта на своето тѣло. Цѣлото тѣло на човѣка трѣбва да се отличава съ подвижность, съ пластичность на мускулитѣ. Напримѣръ, ако разгледате лицето на човѣка, всѣки мускулъ на лицето му трѣбва да изразява идеитѣ, които го вълнуватъ. Сѫщо така, въ движенията си човѣкъ трѣбва да бѫде изразитель на своитѣ идеи. Неговиятъ ходъ, неговиятъ вървежъ трѣбва да изразява напълно идеитѣ му. Ако наблюдавате хода на нѣкой човѣкъ и видите, че при движението си той прави криви, счупени линии, като лѫкатуши ту на една, ту на друга страна, вие ще познаете и характера на неговитѣ идеи. Послѣ, виждате, че нѣкой човѣкъ върви съ наведена глава, другъ — съ изправена, трети съ увиснала надолу устна, съ разчорлени вѣжди и казвате: и така може. Не, така не може. Това е дисхармония на линиитѣ, която по никой начинъ не може да се допусне въ небето. Какъ мислите, може ли да сѫществува такава дисхармония между ангелитѣ? Когато нѣкой човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, къмъ свѣтли идеи, линиитѣ на неговитѣ движения трѣбва да бѫдатъ хармонични, плавни и пластични. Азъ не говоря за тѣлото, като форма, но като изразъ на свѣтли и свещени Божествени мисли. Ако линиитѣ на движението въ човѣка не сѫ хармонични, той е осѫденъ на заболяване отъ различни болести. Изобщо, всички болести се дължатъ на изтощаване на нервната система у човѣка. Когато човѣкъ се грижи повече за придобиване на материални блага, отколкото за разработване на своитѣ мисли и чувства, той заболява отъ туберкулоза. Човѣкъ трѣбва да знае, че той не е длъженъ да носи свѣта на гърба си, нито пъкъ свѣтътъ е длъженъ да се грижи за него. Много отъ съврѣменнитѣ хора искатъ другитѣ да мислятъ за тѣхъ, да ги славятъ, да имъ даватъ букети и вѣнци за тѣхнитѣ придобивки. Казвамъ: тѣзи хора взиматъ само едната страна на това положение. Тѣ не знаятъ, на какво могатъ да се натъкн тъ отъ грижитѣ на хората къмъ тѣхъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, хората да мислятъ за него и да го славятъ. Прѣдставете си, че вие вървите по улицата и срѣщате хора, които се грижатъ за васъ и постоянно ви мислятъ. Какво трѣбва да направите? Вие трѣбва непрѣкѫснато да ги поздравлявате, вслѣдствие на което ще бѫдете постоянно съ наведена и въ движение глава. Ако пъкъ тия хора ви дойдатъ на гости, вие трѣбва да ги посрещнете добрѣ, да ги нагостите, да имъ поговорите малко. Лесно ли е да се справите съ хиляди хора? Тъй щото, като взимате облагитѣ отъ хората, трѣбва да имате прѣдъ видъ и задълженията къмъ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ взискателни къмъ правата си, а немарливи къмъ задълженията си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се моли на Бога за нѣкого, да му помогне Богъ, да го благослови. Щомъ получи благословението отъ Бога, този човѣкъ трѣбва да поеме извѣстни задължения къмъ онзи, за когото се е молилъ, или поне да му занесе Божието благословение. При това, той самъ трѣбва да занесе благословението на своя ближенъ, а не слугата. И тъй, като ученици, вие трѣбва да се спрете върху положителния животъ, върху хармоничното въ него. Въ това отношение вие можете да се учите и отъ свѣтскитѣ хора, които сѫщо така иматъ своя школа и свои учители. Нима търговецътъ не учи, какъ да търгува? Отъ невидимия свѣтъ изпращатъ учители за хората отъ всички професии и занаяти. Отъ способноститѣ на ученицитѣ зависи и правилното положение на една, или на друга професия въ живота. Сѫщото може да се каже и за религиознитѣ хора. И религиознитѣ хора иматъ свои учители, които ги учатъ, какъ и въ какво да вѣрватъ. Запримѣръ, отъ невидимия свѣтъ устройватъ нѣкакво видѣние на нѣкой религиозенъ човѣкъ; на другъ пъкъ внушаватъ нѣкаква възвишена идея, която той съ ставането си още трѣбва да приложи. Чрѣзъ своитѣ ангели Богъ работи върху всички добри хора, явява имъ се, подтиква ги къмъ дѣйность. Затова и въ Писанието е казано, че Богъ не живѣе само на небето, но и въ сърцата на всички добри и смирени хора. Тогава, какъ мислите, Богъ може ли да живѣе въ сърце, което постоянно плаче и протестира? Казано е: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Той живѣе само въ сърца, дѣто има любовь, вѣра и надежда, т. е. въ дѣтскитѣ сърца, въ които нѣма никаква скръбь, никакво отчаяние. Това се отнася до висшия, до съзнателния животъ на човѣка. И въ този животъ има скръбь, но такава, която повдига човѣшката душа. Страда ли човѣкъ съзнателно, той е близо до Бога. Казано е въ Писанието: „Призовете ме въ день скърбенъ!