Търсене във форума

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СПЕЦИАЛНИЯТЪ ЗАКОНЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Отъ какво зависи успѣха на ученика въ този свѣтъ? Три отговора могатъ да се дадатъ на този въпросъ. Едни подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговия умъ; други подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговото сърце и трети подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговата воля. Значи, ако успѣхътъ на човѣка зависи отъ ума му, той има връзка съ умствения свѣтъ; ако успѣхътъ зависи отъ сърцето му, той има връзка съ чувствата, съ религията; и ако успѣхътъ зависи отъ волята му, той има връзка съ физическия, съ материалния свѣтъ. Изобщо, за да има човѣкъ успѣхъ въ живота си, той трѣбва да си създаде характеръ. Какво нѣщо е характерътъ на човѣка, вие знаете това, нѣма защо да се обяснява. Всѣки човѣкъ, всѣко животно има свои характерни чърти, по които се различава едно отъ друго. Въ това отношение характерътъ прѣдставлява външна придобивка, спечелена прѣзъ вѣковетѣ. Успѣхътъ на човѣка, колкото и малъкъ да е, той е свързанъ, както съ неговото минало, така и съ настоящето и бѫдещето му. При това, и минималниятъ успѣхъ на човѣка не е нѣщо единично, индвидуално, но прѣдставлява колективенъ резултатъ, т. е. резултатъ на множество сѫщества, които сѫ работили въ извѣстно направление. Въпросътъ за успѣха на човѣка е философски. Нѣкои може да се интересуватъ отъ този въпросъ, а нѣкои може да не се интересуватъ. Обаче, всички хора трѣбва да се интересуватъ отъ този въпросъ, защото тѣ искатъ да иматъ успѣхъ. Успѣхътъ подразбира вѫтрѣшно благо за човѣка. Сега, всички вие минавате за ученици. Споредъ васъ, кой е ученикъ? Кои сѫ характернитѣ чърти на ученика? Прѣди всичко, ученикътъ трѣбва да има връзка съ живата природа, да разбира нейнитѣ закони, да ги спазва правилно и да ги прилага въ живота си. Има два вида ученици: еднитѣ сѫ ученици на Всемирното Бѣло Братство, а другитѣ сѫ ученици на Всемирното черно братство. Между тѣзи двѣ категории има и трета категория, които не сѫ нито бѣли, нито черни, но примиряватъ и двѣтѣ категории. За третата категория ученици нѣма да говоря нищо, понеже тѣ спадатъ извънъ рамкитѣ на сегашния животъ. Ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, както и тия отъ Всемирното черно братство се различаватъ коренно по методитѣ на своитѣ дѣйствия. За да има успѣхъ ученикътъ, отъ която категория и да е, той непрѣменно трѣбва да има самообладание. Ако най-малката случка, най-малкото противодѣйствие или изненада може да наруши равновѣсието му, той не може да се надѣва на успѣхъ въ работата си. Запримѣръ, много хора се влияятъ отъ врѣмето, отъ условията на живота: ако врѣмето е облачно, и тѣ ставатъ мрачни; ако сѫ економически затруднени и нѣматъ петь пари въ джоба си, тѣ веднага се смущаватъ изгубватъ присѫтствието на духа. Дѣйствително, економическиятъ въпросъ е отъ голѣма важность за човѣка. Този въпросъ е голѣмъ изпитъ за ученика, докато той го разрѣши правилно. За правилното му разрѣшение се изисква необикновенъ умъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Когато човѣкъ не може лесно да се справи съ изѣстна мѫчнотия, той оставя всичко на Господа и казва: Господъ ще промисли за мене. — Това е само прѣдположение: Богъ може да промисли за тебъ, а може и да не промисли. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ ще научи законитѣ, по които се придобиватъ благата на живота. Има специаленъ законъ, споредъ който Богъ опрѣдѣля и раздава благата на всички хора. Питамъ: вие знаете ли, кой е вашиятъ специаленъ законъ? Ето едно нѣщо, което не знаете. За всѣки човѣкъ има специаленъ законъ, по който той получава благата на своя животъ. Отъ този законъ зависи неговото щастие, неговиятъ успѣхъ. По този законъ той може да се домогне и до тайнитѣ на природата. Този законъ прѣдставлява модерно наредена инсталация, съ ключоветѣ и съ всичкитѣ си приспособления. Знаете ли закона, вие ще можете да управлявате и инсталацията; не знаете ли закона, нищо не можете да направите съ вашата инсталация. Казвамъ: на всички ви е необходима свѣтлина, за да може всѣки отдѣлно да се добере до специалния законъ. Ученикътъ трѣбва да знае специалния законъ, който се отнася до самия него. Нѣкой казва: колко е щастливъ моятъ приятель! Всички блага се сипятъ около него: жена има, деца има, кѫща има, богатства има. За този човѣкъ казвамъ, че той само седи и като нѣкой свещеникъ чете редица заучени молитви и нищо не работи. Този човѣкъ трѣбва да потърси въ архивата на своя животъ специалния законъ, който е опрѣдѣленъ изключително за него и да го научи. Специалниятъ законъ гласи: въ всѣка работа, която прѣдприемашъ, пръвъ започвай и послѣденъ свършвай! Мнозина казватъ: нека първо другитѣ хора започнатъ работата, азъ ще започна послѣденъ. Значи, тѣ обръщатъ този законъ въ обратенъ смисълъ: послѣденъ започвай, а пръвъ свършвай! Мислите ли така, дѣйствувате ли така, вие никога нѣма да научите специалния законъ. Ако сте отъ хората, които започватъ всѣка работа първи, вие сте вече въ рамкитѣ на специалния законъ. Дойдете ли до прѣдвѣрието на този законъ, лесно можете да го придобиете и да се ползувате отъ него. Въ Писанието се казва, че за всѣки човѣкъ има опрѣдѣлено едно написано камъче, което той самъ трѣбва да намѣри. Такова нѣщо прѣдставлява и специалниятъ законъ. Специалниятъ законъ опрѣдѣля начина, по който Божията Любовь може да се прояви отдѣлно за всѣки човѣкъ. Всички хора проявяватъ любовьта си по различни начини. Нѣкой казва: азъ искамъ да обичамъ всички хора. За да обичашъ всички хора, ти трѣбва да си намѣрилъ специалния законъ. Като ученици, на васъ прѣдстои велика задача, да намѣрите прѣзъ тази година своя специаленъ законъ. Сега, ако се напише дробьта 1/2, какво прѣдставлява тя? Числата едно и двѣ, които сѫ числитель и знаменатель въ дробьта прѣдставляватъ въ дадения случай двѣ живи сѫщества. Единицата означава сина, а двойката — майката. Въ дробьта 2/3, двойката прѣдставлява майката, а тройката — сина; въ дробьта 3/4, тройката прѣдставлява дѣтето, а четворката — бащата; въ дробьта 4/5, четворката прѣдставлява бащата, а петорката — майката. Тъй щото, вие можете да започвате съ една отъ дробитѣ:1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. Ако прѣведете дробьта 4/5 въ реална форма, вие може да имате женска форма, каквато е майката, но съ мѫжки качества: гласътъ й силенъ, гърленъ; по лицето и брадата си има косми, като у мѫжа и т. н. Често има и обратни прояви на първото явление: срѣщате мѫжъ, съ мустаци и брада, но съ женски качества: говори нѣжно, по характеръ е чувствителенъ, мекушавъ; при всѣка мѫчнотия плаче, обезсърдчава се и т. н. Питамъ: коя е причината, че въ женската форма влѣзоха мѫжки качества, а въ мѫжката форма влѣзоха женски качества? Мѫжътъ прѣдставлява кварцова канара. И наистина, въ Битието е казано, че първиятъ човѣкъ, Адамъ, бѣше направенъ отъ пръсть. Значи, Адамъ бѣше мощенъ човѣкъ. Жената пъкъ, Ева, бѣше направена отъ плъть, вслѣдствие на което тя прѣдставлява меката, нѣжната страна въ естеството на Адама, т. е. на мѫжа. Питамъ: щомъ жената е направена отъ плъть, какъ е възможно въ това нѣжно сѫщество да влѣзатъ мѫжки качества? И щомъ мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, отъ твърда материя, какъ е възможно въ него да влѣзатъ женски качества? Прѣзъ 40—50-тѣ години на своя животъ, човѣкъ нѣколко пѫти измѣня характера си. Азъ познавахъ единъ ученикъ отъ варненската гимназия, който се отличаваше съ необикновена женственость. Той имаше лице нѣжно като на дѣвица. Послѣ той свърши за докторъ, и слѣдъ 20 години го видѣхъ въ София, но вече коренно измѣненъ: гласъ грубъ, мѫжки, лице загрубѣло, нѣма поменъ отъ оново нѣжно, приятно лице. Питамъ: дѣ отиде прѣдишната му нѣжность? Съ какво се замѣсти? Кое е неизмѣнното въ човѣка, което при никакви условия не се губи? Коя е постоянната единица, неизмѣнната величина въ човѣка? Кое го прави въ младини единъ, а въ старини другъ? Наистина, човѣкъ трѣбва да се измѣня, но има нѣщо въ него, което при всички условия трѣбва да остава едно и сѫщо. Иначе, безъ промѣни, нѣма прогресъ. Ако човѣкъ не се измѣня, той не би могълъ да се освободи отъ своитѣ грѣшни състояния, въ които днесъ се намира; ако човѣкъ не се измѣня, той не би могълъ да се възпитава. Всички промѣни, които ставатъ съ човѣка, се отнасятъ до неговото външно, т. е. физическо естество, при което се измѣня и състава на материята въ неговия организъмъ. Запримѣръ, ако въ кръвьта на нѣкого се натрупа желѣзо повече, отколкото трѣбва, той ще огрубѣе. Сѫщиятъ резултатъ ще се получи, ако човѣкъ подхранва въ себе си нѣкаква користолюбива мисъль, или ако чрѣзмѣрно развива центъра около слѣпитѣ си очи, задъ ушитѣ. Този центъръ се развива въ нѣкои хора повече, отколкото въ други, благодарение на това, че тамъ се изпраща повече енергия; затова, ако човѣкъ иска да се освободи отъ тази излишна енергия, той трѣбва да потърси начинъ, да я трансформира. Единъ отъ начинитѣ за трансформиране на тази енергия е физическата работа, напримѣръ, копане, рѣзане на дърва и т. н. Не успѣе ли човѣкъ да трансформира тази енергия въ себе си, той прѣзъ цѣлия день ще бѫде нервенъ, ще се сърди, ще се кара съ този, съ онзи и ще бѫде въ положението на човѣкъ, за когото казватъ, че е разпасалъ пояса си. Той се извинява прѣдъ хората, като казва: извинете ме, азъ съмъ малко нервенъ, не мога да търпя никого. Казвамъ: този човѣкъ не е нервенъ, но бентътъ му е слабъ. Той трѣбва да каже: ще ме извините, бентътъ ми е малко слабъ, и понеже нѣмамъ пари да го поправя, въ мене е станало наводнение, съ което не мога изведнъжъ да се справя. Нѣкой се извинява, че билъ нервенъ. Споредъ мене, азъ бихъ съжалявалъ този, който не е нервенъ. Защо? — Защото нѣма нерви. Щомъ не е нервенъ, той нѣма нерви. Да бѫде човѣкъ нервенъ, това е голѣмо благословение. Другъ казва: азъ съмъ много чувствителенъ, силно чувствувамъ. — Рацвамъ се, че си чувствителенъ, защото иначе ще приличашъ на камъкъ. Колкото повече се развива чувствителностьта и нервната система у човѣка, толкова той е по-благороденъ, добъръ и отзивчивъ. — Ама избухвамъ често. — Кой не избухва? И слънцето избухва, и земята избухва. Прѣдставете си, че имате дѣте, което никога не избухва, кротко е, не мърда, нищо не иска, никого не безпокои. Питамъ: ще ви радва ли това дѣте? Казватъ за нѣкого: той е буенъ човѣкъ. — Споредъ васъ, какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ? — Кротъкъ. — Какво разбирате подъ думата кротъкъ човѣкъ? Кротъкъ човѣкъ е този, който знае въ всѣки даденъ случай, какъ да постѫпва. Той е уменъ, досѣтливъ, услужливъ човѣкъ. Това, което обичаме въ хората, е тѣхната досѣтливость и услужливость. Какво обичате повече: изворитѣ, или щернитѣ? Всѣки обича изворитѣ повече отъ щернитѣ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да наблюдавате, какъ водата на нѣкой изворъ тече чиста, прѣсна и подвижна, като жива. Погледнете ли водата на нѣкоя щерна, вие веднага се отдръпвате, тя не ви прѣдразполага, защото е мѫтна, плѣсенясала. Когато човѣкъ прилича на добрѣ прѣчистенъ изворъ, всѣки има желание да пие отъ неговата вода. И тъй, говори ли се за кротъкъ човѣкъ, ние имаме прѣдъ видъ Христа, който казва: „Елате при мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце.“ Христосъ бѣше кротъкъ, наистина, но като влѣзе въ храма и видѣ, какъ търгуваха тамъ, Той взе единъ камшикъ и прогони всички търговци навънъ. Какъ мислите, ако Христось дойде днесъ на земята, нѣма ли да постѫпи по сѫщия начинъ, ако намѣри подобни нѣща? Нима и природата не постѫпва по сѫщия начинъ? Често ние виждаме, че небето става облачно, мрачно и слѣдъ извѣстно врѣме се явява буря, цѣлото небе трещи, гърми, свѣтка се — страхъ навѣва на човѣка. Не е ли хубаво това? Какъ би се прѣчистилъ въздухътъ, ако не ставатъ тѣзи естествени провѣтрявания? Ето защо, като срещнете нѣкой нервенъ, раздразнителенъ човѣкъ, не се смущавайте, но го изучавайте, да видите, че Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ неговитѣ прояви. Проучите ли характера на този човѣкъ, видите ли неговитѣ добри страни, вие никога нѣма да приложите върху него камшика. Нервниятъ, раздразнителниятъ човѣкъ е изворъ, който силно блика. Не подпушвайте този изворъ, но използувайте водата му, да кара воденици, или да полива градини. Той е дѣятеленъ човѣкъ, който може да извърши много полезна работа. Радвайте се на дѣятелнитѣ хора! Сега, като се говори за Божията Любовь и за Божията Мѫдрость, ние разбираме вода, която тече, а не застояла вода. Течащата вода прѣдставлява активенъ човѣкъ, а застоялата — пасивенъ човѣкъ. Обаче, тази вода е застояла врѣменно, нѣма да мине много, и тя отново ще потече. Значи, пасивниятъ човѣкъ добрѣ обмисля въпроситѣ, и слѣдъ това дѣйствува. Ако погледнете на живота, било отъ човѣшко, било отъ Божествено гледище, вие ще разберете, че сте дошли на земтга съзнателно да вършите волята Божия, а не, както много хора, я извършватъ механически. Вършите ли съзнателно волята Божия, въ каквото положение и да сте, било като търговецъ, чиновникъ или професоръ, вие ще имате достатъчно свѣтлина, за да можете правилно да изпълните своята служба. Казвате: грѣшно е за духовния човѣкъ да бѫде търговецъ. Питамъ: кой занаятъ считате, че не е грѣшенъ? Ако учительтъ прѣподава невѣрни нѣща на ученицитѣ си, нима това не е грѣшно? Отъ гледището на разумнитѣ закони въ природата, всѣка работа, която човѣкъ извършва, е на мѣсто, ако съ това той допринася нѣщо за общото благо, както и за свое благо. Въ това отношение всѣки човѣкъ е роденъ да извърши извѣстна работа. Споредъ френолозитѣ, напримѣръ, нѣкой човѣкъ е роденъ за учитель, другъ — за свещеникъ, трети — за лѣкарь, четвърти — за земледѣлецъ и т. н. Всѣки човѣкъ заема една или друга служба, споредъ наклонноститѣ и дарбитѣ, които природата е вложила въ него. Ако вие не сте роденъ за писателъ или за поетъ, нищо не можете да напишете. Вие можете да дращите съ перото си по цѣли дни, но никой нѣма да ви признае за поетъ. Ако не сте роденъ за музикантъ, можете цѣлъ день да стържете съ лѫка на цигулката, но никакъвъ музикантъ нѣма да излѣзе отъ васъ. Ако не сте роденъ за учитель, или за художникъ, колкото и да се силите въ това направление, никога нѣма да станете добъръ учитель, или добъръ художникъ. Питамъ: знаете ли за какво сте родени? Ще кажете, че сте родени да служите на Бога. — Като какъвъ искате да служите на Бога: като поетъ, като писатель или като учитель? Казвамъ: каквато служба и да изпълнявате въ живота си, тя още опрѣдѣля вашето служене на Бога. При всички служби вие можете да служите на Бога. Въпросътъ е, какъ изпълнявате службата си. Правилното изпълнение на службата включва въ себе си и служенето на Бога. Дългиятъ животъ, прѣзъ който човѣкъ минава, трѣбва да прѣдставлява сборъ отъ всички служби, отъ всички професии. Има служби, които той е извършилъ вече, но има нѣкои, по които той още не е работилъ, не се е специализиралъ, затова трѣбва да мине и прѣзъ тѣхъ. Мнозина не знаятъ нищо по философия. Напримѣръ, какво ще ми отговорите на въпроса: какъ може да се дойде отъ причината на нѣщата къмъ тѣхното слѣдствие? Или, какво ще ми отговорите на въпроса: какъ е създаденъ свѣтътъ, и дали въ дѣйствителность свѣтътъ сѫществува? Прѣдставете си при това, че азъ отричамъ сѫществуването на свѣта. Мнозина ще отговорятъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, и слѣдователно, той сѫществува. Обаче, за мене този отговоръ не е достатъченъ, азъ искамъ да ми се докаже. Тѣзи въпроси могатъ да се разрѣшатъ отъ философски глави, тѣ не сѫ за обикновени хора. Казвате: тѣзи въпроси не ни интересуватъ, нѣма защо да ги доказваме. — Възможно е тѣзи въпроси, именно, да не ви интересуватъ, но има въпроси, които сѫ общи за всички, и тѣ не могатъ да не интересуватъ всѣки човѣкъ. Кажете тогава, кой е общиятъ принципъ въ християнството, който обединява хората? Общиятъ християнски принципъ, който обединява хората, е Любовьта. И ако днесъ хората още не сѫ обединени, това показва, че на всички липсва тази Любовь. Значи, Христосъ е говорилъ за Любовьта, която ще обедини хората. Казвамъ: отъ всички хора днесъ се изисква работа, усилия, да намѣрятъ специалния законъ и начинъ за проявление на този законъ. Домогнатъ ли се до начина, по който може да се приложи специалния законъ, тѣ ще могатъ да прѣдизвикатъ въ себе си възвишени и благородни чувства. Изкуството е да може човѣкъ да прояви въ себе си тъкмо това красиво чувство, което храни къмъ нѣкого. Прѣдставете си, че вие обичате едного, но той иде въ дома ви въ момента, когато вие сте изгубили 20,000 лева. Тогава вие сте разтревоженъ, нищо не виждате прѣдъ себе си, и никакво любовно чувство не трепва у васъ. Обаче, ако въ дадения случай дойде човѣкътъ, който носи загубенитѣ 20,000 лева, вие веднага ще се зарадвате и ще му приготвите една хубава баница. Едно трѣбва да знаете: всѣки човѣкъ, който иде дома ви, той носи щастие. Нѣкога той може да дойде въ форма на чужденецъ, когото вие не познавате, но и въ тази форма той пакъ ви носи щастие. За да не изгубите щастието, което той ви носи, вие трѣбва да знаете, какъ да го посрещнете. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какви сѫ резултатитѣ на добритѣ отношения. Единъ младъ българинъ, свършилъ по музика въ Берлинъ, дохожда въ България да се назначи на служба. По едно врѣме го поканватъ като частенъ учитель по цигулка на сина и дъщерята на единъ богатъ чорбаджия. Той започналъ да имъ прѣподава добрѣ, но отъ врѣме на врѣме, като млади хора, тѣ си поигравали. Бащата останалъ недоволенъ отъ неговото поведение и го изпѫдилъ отъ дома си. Останалъ вънъ на пѫтя, безъ служба, той прѣкаралъ три деня въ гладъ и мизерия, прѣзъ което врѣме се намѣрилъ единъ свещеникъ, който го приелъ дома си, нахранилъ го и му далъ едно турско меджедие. Музикантътъ казалъ: много ти благодаря за тази услуга, Три деня прѣкарахъ безъ хлѣбъ, но ти ми дойде въ помощь. Нѣма да забравя твоята услуга. Слѣдъ врѣме този младъ човѣкъ се назначилъ за секретарь на турския валия въ Варна. Въ това врѣме валията му далъ да прѣгледа нѣкакви писма и обвинения срѣщу единъ свещеникъ, когото считали за комита. Като прѣгледалъ тия писма, той видѣлъ, че тѣ се отнасятъ, именно, до този свещеникъ, който въ онзи тежъкъ моментъ на неговия животъ му далъ турското меджедие. Той веднага прѣгледалъ писмата, които намѣрилъ за опасни, хвърлилъ ги въ печката да изгорятъ, като си казалъ: отче, твоето меджедие те спаси отъ вѫжето. Слѣдъ това той отишълъ при валията и му казалъ: прѣгледахъ всички писма, които ми дадохте и намѣрихъ, че този човѣкъ не е опасенъ, нѣма сериозни улики противъ него. Доколкото зная, той е добъръ, благороденъ човѣкъ. Сега, да прѣнесемъ този примѣръ и въ вашия духовенъ животъ. Запримѣръ, дойде ви една Божествена мисъль, но толкова скромна по външенъ видъ, че вие намирате, какво тя не заслужава да употрѣбите врѣме за нейното реализиране и казвате: не е врѣме сега за реализирането на тази мисъль. Казвамъ: ако вие се заемете съ реализиране на тия малки, скромни мисли, за въ бѫдеще тѣ ще създадатъ велики характери. Малкитѣ Божествени мисли създаватъ характера на човѣка, а не голѣмитѣ, грандиознитѣ. Затова, заемете се съ проучването на вашия характеръ, на вашето тѣло, лице, очи и т. н. Като изучавате лицето си, напримѣръ, ще видите, че то е несиметрично. Почти на всички съврѣменни хора лицата сѫ несиметрични. Нѣкой пѫть ще видите, че лицето ви напълнява, а нѣкога отслабва. Послѣ често и коремътъ ви надебелява, а нѣкога отслабва. Забѣлѣжите ли такова нѣщо въ себе си, веднага вземете мѣрки да стѣсните желанието, което иска да се разширява. Вие трѣбва да измѣрвате всички части на тѣлото си съ сантиметъръ, да знаете точно, съ колко сте се увеличили или намалили. Ако забѣлѣжите, че гърдитѣ ви се стѣсняватъ, започнете да правите дълбоки дишания, за да се разширятъ. Изобщо, горната часть на човѣка, гърдитѣ, именно, трѣбва да бѫдатъ широки, а кръстътъ и коремътъ трѣбва да бѫдатъ деликатни, тънки. Сутринь, прѣди да започнете работата си, изправете гръбначния си стълбъ, за да могатъ теченията на природата да циркулиратъ правилно; послѣ, отправете мисъльта си къмъ невидимия свѣтъ, свържете се съ Бога и тогава станете и започнете работата си. Вие не можете да имате успѣхъ въ работата си, докато не сте нагласили своята нервна система. Мнозина отъ васъ едва се пробуждатъ и започватъ да се обличатъ, да се чешатъ, да се нареждатъ. Така правятъ и свѣтскитѣ хора, но ученикътъ никога не трѣбва да бърза. Обличането, измиването ще оставите за послѣ. Първата ви работа е да прѣкарате 5—10 минути въ съзерцание, въ мисъль къмъ Бога, къмъ всички напрѣднали сѫщества, да ги призовете въ помощь, като кажете: Господи малко знания имамъ, просвѣти ума ми, да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начинъ да реализирамъ Твоитѣ желания, както Ти си опрѣдѣлилъ! Кажете ли така, нѣма да мине много врѣме, и вие ще получите отговоръ на вашата молитва. Ще почувствувате въ душата си едно затишие, една радость и ще започнете работата си. Постѫпвате ли така, вие ще имате хармония въ себе си и ще придобиете разположение, съ което ще можете да работите. Оставите ли се на свѣта и на неговитѣ влияния, той може да ви изкара отъ релситѣ на вашия животъ. Всички отрицателни състояния, които имате въ себе си, както и помежду си, се дължатъ на влияния на сѫщества отъ този прѣходенъ свѣтъ. Затова, попаднете ли подъ тѣхното влияние, кажете си: заповѣдвамъ ви въ името на Божията Любовь, въ името на Божията Мѫдрость и въ името на Божията Истина да мълчите! Може да кажете: дали и тѣзи изпитания не сѫ волята Божия? Ще знаете, че волята Божия е да служите безкористно на възвишената Любовь, ако искате да бѫдете мощни и силни, Сега, мнозина очакватъ да дойдатъ ангели при тѣхъ, да имъ помогнатъ. Ако дойде при васъ ангелъ, той ще ви дигне, като чукъ въ рѫката си, ще ви удари върху нѣкой прѣдметъ, и вие ще се пръснете. Това ли трѣбва да получите? Не, човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия отъ своя страна, безъ да очаква всичко наготово. Казвате: трѣбва ли ангелитѣ да постѫпватъ съ насъ по този начинъ? Вие запитвате по сѫщия начинъ, както съврѣменнитѣ хора се питатъ за постѫпкитѣ на Христа, на светиитѣ, или на истинскитѣ християни. Тѣ често казватъ: не можа ли Христосъ да постѫпи по другъ начинъ съ търговцитѣ въ храма, ами трѣбваше да ги бие съ камшикъ? Вие считате, че Христосъ трѣбва да бѫде мекушавъ човѣкъ. Казвамъ: нито Христосъ, нито светиитѣ, нито старитѣ християни сѫ били мекушави хора. Когато светията срещне нѣкой разбойникъ, той го хваща за краката, издига го въ въздуха и го разтърсва. Или, ако светията срещне човѣкъ, който иска да стрѣля, той махне съ рѫката си изъ въздуха, и орѫжието на стрѣлеца пада. Смѣли трѣбва да бѫдете! Не сте ли смѣли, разбойникътъ, апашътъ ще дойде при васъ и ще ви обере. Досега отъ нѣкои хора сѫ одрани по десеть кожи, отъ които сѫ направени хубави лачени обуща. И тъй, всички трѣбва да се стремите къмъ онази вѫтрѣшна велика наука, която дава самообладание на човѣка и създава неговия характеръ. Да се самовлада човѣкъ, това е волята Божия; да обича, това е волята Божия; да придобива знания, това е волята Божия; да бѫде свободенъ, това е волята Божия; да познава Любовьта, това е волята Божия; да познава Мѫдростьта, това е волята Божия; да познава Добродѣтельта, това е волята Божия. Всички вие можете да бѫдете такива. Това може да се постигне, ако не се критикувате. Критикувате ли се, че този билъ такъвъ, онзи билъ онакъвъ, нищо нѣма да постигнете. Видите ли, че нѣкой братъ, или сестра, споредъ васъ, не постѫпватъ правилно, отправете къмъ тѣхъ една добра мисъль, помолете се на Бога да просвѣти съзнанието имъ и ще видите, че тѣ полека лека ще се изправятъ. Срещнете ли слѣдъ врѣме този братъ, или тази сестра, тѣ ще иматъ къмъ васъ по-голѣмо разположение. Казвамъ: пѫтьтъ, по който вървите, като ученици, изисква много работа и чистене, докато се освободите отъ утайкитѣ на миналото. Въ това отношение вие имате помощьта на добритѣ хора, на светиитѣ, както и на Учителитѣ на човѣчеството. Тѣ работятъ, борятъ се съ недѫзитѣ на хората, и по този начинъ помагатъ на цѣли народи. Тъй щото, колкото повече се издигате, толкова повече работа се отваря и на васъ. Дойдатъ ли страдания въ живота ви, поставете срѣщу тѣхъ самообладанието. Страданията прѣдставляватъ почва, въ която плодоветѣ зрѣятъ. Като знаете това, молете се Богъ да благослови страданията. Щомъ дойдатъ радости въ живота ви, не искайте много радости, но кажете: нека моитѣ радости бѫдатъ за слава Божия, за името Божие. Кажете ли Богъ да благослови страданията ви, Божиятъ Духъ ще дойде и ще ги прѣвърне въ радость. Казано е въ Писанието: „Богъ всичко ще прѣвърне въ добро за онѣзи, които Го любятъ.“ Сега ние сме дошли на земята да вършимъ волята Божия, и то по начинъ най-добъръ, най-правиленъ. Дали ще се проявимъ въ науката, въ изкуствата, въ музиката, или въ каква и да е область на живота, ние трѣбва да помнимъ своята задача. За тази цѣль всѣки трѣбва да намѣри онзи специаленъ, живъ законъ, по който става неговото развитие. Станете ли сутринь, кажете си: азъ зная, че за мене има единъ специаленъ законъ, по който, ако вървя, ще бѫда познатъ въ небето. За всѣки човѣкъ има не само специаленъ законъ, но и специаленъ тонъ отъ Божествената гама. Той може да бѫде четвъртъ тонъ, половинъ тонъ, цѣлъ тонъ и т. н. Всѣки трѣбва да изучава своя специаленъ законъ и своя специаленъ тонъ, по които се различава отъ другитѣ хора. Казвамъ: освѣнъ специалния законъ за всѣки човѣкъ, има още и единъ общъ великъ законъ за всички хора, който изисква отъ тѣхъ да се приготвятъ да бѫдатъ носители на Великата Божия Любовь Велико нѣщо е Любов та, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я прояви. Той може да прояви Любовьта само въ единъ погледъ, но трѣбва да знае, какъ да погледне; нѣкога Любовьта може да се прояви само въ едно движение, но той трѣбва да знае, какъ да направи това движение; нѣкога Любовьта може да се прояви само въ една дума, но той трѣбва да знае, какъ да изговори тази дума; нѣкога Любовьта може да се прояви и въ мълчание, но той трѣбва да знае, какъ да мълчи. Любовьта може да се прояви по хиляди начини, но трѣбва да знаете, какъ да я проявите. Влѣзете ли въ нѣкое общество, вие трѣбва да знаете, какъ да постѫпите съ това общество. Запримѣръ, отъ невидимия свѣтъ могатъ да дадатъ на нѣкоя сестра задача да отиде въ едно общество отъ високопоставени личности. Тя трѣбва да знае най-първо, какъ да се облѣче, съ какъвъ цвѣтъ дрехи, а послѣ, какъ да си пробие пѫть въ обществото. Какъ ще си пробиете пѫть въ нѣкое общество? Мислите ли, че насила ще можете да наложите своитѣ възгледи на хората? Божественото учение може да се приложи само по специаленъ пѫть, опрѣдѣленъ отъ Бога. Вие не можете да го приложите на другитѣ хора, както искате и както вие разбирате. Говорите ли на хората нѣщо върху Божественото учение, тѣ сами трѣбва да признаятъ, че имъ говорите Истината. Божествената Истина може да се прѣдаде само по специаленъ начинъ. Ако е въпросъ да заставяте хората да вѣрватъ въ Бога, тогава и васъ могатъ да заставятъ да повѣрвате въ нѣщо. Когато желѣзарьтъ иска да стопи желѣзото, той прѣдварително наклажда огънь въ огнището, взима чукъ и духало и започва да го нагорещява, докато го смекчи, да може да се огъва и да се правятъ отъ него различни издѣлия. Та и вие, ако се намѣрите въ общество, твърдо като желѣзо, най-напрѣдъ ще накладете огънь на огнището си, ще турите желѣзото въ огъня, ще вземете мѣха да духате, а съ чука ще удряте върху смекченото вече желѣзо, докато образувате отъ него нѣщо ново. Слѣдъ това, като отидете въ това общество, ще видите, че въ него е станала нѣкаква промѣна. Затова, всѣки отъ васъ трѣбва да влада нѣкакво изкуство въ съвършенство, та като иска да помогне нѣкому, ще му помогне по единъ оть най-добритѣ методи на своето изкуство. Отидете ли въ единъ домъ, или въ едно общество, първо ще видите, има ли тамъ хора, които страдатъ отъ нѣкаква болесть; ако има такива, ще се заемете да имъ помогнете. Помогнете ли имъ, и тѣ ще бѫдатъ готови да ви приематъ. Какво правятъ нѣкои религиозни хора? Тѣ отиватъ тукъ-тамъ и казватъ: ние сме изпратени отъ небето, да ви донесемъ новото учение. Не, този методъ е старъ, днесъ той не може да има добри резултати. Ако искате да проповѣдвате новото учение, ето какъ трѣбва да постѫпвате. Ще отидете въ нѣкой домъ съ торба пълна съ злато. Вие нѣма да разправяте, че носите торба съ злато, но самата торба трѣбва да бѫде такава, че отъ дупкитѣ й да се вижда златото. Който види торбата, самъ трѣбва да се заинтересува отъ нея. Вие ще потропате на вратата на този домъ и ще кажете: моля, търся еди-коя си госпожа, нося й наслѣдството. Тѣ веднага ще ви приематъ, и вие ще започнете да разправяте за наслѣдството на госпожата. Всички наоколо ви въ единъ моментъ ще се заинтересуватъ. Както виждате, съ единъ килограмъ злато може да се заинтересуватъ много хора. Вие оставяте торбата съ златото и си отивате. Обаче, на другия день тази госпожа дохожда при васъ уплашена, разтревожена и ви казва: знаете ли, че нѣкой разбойникъ е дохождалъ снощи у дома и открадналъ торбата съ златото? — Така ли? Не се смущавайте, снощи азъ хванахъ този разбойникъ и взехъ отъ него торбата съ златото. Ето, заповѣдайте, вземете си торбата назадъ! По този начинъ вие успѣвате да привлѣчете вниманието на тази госпожа и на хората около нея. Значи, Божественото учение е торба съ злато, което е въ сила да заинтересува всѣки човѣкъ, безъ изключение, но зависи, какъ ще му прѣдставите това злато. Първото нѣщо: вие трѣбва да се научите да услужвате. Знаете ли да услужвате на себе си, вие ще можете да услужвате и на другитѣ. Човѣкъ не може да служи на другитѣ, докато не е служилъ на себе си. Отъ благата, които имате, вие ще носите и на другитѣ. Това значи да бѫдете носители на Божиитѣ блага. Затова и Христосъ казва: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ И вие, както и съврѣменнитѣ хора, често не успѣвате, понеже още си служите съ старитѣ методи. Нѣкой започва една работа, но другъ му казва: остави тази работа настрана, сега не е врѣме за нея. Значи, всѣка ваша работа срѣща извѣстно противодѣйствие. Оставете всѣки да се прояви, както той разбира, както той чувствува нѣщата. Като казвамъ, че всѣки трѣбва да се прояви, както той чувствува, подразбирамъ разумнитѣ чувствувания. Що се отнася до резултатитѣ, не ги критикувайте. За резултатитѣ Богъ мисли; Той се грижи за тѣхъ. Като ученици, вие не трѣбва да се спъвате едни други. Нека всѣки работи, както той може. Оставете всѣки да се лроявява свободно, както може. Ако нѣкой направи погрѣшка, кажете: наистина, ти направи една малка погрѣшка, но тя ще се прѣвърне въ добро. Вие еднакво трѣбва да се ползувате, както отъ положителнитѣ, така и отъ отрицателнитѣ си качества. И еднитѣ, както и другитѣ прѣдставляватъ страни на вашия характеръ. Остане ли отвънъ нѣкой да изправя характера ви, нищо нѣма да постигне. Никой никого не може да изправи. Само Божиятъ Духъ, който работи въ човѣка, споредъ Божия планъ, е въ сила да изправи и прѣработи човѣшкия характеръ. Духътъ не изправя характера на човѣка изведнъжъ, но Той работи постепенно, послѣдователно, като изправя неговитѣ мисли, неговитѣ чувства, а най-послѣ корегира и неговитѣ желания и дѣйствия на физическия свѣтъ. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да работите. Духътъ работи бавно, но сигурно. Не очаквайте бързи резултати. Достатъчно е човѣкъ да има добро желание да се изправи. Щомъ има това желание, той постепенно всичко ще постигне. Силното желание е вече крачка. напрѣдъ. И тъй, насърдчавайте всѣка добра мисъль, или всѣко добро желание, които се явяватъ у васъ, или у вашитѣ близки. Пожелае ли нѣкой да се прояви въ своитѣ добри мисли и чувства, насърдчавайте го. Ако нѣкой философствува, вие можете да се произнесете, дали неговото философствуване е право, или не, но рече ли той да се прояви, оставете го свободенъ. Ако спъвате добритѣ желания, вие ще мязате на онѣзи хора, които единъ английски художникъ изобразилъ въ една отъ своитѣ картини. Картината прѣдставлява високъ планински връхъ, къмъ който се стремятъ много хора. Въ стремежа си нагорѣ, всѣки прави опити да се качи на самия връхъ. Обаче, едва успѣе нѣкой да се качи малко по-високо отъ другитѣ, и всички започватъ да го теглятъ, да се върне назадъ. Послѣ виждате другъ нѣкой успѣлъ да се изкачи на една доста голѣма височина, когато всички около него започватъ да го теглятъ назадъ, да се върне при тѣхъ. При това положение, никой не може да стигне до върха на планината. Всички хора се блъскатъ, сбиватъ, кой пръвъ да излѣзе на върха; обаче, въ края на краищата, тѣ се намиратъ все въ подножието на планината. Сѫщитѣ чувства се срѣщатъ и между ученицитѣ въ школата. Всѣки тегли другия, да не излѣзе напрѣдъ, като му казва, че отъ него човѣкъ нѣма да стане. Казвамъ: яви ли се желание у нѣкого да върви напрѣдъ, оставете го, нека излѣзе напрѣдъ! Слѣдъ него ще излѣзе втори, послѣ трети и т. н. Ще дойде день, когато всички ще стигнатъ върха. Ако единъ се подигне нагорѣ и стигне върха, и останалитѣ ще вървятъ слѣдъ него; ако единъ отъ тѣхъ се върне назадъ, и останалитѣ ще се върнатъ. Такъвъ е законътъ. Смъртьта на едного е смърть за всички; животътъ на едного е животъ за всички. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява за смъртьта на грѣшницитѣ.“ Сега, като ученици, необходимо е първо да придобиете Божията Любовь, която ще изпълни душитѣ ви; послѣ ви е нужна Божията Мѫдрость, която ще просвѣти умоветѣ ви и най-послѣ всички се нуждаете отъ Божията Истина, която ще ви освободи отъ всѣкакви ограничения и заблуждения. За да постигнете това нѣщо, вие трѣбва да изучавате специалния законъ, по който можете да се проявите, а послѣ да разберете, защо сте дошли на земята и какъ трѣбва да работите. Ако имате нѣкакви спънки, ще се молите, ще работите, докато побѣдите. Дойде ли ви нѣкаква болесть, вие обѣщавате, че ще направите това — онова, само да се освободите отъ болестьта. Като се освободите, всичко забравяте. Не, дойде ли ви нѣкоя болесть, кажете: Господи, благодаря, че ми дойде тази болесть, да се изпитамъ, и Ти да ме изпиташъ. Помогни ми да се освободя отъ нея, за да изпълня Твоята воля. Не изпълня ли волята Ти, пакъ ми изпрати болестьта. Обѣщаете ли нѣщо, трѣбва да го изпълните. Кажете: Господи, сега съмъ боленъ, страдамъ, бѣденъ съмъ, нѣмамъ петь пари, но като оздравѣя, ще почна да работя и всичко, което спечеля, ще употрѣбя въ служене на Тебе. Азъ имамъ възможность да стана богатъ, да придобия знания, затова искамъ да ми дадешъ здраве. Ученикътъ не трѣбва да бѫде бѣденъ, нито безсиленъ. Той трѣбва да е богатъ, силенъ и здравъ, да работи и за себе си, и за другитѣ. Всички вие трѣбва да храните помежду си взаимно уважение и почить. Врѣме е вече двама души отъ васъ да дадатъ примѣръ, да потеглятъ къмъ върха. Азъ виждамъ вече двѣ сестри и двама братя, които сѫ готови да потеглятъ къмъ върха. Ще кажете: защо непрѣменно трѣбва да тръгнатъ два братя и двѣ сестри? — Защото свѣтътъ е създаденъ отъ двойката. Тъй щото, най-напрѣдъ ще започнатъ двама, послѣ четирма, осмина и т. н. Въ душата на всѣки човѣкъ е вложено разумното безстрашие. Той трѣбва да има страхъ отъ грѣха, а безстрашие при правене на добро. Нѣкои казватъ: ние сме се събрали тукъ разни чешити. Какво може да излѣзе отъ насъ? Казвамъ: радвайте се, че сте чешити. Въ разнообразието е красотата на живота. Кой търговецъ не се радва на чешити стока? Колкото повече чешити има, толкова повече хора ще го търсятъ, ще влизатъ и излизатъ отъ дюкяна му. Казвате: ние искаме да бѫдемъ учени, даровити хора. Между васъ има и учени, и философи, и музиканти, и художници — каквито желаете. Човѣкъ всичко може да постигне, но не трѣбва да се обезсърдчава. Той ще пада, ще става, ще побѣждава, ще го побѣждаватъ, докато разрѣши задачитѣ си. И Христосъ, който бѣще толкова силенъ, усѣти тежестьта на кръста, на страданията. Христосъ не изгуби присѫтствието на духа си, но Той каза: „Господи, ако може, нека ме отмине тази чаша. Ако не може, нека бѫде Твоята воля!“ Когато човѣкъ вика, плаче отъ страданията, които му сѫ дадени, това се дължи на второто негово естество. Значи, човѣкь има двѣ естества: едното естество е Божественото начало въ него, което понася всичко съ радость; другото естество е човѣшкото, което и най-малкото не може да носи. То вика, плаче, иска да умре. Когато човѣкъ иска да умре, това подразбира, че той иска да промѣни условията на своя животъ, да мине въ новия животъ. Лошото въ човѣка трѣбва да умре, да се прѣтопи, и да израсте новото въ него. Каквито изпитания и да ви дойдатъ, кажете: и сто пѫти да се обезсърдча, Богъ е вѣренъ, въ Него нѣма нито промѣна, нито измѣна. Това, което Той е опрѣдѣлилъ, ще стане. Казвамъ: първата работа на всички е да направите връзка съ Божията Любовь, послѣ съ Божията Мѫдрость и най-послѣ съ Божията Истина. Съ Божията Любовь ще свържете сърцето си, съ Божията Мѫдрость ще свържете ума си, а съ Божията Истина ще свържете волята си. Свържете ли сърцето си съ Божията Любовь, ще имате животъ; свържете ли ума си съ Божията Мѫдрость, ще придобиете свѣтлина и знание; свържете ли волята си съ Божията Истина, ще придобиете свобода, сила и мощь въ себе си. Всички трѣбва да любите, но тази любовь трѣбва да носи животъ, а този животъ да носи сила въ сърцата ви. Искате ли да успѣете въ това, приложете закона за самообладанието; молете се единъ за другъ и прѣстанете да се критикувате. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, когото не обичате, вие непрѣменно трѣбва да намѣрите една добра, специална чърта въ характера му, която никой другъ нѣма, и за тази чърта, именно, да го обикнете. Намѣрите ли тази чърта въ него, вие ще се свържете съ душата му. Свържете ли се по този начинъ, вие ще можете да си помагате. Днесъ хората на първо мѣсто виждатъ своитѣ лоши чърти, вслѣдствие на което тѣ се индивидуализиратъ и отдѣлятъ единъ отъ другъ. Вглеждайте се въ страданията си и си помагайте. Днесъ хората се оплакватъ, че никой никого не поглеждалъ, не влизали въ положението си и т. н. Срещнете ли нѣкой, който плаче, спрете се прѣдъ него и му кажете: ти си на правъ пѫть, благословенъ си отъ Бога, затова не плачи. Послѣ вземете едно малко мускалче и го дайте на този човѣкъ, да събере въ него сълзитѣ си, и да не оставя да падатъ на земята. Свещено нѣщо сѫ сълзитѣ на човѣка! Пъкъ и вие си вземете споменъ отъ сълзитѣ на този човѣкъ. Днесъ хората казватъ, че се разбиратъ, а оставятъ свещенитѣ си сълзи да падатъ на земята. Ако нѣмате малки шишенца, въ които да събирате сълзитѣ си, поне носете си по една чиста, копринена кърпичка, съ която да ги изтривате. Послѣ скрийте тази кърпичка нѣкѫдѣ, като споменъ отъ скръбнитѣ ви състояния. Всички мѫже и жени трѣбва да иматъ такава кърпичка. Свещено нѣщо сѫ сълзитѣ на човѣка. Който зачита свещеното въ себе си, той ще си създаде добъръ характеръ. Зачита ли свещеното въ себе си, ще зачита свещеното и у другитѣ хора. Като видимъ, че нѣкой плаче, ние казваме: този човѣкъ плаче. Кой плаче? — Който страда. И сега, като знаете това, видите ли нѣкой човѣкъ да плаче, обърнете се къмъ Бога и се помолете: Господи, дай свѣтлина, знание, любовь, животъ и свобода на този човѣкъ, споредъ както си опрѣдѣлилъ въ Своя планъ. Ако постѫпвате така, лицата ви ще издаватъ свѣтлина, и вие винаги ще бѫдете бодри, свѣжи, весели и засмѣни. Питамъ: какво искате да приложите прѣзъ тая година? Комисията отгорѣ се интересува да знае това нѣщо. Какво мислите да правите, напримѣръ, утрѣ сутриньта, слѣдъ като станете? Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ето какво ще направя. Ще стана рано сутриньта и ще си кажа: искамъ да възстановя онова, което Учительтъ вчера ни говори въ лекцията. Като се помоля, Духътъ ще ми помогне да си припомня, ако не всичко, то поне онази часть отъ лекцията, която азъ бихъ могълъ да разбера и приложа. Това, което се изнесе въ лекцията, прѣдставлява само една часть, но Духътъ, който работи у васъ, ще трансформира тѣзи мисли по специаленъ начинъ, по специаленъ законъ за всѣки едного. Това нѣщо нѣма да стане изведнъжъ: може да минатъ дни, седмици, а нѣкога мѣсеци или години, докато тѣзи мисли се прѣдадатъ по специалния законъ. Специалниятъ законъ на вашитѣ мисли, на вашитѣ чувства и на вашитѣ дѣйствия сѫ врати, прѣзъ които Духътъ работи. Той ще влѣзе прѣзъ една отъ многото врати и ще си свърши работата, както Богъ е прѣдвидилъ за всѣкиго специално. Значи, висшето начало работи върху васъ. То се изразява чрѣзъ по-напрѣднали ваши братя, чрѣзъ ангели, които работятъ за вашето усъвършенствуване. Слѣдователно, дойдатъ ли тия работници на вашата нива, вие трѣбва да бѫдете отзивчиви, да отговорите на тѣхния зовъ и да се солидаризирате съ тѣхната работа. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 7 юли, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СРѢДА И УСЛОВИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишлеьие. Прѣдставете си, че вие наблюдавате двѣ съвършено различни явления въ природата и слѣдите, какви състояния тѣ ще прѣдизвикатъ въ вашата душа. Първо вие наблюдавате посаждането на една ябълчна сѣмка въ земята и постепенното и развитие, докато стигне до дърво. Слѣдъ това наблюдавате постепенното изсъхване на това ябълчно дърво. Какъ мислите, еднакви състояния ли ще прѣживѣете, като наблюдавате тия два различни процеси? Не, вие ще изпитате съвършено различни състояния. Тѣзи двѣ явления ставатъ и въ духовния животъ на човѣка. Тѣ бързо се смѣнятъ едно съ друго. Запримѣръ, роди се у васъ нѣкакво хубаво желание, което вие грижливо подхранвате, и въ нѣколко часа то израсте, цъвне, завърже плодъ; вие се радвате на това свое желание. Не се минава много врѣме, и това ваше желание започва да изсъхва, да изчезва прѣдъ съзнанието ви, и вие започвате да скърбите. Освѣнъ тѣзи явления, забѣлѣзано е въ природата и друго явление: когато сте много жаденъ, вие пиете малко вода, и тя скоро уталожва жаждата ви. Обаче, ако човѣкъ по необходимость трѣбва да приеме въ по-голѣмо количество сѫщата тази вода, тя го удавя. Можете ли да обясните научно причината на това явление? Азъ ще я обясня по слѣдния начинъ. Докато водата се употрѣбява като условие за подържане живота на човѣка, тя е безврѣдна за него. И въ такъвъ случай, малко количество отъ нея, уталожва жаждата му. Обаче, прѣвърне ли се условието въ срѣда, то става вече врѣдно за човѣка. Значи, когато водата става срѣда за живѣене на човѣка, той умира въ тази срѣда. Тъй щото, ако човѣкъ се върне назадъ въ своето развитие и условието направи срѣда за живѣене, той непрѣменно ще умре. Оттукъ вадимъ слѣдния законѣ: когато срѣдата се измѣни въ условие, тя е цѣнность за човѣка. Слѣдователно, човѣкъ може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щомъ стане срѣда, той ще остави въ нея своитѣ нечистотии. Понеже водата е срѣда за рибата, тя не я цѣни; понеже водата е условие за насъ, ние я цѣнимъ. Или, на наученъ езикъ казано: всѣко нѣщо, което става срѣда, всѣкога се изцапва. И тъй, ако не приложите въ живота си знанието, което ви се прѣподава, то е безполезно за васъ. Въ това отношение вие трѣбва да правите малки опити, да прилагате. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: когато човѣкъ се връща къмъ стария си животъ, той всѣкога е нещастенъ; когато навлиза въ новъ животъ, той става радостенъ, щастливъ. Това показва, че стариятъ животъ, въ който той е живѣлъ прѣди години, днесъ става срѣда за него, а като срѣда, той носи вече своитѣ лоши послѣдствия. Връщате ли се къмъ стария животъ, съ това вие противодѣйствувате на ума си, а това противодѣйствие прѣдизвиква тъмнина въ съзнанието ви. Щомъ имате тъмнина въ съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсѫждавате. Щомъ забѣлѣжите тъмнина въ съзнанието си, вие сте се върнали къмъ животинския животъ. Затова, издигнете се крачка нагорѣ, да дойдете до човѣшкия животъ. Въ религиозенъ смисълъ казано: обърнете ума си нагорѣ къмъ Бога, и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се съ Бога, вие ще възприемете Неговата мисъль и Неговитѣ чувства. Ако не можете да се свържете направо съ Бога, свържете се поне съ единъ добъръ човѣкъ, или съ нѣкой ученъ, дѣто и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармониратъ. Мѫчнотиитѣ, които срѣщате на пѫтя си, се дължатъ на това, че въ прѣцѣнкитѣ на вашитѣ идеи вие нѣмате единъ и сѫщъ знаменатель. Запримѣръ, идеитѣ ви за Любовьта, за обичьта, за милосърдието, за търпѣнието и за всички останали добродѣтели се различаватъ. Хубаво нѣщо е разнообразието, но когато се говори за търпѣнието, напримѣръ, има идейно търпѣние, което въ основата си е едно и сѫщо за всички хора. Има и обикнзвено търпѣние. Мнозина считатъ за търпѣние неволята, необходимостьта. Нѣкой търпи по неволя, другъ — по необходимость, трети търпи идейно, когато той е така погьлнатъ въ мисъльта си за възвишеното и красивото, че нищо наоколо му не е въ състояние да го изкара отъ това търпѣние. Какво мислятъ хората за него, какъ се отнасятъ едни къмъ други, всичко това минава и заминава край него, безъ да наруши търпѣнието му. Този човѣкъ е на сушата, нѣма защо да се интересува отъ това, какво правятъ голѣмитѣ риби, като китове, сомове, тюлени и други. Ако той би билъ нѣкаква малка риба, то е другъ въпросъ. Този човѣкъ и да иска, не би могълъ да запази своето състояние на търпѣние. Въ това отношение ние можемъ да направимъ аналогия, че лошитѣ духове сѫ сѫщо такива голѣми сомове, акули, китове. Астралниятъ свѣтъ е воденъ, като водата, и затова, влѣзете ли въ него, нѣкой отъ духоветѣ тамъ може да ви погълне, както китътъ може да погълне човѣка. И тогава казваме, че вие сте направили този свѣтъ срѣда за живѣене. Речете ли да минете прѣзъ пищепровода на нѣкой отъ тия духове, умътъ ви се обърква. Единъ англичанинъ билъ погълнатъ отъ единъ кашалотъ. Първото, което усѣтилъ, било нѣкаква топлинка, но скоро слѣдъ това той изгубилъ съзнание. Слѣдъ като билъ изхвърленъ на брѣга, той вече нищо не помнилъ отъ това, което станало съ него. Питамъ: какво може да почувствува човѣкъ, когато влѣзе въ корема на нѣкой отъ тия астрални кашалоти? Казвамъ: и съврѣменниятъ свѣтъ има такива примамки, турени като вѫдици по нѣкои пунктове, да лови съ тѣхъ своитѣ жертви. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ ви дава 5,000 — 10,000 — 20,000 или до 100,000 лева на заемъ. Вие се увлѣчете отъ тѣзи пари, разпуснете се, но послѣ изпитвате послѣдствията на това богатство. Тѣзи пари сѫ вѫдицата, на която ви закачватъ. Хванете ли се веднъжъ на нея, веднага ви извличатъ изъ водата, като нѣкой сомъ, и ви турятъ на огъня, да ви пържатъ. Това не е за обезсърдчение, но човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, ученъ, да разбира, кое е реално, и кое не. Въ всички окултни школи, прѣзъ всички врѣмена и епохи, е забѣлѣзана една и сѫща мѫчнотия за ученицитѣ. Тя се дължи на двѣ противоположни състояния, които се зараждатъ въ тѣхъ. Първото състояние се дължи на личния, на индивидуалния животъ, който е силно развитъ въ човѣка. Ако нѣкой, силно индивидуализиралъ се човѣкъ, влѣзе въ едно общество, той се усѣща ограниченъ, стѣсненъ и започва да се обезличава. Първоначално той е билъ въ положението на лъвъ въ пустинята, който веднага се усѣща ограниченъ въ своята свобода и самостоятелность. Човѣкъ не трѣбва да се обезличава, но трѣбва да знае, какъ да се проявява. Въ обществото, именно, той ще научи начини и методи за правилни отношения, безъ да се обезличава. Другото състоянние, което изпитва човѣкъ е чувството на общественость. Запримѣръ, има войници, които сѫ привикнали да живѣятъ групово. Такива хора на бойното поле се проявяватъ смѣли, като най-добри юнаци, но оставите ли ги да живѣятъ сами, безъ общество, тѣ изпитватъ небивалъ страхъ. Тѣ не сѫ привикнали на самостоятеленъ животъ. Слѣдователно, груповиятъ човѣкъ иска да бѫде въ общение съ много хора, а индивидуалниятъ човѣкъ иска да живѣе самъ. На това основание понѣкога вие искате да бѫдете въ общество, да си помагате. Вие мислите, че когато се съберете много души на едно мѣсто, ще бѫдете по-силни. Право е, че когато много души се молятъ заедно, за едно и сѫщо нѣщо, молитвата имъ се приема, но когато праведниятъ се помоли самъ, и неговата молитва се приема. Ако много души иматъ единство на духа, молитвата имъ винаги се приема, но и на единъ човѣкъ, ако той има единство въ себе си, молитвата му се приема. Обаче, нѣкога се случва и обратното: ако сто милиона хора се събератъ на едно мѣсто и нѣматъ единство помежду си, тѣ едва могатъ да извършатъ работата на единъ човѣкъ, а нѣкога единъ човѣкъ, който има единство въ себе си, може да свърши работата на сто милиона хора. Питамъ: ако азъ, като човѣкъ, работя съзнателно цѣлъ день, и ако милиони мрави работятъ цѣлъ день, кой ще свърши повече работа? Мравитѣ ще могатъ ли да свършатъ работата, която човѣкъ би свършилъ за сѫщото врѣме? Правили ли сте изчисления, каква часть отъ грама може да повдигне една мравя? Вземете едни чувствителни вѣзни и прѣтеглете товара, който една мравя може да носи. Сега, първата фаза на развитие, прѣзъ която човѣкъ минава, е неговиятъ физически животъ и развитието на физическитѣ му сили. Врѣме е вече да влѣзе въ втората фаза на животъ — душевния животъ. Значи, съврѣменниятъ човѣкъ има задача да развие своя душевенъ животъ, както и силитѣ, които се криятъ въ него. Мнозина казватъ: Богъ ще ни помогне. Тѣ очакватъ помощьта да дойде отвънъ И това положение е възможно, но въ сѫщность Богъ работи отвѫтрѣ, и то само въ ония души, които иматъ вь себе си благородни пориви. Той ги подбужда къмъ работа, къмъ изпълнение на Неговата воля. Не изпълни ли човѣкъ волята Божия, ще дойдатъ и несполукитѣ въ свѣта. Богъ всѣкога работи отвѫтрѣ, а ние — отвънъ. Запримѣръ, нѣкой ученъ човѣкъ, свършилъ четири факултета, има нужда отъ пари, но не иска да работи, чака Богъ да му помогне отвънъ, по нѣкакъвъ особенъ начинъ, безъ той да се впрегне на работа. Моли се постоянно на Бога и чака. По едно врѣме идватъ при него нѣколко ученици и го молятъ да имъ прѣподава по нѣкои прѣдмети. Той имъ отказва веднага, като си мисли какъ е възможно, азъ, толкова ученъ човѣкъ, да се занимавамъ съ тѣзи малки дѣца, да ги уча? Казвамъ: този човѣкъ се нуждае отъ срѣдства за живѣене, отъ пари. Тогава, какъвъ по-добъръ случай отъ този, да се занимава съ тия ученици, които въ замѣна на неговия трудъ ще му заплатятъ нѣщо? Срѣщате нѣкой цигуларь, свършилъ въ странство, търси срѣдства за прѣхрана, но чака случай, да даде нѣкакъвъ концертъ. Казвамъ: докато му се прѣдстави случай да даде концертъ, нека отиде въ нѣкой локалъ, тамъ да свири. Той казва: какъ може, азъ, такъвъ виденъ цигуларъ, свършилъ въ странство, да отида въ нѣкой локалъ, да свиря на пияници? — Нищо отъ това, иди при тѣзи хора, посвири имъ малко, направи нѣкаква жертва отъ себе си, поне ще ги повдигнешъ малко. Ако дадешъ нѣкакъвъ голѣмъ концертъ, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но отъ това ти нищо нѣма да спечелишъ. Когато цигуларьть свири идейно, макаръ и прѣдъ пияни хора, той прилича на чистосърдеченъ, простъ, смиренъ човѣкъ, който възнася своята молитва прѣдъ Бога, и Богъ му отговаря. Когато, обаче, цигуларьтъ дава своя концертъ прѣдъ висшето общество, той мяза на владика, облѣченъ въ парадната си мантия, съ корона на глава, съ златенъ кръстъ на гърди, съ кадилница въ рѫка и ходи изъ църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета отъ Бога. Богъ не се лъже отъ никакви дрехи, отъ никакви блѣскави одежди. Всичко хубаво се заключава въ сърдечностьта и въ чистия умъ на човѣка: свѣтли мисли и чисти чувства сѫ въ състояние да се възнесатъ нагорѣ къмъ Бога и да получатъ своя отговоръ. Дрехитѣ прѣдставляватъ само методи, които отпослѣ сѫ дошли. Тѣ сѫ нѣщо случайно въ живота на човѣка, поради което не играятъ важна роль. Добрѣ е човѣкъ да бѫде хубаво облѣченъ. Хубавото облѣкло може да се съвпадне съ чиститѣ чувства и съ свѣтлитѣ мисли, но то не играе важна роль. Нѣкога казвате: не съмъ разположенъ, не мога да се моля. Ако чакашъ разположение, това значи, че ти искашъ да се облѣчешъ съ владишка одежда. Не чакашъ ли разположение, ти ще вземешъ цигулката си и ще отидешъ да свиришъ въ нѣкой локалъ. Да се молишъ на Бога, безъ да чакашъ разположение на духа, е за прѣдпочитане, отколкото да чакашъ разположение. Всѣки може да се моли при разположение, но изкуство е да се моли безъ разположение, съ отпадналъ духъ. На масата на единъ богатъ човѣкъ сложили печена гѫска. Той започналъ да яде и казалъ: Благодаря Ти, Господи, за дѣто си ми далъ този обѣдъ! На другия день нѣмало печена гѫска на масата му, и той не благодарилъ на Господа. На масата на единъ бѣденъ човѣкъ нѣмало нито гѫска, нито дори насѫщния хлѣбъ. Той седналъ прѣдъ масата, подигналъ очитѣ си къмъ Бога и казалъ: Благодаря Ти, Господи, за това, което си ми далъ! Питамъ: на кого молитвата е била приета — на този, който на масата си ималъ печена гѫска, или на този, който на масата си нѣмалъ парче хлѣбъ? И за това, казвате ли, че не сте разположени да се молите, това подразбира, че на масата ви не е сложена печена гѫска. Казвамъ: молете се и съ гѫска на масата, и безъ гѫска на масата. Това е истинското положение на ученика. Ще се молите и когато сте въ противорѣчия, и въ тъмнина на съзнанието, и когато сте потънали до гуша въ вода. Само така ще разберете силата на молитвата. Въ първия случай ще дойде свѣтлина на съзнанието ви, а въ втория случай ще се издигнете поне съ единъ пръстъ надъ водата. Всички ваши мѫчнотии и прѣпятствия не сѫ нищо друго, освѣнъ условия да ви се помага отъ невидимия свѣтъ. Нѣкой се дави въ водата, като нѣкоя малка мравка, вика, плаче, моли се за помощь. Въ това врѣме край него минава единъ въплотенъ възвишенъ духъ, който веднага му подава тояжката си. Давещиятъ се хваща за тояжката и се отправя къмъ брѣга. Този напрѣдналъ духъ му казва: не бой се, Богъ ще ти помогне, ще те спаси. Давещиятъ излиза на брѣга, прѣкръства се, ако е православенъ, или си спомня нѣкой стихъ отъ Евангелието, ако е евангелистъ, и казва: Слава Богу, че се освободихъ! Казвамъ: благодарете на великитѣ, на възвишенитѣ и разумни сѫщества, които слѣдятъ за васъ, като по-малки и слаби отъ тѣхъ, и постоянно ви помагатъ. И тъй, всѣко добро въ свѣта, е направено отъ разумни сѫщества. Никое добро не е направено случайно. Нѣма случайни добрини. Все ще се намѣри нѣкой, който да направи доброто. И при това, името на този добродѣтель е извѣстно. Мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ произволно, безъ участието на нѣкое лице, или на нѣкое име. И затова често слушате нѣкой да казва: кой ли ще ми помогне? — Има кой да ти помогне. Като ви се говори така, вие често си мислите, че нѣмате никакви добродѣтели. Не трѣбва да мислите така. Когато учительтъ отъ второ отдѣление започва да прѣподава на ученицитѣ новия материалъ, нима той отхвърля знанията имъ отъ първо отдѣление? Не, знанията, които ученицитѣ сѫ получили въ първо отдѣление, служатъ като база, върху която ще се градятъ новитѣ знания. Ако ученикътъ не е свършилъ първо отдѣление, той не може да слѣдва второ. Значи, върху знанието отъ първо отдѣление се поставя знанието отъ второ. Обаче, знанието отъ първо отдѣление вече не важи за ученика, който е постѫпилъ въ второ отдѣление. Какво ново ще придобие той, ако постоянно повтаря, че двѣ по двѣ правятъ четири? Какво ще получите, ако съберете на едно мѣсто една учена и една добродѣтелна жена? Или, какво ще получите, ако съберете на едно мѣсто единъ мѫдрецъ и единъ добродѣтеленъ мѫжъ? Какво ще направятъ тия двама души, като се събератъ на едно мѣсто? Тѣ могатъ да прѣобразятъ цѣлия свѣтъ. Какво могатъ да направятъ една крава и единъ пѣтелъ, ако се събератъ на едно мѣсто? Или, какво могатъ да направятъ едно глупаво сърце и единъ глупавъ умъ, ако се събератъ на едно мѣсто? Затова, когато казваме, че трѣбва да имаме благородно сърце и свѣтълъ умъ, ние разбираме Божественитѣ прояви въ свѣта. Слѣдния пѫть, като дойдете, ще имате половинъ часъ размишление върху търпѣнието; като свършите размишлението си, всѣки ще стане тихо и, безъ да смущава другитѣ, ще си отиде. При влизане, сѫщо така ще пазите нужната тишина. Който има подковани обуща, за да не дига шумъ, ще се събуе вънъ и така ще влѣзе въ класъ. Кой когато дойде, самъ за себе си ще започне размишлението, и точно слѣдъ половинъ часъ, безъ да чака другитѣ, ще си излѣзе. По този начинъ ние искаме да създадемъ у васъ свещени чувства, чрѣзъ които да се доближите до невидимия свѣтъ. Когато идвате въ класъ, желателно е всѣки да е чисто облѣченъ, съ чисти рѫцѣ и крака, свещено да пази чистотата на класа, както външно, така и вѫтрѣшно, въ себе си. Вземете, напримѣръ, съврѣменнитѣ лѣкари, когато ще правятъ нѣкоя операция, прѣдварително измиватъ рѫцѣтѣ си добрѣ, и тогава пристѫпватъ къмъ операцията. Сѫщото правятъ и химицитѣ, и физицитѣ, когато пристѫпватъ къмъ своитѣ опити. Казвамъ: колко повече ще трѣбва вие, като ученици на окултната школа, да спазвате абсолютно правилата на чистотата! Казвате: Богъ не гледа на външнитѣ нѣща, но на вѫтрѣшнитѣ. Човѣкъ трѣбва напълно да се освободи отъ ония влияния, които сѫ внесени въ неговитѣ обуща и дрехи. Напримѣръ, въ обущата, които носите, сѫ останали влияния на животнитѣ, отъ кожата на които сѫ направени тѣзи обуща. Освѣнъ това, шивачътъ често оставя своитѣ лоши разположения въ дрехитѣ, които шие. И тогава, вие, по незнание и по необходимость, купувате едни или други обуща и дрехи и се натъквате на тѣхнитѣ лоши влияния. Като ви говоря тия нѣща, пазете се да не изпаднете въ друга крайность, въ суевѣрие, да не смѣете нѣщо да си купите, или да носите всичко съ страхъ. Азъ само обръщамъ внимание върху тѣзи нѣща, за да ви покажа, че окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде взискателенъ, но никога суевѣренъ. Той трѣбва да си постави като задача въ живота, и външно, и вѫтрѣшно, да бѫде образецъ на Божественото. Стреми ли се непрѣкѫснато къмъ това, той най-послѣ ще може да се добере до добри резултати. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 30. Лекция отъ Учителя държана на 23 юни, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОГЛАШЕНЪ, ВѢРВАЩЪ И УЧЕНИКЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление Какви сѫ отличителнитѣ качества на оглашения? Какво е вашето мнѣние по този въпросъ? Какъ приематъ ученика въ прогимназията, въ гимназията или въ университета? Ученикътъ непрѣменно трѣбва да държи нѣкакъвъ изпитъ, за да влѣзе въ прогимназията, въ гимназията или въ университета. Има извѣстни прѣдмети, върху които той непрѣменно трѣбва да положи изпитъ. На сѫщото основание, какво трѣбва да знае оглашения, за да влѣзе въ окултната школа? Мнозина отъ васъ сѫ минали прѣзъ тази фаза, и тѣ трѣбва да знаятъ, какво се изисква отъ оглашения. Вие се стѣснявате да кажете. Често хората се стѣсняватъ отъ нѣща, които ни най-малко не трѣбва да ги смущаватъ, а сѫ свободни тамъ, дѣто трѣбва да се стѣсняватъ. Послѣ, вие трѣбва да знаете, кои сѫ отличителнитѣ качества на вѣрващия, както и тия на ученика. Ако не знаете тѣхнитѣ качества, още на първата врата ще ви спратъ, нѣма да ви пуснатъ да влѣзете въ школата. Не е достатъчно човѣкъ да мисли за себе си, че много знае, но той трѣбва да се е изпиталъ. Ако оглашениятъ иска да стане вѣрващъ, той трѣбва да бѫде най-малко десеть пѫти пѫденъ, и пакъ съ смирение да седи прѣдъ вратата, да чака момента, когато ще го приематъ въ школата. Нѣкой отъ васъ, като го изпѫдятъ единъ пѫть, вече не се връща. Нѣкой минава за ученикъ, а не може да понесе нито една обида. И въ старо, и въ ново врѣме, когато искатъ да изпитатъ оглашения, дали е готовъ да мине въ фазата на вѣрващъ, пѫдятъ го най-малко десеть пѫти отъ школата, и той пакъ чака прѣдъ вратата, да дойде часътъ на неговото приемане. Ако постѫпилитѣ за ученици въ школата сѫ готови да понесатъ всичко, въ школата ще има хармония и порядъкъ. Трѣбва да знаете, че истинско знание се повѣрява само на достойнитѣ. Достоенъ е онзи, който може разумно да използува своитѣ сили. Оглашениятъ трѣбва да знае, какво може да направи въ всѣки даденъ случай. Вѣрващиятъ трѣбва добрѣ да познава своитѣ добри и лоши страни; изобщо, той трѣбва напълно да познава своето естество. Ученикътъ пъкъ трѣбва да се ползува, както отъ погрѣшкитѣ, така и отъ добритѣ качества на оглашения и на вѣрващия и да работи усилено за развиване на своитѣ добродѣтели. Тази е задачата на ученика. Ученикътъ никога не трѣбва да мисли, че Господъ ще посади наготово всички добродѣтели въ него. Богъ е вложилъ всичко добро въ душата на човѣка, на когото прѣдстои да полива, да разработва и грижливо да отглежда посаденитѣ отъ Бога сѣменца. Прѣдставете си, че въ вашата градина има посадени двѣ круши: едната — стипчава, дребна, а другата — сладка, съ едри, хубави плодове. При коя отъ двѣтѣ круши вие бихте се спрѣли? Разбира се, че при хубавата круша. И затова казвамъ: ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, да придобива знания и добродѣтели, които да мязатъ на плодоветѣ на добрата круша. Ако вашето знание и вашитѣ добродѣтели приличатъ на плодоветѣ на киселата круша, кой ще се спре при васъ да ви слуша? Сега ще ви дамъ една задача, съ която вие сами да провѣрите своитѣ знания. Тукъ, на фигура 1 имате ѫглитѣ ВАС и В2А2С2. Ако тѣзи ѫгли се разширяватъ, и стѣсняватъ, коя е причината за това? Причината се крие въ туй, че странитѣ на тѣзи ѫгли се движатъ. Какво става съ тѣзи ѫгли, ако странитѣ имъ се движатъ въ рѣдка или въ гѫста срѣда? Ако ѫгълътъ ВАС се движи съ рамѣнѣтѣ си нагорѣ въ гѫста срѣда, той се разширява, става по-голѣмъ. Ако въ сѫщото положение на рамѣнѣтѣ ѫгълътъ се движи въ рѣдка срѣда, странитѣ се свиватъ, вслѣдствие на което ѫгълътъ става по-малъкъ; ако, ѫгълътъ В2А2С2 се движи съ върха нагорѣ въ рѣдка срѣда, той става по-голѣмъ. Оттукъ можемъ да извадимъ слѣдния законъ: когато сърцето и умътъ на човѣка се движатъ въ гѫста срѣда, чувствата огрубяватъ, а мислитѣ потъмняватъ. Значи, огрубѣятъ ли чувствата на човѣка и потъмнѣятъ ли мислитѣ му, той вече се движи въ гѫста срѣда, безъ разлика на това, дали съзнава своето движение, или не го съзнава. Какво трѣбва да направи този човѣкъ, ако иска да излѣзе отъ това положение? Той трѣбва да измѣни посоката на своето движение. Ако у човѣка се зароди желание да стане красивъ, това негово желание се отнася къмъ ума. Зароди ли се желание у него да има хубавъ обѣдъ, това желание е присѫщо на сърцето. Какво ще произведатъ тѣзи двѣ желания у човѣка: ще разширятъ ли, или ще намалятъ неговия ѫгълъ на движение? Ако сте красивъ, всѣки ще иска да вземе нѣщо отъ васъ. Красотата може да се краде, вслѣдствие на което красивиятъ човѣкъ трѣбва да се брани. Грозниятъ човѣкъ може навсѣкѫдѣ свободно да ходи, никой не го прѣслѣдва. Обаче, дайте въ рѫцѣтѣ на малкото дѣте единъ красивъ диамантъ, и вижте, какъ ще се върне дома си. То ще се върне съ празни рѫцѣ. Красотата и грозотата сѫ символи, които вие сами трѣбва да прѣведете. Красотата е сила, която дѣйствува на повърхностьта; тя лесно може да се отбие. Тя е външенъ стимулъ, който дѣйствува върху душата на човѣка. Първо се създава външната красота, а послѣ вѫтрѣшната. Външната красота се създава при инволюцията на човѣка, а вѫтрѣшната — при еволюцията. Тъй щото, ако човѣкъ при инволюцията си, т. е. при слизането си на земята, не е работилъ върху себе си, той ще бѫде външно грозенъ; ако пъкъ при еволюцията си, т. е. при качването си нагорѣ, не работи върху себе си, той ще бѫде вѫтрѣшно грозенъ. Често вие очаквате да дойде нѣкой ангелъ отъ небето, да вложи нѣщо у васъ. Ако сте външно грозни и вѫтрѣшно грозни, какъ ще може той да вложи нѣщо у васъ? Когато учительтъ прѣподава на ученика, той може ли да вложи въ главата му всичко изведнъжъ? Не, ученикътъ трѣбва постепенно да възприема и да асимилира прѣподаденото отъ учителя, който всѣки день му прѣподава по малко. На сѫщото основание, когато ангелътъ дойде при нѣкой човѣкъ, той ще му вложи нѣщо, което непрѣменно трѣбва да се прѣработи. Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете красиви, разбирамъ, че вие трѣбва да сте работили въ миналото, но и днесъ да продължавате работата върху себе си. Човѣкъ не може изведнъжъ да стане съвършенъ. Вземете, запримѣръ, когато Захарий служеше въ храма, при него дойде ангелъ Господенъ и му каза нѣщо, но Захарий не повѣрва и онѣмѣ. Значи, този ангелъ не само, че не му придаде нѣщо, но му отне нѣщо — говора. Както виждате, ангелитѣ сѫ много взискателни. Дойде ли нѣкой ангелъ при васъ, да ви каже нѣщо, и вие не повѣрвате, тогава или паметьта си може да изгубите, или разсѫдъкътъ си, или пъкъ може да получите ударъ въ сърцето си и т. н. Ангелътъ всѣкога носи съ себе си своята тояжка, съ която достатъчно е само да се допре до сърцето ви, за да остави бѣлѣгъ, че не сте го повѣрвали. Вие всѣки день прѣживявате тия нѣща. Нѣкога изпитвате мѫчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезмисляне на живота, искате да бѣгате далечъ отъ свѣта, да се самоубиете и т. н. Защо сте дошли до тѣзи състояния? — Защото не сте възприели това, което ангелътъ ви е прѣподалъ. Кога ученикътъ бѣга отъ училището? — Когато не разбира нѣкой прѣдметъ, а учительтъ му е много взискателенъ. Нѣкой ученикъ бѣга отъ музика, другъ — отъ математика, трети — отъ геометрия, четвърти — отъ естествена история — все има прѣдмети, които затрудняватъ ученицитѣ, и тѣ бѣгатъ отъ тѣхъ. Има ученици, които никога не бѣгатъ отъ училище. Тѣ сѫ добритѣ ученици въ класа. Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ добри! Добродѣтельта е една отъ великитѣ науки въ небето. Знаете ли, колко прѣдмета трѣбва да изучава добродѣтелниятъ човѣкъ? Добродѣтелниятъ човѣкъ трѣбва да разбира езика на минералитѣ, на растенията и на животнитѣ; той трѣбва да разбира езика на водата, на въздуха, на свѣтлината и на топлината; той трѣбва да разбира езика на добритѣ хора, на светиитѣ, на ангелитѣ и най-послѣ той трѣбва, да разбира езика на Бога. Въ такъвъ случай, покажете ми единъ добродѣтеленъ човѣкъ между васъ! Велика наука е добродѣтельта! Тя дава потикъ, импулсъ на човѣка да учи, да работи върху себе си. Отъ невидимия свѣтъ често изпращатъ ангели да се учатъ на земята и тукъ да държатъ изпититѣ си. Тия ангели, които сѫ живѣли милиони години на небето въ хармония и съгласие съ Божиитѣ закони, като дойдатъ на земята, веднага пропадатъ. Има милиони ангели на земята, които се държатъ още за материята, не могатъ да издържатъ изпититѣ си. Тѣ ставатъ слуги на този — на онзи, докато научатъ уроцитѣ си. Мислите ли тогава, че съ васъ ще постѫпятъ по другъ начинъ? Тъй щото, и вие, като тѣзи ангели, ще слугувате на добри и на лоши господари, ще ставате и ще падате, докато научите урока си. Казано е въ Писанието: „Онзи, който стои, да гледа да не падне; онзи, който падне, да стане.“ Азъ ви привеждамъ тѣзи примѣри, за да ви послужатъ, като стимулъ въ живота, да учите и да работите върху себе си. Често вие седите, като нѣкоя богата дъщеря, добрѣ, модно облѣчена, съ хубава шапка на глава, съ пръстени на рѫцѣтѣ си и чакате да дойде нѣкой да се ожените. Най-послѣ намѣри се нѣкой момъкъ, хареса момата и се ожени за нея. Той е добъръ, докато бащата на момата има пари. Умре ли бащата възлюбениятъ на момата започва по десеть пѫти на день да я полива съ студена вода. Възлюбениятъ прѣдставлява външнитѣ неблагоприятни условия. Тъй щото, седите ли и чакате, като тази мома, вашия възлюбенъ, той ще дойде единъ день, но ще се отнася съ васъ грубо, жестоко, докато най-послѣ ви изпѫди отъ бащиния ви домъ. Не взимайте думата възлюбенъ въ лошъ смисълъ. Възлюбенъ е всѣки човѣкъ, когото невидимиятъ свѣтъ ви изпраща, като учитель въ живота. Той нѣкога ще ви обича, нѣкога ще ви мрази. Казвате: Господъ е добъръ, милостивъ, Той ще ни избави отъ всѣкакво зло. Така е за грѣшницитѣ, но вие сте вѣрващи, вие сте ученици, това положение не се отнася за васъ. Вие трѣбва да работите, безъ да очаквате на Божията милость. Тъй щото, ако сте грѣшници, съгласенъ съмъ съ васъ, че Господъ е милостивъ и благоутробенъ; ако сте вѣрващи, Той е взискателенъ къмъ васъ; ако сте ученици, Той е строгъ къмъ васъ. На ученика Богъ казва: стани и свърши тази работа! Той ще му даде слѣдната задача: иди да занесешъ това писмо на еди-кой си бѣденъ, страдащъ човѣкъ! И ти ще трѣбва прѣзъ деветь гори и планини да минешъ, да намѣришъ колибата на бѣдния и да му прѣдадешъ писмото въ рѫка. Кажешъ ли, че тази работа може и другъ да я свърши, ти си пропадналъ въ изпита си. Нѣкой казва: моята задача, като ученикъ, е да обръщамъ души къмъ Господа. Какъ ще ги обръщате? Прѣди години имаше единъ вѣрващъ баптистъ, на име Трайко, който се занимаваше съ обръщане на души къмъ Господа. Какъ ги обръщаше той, не зная, но още на втората година всѣки обърнатъ къмъ Бога се обръщаше противъ самия Трайко. Той така ги обръщаше, като че ли чървата имъ вадѣше навънъ. Това не е обръщане. Да обърнешъ единъ човѣкъ къмъ Бога, като се стремишъ да го направишъ точно като себе си, това не е никакво обръщане. Да обърнешъ човѣка къмъ Бога, значи да събудишъ възвишеното, Божественото въ него и да го оставишъ по-нататъкъ свободно да се развива. Този човѣкъ непрѣменно трѣбва да се различава отъ тебе. Красотата на живота седи въ пълното разнообразие. У васъ разнообразието е само въ врѣме и въ пространство, а въ сѫщность то трѣбва да се заключава и въ най-дребнитѣ прояви на живота. Виждате ли навсѣкѫдѣ разнообразието, вие ще привикнете да виждате и красивата страна на човѣка. Кое е по-хубаво: да отидете въ нѣкое общество и да видите добрата страна на хората тамъ, или да видите само лошата имъ страна? — По-добрѣ е да виждате добрата страна на хората, отколкото лошата страна. Когато Богъ създаде свѣта, Той показа на хората доброто. Злото, лошото дойде отпослѣ. Питамъ: какъ разглеждате вие доброто и злото въ свѣта? Кое е добро и кое зло? Прѣдставете си, че имате около 4—5,000 яйца и ги поставите единъ день при добри условия, всички заедно да се измѫтятъ. Слѣдъ три недѣли тѣзи яйца ще се измѫтятъ, отъ тѣхъ пиленца ще излѣзатъ. Вие се радвате и отивате тукъ-тамъ да се хвалите, че имате вече 4—5,000 малки пиленца; не минава много врѣме, и вие започвате да се оглеждате на една, на друга страна, виждате, че храна нѣма за всички пиленца. Добро ли е това, което сте направили? Какво ще стане съ васъ, ако приложите този законъ и въ живота си? Вие трѣбва да мислите върху тази идея. Прѣди да се наемете съ извѣстна работа, вие трѣбва да я обмислите добрѣ. Запримѣръ, много хора измѫтватъ всѣки день по хиляди мисли и желания, за които нѣматъ храна. Тия хора изпадатъ въ положението на този яйчарь, който излупилъ нѣколко хиляди пилци, които църкатъ, пищатъ наоколо му, но той нѣма съ какво да ги храни. Тукъ, именно, се зараждатъ всички недоразумения, всички противорѣчия въ живота. Вие трѣбва да се заемете съ изучаването пѫтя, по който се разнасятъ вашитѣ енергии, както и начина за тѣхното трансформиране. Запримѣръ, какъ се движи енергията въ вашия мозъкъ, не знаете. Споредъ закона на еволюцията, енергията въ вашия мозъкъ се движи спиралообразно, отгорѣ надолу, и отдолу нагорѣ. Днесъ, при степеньта на развитието, въ което се намирате, центроветѣ, съ които вие можете да влѣзете въ връзка съ невидимия свѣтъ, още не сѫ развити у васъ. Слѣдователно, вие трѣбва да правите малки усилия, да развиете тѣзи центрове, за да влѣзете въ връзка съ по-високи свѣтове. Останете ли въ това положение, въ което се намирате сега, вие сте осѫдени на осакатяване. Затова, именно, всѣки день трѣбва да имате по една основна мисъль въ себе си, и то такава, която да не прилича на вчерашната. Ако не можете да развиете физическитѣ си сили на земята, на сѫщото основание вие не ще можете да развиете и висшитѣ си сили на небето. На земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулитѣ си; на небето ще се развивате духовно, а въ Божествения свѣтъ ще се развивате по Божественъ начинъ. Казвамъ: въ всѣка область на живота има съотвѣтни правила, по които човѣкъ може да се развива. Запримѣръ, четиритѣ струни на цигулката се настройватъ по специаленъ начинъ: едната трѣбва да издава по-низъкъ тонъ, другата по-високъ и т. н. Сѫщо така и всѣко движение на рѫката има опрѣдѣленъ смисълъ. Махате ли рѫката си напрѣдъ, това показва, че искате да отстраните нѣкой човѣкъ отъ себе си. Махате ли рѫката си къмъ васъ, това показва, че викате този човѣкъ при себе си. Всѣко движение съотвѣтствува на извѣстно течение въ природата. Първо човѣкъ трѣбва да разкопае почвата, послѣ да посѣе нѣщо въ нея и най-послѣ да очаква тя да му даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ първо трѣбва да прояви вѫтрѣшна дѣятелность, а послѣ да събира плодове отъ своята дѣятелность. Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се занимава съ физически упражнения, и вие се занимавате съ такива упражнения; обаче, като правите тѣзи упражнения, трѣбва да знаете, каква енергия излиза отъ всѣки удъ на вашето тѣло и къмъ кои центрове да я прѣпращате. Запримѣръ, вие трѣбва да знаете, каква енергия излиза отъ всѣки пръстъ на рѫката, както и отъ цѣлата рѫка; слѣдъ това трѣбва да знаете, къмъ кои центрове отива и какво направление взима енергията, която излиза отъ рѫката ви. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това, защото въ природата има закони на равновѣсие, които той непрѣменно трѣбва да спазва. Когато човѣкъ насочи рѫката си навънъ, съ това движение той дѣйствува вече върху природата, и тя му отговаря. Ако движението е неразумно, и природата отговаря по сѫщия начинъ. Ако вие се почесвате, трѣбва не трѣбва, и природата ще направи сѫщото движение. Знаете ли, какво значи природата да се почеше? Вие ще познаете, че природата ви е отговорила по сѫщия начинъ, по който сте я прѣдизвикали, по това, именно, че на мѣстото, дѣто сте се почесали, ще излѣзе лишей, а косата на това мѣсто ще започне да окапва. Ако ангелътъ ви говори нѣщо, а вие се правите, че не го разбирате и се почесвате, на мѣстото, дѣто сте се почесали, ще излѣзе нѣкаква бучка. Всѣки лишей, всѣка цирка, всѣка бучка или какво и да е друго нѣщо по тѣлото, показватъ, че животътъ на даденъ човѣкъ е ненормаленъ, не върви по законитѣ на разумната природа. Въ това отношение природата е взискателна: и светия, и ангелъ да сте, ако не вървите споредъ разумнитѣ й закони, тя ще ви бутне съ прѫчицата си, и вие ще усѣтите мѫка. Ако сте грѣшникъ, тя нѣма да ви обърне внимание, но ако сте ученикъ, или праведенъ човѣкъ, който съзнателно работи върху себе си, тя ще ви бутне съ прѫчицата си, за да отбѣлѣжи, че правите грѣшки. Сега вие чакате да дойдатъ благоприятни условия за васъ, и се намирате въ положението на майка и на баща, които иматъ голѣма мома, но всѣки день очакватъ да дойде нейния възлюбенъ. Щомъ момата навърши 21 година, родителитѣ й я оженватъ; скоро слѣдъ това тя става майка, но започва да боледува. Родителитѣ й, като се намѣрятъ въ безизходно положение, викатъ лѣкарь, който й направи операция, но съ това я изпраща на другия свѣтъ. Тръгватъ слѣдъ нея попове, родителитѣ, близкитѣ й приятели, и всички я оплакватъ, скърбятъ за нейната младость. Питамъ: що е женитба? Който разбира дълбокия смисълъ на женитбата, той намира, че тя прѣдставлява велика наука, едно отъ великитѣ таинства. За съзнателния ученикъ женитбата е посвѣщение. Всѣка душа трѣбва да мине прѣзъ редъ посвѣщения, ако иска да разбере великитѣ тайни на Битието. Ако окултниятъ ученикъ не разбира женитбата, като велика наука, като посвѣщение, той и въ рая да отиде, ще го хванатъ и ще го изхвърлятъ навънъ, до деветата сфера на ада. Казвате: ангелитѣ сѫ добри, тѣ ще ни помогнатъ. Казвамъ: отъ добрия човѣкъ, именно, трѣбва да се страхувате, не отъ лошия, или отъ невѣжия. Добриятъ човѣкъ ще ви каже едно и сѫщо нѣщо 99 пѫти, но ако не разберете и изпълните, каквото ви е казалъ, той ще ви хване за главата и ще ви изхвърли навънъ. Той никога не повтаря нѣщата сто пѫти. Това става само съ ученицитѣ, но не и съ грѣшницитѣ. Ако ученикътъ си позволява да светотатствува съ великитѣ и свещени работи, хващатъ го за главата и го сгромолясватъ отъ височината, на която се е намиралъ. Не си правете илюзии, да мислите, че всичко ще мине по лесенъ начинъ. Ученикътъ трѣбва да има свещени мисли и чувства. Сега азъ искамъ да се пробуди у васъ съзнанието, да разберете, че свѣтътъ, въ който живѣете, е пъленъ съ разумни, съ напрѣднали сѫщества, които слѣдятъ дѣйствията на всѣко живо сѫщество и му отдаватъ заслуженото. Ученикътъ трѣбва да има свещенъ трепетъ къмъ знанието, та като се приближи до вратата на школата, да изпита велики и благоговѣйни чувства. Той трѣбва да бѫде чистъ въ всички свои мисли и желания. Нѣма ли тази чистота, не съзнава ли положението си, той не може да носи отговорность. Има грѣхове, които сѫ скрити въ подсъзнанието на човѣка, за които той не носи никаква отговорность; обаче, има грѣхове, които той съзнава въ себе си и ги крие. За тия свои грѣхове той не може да се освободи отъ отговорность. И тъй, едно отъ необходимитѣ качества за ученика е чистотата. Казвате: ще дойде врѣме да се постигне тази чистота, ще чакаме съ търпѣние. Не е въпросътъ въ чакането, нито въ отлагането на нѣщата. Чакането и отлагането не разрѣшаватъ въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да постѫпва така, както Богъ е опрѣдѣлилъ. Отъ всички се иска да изучавате великата наука на живота. Тя се заключава въ придобиване на малки добродѣтели, които, като малки нишки, се сплитатъ въ едно цѣло. Малкитѣ добродѣтели трѣбва всѣки день да се прилагатъ къмъ живота, за да се образуватъ отъ тѣхъ великитѣ добродѣтели. Тѣ служатъ като малки потици въ вашия животъ. Прѣдставете си, че сте легнали да спите къмъ 11 часа вечерьта и току-що сте заспали, нѣкой ви събужда и тихо ви пошепва: на еди-коя си улица и еди-кой си номеръ живѣе единъ човѣкъ, който въ този моментъ прѣживява нѣкакво голѣмо разочарование и отчаяние. Иди при него и го утѣши. Вие ще кажете: какъ мога да излѣза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванатъ и ще ме затворятъ. При това, въ състояние ли съмъ азъ да помогна, на този човѣкъ? Мислите ли по този начинъ, наистина, стражарь ще ви хване и ще ви заведе въ затвора. Ако съзнанието ви е будно, и тукъ можете да извършите нѣкаква работа. Въ затвора има хора, които сѫ лежали цѣли десеть години, и въ това врѣме сѫ се молили на Бога, да имъ отвори по нѣкакъвъ начинъ очитѣ, да прогледатъ, да разбератъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Тъй щото, попаднете ли между тѣзи хора, проповѣдвайте! Казвамъ: заповѣдатъ ли ви отъ невидимия свѣтъ да станете, да излѣзете вънъ и да свършите нѣкаква работа, вие не трѣбва много да размишлявате и да се колебаете. Станете и идете тамъ, дѣто ви посочватъ! Дойде ли Божественото у васъ, вие трѣбва да му се подчините. Не се ли подчините на Божественото, човѣшкото ще ви подчини. Щомъ дойде Божественото, всички хора се противопоставятъ, като казватъ, че сѫ на особено мнѣние по този въпросъ; дойде ли човѣшкото, всички се съгласяватъ съ него. Истината създава най-голѣмитѣ противорѣчия въ свѣта, но затова пъкъ и освобождава човѣка отъ всички негови заблуждения; човѣшкото пъкъ само маже и глади отгорѣ сърцето и ума на човѣка, съ което все повече и повече го заробва. Когато Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, тамъ Го посрещнаха съ финикови вѣйки и викаха: „Благословенъ е този, който иде въ името Господне!“ Послѣ римскитѣ войници Го хванаха, биха Го, налагаха Го и слѣдъ това Го разпнаха. Сѫщиятъ този народъ, който викаше за Христа „Благословенъ, който иде въ името Господне“, послѣ викаше: „Разпни го!