Търсене във форума

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Работа на окултнитѣ сили Размишление Изпѣйте нѣколко отъ окултнитѣ упражнения! Всички пѣемъ! „Сила жива изворна течуща“, „изгрѣва слънцето“, „venir benir“, „сладко медено“, „блага дума на устата“. Още единъ пѫть изпѣйте, но много тихо, „блага дума на устата“. Прочете се резюмето върху темата: „Произходътъ на мисъльта“. За слѣдния пѫть ще имате темата: „Отношенията на свѣтлината и тъмнината“, и втората тема: „Старость и младость“, т. е. отличителнитѣ черти на старостьта и на младостьта. Азъ ще ви попитамъ: желаете ли идущата седмица да направимъ една екскурзия, или да останемъ тукъ въ София? Знаете ли какво ще бѫде правилото за тази екскурзия? Ще бѫдете наредени на триѫгълници, и то така: двама ще вървятъ отъ задъ, единъ — отпрѣдъ. Значи, трима по трима, триѫгълници ще образувате. Ще вървите въ права линия, но въ видъ на такива скачени триѫгълници. Двамата ще вървятъ на една права линия, тѣ ще образуватъ основата на триѫгълника, а единиятъ ще върви напрѣдъ, той ще образува върха на триѫгълника. Отъ единъ триѫгълникъ до другъ ще има едно малко разстояние, около 3 — 4 метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които сѫ на една линия, на основата, само тѣ ще се разговарятъ, а този на върха нѣма да говори. Този, които е на върха после ще отстѫпи своето мѣсто на единъ отъ другитѣ двама. Тъй, послѣдователно ще се смѣняватъ, ще се въртятъ тия триѫгълници, и въ сѫщото врѣме ще се движатъ напрѣдъ. За единъ окултенъ ученикъ думата „не може“, „не е възможно“, не сѫществува. Ще прѣодолѣете всички спѫнки, мѫчнотии, нищо повече. (Отъ кѫдѣ ще тръгнемъ тъй на триѫгълници, по трима?) Ще тръгнете така на триѫгълници, отъ кладенчето, още отъ сутриньта. Ако нѣкои сѫ съ автомобилъ, то е другъ въпросъ, но ние говоримъ за тѣзи за които не е необходимъ автомобилъ. Тъй, естествено ще се наредите, двама отзадъ, единъ напрѣдъ. Ще тръгнете отъ кѫщи въ 4½ ч. с. та около 5½ ч. да бѫдете всички събрани. Тия, които носятъ самоваритѣ, ще вървятъ напрѣдъ. Сега, ще спазвате единъ законъ: въ екскурзиитѣ важи концентрирането на мисъльта. Ние отиваме въ природата, на Витоша. Като влеземъ въ природата, ако нашата мисъль е концентрирана, ние можемъ да използуваме енергиитѣ на природата, тѣ всѣкога може да се привличатъ. Тия енергии сѫ въ възходяща степень. Разбира се, може да има извѣстни дисонанси, но съ тѣхъ ще се борите, тѣ сѫ потрѣбни, обаче вие сами не си създавайте изкуствени мѫчнотии. Ако природата създаде дисонанси, то е другъ въпросъ, отъ тия мѫчнотии не се плашете, но вие сами не създавайте дисонанси. Христосъ казва на едно мѣсто: „Достатъчно е на деня неговото зло“. Всѣки день си има своитѣ злини, своитѣ дисонанси, но ние да не ги притуряме, достатъчно е да се справимъ съ тѣхъ. Послѣ, всички онѣзи отъ васъ, които сѫ слаби, нервни, могатъ да си носятъ по една риза за прѣобличане, та ако е хубаво врѣмето, да се прѣоблече. Защото, ако се остави тази поть да изсъхне на тѣлото ви, тя се повръща назадъ прѣзъ поритѣ, и не само, че не ще имате полза, но дори врѣда ще имате. Които сѫ изпотени, здравословно е да се прѣоблѣкатъ. Това се отнася до ходенето. На тази разходка ще има нѣкои задачи, които ще трѣбва да рѣшимъ. И висшитѣ духове правятъ по нѣкой пѫть екскурзии. Когато ги пращатъ на земята да минаватъ прѣзъ гѫститѣ ѝ пластове, тѣ трѣбва да прѣодоляватъ извѣстни мѫчнотии. Какви мѫчнотии? — Когато минаватъ прѣзъ земята, тази гѫста материя е образувана отъ нисшитѣ човѣшки мисли, и тия духове трѣбва да ги прѣодоляватъ. Тия спънки служатъ за развитието на ума. Сега, нѣкой казватъ: защо да не прѣмахнемъ тази мѫчнотия? Има мѫчнотии, които колективно трѣбва да се прѣмахнатъ; има мѫчнотии, които индивидуално трѣбва да се прѣмахнатъ. Има плѣменни мѫчнотии, които вие сами не можете да прѣмахнете, плѣмето може да ги прѣмахне, има мѫчнотии, които цѣлиятъ народъ трѣбва да ги прѣмахне, но затова той, трѣбва да дойде въ съзнание. И тъй, мѫчнотиитѣ, това сѫ една спирачка. Знаете ли какво е да се прѣмахнатъ мѫчнотиитѣ на единъ народъ? Вие още не сте влѣзли въ дълбочината на тази Божествена Мѫдрость. Азъ искамъ съ тия въпроси да се занимавате; изучвайте ги, проучвайте ги, не бързайте да се произнасяте, защото грѣшно е за всѣка една дума, която е напразно казана. Запримѣръ, често казвате: защо Господъ е създалъ така свѣта? „Проучвайте го, не е ваша работа, не казвайте, защото Господъ е създалъ така свѣта. Вие ставате единъ критикъ. Ето, азъ сега ви давамъ правото, като казвамъ: Нека единъ отъ васъ, който е недоволенъ отъ живота си, да ми даде единъ проектъ, какъ иска да бѫде нареденъ живота му, и азъ ще го изпълня точь въ точь. Но послѣ, нѣма да искате да се отмѣни. Каквото ви се даде, ще го понесете да видите какъвъ е вашиятъ проектъ. Да не мислите, че този проектъ, който дадете вие, ще бѫде по-хубавъ. Не, той ще бѫде хиляди пѫти по-калпавъ, отколкото този, сегашниятъ проектъ. Той е избралъ най-хубавиятъ, най-добриятъ отъ всички други възможности, които могатъ да бѫдатъ. Всички други проекти въ свѣта, за които можете да мислите, това сѫ проекти съ много по голѣми мѫчнотии, отколкото сегашнитѣ. Сега, у васъ е създадена мисъльта, защо не може безъ мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ сѫ толкова, колкото можете да издържате. Изпититѣ ще бѫдатъ толкова, колкото могатъ да издържатъ вашия умъ, сърце и воля. Така е. И като ученици, тази мисъль трѣбва да залегне коренно у васъ, да не мислите, че може безъ мѫчнотии, та тази мисъль да ви спъне като у нѣкой противоположенъ лагеръ. Не, свѣтътъ е умно направенъ. Има причини, защо нѣкои нѣща спъватъ живота ви, защо страдате. Запримѣръ, вие сте възрастенъ, окултенъ ученикъ сте, и дойде единъ вашъ приятель, изважда единъ хубавъ пръстенъ съ диамантъ, и го дава прѣдъ васъ на единъ вашъ познатъ, а послѣ, на васъ дава другъ. Ако онзи пръстенъ е по-хубавъ, ще ви се скоси сърцето, защо на васъ да не даде по хубавия. Ако пъкъ вашиятъ е по-хубавъ, на другиятъ ще се скоси сърцето. Човѣшкото естество е такова. Добрѣ, този въпросъ може да се разрѣши по слѣдующия начинъ. Да допуснемъ, че единиятъ пръстенъ е направенъ отъ злато, и на този златенъ пръстенъ е туренъ единъ малъкъ диамантъ, а другиятъ пръстенъ е сребъренъ, и на него е туренъ единъ диамантъ по-голѣмъ и 10 пѫти по хубавъ отъ този на златния. Сега, ако ви дадатъ да избирате, кой пръстенъ ще си изберете? Ето вашето сѫждение сега. Въ дадениятъ случай има съвсѣмъ други причини, които ви каратъ да вземете сребърния пръстенъ. Ами ако този по-малкиятъ диамантъ е по-хубавъ? Възможно е, нѣкой пѫть този процесъ е обратенъ. Ами ако онзи, по-малкиятъ диамантъ има нѣкаква по-голѣма цѣлебна сила, макаръ че е по-малъкъ? Качествата на този диамантъ може да сѫ по-цѣнни, може да се съсрѣдоточаватъ въ него извѣстни цѣлебни сили и да е по-цѣненъ. Интелигентностьта на слона зависи ли отъ голѣмината му? Колко пѫти тѣлото на слона е по-голѣмо отъ нашето тѣло? Отъ материята на единъ слонъ колко хора могатъ да се направятъ? Но, голѣмината на слона ни най малко не показва, че той сѣди по-горѣ отъ човѣка. Трѣбва да се научите да разсѫждавате. Отъ всинца ви се изисква една строга, една чиста мисъль. Ние ще ви дадемъ задачи, и тия задачи трѣбва да ги разрѣшите. Вие трѣбва да разрѣшите закона на поляризирането. При извѣстни изпити може да се раздвои ума ви — раздвоявашъ се, и изгубвашъ мѣрката на живота. Слѣдователно, тѣзи задачи ви се даватъ отъ невидимия свѣтъ. Отъ невидимия свѣтъ всѣкога ще ви създаватъ задачи, и то тъй правилно тъй послѣдователно, неочаквано ще дойдатъ. И да не мислите нѣкой пѫть, че сѫ ви забравили. Ни най малко, ще дойдете на редъ. За всинца ви има задачи които ще трѣбва да разрѣшите. Ако ги разрѣшите правилно, въ аналиитѣ на тѣхната книга ще запишатъ това, и ще ви дадатъ други, по голѣми задачи. Запримѣръ, сега у васъ минава мисъльта: защо учительтъ е допусналъ толкова ученици, защо не тури единъ цензъ? Азъ нарочно ги допуснахъ, за да ви опитамъ. Ако всинца сте свѣтии, нѣма какво да се опитвате, да се учите, да се урегулирате. Мѫчнотията е тамъ. Но въ сѫщность нѣма никаква мѫчнотия, нѣма никакво противорѣчие. Азъ запримѣръ, ще взѣма нѣкои отъ васъ тука, които не могатъ да се спогаждатъ, и единъ день, когато съмъ по-свободенъ, ще ви създамъ една задача, ще ви поставя въ извѣстно положение на неразбиране, и веднага всички дисонанси, които сѫществуватъ помежду ви, ще изчезнатъ. Тия дисонанси, това е прѣплитане на енергиитѣ. Тъй щото, отъ васъ се изисква да разрѣшитѣ една задача. Вие сте се измѣстили, и всѣки трѣбва да си знае номера и да си отиде на своето мѣсто. Нали, като отивате на нѣкой концертъ, всѣки си, има номеръ, всѣки трѣбва да е на мѣстото си? „Моля, кой номеръ е вашиятъ?“. „Ако не си седналъ на своя номеръ, ще те измѣстятъ. Ще седнешъ на другъ столъ, дѣто не ти е мѣстото, ще те прѣмѣстятъ, ще трѣбва да станешъ. Въ природата всѣки единъ човѣкъ е туренъ на своето мѣсто. Сега запримѣръ, вие, като дохождате тукъ, всѣки гледа да седне на първитѣ редове. Ами кое ви дава право да седнете на първитѣ редове, имате ли билети? Една отъ главнитѣ мѫчнотии, е че вие се стараете да поправяте нѣща, които не се нуждаятъ отъ поправяне. Вие искате да турите редъ и порядъкъ на туй общество когато не се нуждае отъ редъ и порядъкъ. Това общество си има свой редъ и порядъкъ, то си има рѫководство отъ друго мѣсто. Сега, вземете запримѣръ, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажатъ хората, какъвъ е уставътъ на това общество? Я вижте, какъ е нагласенъ свѣтътъ! Ами че какво се нуждае туй общество отъ устави? Като иматъ другитѣ общества устави, защо не седите при тѣхъ? Всичката ви грѣшка седи въ това, че вие искате, като дойдете тукъ, да се проявитѣ, като въ свѣта. Не, тукъ ще се проявите най естествено, по Божествено. Ти искашъ да кажешъ нѣщо, кажи го, но тъй че да се почувствува, че дълбоко си го прѣживѣлъ. Запримѣръ, ти излизашъ въ свѣта, като нѣкой авторъ който иска да очуди хората, и започва тъй, бомбастически. Така и вие сега, искате да кажете нѣщо, както свѣтътъ казва Не, вие ще кажете една мисъль, която дълбоко сте изживѣли. Изпитайте една радость, кажете я, и бѫдете увѣрени, че туй което вие сте дълбоко почувствали, и другитѣ ще го почувстватъ. Ако не сте почувствали дълбоко тази мисъль, и я изкажете, никой не ще може да я почувствува. Да бѫдемъ естествени! Запримѣръ, искашъ да прокарашъ рѫката си прѣзъ челото, такова движение да направишъ. Не, най-напрѣдъ помисли, защо искашъ да прокарашъ рѫката си прѣзъ челото, какво искашъ да изразишъ съ това, туй Божествено ли е или човѣшко? Защото нѣкой пѫть, ние, като не можемъ да разрѣшимъ единъ въпросъ, искаме да замаскираме положението, и правимъ туй движение съ рѫката. Нѣкой авторъ не може да разрѣши задачата, той взима чаша пълна съ вода. Защо да не говори безъ чаша съ вода? Тази чаша вода замаскирва положението. И всички автори, които стоятъ съ чаша вода, то е защото нѣма какво да кажатъ, нѣматъ идеи. Изсъхва гърлото му, природата казва: замълчи, прѣстани, не говори! Казватъ: дайте му водица! Въ Америка е така. Проповѣдницитѣ иматъ чаша съ вода на амвона. И тукъ сѫщо. Всички хора безъ идеи винаги иматъ чаша съ вода. Може, не е грѣхъ това, но когато ние влѣземъ въ една школа, азъ искамъ да бѫдемъ естествени. Въ писанието се казва не естествени; но свободни да бѫдете. Свободни да бѫдете въ своитѣ вѫтрѣшни проявления. Подъ проявления разбирамъ проявление на вашето сърце, проявление на вашата душа, тъй както въ природата може да се проявятъ. Та, тази свобода, е потрѣбна за всинца ни. Не говоря за свобода, която да прѣчи на другитѣ, но въ свободата си да мога да изразя своята мисъль. Сега, тия състояния сѫ необходими, тѣ ще внесатъ едно здраве, една приятна мисъль, едно приятно състояние. Всѣкога когато чувствата се ограничаватъ, това носи болѣсти. Ограничаването на чувствата носи едно болезнено състояние. Това ограничение има лоши послѣдствия. Е, разбира се, онѣзи които ще говорятъ на нѣкое общество, трѣбва да бѫдатъ много внимателни, та, ако то не иска да ги слуша, да намѣрятъ друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажатъ. Да бѫдемъ свободни! И послѣ, когато почнешъ да говоришъ, трѣбва да знаешъ колко врѣме да говоришъ. Ученикътъ всѣкога трѣбва да знае колко врѣме да говори, защото всѣка ваша мисъль се проектира въ пространството, тя се прѣдава, и ще бѫде или за ваша полза или за ваша врѣда. Та не е все едно да се говори или да не се говори, да се пише или да не се пише, Ние, съврѣменнитѣ хора, много говоримъ или много пишемъ, но за всѣка празна дума, за всѣко празно написване, ни държатъ отговорни, не можемъ да си играемъ съ нѣщата тъй, както искаме. Та, всички ще знаемъ, че трѣбва да имаме свобода, да знаемъ, че между насъ дѣйствува единъ великъ законъ. И този законъ можемъ да го провѣримъ. Мие ще направимъ единъ опитъ да докажемъ този законъ. Запримѣръ между ученицитѣ има по естество съ разни темпераменти, и изглежда, че тъй както сѫ различни като че всички не вървятъ въ правия пѫть. На едни отъ тѣхъ ще казваме: тъй неправи, иначе не прави, ще ги морализираме. А на другитѣ нищо нѣма да имъ говоримъ, само ще се молимъ за тѣхъ, и да видимъ слѣдъ единъ мѣсецъ какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Трѣбва да направимъ този опитъ за една цѣла година, и ще видимъ резултатитѣ. Ако на единъ ученикъ направишъ единъ силенъ упрекъ, ще се минатъ 1, 2 или 3 години докато разбере твоитѣ думи. Най-първо за една цѣла година той ще ти се разгневи, послѣ ще ти прости, и най послѣ ще те разбере. Ще каже този човѣкъ има право. Не мислете, че е лесно за онзи, който се наема съ задачата да корегира хората. Той си създава голѣми мѫчнотии вътрѣ въ себе си. Знаете ли какво сѫ теглили еврейскитѣ пророци? Нѣма между тѣхъ такъвъ, който да е умрѣлъ отъ естествена смърть. Най първо той ще изобличи еврейскитѣ свещеници, и тѣ ще му кажатъ: „Ти на насъ не можешъ да говоришъ, нѣма да ни учишъ ти, ще си вървишъ“. Сега разбира се хората иматъ по-голѣмо съзнание. Когато искашъ да направишъ една бѣлѣжка, комуто и да е, трѣбва да я направишъ отъ съзнание и отъ любовь, както къмъ себе си, за да даде добри резултати. Е, прѣдставете си сега, че единъ отъ ученицитѣ каже: азъ научихъ вече единъ отъ окултнитѣ закони. Тогава ние ще ви създадемъ единъ изпитъ върху този законъ. Да кажемъ, вие сте пратили сина си въ странство да са учи, а ние изпратимъ нѣкой да ви каже, че синътъ ви вчера се помина, ще ви трепне сърцето. Ако сте научили и разбрали добрѣ закона, вие ще кажете тъй, ако не е опрѣдѣлено за сина ми да умре, той не може да умре прѣждеврѣменно. Когато азъ самъ провѣря тогава ще повѣрвамъ, иначе това е само слухъ. Спорѣдъ насъ, никой не може да умре прѣждеврѣменно. Азъ зная, че синътъ ми е живъ. Добрѣ, другъ случай. Имате 100,000 лв., капиталъ турени въ банката. Кажатъ ви знаете ли, че паритѣ ви сѫ пропаднали, загубени сѫ тамъ? При всички тия случаи трѣбва да спазите едно състояние на пълно хладнокръвие, тихо и спокойно, окото ви да не мръдне. И отъ тамъ насѣтне може да ви се прѣподаватъ нѣкои малко по-сериозни уроци. Тия работи сѫ трудни да издържите на всичко това не е лесно. Да ви кажатъ че баща ви умря, майка ви умря, синътъ ви си счупи крака, или падна отъ нѣкое здание, или се удави, тия случаи произвеждатъ цѣлъ прѣвратъ въ васъ. Единъ отъ нашитѣ братя, който е сега въ другия свѣтъ прави сеанси въ Горна-Орѣховица, и дохожда единъ духъ, че му казва: „Какво си играешъ тукъ правишъ си сеанси, не знаешъ ли, че синътъ ти и жена ти умрѣха?“ Затупка сърцето му, и веднага отива да телеграфира, да разбере какъ сѫ всички у дома. Запитва и тѣ му отговарятъ, че всички сѫ здрави. Знайте, че на всички ви духоветѣ ще говорятъ. Сега, много отъ васъ сѫ подъ влиянието на духоветѣ. Говорятъ имъ тѣ. Даже и най-голѣмитѣ материалисти сѫ подъ влиянието на духоветѣ. Тѣ се скриватъ и имъ казватъ? „Духове не сѫществуватъ, всичко е материя“. Това сѫ пакъ духове, които ви нашепватъ. И тъй, тѣ те заблуждаватъ, ти имъ изпълнявашъ волята и `ти вѣрвашъ, че ти си господарь. Не, той е господарьтъ, той е прѣхвърлилъ ремъцитѣ върху тебе и ти казва: тази книга нѣма да я четешъ, онази нѣма да я четешъ. Тѣ ти казватъ, че нѣма никакъвъ Господъ. Едни духове проповѣдватъ, че нѣма Господъ, други — че има Господъ. Послѣ, ще ти кажатъ туй направи, онуй направи, редъ такива мисли ще ти внушаватъ, докато най послѣ дойде врѣме да се разберемъ, да се пробудимъ, да разберемъ кѫдѣ сме, на кое мѣсто. И азъ ще ви кажа правата мисъль, гдѣ си ти. Може да направимъ единъ опитъ, той е слѣдующиятъ: рѣшилъ си да станешъ сутриньта въ 4 ½ часа. Станешъ, но нѣщо ти казва: можешъ да си поспишъ още 5 — 10 минути. Тази мисъль не е на мѣсто, не я слушай. Щомъ ти каже така, стани, не отлагай! Искашъ да направишъ някому добро, нѣщо ти казва: отложи го! Не, направи доброто! Направишъ ли точно противоположното, на права посока си, тия сѫ твоитѣ мисли. Ти казвашъ тъй: не искамъ да го срѣщна, нѣма да му говоря. Нѣщо ти казва; напротивъ, говори му. Тогава ти си на правата посока. Ами че ти си носитель на чужди мисли! Безъ да ти е казалъ нѣщо лошо може ли да не му говоришъ. Нѣкой ти казва: това говорятъ за тебе, онова говорятъ за тебе. Чакай провѣри тази работа, защо се произнасяшъ толкова бързо? Ти самъ нищо още не си чулъ, не си провѣрилъ фактитѣ и бързашъ. Сега, дойде нѣкоя сестра при мене и ми казва, еди-коя си сестра говорила по мой адресъ. Питамъ я азъ: ти сама провѣри ли това? Не, но еди-коя си сестра ми каза, а азъ ѝ вѣрвамъ. Не ти сама провѣри. Азъ те ублажавамъ, че имашъ толкова вѣра, да приемашъ противоположното. Дойде друга и казва: еди-коя си сестра казала така за мене. И туй минало прѣзъ три сестри, прѣдава се отъ една на друга, тъй казала едната, иначе казала другата. А като се провѣри, тази работа не съществува. И тогава дойдатъ тия лѫжливитѣ съвпадения. Има такива лѫжливи съвпадения. Въ Америка, единъ проповѣдникъ ималъ навика да мига съ очитѣ си. Това тамъ не считатъ за хубавъ навикъ. Отива въ едно общество, срѣщу една госпожа, и тъй, както говори съ нея, мига съ очитѣ си. Най-послѣ мѫжътъ ѝ се възмущава и казва: „Господине, ти правишъ такова безобразие, най послѣ не е прилично за единъ проповѣдникъ да мига така съ очитѣ си. „Че какъ?“ “Ами азъ нали те видѣхъ?“ — Това е единъ навикъ, съ този навикъ азъ отъ толкова врѣме се боря Ще кажете, проповѣдникътъ но трѣбва да намигва. Това е единъ недѫгъ, отъ който трѣбва да се освободи. Послѣ, други недѫзи има между васъ. Седне нѣкой да се разговаря съ тебе, извади клечката за зѫбитѣ си и почва да си чисти зѫбитѣ. Не, не си чисти зѫбитѣ прѣдъ хората, дръжъ клечката въ джоба си, и послѣ, като си излѣзешъ тогава си чисти зѫбитѣ. Послѣ, въ нашата природа има редъ дисхармонични състояния, които сѫ въ свръзка съ извѣстни течения, и които ви заблуждаватъ. Всички тия нѣща, като ученици, трѣбва да ги знаете. Вие седнете да са разговаряте съ нѣкого, дигнете си единия кракъ върху другия, послѣ ги промѣняте, не седите спокойно. Не, седнете така, че ½ часъ или единъ часъ като седите, да запазите една поза. Това е самовладане, поне за единъ часъ самовладане. Ако тия малкитѣ нѣща не можемъ да ги направимъ въ класъ, какъ ще можемъ да направимъ въ свѣта тия нѣща, които изискватъ много повече воля? Тамъ има много по-сериозни нѣща. Не че тия нѣща трѣбва да ни направятъ да застанемъ неподвижни като едно дърво, но всѣко нѣщо трѣбва да става доброволно, по закона на свободата. Тия малкитѣ нѣща сѫ които спъватъ окултнитѣ сили вѫтрѣ въ насъ да можемъ да работимъ. Често най-добритѣ намѣрения, най добритѣ желания, чувства се парализиратъ и плодоветѣ на тия чувства се поврѣждатъ отъ такива дисхармонични мисли, чувства, желания, дѣйствия или постѫпки, които изпѫкватъ въ единъ даденъ случай. Това сѫ правила вѫтрѣ въ природата, които трѣбва да знаете, понеже когато и да е, вие ще се натъкнете на тѣхъ. Пѫтьтъ, по който вървите е толкова строгъ, не механически, но разумно строгъ. Първото нѣщо: отъ ученика се изисква точность съобразителность, подчинение на Божественитѣ закони да ги изпълнява, да прави опити, и слѣдъ като придобие знания, тогава да се произнася за тия работи. Гледамъ между ученицитѣ се раждатъ нѣкои дисхармонични нѣща. Не мислете, че това е правилно. Окултниятъ животъ е хармониченъ животъ, разуменъ животъ. Всички нѣща, които сѫ опрѣдѣлени, трѣбва да станатъ, и всички нѣща, които не сѫ опрѣдѣлени, не трѣбва да ставатъ. Въ всѣки животъ има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени да станатъ и сѫ неизмѣняеми, а има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени, но може и да не станатъ. Тѣ зависятъ отъ насъ, ние можемъ да ги измѣнимъ. Има запримѣръ такива херомантически знакове по рѫцѣтѣ, които ние можемъ да измѣнимъ. Ако линията на живота на едната рѫка на нѣкого е скѫсана, а на другата е цѣла, значи, че около 40 — 50 годишната си възрасть той ще умре. Но, ако рѣша да живѣе единъ добъръ, хармониченъ животъ и взема мѣрки за това, тогава ще мога да измѣня тази скѫсана линия на рѫката си и ще мога да продължа живота си до 60 години. Слѣдователно има нѣща, които могатъ да се избѣгнатъ. Слѣдователно, сегашната карма, която имате, може да я измѣните, да я прѣодолѣете, да я смекчите. Мога да ви кажа че 9/10 отъ мѫчнотиитѣ, които имате, можете да се справите съ тѣхъ, оставатъ само 1/10 съ които мѫчно може да се справите. Но, за да се справимъ съ извѣстни мѫчнотии, непрѣменно трѣбва да имаме едно хармонично разположение на духа. Безъ туй хармонично разположение на духа, не може да се постигне нищо. За да може една окултна сила да работи, за да може да добиемъ нѣщо, трѣбва да имаме единъ дълбокъ миръ вѫтрѣ въ душата си. Но размѫти ли се нѣщо въ душата ни, окултната сила не работи. Най-първо, ще възстановимъ вѫтрешния си миръ. Възстановимъ ли го окултната сила работи. Не го ли възстановимъ, тя не работи. Послѣ, между ученицитѣ има другъ единъ недѫгъ. Той е следующиятъ: вие подържате онова старото учение, че ранитѣ се прѣвързватъ съ бандажъ така, че да не ги вижда свѣтлината, и да не стоятъ дълго врѣме на слънцето. Сѣга, нѣкои отъ васъ иматъ грѣшка и казватъ: азъ моята погрѣшка нѣма да я изложа вънка прѣдъ другитѣ, не искамъ да я знаятъ. Не, сегашното ново лѣкуване е такова, че раната трѣбва да се извади на слънце. Ти ще извадишъ тази погрешка прѣдъ Божественото съзнание прѣдъ своето съзнание, ще я изложишъ на свѣтлината, ще я погледнешъ трѣзво, и тя ще оздравѣе. Може да мине день, два, три, мѣсецъ, година, но най-послѣ ще оздравѣе. Ако държите тази погрѣшка затворена като рана тя ще се прѣвърне на една живеница и ще се яви проказа. Сега, мнозина отъ васъ сѫ много любопитни, искатъ да знаятъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Много отъ васъ си иматъ тевтери, съ тѣхъ ходятъ и казватъ: колко дългъ, колко борчъ има този? — записватъ всичко. — Е, около 25,000 лв. И той пише: Иванъ Стояновъ или Драганъ Стояновъ има толкова и толкова и толкова дългъ. Е питамъ, слѣдъ като обиколи толкова души и знаешъ тѣхнитѣ дългове, какво те ползува всичко това? Това наука ли е? — Не е наука. Послѣ, нѣкои обичатъ обратното, да знаятъ, т. е, искатъ да знаятъ колко е богатството на този, на онзи. Добрѣ, знаешъ това, какво те ползува? Хубаво, ако ти искашъ да знаешъ еди-кой си колко дългъ има, какво богатство има, колко дѣца има, значи ти постѫпвашъ, както постѫпватъ въ свѣта. Ако искашъ да знаешъ колко пари има, то е за да разберешъ колко сдѣлки да направишъ съ него. Не, единъ окултенъ ученикъ трѣбва да се занимава съ себе си. Най-опасното за единъ окултенъ ученикъ е да се занимава съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Ти, като окултенъ ученикъ, вѫтрѣ въ една школа, ако се занимавашъ съ погрѣшкитѣ на другитѣ, ти ще привлечешъ обратнитѣ сили къмъ себе си. Щомъ мислишъ за погрѣшкитѣ на другитѣ, ти ще си напакостишъ. Щомъ искашъ да се занимавашъ съ чуждитѣ погрѣшки, ще излѣзешъ вънъ отъ школата, но вѫтрѣ въ школата това не се позволява. Може да мислишъ за тѣхнитѣ погрѣшки, но въ дадения случай, когато ние се занимаваме съ Божествената Любовь, съ погрѣшкитѣ на хората не можемъ да се занимаваме. За ученика това е врѣдно. Сега, често между ученицитѣ се нарушава хармонията. И то какъ? — Започватъ да разправятъ една чужда погрѣшка на този, на онзи. Тия погрѣшки се разправятъ все въ тайна. Вънъ може да се разправятъ, но вътрѣ въ школата, ако искате да се развивате правилно избѣгвайте това по закона на Любовьта. Тия погрѣшки ще почнемъ да изправяме по слѣдующия начинъ. Азъ ще избера десеть сестри и десеть братя за образецъ и то най-напрѣдналитѣ, най интелигентнитѣ, най добритѣ да покажатъ примѣръ. Слѣдъ тази група отъ 20 души, ще избера друга такава група, слѣдъ тѣхъ трета група и т. н. По този начинъ въ продължение на една година ще поправимъ цѣлия класъ. Тогава ще се породи споръ, кой е влѣзълъ пръвъ въ групата. Пръвъ ще влѣзе онзи, който има най малко погрѣшки, и който най лесно изправя погрѣшкитѣ си. Но онзи, който има най много погрѣшки; той ще влѣзе послѣденъ. И много отъ тия неприятности, които имаме, само по този начинъ ще можемъ да ги изправимъ, само по този начинъ ще можемъ да ги отстранимъ и да създадемъ една благоприятна атмосфера. Тя ни трѣбва и за физическа работа, и за умствена работа, и за духовна, и за културна работа, Само тъй можемъ да се оправимъ. Ами че какъ? Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде уменъ въ всѣко отношение. Вие сега имате едно желание: всички искате да се приравните, да замязате единъ на другъ. Ако всички се приравнимъ, ще замязаме на една гладка топка. Ние ще оставимъ всѣки да се проявява такъвъ, какъвто си е. Ще работимъ тъй, както Духътъ работи въ насъ. Когато Божествения Духъ работи у нервния човѣкъ, той си остава пакъ нервенъ само, че се явява у него по голѣмъ потикъ за работа. Онзи, които е флегматикъ, като дойде Духътъ у него, пакъ си е флегматикъ, само че и у него се заражда по голѣмо желание за работа. Божиятъ Духъ не измѣня хората, но създава потикъ у тѣхъ. Даровития човѣкъ си е даровитъ и вънъ отъ Духа, но като дойде Духътъ, той само усилва способноститѣ и силитѣ. Тия пъкъ които иматъ малки способности, като дойде Духътъ у тѣхъ ще имъ създаде по голѣмъ потикъ за работа. Духътъ е като учитель, който засилва способноститѣ. Вие сте на крива посока, ако мислитѣ, че като дойде Духътъ всичко ще знаете, и че като васъ втори нѣма да има. Вие ще се учите, ще четете, а Духътъ, като дойде, ще ви научи какво трѣбва да правитѣ. За колко врѣме ще ви научи? Азъ бихъ желалъ да дойде нѣкой да ми каже, като е дошълъ Духътъ въ него за колко врѣме го е научилъ. Дали изведнъжъ е научилъ всичко? Духътъ като дойде, ще ви създаде такива мѫчнотии, ще ви прѣкара прѣзъ толкова страдания, че главата ви ще побѣлѣе. Ако не забравишъ това, много добрѣ ще живѣешъ, но, като дойдешъ отново на земята, и забравишъ всичко, главата ти отново ще побѣлѣе. Ако не забравишъ, нѣма да остарѣешъ. Духътъ работи въ свѣта. Азъ виждамъ, че Духътъ вече работи у нѣкои, но като заработи Духътъ, тази енергия идва въ друго направление. Сега, азъ искамъ вашиятъ животъ да не бѫде натегнатъ, защото ще изпаднете въ друга една крайность, ще идвате съ страхъ въ класъ. Не, искамъ, всички, които идвате тукъ, да идвате отъ любовъ. Ако отъ любовь изпълнявате всичко, ако отъ любовь можете да учите, чудеса може да направите, но ако учите съ принуждение, нищо нѣма да стане отъ васъ. Искамъ да идвате тукъ и да се учите съ съзнателна и висока любовь и мѫдрость. Послѣ ще направимъ разлика между тѣзи, които работятъ съ любовь и тѣзи, които работятъ безъ любовь. Запримѣръ, ще дойде единъ младъ и ще направи една бѣлѣжка за нѣщо на нѣкой отъ по старитѣ. Той ще се докачи и ще каже: азъ съмъ по старъ отъ тебе. Не, той трѣбва да каже: и това дѣте даже, като ми прави бѣлѣжка, азъ трѣбва да го слушамъ. Туй дѣте, макаръ и малко, казва ти нѣщо, слушай го. Ти ще му бѫдешъ признателенъ и ще кажешъ едно дѣте ми казва Истината, азъ ще го слушамъ. Отдѣ знаешъ, ти вървишъ по единъ мѫченъ, опасенъ пѫть, по който има разбойници, мечки, вълци, и туй дѣте ти казва нѣщо. Послушай го! Смирение трѣбва да имате всички! И азъ забѣлѣзвамъ, между ученицитѣ, между възрастнитѣ и младитѣ, има такива отношения че веднага може да избухнете. Смирение се изисква, голѣмо смирение стъ всички. Ще обмисляте, и тогава ще дѣйствувате. Сега, има друга опасность, която може да се яви у младитѣ. Ето гдѣ е опасностьта. Запримѣръ, когато нѣкой отъ младитѣ направи една бѣлѣжка на нѣкой отъ старитѣ, и послѣдниятъ се поправи, младиятъ се окуражава и казва и на другиго ще направя бѣлѣжка. И ще почне безъ сапунъ да бръсне. Не, ако дойде отъ любовъ, любовно да говори, всички ще го слушатъ. И стариятъ, като дойде да каже една истина на младия, да има едно почитане помежду къмъ него. Ние трѣбва да сме готови да приемемъ Истината отъ когото и да е казана тя. Младъ или старъ, който и да е, като дойде да говори истината, на когото и да е, трѣбва да Го почита. Вънъ отъ Божествената Любовъ, вънъ отъ Божествената Мѫдрость, вънъ отъ Божествената Истина всичко друго ще избѣгваме. Това сѫ правила, които всички трѣбва да спазвате. Колко мѫчнотии биха се избѣгнали, ако ние дѣйствувахме по този начинъ! Все ще останатъ около 25%, но тѣ сѫ въ реда на нѣщата, съ тѣхъ лесно ще се справимъ. Послѣ, азъ виждамъ че нѣкои отъ ученицитѣ сѫ обѣднели органически. Азъ мога да ви помогна, искамъ естествено да ви прѣдамъ единъ начинъ да черпите енергия отъ тази жива природа, да се въодушевлявате. За сега, съ нашитѣ разходки ние засѣгаме само физическитѣ влияния на природата, послѣ ще засѣгнемъ чувствителнитѣ влияния на природата и най-послѣ ще трѣбва да направимъ разходки, съ които да засѣгнемъ сърцето, ума и волята на природата. За това трѣбва да сме готови, да приемемъ всичкитѣ нейни благословения. Достигнемъ ли това нѣщо, да черпимъ енергиитѣ на нейнитѣ сърце, умъ и воля, ние ще бѫдемъ хора на друга култура. И тогава природата ще ни даде много нѣщо. Когато ще искаме да се тонираме, ще можемъ да придадемъ на сърцето, ума и волята си, какъвто характеръ искаме. Сега, нѣкои казватъ дали ние ще можемъ да владѣемъ природнитѣ сили? Да допуснемъ, че вървимъ по пѫтеки по които има много камъни. Ние можемъ да прѣмѣстимъ тия камъни съ своята мисъль. Ще съсрѣдоточимъ мисъльта си по пѫтеката и тия камъни, тия прѣпятствия ще се прѣмахнатъ. Единъ пѫть, два пѫти, три пѫти ще съсрѣдоточимъ мисъльта си и на четвъртия, на петия пѫть камънитѣ ще изчезнатъ. Тия голѣмитѣ камъни на египетскитѣ пирамиди сѫ дигани по този начинъ. Туй е най-голѣмата техника, която е сѫществувала въ свѣта. И тъй, въ морално отношение трѣбва да се коригиратъ всички недостатъци, които сѫществуватъ. Всички трѣбва да станатъ силни, да работятъ, да бѫдатъ полезни за своето си врѣме, полезни на царството Божие, полезни на новата култура. Много отъ авторитѣ, които четете, загатватъ за тия сили, но нито въ една книга, нито въ единъ учебникъ не се даватъ методи за работа. Едно пробуждане се иска отъ всички! Всички казватъ: не може безъ Учительтъ! Какво се разбира подъ Учитель? Подъ думата „Учитель“ въ окултната наука се крие съвсѣмъ друго нѣщо. Размишление. 27 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 29.IV.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни отношения. Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Първата съзнателна мисъль, която се появила въ човѣшкия животъ“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Произходътъ на религиитѣ“. Сега ще направимъ едно упражнение: Лѣвата рѫка нагорѣ, а дѣсната надолу. Ще се постараете умствено да възприемете двѣтѣ течения. Съ дѣсната рѫка ще възприемете течението отъ земята, а съ лѣвата — течението отъ слънцето. Въ това положение ще седите три минути, гледайте да усѣтите влиянието на теченията по рѫцѣтѣ си. Вие ще видите, че сѫщиятъ законъ се спазва и по отношение къмъ мисъльта. Безжичниятъ телеграфъ приема звуковетѣ чрѣзъ въздуха, има си единъ пѫть, чрѣзъ който прѣвежда своитѣ вълни. И ние имаме единъ безжиченъ телеграфъ, по които прѣдаваме мислитѣ си. Съ рѫката дигната нагорѣ, азъ мога да изпратя своята мисъль отъ тукъ чакъ въ Америка, въ Япония. И онова сѫщество, което е нагласено като мене, ще възприеме моята мисъль и съ врѣме ще отговори. По сѫщия законъ може да изпратите мисъльта си кѫдѣто пожелаете. Слѣдователно, у насъ всѣко дѣйствие при упражненията има смисълъ, затова не трѣбва безмислено да дигате рѫката си. Гледамъ ви, сега вие правите безсъзнателни движения на рѫцѣтѣ си. Вие сте подъ влияние. Не, никакви такива движения. Вие се контролирайте съ очитѣ си. Най-послѣ, нека да заспишъ, но съ съзнание. Туй значи единъ часъ съзнателенъ животъ. Всѣко движение, което правите, трѣбва да знаете, защо го правите. Защо трѣбва да се почешите; или защо трѣбва да си кръстосате рѫцѣтѣ. Нали всѣко движение трѣбва да има смисъль? Всѣко нѣщо у насъ трѣбва да има смисъль. Нѣкой седи и подпира брадата съ рѫцѣтѣ си. Защо? Ние трѣбва напълно да осмислимъ нѣщата. Сега, кое е най естественото положение? — То е това, което продължава най-дълго врѣме. Запримѣръ, кое е естественото положение на единъ ученикъ въ класъ, какъ трѣбва той да седи най-естествено? Слѣдили ли сте вие, ученицитѣ, кое е най естественото ви положение? Какъ трѣбва да седи ученикътъ. Ние ще направимъ единъ опитъ да може да се владѣете въ класъ за единъ часъ. Запримѣръ азъ ви слѣдя очитѣ. Тукъ вие се наблюдавате, не внимавате, нѣкои постоянно се наблюдаватъ, като че дедективи има. Единъ гледа въ една посока, другъ го наблюдава. Тъй не се учи. Седите, азъ ви гледамъ, че се наблюдавате единъ другъ. Нѣма какво да се наблюдавате. Въ какво ще се наблюдавате вие? Сега запримѣръ, ако искате да знаете истината, да знаете кой какво върши, ще ви науча на единъ начинъ. Ще си турите едно огледало вѫтрѣ и ако искате да знаете кой какво върши, ще гледате въ огледалото, въ себе си, а не навънка, защото, ако гледате вънка ще се разсипите. Напримѣръ, тамъ нѣкой се почесалъ, вие го слѣдите и вслѣдствие на това въ класа се заражда една дисхармония. Вие не седите, като нѣкой благочестивъ, тъй захласнатъ въ своята мисъль, че като ви попитатъ, ти видѣли еди-кого си, да кажешъ: не го видѣхъ, имахъ една велика мисъль. Трѣбва да имате дълбоката мисъль на Едисона. Знаете ли онзи анекдотъ за него? Той не мислилъ да се жени, но най-послѣ го убѣдили неговитѣ приятели да се ожени. Обаче, той билъ заетъ съ велики открития, тъй че като дошълъ деня на женидбата той забравилъ, че ще се жени. Тѣ завеждатъ булката, чакатъ, чакатъ — нѣма го. Отиватъ да му кажатъ: „ Нали днесъ ще се женишъ?“ — Какъ ще се женя? Чакайте, тукъ има нѣщо важно да разрѣша. Забравилъ, че ще се жени. Значи, неговото откритие е по-важно отъ женидбата. Мнозина отъ васъ не сѫ тъй прѣдадени на мисъльта си. Всички, които се заематъ да изучаватъ окултната наука, трѣбва да умѣятъ да се концентриратъ въ даденъ моментъ. Безъ туй концентриране вие не може да минете нито една крачка напрѣдъ. Запримѣръ, какъ да прѣмахнете любопитството? За единъ часъ се направете, като че сте слѣпи, като че нищо не виждате въ свѣта. Прѣдставете си, че седите тукъ и затваряме всичкитѣ лампи. Вие пакъ ще изпаднете въ изкушение, ще си кажете; дали нѣма нѣкой да се пошегува, да се закачи? У васъ нѣма чистота. За ученика не е тъй, Чистотата трѣбва, но у васъ я нѣма! Това нѣщо ви спъва при общата работа, разберете. Че си могълъ да закачишъ нѣкого, да го бутнешъ за рѫката, какво си добилъ? Какво печелите? Какво отъ това, ако хванешъ една рѫка? Рѫката, това е материя. Реалното не можешъ да го хванешъ, не можешъ да го ограничишъ, то никога не се лови. Вие хванете нѣкого, мислите, че го държите. Нищо не сте хванали! Този животъ се минава, заминава, а душата е по-тънка, ти съ нищо не можешъ да я уловишъ. Тия нѣща само отвличатъ ума. Говоря ви като на ученици, любопитството не е за васъ. Вие може да го казвате любознателность, приемамъ, но такъвъ родъ любознателность не може да ви ползува. Единъ день азъ ще ви пратя нѣкѫдѣ като дедективи, да идете да наблюдавате нѣщо, знаешъ да наблюдавашъ и наблюденията ти да бѫдатъ вѣрни, и това е наука. „Блажени чиститѣ по сърце!“ Вие ще се стараете, като ученици, да бѫдете чисти, защото въ васъ има стари навици. Азъ зная, че ги имате. Вашитѣ стари, нечисти навици не сѫ изчезнали, тѣ сѫ затаени вѫтрѣ въ васъ, но при даденъ моментъ може да се проявятъ. Тъй седи Истината. Ако нѣкой закачи, ущипе нѣкоя своя сестра, какво иска да каже съ това? Едно ущипване за рѫката въ старо врѣме е било наука. Когато атмосферата е била такава, че хората не сѫ могли да си говорятъ, тѣ чрѣзъ разни щипания сѫ, прѣдавали своята рѣчь. Това сѫ били редъ култури, които се разбирали по този начинъ. Туй щипане е остатъкъ отъ една стара култура, сѫществувала още прѣди милиони години. Нѣкой ще тѣ щипне по гърба, за врата, тѣ сѫ все остатъци отъ тия стари култури. Тогава сѫ имали смисълъ, но днесъ? Днесъ тѣ сѫ архаистични нѣща, изостанали. Вие трѣбва да знаете тѣхния смисъль. Тукъ има една сестра, която като седи, прави разни движения, маха съ рѫцѣтѣ си, хваща лицето си челюстьта си и разни други, духоветѣ я каратъ. Нѣкои нѣща, нѣкои движения иматъ смисълъ, а нѣкои, понеже не знаете значението имъ, оставатъ без смислени за васъ. Всѣко движение прѣдставя геометрически ѫгли, които сѫ математически изчислени. Слѣдователно, рѣчьта днесъ е минала въ нова форма, отъ движения въ говоръ. Казва нѣкой: защо ме щипешь? Той ти говори на стария езикъ, на който нѣкога си е говорилъ. Тогава да ущипешъ нѣкого се считало за привилегия, а сега да ущипешъ нѣкого е прѣстѫпление. Било е врѣме, когато човѣкъ съ очитѣ си е давалъ сигнали, а сега това е прѣстѫпление. Тогава, ако нѣкой ти мигне 3 — 4 пѫти, това изразява нѣщо, а сега, ако ти намигне нѣкой, ти оставашъ недоволенъ. Ученикътъ не трѣбва да намига, не трѣбва да щипе, ще говори по новия начинъ. Въ окултната наука се стремятъ да докаратъ всичкитѣ мозъчни центрове въ хармония. Когато нѣкой пѫть кръвьта нахлуе въ мозъка, у васъ се събуждатъ тия стари навици. Вземе нѣкой да се моли, но веднага му дойде на умъ, че трѣбва да яде кисело зеле. Ще напусне молитвата, ще отиде да вади кисело зеле. Пакъ започне да се моли, ще му дойде на умъ да пийне малко винце. Ако не се моли, нѣма да му дойде тази мисъль. Рѣшете се да живѣете благочестивъ животъ, веднага всичкитѣ дяволи ще дойдатъ отгорѣ ви. То е законъ. Това ще се прѣдизвика какво да се сърдите. Щомъ рѣшите да живѣете добродѣтеленъ животъ ще прѣдизвикате противното — умразата. Искашъ да живѣешъ съ истината, ще дойде лъжата. Ще знаете, щомъ дойде противоположното, значи у васъ мисъльта се е събудила. И тъй ще гледате първо да надделявате любопитството си. Ще работите още върху концентрирането. Запримѣръ, нѣкой пѫть може да направимъ слѣдния опитъ. Ще изкарамъ тукъ единъ отъ ученицитѣ и ще ви кажа: познайте какво мисли въ дадения моментъ този братъ! Той ще тури въ ума си извѣстна скрита мисъль, безъ да я знаете вие и ще видимъ вие ще може ли да я откриете или не. И тогава, като правимъ тия опити, ще знаемъ научно, до колко вие може да схващате мислитѣ. Запримѣръ, да кажемъ, че вашата дъщеря или вашия синъ, като ви видятъ, веднага си прѣхапатъ устнитѣ. Какъ ще изтълкувате туй? Защо дъщеря ви си прѣхапва устнитѣ? Защо дѣцата ви си прѣхапватъ устнитѣ? Вие поне сте имали дѣца. (Искатъ да скриятъ нѣщо). Какво е направило дѣтето? (Нѣщо непозволено). Защо трѣбва дъщеря ви да вкара именно долната устна подъ горната, а не горната? Защо? (казала е нѣщо, което не е трѣбвало да каже). Психологически има много причини. Тази гримаса е много естествена. Всѣко прѣхапвание на устната се прѣдизвиква отъ нѣкаква изненада, очудване. Когато разправяшъ нѣкому, нѣщо чудно, той си прѣхапва устнитѣ и широко си отваря очитѣ. Въ такъвъ човѣкъ има двѣ идеи прѣхапването на устата едната идея и разтварянето на очитѣ другата идея. Значи, тия двѣ противоположни идеи въ неговия умъ се изразяватъ съ двѣ противоположни движения. Запримѣръ, другъ нѣкой седи, тури си пръститѣ на челото при слѣпитѣ очи. Какво показва това? — Той иска да свърши нѣкоя работа, но този центъръ на редъ и порядъкъ е слабо развитъ въ него. Послѣ, той свива вѣждитѣ си тъй надолу, зажумява съ очитѣ си, за да възприеме по малко свѣтлина, та външниятъ свѣтъ да не отвлича вниманието му. И тъй, помисли, помисли си малко и най послѣ каже: „Разрѣшихъ този въпросъ!“ Съ туй поставяне на пръститѣ върху този центъръ се събужда и послѣ усилва дѣятелностьта му. Нѣкой пѫть, нѣкой иска да си спомни нѣщо. Туря си 5тѣ пръста на срѣдата на челото и се концентрира Първо ще се учите да владате своитѣ мозъчни центрове. Считайте, че всичко, което се върши около васъ, не ви засѣга. Много пѫти, въ ума ви има подсъзнателни дѣйствия, които изразяватъ, че чрѣзъ васъ духоветѣ си говорятъ. И ти, току си пипнешъ главата, почешешъ се. Ако ви питатъ, защо правишъ това, ще кажешъ, че не знаешъ. Всички хора си чешатъ главата, но попитайте ги, защо? — те не знаятъ. Не, чрѣзъ туй чесане или пипане по главата, други сѫщества сѫ, които се разправятъ съ стария езикъ. Въ една школа трѣбва да се освободимъ отъ тия неправилни движения. Ние ще изолираме тия влияния, и всички тия приятели трѣбва да ги държимъ вънъ отъ школата. Тъй трѣбва да бѫде, ако искате да получите посвѣщение въ Божията Истина. Всички трѣбва да знаете въ даденъ моментъ извѣстна мисъль дали е ваша или не. Ако е ваша, трѣбва да знаете какъ се е появила, а ако е чужда, ще знаете, каква е, отъ кѫдѣ е, какво е нейното произхождение. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това точно. Запримѣръ, ако вие седите и нѣкой съсрѣдоточи ума си отъ задъ на тила ви, вие несъзнателно ще се обърнете. Като влѣзете въ театъра и поискате нѣкой да се обърне, насочете погледа си къмъ него и той ще се обърне, безъ да знае защо. Вие го карате да се обърне, но не владѣете закона, не знаете кога трѣбва да го правите. Да кажемъ, че ти си заставилъ нѣкой да се обърне къмъ тебе, какво печелишъ отъ това? — Нищо. Той се спира врѣменно, обърне се и послѣ си каже: що си губя врѣмето? Ако ти си силенъ, ето какъ трѣбва да постѫпишъ: виждашъ, че единъ човѣкъ отива да напакости нѣкому. Ти нѣма да го спрешъ, но ще насочишъ своята мисъль къмъ него и ще му кажешъ; слушай приятелю, ти отивашъ на едно мѣсто, но ти нищо нѣма да спечелишъ. Прѣдадешъ тази мисъль и се върнешъ. Този човѣкъ поседи, помисли, помисли малко и се върне у дома. Да го спрешъ и да му говоришъ, това не е наука. Ти си направилъ едно добро. Азъ считамъ юнакъ този, който може да упѫти нѣкого въ правия пѫть, да употрѣби тази сила за добро. Трѣбва да дадемъ нова насока на мисъльта на хората. Ако може да получимъ туй, това е наука, ако не можемъ, всички тия мисли, които прѣдаваме и приемаме сѫ несъзнателни мисли. Сега, тия нѣща ни сѫ потрѣбни въ дадения моментъ, когато сме въ школата. Пазете се да не раздвоявате ума си. Всѣко раздвояване на ума, на сърцето или на волята ви дѣйствува врѣдно. Ще се стремите да обединявате ума, сърцето и волята си. Какъ? Мислете за Бога, мислете, че въ Неговитѣ мисли нѣма раздвояване. Мислете, че въ Неговитѣ чувства нѣма раздвояване. Мислете, че въ Неговата воля нѣма раздвояване. Неблагородно нѣщо е въ даденъ случай мисъльта да бѫде обединена. Първото нѣщо, щомъ се раздвои мисъльта ви, стане дисхармонична, вие ще усѣтите едно налѣгане при слѣпитѣ си очи. Слѣдъ туй ще ви обхване една дрѣмка, едно хипнотическо състояние и почвате да се унасяте, туй вече дѣйствува злѣ върху вашата нервна система. Така запримѣръ, коткитѣ разбиратъ този законъ. Една котка като гледа въ очитѣ друга нѣкоя, прѣдизвиква сътресение въ слѣпитѣ ѝ очи. Тя започва да трепти, опашката ѝ се подвижва, почва да мяука, и полека-лека нервната и система отмалява. Тази, която ѝ прѣдизвиква туй състояние, мине покрай нея самодоволно. За коткитѣ това нѣщо има смисъль, но ако ти умаломощишъ единъ човѣкъ въ разумния животъ, ти самъ врѣдишъ на себе си. Ако азъ имамъ 10 души работници и ги пратя на лозето си да копаятъ, и накрай погледна на лозето, а то седи небутнато, това нѣщо има ли смисъль? — Нѣма никакъвъ смисъль. Коткитѣ, като нѣматъ работа, да се занимават съ тия работи, да се плашатъ, това нѣщо може, но ние, като разумни сѫщества, имаме една по-висока задача. Слѣдователно, никога не прокарвайте енергията си въ слѣпитѣ очи. Тази енергия е свързана съ стомаха ви. Щомъ прѣкарате енергията си въ слѣпоочнитѣ мѣста, вие въздѣйствувате на стомаха си, а той е съставенъ отъ хиляди такива нервни ганглии. По този начинъ вие се обезсилвате, изтощавате енергията си, демагнетизирате се. Слѣдъ това вие ще почувствувате едно изпразване въ вашия мозъкъ. Винаги пращайте енергията си къмъ горната частъ на челото не я оставяйте въ задната часть на главата си. Нѣкой хора запримѣръ, иматъ навикъ да си въртятъ очитѣ, ту къмъ едната страна, ту къмъ другата; други хора много си разтварятъ очитѣ. И то не е хубавъ признакъ. Когато човѣкъ почне много да си разтваря очитѣ, той не е на правия пѫть; и когато почне много да ги свива, пакъ не е на правия пѫть; и когато почне много да ги свива, пакъ не е на правия пѫть. Има едно естествено състояние, очитѣ трѣбва да бѫдатъ елипсовидни, и гледецътъ да е въ нормалното си състояние. Половината отъ гледеца на сегашния човѣкъ трѣбва да е затуленъ, като че мисъльта му е насочена нагорѣ. Това показва, че той е съсрѣдоточенъ къмъ една дълбока мисъль. Каквото възложишъ на такъвъ човѣкъ, той всичко може да изпълни. Онѣзи, на които очитѣ сѫ много валчести, много отворени, у тѣхъ чувствителностьта е много развита. Когато вие изразявате любопитство, отваряте очитѣ си, пулите се. Не, ако искашъ да наблюдавашъ добрѣ, трѣбва да се съсрѣдоточвашъ, да възприемешъ правилни мисли, а не да си разтваряшъ очитѣ. Въ свѣта има два вида вибрации отъ свѣтлината които математически се различаватъ. Еднитѣ сѫ вълнитѣ на черната свѣтлина, другитѣ — на бѣлата. Вълнитѣ на черната свѣтлина се различаватъ отъ вълнитѣ на бѣлата свѣтлина. Нѣкой пѫть, тѣ се прѣкръстосватъ. Когато чернитѣ лѫчи засѣгатъ окото, деформиратъ лицето. Пъкъ тия вълни на бѣлата свѣтлина, дѣто казватъ, че Богъ е свѣтлина, като достигнатъ до насъ, тѣ образуватъ други движения лицето образува друга форма. Движенията на черната свѣтлина правятъ хората нервни. Наблюдавали ли сте какви движения правятъ тия хора? Тѣ, като седнатъ, турятъ си краката единъ върху другъ, послѣ ще ги пуснатъ долу, свиватъ си ту едната, ту другата рѫка и т. н. Разправяше ми една учителка: едно дѣте излиза да разправя урока си и постоянно си дига и пуща рокличката. То като разправи три урока, ще скѫса рокличката си. Учителката го гледа, не ѝ идва на умъ да каже на детето да не прави така. Та, трѣбва да има тука такива, които да отбѣлѣзватъ нѣкои движения. Има нѣкои движения, които трѣбва да се отбѣлѣжатъ, искамъ да ви се кажатъ тѣ. Когато седите въ класъ, има извѣстни движения, които не сѫ правилни, и тѣхъ всички трѣбва да ги прѣмахнете. Азъ ще ви науча кои движения сѫ правилни, и какъ трѣбва да седите. Трѣбва да имате извѣстна поза, да знаете какъ трѣбва да седите. Запримѣръ нѣкои отъ васъ седятъ тъй клюмнали. Въ класъ, ако искате да се ползувате има само една правилна поза по отношение центъра на земята и центъра на слънцето. Нѣмате ли добро разположение, тогава тия два центъра ще произведатъ у васъ извѣстна дисхармония. Питамъ ви сега: какъ се молите? Молитвата е насочване на сърцето къмъ Бога и концентриране на ума, за да можешъ да възприемешъ извѣстни Божествени течения. Слѣдъ като възприемете тия течения отъ небето, вашето сърце ще стане центъръ на земята. Други течения ще минатъ прѣзъ сърцето ти нагорѣ. Има ангели, които отбѣлѣзватъ и знаятъ отъ какво се нуждаете. Тия течения трѣбва да минатъ прѣзъ сърцето ти, да ги почувствувашъ и тогава ще можешъ да се молишъ. Ако ти не допуснешъ тия течения да минатъ прѣзъ сърцето ти, ти можешъ пакъ да се молишъ, но нѣма да имашъ полза. Въ Божествения свѣтъ знаятъ кога тия течения сѫ минали прѣзъ тебе. Тѣ знаятъ отъ какво имате нужда и веднага задоволяватъ тази ви нужда. Затуй сърцето трѣбва да бѫде горещо и отворено, за да минаватъ тия Божествени течения, и да се хроникиратъ твоитѣ нужди и горѣ и долу. Ангелитѣ, които живѣятъ въ тебе, тѣ ще покажатъ отъ какво имашъ сѫществена нужда. Вие може да се молите за това, за онова, но туй не се взема прѣдъ видъ. Тия течения, които минаватъ прѣзъ васъ, тѣ могатъ напълно да опрѣдѣлятъ и задоволятъ нуждитѣ ви. Сега, вие считате нѣкои нѣща маловажни, нали? По нататъкъ обаче, ще нагазимъ въ по дълбока вода. То е както цигуларя си има правила, какъ да движи своя лѫкъ, художникътъ — какъ да движи своята четка и т.н. Както всѣко художество и изкуство иматъ своитѣ правила, по леки и по-мѫчни, така и окултната наука. Азъ искамъ всички вие да бѫдете художници — да работите върху вашия характеръ. Всѣки отъ васъ, като дойде въ класъ, трѣбва да има своя четка и свои бои. Най-първо ще поправяте очитѣ си, т.е. върху истината ще работите. Ще коригирате очитѣ си, послѣ ушитѣ, устата, носа, всичко, докато най послѣ си създадете единъ характеръ. Тогава ще имате условия за онази положителна наука. Е, добрѣ, допуснете сега, че вие искате знания. По нѣкой пѫть азъ нѣмамъ врѣме, тогава ще поканя единъ жителъ отъ невидимия свѣтъ да дойде, той да ви държи една лекция вмѣсто менъ. Ще кажете: една привилегия е това! Да, но врѣмето на този, който ще дойде, е скѫпо и знанието, което ще ви прѣдаде трѣбва да го възприемете. Ако не сте готови какво ще се ползувате? Ще дойдатъ отъ невидимия миръ много такива сѫщества. Това е, дѣто се казва тамъ „Духътъ ще те научи“. Ще бѫдатъ изпратени много такива висши сѫщества, както тукъ изпращатъ нѣкои професори по естественитѣ науки, по музика, по математика. Тѣ като дойдатъ ще държатъ своитѣ лекции и ще си заминатъ. Онѣзи, които сѫ способни, възприематъ лекциитѣ. Така и въ окултната наука: ще дойдатъ нѣкои професори да държатъ лекциитѣ си, и който разбере — добрѣ. Окултната наука поставя за цѣль, ученицитѣ да бѫдатъ крайно изправни. Това е за самитѣ васъ. Сега, разбира се, азъ не искамъ да отидете въ другата крайность на самоосѫждане. Да се самоосѫжда човѣкъ, то е остаряване, а да се поправя човѣкъ, то е подмладяване. Онзи човѣкъ, който постоянно се изправя, той е постоянно младъ. Който спре да изправя своитѣ погрѣшки, той остарява. Внасяшъ ли нови мисли, нови желания, разширявашъ ли този крѫгъ, ти всѣкога ще бѫдешъ младъ. Поставишъ ли въ ума си мисъльта: е, тази работа е за младото поколение, ти си остарѣлъ, ти самъ си се отписалъ отъ тевтера. Упражнения. 1. Двѣтѣ рѫцѣ малко напрѣдъ, пръститѣ свити, само палцитѣ и, показалцитѣ отворени. Какво усѣщате, хармония, или усѣщате, че ви липсва нѣщо? Това е едноврѣменно знакъ и на възприятие, и на противорѣчие. 2.. Показалцитѣ се затварятъ, само палцитѣ оставатъ отворени нагорѣ. Каква разлика чувствувате. ( — По-голѣмо спокойствие. 3. Сега, само показалцитѣ нагорѣ, а другитѣ пръсти сѫ затворени. Онѣзи отъ васъ, които сѫ по чувствителни, какво чувствуватъ? (Като че нѣщо влиза въ пръститѣ). Добрѣ съединете двата показалеца, палцитѣ не съединявайте. Какво чувствувате сега? Прѣминава ли нѣщо въ васъ, въ етерния ви двойникъ става ли нѣкаква промѣна? 4. Лѣвата рѫка напрѣдъ, дѣсната отъ горѣ ѝ, послѣ обратното, раздалечаватъ се и пакъ се прибиратъ, едната отгорѣ, другата отдолу, и все по бързо. Какво чувствувате сега? (Една хладина). Сега рѫцѣтѣ една надъ друга, безъ да се допиратъ, и се обикаля въ крѫгъ отвѫтрѣ навънъ — по бързо, и послѣ по-бавно. Усѣщате ли едно съпротивление? — Като че една гѫста маса има. Сега, правете туй полека. Сѫщото, само че рѫцѣтѣ по-настрани. Отъ насъ излиза извѣстна енергия, нали? Рѫцѣтѣ се раздалечаватъ настрани, нагорѣ надъ главата, надолу около главата и по тѣлото. Сега, произнесете формулата: Въ името на Любовьта, въ името на Мѫдростьта, въ името на Истината, всичкото Божие благо да се весели въ насъ! Задача: въ срѣда точно въ 6 ч. с. цѣлиятъ класъ ще се намѣри на „Изгрѣвъ“. Точно въ 6 часа. Вие може да идете и по рано да посрещате слънцето, може да бѫдете нѣйде изъ гората, но точно въ 6 ч. ще бѫдете на мѣстото. Тамъ ще си направимъ упражненията. Т. м. 26 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 22. IV. 1923 г. Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултна медицина. РАЗМИШЛЕНИЕ. Прочете се резюмето върху: „произходъ на музиката“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „произходъ на мисъльта“. За слѣдующия пѫть ще пишете върху темата: „произходъ на религиитѣ“. Упражнения: 1. Прострете дѣсната си рѫка напрѣдъ. Дръжте я въ това положение 5 минути, безъ да шавате. Ще концентрирате ума си къмъ рѫката. 2. Поставете двѣтѣ си рѫцѣ прѣдъ гѫрдитѣ, като допирате голѣмитѣ пръсти. Постепенно ще отдалечавате рѫцѣтѣ си на страна, като че ли срѣщате голѣмо съпротивление. По сѫщия начинъ, бавно, ще поставите рѫцѣтѣ си пакъ отъ прѣдъ гѫрдитѣ. Не бързайте, имате голѣмо съпротивление на срѣща си. Когато разтваряте рѫцѣтѣ си, поемайте дълбоко дъха си. (Това упражнение ще направите нѣколко пѫти). Слѣдъ това, както сѫ били рѫцѣтѣ отпрѣдъ на гѫрдитѣ, простирате ги напрѣдъ, като се допиратъ съ показалцитѣ си. Отпрѣдъ гѫрдитѣ, рѫцѣтѣ се изправятъ нагорѣ, пакъ съ допрѣни пръсти. (Нѣколко пѫти, ритмично но, по бързо), Най-послѣ, рѫцѣтѣ на страни, отпрѣдъ на гѫрдитѣ (нѣколко пѫти) 3. Едно — дѣсната рѫка нагорѣ. двѣ — дѣсната рѫка надолу три — лѣвата рѫка нагорѣ. четири— лѣвата рѫка надолу. (Това упражнение се направи нѣколко пѫти). Тия упражнения можемъ да ги направимъ на открито. 4. Прострете лѣвата рѫка напрѣдъ, а дѣсната турете на лѣвото рамо. Прѣкарайте леко дѣсната рѫка по продължение на лѣвата и послѣ я поставете успоредно на лѣвата. Слѣдъ туй лѣвата рѫка се туря на дѣсното рамо, и се прави сѫщото, каквото дѣсната рѫка. (Това упражнение се прави нѣколко пѫти). 5. Двѣтѣ рѫцѣ настрани, послѣ нагорѣ надъ главата, надолу покрай главата — обливане. (То се прави нѣколко пѫти). Слѣдъ туй рѫцѣтѣ се поставятъ на гѫрдитѣ, като се изговаря три пѫти сричката „ху“. (Всички упражнения извършихме седнали). Имате ли нѣкакво упражнение за вечерно врѣме? — Послѣдното упражнение бѣше: „Богъ е свѣтлина, ангелитѣ сѫ топлина, а всички хора сѫ добрина“. Упражнение, Това упражнение ще бѫде за една седмица. Всички ще го изпълнявате само вечерно врѣме, точно въ 10 ч. прѣди лѣгане. То ще се прави по слѣдующия начинъ: ще седнете комфортно на стола си, а който иска, може и на земята — ще прѣкръстоса краката си. Ще се обърнете къмъ изтокъ, ще застанете спокойно. И въ туй спокойно състояние веднага ще отправите ума си къмъ далечния западъ. Ще наблюдавате, дали, като прѣпращате ума си, ще видите нѣкоя свѣтла точка или нѣкое свѣтло огнище, което да привлѣче вашия умъ. Тъй ще проектирате ума си, ще почнете по права линия. Гледайте, какво ще забѣлѣжите. Слѣдъ туй, ще обърнете ума си къмъ югъ. Пакъ ще го проектирате по права линия. Пакъ ще забѣлѣжитѣ, дали има нѣкаква свѣтлина, която да привлича ума ви. Послѣ ще обърнете ума си къмъ сѣверъ и ще забѣлѣжите, има ли нѣкоя свѣтла точка тамъ. Накрай ще спрете на изтокъ и ще свършите упражнението. Ще видите, къмъ коя отъ четиритѣ страни на земята свѣтлината е по-голѣма: къмъ западъ, югъ, сѣверъ или изтокъ. По 10 минути ще правите упражнението, единъ опитъ ще направите на вашия умъ. Турете по 2 или 3 минути за всѣка страна. Всичко 12 минути: три минути на западъ, три на югъ, три на сѣверъ и три на изтокъ. Ще се стараете да бѫдете точни. Ние ще започнемъ съ точностьта. И излѣтитѣ ще правимъ точно. Това упражнение ще правите точно въ 10 часа. Въ кѫщи ще го правите. Отъ тази вечерь може да започнете. Сега, азъ пакъ ще ви кажа: онѣзи, които оставатъ на особено мнѣние, които нѣма да правятъ упражнението, нека си кажатъ, нека седятъ вънка, защото всѣка мисъль, че не мога, противодѣйствува. Онзи, които не може да прави упражнението, да не влиза, да си каже още сега, защото става разкѫсване. А онѣзи, които обѣщаятъ — да бѫдатъ точни. Защо? — Когато правите онѣзи окултни упражнения въ школата и отъ невидимия свѣтъ взиматъ участие. Тия сѫщества ви даватъ благоприятни условия. Не всѣкога може да ви се дадатъ тѣзи упражнения, защото съ силитѣ на природата не може да разполагаме всѣкога. За всѣка сила, която се употрѣбява, се води смѣтка. Нѣщата не сѫ въ излишъкъ, но не сѫ и въ недоимъкъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се използува разумно. Сега, запримѣръ, вие имате толкова кашличави. Азъ бихъ желалъ да зная, колко души отъ васъ иматъ кашлица. Защо страдате отъ кашлица? — Гледамъ, постоянно пиете студена вода, и то тъй, както не е позволено да се пие. Всичкитѣ ученици ще пиете водата на глътки. Никой отъ ученицитѣ нѣма право да вдигне чашата съ студена вода и да я изпие изведнъжъ. Туй ще имате за правило! Ще се учите на търпение. Въ туй отношение кокошкитѣ сѫ по умни. И кокошката дава примѣръ. Кокошката пие много добрѣ. Млѣкопитающитѣ защото страдатъ? Тѣ смучатъ, смучатъ водата изведнъжъ и умиратъ. А кокошката — глътне, спре, глътне, спре. Ако тѣ страдатъ, то е благодарение на това, че нѣкой пѫть имъ даватъ нечиста вода, отъ която умиратъ. Иначе, тъй както пиятъ водата, тѣ не биха страдали. Тукъ като сте можете да пиете по една студена вода, но всѣки трѣбва да си носи по една чашка. Пъкъ като влѣземъ въ нашия салонъ, самоваритѣ ще се турятъ, и ще избѣгнемъ кашлицата. Първото нѣщо: ще има топла вода въ изобилие. Природата е жива, тя не е механическа. Въ природата механическо дишане нѣма. Тя е органическа и съзнателна. Изисква се и у насъ съзнанието ни да е будно, сърцето ни да е будно и волята ни да е будна. Природата долавя всичко и щомъ не се подчинявате на нейнитѣ закони, тя ще ви научи какъ да пиете вода. Ние имаме примѣръ, дѣто отъ малки работи ставатъ голѣми пакости. Отива единъ приятель, който се помина сега, при единъ зѫболѣкарь, да му вади зѫба. Заболи го, иска да се отърве отъ тази мѫчнотия. А този зѫбъ трѣбва да го боли. Той трѣбва да изтърпи това наказание, но не можа и плати съ живота си. Лѣкарьтъ потегля зѫба счупва го. Изважда го най послѣ, но инструментътъ билъ нечистъ, инфектира се мѣстото, подува се. Вика други лѣкари, нарязватъ го и го изпращатъ на онзи свѣтъ — заради единъ зѫбъ. Този човѣкъ не трѣбваше да си вади зѫба. Сега, и вие понѣкога искате да бѣгате отъ страданията. Азъ ви казвамъ: малкитѣ страдания приемайте на драго сърце! Бѣгате ли отъ тѣхъ, ще дойдатъ по-голѣми страдания. Понѣкога се яви у васъ кашлица. Турете волята си въ дѣйствие. Борете се съ кашлицата. Ето какъ да се лѣкува кашлицата: веднага пратете въ дробоветѣ си свѣтлина. Въ гърлото пратете портокаленитѣ лѫчи, послѣ синитѣ, зеленитѣ. Прѣкарайте ги, какво ще ви костува? Кашлицата всѣкога детонирва организма на човѣка. По този начинъ ще се ускори лѣкуването. Гледайте да я стимулирате. Кашлицата е жива, кажете ѝ да излѣзе, да ви напусне. По този начинъ ще упражнявате волята си. Трѣбва да покажемъ, че умътъ има сила да лѣкува. Ако съ ума си ние не може да лѣкуваме, гдѣ е силата ни? Ще гледате да упражнявате ума си. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой вашъ приятель, заболи ли го кракъ, веднага при лѣкаря, и той бърза да направи инжекция. При лѣкарь въ краенъ случай се отива, а първа помощь ще си дадете вие. Нѣма защо да бѣгате при лѣкаря. Вие сте ученици, заболѣете ли, дава ви се задача, лѣкарьтъ нѣма да рѣши задачата за васъ. Ако той трѣбва да я рѣши, той ще ви прати на онзи свѣтъ. Запримѣръ, заболя, този нашъ приятель, като го заболя зѫба — можа да си тури компресъ, и щѣше да се спаси. Инфекция станало! Можеше да му турятъ млѣченъ компресъ и инфекцията щѣше да спре. Или, той можеше мислено да огради зѫба си — инфекцията щѣше да спре. Може да направите опитъ: имате единъ цирей, появилъ се на бута ви, на дебелото месо. По-нагорѣ се образува другъ. Вие ще кажете на втория: ти ще излѣзешъ прѣдъ първия — и той ще излѣзе. Ние имаме опитъ. Тукъ, една сестра синътъ ѝ имаше цирей. Първиятъ пѫть му направиха операция и цѣли два мѣсеца се лѣкува. Послѣ вториятъ пѫть, като се явиха циреи, направи тъй, както казахъ — прѣзъ първия, излѣзоха. По този начинъ минаха много лесно. Тия два цирея сѫ като скачени сѫдове. На втория цирей ще кажешъ: моля те, прѣзъ тази отворена врата ще излѣзешъ. Ако не му кажешъ това, той ще направи втора врата. Послѣ ще дойде трета, четвърта, ще надупчатъ тѣлото ти. Колкото циреи се зародятъ, кажи имъ да излѣзатъ прѣзъ първата врата. Послѣ, другъ опитъ може да направите. Имате, треска. Вие можете да покажете на тази треска едно мѣсто отъ кѫдѣ да излѣзе. Може да ѝ кажете да излѣзе нѣкѫдѣ задъ ухото въ едно малко цирейче или на устата отъ страни. Тъй ставатъ тѣзи работи. При болеститѣ се зараждатъ извѣстни нечистотии, които може да излѣзатъ по единъ правиленъ начинъ. У васъ нѣкой пѫть се заражда страхъ и вслѣдствие на това се явяватъ много неприятности за малки работи. Всичко туй е първата помощь, която трѣбва да дадете на себе си. Заболи ви гърлото, простинали сте, веднага си турете единъ млѣченъ компресъ отъ маслини. Азъ ще ви прѣпорѫчамъ другъ единъ лѣкъ. Ще вземете квасъ, ще направите тархана, ще турите изобилно черенъ пиперъ, тъй, да ви текатъ сълзи. Щомъ ви заболи гърлото, вземете туй, хемъ тарханата хубава, хемъ лѣковита. Като ядете тарханата, този черенъ пиперъ ще образува едно голѣмо сгорещяване. Той е едно хубаво лѣкарство, антисептическо. Едноврѣменно ще имате едно приятно ядене, а при това и лечебно. Ако нѣкой страда отъ нѣщо, простудилъ се, вземете тархана единъ, два три пѫти наредъ и ще избѣгнете много усложнения. И тъй, ще знаете: или млѣченъ компресъ или компресъ отъ малини или тархана най-послѣ; тарханата ще я ядете топла. Вие сами ще си счукате черния пиперъ. Не ви прѣпорѫчвамъ да вземете отъ бакалина счуканъ пиперъ; вие сами ще си го счукате. Тази рецепта нѣма да я давате навънъ. Тя е единъ специалитетъ. Ако вие я изнесете навънка, лѣкаритѣ ще се хванатъ за корема отъ смѣхъ, ще кажатъ: „Бива, бива, ама такова голѣмо невѣжество!“ Вие ще направите опитъ 1, 2, 3, пѫти на дѣцата си направете опитъ на нѣкой вашъ приятель, ще имъ каже имате ли квасъ?“ Да направите тархана, опитайте и вижте какъ дѣйствува тя. Ще има изключения, дѣто навсѣкѫдѣ тя не ще може да лѣкува. Не казвамъ, че въ всички случаи ще лѣкува. Нѣкѫдѣ 50%, нѣкѫдѣ 75% може да лѣкува. Въ употрѣбата на всички лѣкарства умътъ трѣбва да играе важна роль. Едно правило спазвайте: щомъ направите тарханата, ще мислите за нея че дѣйствува добрѣ. Ако вашиятъ умъ е разтревоженъ и си кажете „То нѣма да ми помогне“, и въ ума си имате друго лѣкарство, вие ще си противодѣйствувате. Киселото изобщо отнема възпалението, дѣйствува успокоително малко. А пъкъ черниятъ пиперъ дѣйствува съгрѣвающе, Българитѣ изобщо турятъ черенъ пиперъ масло и спиртъ, нѣкой пѫть турятъ камфоръ и съ това лѣкарство разтриватъ. Колко души страдатъ отъ кашлица сега, я прѣбройте! — 19 души. Тази кашлица може да я прѣмахнемъ вѫтрѣ въ 24 часа, но трѣбва да се образува една абсолютна хармония. Тази кашлица показва че между васъ нѣма хармония. Но, ако ми обѣщаете, че въ единъ мѣсецъ отгорѣ ще въдворите хармония, ще пратимъ тока. Законътъ е такъвъ: не мислете за болнитѣ хора — нищо повече! Изхвърлете всичкитѣ болни хора отъ ума си. За болни хора не мислете. Мислете за здрави хора, за здравата природа. Е добрѣ, сега вие болнитѣ, слушайте ме! Азъ ще оставя здравитѣ, съ васъ болнитѣ ще се занимая. Съ васъ ще се позанимая день, два да видя, дали сте послушни. Слѣдъ като си направитѣ упражнението прѣзъ тази седмица, тогава 10 минути ще дадете вие, всички кашличавитѣ за лѣкуване. Ще видимъ слѣдующата седмица, колко ще оздравеятъ. Най-първо ще отправите ума си, ще се съсрѣдоточите, да видя, дали ще се излѣкува вашата кашлица. Ще употрѣбитѣ по 10 минути въ продължение на 7 дни. Ще видимъ, може ли да проработи този токъ за лѣкуване на кашлицата ви или не. Онѣзи, които кашлятъ, ще се молятъ. Ще кажете: „Въ името на Любовьта, Мѫдростьта и Истината заповѣдвамъ на кашлицата да си иде“. Да иде на работа, понеже тя е влѣзла като единъ банкеръ вѫтрѣ въ васъ, на лихви живѣе. Ще я помолимъ да си излѣзе. Всѣкога кашлицата иде отъ демагнетизирване на организма. Демагнетизирването може да бѫде частично и общо. Ако единъ органъ заболѣе, той се демагнетизира; може да се демагнетизира гърлото, дробоветѣ или цѣлото тѣло. Тогава усѣщаме една голѣма слабость и трѣбва да се възстанови магнетизма на организма. Разбира се, при сегашнитѣ условия на живота, както живѣемъ тъй интенсивно, има условие да заболѣете. Послѣ, за тия, кашличавитѣ, ще направимъ една специална екскурзия. Ама слушайте, на всичкитѣ кашличави казвамъ: по двѣ ризи ще носите. Послѣ, като идемъ на Витоша ще туритѣ по 20 кгр, на гърба си, че като излѣзете горѣ, всички ще се изпотите, но трѣбва единъ слънчевъ день, когато нѣма вѣтъръ, ще си носимъ двата чайника, че като идемъ всѣки ще изпие 2 — 3— 4 чаши топла вода. Всички ще носятъ чайницитѣ, ще се редувате. Ще направимъ нѣколко опита, ще видимъ какъ ще се излѣкува кашлицата, но се изисква топло врѣме. Т. м. 25 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 15.IV.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТОЧНОСТЬТА Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Първата съзнателна мисъль“. Упражнение: Прострете дѣсната си рѫка напрѣдъ. Опнете я хубаво, безъ да се свива. Ще се старайте да проектирате вашата воля въ рѫката и ще мислите само за нея, за нищо друго. Ще направите едно малко движение къмъ лѣво, послѣ къмъ дѣсно, пакъ въ лѣво и пакъ въ дѣсно. Сега, като движите рѫката си полека ще проектирате мисъльта си въ всичкитѣ пръсти, и като връщате рѫката си къмъ дѣсно, ще направите пакъ сѫщото. Движението ще бѫде въ двѣ посоки: къмъ лѣво рѫката, а умътъ се движи отъ палеца къмъ малкия пръстъ: послѣ, рѫката въ дѣсно, а мисъльта си ще прѣкарате отъ малкия пръсть къмъ другитѣ пръсти. Е, какво забѣлѣзвате? (Особени струи се усѣщатъ въ пръститѣ, сила, успокоение). Слѣдъ това рѫката се поставя отпрѣдъ при другата рѫка. Смисъльтъ на живота седи въ малкитѣ работи. Природата, за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнемъ къмъ себе си, да мислимъ, тя е създала болеститѣ. Запримѣръ, ти си търговецъ, имашъ да мислишъ за 100 души, този има да ти дава, онзи има да ти дава, умътъ ти е разсѣянъ. Върнешъ се вечерь, не можешъ да се помолишъ, не можешъ да помислишъ за дѣцата си, за приятеля си — сѫщо. Дойде една силна болесть или въ окото ти или въ стомаха, веднага ти се концентрирашъ, забравишъ всичкитѣ си длъжници и почнешъ да мислишъ само за себе си. Нашата цѣль не е да ви освободимъ отъ страдания, ни най-малко — но искамъ да видите ползата отъ тия страдания. Днесъ, всички вие искате да бѣгате отъ страданията. Не, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да бѫде концентриранъ, да може своеврѣменно да насочва ума си правилно, накѫдѣто иска. За да разберете закона, умътъ ви трѣбва да дойде въ стълкновение съ другъ умъ. Защото, два ума могатъ да дойдатъ въ стълкновение единъ се другъ. Двѣ сърдца сѫщо могатъ да дойдатъ въ стълкновение едно съ друго. И двѣ воли сѫщо могатъ да дойдатъ въ стълкновение една съ друга. Всичко може да дойде въ стълкновение. Ако туй стълкновение е неправилно, често произлизатъ катастрофи, неприятности. Сега, запримѣръ, васъ може да ви се вижда чудно, защо трѣбва да правимъ упражнения. Природата изисква отъ насъ упражнения въ физическия свѣтъ. Тя ни заставя да правимъ движения. И ще забѣлѣжите, когато нѣкои хора иматъ нужда отъ упражнения, какво правятъ вечерь, когато спятъ. Наблюдавайте ги! Току свиватъ дѣсния си кракъ, лѣвия пръстъ; слѣдъ туй простратъ дѣсния си кракъ свиватъ лѣвата си рѫка. Послѣ простиратъ лѣвата си рѫка, свиватъ лѣвия си кракъ и т. н. Всичко въ тѣхъ се движи. Вие може да мислите, че тия нѣща сѫ произволни. Не, не сѫ произволни. Всѣко едно движение, всѣки ѫгѫлъ, който прави тѣлото, е въ свръзка съ извѣстна електрическа енергия, която дѣйствува подъ разни ѫгли. И вечерно врѣме, когато човѣкъ е въ сънно състояние, природата го свива по единъ или другъ начинъ. За да познаешъ дали единъ човѣкъ е нормаленъ, т. е. уравновѣсенъ, вижъ го вечерно врѣме какъ спи. Който е уравновѣсенъ, той спи спокойно, а онзи, който не е уравновѣсенъ, ще го забѣлѣжите какви свивания прави. Той ляга ту на корема си, ту на гърба си, ту на едната или на другата си страна — до сутриньта все се прѣмята. Туй движение е потрѣбно заради него. И тъй, концентрирането е потрѣбно за васъ. Запримѣръ, азъ ви казахъ и по-рано, че всички които сте въ школата трѣбва да бѫдете точни. Първото нѣщо: ние изискваме абсолютна точность отъ васъ, каквато природата ни прѣдставя. Природата е точна, опрѣдѣлена, абсолютна. Тя е изразъ на Божествената абсолютность. Въ нея има една абсолютна мѣрка, която е потрѣбна за насъ. Когато нашитѣ мисли и дѣйствия съвпаднатъ въ тази абсолютна мѣрка, ние веднага ще усѣтимъ въ себе си единъ миръ, едно успокояване. Запримѣръ, рѣшавате да станете точно въ 4 часа. Ще си внушитѣ тази мисъль да станете точно въ 4 часа. Събудите ли се, нѣма да се въртитѣ насамъ-нататъкъ, но веднага ще станете. Не станете ли, почнете ли да философствувате, че има още една минута врѣме, законътъ ще се измѣни. Въ природата има друга една противодѣйствуваща сила, която веднага ще се прояви. Тя е лѣнностьта, мързелътъ, отъ който вие трѣбва да се избавите. Щомъ рѣшишъ да направишъ нѣщо, мързелътъ ще дойде, той е единъ съвѣтникъ, Казва ти: „Има още врѣме, почакай още малко“. Не, не се подавай! Послѣ, идешъ нѣкѫдѣ на гости, рѣшишъ да си вървишъ вече. Станешъ изведнъжъ, но те поканятъ да постоишъ още малко. Не измѣняй първото си рѣшение! Станешъ ли веднъжъ, върви си. Станешъ ли и послѣ пакъ те повърнатъ, непрѣменно работата се разваля. Щомъ си рѣшилъ въ 6 ч. да си отидешъ, върви си, не отлагай! Всички трѣбва да разбирате, да се учите на точность. Точностьта, туй е първото нѣщо, което се изисква отъ ученика. Само така ще бѫдете точни въ мислитѣ си, точни въ чувствата и желанията си и точни въ своитѣ дѣйствия. Живата природа обича акуратностьта. Тя е много взискателна въ това отношение. Обѣщаешъ ли нѣщо, ти не можешъ да го отлагашъ. Като четете притчитѣ, тамъ се обръща внимание на това, като обѣщаешъ нѣщо на Господа, да не го отлагашъ. Господъ не благоволи къмъ онѣзи, които не изпълняватъ. Онзи, който обѣщае и не изпълни, за него имаме много лошо мнѣние. Човѣкъ, който обѣщава и не седи на думата си, въ небето той е послѣдниятъ, не минава за човѣкъ тамъ. За всички ви въ небето държатъ смѣтка. Тамъ въ тевтера се пише за всички. И ако ти си единъ отъ тѣзи, които обѣщаватъ и не изпълняватъ, за тебъ е писано такова нѣщо: „Той е единъ отъ непостояннитѣ. Отъ него нищо не може да излѣзе“. За нѣкои отъ васъ е писано: „Той обѣща и свърши“. Всѣко дадено обѣщание е дадено въ живата природа. Животътъ, който имате, желанията, дѣйствията, на всичко това ние не сме напълно господари. Защото; ако кажа, че азъ мога да направя каквото искамъ, то значи, че се считамъ за Богъ. Не, има и другъ Богъ съ насъ. И ако ние влѣземъ въ стълкновение съ Неговата воля, ще понесемъ послѣдствията отъ това нѣщо. Нѣма човѣкъ до сега, който да е влѣзалъ въ стълкновение съ Божията воля и да е спечелилъ. Яковъ се бори съ ангела Господенъ до зазоряване. Като не му надви, докосна се до става на бедрото му, и Яковъ окуцѣ. Ангелътъ му рече: „Остави ме да си отида“. Не, нѣма да те пусна да си отидешъ, ако не ме благословишъ. Знаете ли какво значи бутна го? Нѣкои хора хванатъ Господа и искатъ отъ Него пари, пари, пари. И Той ги бутне въ хълбока, даде имъ пари, но тѣ окуцѣятъ. Не мислете, че благата, които съществуватъ вѫтрѣ въ природата се даватъ безразборно. Не, тѣ сѫ опрѣдѣлени. Всѣко благо има своето прѣдназначение. И тъй, въ школата, ние ще се учимъ да бѫдемъ точни. Запримѣръ, ние ще имаме единъ опитъ, ще направимъ една екскурзия, въ която ще измѣримъ нашата точность. Да кажемъ, ще опрѣдѣлимъ точно въ 4, въ 5½ или въ 6 часа всички да се намѣримъ въ сборното мѣсто. Трѣбва да изпълнимъ тази задача съзнателно. Ако не можете да изпълните тази задача, тогава какъ ще изпълните другитѣ задачи, които сѫ по важни? Какъ ще ги изпълните, ако нѣмате тази точность? Второто нѣщо, което искамъ отъ васъ е всички ученици да издържатъ на обѣщанията си. Дума дадена, обѣщана, — да се изпълни! Малко ще говоритѣ, а повече ще изпълнявате. Дадена дума на извѣстно мѣсто, да се изпълни. Запримѣръ, на васъ, като ученици, може да ви дадатъ такава една задача. Ти искашъ да станешъ окултенъ ученикъ. Ще ти дадемъ една задача, да спечелишъ за единъ мѣсецъ 1000 лв., а нѣмашъ нито 5 пари. Ще кажешъ: „Трѣбва да ги открадна“. Не, нѣма да ги откраднешъ, ще ги спечелишъ. Ще каже нѣкой: ама какъ ще ги спечелимъ? Е, това е една отъ задачитѣ. Може да дадемъ нѣкому задача, да нарисува една картина, или, въ една година да се научи да свири на цигулка. Вие сте чудни! Ще ви се дадатъ невъзможни нѣща, и ако ги прѣвъзмогнете, това показва, че имате воля, и можете да събудите ония скрити окултни сили въ васъ да работятъ. Сега, ние ще пристѫпимъ къмъ нѣкои отъ тия задачи. Ще ги даваме не безразборно, на когото и да е, но когато нѣкой дойде при мене и го видя, че искрено желае това, тогава ще му разкрия нѣщо. Азъ съмъ готовъ, гледамъ какво му не достига. Виждамъ го, не може да рисува, ще му кажа: въ една година отгорѣ ще нарисувашъ една хубава картина. Ако не можешъ да нарисувашъ тази картина, и азъ нѣма да ти разкрия нищо. Ако ти можешъ да нарисувашъ тази картина, и азъ мога да ти довѣря, да ти разкрия нещо. Сега, не мислете, че това е излишно. Туй сѫ редъ малки задачи, отъ които зависи цѣлото ваше бѫдеще развитие. Запримѣръ, нѣкой пѫть се дава извѣстенъ нарядъ за молене. Вие го взимате буквално. Що е молитвата? — Молитвата е едно упражнение, да знаешъ кога да ставашъ. Като станешъ, да знаешъ какво да мислишъ; послѣ, да знаешъ какво да чувствувашъ и най-послѣ какво да дѣйствувашъ въ даденъ случай. Трѣбва да знаешъ какъ да се поляризирашъ. Станешъ сутринь, неразположенъ си, казвашъ: когато ми дойде разположение, тогава ще се моля. Не, не, ще се молишъ безъ разположение, ще прѣвърнешъ тия сили. Единъ простъ примѣръ. Вземете у насъ ритмическото дишане. Какъ става то? — Равномѣрно и непрѣкѫснато. Може ли да спрешъ дишането, че си разгнѣвенъ? Не можешъ да спрешъ дишането, ще дишашъ. Не си радостенъ, ще дишашъ. У нѣкого дишането се ускорява, но не може да го спре. По този начинъ ние може да развиемъ силата на нашата воля, и много отъ невъзможнитѣ задачи, които сега имате, ще станатъ възможни. Сега, азъ забѣлѣзвамъ нѣкои отъ ученицитѣ сѫ почнали добрѣ, но нѣкои не вървятъ правилно. Нѣкои отъ ученицитѣ, които сѫ придобили малко знание, употрѣбяватъ това знание да противодѣйствуватъ. Имайте едно нѣщо прѣдъ видъ, че тия противодѣйствия ще бѫдатъ спрѣни. Въ школата вие ще забѣлѣжите единъ законъ, Ние, т. е. Бѣлото Братство сме турили въ дѣйствие този законъ. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ ще се намѣри прѣдъ този законъ като прѣдъ една диамантна стѣна. И за да не се сблъскатъ въ тая стѣна, всичкитѣ имъ дѣйствия, всичкитѣ имъ намѣрения ще трѣбва да се прѣвърнатъ, да се спратъ. Не че природата иска да ги спре, но една диамантна стѣна се изправя отпрѣдѣ ни и тя дава насока, въ друго направление да се движимъ. Азъ желая всичкитѣ ученици да се самонаблюдавате, вашиятъ животъ да стане разуменъ. Не трѣбва да се спъвате на думата. Азъ отъ нѣколко врѣме наблюдавамъ, запримѣръ, проявяватъ се извѣстни психически сили въ нѣкой братъ или въ нѣкоя сестра, става повишение на чувствата и тѣ се проявяватъ особено ексентрично. Нѣма спокойствие, страхува се. Защо? — Не разбира закона. Какво има да се страхувате? Ама тѣзи духове, тукъ въ свѣта, тѣ ли сѫ, които управляватъ живота? — Не. Вие можете да изпратитѣ на този братъ или на тази сестра една добра мисъль. Помолете се за тѣхъ, пожелайте, изпитатъ, който иматъ, да го минатъ добрѣ. Нѣкой е обезсърченъ, не разбира закона. Обсебили сѫ го духове и не може да издържи изпита си. Но, знайте, че ще стане повишение на чувствата ви. Не мислете, че вие ще бѫдете толкова солидни. Не; ще се понагорещите, тъй съ 400°, 500°, 1000°, 2000° температура и ще се намѣрите въ едно напрѣгнато състояние. Туй не трѣбва да ви плаши. И първото нѣщо всички трѣбва да си благопожелавате, да мислите добро единъ за другъ. Сега, тази вечерь, азъ забѣлѣзахъ, този братъ като чете резюмето, а то бѣше малко дългичко, понеже планетата му е такава, въ такава зодия се е родилъ, вие като седите, не можете да слушате спокойни, казвате: „Кога ще свърши, стига, стига вече“. Тревожите се. Той може да чете единъ часъ, и вие да не се безпокоите. Но вие казвате: „Той взима врѣмето на Учителя“. Разсѫждавайте философски! Ако ние искаме да спремъ тази енергия, ще завъртимъ ключа, и ще се спре всичко. Но не, той е взелъ работа и вие трѣбва да се научите на търпѣние, ще се учите да издържате. То е най-малкото зло. Сега, въ класа, ще се учите да търпите. Днесъ ще дойде едно, утрѣ ще дойде друго, послѣ трето и т. н. Нѣкой може да говори глупаво споредъ васъ, ще търпите. Учете се на търпѣние! Защото, знанията на всинца ви какви сѫ? Онѣзи, които знаятъ повече, и онѣзи, които знаятъ по малко, все такива ще бѫдатъ отношенията помежду ви. Но въ свѣта, когато Любовьта царува, макаръ, че нѣщата сѫ казани по единъ нехармониченъ начинъ, тѣ сѫ търпими. Дѣтето когато говори на майка си, все умни работи ли говори? Може много глупави работи да говори, но майката казва: „Много хубаво говори моето дѣте“. Защо? — Защото го обича, у нея има желание то да се оправи и то се оправя. И азъ вѣрвамъ, вие, всинца, имате много благородни желания, но щомъ дойде да изпълните вашитѣ благородни желания, вие се обезсърчавате. Не сте точни, нѣма постоянство у васъ. Вие правили ли сте нѣкакви научни наблюдения, съ които да развивате търпѣнието си? Азъ съмъ изучавалъ характера на българитѣ цѣли 11 години. Правилъ съмъ най-щателни измѣрвания на главитѣ имъ съ пергелъ. Всѣки день съмъ измѣрвалъ по 10 души. Това се продължаваше цѣли 11 години. А за това нѣщо търпѣние се изисква! Цифри, цифри, изчисления, цѣли таблици. Мѣрили ли сте 11 години наредъ глави? Търпѣние трѣбва! Природата обича постоянството. Вие искате много лесно да разрѣшавате въпроситѣ, но нѣкои задачи сѫ мѫчни за разрѣшаване. За да разрѣшите нѣкои задачи, трѣбватъ ви, може би, 1 — 2 живота. Тѣ не сѫ за сегашния ви животъ, и не можемъ да ви говоримъ за тѣхъ. Обаче има задачи, които още сега може да се разрѣшатъ. Запримѣръ, има задачи, които може да се разрѣшатъ въ единъ день, въ два, въ седмица, въ година, въ двѣ, въ 10 години, а има задачи, които ще останатъ за разрѣшение, като минете въ другия свѣтъ. Вие сега мислите, че като заминете за другия свѣтъ, ще заспите. Не, знанието, което сега учите, когато идете въ другия свѣтъ, ще го продължите, още по-добрѣ ще го учите. Ние искаме, тази школа, която сега имате, да се продължи и по нататъкъ. За сега тя е въ елементарно състояние. Днесъ ние не можемъ да употрѣбимъ всичкитѣ окултни методи, защото има такива методи, които ако ги приложите, знаете ли какво би станало? — Вашиятъ организъмъ — мозъкътъ ви, мускулната ви система, артериалната ви система, нервната ви система, нѣма да издържатъ, не сѫ пригодни. Индуситѣ иматъ специални методи, които прилагатъ, но тѣ съ хиляди години сѫ се упражнявали върху тѣхъ. Напримѣръ, единъ отъ тия методи е методътъ за дълбокото дишане, който западнитѣ народи не може да употрѣбятъ. Обаче, тия методи сѫ изкуствени, но ние имаме други, естествени методи. Бѣлото Братство си служи съ тия естествени методи, които сѫ отлични. Азъ искамъ да приложа тѣзи естествени методи. Тѣ сѫ нови методи и не сѫ прилагани до сега. Ние ще ги приложимъ само на онѣзи отъ васъ, които, като ги поставимъ на изпитъ, издържатъ. Ще опитате вие тия методи. Съ всѣки единъ методъ вие ще разрѣшите една ваша задача въ живота си. Та, сега, първото нѣщо: ще изучавате точността, тя е необходима. Точно на врѣме ще ядете, точно на врѣме ще лягате, точно на врѣме ще ставате — ще се научите на точность. А сега казвате: както духътъ каже. Какъвъ е този духъ? — Той е мързелътъ. И всичкитѣ ученици, доколкото съмъ ви наблюдавалъ, казватъ: „Ние слушаме нашия Учитель“. Не, азъ зная, до колко слушате. До сега, вие сте изпълнявали моята воля до толкова, до колкото тя е била въ съгласие съ вашата воля. Азъ съмъ провѣрявалъ. Щомъ влѣзе моята воля малко въ стълкновение съ вашата, казвате: ние сме на особено мнѣние. Тогава казвамъ: и азъ ще остана на особено мнѣние. Ако вие, като ученици, може да останете на особено мнѣние, и азъ мога да остана на особено мнѣние. Сега вие мислите, че като седя така естествено между васъ, на сѫщия уровенъ съ васъ, че и азъ съмъ като васъ. Казвате и Учительтъ е като насъ. Тъй като ходя съ васъ, казвате: Учительтъ, и Той е забатачилъ като насъ. Много се лъжете. Азъ обичамъ естествения животъ; но не забатачвамъ. Защо обичамъ естествения животъ? — Той е животъ на природата. Естественъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Азъ зная всички възли въ природата, та като влѣза въ течението на тази живата енергия, веднага моето състояние, се трансформира. И вие всички трѣбва да се познавате. Не мислете, че при туй състояние, при което сега се намирате, сте много добри. Азъ не си правя илюзии. У васъ има добри състояния, но има и лоши. Напримѣръ, нѣкой пѫть, нѣкой отъ васъ не може да мисли. Това е едно особено състояние. Той е попадналъ въ едно неблагоприятно течение. Но, ако поставете този човѣкъ въ благоприятно течение, неговата мисълъ ще светне. Туй е доказано въ окултизма. Който и да е отъ васъ, ако се постави въ магнетиченъ сънь, веднага умътъ му ще се проясни, и той ще прѣдвижда бѫдещето, ще разсѫждава много правилно. Отвлѣчени, философски въпроси ще рѣшава правилно. Ще може да стане медикъ, ще вижда причинитѣ на нѣкоя болесть, ще може да прѣдпише цѣрь, но като се събуди, пакъ нищо нѣма да знае. Значи, у човѣка има нѣщо непроявено. И ние въ този животъ, искаме да ви съединимъ съ туй непроявеното. Искамъ да ви свържа по единъ естественъ начинъ, както се казва въ Писанието: „Да станете сънаслѣдници съ Христа“. Да станете сънаслѣдници по естественъ пѫть, та туй наслѣдство, което ще приемете, да може добрѣ да го използувате, да ликвидирате правилно съ вашата карма. Ако не го използувате правилно, може да си натрупате още една излишна часть къмъ вашата карма. Та, сега, първото нѣщо: трѣбва да се създаде хармония между васъ. Всички трѣбва да направите едно усилие, да се създаде една хармонична атмосфера вътрѣ въ школата. Като дойдете въ школата, всѣки единъ отъ васъ, за единъ часъ поне да се почувствува свободенъ, спокоенъ, като на почивка. Такова състояние трѣбва да се образува вѫтрѣ въ школата! И при това, всички ученици трѣбва да се стремятъ къмъ тази хармония. Имайте прѣдъ видъ, че външниятъ свѣтъ върху васъ сипе много лоши мисли, желания, и всички тия неща, ние трѣбва по единъ разуменъ начинъ да ги изолираме, а можемъ да ги изолираме. Ще бѫдемъ точни, ще имаме силна вѣра! Това, което обѣщаемъ въ природата, ще го изпълнимъ. Послѣ, ще дойдемъ, къмъ онзи стихъ отъ Писанието, който казва: „Надпрѣварвайте се да си давате почитъ единъ на другъ“. Ако почиташъ другитѣ, ще почитатъ и тебе. Като почиташъ другитѣ, ти развивашъ едно благородно чувство. Сега, въ школата, имаме за цѣль, между другитѣ задачи, да пристѫпимъ къмъ тия малки практически задачи, които трѣбва да се реализиратъ. Ако ги приложите, вие нѣма да съжалявате, ще благодарите послѣ. Сега, азъ бихъ ви попиталъ: утрѣ да ви дадемъ ли една малка задача, или да ви оставимъ съвършенно свободни? (Както вие кажете) Азъ имамъ думата наполовина, 50% азъ желая, 50% трѣбва и вие да желаете, и като ги съберемъ, ще имаме 100%. Е тогава ще имаме една малка задача; ще излѣземъ на изгрѣвъ, точно въ 6 часа сутриньта. Тамъ нѣма да седимъ дълго, най-много два часа, слѣдъ два часа всички ще се върнемъ назадъ. Ще гледате на мѣстото да пристигнете точно въ 6 часа. Не е въ тръгването а въ пристигането. Отъ разни мѣста може да заобиколите, да минете покрай семинарията или отъ кѫдѣто и да е. Хубаво е да бѫдемъ всички точни Това ще бѫде едно упражнение върху точностьта. Вие ще си кажете: искамъ да бѫда въ 6 часа тамъ. Има едно съзнание у човѣка, което ще измѣри врѣмето. Ще направимъ сега единъ опитъ. Първиятъ опитъ може да не е толкова сполучливъ, но ще видимъ каква разлика ще има. Ще видимъ, по колко минути ще има закѫснѣли — може 1, 2, 3, 4 па може и 10 минути. Всѣки да си отбѣлѣжи въ колко е пристигналъ тамъ. Може да има нѣкои, които не ще могатъ да дойдатъ, нека се обадятъ. Тѣхъ ще извинимъ, но които кажатъ, че ще дойдатъ, непрѣменно ще дойдатъ. Тѣ сѫ длъжни да изпълнятъ задачата. Размишление. 24 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 8. IV. 1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМИСЪЛЪТЪ НА ПРОТИВОРѢЧИЕТО Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Произхода на музиката“. Какво разбирате подъ думата „концентриране на мисъльта“. Тази дума може да се разгледа, като съставена отъ думитѣ: кон и центрумъ. „Кон“ значи съсъ, и центрумъ значи, центъръ, т. е. мисъль съ центъра си, слѣдователно, има мисли съ центъръ, има и мисли безъ центъръ. Концентрираме, това е волевъ, съзнателенъ актъ на душата — да съберешъ мисъльта къмъ нейния центъръ, т. е. тамъ, дѣто може да се използува. Значи, мисъльта иде отвънъ, и се отправя къмъ единъ центъръ, както малкитѣ изворчета се съсрѣдоточаватъ къмъ една голѣма вода, която е впрѣгната на работа. За слѣдния пѫть ще ви задамъ темата: „Произходътъ на мисъльта“. Щомъ знаете това нѣщо за мисъльта, по сѫщия начинъ ще разсѫждавате и вие, естествено да върви мисъльта. Казвате, че всичкитѣ нѣща си иматъ свои причини, битието и то си има своя причина. Казваме, че свѣтътъ е създаденъ отъ нищо. Може, но думата нищо има съдържание въ себе си. Щомъ кажете нищо, какво подразбирате подъ тази дума „нищо“? Разбирате една необятна идея, която е безъ граници. „Отъ нищо Богъ създалъ свѣта“ — това е форма само на езика. Или ще кажатъ нѣкои, че битието е създадено отъ небитието. Но що е небитие? Туй, което не е било, нали? Питамъ тогава, философски: може ли човѣкъ да мисли туй, което не е било? — Може разбира се, защо не. Но мисъльта за битието и за небитието, това сѫ двѣ различни мисли. Ако мисъльта за битието представлява една сѣнка, а мисъльта за небитието прѣдставлява свѣтлината, тогава как в форма бихте дали на светлината? Какъ ще я опрѣдѣлите? Какъ ще опишеш свѣтлината? Запримѣръ, често говорите такива отрицателни думи: „еди кое си нѣщо не сѫществува“. Всѣко отричане е доказателство по обратния пѫть на математиката, а всѣко твърдение е реализиране на мисъльта. Да отречешъ истината, то е да докажешъ, че тя сѫществува, а да я докажешъ, значи, да я реализирашъ. Вие, като ученици на окултната наука, трѣбва да се научите да се не стрѣскате. Като кажат: „нѣма Господь“, кажете — да, нѣма Господъ. „Нѣма животъ“— Да, нѣма животъ. „Свѣтътъ е лошъ“. — Да, лошъ е. „Е, животътъ е безсмисленъ“. — Да безсмисленъ е. „По-калпаво сѫщество отъ човѣка нѣма“. — Да, правъ си, по калпаво сѫщество отъ човѣка нѣма. Сега азъ говоря за реалности, които сѫществуватъ, но какъ ще се съгласимъ, то е другъ въпросъ. Азъ не измислямъ тия нѣща, но говоря туй, което сѫществува. Послѣ, казватъ: „Като умрѣ човѣкъ, съ него се свършва всичко“. Да, така е, като умрѣ човѣкъ, съ него се свършва всичко. Сега започвамъ обратното: като умре човѣкъ, ще се свърши всичко, но като се роди, ще започне всичко. Значи, ако слѣдъ смъртьта се свършва всичко, съ живота започва всичко. Безъ Бога свѣтътъ изгубва своята форма; съ Бога —придобива своята форма. Безъ Любовьта животътъ нѣма смисъль; съ Любовьта живота има смисъль. Безъ Истината лѫжата господствува; съ Истината какво започва? — Музиката започва, Музиката, въобще има произхода си отъ духовния свѣтъ, отъ ангелския свѣтъ. Нейниятъ произходъ не е отъ Божествения свѣтъ. Тя е връзка, съединителна нишка между човѣшкия и Божествения свѣтъ. Това мѣсто, дѣто сѫ вѣждитѣ, долната часть на челото, има способности, които се занимаватъ само съ обективния, реалния, материалния свѣтъ. Послѣ има друго едно поле на способности, прѣзъ срѣдата на челото, англичанитѣ го наричатъ мѣсто на ритентивни (събирателни) способности или селшинтелектуални (полуинтелектуални). Въ тия мѣста се съдържатъ набралитѣ се енергии. Тукъ спадатъ нѣколко способности: музиката, врѣмето, пространството, паметта. Всичкитѣ тѣзи способности спадатъ къмъ духовния свѣтъ. Математиката, запримѣръ, спада къмъ материалнитѣ науки; геометрията — сѫщо. Математиката нѣма духовенъ произходъ, но музикантътъ трѣбва да владѣе математиката и геометрията. Послѣ, тоноветѣ изискватъ врѣме и пространство. До центъра на тона е центърътъ на врѣмето. И много музиканти, у които врѣмето е слабо развито не спазватъ такта. Нѣкой тактъ направятъ по-голѣмъ, нѣкой по малъкъ и създаватъ дисхармония. Трѣбва да се спазва врѣмето въ музиката. Ако врѣмето и тактътъ слѣдватъ ритмично едно слѣдъ друго, въ музиката има хармония. Музиката указва влияние върху настроението на човѣка. Всѣкога, когато, засвирите на нѣкой човѣкъ, въ него се заражда желание да се подигне нагорѣ, иска да подиграе. Направете опитъ. Засвирете на единъ човѣкъ, който е на умиране, и ще видите, че той ще си подигне главата. Слѣдователно, всичкитѣ хора, за които се говори, че ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си, съ музика ще излѣзатъ. Казва се въ писанието: „Ангелитѣ, като затрѫбятъ съ своитѣ трѫби, мъртвитѣ ще станатъ отъ гробоветѣ си“. Тия трѫби мязатъ малко на воениму. Като засвирятъ тѣ, всѣки ще излѣзе отъ гроба си навънъ. — Какво ще видитѣ? Надигнали се всички изъ гробоветѣ си, подаватъ си главата навънъ, да видятъ, какво е това новото чудо, което иде въ свѣта. Тия гробове, това сѫ човѣшкитѣ тѣла, съ които сега хората живѣятъ. Варосани гробища сѫ тѣлата. Тѣ прѣдставляватъ гѫста материя, въ която се развиватъ човѣшкитѣ души, сърца и умове. Въ тази гѫста материя силитѣ не могатъ да се проявятъ. И тъй, музиката е едно срѣдство въ живота да даде импулсъ първо на човѣшката мисъль, послѣ на човѣшкитѣ чувства. Животътъ всѣкога започва съ музика. Всѣка работа сѫщо започва съ музика. Така е между ангелитѣ, така е и между хората. Отнемете музикалното чувство на когото и да е, той не може да работи; внесете въ него музиката, той ще заработи. Засвирете на онѣзи войници, които въ врѣме на походъ сѫ отпаднали, ще видите, че не само тѣ ще се съживятъ, но и конетѣ имъ ще заиграятъ. Това сѫ факти. Нѣкои казватъ: не ни трѣбва музика. Не, въ музиката трѣбва да има едно качество — тя трѣбва да оживява. Може ли музиката да оживява, може ли да дава импулсъ къмъ работа, събужда ли мисли, чувства, тя е правилна музика. Сега, разбира се, съврѣменната музика еволюира тъй, както еволюиратъ сегашнитѣ музиканти. Ако биха поканили единъ нашъ музикантъ да даде единъ концертъ въ духовния свѣтъ и запалятъ много лампи наоколо, то всичкитѣ тия лампи ще загаснатъ. Такъвъ гръмъ ще бѫде този концертъ! Знаете ли на какво ще мяза туй? Ако се събератъ 100-на души и започнатъ да удрятъ на тенекии, каква музика ще чуете? На това ще мяза пѣнието или свиренето на този човѣкъ въ духовния свѣтъ. Туй ни задоволява сега. Такава е съврѣменната музика. Първото нѣщо за музиканта: той трѣбва да се научи да контролира своя гласъ, да контролира ларинкса си до съвършенство. И онѣзи, които искатъ да бѫдатъ пѣвци, трѣбва непрѣменно да бѫдатъ хора съ съзнателна воля и да иматъ обичь къмъ музиката. Едно правило бихъ ви далъ, то е за ангелитѣ: пѣвецътъ трѣбва да бѫде дѣвственъ! Азъ мога да ви дамъ редъ факти отъ които се вижда, че онѣзи, които изгубватъ гласа си, изгубватъ го по причина на грубитѣ страсти. Вижте какъвъ е благороденъ гласа на онѣзи малкитѣ дѣца! Като растатъ, напрѣдватъ въ възрастьта си, гласътъ имъ огрубява. Значи, важно правило за музиканта: онзи, който иска да пѣе, непрѣменно трѣбва да бѫде дѣвственъ, чистъ. Дали ще бѫде такъвъ или не, то е другъ въпросъ, но който иска да пѣе, той трѣбва да бѫде чистъ. То е правило на ангелитѣ. И като постѫпите въ тѣхното училище, ако нѣмате нуждното цѣломѫдрие, не можете да станете музикантъ. За въ бѫдеще, при възпитанието на дѣцата, имайте прѣдъ видъ, че не може да всадите никаква идея въ тѣхъ, ако не е развито музикалното имъ чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човѣчеството безъ музика, не се лѫжете — не е възможно. Не е сѫществувала до сега култура безъ музика, и за въ бѫдаще нѣма да сѫществува. Нѣкой човѣкъ си легне разгневенъ, неразположенъ, каква идея може да има? Най-първо той ще трѣбва да се разположи добрѣ, да се махнатъ всички ония утайки, неразположения, да се хармонира добрѣ, че като дойде музиката, тогава ще бѫде готовъ да слуша, да мисли. И тъй, кой е първиятъ тонъ на музиката? — Първиятъ тонъ на музиката, това е Любовьта въ своето първо проявление, не въ своето висше проявление. А какво е първото проявление на любовьта? — Потикъ къмъ животъ, самоопрѣдѣление, да се живѣе въ една посока. Окултнитѣ ученици всѣкога се натъквали на редъ мѫчнотии, по причина на неразбирането на този основенъ фактъ. Не само западнитѣ окултисти, но и източнитѣ окултисти, се натъквали на редъ мѫчнотии. И много култури сѫ пропадали по нѣмане на музика. Нѣкои прѣпорѫчватъ източната музика. Тя си има добритѣ страни, но нѣкой пѫть тѣхната музика е много банална. И между класическитѣ парчета има нѣкои, които сѫ хубави. Запримѣръ, има едно хубаво класическо парче отъ единъ авторъ, наречено „съньтъ на живота“. Единъ американецъ разправя за впечатлението си отъ музиката, като слушатъ Камилла Русо. Когато Камилла Русо, ученичка на Паганини, изсвирила туй парче, този богаташъ американецъ почувствувалъ, че е въ състояние въ този моментъ да се откаже отъ всичко, да раздаде имането си. Туй музикално парче го вдъхновило, и той билъ готовъ да направи това. Тя не му проповѣдвала, но като му засвирила, той почувствувалъ това. Туй е единъ вѫтрѣшенъ потикъ на музиката. Сега, често питатъ: коя е причината за отпадането на църквата? — Липса на музиката. Запримѣръ въ гръцката музика, като се проточи онова безконечно „исе..