“ Страда ли човѣкъ, безъ да разбира смисъла на страданията, той вика, плаче, протестира, докато най-послѣ Богъ изпрати нѣкой отъ своитѣ служители да му помогне. Дойде ли Божиятъ служитель, той ще остане при васъ само за нѣколко моменти и ще ви напусне. Какво ще прави цѣлъ день при васъ? Има ли смисълъ той да слуша вашитѣ оплаквания, че този ви казалъ нѣщо обидно, или че не сте се нахранили, както трѣбва, или че нѣмате обуща, дрехи и т. н.? Духовниятъ човѣкъ е доволенъ отъ всичко. Великъ човѣкъ може да се нарече този, който, слѣдъ като прѣтърпи една загуба отъ сто хиляди лева, той се обърне къмъ Бога съ всичкото си смирение и каже: Господи, благодаря Ти за това, което спечелихъ чрѣзъ загубата на тия пари. Казвамъ: само такъвъ човѣкъ е въ състояние да се радва на петьтѣ лева, които би му далъ нѣкой. Материалнитѣ блага, къмъ които хората се стремятъ, иматъ значение за ненапрѣдналитѣ още души. И затова ще видите, че на такива хора Богъ дава кѫщи, ниви, богатства, пари, които имъ служатъ като срѣдства за забавление. На напрѣдналитѣ души Богъ казва: вие не се нуждаете отъ пари, отъ богатства, отъ ниви; вие трѣбва да обърнете погледа си нагорѣ, къмъ необятния небосклонъ, и тамъ да наблюдавате и проучавате звѣздитѣ, луната и слънцето. Нѣкой отъ ученицитѣ, който иска да работи за Бога, хваща едно отъ дѣцата въ свѣта, което още се забавлява, и го довежда въ школата, да го направи ученикъ, като му казва, че трѣбва да се откаже отъ всички свои кукли и забавления. Мислите ли, че това дѣте може да се задоволи съ работата въ школата? То скоро ще се отекчи и ще излѣзе вънъ, въ широкия свѣтъ. Това дѣте още не се е наиграло, нѣма защо да му отнимате игритѣ преждеврѣменно. Оттукъ азъ вадя слѣдното заключение: ученикъ, който страда за пари, за богатства, това показва, че той е още дѣте, което преждеврѣменно сѫ заставили да учи. Спорътъ между ученицитѣ днесъ се свежда, именно, къмъ това, да придобиятъ повече пари, да придобиятъ повече материални блага и кой отъ тѣхъ да вземе първо мѣсто. Дойдете ли до това положение, ще си признаете, че у васъ нѣма никакво смирение, никакъвъ копнежъ за ученичество. Смирението се придобива отвѫтрѣ, а не отвънъ. Сега, отъ всички се изисква чистота, искреность, да не се прѣдставяте такива, ка квито не сте. Може ли да се нарече духовенъ човѣкъ този, който се занимава изключително съ материални нѣща въ живота си? Съврѣменнитѣ хора минаватъ за християни, но търсятъ само материални блага. Тѣ минаватъ за християни, но искатъ отъ Бога здраве, което да използуватъ, както тѣ разбиратъ. Едно нѣщо трѣбва да помните: Христосъ дойде въ свѣта да научи хората да познаватъ Бога и да Му служатъ, а не да придобиватъ богатства и щастие. Какво виждаме въ сегашнитѣ хора? Щомъ не постигнатъ това, което желаятъ, започватъ да критикуватъ Бога, да се съмняватъ въ Него. Никой нѣма право да критикува Бога, нито да се съмнява въ Него. Рече ли да Го критикува, той ще получи добъръ урокъ за своитѣ постѫпки. Въ това отношение небето е безпощадно. Свещено трѣбва да пазите Божието име! Това е първото необходимо условие за запазване чистотата на душата. Освободите ли се отъ критиката, вие имате вече условия за създаване на вашия характеръ. Ако е въпросъ за критика, и азъ мога да ви кажа, че сте обикновени хора, направени отъ пръсть. Какво става съ вашитѣ синове и дъщери? Като поживѣятъ нѣколко години на земята, умиратъ. Тогава, какво може да се каже за хора, които умиратъ? Казвате: като умремъ, поне ще отидемъ на другия свѣтъ, който е по-добъръ отъ земния. Казвамъ: каквото е заслужилъ човѣкъ на земята, такова ще получи и въ другия свѣтъ. Нищо не се дава незаслужено. Казвате: култура трѣбва на съврѣменнитѣ хора! Какво означава думата култура? — Обработване. Прѣдставете си тогава, че нѣкой съврѣмененъ човѣкъ си направи една хубава кѫща съ градина, въ която посажда много цвѣтя, между които се развъждатъ голѣмъ брой червеи, мухи, бръмбари и др. Питамъ: ако цвѣтята се развалятъ, изсъхватъ отъ тия червеи, какво ще се ползува той отъ тази градина? При това, той развъжда кокошки, които цѣлъ день ровятъ цвѣтята, да търсятъ червейчета. Какво ще го ползува тази градина? Слѣдъ това този човѣкъ се облича съ хубави дрехи, модерно ушити и влиза — излиза отъ богата, скѫпо направена кѫща, която служи за съблазънь на хората. Питамъ: какъвъ смисълъ иматъ хубавитѣ дрехи и богатата кѫща? Може ли да се нарече това нѣщо култура? Хубавитѣ дрехи, богатитѣ кѫщи иматъ смисълъ само тогава, когато въ тѣхъ могатъ свободно да влизатъ нашитѣ братя, Божиитѣ посланници. Днесъ нѣкоя свѣтла мисъль слиза отъ Божествения свѣтъ и хлопа на вратата на една отъ тия хубави кѫщи: моля, отворете ми, азъ съмъ посланница отъ висшия свѣтъ, искамъ да погостувамъ у васъ. Пѫтница съмъ, отъ далеченъ край ида. — Не мога да те приема днесъ. Въ този моментъ азъ се обяснявамъ съ моя мѫжъ. Господъ ми е далъ лошъ мѫжъ, съ когото постоянно се караме. Никого не приемамъ, не съмъ разположена. Щомъ тази мисъль — Божията посланница, се връща назадъ, на другия день Богъ изпраща въ тоя домъ болестьта дивтеритъ. Той казва на болестьта: ще отидешъ въ еди-кой си домъ и ще хванешъ за гърлото дѣтето на тази жена, която вчера не те прие, и ще го задигнешъ въ онзи свѣтъ. Слѣдъ нѣколко дни Богъ изпраща друга мисъль — посланница въ този домъ, но вече при мѫжа. Посланницата хлопа на вратата и казва: моля, приемете ме въ вашия домъ. Азъ съмъ странница, ида отдалечъ, искамъ да погостувамъ малко при васъ. — Не мога да приема никого, не съмъ разположенъ, защото днесъ не можахъ да спечеля толкова, колкото трѣбваше за нуждитѣ на жена ми. Иди на друго мѣсто! Не се минава много врѣме, и въ работата на този господинъ настѫпва криза; той изведнъжъ изгубва една сума отъ 100,000 лева. Питамъ: разбирате ли сега на какво се дължатъ страданията и нещастията, които сполетяватъ съврѣменнитѣ хора? Тъй щото, всички страдания, изпитания на човѣчеството се дължатъ на факта, че хората не приематъ Божиитѣ посланници въ своя домъ, но ги пѫдятъ, връщатъ ги