“ Питамъ: какъ ще примирите тѣзи противорѣчия? И какво ще кажете за свое оправдание, като се върнете на небето? Страданията на Христа — това е скритата страна на Христовия животъ, за която съврѣменнитѣ писатели нищо положително не могатъ да кажатъ. Слѣдъ всичко това хората плачатъ, скърбятъ, че Христосъ, който дойде да ни спаси, пострада отъ самитѣ насъ. Защо Христосъ дойде да спаси човѣчеството? Въ това се крие велика тайна, която хората ще узнаятъ едва слѣдъ хиляди години. Мнозина казватъ, че да спасишъ човѣка, това значи да го извадишъ отъ вода, или да го нахранишъ, да не умре отъ гладъ. Това е частично спасение. Питамъ: като ученици, отъ какво се нуждаете вие? — Отъ вѣра. Стремете се да не изгубите вѣрата си и знайте, че прѣзъ каквито изпитания и да минете, въ края на краищата, пакъ нѣма да пропаднете: и въ огънь да ви турятъ, и въ вода да ви хвърлятъ, и на бѣсилка да ви закачатъ, вие всичко можете да прѣодолѣете. И цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи противъ васъ, едно трѣбве да знаете: отъ васъ човѣкъ може да стане! Мислите ли обратно, вие вършите прѣстѫпление по отношение на вашата душа. Богъ ви е далъ условия и дарби да издържите на всички изпитания: на едно мѣсто ще ви гонятъ, на друго ще ви хокатъ, на трето ще ви прѣзиратъ, но вие трѣбва да имате вѣра и силна воля, за да прѣтърпите на всичко. Каквото и да ви се случи, кажете си: азъ зная, че това е великъ изпитъ, който непрѣменно трѣбва да издържа. Отъ изпитанията вие ще се учите, ще се калявате. Само така ще можете да изработите характеръ въ себе си. Като наблюдавамъ ученицитѣ, и млади, и стари, виждамъ, че тѣ вървятъ по единъ и сѫщъ теренъ. Често нѣкой казва: мене никой не ме зачита, никакво внимание не ми обръщатъ. Мисли ли ученикътъ така, той счита себе си за високопоставена личность, на която трѣбва специално да се обръща внимание. Той се счита за царски синъ. Ученикътъ, обаче, никога не трѣбва да забравя, че е дошълъ на земята да учи и отъ всичко, което му се случва, той трѣбва да вади поука за бѫдещия си животъ. Казвате: остарѣхме, побѣлѣхме; кога ще учимъ? Казвамъ: що се отнася до науката, до учението, нито старостьта, нито бѣлитѣ косми могатъ да бѫдатъ прѣчка. — Ама ние се отчаяхме, обезсърдчихме се. — И това нищо не значи. Остаряването и побѣляването се дължатъ на съвсѣмъ други причини. Защо остарява човѣкъ? — Защото не учи. Защо се подмладява човѣкъ? — Защото му даватъ условия да учи. Рече ли нѣкой, че е старъ, че е побѣлѣлъ, това показва, че той не иска да учи, вслѣдствие на което сѫ го изпѫдили отъ училището. Разкае ли се, пакъ го приематъ въ училището, дѣто отново се подмладява и започва да учи. Вънъ отъ Божието училище има старость, а въ Божието училище има младость. Ние говоримъ за старость, когато на човѣка не се учи, и животътъ му се обезсмисля, изгубва всѣкаква красота. Красота има само въ училището! Звѣздитѣ, напримѣръ, прѣдставляватъ единъ отъ прѣдметитѣ за изучаване въ Божественото училище. Кой отъ васъ знае имената на 19-тѣ първокласни звѣзди? Тъй както звѣздитѣ сѫ поставени на небето, тѣ иматъ вжншенъ, а сѫщо така и вѫтрѣшенъ смисълъ, който трѣбва да се проучава. Тѣ сѫ поставени на извѣстни пунктове, и всѣка отъ тѣхъ има извѣстно съдържание, споредъ свѣтлината си, както и споредъ положението, което заема въ съзвѣздието. Въ това отношение цѣлото небе съставлява великъ прѣдметъ за изучаване. Казвате: ние сега нѣма да ставаме астрономи. Единъ день, когато тръгнемъ за другия свѣтъ, тогава ще се занимаваме съ небеснитѣ свѣтила. Казвамъ: тогава вие ще се разправяте съ грѣховетѣ си, съ багажа, който носите, и нѣма да имате врѣме да изучавате тѣзи нѣща. Вие трѣбва да ликвидирате съ дълговетѣ си, ако искате да бѫдете свободни, да учите. За това се изисква дълго врѣме. Ученикътъ не трѣбва да мисли за смърть, но за учението. Който мисли за смъртьта, той не е ученикъ. Не е позволено на ученика да мисли за старость. Неговиятъ умъ трѣбва да е заетъ съ мисъльта да свърши училището успѣшно, за да прѣмине отъ по-низка въ по-висока степень. Щомъ мине прѣзъ човѣшкия животъ, той първо ще стане светия, послѣ ангелъ, прѣзъ което врѣме ще се подмладява, ще придобива истинска красота, различна отъ тази на хората. Сега, като ви говоря по този начинъ, не мислете, че тукъ, въ външната школа става приемането за оглашенъ, за вѣрващъ или за ученикъ. Този въпросъ се разрѣшава отгорѣ, тамъ става приемането, и то споредъ това, дали ще ви намѣрятъ подготвени, или не. Тъй щото, не е въпросътъ, за какви се мислите вие, но важно е, за какви ви считатъ отгорѣ. Доколкото зная, горѣ вие сте още оглашени. Всѣки отъ васъ трѣбва положително да знае, какъвъ е. И като се опрѣдѣли, той трѣбва да знае, какво се иска отъ него отъ положението, въ което се намира. Казвате: ние сме Синове Божии. И Синове Божии да сте, и царски синове да сте, пакъ трѣбва да седнете на училищната скамейка и да учите. Какъвто е законътъ на небето, такъвъ е и на земята; и обратно: какъвто е законътъ на земята, такъвъ е и на небето. Ако царскиятъ синъ не учи, той и овчарь не може да стане; ако пъкъ овчарьтъ учи, той и царски синъ може да стане. Питамъ: каква фигура се образува отъ съединението на двата ѫгла В2А2С2 и ВАС (фиг. 2)? — Паралелограмъ. Значи, тукъ се образуватъ двѣ течения: долно — инволюционно и горно — еволюционно. Този паралелограмъ показва изминатия пѫть на тѣзи двѣ течения, както въ природата, така и въ живота. Ѫгълътъ ВАС е пѫтъ на инволюция, а ѫгълътъ В2А2С2 е пѫть на еволюция. Слѣдователно, когато учениятъ види единъ квадратъ, той подразбира, че тукъ сѫ работили и двата закона: на инволюция, и на еволюция. Квадратътъ е поле на противоположнодѣйствуващи сили, едни отъ които слизатъ, а други се качватъ. Върховетѣ въ квадрата сѫ допирни точки на тия сили. Двата ѫгли въ квадрата сѫ ѫгли на доброто, а другитѣ два ѫгли сѫ на злото. Слѣдователно, когато човѣкъ се намѣри въ квадрата, у него се явяватъ желания на противодѣйствия. Обиди ли ви нѣкой, вие сте въ квадрата. Мрази ли ви нѣкой, вие пакъ сте въ квадрата. Попаднете ли въ тази сила на противодѣйствие, вие трѣбва да приложите търпѣнието си, и ако Божественото у васъ вземе надмощие, правилно ще разрѣшите задачата си. Не вземе ли Божественото надмощие въ човѣка, той ще се гнѣви, ще се съмнява, ще губи вѣрата си и ще каже: не искамъ вече да посѣщавамъ училището, не искамъ да посѣщавамъ тази църква, или това общество и т. н. Казвамъ: вие сте ученици, и каквото да ви се случи, трѣбва да се учите. Докато сте въ школата, вие никому не трѣбва да се сърдите, нито можете да мислите, каквото искате. Излѣзете ли отъ школата, свободни сте да мислите и да правите, каквото искате. Разумниятъ човѣкъ не мисли, каквото иска, но мисли това, което е право. Глупавиятъ човѣкъ мисли всичко, каквото му дойде на умъ. Каже ли нѣкой, че може да мисли, каквото иска, този човѣкъ е глупавъ — нищо повече. Когато човѣкъ иска да разрѣши единъ въпросъ правилно, или когато иска да разрѣши мѫчнотиитѣ си правилно, той трѣбва да избере и съотвѣтни методи за тѣхното разрѣшение. Ученикътъ трѣбва да знае всѣки день, какво е възможно той да постигне. Всѣки день има и свои възможности. За правилното разрѣшение на една задача има само една възможность, но въ тази възможность има много отклонения. Задачата на ученика е въ тия отклонения, именно, да намѣри правия пѫть къмъ дадената възможность. Нѣкой казва: условията на живота сѫ тежки, тѣ ни заставятъ да постѫпваме по единъ, или по другъ начинъ, макаръ и неправиленъ. Казвамъ: въ каквото положение и да е, каквато професия и да има ученикътъ, той е въ състояние да се домогне до тази възможность. Ако не би билъ въ състояние, не биха му я дали. Запримѣръ, нека вземемъ една отъ благороднитѣ професии на човѣка — учителството. Каква възможность има учительтъ? Единствената възможность, която му е вложена, е да всади въ ученицитѣ си свѣтлина, и то колкото може повече. Безъ свѣтлина знание нѣма. Първото нѣщо е човѣкъ да има свѣтлина върху тъмнитѣ точки, които го смущаватъ. Тъмнината трѣбва да се огради съ свѣтлина. Ако въ мислитѣ на човѣка се породятъ редъ противорѣчия, тѣ прѣдставляватъ нѣщо подобно на зародиши, които въ силата на необходимостьта ще се измѫтятъ, ще се развиятъ. Тѣ сѫ резултатъ на кармически връзки отъ миналото. Вие не можете да се освободите лесно отъ кармата, но за това трѣбва правилно да я разрѣшите. Прѣдставете си, че вие се срѣщате съ човѣкъ, който ви мрази. Тази умраза има произходъ отъ далечното минало. Отъ хиляди години насамъ този човѣкъ ви мрази и търси нѣкакъвъ начинъ да ви отмъсти. Тази умраза се дължи на това, че нѣкога въ миналото си, може би, вие сте го убили, и той сега иска да ви отмъсти. Обаче, така се нарежда, че той не може да ви срещне на земята: когато вие сте на земята, той е въ другия свѣтъ; послѣ той слиза на земята, вие сте въ невидимия свѣтъ. И така, съ хиляди години той ви търси, докато най-послѣ ви намира на земята, хваща ви за яката и казва: сега вече мога да си отмъстя! Той изважда ножа си и иска да ви убие. Вие веднага трѣбва да се смирите, да съзнаете погрѣшката си и да кажете: добрѣ, ти разполагашъ съ моя животъ. Ето, азъ съмъ готовъ цѣлъ животъ да ти слугувамъ, а ти да ми станешъ господарь. Кажете ли му така, той веднага скрива ножа въ ножницата си, а вие туряте прѣстилка, ставате неговъ слуга за цѣлъ животъ. Като послугувате на новия си господарь нѣколко години добросъвѣстно, честно, той започва да ви обиква, става доволенъ отъ васъ и ви прѣдлага да станете неговъ съдружникъ. Прѣзъ врѣмето, докато сте съдружникъ съ него, той дѣли богатството си съ васъ на половина, и слѣдъ врѣме се раздѣляте братски, приятелски. Този е единъ отъ примѣритѣ на лоши отношения, но има случаи, дѣто нѣкой човѣкъ съ хиляди години търси нѣкого, да му отблагодари за нѣкакво голѣмо добро, направено отъ него въ миналото. Запримѣръ, нѣкои човѣкъ е пожертвувалъ живота си за другъ и слѣдъ това се раздѣлятъ Обаче, този, на когото е направено това голѣмо добро, като дойде отново на земята, той иска да благодари на своя благодѣтель и започва да го търси. Хиляди години го търси и не може да го намѣри: когато той е на земята, благодѣтельтъ му е въ невидимия свѣтъ; послѣ той отива въ невидимия свѣтъ, а благодѣтельтъ му слиза на земята. Най-послѣ и двамата се срѣщатъ на земята. Този, на когото е направено доброто, хваща своя благодѣтель за яката и му казва: слушай, не зная защо, харесвамъ те, обичамъ те, искамъ да те направя свой наслѣдникъ, да те осиновя. Отъ толкова години търсѣхъ подходещо лице, и най-послѣ тебе намѣрихъ. — Добрѣ, нѣмамъ нищо противъ, ще ти стана синъ, а ти — мой баща. Като остарѣешъ, ще те гледамъ, като синъ. Какво подразбирате подъ думитѣ, че ще гледате нѣкой човѣкъ на старини? Това значи, че тѣзи двама души ще се разговарятъ. на Божественъ езикъ. Бащата ще говори за своитѣ опитности и добродѣтели, които е развилъ прѣзъ вѣковетѣ, а синътъ ще разправя за своята младость, за красивото и хубавото въ живота, за Божията Мѫдрость, Истина и Любовь. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, двама души да обмѣнятъ мисли за красивото; за възвишеното и за благородното въ свѣта. Сега, тия идеи трѣбва да залегнатъ въ ума ви, да станатъ живи, плъть и кръвь за васъ. Вие слушате и си казвате: дали тия нѣща сѫ вѣрни, или не? Оглашениятъ и вѣрващиятъ могатъ да се запитватъ, кое е вѣрно и кое не, но ученикътъ, като слуша, трѣбва да каже: всичко, което Учительтъ говори, е вѣрно. Оглашениятъ и вѣрващиятъ допущатъ нѣщата, тѣ изказватъ и съмнѣния, но ученикътъ не може да се съмнѣва. Докато човѣкъ се съмнѣва, той не може да учи. Ако ученикътъ допусне, че професорътъ говори невѣрни нѣща, той вече прѣстава да учи, прѣстава да е ученикъ. Той трѣбва абсолютно да вѣрва въ думитѣ на професора си. Даже и днесъ, като се прѣподава официалната наука на ученицитѣ, тѣ вѣрватъ въ думитѣ на своитѣ учители, и слѣдъ врѣме, когато се укаже, че извѣстни факти не сѫ вѣрни, тѣзи ученици дълго врѣме трѣбва да се убѣждаватъ, че има нѣкаква грѣшка въ тѣхнитѣ знания, докато най-послѣ се убѣдятъ, че е така. Тѣ казватъ: какъ е възможно този ученъ да е направилъ нѣкаква грѣшка? Това е математика, това е геометрия, може ли да се правятъ погрѣшки? Ако вѣрата е необхоцима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дѣто съмнѣнието е изключено сго на сто. Усъмни ли се човѣкъ, той се намира вече въ гѫстата материя, въ закона на инволюцията. Защо човѣкъ не трѣбва да се съмнява? — За да влѣзе въ закона на еволюцията. И тъй, съмнявате ли се, вие започвате постепенно да слизате, докато дойдете до дъното на гѫстата материя, и слѣдъ това трѣбва да минатъ хиляди години, за да започнете да се изкачвате. Не се ли съмнявате, вие се изкачвате нагорѣ къмъ Бога, и започвате да еволюирате. Тъй щото, когато се говори, че съмнѣнието трѣбва да се изхвърли навънъ, това твърдение има своя научна база. Нѣкой седи, мисли, очаква нѣщо особено и казва: този прѣдметъ, върху който сега се разисква, не е толкова важенъ. Да, прѣдметътъ не е толкова важенъ, но паралелограмътъ е много веженъ. Азъ мога да направя този паралелограмъ толкова интересенъ за васъ, че и денемъ, и нощемъ да говорите за него. Той може да оживѣе въ съзнанието ви. Прѣдставете си, че странитѣ на този паралелограмъ сѫ направени изключително отъ скѫпоцѣнни камъни, и на нѣкои отъ васъ дамъ по една отъ тия страни. Питамъ: нѣма ли да бѫдете благодарни отъ този паралелограмъ? Ще бѫдете благодарни, защото той ще ви осигури на цѣлъ животъ. Този паралелограмъ ще осигури живота даже на четирма души. Какво би било, ако съ написването на една отъ неговитѣ страни, вие имате вече линия, образувана само отъ диаманти? Вие ще бѫдете въ положението на магъ, който всичко може да направи. Магътъ се отличава отъ обикновенитѣ хора по това, че каквото каже, той може да го направи. Ако поиска плодове, плодове ще дойдатъ; ако поиска скѫпоцѣнни камъни, и тѣ ще дойдатъ. Само съ една дума той ще може да достави на когото и да е скѫпоцѣнни камъни. Ще му каже: отвори рѫката си! Той отваря рѫката си, и вижда въ нея единъ хубавъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Послѣ ще му каже: затвори рѫката си. Той затваря рѫката си, и камъкътъ изчезва. Магътъ е силенъ: каквото каже, всичко му се подчинява. Колкото вашата мисъль да не е силна, и вие можете да направите много нѣщо. Запримѣръ, често вие казвате: това нѣщо нѣма да стане. Кажете ли така, и камъкътъ изчезва отъ рѫката ви. Кажете ли: ще бѫде това нѣщо — и камъкътъ е въ рѫката ви. Нѣкой сънува, че е царь, че седи на тронъ, облѣченъ съ великолѣпна мантия и съ корона на глава, съ скѫпоцѣнни камъни, отъ двѣтѣ му страни стража, а той само заповѣдва. Събуди ли се сутриньта, всичко това изчезва, и той започва да се съмнява, дали, наистина, бѣше царь, или е сънувалъ. Щомъ се усъмни, всички нѣща прѣдъ него изчезватъ. Значи, той бѣше магъ на сънъ само, а сутриньта изгуби силата си. Ако вие, като ученици, бихте повѣрвали, че сте царь, сутриньта, като се събудите, наистина, ще бѫдете царь. Това зависи отъ силата на вашата мисъль. Казвамъ: Богъ прави нѣщата обективни, видими отвънъ, и вие трѣбва да имате сѫщата сила, макаръ въ микроскопически размѣръ, за да има, какво да работите. Имате ли тази сила, странитѣ на паралелограма могатъ да оживѣятъ, да станатъ само отъ скѫпоцѣнни камъни. Ако имате тази сила въ себе си, вие ще можете всѣки день да привличате по една хубава мисъль отъ невидимия свѣтъ, да я разработвате и задържате въ ума си. Ще си кажете: мисъльта, която днесъ възприехъ, ще я задържа въ себе и ще я поставя на специално мѣсто. Слѣдъ това, като отворите рѫката си, дѣйствително ще намѣрите тамъ скѫпоцѣнния камъкъ — мисъльта. Осъмните ли се, и скѫпоцѣнниятъ камъкъ — мисъльта — изчезва. Ученицитѣ на окултната школа, прѣзъ всички врѣмена и епохи, сѫ имали единъ и сѫщъ характеръ — тѣ сѫ хора на абсолютната вѣра, безъ никакви съмнѣния. Тѣ се познаватъ всички помежду си и се обичатъ. Не се ли обичатъ, тѣ не сѫ ученици — нищо повече. Сѫщото може да се каже и за васъ: щомъ се усъмните, вие не сте ученици; вие сте оглашени. Отношенията на Учителя къмъ ученика сѫ едни, къмъ вѣрващия сѫ други, а къмъ оглашения — трети. Отношенията на Учителя къмъ ученика сѫ Божествени. Ако ученикътъ обича Учителя си, и учительтъ го обича; ако ученикътъ не се съмнява въ Учителя си, и Учительтъ не се съмнява въ него. Това е Божественъ законъ. Когато Учительтъ обича ученика си, той дава нѣщо отъ себе си. Когато ученикътъ обича Учителя си, и той дава нѣщо отъ себе си. Господъ казва: Ще скрия лицето си отъ лѣнивитѣ ученици, и тѣ ще останатъ въ тъмнина. Всѣки човѣкъ има тази опитность: единъ день е въ свѣтлина, а на другия день е на дъното на ада, въ тъмнина. Тогава той започва да се запитва: азъ ли съмъ, или не съмъ? Цѣлъ день ходи натукъ-натамъ, мѫчи се, страда и казва: не вижда ли Господъ, какъ страдамъ? Господъ го пита: научи ли урока си? Сѫщото прави и ученикътъ: той плаче, пъшка и се чуди, какъ учительтъ му не вижда, колко много страда! Той казва: сърцето ми ще се пукне отъ мѫка! Съ пукане на сърцето урокъ не се учи. Сърцето трѣбва да бѫде здраво, да издържа, а ученикътъ трѣбва да научи урока си! Докато не научи урока си, учительтъ нѣма да го погледне. Така трѣбва да мисли ученикътъ и да не се подава на никакви настроения. Настроението е пустиня въ живота. Доброто желание е поле, обрасло съ трѣва, а идейниятъ животъ е планинско мѣсто, съ хубави градини и извори, дѣто птички пѣятъ, дѣца играятъ, хора се разхождатъ и приятелски се разговарятъ. Такъвъ трѣбва да бѫде и вашиятъ животъ! Въ ума ви всѣки день трѣбва да има нѣщо красиво, хубаво, за да прѣвръщате и най-лошитѣ условия въ добри. Само по този начинъ можете да напрѣдвате. Като дойдете другия пѫть въ класъ, ще направимъ слѣдния опитъ: ще излѣзе единъ отъ васъ, който е мрачно, песимистически настроенъ, билъ той отъ оглашенитѣ, отъ вѣрващитѣ или отъ ученицитѣ, а слѣдъ това ще накарамъ да излѣзе другъ нѣкой, който знае много, и ще го накарамъ да прѣкара рѫцѣтѣ си върху главата на отчаяния, да видимъ, ще може ли да измѣни настроението му. Сега, като ви наблюдавамъ, намирамъ, че всички се нуждаете отъ повече вѣра. Всички несъгласия, раздори, съмнѣния, подозрѣния, сиромашия и редъ още отрицателни състояния у човѣка се дължатъ все на слаба вѣра. Силната вѣра произвежда изобилие. Ако хората на нѣкое общество иматъ силна вѣра, между тѣхъ ще излѣзатъ много учени. Дѣто има вѣра, всичко расте; дѣто нѣма вѣра, всичко умира, съхне. Наблюдавали ли сте, запримѣръ, въ кой мѣсецъ у дѣтето се събужда вѣрата? Въ кой день ученикътъ добива вѣра въ учителя си? Започне ли учительтъ да прѣподава трудни задачи и да ги рѣшава, въ ученика се заражда мисъльта, че учительтъ знае много, и отъ тозъ моментъ той вѣрва на своя учитель. Яви ли се вѣра въ ученика по отношение на учителя, между учителя и ученика се създава връзка. Ученикътъ не може да разбере труднитѣ въпроси, докато между сърцето и душата му нѣма връзка. Ученикътъ не може да придобие възвишеното знание, докато между неговата душа и тази на нѣкое възвишено сѫщество отъ невидимия свѣтъ нѣма връзка. Слѣдователно, пробуждането на способноститѣ у човѣка зависятъ отъ вѫтрѣшнитѣ връзки, които той има съ възвишенитѣ сѫщества. Има ли такива вѫтрѣшни връзки, веднага силитѣ въ организма му се трансформиратъ, и ако този човѣкъ е билъ старъ, постепенно започва да се подмладява. Изгубятъ ли се вѫтрѣшнитѣ връзки съ разумнитѣ сѫщества, и съзнанието на човѣка започва да потъмнява. Тъй щото, при допирането на двѣ точки, всѣкога става поляризиране. Ученикътъ непрѣменно трѣбва да знае седемьтѣ принципа на живота. Дойде ли до разумния животъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не изгуби връзката си съ Бога. Много връзки има ученикътъ, но най-важна е връзката му съ Бога. Непрѣривна ли е тази връзка, той ще забѣлѣжи въ съзнанието си разширение и свѣтлина, вслѣдствие на което ще е способенъ да учи. Лесно е да се учи, когато човѣкъ има очи. Такъвъ ученикъ, въ каквото положение и да се намира, всѣкога ще има врѣме и условия да учи и да се интересува отъ всичко, което става около него. Нѣма ли тази връзка, или прѣкѫсва ли я често, той ще се отчае и ще каже: моята работа се свърши, ще отложа за другъ животъ. Казвамъ: нѣма по-добъръ животъ за васъ отъ сегашния. Отложите ли работитѣ си за другъ животъ, вие ще се намѣрите при по-трудни условия. Пропуснете ли условията сега, тѣ никога нѣма да се върнатъ. Не пропущайте сегашния животъ, ако искате да използувате разумно всички негови блага. Щомъ знаете този законъ, отъ васъ, като отъ ученици, се изисква будно съзнание, да не пропущате условията, които днесъ ви сѫ дадени. Казвате: защо нѣкои хора не сѫ внимателни къмъ насъ? — Защото и вие не сте внимателни къмъ висшитѣ сѫщества, къмъ Бога. Изправите ли отношенията си къмъ Бога, всички хора моментално ще измѣнятъ отношенията си къмъ васъ. Богъ живѣе въ сърцата на всички хора. Той разтваря, Той затваря сърца. Нѣкой казва: сърцето на приятеля ми е въ мои рѫцѣ. Не, сърцето на приятеля ти е въ рѫцѣтѣ на Господа. Затова, именно, сърцето на приятеля ти ще се изявява така, както Богъ диктува. Знаете ли това, нѣма отъ кого и на кого да се оплаквате. Господъ държи сърцата на всички живи сѫщества: на майки, на бащи, на дѣца, на приятели, на царе, на владици, на всички животни, свирепи и добри, на дявола, както хората наричатъ злото — всичко е въ Божии рѫцѣ. Когато Богъ държи сърцето на дявола въ рѫката си, и дяволътъ е мекъ къмъ васъ; отпусне ли Богъ сърцето му, той веднага ви сграбчва. Такъвъ е великиятъ законъ на вѣрата. Ученикътъ трѣбва да знае този законъ. Когато учительтъ извади ученика отъ тѣлото му и го прѣкара прѣзъ пожаръ, ако той знае законитѣ, нѣма да се плаши и нѣма да пострада. Не знае ли законитѣ, ученикътъ ще се върне сь опърлени крака, тукъ-тамъ ще има малки мѣхури. Ако ученикътъ е свързанъ съ Бога и не се съмнява въ Него, той ще мине прѣзъ огънь, безъ да пострада. Дойде ли съмнѣнието, веднага се явяватъ мѣхури по краката му. Има хора, които правятъ опити въ това направление, да играятъ въ огънь, да го прѣскачатъ, безъ да имъ дѣйствуватъ пламъцитѣ, но тѣ могатъ да издържатъ на тѣзи опити най-много два-три деня. Мѫчно се издържа това голѣмо нервно напрѣжение. Тѣзи опити се основаватъ на силна вѣра и на силна мисъль. Вие можете до правите редъ опити въ това направление. Запримѣръ, вържете нѣкой човѣкъ съ едно дебело гемиджийско вѫже и съ силата на мисъльта си опитайте да скѫсате това вѫже. Ако имате силна вѣра и концентрирана мисъль, само съ едно махане на рѫката си вие ще можете да скѫсате вѫжето. По сѫщия начинъ можете съ мисъльта си, безъ голѣми усилия, да дигнете нѣкакъвъ голѣмъ камъкъ и послѣ, като го ударите леко съ пръста си, да го счупите. Имате ли такава силна вѣра, съ едно махане на пръста си изъ пространството, вие ще можете да произведете гръмъ. Усъмните ли се, този гръмъ ще дойде отгорѣ ви. Силата на вѣрата и на мисъльта седи въ отсѫтствие на съмнѣнието. Нѣмате ли съмнѣние, всичко можете да направите. И тъй, съмнѣнието е законъ на инволюция; абсолютната вѣра е законъ на еволюция. Затова, искате ли да еволюирате, да подобрите живота си, работете върху засилване на вѣрата си. Казвате: не може безъ съмнѣние. Опитвали ли сте резултатитѣ на съмнѣнието? Кажете тогава, какво сте придобили отъ съмнѣнието? Българитѣ често употрѣбяватъ една поговорка: „Наша Стоянка три лакта изтъкала, петь разтъкала, а платното и до днесъ седи на стана.“ Какво се подразбира отъ тази поговорка? Възможно ли е прѣди всичко три лакта да изтъче, петь да разтъче? Отдѣ ще вземе двата, които трѣбва да разтъче? Или ще кажете, че отъ съсѣдитѣ ще вземе. Значи, такъвъ човѣкъ разтъкава, не само своето платно, но и това на съсѣда си. Какво ще кажете за него? Какво ще придобие той въ живота си? — Нищо. Казвамъ: такива сѫ резултатитѣ на всѣки, който живѣе съ съмнѣние и подозрѣние. Затова, хвърлете съмнѣнието вънъ отъ себе си и се въорѫжете ръ силна вѣра! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 16 юни, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСИЛВАНЕ НА ВѢРАТА. Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Сега ще ви дамъ слѣдното музикално упражнение: Мисли, право мисли; свещени мисли за живота ти крѣпи! Ще съзерцавате петь минути, прѣзъ което врѣме мислено ще пѣете горното упражнение. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какво ще прѣдпочетете, ако се намирате на брѣга на морето и ви прѣдложатъ да си изберете като подаръкъ — една дървена лодка за двама души, или единъ тонъ злато? Когато ви гонятъ, т. е. прѣслѣдватъ и трѣбва да се спасите, като прѣплавате морето, тогава вие ще прѣдпочетете лодката. Ако никой не ви гони, и сте сиромахъ, тогава ще прѣдпочетете златото. Тъй щото, често въ живота цѣннитѣ нѣща се обезцѣняватъ, а малоцѣннитѣ се повдигатъ. Когато ви гонятъ неприятели, лодката е по-цѣнна отъ златото. Вие трѣбва да прѣведете символитѣ, които се криятъ въ лодката и въ златото. Днесъ най-трудната наука е прѣвеждане на символитѣ на обикновенъ езикъ. Почти всички хора до извѣстна степень сѫ запознати съ символистиката въ сънния си животъ. Повечето сънища сѫ символистически. Вие сънувате едно, а се подразбира друго нѣщо. Малко сънища сѫ съ буквално значение. Вие сте запознати съ символистиката, но не знаете да тълкувате тѣзи символи. Запримѣръ, какво означава коньтъ на сънъ? Коньтъ означава природния умъ на човѣка. Ако коньтъ е червенъ, черенъ или бѣлъ, различнитѣ цвѣтове означаватъ различни качества на ума. За прѣдпочитане е да сънувате живъ конь прѣдъ умрѣлъ. Умрѣлъ конь означава слабъ умъ, т. е. човѣкъ, който има слабъ умъ, или почти нѣма умъ, както казватъ на обикновенъ езикъ. Когато нѣкой сънува, че езди конь, това показва, че въ умствения свѣтъ на човѣка ще стане нѣкаква промѣна, а не въ физическия. Въ физическия свѣтъ прѣзъ това врѣме пъкъ ще станатъ други промѣни. Запримѣръ, ако въ ума на човѣка стане нѣкаква промѣна въ възходеща степень, а въ душата му — нѣкакво разширение, тогава и на физическия свѣтъ ще стане малка промѣна — лицето на човѣка се измѣня. Рѣши ли човѣкъ да заживѣе Божественъ животъ, тогава и въ окрѫжаващата срѣда ще настане малка промѣна. Най-малкото, ако този човѣкъ е господарь, той ще бѫде изправенъ къмъ слугитѣ си и ще имъ плаща повече, отколкото трѣбва. Рѣши ли той да не живѣе Божественъ животъ, всички негови близки, всички негови слуги ще почувствуватъ това положение. Слугитѣ му ще бѫдатъ онеправдани, защото господарьтъ нѣма да имъ плаща дори и това, което имъ се пада. И тъй, когато говоримъ за вѣрата, ние разбираме онази реална сила на ума, чрѣзъ която нѣщата се постигатъ. Ако вие схващате понятието вѣра субективно, тя е безпрѣдметна. Изобщо, вѣра, която не включва Любовьта въ себе си, тя е безпрѣдметна. Любовь, която не влиза въ живота, тя е безпрѣдметна. Животъ, който не се изразява въ добродѣтели, и той е безпрѣдметенъ. Азъ много пѫти съмъ ви говорилъ за усилване на вѣрата, но сега ще ви дамъ едно обяснение, при какви условия се усилва вѣрата. Прѣдставете си, че вие сте паднали въ дълбокъ кладенецъ. Гледате нагорѣ, дано се намѣри нѣкой да ви помогне, да излѣзете оттамъ, но никой не дохожда. Опитвате се да излѣзете, не можете. Седите така отчаянъ и обезсърдченъ, когато по едно врѣме виждате да се спуща въ кладенеца едно дебело вѫже. Вие хващате вѫжето, опвате го добрѣ и започвате да се изкачвате по него. Какво се заражда въ душата ви при този случай? — Вѣра. Слѣдователно, когато дойде доброто въ свѣта, ние трѣбва да го опнемъ, да се хванемъ здраво за него, за да се образува връзка съ Бога. Доброто не се прави въ врѣме и пространство, то е извънъ врѣмето и пространството. Слѣдователно, въ съзнанието на човѣка трѣбва да има непрѣривенъ стремежъ къмъ правене добро. Този стремежъ ни свързва съ Бога, а щомъ ни свърже съ Бога, вѫжето се спуща отгорѣ, за да ни извади отъ дълбокия кладенецъ, въ който сме паднали. По този начинъ, именно, и нашата вѣра се усилва. Който иска да люби, той вече е започналъ отъ опашката на живота. Свържете ли се съ Бога, и животътъ се проявява; прояви ли се животътъ, и доброто ще се прояви; щомъ се прояви доброто, и вѣрата ще се прояви. И тъй, щомъ се прояви животътъ, проявява се и Любовьта. Значи, първо трѣбва да се роди животътъ, т. е. човѣкъ да се облѣче. И оттукъ, подъ думата роденъ човѣкъ разбираме този, който се е облѣкълъ въ материята. Щомъ е роденъ, т. е. облѣченъ въ материя, той ще прояви и любовьта. Човѣкъ на вѣрата може да се нарече този, който прави добро. Който не прави добро, той нѣма вѣра. Извънъ доброто вѣрата е празна дума, но съ доброто заедно, вѣрата е сила и реалность. Извънъ живота Любовьта е празна дума, но въ живота тя е Божествена сила, която спасява. Сега ще ви приведа часть отъ единъ разказъ. Въ древностьта единъ ученикъ отъ тогавашнитѣ школи, потърсилъ своя Учитель, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, защото се чувствувалъ много нещастенъ въ живота си. Той намѣрилъ Учителя си, явилъ се при него и му казалъ: Учителю, моля ти се, дай ми нѣкаква свещена идея, но да бѫде свързана съ прѣдметъ, чрѣзъ който да правя добри работи. Много съмъ нещастенъ въ живота си: дѣто и да отида, всички ме гонятъ; каквото стане, все върху мене налита, не зная, какъ да се освободя. Бѣлъ день не съмъ видѣлъ въ живота си. Дай ми нѣщо, на което да разчитамъ. Учительтъ му далъ една малка прѫчица и му казалъ: ето, вземи тази прѫчица, но помни добрѣ, че тя има два края. Ако хванешъ добрия край, ще те сполетятъ всички добрини; хванешъ ли обратния край, ще те сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Учительтъ му посочилъ, кой край да държи, като му казалъ да се пази много, да не хване противоположния, защото голѣмо зло го чака. Сѫщеврѣменно той му казалъ и двѣ думи, които никога не трѣбва да забравя. Какви сѫ били тия думи, нѣма да кажа. Ученикътъ казалъ на Учителя си: ти ми дай прѫчицата, азъ мога да я управлявамъ. Ученикътъ, обаче, не употрѣбилъ прѫчицата на мѣсто, вслѣдствие на което дошли до главата му голѣми изпитания. Питамъ: на какво е символъ тази прѫчица, която въ дадения случай трѣбвало да се държи само за добрия край? Всѣко благо, което се дава на човѣка, прѣдставя такава прѫчица съ два края. Ако имате знание, и то прѣдставлява такава прѫчица съ два края; ако имате добродѣтели, и тѣ прѣдставляватъ такава прѫчица съ два края. Въ такъвъ случай човѣкъ трѣбва да знае, кой край на прѫчицата да хване. Ако не хване края, съ който може да прави добро, той ще се натъкне на голѣми изпитания и страдания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде благодаренъ за всѣко благо, което му се дава, колкото малко да е то. Скръбьта и радостьта сѫщо така прѣдставляватъ двата края на прѫчицата. Когато сте скръбни, вие сте хванали опашката на благото, което ви е дадено. Хванете главата на това благо, за да дойде радостьта. Това е, което Христосъ е изразилъ въ стиха: „Сега скръбь имате, но скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Христосъ каза на ученицитѣ си: „Азъ ще отида при Отца си, но пакъ ще се върна, и тогава скръбьта ви ще се прѣвърне на радость.“ Ученицитѣ Христови си казаха: „Щомъ Христосъ замине, и нашата радость ще се свърши.“ Сѫщото казватъ и дѣцата слѣдъ смъртьта на майката. Когато майката умре, тѣ мислятъ, че и съ тѣхъ всичко се свършва. Обаче, ако тѣ повѣрватъ, че майка имъ пакъ ще се върне, скръбьта имъ ще се прѣвърне въ радость. Нѣщата могатъ да изчезватъ, но могатъ и да се явяватъ. Затова казвамъ: не се самоизлъгвайте отъ привидни реалности. Има една реалность въ свѣта, и тя принадлежи изключително на душата. Сега помнете слѣдната максима, която и другъ пѫть съмъ ви привеждалъ: хората обикновено започватъ добрѣ и свършватъ злѣ; ангелитѣ започватъ злѣ и свършватъ добрѣ, а Богъ винаги започва добрѣ и свършва добрѣ. Ето защо, между човѣшкия и между ангелския животъ трѣбва да се образува връзка. Ангелитѣ започватъ злѣ, а хората свършватъ злѣ; ангелитѣ свършватъ добрѣ, а хората свършватъ злѣ. Като се съединятъ тѣзи положения, ще се образува едно цѣло, което показва, че става обединение съ Бога. Щомъ знаете това, питамъ: какъ искате да живѣете вие, като ангелъ, или като човѣкъ? Когато дойде злото, вие искате да живѣете, като човѣци, а на края, като дойде доброто, искате да живѣете като ангели. И затова ще чуете много хора да казватъ: сега ще потеглимъ малко, но дано на старини бѫдемъ добрѣ. Не, вие трѣбва да живѣете по Божествено: и въ началото да започнете добрѣ, и на края да свършите добрѣ. Дойдатъ ли страдания въ живота ви, това е човѣшката страна. Обаче, въ страданията, т. е. прѣзъ човѣшкото прѣминава и Божественото. Когато вие се радвате, ангелитѣ скърбятъ, страдатъ. Какъ страдатъ ангелитѣ? Когато човѣкъ яде, пие, весели се и ликува въ живота си, тогава ангелътъ, който го рѫководи, страда и пъшка заради него. Обаче, дойдатъ ли болести, сиромашия и страдания за този човѣкъ, най-послѣ той се обръща къмъ Бога да му помогне; тогава пъкъ неговиятъ ангелъ се радва, че тази душа се спасява. Така седи Истината. Казвамъ: дойдатъ ли радости въ живота ви, повикайте и ангелитѣ си заедно съ васъ да ядатъ и пиятъ. Не дойдатъ ли тѣ на вашето угощение, откажете се и вие отъ него. За прѣдпочитане да се откажете отъ вашитѣ удоволствия и да страдате заедно съ ангелитѣ си, отколкото да останете сами въ своитѣ удоволствия, а ангелитѣ ви да страдатъ за васъ. Яде ли ангелътъ съ васъ, яжте и вие; не яде ли съ васъ, откажете се и вие отъ това ядене и останете заедно съ него. Дойдатъ ли радоститѣ въ живота ви, бѫдете заедно съ ангелитѣ си. Пожертвувайте вашитѣ врѣменни радости за вѣчнитѣ блага. И тъй, отъ едната страна имате плюсъ — радоститѣ въ живота; отъ другата страна имате минусъ — скърбитѣ въ живота. Плюсъ и минусъ взаимно се уравновѣсяватъ. Човѣшкиятъ животъ въ началото има плюсъ, ангелскиятъ въ началото има минусъ; човѣшкиятъ животъ въ началото има минусъ, ангелскиятъ — плюсъ. Какво даватъ два плюса и два минуса? При умножението два плюса даватъ плюсъ, и два минуса даватъ пакъ плюсъ. При събиране и при изваждане два плюса даватъ плюсъ, а два минуса даватъ минусъ. Прѣдставете си, че тази вечерь се иска отъ всички да подпишете по единъ чекъ съ нѣкаква сума, безъ да мислите много; интересно ще бѫде, да се опита всѣки, каква сума най-много може да даде, безъ да е мислилъ прѣдварително върху това. Ученикътъ трѣбва постоянно да маневрира въ себе си, да се изпитва, на какво е готовъ. Въ Писанието е казано: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трѣбва да сѫди нито хората, нито себе си за погрѣшкитѣ, но да знае, че задъ всѣка случайна погрѣшка се крие извѣстно благо. Щомъ знаете това, не сѫдете, но се ползувайте отъ чуждитѣ погрѣшки. Въ това отношение сѫществува слѣдния законъ: използувайте погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги сѫдите, ако не искате да изпаднете въ тѣхното положение. Животътъ е колело: едни се качватъ, други слизатъ. Искате ли да не попаднете подъ закона на кармата, взимайте поука отъ погрѣшкитѣ на хората. Само съвършениятъ човѣкъ може да сѫди, а несъвършениятъ, като вижда погрѣшкитѣ на своитѣ близки, той трѣбва да се помоли на Бога, да не изпадне въ тѣхното положение. Казвамъ: ако знаете дълбокитѣ причини за погрѣшкитѣ на хората, вие не бихте ги сѫдили. Нѣкои запитватъ: какъ трѣбва да се живѣе? Казвамъ: вие трѣбва да живѣете споредъ разумнитѣ закони на свѣта, въ който сте дошли. Понеже днесъ се намирате въ физическия свѣтъ, вие ще живѣете споредъ разумнитѣ закони на този свѣтъ. — Ама ние искаме да бѫдемъ силни. — Щомъ искате да бѫдете силни, трѣбва да се упражиявате, да придобиете тази сила. Какъ ще се упражнявате? Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ заболѣе отъ извѣстна болесть. Той трѣбва да съзнае въ себе си, че тази болесть му е дадена, като задача за разрѣшение, която на всѣка цѣна трѣбва правилно да разрѣши. Разрѣши ли задачата си, той ще прѣмахне отъ себе си и болестьта. Прѣмахне ли болестьта, и силата му вече е по-голѣма. Какво правите вие, като ви дойде нѣкаква болестъ? Уплашите се и бързате часъ по-скоро да отидете при лѣкарь. Ученикътъ не трѣбва да се страхува отъ нищо. Той трѣбва да прави маневри, да се излага съзнателно на нѣкои малки страдания, да привикне да понася, а сѫщеврѣменно да прави и научни изслѣдвания. Запримѣръ, азъ често ходя около кошери и оставямъ да ме ужили нѣкоя пчела. Ще кажете: защо се оставате да ви жилятъ пчелитѣ и послѣ да ви се подува ожиленото мѣсто? Интересувамъ се отъ културата на пчелитѣ. По ужилването, по забиването на жилото имъ, по-плитко или по-дълбоко, азъ сѫдя за тѣхната култура. По жилото на пчелата се сѫди и за жилото на човѣка. Азъ имамъ редъ математически изчисления, какъ сѫ жилили пчелитѣ прѣди хиляди години и правя изчисления, какъ жилятъ днесъ. Освѣнъ това, по надутото мѣсто сѫдя, каква е била по сила киселината, която едно врѣме сѫ изпущали и каква е киселината, която днесъ отдѣлятъ. Това се познава по количеството на възпаленитѣ клѣтки. Ако не ме интересуваше този въпросъ научно, азъ лесно щѣхъ да се прѣдпазя отъ пчелитѣ да не ме жилятъ. Какво правите вие, когато ви ужили нѣкоя пчела? Веднага взимате мѣрки за прѣмахване на отока. Вие не се интересувате научно отъ този въпросъ. Казвамъ: всичко, което се случва въ живота ни, става съ единствената цѣль да се калимъ, да привикнемъ къмъ изненадитѣ на живота. Ако се отнасяте съзнателно къмъ страданията, вие ще намѣрите голѣма философия въ тѣхъ. Който не е миналъ по пѫтя на страданията, той не е развилъ въ себе си никаква философия, никаква дълбочина. Ето защо, съврѣменниятъ човѣкъ не трѣбва да търси животъ безъ страдания. При тѣзи условия такъвъ животъ е невъзможенъ. За въ бѫдеще, когато човѣкъ навлѣзе въ Божествения животъ, той ще бѫде свободенъ отъ страдания, обаче, докато е въ тази епоха, той не може да се освободи отъ тѣхъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ редъ страдания, да разбере вѫтрѣшния смисълъ, който е скритъ въ тѣхъ. Сега азъ напълно разбирамъ вашитѣ изпитания, страдания и нещастия; разбирамъ и труднитѣ условия, при които живѣете. Безъ страдания е невъзможно, както е невъзможно да ви накара нѣкой да се качите на Мусала и въ това врѣме да пѣете непрѣкѫснато, безъ да се заморявате и запъхтявате. Искате ли да пѣете, трѣбва да се спрете, да не се качвате нагорѣ. Иначе, да се качвате нагорѣ и да пѣете, това сѫ двѣ несъвмѣстими нѣща. Затова, дойде ли ви нѣкаква мѫчнотия, спрете на извѣстна спирка за малко врѣме и започнете да пѣете. Продължите ли нагорѣ въ мѫчнотията, спрете пѣнието. Когато слизате надолу, пакъ можете да пѣете. При слизанете е по-лесно да се пѣе, отколкото при качване. За васъ е важно едно нѣщо: и при скърби, и при страдания да бѫдете внимателни, кой край на прѫчицата да хванете. И тъй, когато се намирате прѣдъ голѣма опасность, лодката е за прѣдпочитане прѣдъ торбата съ злато. Защо? — Защото животътъ е по-голѣмо благо отъ златото. Спасите ли живота си, като прѣплавате морето съ лодка, по-нататъкъ работата е лесна: злато можете да намѣрите навсѣкѫдѣ. Обаче, прѣслѣдватъ ли ви въ морето, вие ще гледате часъ по-скоро да излѣзете на брѣга съ лодката. Излѣзете ли веднъжъ на брѣга, тогава лодката не ви трѣбва, златото е нужно. Тъй щото, докато сте въ морето и бѣгате отъ неприятеля си, който ви прѣслѣдва, лодката е за прѣдпочитане; излѣзете ли на сушата, злато ви трѣбва. Питамъ: кой е най-важниятъ въпросъ прѣзъ тази, пета школна година? Не искамъ да отговаряте философски, но кажете ми единъ важенъ, практически въпросъ, който ви занимава тази година. (— Да правимъ добро). Да правите добро на хората, азъ разбирамъ, така да уредите тѣхното минало, че да изплатите всичкитѣ имъ дългове. Дълговетѣ на хората прѣдставляватъ тѣхното минало. Щомъ се уреди миналото имъ, настоящето влиза въ своето естествено положение. И тогава трѣбва да се покаже на хората истинскиятъ пѫть къмъ бѫдещето. Въ такъвъ случай всѣки човѣкъ първо трѣбва да намѣри вънъ отъ себе си нѣкакъвъ благодѣтель, или пъкъ вѫтрѣ въ себе си да чувствува сила и вѣра, че може да ликвидира съ своето минало. Щомъ той ликвидира съ миналото, ще може разумно да използува условията на настоящето, за да може да си съгради добро бѫдеще. Иначе, ако човѣкъ постоянно мисли само за това, какво ще яде и пие и какъ ще прѣкара старинитѣ си, той по нищо нѣма да се отличава отъ животнитѣ. И животнитѣ мислятъ за сѫщото. Още отъ ранна сутринь животното започва да се грижи, да мисли, отдѣ и по какъвъ начинъ да си набави храна. Съврѣменнитѣ хора си служатъ съ разни възпитателни методи за отгледване и възпитание на младото поколѣние. Най-естественото положение, което човѣкъ може да заеме при сегашното си развитие, е служенето на Бога. Тъй щото, ако искашъ да помогнешъ на нѣкой човѣкъ, свържи го съ Бога. Щомъ е свързанъ съ Бога, той ще бѫде нахраненъ. Не е ли свързанъ съ Бога, той нѣма да бѫде нахраненъ. Отдѣлите ли човѣка отъ Бога, нищо не може да стане отъ него. Каква е разликата между грижитѣ, които полагаме за единъ волъ, да го отхранимъ и угоимъ, и тѣзи, които господарьтъ полага за своя слуга? И въ единия, и въ другия случай се постига едно и сѫщо нѣщо: и волътъ, и слугата хранятъ, съ цѣль да ги използуватъ. Ако господарьтъ може, освѣнъ да храни слугата си, още и да го просвѣщава, неговитѣ грижи иматъ смисълъ. Нѣкой казва: да имаме повечко парички, да уредимъ живота си. Какво ще направите съ тѣзи парички? Ще си хапнете, ще си пийнете добрѣ и ще се поугоите, като говедата. Въ това, обаче, нѣма никаква философия. Такъвъ човѣкъ светия не може да стане. Той е пълничъкъ, червеничъкъ, само за удоволствия мисли. Червенината на неговитѣ страни показва, че Божественото не прѣобладава въ него. Той за всичко друго мисли, но не и за Бога, и казва: азъ съмъ благодѣтеленъ човѣкъ, грижа се за сиромаситѣ, за благото на другитѣ. Не, това е грижа пакъ за себе си. Като урежда работитѣ на другитѣ, той едноврѣменно урежда и своитѣ. Казвамъ: докато човѣкъ не се свърже съ Бога, той не може да уреди нито своитѣ работи, нито тия на другитѣ хора. Свърже ли се човѣкъ съ Бога, той ще знае вече не само врѣменно, но и постоянно да урежда своитѣ работи. Знае ли да урежда своитѣ работи, той ще може да уреди работитѣ и на своитѣ ближни. Нѣкой се заема да урежда работитѣ и на ближнитѣ си, както и своитѣ, защото се мисли много уменъ. Обаче, не се минава много врѣме, вижда, че всичкитѣ му усилия сѫ отишли напразно. Това нѣщо се забѣлѣзва и въ знанието, което съврѣменнитѣ хора придобиватъ. Виждате нѣкой младъ момъкъ, способенъ, паметливъ, много обѣщаващъ. Обаче, дойде ли на възрасть 45—50 години, паметьта му постепенно почва да отслабва, знанието му се губи, и като стане 60—70 годишенъ старецъ, той изгубва всичко и минава прѣдъ хората за извѣтрѣлъ. Правилно ли е това? Споредъ новото учение, колкото по-старъ е човѣкъ, толкова повече знания и мѫдрость трѣбва да притежава. Стариятъ трѣбва да бѫде по-силенъ, по-мѫдъръ и съ по-голѣми знания отъ младия. Сега, обаче, не е така. Защо? — Защото на съврѣменнитѣ хора липсва връзка съ Бога. И тъй, първото нѣщо, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да възстанови своята вѫтрѣшна връзка съ Бога. Той е ималъ нѣкога тази връзка, но впослѣдствие тя е отслабнала. Нѣкой ще каже: толкова усилия правя въ живота си, толкова работя и пакъ ли нѣмамъ връзка? Всички имате връзка, но слаба: най-малката мѫчнотия, най-малкото страдание и изпитание въ живота ви, е въ състояние да прѣкѫсне тази връзка. Какво се иска отъ васъ, за да усилите тази връзка? — Будность въ съзнанието. Трудно е да се обясни, какво значи будность на съзнанието, както и различието, което трѣбва да правите въ степеньта, до която съзнанието на човѣка е достигнало. Често става пропукване на съзнанието, което се отразява врѣдно върху човѣка. Прѣдставете си, че съзнанието на нѣкой човѣкъ по степень се равнява на единъ тънъкъ конецъ, съ който може да се дигне тежесть отъ единъ килограмъ. Това положение е добро дотогава, докато този човѣкъ има изпитания, прѣпятствия и страдания, които се равняватъ на тежесть единъ килограмъ. Обаче, този човѣкъ расте, развива се, вслѣдствие на което и неговитѣ страдания, изпитания и мѫчнотии се увеличаватъ. Какво трѣбва да стане съ неговото съзнание, за да издържи на силата и на тежестьта на тѣзи страдания? Той постепенно трѣбва да удвоява и утроява силата или степеньта на своето съзнание, за да издържи по-голѣма тежесть, равна на два, на три и на повече килограми. Не удвои ли степеньта на своето съзнание, непрѣменно въ него ще стане нѣкакво прѣкѫсване. Това, именно, подразбира усилване на съзнанието. Значи, съзнанието на човѣка постоянно трѣбва да се усилва. Или, казано на духовенъ езикъ: свѣтлината на съзнанието у човѣка постоянно трѣбва да се усилва. Каквото и да върши човѣкъ, навсѣкѫдѣ той трѣбва да вижда Божията интелигентность, сила, любовь, мѫдрость, знание. Мисъльта за Божественото въ човѣка трѣбва да тече у него непрѣкѫсното, като електрически токъ. Всички трѣбва да държите въ ума си мисъльта за връзка съ Бога, за да можете постепенно да усилвате и свѣтлината на вашето съзнание на два, на три, на четири, на петь и на повече килограми. Питамъ: знаете ли, колко струва единъ килограмъ материя отъ свѣтлината на съзнанието? Запримѣръ, материята, отъ която свѣтътъ е създаденъ, струва повече отъ цѣлата земя. Значи, първобитната материя, отъ която е направена вселената, струва почти, колкото цѣлата слънчева система, безъ слънцето. Тази материя е много скѫпа, понеже интенсивностьта на движението на частицитѣ й е много голѣма. Оттукъ можете да си прѣдставите, каква свѣтлина трѣбва да има съзнанието, за да издържа на интенсивностьта на тази материя. За да придобие човѣкъ тази свѣтлина на съзнанието, той трѣбва да мине прѣзъ страдания. Страданията, които хората прѣживѣватъ, прѣдставляватъ редъ алхимически процеси, а човѣшкиятъ духъ е алхимикътъ, който прави опити въ лабораторията на човѣшкитѣ мозъци. Нѣкой казва: не зная, какво става въ мозъка ми, но просто ще се пръсна. Нищо нѣма да се пръсне, но ти трѣбва да мълчишъ, да наблюдавашъ, какъ твоятъ професоръ, твоятъ учитель, твоятъ духъ прави опити въ мозъка ти. Ученикътъ трѣбва само да слуша, да наблюдава и да учи. Рече ли да прѣдизвика съ нѣщо учителя си, ще понесе послѣдствията на несполучливитѣ опити. — Ама не мога да търпя. Ако учительтъ ми постѫпва съ мене така, азъ нѣма да служа на Господа, ще се откажа. Когато ученикътъ се сърди на Господа, Богъ го изпѫжда навънъ. Нѣма по-глупаво и по-страшно положение за ученика отъ това, Учительтъ му да го изпѫди навънъ. Когато човѣкъ не иска да служи на Господа, това показва, че той има двѣ глави. Щомъ има двѣ глави, ще го изпратятъ въ ада. Такъвъ човѣкъ и въ ада не го приематъ. Тѣ го смѣтатъ за чудовище. Тѣ казватъ: този човѣкъ съ едната си глава служи на Бога, а съ другата — на себе си. Тогава ангелитѣ казватъ: ние ще задържимъ главата, съ която служи на Бога, а другата ще изпратимъ въ ада. Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ себе си, да се колебае, да служи ли на Бога, или не. Прѣди всичко хората още не служатъ на Бога. Богъ имъ е давалъ до сега и знание, и сила, и богатство, и животъ, но какво сѫ направили тѣ срѣщу всичко това? Тѣ казватъ: за въ бѫдеще, при по-добри условия на живота, ще направимъ нѣщо. Казвамъ: за да минете въ новата раса, за която сте прѣдназначени, за да се избѣлятъ дрехитѣ ви, които тукъ-тамъ иматъ петна, вие трѣбва да направите усилия още сега, при условията, при които днесъ се намирате. Въ Откровението се говори за 24 старци, облѣчени съ бѣли дрехи. Отдѣ дойдоха тѣзи старци? Тѣ прѣминаха прѣзъ голѣми страдания въ живота, чрѣзъ което се избѣлиха.Тѣ минаха прѣзъ земята, а съврѣменнитѣ хора още не сѫ прѣминали земята, затова и дрехитѣ имъ не сѫ бѣли. Когато и вие прѣминете прѣзъ Божествения огънь и отидете на небето, тамъ ще се видите съ бѣли дрехи и ще се познаете. Апостолъ Павелъ казва: „Сега не знаемъ, какво сме. Когато се яви Христосъ, тогава ще се познаемъ, ще бѫдемъ подобни на Него.“ Кога ще дойде това врѣме. Ще кажете: въ слѣдното прѣраждане. Питамъ: вие знаете ли, дѣйствително, кога и какъ ще се прѣродите? Направихте ли всичко, което трѣбваше, въ това прѣраждане? Ако вие сега не направите връзка съ Бога, знаете ли, какво ще бѫде другото ви прѣраждане? Въ бѫдещето ви прѣраждане ще имате съвсѣмъ нови задачи. При това, то може да бѫде или въ възходеща, или въ низходеща степень. Сегашното ви прѣраждане опрѣдѣля бѫдещето. Сегашниятъ ви животъ ще послужи като основа на бѫдещия, да реализирате стремежа на душата си, да се родите отъ вода и Духъ. Всѣки трѣбва да се роди отъ вода и Духъ, ако иска да бѫде сънаслѣдникъ и Синъ на Бога. Докато не дойде това състояние, човѣкъ не трѣбва да си прави никакви илюзии. Нѣкой казва: азъ съмъ Синъ на Бога. Че и циганчето може да каже, че е синъ на царя, но да казва, че е синъ на царя е едно нѣщо, а въ дѣйствителность да е синъ на царя, да тече царска кръвь въ него, е друго нѣщо. Тъй щото, да казвате, че сте Синове Божии е едно нѣщо, и въ дѣйствителность да сте такива, това сѫ двѣ абсолютно различни нѣща. Тече ли Божия животъ у васъ, вие ще имате мисли, чувства и дѣйствия подобни на Божиитѣ, ще бѫдете образъ и подобие Божие. Казвамъ: когато нѣкой мисли, че е Синъ Божий, той трѣбва да отговаря на това име. Когато нѣкой казва за себе си, че е добъръ ученикъ, той трѣбва правилно да отговаря на всички зададени въпроси и да рѣшава добрѣ задачитѣ си. Досега нито единъ отъ ученицитѣ на школата не е издържалъ изпититѣ си, както трѣбва. Дойде ли нѣкое изпитание, всѣки казва: все на мене ли трѣбва да се струпатъ тѣзи изпитания? Все азъ ли трѣбва да нося този товаръ? Все азъ ли съмъ длъженъ да страдамъ? Всѣки човѣкъ е длъженъ да живѣе по Божественъ начинъ. Не живѣе ли такъвъ животъ, той ще страда. Тъй щото, и азъ съмъ длъженъ, и вие сте длъжни да живѣете споредъ законитѣ на Бога. — Ама слабости имаме. — Нищо отъ това, ще правите усилия да живѣете чистъ и добъръ животъ. А при това, ако си вълкъ, хората ще одератъ кожата ти и ще си служатъ съ нея; ако си лисица, хората ще одератъ кожата и на вратоветѣ си ще я носятъ; ако си волъ, хората ще одератъ кожата ти и царвули ще правятъ отъ нея; ако си свиня, хората ще одератъ кожата ти и пастарма ще направятъ отъ нея; ако си охлювъ, въ тенджера ще те варятъ; ако си лукъ, ще те рѣжатъ, ще те кълцатъ и ще те ядатъ. Казвамъ: каквото положение да заема човѣкъ, той прѣди всичко трѣбва да служи на Бога. Като хора, вие казвате: нека уредимъ живота си, тогава ще служимъ на Бога. Нѣма какво да уреждате живота си. Сегашниятъ ви животъ е уреденъ. Сега трѣбва да служите на Бога — нищо повече. — Ама еди-кой си ученикъ не учи. — Това е безпрѣдметно за васъ; вие трѣбва да учите! Прѣди всичко, вие още не знаете, дали този ученикъ учи, или не. Вие не сте влѣзли въ неговото сърце, въ неговото съзнание, да го разберете. Азъ говоря само за външнитѣ прояви на съзнанието, а що се отнася до вѫтрѣшнитѣ прояви, до стремежитѣ на човѣшката душа, затова се изисква дълбоко, истинско познание. Въ душата се крие алхимическиятъ законъ за подмладяване; тамъ е силата за лѣкуване. Когато човѣкъ рѣши въ себе си да живѣе чистъ и светъ животъ, най-първо той ще се постави на редъ изпитания и изкушения, да се провѣри неговата сила и готовность да издържи всички изпитания въ живота. Тукъ ще се познае, какъ ще постѫпи, дали ще критикува, или ще приеме нѣщата съ чисто сърце, като такива, които сѫ допуснати отъ Бога. Ученикътъ нѣма право да критикува учителя си! И учительтъ нѣма право да критикува ученика си, но има право да констатира, че това, което ученикътъ върши, не е право, не носи добро и благо за самия него. Учительтъ може да каже на ученика си, че пѫтьтъ, по който той върви не е добъръ и ще му донесе лоши резултати. Учительть може да каже на ученика си: слушай, тамъ, дѣто си ялъ и пилъ, трѣбва да заплатишъ! — Нѣмамъ срѣдства. — Тогава да не си ялъ. — Ама ще страдамъ. — По-добрѣ да страдашъ ти, отколкото другъ. Остави на брѣга златото, което носишъ на гърба си и свободенъ влѣзъ въ лодката, а онзи, който остава на сушата, нека той вземе златото. Сега, дѣто и да се намирате, вие трѣбва разумно да служите на Бога. Богъ трѣбва да живѣе въ всички хора, като вѫтрѣшна свѣтлина, като вѫтрѣшно благо. Само по този начинъ човѣкъ ще може да прѣодолѣе всички свои мѫчнотии. Вънъ отъ това ще има падане и ставане, безъ никакви блага. Връзката съ Бога има значение и за земята, и за небето. Тази връзка се отнася едноврѣменно и къмъ материалния животъ на човѣка, и къмъ духовния, и къмъ Божествения му животъ. Тя прѣдставлява вливане, прииждане на Божествена свѣтлина и въ тритѣ свѣта. Щомъ човѣкъ прѣстѫпи Божия Законъ, това прииждане на енергия отъ Божествения свѣтъ спира. Вратитѣ за ангелския и за Божествения свѣтъ се затварятъ, и човѣкъ остава само съ едно голо съзнание, въ положението на животно. Дойде ли въ това състояние, той вече нищо не вѣрва. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да се пази, да не се затворятъ за него вратитѣ, отдѣто изтича Божествената свѣтлина. И тъй, вѣрата се усилва чрѣзъ правене на добро. Като ученици, азъ искамъ отъ васъ да бѫдете примѣрни въ всѣко отношение. Не мислете за себе си повече, нито по-малко отъ това, което сте. Ученикътъ всѣки моментъ трѣбва да знае, какво, именно, той прѣдставлява. Щомъ човѣкъ съзнае една своя слабость, той може вече да се корегира, и съ това да придаде малко свѣтлина на съзнанието си. Това ще го направи по-добъръ, отколкото е билъ по-рано. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка или постѫпи неправилно, той веднага изпитва мѫка въ душата си. Тази мѫка не е нищо друго, освѣнъ жилото на пчелата, което тя забива. Тъй щото, жилото на пчелата, за което често се говори, е вѫтрѣшна мѣрка, съ която човѣкъ точно може да опрѣдѣли, дали е постѫпилъ правилно, или не. И затова той трѣбва да бѫде искренъ по отношение на себе си. Щомъ усѣти въ сърцето си нѣкаква мѫка, той трѣбва внимателно да извади жилото на тази мѫка и да провѣри, колко дълбоко е забито. Слѣдъ това той трѣбва да намаже ожиленото мѣсто съ нѣщо, за да прѣмахне подутината, и най-послѣ трѣбва да вземе поука отъ това ожилване. Докато пчелитѣ хапятъ хората, това показва, че тѣ още не мислятъ добро. Прѣстанатъ ли да ги хапятъ, тѣ сѫ се подобрили и ставатъ приятели съ тѣхъ. Когато пчелата жили човѣка, съ това тя иска да му каже: ти трѣбва да ми донесешъ медъ. Искате ли да не ви жилятъ пчелитѣ, намажете се съ медъ, сладки да станете. Тогава и хората нѣма да ви хапятъ. Какъвъ начинъ знаете, за да не ви хапятъ хората? Казвамъ: това сѫ символи, които вие трѣбва да приведете и да внесете въ живота си. Ако вие не използувате благата, които Богъ ви е далъ, пчелата ще забие жилото си въ вашето съзнание. Често хората изгубватъ своята вѣра, надежда, любовь, обезсърдчаватъ се, съмняватъ се, паметьта имъ отслабва, прѣставатъ да мислятъ и разсѫждаватъ правилно и т. н. Всички тия отрицателни качества и прояви създаватъ въ тѣхъ голѣми пертурбации въ съзнанието имъ, и то за нищо и никакво. Ето защо, човѣкъ трѣбва да търси методи да се освободи отъ тия отрицателни състояния. Сега, важно за васъ, като ученици на окултна школа, като братя и сестри, е да се надпрѣварвате въ правене добро и услуги единъ къмъ другъ. Онѣзи пъкъ, на които правятъ добро и услуги, тѣ трѣбва да цѣнятъ това, което се прави за тѣхъ. И който дава, и който взима, трѣбва да бѫдатъ доволни. Това е култура, това е истинско смирение. Когато слушате нѣкой да ви разправя нѣщо, вие трѣбва да заемете положението на дѣте, което възприема и слѣдъ това да благодарите, че сте научили нѣщо. Само по този начинъ и стари, и млади ще се разбиратъ взаимно. Ако дѣтето не слуша, както трѣбва, и ако стариятъ не знае да прѣподаде правилно своето знание, тия души не сѫ се разбрали. Казвате: ние трѣбва да правимъ добро! Питамъ: какъ трѣбва да правите доброто? Прѣдставете си, че нѣкой идва при васъ и ви прѣдлага една хубава круша, но по грубъ начинъ. Вие взимате крушата, обаче, изпитвате едно неприятно чувство. Колкото и да сте издигнатъ, вие веднага чувствувате, че въ даването на крушата не е вложено добро чувство. Ако този човѣкъ ви даде крушата съ нѣжна, приятна усмивка, и вие ще изпитате приятность къмъ него. Другъ случай. Иде единъ човѣкъ при мене, носи ми едно писмо и ми казва: съ това писмо искамъ да те изпитамъ. — Тогава и азъ ще те изпитамъ. Още сега да си вървишъ! — Какъ е възможно духовенъ човѣкъ да ме пѫди? — Ами какъ е възможно човѣкъ да изкушава и да изпитва Господа? Ако Господъ ти е казалъ да ме изпиташъ, на мене пъкъ ми каза да те изпѫдя. — Защо трѣбва да ме пхдишъ? — Понеже не си разбралъ волята Божия. Щомъ имашъ нужда отъ мене, ти трѣбваше да ми прѣдадешъ писмото и да кажешъ: братко, имамъ нужда отъ твоята помощъ. Бѫди тъй добъръ да ми помогнешъ! Оставямъ ти това писмо, и слѣдъ като го прочетешъ, постѫпи, споредъ както ти диктува твоята добра воля. Смирение се иска отъ всички. Каквото знаете, не го изнасяйте навънъ. Нека хората не знаятъ, какво мислите, и какво прѣдприемате. Като видятъ дѣлата ви, отъ тѣхъ нека сѫдятъ. Покажете силата, знанието си, дѣто трѣбва. Дойде нѣкой боленъ при васъ, турете рѫцѣтѣ си на главата му и го излѣкувайте; дойде нѣкой страдащъ, кажете му нѣколко думи, помолете се за него и му помогнете; дойде нѣкой слѣпъ при васъ, отворете очитѣ му; дойде нѣкой невѣжа при васъ, отворете прѣдъ него една книга и започнете да го учите да чете и да разбира; дойде нѣкой младъ поетъ при васъ, не му казвайте, че трѣбва да пише по този, или по онзи начинъ, но напишете прѣдъ него нѣщо, прочетете му го, и той ще разбере, кой е правилниятъ начинъ за писане. Само така ще можете да покажете на хората правия пѫть. Работите ли така, и Духътъ ще дойде у васъ. И тъй, живѣете ли по Божиитѣ закони, ще имате нови поети, нови начини за правене добро и т. н. Да прави човѣкъ добро, не се изисква много нѣщо. Направите ли едно добро, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ, къмъ Бога и запитайте: Богъ доволенъ ли е отъ моята постѫпка? Небето доволно ли е отъ моята постѫпка? Ангелитѣ доволни ли сѫ отъ моята постѫпка? Ако никой не е доволенъ отъ васъ, започнете отново да работите. Като се корегирате по този начинъ, най-послѣ ще дойде день, когато Богъ ще се развесели, ще бѫде доволенъ, че има готови хора въ свѣта, да вършатъ Неговата воля. И между васъ трѣбва да има готови хора, които да вършатъ волята Божия. Сега, ако ви кажа, че сте много добри, това е единъ методъ за възпитание; ако ви кажа, че сте лоши, и отъ васъ нищо нѣма да стане, това е другъ методъ за възпитание, друга крайность. Има едно естествено положение, въ което всѣки човѣкъ, трѣбва да застане: да служи на Бога! Богъ трѣбва да се весели у васъ. Това можете да постигнете, като не внасяте никакви противорѣчия въ Божественото съзнание. Постигнете ли това, вие ще придобиете и сила, и знание, и богатство — всичко, каквото желаете. И тъй, вие трѣбва да възпитавате вашитѣ мисли, вашитѣ желания и вашитѣ постѫпки, понеже тѣ сѫ живи. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 28. Лекция оть Учителя, държана на 9 юни, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПѪТЬТЪ НА ЖЕЛАНИЯТА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Какъ излѣзе опитътъ ви? Както виждамъ, той излѣзе несполучливъ. Сега ще ви дамъ още единъ опитъ. Той е слѣдниятъ. Понеже Библията има 66 книги, давамъ ви възможность да изваждате всѣки день най-много до 66 листчета, докато познаете, коя книга сте извадили. Най-напрѣдъ ще извадите едно листче и ще се произнесете, коя книга сте извадили. Ако не сполучите първия пѫть, ще извадите втори, трети, четвърти, пети пѫть, до 66 пѫти; ако и слѣдъ това не успѣете, ще знаете, че опитътъ ви е излѣзълъ несполучливъ. На другия день пакъ ще направите опита по сѫщия начинъ. Който не направи този опитъ, той не може да се счита за ученикъ. Невидимиятъ свѣтъ ще ви изключи отъ Школата, и Бѣлото Братство нѣма да ви съдѣйствува. Този опитъ е задължителенъ за всички. Ние не обичаме ученици, които седятъ на два стола. Ще правите опита въ продължение на цѣла седмица, и слѣдъ това ще бѫдете свободни. Единъ законъ има въ свѣта, на който всѣки трѣбва да се подчини. Не се ли подчините на този законъ, вие ще излѣзете отъ школата и ще отидете въ широкия свѣтъ, дѣто искате или не искате, пакъ ще научите този законъ. Тукъ ще го научите доброволно, тамъ насила ще ви го наложатъ. Въ свѣта вие ще опитвате много закони, докато най-послѣ, чрѣзъ редъ страдания, ще се домогнете до единствения законъ — законъ за послушание и изпълнение волята Божия. Ще кажете: ние знаемъ тѣзи нѣща. Какво знаете и доколко знаете, ще ви опитатъ. Какъ? Като ви даватъ мѫчни задачи, които трѣбва да рѣшите. Добриятъ ученикъ се познава по това, какъ рѣшава задачитѣ си. Когато Богъ ви задава задачи, вие трѣбва да ги рѣшавате. Съ Него не можете да си играете. Казвате: не може ли да бѫдемъ свободни? Кога е свободенъ човѣкъ: когато грѣши, или когато изпълнява волята Божия? Когато изпълнява волята Божия, той е свободенъ. Казвате: човѣкъ може да мисли, каквото иска; той може да дѣйствува, както иска. — Не е така. Човѣкъ може да мисли само нѣща, които сѫ възможни и приложими. Възможно ла е, напримѣръ, той да мисли, че на главата си има четири крака, съ които да ходи, или че на гърба си има десеть рѫцѣ, съ които да работи, или че на стомаха си има 4—5 рога, и при това положение пакъ да се храни? Философия ли е това? Слѣдъ дълги размишления волътъ намѣри, че рогитѣ могатъ да се поставятъ само на главата; слѣдъ дълги размишления коньтъ намѣри, че копитата, могатъ да се поставятъ само на краката; слѣдъ дълги размишления вълкътъ намѣри, че зѫбитѣ могатъ да се поставятъ само въ устата. Ако е въпросъ за роги, за копита, вие не можете да измислите нѣщо повече отъ вола и отъ коня. Когато българитѣ искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е лошъ, а при това дълго врѣме се е криелъ, показвалъ се е добъръ, тѣ казватъ: най-послѣ този човѣкъ си показа рогата. Какво разбирате отъ тѣзи думи? За какви рога се говори? Мнозина мислятъ, че въ новото учение нѣма наука, която може да се приложи. Тѣ считатъ, че това, което тукъ се прѣподава, не е реална наука. Казвамъ: покажете вашата наука! Дѣ е вашата наука, дѣ е вашата философия? Какви сѫ резултатитѣ отъ съврѣменното възпитание? Днесъ има много възпитателни методи и системи. Какви резултати дадоха тѣ? Вие ще възразите, че човѣчеството е имало велики философи, като Платонъ, Аристотель, Кантъ, Беконъ и пр. Питамъ: какво направиха тѣзи философи? Кантъ можа ли да прѣобрази Германия? Беконъ можа ли да прѣобрази Англия? При толкова много философски школи и системи, човѣчеството днесъ се намира въ положението на фалиралъ търговецъ. Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ философия, която има живо, практическо приложение въ живота. Иначе, вървятъ ли по стария пѫть, тѣ ще иматъ старитѣ резултати. Запримѣръ, нѣкоя жена казва: азъ трѣбва да бѫда майка! Ако това, че ти трѣбва да бѫдешъ майка, е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата сѫ майки. Обаче, какво рѣзрѣшиха тѣзи майки? Майката трѣбва да разрѣши въпроса на добродѣтелитѣ, че като роди едно дѣте, да прѣдаде и на него своитѣ добродѣтели. Значи, не е достатъчно жената само да бѫде майка, но тя трѣбва дълбоко да разбира своето положение и да го използува разумно. Нѣкои мислятъ, че знанието може да дойде отвънъ, да се присади по механически начинъ. Това е невъзможно. Всѣки ще се заеме усилено да учи. Не е въпросътъ да станете философи, но трѣбва да работите споредъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ у васъ, за да развиете всичко, което ви е дадено. Това се изисква отъ васъ, като ученици. Питамъ: защо сте дошли на земята? Да учите. Земята не е мѣсто за щастие, но за учение. Земята е велика школа на живота. Колко врѣме ще седите въ тази школа? Вие не сте изпратени на земята за вѣчни врѣмена: може да седите 5, 10, 50, 100, най-много 120 години, слѣдъ което врѣме ще напуснете тази школа и ще отидете въ нѣкоя по-висока школа, пакъ да учите. Ако имате силно желание да останете тукъ, вие можете да живѣете и надъ 120 години, но ще ви назначатъ разсилни. Станете ли много възрастни, и като разсилни нѣма да ви оставятъ. Ще кажете: докато бѣхъ младъ, държаха ме въ школата. Не, човѣкъ ходи на училище, докато учи, безъ разлика на каква възрасть е. Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса, на които да отговорите. Кажете ми, какъвъ е коефициентътъ на живота? Коя е най-щастливата зодия, прѣзъ която човѣкъ трѣбва да се роди? Както виждате, много нѣща има да се изучаватъ. Нѣкои отъ васъ не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражненията и опититѣ, които задавамъ. Човѣкъ трѣбва да учи, да прави опити, ако иска да се освободи отъ своитѣ стари възгледи. Ако ви запитатъ, въ какво се заключава новото учение, вие трѣбва да отговорите по слѣдния начинъ: новото учение се заключава въ това, да научимъ, че старото учение нищо не ползува, нищо не може да направи. Докато човѣкъ не съзнае дълбоко въ себе си, че нищо не знае, той не може да учи. Това подразбира: докато човѣкъ не изпразни пълната стомна, или пълното шише, той не може да сипе въ тѣхъ нищо ново. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на външния свѣтъ, на обикновения животъ, вслѣдствие на което не могатъ да се проникнатъ отъ новитѣ идеи. Запримѣръ, вие минавате покрай нѣкоя хубава кѫща и казвате: хубава е тази кѫща! Добрѣ е човѣкъ да има такава кѫща. Вървите по улицата и виждате единъ господинъ добрѣ облѣченъ и казвате: добрѣ е човѣкъ да бѫде така хубаво облѣченъ. Слѣдъ това срѣщате единъ министъръ въ автомобилъ и казвате: добрѣ е човѣкъ да бѫде министъръ, да се разхожда съ автомобилъ. Питамъ: министърътъ, който се разхожда съ автомобилъ, по-щастливъ ли отъ тебе? Онзи човѣкъ, който има хубави дрехи, по-щастливъ ли е отъ тебе? Онзи, който има хубава кѫща, по-щастливъ ли е отъ тебе? Кога сѫ хубави външнитѣ нѣща? Срѣщате нѣкой пъленъ човѣкъ и казвате: колко е оправенъ този човѣкъ! Истински оправенъ човѣкъ е този, който има мускули, а не излишъкъ отъ мазнини. Въ тѣлото му не трѣбва да има никакви наслоявания; лицето му не трѣбва да бѫде изпито, съ хлътнали очи. Клѣткитѣ на цѣлия му организъмъ трѣбва да бѫдатъ въ хармония помежду си. Разумната природа е създала човѣка красивъ. И, ако той е изгубилъ своята красота, причината за това не е природата, а той самъ. Ако вие видите вашия пръвъ образъ, пръвъ портретъ, който Богъ е създалъ, и го сравните съ днешния, който имате, ще се очудите, че почти нѣма прилика между тия два образа. Сега човѣкъ трѣбва да се заеме съ възпитанието на своята плъть, а не на своето тѣло. Тѣлото не се възпитава, то е по-умно отъ човѣка. Клѣткитѣ сѫщо сѫ по-умни отъ господаря си. Това, което хората наричатъ плъть, прѣдставлява безброй желания, които могатъ да се уподобятъ на обикновенитѣ сѣменца, попаднали въ нѣкоя почва. Желанията на плътьта нищо не ползуватъ човѣка, тѣ трѣбва само да се обуздаватъ. Щомъ знаете това, вие трѣбва да разчитате на тѣлото си, а не на плътьта си. Вие трѣбва да познавате своето тѣло, заедно съ всичко, което е вложено въ него; вие трѣбва да познавате вашитѣ мисли и чувства, безъ които не можете. Въ тѣлото обитава отъ врѣме на врѣме душата. Тя създава етерната обвивка на тѣлото. Когато се говори за мисли, за чувства и за дѣйствия, ние подразбираме, че между тѣхъ непрѣменно трѣбва да сѫществува вѫтрѣшна връзка, вѫтрѣшна хармония. Това е необходимо въ вашия животъ, ако искате да придобиете знания. Нѣмате ли вѫтрѣшна хармония въ себе си, колкото и каквито знания да придобивате, ще ги забравяте. Нѣкои отъ васъ сѫ свършили университетъ, други — гимназия, но помните ли всичко, което сте учили? Кажете, напримѣръ, кой е главниятъ градъ въ Патагония? Или, кажете, кой е най-високиятъ връхъ въ американскитѣ планини, въ сѣверна и южна Америка, или въ Африка, или въ Русия? Или, какво знаете отъ цѣлата история — стара, срѣдна и нова? Много нѣща сте учили, но и много нѣща сте забравили. Това не е за упрѣкъ, но ви обръщамъ внимание, да видите, колко много има да учите. Ако нѣкой отъ васъ се готви за изпитъ по история, напримѣръ, той е смѣлъ, защото сега учи, знае повече отъ другитѣ; който е държалъ вече изпита си, той казва: азъ знаехъ много нѣща, но ги забравихъ. Прѣдставете си сега, че при васъ дойде нѣкой външенъ човѣкъ и ви каже: моля ви се, понеже сте окултенъ ученикъ и знаете добрѣ законитѣ, кажете ми, какъвъ методъ за възпитаиие трѣбва да приложа къмъ своето дѣте, което е много своенравно, упорито? Вие ще му отговорите, че дѣтето трѣбва да се остави свободно. Обаче, законътъ на свободата работи само при формулата Вn. Тази формула е вѣрна прѣзъ всичкитѣ врѣмена на вѣчностьта. Това значи: прѣзъ цѣлата вѣчность човѣкъ има възможность да опита резултата на своитѣ желания, и единъ день, когато се увѣри въ тѣхното непостоянство, той ще започне да търси правия пѫть. За това, обаче, се изисква дълго врѣме. Ето защо човѣкъ, оставенъ свободно да се развива, самъ на себе си, той ще може да се добере до правия пѫть, но за това се изискватъ дълги лутания. Друго е, ако той знае законитѣ и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати врѣмето на своето развитие. Много отъ съврѣменнитѣ хора се учатъ отъ своитѣ опитности. Запримѣръ, тѣ знаятъ, че на лотария не може да се разчита, но това не имъ прѣчи цѣлъ животъ да очакватъ и разчитатъ на лотария. Тѣ съ години очакватъ да спечелятъ нѣщо отъ нѣкоя лотария, и така си заминаватъ отъ този свѣтъ, съ надеждата, че все ще спечелятъ нѣкой день. Дойдатъ ли отново на земята, тази идея въ тѣхъ пакъ оживѣва. Мощенъ е тѣхниятъ билетъ, все ще имъ донесе нѣкоя голѣма сума, и тѣ очакватъ. И тъй, като се говори за свободата, това подразбира: по отношение на духа ще работите съ закона на свободата; по отношение на плътьта ще приложите закона на вѫтрѣшното ограничение. Да се ограничава човѣкъ, не значи, че трѣбва па се измѫчва. Прѣдставете си, че днесъ не искате да ядете, имате желание да направите опитъ, да дадете своето ядене за този день на нѣкой бѣденъ човѣкъ. Другъ пѫть ще постите два деня и ще повикате двама души да ядатъ вмѣсто васъ. Това е малъкъ опитъ за съзнателно ограничаване желанията на плътьта. Обаче, отъ една страна да постишъ, отъ друга — да спестявашъ, това е прѣстѫпление, а не спестяване. Нѣкой казва: да спестя нѣкоя друга пара за черни дни, да се осигуря, да се спася отъ бѣдствия и нещастия. Спасението, осигуряването на човѣка не се заключава въ пестенето. Когато човѣкъ иждивява, харчи нѣщо, той нека свободно харчи, но разумно; и когато пести, пакъ разумно трѣбва да пести. Сега хората живѣятъ въ крайности: или много харчатъ, а малко пестять, или малко харчатъ, много пестятъ. Нѣкой казва: богатъ е моятъ баща, азъ мога да ямъ и да пия, колкото искамъ. Значи, щомъ баща ти е богатъ, ти трѣбва да прѣяждашъ и да, пиянствувашъ. Не, богатството на бащата не е дадено, за да го използува синътъ, дѣто трѣбва и не трѣбва. Бащата е богатъ, за да използува синътъ това богатство само тамъ, дѣто трѣбва. И тъй, кажете ми единъ методъ за приложение на Любовьта. До сега азъ съмъ ви говорилъ за Любовьта, а тази вечерь искамъ вие да ми говорите, да ми дадете единъ методъ за приложение на Любовьта. Приложете я само за една седмица и наблюдавайте, дали подъ нейното влияние ще можете да прѣобразите хората около васъ, да ги направите добри. Сега азъ ще бѫда вашъ ученикъ, ще ви слушамъ, а вие ще бѫдете учители, ще проповѣдвате за Любовьта. Дали ще цитирате нѣщо отъ нѣкой виденъ професоръ, или ученъ, това е ваша работа, но едно зная азъ: вие сами не вѣрвате въ Любовьта и методитѣ за приложение, които прѣпорѫчвате. Вѣрата ви въ това, което проповѣдвате, мяза на вѣрата на онзи много ревностенъ проповѣдникъ отъ Русе, който съ своитѣ проповѣди успѣлъ да обърне много баптисти къмъ Христа. Единъ день, както проповѣдвалъ на слушатателитѣ си за отварянето очитѣ на слѣпия отъ Христа, изведнъжъ той почувствувалъ присѫтствието на Духа Божий въ себе си, Който му казалъ: въ този моментъ вънъ седи единъ слѣпъ. Излѣзъ и му кажи въ мое име да прогледа! Проповѣдвикътъ, вдъхновенъ отъ това посѣщение, веднага слиза отъ амвона и смѣло се запѫтва къмъ вратата, да отиде при слѣпия и му каже: въ името на Господа Исуса Христа, казвамъ: прогледай! Обаче, изведнъжъ той изгубва смѣлостьта си, спира се прѣдъ вратата и си казва: ами, ако кажа, и той не прогледа? Тогава ще отложа опита за другъ пѫть. Слѣпиятъ човѣкъ и до сега още не е прогледалъ. Този проповѣдникъ не можа да приложи Христовото учение на опитъ. Слѣдъ този несполучливъ опитъ той отиде въ Русия и навѣрно е останалъ тамъ, при болшевицитѣ, но дали е приложилъ опита съ слѣпия, не се знае. Казвамъ: приложете опита, макаръ и да не успѣете. Ако слѣпиятъ не прогледа, кажете: братко, не успѣхъ самъ, но ще повикамъ нѣкой отъ моитѣ братя на помощь. Като дойде и той, двамата ще кажатъ: Въ името на Господа Исуса Христа прогледай! Не успѣятъ ли двама души, ще извикатъ трети, пети, десети, докато отворятъ очитѣ на слѣпия. Който служи на Бога, той не трѣбва да се страхува. Изобщо, страхътъ е спънка въ живота на всѣки човѣкъ. Единъ американецъ, милионеръ, билъ слѣпъ и, за да се освободи отъ своето нещастие той, обѣщавалъ единъ милионъ долари на този лѣкарь, който се наемалъ да го излѣкува. Имало единъ лѣкарь, който лѣкувалъ слѣпи, но ги подлагалъ на голѣми страдания: правилъ имъ особени инжекции, операции и т. н. Единъ бѣденъ работникъ, сѫщо така слѣпъ, като чулъ, че американецътъ трѣбва да се подложи на такива страдания, отишълъ при него и му прѣдложилъ слѣдното: ако искашъ, нека лѣкарьтъ направи опита върху мене, и ако излѣзе сполучливъ, тогава да го приложи и върху тебе. Нѣма защо ти да се подлагашъ на такива страдания. Милионерътъ веднага се съгласилъ на това прѣдложение, и бѣдниятъ работникъ билъ подложенъ на лѣкарския опитъ: правили му инжекции, операции, но нищо не помогнало. Една силно вѣрующа жена, която научила за постѫпката на работника, помолила се усърдно на Бога, и работникътъ прогледалъ. Обаче, въ сѫщия день богатиятъ американецъ умрѣлъ. Защо умрѣлъ този богаташъ? — Защото той искаше да придобие зрѣнието си на гърба на бѣдния човѣкъ — безъ страдания. И тъй, ние не трѣбва да бѫдемъ страхливи. Когато искаме да придобиемъ изѣстни блага, трѣбва да имаме доблесть, да понесемъ всички страдания. Когато искаме да намѣримъ Божественото знание, ще напуснемъ домоветѣ си, гори и планини ще прѣминемъ, само да Го придобиемъ. Непрѣодолима жажда трѣбва да изпитва човѣкъ, когато търси Божественото знание. Никаква спънка въ живота му не трѣбва да го обезсърдчи, никаква мѫчнотия не трѣбва да го спре въ пѫтя му. Какъ можете да се наречете окултни ученици, ако не постѫпвате по този начинъ? Питамъ: какво можете да направите, когато единъ день свършите школата? Ще кажете: ние да получимъ дипломъ, че сме завършили окултнитѣ науки, послѣ лесна работа, какво ще правимъ. Окултенъ ученикъ е онзи, който може да докаже на нѣкой виденъ професоръ, че сѫществуватъ душа и духъ въ човѣка. Какъ ще му докаже? Той нѣма да спори съ професора, но ще отиде при него и ще го запита: господине, какво е вашето мнѣние по въпроса за душата и духа? Сѫществуватъ ли душа и духъ, или не сѫществуватъ? Професорътъ ще отговори: отъ послѣднитѣ научни изслѣдвания за произхода и развитието на клѣтката, се вижда, че душа и духъ не сѫществуватъ. — Добрѣ, седнете на стола, азъ ще направя единъ опитъ, отъ който вие сами ще се убѣдите, сѫществуватъ ли душа и духъ. Той изважда душата отъ тѣлото му и го пита: сега има ли душа, или нѣма? Споредъ твоитѣ послѣдни научни изслѣдвания, обясни, кой е вториятъ човѣкъ, който сега седи на стола, и кой си ти, който го наблюдавашъ? Слѣдъ това пъкъ изважда духа отъ душата, и послѣдната се простира на леглото. Кажи сега, кой е третиятъ, който вижда едноврѣменно и първия, и втория? Слѣдъ това намѣства духа въ душата и душата въ тѣлото, и професорътъ дохожда въ първото си положеиие, като казва: видѣхъ и духъ, и душа и вѣрвамъ вече, че тѣ сѫществуватъ. Другъ примѣръ. Вие, като окултни ученици, отивате при единъ боленъ, който страда отъ туморъ въ дробоветѣ и за когото всички лѣкари казватъ, че нѣма да оздравѣе, понеже съврѣменната медицина не е намѣрила лѣкъ за неговото лѣкуване. Единъ казва, че този боленъ е така роденъ, другъ казва, че той ще живѣе само още единъ мѣсецъ, трети казва, че повече врѣме ще живѣе и т. н. Обаче, отивате вие при този боленъ, като окултенъ ученикъ, направите нѣколко паси, духнете единъ-два пѫти надъ него, и той оздравѣва. Питамъ: това магия ли е? Не, това е резултатъ на истинско практическо знание. Истински ученъ е онзи, койго може да възвърне ума на единъ извѣянъ човѣкъ. Ти духнешъ три пѫти надъ този човѣкъ, и умътъ му се възвръща, той започва да разсѫждава. Какво ще кажете на това? Туй е наука, която всички трѣбва да придобиятъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ще се похваля съ своята немощь.“ Какво е разбиралъ той подъ думитѣ „съ своята немощь?“ Това значи: азъ не се страхувамъ, но ще се подчиня, ще се подамъ на Бога, да направи опитъ съ мене. Въ този смисълъ Писанието казва: „Силитѣ на онѣзи, които чакатъ Господа, ще се възобновятъ.“ Нѣкой казва: велико нѣщо е окултната наука, тя не може да се приложи, не е за обикновени хора. Да се говори така, то е все едно да се казва, че слънцето е голѣмо нѣщо, не се отнася до всички хора, освѣнъ до велики, голѣми адепти. Не, както слънцето има значение и за най-малкитѣ сѫщества, така и окултната наука има приложение и въ най-малкитѣ прояви на живота. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е боленъ, не може да спи. Какво трѣбва да направи? Ако се лѣкува по медицински начинъ, ще вземе нѣкое наркотично срѣдство, и ще заспи безъ да си е починалъ, както трѣбва. Ако иска да постѫпи споредъ методитѣ на окултизма, ще си каже: ще си легна сега, ще заспя дълбоко и слѣдъ шесть часа здравъ, хубавъ сънъ, ще се събудя. Съврѣменната медицина прѣпорѫчва срѣщу треска хининъ, а окултизмътъ прѣпорѫчва да употрѣбишъ мисъльта си срѣщу микробитѣ на треската. Ще кажешъ на микробитѣ: заповѣдвамъ ви въ продъпжение на 25 минути да излѣзете вънъ отъ моя организъмъ, защото съмъ заетъ, отивамъ на работа. Другъ случай: имашъ да дължишъ нѣкому 20,000 лева. Ако не си окултенъ ученикъ, ще тръгнешъ при този, при онзи приятель да искашъ пари на заемъ, да си изплатишъ дълга. Тукъ те изпѫдятъ, тамъ те изпѫдятъ, докато най-послѣ нѣкѫдѣ ти услужатъ. Ако си окултенъ ученикъ, нѣма защо да се молишъ на този, на онзи, но ще вземешъ магическата тояжка и мотичката си и ще отидешъ да намѣришъ, дѣ има заровени пари. Ще разкопаешъ, ще вземешъ, колкото ти трѣбва и останалитѣ пакъ ще заровишъ. Това значи наука! Нѣкой казва: азъ не съмъ глупавъ, да тръгна съ една тояжка изъ гората, да търся, кѫдѣ има заровени пари. — Това е наука, именно! Азъ считамъ по-глупавъ човѣкъ онзи, който тръгне да търси пари отъ банкеръ на банкеръ, или да залага това-онова, отколкото да отиде въ гората и да изкопае заровенитѣ пари. Казвате: какво ще помислятъ за насъ, като ни видятъ да копаемъ въ гората? Вие трѣбва да отидете сами, никой да не ви види. Можете ли да опрѣдѣляте съ помощьта на лѣскова или на мѣдна прѫчица, дѣ има заровени пари? Не само това, но ако вие сте истински окултни ученици, като изпаднете въ нужда, всѣки ще ви помогне. Като вървите по улицата, нѣкой богатъ човѣкъ ще ви спре и ще каже: господине, отъ двѣ години насамъ съмъ опрѣдѣлилъ една сума отъ 40—50,000 лева за нѣкой честенъ, добъръ човѣкъ. Както виждамъ, вие сте единъ отъ тия хора, затова давамъ тази сума на васъ, да я употрѣбите, както иамирате за добрѣ. Колко такива хора има днесъ, на които може да се даде тази сума още при първото виждане? Казвамъ: тия сѫ едни отъ най-близкитѣ задачи, които ученикътъ трѣбва да разрѣши. Вънъ отъ тия задачи има и по-велики. Какво по-хубаво отъ това, да имаме довѣрието на невидимия свѣтъ, да ни даде възможность да разполагаме съ силитѣ на природата? Задача на ученика е да спечели довѣрието на невидимия свѣтъ, да му повѣрятъ извѣстни тайни, да му откриятъ извѣстни закони и формули, които, щомъ произнесе, да му се притекатъ на помощь. Обаче, при разрѣшението на тази задача, отъ ученика се изисква чистота. Той трѣбва да бѫде чистъ и цѣломѫдренъ. Докато човѣкъ не е чистъ и цѣломѫдренъ вѫтрѣ въ себе си, да не допуща въ съзнанието си никаква мисъль, която да го отклони отъ Бога, той не може да има велики постижения. Имате ли тази чистота и цѣломѫдрие, и цѣлиятъ свѣтъ да ви обѣщаватъ, да не се съблазнявате; вие трѣбва да знаете, че всичкото богатство за васъ е присѫтствието на Бога въ душата ви. Имате ли това богатство, всичко можете да постигнете. За да постигнете това богатство, отъ васъ се изисква учение, опити, усилена работа върху себе си. Много опити трѣбва да направите, докато постигнете това богатство; нѣкои отъ опититѣ ще бѫдатъ несполучливи, но това не трѣбва да ви обезсърдчава. Запримѣръ, мнѣнието на обществото, както и на вашитѣ близки върху окултизма често ви влияе, и вие постепенно започвате да отпадате духомъ и да се обезсърдчавате въ работата си. Мнозина външни хора казватъ: окултиститѣ сѫ извѣяни. Въ първо врѣме вие не се подавате на тѣхнитѣ думи, но полека-лека започвате да се вслушвате въ думитѣ имъ, да се съгласявате съ тѣхъ, докато започнете да вѣрвате, че тѣ иматъ право. Сега ще ви запитамъ слѣдното: кой е най-важниятъ и жизненъ въпросъ за васъ? Всички ще отговорите, че най-важниятъ въпросъ за васъ е изпълнението на волята Божия. Така отговарятъ всички религиозни хора. Прѣдставете си, че вие отивате въ Лондонъ и търсите нѣкой богатъ човѣкъ. Кое е най-важно за васъ въ този случай? За васъ е важно да знаете името на този човѣкъ, улицата и номера на кѫщата, въ която живѣе, както и посоката. Докато се доберете до тѣзи данни, знаете ли, колко врѣме е нужно? Не е лесно да се намѣри нѣкой човѣкъ въ такъвъ голѣмъ градъ, като Лондонъ. Питамъ: знаете ли, защо окултната школа се намира сега въ България? Знаете ли, кой е прѣдседательтъ, кой е секретарьтъ на школата, въ коя улица и номеръ живѣятъ тѣ? Вие не знаете, кой е прѣдседатель и кой секретарь на школата, а искате да знаете, кои сѫ членоветѣ й. Често говорите за Всемирното Бѣло Братство, но тази идея не ви е ясна. Нѣкои казватъ: дали, наистина, сѫществува нѣкакво Бѣло Братство, или е нѣщо фиктивно? Единъ нашъ познатъ въ Америка отъ нѣколко години насамъ иска да намѣри нѣкои отъ членоветѣ на Бѣлото Братство, но не може да ги намѣри. Защо не може да намѣри нито единъ отъ тѣхъ? — Защото тѣ не се откриватъ. Ако срещнете единъ членъ отъ Бѣлитѣ Братя, той никога нѣма да каже, че принадлежи къмъ Бѣлото Братство. Той нищо не говори за себе си, но дори минава за простъ, за обикновенъ човѣкъ. Съ това той изпитва вашата прозорливость, вашето знание. Той носи знака на Бѣлото Братство, но ако вие сте слѣпъ, нѣма да го видите. Ако имате вѫтрѣшна подготовка да схващате и разбирате, вие ще прогледате и ще видите знака, който Бѣлитѣ Братя носятъ. По този знакъ ще ги познавате. Ще кажете: защо не могатъ всички да прогледатъ? Питамъ: защо Христосъ не излѣкува всички слѣпи, а само единъ? Какъвъ бѣше този, на когото Христосъ отвори очитѣ? Той бѣше човѣкъ на вѣрата. Кои болни излѣкува Христосъ? Които имаха вѣра. И днесъ лѣкуването става възъ основа на сѫщия законъ. Безвѣрникътъ нищо не постига. Който има вѣра, всичко може да постигне. Ние не говорииъ за вѣрвания, но за вѣра, която произтича отъ душата и се изявява като непрѣодолимъ копнежъ у човѣка къмъ търсене на Истината. Като ви говоря по този начинъ, нѣкои казватъ: ние не сме отъ напрѣдналитѣ. Не, когато се сравнявате едни съ други, вие намирате, че сте по-напрѣднали отъ този, отъ онзи; когато се сравнявате по знание съ високо напрѣцналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, намирате, че нищо не знаете. Това, именно, трѣбва да ви дава потикъ, импулсъ да вървите напрѣдъ. Влѣзете ли въ класъ, всѣки трѣбва да седне на мѣстото си, да се концентрира и да почне да размишлява. По този начинъ вие едни други ще се поощрявате и ще създадете атмосфера на хармония, която ще ви благоприятствува въ работата. Човѣкъ трѣбва да възстанови хармония въ себе си отвѫтрѣ, а не отвънъ. Трѣбва ли да дойде учительтъ отвънъ, за да застави ученицитѣ да мълчатъ? Влѣзе ли ученикътъ въ класъ, той трѣбва да повдигне мисъльта си нагорѣ и да съзерцава. Той трѣбва да се абстрахира отъ всѣкакъвъ шумъ, нищо да не го смущава. Успѣе ли да се съсрѣдоточи при тази обстановка, това говори за силата на неговия характеръ. Всички трѣбва да се упражнявате въ това направление. Ако човѣкъ не придобие способностьта да концентрира своята мисъль, да се издигне надъ обикновенитѣ условия, той ще се чувствува изтощенъ, измѫченъ, при условията, въ които днесъ живѣе. Стане сутринь, главата го боли, цѣлото му тѣло е уморено, мозъкътъ уморенъ. Коя е причината за това състояние? Когато човѣкъ не възприеме достатъчно прана отъ въздуха, той всѣкога се усѣща слабъ, измѫченъ, безъ животъ и сили въ себе си. Кой е виновенъ за това? Той самъ. Отъ него зависи да възприеме повече прана, понеже въ природата я има изобилно. Всѣка болесть има свои причини. Виенето на свѣтъ, напримѣръ, крие причинитѣ си въ стомаха; сърдечнитѣ припадъци, болкитѣ въ слѣпитѣ очи сѫщо така иматъ свои причини. Окултниятъ ученикъ, обаче, трѣбва да си служи съ окултна медицина, да борави съ тайнитѣ сили на природата. Казвамъ: моето желание сега е всѣки отъ васъ да има довѣрие къмъ законитѣ на разумната природа и да знае, че щомъ постѫпва съобразно тѣхъ, ще има добри резултати; има ли добри резултати, ще има и подемъ на духа. Който нѣма подемъ на духа, той не може да учи. Вдъхновение е нужно на всички! Нѣкой седи съ наведена глава и казва: отидоха младинитѣ ми! Работата ми не върви. Казвамъ: този човѣкъ още не е започналъ работа, а се оплаква, че младинитѣ му отишли. Дойдете ли въ такова състояние, знайте, че вие сте въ фаза, отдѣто наново можете да започнете. Който се счита старъ, немощенъ, нека се обърне къмъ нѣколко свои братя или сестри, които се чувствуватъ бодри, вдъхновени, и ги помоли да му направятъ нѣколко паси. Щомъ му направятъ нѣколко паси и духнатъ три пѫти, нѣма да мине много врѣме, и ще видите, че този старъ човѣкъ се е подмладилъ и започналъ да работи. Човѣкъ лесно може да се прѣообрази, но знание се изисква за това! Питамъ: защо съврѣменниятъ човѣкъ остарява лесно? Защото той мисли, че много знае. Днесъ знае много, но утрѣ се намѣри прѣдъ нѣкаква мѫчнотия и се обезсърдчи. День слѣдъ день той се обезсърдчава, докато най-послѣ се отчае, отпусне рѫцѣ и замине за онзи свѣтъ. Дойде слѣдъ това свещеникътъ съ кадилницата и започва да чете: „Упокой, Господи, душу рабу Твоему!