исе..“ Това е всичкото. Да, но то е изопачаване на музиката. И българскитѣ свещеници сѫ взели да подражаватъ въ гръцкото пѣние. Пѣе нѣкой псалтъ туй „исе..исе“, но не върви. И всѣки българинъ, който е музикантъ, не ходи въ църква, Той казва: „Не искамъ да слушамъ това „исе“. Въ него има идея, той казва! „Туй е гръцко“. У гърцитѣ нѣма музика, художество и изкуство има, красивитѣ форми тѣ сѫ създали. Сега, въ туй отношение, азъ не искамъ да бѫдете гърци. Окултниятъ ученикъ не трѣбва да се бои или да отрича, противорѣчията, които ще срѣщне въ свѣта. Срѣщнете нѣкой и ти каже, че нѣма Господь, че еди-кой си философъ давалъ силно доказателство, че нѣмало Господь. Питамъ азъ този философъ: на какви основания той гради това, отъ какви данни вади своето заключение? — Еди кой си авторъ, еди-кой си философъ твърди това. Добрѣ. Той казва, че въ природата има редъ несъобразности, противорѣчия, дисхармонии и други данни, и отъ това заключва, че нѣма Господь. Това, обаче, само привидно е тъй. Казвамъ: вие прѣбродихте ли всички системи на живота, които сѫществуватъ? Навсѣкѫдѣ изъ вселената били ли сте, за да направите единъ изводъ, че нѣма Господь? Трѣбва да сте прѣбродили цѣлия свѣтъ, и слѣдъ като се върнете отъ вашето дълго научно изслѣдване, да кажете: като обиколихъ нѣколко милиона свѣтове, видѣхъ че нѣма Господъ. Азъ никѫдѣ не го намѣрихъ. А тъй, ти отъ земята не си излѣзалъ, а доказвашъ, че нѣма Господъ, Азъ те наричамъ единъ дървенъ философъ. А знаете ли какво значи „дървенъ философъ“? Дървенъ философъ е този, на когото мозъкътъ е толкова неподвиженъ, че не може да създаде нищо по-хубаво отъ това, да отрича. Защото, като каже човѣкъ — нѣма Господъ — то си остава за него. Поезията е за музикалния човѣкъ, за камъка нѣма поезия. Когато ние говоримъ за Бога, че Той сѫществува, то е само по отношение на разумнитѣ сѫщества, че сѫществува извѣстно съотношение. Само за най-висшитѣ сѫщества, за най разумнитѣ сѫщества има Господъ — за тѣзи, които ще го разбератъ. За кого е любовьта? — За любящитѣ. Казватъ мѫжетѣ: че женското сърце не могло да се разбере. Да, не може да се разбере. Защо? — Изисква се друго, подобно сърце като на жената, да люби, да разбира туй сърце. Щомъ не любишъ, не може да разбирашъ туй сърце. Ако моята рѫка е парализирана, съединението ѝ съ главния мозъкъ е прѣкъснато, то като туря рѫката си на печката, тя изгаря, понеже не чувствува. Какво показва това? Липсва ми нѣщо. Казвате: женското сърце било неразбрано, Отъ кѫдѣ тази философия? На какво отгорѣ се базира тя? Неразбранитѣ нѣща сѫ неопитанитѣ нѣща. Сега, азъ разглеждамъ научно въпроса. Да не мислите сега, че взимамъ това физическото сърце на жената. Не, сърцето ма жената взимамъ като идея. Какво нѣщо е жената? Вие, тукъ, ще кажете: ние сме жени. Азъ не отричамъ това, че сте жени. Кой че е жена тогава? Има ли нѣкой, който да не е жена? — И мѫжътъ е жена, и жената е жена, и дѣтето е жена, и момичето е жена, и всички животни сѫ жени. Жена, въ простата форма, значи, туй, което живѣе, което постоянно се видоизмѣня. И тъй бързо се видоизмѣня, има такива тънки движения, че ти не можешъ да разберешъ, не можешъ да уловишъ тия промѣни и казвашъ: не мога да разбера това сърце, много се измѣня. Ами хубаво, какво лошо има, въ това, че едно сърце се изменя? Ако днесъ наблюдавашъ, едно дърво което е четири пръста голѣмо, утрѣ го видишъ 20 с, м., на другия день 50 — с. м. послѣ единъ метъръ, и най послѣ го видишъ голѣмо дърво и кажешъ: не мога да разбера това дърво. Защо? — Защото то израстна. Тамъ е причината, че ние сме дребнави хора, и всѣко нѣщо, което не можемъ да обгърнемъ, казваме, че не е заради насъ. Законъ въ свѣта е: щастието на човѣка седи само въ постоянното и вѣчно разширение на ума и сърцето. По нѣмане на подходящи думи, азъ употрѣбявамъ въ случая думата „разширение“. Ще се задоволя съ тази дума само за това, защото искамъ да ви дамъ една опрѣдѣлена идея. Като казвамъ „разширение“, разбирамъ границитѣ на сърцето и ума постоянно да се разширяватъ по форма, по съдържание и по смисълъ. Щомъ прѣстане разширението, смъртьта ще дойде. Сега, ще се повърна къмъ главната мисъль. Противоречията въ васъ да не ви смущаватъ. Всички вие имате противорѣчия. Въ какво седятъ тия противорѣчия, азъ зная. Вземете, който и да е философъ, вие може да го изненадате; който и да е поетъ, вие може да го изненадате, който и да е проповѣдникъ, вие може да го изненадате; който и да е свещеникъ, което и да е духовно лице, вие може да го изненадате. И въ какво може да го изненадате? — Въ неговитѣ очаквания. Вземете онзи човѣкъ, който подържа, че животътъ има смисъль, че по благородно, по добро сѫщество отъ човѣка нѣма и т. н. Прѣдставете си, че той отива да се вѣнчава и изведнъжъ неговата възлюбена изчезне, откраднатъ я нѣкои. Какво ще бѫде неговото състояние? — Веднага той ще се разочарова. Животътъ не седи вѫтрѣ въ самата форма, Ако азъ се върна 1000 —10,000 — 50,000 години или 10 — 15 — 20 милиона години назадъ въ вашитѣ минали сѫществувания и виждамъ че сте били тогава дребни сѫщества, като инфузориитѣ, трѣбва ли днесъ да се спра на тогавашното ви развитие? Казвамъ: не, това малко сѫщество, което прѣди 20 милиона години бѣше една инфузория, сега е една окултна ученичка. Нѣкой казва: е, азъ първоначално излѣзохъ отъ Господа. Отъ Господа дошълъ най-първо! „Ами нали въ Битието пише, че имаме Духъ отъ Бога“, Да, но ти имашъ ли тази опитность? — Не. Ти съ заблуденъ умъ разсѫждавашъ тогава. Запримѣръ, азъ декламирамъ: „О, парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Туй стихотворение мое ли е? Азъ може да съмъ едно малко дѣте, не съмъ опиталъ това, което декламирамъ. Туй го казва П. Славейковъ, той го опиталъ, има право да го каже. Казвашъ: азъ съмъ излѣзълъ отъ Бога. Кога излѣзе, я ми кажи! — Не зная. Е, като не знаешъ, защо говоришъ? Като дойдемъ до окултната наука ние трѣбва добрѣ да разбираме фактитѣ. Излѣзълъ съмъ отъ Бога, но кога? — Нѣкога забравилъ съмъ. Като се връщамъ 20 милиона години назадъ, азъ виждамъ нѣкои отъ васъ въ видъ на малки инфузории. Ще кажете: „е, тия инфузории!“ Като не разбирате този окултенъ езикъ, ще кажете: ето нá, направи ни на такива прости, малки сѫщества. Но това не е разсѫждение. Инфузория, това е единъ зародишъ, който изисква условия да се развие. То е едно малко сѣменце, както ябълчното сѣме, което иска само почва да расте. И, слѣдователно, прѣди 20 милиона години, вие сте изисквали условия, за да се развиятъ сегашнитѣ ви форми. И питамъ ви: слѣдъ 20 милиона години какви ще бѫдете? Ако пакъ се намѣримъ въ една окултна школа, като тази, върху какво ще разговаряме тогава? Това сѫ само редъ разсѫждения. Тия разсѫждения, може да бѫдатъ вѣрни, може и да не бѫдатъ вѣрни. Но математически, отношенията, които иматъ тѣ, принципитѣ на които се основаватъ, сѫ вѣрни. Вие може да се съмнѣвате, ще кажете: прѣди 20 милиона години по важенъ е този въпросъ, дали земята е сѫществувала или не, а не това, че азъ съмъ билъ една инфузория. Може да не е сѫществувала земята, но казвамъ; ако прѣди 20 милиона години, вие сте били като инфузория, и сега, слѣдъ 20 милиона години ви срѣщамъ тукъ; какви ще бѫдатъ отношенията въ вашето развитие. Разбира се, сѫщитѣ, т. е. ако прѣди 20 милиона години сте били една инфузория, то и днесъ по отношение слѣдующитѣ 20 милиона години ще бѫдете пакъ като една инфузория въ развитието си. Днешното ви положение по отношение бѫдещето ще бѫде такова, каквото сте днесъ по отношение миналото — като една инфузория. Та, въ самия животъ се криятъ ония вѣчни възможности, въ които човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа растатъ и се развиватъ. И помнете онова правило, което казахъ въ една моя бесѣда: Ученикътъ трѣбва да има едно сърце — чисто като кристалъ; единъ умъ — свѣтълъ като слънцето; една възвишена, благородна и широка душа — като цѣлата вселена и единъ крѣпъкъ духъ — като Бога! Само така може да бѫдете ученици. Това сѫ окултни принципи, които трѣбва да приложите. Ще кажете: безъ чистота не може ли? — Не може. Ще помните това изречение! Въ васъ трѣбва да се създаде стремежъ. Вашиятъ стремежъ всѣки день трѣбва да се увеличава. Вие седите въ школата и си казвате: толкова врѣме откакъ сме тукъ, остаряхме вече, на младини можахме да работимъ, но сега вече нищо нѣма да излѣзе. За старость не мислете! За старини сѫщо не мислете! „Ама какъ да не мисля, когато главата ми е побѣлѣла“? Да не мислите, че въ съврѣменната окултна наука, нѣма начини за подмладяване“! Тамъ, когото и да е отъ васъ, въ 20 минути отгорѣ може да го обновимъ, да стане младъ. Човѣкъ може да се постави въ хипнотически сънь, и въ 20 минути отгорѣ, подъ тази интенсивность на законитѣ въ природата, може да се измѣни съвършенно формата му. И коститѣ му, и черепа му, и ушитѣ му, всичко може да се измѣни, и като стане, той самъ ще се оплаши. Може да се измѣни и неговото сърце. Ако го измѣнишъ тъй, той като стане, ще полудѣе отъ страхъ. Като се види въ огледалото тъй измѣненъ, ще се оплаши, ще каже: какво стана съ мене? Тамъ е опасностьта! Прѣдставете си слѣдующия фактъ: вие, съ понятието си за една 45 годишна жена, ви поставя тази школа, и въ 20 минути отгорѣ, се видите едно малко момиченце на 10 години. Въ себе си вие се знаете голѣма, запазено е съзнанието ви, но погледнете въ огледалото, казвате си: сънь ли е това?“ Веднага вѫтрѣ въ васъ ще стане едно сътресение, едно стълкновение. Много пѫти, при такива сътресения, хората полудяватъ, затуй природата не обича бързитѣ промѣни. Всичко трѣбва да върви медлено. Нѣкои казватъ: какъ ще стане възкръсението? Господъ не иска хората да полудѣятъ когато възкръснатъ, затова възкръсението е единъ бавенъ, вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣшката душа. Господъ не иска, като ти даде едно велико благо, ти да считашъ, че то е едно голѣмо нещастие. Мислишъ ли така, ти не разбирашъ нѣщата. Слѣдователно, първото нѣщо: ще примирите всичкитѣ противорѣчия въ себе си! Азъ ви казвамъ великата истина: Не мислете зло въ себе си! Всичко въ свѣта е добро. Като казвамъ „всичко“, разбирамъ вѫтрѣ всичко е добро. Не мислете за външнитѣ проявления на живота. Учете се отъ природата, и вижте, какъ нѣкой пѫть тя изказва най-хубавитѣ нѣща съ най нечистата материя. Представете си нѣкой човѣкъ, на когото дъхътъ мирише. Той държи нѣкаква проповѣдъ за Любовь, братство, равенство. Които го слушатъ, казватъ: днесъ проповѣдникътъ говори много чиста отлична проповѣдъ. Но казвамъ, ако тази проповѣдь я слушаше единъ ангелъ, той трѣбваше да си запуши носътъ отъ миризмата, която излиза отъ устата при изговарянето на тия думи. И затуй, дълго врѣме, слѣдъ като нѣкой ти каже нѣкоя любовна дума, ти усѣщашъ една неприятность. И всѣки, който ти каже „азъ те обичамъ“, ти възразявашъ: той ме лъже. Лъже, разбира се, тази дума е облѣчена съ нечиста дреха. Това е фактъ! Ти ще се заемешъ да очистишъ тази дреха. Най-първо тия думи трѣбва да се прѣцѣдятъ. И затуй, нѣкои велики автори, слѣдъ като сѫ писали своитѣ произведения, оставатъ неразбрани. Тѣ трѣбва да умратъ, да минатъ редъ поколения, докато ги разбератъ. Хората трѣбва да се молятъ дълго врѣме, да плачатъ дълго врѣме вѫтрѣ въ душата си и тогава тѣзи книги на великитѣ автори ще иматъ за тѣхъ смисъль, Всѣка мисъль е силна дотогава, докато не я изкажешъ. За любовьта не говори. Мисли я, чувствувай я, но не говори за нея. Когато сърцето ти стане чисто, като кристалъ, умътъ ти стане свѣтълъ, като слънцето, душата ти — възвишена, благородна и широка като цѣлата вселена, и духътъ ти стане крѣпъкъ, като Бога, само тогава кажи нѣщо за Любовьта! Това не е за обикновенитѣ хора, то е за ученицитѣ. Ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ такива. Нищо повече! „Може ли?“ — Може, може. „Въ колко врѣме?“ — Въ ½ часъ. Нѣкои могатъ ½ въ часъ отгорѣ да бѫдатъ такива, а нѣкои могатъ да бѫдатъ такива и слѣдъ 20 милиона години. Въ окултната наука ние съ врѣме и пространство не се занимаваме. Врѣмето и пространството е въ рамкитѣ на нашия духъ. Врѣме и пространство, това е само едно условие, съ което ние си служимъ. Врѣмето и пространството насъ не ни ограничава. Врѣме и пространство, това е една възможность, въ която душата и духътъ могатъ да се проявятъ. А при сегашнитѣ условия на живота, врѣмето и пространството сѫ ограничения. Нѣкой приятель ти обѣщае да дойде слѣдъ 5 минути или слѣдъ единъ часъ. Ти седишъ, чакашъ, чакашъ, той не дойде, закѫснѣе нѣщо. Ти се изнервирашъ, ограничавашъ се. Послѣ, като дошълъ, забравилъ нѣщо. Въ духовния свѣтъ нѣма такива работи. Въ духовния свѣтъ, двѣ сѫщества помислятъ ли нѣщо, стане; пожелаятъ ли нѣщо, стане, Тамъ всичко веднага става. А тукъ, ще си опрѣдѣлятъ рандеву, но единиятъ отъ тѣхъ ще заболѣе, ще се яви главоболие или редъ други прѣпятствия, които ще спънатъ реда на нѣщата. Азъ забѣлѣзвамъ, вие често казвате: ама ние, ученицитѣ въ класа, ще може ли да изпълнимъ условията? Нѣкой ученикъ си мисли, азъ имамъ мѫжъ, какво ще правя, мѫжътъ ми не ми позволява да слѣдвамъ школата. Другъ нѣкой си мисли: азъ пъкъ жена имамъ, тя не ми позволява. Ами когато Господъ ви прати на земята, вие какви бѣхте? Господъ създаде ли мѫжъ и жена въ свѣта? — Не. Той създаде две сѫщества, двѣ форми: еднитѣ сѫщества, мѫжетѣ да носятъ мисъльта съ себе си, да бѫдатъ като слуги на Неговата мисъль, а другитѣ сѫщества, женитѣ, да носятъ съдържанието на живота съ себе си. Слуги сѫ и еднитѣ, и другитѣ. Мѫжете взеха шишето отъ Господа, казаха: „Туй шише е наше“. А женитѣ взеха живота и казаха: „Това е наше“. Мѫже и жени днесъ почнаха да си размѣнятъ шишетата. Мѫжътъ казва: „Я дай чашата, налѣй ми отъ твоята бутилка!“ И двамата се лъжатъ. На единия капне повечко, на другия — по-малко, и постоянно има споръ. Нѣмате право да изпразвате тия шишета! Туй трѣбва да го разберете! Въ външния свѣтъ може да правите опити, но въ школата— не! Окултниятъ ученикъ трѣбва да има една здрава философия, съ която да се съгради бѫдещето общество. Туй не е въ стълкновение съ сегашното ви състояние. Ние трѣбва да имаме правилно схващане, да знаемъ какви сме въ свѣта. Вие трѣбва да знаете, какво е вашето отношение къмъ тази първична форма, която ви е пратила на земята. И всѣки единъ отъ васъ, като стѫпи на този свѣтъ, трѣбва да знае, какво трѣбва да прави, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ ближнитѣ си. Това трѣбва да знаете правилно, положително. Съзнаете ли го, влѣзете ли въ връзка съ тази първична причина, вашиятъ животъ ще се измѣни, и вие ще нареждате живота си по другъ начинъ. Азъ ще оставя сега тази философия, да изпѣемъ нѣколко упражнения! Изпѣхме: „Сила жива“, „Изгрѣва слънцето“, „Вениръ-бениръ“ „Сладко-медено“, „Блага дума“, „Духътъ Божий“. Да направимъ едно упражнение за три минути! Прѣдставете си, че тръгваме къмъ слънцето по единъ гладъкъ пѫть, и се движимъ съ една бързина 5 пѫти по голѣма отколкото бързината на слънчевата свѣтлина. Значи, съ бързина около 1 ½ милиона километра въ секундата. Вие ще си прѣдставите, че се качвате въ една свѣтла каруца. Тогава, колко секунди ще ви вземе да идете до слънцето? — Всичко една минута и 6 секунди. Въ три минути отгорѣ ще направимъ единъ крѫгъ отъ земята ще минеме прѣзъ центъра на слънцето и ще се върнемъ тукъ. Сега, прѣдставете си, че се намирате въ една каруца, която се движи съ 1 ½ милиона километра въ секундата. Тъй щото за 1 минута и 6 секунди вие ще влѣзете въ диска на слънцето и ще излѣзете. Каквото видите за това врѣме добрѣ. Слѣдъ 3 минути ще бѫдемъ пакъ тукъ. Знаете ли защо ние ще се движимъ съ бързина 5 пѫти по голѣма отъ тази на свѣтлината. Ако се движете съ сѫщата бързина на свѣтлината, вие сте въ физическия свѣтъ, но понеже се движите 5 пѫти по-бързо, вие сте въ духовния свѣтъ, дѣто се движатъ мислитѣ и чувствата на хората. Сега, ще бѫдете внимателни, никакъвъ багажъ нѣма да имате. Най-малкиятъ багажъ е опасенъ. Никакъвъ багажъ, нищо! До слънцето за 3 минути не ви трѣбва багажъ, ще бѫдете свободни. Една приятна разходка е това! Ще започнемъ вече упражнението. Ще турите волята си на работа! Кашлицитѣ, всичко ще оставите настрана. Защото, тия пространства, прѣзъ които ще минете, ако речете да кашлите, кондукторътъ ще ви спре на срѣдъ пѫтя и ще ви свали. Мнозина отъ васъ кашлеха, затова кондуктора ги върна назадъ. Тѣзи отъ васъ, които кашлятъ, единъ цѣрь ще имъ дамъ. Ще изстържете черна рѣпа и отъ сока ѝ всѣка вечерь ще изпиете по една кафяна чашка. Отлично дѣйствува и за стомаха. Ще взимате и по една скеледа чесънъ съ малко солчица. Това ще правите всѣка вечерь, докато кашлицата прѣстане. Когато имате болки въ сливицитѣ, взимайте лютъ чесънъ! Това е единъ добъръ начинъ за лѣкуване на сливицитѣ, и хубава дезинфекция на гърлото. Тѣ сѫ отлични хапчета, пилюлчета. Една глава чесънъ ви стига. А иначе, трѣбва да дадете 60 — 70 лв. въ аптеката за лѣкарства. Чесънътъ дѣйствува отлично и за тѣзи, които страдатъ отъ безсъница. Въ школата ще бѫдете сериозни, ще се учите да ме слушате, и ще се съмнѣвате въ мене само тогава, когато отъ 100 направени опити, 99 излѣзатъ несполучливи. Тогава ви давамъ пълно право да се съмнѣвате въ мене. Окултната наука е наука на опита. Учительтъ въ окултната наука не върви отзадъ, а отпрѣдъ. Когато се правятъ опити, той е въ лабораторията си. Тогава и ученици и Учитель сѫ заедно. Той нѣма да каже: „Направете вие опита“. Не, Той ще направи самъ опита и ще присѫтствува прѣзъ всичкото врѣме, докато трае задачата. Нѣма по-грубо нѣщо отъ съмнѣнието! Най-голѣмата грубость въ свѣта, това е съмнѣнието. Най-голѣмата подлость, това е лицемѣрието! Нѣма по-голѣма подлость отъ лицемѣрието, и по-голѣма грубость отъ съмнѣнието! Тия два грѣха азъ ви забранявамъ абсолютно да ги имате. Не позволявамъ да си служите съ тѣхъ! Разсѫждавайте, но да се съмнѣвате, да лицемѣрите, ни поменъ да нѣма! Тъй е писано! Нѣма нищо по-жестоко отъ да се съмнѣвате! Нали ние се приближаваме къмъ една наука на опититѣ, а не тъй, както вие си мислите. Ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ. Казано-свършено! Щомъ се каже на ученика нѣщо, и той си туря уговорки, той не е ученикъ. Ще ми напомните, слѣдующиятъ пѫть ще ви дамъ, кои сѫ положителнитѣ чърти, които трѣбва да имате. Сега ви казвамъ кои сѫ отрицателнитѣ чърти, за да ги избѣгвате. Защо не трѣбва да ги имате? Съ вашето съмнѣние и съ вашето лицемѣрие вие отблъсквате всички ония творчески сили на природата, които ще ви помогнатъ. Вие сами себе си опропастявате. Нищо повече! Може да излѣземъ на разходка нѣкой пѫть както вчера напримѣръ. Въ това врѣме, нѣкому започватъ да истиватъ краката. Ние знаемъ причината. Студътъ, е качество на електричеството. То е което изстудява. Обаче, това не е студъ, който умъртвява, а студъ, който изцѣлява. Напримѣръ, когато човѣкъ има огънь, висока температура, какво трѣбва да се прави? — Да се намали топлината, защото има топлина, която не е свойствена на организъма. Азъ виждамъ, има една топлина, която е много приятна. Нѣкоя рѫка е гореща, като я пипнешъ, причинява нѣщо неприятно; пъкъ има рѫка, като я пипнешъ толкова приятна е, усѣщашъ, че излиза животъ отъ нея. Това става и въ природата. По нѣкой пѫть, като отиваме всрѣдъ природата, най-първо минаваме прѣзъ процеса на истудяването. Който не разбира, ще каже: почватъ да ми истиватъ рѫцѣтѣ. У васъ ще се зароди едно желание на лицемѣрие. Недоволенъ сте, казвате: „какъвъ е днешниятъ день!“ — По добъръ день отъ днешния нѣма! Ама снѣгъ вали! Кажи: а, отличенъ е деньтъ, по-добъръ снѣгъ отъ този нѣма. Въ себе си трѣбва да го кажешъ, но трѣбва и да го прѣживѣешъ. Пъкъ, ако въ душата ти влѣзе страхъ ще се оплашишъ и ще си кажешъ: може тукъ да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана нѣкой инвалидъ. Такъвъ единъ глупавъ опитъ не правя. „Още веднъжъ баба на такова хоро не се хваща“. Природата не търпи никакво лицемѣрие. Всѣко лицемѣрие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемѣрието въ природата има най тежко наказание. Тия, които сѫ се съмнѣвали въ мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъжъ, но въ продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалидъ, ще те прѣкара прѣзъ всички страдания, които знае. Тя си има колелета, и като минешъ прѣзъ тия колелета и тия зѫбци, пакъ ще те пита: обичашъ ли още да се съмнѣвашъ? Окултнитѣ ученици трѣбва да знаятъ това. Хората на земята, това сѫ галени дѣца. Ами че тъй е! Туй, което вие си позволявате да правите, то е доказателство, че сте галени дѣца. Ако това го направи единъ ангелъ, биха го изпѫдили отъ небето. Вие хванете нѣкоя кокошка, турете я въ тенджерата. Хванете нѣкоя лѣстовичка, отрѣжете ѝ крилото. Видите нѣкое цвѣте, откъснете го. На васъ нищо не казватъ, но ако единъ ангелъ откѫсне едно цвѣте, ще го изпѫдятъ, не признаватъ туй. Къмъ васъ иматъ голѣмо снизхождение. Затуй азъ наричамъ хората „галени дѣца“. До сега е било така, но вече сте влѣзли въ единъ периодъ, когато започва приложението на първитѣ педагогически правила. Майката е излѣзла съ една тънка тънка пръчица, че като ви шибне нѣкѫдѣ... Най-първо майката казва: „О, моето пиленце, моето ангелче“, а послѣ тази пръчица играе безпощадно по него. Цѣльта на природата не е наказанието, но изправленията да ни застави да зачитаме нейнитѣ свещени закони. Въ това седи нашето благородство! Защото, въ природата нѣма нищо, което да е извънъ нея. Всѣко нѣщо е на мѣстото си. И ние абсолютно нѣмаме право да се съмнѣваме! Туй, което съврѣменнитѣ хора наричатъ природа, това не е природа, това сѫ изопачени нѣща, които се дължатъ на хората. Когато влѣземъ въ нѣкоя кѫща, която първоначално е добрѣ инсталирана, но отпослѣ се развалятъ водопроводитѣ и всичко друго, кой е виновенъ? А истинската природа е всѣкога дѣвствена, тия нейни непослушни дѣца не могатъ да си играятъ съ нея. Та, искамъ, млади и стари, да знаете едно свещено правило: абсолютно никакво лицемѣрие, като ученици! Какви сѫ вашитѣ отношения къмъ свѣта, то е другъ въпросъ. Като ви говоря за живата природа, разбирамъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви спрѣмо нея. Ще бѫдете, споредъ правилото, абсолютно искрени, чистосѫрдечни и никакво съмнѣние! Трѣбва да разбираме вѫтрѣшния принципъ. Този е живиятъ принципъ. Докато не разберете този принципъ, другитѣ отношения не може да се управятъ. Ние започваме съ основния законъ. Приложимъ ли него, всичко друго ще сполучимъ да разрѣшимъ. Но не сполучимъ ли тамъ, нашитѣ отношения къмъ свѣта ще бѫдатъ такива, каквито сѫ сега. Истинскиятъ пѫть е: Вѫтрѣшна връзка съ живата природа. Тѫй го наричамъ азъ, защото ако кажа „връзка съ Бога“, опетнено е Божието име. И затова азъ казвамъ: Истинскиятъ пѫть е връзка съ живата природа, име, което хората не сѫ произнасяли, то е още дѣвствено. Нека оставимъ другото име да се очисти, защото, като сме произнасяли туй име, ний сме го опетнили. И сега, като кажемъ Господъ, като Го призоваваме, Той не ни чува вече. А живата природа, тя е най-близко до насъ. И тъй, да нѣма никакво лицемѣрие! Всѣкога можемъ да бѫдемъ въ контактъ съ туй, отъ което имаме нужда. Сега ние ще имаме нужда за съграждането на нашия умъ, за съграждането на нашето сърце и за съграждането и развитието на нашата воля. Тия нѣща сѫ необходими въ градежа на нашия животъ още сега, още днесъ. Азъ вѣрвамъ, че вие ще приложите това нѣщо. Не само че вѣрвамъ, но зная, че ще го приложите. Два начина има за приложение. Вие знаете и двата начина. Нѣма човѣкъ, който да не приложи. Въ края на краищата всички ще приложатъ туй, което природата изисква. Единиятъ начинъ е по закона на свободата, а другиятъ начинъ е по закона на необходимостьта. Но колкото по скоро, толкова по-добрѣ. Т.м. 23 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 19.III.192З г. Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО НА ПЛАНЕТИТѢ Т. м. Прочете се резюмето отъ миналата лекция. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“. Астрологията, това е една стара наука Тя води своя произходъ още отъ първата култура, зачената е съ първата раса, която е сѫществувала на земята въ прѣдисторически врѣмена. Астрологията, това е физиология на човѣшката душа. Може да направимъ слѣдното сравнение: както анатомията е необходима за единъ лѣкарь, за единъ хирургъ, така съврѣменната астрономия прѣдставя анатомия, а пъкъ астрологията — физиология на небеснитѣ тѣла. Астрологията, това е една отвлѣчена наука. Мѫчно е да се докаже каква връзка има между планетата Марсъ и човѣка. Или, мѫчно е да се докаже прѣмо, фактически какво влияние иматъ Сатурнъ за човѣка. Когато кажемъ, че нѣкой индивидъ е слънчевъ типъ, това е символъ. Когато кажемъ, че нѣкой е марсиянецъ, или, че нѣкой принадлежи къмъ типоветѣ на мѣсечината. Сатурна или Венера, това сѫ пакъ символи. При хората отъ слънчевия типъ слънцето има връзка съ човѣшкия умъ. Ще ви дамъ общи, бегли мисли върху тия типове. Слънчевитѣ типове се отличаватъ по слѣднитѣ бѣлѣзи: тѣ сѫ любители на природата, затова сѫ хора поети, оптимисти, гледатъ свѣтло на бѫдещето, весели сѫ, и по натура сѫ добри. Можемъ да кажемъ, че тѣ сѫ почти най добритѣ хора. При добрия аспектъ на слънцето, тѣ сѫ философи на творчеството, разсѫждаватъ философски, иматъ една здрава философия, подложена на единъ здравъ опитъ. Слѣдователно, слънчевитѣ типове се занимаватъ повече съ музика. Туй е влиянието на слънцето — върху цѣлокупния мозъкъ на човѣка. Дойдемъ ли до влиянието на Венера, тя се занимава съ една по гѫста материя, съ сърцето, занимава се съ кръвообращението — сгѫстяването и разредяването на кръвьта. По нѣкой пѫть тя се занимава съ миризмитѣ на цвѣтята, и знае какъ да ги комбинира. Понеже е богиня на Любовьта, то за да увлѣче хората, тя е майсторъ на формитѣ. Сега астролозитѣ разправятъ, че тия хора, които сѫ подъ влиянието на Венера, всѣкога се отличаватъ, че сѫ горещи, у тѣхъ има отлично кръвообръщение. Тѣ на всѣка стѫпка все за любовь говорятъ. Ще ги видишъ въ разни афери, инциденти, навсѣкѫдѣ. Тѣ и прѣзъ прозореца излизатъ и прѣзъ вратата излизатъ, и прѣзъ най-малката дупка може да влѣзатъ и да излѣзатъ. Когато Венера заговори, за нея нѣма прѣпятствие. Разбира се, Венера си има и своитѣ добри влияния. Когато тя се влюбила въ слънцето, придоби отъ нето добри качества. Венера има за баща Юпитеръ и го почита. Тогава та упражнява отлично влияние върху човѣка. Но по нѣкой пѫть куртизанка е тя; когато е свързана съ Сатурна, пъкъ има приятелство съ Марса, че и съ Меркурий, тогава се дигатъ много скандали и все отъ любовь. Разбира се, за въ бѫдеще, науката трѣбва да анализира кръвьта на влюбенитѣ хора. Кръвьта въ венеринитѣ типове се различава отъ кръвьта на хората отъ слънчевия типъ. Устройството на организма въ венеринитѣ типове е различно отъ формитѣ на слънчевитѣ типове. Изобщо всичкитѣ типове се различаватъ по своитѣ геометрически форми. Венеринитѣ типове обрѫщатъ внимание на външната култура: красивитѣ шапки, напъстрени съ пера на птици и др. Като обича външното, и като се стреми къмъ красивото въ природата, тя създава модата, все тя се разпорежда. Венера като види нѣкое голо дѣте казва: „Ще облѣчете туй дѣте“. Сатурновитѣ типове сѫ подъ влиянието на Сатурна. Вие сте учили за него, въ старата митология се говори. Сатурнъ едно врѣме е билъ баща на боговетѣ. Той изгубилъ своя прѣстолъ и станалъ недоволенъ. Хората върху които тази планета има влияние сѫ много скептици. Едно окултно прѣдание, казва, че за да изгуби Сатурнъ туй си положение, причината била, че се влюбилъ въ една отъ дъщеритѣ на човѣчеството. Тя го излъгала, и затова го свалили отъ прѣстола му. Ето защо Сатурнъ спрѣмо хората е крайно подозрителенъ. Тъй е падналъ този Богъ отъ своето величие. Туй, което ние наричаме „сѫдба въ свѣта“, това сѫ всѣкога сатурновитѣ типове. Тѣ се отличаватъ съ крайно подозрителенъ характеръ. Всичкитѣ най-ужасни прѣстѫпления, които ставатъ въ свѣта, всички мѫчения, убийства се дължатъ все на Сатурнъ. Разбира се, нѣкой пѫть тия влияния идатъ въ свръзка съ Марса. Марсовиятъ типъ е героиченъ, войнственъ, доблестенъ. Песимизмътъ недоволството у хората се дължи все на тоя марсиянецъ. Прѣобладаваще влияние въ организма има венозната кръвь. У всички тия Сатурнови типове прѣобладава вѫглена. Азъ ги наричамъ хора на вѫглерода, направени сѫ все отъ вѫгленъ. Тѣ въ нищо не виждатъ доброто. Каквото хубаво нѣщо и да му кажешъ, той ще ти покаже обратната страна. У Сатурна повечето чърти сѫ лоши, но нѣкой пѫть се случава, че има и добри страни. Една часть отъ планетитѣ дѣйствуватъ злѣ върху човѣчеството, но благодарение, че другата часть дѣйствува благотворно, та се взаимно компенсиратъ. Сатурновитѣ типове хора изобщо сѫ сухи, храносмилателната имъ система е слабо развита, всѣкога иматъ разваленъ стомахъ. Много недѫзи има у тѣхъ. Тѣ иматъ силенъ духъ, критически умъ. Ако искашъ нѣкой да ти намѣри погрѣшкитѣ и да ти покаже правия пѫть, намѣри единъ Сатурновъ типъ. Това е френологическото имъ отличие. Центърътъ на разсѫдъка у тѣхъ е силно развитъ. Личнитѣ чувства сѫ чрѣзмѣрно развити. Страхътъ у тѣхъ е тъй сѫщо силно развитъ, защото тѣ гледатъ на лошата страна на живота. Всѣки човѣкъ, който е песимистъ, отъ чисто френологическо гледище, у него сѫ силно развити страха, прѣдпазливостьта, честолюбието, щестлавието. Съвѣстьта е слабо развита; вѣрата и надеждата — сѫщо. Такъвъ човѣкъ, като види, че не може нѣщо да реализира, той обръща другия листъ и почва да проповѣдва своитѣ възгледи. Тѣ гледатъ прѣзъ особено стъкло на живота. Мѣсечината, и тя упражнява извѣстно влияние върху хората. Какъ се казватъ тия типове, върху които луната указва влияние? — Лунни типове или лунатици. Тѣ сѫ хора на въображението. Единъ човѣкъ, върху когото мѣсечината указва влияние, ако започне нѣкѫдѣ търговия, на 100-тѣхъ, 150 вѣрва. И за туй такива хора никога не прокопсватъ. Тѣ все се чудятъ, защо нѣщата ставатъ тъй или иначе, все сѫ изненадани. Тѣ сѫ поети, не се обезсърчаватъ, иматъ много голѣма вѣра. Тѣ вѣрватъ на късметъ. Колкото гадателки има въ София или другадѣ, тѣ ще ги намѣрятъ, ще искатъ да имъ кажатъ нѣщо отъ късмета, като имъ гадаятъ било на кафе, било на бобъ, било на карти. Тия хора сѫ още и иманяри, вѣрватъ, че има скрити съкровища въ земята. Тѣ не обичатъ да работятъ, надѣватъ се на късмета си. Турцитѣ казватъ: „Ако ми е късметъ, на крака ще ми дойде“. У тѣзи хора челото имъ горѣ е широко Лицата имъ сѫ валчести, доста правилни. Тѣ вѣрватъ въ добрата страна на сѫдбата. Марсовитѣ типове сѫ отлични. Тѣ сѫ смѣли, рѣшителни, мускулести, по темпераментъ — холерици, войнствени хора. Щомъ го закачишъ, тегли ножа си, особено като пие ½ кгр. вино, готовъ е да се бие. Извади ножа си и казва: „Ти онзи день ме срѣщна на пѫтя, това ми каза, онова ми каза. Марсови типове сѫ англичанитѣ, германцитѣ, тѣ спадатъ подъ влиянието на Марса, а българитѣ, изобщо сѫ сатурнови типове. Тукъ, на Балканския полуостровъ владѣе този Богъ Сатурнъ, затова и ние не можемъ да се освободимъ отъ него, Кѫдѣто види култура, той казва: „Какво, култура ли!“ — и бърза да разваля. Американцитѣ сѫ още и подъ влиянието на Меркурий, търговци, смѣткаджии хора сѫ тѣ, затуй англичанитѣ ги е страхъ само отъ американцитѣ. Разбира се, това сѫ само наброски отъ астрологията. Тя е една наука, която трѣбва да се проучи добрѣ, защото има приложение навсѣкѫдѣ въ живота. Въ човѣшкия организъмъ, въ всѣко едно положение на тѣлото, въ устройството и формата на челото, на лицето, може да познаете единъ човѣкъ къмъ кои типове спада. Всички планети указватъ влияние, върху човѣка. Запримѣръ марсовитѣ типове иматъ широки глави при ушитѣ; задъ челото главата имъ е широка. Тѣ сѫ смѣли и рѣшителни. Послѣ, у венеринитѣ типове, и у всички други типове главата се отличава. Всѣка една планета си указва своето влияние, тя си създава особенъ типъ. Сега, разбира се, учениятъ човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае, и отъ тамъ насетнѣ той ще почне да борави съ друга материя, да създаде новото си тѣло. Планетитѣ, това сѫ единъ ключъ. Писанието казва, че Богъ взелъ и направилъ човѣка отъ пръсть. Този пръсть, този прахъ бѣ разпръснатъ изъ пространството, въ всички планети, и Богъ взе тази пръсть, направи отъ нея каша и отъ тази каша създаде човѣка. Затуй всѣка една планета указва извѣстно влияние върху човѣка. Напримѣръ, Марсъ гледа колко желѣзо има въ човѣшкото тѣло. Той държи смѣтка за желѣзото, какъ се употрѣбява. Слънцето държи смѣтка за златото; мѣсечината държи смѣтка за среброто, Меркурий се занимава съ живака и т. н. Тия елементи, които сѫ вѫтрѣ въ човѣшкия организъмъ, тѣ упражняватъ влияние. Ако у нѣкой човѣкъ желѣзото има прѣобладаваще влияние, той е марсиянецъ. Ако прѣобладава златото, голѣмо влияние има слънцето. Обаче благородното, възвишеното у човѣка не зависи отъ количеството на златото, но отъ неговата активность. Ако златото у човѣка е чрѣзмѣрно активно, то е защото има такива сили, които сѫ свързани съ златото. Когато извѣстни магнетически и електрически течения минатъ прѣзъ атомитѣ на златото, тѣ сѫ, които правятъ човѣка единъ или другъ типъ. Тѣ сѫ, които прѣвръщатъ неорганическото желѣзо въ органическо, което упражнява влияние върху човѣка. Има още много други съставни елементи въ организъма на човѣка, които упражняватъ влияние върху него. Тъй щото за васъ, като ученици именно, за да бѫде тая наука достѫпна, трѣбва ви воля. Разбирате ли! Волеви типове трѣбва да бѫдете, но не въ обикновенъ смисъль. Простъ волевъ типъ. Азъ наричамъ волевъ човѣкъ този, който като си тури единъ идеалъ, да нѣма мѫчнотия въ свѣта, която може да му попрѣчи. Трѣбва да има воля, като тази на онѣзи мѫченици — макаръ 100 гвоздеи да му забиятъ, да каже: „Христосъ пострада така, и азъ мога да постѫпя по Неговия примѣръ“. Това е идеалъ! Единъ ученикъ, който е миналъ прѣзъ всичкитѣ тия изпитания, само той може да устои. Имайте прѣдъ видъ едно правило: докато единъ ученикъ не мине прѣзъ всичкитѣ изпитания, той не може да влѣзе въ царството Божие лесно. Това не е играчка. Да влѣзешъ въ България, въ Англия е лесно, но да станешъ гражданинъ на Англия, да заемешъ видно мѣсто въ нѣкое завѣдение, за това се изисква врѣме. Ако отидете въ Англия, можете ли за една година да постѫпите въ кембриджийския университетъ? Не трѣбва да минатъ 10 — 15 години. Казватъ нѣкои: като влѣзете въ царството Божие. Какъ се влиза тамъ, кѫдѣ е това царство? Че царството Божие си има свои научни завѣдения, свои институти, професори, философи, има си свое художество, своя музика, свое музикално училище. Ще каже нѣкой: „Кѫдѣ е онзи свѣтъ?“ — Въ млѣчния пѫть е царството Божие. Значи трѣбва да минете прѣзъ всичкитѣ изпити. И когато изпититѣ дойдатъ, най-първо ще бѫдатъ на физическото поле, послѣ ще дойдатъ изпити на вашето сърце и на вашия умъ. Азъ слѣдя сега, ученицитѣ като се поставятъ на тия изпити, не могатъ да издържатъ единъ елементаренъ изпитъ — учатъ, учатъ, не могатъ да го издържатъ. И азъ гледамъ, отъ нѣколко години насамъ, тия които сѫ чели окултни книги, говорятъ за онзи свѣтъ, но когато имъ се даде единъ малъкъ изпитъ, колата имъ се върти навсѣкѫдѣ. Не може така! Колата трѣбва да се върти само въ една посока! Сега астрономитѣ мислятъ, че навсѣкѫдѣ прѣзъ пространството могатъ да идатъ, къмъ слънцето, къмъ мѣсечината и пр: Може, но ако тръгнете къмъ слънцето, щомъ излѣзете отъ земята, ще се натъкнете на единъ тъменъ поясъ, на една такава твърда, непроходима стѣна. Какво ще кажете тогава? Сега нѣкои казватъ, че американцитѣ щѣли да хвърлятъ една граната къмъ мѣсечината. Но тѣ трѣбва да знаятъ, отъ гдѣ я хвърлятъ. Има извѣстни мѣста горѣ въ пространството, прѣзъ които като мине гранатата горѣ ще се разтопи. Пространството е пълно съ такава електрическа енергия, каквато никой човѣшки умъ не може да си прѣдстави. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че пространството е празно, и можемъ навсѣкѫдѣ да пѫтуваме. Не, не е така. Нѣкои казватъ: да иска Учительтъ да ни заведе нѣкѫдѣ. Какъ, вие, които сте толкова страхливи, треперятъ ви гащитѣ отъ единъ най-малъкъ изпитъ, какъ ще минете прѣзъ едно такова силно течение! Туй пространство е населено съ сѫщества, нѣкой отъ които сѫ неприязнено разположени къмъ хората. Тѣ като ви срѣщнатъ изъ пространството, питатъ: „Този невѣжа кѫдѣ го водите? Назадъ къмъ земята!“ Тѣ ще се изпрѣчатъ прѣдъ тебъ да те изпитатъ, смѣлъ ли си или не. Небето прѣзира страхливитѣ хора. Туй да го знаете! И въ Писанието се казва. „Страхливитѣ нѣма да наслѣдятъ царството Божие“. Смѣли хора се изискватъ! Грѣшнитѣ хора на 10 клм. се качватъ, но повече не смѣятъ, смѣлость се иска. Ами какъ ще ви извади човѣкъ изъ вашето тѣло? Щомъ рѣка да ви извадя изъ тѣлото, ще кажете: ами послѣ какъ ще се върна? И наистина, не може да ви извадимъ изъ тѣлата, понеже има извѣстно съотношение; кармически всинца вие сте затворници тъй щото и да искате, азъ нѣма да ви извадя отъ тѣлата ви. Вие сте обковани съ букаи за 10 — 15 години. Ами, ако азъ ви пусна изъ затвора, и вие не се върнете въ тѣлото си? Ще питатъ: „Кой имъ отвори вратата да излѣзатъ?“ Нима мислите, че вие сте отъ много благочестивитѣ? Първото нѣщо: когато на единъ окултенъ ученикъ покажатъ книгата на миналитѣ животи, когато му покажатъ една тъмна страница отъ неговия животъ, той трѣбва да знае Истината, трѣбва да е рѣшителенъ, смѣлъ и безстрашливъ. Ще ти покажатъ една тъмна страница и ще ти кажатъ: туй си направилъ, Да направихъ, ще го изправя. Ще ти покажатъ друга страница: ти това направи. Да, и него ще изправя. Ще бѫдешъ смелъ и решителенъ, окото ти да не трепне. Всичкитѣ прѣстѫпления отъ памти — вѣка ще ти покажатъ, и ти да кажешъ: ще ги изправя. Потреперишъ ли, или се помолишъ на когото и да е — свършено е. Не, смѣло, рѣшително ще признаешъ: да, азъ го направихъ, но сега азъ ще изправя всичко. Туй е задачата на окултния ученикъ! Затуй се казва, че който побѣди страха, той ще влѣзе въ царството Божие. Значи, смѣлость и воля се изисква отъ васъ, като ученици. Тогова ще бѫдете души. Сега, ако посѣщавате една школа, каквато и да е, кѫдѣто и да е, била тя въ Индия, въ Китай, въ Тибетъ, въ Америка или въ Германия, въ всички тия братства има едно и сѫщо правило: всички ще ви подложатъ на изпитъ. Въ всѣка една окултна школа правилото навсѣкѫдѣ е едно и сѫщо. И въ двѣтѣ школи, тази на Бѣлото Братство и тази на черното братство, правилото е едно и сѫщо. Най-първо, ученикътъ ще се изпита вѣренъ ли е или не. Вѣрность, смѣлость се изисква. Безъ страхъ и безъ съмнѣние въ този пѫть! Придобиете ли туй качество, тогава ще пристѫпимъ къмъ първитѣ уроци на онова истинско знание, за да се освободи духътъ ви отъ връзкитѣ на материята, ограниченията и прѣстѫпленията. Тогава ще се познаете и ще почнете съ Любовьта. Азъ зная тука единъ младежъ, който принадлежеше къмъ една баптиста секта. Като се обърна къмъ Христа, почувствува се тъй бодъръ, тъй смѣлъ, че си казваше: „Който пехливанъ да ми излѣзе на срѣща, ще мога да се боря съ него.“ Не се мина една година, яви се този пехливанъ, и го бутна на земята. Погледна той къмъ него, и почна да му се моли. Зарѣза тогава и баптизъмъ и християнство и се върна пакъ въ свѣта. Нѣма да го викашъ онзи, той е пехливанъ. И въ съврѣменнитѣ църкви има тази слабость, дѣто казватъ, че Христосъ всичко ще направи заради насъ. Азъ ще имъ възразя, ако Христосъ прави всичко, защо въ църквата има толкова страдания? Защо не е направилъ Христосъ всичко? Защото не вѣрватъ всички въ Христа. Христосъ е направилъ всичко, но и отъ насъ се изисква да направимъ нѣщо. И всичката заблуда а тамъ, че ние оставяме Христосъ всичко да върши, но затуй и работитѣ не вървятъ добрѣ. Ученикътъ трѣбва да бѫде смѣлъ и рѣшителенъ — нищо повече! Христосъ казва: „Азъ извършихъ моя дѣлъ, ти можешъ ли да вървишъ по моя пѫть?“ Ти искашъ да Го слѣдвашъ, но знаешъ ли колко камшика Му удариха? — Не зная. Тѣ му удариха 1, 2, 3,... азъ нѣма да ви кажа числото. Христосъ запитва: „Толкова камшика можешъ ли да издържишъ? Послѣ, знаешъ ли тяжестьта на този дървенъ кръстъ, който азъ носѣхъ? Ти такъвъ кръстъ можешъ ли да носишъ? Ап. Павелъ казва: „Това не е шега работа! Да, но трѣбва да се мине. Казва нѣкой: „Учителю, заради мен не може ли нѣкой да носи този кръстъ, пъкъ азъ да мина прѣзъ царскитѣ врата?“ Не, не може, всѣки самъ трѣбва да си носи кръста. Не само сега става това, но всѣкога е било и ще бѫде. Въ Египетъ, въ Индия, всѣки единъ ученикъ когото прѣкарватъ прѣзъ първото, второто, третото посвѣщение, турятъ го да носи единъ голѣмъ кръсть. Четири — петь дни ще пости и ако издържи, ще получи посвѣщение. Нѣкой пѫть има случаи, когато ученици умиратъ на кръста, и се свършва съ тѣхъ. Тъй щото има разни начини за посвѣщение на ученика. Не мислете, че е лесна работа истинското ученичество. Казвате: а, лесна работа е. Кръстъ има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смѣлъ. Първото нѣщо, което трѣбва да знаете е че трѣбва да бѫдете смѣли. Положението, което заемате въ обществото не трѣбва да ви прѣпятствува да бѫдете смѣли въ живота, Ако при сегашнитѣ условия си търговецъ, а трѣбва да проповѣдвашъ Христовото учение, това именно ще ти бѫде слабата страна, но туй ти е изпитътъ. Туренъ си тамъ, като търговецъ, да те изпита Господь, дали ще лъжешъ хората. Търговията, това е мѣсто на лъжата. Ти ще си кажешъ: нѣма да лъжа! — Ама противъ твоя интересъ е. Нищо, честно ще продавашъ стокитѣ си. Ти си ученикъ, но си поставенъ търговецъ, за да придобиешъ честностьта, тя не ти достигала. Страхливъ си като ученикъ ще те направятъ хирургъ — лѣкарь, хубаво ще правишъ операциитѣ, не само отгорѣ-отгорѣ, за пари, но внимателно ще ги правишъ. Изпитватъ те. Та, всички професори, свещеници, сѫди, и това сѫ изпитни мѣста, прѣзъ които ще минете. Свещеникъ си, нѣкои мислятъ, че тази служба е една привилегия. Не, изпитъ е това. Ти ще заемешъ това мѣсто, и щомъ ти изпитатъ ума, ще те уволнятъ и ще кажатъ: сега ще ти дадемъ истинското мѣсто. Та, всѣки на своето мѣсто трѣбва да се изпита докрай. Гледамъ сега, нѣкои студенти, ученици ми казватъ: „Учителю, да напуснемъ университета“. Не! Ти ще свършишъ университета, че послѣ, ако искашъ, закачи дипломата на гвоздея. „Ама губене на врѣме е то, ще бѫда по полезенъ въ Новото учение“. Не, щомъ ти не свършишъ тукъ университета, ти и тамъ не ще може да бѫдешъ полезенъ. Нищо повече! Ще положишъ всичкия си трудъ, ще свършишъ и дипломъ ще вземешъ. Който се учи, ще свърши. Въ всѣко едно отношение, кѫдѣто те турятъ, трѣбва да гледашъ тъй реално! Ще бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ! Нѣкой казва: менъ не ми трѣбва много знание, нѣмамъ пари. Не, ще работишъ и пакъ ще свършишъ училището. Азъ се чудя на американцитѣ, тѣ даватъ отличенъ примѣръ въ това отношение. Азъ съмъ видѣлъ американци, лукъ кълца и пакъ гледа латинската граматика. Послѣ, пакъ рѣже лукъ, бърка въ тенжерата и чете: „Homo, hominis, lupus est“. Послѣ се обърне къмъ картошкитѣ, поглежда ги и отъ врѣме на врѣме прочита нѣщо отъ гръцката граматика и т. н. Тъй работи по 4 — 5 години, докато свърши университетъ. И азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да ги пратимъ въ Америка. Колко отъ васъ сѫ смѣли? Тамъ има образувани голѣми братства, въ които влизатъ много студенти. Върнатъ се отъ университета, турятъ си прѣстилкитѣ, работятъ, изкарватъ си прѣхраната. Едни на други си помагатъ. Похвална чърта е тази. Въ туй отношение, тѣ сѫ незамѣними. Тамъ нѣма да срѣщнете човѣкъ, комуто да даватъ пари въ помощь, това е срамота. Тамъ всѣки си изкарва прѣхраната съ трудъ. Ако нѣкой е богатъ ще каже: имамъ малко работа, искашъ ли да ми помогнешъ, ще ти платя. Ще ти плати достатъчно, но ще работишъ. По три пѫти на день ще ходишъ въ дома му да чистишъ печката, да прѣнасяшъ вѫглища, но трѣбва да работишъ. Всѣки трѣбва да работи, а не, както тукъ — даромъ. Въ туй отношение, американцитѣ сѫ незамѣними. Тѣ сѫ меркурианци, смѣтка има у тѣхъ. И тъй, най-първо ще развивате тази чърта: смѣлость на сърцето, смѣлость на ума и смѣлость на волята. Тия три чърти ще развиятъ у васъ необходимитѣ ви способности. Въображение трѣбва да имате. То е майка на идеитѣ. И послѣ разсѫдъкътъ ви трѣбва да е развитъ. Чувство на музиката трѣбва да имате, за да бѫдете весели. Послѣ, трѣбва да е силно развита способностьта за сравнението, да съпоставяте нѣщата. Съвѣстни трѣбва да бѫдете; хора на природата трѣбва да бѫдете; Любовь къмъ Бога трѣбва да имате; милосърдие трѣбва да имате; самоуважение трѣбва да имате; смѣлость трѣбва да имате; дружелюбие трѣбва да имате. Много нѣща се изискватъ отъ васъ! Запримѣръ, понеже българитѣ сѫ сатурнови типове, тѣ не сѫ толкова учтиви. Българинътъ казва: „Не давамъ стола си“. Да, защото си сатурнъ, само за себе си гледашъ. Етикеция въ такъвъ човѣкъ нѣма, само за себе си гледа. Той счита, че всѣки човѣкъ е по-доленъ отъ него. „Нѣма по достоенъ човѣкъ отъ мене“, казва. Тъй мисли сатурнъ. За да даде стола си, той трѣбва да е нѣкой алтруистъ, да спада къмъ другъ типъ. Много е естествено такъвъ типъ да не отстѫпва. Когато се проповѣдва едно учение, лесно се говори, мѫчно се прилага. Сега забѣлѣзвамъ, редъ ученици, намѣсто азъ да ги изпитвамъ, тѣ ме изпитватъ. И да видите какви задачи ми задаватъ! Казватъ: „Хайде учителю, какъ ще рѣшишъ тази задача?“ Ще ви направя една бѣлѣжка тази вечерь. Онзи, който ще дохожда на нашитѣ екскурзии, не трѣбва да пости. Разбирате ли! Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно отъ правилата. Ученикъ, който дойде на екскурзия трѣбва да си носи хлѣбецъ, да пие вода и да благодари на Бога. А пъкъ онзи, който иска безъ хлѣбъ да мине, нека остане въ София. На екскурзия всички ще бѫдете сити. Гладни хора ние не искаме, нито такива, които постятъ, защото ще се компрометиратъ разходкитѣ ни. Ще ви направя друга една бѣлѣжка. Постенето, това е начинъ за обновление на човѣшкия организъмъ. Въ васъ не трѣбва да влиза туй щестлавие, да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея въ поста е да събужда скритата енергия въ клѣткитѣ и да обнови организъма. Но, трѣбва да работимъ по-разумно. Въ поста се върви послѣдователно. Има извѣстни закони, които трѣбва да се спазватъ. Ако ти си опрѣдѣлишъ постъ, безъ да знаешъ защо ти е, той не е полезенъ. И послѣ, трѣбва да се спазва врѣмето, трѣбва да се спазватъ и днитѣ, когато ще се пости, а вие нищо не спазвате. Ако започнете вашия постъ въ понедѣлникъ, ще имате единъ резултатъ, ако го започнете въ вторникъ, ще имате другъ резултатъ, ако е въ срѣда, четвъртъкъ, петъкъ, сѫбота, недѣля — различни резултати. При това, ако започнете поста отъ сутриньта, отъ обѣдъ или вечерьта, пакъ ще имате различни резултати. Потънкости има въ поста. Ученикътъ, който учи една наука, трѣбва да бѫде внимателенъ. Има закони, които по възможность трѣбва абсолютно да се спазватъ, за да дадатъ добри резултати. Нали по тия резултати трѣбва да дадемъ на външния свѣтъ образъ, да видятъ въ какво седи нашето учение? Ако ние не спазимъ правилата, ще имаме криви опити, и външнитѣ хора ще кажатъ: „Ето до кѫдѣ стигнаха!“ Пъкъ ако искате да покажете геройство, най-силнитѣ които сѫ, може да ви подложимъ на 15 — 20 — 30 — 35 — 40 дневенъ постъ. Тогава ще изберемъ помежду васъ нѣкой ученикъ и ще му кажемъ: ти, еди-кѫдѣ си, еди-какъ си ще издържишъ поста си, 40 дни нѣма да те има между другитѣ. Изпитъ е това! Тия между васъ, които ще могатъ да издържатъ такъвъ изпитъ сѫ само двама, трима, четирма, петь, шесть, до седемь. Ако има такива седемь души герои въ България, много работа може да свършатъ. Въ Библията се говори за пророкъ Илия, който постилъ 40 дена, за да се магнетизира. Въ поста не трѣбва да се плашишъ. Постътъ, това е едно срѣдство да се махне страха, да се контролира стомашната система, да се контролира кръвообращението, и мозъка. Послѣ, при поста трѣбва всѣкога да сте много буденъ, да сте на щрекъ, защото тогава човѣкъ става много чувствителенъ, привлича извѣстни динамически сили отъ природата, и трѣбва да знае какъ да се справя съ тѣхъ. Друго-яче, ще си създадете неприятность. Съ тази забѣлѣжка азъ прѣдупрѣждавамъ ученицитѣ. Желанието ви да постите е добро, азъ го уважавамъ, но ще бѫдете много умни. Послѣ, азъ искамъ да се урегулирате по между си. Гледамъ, нѣкой отъ васъ почватъ да заспиватъ. Това не е упрѣкъ, но туй показва, че, тукъ въ събранието, не сте хармонирани. Тукъ има нѣкои сили, които трѣбва да изпѫдимъ. Едни черпятъ повече, а други даватъ повече. Правилна обмѣна нѣма. Ако обмѣната между васъ е правилна, всички ще бѫдете бодри. Сега, забѣлѣзано е въ Америка, дѣто се събиратъ въ нѣкои събрания около 2 — 3000 души и най-малко 100 души отъ тѣхъ спятъ, хъркатъ, чисто по американски, не могатъ да слушатъ. Това може да се случи не само съ слаби натури, но и съ най силнитѣ — заспиватъ. Единъ отъ виднитѣ, активни американски проповѣдници. Муди, разправя за едно подобно свое заспиване въ църквата. То е станало при слѣдния случай. Често въ Чикаго дохождатъ видни проповѣдници, които държатъ проповѣди върху важни въпроси отъ Евангелието. Извикватъ единъ проповедникъ, голѣма знаменитость. Дохожда той и говори нѣщо за дявола. Обаче, Муди закѫснѣлъ и не могълъ да чуе какво се говорило за дявола. Той извиква втори пѫть сѫщия проповѣдникъ, който на другия день щѣлъ да говори. Обаче, дяволътъ пакъ устроилъ мрѣжа на Муди. Събранието било опрѣдѣлено къмъ 7 ½ ч. в, а въ 6 ч. Муди ялъ хубавъ американски саламъ. Американскитѣ проповѣдници не сѫ вегетарианци. Отива Муди на събранието да слуша проповѣдьта за дявола, но отъ тяжесть въ стомаха заспалъ, и пакъ не могълъ да чуе. Питатъ го: Муди, какъ е работата? — Остави се, дяволътъ и саламътъ разбъркаха работата. Сега, ако нѣкой отъ васъ е прѣдразположенъ за спане, той трѣбва да знае, че връзкитѣ въ дадения случай по между ви не сѫ хармонични. И този, комуто се приспи, трѣбва да промѣни мѣстото си. Ти промѣняй мѣстото си въ салона, седни напрѣдъ, въ лѣво, въ дѣсно, сѣдай навсѣкѫдѣ, докато дойде онова състояние, при което да нѣма черпене. Сега, ние желаемъ да се обмѣнятъ енергиитѣ правилно. Онзи, който заспива, то е защото отъ него черпятъ повече, той дава повече. За това много естествено е туй заспиване! Ако азъ изтегля отъ нѣкого 4 — 5 кгр, кръвь, той ще заспи. Ако е постилъ 10 дена, пакъ ще заспи, слабъ е той въ тѣлото си. Та, казвамъ ви, като на ученици, най-първо ще се учите да контролирате мозъка си. Събирайте енергията отъ природата и я пращайте въ слънчевия вѫзелъ, въ сърцето, въ гортана, въ челото, въ задната часть на главата, въ горната часть на главата, и слѣдъ туй, прѣкарайте тази енергия около тѣлото си. Почнете да правитѣ тия магнетически тушове, докато се образува една свѣтла магнетическа аура, около тѣлото си и тогава ще се усѣтитѣ свободни. Сега, мнозина се оплакватъ, че сѫ станали толкова чувствителни, че като отиватъ въ нѣкое свѣтско събрание, почватъ да заспиватъ. Значи, свѣтътъ е по активенъ отъ васъ, черпи отъ васъ. Ето защо вие не трѣбва само да развивате чувствата си, да ставате чувствителни, но трѣбва да имате знания, да развивате волята и ума си. Не трѣбва да бѫдете слабохарактерни. У нѣкои отъ васъ, дължината на палеца, тази фаланга, която изразява волята, не е достатъчно дълга, но можете да развивате волята си постепенно. Разумно може да развиете волята си! И тогава, може нѣкой пѫть да ви дамъ едно упражнение, за привличане добритѣ влияния на планетитѣ. Нѣкога не смѣя да ви давамъ такива упражнения, понеже ще изпаднете въ суевѣрие, а то е много опасно. Да станешъ суевѣренъ, то е друго зло. Животътъ трѣбва да се гради разумно. Сега, у всинца ви има добри желания, но ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Послѣ ще имате непрѣодолима Любовь, непрѣодолима вѣра, непрѣодолима надежда, милосърдие, разсѫдителность. Туй сѫ чувства и способности, които ще прѣдизвикате въ себе си. Сега, азъ виждамъ — по нѣкой пѫть, че вие можете единъ другъ да си напакостите. Ако вие имате единъ приятель, този вашъ приятель въ даденъ моментъ може да ви причини най-голѣма полза, и най голѣма врѣда. Какъ? Щомъ двама приятели се сближатъ, тѣхнитѣ астрални тѣла се свързватъ и енергиитѣ отъ единия почватъ да прѣминаватъ въ другия и обратно. Ако единиятъ заболѣе, заболѣва и другиятъ. Ако единиятъ умре, и другиятъ умира. Туй е фактъ. Ако нѣкоя жена обича мѫжа си и той умрѣ, то и жената отива слѣдъ него. Или пъкъ, ако мѫжътъ обича много жена си, щомъ тя умре и той умира. Това става, ако сѫ много привързани. Но, ако жената подига мисъльта си, тя подига и мѫжа си, защото никой самъ нито пада, нито става. Нѣкой пѫть, ние искаме да се вържемъ съ Христа. Какъ ще се свържемъ? Ако се свържемъ съ своя пороченъ животъ, ние ще Му причинимъ страдания. Христосъ не иска тъй да се свържемъ съ Него. Въ окултната школа ще развивате туй мѫжество, тази сила, да работите за своето подигане. Нѣкои отъ васъ иматъ по-добри условия, нѣкои иматъ по-слаби условия. По-силнитѣ, у които умътъ е развитъ, ще помагатъ на по-слабитѣ, на които умътъ не е тъй развитъ, не могатъ да разсѫждаватъ дълбоко. У едни практическиятъ умъ не е развитъ, други не могатъ да мислятъ философски, — трети иматъ воля, но сърцето имъ е сухо. Сега, тъй ще събирате, че ще гледате да дружите съ онзи, който има добъръ умъ, добро сърце. Като дойде до волята, пакъ тъй ще постѫпвате. Въ туй отношение хората могатъ да си помагатъ взаимно. И да не мислите, че всичко може да направимъ. Всичко може да направи човѣкъ, но кога? — Когато е свързанъ съ Христа, т. е. въ дадения моментъ той е свързанъ съ всички добри, съ всички съзнателни хора, които иматъ единъ и сѫщъ стремежъ. И като станете ученици, вие ще се свържете съ всички ученици по земята. Нѣкой пѫть азъ казвамъ, че не сте ученици. На физическото поле сте ученици, но въ астралния свѣтъ не сте, въ Божествения не сте. Туй подразбирамъ. У всинца ви трѣбва да има единъ съзнателенъ потикъ. Не искамъ само съзнанието ви да работи, да се самоосѫждате, но моето желание е да живѣете въ вашето подсъзнание и свръхсъзнание. По нѣкой пѫтъ трѣбва съзнанието и самосъзнанието да ги отдалечавате, тѣ ви спъватъ. Почне ли човѣкъ да се занимава съ своитѣ или съ погрѣшкитѣ на другитѣ, той се спъва. Не се стремете да си криете погрѣшкитѣ. Може ли единъ художникъ да скрие погрѣшката си въ картината? Единъ музикантъ може ли да скрие погрѣшката въ пѣенето или въ свиренето си? Единъ ораторъ може ли да скрие своя дефектъ въ рѣчьта си? Има извѣстни изкуства, дѣто може да се скрие една погрѣшка, но дойдемъ ли до художника, и дѣцата ще забѣлѣжатъ погрѣшкитѣ му. Музикантъ си, нѣма скрито — покрито; писатель си, ораторъ си — сѫщо. Като чете човѣкъ книгата, той ще види погрѣшката. Ще кажешъ: моя е погрешката, ще я поправя — нищо повече! Не се извинявай! Погрѣшката се дължи на това, че не си взелъ вѣрно тона. Не казвай „малко винце пихъ“, или пъкъ „въздухътъ бѣше студенъ.“ Не, не, причината не е нито въ винцето, нито въ въздуха. Причината е у мене, азъ трѣбва да пѣя правилно! Нищо повече! Или, не може да пишешъ. Азъ имамъ едно правило: „не можешъ“ — ще съзнаешъ. И колкото по добрѣ съзнаешъ, толкова по-добрѣ ще пишешъ. Трѣбва да се съзнаятъ фактитѣ. Има нѣща, които не можемъ да криемъ. Ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Нѣма да кажете: „отъ менъ нищо нѣма да стане, ако съмъ неспособенъ“. Не, въ васъ има повече способности, отколкото прѣдполагате, но не знаете какъ трѣбва да разработитѣ тѣзи способности. Сега, азъ ви говоря отъ толкова години въ България, миналъ съмъ, прѣзъ най-лошитѣ условия, опиталъ съмъ ги, но човѣкъ трѣбва да бодърствува много и ако не бодърствува, може да бѫде пометенъ. Бодърствува ли, нѣма мѫчнотия, която човѣкъ да не може да побѣди, нѣкой пѫть нѣщата сами по себе си се разрѣшаватъ. Ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Ще вѣрвате, нѣма да се съмнявате! Нѣкой ме пита: кѫдѣ е това Бѣло Братство? Най-послѣ може да се зададатъ и други въпроси: кѫдѣ е Господъ? Кѫдѣ е Христосъ? Ако питате единъ ясновидецъ, той ще ви каже, дали тази вечерь е тукъ Христосъ или не. Той ще Го види. Нѣма събрание, което ако духоветѣ на хората сѫ въодушевени, обладани съ възвишени мисли и да не ги посѣти Христосъ най-малко за 5 — 10 минути, или да нѣма другъ нѣкой прѣдставитель отъ Бѣлото Братство. Достатъчно е двама души да си подигнатъ мисъльта нагорѣ, и ще ги посѣти Христосъ. Ще кажете: ама може ли Христосъ да бѫде едноврѣменно на толкова мѣста? То е смѣшно схващане! Христосъ едноврѣменно може да присѫтствува на всички събрания въ свѣта. Врѣме и пространство въ духовния свѣтъ нѣма. Не че не сѫществува, но врѣмето и пространството не е едно прѣпятствие. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ, врѣмето и пространството улеснява хората, сближава ги. Тукъ ги раздалечава, а въ духовния свѣтъ ги сближава. Слѣдователно, азъ мога да ви приведа слѣдующето сравнение: всичкитѣ окултни събрания, които ставатъ по лицето на земята, може да ги съберете въ една орѣхова черупка. Е, питамъ тогава: Христосъ не може ли да ги слуша изведнъжъ? Това не зависи отъ формата на нѣщата, то зависи отъ интенсивностьта, вѫтрѣ. Сега, азъ ще ви обясня какво означава тази черупка. Съзнанието на Христа, Неговото присѫтствие е толкова силно, че Той схваща умоветѣ на тия хора идейно. Този орѣхъ е толкова голѣмъ, че всичкитѣ събрания може да се събератъ. Но, ако вие го възприемете буквално, ще кажете: ако това е истина, голѣма лъжа е. Не, има такава възможность. Сега, понеже Сатурнъ господствува надъ българитѣ, вие ще бѫдете внимателни спрѣмо него. Въ какво отношение? — Нѣма да му разправяте вашитѣ идеи. Мълчете си, гледайте всѣкога да го изненадате. Когато реализирате нѣщо, тогава да разбере той. Щомъ кажешъ какво си намислилъ, той ще развали работата. И затова на българитѣ работата върви до тогава, докато никой не я узнае. Узнае ли я нѣкой, всичко се разваля. Вземете примѣра съ Балканския съюзъ. Създаде се, но чу Сатурнъ, дойде, намѣси се и развали работата. Той направи такава каша, че българитѣ и сърбитѣ и до днесъ не могатъ да се помирятъ. И въ религиозно отношение пакъ Сатурнъ е които прѣчи. И въ школата — сѫщо, навсѣкѫдѣ е той. Азъ гледамъ, дойдатъ съмнѣния, пакъ той — сѫщата чорба. Сега, трѣбва да имате критически умъ. За каквото и да е, разсѫждавайте здраво! Ние, отъ ученици, които разсѫждаватъ здраво, не се плашимъ. Онѣзи отъ васъ които иматъ най-противоположенъ възгледъ, даже и тѣзи, които мислятъ, че всичко може да развалятъ, и тѣ сѫ „добрѣ дошли“. Нека опитатъ. Въ школата има губерки, които сѫ толкова нажежени, че които много знаятъ, ще ги туримъ на губеркитѣ. Ще бѫдете умни! Тази школа е отъ памтивѣка. Прѣзъ нея сѫ минали хиляди, хиляди, сѫщества. Които сѫ минали и спазили правилата, тѣ сѫ приели дипломъ и благословение. Тѣ сѫ излѣзли отъ тази школа и сега се радватъ. И вие, гледайте да минете сѫщия пѫть, да приемете дипломъ и благословение. Не мислете че тази програма ще се измѣни. Тя е една божествена школа, ще минете по всичкитѣ правила, не я критикувайте. Имайте вѣра, опитайте, може да поставите всичко на най-голѣмъ опитъ. Но веднъжъ като опитате, не се съмнѣвайте. Може да ви дамъ микроскопически опитъ да направите — опитайте, но не се съмнѣвайте, за да не се спъвате въ пѫтя си, като ученици. Азъ бихъ желалъ, всички да минете прѣзъ тази школа и всѣки да счита за привилегия, че е ученикъ и да каже: азъ ще бѫда единъ отъ примѣрнитѣ окултни ученици. Въ себе си да каже това, ще бѫда единъ отъ примѣрнитѣ ученици! Съмнѣнията ще дойдатъ, може да ви приказватъ, но вие ще вѣрвате. Настоявайте: ще бѫде, ще бѫде, ще бѫде. Вѣрвамъ, че ще бѫде! Изпѣйте упражнението: Сила жива, изворна, течуща“. Размишление. 22 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.III.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОИЗХОДЪ НА ПРАВИТѢ МИСЛИ. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Прѣдназначението на човѣшкия носъ“. Тема за идущия пѫть е: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“. Втора тема: Произходътъ на музиката“. Вие считате първата тема за мѫчна, но и втората е мѫчна. Не че вие ще разрѣшите въпроса за влиянието на планетитѣ, но като мислите върху този прѣдметъ, ще ви дойдатъ нѣкои мисли. За да може да напишете една мисъль, прѣзъ колко процеси трѣбва да мине тя! Първо трѣбва да създадете нейната форма, дълго врѣме ще мислите; слѣдъ като създадете тази форма, трѣбва да я обикнете. Слѣдъ като я обикнете, ще се роди у васъ желание да я изразите, т. е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. Прѣзъ три процеса трѣбва да мине една мисъль, за да се изрази: мислене, чувствуване и писане. Тази вечерь ще ви говоря върху: „Произходъ на правитѣ мисли“. Въ природата сѫществуватъ първични типове или първични форми, по които съврѣменната мисъль се гради, т. е. тази мисъль която е нова за насъ, тя иде отъ едно по-високо поле, тя е прѣдшествувана отъ друга. Първиятъ въ свѣта, който е почналъ да мисли, е Богъ. Или, тъй да кажемъ, въ началото на Битието, Той е проектиралъ една своя мисъль, и тази мисъль е възприета отъ всички окрѫжаващи Го сѫщества, които влизатъ вѫтрѣ въ Божествения свѣтъ. Тѣ възприематъ тази мисъль и почватъ да я пращатъ въ по-долнитѣ свѣтове. Слѣдователно, мислитѣ, които имаме, отъ какъвто характеръ и да сѫ, тия мисли сѫ дошли отъ другадѣ. Сега, ако у васъ дойде мисъльта за Любовьта, какъ ще се изяви тази любовна мисъль? Сега, ако ние употрѣбяваме думата „Любовь“ тъй, както е въ български или английски езикъ, първото нѣщо, което ще влѣзе въ ума ви, то е ще имате едно изопачаване на Любовьта, нѣма да помислите за онази сѫщинска Любовь, но ще помислите за извѣстна нейна форма. Като кажете „Любовь“, вие ще си прѣдставите двѣ величини или двѣ числа 1 + 2, и ще кажете 1+ 2 = 3, тъй е аритметически. Или, ще кажете а + в = с, тъй, въ алгебрата се турятъ тия форми. Старитѣ хора пъкъ, които чуятъ думата „Любовь“ ще кажатъ: дъщеря ми и онзи младиятъ момъкъ отъ другата фамилия, тя и той, и двамата сѫ равни на нѣкаква величина, сватовщина ще стане. Но това не е Любовь. Събирането на двама млади на едно мѣсто, това любовь ли е? — Не е Любовь. Ако събирането на двама млади заедно означава любовь, тогава, ако съберете два камъка на едно мѣсто, може ли да се залюбятъ? Или, ако съберете два цвѣта, или двѣ зелки, или два картофа единъ до другъ, може ли да се залюбятъ? Това любовь ли е? Сега, хората мислятъ че като се докоснатъ единъ до другъ, любовь имало помежду имъ. Не, не, това не е любовь. Ние схващаме нѣщо, като любовь, но то не може да се изрази. Сега, интересно е, коя е първата мисъль, която се появила въ човѣшкия животъ? Азъ ще ви задамъ и трета тема: „първата съзнателна мисъль, която се явила въ човѣшкия животъ“. Правитѣ мисли сѫ Божии мисли. Слѣдователно, всички мисли, които произтичатъ отъ Бога, отъ първия изворъ сѫ прави мисли, въ които абсолютно нѣма никакъвъ дефектъ. Ако ние схващаме тия мисли прямо; наричаме ги прави мисли. Тѣ не сѫ опетнени. Въ тѣхъ се съдържа първия прѣводъ на Битието, на сѫщностьта на нѣщата. Значи, тия мисли, които произтичатъ отъ Духътъ Божий, отъ първия източникъ, тѣ се наричатъ прави мисли. За да може да разберете една права мисъль, непременно Богъ трѣбва да ви е очукалъ — трѣбва да имате тази Божествена свѣтлина. Мисъльта, това е великъ принципъ, който се съдържа у Бога. Той мисли, а всички ние мислимъ по отражение на тази Божествена мисъль. Богъ съпоставя двѣ живи същества въ съотношение да възприематъ тия Божествени мисли. По сѫщия законъ и ние съпоставяме нѣщата въ нашия животъ. Само че Богъ ги съпоставя тъй, че въ тѣхъ има хармония, пъкъ ние ги съпоставяме тъй, че въ тѣхъ нѣма хармония. Запримѣръ, вземете сега образуването на сегашнитѣ сѣмейства. Вие не вниквате въ единъ младъ момъкъ да видите, каква е неговата мисъль, какво е неговото сърце и неговата воля, но вие се влияете отъ неговата външность, колко е високъ, снаженъ ли е, здравъ ли е, богатъ ли е, има ли доходъ, може ли да говори много да се хвали и тѣмъ подобни. Туй ще вземете подъ внимание, и въпросътъ ще се уреди. Казвате: отгдѣ да знаемъ, дали е уменъ или не? Че първото нѣщо, ако той е уменъ, мисъльта е взела участие въ строежа на човѣшкото тѣло. Височината е създадена отъ мисълта, широчината е създадена отъ сърцето, а дебелината е създадена отъ волята. Нищо повече! Слѣдователно, у единъ човѣкъ математически ще изчислишъ височината, широчината, дебелината. Да кажемъ, че той е високъ 175 см, значи умътъ му е равенъ на 175 см, Сърцето му е равно на широчината — вие може да вземете широчина на гѫрдитѣ. А дебелината иде отъ волята. Тъй, между височината, широчината и дебелината и между ума, сърцето и волята има извѣстно съотношение. Математически, вие може да извадите една формула, какъвъ е умътъ, какво е сърцето и каква е волята на единъ човѣкъ, И турцитѣ иматъ една специална поговорка, но ако вие не може да ѝ дадете правиленъ прѣводъ, ще извадите едно криво заключение. Тѣ казватъ тъй: „Туй което у хората е кѫсо, у Бога е беля“. Кѫситѣ хора сѫ беля на Бога. Туй, беля на Бога, това е единъ прѣводъ, то е една форма, взета отъ нѣкѫдѣ, но изопачена, изкривена. Разбира се, сега може да се зададе въпроса, коя е причината, че нѣкои хора сѫ високи, а други — кѫси? Кѫсото, то е законъ на израждане, но само тогава, когато всичкитѣ части въ човѣшкото тѣло сѫ несъразмѣрни. Това показва, че въ мислитѣ, желанията и волята е настѫпила една дисхармония, и отъ тогава човѣкъ е почналъ да се деформира. Въ израждането си човѣкъ е почналъ да става дребенъ, а пъкъ когато идеитѣ царуватъ, човѣкъ почва да расте. Статистическитѣ данни показватъ, че въ Англия, отъ какъ женитѣ започнали да работятъ за добиване граждански права, както мѫжетѣ, тѣ сѫ израстнали на височина, съ 5 см. сѫ станали по-високи. Слѣдователно, правитѣ мисли, Божественитѣ мисли, даватъ разтежъ на човѣка. Височината, това е първиятъ потикъ на растежъ. Правитѣ мисли на духоветѣ даватъ широчина на човѣшкия организъмъ, тѣ засѣгатъ сърцето. А правитѣ мисли на човѣшкитѣ духове, тѣ създаватъ неговата дебелина, неговата плътность. По туй ще познаете една Божествена мисъль, тя трѣбва да има дължина, т. е. Божественитѣ мисли сѫ безконечни въ своето движение. Мислитѣ на духоветѣ се познаватъ по широчината си, а човѣшкитѣ мисли — по своята плътность, т. е. солидни мисли сѫ тѣ. Казваме: здрава мисъль има този човѣкъ, т. е. той е идеенъ човѣкъ, здраво, плътно мисли. Правитѣ мисли сѫ необходими. И всички трѣбва да се занимавате съ онзи законъ за правилното съпоставяне на нѣщата, да знаете какъ да ги съпоставите въ даденъ случай. Прѣдставете си, запримѣръ, срѣщнете нѣкой вашъ приятель, този, съ когото си симпатизирате, ще го попаднешъ, ще му се усмихнешъ. А като срѣщнешъ другъ, съ когото вашето познанство не сте така интимни ще се поклонишъ малко сериозно. Тогава питамъ: защо на едного ще си отворитѣ очитѣ, ще си вдигнете устнитѣ нагорѣ, ще се поусмихнете, а съ другиго ще сте сериозенъ? Какви сѫ подбудителнитѣ причини? Може ли да заключите, че всѣки, който ви срещне и ви се ухили на срѣща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нѣщо вѣрно, но има и нѣщо невѣрно. Турцитѣ сѫ толкова лѣковѣрни, че ако единъ турчинъ го срещне нѣкоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любовь има тя къмъ мене, въ очитѣ ми се засмѣ“. И тази турска глава не можешъ да я убѣдишъ въ противното. Слѣдователно, за да не се съблазняватъ тѣ отъ това, Мохамедъ е издалъ законъ — женитѣ да се покриватъ съ покривала, да се не лъжатъ мѫжетѣ отъ усмивката имъ. Отъ тия криви съпоставяния на нѣщата въ съврѣменното общество, па и въ всички религиозни общества произлизатъ всичкитѣ спорове. Нѣкой пѫть, отъ кривото съпоставяне на двѣ думи тукъ на земята, излиза цѣлъ споръ. Въ Божествения свѣтъ, въ окултния свѣтъ думитѣ тамъ сѫ точни величини. Всѣка една дума си има опрѣдѣлени вибрации. Тя се опрѣдѣля споредъ своя размѣръ, споредъ своята интензивность, споредъ своето въздѣйствие. Тѣ се опрѣдѣлятъ тъй, както се опрѣдѣля до какъвъ размѣръ може да достигне едно дърво. Запримѣръ, ако вие произнесете извѣстна дума, въ даденъ случай, съ нея може да запалите цѣлия свѣтъ. Вземете, ако единъ царь каже думата „война“, подпише указъ за война, ето, цѣлата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкватъ, свещеницитѣ излѣзатъ съ кръстоветѣ — война! Всички подематъ тази дума — война! Приготовляватъ топове, пушки, коне, всичко това само отъ една дума. Ама туй е едно съчетание на нѣщата. Значи, ако извѣстни хора сѫ извѣстно уравнение, единъ сборъ, иматъ извѣстни интереси, разбиратъ се, ако тѣ сѫ скачени, думата „война“ ще произведе този общъ ефектъ. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които иматъ нѣщо общо помежду си. Въ Ню-Йорскитѣ пристанища има една канара, отъ която стотина кораби сѫ загивали, и американското правителство, за да се избави отъ тия нещастия, трѣбвало да направи около 3,000 дупки, напълнили ги съ динамитъ и ги свързали съ жици. Когато всичко било готово, турили едно 6 годишно дѣте да натисне бутончето. Като натиснало дѣтето бутончето, цѣлата тази адска канара изчезнала. Значи, думитѣ сѫ такива едни бутончета, свързани съ такъва една сила. Туй става, когато хората иматъ единъ общъ интересъ. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Нѣкой пѫть може да бутнешъ нѣкой бутонъ, но не става нищо. Често, у българитѣ има единъ много лошъ навикъ. Българскитѣ майки, особено въ селата, вие може да ги забѣлѣжите, кажатъ нѣщо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нѣщо. „Това или онова да стане“. Нѣкой пѫть каже майката нѣщо подобно, и нѣма да се мине много врѣме и това, което е казала, стане. Този навикъ сѫществува даже и у хора, които влизатъ въ духовни или религиозни общества. Кажатъ нѣщо, което, като че неволно е излѣзло отъ устата имъ, а то, веднъжъ, дважъ и на третия пѫть се сбѫдва. Слѣдователно, правата божествена мисъль изисква човѣшкиятъ умъ да бѫде буденъ. Не бързай да произнесешъ неразумна дума. Не бързай да възприемешъ една мисъль, която не си обсѫдилъ, която не знаешъ отъ кѫдѣ иде. Всѣка една мисъль, каквато и да е, търси нейния произходъ, и ако е Божествена мисъль, тя винаги носи свѣтлина. По това се отличаватъ Божественитѣ мисли. Ако произтича отъ ангелитѣ, тази мисъль всѣкога носи съ себе си топлина; пъкъ, ако произтича отъ хората, отъ човѣка, като колективно сѫщество — носи добрина. Всѣка мисъль, която е добра е човѣшка мисъль; всѣка, мисъль, която е топла е ангелска мисъль, и всѣка мисъль, която е свѣтла е Божествена. Добритѣ мисли сѫ човѣшки; топлитѣ мисли сѫ ангелски, а свѣтлитѣ мисли сѫ Божествени. Произходътъ имъ е такъвъ. Обаче, произходътъ имъ е единъ и сѫщъ, защото топлината произтича отъ свѣтлината, а плодътъ произтича отъ топлината, Плодоветѣ при какво зрѣятъ. Всичкитѣ плодове сѫ образувани само отъ дѣйствието и въздѣйствието на свѣтлината и топлината. Разгледанъ човѣкътъ, тъй както е построенъ въ своя сегашенъ организъмъ, той е създаденъ отъ свѣтлина и топлина. Прѣмахнете топлината и свѣтлината, отъ него нѣма да остане нищо. И тъй, всѣка мисъль, за да бѫде права, трѣбва да има три качества. По своя първиченъ произходъ тя първо трѣбва да произтича отъ Бога — да бѫде свѣтла. Второ: да има Любовь, да бѫде топла и най послѣ да е минала прѣзъ хората — да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъль. Тя е минала единъ цѣлъ крѫгъ въ своето развитие и може да се приложи въ практическия животъ. Една свѣтла мисъль, която нѣма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисъльта, която може да се приложи: топлина, свѣтлина и добрина. Има ли ги, навсѣкѫдѣ може да се приложи. И ако има извѣстни идеи, които не може да се прилагатъ, причината е тази — липсва единъ отъ тѣзи три елемента. Мисъль, която има само свѣтлина, тя още не се е изявила. И вие когато създадете една нова мисъль, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Нѣкой казва хрумна ми една нова мисъль. Въ едно американско дружество, дадоха 25 хиляди долари на онзи, който каже една нова мисъль. И още не се е явилъ човѣкътъ, който е казалъ една нова мисъль, която да не е казана отъ никого до сега. Американцитѣ даватъ голѣми премии за една нова мисъль. И право е казалъ Соломонъ: „Нѣма нищо ново подъ небето“. Всичко това сѫ само съчетания, само пермутации, което правятъ нѣкои музиканти иматъ си тевтерчета, правила, споредъ които се съчиняватъ пѣснитѣ. Най-важнитѣ мотиви тѣ си ги иматъ въ тевтерчето. Този виденъ музикантъ казва: азъ съчинихъ това. Но какъ? Извади тевтерчето си, отъ тукъ, тамъ, направи една комбинация. А-а, гениаленъ е той! Взелъ отъ Бетховена малко, отъ Моцарта, отъ тукъ отъ тамъ, написалъ нѣщо подобно на хъмбъкъ. И като гледамъ съврѣменната музика, отъ която се възхищаватъ, тоноветѣ сѫ тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде единъ ангелъ, които разбира окултната музика, и слуша нѣкой вашъ концертъ, той ще се чуди, какъ е могло хората да бѫдатъ тъй гениални, да изопачатъ туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантътъ, за да създаде каква да е пѣсень, трѣбва да има една свѣтла, топла и добра мисъль и тогава да почне да мисли право. Той трѣбва да има тия три качества на мисъльта си и тогава може да бѫде музикантъ: иначе, не може да бѫде музикантъ. Та, и въ музиката има извѣстно съпоставяне на тоноветѣ. Сега, и вие, които живѣете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трѣбва да знаете какъ да съпоставите вашитѣ мисли. Вие се съмнѣвате, запримѣръ. Азъ ще ви прѣдставя тази вечерь една картина на съмнѣнието, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнѣнието въ камарата на човѣшкитѣ мисли и способности и казва: „Г-да, въ тази държава право нѣма“. Какъ, казва съвѣстьта, отъ толкова години азъ само съ право се занимавамъ! Съвѣстьта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие нѣма“, казва съмнѣнието, Явява се милосърдието и казва; Какъ тъй? Отъ памти — вѣка, азъ само съ милосърдие се занимавамъ. „Ама Любовь къмъ Бога нѣма“. Току-вижъ, благоговѣнието дойде. „Ама вѣра нѣма“, говори ораторътъ — съмнѣнието. Вѣрата изскочи: какъ? Отъ памти — вѣка все съ вѣра се занимавамъ, има вѣра! „Ама хората не сѫ умни, глупавъ е човѣкътъ“. Дойде разсѫдъка. какъ? Не, Г-да, тази работа азъ я нареждамъ, съ тази работа азъ се занимавамъ. И слѣдъ като се изредятъ всички членове въ Камарата, съмнѣнието каже: „Признавамъ ви, Г-да, правата, но азъ оставамъ при особено мнѣние“. Тогава питамъ туй съмнѣние, което оспорва дали има право или не. Право има въ свѣта, милосърдие има, любовь къмъ Бога има, вѣра има, всичко има въ свѣта. Отъ кѫдѣ произтича съмнѣнието? Когато вие съпоставите двѣ несъвмѣстими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнѣнието. Когато двѣ идеи не сѫ турени на тѣхното мѣсто, ражда се съмнѣнието. Запримѣръ, може ли вие да създадете условия за приятелство между единъ охлювъ и една птица? Можете ли да ги съпоставите? Послѣ, може ли да съпоставите една риба вѫтрѣ въ океана и една пчела? Да кажемъ запримѣръ, че съчинявате слѣдното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала въ водата. Но скачането на рибата не е произлѣзло отъ любовь за пчелата, други сѫ причинитѣ. И всичкитѣ сегашни наши размишления, спорове, дали въ свѣта сѫществува право или криво, мязатъ взе на този родъ философски размишления — пчелата и рибата се залюбили, и любовьта на рибата къмъ пчелата била толкова голѣма, че отъ Любовь тя скачала въ водата. Не, съвсѣмъ друга е причината за скачането на рибата. Съмнѣнието ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнѣнието ще се яви въ този смисъль, че работитѣ не сѫ добрѣ съпоставени. Съмнѣвамъ се, дали тази работа е направена добрѣ. Ще погледна, и ако намѣря, че всичкитѣ части сѫ така на мѣсто, и работата е добрѣ направена, съмнѣнието изчезва. Психологически, съмнѣнието произлиза отъ факта, че виждаме, какво работата ни не е завършена. Нѣкой пѫть се съмнѣвате въ чувствата си. Казвашъ: обичамъ този човѣкъ, но като се върнешъ вечерьта вземешъ да се съмнѣвашъ. Кажешъ си: дали го обичамъ? Ама защо се съмнѣвашъ? Пипналъ си се на слабото мѣсто, казвашъ си: ако този, когото обичамъ, ми поиска 10,000 лв., мога ли да му дамъ? Отговаряшъ си: не съмъ готовъ. Значи, любовьта ти не е още силна. Тогава този, когото обичашъ, той ще те постави на изпитъ. Казва: нали ме обичашъ, продай ми, този конь, или дай ми това цвѣте отъ градината си! Нѣкой пѫть, онѣзи, който обичатъ, искатъ всичко, и ако не имъ дадете веднага, сърдятъ се. Отъ сръднята на влюбенъ човѣкъ да те е страхъ. Въ това отношение особено се сърдятъ влюбенитѣ. Да те е страхъ отъ сръднята на невѣжия човѣкъ и отъ сръднята на добрия човѣкъ. Тѣ сѫ най-опаснитѣ сръдни въ свѣта. Сега, тия мисли сѫ необходими за самитѣ васъ, защото вие не може да измѣните външната форма на Божествения свѣтъ. Ние можемъ да измѣнимъ само своя животъ. Какво ще стане щомъ се разгнѣвишъ? Имашъ едно весело разположение, свѣжъ си, дойде нѣкой разгневи те, веднага лицето ти се измѣни, потъмнѣе. И ти дълго врѣме мислишъ, какво да му направишъ. Прѣдставете си, този човѣкъ, който ви е разгнѣвилъ, утрѣ вземе експреса и излѣзе отъ България, отиде въ Америка. Е, какво ще му направишъ сега? И най-послѣ, заблуждението седи въ туй, ние мислимъ, че нѣкой човѣкъ може да ни обиди. Въ сѫщность, философски казано, никой не може да ни обиди, Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Азъ мога да бѫда толкова внимателенъ, че никой да не ме обиди. Пъкъ, ако не съмъ внимателенъ, мнозина отъ васъ може да ме обидятъ. Запримѣръ, онзи лѣкарь хирургъ, който прави операция на нѣкой боленъ, когото не е наркотиралъ хубаво, та болниятъ не е добрѣ заспалъ и усѣща болка, какво ще получи отъ този боленъ? Има много болни, които даватъ такъвъ ритникъ на хирурга, че тъй пада на гърба си и казва: тази цѣдилка не бѣше хубаво турена. Болниятъ трѣбва хубаво да заспи и тогава да направишъ операцията. Така трѣбва да се постѫпва и по отношение вѫтрѣшното човѣшко естество. Въ васъ има нисши чувства и мисли, които, трѣбва да приспивате, за да може да разсѫждавате и чувствувате правилно. Всѣко едно чувство, всѣка една мисъль въ васъ трѣбва да бѫдатъ чисти. Когато разрѣшавате нѣкой великъ въпросъ, всички странични мисли трѣбва да ги пратите, като дѣцата, въ леглото. Майкитѣ, когато искатъ да точатъ нѣщо, или да свършатъ нѣкоя важна работа, казватъ на дѣцата: „Ха, мама, всички въ леглото“. Ако тѣзи дѣца останатъ около майка си, ще ѝ прѣчатъ. Тя крие тази своя мисъль, иска тѣ да не знаятъ. Иска да ги изненада. „Ха, мама, въ леглото, утрѣ ще ви кажа. Сутриньта, като станатъ, ще намѣрятъ готова баница. Туй правило, като го приложите въ себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспишъ всички ония мисли, които сѫ отъ дѣтински произходъ и тогава ще седнешъ да точишъ баницата. Приготовлението на баницата, това сѫ великитѣ мисли, идеи, които човѣкъ има. Но остане ли една твоя дѣтинска мисъль не заспала, тя ще бута тукъ, тамъ и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да провѣритѣ това. И тъй, всички ония прави мисли сѫ мисли които творятъ. Сега, вие нали се готвите да бѫдете ученици на окултната школа. Вие мислите, че сте ученици на окултната школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви сѫ качествата на единъ окултенъ ученикъ? Окултниятъ ученикъ се отличава по това, че въ ума му съмнѣнието всѣкога седи отвънка. Той нѣма абсолютно никакво съмнѣние. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да е прѣживѣлъ съмнѣнието. Който се съмнѣва, той е въ приготовителната стадия на своето ученичество, защото вѣщиятъ човѣкъ, не се съмнѣва. Който знае, той не се съмнѣва, а който не знае, той всѣкога се съмнѣва. Съмнѣнието е единъ признакъ на невѣжество. Тъй го опрѣдѣлямъ. Страхътъ е едно качество на слабитѣ хора. Страхува се само слабиятъ човѣкъ, а силниятъ не се страхува. Туй, което, е страхътъ за слабия, туй е съмнѣнието за умния човѣкъ. Онзи човѣкъ на когото умътъ е малко слабъ, той се съмнѣва. Не че страхътъ не е полезенъ, той е полезенъ въ природата. Страхътъ произтича отъ едно чувство на осторожность. Такъвъ човѣкъ, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: Г-да, еди-коя си греда на моста, 15-та или 16-та не е добрѣ скачена. Това е прѣдпазливость. Отидешъ тамъ и видишъ, че дѣйствително тази греда не е добрѣ скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добрѣ. Има дѣца, които отидатъ на нѣкоя чужда врата, натиснатъ звънеца и послѣ бѣгатъ. Ти отидешъ, нѣма никой. А то, тия дѣца сѫ натиснали бутона и бѣгатъ. Ти пъкъ толкова си се изплашилъ, че отъ страхъ все звънеца чувашъ. Излѣзешъ, нѣма никой. Влѣзешъ, пакъ чувашъ звънеца! еди-коя си врата, ще я поправишъ и нѣма да чувашъ звънеца. Вратата ви не е затворена, а трѣбва да се тури на мѣстото. Прѣдпазливость е туй. А тази прѣдпазливость може да се прѣвърне на съмнѣние. Слѣдъ като направишъ нѣщо, може да се съмнѣвашъ дали си го направилъ. И тъй, като живѣете тукъ на земята, едноврѣменно вие се приготовлявате за ученици на Божествената школа. Това е най-красивиятъ животъ. Слѣдъ като напуснете земята, като отидете за другия свѣтъ, най-красивото, което ще носите то е името — ученикъ на Божествената школа! Въ онзи свѣтъ нѣма да отидешъ като нѣкой си г-нъ, графъ, нѣма да минешъ за г-жа, или за г-ца. Тамъ не искатъ за г-жи и г-ци и да знаятъ нито мислятъ. Въ онзи свѣтъ ще носишъ само торбичката си съ книжчицитѣ си. Какъвъ си? — Ученикъ! Който тукъ на земята е свършилъ всички науки и е станалъ професоръ, въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ го приематъ за кандидатъ на прогимназията. Най-учениятъ професоръ тукъ на земята, въ Божествения свѣтъ е ученикъ въ прогимназията, значи, или въ I или въ II, или въ III класъ. Слѣдъ като свърши прогимназия въ духовния свѣтъ, ученикътъ влиза въ Божествения свѣтъ, и тамъ става кандидатъ за забавачницата. Прѣдставете си сега, какви трѣбва да бѫдатъ ученитѣ хора на Божествения свѣтъ! Ако тукъ, въ човѣшкия свѣтъ, най-гениалниятъ умъ, нѣма вече какво да учи изучилъ е всичкитѣ науки, ангелитѣ го приематъ, даватъ му почетно мѣсто, като ученикъ на прогимназията. А въ Божествения свѣтъ го приематъ като кандидатъ на забавачницата. И това доста голѣма привилегия. Туй е съпоставяне на идеитѣ. Ще кажете: азъ да бѫда въ Божествения свѣтъ въ забавачницата! Прѣдставете си какви сѫ мѣркитѣ за знание! Не че туй знание, което имате е нищо, но даваме ви само съотношение. Всичко това не значи, че въ Божествения свѣтъ има такива забавачници, но като влѣзнешъ въ Божествения свѣтъ, ще кажешъ: азъ не зная нищо, т. е. казано въ положителенъ смисълъ, отъ сега нататъкъ има какво да се учи! Значи, всичкото знание, което имаме сега, може да го приложимъ, да го разучимъ. Азъ привеждамъ тия мисли за едно вѫтрѣшно смирение, да знаете, че животътъ е единъ вѣченъ процесъ за самоусъвършенствуване — процесъ вѣченъ, безконеченъ. Тамъ именно е и благото на човѣка, че вѣчно ще се развивате, нѣма да има врѣме, когато да кажете, че нѣма какво да учитѣ. Всѣкога ще има да учите. Туй е безъ край. То е хубавото, че има какво да учите. Все ще има нѣщо ново да научите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ готови, трѣбва да почнете да работите. И азъ бихъ желалъ сега, всички онѣзи отъ васъ които се готвите за ученици, може да бѫдете вече ученици. Говорилъ съмъ и другъ пѫть, и сега пакъ ще кажа. Ученичество по благодатъ не се дава. По благодатъ може да те приематъ въ училището, но ученичеството е по достойнство. Достойниятъ може да бѫде ученикъ. Ученикътъ се отличава съ едно качество: у него, въ характера му трѣбва да има благородство. Той трѣбва да има съзнанието, че е ученикъ, и като влезе въ училището, да знае, че си е научилъ хубаво уроцитѣ по всичкитѣ прѣдмети, които има. Всичкитѣ прѣдмети, които му се даватъ трѣбва да се учатъ, и никога ученикътъ не трѣбва да каже: този прѣдметъ е мѫченъ заради менъ. Всичко може да учите. Нѣма нищо мѫчно. Мѫчни сѫ само тия нѣща, които не искате да учите. И тъй, първото нѣщо сега заради васъ, ученицитѣ, е да имате благородство. Туй нѣма какво да ви прѣпятствува въ вашия животъ. Животътъ на земята е една врѣменна служба. Вие сте наемници на една стая, взели сте я за 10, 20, 50, 60 години и казвате: какво ще стане съ насъ слѣдъ 10 или 20 години? Като изтече срокътъ ви, ще си излѣзете. И азъ ви казвамъ: слѣдъ 120 години, вие ще напуснете тази стая. За всѣко едно тѣло, на когото и да е отъ невидимия свѣтъ даватъ материалъ за 120 години, то е крайниятъ периодъ за сега. Нѣкои ще бѫдатъ въ тази стая до 60, 70, 80 години. Въ тази кѫща може да бѫдете най много до 120 г. и слѣдъ това ще я напуснете и ще си излѣзете. Като живѣете въ тази кѫща какви реформи ще правите? Едно нѣщо трѣбва да научитѣ. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае слѣдното: Мисъльта му трѣбва да бѫде свѣтла, трѣбва да бѫде топла, трѣбва да бѫде добра. Има ли той една свѣтла мисъль, топла мисъль, добра мисъль, той е ученикъ. По това се отличава мисъльта на единъ ученикъ. Има ли той една такава мисъль, всичкитѣ му мисли ще бѫдатъ такива. Сега, вие може да ми зададете този въпросъ: еди-кого си може ли да го обичаме? Оставете този въпросъ на страна! Доброто въ свѣта може ли да не се обича? Любовьта може ли да не се люби? Истината може ли да не се възприема? Истината всички я възприематъ, и отъ едната ложа, и отъ другата ложа. Само че еднитѣ си служатъ съ Истината по единъ начинъ, а другитѣ — по другъ начинъ. Истината е стремежъ на човешкия духъ. Защото, какъвъ е стремежътъ на единъ човѣкъ? Ние всинца се стремимъ къмъ Истината. Истината е смисълътъ на живота. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ Истината. Но въ този стремежъ, цѣлитѣ на реализиране сѫ различни. Единъ може да иска да стане силенъ, друг може да иска да стане ученъ, трети може да иска да стане богатъ, и т н. Но това не сѫ сѫществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Ап. Павелъ казва „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“. Значи, има нѣщо по-сѫществено въ свѣта отъ знанието. У всинца ви трѣбва да има една благородна мисъль. Имате ли тави благородна мисъль, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие въ човѣшката мисъль. Азъ намирамъ въ проявлението на човѣшката мисъль три фази, и ги опрѣдѣлямъ по слѣдующия начинъ. Да кажемъ, вие сте художникъ, знаете изкуството за рисуване. Азъ го турямъ къмъ материалнитѣ науки. Четката платното, боитѣ, всичко туй го виждашъ и пипашъ. Работишъ день, два, три, десеть и най послѣ, тѣзи бои, като ти въздѣйствуватъ, гледашъ, станалъ си, разбъркашъ ги, хвърляшъ четкитѣ, излѣзешъ вънка, не ти се работи, не искашъ да рисувашъ. Всѣки рисувачъ е ималъ тази опитность. Слѣдъ като е работилъ дълго врѣме на физическото поле съ своята четка, не иска да работи повече. Какво прави послѣ? (Ако обича музиката, ще го видишъ този художникъ, отворилъ си цигулката и почва да свири — день, два, три, седмица, двѣ, и послѣ, гледашъ затворилъ цигулката — не иска да рисува, не иска и да свири. Казва усѣщамъ едно желание за уединение. Иска да се моли, иска да мисли. Слѣдъ като се помоли единъ день, два, седмица, двѣ, у него се зароди желание пакъ да рисува. Пакъ вземе четката, музиката, молитвата. Послѣ, пакъ четката, музиката, молитвата. Това е единъ крѫгъ, който постояно се върти. Сега, къмъ коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, азъ го считамъ размиване, разпрѣдѣляне на боитѣ. Онзи художникъ взема своята четка, размие разтвори боитѣ. Вземашъ яденето, разтворишъ го и го пратишъ навѫтрѣ въ организма си. Материално изкуство е то. Слѣдъ като се наядешъ вече, казвашъ: не ми се яде. Тогава искашъ да вземешъ нѣкое цвѣте да го помиришешъ отъ тукъ отъ тамъ, то е музиката, слушането. Като се уморишъ казвашъ: и туй го не искамъ, чакай да се помоля. Но молитвата нито я похващашъ, нито може да я помиришешъ, нея може само да я мислишъ. Божественитѣ нѣща ги мислимъ, ангелскитѣ — миришемъ, а човѣшкитѣ — пипаме. Всѣко нѣщо, което попипате е човѣшко; всѣко нѣщо, което миришете е ангелско, а всѣко нѣщо, за което си мислите, то е Божествено. Това сѫ три процеса. Всѣки процесъ е на мѣстото си. Ще рисувашъ хубаво, ще свиришъ хубаво и ще се молишъ хубаво. Защото, онзи, който не рисува добрѣ, той не свири добрѣ и не може да се моли добрѣ, Нѣкой ще каже: може и безъ рисуване, може и безъ мирисане. Е, какво? — Да мисли право. Но има съотношение. Мисъльта трѣбва да бѫде свѣтла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъль е искуството, топлата мисъль, това е музиката, а свѣтлата мисъль, това е молитвата. Такава трѣбва да бѫде мисъльта къмъ Бога, къмъ възвишеното. Тия сѫ тритѣ процеса, които ученикътъ трѣбва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалность. За да дойде една мисъль и да я приложишъ въ живота, трѣбва да имашъ свѣтлина, трѣбва да бѫдешъ уменъ, при това трѣбва да имашъ едно топло чувство, огънь, да разтапяшъ всичко. И при това твоята добродѣтель трѣбва да бѫде силна, като диамантъ. Никакъвъ гранитъ да не може до разпръсне тази сила Добри, топли и свѣтли трѣбва да бѫдете. Такива трѣбва да бѫдатъ окултнитѣ ученици, Тогава, азъ лесно мога да ви позная добри ли сте или не. Когото и да е отъ васъ, въ единъ мѣсецъ мога да го позная, дали е добъръ или не. Има опити, чрѣзъ които може да се познае. Имате едно дѣтенце. Дайте на вашето дѣтенце една саксия съ едно много хубаво много деликатно цвѣте. Дайте му наставления, какъ да го полива, и ще гледате какво ще стане съ саксията за единъ мѣсецъ. Отъ това ще знаете какво е вашето дѣтенце — дъщеря или синъ. Въ единъ мѣсецъ отгорѣ наблюдавайте го, това ще опрѣдѣли неговия характеръ. Гледайте какъ ще постѫпи съ цвѣтето. Най-първо ще слѣдитѣ, дали туй дѣте ще изчисти саксията, дали ще я полива на врѣме, дали ще ходи да кѫса листата му или ще бѫде внимателно. Наблюдавайте всичкитѣ негови прояви, и по това ще знаете какво се крие въ душата му. Ще кажете: Моето ангелче. Ангелче е понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всѣко нѣщо, което ние сме създали е хубаво. Нѣкой пѫть е недоносче. Има много наши творения, които трѣбва да ги прѣобразимъ. Не трѣбва да мислимъ, че като е излѣзло отъ насъ е добро. Ще го коригираме веднъжъ, два пѫти, три пѫти. Има писатели, които по 3 — 4 пѫти сѫ прѣписвали своитѣ съчинения. Вие си казвате: понеже азъ мисля, азъ съмъ ученикъ, вие мислите, че всѣко нѣщо, което мине прѣзъ вашия умъ трѣбва да е вѣрно. Не е тъй. Всѣка една мисъль, за да бѫде вѣрна, трѣбва да има, както ви казахъ, три необходими качества. Три качества трѣбва да има мисъльта ви, ако искате да бѫдете ученици, и невидимиятъ свѣтъ да ви съдѣйствува. Трѣбва да имате уважение прѣдъ тия три качества. Когато единъ човѣкъ дѣйствува справедливо, то като се обърне къмъ Бога, Той знае, че тази саксия се е промѣнила и отвънка. Като я погледне Господъ, подигне си очитѣ и казва: „Дайте му и друга“. Но, като види, че саксията е оцапана, листата окѫсани, казва: „Нищо не давайте на това дѣте“. Мислите ли, че Господъ, като дойде и погледне въ твоето сърце, нѣма да види всичко? Какво ще каже тогава? — Азъ ще се опретна да чистя сърцето ти. Ти трѣбва да кажешъ: „Дай ми, Господи, чисто сърце! Ами като развалимъ сърцето си, тогава ли трѣбва да го дадемъ на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трѣбва да го пазимъ. Нашиятъ умъ, нашата воля, това сѫ сили дадени ни, и ние трѣбва да ги пазимъ. Умътъ, сърцето, волята, това не е самиятъ човѣкъ. Волята не е негова. Силниятъ човѣкъ може да стане слабъ. И човѣкътъ, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умътъ ти може да се вземе и ще станешъ безуменъ. И сърцето, и умътъ, и волята се взиматъ. Слѣдователно, волята ти е дадена, нѣма да злоупотрѣбишъ съ нея; сърцето ти е дадено, нѣма да злоупотрѣбишъ съ него, умътъ ти е даденъ, нѣма да злоупотрѣбишъ съ него. И тогава, когато Богъ види, че вие дѣйствувате правилно, Той ще каже: „Давамъ ти сега да владѣешъ на 10 града, този умъ е твой, туй сърце е твое, и тази воля е твоя, и ти ще станешъ господарь на положението“. И вие, като ученици, главната цѣль, която сега имате въ живота е да станете господари на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли въ каква смисъль господари? Втори пѫть ще продължимъ темата. За сега ще мислите. Азъ ви дадохъ нѣколко сѫществени мисли, върху които ще се спирате. Когато нѣмате какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общитѣ работи. Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлихъ, каква трѣбва да бѫде мисъльта. Имате ли нѣкое упражнение? — Не. За единъ мѣсецъ имахте едно упражнение, да намѣрите тази черна точка. Намѣрихте ли я? Ще ви дамъ сега слѣдующето упражнение: Двѣ минути въ размишление. Азъ ще опрѣдѣля, кои отъ васъ ще може да изпълнятъ туй упражнение. Азъ ще направя сега още единъ опитъ, безъ да знаете упражнението. Колцина отъ васъ сте готови, абсолютно, да кажете въ себе си, че сте готови да го изпълните, ако ще земята да се обърне съ главата надолу. Сега, не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дамъ, и ще го правите, безъ никакво съмнение. Нѣма да философствувате да кажете: по другъ начинъ не може ли? Не, туй упражнение може само по единъ начинъ, защото азъ съмъ го правилъ само по единъ начинъ, и само така има резултати. Които сѫ правили тия упражнения по другъ начинъ, никакъвъ резултатъ не сѫ имали. Сега, една минута тишина. Отправете мисъльта си нагорѣ за една минута. Понеже вие повечето сте хора горѣщи, съ горѣщи темпераменти, затова васъ ви трѣбва успокояване, тишина. Упражнението е слѣдующето: Лѣвата рѫка ще поставите отзадъ, въ срѣдата на гърба, съ вѫтрѣшната страна на вънъ, а дѣсната рѫка отпрѣдъ, на слънчевия възелъ, съ вѫтрѣшната страна къмъ възела, Тъй, да се чувствувате въ спокойно състояние, и мислено ще кажете: „Богъ е Свѣтлина“ — ако го изговорите съ думи всичко ще развалите, Ще дойдемъ и до говорение, но туй упражнение ще бѫде мислено. Двѣ минути ще мислите върху „Богъ е свѣтлина“. Слѣдъ туй пакъ мислено ще кажете: „Ангелитѣ сѫ топлина“ — И най-послѣ, кажете мислено: „Всичкитѣ човѣци сѫ добрина“ —Нѣма да говоритѣ, никаква дума нѣма да произнасяте, а само ще си мислите: свѣтлина, топлина и добрина, Слѣдъ туй ще кажете единично Богъ въ менъ е свѣтлина, Духътъ ми е топлина, Азъ съмъ добрина. Като кажете „азъ“, нѣма да се спирате да кажете: а-а, да се подгордѣешъ. Въ този случай — азъ съмъ добрина, то значи — Моята душа е добрина. Ако искате да избѣгнете думата „азъ“, кажете „Моята душа е добрина“ — има сѫщиятъ резултатъ. Но въ думата „азъ“ има една опасность, може да роди гордость. Въ думата „азъ“, буквата „з“ е опасна, а въ „моята“ — „м“-то е опасно. Но, кажете: „Моята душа е добрина“, или „азъ съмъ добрина“. Мисъльта ви ще бѫде свързана, че моята добрина е произлѣзла отъ свѣтлината на Бога, отъ топлината на Духа. Вие ще почувствувате едно укрѣпително състояние на вашия умъ. Туй упражнение ще правите вечерно врѣме, когато си лѣгате. Ще ви вземе 5 минути, ще имате единъ приятенъ сънь, и сутриньта, като станете ще имате резултатъ отъ вашата мисъль. Прѣзъ нощьта може да дойдатъ сънища да ви плашатъ не се смущавайте. Сега разбрахте ли упражнението? Да. Изпѣйте: Богъ е Любовь! Т. м. 21 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 8.III.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАЧЕСТВАТА НА УМА, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху: „прѣдназначението на носа“. Изпѣйте „Изгрѣва слънцето“. Азъ ще направя нѣколко бѣлѣжки. Специално нѣма да обяснявамъ, но казвамъ; природата има два метода съ които си служи. Тя има много други методи, но два основни метода има, чрѣзъ които си служи умътъ, служи си и сърдцето, служи си и волята. Умътъ може да привлѣче извѣстна енергия къмъ себе си, а сѫщеврѣменно може да отблъсне сѫщата енергия. Умътъ има, тъй да кажемъ, наклонъ на площьта. Движението по тази плоскость, туй е поляризиране на тъй наречената съзнателна енергия или електричество на мозъка. Туй е необходимо, за да може да привлѣчете каквато и да е енергия отъ природата. Вие трѣбва да обикнете прѣдмета, който изучавате. Туй е първото правило. Не обикнете ли прѣдмета, вие нѣма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? — Понеже този прѣдметъ ще бѫде въ тъмнина спрѣмо вашия умъ, и вие, каквото усилие и да правите, нѣма да може да го проучите. Най-първо умътъ ви трѣбва да хвърли извѣстна свѣтлина върху прѣдмета; ако чрѣзъ вашия умъ не може да хвърлите извѣстна свѣтлина върху нѣкой прѣдметъ, вие не може да го проучите, сѫщеврѣменно и вашето сърце не може да обикне този прѣдметъ. Слѣдователно, единъ прѣдметъ се обиква само тогава, когато ние видимъ неговата външна форма. Туй е обективната, прѣдметната страна. Слѣдователно, ако умътъ не е хвърлилъ свѣтлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля и тя не може да завлада този прѣдметъ, т.е. не може да го използува, завлада — разбирамъ въ широкъ смисълъ. Тъй щото най първо въ вашето съзнание трѣбва да хвърлитѣ свѣтлина върху прѣдмета, да обикнете този прѣдметъ, и тогава да го схванете чрѣзъ вашата воля. Чрѣзъ тия три процеса вие може да се домогнете до онова знание, което природата е вложила. Сега, първото нещо: вие не може да мислите правилно. Ако вашиятъ умъ не върви паралелно съ Божия умъ, ако не е въ съгласие съ Него, вие не ще може да мислите правилно. Това е единъ отъ законитѣ. Слѣдователно, ако вие вървите въ разрѣзъ съ Божествения умъ, вашата енергия ще се разпръсне, и дѣятелностьта ви постоянно ще се парализирва. Туй е първото нѣщо. Иначе, който и да е отъ васъ тръбна да бѫде въ съгласие съ Божествения умъ. Да е въ съгласие съ Божествения умъ, разбирамъ, да е въ съгласие съ законитѣ, по които дѣйствува Божествената мисъль. Единъ ученъ човѣкъ, може да не е религиозенъ, може да е безвѣрникъ, може да има разни философски вѣрвания за Бога, такива, каквито обикновенитѣ религиозни хора нѣматъ, но, като изпълнява законитѣ на мисъльта, или законитѣ, които сѫ въ природата, той постига резултат. Защо? — Защото той съблюдава по какъвъ начинъ върви Божествената мисъль, тъй щото не се лъжете отъ външната страна на нѣщата. Вие сега ще кажете: азъ се моля. Може да се молите, и пакъ да не спазвате Божественитѣ закони. Слѣдователно, Божествената мисъль тогава не ще може да проникне въ ума ви. Сега, не е достатъчно само да видите извѣстни прѣдмети, защото виждането на извѣстни прѣдмети още не може да породи мисъль у васъ. То може да породи само единъ усѣтъ. Запримѣръ, ако видите нѣкой човѣкъ, вие ще имате за него извѣстна външна прѣдстава. Докато дойде онова вѫтрѣшно общение между неговия умъ и вашия, трѣбва да минатъ редъ процеси. Сега, вие може да кажете тъй: съ хората ние можемъ да се разговаряме, понеже ги виждаме, знаемъ какъ, но съ Бога какъ можемъ да се разговаряме? Добрѣ, ами по телефонитѣ какъ се разговарятъ хората? Тѣ виждатъ ли субекта? Туришъ си слушалката: „дънн.... алло!“ — и чувашъ отъ другия край — почвашъ да се разговаряшъ. Значи, и въ природата има такива слушалки. Ако ти можешъ да се домогнешъ до такава една станция, и да си платишъ, тогава ще можешъ да се разговаряшъ. Ще питашъ: „Мога ли да се разговарямъ съ еди-кой си?“ Ако ти кажатъ може — ще можешъ. Нѣкой пѫть ти кажатъ не може, и ти ще чакашъ слѣдъ единъ день, два, три, слѣдъ единъ или два мѣсеца; но дадатъ ли ти обѣщание, ти трѣбва да бѫдешъ точенъ, математически точенъ — дойде ли врѣмето, веднага на телефона, вземи слушалката и слушай! Отличенъ е този телефонъ, не както тукашнитѣ телефони да зъзнешъ. Стига да ти обѣщаятъ, ще го получишъ. Първото нѣщо: трѣбва да имате ясна прѣдстава за тия велики закони, които господствуватъ сега. Азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои ученици на окултната наука, както въ Америка, така и въ България, сѫ такива измѣнчиви натури! Тя мязатъ на мъгли и движущи се облаци, на пара. Тукъ имаме редъ статистики. Тия ученици сѫ толкова неустойчиви въ характера си! Азъ съмъ намѣрилъ свѣтски хора, които не познаватъ Бога, сто пѫти по устойчиви отъ тѣхъ. Запримѣръ, такъвъ единъ ученикъ може да те нарече, че ти си отъ черната ложа. Хубаво, опиши кои сѫ качествата на хората отъ черната ложа. Въ природата нѣма скрито-покрито. Скрито-покрито има само за хората, които не виждатъ, но въ природата всѣко нѣщо е строго опрѣдѣлено. И като кажемъ, че единъ човѣкъ, е отъ черната ложа, това е наше схващане. Въ невидимия свѣтъ нѣматъ такива идеи, каквито ние тукъ, Черната ложа — това е едно философско течение въ невидимия свѣтъ, Божествениятъ планъ на нѣщата може да се разглежда отъ двояко гледище. Азъ задавамъ въпроса: ако тия грѣшници — черни братя наречени — сѫществуватъ, то какъ имъ е позволило Провидѣнието за толкова хиляди години да бѫдатъ господари на земята, и какъ имъ е дадена власть? И Христосъ казва: „Иде князътъ на този свѣтъ“. Иде като князъ. Кой му е далъ тази власть? Тѣзи отъ черната ложа си иматъ свои закони. И вие се намирате подъ тѣхното управление и контрибуция плащате имъ. Питамъ тогава: какъ ще оправдаете вие това съ Божествената Мѫдрость? Ако е тъй, както тѣсно схващаме ние въпроса, какъ е допусналъ Господъ тия, лошите хора, да управляватъ Природата? Не, не сѫ лоши те, не си правете илюзия. Единъ черенъ братъ, той е философъ, може да ви заблуди. Единъ дяволъ, като го осъдили, че лъже, казалъ: „азъ не лъжа, всѣкога говоря истината“. То значи: „когато говоря на себе си, никога не лъжа“. Е, по какво се отличаватъ сега Бѣлата и черната ложа? Азъ ще ви прѣдставя двѣ качества толкова сѫществени, че да имате една ясна представа. Сега, на всички ония ученици, които ме слушатъ тукъ, казвамъ: да не ходятъ да бъбрятъ това, което чуватъ тукъ. Азъ ви държа отговорни въ школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете какъ да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този езикъ ще се парализира. Ето по какво се отличаватъ двѣтѣ ложи и бѣлата и черната ложа употрѣбяватъ светлината, като едно срѣдство. И еднитѣ и другитѣ си служатъ съ свѣтлината, но какъ? Единъ магъ отъ черната ложа съ свѣтлината си служи само за себе си. Ако единъ такъвъ магъ иска да погледне колко е часа, той ще обърне свѣтлината къмъ часовника и вижда колко е часа, само той го вижда. Когато иска да изслѣдва нѣщо той отвори, свѣтне си и знае кое какъ е, но бързо, слѣдъ това той скрива тази свѣтлина. Тази свѣтлина той държи специално само за себе си, а за другитѣ е скрита. Тя е изключително заради него. Той за окрѫающитѣ не се грижи. Казва: на тѣхъ не имъ трѣбва свѣтлина. Въ Бѣлата ложа е обратното. Единъ бѣлъ магъ си запалва лампата и чете но той навсѣкѫдѣ върти свѣтлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи, и като я движи въ крѫгъ наоколо, освѣтлява цѣлото пространство, служи на всички. Слѣдователно, по тия двѣ качества се отличаватъ. Ако единъ човѣкъ държи скрита свѣтлината си, той слѣдва пѫтя на черната ложа, ако свѣтлината му е отворена и за другитѣ, той е отъ Бѣлата ложа. Това сѫ качествата. То е философия, разбирайте! Нѣма какво сега, нека ми дадатъ нѣщо отъ Библията, което да докаже че не е така. Обаче, за да е така, и еднитѣ си иматъ причини, и другитѣ си иматъ причини. Нѣма какво да ги осѫждаме. Този човѣкъ, който крие свѣтлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа“? Питамъ онзи фотографъ, който снема човѣшкитѣ лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цѣлата свѣтлина? — Не, само една малка дупчица ще отвори къмъ човѣка, когото ще фотографирва. Той е уменъ. Другояче, като остави цѣлата пластинка отворена, нѣма да може да фотографира. Слѣдователно, условията, при които тѣ живѣятъ сѫ такива, че трѣбва да криятъ свѣтлината си. Толкова сѫ еволюирали тѣ! Слѣдователно, ако се повръщаме на този уровенъ, на който е черната ложа, тя е останала назадъ въ своето развитие, тя е въ коренитѣ долу, въ най-гъстата материя. Тамъ свѣтлината е непотрѣбна. Понеже Бѣлата ложа е излѣзла вънка отъ гѫстата материя и е влѣзла въ по-рѣдка материя, тя може да употрѣби своята свѣтлина. И двѣтѣ ложи работятъ за общия ходъ на природата. Има закони, които регулиратъ дѣйствията на еднитѣ и другитѣ. Когато единъ магъ на черната ложа и единъ магъ на Бѣлата ложа се срѣщнатъ тѣ се здрависватъ, говорятъ си приятелски, и пакъ се раздѣлятъ приятелски. Единъ отъ староврѣменнитѣ светни ималъ двама души ученици, тѣ били ревностни на своя учитель. Тѣ били християни още отъ първата епоха на християнството. Единъ день и двамата излизатъ, правятъ си една разходка изъ езическия свѣтъ, но срѣщатъ единъ езически жрецъ и казватъ: „Сине дяволски, отъ кѫдѣ идешъ“. Този си дига тоягата, счупва главата на единия, послѣ на другия, и двамата простира на земята. Слѣдъ туй срѣща учителя на двамата ученици, който му казва: „Братко, отъ кѫдѣ идете“? — Какъ, вие ми казвате братко, отъ кѫдѣ идете? Сега, прѣди малко азъ срѣщнахъ двама отъ твоитѣ ученици и ги прострѣхъ на земята. — Радвамъ се, че ти си имъ далъ единъ хубавъ урокъ, да знаятъ какъ да приказватъ. Когато нѣкой черенъ магъ простре нѣкого на земята, бѣлиятъ магъ му казва: „Азъ се радвамъ, че си му далъ единъ добъръ урокъ, да знаятъ какъ да употрѣбяватъ езика си“. Слѣдователно, нѣмате право да кажете, че този е на черната ложа. Като дойдете до дълбоката наука, трѣбва да се пазите да не сѫдите. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Туй е за ученицитѣ, не е за свѣта. Научно изучавайте тия велики закони, но не сѫдете, не е ваша работа. Научно изучавайте тия постѫпки, защото, като сѫдите, и вашите постѫпки на сѫщото основание ще бѫдатъ сѫдени. Като спазвате тия правила, умоветѣ ви ще бѫдатъ спокойни. Сега, азъ зная, мнозина отъ младитѣ и отъ старитѣ ще дойдатъ, ще кажатъ: знаете ли вашиятъ Учитель отъ коя ложа е? — Отъ коя е? Е, отъ черната ложа. Хубаво, азъ ви казахъ кой е отъ черната ложа. Щомъ нѣкой си гледа часовника и свети само на себе си, отъ черната ложа е. Но щомъ тази свѣтлина навсѣкѫдѣ свѣти, не е отъ черната ложа. „Ама знаете ли какви сѫ неговитѣ намѣрения? Какви сѫ неговитѣ намѣрения? — Всичкитѣ лоши намѣрения ставатъ все въ тъмнина. „Ама знаете ли какво говори? — Всичкитѣ лоши говорения ставатъ на тъмно. Ако искамъ да направя нѣщо лошо, ще му кажа: Ела! Какво? — Азъ ще ти пошушна на ушитѣ, но слушай, само между тебе и мене. Азъ имамъ довѣрие само на тебе, ти си мой приятель. Слушай, онзи, той е единъ първокласенъ вагабонтъ, да се пазишъ отъ него, шмекеръ е, той слѣдва школата, ама... туй да го пазишъ, да го не казвашъ. И ти ще идешъ при друго лице, ще му пошепнешъ: Слушай ще ти кажа нѣщо, то е тайна. Всичко въ тайна! Питамъ сега: кой е отъ черната ложа? Не, между ученицитѣ тия нѣща не трѣбва да ставатъ, защото сега живѣемъ въ единъ вѣкъ, гдѣто нѣма скрито-покрито, едно врѣме имаше, но сега завѣсата е раздрана. Има толкова пропуквания въ тази театрална завѣса, че хората вече прѣзъ завѣсата виждатъ какво се върши вътрѣ, карагиозлъци нѣма вече. Всѣки единъ отъ васъ може да провѣри това. Опитайте нѣкой пѫть съзнателно да кажете една лъжа, и вижте, наблюдавайте се въ огледалото, има едно коренно измѣнение въ лицето ви: очитѣ ви сѫ измѣнени вече. Може да направимъ опитъ съ васъ. Туй ще го направя, да видите, че лицето се измѣня. Кажете една велика истина, божествена, веднага по обратния законъ, измѣня се лицето ви, измѣнятъ се и очитѣ ви. Промѣна става при всѣка една мисъль. Азъ говоря за мисли, чувства и волеви дѣйствия, съединени въ едно, и сѫществуватъ като единъ съзнателенъ актъ на човѣшкия духъ. Всѣки единъ съзнателенъ актъ се отразява върху лицето ви. Туй трѣбва да го знаете. Слѣдователно, ще се огледате, ще се видите и ще кажете: „азъ ще оправя тази погрѣшка“. Сега, да се повърнемъ къмъ онзи вѫтрѣшенъ принципъ на ума. Значи, щомъ вие мислите само за черната ложа и виждате хора все отъ черната ложа вие сте свързани съ черната ложа и сте тѣхни членове. То е законъ. Защото, каквото човѣкъ мисли, това и става. Ако азъ подозирамъ всѣки единъ човѣкъ въ прѣстѫпление, Ивана, Драгана, Петко, всички тия 10 — 20 души азъ ги нося въ ума си и тия хора ще ме покварятъ. Затова казва Христосъ: „Любето враговетѣ си“. Избавлението сега иде чрѣзъ Любовьта. Любовьта е за ученика. Защо? — За да го избави отъ всичкитѣ тия души, отъ всичкитѣ тия форми. Чрѣзъ Любовьта той ще изхвърли всички тия форми и ще внесе хармония въ ума си. Това е едно учение. Азъ нѣма да критикувамъ, но ще констатирамъ единъ фактъ. Нѣкой пѫтъ констатирай злото и извади поука за себе си, пъкъ и другъ нека извади поука, но никога не се занимавай съ него, да го държишъ като единъ светия въ ума си, да мислишъ за всичкитѣ негови прѣгрѣшения, защото ти ще се спънешъ въ своята еволюция. И обратното е вѣрно. Сега, ако ние мислимъ за хората добро, съ това ние привличаме противоположни сили въ природата къмъ насъ. Запримѣръ, ти си боленъ; нали? Мога да ви дамъ сега единъ начинъ за лѣкуване. Може да се лѣкувате 25% по този начинъ. Този начинъ е слѣдующиятъ. Боленъ си прѣстани да мислишъ за каквито и да е болни хора. Тръгни изъ града и почни да мислишъ за здрави хора, изхвърли изъ ума си всичкитѣ болни хора и почни да търсишъ само здрави хора. Срѣщнешъ боленъ човѣкъ, не го поглеждай. Срѣщнешъ ли какъвто и да е здравъ човѣкъ, дръжъ го въ ума си, нѣма да се мине день, два, три, ти ще почувствувашъ едно облекчение. Това е единъ начинъ за освѣжаване. Хора, които страдатъ отъ болести, иматъ тази слабость, че тѣ се намиратъ подъ влиянието на болни. Българитѣ иматъ една поговорка, азъ не искамъ да ви я прѣведа, но сега съмъ заставенъ да ви я кажа. Може да я вземете въ лоша форма, но азъ ще ви я кажа въ единъ широкъ смисълъ: „Краставитѣ магарета прѣзъ деветь баира се намиратъ“. Болниятъ търси болни. Той, като срѣщне нѣкой боленъ, започне: „Ама знаешъ ли какъ е стомахътъ ми отъ 5 — 6 мѣсеца“? Еди-кой си лѣкарь какво казалъ... И другиятъ казва: „А ти знаешъ ли моятъ стомахъ какъ е“? И двамата ще тръгнатъ, че единиятъ за стомаха, другиятъ за стомаха. Намѣрятъ трети, пакъ започнатъ — търсятъ се. Не е този начинътъ за лѣкуване. Това е единъ начинъ, чрѣзъ който болеститѣ се увеличаватъ и се разплодяватъ. Не разправяй за своята болесть! Срѣщни здравия човѣкъ и мисли за здравия му стомахъ, кажи: я, ела у дома, азъ искамъ да те нагостя. Ами че така може да се лѣкувате: Направете единъ опитъ! Като намѣришъ 10 души здрави, дай имъ едно угощение, ти седни съ тѣхъ и ги гледай. Като ги нахранишъ така 4 — 5 пѫти, и ти ще оздравѣешъ. Ами че този здравиятъ човѣкъ като яде, произвежда една музика, създава се едно оживление и ти ще забравишъ всичкитѣ болести, тѣзи здрави хора внасятъ една нова енергия. Разбира се, този начинъ на лѣкуване е скѫпъ да хранишъ 10 души по 20 лв. — 200 лв. Като ги нахранишъ 4 — 5 пѫти, ще похарчишъ 1000 лв. Една докторска визита нѣкой пѫть струва и повече. Слѣдователно, азъ ви казвамъ туй правило, за васъ е то, нѣма да го казвате навънка, нѣма да си служите съ него, само за васъ е. Нѣкой пѫть азъ ви давамъ нѣкое правило за лѣкуване, и вие, безъ да сте го опитали отивате да лѣкувате хората. Най първо нѣма да ви вѣрватъ, и наместо да внесатъ една положителна мисъль, вие ще ги направите негативни, ще кажатъ азъ съмъ толкова ученъ, нѣмамъ други методи, ами тия хора дошли да ми разправятъ да викамъ 10 души, да ги гощавамъ. Не говори, ти си направи опита за себе си, ще имашъ единъ отличенъ резултатъ. И послѣ, всичкитѣ тия 10 души ще оставятъ по нѣщо — психически. Тия 10 здрави души ще оставятъ своитѣ добри влияния в дома ви. Ама ти като ги викашъ не имъ казвай, че понеже си боленъ, затова ги гощавшъ. Нищо не имъ казвай! Тѣ като дойдатъ и се нахранятъ, ще кажатъ: Господъ здраве да ти дава, хайде оставяме нашето благословение. Слѣдователно умътъ трѣбва да се тури въ хармония. Въ живота си всѣкога трѣбва да търсимъ ония хора, които мислятъ здраво. Никога не разсъждавайте, не мислете заедно съ единъ фанатикъ, оставете го на страна. Съ единъ човѣкъ, който се съмнява, не разсѫждавай. Всички ония, които иматъ отрицатели качества на ума си, остави ги настрана. Търсете хора, които иматъ положителна мисъль и които мислятъ здраво. Ако вие, ученицитѣ на тази школа бихте постѫпвали по този начинъ, щѣхте да имате по добри резултати отколкото сега имате. Азъ, нѣкой пѫть гледамъ, и тукъ, и въ провинцията почватъ да образуватъ малки школи, скрито да се учатъ. Ами каква школа ще образувашъ? — Въ свѣта има само една велика Божествена школа. Въ природата скрито-покрито нѣма. Ще викашъ нѣкого да го лѣкувашъ. Е, какъ ще го лѣкувашъ? Ще го лѣкувашъ, както онзи българинъ, който лѣкувалъ едного отъ треска. Направилъ му една муска, завързалъ я на врата му, залѣлъ го съ единъ котелъ вода, и той оздравѣлъ, но самиятъ лѣкарь слѣдъ това лежалъ 6 мѣсеца отъ треска. Треската минала върху него. Въ природата има единъ законъ, споредъ който трѣбва внимателно да се постѫпва, когато ще лѣкувашъ нѣкого — трѣбва да се пазите. Ако единъ човѣкъ е боленъ, и природата по този начинъ прати всичкитѣ отрицателни сили да излѣзатъ прѣзъ него, той е въ дадения случай единъ каналъ, а ти, като не знаешъ това, правишъ подпушвания. Тогава тя казва: „Отъ гдѣ да излѣза?“ — хване тебе и те направи каналъ. Нѣма избавление. Тъй щото, когато лѣкувашъ нѣкого и искашъ да му помогнешъ, ще гледашъ да намѣришъ другъ да го замѣсти. Какъ? Да кажемъ, боленъ е нѣкой човѣкъ, искашъ да му помогнешъ, ще намѣришъ нѣкоя костена жаба, ще я донесешъ въ кѫщи, и ще прѣнесешъ болѣстьта въ костената жаба, и слѣдъ това ще я пуснешъ да си върви. Тази болесть, всичкото зло ще иде въ костената жаба. Запримѣръ, българитѣ какъ лѣкуватъ? Тѣ лѣкуватъ доста сполучливо. Имашъ брадавица или нѣкой лишей: българинътъ ще отиде у нѣкой бакалинъ, ще открадне бучка соль, защото, като открадне, тя стане положителна, положителенъ е и той. Той ще я открадне и нѣма да мисли за моралъ, и когато се разсипва мѣсечината, ще обиколи брадавицата съ бучката соль и ще каже: „Както се разсипва мѣсечината и както се стопява тази бучка, тъй и брадавицата да изчезне“, хвърля сольта и брадавицата изчезва. Лѣкарьтъ ще реже, това-онова... а тази соль, само обиколи съ нея и брадавицата изчезва. Е, какъ ще обясните това? Може да направите опитъ. Ще си обясните, че сольта, като единъ каналъ, е привлѣкла ония течения въ природата, които подържатъ тия брадавици. Тя е каналъ привлѣкла ги е. Нищо повече! Съ камъче не става, съ соль, съ нѣщо, което се разтопява. И съ пиперъ не става, съ соль само може. Туй сега единъ лѣкарь ще го нарече суевѣрие. Както и да е, резултатъ има. Има много баби, които лѣкуватъ по този начинъ. Тя ще каже: „Ще ми донесешъ крадена соль една бучка“. Съ тази соль ще обиколи брадавицата. Стига да се излѣкува, нищо отъ това че е крадена. Слѣдъ като ти се излѣкува брадавицата, иди кажи на бакалина: извини ме, откраднахъ малко соль, но ще ти я платя вмѣсто едно кило. Ето какъ трѣбва да направимъ. Открадни и послѣ иди плати за цѣло едно кило. Кажи: ще ме извинишъ. Кажи си истината: трѣбваше да си лѣкувамъ една брадавица, та взехъ една бучка соль. Понеже сега брадавицата ми оздравя, искамъ да поправя моралната си погрѣшка, моля те, кажи, колко струва сольта, че да ти платя за цѣло кило. Бакалинътъ ще почне да се смѣе и ще каже: „Нѣма нищо!“ Нѣма бакалинъ, който ще иска да му платишъ. Сега, вие ще разбирате моята мисъль правилно. То е наука. Ще кажете: значи тукъ ще трѣбва да лъжемъ ли или да крадемъ? Не е крадене това. Ако ти идешъ да вземешъ една малка бучка соль отъ единъ чувалъ, крадене ли е? Азъ питамъ: този бакалинъ отъ баща си ли е взелъ тази соль? Природата съ милиони години работи за тази соль, а той ще ти каже, че нѣмашъ право да вземешъ една бучка. Прѣстѫпление било това! Не е прѣстѫпление! Той не е работилъ за нея. Питамъ: „ами онзи, който е оралъ земята, самъ ли е работилъ? — И слънцето е работило. Е, ако ти вземешъ едно кило жито, за да спасишъ дома си отъ гладъ, това кражба ли е? — Не е. Има нѣща въ свѣта, които сѫ изключителни. И такъвъ човѣкъ, ако вземе отъ моя хамбаръ, азъ ще му кажа: съжалявамъ, че ти не си ималъ достатъчно вѣра въ мене, азъ можахъ да ти дамъ повече. Та казвамъ, моралнитѣ нѣща сѫ отъ другъ характеръ. А туй взимане на малко соль, или, миналъ си нѣкѫдѣ, ябълка паднала на пѫтя, ти я вземешъ, то е относителенъ моралъ. Азъ нѣма да взема ябълката, понеже като ме видятъ, ще ме охулятъ; азъ ще се отрека отъ едно благо. Второто положение: вашитѣ чувства трѣбва да бѫдатъ строго отмѣрени. Никога да се не опитвате да кажете, че обичате нѣкого, а въ сѫщность не го обичате, защото думитѣ ви ще произведатъ обратенъ ефектъ. Може да кажешъ нѣкому, че не го обичашъ, това ще произведе правиленъ ефектъ. Защото, ако кажешъ, че го обичашъ, а ти го обичашъ, не сѫ думитѣ, които произвеждатъ ефекта, на дѣйствията вѫтрѣ. Не всѣкога можешъ да кажешъ обратнитѣ думи. Нѣкой пѫть може да кажемъ нѣкому истината, да угодимъ нѣкому. Не, ние имаме всичкото желание, щото тия думи да произведатъ добъръ резултатъ. А нѣкой пѫть може да кажемъ най-хубавитѣ думи, и да иматъ лошъ резултатъ. Слѣдователно, всичкитѣ думи, които сѫ продиктувани отъ здравитѣ мисли, отъ здравитѣ чувства и здравитѣ дѣйствия привличатъ. Тогава законътъ е слѣдующиятъ: Умътъ ни трѣбва да върви успоредно, паралелно съ Божия умъ. Нашето сърце, трѣбва да върви успоредно, паралелно съ Божието сърце. И волята ни трѣбва да върви успоредно съ Божията воля. Въ тия три направления ние трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ природата, въ съгласие съ Божественитѣ дѣйствия. Сега, запримѣръ, за ученика ние имаме единъ особенъ моралъ нали? Да допуснемъ сега, че вие излѣкувате нѣкого. Поставите си рѫцѣтѣ надъ главата му, и той оздравѣе. Той дойде и ви благодари: „Азъ съмъ много доволенъ отъ васъ, че ме излѣкувахте“. Вие ще кажете: „азъ не те излѣкувахъ, Господъ те излѣкува“. Ти замълчи, не казвай, че Господъ го излѣкувалъ, но въ себе си признай факта. Помисли за великия законъ, чрѣзъ който всички хора се лѣкуватъ. Въ себе си трѣбва да съзнаешъ правото. Нѣкой ще покаже смирение: азъ не те излѣкувахъ, Господъ те излѣкува. Не, съзнай въ себе си, че туй което си направилъ, ти си послужилъ само като единъ носитель на тази Божествена енергия, за да помогнешъ на нѣкой твой братъ и се радвай въ душата си, че тази Божествена сила проработи въ тебе и е даде добъръ резултатъ. Като дойдемъ до волевитѣ дѣйствия, тамъ ставатъ най-голѣмитѣ стълкновения. Прѣдставете си, че вие, двама-трима души сте гладни, минавате покрай едно дърво, на което има само една ябълка, и вие тримата души се устремявате да вземете ябълката. Единиятъ взима по-рано ябълката, другитѣ двама ще се разгнѣвятъ. Не осѫждай онзи, който е взелъ по рано ябълката. Спри се и благодари, че той е взелъ ябълката, не считай, че неговитѣ дѣйствия сѫ криви. Нѣма да се минатъ 10 —15 крачки, или 100 — 200 метра, тѣ ще намѣрятъ друго дърво пакъ съ една ябълка — нея ще откъсне вториятъ. Третиятъ, и за него има едно дърво съ една ябълка. Тъй че, слѣдъ ½ — 1 часъ ще бѫдете задоволени и тримата. Но ако се скарате, тогава Провидѣнието ще докара единъ вѣтъръ, ябълкитѣ ще паднатъ, и нѣма да ги намѣрите. Сега, да ви прѣведа този законъ за тритѣ ябълки, първиятъ му прѣводъ, да видите какъ дѣйствува той въ природата. Да допуснемъ, вие, трима души сте бѣдни. Вървите по пѫтя и срѣщате единъ благодѣтель. Но той има пари само за едного отъ васъ и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взелъ. Защото, този богатъ човѣкъ, който е съ пълна кесия, и я отворилъ за едного, едноврѣменно съ него и други двама богати, и тѣ сѫ отворили кесиитѣ си, ще дойдатъ до другитѣ двама и ще дадатъ и на тѣхъ. Благодарете, че единъ отъ вашитѣ приятели се облагодѣтелствува. Ще намѣрятъ и другитѣ двама. Ако вие се скарате, нѣма да намѣрите другитѣ двама богаташи съ отворенитѣ кесии. Сърцето имъ ще се затвори. Законътъ е такъвъ. Ако ние вѣрваме въ Бога, Богъ е, който отваря и затваря човѣшкитѣ сърца. И тъй, казва Писанието: „Богъ е, който отваря и затваря сърцата на хората въ свѣта“. Слѣдователно, вие имате недоразумѣние помежду си. Какъ ще го поправите? Ще дойдете въ съгласие съ този великъ законъ, ще дѣйствувате паралелно съ него, Божествената енергия ще дойде, сърцата на хората ще се отворятъ, и вашето сърце ще се отвори. Всичкитѣ противорѣчия тогава ще изчезнатъ. Туй е като законъ. Ще провѣрите този законъ. Туй може да го направите единъ, два три пѫти, за да дойдете въ съгласие. Е, мѫжъ си, нѣкой пѫть ще се скарате съ жена си. Направи опита, и ще видишъ, че утрѣ ще се отвори сърцето на жена ти. Но, ще се обърнешъ къмъ Господа, и Той като дойде, ще потече тази сила, ще почне да тече Божествената енергия прѣзъ жена ти и дѣцата ти. Дѣйствуваме ли по човѣшки, тогава всички тия ключове се затварятъ, и ние се намираме въ единъ безизходенъ пѫтъ, ще работимъ много, но нѣма да има плодородие, и трудътъ ни ще отива напразно. И опасното е тамъ, азъ забѣлѣзвамъ, всичкитѣ влияния отвънка сега сѫ насочени върху васъ, че внасятъ едно раздвояване въ ума ви. Тѣ искатъ да кажатъ, че вие не сте на правия пѫть, за да прѣкѫснатъ съобщенията ви съ Бога. А щомъ прѣкѫснатъ съобщенията ви съ Бога, вие сте вече въ тъмнина, въ пѫтя на черната ложа. Е, хубаво, да допуснемъ сега, че нѣкои се съмняватъ въ мене. Азъ ще приведа факта, нѣкой се съмнява въ мене, казватъ: дали нашиятъ Учитель ни говори истината или не, Вие казвате, че Христосъ говори Истината. Ами Христа виждали ли сте Го? „Ама нашитѣ свещеници“. Питамъ: туй, което азъ зная, което азъ говоря, вашитѣ свещеници правятъ ли го? — Ама тѣ сѫ рѫкоположени! Азъ днесъ 100 попа мога да опопя, но тѣ попове ставатъ ли? Тогава тия попове ще мязатъ като мѫжа на онази българка, която сама го опопила. Викнала мѫжа си, дала му една китка босилекъ, дата му и едно котле съ вода, и той почналъ да ръси. Идва владиката: „Кой ти даде тебе правото да рѫсишъ? — Жена ми ме опопи. Вика я той: ги, какво право имашъ? — Какъ! Мѫжъ ми е, азъ мога да го опопя! Това е разбиране. Това може да не е право но разбиране е. Сега, обаче, като окултни ученици, вие се намирате въ едно противорѣчие, раздвоявате се. Хубаво, азъ нѣмамъ нищо противъ туй. Всичко, което азъ ви уча, поставете го на строга критика. Ако намѣритѣ, че фактитѣ, които ви давамъ не сѫ вѣрни, отхвърлете ги, но не отхвърляйте истината безъ да я опитате. Христосъ казва; „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Повѣрвайте въ Господа Исуса Христа. Азъ проповѣдвамъ едно учение — „Единство въ Бога“ и казвамъ: въ всичкитѣ врѣмена само Господъ е говорилъ! Каквото хората сѫ говорили, то е изчезнало, а туй, което е останало да живѣе прѣзъ вѣковетѣ, то е само Божествено. Слѣдователно, туй, което е прѣживѣло всичкитѣ религии, то е Божествено. И отъ туй, което азъ говоря, само което е Божествено, то ще остане. И казвамъ: въ свѣта само Богъ говори, само Неговитѣ мисли сѫ положителни и тѣ принадлежатъ къмъ дѣйствителния свѣтъ, къмъ Божествения свѣтъ. Приемете ли вие, че Богъ говори въ мене, вие ще Го опитате, но усъмните ли се въ мене, и въ Бога ще се усъмните, нѣма да имате никакви резултати. Даже този, който вѣрва въ Бога, осъмни ли се нѣкога, може да помисли, че и лѫжата му помага. Затуй, първото нѣщо: нѣма да се съмнявате. Защо ще се съмнявате? Вие имате умъ, имате сърце, имате и воля. Отворете вашата свѣтлинка — провѣрете! Вижте колко е часа ви. Ако е 7 часа сутриньта, ако е 12 ч. обѣдъ, вие сте отъ Бѣлата ложа. Ако е 7 часа вечерьта и 12 ч. вечерьта, вие сте отъ черната ложа. Нищо повече! И еднитѣ носятъ 7 и 12, и другитѣ носятъ 7 и 12. Ама у еднитѣ при 7 слънцето е надъ зенита; у другитѣ при 7 слънцето е подъ хоризонта, а при 12 слънцето е подъ краката. При ученицитѣ на Бѣлото Братство слънцето изгрѣва, а при ученицитѣ на черното братство слънцето залѣзва: По това се отличаватъ ученицитѣ на Бѣлото Братство отъ тия на черното братство. И тъй, щомъ усѣтите това състояние, вие може да го измѣните. Ще се обърнете къмъ Бога, ще се поляризирате, ще кажете въ себе си: Истината е една, Богъ е единъ Богъ, който се проявява, Той е Любовь, Мѫдрость, Истина. Нищо повече! Понеже Богъ е Любовь, Мѫдрость, Истина, ние не можемъ да бѫдемъ излъгани отъ никого, защото живѣемъ въ тѣхъ. Това е една формула, която ще прилагате когато искате да разрѣшите нѣкой въпросъ. А важно е за васъ да укрѣпнете по Духъ! Азъ желая, всички ученици, да имате воля, стремежъ, съзнателно да укрѣпнете. Вие сте били вече въ единия пѫть, нѣкои отъ васъ сте служили толкова години на тази ложа, нѣма какво да се повръщате назадъ. И въ какво седи значението на черната ложа? Азъ, нѣкой пѫть, ще се спра да разгледамъ какво се придобива въ черната ложа и какво въ Бѣлата ложа, т. е. какво се придобива отъ еднитѣ и отъ другитѣ сили. И ще видите, че при сегашнитѣ условия, въ които се намираме, по-голѣмо прѣвъзходство иматъ силитѣ на Бѣлото Братство. А черното братство си служи за свои цѣли съ излишъка на тази енергия, която Бѣлото Братство не може да употрѣби и я праща къмъ центъра на земята. И тъй, ще знаете: Истината е една въ свѣта! И когато нѣкой ви говори нѣщо за Бѣлата и черната ложа, тия сѫ отличилитѣ имъ качества, да ги помните. На ученика отъ Бѣлото Братство слънцето му е на изтокъ, 7 ч. с. изгрѣва, а сѫщо е и надъ главата му, 12 ч. по обѣдъ. Затова, духоветѣ отъ Бѣлото Братство, които идватъ въ сеанситѣ, носятъ голѣми звѣзди или на челото или надъ главата, а онѣзи отъ черното братство нѣматъ никакви звѣзди. Всѣки единъ духъ, отъ Бѣлото Братство, който ще се яви, ще има или една петоѫгълна звѣзда на главата си или на челото си, или единъ свѣтълъ крѫгъ около главата си, или пъкъ свѣтла аура по цѣлото си тѣло; тази аура и денемъ се вижда, той издава свѣтлина отъ себе си. А онзи, който е отъ черната ложа нѣма никаква звѣзда, никаква свѣтлина около себе си. Тъй е сега. Може да ви говоря нѣкой пѫть, да се не смущаватъ умоветѣ ви. Черниятъ магъ не може да има звѣзда, тя изгасва, защото тѣ криятъ свѣтлината си. Тѣ ходятъ тъмнина, иначе въ свѣтлина ще се издаватъ. Щомъ си тури звѣзда той става членъ на Бѣлото Братство. Ако единъ черенъ магъ се опита да си тури звѣзда, въпросътъ е свършенъ, изключватъ го отъ черното братство. Той или трѣбва да се покае да се върне назадъ, или да мине въ Бѣлото Братство. И ако нѣкой ученикъ отъ Бѣлото Братство иска да си изгаси свѣтлината, сѫщиятъ законъ е и за него, той прѣстава да е отъ Бѣлото Братство. Въ всичкитѣ ваши дѣйствия умътъ ви трѣбва да бѫде буденъ, сърцето ви трѣбва да е будно и волята ви трѣбва да е будна. Като направите нѣкоя погрѣшка, трѣбва всѣкога въ себе си да я констатирате, не я разправяйте навънъ. Ще я забѣлѣжите, ще кажете: това е погрѣшка. Така ще знаете буденъ ли е умътъ ви. Писанието казва: „Ако сами себе си сѫдимъ, нѣма да бѫдемъ сѫдени“. Значи, ако ние констатираме малкитѣ си погрѣшки, тогава отъ Бѣлото Братство казватъ: „Този е единъ достоенъ ученикъ“, Но, ако ги прѣкриваме, тѣ отбѣлѣзватъ това. Направилъ си една погрѣшка — констатирай я, ти ще я поправишъ. Смѣлъ бѫди, да не те е страхъ да я констатирашъ. Констатирай я, но правилно, и въпросътъ ще бѫде изгладенъ. Писанието казва: „Господъ ще заличи всичкитѣ ви прѣгрѣшения, нѣма да ги помене, ще ги хвърли задъ гърба си“. И тъй, умоветѣ ви да бѫдатъ положителни, сърцата ви да бѫдатъ положителни и волята ви да бѫде положителна, т. е. умоветѣ ви да дѣйствуватъ успоредно съ Божия умъ, сърцата ви да дѣйствуватъ успоредно съ Божието сърце, и волята ви да дѣйствува успоредно съ Божията воля. Това е философия. Това е законъ за ученицитѣ на Бѣлото Братство. Да изпѣемъ тихо упражнението: „Богъ е Любовь!“ Тѣзи упражнения вие сте ги направили пѣсни, не сѫ вече упражнения, Азъ искамъ съ тия упражнения да придобиете концентриране на ума, не влагайте мисъльта, че тѣ сѫ нѣщо извънредно, че не можете да ги пѣете. Тѣ сѫ само за концентриране на ума. Сега, азъ бихъ ви далъ друго едно упражнение. (Учительтъ свири и пѣе:) Нѣма сила Като силата на Духа, Само силата на Духа Е сила Божия Първото нѣщо: ще се учите да се концентрирате, да внасяте ума и сърцето си въ пѣсеньта. Когато изучавате музиката, вие трѣбва да имате любовь къмъ Бога. Всички ония възвишени сѫщества когато се приближаватъ къмъ Бога, съ пѣсни се приближаватъ къмъ Бога, съ пѣсни се приближаватъ, а слѣдъ туй идва мисъльта. Тамъ всички пѣятъ. Ако вие бихте слушали единъ ангелски хоръ, или единъ хоръ на светиитѣ, вие ще разберете какво нѣщо е пѣнието. Тукъ пѣнието го считатъ за срамъ. Казватъ: само младитѣ трѣбва да пѣятъ. Но, когато старитѣ пѣятъ, или тъй нареченитѣ напрѣднали души, у тѣхъ има едно чувство на прѣживѣване и дълбочина на духа. А сега има едно заблуждение, че само младитѣ може да пѣятъ хубаво. Младъ човѣкъ е онзи, който иска да прояви Божията Любовь. Когато човѣкъ е въ началото на Божията Любовь е младъ, а когато човѣкъ прояви най-високата струя за Божията Любовь, той е старъ. Младиятъ е въ началото, а стариятъ е въ края на една и сѫща пѣсень. И двамата сѫ едно цѣло. Ние ги раздѣляме, но тѣ сѫ едно. Размишление. 20 школна лекция на общия окултенъ класъ 25.II.1923 г. понѣдѣлникъ (II година) Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВѢТѢ ТЕЧЕНИЯ: ОГНЕНАТА ВЪЛНА И ВЪЛНАТА НА ЛЮБОВЬТА. Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „смисъльтъ на раждането и прѣраждането“. Тема за идущия пѫть: „прѣдназначението на човѣшкия носъ“. Какво е потрѣбно на грънчаря? — Пръсть. Слѣдъ туй? — Вода. Послѣ? — Огънь. Ами колелото? — Да, и колело, и слѣдъ туй пещь му трѣбва. Сега, отъ какво зависи качеството на грънцитѣ? Отъ пръстьта, нали? И послѣ, не само пръстьта трѣбва да е хубава, но и майсторътъ да е добъръ, да може да изкара отъ нея нѣщо хубаво. Добрѣ, тогава, ако бихъ ви задалъ една тема: кое е онова, което различава хората — какъ ще ми отговорите? Защо хората се различаватъ? У човѣка има способности по отношение на ума, има чувства по отношение на сърцето и послѣ — Сили по отношение на неговата воля. У човѣка има центрове, които развиватъ само силитѣ. Всѣка една способность се опрѣдѣля отъ своята форма, а формата опрѣдѣля възможностьта на способноститѣ и на чувствата. Що показва степеньта на едно чувство? Какъ може да се опрѣдѣли то? А формата на волята пъкъ опрѣдѣля силитѣ, какъ може да се проявятъ тѣ. Вземете простия примѣръ — единъ волъ. Неговиятъ мозъкъ е затворенъ въ главата. Всичката му сила е съсрѣдоточена въ главата, съ тия рога, и въ краката му, както сѫ устроени. За да израстнатъ тия рога, воловетѣ сѫ мислили съ хиляди години, докато ги създадатъ, докато намѣрятъ едно орѫжие противъ своитѣ врагове. Тѣ сѫ намѣрили рогата си днесъ за самоотбрана. Конетѣ, тѣ сѫ измислили друго орѫжие — съ задницата да ритатъ. Послѣ, редъ други животни съ хиляди години сѫ мислили да намѣрятъ срѣдство за самоотбрана и сѫ упражнили зѫбитѣ си да хапятъ. Пчелитѣ сѫ мислили хиляди години, докато си направили своята картечница — жилото, която, като забиятъ, пуща отрова. Туй шило вѫтрѣ въ срѣдата е пробито, и като го забиятъ пуща тази отрова. Казвамъ: ако вие въведете единъ волъ при съврѣменната култура въ каквото и да е общество и се стараете да развиете неговия мозъкъ, до каква степенъ ще го развиете? Все-таки, до извѣстна степень, ще може да му повлияете, но въ тази форма, тъй както сѫ ограничени неговитѣ способности, той не ще може да прояви интелигентностьта на човѣка. Та, сѫщиятъ законъ е и по отношение къмъ насъ. Мозъкътъ на съврѣменнитѣ хора сега е дошълъ до такава една форма, до такъвъ прѣдѣлъ на развитие, че трѣбва да знаемъ, че ни прѣдстои да минемъ въ едно ново състояние. Тъй както сѫ устроени нашитѣ глави, по-културни днесъ не могатъ да бѫдатъ. Вземете единъ човѣкъ, съ глава, каквато днесъ има, и му проповѣдвайте, каквото и да е учение — християнство, мохамеданство, будизъмъ — той ще го възприеме, но ще си остане пакъ сѫщиятъ. Защо? — Защото трѣбва най-първо да се измѣни формата на неговата глава. Сега запримѣръ, всинца, вие, като ученици може да направите опитъ съ себе си. Щомъ ви се проповѣдва едно учение, казвате: това учение не е за менъ. Какво показва това? — Че формата, въ която сте включени сега, вашитѣ способности, вашитѣ чувства, вашитѣ сили не може да се проявятъ по този начинъ въ този ви животъ, Като дойдемъ на земята въ другъ нѣкой животъ, тогава ще бѫде друго. Слѣдователно, най-първото нѣщо за окултния ученикъ е, той трѣбва да се постарае постепенно да измѣни, споредъ законитѣ на окултната наука, формитѣ на своитѣ способности, формитѣ на своитѣ чувства и сили. Първото нѣщо: трѣбва да стане такова прѣраждане вѫтрѣ въ него. Вземете, запримѣръ, у всѣки единъ човѣкъ гнѣва, като сила. При всѣко едно спорене въ васъ, всѣкога несъзнателно, се заражда едно желание, да се биете съ лакета си или съ рѫката си. Това желание е сѫщото, каквото желанието у коня да рита. Тази рѫка, тя изразява желанието на коня. Коньтъ рита назадъ; слѣдователно, тази часть на рѫката съотвѣтствува на задната часть на коня. Значи, ние още носимъ конската цивилизация. И когото да бутнешъ, ти най-първо го бутнешъ съ лакета си, и послѣ свиешъ рѫката си на юмрукъ. Юмрукътъ, това е копитото у коня. Значи, тази енергия ще се прояви несъзнателно. Слѣдъ туй ти чувствувашъ, че си извършилъ нѣщо не хубаво и казвашъ: Извинете, азъ не знаяхъ. Значи, у човѣка има извѣстни движения, които не сѫ подъ контролъ на неговата воля. Слѣдователно, тази форма трѣбва да я измѣните. Дойде туй желание у васъ, да ударите нѣкого, трѣбва да знаете какъ да прѣвърнете тази енергия, да ѝ дадете друго направление. Запримѣръ, защо азъ трѣбва да извадя револвера си? Първото нѣщо: вие носите револверъ, и само чакате нѣкой да ви обиди, и да теглите куршумъ: Че какво е това? — Това е конската цивилизация и цивилизацията на вола — сѫщото нѣщо. Волътъ, като дойде нѣкой при него, набучи го на рогата си, убие го, коньтъ — ритне нѣкого, убие го; ти — теглишъ куршума, убиешъ го. То е все сѫщото. Добрѣ, сега новата култура прѣпорѫчва слѣдното. Ние имаме по-силно орѫжие. Дойде единъ апашъ при тебе, иска да те обере, но ти съ своята мисъль, може да измѣнишъ енергията вѫтрѣ въ неговия умъ. Слѣдователно, като измѣнишъ посоката на мисъльта му, той ще вземе друго направление. Що ти трѣбва тогава да вадишъ револверъ? Ти съ ума си ще вървишъ по пѫтя. Не е ли износно? Сега, ще те срѣщнатъ войници, ще кажатъ. имашъ ли орѫжие? Ама ще знаешъ, въ ума си ти ще носишъ едно орѫжие много по силно отколкото първото револвера. Другата слабость въ съврѣменнитѣ окултни ученици, поне азъ както наблюдавамъ е, че като се съберете, най-първото нѣщо, почвате, да се критикувате. Но критикуването не е наука. Защото, когато нѣкой дойде и ми каже, ама ти си изкълчилъ крака си, я да го видимъ, и вземе, че го помърда малко. И послѣ, като не може да го направи, каже: иди намѣри нѣкой майсторъ, които ще умѣе добрѣ да ти го направи. Дойде вторъ — братъ, и той сѫщо го помърда и каже; иди при онзи майсторъ братъ, той ще го поправи. Този братъ, онзи братъ, всѣки помърда крака и го остави, Е, каква полза? Туй не е ли критиката? Казвамъ: ако умѣешъ мърдай го, но ако не умѣешъ не го бутай по добрѣ! Ти знаешъ ли изкуството да лѣкувашъ крака, бутай го, ако не знаешъ, не го бутай, поне ще ми направишъ една услуга. Е, какво изкуство има въ това, когато критикувате нѣкого? Азъ казвамъ трѣбва да критикувате нѣкого, не казвамъ, че не трѣбва да го критикувате, но какъ? — Да намѣститѣ крака. Хвани го, кажи: ти, братко, имашъ единъ голѣмъ недостатъкъ, но азъ съмъ майсторъ, ще ти намѣстя крака. И втори пѫть пакъ ела! И тогава каква е цѣльта на ученицитѣ? Ако ние въ съврѣменния животъ не може да придобиемъ една голѣма сила, съ която да прѣодолѣемъ мѫчнотиитѣ, въ които се намираме, тогава защо ни е окултната наука? Сега да оставимъ какво Господъ може да направи, какво ние можемъ да направимъ. Другъ въпросъ е важенъ. Ще ми каже нѣкой, еди-кой си авторъ какво казалъ. Всичко туй е хубаво, но въ дадения моментъ има друга една по хубава философия какво ние можемъ да направимъ за Господа. Не че не мога да ви отговоря, но вашиятъ умъ трѣбва да бѫде подготвенъ за по висшето разбиране. Въ по висшето разбиране има по тънки сили. Казвате: Учителю, кажи нѣщо! За да ви говоря така, на всинца ви трѣбва да кажа да постите 15 деня, и нѣма да ви слугуватъ. „Е, какъ?“ — Нѣма да лягашъ тамъ въ леглото, и послѣ да ти засъхва гърлото, че да се жабуркашъ съ вода, та и цѣлата махала да знае, че си гостилъ. И слѣдъ туй, умътъ ти да бѫде свѣжъ. Тѣлото ти ще стане по ефирно, ти ще привлѣчешъ тия по-тънки сили, и тогава ще може да се разговаряме. Азъ нѣкой пѫть ще говоря върху поста. Сега, онѣзи отъ васъ, които сѫ постили по 10 деня, привличате отъ тия сили, и послѣ, като свършите поста, нѣкои започват да ядатъ кисела зелена чорба. Съ това вие ще направите едно подпушване на тия сили и ще развалите всичко. Постътъ се употрѣбява за обновяване на организма. То е единъ начинъ за подмладяване. И слѣдователно, слѣдъ поста, колкото се може по-дълго врѣме, употрѣбявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда въ васъ апетита, за да може да се развиватъ дробоветѣ, та да може да приемате повече прана отъ въздуха и отъ водата и да изваждате повече сокове отъ храната отколкото сега. Постътъ е единъ отъ начинитѣ за постигане това нѣщо. Сега, у нѣкои отъ васъ, се явява желание, отъ амбиция и щестлавие, да съобщите на другитѣ, че сте постили. Ще тръгне той и започва: слушай, азъ постихъ 10 деня, не е единъ день, не сѫ и два деня, не сѫ три деня... това сѫ цѣли 10 деня, ехе.. е. И въ туй отношение, азъ мога да ви похваля, вие надминавахте православнитѣ. Православнитѣ постятъ три деня. Азъ не отивамъ въ другата крайность не казвамъ, че не е хубаво, човѣкъ все трѣбва да има малко амбиция, не трѣбва съвсѣмъ да изчезне амбицията му, но важното е съ поста човѣкъ да придобие извѣстна сила. Като се хваля, моята похвала трѣбва да съотвѣтствува на самата рѣалность. Азъ направихъ една картина, нѣщо идеално съмъ нарисувалъ. Е, хубаво, туря моята картина на изложението; дойдатъ и други, и тѣ турятъ картинитѣ си въ това изложение. Погледна моята картина заема послѣдно мѣсто. Казвамъ: тѣ не разбиратъ. Какъ не разбиратъ. Като я погледна, трѣбва да кажа: да, на послѣдно мѣсто е, но толкова е заслужила. Слѣдователно, ние трѣбва да схващаме нѣщата тъй, както сѫ. Ако нѣкой е нарисувалъ нѣщо по-хубаво отъ мене, ще призная факта. Та, казвамъ сега: постътъ е едно добро срѣдство. Азъ ви похвалявамъ. Най-първо се кали волята ви съ поста. Човѣкъ, който е постилъ 10 деня, той може да направи много работи, Човѣкъ, който е постилъ 10 деня, той не е овца, той е единъ герой! Човѣкъ, който е постилъ 10, 12, 15, 20 деня, вече не може да го буташъ и не може да налагашъ мнѣнието си върху него. Не, не. Единъ човѣкъ, слѣдъ като е постилъ 20 дни, ще се освободи, отъ много заблуждения. Много ваши заблуждения ще изчезнатъ. Та, въ сегашния вѣкъ, ние вече настѫпваме въ една вълна огнена. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първитѣ редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлѣземъ въ една силна магнетическа вълна. Това сѫ нѣколко милиона — 10, 15, 20 милиона волтажи въ тази вълна. Ето кѫдѣ е опасността: отъ тази вълна става събиране на енергията, затова отъ сега вече нѣкои усѣщате нѣщо като сърцебиене, нѣщо ви бутне въ нервната система. Тия вълни идватъ периодически, и като попаднешъ въ тѣхъ, въ нѣкое отношение тѣ разрѣдяватъ кръвьта, въ друго отношение я събиратъ; въ нѣкое отношение тѣ събиратъ нервната система, въ друго — разредяватъ тази енергия, и вслѣдствие на това, едни хора получаватъ нервенъ ударъ и умиратъ. Това сѫ все огнени вълни. Тия огнени вълни, прѣзъ които сега минаваме, ще ни направятъ много кибритлии. Мѫжътъ отъ малко настръхва, но не знае отъ гдѣ иде това. Огнена вълна е туй. Той се е нажежилъ. Богатъ е, нѣма никаква загуба, но нещо е настръхналъ. Търси причината, а причината е вѫтрѣ, попадналъ е въ тази вълна. Единственото нѣщо той трѣбва да се обърне нагорѣ, къмъ Бога, да подобри вибрациитѣ на своето тѣло. Друго спасение нѣма! И сега, като проповѣдваме въ окултната школа, това е единъ методъ да подигнемъ тѣлата си, да сѫ въ хармония съ тази вълна, другояче хората ще измиратъ, ще дойдатъ епидемии и ще ги завлѣкатъ. Природата въ туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия сѫщества погрѣшатъ, дойде, помете всичко. Тя е като нѣкой грънчарь, които казва: отъ тия грънци нищо не става пометете ги, отнеме духа си — измиратъ хората. Слѣдъ туй отново праща духа си, създава нова раса. Богъ е постѫпвалъ така много пѫти, измете цѣла раса и послѣ отново я създаде. Сега, азъ загатнахъ въ недѣля, трѣбва да се стремите да прѣобразувате вашия черепъ, да дадете нова насока на мисъльта си, да има единъ оттенъкъ, че дѣйствително вие сте влѣзли въ шестата раса. Най-първо лицата ви трѣбва ди издаватъ една свѣтла краска. И тъй, слѣдъ като постите 10 — 15 деня, ще забѣлѣжите, че една свѣтяща краска почва да прониква отъ душата въ вашето лице. Сега, по-висшитѣ сѫщества, ангелитѣ, праведницитѣ, адептитѣ, Учителитѣ се интересуватъ отъ хората до толкова, до колкото е степеньта на тѣхния стремежъ къмъ Бога. Когато единъ адептъ или единъ Учитель види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готовъ да му се притече на помощь, да му покаже начинъ какъ да прѣвърне всички тия нови форми на неговитѣ способности, мисли, чувства и сили и да му даде единъ новъ потикъ въ живота. Тъй щото, въ окултната наука мнозина отъ васъ, които сте на 45 — 50 години може да се подмладите и да живѣете единъ съзнателенъ животъ, да бѫдете полезни на вашитѣ близки. Може да обновите вашето тѣло, душата си, ума си. Умътъ може да се обнови чрѣзъ мислитѣ, а душата може да се облагороди чрѣзъ своитѣ чувства. Та, ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това сѫ стари навици, такива, които ние трѣбва да ги прѣобразимъ. Като виждашъ погрѣшкитѣ на единъ човѣкъ ползувай се отъ тѣхъ, за да избѣгнешъ страданията. Това е единъ добъръ начинъ. Не критикувай погрѣшкитѣ, но да ти бѫдатъ за поука! Каквото той прави, ти не прави неговитѣ грѣхове, но да ти бѫдатъ една поука, да се избавишъ отъ тия страдания. Или, ти имашъ нѣкой лошъ навикъ, този навикъ да ти послужи като единъ учитель. Старай се погрѣшкитѣ на хората да ти бѫдатъ за полза. Този трѣбва да бѫде стремежътъ на всички окултни ученици. А послѣ, азъ бихъ желалъ, всички отъ васъ да си прѣпращате добри мисли. Вие сега седите и се молите Господъ да благослови цѣлия свѣтъ. Но това е много неопрѣдѣлена молитва — цѣлия свѣтъ. Е, хубаво, азъ минавамъ прѣзъ вашата градина и казвамъ: Господъ да благослови градината ви. Добрѣ, но да кажемъ, че е лѣтно врѣме, суша е, минавамъ и не казвамъ Господъ да благослови градината ви, но отивамъ съ кофитѣ за вода и поливамъ всичкитѣ дървета. Поливамъ ги 5 6 деня наредъ и казвамъ: кое е по-хубаво да кажа: „Господъ да благослови градината ви“, или да взема и да полѣя градината ви? Минавамъ покрай вашия пиперникъ, той е сухъ. Кое е по-хубаво, да взема една тенекия и да го полѣя, или да кажа Господъ да благослови? Азъ бихъ желалъ вие да поливате градинитѣ си. Минавашъ и видишъ, че градината на твоя съкласникъ не е полѣта. Вземи вода полѣй я! Не е прѣкопана, вземи мотиката. Утрѣ той ще ти направи сѫщата услуга. Туй е окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, нѣма полза. Тогава, като дойдатъ по-висшитѣ сили, и тѣ си иматъ свое приложение. Сега, азъ не казвамъ, че у васъ нѣма прогресъ, има доста прогресъ. Нѣкой пѫть азъ се произнасямъ строго, знаете ли по какви съображения? Азъ гледамъ по отношение на онзи великъ идеалъ. Отъ гледището на този великъ идеалъ вие нищо не сте направили, но като взема човѣшкия животъ, хората отъ свѣта и васъ, казвамъ: между свѣта и васъ не може и въпросъ да става. Тъй щото, двѣтѣ крайности трѣбва да ги вземете прѣдъ видъ. Като говоря по отношение на Божествения животъ, тъй е, не се обиждайте. Но, като ви похваля нѣкой пѫть, то е по отношение на свѣта. И въ единия и въ другия случай пакъ съмъ правъ, туй сѫ двѣ различни мѣрки. Сега виждамъ, има у васъ движение, има и стремежъ. Азъ желая този стремежъ да се усили още повече, и разуменъ да стане, да не станете едностранчиви, защото всѣки ученикъ трѣбва да бѫде всестраненъ. Неговата дѣятелность трѣбва да бѫде всестранна. Той трѣбва да бѫде въ контактъ съ всичко въ природата, въ всичко да взема участие, да се интересува какво прави и ангела и червея Послѣ, нѣкои отъ васъ вземете да проучавате Евангелието, — извадете отъ Него най силнитѣ стихове и направете опитъ съ тѣхъ. Напримѣръ направете опитъ съ стиховетѣ. „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Послѣ, направете опитъ съ онзи стихъ, дѣто се казва въ Писанието: „Въ началото бѣ словото'“... „Богъ е Духъ, и Които Му служатъ, трѣбва да Му служатъ съ Духъ и Истина“. „Ако те ударятъ отъ едната страна, обърни и другата“. „Ако те съблазнява дѣсното или лѣвото око, извади го и го хвърли“. Направете опитъ да разберете вѫтрѣшния смисъль, какво е искалъ да каже Христосъ. Има другъ единъ смисъль въ стиха, скритъ. Може нѣкои отъ васъ да не го приематъ, но все-таки тия размишления върху стиховетѣ ще ви доведатъ до много нови разбирания. Сега запримѣръ, ако азъ като говоря за Любовьта, като проповѣдвамъ Любовь, ето какво разбирамъ: Любовьта минава прѣзъ три степени. Понеже чрѣзъ кръвьта се носи живота, въ нея е съсредоточена тази жизнена енергия, то, като минава тя къмъ първитѣ центрове, които се намиратъ въ прѣдвѣрието на човѣшкия мозъкъ, събужда се тъй наречената индивидуална любовь — любовь, която мисли само за себе си! И слѣдователно, ние искаме да прѣкараме всичко за себе си. Дѣтето иска да събере всичко въ хамбара си пакъ за себе си. Това е първата любовь. Втората любовь има друга една врата. Кръвьта, като възлѣзе горѣ, събрана вече, ние сме готови да намѣримъ друго сѫщество и отъ излишъка на нашата любовь да му дадемъ. Казваме: хайде, вземи отъ половината на тази любовь. Туй го наричамъ дружба, приятелство. Това не сѫ още морални чувства. Слѣдъ туй, кръвьта като мине горѣ, въ прѣдната часть на главата, засѣга едно морално чувство, което наричамъ милосърдие. Тогава се проявява онази любовь, която жертвува всичко за близкия си. Човѣкъ е готовъ да даде залъка отъ устата си за благото на другитѣ. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да мине прѣзъ таи фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трѣбва и човѣшкиятъ интелектъ да дойде, трѣбва да се прояви и човѣшкиятъ разумъ. Тия сѫ тритѣ степени, прѣзъ които човѣкъ ще мине. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се проявят едноврѣменно милосърдието и разума. Тия двѣ сили у ученика, съединени на едно, отъ тѣхъ той ще разбере въ каква насока именно трѣбва да се използува любовьта. Сега, въ първата и въ втората любовь всѣкога има едно натегнато състояние — поляризиране и раздвояване. За примѣръ, ти имашъ единъ приятель, най-първо ти го обичашъ, той седи день, два, три при тебе, най послѣ ти дотегне. Вие сте забѣлѣзали това. Майка сте, имате дѣте, обичате го галите го, но най послѣ дотегне ви и кажете хайде иди навънъ, играй съ другитѣ. Това не е една морална любовь. Туй дѣте, като е смукало, черпило, черпило отъ майка си, взима, а нищо не дава, майката го праща да играе навънъ. Защо го праща вънъ? Обаче, като дойдемъ до моралното чувство на любовьта и милосърдието, тамъ не е така. Ние не можемъ да проявимъ тази Любовь къмъ едно сѫщество, което нѣма морална любовь. Това чувство можемъ само къмъ единъ човѣкъ, които е мораленъ да проявимъ. Разумниятъ животъ може да се сподѣли само съ единъ човѣкъ, които е разуменъ. Само съ разумния човѣкъ ще говоришъ разумно. Ами че такъвъ е законътъ! Ти не можешъ да проявишъ морална и Божествена Любовь, къмъ едно сѫщество, което нѣма тази Любовь, нѣма тия чувства. Ти и да я проявишъ, той ще те разбере въ първа или въ втора степень. Слѣдователно, когато ние говоримъ за Божествената любовь, двама души трѣбва еднакво да се разбиратъ и еднакво да се жертвуватъ, и благата, които иматъ сѫ равни. Обмѣната между тѣхъ е правилна. Тъй щото нѣкой пѫтъ вие спорите, разбирате се споредъ степеньта на вашето развитие. Азъ съмъ направилъ свои изслѣдвания, свои изчисления, свои ѫгли и зная хората, зная степеньта на тѣхното развитие. Азъ нѣма да ви повѣря тия свои изслѣдвания. Азъ съмъ решилъ, нѣма да повѣря тази наука никому. Има ѫгли, има извѣстни форми и числа, които показватъ кой човѣкъ къмъ коя степень на развитие спада. Сега, за васъ има едно вие може да се трансформирате само по единъ простъ начинъ. Мога да ви го покажа, той е слѣдующиятъ. Вие не философствувайте за Бога! Запримѣръ, вие искате най първо да схванете какво нѣщо е Богъ въ своята необятность. До сега нито единъ адептъ, нито единъ великъ Учитель нито единъ ангелъ не е могълъ да ви опрѣдѣли какво нѣщо е Богъ. Ангелътъ може да ви опрѣдѣли какво е Богъ. Той е една необятна свѣтлина. Ти усѣщашъ една необикновена мека свѣтлина, която те изпълня, но каква форма ще Му дадешъ? И като влѣзешъ въ Него, ти си нѣщо особено И въ тази свѣтлина по нѣкой пѫть се явяватъ форми, които прѣдставятъ Бога, но формитѣ, това не сѫ Богъ. Богъ е скритъ вѫтрѣ въ туй безгранично, и всѣкога ще остане скритъ, никога нѣма да Го познаятъ. Прѣзъ хиляди вѣкове, прѣзъ цѣлата вѣчность, никога нѣма да Го узнаятъ. Този Великиятъ, Абсолютниятъ, Безграниченъ Богъ, Той ще остане една велика загадка за всѣкога! Туй ще го турите въ ума си! Да не мислите, че нѣкога ще разгадаете какво нѣщо е Господъ. Въ вѣки — вѣковъ Той ще си остане така абсолютенъ! Да се разгадае живота, значи да се заличи живота. Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се безъ да се ограничи! Изясненото всѣкога показва вѫтрѣшно ограничение на една велика Истина. По сѫщия законъ, не мислете, че нѣкой день ще опрѣдѣлите какво нѣщо е Любовьта. Любовьта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовьта въ една или друга степень, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, слѣдъ 4 — 5 деня, слѣдъ една година, той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се лампата, и тази енергия — любовьта — не може да се прояви Мозъкътъ на този човѣкъ се развинтилъ. Въ френологията често има такива случаи. Има редъ причини, тѣ сѫ слѣдующитѣ. Въ Америка, единъ Господинъ се оженва; обича жена си, дѣцата си. Единъ день го ритва конь въ задната часть на главата, и тоз намразва жена си и дѣцата си, изпѫжда ги отъ кѫщи. Този конь като го ритналъ, измѣнилъ формитѣ на неговитѣ чувства. Нищо повече! И така миналъ живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е правъ, той си остава така. Измѣнени сѫ тия чувства. Слѣдователно, нѣкога нѣкой ви разлюби. Казвамъ: ритникъ е получили въ дадения моментъ. Формитѣ на неговитѣ чувства сѫ измѣнени. Ти съ нищо не можешъ да го заставишъ да те обича. И тъй, имайте прѣдъ видъ едно нѣщо, да се пазите отъ слѣдния законъ: силнитѣ сътресения въ живота сѫ въ състояние да измѣнятъ способноститѣ ви, чувствата и силитѣ ви, или въ възходяща степень — да ги подобрятъ, или въ низходяща степень — да измѣнятъ цѣлия ви животъ. Запримѣръ, вие можете нѣкого така да го обидите или така да го озлобите, че този човѣкъ да ви намрази и да каже: „съ този човѣкъ отъ сега нататъкъ никога нѣма да се примиримъ“. Ученикътъ никога не трѣбва да си играе съ силитѣ въ природата. Единъ великъ Учитель може, но ученикътъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Той трѣбва да има цензъ на езика си. И въ Писанието се казва „Господи, тури стражъ на езика ми!“ Единъ ангелъ да има, че като речешъ да говоришъ нѣщо лошо, да каже: „Чакай!“ Защото, често, като се разгнѣвимъ, казваме: азъ това ще направя, онова ще направя, Нищо нѣма да направишъ, ще поврѣдишъ на себе си. Онова, което става, то не се казва. Само, нѣщата, които се не казватъ, тѣ ставатъ; а нѣщата, които се казватъ, никога не ставатъ. Правилото е такова. На 100 казани нѣща, едно става, а на 100 неказани нѣща, 99 ставатъ. Ами че много естествено! Ако посѣете 100 орехи, и никой да не ги знае, 99 ще израстнатъ, но ако 100 посѣете и кажете, колко ще израстнатъ? Дѣцата ще идатъ, ще ги човъркатъ едно по едно и ще ги изядатъ. Даже хубаво е нѣкой пѫть човѣкъ самъ, спрѣмо себе си, и той нищо да не знае. Трѣбва да е въ извѣстно отношение невѣжа. Нѣкой казва: кажи ми какво ще прѣмина за бѫдеще! Мога да ти кажа, но ти нѣма да придобиешъ опитность. Ти трѣбва да бѫдешъ невѣжа, докато придобиешъ опитностьта. Слѣдователно, не се плашете отъ невѣжеството. Не искайте да бѫдете учени, прѣди да платите данъка си! Че какъ ще станете учени хора? — Слѣдъ като сте минали опитностьта, слѣдъ като платите данъка си. Онзи ученикъ трѣбва да прѣмине 14, 15, 20 години въ учение, и тогава става ученъ. Ако вие не прѣминете прѣзъ редъ сътресения, прѣзъ редъ изпити въ живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: азъ вече цѣла една година съмъ тукъ въ школата. Хмъ, една година! Не една година, не единъ животъ. Може би ви трѣбватъ още единъ, два, три живота, Може въ единъ животъ да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добиятъ окултнитѣ познания, да се усвоятъ тия окултни сили и да се научимъ какъ да живѣемъ. То е едно отъ най-великитѣ изкуства. И азъ не познавамъ по-велико изкуство отъ изкуството да знаешъ какъ да живѣешъ. Запримѣръ, да минаватъ по пѫтя, този те обижда, онзи те обижда и ти да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, да можешъ да трансформирашъ всичкитѣ тия енергии и като се върнешъ въ дома си да се усѣщашъ богатъ. Или, слѣдъ като учительтъ тури на ученика си единица въ училището, като се върне ученикътъ въ кѫщи, га каже: моятъ Учитель е правъ, но тази глава не разбира. Тъй трѣбва да каже той. Това е ученикъ! Сега, и ние нѣкой пѫть казваме, че Господъ спрѣмо насъ е несправедливъ. Не, Той е толкова справедливъ, толкова благъ, че ако Той би ни въздалъ за нашитѣ глупости, нищо не би останало отъ насъ. Ами, слѣдъ като направимъ 999 погрѣшки, на хилядата Той казва: турете му малко на гърба, че да усѣти. Послѣ, като направимъ други 999 погрѣшки, пакъ малко ти тури. Нѣма какво да се сърдимъ. Послѣ, друго нѣщо, отъ което искамъ да ви прѣдпазя. Като ви говоря за любовь, за милосърдие, азъ не искамъ у васъ да се роди овчедушие, азъ искамъ да мислите, да бѫдете самостоятелни, да бѫдете справедливи, смирени. Говори ви Учительтъ. Да знаете въ дадения моментъ дали Той е правъ или не. Ако Учительтъ е правъ, правъ е; ако не е правъ, да останете на особено мнѣние, но положително да знаете, правъ ли е или не е правъ. Да опитате себе си. Нѣкой пѫть Учительтъ може нарочно да ви изпита, дали туй чувство на справедливость е развито въ васъ. И хубавото е именно въ това, да знаете правъ ли е или не. Ама ще кажете нѣкой пѫть: Учительтъ не постѫпва справедливо. Увѣренъ ли сте? Сега, тия понятия трѣбва да ги имате прѣдъ видъ. Тѣ сѫ необходими за вашето бѫдеще развитие. И сега, като ви гледамъ, азъ желая да стане едно подобрѣние у васъ, защото гледамъ, на мнозина мозъцитѣ сѫ демагнетизирани, трѣбва ви енергия, мнозина не сте весели. Седите тъй хубаво, но въ душата ви азъ виждамъ, че сте страхливи. Нѣкои, ужъ куражъ иматъ, но виждамъ ви, страхливи се. Не, не, не се лъжете! Азъ наричамъ смѣлъ човѣкъ онзи, като дойде да го покачатъ на кръста прѣдъ обществото, да каже: Нѣма нищо! И той да устоява, да не му мърда окото. Този наричамъ азъ ученикъ. И другитѣ, като погледнатъ на него, да кажатъ: Това е ученикъ! А онзи, който каже: що ми трѣбваше туй учение, защо не си стояхъ въ кѫщи? Не започвай тогава тази работа, стой си въ кѫщи! Сега, трѣбва да бѫдете безстрашни, тръгнали сте въ пѫтя, не се лъжете! Пѫтьтъ, по който вървите е правъ. И въ този пѫть, всѣки, който е скроменъ, чистосърдеченъ, като човѣкъ, той се благославя. Та, казвамъ, ние правимъ едно общо усилие. Трѣбва да образуваме една ядка, да може да приемемъ тия сили отъ природата. Запримѣръ, тази година иде една много приятна вълна. Тя ще мине тукъ прѣзъ школата. Но азъ се опасявамъ, има единъ вѫзелъ: когато азъ искамъ да събера тази вълна, тогава забѣлѣзвамъ ученицитѣ се ритатъ, искатъ да си уредятъ смѣткитѣ. Казвамъ: елате, дайте си торбитѣ, оставете старитѣ смѣтки, дайте чувалитѣ си, напълнете ги съ туй богатство. Но и черната ложа тогава ще започне това-онова... Не, не, трѣбва да бѫдемъ тихи и спокойни. Имаме единъ моментъ, едно богатство, и трѣбва всѣки да е готовъ да го приеме. И вие имате право да приемете. Сега, моята задача бѣше въ миналата екскурзия, да направимъ единъ опитъ. Азъ искамъ да ви покажа една малка часть отъ тази вълна, която сега минава прѣзъ България, какъ ще я опитате. Кое число бѣше въ петъкъ? — Шестнадесети февруари. Нека кажатъ тѣзи, които бѣха на Витоша, какъ почувствуваха тия енергии, които идватъ отгорѣ. Бѣше толкова топло, като пролѣть, разбирате ли? Като седишъ на снѣга, като че на трѣва седишъ, като лѣтно врѣме. И туй е само една малка часть отъ тази съзнателна жизнена енергия, която настѫпва. А иде една вълна още по-голѣма. И бихъ желалъ, вие всички да сте готови, че като дойде тя, да засѣгне не само вашето тѣло, но да засѣгне и сърцето ви и вашитѣ, умове и душитѣ ви. Тя ще внесе една нова струя, и ще донесе едно обновление. Тази вълна ни чака. Туй. Божественото трѣбва да дойде. Тя е като слънцето. Ако ние не я използуваме какво ще даде? Та, затуй ние ще се приготовляваме добрѣ. Тъй седи въпросътъ. Въ природата трѣбва да знаемъ врѣмето на всички нѣща. У всинца ви, азъ искамъ да има една готовность. Да знаете, че Богъ е готовъ да благослови когото и да е, стига да спазватъ Неговитѣ закони. И бихъ желалъ, всинца вие да се подигнете, да бѫдете по-умни, не да мислите само, но да станете по-умни. По-умни и по-мѫдри да станете! И сърцата ви да станатъ по-благородни! Само по този начинъ старитѣ ви дългове ще се платятъ. Вие не мислете сега за миналото. Вие мислите: азъ съмъ изгубилъ този случай, това-онова. Изгубеното е изгубено. Туй, което ще спечелимъ, то е важно. Туй, което ще спечелимъ сега, то струва 10 пѫти повече, отколкото изгубеното. И вижъ, въ другитѣ църкви, тѣ си иматъ методи, тѣ знаятъ това. Много пѫти баптиститѣ въ Америка ще се събератъ и ще се молятъ, безъ да разбиратъ туй благо. Тѣ се молятъ, молятъ и казватъ: ще дойде благословението. Туй благословение иде периодически. Запримѣръ, като слѣдимъ тия събуждания въ Америка, виждаме, че тѣ вървятъ по течението на тия жизнени вълни. И религиознитѣ хора, като обхванатъ тази вълна, тогава въ църквата настава една особена промѣна: настава едно съживяване, любовь между членоветѣ, самопожертвуване, законъ на самоотричане, въ всичко издържатъ. А окултниятъ ученикъ трѣбва да знае законитѣ, И всички трѣбва да бѫдете готови. Азъ ви казвамъ: една вълна иде прѣзъ тази година, нѣма да ви кажа кога. Ще си приготвите торбитѣ и тенджерите, защото и масълце ще има. Житце ще има, а послѣ и каситѣ ще приготвите, и злато ще има, органическо злато. Богатствата на човѣка се опрѣдѣлятъ отъ другъ единъ законъ. Всѣки единъ човѣкъ става богатъ, споредъ златото, което има въ себе си. Онѣзи, богатитѣ милионери, тѣ сѫ богати, защото иматъ повече злато въ себе си. Слѣдователно, златото отива при златото. Такъвъ е законътъ. По възможность ще се стараете, да се образува съзнателно една хармония между васъ, като съсрѣдоточите ума си. Иде тази вълна! Да образуваме хармония, че като дойде тя, да остави нѣщо въ умоветѣ ви. То е благословение. Сега, слѣдующата недѣля, азъ ще ви дамъ двѣ или три формули, съ които да си служите. Ще ми напомните. Но, азъ бихъ желалъ, вие да почнете да мислите върху себе си. Помислете си, запримѣръ, прѣди 2000 години кѫдѣ сте били? Прѣди 1000, прѣди 900, прѣди 500 години кѫдѣ сте били? Да видимъ, може ли да отбѣлѣжите въ коя часть на Европа сте били, или дали сте били въ Европа, въ Индия, въ Америка или въ Австралия. Може да не разкриете точно, но все-таки, като съсрѣдоточите мисъльта си, все ще ви дойде една малка свѣтлинка. И слѣдъ туй ще намѣрите извѣстна разгадка. Вие още не сте правили упражнения, а трѣбва да се правятъ много упражнения. Ние ще пристѫпимъ къмъ нѣкои практически опити. Отъ малкитѣ опити, отъ микроскопическитѣ опити ще започнемъ, I. Да направимъ единъ малъкъ опитъ сега. Поставете лѣвата рѫка на колѣното си, подигнете дѣсната рѫка напрѣдъ, свийте другитѣ пръсти, само показалеца да остане навънъ. Сега, не гледайте кой какъ си подига пръста. Мислете за своя пръстъ. Леко се поставя дѣсния показалецъ въ срѣдата на челото. Мислете сега за това мѣсто тукъ. Движете пръста надолу полекичка между вѣждитѣ, по носа, по дѣсната ноздра, по срѣдата на дѣсната буза, до горната часть на ухото. Послѣ, нагорѣ по въздуха надъ главата, напрѣдъ, надолу, и ще поставите пръста си върху палеца на лѣвата рѫка концентрирайте се, наблюдавайте промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ. Себе си наблюдавайте. Теглете сега пръста си по лѣвата рѫка нагорѣ, до рамото, слѣдъ това подъ брадата, отъ дѣсната страна, задъ шията и отъ задната страна на главата нагорѣ, послѣ по горната часть на главата, дѣто сѫ моралнитѣ чувства, надъ вѣждитѣ, по дѣсната вѣжда, по бузата надолу, до брадата, слѣдъ това рѫката се поставя хоризонтално въ дѣсно. Умътъ ви да е концентриранъ въ вашата рѫка, не се подавайте на никакви чувствувания, защото тѣ сѫ лъжливи емоции, но гледайте на онова разумното въ васъ. Рѫката напрѣдъ, пръститѣ се изправятъ, рѫката се издига нагорѣ, слѣдъ това се снема долу при лѣвата. II Турете сега рѫцѣтѣ на гърдитѣ съ отворени пръсти. Слѣдъ това рѫцѣтѣ се отварятъ настрани Пръститѣ се свиватъ на юмруци и едноврѣменно рѫцѣтѣ се прибиратъ отъ прѣдъ на гѫрдитѣ. Пакъ рѫцѣтѣ се разтварятъ настрани, пръститѣ се разтварятъ, свиватъ се пръститѣ, прибиратъ се рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ (това се прави три пѫти). Слѣдъ това рѫцѣтѣ се турятъ напрѣдъ, настрани, пакъ напрѣдъ, допиратъ се палцитѣ, послѣ прѣдъ гѫрдитѣ, но пръститѣ хоризонтално, слѣдъ това рѫцѣтѣ се спущатъ долу. Изпѣйте сега „Изгрѣва слънцето!“ (съ движения) * Заб. Въ петъкъ на 23.II. ще има екскурзия до Витоша за тѣзи, които могатъ, които сѫ свободни, пъкъ които не могатъ, за тѣхъ ще жертвуваме една недѣля. * 19 школна лекция на общия окултенъ класъ 19.II.1925 г понѣдѣлникъ въ (II година) Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪМНѢНИЕ И ВОЛЯ! РАЗМИШЛЕНИЕ Прочетоха се нѣколко теми върху „Смисъла на раждането и прѣраждането. Колко важни въпроси се развиха въ миналата лекция? — Разгледа се главно въпроса за силната воля и използуване на малкитѣ случаи. Нѣкой пѫть вие се запитвате, защо не можете да успѣвате въ живота? Азъ ще ви отговоря. Тукъ имате единъ инструментъ, една цигулка. Който знае какъ да свири съ тази цигулка, той ще си изкара прѣхраната, и ще спести нѣщо за джоба си, а който не знае да свири, всѣка вечерь ще очаква отъ другитѣ нѣщо. Защо? Въ какво седи туй изкуство? Въ пръститѣ, да знае тия математически съотношения, какъ се съкратяватъ струнитѣ, та да знае какъ да измѣня тоноветѣ. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете какъ да боравите съ вашето тѣло, мислите ли, че ще ви върви успѣшно? Не. Вие по сѫщия законъ ще бѫдете въ положението на този, който знае да свири на цигулка. Нѣкои отъ васъ може само да дрънкате, за туй ви бива, но тукъ липсва нѣщо. Ще кажете „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. Послѣ, цигуларьтъ като тегли тъй струнитѣ, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всѣка една дисхармонична мисъль не произвежда ли такива сътресения? И послѣ казватъ за нѣкого: „Той е отличенъ мислитель, окултенъ ученикъ е той“. Нѣкой пѫть ние трѣбва да дойдемъ до положението на дѣцата. У всинца ви трѣбва да се роди простота въ разбирането, да се вдѣтините, като дѣца трѣбва да станете; ако вие не се върнете въ положението на дѣца, да се учите, вие нѣма да бѫдете въ състояние да възприемете Великата Божествена наука. Знаете ли защо? Въ този пѫть вие трѣбва да знаете условията, при които материята може да се прѣвръща отъ едно състояние въ друго. Да кажемъ, дадено ви е сребро, а вамъ ви трѣбва злато. Трѣбва да знаете алхимически какъ да го прѣвърнете. Послѣ, трѣбва ви нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ. Важното е да знаете отъ този вѫглероденъ двуокисъ, който се образува въ вашитѣ дробове, да направите единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или пъкъ, отъ излишното желѣзо, което е въ организма ви, да си направите единъ отъ най-хубавитѣ ножове, органически, съ който да си служите. Сега, това сѫ знания въ окултната наука. Всѣки единъ ученикъ иска да има тия познания, за да ги използува, но има закони на Провидѣнието, Господъ ги е турилъ. И тия закони не сѫ желѣзни, а сѫ диамантни. Желѣзнитѣ нищо не струватъ, но и гранитни не сѫ. Азъ казвамъ: Въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ диамантни закони. — Закони, на които най-възвишенитѣ умове, най-възвишенитѣ сърца, най-възвишенитѣ Духове доброволно се подчиняватъ. И тѣ сѫ живи закони! Учительтъ много леко тегли струнитѣ sol, rе, la, mi, la, rе, sol...) Разбирате ли това? То е единъ музикаленъ езикъ. Ето, чрѣзъ него азъ ви изказахъ една велика истина. Ще кажете. „Вижъ, какъ учительтъ си тегли струнитѣ“. Запримѣръ така може да прѣдамъ и едно грубо движение. (Учительтъ тегли струнитѣ по извѣстенъ редъ, че се образува нѣщо гърмежъ). Това е сърдитиятъ човѣкъ — бууу. Ама тъй е! Изучавайте живота въ неговитѣ проявления! Това сѫ течения, които ги има въ всѣки единъ организъмъ. Има музикални течения, има мислови течения. Трѣбва да знаете тѣхнитѣ закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прѣхраната си. Сега, всинца вие трѣбва да имате единъ опрѣдѣленъ идеалъ. Ако ви попитамъ, кой е вашиятъ идеалъ? нѣкои ще кажатъ: „Да познаемъ Бога“. Други ще кажатъ: „Усъвършенствуването на нашата душа, на нашия умъ и нашето сърце“. Но въ сѫщность, при сегашнитѣ условия, кой трѣбва да бѫде идеалътъ, къмъ който да се стремимъ? Това е една задача, за която трѣбва да помислитѣ. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нѣмате единъ и сѫщъ идеалъ, и не може да го разберете по единъ и сѫщъ начинъ. Ако дори само 10 души цигулари дадемъ по една цигулка, тия цигулари ще използуватъ цигулкитѣ по разни начини. Нѣкои хора сѫ внимателни, у тѣхъ има редъ и порядъкъ. Всѣко нѣщо тѣ ще поставятъ на мѣстото си. Тѣ обичатъ реда, системата. Други пъкъ казватъ: „Не ми трѣбва система“ — разхвърляни сѫ всичкитѣ имъ работи. У трети въображението е развито, иматъ широкъ полѣтъ, не сѫ консервативни, съ широки, най-възвишени идеи. Други наопаки, казватъ: „Въ този свѣтъ много идеи не сѫ потрѣбни — една идея. Англичанитѣ казватъ: „Съ една идея, и съ единъ другарь“. Съ една идея животътъ не се съгражда. Като ви говоря сега, вие искате да разгадаете, запримѣръ, какво може да бѫде заключението ми. Азъ нѣма да ви давамъ никакво заключение, и нѣма да правя никакво заключение, но ще ви кажа, защо посаждамъ нѣщата. Туй мога да ви уча, да посаждате нѣщата и да растатъ, а заключението е, когато узрѣе плода и го хапнете. Какво заключение? Нѣкои искатъ въ нѣкоя моя бесѣда заключение. За да дамъ едно заключение на една моя бесѣда, трѣбватъ най малко 10 години. Опитъ трѣбва да имате. Ако тя не даде своя плодъ, тя е бесѣда безъ заключение. Тъй седи въпросътъ. При сегашното ви ученичество не може да има заключение. Като окултни ученици, ако спазвате законитѣ най-малко слѣдъ десеть годишенъ постояненъ трудъ, не извънреденъ, вие ще имате едно заключение опрѣдѣлено, ще придобиете нѣщо. Вие ще знаете какъ да се справяте правилно съ живота, да използувате всички условия и да имате единъ почтенъ и приятенъ животъ. Това е най-малкото, което може да имаш. Защото, сега ние минаваме прѣзъ такива ужасни фази. Запримѣръ, ти си посвѣтилъ цѣлия си животъ да придобиешъ малко богатство, да се осигуришъ, но случи се, кѫщата ти изгори, изгубишъ всичкото си богатство, останешъ бѣденъ, нѣма кой да те гледа, почватъ да те ядатъ въшкитѣ, а на всичко туй ти не разбирашъ вѫтрѣшния смисълъ. Питамъ: Този животъ има ли смисълъ? Защо човѣкъ да не знае ония условия, при които може да запази своето богатство? Да има книги, съ които да се занимава на стари години, да си има хубава библиотека, или да вземе малко земя да я обработва, или да се занимава съ пчеларство, да придобие единъ малъкъ капиталъ, които да тури въ дѣйствие. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде много уменъ. Ние не трѣбва да ходимъ въ крайности, въ които сѫ попадали всички ония хора, които сѫ били въ разни религиозни течения. Двѣ крайности има: крайната нищета, а другата — стремежъ за първенство вѫтрѣ въ църквата. Еднитѣ сѫ ставали калугери, постници, а другитѣ сѫ заемали най-голѣмитѣ постове въ църквата, най-високото положение въ свѣта. Това сѫ двѣтѣ страни, двѣтѣ положения. Ние не може да ги осѫждаме, така сѫ мислили тѣ. А когато дойде да проучаваме Божествената наука, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички вѫтрѣшни прѣдубѣждения. Запримѣръ, нѣкой пѫть, азъ си позволявамъ въ бесѣдитѣ да разкритикувамъ владици и попове въ цѣлия свѣтъ. Ако азъ сравнявамъ владицитѣ и поповетѣ съ тия заведения, които сега сѫществуватъ, тѣхното положение е идеално. Но ако сравня една църква съ една кръчма и казвамъ, че църквата не седи по-горѣ отъ кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че единъ попъ е по-долу отъ единъ кръчмарь, не е вѣрно. Когато говоря за духовность, азъ подразбирамъ възвишеното, идеалното най-благородното, онзи великъ идеалъ, къмъ който се стремимъ. А сега, ние сме като кръчмаритѣ. Тѣ взиматъ туй хубавото въ обратенъ смисълъ. Не, съ възвишеното и благородното другояче ще се постѫпва. По другъ начинъ ако ви се говори, за самия говоритель е злѣ. Слѣдователно, ако говоримъ за истината, ние не може да правимъ никакъвъ компромисъ съ нея. Истината трѣбва да се каже! Когато ще говоришъ една истина, кажи я тъй, както си е. Ако не можешъ да кажешъ истината, никой не те заставлява да я говоришъ. Ако трѣбва да кажа истината, ще я кажа тъй, както е въ сравнение съ онзи великъ идеалъ, който Богъ е поставилъ въ далечнитѣ врѣмена. Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вѣрванията въ свѣта седятъ по-високо отколкото живота, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-добро, то да са спремъ тамъ и да го реализираме. — Нищо повече! И затуй, вие, като ученици, имате право. Нѣкой пѫть, като казвамъ, че поповетѣ сѫ такива — онакива, то е само като гледамъ идеалното, Божественото, отъ негово гледище разглеждамъ въпроса. Казвате вие: Туй не е бѣло. Има една бѣлина по-бѣла отъ тази, която вие познавате. Има една чистота по-голѣма отъ тази, която вие познавате. Та, въ своитѣ вѫтрѣшни схващания трѣбва да бѫдете съвършенно искрени, за себе си трѣбва да бѫдете искрени! 3апримѣръ, сега като ви гледамъ, какви сѫ побужденията ви? Като сте дошли въ този класъ, на всинца ви побужденията еднакви ли сѫ? Идеалътъ, къмъ който се стремите еднакъвъ ли е? Не е. Азъ както го виждамъ, отъ Божествено гледище, идеалътъ ви не е еднакъвъ. Нѣкои отъ васъ сѫ влѣзли въ класа отъ съвсѣмъ други съображения. И слѣдователно, всѣки ще получи споредъ своитѣ съображения. Този законъ; природата, е тъй. Когато нѣкой човѣкъ те обича, той ще ти даде най хубавото. Той ще ти напълни джобоветѣ; пъкъ когато не те обича, пакъ може да ти напълни джобоветѣ, но той ще избира нѣщо, което е червиво. И природата и тя прави така. Тя е много внимателна. Както мислишъ тъй ще бѫде. Ако ние се приближимъ при Бога като къмъ едно разумно сѫщество, като най великъ и най-разуменъ, и зачитаме Неговитѣ велики закони, зачитаме тази ерархия на тия разумни сѫщества между насъ, които сѫ завършили пѫтя на еволюцията си, и сѫ въ други планове на битието, ние ще постигнемъ своя идеалъ. Ако ние не зачитаме тѣхнитѣ велики мисли, тѣхнитѣ внушения, които всѣки день ни изпращатъ, ние не ще постигнемъ нищо. Нѣкой пѫть, нѣкой ангелъ, като остане една минута свободенъ отъ своята велика мисия въ свѣта, той се обръща къмъ нѣкой човѣкъ, каже му: слушай, ти си се отклонилъ отъ пѫтя, попадналъ си въ една погрѣшка. Той му отговори: Не е твоя работа, азъ зная какъ да разрѣша този въпросъ, азъ съмъ челъ еди-кой си авторъ. Ангелътъ замълчава. Е, хубаво, слѣдъ години ти намѣришъ автора си, и други нѣкои автори, но погрѣшката пакъ не си изправилъ, Нѣкой ангелъ ти каже: слушай ти си влѣзалъ въ еди-коя си църква, но пѫтьтъ въ който вървишъ не е този. „Не е твоя работа да се разправяшъ съ моитѣ религиозни вѣрвания, азъ съмъ свободенъ да вѣрвамъ въ каквото искамъ“. Ще се вслушвате въ тази велика мисъль! Ако не се вслушвате, вие не може да бѫдете ученици, т. е. не сте ученици. Азъ подразбирамъ, че не може да използувате условията. Какво подразбирамъ, като казвамъ, че може да използувате условията? — Разбирамъ слѣдующата идея: прѣдставете си, че е сутринь, тихо пролѣтно врѣме, деньтъ е хубавъ, слънце, отлично е врѣмето, но вие сте затворени въ вашата стая, не сте я отваряли нѣколко деня, задушливо е, казвате: отвънка е много хубаво врѣмето. — Отвори прозореца! Казвате: Чакай да мине още малко врѣме, ще се простудя. И цѣлиятъ день не отваряте прозореца си. Питамъ какво се ползувате отъ това, че вънъ врѣмето е хубаво? — Нищо. Вие трѣбва или да излѣзете изъ стаята навънъ, или да отворите прозорцитѣ си, да може тази свѣтлина да проникне направо. Защото, когато свѣтлината минава прѣзъ стъклото има едно влияние, а тази, която минава направо има друго влияние. Не мислете, че свѣтлината, която минава прѣзъ стъклата е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата свѣтлина. Когато свѣтлината минава прѣзъ въздуха, тя е хубава. Освенъ това ще избирате дни, когато въ въздуха има по възможность най-малко влага, не сухота, но малка влага. Слѣдователно, такива дни ще търсите прѣзъ годината; тия дни ще ги броите на пръсти, тѣ не сѫ много дни. И въ окултната наука вие ще изучавате голѣми работи. Разпрѣделено е врѣмето кога да се изучаватъ, въ всѣко едно врѣме не става. Когато гази свѣтлина минава прѣзъ атмосферата, прѣзъ влагата, прѣзъ тия течения, тя внася вѫтрѣ въ нашия организъмъ желания и мисли, нѣкой пѫть чужди. Сега, запримѣръ, вие седите и казвате: какво трѣбва да направимъ? Онѣзи отъ класа, които сѫ най-свободни, азъ бихъ имъ прѣпорѫчалъ една разходка до Витоша, да използуватъ тамъ добритѣ влияния. Има нѣкои дни, които сѫ много полезни, и ако се качите прѣзъ тия дни, ще имате добри резултати. Полезни сѫ за васъ, понеже сега приижда екваторната прана на слънцето, която носи животъ въ себе си, обнова за организма. Нѣкои отъ васъ тамъ ще си обновятъ нервната система или ума, ще се прѣмахнатъ нѣкои болезнени състояния, нѣкои лоши настроения. Всичко това трѣбва да се прѣмахне, за да може човѣкъ да мисли правилно. Сега, да кажемъ ние ще се събираме тукъ, но като дишате всички, образува се една атмосфера отъ вѫглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна школа. При такъвъ единъ въздухъ при такава атмосфера отъ вѫглена киселина, не може да се говори за велики работи. Ако излѣземъ на Витоша, тази прана тамъ е толкова силна, че тя ще ви тури въ друга посока. Тамъ като се качимъ, нѣма да бѫдемъ разположени за знания. Защо? Знанието трѣбва да дойде само тогава, когато човѣкъ е здравъ. Има два вида знания: Знание на болнитѣ хора и знание на здравитѣ хора. Лѣкаритѣ, запримѣръ, знаятъ всичкитѣ симптоми на болнитѣ. По побѣляването на езика, по пожълтяването на очитѣ, по почървеняването на носа, той вижда все лошо, все симптоми на болни. Нѣкой психологъ изучава науката на отрицателнитѣ чърти у човѣка. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ почнали да проучаватъ хората въ добритѣ имъ прояви. Всички изучаватъ само отрицателнитѣ чърти на човѣшкото развитие. И дѣйствително, ние само разрушаваме, разрушаваме — само това учимъ. А окултниятъ ученикъ трѣбва да започне да учи науката за здравитѣ хора. Запримѣръ, може ли вие да прѣвърнете едно ваше състояние? Нѣкой казва, че има знания. Щомъ има знания, може ли да прѣвръща състоянията? Единъ приятель отъ Америка, ми пише така: „Уча се“. Много нѣща сега е разбралъ. Пише какви сѫ условията на американския животъ, и мѫчнотиитѣ, при които се намира, че трѣбва да се справи съ тия мѫчнотии, съ обстановката, съ умоветѣ на хората. Е, какъ ще се справишъ? Сега запримѣръ, вие чувате „Бѣло Братство“, говорите че сте ученици на Бѣлото Братство. Но кой отъ васъ е срѣщалъ нѣкого отъ Бѣлитѣ Братя? Я ми кажете, има ли нѣкой отъ васъ, който да се е запозналъ съ Бѣлитѣ Братя? Казвате: ние сме членове на Бѣлото Братство. Срѣщали ли сте нѣкой членъ на Бѣлото Братство? Ако вие сте Бѣлото Братство....? Влѣзли ли сте вие въ контактъ съ съзнанието на тия сѫщества на Бѣлото Братство, които сѫ завършили своята еволюция, и които рѫководятъ сѫдбинитѣ на, човѣчеството? Или, вие мислите, че като присѫтствувате въ окултния класъ, че нѣкой отъ тия Братя ще обърне внимание на васъ. Не, законътъ е такъвъ: Учительтъ обръща внимание само на способния ученикъ. Тъй е! Нему е приятно да прѣдаде нѣщо на такъвъ ученикъ. Той казва: ето единъ ученикъ, способенъ по музика, или по каквото и да е. Учительтъ, като вижда, че ученикътъ е способенъ, неговата душа се отваря и може да му прѣдаде повече знания. Питамъ сега: имате ли вие тази готовность да се учите? За васъ вече, имамъ свое мнѣние. Азъ ви поставихъ всинца на единъ изпитъ и зная на какъвъ уровенъ седите и какво мислите заради менъ. Азъ зная, съ нищо не може да се излъжите, фактически зная, имамъ всички доказателства и данни, нищо повече! Повече, нѣма какво да правя опитъ. И отъ своето правило азъ нѣма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно нѣма никакво съмнѣние! Азъ не се съмнявамъ въ васъ, но вие се съмнявате. Казвамъ: азъ нѣма какво да се боря съ вашето съмнѣние. Вие трѣбва да се борите и да побѣдите това съмнѣние. Вие сте гладенъ, давамъ ви хлѣбъ. Допуснете сега, че васъ ви болятъ зѫбитѣ, майка ви тъй ви е родила. Хлѣбътъ ти се вижда твърдъ. Казвашъ: нѣмашъ ли нѣкой хаванъ да счукашъ тази твърда храна, да я направишъ малко рѣдка? Казвамъ: обстановката е такава, пустиня е, нѣма вода, само сухъ хлѣбъ има. „Ами ти малко слюнки нѣмашъ ли?“ — Е, добрѣ, за едното може да имамъ слюнки, ама за другитѣ нѣмамъ, за 100 души нѣмамъ, не съмъ въ положение. Казвамъ: самъ трѣбва да имашъ слюнки за своята храна. Туй се изисква за ученика. Ученикъ, който нѣма слюнки за своята храна, да седи вънка отъ школата, да добие слюнки. Сега, не взимайте туй въ неговата обратна сила. Законитѣ въ свѣта, съ които трѣбва да се борите сѫ такива. Защото, тъй както сега сте поставени, като ученици, Провидѣнието кармически ви поставя на единъ изпитъ. Вънъ отъ изпита, на който азъ съмъ ви поставилъ, има другъ единъ изпитъ, на който сте поставени, и азъ не искамъ тамъ да пропаднеш. Азъ искамъ, при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате единъ великъ изпитъ, и втори пѫть туй нѣма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй сѫчетание втори пѫть нѣма да го намѣрите. Туй което сега изучавате, втори пѫть нѣма да го минете. Въ сегашната култура влизатъ не хиляди или единъ милионъ сѫщества, тукъ влизатъ милиони сѫщества, които взиматъ участие да реализиратъ тази Божествена мисъль. И вие взимате едно малко участие, тукъ въ България. Слѣдователно, вашето усилие, колкото и да е малко, турено въ туй общото течение, въ този общия резултатъ, има вече смисъль, голѣмъ смисъль. Вънка отъ туй общо течение нѣма никакъвъ смисъль. Онази малката стрѣлка турена въ часовника, колкото и да е малка, тя е важна. Сега азъ ви говоря, за да може да уякчите волята си. Съмнѣнието е потрѣбно въ извѣстенъ случай, но ако азъ настоявамъ да нѣма съмнѣние въ васъ, то е, защото съмнѣнието е една голѣма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото, волята ви безъ съмнѣние ще се развие по единъ начинъ, съ съмнѣнието — по другъ начинъ. Волята ви по закона на Любовьта, Мѫдростьта и Истината ще се развие по единъ начинъ, а въ обратенъ смисълъ, ще се развие по другъ начинъ. Основниятъ законъ трѣбва да разберете въ дадения случай. Какъвъ е вашиятъ стремежъ? Стремежътъ, който имате въ душата си какъвъ е? Сега трѣбва да имате импулсъ. Вие имате този импулсъ, и не се съмнявайте въ себе си. Туй, което отъ младини имате, туй, което отъ дѣтинство имате, него трѣбва да прилагате. Върху туй което имате отъ вашето дѣтинство ще излѣзе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото, само въ една добра почва може да се тури една Божествена сѣмка да расте. Единъ окултенъ ученикъ трѣбва да има разположението на духа, за да бѫде тихъ и спокоенъ, непоколебимъ въ всичкитѣ мѫчнотии, които може да срѣщне. Може да ви дойдатъ мѫчнотии, да ви се вземе главата, но да бѫдете тихъ и спокоенъ; даже ако и смърть ви сполети, пакъ да се не уплашите, да минете безъ страхъ отъ единъ животъ въ другъ. Всѣки страхъ е врѣденъ. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влѣзете въ другия животъ, ще влѣзете съ туй чувство на страхъ, и то ще ви спъне. Влѣзете ли смѣло и рѣшително, безъ страхъ, вашето съзнание ще се проясни. Сега, Христосъ е единствениятъ факторъ, на когото вие може да разчитате. Като говоримъ за Бѣлото Братство, за Христа, ние го знаемъ — Единъ е Той, който е дошълъ на земята, пострадалъ и възкръсналъ. Единъ отъ членоветѣ на това Братство е слѣзалъ на земята. Сега, ще оставимъ кой какъвъ е. Въпросъ е, че туй Бѣло Братство или този Божествениятъ свѣтъ се е проявилъ въ лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако въ васъ се зароди сѫщия стремежъ, който Христосъ е ималъ, ще вършите това, което и той вършилъ. Защото, ако нѣмате Неговиятъ стремежъ, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думитѣ ми не прѣбѫдатъ въ васъ.. “ едното условие, моитѣ думи — разумното Слово. Туй учение, което той е училъ, не е само това, което е въ Евангелието. Думитѣ: „Ако прѣбѫдвамъ въ васъ, и ако вие прѣбѫдете въ мене, азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище въ васъ“, подразбиратъ единъ великъ законъ. „Тогава азъ ще ви се изявя на всѣки едного“. Тази е една опитность, която може да имате. Сега, гледамъ по нѣкой пѫть, нѣкои отъ ученицитѣ мислятъ, че съ насилие може да заставятъ нѣщата да имъ се изявятъ. Не, не може съ насилие. Прѣдъ слънцето може да излѣзете и да напълнитѣ цѣлъ единъ джобуръ съ сълзи и да му кажете: Ти не знаешъ ли, азъ цѣлъ единъ джобуръ съ сълзи напълнихъ, прати ми моля отъ твоитѣ лѫчи. Но, ако прозорцитѣ ти не сѫ отворени, ако ти не излѣзешъ отъ тази кѫща, то нѣма даже да ти обърне внимание, нѣма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христосъ не обича да ходи на гости, и не обича да Го карашъ да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира нѣкой стиха: „Ето хлопамъ на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цѣлъ единъ свѣтъ. И той може да влѣзе въ свѣта на сърцата; не въ едно сърце, а въ свѣта на сърцата той хлопа и тамъ праща своитѣ лѫчи. Ако ти излѣзешъ и Го видишъ, ще приемешъ всичката Му благодать. И той казва. „Тамъ, въ свѣта на сърцата, ще направя едно угощение“. Тамъ, както въ природата, ще видишъ всичкитѣ цвѣтя и дървета цъвнали, вързали, и всѣко ще ти каже: вкуси отъ моитѣ плодове, и ще ти благодари за доброто, което си имъ направилъ. Сега, да допуснемъ обратното, че вие бихте придобили едно знание, че рѫцѣтѣ ви сѫ съ магическа сила. Нѣкой ви оскърби, ти кажешъ: да ослѣпѣешъ — и той ослѣпѣе. Другъ те ритне, и ти кажешъ: краката да ти изсъхнатъ — и то стане. Ти ще уплашишъ всички хора. Навсѣкѫдѣ хората ще бѣгатъ отъ тебе, и въ която кѫща влѣзешъ единъ пѫть, не ще те приематъ вече. И като кажатъ хората: ето онзи силниятъ, знаменитиятъ иде, всички ще бѣгатъ. Ще бѫде като онѣзи българи, които бѣгаха отъ кърджалиитѣ. Казваха: идатъ даалиитѣ! — и хайде всички по горитѣ. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огънь стане. Като отиде този даалия въ дома на нѣкой българинъ, той, слѣдъ като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дѫщеря му ще играятъ кючекъ и послѣ, отгорѣ на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зѫбитѣ, за всѣки зѫбъ по единъ грошъ. И най-послѣ, ще го изнесе 2 — 3 километра пѫть, и така ще го остави. Питамъ: втори пѫть като чуешъ че иде този даалия, ще го чакашъ ли? Нѣкои казватъ: да научимъ окултната наука. Ако съврѣменнитѣ хора биха владали силитѣ на окултната наука такива даалии щѣха да бѫдатъ. А, ужасно нѣщо щѣха да бѫдатъ. Обаче, въ великия Божественъ законъ, за да може да се използува една сила правилно, непрѣменно тя трѣбва да мине прѣзъ срѣдата на Любовьта. Защото, Любовьта е сѫщеврѣменно и срѣда, т. е. срѣда е, когато е въ едно по-гѫсто състояние, когато се проявява и трѣбва да мине прѣзъ една по-рѣдка срѣда — Мѫдростьта. Мѫдростьта пакъ е срѣда. Истината пъкъ, тя е най-рѣдката срѣда. Всѣка сила трѣбва да прѣмине прѣзъ всички тия срѣди. Сега, не говоримъ за Любовьта и за Мѫдростьта като принципи, но говоримъ за тѣхъ, като срѣди и условия, при които Божествениятъ животъ може да се прояви при даденъ случай въ нашето съзнание. Та, казвамъ, ако придобиемъ туй знание по този начинъ, ще може да го използуваме за благото на човѣчеството. Тогава, ако азъ влѣза въ дома ви, нѣма да си отмѫстя, но ще прѣвърна вашия умъ, да имате правилно разбиране, да видите погрѣшкитѣ си, да се изправите. Ще се изправите, и ще ви благодаря. Така трѣбва да се постѫпва. Правото въ свѣта — да наказва и да прави добро — има само Богъ. Само единъ въ свѣта има право и да накаже и да прави добро едноврѣменно. Той е само Богъ, никой другъ! И всѣки другъ, който си позволи туй право, той е на кривия пѫть. Той е едно изключение. Само Богъ има право едноврѣменно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и слѣдъ туй да те възкреси. Но, когато Богъ умъртвява, Той ще те прѣкара прѣзъ ужасни страдания, и слѣдъ врѣме, като те изкара изъ тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновѣси. Всѣки другъ, който не разбира този законъ, ще ти причини само страдания. Сега, нѣкой пѫть, ние си позволяваме да наказваме. Доколкото азъ зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на насъ, ние трѣбва да се стремимъ да бѫдемъ благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремимъ, ще бѫдемъ благи. И пакъ има нѣщо горчиво въ човѣка. Окултната наука казва, че основата въ човѣшкия животъ е горчива. Коренитѣ на човѣшкия животъ сѫ горчиви, а плодовете на човѣшкия животъ сѫ сладки. Това сѫ два принципа, които дѣйствуватъ. Единиятъ принципъ постоянно ражда отрицателни качества, той привлича отрицателнитѣ сили, и ние не можемъ да се справимъ съ тѣхъ. Казва Павелъ: „Виждамъ въ себе си единъ законъ, който дѣйствува — искамъ да служа на Бога. Този законъ дѣйствува въ удоветѣ ми, но когато правя това, което е много хубаво, правя и това което не искамъ“. Оплаква се той. И слѣдъ като училъ дълго врѣме въ школата, онѣзи Братя му показали изходния пѫть. Има единъ изходенъ пѫть! И тамъ, въ 8 гл. вече пише: „Има единъ пѫть, прѣзъ който човѣкъ може да излѣзе. Слѣдователно, вие, като ученици, ще се намѣрите като ап. Павелъ въ едно голѣмо противорѣчие. То е въ реда на нѣщата. Азъ виждамъ, нѣкои отъ ученицитѣ, ще се намѣрятъ въ едно голѣмо противорѣчие. И много по-голѣми противорѣчия ще дойдатъ. То е много естествено. Че, ако вие не може да издържате тия противорѣчия и да придобиете тази свѣтлина, тогава вие нѣма да може да се ползувате. Та, ще имате прѣдъ видъ, нѣкои казватъ: и тукъ хатъръ, и тамъ се прави хатъръ, тъй върви работата. А, не, не, въ Божествената школа нѣма никакъвъ хатъръ! Въ Божествената школа да имашъ привилегия, значи да станешъ най-послѣденъ въ свѣта, и нищо да не се ползувашъ. Нищо повече! Когато дойдемъ до Божественото, ние не щадимъ никого! Азъ виждамъ, когато нѣкой пѫть ви направя една забѣлѣжка, веднага се обиждате. Нѣкои се обиждатъ много скоро. Азъ нѣмамъ за цѣль да ви обидя. Казвамъ: пѫтьтъ, по които вървишъ къмъ своя идеалъ не е правиленъ. Нѣкой пѫть нѣкой ми каже: не можа ли да ми кажешъ това на самѣ, ами ме компрометирвашъ прѣдъ тия братя? Ами те знаятъ какъвъ си! Всички ученици знаятъ че той е страхливъ, но понеже Учительтъ казалъ, той се засрамилъ. Ами че ти отдавна си засраменъ! Нима въ класа не знаятъ, че ти се карашъ съ всички? Нѣкой пѫть хората като не ни казватъ погрѣшката, ние ни най малко не трѣбва да си правимъ илюзия, че тѣ не я знаятъ. Туй не значи, че тѣ сѫ слѣпи. Ама тѣ виждатъ, всичко виждатъ. Запримѣръ, азъ съмъ виждалъ, като влѣзе нѣкой въ стаята ми, ще вдигне единия чаршавъ, ще каже; горниятъ чаршавъ на Учителя е чистъ, но долниятъ не е чистъ. Защо се интересува? Този, който дига единия чаршавъ, той и въ живота си ще бѫде сѫщиятъ. Любопитство е това! Послѣ, подъ кревата ще погледне, да види какво има отдолу, обущата на Учителя сѫ тамъ. И тѣ знаятъ, кое кѫдѣ е — цигулката кѫдѣ е, куфарътъ кѫдѣ е. То е хубаво, но казвамъ, туй е любопитство у хората. Сега, мислите ли, че при тая чърта, която имаш, като дойде нѣкой у васъ нѣма да бръкне да види кое кѫдѣ е? И васъ ще ви изпитатъ. Ще питатъ за васъ какъ се обхождате съ другитѣ, щедъръ ли си, като ти поискатъ пари. И онзи ще каже: не е толкова щедъръ, той е стиснатъ, малко обича... цигания има, цигания тъй. Ималъ цигания! Но туй ще ти го каже съвсѣмъ тихо. И двамата сега вървятъ: слушай, азъ ти казвамъ, като приятель, цигания имашъ малко. А той се прѣпорѫчва. Послѣ дойде при него другъ какъ си, приятелю, ти си отъ школата, нали? Много се радвамъ. Кѫдѣ е тази чърта, искреностьта, у хората? Туй спъва вѫтрѣшния ни прогресъ. Невидимиятъ свѣтъ е крайно недоволенъ. Туй ви спъва, отдалечава ума ви отъ цѣльта. Ами че тази цигания въ кого я нѣма? Кой я нѣма? Запримѣръ, нѣкой пѫть ти пазаришъ единъ файтонджия, човѣка ти иска 30 лева. Казвашъ: дѣца имамъ... не може ли 28 лв.? — Не може. Е, хайде де, азъ ти давамъ 29 лв. Защо сега искашъ да отбиешъ единъ левъ? Не че си бѣденъ. Макаръ и бѣденъ, нѣкѫдѣ може да пожертвувашъ 200 — 300 лв. а на този бѣдния файтонджия, сега ще отбиешъ единъ левъ. Нѣкой пѫть искашъ да отбиешъ единъ грошъ! Защо? Цигания е това! Жестъ трѣбва! Иди тамъ, и вижъ колко струва. Ако разполагашъ, питай: колко струва? — толкова. Дѣйствително, толкова ли е? — Толкова. Дай, и нищо повече! На западъ нѣма такива пазарлъци. Тамъ сѫ турили вече надписа: съ циганията ние приключваме! У англичанитѣ нѣма цигания и пазарлъкъ — прификсъ. Нищо повече! Влѣзешъ въ нѣкой магазинъ, ще ти кажатъ: това е отъ вълна, това отъ памукъ — точно опрѣдѣлятъ. Или: „туй не е за тебъ“, „ако не излѣзе така, върнете, ние си взимаме стоката назадъ“. Сега, най-първо, всички вие, като ученици, пакъ ви казвамъ: трѣбва да се научите да бѫдете точни. Точно на врѣме за класъ! Всички ще идвате точно. Знаете ли колко точно? Азъ по нѣкой пѫть правя едно изключение, за нѣкои закъснѣли, влизамъ 5 — 10 минути слѣдъ 7:30 ч. Не, точно! Часовникътъ ви трѣбва да е точенъ. Най-послѣ, да си 2 минути порано. Първото нѣщо, което искамъ отъ всинца ви въ школата е: точностъ. То е едно отъ правилата! Послѣ, ще ви поставя на изпитъ, ще държите изпитъ за точность. Така трѣбва, точно на врѣме, другояче не може. Точно трѣбва да постѫпвате! Сега, често, като стоя въ стаята си, ето какви мисли приемамъ отъ васъ за наряда, който ви дадохъ въ събора, и съмъ рѣшилъ да ви не давамъ вече такъвъ дълъгъ нарядъ. Единъ ми казва: Що ми трѣбваше всѣка сутринь да ставамъ бѫрѫ-бѫрѫ-бѫрѫ... то е попщина, то нарядъ ли е? Веднъжъ, дважъ, не искамъ вече. Другъ казва: много дълъгъ. Третъ: ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трѣбва и да го пѣешъ. Четвърти: освѣнъ наряда, пъкъ и тия упражнения, безъ тѣхъ не може ли? Ами че нали трѣбва да бѫда свободенъ азъ, какво, ще си турямъ юларъ, че да ме водятъ? Единъ день мѫр-мѫр-мѫр — разгнѣви се, погледна нѣкой, каже; не искамъ да правя това, азъ мога да мисля самъ за себе си. Казвамъ: още какво ще кажешъ? — Въ една такава глупава работа не влизамъ. Азъ съ нея не се занимавамъ. — А-а тия работи не минаватъ, не минаватъ, не, на кривъ пѫть сте. Дадете едно обѣщание доброволно, азъ ви казахъ: изпълните ли вашето обѣщание, вие се подигате. Не го правите заради менъ. Защото, азъ си казахъ на себе си: нѣмала баба работа, купила си прасенце. Казвамъ: идущата година ще го направя толкова кѫсъ, щото въ една минута ще го свършишъ. Това сѫ изкушения, които идатъ отъ тъй наречената зона на изостаналитѣ души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които сѫ изостанали, и тѣ сѫ първокласни клюкари. И тѣ не искатъ никакъвъ прогресъ, никаква свѣтлина, никакви знания. Тѣхниятъ стремежъ е да спънатъ цѣлото човѣчество. И каквото сте спечелили тѣ да го спратъ. Тѣ казватъ: не ви трѣбва нагорѣ, защо ще ходите при Господа, дайте тукъ насамъ ние да ядемъ и пиемъ, ние сме нѣщо реално. Тукъ е всичко на земята. А „тукъ“, това значи, да може съвсѣмъ да те използуватъ. Та, първото нѣщо, искамъ отъ васъ, да развиете вашата воля, защото въ окултната наука има опасность, чрѣзъ слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пѫтя. Смѣлъ трѣбва да бѫде окултниятъ ученикъ! Защото, всѣки страхъ, всѣко съмнѣние, всѣка слаба воля ще привлече отъ тия неканени гости, и тѣ като дойдатъ въ кѫщи, ще бѫдете много злѣ. Азъ съмъ билъ много внимателенъ къмъ васъ. За бѫдаще ще взема по строги мѣрки да не пропадатъ нѣкои отъ ученицитѣ. Нѣкой пѫть, човѣкъ се ожесточи, потъмнѣе умътъ му, нѣма разположение. Трѣбва воля, воля! Не се подавайте! Нѣмашъ настроение да се молишъ сутринь. Застани, обърни погледа си нагорѣ, ще ти дойде нѣкой бѣлъ братъ на помощь. Понеже си обѣщалъ, трѣбва да изпълнишъ. Боленъ си, втрѣсло те е. Стани! Казалъ си да излѣзешъ на ½ клм. вънъ, — Излѣзъ! Боленъ, неболенъ — излѣзъ. Ще упражнявашъ волята. Ще гледашъ да прѣодолѣешъ, една малка мѫчнотия е това. Далъ си обѣщание. Сега, вие мислите, че като тръгнете въ Божествения пѫть, той ще бѫде посланъ само съ рози, ще ви посрѣщнатъ съ финикови вѣйки и ще кажатъ: като васъ ученици нѣма! Не е тъй. Тъй е, но като минемъ отъ другата страна на тази зона. А докато я минемъ, трѣбва да имате тази диамантна воля. Борба трѣбва съ тия неканени гости, да се избавимъ отъ една голѣма напасть. Вслѣдствие на това се раждатъ много болести. Та, ще развивате волята — диамантна воля трѣбва! Сега, запримѣръ, азъ ви дадохъ музика, и гледамъ пакъ докарахте тия окултни пѣсни, до обикновенитѣ. Първото правило за окултнитѣ пѣсни: ако не си разположенъ, ако умътъ ти не е разположенъ, не пѣй. Пѣйте отъ обикновенитѣ пѣсни. За окултнитѣ пѣсни трѣбва да имашъ разположение, волево разположение, и умътъ ти трѣбва да присѫтствува. Разправяше ми единъ ученикъ слѣдующето. Давамъ едно упражнение на ученицитѣ и казвамъ: ще извадите рѫцѣтѣ си напрѣдъ, и около 10 минути ще мислите все около тѣлото, съ отворени очи. Външниятъ свѣтъ ще го забравите, само за тѣлото ще мислите. Този ученикъ, като седи казва: чакай да си затворя очитѣ. Затваря си очитѣ, и слѣдъ 10 минути заспива. Не, съ отворени очи става концентрирането. Нѣкой казва: чакай да зажумимъ. Не, съ отворени очи ще се лѣкувашъ, ще мислишъ за рѫцѣтѣ си, за краката си, ще прокарашъ ума си прѣзъ нервната система, прѣзъ стомаха, въ червата, по цѣлото тѣло, като единъ господарь, който трѣбва да се разходи навсѣкѫдѣ изъ своето имѣние, да види, въ какво положение се намира всичко, Това значи концентриране. Когато вие пѣете тия окултни пѣсни умътъ ви трѣбва да е концентриранъ въ пѣсеньта, тогава ще видите резултата. Вземете, запримѣръ упражнението „изгрѣва слънцето“. Най-първо, вие като кажете „изгрѣва слънцето, трѣбва да видите туй слънце, че изгрѣва. Трѣбва да вземете участие съ рѫцѣтѣ си. „Изгрѣва слънцето“ (Учительтъ плавно изтегля рѫцѣтѣ напрѣдъ). Какво прави слънцето като изгрѣва? „Праща свѣтлина“. (Учительтъ разтваря рѫцѣтѣ настрана). Какво донася тя? — Благословение. „Носи радость за“.... (Учительтъ прибира рѫцѣтѣ къмъ гѫрдитѣ). Втората часть: живата сила, какво носи въ себе си? Какво е дѣйствието на тази жива сила? — Тя всѣкога извира. Значи, ще дадешъ на цѣлия си организъмъ единъ потикъ — на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята. Щомъ не си разположенъ, не пѣй. Дойде ли до упражнение — изпѣй го по всичкитѣ правила! Нека единъ отъ ученицитѣ, който е най-способенъ, единъ доброволецъ, да изпѣе „изгрѣва слънцето“. (мълчание). Дѣйствително, имате право, притѣснение е. (Единъ отъ братята пѣе. Слѣдъ него нѣколко сестри изпѣха сѫщото упражнение). Азъ ви казвамъ: не съмъ добъръ пѣвецъ, но правилно пѣя. Искамъ да се научите отъ мене правилно да взимате тоноветѣ. (Учительтъ пѣе и свири на цигулка „изгрѣва слънцето“.) Нѣкой пѫть се боите и не изказвате туй, което е въ душата ви. Ще се научишъ да бѫдешъ смѣлъ. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би, нѣкой отъ васъ, като пѣе веднъжъ, втори пѫть нѣма да се опита да пѣе, ще изгуби всѣкаква охота, защото нѣма да получи насърчение. Като го слушатъ, ще кажатъ: ще бѫдешъ тъй добъръ, втори пѫть да не ни заставяшъ да те слушаме. То е, защото хората обичатъ хубавото. (Всички пѣемъ „изгрѣва слънцето“). Трѣбва ви непрѣменно вдъхновение, ще се стараете двойникътъ ви да влѣзе въ гърлото. Може да имате техника, но нашата цѣль не е само до техниката, трѣбва изразъ въ пѣнието. Човѣкъ може да направи всичко, но трѣбва воля и разположение. Имашъ ли разположение — можешъ; нѣмашъ разположение — не можешъ. И когато дойде до разположение, Трѣбва да знаете, че въ свѣта Господъ не обича да си играемъ. Сега, когато пѣешъ, ще пѣешъ по всичкитѣ правила, щомъ мислишъ, ще мислишъ по всичкитѣ правила, които мисъльта изисква. Не можешъ ли, ще стоишъ настрана. Имайте идеалъ! Турете мисъльта, че можете да пѣете хубаво. Изведнъжъ може да не достигнете това, но ще знаете, че може да пѣете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия животъ, но е едно спомагало да може да уякчи волята. Имате ли зададено нѣкакво упражнение? — Да упражнението върху съзнанието, да намѣримъ черното петно. Тогава, ще ви дамъ друго едно упражнение. До колкото виждамъ, никаква точка нѣма да намѣрите, то е едно отъ труднитѣ упражнения, за което може би слѣдъ една година ще имате резултати, не сега. Но ще го слѣдвате. Туй упражнение, което ще ви дамъ е вашето здраве. Упражнението е слѣдното. Вие ще поставите двѣтѣ си рѫцѣ една до друга, палцитѣ допрѣни на една маса, краката ви и тѣ да бѫдатъ единъ до другъ. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тѣло, както ви казахъ. Сега, всички ще направимъ туй упражнение да 10 минути, съ отворени очи. Ще мислите за рѫцѣтѣ, за краката, за дробоветѣ, само за васъ си ще мислите. За нищо друго нѣма да мислите; ще се концентрирате, и съ ума си ще извървите по цѣлото тѣло. (Всички направихме упражнението). Сега, азъ ще ви обърна внимание на слѣдното. Туй положение, до гдѣто сте стигнали, като ученици, азъ не искамъ да останете на този пѫть, той е единъ отъ най-опаснитѣ пѫтища. Не струва да доведешъ човѣка до срѣдата на пустинята и да го оставишъ тамъ. Да не мислите, че тамъ може да спрете. Нѣкои казватъ: Толкова стига вече. Не, трѣбва да стигнете на една опрѣдѣлена станция. Нали още не сте достигнали до една станция? Затуй трѣбва да направите по-голѣмо усилие, да стигнете на станцията. Тамъ, който иска може да продължи, който иска може да остане, но туй положение, въ което се намирате е опасно. Сега, не може да ви оставя тъй. Прѣзъ пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използуваме, може вода да нѣма въ изобилие, съ лишение, съ малко ще минемъ. Тъй, трѣбва да се примирите съ условията на живота. Пустиня минаваме, съ камили пѫтуваме, не съ нѣкой модеренъ тренъ, ще се примиримъ и нѣма да философствуваме. Тамъ, въ пустинята, ставатъ такива бури, всичко може да стане. Трѣбва да знаемъ, че и въ окултния свѣтъ, и тамъ, ставатъ бури. Трѣбва да бѫдемъ умни, защото може живота ни да съвпада съ Божествения развой на нѣщата, да знаемъ кога може да тръгнемъ и кога да свършимъ. Менъ ми разправятъ, че прѣзъ балкана минаватъ нѣкои пѫтници, прѣзъ планината, снѣгъ, студъ, буря, та просто имъ окапватъ пръститѣ на рѫцѣтѣ отъ студъ. Защо ти е да минавашъ планината прѣзъ туй врѣме, та да ти окапятъ пръститѣ? Стой си дома една седмица, почакай! Но веднъжъ замислишъ ли пѫтя, не закѫснявай, защото буря ще дойде. Ти казвашъ: до два деня мога да мина оттатъкъ, но, като дойде бурята, изненада те. Трѣбва да разбира човѣкъ. Затуй ще бѫдете всички внимателни, защото окултниятъ свѣтъ е единъ свѣтъ на редъ и порядъкъ, и нѣщата трѣбва точно да се изпълняватъ, тъй безъ изключение за всички. Т. м. 18 школна лекция на общия окултенъ класъ (II годим) 11.II.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКИТѢ СЛУЧАИ Т. м. Изпя се пѣсеньта: „Махаръ Бену аба“. Прочете се резюмето върху: „Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ“. Тема за слѣдующия пѫть: „Смисълътъ на раждането и прѣраждането“. Всички съврѣменни наблюдатели, естественици, които наблюдаватъ природата, мислятъ, че нѣма никаква връзка между прѣдметитѣ. Тѣмъ се вижда, че всички прѣдмети въ природата сѫ разхвърляни. Философитѣ, като разглеждатъ причинитѣ, които прѣдизвикватъ проявитѣ въ природата, и Тѣ мислятъ като че нѣма връзка между проявитѣ, даже намиратъ едно противорѣчие. И отъ това противорѣчие възникватъ противоположнитѣ философски възгледи. Напримѣръ, между философитѣ песимисти и оптимисти, отъ чисто френологическо гледище, сѫществува слѣдната разлика. Песимиститѣ се опрѣдѣлятъ по слѣдующия начинъ: хора крайно щестлавни и честолюбиви, при това крайно страхливи, съ слабо развита надежда и силно изостренъ умъ. У оптимиститѣ е обратно у тѣхъ гордостьта е слабо застѫпена, а сѫвѣстьта, милосърдието и разсѫдъка завзематъ по-широка площь въ схващанията имъ, за това тѣ виждатъ въ всичко добрата, страна. Разбира се, като разглеждаме съврѣменния материаленъ свѣтъ, ние не можемъ да го считаме за идеаленъ свѣтъ. Не мога азъ да считамъ положението на единъ грънчарь, който замѣсва пръсть, като нѣщо идеално. Когато гърнето се изпече, и излѣзе изъ пещьта, тогава туй гърне е идеално. Обаче, вие ще забѣлѣжите, че въ природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервуаръ, въ което всички съзнания на индивидитѣ въ свѣта, на всички малки животинки, се отразяватъ. И въ тази проекция на туй съзнание сѫществува едно вѫтрѣшно брожение. Второто съзнание на природата — единъ стремежъ да обуслови, да придобие и да застави всички тия съзнания да дѣйствуватъ хармонично. И третото съзнание, то е чисто Божествено, което дава насока на мисловния животъ, т. е. на човѣшкия животъ. Първото съзнание може да го опитате. Идете на кое и да е мѣсто въ природата, и ще опитате слѣдующето положение: като идете въ Рилската пустиня и постоите тамъ 2 — 3 дни, вие ще усѣтите едно желание да бѣгате, усѣщате една скука, като че всички прѣдмети ви душатъ. Искате да избѣгате, една борба се явява. Природата казва: „Ще изхвърлишъ този багажъ, който носишъ, той не ми трѣбва. Твоитѣ нови философски възгледи ще ги снемешъ, азъ не се нуждая отъ твоята философия. Тамъ, въ София, ти може да философствувашъ колкото искашъ, но тукъ азъ нѣмамъ нужда отъ твоята философия“. И като оставишъ твоята философия първото нѣщо, ти ще усѣтишъ едно успокоение, ще усѣтишъ, че слизашъ надолу. Природата ще те приравни съ себе си, и слѣдъ като се приравнишъ съ нея, ще усѣтишъ, че по единъ особенъ начинъ тя ти дава една по нова насока на мисъльта. Но въ първо врѣме ще се зароди една вѫтрѣшна борба между нея и тебе. Сега, тази борба сѫществува и въ самитѣ васъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие се считате ученици. Онова дълбокото, Божественото съзнание казва: „Изпълни волята Божия“. Ти казвашъ: „Не, не мога да изпълня волята Му сега, поради тия и тия съображения, не е врѣме да изпълня волята Му. Азъ не мога да я изпълня“. Добрѣ. И всѣкога слѣдъ единъ вѫтрѣшенъ отказъ на ученика, резултатитѣ, които го послѣдватъ сѫ нещастия, страдания. Толкова взискателна е природата, че на всѣки единъ твой отказъ и тя ще ти даде другъ отказъ. Ти ще откажешъ, тя ще замълчи, но и ти ще се обърнешъ да искашъ помощь отъ нея, и тя пакъ ще замълчи. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ таквазъ ще ти се възмѣри“. Туй сега източнитѣ народи го наричатъ „законъ на кармата“. Но въ този законъ на кармата тѣ внасятъ единъ механически елементъ. Има нѣщо, което не е вѣрно. Тѣ отиватъ много далечъ, и въ закона за кармата внасятъ нѣкои религиозни догми, т. е. по нѣкой пѫть употрѣбяватъ закона за прѣраждането, като единъ законъ, като единъ модусъ да сплашатъ нѣкого. Но законътъ на кармата не е да сплаши човѣка, но да му покаже причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, какъ вървятъ тѣ по единъ математически законъ, ни повече ни по малко. И всѣко едно страдание, което ще изпита човѣкъ, съотвѣтствува на прѣстѫплението, което е направилъ, т. е. каквато болка си причинилъ другиму, сѫщата болка ще се върне и на тебъ, по сѫщия начинъ, за да знае човѣкъ, че каквото прави, за себе си го прави. Сега, първото нѣщо за ученика е, да влѣзе въ съгласие съ Божественото. Всички философи учатъ, че ние не можемъ да влѣземъ въ съгласие съ Божественото. Можемъ. За да влѣземъ въ съгласие съ Него, ние трѣбва да се освободимъ отъ мнѣнието на хората за насъ. Какво ще мисли Господь за насъ, то важи. Най първо трѣбва да кажемъ, „Нека мислятъ каквато искатъ за насъ, а колкото хората мислятъ по-злѣ, толкова по добрѣ“. Лошитѣ мисли по нѣкой пѫть сѫ необходими, тѣ сѫ черноземъ, въ който, нѣкой пѫть, растатъ най хубавитѣ плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху васъ рекатъ на лѫжа лоша рѣчь“. А не казва: „Блажени сте когато ви похвалятъ“. И между васъ по сѫщия законъ, щомъ ви дойде нѣкоя неприятность, вие не може да издържате. Запримѣръ, още не знаете какъ да прѣвърнете извѣстна енергия. Да кажемъ обидилъ ви нѣкой. Да може да прѣвърнешъ тази обида. Че това е воля! Сега, азъ свързвамъ туй съзнание на природата съ волята. Всички мислите, че имате воля. Азъ не отричамъ това. Онзи генералъ на бойното поле и той мисли, че има воля. Държавникътъ, и той има воля. Генералътъ каква воля има? Той като изтегли ножа, ще не ще напрѣдъ ще върви. Не може да бѣга назадъ, срамъ го е да се върне, войницитѣ сѫ, които го тласкатъ. Ако азъ се намѣря прѣдъ една тълпа, нѣма ли да вървя напрѣдъ? Ще вървя. Извадете този генералъ въ обществото, ще видите, че прѣдъ много малки спънки капитулирва, но на бойното поле той е смѣлъ. Той тамъ изразява колективната воля на войницитѣ. Този воля не е негова. А кѫдѣ ще се прояви волята на човѣка? Тя може да се прояви въ три положения. Първото положение: да кажемъ, пѫтувашъ въ Рилскитѣ мѣста, самъ си, и насрѣща ти иде мечка. Нѣма никой около тебъ. Ако имашъ воля, ще тръгнешъ полека, ще мислишъ, че тази мечка може да те разбере, ще минешъ насрѣща ѝ, ще се разминете, безъ да има нѣкакви инциденти между тебе и нея. То е воля. Щомъ се уплашишъ, знаешъ ли какво ще стане? Мечката има крайно отвращение къмъ страхливитѣ хора. Не се знае случай въ живота, мечка да е изяла страхливъ човѣкъ. Като неприятель, изяжда те, но страхливъ ли си, щомъ се разтреперишъ, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе, и ще каже: „Крайно съжалявамъ, че воля нѣмашъ“. И този, когото мечка го плюла, три мѣсеца боледува. То е голѣмъ изпитъ. Сега, не е въпросъ за мечката. Азъ взимамъ мечката като символъ. Напримѣръ, имаше въ Варна една акушерка знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4 5 клм. навѫтрѣ въ морето, плувала е като нѣкой тюленъ, като сомъ. Тази баба Хранова е готова да убие всѣкиго, но покажете ѝ една пиявица въ едно шише, и тя цѣла се разтреперва, изгубва всѣкакво присѫтствие на духа си. Пиявицата, то е цѣла мечка за нея, обектъ, който може да я уплаши въ даденъ моментъ. Не мислете, че за страха се изисква нѣщо грамадно. Значи, психически, туй има извѣстна връзка отъ миналото. Въ миналото тази пиявица е била много голѣма, а сега се е смалила. И човѣкъ, който бѣга отъ пиявицата то е защото тя седи въ ума му като нѣкой грамаденъ монстъръ. По сѫщия законъ и ние сега съврѣменнитѣ хора страдаме отъ малкитѣ погрѣшки. Второто проявление на волята: направишъ извѣстна погрѣшка. Запримѣръ, имате дѣте, синъ или дѫщеря, или пъкъ нѣкѫдѣ въ обществото сте, както и да е направите погрѣшка по отношение когото и да е отъ тѣхъ. Дойдатъ и те питатъ: „Туй нѣщо направи ли го? Каза ли го? — Не, не го направихъ. Този човѣкъ е страхливъ, нѣма воля. Кажи: „Направихъ го“. Третото проявление на волята, проявление на волята Божия, когато човѣкъ се рѣши да изпълни волята Божия, да пожертвува себе си, съзнателно да се пожертвува. Този човѣкъ има силна воля, който може за извѣстна идея съзнателно да се жертвува. Това сѫ три прояви на волята. И всинца вие най първо трѣбва да си въобразите че срѣщате нѣкоя мечка. Такива маневри трѣбва да ги правите, тѣ ще бѫдатъ хубави упражнения. Често англичанитѣ въ Индия правятъ такива опити, за да калятъ волята си. На мѣста, дѣто има тигри или змии, ще седне нѣкой англичанинъ на нѣкой камъкъ, и спокойно ще чака. И тия хора, които иматъ силна воля, не се знае случай да ги е нападналъ нѣкой звѣръ. Ще седишъ тихо и спокойно, умътъ ти ще присѫтствува, съвсѣмъ концентриранъ, смѣлъ ще бѫдешъ, нѣма да ходишъ тъй, насамъ-нататъкъ. И никога не може да те нападне звѣръ. Е, добрѣ, какъ ще проявите вашата любовь? Любовьта всѣкога изисква жертва. Тя се проявява чрѣзъ закона на жертвата. Първиятъ законъ чрѣзъ който Любовьта се проявява въ съзнанието на душата ти е чрѣзъ жертвата. Защото, нѣкой пѫть жертва безъ Любовъ може, но Любовъ безъ жертва не може. Може да дадешъ жертва безъ Любовь, нѣкой пѫть се отчаешъ, хвърлишъ се, но туй не го правишъ отъ любовь. Но, съзнателната Любовь всѣкога изисква жертва! Жертвата е законъ, чрѣзъ който Любовьта може да се самоопрѣдѣли. Тази жертва ще произтича отъ вашия духъ тя не трѣбва да се наложи отвънка, защото ако се наложи отвънка, тази жертва не е по закона на Любовьта. Тя трѣбва да произтича отъ вашия духъ, и тогава, въ момента, въ който почувствувате този законъ на самопожертвуването, вие ще нараснете, духътъ ви ще стане мощенъ и силенъ. Слѣдъ като ученикътъ е разрѣшилъ въпроса на самопожертвуването, той може да влѣзе въ пѫтя, на Мѫдростьта, и може да прѣодолѣе всичкитѣ мѫчнотии. Но не е ли научилъ Божествения законъ на самопожертвуването, той въ пѫтя на Мѫдростьта не може да ходи, и Любовьта не може да прояви. Сега, вие слушате тия работи, но онѣзи отъ васъ, малцината, които искатъ да калятъ волята си, какво трѣбва да правятъ? Запримѣръ, когато човѣкъ иска да покаже, че има воля, той свива рѫката си. Свиването на рѫката се отнася до проявата на волята на физическото поле. Послѣ, когато иска да покаже, че има воля свива устата си, то е по отношение на сърцето си. А когато иска да покаже, че и умътъ му взима участие, свива и вѣждитѣ си. И дѣцата правятъ така: начумѣри се. И майката казва: „Маминото, ще имашъ, което искашъ“. — Майката капитулирва. Тъй е. Но туй положение на дѣтето е своеволие. Дѣте, което по този начинъ налага своята воля върху баща си и майка си, е дѣте отъ една ниска култура. И онова благородното дѣте, което дойде въ кѫщи, трѣбва да принася, а не да изнася. Този, който така свива рѫката, устата и вѣждитѣ, той ще изнася навънка. Сега, по нѣкой пѫть, азъ ви виждамъ, и вие си свивате юмрука, вѣждитѣ и устата на мене, начумерите ми се. Отъ низка култура сте, казвамъ. Да щомъ ми се начумѣри човѣкъ, азъ имамъ едно мнѣние — отъ низка култура е. Защо трѣбва да ми се чумеришъ? И безъ да ми се чумеришъ, азъ ще ти дамъ двойно колкото искашъ, но отъ туй, което имашъ, ти нѣма да израстнешъ нито единъ милиметъръ. Не е тамъ въпросътъ. Разбиране трѣбва между насъ, зачитане на онѣзи велики закони, на които ученикътъ и учительтъ се подчиняватъ едноврѣменно. Ако вие сте единъ ученикъ при мене, и учите музика, азъ не мога да измѣня тия правила на музиката заради васъ, да измѣня тоноветѣ на позициитѣ, и да ви дамъ други тонове. Ще ги вземете точно тъй, както сѫ, и за менъ и за васъ тѣ трѣбва да сѫ ясни. Послѣ, вие не може да карате лѫка насамъ нататъкъ, да го метухарите. Този лѫкъ трѣбва да върви правилно, красиво. Може да хванете този лѫкъ и по средата, както искате, но има извѣстни правила, които трѣбва да спазвате. И ученикътъ и учительтъ трѣбва да ги спазватъ. И въ живота е сѫщиятъ законъ. Ние не можемъ да живѣемъ по който и да е начинъ. Има точно опрѣдѣлени правила, по които трѣбва да живѣете. Тази вечерь азъ мога да говоря и по другъ начинъ, мога да кажа много нѣща, но азъ зная послѣдствията, че може да се обидите, може криво да ме разберете. Че ще се обидите, за менъ тия нѣща не важатъ. Въ дадения случай, азъ това не искамъ да зная. Ако азъ съмъ дошълъ да изправя вашия кракъ, който е счупенъ, не ми важи какъ мислишъ ти. Баща ви казва: „Може ли да направишъ крака?“ Азъ казвамъ: да, мога. Ти може да, ме хулишъ, ругаешъ, но като оздравѣешъ, пакъ ще говоримъ. Азъ ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е другъ въпросъ, ще го оставя на твоя смѣтка. Може да кажешъ: „Ти ми причини болка, ти си жестокъ“. То е другъ въпросъ. Въпросътъ е, може ли азъ да направя крака или не? Направя ли азъ крака, поставя ли всѣка частица на мѣстото си, азъ не съмъ жестокъ, човѣкъ, азъ съмъ човѣкътъ, който ви направи крака, който ви оздрави. Слѣдователно, вие не може да очаквате да ви се оправи крака безъ болка. Вашиятъ Учитель трѣбва да изправи много ваши погрѣшки. Турете въ ума си мисъльта, че когато ние говоримъ за погрѣшки, тия, погрѣшки сѫ извънка нашата душа. Защо? Ако вие мислите, че единъ Учитель нарочно се отнася къмъ нѣкого тъй, да го оцапа или обиди, вие криво разбирате вашия Учитель Ако единъ Учитель би помислилъ това, той се деградирва. Нѣкой пѫть Учительтъ може да ви създаде нѣкои мѫчнотии изкуствено, но неговата цѣль е съвсѣмъ друга. Тя е далечна. Учительтъ може да ви даде трудна задача, но цѣльта е съвсѣмъ друга — да развие ума на ученика. Сега, първото нѣщо между васъ ученицитѣ по причина нѣмане воля, и отсѫтствие на хармония, често имамъ съ нѣкои ученици и ученички доста недоразумѣния, неразбирания. Едно нѣщо помнете, азъ съмъ заобиколенъ съ една диамантна стѣна спрѣмо свѣта, а спрѣмо горѣ съмъ отворенъ! Отъ долу — никаква каль! Който дойде отгорѣ, добрѣ дошълъ. Но да се отваря отдолу, да влѣзе каль — никога това нѣма да бѫде! Който се опита да дойде отдолу, ще приеме не единъ ритникъ, но хиляди ритници. Който дойде отдолу, като го ритнемъ, ще се намѣри на 1 клм. далечъ. Ритници има! Не мислете, че ние сме много кротки хора. Отдолу който дойде, има ритникъ; отгорѣ който дойде — „добрѣ дошелъ“. Нищо повече! На съврѣмененъ езикъ говоря: ритникъ! Ще дойдешъ отгорѣ, както свѣтлината. Ще се отвори твоята душа за тази Божествена свѣтлина, която да оплодотвори твоя умъ и твоето сърце, и да се явятъ въ нея тия възвишени, благородни пориви. Сега, запримѣръ, отъ толкова врѣме азъ ви говоря, и ви наблюдавамъ: вие още не може да си услужвате единъ на другъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да използува онѣзи незабѣлѣзани микроскопически случаи за да услужи. Допуснете, че вие носите лачени обуща, и азъ виждамъ, че вашето ремъче, се е отвързало, и се влече. Казвамъ не е моя работа това, да услужвамъ. Не, ако си ученикъ, ти ще се спрешъ, и ще кажешъ: „Извинете моля, почакайте“. Ще се наведешъ долу, и ще оправишъ ремъчето. Сега, у васъ ще се роди нѣкаква мисъль, изведнъжъ ще заговори благочестието. Азъ говоря, жена на жена да услужи и мѫжъ на мѫжъ. Изведнъжъ въ ума си вие прѣкръстосвате работитѣ, явяватъ се контраститѣ. Извеждате се долу, ще кажете: „Позволете да ви услужа. Извинете че ви спрѣхъ“. Това е една малка услуга, но комуто я направите, той нѣма да я забрави. Добрѣ, другъ случай. Вървишъ съ твоя приятель. Ти си внимателенъ. Качвате се на тренъ, или на трамвай, или на файтонъ. Той е забравилъ кесията си, нѣма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, безъ да се досѣти. Не прави да се уронва неговото честолюбие; прѣдвиди, не го заставяй да ти иска, но прѣди да иска той, дай му. Всичкитѣ тия малки нѣща помежду си трѣбва да ги прѣдвиждате, да ги правите. Тѣ сѫ които внасятъ редъ и порядъкъ —малкитѣ работи. Да допуснемъ, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавалъ, сирене, но случило се, че единъ отъ васъ не си е взелъ хлѣбецъ. Ти прѣдвиди! Никога да не кажешъ въ ума си „отъ гдѣ се взе той“! На този ще трѣбва да му се даде. Използувай случая да му дадешъ ти, и да ти стане приятно, че той не си е взелъ хлѣбъ. Кажи: „Другъ пъть пъкъ ти ще ме угостишъ, но сега ще ми направишъ голѣмо удоволствие да ти услужа“. Този другарь никога нѣма да забрави тази малка услуга. Сега тия сѫ малкитѣ случаи, които трѣбва да използувате. И невидимиятъ свѣтъ ги използува. Ако ти отъ Господа искашъ голѣма сума. Той нѣма да ти даде, но често Господь внимава на много малкитѣ работи. Малкитѣ работи, малкитѣ благодѣяния сѫ благотворни, а голѣмитѣ благословения сѫ поройни. Малкитѣ благословения сѫ като росата, носятъ благословение, а голѣмитѣ благословения сѫ поройни, тѣ и коренитѣ завличатъ по нѣкога. Азъ прѣдпочитамъ росата. Сега ние казваме: „Господъ да ми даде 20 милиона, че това ще направя“. Слѣдъ като ти даде Господъ 20 хиляди, ще ти се създадатъ 20 неприятности. Нищо повече! Сега, вие често критикувате. Критикувайте, безъ да хапите. Виждате погрѣшкитѣ на хората. Виждай погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги изнасяшъ. Да имате тази благородна чърта. Тамъ въ Библията се говори за Ноя, че като излѣзалъ изъ кораба, като пилъ винце, се напилъ. Единиятъ синъ видѣлъ баща си разголенъ и казва; „Онзи стариятъ нашъ“. А другиятъ синъ взима една дреха, и покрива голотата на баща си. На окултния ученикъ не е позволено да изнася погрѣшкитѣ на другитѣ, понеже той изнася своитѣ погрѣшки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесешъ за другитѣ, то единъ день ще дойде въ дома ти. Пъкъ и турцитѣ казватъ: „Не се смѣй на комшията си, да не ти дойде на главата“. Ние не съжаляваме, че сте влѣзли въ школата съ погрѣшки, че имате погрѣшки, ни най малко азъ не съжалявамъ за това, но азъ съжалявамъ, че вие не може да използувате вашитѣ погрѣшки. И когато нѣкой направи каквато и да е погрѣшка, голѣма или малка, азъ казвамъ: ето единъ отличенъ случай за този ученикъ да се подигне. Азъ виждамъ въ това единъ добъръ случай, а той казва: „отъ мене човѣкъ нѣма да стане“. Казвамъ: сега е врѣме да се подигнешъ, защото въ свѣта има падане, има и слизане. Не смѣсвайте вашето слизане съ падането. Въ падането има чупене на крака и рѫцѣ, а въ слизането има само една умора. Слѣдователно, когато слизате, ще се качвате и падате. Нѣкой пѫть ще дойдатъ мрачни настроения на духа. Имаше една сестра, която искаше да подигне цѣлия свѣтъ, тъй бѣше вдъхновена, но послѣ, като се върнахъ отъ Търново, намѣрихъ я клюмнала надолу, казва: „Азъ съмъ голѣма грѣшница“. Какъ тъй, едно врѣме искаше да спасишъ свѣта, а сега си грѣшница? Казвамъ: самозаблуждавашъ се, ти не си това, което си мислила едно врѣме, и сега не си туй, което мислишъ. Онзи, който спасява свѣта е Богъ! Голѣмъ грѣшникъ е онзи, който не изпълнява волята Божия. Това е искрено. Не мислете за себе си туй, което не сте, Послѣ, често идватъ нѣкои ученици и ми казватъ: „Учителю, азъ искамъ да взема отъ твоя товаръ“. Чудна работа, отъ моя товаръ! Казвамъ: носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която може да ми направишъ, то е твоето послушание. Да снемешъ, моя товаръ отъ гърба ми, значи да измѣнишъ великия Божественъ законъ въ свѣта и да обърнешъ великото, благородното въ свѣта на каль. Разбирате ли това? Когато азъ нося нѣкое страдание, азъ разбирамъ смисъла на това страдание, и работя върху него. Казватъ: „Много страда Учительтъ“. Страдалъ Учительтъ! Че кой не е страдалъ? Онази майка, която ражда не страда ли? Онзи войникъ, на когото е счупенъ крака на бойното поле, не страда ли? Онзи министъръ на който е хвърлена бомба, и откѫснала рѫката му, не страда ли? Онзи банкеръ, който е изгубилъ паритѣ си, не страда ли? Всичкиятъ свѣтъ е пъленъ съ страдания. И всѣко страдание е на мѣстото си. Обаче, ние можемъ да улеснимъ този пѫть на страданието. Не се съмнѣвайте! Та, като дойде нѣкой и каже: „Учителю, азъ искамъ да взема твоя товаръ“, казвамъ му: не се съмнѣвай, върви въ пѫтя си! Товара си азъ мога да нося. Ако искашъ да направишъ услуга, не се съмнявай въ мене! Защото, съ твоето съмнѣние, ти увеличавашъ страданието ми 10 пѫти повече, а щомъ увеличавашъ моитѣ страдания, ще получишъ единъ ритникъ, и ще се намѣришъ на 10 клм. на далечъ. Казвашъ: „Този Учитель“. Не, ти не се съмнѣвай въ своя Учитель! Азъ взимамъ думата „Учитель“ въ специална форма, въ специална идея. Не се съмнявай въ великото, въ Божественото, въ проявлението на Божията Любовь, която носи жертвата въ себе си, която носи Мѫдростьта въ себе си, която носи въ себе си свѣтлината, която носи Истината, свободата. Това сѫ най-възвишенитѣ проявления на Божественото. И всѣки единъ ученикъ, който се съмнява въ тия нѣща, азъ не зная какъвъ ученикъ може да бѫде. Единъ день, азъ вървя по пѫтя, и срѣщамъ единъ ученикъ, запримѣръ ви го давамъ, върви си той, запалилъ цигарата си, не ме вижда. Щомъ ме видѣ, веднага си свали рѫката, и скри цигарата, „Отъ гдѣ този учитель сега?“ Азъ казвамъ: не е научилъ урока ти. Казвамъ: не, не, царството Божие съ този димъ нѣма да го намѣришъ. На окултния ученикъ не се позволява да пуши! Може, но въ рѣдки случаи, само когато иска да се дегизира. Учительтъ може да пуши, но ученикътъ — никога! Тръгвате ли, нѣма пушене. Кой е този ученикъ, азъ нѣма да кажа, не искамъ и той да си каже името, но е фактъ. Той отива къмъ изтокъ, азъ отивамъ къмъ западъ. Къмъ Бога отива той, но намѣсто свѣщь, тютюнъ запалилъ. Тѣ сѫ малки работи. Да запушишъ една цигара, азъ не го считамъ за голѣмъ грѣхъ, защото въ Писанието нѣма законъ за него. За винопийцитѣ има — вино не пий но за тютюнопушачитѣ — нѣма законъ, свободни сѫ, за тѣхъ нѣма нищо казано. Тъй че нѣма законъ за тѣхъ, съ който може да се сѫдятъ, но правиятъ законъ е слѣдующиятъ: куминътъ е направенъ за димъ, а човѣшкиятъ носъ не е направенъ за куминъ. Нѣкой пѫть, нѣкой като пуши, изкарва дима прѣзъ носа навънка, и казватъ, че е майсторъ пушачъ той. Пушенето на тютюнъ, пиенето на вино, психологически всѣкога сѫ свързани съ извѣстни недъзи на човѣшката психология. И тютюнътъ сега въ Европа се употрѣбява като едно наркотическо срѣдство противъ усилената дѣятелность на нервната система. Тя се намира въ едно болезнено състояние, което искатъ да лѣкуватъ чрѣзъ тютюна. Сега, ще се повърнемъ къмъ цѣльта — къмъ волята. Вие имате единъ недостатъкъ — ето единъ случай да калите вашата воля, У насъ имаше двама приятели, като стълбове хора, тъй здрави, и двамата бѣха пушачи на тютюнъ. Хващатъ се на басъ. Единиятъ казва: „Азъ ти купувамъ едни дрехи, ако въ продължение на единъ мѣсецъ не пушишъ“. И другиятъ обѣщава нѣщо, но и двамата не можаха да издържатъ. Единиятъ се крие на едно мѣсто — пуши; и другиятъ пуши — крие се на друго мѣсто. И двамата минаватъ за хора съ много силна воля, а при това не можаха да побѣдятъ тютюна. Е, питамъ: кѫдѣ е тогава волята? Нѣкой се гнѣви, иска да въздържа гнѣва си. Не да спрешъ гнѣва, но да прѣвърнешъ този гнѣвъ въ даденъ моментъ на една енергия, и да използувашъ тази енергия. Гнѣвътъ отъ окултно гледище, е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гнѣвъ. „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Нѣкой пѫть трѣбва де се гнѣвите, да развивате тия центрове. Трѣбва да има малко гнѣвъ. Нѣкои не се гнѣвятъ. У гнѣвливия човѣкъ се заражда енергия да работи. Нѣкои отъ васъ смѣсватъ честолюбието съ гнѣва. Честолюбието е докачение, което носи отмѫщение, а гнѣвътъ е едно екзекутивно чувство; щомъ се разгнѣвишъ, давашъ отпоръ, работишъ, бранишъ се. Единъ извади револверъ, и ти извадишъ револверъ — бранишъ се. Искамъ, всинца, да не мислите, че трѣбва да бѫдемъ миролюбиви хора. Не, окултниятъ ученикъ трѣбва да е толкова смѣлъ, че да се застѫпва всѣкога за истината! Смѣлъ трѣбва да бѫде, юнакъ трѣбва да бѫде! А не — този да не обидимъ, онзи да не обидимъ. Не, не, щомъ дойде за Истината, по всичкитѣ правила, ще се застѫпимъ заради нея! Щомъ дойде за Мѫдростьта, по всичкитѣ правила ще се застѫпимъ заради нея \ Щомъ дойде за Любовьта, по всичкитѣ правила ще се застѫпимъ заради нея! За всѣко друго нѣщо може да отстѫпимъ, но дойдемъ ли до тия три позиции, ние ще бѫдемъ твърди като диамант, непристѫпни. Това е окултенъ ученикъ! Сега, волята трѣбва да се кали въ тия малкитѣ добродѣтели. Послѣ, старайте се, запримѣръ, като дадете едно обѣщание, да го изпълните. Ученици, туй непрѣменно го искамъ да бѫдете точни, по точни отъ англичанитѣ. И азъ ще ви задамъ задачи за точность. Знаеш ли какъ? Дадешъ обѣщание да бѫдешъ точенъ като часовникъ, то е една отлична чърта. Речешъ ли, че въ 4½ ч. ще свършишъ нѣкоя работа да разчитамъ, че въ 4½ ч. работата ще я свършишъ, без никакво извинение. Ще оставишъ всичкитѣ други нѣща, но работата ще я свършишъ. Не обѣщавай безъ да обмислишъ. Прѣди да обѣщаешъ — мисли хубаво. Обѣщаешъ ли веднъжъ, кажи: „Тази дума е казана, Богъ е казалъ, азъ ще се застѫпя за Бога“. Така трѣбва да бѫде при всѣко нѣщо, което е обѣщано. Нашето съзнание трѣбва да прѣдшествува обѣщанието. Послѣ, второто нѣщо; искамъ да се пазите отъ друго, да не изнудвате другитѣ, тѣ да обѣщаватъ. Не искайте отъ другитѣ обѣщание, ще оставите всѣки да дѣйствува по свободна воля. Като ученици, всѣки единъ ще оставите на неговата любовь, той самъ да обѣщава. И като обѣщаете, да се чувствувате свободни, радостни въ своитѣ обѣщания, а не изнудени. Обѣщаешъ ли, не забравяй своето обѣщание, то не е окултно, то е маниеръ на свѣта. Никакво изнудване не трѣбва да има! Тия сѫ правила, които трѣбва да се спазватъ. Само така може да се образува между васъ извѣстна хармония. Нѣкой пѫть азъ ще ви дамъ задачи, като ви ги давамъ, взимамъ участие и азъ. Запримѣръ, ако азъ ви дамъ задача да срѣщнете мечката, и какъ да се разминете, азъ ще ви покажа опита, нѣма да ви пратя васъ сами; ще ви кажа: елате 10 20 души, ще седнете далечъ отъ менъ да наблюдавате какъ азъ ще се срѣщна съ мечката, какъ ще се разговарямъ съ нея. По сѫщия начинъ ще постѫпите и вие. Единъ законъ е. Тази мечка, вие още не разбирате нейното естество. Има начини, чрѣзъ които вие може да влѣзете въ разговоръ, въ съприкосновение съ мечката, да се разговаряте приятелски съ нея. Азъ като я срѣщна на пѫтя, ще седна, и мечката ще седне до мене. Ще я питамъ: какъ ти е халътъ, какъ поминавашъ въ гората, дѣцата ти какъ сѫ, съ хората какъ поминавашъ? Тя ще се приближи при менъ, ще постави лапата си върху ми, ще ме поближе съ езика си, и послѣ ще каже — „добрѣ съмъ“. Азъ ще я потупамъ по главата малко. Туй сѫщество има съзнание, то е единъ духъ, който е слѣзълъ при такива неблагоприятни условия и сега усѣща че има едно сѫщество, което го разбира, и ще се разположи. — Мечката много обича и много мрази. Горещо сърце има мечката, но намрази ли нѣкого, тя е неукротима; обидишъ ли я веднъжъ, тя не забравя обидата. Та казвамъ, то е цѣло изкуство човѣкъ да влѣзе въ положението на извѣстно животно. Вие ще изучвате този законъ, да влѣзете въ положението единъ на другъ. Видишъ нѣкой ученикъ разтревоженъ, нѣщо го мѫчи, не го питай, какво имашъ. Влѣзъ въ положението му и вижъ, какъ е създадено туй положение. Той има товаръ, не му го взимай, ти може да му помогнешъ, като не се съмнявашъ въ него. Сега разбира се, азъ не искамъ въ единъ день да изпълните тия правила. Азъ ви давамъ 10 години да ги усвоите, пъкъ вие може да ги усвоите и за единъ день, за седмица, за мѣсецъ, за една година и за двѣ години. Въ живота нѣма нищо по приятно отъ да чувствувашъ окрѫжающата срѣда, че хората, между които живѣешъ нѣматъ съмнѣние въ тебе. Обичатъ те тъй искрено, всѣки единъ отъ тѣхъ е готовъ да стори всичко, което душата му позволява. Това е благородно, да се усѣщашъ между своитѣ. Нѣма по-хубаво състояние на земята отъ това! Да имашъ 2 — 3 души приятели, на които ти напълно може да разчиташъ. И сега, такова общество ние трѣбва да направимъ, и ще го направимъ туй общество, сега ще го направимъ, моделъ имаме вече, нали? Сега, разбира се, нѣкои отъ ученицитѣ работите, азъ влизамъ въ вашето положение. Нѣкои отъ васъ работите усърдно. Голѣма енергия иждивявате. Нѣкои сте се домогнали до по-правилни методи, начини на мислене, на дѣйствие, нѣкои отъ васъ имате доста хубави, красиви опитности, но има още много да се желае. Какъ? Дѣ е единъ светия, който е завършилъ своята еволюция, и единъ ангелъ, който е достигналъ вече до положение на своето развитие. Разбира се, нѣкои отъ васъ, ученицитѣ, нѣкои сте млади, нѣкои сте стари. Казвамъ по отношение на вашата опитность. Този класъ, който съмъ образувалъ, той почти е най добриятъ. Общия класъ е най-добриятъ. Защото той е естественъ класъ, ние сме се събрали, както една фамилия, както е въ природата, малки и голѣми, млади и стари, възрастни, да може всѣки да използува дадения случай. И дѣца да има между насъ. Като се говори за философски въпроси, тѣ не мислятъ за това, което говори Учителя, но като дойде да казвамъ дѣтински истории, всѣко дѣте казва: „Това разбирамъ“, и тѣ слушатъ, послѣ дойде пакъ нѣкой философски въпросъ или нѣкоя математическа задача, то казва. „Това не ме интересува“ — другитѣ взиматъ участие. Тъй че въ една бесѣда всѣки единъ човѣкъ може да използува това, за което неговото съзнание е приготвено. Има за всички. Та, малцината отъ васъ, гледайте да образувате една ядка. Една ядка, на какво? — Да използувате малкитѣ случаи, Да изпѣемъ една пѣсень! Богъ е Любовь. * 17 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 5.II.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТЪМНОТО ПЕТНО ВЪ СЪЗНАНИЕТО РАЗМИШЛЕНИЕ. Прочете се резюмето върху темата: „Разликата между ума и сърцето“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ“. Ще ви попитамъ сега за какво мислите, и какво чувствувате. Азъ ще направя едно въведение, нѣма да го пишете, то е прѣдговоръ. Сега да допуснемъ, отъ окултно гледище, че човѣкъ иде на земята, прѣражда се. Запримѣръ, единъ старъ дѣдо, който е умрѣлъ на 120 години влѣзналъ е въ духовния свѣтъ и да кажемъ че слѣдъ 100 години пакъ се прѣражда наново. Допуснете, че този старецъ е билъ философъ, писалъ е редъ съчинения. Името му е турено въ нѣкоя енциклопедия. Тамъ е написанъ и цѣлиятъ му животъ. Редъ автори сѫ записани тамъ. Запримѣръ, този старецъ е писалъ за произхода на свѣтлината, върху създаването или произхода на човѣка. Този философъ като се роди изново, като едно дѣте, ще почне да плаче, забравя всички философии. Питамъ ви: какъ е възможно единъ философъ да се прѣвърне на едно дѣте, и да плаче пакъ наново? Докосвамъ единъ важенъ въпросъ. Нѣкои твърдятъ, че сърдцето е това, умътъ е онова... Азъ казвамъ; нѣкой си е много ученъ философъ, но слѣдъ като се роди наново, плаче; и туй дѣте, като порастне, дойде на 21 или 33 години, пакъ почва да проявява своитѣ таланти. Слѣдъ туй, пакъ се връща въ духовния свѣтъ, послѣ пакъ дойде на земята, като малко дѣте. Питамъ, има ли връзка между проявяването на първия дѣтински животъ, и проявяването на втория животъ? Сега, да допуснемъ, че има единъ по-висшъ свѣтъ отъ нашия. Знаете ли, че най глупавото въ нашия свѣтъ, — плаченето на едно дѣте, прѣдставя прѣдметъ за изучване въ другия свѣтъ. Туй, което за насъ е много глупаво, за тия висши сѫщества, това е една философия тамъ, а всичкитѣ най умни книги тукъ, тамъ сѫ най глупавитѣ нѣща. Допуснете сега именно такова противорѣчие. Ние го допущаме, но може да има нѣкой за и противъ тази мисъль. И дѣйствително, въ Писанието се казва, че най-голѣмата човѣшка мѫдрость, прѣдъ Бога е безумие. Тогава, иде слѣдующия въпросъ: коя е нормата, върху която окултниятъ ученикъ трѣбва да обуславя своя животъ? Отдѣ трѣбва той да започне за кое знание той трѣбва да положи усилие, и кое трѣбва да тури за основа? Той нѣма право да се отрича отъ живота. Само умния човѣкъ може да се отрича. Отъ какво? Прѣдъ менъ сѫ прѣдставени двѣ паници: едната паница съ отрова, другата съ ушавъ. Казвамъ: отричамъ се отъ първата. Защо се отричашъ? — Тази паница не е заради менъ. Взимамъ другата паница, въ която седи сладкия ушавъ. Глупавият веднага ще вземе двѣтѣ паници. Сега отъ окултно гледище се казва: Ученикътъ трѣбва да се отрече“. Отъ какво трѣбва да се самоотрече окултниятъ ученикъ. Какво нѣщо е да се самоотричашъ? Кой отъ васъ е правилъ опити? Знаете ли произхода на самоотричането? Опитвали ли сте го вие? Има нѣколко души, които сѫ опитвали стойностьта на водата. Има и отъ младитѣ и отъ старитѣ, които знаятъ какво нѣщо е водата, какъвъ е нейния произходъ, каква е нейната сила. Тѣ иматъ цѣлъ редъ доказателства, и такива прѣживявания, че никой не може да ги убѣди въ противното. Сега напримѣръ, все трѣбва да се правятъ твърдения. Днесъ всички говоримъ отрицателната философия. Казватъ: „Това да не правимъ, онова да не правимъ“. И при това, при все, че се казва да го не правимъ, ние го правимъ. Послѣ се казва: „Това да правимъ, онова да правимъ, а ние пакъ го не правимъ. Туй, за което се казва да го не правимъ, ние го правимъ. Напримѣръ, казва се да не крадемъ, а ние крадемъ. Да не лъжемъ, а ние лъжемъ. Да не сме страхливи, а ние сме страхливи. Туй, което ни се заповѣдва да не правимъ, ние го правимъ. Послѣ казва ни се тъй: „Ще бѫдете благородни, ще обичате ближнитѣ си“, но ние не го правимъ. Защо? Кажете на когото и да е: „Ти трѣбва да раздадешъ имуществото си“. Той ще каже: „Не му е дошло още врѣмето“. Но, дайте му единъ методъ какъ да отвори касата на богатия човѣкъ, той ще го направи това. Защо? Туй е политически животъ. Като кажешъ само една дума, той тъй ще нагласи ключоветѣ си, че всичкото злато ще го извади. Американцитѣ въ тази война по единъ изкуственъ начинъ, законно, изтеглиха всичкото богатство на Европа, И едва сега слѣдъ войната, европейцитѣ усѣтиха, че златото отиде, и мислятъ по кой начинъ да върнатъ назадъ туй злато. Сега изобщо, туй, което става въ общия животъ, става и въ личния животъ. И тогава ние ще се спремъ на слѣдующето твърдение: Вие на гѫсеницата не може да дадете морала на пеперудата? На вълка не може да дадете морала на овцата. Ма паяка не може да дадете морала на мухата. Паякътъ си има особенъ моралъ, вълкътъ си има особенъ моралъ, гѫсеницата си има особенъ моралъ. И като дойдемъ до хората, вие трѣбва да разберете, че не всички хора произтичатъ отъ единъ и сѫщъ родъ. Сега ще се натѫкнете на едно противорѣчие. Казва ви се, че всички произтичате отъ едни прародители. Нали тъй? Окултната наука оспорва това. Всичкитѣ хора не сѫ родени отъ единъ баща. Не сѫ! Туй сега между стѣнитѣ да остане. Разбирате ли? То не е за вънка. Изнесете ли го, ще се компрометирате всички. Сега, ние ще дойдемъ до разсѫжденията въ това, като ученици. Възможно ли е единъ прѣдметъ направенъ отъ злато, да не е злато? Възможно ли е единъ прѣдметъ отъ злато да стане желѣзо? И възможно ли е единъ прѣдметъ от желѣзо да стане злато? Алхимицитѣ казватъ: „Желѣзото може да стане сребро и злато, да, но за този, който разбира. То е другъ въпросъ. Затова, като кажемъ, че всички хора не произтичатъ отъ единъ баща, подразбирамъ, че има нѣколко рода материя, отъ която хората сѫ създадени. Нѣколко вида материя има, и слѣдователно, тѣлата на всички хора не сѫ образувани отъ една и сѫща материя. Вслѣдствие на това се явява туй съврѣменно противорѣчие. И дълго врѣме ще сѫществува, докато дойдатъ ония по-висшитѣ свѣтове, които сега алхимически работятъ, т.е. прѣвръщатъ нисшитѣ елементи, които сега функциониратъ въ човѣшкитѣ тѣла. Докато тѣ работятъ, тѣ разрѣшаватъ една висша задача въ своитѣ лаборатории. И когато разрѣшатъ своитѣ задачи, тѣ ще почнатъ да правятъ тѣла, въ които хората ще функциониратъ въ една нова обстановка. Тогава хората нѣма да грѣшатъ, а ще възкръсватъ. Но, докато човѣкъ добие това ново тѣло, той трѣбва да работи дълго врѣме, трѣбва да си достави материя, а тази материя се добива много мѫчно. Тя сѫществува разхвърлена, т.е. материята, отъ която трѣбва да се направятъ нашитѣ тѣла е разхвърлена въ пространството, и трѣбватъ хиляди години за да се достави. Има твърдения, че за да се достави единъ грамъ отъ такава една организирана материя, отъ която може да се създаде нашето бѫдеще тѣло, всички фабрики въ свѣта трѣбва да работятъ 3000 години. Е, питамъ колко ще струва този грамъ? Може ли да направитѣ едно изчисление? И тъй, ние се намираме при създаването на своя организъмъ, при създаването на своя умъ и своето сърце. Ние се намираме прѣдъ една отъ най мѫчнитѣ задачи. Като ученици, туй трѣбва да го знаете. Не си правете илюзии. Да се създадатъ органитѣ на бѫдещето сърце, и на бѫдещия умъ, да мисли тъй, както Богъ, мисли, то е много сериозна работа. Сега, онѣзи, слабодушнитѣ ученици, казватъ: „Тази работа като е толкова трудна, тя не е заради насъ“. Така може да мисли само единъ, който не е ученикъ, но който е ученикъ, неговата задача е да трансформира своето сърце. То е приготовление за третата култура, която сега иде. Азъ я наричамъ трета култура, малко въ разрѣзъ съ това дѣление на теософитѣ. Не е въ разрѣзъ, защото ние я взимаме отъ чисто кабалистическо гледище, а не отъ теософско. Третата култура, тя е култура на сърцето. Значи, човешкото сърце трѣбва да се трансформира, да се прѣобрази. И въ писанието се казва: „Каменното сърце ще се прѣвърне въ плъть“. Не въ плъть, не е прѣведено добрѣ. Ще се прѣвърне въ една материя възвишена и благородна, въ която човѣшкия духъ ще може да работи тъй пластично, въ което човѣшкиятъ умъ ще работи тъй възвишено, че да подържа този благороденъ стремежъ. Казва се „Ще имъ дамъ сърце направено отъ плъть, въ него ще напиша законитѣ си, и всички, отъ малъкъ до голѣмъ ще ме познаятъ. Сега, окултнитѣ ученици, вие, за да може да работите, непременно трѣбва да имате абсолютна вѣра! Знаете ли какво значи абсолютна вѣра? Вие сте влѣзли въ школата много лесно, всички сте влезли безъ никакви изпити, и мислите, че сте въ окултната школа. Не! Вие сте въ прѣдвѣрието на окултната школа, и сега, който ще влѣзе въ окултната школа, ще мине прѣзъ единъ изпитъ, прѣзъ 9 огъня ще ви прѣкаратъ. Не мислете, че то е лесно. Азъ още не съмъ ви взелъ на разходка въ другия свѣтъ. Тукъ въ школата, много лесно влизате, но единъ день ще ви взема въ школата горѣ, да видите какъ седи въ сѫщность работата. Сега изведнъжъ ще кажете: „Ха да видимъ тази работа!“ Нѣма какво да видите. Най-първо трѣбва да имате абсолютна вѣра и безстрашие. Знаете ли какво е безстрашие? Нѣкои свѣтски хора иматъ туй безстрашие. Ще ви приведа единъ примѣръ, азъ съмъ го прѣвеждалъ и другъ пѫть. Надъ Ниагарския водопадъ, широкъ близо 1½ клм. прѣкарватъ едно вѫже отъ единия му брѣгъ до другия. При падането на тая вода, съ милиони кубически тонове, се образува страшно бучение. И единъ господинъ, съ върлина въ рѫка, минава отъ единия край до другия край по това вѫже. Ще кажете: „Това е смѣлость“. Тъй. Вториятъ пѫть той се връща и взима другъ единъ на гърба си, и пакъ минава по вѫжето съ върлината. Третият пѫть го взима пакъ на гърба си и минава вече безъ върлината. И двамата минаватъ по вѫжето. Прѣдставете си какво концентриране трѣбва да има този човѣкъ на ума си, за да мине по туй вѫже, и колко внимателно трѣбва да върви, стѫпка по стѫпка! Никакво подхлъзване не трѣбва да има. Защото, при най-малкото подхлъзване ще платятъ съ живота си. Та, ние въ този свѣтъ сме на едно татова вѫже отгорѣ, и трѣбва да го минемъ. Отдолу има такъвъ ревъ, такова бучение! И всѣки единъ трѣбва да има такова концентриране на мисъльта! И азъ бихъ прѣпорѫчалъ всѣки единъ отъ васъ да има такова концентриране, каквото у този американецъ, който е миналъ по това вѫже. Питамъ ви: ако вие имахте това концентриране, нѣмаше ли да минете? Щѣше ли да ви смущава рева? Не. Ревъ има въ свѣта. Горѣ на вѫжето си. Каква цѣль имашъ? Една велика задача имашъ — да минешъ водопада отъ единия край до другия по това вѫже. Сега, при този законъ ние ще дойдемъ да контролираме своитѣ чувства. Не се стремете да контролирате вашитѣ силни чувства. Стремете се да контролирате най-малкия си недѫгъ. Постарайте се този най нищожния недѫгъ да го контролирате. Допуснете, че вие имате по закона на наслѣдственостьта слѣдующия недѫгъ: обичате да се почесвате отзадъ по главата. Това, да се почешешъ не е грѣхъ, то е въ реда на нѣщата. Но постарай се този недѫгъ да го прѣмахнешъ. Знаете ли въ какво противорѣчие ще се намѣрите? Или, запримѣръ, имате другъ недѫгъ: седите на стола си, туряте си единия кракъ надъ другия, а послѣ правите обратното. Слѣдъ туй мѣстите си и рѫцѣтѣ. Това не е грѣхъ, но като седнете на единъ столъ, тихо и спокойно трѣбва да седите да си турите краката така, че да запазите своето равновѣсие. Послѣ, напримѣръ, ако азъ седна нѣкоя вечерь, тъй да се вдамъ на размишление, вие се нервирате, Вие ще кажете: „Защо учительтъ мълчи?“ Какво нѣщо ни липсва? Азъ си мисля, a вие казвате „Кажи нѣщо де? Да каже нѣщо учительтъ. Ами, че азъ казвамъ. Азъ мълча и ви казвамъ, въ себе си, на ума си вие разрѣшихте ли великата задача на живота? „Е, кажи де, кажи нѣщо, Учителю“. Този малкиятъ недѫгъ трѣбва да му намѣримъ произхождението. Отъ какво е произлѣзълъ този малкиятъ недѫгъ? Послѣ, вземете слѣдующето, което се заражда често между хората. Хора, които се много обичатъ, между тѣхъ се роди единъ недѫгъ, че послѣ най-малкиятъ оттенъкъ на думитѣ се тълкува злѣ. Единиятъ каже нѣщо, другиятъ изтълкува думитѣ точно въ обратна смисъль. Какъ ще си обясните това изопачаване на думитѣ? И казвашъ, че ти го обичашъ, а когато той говори казвашъ: „Тази дума е заради мене“. Тогава имате два живота. Е, какъ е възможно, единъ човѣкъ да ви обича, и да ви каже една обидна дума? Отъ кѫдѣ е произлѣзло това противорѣчие? Ще кажете „Нѣкой духъ му казалъ, той му е внушилъ тѣзи мисли“. Но туй не става единъ пѫть. Той ти каже веднъжъ, и втори пѫть, и трети пѫть, и наруши цѣлото равновѣсие. И между тия хора става едно разединение. Да кажемъ, нѣкой ученикъ е влѣзълъ въ школата, ревностенъ е, единъ отъ първитѣ, но, по едно врѣме, почва да се явява у него едно охлаждане, охлаждане, и той си излѣзе изъ школата. Другитѣ обясняватъ той е зеленъ, тон не е готовъ още. Не! Въпросътъ не е тамъ. Той не е излѣзълъ изъ школата. Той е чулъ тука нѣкои работи, и отива да ги провѣри въ свѣта. Може слѣдъ 4 5 години да се върне, и да каже: „Азъ разрѣшихъ нѣщата“. Той е отишълъ надалечъ и работи. Онѣзи, които не разбиратъ закона, ще кажатъ: „Той излѣзълъ изъ школата“ Не, той рѣшава задачата. Сега въ тия малки погрѣшки контролъ трѣбва. Има погрѣшки, които само ние знаемъ. Туй, което хората знаятъ, това не е погрѣшка, това, което само ние знаемъ, това е погрѣшка. Бѫдете увѣрени, че всѣки самъ знае своитѣ погрѣшки. Погрѣшкитѣ не сѫ видими. Тѣ иматъ отвънка резултати, но погрѣшката не седи въ тия резултати. Погрѣшката другадѣ се крие. Само ние знаемъ причината на тази погрѣшка. Тази погрѣшка, която вие съзнавате, за нея говоря азъ, за погрѣшката, която седи въ вашето съзнание. Като влѣземъ въ новия салонъ, трѣбва да имаме една голѣма дъска, да ви обяснявамъ нѣщата. Сега нѣкои работи може да разбирате, нѣкои не разбирате. Туй, което въ даденъ моментъ ти съзнавашъ като една нищожна погрѣшка въ съзнанието си, то хвърля едно малко петно въ съзнанието ти, една точица. Ти ще го опиташъ, една точица е то. Затуй ще употрѣбишъ всичкитѣ срѣдства, и ще се постараешъ да прѣмахнешъ туй черното петно отъ съзнанието, ти вече имашъ знание. Туй черното петно, това е една гѫста материя, прѣзъ която Божествената свѣтлина не може да минава, и слѣдователно, въ съзнанието ти се показва като една черна точка. И въ физическия животъ, и въ сърдечния има редъ проявления, т. е. всички мисли и желания, които сѫ дошли подъ сѣнката на тази черна точка, сѫ осакатени. Слѣдователно, туй малкото черно петно е зачатъкъ на една малка проказа. И тази проказа е вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Тя нѣкой пѫть се увеличава, нѣкой пѫть се намалява. Почнете тогава да се молите, и вижте, дали вашата молитва има сила да прѣмахне това петно. Туй малко черно петно вѫтрѣ въ съзнанието си вие го съзнавате. Никой го не вижда, само вие го съзнавате, то е толкова малко, че съ най-силни микроскопи трѣбва да го търсимъ. Само вие го виждате, никой не го вижда. И такива петна ги имаме. Светиитѣ сѫ идвали въ школата, тѣ сѫ виждали тия петна. Нѣкой светия прави чудеса, лекува другитѣ, а при това той има такова едно петно, постоянно се бори съ него, и търси начинъ, какъ да се освободи отъ такова едно малко петно. Единъ светия седи 20 години въ гората, чака и не може да се освободи, търси начини. Седи въ гората и чака. Защо? Щомъ разрѣши въпроса, какъ да прѣмахне това петно, той не седи вече въ гората, а се върне въ обществото. Сега ви прѣпорѫчвамъ. Азъ виждамъ всѣки единъ отъ васъ има такова едно малко петно, и азъ ви прѣпоръчвамъ, като ученици, ще насочите вашата дѣятелность да прѣмахнете туй микроскопическо петно отъ съзнанието ви. Да бѫде съзнанието ви чисто, или, най-малко, да може да го мѣстите отъ едно мѣсто на друго. Туй показва, че имате сила да може да го мѣститѣ, както въ часовникъ. Това е първиятъ опитъ, който трѣбва да правите въ вашето съзнание. И всичкитѣ изобрѣтатели въ съврѣменната цивилизация, които сѫ се домогнали до нѣкои окултни сили, въ каквото и да е направление тия изобрѣтатели, споредъ резултатитѣ, които сѫ произвели, за въ бѫдеще ги очаква голѣмо нещастие, едно такова петно ще се образува у тѣхъ. Тия изобрѣтатели сѫ забогатели, милиони сѫ спечелили отъ изобретенията си. Да допуснемъ сега, че единъ алхимикъ е намѣрилъ закона за подмладяване живота на хората. Дойде единъ, който е живѣлъ развратенъ животъ, той му даде 2 — 3 пѫти отъ това срѣдство, и поднови организъма му. Знаете ли каква ще бѫде неговата отговорность? Сега, първото нѣщо: въ школата се изисква онѣзи отъ васъ, които искатъ да добиятъ истинското познание, да се добератъ до единъ положителенъ моралъ, не този обикновения моралъ, и тогава, това черното петно на съзнанието, сами вие ще си го намѣрите. Направете опитъ. Азъ бихъ желалъ за цѣлъ единъ мѣсецъ, всѣка вечерь между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си къмъ вашето съзнание. Вие ще видите въ себе си една бѣла, мека, много приятна свѣтлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си къмъ съзнанието, направете едно изчистване въ ума си, и вижте тази бѣлина еднаква ли е. Гдѣ е по-бѣла? Нѣкой пъть къмъ периферията е много свѣтла, а къмъ центъра потъмнява, както единъ художникъ, който хвърля своитѣ сѣнки. Центърътъ е свѣтълъ, а периферията потъмняла. Нѣкой пѫть ще забѣлѣжите туй петно вѫтрѣ въ центъра на тази светлина, нѣкой пѫть нѣма да го забѣлѣжите. Щомъ намѣрите тази свѣтлина, вие ще се концентрирате 5 —10 — 15 минути. То сѫ наблюдения, ще гледате дали можете да намѣрите туй малко черно петно Ще раздѣлите съзнанието, за да видите отъ гдѣ се пада петното, отъ лѣвата страна на вашето лице, или отъ дѣсната, отгорѣ къмъ челото, или надолу къмъ брадата. Тази свѣтлина ще бѫде подъ ѫгълъ около 45° и нѣкой пѫть, ако я гледате дълго врѣме въ съзнанието си, ще вдигнете главата си нагорѣ, тя ще дойде надъ главата ви перпендикулярно, и ще почне да се движи бързо надъ главата ви, и послѣ се отдалечава, отдалечава нагорѣ. Като гледате така дълго врѣме въ пространството, образува се нѣщо като дупка, която се намалява, намалява, докато изчезне. И слѣдъ туй всичко наоколо потъмнѣе, съзнанието е изчезнало, нѣма го. Докато тази свѣтлина сѫществува, вие усѣщате едно приятно настроение на духа си, щомъ се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усѣщате една тѫга, една скърбь. Въпросътъ е, защо тази свѣтлина се дига нагорѣ? Сега, като изучавате псалмитѣ, Давидъ казва, че той наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онѣзи отъ васъ, които искатъ, не всички обезателно. Онѣзи, които искатъ да дадатъ единъ нормаленъ ходъ на своето учение, нека направятъ този опитъ, той не е задължителенъ. Но онѣзи отъ васъ, които го направятъ, да постѫпятъ споредъ закона на мѫдростьта. Тукъ трѣбва Мѫдрость. Разбирате ли? Тукъ трѣбва мѫдрость и постоянство. Мѫдрость и Истина може да разрѣшатъ този въпросъ. Любовьта послѣ ще дойде само онѣзи отъ васъ, които иматъ тази интелигентность на ума си, тѣ може да направятъ опита. За единъ цѣлъ мѣсецъ, отъ 5 — 30 минути, най-много може да правятъ своитѣ опити. Да не мислите, че е въ многото наблюдение. Нѣкой пѫть човѣкъ въ 5 минути може да разрѣши повече, отколкото въ 30 минути. Концентрирането не зависи отъ врѣмето. Слѣдъ единъ мѣсецъ, азъ ще питамъ нѣкои отъ васъ, намѣрили ли сѫ туй петно вѫтрѣ въ съзнанието си. Само така ще се домогнемъ до единъ окултенъ законъ за живота. Ние не искаме сега да реформираме свѣта, както до сега сѫ го реформирали. По тия закони, по тия правила, както сега се реформира свѣтътъ, то е „двѣ затъкава, три разтъкава“, „двѣ затъкава, три разтъкава“. То е едно забавление. Туй поправяне на свѣта не е поправяне. И човѣкъ съ сегашния моралъ никога не може да се поправи. Невъзможно е! Защо? Причинитѣ, които произвеждатъ тия недѫзи сѫ незасегнати, а ние чистимъ врѣменно само тия резултати. Запримѣръ, болеститѣ сега въ свѣта се много увеличиха. Какви ли хигиенически мѣрки не сѫ взети? Въ едно отношение взиматъ мѣрки, въ друго отношение болеститѣ се увеличаватъ. Забѣлѣжете, слѣдъ като влѣзохме въ школата, започнахме съ музиката, но когато започнахме да пѣемъ тѣзи пѣсни, изведнъжъ у васъ дойде тази кашлица, всички почнахте да кашлите. Ама тази кашлица азъ нарочно я допуснахъ. Азъ ви поставихъ на единъ изпитъ, зная гдѣ седи този ви недѫгъ. Всичкото седи тукъ въ гърлото, и работи надолу въ корема. Казахъ ви много пѫти да кажете на кашлицата: „Слушай азъ съмъ мобилизиранъ“. Сега, не е лошо, че кашлите, то е въ реда на нѣщата, но причината е въ гърлото. Въ вашия животъ, между Бога и васъ, между ангелитѣ и васъ, има извѣстна дисхармония. Дисхармонията между Бога е, че вие Любовьта Му не я възприемате както трѣбва. А че съ ангелитѣ сте въ контрастъ, то е, защото не възприемате тѣхната Мѫдрость както трѣбва. И вие се намирате въ едно несъзнателно противорѣчие. Запримѣръ, казвате: „А, нашето сърце е топло“. Любовь имате, нали? Но ако Богъ е Любовь, какъ е възможно, азъ, който имамъ Божествената Любовь, да се роди въ сърцето ми умраза? Умразата е отъ друго естество. Невъзможно е! Или е вѣрно, че азъ съмъ ималъ любовь, или че любовьта не е у мене, или отношенията между менъ и Бога не сѫ правилни. Туй е по законъ, това е принципътъ. Второто положение е, че не сме увѣрени въ нашето знание въ туй, което знаемъ и не можемъ да го приложимъ. Вие, съврѣменнитѣ окултни ученици, ако дойде при васъ единъ адептъ, какъ ще го посрѣщнете? Ако ви дамъ единъ изпитъ, най малко ¾ отъ васъ бихте се увлѣкли. Защо ще се увлѣчете? Какъ? Азъ зная. Тукъ прѣди години, въ София, дойде единъ младъ момъкъ, дойде и една млада мома, тѣ бѣха отъ Хасково. И двамата отиватъ въодушевени отъ новото учение, да проповѣдватъ въ Македония, Момъкътъ говори съ духоветѣ чрѣзъ момата, и духоветѣ имъ казватъ да отидатъ въ Македония. И двамата ме питатъ: „Ти какво ще кажешъ? Азъ имъ казвамъ: Може да отидете, ако искате, но ако питате менъ, не отивайте, не е врѣмето да отидете сега въ Македония, може да останете да работите тукъ. И тѣ останаха да работятъ въ София. Почнаха да се стичатъ около тѣхъ нашитѣ приятели, даже нѣкои отъ най-виднитѣ отиваха. И тогава медиумътъ казва на една сестра, която си замина: „Ти скоро ще умрешъ, но да осигоришъ нашето дружество, да му завѣщаешъ нѣщо“. Е, хубаво. Слѣдъ това тия двамата отидоха въ Пловдивъ. Тамъ друга една сестра съ цѣлото си сѣмейство отидоха при тѣхъ, и се опропостиха. Сега този, който бѣше повелъ тази мома да иде въ Македония, той не е тъй силно духовно развитъ. Той живѣе само за себе си, нищо Божествено нѣма въ него. И като погледнешъ въ духовния свѣтъ главата му, тя тамъ е черна, но неговиятъ личенъ егоизъмъ свети горѣ на главата. Ама другитѣ благородни, Божествени качества, всичко туй спи. Казвамъ му единъ день: слушай, ти трѣбва да се върнешъ, да подготвишъ себе си, да се освободишъ отъ всичкитѣ свои недѫзи, и тогава може да идешъ да проповѣдвашъ, а тъй, ти ще създадешъ на себе си едно зло. Сега, този младиятъ момъкъ бѣше подъ влиянието на други адепти, защото въ свѣта дѣйствуватъ и други адепти. Нѣкой пѫть тѣ идватъ и тукъ въ България. Не мислете, че не я посѣщаватъ. Адепти посѣщаватъ и школата въ София. Нѣкой пѫть съ физическитѣ си тѣла идватъ, а нѣкой пѫть идватъ съ своитѣ астрални тѣла. Мислите ли, че туй, което сега свещеницитѣ правятъ, азъ не зная на какво се дължи? Знаемъ ние произхода. Произходѫтъ не е тукъ отъ България, той е отъ друго мѣсто. По нѣкой пѫть вие ще кажете: „Господь нали е силенъ?“ Да, Господь е силенъ, тъй, но и ние трѣбва да бѫдемъ силни. Разсъждавайте по сѫщия начинъ. Окултниятъ ученикъ не му е позволено да разсъждава дѣтински. Той трѣбва да разсѫждава като мѫжъ. Житното зърно не трѣбва да пита: „Слънцето нали ме грѣе?“ То трѣбва да пита така: „Способно ли съмъ азъ да използувамъ свѣтлината, която ми се изпраща, мога ли да използувамъ слънчевата енергия?“ А туй, колко е силенъ Господь, не е важно. Важно е, въ състояние ли сме да използуваме тази свѣтлина, която иде отъ Бога за благото на нашата душа, и за нейното растене? Това трѣбва да ни интересува, като ученици. Тази свѣтлина, малката свѣтлина, която имашъ за растене, тя е важна, Сега, като ви говоря така, вие пакъ нѣма да разсѫждавате дѣтински. Ще кажете, че се обезсърчавате. Не, въ окултната наука нѣма обезсърчение! Тамъ има знания! Това е мѫдрость? Ще разсъждавате. Нѣма да мислишъ, че ти си праведенъ, но ще знаешъ, че пѫтьтъ ти е отворенъ. Тамъ е способниятъ ученикъ, въ това се вижда, дали той е добъръ или лошъ. Способенъ ли е той, пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫдѣ. За резултатитѣ на неговата способность, той послѣ си дава отговоръ, но пѫтьтъ му е всѣкога отворенъ. Та сега, първото нѣщо, вие трѣбва да развивате тази способность въ себе си. Способностьта седи въ това безстрашие на вашата мисъль. Тази мисъль да я развиете тъй, както е въ първоначалното свое произхождение, т. е. да схванете една Божествена мисъль тъй чиста и ясна, както си е, безъ да се опасяваме отъ нейнитѣ последствия. Ние нѣкой пѫть говоримъ за любовьта, и послѣ ще кажемъ: „Е, има философия, за да се разбере тя“. Не, не, Любовьта може да се разбере само по единъ начинъ. Ако азъ бихъ пусналъ тази вечерь тока на Любовьта, вие щѣхте да я почувствувате... Може нѣкой пѫть за ½ ч. да пуснемъ тока на Божествената Любовь, тогава вие ще почувствувате какво нѣщо е Любовьта. Ако ½ ч. тече този токъ въ всинца ви вие ще научите много повече отколкото всичката философия, която сега сѫществува въ свѣта. Вие ще кажете: „Ха, пусни го!“ Прави сте, и азъ да съмъ на вашето мѣсто, и азъ ще кажа тъй: „ха пусни го!“ Питамъ, ако азъ го пусна, този токъ ще произведе ли тия резултати, които невидимиятъ свѣтъ очаква? Разберете, че живата природа държи строга смѣтка за всичкитѣ нейни живи сили. Тя тъй щателно слѣди заради тѣхъ. Много щателна е тя. Ако слѣдъ като тече ½ ч. този токъ, единъ день иде ни прѣдставятъ смѣтка. Тя държи смѣтка, и не може току-тъй да пуснешъ този токъ, ще го пуснешъ на врѣме. Може да се пусне, но на врѣме, ако вие сте приготвени. Ако намѣрите тия черни точки, и може да ги контролирате, тогава токътъ може да го пуснемъ. Не искамъ да се шегуваме. Сега, ще дойдемъ до сериозна работа. Като пуснемъ този токъ, старитѣ ще ги подмладимъ, а младитѣ ще ги остаримъ. Има млади, които сѫ позлатени отвънъ, и като пуснемъ тона, ще изчезне златото, и тѣ оставатъ така, като че сѫ стари, има стари, които отвѫтрѣ сѫ злато, а отвънка сѫ обвити съ единъ пласть отъ обикновенъ металъ, и като пуснемъ тока, този пласть ще се стопи, а златото ще остане. Тъй че всѣки ще се яви въ своята вѫтрѣшна сѫщина. И цѣлата обстановка на нѣщата ще се измѣни. Тогава ще видите кой е праведенъ и кой е грѣшникъ. Кой е праведенъ, то е на обикновенъ езикъ. Ще се видите, всѣки ще се разбере ученъ ли е или не, а не кой е праведенъ. Този токъ ще покаже, кои отъ васъ е работилъ въ миналото, доколко се е занимавалъ, какъ се е училъ, когато е билъ въ школата, каква е била способността му. Само така ще се разкрие доколко той се е училъ, и какъ е използувалъ това знание въ редъ сѫществувания на миналото. И слѣдователно, въ васъ ще се прѣдставятъ всичкитѣ тия картини на вашия миналъ животъ, и вие ще се спрете, и ще кажете: „Разбирамъ, тази погрѣшка се дължи на тия причини“. И при туй съзнание вие ще поправите тия погрѣшки много лесно. Та, главното нѣщо, което се изисква да съсрѣдоточите ума си въ вашитѣ способности, да използувате Божията свѣтлина. Сега, туй, което става въ окрѫжающата срѣда, искатъ да отвлѣкатъ вашето внимание въ друга посока. То е едно налѣгане, и онзи ученикъ, който разбира закона, ще знае, че туй налѣгане отвънка е тъй необходимо, както въ една реторта трѣбва да има налѣгане, за да може законътъ да работи. Въ школата трѣва да има извѣстно съпротивление. Та, нѣма да се плашите отъ външната обстановка на нѣщата. Тия свещеници, които днесъ пречатъ, тѣ сѫ били ученици нѣкога въ окултната школа; нѣкои отъ тѣхъ сѫ изпѫдени отъ школата, и като нѣма какво да правятъ, станали сѫ свещеници. Но школата на Бѣлото братство, тя е безпощадна. Единъ ученикъ веднъжъ изпѫденъ отъ училището за непослушание, неговата сѫдба е рѣшена: той се деградира постепенно. Постепенно изгубва ония условия, при които той може да се учи, и слѣдователно, при всѣко едно прѣраждане условията почватъ да оставатъ по-тежки и по тежки, докато той дойде въ положението на единъ посрѣдственъ индивидъ. И тъй сѫ се родили въ Индустанъ тия парии, най бѣднитѣ, идиотитѣ, най-тѫпитѣ. И умнитѣ, всѣки единъ човѣкъ ще дойде до това положение, щомъ веднъжъ постѫпилъ въ една школа, и се върне назадъ. Въ каквато и да е школа, дали си отъ школата на Бѣлото Братство, или отъ школата на черното братство и въ двѣтѣ школи законътъ е единъ и сѫщъ, всѣкога резултатътъ е смърть, нѣма друго! Трѣбва да знаете, излѣзете ли веднъжъ изъ школата, очаква ви смърть! Тамъ законътъ е смърть. Казва се: „Който прѣтърпи до край спасенъ ще бѫде“. Не трѣбва да се страхувашъ въ нищо! Трѣбва да бѫдете безстрашливи! Връщане назадъ е смърть. Дали си въ едната школа или въ другата, сѫщото е. Затуй и въ черното братство, и въ бѣлото братство, всички се отличаватъ съ постоянство. Какво постоянство има въ всичкитѣ братства! Защото тѣ знаятъ, че ако не издържатъ — смърть ги очаква! Въ черното братство — всѣки, който не устои, очаква го смърть, въ бѣлото братство — всѣки, който не устои, очаква го смърть! Обратно, въ черното братство ако устои, очаква го животъ, и въ бѣлото братство, ако устои, очаква го животъ. И тъй, ще се стрѣмите да се не обезсърчавате. Ще ви дойдатъ голѣми обезсърчения, ще кажете: „То тази работа не е заради насъ. Ние сме стари, външнитѣ условия сѫ такива, при по благоприятни условия“. Не се лѫжете! По благоприятни условия отъ тѣзи нѣма да намѣрите. По-неблагоприятни ще намѣрите, по лоши ще намѣрите, но по-благоприятни отъ сега нѣма да намѣрите. И послѣ, ще кажете: „Има малко врѣме, да отложимъ, да си помислимъ“. Никакво отлагане! Никакво мислене! Не да прогласите свѣта, да кажете: „Ние сме окултни ученици“. Но въ себе си, въ вашето съзнание, ще кажете: „Сега е врѣме, този въпросъ азъ трѣбва да го рѣша. Сега или никога!“ И когато рѣшишъ, хората нѣма да знаятъ, нѣма да казвашъ никому, на себе си ще кажешъ, на ума си ще кажешъ. Има единъ умъ, които вие само го знаете. Нѣма да кажешъ „азъ“. Не, ти ще се обърнешъ къмъ своята душа. Какво трѣбва да кажешъ на тази душа? „Съ тебъ е Богъ!“ На душата си ще кажешъ: „Съ тебъ е Богъ! Ти ще побѣдишъ! Твоята побѣда е моя побѣда!“ Всѣкога ученикътъ трѣбва да признава, че Богъ е въ душата му. То е законъ. Не признава ли великия законъ.. Кой е този законъ? Азъ онзи день казахъ правилото. Азъ вѣрвамъ само въ единъ Богъ на Любовьта, въ единъ Учитель на Мѫдростьта и въ единъ Духъ на Истината. Тъй трѣба да бѫде. Въ единъ Богъ на Любовьта и въ единъ Учитель на Мѫдростьта и въ единъ Духъ на Истината. Туй трѣбва да бѫде правило на всѣки единъ окултенъ ученикъ! Ще се спре, и ще го каже. Това правило трѣбва да го разрѣшаваме. Сега, не мислете, че васъ въ окултния свѣтъ ще ви посрѣщнатъ съ такива цвѣтя. Не, много нѣщо ще минете, но мѫжество се изисква отъ васъ. Ще минете вътрѣшни борби; външнитѣ борби сѫ нищо, тѣ сѫ цвѣте! Ще влѣзете въ едно противорѣчие съ себе си, ще дойдатъ духовни борби. Дойде ли тази борба, нѣма да си извадите ножа, като Донъ-Кихота, ще се спрете и ще кажете на душата си: „Съ тебъ е Богъ! Ти ще побѣдишъ! Твоята побѣда е и моя побѣда! Азъ вѣрвамъ въ единъ Богъ на Любовьта, Въ единъ учитель на Мѫдростьта, и Въ единъ Духъ на Истината“. Сега, вие ученицитѣ, които ме слушате, имате този обикновенъ моралъ да се критикувате. Ако азъ дойда да засѣгна морала... Този моралъ е за свѣта, трѣбва да го напуснете. Съ този моралъ никога нѣма да се оправите. Школата нѣма да се оправи. Прѣди всичко трѣбва да имате дълбоко въ съзнанието си желание, като седнете вечерно врѣме въ своята си стая, мислено да обгърнете всички ония ваши приятели, ученици, изпратете имъ една Божествена мисъль на Великия Учитель, изпратете имъ едно добро пожелание на Великия Господь на Любовьта, изпратете имъ едно благо, на Великия Духъ на Истината. Дълбоко отъ душата си пожелайте на всички поименно и тѣ да иматъ туй благо, което вие имате. Пожелайте въ васъ да ги подигнете. Постарайте се нѣкой пѫть да видите, че тѣ светятъ въ васъ. Не се спирайте върху тѣхнитѣ погрѣшки, не оставяйте да проникватъ тѣ въ вашето съзнание, а да сѫ прѣдъ васъ като свѣщи. По-дълбоко идете. Всѣка една душа има наслоения отъ миналото, такива пластове! Туй наслоение трѣбва да се пробие. Тѣ сѫ като въ нѣкоя рудница затворени, и вие трѣбва да влѣзете като първиятъ спаситель между тѣхъ. Може би нѣкой отъ ученицитѣ да е обезсърченъ, да каже: „Тази работа нѣма да я бѫде, азъ ще напусна школата“. Ти съ своята мисъль ще се притечешъ, ще кажешъ: „Братко, азъ съмъ съ тебъ, моята душа е съ тебе“, ще го насърчишъ. Това е Любовь. Ако тъй казвате всѣка вечерь... А вие сега какво правите? Седнете, започнете, вашето медитиране: „Онзи тамъ на първитѣ столове седналъ той да ми говори! Само той знае, 10 години какъ е въ школата, нищо не знае, пъкъ сега дошълъ да ми се показва, че е нѣщо“. Медитация е това. „Че какъ до сега този Учитель не е могълъ да го поправи? Ако бѣше той отъ Бога пратенъ, той трѣбваше да пусне този токъ да стане светия. Тази работа нѣма да я бѫде“. За нѣкоя си сестра, хайде да не ѝ казвамъ името: „Ха, тази, младата, сега влѣзла въ школата, а ние отъ толкова години сме, стари, а тя едва влѣзла знаемъ я ние“. Това сѫ спънки за единъ окултенъ ученикъ. Млади, стари — нѣма! Грѣшкитѣ на хората, това сѫ благоприятни условия за васъ да се развивате. Това трѣбва да го знаете. И въ този свѣтъ ако вие искате да знаете, праведнитѣ хора сѫ грѣшки, а грѣшнитѣ сѫ праведни. Защото, единъ грѣшникъ, който се е оцапалъ, той казва: „Господи въ мене вече нищо не остана азъ толкова много съмъ се оцапалъ“. Азъ зная, азъ опитахъ всичкитѣ хора, и отъ сега нататъкъ отъ хората не очаквамъ нищо. Отъ Тебе очаквамъ, Ти нѣма да ми изневѣришъ, всички хора ми изневѣриха. Азъ опитахъ всички хора, и сега, каквото ми кажешъ, ще го правя“. И почне да се повдига. А праведниятъ каже: „Азъ съмъ способенъ, това ще направя, онова ще направя“. Той седи и въ края на краищата нищо не излѣзе. А онзи, падналиятъ, нѣма да се минатъ 5 — 6 години, той ще се повдигне, Богъ ще му помогне. И ако нѣкой отъ васъ оспорва това нека прочете въ стария завѣтъ какво каза Господь на Соломона. Яви се Господь на Соломона, и му каза, че ще има голѣма Мѫдрость. И какво стана съ Соломона? Всички му се смѣха. Колко жени имаше той? Около 900 наложници. Това е едно морално падение. Казва се че въ първо врѣме той се отдалъ на ядене и пиене. Каквото пожелавалъ, всичко направялъ. Разбирате ли? Нати всичко бѣше той, нали той бѣше най-умниятъ? Казваха му. „Като тебъ въ Израилъ другъ царь нѣма да бѫде“. Най-първо Соломонъ имаше тази претенция обѣщаваше храмъ да направи. Имаше голѣми окултни познания, но послѣ трѣбваше да прѣмине прѣзъ закона на смирението. Като четете 12 гл. отъ Евклисиаста, казва се: „Помни, че Господь ще докара всичко на сѫдъ“. И като четете притчитѣ на Соломона, много отъ неговитѣ мисли сѫ нахвърляни въ края на живота му, когато той вече признава, че философията не седи въ тази свѣтовна Мѫдрость. И затова казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И, който пише много книги, Мѫдростьта не е тамъ. Има нѣщо по-дълбоко. Азъ го опитахъ. Ако човѣкъ не го научи, всичко е на празно. Не е тамъ спасението. Той е намѣрилъ нѣщо, за което е казалъ, че не му е врѣме сега да се говори. Другъ ще дойде да говори. Сега, ако азъ ви кажа, че единъ отъ ученицитѣ на Христа бѣше и Соломонъ, може ли да намѣрите кой бѣше Соломонъ? Кой отъ 12-тѣ ученици? (Обаждатъ се Иоанъ, Павелъ). Който и да е, намѣрете го въ себе си. Азъ ви казвамъ само толкова. И тази сутринь ви казахъ, че нѣма да ви разправямъ защо е дошълъ Христосъ. И защо е страдалъ, пакъ нѣма да ви кажа, но ще ви кажа защо трѣбва да се обичаме и любимъ. Туй ще ви кажа. Азъ ви казвамъ, че Соломонъ е билъ единъ отъ неговитѣ ученици. Той е ималъ тази опитность и казва: „Всичко въ свѣта е само Единъ. Само Единъ остава въ свѣта“. Значи, единъ отъ ученицитѣ на Христа бѣше Соломонъ. И той се сподоби да влѣзе въ школата на Христа съ голѣми страдания и смирение. И му казва: „Ти ще влѣзешъ въ школата на Христа, за да научишъ това, което сега не знаешъ“. Вие нали казвате: „Ние сме въ школата на Христа“. А, за да влѣзете въ школата на Христа, вие трѣбва да прѣтърпите едно такова морално падение, т. е. единъ такъвъ тежъкъ изпитъ, какъвто не сте виждали. И самъ Христосъ, като слѣзе на земята, Той минаваше единъ великъ изпитъ. Какъвъ бѣше този изпитъ? Че върху Неговитѣ плещи трѣбваше да се сложатъ грѣховетѣ и пороцитѣ на цѣлото паднало човѣчество, и Той почувствува, като че самъ Той ги е извършилъ. И трѣбваше да намѣри единъ модусъ. Като освободи всичкитѣ тия души, да имъ даде единъ новъ потикъ, новъ тласъкъ да дойдатъ пакъ на земята, да се очистятъ, да се подигнатъ. Слѣдователно, самъ трѣбваше да дойде на земята да разрѣши задачата си, и да я опита. И Той я опита, и каза, че по този начинъ трѣбваше да се рѣши задачата. По кой начинъ? Сега, ако вие сте готови, има и другъ начинъ за изучаване на Евангелието. Казвамъ: вие едва влизате въ школата, въ прѣдвѣрието на школата сте, но вѫтрѣ ще влѣзете. И сега, ако вие вървите назадъ, смърть ви очаква. Напрѣдъ — животъ има. Тъй е разрѣшенъ въпросътъ. Да не мислите, че е лесно да кажете: „Азъ ще се откажа“. Ще се откажешъ ли? Въпросътъ е тъй за васъ: смърть или животъ! Напрѣдъ е животъ, назадъ е смърть. Нищо повече! Най-малкото поколебаване — смърть. Назадъ е смърть. Каквото и да ви кажатъ: младость, знание, мѫдрость, истина, свобода, правда, любовь, милосердие всичкитѣ тия работи сѫ нѣща на бѫдещето. Позоръ, грѣхопадане, нещастие, всичкитѣ тия озверявание, това е връщане назадъ. Едно отъ двѣтѣ ще рѣшите! Напрѣдъ! Нѣкои от васъ да не бѫдете страхливи! Безстрашливи да бѫдете, и тогава Бѣлото Братство ще помогне по единъ особенъ начинъ. Не. Нѣма да ви помогне както вие искате, както вие очаквате. Великото Бѣло Братство има особени начини за помагане на ученицитѣ, които сѫ искрени и честни. То е много внимателно. Но и вие ще бѫдете искрени. Не искрени, азъ ще взема думата чистосърдечни. Първото нѣщо не е искреность, а чистосѫрдечность. Знаете ли какво нѣщо е чистосърдечность? Чистосърдечни не за свѣта, но като седнешъ, вѫтрѣ въ душата си да отпратишъ мислитѣ си къмъ Бога, този Богъ на Мѫдростьта, Любовьта и Истината. Ти ще бѫдешъ тъй чистосърдеченъ, за да може всичкитѣ Божествени лѫчи да се приближатъ, да проникнатъ въ душата ти. За себе си такъвъ ще бѫдешъ. Нѣма да разправяшъ, че азъ съмъ чистосърдеченъ, защото ще се опетнишъ. Когато хората разправятъ грѣховетѣ ти, въ душата си да останешъ спокоенъ, да кажешъ: „Азъ познавамъ себе си, чистосърдеченъ съмъ въ най-малкитѣ нѣща“. При най-голѣми обиди, бури нещастия, да се не размѫти дълбочината на твоето сърце, да бѫдешъ тихъ и спокоенъ въ душата си. Може да има голѣма тъмнина, противорѣчие, но като застанешъ на този центъръ, да нѣма никаква външна сила, която да може да те поклати отъ твоитѣ основи, или да те разколебае, и да кажешъ: „Тукъ, и никѫдѣ другадѣ!