назадъ. Това значи да не приемате Божественото въ себе си. И тъй, дойдатъ ли страдания въ живота ви, ще знаете, че причината за това сте самитѣ вие. Кой отъ васъ не е хулилъ Божието име? Кой отъ васъ не е критикувалъ Бога? Кой отъ васъ не се е съмнявалъ въ Него? Ще кажете: ние не сме хулили Божието име. Казвамъ: да хулите Бога, това не подразбира направо да хулите Неговота име. Достатъчно е да хулите и да критикувате всѣки, който служи на Бога. Какви думи, какви измислици се носятъ по неговъ адресъ! Всичко това се върши задъ гърба му. Смѣлость трѣбва да имате! Ако искате да кажете за нѣкого нѣщо, излѣзте прѣдъ лицето му и кажете всичко, каквото искате. Нѣма по-грозно нѣщо отъ това да се говори задъ гърба на човѣка. И затова казвамъ: ако искате Богъ да ви благослови, да вървятъ работитѣ ви добрѣ, да учите хубаво, да имате добри дѣца, мислете добрѣ за всѣки човѣкъ, който върши волята Божия и Му служи. Когато ви казвамъ, че трѣбва да мислите добрѣ за такъвъ човѣкъ, това подразбира, че трѣбва да мислите добрѣ за Бога, Който живѣе въ него и Комуто той служи. Сѫщото се отнася и до мене. Азъ съмъ изпратенъ отъ Бога да покажа на хората пѫтя, по който трѣбва да вървятъ и да служатъ на Бога така, както никога до сега не сѫ служили. Щомъ се интересувате да знаете, кой съмъ азъ, това ще научите отъ Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете, кой съмъ азъ и защо съмъ дошълъ. Азъ не говоря за себе си, но казвамъ, че съмъ дошълъ на земята да покажа на хорате истинския пѫть, по който тѣ могатъ да служатъ на Бога. И затова, ако искате да знаете, кой съмъ, идете първо при Бога, а послѣ елате при менъ, да ви покажа пѫтя, по който трѣбва да вървите. Ако намѣрите другъ, който може да ви покаже пѫтя, идете при него. Нѣкой казва: Христосъ ще ни покаже пѫтя. — Радвамъ се, че можете да намѣрите Христа. Безразлично е, кой ще ви покаже пѫтя, дали Мойсей, Христосъ или Мохамедъ; все трѣбва нѣкой да ви покаже пѫтя. Единъ е този, който може да ви покаже пѫтя, не сѫ двама. Тъй е наредилъ Богъ. И когато казвамъ, че ще ви покажа пѫтя къмъ Бога, вие трѣбва да знаете, че азъ не съмъ самозваникъ. Самозваникътъ никога не може да покаже пѫтя на хората къмъ Бога. И затова казвамъ: първо научете се да любите Бога, ако искате да отидете при Него. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Днесъ кой може да каже, че люби Бога, Христа или своя Учитель по този начинъ? Какво сте пожертвували вие за Господа, за Христа или за своя Учитель? Истинската жертва не седи въ материалното, което можете да дадете нѣкому. Ако е въпросъ за материални облаги, Христосъ нито на врѣмето си е ималъ нужда отъ тѣхъ, нито днесъ се нуждае. Христосъ бѣше единъ отъ най-добритѣ лѣкари: Той отваряше очи на слѣпи, възкръсяваше мъртви, а освѣнъ това Той разполагаше съ наука, каквато днесъ никой не познава. Питамъ: може ли такъвъ човѣкъ да остане гладенъ и необлѣченъ? Затова, всѣки, който и днесъ работи съ Христа, съ Неговото име, той е въ сила да направи това, което и Христосъ правѣше. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Едно е важно за мене: ако азъ, слѣдъ толкова годишната си работа въ България, успѣя да науча българитѣ да любятъ Господа, както е казано въ Писанието, това ще бѫде първата свѣтла страница въ моя животъ. Тъй щото, азъ ще имамъ двѣ важни страници въ своя животъ: едната тъмна, черна страница, пълна съ хули и лоши думи кажа за мене, защото съмъ се осмѣлилъ да кажа Истината въ очитѣ на хората. Втората страница ще бѫде свѣтла, красива страница на моя животъ, защото съмъ научилъ хората да любятъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Казвамъ: на васъ, като ученици на видѣлината, прѣдстои задачата да различавате Божия Духъ отъ духоветѣ на онѣзи малки ненапрѣднали души, които могатъ само да спъватъ хората, но не и да ги напѫтватъ къмъ Бога. И затова, ако искате да напрѣдвате, като ученици, трѣбва да изхвърлите всѣка лоша мисъль отъ ума си и всѣко лошо чувство отъ сърцето си. И тогава, тьрсите ли Христа, ще ви покажатъ, дѣ е. Търсите ли Буда, Мохамеда, Кришна или Мойсея, ще ви покажатъ, дѣ се намиратъ. Ако търсите ангелитѣ, и тѣхъ ще намѣрите. Обаче, отидете ли да живѣете между тѣхъ, ще станете два пѫти по-нещастни, отколкото сте били. Защо? — Защото ангелитѣ сѫ красиви, тѣ живѣятъ абсолютно чистъ животъ, съ който вие не бихте могли да се справите. И затова тѣ скоро ще ви пратятъ на земята, тамъ да завършите своето развитие. Всѣкй ангелъ има опрѣдѣлена мисия въ козмоса, тъй щото, ако рече да дойде за малко при васъ, то е само да ви прѣдаде нѣкакво благословение отъ Бога. Щомъ свърши работата си, той веднага ще ви напусне. Рече ли да остане дълго врѣме при васъ, въ козмоса ще настане вѫтрѣшна промѣна, вѫтрѣшна дисхармония. Ангелитѣ идватъ при човѣка само да донесатъ нѣкаква Божествена мисъль, или едно Божествено чувство, което той трѣбва да разработи. И затова, ако вие искате да подобрите своето сърце, своя умъ и своята воля, едно ви е потрѣбно: да възлюбите Бога. Сега, важната мисъль, която ви оставямъ е: познайте Бога, любете Бога! До сега никому не съмъ казвалъ, че трѣбва да продаде имането си и да го раздаде на бѣдни. Това други сѫ ви проповѣдвали. Нито съмъ казвалъ, че не трѣбва да се жените. Който иска да се