“ Господъ не може да го упокои. Той трѣбва да знае, какви и колко познания има, да не се самозаблуждава. Човѣкъ трѣбва да прави опити съ себе си, да знае, какво може и колко може. Станешъ сутринь, виждашъ лицето си набръчкано, остарѣло, направи си нѣколко паси и се погледни послѣ въ огледалото, да видишъ, какво си направилъ. Казвате: ще остарѣемъ, нѣма какво да се прави. Думата „старость“ подразбира мѫдрость. Кажете ли, че остарѣвате, разбирайте, че ставате мѫдри. Говорите ли за младость, за младостьта си, разбирайте, че трѣбва да обичате, да любите. Любовьта е присѫща на дѣцата. Стариятъ, мѫдриятъ човѣкъ знае много нѣща, разбира, а дѣтето обича. То не се срамува отъ любовьта. Дѣтето ще отиде при дѣдо си, ще го пригърне и цѣлуне. Любовьта дава, а не взима. Затова дѣцата сѫ гъвкави, пъргави. Да обичашъ нѣкого, значи да влѣзешъ въ него, да му дадешъ нѣщо и да се зарадвашъ, че си далъ. Това подразбира младъ човѣкъ. И тъй, младиятъ е като топлината; стариятъ — като свѣтлината; младиятъ топли, стариятъ свѣти. Младиятъ е изворъ, чешма, която постоянно дава; стариятъ е свѣщь, която седи на едно мѣсто, пръска свѣтлина на далечъ и освѣтява пѫтя на минувачитѣ. Стариятъ човѣкъ трѣбва да свѣти като светия. Влиза ли вечерь въ нѣкоя изба, той не трѣбва да си служи съ лампа. Не може ли да ходи вечерно врѣме безъ лампа, той не е светия. Светията изпуща свѣтлина отъ себе си, понеже неговата мисъль е интенсивна. Отъ мозъка на светията излиза свѣтлина, както отъ очитѣ на лисицата и на вълка. Вечерь очитѣ на лисицата и вълка светятъ като фенери. Когато нѣкоя лисица влѣзе нощемъ въ курника при кокошкитѣ, тя ги погледне, тѣ се уплашватъ отъ свѣтлината на очитѣ й и падатъ на земята. Тя се приближава къмъ тѣхъ, избира си по-тлъстичкитѣ и си заминава. Ако лисицата, съ свѣтлината на своитѣ очи, може да изплаши кокошкитѣ, колко повече окултниятъ ученикъ съ своята свѣтлина, трѣбва да изплаши лошитѣ духове! Въ Дѣянията на Апостолитѣ се разправя за единъ случай, дѣто десеть ученици на Христа били повикани нѣкѫдѣ да изпѫдятъ единъ лошъ духъ. Тѣ му казвали: „Въ името на Господа Исуса Христа ти заповѣдваме да излѣзешъ!“ Той не излизалъ. „Въ името на апостолъ Павла ти заповѣдваме да излѣзешъ!“ Той пакъ не излизалъ, но имъ казалъ: „И Христа познавамъ, и Павла познавамъ, но вие, които ме пѫдите, васъ не познавамъ“. На това отгорѣ този духъ набилъ десетьтѣ Христови ученици и пакъ не излѣзълъ навънъ. Питамъ: геройство ли е това да те набиятъ, да те изгонятъ и ти да не можешъ да прѣодолѣешъ и най-малката мѫчнотия? Да проповѣдвашъ е едно нѣщо, да бѫдешъ окултенъ ученикъ е друго нѣщо. Ученикътъ трѣбва да бѫде сигуренъ въ успѣха на това, което прѣдприема да направи. И най-малкото нѣщо, което върши, той трѣбва да го направи така, че никой да не може да му конкурира. Това малко дѣло ще му послужи като подкваса за неговото млѣко. Нѣма ли тази подкваса въ живота си, млѣкото му ще остане неподквасено. Това значи: не прилагате ли новитѣ идеи въ живота си, вие нѣма да имате подкрѣпата на невидимия свѣтъ. Новото, което иде въ свѣта, е въ сила да трансформира енергиитѣ на ума, сърцето и волята на човѣка по новъ начинъ, като му създаде и новъ мирогледъ за живота и за природата. Това носи новото учение. Казвате: какво донесе Христовото учение? То донесе Любовьта и Вѣчния Животъ. Христосъ казва: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Това е окултна формула, съ която може да се работи. Какво крие въ себе си думата „Богъ?“ Ако изтълкувате думата Богъ — Ешуа на еврейски езикъ, въ нея ще намѣрите методъ за развиване на вѣрата. Ако разгледате буквитѣ въ думата „Богъ“, буквата „Б—б“ означава растене, развитие на Божественото въ човѣка. Такъвъ човѣкъ може да се нарече добродѣтеленъ. Буквата „о“ показва условията, при които доброто може да расте. Буквата „г“ опрѣдѣля посоката, къмъ която трѣбва да расте доброто. Крайната буква „ъ“ е законъ за равновѣсие. Значи, Богъ е това, което расте и се развива въ човѣка въ дадена посока, въ резултатъ на което ще се получи плодъ. Да вѣрвашъ въ Бога, това подразбира да използувашъ разумно условията, да намѣришъ смисъла и цѣльта на живота и да знаешъ, че никой не може да ти вземе това, което си придобилъ. Онова непрѣривно съзнание, което постоянно ни подбужда къмъ дѣятелность, къмъ работа, това е Богъ. И като скърбимъ, и като се радваме, сме въ Бога. И като вѣрваме, и като не вѣрваме, пакъ сме въ Бога. При едно разбиране вие изпитвате скръбь, при друго — радость; при едно разбиране вие изпитвате умраза, при друго — любовь. Вие сами сте причина за контраститѣ въ живота. Това сѫ дълбоки философски въпроси, които ще ви подтикнатъ къмъ работа, къмъ занимание. Много отъ ученицитѣ въ школата сѫ се индивидуализирали, всѣки мисли само за себе си, за никого не се интересува, очаква само да дойде Царството Божие на земята. Така живѣятъ и животнитѣ. Гледате говедата на полето, всѣко отъ тѣхъ мисли за себе си. Обаче, нападне ли вълкътъ нѣкое отъ тѣхъ, всички тичатъ на помощь. Ако вълкътъ попадне въ аурата на говедата, тѣ ще го избодятъ; не попадне ли въ тази чърта, той ще избѣга. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да си помагате. Дойде ли вълкътъ и хване едного отъ васъ, останалитѣ трѣбва да му се притекатъ на помощь. Помагате ли си взаимно, и Богъ ще ви помага. Не си ли помагате, стоите ли настрана единъ отъ другъ, вълкътъ ще дойде и ще вземе единъ отъ васъ. За слѣдния пѫть ще дамъ на всѣки отъ васъ, като задача, да излѣкува единъ боленъ. Сѫщеврѣменно ще ви дамъ и нѣкои упѫтвания, да видимъ, колко отъ вашитѣ опити ще бѫдатъ сполучливи. Въпроситѣ за подмладяването и за магическата прѫчица сѫ трудни. Тѣ не се отнасятъ до всички. Малцина могатъ да правятъ опити съ тѣзи въпроси. Обаче, всички могатъ да правятъ опити за лѣкуване на хората и за възпитание на дѣцата. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.“ * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 26 май, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МЕТОДИ И ПѪТИЩА НА ИДЕЙНИЯ СВѢТЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочетоха се резюмета отъ темитѣ: „Защо трѣбва да учи човѣкъ“ и „Да се обичаме и защо трѣбва да се обичаме“? Какъ излѣзе опитътъ ви? Колко души отъ васъ познаха книгата отъ Библията, колко познаха главата отъ дадената книга и колко познаха стиха? Опитътъ на мнозина е излѣзѣлъ несполучливъ, защото иматъ неправилни схващания за нѣкои нѣща. Вие мислите, че сте ясновидци. Ще ви поставятъ на изпитъ, да видите вие сами. колко знаете. Човѣкъ трѣбва по алхимически начинъ да отдѣля своитѣ положителни знания отъ отрицателнитѣ. Какви теории сѫществуватъ по този въпросъ, то е друго нѣщо. Теорията сама не разрѣшава нѣщата. Слѣдъ като знаете теорията, вие трѣбва да имате и практика, приложение. Въ окултната наука има редъ хипотези и теории, но прѣди всичко има нѣкои сѫществени нѣща, които трѣбва да знаете. Нѣкой казва: азъ разбирамъ, азъ зная много нѣщо. Докато мислите, че много знаете и много разбирате, вие нищо не можете да постигнете. Рѣшавате ли въпроситѣ отъ гледището на личнитѣ чувства, не можете да имате голѣми резултати. И тъй, искате ли да развиете своята чувствителность, правете често опита съ Библията. Развиете ли това чувство, вие ще можете свободно да четете Библията и при затворени очи. Между васъ сега нѣма нито единъ, който може да чете Библията по този начинъ. Каже ли нѣкой, че може да чете така, ще го подложимъ на изпитъ: азъ ще отворя Библията прѣдъ себе си, а той ще чете отъ мѣстото си. Дойдете ли до положение да четете книги съ затворени очи, вие сте ясновидци. Отъ миналитѣ вѣкове още вниманието на всички хора е било насочено къмъ развиване на физическото имъ зрѣние. И днесъ, понеже това нѣщо се е постигнало, вниманието на хората трѣбва да се насочи къмъ постепенно развитие на вѫтрѣшното зрѣние. Този вѫтрѣшенъ органъ не може да се развие изведнъжъ, но трѣбва постепенно да се развива, като се изпраща къмъ него повече кръвь и хранителна енергия. Всѣки отъ васъ може да развие въ себе си интуицията, но той трѣбва да прави редъ опити въ това направление. Когато искате да познаете, на кое мѣсто отъ Библията, запримѣръ, сте отворили, пипнете този листъ съ рѫцѣтѣ си. Учете се да познавате нѣщата чрѣзъ пипане. По този начинъ вие ще се освободите отъ редъ ваши внушения. Нѣкой казва: Духътъ ми говори. Той ми каза да отида еди-кѫдѣ си. Духътъ казалъ на единъ да отиде на Горна-Баня, на другъ — на пазаръ, на трети — въ еди-кой си градъ и т. н. Това сѫ неопрѣдѣлени, двусмислени положения. Хората едни други си внушаватъ различни нѣща и послѣ се самозаблужцаватъ, че Духътъ имъ говорилъ. Казвамъ: първо вие трѣбва да се освободите отъ закона на човѣшкитѣ внушения и да дойдете до внушения, които идатъ отъ свѣтъ, по-високъ отъ вашия. Вие трѣбва да различавате, отъ кой свѣтъ идатъ внушенията. Научите ли това, вие ще можете да въздѣйствувате на тия, които могатъ да ви спънатъ, или да ви заведатъ въ кривъ пѫть. И ученитѣ хора си внушаватъ едни други, влияятъ си. Запримѣръ, ако нѣкой математикъ или астрономъ работи върху единъ наученъ въпросъ, едноврѣменно съ него, безъ той да знае, работятъ още 10—20 души по сѫщия въпросъ, обаче, отъ всички тѣхъ само единъ успѣва, а другитѣ играятъ роля на помагачи. Запримѣръ, когато Дарвинъ е работилъ своята теория, едноврѣменно съ него по сѫщия въпросъ е работилъ и другъ англичанинъ, обаче, Дарвинъ успѣ; той изнесе своята теория прѣдъ свѣта, а другиятъ остана като помагачъ въ тази работа. Сѫщото нѣщо е забѣлѣзано и въ музиката, и въ изкуството. Едно трѣбва да се знае: никога усилията на човѣка не оставатъ безплодни. И тъй, вие ще се стремите да регулирате чувствата си, да се поставите въ положението на дѣте, което иска да учи. Опитътъ, който ви дадохъ, може да се изпълни отъ три страни: първо — механичсски, съ пипане; понеже вие сте чели Библията много пѫти, ще можете горѣ-долу да познаете, на кое мѣсто сте отворили; второ — по чувство и трето — по вѫтрѣшна свѣтлина. Първиятъ начинъ се отнася къмъ физическия животъ; вториятъ начинъ — къмъ астралния и третиятъ — къмъ Божествения животъ, дѣто се проявява висшето съзнание на човѣка. Вие можете да прилагате тия методи, когато рѣшавате, да прѣдприемете ли нѣкаква работа, или не, както и когато искате да разберете, ще сполучите ли въ нѣкоя работа. Ако застанете тихо и спокойно въ себе си, свободни отъ всѣкакви външни влияния, вие повече ще успѣете, отколкото съ бързане. Бързането всѣкога притѣснява човѣка, поставя го въ крива посока. Когато нѣмате успѣхъ въ нѣкоя работа, не се обезсърдчавайте. Често несполуката въ живота стимулира човѣка повече, дава му по-голѣмъ импулсъ за работа. Сега ще ви дамъ още единъ опитъ. Той е слѣдниятъ: на отдѣлни листчета ще напишете всички книги отъ Библията и ще ги турите въ нѣкоя кутия, отдѣто по три пѫти на день ще вадите по едно листче, но вече съ отворени очи. Цѣльта на този опитъ е да развивате своята интуиция, да познаете, коя книга сте извадили. Когато пишете листчетата, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да нѣма никакво прѣкѫсване. Освѣнъ това, като ги пишете, ще гледате да оставите върху тѣхъ вашитѣ вибрации, че като пипнете една отъ тия книжки, да познаете, коя сте взели. Напримѣръ, като сте писали на едно отъ листчетата името на пророкъ Иеремия, при изваждане на това листче отъ кутията, да познаете, че сте извадили, именно, него. Щомъ познаете, какво е написано на листчето, вие ще изпитате голѣма радость. Пишете ли листчетата механически, нищо нѣма да познаете. Като дойдете слѣдния пѫть въ класъ, петь възрастни и петь млади братя, както и петь възрастни и петь млади сестри ще кажатъ своитѣ опитности. Като правите този опитъ, ще отбѣлѣзвате на тевтерче датата, часа и врѣмето, дали е ясно или облачно и т. н. По този начинъ вие ще привикнете къмъ точность. Въ духовния свѣтъ, и при най-малкитѣ опити, слѣдятъ точно за часа, за врѣмето. Започнете опита отъ утрѣ. Можете да го правите или сутринь, или по обѣдъ, или вечерь, по което врѣме искате, но непрѣменно ще отбѣлѣзвате часа и врѣмето, прѣзъ които го правите. Въ окултната школа на първо мѣсто се изисква дисциплина. Човѣкъ трѣбва самъ да се дисциплинира, да се самовлада. Запримѣръ, вие знаете нѣщо, но не искате да го изнесете прѣдъ други хора и мълчите. Обаче, вѫтрѣ нѣщо ви казва: кажи това нѣщо! Защо трѣбва да кажете? Изкуство е сега да се самовладате, да не го кажете. Има хора, които не могатъ да търпятъ да не кажатъ всичко, каквото знаятъ. Въ единъ анекдотъ се разправя за такъвъ човѣкъ, много разговорчивъ, който никога не мълчалъ. Той билъ слуга при единъ селски чорбаджия. Дѣто и съ когото се срѣщалъ, той веднага започвалъ да говори по разни въпроси и да ги разрѣшава по своему. Единъ день той направилъ нѣкаква голѣма погрѣшка, заради което се скрилъ въ единъ отъ селскитѣ плѣвници, да не го намѣри чорбаджията му, да го бие. Слѣдъ като го търсили на много мѣста и не могли да го намѣрятъ, чорбаджията му прибегналъ до хитрость: той казалъ на двама селяни да тръгнатъ по селото и да спорятъ високо по нѣкои въпроси. Тръгнали селянитѣ по селото и започнали високо да разговарятъ. Като минали покрай плѣвнята, дѣто билъ скритъ слугата, той чулъ тѣхния споръ, веднага изкочилъ отъ плѣвнята и извикалъ: чакайте, азъ ще разрѣша този въпросъ! Хитростьта на чорбаджията дала своитѣ резултати. Слугата не могълъ да тьрпи да спорятъ върху извѣстни въпроси, безъ той да бѫде пръвъ въ спора. Казвамъ: вие трѣбва да знаете слѣдното. Окултната наука казва, че човѣкъ трѣбва да говори на мѣсто и на врѣме. Не е ли врѣме да се говори, той трѣбва да мълчи. Нѣкой казва: може и на врѣме и безъ врѣме да се говори. Глупавиятъ може да говори и безъ врѣме, но умниятъ трѣбва да говори само на врѣме. Апостолъ Павелъ казва: „Проповѣдвайте и на врѣме и безъ врѣме!“ Това се отнася само за онѣзи, които не знаятъ, кога е врѣме да се пропозѣдва и говори. Затова тѣ трѣбва да проповѣдватъ и на врѣме и безъ врѣме, та дано отъ многото говорене да се хване поне малко. Казвамъ: да се самовлада човѣкъ, това е необходимо и за здравето, и за дисциплинирането на ума, и за развитие на неговитѣ способности, както и за разработване на сърцето. Въ рѫката на разумния човѣкъ самовладането прѣдставлява лостъ, мѣрка за впрѣгане на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, за да усилятъ дѣятелностьта на неговата душа. Нѣма ли човѣкъ самовладане, тѣзи енергии ще минатъ и заминатъ прѣзъ неговия мозъкъ, като прѣзъ пукната стомна. Това явление само ще се хроникира въ вѣстника, който послѣ ще се захвърли, безъ да остане слѣда отъ него. Обаче, такива нѣща не трѣбва да ставатъ. Това не подразбира, че вие, като ученици, нѣмате самовладане, но степеньта на вашето самовладане не е достатъчна. Самовладането бива отъ разни качества и разни степени. Сега ще се спра върху въпроса, какъ се реализиратъ идеитѣ. Прѣдставете си, че имате идеята „а“ въ умствения свѣтъ (фиг. 1), дѣто тя нѣма никаква реалность. Докато тази идея не слѣзе на физическия свѣтъ, тя не е реална. Сѫщото може да се каже и за чувствата. Докато едно чувство или желание остава само въ астралния свѣтъ, то не е реално. Слѣзе ли на физическия свѣтъ, то става реално. Слѣдователно, когато идеята „а“ слѣзе въ астралния свѣтъ „в“, тя прѣтърпява прѣчупване и се явява като отражение на нѣкой прѣдметъ въ огледалото. И тукъ идеята още не е реална. Отъ астралния свѣтъ и тя слиза въ физическия „с“, дѣто прѣтърпява още едно прѣчупване. Тукъ вече идеята е реална. Значи, всѣка идея, за да се реализира, трѣбва да слѣзе на физическия свѣтъ и да прѣтърпи двѣ прѣчупвания. При всѣко прѣчупване става извѣстно отклонение на свѣтлината. Да допуснемъ, че у васъ се заражда извѣстна идея. Речете ли да я реализирате на физическия свѣтъ, вие не можете да я реализирате, както искате. Казвате: трѣбва да обичаме всички хора еднакво! Така се е зародила идеята въ умствения свѣтъ, но щомъ пожелаете да я реализирате на физическия свѣтъ, вие виждате, че не можете да обичате всички хора еднакво. Правете опити въ това отношение, да провѣрявате вашитѣ идеи. Запримѣръ, като срещнете нѣкой чуждъ човѣкъ, когото не познавате, опитайте се да го обикнете, като свой братъ, и вижте, колко сполучливъ ще бѫде опитътъ ви. Послѣ, направете опита съ двама души, единиятъ отъ които ви е направилъ услуга, далъ вие 10,000 лева, а другиятъ е взелъ отъ васъ 10,000 лева. Дайте и на двамата по едно богато угощение и слѣдете, какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ единия и къмъ другия. Вие трѣбва да правите опити, а не само да говорите празни думи. Казвате: трѣбва да любимъ враговетѣ си! — Опитайте сърцето си, да видите, какво ще ви каже то. — Ама Господъ е казалъ така. — Какво е казалъ Господъ, е едно нѣщо, а какъ чувствувате, какъ обичате вие, това е друго нѣщо. За васъ е важно, въ състояние ли сте да приложите този законъ и да живѣете съобразно него. Великъ е законътъ, който Богъ е изрекълъ, но за мене е важно, какъ азъ го прилагамъ. Приложа ли този Божественъ законъ въ живота си, азъ ще мога да се развивамъ правилно; не го ли приложа, ще остана на сѫщото мѣсто. Нѣкой казва азъ правя усилия. Да правишъ усилия, това значи, при всѣко усилие да се повдигашъ една стѫпка нагорѣ. Не се ли повдигашъ, усилията ти оставатъ напразни. Който не знае да слиза правилно отъ умствения свѣтъ въ астралния и отъ астралния въ физическия, той не разбира великитѣ закони на живота. Не е достатъчно човѣкъ да знае да слиза, но той трѣбва да знае и да се качва. Щомъ става въпросъ за слизане, тамъ всички сѫ майстори, но за качването малцина се отзоваватъ. Запримѣръ, можете ли да изчислите, колко врѣме е необходимо на човѣка да слѣзе отъ невидимия свѣтъ на земята и послѣ да се качи пакъ обратно тамъ? Сега ще дамъ единъ опитъ само за единъ отъ възрастнитѣ и за единъ отъ младитѣ братя. Опитътъ се заключава въ слѣдното нека тѣзи двама братя си избератъ единъ хубавъ день отъ идната седмица, да отидатъ до Черния връхъ и да се върнатъ. При това, нека отбѣлѣжатъ точно, колко врѣме сѫ употрѣбили за качването до върха и за слизането отъ него. Братята, които ще се заематъ за опита, трѣбва да го направятъ отъ любовь. Ако не се намѣрятъ такива братя сега, ще отложимъ опита за другъ пѫть. Ако пъкъ нѣкои направятъ този опитъ, слѣдния пѫть тѣ ще ни кажатъ, какъ и за колко врѣме сѫ го направили. Могатъ ли да отидатъ и да се върнатъ за кратко врѣме и да ни съобщатъ резултата отъ своя опитъ, това ние наричаме истинско знание. Нѣкой казва: азъ ходихъ на небето. — За колко врѣме? — Не зная, но мисля, че мигновено. — Това не е знание. Туй, което той нарича мигъ, въ сѫщность е вѣкъ. Мигътъ за Бога е вѣкъ за хората. Казватъ: второто пришествие ще стане въ единъ мигъ. Този мигъ прѣдставлява вѣкове за земята. Споредъ Сведенборга и въ духовния свѣтъ има врѣме и пространство, както и въ физическия, но тамъ тѣ не сѫ като нашитѣ, тѣ сѫ отъ по-особено естество. Когато казваме, че въ духовния свѣтъ нѣма врѣме, подразбираме, че врѣмето тамъ не е като нашето, раздѣлено на часове, минути и секунди. И тамъ има пространство, но не като нашето. Азъ нѣма да ви обяснявамъ повече тѣзи въпроси, защото много отъ васъ сте учили математика и знаете, че да се живѣе въ плоскость и да се живѣе въ кубъ, това сѫ двѣ съвършено различни нѣща. Колко хора днесъ съзнаватъ, че живѣятъ въ кубъ? Или, колко хора съзнаватъ, че живѣятъ въ тесерактъ? Да живѣе човѣкъ въ тесеракта, това подразбира да вижда нѣщата отвѫтрѣ навънъ, или отвънъ навѫтрѣ, но въ единъ опрѣдѣленъ центъръ. Отъ този центъръ той може да вижда навсѣкѫдѣ, да се движи по радиуситѣ на дадена окрѫжносто. Той нѣма да вижда всичко, а само онѣзи прѣдмети, които ще попадатъ въ зоната на неговата свѣтлина. Човѣкъ не може да вижда всичко, като Бога, но той има възможность нѣкога да стигне до положение да вижда и това, което се върши задъ гърба му. Съврѣменнитѣ хора виждатъ, какво става прѣдъ тѣхъ, но какво става задъ гърба имъ, тѣ не виждатъ. Като седа прѣдъ васъ, азъ виждамъ, какво прави всѣки, който е задъ васъ. Защо? Понеже всѣки отъ васъ е огледало, въ което се оглеждатъ прѣдметитѣ, които въ този случай азъ виждамъ. Сѫщиятъ законъ е и въ природата: ние знаемъ тия нѣща, които минаватъ прѣдъ насъ, но онѣзи, които не сѫ се проявили, тѣ сѫ задъ насъ, и ние не ги знаемъ. Нѣщата идатъ отзадъ, чрѣзъ отражение въ огледала, а не отпрѣдъ. Обаче, намъ се вижда, че тѣ идатъ отпрѣдъ. Запримѣръ, ние не виждаме свѣтлината направо, но чрѣзъ отражение. Съврѣменната физика доказва, че свѣтлината на слънцето иде на земята за осемь минути. Мѣстото, на което виждаме слънцето, не е сѫщинското негово мѣсто. Въ дѣйствителность слънцето седи малко по-високо отъ мѣстото, на което днесъ го виждаме. Значи, ние не виждаме нѣщата на тѣхнитѣ истински мѣста. Въ такъвъ случай, трѣбва да имъ се направи корекция, да се знае точно дѣ се намиратъ тѣ. Нѣкой казва: азъ зная мѣстата на всички нѣща. Мѣстата, които ти знаешъ, не отговарятъ на тѣхнитѣ дѣйствителни мѣста. Да вземемъ, запримѣръ, нѣколко числа, подигнати въ десета степень, и да видимъ, какви величини прѣдставляватъ тѣ. Нека взе-мемъ числата: 110, 1010 и 10010. Числото 110 = 1, 1010 е равно на число съ 11 нули, 10010 — на число съ 12 нули. То прѣдставлява законъ за раздробяване на материята. Тогава частицитѣ сѫ много на брой, но дребни. Отъ сто нагорѣ всички нѣща произлизатъ отъ общъ центъръ и като отиватъ къмъ периферията, тѣ се раздробяватъ. Може да се опрѣдѣли математически, какви промѣни ставатъ съ даденъ прѣдметъ, когато той излиза отъ центъра и отива къмъ периферията. На основание на сѫщия законъ може да се опрѣдѣли, какви промѣни ставатъ съ човѣка отъ деня на раждането до деня на заминаването му. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ е роденъ прѣзъ мѣсецъ мартъ, извѣстенъ день и часъ, може точно да се опрѣдѣли, какви влияния ще укажатъ върху характера му разнитѣ планети. Планетитѣ опрѣдѣлятъ директивата на неговия животъ. Раждането на човѣка се обуславя отъ извѣстно планетно съчетание, което невидимиятъ свтѣтъ нарежда, а на човѣка прѣдстои задачата разумно да използува тия съчетания. Човѣкъ не е господарь на планетнитѣ влияния върху себе си, но е господарь на положението, да използува разумно това, което тѣ му носятъ. Когато Венера има влияние върху нѣкого, тя събужда въ него любовьта; тя може да събуди въ него възвишената любозь, а може да събуди и любовьта на противорѣчията, любовьта въ квадрата. Човѣкъ трѣбва да изучава геометрията, за да се справя съ силитѣ въ себе си. Що е квадратътъ ? Квадратътъ е бутилка, пълна и съ добро, и съ лошо съдържание. Човѣкъ трѣбва да знае алхимията, да може по алхимически начинъ да отдѣля доброто отъ злото. И въ този случай диагоналътъ АС (фиг. 2) раздѣля квадрата на два еднакви триѫгълника. Горниятъ триѫгълникъ АВС прѣдставлява доброто съдържание на квадрата, а долниятъ АСД — лошото съдържание. Който живѣе въ горното съдържание на квадрата, той а добъръ човѣкъ; който живѣе въ долното съдържание, той е лошъ човѣкъ. Думата лошъ има съвсѣмъ другъ смисълъ отъ този, който обикновенитѣ хора схващатъ. Дѣто е злото, тамъ пространството е празно. Слѣдователно, доброто може да се прояви въ злото, понеже тамъ ще срещне най-малко съпротивление. Отъ физиката знаете, че енергията отъ положителния полюсъ минава въ отрицателния. Знаете ли, прѣзъ какъвъ пѫть минава положителната енергия? Тя обикновено излиза отъ дѣсното полушарие на мозъка, върви по повърхностьта му, минава подъ лѣвото полушарие, послѣ извива надъ него и се връща подъ дѣсното полушарие. Тукъ, въ отрицателния полюсъ, се образува свѣтлина. Значи, мисъльта иде отъ дѣсното полушарие, минава прѣзъ лѣвото и като резултатъ на това се произвежда свѣтлина въ съзнанието. Вие трѣбва да изучавате законитѣ на мисъльта. Казвамъ: знаете ли законитѣ на мисъльта, вие ще можете правилно да трансформирате енергиитѣ на вашия мозъкъ. Дойде ли ви нѣкоя отрицателна мисъль, постарайте се да я изпѫдите по течението на мисъльта, която въ пѫтя на движението си образува осморка — (знакъ за безкрайностъ). Въ центьра и се проявява мисъльта. По сѫщия законъ на свѣтлината сѫ построени и очитѣ на човѣка. Дължината на свѣтлиннитѣ линии, които се приематъ отъ двѣтѣ очи, трѣбва да бѫде еднакво голѣма. По този начинъ се образува равнобедренъ триѫгълникъ. Обаче, понѣкога лѫчитѣ отъ лѣвото око сѫ по-дълги отъ тия на дѣсното, вслѣдствие на което се явява раздвояване въ образитѣ. Който влада своитѣ мозъчни енергии, той ще може да направлява посоката на очитѣ си. Когато мозъчната енергия изгуби своето правилно течение, очитѣ на човѣка ставатъ разногледи, късогледи, далекогледи и т. н. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да бѫде пъленъ господарь на своето тѣло. За сега вие сте въ положението на малкитѣ дѣца: дѣто минете, каквото видите, спирате се да гледате, безъ да си задавате въпроса, заслужава ли това нѣщо да му се обърне внимание, или не. Запримѣръ, нѣкой яде бонбонъ, увитъ въ книжка, и веднага проявява интересъ, какво е написано на тази книжка. Слѣдъ това сѫщиятъ човѣкъ минава покрай нѣкое цъвнало дърво или цвѣте, и не му обръща внимание. Цъвналото дърво е по-важно, отколкото написаното въ книжката. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава закона на еволюцията. Не е достатъчно да каже човѣкъ, че разбира и съзнава нѣщата вѫтрѣшно. Това съзнаване е подобно на разбирането, което човѣкъ е придобилъ отъ прочитането на нѣкоя научна книга. Да разбирашъ нѣщо, това не е истинско знание. Нѣкой казва: азъ разбирамъ малко математика. — Съ малко разбиране работа не става. Сега, като ви говоря, че вие трѣбва да учите, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: кога ще учимъ? Ние сме хора на 45, 50, 55 и повече години, нашето врѣме за учене мина вече. Прѣдставете си, че вие живѣете на слънцето, дѣто 25 милиона наши години образуватъ една слънчева година. Питамъ тогава: каква часть отъ годината, или отъ деня ще съставляватъ вашитѣ 45, 50 или 55 години? Нашитѣ 50 години на земята сѫ равни на една минута и три секунди отъ слънчевата година. И слѣдъ всичко това, можете ли да се считате стари хора? Да сте поне на една слънчева година, разбирамъ. Това значи човѣкъ съ познания. Какво бихте казали за човѣкъ, който е на възрасть 100 слънчеви години? Тъй щото, мащабътъ, съ който мѣримъ нѣщата на земята и на слънцето, не е единъ и сѫщъ. Напримѣръ, нашитѣ понятия за знания се различаватъ коренно отъ тия на по-напрѣдналитѣ сѫщества. Знанието, което ние придобиваме на земята, прѣдставлява уводъ, приготовление къмъ по-високо знание, което впослѣдствие ще получимъ. Ако вие не приготвите ума и сърцето си къмъ разбиране на възвишеното знание, то нѣма да ви се даде. Никой не трѣбва да се обезсърдчава, да мисли, че не е ученъ. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, всички ще бѫдете поставени подъ общъ знаменатель. И най-учениятъ човѣкъ отъ земята, поставенъ на изпитъ въ духовния свѣтъ, непрѣменно ще пропадне. И простиятъ, неучениятъ човѣкъ сѫщо така ще пропадне въ духовния свѣтъ. Ще кажете: учениятъ човѣкъ ще падне отъ по-високо мѣсто. — Това нищо не значи. Туй сѫ относителни положения. Обаче, вънъ отъ тѣзи знания има вѫтрѣшно, Божествено знание, което всѣки човѣкъ може да придобие. То дава истинско просвѣтление на човѣка. При тази свѣтлина всички нѣща ставатъ ясни. Малко хора сѫ дошли до това Божествено знание, до това просвѣтление на ума. Единъ английски авторъ, който пише върху козмическото съзнание, е намѣрилъ въ цѣлата история на човѣчеството само 19 души съ пробудено Божествено съзнание. За въ бѫдеще има условия да се пробуди Божественото, козмическото съзнание у повече хора. И тъй, иска ли човѣкъ да учи, да се развива, той трѣбва да има смирение. То дава импулсъ на човѣка да учи, да се радва и на малкото, което всѣки день придобива. Истински учениятъ се радва и на най-малкитѣ придобивки. Той работи цѣли години и се радва на малката придобивка, защото знае, че за въ бѫдеще тя ще му донесе грамадно богатство. Ето защо, прѣпорѫчвамъ ви да работите върху себе си съ съзнанието на учения човѣкъ. Размишление. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 19 май, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЦѢЛОМѪДРИЕ И ВЕЛИКОДУШИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се теми отъ зададената свободна тема. За слѣдния пѫть пишете пакъ върху нѣкаква свободна тема. Сега ще ви задамъ нѣколко въпроси: кое е най-важното качество на идеалния мжжъ и кое — на идеалната жена? Както виждате, не е лесно да се отговори на тѣзи въпроси. Нѣкои ще кажатъ, че едно отъ важнитѣ качества на жената е справедливостьта; други — нѣжностьта; трети — разумностьта и т. н. Справедливостьта, нѣжностьта, разумностьта сѫ общи качества, които не принадлежатъ само на жената. Любовьта сѫщо така е общъ принципъ, общо качество, което не принадлежи само на жената. Кажете поне едно специфично качество на жената, което я опрѣдѣля въ най-идеаленъ смисълъ като жена. Каква дума може да се употрѣби вмѣсто думата жена? Въ български езикъ думата жена е изопачена. Нѣкой ще каже, че тази дума може да се замѣсти съ по-добната ней „майка“. Казвамъ: всѣка жена не може да бѫде майка, и всѣка майка не може да бѫде жена, въ пълния смисълъ на тази дума. Ако подъ понятието жена разбираме противоположния полюсъ на човѣка, тогава, какъ трѣбва да наречемъ жената? Въ този смисълъ понятието жена можемъ да замѣстимъ съ думата дѣва, дѣвица. Отъ тази дума българинътъ е изкаралъ думата дивъ, обаче, думата дѣва въ първоначалния езикъ е означавала Божествена. Ако думитѣ жена, майка, дѣва се наредятъ въ възходещъ редъ, по степень, първо мѣсто отъ тѣхъ заема дѣвицата, послѣ майката и най-послѣ жената. И тъй, думата дѣва означава истинското понятие жена. Питамъ сега: кое качество на дѣвицата я опрѣдѣля като такава? (— Чистота, цѣломѫдрие). Цѣломѫдрието е качество, което опрѣдѣля дѣвицата. Когато дѣвицата изгуби своето цѣломѫдрие, въ ума и сърцето й на-става голѣма каша. Съ каква дума можете да замѣстите думата мѫжъ? (— Момъкъ). Тази дума въ идейно отношение не е много изразителна, но можемъ да се спремъ върху нея. Кое е отличителното качество на мѫжа? Нѣкой ще каже, че мѫжътъ трѣбва да отстоява правата си. Човѣкъ, който отстоява правата си, той всѣкога изпада въ безправие. Идеалниятъ човѣкъ е всесиленъ; той е надъ условията, вслѣдствие на което нѣма защо да се защищава, нито да търси правата си. Богъ никога не воюва за своитѣ права. Само слабитѣ хора воюватъ за правата си. Въ този смисълъ всѣки, който защищава правата си, той е слабъ. Въ свѣта само слабитѣ хора воюватъ. Хората, които свѣтътъ счита герои, сѫ повечето слаби натури. Нѣкои считатъ истински мѫжъ този, който се явява въ защита на жената. Това не е мѫжъ. Жена, която се нуждае отъ защитата на мѫжа, не може да се нарече цѣломѫдрена. Мѫжъ, който се нуждае отъ подкрѣпата на жена, не може да се нарече силенъ. Най-голѣмото нещастие за мѫжа и за жената се заключава въ това, че тѣ търсятъ помощь оттамъ, отдѣто я нѣма. Кое качество опрѣдѣля идеалния мѫжъ? — Великодушието. И тъй, турете въ ума си идеята, че мѫжътъ трѣбва да бѫде великодушенъ, а жената — цѣломѫдрена. Великодушенъ мѫжъ е онзи, въ ума на когото не влиза никакво съмнѣние по отношение на жената. Цѣломѫдрена жена, дѣвица е тази, която не допуща никаква нечиста мисъль, или никакво съмнѣние по отношение на мѫжа. Допусне ли нѣщо лошо въ ума си, тя прѣстава да е дѣвица. Казвамъ: ако вие, като ученици, не станете цѣломѫдрени и великодушни, нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Вие ще се раждате и умирате, както и обикновенитѣ хора. Вие ще говорите за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, но това нѣма да ви ползува. Прѣди всичко, всѣки трѣбва да бѫде цѣломѫдренъ и великодушенъ! Днесъ повечето хора се съмняватъ въ Бога, въ Провидѣнието, въ добрия редъ и порядъкъ въ свѣта, което показва, че тѣ не сѫ цѣломѫдрени и великодушни. Щомъ се съмняватъ и не вѣрватъ въ Бога, тѣ не могатъ и да Му благодарятъ за живота, както и за всички блага, които Той имъ е далъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота и благата, които иматъ, затова отъ сутринь до вечерь роптаятъ: това нѣмаме, онова нѣмаме, всички около насъ сѫ по-богати, всичко иматъ и т. н. Казвамъ - нека богатството на другитѣ хора да не ви смущава, но да ви поощрява, да работите върху себе си, за придобиване на онѣзи блага и условия, необходими за вашето развитие. И тъй, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ лоши навици, да не вижда погрѣшкитѣ на хората. Той трѣбва да разглежда нѣщата обективно, а не субективно. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, какъ гори огъньтъ, да изучава процеса на горенето. Когато запалите огънь, отначало той е слабъ, но постепенно се усилва и разгорява. Идейниятъ човѣкъ знае, че огъньтъ постепенно се засилва и разгорява, но за това се изисква врѣме. Слѣдователно, когато нѣкоя добродѣтель у човѣка е слабо проявена, това показва, че тя е още въ своето начало; тази добродѣтель ще се разгори и засили постепенно. Затова казвамъ: момцитѣ трѣбва да се стремятъ къмъ великодушие, а дѣвицитѣ — къмъ цѣломѫдрие. Обаче, човѣкъ трѣбва да бѫде едноврѣменно и великодушенъ, и цѣломѫдренъ. Запримѣръ, мнозина нѣматъ търпѣние да се изслушватъ едни други; всѣки търси своитѣ права, а за правата на другитѣ не мисли. Прѣди всичко правата на човѣка сѫ въ самия него, той нѣма защо да ги търси отвънъ, отъ другитѣ хора. Щомъ човѣкъ има зрѣние, кой може да му забрани да гледа? Когато нѣкой се качи на Витоша, може ли да му се забрани оттамъ да гледа на небето и на слънцето, което изгрѣва и залѣзва? Качилъ ли се е на високо, той може вече свободно да се разхожда тамъ и да гледа навсѣкѫдѣ. Другъ е въпросътъ, ако този човѣкъ влѣзе въ нѣкоя гѫста гора, и дърветата му прѣпятствуватъ да гледа свободно. Трѣбва ли той да се сърди на дърветата, че му прѣпятствуватъ? Ако ги пита, защо му прѣпятствуватъ, тѣ ще му отговорятъ: веднъжъ си влѣзълъ между насъ, ти имашъ нужда отъ нашата помощь. — Какъ тъй, вие трѣбва да ми направите пѫть, да ми дадете възможность свободно да гледамъ! Ако искате да се разберемъ, вие трѣбва да се разредите. — Не, ние нѣма да се разберемъ по този начинъ, както ти искашъ. Щомъ искашъ да гледашъ небето, ще се качишъ на нѣкое високо мѣсто, надъ насъ, и оттамъ гледай, колкото искашъ; и ние имаме сѫщото желание, каквото и ти, да вървимъ напрѣдъ и да гледаме нагорѣ. Ако пъкъ си толкова уменъ, избери най-високото дърво измежду насъ, качи се на върха му и оттамъ гледай! Искашъ ли да гледашъ небето отдолу, между насъ, ти нищо нѣма да видишъ. Сега много окултни ученици искатъ да видятъ небето, да се домогнатъ до нѣкои окултни закони, но въпрѣки това седятъ въ нѣкоя гѫста гора и оттамъ гледатъ. Какъ могатъ да се домогнатъ до окултнитѣ закони? — Чрѣзъ цѣломѫдрие и великодушие. Слѣдователно, цѣломѫдренъ мѫжъ е този, чийто рѫцѣ не изгарятъ въ огъня. Великодушенъ мѫжъ е този, който въ водата не се дави. Сжщото може да се каже и за жената: цѣломѫдрена жена е тази, която никога не изгаря; великодушна жена е тази, която никога не може да се удави. Нещастието на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че мѫжетѣ, хвърлени въ водата, се удавятъ, а женитѣ, хвърлени въ огъня, изгарятъ. Подъ думата вода, въ дадения случай, разбираме свѣта. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ става търговецъ, започва да лъже и въ скоро врѣме пропада. Нѣкога хората се лъжатъ за нѣколко гроша само, а съ това си причиняватъ голѣми пакости. Нѣкое малко дѣте, момченце, напипа джоба на баща си и, безъ негово знание, взима единъ левъ. Майката се радва, че нейниятъ Драганчо самъ взелъ отъ баща си единъ левъ. Малкиятъ Драганчо не трѣбва да пипа въ джоба на баща си. Напротивъ, ако намѣри единъ левъ, падналъ отъ джоба на баща му, той трѣбва да му го даде и да не се учи самъ да пипа. И слѣдъ това, ако бащата иска, може да даде на дѣтето си, колкото намѣри за добрѣ. Слѣдователно, вие трѣбва да знаете, че Богъ е безпощаденъ къмъ всѣки, който лъже, краде, убива, злослови. Нѣкои казватъ, че Богъ е милостивъ и всепрощаващъ. Той прощава, но никога не забравя. Богъ туря грѣховетѣ на хората задъ гърба си, но ги записва всѣкога въ специална книга. Единъ день, като види, че въ тази книга има само грѣхове и прѣстѫпления, които не се поправятъ, Той зачерква всичко изведнъжъ и се заема да създаде новъ свѣтъ, съ нови хора. Не мислете, че Богъ забравя грѣховетѣ на хората! Споредъ окултизма, всички слѣпи, всички сакати хора, които днесъ срѣщаме по земята, сѫ все ученици, които не сѫ издържали изпититѣ си, вслѣдствие на което сѫ напуснали Школата. И ако вие днесъ не издържите изпититѣ си, за въ бѫдеще ще имате нѣкакъвъ недѫгъ. Въ свѣта сѫществува вѫтрѣшна правда, правда на Любовьта. Цѣломѫдрието и великодушието трѣбва да бѫдатъ основа въ вашия животъ. Не мислете, че ако не можете да издържите изпититѣ си въ Школата, ще можете да прѣминете въ нѣкакво друго учение, било като теософъ, или евангелистъ, или православенъ и т. н. Дѣто и да отиде човѣкъ, той трѣбва да учи, да издържи изпититѣ си. Едно ще знаете: каквато каша дробите, таквазъ ще сърбате. Нѣмате ли цѣломѫдрие и великодушие, нищо не може да излѣзе отъ васъ, защото великитѣ принципи на живота работятъ само при тия условия. Най-страшното нѣщо, което измѫчва съврѣменнитѣ хора, е съмнѣнието. Сегашнитѣ хора сѫ хора на критиката. И въ Англия, и въ България, и въ Франция, и въ Германия всички хора критикуватъ, но английската критика, въ сравнение съ българската, е по-фина. Българската критика е по-груба отъ тази на европейскитѣ народи. Французинътъ, напримѣръ, когато критикува, той подхваща отдалечъ, деликатно, човѣкъ едва се досѣща, че го критикуватъ. Мѫчно може човѣкъ да избегне критиката. Тя се налага сама по себе си. По естество умътъ на човѣка е склоненъ къмъ критика. Безъ да иска той, лошитѣ работи на хората изпѫкватъ въ ума му. Влѣзе ли човѣкъ въ окултната школа, понеже свѣтлината е голѣма, той започва да вижда повече отъ това, което хората вънъ отъ школата виждатъ. Не знае ли ученикътъ да се пази, той изпада въ тежки положения и състояния. За да не се спъва въ своето развитие, на ученика е особено необходимо цѣломѫдрие и великодушие. Нѣкои казватъ: Любовьта заличава всички погрѣшки. Въ окултната наука сѫществува слѣдния законъ: Любовьта не вижда погрѣшкитѣ, тя е снизходителна, прощава, но не плаща всичкитѣ дългове. Тя може да плати само половината отъ дълговетѣ на хората, а другата половина тѣ сами трѣбва да си изплатятъ. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ има да плаща 10,000 лева, Любовьта счита за свой доброволенъ дългъ да му плати 5,000 отъ дълга, а останалитѣ 5,000 лева той самъ ще си плати. Тя ще работи, оттукъ-оттамъ ще спечели 5,000 лева да изплати дълга на този човѣкъ, но нищо не може да я застави да изплати и останалитѣ 5,000 лева. Ще кажете, че Христосъ изплати голѣма часть отъ дълговетѣ на човѣчеството. На врѣмето си Христосъ направи това, но отъ 2,000 години насамъ човѣчеството забърка такава каша, че Той вече се отказа да плаща за него. Всички съврѣменни християни толкова се отдалечиха отъ Христа, че дойдоха до положение да изпратятъ 25,000,000 хора на бойното поле. Казвате: защо Христосъ днесъ не плати поне половината дългове на съврѣменнитѣ хора, а ги излага на такива страшни страдания? Христосъ плати вече половината отъ грѣховетѣ на хората. Тѣ трѣбваше да бѫдатъ разумни да изплатятъ другата половина и да не правятъ нови дългове. Тѣ не запазиха това положение: и до днесъ не сѫ платили старитѣ дългове, а при това нови постоянно правятъ? Да мислите, че Христосъ е изплатилъ всички дългове на свѣта, то е все едно да си служите съ хиперболи и да казвате, както българинътъ, на примѣръ, често казва: на еди-кое си събрание присѫтствуваха толкова много хора, че нѣмаше кѫдѣ яйце да хвърлишъ. — Не, толкова много мѣста имаше, че сто яйца можеха да се хвърлятъ. Или пъкъ, когато искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е много бързъ, тѣ казватъ: „Бѣга, като куршумъ, или като стрѣла.“ Това сѫ фигуративни, образни изречения. По сѫщия начинъ хората казватъ за Христа, че е платилъ всички дългове на човѣчеството. Христосъ е платилъ само половината дългове на човѣчеството, а като се казва, че е платилъ всичкитѣ дългове, това подразбира, че Той е платилъ ония дългове, именно, които сѫ спирали човѣчеството по онова врѣме да върви въ правия пѫть, да се развива. Като говоря така, мнозина ще кажатъ: щомъ имаме толкова дългове още, какъ ще ги изплатимъ, какъ ще се спасимъ? Успѣхътъ на човѣка зависи отъ усилията, които той прави. Имайте прѣдъ видъ слѣдния стихъ отъ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има Животъ Вѣченъ.“ Ако разгледате този стихъ буквално, вие ще се намѣрите въ положението на онзи американски мисионеръ, който тръгналъ да проповѣдва на богатитѣ, че ако искатъ да се спасятъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ щедри, да раздадатъ богатството си на бѣднитѣ. Единъ отъ неговитѣ слушатели му възразилъ: какъ можа да се спаси разбойникътъ, който бѣше разпнатъ до Христа? Той нищо не даде, но повѣрва и се спаси. Проповѣдникътъ му отговорилъ: този човѣкъ бѣше закованъ и въ това положение нищо не можеше да даде. На него оставаше само да повѣрва, нищо друго не можеше да направи. Обаче, ти си свободенъ човѣкъ, съ свободни рѫцѣ и можешъ да дадешъ отъ своето богатство, ако искашъ да се спасишъ. Много отъ васъ казватъ, че сѫ окултни ученици. Щомъ мислите така, кажете, кое е сѫщественото качество на окултния ученикъ. Мѫчно е да опрѣдѣлите сѫщественото качество на ученика. Само този ще го опрѣдѣли, който може да се постави въ истинско положение на ученикъ, да познава добрѣ окултнитѣ закони и да ги прилага. Щомъ сте окултни ученици, кой отъ васъ може да се подигне една педя надъ земята? Ако между васъ нѣма нито единъ, който да направи опита, ще признаете, че още не сте ученици, но сега учите. Тъй щото да признаете, че сега учите, е едно нѣщо, а да мислите, че всичко знаете, е друго нѣщо. Когато критикувате хората, това показва, че вие знаете повече отъ тѣхъ. Ето защо ученикътъ трѣбва да се пази отъ критика. Когато ученикътъ критикува, ще го поставятъ въ положение той самъ да провѣри своитѣ знания: ще му завържатъ очитѣ, напримѣръ, и ще му покажатъ единъ прѣдметъ, да се произнесе, какъвъ е цвѣтътъ му. Слѣдъ това ще го накаратъ да обясни произхода на съмнѣнието. Какъ мислите отъ какво произхожда съмнѣнието? (— Отъ безвѣрие). — Ами безвѣрието отъ какво произлиза? (— Отъ безлюбие, отъ липса на чистота). Прѣдставете си, че прѣдъ васъ сложатъ трапеза съ вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Какъ ще си обясните това явление? Както и да го обяснявате, едно е важно: Въ своя животъ ученикътъ не трѣбва да се стреми само къмъ реализиране на физически блага. Въ окултната школа всѣки ученикъ трѣбва да работи за създаване на нѣкое специфично качество въ себе си, по което да се отличава отъ другитѣ. Не си правете илюзия, че всичко знаете, или че всичко можете, или че сте достигнали края на нѣщата. Съвършенството е вѣченъ процесъ. Който иска да знае, докѫдѣ е стигналъ, той трѣбва да прави всевъзможни опити, да провѣри своето знание. Запримѣръ, прѣвържете очитѣ си съ кърпа и съ затворени очи минете извѣстно разстояние, безъ никаква чужда помощь. Правили ли сте опитъ да ходите съ затворени очи, безъ да се спъвате? Добрѣ е да се направи този опитъ на поле, или въ мъгливо врѣме и да опрѣдѣлите посоката, накѫдѣ е изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ. Който е по-смѣлъ, той може да направи този опитъ до Витоша, но за всѣки случай да си носи и компасъ; като повърви извѣстно врѣме, нека направи опитъ, да опрѣдѣли посоката на своето движение. Опрѣдѣлите ли посоката, ще погледнете компаса, дали вѣрно сте я схванали. Прѣдставете си, че като ученикъ, вие изпаднете въ чуждъ градъ, нѣмате пари, нѣмате работа, нѣмате познати, ходите натукъ-натамъ, отъ никѫдѣ не можете да намѣрите хлѣбъ, да си хапнете. Така прѣкарвате три деня. Направете слѣдния опитъ: вдълбочете се въ себе си и ще почувствувате, още колко врѣме ще гладувате. Като се вдълбочите въ себе си, отвѫтрѣ ще ви се отговори, кога и по какъвъ начинъ ще получите хлѣбъ. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, нека съсрѣдоточи мисъльта си къмъ болестьта и да я изпѫди вънъ отъ себе си. Не може ли по този начинъ да се освободи той не трѣбва да лежи, да се подава на болестьта, но да прави разходки, движения. Каквото и да е врѣмето, снѣгъ, дъждъ, той не трѣбва да се плаши. Болестьта намира благоприятна почва у страхливитѣ хора. Дойде нѣкой да ми се оплаква, че страда отъ стомахъ, или отъ друга нѣкаква болесть. Казвамъ: прави разходки! — Ами като има снѣгъ навънъ? — Нищо отъ това, снѣгътъ нѣма да поврѣди. — Ама не мога да ходя. — Ще правите малки усилия. Казвамъ: отъ всички се изисква послушание. Ако ученикътъ нѣма послушание, той не може да успѣва. Той трѣбва да прѣстане съ критиката, съ съмнѣнието. Кой може да критикува разумния свѣтъ? Или, кой може да критикува Бога? Въ Бога нѣма абсолютно никакво користолюбие. Рече ли нѣкой да критикува Бога, той ще стане на каша. За да не изпаднете въ това положение, правете опити, провѣрявайте нѣщата, за да се утвърди вѣрата ви. Казва Христосъ: „Ще бѫде всѣкиму споредъ вѣрата.“ Ученикътъ трѣбва да учи, да чете, да съпоставя нѣщата и да прилага това, което е научилъ. Всѣкъкъвъ мързелъ трѣбва да се изхвърли навънъ! Като ученици, вие трѣбва да четете и да размишлявате, най-малко по два часа на день. Прѣзъ това врѣме за нищо друго не трѣбва да мислите. Работете и върху цѣломѫдрието и великодушието. Отъ тѣхъ зависи и силата на човѣка; отъ тѣхъ зависи и мира на неговата душа. Нѣмате ли вѫтрѣшенъ миръ, вие не можете и духовно да се развивате. Днесъ никой не може да живѣе за себе си. Всѣки трѣбва да бѫде въ връзка съ невидимия свѣтъ, за да има неговата помощь. Иначе, изоставенъ самъ на себе си, човѣкъ ще се намѣри подъ влиянието на души, изостанали въ своето развитие; и вмѣсто да успѣва, всѣки день ще пропада. България, както и цѣлиятъ свѣтъ, е пъленъ съ такива изостанали души — леморийци, които прѣчатъ на всички добри начинания на хората, на всичко положително. Казано е въ Писанието: „Нашата борба не е противъ плъть и кръвь, а противъ лъжливитѣ духове отъ поднебесния, които спъватъ хората въ тѣхното развитие.“ Тѣзи духове трѣбва да се уловятъ и затворятъ. Тѣ хвалятъ, ласкаятъ, лъжатъ, обѣщаватъ, но нищо не изпълняватъ. Пазете се отъ леморийцитѣ! Дѣто влѣзатъ, тѣ създаватъ каша. Дали ще влѣзатъ въ нѣкое общество, дали въ нѣкоя църква или нѣкой домъ, навсѣкѫдѣ тѣ създаватъ каши. Видите ли, че двама души спорятъ помежду си и не се разбиратъ, знайте, че между тѣхъ сѫ влѣзли леморийци. Попитайте нѣкой ясновидецъ, какво може да ви каже за леморийцитѣ, и той ще ги опише, както трѣбва. Тогава само ще разберете, какво прѣдставляватъ тѣ и каква опасность носятъ за човѣка. И тъй, отъ всички ученици се изисква цѣломѫдрие и великодушие. Нѣма другъ пѫть за придобиване на окултни сили. При условията, въ които днесъ живѣете, тѣзи качества сѫ необходими за васъ, ако искате да минете благополучно прѣзъ гѫстата материя, която неизбѣжно трѣбва да прѣгазите. Болести, сиромашия, зависть, умраза, невѣжество и редъ още отрицателни качества у човѣка се дължатъ, именно, на отсѫтствието въ него на цѣломѫдрие и великодушие. Затова, всѣки трѣбва да знае, има ли цѣломѫдрие въ сърцето си и великодушие въ ума си. Нѣма ли ги, той непрѣменно трѣбва да работи, за да ги придобие. Христосъ казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и на садукеитѣ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Сѫщото може да се каже сега и за васъ: познанията, разбиранията, които имате сега, трѣбва да се увеличаватъ всѣки день; къмъ всичко добро и хубаво у васъ трѣбва да се прибавя по единъ плюсъ. Въ природата сѫществува законъ, който опрѣдѣля, по колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да яде, за да подържа живота си. Обикновено по колко пѫти на день яде човѣкъ? По три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Питамъ: ако за подържане на физическия животъ употрѣбяваме толкова много часове и енергия, не трѣбва ли на сѫщото основание, за подържане на духовния си животъ да употрѣбимъ поне приблизително толкова врѣме? И тъй, за придобиване на духовния животъ се изисква силна вѣра. Направете опитъ, да придобиете въ себе си вѫтрѣшенъ миръ и свѣтла вѣра, да знаете, кога молитвата ви е приета, и кога мисъльта ви е въ права посока. Вие трѣбва да чувствувате това нѣщо въ себе си така, както чувствувате понѣкога дисхармоничнитѣ влияния на хората около васъ. Човѣкъ трѣбва да живѣе духовно, ако иска да бѫде хармониченъ въ себе си; има ли хармония въ себе си, той ще може да живѣе и между дяволитѣ въ ада, както и между ангелитѣ въ рая. Дяволътъ може да мѫчи човѣка. но не и да го изяде. Нѣкой казва: ако дяволътъ не може да ме изяде, поне мечка или вълкъ могатъ да ме изядатъ. Ако вълкътъ се приближи при нѣкой човѣкъ, когото почувствува като кобра, ще може ли да го изяде? Вълкътъ знае, какво нѣщо е кобрата. Отъ кои кобри трѣбва да бѫде човѣкъ? Отговорете сами на този въпросъ! Казвамъ: ако има слабость да краде, той ще може и да дава. Ако човѣкъ обича да разрушава, той ще може и да създава. И тъй, като ученици, вие трѣбва да правите опити. Нѣкои се отказватъ да правятъ опити, защото сѫ завършили своето развитие. Сега ще ви дамъ слѣдния опитъ: сутринь, като станете, завържете очитѣ си съ една дебела кърпа и отворете Библията. Важно е за васъ да познаете съ затворени очи, на кое мѣсто сте отворили Библията. Като отворите Библията, не бързайте веднага да се произнесете, на кое мѣсто сте отворили, но спрете се за малко, попипайте книгата на това мѣсто, вдълбочете се въ себе си и тогава кажете, на коя отъ книгитѣ сте отворили: дали на Битие, Изходъ, Книга на Царетѣ, Пророцитѣ, Евангелията и т. н. Слѣдъ това, опитайте се да познаете, на коя глава сте отворили. Най-послѣ, направете опитъ да познаете и стиха, който сте посочили. Узнаете ли и тритѣ нѣща вѣрно, опитътъ ви 100% е сполучливъ. Направете този опитъ въ продължение на седемь деня. За слѣдния пѫть ще искамъ десеть души отъ васъ да кажатъ своята опитность. Нѣкои отъ опититѣ могатъ да излѣзатъ сполучливи, а други — несполучливи, но това да не ви смущава. Този опитъ ще събуди у васъ импулсъ да развиете своята чувствителность. Ще направите опита при разположение на духа си, при вѫтрѣшенъ миръ. Слѣдъ като опрѣдѣлите книгата, главата и стиха, тогава ще развържете кърпата и ще видите, дали сте познали, т. е. дали опитътъ ви е сполучливъ, и ще си напишете резултата. За слѣдния пѫть ще имате още една свободна тема, както и зададеното сега упражнение. Опитътъ ще започне отъ утрѣ. Като си завържете очитѣ, ще се помолите, ще забравите всичко наоколо си и тогава отворите Библията. Слѣдъ това ще си запишете деня, датата и резултата отъ опита. Това е единъ хубавъ опитъ. Добрѣ е понѣкога човѣкъ да е слѣпъ за нѣкои нѣща. Вързването на очитѣ подразбира, че човѣкъ не иска да се смущава и увлича отъ външния свѣтъ. Това упражнение се отнася до онѣзи, които иматъ силно желание да го направятъ, но не и за онѣзи, които нѣматъ разположение къмъ опититѣ. Който се колеба, той не трѣбва да прави опита. Почне ли да мисли, дали подобава на такъвъ сериозенъ човѣкъ, като него, да си завързва очитѣ, азъ напълно го освобождавамъ отъ този опитъ. Азъ разчитамъ на десеть души отъ васъ да направите опита, а останалитѣ нека бѫдатъ абсолютно свободни. Ще кажете не може ли да затворимъ очитѣ си, безъ да ги вързваме съ кърпа? Ако затворите очитѣ си, безъ да ги завързвате, има опасность отъ изкушение; безъ да искате, ще отваряте малко очитѣ си. Отворите ли ги, опитътъ ви нѣма да излѣзе сполучливъ. Ако вържете очитѣ си, и да ги отворите подъ кърпата, това нѣма да поврѣди на опита. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 12 май, 1926 г. въ София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСЛОВИЯ ЗА ОБИКНОВЕНИЯ И ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВѢКЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Дко умножите 2х2, колко ще получите? — Четири. Какво ще получите, ако съберете на двѣ мѣста по двама души? Какво дѣйствие ще извършите, ако умножите двѣ ябълки по още двѣ? — Умножение. Тъй щото, 2х2 и 2+2 даватъ единъ и сѫщь резултатъ. Два камъка по още два, колко правятъ? — Четири камъка. Да смѣтате по този начинъ, това не е знание. Това е обикновена математика. Вие трѣбва да минете отъ обикновената къмъ живата математика, т. е. къмъ математиката на живитѣ числа. Да допуснемъ, че искаме да съберемъ двама души на едно мѣсто. Какво ще получимъ, ако съберемъ тѣзи двама души? Въ какво отношение двама души могатъ да се събератъ? Прѣдставете си, че двама учени отъ Америка и двама отъ България тръгватъ за нѣкаква научна експедиция. Въ сѫщность колко души имате? — Четири. Значи, числото четири е резултатъ. На какво е резултатъ числото четири? Какво могатъ да направятъ тия четирма учени хора? Ако тѣ сѫ астрономи, напримѣръ, каква работа могатъ да свършатъ? Тази мисъль е малко отвлѣчена, но може да се вземе въ конкретна форма, по-близка за разбиране. Да вземемъ, запримѣръ, на четири мѣста по единъ конецъ и да ги съберемъ: 1 + 1 + 1 + 1 = 4. Какво ще стане съ тѣзи четири конци, ако ги усучите заедно? Ще се получи единъ конецъ, съ сила четири пѫти по-голѣма отъ тази на единия. Какъ ще провѣрите това? Ако съ единия конецъ, напримѣръ, вдигнете тежесть отъ единъ килограмъ, тогава съ четири пѫти по-дебелия конецъ ще трѣбва да вдигнете тежесть отъ четири килограма. Опитътъ ще покаже, дали това е така. И тъй, когато говоримъ за разуменъ човѣкъ, разбираме здравъ човѣкъ, здравъ конецъ, който не се кѫса. Разумниятъ конецъ, като усѣти, че почва да отслабва, вслѣдствие на тежкия товаръ, веднага вика на помощь другъ разуменъ конецъ. Ако тия два конеца забѣлѣжатъ, че отслабватъ отъ тежестьта си и могатъ да се скѫсатъ, викатъ на помощь трети разуменъ конецъ. Ако тритѣ заедно поотслабнатъ, викатъ на помощь четвърти, пети и т. н. Обаче, разумнитѣ конци никога не се изненадватъ отъ външнитѣ условия, вслѣдствие на което не могатъ да се кѫсатъ. Слѣдователно, колкото повече мѫчнотиитѣ се увеличаватъ, толкова повече разумнитѣ конци се събиратъ заедно и ставатъ по-силни. Тогава, какво показватъ дебелитѣ вѫжета? Дебелитѣ вѫжета показватъ, че външнитѣ условия сѫ били неблагоприятни за тѣхъ. Тънкитѣ вѫжета показватъ, че външнитѣ условия сѫ били благоприятни за тѣхъ. Ако концитѣ въ нѣкоя държава сѫ дебели, като гемиджийски вѫжета, това показва, че хората въ тази държава не сѫ много културни. Тѣхната култура е култура на „дебелитѣ вѫжета.“ Мислите ли, че като влѣзете въ ангелския свѣтъ, ще намѣрите вѫжета, дебели като гемиджийскитѣ? Въ ангелския свѣтъ нѣма слѣда отъ вѫжета. Ангелитѣ шиятъ съ много малки игли. Тѣ не се нуждаятъ отъ вѫжета. Достатъчно е да бутнатъ нѣкое малко бутонче, за да дигнатъ съ него тежесть, каквато искатъ. Силитѣ, съ които тѣ дѣйствуватъ, сѫ. живи. Казвате: и ние искаме да живѣемъ между ангелитѣ, като тѣхъ. Който иска да живѣе между ангелитѣ, той трѣбва да се освободи отъ своитѣ слабости, като гордость, щестлавие и редъ други пороци. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ не мога да се примиря съ еди-кого си. Казвамъ: който не може да се примири съ хората, той не може да служи на Бога. Защо? — Защото хората сѫ излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, ако се опълчите срѣщу единъ човѣкъ, вие се опълчвате противъ Бога. Когато Богъ възстава противъ нѣкаква погрѣшка или нѣкакво прѣстѫпление, опълчете се и вие тогава. Писанието казва: „Когото Богъ люби, и вие трѣбва да го любите.“ Човѣкъ трѣбва да създаде въ себе си положителна философия, съ помощьта на която да съгради единъ устойчивъ характеръ. Който не може да се отрече отъ своя егоизъмъ, той нѣма достоинство. Човѣкъ трѣбва да побѣждава вжтрѣшнитѣ спънки и противодѣйствия. Питамъ: по колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да прощава? Въ Писанието е казано, че човѣкъ трѣбва да прощава на брата си 70 пѫти по седемь на день. Той трѣбва да търпи, да прощава, ако иска да не вкисва. Може ли да се нарече истински проповѣдникъ този, който вкисва? Може ли да се нарече ученикъ този, който вкисва? Вие, като ученици, трѣбва да имате правилна връзка помежду си. Външно вие може да спорите помежду си, но въ душата ви не трѣбва да сѫществува абсолютно никакво раздвояване. Изпитания, смущения могатъ да дойдатъ отвънъ, но съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде винаги будно. Когато нѣкой се вкисне, Богъ ще го изнесе на повърхностьта, вънъ да седи. Когато се разкае, Богъ ще каже: повикайте това дѣте вѫтрѣ! Той ще го повика при себе си и ще го запита:синко,разбра ли сега смисъла на живота? Ако можешъ да служишъ разумно, ще влѣзешъ въ Школата. И тъй, докато ученикътъ е въ училището, той има задължения. Щомъ свърши училището и влѣзе въ живота, той придобива вече права. Единственото право на ученика е да учи. Учи ли, има право; не учи ли, той нѣма никакво право. Единственото право на учителя въ училището е да прѣподава. Прѣподава ли лекциитѣ си, както трѣбва, разбира ли прѣдмета си, той има право. Не прѣподава ли прѣдмета си, както трѣбва, той е лишенъ отъ всички права. Ако учительтъ знае прѣдмета си, ученицитѣ му го прѣцѣняватъ добрѣ и казватъ: нашиятъ учитель прѣподава добрѣ прѣдмета си. Правото на учителя е да знае. Правото на ученика е да учи. Това е най-простото опрѣдѣление за правата на учителя и на ученика. Който мисли, че знае повече отъ учителя си, той трѣбва да излѣзе вънъ отъ училището, да придобие права. Нѣкой казва: толкова години вече уча, но какво особено научихъ? Прѣдставете си, че нѣкой придобие знание да носи земята на гърба си, или да копае злато отъ земята. Какво ще спечели отъ тѣзи свои знания? Той ще бѫде най-богатиятъ, но и най-нещастниягъ човѣкъ въ свѣта. Мозъкътъ на този човѣкъ не ще бѫде въ състояние да издържи на голѣмото външно и вѫтрѣшно напрѣжение, прѣдъ което ще се намѣри. Златото е живо. То ще погълне цѣлия животъ на човѣка, ще го подчини и ще го направи нещастенъ. Хората ще го почитатъ, ще го уважаватъ заради златото, но не и за самия него. Този човѣкъ ще се почувствува отдалеченъ отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ добритѣ хора, отъ цѣлото човѣчество и ще остане самъ въ свѣта, като сухъ клонъ отъ нѣкое дърво. Такова е положението на богатитѣ хора. Нѣкой казва: азъ да съмъ богатъ, че каквото ще да бѫде положението ми. Богатъ човѣкъ е само онзи, който има богата душа, богатъ умъ, богато сърце и силна воля. Има ли това вѫтрѣшно богатство въ себе си, той ще придобие и външно богатство, като благословение, като резултатъ на вѫтрѣшното. Нѣма ли богатъ умъ, богато сърце, богата душа и силна воля, външното богатство е нещастие за него. Тъй щото, искате ли да бѫдете богати, започнете отгорѣ, съ богатството на душата. Запитайте се, имате ли този капиталъ въ себе си. Ако го имате, търсете тогава външното богатство. Това е истинската философия на живота. Въ окултната школа е забранено да се говори за недѫзитѣ на ученицитѣ. Тамъ оставятъ всѣки да изпие чашата до дъното, самъ да се учи. Този е единъ отъ методитѣ въ школата. Когато учительтъ види, че нѣкой ученикъ прави погрѣшки, той го погледне само, поусмихне се и казва: вьрви напрѣдъ, не бой се, ще си научишъ урока! Щомъ ученикътъ изпие чашата до дъно, той се връща пакъ въ правия пѫть. Обаче, когато Учительтъ си служи съ закона на Любовьта, той обръща внимание но погрѣшкитѣ на своитѣ ученици, за да намали тѣхнитѣ страдания. Този методъ се прилага само по отношение на разумнитѣ ученици. Казвамъ: едно отъ важнитѣ правила за живота е да не се стремите да бѫдете добри, но да се стремите къмъ разуменъ животъ. Добродѣтельта е Божествено качество, тя ще дойде сама по себе си. Разумниятъ животъ съставлява база за проявление на доброто. Когато казваме, че трѣбва да се живѣе добрѣ, ние имаме прѣдъ видъ живота на миналитѣ поколѣния, който прѣдставлява материалъ за обработване. У човѣка се криятъ сили, които сѫ въ заспало състояние, и той трѣбва да работи за тѣхното пробуждане и правилно използуване. Когато човѣкъ се обърне къмъ Бога, у него се събуждатъ всички спящи сили и способности. Питамъ: какъ се познава, че нѣкой човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога? Единъ отъ признацитѣ, по който се познава, че човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога, е неговата готовность да пожертвува за Бога всичко, каквото има. Каже ли, че дава само 10,000 отъ цѣлото си богатство, този човѣкъ още не се е обърналъ къмъ Бога. Това показва, че този човѣкъ иска да влѣзе въ Царството Божие по лесния пѫть. По сѫщия начинъ и много отъ ученицитѣ искатъ да влѣзатъ въ школата по най-лесенъ начинъ. Едно трѣбва да знаете: който иска да влѣзе въ Царството Божие, той трѣбва да мине непрѣменно прѣзъ тѣсната врата. Дойде ли прѣдъ тази врата, той трѣбва да каже: Господи, всичко, каквото съмъ придобилъ отъ вѣковетѣ, полагамъ прѣдъ Твоитѣ нозѣ и съмъ готовъ да извърша Твоята воля. Този човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога. Каже ли той, че дава само половината отъ своето богатство за Бога, и Богъ толкова ще му даде. Значи, рече ли човѣкъ да пожертвува живота, богатството си и всичко, каквото е придобилъ, за Бога, той вече се е обърналъ къмъ Него, не на думи, но дълбоко въ себе си. Човѣкъ не трѣбва да убѣждава хората да вѣрватъ въ Бога, но себе си трѣбва да убѣди. Не убѣди ли себе си, той никога не може да убѣди хората. Когато нѣкой ви говори Истината, възвишеното „азъ“ казва: така е. То абсолютно се съгласява съ тази Истина. И тъй, ще знаете: не се влиза лесно въ Царството Божие. Христосъ е казалъ: „Ако не вдигнете кръста си и не тръгнете слѣдъ мене, не може да влѣзете въ Царството Божие.“ Какво нѣщо е кръстътъ? Да вдигнешъ кръста си, това подразбира да понесешъ всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди, все за името Божие, безъ да роптаешъ, безъ да съжалявашъ, че си тръгналъ по този пѫть. Какво по-голѣмо страдание отъ това, да правишъ добрини на хората, да служишъ на ближния си безкористно и съ любовь, и въ резултатъ на всичко това да те разпнатъ на кръсть! Какво по-голѣмо страдание отъ това, да бѫдешъ прѣнебрегнатъ отъ всички хора, да бѫдешъ изпѫденъ отъ дома на баща си и майка си и да нѣмашъ, дѣ глава да подслонишъ! Дойде ли човѣкъ до това положение, нѣма другъ пѫть за него, освѣнъ да се обърне къмъ Бога. Той ще каже: Господи, всички ме изпѫдиха, всички ме прѣнебрегнаха, но Ти ще ме приемешъ. Азъ възлюбихъ хората, но тѣ ме изпѫдиха. Всичко трѣбваше да изгубя, за да Те намѣря. И сега, когато съмъ прѣдъ Тебе, моля Те, приеми ме и ме благослови! Това е кръстъ. Нѣкой казва: голѣмъ е моятъ кръстъ. — Какъвъ е твоятъ кръстъ? — Цѣли 36 часа не съмъ ялъ. — Това е малко кръстче. Другъ нѣкой казва: снощи ядохъ само сухъ хлѣбъ. — И това е малко кръстче. — Нѣмамъ обуща, босъ ходя. — И това е малко кръстче. — Нѣмамъ нови дрехи. — Това е още по-малко кръстче. Ако се заемете да прѣтеглите тѣзи кръстчета знаете ли, колко малко ще тежатъ? За да се приготвятъ нашитѣ копринени дрехи, знаете ли, колко буби сѫ пострадали? За да се изтъкатъ нашитѣ памучни и вълнени дрехи, колко памукъ, колко вълна отъ овцитѣ се е употрѣбила? Обаче, когато хората живѣятъ правилно и служатъ на Бога, всички тия жертви сѫ оправдани. Тогава и бубитѣ, и памукътъ, и овцитѣ, всички се радватъ. Не живѣятъ ли разумно, не служатъ ли на Бога, всички жертви отиватъ напразно. Азъ ви говоря това, понеже искамъ да ви прѣдпазя отъ излишни страдания. Много отъ васъ сте добри, но достатъчно е да дойде нѣкаква малка причина отвънъ, и да развали доброто, хубавото у васъ. Казватъ, че мухитѣ развалятъ доброто миро. Една муха е въ състояние да развали мирото. Затова казвамъ: затваряйте херметически мирото си, за да не влѣзе въ него нѣкоя муха! Това подразбира: пазете душата си, да не влѣзе въ нея нѣкакво горчиво чувство. Кой е коренътъ на всички злини? Коренътъ на всички злини е сребролюбието; коренътъ на всички злини е щестлавието; коренътъ на всички злини е гордостьта; коренътъ на всички злини е гнѣвътъ; коренътъ на всички злини е съмнѣнието; коренътъ на всички злини е безвѣрието. Апостолъ Павелъ казва: „Коренътъ на всички злини е сребролюбието.“ Луната е свързана съ среброто. Много хора обичатъ да наблюдаватъ мѣсечината, но тя събужда злото въ душата на човѣка. Защо апостолъ Павелъ казва, че коренътъ на злото е сребролюбието, а не любовьта къмъ желѣзото, напримѣръ, или къмъ златото? Освѣнъ това той казва, че двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища. Въ това отношение луната е символъ на двоеумния човѣкъ. Луната е много непостоянна въ своитѣ проявления. Тя е причина за голѣми пертурбации въ природата. Много хора сѫ удавени отъ приливитѣ и отливитѣ, които ставатъ въ моретата. Тѣзи приливи и отливи се дължатъ на влиянието на луната. Тя влияе и върху много хора, наречени „лунатици“, нѣкои отъ които сѫ пострадали въ тѣзи особени състояния. При все това, мнозина казватъ: красива е луната! Тя е красива само за умнитѣ хора. И тъй, човѣкъ не трѣбва да бѫде като луната двуличенъ, двоеуменъ. Едно лице, единъ умъ трѣбва да има той! Бѫдете съ едно лице, като слънцето, което дава свѣтлина и топлина даромъ на всички. Луната постоянно се мѣни: ту се пълни, ту се празни. Като се напълни, тя прѣдставя нѣщо подобно на слънцето, но скоро слѣдъ това започва да се намалява, докато се изгуби съвършено и казва: сега нищо не давамъ. Не се минава много врѣме, и тя отново показва часть отъ своето лице, въ видъ на сърпъ. Ученитѣ хора се ползуватъ отъ промѣнитѣ на луната за опрѣдѣляне врѣмето, а врѣмето пъкъ опрѣдѣля течението на живота. Добриятъ животъ на човѣка се опрѣдѣля, отъ слънцето, а лошиятъ животъ — отъ луната. Въ невидимия свѣтъ има по една книга за всѣки човѣкъ, въ която се отбѣлѣзва положението на луната, когато човѣкъ грѣши и положението на слънцето, когато човѣкъ върши добро. По звѣздитѣ пъкъ се опрѣдѣля, какъ човѣкъ може да направи нѣкое изключително добро. Всѣка звѣзда служи като символъ на това специално добро, което човѣкъ може да направи въ своя животъ. Коренътъ на злинитѣ е сребролюбието, т. е. коренътъ на злинитѣ е двоеумниятъ човѣкъ, който е непостояненъ въ своитѣ пѫтища. Оттукъ казвамъ: който иска да прогресира, като ученикъ, и да придобие повече знания, той трѣбва абсолютно да се освободи отъ лъжата. Освободи ли се отъ лъжата, животътъ му ще се осмисли едноврѣменно и въ тритѣ свѣта: въ материалния, въ умствения и въ сърдечния, т. е. въ физическия, въ духовния и въ Божествения. За да дойде човѣкъ до това положение, той трѣбва да има характера на Аврама и неговата готовность за жертва. Богъ му каза да напусне бащиния си домъ и да отиде въ Ханаанската земя, и той послуша. Богъ му каза да отиде въ Египетъ, и той послуша. Най-послѣ Богъ му каза да принесе единствения си синъ Исака въ жертва, и той го принесе. Богъ не прие тази жертва, но само го подложи на изпитание, да провѣри неговата вѣрность. Голѣми изпитания мина Аврамъ, но изпълни волята Божия. Той бѣше богатъ човѣкъ, имаше много овце и говеда, но задъ неговото богатство се криеше свѣтълъ умъ, благородно сърце, мощенъ духъ и възвишена душа. Сара бѣше сериозна, умна и честолюбива жена. Когато ангелъ Господенъ дойде въ дома й, той й съобщи радостната вѣсть, че слѣдъ една година тя ще роди синъ. Понеже Сара бѣше на прѣклонна възрасть, тя не повѣрва думитѣ на Божиитѣ пратеници и се засмѣ. Тѣ я запитаха: защо се засмѣ? Сара отказа, че се е смѣла. Значи, тя си послужи съ лъжа. Тя не можа да повѣрва, че на такава възрасть може да роди. Божиитѣ пратеници й казаха: за да ти покажемъ, че ти се засмѣ, слѣдъ една година ще родишъ синъ, който ще се нарече Исакъ. Какво означава името Исакъ? — Смѣхъ. Значи, Богъ й даде синъ съ такова име, каквото тя направи. Сара се засмѣ, защото не повѣрва, че може да роди синъ. Сега азъ говоря само за онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които сѫ освободени отъ съмнѣние, отъ подозрѣние. Много хора се съмняватъ едни въ други, обиждатъ се, че едикой си не ги поздравилъ. Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ е дълбоко замисленъ, наскърбенъ, отишълъ далечъ нѣкѫдѣ въ мисъльта си, напусналъ тѣлото си, рѣшава нѣкаква задача. Азъ мина покрай него и не го поздравя. Питамъ: трѣбва ли той да се обижда отъ това? Азъ не го поздравихъ, защото този човѣкъ не бѣше въ кѫщата си. Има ли смисълъ тогава, като мина покрай вашата празна кѫща, да ви поздравлявамъ? Който не разбира своето състояние, ще каже: Учительтъ мина покрай менъ, не ме поздрави. Той трѣбва да е недоволенъ нѣщо отъ менъ. Ето, какъ човѣкъ изпада въ съмнѣния. Това се дължи единствено на неразбиране на нѣщата. При това, кой поздравъ вие считате за най-добъръ? Подавате ли се на съмнѣния и подозрѣния, вие постоянно ще изпитвате вѫтрѣшна скръбь, вѫтрѣшно недоволство: ще лѣгате и ще ставате, но нѣма да бѫдете доволни отъ себе си; ще учите, нѣма да бѫдете доволни отъ учението си. Първото правило въ живота -бѫдете доволни отъ най-малкитѣ нѣща, които Богъ ви дава. Искате ли да бѫдете богоугодни, този е пѫтьтъ. Казано е въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатани!“ Ученикътъ не трѣбва да огорчава Духа съ своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Всѣки ученикъ има физически, умствени и сърдечни задачи, които трѣбва правилно да рѣши. Да се разрушава е лесно, да се гради е мѫчно. Граденето е по-дълъгъ процесъ, отколкото разрушението. И двата процеса сѫществуватъ въ природата, но благодарение, че тѣзи, които градятъ, сѫ повече отъ ония, които разрушаватъ. Въ свѣта има напрѣдъкъ, има еволюция. Ученикътъ трѣбва да води съзнателенъ животъ. Натъкне ли се на нѣкакви сили, на нѣкакви течения, които сѫ непотрѣбни за него, той трѣбва да ги избѣгва, или да ги трансформира. Въ живота на ученика трѣбва да има правилно движение, което може да бѫде резултатъ само на сили, които го подмладяватъ, които внасятъ въ него жизненость и подемъ нагорѣ. Влѣзе ли въ класъ, ученикътъ трѣбва да се спре за малко въ себе си, да види, на кое мѣсто да седне. За тази цѣль той трѣбва да бѫде въ съзнателна непрѣривна връзка съ напрѣдналитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Този е пѫтьтъ къмъ самоусъвършенствуване. Изпаднете ли въ нѣкакво тежко състояние, веднага повдигнете мислитѣ си нагорѣ, свържете се съ Бога, и Той ще ви помогне да трансформирате вашитѣ енергии, да минете отъ по-низко на по-високо стѫпало. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 5 май, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема, по вѫтрѣшенъ изборъ. Като пишете темата, не се мѫчете да измисляте това-онова, но постѫпвайте, като естественика, който изучава минералитѣ, растенията и животнитѣ. Като пѫтува по планинскитѣ мѣста, той се вглежда въ камънитѣ и ги изучава. Щомъ намѣри нѣкой хубавъ, скѫпоцѣненъ камъкъ, той го взима, разглежда свойствата му и се произнася за него. Той вече може да говори за него, като за познатъ минералъ. По сѫщия начинъ и вие правете; не пишете върху даденъ въпросъ, докато въ съзнанието ви не се роди нѣкаква красива мисъль. Много хора обичатъ да си служатъ съ чужди мисли по извѣстни въпроси. Такива мисли има напластени въ ума на човѣка отъ неговото минало, които нѣкога сѫ били цѣнни, но днесъ не струватъ нищо. Има стари мисли, чувства и желания, много отъ които не струватъ нищо. Отъ тѣхъ, именно, се зараждатъ всички наслоявания, всички болезнени състояния въ организма на човѣка. Нѣкои отъ ученицитѣ въ школата мислятъ, че много знаятъ. Наистина, тѣ знаятъ много нѣща, но трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че ние още не сме засегнали най-важнитѣ и основни въпроси. Тѣзи въпроси се прѣдшествуватъ отъ опити. Питамъ: колцина отъ васъ иматъ търпѣнието на знаменития гръцки философъ, Епиктетъ, който билъ злѣ третиранъ отъ своя господарь? Господарьтъ му често се сърдилъ, каралъ му се, като при това го натискалъ силно по крака. Той особено се дразнѣлъ, когато виждалъ, какъ Епиктетъ понасялъ спокойно, съ пълно самообладание и търпѣние всички негови хули. Епиктетъ отврѣме наврѣме само му казвалъ: господарю, ти можешъ да се отнасяшъ съ мене, както искашъ, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи, и послѣ ти самъ ще съжалявашъ, че не ще мога да ти служа, както трѣбва. Обаче, господарьтъ му продължавалъ да се отнася съ него, както и по-рано. Единъ день, както билъ разгнѣвенъ, така силно натисналъ крака на Епиктета, че го счупилъ. Пакъ тъй спокойно, съ пълно самообладание, Епиктетъ му казалъ: нали те прѣдупрѣждавахъ, че ще ми счупишъ крака? За неговото голѣмо самообладание, господарьтъ му го освободилъ отъ служба. Оттамъ насетнѣ Епиктетъ се прочулъ като знаменитъ философъ. Казвамъ: сѫществата отъ невидимия свѣтъ постоянно ви наблюдаватъ. Тѣ иматъ хиляди и милиони очи, съ които слѣдятъ всички ваши дѣйствия. Ученитѣ казватъ, че нѣкои бръмбари имали по 25,000 очи. Има светии пъкъ съ 100 милиона очи. Можете ли да си прѣдставите, какво нѣщо сѫ тѣзи светии? Разбира се, това се отнася до сѫщества, съ висока напрѣднала култура. Съврѣменнитѣ хора, запримѣръ, иматъ само по двѣ очи. Ще кажете: не е възможно човѣкъ, билъ той даже светия, да има повече отъ двѣ очи. Това е символистиченъ изразъ на рѣчьта, но не и дѣйствителенъ. Питамъ: какъ е възможно тогава хиляди лѫчи да се събиратъ въ единъ фокусъ? Вие знаете, че има огледала, едни отъ които събиратъ лѫчитѣ — събирателни, и други, които ги разпръсватъ — разсѣйвателни. Вие изучавали ли сте въпроса, по какъвъ начинъ, именно, лещата може да събира лѫчитѣ, когато въ сѫщность тѣ вървятъ паралелно? Съврѣменнитѣ физици говорятъ само за способностьта на лещитѣ да събиратъ и да разпръсватъ лѫчитѣ, но какъ става това, тѣ нищо не обясняватъ. Да се казва, че човѣкъ може да събира лѫчитѣ съ рѫцѣ, това разбирамъ, той поне е живо сѫщество; обаче, да се казва, че леща може да събира и да разпръсва лѫчи, това не разбирамъ. Прѣди всичко странно е, какъ е възможно, мъртво тѣло, каквото е лещата, да събира и да разпръсва лѫчи? Много отъ съврѣменнитѣ учени искатъ да подчинятъ природата подъ себе си, да впрегнатъ силитѣ ѝ и да ѝ заповѣдватъ. Човѣкъ може да заповѣдва на природата само при три условия: най-първо самъ той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Любовьта; слѣдъ това той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Мѫдростьта и най-послѣ той трѣбва абсолютно да се подчини на закона на Истината. Подчинява ли се самъ той на тѣзи закони, ще може да заповѣдва и на природата, колкото и когато иска. Не се ли подчинява човѣкъ на тѣзи закони, тогава той ще бѫде подчиненъ отъ природата, и то по всички правила и методи, съ които тя разполага. Тя ще го хване съ щипцитѣ си, ще го свали до дъното на ада, дѣто ще го прѣкара прѣзъ всички свои гърнета. Природата има милиони гърнета и реторти, прѣзъ които прѣкарва всѣки човѣкъ, който иска да ѝ заповѣдва. Тамъ тя ще го държи съ милиони години, докато го възпита. Не мислете, че природата е слаба, мекушава майка. Ако тя прѣкарва ангелитѣ прѣзъ такива реторти, колко повече хората! Ония ангели, които не се подчиняватъ на нейнитѣ закони, тя по сѫщия начинъ, както и хората, прѣкарва прѣзъ своитѣ реторти, не да ги мѫчи, но да ги учи на умъ и разумъ. Тя ги учи, какъ да заповѣдватъ, и какъ да слугуватъ. Въ природата сѫществува пъленъ редъ и порядъкъ. Тя не търпи безредие, вслѣдствие на което, всѣки, който се опитва да наруши съ нѣщо реда ѝ, строго се наказва. Когато хората грѣшатъ, тѣ нарушаватъ законитѣ на природата и се криятъ, не искатъ хората да знаятъ, че сѫ сгрѣшили нѣщо. Казвамъ: правилно е Богъ да не знае, че вие грѣшите. Азъ бихъ желалъ Богъ да не знае, че вие грѣшите. Щомъ Богъ не знае вашитѣ грѣхове, това показва, че вие сте праведни хора. Ако хората живѣятъ чистъ и светъ животъ, Господъ нѣма да знае тѣхнитѣ грѣхове. Ученикътъ трѣбва да дойде до положението да не грѣши, а не да се крие отъ хората и отъ Бога. Ученичеството не седи само въ посѣщаване лекциитѣ на учителитѣ и развиване на теми. Ако е така, тогава това става и въ църквитѣ. Отивате въ една църква, тамъ нѣкой проповѣдва за отношенията между снаха и свекърва. Нѣма защо да се разисква върху този въпросъ. Вижте, какъ се разрѣшава този въпросъ въ практическия животъ. Ако снахата е по-силна, тя набива свекърва си, и въпросътъ се изчерпва. Отивате въ друга църква, тамъ се говори за пѫтя отъ небето до земята. Всички се интересуватъ да чуятъ нѣщо за този пѫть. Отивате въ трета църква, тамъ разглеждатъ стиха, върху който е говорилъ апостолъ Павелъ: защо мѫжетѣ носятъ кѫси, а женитѣ дълги коси? Той е казалъ: мѫжъ, който носи дълга коса, той е безчестенъ. Жена, която има кѫса коса, тя е безчестна. Мѫжътъ трѣбва да носи кѫса коса, а жената — дълга. Природата не обича еднообразието. Кѫситѣ коси съдържатъ електричество, а дългитѣ — магнетизъмъ. По този начинъ между мѫжа и жената ще става правилна обмѣна на силитѣ, които тѣ съдържатъ. Ако мѫжътъ и жената носятъ дълги коси, между тѣхъ не може да става правилна обмѣна. Затова, именно, Павелъ казва, че женитѣ трѣбва да носятъ дълги коси, а мѫжетѣ — кѫси. Този въпросъ се рѣшава отъ психофизиологически причини, а не отъ модата. Ако се разглежда този въпросъ буквално, защо рисуватъ Христа съ дълга коса? Пророцитѣ съ кѫси коси ли ходѣха? Светиитѣ съ кѫси коси ли бѣха? Много отъ тѣхъ не се подчиняваха на правилото, че мѫжетѣ трѣбва да носятъ кѫси коси. Мѫжътъ и жената сѫ принципи, тѣ не сѫ само форми. Щомъ е така, този въпросъ трѣбва да се разглежда принципално, а не по форма. Главниятъ въпросъ, обаче, седи въ слѣдното: кѫси коси ли трѣбва да носимъ, или дълги? Човѣкъ може да носи и дълги, и кѫси коси. Който иска да развива ума си, при извѣстни условия той може да носи кѫси коси. Има периоди въ живота на човѣка, когато той трѣбва да носи кѫса коса; има периоди въ живота му, когато той трѣбва да носи дълга коса. Това нѣщо особено много се спазва у българитѣ. Докато българинътъ е младъ, той бръсне мустацитѣ си, рѣже косата и брадата си. Щомъ дойде на възрасть отъ 40 години нагорѣ, той устройва угощение, поканва на него своитѣ роднини, и отъ този день си остава дълга брада и коса. Това е български обичай, който почива на разумни закони. Дългитѣ коси говорятъ за здравословно състояние на организма. Колкото кръвьта на човѣка е по-чиста, а организъмътъ по-здравъ, толкова и мисъльта се развива по-правилно. При болезнено състояние на организма, мисъльта не се развива правилно. Когато нѣкой човѣкъ става нетърпеливъ, въ кръвьта му се явяватъ чужди вещества. Най-първо трѣбва да се създаде психофизиологическа наука за здравословното състояние на човѣка, за да се знаятъ причинитѣ на всички негови прояви. По този начинъ ще се различаватъ здравословнитѣ отъ болезненитѣ състояние. Запримѣръ, здравословно състояние е желанието на човѣка да учи. Болезнено състояние у човѣка е мисъльта му, че всичко знае. Необходимо е човѣкъ да учи! При това, естествено е, когато научи нѣщо ново, да се радва. Болезнено състояние е, когато нѣкой, като напише нѣколко стихотворения, ходи тукъ-тамъ да ги чете, да иска хората да се произнесатъ за тѣхъ. Това положение е еднакво съ положението на онзи човѣкъ, който има цирей и ходи отъ лѣкарь на лѣкарь да показва цирея си, да иска съвѣтитѣ имъ. Здравиятъ човѣкъ не пита, какъ трѣбва да се живѣе. Само болниятъ пита, какъ трѣбва да се живѣе. Поетътъ пита: хубаво ли е моето стихотворение? Питамъ: ако ти самъ не знаешъ, че това, което си написалъ, е хубаво, кой другъ ще знае? Нѣкой писатель пише нѣщо и пита: вѣрно ли е това, което съмъ написалъ? Ако ти не знаешъ, дали това, което си писалъ, е вѣрно, кой другъ ще знае? И тъй, ще знаете, че Богъ е Богъ на мира, на вѣчната свѣтлина, на вѣчната радость и веселие. Когато нѣкой човѣкъ скърби, той мисли, че и небето е скръбно, като него. Той казва: Господъ не вижда ли, че азъ съмъ скърбенъ? Богъ не се занимава съ вашата скръбь. Като види нѣкой скърбенъ човѣкъ, Той го запитва: какво ти липсва? — Гладенъ съмъ. Господъ се обръща къмъ своитѣ помощници и имъ казва: дайте на този човѣкъ да яде! — Господи, нахранихъ се, но пакъ съмъ тѫженъ. — Какво още искашъ? — Трѣбватъ ми 50,000 лева, да си направя една малка кѫща. — Дайте му 50,000 лева! — Господи, сега съмъ още по-тѫженъ. — Защо? — Жена ми умрѣ. — Дайте му друга жена! — Много съмъ натѫженъ, дѣтето ми умрѣ. — Дайте му друго дѣте! — Господи, още едно нещастие ме сполетѣ. Бѣхъ професоръ, но ме уволниха. — Назначете го отново на сѫщата служба! Както виждате, щомъ ви задоволятъ въ това, което ви липсва, и скръбьта ви изчезва. Питамъ тогава: вашитѣ скърби сѫществени ли сѫ? Не сѫ сѫществени. Дойде нѣкой при мене и се оплаква, че го обидили, казали му, че не живѣе споредъ законитѣ на Божественото учение. Казвамъ му: както ти живѣешъ, нѣма подобенъ на тебе. Той се зарадва, казва: значи, това, което говорятъ другитѣ за мене, не е вѣрно. Казвамъ: ако този човѣкъ, не ти е казалъ истината, той трѣбва да се разкае, но ако ти, като се оплаквашъ, не говоришъ истината, ти трѣбва да се разкаешъ. — Ама защо трѣбва да казва така за мене? Казвамъ: ако ти намирашъ, че този човѣкъ, като те обижда, не постѫпва правилно, и ти не постѫпвай като него. Извлѣчете поука отъ неговата постѫпка и не правете като него. Ученикътъ трѣбва да се учи отъ всичко, което срѣща въ живота си. Това значи будно съзнание. Имате ли будно съзнание, вие ще дойдете до положението, когато ще ви повѣрятъ голѣми задачи и длъжности. Само по този начинъ ще добиете свободата, която днесъ очаквате и казвате: ние трѣбва да бѫдемъ свободни! Не е лесно човѣкъ да бѫде свободенъ. Даже и пророцитѣ въ миналото не сѫ били абсолютно свободни хора. Запримѣръ, за пророкъ Елисея се казва, че като го видѣли дѣцата, започнали да викатъ подиръ него: „плѣшивий, плѣшивий!