“ Сега, това сѫ принципи, които трѣбва да приложите. Нѣкои отъ васъ сте свързани, женени сте. Но що е женидбата? Мѫжъ и жена единъ договоръ имате. Нѣкои отъ васъ сте приятели, и то е договоръ, нѣкои слуги и господари, учители и ученици, това сѫ все отношения, вземания — давания. Ние имаме кармически връзки. Какъ ще се разрѣшатъ тия кармически въпроси? Тия въпроси може да се разрѣшатъ само чрѣзъ Божията Мѫдрость, Любовьта при сегашното условие не може да разрѣши въпроса. Чрѣзъ любовьта галенитѣ дѣца ставатъ развалени дѣца. Ако вие, при сегашния животъ, дадете на единъ човѣкъ любовь, нѣма да го ползувате, вие ще го развалите. Вие ще засѣгнете неговата душа съ Божията Мѫдрость, а послѣ чрѣзъ Божията Истина. Любовьта тя ще дѣйствува, но по пѫтя на Божията Мѫдрость и Божията Истина. Сега, азъ говоря за Любовьта, нали? Но онази Любовь, за която азъ говоря, и тази любовь, която вие познавате, тѣ сѫ двѣ сили, които се различаватъ. Азъ говоря за Любовьта, споредъ която всички трѣбва да вѣрваме въ Бога еднакво. Всички еднакво трѣбва да вѣрваме! Всички трѣбва да излизаме да се печемъ на слънцето. Единъ човѣкъ ще използува свѣтлината по единъ начинъ, кравата по другъ начинъ, птицата, паяка по трети начинъ. Не може всички сѫщества еднакво да използуватъ свѣтлината. Азъ при свѣтлината ще взема една книга ще чета, а паякътъ при тази свѣтлина ще направи своята мрѣжа. Та, при сегашнитѣ условия какъ бихте използували любовьта? Ако Божията любовь би дошла въ вашитѣ сърца, и ако вие не се прѣчистите, тя ще произведе обратенъ резултатъ, ще увеличи вашитѣ страдания. Вие ще станете извънредно чувствителни, ще се обиждате отъ най-малкитѣ нѣща, ще кажете: „Защо Господь не ми даде това нѣщо?“ Не така ще бѫдете къмъ Бога положителенъ, а спрѣмо хората ще бѫдете негативенъ, и ще привличате недѫзитѣ имъ, тѣхнитѣ отрицателни чърти. А въ окултната школа всички ученици трѣбва да бѫдете положителни къмъ свѣта, диамантна стѣна трѣбва да имате, а спрѣмо Бога трѣбва да бѫдатъ въ негативно състояние. Отворенъ да бѫде вашия хоризонтъ, и всички сили, които идатъ, да ги възприемете, да бѫдете въ едно пасивно състояние да приемате. А сега, вие отгорѣ сте затворени, а отстрани сте отворени, и вслѣдствие на това страдате, вслѣдствие на това идва и вашето нещастие. Нѣкой има единъ недъгъ, тури стѣна, затвори се. Този недѫгъ е минавалъ отъ единъ човѣкъ въ втори, трети, четвърти; грѣхътъ, като зараза, минава у всичкитѣ хора, той има дълбоко произхождение. И грѣхътъ, въ своето козмическо произхождение, нѣма да го прѣмахнемъ ние. Грѣхътъ въ сегашното състояние, прѣдставя една велика задача за окултната школа, за великото Бѣло Братство което работи съ хиляди години въ своитѣ лаборатории, за да намѣри единъ цярь противъ него. И Христосъ, като е дошълъ на земята, Той е давалъ на своитѣ ученици този цѣръ, начини за лѣкуване. И въ Евангелието, ако четете внимателно, ще намѣрите какъ да се лѣкувате. Всички проповѣдватъ този цѣрь. Но, прѣди всичко ни трѣбва една Божествена Мѫдрость, да владѣемъ най малкитѣ недостатъци въ себе си. И въ какво седи недостатъка? Да допуснемъ сега, двама приятели сте, скарате се, нали? Той ви каже нѣкои горчиви думи, и вие му кажете, и се раздѣлите и двамата. И почнете тогава „Той не е правъ“. Другиятъ: „Ти не си правъ“. Какъ ще се примирите? Ти може да отидешъ при приятеля си, и да кажешъ: „Извини, азъ те обидихъ“. Но той не прощава. И въ твоята душа ще остане нѣщо, но и въ неговата душа остава нѣщо. Не може да се примирите по този начинъ. Истинското примирение е слѣдующето: ти ще се спрешъ въ себе си, дълбоко въ съзнанието си, и ще кажешъ: „Господи, азъ огорчихъ Твоя Духъ, огорчихъ Тебъ, този Великиятъ, Азъ не можахъ да устоя на добродѣтельта Ти, азъ Те огорчихъ, не можахъ да устоя на висотата. Огорчихъ Те много“. И ще се обърнешъ, ще се молишъ, ще чакашъ докато дойде туй обновление. Ти ще го почувствувашъ. Нѣма да се мине день, два, три, единъ мѣсецъ, и твоятъ приятель ще дойде. И въ неговата душа ще се яви обновление. Нашитѣ грѣхове сѫ противъ Бога! Като направите грѣхъ въ школата, вие огорчавате Бога. Нѣма да огорчавате Бога. Тогава ще приемемъ този вѫтрѣшенъ миръ, ще дойде примирението, радостни ще бѫдемъ. Този е пѫтьтъ за повдигане на ученика. И всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички недѫзи, да може да учи правилно. То е необходимо да дойде Божествената Мѫдрость. За да може да се развие тази диамантна воля при сегашнитѣ условия, непрѣменно трѣбва да имате тия задачи, тия разсѫждения. Тѣ сѫ трудни, но може да правите малки опити. По този начинъ вие ще се подмладите. Знаете ли какво нѣщо е човѣкъ като се обърне къмъ Бога? Леко ти е, приятно ти е, усѣщашъ една приятность, нѣщо нѣжно, което се усмихва. Хората може да говорятъ всичко, каквото искатъ, но ти усѣщашъ, въ себе си нѣщо хубаво, възвишено, благородно, единъ поривъ имашъ, и слѣдъ врѣме ти ще израстнешъ както едно мощно дърво. Та казвамъ, сега вие ученицитѣ ще се подготвите, за да мога този токъ да го пуска за ½ часъ, защото и на менъ ми трѣбва. Защото, азъ като го пусна ще го употрѣбя за друга работа. Та, ще помогнете да пуснемъ този токъ, ако спомогнете да пуснемъ този токъ добрѣ, ако не може, пакъ добрѣ. И тъй, ще бѫдете безстрашливи, и ще се научите да контролирате тѣзи малки петна въ вашето съзнание. А другитѣ въпроси, тѣ сѫ въпроси само на врѣмето. Слѣдъ тѣхъ, въ школата ще научите всичкитѣ методи, по които може да изправите вашитѣ недѫзи. Единъ малъкъ недѫгъ извършенъ вече, той може да се поправи. Сега, азъ не говоря да се обичате. Защото, когато говоря да се обичаме, всѣкога се явява противното. Ще бѫде смѣшно, слѣдъ като съмъ извѣлъ всички на слънцето, да кажа: печете се. Туй е положението: извѣлъ съмъ ви на слънцето, да кажа — печете се! Това е когато казвате, че трѣбва да се обичаме. Азъ тъй разбирамъ. Излѣзли сме на слънцето, азъ ще седна ще говоря за други работи, и безъ да ви казвамъ да се печете, вие ще се печете, и благодатьта ще дойде. Нѣкой ще каже: „Ще си загубимъ врѣмето“. Другъ пита: дали правилно се пека? Печи се както обичашъ — на едната страна, на гърба си легни стани, печи се колкото искашъ, имашъ всичкитѣ условия, нѣма какво да говоришъ. Затуй казвамъ, нѣма какво да ви съвѣтвамъ да се обичате. Азъ съмъ ви извелъ въ живата природа, и ако вие не се печете, азъ нѣма да ви говоря да се печете. Азъ съмъ ви извелъ, и Божието слънце ви грѣе, нѣма какво да ви казвамъ: печете се! Не, друго нѣщо има, което можемъ да научимъ. Слѣдъ като се понапечемъ, ще отворимъ една книжка, ще кажа: елате сега, седнете тъй, че да не си правите сѣнка единъ на другъ, и хемъ ще се печемъ, хемъ ще учимъ. Човѣкъ като се пече, е разположенъ да учи. Сега е врѣме не за Любовь, а за учение, за Божествено учение, понеже имаме условия за туй учение. Нѣма да ви кажа „азъ вѣрвамъ“, вие ще се учите, ще учимъ, помнете, че сте отвънка на слънцето, и всѣки единъ отъ васъ да се пече, както намѣри за добрѣ, но всички ще учите по опрѣдѣленъ начинъ. Нѣма да учите както е било до сега. Система има, начини има за учение. Тия изкуства сега ще учите: какъ трѣбва да учите, какъ трѣбва да четете книгата, какъ да държите книгата, и каква поза трѣбва да имате при четенето на книгата. Въ окултната школа има особени начини и методи, какъ трѣбва да четете, и тия методи трѣбватъ. И то е най-трудното. Както единъ цигуларь, младъ ученикъ, трѣбва да го учите какъ да държи цигулката си, то е най трудното, този лѫкъ, послѣ има позиции и пр., тъй и въ окултната школа има тия позиции, този лѫкъ. Послѣ, какъ се нарича движението на лѫка, отгорѣ, има особено движение на лѫка, туй го изпълняватъ най виднитѣ виртоузи — игра на лѫка върху струнитѣ. И всѣки единъ окултенъ ученикъ трѣбва да има единъ гъвкавъ умъ. Умоветѣ на всинца ви сѫ приготвени отъ толкова врѣме, вие може да учите. Сега, другъ опитъ ще направимъ за три минути, на слънцето нѣма да ходимъ. За три минути ще съсрѣдоточите ума си, да видимъ може ли да намѣрите вашето съзнание, тази свѣтлина. Да видимъ, безъ никакво прѣпятствие дали ще го намѣрите или не. Положително ще насочите ума си нагорѣ, въ тази посока, въ която е слънцето, Божественото слънце, то е винаги надъ нашата глава, дѣто вървятъ теченията. Ще има малко отклонение въ тази посока, но ще гледате да се абстрахирате врѣменно отъ всички тия влиялия, които отстраняватъ вниманието ви, ще насочите мисъльта, дали ще може да видите малка свѣтлинка. Който види добрѣ, който не види, пакъ добрѣ. Сега, да започнемъ своето упражнение! Т. м. 16 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 21.I.1923 г Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЧЕНИЕТО НА РѪЦѢТѢ И ПРЪСТИТѢ. Т. м. Братъ Ст. Русевъ прочете резюмето върху „ползата отъ цвѣтята“. Прочетоха се нѣколко теми: „Разликата между човѣка и животното“. Защо човѣкъ има двѣ рѫцѣ и 5 пръста на всѣка една рѫка? Ще разискваме сега въ класа, защо човѣкъ има двѣ рѫцѣ и по петь пръсти на рѫката. Сега, нали рѫката и двѣтѣ рѫцѣ това сѫ проекции? Двѣ проекции, които излизатъ отъ центъра на човѣка т. е. отъ нѣкой органически животъ. Рѫцѣтѣ сѫ съзнателна проекция на душата. Тогава, ако сѫ проекции, кои сѫ причинитѣ за тия проекции? Какво прѣдставяха по-напрѣдъ рѫцѣтѣ у животнитѣ. Рѫцѣтѣ въ туй състояние сѫ заднитѣ крака на животнитѣ. Нашитѣ прѣдни рѫцѣ сѫ заднитѣ крака на животнитѣ. Защото, рѫката на човѣка се свива по сѫщия начинъ, както се свиватъ заднитѣ крака у животнитѣ. Е, сега да допуснемъ, че човѣшкото съзнание прѣдставя единъ крѫгъ или една топка една сфера. Отъ тази сфера се проектира една права линия навънъ, на извѣстна дължина. Нали трѣбва да опрѣдѣлимъ причинитѣ, които заставятъ тази права линия да се проектира отъ съзнанието навънъ. Съврѣменнитѣ астролози свързватъ това нѣщо съ влиянието на извѣстни сили. Значи, за да се проектира рѫката, много влияния сѫ работили, много сили сѫ работили, за да я образуватъ. Запримѣръ ония влияния, ония сили, които сѫ дѣйствували, сѫ имали различни направления. Първо, вземете рѫката отъ врата, отъ рамото, тя има едно направление — хоризонтална посока. Туй ѝ направление, съ направлението на главата образува единъ правъ ѫгълъ. При сѫщото ѝ направление като се тегли отъ рамото надолу права линия, тя образува другъ правъ ѫгълъ. При разтваряне рѫката при лакета се образува единъ тѫпъ ѫгълъ. Тия кости не сѫ образувани при едно и сѫщо влияние. Сега, астролозитѣ свързватъ показалеца съ Юпитера; тукъ е дѣйствувало едно влияние, което го е образувало. Голѣмиятъ (срѣдниятъ) пръстъ свързватъ съ влиянието на Сатурна. Безименниятъ пръстъ свързватъ съ влиянието на слънцето. Малкиятъ пръстъ, кутрето, свързватъ съ влиянието на Меркури. Тогава палецътъ свързватъ съ Божествения свѣтъ, на основата си е свързанъ съ Венера. Значи, подъ божествения свѣтъ е влиянието на Венера. И вѫтрѣ въ рѫката има други влияния, влиянието на марсъ и на мѣсечината. Всички тия влияния сѫ дѣйствували за проекция на рѫката. И сега, ако вие се върнете съ милиони години назадъ, ще разберете, че тия влияния не сѫ механически. Значи, колко милиони сѫщества сѫ работили за да образуватъ човѣшката рѫка! Или, отъ еволюционно гледище, казватъ: „Колко отъ нашитѣ прародители по закона на еволюцията сѫ правили извѣстни подобрения, подобрения, докато тази рѫка достигне до сегашното си състояние. За примѣръ, ако ти развивашъ личнитѣ чувства, ако почнешъ да се налагашъ, да се развивашъ, като индивидъ първиятъ пръстъ почва да расте, да се развива. И тогава, тия кости горѣ, съобразно голѣмия пръстъ прѣтърпяватъ едно видоизмѣнение. Ако ти почнешъ да развивашъ въ себе си съвѣстьта, или тъй нареченото Божественото право, почва да расте срѣдния пръстъ. Ако ти развивашъ науката, своитѣ знания, започвашъ да развивашъ своя интелектъ, разсѫждавашъ за причинитѣ и послѣдствията тази сила отъ мозъка се изразява въ третия пръстъ, и той добива оная специална форма „Запримѣръ, ако развивашъ музиката, този пръстъ става по дълъгъ.“ Човѣкъ, на когото третиятъ пръстъ не е дълъгъ, не е поне равенъ съ първия, показалеца не може да бѫде музикантъ. Даже, ако третиятъ пръстъ е равенъ съ показалеца, такъвъ човѣкъ не може да бѫде музикантъ. Обикновенъ музикантъ може да бѫде, но гениаленъ музикантъ или поетъ не може да бѫде. Безименниятъ пръстъ у поета и музиканта трѣбва да бѫде по-дълъгъ отъ показалеца. Фактътъ е такъвъ. Сега, дали въ вашитѣ пръсти е така, то е другъ въпросъ, но у истинския поетъ който е по душа поетъ, така трѣбва да бѫде. Вие сега нѣма да се спирате. Азъ ще ви моля едно нѣщо: когато ние разискваме, когато разглеждаме принципално въпроса за пръститѣ, внимавайте, това нѣма нищо общо съ вашия личенъ животъ. Вие се абстрахирайте отъ вашитѣ пръсти, отъ сегашния ви животъ, понеже, ако вие свързвате вашитѣ пръсти съ сегашното състояние, вие ставате смѣшни. Сегашното състояние, което вие имате, то не сѫставлява една милиардна часть отъ това, което сте въ сѫщность. Вие много малко сте проявени сега, Че какво сте се проявили вие като човѣци? Казвате: „Азъ съмъ“. Да кажешъ „азъ съмъ“, то е смѣшно. Да кажешъ „азъ съмъ“, то значи, да влѣзешъ въ съприкосновение съ цѣлата природа, да се чувствувашъ едно съ нея, да съзнавашъ движението на всички, и да вземешъ участие въ туй движение. Казвашъ: „Ти познавашъ ли ме кой съмъ азъ?“, Кой си ти? Съзнавашъ, че имашъ само една кѫща, и 100-200 милиона, че имашъ 4 дѣца, нѣколко души приятели, ниви, туй съзнавашъ. Колко пари струва туй съзнание? Философски, колко струва твоето съзнание на една кѫща и 4 души приятели? Ама такива хора ги има съ милиони. Вие сега се абстрахирайте отъ сегашното си положение. Сегашното положение, въ което вие се намирате е смѣшно. Смѣшно става, когато ние мѣримъ съ него нашия животъ. Когато мѣрите вашия животъ съ сегашното си положение, туй ваше положение, то е само една роль на сцената. Вие играете една много незавидна роль. Играете послѣдния слуга на сцената, най незавидната роль на единъ слуга, на който всѣки трѣбва да му заповѣдва да върши всичко. Ще кажете нѣкой пѫть: „Ама ние разсѫждаваме, ние разбираме живота“. Да си не правимъ илюзии, че ние разсѫждаваме. Колко философски въпроси сме разрешили до сега? Ама ще кажете; „Еди-кой си философъ написалъ таково и таково съчинение“. Разрѣшилъ ли е той въпроса? Не. Написалъ една книга. И азъ може да напиша една книга. Нѣкои написалъ едно стихотворение. И азъ мога да напиша едно стихотворение. По ние разрѣшили ли сме по сѫщество ония важни въпроси, които сѫ легнали въ основата на природата? Не сме ги разрѣшили. Ние трѣбва да разсѫждаваме конкретно и просто, да си не правимъ илюзии, нито трѣбва да се надцѣняваме, нито трѣбва да се подцѣняваме, да си туряме една цѣна по-низка, да се не обиждаме, а трѣбва да взимаме туй положение, въ което сме сега. Ние сме слуги, имаме единъ рабски образъ. Сега ние нѣкой пѫть се хвалимъ, и ще се намѣримъ въ положението на онзи български попъ, на който азъ ще ви уподобя. Нѣма да се сърдите, понеже не се отнася до васъ, а само до ония ваши външни форми на схващанията, защото, за въ бѫдеще ще имате други схващания Този свещеникъ минавалъ за много благочестивъ прѣдъ жена си, и тя го много почитала. Той ѝ казвалъ. „Азъ като ида въ рая, за менъ е отдѣлено най хубавото мѣсто“. Като отиде въ рая първото мѣсто ще му дадатъ, тъй си мислилъ. Жена му се радвала. Заминава той, за онзи свѣтъ, и тя се готви слѣдъ него иде. Слѣдъ врѣме и тя заминава. Търси го навсѣкѫдѣ изъ рая, нѣма го тамъ. Най послѣ го намира въ чистилището или въ ада, и му казва: „Какъ си влѣзалъ тукъ по погрѣшка, дали пѫтя не си намѣрилъ?“ „Не се безпокой, тукъ ме туриха, но азъ съмъ на раменѣтѣ на нашия владика“. Туй не е едно оправдание, че си на рамѣнѣтѣ на владиката. Въ тия му думи, пакъ човѣшкото изпѫква. „Да не мислишъ, че азъ съмъ на толкова долно мѣсто, отъ моето има по-долно. Сега, гдѣ е нашата погрѣшка? Насъ като ни кажатъ: „Ама вие трѣбва да бѫдете по-разумни вие сте създадени по образъ и подобие Божие!“ Казвате: „ама ние сме на рамѣнѣтѣ на животнитѣ“. Значи животното е владиката. Туй не едно оправдание заради насъ, то не е и философия. Защото, ако сѫдимъ по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по низко отъ насъ. Туй не показва, че това е така съ животното. Не. Може потенциално то да е равно на насъ, но въ своето кинетическо състояние не се е проявило. Да кажемъ, единъ цигуларь свири много хубаво, и едно дѣте го слуша, но не знае да свири. Туй дѣте, като се прояви, може да стане единъ виртуозъ 10 пѫти по знаменитъ отъ първия. Та, туй проявление, което имате, тия нѣща, трѣбва да ги изучавате чисто обективно. Въ окултната наука искатъ да събудятъ съзнанието на всѣки единъ ученикъ, да съзнае сѫщностьта на своето проявление. Той не трѣбва да съжелява за положението, което заема. Никога не трѣбва да съжалява за едно положение. Въ насъ трѣбва да има единъ стремежъ, и работата, която ни е дадена въ даденъ случай да я изпълнимъ, тя е вѫтрѣшна, външната форма ще ни даде случай да развиемъ ония способности, които сѫ заложени въ душата ни. Затова излизаме отъ небето да придобиемъ опитности. Тамъ има теория, а тукъ опитность; и послѣ пакъ ще се върнемъ въ небето, дѣто не е мѣсто за опитности. Сега запримѣръ, ние говоримъ за вѣрата, нали? И колцина отъ насъ иматъ онова истинско схващане, какво нѣщо е вѣра? Ние казваме: „Да уповаемъ на Бога“. Ами схващашъ ли какво значи да уповавашъ на Бога? — Да оставимъ на Бога Той да уреди всичко, туй право ли е? Има хора, които сѫ оставила всичко на Бога, Той да го уреди, и тѣхнитѣ работи се забатачили. Има хора, които всичко сѫ взели въ своитѣ рѫцѣ, и работитѣ имъ вървятъ. Това е фактъ въ свѣта. Тогава, какъ ще обяснимъ тази работа философски? То е наше твѫрдение. Ако азъ твърдя нѣщо, то не значи, че Господь го твърди. То е мое твърдение. Полага се всичко на опитъ. Онзи, които уповава всичко на Бога, работитѣ му не вървятъ. А който уповава на себе си, работитѣ му вървятъ. Има нѣкой ученикъ, който като стане сутринь, не се моли на Господа, но той чете 5 — 6 часа учи, иде на училище, каже си урока добрѣ. А другиятъ, цѣла нощь се моли Богу, ама не е училъ. Отиде на училище, учительтъ го вдигне, и го скѫса. Казва: Такава била волята Божия. Това не е философия. Ти си длъженъ да се молишъ, но си длъженъ и да учишъ. Молитвата ви къмъ Бога не замѣстя ученето на уроцитѣ. Ще се молишъ, защото си длъженъ. Тое дишане на душата, а учението е процесъ на мѫдростьта, на главата. Двата процеса вървятъ едноврѣменно. Азъ ще се моля съ душата си. Да се моля, то е потрѣбно за душата ми. А потрѣбно е за моята глава да мисля, понеже това ще внесе повече свѣтлина. Ние като забъркаме тѣзи процеси въ природата нѣкой пѫть казваме: „Само по вѣра трѣбва да се живѣе. По Бога да се живѣе“. Ама Господь е едноврѣменно най-мѫдрото сѫщество. Той е прѣдвидѣлъ въ творението всички детайли, и е работилъ математически и геометрически, съ милиони и милиони години е работилъ, и слѣдъ като е мислилъ дълго, най-послѣ е турилъ въ дѣйствие всичкия тоя планъ. Ние казваме: „Да бѫдемъ подобни на Бога“. Това значи, че ние трѣбва да мислимъ като Него дълго врѣме, и тогава по сѫщия законъ ще туримъ нашата вѣра и нашитѣ работи въ дѣйствие. Азъ съмъ забѣлѣзалъ между ученицитѣ, че всички бързате, и дълго врѣме ходите изъ тоя пѫть. Казвамъ: ти може да ходишъ дълго врѣме, но не си училъ. За единъ малъкъ опитъ въ цигулката, само да намѣря единъ ритмусъ, 10 год. съмъ работилъ. Само за да намѣря единъ ритмусъ, цѣли 10 години, всѣка сутринь съмъ работилъ, и слѣдъ 10 години се домогнахъ до този законъ. Разбирате ли? Ама трѣбва да стане извѣстенъ проблѣсъкъ. Ще работишъ, ще работишъ. Законъ има. Да кажемъ, вие искате съ вашитѣ молитви да достигнете добри резултати. Ще се молите день, два, три. Слѣдъ 10 години ще имате единъ много малѫкъ резултатъ. Единъ ритмусъ само. Разбирате ли? Едно погрѣшно число, едно живо число, само да го изправишъ, 10 години ти трѣбватъ. Та, първото качество, което трѣбва да имате, то е трѣбва да имате много голѣмо търпѣние, не на бездѣятелность, но на работа. Послѣ, ние, като дѣцата, имаме нѣкой пѫть едно качество да прѣувеличаваме нѣщата, и то не у всички. Туй прѣувеличаване произтича отъ мѣсечината. И когато се разглежда астрологически или херомантически, когато линията на ума у нѣкой човѣкъ отива къмъ възвишението на луната, тя упражнява туй прѣувеличаване, т. е тя туря лупа, та прѣувеличава нѣщата, и ни ги показва не въ естествена величина, не въ естественъ редъ. Нѣкои хора пъкъ иматъ обратенъ пѫть. Тѣ сѫ скептици, и тогава тѣхната линия на ума не отива къмъ мѣсечината, а отива къмъ Меркури, Той е като базиргянинъ, казва: „Азъ не вѣрвамъ, да го пипна, да го имамъ като вързана пара въ джоба“. Но тогава, щомъ имашъ паритѣ въ джоба нѣма защо да вѣрвашъ. То е единъ фактъ. Сега, тия сѫ състоянията. Нѣкои хора повече вѣрватъ — мѣсечината упражнява повече влияние върху тѣхъ, а на други Меркури упражнява повече влияние — вѣрата у тѣхъ е по-слаба. Не че вѣрата имъ изобщо е по слаба, но то е врѣменно влияние, което отклонява ума да разсѫждавашъ правилно. Запримѣръ, ако за една задача не ви дамъ всичкитѣ елементи за разрѣшението ѝ, вие ще имате едно криво разрѣшение. И ако ви дамъ всичкитѣ елементи, и работите споредъ законитѣ, ще имате едно пълно разрѣшение на задачата. Сега, ние сме окултни ученици, да допуснемъ слѣдующето: ако нѣкой би ви задалъ въпроса, каква е конкретно цѣльта на окултния ученикъ? Цѣльта на единъ ученикъ по инжинерство каква е? Да стане инжинеръ, да прави пѫтища и съобщения, и слѣдъ туй да придобие своята прѣхрана. Цѣльта на единъ ученикъ по музика каква е? Да изучи музиката, която ще може да употрѣби за себе си, за своитѣ ближни или за свѣта, да му служи за прѣхрана. Сега, каква е цѣльта на окултния ученикъ? Азъ ще ви дамъ туй за тема. Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ. Ще разискваме върху туй. Не се смущавайте. Както схващате, тъй опрѣдѣлете цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ. И тъй, помнете, сегашното ви положение да ви не смущава, то не може безъ това, но вѫтрѣшно разсѫждавайте разумно. Туй положение ще се измѣни. Вие сте пратени на земята врѣменно, за 60 години, въ извѣстна форма, ограничени сте. Вашиятъ черепъ е направенъ по извѣстенъ моделъ. Вашиятъ носъ, вашитѣ рѫцѣ, в всички нѣща вие сте ограничени въ извѣстна степень. Но туй ограничение е врѣменно. В слѣдующия животъ ще има условия да се видоизмѣни вашата сѫдба. Сега, азъ въ своитѣ изслѣдвания имамъ факти, които показватъ, че човѣкъ въ нѣколко години може да измѣни своя животъ, може да измѣни своята сѫдба. Азъ имамъ факти и данни. На нѣкои хора, въ 4 — 5 години, носътъ имъ се продължава съ единъ сантиметъръ — при усилена умствена дѣятелность. Нѣкои хора, на които челото е полегато, с усилена умствена дѣятелность, челото имъ се изправя съ 2 см. Ставатъ тия нѣща. И въ тѣхния животъ е станалъ цѣль единъ органически прѣвратъ. Може да стане. Сега, нѣкой пѫть ние седимъ и само се тревожимъ. Господь да направи нѣщата за да ги направи, ние трѣбва да работимъ съобразно съ законитѣ на живота. И въ туй отношение свѣтскитѣ хора ни даватъ отличенъ примѣръ. У свѣтскитѣ хора има друга една крайность, че тѣ въ тази своя радость, въ своя трудъ отиватъ до самозабрава, А духовнитѣ хора въ своята лѣность, и тѣ отиватъ до самозабрава. Двѣ крайности имаме. Като оставятъ всичко на Бога, има опасность да станатъ лѣниви. То е много естествено: Тѣ като възлагатъ на Бога, прѣставатъ да работятъ. Докато не разчиташъ на никого, ти самъ си вършишъ работитѣ, а щомъ разчиташъ на нѣкого, има опасность да станешъ лѣнивъ. Но въ окултната наука, ония братя, които рѫководятъ вашитѣ сѫдбини сѫ много строги. Тѣ сѫ минали по вашия пѫть, и никога не може да ги заставите да извършатъ това, което тѣ знаятъ, че е криво. Вие може прѣдъ тѣхъ да напълните цѣль единъ джобуръ съ сълзи, тѣ ще минатъ философски покрай васъ. Той е тихъ и спокоенъ, той мълчи; нѣкой пѫть се усмихне. Ти ще плачешъ, той ще мълчи. Ти ще го заплашишъ, че азъ ще се самоубия, той пакъ се усмихне. Ти таманъ идешъ да се самоубиешъ, той като те шибне, ти кажешъ: „Нѣма да се самоубивамъ“. Послѣ пакъ казвашъ. „Ще се самоубия“. Той те шибне, измѣни се настроението ти, казвашъ: „Азъ ще се самоубия, ама днесъ нѣма да се самоубия, утрѣ“. Другия день шибаница има. Послѣ, нѣкой пѫть кажешъ: „Нѣма да плащамъ дълга си“. Той те шибне. Ще го платишъ. „Нѣма да уча“. Шибне те. Ще учишъ. И, слѣдователно, тѣ всички изпълняватъ този великия законъ, и те подтикватъ къмъ тоя благороденъ импулсъ. И трѣбва да благодарите, защото безъ тѣхно съдѣйствие бихте отишли много далечъ. И като не познавате законитѣ на природата, ще идете като нѣкое дѣте да пипа колелетата въ нѣкоя фабрика, които се въртятъ. Тѣ не даватъ да се пипатъ. Ти бутнешъ, тѣ казватъ „Недѣй, не бутай!“ Тамъ, дѣто нѣкой се захласналъ, всѣкога ставатъ пакости. И тъй, въ васъ ще има едно желание, да опрѣдѣлите своето положение. Запримѣръ, най-първото положение: да опрѣдѣлите какво е отношението между васъ и Бога. Сега, ако азъ бихъ ви попиталъ тъй: Каква е вашата дълбока опитность за Бога? Това е единъ свещенъ въпросъ, който рѣдко се задава. Но първото нѣщо, което ученикътъ трѣбва всѣкога да прави е: Ще седнешъ вечерь, ще помислишъ за Бога, и ще видишъ появява ли се свѣтлина нѣкѫдѣ въ твоето съзнание. Не може да се опрѣдѣли тази свѣтлина. Тя е отвънка. Нѣкой пѫть тази свѣтлина може да я чувствувашъ, може да видишъ въ сърцето си. Дълго врѣме ще виждашъ, че има такава свѣтлина въ сърцето ти. Нѣкой пѫть гледашъ, сърцето не свети, погледнешъ въ ума си, и тамъ нѣма свѣтлина. Свѣтлината е извънка ума. Вънка отъ себе си ще намѣришъ една много мека бѣла свѣтлина и като че долавяшъ нѣкакво внушение. Ти нѣма да схванешъ отчетливо думитѣ, но като помислишъ за тази свѣтлина, като че въ тебе иде единъ подемъ, нѣщо дълбоко въ душата ти израства, и ти почвашъ да мислишъ правилно. Когато тази свѣтлина изчезне отъ вашия животъ, вие имате най лошото разположение на духа. Тогава поясътъ ви е пуснатъ. Вие имате едно неразположение, недоволство, не знаете причинитѣ. Имашъ нѣкакво особено разположение, тъй, напрѣгнатъ си, рѫцѣтѣ ти сѫ малко изпѫкнали като въ военно положение, и чакашъ само да мине нѣкой, само единъ малъкъ поводъ чакашъ да му пуснешъ една искра. Сега, като ученици, вие трѣбва да разбирате туй външно състояние. Това е набиране на електрическа и магнитическа енергия, и като не знаете какъ се събира тази енергия, тя механически, безсъзнателно ще почне да минава отъ едно движение въ друго. И днесъ, повечето скарвания въ живота произтичатъ въ безсъзнанието, вънка отъ съзнанието. Желанието на всинца ни е, да имате стремежъ да се учите. Човѣкъ, който иска да се учи, всѣкога се подмладява. Въпросътъ за годинитѣ, че си на 50 — 60 годили, той не влиза никакъ въ смѣтката. Че сте жененъ, че имате дѣца, то е вашата длъжность. Ако азъ съмъ слуга и трѣбва да служа на 10 — 15 души нима това ме спъва да уча? Ще служа, и като съм свободенъ, ще взема книгата, и ще чета. Тия дѣца това сѫ абонати. Мѫжъ ти, това е единъ абонатъ ще му услужишъ, ще му наготвишъ, и слѣдъ като свършишъ работата слѣдъ това ще ти остане време. Ще вземешъ книгата да четешъ, ти за абонатитѣ нѣма да мислишъ. К то дойде врѣме за ядене ще затворишъ книгата, послѣ, пакъ ще четешъ. Така трѣбва да мислимъ. „Като ученици, туй положение е трудно“, може да ми възразите. Вие възразявате, понеже не сте се научили да бѫдете ученици. Нѣкои като ме слушатъ, казватъ: „Много лесно говори Учительтъ, ама Той билъ ли е на нашето положение? Азъ ще ви попитамъ тъй вие на моето мѣсто били ли сте? Азъ на вашето мѣсто съмъ билъ, но вие били ли сте на моето? Всичко туй, което сега изпитвате вие, азъ съмъ го миналъ, тия задачи съмъ ги рѣшилъ минавалъ съмъ прѣзъ тѣхъ, рѣшилъ съмъ ги, и мога да ви кажа какъ да ги рѣшите правилно. Но, като ученикъ, всѣка една задача си има начинъ за разрѣшаване. Елате съ менъ, ще ви покажа единъ примѣръ. Той е, слѣдующиятъ: Почнете да четете на нѣкой човѣкъ моралъ: Направи това! Карашъ му се. Ти съ това му придавашъ енергия. И колкото повече му се карашъ, той става повече тапигиозъ и нахаленъ, и тъй привиква на това, че най-послѣ му стане приятно, и всѣкога, когато дойде, иска по сѫщия начинъ да му говоришъ. За него е добрѣ, той е точило, но ти като го точишъ, ти се източвашъ. Ти му разправяшъ: Това не прави, онова не прави. Той се утѣши. Но ти като влѣзешъ въ кѫщи, забѣлѣзвашъ, че си изгубилъ нѣщо. Сега, азъ не искамъ да ви чета моралъ, понеже вие се нуждаете отъ извѣстна опитность. Азъ гледамъ, че нѣкой ще направи погрѣшка, но азъ не мога да го прѣдотвратя отъ тази погрѣшка. Казвате нѣкой пѫть: „Учительтъ не знае ли“? Тази погрѣшка е необходима заради него. Ако азъ ви спра отъ тази малка погрѣшка, ще направите много по-голѣма. Виждамъ, че вие ще се опарите. Дѣтето отива къмъ свѣщьта, туря единия си пръсть, въ пламъка виждамъ но го оставямъ. Защо? Азъ го оставямъ сега на свѣщьта, понеже другъ пѫть ще тикне пръста си въ огъня, въ нѣкоя жарава вѫтрѣ. Той като бутне пръста си, ще изгаси свѣщьта, но ще се и опари, Тъй че тия малки неприятности въ живота сѫ за прѣдпочитане, и никога не се старайте да избѣгнете опитноститѣ. Нѣкой човѣкъ иска да стане тѫрговецъ, той не знае никаква търговия, не разбира. Нека стане търговецъ. У него ще се роди едно желание да печели пари, и слѣдъ туй така ще се нареди, че той ще има такива сѫдружници които ще му взематъ паритѣ. Защо става така? Защото той до тогава никакъ не е мислилъ за Бога, но като се намѣри въ туй трудно положение, като изгуби всичкото си имане, ще си зададе въпроса: има ли Господь, или нѣма Господь, има ли нѣкаква причина вѫтрѣ или не. Затова ставатъ въ свѣта всички тия нещастия. Та, въ живота на ученика е потрѣбна опитность. Ще си кажете: „Туй е потрѣбно за нашето растене“. Сега, има нѣща, които не сѫ потрѣбни. Като казвамъ така, има и друга крайность. Не трѣбва да си създаваме изкуствени мѫчнотии, Запримѣръ, искамъ да видя какво нѣщо е болка, но нѣма кой да ме дупчи. Взема ножа, па го забия въ гърдитѣ си, въ рѫката си. Питамъ: има ли нужда отъ туй забиване? То е глупаво отъ моя страна. Ние сами не трѣбва да си забиваме ножа въ нашето тѣло по никой начинъ. Има хора, които постоянно се осѫждатъ и на такива хора азъ казвамъ; изглади погрѣшката си, но не забивай ножа въ себе си. Може да кажете нѣкой пѫть: „Отъ мене нищо нѣма да стане“. Защо? Ако влѣзе тази мисъль въ ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъль. И сега, цѣлата наша литература е пълна съ отрицателни мисли. Има опасность, вие или дѣцата ви, да четете нѣкои отрицателни и песимистични книги. Вземете Библията, тамъ запримѣръ, ако четете за Иова, първата часть, до срѣдата е написана песимистически, но въ края, онзи, който е писалъ, извадилъ заключение, че отъ всичкитѣ тия нещастия, които сѫ сполетѣли праведния Иовъ, той е добилъ мѫдрость, познание, едно философско разрѣшение въ живота, и слѣдъ като е придобилъ туй, неговитѣ синове и дъщери се повръщатъ, и заживѣватъ единъ животъ много по добъръ, отколкото първия. Слѣдователно, ако ние можемъ да прѣживѣемъ единъ животъ по добъръ отколкото сегашния, заслужава да минемъ единъ малъкъ периодъ на страдания и да минемъ въ по-добъръ животъ! Сега, тия опѫтвания сѫ потрѣбни, да се създаде между васъ една хармония. Моето желание е да се създаде въ класа една вѫтрѣшна хармония. Азъ не искамъ едно общежитие. Тъй каквито сте, азъ ви харесвамъ, т. е. считамъ, че всичкитѣ ви дарби, които сега сѫ вложени, сѫ на мѣсто, но вашитѣ схващания вашитѣ философски мѫдрувания не сѫ прави, и се заражда една дисхармония, която вие трѣбва да отстраните. Азъ ги зная, има нѣколко души приятели, казватъ за едного: „Малко да го дресираме“ Е, какво се постига съ дресирането? Ако единъ дойде съ ножицитѣ, и отрѣже нѣщо отъ едната страна на клона ти, и всѣки единъ отъ приятелитѣ все те рѣжатъ, какво ще стане съ тебе? Тѣ ще те дресиратъ тъй, както искатъ, но това нѣма да бѫде въ полза на твоето растене. Първиятъ законъ на ученика е. Той трѣбва да има единъ широкъ просторъ, и неговитѣ приятели не трѣбва да влизат въ неговата аура. Вие трѣбва да си пазитѣ ауритѣ. Да дойдатъ въ съприкосновение, но да се не вплитатъ. Защото ако дойде вѣтъръ, ще стане движение. Не вплитайте вашитѣ аури една въ друга. Опасно е това. Щомъ се вплетатъ, тогава дойде умствено движение, и често става разкѫсване. Сега, нѣкои отъ васъ може много да се обикнатъ. При сегашното положение е опасно да се обичатъ много. И азъ ще ви обусловя това. Не си струва да ви обичатъ, нито да обичате. Защото, щомъ обикнешъ нѣкого, ти се свързвашъ, свързани сте. Ако единиятъ падне, и другиятъ ще падне, ако единиятъ се дави, и другиятъ ще се дави, ако единиятъ умре, и другиятъ ще умре. Двама души, които се обичатъ много, ако умре единиятъ, и другиятъ ще умре, той не може да остане на земята. Остане ли да живѣе, той не може да говори за любовь. Щомъ обичашъ нѣкого, и той умре, слѣдъ него и ти ще умрешъ. Той замине, и ти ще заминешъ. Не да заминете. Не трѣбва да заминавате, не трѣбва да правите връзки, които ще ви причинятъ ненужни страдания. Тѣ ви спѫватъ. Има едно несъзнателно спѫване. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде свободенъ, да може Божествениятъ Духъ въ него да расте и да се развива. Другояче, ако вие се свързвате съ нѣкое лице чрѣзмѣрно, той може да спѫне вашето развитие. Нѣкой може да спѫне ума ви, нѣкой сърцето ви, а другъ може да спѫне волята ви. Туй може да стане несъзнателно. Слѣдователно, окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ! Нито него да спѫватъ, нито той да спѫва. Има извѣстни правилни отношения. Свързвания не трѣбва да има, докосвание трѣбва да има, но щомъ дойде закона на мисъльта, всѣки единно трѣбва да бъде раздалеченъ, да има извѣстна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира. Сега, туй ще влѣзе въ възпитанието, това е за майкитѣ. Тази наука трѣбва да влѣзе въ основата на възпитанието на малкитѣ дѣца. И тогава има единъ периодъ за развиване на човѣка. Този периодъ е периодъ, въ който туй развитие върви спирално, за почва отдолу, Най-първо развитието започва отпрѣдъ (слѣпитѣ очи), и тръгва назадъ, и прави спирални крѫгове: и послѣ, къмъ 50-тата година туй спирално движение дойде къмъ центъра на главата, и тогава казватъ, че човѣкъ е поумнѣлъ. Къмъ 28-та година човѣкъ е поумнѣлъ. Туй спирално движение върви нагорѣ. Ако не знаете туй правило, става обратното. Нѣкои хора до 45 годишната си възрасть, живѣятъ благочестивъ животъ, и послѣ изведнъжъ започва друго движение. Движението се образува надолу, и току вижъ, ударятъ го на ядене и пиене. Туй става съ старитѣ хора и съ хора, които умиратъ. Даже единъ нашъ братъ, доста напрѣдналъ единъ день ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това — онова. Слушай, казвамъ, макаръ, че си старъ, ти си въ едно учение, ако е за укрѣпване, имашъ право да пиешъ, но да ти опечатъ пиленце и да ти дадатъ ½ килце винце за удоволствие, казвамъ, че ти ще си въздѣйствувашъ, злѣ и най-послѣ ще умрешъ като простъ човѣкъ. Ама лѣкарьтъ ще каже: Ако не пиешъ, „ще умрешъ“. Ти и съ виното ще умрешъ. Защо ти трѣбва на стари години да си пийнешъ. По добрѣ да умрешъ като единъ честенъ човѣкъ, отколкото като безчестенъ. Ще ти дадатъ винце, кажи: „Не ми трѣбва винце“. Дадатъ ти кокошка. „Не ми трѣбва“. — Баница. „И безъ баница може“, Тѣ нѣма да те спасятъ. Всичкитѣ тия нѣща по обратенъ пѫть ще се явятъ. И този, стариятъ човѣкъ, като му дадатъ това, най-послѣ казва: „Слава Богу, наядохъ се, съ отворени очи нѣма да замина въ онзи свѣтъ“. Ялъ и пилъ, това е единъ кривъ пѫть. Ние трѣбва да започнемъ отъ ранната възрасть, и да благодаримъ на Бога. А това, че ядемъ много, това е атавизъмъ. Стариятъ човѣкъ може да замяза на едно малко дѣте. Какъ? Ще се въздържашъ! Ще упражнишъ волята си! Казва Христосъ: „Не само съ хлѣбъ, но съ всѣко разумно Слово ще живѣешъ“. Дойде ти една мисъль за вино, ще вземешъ Библията. Кои стихове съотвѣтствуватъ на виното. Дойде ти мисъль за печена кокошка. Ще видишъ кои стихове съотвѣтствуватъ на печена кокошка. Всичко туй ще го намѣрите въ Библията. Пѫтьтъ на съвършенството трѣбва да изпѫква въ душата ни. Сега, вие, окултнитѣ ученици трѣбва да имате едно много правилно схващане за живота, правилно, конкретно схващане, да се роди тази вѫтрѣшна хармония въ насъ, да дадемъ единъ моделъ, на съврѣменния свѣтъ, ний сме окултни ученици, ако не можемъ да дадемъ единъ моделъ, въ какво седи нашата окултна наука? Ако единъ художникъ може да даде по-хубава, по-изящна форма, въ какво седи неговото изкуство? И тъй, вие ще се повърнете къмъ страшното положение, ще бѫдете доволни отъ него. И слѣдъ туй ще се зароди едно желание взаимно да си помагате. Да кажемъ, нѣкои отъ васъ се намира въ трудно положение, ще изпратишъ дълбоко отъ душата си едно желание и отъ ума си една мисъль, да се разреши правилно неговия животъ. Прати му такива мисли, една, втора, трета, четвърта, и ще му помогнешъ. Въ умствено отношение, ние може да му помогнемъ тъй, както въ материално положение. Нѣкой има нужда отъ 2,000 лв. Единъ не може да ги даде, но 10-ина 20 души, всѣки като даде по 100 лв., ето какъ може да се помогне. И въ умствено отношение е пакъ сѫщото. При сегашното положение ще се стараемъ всѣкога да внесемъ туй нѣщо въ отношенията си за насърдчение. Трѣбва да се внесатъ тия добритѣ мисли въ свѣта. Трѣбва да ги внесемъ въ подсъзнанието и въ свърхсъзнанието, не въ съзнанието. Първото нѣщо: трѣбва хармония. Вижъ, за хармония азъ настоявамъ, за вътрѣшна хармония; тогава растението може да върви по-правилно. И ако се образува тази правилна хармония, ето какви ще бѫдатъ резултатитѣ: Щомъ влѣзешъ въ такова сѣмейство, всѣки един ще усѣща въ себе си едно разширение на сърцето си, на ума си. Сега, мнозина имате стѣгане на слѣпоочнитѣ части на главата, Гледашъ нѣкой си стисне челото, разтрива си главата. Хармония трѣбва! Нѣкой се почесва. Всички тия нѣща не сѫ движения на хармония. Щомъ влѣзешъ въ тази хармония ще имашъ едно вѫтрѣшно разположение, мислитѣ ти ще заработятъ. Щомъ влѣзешъ въ едно общество, дѣто има хармония на мислитѣ, въ тебе мисъльта почва да работи, сърцето ти да тупа. Сега, между насъ се изисква тази хармония. Като ви казвамъ тъй, това въ единъ день нѣма да се създаде, но то трѣбва да бѫде цѣльта ни. Изискватъ се нѣколко години, за да може да се създаде хармония. Не мислете, че е лесна работа, но, може да се създаде. Създаде ли се веднъжъ, ние вече стѫпваме на една здрава основа, окултна основа, Въ тази хармония всичко можемъ да вършимъ. Запримѣръ, окрѫжающата срѣда отъ черната ложа, която подига духовенството, то е отъ черната ложа, иска да внесе единъ клинъ, едно отравяне между васъ. Не му е врѣмето сега. Вие се занимавате съ важни въпроси, оставете духовенството за другъ пѫть. Отъ чисто окултно гледище тѣ постѫпватъ неразумно, но ние ще постѫпимъ споредъ закона на Бѣлото Братство, споредъ Божествения законъ. Ще дадемъ едно мощно движение напрѣдъ, тъй, както житеното зърно израства отдолу нагорѣ. Ще кажемъ тъй: „Ние имаме право въ този свѣтъ да растемъ, да се развиваме, да цъвтимъ, да вържемъ и да узрѣваме! И на този вѫтрѣшенъ процесъ, който ни е даденъ никой нѣма право да го спира. Никой нѣма право да спира Божественото въ насъ! Тъй, като ученици, това ще знаете. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да спъне моето растене! Никоя сила въ свѣта нѣма право да спъва моето Божествено растене! Туй ще го турите въ себе си. Нѣма да се колебаете. Кажите ли тъй, Богъ ще бѫде на вашата страна, защото туй е неговъ законъ. Неговъ законъ е вие да растете, да се развивате, да цъвтите, да вържете, да зрѣете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете, и когато зрѣете, приятно Му е. Богъ се радва на своитѣ дѣла! Слѣдователно, отъ наше гледище, ние се радваме, защото всички хора безъ разлика на вѣроизповѣдание минаватъ по сѫщия законъ, понеже туй е Божествено. Та като ученици, ще имате туй правило. Като дойдатъ мѫчнотии, нѣкои казватъ: „Какъ да разрѣшимъ този въпросъ?“ Ще кажете тъй: „Въ Божествения планъ е, азъ да раста, въ добродѣтельта; въ Божествения планъ е, азъ да възраствамъ въ Божията правда; въ Божественият планъ е, азъ да живѣя въ Божията Истина; въ Божествения планъ е, азъ да цъвтя въ Божията Мѫдрость; въ Божествения планъ е, азъ да узрѣя въ Божията Любовь“, Слѣдователно, азъ съмъ на пѫтя на Истината и на Божествения животъ. Туй право, никой не може да ми го отнеме. То е мое собствено право. Дѣто е Господь, тамъ съмъ и азъ. Кажите ли така, вие вече сте оградени съ една мощна аура, и всичкитѣ Бѣли братя сѫ на ваша страна, и тѣ изтеглятъ ножоветѣ си. Като казвамъ, че изтеглятъ ножъ, то е като онзи слуга, за който се говори въ писанието, че казалъ: „Господарю, заграденъ си съ неприятели“, „Онѣзи, които сѫ съ насъ сѫ повече“. Като му се отворили очитѣ, видѣлъ, че цѣлата гора била пълна съ колесници и коне, Това сѫ ножоветѣ. Това сѫ тѣхнитѣ мисли, Щомъ изразимъ тази формула, заставаме прямо да изразимъ Божия Законъ. Всичкитѣ тия братя насочватъ своитѣ мисли къмъ земята, ние ставаме едно мощно динамо, и Божествениятъ законъ почва да работи въ насъ. Казвамъ: най-първо ще се поляризирате, ще бѫдете вѣрни на призванието си, нѣма да се страхувате, нѣма да се колебаете, ще опитате. Господь казва тъй: „Опитайте ме въ всички скърби, въ всички най-голѣми противорѣчия, и когато никой не може да ви помогне, азъ ще ви помогна“. Вие ще ме прославите, и ще познаете, че азъ направлявамъ. Но първото нѣщо е, ще учите, ще мислите, послѣ ще чувствувате, и слѣдъ туй ще дѣйствувате. Когато искашъ да възлюбишъ нѣщо вижъ го, това нѣщо заслужава ли твоята любовь. Да допуснемъ направя единъ красивъ мѣхуръ отъ сапунъ. Често дѣцата си правятъ мѣхурчета. Този мѣхуръ може да се вдигне въ въздуха, и ти казвашъ „Всичкият ми животъ зависи отъ него“. Не се влюбвай въ този мѣхуръ. Кажи: „Това е едно забавление, той ще се пукне скоро“. Оставете мѣхурчетата да се пукатъ! Когато искашъ да обикнешъ нѣщо нека бѫде реално, нѣщо което да не се мѣни. Най-първо ще обикнешъ Бога, които е Любовь, т.е. къмъ Него ще бѫдешъ чистъ. Послѣ ще обикнешъ своята душа, тя е реална, неизменна; ще обикнешъ своя Духъ, и на трето мѣсто ще обикнешъ своя ближенъ. Въпросътъ е разрѣшенъ за тебе, като ученикъ. Азъ взимамъ Бога въ смисълъ — Божествениятъ Духъ, Учительтъ, който може да те учи, да ти обясни нѣщата, да ти даде свѣтлина, по които и да е начинъ да омекчи живота ти на земята. Е, добрѣ, сега, слѣдъ като ме слушахте колко нѣща залегнаха у васъ? Кажете ми сега най-важнитѣ нѣща, които легнаха въ вашия умъ. Единъ братъ задава въпросъ: наближило ли е да влѣземъ въ царството Божие, и какъ да намѣримъ ключоветѣ. — Съ единия кракъ сте въ царството Божие сега ето, какъ ще ви отговоря на въпроса. Прѣдставете си слѣдното: често малкитѣ дѣца лежатъ въ стаята си, майката е затворила кепенците на прозорцитѣ, та свѣтлината не може да дойде. Дѣтето пита майка си, която го събужда: „Мамо, изгрѣло ли е слънцето? — Още не е. Нѣкой пѫть каже: „Изгря мама, отдавна изгрѣ“, — Още да си поспя. Сега, слънцето, царството Божие още не е изгрѣло, слѣдъ ½ часъ ще изгрѣе слънцето. Значи, добрѣ се е зазорило и слѣдъ ½ часъ ще изгрѣе. Които искатъ, може да станатъ, а които искатъ може да поспятъ още докато изгрѣе слънцето. Още ½ часъ остава докато изгрѣе слънцето, това подразбирамъ по отношение на съзнанието. Въ умоветѣ на хората да стане едно изгрѣване, да блѣсне една обща идея, която ще ангажира умоветѣ на всички хора. Като изгрѣе туй слънце, тогава всички умове на хората ще бѫдатъ съсрѣдоточени къмъ този идеалъ, хората ще мислятъ и ще чувствуватъ по единъ начинъ, т.е. този начинъ ще бъде такъвъ че всѣки ще гледа слънцето, ще каже: „Щомъ се понагрѣя малко, ще си обърна гърба“. Но ще, кажете: „Мечтателно положение!“ Всички хора ще се понапекатъ, и слѣдъ като се напекатъ, ще кажатъ. „Сега ще вървимъ на работа“. И тъй, този ключъ е много сложенъ. Да ви се даде ключа да си отворите, но трѣбва да знаете какъ да го въртите, нѣма да го въртите само на една страна. Ще идите тамъ, но много важи въртенето на ключа. Ами ако погрѣшите? Много сложенъ ключъ е той. Ще дойдемъ до тия ключове. Всички нѣма да умрѣмъ, но всички трѣбва да се измѣните. Да направимъ едно упражнение, да стигнемъ до слънцето за три минути. Когато казвамъ 3 минути, азъ не разбирамъ буквално, да гледаме часовника. Три минути, то е законъ на равновѣсието. Врѣмето може и да се увеличава и да се смалява. Една минута ще идемъ до слънцето, една минута тамъ ще седимъ, и една минута връщане назадъ. Отъ васъ се иска интенсивна мисъль. Ще кажешъ: „Съ своето съзнание искамъ да бѫда до слънцето“. Веднага ще помислишъ за слънцето, и тогава почти влизашъ вѫтрѣ въ него. Ще си прѣдставите, че влизате въ неговата свѣтлина, и каквато свѣтлина може да види вашето съзнание, достатъчно е, и слѣдъ туй, обратно, пакъ ще кажешъ „Искамъ да се върна на земята при своитѣ си“. И като се върнешъ всичко ще ти бѫде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правимъ за концентриране на ума. Слушайте, азъ ще ви моля едно нѣщо да не разказвате, че ние пѫтуваме до слънцето, такива нѣща да ги нѣма. Това сѫ опити за концентриране на ума. За да идемъ до слънцето, може да идемъ съ своята мисъль, може да идемъ съ своето съзнание, пъкъ може да идемъ и съ своя двойникъ. Сега ще разберете за да идите съ своя двойникъ, вие всинца трѣбва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсътъ ви ще се намали, пулсъ почти нѣма да имате, ще се втвърдите. Ако идете съ своето съзнание, мисъльта ви ще се отвлѣче ще забѣлѣжите че сте вънка. Лесно се пътува съ съзнанието. Та, ще правите разлика, да не мислите, че ние пѫтуваме съ своята мисъль. Не, съ своето съзнание. Затуй, за три минути се отива до слънцето една минута отиване, една прѣстояване тамъ и една за връщане. Но това не е съ нашитѣ двойници. Това е сложна работа. Тамъ се искатъ редъ други приготовления, взимане особени мѣрки. Защото ако ви взематъ двойницитѣ, разтривки се иска мъчно може да влѣзете въ тѣлото си. После, всинца не може да идете, най-малко половината трѣбва да останатъ, да се молятъ, и да пазятъ другитѣ. Та, сега съ своето съзнание лесно правимъ пѫтешествие до слънцето. Това ще служи за една сила концентриране на мисъльта. Концентрирането, е потрѣбно като една сила. Като правимъ този опитъ, ние ще се домогнемъ до положителнитѣ сили на слънчевитѣ лѫчи — да станемъ по положителни. Всѣкога може да правите този опитъ. И тази вечерь, като се върнемъ, всѣки единъ ще се чувствува по разположенъ. На слънцето ще идете, за да тонирате. Добрѣ, сега готови ли сте вече? Ще вземете една свободна поза, нѣма да има стягане на стомаха. Ще усѣщате, че отивате на една приятна екскурзия, по вѫзможность, една отъ най приятнитѣ екскурзии, която сега сѫществува — на слънцето. Сега, всички ще си затворите очитѣ, ще утихнете, и ще насочите веднага съзнанието си къмъ слънцето. Сега, да започнемъ упражнението! Да изпѣемъ „Духътъ Божий“, но много тихо. Т. м. 15 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 7.I.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВИЛНИЯТЪ РАЗТЕЖЪ НА УЧЕНИКА. Размишление. Прочете се резюмето отъ темитѣ върху: „Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа“. Тема за слѣдния пѫть: „Разлика между човѣка и животнитѣ“. Тази теми не е странна, понеже вие сте я минали, ще си я припомните само. И за втората недѣля тема: „Разликата между ума и сърцето“. И това ви е извѣстно, по какво се различаватъ. Ще говоря тази вечерь върху: „Правилниятъ разтежъ на ученика“. Вие може да вземете растенето въ обикновения смисълъ, тъй както става въ природата. Запримѣръ, въ растенията има стремежъ да израснатъ нагорѣ, понеже така растенията намиратъ ония условия, при които животътъ имъ може да се развива правилно. Значи, растенето е една необходимость, минаване отъ едно състояние на потенционалность къмъ едно кинетическо състояние, или състояние на активность. Или, може да кажемъ, минаване отъ тъмнина къмъ свѣтлина. Сега, ученикътъ трѣбва да има прѣдъ видъ всѣкога методитѣ на живота природата. Вие не трѣбва да си създавате илюзии въ ума, че природата ще създаде за васъ специаленъ методъ. Не, всинца ще спаднете къмъ тази категория на оня методъ, на който сѫ подложени всички сѫщества безъ разлика. Сега, въ туй отношение, много пѫти извѣстни религиозни системи, извѣстни философски системи може да ви спънатъ въ вашия разтежъ. Какъ? Ще кажатъ, „Богъ е Любовь“, слѣдователно, като Любовь, Той ще улесни вашата работа. Това е вѣрно 50%. Въ какво отношение? Че любовьта ще подобри само условията на живота ви, но отъ васъ пакъ ще зависи да използувате тия вѫтрѣшни условия. Отъ васъ зависи, тя е специална ваша работа прѣдоставена. И всѣки единъ отъ васъ има да разрѣши най-малко нѣколко задачи въ едно сѫществувание. И тия задачи трѣбва да се рѣшатъ правилно. Добрѣ, сега, ако нѣкой ни запита: „Защо ние се хранимъ? — За да израснемъ. А защо трѣбва да израснемъ? — За да могатъ тия набрани енергии въ насъ да се прѣвърнатъ, да минатъ отъ едно състояние въ друго. Защо трѣбва да се прѣвърнатъ енергиитѣ? — За да се появи съзнателния животъ у човѣка. Защо трѣбва да се появи съзнанието? — За да дойде самосъзнанието. Тѣ сѫ два полюса. Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамкитѣ на човѣшкия животъ. То е животъ на постояннитѣ, вѣчни промѣни, на скрѫбь и радость. Скръбь и радость, днесъ печелишъ, утрѣ губишъ. Усѣщашъ, че си ялъ, доволенъ си, слѣдъ нѣколко часа усѣщашъ новия гладъ. Слѣдователно, растенето подразбира да спуснешъ своитѣ корени въ подсъзнанието, то е Божествениятъ свѣтъ, и слѣдъ туй да прѣкарашъ клонищата на своя животъ въ свръхсъзнанието — то е пакъ Божествениятъ свѣтъ. Тѣ сѫ два полюса. Трѣбва да прѣкарашъ коренитѣ въ подсъзнанието, и клонищата въ свърхсъзнанието, въ Божествения свѣтъ, и ще започне „новиятъ животъ, животъ на хармония“, както го наричатъ или още „животъ на безсмъртие“, или животъ, дѣто нѣма гниене. Сега, като казвамъ тия думи, съзнание и самосъзнание, то е за да ги разберете. Въ съзнанието, при сегашнитѣ условия, ние съзнаваме, че ставатъ извѣстни промѣни. Въ нашето самосъзнание ние констатирваме нашитѣ погрѣшки или правитѣ си дѣла. Въ самосъзнанието нѣкой пѫть имаме осѫждане или възнаграждение за едно добро. Усѣщаме, че нѣкои постѫпки сѫ прави, а нѣкои не сѫ. Но, смисъльтъ на живота не седи въ самосъзнанието на човѣка, той седи въ неговото свърхсъзнание. Човѣкъ трѣбва да мине този периодъ, да влѣзе въ подсъзнанието, да забрави погрѣшкитѣ си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добъръ човѣкъ или добъръ ученикъ е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученикъ е онзи, който помни само любовьта, а забравя. Ученикъ е онзи, който помни само мѫдростьта, нея има всѣкога прѣдъ видъ, а забравя своитѣ глупости. Сега, глупостьта, и тя е една наука. Азъ ще ви докажа туй, защото въ дадения случай може да ви радва. Сегашното ви благо, слѣдъ нѣколко години ще бѫде вашето нещастие. Да, азъ ще ви го докажа. Ето моя аргументъ: Имате едно дѣте на 10 години, здраво стройно, умътъ му е отлично развитъ. Туй дѣте иска да има хубави дрѣхи, направени отъ новъ платъ. И то разбира. Вие му ушивате дрѣхи отъ новия вкусъ. То е доволно, И когато дойде нѣкой вашъ гостъ, чичо или леля, нѣкой вашъ далеченъ роднина или приятель, то ще каже: „Мамо, я ми дай хубавитѣ дрѣхи. Ще се облече, радостно е. Гоститѣ ще му разгледатъ плата, какъ сѫ направени дрѣхитѣ, ще кажатъ: „Много хубави сѫ дрехитѣ“. То сияе отъ радость, първия день, втория день, третия, слѣдъ 1 мѣсецъ... но слѣдъ 2 години, когато се окѫсатъ тия гащи, изтънѣятъ, то те срамува съ тѣхъ. То туря тия дрѣхи въ нѣкой гардеробъ. Какво ще бѫде положението му, ако слѣдъ 2 години, като дойде чичо му, ще трѣбва да туря тия гащи? Това ще бѫде позоръ зарадъ него. Тѣ ще бѫдатъ парцаливи. То ще каже: „Старитѣ гащи тамъ да седятъ, азъ не ги искамъ; други ще ми дадете. И азъ ви казвамъ, вашитѣ вѣрвания, които сега имате, слѣдъ 10 години може да ви е срамъ отъ тѣхъ. А сега въ дадения моментъ може да ви сѫ едно наслаждение. Гдѣ е злото? Не е въ старитѣ дрехи. Тия дрехи сѫ износени. Онова сѫщественото въ дрехите е изчезнало, и тѣ изгубватъ онази приятна красота въ себе си, тъй както извѣстна храна, ако вие я държите, тя почва да се разлага, и ония набрани енергии въ нея изчезватъ, и храната става безполезна. Нѣкои казватъ: „Старитѣ истини“. Тѣ мислятъ, че истинитѣ може да седятъ нѣкѫдѣ, и да бѫдатъ стари. Истина е само това, което въ даденъ моментъ ти самосъзнавашъ, туй, което се проявява въ твоето подсъзнание, което се проявява въ твоето свърхсъзнание въ даденъ моментъ. Ако една истина се прояви въ твоето съзнание или самосъзнание, това е едно прѣходно състояние на тази истина. Ако тя се яви въ твоето подсъзнание и свърхсъзнание, тя е истина, на която ти можешъ да разчиташъ. Може да направите опитъ, той е слѣдующиятъ. Този опитъ, е вѣренъ. Ако вие застанете вечерно врѣме, и кажете на вашето подсъзнание: „Азъ искамъ да стана утрѣ въ 4 часа“, и забравите, подсъзнанието ще ви събуди точно на врѣме. Но кажете ли два пѫти, то нѣма да изпълни. Значи вие сте се усъмнили въ него а то е Божествено. На Божественото веднъжъ се казва. Кажешъ ли на нѣкое дѣте веднъжъ: „Стоенчо, иди купи 1 кгр. захарь, то ще купи. Кажешъ ли му втори пѫть, то ще забрави. Да допуснемъ, че имате известна болесть. Кажете на вашето подсъзнание „Азъ искамъ да бѫда здравъ слѣдъ една седмица“, и забравите туй. Слѣдъ една седмица вие ще бѫдете здравъ. Уплѣли сѫ се вашитѣ работи нѣкѫдѣ. Не бързайте. Спрете се и кажете на вашето подсъзнание, на себе си тъй: „Слѣдъ една година искамъ моитѣ работи да се оправятъ“. Спрете пакъ. Нищо повече! Направете туй, и не мислете никакъ. Слѣдъ една година работитѣ ви ще се оправятъ Но ще вложите вѣра. Като кажете, вие ще вѣрвате. Вь Божествения законъ нѣма никакво изключение! Сега за примѣръ, азъ седя, и сѫдя дали ме разбраха тази вечерь ученицитѣ? То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човѣшкия животъ. Когато азъ работя въ границитѣ на Божествения животъ, и ви казвамъ една истина, туй, което ви казвамъ тази вечерь, то ще принесе своята полза. Азъ нѣмамъ никакво съмнѣние, и въ моя умъ е опрѣдѣлено, слѣдъ колко врѣме тя ще пренесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате въ извѣстна тревога, и не знаете какъ да оправите работитѣ си, съзнавате, самосъзнавате се, мѫчите се, и всѣки отъ васъ иска да излѣзе изъ туй безизходно положение, всѣки иска повече щастие. Всѣки иска да подобри материалното си положение, всѣки иска да подобри здравето си, сѣмейнитѣ си отношения, отношенията между приятелитѣ, всѣки иска да усили своя умъ, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля. Това сѫ все стремежи. Какъ ще ги постигне? Ето гдѣ е опасността у васъ. Вие ще кажете „Учительтъ ни каза едно правило, ние нѣмаме нужда вече отъ Учителя“. Ето гдѣ е погрѣшката. Вие не разбирате цѣлия законъ. Защото, ако азъ ви кажа да поставите гърба си на слънцето, непрѣменно туй слънце ще ви излѣкува, но ако ви покажа единъ начинъ да съберете пази слънчева енергия, та когато го нѣма слънцето, пакъ да се ползувате отъ него, какво ще кажете? Ще кажете: „Нѣма да може“. Лъжете се, ами че тази енергия е пакъ слънчева, макаръ, че я е акумулирана. Слънцето постоянно има връзка съ тази енергия, която сте акумулирали. Щомъ кажете, че нѣмате нужда отъ слънцето, вие скѫсвате вашитѣ връзки съ него. Сега, въ вашето подсъзнание работи Божествениятъ законъ. Всичкитѣ опитности на миналитѣ вѣкове сѫ вложени вѫтрѣ въ туй подсъзнание, тамъ сѫ събрани всичкитѣ Божествени закони. То е складъ на тази потенционална енергия. Тази енергия която е вложена въ подсъзнанието, може да се развива въ Божествения свѣтъ, и отъ тамъ ще мине прѣзъ човѣшкия животъ: съзнанието и самосъзнанието. Слѣдователно, съзнанието и самосъзнанието сѫ потрѣбни като едно условие да трансформирате енергията си. За да мине Божествената енергия отъ едно съзнание въ друго, потрѣбенъ е единъ прѣходенъ периодъ, а той е човѣшкото съзнание и самосъзнание. Сега, азъ като говоря за „Учитель“, подразбирамъ не много учители — единъ Учитель въ свѣта. Туй ще го пазите. Единъ е Учительтъ въ свѣта. Този Божествениятъ Учитель, вие ще го научите. Той постоянно слиза и възлиза въ свѣта. Слиза и възлиза! Когато Го обичате, Той слиза при васъ, когато Му се наситите, Той възлиза. Христосъ прѣди 2000 год. дойде при евреитѣ, нали? Слѣзе, и послѣ, като не Го искаха, възлѣзе нагорѣ. Сегашнитѣ народи се намиратъ въ тежко положение, пакъ Го викатъ. И казватъ по кой начинъ щѣлъ да дойде. Ще дойде по особенъ начинъ. Е, по какъвъ начинъ ще дойде? Казватъ: „Отгорѣ, отъ небето ще дойде“. Какво нѣщо е идване отъ небето? Ако той дойде отъ небето, тъй както дъжда иде, или както снѣга, или тъй както слънчевитѣ лѫчи, какво ще добиете? Ако дойде като роснитѣ капки, той само ще измие праха на растенията, ще уталожи извѣстни нужди на хората, нивитѣ ще дадатъ повече плодъ. Може да дойде като слънчевитѣ лѫчи, ще подигне растенето, но въ човѣшкитѣ умове, въ човѣшкитѣ сърца Христосъ нищо нѣма да внесе. Слѣдователно, Христосъ ще дойде като роснитѣ капки, ще дойде като слѫнчевата свѣтлина, но ще дойде и като онази велика разумна мисъль вѫтрѣ въ човѣшкитѣ умове, и онова разумно желание въ човѣшкитѣ сърца. Той ще проникне въ васъ! Тогава се заражда мисъльта: ще има ли форма, ще Го видимъ ли? Ще Го видите. И туй виждане, този Христосъ, вѫтрѣ въ васъ, той ще бѫде единъ идеалъ, къмъ който вие се стремите. Той е идеалъ на вашия животъ. Всѣко растение си има идеалъ. То, като художникъ почва да работи, и да реализира своя планъ. Първо почва никнене, растене, цъвтене, слѣдъ туй вързване сѣмката, и най-послѣ дойде зрѣенето. Значи растението съзнава, че е добило извѣстна енергия, и започва втория опитъ. И самото растение си има идеалъ, който трѣбва да достигне. То се усъвършенствува тъй, както и хората. И животнитѣ се усъвършенствуватъ, както хората. Всѣко едно животно, и то си има единъ идеалъ, къмъ който се стреми. И то се усъвършенствува въ ума. Идеалътъ на растенията, не е идеалъ и на животнитѣ. Но всѣки единъ животъ отъ растителното царство, отъ животинското царство, и човѣка си има свой идеалъ. И всѣки се стреми да го реализира. Какъвъ е идеалътъ на ученика? — Да бѫде като Учителя си. Слѣдователно, Учительтъ е идеалъ на ученика, който той трѣбва да реализира, т. е. да има туй знание, което Учительтъ има, да има тия чувства, които Учительтъ има, да има тая воля, която Учительтъ има, и да работи въ свѣта, тъй, както Учительтъ работи. Въ туй растене, окултниятъ ученикъ трѣбва да има едно много правилно схващане за окрѫжаващата го срѣда. Той трѣбва да знае, че Истината не може да дойде отвънка. Отвънка ще дойдатъ всичкитѣ спомагателни срѣдства. Но истината ще дойде отвѫтрѣ А, отвѫтрѣ, то е законъ на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И този вѫтрѣшниятъ свѣтъ обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание, и за нашето самосъзнание. По нѣкой пѫть ние мислимъ, че подсъзнанието и свърхсъзнанието сѫ вънъ. Тамъ е нашата погрѣшка. Вѫтрѣшниятъ свѣтъ въ този окултенъ смисълъ е широкиятъ свѣтъ. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. Вие, като ученици ще си зададете слѣдующия въпросъ. Допуснете, че вие растете, имате извѣстенъ идеалъ, най послѣ остарявате, слѣдъ туй дойде смъртьта, и вие умирате. Прѣдставете си, че туй състояние трѣбва да прѣживѣете най малко веднъжъ прѣди да сте умрѣли. Прѣдставете си, че напущате тѣлото си. Какво ще стане съ васъ? Трѣбва да имате една ясна прѣдстава за себе си извънка тѣлото. Е, каква ще бѫде вашата прѣдстава извънка тѣлото? Тази прѣдстава ще бѫде слѣдующата. Да допуснемъ, че имате прѣдъ себе си извѣстенъ богатъ човѣкъ, нали? Той има ниви, послѣ има крави, има коне, овци, има кѫщи, борове, и т. н. Вие го считате богатъ за всичкитѣ тия нѣща, които има, но, ако той се запита „Какво съмъ азъ самъ вънка отъ тия кѫщи?“ За да се разбере, той трѣбва да се изолира, да остане самъ. И слѣдователно, туй тѣло, което ние имаме, тия клѣтки, които сега имаме, това сѫ нѣща посторонни. Човѣкъ е скритъ вѫтрѣ. Сегашното ни тѣло, това е едно богатство, което ни помага да се развиваме. Ето защо ние трѣбва да се освободимъ отъ постороннитѣ нѣща, да разбираме вѫтрѣшния животъ. Хубаво. Ако азъ прѣзъ цѣлия животъ се занимавамъ съ своитѣ волове, коне, овци, градини, какво ще ми допринесе това? Мислите ли, че единъ волъ ще ми даде извѣстна интелигентность? Азъ мога да го науча какъ да оре, мога да го храня, но той за небето нищо нѣма да ми разправи. Нивитѣ, които обработвамъ, и тѣ нѣма да ми дадатъ смисъла. Всичкитѣ нѣща, които имамъ ще ми дадатъ понятие само за обикновенитѣ работи, а дълбокиятъ смисъль кѫдѣ е? Нѣма да го търсимъ въ тѣлото, а извънка тѣлото. Туй тѣло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за въ бѫдеще ние ще образуваме своето тѣло по закона на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И слѣдователно, въ всѣка една школа, ние ще започнемъ да градимъ своето тѣло. То е изкуство. И ако питате единъ франкмасонъ какъ ще съградимъ туй тѣло, какво ще ви каже? Тамъ има чукове. По новия начинъ, а то, по старому всѣки може да гради. По новия начинъ трѣбва да знаешъ да градишъ, а този новиятъ начинъ ще го научишъ отъ кого? Само отъ своя Учитель! А казахъ: този Учитель като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнете вие да градите новото си тѣло, и тогава ще имате друго сърце. Въ туй новото тѣло не само сърцето ви ще се промѣни, но и умътъ. И ап. Павелъ казва на едно мѣсо че ние имаме ума Христовъ, не обикновения умъ. Като казвамъ, че ще имаме едно ново сърце разбирамъ, че туй сърце нѣма да бѫде като сегашното, т. е. не съ тия прѣходнитѣ чувства. Сегашното и сърце е много неустойчиво. Че е неустойчиво, сами може да направите опитъ. При сегашното състояние човѣкъ е непризнателно сѫщество. Даже ако Господь направи единъ опитъ съ насъ, само като барне човѣка нѣкѫдѣ, веднага неговото състояние се измѣня. Вземете обикновеното плачене. Човѣкътъ плаче. Защо плаче? Защо плаче онази майка? Умрѣло ѝ дѣтето, плаче за дѣтето си. Казвамъ: онази женената жена плаче. Защо? Умрѣлъ нейниятъ мѫжъ. Богатиятъ плаче. Защо: Изгубилъ всичкото си състояние. И той плаче. Всички, които плачемъ, вcé плачемъ за нѣщо, което сме изгубили. Защо плаче човѣкъ? Понеже е изгубилъ нѣщо. Казвамъ: плачътъ не спасява. Ако сме изгубили нѣщо, съ плачъ нѣма да го намѣримъ. Плачътъ само показва, че сме изгубили нѣщо. Е какъ ще го придобиемъ туй изгубеното? Плачътъ е само едно състояние да смекчи човѣшкото сърце, за да може Божествениятъ Духъ да работи вѫтрѣ. Туй е смекчаване. Защото, ако човѣкъ не може да плаче, значи, условията сѫ тежки. Като се смекчи сърцето, тогава ще дойде Духътъ Божий. И за онѣзи, които плачатъ, Духътъ дѣйствува по единъ начинъ, а за онѣзи, които не плачатъ — дѣйствува по другъ начинъ. Сега, ученикътъ трѣбва да има прѣдъ видъ съграждането на своето ново тѣло. Никаква друга задача не трѣбва да ангажирва неговото висше съзнание! Въ своето съзнание и самосъзнание, той може да се ангажира съ обикновения животъ, но никога да не си позволи тия обикновенитѣ нѣща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе въ подсъзнанието или свърхсъзнанието! Той прави едно прѣгрѣшение, и е осѫденъ на редъ страдания. Ти, въ съзнанието си, като търговецъ, като уменъ човѣкъ, може да живѣешъ, както искашъ, но опиташъ ли се въ Божествения свѣтъ да внесешъ една отъ тия човѣшки мисли отъ своето съзнание, ти ще се спънешъ въ своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трѣбва да живѣемъ, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се подигнешъ въ своето свърхсъзнание, и ще живѣешъ като човѣкъ. Но ти може да пуснешъ своитѣ клонища въ Божествения свѣтъ, и тамъ да живѣешъ. Какъ ще живѣешъ? Като ученикъ. Азъ взимамъ думата „ученикъ“ въ висшъ смисълъ. И затова, казва Христосъ, че когато дойде подсѫзнанието и свърхсъзнанието, ще се отречешъ и отъ баща си, и отъ майка си. За подсъзнанието и свърхсъзнанието ще се отречешъ. Защото, въ Божествения свѣтъ други сѫ прѣдметитѣ, други сѫ нѣщата, които ще ви занимаватъ. Ти казвашъ: „Азъ имахъ единъ приятель, като отида въ другия свѣтъ, дали ще мисли заради мене?“ Мнозина отъ васъ може да мислятъ така. Вашиятъ приятель може да мисли заради васъ, само ако сте го обичали, и той ви е обичалъ, ако сте хранили едно възвишено чувство къмъ него, не обикновената любовь, но Любовь, на която нишкитѣ не се кѫсатъ. Той, щомъ влѣзе тамъ, постоянно ще мисли за васъ, постоянно ще бѫде въ връзка съ васъ. Тъй че връзкитѣ на подсъзнанието и свърхсъзнанието сѫ постоянни, а връзкитѣ на съзнанието и самосѫзнанието постоянно се кѫсатъ, и вслѣдствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега сѫществува. Сега всички хора, даже и тия отъ окултнитѣ школи, страдатъ отъ смѣсването на тия два въпроса: тѣ искатъ да внесатъ Божественото въ човѣшкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмѣсти въ човѣшкото съзнание или самосъзнание. Когато Соломонъ искалъ да съгради храмъ на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградишъ храмъ? Небето не може да побере Бога, че ти, въ тоя малъкъ храмъ!“ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмѣсти великото Божествено подсъзнание и свърхсъзнание. Слѣдователно, едноврѣменно ние ще имаме два живота. Павелъ казва: „Едноврѣменно ще познавате два живота, и като човѣкъ ще живѣете и като Духъ въ съзнанието и въ самосъзнанието“. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете какъ да изправите вашия животъ. Казвамъ: боли ви главата, имате главоболие. Ако го лѣкувамъ по закона на самосъзнанието или съзнанието, слѣдъ единъ мѣсецъ пакъ ще имашъ главоболие. Ще печелишъ, ще губишъ. Ще се раждашъ, ще умирашъ. При такъвъ единъ моралъ, които се върти, не може да си оправишъ работитѣ. Ще го лѣкувашъ по божественому, въ подсъзнанието и свърхсъзнанието. Дойдешъ ли до този законъ, всичко може да оправишъ. Да, пѫтьтъ, който ще научите, той е лесенъ, само ще направите едно разграничение между човѣшкия животъ и Божествения животъ. Човѣшкиятъ животъ е животъ на постоянно разрушение, а Божествениятъ животъ е животъ на постоянно съграждане. Човѣшкиятъ животъ е единъ процесъ на разрушение, разрушение, разрушение... И като погледнете отъ единия край до другия, това е все разрушение нищо повече! А Божествениятъ животъ това е животъ на постоянно съграждане, съграждане, съграждане. И слѣдователно, туй, което ние искаме въ свѣта, всичкитѣ условия се намиратъ само въ този животъ. Туй трѣбва га го знаете. И ако вие искате да бѫдете щастливи въ вашето съзнание или самосъзнание, не можете да бѫдете щастливи, защото самиятъ процесъ е обратенъ. Тъй е за сега. Той е процесъ на разрушение. И ние виждаме, че туй е така. Четете историята, разгледайте живота, какъ ще го обясните. Всичко въ свѣта, туй, което съдържа живота всичко се разрушава, едно друго се разрушава, а въ Божествения свѣтъ едно има, което разрушава, а другото сѫгражда. Човѣшкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи, тия два живота паралелно вървятъ, докато единъ день Божественото включи човѣшкото вѫтрѣ, тогава ще дойде вѫтрѣшна хармония, и ще минемъ отъ едно състояние въ друго, ще минемъ отъ смърть въ животъ. Туй може да стане тази вечерь, то че е въпросъ на врѣмето, то е въпросъ на вашата бързина. Вие още тази вечерь може да го рѣшите, но може да го отложите за единъ часъ, два, три, петь часа и т. н, а може да го рѣшите веднага. Васъ, като ученици, нѣма какво да ви спъва. Свѣтътъ може да има нѣщо да го спъва? Вие сте дошли въ окултната школа, какво ще ви спъва? Ще кажете „Чакай да си помисля“. Какво има да си мислишъ? Съ хиляди години сте мислили, нѣкой отъ васъ сте на 20, 40, 60 години, и сериозно сте мислили. Съ образование сте, мислите. Тази Истина нѣма да я намѣрите никѫдѣ, тя не е написана въ никоя книга. Всѣка една книга е написана по закона на самосъзнанието и на съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие въ подсъзнанието и свърхсъзнанието, тамъ всички учени хора мълчатъ, всички окултисти мълчатъ, и всички учители мълчатъ. Когато ученицитѣ на Хермеса сѫ го попитали за една дума отъ великата книга на живота, да имъ я изясни той само си стисналъ устата, и нищо не казалъ. А ние веднага ще си отворимъ устата два пѫти. И когато Иоанъ видѣлъ тия работи отгорѣ, казали му „Туй го запечатай“. Той е писалъ нѣщо, но туй, което е писалъ Иоанъ то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония нѣща, които се отнасятъ до чисто Божественото, за тѣхъ му казватъ: „Това го запечатай, то е тайна!“ Сега, на васъ, като ученици, ви трѣбва едно основно правило. Безъ туй правило, вие не може да направите никакъвъ успѣхъ. То е слѣдующето: вие трѣбва да се познавате, добрѣ да се познавате! Но туй познаване не може да стане чрѣзъ научно изучаване. Вие трѣбва да употрѣбите Любовьта, като едно срѣдство, вие трѣбва да залюбите единъ човѣкъ, за да го познаете. Бога ние чрѣзъ Любовь трѣбва да Го познаемъ, за да добиемъ вѣчния животъ. И сѫщиятъ законъ трѣбва да се приложи въ школата. Вие трѣбва да вложите Любовьта единъ къмъ другъ като единъ великъ законъ, за да се познавате. Само ако се познаваме, може да работимъ. Е, какъ ще работимъ? „Да се обичаме“. Ама какъ? Ти познавашъ ли го? „Азъ го познавамъ“. Но утрѣ се случатъ нѣкои особености въ неговия характеръ, казвашъ: „Азъ не мислѣхъ тъй, не го обичамъ“. Защо? Не го познавашъ. Въ любовьта ти познавашъ човѣка въ неговата основа, не може да има лъжа. Ти познавашъ човѣка такъвъ, какъвто си е. И като го познавашъ, ще постѫпишъ съобразно неговото естество. Защото, туй естество, което се съдържа въ подсъзнанието и свърхсъзнанието, то е Божествено естество, и съ този човѣкъ ще постѫпишъ тъй, както съ Бога. Ти ще го обичашъ. И ако въ една школа, каквото и да е тя, не се тури Любовьта като основенъ законъ за опознаване, никакви резултати не може да се постигнатъ. Слѣдователно, когато азъ говоря за Любовьта, подразбирамъ този великия принципъ, който сега трѣбва да вложите за да познавате окрѫжаващитѣ ви хора. Чрѣзъ закона на Любовьта вие трѣбва да познавате хората. Така ще се избѣгнатъ много от сегашнитѣ неприятности и нещастия. Щомъ познавамъ единъ човѣкъ, и щомъ той ни познава, ние се намираме вече въ закона на Божествената хармония. Защото, онзи цигуларь, който познава своето изкуство, той свири добрѣ. Двама музиканти, които познаватъ еднакво своето изкуство свирятъ правилно. Но ако единиятъ е училъ по една система, другиятъ по друга, единиятъ употрѣбява единъ ключъ, другиятъ другъ ключъ, тѣ не могатъ да свирятъ. Слѣдователно, всички трѣбва да се нагласятъ по закона на Любовьта, а туй нагласяване става чрѣзъ познание. Казвате: „Какво ще видимъ, ако познаемъ единъ човѣкъ? — Велико нѣщо е да познаете единъ човѣкъ! Даже най обикновения човѣкъ, ако вие го познаете съ Любовьта, вие ще се очудите на голѣмото невѣжество, което хората иматъ. Такова велико богатство се крие въ всѣка една душа! За творена е тази душа! Вие мислите, че е нищо. Не, такова едно грамадно богатство се крие въ нея вѫтрѣ. Единъ великъ свѣтъ се крие въ всѣка една душа! И да я познаешъ съ закона на Любовьта, то значи, да познавашъ Бога. Да познаемъ Бога, значи, да Го познаемъ въ Неговото единство. И да познаваме Бога въ Любовьта, то е да Го познаваме въ Неговото множество. Всѣки единъ човѣкъ е проявление на Бога. А Бога въ своята цѣлокупность и въ своето проявление, трѣбва да Го познаваме еднакво, понеже Той не се измѣня. Азъ къмъ Бога трѣбва да бѫда еднакво внимателенъ, и къмъ неговия пръстъ. Да допуснемъ, че Той има пръсти. Когато пипаме Неговия пръстъ, трѣбва да бѫдемъ толкова внимателни, както и къмъ цѣлата му рѫка. Ако допуснемъ, че Той има косми, къмъ единъ косъмъ трѣбва да бѫдемъ толкова внимателни, както бихме отдали важность на Неговитѣ очи, рѫка и пр. За менъ всичко има еднаква цѣна, защото у Бога всичко има една и сѫща цѣна. Слѣдователно, отъ туй гледище на Любовьта, душитѣ, като лѫчи, които изтичатъ отъ туй Божествено свърхсъзнание или подсъзнание, иматъ еднаква важность. Богъ на всички гледа еднакво безъ разлика! Той не се заблуждава отъ външнитѣ форми, които сега сте образували. Той не се заблуждава отъ вашето знание, нито отъ вашето неразположение, което сега имате, нѣкой взелъ повече, нѣкой взелъ по-малко. Той съ тия нѣща не се заблуждава. И казва Писанието тамъ, че трѣбва да обръщаме внимание на човѣшкитѣ сърца. На вашето сърце най-първо и послѣ на вашия умъ, но не какъ чувствувате и какъ мислите чрѣзъ закона на съзнанието и самосъзнанието, но чрѣзъ закона на подсъзнанието и свърхсъзнанието. Сега ние ще имаме единъ малъкъ опитъ, едно упражнение, го наричамъ азъ психическо упражнение. Туй упражнение е слѣдующето: тази вечерь ще идемъ отъ мѣсечината въ слънцето. Ще тръгнемъ отъ земята къмъ мѣсечината, и отъ мѣсечината до слънцето, и обратно — отъ мѣсечината къмъ земята. Сега, вие ще си прѣдставите, че излизате изъ вашето тѣло, ще отправите вашата мисъль първо къмъ мѣсечината. Всѣки отъ васъ ще си опрѣдѣли една скорость, съ която ще пѫтува. Съ 100 клм. или съ 200, 300, 500, 1 милионъ клм. или съ 10 мил. кил., и ще полетите съ тази бързина. Но да се не уплашите, вие ще турите тази бързина, която е поносима за васъ. Най-първо ще си опрѣдѣлите съ каква бързина ще се движите къмъ мѣсечината, и като достигнете до мѣсечината, въ съзнанието си, гледайте какви картини ще видите. Дали краката ви ще докоснатъ нѣкоя твърда почва, и каква ще бѫде тя, дали нѣкоя равнина или нѣкой високъ връхъ. Ще седите нѣколко минути, и слѣдъ туй ще се устремите къмъ слънцето. Около слънцето има единъ огненъ поясъ, ще се гмурнете, ще минете прѣзъ него, и ще влѣзете въ слънцето. Този поясъ е много горещъ, но вѫтрѣ не е тъй горещо. Като влѣзете вѫтрѣ, ще видите единъ много красивъ свѣтъ. Той е толкова красивъ, но дали ща го видите или не, важното е само какви прѣдставления ще имате. Нѣкои отъ васъ може само да припарятъ. Но има и друга опасность тукъ: между земята и мѣсечината има единъ студенъ поясъ, може нѣкой тамъ да се спре. Този леденъ поясъ, това сѫ извѣстни сили, електрически сили, които нѣкой пѫть засѣгатъ земята и я изстудяватъ. И вслѣдствие на тия засѣгания, земята е прѣтърпѣла катастрофи. Тамъ като минавате, нѣма да ви е страхъ. Нѣма да замръзнете, азъ ще ви придружавамъ. Нѣма да ви е страхъ, разбирате ли? Ние ще тръгнемъ сега. Опитътъ ще трае 15 минути; 5 минути до мѣсечината. Туй ще турите въ вашето подсъзнание. Разбирате ли? Законътъ е такъвъ, Вие ще ме питате: „Може ли да направимъ туй нѣщо?“ Можемъ, разбира се! Казано-свършено, тръгваме! Тази вечерь тръгваме! Вие ще кажете: „какъ ще бѫде това?“ То не е наша работа. Какъ? Искамъ и тръгвамъ до мѣсечината, Ще идемъ до мѣсечината — 5 минути, отъ тамъ до слънцето пакъ 5 минути, и 5 минути ще ни вземе обратния пѫть, да се върнемъ на земята. Сега ще се успокоите хубаво. Онѣзи, които нѣма да взематъ участие въ пѫтешествието, тѣ само ще ни изпращатъ, нѣма да дигатъ шумъ. Тѣ ще наблюдаватъ, ние ще се движимъ, и ще чакатъ като се връщаме назадъ. Но нѣма да кажете: „Дали ще се върнемъ?“ Ще идемъ, и ще се върнемъ назадъ. Сега ще започнемъ, тръгваме вече. Достатъчно сега, Е, какъ мислите, пѫтува ли се лесно до слънцето? Сега, тихо да изпѣемъ една пѣсень. пѣемъ: „Богъ е Любовь съ припѣва ѝ: „Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината, На свѣтлината на свѣтлината! Въ която царува Божията Любовь, Божията Любовь (3) Въ окултното пѣние ще пѣешъ за себе си. Умътъ ти ще бѫде концентриранъ въ думитѣ и въ гласа. Само за себе си ще пѣешъ. Нищо да не ти отвлича вниманието навънъ. Т. м. 14 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 2.I.1923.г Ст. София