жени, свободенъ е, но който иска да познае Бога и да Му служи, той не е свободенъ да се жени. Рече ли такъвъ човѣкъ да се жени, още вечерьта неговата невѣста ще бѫде задигната. Той самъ е далъ обѣщание да служи на Бога, и трѣбва да изпълни обѣщанието си. Бѫдете свободни въ своитѣ дѣйствия, но въ всичко бѫдете честни, справедливи, добри и умни. Нѣкой иска да стане търговецъ. Свободенъ е да стане търговецъ, но като такъвъ, той трѣбва да бѫде честенъ, уменъ, справедливъ и добъръ. Другъ иска да стане адвокатъ. Нека стане адвокатъ, но да бѫде честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ. И затова, който иска да се жени, свободенъ е, но трѣбва да носи всичко съ благодарность. Когато мѫжътъ дойде неразположенъ, киселъ, жената трѣбва да благодари на Бога за това положение. Така ли правятъ днешнитѣ жени? И жената, и мѫжътъ, въ изпълнение на своята служба, трѣбва да бѫдатъ честни, добри, умни и справедливи. Постѫпватъ ли по този начинъ помежду си, ще дойде день, когато Богъ ще ги освободи отъ това положение, и тѣ ще се намѣрятъ въ по-висока фаза, като ангели, за които се казва, че тѣ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ. Тѣ сѫ сѫщества на възкресението. Що е женитбата? Женитбата е актъ, който Богъ е допусналъ първоначално още, за подобрение живота на падналитѣ души, да имъ се даде възможность да се върнатъ отново на земята, да продължатъ работата си и да достигнатъ своето усъвършенствуване. Животътъ на съврѣменнитѣ хора е животъ на страдания. Всѣки, който се е оженилъ, знае, какво нѣщо прѣдставлява брака. Да се ожени човѣкъ, това значи да мине прѣзъ най-гѫстата материя. За сега, обаче, това състояние е необходимо, то прѣдставлява прѣходна фаза въ живота на съврѣменния човѣкъ. Ще дойде день, когато отношенията между мѫже и жени ще бѫдатъ отношения между души. Тогава, ако мѫжътъ е на земята, жената ще бѫде на луната, или на слънцето; ако жената е на земята, мѫжътъ ще бѫде на луната, или на слънцето, и оттамъ ще си телеграфиратъ, ще влизатъ въ взаимни отношения и разбирания. Тѣ могатъ отъ врѣме на врѣме само да се срѣщатъ заедно или на земята, или на луната, или на слънцето и послѣ пакъ да се раздѣлятъ. Може ли да има по-хармониченъ животъ отъ този? Какво по-идеално съчетание между двѣ души отъ това? Ще има ли тогава горчиви думи и обиди между мѫжа и жената? Тѣ ще трептятъ, ще очакватъ момента да се срещнатъ и да си размѣнятъ нѣколко хубави мисли и чувства. Само при такива отношения може да сѫществува любовь между мѫжа и жената. Този видъ съчетание прѣдставлява идеалъ за всѣка душа. Ще дойде день, когато хората ще живѣятъ така, но сега тѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ гѫстата материя, да прѣодолѣятъ извѣстни трудности и мѫчнотии, и когато разрѣшатъ правилно своитѣ задачи, ще опитатъ истинската любовь, истинския животъ, къмъ който сега всички се стремятъ. Казвамъ: всички трѣбва да взѣзете въ новия животъ, да живѣете съ нови мисли, съ нови чувства, и всѣки актъ да бѫде осветенъ отъ Бога. Вършете всичко за слава Божия! Ако се жените, момата и момъкътъ прѣдварително трѣбва да отидатъ при Бога, да Го възлюбятъ, и ако получатъ Неговото благословение, да се женятъ. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина трѣбва да взиматъ участие въ всѣки актъ, който вършите на земята. Идея трѣбва да имате! Сега вие питате: какво нѣщо е Господъ? Азъ ще ви отговоря на този въпросъ. Това, безъ което не можемъ да живѣемъ, е Господъ. Ако за мигъ само Богъ прѣстане да мисли за насъ, нашиятъ животъ съвършено се прѣкѫсва, и ние се намираме въ положението на изсъхналъ цвѣтъ, лишенъ отъ вода, въздухъ и почва. Благодарение на това, че Божията мисъль е постоянно отправена къмъ насъ, ние живѣемъ, движимъ се, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме. Неговата мисъль не е нищо друго, освѣнъ Божественъ токъ, който тече прѣзъ нашия животъ. И затова казвамъ: изчистете ума си отъ всички нечисти и неправилни мисли; изчистете сърцето си отъ всички отрицателни и користолюбиви чувства, ако искате да потече прѣзъ васъ Божия животъ, Божиитѣ блага и благословения. Казано е, че Богъ ще заличи грѣховетѣ ни и никога нѣма да ги спомене. Кога ще стане това? — Когато ние изчистимъ умоветѣ и сърцата си. Казвате: възможно ли е Богъ да ни освободи отъ всички грѣхове? — За Бога нѣма невъзможни нѣща. Ако вашитѣ грѣхове сѫ тежки, като планина, Богъ ще ги дигне съ малкия си пръстъ, като перушинка, и ще ги разпръсне изъ пространството. Сърце смирено и духъ кротъкъ се изисква отъ васъ, за да имате Божиитѣ блага. Тогава всичко ще се прѣвърне за ваше добро. Сега, като говоря така, мнозина ще помислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, азъ говоря за всинца ви. Животътъ на всички трѣбва да се измѣни. Идеитѣ ви трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Чувствата ви сѫщо така трѣбва да бѫдатъ насочени къмъ една опрѣдѣлена посока, да възлюбите Бога. Този е пѫтьтъ на Истината, къмъ който трѣбва да вървите. И тъй, врѣме е вече да се внесатъ нови мисли въ умоветѣ ви, защото тѣ носятъ животъ и разнообразие. Еднообразнитѣ мисли раждатъ хипнотични, тягостни състояния въ човѣка. Разнообразието е основа на новия животъ. Влѣзете ли въ Божествения животъ, първото условие, което се