“ За да се освободи отъ тѣхнитѣ подигравки, той измолилъ небето да изпрати нѣкакво наказание върху тия дѣца. Не е лесно да носишъ подигравкитѣ на хората. И светиитѣ на врѣмето си сѫ били подигравани. Не е благороденъ човѣкъ онзи, който обича да се подиграва. Затова подигравкитѣ трѣбва да се избѣгватъ. Турцитѣ по този случай иматъ една поговорка, смисълътъ на която е слѣдниятъ: „Не се смѣй на погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ ще дойдатъ и до твоята глава.“ Видишъ ли нѣкаква грѣшка нѣкѫдѣ, кажи: Богъ да ме пази отъ подобно нѣщо! Ако нѣкой мѫжъ и жена не живѣятъ добрѣ помежду си, кажи: Богъ да ме пази отъ подобно нѣщо! Не казвай, че тѣ сѫ глупави, не се смѣй на погрѣшкитѣ имъ, защото нѣма да мине дълго врѣме, и сѫщото нѣщо ще се стовари върху главата ти. Какъ ще отговорите на въпроса: защо човѣкъ се ражда, расте, развива, остарява и умира? Вие ще кажете, че слѣдъ като човѣкъ мине прѣзъ фазитѣ на растене, развитие и остаряване, най-послѣ той трѣбва да умре, защото е грѣшилъ въ своя животъ. Този отговоръ не е правилното разрѣшение на въпроса. Ако вашиятъ отговоръ е вѣренъ, тогава защо умиратъ малкитѣ дѣца? Ние виждаме, че еднакво умиратъ и младитѣ, и старитѣ хора. Питамъ тогава: защо се ражда човѣкъ? Човѣкъ се ражда, за да изучава великия законъ на самопожертвуването. Нѣкога човѣкъ е билъ щастливъ, гордъ, съ високо мнѣние за себе си, голѣмъ философъ, и затова Богъ го е изпратилъ на земята да учи закона на самопожертвуването, да се смири, да стане толкова малъкъ, че да се събере въ една микроскопическа клѣтка. Смири ли се човѣкъ веднъжъ, оттамъ насетнѣ той ще почне да учи и да прилага великитѣ уроци на живота. Днесъ много нѣща сѫ излишни за човѣка. Той трѣбва да се откаже отъ излишнитѣ, отъ ненужнитѣ работи. Ако Богъ поставя човѣка въ такава малка форма, каквато е клѣтката, и отъ това му положение изкарва великъ философъ, защо му сѫ нужни голѣмитѣ работи? Когато Богъ работи, отъ малкитѣ нѣща Той може да изкара велики работи. Когато човѣкъ работи, и отъ най-голѣмитѣ нѣща нищо не излиза. Запримѣръ, нѣкой голѣмъ, виденъ философъ може да напише сто тома, които нищо да не струватъ. Споредъ мене, истински философъ, писатель или поетъ е този, който самъ прѣдставлява написана книга. Не прѣдставлявате ли вие сами написана книга, отъ която хората, като четатъ, да се учатъ, всичко друго, което на хартия сте написали, слѣдъ вашето заминаване отъ този свѣтъ, ще остане на земята, дѣто слѣдъ години ще изчезне, ще се заличи. Това, което човѣкъ пише, трѣбва да бѫде написано вѫтрѣ въ него, че като отиде на онзи свѣтъ, ангелитѣ да дойдатъ при него, да отворятъ написаната книга и да четатъ отъ нея. Питамъ: колцина отъ васъ сте такава написана книга? Апостолъ Павелъ казва, че е написанъ свидѣтель. Че не сте написани книги, не е грѣхъ, но идеалътъ ви трѣбва да се свежда къмъ това, всѣки да бѫде написана книга. Въ тази книга трѣбва да сѫ писали най-великитѣ духове, ангели, светии, които сѫ минали прѣзъ васъ. Щомъ сте написана книга, отъ нея можете да правите, колкото искате съчетания. Въ нея ще намѣрите и проза, и поезия, и музика, и изкуство — всичко, каквото пожелаете. Така трѣбва да разбирате нѣщата — и млади, и стари. Въ това седи великата философия на живота. Врѣме е вече да се простите съ миналото. Не го забравяйте напълно, защото отъ него сте научили много нѣща, но оставете го настрана, и внесете въ живота си нѣщо ново. Прѣдставете си, че ви донесатъ пъленъ чувалъ съ сушени плодове: ябълки, круши, череши, вишни, сливи и др. Въ това врѣме излизатъ прѣснитѣ, нови плодове, току-що узрѣли. Отъ кои плодове прѣдпочитате да ядете: отъ сушенитѣ, или отъ току-що узрѣлитѣ? Разбира се, че ще прѣдпочетете прѣснитѣ плодове прѣдъ сушенитѣ. Сушенитѣ плодове иматъ смисълъ само тогава, когато нѣма прѣсни. Тогава дори тѣ сѫ благословение за човѣка, ако ги има. Излѣзатъ ли, обаче, прѣснитѣ плодове, тѣ сѫ за прѣдпочитане прѣдъ сушенитѣ. Ако разбирате нѣщата по този начинъ, вие сте разумни хора и ще живѣете въ разнообразието на живота. Не ги ли разбирате така, вие ще живѣете въ пълно еднообразие, дѣто прѣобладаваще влияние има положителното електричество. Вие знаете отъ физиката, че когато се срѣщатъ само положителни електричества, настава отблъсване. Въ това отношение, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че много отъ васъ сѫ станали еднообразни, вслѣдствие на което взаимно се отблъсвате, не можете да се търпите. Разнообразие е нужно на хората! Запримѣръ, разнообразие има въ слѣднитѣ постѫпки на хората. Прѣдставете си, че се събератъ трима поети, но единиятъ отъ тѣхъ знае да свири, а другиятъ знае да рисува. Първиятъ започва да чете нѣкой отъ своитѣ стихотворения. Другитѣ двама го слушатъ. Вториятъ поетъ нѣма да чете свои произведения, но ще вземе цигулката си и ще изсвири нѣщо хубаво. И третиятъ поетъ нѣма да чете свои работи, но понеже знае и да рисува, той ще вземе четката и ще нарисува набързо нѣкоя хубава картинка. Рекатъ ли и тримата да четатъ произведенията си, колкото хубави да сѫ тѣ, съ това ще създадатъ голѣмо еднообразие помежду си. Резултатътъ на това еднообразие ще бѫде отблъсване, отдалечаване. За всички хора въ свѣта има опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена работа, която всѣки трѣбва да извърши. Намѣрятъ ли хората своитѣ мѣста и своята работа, тѣ винаги ще живѣятъ въ пълно разнообразие. Да работите за себе си, т. е. да задоволите себе си, това е едно отъ здравословнитѣ състояния за човѣка. Да се стремите хората да задоволите, това е болезнено състояние. И тъй, като дойдете слѣдния пѫть въ класъ, отъ всинца ви искамъ да имате въ торбитѣ си прѣсни, узрѣли, току-що откѫснати плодове — ябълки, круши, грозде, сливи и др. Старитѣ торби съ сушени плодове оставете настрана. Тѣ вече не трѣбватъ. Ще кажете: изтълкувайте ни това нѣщо! Нѣма какво да го тълкувамъ. Прѣзъ цѣлата седмица мислете по този въпросъ, че като дойдете слѣдния пѫть въ школата, торбитѣ ви да бѫдатъ пълни съ прѣсни, узрѣли плодове, а не съ сушени. Никой да не дохожда съ празна торба! Който носи празна торба, той е опасенъ човѣкъ. Това значи: всѣки, на когото умътъ и сърцето сѫ празни, той е опасенъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, на когото умътъ е пъленъ съ свѣтли идеи, а сърцето — съ възвишени и благородни чувства, той е благороденъ, разуменъ. Може ли човѣкъ съ празна кесия да влѣзе въ нѣкакво търговско прѣдприятие или сдружение? — Не може, разбира се. Азъ мога да ви дамъ хиляди примѣри отъ живота, да видите, че навсѣкѫдѣ се изисква пълнота. Главата на човѣка трѣбва да е пълна съ възвишени и свѣтли идеи, че дѣто мине, всички да му се радватъ. Сега, като развивамъ този въпросъ прѣдъ васъ, не взимайте отрицателната му страна, да мислите, че вие нѣмате нищо въ себе си, че сте празни глави и сърца. Не, съ това азъ подразбирамъ слѣдното: ако имате чешма, прѣзъ която тече хубава вода, но чуете, че нѣйдѣ наблизо има още по-хубава вода, не щадете труда и срѣдствата си, прѣкарайте въ двора си още една чешма, отъ по-хубавата вода. Чуете ли, че има още по-хубава и отъ нея, опитайте я, и ако се увѣрите, че наистина е по-хубава, прѣкарайте въ двора си и трета чешма, отъ която да черпите още по-хубава вода. Ще кажете: какво да правимъ съ тѣзи три чешми въ двора си? Щомъ сѫ много за васъ, дайте първитѣ двѣ на съсѣдитѣ си, които нѣматъ нито една. Нека тѣ се ползуватъ отъ водата на тѣзи чешми. Сега вие имате една чешма въ двора си, останала отъ дѣдо ви и баба ви, и казвате: свещена е тази чешма! Не е свещена тя. Човѣшкитѣ работи не сѫ свещени. Свещени нѣща сѫ само тия, които излизатъ отъ Бога и въ които нѣма нито измѣна, нито промѣна. Свещени нѣща сѫ тѣзи, които Богъ сега създава. Старитѣ нѣща, които нѣкога сѫ били свети, а днесъ сѫ вече износени, развалени, не могатъ да бѫдатъ свети. Днесъ всички религиозни хора се хвалятъ съ Христовия кръстъ. Питамъ: този кръстъ спаси ли свѣта? И Апостолъ Павелъ е писалъ много велики, свещени нѣща, но дѣ сѫ тѣ днесъ? Нѣкои отъ тѣхъ изнесоха прѣдъ свѣта, а повечето скриха. Единъ день ние ще извадимъ всичко онова, което Христосъ, както и апостолъ Павелъ, сѫ писали. Много отъ апостолскитѣ Послания сѫ скрити, но нѣкога тѣ ще излѣзатъ на лице. Въ Бога всичко е записано, Той държи смѣтка за него. Тѣзи Послания, които сѫ скрити, ще се дадатъ нѣкога на разумнитѣ, на готовитѣ, ученици. Какъ ще имъ се дадатъ? — Въ врѣме на сънь. Нѣкоя вечерь ще имъ дадатъ да прочетатъ тѣзи Послания, и на сутриньта, като се събудятъ, тѣ ще си спомнятъ цѣли пасажи отъ прочетеното прѣзъ нощьта и ще го възпроизведатъ. Който е готовъ за тази работа, той ще може да чете и самитѣ Послания. Упражнение. Рѫцѣтѣ напрѣдъ, съ дланитѣ навѫтрѣ. Рѫцѣтѣ пакъ напрѣдъ, но съ дланитѣ навънъ. Рѫцѣтѣ настрана, нагорѣ и пакъ напрѣдъ. Когато изнасяте рѫцѣтѣ напрѣдъ, първо дланитѣ ще бѫдатъ навѫтрѣ, а послѣ навънъ. Когато поставяте рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ навънъ, това движение влияе върху лицето ви, става обмѣна между енергиитѣ на рѫцѣтѣ и тѣзи на лицето и главата. Дланьта на рѫката е отрицателна, а горната ѝ часть — положителна. Когато поставите рѫцѣтѣ на гърдитѣ си, съ дланитѣ на тѣхъ, става обмѣна между енергиитѣ на рѫцѣтѣ и тѣзи на гърдитѣ. По този начинъ се уравновѣсяватъ силитѣ въ организма. Когато човѣкъ заболѣе, той се пипа по главата, по лицето, по гърдитѣ. Защо прави това, и той самъ не знае, но изпитва извѣстно облекчение. Значи, по единъ несъзнателенъ начинъ, човѣкъ може самъ да си помага. Обаче, той трѣбва да знае методи и начини за лѣкуването си, за възстановяване здравословното състояние на своя организъмъ. Знае ли тѣзи методи за лѣкуване, той ще си служи съ тѣхъ, като приложи вѣра, но не вѣрвания и суевѣрия. Има начини, чрѣзъ които Божественитѣ закони могатъ да се турятъ въ дѣйствие. Рѫцѣтѣ, запримѣръ, прѣдставляватъ два полюса, прѣзъ които Божественитѣ енергии минаватъ. Споредъ васъ, коя отъ двѣтѣ рѫцѣ е катодъ, и коя — анодъ? Това сѫ въпроси за учени хора. Прѣзъ лѣвата рѫка на човѣка прѣминава свѣтлината. Каква енергия минава прѣзъ дѣсната рѫка, не се знае точно. Знае се само, че енергията на дѣсната рѫка се прѣлива въ лѣвата. Засега само лѣвата половина на мозъка е въ дѣйствие, а дѣсната половина е въ запасъ, въ почивка. Въ нея се събиратъ излишното количество електричество, магнетизъмъ и редъ още сили. Въ това отношение дѣсната страна на мозъка прѣдставлява само единъ трансформаторъ. Въ бѣлото вещество на човѣшкия мозъкъ се прѣкръстосватъ много сили, които работятъ за съграждането на човѣшкитѣ мисли и чувства. Изпѣйте упражнението: „Махаръ Бену-аба!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“. * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 28 априлъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТРИ ВИДА СЪЗНАНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Чете се темата: „Защо човѣкъ трѣбва да се учи?“ Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Да се обичаме, и защо трѣбва да се обичаме“? Питамъ: защо трѣбва да се върти колелото? (— За да кара колата). Въртенето на колелото не подразбира всѣкога и каране на кола. Когато точилото, което има форма на колело, се върти, какъвъ пѫтъ извървява? Точилото видимо не извървява никакъвъ пѫть. Значи, често ние говоримъ думи само, които нѣматъ съдържание. Та и когато казваме, че трѣбва да познаемъ Бога, да се приближимъ къмъ Него, да намѣримъ пѫтя, който ни води къмъ Него, и това сѫ думи само. Всѣки, който говори, че трѣбва да намѣри пѫтя, той не го е намѣрилъ; всѣки, който казва, „познай Бога“, той не Го е позналъ; всѣки, който казва, че трѣбва да се придобие свѣтлина, той не я е придобилъ; всѣки, който мисли, че има знание, въ сѫщность той нѣма знание. Ако ние сме придобили истинското знание, трѣбва да имаме вѫтрѣшенъ миръ. Какво е прѣдназначението на знанието? Ще ви задамъ още единъ въпросъ: защо бащата кара сина си да учи? Ако искате да отговорите на този въпросъ, най-първо ще прѣдположите нѣкаква физическа причина; слѣдъ това ще намѣрите духовната причина, а най-послѣ и Божествената. Като се намѣрятъ тѣзи три причини, заради които бащата изпраща сина си да учи, ще дойдете до редъ още обяснения. Казвамъ: колелетата се въртятъ, конетѣ вървятъ, а човѣкъ какво прави? — Човѣкъ кара конетѣ, а тѣ теглятъ колата. Питамъ тогава: колата спечелила ли е нѣщо? — Нищо не е спечелила; напротивъ, тя е изгубила нѣщо отъ себе си. Конетѣ спечелиха ли нѣщо? — Нищо не спечелиха. Тѣ даже изгубиха часть отъ своята сила. Човѣкътъ спечели ли нѣщо? — Въ цѣлата работа само той е спечелилъ нѣщо. У човѣка има двѣ нѣща: едно, което винаги губи и друго, което винаги печели Това, което печели, е Божественото. Това е законъ за трансформиране на енергиитѣ. Животътъ въ Божествения свѣтъ произтича само слѣдъ като се трансформиратъ енергиитѣ. Божественитѣ енергии трѣбва да се трансформиратъ, да се приспособятъ къмъ човѣшката душа, да може тя да живѣе въ физическия свѣтъ. Веднъжъ душата слѣзла на земята, тя не може вече да запази своята първоначална сила, нито своята Божествена чистота, ако не стане трансформиране на Божественитѣ енергии. Вземете, запримѣръ, рибата; щомъ рибата излѣзе отъ водата, тя веднага умира. Излѣзе ли човѣкъ отъ въздуха, и той не може да живѣе. Влѣзе ли човѣкъ въ срѣда, въ която ангелитѣ живѣятъ, и тамъ не може да живѣе. Това, което занимава ума на ангелитѣ, не може да занимава и ума на човѣка. Нѣкой казва: много нѣща ни се откриватъ. Азъ пъкъ виждамъ, че това, което ни се открива на земята, е почти нищо въ сравнение съ това, което трѣбва да ни се открие. Казвате: голѣмъ просторъ се откри прѣдъ очитѣ ни, и ние се качихме високо нѣкѫдѣ. Питамъ: на каква височина стигнахте, и какво видѣхте тамъ? — Видѣхме единъ ангелъ. — Запознахте ли се съ него, и какво говорихте? Нищо не говорихме. Казвамъ: има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всѣкога оставаме недоволни отъ него. Освѣнъ това съзнание, има и друго, което говори малко, по една-двѣ думи само, но тия думи всѣкога внасятъ въ човѣка вѫтрѣшенъ миръ. И най-послѣ, въ по-напрѣдналитѣ души има и трето съзнание, което, щомъ проговори на човѣка, той чувствува вѫтрѣшно разширение въ себе си и свобода. Такъвъ човѣкъ е освободенъ отъ гнѣта на материалнитѣ нужди и ограничения. Когато човѣкъ не е готовъ за това съзнание, успѣе ли по нѣкакъвъ начинъ да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човѣкъ, при развитието на неговата нервна система. Когато светиитѣ говорятъ за това състояние, тѣ казватъ: въ изстѫпление дойдохъ. Петъръ, Иоанъ и много други сѫ дохождали въ изстѫпление. Тъй щото, искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете въ изстѫпление. Днесъ, когато нѣкой дойде въ изстѫпление, казватъ за него, че е полудѣлъ. Окултниятъ ученикъ никога не трѣбва да гледа по този начинъ на въпроса. Той не трѣбва да прави прибързани заключения въ ума си, защото всѣко прибързано заключение ще му причини извѣстна пакость. Всѣки изопаченъ образъ, който човѣкъ внася въ ума си, причинява голѣми врѣди. Който мисли, чувствува и дѣйствува правилно, той самъ се ползува отъ тѣзи добри условия. Общо правило за всички е, че ние сме изразъ на Бога, т. е. Той има желание да се проявява чрѣзъ насъ. Щомъ е така, всѣки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духътъ въ него се раздвоява, при което висшето съзнание остава на небето, а низшето слиза на земята, съ което се създава ада въ живота. Тогава Богъ въ човѣка започва да живѣе ту на небето, т. е. въ рая, ту на земята — въ ада. Когато човѣкъ изпадне въ рая, той се радва, понеже познава Бога; влѣзе ли въ ада, той се мѫчи, понеже не познава Бога. Въ първия случай животътъ на Бога хармонира съ духа на човѣка, а въ втория случай — не хармонира. И тъй, вие трѣбва да знаете, че не сте господари на себе си. Първото положение е, че Богъ трѣбва да живѣе у васъ; второто положение е, че вие трѣбва да живѣете у Бога. Ако Богъ живѣе у васъ, и вие ще живѣете у Бога. Ако Богъ не живѣе у васъ, и вие не можете да живѣете у Бога. Отъ това, че едни хора искатъ да живѣятъ у Бога, а други не искатъ, се е създалъ раятъ и адътъ. Оттукъ, понеже много отъ човѣшкитѣ мисли и желания не искатъ да живѣятъ като васъ, вслѣдствие на това и у васъ се е създалъ рай и адъ. Отъ една страна вие сте добри, а отъ друга — лоши. Вие, като не разбирате този законъ, казвате: много лошъ човѣкъ съмъ станалъ. Лошевината ви се дължи на онѣзи чужди желания, които минаватъ прѣзъ васъ и не ви познаватъ. Желания, които ви познаватъ, сѫ щастливи; желания, които не ви познаватъ, сѫ нещастни. Слѣдователно, когато вие се чувствувате щастливи или нещастни, това се дължи на еднитѣ или на другитѣ желания, които минаватъ прѣзъ васъ. Този законъ е неизбѣженъ. Казвамъ: първо Богъ трѣбва да живѣе у човѣка, а послѣ човѣкъ у Бога. Даде ли човѣкъ достѫпъ на Бога да се прояви и да живѣе въ него, Божествениятъ законъ ще се наложи надъ човѣшкия, и животътъ на човѣка ще се реализира напълно. Щомъ нашиятъ животъ на земята се реализира, ще дойдемъ до висшия животъ, който включва живота на всички сѫщества. Велика наука е потрѣбна на хората, за да проучатъ живота — низшия и висшия, т. е. човѣшкия и Божествения. И когато човѣкъ се изучава и наблюдава, той не може да каже, че не знае тѣзи нѣща, а още по-малко може да се оправдава. Човѣкъ не може да знае всичко. Това, което въ даденъ случай знае, е достатъчно, за да постѫпва правилно. Силата на човѣка не седи въ многото знание, но въ приложението на това, което знае. Знанието на човѣка не седи въ това, което той е училъ прѣзъ течение на годината, но въ това, което той знае и прилага за всѣки даденъ моментъ. Въ продължение на цѣла година човѣкъ може да прѣнесе хиляда килограма жито отъ единъ хамбаръ въ другъ. Тукъ той иждивява силата си послѣдователно, въ продължение на цѣла година. Обаче, неговата реална сила зависи отъ това, колко килограма той може да вдигне въ даденъ моментъ. Човѣкъ може да разчита, именно, на тази сила въ себе си. Силата на човѣка седи и въ това, което той сега, още въ настоящия моментъ възприема, разбира и прилага. Когато пъкъ се говори за силата на човѣка за въ бѫдеще, подразбира, че той може да разработи добритѣ заложби, които се криятъ въ него. Знанието, запримѣръ, може да се разработи и увеличи. Ако Божествениятъ животъ се увеличава, и човѣшкиятъ ще се увеличава. Между тѣзи два вида животъ у човѣка има извѣстна съразмѣрность, извѣстно съотношение: колкото Божествениятъ животъ нараства, толкова нараства и човѣшкиятъ; колкото Божествениятъ животъ се намалява, толкова и човѣшкиятъ се намалява. Тъй щото първата ви работа е да видите, расте ли у васъ Божествениятъ животъ. Ако Божествениятъ животъ у васъ расте, тогава растенето на човѣшкия се явява като абсолютно естествено послѣдствие на първия животъ. Не расте ли Божествениятъ животъ у васъ, вие ще знаете, че и вашиятъ животъ — вашитѣ блага, идеали, нѣма да растатъ, нѣма да се постигнатъ. Вънъ отъ Бога щастие нѣма — нито на небето, нито на земята. Човѣкъ може да постигне своето щастие само въ Божествения животъ. Слѣдователно, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за тия два принципа — Божественото и човѣшкото — и да работите съ тѣхъ, докато постигнете вѫтрѣшни резултати. Въ това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човѣкъ себе си, той спъва и другитѣ. И обратно: спъва ли другитѣ, той спъва и себе си. Човѣкъ може да спъва само своитѣ най-близки, дѣцата си, но далечнитѣ той никога не може да спъва. Запримѣръ, ако майката и бащата сѫ даровити, тѣ прѣдаватъ дарбитѣ си на своитѣ дѣца. Това не показва, че дѣцата сами нѣматъ вложени дарби въ себе си, но освѣнъ своитѣ, тѣ придобиватъ извѣстни дарби и отъ родителитѣ си. Майката прѣдава нѣкоя своя дарба на дъщеря си, но и дъщерята, отъ своя страна, прѣдава нѣщо на майка си. Между майката и дъщерята, както и между бащата и сина винаги трѣбва да става правилна обмѣна. При другъ животъ ще стане обратното: дъщерята, която ще стане майка, ще прѣдаде нѣщо отъ себе си на своята дъщеря. Синътъ пъкъ, който въ този случай ще стане баща, ще прѣдаде нѣщо отъ себе си на своя синъ. Който нищо не прѣдава, той нищо не може да придобие. Нѣкой казва: веднъжъ да се освободя отъ веригитѣ на земния животъ и отида на небето, втори пѫть нѣма да помисля за връщане на земята. Питамъ: защо искате да се освободите отъ земния животъ? Господъ иска да живѣе на земята, а вие бѣгате отъ нея. Господъ работи на земята, а ти искашъ, като ангелъ, да отидешъ на небето и тамъ да благувашъ. Това е невъзможно! Щомъ Богъ работи на земята върху душитѣ на хората, и ти ще работишъ. Отидешъ ли на небето, и тамъ ще работишъ. Значи, и на земята да си, и на небето да отидешъ, все ще работишъ. Писанието казва. „Ние сме съработници на Бога въ великото дѣло“. Значи, тази идея не трѣбва да бѫде само теоретическо, философско размишление, но да има поне микроскопическо приложение. Това не може да се постигне изведнъжъ, но човѣкъ трѣбва да прилага всѣки день по-малко, докато при нѣкакъвъ благоприятенъ случай той почувствува присѫтствието на Божественото начало въ себе си. Божественото е необходимо за всички хора. Всѣки се стреми къмъ този животъ. Мнозина, които не разбиратъ Божествения законъ, казватъ: ние ще работимъ за Бога, ще бѫдемъ Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това. Благоприятнитѣ условия не сѫ нищо друго, освѣнъ Божествения животъ у насъ. Божественото у човѣка се проявява и безъ благоприятни условия. И да не иска човѣкъ, то пакъ ще се прояви. Колкото да рита човѣкъ, Богъ все ще се прояви и чрѣзъ него. Наблюдавали ли сте, какво правятъ съ упорититѣ коне? Нѣкой упоритъ конь рита, скача, дърпа се, не иска да го впрѣгатъ на работа. Обаче, господарьтъ му взима камшика, удря го и насила го закарва въ разорана нива, да се подвижи тамъ, докато се поумори, че тогава го използува за работа. Въ това отношение човѣшкото тѣло прѣдставлява единъ такъвъ конь, на когото трѣбва да изпратятъ нѣкаква болесть — сърцебиене, грѫдоболие, главоболие, разстройство въ стомаха или друга болесть, за да се укроти той и тръгне на работа. И тъй, основната задача на човѣка е да даде ходъ на Божественото въ себе си и да го разработи. Много отъ съврѣменнитѣ християни сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си, вслѣдствие на което живѣятъ добрѣ. Практически тѣ сѫ разрѣшили този въпросъ. Като ви се говори така, не считамъ, че нито единъ отъ васъ не живѣе по Божествено и не изпълнява волята Божия, но казвамъ, че ви трѣбва нѣщо повече отъ това, до което днесъ сте достигнали. Мислите ли, че това, което сте достигнали днесъ, е достатъчно, вие ще се спрете. Спрете ли на наклонна плоскость, на каквато се намирате сега, вие ще се търколите надолу. Всички хора се нуждаятъ отъ растене, отъ развитие, отъ разширение на душата и повдигане на духа. Човѣкъ не трѣбва да казва, че това, което има, е достатъчно. Ако нѣкой мисли, че това, което днесъ има, било богатство, сила или знание, е достатъчно, той не разбира правилно въпроса. Той трѣбва да се обърне къмъ Бога и да каже: Господи, Ти можешъ да ми дадешъ, каквото искашъ, но или много, или никакъ. И послѣ, слѣдъ като ми дадешъ това, което искамъ, и не го изпълня, да има поне за какво да ме биятъ и наказватъ. Щомъ дойдатъ наказанията, ти ще си кажешъ: наистина, страдамъ сега, но има защо. Богъ ми даде дарби, таланти, добри условия, но азъ не ги заслужихъ — нищо не разработихъ и не приложихъ въ живота си. И така е въ сѫщность: ако е въпросъ да придобия богатство, поне голѣмо да бѫде; ако е въпросъ за знание, поне истинско, положително знание да имамъ; ако е за сила, поне силата ми да е голѣма; ако е за сиромашия, поне голѣма да е, че да я запомня и разбера веднъжъ за винаги. Смисълътъ на живота не седи въ придобиване на много голѣми работи, но въ опрѣдѣлената мѣрка за нѣщата. Смисълътъ на живота не седи и въ придобиване на голѣми богатства. И това е невъзможно. Защо? — Защото владането на голѣми богатства зависи отъ науката. Колкото по-ученъ е човѣкъ, толкова по-богатъ е той. Питамъ: защо впрѣгатъ коня въ кола? — Да ни вози. Възъ основа на този законъ, и ние трѣбва доброволно и разумно да служимъ. Сега ще ви дамъ едно упражнение, но трѣбва да знаете, че при всѣко движение вие се свързвате съ теченията на природата. Щомъ обтегнете рѫката си и държите ума си концентриранъ, вие имате вече контактъ съ тѣзи течения. И тогава, при всѣки даденъ случай, вие можете да имате връзка или съ електричеството на земята, или съ електричеството на слънцето. При всѣко обтягане на рѫката вие можете да имате още контактъ или съ земния, или съ слънчевия магнетизъмъ. Магнетизъмътъ пъкъ изобщо е свързанъ съ праната, т. е. съ жизнената енергия на природата. Тъй щото при обтягане на рѫцѣтѣ и краката и при концентриране на ума, човѣкъ използува жизненитѣ енергии на природата, и той става здравъ и силенъ. При халтаво държане на рѫцѣтѣ, природнитѣ сили не могатъ да се използуватъ. Упражнение. Рѫцѣтѣ дигнати нагорѣ, добрѣ обтегнати и съ допрѣни краища на пръститѣ. Концентрирайте ума си и мислено насочете слънчевитѣ енергии да минатъ прѣзъ рѫцѣтѣ ви, да потекатъ по цѣлия ви организъмъ. Въ това положение на рѫцѣтѣ си, изговорете формулата: азъ съмъ въ хармония съ живата природа. Нека Божественото благословение потече прѣзъ мене! Рѫцѣтѣ спуснати надолу. Едно трѣбва да се знае: всѣко движение, което човѣкъ прави, трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлено и да съдържа въ себе си извѣстенъ смисълъ. Обаче, много хора правятъ безсмислени движения, които повече имъ прѣчатъ, отколкото да имъ помагатъ. Всѣко движение има смисълъ само когато е въ съгласие съ законитѣ на природата, които прѣдставляватъ нейния езикъ. Човѣкъ може да хване ухото си и да каже, че това негово движение означава нѣщо разумно. Обаче, това обяснение не е мѣродавно за самата природа. Дали ще хванемъ ухото си отгорѣ, или отдолу, това има смисълъ, но резултатитѣ сѫ различни. Изобщо, има разумни, има и неразумни движения. Разумнитѣ движения прѣдставляватъ наука, къмъ която нѣкога хората ще се върнатъ. Върнатъ ли се днесъ, когато още не разбиратъ нейнитѣ закони, тѣ ще изпаднатъ въ голѣми заблуждения и суевѣрия. Нѣкой казва, запримѣръ: играе ми лѣвото око, ще ми се случи нѣщо лошо. Другъ казва: играе ми дѣсното око, ще ми се случи нѣщо добро. Тѣзи обяснения не сѫ достатъчни. Когато лѣвото око на човѣка играе, то иска да му каже: ти трѣбва да облагородишъ сърцето си. Не го ли облагородишъ, въ него ще растатъ само трѣви и буренъ. Когато дѣсното око на човѣка играе, то иска да му каже: твоятъ умъ се нуждае отъ повече свѣтлина; ако не придобиешъ тази свѣтлина, мисъльта ти ще се изопачи. Въ подсъзнанието си вие носите науката за движенията, но външно още не сте я изразили. Въ движенията има разумность, тѣ не сѫ механически, както мнозина ги схващатъ. Казвате, че като играе лѣвото око, ще се случи нѣщо лошо. И така става. Като играе дѣсното око, ще се случи нѣщо добро. Така става. Като ви сърби дѣсната рѫка, казвате, че пари ще давате. Като ви сърби лѣвата рѫка, казвате, че ще получите пари. И така става. Значи, има разумность въ проявитѣ на живата природа. Азъ прѣвеждамъ: когато ви сърби дѣсната рѫка, това показва, че при васъ ще дойде нѣкой добъръ човѣкъ, на когото трѣбва да направите една услуга, чрѣзъ която ще изявите Божията Любовь. Когато ви сърби лѣвата рѫка, това показва, че нѣкой добъръ човѣкъ ще дойде при васъ, да ви помогне въ нѣщо, а вие ще трѣбва да му благодарите, защото Богъ го е изпратилъ при васъ. Като ви сърби дѣсната рѫка, вие казвате: отдѣ се намѣри този човѣкъ сега, да ми иска пари? Като ви сърби лѣвата рѫка и се надѣвате да получите пари, на сѫщото основание трѣбва да кажете: отдѣ се намѣри този човѣкъ сега, да ми дава пари? Казвамъ: колкото взимането е хубаво, толкова и даването е хубаво. Писанието казва: „По-добрѣ е да давашъ, отколкото да взимашъ.“ Такава е опитностьта на миналитѣ вѣкове. При съзнателното даване човѣкъ упражнява своята разумна воля. Обаче, съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали този стихъ и казватъ: по-добрѣ е да взимашъ, отколкото да давашъ. Това сѫ редъ правила, които трѣбва да спазвате, ако искате да постигнете съвършенство. Човѣкъ трѣбва да изработи отъ себе си моделъ, отъ който и другитѣ хора да се ползуватъ. Мнозина говорятъ за Царството Божие, но не работятъ за неговото идване. Каквото говорите, трѣбва да го оправдаете. Иначе, ще мязате на онзи турчинъ, който постоянно говорилъ за своитѣ подвизи въ Багдатъ. Той казвалъ: когато бѣхъ въ Багдатъ, прѣскачахъ дълбоки трапове, широки отъ 10 — 15 метра. Като го слушали да говори така, казвали му: и тукъ има такива дълбоки и широки трапове. Прѣскочи единъ отъ тѣхъ, да те видимъ, какъ прѣскачашъ. — Не, само въ Багдатъ мога да прѣскачамъ тѣзи трапове, никѫдѣ другадѣ. И вие често казвате: като дойде Царството Божие на земята, ще прѣскочимъ трапа. Не отлагайте работата за утрѣшния день! Днесъ прѣскочете трапа, а не утрѣ. Чуете ли Божия гласъ, още днесъ изпълнете Неговата воля. Не се съмнявайте, не се ожесточавайте, не отлагайте за утрѣ! Нѣкои казватъ: не е дошло още врѣмето за идване на Царството Божие на земята. Въ 1905 г. въ Англия се е образувало едно религиозно християнско общество, за задачитѣ на което писали въ нѣколко окултни вѣстници. Писано било за една опитность на една отъ членкитѣ въ това общество. Тя дълго врѣме се молила на Христа да ѝ се даде нѣкаква дарба, съ която да бѫде полезна на своитѣ ближни. Една вечерь Христосъ ѝ се явилъ и ѝ казалъ: „Ще отидешъ на еди-коя си улица, еди-кой си номеръ, при своята сестра, която назовалъ по име, и ще ѝ кажешъ, че тя се опрѣдѣля да свърши работата, за която ти се молишъ отъ нѣколко години насамъ.“ Тази християнка, членка на споменато общество, като чула думитѣ Христови, натѫжила се малко, но рано сутриньта отишла при своята сестра, споредъ посочения адресъ, и прѣдала възложената ѝ отъ Христа работа. Обаче, сестрата веднага отговорила: тази работа не е още за мене. Азъ не мога да я извърша. — Добрѣ, щомъ ти не можешъ да я извършишъ, азъ ще се заема съ изпълнението ѝ. Слѣдователно, всѣки отъ васъ може да бѫде извиканъ на опрѣдѣлена работа, която той трѣбва да извърши. Извърши ли тази работа, съ това той изпълнява волята Божия, за което ще получи и съотвѣтно благословение. Откаже ли се отъ възложената му работа, другъ нѣкой ще я извърши, но и благословението ще получи. Ние всѣкога трѣбва да изпълняваме волята Божия и да Го слушаме. Като ви наблюдавамъ, у всички виждамъ добри желания, стремежъ къмъ изпълнение волята Божия. Имате ли този стремежъ, каквито изпитания, колкото падания и ставания да прѣживѣете, вървете напрѣдъ! Често нѣщата не ставатъ, както ние желаемъ, не вървятъ по опрѣдѣления отъ насъ пѫть. Запримѣръ, нѣкой ученикъ е училъ урока си цѣла нощь, наизустъ го е научилъ, и си мисли, че сутриньта, като го изпита учительтъ, ще получи шесть. Обаче, като го дигне учительтъ, той се смути, и отговори едва за три. Другъ ученикъ е прочелъ урока си само веднъжъ, и сутриньта, като го вдигне учительтъ му на урокъ, получи шесть. Защо ставатъ тѣзи нѣща? Ние имаме сѫщото положение, когато нѣкой бѣденъ човѣкъ се моли по три пѫти на день, а получава храна само за обѣдъ. Другъ пъкъ се моли само веднъжъ на день, а получава много пари и живѣе богато. Първиятъ е получилъ едва тройка, а вториятъ е получилъ шесторка. Защо работитѣ на първия не се уреждатъ, а на втория се уреждатъ? И Псалмопѣвецътъ се озадачава отъ тѣзи факти въ живота и казва: „Онзи, който малко познава Бога, живѣе по-добрѣ отъ мене.“ Когато Псалмопѣвецътъ влѣзе въ светилището, дѣто животътъ му се развива добрѣ, той разбира вече първитѣ противорѣчия и казва: „Поставилъ ги е Господъ на хлъзгава почва.“ Тъй щото, когато ученикътъ е прочелъ урока си само веднъжъ, и учительтъ му е писалъ шесть, съ това той го е поставилъ на хлъзгава почва. Казвамъ: всички имате възможность да прѣодолѣете малкитѣ мѫчнотии и прѣпятствия, които ви се поставятъ на пѫтя. Тѣзи прѣпятствия сѫ необходими, за да видите, какъ Богъ дѣйствува въ свѣта. Като влѣзете въ свѣта, добриятъ учитель ще ви пише първо единица; втория мѣсецъ ще ви пише двойка; третия мѣсецъ — тройка; четвъртия мѣсецъ — четворка; петия мѣсецъ — петорна; шестия мѣсецъ — шесторка. Като съберете послѣдователно всички тия числа, ще получите числото 21. Като раздѣлите 21 на 6, ще получите 3½. Съ такава бѣлѣжка вие минавате въ по-горенъ класъ. Това се отнася само за първитѣ шесть мѣсеца. Вторитѣ шесть мѣсеца положението ще се подобри. Слѣдъ една година положението ще се подобри още повече. Колкото повече врѣме минава, и положението става все по-добро. Когато ученикътъ започне училището съ единица, съ това учительтъ иска да му обърне внимание на единицата, като на най-важна величина въ живота, чиито свойства той непрѣменно трѣбва да научи. Слѣдъ това двойката ще дойде, и ученикътъ ще започне да плаче. Двойката е хубаво нѣщо, защото тя показва, че само съ два вола може да се оре. Ако става въпросъ за коне, човѣкъ може да впрегне само единъ конь въ колата си, и по този начинъ да прѣживѣе. Оттукъ виждате, че единицата не е опасна величина. Когато учительтъ пише единица на нѣкой ученикъ, и той се обезсърдчи и каже, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, той не разбира закона на единицата. Казвамъ на този ученикъ: впрегни единицата, т. е. своя конь, въ колата и гледай си работата! Ако имашъ два мършави коня, какво ще правишъ съ тѣхъ? Пусни ги на паша и, слѣдъ като се изхранятъ и засилятъ, впрегни ги на работа, за да прѣживѣешъ заедно съ тѣхъ. И тъй, числата изразяватъ сили въ природата. Ако човѣкъ може да впрегне единицата, двойката и другитѣ числа на работа, той ще може да се ползува отъ тѣхъ. Числата сѫ още и символи, които съдържатъ извѣстни потици въ себе си. Живата природа дава тия символи и на млади, и на стари, за да си послужатъ съ тѣхъ при разрѣшение на елементарнитѣ житейски въпроси. Изобщо, природата започва съ най-простата, съ най-елементарната величина. Дойдемъ ли до духовния животъ, и най-учениятъ човѣкъ започва съ най-елементарнитѣ величини. Нѣкой професоръ може да е свършилъ четири факултета, но отъ дрехарство, отъ шивачество, напримѣръ, той нищо не разбира. Каквото майсторътъ каже, това ще бѫде мѣродавно за професора. Царьтъ управлява цѣлъ народъ, но като заболѣе, самъ не може да си помогне. Той веднага вика лѣкарь, и каквото лѣкарьтъ каже, това царьтъ върши. Лѣкарьтъ казва: ще лежите постоянно на легло, ще взимате всѣки часъ по една лъжица лѣкарство. И царьтъ изпълнява. Щомъ царьтъ стане отъ леглото си, той пакъ е господарь. Често въ живота си ние се натъкваме на изключителни случаи, които трѣбва да разрѣшимъ правилно. Затова отъ всички се изисква благоразумие. Тѣзи изключителни случаи се дължатъ на това, че Богъ, или живата природа ни подлагатъ на извѣстна дисциплина, на която безусловно трѣбва да се подчинимъ. Това положение трае кратко врѣме. Щомъ се подчинимъ на тази дисциплина и я приемемъ безъ протести, и свободата ни се връща. Това е наука, която ще ни покаже начинъ, какъ да живѣемъ правилно въ този сложенъ Божественъ животъ. На земята живѣятъ сѫщества отъ разни еволюции, съ разни стремежи, и ние трѣбва да се хармонизираме съ тѣзи сѫщества. Защо? — Защото ние сме свързани съ всички тия сѫщества, като проявления на Бога. Понѣкога хората, като не разбиратъ Божествения пѫть, влизатъ въ стълкновение съ Божията воля, и по този начинъ сами се спъватъ. И тъй, най-първо ще си кажете: Богъ трѣбва да живѣе въ мене. Послѣ азъ трѣбва да живѣя въ Бога. Щомъ Богъ живѣе, щомъ азъ живѣя, и моитѣ ближни ще живѣятъ. Съзнавате ли това, нѣма сила въ свѣта, която може да ви прѣпятствува. Това е, защото вие вървите по единъ законъ, на който нищо не може да прѣпятствува. Обърнете ли този законъ и кажете: първо моитѣ ближни живѣятъ, послѣ азъ живѣя и най-послѣ Господъ живѣе, законътъ вече нѣма никаква сила. Разумниятъ ученикъ трѣбва да прилага този законъ въ първия му смисълъ. Въ това седи волята Божия. Изпълните ли този законъ, и Божието благословение ще дойде върху васъ. Дойде ли Божественото у човѣка, той вече не мисли за дребни работи. Той мисли само за Божественото, което се развива въ хубость и великолѣпие. Слѣдъ това въ Божественото възниква и живота на отдѣлния човѣкъ, като оазисъ всрѣдъ безводната пустиня. Разбере ли и своя животъ, най-послѣ човѣкъ вижда и отношенията, които има къмъ своитѣ ближни. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 7 априлъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КРѪГЪ И ЕЛИПСА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Защо човѣкъ трѣбва да се учи?“ Чете се темата: „Произходъ на раситѣ“. По какво се отличава черната раса отъ другитѣ раси? — Устнитѣ имъ сѫ дебели, челюститѣ — издадени, брадата — малко полегата, челото недоразвито. Въ тази раса сѫ силно развити низшитѣ чувства и низшия интелектъ. Когато черната раса се е развивала, условията на земята не сѫ били благоприятни, вслѣдствие на което тя не е могла да си създаде такава форма, каквато е необходима за понятието „човѣкъ“, въ високъ смисълъ на думата. Въ черната раса е добрѣ развитъ черния дробъ. По какво се отличава жълтата раса отъ останалитѣ? Хората отъ жълтата раса сѫ повече флегматични, крайни консерватори. Лигментитѣ сѫ силно развити у тѣхъ. Тѣ работятъ повече съ своя низшъ интелектъ. Отъ висшето, отъ великото тѣ много не се интересуватъ. Китайцитѣ, които днесъ прѣдставляватъ жълтата раса, тѣ даже нѣматъ понятие за Бога; тѣ нѣматъ име за Бога. За тѣхъ Богъ е небето. Днесъ съзнанието въ човѣшкитѣ раси не е еднакво развито. Въ това отношение мисионеритѣ, които проповѣдватъ християнството между всички раси, срѣщатъ голѣми мѫчнотии. Дълго врѣме се изисква, за да се просвѣти съзнанието на хората. У българитѣ се прѣкръстосватъ много типове. Българинътъ не е чистъ типъ. Въ нѣкои типове има остатъци отъ атланската раса, а въ нѣкои прѣобладава влиянието на черната раса. Въ послѣднитѣ типове черниятъ дробъ има влияние. Когато черниятъ дробъ въ нѣкой човѣкъ е ненормаленъ, той се лѣкува мѫчно. Този човѣкъ пожълтява. Черниятъ дробъ въ човѣка е свързанъ съ малкия мозъкъ. Въ бѣлата раса е силно развитъ творческиятъ умъ, висшиятъ умъ. Бѣлата раса е създала поезията. Ако разгледате поезията у семититѣ, ще видите, че тя има силно користолюбивъ характеръ. Запримѣръ, псалмитѣ на Давида прѣдставляватъ повече оплаквания. Единствениятъ поетъ у семититѣ, който нѣма този користолюбивъ характеръ, е Исаия. Иеремия, Иезекиилъ пъкъ се отличаватъ съ песимистиченъ възгледъ за живота. Сега иде нова вълна въ свѣта — вълната на шестата раса, за която всѣки трѣбва да бѫде готовъ. Тя носи благоприятни условия за развитието на човѣчеството; обаче, такива вълни идватъ рѣдко въ свѣта. Съ идването си, шестата раса ще повдигне всички растения и животни на едно стѫпало по-високо отъ сегашното. Всѣки трѣбва да използува условията, въ които днесъ се намира. Щомъ влѣзете въ живота, вънъ и вѫтрѣ въ васъ, ще се повдигнатъ извѣстни бури и вѣтрове, като съмнѣния, безвѣрие, подозрѣние, обезсърдчаване и т. н. Тѣзи нѣща сѫ много естествени. Като влѣзете въ океана, вие не можете да очаквате само тихо врѣме. По сѫщия начинъ, живѣете ли между хората, вие ще имате и приятности, и неприятности. Хората не сѫ ангели. Ученицитѣ, които влизатъ въ окултната школа, изискватъ отъ хората повече, отколкото тѣ сами могатъ да дадатъ. Често вие виждате погрѣшкитѣ на другитѣ, а своитѣ не виждате. Не е лесно човѣкъ да постѫпва идеално, чисто въ своитѣ мисли и желания. Ако е въпросъ за погрѣшки, свѣтътъ е пъленъ съ такива. Земята, върху която живѣемъ, е покрита съ човѣшка кръвь. Човѣшкитѣ мисли и чувства сѫ наслоени върху почвата. Ученицитѣ на бѣлата раса се нуждаятъ отъ дисциплина. Индускитѣ ученици сѫ по-дисциплинирани отъ тѣхъ. Ако отидете въ Индия, тамъ вие ще видите, какво нѣщо е ученикъ. Изобщо окултнитѣ школи сѫ строги, защото, колкото по-нагорѣ се качва ученикътъ, толкова и силитѣ, които дѣйствуватъ тамъ, сѫ по-съвършени. И тогава, ученикътъ може да направи и много голѣми добрини, и много голѣми злини, както на себе си, така и на другитѣ. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работятъ съ малки величини; има ученици, които работятъ съ голѣми величини. Въ това отношение, когато ученикътъ изучава Евангелието, той трѣбва да го изучава и въ малкитѣ, и въ голѣмитѣ нѣща. Отъ окултно гледище всички стихове въ Евангелието нѣматъ еднакво значение. Когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ, че трѣбва да възлюбимъ Бога, това сѫ различни състояния, т. е. различни отношения, които човѣкъ трѣбва да има. Питамъ: споредъ васъ, какво значи да се отрече човѣкъ? Отъ какво трѣбва да се отрече той? Когато става дума за самоотричане, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната страна на въпроса. Разбираме ли така, ще се домогнемъ до нова свѣтлина на съзнанието. Самоотричането не е механически, външенъ процесъ, но вѫтрѣшенъ, съзнателенъ процесъ въ човѣка. Законътъ на самоотричането подразбира, че когато човѣкъ дойде до една фаза на своето развитие, дѣто почвата, върху която живѣе, нѣма сокове за неговото развитие, той трѣбва да напусне тази почва. Сега вие не се спирайте върху външнитѣ спънки. Тѣ сѫ необходими за вашето растене. За да прѣодолявате спънкитѣ въ живота, вие трѣбва да имате връзка съ Бога. За да имате връзка съ Бога, идеитѣ ви трѣбва да бѫдатъ възвишени, да повдигатъ духа ви. Когато мислите за Бога, или за висшитѣ сѫщества, вие се свързвате съ тѣхъ. Щомъ се свържете съ Бога, вие ще имате Неговитѣ мисли, Неговитѣ чувства, които ще ви повдигатъ. Често слушате нѣкой да се оплаква, че го обидили. Ако е въпросъ за обида, хората и безъ да имъ се каже нѣщо обидно, пакъ носятъ обидата въ себе си. Когато на нѣкого не му върви въ живота, това не е ли обида? Свършишъ университетъ, но нѣщо не ти върви. Молишъ се на Бога, и никакъвъ отговоръ не получавашъ. Тъкмо заемешъ една служба, но и отъ нея те подгонятъ. И ти изпитвашъ срамъ, позоръ, унижение, ходишъ отъ едно мѣсто на друго, дано нѣкѫдѣ се установишъ. И слѣдъ всичко това, чувашъ да се говори въ свѣта, че съ пълзене можешъ да си пробиешъ пѫть. Ако речешъ да пълзишъ, губишъ достойнството си. Питамъ: кой човѣкъ досега е успѣлъ да си пробие пѫть съ пълзене? Имайте прѣдъ видъ, че вие служите на Бога, а човѣкъ, който служи на Бога, трѣбва да постѫпва честно, съ достойнство. Думата „пълзене“ има двоякъ смисълъ. Изобщо, всички думи могатъ да се прѣвръщатъ, да имъ се придава различенъ смисълъ. Ето защо, когато човѣкъ говори, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да избира думитѣ, съ които ще си служи. Свѣтътъ, въ който днесъ живѣемъ, не е организиранъ. Ние не сме още въ царството Божие, но живѣемъ въ чистилището, въ ада. Понѣкога човѣкъ е толкова чувствителенъ, че само едно _махане на рѫката е въ състояние да му причини врѣда. Ако махането съ рѫка може да му причини врѣда, колко повече необмислено употрѣбенитѣ думи въ езика ни могатъ да го засегнатъ. Ако бѣхме запознати съ законитѣ на човѣшката чувствителность, ние щѣхме да бѫдемъ по-внимателни въ отношенията си едни къмъ други. Въ такъвъ случай, щомъ нѣкой човѣкъ е чрѣзмѣрно чувствителенъ, той не трѣбва да се явява между хората; ако се явява между тѣхъ, или трѣбва да се огражда, или трѣбва да търпи. За да търпи човѣкъ, той трѣбва да има воля. Нѣкои казватъ: когато човѣкъ влиза между хората, той трѣбва да се затваря въ себе си. Какво се разбира подъ думитѣ „да се затворишъ въ себе си“? Да се затворишъ въ себе си, значи да нѣмашъ ненужни желания. Желай за днесъ само най-сѫщественото! Имашъ ли днесъ едно малко благо, повече не желай за деня. За всѣки день пожелавай само по едно благо. Не се стреми да постигнешъ всичко изведнъжъ. Въ вѣчностьта се криятъ всички възможности за постигане идеалитѣ на човѣшката душа. Въ постигане на своитѣ идеали, човѣкъ ще се натъкне на редъ мѫчнотии и противорѣчия. Вземете, запримѣръ, Христа, Който минава за Синъ Божий. Какъ Го приеха хората на земята? Свѣтътъ трѣбваше да Го посрещне съ вѣнци и да приеме веднага учението Му, но така ли излѣзе? Казваме, че Богъ е всесиленъ, че всичко може да направи, а при това виждаме, че Неговиятъ Синъ на всѣка стѫпка бѣше прѣслѣдванъ отъ садукеитѣ и фарисеитѣ, които Му възразяваха, противодѣйствуваха и т. н. Питамъ: ако така постѫпиха съ Христа, какво остава за васъ? И слѣдъ всичко това, навсѣкѫдѣ се чуватъ оплаквания, недоволства, че не ви приели добрѣ, че не били внимателни къмъ васъ и т. н. Вие проповѣдвате новото учение, а живѣете по старому. Питамъ: кой отъ васъ е понесълъ това, което Христосъ понесе? Наистина, всѣки човѣкъ има кръстъ, но този кръстъ е отъ неговото минало. Той днесъ не страда за Бога, но страда за себе си. Казвамъ: всичко нехармонично, всичко лошо, което днесъ сѫществува въ свѣта, ще изчезне, и поменъ нѣма да остане отъ него. Всички злини и прѣстѫпления ще се забравятъ. Отъ съврѣменната култура ще остане само хубавото, красивото. Попитайте двама души, били тѣ мѫжъ и жена, или неприятели, които цѣлъ животъ сѫ прѣкарали въ спорове, въ караници и сѫ си причинявали пакости единъ на другъ, какво сѫ спечелили отъ тѣзи отношения? Цѣлъ животъ тѣ сѫ били подъ влиянието на тъмнитѣ сили, подъ влияние на злото. Злото въ свѣта е стариятъ животъ. Всички отрицателни положения, които сѫществуватъ въ живота, трѣбва да се прѣработятъ. Прѣди всичко, има ли нѣкакъвъ животъ въ безвѣрието, въ съмнѣнието, въ умразата? Прѣди нѣколко деня дойде при мене единъ младъ човѣкъ и ми каза: азъ искамъ да стана лошъ човѣкъ, не искамъ да бѫда мекъ. Казвамъ му: прѣди всичко ти никога не си билъ мекъ. Сега защо искашъ да станешъ лошъ? — Искамъ да придобия опитности, да се противопоставямъ на хората, да не ме мачкатъ. Казвамъ: никой не може да те мачка, освѣнъ ти самъ. Какво ще спечелишъ, ако станешъ лошъ? Да бѫдешъ добъръ при всички свои изпитания, въ това е твоята сила, като човѣкъ. Вие още не сте добри, не знаете, какво значи да бѫде човѣкъ добъръ. Пуснете доброто да тече прѣзъ васъ. То ще ви освободи отъ всички утайки и наслоявания на миналото, които днесъ ви измѫчватъ. Прѣдставете си, че ви е дадена задача, да изчистите по нѣкакъвъ начинъ тинята отъ една вада, дълга 5 — 6 клм. Сѫщеврѣменно ви даватъ една лопата, ако ви потрѣбва, да си послужите съ нея. Вие веднага взимате лопатата и започвате да гребете тинята и да я изхвърляте навънъ. Питамъ: колко врѣме ви трѣбва, докато изчистите вадата съ тази лопата? — Много врѣме ще ви е нужно. Като чистите така вадата, вие ще се уморите, ще се отекчите и ще напуснете работата си. Този е стариятъ начинъ на работа. Кой е новиятъ начинъ? Пуснете прѣзъ тази вада водата на нѣкой голѣмъ, буенъ изворъ и ще видите, че той, като минава отъ единия до другия край на вадата, ще завлѣче всичката тиня и ще я отнесе въ морето. Питамъ: какво по-хубаво отъ това, да пуснете Божествената Любовь да протече прѣзъ васъ, че да измие и отнесе всичката каль отъ вашето дъно? Водата на този изворъ прѣдставя идейния животъ, който протича прѣзъ насъ и отнася далечъ всичко нечисто. Само този животъ може да ни ползува. И затова казваме: ако имаме животъ, нека той бѫде изобиленъ, да тече въ видъ на голѣма струя, че да изчисти нашето дъно отъ тинята, да остави въ него само сребристия пѣсъкъ и хубавитѣ камъчета. Водата на нашия ограниченъ животъ може да се изчисти само отъ изобилието на цѣлокупния животъ. Изчисти ли се веднъжъ, пестърва вече може да живѣе въ тази вода. Едно нѣщо трѣбва да знаете: повдигането на българския народъ зависи изключително отъ васъ. Ако вие работите, и той ще се повдига; ако вие не работите, други ще свършатъ вашата работа, но затова вие колективно ще бѫдете отговорни прѣдъ невидимия свѣтъ за неизпълнение на вашата длъжность. Изпълните ли задачата си, както трѣбва, невидимиятъ свѣтъ ще ви съдѣйствува въ всѣко добро начинание. Не я ли изпълните вие, други ще дойдатъ. Вие знаете историята на Мардохей, който работѝ за избавянето на еврейския народъ отъ царската заповѣдь, споредъ която всички евреи бѣха осѫдени на избиване. Отъ този день той стана по-силенъ, отколкото бѣше прѣди това. А вие понѣкога сте готови да развалите хубавитѣ дѣла за нѣкакви лични работи. Какво ще спечелите отъ това? Кой е онзи, който, като се е борилъ съ Господа, да е придобилъ нѣщо? Яковъ се бори съ Господа, но окуцѣ. Богъ му каза: „Ти купи отъ брата си първородството за една чиния леща, и послѣ получи благословението на баща си, но това не бѣше Божествена постѫпка. Сега, ако съвършено изправишъ живота си, ще получишъ моето благословение.“ Послѣ, Богъ бутна Якова по бедрото, и той окуцѣ. По този начинъ Яковъ получи едно морално поучение. Всѣки отъ васъ може да има опитностьта на Якова, който цѣли 14 години страда при вуйча си Лавана. Но откакъ Богъ му говори и му показа пѫтя, по който трѣбваше да върви, той измѣни живота си, измѣни и своето име. Мнозина отъ васъ искатъ Богъ да бѫде благосклоненъ къмъ тѣхъ. И това може, но вие слушате ли Господа? Вие очаквате всичко да ви тръгне по медъ и масло, и ако не стане така, казвате: откакъ влѣзохме въ този пѫть, откакъ се обърнахме къмъ Бога, страданията ни отъ день на день се увеличаватъ. Ако искате да знаете, свѣтскитѣ хора страдатъ повече отъ духовнитѣ. Знаете ли, каква мизерия, какви страдания има въ свѣта? Въ Лондонъ, запримѣръ, има единъ кварталъ, въ който живѣятъ около 50,000 души, жени, мѫже и дѣца, послѣднитѣ отъ които не познаватъ бащитѣ си. Когато влѣзе нѣкой чужденецъ въ този кварталъ, той непрѣменно трѣбва да бѫде придружаванъ отъ стражарь. Несигуренъ е животътъ на чужденцитѣ въ този кварталъ. Тамъ е цѣлъ адъ. Обири, кражби, убийства ставатъ не само въ Лондонъ, но и въ Парижъ, и въ Берлинъ, даже и въ малката София. Питамъ: какво е вашето прѣдназначение въ свѣта? Вие сте дошли на земята да възприемете новото и да го приложите. Богъ иска да трансформира лошото въ добро. Това ще се постигне чрѣзъ Любовьта. Отъ наше гледище, злото никога не е взимало надмощие надъ доброто. Доброто е по-силно отъ злото. Любовьта е по-мощна отъ умразата. Днесъ всички хора, и млади и стари, има да разрѣшаватъ свои специфични въпроси. Всѣки може да разрѣши въпроситѣ си, при условие да запази вѫтрѣшната си връзка съ Бога. Това се изисква особено отъ ученицитѣ. Вие ще имате вѫтрѣшна борба — това е въ реда на нѣщата. Едно е важно при този случай: пазете връзката си съ Бога! Вие трѣбва да имате само една свещена идея, а не двѣ, и около тази идея да бѫдатъ групирани всички останали идеи. Велико нѣщо е човѣкъ да има само една свещена идея! Единъ Богъ ни трѣбва, а не двама. На двама богове не може да се служи. Служите ли на Единния Богъ, вие правилно ще разрѣшите задачитѣ, които ви сѫ дадени въ живота. Казва се въ Битието, че Богъ създаде първия човѣкъ по образъ и подобие свое. Това се отнася до Адама, който казва: Богъ мене създаде, а азъ — васъ. Адамъ може да каже, че Богъ му е вдъхналъ жива душа. Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Богъ ви вдъхна жива душа? Кой отъ васъ може да каже това? Който може да каже това, той е едно съ Адама. При това, сѫщиятъ човѣкъ, на когото Богъ вдъхна жива душа, бѣше изпѫденъ отъ рая. Защо? — Защото му липсваше нѣщо, вслѣдствие на което не можа да запази връзката си съ Бога. Когато Христосъ дойде на земята, Той носѣше една свещена идея — да служи на Бога въ духъ и истина. Той носѣше тази идея въ себе си и я приложи. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да приложите поне часть отъ идеитѣ си. Вие можете да ги приложите, имате условия за това. За да можете, като ученици, да имате успѣхъ въ живота си, едно е важно за васъ: или умно да говорите, или да мълчите. Когато говорите нѣщо, съзнанието ви трѣбва да е будно, да помните, че имате една свещена идея. Съзнавате ли това, говорете, правете всичко това, което идеята ви изисква. При това, каквато и да е вашата идея, вие ще работите за реализирането ѝ по различни методи: като младъ, ще работите по единъ начинъ; като човѣкъ отъ срѣдна възрасть — по другъ начинъ и най-послѣ, като старъ човѣкъ — по трети начинъ. По какъвто методъ и да работите, важно е погрѣшки да не правите. Всѣко учение има свои специфични методи за приложение. Слѣдъ като поговорите нѣкому извѣстно врѣме, помолете се на Бога. Кажете: Господи, нека Твоятъ свѣтълъ Духъ благослови всичко онова, което тази душа може да възприеме и обработи въ себе си. Често вие искате да накарате хората да вѣрватъ, като васъ. Вие въ какво вѣрвате? Нѣкога вѣрата ви е силна, но нѣкога не издържате. Защо? — Защото търпѣние ви липсва. Гледамъ, нѣкой ученикъ мълчи, всичко понася, но щомъ изгуби търпѣние, започва да се оплаква, да роптае, и става недоволенъ отъ живота. Когато нѣкой човѣкъ плаче, страда, причината на това е, че нѣкоя заминала душа страда и изразява скръбьта си, именно, чрѣзъ него. Щомъ знаете това, вие трѣбва да се пазите. Въ България, особено, има много изостанали души, които се привличатъ отъ вашата свѣтлина, както и отъ свѣтлината на всички духовни хора, изобщо. Вие трѣбва да възпитавате тѣзи души, а да не се оставяте тѣ да ви въздѣйствуватъ. Когато спите, нѣкой пѫть тѣ ще влѣзатъ въ тѣлото ви, и сутринь, когато станете, не ще можете да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, които ви се налагатъ, и вие, безъ да искате, прѣживявате тѣхното състояние и разположение. Вие трѣбва да знаете законитѣ, чрѣзъ които да се освобождавате отъ тѣхъ. Тъй щото никой въ свѣта не е свободенъ. Човѣкъ се намира подъ влиянието не само на видимитѣ сѫщества, но подъ влиянието и на невидимитѣ, на извънземнитѣ сѫщества, които дебнатъ човѣка и му казватъ: ще ми помогнешъ! Азъ имамъ нужда отъ помощь. И тъй, всички онѣзи, които се приготовляватъ за работници въ шестата раса, тѣ трѣбва да знаятъ, че едно отъ качествата на хората отъ тази раса е братолюбието. Слѣдователно, който иска да развие това качество, той трѣбва да създаде въ себе си благоприятни условия за неговото придобиване, а разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ ще му помагатъ да го придобие. За да постигне това качество, човѣкъ трѣбва да се справи съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Това не е трудна работа, но трѣбва да се знаятъ методи и начини за правилното разрѣшение на задачитѣ. Иначе, има ли смисълъ човѣкъ да разрѣши една мѫчнотия, а да се натъкне на по-голѣма отъ нея? Запримѣръ, даватъ на единъ човѣкъ 50,000 лева да си направи една малка кѫща. Той започва да строи кѫщата, но докато я свърши, задлъжнява съ още 100,000 лева. Какво спечели отъ първитѣ 50,000 лева? — Спечели си по-голѣмъ дългъ. При това ново положение той не може да изплаща дълга си, вслѣдствие на което кредиторитѣ му се принуждаватъ да продадатъ кѫщата. Въ края на краищата той остава безъ кѫща, безъ пари, а съ голѣмъ дългъ. Питамъ: какво излѣзе отъ това благодѣяние? Дадоха на този човѣкъ 50,000 лева да си услужи, а го оставиха съ 100,000 лева дългъ. Сега, като имаме прѣдъ видъ тѣзи положения, ние трѣбва да се учимъ, както отъ своята, така и отъ опитностьта на другитѣ хора. Има случаи, когато нѣкои хора сѫ вървѣли много добрѣ въ духовно отношение, и току изведнъжъ, по особено стечение на обстоятелствата, тѣ пропадатъ. Много ученици сѫ пропаднали, но и много ученици сѫ се повдигнали. Онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ спазили Божиитѣ закони, сѫ се повдигнали, а които не сѫ ги спазили, тѣ сѫ пропаднали. Като ученици, отъ всички се изисква да бѫдете търпеливи. Всичко, каквото зависи отъ васъ, изпълнете го; което не зависи, оставете на Бога. Невъзможнитѣ нѣща за васъ, оставете на Бога. Има нѣща, които Богъ ще уреди; има нѣща, които по-напрѣдналитѣ отъ васъ сѫщества ще свършатъ; и най-послѣ, има нѣща, които вие сами трѣбва да изпълните. Друго важно качество на хората отъ шестата раса е силниятъ стремежъ къмъ работа. Тѣ малко говорятъ, много вършатъ. По този начинъ тѣ ще донесатъ много блага въ свѣта. Искате ли да разрѣшите правилно мѫчнотиитѣ въ живота си, занимавайте се съ геометрията. Тя много ще ви помогне. На какво число, напримѣръ, може да се уподоби крѫга и на какво — елипсата? Крѫгътъ е числото едно, единицата, а елипсата — двойката. Когато се говори за човѣка, като единица, това подразбира, че всичката му дѣятелность се свежда къмъ единъ общъ центъръ, т. е. тя нито се намалява, нито се увеличава. Когато пъкъ се говори за човѣка, като число двѣ, това подразбира, че става прѣливане, прѣминаване на неговитѣ енергии отъ единъ центъръ къмъ другъ. Слѣдователно, числото двѣ може да расте, т. е. да се увеличава, когато единицата не може да се увеличава. Тъй щото, ако вие кажете, че ще живѣете само за себе си, че никого не искате да знаете и отъ никого не се нуждаете, тогава вие сте единица. Значи, вие сте богатъ въ себе си, считате се за божество. Това подразбира още, че вашиятъ вѫтрѣшенъ обемъ нито се увеличава, нито пъкъ може да се намалява. Кажемъ ли, че човѣкъ може да се развива, да расте, той е въ числото двѣ, въ Божественото и въ човѣшкото. Това, което може да расте и да се развива, е Божественото, което се прѣлива въ човѣшкото. Тукъ се съединяватъ два принципа: Божественото прѣминава въ човѣшкото, което подъ влияние на Божественото започва да се развива. Когато човѣкъ се развива, той започва да расте; щомъ расте, той се уголѣмява. И тогава ние казваме, че Божествената сила въ човѣка расте. Когато хората растатъ и се развиватъ, тѣ все повече и повече започватъ да познаватъ Бога. Това весели Бога, защото ние просвѣщаваме умоветѣ си, а съ това се домогваме до великитѣ закони на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Писанието казва: „Да се весели Богъ въ дѣлата си.“ Не разбираме ли великитѣ Божии закони, ние ги нарушаваме, а съ това и Божиятъ Духъ, Който живѣе у насъ, се огорчава. Като ученици, вие трѣбва да научите закона на различаването, да правите разлика, кои състояния сѫ ваши, и кои не. Сѫщеврѣменно може да ви посѣти една добра и една лоша мисъль. Това показва, че два принципа едноврѣменно дѣйствуватъ у васъ. Вашата задача е да наблюдавате тѣзи различни прояви, да ги анализирате и да ги използувате разумно. Това, което наблюдава и примирява и двата принципа, то е човѣкътъ. Той трѣбва да бѫде солидаренъ съ доброто въ себе си, защото само въ него може да намѣри благоприятна почва за своето развитие. Дойде ли злото въ човѣка, то всѣкога отнима нѣщо: понижава ума и сърцето, а отслабва волята и тѣлото. За да избегнете лошитѣ състояния, вие трѣбва да се самонаблюдавате, безъ да се плашите. Нѣкой казва: азъ не искамъ да бѫда лошъ човѣкъ. — Отъ васъ зависи. Вие всѣкога можете да бѫдете добъръ. Обаче, ако лошото дойде у васъ, това не показва, че вие сте лошъ човѣкъ. Опасно е, ако вие се хванете съ злото рѫка за рѫка и го направите господарь въ своя животъ. Злото прѣдставлява душа, изостанала въ своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровенъ. Тази душа нека направи едно малко усилие, тя да дойде при васъ, а не вие при нея. Вие можете да ѝ пуснете едно вѫженце, да ѝ покажете, по кой пѫть тя може да дойде при васъ. По сѫщия начинъ и хората се молятъ, Богъ да изпрати Духа си при тѣхъ. Духътъ по никой начинъ нѣма да дойде при васъ. Той може да ви покаже пѫтя, по който вие да отидете при Него. Отидете ли при Него, Той ще ви научи на всичко, ще ви научи на Великата Божия Любовь, Мѫдрость и Истина. Изобщо, всѣка душа може да отиде при Бога. Това не е изключение. При каквото положение и да се намирате, вие можете да вървите по пѫтя, който Богъ ви е прѣдначърталъ. Вървите ли въ Божествения пѫть, вие ще знаете, какъ да свършите работата, която ви е дадена. Запримѣръ, ако нѣкоя майка отиде при Бога, като се върне оттамъ, тя ще знае вече, какъ да възпитава дѣцата си. Писанието казва: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога.“ Докато не бѫдемъ научени отъ Бога, все ще вървимъ по човѣшкитѣ пѫтища, въ които има споръ, недоразумения, страдания, съмнѣния, подозрѣния и т. н. И затова, пазете се отъ съмнѣнието. Не давайте ухо на него, за да не ви измѫчва. Тѣлата, които Богъ ви е далъ, трѣбва да бѫдатъ въ изправность. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде здравъ, мускулестъ, нормално развитъ. Той трѣбва да бѫде работливъ, издържливъ. Не е въпросътъ за чрѣзмѣренъ трудъ, но ученикътъ работи съ любовь, безъ измѫчване, безъ напрѣжение на своята енергия. Той трѣбва да се отличава отъ свѣтскитѣ хора съ своето стройно, издъжрливо тѣло, съ хармонични и възвишени чувства, както и съ права и свѣтла мисъль. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да се отличава въ всичко, което върши: дали той ще се прояви въ изкуствата, въ поезията, въ музиката, въ готварството — въ всичко трѣбва да се отличава, да внесе нѣщо ново. Ако искате да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, накарайте го да сготви. Добриятъ човѣкъ готви вкусно, сладко. Който яде отъ неговото ядене, се усѣща бодъръ, разположенъ. Искате ли вие сами да разберете, доколко сте добри, омѣсете единъ хлѣбъ и вижте, какъвъ ще бѫде резултатътъ, слѣдъ като ядете отъ него. Нѣкой казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, тѣзи работи не сѫ за мене. Истински духовниятъ човѣкъ е готовъ на всѣкаква работа. Той не може да избира, да казва, че тази или онази работа е недостойна за него. Той нѣма да става нито хлѣбарь, нито готвачъ, но трѣбва да разбира отъ всички изкуства и занаяти, да научи и другитѣ хора, кой е най-правилниятъ начинъ за мѣсене, за готвене. Той трѣбва да внесе новото въ свѣта. Защото казано е: „Духътъ на Истината ще ви научи на всичко“. Ние говоримъ сега за хармоничния животъ, но прѣдвиждаме и мѫчнотиитѣ, които ще се явятъ. Великиятъ цигуларь свири добрѣ, но много зависи и отъ атмосферата. Ако атмосферата е влажна, струнитѣ на неговата цигулка ще се разстройватъ, и той нѣма да свири така хубаво, както би свирилъ при сухо врѣме. Великиятъ пианистъ ще свири съ вдъхновение, ако има едно ново, добрѣ разработено и здраво пиано, при добъръ, акустиченъ салонъ. Дайте му нѣкое старо, разглобено пиано, и той не може да свири хубаво. Когато домакинята има свѣтла, привѣтлива кухня, съ чисти, здрави, добрѣ калаисани сѫдове, тя готви съ радость и въодушевление. Оставете я въ нѣкоя мрачна, тѣсна кухничка, съ некалаисани сѫдове, съ пробити тенджери, съ изядени лъжици, тя или ще се откаже отъ изкуството си, или ще готви безъ разположение. Тъй щото, когато говоря и се произнасямъ за нѣщата, азъ всѣкога имамъ прѣдъ видъ мѫчнотиитѣ, които изпѫкватъ прѣдъ тѣхъ. Всѣки има мѫчнотии въ живота си, които той непрѣменно трѣбва да прѣодолѣе. Въ такъвъ случай, когато ще се произнасямъ за погрѣшкитѣ на хората, азъ спазвамъ слѣдния Божественъ законъ: на 100 погрѣшки азъ отбѣлѣзвамъ само една, а 99 прощавамъ. Давамъ ли докладъ за погрѣшкитѣ на хората, азъ изнасямъ само тѣзи, които съмъ отбѣлѣзалъ въ книгата. Когато се произнасямъ за добринитѣ на хората, азъ се рѫководя отъ другъ Божественъ законъ, обратенъ на първия: на 100 добрини азъ отбѣлѣзвамъ въ книгата 99 отъ тѣхъ, а само една пропущамъ. Пропуснатата добрина отива за смѣтка на неотбѣлѣзанитѣ 99 погрѣшки, да ги уравновѣси. Значи, една добрина компенсира 99 погрѣшки. И вие спазвайте тѣзи двѣ правила въ живота си, ако искате голѣма часть отъ мѫчнотиитѣ ви да се разрѣшатъ правилно. Само по този начинъ човѣкъ може да си създаде отличенъ характеръ, но той трѣбва да работи. Сега ние живѣемъ при най-благоприятнитѣ условия, които трѣбва да използуваме разумно. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 31 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МОЗЪЧНИ НАСЛОЯВАНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се резюмета отъ темитѣ: „Произходъ на синитѣ, на чернитѣ очи“ и „най-старото дърво въ свѣта.“ Чете се темата: „Мѣстото на синитѣ и на чернитѣ очи.“ Въпросътъ за синитѣ и за чернитѣ очи не е тъй повърхностенъ, както си го прѣдставяте. За да се пише по този въпросъ, човѣкъ трѣбва да се справи съ това, което физиогномиститѣ пишатъ. Вие казвате, че хора съ сини очи сѫ умни, а тѣзи съ черни очи сѫ горещи натури. Това не е всѣкога така. Въ България рѣдко се срѣщатъ хора съ сини очи. Трѣбва да се проучватъ цвѣтоветѣ на земята. Запримѣръ, кой цвѣтъ прѣодолява на земята? — Зелениятъ. Много отъ цвѣтоветѣ дѣйствуватъ психически, вѫтрѣшно върху човѣка, вслѣдствие на което едни хора обичатъ повече синия цвѣтъ, други — зеления, трети — червения и т. н. Турцитѣ особено обичатъ червения цвѣтъ. Ако турчинътъ не тури червенъ фесъ и червенъ поясъ, той не е турчинъ. Освѣнъ това, хората въ разнитѣ си възрасти обичатъ различни цвѣтове. Въ младини тѣ обичатъ едни цвѣтове, въ срѣдна възрасть — други, а въ старини — обикновено тъмни, черни цвѣтове. Често, въ разположението си къмъ цвѣтоветѣ, хората вървятъ по традиция, а не по убѣждение. Традициитѣ играятъ важна роля не само въ живота на отдѣлния човѣкъ, но и въ живота на народитѣ. Запримѣръ, у българитѣ сѫществува убѣждението, че младитѣ хора не трѣбва да си пущатъ бради. Когато човѣкъ стане възрастенъ, отъ 40 — 50 — 60 години нагорѣ, може вече да носи брада. И тогава, като видятъ човѣкъ съ брада, тѣ му отдаватъ почитъ и уважение, като на възрастенъ. Англичанитѣ и американцитѣ, напротивъ, не отдаватъ никакво почитание на хора съ бради и мустаци. Между тѣхъ ще срещнете човѣкъ на 70 години, дѣдо, но съ обръснати брада и мустаци. Тѣ се бръснатъ отъ хигиеническа гледна точка. Нѣкои хора пъкъ бръснатъ мустацитѣ си, а оставатъ брадата си. Други пъкъ си оставатъ бакембарди. И тъй, въпросътъ за произхода на синитѣ и на чернитѣ очи е особено важенъ. Цвѣтътъ на синитѣ очи не зависи отъ синия цвѣтъ, но интересенъ е неговиятъ произходъ. Какви ще бѫдатъ очитѣ на дѣтето, това въ голѣма степень зависи отъ майката. Тя е художникътъ, който туря цвѣтоветѣ на дѣтето си. Ако въ брѣменностьта си майката хареса нѣкои сини очи и постоянно мисли за тѣхъ, тя може да създаде такива сини очи на своето дѣте. Обаче, въ повечето случаи наслѣдственостьта прѣодолява. И затова, ще видите, че очитѣ на дѣтето по цвѣтъ сѫ или като тия на майката, или на бащата, или на бабата или на дѣдото. И тукъ традициитѣ играятъ важна роля. Чрѣзъ кръстосване на раситѣ могатъ да се създадатъ сини или черни очи. Дълбокитѣ причини за произхода на цвѣта на очитѣ не се знаятъ. Нѣкои казватъ, че хората на сѣверъ иматъ повече сини очи, а тѣзи на югъ — черни очи. Това обстоятелство още нищо не говори за произхода на цвѣта на очитѣ. Защо? — Защото има хора на югъ съ сини очи, както има хора на сѣверъ съ черни очи. Сега ще ви дамъ друга тема, малко философска: „Произходъ на раситѣ и на цвѣтоветѣ въ тѣхъ“. Значи, ще пишете върху въпроса, кога, какъ и при какви условия се появили раситѣ. По този въпросъ има писано много. Ще прочетете нѣщо отъ това, което хората сѫ писали, а послѣ ще кажете и своето мнѣние. Най-мѫчното нѣщо за съврѣменнитѣ хора е да се освободятъ отъ своитѣ стари, минали навици. Въ съзнанието на човѣка сѫ наслоени наслѣдствени навици, които отъ врѣме на врѣме се пробуждатъ. Запримѣръ, какъ ще си обясните слѣдния фактъ: срѣщате единъ човѣкъ, когото познавате обикновено за тихъ, кротъкъ, но виждате, че въ даденъ случай той проявява нѣщо особено въ характера си. Вие се чудите, какво е станало съ този човѣкъ. Казвамъ: особенитѣ прояви въ човѣка се дължатъ на извѣстни наслоявания въ неговото съзнание, които чакатъ само благоприятни условия, за да се проявятъ. Значи, тѣзи особености въ характера или въ темперамента на човѣка сѫществуватъ, но непроявени. Вземете, напримѣръ, съмнѣнието. То има далеченъ произходъ. Съмнѣнието е сѫществувало отъ най-старитѣ врѣмена въ низшитѣ растения и животни, но и до днесъ се срѣща въ всички растения и животни, както и въ човѣка. Съмнѣнието, страхътъ, гнѣвътъ, умразата и редъ отрицателни чувства носятъ началото си още отъ врѣмето, когато човѣкъ е билъ въ животинско състояние. Казвамъ: сега, като знаете произхода на отрицателнитѣ прояви въ човѣка, всички вие трѣбва да се самонаблюдавате, да анализирате своитѣ настроения и състояния, да не бѫдете слѣпи нито за погрѣшкитѣ, нито за добродѣтелитѣ си. Това значи: нито да се подцѣнявате, нито да се надцѣнявате. Погрѣшкитѣ, които човѣкъ прави, нито сѫ голѣми, нито сѫ малки, обаче, малкитѣ погрѣшки винаги раждатъ голѣмитѣ. Когато у човѣка се проявява извѣстно чувство на гнѣвъ, на съмнѣние, то не е само негово. Това чувство едноврѣменно се проявява и въ редъ други сѫщества, които сѫ тѣсно свързани съ него. Колкото повече човѣкъ се подава на това чувство, толкова повече той се свързва съ всички ония сѫщества, които въ това врѣме прѣживяватъ сѫщото чувство. При тѣзи условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размѣри. Въ това врѣме човѣкъ изгубва всѣкакъвъ разсѫдъкъ. Защо? — Защото воюва, бори се. Като се разрѣши тази война въ негова полза, той се опомня. Въ резултатъ на този процесъ човѣкъ се усѣща изморенъ, измѫченъ, като че е прѣминалъ нѣкакво поражение. Това сѫ бури въ живота на хората, които иматъ своитѣ добри и лоши послѣдствия. Слѣдъ всичко това човѣкъ трѣбва дълго врѣме да работи, за да възстанови равновѣсието на своя душевенъ животъ. Сегашнитѣ условия, при които живѣете всички, говорятъ, че вие се нуждаете отъ самообладание, не външно, но вѫтрѣшно самообладание, при което човѣкъ съ радость и спокойствие понася всички мѫчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и сѫщо нѣщо. При самообладанието човѣкъ се чувствува вѫтрѣшно радостенъ, което дава потикъ на всичко възвишено и благородно въ него. Тогава соковетѣ на всички отрицателни чувства, наслѣдени въ човѣка отъ миналото, се трансформиратъ въ добри, въ, положителни прояви. Сега гледайте да не изпадате въ друга крайность, да мислите, че човѣкъ съ самообладание не може да изживѣе никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада въ лоши настроения. Вие мислите, че при днешнитѣ условия човѣкъ може да се роди чистъ и светъ. Не, чистъ и светъ човѣкъ е онзи, който е миналъ прѣзъ закона на самовъзпитанието. Този човѣкъ се е възпиталъ и въ съзнанието си, и въ самосъзнанието си, и въ подсъзнанието си, и въ свърхсъзнанието си. Той е миналъ прѣзъ всички области на съзнанието, подвизавалъ се е усърдно въ духовния животъ, докато е научилъ великитѣ закони на битието. Такъвъ човѣкъ вече не се блазни отъ външнитѣ, отъ прѣходнитѣ прояви на живота. Той разграничава сѫщественото отъ несѫщественото. Човѣкъ не може да постигне това нѣщо въ единъ день, нито въ единъ мѣсецъ, нито въ една година, нито даже въ сто години. Това е плодъ на усилена, продължителна работа. Обаче, това нѣщо може да се постигне и моментално, зависи, дали човѣкъ е работилъ въ миналото и сега е готовъ да събира плодоветѣ на своитѣ усилия. За мнозина отъ васъ се изисква, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекатъ Божественитѣ сили, които дѣйствуватъ въ васъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до една фаза, дѣто всички трѣбва да работятъ за освобождение отъ своитѣ навици. Задачата на човѣка въ това отношение не седи въ измѣнение на тѣзи навици, но въ пълното освобождение отъ тѣхъ. Запримѣръ, всички имате опитностьта, едноврѣменно да ви занимаватъ двѣ чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче, нѣщо извънъ тѣзи двѣ чувства наблюдава всичко това и се произнася. Това сте вие, който наблюдавате, прѣцѣнявате и рѣшавате. Задъ всѣко едно отъ тѣзи двѣ състояния пъкъ седатъ разумни сѫщества, които работятъ върху васъ: едни отъ тѣхъ ви помагатъ да се освободите отъ отрицателнитѣ чувства, а други съзнателно ви задържатъ въ тѣхъ. И тъй, тѣзи отъ васъ, които сѫ влѣзли въ школата и работятъ съзнателно върху себе си, трѣбва отчасти, а не напълно, да се освободятъ отъ своитѣ лоши навици. Ако искатъ напълно да се освободятъ, това значи да се откажатъ отъ сегашния си животъ. Да се освободите отчасти отъ лошитѣ си навици, това прѣдставлява велика наука въ живота. Тази наука ще ви въведе къмъ изучаване миналото, настоящето и бѫдещето ви. Велико и красиво нѣщо е човѣкъ да има всѣкога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдатъ, той да не се подхлъзне, да не се подаде и чистъ да си остане! Паднешъ ли нѣколко пѫти въ живота, ти губишъ вече вѣра въ себе си, обезсърдчавашъ се и започвашъ да се плашишъ отъ новитѣ изпитания на живота. При това положение на душата, човѣкъ казва: азъ нищо не мога да направя. Кажешъ ли така, това показва, че ти се считашъ, като отдѣленъ индивидъ, а не като часть отъ цѣлото. Ако човѣкъ се убѣди, че е въ връзка съ Великото, съ съзнанието на Бога, тогава въ границитѣ, въ които той живѣе, много нѣща ще бѫдатъ възможни за него. При сегашното развитие на човѣка, както и при устройството на неговото тѣло, има извѣстни органи, които не сѫ развити, както трѣбва. Напримѣръ, ухото на човѣка не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща висшитѣ трептения. Наистина, има музиканти, които могатъ да схващатъ тонове, съ трептения отъ 50—70,000 въ секунда, но обикновенитѣ хора схващатъ тонове съ трептения най-много до 32,000. Висшитѣ трептения сѫ недостѫпни за тѣхното ухо. Какъвъ щѣше да бѫде вашиятъ животъ, ако ухото ви бѣше тъй усъвършенствувано, че можеше да схваща отъ 100,000 — 1,000,000 трептения? При такова развито ухо, вие непрѣменно щѣхте да бѫдете светия. Иначе, щѣхте да бѫдете най-нещастниятъ човѣкъ въ свѣта. Защо? — Защото такова ухо еднакво би схващало и най-хубавитѣ, и най-лошитѣ работи въ живота. Стремежътъ на съврѣменнитѣ хора е да развиятъ въ себе си голѣма чувствителность, за да възприематъ трептенията на висшия духовенъ свѣтъ. Обаче, като спънка за постигане на този стремежъ се явява тѣхния краенъ материализъмъ. Онѣзи отъ тѣхъ, които успѣватъ да развиятъ въ себе си голѣма чувствителность, се излагатъ на страдания, вслѣдствие на материализма. Когато у човѣка се развие голѣма чувствителность, двойникътъ му се разширява, често излиза вънъ отъ тѣлото. Ето защо на всички се прѣпорѫчва самообладание и будность на съзнанието, които да пазятъ двойника, да не излиза вънъ отъ тѣлото на човѣка. Не се ли пазите, отвънъ ще ви нанасятъ много рани, които ще ви създаватъ голѣми страдания. Запримѣръ, погледнете нѣкой човѣкъ накриво. Тѣзи вълни падатъ подъ ѫгълъ, който причинява болка върху двойника на този човѣкъ, и той става недоволенъ и казва: защо ме погледна толкова лошо? Когато се доближавате до човѣкъ на когото двойникътъ е излѣзълъ вънъ отъ тѣлото, вие трѣбва да бѫдете много внимателни съ него, за да не му причините нѣкаква врѣда. Споредъ съврѣменната наука всѣки день човѣкъ минава прѣзъ три състояния, които отговарятъ на тритѣ вида химически съединения. Напримѣръ, той може да бѫде въ съзнанието на висшитѣ сѫщества или като основа, или като киселина, или като соль. Слѣдователно, тия разумни сѫщества ще правятъ съ човѣка различни опити. Ако тѣ искатъ да знаятъ, какви сѫ свойствата ви, като елементи, ще ви подлагатъ на различни анализи. Тогава вие ще изпитвате душевни болки, мѫчения, страдания, но тѣзи сѫщества не искатъ да знаятъ за това. Тѣ си правятъ научни опити и наблюдения. Тѣ ви хващатъ съ своитѣ щипци, турятъ ви въ ретортата си, и слѣдъ като свършатъ опититѣ си, пущатъ ви на свобода. Азъ не говоря за адептитѣ на злото, но за адептитѣ на доброто, за адептитѣ на Бѣлото Братство. Понѣкога и ангелитѣ правятъ такива опити съ хората. Всѣки за себе си трѣбва да знае, като какво участвува въ опититѣ: дали като елементъ, като киселина, като основа, или като соль. Много отъ съврѣменнитѣ хора се считатъ господари на земята и говорятъ за свободата така, като че тѣхната личность е напълно неприкосновена. Вземете, запримѣръ, какъ постѫпватъ хората съ животнитѣ. Има ли закони за запазване живота на животнитѣ? Хората полагатъ ли нѣкакви грижи за тѣхъ? Виждате, че нѣкой убива една птичка, но минавате и заминавате покрай него, дума не казвате. Той убива птичката, захвърля я настрана и продължава пѫтя си, безъ да го държи нѣкой отговоренъ за това убийство. И тъй, когато искатъ да ви прѣдадатъ нѣкакви качества, каквито нѣмате, или пъкъ, когато искатъ да засилятъ нѣкои качества у васъ, ще ви прѣвърнатъ или въ киселина, или въ основа, или въ соль. Ако искатъ да ви прѣдадатъ по-голѣма активность, ще ви прѣвърнатъ въ киселина; ако искатъ да ви направятъ по-пасивни, ще ви прѣвърнатъ въ основа; ако искатъ да ви направятъ по-морални, по-устойчиви, ще ви прѣвърнатъ въ соль. Морални, въздържани, устойчиви хора сѫ тѣзи, въ които прѣодоляватъ солитѣ. И затова Христосъ казва: „Вие сте сольта на земята; и ако сольта обезсолѣе, тя се изхвърля навънъ“. Слѣдователно, всѣки елементъ, въ края на краищата, трѣбва да влѣзе въ състава на нѣкоя соль, да смекчи, или да видоизмѣни свойствата си. Докато човѣкъ е въ състояние на елементъ, той проявява само свои лични свойства. Въ това отношение всѣка душа прѣдставлява извѣстенъ елементъ на Божественото съзнание. Питамъ тогава: какъвъ елементъ прѣдставлява всѣки отъ васъ по отношение на Божественото съзнание? Вие това не знаете. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да знае, съ какви елементи и закони работи. Ако нѣкой човѣкъ отъ дѣтинство до зрѣла възрасть е работилъ съ закона на Любовьта, трѣбва ли той като остарѣе, да казва, че не сѫществува любовь въ свѣта, или че любовьта е празна работа? Казва ли така човѣкъ, това подразбира, че той нищо не е спечелилъ въ живота си. Трѣбва ли учениятъ човѣкъ, който е посвѣтилъ цѣлиятъ си животъ на науката, да казва, че науката е празна работа? Трѣбва ли общественикътъ, политикътъ, който е работилъ 20 — 30 години всрѣдъ обществото, да отрича ползата отъ своята работа? Въ какво седи тогава пълнотата на живота, ако Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ празни работи? Подъ Истина се разбира само това, което човѣкъ носи съ себе си и въ младини, и въ срѣдна възрасть, и въ старини, и въ този, и въ онзи свѣтъ, и въ тази, и въ онази епоха, безъ то да се промѣни, безъ да изгуби нѣщо отъ своя смисълъ. Човѣкътъ на Истината може да прѣтърпява външни промѣни само, но дълбоко въ душата си остава неизмѣненъ. Външнитѣ промѣни пъкъ все повече обогатяватъ душата му съ опитности и засилватъ духа му. Такъвъ човѣкъ е винаги младъ по душа, чистъ по сърце и крѣпъкъ по духъ. Сега всички трѣбва да се освободите отъ своитѣ стари навици, стари мисли и чувства. Старото оставя наслоявания въ мозъка, отъ които трѣбва да се освободите. Като говоря за тѣзи нѣща, мнозина се мислятъ възрастни, стари и казватъ: това не се отнася до насъ. Ние сме 50 — 60 годишни хора, нашето се свърши вече. Който се мисли за старъ, той не може да бѫде ученикъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ заблуждението, да се мисли старъ. Докато считате, че сте стари, че за нищо не ви бива, това сѫ мисли на вашитѣ дѣди и прадѣди. Подъ думата „старъ човѣкъ“ се разбира изтритъ човѣкъ. Щомъ е изтритъ, той не може да се нарече човѣкъ. Да считашъ, че една дреха е изтрита, това е възможно, но да считашъ човѣка изтритъ, това е крива идея, която трѣбва да расте и да се развива. Въ този смисълъ човѣкъ не може да бѫде старъ. Старъ, древенъ човѣкъ е този, който е разширилъ съзнанието си и придобилъ много знания и опитности. Младъ човѣкъ е този, съзнанието на когото е едва напѫпило. Това сѫ основни идеи, вложени отъ памти-вѣка още въ първоначалния езикъ. На земята човѣкъ напѫпва, но не може да узрѣе. За да узрѣе, той трѣбва да мине отвѫдъ гроба, въ духовния свѣтъ. Тукъ той навлиза въ висшия свѣтъ, въ будическото поле, дѣто подъ влиянието на Божествената свѣтлина завързва и узрѣва. Слѣдъ това ангелитѣ откѫсватъ плода, опитватъ го, а сѣмето хвърлятъ на земята, дѣто има условия за неговото покълване, растене, напѫпване и цъвтене. Това наричаме въплотяване на човѣшката душа на земята въ форма на човѣкъ. Значи, сладостьта на плода се опитва горѣ, а сѣмето на плода се посажда на земята. И тъй, човѣкъ ще обикаля този крѫгъ, ще слиза и ще се качва, докато разбере законитѣ така, както ангелитѣ ги разбиратъ. Само по този начинъ той може да се освободи отъ кармическия законъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ излиза вече отъ фазата на дърво, което въ единъ свѣтъ цъвти, въ другъ зрѣе, но ще бѫде свободна душа. Така трѣбва да разбирате нѣщата и да се освободите отъ всички заблуждения, които ви спъватъ. Мнозина мислятъ, че като заминатъ за онзи свѣтъ, ангели ще ги взематъ на рѫцѣ, и ще ги занесатъ на небето, дѣто ще имъ дадатъ най-голѣми почести и уважения. Тази идея е права само въ едно отношение, а именно: вие ще влѣзете като растение въ небето, и споредъ разбиранията и развитието си, ще мислите, че сте много ученъ, много интелигентенъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, като отъ ученици е да развивате съзнанието, да концентрирате мисъльта си, за да можете да владате всички свои прояви, всички свои мисли и чувства. Щомъ е така, пазете съзнанието си будно! Съзнанието на човѣка се локализира въ прѣдната часть на мозъка, около очитѣ. Физиолозитѣ и анатомиститѣ, които изучаватъ човѣшкия мозъкъ, забѣлѣзватъ въ прѣдната часть на мозъка тънки, едва уловими съ микроскопъ, бѣли нишки, като нерви, отъ особена материя, отъ особенъ родъ. Колкото по-тънки и по-многобройни сѫ тѣзи нишки, толкова и съзнанието на човѣка е по-силно развито. У всички хора отъ по-низъкъ уровенъ, както и у всички животни, има такива нишки, но тѣ сѫ по-малко наброй и по-тънки. Когато човѣкъ работи усилено върху себе си, той развива съзнанието си, а едноврѣменно съ това се развива и тази мрѣжа отъ нервни влакна, органъ на съзнанието. Веднъжъ човѣкъ е дошълъ на земята, той трѣбва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материалъ, необходимъ за съграждане на неговитѣ удове. Когато Христосъ казва: събирайте богатства на земята, Той подразбира усилията, които трѣбва да прави човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Този материалъ който духътъ, душата, умътъ и сърцето на човѣка сѫ събрали, се прѣпраща въ невидимия свѣтъ, дѣто сѫщества отъ висша иерархия го обработватъ. По този начинъ тѣ прѣустройватъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърце. Така, именно, ние разбираме работата на невидимия свѣтъ върху човѣшкия умъ и върху човѣшкото сърце. И оттукъ вадимъ заключението: колкото повече материалъ, годенъ за работа, изпраща човѣкъ въ невидимия свѣтъ, толкова повече разумнитѣ сѫщества ще строятъ въ неговия мозъкъ; колкото по-малко материалъ изпраща човѣкъ въ невидимия свѣтъ, толкова по-малко и разумнитѣ сѫщества ще строятъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ все трѣбва да складира малко отъ този материалъ. Нѣкой казва: 20 години вече какъ работя съзнателно. Какво по-хубаво отъ това? Обаче, ако ти работишъ за себе си, ще имашъ единъ резултатъ; ако работишъ за ближния си, ще имашъ другъ резултатъ и ако работишъ за Бога, ще имашъ трети резултатъ — зависи за кого работишъ. Отъ твоята работа на земята ще зависи, колко и какъвъ материалъ ще изпратишъ въ невидимия свѣтъ. При съзнателната работа, религиозното чувство на човѣка се развива и му служи като тилъ въ живота. Тогава се хармонизиратъ и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе, както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкавъ, по-пластиченъ. Тъй щото, една отъ задачитѣ на ученика е да развие Божественото въ себе си. Сега всички се оплакватъ едни отъ други, сърдятъ се, че еди-кой си не ги приелъ добрѣ. Кой може да приема добрѣ хората? — Само Божествениятъ човѣкъ. Божественото съзнание у човѣка е въ състояние да ви разбере, да ви приеме въ себе си и да ви помогне. Ако отидете въ дома на нѣкой човѣкъ, който е приготвилъ топълъ обѣдъ, той ще ви приеме добрѣ и ще ви нагости. Отидете ли въ дома на нѣкой човѣкъ, който нищо не е приготвилъ за обѣдъ, той ще повдигне рамѣнѣтѣ си и ще ви се извини, че нѣма ядене. Затова, у всинца ви трѣбва да дойде Божественото съзнание. Дойде ли Божественото у човѣка, той ще има вече правилни отношения съ хората. Божественото съзнание прѣдава мекота на сърцето и пластичность на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всѣки трѣбва да обича поне единъ човѣкъ. При това, никога не изнасяйте прѣдъ хората недѫзитѣ на този, когото обичате. Да се занимавате съ недѫзитѣ на другитѣ хора, това значи да прѣдизвикате редъ наслоявания въ вашия мозъкъ. Тѣзи наслоявания приличатъ на драскулкитѣ, които правятъ малкитѣ дѣца, прѣди да ходятъ на училище. Тѣ драскатъ върху хартия и питатъ майка си: мамо, хубаво ли е това, което написахъ? — Да, хубаво е, мяза на нѣкаква стара азбука. — Никаква стара азбука не е това. Туй е азбука на човѣшката глупость и на човѣшкото невѣрие. Казвамъ: всички прояви на човѣка трѣбва да бѫдатъ стройни, хармонични и строго опрѣдѣлени. Тѣ трѣбва да се диктуватъ отъ Божественото въ него, което прѣдизвиква дълбока вѫтрѣшна радость. Това, което обединява хората, е Божественото Начало въ тѣхъ. Нѣкой казва: азъ мога да уча и вънъ отъ школата, както и вънъ отъ дома си. Не, вънъ отъ школата ти нищо не можешъ да научишъ. — Тогава Господъ ще ме научи. — Не говори така. Веднъжъ ти си дошълъ на земята между хората, Богъ те учи чрѣзъ майка ти, чрѣзъ баща ти, чрѣзъ сестра ти, чрѣзъ брата ти, чрѣзъ обществото, чрѣзъ народа, чрѣзъ небето, чрѣзъ буритѣ и вѣтроветѣ и т. н. И най-послѣ, слѣдъ като научишъ уроцитѣ отъ всички тия учители, ти ще чуешъ и Божия гласъ. Това е Божественото, което ще заговори въ тебе. Чуешъ ли Божествения гласъ, въ тебе ще стане коренна промѣна. Ти ще се новородишъ. Това значи роденъ отъ Бога. Казано е: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Нѣкой казва: Богъ ми проговори. Питамъ: ако Богъ ти е проговорилъ, ти новороди ли се? — Не съмъ се новородилъ. — Тогава Богъ не ти е проговорилъ. Може да да сѫ проговорили нѣкоя възвишена душа, или нѣкой напрѣдналъ духъ, адептъ, или нѣкой малъкъ ангелъ, но не и Богъ. Азъ бихъ желалъ Богъ да проговори на всички, но ако не е станало нѣкакво коренно прѣобразование съ васъ, не се лъжете, Богъ не ви е проговорилъ. Казвате: еди-кой си човѣкъ не е Божественъ. — Ами ти Божественъ ли си? По този въпросъ може да се произнася само този, който има Божественото въ себе си. Нѣма ли Божественото въ себе си, каквото и да говори този човѣкъ, всичко това е прѣдположение. То е все едно да срещнешъ нѣкой човѣкъ въ тъмнината и да казвашъ, че очитѣ му сѫ сини, или че носътъ му е дълъгъ. Каквото и да кажешъ за този човѣкъ, всичко ще бѫде прѣдположения, гадания. Запалишъ ли свѣщьта, ти ще виждашъ ясно. Ако човѣкъ нѣма свѣтлина на съзнанието си, какъ може да разбира духовния свѣтъ? Сегашниятъ ви животъ е прѣдисловие на великъ, красивъ животъ. Ще дойде день, когато Божественото у човѣка ще се пробуди, и той ще се новороди. За този день всички трѣбва да се приготовлявате. Често се оплаквате, че хората говорятъ противъ васъ. Радвайте се, когато говорятъ противъ васъ. Всѣка неправедна дума, казана срѣщу васъ, е потикъ за развиване на Божественото. То седи задъ съзнанието на всички тия хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкръсение.“ И затова, докато майка ти и баща ти говорятъ, радвай се; докато братъ ти и сестра ти говорятъ, радвай се; докато приятелитѣ ти говорятъ, радвай се. Това е приготовление за идване на Божественото. Дойде ли Божественото въ тебе, чуешъ ли гласа му, пакъ ще се радвашъ, но вече радостьта ти ще бѫде вѣчна, постоянна, и всѣкакво обезсърдчение ще изчезне. По какво познавате човѣка, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложенъ на голѣми промѣни: ту се радва, ту скърби. Станешъ сутринь, скърбенъ си — радвай се; забѣлѣзвашъ въ себе си, че умътъ ти се взима — радвай се; речешъ да ходишъ, усѣщашъ краката си слаби, не те държатъ — радвай се. Искашъ да си купишъ нѣщо, пипашъ джоба си, петь пари нѣмашъ — пакъ се радвай. Радвай се на всички състояния, прѣзъ които минавашъ. Опитвай ги, поучавай се отъ тѣхъ. Тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ. Той разбира своитѣ състояния и правилно ги тълкува. Той знае, че всѣко нѣщо си има свои причини. Има случаи, когато човѣкъ не знае, защо идватъ радоститѣ и скърбитѣ. Запримѣръ, нѣкой отъ нашитѣ приятели дойде при насъ радостенъ, веселъ, и ние се настройваме радостно. Щомъ си отиде той, и радостьта съ него заедно излиза. Значи, този човѣкъ се явява само като врѣмененъ носитель на радостьта. Това положение може да се уподоби на слѣдното: вие сте бѣденъ човѣкъ, съ нѣколко дѣца. Дойде при васъ единъ богаташъ и казва: азъ ще подаря за дѣцата ви 100,000 лева, да ги изпратите въ странство да учатъ. Вие веднага се зарадвате. Слѣдъ 2 — 3 деня той пакъ иде при васъ и ви казва: ще ме извините, не мога да ви дамъ обѣщаната сума, работитѣ ми не вървятъ добрѣ. Вие веднага се наскърбявате. Защо трѣбва да скърбите? Прѣди всичко този човѣкъ никога не е могълъ да ви даде нѣщо. Ако нѣкой човѣкъ днесъ каже, че ви обича, а утрѣ ви измѣня, този човѣкъ никога не е обичалъ и не може да обича. Окултниятъ ученикъ трѣбва да име устой, да издържа на думата си. Казвамъ: ако искате да работите надъ себе си, вие трѣбва да имате положителни знания. До тѣзи знания ще се доберете, когато изучавате новата психология, физиология, анатомия и редъ още науки, които, обаче, при съзнанието, което имате днесъ, ще прѣдизвикатъ въ умоветѣ ви извѣстно стълкновение. Вие ще кажете: много отъ фактитѣ на новитѣ науки не сѫ доказани. Тѣ сѫ въпроси на въображението и фантазията. Колкото и да сѫ фантастични за васъ нѣкои факти, тѣ могатъ да се докажатъ, но доказването имъ подразбира излишно изразходване на енергия. Ето защо, ако искате да ви се докажатъ тия факти, вие трѣбва да дойдете въ съзнанието си на сѫщия уровенъ, на който се намира и този, който ще ги доказва. Въ Божествения свѣтъ сѫществува законъ за економия на енергиитѣ. Тамъ не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човѣка да си играе съ свещенитѣ си мисли и чувства. Всѣка свещена мисъль и всѣко свещено чувство трѣбва да бѫдатъ употрѣбени точно на своето мѣсто. Гледате нѣкой човѣкъ веселъ, радостенъ. Ако тази радость въ него е нѣкакво Божествено чувство, то трѣбва да отиде на мѣстото си. Отиде ли на своето мѣсто, този човѣкъ ще бѫде благословенъ. Писанието казва: „Словото нѣма да се върне на своето мѣсто, докато не принесе плодъ.“ Слѣдъ колко врѣме трѣбва да принесе своя плодъ, не е опрѣдѣлено. Казано е, обаче, да се пести енергията, а да се харчи врѣмето. Харчимъ ли Божествената енергия напразно, съ това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до врѣмето, може да се дава, колкото искаме: 100 — 200 — 300 и повече години нищо не сѫ за насъ; дойде ли до енергията, ние я теглимъ на вѣзни до една стохилядна часть отъ грама. Човѣкъ, който е изразходвалъ енергията си безъ смѣтка, той скоро остарява и казва: тежъкъ е животътъ, остарѣхъ вече! Ние знаемъ, какъ е остарѣлъ този човѣкъ. Той е изхарчилъ преждеврѣменно енергията си и когато трѣбва да живѣе, той се намира вече прѣдъ фалиментъ, и затова умира. Така умиратъ и стари, и млади. Не е въпросътъ човѣкъ да се самоизлъгва. Той трѣбва да знае, какъ да иждивява врѣме, а да пести енергия. Да пестишъ Божествената енергия, това не подразбира, че трѣбва да бѫдешъ скѫперникъ и да се страхувашъ, но да я изразходвашъ намѣсто, съ широта въ душата си и съ съзнание, че живѣешъ при Бога и Нему служишъ. Казвате: ние не разбираме тѣзи нѣща, не знаемъ, какъ да пестимъ енергия, и какъ да харчимъ врѣме. Когато съзнанието на човѣка не е будно, той не разбира нѣщата. Когато съзнанието му е будно, той всичко разбира. Прѣдставете си, че вие спите, и дойде нѣкой до ухото ви и ви пошепва: давамъ ви 100,000 лева, или подарявамъ ви една кѫща. Вие веднага скачате, зарадвате се и благодарите. Защо станахте веднага? — Защото разбирате смисъла на тѣзи думи. Когато съзнанието на човѣка не е будно за духовни, за възвишени нѣща, това показва, че бѣлитѣ нервни влакна въ прѣдната часть на мозъка му не сѫ достатъчно развити. Ето защо всички трѣбва да работите за пробуждане на съзнанието си. Сега, вие, като не разбирате този законъ, вадите неправилни заключения за хората и казвате: този човѣкъ е духовенъ, а онзи не е духовенъ. Има единъ особенъ цвѣтъ, по който се познава, кой човѣкъ е духовно развитъ, и кой не, т. е. у кого е развито Божественото съзнание, и у кого не е. Този цвѣтъ е важенъ признакъ за различаване на духовния отъ свѣтския човѣкъ. Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите, какъ много се мѣни. Често вие се оглеждате въ огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно, и вие виждате нѣща, които въ друго врѣме не виждате. Човѣкъ самъ за себе си трѣбва да бѫде обектъ за изучаване. Красиво е човѣкъ да се самоизучава, защото въ себе си той ще вижда отражението на козмоса. Отъ вѫтрѣшнитѣ промѣни, които ставатъ въ него, той ще изучава и промѣнитѣ въ външния свѣтъ. Въ това седи красотата на вѫтрѣшната наука. Само по този начинъ човѣкъ ще придобие вѫтрѣшно спокойствие и равновѣсие на духа, и ще знае, какъ Господъ работи и създава свѣтоветѣ, какъ работятъ и неговитѣ по-напрѣднали братя. Между съврѣменнитѣ хора, както и между ученицитѣ, се забѣлѣзва една чърта — да критикуватъ. Не е лошо нѣщо критиката, но когато критикувате, трѣбва да бѫдете справедливи. Да критикувашъ, значи да направишъ операция, абцесъ на човѣка. Въ такъвъ случай, отъ васъ се изисква да направите, колкото е възможно по-малъкъ абцесъ, и то намѣсто. Видите ли, че нѣкой човѣкъ има нѣкѫдѣ по тѣлото си цирей, боднете цирея съ игла, за да изтече отъ него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всѣки да прави. Обаче, не се позволява да оперирате здраво мѣсто. Тѣзи операции оставете за свѣта. Всѣки може да носи по една островърха игла, съ която да прави операции. Сега, като знаете, какво нѣщо прѣдставлява критиката, пазете се да критикувате не намѣсто. Ще кажете: какво трѣбва да правимъ, за да развиваме съзнанието си? Дръжте въ ума си красиви и възвишени образи и старайте се да имъ подражавате. Ако си музикантъ, дръжъ въ ума си образа на нѣкой великъ виртуозъ, като идеалъ, къмъ който да се стремишъ. Великиятъ музикантъ, великиятъ художникъ ще намѣрите въ самата природа. Всички художници и музиканти, които срѣщате въ живота, сѫ толкова по-велики, колкото по-вѣщо, по-майсторски копиратъ природата. Вънъ отъ нея никой нищо не може да създаде. Мнозина мислятъ, че музикантитѣ сами създаватъ своитѣ произведения. Не, тѣ сѫ добри възприематели. Това, което създаватъ, тѣ сѫ го чули или на сънъ, или нѣкѫдѣ въ природата. Разликата между музикантитѣ, художницитѣ и обикновенитѣ хора седи въ това, че музикантитѣ иматъ силно развито музикално чувство, съ което възприематъ това, което другитѣ не могатъ; художницитѣ пъкъ виждатъ такива краски, каквито обикновенитѣ хора не виждатъ. Художникътъ вижда не само цвѣтоветѣ ясно, но той различава добрѣ формитѣ, ѫглитѣ на единъ порокъ отъ ѫглитѣ на една добродѣтель. Обикновениятъ човѣкъ не вижда всичко това. Като дойдемъ до окото на светията и на ангела, тѣ дори виждатъ дефектитѣ въ духовното тѣло на човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме обекти за проучаване отъ разумнитѣ сѫщества, вслѣдствие на което не сме свободни. Каквото е положението на мравитѣ по отношение на насъ, такова е и нашето положение къмъ възвишенитѣ, напрѣднали сѫщества. Запримѣръ, ние наблюдаваме, какъ една мравка се бори да вземе трошицата хлѣбъ отъ друга мравка. Ние я бутнемъ настрана и взимаме трошицата хлѣбъ, за която се бори, даваме я на другата. Защо правимъ така? — Защото намираме, че първата мравка не постѫпва право. По сѫщия начинъ, когато и ние не постѫпваме добрѣ, сѫщества отъ разумния свѣтъ ни наблюдаватъ, бутнатъ ни, като ни казватъ: не е право това, което вършите. Ние се сепнемъ, погледнемъ наоколо, не виждаме никого и казваме: никой нѣма около насъ. Пакъ продължимъ работата си. Сѫществата отъ разумния свѣтъ пакъ ни бутнатъ. Ние се спремъ, замислимъ се, докато най-послѣ съзнаемъ, че това, което вършимъ, не е право. И тъй, всѣки трѣбва да създаде въ себе си високъ идеалъ, къмъ който да се стреми. Имате ли този идеалъ, нѣма да се запитвате, защо невидимиятъ свѣтъ постѫпва съ васъ по единъ, или по другъ начинъ. Когато човѣкъ прави нѣкакъвъ изборъ, всички разумни сѫщества се оттеглятъ настрана и оттамъ го наблюдаватъ. Тогава той е свободенъ, да направи избора си за доброто, или за злото. Ето защо човѣкъ всѣкога самъ носи послѣдствията за своя изборъ. Разумнитѣ сѫщества работятъ върху него, поучаватъ го, съвѣтватъ го, докато той още не е пристѫпилъ къмъ избора. Пристѫпи ли къмъ избора, тѣ го оставатъ свободенъ, самъ да рѣшава. Значи, при дѣйствията си за добро, или за зло, ние сме сами. Божествениятъ законъ прѣдоставя на човѣка да дѣйствува свободно и въ доброто, и въ злото. И за едното, и за другото той самъ носи послѣдствията си. Всѣка негова постѫпка се отразява върху съзнанието му. Лошитѣ постѫпки прѣдизвикватъ наслоявания върху мозъка, вслѣдствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметьта, намаляване на способноститѣ. За да бѫде изборътъ ви всѣкога правиленъ, вие трѣбва да работите върху съзнанието си, всѣки день да го разширявате по малко. Упражнение. Всички прави! Рѫцѣ дигнати нагорѣ, хубаво обтегнати, съ допрѣни краища на пръститѣ. Въ това положение на рѫцѣтѣ, бавно клякане и изправяне. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, прѣзъ което врѣме чрѣзъ волята силно ще владате мускулитѣ си. Ако не можете да владате мускулитѣ си, какъ ще владате по-тънкитѣ сили? Правете това упражнение безъ прѣсилване на мускулитѣ си. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 24 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РЕДЪТЪ НА ЧИСЛАТА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се темата: „Произходъ на синитѣ и на чернитѣ очи“. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Области, въ които живѣятъ хората съ синитѣ и съ чернитѣ очи.“ Сега ще напишемъ на черната дъска числата отъ 1 — 10, но така, че да образуватъ само едно число, а именно числото 1,234,567,890. Така наредени числата отъ 1 — 10, това прѣдставлява тѣхния естественъ редъ. Колко пермутации могатъ да се образуватъ отъ тѣзи числа? Р10 = 1.2.3.4.5.6.7.8.9.10. 3,628,800. Числото 3,628,800 показва възможноститѣ, които сѫществуватъ при пермутиране на числата отъ 1 — 10, написани въ тѣхния естественъ редъ. Ако промѣнимъ мѣстата на едно отъ тѣзи числа, ще получимъ числото 1,324,567,890. Естествено ли е това размѣстване, тритѣ да бѫде прѣдъ двѣтѣ? Ако вие имате да взимате тази сума, въ ваша полза е да поставите тройката прѣдъ двойката, но ако имате да давате, не е въ ваша полза. Тогава за прѣдпочитане е двойката да бѫде прѣдъ тройката. Съврѣменнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и съ това да намаляватъ своитѣ погрѣшки. И затова, ще видите, че нѣкой, като написалъ тройката прѣдъ двойката, пита: въ какво седи моята погрѣшка? Какво отъ това, че съмъ турилъ двойката прѣдъ тройката? Ако погрѣшката е само като число, написано на хартия, тя не е голѣма. Ще се заличи тройката и вмѣсто нея ще се пише двойка. Обаче, ако тази погрѣшка е въ живота, въ отношенията между хората, тя вече има своитѣ по-голѣми, или по-малки послѣдствия. Прѣдставете си, че бащата въ единъ домъ прѣдпочита сина си прѣдъ всички други и го туря веднага слѣдъ себе си; това ще произведе голѣмъ скандалъ, голѣма дисхармония въ цѣлия домъ. Такъвъ е резултатътъ отъ поставяне на тройката прѣдъ двойката. Ако пъкъ майката прѣдпочита дъщерята прѣдъ сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това прѣдпочитане на дъщерята пакъ ще произведе голѣма дисхармония въ дома. Такива пермутации на числата могатъ да ставатъ и въ духовнитѣ общества: да прѣдпочитатъ едного повече прѣдъ другиго, да го считатъ по-духовенъ отъ останалитѣ. Въ какво се заключава духовния животъ? Духовниятъ животъ се изразява въ изпълнение волята Божия. Питамъ тогава: въ какво седи изпълнението на волята Божия, ако вие всѣки день отстѫпвате отъ вашия идеалъ и, като малкитѣ дѣца, прѣдпочитате ту това, ту онова? Днесъ всички спорове между хората произтичатъ отъ това, че всѣки търси своето право. Въ какво седи вашето право? Въ какво седи правото, за което се застѫпвате? Нѣкой казва: еди-кой си не постѫпва право съ мене. Какъ опрѣдѣляте вие правата постѫпка? Права постѫпка е, запримѣръ, като пишешъ числата, да ги нареждашъ въ тѣхния естественъ редъ. Ако имашъ да взимашъ пари отъ нѣкого и туряшъ тройката прѣдъ двойката, ти не постѫпвашъ право; ако имашъ да давашъ и туряшъ двойката прѣдъ тройката, пакъ не постѫпвашъ право. Числата, както и идеитѣ въ свѣта, иматъ естественъ редъ, по който се развиватъ. Числата прѣдставляватъ живи единици, отношения между живи сѫщества. Какво означава, напримѣръ, единицата? Тя означава извѣстни сили, които дѣйствуватъ въ даденъ случай върху ума. Колкото по-интенсивна е енергията, която нашиятъ организъмъ съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интенсивна е енергията, толкова по-врѣдна е тя. Слѣдователно, когато въ човѣка се повдигатъ бури, смущения, съмнѣния, това показва, че въ неговия организъмъ има сили съ малка интенсивность. Понѣкога човѣкъ се настройва добрѣ. Настроението е богатство, което зависи отъ другитѣ хора. Когато се печемъ на слънце, разположението, което придобиваме, се дължи на слънцето, а не и на самитѣ насъ. Това разположение е дошло отвънъ. Щомъ прѣстанемъ да се грѣемъ на слънцето, и доброто разположение изчезва. Мнозина мислятъ, че иматъ зрѣли възгледи за живота и казватъ: ние имаме много опитности. Никой не отрича вашитѣ опитности, но питамъ: какво можете да направите съ вашитѣ опитности? Можете ли сами да си направите единъ хлѣбъ, като започнете отъ посѣването на житното зърно и свършите до готовия хлѣбъ? Можете ли, като пророкъ Елисей, отъ едно гърне съ елей да напълните още много гърнета? Ако можете отъ малкото да правите много, това значи опитность. Нѣкой казва: за каквото и да се помоля на Бога, Той винаги ме слуша. Добрѣ, вземи едно гърне, въ което има само 10 гр. масло и помоли се на Бога да ти помогне, да напълнишъ цѣлото гърне съ масло. Ако направишъ това, значи Богъ те е послушалъ. Питамъ: колко отъ васъ, които минаватъ за духовни хора, иматъ подобна опитность? По този начинъ вие можете да се провѣрите, додѣ сте стигнали. Засега, както ви наблюдавамъ, вие сте разнебитена команда. Днесъ никой никого не почита, освѣнъ себе си. Обаче, който не почита другитѣ хора, той не може да почита и себе си. И обратното е вѣрно: който не почита себе си, той не може да почита и другитѣ. Ние говоримъ за съзнателния животъ, за съзнателнитѣ хора, които искатъ да служатъ на Бога. За да служи човѣкъ правилно на Бога, той трѣбва, като математикъ, да изчислява, дали постѫпкитѣ му сѫ прави, или не. Когато човѣкъ дигне единия си пръстъ нагорѣ и казва нѣкому: азъ ти казвамъ! Ти трѣбва да ме слушашъ! Това показва, че този човѣкъ започва съ единицата, т. е. съ 100,000,000 атоми, които се намиратъ въ този пръстъ. Като дигне и двата си пръста нагорѣ, той ангажирва въ работа 200,000,000 атоми. Като дигне и тритѣ си пръста, той ангажирва 300,000,000 атоми; като дигне четиритѣ си пръста — 400,000,000 атоми. И най-послѣ, като дигне и петьтѣ си пръста, той впрѣга на работа 500,000,000 атоми и казва: знаете ли, какво мога да направя азъ? Ако този човѣкъ не вѣрва въ Бога и не изпълнява Неговата воля, той може съ дигането на двѣтѣ си рѫцѣ да направи 1,234,567,890 злини и глупости; ако вѣрва въ Бога и изпълнява волята Му, съ дигането на двѣтѣ си рѫцѣ, той може да направи 1,234,567,890 добрини. Дигнешъ ли единия си пръстъ, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, мога да направя това и това. Дигнешъ ли двата си пръста, ще кажешъ: азъ, който съмъ свързанъ съ Бога, не мога да изневѣря на себе си. Дигнешъ ли тритѣ пръста, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, нѣма да измѣня на себе си и на идеитѣ, които Богъ е вложилъ въ мене. Дигнешъ ли четиритѣ пръста, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, ще мисля и ще дѣйствувамъ, като Него. И най-послѣ, като дигнешъ и петьтѣ си пръста, ще кажешъ: азъ и всичко въ мене, съвокупностьта на всички атоми въ моя организъмъ, ще служимъ на Бога. Това значи да напише човѣкъ послѣдователно числата отъ 1 — 10. Да допуснемъ, че напишете първата пермутация: 987654321 0. Какво ще разберете отъ нея? Докато числата отъ 1 — 10 не оживѣятъ въ васъ, вие мѫчно ще схващате новитѣ идеи, които идатъ въ свѣта и проникватъ въ вашия умъ. — Защо? Защото всѣко число, като идея, има опрѣдѣлена форма, опрѣдѣлено съдържание и точно опрѣдѣленъ смисълъ. Запримѣръ, идеята Богъ има опрѣдѣлена форма. Тя сѫщеврѣменно прѣдставлява и опрѣдѣлено число. За слѣдния пѫть, споредъ буквитѣ, съ които се пише думата „Богъ“ на български езикъ, опрѣдѣлете числото, на което се равнява тази дума. Редътъ на буквитѣ въ думитѣ не е произволенъ. Цѣлиятъ козмосъ е създаденъ възъ основа на извѣстно съчетание отъ числа и идеи. Много години още ще минатъ, докато физиолозитѣ и анатомиститѣ се домогнатъ до идеята, какво нѣщо е човѣкътъ, какъ се движатъ енергиитѣ изъ цѣлия му организъмъ, какъ се зараждатъ идеитѣ въ него и т. н. Вслѣдствие на това незнание и на голѣмото невѣжество на много отъ съврѣменнитѣ учени хора, тѣ се осакатяватъ едни други. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има избликъ на чувства. Ако не знае, какъ да се справи съ тѣзи чувства, той може да се осакати. Казвате: и съ духовния човѣкъ ли става това нѣщо? Дали вие сте духовенъ, или свѣтски човѣкъ, безразлично е това; има периоди въ живота на човѣка, когато енергията въ него се пробужда. Разликата, обаче, седи въ това, че духовниятъ човѣкъ разполага съ метода за прѣвръщане на тази енергия отъ низша въ висша. За такива случай, именно, се казва въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“! Това значи: труднитѣ задачи въ живота си, които вие сами не можете да разрѣшите, оставете на Господа. Опитвате ли сами да ги рѣшите, вие_ ще се подпушите. Оставете спокойно да минаватъ енергиитѣ на природата чрѣзъ васъ. Не приприщвайте пѫтя имъ! Обърнете се къмъ Бога, Той да ви покаже пѫть за тѣхното канализиране. Щомъ се канализиратъ, вие ще можете разумно да ги използувате. Често нѣкой човѣкъ се усѣща изоставенъ отъ всички. Той страда, мѫчи се и казва: свърши се моятъ животъ! Това е едно низходещо състояние на енергиитѣ въ неговия мозъкъ. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Да се остави на Бога. Остави ли товара си на Бога, нѣма да мине много врѣме, и състоянието му ще се повдигне, връзката му съ Бога ще се възстанови. Въ свѣта сѫществува Божествена разумность, която бди надъ всички, които се обръщатъ къмъ нея и я призоваватъ на помощь. Ето защо, всичко въ свѣта е допуснато да става. И въ този смисълъ, за разумния човѣкъ, който ходи въ Божествения пѫть, грѣшни нѣща нѣма. Защо? — Защото теченията на енергиитѣ въ неговия животъ се смѣнятъ много правилно. Запримѣръ, енергията въ неговия мозъкъ се движи спиралообразно, като минава постепенно отъ едно въ друго полушарие. Ако този човѣкъ не е страхливъ, енергията протича спокойно отъ едното полушарие въ другото, безъ той да изпитва нѣкакви сътресения или неправилности. Когато човѣкъ има вѣра въ Бога, енергиитѣ въ него се трансформиратъ правилно. Нѣма ли вѣра въ Бога, а разчита само на себе си, въ него ще се явятъ извѣстни неправилности. Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у васъ, въ чиито рѫцѣ сѫ всички възможности. Дойдатъ ли човѣшкото и Божественото въ стълкновение, тогава се зараждатъ редъ страдания. Казвате: не може ли безъ страдания? Докато човѣкъ не изправи погрѣшкитѣ на своето минало, страданията сѫ неизбѣжни за него. Само чрѣзъ страданията той може да изправи своя животъ. Иначе, смисълътъ на живота не е въ страданията. Ние ще ви дадемъ методи, начини за издържане на страданията, за тѣхното правилно използуване. Днесъ повечето хора живѣятъ въ своето минало. Като прѣкаратъ този животъ, тѣ ще минатъ въ настоящето си. Но за това се изисква търпѣние. Казвамъ: щастието на човѣка е въ неговото настояще. Дойдете ли до настоящето, ще ви се покаже начинъ, какъ да бѫдете щастливи и да запазите това щастие. Тъй щото, говоримъ ли за миналото на човѣка, ние разбираме неговитѣ нещастия и страдания. Говоримъ ли за настоящето, разбираме неговитѣ радости и неговото щастие. Човѣкъ може да бѫде щастливъ сега, въ настоящия моментъ, а Богъ живѣе въ настоящето. Значи, въ Бога, въ Когото вѣрваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашитѣ души. Въ Него нѣма противорѣчия, нѣма и скърби. Слѣдователно, ако още този моментъ повѣрваме въ Бога и изпълнимъ волята Му, и душитѣ ни ще се облагородятъ, ще се изпълнятъ съ стремежъ къмъ възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика — всичко това ще бѫде достѫпно за насъ. Ние ще се чувствуваме мощни, ще разберемъ, че въ насъ има нѣщо велико, което разработва богатствата, които Богъ ни е далъ. По този начинъ ние ще разберемъ, че не работимъ за себе си и не живѣемъ само за себе си. Павелъ казва: азъ не живѣя самъ. Христосъ пъкъ, Който всичко можеше да направи, казваше: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ Да изпълнишъ волята на Оногози, Който те е проводилъ, прѣдставлява велика и свѣтла задача въ живота на човѣка. Изпълнението на тази задача носи само радости и подемъ; неизпълнението ѝ носи само страдания и неуспѣхи. Като ви наблюдавамъ днесъ, виждамъ, че повечето отъ васъ сте радостни. Другъ пѫть повечето биватъ скръбни. Изобщо, мнозина отъ васъ минаватъ за скръбни, за страдалчески души. Обаче, малко хора съмъ срѣщалъ, даже и въ цѣла България, които да страдатъ за нѣщо велико, за нѣщо благородно. Да страдашъ за великото, за красивото въ свѣта, това е тъй нареченото „морално страдание.“ Срѣщамъ нѣкой човѣкъ, който страда. Защо страда той? — Защото сѫ засегнати личнитѣ му чувства. Той се озлобилъ, ожесточилъ, мяза на казанъ, който се намира подъ голѣмо напрѣжение и иска да се пръсне. Този човѣкъ се оплаква, че страдалъ много. Казвамъ: ти мязашъ на яйце, което, ако не се тури подъ квачката, само ще се пукне. Азъ искамъ, всички, които ме слушатъ тази вечерь, да слушатъ и разбиратъ добрѣ. Запомнете само нѣколко мисли, но ги приложете. Вие трѣбва да се освободите отъ заблужденията, които ви спъватъ на всѣка крачка въ живота. Мнозина ще кажатъ: защо ли ни се говори така? Азъ ще прѣдставя мисъльта си въ конкретна форма. Да допуснемъ, че нѣкой прѣдприемачъ се наема да направи едно голѣмо здание, което ще струва около 35 милиона лева. Той иска да го направи по всички правила на техниката, но единъ отъ зидаритѣ, по невнимание, отпусналъ нѣкѫдѣ, далъ по-голѣмъ наклонъ на мрямора. Той поглежда къмъ работата си, вижда, че наклонътъ е съ единъ сантиметъръ по-голѣмъ, но казва: нѣма нищо, и така ще мине. За майстора може да мине и така, но за онзи, който плаща, работата не минава така. Щомъ види, че една отъ странитѣ на постройката не отговаря на условията, той веднага спира по-нататъшния градежъ и казва: тази страна трѣбва да се корегира; тя трѣбва да бѫде абсолютно отвѣсна. Наклони ли се малко, симетрията на цѣлото здание се разваля. Въ това отношение и вашиятъ организъмъ е такова здание, което Богъ самъ строи. Вие имате материала на разположение, а Богъ е прѣдприемачътъ на това здание. Това здание още не е окончателно завършено. Обаче, вие седите около него, викате, дигате шумъ, изявявате редъ изисквания, като казвате: знаете ли, кой съмъ азъ? Кой сте вие? Богъ ви е изпратилъ на земята, като ви е далъ на разположение материалъ и пари за работницитѣ — всичко 35 милиона лева. Вие трѣбва да надзиравате работницитѣ, да се срѣщате често съ инжинера, да измѣрвате линиитѣ въ вашето здание, да не би нѣкоя отъ тѣхъ да се наклони съ единъ сантиметъръ отъ отвѣсната линия. За да построите вашето здание правилно, вие трѣбва да бѫдете въ постоянна връзка съ главния прѣдприемачъ на постройката. Богъ е главниятъ прѣдприемачъ, отъ когото зависи успѣшното завършване на зданието. Коя е вертикалната линия въ човѣка? — Умътъ. Значи, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде правъ. Какво значи правъ умъ и право сърце? Вие ще кажете, че човѣкъ се движи по-крива линия. Наистина, човѣкъ се движи по крива линия, но той самъ не е кривъ. Това, че човѣкъ се движи по крива линия, не показва, че той трѣбва да бѫде кривъ. Когато кажатъ нѣкому, че е вълкъ, той става ли такъвъ? Когато на нѣкое куче турятъ благородно име, отъ това кучето става ли по-благородно, отколкото е въ дѣйствителность? Значи, думитѣ не измѣнятъ характера на нѣщата. Тогава, има ли смисълъ човѣкъ да си служи съ думи, които не указватъ влияние върху нѣщата? Ние подържаме правилото, че човѣкъ трѣбва да употрѣбява такива думи въ езика си, които да изразяватъ самата истина. Запримѣръ, когато кажемъ „злато“, ние подразбираме злато; когато кажемъ „киселина“, подразбираме киселина; когато кажемъ „соль“, подразбираме соль. Това показва, че всѣка дума съдържа точно опрѣдѣлена, конкретна идея въ себе си. Тогава, каква идея се крие задъ думата „добро“? Кое число е на доброто? И Писанието казва, че всички ние сме домостроители. Щомъ Богъ работи, и ние работимъ надъ великото Божествено здание. При съграждането на това здание нѣкой е турилъ злато, другъ — мѣдь, трети — олово, четвърти — дърва и т. н. Обаче, казано е, че работата на всѣки човѣкъ ще се изпита чрѣзъ огънь. Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ безъ работа, минавамъ покрай васъ, и виждамъ, че вие градите нѣщо. Питамъ ви: братко, какво ще направите, ако азъ разруша вашата материална сграда? Ще ми кажете: остави се, не се шегувай, тъкмо съмъ взелъ малко слама и калчица, да позакърпя кѫщата си. — Добрѣ, но знаете ли, че това мѣсто, на което сте съградили дома си, ще се изпита чрѣзъ огънь? Мине ли огънь прѣзъ това мѣсто, тогава и вие, и домътъ ви ще отидете. Казвамъ: взимайте думитѣ ми въ широкъ смисълъ. Азъ не говоря за сѫщностьта на вашитѣ добри желания, но понѣкога сте немарливи къмъ себе си. И тогава казвате: и безъ музика може, и безъ наука може, и безъ духовность може. Човѣкъ не трѣбва да бѫде много духовенъ. Питамъ: каква е температурата на духовния човѣкъ? Прѣди всичко вие още не сте дошли до градуситѣ на духовния човѣкъ, а казвате, че не трѣбва да бѫдете духовни. Имайте търпѣние да дойдете до градуситѣ на духовния човѣкъ, да изпитате благото на този човѣкъ, че тогава се произнасяйте, дали трѣбва да бѫдете духовни, или не. Дойдете ли до температурата на духовния човѣкъ, умътъ ви ще се разшири и ще почнете да мислите правилно. Духовниятъ животъ носи и радости, и скърби за човѣка, но въ тѣзи смѣни на състоянията се криятъ благата на живота. Който не може да издържи този животъ, казва: я да му ударимъ малко на широко; да поживѣемъ щастливъ животъ. Казвамъ: не е все едно да туришъ шесторката прѣдъ петорната, или тройката прѣдъ двойката. Това сѫ пермутации въ живота. Сѫщо така не е все едно да прѣживявашъ щастливъ животъ вмѣсто нещастенъ. И това сѫ пермутации. Като напишете числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ, ще имате различни отношения. Числото три, запримѣръ, означава законитѣ, на които се подчинява първичниятъ синъ, т. е. Божественото, или азъ-тъ въ човѣка. Числото шесть означава отношенията между духоветѣ. Числото деветь показва законитѣ, на които трѣбва да се подчинява човѣкътъ. Двойката прѣдставлява великия Божественъ Духъ, който създава. Петорката е майката на човѣка. Единицата е първиятъ Божественъ принципъ, който създава всичко въ свѣта. Четворката прѣдставлява отношения между ангелитѣ, а седморката — между хората. Значи, имате три категории числа: 3,6 и 9; 2,5 и 8; 1,4 и 7. По сѫщия начинъ идеитѣ и чувствата на хората трѣбва да прѣминатъ прѣзъ три степени, прѣзъ три категории. Имайте прѣдъ видъ слѣдния законъ: дойдете ли до Божественото въ себе си, всички противорѣчия въ вашия умъ и въ вашето сърце ще изчезнатъ. Уповавате ли на Божественото, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание ще се реализира; каквито прѣпятствия и да срѣщате по пѫтя си, ще ги прѣодолявате. Дойдете ли до числото четири, въ съзнанието ви ще се зародятъ двѣ идеи: за и противъ; щомъ дойдете до числото седемь, у васъ ще се яви вѫтрѣшна борба, защо сте дошли на земята въ тази гѫста материя. Вие ще правите усилия да излѣзете отъ тази материя, но вашата задача не е въ борбата, а въ устояването срѣщу тѣзи противорѣчия. И тъй, помнете правилото: за вашитѣ погрѣшки не считайте другитѣ хора виновни! На физическия свѣтъ всѣки човѣкъ е единица, едно съзнание. Той едноврѣменно е свързанъ съ още двѣ съзнания: едното съзнание е въ ангелския свѣтъ, а другото — въ Божествения свѣтъ. Тѣзи три съзнания сѫ свързани въ едно цѣло. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо опитайте възможноститѣ въ първия крѫгъ, въ физическото съзнание. Ако тукъ не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането ѝ въ втория крѫгъ — въ ангелското съзнание. Ако и тукъ не можете да успѣете, опитайте всички възможности въ третия крѫгъ — въ Божественото съзнание. Дойдете ли до послѣдното съзнание, всѣка работа се завършва правилно. Въ Божественото съзнание се разрѣшаватъ и най-труднитѣ задачи. Нѣкой казва: тази задача е много трудна, не мога да я разрѣша. Питамъ: прѣди да кажешъ, че не можешъ да я разрѣшишъ, опиталъ ли си възможноститѣ и на тритѣ крѫга? Питамъ: какъ могатъ да се възстановятъ между хората истински отношения? За да се създадатъ правилни отношения между хората, първото нѣщо е да има помежду имъ уважение и почитание. Срещнете ли единъ човѣкъ, гледайте съ голѣмо уважение и почитание къмъ всичко, което Богъ е вложилъ въ неговата душа. Само така ще може и той, и вие да се ползувате отъ хубавото, което е вложено въ него. Вие минавате покрай нѣкой човѣкъ, погледнете го и казвате: какво знае той? Другъ пъкъ казва за васъ: какво знае той? По този начинъ въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора, като влизатъ въ нѣкои религиозни общества, намѣсто да се сплотяватъ, тѣ се индивидуализиратъ. Не е лошо да се индивидуализира човѣкъ, но това индивидуализиране не трѣбва да стигне до своитѣ крайни прѣдѣли. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е силно индивидуализиранъ? Френологически такъвъ човѣкъ се отличава съ силно изпѫкнало чело и съ дебели вѣжди. За дявола казватъ, че ималъ толкова дебели вѣжди, та когато искалъ да види хората трѣбвало да повдига вѣждитѣ си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трѣбва да дадете ходъ на Божественото въ васъ. Казвате: какъ може да се постигне това нѣщо? — Чрѣзъ закона на жертвата. За Господа човѣкъ трѣбва да прави жертви. Той трѣбва да жертвува поне ⅓отъ своя животъ за Господа. Работи ли деветь часа на день, той трѣбва да пожертвува три часа за Господа, т. е. за Божествения свѣтъ, три часа за ангелитѣ — за ангелския свѣтъ и три часа за себе си — за физическия свѣтъ. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? — Тѣ работятъ само за себе си. Работи ли човѣкъ по този начинъ, той е изложенъ на хиляди нещастия и изпитания. Три часа работи за Господа, прѣзъ което врѣме ще посветишъ и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновенъ подемъ на душата и на духа си, а сърцето и умътъ му се облагородяватъ и просвѣтяватъ. За тѣзи три часа той свършва толкова работа, колкото никога другъ пѫть не е свършвалъ. Който работи за Бога, той изпитва вѫтрѣшно доволство въ себе си. Сега ще ви дамъ слѣдното упражнение. Напишете числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ и въ продължение на десеть деня, каквато погрѣшка, или каквото добро направите, поставете го на мѣстото на едно отъ десетьтѣ числа 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размѣствате тѣзи числа, ще имате различни резултати. Запримѣръ, ако вземете числата 1234,2134,3214 и 4321, еднаква стойность ли иматъ и четиритѣ? Ако тѣзи числа сѫ пари, кое отъ тѣхъ ще прѣдпочетете? Ако имате да давате, ще изберете най-малкото отъ тѣхъ; ако имате да взимате — най-голѣмото. Числата отъ 1 — 10 показватъ отношенията на Божественото къмъ насъ. Тъй щото, когато искате да разрѣшите нѣкакъвъ въпросъ, ще извикате на помощь числата отъ 1 — 10, написани въ тѣхния естественъ редъ. Това показва, че въ Бога има 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0 методи, по които могатъ да се разрѣшатъ мѫчнотиитѣ въ живота. За да изправите една погрѣшка въ себе си, или за да свършите нѣкоя работа, Духътъ ще види, кой отъ тѣзи методи ще съотвѣтствува най-много и него ще приложи. Казвате: Духътъ може да направи всичко. Подъ думата „Духъ“, ние разбираме Бога, т. е. Богъ може да направи всичко, но за това се изисква врѣме. Богъ се отличава отъ хората по това, че когато работи, Той пести енергия, харчи врѣме. Хората пъкъ пестятъ врѣме, харчатъ енергия. Ние харчимъ енергия, а пестимъ врѣме, защото нѣмаме търпѣние; ние искаме въ малко врѣме много работа да свършимъ. Обаче, това е невъзможно, защото, като хора, ние нѣмаме нито нужната интелигентность, нито необходимитѣ знания, съ каквито разполагатъ висшитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Вслѣдствие на тѣзи неправилни дѣйствия, между хората се раждатъ редъ противорѣчия, редъ болезнени състояния. Всичко това се дължи на вѫтрѣшната дисхармония, която сѫществува въ човѣка. Помнете слѣдното положение: Школата е мѣсто на редъ и порядъкъ. Мнозина сѫ влѣзли въ Школата съ цѣль да правятъ опити. Школата не е мѣсто на опити. Който иска да учи, той, трѣбва се отличава съ чистота, справедливость, интелигентность и доброта. Носи ли тѣзи качества въ запасъ, той още повече ще ги увеличи въ Школата. Ако се учи добрѣ, ученикътъ ще мине въ по-висока фаза на духовенъ, на Божественъ животъ. Постигнете ли това положение, всички спорове, всички недоразумения между васъ ще изчезнатъ, и ще се възстановятъ правилни отношения. Сега често се говори за идване на шестата раса на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора се приготовляватъ да влѣзатъ въ тази раса. Азъ бихъ желалъ и между васъ да се явятъ работници въ тази раса. Ако вие сега се мѫтите и се излупите наврѣме, добрѣ ще бѫде и за васъ, и за сѫществата отъ шестата раса, съ които заедно ще работите; обаче, ако сега се мѫтите но, по нѣкаква случайность, не спазите срока за излупването си и останете запартъци, какво ще се ползува шестата раса отъ васъ? Казватъ, че нѣкѫдѣ въ Америка имало вече типове отъ шестата раса. Какво по-хубаво за съврѣменния човѣкъ отъ това, да подържа въ себе си вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ постигане идеалитѣ на своята душа? Идеалътъ на човѣшката душа е да живѣе съ вѣчна радость, и отъ тази радость, като отъ вѣченъ изворъ, да черпи и да дава и на другитѣ хора. Тази е задачата на хората отъ шестата раса. Външно човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ, спокоенъ, а вѫтрѣшно — винаги радостенъ. Богъ, Който живѣе въ душата на човѣка, никога не скърби. Богъ допуща скръбьта, но за Него тя не сѫществува. Той живѣе надъ всички противорѣчия, надъ всички страдания. За Бога сѫществува вѣчна радость, вѣчно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи отъ противорѣчия, отъ страдания, отъ болести и смърть и да ги постави при условия, при каквито и Той живѣе. Този е стремежътъ и на Божественото въ човѣка. Казвамъ: за постигането на всичко това се изискватъ нови методи. Какви сѫ новитѣ методи, съ които трѣбва да си служите? Единъ отъ важнитѣ методи за работа е слѣдниятъ: когато се натъкнете на извѣстно противорѣчие, не търсете причината вънъ отъ себе си, но помислете, защо се явява това противорѣчие, и какво можете да научите отъ него. Запримѣръ, вървите по пѫтя и се спънете въ нѣкой камъкъ. Дѣ е противорѣчието: въ камъка, или у васъ? — У васъ, разбира се. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всрѣдъ пѫтя, да се наведете и да го прѣмѣстите малко настрана. Минавате прѣзъ нѣкоя дълбока рѣка и започвате да се давите. Дѣ е противорѣчието въ рѣката, или у васъ? — Пакъ у васъ. Вие трѣбваше да знаете закона за плаването на тѣлата, да станете по-леки и да прѣплавате рѣката безопасно. Гѫската може ли да се удави? — Не може. Гѫската е разрѣшила въпроса за плаването, а човѣкъ, съ всичкото си знание и съ голѣмата си интелигентность, като влѣзе въ водата, се удавя. Дойдете ли до нѣкоя дълбока рѣка, кажете: азъ искамъ да имамъ опитностьта и знанието на гѫската. Свържете ли се съ нея, вие ще прѣплавате рѣката, безъ да се удавите. И тъй, ползувайте се отъ опитноститѣ, отъ знанията и отъ благата на всички сѫщества, ако искате правилно да разрѣшите мѫчнотиитѣ на своя животъ. За изяснение на тази мисъль ще ви дамъ слѣдния примѣръ. На единъ овчарь умиратъ двѣ овци. Той не бърза да продаде кожитѣ имъ, да спечели нѣщо, но ги одира и отъ кожитѣ имъ направя два мѣха, които задържа за себе си. Дѣто ходи, и мѣховетѣ носи. Питатъ го: за какво ти сѫ нужни тѣзи мѣхове? Той мълчи, никому нищо не отговаря. Единъ день той се отзовава прѣдъ една дълбока рѣка. Гледа натукъ-натамъ, никѫдѣ не вижда мостъ. Тогава той туря мѣховетѣ подъ мишцитѣ си, и спокойно прѣплава рѣката. Значи, кожитѣ на двѣтѣ овци го спасиха. Питамъ: каква е вашата интелигентность, ако, като този овчарь, вие не можете да одерете кожитѣ на вашитѣ страдания, и съ тѣхъ да прѣплавате дълбоката рѣка, прѣдъ която се намирате? Нима вашата интелигентность седи по-низко отъ вашитѣ страдания? И тъй, когато се запитвате, защо идватъ страдания, ще знаете, че страданията на човѣка сѫ изпратени, за да го спасятъ отъ нѣкакво по-голѣмо зло. Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голѣмото. Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.“ Когато невидимиятъ свѣтъ иска да спаси човѣка отъ нѣкаква глупость, която ще костува живота му, той му изпраща нѣкакво страдание, за да се опомни. Обаче, смисълътъ на живота не е въ страданието. Смисълътъ на живота се заключава въ постигане на вѣчното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието, като идеалъ на човѣшката душа. Щомъ прѣстана да говоря за страданията, ще започна да говоря са вѫтрѣшния смисълъ на живота — за щастието. Истинската наука седи въ постигане на щастието. Врѣме е вече да пристѫпимъ къмъ разглеждане въпроса за щастието, да видимъ, какъ се придобива и запазва, какви сѫ неговитѣ основи, какъ трѣбва да расте и да се развива. Казвате: по кой начинъ може да се придобие щастието? Много начини има за постигане на щастието. Още отъ най-древнитѣ врѣмена сѫ казвали, че щастливъ човѣкъ може да бѫде този, който седи прѣдъ дверитѣ на Мѫдростьта. Христосъ пъкъ е казалъ: „Миръ ви давамъ, моятъ миръ ви оставамъ. Азъ ще ви давамъ, както свѣтътъ ви дава, но когато Духътъ на Истината дойде у васъ, Той ще ви научи на всичко, Той ще ви донесе щастието“. Докато не се научите, като овчаря, да одирате кожитѣ на страданията, и страданията да умратъ за васъ, както двѣтѣ овци на овчаря, вие не можете да влѣзете въ царството на щастието. Слѣдъ петдесетницата Христовитѣ ученици влѣзоха въ съборището да се помолятъ, но бѣха нападнати и бити. Обаче, тѣ се върнаха дома си весели и радостни. Това показва, че тѣ сѫ разбирали, въ какво седи истинското щастие. Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да влѣзете въ фазата на истинското щастие. Откажете се отъ това щастие, което се кѫса като паяжина. Никой не може да ви отнеме истинското щастие. Отдѣлите ли се отъ Божията Любовь, скръбьта ще дойде, и щастието ще изчезне. Свържете ли се съ Любовьта, ще дойде радостьта, която ще донесе щастието. Господъ казва: „Не бойте се, напрѣдъ вървете, азъ съмъ съ васъ!“ Казвате: възможно ли е Богъ всѣкога да бѫде съ насъ? — Възможно е. Псалмопѣвецътъ казва: „Тисеща ще падатъ отъ страната ти, и десеть тисеща отдѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближатъ“. Хиляди нещастия може да прѣминете, по трупове да вървите, но нѣма да ви се случи никакво зло. Богъ ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да ви носятъ, да не би да прѣпънете въ камъкъ ногата си. Кога ще бѫде това? — Когато изпълнявате волята Божия. И тъй, като ученици на Великата Божествена Школа, вие трѣбва да знаете, че сте изпълнители на една свещена воля. Въ свѣта сѫществува само една воля — Божията. Прѣзъ всички врѣмена и епохи, всички сѫщества, всички хора, малки и голѣми, които сѫ завършили своето развитие на земята, всѣкога сѫ служили на тази свещена воля. Рѣшите ли и вие да изпълнявате волята Божия, ще придобиете и знание, и богатство, и сила. Не изпълнявате ли волята Божия, ще изгубите и това, което имате. Често между ученицитѣ се забѣлѣзва голѣмо непослушание. Обаче, Божествениятъ Духъ изисква абсолютно послушание. Всѣки отъ васъ ще стане послушенъ, но важно е да стане такъвъ още сега, докато е на земята. Послушанието има смисълъ още сега. Дойде ли послѣ, когато заминете за другия свѣтъ, нѣма да ви ползува много. Отъ всички се изисква доброволно послушание. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: всичко, което ни се говори, е добро, но какъ да се справимъ съ условията на живота? — Условията на живота сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. — Какъ да разрѣшимъ мѫчнотиитѣ си? — Мѫчнотиитѣ сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. — Какво да правимъ съ лошитѣ хора? — И лошитѣ хора сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. Каквото и да се случава въ живота ви, всичко е въ рѫцѣтѣ на Бога. Чрѣзъ тѣзи нѣща Той ви изпитва и калява. Той всѣки день ви провѣрява, дали изпълнявате волята Му, или не. Всички тия нѣща сѫ привидни и прѣходни. Вие не трѣбва да се заблуждавате, както външнитѣ хора се заблуждаватъ, но трѣбва да знаете, че Богъ, тази висша интелигентность, царува навсѣкѫдѣ. И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. Казвате: кой ще промисли за насъ? Богъ е промислилъ за всички сѫщества и на земята, и на небето. Когото и да срещне, Той го поглежда усмихнато и му казва: „Не бой се, напрѣдъ върви!“ Кога се усмихва Богъ? — Когато зачитате Неговата воля. Не я ли зачитате, около васъ настава мракъ и тъмнина, бури и гърмотевици. Не зачитате ли волята Божия, всички сили въ природата ще се опълчатъ противъ васъ, и вие ще изпитате тежестьта на цѣлия адъ върху себе си. Онѣзи отъ ученицитѣ, които се мислятъ силни, ще кажатъ: ние искаме да направимъ връзка съ Бога, да Му служимъ. Казвамъ: силнитѣ трѣбва да носятъ слабитѣ. Ученитѣ трѣбва да носятъ невѣжитѣ. Богатитѣ трѣбва да носятъ бѣднитѣ. Нѣкои казватъ: искаме да ни се каже нѣщо ново. Да кажешъ нѣщо ново на хората, това значи да снемешъ старитѣ имъ дрехи и да ги облѣчешъ съ нови. Новитѣ дрехи правятъ ли хората по-добри, отколкото, когато сѫ били съ старитѣ? И съ нови дрехи да се облѣче човѣкъ, пакъ остарява. Това се отнася до физическия животъ на човѣка. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения животъ, тамъ той никога не остарява, но всѣкога е бодъръ и свѣжъ. Христосъ изказва тази идея съ слѣдния стихъ: „Азъ съмъ живата вода и живиятъ хлѣбъ.“ Въ това отношение Той нѣма нужда отъ обнова. Христосъ е изворъ, който постоянно извира. Сега, желая ви прѣзъ тази година, която иде, да изпълните волята Божия, при каквито условия и да се намирате. Приложете това, което ви се говори. Благодарете и за най-малката радость, както и за най голѣмата скръбь, които ви сполетяватъ. Знайте, че Богъ всичко ще прѣвърне за ваше добро. Обърнете се къмъ Бога съ чисто сърце и кажете: Господи, нека Твоятъ миръ и Твоята радость бѫдатъ винаги съ насъ, за да могатъ сърцата и умоветѣ ни да просветнатъ и да Ти служимъ съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това е великата задача, която всѣки отъ васъ трѣбва да рѣши. Рѣши ли задачата си правилно, той ще постигне здраве, сила, знание, мѫдрость, благородство, и животътъ му ще се осмисли. Помнете слѣдното: не измѣняйте естествения редъ на нѣщата! Когато наредите числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ и ги приложите въ живота си, вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота и отношенията между хората. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 17 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЖИВИТѢ ЗАКОНИ НА ДОБРОДѢТЕЛИТѢ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Сега, мислено ще направимъ едно пѫтешествие до слънцето и назадъ: петь минути отиване, и петь минути връщане назадъ. Ще дигнете и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ, малко отворени, съ дланитѣ една срѣщу друга. Дѣсната рѫка остава горѣ, а лѣвата сваляте долу. Тъй както сте, тръгвате отъ земята за слънцето. Като започнете да се връщате назадъ, промѣняте рѫцѣтѣ си: лѣвата дигате нагорѣ, а дѣсната сваляте долу. Като слѣзете на земята, сваляте и лѣвата рѫка при дѣсната; двѣтѣ рѫцѣ поставяте една срѣщу друга, за да се свържете съ магнетическото течение, което постоянно иде отъ слънцето къмъ земята. Въ врѣме на упражнението ще гледате да се освободите отъ всѣкакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до слънцето съ всички ваши смущения, вие ще се свържете съ извѣстни отрицателни течения, които ще ви въздѣйствуватъ дисхармонично. Значи, въ врѣме на цѣлото пѫтешествие, което ще трае всичко десеть минути, вие ще оставите багажа си на земята, и на връщане ще си го вземете. Четоха се темитѣ: „Най-старото дърво въ свѣта“, „колко клѣтки има въ човѣшкия мозъкъ“ и „най-силната дума въ български езикъ“. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на синитѣ и на чернитѣ очи“. Какво ще получите, ако повдигнете единицата и двойката въ квадратъ? Значи, колко ще се получи, ако имате (1+ 2)2? Единицата, повдигната въ квадратъ, дава единица. Числото двѣ, повдигнато въ квадратъ, дава четири. Какво ще получите, ако вземете сумата отъ слѣдния биномъ въ квадратъ: (2+4)2? Какъ ще прѣдставите геометрически 42? Когато се говори за окултна психология, трѣбва да знаете, че нейнитѣ възгледи и схващания за душевния животъ на човѣка, коренно се различаватъ отъ тия на обикновената психология. Допуснете, че вие имате едно приятно, меко състояние. На какво се дължи това меко състояние въ човѣка? При какви условия, напримѣръ, оловото може да стане меко? — При нагрѣване. При какви условия човѣкъ става мекъ? — Човѣкъ става мекъ при топлина, но при специфична топлина. Физическата топлина не само че не прѣдава на човѣка топлина която е характерна за живота, но тя обикновено изгаря, разрушава. Ако поставите рѫката си въ огъня, тя непрѣменно ще изгори; поставите ли я въ специфичната топлина на живота, градуситѣ на която сѫ по-интенсивни отъ тѣзи на обикновената топлина, тя по никой начинъ нѣма да изгори. Кой огънь е по-силенъ: този, който гори и изгаря, или този, който гори и не изгаря? Огънь, който гори и не изгаря е по-силенъ отъ този, който гори и изгаря. Ако вашитѣ чувства се запалватъ и изгарятъ, каква е тѣхната топлина? — Физическа. Всички съврѣменни християни, или изобщо всички хора искатъ да иматъ приятни настроения, но разумната природа, която е прѣдвидила всичко, тя е поставила чувствата въ зависимость отъ извѣстни закони. Запримѣръ, човѣкъ не може да бѫде милосърденъ, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бѫде търпеливъ, нито добродѣтеленъ, ако не разбира законитѣ на търпѣнието и на добродѣтельта. Слѣдователно, специфични закони опрѣдѣлятъ разнитѣ добродѣтели. Тѣзи закони не сѫ механически, но живи закони. Запримѣръ, човѣкъ може да бѫде милосърденъ, само ако разбира закона на милосърдието. Разбира ли този законъ, той ще има методъ, какъ да придобие милосърдието; щомъ има методъ, той ще знае елементитѣ, чрѣзъ които ще прояви милосърдието. Когато нѣкой човѣкъ плаче за страданията на другитѣ хора, милосърденъ ли е той? Не, този човѣкъ съ плача си само изказва съжаление къмъ другитѣ. Истински милосърдниятъ човѣкъ не плаче, но влиза въ положението на хората, разбира ги и имъ помага. Той има отзивчиво сърце къмъ нуждитѣ на хората. Дойде ли нѣкой при него, той е готовъ веднага да му помогне. Напримѣръ, дойде при васъ нѣкой ученикъ, който не може да рѣши задачитѣ си. Вие веднага отдѣляте часть отъ врѣмето си за него и му помагате въ рѣшението на задачитѣ. Разположението на сърцето къмъ услуга въ всѣки даденъ случай, говори за милосърдие въ човѣка. Ако, слѣдъ като направите услугата, започвате да разправяте, какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Споредъ този законъ, доброто, което правите, никога не се споменава. Защо? — Защото доброто, което сте направили нѣкому, е написано, както на вашия, така и на неговия гърбъ. Слѣдователно, всѣки, който знае да чете, самъ ще разбере, какво сте направили. Нека другитѣ четатъ доброто, което сте направили. Не е нужно вие сами да го разправяте. Казвамъ: всички нѣща трѣбва дълбоко да се проучаватъ, за да се разбере тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ чете свещеното Писание и казва: когато отида на небето, азъ ще познавамъ ангелитѣ, ще се разговарямъ съ тѣхъ. Това е обикновено разбиране на въпроситѣ. Да познавашъ ангелитѣ, не е достатъчно само да си прочелъ нѣщо за тѣхъ. Да познавашъ човѣка, не е достатъчно само да го срещнешъ. Да познавашъ мечката, не е достатъчно само да я видишъ на картина, или нѣкѫдѣ въ гората. Нѣщата се познаватъ и разбиратъ, когато се знае поне една отъ тѣхнитѣ основни чърти. Тогава, кажете една отъ основнитѣ чърти на ангела, на човѣка и на мечката. Казвате: една отъ основнитѣ чърти на човѣка е разумностьта. Обаче, разумностьта е голѣма единица, която може да се раздроби на множество разумни частици, всѣка отъ които има свое специфично качество. Значи, разумностьта е качество. Питамъ: какви сѫ качествата на живота? Да оставимъ този въпросъ неразрѣшенъ, защото често неразрѣшенитѣ задачи сѫ най-приятни за човѣка. Кажешъ ли, обаче, думата човѣкъ, ти разбирашъ положителна, абсолютна разумность, въ която това живо сѫщество, наречено човѣкъ, се движи и живѣе. Когато се говори за разумностьта, трѣбва да се разбира цѣлото, а не частитѣ му. Първо човѣкъ трѣбва да има понятие за цѣлото, а послѣ и за неговитѣ части. За Бога ще знаете, че Той, като цѣло, е недѣлима единица. Той създава свѣта, безъ да зависи отъ него. Богъ е извънъ всички нѣща и отъ нищо не зависи, отъ нищо и съ нищо не може да се опрѣдѣли. Нѣкои философи казватъ, че и Богъ страда, като хората. Не е така. Веднъжъ Богъ е създалъ свѣта, Той знае, че хората трѣбва да работятъ. И когато страдатъ, Той знае, че тѣ работятъ. Въ това отношение, колкото повече човѣкъ страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плодъ е дало неговото дърво. Богъ гледа еднакво и на страданията, и на радоститѣ, които хората прѣживяватъ. Хората, като малки частици отъ цѣлото, не разбиратъ нѣщата, като Бога, и затова тѣ ту се радватъ, ту скърбятъ. Тази, именно, е разликата между Бога и насъ. Ние скърбимъ и се радваме, а Богъ нито скърби, нито се радва. Той само се весели. И тъй, едно отъ качествата на Великото, на абсолютното Начало е благостьта. И когато Богъ иска да покаже своето доволство отъ хората, Той имъ изпраща повече благость, която се изразява въ повече скърби и радости. Казвате: защо Богъ ни изпраща толкова тежки страдания? Страданията, които вие наричате тежки, сѫ отъ васъ създадени. Тѣзи, които Богъ ви изпраща, сѫ леки. За тѣзи страдания Христосъ е казалъ: „Вземете моето иго, защото е леко и приятно“. Можете ли да кажете, че майката на нѣкое дѣте е измѣнила естеството си, ако метне на гърба си една меча кожа и така се яви прѣдъ своето дѣте? Дѣтето ще се уплаши отъ тази мечка, но това не е майка му. Тя е метнала отгорѣ си тази кожа, само да го изпита, дали и въ мечата кожа то ще я познае. Истински ли сѫ страданията на това дѣте, което при вида на тази мечка, започва да вика, да плаче? Тази мечка е неговата майка, която нито го е ухапала, нито одраскала. Тогава, защо дѣтето плаче? — Защото не познава майка си. Ако и ние, като това дѣте, не познаваме Божията благость, Божието присѫтствие, даже и подъ мечата кожа, това показва, че ние не познаваме Бога и Неговитѣ прояви. Какво ще получите, ако съберете числата 1+2? Щомъ казваме, че единицата не се увеличава, а само се дѣли, какъ ще я съберете тогава съ числото двѣ? Възможно ли е да я събирате съ разни числа? Вие измѣрвате единицата съ нѣкаква опрѣдѣлена мѣрка, напримѣръ, съ аршинъ, или съ метъръ. Ако имате единъ топъ платъ отъ хиляда метра и го измѣрвате съ метъра, отъ това измѣрване платътъ измѣня ли се? — Не се измѣня. Метърътъ измѣня ли се? — И той не се измѣня. Ами вие каква работа сте извършили? — Почти никаква. Ако, като търговецъ, вие цѣлъ день размѣрвате този платъ, духовниятъ свѣтъ ще ви пише за тази работа една черна линийка, съ каквато писателитѣ задраскватъ нѣкоя дума, която не сѫ употрѣбили намѣсто. Срѣщу такива дни невидимиятъ свѣтъ поставя черни линийки. Толкова е тѣхниятъ активъ. Хиляди такива дни срѣща човѣкъ въ своя животъ, резултатитѣ на които сѫ черни линийки. Колко дни отъ вашия животъ ще намѣрите незадраскани съ такива линийки? Мнозина се мислятъ за много важни, за учени, за силни хора. Това е тѣхно мнѣние, но не и мнѣние на небето. Невидимиятъ свѣтъ мисли съвсѣмъ другояче за нѣщата. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ духовния свѣтъ и се върне отново на земята, той коренно ще измѣни своитѣ възгледи за живота. Ако вие направите нѣкому добро и получите нѣкакво възнаграждение за това добро, невидимиятъ свѣтъ срѣщу него ще постави една черна линийка, а надъ нея ще пише: платено му е! Ако направите нѣкакво добро, безъ да очаквате нѣщо, срѣщу него пише: смѣтката е отворена, да му се плати! Слѣдователно, ако отъ деня на раждането, до деня на смъртьта си, вие сте прѣкарали само страдания и скърби, безъ да видите нѣкакво добро, срѣщу всѣки изминатъ день ще има написано нѣщо, безъ черни линийки. Като отидете на небето, вие ще се радвате на красивъ животъ. Ако на земята сте живѣли добрѣ, имали сте добра жена, добри дѣца, заемали сте високо обществено положението, като отидете на небето, тамъ ще имате животъ, пъленъ съ черни линийки. Това показва, че на земята за всичко ви е заплатено. Господъ казва: „Моитѣ мисли, моитѣ разбирания не сѫ като вашитѣ.“ Мнозина считатъ, че и Богъ мисли като тѣхъ. Това е едно отъ голѣмитѣ противорѣчия въ живота. Човѣкъ може да мисли като Бога, само когато живѣе чистъ, духовенъ животъ. Защо само тогава? — Защото тогава Божиятъ Духъ се проявява чрѣзъ него. Човѣкъ може да води духовенъ животъ, когато прилага законитѣ на добродѣтелитѣ. За да дойде до това положение, той трѣбва да изучава тия закони. Знаешъ ли закона на милосърдието, напримѣръ, ти лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Знаешъ ли закона на търпѣнието, пакъ лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Обаче, това не подразбира, че ти ще бѫдешъ свободенъ отъ страдания. Не, при сегашния животъ абсолютно невъзможно е да се избегнатъ страданията. Днесъ тѣ сѫ необходимость за човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ нѣкакво страдание, той трѣбва дълго врѣме да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му. Слѣдъ това страданието пакъ ще дойде. Послѣ той повторно ще се моли, да го посѣти Духътъ, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човѣкъ най-послѣ научи урока си. Ето защо молитвата е необходимость за него. И Христосъ, и светиитѣ сѫ се молили. Каква нужда имаше Христосъ да се моли? Каква нужда имаха светиитѣ, пророцитѣ и апостолитѣ да се молятъ? Всѣки човѣкъ, малъкъ и голѣмъ, светия и обикновенъ, трѣбва да се моли. Прѣдставете си, че имате да плащате полица отъ 25,000 лева, а нѣмате петь пари въ джоба си. Какво ще правите? Ще отидете при единъ свой приятель и ще му кажете: моля ти се, услужи ми, съ каквато сума можешъ, защото утрѣ имамъ полица отъ 25,000 лева. — Нѣмамъ повече, освѣнъ 1000 лв. — Добрѣ, ще благодаря и на тѣхъ. Взимашъ тѣзи 1000 лева, но ти оставатъ още 24,000 лева. Слѣдъ това отивашъ при вторъ приятель. Искашъ и отъ него толкова. Той казва: имамъ само 1000 лева, съ които мога да ти услужа. Взимашъ тѣзи пари и продължавашъ да ходишъ отъ приятель на приятель; всички ти даватъ по 1000 лева. Вечерьта, като се приберешъ дома си, прѣброявашъ паритѣ, въздъхвашъ си облекченъ и казвашъ: утрѣ ще мога да си изплатя полицата, но трѣбваше на 25 мѣста да тичамъ и да се моля, докато изкарамъ тия 25,000 лева. Питамъ: сѫщото не е ли и въ живота? Азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да изучавате законитѣ на добродѣтелитѣ. Ако нѣкой мисли, че има лесенъ пѫть за небето, той се самоизлъгва. За дѣцата има лесенъ пѫть, но не и за възрастнитѣ. Слугинитѣ возятъ дѣцата въ колички, но за възрастнитѣ нѣма нито колички, нито слугини. Тѣ сами трѣбва да стѫпватъ на краката си. Дѣцата и ангелитѣ носятъ на рѫцѣ. Обаче, мине ли дѣтинската възрасть за дѣцата, оставатъ ги да ходятъ съ краката си, по тѣхния опрѣдѣленъ пѫть. Стѫпка по стѫпка тѣ вървятъ по своя пѫть. Тази е научната страна на живота. Всѣки човѣкъ най-първо трѣбва да заработи за постигане на сѫщественото въ себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъжъ всичкитѣ добродѣтели. Достатъчно е всѣка година да придобивате по една добродѣтель. Ако работите съзнателно, въ 25 години вие ще придобиете много нѣщо. Запримѣръ, първата година работете за придобиване на търпѣние, втората година — за постоянство, третата година — за смѣлость, четвъртата година — за благоразумие, петата година — за справедливость, шестата година — за кротость и т. н. Ако всѣка година придобивате по една добродѣтель, въ 25 години ще придобиете 25 добродѣтели, а човѣкъ съ 25 добродѣтели е йога вече. Стане ли човѣкъ йога, достатъчно е само да дигне рѫката си, и живата природа ще му отговори. Тя го познава, и затова отговаря на всички негови желания. Питамъ: какво придобихте вие тази година? Почти нищо. Какво искате да придобиете прѣзъ 26-та година? Нѣкои казватъ, че прѣзъ 26-та година свѣтътъ щѣлъ да загине. Не се занимавайте съ такива въпроси. Свѣтътъ нѣма да се свърши нито въ 26-та нито въ 27-ма години; прѣзъ тѣзи години нѣма да има нито землетресения, нито градове ще изчезватъ. Свършването на свѣта се обуславя отъ грѣховетѣ на хората. Когато добритѣ хора въ единъ градъ надделяватъ надъ лошитѣ, тѣхнитѣ молитви могатъ да отмѣнятъ тежката карма на този градъ. Когато нѣкой пророкъ прѣдскаже нѣщо, което впослѣдствие не се сбѫдва, това показва, че тия хора, на които е прѣдсказано това нѣщо, сѫ се молили много и, като отговоръ на тѣхната молитва, Богъ е отмѣнилъ присѫдата. Казвате: ние искаме да знаемъ, какво ще стане прѣзъ 26-та година. Щомъ искате, можете да знаете. Прѣзъ 26-та година ще станатъ много чудеса: много хора ще се родятъ; много хора ще се оженятъ; много хора ще възкръснатъ; много студенти ще свършатъ университетъ; много уволнени чиновници отново ще бѫдатъ назначени на служба; много мѫже ще се примирятъ съ женитѣ си. За да бѫде човѣкъ пророкъ, той трѣбва да знае законитѣ, на които се подчиняватъ всички явления. Единъ день, обаче, ще станатъ землетресения, ще има голѣми бури, градове ще потънатъ и т. н. Кога ще стане всичко това? — Когато градоветѣ умратъ. Тѣ умиратъ така, както и хората. Истинскиятъ пророкъ трѣбва да прѣдсказва бѫдещето, но доброто, което иде. Той трѣбва да прѣдскаже, напримѣръ, че се създава новъ континентъ, въ който хората пакъ ще живѣятъ. Значи, тѣ нѣма да умратъ, но ще прѣминатъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Другъ пророкъ трѣбва да прѣдскаже, напримѣръ, че нѣкой параходъ ще потъне, ще прѣтърпи катастрофа, но всички пѫтници ще бѫдатъ спасени, другъ параходъ ще имъ дойде на помощь. Такива прѣдсказания иматъ ли смисълъ? — Иматъ смисълъ, разбира се, защото всички хора отъ потѫващия параходъ, които сѫ били спасени, или пъкъ всички хора, които сѫ се прѣселили въ новия континентъ, сѫ живи свидѣтели на пророчествата и ще кажатъ: така прѣдсказаха еди-кои си пророци, и така стана. Иначе, ако пророкътъ прѣдскаже, напримѣръ, че цѣла Европа ще загине, или че еди-кой си параходъ ще потъне, и неговото пророчество се сбѫдне, кой ще остане да свидѣтелствува, че думитѣ на пророка сѫ истински и вѣрни? Споредъ неговитѣ прѣдсказания нѣма да остане живъ човѣкъ на земята. Щомъ е така, и думитѣ му ще останатъ непровѣрени. Когато апостолъ Павелъ пѫтувалъ съ единъ корабъ по Срѣдиземно море, той прѣдсказалъ, че този параходъ ще се разбие и ще потъне, но всички пѫтници ще бѫдатъ спасени. И така излѣзло. Явила се буря, която разбила кораба, но пѫтницитѣ били спасени. Тази случка е писана въ Дѣянията на Апостолитѣ. Ако всички пѫтници въ този корабъ бѣха потънали, кой щѣше да разправя за пророчеството на апостолъ Павла? Сега и вие, като прѣдсказвате, пазете слѣдното правило: гледайте всички пѫтници отъ потѫващия корабъ да стѫпятъ благополучно на острова на спасението, за да разправятъ послѣ за вашето прѣдсказание. Много отъ окултнитѣ ученици сѫ лековѣрни, както и свѣтскитѣ хора. Тѣ четатъ писаното по вѣстницитѣ върху разни въпроси, слушатъ, какво се говори въ школата, и отъ всичко това образуватъ каша. Казвамъ: окултниятъ ученикъ трѣбва повече да мисли, по-малко да говори. Щомъ прочетете нѣкой вѣстникъ, задръжте новинитѣ въ себе си. Не бързайте да ги сподѣляте съ другитѣ, защото тѣ още не сѫ провѣрени. Днесъ четете едно, утрѣ го опровергаватъ. Дѣ е истината тогава? Защо, като четете новинитѣ отъ вѣстницитѣ, бързате да ги сподѣлите и съ другитѣ хора, а като прочетете нѣщо отъ Библията, не сподѣляте съ ближнитѣ и съ познатитѣ си? Ако сподѣляте нѣщо отъ Библията, ще ви нарекатъ глупавъ, назадничавъ човѣкъ. Пълните ли умоветѣ си съ разни сензации отъ вѣстницитѣ, вие нѣма да се домогнете до Истината, понеже платното на мозъка ви ще бѫде зацапано отъ безполезни и ненужни работи. Освободете мозъка си отъ ежедневнитѣ новини на вѣстницитѣ. Вѣстникарскитѣ съобщения оставяйте за хора, чийто мозъкъ не е занятъ съ по-високи интереси. Четете ли вѣстници, спирайте се върху хубавитѣ нѣща отъ тѣхъ, както пчелитѣ събиратъ сладкитѣ сокове отъ цвѣтята. Въ вѣстницитѣ има и хубави статии, които заслужаватъ да бѫдатъ четени. Всичко останало, било по вѣстницитѣ; било въ други книги, оставяйте вънъ отъ вашето внимание, защото тѣзи нѣща нарушаватъ мира и равновѣсието на човѣка, развалятъ общото му разположение, а понѣкога даже и отъ Бога го отдалечаватъ. И тъй, кое е основното за живота ви? Какво трѣбва да придобиете прѣзъ тази година? — Търпѣние. Желая на всинца ви да придобиете търпѣние, защото то прѣдставлява гръбнака въ човѣка. Както знаете, хората спадатъ къмъ гръбначнитѣ животни. Тази година, 26-та, трѣбва да се отбѣлѣжи съ придобиване на търпѣние, което да служи въ вѣчностьта, като стълбъ на живота. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Прѣзъ 27-та година трѣбва да придобиете милосърдие, а прѣзъ 28-та година — любовь къмъ Бога. Значи, днесъ ви давамъ програма за работа за три години. Прѣзъ тѣзи три години трѣбва да развиете търпѣние, милосърдие и любовь къмъ Бога. Влѣзатъ ли тия добродѣтели въ вашия домъ, животътъ ви коренно ще се измѣни. Придобиете ли тѣзи три добродѣтели, отъ 28-та година нататъкъ нѣма да имате голѣми мѫчнотии. Ако не ги придобиете, мѫчнотиитѣ ви ще се увеличатъ 27 пѫти повече, т. е. 33. Това не е произволно число. Значи, колкото повече мѫчнотии срѣща човѣкъ въ своя пѫть, това показва, че той навлиза въ по-гѫста материя. Щомъ навлѣзе въ по-гѫста материя, и страданията му се увеличаватъ. И тъй, готови ли сте за работа върху търпѣнието? То не може да се постигне изведнъжъ, но постепенно. Да бѫде човѣкъ търпеливъ, това е цѣла наука, цѣла философия. Човѣкъ трѣбва да работи върху търпѣнието съзнателно, безъ да чака хората да му напомнятъ, че трѣбва да бѫде търпеливъ. Който му напомня, той го сѫди. Всѣки трѣбва самъ да съзнава, че работи върху търпѣнието. Ако сѫдимъ нѣкого, че не е милосърденъ, и това не е Божествена постѫпка. Ако нѣкой не може изведнъжъ да бѫде търпеливъ и милосърденъ, това не значи, че той не работи. Напротивъ, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини, какъ да постигне тия добродѣтели. Щомъ е така, бѫдете внимателни къмъ своитѣ братя и сестри, да не накърните съ нѣщо душата имъ. Въ това седи благородството на човѣка. Какво се забѣлѣзва между ученицитѣ? Често нѣкои ученици се оплакватъ, че другитѣ ги нападали и, като не могатъ да понасятъ тѣхнитѣ нападки, тѣ започватъ да се нахвърлятъ върху тѣхъ, да ги наричатъ лицемѣри. Това сѫ празни думи, които не позволяватъ на ученика да употрѣбява. За всѣка празна дума той ще дава отговоръ прѣдъ Бога. Много отъ ученицитѣ си позволяватъ голѣма свобода, която граничи съ понятието „слободия“. Тѣ казватъ: ние сме рицари, доблестни хора, ще говоримъ истината право въ очитѣ. Не, докато си въ кѫщи, говори, каквото искашъ, но щомъ излѣзешъ вънъ, мълчи. Да изобличишъ брата си, това не е казване на истината. Ако искашъ да кажешъ на брата си истината, можешъ да му кажешъ: братко, ти имашъ голѣмъ запасъ отъ енергия, която можешъ да проявишъ и като любовь, и като милосърдие. Ти можешъ да бѫдешъ и търпеливъ — отъ тебе зависи. Ученикътъ трѣбва да има мекъ, сдържанъ, благороденъ езикъ. Той може да прѣвръща всички отрицателни мисли въ положителни. Обиди ли те нѣкой, кажи му: моля ти се, говори и на мене така, както говоришъ и на себе си. Азъ зная, че ти си добъръ човѣкъ и можешъ да говоришъ меко. Ако дойде нѣкой при мене и ми каже, че иска да му говоря, както говоря на себе си, ще кажа: азъ ще ти говоря, както искашъ, но и ти ще ми говоришъ, както говоришъ на себе си. Ако вие ми говорите, както на себе си, и ако азъ ви говоря, както на себе си, между насъ ще има пълна хармония и разбиране. Бѣлото Братство изисква отъ всинца да приложите тази задача въ дѣйствие. Казвамъ: Всемирното Бѣло Братство изисква отъ ученицитѣ на окултната школа въ България, въ продължение на три години да придобиятъ тритѣ велики добродѣтели — търпѣние, милосърдие и любовь къмъ Бога. Ако се заемете съ тази задача, навсѣкѫдѣ ще имате тѣхното съдѣйствие, тѣхната помощь. Работите ли върху тази задача, вие ще имате съдѣйствието и на вашия Учитель. Подъ думата „Учитель“ ние разбираме великата Божия Мѫдрость, която внася нови форми, нови идеи и чувстьа въ живота. Слѣдователно, три основни нѣща ще трѣбва да придобиете за три години. Едноврѣменно съ тѣхъ ще се научите, какъ да говорите. Ако говорите на другитѣ, както говорите на себе си, по сѫщия начинъ и на васъ ще отговарятъ. Това значи да говорите и да ви се отговаря съ езика на Мѫдростьта. Тогава всѣки отъ васъ ще прѣдставлява разумна душа, изпратена на земята да се учи. Щомъ сте разумни души, ще ви се проповѣдватъ Божествени идеи, ще ви се говори на Божественъ езикъ. Говори ли ви се на Божественъ езикъ, и вие ще говорите по сѫщия начинъ. Да бѫдешъ разумна душа, това подразбира да водишъ съзнателенъ, разуменъ животъ. На земята най-гениалниятъ изразъ на разумностьта е музиката. Разумностьта се обуславя отъ музиката. Когато човѣкъ стане разуменъ, въ пълния смисълъ на думата, всички негови прояви сѫ музикални. Музиката внася радость и веселие въ човѣшката душа. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 10 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИРОДНИ ИЗРАЗИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Изпѣйте упражнението „Махаръ-Бену“ и втората часть отъ него, която прѣдставлява прѣводъ на първата. Прѣводътъ е слѣдниятъ: „Въ мракъ, тъмнота е билъ животътъ нашъ, но слънцето на живота просия у насъ. И ний тръгнахме въ пѫтя чистъ и святъ за насъ, святъ за насъ.“ Прочете се резюме отъ темата: „Качества на най-голѣмото и на най-малкото число.“ Чете се темата: „Най-силната дума въ български езикъ.“ Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-старото дърво въ свѣта.“ Сега ще ви задамъ слѣднитѣ нѣколко въпроса: видимо и осезаемо нѣщо ли е гладътъ? — Гладътъ се чувствува. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на глада? По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е гладувалъ? — Очитѣ му сѫ хлътнали, лицето — посърнало, тѣлото — малко сгърбено, гласътъ — тихъ, мекъ, а общиятъ видъ — като на смиренъ човѣкъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на сития, на изхранения човѣкъ? — Лицето му е пълно, месесто, очитѣ — потънали въ месо, ходътъ — сигуренъ, смѣлъ, гласътъ — високъ, силенъ. Коремътъ на гладния човѣкъ е вдлѫбнатъ, като вдлѫбнатината на нѣкои шишета. Коремътъ на изхранения човѣкъ е малко изпѫкналъ навънъ, като издутата часть на нѣкои шишета. Като съберете единъ пъленъ и единъ слабъ човѣкъ, двамата заедно ще образуватъ едно шише. Значи, двама души сѫ необходими, за да се образува едно шише. Освѣнъ външна страна, гладътъ има и своя вѫтрѣшна, психическа страна. Задъ глада се крие нѣщо важно и интересно. Въ физическия свѣтъ гладътъ е изразъ на особена вѫтрѣшна духовна сила, отъ която човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа се нуждаятъ. Значи, облѣче ли се духътъ въ материя, въ форма на човѣкъ, той винаги изпитва гладъ. Въ това отношение интересно е човѣкъ да наблюдава промѣнитѣ, които ставатъ въ врѣме на гладъ и на задоволено състояние, както по лицето си, така и върху цѣлия си организъмъ. Лицето на човѣка е огледало на всички вѫтрѣшни промѣни, които ставатъ съ него. То е огледало, въ което се отразява вѫтрѣшния човѣкъ. Ето защо той трѣбва да слѣди всички промѣни, които ставатъ съ него. Наблюдавайте, какви промѣни ставатъ въ чъртитѣ на лицето, когато човѣкъ изживява нѣкакви благородни чувства. Наблюдавайте, какъвъ е погледътъ му тогава, какви сѫ по голѣмина очитѣ, каква е формата на устата му и т. н. Казвате: еди-кой си човѣкъ е милостивъ, еди-кой си е разуменъ. По какво познавате милостивия, и по какво — разумния човѣкъ? Казвате: разумниятъ човѣкъ се познава по своитѣ мисли, чувства и дѣла. Прѣдставете си, че нѣкой разуменъ човѣкъ чете една хубава книга и си извади нѣколко цѣнни мисли отъ нея. Какъ ще познаете, че той е разуменъ човѣкъ? Ако той е извадилъ една мисъль, тя ще има свой опрѣдѣленъ изразъ. Разумниятъ човѣкъ всѣкога си служи съ криви линии; той винаги върви по спиралъ. По счупени линии той не върви. Движи ли се по криви линии, животътъ му ще се изправи. Разумниятъ човѣкъ всѣкога избира най-дългия пѫть, а глупавиятъ избира най-кѫсия пѫть. На пръвъ погледъ тѣзи мисли изглеждатъ противорѣчиви, но азъ ще ви обясня идеята, която се крие въ тѣхъ. Ние наричаме глупавия човѣкъ боленъ, а разумниятъ — здравъ. Въ такъвъ случай, кой може да издържа на по-дълъгъ пѫть: болниятъ, или здравиятъ? — Здравиятъ, разбира се. Слѣдователно, здравиятъ и разумниятъ човѣкъ вървятъ по една и сѫща линия, а глупавиятъ и болниятъ и да искатъ, не могатъ да вървятъ по тѣхния пѫть. Тѣ всѣкога ще гледатъ да съкратятъ малко пѫтя си, все ще търсятъ кѫсия пѫть. Значи, въ живота важни сѫ резултатитѣ. Дългото врѣме съ добри резултати е кѫсо врѣме, а кѫсото врѣме съ лоши резултати е дълго врѣме. Защо? — Понеже човѣкъ дълго врѣме ще изпитва радости, вслѣдствие на което ще забрави тази продължителность, прѣзъ която е траяла изкупването. Въ това отношение резултатътъ е важенъ, че сте изкупили грѣховетѣ си. Щомъ имате добри резултати, никой отъ васъ нѣма да щади врѣмето си. И тъй, когато казваме, че най-кѫсиятъ пѫть е правиятъ, въ сѫщность ние разбираме разумния пѫть, съ добритѣ резултати, а не буквата на нѣщата. Много отъ съврѣменнитѣ хора, както и много отъ васъ, искатъ въ скоро врѣме да станатъ учени. Въ една година човѣкъ може ли да стане ученъ? Въ петь или въ десеть години може ли да стане ученъ? Да бѫде човѣкъ горѣ-долу ученъ, да свърши четири отдѣления, затова се изискватъ 120 години. Казвате: тъй ли? Ами какво трѣбва да се каже тогава за хората, които сѫ свършили университетъ и притежаватъ дипломъ? Тази ученость е споредъ разбиранията и изискванията на хората, които живѣятъ на земята. Тѣ иматъ особена мѣрка за ученитѣ хора. Щомъ е така, ние питаме: защо, като има толкова много учени хора на земята, тѣ не оправиха досега свѣта? Не могатъ ли да оправятъ свѣта, тѣ не сѫ истински учени. Днесъ има толкова много учени медици, лѣкари, а при това болеститѣ се увеличаватъ. Много учени философи има, а при това мисъльта на хората се все повече и повече забърква. Много учени богослови има, а при това въ умоветѣ на религиознитѣ хора сѫществува голѣма каша. Навсѣкѫдѣ ще срещнете учени хора, а при това работитѣ се повече оплитатъ, а не се разплитатъ. Значи, днесъ хората се нуждаятъ отъ истинско, положително, реално знание, което да изправи забърканитѣ работи въ свѣта. Ако срещнете въ природата нѣкакъвъ символъ, като този въ фиг. 1, какъ ще го изтълкувате? Подобни прѣчупвания и размѣствания ставатъ и съ земнитѣ пластове. Какво заключение ще извадите, ако срещнете нѣкѫдѣ такова прѣчупване на земнитѣ пластове? Мнозина ще кажатъ, че това е нѣкакво съвпадение. Питамъ : когато хората острятъ ножоветѣ си, това съвпадение ли е ? Защо тѣ правятъ ножоветѣ си остри? Ако въ тия съвпадения, както вие ги наричате, има нѣкаква цѣль, тѣ сѫ разумни прояви, или на вашъ езикъ наречени, разумни съвпадения. Кривитѣ и правитѣ линии сѫ проекции на извѣстни сили въ природата. Коя линия отъ прѣдставенитѣ на фигурата е най-силна? Най-силна е най-дългата линия (а). Счупенитѣ линии (в) показватъ, че процесътъ, който е ставалъ между силитѣ, е билъ бързъ, имало е голѣмо стълкновение между тѣхъ. Затова, именно, е станало прѣчупване на линиитѣ. При (а) процесътъ е ставалъ по-бавно, по-мудно, и затова е по-разуменъ, отколкото при линиитѣ в. Забѣлѣзано е сѫщо така, че хора, които пишатъ нервно, съ остри букви, не сѫ много здравомислещи. Тѣ нѣматъ търпѣние. За да мисли човѣкъ право, той трѣбва да бѫде много спокоенъ. Щомъ се безпокои за нѣщо, въ мозъка му ставатъ особени физиологически промѣни, вслѣдствие на което и идеитѣ му сѫ объркани. Често това се случва съ хора, у които се заражда нѣкаква велика идея за услуга на човѣчеството, а въ сѫщото врѣме въ тѣхъ се явява и желание да блеснатъ, да се прославятъ прѣдъ хората. При тѣзи двѣ различни идеи, въ мозъка имъ става извѣстно стълкновение, което прѣдизвиква забъркване, прѣплитане на тѣхнитѣ мисли. Такива хора мязатъ на дѣца, които взиматъ една клечка кибритъ, запалватъ я, но тя изгасва; взиматъ втора, трета, четвърта, запалватъ ги, но всички изгасватъ. Въ края на краищата прѣдъ тѣхъ лежатъ купъ изгаснали клечки, но нито огъньтъ имъ гори, нито свѣщьта имъ свѣти. Разумниятъ човѣкъ, обаче, не постѫпва така. Запали ли една клечка кибритъ, той запалва свѣщьта си, и започва да чете на нейната свѣтлина. Запали ли втора клечка кибритъ, той запалва огъня си, и започва да се грѣе на него. Разумниятъ човѣкъ не хаби думитѣ си. Той никога не говори напразно. Всѣка негова дума е на мѣстото си, и тя има точно опрѣдѣленъ смисълъ. Той никога не се обръща къмъ човѣка съ думитѣ: „Високо уважаеми, почитаеми господине! Имамъ великата честь да се разговарямъ съ Васъ“... Това сѫ думи отъ езика на висшата дипломация, дѣто се спазватъ извѣстни етикеции. Тѣзи думи сѫ наредени, като тоноветѣ на нѣкоя звучна симфония, която въздѣйствува външно на човѣка, но не и върху неговата душа. Ако човѣкъ е щестлавенъ и чуе тѣзи думи, отправени до него, той си въобразява, че наистина, прѣдставлява нѣщо особено. Разумниятъ човѣкъ си служи съ прости думи. Когато иска да напише, или да каже нѣщо на човѣкъ, когото обича и уважава, той ще каже: добри, или уважаеми господине! Думитѣ, съ които разумниятъ човѣкъ си служи, сѫ съдържателни. Значи, има думи съдържателни, има и думи безсъдържателни. Съдържателни думи сѫ тѣзи, които иматъ смисълъ. Смислени думи пъкъ сѫ тѣзи, които излизатъ отъ сърцето на човѣка. Ако глупавиятъ човѣкъ си служи съ думитѣ на философа, тѣзи думи иматъ ли смисълъ за него? Ако нѣкой човѣкъ напише едно любовно писмо, което заимствува отъ нѣкоя книга, това писмо има ли смисълъ за него? Ако нѣкой свири едно музикално парче, безъ да го разбира, това свирене има ли смисълъ за него? Нѣщата сѫ цѣнни, когато иматъ форма, съдържание и смисълъ. Ето защо, стремете се и вие да си изработите съдържателенъ езикъ. Всичко, каквото човѣкъ мисли, чувствува и върши, трѣбва да бѫде съдържателно, смислено. Важни и сериозни работи се случватъ въ живота на човѣка, разрѣшението на които често зависи и отъ езика, съ който той ще си послужи. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е важна птица. Какво означаватъ тѣзи думи? Да кажешъ за човѣка, че е важна птица, това подразбира, че той заема високо положение, високъ и отговоренъ постъ. Питамъ: кои птици сѫ важни? Орелътъ важна птица ли е? Ако сравните орела и славея, коя отъ двѣтѣ птици седи на първо мѣсто? — Орелътъ е царь на птицитѣ, а славеятъ е извѣстенъ като добъръ пѣвецъ. Споредъ васъ, чия служба е по-висока: тази на славея — да пѣе, или на орела — да владѣе? Ако разглеждате лъвъ и овца, на кого ще дадете първото мѣсто: на лъва, или на овцата? Нѣкои ще кажатъ, че овцата трѣбва да заеме първо мѣсто. Ако е така, защо лъвътъ наричатъ царь на животнитѣ? Казвамъ: всички животни, растения и минерали не сѫ нищо друго, освѣнъ символи, съ които невидимиятъ свѣтъ говори на разумнитѣ хора. Въ всѣки символъ се крие велика идея. Щомъ е така, може ли да се опрѣдѣли, коя птица, кое животно, кое растение или кой камъкъ е най-важенъ въ своето царство? Всѣко сѫщество има своя важность и прѣдназначение. Орелътъ, запримѣръ, казва: „Както азъ хващамъ съ клюна си всичко, каквото срещна на пѫтя си, така и вие отъ високо разглеждайте своитѣ мисли, откѫсвайте нечиститѣ, които срѣщате на пѫтя си и ги захвърляйте настрана!“ Лъвътъ казва: „Всичко непотрѣбно въ пѫтя си разкѫсвай и прѣмахвай! Овцата казва: „Когато трѣвата израсне високо и съ това заглушава другитѣ растения, ти я окоси, както азъ я опасвамъ, за да могатъ всички растения около нея свободно да се развиватъ.