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4 ½ ч. сл. обед. Истината. Тайна молитва. Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. (3 пѫти). Ще прочета пѫрвите десет стиха от 15 глава от Евангелието на Иоана. Сега на вас, учениците, ще ви задам един вѫпрос: Кога гладния може да знае, че се е наял? Кога жадния може да знае, че жаждата му е престанала? Питам и обратното: Кога сития може да знае, че е гладен? Кога можете да познаете, че свеща свети? — Когато гори, Когато губи нещо от себе си, нали? Ние идваме вече, ние се домогваме да обясним научно промените, които стават вѫтре в нашата душа, в нашето сѫзнание. Това сѫ все формули за духовния свят. Следователно, свещта като гори, дава своята светлина. Туй горение може да бѫде правилно или неправилно, т. е. пѫлно или непѫлно. Ако горението е пѫлно, и светлината е по-пѫлна, по-силна; ако горението е непѫлно, и светлината е по-слаба. Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си. Ами когато изгори цялата свещ кѫде отива? Тя се е превѫрнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгѫстени вибрации на светлината. И светлината, като се превѫрне в своето пѫрвоначално сѫстояние, отива в своя пѫрвоизточник. Сега, допуснете, че имаме 10,000,000 шишета пѫлни с вода, и всяко от тях да сѫбира по 10 кгр. вода. Значи, 10 кгр. по 10,000,000, стават 100,000,000 кгр. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завѫртите една воденица? До кога ще се вѫрти тази воденица? Докато има вода. След като се завѫрти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? — В морето. Ами смлятото брашно останало ли е там? Где е отишло? Значи, 10,000,000 шишета останаха празни. Енергията била в шишетата, но шишетата не сѫ самата енергия. И самата вода не е сѫщинската енергия, тя е предала своята енергия, т. е. сѫщинската енергия преминала в брашното. Сега, аз ще ви запитам: Какви сѫ симптомите на любовта, според вашето схващане? Ами че кажете ми, как тѫй, хора, които по 40 години сѫ учили в туй училище на Любовта да не знаят какво нещо е любов? Вашите пѫрви учители какво сѫ ви казвали, как сѫ ви учили? Вашите бащи, вашите майки какво сѫ ви казвали за любовта? Аз пак ще ви кажа, че любовта в своите най-малки изявления, това е физическата любов. Тя е микроскопическата любов, която се проявява на физическото поле. Какви сѫ нейните форми, нейните признаци? — Пѫрво, Любовта сѫздава живота; живота сѫздава формите, а формите дават място да се яви топлината и светлината в този живот. Тя започва с ядене и пиене. Щом човекѫт яде и пие, той има любов. Тѫй че всеки, който яде и пие, има любов. Влюбените най-много ядат, те сѫ ужасни гастрономи. Влюбените често не ядат от страх. Момата, когато има рандеву, не ѝ се яде, сѫрцето ѝ се притеснява, страх я да не я уловят. Когато ще обесиш един човек, дай му най-хубавото ядене, ще яде ли? — Не може. Неяденето произтича от страх. Някои казват: „От любов не яде.“ Не, не, от страх не яде. От какво се страхува? — Да не изгуби любовта. Пѫк той никога не е имал любов. Може да се случи нещо, да се развали туй рандеву — страхува се. Понеже аз зачеквам любовта в нейното пѫрвично проявление, в най-пѫрвото проявление, сега вие ще ме разберете криво. Вѫв вас има стари форми, аз зная кѫде ви отиде ума, но туй, за което вие мислите, в него няма никаква любов. Тѫй, запример, дето някой се превива от любов, припада от любов, после, не му се яде от любов и много други работи вѫрши, това сѫ особени психически, болезнени сѫстояния на душата. Това сѫ отклонения на душата, те нямат нищо общо с онова здравословно сѫстояние на тази вѫзвишена Божествена енергия. Сега, ние минаваме на друг вѫпрос: аз искам да дойдем до целта, да мислим здраво и да започнете да се освобождавате от вашите стари схващания. Ето в какво сѫ погрешни вашите схващания. Да кажем, някоя мома иска да се жени, тѫрси своя вѫзлюблен. Този вѫпрос сѫблазнява малко хората. Аз ще приведа друга форма, която не е тѫй сѫблазнителна. Кого тѫрси ученикѫт? — Учителя си, нали? Следователно, целта на ученика каква е? Да намери учителя си. Резултата какѫв е? — Знание. Тогава целта на учителя каква е? — Да намери своя ученик, казано в най-проста форма. Сега, тия сѫ вѫтрешни отношения. Защо тѫрсим Бога? Ние Го тѫрсим в Неговото пѫрвично проявление, да ни даде любов, а любовта ще ни даде живота. Животѫт у нас липсва. Обект на земята е живота. Този живот ние тѫрсим. Следователно, любовта, като се яви вѫв своите проявления, трябва да сѫздаде най-малката форма на физическото поле. Щом дойде любовта, тя ще сѫздаде пѫрвата форма, после ще почнат да се явяват ред други форми; те се сгрупирват, дават живота; той строи и започва растенето в света. Сега, по какво се отличава любовта? — Че тя внася живота. А по какво се отличава живота? — Има движение отвѫтре навѫнка — разширение. Пѫрвото нещо в живота е разширението; там дето има живот, има топлина, има и светлина. Там дето няма живот, топлината и светлината липсват. И сега, можем да направим такова едно твѫрдение. Целия козмически мир, материята, от която сегашния козмос е сѫздаден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди и милиони козмоси, които сѫ сѫществували в миналото. Материята, която е изоставена, е от сѫществата, които сѫ работили тогава, и вие сега влизате в тази материя, за да я използувате. Но понеже в тия хиляди и милиони козмоси, всичките сѫщества, които сѫ минали, сѫ изоставили своите желания, мисли и действия вѫтре в тази материя, то затова, като строите вашите кѫщи, по някой пѫт се появяват остатѫците на хилядите и милиони векове. И право казват някои, че сегашната материя, това сѫ заспали духове, които трябва да се сѫбудят — спящи духове сѫ те, които трябва да се пробудят. Сега разбирате ли тая работа? Тя е неразбираема работа. Запитват: следва ли да заключим, че тия духове сѫ били много идеални? — Някои сѫ били много идеални, а някои сѫ били 100 пѫти по долу от нашия свят. Този козмос, сегашният, е един от най-добрите, които сега сѫществуват, а за в бѫдеще може да има по-добри от него. Сега, ние ще проучаваме любовта като сила. По какво се отличава човек, когато тази любов влезе в него? Най-пѫрво, любовта прави човека млад. Имаш любовта — подмладяваш се, губиш любовта — остаряваш. Имаш любовта — придобиваш знания, губиш любовта — оглупяваш. Имаш любовта — добѫр ставаш, губиш любовта — лош ставаш. И ние обясняваме нещата тѫй: щом си неразположен, щом си лош — изгубил си любовта, значи, липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джеба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколко стотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели, и всички в кѫщи ще бѫдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че живота бил много идеален. Как е идеален? На Велик-ден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички сѫ весели — „Христос вѫзкресе“ има там; но, ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агѫнце — „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше сѫзнание на земята. Когато човек дойде да разбере по-дѫлбоко законите вѫтре в материята, и неговото сѫзнание се подигне, и влезне в сѫзнанието на ангелите, вѫпросѫт е друг, но ние влизаме в нашето сѫзнание, трябва да го изучаваме, него искаме да превѫзпитаме. Любовта, като всяка енергия, може на някои места да се натрупва повече, на някои места по-малко. Можеш да бѫдеш преситен от любов, тѫй, както можеш да бѫдеш преситен от ядене. Да си преситен, значи, формата, в която тази енергия трябва да се вмести не може да изяви по-интенсивните трептения на любовта. Има толкова силни трептения на любовта, че ако ги прекарате през сегашната нервна система на някой човек, той ще се стопи. И този човек тѫй ще се стопи — моментално. Ако запример прекарате този силен ток на Божествената Любов, която сегашните серафими и херувими имат, човек просто ще се превѫрне на светлина, но няма да разбере какво нещо е живота. Той ще изгрее и ще се стопи, но няма да знае, защо е изгрял и защо се е стопил. Пѫк сега вие горите и се топите постепенно, и знаете защо се топите. Майката казва: „Стопих се, изгорях.“ Бащата казва: „Стопих се.“ И ние горим. Човек е една запалена свещ, горим 10 — 20 — 30 — 50 — 100 — 120 години най-много, вcè горим и нещо изгаря, а нещо остава от нас. Сега, най-пѫрво, вие, като ученици на окултната школа, ще се стараете сѫрцата ви да бѫдат топли, т. е. в сѫзнанието ви да няма никакви горчиви чувства. Когато някой човек ви е направил пакост, като го видите, да не се обрѫща сѫрцето ви, или, като го видите, да не завѫртите очите си. Да спазвате едно пѫлно сѫзнание на единство вѫтре в себе си, като че ли нищо не се е случило. В бѫлгарският език, в думата ЛЮБОВЬ липсва онази линия, която уравновесява силите. Бѫлгарите за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействуваща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирена, не че искат да бѫдат непостоянни, но тяхните чувства се видоизменят. И тѫй, окултният ученик, преди да стане ученик, преди да влезе в училището, трябва да намери своята равнодействуваща сила, и така може да стане ученик. Това да се запише. Като се запишете в школата, пѫрвото нещо е, да намерите своята равнодействуваща сила. В бѫлгарската дума любов, буквата Л представлява един ѫгѫл, стремеж има, но този ѫгѫл не е затворен като триѫгѫлник. После, имате буквата Ю — образувана от една малка прѫчица и до нея буквата О. След туй имате буквата Б, която показва закона на растенето. Тя е формула. Думата любов в бѫлгарски език показва, че има методи, как да превѫрнете тази сила, да я направите един творчески елемент. И тѫй, бѫлгарина казва така: В любовта си най-пѫрво ти ще се стремиш кѫм Бога, но ти до Бога няма да отидеш. Че няма да отиде до Бога това се вижда в буквата Л, дето си оставил отворено място, за да се вѫрне отгоре. Той отива до конуса, но после, като стигне до вѫрха, седи, седи, казва: Не може да се мине, много е тясно, пак се вѫрне назад, излезе отдолу, мѫчи се да направи тази права линия, на буквата Ю, отива нагоре, пак се врѫща назад и казва: „Тази линия трябва да я пробия.“ Образува О-то и после казва: „И тук не е Господ,“ вѫрне се, забие си главата в земята, и после, като го погледнеш, минал през житния клас, казва: „Далеч е Господ, и тук не е, дали ще Го намеря някѫде?“ И след туй, какво казва бѫлгарина? „Минах в ѫгѫла, на вѫрха на конуса ходих, няма го Господ, в правата линия бях — няма Го, в земята ходих, ниви садих, не намерих Господа, в класовете ходих — няма Го, има Го, няма Го, чакай да се ожена. Буквата В показва, че той се оженва. Ер-малѫк (Ь) е еврейският йот; той показва, че е намерил принципа, който твори, става много силен и смел да руши, но още не е намерил равно— действуващата сила. Бѫлгарина казва: „В конуса влизах, в правата линия бях, в земята се посаждах, в житния клас бях, ожених се, намерих силата — кѫде? — Имах поданици, но туй, което осмисля живота, не сѫм го намерил.“ И тѫй, до сега бѫлгарите не сѫ намерили туй, което осмисля живота. От колко букви е сѫставена думата „любов“ у бѫлгарите? — От шест букви. Значи, бѫлгарската любов е в полето на илюзиите — до там е достигнал той. Тогава, коя е тази равнодействуваща сила? — Това е Истината. Туй, което спира сега славянските народи, бѫлгарите, то е, че те не могат да казват истината. Туй им липсва, истината не могат да казват. Хора, които най-много обичат да полѫгват, това сѫ бѫлгарите, славяните. Бѫлгарина, като дойде да те излѫже, почва да се смее, мисли да те сметне. Той казва: „Сметнах го.“ Запитва го някой: Този ли пѫт води за еди-кѫде си? — „Този е пѫтѫт.“ И после, като те забѫрка, казва: „Ама че го затикнах, задѫни се някѫде. Аз направих това, за да го изпитам има ли ум той.“ И никога няма да ти каже нещо точно. Ако го питаш от туй село до онуй колко има, ще ти каже: „Е, тук е, наблизо.“ Вѫрвиш час, два, мислиш, че си пристигнал, и най-после чак ще дойдеш. Близо било! И после, ако нивите му родят много жито, и го попитат как сѫ, имаш ли много жито, той ще каже: „Е, няма много.“ За каквото и да е, никога няма да ти каже истината. И тѫй, в тази школа, в която вие влизате, се изисква да се говори абсолютната истина, не абсолютната откровеност; аз не говоря за абсолютната откровеност, а за абсолютната истина. В дадения момент, когато дойде да кажеш истината, да се не поколебаеш по никой начин да кажеш на света истината тѫй, както си е, нито преувеличена, нито намалена. („Да мѫлчим“). Мѫлчанието някой пѫт говори и лѫжата. Трябва да се говори абсолютната истина. За учениците казвам сега това, абсолютната истина трябва да се говори. Дойде някой и ви пита: „Ти какво мислиш заради мене?“ Преди да е дошел той при тебе, ти казваш в себе си: „Той е малко вагабонтин, обича да си подрѫпва“. Не казвам, че вие го казвате, аз привеждам един факт, който е много верен. Това сѫ проверени факти от мене. Ти мислиш в себе си за някого: той е малко вагабонтин, не е толкова честен — изреждаш в себе си упреци против него. Дойде, пита те: Какво мислиш за мене? Отличен човек си! Не, ти ще му кажеш: Аз мисля, че ти си малко вагабонтин, обичаш да полѫгваш. Тѫй аз мисля. Истината искаш да знаеш нали, тѫй аз мисля. Ти можеш да ми се сѫрдиш, но туй е истината, ни по-вече, ни по-малко. Ще му кажеш истината право в очите. Той може да ти каже: „Ама ти за мене такова ли мнение имаш?“ Е, нали ме питаш истината? Ако не ме питаше това, то е друго, аз бих замѫлчал, но понеже ме питаш истината, аз ти я казвам. Ако, обаче, мислиш, че той е добѫр, ще му кажеш: Ти си добѫр. Кажи му истината! Той може да ти каже, че лѫжеш, но истината ще кажеш. Няма да преувеличаваш, ще кажеш туй, което в дадения момент е вѫтре в твоето сѫрце. Само при такѫв един начин на мислене, ще имате един нов потик в живота. Колко уроци сѫ ми давали, да ме морализират!. „Ти Господин Дѫнов, не говори така, бѫди малко по-предпазлив, внимателен, ще докачиш хората“. Е, хубаво, аз трябва да кажа истината, че те ще се докачат, то е друг вѫпрос. Вѫпросѫт е за истината, трябва да кажа истината, пѫк хората ще се докачат или не, то, е друг вѫпрос. Законѫт е такѫв, че аз трябва да кажа истината. И знаете ли, какво би станало, ако човек престанеше да говори истината? Представете си, че една чешма се задѫни в своя кран, а напора на водата ѝ е много голям, какво ще стане? — Ще се разпука. Аз трябва да говоря истината, за да не се разпукам, а когато нещо се разпука, направя хиляди злини. Една необходимост е да говорим истината. Горко ни, ако не я говорим! И в края на крайщата, всеки от вас в края на своята еволюция ще бѫде заставен да изкаже абсолютната истина тѫй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от истината. Кармата се е зародила, в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим истината. Пѫрвия момент, пѫрвото отклонение, когато човек се отказал да говори истината, е сѫздал сегашната карма, която е родила хиляди злини, и за да се освободим от нея, ние трябва да говорим истината, и да започнем да я прилагаме в. живота си. От вас, като ученици, искам да прилагате истината, абсолютно, без никаква лѫжа. „Ама малко бяла лѫжа?“ — Не, никакви бели, нито черни лѫжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата истина! За нас и бялата и черната лѫжа е все лѫжа! Разбирате ли туй правило? Това е морала на новия живот, морала на новия ден. Ще правите разлика. В нас абсолютно никаква лѫжа не сѫществува, ни помен от нея, никакво извѫртване на фактите, никакво извѫртване на чувствата, никакво извѫртване на помислите, никакво извѫртване на действията, никакво извѫтрване в движенията на очите; всеки един наш поглед, всяко движение на лицето, на рѫцете, на устата, на телото, на краката, всичко това трябва да изразява Божествената Истина. Защото и в ходенето има разврат. Аз мога да направя едно движение и да ви развратя. Мога да си мрѫдна устата по един начин, и да ви дам по една лоша мисѫл. Мога да изкривя тѫй окото си, че и без да ви кажа нещо, да направя един иширет и да посадя едно зло вѫв вас. Тѫй че ние с своите движения правим по-големи злини, от колкото като говорим с устата си. Абсолютно никаква лѫжа! Този, който е дошѫл да се крие в твоята кѫща, за да не лѫжеш заради него, що го вземеш, и двамата ще бягате. Ще бягате, за да не казвате лѫжата. Няма да чакаш да дойдат онези в кѫщата, че да те питат где си го скрил. Не, ти с него ще офейкаш с време. Чудни сѫ хората! — и двама ще бягате! Никой няма да те застави да говориш лѫжа. Щом бягате и двамата, като отидете в гората, там ще кажете истината. Ще кажете: „Братко, и двамата сме в гората, сами сме тук“. Абсолютно никаква лѫжа в новия живот! Туй да го запишите. Туй е в нашия морал. Без изключение, ние за изключения не говорим. Тѫй е, казвам ви истината. Туй е факт. В новия живот ще казваш истината без никакви изключения. Право на предмета, ще говориш истината без никакви изключения. Може да те обесят, може да страдаш, може да изгубиш имането си, честта си, всичко, но ще кажеш истината. Кажеш ли я, ти си ученик в Великата школа на Бялото Братство. И такѫв един човек, след като умре, Белите Братя ще го вѫзкрѫсят и ще кажат: „Ние те похваляваме, че ти си пожертвувал живота си за истината, че ти си изпѫлнил великия морал на новия живот“. И ако вие приложите този морал, както ви казвам, за една година, вашите лица друго-яче ще изглеждат. И аз ще туря всинца ви на един изпит, да видя, колко говорите истината. Туй да го знаете. Най-пѫрво ще ви изпитам за истината. И тогава знаете ли колко плач ще има между вас! Най-малко по един ден ще плачите през седмицата. За какво? — Че не сте казали Истината. Истината, Истината, Истината, Истината, Истината! Сега, то не е само да казвате истината, но тази истина трябва да я любите, защото, след като я кажете, да не си речете: От где се домѫкна ти у дома, че за тебе толкова страдания понесох! Кажеш ли така, пак ще сгрешиш. Не, след като пострадаш за истината, ще се порадваш и ще кажеш: „Сестро, аз се много радвам, благодаря ти за голямото щастие, че ти дойде у дома, да ми сѫздадеш толкова приятности, аз ти крайно благодаря“. И всичко това не само да го кажеш, но да го почувствуваш в душата си, и да бѫдеш радостен, че си пострадал за истината. Това е идеалния стремеж. Тогава ще имаме наука, ще ни се отвори природата. Най-пѫрво, след като влезете в природата, ще намерите ключовете на всички прави и криви действия, които сѫ сѫществували в миналото, на всички добрини и злини, ще видите страшни работи. И ако не сте смели да казвате истината, вие ще се оплашите още в пѫрвия ден, на пѫрвата стѫпка. Ако ви вѫведа в този пѫт на истината, на колко души от вас пардесютата ще вземат хоризонтално положение! — Ще бягате назад. Сега, представете си, че аз правя с вас следующият изпит. Аз ви говоря, като на ученици, сѫс символи, но говоря неща, които сѫ проверени и верни. Представете си, че аз сѫм учител, и ви уча за любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тѫнка, като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви одѫржи. През нея текат токове, които ви поляризират, и можете да станете и тежѫк и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз сѫм ви свѫрзал с нея, и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че сѫм ти учител, ти ме обичаш, хвѫрли се долу“. Какво ще кажете? „Учителю, сериозно ли говориш?“ Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвѫрлям долу, пусни ме!“ Колко от вас ще се хвѫрлят? Ако той е ученик, изведнаж ще се хвѫрли, ще увисне на нишката, и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порастне, ще порастне с един метѫр в моето сѫзнание и ще кажа: Този е ученика, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. Друг пѫк ще каже: „Имай ме отречен, още не сѫм готов, това е тежка работа, тежка наука, не е зарад мен“. Когато влизаме да служим на Бога, ще изпѫлним Неговите слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни костува живота, безразлично е, но ние ще кажем тази абсолютна истина и в положителна и в отрицателна форма. А туй в цѫрквата го наричат изповед. Пред себе си човек най-пѫрво трябва да се изповяда. Ще сѫзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се вѫрнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря истината.“ Ще идеш. втори пѫт, и като се вѫрнеш, ще кажеш: „Не говоря истината“. Онзи, великия закон на Духа казва: „Не казваш истината“. Втори, трети, четвѫрти пѫт, докато се задоволиш. Запример, има между вас мнозина, на които детето отиде някѫде и открадне нещо. Вие сте едно семейство честно и почтенно. Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го повѫрнеш, и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го вѫрнеш, и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори истината? — Втората. Ще си изповядаш истината. Тази майка дава едно правилно вѫзпитание на детето, че истината трябва да се казва. Взетата вещ трябва да се вѫрне. Ако ви задам някои упражнения и вие не Ги направите, ще почнете да ми давате извинения, и ще кажете: „Аз не можах да напиша нищо, много тежко ми беше, болен бях, деца, жена неразположени, имах няколко полици, уморен бях.“ Не, ще кажеш пѫлната истина, защо не написа упражнението си. Ще кажеш сѫщинската истина. Не давай такива извинения, които не сѫ били причини за спирането на туй упражнение. И тѫй, сега разбрахте пѫрвото правило: Равнодействуващата сила в света, това е Истината. Всеки от вас, който иска да бѫде ученик, няма да говори от нахалство, но ще говори истината за самата истина. У нас има един велик закон, който ни заставя да говорим всякога истината. У вас има едно тѫнко чувство, и ако развиете туй тѫнко чувство, когато извѫршите една постѫпка, която не е права, то всякога ще почувствувате една малка тѫга, една вѫтрешна скрѫб. Ще кажете: „Туй, което сторих, не е право.“ Дойде някой човек, бутне ме, и аз го бутна. „Защо се буташ до мен?“ Причината, за да му отвѫрна, не е в това, че той е дошѫл до мен и ме е бутнал. Казвам: Защо се допря до мен? Не трябва да ме притесняваш“. Причината не е в това, че се е допрял до мен, че ме е бутнал, не е и в притеснението. Ако някоя млада мома, която обичам дойде до мене, може и да ме притеснява, ще я бутна ли на страна? Ако туй притеснение е причина на моето негодувание, трябва да я отстраня, но аз казвам: „Може още да ме притесняваш.“ Как е тогава? Значи, ние имаме известно отвращение кѫм този човек. Тѫй седи вѫпроса. Ще му кажем: „Не те обичам, затуй не трябва да се допираш до мен. На всички хора, които ни сѫ симпатични, всичко прощаваме, всичко им тѫрпим, а които не ни сѫ симпатични и най-малкото не можем да понесем, кѫм най-малката им грешка сме взискателни. Тѫй седи истината. Туй а пѫрвото правило: Ще се научим да бѫдем искренни. Аз ви уча на един морал, който може да се приложи абсолютно, без никакво изключение! И най-хубавото правило в света е правилото, което няма изключение. Всички правила и закони, които имат изключения, не сѫ наши. Законѫт е закон без изключение, и правилото е правило без изключение. В нашите правила, в нашите закони, в нашите постѫпки няма изключения. Разбрахте ли? Запишете си това. Да не казвате: „Учителю, какво да мислим за нашия морал?“ — Нашия нов морал е: без изключение да говорим абсолютната истина, тѫй, както е в своята сѫщина, тѫй, както е пред нас, пред нашето Божествено сѫзнание. Само при едно такова сѫзнание вие можете да станете прѫчки, да пребѫдвате на лозата. Само при едно такова сѫзнание може да пребѫдваме в Христа. Защото Христос, това е една абсолютна истина в себе си. Той казва: „Аз сѫм пѫтѫт, истината и живота“. Абсолютната истина е Той. И ако искате всинца вие да пребѫдвате в Него, Той подразбира да пребѫдвате в тази школа. Пѫрво, тази равнодействуваща сила ще я спазвате. Само така може да имаме една положителна наука. Няма да има мѫчнотия, която да не можем да понесем в живота. Изгубим ли истината, всичко ще изгубим, и ще имаме една врѫзка от страдания. Ще имаме друга една светлина — лѫжата, тя ще дойде на нейно място. И тогава се нанизват всички страдания, и работите се усложняват, докато всичките наши лѫжи се разпрѫснат, и ние пак останем с истината, че живота ни не е такѫв, какѫвто трябва да бѫде. Сега, вие ще ми кажете: „Тѫй е, Учителю, хубаво е за онези, които имат малко грехове, ами онези, които имат много грехове как ще започнат да говорят истината? — И с малко грехове, и c много грехове е едно и сѫщо. Единия грях е родил многото грехове, и многото грехове сѫ родили единия. Туй не е извинение. Щом си правил много грехове, ще правиш и много добрини. Туй е закон. Ако имаш хиляди грехове ще кажеш: „Господи, аз ще направя за всички злини в света и толкова добрини. Всичко ще поправя тѫй, както Ти искаш“. Ще се повѫрнем и ще поправим. Може тази погрешка да ни костува хиляди години, все едно: дойде ли да изпѫлним волята Божия, дойде ли до истината, ние сме готови на всички жертви. В нас волята е диамантена! Това разбирам аз воля диамантена и белия цвят. Когато казвам, че волята ни е диамантена, това значи: ние всякога сме готови да говорим тази Истина, която изразява Божията Любов, и в която Бог се проявява. Престанем ли да говорим истината, ние изгубваме всичко. Най-голямата радост на човека е да говори истината. Колко е приятно да бѫде човек искрен! — не откровен. Кое е по-хубаво, човек да бѫде откровен, или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, то е едно зло. Откровен и искрен не е едно и сѫщо нещо. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искренността има един центѫр, а за откровенността — друг центѫр. Откровени хора сѫ ония, които не сѫ скрити, а искренни хора сѫ ония, които сѫ сѫвестни. Откровения човек не е скрит, не е потаен, а искрения човек е сѫвестен. Някой човек обича да дѫржи истината, той не е скрит. Тѫй щото на откровеността произходѫт е един, а на искренността — друг. Искренността произтича от един морален закон, а откровенността произтича от един полуинтелектуален принцип. Запример, аз сѫм откровен, отивам да кажа някому, че сѫм беден, разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми сѫ болни, и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровенност има задна цел. Когато искренния човек разкрива всичките свои престѫпления, в него няма две мисли, две желания. Та, аз желая вие да бѫдете искренни и после откровени. Ами че сегашните страдания сѫ сѫздадени от невидимия свят за да научи хората да говорят истината. И когато сѫвременните културни хора сѫзнаят, че пѫтя, по който вѫрвят, не е прав, че тяхните постѫпки не сѫ прави, че тяхните мисли не сѫ прави, че тяхните желания не сѫ прави, когато всички сѫзнаят това, света ще се оправи. Но сега, вземете всяка една форма, всеки един институт, той мисли, че туй, което дѫржи е право. И затуй Писанието казва, че Бог прави всичко ново, всичко старо се заменява. Старото небе, старата земя си заминават. Старото небе, това е стария порядѫк на нещата; земята е старата основа, на която този порядѫк е бил положен. Всичко туй се оттегля. Иде ново небе и нова земя, в които царува абсолютната истина! Тѫй, сега не мислете, че да говорите истината е тежко. Не е тежко, тежко е докато човек не знае. Но аз ще ви приведа един факт. Когато крака ви е нормален, вас ви е приятно да ходите; но представете си, че вашия крак се изкѫлчи и ви боли, тогава вие няма да ходите по права линия, а ще се кривите, ще се кѫлчите. И ако ви питат, защо се кѫлчите? — Такѫв ми е навика. Не, не, липсва нещо на крака ви. Този крак трябва да се намести. Имаш известна болка, за туй не можеш да вѫрвиш по права линия. И ако ние не можем да говорим истината, куца ни нещо. Ще изправим всички наши хилави работи. Как? — Като влезе Любовта, тя ще намести всичко. Ще намести органите на тяхните места, ще ги направи естествени. И тогава, чрез тия естествени органи, сили, способности, ние ще можем да живеем един чист Божествен живот. И какѫв ще бѫде този Божествен живот? Аз ще ви кажа сега. Вие имате красива дѫщеря. Ще ви представя работата тѫй: обичам дѫщеря ви, нали? Но вие не ме обичате, имате сѫображения. Е, допуснете сега, че аз сѫм ученик на окултната школа, и направя вашата дѫщеря да умре. Вие пазите дѫщеря си затворена, тѫй, прикрита — за целувки. Казвате: „За всеки друг, но не и за този вагабонтин“. Умре тя, привидно умре тя. Аз пращам отдалеч едного, който ви казва: „Има един човек, който може да вѫзкреси дѫщеря ви, да я оживи“. И ако аз дойда, целуна дѫщеря ви, и тя оживее, ще ми се сѫрдите ли? Не. Ще кажете: „Господ здраве да ти дава“. Тѫй щото в нашата наука ние всякога даваме от нещата, които носят живот в себе си. Разбирате ли? Сега, всички неща от истинския живот сѫ много извратени. Когато се говори за целувка, тя е просто един символ на живота. Символ е тя. Та, по правия пѫт на Истината, ще се задоволят всичките ваши копнежи; най-вѫзвишените ваши копнежи ще бѫдат задоволени по един правилен начин, и за вашето добро и за доброто на вашите ближни. Нали сме удове един на друг? Ако сме удове на това Христово тело, това тело трябва да функционира, и всеки един уд в нас трябва да функционира правилно, да бѫде израз на Божествената Истина, за да се всели Христовия Дух в нас. И когато действуваш с Истината, Духа на Христа ще се всели в тебе. И тогава Духа ще каже: „Не бой се, ние сме с тебе, говори Истината. И тогава всеки уд ще бѫде израз на истината. Защо трябва да говорим истината? — Защото Христос ще бѫде с нас. Ние може да сме много малки, но когато говорим Истината, Той ще каже: „Моя Дух е вѫв вас, и аз ще се застѫпя заради тази Истина, която говорите!“ Не сме сами в света и вие не сте сами. Та, сега не мислете. В тази школа има вѫзможност, един ден, като говорите истината, да постигнете онова, което желаете. Но се иска не желязна воля, нито гранитна, а диамантена воля. И бял цвят се изисква! Сега разбирате ли ме добре? (Разбираме). Сега, някои от вас ще кажат: „То е тѫй, но ние не можем“. Не, новия живот започва! Ученика на школата трябва да живее така. Не живее ли така, той не е ученик. Казвам ви правилото, само така трябва да живеете. Няма кой да ви контролира, няма да туряме дедективи, стражари да ходят подир вас. Ние имаме стражари, които ходят вѫтре, и всичко знаят. Отвѫн ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвѫтре, каквито света не е виждал. И всичко се хармонира вѫв всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постѫпки, мисли, действия, желания в школата ще се хармонират. И някой пѫт вие ще ни сѫздадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: „Не искам да бѫда ученик на школата“. Не, не, няма нищо по хубаво от това, да бѫде човек ученик на тази велика Божествена школа! Човек ще израстне пред себе си, ще стане едно сѫщество вѫзвишено. Това е морала на тази школа, и влезете ли вѫтре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите, и то не на половина, а абсолютно. Сега, от вас, учениците, искам през цялата година да изправите всичките погрешки, които познавате вѫв вашия живот, а които не познавате, тях оставям на страна, но които сѫ изникнали в светлината на сѫзнанието, трябва да ги изправите, и няма извинение вече, ще ги изправите! Как? С Любовта може моментално да ги изправите, в един ден, в един час, в една минута всичко може да изправите. И аз ще ви направя един опит, правил сѫм тези опити много пѫти, и сега мога да ви направя този опит, но пѫрво вие ще се опитате, че като не можете, тогава аз ще го направя. Тѫй както изкарах тия 104 души на Мусала, така, по сѫщия начин, ще изкарам и вас, ще ви направя опита. И като го направя, ще го видите тѫй, както видяхте опита на Мусала. Тук няма никаква човешка мисѫл, опит е. Истината ще говорим всички. Всички ще бѫдем искрени! И света ще почувствува, че действително тия хора сѫ ученици на Бялото Братство. Ние не се хвалиме сѫс своите начинания. В началото на живота може да има погрешки; те сѫ привидни за нас. За нас е важна крайната цел — Истината. Да сме смели, да говорим истината. Онзи, който говори истината, той е човек от Бялото Братство. (Запитват: ако някой не ни говори истината, трябва ли да му кажем: „ти не говориш истината!“) Ако те пита, кажи му на право. Ако те пита: Ти какво мислиш, аз говоря ли истината? — Не говориш верно. Ще му кажеш: „Братко, не говориш истината“. Тѫй ще му говорите: Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да го не крия, чувствувам, че ти не говориш истината. Не че сѫм прав, тѫй чувствувам сега, изказвам своите чувства. Трябва да бѫдем мѫлчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствувам, че говориш истината“. И той ще се зарадва. „Чувствувам, че не говориш истината“. След една година дойдеш: „Чувствувам, че говориш истината“. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мѫлча, няма какво да нарушавам общите правила. Някой греши там — не се занимавай с неговите грехове; ти си вѫрви по пѫтя, не е твоя работа, ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага, че мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише? Затвори си носа, и вѫрви, с вола да се разправят орлите и кучетата. (Запитват: ако ни питат за неща, които не трябва да разправяме, какво да кажем?) Щом питат за неща, които не засягат истината, няма да говорим. За нас важат само нещата, които сѫ вѫв врѫзка с истината. Всички неща извѫн истината, не ни интересуват. Че някой обича да лѫже, това е умрелия вол; че някой обича да насилва, това е умрелия вол; че някой обича да забогатява, това е умрелия вол, този, който се вмирисал, той е извѫн телото. Само здравите сѫ в телото. Който казва: „Аз ще работя за себе си“, той е в стария живот. Който казва: „Аз ще работя за Бога“, той е в новия живот. В новия живот, като ти забележи някой нещо, няма да кажеш: „Аз ще живея за себе си“, а ще кажеш: „Братко, аз ще се саморазвивам, ще изразя Божествения живот, почакайте ме. В какво не сѫм ви послужил?“ Ще ми направите един упрек: „Господин Дѫнов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен, ти си направи оглушки, яде, а мен не покани“. Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре“. И като дойде, ще му сложа, ще го питам: Доволен ли си сега? Ако той е недоволен, ще му кажа: „Ела и друг пѫт при мен“, докато най-после остане доволен. Ела при мен, това е закон, ще ти направя услуга, понеже ти си от това Братство, аз ще изпѫлня правилото тѫй, както истината го изисква. Без никакво изключение. Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тѫй, както за себе си го правя, без изключение. Ще те обичам, както себе си. То е закон. Аз ще му кажа истината, тогава и той ще ми каже истината. Като почнем да си казваме истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами, че това е морал! Запример, аз сѫм повишил тона си някѫде малко. Казвам: „Не трябваше такѫв тон, и без да си повишавах тона, можехме да се разберем“. Аз взимам сѫвременната механика: един гвоздей може да се закове с малѫк камѫк, но мога да взема един голям чук и да разбия и дѫската. Ако този малѫк гвоздей мога да закова с малѫк чук, защо да го зачуквам с голям? Ще взема малѫк чук. Малѫк чук за малѫк гвоздей. Сега, искам от вас за малки гвоздеи — малки чукове, а за големи гвоздеи — големи чукове. Значи, предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки! Някой пѫт е приятно човек да оправя погрешните и на други хора. Ама знаеш ли как се изправят погрешките на други хора? Има в света такива индивиди! Аз зная, има такѫв случай: дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страждуш, бѫдеще нямал, иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна, опитвам го. Не е хубаво да даваш всякога. Той не знае, аз ще си помисля, и ще отида да разплатя всичките негови дѫлгове и ще взема полиците; после скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Такѫв човек носи скѫрбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим тѫй, какво, ще стане с нас? Като правим тѫй, ще вѫзкрѫснем, а понеже сега не правим тѫй — умираме. Така, има души, има духове от невидимия свят, които тайно, горе от небето, напущат своето положение и помагат. И ти, като се оплачеш, те ти подобрят положението, а ти казваш: „Някой щастлив момент е дошѫл“. Този щастлив, случай е, че някое разумно сѫщество, като си му разправял, казва: „Господ няма да уреди работите, чакай аз да ги уредя.“ Не че Господ няма да ги уреди, но Господ казва: „До мене се изпраща една молитва, кой от вас ще изпѫлни моята воля?“ И Божествената мисѫл се предава от най-висшите светове, докато дойде до земята. И тази мисѫл хлопа някому, но той не иска да изпѫлни Волята Божия. Друг пѫк казва: „Мен ме имайте отречен.“ Иде при друг, той казва: „Готов сѫм Господи.“ Кой си ти? — Иван Стоянов. Господ пише: Иван Стоянов, извѫрши волята ми. Турете името му на книга, запишете го за вѫзпоменание, та, като дойде при мен, аз ще имам един обяд с него. Тѫй пише Господ в книгата си. Това е правило в школата. Това сѫ морални правила, които дѫлбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на школата за изучаване на природните сили, и впрягането им в работа. Само когато образуваме вѫв вас диамантена воля и белия цвят, тогава ще пристѫпим кѫм втората част на школата, която се нарича бяла магия. Но там се иска диамантена воля, която пред нищо не се огѫва. Само при такава воля ние може да правим велики опити в природата. А при сегашната воля, Желязна и гранитна, ще имаме само насилие и прах ще дигаме. Сега, от всинца ви искам диамантена воля, и като се срещнете, ще казвате: „Нашата воля е диамантена и нашия цвят е бял.“ Има ли сега нещо мѫчно? — Няма. За Любовта няма мѫчни работи. Аз искам всички да станете млади; не да станете млади, ами ще бѫдете млади. Искам сега, като се вѫрнете по домовете си, да носите в себе си през тази година, тази врѫзка на любовта. Ще правим малки опити. Само микроскопически погрешки ще има. Има погрешки, които ние не считаме за непоправими, стига волята да е диамантена. Постоянно изправяне, изправяне. И като изправим всичко, ще внесем новия живот, ще внесем новата Любов, ще внесем новата Мѫдрост, ще внесем новата Истина. И ние туряме вече една велика основа, вѫрху която можем да градим Божествения закон. Любов, Мѫдрост и Истина, това е великата основа, вѫрху която ние ще градим своето бѫдеще. И тогава ново небе и нова земя ще се сѫздадат вѫрху тия три велики принципа, те сѫ правила на школата. Тогава ще чуете гласѫт: „Аз сѫм Пѫтят, Истината и Живота.“ Пѫтят е Любовта. Който има любов, само той пѫтува от място на място. Нали искате да любите? Пѫтя какво е? — Любовта е пѫтят. Истината е равнодействуващата сила, която отмерва този пѫт, а животѫт осмисля. „Аз сѫм пѫтя“, казва Христос, това е Любовта. Може да искате да любите — пѫтя, това е Любовта. И тѫй, аз казвам: Аз сѫм пѫтя, истината и живота! Това значи: Аз сѫм Любовта, от която изтича Истината, и живота, който изтича от тази Истина, който я осмисля. Имате ли Любовта, Истината ще дойде; имате ли Истината, живота ще дойде; имате ли живота, започва растенето, развиването на сили, способности, щастие, блага. На това Божествено дѫрво всичко в света почва да расте без колебание, абсолютно без никакво колебание! Без никакво изключение, без страх и без тѫмнина. Ще приложите новото учение, и ще кажете: Казано и свѫршено! Ние ще изпѫлним волята на нашия Господ на Любовта, Мѫдроста и Истината без страх и без тѫмнина. И в нас ще живее и ще се проявява Духа Христов. Ние и Той ще бѫдем едно. Той и Отец ще бѫдат едно, и всинца ще бѫдем едно. Едно ще мислим, едно ще действуваме, заедно ще се радваме и веселим. Имаше зададени 10 теми. Кои от вас се задѫлжиха да пишат? Някои задачи ще приложим за идущата година. Колко е часа? — Шест часа. Да свѫршим! Няма Истина, като Божията Истина, само Божията Истина е Истина. Сега, полека ще станем, да идем на вечеря.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 9 ч. с. Музика, работа и пост. Да произнесем нашата III формула: „Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.“ Когато произнасяте тази формула, ще се стараете да я произнасяте колкото се може с по-мек глас, вибрациите да сѫ по-меки. На физическия свят човек най-пѫрво трябва да яде, нали? След туй ще осети, че се е наял и ще си почине; и третото положение, след като си почине — ще почне да мисли. Та, и ние така: най-пѫрво се наядохме, след яденето направихме почивка, и сега ще мислим. Нали? В школата имаме зададена една тема: Кой е най-добрия метод за работа? И през цялата година вие ще си правите лични наблюдения и опити: кой е най-добрия метод за вашата работа — за вас. Сега, учениците, някой пѫт, като сте неразположени, употребете музиката, като едно средство да се тонирате. Нека вземем, запример, пѫрвата буква „а“ с отворена уста. Сега, ако тази буква вие я изкажете обикновено, и я турите в музикален тон, ще имате две различни влияния на буквата. Запример, в бѫлгарски език казват: „А... а... а“ — значи, а, ти ли си? Нещата, които започваме да познаваме за пѫрви пѫт, те ни очудват; това значи „а“ — пѫрвото пробуждане на сѫзнанието или пѫрвото пробуждане на разумния живот. Това е „а“. И тогава казваме: (всички пеят) — а... а... а — постепено се усилва, отслабва, замира. Някой пѫт не си тониран — вземи да произнасяш а... а... а. Сега сте като някои аристократи, които казват: „С малки работи не се занимаваме, с един наполеон, а с хиляди!“ А туй „а“ много работи може да ти принесе. Не си разположен, почни да мислиш за „а“-то, като пѫрво проявление на сѫзнанието. Какво мислиш? — питат те. „Моето сѫзнание се е пробудило, и искам да зная туй „а“ за какво може да се употреби“. Хайде да вземем сега всички буквата „а“ (Вие се разкашляхте сега). Я да видим, до колко нашето сѫзнание се е пробудило. Едно отлично упражнение! Тия сѫ общи упражнения, разбирате ли, трябва да ги отбележите. Започнахме да произнасяме „а“ сѫс следните движения: десната рѫка на страна, двете рѫце настрана, рѫцете на гѫрдите, отворени на страна, напред двете рѫце, на главата, на гѫрдите, на главата, само десната рѫка на страна, двете рѫце над главата (много пѫти се прави туй упражнение). Запомнете упражненията, това сѫ окултни упражнения, може да си ги правите често. Значи туй „а“ може да бѫде полезно в много отношения; много работи може да се извѫршат сега в музикално отношение. Ще направим пак едно музикално упражнение с буквите а, о, у. Когато дойде до „о“-то, ще си турим рѫцете на очите. Когато дойдем до „у“-то, ще си поставим рѫцете на ушите, и ще покажем на физическия човек, че той трябва да бѫде справедлив, нищо друго. Когато дойде до „о“-то, ще си хванем клепачите горе. Туй знаете ли какво значи? — Да дигнем завесата, да няма нищо скрито-покрито пред Бога, който знае всичко. Можем да изпеем по няколко начина „о“-то. Можем да турим двата си прѫста на очите, значи да си затворим очите за вѫншния свят, да влезем вѫв вѫтрешния, в себе си. Всички изпяхме „о“-то, но взехме друг тон, не вѫрви. Значи, не сте готови всички да си затворите очите, не сте готови на самоотричане. Изпяхме „о“ сѫс следните движения: рѫцете на очите, веждите прищипнати горе. Песен с буквата „у“. Горе на ушите двата прѫста, долу единия. Сега, едната половина от вас ще пеят с буквата „а“, другата половина — с „у“. Слушайте, аз ще ви изпея сега. Учителя запя. Пяхме всички песента с „а“, „о“, „у“, при следните движения: а — рѫцете на гѫрдите. у — рѫцете на ушите о — рѫцете на очите при веждите. а — рѫцете на гѫрдите. у — рѫцете на ушите. о — рѫцете на очите. Песента, т. е. упражнението с буквата „а“ вѫрви най-хубаво, значи началото, основата е най-хубава. Имам един метод, аз не сѫм го проверил още, той е музикален метод. Учителя изпя следните думи: Firfürfen tau bi aumen. Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мѫка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр., тежко му е на корема, и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията вѫв вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо сѫстояние се дѫлжи на изгубена хармония в телото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Запитват: На какѫв език е това изречение? — То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз сѫм го превел тѫй: Без страх и без тѫмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналѫт означава много повече. Това е само частичен превод, целия не може да се преведе, и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички сѫстояния на душата, да може да придобиеш такова сѫстояние на ума, сѫрцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen“ означава всички качества, които се сѫдѫржат в Божественото. Всичко, което сѫдѫржа Божественото в себе си да израстне, да се прояви в своята пѫлнота. „Tau“ значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Bi“ — значи туй, което се проявява. „Aumen“ сѫдѫржа всичко за живота. Но туй не е сѫщински превод. Това сѫ ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите сѫ силни. Само че тук трябва да имаш, сѫзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползуваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вѫнка, ще я пеете само като се сѫбирате, за себе си, за вас, които разбирате, иначе, като се изнесе вѫнка, тя ще се профанира. Сега, искам да разбирате в школата, да не би да схванете някои неща буквално. Всеки ще учи според своите способности. Там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички, според степента на развитието им е. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала. На Мусала ще отиде само онзи, който е готов. В природата цѫвти само оная пѫпка, на която е времето, която е готова. Който е готов, ще цѫвне. И вие ще цѫвните, когато ви дойде времето. Няма да бѫрзате. В тази велика Божествена школа всяко нещо трябва да става точно на време, и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно на време. И като направите опит, ще добиете чрез сѫзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили сѫзнанието ви, и ще добиете в себе си по-голяма увереност. Най-пѫрво, у вас ще трябва не да изкараме, а да опитомиме този страх, защото, вие може да имате най-благородна идея, най-вѫзвишена идея, но щом страха потропа на вратата ви, туряте един крѫст на тази идея и казвате: „Друга идея!“ — Нахвѫрляте се на нова. Има един окултен разказ: разказва се, че заяка се вѫорѫжил с револвер, турил си нож и си казал: „Сега да ме срещне някой, аз ще му кажа нему!“ Обаче, при пѫрвото потропване, забравил за всичко, забравил за ножа. Той си казал: „Е, сега те ме изплашиха, но за втори пѫт ще им покажа“. И втори пѫт пак забравил. С хиляди години заяка все се плаши! Защо се плаши? — Защото в душата му няма любов, няма силата вѫтре. И сега ние решаваме: туй ще направим, онуй ще направим, турим ножа, изтропат ни, и казваме: „Ние пропаднахме, но втори пѫт няма да пропаднем“. Защо пропадаме? — Защото Любовта, великата сила, я няма. Тѫй седи великата истина. Следователно, ще турим любовта в сѫрцето си, и тогава всичко ще можем да извѫршим. Някой може да каже: „Той ме ограничава“. Не, в любовта нема ограничения. Следователно, всеки, който влезе в нея, ще я опита, тя е безгранична. Ти като влезеш в свободата, в любовта, ще намериш такѫв велик простор, че всинца ще живеем свободно. Единствената сила, която може да ни даде свобода, живот, това е Любовта. Искам тази мисѫл, че „с любовта всичко може“ да се запечати в ума ви. Ще правите опити, и казвам: Втори пѫт като отидете на Мусала, ще ви пратя да срещнете мечки, и ще произнесете думата любов. Ще кажете: Страхѫт отвѫн, любовта отвѫтре, и мечката ще клекне пред краката ви и ще каже: „Заповедай!“ Но, ако страхѫт е отвѫтре, а любовта — отвѫн, тя ще ви заплюе. Тѫй е и в света. Кого не сѫ плюли? И по този навик некой ви наплюва, казва: „Ти си безчестен човек“. Защо? — Защото си безчестен, искаш да лѫжеш хората. Ти любов имаш отвѫн, страх отвѫтре — пфу—плюе те. Тѫй трябва да тѫлкувате. Като се вѫрнеш дома си, кажи на Господа: „Господи, благодаря Ти, че този брат ми показа истината“. Ами, ако като заяка бегаш по 10 пѫти на ден! Страха, туй е нещо конкретно. Страхѫт и той си има място, но само за физическия свят, за духовния свят не е нужен, Той сѫществува като една необходимост, като едно ограничение за физическия свят, там той е потребен. Но в духовния свят за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да сѫздадем една анархия — да развалим духовния свят. Ако го турим като един принцип в духовния свят, значи да развалим света. И тѫй, ще турим страха в физическия свет, ще му кажем: „Тук ти е мястото“. Любовта ще турим в духовния свет. А сега сме турили страха в духовния свят, любовта в физическия — сега е с главата надолу. Ще опитаме туй учение не на теория, а на опит. И за тези опити имаме богат материал. Ще намерим някоя умраза у вас от 20 години, която е гангренясала, и като произнесем думата „любов“, ще видим какви резултати ще произведе. Ще се радвам, че има такива случаи да видим силата на любовта. Ще направим този опит в школата и ще се радвам, че има такава гангрена, та да видим резултатите. Ще кажа: Я ми донесете тази 20 годишна гангрена, да видим как ще ѝ подействува. Като произнесем „Tau bi aumen“, всичко се свѫршва. Този брат ще стане, ще каже: „Благодаря, сляп бях едно време, но сега виждам, зная, че може да се махне умразата“. Сега, туй е желанието на онези, които рѫководят школата. Аз ви казвам, че тази школа е много икономична. Аз казвах в София и тук казвам, че искам от вас да употребите за тази школа празното си време, един час, времето, през което ще направите един скандал или некое престѫпление. Туй време го искам аз, т. е. най-малкото, а ако дадете повече — добре. Но казвам на всинца ви — най-малките разходи искам. Да не кажете: „Женен сѫм, жена имам, деца имам.“ Времето, през което ще обиждаш детето си, мѫжа си, него време искам, него да запѫлните с работа. А такова време имате много! Аз сѫм много хитѫр сега, аз сѫм много искрен, хващам ви много умно. Туй време е един час, но по някой пѫт се карате по 3 часа. Тѫй щото по някой пѫт аз мога да спечеля. Ако всинца станете добри, виж, аз ще изгубя. Аз искам да бѫда искрен пред вас, да не мислите, че ви давам туй, което може да предизвика в вас мисѫлта: Ами, где да намерим време. Един час време! Но някой пѫт може да се карате 4 — 5 ч. Туй е много време. Казвам: Е, то ще влезе в моята кесия. Да не би да кажете после, че не сѫм ви казал. Казах ви го, казвам ви всичко. Ако станете всинца добри, аз губя, вие печелите, ако не — вие губите, аз печеля. Сега, или вие ще спечелите, или аз ще спечеля, или вие ще загубите, или аз ще загубя. Аз ще бѫда противоположната партия и в печалба и в загуба. В школата сте вие, ще прилагате казаното. Щом се расѫрдите, ще дойдете при мене, ще кажете: „Аз имам работа за вас, за живота в школата“. Има известни методи в школата, те сѫ толкова лесни. И тогава няма да има нито един от вас, който, като приложи тия методи, колкото и да е расѫрден, да не може да измени сѫстоянието си в една минута. Всяко сѫрдене ще изчезне, и ще се чудите на вашата промена. Чудни сте, като кажете „не мога.“ „Мога“ и „не мога“, туй зависи от сѫзнанието ви. Ако забия в рѫката ви един гвоздей, вие ще страдате, но ако го извадя и намажа рѫката ви с някое лекарство, болката ще изчезне. Повидимому, всяко ограничение ражда дисхармония, а всяка дисхармония ражда болести — от разни степени сѫ те. Често, като сме забравили живота, бутнем някой бутон, сѫздадем някое нещастие, ограничение. На това Божия закон ще реагира. Ти, като знаеш закона, ще си кажеш: „Внимавай, ти ще бутнеш закона“. Не трябва да се ограничавате. Ами сега седя и казвам: Днес няма хляб. Какво ще правим? Ами ако аз през целия ден се страхувам, какво трябва да правя? Ще постиш 1, 2, 3 дни — човек от глад не умира. Ние мислим, че като не яде човек един ден ще умре. Тази илюзия за поста ще я премахнем. В старо време страха сѫ премахвали с пост. Ще постиш 1, 2, 3 дни, ще видиш, че човек не умира от глад, ще станеш самоуверен. Причините, които уморяват човека, сѫ сѫвсем други. Глада, сам по себе си, е една сила, която дава живот, обновява живота. Дето казват: „Гладен ще ходиш“. Когато човек е гладен, то е едно естествено положение. Аз бих желал всякога да сѫм гладен, гладен в умствения свят, гладен в духовния свят, гладен в физическия свят, това ще ми даде потик. А сега, други казват: „От глад ще умреш“. Как ще умреш от глад? От глад хората не умират, от друго нещо умират. Най-пѫрво, ще лекувате страха на физическото поле с пост. Пѫрвия начин за лекуване страхѫт е следния — ще постиш, и ако този пост не ти е дал урок, тогава пак ще постиш, и ще повикаш един беден човек, от пѫтя ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата, ще му дадеш твоето ядене. Втория начин за пост: той ще яде, а ти ще говориш. Третия начин за пост — този твой брат, когото си повикал от пѫтя да го нахраниш, ако знаеш нещо да свириш — ще му свириш, ще му дадеш от твоите знания, ще видиш как ще се почувствуваш. Ще ви дам опити. И тѫй, още пѫрвия ден, като си разтревожен, като си в най-разтревоженото си сѫстояние, ще постиш, без да викаш някой да яде. Втория ден ще постиш — ще викаш някой, той да яде, а ти да говориш. Третия ден — пак ще постиш, ще повикаш някой да яде, ще му свириш, и приятелски ще се разговаряте. Няма да извикаш когото и да е, ще извикаш един беден човек, една душа, която ти допадне. Него ще повикаш, с него ще направиш опита. Само Учителѫт или някой адепт е, който може да прави тази опити с когото и да е от вас. И най-после, ще направите опита с хора, които сѫвѫршено не обичате, та да можете да се тонирате, да изпитвате разположение. Така ще опитате силата на вашата воля. То е друг закон. Това е метод, туй е знание. Не е лесно да се вѫзпита човек. Вѫзпитанието на сегашните педагози не е вѫзпитание, това е дресиране. Вѫзпитанието лежи на сѫвсем други, естествени, закони. Пак ви казвам: Опитноста, която имате, ще си я носите. Но ще видите, че ако работите по Божествените закони, ще имате само 1% изключение. Ние ще приложим тия закони. Е, добре, сега аз ще опитам вашата сила на гаданието. Кажете ми, като отворя Библията, какѫв стих ще се отвори; дали този стих, на който попадна, ще се отнася кѫм духовния, умствения или физическия свят? Едни отговарят — кѫм духовния. други — кѫм умствения. трети — кѫм физическия. Е, хубаво, сега имаме три мнения: едни казват кѫм духовния, други — кѫм умствения, трети — кѫм физическия. Ще видим кои сѫ прави. Учителѫт отваря Библията, пада се: Иезекиил, гл. 7 ст. 4. И окото ми не ще те пощади, И няма да помилвам, Но ще ти вѫздам според пѫтищата ти. И ще бѫдат всред тебе твоите мерзости; И ще познаете, че аз сѫм Господ! Сѫзнанието в кой свят е? — В духовния свят, значи, пѫрвото мнение е верно. Значи, „право се вѫздава всекиму“. Сега, праведните слушайте! Туй е едно правило. „Окото ми няма да те пощади.“ Защо няма да те пощади? — Понеже не си спазил Божествените правила. Учителя няма да те пощади, но ще зачеркне всичките твои задачи. Когато ученика свири и не взима правилно тоновете, учителя не иска да го слуша, няма да го помилва, ще го спре, ще каже, че е неспособен ученик, и ще му тури слаба бележка, единица. „И ще ти вѫздам“ — единица. „И ще познаете, че аз сѫм Господ“ — че аз сѫм Учител, Който не се лѫже, за Който, кривото е криво, правото е право вѫв всяко отношение. Ние сега говорим за абсолютното право, което е право вѫв всяко време. И туй е онзи Велик Учител, Който е в света, Духа, Който раздава всички неща. Той не се лѫже, и няма да говори лѫжа. Аз разбирам, че този стих засяга и трите свята. Засяга ги, да. „Да, ще познаете, че аз сѫм Господ!“ Сега, ще отворим втори пѫт Библията. Този стих дали ще бѫде мек, за любовта ли ще говори, или за наказанието? (И двете мнения). Учителѫт отвори Библията: II послание Петрово, III гл. 16 ст.: „Както и вѫв всичките си послания кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мѫчноразумителни, които неучените и неутвѫрдените изкривяват, както и другите писания, за своята си погибел.“ Значи в школата не се тѫрпят глупави ученици. „Както вѫв всичките си послания“ — някои, които не разбират законите, изкривяват ги. Третия стих сега вѫрху какво ще бѫде, за любовта, за мѫдроста или за истината? Учителѫт отвори Библията, падна се: II послание Петрово, 1 гл. 6 ст.: „На благоразумие — вѫздѫржание, на вѫздѫржание — тѫрпение, на тѫрпение — благочестие.“ — Любовта, вѫрху нея е стихѫт. Значи Любовта е сила, която туря всичко в равновесие. Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Ума като работи, той спѫва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто сѫстояние, да вѫзприеме Божествените мисли, които се отправят кѫм нас. В туй почивателно сѫстояние забравяте всичко, взимате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и нахрани, и няма да мине дѫлго време, ще получите отговора. Но, ако много мислите и се бѫркате, може да се минат ден, седмица, месец и цяла година, отговор няма да получите. Запитват: Ами когато ума се люшка от една страна на друга, какво да правим? — Ще му туриш гем и ще му кажеш: ти само на мене ще служиш. Сега, преходните сѫстояния. Ние преминаваме в едно преходно сѫстояние — отричане на стария живот, и вѫзприемане на новия живот. Всичко туй трябва да се извѫрши в сѫзнанието, да вярваме, че новия живот носи своите форми в себе си, той няма нужда от друго, той има нужда само от материал, и да остави живота да сѫгради сам своето жилище, защото животѫт е произлязѫл от Любовта, Любовта — от Духа, а Духѫт — от Бога. Следователно, самия живот трябва да носи всичките условия, защото туй Божественото, което е заложено в материята, в живота, то ще израстне. И аз забелязвам, че мѫчнотии се зараждат между вас, както в София, тѫй и в другите градове. Тия мѫчнотии се зараждат от факта, че ние сами искаме да уредим живота си. Не можете да уредите вие сами живота си. Ние трябва да признаем, че тоя живот, сам по себе си, вѫтре, в своята сѫщина, е уреден. Аз говоря за сѫщината на живота, той е уреден вѫтре в нас. Има някои малки безпокойства, които могат да се отстранят. Запример, кирта, която запушва порите, може да се отмахне. Чрез какво? — Чрез чистата вода. Глада може да се отстрани. Чрез какво? — Чрез хляба. Жаждата може да се отстрани. Чрез какво? — Чрез водата. Всичко туй не трябва да го отмахнем, а да го задоволим. Та, ние имаме задачи. Някои казват, че сме несѫвѫршени. Несѫвѫршенството показва, че има много да се работи, да се оре, да се сее, да се жѫне — много работи има. А сѫвѫршен човек подразбирам онзи, който е изорал, посял, ожѫнал — в хамбара всичко е готово, накривил шапката си, свѫршил си работата. Туй значи сѫвѫршен човек. А ние казваме: „Аз сѫм несѫвѫршен човек“. — Не сѫм свѫршил работата си, нищо по-вече. Ще се запретна да си свѫрша работата, и като я свѫрша тѫй, както е нужно, ще бѫда сѫвѫршен, и като не я свѫрша. няма да бѫда сѫвѫршен. Ами че има много работа! Не, сѫвѫршен в своето сѫрце, сѫвѫршен в своя ум, сѫвѫршен в своята душа, сѫвѫршен в своята воля, в своето тяло. Сѫвѫршенство за ума, за сѫрцето. Та, новия начин за вѫзпитание е различен от сегашния начин. Сега, между нас се слага работата тѫй, че един ден този свят ще се реформира, ще бѫде сѫвѫршен. Запитват: Сега, като схванем новия живот, какви трябва да бѫдат нашите отношения; трябва ли да го вѫзприемем в душите си? Как трябва да постѫпим на практическа база, за да не развалим работата? Аз ще ви отговоря. Има един окултен разказ, ще ви го представя в две форми сега. Една стара баба искала да се ожени, но била на 70 години, с брѫчки на лицето. Но, решила си, казала: „Аз ще се оженя за един млад момѫк, 30 годишен.“ Отива при един знаменит окултист да дегизира лицето ѝ, да попѫлни брѫчките, да я украси. Направя я той като една млада мома, поправя лицето ѝ, зѫби ѝ туря, слухѫт ѝ се усилва. Разхубавява се тя, влюбва се в нея един млад, 30 годишен момѫк. Влюбва се, и се венчава. Поканва тя гости на угощението си. Тя, млада мома, а гостите ѝ наоколо всè стари баби. „Те сѫ моите роднини.“ Мисли момѫка, че намерил млада мома. Като се венчават, започва тя да изважда постепенно едно по едно от изкуствените неща. Изважда зѫбите — вижда празна уста, оглушала, изважда вуала — вижда кожата сѫбрана, брѫчки по лицето. От тук, от там, той вече вижда чудовище пред себе си — стара баба! Другия разказ е обратният. Една мома, млада, хубава, искала да се избави от женидба. Тя се явява пред един окултист да я дегизира като стара баба. Та, сега, новия живот иде като стара баба, страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвѫтре. А стария живот ни се представя като млада мома отвѫнка, но условия вече няма, стара баба е той. Та, формите сѫ скрити вѫтре, и който има интуиция, той ще разбере кѫде седи истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е. този живот сѫществува между напредналите хора, между напредналите сѫщества. Има една иерархия между световете, в които те, напредналите сѫщества, живеят; между тях сѫществува този новия живот, и трябва да ви пратим, да отидете при тях, да видите как живеят. Ще кажете: „Е, имало хора!“ Запитват: Как ще се реши този вѫпрос, с виждане или с пипане? — С виждане ще се реши вѫпроса. Всички ще видите. Всеки един ученик, който влезе в школата, ще види. Ще видите, давам ви следното правило: Щом Любовта влезе вѫв вашето сѫрце и страхѫт излезе вѫнка, и щом светлината влезе в ума, а тѫмнината излезе вѫнка, всички ще прогледате, без изключение. Но, само тези сѫ условията: любовта в сѫрцето, и светлината в ума. Ще видите тези неща, и ще ви ги разправят. Най-важното условие е да вѫзприемете Любовта, да опитате Бога като Любов. Ако ви говори един евангелски проповедник, ще ви каже, че сте грешни, това-онова. Аз ви казвам: Приемете Бога на Любовта и всичко ще стане. Как? — Отворете сѫрцето си. Вие ще се спрете, ще казвате: „Дали ще дойде Той, аз сѫм много грешен.“ Абсолютно вярвайте! Щом отворите сѫрцето си, Той ще дойде. Ще повикате Господа на Неговия език, няма да говорите на ваш език. На Негов език ще говорите! Сега, в школата, страха сѫвѫршенно трябва да изчезне, защото този страх много ми препятствува. Като ви говоря в беседите, вашите мисли, вашия страх много ми пречат. Аз разправям принципално за неща положителни, за които вие абсолютно не трябва да имате някѫкѫв страх. А като говоря, някои се оплашват, казват: „Ами ако аз не мога да изпѫлня туй-онуй; ами ако не мога да излезна на Мусала, какво ще стане с мене?“ Друг: „Ами аз сѫм стар, женен сѫм, имам жена, деца.“ Всичко ще се уреди моментално. Ще идеш на Мусала, ще станеш млад. Че имаш жена, деца, това не сѫ спѫнки, това е една привилегия. Че си женен, че си мѫж или жена, това е една привилегия, Господ ти сѫздал една работа. До сега ти си се занимавал само сѫс себе си, а това е една работа — да се занимаваш с други, с жена, с деца. Двама да живеят е по-добре. Най-мѫчното е да живее сам човек. Ами с деца? — С деца още по-добре се живее. Че двама да сѫ е още по-голяма скука, а така, с децата, то е цяла музика. За в бѫдеще вие няма да се жените тѫй, както сега се жените. На учениците от окултната школа не се позволява да се женят по този начин. Беззаконие и престѫпление е да се жениш без любов! И когато се жениш няма да викаш поп да те венчава. Туй е престѫпление! То значи, че не вярваш. Венчаване е, когато любовта дойде. Любовта като дойде, тя е свѫршила всичката работа. Бог кога говори, това е любов. А сега, викат попове, владици, турят епатрахили, кадят тамяни, туй-онуй — ще развалят работата. Когато Господ направил пѫрвите хора, сѫбрал ги и двамата, сѫчетал ги, и им казал: „Никакви попове, нито владици и крѫстници; давам ви този свят с всички блага; идете, работете, ползувайте се от тези блага!“ Бог вѫвел Адама в туй училище, и му казал: „Слушай, туй е велико училище, вие ще работите сериозно, дал сѫм ви, условия да работите, да завладеете законите, вѫздуха, водата, огѫня и всички сѫщества. Всичко туй ще завладеете.“ Сега, като дойдете в школата, ние ще ви, кажем: Пѫрвото нещо — ще завладеете вашия ум; второто нещо — ще завладеете вашето сѫрце; третото нещо — ще завладеете вашата воля; четвѫртото нещо — ще контролирате вашите сили. Туй е пѫрвото нещо в школата. Сега, ще ви питат някои: между вас женят ли се, венчават ли се, деца може ли да имат? Чудни сѫ тия вѫпроси, смешни сѫ! Животѫт ще вѫрви тѫй, както Господ го е направил. Ние именно искаме да повѫрнем живота кѫм неговата пѫрвоначална чистота, да вѫзстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тѫй, както е нареден от небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Всички неща сѫ предвидени. Мислите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца и бащи и майки, но децата ще бѫдат 100 пѫти по-добри, отколкото сегашните. А сега, като дойде за женене, яви се един момѫк, дойде втор, трети, и момата не знае кого да избере. Това женидба ли е? Почнат да питат: Богат ли е? Не, не, не е този начина. Женидбата в света има сѫвсем друг смисѫл. Туй подразбира само физическата страна на женидбата. Женидбата подразбира да дойде душата ти в сѫприкосновение с физическия, духовният и Божествения свят, в трите светове, да знаеш как да работиш в трите свята едновременно, да знаеш да трансформираш енергиите от един свят в друг. А ние, като турим туй, че женидбата значи само рàстене, да знаеш как да растеш, и нищо по-вече. Някой казва: „Да се женим!“ — Ще се жениш, ще растеш, разбира се. Но растенето не разрешава вѫпроса. След като израстеш, и нищо не завѫржеш, нищо не си направил. Ние се отклоняваме от вѫпроса. Вие, като женени, сте го разрешили; втори пѫт няма да се жените. Вие казвате: „Ами за младите какво да правим?“ — Защо плачите на чужд гроб? Сѫс старото, сѫс стария живот, казвам, че ние сме ликвидирали и внасяме нови форми. Тази любов, която човек трябва да храни кѫм някого, тя трябва да бѫде свещена и Божествена! В дѫното на душата си човек трябва да знае, че живее пред Бога, за Бога, и пред Него няма никаква измама и лѫжа. Дѫлбоко вѫв вашето сѫзнание, вѫв всички мисли трябва да бѫдете тѫй чистосѫрдечни, да сѫзнавате кое е право, кое не. Бѫдете тѫй смели, че като направите един грях, да го изповядате пред Бога, и пред себе си и пред хората. И за любовта си трябва да бѫдете тѫй смели. Трябва да я изповядате. Щом криеш любовта си, ти си страхливец, щом не я криеш, ти си герой. Няма да я криеш. Щом едно нещо е лошо, ще го оставиш, да се проявява тѫй, както си е. Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес сѫм на твое разположение, ще те оставя да се проявяваш, както искаш, аз ще изпѫлня Твоята воля“. Тѫй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ние ще Го оставим да ни каже, и ще употребим всички, сили да го изпѫлним точно. И няма да пожалим нито средства, нито нищо, ще изпѫлним всичко, и като се вѫрнем, ще кажем: „Господи, изпѫлнихме, сторихме волята Ти тѫй, както Ти каза“. Няма да кажеш, че времето било такова, че туй-онуй. Не, ще свѫршиш и нищо по-вече. Нали е право туй учение? Тѫй, трябва да имате дѫлбоки знания. Вие казвате: „Кой ще ни помага?“ В тази школа има милиони работници, които ще дойдат от всякѫде. Ще дойдат да ви помагат, но стига да започнете тѫй. Ще започнем всички тѫй, аз вярвам. Не казвам вярвам, но знам, тѫй ще бѫде! В школата най-пѫрво ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бѫдете много смирени, ами сѫвѫршено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите. Аз желая, в школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огѫн за знание, онзи свещен огѫн за Мѫдроста, за Истината, за Любовта. Този огѫн така да се разгори, че да няма в този огѫн нищо друго, което да взима надмощие, и в този огѫн да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас. Такѫв огѫн да бѫде! И ние искаме ученици фитилджии, с разпалени свещи. Ученици, които не могат да изгарят не ги искаме. Искаме ученици фитилджии, да запалват сламата, кѫщите, всичко да гори! Който може да устои на този огѫн, нека остане. Който не може да устои, нека си отиде. Онези, които казват за комунистите, че теглят нож, прави сѫ. Прави сѫ те, обрезване, обрезване трябва на света. Но какво се казва? Лозето трябва да го реже само лозара. Градинара трябва да реже, да чисти сам дѫрветата в градината си, и то само градинара, който разбира. Вашето сѫрце кой трябва да го пипа? — Само Господ може да го пипа. Давате ли го другиму да го пипа? Дадете ли го другиму, отиде, та се не види. Никой не е вѫв сѫстояние да пипа сѫрцето ви. Само опитния градинар, като влезе вѫв вашето сѫрце, той ще го пипа. И като влезе в лозето ви, той ще знае как да го обреже. Затуй аз се поставям на правата база и казвам: „Непременно трябва да вѫзприемете любовта. Няма друг пѫт. Всичко друго ще се уреди.“ Каква друга философия? Никаква друга философия, никакви други умувания. Вие сте умували, умували. Ще приложим това тази година, и ще видим резултатите. Може ли Господ да оправи сѫрцата ни и да обреже лозето ни? — Може. Не е било време, когато Господ да не е могѫл да оправи сѫрцата ни, да не може да обрязва лозето ни, и то толкова хубаво! Само Той трябва да ни изправя сѫрцата! Няма втор в света като Него. Той е Един. И аз искам сега да проверя сѫрцата и умовете на тези, които сѫ най-способни да извѫршат тази работа. Ако по старому призовете Господа, Той никога няма да ви приеме. Знаете ли какво направи Елисей, който взема кожуха на Илия? Какви думи произнесе? Може ли някой да ми цитира този стих? Той му взе кожуха, седна на него и каза: „В името на Илиевия Бог“. Ами вие, ако аз ви дам този кожух, как трябва да произнесете тия думи; като дойдете при р. Иордан, как ще кажете? Отговарят: „В името на Бога на Любовта“. Сега, вѫпроса за школата. Света, който ние наричаме Христово училище, той е школа, велика школа. И вѫв вас искам да се сѫбуди туй сѫзнание, да се сѫзнавате като ученици на школата. Тогава може да се образуват онези правилни врѫзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни открие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т. н. Това сѫ празни вѫпроси. Като ви вземем в школата, вашето сѫзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите сѫзнанието си за този свят, и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. От там ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем.“ Няма нищо. Всичко ще се запази. Някога, мѫж и жена се скарват. Тук не можем да ви примирим. Ще ви вземем и двамата в онзи свят, и ще ви поговорим. После, като станете сутринта, мѫжа ще каже: „Жено, аз сѫнувах такѫв и такѫв сѫн, прощавам ти.“ И жената казва: „И аз снощи сѫнувах един подобен сѫн, и аз ти прощавам,“ и ще се свѫрши работата. Друг случай. Двама души, единия дѫлжи, не иска да плаща, не признава, другия настоява. Сѫдили се 10 години. Взимаме ги на онзи свят, разказваме им закона на кармата. Сѫбуждат се, разказват: „Сѫнувах един сѫн, че ти си платец, а аз кредитор. Другият: Че и аз бях там. Слушай, не искам да ми плащаш, прощавам ти. Да ги дадем на бедните!“ — Дават парите на бедните. Дават си рѫка, свѫршва се вѫпроса, всичко става лесно, магически. Само когато Любовта влезе вѫв вас, няма да има мѫчнотия, която да не може да се премахне. Следователно, всички вие, ако приложите закона, след една година ще скачате, като млади телци, като васански телци. Та, сега, за школата няма много да бѫрзате, но няма и много да замедлявате; ще се запишете в общите класове, и кой колкото може да направи, защото ще има теми зададени. И да не можете да ги изработите, само да слушате, все ще спечелите нещо. Привилегия е това! А напредналите ученици, има някои от вас напреднали, тях няма да ги спираме, напред ще вѫрвят, авангвард. Те сѫ авангвард, оправят пѫтя, чистят, след тях идат главните сили, после иде тила отподир. Там, пред някой извор всички спират на бивак, наядат се, всички се срещнат. После пак ще трѫгнат. Тѫй че при спирането ще бѫдат заедно всички, а при ходенето — ще има напред и отподир. Да, хубаво. Сега, колко души има от всеки един град? Сега, на приятелите, на учениците, понеже ще бѫдете ученици на школата, аз ще дам едно меню. То ще бѫде много малко за школата. Имам 2 шишета, с около 10 кгр. 6-годишно вино, донесено от Мусала, горе, от езерата, от най-хубавото винце, което природата е приготвила. Не зная по колко ще се падне на всички. И после ще ви дадем, по едно малко парченце хляб като оглашени на школата, по една малка закуска. И най-после, другите братя ще дадат едно меню, малко наготвено, тѫй топличко. А другите вѫпроси и недоразумения ще се разправят, благодарете се, че има недоразумения между вас. Аз се радвам. Няма сила, като Божията сила, само Божията сила е сила. Благославяй, душе моя, Господа! (Сега, ще слезем да се приготвим за този прием. Ще слезем долу, на трапезата. Всички, ще се наредят. Всеки да си носи канчето!) Забележка. Запитват: Как да се обрѫщаме кѫм малките деца, и те кѫм нас? На тях ще казвате братче, сестриче, а; децата на вѫзрастните ще казват „обични бате,“ „обична како.“

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНA МЕДИЦИНА. Т. м. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „значението на рѫцѣтѣ и пръститѣ“. Каква е темата за тази вечерь? Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа. Тогава, да прочетемъ нѣколко. Едно правило: когато пишете, тѣзи листчета ще бѫдатъ много хубаво написани. Нѣма да пишете на каквито и да е книжки. Нека формата имъ да е хубаво изрѣзана. Ето, вижте, тази книжка като халваджийска книга. Вие сте въ една окултна школа! Може да пишешъ на ¼ отъ листа, но трѣбва чистота. Три-четири реда ще напишешъ, но чисто, хубаво. Нѣмамъ нищо противъ малкитѣ листчета, но всичко да има една по-хубава формичка. Това се казва ученикъ! Ще бѫдете внимателни въ малкитѣ работи. Всѣки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише 4 реда, но да ги напише внимателно Когато пишешъ темата си, нѣкой Бѣлъ братъ те наблюдава, гледа те, пиши внимателно, съ ума си мисли. Четири реда да напишешъ, ти ще се ползувашъ. А ти, гледашъ, криво лѣво, само да изкарашъ нѣщо. Послѣ, нѣкой отъ васъ като пише, зацапа го, слѣдъ туй го изтрие, казва: „Минава и тъй“. Не минава. Всѣка една книжка трѣбва да бѫде чиста, безъ петно. Може да ги дадете съ петно, но като ученици на окултната школа, това сѫ правила, ще ги пазите. По възможность хубаво ще пишете, ясно и отчетливо. Може да пишете съ моливъ, съ каквото искате, но по възможность турете най-доброто писане. Нали отъ Любовь ще работимъ? Има много ученици, които остаряватъ прѣждеврѣменно. Прѣждеврѣменното остаряване е отъ това, че ученикътъ бърза да изучава нѣщата. Гледайте добрѣ да ги изучите да се ползувате отъ тѣхъ, а не да бързате. Защото, всѣко нѣщо, което изучавате трѣбва да го приложите. Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трѣбва да го прилагате въ себе си. Сега имайте прѣдъ видъ, че окултнитѣ познания вървятъ по съвсѣмъ другъ пѫть, по съвсѣмъ други закони отъ обикновенитѣ. Не че то се различава, но всѣка една окултна наука, истинска наука, почва отъ най-малкитѣ методи, начини, резултати. Микроскопически резултати ще има. Онзи който бърза, не може да има никакви резултати, понеже природата никога не бърза. Когато приготви всички условия, тогава тя бърза съ свѣткавична бързина. Но при сегашнитѣ условия вие не трѣбва да се учите бързо. Въ вашето съзнание всички прѣдмети трѣбва да минаватъ полека. Всѣко нѣщо, което вие видите въ свѣта, то има съотношение къмъ васъ. Вие си прѣдставяте, че като влѣзете въ небето ще се успокоите. Какъ си прѣдставяте небето за успокояване? Небето е мѣсто на блага. Тамъ ще ви дадатъ блага, и ако вие не знаете да използувате тия блага, какъ ще се ползувате? Да кажемъ тукъ не си пазите паничкитѣ, но, ако въ небето ви дадатъ една чаша, и вие я счупите, знаете ли, че за една счупена чаша вие трѣбва да напуснете небето? Нищо повече! За първата чаша, която счупите, ще напуснете небето. Ще кажете: „Нищо не е, че счупилъ една паница“. Да, на земята, че счупилъ сто паници, нищо не е, но въ небето, да счупишъ една чаша, много означава. И ако вие знаехте послѣдствията отъ счупването въ свѣта! „Да счупимъ това, да хвърлимъ онова“. Ако вие познавахте послѣдствията! Но, ако ви говоря за послѣдствията, ще се роди страхъ, ще се плашите отъ сѣнката си, и тогава нѣма да знаете кѫдѣ да идете. Първото нѣщо на окултния ученикъ: той трѣбва да бѫде внимателенъ. И всѣка дума, която азъ ви кажа, обмислете тази дума, не бързайте, обхванете нейния дълбокъ смисълъ. Нѣкой ви говори нѣкоя обидна дума, ще се спрешъ, ще си кажешъ въ себе си така: „Като ученикъ, азъ съмъ сега прѣдъ лицето на онѣзи братя, които знаятъ повече отъ менъ. Искамъ да разбера защо той ми говори така обидно. Искамъ да зная отъ кѫдѣ идатъ причинитѣ, че той ме обижда“. Той ще говори, азъ ще мисля. Той говори, азъ разсѫждавамъ, и ще се подигна нагорѣ, и слѣдъ като се подигна нагорѣ, този братъ, като ми говори часъ, ще каже: „Извини ме, братко, азъ направихъ една погрѣшка“. Ако ти тъй не мислишъ, не се подигнешъ нагорѣ, той ще ти каже: „Втори пѫть като те срѣщна, ще ти кажа по-горчиви думи“. Трѣбва да се самовладаме. Нѣма да губите своята енергия въ свѣта. Този свѣтъ е само на прѣпъване. Всѣкѫдѣ ще ни спънатъ, понеже ще ни изпитватъ. Ще се спремъ. Свѣтътъ е само за учение. Ще знаемъ, че ще ни изпитватъ. Вие сте ученикъ. Ще кажете: „Азъ ученикъ на 45 години? Минало ми е врѣмето за ученичество“. Ама въ небето има духове, които сѫ стари нѣколко милиона години, и учатъ тамъ. Какво ще кажете? Има ученици, които иматъ по 10 милиона лазарника. И знаете ли съ какво усърдие се учатъ? Отлични ученици сѫ! А вие, на 45 години, мислите, че сте стари. Тѣ се радватъ, тѣ никога не казватъ: „Ние сме на 45 години. Врѣме е, азъ трѣбва да се уча“. Туй остаряване, което вие чувствувате, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ученичеството е законъ на подмладяване. Ако не станешъ дѣте, нѣма да се учишъ. И Христосъ е казалъ; „Ако не станете като малкитѣ дѣца... “ Малкото дѣте нѣма какво да става, а възрастниятъ трѣбва да стане като малкото дѣте, и да започне да учи; неговиятъ умъ и неговото сърце трѣбва да започнатъ наново. Затуй хората се раждатъ. А ние нѣма да идваме пакъ, да се прѣвъплотяваме отъ ново. То е единъ тежъкъ законъ! Кармически законъ! Ще те приспятъ, послѣ ще те пробудятъ наново. То е дълъгъ процесъ! А тъй, въ единъ животъ ти да си събуденъ, съзнанието ти да е будно. И сега, окултната школа има за цѣль да научи ученика да има будно съзнание. Нѣкои отъ васъ ще опитате смъртьта, и като дойде тя, да може да минете отъ този животъ въ другия съ будно съзнание. А сега, тъй се уплашите, викате лѣкари, ще се обърка съзнанието ви. Тѣ ще ви приспятъ, и като минавате отъ този свѣтъ въ другия, нѣма да съзнаете това. Може да усѣщате страдание въ себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Азъ заповѣдвамъ на смъртьта!“ Може да си туришъ инжекция, като лѣкаря, и спокойно ще чакашъ часа, ще минешъ съзнателно отъ единия свѣтъ въ другия. И като влѣзнешъ въ другия свѣтъ, ще се усѣтишъ повече свободенъ отколкото въ този свѣтъ. Ако се уплашишъ, ще те приспятъ; ако не се уплашишъ, ще имашъ съзнание, и като дойдешъ отъ другия свѣтъ, ще помнишъ, ще знаешъ отъ где идешъ. Та, първото нѣщо: ученицитѣ, които напрѣдватъ, трѣбва да знаятъ, че съзнанието имъ е будно. И всичкитѣ погрѣшки почиватъ на туй, че нашето съзнание не е будно. Азъ съмъ наблюдавалъ, правилъ съмъ опити, и съмъ видѣлъ, че погрѣшкитѣ идатъ, когато човѣкъ е въ едно спяще състояние. Захласналъ се той нѣкѫдѣ, и тогава ще дойде по улицата нѣкоя кола, ще го прѣгази. Ако съзнанието е будно, ти вървишъ по пѫтя, мислишъ, съзнавашъ, и никаква кола нѣма да те прѣгази, защото виждашъ и отъ задъ и отъ прѣдъ. Сега казвашъ: „Господь да ме пази“. Ама защо Господь ти е далъ очитѣ? Послѣ, мнозина отъ васъ иматъ друго мнѣние, казватъ: „Азъ не настивамъ“. Нѣкой стане сутринь, не се обува, излѣзе босъ — настине. Казва: „Менъ не ме хваща настинка“. Но, като излѣзе, хване го кашлицата, настине. Това показва, че ти не си научилъ закона. Ако твоятъ умъ бѣше на мѣсто, ти нѣмаше да се простудишъ. Твоето съзнание не е на мѣсто. Щомъ се простудишъ, туй показва, че има пропукване на съзнанието. Какъвъ е законътъ? Като станешъ, тури си дебели чорапи, не излизай голъ тури си едно дебело палто, и тогава нѣма да се простудишъ. Ще вѣрвашъ на палтото. Нѣкой казва: „Не ме е страхъ отъ студъ“, но като излѣзе, простуди се. Направете единъ опитъ. Вие казвате: „Насъ студъ не ни хваща“. Туй говори вашето честолюбие. Щомъ почнешъ да кашляшъ, ще кажешъ: „Не съмъ си научилъ още урока“. Щомъ ти изстинатъ рѫцѣтѣ и краката — „не съмъ научилъ урока“. Не е срамота. Ще се учишъ! Проектирайте волята си къмъ студенитѣ пръсти, кажете: „Азъ заповѣдвамъ на моята кръвь да иде въ пръститѣ ми, и да ги стопли въ 5 минути отгорѣ“! Извади си часовника, и вижъ, слѣдъ колко, слѣдъ 10, 15, 20, 30 минути ще се стоплят ли. Ще видишъ силата на волята си. Пъкъ, ако кажешъ, и изведнъжъ се стоплятъ рѫцѣтѣ ти, ти имашъ воля. Но тази воля трѣбва да бѫде разумна. Първото нѣщо: ние трѣбва да зачитаме Божиитѣ закони. Туй мъгливото врѣме, вие знаете ли на какво се дължи? Защо има мъгла въ София? Нѣма да се спирамъ дълбоко, но ще ви кажа слѣдующето. Когато електричеството е положително, и горѣ и долу навсѣкѫдѣ отъ влагата се образува мъгла. И небесното, и земното електричество сѫ положителни. Туй електричество се държи по лицето на земята, но понеже и нашиятъ организъмъ е положителенъ, често въ мъгливо врѣме хората се простудяватъ най-много. Цѣлата атмосфера е пълна съ електричество. Пъкъ електричеството въобще изстудява. То е проводникъ на студа. При туй нашиятъ организъмъ не е магнетически, за да може да прѣвърне тази влага. И той е положителенъ, та се започва една борба, и тогава ние се простудяваме. И щомъ излѣзешъ вънка, какво трѣбва да направишъ? Умътъ ти трѣбва да бѫде буденъ. Направете опитъ. Излѣзъ отъ кѫщи, и прѣзъ цѣлото врѣме умътъ ти да е съсрѣдоточенъ, да обгърне тѣлото ти, и вижъ дали ще се простудишъ. Нѣма да се простудишъ, ще бѫдешъ и положителенъ и отрицателенъ. Ще прѣвръщашъ туй електричество. А може да го прѣвръщашъ само като присѫтствува съзнанието ти. Сега, за тази кашлица, която имате, всички ще викате лѣкари. Излѣкувайте я сега безъ лѣкари! Една задача съмъ далъ за тази кашлица — безъ лѣкари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте, и слѣдъ туй прѣдставете си въ ума, не всичката ваша артериална кръвь върви хармонично по цѣлото тѣло, и венозната, и тя хармонично се връща. Прѣдставете си въ ума, че всичко върви хармонично, образувайте вѫтрѣшна хармония, и постепенно ще забѣлѣжите, че кашлицата ще започне да утихва, утихва. А пъкъ нѣкои отъ васъ, ако не могатъ да си помогнатъ тъй, вземете си малко равнецъ, попийте малко, и ще ви мине кашлицата. Лѣтно врѣме събирайте всинца равнецъ; всѣки въ кѫщи да си има набранъ равнецъ, бѣлъ и жълтъ, та който не може да се лѣкува съ волята си, да пие тия трѣви. Послѣ да имате отъ синята тинтява. Наберете си, тѣ сѫ магнетически растения, които помагатъ. Наберете си още мащерка, зелени листа отъ ягоди, и тѣ сѫ лечебни Може да ги употребявате. Наберете си и отъ дребната лай-лай-кучка. Ще си имате цѣла аптека стъкленички. И тия листа и цвѣтове, като ги затворите въ шишета съ похлюпалки, турете ги на слънце да се пекатъ, да приематъ още енергия отъ слънцето. Не ги туряйте на влажни мѣста! Като дойде едно такова състояние да кашлите, извадете си малко, сварете си малко сварете си ½ кафейна чашка цѣрь. Какъ да го пиете? Вземете една глътка въ устата си, и си прѣдставете този равнецъ, че той сега расте, че той е живъ, и този равнецъ поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата къмъ себе си. Нищо повече! Пъкъ, ако искате да знаете какво нѣщо е привличането, тукъ има химици, нека ви отговорятъ какъ елементитѣ се застѫпватъ. Когато лѣкаритѣ искатъ да извадятъ единъ врѣденъ, ненуженъ елементъ отъ организма, правятъ извѣстни съединения, и така освобождаватъ организма отъ него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля съ кашлицата си, съ гърлото. Споредъ теорията на Куне, чиято теория е стара, взета отъ индуситѣ, той я е прѣработилъ и казва: „Всичкитѣ тия отлагания въ организма, това сѫ сѫщества, у тѣхъ има единъ стремежъ да отиватъ нагорѣ, тѣ искатъ да обсебятъ главата. Куне казва, че лѣкува, затова иска да привлѣче тия същества къмъ стомаха, и послѣ чрѣзъ жлѣзитѣ, чрѣзъ изпотяване да ги изхвърли навънка, и така да се освободи организма отъ нечистотиитѣ. Нѣкой отъ васъ тукъ ще почне да кашли. Имайте само вѣра! Тресе ви, или сте се простудили, единъ начинъ за лѣкуване — само вѣра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода — 1, 2, 3, 4, 5, 6 чаши, докато у васъ се образува една реакция на изпотяване. Хубаво снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пакъ наново, една чаша, двѣ чаши... вземете и малко дървено масло, намажете си краката и рѫцѣтѣ, и си легнете. Опитайте този начинъ, нѣма да ви боли главата. Вие сега казвате „Менъ отъ настинка не ме е страхъ“. Но тази настинка мине въ по остра форма, и вие се уплашите, търсите лѣкарь. Друго правило: щомъ се простудишъ, първата мѣрка е да вземешъ нѣщо очистително, да се очистятъ стомаха и червата ви отъ всички ненужни вещества. Всичко туй трѣбва да се изчисти навънка. Единъ два дена въздържание отъ ядене, 3 — 4 чаши гореща вода, двѣ чаши спаначенъ сокъ съ солчица, двѣ паници супа направена отъ картошки съ малко солчица. По малко ще сърбате, нѣма да прѣядете, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдатъ. Болестите сѫ нужни, въ тѣхъ има извѣстна криза. Необходимо е даже и най-здравитѣ хора да боледуватъ. Боледуването, то е тониране. Болеститѣ, това сѫ музикални тонирания. Когато Господь иска да направи хората по чувствителни, по-меки, тѣ трѣбва да боледуватъ. Най великитѣ хора сѫ боледували. Толстой нѣколко пѫти е боледувалъ, и слѣдъ всѣко боледуване е ималъ най хубаво просвѣтление, въ него сѫ идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да може да върви болестьта естествено, всички трѣбва за да вземете тѣзи мѣрки — очистително и топла вода, да може да не изгубите въ тази болесть своето равновѣсие, да може болестьта да принесе своитѣ полезни послѣдствия прѣзъ цѣлия ви животъ. Ние лѣкарства не употрѣбяваме. Не казвайте че ние не искаме лѣкари въ дома си, но ние искаме само умни лѣкари. Нищо повече! Не че не искаме лѣкари, но лѣкарь, който е роденъ такъвъ, лѣкарь, пратенъ отгорѣ. Ние не искаме лѣкари занаятчии, платени лѣкари. И всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си, а нѣкой пѫть, дѣто не помогне, може да прибѣгнешъ до лѣкарь, но пратенъ отгорѣ. Сега, имайте прѣдъ видъ, азъ ви говоря за музиката, не искамъ да паднете въ една крайность. У човѣка, въ сегашното му състояние има приблизително повече отъ 100 способности, но 40 способности има констатирани у него. Музиката е ¼0 отъ него, т. е. една отъ 40 тѣ способности у човѣка. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да развие въ себе си своитѣ способности Отъ тия способности зависи здравословностьта на човѣка. Сега, въ нѣкои отъ васъ, отъ тия способности разсъдъкътъ е развитъ, а музиката е слабо застѫпена, у нѣкои паметьта е силно развита, а наблюдателностьта е слаба, у нѣкои милосърдието е слабо застѫпено, у нѣкои Божествената Любовь е слаба, вѣрата, у нѣкои съвѣстьта е слаба, застѫпена. Окултниятъ ученикъ трѣбва да развива правилно всичкитѣ си способности, и тѣ да дѣйствуватъ въ своето нормално състояние. Слѣдъ като развие той всичкитѣ тия способности, ще влѣзе въ Божествения свѣтъ. Всички тия Божествени сили ще могатъ да ви говорятъ. Ще влѣзете въ свѣта на духоветѣ по музика. Тѣ ще почнатъ да ви говорятъ по музика нѣщо, но ако вие нѣмате туй чувство да ги разбирате, какво ще разберете? Да кажемъ, влѣзете въ свѣта на разума, ако у васъ не е развита тази способность, тия духове тамъ нѣма да обърнатъ внимание на васъ. Сега да не паднете въ крайность, да кажете: „Само музика ни трѣбва!“ Не, подъ думата „музика“ азъ разбирамъ, че всичкитѣ способности трѣбва да взематъ правилно направление. Музиката трѣбва да бѫде идейна. Човѣкъ трѣбва да мисли, когато пѣе. Ако вие пѣете безъ мисъль, то не е пѣние. Окултно пѣние азъ разбирамъ: ще мислишъ, и ще пѣешъ. И то е единъ начинъ, окултенъ начинъ да прѣкараме своитѣ чувства, защото у човѣка има чувства, страсти, желания. Ако не знаемъ да ги прокараме чрѣзъ музиката, ще взематъ направление къмъ центъра на земята. Какъвто и да бѫдешъ, туй движение нѣкой пѫть е нагорѣ нѣкой пѫть е надолу. Ако не разбирашъ този законъ, у тебе ще се родятъ най-лошитѣ неразположения, като, че те пекатъ на скара. И ти ще търсишъ нѣкой да се скарашъ. Ако разбирашъ музиката, ще прѣкарашъ тия чувства прѣзъ ума си, ще добиешъ едно приятно разположение, и сили ще добиешъ, и работитѣ ти отвънка ще тръгнатъ. Та, казвамъ, музиката въ окултната наука се употрѣбява като единъ методъ за проектиране на нашитѣ мисли, чувства и страсти отъ низшия свѣтъ къмъ висшия, за да дадемъ храна на причинното тѣло да се развие. Ние чрѣзъ музиката приготовляваме храна. Тази е причината, че всички религии почватъ съ едно тананикане. На изтокъ така започватъ, тихо-хъмъ-хммъ. Като пѣе така, той прѣкарва тази енергия нагорѣ прѣзъ мозъка, послѣ я проектирва въ своитѣ чувства. Най-първо, погледнешъ този човѣкъ, цѣлиятъ е блѣденъ, послѣ ще видишъ че отъ музиката неговото лице оживѣва, не се минава ½ часъ отъ лицето му излиза голѣма свѣтлина. Той разбира закона. Пъкъ гледашъ нѣкой другъ пѣе, свири, неговитѣ рѫцѣ треперятъ, той гледа отъ нѣкѫдѣ да капне нѣкой левъ. То не е пѣние. Тия упражнения вие ще ги пѣете окултно. Ще седнете 5 — 10 минути тихо, ще си изберете нѣкои отъ тѣхъ. Най първо ще ги пѣете тихо, на единъ гласъ, но много вѣрно. Тъй че, като ги пѣете на себе си, васъ да ви стане приятно. Туй е пѣние. На всичкитѣ ученици налагамъ едно правило: ще пѣете по закона на любовьта. Седнете, тихо, на себе си ще пѣешъ, никой да не те смущава. Какъ? Тъй ще си пѣя самичъкъ. Излѣзте нѣкой день прѣзъ седмицата нѣкѫдѣ, вcé ще намѣрите 5 — 10 минути да изпѣете едно упражнение. Ако първиятъ опитъ не излѣзе сполучливъ, вториятъ, третиятъ, четвъртиятъ, петиятъ, шестиятъ и т н. Това е единъ отъ методитѣ единъ отъ силнитѣ методи. И слѣдъ него, ние ще пристѫпимъ къмъ втори единъ методъ. Ние пристѫпихме къмъ единъ методъ — яденето, взехме екскурзиитѣ, тѣ сѫ другъ методъ, а сега взимаме музиката, тя спада къмъ умствения свѣтъ. То е единъ прѣходенъ периодъ отъ чувствата къмъ ума. Музиката спада къмъ изящнитѣ изкуства. Минаваме отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ще произведемъ въ себе си едно мисловно настроение — мислене, мислене. И ще се стараемъ въ ума си да схванемъ, че всичко въ свѣта е разумно. Нѣкои сѫ чували ангелитѣ да пѣятъ. Единъ ангелъ, едно такова сѫщество, съ такава интелигентность, като почне да пѣе, въ неговото пѣние име дълбокъ смисъль. Днесъ ние не може да го чуемъ, но единъ день като се развиятъ у насъ тия чувства, ако чуемъ едно такова ангелско пѣние, ще кажемъ: „Такъвъ единъ концертъ чухъ!“ Сто години човѣкъ да живѣе, и да слуша какъ единъ ангелъ пѣе, нѣма да се счита нещастенъ, че животътъ му отишълъ напразно, но ще каже: „Азъ се чувствувамъ щастливъ, че живѣхъ 100 години, и дочакахъ да чуя такъвъ великъ музикантъ!“ То е велико нѣщо! Запримѣръ, да чуешъ да пѣе въ небето такъвъ единъ артистъ, да го видишъ като излѣзе да пѣе, въ неговитѣ очи, въ неговото лице не само ще се чете тази музика, но той ще прѣдаде единъ смисъль на знание. За всичката хармония въ природата. И всичко туй ще оживѣе, ще забравишъ всичкитѣ тревоги на свѣта, и въ душата ти ще се всели миръ и радость. Слѣдователно, небето е мѣсто на музика, каквато човѣкъ никога не е почувствувалъ. Въ ангелския свѣтъ като идешъ, тамъ всички пѣятъ. Сутринь, като станатъ, знаешъ ли какъ започватъ въ ангелския свѣтъ? И ангелитѣ, и тѣ нѣкой пѫть спятъ, само че тѣхниятъ сънь не е като нашия. Но, като се събудятъ, всички се изправятъ по особенъ начинъ, и запѣватъ. Всички изведнъжъ започватъ тихо. Азъ съмъ гледалъ тия сѫщества: започватъ една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така, като дойдатъ на върха, тукъ на земята изгрѣва слънцето, и тѣ почнатъ своята пѣсень. Да кажемъ, че ти си въ най-голѣмата скрѫбь на свѣта, отщѣло ти се да живѣешъ, но като чуешъ единъ милионъ ангели да пѣятъ ти ще забравишъ всичко, ще кажешъ: „Има смисъль да се живѣе“. И ти ще подемешъ. То е изкуство! Първото нѣщо: всички пѣятъ, пѣятъ. И какъ може да прѣведемъ тѣхната окултна музика? Трѣбва да чакаме още хиляди години, докато единъ день ще дойде тѣхното изкуство. Трѣбва да пратимъ ученици да се учатъ, и да се върнатъ на земята. Трѣбва да търсимъ специални начини, за да се прѣведе тази музика. Има начини, по които може да прѣведемъ музиката. И дѣйствително, тя ще помогне за подигането и облагородяването на съврѣменното човѣчество. Сутринь, като чувствувате неприятно разположение, пѣйте. Ангелскиятъ свѣтъ не е тъй далечъ отъ земята. Има сутрини, когато небето е тъй лазурно, има единъ цвѣтъ съ една мека астрална свѣтлина, която прониква, като че нѣщо вълшебно се носи върху слънцето. Това сѫ ония тънки отзвуци отъ тѣхъ, които се прѣдаватъ. И нѣкой пѫть нашата душа схваща туй като че иде нѣщо велико, прониква нѣщо хубаво, нѣщо Божествено, и въ нашата душа се заражда нѣщо свѣтло, едно желание да пѣемъ. Туй става въ мѣсецъ май. Тогава нѣкакъ има прѣкръстосване, понеже прѣзъ мѣсецъ май земята минава прѣзъ орбитата. Има единъ възелъ, прѣзъ който земята минава. Тогава сме най-близко до ангелския свѣтъ. Всички цвѣтенца почватъ да оживѣватъ. Затуй въ този мѣсецъ всички чувствуватъ нѣщо вълшебно. А като мине този мѣсецъ, ние се отдалечаваме. Сега сме много далече, а слѣдъ нѣколко мѣсеца пакъ ще бѫдемъ близо. Първото нѣщо: ние ще схванемъ музиката, като нѣщо идейно, възвишено, дѣто не само нашиятъ умъ, а и цѣлата ни душа трѣбва да вземе участие. Да се качимъ нѣкѫдѣ, и да пѣемъ тъй, както ангелитѣ пѣятъ. Това ще бѫде за въ бѫдеще. И, като чуете някой пѣвецъ, не казвайте, че е свѣтски. Нѣкой пѫть свѣтскитѣ пѣвци пѣятъ много хубаво, тѣ туй изкуство учатъ, у тѣхъ има единъ стремежъ, и може да се каже, тѣ повече цѣнятъ музиката. Идете на единъ концертъ, ще видите съ какво благоговение сяда публиката, какво затишие има! Тѣ тамъ седатъ много по-благоговѣйно, отколкото вие тукъ. И когато нѣкой артистъ свири на пияно, такова затишие има, всички го слѣдятъ, каква идея иска да изрази, всѣки иска да разбере. Азъ бихъ желалъ окултнитѣ ученици да взематъ единъ примѣръ; то е съсрѣдоточение на мисъльта, слѣдятъ го, каква е идеята. А ние, нашитѣ пѣсни се отличаватъ. Запримеръ: „Богъ е Любовь“ — пѣемъ, ама не мислимъ въ туй. И тѣзи думи „Богъ е Любовь“, може да се разработятъ. Азъ ако имамъ врѣме, може да я разработя, и ще ви дамъ едно разработено упражнение. Трѣбва да търся специално врѣме, да направя една специална разработка на песеньта. „Богъ е Любовь“ не е още пѣсень, но едно разширено окултно упражнение. На туй упражнение ще дамъ едно разширение, да видите какво нѣщо е едно разширено окултно упражнение. Туй не ви обѣщавамъ, не зная скоро ли ще бѫде, но мисля да го направя, да видите какво ще бѫде. Ще имате прѣдъ видъ, че ние взимаме музиката като едно срѣдство да прѣкараме тия течения прѣзъ ума си, да ползуваме нашия разумъ висшето, Божественото у насъ да създаде най възвишеното. Умътъ ни да има храна. А музиката може да даде тази храна, другояче, тия чувства ще увѣхнатъ безъ да се използуватъ, и у васъ ще се зародятъ отрицателни желания. И заради туй, заради благото на вашата душа, заради благото на тия цвѣтове, които трѣбва да цъвнатъ, ние ще се учимъ да употрѣбяваме туй изкуство. И може да го употрѣбимъ. Сега, нека изпѣемъ „Духътъ Божи“. Азъ ви казвамъ, ако биха ми дали 2000 лв. за единъ концертъ, не бихъ излѣзалъ да свиря. Разбирате ли туй? Не бихъ имъ свирилъ. Тази музика е за мене. Азъ правя едно изключение. Понеже се занимавамъ съ едно Божествено изкуство, искамъ да ви дамъ примѣръ, че уважавамъ музиката; заради самата музика го правя това. (Всички пѣемъ „Духътъ Божий“). Да изпѣемъ сега „Мусала“! Гласътъ ви малко спада, но зависи отъ влагата. Сега да изпѣемъ „Сила жива“, „Скръбьта си ти кажи“. Да изпѣемъ „Богъ е Любовь“. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на всички сестри и братя, които иматъ пияна, на пияното свирете тѣзи упражнения. Само на единъ гласъ ще ги учите, но вѣрно да сѫ. Сега, като пѣете, има едно малко отклонение, губите 1/16 отъ тона. (Изпѣхме нѣколко пѫти do, mi, sol, do; do, sol mi, do) Всѣка една пѣсень трѣбва да се схване правилно. Да кажемъ, има да вземете нѣколко окултни тона, нали? Между единъ обикновенъ тонъ, единъ окултенъ тонъ има една малка разлика. Въ окултния тонъ има едно трептение, забѣлѣзва се една вѫтрѣшна мекота, мисъльта взима участие, а щомъ мисъльта вземе участие въ тона има едно меко трептение. Да кажемъ, захласнешъ се нѣкѫдѣ пѣешъ „do“ — съвсѣмъ гърлено, а сега, като мислишъ, пѣешъ „do“ — ясно. Колкото повече мислишъ, по-ясно излиза; щомъ не мислишъ, не излиза. Трѣбва да бѫдете всинца господари на своя ларинксъ. Вие ще почнете да желаете доброто на вашето гърло. Всѣка сутринь всички правете молитва на вашето гърло, да се повърне гласа ви. Че въ тази музика, като говоримъ, рѣчьта ни да бѫде тиха, мека, приятна. Тихо и спокойно вземете 3 — 4 тона, но всѣкога имайте желание да ги вземете вѣрно. Сега, да допуснемъ въ тона „do“ има едно прѣходно състояние, нали? Нека музикантитѣ кажатъ. Въ църквата, запримѣръ, има нѣкои извивки „do.. о.. о“. Каква друга дума може да турите? Искате, да кажемъ, да направите една завивка, запримѣръ да турите думата „истина“. На кой слогъ ще турите тази завивка? Искате да дадете тяжесть на думата истина. Може да кажете: Истина, и истина, или може да има едно срѣдно ударение, нито въ края, нито въ началото. Да вземемъ думата „благость“. Всѣки единъ отъ васъ изберете си по една дума. Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога, и въ музикално отношение, на музикаленъ езикъ кажете я на себе си. Нали нѣкой пѫть искате да кажете нѣкому, че ви обича. Изпѣйте тази дума, напримѣръ, „бла-гость“ на себе си, да изразите че нѣкой ви обича. Изпѣйте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере, и като я разбере, той ще усѣти една радость. Най-първо вие си я кажете на себе си. Какъ? Може ли? Разбира се, може. Само на себе си! Въ тебе другъ живѣе, и те слуша. Тукъ (горѣ на главата) живѣе единъ, въ гърлото живѣе другъ, въ гѫрдитѣ трети, подъ лъжичката, въ стомаха и т. н. Но този (подъ лъжичката) той е мълчаливъ, живѣе тихо, и той ще ти каже: „Тонътъ не е вѣренъ, малко изправи“. И послѣ, пакъ слуша, ще каже: „Слушай, не, не, още, още изправи“. Ти ще внимавашъ. Не е човѣкъ самъ. Не мислете, че вие сте сами. Най-голѣмото заблуждение е да мислите, че сте сами. Никога човѣкъ не е самъ. Най-малко трима има. Единъ горѣ (при темето), другъ въ центъра между очитѣ, и трети въ цѣлото тѣло. Тѣ отстрани сѫ само слушатели, ние на тѣхъ пѣемъ, а тѣ ще удобрятъ или не. Тѣ взиматъ участие въ нашата мисъль. Ще кажатъ вѣрно ли е или не. И едното и другото казватъ. Ще кажатъ: „Твоята мисъль не е права, понеже тя не изразява една сѫществена идея. Послѣ, не е чиста тази мисъль, не е идейна. Другиятъ казва, че ти не си произнесълъ думата хубаво, меко. И ти почнешъ да си мислишъ какво нѣщо е мекота. Ти ще ги слушашъ, тѣ ще те учатъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть ти искашъ да говоришъ, да ораторствувашъ, и тѣ ще ти продиктуватъ едно стихотворение, и казватъ: „Заучи това стихотворение“, и ти го заучишъ. „Я ни го декларирай!“ И ти почнешъ, тѣ казватъ: „Не е тъй! Чакай, не е тъй, сега ще намѣришъ единъ учитель отъ вънка да ти каже какъ“. А ти казвашъ; „Азъ съмъ възрастенъ, срамота е да ида при учитель“. „Не, ти ще намѣришъ учитель, и ще слушашъ“. Азъ веднъжъ слушахъ единъ американски учитель по ораторство, нарича се Силвъръ Нейлъ — сребърната игла, критикъ ужасенъ. Той критикувалъ ученици, които сѫ свършили университетско образование, богословска академия, съ особени свидетелства, готвятъ се за проповѣдници. Ще се явяватъ въ особени аудитории прѣдъ него. Седи професорътъ, излиза студентътъ, качва се, ще държи своята бесѣда. Таманъ започва да говори, професорътъ го спира, казва: „Не ви разбирамъ какво искате да кажете“. Той слѣзе да се обясни. „А, сега разбирамъ“. Послѣ, пакъ почне да говори, казва му: „Не ви разбирамъ“. Че тези студентъ, Професорътъ като мачка, мачка този студентъ, той слиза като нѣкоя окѫпана патка. И го питатъ: „Какво ти каза!“ — Остави се, ти билъ ли си при Силвъръ Нейлъ? И професоритѣ, и тѣ се поусмихнатъ малко. Той казва: „Азъ ще ви критикувамъ, послѣ и други ще ви критикуватъ“. Заговори студентътъ, той ще го спре: „Не се говори така, слѣзъ отъ това мѣсто!“ И той безцеремонно отиде си на мѣстото. Послѣ, пакъ ще го извика. Три-четири пѫти ще го изкарва. Той е знаменитъ проповѣдникъ и не само, че ще го критикува, но самъ ще излѣзе, ще вземе неговата рѣчь, ще започне, и послѣ казва: „Вие сега ме критикувайте, да видите, гдѣ ще намѣрите погрѣшка“. Никой не може да го критикува. Тъй говори той! Говори, като че чете. Всѣка дума е турена из мѣсто, нищо излишно! Думитѣ тъй естествена наредени идеално. Като го слушатъ студентитѣ, казватъ: „Има право, не е таково нашето изкуство“. Тѣ, нѣкой пѫть вие се намирате при такива учители, които ще кажатъ: „Седни тамъ!“ Послѣ пъкъ ще те вдигне; ще се качишъ не веднъжъ, и дважъ, и три пѫти, но заслужава човѣкъ да се научи да говори, и да разсѫждава, Да пѣемъ, защото то е животъ. Животътъ е музика, животътъ е поезия. Тѣ сѫ реални нѣща. Съ тѣхъ ще влѣземъ въ този висшъ Божественъ пѫть и като слѣземъ, пакъ ще го носимъ съ себе си. За слѣдующия пѫть ще имате за тема: Ползата отъ Цвѣтята. Т. м. 13 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 24.XII.1922 г. Ст. София,