иска отъ човѣка, е доволство, отъ всичко да е доволенъ и за всичко да благодари. Запримѣръ, като бѣхте това лѣто на Мусала, тамъ прѣкарахте много положения, чрѣзъ които невидимиятъ свѣтъ ви даде условия да развиете въ себе си доволството. Тамъ ви валѣ дъждъ, бруля ви вѣтъръ, и вие изнесохте това съ радость и доволство въ себе си. Изложени на открито, безъ палатки и особени приспособления, вие прѣкарахте нѣколко дни съ пѣсни и веселие. Благодарение на огъня, вие се сушихте ту отъ едната, ту отъ другата страна, макаръ че дъждътъ непрѣстанно валѣше. Това бѣше една отъ важнитѣ задачи, която, като ученици, трѣбваше да прѣкарате. За мнозина това положение служеше за съблазънь, защо Богъ да не послуша молитвата ви, дъждътъ да прѣстане, да се поизсушите и стоплите. Обаче, отъ невидимия свѣтъ ви поставиха на изпитъ, да понесете тѣзи условия, да се калите, да погледнете на нѣщата отъ дълбочина, да разберете, че всичко иде отъ Бога. Нали е въпросъ за разнообразие? Какво по-голѣмо разнообразие искате отъ това? Ту дъждъ, ту слънце, ту вѣтъръ. Тия прѣходни състояния въ врѣмето не сѫ нищо друго, освѣнъ условия за развитие на човѣшката мисъль и чувства. Често хората казватъ: ние трѣбва да живѣемъ добрѣ. Казвамъ: прѣстанете да говорите така и кажете, че всичко, което става въ живота ни, е добро, понеже иде отъ Бога. И тъй, красотата на живота седи въ разнообразието. Ядешъ или постишъ, благодари на Бога; страдашъ или се радвашъ, благодари на Бога; боледувашъ или си здравъ, пакъ благодари на Господа. Кажи си: добъръ е Господъ; всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Азъ не съмъ отъ много добритѣ хора, имамъ нужда малко отъ Божията корекция! Нека остане въ ума ви мисъльта, да бѫдете благодарни отъ всичко. Само по този начинъ вие ще създадете въ себе си новъ свѣтъ отъ идеи и чувства. Защо? — Защото идеитѣ, които се градятъ, почиватъ на извѣстни закони, които вие трѣбва да знаете. Сѫщото нѣщо се отнася и за физическия свѣтъ. Речете ли да построите една кѫща, вие можете да я построите по три начина: или по физически начинъ, като поставите основитѣ й на физическия, на материалния свѣтъ; или по духовенъ начинъ, или по Божественъ начинъ. И затова, като построите една кѫща на физическия свѣтъ, тя трѣбва да съдържа въ себе си и тритѣ елемента, физически, духовенъ и Божественъ, ако искате да имате Божието благословение. Като съградите кѫщата по този начинъ, непрѣменно ще се роди единъ добъръ човѣкъ. Иначе, не се ли спазятъ тия закони при съграждането на една кѫща, непрѣменно нѣкой човѣкъ ще умре. Тъй щото, всѣка кѫща трѣбва да бѫде съградена при такива правилни съотношения, че да се роди единъ добъръ човѣкъ. Тази кѫща трѣбва да бѫде изразъ на този добъръ човѣкъ. Казвамъ: отъ васъ, като ученици на Любовьта, се изисква устойчивость въ убѣжденията. При каквито изпитания и да ви подложатъ, вие трѣбва да издържате. Подавате ли се на съмнѣния, нѣма да издържите изпититѣ си. Трѣбва ли да се съмнявате въ Бога? Нѣкой казва: Богъ не ме обича, на еди-кого си е далъ повече благословения. Като говорите така, то е все едно нѣкоя долина да се оплаква, че слънцето не я огрѣва, както съсѣдната долина. Вѣрно е, че една долина може да дава повече плодове отъ друга, но затова нито долината, нито слънцето е виновно. За да може една долина да дава повече плодове отъ друга, причината на това се крие въ почвата, въ самитѣ плодове и т. н. Може ли планинскиятъ връхъ да страда отъ това, че не ражда плодове? Всѣка долина и всѣка планина приема толкова, колкото й трѣбва. Тъй щото, въ това отношение слънцето на живота дава всѣкиму толкова, колкото му е необходимо. Богъ обича всички еднакво, само че едни съзнаватъ това, а други не го съзнаватъ. Богъ обича и човѣка толкова, колкото и ангелитѣ, само че ангелитѣ съзнаватъ Божията Любовь и я приематъ, а хората всѣкога не я съзнаватъ. Запримѣръ, върху единъ камъкъ се излива толкова вода, колкото и върху околната растителность, обаче, камъкътъ не приема тази вода въ себе си, вслѣдствие на което може да каже, че Богъ не го обича. Водата минава и заминава по повърхностьта на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичатъ. Който има твърдостьта на камъка, той не може съзнателно да възприема Божията Любовь. Казвате: какво трѣбва да направимъ тогава? Станете меки, подвижни като водата. Второ важно положение е да създадете добри отношения помежду си. Дойде ли нѣкой братъ у дома ви, приемете го сърдечно, искрено, прѣдложете му да си измие краката, да си почине, а послѣ се разговаряйте съ него братски. Бѫдете свободни, искрени, безъ стѣснение помежду си. Въ това отношение много помагатъ екскурзиитѣ. Когато отиваме на Мусала, напримѣръ, азъ изпитвамъ удоволствие да се разговарямъ съ себе си, съ камънитѣ, съ околната природа и съ васъ. Като ви наблюдавамъ на това мѣсто, азъ ви изучавамъ такива, каквито сте. Всрѣдъ природата човѣкъ отваря сърцето си и за своитѣ ближни, и за околната обстановка, като приема повече или по-малко отъ Божието благословение. Животътъ всрѣдъ природата е единъ отъ методитѣ за подмладяване на човѣка. И тъй, ако искате да бѫдете ученици на Всемирното Братство, откажете се абсолютно отъ съмнѣнието и отъ подозрѣнието. Какъвъ смисълъ има да се съмнявате въ нѣкой човѣкъ? Ако този