“ Славеятъ пъкъ казва: „При всѣка радость или скръбь, при всѣка мѫчнотия пѣйте, славете Бога, както и азъ правя.“ Казвате: какъ можемъ да вземемъ лъва за образецъ въ живота си, когато е толкова свирепъ? Не, лъвътъ не е нито свирепъ, нито жестокъ, но той е силенъ, и вслѣдствие на това си служи съ съкратения процесъ; той съкращава врѣмето. Лъвътъ казва на всички млѣкопитаещи: азъ съмъ царь, имамъ право да разполагамъ съ васъ, затова всички вие трѣбва да работите заради мене. Месояднитѣ животни иматъ високо мнѣние за себе си; тѣ считатъ, че въ умствено отношение стоятъ по-високо отъ трѣвопаснитѣ. Трѣвопаснитѣ пъкъ въ сърдечно отношение сѫ по-културни отъ месояднитѣ. Слѣдователно, ние имаме двѣ култури: култура на ума и култура на сърцето. Трѣвопаснитѣ сѫ прѣдставители на културата на сърцето, затова тѣ сѫ по-добри, иматъ чисто, благородно сърце. Месояднитѣ сѫ прѣдставители на културата на ума. Тѣ сѫ по-умни отъ трѣвопаснитѣ, но по сърце не сѫ добри. И сега, вие, като разумни хора, ще съедините двата принципа, на лъва и на овцата, и ще кажете: ние ще бѫдемъ умни, като лъва, и добри, като овцата. Ще разкѫсваме злото, като лъва; ще окосяваме, ще опасваме трѣвата, като овцата и ще даваме мѣсто на доброто въ насъ да расте. Когато се коси трѣвата, и за нея е добро, защото съ това се засилва нейната жизненость. Не се ли коси трѣвата, горната ѝ часть и безъ това изсъхва. Тъй щото косенето на трѣвата е благо за нея. И тъй, като прѣнесете всички тия психологически прояви на животнитѣ въ вашия животъ, вие ще си служите съ тѣхъ, като съ специални методи за работа. Колкото и да е грубъ единъ методъ, въ даденъ случай той има своето приложение. Значи, вие можете да си служите при специални случаи или съ метода на лъва, или съ метода на овцата, или съ метода на орела, или съ метода на славея. Сѫщо така вие можете да си служите и съ метода на растенията, на минералитѣ — изобщо съ всичко, каквото сѫществува въ живата природа. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко. Въ това отношение отъ всички се изисква не само наблюдателность, но и вѫтрѣшно разбиране, вѫтрѣшно съпоставяне на явленията и прѣдметитѣ единъ съ другъ. Придобиете ли тѣзи способности, като виждате орелъ и славей, вие нѣма да отричате значението на единия за смѣтка на другия, но ще ги съпоставите разумно, ще търсите връзката, отношението, което сѫществува между тѣхъ. Като виждате гълѫбъ и славей, пакъ нѣма да отричате или да подцѣнявате качествата на единия прѣдъ другия, но ще ги сравните и ще изтъкнете прѣдимствата и на единия, и на другия. И гълѫбътъ, и славеятъ пѣятъ, но славеятъ е отличенъ пѣвецъ, когато гълѫбътъ е посрѣдственъ. И гълѫбътъ, и славеятъ се хранятъ съ зърнени храни, но гълѫбътъ никога не измѣня на своята храна. Той винаги остава вегетарианецъ. Славеятъ, обаче, има огненъ характеръ. Него ще видите и тукъ, и тамъ. Той се храни и съ мушици, и съ зрънца. Въ това отношение гълѫбътъ има устойчивъ характеръ. Той е трезвъ и високо надминава славея. Като се изучава живота отъ окултно гледище, интересно е да се знае, при какви природни условия, именно, сѫ създадени тѣзи два характера — на славея и на гълѫба. Прѣзъ разнитѣ периоди на развитие, природата е създавала различни форми. Запримѣръ, когато се е създавалъ гълѫбътъ и когато сѫ се създавали млѣкопитаещитѣ, условията въ природата, както и идеитѣ, които сѫ циркулирали изъ пространството, сѫ били съвсѣмъ различни. Слѣдователно, отъ различнитѣ типове и форми, които природата е създала, можемъ да сѫдимъ за миналото; отъ сегашнитѣ форми и типове можемъ да сѫдимъ за бѫдещитѣ, които природата приготовлява. Щомъ можемъ да опрѣдѣлимъ това нѣщо за животнитѣ, на сѫщото основание ние можемъ да опрѣдѣлимъ, какъвъ ще бѫде човѣкътъ, когото природата приготовлява. Природата е приготвила вече модела за бѫдещия човѣкъ. Тя чака само неговото врѣме, за да го изяви и тури на работа въ свѣта. Това сѫ далечни перспективи, наистина, но и тѣ ще се реализиратъ нѣкога. Една отъ близкитѣ идеи е човѣкъ да се самоизучава: да изучава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Да се изучава човѣкъ, това подразбира той да се самонаблюдава, да изправя погрѣшкитѣ си, но не и да се самокритикува. Самокритиката е достояние на най-ученитѣ, на най-благороднитѣ, на най-възвишенитѣ хора. Обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да се занимава съ самокритика. Тя прѣдставлява остъръ ножъ, съ който той може да се нарани. Внушите ли на нѣкой слабъ човѣкъ мисъльта, че той е лошъ, нѣма да мине много врѣме и, по силата на самовнушението, той дѣйствително ще стане лошъ човѣкъ. По-добрѣ е на слабия човѣкъ да кажете, че е добъръ, за да стане такъвъ, отколкото да му кажете, че е лошъ и да стане лошъ. Всички сте опитали силата на внушението, и затова, стремете се да си внушавате добри и прави мисли, а не криви и отрицателни. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ започва да кашля. Какво трѣбва да прави? Трѣбва ли да се страхува, да търси лѣкарь, да му даде нѣкакви лѣкарства? Приложете за лѣкуване на кашлицата слѣдния методъ: прѣбройте, колко пѫти ще кашляте днесъ. Напримѣръ, днесъ сте кашляли 40 пѫти. Тогава, вечерьта, като си лѣгате, кажете си: утрѣ азъ ще кашлямъ 30 пѫти. Бройте и този день, да видите, колко пѫти ще кашляте. Ако сте успѣли въ лѣкуването си, вие ще кашляте 30 пѫти само. Вечерьта, прѣди лѣгане, пакъ си кажете: утрѣ ще кашлямъ само 20 пѫти. Така постепенно намалявайте броя на кашлянето, докато стигнете да кашляте само единъ пѫть прѣзъ деня. Упражнявайте волята си по този начинъ, и ще видите, какви резултати ще придобиете. Днесъ мнозина вѣрватъ въ медикаментитѣ, но нѣматъ добри резултати отъ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора носятъ бастони, но съ това тѣ ставатъ инвалиди. Вземете, напримѣръ, нѣкой старъ човѣкъ, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започналъ да носи тояга, все още уповава на краката си, на силитѣ си. Въ който день той вземе тояга въ рѫка, силитѣ му го напущатъ. И ще видите, че този човѣкъ отъ день на день отпада, защото вече нѣма вѣра въ себе си. Той си самовнушава, че старостьта го е налегнала, вслѣдствие на което губи и послѣднитѣ си сили. Споредъ модата и младитѣ носятъ бастони. Нека носятъ, но да не се подпиратъ, да не уповаватъ на тѣхъ. Щомъ искате, носете бастони, но ги махайте изъ въздуха, пазете се отъ кучетата, но не се крѣпете съ тѣхъ, не се подпирайте. Уповавайте на рѫцѣтѣ, на краката си, а бастонитѣ носете само като забавления, като мода. Казвамъ: прѣди всичко човѣкъ трѣбва да уповава на своя умъ, на своето сърце и на своята воля. Той трѣбва да се съвѣтва съ душата си, а да се учи отъ духа си. Постѫпва ли по този начинъ, той ще стане ученъ човѣкъ; не постѫпва ли така, голѣми нещастия и страдания ще го сполетятъ. Ако не искате да станете прѣждеврѣменно инвалиди, работете съ тѣзи четири величини, които Богъ ви е далъ: съ своя умъ и съ своето сърце, съ своята душа и съ своя духъ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 3 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБМѢНA. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-силната дума въ български езикъ“. Споредъ васъ, въ какво се заключава знанието? Едно отъ главнитѣ правила въ граматиката е слѣдното: когато се пише едно изречение, на първо мѣсто турятъ подлога, т. е. прѣдметътъ, за който се говори; послѣ се поставя глагола, т. е. сказуемото. Това правило може ли да се измѣни? — Може. Питамъ: защо обикновено на първо мѣсто поставятъ подлога, а послѣ сказуемото? — Защото сѫществителното име, което обикновено бива подлогъ въ изречението, е образувано по-рано отъ глагола. Сѫществителното име е най-ранното, най-първото образувание въ рѣчьта. Въ това отношение, когато човѣкъ има извѣстни прѣживявания, той всѣкога ги свързва съ външния свѣтъ. И наистина, донѣкѫдѣ тѣ съотвѣтствуватъ на прѣдметитѣ и явленията отъ външния свѣтъ. Когато видите, че лицето на нѣкой човѣкъ се изкривява, гърчи се, отъ това вие вадите заключение, че той има нѣкакво страдание, или нѣкаква мѫчнотия. На друго нѣкое лице виждате нѣколко реда сълзи, и веднага вие се произнасяте въ себе си, че това лице прѣживява нѣщо. Отдѣ знаете, че то прѣживява нѣщо? Възможно е тѣзи нѣколко реда сълзи да прѣдставляватъ капки вода върху това лице. Обаче, вие не се съмнѣвате, че тѣзи капки вода сѫ сълзи, резултатъ на нѣкакво душевно терзание или страдание въ този човѣкъ. Питамъ: отъ ваше гледище, може ли свѣтътъ да сѫществува безъ страдания и безъ радости? — Не може. Щомъ е така, какъ могатъ жителитѣ на ада да живѣятъ безъ радости? Или, какъ могатъ жителитѣ на рая да живѣятъ безъ страдания? Казватъ, че идеалътъ, обектътъ, къмъ който се стремятъ сѫществата на ада е радостьта. Вслѣдствие на това, тамъ страданието е отвѫтрѣ, а радостьта отвънъ. Въ рая пъкъ е точно обратно: радостьта е отвѫтрѣ, а страданието отвънъ. Жителитѣ на рая знаятъ, че има сѫщества, които живѣятъ въ ада, т. е. повече въ страдания, отколкото въ радости. Може ли нѣкое сѫщество отъ рая да скърби за друго отъ ада? Правило е: когато нѣкой отъ рая скърби за нѣщо, той веднага ще се намѣри вънъ отъ рая. И когато нѣкой отъ ада се зарадва за нѣщо, той веднага ще се намѣри вънъ отъ ада. И двата закона сѫ вѣрни. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е създаденъ отъ два вида хора: еднитѣ излизатъ отъ рая, а другитѣ — отъ ада. Като излѣзатъ отъ мѣстата си, и двамата разправятъ своитѣ опитности. Този, който е излѣзълъ отъ рая, казва: като бѣхъ въ рая, стана ми скръбно за онѣзи, които сѫ въ ада, и затова излѣзохъ отъ рая. Вториятъ казва: като бѣхъ въ ада, зарадвахъ се за онѣзи, които сѫ въ рая, и излѣзохъ отъ ада. Този законъ има приложение и въ живота. Радвашъ ли се, когато и другитѣ се радватъ, ти си въ рая; страдашъ ли заедно съ другитѣ хора, ти си въ ада. Въ живота на човѣка се срѣщатъ редъ състояния, които ние наричаме състояния на душата и състояния на материята, отъ която човѣкъ е направенъ. Когато човѣкъ мисли, или когато чувствува, той дохожда въ съприкосновение съ материята, и споредъ нейнитѣ свойства се намира или въ възходещо, или въ низходещо състояние. Дойде ли човѣкъ въ съприкосновение съ полуорганизираната материя, тя ще отнеме половината отъ неговото вдъхновение. Забѣлѣзано е: когато човѣкъ попадне между хора, които не сѫ духовни и се занимаватъ изключително съ материални работи, щомъ излѣзе отъ тѣхната срѣда, той усѣща, че е изгубилъ много нѣщо отъ себе си. Ако имаме точенъ инструментъ за измѣрване на състоянията и енергиитѣ въ човѣка, ще забѣлѣжимъ, че въ идеитѣ на тѣзи хора има едно повдигане. И обратното е забѣлѣзано: ако нѣкой материалистъ попадне между духовни хора, неговото състояние се повдига. Значи, между хората постоянно става обмѣна, безъ тѣ да забѣлѣзватъ това нѣщо. Затуй, именно, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ живота, да се пази. Ако има изобилно топлина въ себе си, нека дава; ако топлината му е малко, да се пази. Изобщо, обмѣната между хората трѣбва да става правилно. Казвате: нали човѣкъ трѣбва да прави добро? Той трѣбва да прави добро, но кога? Ако нѣкой човѣкъ, по нѣмане на топлина въ себе си, е осѫденъ да умре, и дойде при него другъ нѣкой да му помогне, но и той самъ нѣма запасъ отъ енергия въ себе си, какво ще стане? И двамата ще умратъ. Това добро има ли смисълъ? Въ такъвъ случай, по-добрѣ е само единиятъ да умре, отколкото и двамата. Можете ли да повдигнете енергиитѣ на човѣка къмъ животъ, помагайте; не можете ли, стойте настрана. Ето защо, човѣкъ всѣкога трѣбва да се подчинява на Божия законъ. Изобщо, може да се помага на човѣкъ, който има любовь, стремежъ къмъ Бога, билъ той съзнателенъ, или несъзнателенъ. Има ли човѣкъ този стремежъ, може да му се помага, може и да се учи; нѣма ли този стремежъ, нито може да му се помага, нито може да се учи. Съврѣменнитѣ хора изъ цѣлия свѣтъ иматъ разни възгледи за живота, вслѣдствие на което се осмѣляватъ да критикуватъ и да съвѣтватъ невидимия свѣтъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, а не по другъ начинъ? Или, защо Господъ е създалъ свѣта съ толкова много страдания? Сега, за разяснение на тѣзи въпроси, ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте въ нѣкоя пустиня, дѣто прѣкарвате 40-дневенъ постъ, като Христа. Въ това врѣме идватъ при васъ двама души, които ви носятъ по единъ подаръкъ. Първиятъ отъ тѣхъ ви носи единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, голѣмъ, като камилско яйце, а вториятъ носи половинъ кило картофи. Въ дадения случай, кой отъ двата подаръка ще прѣдпочетете? Ако сте въ града, скѫпоцѣнниятъ камъкъ е за прѣдпочитане прѣдъ картофитѣ. Щомъ сте въ пустинята, дѣто прѣкарвате такъвъ дълъгъ постъ, картофитѣ сѫ за прѣдпочитане. Отъ васъ зависи сега, кой отъ двата подаръка ще прѣдпочетете. Ако прѣдпочитате скѫпоцѣнния камъкъ, вие сами се излагате на страдания. Този скѫпоцѣненъ камъкъ не може да се продаде въ пустинята на никого. Ако прѣдпочитате картофитѣ, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате, защо Богъ е допусналъ страданията, защо е наредилъ свѣта така, казвамъ: страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ скѫпоцѣнния камъкъ въ пустинята, който вие прѣдпочетохте прѣдъ картофитѣ. Ако бѣхте прѣдпочели картофитѣ, вие щѣхте да имате радости. Значи, радоститѣ сѫ живитѣ картофи, които вие получавате подаръкъ въ пустинята. Въ разсѫжденията на хората за живота има двѣ опасности, отъ които трѣбва да се пазятъ. Тѣ сѫ слѣднитѣ. Запримѣръ, нѣкои хора, главно религиознитѣ, духовнитѣ често говорятъ за Божи Промисълъ и казватъ: нѣма защо да се грижимъ, да се безпокоимъ, Богъ ще промисли за всичко. Вѣрно е това твърдение, но опасностьта седи въ туй, да не изпада човѣкъ въ бездѣйствие и да очаква всичко наготово. Свѣтскитѣ хора пъкъ изобщо не признаватъ Божи Промисълъ и казватъ: ако човѣкъ самъ не се стегне да работи, Господъ никога нѣма да му спусне нѣщо наготово отъ небето. Нѣкой отъ религиознитѣ казва: ето, нали Господъ ни дава наготово плодоветѣ? Да, но растенията изработиха тия плодове. Тѣ работятъ, а ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ плодове, отъ тѣхния трудъ. Мнозина казватъ, че плодоветѣ сѫ създадени заради насъ. Може да е така, но може и да не е така. Запитайте картофа, за кого е създаденъ: за хората, или за себе си? Добрѣ е човѣкъ да вѣрва, че Господъ промисля за всичко. Животътъ ще го научи да разбира тази мисъль добрѣ. Подъ думата „промисълъ“ ние разбираме сѫщества отъ абсолютенъ, разуменъ свѣтъ. Често вие искате да имате дарби, таланти и казвате: азъ искамъ да пѣя, да свиря хубаво, да говоря краснорѣчиво. Какво е нужно за придобиване на таланти? — Условия, въ които да се развиватъ, и срѣда, въ която да се проявяватъ. Да допуснемъ, че вие сте отличенъ пѣвецъ, но сте говедарь. Кому ще пѣете? Ще пѣете за себе си. Най-добъръ пѣвецъ е този, който пѣе за себе си. Търсите ли публика, прѣдъ която да пѣете, можете да намѣрите такава, а можете и да не намѣрите. Най-добра публика си ти самъ за себе си. Ти самъ ще се оцѣнявашъ. Яви ли се множество да те слуша и да те оцѣнява, то е другъ въпросъ вече. Сѫщото се отнася и до мисъльта. Щомъ мислишъ, ще се радвашъ самъ на себе си. Радвашъ ли се на мисъльта си, ти внасяшъ въ нея нѣщо хубаво, което принася извѣстна полза, както за тебъ, така и за околнитѣ. Мисъль, на която ти самъ не можешъ да се радвашъ, и отъ която самъ не можешъ да се ползувашъ, тя не може да радва и да ползува и другитѣ хора. Тя ще принесе колкото на тебе, толкова и на тѣхъ. Друго положение, което спъва хората е слѣдното. Нѣкой казва: никой не ме обича. Питамъ: какъ познавате, че хората не ви обичатъ, или че ви обичатъ? Азъ бихъ желалъ да зная, каква е вашата опитность по този въпросъ. Когато нѣкой човѣкъ ви дава хлѣбъ, пари, той обича ли ви? Или, когато нѣкой човѣкъ ви съгради кѫща и ви даде дрехи да се облѣчете, това обичь ли е? Разбира се, това сѫ изрази на обичь. Питамъ: защо дъщерята, която има всичко това отъ своитѣ родители — и хлѣбъ, и дрехи, и пари, и кѫща, и учение, е недоволна отъ любовьта на родителитѣ си? Освѣнъ това, дъщерята е приела много отъ качествата и способноститѣ на своитѣ родители, но въпрѣки туй тя казва: дотегна ми любовьта на моитѣ родители; не искамъ повече да живѣя при тѣхъ. Сѫщата реакция става и въ ученика, и въ религиозния човѣкъ, а често и между двама приятели. Ученикътъ, който е прѣкаралъ дълго врѣме въ училището, казва: не искамъ повече да ходя на училище! Религиозниятъ, който дълго врѣме се е молилъ на Бога, казва: дотегна ми вече да се моля на Бога! Отъ двама приятели, които сѫ дружили дълго врѣме, единиятъ казва на другия: дотегна ми вече твоето приятелство, търси си другъ приятель! Питамъ: на какво се дължи това противорѣчие въ живота? То е лесно обяснимо. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ ви нарани рѫката, а слѣдъ това ви донесе хлѣбъ, да ядете. Като ви носи хлѣбъ, това показва ли, че той ви обича? Вие какво ще му кажете? Казвате: не искамъ хлѣба ти, не искамъ нищо отъ тебе, остави ме спокоенъ, азъ ще отида да лѣкувамъ рѫката си. Слѣдователно, обичашъ ли нѣкого, не наранявай рѫката му. Любовь, която наранява, се отстранява. Тази любовь сѫществува и между свѣтскитѣ, и между религиознитѣ хора. Тѣ постоянно се критикуватъ. Да обичашъ единъ човѣкъ, а при това да одерешъ кожата му, въ това нѣма никаква философия. Споредъ новото учение, да обичашъ нѣкого, значи да намѣришъ въ него онова добро, което е скрито отъ очитѣ на всички околни. Намѣришъ ли това сѫществено добро въ него, да се зарадвашъ и да благодаришъ на Бога, че ти е далъ възможность чрѣзъ Любовьта да го намѣришъ. Вие търсите доброто отвънъ. Не, тъй както днесъ човѣкъ се проявява, доброто му не може да се види отвънъ. То е дълбоко затрупано въ материалния свѣтъ. Дълбоко трѣбва да се засегне човѣкъ, за да видите, че въ неговата душа се криятъ хубави, красиви зародиши. Тѣ чакатъ само благоприятни моменти за своето развитие и проявление. И тогава азъ казвамъ: да проявишъ обичьта си къмъ нѣкого, това значи да направишъ такова нѣщо за него, което дълбоко да засегне душата му. Само тази обичь е въ състояние да повдигне човѣка. Да намѣришъ въ човѣка една добродѣтель, дълбоко скрита въ неговата душа, и да съдѣйствувашъ за нейното развитие, това значи обичь, любовь къмъ този човѣкъ. Да обичашъ човѣка, значи да разбирашъ неговитѣ мѫчнотии и да му помагашъ при разрѣшението имъ. Казвате: какво нѣщо е мѫчнотия? Питамъ: можете ли да се качите зимно врѣме на Мусала? Вие нѣмате прѣдстава, какво значи качването на Мусала зимно врѣме, когато всичко наоколо е покрито съ ровъкъ снѣгъ, дълбокъ отъ 1 — 2 м., че като вървите, да потъвате до поясъ. Когато човѣкъ се натъкне на подобна мѫчнотия въ ума си, тогава той разбира, какво нѣщо сѫ мѫчнотиитѣ въ живота. И въ живота има подобни положения, подобни мѫчнотии, които разбираме само слѣдъ като се натъкнемъ на тѣхъ. Това не показва, че снѣгътъ е нѣщо лошо. Не, самъ за себе си този дълбокъ, мекъ снѣгъ около васъ прѣдставлява отлична картина, но речете ли да вървите по него, вие потъвате до поясъ и не можете да напрѣдвате. Допуснете, че вие непрѣменно трѣбва да се качите на Мусала, и отъ това качване зависи живота ви. Какво ще направите? Ще кажете: да ме пази Господъ отъ подобно изпитание! Често хората си служатъ съ междуметията: „ахъ, ехъ, ихъ, охъ, ухъ.“ При какви случаи се употрѣбяватъ тѣзи частици? Тѣ сѫ много естествени звуци, които и до днесъ се употрѣбяватъ въ всички езици. Тѣзи звуци сѫ остатъци отъ единъ старъ езикъ. При какви случаи си служимъ съ междуметието „ахъ“? — При загуба на нѣщо. — Ами съ частицата „ехъ“? — При съжаление за нѣщо. — Съ частицата „ихъ“? — Когато нѣщо ни е омръзнало, дотегнало. — Съ частицата „охъ“? — При болесть. — Съ частицата „ухъ“? — При умраза. Забѣлѣжете, въ всички тия междуметия съгласната буква „х“ не се измѣня, но се измѣнятъ само гласнитѣ букви. Ако съгласната буква „х“ промѣни мѣстото си и заеме първо мѣсто прѣдъ гласнитѣ, ще имаме частицитѣ: „ха, хе, хи, хо, ху“. Въ този случай частицитѣ „ха, хе, хи, хо, ху“ се употрѣбяватъ за трансформиране на състоянията. Щомъ изговорите частицата „ахъ“, веднага слѣдъ това изговорете обратната частица „ха“ и ще видите, че състоянието ви ще се подобри. Кажете ли „ихъ,“ слѣдъ това изговорете „хи,“ и наблюдавайте, какъвъ резултатъ ще имате. Щомъ изговаряте частицитѣ „ха, хе, хи, хо, ху,“ тѣ показватъ, че работитѣ се оправятъ. Съгласната буква „х“ е мека, а гласнитѣ букви „а, е, и, о, у“ сѫ твърди звукове, които прѣдставляватъ творчески сили. И тъй, произнасянето на еднитѣ или на другитѣ междуметия прѣдставляватъ редъ психологически упражнения. Обикновено въ скръбьта си човѣкъ усѣща едно особено разбъркване, едно скѫсяване на мозъчнитѣ нерви, вслѣдствие на което енергията въ организма му не тече правилно. Ако можете да погледнете мозъка на скърбещия човѣкъ, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вслѣдствие на което въ него се забѣлѣзватъ редъ дисхармонични прояви. За да се възстанови равновѣсието въ този човѣкъ, прѣди всичко състоянието на развълнувано то море трѣбва да утихне. Това значи: всички прѣдмети, които вълнуватъ ума и сърцето на човѣка, трѣбва да се прѣмахнатъ, да се отстранятъ, а вмѣсто тѣхъ да се турятъ нови елементи — надежда, вѣра и любовь. Да се възстанови равновѣсието на човѣка, на думи това става лесно, но всѣки знае, колко мѫчно става въ дѣйствителность. Колко лесно човѣкъ изгубва своето прѣкрасно разположение, и колко мѫчно го възстановява! Една дума, единъ погледъ, една несполука въ живота на човѣка сѫ въ състояние да го изкаратъ отъ релситѣ на неговия пѫть, и той да изгуби приятното разположение на своя духъ. Всичко това се отразява злѣ върху ума и сърцето му. Казвате: какво трѣбва да правимъ, за да запазимъ своето равновѣсие? — Дръжте въ ума си великия законъ на разумностьта, споредъ който всички нѣща въ природата се извършватъ по строго опрѣдѣленъ, послѣдователенъ пѫть. Знайте, че невъзможно е да ви постигне въ живота нѣщо, което да не е прѣдвидено. Може ли пръстътъ на рѫката ви да пострада отъ нѣщо, ако вие сте внимателни? — Не може. Ако не внимавате, можете да го изложите на редъ страдания. Да допуснемъ, че рѫката на човѣка има индивидуално съзнание, но вие сте принудени съ нея да чукате камъни. Какво ще каже рѫката въ този случай? Трѣбва ли тя да се оплаква отъ своето положение? Какво означава удрянето на камъни съ чукъ въ рѫка? Това показва, че човѣкътъ, чиято е рѫката, иска да я впрегне въ усилена работа. Той я заставя да работи, а при това не иска да и причини страдания. По сѫщия начинъ и Господъ ни туря на работа. Ако човѣкъ трѣбва да бѫде чукъ, за да прѣодолѣе извѣстна мѫчнотия, трѣбва ли той да се отказва отъ тази длъжность? Той може да бѫде чукъ, безъ да си причинява излишни страдания. Какъ? — Като бѫде внимателенъ и разуменъ. Тъй щото отношенията, които сѫществуватъ между хората, сѫ абсолютно разумни и строго опрѣдѣлени. Въ тѣхъ нѣма нищо случайно, нищо произволно, и тѣ се рѫководятъ отъ вѫтрѣшната свобода на човѣка. Когато се говори за индивидуалнитѣ страдания, отъ които пъшкате и плачете, тѣ сѫ прѣдвидени за вашето развитие и повдигане. Всички страдания сѫ необходими за пробуждане на човѣшкото съзнание. Днесъ, напримѣръ, вие удряте съ чука си върху единъ камъкъ, но той не изпитва никакви страдания, каквито вие бихте изпитвали, когато ви удрятъ съ чукъ. Обаче, единъ день, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва ударитѣ на вашия чукъ отгорѣ си и ще плаче, ще страда, както днесъ вие плачете и страдате. Мисъльта, която искамъ да ви оставя сега, е слѣдната: когато ви дойде нѣкое страдание, опрѣдѣлете въ себе си, дали това страдание е разумно, или не е разумно. За десетъ деня отъ днесъ направете слѣдното упражнение: колкото страдания ви дойдатъ прѣзъ деня, опрѣдѣлете ги, дали тѣ сѫ разумни, или не; послѣ, сметнете, колко отъ тѣхъ наброй сѫ разумни, и колко не сѫ разумни. Разумнитѣ страдания сѫ отъ невидимия свѣтъ, а неразумнитѣ — отъ васъ. Това е едно малко упражнение, малъкъ опитъ, отъ който ще придобиете извѣстни знания и наука. Всѣко страдание има смисълъ, когато е разбрано и добрѣ използувано. Ако вие разбирате и използувате вашитѣ разумни страдания, тогава и невидимиятъ свѣтъ ще ви се радва и ще ви помага. Пѣвецътъ обича онзи, който го слуша внимателно и цѣни, разбира пѣнието му. Обичате ли, разбирате ли пѣнието му, той ще бѫде доволенъ отъ васъ и ще ви пѣе. Ние всѣкога сме готови да укажемъ услуга на онзи, който се намира въ състояние, подобно на нашето. Защо? — Защото той ни разбира, и ние ще можемъ свободно да сподѣлимъ съ него своята радость, или своята скръбь. Ето защо човѣкъ трѣбва да влиза въ положението на другитѣ, да ги разбира. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 24 февруари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕРИГИТѢ НА СЪМНѢНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се резюмета отъ темитѣ: „Разлика между самообладание и въздържание“, и „отличителни чърти на четиритѣ годишни врѣмена.“ Чете се темата: „Качества на най-голѣмото и на най-малкото число.“ Питамъ: каква разлика има между относителенъ и абсолютенъ моралъ? Често се говори за закони, за извѣстни морални положения. Както всѣки домъ има свои установени закони и правила, така и всѣко общество има свои установени закони и морални правила. За да разберемъ живота, ние трѣбва да започнемъ отъ дома. Майката и бащата създаватъ законитѣ въ дома. Майката напълни 10 — 20 кутии съ различни сладка, затвори ги добрѣ и казва на дѣцата си: нѣма да бъркате въ тѣзи кутии! Дѣцата знаятъ, че въ тѣхъ има сладка, които тъй много обичатъ. Тѣ знаятъ, че ако бъркатъ въ кутиитѣ, ще дойде прѫчицата, ще има мъмрене, плачъ, сълзи. Послѣ ще дойде лъжата, а оттамъ и смущението. Значи, докато дѣтето е малко, прѣстѫпление е, ако самò бърка въ кутиитѣ. Когато дѣтето порасне, стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тѣ иматъ право да отварятъ кутиитѣ, да си взиматъ сладко. Това за тѣхъ не е прѣстѫпление. Туй е относителенъ моралъ. Или, когато кутиитѣ съ сладко сѫ на майката, и дѣтето бърка въ тѣхъ, това е прѣстѫпление, за което ще има прѫчица. Ако кутиитѣ сѫ ваши, вие можете свободно, безнаказано да бъркате въ тѣхъ. И тъй, има общи положения въ живота, нарушенията на които въ единъ случай биватъ неморални, а въ другъ случай — морални. Напримѣръ, не е морално дѣтето да бърка въ кутиитѣ съ сладко, безъ волята на майката или на бащата. Ако то пита майка си и получи разрѣшение да бърка, това не е прѣстѫпление. Обаче, за голѣмия синъ, или за голѣмата дъщеря е морално, когато сами отворятъ кутиитѣ съ сладко и ядатъ. Прѣстѫплението на дѣтето седи въ това, че то не е питало майка си да яде, или да не яде сладко. Подобно нѣщо се случава и въ общества, дѣто има установени правила и закони, както и въ училищата. Запримѣръ, казано е, че ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ сериозни въ класъ, да не се смѣятъ. Обаче, единъ отъ ученицитѣ се смѣе за нѣщо. Веднага учительтъ го пита: Драгане, защо се смѣешъ? Защо пъкъ да не се смѣе? Какво прѣстѫпление е направилъ, че се е засмѣлъ? Прѣстѫплението е само тамъ, че ученикътъ се е засмѣлъ въ класъ, дѣто гамата е съвсѣмъ друга. Когато ученицитѣ се смѣятъ въ класъ, гамата на мисъльта се измѣня, и учительтъ губи връзка въ работата си. Въ гамата на смѣха има вибрации, различни отъ тия на мисъльта, вслѣдствие на което ученикътъ може да се смѣе само слѣдъ свършване работата на учителя. Само по себе си въ смѣха нѣма нищо лошо, но между смѣха и сериозната мисъль нѣма съотвѣтствие. Обикновено, смѣхътъ иде слѣдъ голѣма скръбь, като реакция на скръбьта. Слѣдъ всѣка сериозна мисъль иде посрѣдствена мисъль. Това нѣщо се забѣлѣзва и между религиознитѣ хора. При голѣмото усилие отъ тѣхна страна, непрѣкѫснато да подържатъ религиозно настроение въ себе си, настѫпватъ обратни реакции. Казвамъ: имайте прѣдъ видъ слѣдното правило. Между всички мисли, чувства и дѣйствия въ човѣка всѣкога трѣбва да има хармонично, прѣходно състояние. Човѣкъ не трѣбва да бѫде краенъ. Наистина, това зависи отъ неговото развитие, но всѣки день той трѣбва да придобива нѣщо, колкото малко и да е; този малъкъ придатъкъ спомага за неговото разширение, за устройството на мозъка му. Нервниятъ човѣкъ, запримѣръ, и духовенъ да стане, пакъ е нервенъ; подозрителниятъ човѣкъ, и духовенъ да стане, пакъ е подозрителенъ. Подозрителниятъ човѣкъ цѣлъ да облѣчешъ въ морални положения, пакъ подозрителенъ ще остане. Подозрѣнието изпѫква по единствената причина, че вълкъ въ вълкъ всѣкога се съмнява. Когато единъ вълкъ се върне отъ обиколка, другъ вълкъ му казва: ти си ходилъ въ нѣкоя кошара. Вториятъ се съмнява въ първия, че е ходилъ въ нѣкоя кошара, отдѣто е задигналъ нѣкоя мазна овца. Обаче, има нѣща, въ които ние никога не можемъ да се съмняваме. Запримѣръ, никога една овца не може да се съмнява въ друга, че тя е яла месо. Защо не може да се съмнява? — Защото, споредъ устройството на овцата, невъзможно е тя да яде месо. Въ заключение ние казваме: хора, които сѫ отъ рода на овцитѣ, никога не се съмняватъ; хора, които сѫ отъ рода на вълцитѣ, всѣкога се съмняватъ. Казвате за нѣкого: този човѣкъ има вълчи характеръ. Това подразбира, че този човѣкъ е свързанъ съ съотвѣтни сили въ природата. За тази цѣль такъвъ човѣкъ трѣбва да бѫде постоянно нащрекъ, да търси устойчиви сили, съ които да се свързва. Слѣдователно, вълкъ въ вълкъ се съмнява, че е ялъ месо. Овца въ овца никога не се съмнява, че е яла месо. Обаче, вълкъ въ вълкъ може да се съмнява, че е ялъ корени. Защо? — Защото вълкътъ, слѣдъ като не намѣри месо, и корени яде. Значи, вълкътъ подозира и въ лошото, и въ доброто. И затова, на хора, които иматъ вълчи характеръ, и лошо да имъ направишъ, и добро да имъ направишъ, все подозиратъ. Забѣлѣжили човѣкъ въ себе си такива прояви, той трѣбва усилено да работи върху тѣхъ. Това сѫ занимания, задачи, които човѣшкиятъ духъ трѣбва да разрѣши. Често на духовнитѣ хора се дава задача, да видоизмѣнятъ едно свое вълче състояние, да го прѣработятъ, да го прѣвърнатъ въ по-възвишено. Въ това отношение духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ алхимици, да прѣвръщатъ неблагороднитѣ прояви на естеството си въ благородни. Задачата на алхимика е да прѣвърне желѣзото въ злато. Задачата на духовния човѣкъ е да прѣвърне нѣкои свои низходещи сили въ възходещи. Напримѣръ, той трѣбва да видоизмѣни своето невѣжество, своята лошевина. Лошиятъ човѣкъ е богаташъ, който трѣбва да работи надъ себе си. Питамъ: вие, които отъ толкова години работите надъ себе си, какъ прѣвръщате силитѣ на гнѣва? Ти се заканвашъ нѣкому, показвашъ ту лѣвия, ту дѣсния си юмрукъ. Лѣвиятъ юмрукъ показва, че сърцето ти трѣбва да взима участие въ всѣка работа; дѣсниятъ юмрукъ показва, че и умътъ ти трѣбва да взима участие. Мърдашъ ли главата си, това показва, че и тя трѣбва да взима участие. Мърдашъ ли краката си, това показва, че и тѣ трѣбва да взиматъ участие. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, докѫдѣ може да отиде човѣшкото подозрѣние. Единъ мѫжъ, който билъ много ревнивъ, всѣка вечерь, прѣди лѣгане, взималъ една верига и за единия ѝ край вързвалъ дѣсния кракъ на жена си, а за другия ѝ край завързвалъ своя лѣвъ кракъ. Слѣдъ това заключвалъ добрѣ двата края на веригата и лѣгалъ да спи. Сутринь, като ставалъ, той поглеждалъ, дали веригата е заключена. Винаги намиралъ веригата заключена, но пакъ се съмнявалъ и казвалъ на жена си: ти си ходила нѣкѫдѣ тази вечерь. Твърдението му, че тя е ходила нѣкѫдѣ, е вѣрно, но какъ е ходила? Всѣки човѣкъ въ съня си ходи тукъ-тамѣ, движи се, срѣща се съ хора, разговаря се. Обаче, физически, съ тѣлото си тя никѫдѣ не е ходила, и затова му казвала: дѣ мога да отида? Нали ти самъ ме заключвашъ и отключвашъ? Дѣ мога да ходя съ тази верига? Казвамъ: страшно нѣщо е човѣшкото подозрѣние! Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ подозрѣнието, отъ съмнѣнието. Тѣ сѫществуватъ и между ученицитѣ на окултната школа. Обаче, въ подозрѣнието, въ съмнѣнието нѣма никаква философия. Благородство се изисква отъ човѣка! Съмнѣнието е стара наука, която се е изучавала прѣди милиарди години. Ако и днесъ вървите по пѫтищата на тази стара наука, ще имате сѫщитѣ резултати. Съмнѣнието е признакъ на това, че човѣкъ не разбира дълбокитѣ причини на нѣщата. Когато човѣкъ се съмнява въ другитѣ хора, той започва да се съмнява и въ себе си, въ своята сила, въ своята вѣра, въ своята любовь. Какво остава въ човѣка, като отрече своята сила, своята вѣра, своята любовь и своето благородство? Дѣ е истинската наука? Съмнѣнието въ човѣка прѣдставлява накопление отъ чужди мисли, които смущаватъ неговото сърце и неговия умъ. Човѣкъ никога не трѣбва да се съмнява въ своята вѣра, въ своята любовь, нито въ силата на своя умъ и на своето сърце. Това сѫ извѣстни величини, съ които той трѣбва да работи. Ти можешъ да изпиташъ своята вѣра, своята любовь, както и силата на своя умъ, като ги проявишъ. Веднъжъ си ги изпиталъ, има ли защо да се съмнявашъ? Провѣрявате ли се, изпитвате ли се, по този начинъ у васъ ще се зароди красивия животъ. Красивиятъ животъ въ човѣка е въ сила да се справи съ съмнѣнието. Примѣрътъ, който ви дадохъ за ревнивия мѫжъ, добрѣ характеризира съмнѣнието въ човѣка. Той самъ завързва крака на жена си съ верига, а на сутриньта я пита: дѣ ходи тази нощь? Въ сѫщото положение се намирате и вие. Ставате сутринь, речете да се помолите, изведнъжъ иде съмнѣнието при васъ, казва: какво си се изправилъ, като кукла? Богъ съ тебе ли ще се занимава? И вие казвате: нѣма да се моля! Взимате нѣкаква книга да четете, изведнъжъ съмнѣнието иде и ви казва: мислишъ ли, че по този начинъ ще разрѣшишъ важнитѣ въпроси на живота? Вие захвърляте книгата настрана, казвате: какво съмъ се зачелъ? Нищо не мога да направя. Започвате да пѣете, съмнѣнието пакъ иде: какво си се разпѣлъ? Младитѣ нека пѣятъ! Каквото и да започвате, съмнѣнието всѣкога иде слѣдъ васъ. Какво трѣбва да направите тогава? Ако слушате съмнѣнието, трѣбва да сгърнете рѫцѣ, да седнете на едно мѣсто и да чакате, всичко да се разрѣши наготово. Съмнѣнието е мѫжътъ, който ви вързва съ верига и казва: никѫдѣ нѣма да ходишъ! Нѣма по-страшно нѣщо за душата, която е излѣзла отъ Бога, да бѫде свързана съ веригитѣ на съмнѣнието! Герой е само този човѣкъ, който е могълъ да скѫса тия вериги и да се освободи отъ тѣхъ. Този човѣкъ има характеръ. Днесъ много мѫже вързватъ женитѣ си съ такива вериги; и много жени вързватъ мѫжетѣ си съ сѫщитѣ вериги. Такива вериги има и въ Русия, и въ Англия, и въ Франция, и въ Америка, и въ България, само че още не сѫ изнесени вънъ, да ги видятъ всички хора. Такива вериги има и въ духовно отношение. Врѣме е вече всички хора да скѫсатъ тия вериги на съмнѣнието и да кажатъ: ние можемъ и безъ вериги на краката! Жената трѣбва да каже на мѫжа си: ако ми вѣрвашъ, добрѣ; ако не ми вѣрвашъ, сбогомъ! И мѫжътъ трѣбва да каже сѫщото на жена си. Съврѣменнитѣ жени сѫ готови да напуснатъ мѫжетѣ си, но не и съмнѣнието. Не, съмнѣнието напуснете! Жена напуща мѫжа си, а съмнѣнието не напуща; мѫжъ напуща жена си, а съмнѣнието не напуща приятель напуща приятеля си, а съмнѣнието не напуща. Съмнѣнието напуснете, не мислете повече за него. Има нѣщо идейно въ човѣка, което никога не допуща съмнѣнието въ себе си. Кое е това идейно състояние? Азъ ще ви прѣдставя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живѣете въ свѣтъ, подобенъ на този на земята, но необикновено красивъ. Дѣто се обърнете, навредъ плодни дървета съ по единъ, два, три, четири, най-много до 12 плода на дърво. При това, вие можете да си кѫсате отъ всички плодове. Въ този красивъ свѣтъ нѣма никакви животни: нито млѣкопитаещи, нито птици, нито риби. Водата въ моретата е тиха и спокойна; въздухътъ е чистъ и прозраченъ; слънцето грѣе ярко, то е на зенита си. Прѣдставете си, че вие живѣете самъ въ този свѣтъ. Какъ ще се чувствувате? Ще кажете: страшно е тукъ, голѣма самотия сѫществува, не мога да живѣя въ този свѣтъ. Въ кой свѣтъ искате да ви постави Богъ? На земята сте недоволни, плачете и скърбите. Въ идейния свѣтъ не можете да живѣете самъ. За да живѣете въ идейния свѣтъ, вие трѣбва да научите езика на растенията, и съ тѣхъ да се разговаряте. Тѣ ще ви покажатъ Божествения начинъ, по който трѣбва да живѣете. Казано е въ Писанието: „Праведниятъ ще бѫде като дърво, насадено въ Божествената градина“. Влѣзете ли въ идейния свѣтъ, вие ще бѫдете като дърво, или като нѣкое малко цвѣтенце. Сега хората си прѣдставятъ рая нѣщо подобно на този свѣтъ. Мислите ли, че като отидете на онзи свѣтъ, ще бѫдете сѫщи, каквито сте били тукъ? Тамъ нѣма да остане поменъ отъ вашата външна форма. Какъ ще се познавате тогава? Има единъ начинъ, по който хората се познаватъ. Да познавашъ единъ човѣкъ, и той да те познава, непрѣменно трѣбва да имате вѣра единъ въ другъ. Нѣмате ли вѣра помежду си, вие не се познавате. Съврѣменнитѣ хора не си вѣрватъ. Похвалишъ нѣкого, кажешъ му, че е добъръ, той не хваща вѣра въ думитѣ ти, казва: не говоришъ отъ сърце. Кажешъ му: ти си малко сприхавъ човѣкъ. — Защо ме нападашъ? И като хвалишъ човѣка, и като го коришъ, той е все недоволенъ. Кажете ми една дума въ български езикъ, която да не прѣдизвиква съмнѣние въ човѣка. Едно е важно за васъ: да намѣрите начинъ, по който сами да трансформирате съмнѣнието си, и да не чакате Богъ да го отнеме отъ васъ. Ако чакате Богъ да отнеме съмнѣнието отъ васъ, нищо нѣма да постигнете. Съмнѣнието трѣбва да се замѣсти съ нѣщо друго. Този е пѫтьтъ, по който може да се освободите отъ него. То прѣдставлява трънъ въ човѣка, който може или да се изкорени и вмѣсто него да се постави друго растение, или пъкъ може да се присади. Питамъ тогава: ако човѣкъ живѣе въ идейния свѣтъ, въ кого ще се съмнява? Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бѫде абсолютно самъ. Ако искашъ музика, ще бутнешъ единъ ключъ, и ще слушашъ най-хубавата музика въ свѣта. Искашъ да четешъ, ще бутнешъ втори ключъ, и прѣдъ тебе ще се наредатъ най-хубавитѣ и мѫдри книги въ свѣта. Искашъ да изучавашъ небето — ще бутнешъ трети ключъ, и ще видишъ прѣдъ себе си най-усъвършенствувани инструменти, съ които ще наблюдавашъ небето. Каквото душата ти пожелае, ще имашъ, като въ 1001 нощь. Ти ще четешъ, ще учишъ, ще се наслаждавашъ въ този свѣтъ, ще размишлявашъ, но навсѣкѫдѣ и въ всичко ще бѫдешъ самъ. Бихте ли желали да отидете въ този свѣтъ? Не бихте желали. Щомъ е така, трѣбва да признаете, че свѣтътъ, въ който сега живѣете, е много красивъ. Въ този случай идейниятъ животъ подразбира само единъ човѣкъ. Когато двама души се явятъ, идея не може да сѫществува. Идеята е само една, затова, именно, въ идейния свѣтъ може да живѣе само единъ човѣкъ. Дѣто има двама души, тамъ идея нѣма, но има разногласие. Когато се явиха двама души въ свѣта, и дисхармонията произлѣзе. Прѣдставете си, че всѣки отъ васъ живѣе самъ въ единъ свѣтъ; какъ ще се чувствувате тогава? Това е възможно, обаче, първо човѣкъ трѣбва да мине „нирвана“, за да влѣзе въ този идеенъ, възвишенъ свѣтъ. Мине ли този свѣтъ, човѣкъ ще отиде въ свѣта на „вѣчната свѣтлина“, дѣто нито дървета има, нито вода има. Той ще живѣе въ вѣчна свѣтлина, ще бѫде тихъ и спокоенъ, за нищо нѣма да мисли и ще се радва, че е прѣминалъ страданията и живѣе въ радостьта, като използува благата, които Богъ му е далъ. Казвамъ: този свѣтъ, дѣто сега живѣете, има много лъжливи положения, отъ които трѣбва да се пазите. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ съмъ много любознателенъ, а въ сѫщность той е любопитенъ човѣкъ. Ще видите този човѣкъ, какъ се промъква оттукъ-оттамъ, само да разбере нѣщо, което го интересува. Въздържайте любопитството си и се възпитавайте! Други хора пъкъ не могатъ да пазятъ тайна. Нѣкой имъ казалъ нѣщо, и тѣ веднага ще го прѣдадатъ на нѣколко мѣста. Нѣма нищо прѣстѫпно въ прѣдаването, но като разнасяте думитѣ отъ едно мѣсто на друго, все ще направите нѣкаква погрѣшка. Ако речете да криете отъ всички, това пъкъ е друга крайность. Човѣкъ трѣбва да разбира, какво да крие и какво да казва. Питамъ: трѣбва ли майката да крие кутиитѣ съ сладко отъ дѣцата си, или не трѣбва? Мнозина казватъ, че нашиятъ животъ трѣбва да бѫде отворенъ. Това донѣкѫдѣ само е вѣрно. Нашиятъ животъ може да бѫде отворенъ само за разумнитѣ хора. Човѣкъ може да бѫде добъръ само за хора, съ които е въ съприкосновение. За онѣзи, които не го познаватъ, е безразлично, дали той е добъръ, или не. Отъ това гледище, обаче, щомъ става въпросъ за доброто, за добродѣтелитѣ, тѣ проникватъ цѣлия козмосъ. Доброто е Божествено качество, което иде отъ висшитѣ свѣтове и минава прѣзъ всички по-долни свѣтове. Доброто ще дойде, но прѣди всичко човѣкъ трѣбва да се справи съ редъ отрицателни качества въ себе си: съ съмнѣнието, съ ревностьта, съ малодушието, съ злобата, съ отмъщението. Справи ли се съ тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а послѣ и жертвата, която ще заличи всички грѣхове. Съ тѣзи нѣща трѣбва да се борите прѣди да влѣзете въ Царството Божие. Тѣзи тръне трѣбва да изкорените отъ душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а послѣ и на своитѣ ближни. Научи ли човѣкъ това изкуство за себе си, той ще знае, какъ да помага и на ближнитѣ си. Съврѣменнитѣ хора работятъ за възпитанието на младитѣ, но все съ стари методи — бой, наказания, заплашвания; тия методи, обаче, не сѫ дали добри резултати. Добриятъ човѣкъ трѣбва да работи съ нови методи, които доброто налага. Ако такъвъ човѣкъ направи хиляди добрини, а една погрѣшка, тази погрѣшка ще има силата на хилядата добрини. И обратно: ако лошиятъ човѣкъ направи хиляда злини, а едно добро дѣло, доброто дѣло по сила ще се равнява на хилядата злини. Послѣдното дѣло на човѣка компенсира всичкитѣ му прѣдишни дѣла. Значи, ако прѣзъ цѣлия си животъ сте правили добрини, а най-послѣ направите едно зло, това зло нѣма да заличи добритѣ дѣла, т. е. доброто въ васъ, но ще му противодѣйствува; щомъ му противодѣйствува, то кармически ще спре добритѣ ви начинания. Тогава въ вашия животъ ще дойдатъ редъ нещастия, които врѣменно ще спратъ развитието ви. Който разбира този законъ, той нѣма да прѣдизвика кармата си. Понѣкога, тъкмо дойде врѣме Богъ да благослови нѣкого, и той направи нѣкаква погрѣшка, съ която спира Божието благословение. Тогава идатъ редъ страдания, чрѣзъ които той трѣбва да изкупи погрѣшката си, за да може слѣдъ години Божието благословение отново да дойде върху него. Такива примѣри имаме съ Давида, съ Якова и съ много други. Въ това отношение човѣкъ не трѣбва да се страхува, но да бѫде внимателенъ, разуменъ. И тъй, говорите ли за погрѣшкитѣ на хората, трѣбва да бѫдете много внимателни, защото тѣ сѫ крайно чувствителни. Ако речешъ да изправишъ една погрѣшка на човѣка, той нѣма да те разбере право и ще започне да се съмнява въ тебе. Азъ съмъ правилъ редъ опити и виждамъ, колко хората сѫ съмнителни. Казвамъ на нѣкого, че има еди-каква си погрѣшка. Той веднага се обижда и ме пита: кой ти каза това? Казвамъ: все ще ми е казалъ нѣкой. Първо азъ ще те видя; послѣ хората ще ми кажатъ; слѣдъ това ангелитѣ ще ми кажатъ, а най-послѣ и Богъ самъ ще ми каже. Значи, първо азъ виждамъ хората; което азъ не виждамъ, ангелитѣ виждатъ и ми съобщаватъ; което ангелитѣ не виждатъ, Богъ вижда и ми казва: кажи на този човѣкъ, че ако не изправи погрѣшката си, ще си навлѣче голѣмо страдание. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. И васъ виждатъ, и вие виждате — всички сте ясновидци. Отъ виждане до виждане има разлика. Когато обичате единъ човѣкъ, вие виждате по единъ начинъ; когато не го обичате, вие виждате по другъ начинъ. За да се виждатъ нѣщата въ духовния свѣтъ, и тамъ атмосферата трѣбва да бѫде тиха, спокойна, да могатъ прѣчупванията и отраженията на свѣтлината да ставатъ правилно. На първо мѣсто е необходимо спокойна атмосфера, защото и въ духовния свѣтъ ставатъ пертурбации, както и въ физическия. Ако вашиятъ духъ не е тихъ и спокоенъ, вие не можете да възприемете трептенията на духовния свѣтъ. Щомъ искашъ да изправишъ погрѣшката на нѣкой човѣкъ, най-първо ще пристѫпишъ къмъ него съ всичкото благородство на душата си, за да го прѣдразположишъ, да разберешъ състоянието му. Щомъ разберешъ състоянието му, ти можешъ да му помогнешъ. Помогнешъ ли на него, ще помогнешъ и на себе си. Да помогнешъ на ближния си, това е цѣла наука. Първата задача, която ви прѣдстои, като на ученици, е да изкорените отъ себе си съмнѣнието. То е най-малката погрѣшка, съ която започватъ всички по-голѣми грѣхове. Съмнѣнието е неуловимо, и съ микроскопъ не се вижда, но влѣзе ли веднъжъ въ ума на човѣка, то влѣче слѣдъ себе си редъ погрѣшки. Не се ли освободите отъ съмнѣнието, дарбитѣ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата душа не могатъ да се развиватъ правилно. Съмнѣнието дава условия за развитието на всички паразити, които разрушаватъ доброто въ човѣка. Ето защо невидимиятъ свѣтъ чрѣзъ разни методи ви въздѣйствува, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнатъ да растатъ и да се развиватъ въ васъ красиви и възвишени нѣща. Всички вие сте герои. Щомъ сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло отъ себе си — съмнѣнието. Щомъ го изкорените, на негово мѣсто ще поставите нѣщо хубаво. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 17 февруари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВѢТЛИНА НА МИСЪЛЬТА. Размишление. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Чете се темата: „Най-малкото и най-голѣмото число.“ Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Качества на най-малкото и на най-голѣмото число.“ Като наблюдавамъ, какъ пишете темитѣ си, забѣлѣзвамъ, че вие пишете, безъ да мислите. Единъ отъ важнитѣ резултати на мисъльта е свѣтлината. Всѣка мисъль трѣбва да произвежда свѣтлина въ ума на човѣка. И затова, всѣко размишление върху дадена тема, непрѣменно трѣбва да произведе свѣтлина. Мисъль, която не произвежда свѣтлина, не е мисъль. Цѣльта за развиване на темитѣ не седи въ разрѣшение на въпроситѣ, но въ размишление върху тѣхъ. И ако това размишление е правилно, то ще произведе свѣтлина въ човѣшкия умъ. Запримѣръ, колкото и да мислите върху най-голѣмото и върху най-малкото число, вие нѣма да разрѣшите този въпросъ, но поне ще придобиете извѣстна свѣтлина по въпроса. Темитѣ сѫ упражнения, свързани съ вашето душевно развитие. Ученикътъ не може да расте, докато нѣма нѣкаква тема за разработване. Темитѣ прѣдставляватъ прозорци, прѣзъ които човѣкъ може да вижда нѣщата вънъ отъ себе си и вѫтрѣ въ себе си. Безъ тема вие ще мязате на кула, затворена отъ всички страни съ стѣни, безъ прозорци. Казвате: защо ни се дава тази тема? За да отворите прозорецъ на вашата кула. Отворите ли прозорецъ, и свѣтлината веднага ще проникне вѫтрѣ. Влѣзе ли свѣтлината вѫтрѣ, вие ще намѣрите вратата, прѣзъ която ще излѣзете вънъ отъ кулата на чистъ въздухъ, на свобода и просторъ. Мнозина казватъ: тукъ ние сме доста обрѣменени, но единъ день, когато отидемъ на небето, тамъ ще бѫдемъ свободни, нѣма да имаме работа, и тогава ще се занимаваме съ разни теми, ще размишляваме върху тѣхъ. Ще ви прѣдставя съ единъ примѣръ положението, което ви очаква на небето. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ живѣе въ гората и е принуденъ самъ да си върши всичката работа. При това той е бѣденъ, нѣма на разположение нито конь, нито магаре, което да му помага. Той ходи изъ гората, рѣже дърва, товари ги на гърба си и ги носи въ близкия градъ за проданъ. По нѣкаква случайность, обаче, той намира въ гората единъ конь. Взима го дома си, нахранва го и го остава въ обора да поседи 2 — 3 деня, докато се обади господарьтъ му, който го е загубилъ. Не го ли потърси никой, бѣдниятъ човѣкъ ще впрегне коня на работа, ще му опрѣдѣли нѣкаква длъжность. Такова ще бѫде и вашето положение, като влѣзете въ небето. И на васъ, като на коня, ще ви дадатъ нѣкаква работа. Вие мислите, че като отидете на небето, ще бѫдете, като царски дъщери: слугини ще ви прислужватъ, а вие ще пѣете и ще свирите съ китари. И това е възможно, но за кои? За тѣзи, които знаятъ да свирятъ и да пѣятъ. Ами онѣзи отъ васъ, които не знаятъ нито да свирятъ, нито да пѣятъ, трѣбва ли да си въобразяватъ, че ги чакатъ тамъ пѣсни и свирни? Ти не знаешъ да пѣешъ и да свиришъ на земята, а си въобразявашъ, че на небето ще пѣешъ и ще свиришъ. Това е суевѣрие! Какъ ще свирите? По магически начинъ ли ще стане това? И туй е възможно, но ние считаме тия нѣща суевѣрия. Тѣ могатъ да станатъ при изключителни условия, но ние не живѣемъ въ закона на изключенията. Ние оставаме настрана извънреднитѣ изключителни положения на живота и се придържаме само къмъ постепеннитѣ и послѣдователни условия и закони, които управляватъ нашето естествено развитие. Нѣкой казва: ние сме писали много теми, не е мѫчна работа да се развиватъ теми. Щомъ е така, ще ви дамъ да развиете темата: „Колко клѣтки има човѣшкиятъ организъмъ“? Справете се съ нѣкои автори, които сѫ писали по този въпросъ, да видите, отъ колко клѣтки е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ. Ако нийдѣ не можете да намѣрите писано по този въпросъ, вие сами направете прѣдположение, да видимъ, колко клѣтки ще изкарате въ човѣшкия организъмъ. Прѣдположението е суевѣрие, но нищо отъ това, все трѣбва да се прѣдположи нѣщо. Азъ не разглеждамъ суевѣрието въ лошъ смисълъ. По-добрѣ е човѣкъ да прѣдположи нѣщо, отколкото нищо да не прѣдположи. Всѣко прѣдположение подразбира извѣстна мисъль. Не е лесно да се развие една тема. Когато нѣкой младъ ученъ ще развива тема за докторатъ, той трѣбва да има на разположение поне 2 — 3 години, да прѣгледа всичко, каквото други учени сѫ писали по дадената тема, да проучи добрѣ въпроса, и тогава да даде и своето мнѣние. Когато много учени сѫ работили върху нѣкой въпросъ, тѣ сѫ приготвили пѫтя за други, които идватъ слѣдъ тѣхъ. Обаче, трудно е, когато никой още не е работилъ върху нѣкой въпросъ, и ти пръвъ трѣбва да го развивашъ и проучвашъ. Не можешъ ли самъ да го разработишъ, ще чакашъ да дойдатъ други слѣдъ тебе, да ти помогнатъ въ работата. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ своитѣ изслѣдвания. Ако знае нѣщо положително, да го съобщи като фактъ. Ако не е сигуренъ въ нѣщо, нека си каже само прѣдположението. Ако не може да прѣдположи нищо, тогава прѣмо, искрено, безъ никаква лъжа въ себе си, да каже: нищо не зная по този въпросъ. Човѣкъ трѣбва абсолютно да се освободи отъ черната лъжа. Освободи ли се отъ черната лъжа, много години още ще минатъ, докато се освободи и отъ бѣлата лъжа. И тъй, главното нѣщо, когато пишете нѣкоя тема, е да обърнете внимание на първата мисъль, която е дошла въ ума ви, прѣди да напишете темата, и на послѣдната мисъль, която е дошла въ ума ви, слѣдъ написване на темата. Тѣзи двѣ мисли, първата и послѣдната, сѫ най-важни. Единъ день, когато отидете на небето, всички теми, които сте писали на земята, ще ви посрещнатъ. Всичко, каквото човѣкъ направи въ живота си, добро или зло, се отнася до самия него. И най-малкото добро или зло, което сте направили на земята, ще ви посрещне въ другия свѣтъ. Казвате: какво ще ме ползува това, че съмъ написалъ нѣколко хубави мисли? Вие не знаете законитѣ, може би тѣзи нѣколко мисли ще ви посрещнатъ на небето. Мислите ли, че ако напишете нѣкоя книга, за която ви платятъ добрѣ, ще ви ползува много? Тя ще ви ползува, докато сте на земята само, защото ще получавате за нея пари. Обаче, отидете ли въ другия свѣтъ, отъ тази книга нѣма да има поменъ дори. Тамъ тя нѣма да ви ползува нищо. Ние казваме, че ученикътъ не трѣбва да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората. Защо не трѣбва да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората? Прѣдставете си, че ви дадатъ задача, да наблюдавате живота на нѣкой човѣкъ за единъ день, и прѣзъ това врѣме да отбѣлѣзвате всички погрѣшки, които той ще направи. Вие едва ли ще отбѣлѣжите една или двѣ погрѣшки, които той е направилъ прѣзъ деня, когато невидимиятъ свѣтъ за сѫщото врѣме ще регистрира стотици, а може би и хиляди погрѣшки, които този човѣкъ е направилъ. Вие считате погрѣшка това, което въ сѫщность не е, а истинскитѣ погрѣшки не виждате. Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете да виждате и да разбирате дълбокия смисълъ на нѣщата. Щомъ е така, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, защото не ги разбира. Като не ги разбира правилно, той внася въ ума си криви положения, отъ които единъ день трѣбва да се освобождава. Това ще му създаде излишна работа, както и излишно харчене на енергия. Ако вие бихте могли правилно да схващате погрѣшкитѣ на хората, невидимиятъ свѣтъ би ви поставилъ на такава служба. Има сѫщества отъ невидимия свѣтъ, поставени на такава служба, именно, да регистриратъ погрѣшкитѣ на хората. Не можете ли точно да регистрирате погрѣшкитѣ на хората, не говорете за тѣхъ. Казвамъ: на васъ, като на ученици, ще ви дамъ слѣднитѣ нѣколко правила. Отъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора се учете; вашитѣ погрѣшки изправяйте! На чуждитѣ блага се радвайте, а съ вашитѣ блага градете! Работи ли човѣкъ по този начинъ, той ще има здрава основа въ живота си, върху която ще може да гради и да прилага Божиитѣ закони. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Тѣ се спиратъ върху маловажни нѣща, които отвличатъ вниманието имъ, и по този начинъ губятъ врѣмето си. Запримѣръ, нѣкоя жена осѫжда друга, че не окѫпала дѣтето си. Въ сѫщото врѣме дъщерята на първата жена, ученичка въ гимназията, набила едно дѣте на улицата, но тя нищо не казва за това. Какво прѣстѫпление е направила тази майка, че не е окѫпала дѣтето си? Птичкитѣ кѫпятъ ли малкитѣ си? Кравитѣ кѫпятъ ли своитѣ теленца? Животнитѣ чистятъ своитѣ малки, но не ги кѫпятъ. Кѫпането е изкуство, което човѣкъ е изобрѣтилъ. Въ това кѫпане има нѣщо добро, но има и нѣщо лошо. Природата кѫпи само растенията, защото тѣ сѫ постоянно вънъ, на открито. Тогава, защо майкитѣ не изнасятъ дѣцата си вънъ, дъждътъ да ги кѫпе? Съврѣменнитѣ народи иматъ различни обичаи при кѫпането на малкитѣ дѣца. Нѣкои ги кѫпятъ първитѣ два мѣсеца всѣка сутринь, а нѣкои ги кѫпятъ по два пѫти на день: сутринь и вечерь. Колкото повече дѣтето расте, и кѫпането се намалява. Дѣтето трѣбва да се кѫпе споредъ законитѣ на природата. Най-добрата баня е дъждътъ. Това се забѣлѣзва въ растенията. Когато завали дъждъ, тѣ се освѣжаватъ, ободряватъ. Животнитѣ, птицитѣ, пеперудкитѣ се криятъ отъ дъжда, вслѣдствие на което животътъ имъ е кѫсъ. И тъй, всѣко чувство, всѣка мисъль и всѣко дѣйствие, които сѫ съгласни съ законитѣ на природата, съдѣйствуватъ при възпитанието на човѣшкия духъ, защото ние сме дошли на земята съ цѣль да организираме силитѣ въ нашето тѣло. Въ невидимия свѣтъ тѣ сѫ организирани, но до извѣстна степень трѣбва да ги организираме и на земята, за да си служимъ правилно съ тѣхъ. Ние имаме редъ мисли и чувства, съ които трѣбва да знаемъ, какъ да постѫпваме. Външниятъ свѣтъ е пъленъ съ недоволства. Ако и ученицитѣ на окултната школа сѫ недоволни, питамъ тогава: каква разлика има между свѣтскитѣ хора и окултнитѣ ученици? Свѣтскитѣ хора сѫ недоволни, а недоволниятъ човѣкъ е винаги суевѣренъ. Недоволниятъ човѣкъ все вѣрва, че по нѣкакъвъ магически начинъ може да стане богатъ. Богатиятъ и грѣшниятъ човѣкъ се надѣватъ, че могатъ по нѣкакво чудо да влѣзатъ въ Царството Божие. Обаче, окултниятъ ученикъ не трѣбва да ходи нито съ суевѣрия, нито съ вѣрвания, но съ вѣра и доволство. Върне ли се вечерь дома си, той трѣбва да е доволенъ отъ всичко, което е прѣкаралъ прѣзъ деня. Той може да е падалъ и ставалъ — нищо отъ това. Нека благодари на Бога за всичко, което деньтъ му е далъ. Нека благодари и за страданията така, както и за радоститѣ. Страданията сѫ привилегия за него. Когато нѣкой човѣкъ страда, когато пада и става, или когато грѣши, много сѫщества отъ невидимия и отъ видимия свѣтъ се поучаватъ отъ него. Сѫщото нѣщо е и при радоститѣ, които човѣкъ прѣживява, както и при изправяне на своитѣ погрѣшки. Това показва, че всички сѫщества сѫ тѣсно свързани помежду си. Знайте, че животътъ и на най-малкитѣ сѫщества не минава незабѣлѣзано. Всѣко сѫщество, малко или голѣмо, е факторъ въ цѣлокупния животъ. Може би вие да не знаете това, но всѣко сѫщество има свое опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена служба въ козмоса. Щомъ мислите така, вие ще зачитате, както своя животъ, така и живота на всички сѫщества. И тогава нѣма да се повдига протестъ, роптание въ душата ви, защо нѣщата ставатъ по този, а не по онзи начинъ. Не очаквайте хората да ви разбиратъ, но гледайте вие сами да се разбирате. Ако пъкъ вие разбирате хората, радвайте се; ако не ги разбирате, учете се. Искате ли да се разбирате, изправете погрѣшкитѣ си. Изправите ли погрѣшкитѣ си, радвайте се. Казвамъ: бѫдете доволни при всички условия на живота. Доволството е едно отъ необходимитѣ правила за живота, което трѣбва да приложите, за да се домогнете до истинското знание. Не сте ли доволни отъ това, което имате, и да придобиете богатство, или знание, пакъ ще го изгубите. Защо? Защото въ духовния свѣтъ сѫществува слѣдниятъ законъ: взимай толкова, колкото можешъ да носишъ! Човѣкъ трѣбва да вземе толкова злато, толкова знание, толкова сила, толкова любовь, колкото може да носи. Любовьта, вѣрата съ торба се даватъ, но взимайте отъ тѣхъ толкова, колкото можете да носите. Мнозина не разбиратъ, какво нѣщо е Любовьта. Тѣ си я прѣдставятъ ту като сила, ту като чувство, ту като състояние. Любовьта е най-възвишеното чувство, което свързва човѣка съ Бога. Въ това отношение молитвата е връзка съ Любовьта. Когато човѣкъ се моли, Любовьта хлопа на вратата му. Той става, отваря ѝ и започва да се разговаря съ нея. Любовьта, това е Богъ. Казвате: какъ, възможно ли е тогава азъ да се разговарямъ съ Бога? Щомъ се разговаряшъ съ Любовьта, ти ще се разговаряшъ и съ Бога. Днесъ много хора се молятъ, цѣлуватъ иконата на Христа, а когато Той хлопа на вратата имъ, тѣ не отварятъ. Не, прѣкѫснете молитвата си, отворете на Христа и Го послѣдвайте! Да послѣдвате Христа, това е истинската молитва. Ти си неразположенъ духомъ, вѫтрѣшно недоволенъ отъ живота, и когато Богъ похлопа на вратата ти, не Му отваряшъ. Защо? — Защото въ това врѣме се молишъ на нѣкоя икона. Нѣкой погледне една отъ своитѣ икони и казва: кой изцапалъ иконата на св. Никола? Или: кой пръсналъ мастило върху кадилницата, съ която си служа? Казвамъ: никой не може да изцапа образа на св. Никола. Никой не може да хвърли петно на кадилницата, съ която човѣкъ прѣнася огъня върху олтаря на своята душа. Защо? — Защото тя е силно нагорещена. Такива трѣбва да бѫдатъ и вашитѣ разсѫждения. Разсѫждавате ли по този начинъ, вие ще имате връзка съ невидимия свѣтъ. Съврѣменнитѣ хора лесно падатъ духомъ. Достатъчно е да ги лъхне вѣтрецъ, и тѣ падатъ на земята. Какво отъ това? Както си падналъ, така и ще станешъ. — Ама какво мислихъ, какво излѣзе! — Какво си мислилъ? Мислилъ си, че като отидешъ на бойното поле, ще се върнешъ здравъ и читавъ, а ти си се върналъ съ счупенъ кракъ. Казвашъ: азъ бѣхъ убѣденъ, че нѣма да ме ранятъ, а то не излѣзе така. Разколебахъ се въ вѣрата си. Питамъ: кой те накара да отидешъ на бойното поле? Провидѣнието казва: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира.“ Значи, както ти чупишъ краката на хората, така и твоитѣ ще счупятъ. Счупятъ ли краката ти, ще научишъ единъ урокъ, да не ходишъ на бойното поле да се биешъ. Казвате: какво трѣбва да мислимъ за онѣзи, на които краката не сѫ счупени? — Тѣхъ Провидѣнието е отложило за другъ пѫть. Сега, за да изясня това противорѣчие, ще си послужа съ една картина. Прѣдставете, си, че закарватъ 10,000 вола на касапницата, да ги колятъ. Обаче, касапинътъ успѣва да заколи на день едва 100 вола. Останалитѣ 9,900 вола връщатъ отново въ гората. Какъ мислите, тѣзи волове свободни ли сѫ вече? Не, утрѣ пакъ ще ги закаратъ въ салханата, дѣто касапинътъ ще заколи още 100 вола. Останалитѣ ще върнатъ назадъ. Тъй ще ги закарватъ всѣки день въ салханата, докато всички бѫдатъ заклани. Всички до единъ ще минатъ прѣзъ ножа. Тъй щото, ако днесъ не ви сполети нѣкакво нещастие, не мислете, че ви е отминало. Касапинътъ не е могълъ да се справи изведнъжъ съ всички свои жертви, затова ги е върналъ пакъ въ гората. Обаче, утрѣ ще дойде и вашиятъ редъ, нещастието ще ви сполети. Казвате: какво трѣбва да правимъ, за да избегнемъ отъ нещастието? — Единственото спасение е въ молитвата. Молете се да паднатъ рогитѣ и копитата ви и, докато сте още въ гората, да избѣгате. Иначе, докато волътъ е волъ, ще го угояватъ, ще го закарватъ въ салханата и ще го връщатъ въ гората; единъ день той ще увисне на нѣкоя кука въ касапницата на нѣкой културенъ, цивилизованъ градъ. При това положение нищо не е въ състояние да го спаси. Питате: защо Богъ допуща това нѣщо? — То е другъ въпросъ. Сега засега това е фактъ. Обаче, и другъ фактъ има: който коли, и него колятъ. Мислите ли, че касапинътъ, който коли воловетѣ, ще избегне отъ наказание? И той ще получи съотвѣтно възмездие за дѣлата си. Единъ касапинъ ималъ три дѣца, двѣтѣ по-голѣмички, а третото — 5 — 6 мѣсечно дѣте. Единъ день по-голѣмото момченце взима единъ голѣмъ ножъ отъ касапницата на баща си и казва на братчето си: ела да ти покажа, какъ татко коли агънцата. Дига ножа, туря го на врата на братчето си и му отрѣзва главата. Като видѣло, какво направило, заплакало силно и почнало да бѣга. Майката въ това врѣме кѫпала малкото дѣте въ коритото и, като чула вика на голѣмото момченце, веднага изтърчала навънъ, да види, какво става. Момченцето, като тичало уплашено изъ двора, паднало върху сѫщия ножъ, съ който заклало братчето си и се убило. Като видѣла всичко това майката, отчаяна, прибързала да влѣзе въ дома си, да извади малкото дѣтенце отъ коритото. Какво било положението ѝ, когато го намѣрила удавено въ коритото! Питамъ: слѣдъ всичко това бащата ще коли ли агънца? Сѫществува законъ на възмездие. Мислите ли, че въ края на краищата Богъ нѣма да измие вълната на закланитѣ агънца? И тъй, бѫдете трѣзви въ своитѣ мисли! Казвате: работитѣ на еди-кого си вървятъ много добрѣ. Работитѣ вървятъ добрѣ само на онзи човѣкъ, който живѣе споредъ законитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Такъвъ човѣкъ всѣкога и отъ всичко се учи. И на 120 години да стане, той пакъ ще учи, като малъкъ ученикъ. Нѣкой казва: старъ съмъ вече, много нѣща научихъ. Може ли това знание да ви спаси въ нѣкой критически моментъ? Съврѣменнитѣ хора знаятъ много нѣща, но като се намѣрятъ прѣдъ голѣми нещастия, всичкото знание не може да имъ помогне. Значи, тѣ знаятъ много нѣща, но най-важното още не сѫ научили. Кое е най-важното? На този въпросъ вие сами ще отговорите. Сега, да изпѣемъ нѣщо. Безъ пѣние работитѣ не вървятъ. Толкова врѣме вече, какъ пѣете, но нито единъ отъ васъ не е пожелалъ да изпѣе соло нѣкоя пѣсень. Въ това отношение свѣтскитѣ хора ви конкуриратъ. У тѣхъ поне има желание да излѣзатъ прѣдъ свѣта, да покажатъ, какво знаятъ. Вие казвате: пѣнието не е важна работа, по-важни нѣща ни прѣдстоятъ. Едно трѣбва да знаете: безъ любовь нито се пѣе, нито се свири. Вие кога си служите съ пѣснитѣ? Щѣхте ли да пѣете, ако извѣстни служби се даваха само съ конкурсъ по пѣние? Разбира се, че щѣхте да пѣете. Прѣдставете си, че нѣкой държавникъ създаде слѣдния законъ: всѣки, който иска да стане учитель, или чиновникъ нѣкѫдѣ, непрѣменно трѣбва да пѣе. Какво ще правите тогава? Ще пѣете, разбира се. За сега това е суевѣрие, но единъ день възможно е да сѫществува такъвъ законъ. Изпѣйте сега упражнението „тѫги скърби“, но съ дълбоко вѫтрѣшно изражение, подъ тактъ, а не механически. И войницитѣ ходятъ подъ тактъ, но това е механическо ходене. Правилни движения сѫ тѣзи, когато цѣлото тѣло взима участие въ хода. Едноврѣменно съ краката, и главата трѣбва да взима участие, а цѣлото тѣло да се движи вълнообразно. Ходите ли по този начинъ и по планинскитѣ мѣста, вие нѣма да усѣщате никаква умора. Слѣдователно, когато пѣете, трѣбва да имате идея, защо пѣете. Това не значи, че всички трѣбва да имате обща идея. Всѣки ще има своя опрѣдѣлена идея, специфична за него. Сѫщото е и въ живата природа: два листа, двѣ клончета дори не си приличатъ. Външно тѣ си приличатъ, но вѫтрѣшно се различаватъ. Голѣмо разнообразие сѫществува въ природата. Въ разнообразието, обаче, седи истинската красота. Едно отъ правилата при пѣнието е да пѣете за себе си. Пѣете ли за себе си, вие нѣма да се стѣснявате. Най-хубавото пѣние е, когато човѣкъ пѣе за себе си. Тогава и другитѣ хора ще го слушатъ съ удоволствие. Сега старитѣ казватъ: мина нашето врѣме за пѣние. Отсега нататъкъ нищо нѣма да излѣзе отъ насъ. Така мислятъ, и така става. Младитѣ пъкъ се стѣсняватъ, като че ли иматъ спирачка въ гърлото си. Спазвайте правилото: и самъ да сте, и прѣдъ хора да сте, пѣйте всѣкога за себе си! Давайте най-хубавитѣ концерти за себе си, и не очаквайте други да ви даватъ концерти. Който не може да пѣе и свири за себе си, и другитѣ не могатъ да пѣятъ и свирятъ за него. Когато нѣкой знаменитъ цигуларь свири, той разбира, каква е публиката, и споредъ това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добрѣ; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимиятъ свѣтъ постѫпва съ насъ по сѫщия начинъ. Ако ние ги разбираме, тѣ ни изпращатъ добри пѣвци, които ни помагатъ. Не ги ли разбираме, тѣ казватъ: изпѣйте на тази публика нѣщо обикновено, а добриятъ концертъ отложете за другъ пѫть. Не дойдатъ ли тѣзи сѫщества да ни помогнатъ, можемъ да пѣемъ, колкото искаме, но то ще бѫде пѣсень безъ душа, безъ вдъхновение. Човѣкъ трѣбва да пѣе, да учи, да работи съ вѫтрѣшенъ стремежъ, ако иска да има помощьта на възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Ние наричаме този стремежъ „свещенъ Божественъ жарь“. Пѣете ли така, учите ли така, вие ще бѫдете доволни отъ себе си. Когато пѣете, вслушвайте се въ онзи, който пѣе вѫтрѣ въ васъ. Той ще ви учи, той ще ви корегира. Вѫтрѣ въ човѣка има единъ учитель по музика, който пѣе отлично. За правилното мислене има другъ учитель. Неговата мисъль е ясна, точна и лаконическа. Слушате ли го, той всѣкога ще ви напѫтва. Казвате: защо трѣбва да пѣемъ? Човѣкъ съ пѣнието придобива свобода. Има връзка между пѣнието и мисъльта на човѣка. Когато човѣкъ пѣе, въ него се засѣгатъ или чувствата, или мислитѣ. Отъ способностьта на човѣка да пѣе, зависи неговата мисъль, както и неговата любовь. Единъ мислитель не може да отиде по-далечъ отъ способностьта си да пѣе. Любещиятъ не може да отиде въ своята любовь по-далечъ отъ способностьта си да пѣе. Когато писательтъ достигне крайния прѣдѣлъ на своята мисъль, той ще стане или поетъ, или музикантъ. Слѣдъ това ще се вдълбочи вѫтрѣ въ себе си, ще стане философъ. Оттамъ пакъ ще отиде до музиката. Когато музиката достигне своя горенъ прѣдѣлъ, тя се смѣня съ молитвата; щомъ достигне своя доленъ прѣдѣлъ, тя се смѣня съ храненето. Значи, между молитвата, музиката и храненето има тѣсна връзка. Гладътъ е най-долниятъ прѣдѣлъ на музиката. Човѣкъ може да пѣе тихо, а може да пѣе и високо, пискливо. Тихото пѣние показва, че нѣщата идатъ отдалечъ. Съ тихото пѣние се изразяватъ възвишени нѣща. Високото, пискливо пѣние показва, че нѣщата идатъ отблизо, отъ физическия свѣтъ. Изпѣйте сега думитѣ „вода чиста“. Какво може да каже чистата вода за себе си? Тя казва: чиста бѣхъ въ планината, но като слѣзохъ въ долината, кална станахъ. Като вървѣхъ по пѫтя, слънцето изгрѣ и ми се засмѣ. Водата минава за царска дъщеря. По-нататъкъ водата продължава: като ме видѣ слънцето така опетнена, засмѣ се и ми каза, че върша работата си добрѣ. Докато водата е чиста, и поезия има; щомъ се окаля, и поезията се опетнява. Новото учение изисква хора пѣвци. Не се обезсърдчавайте; пѣйте, за да развиете музикалното си чувство! Казвате: ние не сме музикални. Това е изкуството, именно, отъ васъ да се изкаратъ пѣвци и музиканти; съ даровити хора лесно се работи. Разногласието между хората се дължи на това, че тѣ не развиватъ своето музикално чувство, вслѣдствие на което ставатъ нервни. Музикалнитѣ хора сѫ добри хора. Който пѣе отъ сърце, той внася въ себе си нѣщо хубаво и красиво. Псалмопѣвецътъ казва: „Пѣйте и възпѣвайте Господа съ сърцето си!“ Всѣки човѣкъ трѣбва да пѣе, макаръ и безгласно, вѫтрѣшно. Остане ли малко свободенъ, нека пѣе. Цѣлата природа пѣе. Всички велики сѫщества пѣятъ. Тогава и хората трѣбва да пѣятъ. Всѣка работа започвайте съ пѣние! Музиката е признакъ на висока култура. Който пѣе, той не се занимава съ дребни работи. Да бѫде човѣкъ бодъръ и веселъ, въ това седи силата на човѣшкия духъ. Възвишенитѣ сѫщества не знаятъ, какво нѣщо е обезсърдчаване, какво нѣщо е отпадане на духа. Тѣзи нѣща сѫ слабости на сѫщества, които живѣятъ на земята. Външно човѣкъ може да изпита тъмнина, разочарование, но вѫтрѣшно той трѣбва да бѫде веселъ, радостенъ. Каквото и да ви се случи, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ, дѣто има радость и веселие. Човѣкъ е дошълъ на земята да опита двата полюса на живота: радость и скръбь. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има въ това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповѣдници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички сѫ дошли на земята да се учатъ отъ противорѣчията на живота. Въ това отношение всички хора иматъ обща участь. Христосъ казва за себе си: „Така бѣше угодно на Бога“. И ние трѣбва да кажемъ сѫщото и да се заемемъ съ всички сили да учимъ. Дойде ли страданието, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание. Дойде ли радостьта, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радость. Всѣки день за всичко благодари. Когато човѣкъ се научи да благодари на Бога, както трѣбва, той ще научи урока си. И тъй, темата за слѣдния пѫть ще бѫде: „качества на най-малкото и на най-голѣмото число.“ Всѣко число, което може да се смалява, е най-голѣмо, защото най-малкото число не може да се смалява. То не може да стане по-малко, отколкото е въ дѣйствителность, но не може да стане и като голѣмото. Изобщо, малкото число не може да стане нито по-малко, нито по-голѣмо, отколкото е въ дѣйствителность, но не може да стане и като голѣмото. Нѣкой казва, че единицата е най-голѣмото число. Питамъ: какво ще стане съ единицата, ако прѣдъ нея се тури нула? Тя се намалява, прѣвръща се въ 0‘1. Ако слѣдъ единицата се тури нула, тя се увеличава, става 10. Слѣдователно, единицата не е най-голѣмото число, защото едноврѣменно се намалява и увеличава. Потърсете число, което се увеличава, безъ да се намалява. Нулата счита ли се за число? — Счита се. Може ли тя да се увеличава и намалява? — Не може. Най-голѣмо число е това, което нито се увеличава, нито се намалява. Нулата се взима за граница между положителнитѣ и отрицателнитѣ числа. Сега, да оставимъ настрана тия въпроси. Мислете върху тѣхъ, безъ да дохождате до положителни резултати. Разсѫжденията върху числата и върху редъ още философски въпроси прѣдставляватъ дълъгъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да извърви, и по който ще срѣща много интересни нѣща за изучаване. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 10 февруари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАШЕТО МѢСТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на четиритѣ годишни врѣмена.“ Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-малкото и най-голѣмото число.“ Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса: отъ колко величини се опрѣдѣля рѣката? — Рѣката се опрѣдѣля отъ три величини: дължина, широчина и височина. Отъ какво се опрѣдѣля човѣшкиятъ ръстъ? — Отъ височината. Отъ какво се опрѣдѣля животътъ? — Отъ своята дължина, широчина и дълбочина. Животътъ на всички хора не е еднакво дълъгъ. Широчината на живота се опрѣдѣля отъ дѣятелностьта на човѣка. Дълбочината му пъкъ се опрѣдѣля отъ разбиранията, отъ схващанията, които човѣкъ има за него. Първитѣ хора сѫ имали дълъгъ животъ. Слѣдъ това животътъ постепенно се е скѫсявалъ, защото теренътъ му се е измѣнилъ. Питамъ: защо човѣкъ скърби? Мнозина ще отговорятъ, че човѣкъ скърби, когато изгуби нѣщо. Какво е изгубилъ той? Трѣбва ли да скърби човѣкъ, когато има най-главното — живота? Наистина, всички хора скърбятъ, но скръбьта имъ реална ли е? Запитвали ли сте се, защо скърбите? Кажете, какъ мислите вие по този въпросъ, а не какъ мислятъ писателитѣ или поетитѣ? Защо боледува човѣкъ? Обаче, има хора, които прѣзъ цѣлия си животъ не сѫ боледували. Защо гледа човѣкъ? Всички животни гледатъ ли? Запримѣръ, микробитѣ въ океана иматъ ли очи? Какъвъ е произходътъ на думата „гледамъ“? Какво означава тя? Нѣкои запитватъ: защо Господъ е допусналъ грѣха? Пъкъ азъ питамъ: защо хората грѣшатъ? Съгласни ли сте вие съ твърдението, че грѣхътъ сѫществува въ свѣта? Свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, но грѣхътъ, като нѣщо външно, видимо, материално никѫдѣ въ Божествения свѣтъ не сѫществува. Грѣхътъ сѫществува само въ мислитѣ, въ чувствата и въ желанията на хората, но външно той не сѫществува абсолютно никѫдѣ. Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ грѣха, вънъ отъ човѣка, като сѫщество съ опрѣдѣлена форма и разговаряли ли сте съ него? Ще кажеге, че грѣхътъ е въ дявола. Виждали ли сте дяволъ? И той е като човѣка, но вънъ отъ него не живѣе. Намѣрете дявола и злото вънъ отъ човѣка! Колкото и да ги търсите, вънъ отъ човѣка тѣ не сѫществуватъ. Да търсите злото и грѣха вънъ отъ човѣка, то е все едно да търсите страха вънъ отъ човѣка. Запримѣръ, денемъ човѣкъ се страхува отъ нѣщо, бои се да не падне отъ нѣкоя скала, да не падне въ нѣкоя пропасть и т. н. Все-таки той се страхува отъ нѣщо има нѣкаква реална причина за неговия страхъ. Ами вечерь отъ какво се страхува? Слушате нѣкой човѣкъ да разказва: снощи сънувахъ, че щѣхъ да Падна отъ една висока скала, и много се уплашихъ. Като стане сутриньта, вижда, че нищо не е било, никаква скала нѣма прѣдъ него. Значи, има страхъ, който почива на нѣщо реално; има страхъ, който е само отражение на живота. Има скръбь реална, има скръбь нереална, която е отражение на жвотиа. Само реалната, дѣйствителната скръбь има цѣна. Тя се срѣща много рѣдко въ живота. Въ това отношение невидимиятъ свѣтъ постоянно изпраща експедиции отъ ангели за земята, да намѣрятъ истинската скръбь. Като я намѣрятъ, тѣ я занасятъ на небето, като нѣкаква рѣдкость. И затова всичко останало, което хората наричатъ скръбь, повидимиму само е скръбь. Нѣкои казватъ: скърши се сърцето ми отъ скръбь. Сърцето му се е скършило, а при това той продължава да живѣе. Може ли човѣкъ да живѣе съ скършено сърце? Другъ нѣкой казва: смазана е душата ми отъ скръбь. Може ли човѣкъ съ смазана душа да прогресира? Като слушате тѣзи работи, нѣкои ще кажатъ: нѣма ли по-важни нѣща отъ тѣзи, за които заслужава да ни се говори? По-важнитѣ работи сѫ за по-ученитѣ хора. Щомъ искате по-важни работи, ще ви запитамъ: защо Сатурнъ има лошо влияние върху човѣка, а Юпитеръ добро? Колко пръстена има Сатурнъ? (— Не се знае точно). Какво означава пръстена? Въ живота пръстенътъ означава свързване. Когато единъ момъкъ и една мома се годятъ, тѣ си размѣнятъ пръстени. Казва се за Юпитеръ, че ималъ три пръстена. Оттукъ ние ще извадимъ заключението, че Юпитеръ се е годѣвалъ и разгодѣвалъ три пѫти. Какво ще кажете на това отгорѣ? Ние трѣбва да разглеждаме вселената, като живъ организъмъ, въ всѣки удъ на който сѫ концентрирани различни динамически сили. Питамъ: въ коя часть отъ човѣшкия организъмъ, анатомически и физиологически, можемъ да поставимъ Сатурна? Каква е неговата функция върху човѣка? Както всѣки органъ въ човѣшкото тѣло изпълнява точно опрѣдѣлена функция, така и различнитѣ планети указватъ различно влияние върху него. Запримѣръ, ако влиянието на Сатурна върху извѣстенъ органъ отъ човѣшкото тѣло е лошо, влиянието му пъкъ върху всички останали органи е благотворно. За глупавитѣ хора Сатурнъ е крайно разрушителенъ. Отъ всички богове най-уменъ, най-мѫдъръ и съ най-голѣма опитность е Сатурнъ. Той не е лековѣренъ, да вѣрва на думи само. Като отиде при него нѣкой човѣкъ, той веднага разглежда живота му отъ единия до другия край, и като намѣри даже една погрѣшка, казва: хайде, върви си! Съ тебе работа не може да се върши. Той не е снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ на хората. Започнете ли да се извинявате, че сте слаби хора, че грѣшите, той казва: човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ и уменъ! — нищо повече. Съврѣменнитѣ астролози, като говорятъ за Сатурна, казватъ: страшно нѣщо е да се намира човѣкъ подъ влиянието на Сатурна! Човѣкъ трѣбва да се пази отъ него. Той е цѣло острие. Защо? — Защото е изгубилъ. вѣра въ всички и не се подава на ничие влияние. Единствената планета, съ която малко се спогажда и къмъ която благоволи, това е богинята Венера. Като я види, той казва: само на тебе донѣкѫдѣ вѣрвамъ. Иначе, той не вѣрва даже и на Юпитеръ. Нѣкой казва: азъ имамъ критически умъ. Критическиятъ умъ е присѫщъ на Сатурна. Твоятъ умъ дѣ е тогава? Другъ казва: азъ съмъ благороденъ човѣкъ. Благородството е присѫщо на Юпитера. Тогава дѣ е твоето благородство? Или, ще кажете, че сърцето ви е пълно съ любовь. Любовьта е присѫща на Венера. Дѣ е вашата любовь тогава? Казвате: ние имате практически умъ. Практическиятъ умъ е присѫщъ на Меркури. Казвате: ние сме учени хора. Ученостьта е качество на слънцето. Питамъ тогава: дѣ е вашиятъ критически умъ, дѣ е вашето благородство, дѣ е вашата любовь, дѣ е вашата практичность, дѣ е вашата ученость? Като извадите всичко това отъ себе си, кое остава ваше? Дѣ сте вие тогава? На кое мѣсто се намирате? Коя величина, кой капиталъ е вашъ собственъ? Ще излѣзе, че вие още боравите съ чуждъ капиталъ. И тъй, главната задача, която прѣдстои на човѣка, е да намѣри себе си, да намѣри своето мѣсто, като малка величина нѣкѫдѣ въ козмоса. Намѣри ли веднъжъ мѣстото, което заема въ козмоса, той ще изпита такава радость, каквато никога въ живота си не е изпитвалъ. И ако хората постоянно губятъ радостьта си, причината за това е, че тѣ още не сѫ намѣрили своето мѣсто. Тѣ се радватъ на чужди радости и скърбятъ за чужди скърби. Хората скърбятъ, но скръбьта имъ не е тѣхна, тя е на Сатурна. Хората воюватъ, сражаватъ се, защищаватъ извѣстна кауза, но тя не е тѣхна; тази кауза е на нѣкой марсианецъ, който търси своето право, иска да го възстанови. Значи, вие воювате вмѣсто Марса. Дѣ сте вие тогава? Казвате: азъ воювамъ за отечеството си. Кое е вашето отечество? Казвате: ние трѣбва да работимъ! Чие качество е работата? — На Меркури. Жената казва: азъ трѣбва да готвя, да задоволя мѫжа си. Въ сѫщность, на кого служатъ женитѣ? Чии чиновнички сѫ тѣ? Или, кой ги заставя да готвятъ? — Луната и Марсъ. Казвате: трѣбва да се готви, за да ядемъ. Значи, вие ядете вмѣсто Луната и Марсъ. Въ всички тия символи на живота древнитѣ мѫдреци сѫ скрили една велика Истина. Това прѣдставлява велика Божествена наука, която трѣбва да се изучава. Само интелигентниятъ, разумниятъ човѣкъ може да се домогне до тази наука. Отъ какво зависи интелигентностьта на човѣка? — Отъ дължината на неговия носъ. Човѣкъ може да продължи носа си само чрѣзъ силата на своята разумна воля. Ако носътъ на човѣка се продължи изкуствено, по нѣкакъвъ особенъ начинъ, той не може да бѫде интелигентенъ човѣкъ. Главниятъ въпросъ, който често трѣбва да си задавате, е слѣдниятъ: какво мѣсто заемате въ козмоса, каква специална служба имате въ общия животъ? Ако запитате нѣкого, на каква служба е, той ще ви каже, че е или нѣкѫдѣ по финансовата, или по търговската часть, или учитель, или инжинеръ и т. н. Това сѫ служби, които заемате въ вашия личенъ животъ, но вие трѣбва да знаете службата, която заемате въ цѣлокупния животъ. Този въпросъ трѣбва да се разрѣши. Запримѣръ, каква е била службата на Христа, когато е дошълъ на земята? Христосъ е дошълъ на земята, да спаси човѣчеството, а заедно съ това да изяви Божията Любовь. И затова, когато нѣкой пожелае да изяви Божията Любовь, той трѣбва да отиде при Христа, да го научи, какъ да постигне това. Въ една отъ недѣлнитѣ бесѣди азъ употрѣбихъ думата „рада“, която на български езикъ се дава и като име на човѣкъ „Рада“. Вие си служите съ тази дума, произнасяте я, безъ да знаете, какво тя означава въ сѫщность. Тя е санскритска дума и се пише; „radha“. Българитѣ сѫ взели тази дума, изхвърлили сѫ буквата „h“ и сѫ образували името „Рада“. Radha означава реалната любовь, съ която човѣкъ може да служи на Бога въ въплотения животъ. Или тя още означава онзи принципъ, чрѣзъ който Божественото може да се прояви въ материалния свѣтъ. Буквата „а“ въ тази дума означава активность, активно начало. Radha подразбира въ санскритски езикъ водителка на хорото, на онова хоро, което става споредъ закона на Любовьта. Всѣки човѣкъ, който иска да служи на Бога споредъ закона на Любовьта, той трѣбва да съдържа въ себе си принципа на Radha. Казвамъ: сега е врѣме да схванете дълбокия смисълъ на Христовитѣ принципи. Не ги ли разберете правилно, вие не можете и да ги приложите. Ако единъ принципъ се приложи механически, той не дава никакъвъ резултатъ. Приложи ли се по духъ, по смисълъ, той ще даде поне микроскопически резултатъ. Запримѣръ, държите ли въ ума си отрицателнитѣ чърти и погрѣшки на хората, вие не можете да бѫдете радостни. Радостьта е присѫщо качество на истинския християнинъ. Каква полза ще имате, ако знаете погрѣшкитѣ и добродѣтелитѣ на хората? Добрѣ е да се знаятъ погрѣшкитѣ на хората, но и това не принася нѣкаква полза. Човѣкъ се ползува само тогава, когато знае великия принципъ, по който може да служи на Бога и да прояви Божия животъ въ себе си. Всѣки човѣкъ има желание да извърши нѣщо велико въ свѣта. Кое е великото, което човѣкъ може да извърши? Той не може да носи земята на гърба си, нито да спаси свѣта. Това е задача за великитѣ духове. Ако наблюдавате хората, ще видите, че нѣкои отъ тѣхъ не могатъ да се справятъ дори съ своята форма, като човѣци. Споредъ това, всѣки човѣкъ може да извърши най-много онова, което отговаря на степеньта на развитието му. Въ това отношение всѣка душа заема опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена служба въ козмоса. Значи, дѣятелностьта на цѣлото човѣчество прѣдставлява съвокупность отъ дѣятелностьта на милиарди души, всѣка отъ които трѣбва да знае своето опрѣдѣлено мѣсто и своята дѣятелность, като монада въ цѣлото. Застанете ли на своето мѣсто, вие ще придобиете правилна философия за живота, правилни методи за работа. Иначе, вие ще имате непрѣкѫснати падания и ставания. Нѣкои хора обичатъ да съвѣтватъ другитѣ, какъ да постѫпватъ, какво да правятъ. Добрѣ е да съвѣтвате другитѣ, но трѣбва да знаете, дали вашиятъ съвѣтъ се съвпада съ работата и мѣстото, които природата имъ е опрѣдѣлила. Кой учи птицата да хвърчи? Кой учи рибата да плава? Кой учи червеятъ да влиза въ дървото и да прави дупки въ него? Кой учи пчелитѣ да събиратъ медъ? Както виждате, всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ свое вѫтрѣшно рѫководство, което ги напѫтва къмъ тѣхната специална работа. Всички живи сѫщества, малки или голѣми, съставляватъ удове на великия Божественъ организъмъ. Всички сѫщества на земята се рѫководятъ отъ по-разумни отъ тѣхъ. Растенията и животнитѣ не принадлежатъ на хората. Тѣ могатъ само да ги култивиратъ и да се ползуватъ отъ тѣхъ. Обаче, растенията и животнитѣ принадлежатъ на сѫщества, съ много по-високо развитие отъ това на хората. Сѫщото може да се каже и за много отъ вашитѣ мисли, чувства и стремежи. Тѣ не сѫ ваши, но принадлежатъ на свѣтъ, по-високъ отъ вашия. Запримѣръ, разгледайте слѣдния фактъ. Като наблюдавате живота на дѣцата, щомъ дойдатъ на възрасть около 15—16 години, тѣ минаватъ периодъ на буйность, или на прояви на любовьта, вслѣдствие на което казватъ за дѣцата, че сѫ луди-млади. Мине ли този периодъ, тѣ постепенно се укротяватъ, и когато дойдатъ къмъ 50—60 годишна възрасть, любовьта имъ изчезва. Питамъ: може ли да се нарече любовь това, което се явява и изчезва? Това е само извѣстна дѣятелность, извѣстна енергия, извѣстно прѣдприятие вънъ отъ човѣка, въ което той участвува. Свърши ли се прѣдприятието, прѣдприемачътъ казва на този човѣкъ: работата се свърши вече, ти ще отидешъ дома си. И тогава, сѫщиятъ човѣкъ казва: азъ нѣмамъ вече любовь въ себе си. Той се намира въ положението на уволненъ чиновникъ, когото пенсиониратъ. Каква е разликата между чиновникъ на служба и пенсиониранъ чиновникъ? Чиновникътъ, който е на служба, трѣбва да отива на работа всѣки день редовно отъ 8—12 ч. сутринь и отъ 2—6 ч. слѣдъ обѣдъ. Пенсионерътъ въ това врѣме ще бѫде или дома си, или въ нѣкоя кръчма, или кафене, или ще търси изъ канцелариитѣ и канторитѣ нѣкаква служба. Въ този смисълъ и волътъ е чиновникъ при васъ: като го впрегнете сутринь въ 8 ч., чакъ вечерь го разпрѣгате. Има и пенсионери волове, които по цѣлъ день се движатъ свободно изъ горитѣ и ливадитѣ. Кое положение е по-добро: на чиновника или на пенсионера? При сегашното състояние на хората, положението на чиновника е по-добро отъ това на пенсионера. Обаче, при други условия, положението на пенсионера ще бѫде по-добро. Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта за свободата. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Никой не е свободенъ, никой не живѣе за себе си. Свободенъ е само онзи, който е намѣрилъ своето мѣсто въ козмоса. Докато човѣкъ не намѣри своето мѣсто, той ще бѫде въ закона на ограниченията. Затова непрѣстанно търсете своето мѣсто. Какво се изисква за това? — Трѣзва мисъль. Нѣкой казва: смутено е сърцето ми. Само ти не си смутенъ; милиони хора има като тебе смутени. — Азъ съмъ бѣденъ. — Освѣнъ тебе, има още милиони хора бѣдни. — Азъ съмъ гладенъ. Още милиони хора има гладни. Само ти не си гладенъ. Значи, има общи положения, които едноврѣменно засѣгатъ много хора. Грѣхътъ, глупостьта, гнѣвътъ, напримѣръ, не сѫ достояние само на единъ човѣкъ; тѣ сѫ достояние на хиляди и милиони хора. Обаче, има и специфиченъ гнѣвъ, напримѣръ, когато човѣкъ се гнѣви безъ причина. Тогава той нарушава Божествения законъ. Когато човѣкъ се гнѣви съ причина, този гнѣвъ е на мѣстото си. Той е съзнателенъ гнѣвъ и влиза въ принципа на справедливостьта. Тогава човѣкъ се гнѣви, защото вижда нѣщо неправилно въ себе си, което иска да изправи. Гнѣви ли се човѣкъ, че не е постигналъ нѣкакви свои користолюбиви цѣли, този гнѣвъ е безпрѣдметенъ. И тъй, radha означава служене съ любовь. Само любовьта освобождава човѣка. Вършете всичко съ любовь, безъ да считате, че правите нѣщо. Жената, напримѣръ, готви и си казва: защо съмъ толкова глупава, че съмъ седнала прѣдъ този тиганъ и тази тенджера и прѣдъ този огънь да се печа? Защо не отида нѣкѫдѣ въ гората на свобода? Отиде въ гората, но и тамъ казва: защо не си отида дома? Значи, и дома си да е, и въ гората да отиде, тя все не е свободна. Учительтъ казва: какво съмъ се затворилъ тукъ, между тия ученици да ги уча? Ученикътъ казва: какво съмъ взелъ да се занимавамъ съ тѣзи глупости? И учительтъ, и ученикътъ не сѫ свободни; тѣ сѫ роби. Всѣки човѣкъ, който не е доволенъ отъ положението си, той е робъ. Ако свещеникътъ служи литургия въ църква, или държи нѣкаква проповѣдь и не е доволенъ отъ работата си, той не е на мѣстото си, той е робъ. Помнете слѣдното правило: и най-малката работа, извършена съ любовь, дава свобода на човѣка. Това подразбира думата radha. Това значи: да реализираме нашия животъ на земята въ смисълъ, да го живѣемъ въ най-възвишенитѣ му проявления. Ние живѣемъ човѣшкия животъ по Божествено, а трѣбва да живѣемъ Божествения животъ по човѣшки. Какъ ще се изрази Божествения животъ по човѣшки, не знаете. Това е задача, която трѣбва да разрѣшите. За тази цѣль всички ваши мисли, чувства и опитности трѣбва да се съгласуватъ, т. е. да се обобщатъ въ слѣдната мисъль: въ Божественото съзнание сѫществува вѣчна хармония, която регулира умоветѣ на всички хора. Щомъ човѣкъ забърка мислитѣ си, нека каже: въ Бога има вѣчна хармония! Какво правите вие? Щомъ се объркате, отдалечавате се отъ Бога, а съ това се подпушвате и започвате да мислите, че Богъ е вънъ отъ васъ, нѣкѫдѣ на небето и не ви чува, не ви разбира. Така казваше и Саулъ: „Не ме слуша Господъ“. Защо не го слушаше Господъ, той не се запитваше. Послушанието е велика добродѣтель за ученика. Всѣки, който не се вслушва въ гласа на любовьта и нѣма послушание къмъ нея, той всѣкога изпада въ вѫтрѣшни противорѣчия, при които изпитва недоволство отъ себе си, и започва да се подцѣнява. Обаче, и когато се подцѣнява, и когато се надцѣнява човѣкъ, и въ двата случая той не е на правъ пѫть. И двѣтѣ положения не сѫ вѣрни. Азъ желая всички ученици въ школата да придобиятъ вѫтрѣшна хармония въ себе си, да придобиятъ принципа на radha. Който изявява този принципъ правилно, той има въ срѣдата на челото си една свѣтла звѣзда, която показва, че между Бога и този човѣкъ е създадена връзка. Питамъ: дѣ сѫ вашитѣ звѣзди сега? Кой отъ васъ има такава звѣзда? Голѣма е радостьта на човѣка, който има такава звѣзда. Много хора сѫ виждали свѣтлина, но тази звѣзда тѣ не сѫ я виждали. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, постоянно да виждате тази звѣзда, която да ви улеснява въ всички ваши мѫчнотии. Тази звѣзда може да се вижда така, както мѫдрецитѣ — овчари видѣха звѣздата, която ги заведе да се поклонятъ на Христа. Това бѣше Христовата звѣзда, която тѣ видѣха. Христосъ всѣкога виждаше тази звѣзда прѣдъ себе си. Затова, именно, наричатъ Христа „сутринната звѣзда или зорницата на живота“. И тъй, първо ще търсите своето мѣсто; второто, което трѣбва да придобиете, това е състоянието на radha. За постигането на тѣзи двѣ нѣща се изисква усилена работа. Вие имате условия и материали, съ които може те да работите. Тази работа прѣдставлява алхимически процеси, които трѣбва да станатъ у васъ. Тѣзи процеси не сѫ нищо друго, освѣнъ условия за прѣсъздаване на човѣшкия характеръ. Човѣкъ трѣбва да прѣсъздаде, т. е. да облагороди характера си. Той ще постигне това, като прѣвърне всички неблагородни метали въ своята кръвь въ благородни, главно въ злато. Въ идеята за прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни, алхимицитѣ сѫ скрили великата Истина за прѣсъздаване и облагородяване на човѣка. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 3 февруари, 1926 въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪНШНИ ВЛИЯНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се резюме отъ темата: „Добри и лоши послѣдствия отъ богатството и сиромашията.“ Четоха се темитѣ: „Разлика между въздържание и самообладание.“ Слѣдниятъ пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на четиритѣ годишни врѣмена“. Какъ ще отговорите на въпроситѣ: защо и за кого Богъ създаде сушата? Защо и за кого създаде моретата? Защо и за кого създаде въздуха? И най-послѣ, защо и за кого създаде свѣтлината? Когато нѣкоя домакиня прави баница, най-първо тя замѣсва брашното, послѣ го точи на тънки листа, и слѣдъ това го навива така, че между листата да се образуватъ гънки, празни мѣста. Защо листата на баницата се нагъватъ? Онзи, който е далъ идеята за правене на баници, той все ще е ималъ прѣдъ видъ нѣкакъвъ законъ. Той е нагъвалъ листата по този начинъ, именно, за да се опече баницата добрѣ. Ако листата й сѫ плътно прилепнали единъ до другъ, тя ще остане сурова. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: коя и каква е била подбудителната причина, която е заставила ябълката, крушата, черешата, слизата и другитѣ плодни дървета да създаватъ своитѣ плодове по особенъ начинъ едно отъ друго и да вложатъ нѣщо особено въ тѣхъ ? Сега ще направимъ едно малко отклонение отъ зададенитѣ по-горѣ въпроси. Тукъ имате окрѫжностъ, съ центъръ А. Ако вънъ отъ окржжностьта дѣйствуватъ силитѣ b, c, d, f, мислите ли, че ще можете да запазите своето равновѣсие и да се движите по окржжностьта, безъ да се отклоните? Вие непрѣменно ще се отклоните, и тогава окржжностьта ще измѣни своята правилна форма, ще се прѣвърне въ крива линия 1, 2, 3, 4, на кояго всичкитѣ точки нѣма да бѫдатъ еднакво отдалечени отъ центъра А. Какъ ще обясните това отклонение? Въ научно отношение всѣко отрицателно чувство, което човѣкъ проявява, прѣдставлява отклонение отъ правия пѫть на живота. Нѣкой казва: азъ се разгнѣвихъ. Гнѣвътъ, въ наученъ смисълъ, е отклонение, на което трѣбва да се намѣрятъ причинитѣ. Да се констатира единъ фактъ, това още не е наука. Истинската наука седи въ издирване причинитѣ на явленията. Силитѣ b, c, d, f, които дѣйствуватъ върху окрѫжностьта, сѫ външни; значи, тѣ сѫ външни влияния. Да допуснемъ, че въ крѫга дѣйствуватъ вѫтрѣшнитѣ сипи b1, c1, d1, f1, които сѫщо така указватъ извѣстно влияние върху окрѫжностьта. Въ този случай, пертурбациитѣ, които ставатъ отвънъ, ще бѫдатъ ли тъй мощни, както, ако нѣмаше дѣйствието на вѫтрѣшнитѣ сили? Не, тѣ ще бѫдатъ по-слаби. Ако пъкъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ сили сѫ еднакво голѣми, ще настане моментъ на пълно равновѣсие. Сега, като се говори за гнѣва, той прѣдставлява натрупване на излишна енергия въ човѣка, която при извѣстни случаи се изявява отвѫтрѣ навънъ. Споредъ законитѣ на природата, тази енергия трѣбва да се използува. Природата не обича излишъци, но обича изобилие, на което трѣбва да се даде правиленъ пѫть. Не се ли използува излишната енергия разумно, тя се изразява въ гнѣвъ, или въ друго нѣкое отрицателно чувство. Изобщо, природата не търпи застой. Въ нея има вѣчно движение, което се регулира отъ единъ специаленъ законъ. Да допуснемъ, че имате една молекула, съставена отъ много атоми. Всички тия атоми се движатъ съ извѣстна бързина около единъ центъръ, който сѫщо така се движи, но вече съ бързина, по-голѣма отъ тази на атомитѣ. Понеже бързината на този центъръ е по-голѣма отъ бързината на останалитѣ частички, вслѣдствие на това той се явява като сила, която уравновѣсява, т. е. регулира общото движение. Бързината на този центъръ е толкова голѣма, че той едноврѣменно се намира, както по мѣстата на всички частици, така и на своето мѣсто. Движението на частицитѣ, които сѫ по периферията, е по-бавно. И тъй, когато духовниятъ животъ на човѣка започва да отпада, той казва: азъ изгубихъ нѣщо отъ себе си, Богъ ме е изоставилъ. Този човѣкъ констатира извѣстенъ фактъ, но това още не е наука. Това показва, че той е напусналъ центъра и е отишълъ къмъ периферията, вслѣдствие на което чувствителностьта му се е намалила. Причината за това е нѣкакво външно, странично влияние. Прѣдставете си единъ младъ момъкъ, много набоженъ, който по цѣли часове се моли на Бога. Дѣ се намира той? Докато е духовенъ, той се движи около центъра А. По едно врѣме младиятъ момъкъ се влюбва въ една свѣтска мома, и забѣлѣзва въ себе си духовно отпадане. Той прѣстава вече да се моли и казва: не искамъ да се моля, не вѣрвамъ въ такива глупости. Защо? — Защото тази млада мома, като външно влияние върху него, го е изкарала отъ центъра къмъ периферията, като сѫщеврѣменно е създала въ него извѣстна пертурбация. Той не се моли, не вѣрва въ Бога, защото и тя не вѣрва. Обаче, въ живота може да се случи и обратното явление. Срѣщате единъ безвѣрникъ, който не признава нищо друго, освѣнъ материята. Той не се моли, не вѣрва въ Бога, отрича всичко духовно. По едно врѣме той се влюбва въ една много набожна мома, и подъ нейно влияние става религиозенъ, започва, като нея, да се моли по три пѫти на день. Значи, и той изпада подъ външно влияние, както и религиозниятъ момъкъ. Причинитѣ, които влияятъ върху религиозния момъкъ и го правятъ безвѣрникъ, както и тѣзи, които влияятъ върху безвѣрника да стане религиозенъ, сѫ почти едни и сѫщи. Коя е главната причина за промѣната на тѣзи двама души? — Користолюбието. Слѣдователно, ако сте безвѣрникъ, вие трѣбва да знаете, коя е причината за това; ако сте религиозенъ, пакъ трѣбва да знаете причината. Наблюдавайте се, изучавайте причинитѣ на всички промѣни, които ставатъ съ васъ, докато дойдете до сѫщественото, до неизмѣнното въ васъ. Въ живата природа сѫществува законъ, който опрѣдѣля сѫщественото, неизмѣнното въ развиващия се животъ. Отъ сѫщественото въ живота зависи и щастието на хората. Докато човѣкъ постоянно се влияе отвънъ, той не може да бѫде щастливъ. Това не подразбира, че човѣкъ може и не трѣбва да се влияе. Прѣди всичко, сѫществува законъ на влияние, подъ който се намиратъ всички живи сѫщества. Щомъ Богъ прѣбивава въ всички свои части, ние не можемъ да не се влияемъ едни отъ други. Обаче, споредъ Великия Божи Законъ, който регулира всички нѣща, не е позволено на човѣка да изгуби своя центъръ. Каквито промѣни и да прѣтърпява човѣкъ, подъ чието влияние и да се намира, той всѣкога трѣбва да пази своето мѣсто, своя центъръ, да не излиза вънъ отъ него. Не пази ли своето мѣсто, излиза ли вънъ отъ своя центъръ, голѣма катастрофа го очаква. Той ще се разпръсне на милиарди малки частици изъ пространството, които ще се въртятъ около центъра си, но нѣма да иматъ сила да се обединятъ въ едно цѣло. И тъй, дали се увеличава или намалява вашето религиозно чувство, дали сте учени или прости, дали постигате своитѣ идеали или не, ние разглеждаме всички тия нѣща съ цѣль да обяснимъ вѫтрѣшнитѣ прояви на живота. За всѣко нѣщо въ живота трѣбва да се даде конкретно обяснение, за да имаме ясна прѣдстава за силитѣ, които дѣйствуватъ въ насъ. Иначе, не знаемъ ли тия нѣща, ние можемъ да изпаднемъ въ нѣкои слабости. Запримѣръ, има голѣми критици, които виждатъ само погрѣшкитѣ въ хората. Който се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, той прѣдставпява портретъ, върху който сѫ написани най-грозни образи. Какво придобива човѣкъ, ако главата му е пълна съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора? Като отворите главата на такъвъ човѣкъ, вие четете: еди-кой си се убилъ, еди-кой си открадналъ нѣщо, еди-кой си билъ боленъ, еди-кой си казалъ това-онова и т. н. Каква наука има въ всички тия сведѣния? Бѫдещата наука трѣбва да бѫде положителна, да се занимава съ здравословнитѣ, а не съ болезненитѣ състояния на човѣка. Тя не трѣбва да изучава, какво нѣщо е умразата, глупостьта и лъжата, но да се занимава съ Любовьта, съ Мѫдростьта и съ Истината. Тя не трѣбва да се занимава съ неправдата, съ злото, но съ Правдата и съ Добродѣтельта. Какво трѣбва да изучава музикантътъ: дисонанситѣ или хармоничнитѣ тонове? Въ музиката нѣма дисонанси. Нѣкои казватъ, че между два тона може да се яви нѣкакъвъ дисонансъ, т. е. вибрациитѣ на тѣзи тонове да не се съвпадатъ. Така е, всички музикални тонове, отъ различни гами, не си хармониратъ: тоноветѣ на нѣкои гами хармониратъ помежду си, а на нѣкои — нехармониратъ. Понѣкога прѣходътъ или прѣливането на гамитѣ отъ едно състояние въ друго се съвпада, а понѣкога — не се съвпада. Това несъвпадане съврѣменнитѣ музиканти наричатъ дисонансъ. Казвамъ: ако всички хора бѣха музиканти, тѣ напълно щѣха да разбератъ, какво нѣщо прѣдставлява живота, въ своята сѫщина. Казвате: малко ли музиканти има въ свѣта? Тѣ всички разбиратъ ли живота? Казвамъ: всѣки, който пѣе, той още не е истински пѣвецъ; който свири, той още не е музикантъ; който говори, той още не е разуменъ човѣкъ. Споредъ мене, истински пѣвецъ или музикантъ е този, чиято музика се отразява върху живота му. Ако пѣвецътъ пѣе така, че неговото пѣние му дава потикъ въ живота и го кара да върши благородни дѣла, той е истински пѣвецъ. Такова пѣние прѣдставлява мощна сила въ живота. То може да се прилага навсѣкѫдѣ. Прѣдставете си единъ боленъ човѣкъ, на когото мисъльта е разсѣяна, краката не го държатъ, рѫцѣтѣ му слаби. Какво трѣбва да прави той, за да възстанови силитѣ си? Лѣкаритѣ ще му прѣпорѫчатъ валерианови капки, за успокоение на нервитѣ, или ще му кажатъ да пие повече млѣко. Ако нѣкой пѣвецъ му изпѣе една хубава пѣсень, тя ще даде хиляди пѫти по-добри резултати отъ валериановитѣ капки, дори и отъ млѣкото. Това зависи отъ разбирането и умѣнието на човѣка да използува енергиитѣ на природата. Единъ българинъ казваше, че съ енергията на единъ тонъ вѫглища той могълъ, съ единъ локомотивъ и 60 вагона, да обиколи земята три пѫти. — Възможно е. И азъ мога съ единъ килограмъ хлѣбъ да прѣживѣя цѣла година. Това е въпросъ на разбиране. Постигне ли се това, економическиятъ въпросъ е разрѣшенъ. А сега, нѣкой казва: трѣбватъ ми 700—800 лв. за ядене, и то при най-скромна храна. Гледашъ, нѣкой бѣденъ студентъ ходи тукъ-тамъ, чука камъни, дано изкара 50 лв. на день, да се прѣхрани. Казвамъ: нека този студентъ купи съ тия 50 лв. нѣколко килограма житни зрънца и ги посади въ почвата. Нѣма да мине дълго врѣме, и отъ плодоветѣ на тѣзи житни зрънца той ще прѣкара цѣла година. Отъ едно житно зрънце той ще направи цѣла баница. Това ви се вижда смѣшно и казвате: всичко може да повѣрваме, но не и това. Имайте малко търпѣние и ще провѣрите казаното, ще ядете баници. Това е въпросъ на врѣме само. И тъй, великата наука на живота седи въ изучаване на законитѣ, по които се проявяватъ основнтѣ сили. Човѣшката душа има редъ красиви и възвишенн стремежи, но докато ги постигне, тя ще се натъква на съмнѣния, на противорѣчиви мисли и чувства. Който знае законитѣ, ще разбере, защо става всичко това и нѣма да се самоосѫжда, но ще употрѣби всички разумни мѣрки, за да ги прѣдотврати, или да ги разрѣши правилно. Запримѣръ, когато азъ отивамъ при В, ще взема всички прѣдпазителни мѣрки, да не се натъкна на нѣщо лошо, макаръ че В не ми мисли злото. На сѫщото основание, когато земята минава покрай Юпитеръ, или покрай Сатурнъ, тѣ указватъ извѣстно влияние върху нейната орбита, вслѣдствие на което тя прави едно малко отклонение отъ своя пѫть. Защо? Тя взима всички прѣдпазителни мѣрки да не се прѣдизвика нѣщо лошо. Въ сѫщность, нито Юпитеръ, нито Сатурнъ желаятъ злото й. Обаче, всѣка планета, като върви по своя строго опрѣдѣленъ пѫть, тя все ще прѣдизвика извѣстно влияние върху тѣла, които се изпрѣчватъ на пѫтя й. Заедно съ отклонението на земята, и хората се отклоняватъ въ своя пѫть. Както планетитѣ се движатъ по своя пѫть, така и молекулитѣ, и атомитѣ, отъ които е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ, се движатъ крѫгообразно. Срещнатъ ли тѣзи малки частици нѣкакво прѣпятствие въ пѫтя си, движението имъ се измѣня. Измѣни ли се движението имъ, измѣня се и ритмуса на човѣшкитѣ мисли и чувства. Запримѣръ, ставате сутринь, но се чувствувате неразположенъ духомъ, пущате поясъ и само чакате да дойде нѣкой да ви прѣдизвика малко, за да избухнете. Знаете ли защо става това? Вие казвате: ще ме извините, нервенъ човѣкъ съмъ, затова избухнахъ. Кой нѣма нерви? Да бѫде човѣкъ нервенъ, да има нерви, това е прѣимущество за него. Не е въпросътъ, че има нерви, но той трѣбва да каже: азъ съмъ нервенъ човѣкъ и избухвамъ лесно, защото не зная, какъ да управлявамъ нервитѣ си. Моята нервна енергия изтича навънъ, вслѣдствие на което се изтощавамъ. Азъ, както и всички хора, имамъ кръвоносна система, но често ми тече кръвь, вслѣдствие на което съмъ малокръвенъ. Значи, малокръвието въ човѣка се дължи на изтичане, на изпаряване голѣма часть артериална кръвь отъ организма, вмѣсто която остава повече венозна. Ние знаемъ при това, че венозната кръвь е причина на всички болести. Искате ли да подобрите състоянието си, спрете изтичането на артериалната кръвь отъ организма си. Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае всички тия закони, тъй както и пророцитѣ едно врѣме сѫ ги знаели. Нѣкои мислятъ, че пророцитѣ сѫ били хора говедари, овчари, които Богъ е опрѣдѣлилъ, като свои служители. Не, пророцитѣ сѫ били окултни ученици, които Богъ е изпратилъ между говедата, да приложатъ върху тѣхъ своето учение. Богъ имъ казалъ: идете между говедата, да видите, дали тѣ ще могатъ да ви разбератъ. Ако говедата ви разбератъ, тогава може да отидете меѫду хората, да имъ проповѣдвате, защото тѣ сѫ много по-разумни. Тази е причината, дѣто нѣкогашнитѣ пророци сѫ били овчари и говедари. Пророкътъ, като говедарь, е правилъ своитѣ опити върху говедата. Пророкътъ, като овчарь, е правилъ своитѣ опити върху овцитѣ. Днесъ Богъ е изпратилъ и васъ нѣкѫдѣ, да правите своитѣ опити. Нѣкой казва: защо съмъ изпратенъ при тѣзи тежки условия на живота? — Да правите опити. И ако вие можете да подобрите условията, при които живѣете, ще ви кажатъ: идете сега да изпълните своето прѣдназначение. Съврѣменнитѣ хора сѫ много суевѣрни, но трѣбва да се прави разлика между вѣра, вѣрвания и суевѣрия. Човѣкътъ на вѣрата е дълбоко убѣденъ въ това, което прѣдприема. Той казва: азъ ще се кача на Хималаитѣ. Той не допуща въ ума си никаква отрицателна мисъль: дали ще мога да се кача, или нѣма да мога. Той казва: когато и да е прѣзъ живота си, азъ ще се кача на Хималаитѣ. Човѣкътъ на вѣрванията казва: азъ имамъ силно желание да се кача на Мусала, но ще чакамъ благоприятни условия. Суевѣрниятъ казва: имамъ желание да се кача и на Мусала, и на Хималаитѣ, но съмъ човѣкъ съ деликатно здраве, не мога да прѣдприема такъвъ пѫть. Ще почакамъ малко, може да се нареди нѣкакъ, съ аеропланъ да отида. Той очаква нѣщата да станатъ, като въ хиляда и една нощъ. Обаче, такова нѣщо може да се случи едва единъ пѫть прѣзъ хиляда години. Суевѣрниятъ очаква всичко да се нареди по магически начинъ, безъ трудъ, безъ усилие, и като не успѣе, казва: свърши се животътъ, нищо не направихъ. При суевѣрията нѣщата се реализиратъ въ отношение 1: 1000. И тогава човѣкъ се чуди, че е станало нѣщо, което той никога не е очаквалъ. Запримѣръ, съ Христа се е случило нѣщо подобно. Когато е прѣкарвалъ 40 дневенъ постъ въ пустинята, дяволътъ дошълъ да Го изкушава. Той Го качилъ на храма и му казалъ: „Ако си Синъ Божи, хвърли се отъ храма“. Христосъ му отговорилъ: „Понеже ти ме качи, ти самъ ще ме снемешъ. Азъ не мърдамъ отъ мѣстото си“. Това, напримѣръ, говори за суевѣрието на дявола. Слѣдъ това той задигналъ Христа на една висока планина, отдѣто посочилъ къмъ всички царства на земята и му казалъ: „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ тия царства да ги управлявашъ“. Христосъ му отговорилъ: „Всички царства, и земни, и небесни сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. Ти искашъ много евтино да ти се продамъ“. Както виждате, дяволътъ е много суевѣренъ, защото той обича лъжата, а самата лъжа е суевѣрие. Като лъже, той самъ започва да вѣрва въ това, което говори, и казва: възможно е да е така. Човѣкътъ на вѣрванията пъкъ казва: сѫдбата е такава. Каквото да прави човѣкъ, той не може да измѣни сѫдбата си. Човѣкътъ на положителната вѣра знае, че той самъ създава сѫдбата си, и затова никога не се разочарова. Окултниятъ ученикъ трѣбва да се домогне до положителната наука, която опрѣдѣля точно силитѣ, които дѣйствуватъ у насъ. Домогнемъ ли се до тази наука, ние ще знаемъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. И по този начинъ само нашиятъ умъ, нашето сърце и нашата воля ще се развиватъ хармонично, а душата и духътъ ни ще се проявяватъ правилно. И тогава, споредъ степеньта на своето развитие, всѣки ще може да си обяснява явленията въ външния свѣтъ. Въ това отношение окултниятъ ученикъ трѣбва самъ да рѣшава задачитѣ си, да има ясна прѣдстава за себе си. Напримѣръ, ако е нетърпеливъ, ако се съмнява, ако не обича да се моли на Бога, или ако има силно развита вѣра, той трѣбва да знае произхода на своето нетърпѣние, на своето съмнѣние, или пъкъ произхода на своята вѣра. Всичко това той трѣбва да разбира правилно, по закона на положителната вѣра, а не по законитѣ на суевѣрието и на вѣрванията. Казвамъ: добрѣ е, когато правите движения за урегулиране силитѣ на вашия организъмъ, да ги придружавате съ гласнитѣ букви „а“ и „о“. Тѣ сѫ два естествени, мощни звука, които се срѣщатъ въ езицитѣ на всички народи. Звуковетѣ „а“ и „о“ се отнасятъ къмъ междуметията. Като правите движения, трѣбва да обръщате внимание на това, дали тѣ сѫ разумни, или не. Разумнитѣ движения се намиратъ подъ контрола на съзнанието у човѣка, при което всичкитѣ частици на тѣлото му сѫ подъ неговъ контролъ. При неразумнитѣ движения съзнанието на човѣка не взима никакво участие. Разумнитѣ движения спомагатъ за избѣгване на много болезнени състояния у човѣка. Тѣ регулиратъ нервната система, която е носителка на жизненитѣ енергии. Тя възприема живитѣ сили отъ природата. Когато нервната система е въ изправно състояние, всички функции на организма се извършватъ правилно. Когато нервната система на нѣкой човѣкъ не е въ изправно състояние, тогава никой лѣкарь не е въ състояние да му помогне. Казано е: „Помогни си самъ; ако искашъ и Богъ да ти помогне“. Казвате: какъ ще ни помогне Богъ? — Чрѣзъ хора, които сѫ въ хармония съ васъ. Когато човѣкъ се заеме безкористно съ реализирането на нѣкоя възвишена Божествена идея, въ помощь му идватъ и Богъ, и хората. Рече ли, че тази идея е негова, това показва, че той не разбира Божиитѣ закони. Сега ще ви дамъ слѣдното упражнение, съ произнасяне на гласнитѣ букви „а“ и „о“. Поставете дланьта на лѣвата си рѫка надъ дѣсната и така я прокарайте до рамою. Слѣдъ това поставете дѣсната си рѫка надъ лѣвата, и пакъ я прокарайте до рамото. Правете това упражнение въ продължение на 10 деня, всѣка вечерь прѣди да си легнете: шесть пѫти съ лѣвата рѫка и шесть пѫти съ дѣсната, като се редуватъ ту лѣвата, ту дѣсната рѫка; започвайте съ лѣвата рѫка. Дланьта на лѣвата рѫка е отрицателна страна въ човѣка, чрѣзъ която се прѣдаватъ меки, магнетични вибрации. Горната часть на лѣвата рѫка е положителна, т. е. електрична. Сѫщото е и съ дѣсната рѫка. Това движение на лѣвата рѫка надъ дѣсната, и обратно, е необходимо, за да се произведе разумно движение. То се образува всѣкога между двѣ противоположни течения. Значи, въ човѣка има два вида електричество и два вида магнетизъмъ. Единиятъ видъ електричество и магнетизъмъ изтичатъ отъ лѣвата рѫка, а другиятъ видъ — отъ дѣсната рѫка. Нѣкой казва: може и безъ физически упражнения. Достатъчно е да работимъ съ ума си. Да, човѣкъ може да работи и съ ума си само, но тогава, когато той може да проектира своитѣ умствени енергии така, че да направи по умственъ начинъ сѫщото упражнение, съ сѫщитѣ резултати. По този начинъ могатъ да се правятъ не само упражнения, но и редъ още опити. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ треска и, споредъ съвѣтитѣ на лѣкаритѣ, той трѣбва всѣки день да употрѣбява по 30 сгр. хининъ. Обаче, този човѣкъ е бѣденъ, той има въ джоба си пари само за хлѣбъ. Какво трѣбва да направи? Нека приложи закона на самовнушението, и така да се излѣкува. Нека отиде мислено до една аптека и да си купи 30 сгр. хининъ. Слѣдъ гова нека приеме пакъ мислено този хининъ и да чака резултатъ. По този начинъ той ще се излѣкува два пѫти по-скоро, отколкото, ако вземе дѣйствително хинина. Ние можемъ да направимъ този опитъ съ нѣколко души, които страдатъ отъ треска: едни отъ тѣхъ да се лѣкуватъ съ хининъ, купенъ отъ апгеката, а другитѣ да се лѣкуватъ чрѣзъ закона на внушението. Отъ резултатитѣ ще сѫдимъ, кой отъ двата метода е по-рационаленъ. Обаче, за опита чрѣзъ внушението се изисква интенсивна мисъль. Не е ли интенсивна мисъльта, човѣкъ може десеть пѫти мислено да ходи на аптеката, и пакъ да нѣма никакъвъ резултатъ. Освѣнъ по този начинъ, човѣкъ може да се лѣкува още и чрѣзъ музиката. Извѣстни музикални тонове повишаватъ вибрациитѣ на организма, вслѣдствие на което неговото състояние се подобрява. Накарайте нѣкой боленъ да пѣе, и той ще оздравѣе. Въ това отношение музиката трѣбва първо да се употрѣбява за тониране на организма, а послѣ вече като изкуство. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 27 януари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧЕТИРИТЪ ДѢЙСТВИЯ. „Вѣренъ,истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се темата: „Добри и лоши послѣдствия отъ богатството и сиромашията.“ Слѣдниятъ пѫть пишете върху темата: „Разлика между въздържание и самообладание.“ Сега ще ви напиша слѣднитѣ дѣйствия: 5 + 3 = 8 9x3 = 27 8-6 = 2 7:4 = 7/4 Всѣко число е жива сила. Какви отношения иматъ тѣзи числа по между си? Нѣкой казва: какви отношения иматъ тукъ написанитѣ числа помежду си, азъ не зная, но знамъ, че 5+4=9, или 8-6=2 и т. н. Така е, но числата иматъ отношения помежду си. Какво знаете вие за числата четири и петь, напримѣръ? Какво трѣбва да направите съ тѣзи числа? Да ги съберете. Числата 8-6 трѣбва да се извадятъ. Числата 9х3 трѣбва да се умножатъ и най-послѣ, числото 7 трѣбва да се раздѣли на 4. Вие, макаръ и окултни ученици, се намирате въ положението на обикновенитѣ ученици. Седите на мѣстата си, мислите, че много знаете, но щомъ излѣзете на черната дъска, всичко забравяте. Това не е знание. Знание е само туй, което можете веднага да приложите въ живота. Това изисква живата природа, за което дава на ученика редъ методи, закони и правила. Запримѣръ, вие имате нѣкоя мисъль, или нѣкое чувство, които ви смущаватъ. Тѣ прѣдставляватъ трудни задачи за разрѣшение. Какво трѣбва да направите? — Обърнете се къмъ живата природа, която ви дава четири начина за разрѣшение на вашитѣ задачи: вие можете да ги рѣшите или по закона на събирането, или по закона на изваждането, или по закона на умножението, или по закона на дѣлението. Значи, събирането, изваждането, умножението и дѣлението сѫ четири начина, по които може да рѣшавате и най-труднитѣ си задачи. Питамъ: какъвъ примѣръ можете да дадете отъ живота, който да рѣшите по единъ отъ тѣзи методи? Запримѣръ, вашиятъ синъ иска да слѣдва въ странство. Вие се чудите, какъ да рѣшите този въпросъ. Много лесно. Ще извадите пари отъ джоба си и ще го изпратите въ странство. Значи, този въпросъ се рѣшава по закона на изваждането. Често съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ поезия и казватъ: дойде ми една поетична мисъль въ ума. Другъ казва: имамъ поетическо настроение. Въ сѫщность, каква е разликата между прозата и поезията? Прозата и поезията сѫ състояния у човѣка, както, напримѣръ, материята има различни състояния. Прозата може да се уподоби на твърдото състояние на материята, каквото е вѫглеродътъ. Поезията може да се уподоби на въздухообразното състояние на материята, каквото е кислородътъ. Твърдата материя, т. е. прозата е устойчива. Върху нея може да се сѣе жито, царевица и други сѣмена и да се събиратъ плодове. Въздухообразната материя пъкъ, т. е. поезията е проводникъ на топлината. Слънчевитѣ лѫчи минаватъ прѣзъ нея. Тѣ обичатъ поезията. Ако поезията не сѫществуваше, слънчевитѣ лѫчи нѣмаше да прѣминаватъ прѣзъ нея; тѣ щѣха да се отклоняватъ отъ своя пѫть, вслѣдствие на което земята щѣше да бѫде лишена отъ тѣхъ. Какво прѣдставлява земята безъ слънцето? Какво ще стане съ земята, ако слънчевитѣ лѫчи не я огрѣватъ? Тя ще загине. Защо слънчевитѣ лѫчи не могатъ да стоплятъ луната, както отопляватъ земята? Ще кажете, че луната отразява слънчевитѣ лѫчи, затова не може да се стопли. Защо ги отразява? По кой законъ ще разрѣшите този въпросъ? Съврѣменнитѣ учени казватъ, че луната е студено тѣло, което е изгубило своята първоначална топлина и свѣтлина, вслѣдствие на това се е втвърдила. Тѣ казватъ още, че на луната нѣма никакъвъ животъ. Питамъ тогава: какво може да направи едно мъртво тѣло? — Нищо не може да направи. На основание на сѫщия законъ, питамъ: какъ могатъ да се нарекатъ тия хора, които както луната, отблъскватъ Божията Любовь, която пада върху тѣхъ? Тѣ сѫ мъртви хора. Когато слънчевата свѣтлина пада върху луната, тя я отблъсква и прѣпраща на други тѣла. По сѫщия начинъ, когато Божията топлина и свѣтлина падатъ върху мъртви хора, тѣ ги отблъскватъ отъ себе си и прѣпращатъ върху други хора. Слѣдователно, всички хора, които приематъ Божията свѣтлина и топлина и ги използуватъ разумно, ние наричаме живи хора. Често вие разрѣшавате въпроситѣ си по обратенъ пѫть, но трѣбва да знаете, че природата обича правилность и точность. Имате ли извѣстна идея, тя трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ искамъ да обичамъ. Какъ искате да обичате: по закона на събирането, на изваждането, на умножението или на дѣлението? Обаче, въ математиката има другъ законъ, по който можете да рѣшавате въпроситѣ. Кога ще можете да се ползувате отъ този законъ? Само слѣдъ като имате резултати отъ законитѣ на четиритѣ елементарни дѣйствия. Щомъ получите резултати отъ тѣхъ, вие ще ги повдигнете въ пета степень, и ще се ползувате отъ закона на висшата математика. Вие повдигали ли сте резултата на нѣкое дѣйствие въ пета степень? Ако нѣкой отъ васъ е повдигалъ резултата на нѣкое свое дѣйствие въ пета степень, нека разкаже, какъ е направилъ това. Казвате: трудна работа е тази. Какъ мислите вие? Който влѣзе въ окултната школа, той ще се натъкне на мѫчни проблеми за разрѣшение. Казвате: всички въпроси се разрѣшаватъ съ любовь. За каква любовь говорите вие? За любовьта на свѣта ли говорите? Ако разбирате тази любовь, нима майкитѣ не обичатъ дѣцата си? При това, често се говори, че любовьта царува навсѣкѫдѣ. Щомъ е така, отдѣ произтича дисхармонията въ обществата? Нали всички хора сѫ родени все отъ майки? Нали всички хора сѫ заченати все въ любовь? Обаче, въ любовьта на съврѣменнитѣ хора липсва нѣщо. Въ нея не сѫ спазени всички процеси, всичкй изисквания, които любовьта включва. Сега, като се говори за любовьта, мнозина мислятъ, че могатъ да й се отнематъ нѣколко отъ сѫщественитѣ качества, и пакъ да се нарича любовь. Генералътъ ходи, движи се, вика, ругае войницитѣ и си мисли, че има любовь. Защо, когато види нѣкоя млада, 19-годишна мома, той е мекичъкъ, нѣженъ съ нея, разговаря се кротко, тихо? Той й казва: не зная, какво да правя. Труденъ е животътъ. Тѫжно ми е на сърцето! Защо този генералъ е толкова грубъ съ войника, а тъй мекичъкъ и нѣженъ съ младата мома? Вие ще кажете, че причината за това е момата, прѣдъ която той иска да се докара малко, а прѣдъ войника нѣма защо да се докарва. Въпросътъ не се рѣшава така. Генералътъ е мекъ спрѣмо момата, защото тя внася нѣщо ново въ неговата душа. Слѣдователно, когато не можемъ да внесемъ въ душитѣ на хората това, отъ което тѣ се нуждаятъ, ние имаме обратни резултати. Защо? — Защото тогава процеситѣ, както въ природата, така и въ математиката не се извършватъ правилно. Щомъ процеситѣ не ставатъ правилно, и резултатитѣ имъ нѣма да бѫдатъ правилни. Съврѣменната религия прѣпорѫчва на хората разкаяние, като едно отъ важнитѣ условия за придобиване на спасение. Да се разкае човѣкъ, да признае и разбере своитѣ погрѣшки, прѣди всичко той трѣбва да знае, какъ да ги изправя. Който не знае и не може да изправя погрѣшкитѣ си, въ сѫщность той не ги знае. Да познавашъ, да знаешъ нѣщо, това подразбира да имашъ два противоположни възгледа, които да смѣнявашъ единъ съ другъ. Запримѣръ, вие разглеждате здравото и болезненото състояние на човѣка. По какво се различаватъ тѣзи двѣ състояния? Ако се обърнете къмъ съврѣменнитѣ медии, тѣ ще ви дадатъ редъ отличителни качества за болния и за здравия човѣкъ, както и редъ правила за лѣкуване на болния и за запазване здравето на здравия. Обаче, окултната наука разглежда този въпросъ другояче. Тя казва: болезненото състояние на човѣка се дължи на неправилното разпрѣдѣление на жизненитѣ енергии въ нѣкои части на организма. Тази енергия е натрупана въ нѣкои части на организма повече, а въ нѣкои — по-малко, вслѣдствие на което се забѣлѣзва извѣстна дисхармония, или едно неуравновѣсено състояние въ човѣка. Изобшо, болнитѣ хора сѫ много лѣковѣрни. Тѣ постоянно викатъ лѣкари, приематъ лѣкарства, като се надѣватъ, че състоянието имъ ще се подобри. Послѣ, чуватъ нѣкѫдѣ, че еди коя си баба лѣкувала болни, като тѣхъ, и тѣ веднага я извикватъ, искатъ и отъ нея лѣкарства. Слѣдъ това извикватъ още двама лѣкари, които сѫщо имъ даватъ лѣкарства. По този начинъ, отъ смѣсването на разни лѣкарства, въ организма настава противодѣйствие, реакция, чиито резултати не могатъ да бѫдатъ добри. Разнитѣ лѣкарства на лѣкаритѣ създаватъ цѣла каша въ организма. Въ това отношение, ако болниятъ се лѣкува само съ единъ лѣкарь, той ще оздравѣе по-скоро. Българинътъ, който е практиченъ, по този случай е създалъ поговорката: „Много баби, хилаво дѣте“. Когато се говори за здравия човѣкъ, това подразбира, че енергиитѣ въ неговия организъмъ сѫ правилно разпрѣдѣлени навсѣкѫдѣ. Помнете слѣдния законъ: когато слушате много умове, или когато пиете вода отъ много извори, вие нищо нѣма да постигнете. Подъ думата „извори“, ние не разбираме чешми, водата на които е отъ единъ и сѫщъ изворъ, но подразбираме качества вода. Има води, отъ които човѣкъ, като пие, оздравява; има води, отъ които човѣкъ се разболява. Водата на първитѣ извори е магнетическа; тя се отразява благоприятно върху здравето на човѣка. Къмъ водитѣ, врѣдни за организма на човѣка, спадатъ блатиститѣ, застоялитѣ, понеже въ тѣхъ попадатъ гниещи вещества, които ги развалятъ. По сѫщия начинъ и въ ума на човѣка попадатъ мисли, които се задържатъ за дълго врѣме и, както органическитѣ вещества, така и тѣ, започватъ да се разлагатъ, вслѣдствие на което покварятъ човѣшкия умъ. Слѣдователно, изхвърлете навънъ всѣка мисъль, която се задържа за дълго врѣме въ ума ви; тази мисъль е непотрѣбна за васъ. Казвате: коя мисъль е непотрѣбна? Прѣдставете си, че вие имате голѣмъ дворъ около кѫщата си. Единъ селянинъ, вашъ познатъ, иде на пазаръ въ града и ви моли да му разрѣшите да вкара колата си за малко въ вашия дворъ. Вие му позволявате, и той вкарва колата си, оставя я въ двора и бърза да отиде въ кръчмата. Влиза въ кръчмата, срѣща се съ приятели и започва: хайде за здравето на жена си; хайде за здравето на дѣцата си! — врѣмето лети. Минава часъ, два, три, петь, десеть, а колата и коньтъ, неразпрѣгнати, седятъ въ двора на приятеля му. Колата и коньтъ прѣдставляватъ една застояла мисъль въ човѣшкия умъ. Какво трѣбва да се направи съ нея? Трѣбва да се изхвърли навънъ. Казвате: това не е наша работа. Не е ваша работа, но колата е въ вашия дворъ. Затова, вие ще потърсите селянина, чиято е колата, и ще му кажете: слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го въ дама, тури колата нѣкѫдѣ настрана, да не седи всрѣдъ двора, и тогава иди да пиешъ, колкото искашъ. Пъкъ и вие сами можете да разпрегнете този конь. Често и нѣкои ваши мисли седатъ по цѣли часове така впрѣгнати, като този конь, въ двора на нѣкой вашъ приятель, и слѣдъ това мислите, че работите за Бога. Нѣкой отъ васъ дойде при мене, остава колата и коня си въ моя дворъ и ми казва: силно желание имамъ да работя за Бога, ще остана тукъ на работа. Въ това врѣме, обаче, му дойде друга нѣкаква мисъль, остава коня впрегнатъ въ колата и излиза навънъ, да се разправя за речено-казано. Като видя, че се забави, азъ разпрегна коня му, заведа го въ дама, та като дойде нѣкога, да си го вземе. Слѣдъ нѣколко мѣсеца той пакъ иде и ми казва: едно врѣме дохождахъ при васъ, една свѣтла идея ми бѣше дошла на ума, но тъй си остана. Казвамъ: дѣйствително, въ моя оборъ има единъ конь. Той е вашиятъ, който забравихте по това врѣме. Ако, наистина, имахте свѣтлата идея да служите на Бога, защо трѣбваще да я забравите? Питамъ: въ какво седи служенето на Бога? Служенето на Бога се изразява въ слѣдното: гладниятъ да нахранишъ, голиятъ да облѣчешъ; болниятъ да посѣтишъ; наскърбениятъ да утѣшишъ; невѣжиятъ да просвѣтишъ; спорещитѣ страни да примиришъ и т. н. Отъ какво произтича спора меѫду хората? Когато двама души спорятъ, причината за това е, че за тѣхъ нѣма мѣсто — тѣсно имъ е. За да не спорятъ, единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да отиде на луната, а другиятъ да остане на земята. Недоволството между хората показва че хлѣбътъ имъ не е достатъченъ. Ако има хлѣбъ въ изобилие, тѣ ще бѫдатъ доволни. Защо сѫ недоволни чиновницитѣ? — Малко имъ плащатъ. Ако имъ плащатъ добрѣ, всички ще бѫдатъ доволни и добрѣ разположени. Доволството създава добро разположение на чувствата. Това не е нѣкаква философия. Утрѣ ви взематъ паритѣ, и вие изгубвате своето разположение. Повечето съврѣменни хора се мѣнягъ споредъ условията на живота, а условията днесъ сѫ много промѣнчиви. Човѣкътъ на положителната философия и наука не се измѣня, т. е. той не се влияе отъ условията. Той разполага съ тѣхъ при всѣки даденъ случай. Въ това отношение този човѣкъ разбира четиритѣ дѣйствия въ природата. И затова, като дойде една мисъль въ ума ви, или едно чувство въ сърцето ви, вие трѣбва да знаете, по кой законъ се движатъ тѣ: по закона на събирането, на изваждането, на умножението или на дѣлението. И тъй, всѣка мѫчнотия, или всѣко страдание въ живота ви, спада къмъ едно отъ тѣзи четири дѣйствия, и споредъ тѣхъ ще ги разрѣшите. Кажете ми, дѣ ще употрѣбите събирането, напримѣръ? Съ кое дѣйствие започвате живота си? Нѣкои отъ васъ, като ме слушатъ, казватъ тази работа не е за насъ. Ние сме стари вече. Живѣли сме доста години, събрали сме опитности, повече нѣма какво да учимъ. Сега трѣбва да си поживѣемъ малко, докато дойде деня да заминемъ за онзи свѣтъ. Младитѣ нѣматъ много опитности, тѣ нека учатъ, нека се развиватъ. Ако вие, като стари, мислите, че имате голѣма опитность, много птици иматъ по-голѣма опитность отъ вашата. Напримѣръ, пѣтелътъ прѣдсказва по-рано и по-точно врѣмето, отколкото най-новитѣ барометри. Азъ имамъ единъ пишещъ барометъръ, съ осемь барабана, който не е толкова точенъ, колкото пѣтлитѣ. Единъ день чувамъ пѣтлитѣ пѣятъ за промѣна на врѣмето. Гледамъ барометъра, още нищо не виждамъ отбѣлѣзано за развала на врѣмето. Казвамъ: барометърътъ още не е получилъ никакви сведѣния за врѣмето, когато пѣтелътъ вече съобщи това. Едва слѣдъ нѣколко часа барометърътъ отбѣлѣза развала на врѣмето, т. е. и той се присъедини къмъ мнѣнието на пѣтлитѣ. И дѣйствително, не се мина много, и врѣмето се развали. Както виждате, пѣтлитѣ иматъ тънки чувства, тънки усѣти къмъ промѣна на врѣмето. Казвате: хората пъкъ умѣятъ да уреждатъ живота си добрѣ. Ако е въпросъ за уреждане на живота, много животни и въ това отношение иматъ по-голѣма опитность и отъ хората. Вземете, запримѣръ, пчелитѣ. Въ организационно отношение тѣ сѫ по-добрѣ уредени отъ хората, които трѣбва да взематъ образецъ отъ тѣхъ. Наистина, тѣхното уреждане е частично само, но затова пъкъ е образцово. Значи, и на пчелитѣ липсва нѣщо, както и на всички останали животни, дори и до човѣка. Обаче, това, което липсва на хората, съставлява потикъ за постигане на нѣщо велико. То е пѫть, който хората трѣбва да изминатъ, да достигнатъ до онѣзи нѣща, които за въ бѫдеще ще имъ се откриятъ. Сега, като говоримъ, че въ нѣкои отношения пчелитѣ иматъ по-голѣма опитность отъ хората, това ни най-малко не трѣбва да хвърля сѣнки въ живота ни. Напримѣръ, кой човѣкъ може да извади медъ отъ цвѣтята, както това прави пчелата? Тя има специалность, каквато хората нѣматъ. Кой човѣкъ може да изпреде такава тънка нишка, каквато паякътъ изприда? Има сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които сѫ още по-тънки майстори въ изкуствата. Тѣ, напримѣръ, могатъ да направятъ малка дупчица въ паяжината на нѣкой паякъ, и оттамъ да ни изпращатъ слънчевитѣ лѫчи. Колкото и да е тънка паяжината на паяка, разгледана подъ микроскопъ, тя е много дебела. Значи, колкото тънки и невидими да сѫ нашитѣ погрѣшки, шомъ се турятъ въ съзнанието ни, тѣ образуватъ цѣлъ меридианъ, който често спъва хората. Ето защо, нашето съзнание трѣбва абсолютно да се прѣчисти. Слѣдователно, първото нѣщо, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да очисти съзнанието си отъ всѣкакви погрѣшки. Той не трѣбва да държи въ съзнанието си нито една користолюбива мисъль. Освободи ли се веднъжъ отъ користолюбието си, човѣкъ придобива разположение на духа, а оттамъ и разположение къмъ хората. Причината за упадъка на духовния животъ между хората се дължи на користолюбието. Когато се движите отъ нѣкаква користолюбива мисъль, погледнете се въ огледалото, да видите, какъвъ е цвѣтътъ на лицето ви. Очистите ли съзнанието си отъ користолюбието, ще придобиете свѣтлина въ ума, мекота въ сърцето и подемъ на духа си. И тогава, въ съзнанието ви ще останатъ само Божиитѣ мисли, вложени въ вашия първиченъ животъ. Да се очистите отъ користолюбието, това е една отъ великитѣ задачи, която трѣбва да разрѣшите. Само по този начинъ ще прогресирате правилно и ще се домогнете до положителната наука, въ която има растене и подемъ. Дойдете ли дотова положение, отношенията между васъ и невидимия свѣтъ ще бѫдатъ правилни. Сега ще ви дамъ за 20 деня една задача за приложение. Въ продължение на тѣзи 20 деня, ако се натъкнете на нѣкаква несгода въ живота си, всѣка сутринь и вечерь размишлявайте върху нея, по кой начинъ да я разрѣшите. Обърнете се къмъ Бога и кажете: Господи, покажи ми, по кой начинъ да рѣша тази задача: чрѣзъ събиране, чрѣзъ изваждане, чрѣзъ умножение или чрѣзъ дѣление? Дойде ли ви нѣкаква идея по този въпросъ, веднага я приложете, тихо и спокойно, съ вѣра въ себе си. Събуди ли се у васъ вѣра, ще се събуди и стремежъ къмъ Вѣчното, Безконечното, Неизмѣнното Начало. Ще кажете: може ли да разберемъ, какво нѣщо е Вѣчното Начало? Не се стремете да разберете тази идея. Това е немислимо. За васъ е важно да разберете близкитѣ нѣща до съзнанието си, тѣ да ви станатъ ясни. Днесъ имате мѫчнотии — тѣхъ разрѣшете. Разрѣшите ли тѣхъ, ще разрѣшите и другитѣ мѫчнотии, които отпослѣ ще дойдатъ. Като извършите означенитѣ дѣйствия 4+5=9; 8-6=2; 9х3=27 и 7:4=7/4 = 13/4 виждате, че при дѣлението се получава дробь, което показва, че се прѣминава въ духовния свѣтъ. Прѣдставете си, че ви дадатъ задачата, да станете богатъ човѣкъ. По кой методъ, отъ даденитѣ четири, може да станете богати? Богатствого започва съ събиране и умножение. Сиромашията пъкъ започва съ изваждане и дѣление. Вь това отношение богатиятъ работи съ събирането толкова, колкото и съ изваждането; сѫщо така той работи и сь умножението толкова, колкото и съ дѣлениего. Това сѫ два принципа, които еднакво се прилагатъ въ живота. Това подразбира, че който знае да събира, той знае и да изважда; който знае да умножава, той знае и да дѣли. И обратнитѣ процеси сѫ вѣрни. Това сѫ вѫтрѣшни процеси на съзнанието. И сега, като знаете четиритѣ дѣйствия, ще дойде нѣкой при васъ, да ви иска съвѣтъ, какъ да постѫпи при извѣстенъ случай. Какъвъ съвѣтъ ще му дадете вие: да си послужи чрѣзъ събирането, чрѣзъ изваждането, чрѣзъ умножението или чрѣзъ дѣлението? Често се даватъ криви съвѣти на хората, вслѣдствие на което се получаватъ и криви резултати. Ако на нѣкой богатъ човѣкъ прѣпорѫчате метода на изваждането, това подразбира, че той трѣбва да осиромашѣе, ако иска да стане човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. За да изясня тази мисъль, ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Баща, по нѣмане на срѣдства, казва на сина си: синко, досега те хранихъ и подържахъ. Отсега нататъкъ нѣмамъ възможность да те подържамъ, затова излѣзъ отъ дома ми и иди вънъ да си търсишъ прѣхраната. Синътъ излиза недоволенъ отъ бащиния си домъ, дохожда при мене и ми казва: ако твоятъ баща би постѫпилъ спрѣмо тебе така, както баща ми направи съ мене, какви чувства ще хранишъ къмъ него? Казвамъ: щомъ баща ти те е изпратилъ вънъ, самъ да се прѣхранвашъ, той е приложилъ къмъ тебе метода на изваждането. Каквото е могълъ, той ти е далъ, нищо повече не може да ти даде. Казвате: какъ е възможно баща да постѫпва по този начинъ съ сина си? Вие намирте, че бащата е трѣбвало да постѫпи съ сина си по закона на дѣлението, да раздѣли съ него всичко, каквото той има. Синътъ, обаче, трѣбва да разбира положението на баща си и да каже: моятъ баща постѫпи съ мене много справедливо. Питамъ: сѫщиятъ законъ не се ли прилага днесъ и отъ духовнитѣ хора? Запримѣръ, нѣкой религиозенъ се моли, иска нѣщо отъ невидимия свѣтъ, но не получава никакъвъ отговоръ. Той се отчайва и казва: отъ толкова врѣме се моля на Бога, но нищо не ми се дава. Какъвъ Баща е Той? Питамъ: кой е кривъ въ този случай, небето или ти? Кои сѫ причинитѣ, дѣто не получавашъ никакъвъ отговоръ. Нѣкои хора, като виждатъ отчаянието му, вмѣсто да го посъвѣтватъ да вземе права посока въ пѫтя си и така да се помоли на Бога, тѣ му казватъ да се обърне къмъ нѣкой братъ, който знае да се моли, той да ходатайствува за него прѣдъ Бога. Тѣзи хора трѣбва да му кажатъ: щомъ Богъ не те слуша, причината е въ тебе. Ти трѣбва да очистишъ сърцето си, защото, казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Като изчистишъ сърцето си, пакъ се обърни къмъ Бога. Изчистишъ ли сърцето си, и молитвата ти ще бѫде приета. Не изчистишъ ли сърцето, ума и съзнанието си, и сто души да се молятъ за тебе, небето нѣма да ти отговори. Казвамъ: когато давате съвѣти, прави съвѣти давайте! Не изопачавайте Божиитѣ пѫтища! Писанието казва: „Прави правете пѫтищата Господни!“ Това значи: не изопачавайте Божиитѣ пѫтища въ себе си! Ние не говоримъ за обикновенитѣ схващания, за обикновенитѣ пѫтища, но за необикновенитѣ възвишени схващания и разбирания на хората, които даватъ подемъ на душата и подтикватъ човѣка къмъ чисти мисли, чувства и дѣйствия. Това сѫ живитѣ сили въ природата. И тъй, първо ще повикашъ Божия Духъ при себе си, ще се съберешъ съ Него и ще се помолишъ: Господи, каквото пожелаешъ да извадя отъ себе си, ще го направя. Слѣдъ това ще умножа всичко, каквото ми дадешъ. И най-послѣ, всичко, каквото спечеля, ще го раздѣля, споредъ както Ти ми заповѣдашъ. Дойде ли Духътъ въ човѣка, всичко това става моментално. А сега, хората започватъ съ себе си, и свършватъ съ себе си. Тѣ говорятъ за любовь, но иматъ прѣдъ видъ пакъ себе си. Паданията и ставанията, които виждаме въ живота, се дължатъ, именно, на това, че съврѣменнитѣ хора не разбиратъ правилно законитѣ на невидимия свѣтъ, вслѣдствие на което не могатъ да ги прилагатъ, както трѣбва. Невидимиятъ свѣтъ не желае хората да падатъ и да ставатъ, но теренътъ, почвата, по която тѣ днесъ вървятъ, е много мочурлива. Тѣ загазватъ въ нея, хлъзгатъ се, потъватъ, падатъ и ставатъ. Изобщо, тѣ се намиратъ въ безизходенъ пѫть. Невидимиятъ свѣтъ имъ казва: не вървете по този пѫть, той е хлъзгавъ, мочурливъ. — Нищо отъ това, ние искаме да го опитаме. Обаче, Писанието казва: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 20 януари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВОТО СТАВА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочете се резюме отъ: „Свободна и любима тема.“ За слѣдния пѫть пишете върху: „Добри и лоши послѣдствия отъ сиромашията и богатството.“ Сега ще ви запитамъ: кога малкото птиченце, което седи въ гнѣздото, отваря устата си? — Когато вижда майка си да му носи храна. Коя е причината, дѣто това малко птиченце, у което оше нѣма никакво съзнание, отваря устата си, щомъ види, че майка му носи храна? Отъ друга страна, каква е тази сила, която заставя майката да отива на нѣколко километра разстояние, да гърси храна за своитѣ малки? (— Майчината любовь). Това, което вие наричате майчина любовь, не е нищо друго, освѣнъ Божественъ импулсъ, който заставя, както птичката, така и всички останали живи сѫщества, да служатъ на своитѣ малки. Наблюдавайте, напримѣръ, квачката, какъ се проявява къмъ своитѣ пиленца, и какъ — къмъ чуждитѣ пиленца. Изобщо, къмъ чуждитѣ пиленца, или къмъ други кокошки тя е жестока, но къмъ своитѣ малки тя е нѣжна: събира ги около себе си, крие ги подъ крилата си, пази ги, не дава на никого да се приближи до тѣхъ. Това се продължава около 2—3 мѣсеца, докато малкитѣ израснатъ. Щомъ израснатъ, тя започва да ги кълве, да ги пѫди отъ себе си, остава ги вече сами да си търсятъ храна. Питамъ: какъ ще обясните това противорѣчие? Може ли такава проява да се нарече любовь? Значи, и въ кокошката нѣма благородство. Сѫщитѣ отношения се забѣлѣзватъ и между хората. Докато дѣтето е малко, и бащата, и майката му се радватъ; тѣ сѫ нѣжни, внимателни къмъ него, но щомъ то израсне, стане голѣмъ, вьзрастенъ синъ, бащата започва да го хока и му казва: излѣзъ отъ моята кѫща, иди въ свѣта нѣкѫдѣ, да си търсишъ работа! Въпросътъ е, кой научи това малко птиченце да си отваря устата и да чака майка му да го храни? Въ кой университетъ се учй? Въ това отношение малкото пиленце е по-умно, по-годно за животъ отъ малкитѣ дѣца. Дълго врѣме майката трѣбва да събужда своето малко дѣте, докато то се научи само да отваря устата си. Сега, като ви говоря по този въпросъ, той ви се вижда обикновенъ, простъ и казвате: тѣзи работи ние сме ги слушали много пѫти, познати ни сѫ Не е така. И въ най-проститѣ и обикновени нѣща се крие дълбокъ смисълъ. Сега ще ви задамъ другъ философски въпросъ: какъ се създадоха свѣтоветѣ? Защо земята е създадена такава, каквато днесъ я виждаме, и защо е поставена на такова далечно разстояние отъ слънцето? Мнозина щеотговорятъ на тѣзи въпроси, че Богъ е наредилъ всичко това, че Той е искалъ тъй да бѫде. Сега, съ едно малко разяснение, безъ да се впущамъ дълбоко въ реалностьта на нѣщата, ще ви кажа, какъ трѣбва да гледате и да разбирате въпроситѣ. Когато се фотографирате и виждате своя образъ на стъклото, доволни ли сте отъ себе си? — Не сте доволни. Образътъ ви на стъклото е тъменъ, черенъ. Питамъ: това черно лице отъ Бога ли е създадено? — Не. Тази чернота е присѫща на свойството на извѣстни съединения, съ които стъклото е намазано. Тѣ иматъ свойството да се разлагатъ отъ свѣтлината и да почерняватъ. Фотографътъ е причината да стане вашето лице толкова черно. Той ви поставя при такива условия. Слѣдователно, вие трѣбва да различавате сѣнкитѣ отъ дѣйствителностьта. Реаленъ образъ на човѣка срѣщаме въ живия човѣкъ; неговото лице е розово. Нереаленъ образъ е този, който виждаме снетъ на хартия, а още повече на свѣточувствителното стъкло въ фотографията. Нѣкой погледне образа си на такова стъкло и казва: колко съмъ красивъ! Каква красота има въ този черенъ образъ? Цѣлъ арапинъ си. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора искатъ да се убѣдятъ едни други, че сѫ красиви и казватъ: това лице е като на светия. Тѣ взиматъ единъ портретъ на такъвъ светия, кланятъ му се, почитатъ го. Каква реалность има въ този портретъ? Когато срещнете истинския, дѣйствителния човѣкъ, вие го пѫдите, изхвърляте го вънъ отъ себе си, а като дойде въпросъ за неговия образъ, снетъ на хартия, туряте го близо до сърцето си, кланяте му се, уважавате го. Въ Америка пъкъ, при нѣкои спиритически сеанси, хората постѫпватъ по другъ начинъ. Когато се яви нѣкой духъ и пожелае да се помолятъ за него, тѣ се молятъ; пожелае ли този духъ да дадатъ за душата му 5—10 долара на нѣкой бѣденъ човѣкъ, тѣ казватъ: ще си помислимъ малко. Изобщо, американцитѣ не сѫ много щедри; тѣ не обичатъ да даватъ материални помощи. И тъй, причинитѣ за всички мѫчнотии въ живота не се дължатъ само на насъ. Мнозина казватъ: нещастието ни се дължи на това, че сме дошли на тази грѣшна земя. Питамъ: щомъ е така, защо дойдохте на земята? Кой ви изпрати? Ще кажете, че Господъ ви изпратилъ. Ако това е вѣрно, дѣ сѫ документитѣ ви? Когато се качвате на единъ слабъ, старъ параходъ, и вълнитѣ започватъ отъ всички страни да нахлуватъ въ него, кой е виновенъ за нещастието, което ви сполетява? — Вашето криво разбиране за нѣщата. Ако бѣхте се качили на здравъ, солиденъ параходъ, никакво нещастие, никакви мѫчнотии нѣмаше да ви сполетятъ. Моята цѣль днесъ не е да ви наведа на мисъльта, да се запитвате, защо сте дошли на земята, но като сте дошли веднъжъ, да се запитате, кой е правиятъ начинъ, по който можете да подобрите живота си? Запримѣръ, нѣкой казва: Богъ е вездесѫщъ, Той се грижи за всички живи сѫщества. Обаче, намѣри ли се този човѣкъ прѣдъ една малка мѫчнотия, той веднага изгубва присѫтствието на духа си, и започва да се тревожи. Защо и въ този случай той не каже, че всичко е отъ Бога? Окултниятъ ученикъ, който иска да разрѣши своитѣ мѫчнотии правилно, щомъ се натъкне на нѣкоя отъ тѣхъ, той трѣбва да каже: така е опрѣдѣлилъ Господъ. Дръжте въ ума си идеята, че всичко, каквото ви се случва, е за ваше добро. То е опрѣдѣлено отъ висши, разумни сѫщества, които иматъ присърце вашето развитие. Знаете ли това, никога не корегирайте тѣхнитѣ постѫпки и замисли! Запримѣръ, Богъ казва на едного отъ васъ: иди при приятеля си и го посъвѣтвай да не пие. Вие си казвате: ами ако той се обиди отъ моя съвѣтъ? Дали ще се обиди, или не, ти не мисли върху това, но изпълни порѫчката, която ти е дадена отгорѣ. Ако ти не го посъвѣтвашъ, има опасность за него, да не стане пияница, да се пристрасти къмъ пиенето. Другъ примѣръ: ти си богатъ човѣкъ, но имашъ единъ добъръ приятель, бѣденъ човѣкъ. Седишъ единъ день дома си, размишлявашъ по нѣкой въпросъ, и отвѫтрѣ нѣщо ти казва: дай половината отъ имането си на своя приятель! Ти започвашъ да си мислишъ: дали Господъ ми казва това, или то произтича отъ мене? Усъмните ли се въ този вѫтрѣшенъ гласъ, вие разсѫждавате вече, като свѣтскитѣ хора. Често слушате свѣтскитѣ хора да казватъ: ние трѣбва да се осигуримъ! Да, прави сѫ тия хора, но само ако тѣ подразбиратъ онази вѣчна осигуровка, въ която нѣма смърть. Какво виждаме днесъ? Всички хора се осигуряватъ, и въ края на краищата всички умиратъ. Защо? — Защото сѫ нарушили великитѣ Божии закони. Първото нѣщо: всѣки отъ васъ трѣбва дълбоко да се проникне отъ мисъльта, че каквото и да му се случи въ живота, то е отъ Бога опрѣдѣлено. Всички ние сме изпратени на земята да научимъ единъ великъ урокъ. Какъвъ е този урокъ? — Да бѫдемъ доволни и при най-голѣмото нещастие, което може да ни сполети. Напримѣръ, имате знание — може да го изгубите; имате богатство — може да го изгубите; може да изгубите и зрѣнието си, и краснорѣчието си, и нѣкой свой любимъ човѣкъ — всичко може да прѣживѣе човѣкъ. Той може да изгуби и своитѣ свещени идеи, но разумниятъ човѣкъ, при всички условия на живота, ще каже: така е опрѣдѣлилъ Господъ. Такава е Неговата воля! Въ Бога нѣма нито промѣна, нито измѣна. Каквото Богъ е опрѣдѣлилъ, ние трѣбва да го приемемъ. Той може и сто пѫти да те спусне до дъното на океана, но ти се дръжъ за конеца, съ който те спуща. Ти можешъ да изгубишъ съзнание, не бой се, нищо нѣма да ти стане. Богъ пакъ ще те изтегли на повърхностьта на земята. Той ще те спуща въ водата и ще те вади, но ти всичко ще издържишъ. Пуснешъ ли конеца и пожелаешъ ли самъ да се спасявашъ, работата ще вземе другъ край: всичкитѣ нещастия ще се струпатъ отгорѣ ти, и отнийдѣ нѣма да ти дойде спасение. Всичката философия на живота седи въ слѣдното: дръжте връзката си съ Господа! Нѣкой казва: да имамъ пари, ще видите, какъ ще подобря живота си! Съ пари подобрение, спасение не става. Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ пари, това е най-лесната работа. Ако съ ядене се разрѣшаваха въпроситѣ, всѣки день не ядемъ ли? Силата на човѣшката душа се крие въ живота, въ положителната вѣра. Има ли човѣкъ тази жива вѣра, той ще бѫде въ постоянна, непрѣривна връзка съ Бога, прѣзъ всички състояния на своя животъ. Едно отъ заблужденията, което сѫществува между васъ, е слѣдното: вие мислите, че можете да направите хората щастливи. Казвамъ: вие не можете да направите човѣка нито щастливъ, нито нещастенъ. Обаче, Богъ може да употрѣби човѣка, като орѫдие, чрѣзъ което да дойде вашето нещастие, или щастие. Запримѣръ, когато Богъ вижда, че богатството на нѣкой човѣкъ е въ състояние да го спъне въ духовния му животъ, тогава Той изпраща нѣкой апашъ при него, да го обере. Вижда ли пъкъ, че сиромашията е въ състояние да спъне нѣкого въ правилното му развитие, Богъ казва на нѣкой богатъ човѣкъ: дай половината отъ своето богатство на еди-кого си! Каже ли Богъ нѣкому да направи добро на своя братъ, той не може да противодѣйствува на Неговата заповѣдь. Този човѣкъ ще се намѣри въ положението на птичката, която носи храна на своитѣ малки, и направо я туря въ устата имъ. Ако птичката се отказва да изпълни волята Божия, друга нѣкоя птичка ще дойде и ще донесе храна на малкитѣ птиченца. Дойдешъ ли до изпълнение волята Божия, ти непрѣменно трѣбва да й се подчинишъ. Каквото Богъ ти заповѣдва отвѫтрѣ да направишъ, ти ще го изпълнишъ, безъ да казвашъ, че имашъ свободна воля, че можешъ да го направишъ, или да не го направишъ. По отношение на Божиитѣ заповѣди и повеления, нѣма свободна воля, нѣма свободенъ изборъ. Речешъ ли тукъ да проявишъ свободна воля и грѣхътъ се проявява. Нѣкой казва: азъ мога да правя изборъ между доброто и злото и да постѫпвамъ, както искамъ. — Можешъ, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човѣкъ още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли Любовьта въ човѣка, той се намира въ абсолютния, въ съвършения животъ. Значи, да живѣешъ въ Любовьта е по-велико, отколкото да живѣешъ въ относителната свобода. Нѣкой казва: азъ не съмъ добъръ човѣкъ. Казвамъ: ти си добъръ човѣкъ, но отъ тебе има още по-добри. На по-добрия пъкъ казвамъ: ти си по-добъръ отъ много хора, но има и най-добри хора въ свѣта. Значи, въ добрината на човѣка има степени на сравнение. Тъй щото, кажемъ ли нѣкому, че е добъръ човѣкъ, ние не подразбираме, че той е съвършенъ, но казваме, че не е лошъ човѣкъ. Въ такъвъ случай, човѣкъ може да бѫде добъръ, по-добъръ, най-добъръ и мистично-идейно добъръ. Станешъ ли мистично-идейно добъръ, ти влизашъ вече въ Божествения свѣтъ, дѣто ще имашъ здрава основа, като човѣкъ, който е миналъ прѣзъ всички степени на доброто. Стане ли човѣкъ мистично-идейно добъръ, Господъ вече му говори съ положителенъ, съ категориченъ езикъ. Докато той е добъръ, по-добъръ и най-добъръ, Господъ ще му говори чрѣзъ Духа, и той ще има свобода да избира. И тъй, главната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви е тази, че всичко е отъ Бога. Щомъ казвате, че всичко е отъ Бога, каквото и да ви се случи, трѣбва да го понасяте съ съзнанието, че то е отъ Бога изпратено. Ако заболѣете, не търсете лѣкарь, но първо идете при Бога и Го запитайте: Господи, какво да правя? Ти ми изпрати болестьта, кажи ми, какъ да се лѣкувамъ. Ако останете безъ пари, не тичайте веднага при нѣкой банкеръ, но пакъ се отправете съ молба къмъ Бога, Той да ви помогне, или да ви посъвѣтва, по какъвъ начинъ и отдѣ да намѣрите пари. Най-послѣ, ако се нуждаете отъ учитель, пакъ се обърнете къмъ Бога, Той да ви посочи, кого да вземете за свой учитель. Само по този на-чинъ човѣкъ ще може да се справи съ своитѣ мѫчнотии. Днесъ много хора иматъ недоразумения съ своитѣ синове и дъщери. Като наблюдавамъ отношенията между родителитѣ и дѣцата, виждамъ, че много дѣца иматъ такива отношения къмъ родителитѣ си, каквито юрдечето къмъ своята майка-кокошка. То върви подирѣ й извѣстно врѣме, но щомъ види вода, веднага напуща майка си и влиза въ водата. Защо юрдечето напуща кокошката? — Защото не е отъ нейния родъ. То напуща майка си и не мисли за нея, като й казва: не те признавамъ за майка. Мене водата ми е свойствена. Оттукъ вадимъ слѣдния законъ: човѣкъ не трѣбва да бѫде робъ никому. Не ставайте роби и на дѣцата си! Всѣко дѣте, което дохоѫда въ вашия домъ, иде съ главната задача да служи на Бога. Щомъ е така, вие ще го приемете, както Богъ го приема, ще гледате на него, като на Божи служитель, и нито вие ще го заробвате, нито дѣтето васъ ще заробва. Не мислете, че вие можете да направите дѣцата си щастливи. Всѣки човѣкъ, билъ той ученъ или простъ, повече или по-малко способенъ, силенъ или слабъ, е изпратенъ на земята съ специална задача, която само той може да свърши. Не мислете, че вие можете да измѣните неговата задача. Ако се считате за много ученъ, прѣвърнете коня въ човѣкъ. Вие може да го поставите въ палатъ, да му дадете най-добри условия за животъ, можете да го научите да смѣта дори, но оставите ли този конь самичъкъ, той по никой начинъ не може да прѣдаде знанието си на другъ конь. Коньтъ означава забитъ колъ. Той казва: ти не можешъ да туришъ въ главата ми повече отъ това, което Богъ е опрѣдѣлилъ да влѣзе. Той е благодаренъ на това, което Богъ му е далъ и казва: азъ прѣдпочитамъ да си остана конь, както Богъ ме е създалъ, отколкото да стана такъвъ философъ, какъвто вие искате да ме направите. Нима положението на актьора, който нѣма петь пари въ джоба си, но играе роля на царь, е по-добро отъ положението на единъ селянинъ, който има десеть декара земя? Казвамъ: сѫщностьта на човѣшкия животъ се заключава въ неговата разумность. Силата на човѣка седи въ това, че той има диханието Божие, както и образа и подобието Божие. Въ Божественото е силата на човѣка. Отдавайте първо мѣсто на Божественото въ васъ, а не на вашата личность. Когато Божественото говори въ човѣка, това е истинскиятъ Човѣкъ. Въ Божественото нѣма страхъ, нѣма колебание, нѣма болести, нѣма невѣжество. Въ Божественото се крие силата за постигане на знание, мѫдрость и свобода. Усъмните ли се въ нѣщо, кажете си: всичко е отъ Бога! Не е достатъчно само на думи да кажете това, но тѣзи думи трѣбва да станатъ плъть и кръвь за васъ. Кажете ли ги, въ изговарянето имъ да вземе участие и ума, и сърцето, и волята ви. Дойдете ли до единъ кръстопѫть, кажете си: всичко е отъ Бога. Той е създалъ земята, и азъ ще бѫда благодаренъ отъ нея, ще използувамъ условията, при които съмъ поставенъ. Единъ день, когато свърша училището на земята, Богъ ще ме постави въ друга планета, при по-добри условия, тамъ да раста и да се развивамъ. Ако не изпълнявамъ волята Божия, нѣма да използувамъ даже и условията на земята. Казвамъ: новото учение трѣбва да се приложи, ако искате да имате вѫтрѣшни резултати. Всички имате мѫчнотии, но не знаете, какъ да ги разрѣшите. Всѣки има мѫчнотии, които той непрѣменно трѣбва да разрѣши. Ако днесъ не може, утрѣ непрѣменно трѣбва да ги разрѣши. Това значи: ако човѣкъ не разрѣши мѫчнотиитѣ си въ този животъ, въ другъ нѣкой животъ ще ги разрѣши. Че това е така, виждаме отъ обстоятелството, че човѣкъ и днесъ още носи съ себе си неразрѣшени задачи отъ своето минало. Искате ли да подобрите живота си, непрѣменно трѣбва да разрѣшите мѫчнотиитѣ на своя животъ, а тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ задачи, по-сложни и по-прости. Колкото повече човѣкъ се развива, толкова по-високо разбиране той трѣбва да носи за живота. Нѣкой казва: знаете ли, съ какво се занимава астрологията? Първиятъ въпросъ, съ който трѣбва да се занимава, той е въпросътъ за живота на златото, т. е. за живота на слънцето. Можете ли, като изучавате златото, да го оживите? Ако можете да трансформирате златото въ себе си, да го използувате разумно, тогава това злато, т. е. слънцето ще има добъръ аспектъ за васъ. Ако можете отровната Венера въ себе си, т. е. мѣдьта да прѣвърнете въ благороденъ металъ, въ по-добъръ животъ, тогава тази Венера ще има добъръ аспектъ за васъ. Не можете ли да я прѣвърнете въ благороденъ металъ, тя ще укаже лошо влияние върху васъ и ще ви разруши. Такъвъ човѣкъ, дѣ какво види, все се влюбва: въ животно, въ растение, въ човѣкъ, въ нѣкоя книга и т. н. Всички тия одушевени тѣла, като се докосватъ до сърцето му, прѣдизвикватъ наранявания, вслѣдствие на което любовьта отъ неговото сърце изтича навънъ. Това не е любовь. Истинската любовь е Божията, която седи въ сърцето на човѣка съ години. Тя трае не само единъ животъ, но и два, и три, и десеть, и повече животи, и винаги остава неизмѣнна. Тъй щото, когато говоримъ за Любовьта, ние имаме прѣдъ видъ Бога, Който е свидѣтель на думитѣ ни и ни заставя да изпълнимъ Неговата воля. Сега иде нова епоха на земята, прѣзъ която всички хора ще бѫдатъ подложени на Божественъ огънь. Всички хора, безъ изключение, и по плъть, и по духъ, ще минатъ прѣзъ този огънь, за да се прѣчистятъ. Всички неблагородни метали ще се разтопятъ, всички отровни утайки и наслоявания, които тѣ сѫ оставили въ кръвьта на човѣка, ще се прѣработятъ, и човѣкъ ще се повдигне на по-високо стѫпало отъ това, на което се намира днесъ. За това врѣме, именно, говори и апостолъ Павелъ, като казва: „Всички ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ, ще се прѣобразимъ.“ Само по този начинъ човѣкъ може да влѣзе въ новия животъ. Той ще бѫде вече чистъ и светъ. Това състояние наричатъ „новораждане“. Ето защо всички хора трѣбва да бѫдатъ готови за Божествения огънь. Нѣма да мине дълго врѣме, и този огънь ще дойде. Той ще трансформира свѣта и ще донесе новъ моралъ. Всички стари форми, всички отживѣли, изтъркани нѣща, трѣбва да отстѫпятъ на новитѣ и красиви форми. Съврѣменнитѣ хора искатъ да оправятъ свѣта съ старитѣ форми, съ старитѣ методи. Това е немислимо. И затова, каквото и да ви се случи, казвайте: такава е волята Божия! Дойде ли ви нѣкаква болесть, обърнете се къмъ Бога съ дълбоко съзнание за всичко, което става наоколо ви, и кажете: Господи, благодаря Ти за всичко, което ми изпращашъ! Кажешъ ли така, нѣма да мине дълго врѣме, и болестьта ти ще изчезне. Какво правите вие въ такива случаи? Като ви хване нѣкаква болесть, казвате: достатъчно ми е това, Господи! Все на мене ли ще изпращашъ изпитания? И сега, като ви наблюдавамъ, азъ намирамъ, че вашето търпѣние е много малко. Вие сте дошли на земята да опитате Божията благость; тя се изпитва само чрѣзъ страданията, а не чрѣзъ радоститѣ. Богъ е оставилъ радоститѣ за другъ животъ, когато отидемъ въ друга планета, а за земята Той е опрѣдѣлилъ скърбитѣ и страданията. Човѣкъ трѣбва да изпита първо малкитѣ страдания, послѣ — по-голѣмитѣ, слѣдъ това — най-голѣмитѣ; когато дойде до мистично-идейнитѣ страдания, тогава само той ще влѣзе въ другия свѣтъ, дѣто Богъ ще му проговори. Когато Христосъ бѣще разпнатъ на кръста, Той прѣживяваше мистично-идейни страдания. Хората, като не знаятъ това, запитватъ: защо Богъ допусна да разпнатъ Христа? — Защото Той трѣбваше да изпита мистично-идейни страдания. И тъй, сега ви оставамъ слѣдната мисъль: всичко е отъ Бога! Страданията ни сѫ дадени отъ Бога, а отъ насъ Богъ иска да се учимъ и да бѫдемъ благодарни за всичко. Значи, страданията сѫ отъ Бога, благодарностьта — отъ насъ. Сиромашията е отъ Бога, а шедростьта — отъ насъ, отъ нашитѣ души. Щедъръ е само онзи човѣкъ, който, при най-голѣмата сиромашия, може да раздѣли залъка си съ своя братъ. Богатиятъ човѣкъ не е щедъръ. Съ сиромашията хората се изпитватъ, доколко тѣ сѫ готови да дѣлятъ хапката си съ своя ближенъ. Дали ще бѫда сиромахъ или богатъ, това е пакъ отъ Бога. Човѣкъ може да знае, какво ще му се случи утрѣшния день, но правилно е той да не прави никакъвъ опитъ да избѣгва отъ това, което Богъ е отредилъ за него. Въ това, което Богъ е опрѣдѣлилъ за всѣки човѣкъ, се крие нѣкакво знание, необходимо за самия него. Богъ е всемѫдъръ, Той знае, защо е допусналъ специфични страдания за всѣки човѣкъ. Какво ще придобие той, ако се откаже отъ тѣзи страдания? Тѣ сѫ благо за неговата душа. Запримѣръ. Богъ може да каже нѣкому да ме хвали. Азъ ще благодаря за това. Другъ пѫть може да изпрати нѣкого да ме кори. Азъ пакъ ще благодаря. Понѣкога нито ще ме хвалятъ, нито ще ме корятъ. И затова ще благодаря. Това показва, че съмъ оставенъ на почивка. Дойде ли сиромашията при менъ, азъ ще й благодаря; дойде ли богатството, пакъ ще благодаря. Ако придобивамъ знания, ще благодаря на Господа за условията, които ми е далъ; губя ли знанията си, пакъ ще благогодаря. Значи, ако ученикътъ иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трѣбва да има будно съзнание — въ всичко, което става въ него и около него, да вижда Божия пръстъ. Само по този начинъ човѣкъ ще придобие миръ въ душата си и свѣтлина въ ума си, за да разбира правилно живота. Нѣкой казва: изгубихъ мира си! — Може ли човѣкъ да изгуби мира си? Кажешъ ли, „такава е волята Божия“, ти имашъ миръ; щомъ кажешъ „не е такава волята Божия“, ти изгубвашъ мира си и се намирашъ на фалшива основа. Прѣди всичко, ние не сме дошли на земята по своя собствена воля, нито пъкъ живѣемъ за себе си. Павелъ казва: „Ние живѣемъ за Бога. Богъ живѣе въ насъ, и ние живѣемъ въ Бога.“ Нѣкои живѣятъ съзнателно за Бога, а нѣкои живѣятъ несъзнателно. Обаче, дали съзнаваме, че живѣемъ за Бога, или не съзнаваме, ние пакъ живѣемъ за Бога. Най-хубавата мисъль, която трѣбва постоянно да държите въ ума си, е слѣдната: каквото ви се случи, да знаете, че това е волята Божия. И тогава, ако осиромашѣете, нека душата ви се изпълни съ вѫтрѣшна благодарность къмъ Бога, че Той ви е удостоилъ съ внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва нѣкому: вземете богатството на този човѣкъ. Това значи: вземете товара на този човѣкъ. Азъ благодаря на Бога, виждамъ, че това е Неговата воля и казвамъ: волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отниматъ. Ако придобия богатство, азъ пакъ благодаря, защото такава е волята Божия. Щомъ волята Божия е такава, душата ни трѣбва да се изпълни съ благодарность, съ благоговѣние, че Богъ дѣйствува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Мислимъ ли така, само Той може да ни избави отъ всички противорѣчия. Само Той може да внесе въ душата ни миръ и спокойствие. Само Той може да ни даде знание и свѣтлина, свобода и просторъ, сила и животъ. Казвамъ: отъ днесъ се изисква отъ всинца ви да имате положителна мисъль. Кой каквото каже за васъ, добро или зло, да знаете, че то е отъ Бога. Ако човѣкъ повѣрва въ тази мисъль, той цѣлъ ще свѣти. И дѣто ходи такъвъ човѣкъ, навсѣкѫдѣ ще носи свѣтлина. Свѣщитѣ, съ които хората си служатъ, това показва, каква е тѣхната философия. Тази вечерь се прѣкѫсна тока, нѣмате свѣтлина. Какво показва това? — Богъ ви остава за извѣстно врѣме въ тъмнина, защото не вѣрвате въ Него. Той казва: свѣтлината трѣбва да иде отгорѣ, отъ умоветѣ на хората. Най-добрата свѣтлина въ физическия свѣтъ е слънчевата. Мисъльта, че всичко иде отъ Бога, ви се дава, за да се облечките малко въ вашитѣ скърби и страдания. Нашата цѣль не е да вземемъ всичкия ви товаръ, но само да ви облекчимъ малко. Мнозина се радватъ, че Духътъ се е проявилъ чрѣзъ тѣхъ. Добрѣ е Духътъ да се проявява чрѣзъ хората, но зависи, какъвъ духъ се е проявилъ. Има духъ на страдание, духъ на послушание и духъ на вѣра. Проявятъ ли се тия качества на Духа чрѣзъ човѣка, той има вече синовни отношения къмъ Бога Такива бѣха отношенията на Христа къмъ Бога. Имате ли тия качества на Духа въ себе си, вие ще носите всичко съ радость. Желая ви да се проникнете дълбоко въ съзнанието си отъ мисъльта, че всичко е отъ Бога. Сега изпѣйте упражнението „сила жива“! Нека се опита нѣкой отъ васъ да изпѣе това упражнение така, че всички да почувствувате смисъла на думитѣ „сила жива“. Всички трѣбва да пѣете. Когато човѣкъ стане материалистъ, той прѣстава да пѣе, става по-плътенъ и започве да мисли, какъ да уреди живота си на земята. Желанието на човѣка да уреди живота си на земята мяза на слѣдното положение: двама приятели отиватъ на гости при едного, който иска да се пошегува малко съ тѣхъ, да направи единъ опитъ. Той взима малко циментъ, залива го съ вода, образува една каша и имъ казва: турете краката си въ тази каша, да поседатъ въ нея около 1—2 часа, искамъ да направя единъ оригиналенъ опитъ. Мислите ли, че тѣ ще могатъ лесно да извадятъ краката си отъ тази каша? Казвамъ: много отъ желанията на съврѣменнитѣ хора иматъ свойствата на циментовата каша. Турите ли сърцето си въ тѣхъ, то ще се циментира; турите ли ума си въ тѣхъ, и той ще се циментира. Само ония желания трѣбва да се подкрѣпватъ и подхранватъ, въ които не се втвърдяватъ нито сърцето, нито ума на човѣка. Тѣзи желания помагатъ на неговото духовно растене. Всѣко друго желание, въ което мислитѣ и чувствата на човѣка се втвърдяватъ, е опасно. Всички мисли и чувства на човѣка трѣбва да се държатъ на ефирно състояние. И тъй, ако искате работитѣ ви да вървятъ добрѣ, вие трѣбва да пѣете. Сега нѣкои отъ васъ казватъ, че не могатъ да пѣятъ, но какво ще направите, ако обѣщаятъ една премия отъ 100,000 лева на всѣки, който пѣе? Тогава всички ще пѣете. Пѣнието прѣдставлява съчетание между разнитѣ свѣтове: басътъ прѣдставлява физическия свѣтъ; алтътъ — чувствения свѣтъ; тенорътъ — умствения свѣтъ, а сопранътъ — духовния свѣтъ. Тенорътъ прѣдставлява най-ученитѣ хора, които боравятъ съ фактитѣ; алтътъ прѣдставлява изкуството; басътъ е материалниятъ свѣтъ, който подкрѣпва нѣщата. Той трѣбва да се обажда отъ врѣме на врѣме, да свързва другитѣ гласове въ едно цѣло. Сопранитѣ сѫ духовнитѣ хора, които служатъ за основа, върху която се гради. Тѣ трѣбва да проникватъ между всички останали гласове. Сопранътъ иде отъ високо мѣсто, затова вибрациитѣ му сѫ кѫси и силни. Засега нѣма истински музиканти въ свѣта. Тѣ ще дойдатъ, когато инструментитѣ имъ почнатъ да говорятъ. Когато цигулката започне да говори въ рѫцѣтѣ на цигуларя, тогава ще дойдатъ идейнитѣ цигулари. Въ пѣнието, както и въ свиренето трѣбва да има изразъ. Прѣди всичко, вие трѣбва да взимате чисти тонове, да пѣете така, че ангелитѣ да изпитватъ удоволствие, като ви слушатъ. Пѣнието не е качество само на духовния човѣкъ. Всѣки трѣбва да пѣе! За кого пѣятъ ангелитѣ, напримѣръ? — Тѣ пѣятъ за насъ. Когато тѣ пѣятъ, ние спимъ. Значи, ангелитѣ, съ своята пѣсень, ни приспиватъ, даватъ ни концертъ. Като се събудимъ, ние не запазваме никакъвъ споменъ отъ концерта на ангелитѣ, но имаме особено вѫтрѣшно доволство отъ тѣхната музика. Като ви слушамъ да пѣете, забѣлѣзвамъ, че нѣкои отъ васъ се страхуватъ да пѣятъ. Казвате: ние сме стари, не можемъ да пѣемъ. Като стари, именно, трѣбва да пѣете. Казвате: за кого да пѣемъ? — Пѣйте за Господа! Когато хората отиватъ на нѣкоя опера, като се връщатъ дома си, изъ цѣлия пѫть тананикатъ. Ако тѣ не се срамуватъ да пѣятъ, защо вие се срамувате да пѣете ангелскитѣ пѣсни, които сте чули горѣ? Който не иска да пѣе, той нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Който ие знае да пѣе, като ангелъ, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Въ Царството Божие приематъ хора, на които рѣчьта е музикална, съ подбрани думи. Вие казвате: и безъ пѣние може, и безъ музикално говорене може. Не, кандидатитѣ за Царството Божие трѣбва да бѫдатъ добри пѣвци и да говорятъ музикално. Въ Царството Божие приематъ само даровити хора, които знаятъ да пѣятъ хубаво, да говорятъ разумно и да мислятъ правилно. Освѣнъ това, който иска да влѣзе въ Царството Божие, той трѣбва да знае и етика. Външната страна на етиката е естетиката. Вие сте започнали съ естетиката, а трѣбва да бѫде обратно: започнете съ етиката, а послѣ да дойде естетиката. Съврѣменнитѣ хора обръщатъ внимание главно на външната страна на нѣщата, а по-малко на вѫтрѣшната. И тъй, ако ученикътъ на окултната школа не знае да пѣе, той се пенсионира. Ще му дадатъ голѣма пенсия, за да се освободятъ отъ него. Всички трѣбва да пѣете, да се поощрявате едни други. Щомъ се поощрявате въ пѣнието, ще придобиете и права мисъль, която носи великото и хубавото въ свѣта. Стремете се къмъ всичко добро! Мнозина казватъ: пѣние, музика не ни трѣбватъ, но здрава мисъль ни е потрѣбна. Коя мисъль наричате вие здрава? Да мислите за вашето осигуряване, това ли наричате здрава мисъль? Вие сте осигурени, нѣма какво повече да се осигурявате. Нѣкой ще каже: лесно е да се говори, но влѣзте въ нашето положение, да видите, какъ изкарваме хлѣба си. Ако е въпросъ да влѣза въ вашето положение, азъ го познавамъ. Защо? — Миналъ съмъ прѣзъ всички форми на Битието, изкарвалъ съмъ прѣхраната си и като растение, и като птица, и като млѣкопитаеще, а сега изкарвамъ прѣхраната си като човѣкъ. За въ бѫдеще ще изкарвамъ прѣхраната си, като ангелъ. Формитѣ, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ благословение за него. Въ това отношение всѣка форма заслужава внимание. Като видя нѣкоя пеперудка, азъ се спирамъ прѣдъ нея съ всичкото си уважение и почитание. Казвате: ангелитѣ спиратъ ли се прѣдъ пеперудитѣ? — Спиратъ се, разбира се. Пеперудата не е тъй нищожна, както вие си я прѣдставяте. Когато ангелътъ види единъ волъ да оре на нивата, той се спира прѣдъ него, благославя го и си казва: има нѣщо велико въ тази форма. Защо волътъ има роги? Вие трѣбва да знаете прчината за това. Вие трѣбва да минете прѣзъ всички форми на живота, за да не се плашите отъ нищо. Казвате: азъ съмъ много страхливъ. — Това е чърта, която носите отъ врѣмето, когато сте били заекъ. Другъ казва: азъ обичамъ да ритамъ. — Това е чърта, която носите отъ врѣмето, когато сте били конь. Ако обичате да бодете, тази чърта носите отъ вола. За въ бѫдеще ще минете прѣзъ редъ още форми, отъ които ще се учите. Всѣка форма е особенъ родъ училище. Нѣма нищо обидно въ това. Забѣлѣжете, Якова наричатъ въ Писанието червей. Слѣдователно, първата ви задача е да се научите да пѣете, да говорите хубаво и да трансформирате състоянията си. Слѣдъ това ще изучите всички форми, всички близки и далечни отъ васъ планети, слънца и влиянието, което тѣ указватъ върху васъ. Така ще се домогнете и до алхимията, ще се научите да прѣвръщате неблагороднитѣ метали въ благородни. По този начинъ ще се освободите и отъ сиромашията: ще прѣвръщате мѣдьта и желѣзото въ злато, а пѣсъкътъ и глината — въ диамантъ. Постигнете ли всчки тия знания, развиете ли въ себе си сила и мощь, вие сте разбрали вече смисъла и задачата на Великата Окултна Школа. „Вѣренъ,истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 9 Лекция отъ Учителя, държана на 13 януари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗКОВНИЧЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Сега ще ви напиша нѣколко разхвърляни прави и криви линии. II — ( Т II — ( . Какъвъ смисълъ намирате въ тѣзи линии? Тѣ прѣдставляватъ елементи на извѣстна идея. Могатъ ли тѣзи елементи да се сглобятъ въ едно цѣло? — Могатъ. — Какво ще се образува отъ тѣхъ? Думата „истина“. Цѣлата природа се състои все отъ такива разхвърляни части, които съставляватъ елементи на една велика, свещена книга. Тъй щото, ако знаете начина, по който да сглобявате тия прави и криви линии, разхвърляни изъ цѣлата природа, вие ще намѣрите и тѣхния дълбокъ смисълъ. Днесъ всички хора искатъ да се движатъ по правъ пѫть. Прѣдставете си, че вие трѣбва да се движите по една хоризонтална плоскость, съвършено гладка, като ледъ. Какъ бихте вървѣли тогава? Колко пѫть щѣхте да изминете въ единъ часъ? Освѣнъ това, какъ щѣхте да вървите? Почти на всѣка крачка щѣхте да падате, и докато стигнете края на тази плоскость, вие щѣхте да имате носъ охлузенъ, уста изкривена, глава пукната — здраво мѣсто нѣмаше да остане по тѣлото ви. Но благодарение, че въ природата има грапави мѣста, трапчинки, низки и високи мѣста, та човѣкъ може свободно да се движи изъ нея, и ако внимава, ще остане неповрѣденъ. И тъй, кривитѣ линии въ природата често произвеждатъ голѣма хармония. Мнозина мислятъ, че хубавото, красивото седи въ еднообразието. Допуснете, че всички хора иматъ еднакво дълги носове, по 6 см., еднакви уши — по 7 см. голѣмина, вѣжди — по 51/2 см., чела — по 6 см. високи, какъ щѣха да изглеждатъ тѣ? Всички хора щѣха напълно да си приличатъ, като че имате прѣдъ себе си единъ и сѫщъ човѣкъ. Има ли нѣщо красиво въ такава голѣма прилика между хората? Въпрѣки това, вие казвате на нѣкого: ти трѣбва да мислишъ, като мене, да вървишъ по моя пѫть. Какво разбирате подъ думитѣ „да мисли човѣкъ като васъ, или да върви по вашия пѫть“? Да мисли нѣкой човѣкъ като васъ, това значи и той да пие вода отъ сѫщата чешма, отъ която и вие сте пили. Този човѣкъ може да пие отъ сѫщата чешма, отъ сѫщия чучуръ, но не и отъ сѫщата вода. Водата привидно само е сѫща, а въ сѫщность всѣки моментъ тя е различна. Щомъ е тъй, вие сами трѣбва да желаете всички хора да пиятъ вода отъ една и сѫща чешма — най-красивата, на най-високото мѣсто поставена и съ най-чиста вода, но водата на всѣкиго да се различава по нѣщо отъ вашата. Апостолъ Павелъ е разглеждалъ този въпросъ въ друга форма. Той е казвалъ, че ако човѣшкитѣ удове започнатъ да разглеждатъ службитѣ, които тѣ извършватъ, помежду имъ. ще се яви споръ, т. е. ще се създаде извѣстна дисхармония. Защо?— Защото едни отъ тѣхъ изпълняватъ по-висока служба, а други — по-низка. Ако всички удове съзнаваха, че сѫ части отъ Божествения организъмъ, който еднакво се нуждае отъ тѣхъ, тѣ щѣха ли да спорятъ помежду си? На сѫщото основание трѣбва ли хората да спорятъ помежду си, кой каква служба изпълнява? Едно е важно: всички да пиятъ отъ Божествената чешма! Пиятъ ли отъ Божествената чешма, тѣ сѫ удове на Божествения организъмъ, безъ разлика на това, кой каква функция изпълнява. Запримѣръ, много отъ съврѣменнитѣ хора иматъ слабость, слѣдъ като се нахранятъ, тѣ започватъ да разправятъ, кой отъ какво страда. Казвамъ: има нѣща, за които не трѣбва да се говори. Човѣкъ може да говори за ябълки, за хлѣбъ, изобщо за всичко, което иде отгорѣ, т. е. отъ Бога. Ще кажете: за какво не трѣбва да се говори? — За всичко онова, което излиза отъ човѣка. Онова, което човѣкъ прави, трѣбва да става въ тъмнина, а онова, което Богъ прави, трѣбва да става на видело, на бѣлъ день. Затова, именно, Богъ създаде нощьта и деня. Нощьта е създадена за човѣшкитѣ дѣла, а деньтъ — за Божественитѣ дѣла. Тъмнината е за хората, а свѣтлината — за Бога. Да бѫдемъ Божествени хора, това подразбира постоянно да живѣемъ въ свѣтлина. Ако човѣкъ може непрѣкѫснато да живѣе въ свѣтлина, той е постигналъ вѣчното щастие. Това зависи отъ него. Вие задавали ли сте си въпроса за дълбокитѣ причини, които сѫ заставили растенията да пуснатъ едната си половина, т. е. своитѣ корени въ земята, а другата половина, т. е. клонетѣ си въ въздуха? Това е една гатанка, единъ отъ неразрѣшенитѣ въпроси, не само за васъ, но и за всички учени хора. Съврѣменнитѣ естественици казватъ, че растенията пущатъ коренитѣ си въ земята, за да черпятъ отъ нея сокове и да се хранятъ. Питамъ: животнитѣ какъ черпятъ сокове отъ земята, безъ да поставятъ краката си въ нея? Хората какъ черпятъ енергии отъ земята, безъ да заравятъ краката си въ нея? Млѣкопитаещитѣ ходятъ на четири крака, и по този начинъ сѫ въ контактъ съ силитѣ на земята. Хората ходятъ на два крака, и съ тѣхъ влизатъ въ връзка съ силитѣ на земята. Ангелитѣ пъкъ никъкъ не стѫпватъ на земята. Хората си прѣдставятъ ангелитѣ сѫщества съ два крака, подобни на тѣхъ. Доколкото ние знаемъ, ангелитѣ никога не стѫпватъ на тази земя, която е направена само отъ умрѣли клѣтки. Когато ангелитѣ слизатъ на земята, тѣ кацватъ върху главитѣ на хората, и вървятъ отъ глава на глава. Въ това отношение човѣшкитѣ мозъци прѣдставляватъ стѫпала, по които ангелитѣ ходятъ. Както виждате, това е особена философия. При това, забѣлѣзано е, че колкото по-често ангелитѣ стѫпватъ върху мозъцитѣ на хората, толкова и мозъцитѣ имъ сѫ по-обработени, а слѣдователно и хората мислятъ по-добрѣ. Колкото по-малко ангелитѣ стѫпватъ върху мозъцитѣ на хората, толкова по-злѣ мислятъ. Ние не говоримъ за ума, но за мозъка на хората. И тъй, когато се натъквате на противорѣчията, вие страдате. Казвамъ: не се спирайте върху противорѣчията и върху страданията, които тѣ произвеждатъ. Старайте се да схващате красивата страна на страданията. Докато сте на земята, щастливитѣ дни, свѣтлитѣ точки въ живота ви сѫ радоститѣ, а нещастнитѣ дни, тъмнитѣ точки — скърбитѣ, страданията. Обаче, когато отидете на небето, тамъ ще бѫде точно обратно: свѣтлитѣ точки на живота ви ще бѫдатъ скръбнитѣ дни, а за радоститѣ, които сте прѣживѣли на земята, вие почти нѣма да си спомняте. И тогава ще разбереге, че смисълътъ на земния животъ е въ разумнитѣ, а не въ безсмисленитѣ страдания. Разумни, смислени страдания сѫ тѣзи, въ центъра на които се крие една малка радость. Казвамъ: два важни момента има въ живота на човѣка. Единиятъ моментъ е, когато човѣкъ се ражда, т. е. когато иде на земята; вториятъ моментъ е, когато човѣкъ умира, т. е. когато напуща земята и заминава за другия свѣтъ. Първиятъ моментъ прѣдставлява процесъ на растене, на придобиване; вториятъ моментъ е процесъ на раздаване. Когато наближава нѣкоя душа да дойде на земята, тя кацва върху главата на нѣкой човѣкъ, и той започва да я залъгва да слѣзе на земята. Щомъ слѣзе на земята, въ форма на малко дѣте, то започва да плаче, но веднага го окѫпватъ, даватъ му млѣчице, това — онова, турятъ го въ люлка и започватъ да го люлѣятъ, докато се укроти. Като поизрасне, даватъ му хлѣбецъ, месце, започватъ да го учатъ, купуватъ му дрешки, обличатъ го хубаво. Като свърши училище, назначаватъ го на нѣкаква служба, опрѣдѣлятъ го въ нѣкакъвъ чинъ. Сега той разбогатява, купува си кѫщи, лозя, имоти, и започва да се радва на живота. Щомъ забогатѣе достатъчно, извикватъ го да се върне назадъ, и по този случай той започва да раздава всичко, каквото е придобилъ на земята. Всѣки трѣбва да разбира закона на придобиването и закона на раздаването. Тѣзи два процеса трѣбва да се извършватъ правилно, хармонично. И придобиването, и раздаването трѣбва да става споредъ закона на Любовьта. Ако човѣкъ придобива и раздава безъ любовь, животътъ нѣма смисълъ. Като говоримъ за Любовьта, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ едно отъ нейнитѣ особени качества, по което тя се познава. Щомъ Любовъта дойде меѫду хората, тя веднага ще произведе нѣкакво противодѣйствие. Това е много естествено, понеже началната буква на думата любовь е „Л“, която е законъ на противодѣйствие. Буквата „Л“ затваря ѫгълъ отъ 30°, което въ астрологията е добъръ знакъ. Значи, чрѣзъ Любовьта човѣкъ противодѣйствува на нѣкои свои слабости. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ въ живота. Наблюдавайте, какво става съ нѣкое младо момиче, когато се влюби. Докато не се е влюбила, тя е небрѣжна къмъ себе си, не се облича добрѣ, но щомъ Любовьта я посѣти, тя започва да се облича добрѣ, става внимателна и къмъ другитѣ хора, и се заема съ изправяне на нѣкои свои слабости. Тъй щото, когато възлюбениятъ й дойде при нея, тя го посрѣща весела и засмѣна. Любовьта й казва: ти ще слушашъ всичко, каквото ти казвамъ; не слушашъ ли, да му мислишъ! Значи, Любовьта е законъ на противодѣйствие срѣщу низшето въ човѣка. Всѣки, който не противодѣйствува на низшето въ себе си, той не люби. Това не подразбира, че трѣбва да бѫдешъ грубъ съ себе си. Не, ще бѫдешъ мекъ и ще противодѣйствувашъ на низшето. Втората фаза на Любовьта е щедростьта, жертвата. Дойде ли Любовьта въ човѣка, той ще отвори касата си, ще отвори сърцето си и разумно ще дава. Понеже всички хора съставляватъ части, удове на великия Божественъ организъмъ, тѣ трѣбва взаимно да си подпомагатъ въ името на тази велика Любовь. Казвате: щомъ ние съставляваме удове отъ Божия организъмъ, не сме ли свободни да мислимъ, да чувствуваме и да се проявяваме, както искаме? — Свободни сте, но свобода сѫществува само въ разумния животъ. Дѣто нѣма разумность, тамъ нѣма абсолютно никаква свобода. На земята само живитѣ хора сѫ свободни, а мъртвитѣ сѫ роби. Докато листата на дървото седатъ на него отгорѣ, тѣ сѫ свободни, понеже могатъ да заематъ различни положения. Паднатъ ли листата отъ дървото, вѣтърътъ вече ги разнася, дѣто ще, и тѣ ставатъ играчка въ неговитѣ рѫцѣ. Обаче, свободни ли сѫ падналитѣ листа? — Не сѫ свободни. Слѣдователно, на основание на този законъ, и ние можемъ да бѫдемъ листа, цвѣтове или клончета отъ това Велико дърво на Божествения животъ. Докато се държимъ за него, ние ще имаме всички възможности за растене и развитие, ще опитаме всички радости, въ които се проявява Божествениятъ Духъ. Сега, напримѣръ, ще ви дамъ една формула, която вие трѣбва да рѣшите. Тя е слѣ-дната: Х=У=Z=О. Тази формула има дълбокъ смисълъ, и за нейното разрѣшение трѣбва да се роди нѣкой великъ математикъ. Нашата цѣль не е да разрѣшаваме неразрѣшими въпроси, но да обърнемъ внимание на външния, на обективния свѣтъ, като на азбука отъ ве-ликата Божествена книга. Въ това отношение всѣки трѣбва да изучава природата. И нашитѣ тѣла, съ които сме облѣчени, съставляватъ букви, слогове отъ езика на живата природа, както и отъ великия Божественъ свѣтъ. Понѣкога, както се забавлявате въ нѣкой балъ, току изведнъжъ ще дойде нѣкой ангелъ, ще ви дигне и ще ви занесе горѣ. Защо? — Той иска съ васъ, като съ буква, да напише нѣщо на своитѣ ученици. Когато ученицитѣ му прочетатъ написаното отъ него, той ви пуща да си отидете на земята. Слѣдъ 10-15-20 секунди вие се чувствувате отново свободенъ. И затова, когато нашата свобода се ограничи въ този свѣтъ, това става по единствената причина, че нѣкой ангелъ ни е задигналъ за онзи свѣтъ, иска да си послужи за извѣстно врѣме съ насъ, като съ буква, и послѣ пакъ ни връща на земята. Въ този случай ние трѣбва да бѫдемъ мирни, като букви. Запитватъ ли ни, защо сме толкова мирни, ще отговоримъ: причината, дѣто седимъ мирни е тази, че въ дадения случай ние сме букви, съ които ангелитѣ си служатъ, да пишатъ и четатъ. Когато седимъ прѣдъ нѣкой фотографъ, ние сме мирни, тихи и спокойни. Ако прѣдъ единъ фотографъ заставаме толкова тихо и спокойно, колко по-мирни трѣбва да бѫдемъ прѣдъ тия напрѣднали сѫщества отъ разумния свѣтъ! И тъй, най-първо ние трѣбва да се самоизучаваме, като часть отъ Великото. Щомъ съзнаемъ, че сме части отъ Великото, и животътъ ще придобие смисълъ за насъ. Изучимъ ли частитѣ на Великото, ние ще се запознаемъ и съ самия Божественъ животъ. Казвате: ние познаваме свѣта. Щомъ познавате свѣта и знаете много нѣща, ще можете ли вие да изтълкувате всички символи въ природата? Природата е пълна съ прави, спиралообразни, змеевидни и редъ други линии, чийто смисълъ вие не разбирате. Тѣ оставатъ за васъ неразрѣшени. Когато нѣкой ми каже, че не знае нѣщо, азъ се радвамъ, защото красиво е човѣкъ да не знае нѣщо. Тъй както ние сега живѣемъ, това още не е „животъ“ въ пълния смисълъ на думата. Животътъ за сега включва двѣ състояния: радость и скръбь. Слѣдователно, колкото се радва човѣкъ, толкова и скърби. Значи, животътъ е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожаватъ и даватъ нула. Ако радостьта на нѣкого е +2, а скръбьта му -2, какво ще получи? — Нула. Тогава, какво остава въ живота? Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ, въ който нѣма никакъвъ плюсъ? При това, какъ може да се обясни живота безъ радости и скърби? Всѣко движение въ свѣта се дължи или на радость, или на скръбь. Човѣкъ се движи, защото го подтиква или радость, или скръбь. Когато вървя напрѣдъ, имамъ желание да придобия нѣщо, и затова изпитвамъ въ себе си нѣкаква радость. Когато отстѫпвамъ назадъ, изпитвамъ скръбь. Обаче, щомъ има настѫпване, има и отстѫпване. Значи, животътъ всѣкога се изразява въ двѣ противоположни величини: +2 — 2, които въ резултатъ даватъ нула. Това прѣдставлява сегашниятъ животъ. Питамъ: какво нѣщо е животътъ? — Движение. Да се движишъ, това значи да живѣешъ. — Въ каква посока? — И напрѣдъ, и назадъ. Да се движишъ напрѣдъ, това означава радость; да се движишъ назадъ — скръбь. Ако имате еднакво число радости и скърби и извадите радоститѣ отъ скърбитѣ, какво ще остане? — Нула. Дѣ е животътъ тогава? Прѣдставете си, че вие сте посвѣтили цѣли 15 години отъ живота си въ служене на Бога, учили сте хората, какъ да вѣрватъ въ Бога, и какъ да Му служатъ. Слѣдъ тѣзи 15 години у васъ се явява съмнѣние, дали сте въ правъ пѫть, или не. Питамъ: какво сте спечелили отъ вашето 15 годишно служене на Бога? Цѣли 15 години сте вървѣли напрѣдъ, имате плюсъ въ живота си, и слѣдъ това се връщате назадъ; значи, имате минусъ. Дѣ остава вашата вѣра? Само онзи човѣкъ е разбралъ живота и позналъ Бога, който въ своя стогодишенъ животъ не е допусналъ въ душата си нито едно съмнѣние. Отвънъ могатъ да пристигатъ много вълнения, важно е тѣ да не проникватъ въ душата, или въ съзнанието на човѣка. Когато морскитѣ вълни се бушуватъ и удрятъ стѣнитѣ на парахода отвънъ, това е едно нѣщо; когато вълнитѣ пробиватъ парахода и влѣзатъ вѫтрѣ въ него, това е съвсѣмъ друго нѣщо. Питамъ: каква е вашата вѣра 2+2 или 2-2? Ако е 2+2, резултатътъ ще бѫде 4. Ако е + 2 - 2, резултатътъ ще бѫде нула. Значи, имате слѣднитѣ положения: + 2 - 2=0. + 2 + 2 = 4. 2 + 2 - 2 - 2 = 4 - 2 - 2 = 0. Като разглеждате тѣзи числа, вие може да се смѣете, но и съврѣменнитѣ учени сѫ смѣшни прѣдъ лицето на небето, когато искатъ да убѣдятъ тамошнитѣ жители въ нѣкои тѣхни заключения. Какво означава равенството 2+2 - 2 - 2? Числата 2+2 показватъ, че нѣкой човѣкъ е служилъ на Бога цѣли 20 години, прѣзъ което врѣме ималъ резултатъ: 2 + 2 = 4. Слѣдъ това той се усъмнилъ въ Бога и започналъ да губи. Животътъ му може да се изрази сега съ числата - 2 - 2 = - 4. Ако извадимъ отъ първитѣ 20 години послѣднитѣ години на неговия животъ, нищо нѣма да остане. Ще имаме тогава: +4 — 4 = 0. Защо се е усъмнилътози човѣкъ? — Понеже много отъ хората не вървѣли по Бога. Нѣма защо да сѫдимъ тѣзи хора, толкова е тѣхната сила. Значи, тѣзи хора, които сѫ те разколебали, сѫ по-силни отъ тебе. Първитѣ двама +2+2 сѫ започнали работата много добрѣ, но другитѣ двама, които сѫ дошли отпослѣ, развалили работата на първитѣ двама. И затова ние казваме 2+ 2 = 2 - 2. Съврѣменната математика допуща ли това нѣщо? Понѣкога ние искаме да въздѣйствуваме на Бога, да направи нѣща, които не сѫ въ съгласие съ Неговитѣ закони, т. е. съ законитѣ на живата природа. Мислите ли, че може да се въздѣйствува на Бога? Въ свѣта сѫществува законъ, който регулира отношенията. Споредъ този законъ Богъ е готовъ да направи всичко, което е разумно. Щомъ е въпросъ за нѣщо разумно, Богъ ни отговаря още при първия зовъ, отправенъ къмъ Него. Речемъ ли да искаме невъзможни нѣща отъ Бога, тогава иде и Божествената прѫчица. Тази прѫчица не е нищо друго, освѣнъ показалеца на Неговата рѫка, съ който Той иска да ни каже, че това, което въ дадения моментъ желаемъ, не носи благо за нашата душа. Трѣбва ли да скърбимъ въ този случай? Прѣдставете си, че вие минавете прѣзъ пустинята и носите въ рѫката си шише съ вода, която ще ви стигне прѣзъ цѣлото пѫтуване. Въ това врѣме иде при васъ единъ човѣкъ, взима шишето ви и го напълва съ злато. Той казва: ще напълня шишето ви съ злато, защото вода отвсѣкѫдѣ може да вземете, но злато не може да намѣрите така лесно. Като тури златото въ шишето, водата се излива. Вие продължавате пѫтя си въ пустинята, като носите вече шише, пълно съ злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви въ тази суха, безводна пустиня? — Не може. Казвамъ: сега много хора се намиратъ въ пустинята, дѣто се нуждаятъ отъ вода, а не отъ злато. Докато човѣкъ е въ пустинята, той прѣдпочита водата прѣдъ златото. Илѣзе ли отъ пустинята, той прѣдпочита златото, т. е. знанието. Да добиешъ злато, това е дълбокиятъ смисълъ на живота. Всички хора сѫ изпратени на земята да учатъ. Какво трѣбва да изучаватъ? — Живота. Питамъ: вие какво трѣбва да научите тази вечерь? Нѣкои ще кажатъ, че трѣбва да научатъ, какъ да любятъ Бога. Какъ можете конкретно да изразите любовьта си къмъ Бога? Да оставимъ настрана вашия отговоръ, но азъ ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ може човѣкъ да изрази любовьта си къмъ Бога. Запримѣръ, вие вървите по пѫтя съ единъ отчаянъ, скърбенъ човѣкъ и му казвате: ти трѣбва да разбирашъ Великия Законъ, който движи човѣшкитѣ съзнания! Този човѣкъ ще разбере ли нѣщо отъ вашитѣ думи? — Нищо нѣма да разбере. — Ще се утѣши ли? — Нѣма да се утѣши. Обаче, ако вие, като вървите съ този човѣкъ, се обърнете къмъ Бога съ молба да му помогне и му кажете нѣколко сладки думи, той ще ви разбере повече отъ първия пѫть; той ще ви изслуша и ще се раздѣли съ васъ малко успокоенъ и насърдченъ. При раздѣлата си съ него, вие му казвате: вѣра, абсолютна вѣра въ Бога! — и си заминавате. Думата „вѣра въ Бога“ е сѣмето, което вие насаждате въ неговата душа. Нѣма да минатъ и 15 години, това сѣме ще порасне и ще даде своитѣ добри плодове. Ако попадне на добра почва, вѣрата съдържа въ себе си голѣма сила. Единъ день, като срещнете този човѣкъ, той ще се зарадва и ще ви каже: заповѣдайте въ моята градина, да си откѫснете отъ хубавитѣ плодове на вѣрата. Значи, доброто, красивото въ свѣта всѣки може да направи и то по всѣко врѣме. Слѣдователно, добритѣ мисли, които сме посѣли въ човѣшкитѣ умове, сърца и души, сѫ истинскитѣ придобивки на живота. Да помогнете на човѣка, това не подразбира да му дадете парче хлѣбъ, но да му кажете онази сѫществена дума за случая, която ще даде своитѣ добри плодове. Парчето хлѣбъ днесъ ще се изяде, утрѣ пакъ е нужно, а сѫществената дума, паднала на добра почва, дава днесъ 30, утрѣ 60, други день 100 сѣмена. И азъ искамъ тази вечерь да ви кажа само една сѫществена дума: в ѣ р а! Защо и за какво ще ви послужи тази дума, не питайте! Писанието казва: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“. И азъ казвамъ: безъ вѣра не може да се придобие Любовьта; безъ вѣра не може да се придобие Мѫдростьта, знанието; безъ вѣра не може да се придобие Истината. Безъ вѣра нѣма растене. Безъ вѣра не може да се постигне нищо въ свѣта. Вѣрата е единствената сила, която движи свѣта. Тя е първата стѫпка въ живота на човѣка. Имашъ ли вѣра, ще придобиешъ търпѣние. Вѣрата е първиятъ слуга, който ще ти каже: влѣзъ, дѣто искашъ. Всички врати сѫ отворени за тебе. Тя сама щети показва, въ коя врата можешъ да влизашъ и прѣзъ коя — да излизашъ. И сега, като задача за цѣлата година ви давамъ думата „вѣра“. Вие искате да ви се даде единъ ключъ. Вѣрата, това е ключътъ, съ който трѣбва да работите. Обезсърдчите ли се, кажете: вѣра! Срещнете нѣкоя мечка на пѫтя си, кажете: вѣра! Мечката ще мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини нѣкаква пакость. Нѣмате петь пари въ джоба си, кажете: вѣра! Нѣмате приятели, кажете: вѣра! Нѣма да мине много врѣме, и приятелитѣ ви единъ слѣдъ другъ ще дойдатъ при васъ. Вѣра трѣбва на хората, а не вѣрвания! Да вѣрваме въ Бога безъ никакво колебание и съмнѣние, да знаемъ, че живѣемъ въ разуменъ свѣтъ, това е великото, славното въ живота. И тогава, всички, които сѫ около насъ, ще разбератъ, че ние имаме жива вѣра въ себе си. Ако учительтъ има тази жива вѣра, като влѣзе между ученицитѣ си, и той ще ги разбира, и тѣ ще го разбиратъ. Ако и учителитѣ, и ученицитѣ живѣятъ въ живата вѣра, тѣ ще работятъ съ въодушевление. Интелигентниятъ човѣкъ има вѣра. Той разбира нѣщата изведнъжъ, нѣма защо да му се доказватъ. Казвамъ: дръжте въ себе си ключа на вѣрата! Никаква друга философия не ви трѣбва. Имате ли вѣра, ще имате и знания. Навсѣкѫдѣ ходете, но вѣрата си дръжте! Какво е вѣрата, не чоплете, ако искате да имате успѣхъ въ живота си. Винаги носете съ себе си ключа на вѣрата! Дръжте го на чисто мѣсто! Въ вода не го туряйте! На хората не го давайте! Носете го на лѣвата страна, до сърцето си, и по десеть пѫти на день провѣрявайте, седи ли този ключъ на мѣстото си. Отъ сутринь до вечерь дръжте ключа на вѣрата въ себе си, да не би нѣкой да го открадне. Отивашъ на работа, провѣри, въ тебе ли е ключътъ. Ако е въ тебе, не бой се; не е ли въ тебе, много нещастия могатъ да те сполетятъ. Така е било отъ памти-вѣка, така ще бѫде и до скончанието на свѣта. Безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Безъ вѣра нѣма животъ. И тъй, тази вечерь ви се даде свѣтлата и мощна дума „вѣра“, съ която всички недоразумения ще прѣстанатъ, и всичко ще тръгне по медъ и масло. Служете си прѣзъ цѣлата година съ ключа на вѣрата и до година ще провѣримъ, какъ сте го употрѣбявали. Ние ще провѣримъ, дали този ключъ седи още въ вѫтрѣшния джобъ до сърцето ви. Този ключъ не е нито желѣзенъ, нито златенъ. Той е отъ диамантъ; изработенъ е въ една отъ първитѣ фабрики на Божествения свѣтъ. Когато ангелитѣ провѣряватъ сърцата на хората, тѣ гледатъ, дали този ключъ е на мѣстото си, дали е употрѣбяванъ, или не. Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Защо Богъ иска, именно, сърцето на човѣка? — Защото тамъ е ключътъ на вѣрата. Когато този ключъ отваря и затваря сърцето на човѣка, Любовьта влиза и излиза свободно прѣзъ него. Когато този ключъ не отваря и не затваря сърцето на човѣка, Любовьта не влиза и не излиза свободно. Какво става съ такова сърце? — То се покваря. И тъй, ще знаете, че сърцето носи ключа на вѣрата. Това е угощението, което тази вечерь ви дадоха отгорѣ. Носете съ себе си ключа на вѣрата, и каквото желаете, ще постигнете! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 6 януари, 1926 г. въ г. София.

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНОСТРАННИЯТЪ ТРИѪГЪЛНИКЪ Размишление Прочете се резюме върху темата: “Отличителнитѣ чърти на лъжата и кражбата.” За следния пѫть всѣки единъ отъ васъ ще пише по едно писмо на единъ отъ ученицитѣ отъ провинцията. Нѣма да казвате: “Азъ съмъ неразположенъ, по този въпросъ съмъ на особено мнение.” Не, никакво особено мнѣние! Всички ще пишете - нищо повече. Наистина, ще извадите по два лева отъ джоба си. Всѣки отъ васъ ще си избере едного отъ провинцията, на когото да пише. Ще напишете нѣщо хубаво отъ себе си. Ако не пишете, ще кадите, ще пушите като соба. Тъй че, до всички градове изъ провинцията ще пишете, като имъ кажете, че имате зададена тема отъ Учителя, да пишете на братята и сестритѣ отъ провинцията по едно писмо. Ще имъ напишете нѣкаква ваша идея по свободенъ изборъ, каквото вдъхновение ви дойде. Азъ мисля, че ще ви дойде вдъхновение, отъ което ще останете доволни. Темитѣ ви трѣбва да сѫ изпратени до слѣднята срѣда. Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Послушанието не се отнася до менъ. То е великъ законъ въ свѣта, който трѣбва да се прилага безъ изключение. Всички велики хора сѫ били послушни. Само онзи музикантъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на музиката, е станалъ музикантъ; само онзи художникъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на художеството, е станалъ художникъ; всѣки поетъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на поезията, е станалъ поетъ. Послушанието е необходимо за всички хора. Не казвамъ, че трѣбва да имате послушание къмъ глупавитѣ работи, но се изисква послушание за умнитѣ работи. Ако зададатъ една тема на нѣкой музикантъ, той изведнъжъ ли ще я напише? Или, ако се зададе на единъ поетъ да напише нѣкое стихотворение, той изведнъжъ ли ще го напише? Той ще го излѣе въ една форма, въ втора, въ трета, въ четвърта, докато най-сетнѣ ще напише нѣщо, което самъ ще хареса. Ще каже нѣкой: “Какво ще стане отъ едно писмо?” Много нѣщо може да стане за вашитѣ работи, но не и за тия на свѣта. Разбира се, азъ нѣма да се спирамъ тази вечерь въ обяснение на тия работи, които сами по себе си трѣбва да се асимилиратъ. Нѣкои отъ млѣкопитающитѣ напримѣръ прѣживатъ храната си; кокошката пъкъ, като глътне зрънцата си, гълта и пѣсъкъ. Тогава въ нея вътрѣ става единъ процесъ на мелене, като въ воденица. Сѫщото е и въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. При всички страдания които хората изживѣватъ, става единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Когато се събератъ въ човѣка излишни мисли и чувства, идватъ и страданията. Тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ако разбирате този законъ, вие ще можете да избегнете страданията. Ударътъ на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите безъ да ви сломи; ако пъкъ не разбирате закона, този ударъ ще дойде отвесно, подъ правъ ѫгълъ, срѣщу васъ, а тогава той е най-силенъ. Сега нашата цель не е да отмахнемъ съврѣменнитѣ страдания. Врѣменнитѣ несполуки на земята не важатъ за насъ. Главната цель, къмъ която трѣбва да се стремимъ, е съвършениятъ животъ. Вашата сегашна форма трѣбва да се измѣни. Както воловетѣ очакватъ да паднатъ рогата имъ, копитата имъ, да се прѣвърнатъ на пръсти и да се изправятъ на два крака, така и вие трѣбва да се изправите морално. Нѣкои отъ васъ въ морално отношение сте дѣца и пълзите като тѣхъ. Нали знаете, какъ пълзятъ малкитѣ дѣца? За да ходите прави, трѣбва да разбирате закона, да имате великъ стремежъ въ своята душа. Човѣкъ не трѣбва да се спира въ пѫтя си отъ това, че се прѣпъналъ въ нѣкое малко камъче, че му се охлузилъ кракътъ или че му излѣзла нѣкаква малка пришка, или че сърцето го заболѣло, или че коремътъ го заболѣлъ и т.н. Това не сѫ важни работи, тѣ сѫ посторни нѣща. Туй, че те боли корема, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Защо те боли главата? - Отъ много знание. Човѣкъ, като мисли, че знае много, главата го заболѣва. Питамъ: на кой човѣкъ се охлузва гърба? На този, който много носи или на този, който малко носи? - Разбира се, че на този, който носи много. Азъ не съмъ срещналъ досега човѣкъ, който, като ходи безъ раница, да му е охлузенъ гърба? Обаче, онзи, който носи 3-4 раници на гърба си, винаги е съ охлузенъ гръбъ. Значи, такъвъ човѣкъ винаги е натоваренъ. Кои хора страдатъ повече: тия, които носятъ голѣмъ товаръ, или тия, които носятъ малъкъ товаръ? - Тия, които носятъ голѣмъ товаръ, страдатъ повече. “Голѣма глава, голѣма бѣла” - казватъ българитѣ. Нѣкои отъ ученицитѣ иматъ силно желание да се повдигнатъ скоро, бързо да разрѣшатъ въпроситѣ. Сега прѣдставете си отношението А:В. Какво означава това отношение? - Това сѫ мъртви букви. Имате друго отношение А:В = С:Д. Това отношение има нѣколко разрѣшения. Първото разрѣшение [е] чисто физическо. Какво означава величината А? Това е сѣмето. Значи, сѣмето, посадено въ земята, се отнася къмъ растението тъй, както самото растение се отнася къмъ цвѣта, а цвѣтътъ пъкъ се отнася къмъ плода. Това е единъ отъ начинитѣ за обяснение на нѣщата. Искашъ да пишешъ нѣкому едно лаконическо писмо. Ето едно такова писмо: “Азъ съмъ величината А, живѣя въ новитѣ условия на живота, влизамъ въ свѣта, дѣто свършихъ училище, свършихъ университета. Слѣдъ това азъ влизамъ въ обществото В, къмъ което имамъ извѣстни отношения. Значи, А свършихъ университета и сега като медикъ, имамъ отношения къмъ В, къмъ обществото. Така азъ имамъ отношения къмъ всички ония хора (С), които ще бѫдатъ излѣкувани отъ мене, а главно къмъ тия отъ тѣхъ (Д), които ще ми благодарятъ.” Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишешъ такова едно писмо, отъ тия отношения всѣки ще разбере, какво е положението ти. По този начинъ ще съкратишъ и врѣмето. Освѣнъ по този начинъ, вие можете да напишете вмѣсто едно дълго писмо само единъ равностраненъ триѫгълникъ на върховетѣ, на който ще поставимъ три букви. Какво означава този равностраненъ триѫгълникъ? - Той прѣдставлява единъ добъръ приятель, който се проявява съ единъ отличенъ умъ, съ едно прѣкрасно и благородно сърце и съ една устойчива воля. Такъвъ човѣкъ, каквото каже, изпълнява. Получите ли такова писмо отъ нѣкой вашъ приятель, имайте пълно довѣрие на него, азъ го прѣпорѫчвамъ. Това означава равностранниятъ триѫгълникъ. Вмѣсто да напишешъ едно голѣмо писмо, съ разни обръщения: “Любезни приятелю, многоуважаеми приятелю, както виждашъ, отдѣлихъ малко врѣме, макаръ да съмъ много заетъ, да ви прѣпоръчамъ този приятель и т. н.” Не, вмѣсто да увивашъ, да усуквашъ, ще се изкажешъ прѣмо, откровено. Какъ? - Ще напишешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Този триѫгълникъ вече говори, че имате човѣкъ съ отличенъ умъ, който мисли добрѣ, който има свѣтлина въ съзнанието си, той е човѣкъ и съ добро сърце, не е раздвоенъ въ чувствата си, а сѫщо така той има и положителна, устойчива воля. Да напишешъ единъ триѫгълникъ на приятеля си, значи да съкратишъ врѣмето. Ако вие изпратите единъ такъвъ триѫгълникъ въ небето, тамъ всички ангели веднага ще го прочетатъ и ще го разбератъ. Но ако имъ изпратите едно писмо на български езикъ написано, никой отъ тѣхъ нѣма да го разбере. Тѣ ще търсятъ нѣкой ученъ българинъ, специалистъ по езика, който ще може да имъ го прѣведе на тѣхенъ езикъ. Българскиятъ езикъ е разбранъ за насъ, но не и за тѣхъ. Вие си казвате: “Дали ангелитѣ се интересуватъ отъ нашия животъ?” - Не се интересуватъ. Кой отъ васъ напримѣръ, се интересува отъ мравкитѣ? - Само ученитѣ хора, а обикновенитѣ хора не се интересуватъ. Най-послѣ питамъ: мравитѣ занимаватъ ли се съ насъ? Ето, ние сме дори богове по отношение на мравкитѣ, но тѣ не искатъ да знаятъ за насъ. Често, като ходя по Витоша, нѣкоя мравя се качи отгорѣ ми, ходи по рѫцѣтѣ ми, безъ да подозира, че при нея седи божество. Качва се на главата ми, ходи натукъ-натамъ, обикаля, докато намѣри нѣкоя трошичка. Задига трошичката и си върви по работата, нищо не иска да знае. Защо? - Съзнанието й е такова. И дѣйствително, тя има право. Казва: “Ти си божество, богатъ, щедъръ човѣкъ си, ще ми дадешъ една малка трошица. И сто мравки още да дойдатъ, това нищо не прѣдставлява за тебе. Макаръ, че не съмъ толкова тежка, отъ тебе завися. Но ти ще бѫдешъ тъй благороденъ, нѣдей ме бута съ рѫката си, защото ще ме смажешъ.” Азъ й казвамъ: “Можешъ да се разхождашъ по мене, само нѣма да ме хапешъ, можешъ да правишъ своитѣ изслѣдвания, колкото искашъ, но ще бѫдешъ внимателна! Ухапешъ ли ме, ще те хвърля долу.” Тъй се разговарямъ по нѣкой пѫть съ мравкитѣ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ много благородни, а нѣкои - много заядливи. Казвамъ: “Азъ ти казахъ да бѫдешъ внимателна.” Щомъ не изпълнявашъ, ще се намѣришъ на земята. Така постѫпватъ и съ васъ отъ невидимия свѣтъ. Нѣкой пѫть вие се покачвате на сѫществата отъ невидимия свѣтъ, за тѣхъ не сте тежки, но щомъ започвате да човъркате, щомъ започвате да философствувате, хващатъ ви и ви хвърлятъ долу. Това сѫ положителни нѣща въ живота. Разбира се, тия разсѫждения ще останатъ като особена философия и то за тия отъ васъ, които разбиратъ. Често вие правите движения, но безсъзнателни. Запримѣръ туряте рѫцѣтѣ си съединени на масата и образувате по този начинъ единъ триѫгълникъ или пъкъ ги туряте подъ брадата си и се подпирате на лактитѣ и пакъ образувате триѫгълникъ. Значи, така вие разрѣшавате единъ важенъ въпросъ. Тъй че, вие образувате съ рѫцѣтѣ си разни фигури. Такива движения може да прави и едно дѣте. Това не е знание. Всѣко движение трѣбва да е изживѣно, въ него трѣбва да има смисъль. Ако ви напиша слѣднитѣ двѣ отношения, какво ще разберете отъ тѣхъ: А:Д = С:Д; А:С =Д:В. Тия отношения спадатъ къмъ пермутациитѣ. Ако тия букви сѫ установени, то като ги смѣнитe, ще иматъ ли едно и сѫщо значение? Ако ви кажа, запримѣръ: отношенията на майката къмъ дъщерята сѫ такива, каквито сѫ отношенията на бащата къмъ сина; или пъкъ отношенията на учителя къмъ ученика сѫ такива, каквито отношенията на лѣкаря къмъ болния. Тукъ имате два различни процеса, въ които, обаче, отношенията сѫ сѫщи. При отношенията на учителя къмъ ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лѣкаря къмъ болния имате съвсѣмъ другъ процесъ. Послѣ, имате отношения между онзи, който взима пари и онзи, който дава; отношения между сѫдията и подсѫдимия. Както виждате, това сѫ все отношения, но различни едни отъ други. Питамъ тогава: какви могатъ да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Бога? - Тѣ могатъ да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на сина къмъ бащата, или както отношенията на дъщерята къмъ майката, или както тия на ученика къмъ учителя, или както тия на болния къмъ лѣкаря. Кои отношения сѫ най-хубави отъ всички изброени? Сега нѣкой може да каже: азъ зная тия отношения. Да, вие ги знаете, но споредъ менъ това не е знание. Азъ наричамъ знание това, каквото вършишъ, да е проникнато отъ любовь къмъ Бога. Като се намѣришъ прѣдъ нѣкое изкушение, напримѣръ нѣкой човѣкъ ти открадне 10 000 лева или пъкъ ти направи нѣкаква голѣма пакость, да можешъ, като държишъ въ ума си мисъльта за Бога, да кажешъ: “Не, азъ нѣма да давамъ този човѣкъ подъ сѫдъ, нито пъкъ ще го търся за какво и да е. Господь далъ, Господь взелъ. Съ това ще направя една жертва, да опитамъ себе си. Отъ любовь къмъ Бога, заради моитѣ отношения къмъ Него, азъ ще опрѣдѣля отношенията си къмъ онзи, който ме е обралъ. Ако отношенията ми къмъ Бога сѫ прави, то и отношенията ми къмъ този, който е постѫпилъ къмъ менъ несправедливо, ще бѫдатъ пакъ прави. Слѣдователно, ако въ даденъ моментъ не мога да се въздържа отъ нѣщо, то е заради мене.” Ако речете да търсите този човѣкъ, който ви е ограбилъ, вие ще постѫпите като всички хора, които не разбиратъ закона. Ако този човѣкъ е дошълъ и взелъ отъ васъ 10 000 лева, какво лошо има въ това? Казвамъ, прѣдставете си, че вие двамата сте въ морето. Единиятъ е банкеръ, а другиятъ - апашъ. Банкерътъ държи на една връвь торба, пълна съ злато и тежи 20 килограма, но паритѣ потъватъ на дъното. Апашътъ може ли да обере банкера? - Не може. Морето е бурно. И двамата гледатъ да не потънатъ. Апашътъ може ли да извади отъ дъното на морето паритѣ? - Не може по никой начинъ. Въ водата не може да става никакъвъ обиръ. На сушата може да става обиръ, но слѣдъ като се излѣзе отъ водата. При вълнитѣ обаче, никой нѣма да мисли за обиръ. Тамъ всѣки ще мисли, какъ да се спаси, какъ да излѣзе на брѣга. Слѣдователно, има състояния на земята, когато никой апашъ не може да те обере. Прѣдставете си, че единь день всички поданици, които ще наслѣдятъ земята, ще бѫдатъ прѣпасани съ жици, по които ще минава силенъ електрически токъ, питамъ: апашътъ ще може ли да се доближи до тѣзи хора? Ти носишъ злато въ себе си, но апашътъ не може да те обере. Какъ ще те обере? Сѫщото е и днесъ. Сегашнитѣ разсѫждения на хората сѫ дѣтински. Никой никого не може да обере. Животътъ, който Богъ ти е далъ, никой не може да ти го вземе. Законътъ е такъвъ. Животътъ има отношение къмъ богатството, храната и условията. Щомъ Богъ ти дава животъ, този животъ има свои условия, които никой не може да ти ги вземе. Никой не може да те лиши отъ твоитѣ условия за животъ. Но съгрѣшишъ ли, нарушишъ ли веднъжъ законитѣ, които Богъ е поставилъ като основа на живота, ти самъ се изключвашъ и сега всичко могатъ да ти взематъ. Причината за всички страдания, нещастия и лишения въ живота си самъ ти. Затуй, най-първо ще установишъ нормални отношения къмъ великитѣ закони на живота и тогава ще бѫдешъ подъ тѣхно покровителство. Онѣзи, които грѣшатъ, всѣкога ще боледуватъ и лѣкарь всѣкога ще идва да ги лѣкува. И за лѣкуването си тѣ ще плащатъ, ще излиза нѣщо отъ джоба имъ. Такива хора всѣкога ще иматъ недоимъкъ. Сега нѣкои мислятъ, че това не се отнася до тѣхъ, че тѣ всѣкога ще иматъ. Не, днесъ всички сте въ морето, нѣкои отъ васъ сѫ по силни, други по-слаби, но всички трѣбва да издържите този изпитъ. Работата трѣбва да се доведе до край. Вие се състезавате помежду си, но не си правете илюзии! Азъ ще ви прѣдставя една картина, да видите, какви сѫ резултатитѣ на състезанието. Прѣдставете си, че има да се борите съ десеть души пехливани, но и вие минавате за борецъ въ свѣта. Започвате борбата. Вие успѣвате да свалите петима отъ тия юнаци. Вие се зарадвате и казвате: “Азъ побѣдихъ!” Не, докато не повалите всички десеть на земята, вие не сте завършили борбата. Ако повалите и деветьтѣ отъ тѣхъ на земята, пакъ не казвайте, че сте побѣдили. Може би десетиятъ ще дойде и ще ви повали. Докато не побѣдите всички противници, които имате насрѣща си, докато не побѣдите всички мѫчнотии, дръжте се въ резерва! Вие казвате: петь души повалихъ на земята. Да, петь души повалихте, но има още петь, които могатъ да ви повалятъ. Казвате: “Азъ съмъ уверенъ въ Бога, че и съ тѣхъ ще бѫде сѫщото.” Не, не изкушавай Бога! Всички, които се борятъ съ тебе, и тѣ иматъ вѣра, че ще те повалятъ на земята. Тогава, кой кого е повалилъ? Допуснете сега, че се борятъ двама души пехливани, съ еднакви сили. Единиятъ хваща другия за краката и го повдига въ въздуха. И вториятъ хваща първия за краката и го повдига въ въздуха. Двамата пехливани, които се вдигатъ за краката, сѫ съ равни сили. Единиятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” И вториятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” Щомъ и двамата сме силни, нѣма какво да си противодѣйствуваме. Равни сили не могатъ да се борятъ. Борятъ се само неравни сили. Затуй човѣкъ има двѣ рѫце, за да не могатъ да се борятъ. И двѣтѣ рѫцѣ сѫ съ еднакви сили. Слѣдователно, между рѫцѣтѣ не може да става борба. Каквото може да направи дѣсната рѫка, това може да направи и лѣвата рѫка. Това сѫ редъ разсѫждения, които може да приведете въ практическия животъ и тогава ще извадите извѣстни правила за живота. Тия разсѫждения сѫ цѣнни. Кои разсѫждения ще бѫдатъ по-цѣнни: да разрѣшавате социалния въпросъ или да разрѣшавате задачи, които животътъ ви прѣдставя днесъ въ вашитѣ ежеминутни отношения? Социалниятъ въпросъ може да се разрѣши математически. Слѣдъ колко хиляди години ще се разрѣши? Ние имаме данни, какъ ще се разрѣши този въпросъ. Сегашниятъ социаленъ въпросъ ще се разрѣши тъй, както ще се разрѣши въпросътъ на житното зърно. Какво става съ него, като го посѣете въ земята? - Израства. Сѫщото ще стане и съ съврѣменното човѣчество. Сега хората знаятъ, запримѣръ, като посѣятъ едно житно зърно, слѣдъ колко врѣме ще израстне. Тѣ знаятъ сѫщо слѣдъ колко врѣме отъ посѣването на орѣха, на бука, на дѫба, на сливата, на крушата, на прасковата ще израстатъ и ще се развиятъ тия сѣмки. Онѣзи, които се занимаватъ съ посаждането на сѣмкитѣ, знаятъ точно слѣдъ колко врѣме може да израсте тази сѣмка, слѣдъ колко врѣме ще върже и ще даде плодъ. За всичко има опрѣдѣленъ периодъ. Социалниятъ въпросъ сѫщо тъй спада къмъ тѣзи въпроси, за които всичко е точно опрѣдѣлено. Като се посѣе единъ човѣкъ, колко години се изискватъ за неговото израстване? Прѣдставете си, че правя слѣдното твърдение: За да се появи само първата клѣтка, изискватъ се 400 000 години. Послѣ, за да образува тази първоначална клѣтка своитѣ органи, изискватъ се още около 20 милиона години. Това сѫ вѣроятности само. Вие ще кажете: “Отъ дѣ можемъ да знаемъ ние това нѣщо?” - Написано е. Когато намѣрите единъ зѫбъ, нали четете по него? Вие четете по него отъ какво животно е този зѫбъ, прѣди колко години е живѣло и т. н. Върху кожата на жабата сѫщо тъй е написано, колко милиона години е живѣла тя и т. н. Всички подробности отъ нейния животъ сѫ написани върху кожата й. Ако се говори така на съврѣменнитѣ хора, ще те взематъ за лудъ или за смахнатъ, но ако взема костената жаба и разгледамъ всички геометрически форми, написани по нея, и научно обясня на хората цѣлия животъ и история на тази жаба, ще се съмнѣватъ ли? - Не, това е наука вече. Вие не сте се спирали върху тия фигури по кожата на жабата. Това сѫ геометрически проекции. Та въ природата, върху всички нѣща е написана историята на цѣлокупния животъ. Най-важното при сегашнитѣ условия за всинца ви е да приложите най-малката часть отъ това знание, което сте придобили. Само по този начинъ всѣки ще бѫде доволенъ, че е придобилъ едно благо въ живота си. Бѫдете доволни отъ малкото, което сте придобили, но да е хубаво. Нѣкой пѫть вие може да се съмнѣвате, да мислите, че не сте придобили нищо. Съмнѣнията ще дойдатъ, но това да не ви смущава. Не, вие ще си кажете: “Наистина, отъ толкова години съмъ въ това учение, но и много нѣща съмъ научилъ.” Азъ ще ви попитамъ: нима онзи търговецъ, който е прѣкаралъ цѣли 20 години въ дюкяна си да продава платове, е спечелилъ много? Ами какво е спечелилъ онзи хирургъ, който е направилъ 3-4 хиляди операции въ 20 години? Той ще си каже: “Азъ направихъ 3-4 хиляди операции въ своята 20 годишна практика.” Да, но всички тия хора сѫ измрѣли, а най-послѣ умира и лѣкарьтъ. Какво е направилъ? Неговитѣ операции важатъ толкова, колкото и вашето слѣдване въ школата. Ако вие само слушате безъ да учите и ако учите, безъ да прилагате, на какво основание трѣбва да ви се даде извѣстна привилегия? Ако азъ ви говоря, то е защото имамъ живи хора прѣдъ себе си, които могатъ да ме разбиратъ, но ако ми донесатъ измрѣли хора, заминали за онзи свѣтъ и искатъ да имъ държа лекции, азъ нѣма да имъ говоря. Който ме види, че говоря на такива хора, какво ще каже? Мога ли да говоря на мъртви хора? - Не мога. Та сега желая, да се оправятъ отношенията между всинца ви. У всички васъ има една чърта и добра и лоша. Тя е, че искате да бѫдете свободни, да не ви стѣсняватъ хората. Щомъ хората те притѣсняватъ, ти не можешъ да работишъ. Но случава се нѣкой пѫть, че трѣбва да се притѣснишъ, трѣбва да търпишъ, докато дойдатъ условията да излѣзешъ на широко. Това сѫ врѣменни състояния. Тъй както сте наредени сега, не е споредъ законитѣ на окултната наука. Ако бѣхте наредени по окултенъ начинъ, този салонъ трѣбваше да бѫде най-малко 4 - 5 пѫти по-голѣмъ, отколкото сега, за да има между всѣки отъ васъ поне половинъ метъръ растояние, да не ви засѣга никой. Още по-добрѣ щѣше да бѫде, ако имаше по единъ метъръ растояние помежду ви. А сега, седне нѣкой, близо до него седне другъ и безъ да искатъ се докосватъ единъ другъ. Единъ си вдигне рѫцѣтѣ, докосне другаря си, той се раздвижи, не може да мисли свободно. Но не е така, вие трѣбва да правите дома си, каквито щете упражнения и движения, а тукъ трѣбва да се концентрирате, да мислите правилно. Затова движенията ви трѣбва да бѫдатъ разумни. Ако азъ хвана носа си, какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да се чистите. Послѣ, ако изплѣзя езика си какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да владате езика си. Това обаче, не сѫ недѫзи на едного отъ васъ, това сѫ недѫзи на всички ви. Нѣкой може да ги нѣма на физическия свѣтъ, но ги има въ сърцето си. Въ всички области на невидимия свѣтъ се изисква изправность. То значи, че човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ въ всички свои отношения. Въ всѣка наша обхода трѣбва да има благородство. Ние не трѣбва да уронваме нито нашия прeстижъ, нито престижа на другитѣ. Азъ трѣбва да се лиша отъ своята свобода, за да не наруша свободата на другитѣ. Това е благородство, това е достойнство. Нѣкой пѫть човѣкъ прави едно малко самоотричане въ полза на другитѣ, а нѣкой пѫть става обратния процесъ. Умнитѣ хора трѣбва да се самоотричатъ, да търпятъ другитѣ. По този начинъ само могатъ да се изправятъ всички хора, иначе ще се създаде докачение, обида, а обидата не довежда на добъръ край. Човѣкъ често прави неволни движения. Запримѣръ, той си бърка въ ухото, почесва се по главата, но като ученици отъ тази школа, всѣко ваше движение трѣбва да бѫде съзнателно. Азъ трѣбва да зная, дали това, което върша всѣки моментъ, е угодно на Бога. Ако е угодно на Бога, ще го направя, ако не е, нѣма да го направя. Защо трѣбва да е така? Защото всѣко външно дѣйствие ще произведе една вѫтрѣшна реакция въ ума на човѣка. Всѣка мисъль, правилна или неправилна, се проектира въ невидимия свѣтъ. Това, което ви говоря се отнася до съзнателнитѣ ученици. То не е за обезсърчение, да кажете: “Толкова години работимъ вече, какво сме направили?” - Много работи сте направили, но и много още има да правите. Запримѣръ, вие нѣмате търпение, да понасяте обидитѣ. Ако имате търпѣние, щомъ нѣкой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържите да си помислите дори, какъ този човѣкъ смѣе да ви обижда. Вие ще почувствувате обидата, но нѣма да реагирате срѣщу нея. Тия нѣща ще дойдатъ за ученика, но той не трѣбва да кипва, а трѣбва да задържа силитѣ си. Ако дойде нѣкой при мене и ме обиди, азъ трѣбва да запитамъ Господа, да му отговоря ли или да не му отговоря. Ако Господь ми каже да му отговоря, ще му отговоря по всички правила, но ако ми каже да мълча, ще мълча пакъ по всички правила. Ако трѣбва да му говоря, ще кажа: “Приятелю, каквото има да кажешъ, добро или лошо, кажи го конкретно, но нека рѣчьта ти бѫде отривиста, защото не разполагамъ съ много врѣме. Каквото има да ми кажешъ, изкажи го въ половинъ часъ, безъ увъртане натукъ-натамъ.” Слѣдъ като се изкаже, азъ ще му отговоря: “Добрѣ, ще имамъ предъ видъ всичко това и азъ ще го изслѣдвамъ.” Туй, което е право, ще го приема, а туй, което не е право, ще ти го върна. Азъ съмъ търговецъ човѣкъ, взехъ стоката ти на довѣрие, но ще купя отъ нея само тази, която влиза въ работа. Онази пъкъ, която не харесвамъ, ще ти я върна. Търси другъ нѣкой търговецъ, комуто ще можешъ да продадешъ върнатата стока. Вие, като ученици трѣбва да се отличавате отъ другитѣ хора. Постѫпвате ли така, между васъ ще се създадатъ отношенията на бѫдещата култура. Ако ние постѫпваме като сегашнитѣ хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислимъ както сегашнитѣ хора, ние сме като тѣхъ. Ако ние мѣримъ нѣщата съ сѫщитѣ мѣрки, съ каквито си служатъ съврѣменнитѣ хора, по какво се отличаваме отъ тѣхъ? Ние трѣбва да живѣемъ особенъ животъ. Туй трѣбва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Нѣкои братя и сестри дохождатъ при менъ да ме питатъ, дали е вѣрно, че еди-коя си сестра или еди-кой си братъ били отъ шестата раса? Тъй казвали тѣ за себе си. Казвамъ имъ: Какви сѫ признацитѣ на хората отъ шестата раса? Човѣкътъ отъ шестата раса свети. И като дойде вечерно врѣме при мене, ще свети и ще може да чете отъ моята книга. Не свети ли вечерно врѣме, за да може да чете отъ моята книга, този човѣкъ не е отъ шестата раса. Азъ нѣкоя вечерь съмъ от шестата раса, нѣкоя вечерь съмъ отъ петата, т. е. отъ бѣлата раса. Мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ безпогрѣшни. Не, не е така. Вие нѣмате понятие, какво нѣщо е човѣкътъ. Смирение трѣбва да има човѣкъ! Христосъ съзнаваше това нѣщо. И когато единъ отъ ученицитѣ Го нарече “Учителю благи”, Той му отговори: “Не ми туряйте тази титла, защото само Богъ е благъ. Азъ, който съмъ ограниченъ, трѣбва да рѣша великата задача на живота”. Вие мислите, че като васъ други хора нѣма. Като мислите така, нѣма да се минатъ и два дни, ще ви турятъ на изпитъ. Тогава ще видите, че имате голѣми слабости. Като съзнавате това, не трѣбва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намѣрили една ваша слабость и ще работите върху нея. Напримѣръ, нѣкои отъ васъ, като пишатъ, бързатъ. Тѣ гледатъ да напишатъ писмото си, както и да е, безъ да обръщатъ внимание на буквитѣ. Но трѣбва да знаете, че отъ правилното писане зависи и вашиятъ характеръ. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде написано хубаво! Буквитѣ сѫ създадени върху математиката и геометрията. Нѣкои казватъ: “Учительтъ има особена математика.” Азъ пъкъ ви казвамъ: Съврѣменната математика и геометрия сѫ отлични, вие трѣбва да ги изучавате. Сега отъ всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикътъ трѣбва да внимава. Слѣдъ туй се изисква разумность и послушание. Само чрѣзъ тѣзи качества може да се добие знанието. Азъ ви припомнямъ тия нѣща, защото мнозина отъ васъ казватъ: “Отъ толкова години слѣдваме въ школата и още не сме прогледали.” Не, вие не говорите Истината. Кой отъ васъ не гледа? Какъ искате да гледате? Вие искате да видите нѣкой ангелъ. Че и тукъ между васъ има нѣколко ангели, облѣчени въ плъть и кръвь. Познавате ли кои сѫ? Тѣ сѫ въ класа, но вие не ги познавате. Ще кажете: “Кои ли отъ насъ сѫ ангели?” Апостолъ Павелъ казва: “Всѣки който е нахранилъ единъ гладенъ или напоилъ единъ жаденъ човѣкъ, той може да е ангель.” На земята има доста ангели, облѣчени въ плъть и кръвь, които можемъ да нагостимъ, затова именно гостоприемството е силно развито въ източнитѣ народи. Та вие трѣбва да бѫдете добри ученици. Ученикътъ не трѣбва да мисли, че е възрастенъ. Той не трѣбва да мѣри своето ученичество съ годинитѣ си. Годинитѣ не опрѣдѣлятъ ученичеството. Азъ ви казвамъ, че вие сте още малки дѣца въ сравнение съ слънчевата година; млади, нѣмате дори една слънчева година. При това, отъ какъ се е появило човѣчеството, има 18 милиона години. Слѣдователно, за да навърши цѣлото човѣчество само една слънчева година, нужни сѫ още два милиона години. Като ученици, всички трѣбва да бѫдете бодри и весели. Сега ще ви направя една забѣлѣжка по отношение на музиката. Тя прѣдставлява скоба. Между какво? - Между два свѣта. Значи, за да съедините два свѣта, трѣбва ви една скоба. Не мислете, че музиката може да създаде всичко у насъ. Не, тя създава само по-добри условия за работа на човѣшкия духъ. Ето защо, музиката е необходима и за васъ като ученици. Изпѣйте упражнението “Малкиятъ изворъ”. Когато човѣкъ пѣе, въ мисъльта му трѣбва да има непрѣривность. Ако мисъльта се прѣкѫсва и тоноветѣ се прѣкѫсвать. Щомъ тоноветѣ се прѣсичатъ, образува се и повече електрическа енергия. Щомъ искате да образувате състояние на мекота въ музиката, въ пѣнието главно трѣбва да има непрѣривность. Непрѣривностьта е спирално движение на музиката. Слѣдователно, когато двама души пѣятъ, единиятъ ще образува правиленъ крѫгъ, а другиятъ ще върви вълнообразно около него. Точкитѣ, въ които се прѣсичатъ двѣтѣ движения, сѫ окултни тонове. Разбира се, това е сложна музика. Обаче, всѣки отъ васъ може да пѣе, щомъ се вдъхнови. Вие ще кажете: “Пѣнието не е за насъ.” - Съгласенъ съмъ. “Ние не сме за работа.” - Съгласенъ съмъ. -“Ние не сме за ученици.” - Съгласенъ съмъ и на това. Питамъ ви: за какво сте тогава? -“За пѣвци не сме.” Не, човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. Това да бѫде правило за васъ. Останете ли самъ, пѣйте за себе си! Послѣ, трѣбва да бѫдете мислитель пакъ за себе си. Учите ли, учете пакъ за себе си. Щомъ можешъ да пѣешъ за себе си, ще можешъ да пѣешъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да мислишъ за себе си, ще можешъ да мислишъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да учишъ за себе си, ще можешъ да учишъ и за другитѣ. Законътъ е такъвъ. Въ този законъ е смисълътъ. Вие започвате съ обратния законъ. Вие пѣете за хората, а не за себе си. Пѣете ли така, вие никога нѣма да се научите да пѣете. Пѣнието е вѫтрѣшенъ законъ. Човѣкъ трѣбва да чувствува музиката въ душата си, за да може музиката да излѣзе отвѫтрѣ навънъ. Азъ виждамъ у мнозина отъ васъ много добрѣ развити центрове. Щомъ сте музикаленъ и гърлото ви ще може да се упражни. Българинътъ първоначално е билъ добъръ пѣвецъ, но отпослѣ условията на живота, войнитѣ, робството сѫ изхабили музиката въ него. Днесъ музиката е необходима за всички народи. Всѣки вѣликъ народъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Азъ слушахъ нѣколко виртуози пѣвци и музиканти, които свирятъ и пѣятъ много хубаво, но имаха лоши, нехармонични движения. Движенията у всѣки музикантъ и пѣвецъ трѣбва да бѫдатъ непрѣривни. Нѣкой отъ тѣзи музиканти, както свири, изведнъжъ наведе главата си надолу. Това показва, че енергията на този човѣкъ е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тази музика, която засѣга земния животъ, изразява и особенъ родъ чувства. Слѣдъ това този музикантъ вдигне главата си нагорѣ къмъ слънцето. Това показва, че у него се заражда нѣщо идейно. Той единъ моментъ е къмъ слънцето, а другъ моментъ къмъ земята. Дѣ ще го намѣрите тогава? Погледътъ на музиканта трѣбва да бѫде отправенъ все нагорѣ. Движенията на тѣлото му трѣбва да бѫдатъ медлени, въ тѣхъ да се отразяватъ тоноветѣ. Не мислете, че музикантътъ не трѣбва да се движи. Когато свиря и азъ се движа, но движенията въ менъ сѫ съобразно окултната музика. Тѣ сѫ тъй деликатни, че само едно остро око може да ги съгледа. Всѣки тонъ се отразява въ едно малко движение. Силнитѣ движения развалятъ тоноветѣ. При всѣко движение се изисква микроскопическа работа. Трѣбва да знаете, че ние не създаваме музиката, но се отразява съобразно законитѣ на невидимия свѣтъ. Музикантътъ трѣбва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантътъ свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човѣкъ не е произвела своето влияние. Ако, като свърши музикантътъ, публиката остане по мѣстата си около десеть минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздѣйствие. Започне ли се разговорътъ веднага, това не е музика. И въ пѣнието е сѫщиятъ законъ. Като пѣете, самъ трѣбва да останете доволенъ. Нѣкой пѫть у васъ се заражда желание да дойде Духътъ, да ви осѣни и тогава да пѣете. Други пъкъ казватъ: “Да бихъ имала гласа на еди-коя си сестра, бихъ пѣла.” Не философствувай! Щомъ дойде вдъхновението, пѣй! Мислено пѣй, докато най-послѣ тази мисъль се изрази въ пѣсень. По този законъ, като се научишъ да пѣешъ, ще се научишъ и да мислишь правилно. Като грѣшишъ въ едно нѣщо, грѣшишъ и въ друго. Та въ човѣка отъ шестата раса, въ идеалния човѣкъ всички движения, мисли, желания, дѣйствия ще бѫдатъ отмѣрени, а не механически. Въ всичко у него трѣбва да има животъ и красота. Ако вие свирите, но чуете нѣкой музикантъ, който свири по-добрѣ отъ васъ, вие казвате: “Той свири по-хубаво отъ мене.” Вие се обезсърчавате, но трѣбва да знаете, че това сѫ човѣшки разбирания. За да може единъ музикантъ да свири хубаво, изискватъ се редъ условия отъ него. Най-първо, като излѣзе на сцената музикантътъ трѣбва да е изпълненъ съ мисъльта, че въ свиренето си има идея, която той добрѣ разбира. Второто е, че въ него трѣбва да има силно желание да даде музикални образи въ свиренето си и най-послѣ да има изпълнение. Той трѣбва да влада рѫката си. Правилното движение на рѫката не се отнася само за музиканта. То има значение и за писателя и за артиста. Писательтъ трѣбва да влада перото си. Като правишъ нѣкакъвъ жестъ, нѣкакво движение, трѣбва да знаешъ, какъ да го правишъ. Това е цѣла наука, цѣло изкуство. И тъй, сега ме разбрахте, нали? Ако приложите поне една микроскопическа часть отъ това, което ви казахъ, ще се ползувате. Азъ считамъ, че това, което ви казахъ тази вечерь е на мѣсто казано. Ако посѣете една хилядна часть отъ тия сѣменца, всѣ-таки тѣ ще ви ползуватъ единъ день. Отъ тѣхъ ще израстнатъ голѣми дървета. Като мина нѣкой пѫть покрай васъ, ще видя, че сѫ израсли поне 3 - 4 дръвчета. Тия дръвчета могатъ да бѫдатъ различни: круши, ябълки, сливи, праскови, череши и т. н. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 22-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 11.III.1925 г. София

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ГОЛѢМА РАДОСТЬ И МАЛКА СКРЪБЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се работитѣ върху задачата „Моята любима тема.“ Коя е най-важната мисъль за днесъ? — Най-важната мисъль за днесъ е човѣкъ да се произнесе, кое отъ двѣтѣ положения прѣдпочита: да има една голѣма радость съ една малка скръбь въ центъра и, или една голѣма скръбь съ една малка радость въ центъра й? Голѣма скръбь съ малка радость въ нея е за прѣдпочитане прѣдъ голѣма радость съ малка скръбь. Защо? — Защото малката скръбь въ сърцето на голѣмата радость прѣдставлява нѣщо подобно на паразитъ, който постепенно изяжда всичката радость, т. е. самия плодъ. Обратно: малката радость въ сърцето на голѣмата скръбь прѣдставлява плодно сѣменце, което слѣдъ врѣме израства и дава единъ отъ най-хубавитѣ райски плодове на живота. Когато невидимиятъ свѣтъ ви изпраща голѣми скърби съ малки сѣменца отъ плодоветѣ на радостьта въ тѣхъ, вие ги хвърляте по улицитѣ Гледамъ, по софийскитѣ улици има много такива захвърлени скърби. Като посѣщавамъ стаитѣ на ученицитѣ, около праговетѣ виждамъ много отъ тѣзи скърби захвърлени. Самитѣ ученици пъкъ виждамъ накичени съ радости, които трептятъ надъ тѣхъ. И това сѫ ученици, които посѣщаватъ школата отъ 20 години насамъ. Тѣ гледатъ на радостьта съ благоговѣние, пазятъ я, като писано яйце, а скръбьта захвърлятъ вънъ, като непотрѣбна вѣщь. Разбиране е това! Обаче, на съврѣменнитѣ хора е потрѣбна велика наука, съ която да прѣвръщатъ скърбитѣ въ радости. Това е тъй наречената „духовна алхимия.“ Въ срѣднитѣ вѣкове още ученитѣ сѫ се занимавали съ алхимия, т. е. съ прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни. Много отъ тѣзи алхимици, които сѫ разбирали само физическата страна на алхимията, дълго врѣме сѫ работили върху прѣвръщането на неблагороднитѣ метали, напримѣръ, мѣдь, желѣзо и др., въ благородни, каквото е златото, но не сѫ успѣли. Обаче, духовната страна на алхимията се заключава въ прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ човѣшката кръвъ въ благородни. Въ кръвьта на човѣка се съдържатъ почти всички метали, но въ различни количества. Въ това отношение добродѣтелитѣ на човѣка зависятъ отъ количеството на благороднитѣ метали въ неговата кръвь. Туй прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни съставлява основа на бѫдещата работа на човѣшкото сърце. Мнозина казватъ: Господъ всичко може да направи, всичко може да ни даде. Да, вѣрно е, че Господъ всичко може да направи. Той създаде свѣта, но го създаде да върви и да се развива не по свои разбирания, а по Божия умъ и по Божиитѣ разбирания. Врѣме е вече да се турятъ надгробни надписи на всички съврѣменни заблуждения, да се извикатъ по нѣколко души владици, които да ги опѣятъ и погребатъ. Нѣколко хиляди години вече се изминаха, откакъ хората сѫ дошли на земята и още не сѫ влѣзли въ Царството Божие. Трѣбва ли да чакатъ покана за това? Трѣбва ли да чакатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде Царството Божие на земята? Не, дошло е врѣме хората усилено да заработятъ върху себе си, да приготвятъ условия за идване Царството Божие на земята. Сега ще ви приведа единъ анекдотъ, който илюстрира добрѣ вашето положение. Единъ евреинъ, като заминалъ за онзи свѣтъ, пожелалъ да влѣзе въ Царството Божие, т. е. въ рая. Доближилъ до вратата на рая, но тамъ срещналъ св. Петъръ, който му казалъ: ти не можешъ да влѣзешъ въ рая, защото, като евреинъ, по старъ навикъ, ще започнешъ да търгувашъ, а тукъ не се позволява никаква търговия, никакво взимане-даване. Евреинътъ обѣщавалъ, че ще се откаже отъ своя навикъ, че ще бѫде много добъръ, само да го пуснатъ да влѣзе вѫтрѣ. Свети Петъръ му отказалъ и не го пусналъ въ рая. Обаче, евреинътъ не се отчаялъ: той обикалялъ оттукъ-оттамъ, дано намѣри нѣкоя врата отворена, да влѣзе въ рая. Единъ день, по нѣкакъвъ особенъ случай, отварятъ вратата на рая, да влѣзатъ вѫтрѣ едно голѣмо множество хора; и въ тази навалица евреинътъ успѣлъ да се вмъкне. Щомъ се намѣрилъ въ рая, по свой навикъ, той веднага започналъ да търгува, да върши взимания-давания. Ангелитѣ се видѣли въ чудо, какво да правятъ съ този евреинъ, какъ да го изпѫдятъ вънъ отъ рая. Да употрѣбятъ насилие, или грубость, това не е въ тѣхното естество. Най-послѣ тѣ намислили да му устроятъ една изненадда. Всичкитѣ ангели излѣзли вънъ отъ рая и казали: сега тукъ ще се произведе единъ търгъ, отъ който ще има голѣми печалби. Евреинътъ, като чулъ това, замислилъ се и казалъ: я чакай и азъ да излѣза вънъ, все ще спечеля нѣщо. Излѣзълъ и той вънъ отъ рая, и тамъ си останалъ. Ангелитѣ влѣзли отново въ рая и затворили вратата за евреина. Като се видѣлъ вънъ, той започналъ да се моли пакъ да влѣзе въ рая, но не го пуснали. Оттамъ му отговорили, че втори пѫть не може да влѣзе, докато не се покръсти. При това, покръстването му могло да стане само отъ християнски свещеникъ, но не и отъ еврейски равинъ. Тръгналъ сега евреинътъ да търси християнски свещеникъ, но никѫдѣ не могълъ да намѣри. Чакалъ той година, двѣ, три, сто, хиляда, но никакъвъ свещеникъ не срещналъ. Тъй щото, и вие, ако сте въ положението на евреина, и съ насилие да влѣзете въ рая, пакъ ще ви изпѫдятъ навънъ. Изобщо, навицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣка, се проявяватъ и въ духовния му животъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ въ своитѣ прояви. Съврѣменнитѣ окултни ученици минаватъ прѣзъ една фаза на вѫтрѣшни, а не на външни изпитания. Въ това отношение всѣки трѣбва да работи за прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ кръвьта си въ благородни, главно въ злато. Златото е емблемъ на мѫдростьта. Споредъ астрологията, съ която днесъ се занимаватъ ученитѣ, всички метали прѣдставляватъ символи. Напримѣръ, желѣзото символизира силата, но сѫщеврѣменно то е неустойчиво по отношение на въздуха и влагата, вслѣдствие на което ръждясва. Човѣкъ, който има много желѣзо, е физически силенъ, но въ него ставатъ реакции на окисляване, т. е. ръждясване. Значи, тази сила го разрушава. Сила безъ разумъ всѣкога разрушава. Питамъ: по какъвъ начинъ може да се прѣвърне тази физическа сила въ духовна, т. е. въ разумна? Или съ други думи казано: по какъвъ начинъ желѣзото може да се прѣвърне въ злато? Прѣдставете си, че срѣщате единъ човѣкъ, физически силенъ, съ много знания, и вие, безъ да искате, го обидите нѣщо. Какво трѣбва да направи той, за да прѣвърне тази обида? Окултниятъ ученикъ трѣбва да се занимава съ науката за прѣвръщане на неблагородното въ благородно, т. е. съ облагородяване на своя характеръ, съ прѣвръщане на своитѣ лоши навици въ добри. Може ли да се нарече окултенъ ученикъ този, който не е въ състояние да прѣвърне единъ свой лошъ навикъ въ добъръ? Лошиятъ навикъ прѣдставлява трънъ въ плътьта на човѣка. И въ това отношение задачата на човѣка не седи въ изкореняване на този трънъ, но въ присаждането му. Въ първо врѣме този трънъ трѣбва да се присади, да се облагороди. Казвате: кротки трѣбва да бѫдемъ! Мислите ли, че кроткиятъ човѣкъ всѣкога подразбира добъръ човѣкъ? Кроткиятъ човѣкъ е енергиченъ, работливъ. Въ това отношение за прѣдпочитане е да имате конь, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате единъ конь, който нито рита, нито хапе, и никаква работа не върши. По-добрѣ е нѣкой човѣкъ да ви нахока, но да донесе хлѣбъ и да ви нахрани, отколкото да ви помилва, да ви каже нѣколко думи и да ви остави гладенъ. Новото учение има за задача изправянето на цѣлото човѣчество. Обаче, ученикътъ има лична задача — своето изправяне. Колективното изправяне на свѣта е задача на ангелитѣ, на Бога. Изправянето на своето „себе“, възпитанието на клѣткитѣ въ това „себе“ е задача на всѣки едного поотдѣлно; това е индивидуална задача. Днесъ повечето хора сѫ се заели съ великата задача да изправятъ свѣта. И затова навсѣкѫдѣ чуваме да се говори: свѣтътъ е лошъ, хората сѫ лоши и т. н. Кои сѫ тия хора? Не сме ли ние? Ако дадатъ на всѣки човѣкъ да нареди програма, или да намѣри нѣкакъвъ пѫть за изправянето на свѣта, какво би направилъ той? Какъ може да изправите свѣта? Или, прѣдставете си, че ви дадатъ задача, да опрѣдѣлите, какви отношения трѣбва да сѫществуватъ между мѫжа и жената. Какъ ще рѣшите тази задача? Първо вие ще отговорите: мѫжътъ и жената трѣбва да се обичатъ братски, да живѣятъ по Бога. — Добрѣ е това, но отдѣ ще дойде съзнанието у мѫжа и у жената, че тѣ трѣбва, именно, така да живѣятъ? Послѣ, какъ ще рѣшите задачата за отношенията между учителя и ученика? За да сѫществуватъ правилни отношения между учителя и ученика, тѣ трѣбва да иматъ просвѣтено съзнание. Отдѣ ще дойде това съзнание? Прѣди всичко въ душата на ученика трѣбва да има непрѣодолима любовь къмъ знанието, което учительтъ прѣподава; въ душата на учителя пъкъ трѣбва да има непрѣодолима любовь къмъ прѣдаване на своитѣ знания. Само при това положение между учителя и ученика могатъ да сѫществуватъ естествени отношения. Много отъ съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ идеята за Бога и казватъ: велико нѣщо е идеята за Бога! Тази идея заслужава всички жертви. Тѣзи хора сѫ готови на думи всичко да пожертвуватъ за Бога, но когато дойде за дѣла, нѣма ги. Разправяха ми единъ случай за хора, които говорятъ хубаво, но не изпълняватъ това, което говорятъ. Двама учени, съ свободни идеи хора, социалисти, седатъ въ едно кафене и се разговарятъ върху въпроса, какъ може свѣтътъ да се поправи. Тѣ казватъ: за да се поправи свѣта, хората трѣбва да живѣятъ помежду си братски, да си помагатъ въ случай на нужда и т. н. Въ това врѣме единъ бѣденъ човѣкъ стои близо до тѣхъ и пъшка, мѫчи се, иска да повдигне товара на гърба си и да излѣзе вънъ отъ кафенето. Той самъ не може да го дигне, има нужда нѣкой да му помогне, но нѣма кой. Двамата учени, които сѫ най-близо до него, не се сѣщатъ да му помогнатъ. Тѣ се разговарятъ помежду си и виждатъ, какъ този човѣкъ се мѫчи, но не считатъ за нужно да станатъ отъ мѣстата си. Нѣкой пъкъ сѫщо така се възхищава отъ идеята за Бога, но като го поставятъ на изпитъ, да свърши нѣкаква работа, той казва: азъ слуга ли съмъ ви тука? Който не разбира закона на служенето, той е на кривъ пѫть. Тогава, какъ ще обясните Христовитѣ думи: „Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но Той самъ да послужи“. Често ще чуете нѣкоя жена да казва на мѫжа си: най-послѣ азъ не съмъ ти слугиня, не съмъ длъжна да ти слугувамъ. Питамъ: мѫжътъ длъженъ ли е да слугува на жената? Значи, мѫжътъ трѣбва да слугува на жената, а жената не трѣбва да му слугува? Ако мѫжътъ слугува на жената, и жената трѣбва да има сѫщитѣ отношения къмъ мѫжа си. Ако е въпросъ за служене, хората трѣбва взаимно да си служатъ — срѣденъ пѫть нѣма. Искаме ли да живѣемъ споредъ великия Божи законъ, ние трѣбва да имаме правилни отношения помежду си, понеже този законъ засѣга и нашия личенъ животъ. Докато човѣкъ не изправи своитѣ отношения къмъ Бога и къмъ хората, той никога не може да бѫде щастливъ. Прѣди всичко мѫжътъ трѣбва да има въ себе си възвишена идея за жената, като душа; и жената, отъ своя страна, трѣбва да има възвишена идея за мѫжа. Не е въпросътъ, каква е сегашната жена, и какъвъ е сегашниятъ мѫжъ. Тѣзи нѣща абсолютно трѣбва да се изхвърлятъ отъ ума на съврѣменнитѣ хора. Важно е човѣкъ да носи въ ума си идеята за първата жена и за първия мѫжъ, каквито Богъ ги е създалъ първоначално. Слѣдъ това човѣкъ трѣбва да има въ ума си единъ възвишенъ образъ за сестрата, за брата, за приятеля. Тѣзи идеи трѣбва да бѫдатъ въ неговия умъ конкретни, опрѣдѣлени, каквито сѫ били първоначално, още отъ създаването на свѣта. Дойдемъ ли до ясни, конкретни, опрѣдѣлени идеи, тѣ трѣбва да станатъ у насъ постоянни, а не да се мѣнятъ отъ всѣкакви външни влияния. Мѣнимъ ли убѣжденията си отъ най-слабия вѣтрецъ, ние не можемъ да излѣземъ на добъръ край. За всѣко нѣщо трѣбва да имаме точно опрѣдѣлена идея. Нѣкой мисли, че като отиде на небето, тамъ ще го посрещнатъ съ музика и пѣсни. И това може да бѫде, но само за день, два, три, мѣсецъ или най-много година, но слѣдъ гова ще ви турятъ на работа. Небето е мѣсто за работа. Земята пъкъ е училище. Казвамъ: вие трѣбва да прѣвръщате по алхимически начинъ всички ваши мисли и чувства въ по-възвишени. Интересувайте се отъ всичко, което ви заобикаля, както учениятъ се интересува и отъ най-голѣмитѣ подробности на прѣдмета, който той изучава. Добрѣ е човѣкъ да се интересува отъ всичко, но на първо мѣсто трѣбва да поставя важнитѣ нѣща, а на второ и на трето мѣсто — маловажнитѣ. При това, човѣкъ не трѣбва прибързано да вади заключенията си. Прибързанитѣ заключения довеждатъ до криви познания, а кривитѣ познания каратъ хората да се плашатъ и отъ сѣнката си. Тѣ казватъ, че Богъ царува навсѣкѫдѣ, а щомъ излѣзатъ вечерь сами, тѣ се плашатъ. И най-безстрашниятъ човѣкъ, ако излѣзе вечерь, прѣзъ нѣкоя тъмна нощь, все ще му трепне сърцето. И като го запитатъ слѣдъ това, дали се е страхувалъ, той, за да се покаже герой, ще отговори: никъкъ не ме бѣше страхъ, сърцето ми не трепна даже. Ако този човѣкъ е искренъ, той ще каже: прѣзъ всичкото врѣме сърцето ми треперѣше, цѣла нощь се борихъ съ страха, но молихъ се на Бога, и благодарение на това, издържахъ. Обаче, страхътъ не е лошо нѣщо. Той е Божествено чувство. Страхътъ е лошо нѣщо само тогава, когато го направимъ съвѣтникъ въ живота си, и той ни опрѣдѣля, кога и какъ да постѫпваме. Човѣкъ има 40 центрове, 40 способности, съ които трѣбва да се съвѣтва. Слѣдователно, и страхътъ прѣдставлява единъ отъ тѣзи центрове. Стане ли въпросъ за реализиране на нѣкаква идея, всички тия способности или чувства, на които мѣстата сѫ въ човѣшката глава, трѣбва да си дадатъ мнѣнието, да гласуватъ. Трѣбва ли въ такъвъ случай човѣкъ да се вслушва въ страха, който има само единъ гласъ отъ тия 40 гласа, и да му се подчини само затова, защото той казвалъ, че неговиятъ гласъ е мѣродавенъ? Разумътъ и всички останали способности въ човѣка, които сѫ на брой 39, трѣбва да кажатъ на страха: ще ни извинишъ, но ние не можемъ да приемемъ твоето мнѣние за мѣродавно. Защо нѣкои хора се спиратъ прѣдъ мисъльта, че не сѫ почитани отъ никого? — Отъ страхъ. Почитанието почива на вѫтрѣшенъ мораленъ законъ. Тъй както днесъ хората се почитатъ, това почитание почива на нѣщо материално — всѣки очаква да получи нѣщо. Това материално чувство е вложено въ човѣка, и той трѣбва да се бори съ него, да се освободи отъ това криво разбиране. По този начинъ човѣкъ ще дойде до едно по-високо съзнание. Потрѣбно е понѣкога човѣкъ да изпита своитѣ убѣждения и разбирания. Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажатъ: ние не можемъ да се откажемъ отъ свѣта и да излѣземъ вънъ отъ него. — И ние не искаме това. Не само, че не трѣбва да излѣзете отъ свѣта, но трѣбва да влѣзете въ него. Сега съврѣменнитѣ хора сѫ въ мочурлякъ, като жабитѣ: тѣ още не живѣятъ въ свѣта. Доста вече сѫ живѣли въ тази вода! Врѣме е да влѣзатъ въ бистрата, въ чистата вода. Какво ще правятъ още въ тази нечиста вода?Тя не е нито вода, нито каль, въ нея нѣма условия за животъ. Казвате: трѣбва да се живѣе въ свѣта! Въ свѣта може да живѣе само богатиятъ човѣкъ, който е собственикъ поне на десеть кѫщи, отъ които получава годишенъ приходъ около единъ милионъ лева. Ако си богатъ, влѣзъ въ свѣта; не си ли богатъ, стой далечъ отъ него! Какъвъ смисълъ има да влѣзешъ въ свѣта безъ петь пари въ джоба и още на първата стѫпка да искашъ заеми отъ този, отъ онзи? Такова е положението на жабата, която постоянно крѣка. Задачата на духовния човѣкъ не е да влѣзе въ свѣта. Има нѣщо по-велико отъ влизането на човѣка въ свѣта. Казвате: кое е великото въ свѣта? Ще изясня тази идея съ слѣдния примѣръ. Когато влизате въ единъ домъ, съ кого ще искате да се запознаете: съ слугитѣ въ този домъ, съ самия домакинъ или съ неговитѣ синове и дъщери? Кой е най-важниятъ човѣкъ въ единъ домъ? Ако се запознаете съ слугитѣ, вие нѣма да имате достѫпъ до господаря, т. е. до домакина. Ако имате близость съ неговитѣ приятели, и това още не показва, че ще имате достѫпъ до домакина. Обаче, имате ли познанството на неговитѣ синове и дъщери, вие ще имате достѫпъ и до самия домакинъ. Значи, великата идея, която трѣбва да вложите въ душитѣ си, е да се запознаете съ синоветѣ и дъщеритѣ на Бога. Казвате: и ние сме синове и дъщери на Бога. Щомъ е така, опишете образа на вашия Баща! Кажете името на вашия братъ! Ще кажете, че името на вашия братъ е Христосъ. Добрѣ, още утрѣ ще ви изпратя при нѣкой боленъ, да видимъ, доколко ще можете да му помогнете въ името на Христа. Турете рѫката си върху главата на болния и кажете: въ името на Господа Исуса Христа ти ще оздравѣешъ. Направете този опитъ и вижте, доколко Христосъ ще ви послуша. Това не е упрѣкъ, но казвамъ: ние не трѣбва да се самоизмамваме, но трѣбва да образуваме истинска, здрава връзка съ Бога, съ Христа. Животътъ, който сме прѣкарали досега, отъ хиляди години насамъ, не е билъ за развлѣчение, но той е прѣдставлявалъ подготовление за сегашния моментъ. И ние сега не трѣбва да живѣемъ въ миналото, но въ настоящето. Ще живѣете въ свѣта, нѣма да излизате вънъ отъ него. Едно врѣме се проповѣдваше, че праведниятъ трѣбва да живѣе вънъ отъ свѣта, а сега се проповѣдва, че праведниятъ трѣбва да живѣе въ свѣта. И тъй, основната идея, която трѣбва да държите въ ума си е слѣдната: прѣдпочитайте голѣма скръбь съ малка радость въ нея прѣдъ голѣма радость съ малка скръбь. Това разбиране ще донесе великата хармония, която трѣбва да сѫществува въ живота. Всѣки трѣбва да бѫде благодаренъ за благото, което му е дадено. Всичката философия на живота седи въ това, всѣки моментъ да сме благодарни за всичко, което ни е дадено. Благодарностьта се явява като условие за усилване вѫтрѣшната връзка между Бога и насъ. На това основание е казано въ Писанието: „Молете се единъ за другъ!“ Законъ е: когато единъ човѣкъ се моли усърдно, съ него заедно се молятъ всички хора, съ които той е въ хармония. Ти не можешъ да накарашъ нѣкой човѣкъ да се моли за тебе, ако той не е въ хармония съ тебе. Молитвата е Божественъ актъ. Щомъ моето сърце ангажира моя духъ, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които сѫ нагласени въ хармония съ мене. Този животъ, тази връзка между душитѣ е необходима. Мнозина иматъ неопрѣдѣлена идея за духовния животъ и казватъ: духовниятъ животъ е великъ. Въ какво седи величието на този животъ, и тѣ сами не знаятъ. Човѣкъ разбира нѣщата дотолкова, доколкото тѣ му доставятъ лични облаги. Напримѣръ, когато човѣкъ започне да учи пѣние, желанието му да пѣе е толкова по-голѣмо, колкото повече блага очаква той. Когато нѣкой бакалинъ отваря дюкянъ, той влага цѣлата си душа въ него, работи съ усърдие, защото очаква да спечели нѣщо отъ него. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения животъ, той казва: каквото Господъ даде. Защо казва така? — Защото не познава този животъ. Обаче, дойде ли нѣкой ангелъ на земята, ще видите, че той знае много нѣща: да свири, да пѣе, да рисува, да пише стихотворения, да философствува, да се моли — дѣто го пипнете, всичко знае. Той знае, какъ да помага и на бѣдни, и на страдащи. Вие пъкъ казвате: обичамъ музиката, но сега нѣмамъ врѣме. Като дойда слѣдния животъ на земята, тогава ще стана музикантъ. Ако нѣщата ставатъ съ отлагане отъ днесъ за утрѣ, тогава всички хора могатъ да живѣятъ днесъ, както имъ дойде, а слѣдниятъ животъ да работятъ за постигане идеалитѣ на своята душа. Не, нѣщата не се постигатъ по този начинъ. За да бѫдешъ музикантъ, поетъ или художникъ, това е Божественъ импулсъ, на който ти още днесъ трѣбва да дадешъ ходъ. Това е импулсъ на всички разумни сѫщества, които сѫ завършили свето развитие. Тѣ искатъ още днесъ да се проявятъ чрѣзъ васъ. Ето защо отъ васъ се иска да дадете потикъ на душата си, да се прояви, а не да й противодѣйствувате. Противодѣйствувате ли й, вие ще изгубите благоприятнитѣ условия и ще чакате дълго врѣме, докато попаднете въ сѫщитѣ условия. Затова между всички души трѣбва да се създаце вѫтрѣшна хармония. Въ това отношение всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, като знае, че усилията, които той прави, колкото и да сѫ малки, все ще дадатъ извѣстни резултати. Това не подразбира, че човѣкъ не прави усилия, но той не трѣбва да прѣстава да прави усилия и да казва: нѣма полза отъ моитѣ усилия. Не, той всѣки день трѣбва да увеличава своитѣ усилия, да има вѣченъ импулсъ къмъ постигане на своитѣ идеали. Казвамъ: задачата на окултния ученикъ е да прѣвърне неблагороднитѣ метали въ кръвьта си въ благородни, и по този начинъ да създаде основа, на която добродѣтелитѣ могатъ да растатъ. Само така може да се създаде едно разумно общество. Ако на кого и да е отъ васъ се даде задача, да поговори петъ минути на музикаленъ, разуменъ и плавенъ езикъ, какво ще направи той? — Ще се види въ чудо. Защо? — Защото езикътъ на съврѣменнитѣ хора още не е нито мелодиченъ, нито плавенъ, нито разуменъ. Езикътъ, съ който сега ви говоря, и той не е хармониченъ. Тази вечерь азъ ви говоря на хроматическа гама съ диези и бемоли, въ която има извѣстна дисхармония. Защо? — Защото въ вашия умъ на първо мѣсто не седи идеята за служене на Бога, но седи идеята за служене на себе си. Малко хора днесъ мислятъ на първо мѣсто за служене на Бога. На Бога може да се служи идеално, а не материално. Да служишъ на Бога, това подразбира да обхванешъ въ съзнанието си благото на всички живи сѫщества: на хората, на животнитѣ и на растенията. Обаче, като човѣкъ, ти не можешъ да помогнешъ на всички сѫщества материално, но можешъ да имъ помогнешъ идеално, като подържашъ въ душата си най-добри мисли и чувства за тѣхъ. Всичко въ свѣта е така разумно разпрѣдѣлено, че кравата се грижи само за своето теленце; птичката се грижи само за своитѣ малки; растението се грижи само за отглеждане на своитѣ плодове. Тъй щото не е твоя работа да отглеждашъ теленцето на кравата, или малкитѣ пиленца на нѣкоя птичка, нито пъкъ да учишъ ябълката, какъ да отглежда своитѣ плодове. Но ти можешъ да направишъ нѣщо за всички тия сѫщества: можешъ да се грижишъ за кравата да й доставяшъ храна, да й направишъ оборъ; за птичката можешъ да слѣдишъ, да не развалятъ гнѣздото й; ябълката пъкъ можешъ да поливашъ, да ограждашъ, да чистишъ отъ гѫсеници. Малки нѣща се изискватъ отъ човѣка. И той знае това. Всѣки човѣкъ знае, какъ трѣбва да живѣе; той знае, кой е истинскиятъ пѫть въ живота му. Всѣки човѣкъ има въ себе си мѣрка, съ която мѣри нѣщата. Той разбира, кой какъ го е погледналъ. Когато нѣкой ви приеме добрѣ, вие казвате, че погледътъ на този човѣкъ ви внушава довѣрие, и въ всички ваши нужди и затруднения, вие можете да разчитате на него. Щомъ разбирате тѣзи нѣща и ги изисквате отъ другитѣ хора, постѫпвайте и вие съ тѣхъ по сѫщия начинъ. Едно е важно въ живота на хората. То е слѣдното: човѣкъ не трѣбва да си създава ненужни спънки и страдания. Искате ли страдания и спънки, можете и сами да си създавате такива, но това трѣбва да става съзнателно, добрѣ обмислено, за да можете разумно да ги използувате. Невидимиятъ свѣтъ постоянно ви поставя на редъ страдания и слѣди за васъ, разумно да ги използувате, да имате придобивки отъ тѣхъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е подложенъ на страдания и изпитания. И великитѣ Учители даже се подлагатъ на изпитания. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ извѣстна дисциплина. Малкитѣ сѫщества се подлагатъ на едни изпитания, по-голѣмитѣ — на други, а най-голѣмитѣ — на трети, обаче изпитанията за всѣко сѫщество сѫ специфични. Тѣ съотвѣтствуватъ на неговитѣ сили и способности. Като знаете това, не се сърдете на Провидѣнието, не казвайте, че вашата сѫдба е най-тежка, или че Провидѣнието е строго къмъ васъ. Каквото и да кажете въ този смисълъ, вие нѣма да бѫдете прави. Богъ е еднакво снизходителенъ къмъ всички сѫщества. За Бога може да мислите само едно: отношенията на Бога къмъ всички хора сѫ едни и сѫщи, безъ никаква разлика. Хората, обаче, не разбиратъ еднакво Бога, вслѣдствие на което се явяватъ противорѣчия въ живота. Богъ има желание да помогне на всички сѫщества, но Той никога не бърза, никога не изнасилва моментитѣ. Той чака всѣко нѣщо да дойде на своето врѣме. Когато ние страдаме, Богъ използува страданията ни, за да ни поучи, да ни упѫти въ правата насока на живота. Страданията съставляватъ една възможность да разберемъ Божията Мѫдрость. Всички наши несгоди и страдания сѫ велика задача за Бога. Той се занимава съ малки работи, грижи се, напримѣръ, за уреждане живота на единъ грѣшникъ. И светиитѣ, и ангелитѣ, па и самъ Богъ работятъ за уреждане живота на грѣшнитѣ. За праведнитѣ тѣ не мислятъ. Цѣлиятъ невидимъ свѣтъ има прѣдъ видъ живота на грѣшнитѣ, къмъ които е много снизходителенъ. Питамъ: какво тълкувание можете да дадете на мотото: „вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“? Въ какво трѣбва да бѫде човѣкъ вѣренъ? — Въ Любовьта. Въ какво трѣбва да бѫде истиненъ? — Въ Мѫдростьта. Въ какво да бѫде чистъ? — Въ Истината. И най-послѣ, въ какво трѣбва да бѫде благъ? — Въ Правдата. Значи, въ това мото сѫ застѫпени четири нѣща: бѫди вѣренъ по отношение на Любовьта; истиненъ — по отношение на Мѫдростьта; чистъ — по отношение на Истината и благъ — по отношение на Правдата. Сѫдишъ ли нѣкого, думата ти трѣбва да бѫде пълна съ благость. Само тогава Правдата трѣбва да се прилага. Приложите ли Правдата и Истината въ живота си, вие ще почувствувате въ душата си вѫтрѣшна лекота. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде вѣренъ въ Любовьта. Вѣрностьта е качество на Божията Любовь. Обикновениятъ човѣкъ може да говори за проявитѣ на обикновената любовь, но не и за проявитѣ на Божията Любовь. Когато нѣкой обича по Божествено, всички около него възприематъ тази любовь, радватъ се, изпитватъ импулсъ къмъ нѣщо възвишено, но и тѣ сами не знаятъ, отдѣ иде всичко това. Започне ли човѣкъ да рекламира своята любовь, да ви убѣждава, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви заради васъ, това сѫ празни думи, проповѣдвани отъ памти вѣка още. И това е обичь, но особенъ родъ, отъ която умиратъ малкитѣ на маймунитѣ. Маймунитѣ толкова много обичатъ своитѣ малки, че отъ обичь ги задушаватъ. Една майка, въ България нѣкѫдѣ, толкова много обичала дѣтето си, че отъ страхъ да не се простуди, завила го една нощь съ юрганчето му прѣзъ глава. Като станала сутриньта, намѣрила дѣтето си задушено, мъртво. Защо трѣбвало да го завива прѣзъ глава? Тя трѣбваше да остави главата му открита, свободно да диша чистъ въздухъ. Оттукъ ще извадимъ слѣдното заключение: не покривайте главитѣ си съ своитѣ идеи! Понѣкога вашитѣ идеи могатъ да бѫдатъ такива, че като ги турите въ главата си, да ви задушатъ. Оставете всѣка Божествена идея, всѣки Божественъ импулсъ на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да прѣдизвика у васъ вѫтрѣшна радость, която никой да не е въ състояние да я отнеме. Тази радость е резултатъ на това, че Богъ живѣе въ насъ, и ние изпитваме Неговата сила. Дойде ли човѣкъ до това положение, всички души ще бѫдатъ въ връзка помежду си. Всѣки трѣбва да се свърже най-първо съ своята душа. За тази цѣль той трѣбва да я търси постоянно, докато я намѣри. Щомъ я намѣри, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да влиза и излиза отъ нея. Влѣзе ли въ душата си, той ще усѣти голѣмо разширение, свобода и лекота въ себе си. Рече ли да излѣзе оттамъ, той трѣбва да знае, дѣ е вратата, прѣзъ която се излиза. И тъй, всички трѣбва да направите връзка съ Бога, послѣ съ своята душа и най-послѣ съ своитѣ ближни. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“! * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 30 декември, 1925 г. въ г. София.