човѣкъ е свързанъ съ Бога, не се съмнявайте въ него. Той и безъ това е подъ зоркото око на Бога. Нѣма мисъль или чувство у него, въ които Божието око да не прониква. И тогава вѣрвайте, че този човѣкъ ще ви даде най-хубавото и красивото, което се крие въ неговата душа. Затова, дойде ли въ ума ви нѣкаква мисъль на съмнѣние, знайте, че тя не е ваша. Тя е неканена гостенка, дошла нѣкѫдѣ отвънъ. За това, именно, и Писанието казва: „Молете се единъ за другъ“. Азъ пъкъ казвамъ: мислете добрѣ и бѫдете така добри, както Богъ е добъръ, и както Той иска да бѫдете добри. Сега ще кажете: защо Богъ, който е толкова силенъ, допуща лоши мисли, лоши чувства и лоши постѫпки у насъ? Той не може ли да спре тия промишления? На тѣзи въпроси вие сами ще си отговорите. Нали и вие имате нѣкаква философия за живота? Отговорете споредъ нея. На сѫщото основание можете да запитате: защо Богъ допуща Учительтъ да изнася грѣшкитѣ ни и по този начинъ да ни обижда? Да се обижда човѣкъ, това подразбира, че той намира, какво всичко, което му се казва, не отговаря на дѣйствителностьта. Значи, на този човѣкъ се приписватъ качества и дѣяния, които той не притежава. Щомъ вие се обиждате и мислите така, казвамъ: криво мислите и криво чувствувате. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. И за това, на всички ви желая да имате топли сърца и свѣтли умове. При това, на всички ви желая свобода, която да ви прави искрени въ отношенията си. Знайте, че всичко, което става въ този свѣтъ, е за добро. Казвамъ: млади или стари, всички трѣбва да бѫдете скромни и смирени. Смирение се иска отъ всинца ви. Смирениятъ човѣкъ познава Бога, познава своя Учитель. Той не се съмнява, нито се колебае. Едно трѣбва да знаете: вие ще срещнете много учители, но за васъ е важно, кой е истинскиятъ Учитель. Много учители има въ свѣта, но единъ е Великиятъ Учитель. Много майки има въ свѣта, но една е Великата Майка. Много бащи има въ свѣта, но единъ е Великиятъ Баща. Всѣки може да бѫде учитель въ свѣта, но той не трѣбва да заеме мѣстото на Великия Учитель, мѣстото на Бога. Кой обикновенъ човѣкъ може да играе ролята на слънцето?И коя запалена свѣщь може да освѣтли цѣлата земя, както слънцето? Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажатъ: каква цѣль има Учительтъ да ни говори по този начинъ? Казвамъ: единствената цѣль, която имамъ, е да ви помогна, да станете достойни синове или членове на Всемирното Бѣло Братство. Нѣкой ще каже: тукъ се говори за членове на нѣкакво ново общество. Бѣлото Братство, за което ви говоря, не е ново общество; то е сѫществувало отъ памти вѣка, но продължава да сѫществува и до днесъ. За да се удостоите за това благо, вие трѣбва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне: всички бури и вѣтрове, всички вълнения на морето въ него да прѣстанатъ. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгрѣвътъ на вашето слънце, ще настане свѣтълъ день за вашето небе, безъ облаци и безъ сѣнки. Изгрѣе ли слънцето на вашия животъ, и сърцехо ви ще трепне, защото ще чуете гласа на Божия Духъ, на всички ангели, на всички напрѣднали братя. И тогава вие ще влѣзете въ Великия Градъ, между възвишени и разумни сѫщества. Постигнете ли това, вашата радость ще бѫде неописуема. За сега всички сте въ пустинята, дѣто дълго врѣме трѣбва да се молите, докато прѣодолѣете мѫчнотиитѣ, които се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Прѣодолѣете ли веднъжъ мѫчнотиитѣ, вие ще бѫдете бодри и весели. Защо? Защото задъ вашия гърбъ не е нито държавата, нито индивидуалниятъ животъ, нито сѣмейниятъ животъ, нито обществениятъ животъ. Задъ вашия гърбъ е Богъ. До сега вие сте живѣли за себеси, живѣли сте за дома си, живѣли сте за обществото, живѣли сте за народа си, живѣли сте и за човѣчеството, но казвамъ: отсега нататъкъ живѣйте вече само за Бога! Живѣете ли за Бога, вие ще придобиете свѣтлина, да разберете това учение, да се разбирате съ хората и съ своитѣ ближни. Живѣете ли за Бога, вие ще възкръснете. Живѣете ли зд Бога, ще има единство въ разбиранията и въ схващанията на всички хора. Казвамъ: знанието, което се прѣподава въ школата, не може да се повѣри на профани хора. Ако нѣмате чистъ умъ, чисто сърце и чиста воля, вие не можете да се доберете до това знание. То изисква хора абсолютно чисти и съ готовность въ себе си да пожертвуватъ всичко за Слава Божия. Нѣмате ли тази чистота, азъ ще занеса съ себе си новото знание, никому нѣма да го повѣря. Единъ день то ще се повѣри само на готовитѣ отъ васъ. Казвате: Христосъ даде много знания на ученицитѣ си. Наистина, Христосъ повѣри извѣстно знание на своитѣ ученици, но то бѣше малка часть отъ това, което Той носѣше съ себе си. Христосъ казва: „Още много знания могатъ да ви се дадатъ, но не сте готови за тѣхъ. За това, когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи и припомни всичко онова, което е било скрито въ мене“. Кога ще дойде Духътъ на Истината? — Когато бѫдете готови. Сѫщото мога да ви кажа и азъ, като ви прѣведа тѣзи думи и на наученъ, и на религиозенъ, и на философски езикъ, както и въ проза, и въ поезия. Изобщо, азъ мога да ги прѣведа на какъвто езикъ искате, било отъ модернитѣ, или отъ старитѣ езици. На кой езикъ искате да ви ги кажа, да ме разберете най-добрѣ? Навѣрно ще искате да ги прѣведа на български езикъ. Обаче, азъ съмъ рѣшилъ отсега нататъкъ да говоря на Божественъ езикъ, а вие сами да си прѣвеждате, всѣки споредъ своя близъкъ матеренъ езикъ. За сега азъ едва съмъ намѣрилъ съотвѣтни символи въ български езикъ, чрѣзъ които прѣвеждамъ Божествения езикъ. Ако хора отъ други народи искатъ да слушатъ Божието Слово, тѣ трѣбва да дойдатъ тукъ, и сами да си намѣрятъ символи, съ които да Го прѣвеждатъ. Западнитѣ народи ще приематъ Божието Слово отъ изтокѣ. Изобщо, мисъльта на западнитѣ народи е аналитична, когато тази на източнитѣ народи е повече символистична. Сега, въ тази лекция ви дадохъ много правила и методи, които трѣбва да спазвате, ако искате да бѫдете ученици на видѣлината. Нѣкой ще каже, че е жененъ и не може да се занимава; другъ ще каже, че е простъ; трети, че не е добъръ човѣкъ и т. н. Казвамъ: при каквото положение и да се намирате, нищо не ви прѣпятствува да бѫдете добри ученици и да изучавате, каквото ви се прѣподава въ школата. И като женени и неженени, и като прости и учени, и като бѣдни и богати, нищо не ви липсва да бѫдете ученици. Въ всички има вложенъ добъръ материалъ, който трѣбва само да се обработва. Не работите ли, той ще остане суровъ, и вие ще мязате на зелени плодове. Работите ли, вие ще узрѣете, отъ васъ ще излѣзатъ и учени, и философи — каквито пожелаете. Ще кажете: остарѣхме вече, не е врѣме за учение. Казвамъ: утрѣ вие пакъ ще се родите. Днесъ пригоговлявате условия за вашия бѫдещъ животъ. Ако днесъ не работите, утрѣ ще се родите като зелена, недозрѣла краставица. Тъй щото, не работите ли върху себе си, краставици, тикви, пѫпеши, дини ще станете, и то зелени. Казвате: каква е тази философия? Какъ така ще станемъ краставици, тикви и т. н.? Азъ ще ви обясня тѣзи символи. Какво означава краставицата? По форма краставицата е дълга и тѣсна. Тя е символъ. Слѣдователно, ако не работите, вашата глава ще стане тѣсна и дълга, като права линия. Тиквата пъкъ подразбира, че въ скоро врѣме ще станете голѣмъ, великъ, но слѣдъ шесть мѣсеца всичкото ви величие ще изчезне. Въ края на краищата, градинарьтъ ще продаде и тиквитѣ, и краставицитѣ, ще вземе пари отъ тѣхъ, ще яде и ще пие, а отъ васъ нищо нѣма да остане. Питамъ: какво остана сега въ ума ви отъ тази лекция? Важната мисъль е да намѣрите пѫтя къмъ Бога, да отидете при Него, и Той да ви разправи нѣщо за вашия Учитель. Като намѣрите Бога, ще Му служите съ всичката си любовь. Като казвамъ, че Богъ ще ви разправи, кой е вашиятъ Учитель, азъ разбирамъ думата Учитель въ широкъ и дълбокъ смисълъ. Когато бѫдете готови, може да ви се поговори нѣщо повече върху смисъла на тази дума. Като се говори за единство между Бога и Учителя, това единство се изразява съ думитѣ: „Единъ е вашиятъ Отецъ, единъ е вашиятъ Учитель“. Разберете ли тѣзи думи, вие ще разберете и мисъльта: „Дѣто е Духътъ Христовъ, тамъ съмъ и азъ“. Сега, една отъ задачитѣ, която ви е дадена, като на ученици, е да уравните всички смѣтки, всички спорове и недоразумения, които сѫществуватъ между васъ. Ще се молите, ще работите, ще рѣшавате задачитѣ си, докато най-послѣ се обърнете къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, трудна е задачата, която си ми далъ за разрѣшение, но ще направя всичко възможно да я разрѣша, да Ти покажа, че, съмъ Те възлюбилъ“. Богъ е вѫтрѣ въ васъ, Той ви слуша и ви помага. Бога съ никого не можете да сравните. Ще дойде моментъ въ вашия животъ, когато вие ще се изявите въ всичката си чистота; въ този моментъ вие ще бѫдете подобни на Бога. И когато се разгнѣвите, отъ гледището на Божествената Правда, вие ще мязате на Бога. Защо? — Защото въ Стария Завѣтъ е казано: „Богъ твори доброто и злото“. Тогава, какъ ще примирите това противорѣчие? Прѣди всичко вашето зло не е зло и за Господа; и вашето добро не е добро и за Господа. Запримѣръ, ако вие дадете 100,000 лева на нѣкое бѣдно, благочестиво сѣмейство, съ тия пари вие можете да го тикнете въ кривия пѫть. Значи, вашето добро не е добро и за Господа. Този бѣденъ, човѣкъ се разваля, развалятъ се и домашнитѣ му, отричатъ се отъ Бога и не искатъ повече да работятъ. И обратното може да стане: вие взимате тѣзи 100,000 лева отъ нѣкой богаташъ и ги давате на едно бѣдно сѣмейство, което отъ този часъ се повдига: дѣцата започватъ да работятъ, да учатъ; родителитѣ сѫщо така работятъ, прѣдприематъ нѣкаква работа, отъ която се ползуватъ още много бѣдни. Питамъ: злото, което причинихте на богаташа, като му взехте паритѣ, сега не е ли добро за бѣдния човѣкъ и за неговото сѣмейство? Тъй щото, първата ваша постѫпка бѣше добра за васъ, но за Бога — зла. Въ втория случай постѫпката бѣше зла за васъ, а за Бога — добра. Обаче, има постѫпки, главно отъ духовенъ, а не отъ материаленъ характеръ, които и прѣдъ Бога сѫ добри, и прѣдъ хората сѫ добри; има постѫпки, които и прѣдъ Бога сѫ зли, и прѣдъ хората сѫ зли. Сега, на всинца ви трѣбва свѣтла мисъль, чисто сърце и силна, свободна воля. Всички трѣбва да бѫдете бодри и весели. Всѣки трѣбва да се проявява разумно, по Божественъ начинъ. Това ще стане, когато придобиете свѣтли мисли и чисти чувства. Тогава ще можете да постѫпвате като ангелитѣ. Сега, отъ васъ искамъ Словото, което ви говорихъ, да не падне на пѣсъчлива почва, но да го приложите прѣзъ течение на годината. Трѣбва да бѫдете будни въ мисъльта си: всѣка вечерь, като си лѣгате, и всѣка сутринь, като ставате, дръжте въ ума си мисъльта да приложите това, което тази вечерь ви говорихъ. Изправете се прѣдъ Господа и кажете: Господи, заради Тебе искамъ да направя това, макаръ и сто пѫти да падна. Ще работя, ще прилагамъ, докато постигна идеала, който си вложилъ въ моята душа. Не казвайте, че не можете да направите това, което Богъ иска отъ васъ. Всичко, което Богъ иска да направите за себе си, е възможно. Всички можете да изпълните това, което тази вечерь ви говорихъ. Знанието трѣбва да се разработи и асимилира отъ васъ така, че да стане ваша плъть и кръвь. Изпаднете ли въ гнѣвно състояние, не се сърдете на Бога. Богъ не е виновенъ за трудноститѣ и ограниченията, въ които изпадате. Усилено трѣбва да работите, да се молите, докато изправите своитѣ погрѣшки. Вземете, напримѣръ, еврейския народъ! Богъ даде на еврейския народъ много обѣщания, но въпрѣки това, той пропадна. Защо пропадна този народъ? Защо разпна Христа? Вие ще започнете да философствувате, че така било писано въ книгитѣ на пророцитѣ. Прѣди всичко въ книгата на пророцитѣ е писано Христосъ да бѫде разпнатъ отъ римската империя. Обаче, евреитѣ, за които Христосъ дойде, тѣ Го разпнаха. Езичницитѣ пъкъ отидоха да проповѣдватъ Неговото Слово; тѣ станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилатъ трѣбваше да се произнесе за присѫдата на Христа, той изми рѫцѣтѣ си и каза: „Ние, езичницитѣ, не намираме никаква вина въ този праведникъ, вслѣдствие на което се отказваме да носимъ отговорностьта за Неговата смърть. Вие сами носете тази отговорность. Значи, римската империя застана на страната на Христа, а еврейскиятъ народъ каза: ние имаме законъ, споредъ който този човѣкъ трѣбва да се разпне. Обаче, Мойсей бѣше прѣдсказалъ на евреитѣ, че Богъ ще издигне пророкъ между тѣхъ, когото тѣ трѣбва да слушатъ и да Му се подчиняватъ. Който не Го слуша, ще бѫде заличенъ отъ лицето на земята. Евреитѣ не послушаха Мойсея и разпнаха Христа. Мнозина отъ васъ ще кажатъ, че така било писано въ книгитѣ на пророцитѣ. Така се оправдавата евреитѣ, така можете и вие да се оправдавате, да кажете, че е писано вашиятъ Христосъ да бѫде разпнатъ. Отъ кого? — Отъ самитѣ васъ. Казвамъ: за васъ е писано, въ вашия законъ, да станете ученици на Христа, Той да ви покаже пѫтя къмъ Бога. Затова, именно, Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Бога. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Истината. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Живота“. Това значи: всички трѣбва да минете прѣзъ Христа, да ви покаже пѫтя къмъ Бога. И като отидете при Бога, пакъ ще се върнете при Христа. Тогава азъ ще ви кажа, защо пакъ ще се върнете при Него. Богъ е вѣренъ и истиненъ. За Неговата Слава трѣбва да извършите всичко. Който е ходилъ при Бога и се е върналъ при своя Учитель, той вече е намѣрилъ Истината. Каквото сте научили и разбрали отъ Бога, ще го провѣрите на земята. И ако сте научили добрѣ уроцитѣ си, ще ви пратятъ между хората да проповѣдвате. Моята задача сега е да ви покажа пѫтя къмъ Бога, да Го възлюбите и да Му служите безкористно, даромъ. Има три начина, по които хората работятъ въ живота. Първиятъ начинъ е служене, работене за пари. Запримѣръ, имате единъ земледѣлецъ, който обработва нивата си, и колкото жито изкара, продава го и печели отъ него. Вториятъ начинъ: земледѣлецъ обработва нивата си, а житото раздава на сиромаситѣ даромъ. Третиятъ начинъ: земледѣлецъ обработва нивата си и освѣнъ, че раздава житото си на сиромаситѣ даромъ, но той отваря безплатни училища за тѣхъ и ги просвѣщава. За сега най-достѫпно служене за васъ е това на втория земледѣлецъ. Започнете съ него! Единъ день, когато напрѣднете повече, ще служите на Бога по третия начинъ, като третия земледѣлецъ. Ученицитѣ на Любовьта трѣбва да работятъ абсолютно безкористно и съ любовь. Дойде ли при мене нѣкой, който продава житото си съ пари, азъ зная, отъ коя категория е той. Дойде ли втори, който раздава житото си на сиромаситѣ даромъ, и него зная, отъ коя категория е. И най-послѣ, дойде ли трети, който постѫпва като послѣдния земледѣлецъ, раздава житото на сиромаситѣ и ги просвѣщава, той е истинскиятъ ученикъ. Когато ученикътъ дойде при своя Учитель, тѣ се разбиратъ напълно. Тогава и небето е готово да направи много нѣщо за ученика. И тъй, всички трѣбва да живѣете въ Миръ! Глава на вашия разуменъ животъ ще бѫде Истината. Глава на вашето разумно сърце ще бѫде Любовьта. Глава на вашата воля ще бѫде Мѫдростьта. Когато волята ви се рѫководи отъ Мѫдростьта, когато сърцето ви се рѫководи отъ Любовьта и когато умътъ ви се рѫководи отъ Истината, нѣма по-добъръ животъ отъ този. Казвамъ: всички трѣбва да бѫдете свободни, прѣзъ цѣлата година да работите за Царството Божие, за благата Божии и за реализиране волята Божия. Сѫщеврѣменно ще работите за идване Божията Любовь и Божия Миръ у васъ. Само така ще можете да придобиете знания въ всички отрасли на Божествения животъ. Сега ще ви дамъ слѣдното мото: „Милостьта Божия да прѣбѫдва въ насъ прѣзъ всичкитѣ дни на нашия животъ!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 14 юли, 1926 г. въ г. София.