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА СРЕДСТВО ЗА КОНЦЕНТРИРАНЕ Т. м. Темата за следующия пѫть ще бѫде: Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа. Туй ще запомните, върху това ще мислите, колкото можете, може и 2 - 3 реда само да напишите. (Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „прѣдназначението на рѫцѣтѣ и пръститѣ“) трѣбва да си изберете отъ класа около 10 — 15 или 20 души, които всѣкога да изваждатъ едно резюме отъ общата работа, основното, та да се чете извода на всичко, каквото е казано. Та ще се разпрѣдѣли материала помежду имъ. (Ще изваждате само основнитѣ чърти, тъй щото, отъ всѣка тема да имате резюмето. Сега, цѣльта ни не е да ви направимъ списатели, цѣльта ни не е да ви направимъ и музиканти. Писането, пѣнието, това сѫ срѣдства за развитие на човѣшката душа. Тѣ иматъ по-висока цѣль. Ние употрѣбяваме пѣенето, като срѣдство, едно отъ мощнитѣ срѣдства. Пѣнието, размишлението, това сѫ срѣдства. Сега, вие трѣбва да работите, защото чрѣзъ тия нѣща ще се научите да се концентрирате. Най-потрѣбното е концентриране на ума. Запримѣръ, защо ви давамъ музиката? Ще кажете: „Безъ музика не може“. Може. Въ нашия животъ, по напрѣдъ свѣтлината и чувствата сѫ минавали прѣзъ човѣшкия умъ, и сѫ се поляризирали прѣзъ сърцето — човѣкъ е слизалъ къмъ земята. Слѣдователно, тия лѫчи сѫ се стѣснявали, стѣснявали, и ние сме дошли въ прѣсичането на този триѫгълникъ. Сега правимъ единъ подемъ нагорѣ, процесътъ е обратенъ: всичкитѣ наши чувства и желания трѣбва да ги пратимъ прѣзъ ума си, не да си прѣмахнемъ, но всичкитѣ наши чувства трѣбва да ги прѣкараме прѣзъ призмата на нашия умъ. Тукъ тѣ ще дойдатъ въ единъ центъръ, ще се смѣсятъ при тия концентрирания, и ще усѣтите като че изгубвате всичко, но слѣдъ като прѣминатъ прѣзъ центъра на тази призма, тѣ ще се разширятъ, и ще взематъ такава ширина, каквато душата иска. Та, чрѣзъ пѣнието — единъ методъ — вие ще развиете вашата чувствителность. Нѣма да мислите за окрѫжаващитѣ, че нѣкой ще ви се смѣе. Туй не е важно, ти ще гледашъ да се концѣнтрирашъ, ти се упражнявашъ за нѣщо по велико. За бѫдеще важното е концентрирането, а не разсѣяностьта на ума, Сега, вашиятъ умъ може да е заетъ съ хиляди нѣща, но тия хиляди нѣща нѣма да ви помогнатъ. Тѣ може да ви помагатъ врѣменно, но знаете ли въ какво положение ще се намѣрите слѣдъ като напустнете тѣлото? Всичката ваша философия нѣма да струва нито единъ грошъ, всичката ваша религия и молитви нѣма да струватъ нито единъ грошъ. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! Сега не мислете, че азъ умаловажавамъ вашия стремежъ. Не, този стремежъ трѣбва да бѫде непрѣривенъ, а не единъ день ще се чувствувашъ религиозенъ, втория день — нерелигиозенъ. Това не е религия, Религията е постояненъ стремежъ къмъ Божествената Любовь, както коренитѣ въ растенията трѣбва да бѫдатъ насадени въ почвата, за да могатъ постоянно да смучатъ, а клонищата постоянно трѣбва да бѫдатъ въ свѣтлина. И тия два процеса сѫ необходими. Лишено растението отъ свѣтлина, лишено отъ своята почва отдолу, неговиятъ животъ се прѣкѫсва. Другиятъ законъ, който трѣбва да помните като ученици е, пакъ ви напомнювамъ, въ васъ има слабость, вие мислите, че знаете. Не е лошо това, азъ не искамъ да мислите, че не знаете, но да мислите, че има много нѣщо което трябва да знаете. То да бѫде импулсъ въ васъ. И сегашното ви знание да бѫде като едно стѫпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стѫпало минахъ“, второ трето, четвърто, то да е импулсъ. Да не мислишъ, че като идешъ до нѣкѫдѣ, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Слѣдователно, коренитѣ на вашия животъ ще бѫдатъ въ сърцето, а клонищата ще бѫдатъ въ ума. И всички сокове ще ги пращате къмъ тия клонища, къмъ Бога. Това е еволюция, за да сформирувате вашитѣ цвѣтове, и бѫдещитѣ ваши плодове да може да узрѣятъ. Слѣдователно, като влѣзете въ другия свѣтъ, отъ невидимия свѣтъ за васъ ще се интересуватъ до колко вие разбирате. Може да идете въ Англия, законътъ е сѫщиятъ. Ако кажете: „Г-не, моля ви.. “ Той си отминава. Казвашъ: „Моля, Г-не.. “. „Той не се спира“. Той казва: „Говоришъ ли английски?“ „Моля, Г-не!“ Но като му кажешъ на неговия езикъ: „Моля ви, г-не, азъ съмъ чужденецъ, изпадналъ съмъ въ чужбина.. “. Англичанинътъ ще каже — „Oll right!“ Азъ ще се погрижа за тебе“. Ще се спре. И ти, като идешъ въ духовния свѣтъ, трѣбва да разбирашъ, да знаешъ езика имъ. Ще кажешъ на ангелски езикъ, и ангелътъ ще се спре, ще ви услужи. А сега, разправяте, че като влѣзете въ онзи свѣтъ, като царски синове ще ви посрѣщнатъ, като храненици ще ви гледатъ. Не е тъй. Ще влѣзете скромно, ще говорите смирено и почтено. Законъ е това! И този законъ не може да се измѣни. Но, ако вие не знаете тѣхния езикъ, за Божествения свѣтъ това се счита прѣнебрѣжение. Ако вие това не знаете, вие сте единъ горделивъ човѣкъ, надутъ, вие сте единъ човѣкъ, който не заслужава и кракътъ му тамъ да стѫпи. Тъй седи великата Истина. Богъ е Богъ на смиренитѣ, а на горделивитѣ се противи. Ако вие сте единъ горделивъ човѣкъ, ако Богъ ви се противи, какво търсите между ангелитѣ? Тогава, като излѣзете отъ тѣлото, ще се намѣрите на земята. И тази истина, като окултни ученици, трѣбва да я знаете. Докато сте на земята ще се концентрирате, и ще изучавате тѣхния езикъ. Ще изучавате езика на духоветѣ, ще почнете да говорите съ тѣхъ. Нѣкой пѫть ще грѣшите, но като влѣзете въ ангелския свѣтъ, трѣбва да знаете поне 10 думи, то е достатъчно. Ако идешъ въ ангелския свѣтъ да можешъ да кажешь поне двѣ думи. Турчинътъ казва: „Екмекъ варъ?“ Като дойде нѣкой българинъ, ще каже: „Хлѣбъ имате ли?“ Имаме имаме. Тъй! И, слѣдователно, вие ще дойдете нѣкой пѫть до това положение. Не си създавайте идеи, които нѣматъ основа. Забавления може, но като ученици, азъ искамъ да учите всички. Казвате нѣкой пѫть: „И безъ туй упражнение може“. Безъ всичко може въ свѣта, но всѣка една школа си има свои методи, и вие трѣбва да ги изучавате. Царски пѫть за никого нѣма. Царскиятъ пѫть е пѫть на трудолюбие, на концентриране, на смирение, всѣки единъ да мисли, че каквото Господь е казалъ, трѣбва да бѫде. А Господь е казалъ, че трѣбва да се учимъ. Тъй е казалъ! И на онѣзи ученици, които се учатъ, той всѣкога имъ помага. И сега казвамъ, тази енергия, която се накопила въ васъ, трѣбва да се използува за работа. Сега, допуснете, царь пѫтува по пѫтя, измрѫзватъ рѫцѣтѣ му. Може ли да свири? Не може. Трѣбва му една соба, и най малко 10 — 15 минути да се погрѣе, да дойде кръвьта по пръститѣ, и тогава може да свири. И краката му трѣбва да бѫдатъ топли. Законътъ е сѫщиятъ. Ако нашитѣ сърца не сѫ топли, ако нашиятъ умъ не е свѣжъ, не е свѣтълъ, какъ ще работите? Тѣ сѫ два инструмента. Ако вие идете съ тъжно сърце, отмилѣло ви е всичко, нищо не ви се иска, какво ще учите? Ако всичко ви е тъмно въ ума, и постоянно критикувате какъ ще учите? Искамъ сега, най-първо, да се стоплите, да се понапечете. Ние сме много съобразителни. Ако сте много гладенъ, ние ще наредимъ една трапеза. „Ти гладенъ ли си?“ Хубаво, една супица ще ви донесемъ, да се стоплите добрѣ. Защото, ако си гладувалъ 3 — 4 дена, ще кажешъ: „Супица, супица нѣма ли?“ И всѣко безпокойствие в душата ви, туй е, което спъва. Тъй ще се учите, да нѣма много безпокойствие. А пъкъ вие сега, всички пуснете едно безпокойствие. Безпокойствието се множи, то сѫ като въшкитѣ. Тѣ лазятъ, и си ходятъ на гости, пъплятъ. Като седнешъ, нѣкои отъ тѣхъ, тия бѣлитѣ въшки, тѣ сѫ съобразителни, влизатъ подъ ризата, и избиратъ мазнитѣ мѣста, ходятъ, не се спиратъ на гърба. Казватъ, че били глупави. Не, не, най-добрата часть на тѣлото избиратъ. Какъ имъ достига ума? Нѣкой кокълъ не избиратъ, а най-мекото мѣсто. Казватъ, че въшката е глупава. Не, не е глупава, умна е. Онѣзи, чернитѣ въшки, избиратъ мѣсто горѣ на главата, нѣма кѫдѣ, локализиратъ се тамъ на нѣкое мазно мѣсто, и казватъ: „Туй е нашето мѣсто!“ За въшката гребенъ, гребенъ, отъ тия гѫститѣ гребени. И отъ ризата ще ги извадишъ. Българитѣ знаятъ какъ се чистятъ. Туй е едно изкуство. Не мислете, че е лесно да се концентрира човѣкъ, да бѫде търпеливъ. То е едно отъ мѫчнитѣ изкуства — да бѫде човѣкъ търпеливъ. Азъ зная отъ опитъ, какво нѣщо е търпението. И когато човѣкъ набара онзи законъ, да знае въ всѣки моментъ да бѫде търпеливъ, и да знае да се концентрира, той е придобилъ едно отлично изкуство. И слѣдователно, азъ ви давамъ тѣзи отлични 12 упражнения. Тази вечерь имаме едно друго, 13-то: „Богъ е Любовь“, едно остава незаучено: „Въ заритѣ на живота“. Тия упражнения сѫ за концентриране на вашата мисъль. И вие не може да пѣете едно упражнение, ако умътъ ви не е нагласенъ по особенъ начинъ. Щомъ ти не мислишъ, упражнението не е упражнение. Вие не може да пѣете, ако умътъ ви не е съсрѣдоточенъ. Тѣзи упражнения не може да се пѣятъ като обикновени пѣсни. Ако не мислишъ, ти не може да пѣешъ. Ще мислишъ върху това упражнение, и всѣки единъ тонъ всѣка една дума ще упражни своето влияние. Вие може да правите опитъ. Азъ искамъ и друго. Тия упражнения вънъ отъ школата, никому нѣма да ги давате. Защото, у всинца ви има желание хайде да разпространимъ нашитѣ пѣсни. Тѣ сѫ за васъ. Ние искаме да ги опитаме. Първото нѣщо, всѣко нѣщо трѣбва да опитаме. Ама вие не сте направили опитътъ, а ще почнатъ да ги употрѣбяватъ хората. Ще ги опитаме, и ако има добъръ резултатъ, тогава ще ги дадемъ на хората. Слѣдователно, щомъ нѣма за насъ резултатъ защо ще ги даваме на другитѣ хора? Ще ги опитаме, да добиемъ тази вѣра, че туй, което азъ говоря е право. Ако не е право, ще ги измѣнимъ. Затуй казвамъ, да седятъ въ школата. Ще ги научите много хубаво. Всички може да пѣете. Сега софиянци минаватъ за пѣвци, първи пѣвци. Туй не е за похвала. Значи, има у васъ нѣщо хубаво заложено. А тия упражнения ще ги изпѣвате семпло, правилно, съ концентриране на ума. Тази вечерь има трима приятели отъ ученицитѣ, които ще изпѣятъ „Духътъ Божий“. И нѣма да се безпокоите, не бойте се вие, нѣма нищо. Ние ще започнемъ съ погрѣшкитѣ, и ще свършимъ съ хармонията. Сега, ще заучимъ тази вечерь: „Богъ е Любовь“. Има нѣкои отъ младитѣ ученици, които ще ни услужатъ да изпѣятъ. „Богъ е Любовь“: Богъ е Любовь (5 пѫти) Любовь, Любовь Вѣчна, безгранична, Пълна съ животъ Животъ на Благия Божи Духъ. Духъ на благостьта, Духъ на святостьта, Духъ на пъленъ Миръ и Радость, За всѣка душа, за всѣка душа! Туй е само първата часть на упражнението. Ще взимате вѣрно. Готови ли сѫ тия, които знаятъ упражнението? Ще започнете първото съвсѣмъ тихо, понеже упражнението е картинно. (Учительтъ свири, и, нѣкои пѣятъ). Сега, да го изпѣемъ пакъ, много тихо, а другитѣ внимавайте. Допуснете сега, че мисъльта е съсредоточена. Да не сте разсѣяни. Като пѣете постоянно, силата е въ прѣживяването. Сега, азъ самъ ще пѣя (Учительтъ пѣе самъ). Нѣкой ще каже: „Отъ мене може да пѣятъ по-хубаво“. Не, въ окултната музика ние искаме да пѣемъ не както пѣятъ хората, а както ангелитѣ пѣятъ. Ние искаме да пѣемъ както ангелитѣ пѣятъ. По този начинъ ще се оправятъ гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трѣбва да дойде да живѣе единъ день въ вашето гърло, и тогава отлични пѣвци ще бѫдете. Вие сега имате идеята, че има само извѣстни хора въ свѣта, които сѫ родени да бѫдатъ пѣвци. Не е тъй. Тѣ сѫ пѣвци защото тѣ отъ миналото сѫ научили този законъ: тѣхната душа живѣе въ гърлото имъ. Като научите това изкуство, и вие ще бѫдете пѣвци. Вие мислите, че то е благодать, специална благодать. За онзи, който се е научилъ да разсъждава, специална благодать е, а за онзи, който не се е подчинилъ на закона, не е специална благодать. Слѣдователно, ние учимъ единъ великъ законъ, който не може да бѫде другъ. Всинца може да бѫдете добри пѣвци. И който пѣе, зная, че душата му е въ гърлото. Тогава, и като говоримъ, ако нашата душа би живѣла въ нашия ларинксъ, колко хубави думи биха излизали! Но понеже душата не живѣе въ ума ни, затова не можемъ да кажемъ нищо идейно. Главното е, че ние чрѣзъ музиката може да привлечемъ ангелитѣ, тѣ ще се заинтересуватъ заради насъ ще имъ кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пѣемъ като васъ“. Тѣ ще кажатъ: „Много добрѣ. Ние ще ви дадемъ нашето присѫтствие и сѫдѣйствие“. И ще пѣемъ като тѣхъ. Това нѣма да стане изведнъжъ. Ще започнете съ смирение, ще слушате какъ тѣ пѣятъ. Нѣкой пѫть ще чуемъ много хубави нѣща. Азъ съмъ чулъ много сестри казватъ: „Чухъ нѣщо много хубаво“, но, като го изразишъ навънка, изгубва се. То е едно окултно пѣние. Ако пѣемъ така, каква благодать, каква хармония ще излѣзе отъ насъ, ще се излива като една струя, като единъ изворъ. Я сега изпѣйте всички заедно пѣсеньта „Богъ е Любовь“ (пехма я). Послѣ, ще гледате да си прѣпишете тия упражнения. Тѣ сѫ за васъ направени. Тѣ не сѫ за пѣвци отвънка. Направете опитъ, провѣрете да видите какъвъ е законътъ. Ще си служите съ едно упражнение, съ второ, трето, четвърто... Едно ще употрѣбите, не може да ви въздействува, второ, трето, четвърто, пето, шесто, ще ги изкарате всичките, и ще видите въ дадения случай кое отъ тия упражнения ще ви улегне, и ще може да ви помогне. Но когато пѣете ще започнете тихо. (Учительтъ пѣе и свири „Богъ е Любовь“ съвсѣмъ тихо). Какво по-хубаво отъ това, „Духъ на пъленъ миръ и радость за всѣко душа за всѣка душа?“ Този миръ, тази радость, която търсите за васъ, това е. Трѣбва да схванете това, нѣма никакво изключение. Вие сте скърбенъ, тъженъ, въ недоумение сте, умътъ ви не работи, този Духъ, благиятъ Духъ, Духътъ на тази висша Божия интелигентность за васъ е Той. За васъ е тази радость. Схванете ли това, умътъ ви ще проработи, сърцето ви ще проработи, и вие сте хармонизирани. Вие ще може да говорите съ ангелитѣ, ще ги разбирате, ще бѫдете радостни, като тѣхъ, всѣкога ще бѫдете радостни, тѣ не знаятъ какво е скръбь. И когато нѣкой ангелъ иска да знае какво е скръбь, тѣ го пращатъ между хората. И като се върнатъ горѣ, казватъ: „Елате, въ замѣна на това ние ще ви въздадемъ, да разбирате какво нѣщо е радость. Това е първата часть на упражнението, а втората часть е по-мѫчна. (Учительтъ пѣе и свири). Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината, на свѣтлината, на свѣтлината. Въ която царува Божията Любовь, Божията Любовь (3) Ще пѣете съ чувство. Въ този пѫть ще ходимъ, другъ пѫть нѣма. Въ тоя пѫть на свѣтлината, въ която Божията Любовь царува. То е Велико нѣщо! И въ тия прѣкѫсвания на пѣнието е изпълнението. (Учительтъ пѣе тихо и съ прѣкѫсвания). Като научите I-та часть, ще вземете втората. Послѣ, понеже въ упражнението, между двѣтѣ части има едно малко разграничение, то втората часть ще бѫде общиятъ хоръ. Въ всинца ви трѣбва да има единодушие, за да може да пѣете тъй. Щомъ се каже „Богъ е Любовь“, щомъ е тъй, тогава всички ще пѣятъ: „Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината“. И тогава, като научимъ туй упражнение хубаво, ще го изпѣемъ на единъ гласъ въ едно общо събрание, да видите има ли сила. Ще дадемъ единъ концертъ, и ще излѣземъ всинца, не само специалниятъ хоръ. Тъй както сме ученици, всички заедно, и азъ ще излѣза и ще свиря всрѣдъ васъ (Смѣхъ). Слушайте, когато дойде да проверимъ единъ законъ, насъ не ни е срамъ. Да не мислятъ, че азъ искамъ да си играя съ цигулката. Ние отъ музика разбираме, но не искаме да се занимаваме. Ние я разбираме тъй, както тѣ още не я знаятъ какво е музика? Не искаме да ви разубѣдимъ, това което иматъ то е хубаво, азъ ги похвалявамъ, тѣ отлично разбиратъ музиката, и не трѣбва да си мислятъ, че не знаятъ, знаятъ, и хубаво знаятъ, но отъ тамъ нататъкъ не знаятъ. Туй е всичкото. И казвамъ: тамъ, дѣто вие спирате, ние отъ тамъ започваме. Има още нѣщо. Единъ день, ако тъй, както на васъ прѣподавамъ, прѣподавамъ и на тѣзи музиканти, тѣ биха ви изпрѣварили. Тази музика, тя не може да се излага прѣдъ свѣта. Ти ще излѣзешъ, може да пѣешъ тази музика на площада, но 15 пари нѣма да вземешъ. Вземешъ ли веднъжъ, свърши се въпросътъ. И който те чуе, като се върне, ще каже: „Този човѣкъ пѣе на площада, той има нѣщо идейно“. Ти ще пѣешъ като за себе си; ще се спрешъ на площада, ще пѣешъ, и слѣдъ туй ще тръгнешъ като че нищо не се е случило. Вие ще кажете изведнъжъ: „Какво ще каже обществото?“ Тѣ седятъ по бирариитѣ, и дигатъ чашитѣ, нищо не казватъ, нищо не мислятъ за обществото, нито какво ще кажете вие, а ние, като изпѣемъ една пѣсень окултна — какво ще каже обществото? Какво ще кажемъ ние, обществото, това сме ние. Ще кажешъ: „Моля, приятелю, искамъ да си опитамъ гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пѣя“. Единъ виденъ пѣвецъ безъ пари пѣе, и никакъвъ стражаринъ не ще те закачи. Хубава пѣсень ще си запѣешъ, ще те слушатъ. Ама туй ще стане! Ще кажемъ на едного отъ васъ: „Иди на площада, изпѣй една пѣсень“. Това ще бѫде. Ама че то спада къмъ задачитѣ. Нѣма да ви изложа васъ на присмѣхъ. Ние ще изнесемъ една наука, да видимъ какъ работи Божиятъ законъ. Нѣма да правимъ глупави работи, нѣма да ви изложимъ. Когато ще ви изложа, азъ ще ви кажа: „Вие ще пѣете, и всички ще ви се смѣятъ“. А като ви пращамъ, ще ви кажа; „Освѣнъ, че нѣма да ви се смѣятъ, но ще искатъ още веднъжъ да ви чуятъ“. Тъй е. Сега да изпѣемъ „Сила жива“. (Учительтъ свири, ние пѣемъ). Отъ тия нѣща не се плашете. Азъ като кажа — на площада — ще кажете: „Щомъ дойде до тукъ, ще действуваме само по закона на Любовьта“. Всички не сѫ опрѣдѣлени, да ви не смущава това, че може да попаднете. Всичкитѣ нѣща, които ние ги вършимъ, ние ги вършимъ по единъ великъ законъ на Божествената Мѫдрость, нищо глупаво нѣма да направимъ, туй да го знаете. „Сила жива“ и „Скрѫбьта си ти кажи“ тия двѣ упражнения вървятъ заедно, понеже едната е отговоръ на другата. Да изпѣемъ упражнението „Сладко медено“. (Учительтъ свири, ние пѣемъ). Сега едно правило, щомъ пѣете, всѣкога ще си турите мисъльта: ще изпълня това упражнение по всичкитѣ правила. Мога да го изпълня добрѣ. Туришъ ли си тази мисъль, ще го изпълнишъ. Тъй ще работите. Но ще се стремите да взимате тоноветѣ ясни. Запримѣръ, при „сърцето си отвори“, ако бѣше развитъ вашия слухъ, вие щѣхте да слушате такива едни трептения. То е пулсътъ на сърцето. Сърцето пулсира въ ритъмъ. На нѣкои хора, пулсътъ бие по-тихо, на нѣкои по-силно, На нѣкои сърцето бие по силно. Има два удара, и между тѣхъ единъ промеждутъкъ. Та всѣкога, каквото говоримъ, каквото вършимъ трѣбва да съвпада съ ритъма, съ силитѣ на нашето сърце. Много отъ сегашнитѣ песни сѫ написани въ разрѣзъ пулса на сърцето, и вслѣдствие на туй ние не ги обичаме. При нѣкои пѣсни, пулсътъ се усилва, и затова трѣбва да употрѣбимъ нѣкоя миньора гама, а нѣкѫдѣ, кѫдѣто пулсътъ е слабъ, трѣбва да се усили. (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо, съ постепенно замиране на звуковетѣ). И ако така ви свиря ½ ч. вие ще почнете да се унасяте, и ще заспите всички. Това сѫ еднообразнитѣ движения. И съньтъ не е нищо друго, освѣнъ, когато движенията у насъ станатъ еднообразни, тогава клеткитѣ въ мозъка почватъ да си разглобяватъ крачката, и ние заспиваме. Щомъ си починатъ, пулсътъ става разеообразенъ, ние се събуждаме, и се освѣжаваме. И всичкитѣ болести идватъ отъ понижението на темпа. Тѣзи извѣстни темпераменти, ако вие сте трескавъ и ви изсвиря едно парче, вашата треска ще изчезне отъ тази музика. Има извѣстни парчета, които, ако ви ги свиря, вие ще се разболѣете, т. е. тѣ ще ви дадатъ едно внушение, и ще çe разболѣете. Та, повишението темпа на ума и на сърцето всѣкога трѣбва да седи надъ общия уровенъ, и тогава болеста не може да ви закачи. И въ всички онѣзи, които не разбиратъ този законъ, идва едно смущение; слѣдъ всѣко смущение идва болесть. Когато двама души се скаратъ, идва простуда или нѣкаква рана, или инфекция. Когато организъмътъ е силенъ; никаква инфекция, никаква болесть не може да има. За туй въ кѫщи накарайте болния да пѣе, И той ще се излѣкува. „Сладко медено“ го накарайте да пѣе, послѣ другитѣ упражнения така може да се излекува. По нѣкой пѫть ако не може да пѣе, вие му попѣйте. Нѣкои хора може да се лѣкуватъ съ музика, но не всички болести, Има и друга крайность. Ще кажатъ нѣкои: имамъ операция, нека ми попѣятъ. Не, за операцията не може. Само тамъ дѣто е възможно. Я изпѣйте сега „Богъ е Любовь“. Не се смущавайте. Едно отъ правилата на окултната музика: когато направите една погрѣшка, не се смущавайте. Турете си мисъльта въ ума що я поправите. Азъ съмъ слушалъ тука и въ Америка виртуози, казватъ, че свирятъ правилно. Не свирятъ правилно. Колко пѫти взиматъ криви тонове! И колко отъ тия най-знаменити, които свирятъ на цигулка, свирятъ погрѣшно? Тѣ правятъ погрѣшки, камо ли вие нѣма да правите? Ще кажатъ нѣкои, и най-голѣмитѣ капацитети правятъ погрѣшки изяждатъ отъ такта 1/8, 1/16. И когато единъ такъвъ свири, казватъ: „Много правилно свири на цигулка!“ Не Азъ зная, слушалъ съмъ най знаменити цигулари, по-добъръ цигуларь отъ Паганини не е имало. Единственъ той е свирилъ много хубаво Слѣдъ него другитѣ цигулари, които свирятъ правятъ погрѣшки. Като взиматъ легато; колко погрѣшки правятъ! За да избѣгнатъ своитѣ погрѣшки, правятъ легато. Легато да вземешъ, изкуство иска. Като свиришъ съ цигулка, а нѣкой пѣе, да не може да се различи ти ли свиришъ или той пѣе. То е изкуство! Да можешъ да вложишъ душата си въ цигулката, тогава можешъ да свиришъ. Не вложишъ ли душата си въ цигулката ще правишъ погрѣшки. Пръстъ е, изплъзва се, послѣ, позицията не е вѣрна. Та, не се обезсърдчавайте. Най виднитѣ цигулари, въ едно парче, поне на 10 мѣста не взиматъ вѣрно, правятъ погрѣшки. Понеже вашитѣ погрѣшки сѫ по-голѣмички, и вие ме се обезсърдчавате. Тъй седи самата истина. Направимъ една погрѣшка, ще кажемъ въ ума си: ще я поправимъ, Направимъ втора: ще я поправимъ. Ще я поправимъ, ще я поправимъ, докато най послѣ се научимъ да пѣемъ. Тъй е. Сега, онѣзи приятели, които имаха добрината да пѣятъ. „Духътъ Божий“, ще пѣятъ ли? (пѣха) Високитѣ прѣкѫсвания въ окултната музика показватъ височина. (Учительтъ пѣе съ прѣкѫсвания Махаръ бену аба“) Като чуятъ духоветѣ тия думи на стария езикъ, тѣ ви разбиратъ; на новия езикъ тѣ не разбиратъ. Единъ свещенъ езикъ е това. Като чуятъ тия думи, тѣ идватъ. И мотивътъ е тѣхенъ. Източенъ мотивъ е, въ него умътъ и сърцето взиматъ участие. Една свещена пѣсень, едно свещено упражнение е то! Една свещена пѣсень не може да извадимъ, но вие може да пѣете едно свещено упражнение. Вие се стѣснявате. Естествено трѣбва да пѣете. Азъ не съмъ добъръ пѣвецъ, но естествено пѣя, свободно (Учительтъ пѣе, Духътъ Божий“ много естествено и свободно). Разговоръ въ пѣене е това, музикаленъ разговоръ. Ще бѫдешъ съвършенно свободенъ да си изкажешъ душата. Може, може да пѣете. Сега ще изберете най-малко 10 души, комисия, които ще разглеждатъ работитѣ (темитѣ) отъ класа, и ще правятъ резюмета. Да ги опрѣдѣлимъ още сега, 10 братя и 10 сестри. Казано, и свършено! Избраха се 10 братя и 10 сестри. Т. м. 12 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 17.XII.1922 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАСНИТЕ ПРИ ОКУЛТНОТО ПѢНИЕ. Т. м. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ върху: „прѣдназначението на космитѣ“. Всичко нѣма да четемъ, но всички ще пишите. Като ученици на окултната школа, за всѣки единъ прѣдметъ ще се спирате върху главнитѣ отличителни чърти. Напримѣръ, даде ви се да опишите човѣшкото лице. По какво се отличава човѣшкото лице? — Отличава се по своя носъ, отличава се по своята уста, отличава се по очитѣ си, отличава се по ушитѣ си. Слѣдъ туй, лицето се раздѣля на части. Отличава се още съ своето чело, съ своитѣ скули, съ своята брада. Послѣ идватъ второстепенните наблюдения, лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало нѣкѫдѣ, но навсѣкѫдѣ трѣбва да намѣрите основнитѣ чърти, които даватъ характеристика на лицето, и слѣдъ туй, какво носи сама по себе си всѣка една характеристика. Сега за косата. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на косата? — Може да бѫде дълга и тънка, може да бѫде дълга и дебела, може да бѫде кѫдрава. Послѣ по цвѣтъ може да се отличава може да бѫде черна кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса защо е черна или кестенява. Всѣко нѣщо си има своитѣ причини. Сега, ако вие поставите единъ човѣкъ въ една стая да го не вижда слънцето, той става бѣлъ, избѣлѣва, ако го туриш вънка на атмосферни влияния, на слънчевитѣ лѫчи, той почернява. Послѣ, защо сѫ черни коситѣ? Дали именно, природата има нѣкаква специална цѣль и въ нея има нѣкой произволенъ пѫть, дали просто туй е първичната причина, или е мода? Може чернотата на нашата коса да не зависи, отъ сѫщинската природа. Какво бихте казали, ако една сѫврѣменна бомба на нѣкой океански параходъ, която тежи хиляди килограма, се запази и ако слѣдъ хиляда години нѣкой, като я човърка тукъ-тамъ, даде експлозия, какво ще речете? Ще кажете: „Природата тъй е наредила !“ Природата ли е тъй наредила? Не, не е природата, човѣкъ тъй е наредилъ. Тъй че, туй което, избухва въ свѣта тъй силно, по нѣкой пѫть принадлежи на сѫщества, които сѫ живѣли прѣди насъ. Тѣ сѫ оставили тѣхнитѣ творчески сили. И ние за да дойдемъ до самата природа, до първичнитѣ причини, трѣбва да очистимъ нашия умъ, нашето сѫзнание отъ много идеи, мисли, които сѫ натрапени. Много отъ тѣзи мисли въ темитѣ ви сѫ вѣрни. Косата служи като едно покривало. Сега, да вземемъ да разгледаме езика. Езикътъ има три функции. Едната, първична функция, е проста: да движи, да улеснява храната за стомаха, да регулира. Вторичната функция е чрѣзъ вкуса да различава всички ония врѣдни елементи, които принасятъ пакость на организъма. Третата функция е да говори. Едноврѣменно той изпълнява три длъжности. Сега, всѣки прѣдметъ, който разглеждате, ще се стараете да го оставите въ ума си, умътъ ви да бѫде спокоенъ. Вземете за космитѣ. Турете въ ума си косата, не бързайте да пишите, оставете тъй, мислете часъ-два. Като имате малко празно врѣме, мислете защо, какво прѣдназначение иматъ космитѣ. Може да не намѣрите сѫщинската причина, но все таки за бѫдеще вие ще се домогнете до извѣстни прави сѫждения за прѣдмета, който разглеждате. По коситѣ може да се познае човѣшкия характеръ. Като разглеждашъ косъма отъ единия край до другия подъ микроскопъ, подъ една леща, ще може по него напълно да опишешъ характернитѣ чърти на човѣка. Не само туй, но ако единъ ясновидецъ разглежда единъ отъ вашитѣ косми, той ще опише по косъма не само сегашния ви характеръ, но и вашето минало и вашето бѫдеще. То е написано на космитѣ вѫтрѣ, и може да се чете. Не само по вашитѣ косми може да се чете всичко туй, но и по вашитѣ некти. Природата навсѣкѫдѣ е описала човѣка. Сега първично какво е прѣдназначението на косата, защо е създадена тя? Какво ни показватъ наблюденията? Всички онѣзи животни, които сѫ паднали, у които културата е слаба, въ които умственото развитие не е до тамъ проявено, които живѣятъ въ неблагоприятни условия, всички сѫ космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието въ тѣхъ, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждатъ, не опадатъ. Щомъ опадатъ космитѣ, то е аномалия. Тѣ не опадатъ, но почватъ да ставатъ тънки, и се появява челото, тия скули, които показватъ, че туй мѣсто се разработва. Ако пъкъ съвършено оголѣе главата на човѣка, ние можемъ да извадимъ съвсѣмъ друго заключение. Значи космитѣ може да опадатъ само на извѣстно мѣсто, не навсѣкѫдѣ. Коситѣ сѫ само единъ регулаторъ, тѣ урегулирватъ извѣстни процеси въ организъма. Регулиратъ влагата въ организъма. Сега, при сегашното състояние, ако у човѣка изпадатъ всичкитѣ косми по тѣлото, очаква го явна смърть. Всички тия косми по тѣлото регулирватъ влагата, която е необходима за да може да се разпрѣдѣли правилно, и така да се улесняватъ тия вѫтрѣшни процеси. Туй е първото прѣдназначение. Слѣдъ туй, космитѣ даватъ изразъ на умствения характеръ у човѣка. Колкото умътъ почва да се развива, коситѣ почватъ да отстѫпватъ назадъ. Колкото любовьта почва да се развива, космитѣ на лицето въ извѣстни области почватъ да намаляватъ, да отстѫпватъ назадъ. На рѫката, напримѣръ, съвсѣмъ сѫ изчезнали. На лицето, все има малки коси. Сега, вториятъ пѫть ще пишете върху: „прѣдназначението на рѫцѣтѣ и десетѣхъ пръста“. Азъ ще ви дамъ едно упражнение за една седмица. То е слѣдното: съ лѣвия палецъ подпирате дѣсния, съ дѣсния показалецъ подпирате лѣвия, съ лѣвия срѣденъ пръсть — дѣсния, съ дѣсния безимененъ — лѣвия, съ малкия лѣвъ пръсть — дѣсния малъкъ пръсть. Слѣдъ това обратно: съ дѣсния палецъ подпирате лѣвия, съ лѣвия показалецъ дѣсния и т. н. Съ туй упражнение ще прѣдизвикате извѣстна енергия въ себе си. Вие ще правите упражнението сутринь и вечерь. По шесть упражнения сутринь и вечерь. Три отъ едната страна и три отъ другата. Туй е първата часть на упражнението. Втората часть на упражнението: лѣвата рѫка ще отворите свободно. Дѣсната, свити всички пръсти, само показалецътъ свободенъ, и съ него ще минете отъ върха на малкия лѣвъ пръстъ къмъ дланьта, послѣ по посока на безимения — до върха, отъ безимения къмъ дланьта, послѣ до върха на срѣдния, пакъ назадъ по дланьта, до върха на показалеца, пакъ назадъ къмъ дланьта и най послѣ по дланьта до върха на палеца. Слѣдъ това обратно съ лѣвия показалецъ ще минавате по дѣсната рѫка. Туй ще го правите два пѫти. Когато правите туй упражнение въ ума си ще гледате да имате една приятна мисъль, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко каквото този пръстъ съдържа за моето сърце, тази сила желая да влѣзе въ моя характеръ“. Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа въ този пръстъ, съмъ готовъ да реализирамъ“. Той е благородството на човека. (Показва дѣсния палецъ). По нататъкъ: „Всичката справедливость, която се крие въ моето сърце... “ Справедливъ трѣбва да бѫде човѣкъ! „Всичкото знание, ония благородни чърти, азъ съмъ готовъ да развия въ ума и въ сърцето си напълно, тъй, както самиятъ животъ го изисква, готовъ съмъ да изпълня“. (Показва дѣсния показалецъ). Тогава ще кажешъ съ голѣмия си пръстъ тъй: „Както е писалъ Господь, тъй да стане“. Туй е половината отъ формулата. Другъ пѫть, като правимъ упражнението, ще ви дамъ втората половина. Забѣлѣжете сега астрологически. Първиятъ пръстъ е свързанъ съ юпитеръ, вториятъ пръстъ е свързанъ съ силата на Сатурна, третиятъ пръстъ е свързанъ съ слънцето, четвъртиятъ е свързанъ съ меркури, а петиятъ, палецътъ е свързанъ съ венера, богиня на любовьта, въ гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палецъ, волята, има за основа любовьта. Човѣшката воля има за основа любовьта. Тази издутина, тази могила, този планински върхъ подкрѣпя палеца. Но понеже пръститѣ не съдържатъ всичкитѣ влияния, затуй ние упражняваме и другитѣ пръсти, за да може да се засѣгнатъ и другитѣ влияния, марсъ запримѣръ, да може да се засѣгне вѫтрѣшната страна на венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човѣкъ влиза въ съобщение съ планетата марсъ, но въ себе си той има извѣстни течения, и тѣ могатъ да се регулиратъ. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ разтревоженъ си, обиденъ си, честолюбието е засѣгнато, тури този пръстъ, дѣсния показалецъ на лѣвия показалецъ, поседи така петь минути, ще видишъ какво влияние ще дойде у тебе. Или нѣкой пѫть искашъ да рѣшишъ нѣщо дали с право или не, не знаешъ, тогава, съ срѣдния дѣсенъ пръстъ подпри лѣвия. Ще правите опити нали? Послѣ, искашъ да разрѣшишъ нѣкой наученъ въпросъ, безименниятъ пръсть ще подпрешъ. Постойте така, нѣма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. Послѣ, съ малкия пръстъ ще подпрешъ и т н. Слѣдъ туй, нѣкой пѫть искате да уякчите волята, слабохарактеренъ сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъжъ нѣма да стане силна, но все-таки ще укаже извѣстно влияние. Колкото и да е малко туй влияние, упражнението пъкъ е приятно. Сега, да изпѣемъ едно упражнение за Мусала. Може ли нѣкой да продиктува думитѣ? Прѣдставете си, че отиваме на Мусала, възпѣваме го. Слѣдъ туй, качваме се на върха, възхищаваме се отъ тази гледка — вториятъ стихъ. Най-послѣ идва резултатътъ, който сме добили. Съ третия стихъ се приготовляваме да слѣземъ долу. Сега, да изпѣемъ тихо упражнението. То не е довършено. (Изпѣхме го). (Братъ Иванчо изсвири на цигулка ново упражнение: Богъ е любовь). Можете ли да го изпѣете? ( — Можемъ). Всички изпѣхме упражнението. Богъ е любовь (3 пѫти) Любовь, Любовь Вѣчна, безгранична Пълна съ животъ. Животъ на благия Божи Духъ. Духъ на благостьта, Духъ на святостьта Духъ на пъленъ миръ и радость За всѣка душа (2) Нѣма да го пѣете като обикновена пѣсень. То е упражнение. Туй ще остане за слѣдущия пѫть. Сега ще пѣемъ: „Духътъ Божий“, (Учительтъ свири и всички пѣятъ). Вие ще прѣпишете туй. Всѣки отъ васъ да изучи упражнението хубаво да го пѣе, за себе си. Нѣма да прѣскачате. Вие го пѣете като обикновена пѣсень. Ще вземете методитѣ на природата. Ние вървимъ по пѫтекитѣ на природата. Тя не започва изведнъжъ, а постепенно, плавно. Тя не започва въ единъ тонъ, тъй (Учительтъ засвири изведнъжъ много силно). Нищо не става тъй, изведнъжъ, но започва постепенно (Учительтъ свири тихо, леко постепенно усилва, и пакъ затихва). Може да вземете единъ тонъ ясно. Може ли да го вземете така? (Учительтъ свири). Ще забѣлѣжите, че когато вашиятъ характеръ е разгласенъ, не можете да пѣете. Защо? — Защото тогава вибрациитѣ сѫ малко по-кѫси, не се посрѣщатъ. За да може човѣкъ да пѣе вѣрно, той трѣбва да бѫде разположенъ. Много хубаво ще пѣете, когато сте духовно разположенъ. Сѫщото нѣщо е и за мисленето. Щомъ си разтревоженъ, не можешъ да мислишъ. Човѣкъ, който е разстроенъ, не може да мисли. Нѣкои считатъ, че мислятъ въ най голѣмата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо, на себе си ще кажете: „Хмъ“.. Ще се стремите да хванете вашия гласъ (Учительтъ взе единъ тонъ много тихо). Едно съсрѣдоточаване навѫтрѣ. Нѣкои започватъ навънка. Не, навѫтрѣ трѣбва, контролиране на ума. Сега, при какви условия ние употрѣбяваме „а-то“? Казваме: „а-а“, очудваме се. „О-о“, значи много на високо си се качилъ! Или когато една болѣсть се усилва въ корема много, казваме: „о о“.. Дори и на болѣстьта се казва: „о о“, почакай малко. Послѣ, казваме: „И-и“.., сега ли му намѣри врѣмето? „И-и“, значи по-мекичко, не бързай много нагорѣ, надолу, много на високо недѣй. „Е-е“, значи прѣкали го вече. Сега, въ музиката „е“ регулира. „Е“-то слиза отгорѣ. „Е“-то има три проекции: проекция къмъ изтокъ, проекция къмъ западъ и друга една проекция отгорѣ надолу. Българитѣ обикновено го пишатъ отворено надолу, съ опашката надолу, а съ главата нагорѣ. Туй показва, че „е“-то се държи въ умствения свѣтъ, и послѣ слиза долу. Гърцитѣ го пишатъ обратно. Съ тия букви ще регулирате. Нѣкои пѫть казвате на себе си: Ии... ии... — ще регулирашъ нѣщо. Или пъкъ неразположенъ си, нѣкаква болка имашъ въ ума или въ сърцето, казвашъ: „о-о,.. о-о“... У човѣка има двама души: Онзи, който се сърди и бърза. Той е обективниятъ човѣкъ, той бърза да си свърши тамъ работата. Той е базиргянинъ. Ще му кажешъ: „о-о“.. Той ще разбере закона, ти ще го укротишъ, ще му кажешъ: „Слушай, азъ те управлявамъ. Ти си слуга, азъ съмъ господарь“. Работитѣ се обръщатъ съ главата надолу. Въ думитѣ се срѣщатъ гласни букви, които иматъ смисъль въ окултната наука. Ако се спрете и кажете: „Азъ имамъ съ по важно нѣщо да се занимавамъ отъ това, да пѣя сега буквата „а“. Имамъ да се занимавамъ съ единъ философски въпросъ. По-философски въпросъ отъ буквата „а“ нѣма. Ами че ако ти се научишъ да произнасяшъ буквата „а“ правилно, тъй както е била първоначално, да се възстанови нейния първиченъ тонъ, ти ще знаешъ много. Та, въ пѣнието, въ музиката ще възстановявате по една буква. Всѣка една буква си има вѫтрѣшна страна, не само външенъ характеръ. Тази сутринь въ бесѣдата си азъ ви прѣдставихъ едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантно, тѣ се различаватъ. Онзи естествениятъ тонъ въ природата е като житното зърно, съдържа въ себе си сила постепенно се развива, и ще принесе своитѣ блага. Сега, разбира се, ние трѣбва да създадемъ въ себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, въ музикалнитѣ школи знаятъ да пѣятъ повече, тамъ иматъ извѣстни методи, похвати, тѣ сѫ сполучили доста. Тѣ нѣкой пѫть много хубаво пѣятъ, но въ тѣхнитѣ пѣсни отъ окултно гледище липсва нѣщо. Но за въ бѫдеще, когато тѣ научатъ окултната наука, ще приложатъ много лесно правилата. Нека сега да изпѣемъ гласнитѣ букви, колкото ги има на български. (Пѣхме гамата съ буквата („а“ и „о“). Ако взимате тоноветѣ вѣрно, ще се образува такова нѣщо: аоа, аоа. Ще взимате вѣрно. Ще считате тази буква, този звукъ, като интелигентно сѫщество. Ще се стараете да схванете неговия езикъ, ще се приспособите, тъй мекичко ще му говорите. Ще дойде звука „о“ и ще ти каже: „Не ме разбирашъ, ще влѣза въ стомаха ти“. Ще ти тури една болесть. Ти ще кажешъ: „оо“. Изобщо всичкитѣ дѣца започватъ съ буквата „о“. „Олеле, мале“. Туй „о“ означава нѣщо много силно. Но ще заемете да упражнявате гласнитѣ букви. Мнозина, дѣто не можете да пѣете, се дължи на това, че у нѣкои отъ васъ „о“-то е по-силно, и затуй има дисхармония, въ гласа ви, не е равенъ. У нѣкои, „а“-то има прѣдимство, тия вълни сѫ по-силни. У нѣкои „и“-то, нѣкѫдѣ я, ю. Всички тия гласни като ги изречемъ, тѣхнитѣ трептения сѫ толкозъ силни, че когато дойдемъ до музиката, не могатъ да се пѣятъ. При говоренето въ български езикъ се много повтаря, напримѣръ частицата „кай, кай“. „Азъ кай и т. н. Сега, вие имате по-важни работи отъ тѣзи. Ще си кажете: „Ние, възрастни хора, до какъвъ халъ дойдохме“. Не, не, трѣбва да се върнемъ да изправимъ погрѣшката, не е срамота. Когато нѣма какво да правишъ, останалъ си безъ работа, не можешъ ни да пишешъ, ни да четешъ, седни да упражнявашъ буквитѣ, защото, ако не се упражнявашъ, непрѣменно ще се карашъ съ нѣкого. Като си възбуденъ, започни да се занимавашъ съ гласнитѣ букви, като свършишъ упражнението, ще имъ кажешъ: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости, и ме избавихте отъ неприятность. Ще се упражнявате не когато имате работа, но като нѣма какво да правите. Послѣ, ще се научите да пѣете смислено. Тъй, ще седнешъ, ще концентрирашъ ума си, ще затворишъ устата си, мислено ще изкарашъ една пѣсень въ мисъльта си, докато започнешъ да слушашъ тоноветѣ. Онзи, който иска да бѫде добъръ окултенъ пѣвецъ, въ ума си ще пѣе, ще повтаря, докато почне да чува гласнитѣ, като далечно ехо, следъ туй тѣ ще слѣзатъ на физическия свѣтъ; той ще ги изрази, и ще има единъ пластиченъ гласъ. Сега, вие не схващате вѫтрѣшния смисѫлъ на всичкитѣ пѣсни, които имаме. Запримѣръ, българинътъ като пѣе тамъ „Стоянъ Мари думаше“ той е разбиралъ нѣщо идейно. Какво думаше на тази Мара? Изразява се идея. Отъ гдѣ си води първоначално смисъла? „Стоянъ Мари думаше. Какво е останало? „Либе-ле, либе-ле“. Първоначално съвсѣмъ нѣщо е изразявало, другъ окултенъ характеръ е имало, но сега всички тия пѣсни у българитѣ сѫ остатъци. Останали сѫ само такива малки остатъци на физическото поле. Изобщо, когато българинътъ пѣе тия остатъци, той се въодушевлява, въ неговата душа има възраждане на нѣщо по-дълбоко. Сега, съврѣменнитѣ хора, евангелиститѣ, запримѣръ, като пѣятъ една религиозна пѣсень: „Господи помилуй“, „Господи помилуй“, мислите ли, че туй „Господи помилуй“, като го казватъ, го разбиратъ? Ако би разбралъ тази пѣсень „Господи помилуй“, той, като излѣзе отъ църква, другъ човѣкъ щѣше да бѫде. Като произнесе гази дума „Господи помилуй“ тя трѣбва да се разцъвти като единъ цвѣтъ, и той ще бѫде съвсѣмъ другъ, Ако нѣкой отъ васъ излѣзе да изпѣе упражнението „Богъ е любовь“, както трѣбва, другъ ще бѫде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Богъ е любовь, разбрахме“. Не, тази пѣсень като я изпѣете веднъжъ, каквито болки имате, ще изчезнатъ; и като излѣземъ отъ туй здание, да бѫдемъ всички радостни, весели, да се подмладимъ, като да сме на двадесеть години, да кажемъ: „Може да се живѣе“. Туй е пѣние! А сега, питатъ ви:, Какво пѣхте“? Е, Богъ е любовь. И тя, като другитѣ пѣсни. А казвате: „Моцартъ е това“! Като изпѣешъ или изсвиришъ тѣхнитѣ произведения единъ два пѫти, стига ти. Ние съврѣменитѣ музиканти сме като онѣзи, които ходятъ отъ кръчма въ кръчма, кѫдѣ има по хубаво вино. Сега, като минавахъ покрай театъра, гледамъ свѣтскитѣ хора. Тия хора иматъ убѣждения, този човѣкъ ще плати двадесеть и петь лева за столъ, плаща си отива рано влиза вѫтрѣ да слуша. Убѣждение има! Нѣкой пѫть ще плати 50 — 100 лева, за да слуша. А ние сега, като дойдемъ до духовнитѣ работи, казваме: „Даромъ се дава, безъ пари“, и сме нехайни. Онѣзи хора иматъ повече убѣждение. И азъ съмъ дошълъ до туй убѣждение, че всѣко нѣщо, което се дава даромъ, не се оцѣнява. Не мислете че даромъ се дава. Даромъ се дава само на възлюбления, на онзи, когото обичашъ, но когото не обичашъ, даромъ не му давашъ. Чудни сѫ хората! Казватъ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте. Даромъ съмъ взелъ отъ кого? — Отъ този който ме обича. Затуй даромъ съмъ взелъ. Нѣма даромъ. Даромъ като вземешъ, даромъ всичко ще платишъ. Любовьта колкото дава, толкозъ и взима. Обмѣната е много правилна. „Христосъ дошълъ да пострада“. Христосъ даде любовь за любовь, колкото даде, толкозъ и ще вземе. Христосъ не е отъ тѣзи страхливци, и нѣма нужда отъ такива. Казвашъ: „Е, азъ за Христа давамъ“. Не не, или всичко ще дадешъ или нищо. Сега, нѣкой ще ми опрѣдѣлятъ: Христосъ даромъ дава Любовьта даромъ дава, но и всичко даромъ взима. Сега, ние седимъ и пѣемъ упражнението: „Богъ е любовь“. Казвамъ: Богъ въ нашитѣ сърца люби ли? Че Богъ люби, тъй е, туй е една велика истина, но Богъ въ вашето сърце люби ли? На тази любовь азъ отговарямъ. И ако азъ дѣйствително отговарямъ на Божествената Любовь, понеже Богъ е съвършенъ, непрѣменно азъ ще имамъ тази Любовь, и понеже Богъ обича всички, слѣдователно моето сърце ще отговаря на всички сърца, както Неговото. По естество Богъ еднакво обича всички, не сѫди никого, отговаря на всички, но понеже всички хора, като не се ползуватъ отъ тази Любовь, понеже сърцата имъ не сѫ готови да я възприематъ, тѣ оставатъ всѣкога бѣдни. Казвате какво е Любовьта“? Въ сегашното ваше положение, като ученици, бѫдещата ви карма ще се опрѣдѣли отъ вашата любовь. Вашата сегашна любовь ще опрѣдѣли бѫдещето положение въ другитѣ сѫществувания. Ако въ тия хора, около които живѣете сте вложили вашата любовь, тази Божествена любовь, тѣ ще ви бѫдатъ приятели въ слѣдующето сѫществувание; ако не сте вложили любовьта, ще ви бѫдатъ неприятели. Този когото не си обичалъ може да ви бѫде мѫжъ, жена и като такъвъ ще ви малтретира, може да ви бѫде синъ, дъщеря, може да ви бѫде слуга, господарь; въ каквото положение и да бѫде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази любовь всички ще дойдатъ да ни помагатъ. Тази любовь ще се повърне, и ще каже: „Вие ни дадохте, и ние ще дадемъ: Вие не дадохте и ние нѣма да дадемъ“. Тогава, нѣма какво да се сърдите. Сега, като дойдемъ до този въпросъ, ние оставаме за слѣдующето сѫществуване, на него очакваме. Всичко въ свѣта е потрѣбно, но трѣбватъ зѫби да се дъвчи. Та, тъй, значи ние трѣбва да мислимъ. Но какъ? Ние съврѣменнитѣ хора не мислимъ още, ученицитѣ не мислятъ. Да мислишъ, значи да провѣрявашъ нѣщата. Да чувствувашъ значи да прѣживявашъ нѣщата, поне отчасти, не всичко, малки прѣживявания да имашъ. Но другитѣ, разбира се, нѣма да ги оставяте. Като казвамъ туй, не казвамъ, че сегашнитѣ ваши прѣживявания не сѫ вѣрни. Вѣрни сѫ, но туй сте прѣживели хиляди пѫти, то е старо, много обикновено. Жабата която седи съ вѣкове въ блатото и крѣка, и нейниятъ баща е крѣкалъ, дѣдо ѝ баба ѝ все крѣкали, започватъ, но цѣли 4 мѣсеца все по единъ начинъ се надуватъ, крѣкатъ, крѣкатъ, и най-послѣ отъ туй крѣкане какво ще излѣзе? Веднъжъ крѣкатъ, два пѫти, три, четири пѫти крѣкатъ какво ще излѣзе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснатъ блатото, и нѣма да крѣкатъ“, Защо? — Този занаятъ научи, нѣма да го забравишъ никога. До сега вие много работи сте научили, нови трѣбва да учите. Слѣдующето врѣме активъ ще бѫде, ако напустнете туй еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. Вие всинца сте недоволни като ученици. Сега, седите тука, като ученици, но ума на нѣкои е занаятъ нѣкѫдѣ. Азъ виждамъ това. Нѣкой седи тука, но има дѣте въ кѫщи, и казва: „Учительтъ малко закъснѣ, дѣтето какво ли става? Другъ казва: „Слугата оставихъ, касата не затворихъ, има опасность“. Трети казва: „За утрѣ имамъ работа. „Трѣбва да ида да поспя“. Ако е ученикъ, уроци си има. И слѣдъ всичко това казва: „На окултно упражнение бѣхъ“. Това не е окултно упражнение. Окултно упражнение е, като дойдешъ по единъ часъ и половина да бѫдешъ свободенъ, и да туришъ воля да смъкнешъ всичко, да свалишъ старитѣ дрѣхи. Като излѣзешъ навънка, свали новитѣ дрѣхи, и пакъ въ стария костюмъ се облечи. Тази пѣсень, която изпѣхме, тя е опасна. Опасно упражнение е то, тринадесето по реда си. Това упражнение изисква самопожертвуване. Ще го изпѣемъ съ чувство, що прѣдизвикаме мислитѣ си, да мислимъ само за Бога. Сега, въ този салонъ има неудобства, стѣснени сме, салонътъ трѣбва да бѫде два пѫти по широкъ, за да може всички да насѣдате, да не се допирате, да сте най-малко по двадесеть сантиметра на разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухътъ ще бѫде по-чистъ. Тази въглена киселина, която се образува, е една неприятность. Тогава упражненията ще бѫдатъ по-приятни отъ сега. И послѣ, трѣбва да се разпрѣдѣлите. Вие, тъй както сте насѣдали сега, обмѣната на магнетическитѣ течения, не е правилна, затуй седите като на тръне. Споредъ окултния законъ трѣбва съвсѣмъ другояче да ви наредя, а не тъй както сте разхвърлени. Нѣкои отъ васъ искатъ да сѣдатъ на първо мѣсто но по окултния законъ тѣ трѣбва най-назадъ да седнатъ, а нѣкои отзадъ да дойдатъ напрѣдъ. Трѣбва ви единъ-голѣмъ салонъ. Като отидемъ въ новия салонъ непрѣменно ще направимъ единъ опитъ. Тия музикални упражнения все-таки най-малко 50% ще пренесатъ своята полза. И тъй, съ още нѣколко урока ще свършимъ съ музиката врѣменно. Може би още единъ два урока, и ще минемъ къмъ други области. Тогазъ ще се върнемъ къмъ музиката. Ще имаме малка почивка. Сега, вториятъ пѫть искамъ трима души отъ класа да изпѣятъ „Духътъ Божий“ единъ по единъ, да видимъ какъ ще я изпѣятъ. Искамъ двѣ сестри и единъ братъ, поотдѣлно ще излѣзатъ и ще пѣятъ. Доброволци нѣма ли? Който има желание, импулсъ, не се стѣснявайте. (Обаждатъ се: двѣ сестри и единъ братъ). Когато пѣемъ или свиримъ, нѣкой пѫть може да изпъкне техниката. Който пѣе, който свири, той има техника. Слѣдъ туй идва съдържанието на това, което се пѣе, и най послѣ — смисъла. А когато пѣемъ, ще изпъкне още и нашия гласъ. А онзи който ни слуша, да каже: „Отличенъ гласъ има, азъ бихъ желалъ да имамъ такъвъ гласъ“. Трѣбва да пѣете. Даже най-слабитѣ ученици по пѣние, и тѣ почнаха да пѣятъ. Ние най първо ще изкараме онѣзи, които сѫ останали най-назадъ въ музиката. Единъ квартетъ ще направимъ отъ тѣхъ. Голѣма смѣлость ще проявятъ тѣ. Нѣма да имъ се смѣете, де. (Учительтъ пѣе думата „истина“) Да кажемъ, вие искате да кажете нѣкому музикално думата „истина“, много меко. Какъ бихте изпѣли това? (Учительтъ пѣе: „Истина азъ ти говоря, истина ти говоря, истина азъ ти говоря, истина ти говоря. Истина, истина азъ ти говоря, говоря, истина азъ ти говоря“. Опера нали? То не е много мѫчно изкуство. Ще си прѣдставишъ какъ ще кажешъ, то е най естествено. Послѣ, всѣки единъ човѣкъ има мѣрило въ себе си. Когато човѣкъ не говори хубаво, и не пѣе хубаво, той самъ не е доволенъ отъ себе си. Недоволенъ ти си, ще си попѣешъ. Не се залъгвайте! Ти ще си признаешъ факта не пѣя, но азъ ще се науча да пѣя. Не говоря хубаво, но азъ ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но азъ ще се науча да мисля. Признайте факта, но не се спирайте. Смисълътъ, цѣльта на пѣнието е да улесни работата. Пѣемъ ли, работата върви, не пѣемъ ли не върви. До като въ една кѫща има пѣение работата върви, прѣстане ли пѣнието, опасна е работата. Тъй е и въ природата. Ако единъ день вие излѣзете отвънка и славеятъ, птичкитѣ сѫ прѣстанали да пѣятъ, нѣма чуруликаме, работата е опасна, вие трѣбва да напуснете този градъ, въ София не трѣбва да ви има. Ако птичкитѣ, врабчетата прѣстанатъ да чуруликатъ въ София, вие сте свършили, опасна е работата ви. Но чуруликатъ ли птичкитѣ, вие да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има? Важно, много важно е. Докато се пѣе, всичко е наредъ. Прѣстане ли пѣнието, всичко потъмнѣва. Щомъ станешъ сутринь, запѣй си. Най-първо не започвай съ търговия, изпѣй една малка пѣсень, не бързай. Изпѣй пѣсеньта въ себе си, и работата ще ти върви, не излѣзешъ ли съ пѣсень, работата не върви. Слѣдователно, пѣнието е единъ законъ. Докато ние пѣемъ добрѣ сме, прѣстанемъ ли да пѣемъ, ние се демагнитизираме. Пѣнието уталожва. Станешъ сутринь, неразположенъ си, не се спирай, попей си, не бързай да идешъ на дюкяна. Попѣй най-малко 5 — 10 минути, ще поразведришъ душата си, а послѣ вземи книгата си, и чети. То е едно практическо упражнение, което трѣбва да се прилага въ окултната школа. Т. м. 11 окултна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 10.XII.1922 г Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНА МУЗИКА МУСАЛА! ВЪ ЗАРИТѢ НА ЖИВОТА МАХАРЪ БЕНУ АБА. Т. м. Сега, отъ ученицитѣ въ школата се изисква сериозна работа. Сериозна въ туй отношение: вие не трѣбва да идвате само като слушатели, да прѣминете врѣмето си. Пѣние трѣбва! Когото и да е отъ васъ стари и млади, ще ви изправя тукъ да пѣете. Искамъ всички упражнения по музика да ги запомните, понеже тѣ сѫ музикални правила, и ние ще ги приложимъ. За музиката има разни мнения. Сега, вие ще заучите тѣзи музикални правила тъй, както сѫ, като образци. Отъ васъ се изискватъ прости тонове — ясно, чисто и идейно пѣние, и като пѣете, да чувствувате това. Сега, ние минаваме набързо тия упражнения. Както виждамъ, нѣкои отъ васъ, и върху зададенитѣ въпроси не пишатъ. Всѣки отъ васъ, който три пѫти не напише зададената си тема, трѣбва да напусне школата! Или ученици, или не! Щомъ сте ученици, трѣбва да бѫдете вѣрни на себе си. Два реда, но напиши нѣщо, глупаво да е но напиши нѣкоя гарга, но напиши ! Послѣ, ще се учите да пѣете. „Ама не мога да пѣя“. Не можешъ? Ако не можешъ да пѣешъ, ще се научишъ. Все съ туй „не може“, отлагате, отлагате и сте дошли до това положение. Сега, азъ не искамъ отъ васъ да дадете цѣлото си врѣме. Може да посветите 1 ч. или ½ ч. врѣме отъ седмицата, и то е достатъчно, това е една приятна работа. И послѣ, въпроситѣ, темитѣ, които се задаватъ тукъ, вървятъ по единъ особенъ законъ. Вие може да не кажете нѣщо много умно, и азъ не искамъ да кажете нѣщо но да размишлявате умно. Вие, като разсѫждавате върху тази тема, самиятъ прѣдметъ ще внесе една малка свѣтлинка, а тя гради нѣщата. Нашиятъ свѣтъ е създаденъ отъ малки величини. Господь съ милиони години е изпращалъ своитѣ мисли, чувства, желания, дѣйствия, и колко е чакалъ, чакалъ, докато ги възприемемъ, и сега ние трѣбва да бѫдемъ вѣрни, понеже разбираме какъ бавно се гради човѣшкия характеръ. Ще ми кажете: „Ние имаме нѣкои по-важни работи. По важни работи отъ тия нѣмате ! Азъ считамъ най-важнитѣ работи въ този свѣтъ ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и дѣйствуване, а другитѣ работи — търговскитѣ, обличането, журфикситѣ, туй-онуй, не сѫ толкова важни работи. Ние ще раздѣлимъ нѣщата, като важни, сѫществени и като несѫществени. Ученикътъ каже ли веднъжъ — ще учи, на думата си! Ще учишъ ! Вие имате мнѣние заради васъ, че сте възрастни. Е, на колко години сте, каква е вашата възрасть? Ако тукъ сте на 40 години, то ако се прѣнесете на Юпитеръ, тамъ наши 12 години сѫ една тѣхна година. Тогава, нашитѣ 40 години прѣнесени на Юпитера, на колко техни години се равняватъ? Ако се прѣнесешъ на Сатурна, на колко години ще си? — Тамъ наши 30 години сѫ една сатурнова година. Тогава, на колко години ще да бѫдемъ ние? Даже на 1½ год. нѣма да бѫдемъ. Ами, ако се прѣнесемъ на Нептунъ, по-далечъ? Тъй че туй, дѣто се мислите стари, не важи. Мога да ви прѣнеса на една слънчева система, дѣто ще имате едва ли една минута отъ живота си, споредъ дѣлението на живота тамъ. Тъй че, не си създавайте мнѣние, че сте старъ човѣкъ. Старъ човѣкъ е този, който много знае, а вие, че не знаете, азъ мога да ви докажа на всинца ви, не само на васъ, но и на най-голѣмитѣ философи въ България мога да докажа въ три минути, че не сѫ учени. Мога да докажа, че не сѫ учени, Какъ? Ще имъ задамъ една задача за разрѣшение. Нали сѫ учени! Хубаво, какво правятъ, като заболѣятъ отъ апандеситъ? Като имъ дойде апандеситъ, не могатъ да го изцѣрятъ — хайде, отрѣжатъ чървото; заболи ги стомаха — отрѣжатъ дебелото чърво. Чудни операции правятъ! Заболи го бъбрека — отрѣжатъ го, казватъ: „И съ единъ бъбрекъ се живѣе“. То ако можеше тъй, Господь щеше да направи човѣка съ единъ бъбрекъ. Не, стомахътъ е необходимъ, слѣпото черво е необходимо, апандеситътъ е необходимъ. „Може и безъ него“. Не, Господъ съ милиони години е работилъ върху тѣхъ, а ние казваме: „Може да ги извадимъ“. Заболи те окото — извадятъ го, опериратъ те, турятъ ти изкуствено, стъклено око. Това не е изкуство! Изкуство е, като туришъ ново око, да може до виждашъ съ него. Сега, азъ имъ признавамъ едно изкуство, че могатъ да присаждатъ кожата, обаче отъ гърба ти ще взематъ кожа, носътъ ти да направятъ. Гърбътъ ти ще помни това, ще каже: „Носа поправиха, но менъ развалиха, отъ менъ взеха, носа туриха“. Пъкъ азъ искамъ сега да знаятъ, какъ трансформиратъ тия клѣтки, да поправятъ и гърбове и носове, безъ да пострада единия за смѣтка на другия. Сега, въ музиката, вие слушате тия класически музиканти — композитори, Моцартъ, Бетховенъ. Ако нѣкой ви попита: Въ какво седи класицизма на Бетховена? Казвате: „Чудно нѣщо! Той е дивенъ!“ Но какво е? Казвашъ: „Еди-кой си, чувствувамъ азъ силата му“. Какво чувствувашъ ? Тамъ, като видишъ нотитѣ, може да покажешъ, коя нота, кой пасажъ ти харесва, защо и за какво. Той може да означава нѣкаква идея. Запримѣръ, може ли нѣкой човѣкъ да се кара, и да ти говори тихо? Той като ти говори любовно, може да ти каже. „Ти си благъ човѣкъ“. А като иска да се кара, ще натърти гласа си. Съобразно тоноветѣ въ природата дали сѫ силни или тихи, се изразява извѣстна идея. Така и на нѣкой концертъ, ще вдигнатъ една олелия. Казватъ: „Отлично свири!“ Казвамъ все cé караха тѣ. Има оркестранти, които свирятъ бурно. То е хубаво, като караница, но трѣбва да изразятъ извѣстна идея. Въ музиката трѣбва да изразяваме образно всичкитѣ чувства. Трѣбва да знаемъ и начина, какъ се изразява едно чувство. И въ пѣнието е сѫщото. Ние, като започнемъ, че и любовь, и всичко, караме ей тъй, по шопски. Не, не, окултната музика не търпи тия работи. Тя има образи, изрази има, идея има въ нея. Поезията е скрита вѫтрѣ въ самата музика. И азъ искамъ да помислите върху туй. Тя е една широка область. Сега, тази вечерь ние ще ви изпѣемъ „Въ заритѣ на живота“, послѣ ще ви изпѣемъ нѣщо за „Мусала“. Една отъ сестритѣ изпѣ първия мотивъ : Въ заритѣ на живота (2 пѫти) Слънце изгрѣваше (2) На природа граници очертаваше (2) Въ душа ми мощенъ духъ пробуди (2) И въ сърце ми Любовь събуди (2) Събуди, събуди И въ сърце ми Любовь събуди. Сега за Мусала II мотивъ. 1. Единъ си ти мой Мусала, Свещено мѣсто, Божий върхъ! Мой Мусала, Мусала Мусала, Мой Мусала. 2. Прѣзъ ясенъ день на пролетьта, Видѣли ли сте изгрѣва отъ Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, Отъ Мусала. 3. При първи лѫчъ на Слънцето Вдъхнали ли сте леки дъхъ на Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, На Мусала. Тия сѫ двата мотива. Сега имаме и трети единъ мотивъ, но ще заучимъ сега само за Мусала, по лесенъ мотивъ е той. Сега, азъ ще изпѣя третия, той е източенъ мотивъ, (Учительтъ свири и пѣе). III мотивъ Махаръ Бену Аба, Веютъ, Биладеръ, Адеръ Бену шела, Бену шела, Бену шела, Шела, шела, шела, Биладеръ, Адеръ Бену шела „Молитва на ученика, тъй крѫщавамъ азъ този мотивъ. Разбирате ли ? И вижте разликата, това е единъ окултенъ мотивъ. (Учительтъ пѣе пакъ безъ да свири). Мекота се изисква тукъ. (Пакъ я повтаря) Тъй! Ще изпълнявате вече. Сега азъ ви казвамъ какъ да пѣете, давамъ ви образъ. Като дойде нѣкой пѣвецъ, тъй трѣбва да пѣе той. (Изпѣхме я всички). Не е мъченъ този мотивъ, но въ пѣнието ще пазите едно правило: когато пѣете, ще концентрирате ума си! Щомъ изгубите концентрирането на ума си, не може да пѣете. Послѣ, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Пѣвцитѣ не мислятъ за гърлото. Гласътъ ви и умътъ ви ще присѫтствуватъ вътрѣ въ гърлото, и никога нѣма да се простудите. Само така ще се създадътъ хубави гласове. Изразъ на мекота трѣбва! Това сѫ упражнения, които трѣбва да минете. Сега като пѣете „Махаръ Бену“, внимавайте на израза на пѣсеньта. Това сѫ едни отъ най-великитѣ звукове. Махаръ, значи, великиятъ, Бену — онзи, който благославя Аба — Баща на всичко Нѣма да се плашите, нѣма да се страхувате, ще давате изразъ на душата си. Въ окултната музика нѣма да се страхувате. Може да има страхъ, но не тукъ (Изпѣхме всички „Махаръ“) Това е специаленъ мотивъ, може да го пѣете само при особено състояние. Туй прѣкѫсване, което се вижда въ упражнението, то е въ свръзка съ други музикални гами. Прѣкѫсването, значи, че има друг и гами, други упражнения, които не може да ги туримъ, ние изваждаме само проститѣ. Има мелодии, азъ ви казахъ, които мѫчно могатъ да се прѣведатъ въ една окултна пѣсень, даже и въ едно окултно упражнение, има голѣми потънкости въ тѣхъ. Ако не можемъ да извадимъ тѣзи потънкости чрѣзъ обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда — обикновени работи. Сега, да пѣемъ Мусала ! Този е единъ настоящъ мотивъ, създаденъ на тази гама, на която ние живѣемъ. Изисква се отъ васъ чисто пѣние. На мнозина гърлата сѫ малко прѣсипнали. Сега, да изпѣемъ слога „ХА“. Вие се смѣете, но направете нѣкой пѫть опитъ, да видите какъ дѣйствува това „ХА“. (Учительтъ пѣе самъ). Окултенъ тонъ е той. Всѣки, който се смѣе ха-ха-ха, той е добъръ човѣкъ. Азъ бихъ желалъ всинца, като се смѣятъ да казватъ ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо При слога „Ха“, отваря се душата. Тъй ! Природата си има изразъ, и ние изкуствено трѣбва да го прѣвърнемъ. Трѣбва да се упражнявате! Послѣ правете упражнение съ буквитѣ „а“ и, е“. Вие трѣбва да избѣгвате туй пѣние съ звуковете „иее, иее“, то е гръцко пѣние. Ти едноврѣменно трѣбва да прокарашъ три тона отдолу прѣзъ гортана си. (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо, слѣдъ това пѣе ха-ха-ха). Човѣкъ може да прокара гласа си чрѣзъ лѫка на цигулката си, и да накара цигулката да пѣе, каквото той иска. Сега, онѣзи отъ васъ, които не сѫ толкова пѣвци, като ученици на окултната наука, азъ поставямъ за тѣхъ музиката, като срѣдство за усилване на волята. Ако вие не може да прѣодолѣете малкото мѫчнотии на гласа си, тогава гдѣ седи волята ви? Именно, въ прѣодоляване на мѫчнотиитѣ ще калите волята си. Онзи, който не е способенъ въ пѣнието, той чрѣзъ думитѣ на упражненията ще трѣбва да упражнява и своята воля. И музикантитѣ се развалятъ по нѣмане на воля. Тѣ си създаватъ идеята, че знаятъ много да свирятъ, че сѫ добри цигулари, но въ сѫщность хората днесъ едва сѫ засѣгнали изкуството да свирятъ на цигулка. Тѣ мислятъ, че иматъ изпълнение! Може ли единъ музикантъ тъй да прѣдаде едно любовно настроение на цигулката, че като свири околнитѣ да познаятъ, че за любовь свири — да изрази гласа на любовьта. По нѣкой пѫть, слѣдъ като ти разправя дълго врѣме, едва ще разберешъ за какво ти свири, и ще почнешъ да чувствувашъ това. Не, не, вие безъ да знаете всичко това, само като ви засвири нѣкой, да почнете да чувствувате. Хубаво свирене е, и онзи който не знае какво се свири, да го чувствува. (Учительтъ свири селския диалогъ много живо и образно). И мислите ли, че извѣстни наши чувства ние не можемъ да ги изразимъ чрезъ музиката ? — Можемъ. Не само това ще знаемъ чрѣзъ музиката, но ще знаешъ и какъ човѣкъ играе. Сега, имайте прѣдъ видъ, че всичкитѣ движения на рѫцѣтѣ сѫ музикални. Всички движения въ насъ трѣбва да бѫдатъ музикални. Движенията вървятъ по извѣстни закони, както и тоноветѣ вървятъ по извѣстни закони. И често, гдѣто ние парализираме волята си, то е, защото ние не правимъ правилни движения. Всѣко движение на очитѣ, на рѫцѣтѣ ни, въ всичкитѣ наши пози трѣбва да бѫде съвършено естествено. И къмъ туй трѣбва да се стрѣмимъ. Може ли да постигнемъ тия естествени движения, гласътъ ни ще бѫде естественъ, и отъ невидимия свѣтъ ще почнатъ да ни прѣподаватъ. Само тогава отъ невидимия, отъ божествения свѣтъ, ще може да разберете онази висша наука, за която всички мечтаете, която искате да научите. Запримѣръ, ако единъ бѫлгаринъ играе, какъ ще си движи рѫцѣтѣ? (Учительтъ си движи рѫцѣтѣ. Ще кажете: „Туй е кълчене“. Не е кълчене. Кълчене е за този, който не знае да играе. Това сѫ геометрически движения. Въ всѣко едно движение се проектиратъ извѣстни струи отъ човѣка навънка, и той взима и дава едноврѣменно. И ако ти развалишъ нѣкои отъ тия струи, ти самъ ще пожънешъ послѣдствията. Запримѣръ ти може да си изкривишъ устата, и послѣ съ години не можешъ да се освободишъ отъ това, да се поправишъ. Не, не има извѣстни движения, които сѫ дисхармонични. Нѣма термини, съ които да се изразятъ. Ще бѫдешъ искренъ въ движенията си. Нашитѣ движения трѣбва да бѫдатъ музикални. И говорътъ ни — сѫщо. Азъ когато говоря музикално, думитѣ ми произвеждатъ единъ ефектъ, но нѣкой пѫть правя извѣстни нарушения, да видя какви резултати ще произведатъ думитѣ ми. И често, гдѣто съмъ употрѣбявалъ нѣкоя дисхармоничность, нѣкой дисонансъ, виждалъ съмъ какви резултати произвеждатъ. Трѣбва да говоримъ музикално! И човѣкъ не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалниятъ човѣкъ, може да изрази Истината. Само любящиятъ човѣкъ може да изрази Любовьта! Любовьта, това е най висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение съ Бога. И слѣдователно, когато ние любимъ нѣкого, всичкитѣ негови дѣйствия сѫ за насъ красиви. А щомъ не го обичаме, колкото и да е съвършенъ, не ни харесва. Питамъ: Коя е онази сила, която прави хората прѣдъ насъ красиви, добри? — Любовьта, Любовьта изглажда нѣщата! Ако вие дружите съ човѣкъ, който ви обича, любовьта му ще прѣобрази вашиятъ характеръ, вашият погледъ ще стане по-мекъ. Любовьта ще я туримъ въ дѣйствие — въ гърлото, въ очитѣ, навсѣкѫдѣ. Ако азъ те срѣщна и ти се пооблѣща, какво ще произлѣзе отъ това? (Учительтъ прави едно гордо движение). Това не сѫ естествени маниери, движения. Това сѫ карикатури. Ти изведнъжъ искашъ да прѣдставишъ извѣстна идея. Тази идея има само едно правило, само единъ начинъ за изразяване, нѣщо сериозно има въ нея. Може да се усмихнешъ естествено, този твой смѣхъ да бѫде тъй естественъ, тъй искренъ, че всѣкиму да е приятно, а не да се изкривишъ. (Учительтъ прави извѣстни гримаси). Не, не, хората всичко слѣдятъ. Та, въ школата, азъ ще ви обърна внимание на правилнитѣ движения. Внимавайте на вашитѣ движения! Неправилнитѣ движения развращаватъ свѣта. Всѣко движение да е на мѣсто. Туришъ очитѣ си въ едно направление — да изразяватъ нѣщо, въ друго направление — сѫщо. Запримѣръ, вие погледнете едного, и изведнъжъ погледнете надолу. Туй не е красиво. Издръжъ погледа си. Послѣ, нѣкой се рѫкува бързо и си отдръпне рѫката. Като се рѫкувашъ, не задържай рѫката дълго врѣме, не стискай рѫката много, като хванешъ рѫката, хвани я добрѣ. Тъй, и рѫкуването, и то е ритъмъ вѫтрѣ въ природата. И слѣдователно, движенията ни трѣбва да сѫ музикални. Сега, азъ не искамъ да започнете само да пѣете, но казвамъ, че музиката има свои вѫтрѣшни изрази въ движенията. Когато музиката се съедини съ движенията, то е красивото, а като се съедини съ рѣчьта, става още по-красива. Азъ съмъ слушалъ човѣкъ да говори музикално, всѣка една дума се нарежда правилно, всички слогове сѫ музикални. Хора, които не сѫ живѣли редовенъ животъ, не могатъ да говорятъ краснорѣчиво. А всинца трѣбва да говоримъ краснорѣчиво! „Краснорѣчиво“, разбирамъ тъй естествено, че да обичатъ хората да ни слушатъ. Затова ни е създалъ Господь, и затова сме въ тази школа на земята. Сега бѣлѣжкитѣ, които ви правя, не ги взимайте върху си. Азъ не ги правя лично, искамъ само да ви накарамъ да мислите. Азъ искамъ само да ви цитирамъ какви сѫ законитѣ. Божиитѣ закони сѫ неумолими въ развитието ни. Тѣ не може въ нищо да се измѣнятъ. Ние трѣбва да се подчинимъ абсолютно на тѣзи закони. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Тъй както Богъ дѣйствува, и ние ще дѣйствуваме. Нищо повече! И нѣма защо да ходимъ да си губимъ врѣмето. Ще пѣемъ хубаво, ще говоримъ хубаво, краснорѣчиво. Ще движимъ очитѣ си правилно, всичко правилно ще вършимъ. Ако имаме нѣкѫдѣ дефектъ, ще го оправимъ. Ще имаме своя воля. Туй е цѣльта на окултната школа. Вие може да придобиете знание, но защо ви е, това знание, ако не го използувате? Ако този капиталъ, ако туй знание ще го туримъ въ дѣйствие въ сегашния ни животъ, да ни ползува всинца, тогава, то има смисълъ. Запримѣръ, ако една домакиня пѣе хубаво, то като си идва мѫжа ѝ, още отъ далечъ да вземе да пѣе, и той ще бѫде разположенъ. Но пѣсень да е! Азъ съмъ виждалъ много мѫже, връща се отъ работа, а нѣкоя жена негдѣ си пѣе, и той се спира, слуша. Има защо, окултно пѣе. Спрѣлъ се, слуша я, и се облагородява, хубаво пѣе тя. Питамъ: Ако въ всѣка една кѫща имаше хубаво пѣние, ако дъщерята, жената пѣятъ хубаво, бащата като влѣзе дома си, не ще ли му бѫде приятно? Пѣйте, не бойте се, ще има миръ въ кѫщи! А сега, хората, като сѫ прѣстанали да пѣятъ, т. е, пакъ пѣятъ, но по другъ начинъ, на друга гама сѫ започнали, и не се разбиратъ. И това е музика, но много груба. А азъ бихъ желалъ отъ всинца ви да излѣзатъ добри музиканти, не специалисти, но, като изпѣете, себе си да задоволите. Азъ да ви кажа какъ да пѣете. Пѣйте си вие тъй, като, че нѣма никой да ви слуша. (Учительтъ свири и пѣе — „Мусала“.) Сега хубостьта, значението на тия пѣсни какво е, защо ги пѣемъ? Били сте на Мусала. Тамъ има двѣ противоположни течения —електрическо и магнетическо. Щомъ запѣешъ за Мусала, ти се свързвашъ съ всички тия течения, образи, които изпѫкватъ картинно прѣдъ тебе, и тѣ ти дѣйствуватъ. Затуй, отъ всички мѣста дѣто сме били по екскурзии, ще направимъ и музика и поезия отъ тѣхъ. А на външнитѣ хора ще кажемъ. Направете нѣщо по-хубаво отъ насъ. Идущата недѣля ще имаме и третия куплетъ отъ Мусала. Ние може да пѣемъ и тритѣ куплета на единъ и сѫщъ гласъ, но въ окултната музика една пѣсень отъ три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всѣки куплетъ, отдѣленъ гласъ. Окултната музика не позволява да пѣешъ два куплета на единъ и сѫщъ гласъ. Петь куплета — петь гласа ще иматъ, а туй, които не знаятъ тази музика, каратъ по нѣколко куплета на единъ и сѫщъ гласъ. Казвамъ: хайде и ние ще съчинимъ единъ гласъ. И този братъ, ученикъ който написа пѣсеньта на Мусала, и той бѣше съчинилъ единъ гласъ. Направихме два гласа остава и за третия куплетъ единъ гласъ, и него ще направимъ. Коректура направихме. И казвамъ: ето вижъ какъ се учатъ ученицитѣ да пѣятъ, всички се учатъ да пѣятъ. Музиката е потрѣбна, като едно срѣдство за лѣкуване. Въ сегашния животъ, голѣмите тревоги и тия бързи промѣни, които минавате, като ученици, отъ едно радостно настроение въ едно скръбно, оставатъ извѣстни утайки отъ отрови. Затова музиката се употрѣбява като срѣдство противъ тия отрови. Има извѣстни чувства, които, слѣдъ като ги минете, ако не знаете какъ да ги лѣкувате, ще отровятъ цѣлия ви организъмъ, ще повлияятъ на вашитѣ черенъ дробь, на вашата жлъчка. Затуй е потрѣбно ученикътъ да знае какъ да пѣе. Въ такъвъ моментъ, въ такова състояние ще туришъ волята си, ще пѣешъ „Ама не ми се пѣе“. Ще пѣешъ, защото, ако не пѣешъ, ти си турилъ отровата, а трѣбва да излѣзе тази отрова. Затуй налагамъ музиката, като срѣдство за лѣкуване азъ наричамъ тази отрова психическа, органическа отрова, и подъ нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не може да виждаме добро у хората, а виждаме само злото. Като видимъ едного, казваме: „Той е такъвъ, такъвъ, такъвъ“. Има извѣстни сѫщества, които като ги туримъ въ човѣшкия мозъкъ, отразяватъ се врѣдно. Подъ тѣхното влияние, и художницитѣ не могатъ да различаватъ боитѣ, а почватъ да се мотохаратъ въ тия бои — измѣнятъ боитѣ, слѣдователно, отъ тия отрови които внасяме въ ума си, ние загубваме понятие за право. Кое е онова право, съ което ние можемъ да критикуваме нѣщата? Има едно Божествено право! Ако азъ съмъ единъ художникъ, и вие направите една картина, азъ ще ви покажа какъ по хубаво да се поправи картината. Казвамъ: приятелю, този носъ не е така. Кривъ е носътъ. — Не зная. Но трѣбва да знаешъ, въ природата не може да бѫде така. Обущарь си, не си направилъ хубаво обущата, ще ги поправишъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да знае кѫдѣ и какъ да поправя. Да кажемъ, че нѣщо е криво на едно мѣсто е криво, поправи го. Ама не говоришъ право, не пишешъ право, граматически поправи го. И природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначаленъ езикъ. Ами знаете ли какъвъ е билъ първоначалниятъ езикъ, какви сѫ били първоначалнитѣ глаголи? Ако ударите нѣкого по главата, и произведете единъ силенъ ударъ, едно силно сътрѣсение, най-първо се загубватъ сѫществителнитѣ имена отъ рѣчьта. Туй показва, че тѣ сѫ най-скоро образувани. Слѣдъ туй се изгубватъ прилагателнитѣ, послѣ глаголитѣ, и най послѣ оставатъ само съюзитѣ. Значи, най-старо произхождение иматъ съюзитѣ. И когато човѣкъ почне да се подобрява, думитѣ се възстановяватъ, възвръщатъ пакъ по сѫщия редъ. Значи, при образуването на рѣчьта у човѣка въ сегашното му състояние, въ нашия мозъкъ има извѣстни пластове, които сѫ покварени, та много думи отъ езика ни сѫ изчезнали, а ние мислимъ, че имаме единъ езикъ. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдемъ въ нормално състояние, езикътъ ни ще се възстанови. Единъ човѣкъ, у когото мозъка е повреденъ, говори само съ глаголи. Той казва „туй, което сече“, вмѣсто да каже брадва. А за коня, не казва конь, а казва „туй, което бега“. Но и кравата бѣга, и коня бѣга, и много други животни бѣгатъ. Той нѣма да каже желѣзница, а ще каже „туй, което се движи“, — съ глаголи говори. Защо? — Защото сѫществителнитѣ имена ги нѣма. Слѣдователно, рѣчьта става по-сложна. И въ нашия езикъ ние сме изгубили много думи. Ако влѣзете въ окултния свѣтъ и ви кажатъ една дума, тя съставлява почти цѣла една тукашна рѣчь. Въ окултния свѣтъ една цѣла наша рѣчь съ една дума я изразяватъ. Какъ? Съ всѣка една буква изразяватъ една дума. Да кажемъ, че една дума има 10 букви, тѣ означаватъ 10 думи. Ако отъ тия 10 думи всѣка една има по 5 букви, то колко наши думи правятъ? — Десеть думи по 5 букви, правятъ 50 думи. Такъвъ е тѣхниятъ езикъ. Сега, ние ще оставимъ това настрана, но казвамъ, че въ школата ще се учите да разбирате думитѣ. Думитѣ ви да бѫдатъ разбрани. Вѫтрѣ въ школата, думитѣ ви трѣбва да бѫдатъ разбрани, да знаете какво искате да кажете. Сега, искамъ да мислите единъ за другъ добро. Азъ правя изслѣдвание, и намирамъ като една отъ най-голѣмитѣ спѫнки у васъ и тази, че вие не може да мислите добро единъ за другъ. Вие не знаете закона, че ако мислите добро или зло за другитѣ хора, то е все едно да мислите сѫщото за васъ. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непрѣменно трѣбва да мислите много добро за другитѣ хора. Туй, което мислите за тѣхъ, то е заради васъ. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Вие съ това врѣдите на себе си. Че тогава защо ви е окултната школа? Ако дойдете тукъ да се научите да познавате само погрѣшкитѣ на хората, а не знаете какъ да ги изправите, каква е тази наука, какво сте научили? И музиката е единъ начинъ за управяне. И нѣкой пѫть тия течения сѫ толкова отровни, че на нѣкой съмъ свирилъ по часъ, за да ги разруша. И на всичкитѣ ви отровни течения, като тегля лѫка на моята цигулка, не остава едно отровно течение, което да не се разруши. Да употрѣбя ½ часъ, то е много работа, за да се разруши едно отровно течение. И човѣкъ, омотанъ въ едно таково течение веднъжъ, ще се намѣри, като въ единъ задушливъ, отровенъ газъ, ще плати съ живота си. Всички тия течения ще ви отровятъ, ще парализиратъ мисъльта ви, волята, чувствата ви, ще останете кости, мъртви кости. Въ туй отношение сега, музиката, каквато и да е тя, не само религиозната, която е едностранчива, не само свѣтската музика, която сѫщо е едностранчива, изобщо музиката може да лѣкува. Музика, азъ наричамъ появяването на първитѣ лѫчи, тази дрезгава свѣтлина на слънцето. То е музика, да изразишъ какъ се усилва слънчевата свѣтлина, какъ идва до зенита, и послѣ се намалява. То е музика, минаване отъ една гама въ друга. Напримѣръ, единъ окултенъ цигуларь може да ви прѣдстави зазоряването, и вие може да видите на цигулката му, като свири, какъ иде свѣтлината, какъ се увеличава, увеличава, какъ слънцето изгрѣва. Послѣ, той ще ви прѣдстави какъ пѣятъ птичкитѣ, и вие като излѣзете, ще ви олекне на душата. А сега слѣдъ като ви свирятъ дълго врѣме, казвате: Е, той е класически авторъ, този Бетховенъ. Но какво искалъ да каже Бетховенъ? Той ималъ сюжетъ! Та, ние сега благодаримъ на тия стари автори, ние признаваме тѣхното значение, но за въ бѫдеще идатъ други музиканти, много по-велики отъ Бетховена! Тѣ ще създадатъ една музика, за която свѣтътъ даже не може да подозира. И ап. Павелъ, който видѣлъ какво се приготвя за въ бѫдаще, казалъ: „И видѣхъ, и чухъ нѣща, които не може да се изкажатъ на човѣшки езикъ“. Той чулъ музика. Духовниятъ свѣтъ е свѣтъ на музика. И който веднъжъ е ходѣлъ тамъ, и чулъ тази музика, като се върне, ще се завземе да прѣведе това на хората. Музикаленъ е тамъ свѣтътъ. Ако това хората го знаятъ, свѣтътъ ще се оправи. Слѣдователно, ние ще се стремимъ да направимъ българския народъ музикаленъ. И той е музикаленъ. Англичанитѣ, които сѫ толкова материалисти, много малко музика има въ тѣхъ. Сѫщо и у американцитѣ, но американцитѣ съзнаватъ това, чувствуватъ тази нужда, и викатъ най виднитѣ музиканти да работятъ между тѣхъ, плащатъ имъ скѫпо, защото тѣ знаятъ, че ако не е развита музиката, ще пострадатъ. И ние за васъ ще повикаме такива велики музиканти, и ще имъ платимъ. Сега, азъ ви гледамъ, вие оставате на хора, само той да пѣе. Не, недѣля сутринь всички ще пѣете, и ще се вслушвате въ хора, ще се водите по него, но непрѣменно ще взимате участие. Всички ще пѣете, безъ пари ще пѣете. Нека всички взематъ участие въ туй пѣние, въ недѣля сутриньта. Нѣкои отъ го старитѣ казватъ: „Чакай да видимъ какъ ще пѣе хора“, и взематъ едно критическо положение. Не, не, всички ще пѣете. Вие се вслушвайте въ хора, той изразява музиката. Тия бѣлѣжки които сега нахвърлихъ, тѣ сѫ важни, важни сѫ заради бѫдащитѣ ваши схващания, които ще имате. Защото, ако нѣмате музика въ душата си, този океанъ — животътъ, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте дѣцата, какъ пишатъ на пѣсъка по морето? Пишатъ, пишатъ, дойде нѣкоя вълна, заличи написаното, пакъ наново пишатъ. Това е животътъ безъ музика. Пишешъ, той заличава, ти пишешъ, той заличава, и най-послѣ казвашъ. „Животътъ нѣма смисъль“. Защо? — Защото нѣма музика. Не се молятъ, казватъ: „Молитвата е глупаво нѣщо не е изкуство“. Не! Молитвата е още по-велико изкуство въ живота. Да се моли човѣкъ, това е още по-велико пѣние. Хайде сега да изпѣемъ упражнението съ слога „ХА“. Ще бѫдете искрени! Сега, имайте прѣдъ видъ, че азъ не ви говоря като на богомолци, говоря ви като на разбрани ученици. А ученикъ е онзи, който се учи. Тукъ богомолци нѣма, ученици има. И правя ви бѣлѣжка като на разбрани ученици. (Всички пѣхме ха, ха, ха, ха do, mi, sol. Сега, нѣкой ще каже; „Защо да не вземемъ do, re, mi, fa и т. н?“ Ако вземемъ тия тонове, нѣма да има никакво значение, не е то do, re, mi. ... то е „ха“. Да изпѣемъ пакъ съ „ха“ цѣлата гама, но съ постепенно усилване. Сега, пакъ ще се изпѣе, но съ едно малко спиране на „ха“, тъй ха, ха, ха. Буквата „X“ е пълна буква, а буквата „а“ е празна. Като произнесешъ буквата „х“ — ще се напълнишъ, казвашъ ха, ха. Сега, ще изпѣемъ по другъ начинъ гамата do, re, mi, fa, s0I, la, si, do. Забѣлѣзахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пѣхте ха, ха ... имаше утихване, утихване (Учительтъ пѣе самъ гамата съ „ха“). Тихо ще пѣете, въ себе си. Туй, силното пѣние послѣ ще дойде. Седнете, и си направете едно упражнение въ стаята съ това „ха“. Неразположени сте, пѣйте „ха, ха, ха“ ... (Учительтъ пѣе.) Вземете основнитѣ тонове do, mi, sol, do. Сега, ще продължимъ съ „ха“, да видимъ, до колко може да продължимъ отъ силно къмъ тихо (всички пѣемъ хааааа къмъ отслабване). Да кажемъ, нѣкой пѫть сте набрали повече енергия въ себе се, усѣщате се неразположенъ духомъ, седнете произнесете съ пѣние слога „ха“, пѣйте така, съ постепенно отслабване (Учительтъ пѣе, показва какъ, послѣ пѣе друга мелодия). Сега ще кажете. „Е, азъ ще направя това?“ Не само да изпѣете, но какво ще излѣзе. Послѣ, това упражнение съ слога „ха“ не позволява да се пѣе какъ и да е, учительтъ пѣе ха, ха, ха... съ повишение, и послѣ съ понижение на гласа). Може да ви дамъ едно упражнение: сутринь, като станете, ще изпѣете изведнъжъ ха, ха ха, съ повишение и послѣ ха, ха, ха (съ понижение), нотното пѫти може да го вземете съ гласа си. Съ усилване на тона може да се вземе 10 пѫти. Туй упражнение е сѫщеврѣменно и за дишането, но тихо пѣйте. Защото, ако пѣете много силно, ще развалите гласа си, вашиятъ гортанъ ще се развали — тия грубитѣ движения ще го развалятъ. Ще имате най доброто настроение на духа, и тогава ще пѣете тихичко, тихичко. Така ще дойдатъ тия прѣкрасни магнетически движения. Щомъ дойдатъ тия движения, вие ще ги прѣдадете на вашия мозъкъ, на вашето тѣло, на вашия гласъ. Чрѣзъ гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадатъ тия упражнения нѣкои отъ васъ казватъ: „То и безъ тѣхъ може“. Безъ всичко може, но безъ тѣхъ не може. Безъ ядене, безъ пиене, безъ дишане, безъ пѣние, безъ мислене, безъ чувствуване, без дѣйствие не може. Тѣ сѫ нѣща необходими и основни. Не може безъ тѣхъ! Ако вие мислите да прѣкарате единъ щастливъ животъ без мнѣние, лъжете се. И небето, онзи Божественъ свѣтъ е свѣтъ само на пѣние, на музика. На нашъ езикъ казано: ако всѣка работа, която правимъ, бихме я вършили съ пѣсень, щѣше да има успѣхъ. Не е въ многото учение, а да се стремим къмъ туй сѫщественото, което трѣбва да стане у насъ. Въ туй отношение, искамъ окултната музика да ви даде единъ потикъ. Пръвъ опитъ е този, искамъ да приложимъ музиката, като едно срѣдство за лѣкуване на самитѣ васъ, като срѣдство за подемъ. То не е тъй лесно, но може да се приложи. Скоро ние ще завършимъ своитѣ упражнения а послѣ, въ продължение на 3 — 4 седмици по двама по трима ще излизате да пѣете, ще видимъ какъ ще пѣете упражненията. Нѣкои отъ васъ, съ голѣма радость, на радо сърце ще излѣзатъ да пѣятъ, но нѣкои отъ васъ ще кажатъ: „Туй е голѣмо нещастие, азъ да излѣза да пѣя“. Но туй нещастие ще дойде. Нѣкои биха дали 2000 лв. да пѣе другъ нѣкой за тѣхъ, а тѣ се освободят. Сега, азъ искамъ отъ любовь, да се пѣе. Музиката не е на сила, никой не ви е вързалъ. Но понеже ние слѣдваме окултната школа, то всичко, което се научава въ нея, ще се изучава отъ любовь. Ако законътъ на любовьта работи, всичко може да се постигне. Ако е безъ любовь, нищо не може да се постигне. Музиката е външенъ изразъ на любовьта! Слѣдователно, ако ние вложимъ любовьта, като едно силно побуждение, ще възприемемъ музиката. Щомъ нѣма любовь, ще гледаме тъй да мине, а съ любовь ще се придобие едно Божествено изкуство, и вѣрвамъ, че тогава у васъ ще се създаде единъ характеръ по устойчивъ. А сега, не че вие не искате да бѫдете устойчиви, но външниятъ свѣтъ е много неустойчивъ, не циментиранъ, и тогава, разбира се, неустойчивъ ще бѫде и вашиятъ. Мене ми разправяха единъ примѣръ, ще го разкажа и на васъ. Той е слѣдниятъ: Двама души, благородници, се влюбватъ въ една много богата и красива мома, искатъ и двамата да се оженятъ за нея. Тя казва: „Хубаво, азъ ще избера едного отъ васъ. Ще дойдете при мене съ вашитѣ велосипеди. Идватъ тѣ съ велосипедитѣ си. Завежда ги тя при една стѣна, и казва на единия: „Ти ще идешъ на 500 метра разстояние, ще засилишъ велосипеда си, и ще прѣскочишъ прѣзъ тази стѣна“. И той се качва на велосипеда си и казва „навѣрно тя нѣма да ме остави да се убия, като дойда тамъ, до стѣната, тя ще каже да спра“. Той засилва велосипеда си, дохожда до стѣната, и тя го оставя да прѣскочи. Той, обаче, спира велосипеда. Тя казва „Твоятъ изпитъ се свърши“. Казва на вториятъ си кандидатъ: „Ще прѣскочишъ тази стѣна и отъ другата страна на стѣната, тамъ ще ме намѣришъ“. Той засилва велосипеда си, бухва стѣната, тя била книжна, и миналъ оттатъкъ. И вие, съ вашитѣ велосипеди може да минете тази стѣна като първия. Тукъ се изисква смѣлость. Сега навсѣкѫдѣ ние имаме все книжни стѣни, и съ велосипедитѣ си трѣбва да пробиемъ тия стѣни. Тамъ ще намѣрите вашия идеалъ — задъ стѣната. На първо мѣсто ще турите диамантна воля, а на второ мѣсто — музиката, като едно срѣдство за облагородяване, и послѣ ще говоримъ за други работи. Имате ли нѣкаква тема зададена? — Не. За слѣдующия пѫть напишете нѣщо върху: „Прѣдназначението на космитѣ.“ По 10 реда, по 1 редъ, по 2 — 3 думи, но напишете нѣщо. Турете си за правило: поне една дума. Най-послѣ, едно прѣдложение може да напишете. Едно прѣдложение седи отъ 5 думи, а три думи всѣки може да напише. Щомъ ви се даде една задача, може да кажете кака : „три думи, но ще пиша“. Запримѣръ, азъ казвамъ тъй: Свѣтло — топло, Истина — свѣтлина, Истина — топлина, и Топлина — свѣтлина. Какво разбирате? Истина — свѣтлина, истина — топлина, топлина — свѣтлина. На васъ опрѣдѣлямъ това. Мисля, че опрѣдѣлихъ какво нѣщо е истината? Туй, което посадишъ, и туй, на което опиташъ плода, то е истина. Истина — свѣтлина, значи, туй което си посѣлъ, и туй, което си ялъ. Свѣтлина е служене. Свѣтлината служи на Истината да я изяви. Защото, ако свѣтлината не бѣше тамъ, не щѣше да израсте сѣмето. Истина — свѣтлина е тази, въ която плодоветѣ узрѣватъ. Истина — топлина е тази, която кара слънцето да се движи, туй, което те кара да чувствувашъ, или, което кара растението да расте. Истина — свѣтлина, истина — топлина, тѣ сѫ първитѣ основни дѣйствия. Свѣтлина — топлина значи: въ тази свѣтлина моите мисли може ли да зрѣятъ? Въ тази топлина моитѣ чувства може ли да се прѣчистятъ ? Въ тази свѣтлина моята воля може ли да стане диамантна? И тогава ще прѣведемъ, ще кажемъ: Топлината — това е Любовьта. Свѣтлината е свързана съ Истината. Топлината всѣкога придружава Любовьта. Ако имате единъ чувствителенъ термометъръ, може да опитате, че всѣки човѣкъ, който люби, неговата температура се отличава отъ температурата на онзи, който не люби. И всѣки човѣкъ, който мисли, който се занимава съ сериозни мисли, въ мозъка му има повече свѣтлина, отколкото у този, който не мисли. Туй може да го докажемъ научно — повече светлина има. Слѣдователно, свѣтлината е свързана съ Истината, а Истината е подбудителенъ мотивъ въ мѫдростьта. Съ мѫдрость ние търсимъ истината на нѣщата. Слѣдователно, свѣтлината е единъ резултатъ, който се произвежда отъ тия движения, които ставатъ въ човѣшкия мозъкъ. Който търси истината, има повече свѣтлина, а който не я търси, нѣма свѣтлина ! Който търси Любовьта, има топлина. На нѣкои хора истиватъ краката. Внесете Любовьта въ себе си, ще имате топлина и на края на пръстите. Щомъ Ви изстинатъ пръститѣ, вашата любовь е банкрутирала. Щомъ палцитѣ ви сѫ студени, какво показва това? Сърцето ти е топло, но волята ти е парализирана. Щомъ пръститѣ ви сѫ студени, това показва — волята е слабо развита. Че нѣма защо да се заблуждаваме, ще туришъ волята си, ще кажешъ: „Тази Любовь искамъ да проникне въ крайнитѣ частици на моитѣ пръсти“. Най-голѣмата сила на волята е въ краищата на пръститѣ. Нека дойде неговата топлина и въ пръститѣ. И сега разни професори, лѣкари ще ни казватъ това и онова. Онзи професоръ, който и да е, той трѣбва да изпълнява нѣщата правилно. Бѫдещата наука, ще бѫде наука положителна, осмислена. Имашъ ли Любовь, нека Любовьта дойде въ пръститѣ ти. Като сѫ вкоченясали, ще проектирашъ Любовьта си тамъ, въ пръститѣ си, и въ 5 — 10 — 15 минути ще имашъ топлина. Ще кажешъ: „Слабъ съмъ“. Това не е извинение, това показва, че ти нѣмашъ знание. Ако азъ влѣза въ кѫщата ви, и ви запаля собата, сгрѣя вода, и ви туря въ една баня, нѣма ли да ви стопля? Ще ви стопля, и оттатъкъ ще минете. Ще каже нѣкой : „Може и съ студена вода, по Кнайпа“. Опасно е, студената вода е само за ония хора, които иматъ много топлина, а онѣзи, на които организмътъ е изтощенъ, той въ топла вода трѣбва да се мие. Пъкъ онзи, който има много топлина и се нуждае отъ хладно, може въ студена вана, но то не е правало. И тогава, ние съ своитѣ разсѫждения ще мязаме на единъ боленъ отъ турско врѣме, посѣтилъ го доктора и той му казва: „Д-нъ докторе, позволи ми да ямъ зеле. И тъй, тъй ще умра, зеле искамъ да ямъ“. Лѣкарьтъ казалъ: „И тъй, тъй умира, дайте му зеле, то се вижда работата“. Наяжда се болниятъ съ зеле и оздравява. Лѣкарьтъ изважда книжката си и пише: за еди-каква си болесть, зеле съ масло и пиперецъ отгорѣ. Ама като прилага тази рецепта на другиго едного, той умира. Тази рецепта само за едного е вѣрна. Той трѣбва да опита тази рецепта и ако 99 случая сѫ сполучливи, тогава може да я приложи. Сега, положителнитѣ случаи ние ще оставимъ на страна. Нѣкой може да оздравѣе отъ зеле, а нѣкой може да умрѣ. Зависи какъ е възпитанъ човѣкъ. Т. м. 10 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 3.ХII.1922.г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОКУЛТНАТА МУЗИКА. Т м. Прочетоха се нѣколко теми отъ домашната работа „Разликата между свѣтската и духовна музика“. Музиката, това е съединителното звено между ангелския свѣтъ и човешкия свѣтъ. Съединителна нишка е музиката. И затуй, всичкитѣ религиозни упражнения, всичкитѣ духовни упражнения започватъ все съ музика. Тя е езикъ на духоветѣ. Духоветѣ познаватъ този езикъ. И когато вие искате да привлѣчете нѣкой духъ, да му дѣйствувате, или да ви разбере, трѣбва да пѣете или да свирите. Музиката изисква дълго врѣме работа, и не само дълго врѣме работа, но инстенсивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само въ нейната външна страна, но и вѫтрѣшна. За примѣръ, ако азъ ви изсвиря нѣкои окултни упражнения, нѣкои отъ тѣхъ може да ви се сторятъ тъй бурни, както и отвънка, свѣтскитѣ или тъй безмислени както сѫ упражненията вънка. Но, съ това ние имаме за цѣль да се развиятъ чувствата. Когато седите при нѣкой изворъ, при нѣкоя рѣка, вие не подозирате даже че въ рѣката има музика, има смисълъ. Когато имате най-лошото разположение на духа може да направимъ едно малко упражнение може да идемъ до Ели-Дере, и да изберемъ тамъ нѣкое стръмно мѣсто. Тамъ дѣто рѣката се отбива, има едно ханче, ще тръгнемъ по тази рѣка, и вие ще наблюдавате течението ѝ. Като излѣзете отъ туй мѣсто, вие ще имате отлично разположение. Тази рѣка ще роди въ тебе едно отлично настроение, и ти като се изкачвашъ нагорѣ и слушашъ това шумоление на водата, камъчетата и листата, въ тебе се развива веселие, радость. Това е животъ! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Нѣкой казва това не е музика“. Хубаво този шумъ е произвѣлъ една благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концертъ, който се дава слушайте най-голѣмия виртуоз, и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шума на тази рѣка. Послѣ, не само това: идете при нѣкое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, въ калнитѣ ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, кѫдѣто има камъчета голѣми и малки, и водата да се блъска тукъ и тамъ. Ще видите каква музика има тамъ! Послѣ, като идете въ гората, тамъ ще чуете такива симфонии, арии... Трѣбва да ви изведа, има особено врѣме прѣзъ годината когато ще чуете този концертъ. Вие не сте наблюдавали природата. Вашиятъ умъ е билъ занятъ съ други мисли, вие сте минали, ама не сте наблюдавали. Ще идете всрѣдъ природата, ще забравите всичкитѣ ваши грижи и ще слушате. Сутринь, като влѣзете въ гората, всичко е тихо, послѣ забѣлѣзвашъ едно малко шумоление, единъ малъкъ шумъ, който постепенно се усилва, усилва, усилва дойде единъ вѣтъръ, залюлѣятъ се всички тия клонища, и слѣдъ туй пакъ започне утихване. Ако имате слухъ, ще чуете че туй трептение отъ всѣки единъ листъ има особени звукове. Окултнитѣ гами на природата сѫ други, по отношение съ нашитѣ гами, съ тѣхъ тѣ сѫ въ дисхармония. Отъ наше гледище тази музика е друго яче настроена. И ако вие се настроите, споредъ тази музика на природата, и изпѣете нѣщо отъ нея, ще ви питатъ: Отъ где взехте това парче, отъ кой авторъ? Та, по този начинъ, азъ искамъ вие да се запознаете съ окултната музика, и да черпите сили и вдъхновение отъ живота природа, отъ дърветата особено. Нѣкой пѫть идете, не толкова въ боровитѣ гори, тамъ музиката е друга, но въ буковитѣ, дѫбовитѣ гори и си изберете нѣкоя хубава красива мѣстность, дѣто да има извѣстни промѣни вѫтрѣ въ почвата. Сега, въ нашето съзнание ние сме заети само съ мисъльта за небето, и мислимъ, че небето е много красиво мѣсто. Но въ какво седи красотата на небето? Давали ли сте си отчетъ въ какво именно седи красивия животъ? красивиятъ животъ е разумниятъ животъ. Нищо повече! А този разуменъ животъ въ какво ще се изрази? Той има външенъ изразъ, има и вѫтрѣшенъ изразъ. А вѫтрѣшниятъ изразъ сега за насъ се изявява чрѣзъ музиката. Въ насъ има музика. Всѣки човѣкъ си пѣе, когато е веселъ, радостенъ. Когато е радостенъ, той пѣе, макаръ и да не е пѣвецъ, той вѫтрѣшно пѣе или си пѣе, или се моли. Що е молитва? То е Божествено пѣние. Молитвата е недосегаемо вѫтрѣшно изкуство. За молитвата другъ инструментъ се изисква вече. Следователно, ние имаме пѣние, звукове, и слѣдъ звуковитѣ трѣбва да съчетаемъ божествената музика съ ангелската. И тогава, ние хората на земята, ще дадемъ само техниката. Дървенитѣ инструменти сѫ наши. Грубата часть е човѣшка, направата на цигулката, струнитѣ, лѫка; вибрирането на въздуха е изъ ангелския свѣтъ, а смисълътъ, който музиката може да донесе, то е изъ Божествения свѣтъ. Всички съврѣменни хора иматъ сложено понятие, че външниятъ свѣтъ е мъртавъ и слѣдователно, само ние сме живитѣ хора, разумнитѣ сѫщества. Не е така! Вие въ даденъ моментъ може да бѫдете мъртви за едного. Въ какво отношение? — Ни най малко да не се интересувате отъ неговия животъ. Вие сте вдадени въ вашитѣ работи, и до извѣстенъ моментъ даденъ човѣкъ не сѫществува въ ума ви, той даже, като че е мъртавъ за васъ, а този човѣкъ може да ви заинтересува, и да ви стане интересенъ. Много хора е имало въ живота ви, за които първоначално вие нищо не искате да знаете, а слѣдъ врѣме се заинтересувате за тѣхъ. Та, музиката е единъ начинъ да оживѣе природата за васъ. Камънитѣ ще оживѣятъ, дърветата, изворитѣ, и всичко наоколо ще оживѣе, и животътъ ви ще стане сносенъ. Навсѣкѫдѣ ще може да се тонирате. Сега, азъ не говоря вече за градския животъ или за селския животъ, нѣма да намѣритѣ у тѣхъ тази прѣснота. Запримѣръ, българитѣ постоянно говорятъ за своята музика. Ако се спра да я критикувамъ нашата стара музика отъ 5 — 6 вѣка насамъ, отъ робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалимъ. Българинътъ живѣе все съ миналото. Разказва: „Нашиятъ баща, той какъвъ кавалджия е билъ, какъвъ цигуларь е билъ! Мене не гледайте, но дѣдо ми, пъкъ прѣдѣдо ми, пъкъ баба ми, каква пѣвица е била“! Дѣдо ти, баба ти, тѣ сѫ музиканти, хубаво, тѣ сѫ турили основата, ами ти какво направи? Ако дѣдо ти е билъ музикантъ, а баба ти е била пѣвица, и когато дѣдо ти е свирилъ съ гъдулката, а баба ти е пѣла, ти какво тури върху тази основа? И ти трѣбваше да туришъ нѣщо. „На менъ“, казва, „не ми трѣбва музика“. — Тогава излѣзъ изъ живота! „Не ми трѣбва молитва“. — Излѣзъ изъ живота ! Съврѣменнитѣ хора искатъ да покажатъ значението на музиката, и затова свѣтскитѣ хора даватъ повече врѣме за музиката. Това е хубаво, тѣ вървятъ по правия пѫть, азъ ги похвалявамъ. Въ съврѣменнитѣ течения на окултисти, и въ разбиранията си, повече религиозни хора казватъ: „Насъ много пѣние не ни трѣбва, трѣбва ни дълбоко размишление“. Е, какво е дълбоко размишление? Седне нѣкой, концентрира се. Индуситѣ какво правятъ? Ама тия индуси, които днесъ употрѣбяватъ извѣстни системи за концентриране, тѣ съ вѣкове сѫ упражнявали пѣние и свирене. Тѣ сѫ минали първата степень на ученици, и сега сѫ дошли до концентриране. Тѣ сѫ приготвили тия способности, които лежатъ по-горѣ — тѣ може да се събудятъ. А какво става съ единъ европеецъ? Той се концентрира, и като мисли, мисли, заспива. Това не е концентриране! Послѣ пакъ си отрие очитѣ, свие си рѫката и казва: „Азъ ще се концентрирамъ“. Ти развали вече концентрирането. Спокоенъ трѣбва да бѫдешъ. Ти ще се отпуснешъ, ще туришъ рѫцѣтѣ си прѣспокойно, свободно, нѣма да се свивашъ, нѣма да има никакво стискане на мускулитѣ. И когато пѣете, отъ васъ се стѣгатъ. Не, ще се отпуснете, гърлото ви трѣбва да бѫде свободно. Нѣкои казватъ: „Какво ще кажатъ за менъ? Азъ отъ музика не разбирамъ“. Вие оставете вашата критика. Ти имашъ желание да пѣешъ, нали? Ще направишъ една погрѣшка, 100 направи, но научи се да пѣешъ. Ние ще те извинимъ за погрѣшката. Но ако кажеш: „Азъ да се науча, че послѣ ще пѣя“, никога нѣма да се научишъ. Това сѫ лѫжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и щестлавие! Най-първо нѣма да взимате вѣрно тоноветѣ, нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама азъ не съмъ добъръ пѣвецъ“. Ще ви дадемъ правила какъ да пѣете. И ако вие употрѣбите моитѣ правила, ще се оправятъ гърлата ви. Има подобрѣние. Прѣди повече отъ 15 — 16 години азъ направихъ първия опитъ. Това бѣше въ Варна. Имаше една ученичка, VI-то класна, тя не можеше да изпѣе два тона правилно. Всички се смѣеха, че била дървенъ музикантъ. И като я нападнатъ, тя си поплаче. Казвамъ: ти можешъ да се научишъ да пѣешъ. Какъ? Тя се научи хубаво да пѣе и послѣ пѣеше въ хора. Но на човѣка трѣбва да му се вдьхне довѣрие, че има дарба. Той трѣбва да има вѣра, за да се научи да пѣе за себе си. Азъ нѣма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пѣете. Най-хубава музика е когато пѣешъ или свиришъ за себе си. И азъ отъ личенъ опитъ зная това. Съ моята цигулка азъ съмъ прѣкаралъ най-хубавитѣ си минути. Взема, посвиря на всичкитѣ скърби и страдания и като имъ засвиря така тия пѣсни, т. е. азъ ги наричамъ окултни упражнения, всичкитѣ духове си заминаватъ и азъ ставамъ радостенъ и веселъ. Но щомъ не свиря и не пѣя, много лоши сѫ. Нѣкои си казватъ, какво ли правя азъ. Азъ когато съмъ уморенъ свиря и пѣя. И когато идвамъ въ гората, слушамъ какъ гората пѣе, какъ изворитѣ пѣятъ, какъ птичкитѣ пѣятъ. Навсѣкѫдѣ се вслушвамъ. Нѣкоя птичка пѣе, азъ се поспра, турна си ухото, казвамъ: колко е хубаво. Тукъ еди-кѫдѣ си хубаво пѣешъ, но тукъ, на това мѣсто и ти си изпортила малко. Славеитѣ ги слушамъ, наблюдавамъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ майстори, добри пѣвци. Хубаво гласа си извивашъ, но казвамъ: ти трѣбва още да се учишъ. Единъ день отивамъ къмъ Борисовата градина и по пѫтя, къмъ гората, слушамъ славей пѣе. Славеятъ е много срамежливъ. Този славей се скрилъ въ боровите дървета, отличенъ пѣвецъ, пѣе хубаво, но не се вижда, и така ме заинтересува! Тоноветѣ взима така правилно, чисто, рекохъ: да видя кѫдѣ се е скрилъ. Отидохъ, отъ тукъ надникна, отъ тамъ надникна, зърнахъ го, а той като замижалъ съ очитѣ си, пѣе, та се прѣнася. Като го изслушахъ, като отвори очитѣ си и ме видѣ, подскочи и казва. „Какъ ме издебна!“ Казвамъ: слушай, харесвамъ ти пѣнието, хубаво пѣешъ, отличенъ пѣвецъ си ти! Трѣбва да наблюдава човѣкъ! Ще каже нѣкой: „Е, азъ ще седна сега да се уча отъ туй малко славейче, друга работа нѣмамъ, ще се занимавамъ съ туй малко славейче“. Ако ти не се занимавашъ съ него, и съ другитѣ работи не може да се занимавашъ. И когато Господь те види, че ти търсишъ все великитѣ работи въ свѣта, Той ще каже: „Нашиятъ синъ не отива на добрѣ“. А когато види, че обръщашъ внимание на малкитѣ работи, и великитѣ ще дойдатъ. Та, пѣнието, нѣкой пѫть, споредъ васъ, това е дреболия. Кои пѣятъ? Казватъ: „Ние знаемъ кои пѣятъ“. Българинътъ за пѣнието има слѣдното понятие: „момата“ казватъ трѣбва да пѣе, понеже ще се жени. Пъкъ попътъ, той си има такава длъжность — да пѣе, псалтътъ — сѫщо пѣе. Азъ не съмъ псалтъ, не съмъ попъ, не съмъ мома да се женя, та да пѣя! То, бива единъ пѫть въ годината, когато идешъ нѣкѫдѣ, когато те повикатъ на угощение, че тогава, може да се развеселишъ, може да попѣешъ“. Такива сѫ въобще народнитѣ ни схващания. И българинътъ отъ послѣ ги е добилъ, въ своето слизане. Въ своя първоначаленъ животъ, когато той е седѣлъ по-високо, проявявалъ се е като музикантъ, но отпослѣ той е изгубилъ тази музикална култура. Музикаленъ е българинътъ! Той ималъ култура, но като изгубилъ своята музика, изгубилъ и своята книжнина. И сега, отъ книжнината на славянитѣ нищо не е останало, а при това, славянитѣ сѫ много музикаленъ народъ, но у тѣхъ наново трѣбва да се събуди този музикаленъ духъ. Сега, ние започваме просто, съ малки, прости упражнения. Упражненията сѫ елементарни. Азъ искамъ, онѣзи отъ васъ, които ще пѣятъ, доброволно и по любовь да пѣятъ. Ако искате да се учите, и тия упражнения да произведатъ ефектъ върху васъ, ще трѣбва всичко по любовь да правите, и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законитѣ. Нѣма да взимате тоноветѣ въ такова легато, въ такива протакания, но ще се учите да взимате тоноветѣ много вѣрно чисти. Най-първо ще се научите да взимате добрѣ 4 тѣ основни тона, на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вѣрно ще ги взимате. Всѣкога ще може да взимате тѣзи 4 тона, и слѣдъ туй, постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Азъ не казвамъ, че безъ музика не може да живѣете, можете, но животътъ ви ще бѫде не сносенъ. И онѣзи хора, които най-много страдатъ въ живота си, тѣ сѫ хора безъ музика. Музикантътъ не страда. Той страда, но е радостенъ въ страданията си. И азъ съмъ виждалъ, има такива просяци. Най добритѣ просяци сѫ онѣзи, които свирятъ съ своята гъдулка. Той си свири, и като мине нѣкой, той казва: „Азъ не прося, изкуство имамъ“. Изкуство е то! Хубаво свири той, възпитава хората, седи на пѫтя, и казва: „Моето изкуство ви прѣдлагамъ, безъ пари свиря азъ. Та, въ новото учение непрѣменно искамъ отъ всинца ви знание на музика. Въ школата, който не е музикаленъ, той не може да бѫде ученикъ. Всички трѣбва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото, ако станете много чувствителни, ще станете щестлавни и горделиви, но да си развивате образи — чувствителността да се обърне на образна музика. Образитѣ сѫ качество на човѣшкия умъ. Чувствителността е необходима за сърдцето, като пáра, но тази пáра трѣбва да се обърне на енергия. Всѣкога когато пѣемъ, въ пѣнието трѣбва да се произвеждатъ хубави картини, нѣкои хубави образи отъ природата. За свѣта, други пѣсни ще имате. Когато минавате отъ сегашната музика въ окултната, вие ще имате единъ прѣходенъ периодъ. И въ това, както се смѣнятъ гамитѣ, отъ една въ друга ще се научите да смѣняте гамитѣ, и да минавате отъ едно състояние въ друго. Нѣкой пѫть става у васъ едно прѣтѫпяване на гласа. Прѣтѫпяването на гласа се дѫлжи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я прѣнесете въ гортана си, ще правите извѣстни упражнения, да владѣете вашия ларинксъ, да прѣнасяте разумно волята си. Гнѣвътъ, съмнѣнието, ядътъ, безвѣрието, всички тия нѣща рушатъ гърлото. Може нѣкой да е много талантливъ, но тия отрицателни качества, постепенно ще повлияятъ на неговия гортанъ, а слѣдъ туй ще повлияятъ и на неговата мисъль. Ти се съсрѣдоточишъ, искашъ да се изкажешъ, и тази мисъль постепенно се проектира чрѣзъ твоя гортанъ. А самата рѣчь, и тя се изразява по единъ музикаленъ начинъ. Запримѣръ, като кажете „Азъ искамъ,“ това е музика. И първоначалниятъ езикъ е билъ чисто музикаленъ, но съ грѣхопадането на хората, сѫ останали звукове, които нѣматъ музика въ себе си. И сега, вече въ оперната музика, искатъ да възстановятъ музиката чрѣзъ пѣнието и играта, а ние, като видим това, ще се произнесемъ малко нецензурно, ще кажемъ: „Туй сѫ извѣстенъ родъ кълчения“. И ако съврѣменния човѣкъ ни попита: Кое е правилното движение кои сѫ ония правилни маниери, движения? Ще имъ отговоримъ: Които сѫ съгласни съ природата. Знаете ли кои сѫ правилни движения, запримѣръ, кога се е появило рѫкуването на хората? Въ сравнение съ човѣшкото развитие, рѫкуването не е отъ много старо врѣме. Всѣко едно движение изразява извѣстенъ музикаленъ тонъ. И съ музиката, по нататъкъ, ние ще изучимъ тия движения. Когато движението съвпада съ тона, който му съотвѣтствува, то е една велика сила. Сега, тамъ псалмопѣвецътъ казва: „Изворитѣ, рѣкитѣ, горитѣ. Те призоваватъ“. Цѣлата природа взема участие да славятъ Господа. Какъ ще Го славятъ? Въ пѣние. Сега не разбирайте, че азъ взимамъ прѣдъ видъ пѣнието въ сегашната музика. То не е още музика. Слѣдъ врѣме хората ще се раждатъ съ музикални способности. Сега, азъ, доколкото виждамъ, между всинца ви, има нѣкои доста даровити по музика. А то е единъ добъръ признакъ. Слѣдъ това, тази музика ще прѣдизвика, ще събуди у васъ други способности, ще ви направи по способни, по-нѣжни и меки. Нужна е нѣжностьта. А намъ ни трѣбва мекота — музика. Азъ употрѣбявамъ музиката, като единъ послѣденъ методъ, да внеса хармония между васъ. И ако този методъ не проработи, азъ имамъ на разположение още единъ методъ, но послѣ ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непрѣменно дърво ще дойде“. Съвсѣмъ друга е мисъльта ми. Имамъ единъ методъ, още по хубавъ, но бихъ желалъ този послѣденъ методъ да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете съ него, ще трѣбва да се повърнете назадъ. Та, методътъ ще ви повърне да научите музиката. Въ него изключение нѣма. По добрѣ е да изучите сега музиката, че, като влѣзете тамъ, да вървите напрѣдъ, като нѣкоя птица, да си вдигнете крилата на високо, и да бѫде свободенъ вашия пѫть. Сега, да се върнемъ къмъ нашите двѣ упражнения. Тѣ почти сѫ завършени. Единъ такъвъ класъ, да ви занимавамъ съ тия упражнения, азъ ги наричамъ забавителни събрания. Туй за мене е едно забавително събрание, забавителна вечерь. Сега нѣколко отъ ученицитѣ ще изпѣятъ първото упражнение, както е завършено; слѣдъ туй ще пѣемъ упражнението за слънцето: „скръбьта си ти кажи (Учительтъ свири — 8-тѣ братя пѣятъ) I мотивъ завършенъ. Сила жива (2) Кажи ми (2) Дѣ вода извира (2) Кажи ми (2) Сладки думи двѣ Твойтѣ думи двѣ Сладки думи двѣ II мотивъ завършенъ Скръбьта си ти кажи Сърце си ти отвори На слънчеви лѫчи (4) Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ И в’душата ти радость ще внесатъ (5) Радость ще внесатъ (8) И в’душата ти радость ще внесатъ. (изпѣха се много пѫти). Да изпѣемъ втория мотивъ така, че когато мелодията се качва нагорѣ, постепенно ще се усилва, а като слиза надолу, ще утихва, утихва, до като дойде на това мѣсто радость ще внесатъ послѣ, пакъ постепенно ще се качва нагорѣ, и като се повръщате, пакъ тихо ще пѣете. Туй показва, че въ музиката, при качването нагорѣ има извѣстни мѫчнотии, които постепенно се прѣодоляватъ, както като се качвашъ на нѣкой планински върхъ, и започвашъ пакъ тихо. Вълнообразно е качването нагорѣ. Въ тази пѣсенъ пъкъ „кажи ми сладки думи двѣ,“ тукъ има полутонове, тѣхъ ще ги прѣскачате. Каква е широка площьта на окултната музика! Въ обикновената музика това е раздѣлѣно на 4 части, и едва може да я пѣятъ. Прилагайте музиката въ живота си! Да кажемъ, имате нѣкоя мѫчна работа да свършите, започнете да пѣете. (Учителятъ пѣе самъ:) „Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ, и въ душа ти радость ще внесатъ“. Ще си изпѣешъ така свободно пѣсеньта. Послѣ, по този мотивъ може да си направишъ много пѣсни. Тѣ сѫ правила. Може да си композирате, каквато пѣсень искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми, сладки думи двѣ“ (Учительтъ пѣе самъ), Тѣзи сладкитѣ думи, кои сѫ тѣ? Туй не е измислено. Казватъ българитѣ: „кажи ми двѣ сладки думи!“ Тамъ се взиматъ и хубави и весели, (Учительтъ свири „кажи ми, кажи ми“). Сега българинътъ се събужда, нали, и вие ще кажете: „Тѣ сѫ български пѣсни“. Не, не сѫ български пѣсни. Това сѫ пѣсни на природата. Този мотивъ не е на българската глава. Българска музика било това! Ходилъ единъ ясновидецъ, и изкаралъ тия хороводни пѣсни, като български пѣсни. Това сѫ пѣсни на природата! Казватъ: „Български пѣсни били!“ Българската глава такива пѣсни не може да роди, не само българинътъ не го бива затова, но и англичанинътъ и французинътъ тѣхъ даже още повече не ги бива отъ насъ. Това сѫ мотиви на природата. Нѣкой пѫть сѫ съблазнителни, понеже съ тѣхъ много тропане сѫ изкарали, много сѫ играли съ тѣхъ. Тѣзи пѣсни сѫ ги употрѣбявали хората за зло, та сега, като ги засвиришъ, казватъ: „Тропаница има“. А тази тропаница е за лѣкуване. Ако има тропаница, тя е за здраве. Тѣ сѫ ритми за здраве. И вземете, когато нѣкой е боленъ, не му пѣйте миньорни гами, мажорни пѣйте. Мѫжътъ ти е боленъ, потропай му, тъй, не силно, тихичко потропай въ кѫщи, потрай, той най-първо ще каже: „Не ми тропай“. А като му поиграешъ, ще каже: „Я още малко“, и ще почне и той да тананика, и погледнешъ, работата се свърши. „Ама че какъ“, казвате, „срамота е да се играе?“ Още по-голѣмъ срамъ е да лежишъ на леглото здравъ, да пъшкашъ, и да ти носятъ това — онова. Туй е още по-смѣшно. Ако е за почивка, другъ е въпросътъ, но да се разболѣешъ и да смутишъ цѣлата кѫща съ твоята болесть, това е срамота. Ще потропашъ, ще посвиришъ, има болести, които така се лекуватъ — музикално лекуване. То е много хубаво. Нѣма много силно да пѣешъ — тихо, не да сплашимъ болния, защото ухото му е много чувствително, трѣбва да се пѣе много тихо, но живо. Запримѣръ, когато минаваме къмъ второто упражнение, мотивътъ е много сериозенъ, отпърво той е миньоренъ, послѣ става по-живъ. „Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ“. Сега, ние ще приложимъ музиката при възпитанието на дѣцата. Ще правимъ опити съ малкитѣ дѣца. Вие искате на васъ да ги направимъ. Вие сте употрѣбявали много морални правила, а сега на дѣцата ще приложите нѣкои отъ тия окултни упражнения, ще видите какво е тѣхното влияние. Музиката за въ бѫдаще ще прѣдставя едно добро възпитателно срѣдство, което може да приложите и за себе си. Седишъ, и не можешъ да рѣшишъ една задача, вземи едно упражнение, второ, изпѣй всичкитѣ упражнения, и ще видишъ резултата. Сега тия упражнения, които ви давамъ сега на готово, туй е едно съкратяване на труда, друго-яче тия упражнения ще ги търсите изъ рилскитѣ гори, ще ги търсите по планинитѣ, по изворитѣ, така най-послѣ може да ги търсите и изъ народа, но трѣбва ухо и разбиране, да схващате какъвъ е истинския мотивъ. Българинътъ, така, прѣзъ врѣме на своето робство се е лѣкувалъ съ тия свои пѣсни. Съ миньорнитѣ пѣсни, той е лѣкувалъ тѫгитѣ си, а съ мажорнитѣ, той е казалъ: „Ти трѣбва да потропашъ, да поиграешъ, пъкъ утрѣ ще ида да ора“. Послѣ, като дойде пакъ тѫгата, ще пѣе миньорната гама, при радостьта пакъ мажорната и т. н. Сега, и ние сме изложени въ свѣта на страдания, а музиката, това е начинъ за лѣкуване. Може и безъ музика да мине. Хайде една почивка, сега, да видимъ какво казватъ ученицитѣ тукъ за музиката. (Прочетоха се още нѣколко теми) Свѣтска и духовна музика нѣма. Музиката не е нито свѣтска, нито духовна, но има два прѣвода. Музиката си е музика, единъ принципъ е, тъй може да се каже. Когато ние говоримъ, че човѣкъ трѣбва да има добро настроение, то е музика. Всѣко приятно настроение, това се дължи на музиката. Доброто за да се прояви, непрѣменно трѣбва да употрѣбишъ музиката, тя е една обвивка. Въ мѫдростьта има редъ и порядъкъ, както въ музиката. Значи, въ мѫдростьта, въ истината, въ любовьта, всички употрѣбяватъ музиката. Тѣ сѫ външни срѣдства за проявяването на самия животъ. Музиката е граница. Ако вземемъ този интелектуалниятъ свѣтъ, той е граница между интелектуалнитѣ и музикалнитѣ способности на човѣка. Тукъ, (на челото отъ страна, на рѫба на челото), се намиратъ нѣколко способности у човѣка. На нѣкои този рѫбъ не е така силно развитъ, значи музикалнитѣ способности сѫ по-малко развити, а ще забѣлѣжите, че у музикантитѣ този рѫбъ (надъ окото) е много развитъ. Интелектуалниятъ свѣтъ, туй е ангелскиятъ свѣтъ, дѣто казватъ — човѣкъ е манасъ, то е свѣтътъ на ангелитѣ. Допирни точки сѫ това. Най-голѣмиятъ нашъ философъ при единъ най-простъ ангелъ е като единъ невѣжа. Най учениятъ философъ на земята, при единъ най простъ ангелъ, той ще се намѣри въ положение, като едно малко бебе. Сега, по нѣкой пѫть, ние имаме високо мнѣние за себе си. Често, въ небето има такъвъ единъ изразъ; тамъ най-простия ангелъ е офицеръ, не е войникъ между ангелитѣ — офицеръ е; а тукъ, офицерътъ не е ангелъ. При сегашното на човѣчеството, има по-важни работи, отколкото цѣлия нашъ животъ. Сега, ние имаме за себе си високо мнѣние даже по нѣкой пѫть, азъ съмъ слушалъ да казватъ, че хората седѣли по-високо отъ ангелитѣ, отъ арахангелитѣ. Тъй си мислимъ ние. За въ бѫдаще може да стане това нѣщо, възможно е, но за сега... Тамъ, въ Писанието се казва: „Направилъ си го малко по долу отъ ангелитѣ“. Но нѣкои богословци тълкуватъ, че човѣцитѣ надминаватъ ангелитѣ. Това не е вѣрно! Ако вземемъ формата на ангелитѣ, — добрѣ, но ако вземемъ тѣхната сѫщина, има нѣщо, въ което ангелитѣ не могатъ да прогресиратъ, то е, че тѣ не могатъ да грѣшатъ! Тѣ сѫ сѫщества абсолютно чисти, чисти ! Тѣ сѫ образецъ на чистота и Любовь. Ако искате Любовь, тамъ може да я намѣрите, между тѣхъ е Любовьта. И каква Любовь ! Ако изпратимъ нѣкой между васъ тамъ при тѣхъ, ще видите, че тѣ нѣматъ такава любовь, такава култура като вашата. Между васъ и тѣхъ има такава прѣграда, че мѫчно може да се домогнешъ до тѣхното училище ! Колко животи трѣбва да прѣкарате въвъ постъ и молитва, колко молби трѣбва да отправите прѣдъ Бога, докато ви приематъ тамъ, при тѣхъ. Въ рая лесно се влиза, но между ангелитѣ мѫчно се влиза. Въ рая сѫ все човѣшки души. Та, когато нѣкой ме слуша да говоря за ангелитѣ, казвамъ: пламъкътъ, огъньтъ, ангелитѣ ги правятъ, тѣ сѫ сѫщества на огъня. Ние трѣбва да бѫдемъ скромни. Ангелитѣ иматъ отлична култура, — такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По нѣкой пѫть, нѣкой ангелъ може де дойде на земята, но тѣ идватъ съ специална мисия. И човѣшкитѣ души иматъ рѫководители ангели, но тѣ много рѣдко слизатъ. Не си правете илюзия! Ангелитѣ слизатъ много рѣдко, не че не обичатъ да слизатъ, но иматъ много работа. Понеже човѣчеството е останало назадъ, тѣ гледатъ да приготвятъ светии за тѣхъ. И ангелитѣ — тѣ си иматъ еволюция, по която вървятъ; тѣ приготовляватъ светии. И тъй, вие се приготовлявате за светии. Туй не е за смѣхъ. Светия, значи, проявяване, да можете да учите и да помагате. Та почти всички служби, които ангелитѣ сѫ имали, сега сѫ заети отъ светии. Много малко ангели има сега тука, тѣ се оттеглятъ въ своя свѣтъ, тамъ иматъ работа; нѣкои отъ тѣхъ сѫ много натоварени, натоварени сѫ съ управляване на слънчеви системи. Тѣ нѣма да слѣзатъ да се занимаватъ съ Ивана, съ Драгана. Важна работа иматъ! Тѣ сѫ сѫщества чисти, крайно чисти, толкова нѣжни, че при тѣхъ ти не можешъ да приближишъ тъй пороченъ. Абсолютно не можешъ да приближишъ! Тѣ сѫ като пчелитѣ, тѣ болници нѣматъ, лѣкари нѣматъ, когато нѣкой съгрѣши между тѣхъ, изведнъжъ го изхвърлятъ навънка. Опрощение нѣма тамъ, никой не плаче, изведнъжъ го изхвърлятъ и го забравятъ. Тъй щото, между насъ има доста отъ тия паднали ангели, не сѫ паднали ангели, но ангели безъ крилѣ сѫ тѣ. Има едно прѣдание, че когато хората паднали и дошли на земята, изпратили 1,000,000 ангели тукъ, да дойдатъ да имъ помогнатъ. Тѣ като дошли, видѣли човѣшкитѣ дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тѣхъ и останали на земята. Та, казва прѣданието: „Синовѣтѣ Божии, видѣли, че човѣшкитѣ дъщери сѫ много красиви, и се задомили на земята“. И като дошълъ Христосъ, дошълъ да каже на ангелитѣ: „Вашата мисия бѣше да помогнете на човѣчеството, пъкъ хората като дойдатъ до съзнание, нека тѣ да спасяватъ другитѣ съ тия връзки“. Сега, това сѫ връзки отъ „1001 нощь“. Този е окултенъ разказъ, който трѣбва да се разясни, за който разказъ ако се говори безъ разяснение, ще си съставите едно криво понятие. Ангелитѣ сѫ свързани чрѣзъ растенията, чрѣзъ животнитѣ, а ние сме свързани съ тѣхъ. Азъ ще ви кажа какъ сме свързани съ ангелитѣ. Дърветата, това сѫ дѣца на ангелитѣ. Сега ви говоря на окултенъ езикъ. Пъкъ животнитѣ, това сѫ дѣца на архангелитѣ. Та, тѣхнитѣ дѣца, растенията и животнитѣ, служатъ на хората. Ангелитѣ и арахангелитѣ имъ казватъ: „Учете се тукъ, изучвайте човѣшкия животъ!“ Не мислете, че растенията иматъ просто произхождение, единъ день тѣ ще се върнатъ горѣ, при своитѣ родители. Нѣкои казватъ: „Това е едно дърво!“ Сега, у васъ ще влѣзе една отрицателна мисълъ: ангелитѣ иматъ ли дѣца? — Иматъ разбира се, но дѣца, които не се раждатъ, както се раждатъ хората. И този начинъ, по който се раждатъ хората той не е единъ отъ най-сполучливитѣ методи за раждане. „Родено отъ плътъ и родено отъ духъ“. Какъ се ражда отъ духъ? Та, за туй ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни къмъ тия растения. Когато ви говоря за растенията, азъ имамъ прѣдъ видъ, че тѣ сѫ дѣца на ангелитѣ, за туй въ ябълката, въ крушата, и пр. у тѣхъ има такива хубави сокове... Не чувствувате ли тѣхната сила? То е цѣло богатство! У тѣхъ Любовьта е съвършенно безкористна, тѣ се жертвуватъ. Но нѣкой пѫть, когато пристѫпимъ законитѣ, и тѣ произнасятъ присѫда, и, често, нѣкой може да плати съ живота си. Сега, въобще вие казвате: „Господь създалъ растенията, дърветата за хората, да ги употрѣбяватъ за градиво“. Вие, като ученици на окултната школа, ще се освободите отъ туй заблуждение. Не е тъй! Дърветата не сѫ направени да ставатъ греди за нашитѣ здания. Че ставатъ греди, то е другъ въпросъ. Че ние можемъ да заколимъ нѣкои отъ тия млѣкопитающи, то е другъ въпросъ, но тѣ не сѫ създадени за насъ да ги ядемъ. Сега ученици сте вие, трѣбва да мислите. Дойде нѣкоя мисъль мислите върху нея. Има и други начинъ за раждане. Ако доброволно се жертвуватъ, то е другъ въпросъ, но тъй, както ние ги употрѣбяваме, както ги изнасиляме, първоначално не е било така. Растенията, животнитѣ, и млѣкопитающитѣ иматъ съвсѣмъ друго прѣдназначение. Когато Адамъ е билъ въ Рая, какво било прѣдназначението му, какво му било прѣдоставено? Какво пише Библията? Нали се казва да обработва земята и да отглежда растенията и животнитѣ? И не само това, но на всички животни да имъ тури имена. Никѫдѣ не е казано да ги яде. На животнитѣ далъ трѣва да ядатъ, а на човѣка далъ плодове. Слѣдъ като излѣзалъ изъ рая, понеже станалъ господарь, той прѣстѫпилъ Божия законъ. И тъй, ние трѣбва да се научимъ да пѣемъ — най-важното нѣщо е да пѣемъ. Но тази музика, която азъ прѣпорѫчвамъ, тя трѣбва да внесе слѣднитѣ елементи: Окултната музика внася освѣжаване на ума. Ако ти пѣешъ правилно една окултна пѣсень, умътъ ти ще се разведри. Ако имашъ да рѣшавашъ нѣкоя задача, правилно ще я разрѣшишъ. Нѣкой пита: Какъ да рѣша задачата? — Ще пѣешъ, и правилно ще я рѣшишъ. Като си попѣемъ 5 минути тихо, слѣдъ туй вземи перото, и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение въ ума, свѣтлина, чистота, тя върви въ съгласие. Не само да се възродишъ но и да рѣшишъ правилно задачата си. За примѣръ, въ музиката има и нѣкои тонове, които сѫ свързани съ думи. Ние ги свързваме съ думитѣ, за да се развие въ насъ чувствителностьта. Пъкъ нѣкой пѫть, чувствителностьта се отразява злѣ върху нашата паметь. Сегашните музиканти сѫ много чувствителни. Изобщо музикантитѣ сѫ много честолюбиви, отъ много малко кипватъ. Вземете нѣкой капелмайсторъ или нѣкой диригентъ на хоръ, като си втрѣнчи очитѣ, не може да търпи грѣшки, а той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Туй е, защото идейна музика нѣма още. Сега нѣма какво да го осѫждаме. Правъ е, трѣбва да се пѣе хубаво. Той не може да слуша тия невѣрни тонове. Правъ е! Та, първо ние ще пѣемъ, за кого? Ние ще пѣемъ отъ любовь. Ще туримъ за основа Любовьта, и ще пѣемъ! Тогава, азъ казвамъ: много ми е тъжно, не ми се пѣе вече. Нѣкой се усѣща тѫженъ, не му се пѣе. Ще пѣешъ! Единственото нѣщо което може да те излѣкува сега, то е пѣнието, трѣбва да пѣешъ! Защо да не пѣешъ? Както ви казахъ тази сутринь, ние трѣбва да мислимъ, защото много скѫпо костуваме на невидимия свѣтъ. Азъ единъ день трѣбва да ви направя смѣтка, колко коства всѣки единъ отъ васъ. И да не си правите илюзии, за насъ се харчи такава грамадна енергия, че е срамота ние да седимъ още въ това положение! Това не е милионъ, не, сѫ 10 милиона, това сѫ милиарди и милиарди лева само за едного! И при това, седите и казвате: „Какво ще излѣзе отъ менъ?“ Какво ли ще излѣзе? Какъ да нарека такъвъ единъ ученикъ, на когото баща му харчилъ, харчилъ, изпохарчилъ всичкото си имане? Какъ го кръщавате такъвъ синъ, какъ го казвате? Ще намѣрите сами тази дума. Ще бѫде, всичко ще бѫде! Главното нѣщо е, да се мине този прѣходенъ периодъ на човѣчеството. Ученицитѣ се намиратъ малко въ особено състояние, туй нѣма защо да ви обезсърчава. По нататъкъ ще дойдемъ до нѣкои основни упражнения. Ще дойдемъ тогава да застѫпимъ друга една область. Ще минемъ въ геометрията и математиката. Сега, азъ искамъ да ви кажа, какъ растатъ идеитѣ. Запримѣръ, азъ взехъ единъ образъ „Сила жива, изворна, течуща, и всички тия упражнения излѣзоха отъ тази картина. Принципъ е тази сила — строи. Послѣ ще имаме едно упражнение за Мусала: „Единъ си ти мой Мусала! Видѣли ли сте изгрѣва отъ Мусала? Мусала, Мусала, мой Мусала“! За Мусала ще има едно упражнение слѣдъ него ще имаме едно упражнение. Само за думата „Истина“ — цѣло едно упражнение. Ще се научите да произнасяте тази дума — „Истина“. Заглавие и пѣсень, една и сѫща дума. Ще имаме, значи, три упражнения: „За Мусала“, „За Истината“, „Въ заритѣ на живота“. Послѣ ще научимъ още едно упражнение „Богъ е Любовь“. Тамъ като дойдемъ, ще видимъ, дали ще продължимъ. Тогава, съ него, ще имаме 12 упражнения, и ще завършимъ първия цикълъ на окултнитѣ упражнения по музика. Тѣ ще бѫдатъ упражнения само за прѣзъ свободното ви врѣме. За музика ще давате само 5 — 10 минути врѣме. Когато сте скърбенъ или тъженъ, и не можете да работите, тогава пѣйте, но щомъ можете да работите, не ви трѣбватъ пѣсни. Нека имаме сега една тайна молитва. 9 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 26.XI.1922 г недѣля Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА И ПѢНИЕ. Ние сме още въ областьта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, азъ ще ви дамъ и образци. Може би, ще имаме редъ лекции за изучаване на музиката. Ние ще минемъ прѣзъ разнитѣ народи, въ източнитѣ, въ западнитѣ, както и у българитѣ, за да прослѣдимъ какъ се е образувала музиката още отъ далечнитѣ врѣмена. Ще ви покажемъ образци, от гдѣ е взета, какъ е произлѣзла тя, тъй щото, да ви не шокира нѣкой пѫть нѣщо, и да кажете: „Ние знаемъ от гдѣ е туй парче“. Не, не го знаете, всѣко нѣщо си има свой произходъ. И когато пѣемъ, у насъ всѣкога трѣбва да се произведе картина. Когато пишемъ, когато изказваме поезия, у насъ всѣкога трѣбва да изпѫкнатъ не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата свѣтлина, и тѣ сѫ незабравими. Сега, разбира се, у васъ трѣбва да се създадатъ тия чувства. Ако нѣкой религиозенъ човѣкъ би дошълъ тази вечерь, малко ще се поозадачи отъ тия двѣ упражнения, които ще изпълнимъ сега, и ще каже; „Такива работи да се свирятъ! И това било набожни работи . . !“ Е, кои работи сѫ набожни ? Споредъ моето схващане, набожни работи въ свѣта нѣма. Защото, хората сѫ набожни, но какъ? Нѣкой човѣкъ въ ума си е набоженъ, а въ сърцето — никакъ не е набоженъ. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умътъ не е набоженъ. Послѣ, имайте прѣдъ видъ, че ние се занимаваме само съ упражнения, а не съ окултна музика, изпълнение още нѣма, тоноветѣ се взиматъ невѣрно, тактоветѣ не се спазватъ, въ образитѣ сѫщо има една забърканость. Всички тия нѣща ще се изправятъ. Ще имате търпѣние да видите, какъ може музиката да ви помогне, защото, моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у васъ, ще може чрѣзъ музиката да се развие, за да може да ви се създадатъ новитѣ образи. Запримѣръ, езикътъ е картиненъ, и нашата бѫдеща поезия и музика трѣбва да бѫде картинна, да има много живи образи. Азъ започвамъ слѣдното упражнение: Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми: „Гдѣ вода извира, Извира, извира, Гдѣ вода извира?“ Сега, имате окултенъ образецъ. Това е единиятъ мотивъ. Вториятъ мотивъ е: „Скрѫбьта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лѫчи (4)“. Този е другиятъ окултенъ мотивъ. Сега ще кажете: „Е, какво има въ туй скръбьта си ти кажи, сърце си ти отвори?“ Слѣдъ това идва: Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ, И въ душа ти радость ще внесатъ ... Туй послѣдното нѣма сега да го пѣемъ, но ще изпълнимъ първитѣ два мотива. Азъ искамъ да схванете идеитѣ на окултната музика, понеже сега сме се заели, другъ пѫть може би нѣма да се занимаваме. Веднажъ като свърша курса, втори пѫть нѣма да се връщамъ. Онова, което сега научите отъ музиката, туй ще ви остане. Пъкъ, което остане ненаучено, другъ ще ви учи. Туй, което научите отъ окултната музика, ще го приложите въ сегашната музика. Сегашната музика никакъ не я засѣгамъ. Най-добрата пѣсень отъ сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна пѣсень. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра пѣсень, но една окултна пѣсень ти не може да я прѣведешъ по никой начинъ на една обикновена пѣсень. Това е немислимо! Въ туй е разликата между окултната и обикновената музика. Сега, както и да ви се прѣдстави окултната музика, трѣбва образецъ, не само да ви се говори за нея. (Учительтъ свири съ цигулката, а 8-тѣ братя пѣятъ първия мотивъ): Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми, Гдѣ вода извира ... Сега, ще кажете: „Какъвъ е този мотивъ?“ Въ този мотивъ: „Гдѣ вода извира“, ние търсимъ кѫдѣ е изворътъ. И този, високиятъ изворъ, като слиза какво прави? Нали играе, скача между камънитѣ? Отъ тамъ, отъ тия звукове, ония овчари сѫ създали своята музика. Туй тропане у българитѣ е отъ звуковетѣ на водата, която скача. Въ окултната музика ние ще прѣдставимъ на едно мѣсто, какъ тази вода скача отъ нѣкой планински изворъ, какъ слиза; послѣ, като дойде на равно, ще се измѣни темпа. Ще изобразимъ всичкитѣ промѣни. Като влиза водата въ морето ако морето е било много бурно, пакъ ще дадемъ единъ изразъ, ще знаемъ, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаемъ, че е тихо. Тъй че по музиката, отъ единия край до другия, вие ще знаете отгдѣ слиза водата, прѣзъ кѫдѣ минава, и кѫдѣ отива. Сега, вториятъ мотивъ, (Учительтъ свири, братята пѣятъ). „Скрѫбьта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лѫчи.... Въ втория мотивъ имаме една негативна дума, въ отрицателенъ смисъль „скръбьта“. Какъ да я прѣвърнемъ тази скръбь? Сега, прѣвръщане: Скръбьта си ти кажи, Сърцето си ти отвори, На слънчеви лѫчи. Слънцето е което лѣкува. Скръбьта всѣкога се ражда отъ нѣмане на свѣтлина. И всѣкога, когато нѣкой скърби, въ ума му, въ сърцето му има тъмнина, нѣма свѣтлина. Дойде ли свѣтлината, скръбьта изчезва. Дойде ли скръбьта въ сърцето ти, ще попѣешъ, ще кажешъ: „Скръбьта си ти кажи ..“ Пѣй — веднъжъ, дважъ, три, четири, петь пѫти, много пѫти, и ще прѣвърнешъ туй състояние въ друго, ще прѣвърнешъ тази енергия. И сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ поети, не трѣбва само да перифразиратъ, да турятъ рими, но езикътъ имъ да бѫде картиненъ, идеенъ трѣбва да бѫде той, образи да има. „Скръбьта си ти кажи“ — думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лѫчи“. При това, вие може да го украсите още по-хубаво, но нѣма да туряте нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широкъ замахъ има въ него. То има двѣ октави, отъ тѣхъ може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е въ природата, окултно е дадено, Пѣйте го още веднъжъ! (Всички пѣятъ). Сега, пѣйте първото упражнение! Пѣятъ: „Сила жива, кажи ми ...“ Това е народенъ мотивъ. Сега засѣгамъ българската музика. Този мотивъ е взетъ отъ течението на високъ планински изворъ, който постепенно скача надолу по камънитѣ, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотивъ послѣ може да се създадатъ и други пѣсни. Сега, пѣйте второто упражнение. „Скръбьта си ти кажи“. Тихо. (Всички заедно съ Учителя пѣятъ). Българската народна пѣсень, тия игривитѣ, хороводни пѣсни сѫ произлѣзли все отъ изворните мѣста. Природата е жива. А миньорнитѣ пѣсни, тъжовнитѣ пѣсни сѫ произлѣзли при дневната свѣтлина. Два силни контраста на свѣтлината даватъ минйорна краска на пѣсеньта — минйорна гама. Запримѣръ, когато нѣкой бѣденъ човѣкъ излѣзе вънъ, при красивъ слънчевъ день, и вижда всички хора облѣчени, а той скѫсанъ, всички хора сѫ на разходка, а неговитѣ обуща сѫ скѫсани и, не може да излѣзе, той ще запѣе тѫжна мелодия минйорна пѣсень. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчаринъ, като вижда какъ слиза водата въ природата, какъ скача, въ неговия умъ се ражда мажорната гама, заскача, запѣе и казва. „Каквото прави природата, и азъ ще правя същото. Както скача водата, така и азъ ще скачамъ“. Тъй действува човѣшкия духъ. Ти ще си изкажешъ тъгата, и само слънцето може да те научи, защо трѣбва да изказвашъ тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излѣкува. И въ пѣсеньта ще се изкажешъ. Ако си много скърбенъ, изкажи си тъгата на нѣкой приятель, но не вечерно врѣме. Ако искате да се лѣкувате, не отивайте при вашитѣ приятели вечерно врѣме де си казвате тѫгитѣ. Изберете единъ свѣтълъ, ясенъ, слънчевъ день, повикай приятеля си, идете въ гората, разкажи му своята скръбь, и ще се излѣкувашъ. Ето единъ методъ, по който, ако искате, може да се лѣкувате. Ако имате скръбь, която мѫчно може да се лѣкува, изберете най хубавия день, свѣтълъ, ясенъ, идете на полето или въ нѣкоя ливада, изпѣйте тази пѣсень „скръбьта си ти кажи“, и ще падне отъ сърцето ти единъ голѣмъ камъкъ, ще ти олекне, и ще кажешъ: „Слава Богу зарадвахъ се и обновихъ се“. Ако отивате вечерно врѣме да се лѣкувате, може да посѣтите 100 фамилии, да имъ изкажете тъгата си, но не само, че нѣма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетитѣ сѫ прави, като търсятъ природата. Тѣ, като съчиняватъ своитѣ стихотворения, отиватъ всрѣдъ природата. И поетитѣ иматъ скърби и тѫги затова ходятъ по горитѣ, и тамъ ги изказватъ. Най-много скърби иматъ поетитѣ, защото чувствата у тѣхъ сѫ разбити. Много чувствуватъ, а условия нѣматъ, бѣдни сѫ: отъ търговия не разбиратъ, пари нѣматъ, дрѣхи нѣматъ, хората не ги оцѣняватъ. Азъ говоря на поетически езикъ. И, като се върне поета отъ гората, ще каже: „Живѣя въ единъ свѣтъ, дѣто хората не ме разбиратъ“. Но ще дойде врѣме, когато тѣхнитѣ пѣсни ще се пѣятъ. Послѣ, ние ще засѣгнемъ и духовната музика, ще видимъ какъ се е родила тя, при какви условия — ще ви дамъ образецъ на духовна музика. Въ църквата, туй гръцкото пѣене, както днесъ пѣятъ, това не е духовна музика. Трѣбва да мине врѣме, ще ви дамъ образецъ, да знаете какво нѣщо е духовна музика. Трѣбва да създадете нѣщо духовно та, като пѣете небето трѣбва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне нѣкой въ църквата да пѣе (Учительтъ подражава попското пѣене) иье, иьеее, иьеее Казватъ: „Отличенъ псалтъ!“ Гръцката глава какво ще създаде? Въ изкуството, да признавамъ, тѣ родиха нѣщо, но не сѫ гърцитѣ които можаха да родятъ музика. Въ красотата — да, но пѣнието трѣбва да го търсимъ у арабитѣ, у индуситѣ, и египтянитѣ, до нѣкѫдѣ и у евреитѣ. Но да търсишъ ти пѣние у англичанитѣ, да търсишъ пѣние у французитѣ! Qu'est-pu’est vous? Кес-кес-кес, е Qu’est-pu’est vous? Турчинътъ казва: „Кесъ е ки хаба“. То не е тъй, азъ малко го ... Но казвамъ, самото произношение нѣма дълбочина, гласътъ е горѣ, носово произношение, когато при окултното пѣние гласътъ най-малко трѣбва да слѣзе въ гортана. Въ окултната музика трѣбва да бѫдешъ спокоенъ, трѣбва да имашъ нѣкой живъ образъ, нѣщо живо, което да възпѣвашъ: нѣкоя рѣка или планина, или слънцето, или човѣка, или нѣкоя хубава мома, или нѣкой хубавъ момъкъ, или нѣкой домъ. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпѣвашъ; то зависи отъ гениалностьта и таланта на онзи, който ще работи. За сега насъ ни спъватъ, ние имаме толкова спънки. Много голѣми спънки имаме и тия спънки трѣбва да ги прѣмахнемъ по единъ разуменъ начинъ. Днесъ, ако пѣешъ много набожни пѣсни — лошо, ако пѣешъ много свѣтски пѣсни — пакъ лошо. Ще пѣемъ пѣсни, които сѫ близо до природата. Ще възпѣвашъ нѣкой изворъ, нѣкоя планина, слънцето, което изгрѣва, звѣздитѣ, рѣката, ще възпѣвашъ добродѣтелитѣ на нѣкой човѣкъ, който е живъ, реаленъ. Ние говоримъ просто, но вѣрно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря единъ мотивъ много простъ, но вѣренъ“. Има хора, които говорятъ много научно, високо, но туй, което говорятъ не е вѣрно. Лъжливитѣ нѣща сѫ такива. Ние ще започнемъ съ проститѣ, микроскопическитѣ нѣща, но да бѫдатъ вѣрни. Отъ гдѣ си взелъ този сюжетъ? „Виждалъ ли си тази рѣка? Ела да видишъ отгдѣ е взетъ моя сюжетъ. — Отъ тази рѣка. Виждашъ ли я? Почини си при нея, и ще станешъ като нея. Слушай сега! Ще станешъ веселъ, като нея. Послѣ, сѫщитѣ трептения, сѫщитѣ движения има и свѣтлината, както скача този изворъ, сѫщо тъй и свѣтлината слиза по наклонна площь. И тя прави такива бързи движения. И който е готовъ, като дойте свѣтлината ще забѣлѣжи тия движения. (Учительтъ свири) „скръбьта си ги кажи....“. Самото движение на свѣтлината е приблизително, както движението на поточето. Сега, забѣлѣзвате ли разликата между тия упражнения? Ще забѣлѣжите една микроскопическа разлика въ строежа и вѣрностьта имъ. Защо сѫ вѣрни? Защото изразяватъ ония звукове, които сѫ въ природата. Сега, какво може да се роди отъ българитѣ? Вие ще се спрете да кажемъ, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я, нека този отъ васъ, който го е чулъ, да ми го изпѣе, щомъ е бѫлгарско! Този мотивъ слушали сте го нѣкѫдѣ? (Учительтъ свири „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира)? Ако изпѣете този мотивъ силно, и веднага слѣдъ това го изпѣете тихо, ще имате двѣ различни влияния. Като го изпѣете най-първо силно и веднага слѣдъ това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине нѣкой, покрай васъ когато пѣете високо, ще каже: „Тѣ пѣятъ силно.“ Но туй не е право. Азъ ще ви го изсвиря сега тихо (Учителятъ свири тихо, а послѣ силно „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира?“ Тъй сѫ дошли прѣплитанията. Ето гдѣ е заблуждението въ музиката, (Учителятъ свири „Изгрѣва слънцето.“) Тия прѣплитания на тоновете не сѫ вѣрни, и затова мелодията се измѣня. Отъ тия изкривявания въ тоновете тя взима друго направление. Основнитѣ тонове тукъ сѫ: а гдѣ вода извира.... (Учителятъ свири само чисти тонове безъ извивания.) Сега минаваме въ окултната музика. (Учителятъ свири съ извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. Въ малкитѣ пропущения иде заблуждението, и се раждатъ образи, които не сѫ вѣрни. Сега иде втория мотивъ на тази пѣсень. Може ли да изпѣете втория мотивъ? Тихо да изпѣемъ „Скръбьта си ти кажи... “ (Пѣемъ всички, и слѣдъ това (Учителятъ пѣе самъ). Сега отдѣ се е взело въ гръцкото пѣене туй иье, иье? (Учителятъ пѣе много прогонено Блааагооость много пѫти, съ разни извивки) Като сѫ пра вили отклонения въ тия тонове като сѫ изключили съгласнитѣ, тогава останало това иье, иье. Въ окултната музика трѣбва да се прѣдаде смисълъ на тия слогове. (Учителятъ пѣе самъ блааа-гость, благооость (много пѫти) ао ао ау оу...). Трѣбва да коригираме цѣлата имъ духовна музика. Тѣ трѣбва да разбератъ, че всичкитѣ тия молитви трѣбва да се коригиратъ. Тамъ думитѣ сѫ безразборно разхвърлени. Тѣ казватъ, че евреите сѫ прѣвели псалмитѣ. Ходили ли сѫ да видятъ оригинала, да видятъ какъвъ е еврейскиятъ текстъ? Еврейскиятъ езикъ е аналитиченъ, двѣ врѣмена има въ него; или минало или бѫдеще, настояще нѣма. А тѣ, прѣвѣждатъ една еврейска дума кога съ опрѣдѣленъ, кога съ неопрѣдѣленъ членъ, а по нѣкога не само съ минало и бѫдеще врѣме, но и съ нѣкое друго врѣме, не свойствено на езика имъ. И съ това даватъ на думата съвсѣмъ другъ смисълъ, а вибрациите, които тя образува въ ума ти, вече иматъ друго произхождение, като създава вѫтрѣ въ душата ти друго течение. Запримѣръ, I псаломъ както е прѣведенъ не е право прѣведенъ. Азъ гледамъ по нѣкой пѫть и Евангелието какъ е прѣведено. Не е правъ прѣвода му. За да прѣведешъ нѣщо, ти трѣбва да го прѣживѣешъ, да се прѣхвърлишъ въ тия врѣмена, въ които Христосъ е живѣлъ, да разберешъ Духа, които е проникналъ въ Павла, въ Петра, въ Христа. Тогава можешъ да прѣвеждашъ. А днесъ като прѣвеждатъ даватъ единъ букваленъ прѣводъ, и вслѣдствие на това, хората като четатъ Евангелието, не вѣрватъ въ него. Не вѣрватъ, защото прѣводътъ не е вѣренъ. Духътъ го нѣма тамъ. Туй не е за критика, но вие, като окултни ученици, нѣма да се лъжете. Всѣкога вашата прѣцѣнка за всѣко нѣщо трѣбва да бѫде вѣрна ни повече, ни по малко. Правилна оцѣнка за нѣщата! Да не бѫдемъ строги въ прѣцѣнката на нѣщата, но да казваме истината тъй, както си е. И послѣ, нѣкои казватъ, че тази е свѣтска музика, а другата е духовна. Сега, азъ ще ви задамъ на васъ една тема: Разликата между свѣтската музика и духовната, между духовното пѣние и свѣтското пѣние. Малко напишете, но съ образци. Вземете нѣкои духовни пѣсни, и нѣкои свѣтски пѣсни, да видите каква е разликата между тѣхъ. Имате картини у българитѣ: Либе ле, либе ле, либе Стояне. Като слушате това, въ единъ религиозенъ човѣкъ то веднага ще произведе едно настроение, ще каже; „Затова ли намѣри сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближишъ при Бога, какво положение ще вземешъ, като какъвъ ще Го приемешъ? Може да Го вземешъ, като единъ сѫдия, който ще те сѫди, може да Го вземешъ, като единъ благодѣтель, който ще ти помага, и най-послѣ може да го вземешъ, като единъ възлюбленъ, които може да те люби. И много други положения може да вземешъ. „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има въ туй „либе“? Дали е либе или не е либе? Щомъ се изкаже туй прѣдложение, веднага забѣлѣзвате, че въ него се съдържа една мисъль, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образътъ „либе ле, либе Стояне, не прѣдставя Любовьта, а единъ банкеринъ, който дава пари на заемъ и казвашъ: „Банкерино, ще ме оскубишъ ли или ще те оскубя? Пари отъ тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубишъ?“ Хубаво, дойде единъ поетъ, какъ ще те възпѣя? Той ще те възпѣе; „красавице моя..“ Въ какво седи красотата? Задъ тази красота трѣбва да седи една добродѣтель. Красота безъ добродѣтель, то е нищо. Казватъ: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очитѣ ѝ сѫ черни.“ Черните очи сѫ изразъ на дълбочина въ чувствата. Чернитѣ вѣжди — избликъ на сили и енергия. Тънкитѣ вѣжди — мекота на чувства — нѣжность. „Нашата Мара е красива, съ тънки вѣжди писана“. Като описва поетътъ тѣзи тънкитѣ вѣжди на Мара, значи Мара има едно меко, нѣжно сърце. Тънкитѣ вѣжди трѣбва да възпроизведатъ тази картина. А щомъ като произнесешъ думитѣ „тънки вѣжди“ и тѣ прѣдставятъ нѣщо слабо, безхарактерно, тѣзи вѣжди нищо не означаватъ. Ако въ чернитѣ очи не виждашъ дълбочина на чувствата, тѣ нищо не струватъ. Какво означаватъ синитѣ очи? Нѣщо идейно, възвишено, каквото го има горѣ на небето. Ако тѣ нѣматъ тази идейность, тия синитѣ очи нищо не струватъ. Всѣки единъ символъ, „черни“ или „сини“, трѣбва да има смисълъ въ себе си. То е музика! Слѣдователно, въ поезията, когато поетитѣ пишатъ, тѣ сами се опровергаватъ. Тѣ трѣбва тъй да направятъ съчетанието, че идеята да изпѫква. Сегашнитѣ поети, като описватъ нѣщо, трѣбва да опишатъ най-напрѣдъ каква е идеята. На тънки вѣжди не може да отговаря низко чело. Тази Мара съ тънкитѣ вѣжди не може да има два пръста чело. Послѣ, той нѣма а направи главата ѝ много широка, като на нѣкое английско куче bulldog, но, малко продълговата, горѣ закрѫглена. На цѣлата фигура трѣбва да ѝ даде единъ такъвъ колфитъ, който да изразява, че въ нея има единъ духовенъ потикъ, ще опише, че носътъ ѝ е правиленъ, въ очитѣ да не е разногледа. Картини трѣбва да изпъкватъ! Остави ли това на страна, другото е фразиология. Не намери ли той работи, които да съставятъ една разнообразна картина, езикътъ ще стане еротически. Защото, красивиятъ човѣкъ и добриятъ човѣкъ си иматъ образи. Така е въ природата. Вълкътъ си има образъ, овцата и тя си има образъ, всички животни, споредъ характера, чувствителностьта и интелигентностьта си иматъ форма, която съотвѣтствува на туй, което е скрито въ тѣхъ. Ново нѣщо не може да сѫздадемъ. Ще опишемъ нѣщата тъй, както сѫ. И всѣки може да измѣни външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измѣните. Азъ желая на първо мѣсто да обикнете музиката, защото за благородството ви трѣбва музика и поезия заедно. Слѣдъ туй, ние трѣбва да влѣземъ въ живота, нали? Не да се трудимъ, трудътъ показва, че вие сте извънка рая. Работата е въ рая, а мѫчението въ ада. Всички казватъ „Да се трудимъ!“ Не употребявайте думата трудъ, а кажете да работимъ. Духътъ се труди и работи, започва съ трудъ и послѣ свършва съ работа. Нѣкои казватъ: „Ще работимъ и ще се трудимъ“, то значи, че сте въ рая, и послѣ ще ви изпѫдятъ отвънка, и тамъ ще се трудите. Трудимъ ли се, не сме въ рая, ще работимъ, за да влѣземъ въ рая. „Трудъ“ значи, че си между два принципа — ти се трудишъ. А работата е въпросъ на свобода. Работата става по свободен изборъ. Затуй, музиката е работа поезията е работа, пѣнието, четенето, ученето, тѣ сѫ работа, а не трудъ. Казватъ „Този ученикъ се труди“. Ако той се труди, да излѣзе навънка. Трудътъ е на нивата, а въ училището ще работишъ. Сега, защо казвамъ, че въ училището трѣбва да идвашъ съ разположение? Ако не идвашъ съ разположение, тукъ не ти е мѣстото. Вие сте въ рая, ще забравите за вашия трудъ, че какъ ще се уреди въпроса съ референдума и т. н. Този въпросъ ще остане вънъ. Референдумътъ ще стане точно тъй, както кармата е опрѣдѣлила. Нищо повече! И ще излѣзе много хубаво. Съ тия референдуми втори пѫть ще си научатъ много хубаво урока. Господь ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли или не?“ И тамъ има училище — училище по Мойсеевия законъ, а тукъ — по Христовия законъ. Тукъ има музика, всичко има, всичко се позволява ще пѣете, ще пишите поезия има, ще учите изкуства за лѣкуване, за разходки, за най хубавитѣ работи. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Ама животътъ не е такъвъ“. Ще го направимъ такъвъ. До сега не е билъ такъвъ, понеже нашитѣ принципи съ които работимъ не сѫ такива, но ще ги направимъ. Отъ насъ зависи. И както ви казахъ тази сутринь, азъ обичамъ не другъ нѣкой да яде заради васъ, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото отъ тази паница, отъ това ядене зависи вашето бѫдаще. Вие ще се учите, ще пѣете. Вие казвате: „Този много хубаво пѣе“. — И ти ще пѣешъ. „Азъ не съмъ роденъ за тази работа“. Не, не, роденъ си, но отъ послѣ ти си прѣнебрегналъ твоята дарба. Ще се учишъ, роденъ си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнемъ. Отъ 8,000 години вие сте хипнотизирани: това нѣмашъ, онова нѣмашъ, нищо нѣмашъ, грѣшенъ си. Тъй! — докато най-послѣ ние сме дошли до положението на идиоти. Сега, по обратенъ пѫть ще вървимъ. Ние нѣмаме дарби, и отново ще ги придобиемъ. Както и да е, но слѣдъ 8 или 10,000 години тази дарба азъ ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго врѣме — ще работя. Нека ми вземе 10,000 години, но отъ сега започвамъ, и слѣдъ 10,000 години азъ ще я придобия. Ама то е дълго врѣме, 10,000 години! Въ окултното училище 10-тѣхъ хиляди години може да ги съберемъ въ единъ часъ. Въ единъ часъ може да извършимъ работа колкото за 10,000 год. И работа за единъ часъ може да я извършимъ за 10,000 години. Тъй седи въпросътъ. Това е една велика истина. Та, врѣме и пространство, то зависи отъ начина, отъ методите, които ние употрѣбяваме. Азъ сега ви казвамъ това, за да ви дамъ единъ импулсъ, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Азъ съмъ човѣкъ на 45 години, че отъ менъ какво ще излѣзе?“ Старецътъ като запѣе, да го видишъ ти! Казватъ: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видишъ!“ Но въ прѣносна смисъль е това. Когато голѣмото, старото здание се запали е опасно, Малкитѣ колиби — малко горятъ, малкитѣ здания лесно се гасятъ. Голѣмото здание като се запали, опасно е, голѣмъ пожаръ става, не може лесно да го изгасишъ. Но азъ като говоря това, не разбирамъ запалване. Защото, ако запалимъ ние единъ човѣкъ съ човѣшки огънь, той ще изгори, но ако го запалите съ Божествения огънь нѣма да изгори. И казвамъ: разликата между човѣшкия огънь и Божествения огънь е слѣдната: на човѣшкия огънь агне може да опечешъ, и плодове може да опечешъ, но плода не може да го накарашъ да узрѣе. На Божествения огънь едно агне не може да опечешъ, но всички плодове узрѣватъ, а агнетата растатъ. По това се отличава Божествениятъ огънь — кара плодоветѣ да узрѣятъ, агнетата да растатъ; човѣшкиятъ огънь изгаря и опича. Слѣдователно, ако вие сте запалени съ човѣшки огънь, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалимъ съ Божественъ огънь, вие ще израстете, ще узрѣете, ще заскачате и ще запѣете. Та, азъ искамъ сега, всинца вие, ученицитѣ на тази школа, да се запалите съ този Божественъ огънь, и да имате желание да пѣете, и да свирите, да се поощрявате единъ другъ. Въ всинца ви виждамъ има доста дарби, музикални, и други, и може да ги разработите, да ги развиете. У нѣкои сѫ повече, у нѣкои сѫ по-малко. Изпѣйте втория мотивъ „скръбьта си ти кажи“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). Сега да изпѣемъ „Духа Божий“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). „Блага дума на устата“. Пакъ изпѣйте: „Блага дума“ — най първо силно, послѣ тихо. „Вениръ Бениръ“ (всички пѣятъ). Нѣйде, на мѣста невѣрно се пѣе, но ще го изправимъ. Изпѣйте „Сладко медено“, „сила жива, кажи ми“. Тия двѣ пѣсни се спогаждатъ, понеже водата и медътъ се спогаждатъ. Слѣдователно и двѣтѣ пѣсни може да се пѣятъ заедно. Сега, да се изпѣе по тихо „Сила жива, кажи ми дѣ вода извира“. (Всички пѣятъ, Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ, като че извира нѣщо). Сега, починете си малко, тъй, облѣгнете се, разширете се. (Почивка 7 минути). „Сила жива, кажи ми“ всички пѣятъ 3 пѫти. Прѣдставете си, че нѣкой ви запита, по какво се отличава окултната музика отъ обикновената? — Съ своята крайна мекота, яснота, картинность и природни образи. Къмъ туй всички трѣбва да се стремите — въ пѣнието ви да има яснота и мекота. И упражненията трѣбва да бѫдатъ меки. Никога не може да пѣете едно окултно упражнение безъ мекота. Едно окултно упражнение се отличава съ една крайна мекота, а мекотата прѣдава крайна пластичность, гъвкавость. Ако искате, като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви — духовни — за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я измѣняте. Има закони, по които ще измѣняте, измѣняте, и тъй ще нагласявате вашето настроение. Запримѣръ, започнете съ думата „благость“. Ще я пѣешъ, ще я измѣнятъ, докато добиешъ въ себе си извѣстно настроение. Тогава, ние ще правимъ разни упражнения. Сутринь, като станете, да кажемъ фамилия сте, съберете се дѣца, баща и майка, започнете окултнитѣ си упражнения. Започнете „сила жива, кажи ми, дѣ вода извира, извира, извира“, всичките ще пѣятъ. Послѣ ще дойдатъ другитѣ окултни упражнения — дѣцата, всички въ кѫщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. Послѣ, „скръбьта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитаватъ по този начинъ — съ музика — дѣцата, или не. Може. Дадемъ ли нѣщо окултно, ще има резултатъ. Дѣцата се възпитаватъ чрѣзъ картини, образи. Този езикъ трѣбва да бѫде картиненъ. Той е езикътъ на природата. Дѣтето е крайно впечатлително къмъ образитѣ. Затуй трѣбва да се създадатъ такива мотиви. А да прѣдадешъ това на обикновена музика е много трудно. Не е лесна работа да създадешъ единъ окултенъ мотивъ. Сега, вие не знаете какви ще бѫдатъ следващитѣ два мотива, които ще дойдатъ. До сега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, послѣ пакъ ще се повърнемъ къмъ другъ единъ върхъ. Сега, туй пѣние ще се отрази различно на характера ви; нѣкои ще станатъ по-спокойни, по-сдържани, други по-активни, нѣкои които сѫ музикални, които сѫ по-поетични ще почнатъ да мислятъ по-сериозно, по дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; нѣма да създаде у васъ еднообразие, но разнообразие, и въ туй разнообразие ще има една вѫтрѣшна хармония. Сега, азъ не искамъ да мислите, че съ музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно отъ срѣдствата. Музиката е изкуство на ангелитѣ. И слѣдователно, за насъ тази музика е неразбрана, но за ангелитѣ всѣки единъ музикаленъ тонъ, това е звукъ опрѣдѣленъ. И тия звукове сѫ неразбрани за насъ, но за ангелитѣ, тѣ сѫ цѣлъ единъ езикъ, красивъ ангелски езикъ. Музиката е ангелски езикъ. Този тонъ, да кажемъ do, той означава нѣщо, той не е само мъртавъ звукъ, той е живъ звукъ! Сега, ние чуваме отдалечъ само звука. Звукътъ е достигналъ, но съдържанието на този звукъ го нѣма. Обаче, ако въ васъ се развие вѫтрѣшната, окултната музика, то ако, азъ кажа запримѣръ тъй хм, х, (Учительтъ пѣе „сила жива“ ... безъ думи), веднага, като ви я изпѣя, всички вие ще знаете какви сѫ думитѣ. Всичкитѣ тия звукове си иматъ опрѣдѣлени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство въ възходяща степень, а поезията — внизходяща степень. Поезията принадлежи на единъ по-високъ свѣтъ, но понеже слиза надолу, тия думи сѫ тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала отъ тѣхъ. Разбъркани сѫ думитѣ. Ние казваме, запримѣръ, мѣсто и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и мѣсто се различаватъ. По какво? Що е мѣсто? (Учительтъ мѣсти лѫка си отъ едно мѣсто на друго). Ето, мѣстя го. Причината е отвънъ. Азъ бутамъ лѫка, той се мѣсти, нали? Причината е отвънка. При пространството причината е вѫтрѣ Запримѣръ, азъ мѣстя рѫката си. Вие сте едно живо сѫщество, докосвамъ ви, но отъ моя пръсть излиза една жива течность, вие не я виждате, и като я оттегля, азъ продължавамъ въ моето съзнание да действувамъ върху васъ, т. е. силата, която дѣйствува не е отъ вънка, а отвѫтрѣ. Сега, смѣсватъ мѣсто и пространство, но причината при пространството е вѫтрѣ, Затуй, ние живѣемъ сега въ мѣстенето на нѣщата, а не въ пространството. Запримѣръ, човѣкъ, който се мъсти, върви само въ една посока. Азъ едноврѣменно мѣстя лѫка и простирамъ рѫката си, взимамъ нѣщо. Значи, когато се простирамъ, имамъ воля да взема нѣщо, и да дамъ нѣщо, а въ мѣстенето ти нѣмашъ воля. Слѣдователно, казвате: „Мѣстимъ се въ този святъ“. Не, мѣстятъ се само умрѣлитѣ хора, а живитѣ се простиратъ. И тогава, отъ простирането казватъ англичанитѣ, става проекция — проектира се нѣщо въ пространството. Значи само съзнанието вѫтрѣ може да се проектира. Българинътъ казва: пробива, проектира — еко. — Еко е коренъ, значи, отгласъ на едно движение, което става. Хвърляшъ, но туй хвърляне има отражение. И тъй, всѣка една дума въ нашето съзнание взима своята опрѣдѣлена идея или своето опрѣдѣлено съдържание, което тя има по естество, споредъ това, какъ се е образувала първоначално тази форма въ Божествения свѣтъ. Тогава за всѣка една дума щѣхме да имаме единъ опрѣдѣленъ звукъ, пъкъ сега тия звукове сѫ прѣведени и всѣка една дума се е видоизмѣнила. Запримѣръ, имаме думата milch — млѣко. Каква е била думата, на първоначаленъ езикъ, която е значела млѣко? — Мама или майка. Този звукъ –ма го има почти у всички дѣца, той е най лесниятъ звукъ за изговаряне „ма ма ма“, казва малачето F, и ние казваме ма ма. Какъвъ съдържателенъ звукъ е той! „Ма“ ... звукътъ на дѣтето. Уменъ човѣкъ е само онзи, който може да слѣзе и да се качи горѣ. Който не може да слѣзе, той не е уменъ Който седи само на върха на планината, той е глупавъ човѣкъ, а който може да слиза и да се качва, той е уменъ човѣкъ. Мама, значи, сѫщество, което може да се качва горѣ, и може да слиза. Значи, само тя може да се жертвува, понеже знае да се качва и да слиза, богата е съ долни и съ горни прѣживявания, владѣе всичкитѣ условия на природата, на живота. Послѣ, запримѣръ вземете звука „б“. За да произнесешъ този звукъ, това значи, че извѣстна сила е затворена, и тя търси пѫть, по който да се прояви. Ти свивашъ джунитѣ си, горната и долната, и се напъвашъ — „б-б-б“, значи, активниятъ принципъ на мѫдростьта и активниятъ принципъ на любовьта се съединяватъ, за да родятъ б-то. И тогава иде а-то. Звукътъ „а“ е емблема на човѣшкия умъ, и като съедините звуковетѣ „б“ и „а“, казвате ба, ба, ба. Послѣ, интересно е когато ние се смѣемъ, какъвъ звукъ произнасяме? Ха-ха-ха. Пъкъ когато кажешъ ох то значи срѣщналъ си нѣкаква мѫчнотия. Звуковетѣ „о“ и „а“ означаватъ радость. Звукътъ „х“ е звукъ на мѫчение. Който се смѣе, казва „ха, х-а, х а“, а онзи, който срѣща мѫчнотии, плаче и казва „охъ — о-х. Два елемента тукъ си мѣнятъ мѣстата — „а“ и „о“ — ту прѣдъ „х“, ту слѣдъ „х“. Като кажемъ „охъ“, радостьта, буквата „о“, е отпрѣдъ, прѣдъ мѫчението, а като кажемъ „ха“, значи прѣдъ радостьта има една мѫчнотия. Значи за да бѫдешъ радостенъ, мѫчнотията ще я туришъ прѣдъ очитѣ си, нѣма да я туришъ задъ гърба си. Неприятельтъ си ще го държишъ винаги прѣдъ очитѣ си. Тогава е безопасно. Туришъ ли го задъ гърба си, тамъ друго — ще охкашъ. Кажешъ ли „ха, ха“, значи, казвашъ , познавамъ те“. Кажешъ ли ох, х-то отзадъ, тогава идва философията. „Охъ“, казваме, „Охъ“, това е едно уравнение, измѣни туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намеришъ на какво е равна. Тури „х“-то отъ прѣдъ ще можешъ да надделѣешъ тази мѫчнотия. Да кажемъ, че имашъ единъ слуга, нервирашъ се отъ него, лошъ е. Ще намѣришъ причинитѣ, защо е лошъ слугата. Има си причини. Слугата ти въ 5 минути отгорѣ може да стане отличенъ слуга, и въ 5 минути може да стане такъвъ, че да го не познавашъ, защото нашето тѣло е поляризиране въ нашия умъ. Въ нашето тѣло се намиратъ енергии, които не сѫ подъ контролата на нашата воля, и трѣбва да знаемъ какъ да ги управляваме. И всѣки трѣбва да знае тия закони, иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе извѣстна експлозия. Нѣкой се гнѣви. Ще се гнѣвишъ и оттатъкъ ще минешъ. Гнѣвътъ, то е изгубване на своето минало равновѣсие. Ами че кой отъ насъ, като върви, нѣма да се спъне да падне? Туй устройство на нашето тѣло, което сега имаме, не е много сигурно. Животнитѣ сѫ много по-умни отъ насъ. Растенията, като знаятъ, че се намиратъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, забили си главитѣ въ земята, та да стоятъ прави. А ние сме се качили на двѣ кокили, главата се върти горѣ, а кокилитѣ се движатъ, обикалятъ земята. Ще изгубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Растенията сѫ още по-умни. Добрѣ, значи човѣкъ пада. Кога пада човѣкъ? Трѣбва да дойде едно сѫщество отвънка, и малко като те бутне, ти загубвашъ равновѣсие. Човѣкъ пада, като се уплаши. Ако ти мислишъ въ себе си, никога нѣма да паднешъ. Значи, човѣкъ, който се е разгнѣвилъ, излѣзалъ е отъ себе си, загубилъ е равновѣсието си и пада. Що е гнѣвъ? Ще се пазишъ, дѣто има много хора да не ходишъ, да не би да те бутне нѣкой, защото ще загубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Много естествено е, не е срамно, Разгнѣвишъ се — падане е това. Ще станешъ, ще се изтърсишъ, и ще кажешъ: “Втори пѫть ще минавамъ прѣзъ мѣста, гдѣто нѣма хора“. Ще минешъ тъй, за да не те бутнатъ. Та, ние като дойдемъ въ стълкновение съ хората падаме. Но като не разбирате закона, тозъ те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнатъ 20 души, и азъ все падамъ, какво ще стане съ мене, на какво ще замязамъ, като се върна дома си? — Ще се оплаквамъ на този, на онзи, главата ми прѣвързана, рѫката прѣвързана, краката прѣвързани. Та, сѫщото е и въ морално отношение. Дѣто има много хора не ходете! Сега азъ като ви събирамъ тукъ, трѣбва да се пазите. Не искамъ вие да се бутате, но между васъ да има най-малко 2 — 3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. Въ окултенъ смисълъ ние може да увеличимъ пространството, и може да го смалимъ да го сгѫстимъ. Това можемъ да го направимъ. Сега, какво нѣщо е гнѣвътъ? Ще считате, че въ всички тия морални недостатѫци, морални слабости, които имате, нѣма нищо лошо, нищо срамно. Ама падналъ си, сгрѣшилъ си. Казватъ: „Съгрѣшилъ, падналъ, ама той морално падналъ!“ Какво е физическото падане, и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този въ физическо отношение, той е знаелъ, виждалъ е, че ще падне, а въ морално отношение — той не е виждалъ, че ще падне. Дойде до нѣкое мѣсто, и може да падне. Сега, ние ще тълкуваме нѣщата по единъ естественъ начинъ, и ще се съобразяваме съ всичко. Аз искамъ да ви дамъ извѣстни правила, да ги приложите, за да може животътъ ви да стане по-смисленъ. Защото, ако ние не поумнѣемъ повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатѣе повече, ако умътъ ми не се развие повече, ако волята ни не укрѣпне повече, тогава защо ни е туй знание? Искамъ да позабогатѣете, и да имате прави сѫждения за нѣщата. Ще дойдемъ до опита. Всички нѣща трѣбва да ги констатираме много вѣрно. Запримѣръ, ти казвашъ: „Азъ мислихъ тъй“. Като ученикъ на окултната школа, ще докажешъ защо мислишъ тъй, кои сѫ причинитѣ. Ще обяснишъ защо тази картина не е естествена. Пъкъ има още много работи, които ще оставимъ за сега. Има извѣстни области, ще ги оставимъ, нѣма да ги бутаме. Защото, ако речемъ сега да ги бутаме, ако речете сегашниятъ общественъ строй, да го нищите, отиде та се не виде. Нѣма да го буташъ. Има нѣкои нѣща, които сега съвършено не трѣбва да ги буташъ. Иска се едно малко бутане, за да рухнатъ. Тия нѣща врѣменно ще ги оставимъ, докато съградимъ новото. И послѣ, вие казвате: „Господь знае“. Че Господь знае, азъ нѣмамъ никакво съмнѣние, но и ние трѣбва да знаемъ, какво Той знае, и какво ни е заповѣдалъ. Трѣбва да го знаемъ! Ние сме дошли, като нѣкои готовановци. Вие казвате: „Господи, ти знаешъ“. Не, ти си ученикъ, имашъ задължения, опрѣдѣлена работа — и трудъ, и мѫчения ще имашъ. Нѣкой пѫть ще те пратятъ въ ада, нѣма да се откажешъ. Послѣ ще се трудишъ и ще работишъ. Тия състояния — мѫчения, трудъ и работа — трѣбва да ги минешъ. Когато минешъ прѣзъ едно състояние, прѣзъ второ, трето, и четвърто, не се обезсърдчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радость, той ще ти даде и сѣнката на радостьта, защото безъ сѣнки животътъ не е животъ. Самиятъ животъ, който сега прѣживѣваме, той носи злото съ себе си. Животъ безъ сѣнки носи злото съ себе си. Красотата носи злото съ себе си. Красивата жена иска да се облѣче хубаво. Послѣ, силниятъ човѣкъ иска да има пари. Който има голѣмъ гръбнакъ, той може да краде. Силнитѣ крадатъ. Онѣзи болнитѣ, хилавитѣ хора може ли да крадатъ? Силниятъ, той ще направи прѣстѫпление. Е, питамъ сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е, То е едно заблуждение, което е влѣзло въ свѣта и сѫществува отъ памти вѣка. Черната ложа е дала насока на живота по този начинъ. Хубаво, ти обичашъ нѣкого. Ти увѣренъ ли си, че отъ този, когото обичашъ, отъ него зависи твоето щастие, че той ще внесе нѣщо хубаво въ живота ти? Ами ако слѣдъ като го залюбишъ, той ти донесе нещастие? Въ какво? И на васъ тази вечерь ще ви приведа едно разяснение. Азъ трѣбва да ви говоря съ разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нѣщата. Представете си, че азъ и още нѣкой другарь сме затворени въ единъ замъкъ, но тъй херметически сме затворени, че нѣма отдѣ да влѣзе въздухъ. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тукъ ще умремъ“. Обаче, азъ работя, чета, и откривамъ, че въ тази стая има единъ заденъ входъ. Той като легне да спи, азъ излизамъ навънъ. Вънъ има слънце, чистъ въздухъ, ходя по планината, по горитѣ, върна се, той ме вижда бодъръ, веселъ, радостенъ. Той казва: „Лошъ е този свѣтъ, какъ ще се живѣе?“ Пита ме: Защо ти си тъй радостенъ ? Азъ му казвамъ: „Азъ вземамъ нещата отвънка. „Кѫдѣ отвънка, не виждамъ ли какъ живѣешъ?“ Казвамъ: „Има другъ единъ свѣтъ отвънъ“. „А ти виждалъ ли си го ? — Видяхъ го, „Кому разправяшъ тѣзи работи!“ Той пакъ заспи боленъ, хилавъ, азъ пакъ излѣза на слънцето, радвамъ се, а той се чуди отдѣ това разположение? И най-послѣ единъ день го убѣдя, изведа го и излѣземъ и двама на отворено мѣсто. — Е, кажи сега! „А ! Сега вашето положение е такова. Азъ искамъ да ви кажа, че този свѣтъ, въ който вие живѣете е замъкътъ, въ който сте затворени, и въ него има една задна врата, прѣзъ която вие може да излѣзете и да идете въ Божествения свѣтъ. Не ви казвамъ да излѣзете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажешъ на другаря си: „Тукъ издържамъ, това е мѣсто за работа, мога да работя цѣль день въ този замъкъ“. Това не е илюзия, това е една велика реалность! И сега, защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвамъ вратата, какъ да излѣзете. Да излѣзете, нищо повече! Има нѣкои хора, които само съ музика може да ги накарашъ да излѣзатъ. Азъ съмъ отвънка, свиря ви, вие давате ухо, послѣ казвате, нѣкой отвънъ свири, чакай да го видимъ, отдѣ можемъ да го чуемъ?“ Като излѣзете прѣзъ тази врата навънъ, ще видите свиреца. А като видите свиреца ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само единъ примеръ на картиненъ езикъ, но е реаленъ примеръ. Не се съмнявайте! Имате една душа, въ която да вѣрвате. А сега единъ день вѣрвате, че има Господъ, а другъ день не вѣрвате. Най-послѣ на какво базирате живота си? Че Богъ е Любовь. И тази Любовь е всепроникваща. Тя е вѫтрѣ въ насъ, и прониква не въ туй ни тѣло, а вѫтрѣ въ нашето съзнание, въ нашата душа. Прониква навсѣкѫдѣ, постоянно прониква. Въ най-голѣмата скърбь, вѣрвайте въ Любовьта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичкитѣ външни прѣдмети, външни условия искатъ да те държатъ въ затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вѫтрѣ! Тѣ като заспятъ, ти прѣзъ тази вратичка на задния входъ излѣзъ навънъ. Туй е картина. Нѣма какво да ни плаши сегашния свѣтъ, сегашния животъ. Мѫчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние прѣзъ нея трѣбва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате прѣзъ нея, но нѣкой пѫть излизате съ вързани очи. Не, азъ искамъ да ви се отвържатъ очитѣ. Азъ искамъ вие съ отвързани очи да излизате. Не искамъ да казвате като излизате: „Почувствувахъ, че има една топлина, но не видѣхъ нищо“. — Свързанъ си, Казвамъ: ще снемемъ тия прѣвръзки ! „Ама менъ ми казаха, че не може да се снематъ“. — Може, може. „Ама опасно било“. — Никакъ не е опасно. „Ама еди-кои си окултистъ тъй ми каза. Нѣкой адептъ, еди-кой си учитель тъй казва“. — Остави този учитель. „Еди кой си професоръ....“ — Остави този професоръ. Този учитель вие слушали ли сте го? „А не, неговитѣ ученици тъй казватъ“. Не е хубаво. Пийте вода отъ мѣстото, отъ извора направо ! Тъй, отъ мѣстото пийте, отъ самия изворъ. Азъ не ви казвамъ да слушате учениците, а да провѣрявате нѣщата, и да бѫдете съгласни съ този великъ принципъ. Азъ искамъ да ви напомня нѣща, които вие сте забравили, не нови нѣща, а стари нѣща говоря на свѣта, които знаятъ отъ онова далечно минало. Азъ ви казвамъ: слушайте, свѣтътъ се е измѣнилъ, то не е онова врѣме. Въ какво се е измѣнилъ? Тогава слизаше надолу, а сега прави единъ подемъ къмъ Бога. Сега започваме съ закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсимъ своето щастие въ Любовьта. За Любовьта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любовь. Сега, изисква се вѣра, абсолютна вѣра — вѣра, вѣра, вѣра! И ще я опитаме мие. Азъ ви давамъ примѣръ. Азъ искамъ, нѣкои отъ васъ, като пѣятъ, да не се смущаватъ. Азъ имамъ ухо, азъ ви слушамъ, казвамъ: ще се оправи тази работа. Направи са една погрѣшка, нищо отъ това. Веднъжъ, като бѣхъ на единъ концертъ, диригента (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо отъ това. Ще се оправи тази работа. На правилъ съмъ една погрѣшка, що отъ това? Съ една, съ двѣ, съ три и съ 10 погрѣшки, нищо не е. Много погрѣшки ще направимъ. Ще чакаме. Всѣка една погрѣшка има и обратенъ резултатъ. Погрѣшкитѣ носятъ и добрини въ свѣта. Нѣкой взелъ фалшивъ тонъ. По отношение на тази гама, която азъ давамъ, този тонъ е фалшивъ, но по отношение на друга гама, той е въ хармония, въ свръзка съ нея. И този, който е взелъ фалшивъ тонъ, и той не е кривъ. Казвамъ гамата не е тази, измѣни гамата! „Какъ, туй е погрѣшка“. Не, измѣни гамата. Трѣбва да гледаме конкретно, реално, на нѣщата, тъй, както сѫ. Слѣдователно, нѣма погрѣшки въ свѣта. Погрѣшки има по отношение на едно вѣрване на едно разбиране. Казвамъ нѣкой пѫть: туй не е погрѣшка, „Какъ, нали го знаемъ!“ Да, но туй, което е погрѣшка за васъ, туй, което е погрѣшка въ едно отношение, то е велика истина въ друго отношение. Слѣдователно, погрѣшкитѣ, които ще намѣрите, въ нашия животъ, тѣ сѫ погрѣшки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не сѫ погрѣшки за всички случаи. Туй, което е за васъ погрѣшка, въ друго отношение то е една велика истина! Сега, бихъ си привѣлъ извѣстни изяснения. Не трѣбва да се смущавате, вие имате единъ опрѣдѣленъ моралъ. Въ свѣта въ който сега живѣете нѣма опрѣдѣленъ моралъ. Азъ бихъ желалъ да ми каже нѣкой отъ васъ, кой е опрѣдѣлениятъ моралъ. Има, не че нѣма такъвъ, но ние още нѣмаме опрѣдѣленъ моралъ, който да го прилагаме. Азъ съмъ челъ толкова моралисти, кое е моралното въ тѣхъ? Христосъ е казалъ: „Да не правишъ на другитѣ туй, което не искашъ да ти правятъ“. Е, какво не искашъ да ти правятъ? Принципътъ е вѣренъ, но този принципъ трѣбва да се разложи. То е една сложна задача, която трѣбва да се разложи на своитѣ съставни части. „Е, да обичаме“. Какъ? То е една задача. Да обичашъ, да любишъ Господа, то е една велика задача. Четири неизвѣстни има тамъ. Да го обичашъ съ ума си, да Го обичашъ съ сърцето си, да Го обичашъ съ душата си, да Го обичашъ съ силата си. Ами че ти още въ душата си не вѣрвашъ, а ще обичашъ Господа съ душата си. Ти въ ума си имашъ съмнѣние, казвашъ: „Дали е Той въ ума ми?“ Кой е този умъ? Ти и въ сърцето си не Го чувствувашъ. Тогава ти имашъ неизвѣстни величини. Послѣ се казва: Да любишъ ближния си, като себе си. Кой е този „себе си“. Два „себе си“ има. Едното е висшето азъ, а другото е низшето азъ. Кое е висшето, и кое е низшето? Не само да говоримъ съ неразбрани думи, но да знаемъ кое е висшето и кое е низшето? Това сѫ все задачи. Тѣ не че не сѫ вѣрни, вѣрни сѫ, но сѫ нѣща, които не сѫ провѣрени отъ насъ, други сѫ ги провѣрили. Туй, което вие провѣрите, то е вѣрно зарадъ васъ. Вие може да го провѣрите въ другъ единъ смисълъ. да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвамъ, че искамъ нѣщата да бѫдатъ вѣрни. При менъ бѣше една вечерь единъ приятель и му казвамъ: онзи центъръ, които образува една окрѫжность, е по-голѣмъ отъ цѣлата окрѫжность. „Какъ може да бѫде това?“ Вие имате една такава малка дупчица, прѣзъ която тече вода, и да допуснемъ, че вие пущате водата отъ тази малка дупчица въ една щерна отъ 100,000 тона вмѣстимость, и прѣзъ тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-послѣ тази щерна. Питамъ: Тази сила, която е дошла, по-голѣма ли е отъ тази щерна? По-голѣма е, разбира се. Този центъръ е само една съединителна точка на единъ по голѣмъ свѣтъ. Сегашниятъ свѣтъ е създаденъ отъ такъвъ единъ центъръ на този свѣтъ и съединенъ съ другъ единъ по-великъ свѣтъ, на които енергията е 100 милиона пѫти по голѣма отъ енергията на нашия центъръ. Прѣзъ този центъръ текатъ силитѣ на Божествения козмосъ. Ние това не го схващаме, и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство въ нашия свѣтъ, тя е извънка нашия свѣтъ. Допуснете сега, да кажемъ, че този центъръ не завзема никакво пространство, но прѣдставлява една отворена дупка, и прѣзъ нея тече вода въ щерната. Питамъ; тази дупка завзема ли пространство? Не, но безъ да заема пространство, тя напълва цѣлата щерня. Казвате: „Е, нѣма врѣме и пространство“. Тя може да не заема врѣме и пространство въ този свѣтъ, но има и мѣсто има и пространство за другия свѣтъ, за извънъ вашия свѣтъ. Па има и други състояния. Туй сѫ философски въпроси. Това да ви не смущава. Има ли Господь. Нѣма ли Господь? Въ свѣта всичко едноврѣменно сѫществува и не сѫществува. Вие ще кажете: „Какъ тъй, и сѫществува и не сѫществува?“ Азъ за васъ сѫществувамъ, за мравитѣ не сѫществувамъ. Тѣ не мислятъ за менъ, азъ съмъ извънка тѣхното съзнание. Това показва, че нѣщата сѫществуватъ, когато ние ги съзнаваме въ себе си. Ти обичашъ нѣкой, той сѫществува за тебъ. И ако те питатъ, дали нѣкой ангелъ сѫществува, ще кажешъ: „Може да сѫществува, може не, не зная, не съмъ виждалъ ангелъ“. Но за човѣкъ, когото обичашъ, казвашъ, че сѫществува. „Познавамъ го, пипалъ съмъ му рѫцѣтѣ“. Всичкитѣ нѣща, съ които сме свързани, сѫществуватъ, проявяватъ се зарадъ насъ, и тѣ сѫ реални не по отношение на цѣлокупното Битие, а само зарадъ насъ. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че нѣщата сѫществуватъ или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие, и да ви не смущава идеята: Отъ мене човѣкъ може ли да излѣзе? — Може отъ всѣкиго да излѣзе човѣкъ. Всѣки единъ отъ васъ може да мисли, всѣки може да чувствува, и всѣки може да дѣйствува. Туй абсолютно може да бѫде! И всѣки единъ отъ васъ е господарь на своя животъ. Всички тия крѫгове въ геометрията показватъ все човѣшкия животъ. И тия сѣчения всички плоскости въ единъ крѫгъ, показватъ възможноститѣ, които сѫществуватъ въ единъ човѣшки свѣтъ. Туй сѫ отношения заради насъ, затуй трѣбва да изучаваме геометрията. Този въпросъ ще го оставимъ за по-далечно бѫдеще . Ако имаме по благоприятни условия, ще направимъ опити, защото всѣка една теория се подкрѣпва отъ опити. Ще ви обясня съ опити, че човѣкъ е единъ крѫгъ и съзнанието му излиза отъ този центъръ. Ще туримъ нѣкого отъ васъ въ магнетически сънь. Вие ще кажете: „Азъ съмъ първиятъ, менъ турете!“ Но ето кѫдѣ седи погрѣшката. Прѣдставете си, че българското правителство дава 10,000 лв. за научни цѣли, да идатъ нѣкои въ Африка, да направятъ наблюдения. Всѣки ще каже: „Азъ ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той нѣма познания, защо ще го пратите въ Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите ученъ човѣкъ, на когото умътъ е събуденъ. Казвате: „Менъ, Учителю, прати“. Хубаво. Какво видѣ? „Е, видѣхъ ангели“. Какви сѫ? „По-високи отъ човѣка и послѣ кѫщитѣ имъ сѫ по голѣми, дланитѣ имъ сѫ голѣми“. И мислите, че сте казали нѣщо научно. Ами че билъ по-високъ, това не е ангелъ. Че кѫщитѣ били по-голѣми, това не е важно за единъ ангелъ. Ангелътъ трѣбва да има друго нѣщо отличително. Вие искате опити. Азъ не мога да прибѣгна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибѣгна до единъ опитъ, вие ще кажете: „Чакай да видимъ сега, дали опитътъ ще излѣзе сполучливо, ще го хванемъ“. Ами че азъ ви виждамъ, какво ще ме хванете. Ако искамъ да ви излъжа, значи искамъ да взема нѣщо отъ васъ, лесно ще ви омотая. Добрѣ, значи 50% е вѣрно, а ако искамъ да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по добрѣ? Какъ мислите вие? Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховетѣ, а всѣки върхъ има своята долина. Онзи човѣкъ, който говори истината, говори и лъжата. Това е единъ афоризъмъ. Значи, онзи, който говори истината, хвърля сѣнка. Хората ще го разбератъ криво, и отъ тази истина безъ да иска, той самъ хората ще изкаратъ лъжливи по учения. Та, онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, които говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трѣбва да разбирате, дълбока философия е то. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде гъвкавъ, да схваща добрѣ. Ще кажете „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдѣто се говори истината тамъ се говори и лъжата, дѣто има богатство, има и крадци, дѣто има жито въ хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щомъ говоришъ истината, ще се намѣри нѣкой лъжецъ, който ще се прѣкомандирова при тебъ. Тамъ, дѣто се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лѫжата, защото у човѣка има двама, единиятъ говори истината другиятъ говори лъжата. Единиятъ ти казва, „Защо си толкова будала, я гледай да си оправишъ работитѣ, да си направишъ нѣкоя кѫща, вземи тия пари!“ Другиятъ казва, „не остави, ти трѣбва да бѫдешъ човѣкъ идеаленъ, безкористенъ“. И ти седишъ, не знаешъ, казвашъ: „кого да слушамъ?“ И ти не можешъ да рѣшишъ. Ще вземешъ страната или на едина или на другия. Значи, ти се солидаризирашъ съ единия съ онзи долния, казвашъ: Хайде да взема паритѣ“. Станете ортаци, и започнете да лѫжите, и да крадете. Хванатъ ви, набиятъ ви, затворятъ ви. Дойде онзи другиятъ, казва: „Слушай, азъ нали ти казвахъ ортаклъкъ да не правишъ съ този“. — Отказвамъ се, ще слушамъ. Пускатъ те отъ затвора, започнешъ по Бога. Но пакъ те биятъ. Дойде първиятъ казва: „Слушай, ти съ мене много добрѣ бѣше започналъ“. Не, не е въпросътъ тамъ. Значи ние сме раздвоени вѫтрѣ въ себе си. Ако тебе те биятъ, причината е, че ти си говорилъ истината безъ любовь.. А всѣка истина говорена безъ любовь е наполовина лѫжа. Когато азъ казвамъ, че онзи, който говори истината, говори и лѫжата, разбирамъ, които говори истината безъ любовь говори и наполовина лѫжа, онзи които говори истината съ любовь, той говори цѣлата истина. Това е фактъ. И ако вие говорите истината безъ Любовь, то е наполовина лѫжа. Ако я говорите съ любовь, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лѫжата — е вѣрна. За да се избавимъ отъ тази възможность, трѣбва да внесемъ любовьта. Дойде ли Любовьта, ще дойде и Мѫдростьта. Има ли тия два принципа въ насъ, всѣка лѫжа е изключена. Ние сме въ единъ свѣтъ на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни прѣдпазятъ отъ противорѣчията, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Т. м. 8 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 19.XI.1922 г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА И ПѢНИЕ — СРѢДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ БОЖЕСТВЕНОТО. Т. м. Хайде да прочетемъ нѣколко отъ темитѣ. (Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? — Не. Ще оставимъ за идещия пѫть. Учительтъ свири на цигулка, а 8 млади братя тихо пѣятъ пѣсеньта: „Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний, Духътъ Святий, Духътъ Благий Кой пълни сърца ни съ Любовь“. Кой пълни (3) Кой пълни сърца ни съ Любовь (2) Съ Любовь (3) Кой пълни сърца ни съ Любовь“. (2). Вториятъ пѫть я изпѣха съ Учителя, безъ цигулка. Третиятъ пѫть я изпѣха пакъ съ Учителя, но съвсѣмъ тихо. Сега, всички заедно ще пѣемъ „Духътъ Божий“. (2 пѫти). Като допирни точки на окултната музика, Духътъ Божий, това е окултенъ прѣходъ. Ще ви кажа сега, гдѣ сѫ окултнитѣ допирни точки, гдѣ минава съврѣменната музика въ окултна, и защо дава смисълъ на пѣнието. (Учительтъ пѣе самъ). „Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний, Духътъ Святий, Духътъ Благи, Кой пълни сърца ни съ Любовь“. Тия думи сѫ окултенъ прѣходъ, т. е. прѣходъ въ окултенъ смисълъ. Сега ще пѣете съ движения, ще турите волята си въ дѣйствие. При окултното пѣние ще внимавате. Сега, ще напуснете всичкитѣ ваши традиции. Искамъ, като ученици, да бѫдете свободни въ пѣнието. Когато човѣкъ пѣе, не само ума, не само сърцето му трѣбва да, взематъ участие, но и, волята му. А за да вземе участие и волята, рѫцѣтѣ трѣбва да се движатъ. Въ съврѣменната опера съзнаватъ това. (Учительтъ пѣе самъ и прави движения). Духътъ Божий — издига рѫцѣтѣ си бавно и мощно нагорѣ. Духътъ Вѣчний — сваля рѫцѣтѣ си надолу прѣдъ лицето, прави крѫгъ, и послѣ ги поставя въ хоризонтално положение. Духътъ Святи — рѫцѣтѣ си пакъ възвива въ видъ на крѫгъ прѣдъ лицето, нагорѣ и послѣ почти отвѣсно. Духътъ Благи — сѫщото — но рѫцѣтѣ оставатъ хоризонтално. Кой пълни — рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ. Сърца ни съ Любовь — рѫцѣтѣ се разтварятъ широко настрани. Отъ тамъ нататъкъ, рѫцѣтѣ правятъ леки движения, като хвъркане. Тѣ сѫ въ хоризонтално положение. При „сърца ни“ туря рѫцѣтѣ си навънка. Напълването е единъ процесъ на разширение. „Кой пълни“ — рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. „Сърца ни съ Любовь“ — навънка рѫцѣтѣ, сърцето се разширява. При останалитѣ думи, прави съ рѫцѣтѣ движения на хвъркане. Като се напълни единъ балонъ съ газъ, той почва да се разширява, да се издига нагорѣ. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забѣлѣжите, че въ тия движения има хармония. (Учительтъ пѣе самъ). Духътъ Божи ... Кой пълни ... „Кой“, има двояко значение. То е и въпросъ, и отговоръ едноврѣменно. Духътъ Божий, който пълни — отговоръ. И, кой пълни сърца ни съ Любовь? — Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний и т. н. Тѣ сѫ атрибути. Сега, каква е разликата между святия човѣкъ и свѣтлия човѣкъ. Азъ мога да кажа „святий“ и „свѣтлий“. Ето каква е разликата. Като ученици, трѣбва да имате точно опрѣдѣлени понятия. При святия човѣкъ, ти ще идешъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде при тебе. При извора на водата, ти ще идешъ. Святиятъ човѣкъ е единъ изворъ, ти ще идешъ при него, той пълни, ще подложишъ сърцето си. А свѣтлиятъ човѣкъ, това е запалена свѣщь. Тази свѣтлина иде при тебъ. Ти нѣма да идешъ, тя ще дойде. Слѣдователно, процесътъ е такъвъ: при святия ти отивашъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде. Богъ е святъ и свѣтълъ. Богъ, като свѣтлина, идва при насъ, а като святъ, ние отиваме при Него. Слѣдователно, святиятъ Духъ може да напълни сърцата ни. Значи, сърцето отива при святия Духъ. А като кажемъ „свѣтълъ духъ“ подразбираме нашия духъ. „Святъ“ се отнася до сърцето, а умътъ ни има работа съ „свѣтлия“. Слѣдователно, това сѫ двѣ живи качества на Бога. Съ едното живо качество се занимава нашиятъ умъ, а съ другото — нашето сърце, Като кажемъ „святъ Духъ“ подразбираме нашето сърце. Благъ, вѣченъ, святъ, това сѫ думи, които сѫ свързани. Кои пълни сърцата ни? — Божиятъ Духъ. Тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Въ дома си като влѣзете, ще пѣете съ движения. Ще турите вашата воля на работа. Много отъ тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Сега, при думитѣ „Духътъ Божий“, (Учительтъ пѣе „Духътъ Божий“ и прави движение съ рѫцѣтѣ), щомъ си съ Него, ти ще вземешъ сѫщото разширение. Нѣма да се смущавате, дали сте направили движението право или не. Има единъ вѫтршѣенъ законъ на движенията. Щомъ туй движение е въ хармония съ мислитѣ и чувствата ви, усѣщате една приятность. Щомъ има разногласие, ще усѣтите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пѣете, ще се движите, и ще служите на Бога и съ ума, и съ сърцето, и съ волята, и съ цѣлото си тѣло. Всичко трѣбва да бѫде въ движение. Всичко туй да участвува въ музиката. И тъй тѣлото ни ще се хармонира. По нѣкой пѫть вие мислите, че може безъ музика. Само умрѣлитѣ могатъ безъ музика, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ слово, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ хлѣбъ, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ вода, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ мисъль, а живитѣ —никога! Нѣкои питатъ, може ли безъ пѣние? Може. Когато попитали Паганини, можешъ ли да свиришъ на три струни, той рекълъ: „Мога“. „На двѣ?“ — Мога. „На една?“ — Мога. „Ами безъ струни можешъ ли да свиришъ?“ — Мога. И не се явилъ. По този начинъ съ пѣнието ще хармонираме себе си. И чрѣзъ пѣенето ние ще почнемъ да привличаме ония сили въ природата, които сѫ хармонични на насъ. Туй е законъ за привличане. Дѣйствително, сега нѣма какво да ви уча. Младиятъ момъкъ и младата мома, тѣ знаятъ това. И птичкитѣ защо пѣятъ? Мѫжкитѣ птички защо пѣятъ? Тѣ отдавна сѫ научили този законъ. Млѣкопитающитѣ животни, кравитѣ, и тѣ мучатъ нѣкой пѫть. Все си има единъ законъ, на който се подчиняватъ. Туй мучене, и то е другъ родъ пѣние. Пѣнието всѣкога привлича. И ако ние пѣемъ хармонично, при насъ всѣкога ще се привлѣкатъ духоветѣ на музиката. И щомъ се привлѣкатъ, тѣ ще донесатъ нѣщо много хубаво — обновление. И споредъ степеньта на нашата пѣсень, споредъ туй вдъхновение, ще станатъ и съобразни промѣни въ духовния ни свѣтъ. Сега, първото нѣщо, ще пѣете отъ сърце. Окултната музика не позволява такова пѣние само отгорѣ-отгорѣ. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пѣешъ първо съ чувство, а слѣдъ туй ще оглаждашъ. Ние ще оглаждаме послѣ. Ние още не може да пѣемъ окултни пѣсни. Това сѫ малки упражнения, тъй ги наричамъ азъ. Ако азъ ви ги изпѣя като пѣсень, вие всички ще заспите, и нѣма да бѫдете тукъ. Вие ще заспите, и като ви пробудятъ, ще кажете; „Бѣхъ нѣкѫдѣ, въ единъ свѣтъ, и то въ какъвъ свѣтъ! „Пъкъ туй сега, още не е пѣсень, то е едно упражнение, затуй ще бѫдете тукъ, нѣма да заспите. Затова, азъ ги наричамъ упражнения. Казвате: „Не може ли да пѣемъ нѣкоя окултна пѣсень?“ — Не може! При сегашнитѣ условия не може да се пѣе окултна пѣсень. Туй сѫ окултни упражнения. И всичкитѣ ни пѣсни, даже и тия, които се пѣятъ въ недѣля, въ събранията, и тѣ сѫ упражнения. Тѣхъ ги наричатъ пѣсни, но сѫ упражнения, споредъ моето схващане. Нѣкои сѫ по-близо до пѣснитѣ, а нѣкои по-далечъ, Сега, да научимъ туй упражнение съ движения! (изпѣхме Духътъ Божий два пѫти съ движения). Изпѣйте сега „Блага дума... !“ (всички заедно съ Учителя пѣемъ, а на края Учительтъ свири.) Има нѣщо, което спъва малко. (Учительтъ пѣе самъ „Блага дума“, а послѣ — всички заедно). Сега, нека двама души да изпѣятъ „Блага дума на устата, туй е ключътъ на сърцата“, а всички заедно ще пѣятъ припѣва. Учительтъ и една сестра пѣятъ началото, а послѣ всички пѣемъ припѣва, Сега, ще пѣемъ „Вениръ-Бениръ“ (Учительтъ свири — всички пѣемъ) Слѣдъ това пѣемъ: „Изгрѣва слънцето“. „Сладко-медено“ Сега, нека дойдатъ приятелитѣ, онѣзи ученицитѣ (8-тѣ млади братя отидоха при масата.) Пѣйте „мълчаливото пѣене“. (Учительтъ свири на цигулката единъ хубавъ маршъ, а братята пѣятъ съ гърлото си, безъ да си отварятъ устата). (Оригинално пѣене). То е едно прѣходно положение въ окултната музика. Може да ви се види малко смѣшно, но хубаво излѣзе, нали? (Де ги развиемъ. Ще създадемъ приятни работи въ музиката. Забѣлѣжете, че когато дѣцата си правятъ своитѣ упражнения, всѣкога се смѣятъ. Хората, когато се смѣятъ, работятъ. Не се ли смѣятъ, тѣ сѫ болни, волята не взима участие. Здравиятъ човѣкъ всѣкога е веселъ. Едно отъ положенията: всѣкога трѣбва да бѫдемъ весели! Туй е здравото състояние. Забѣлѣжете, като четемъ Библията, виждаме, че навсѣкѫдѣ хората сѫ били весели, радостни. Животътъ е хубавъ, когато е веселъ. А скръбнитѣ състояния, тѣ сѫ негативни, тѣ не сѫ библейски работи, тѣ сѫ извънка Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява въ радостьта, а другото е само сѣнка. Слѣдователно, и въ скръбь, и въ страдания, и въ мѫчнотии, всѣкога трѣбва да се радваме. Азъ ще направя една малка забѣлѣжка, но на васъ правя забѣлѣжката. Такъвъ е законътъ. Когато изнесете единъ боленъ човѣкъ на нѣкой планински върхъ, какво става съ него? — Оздравява. Мислите ли, че този болниятъ, като го извадите на този планински върхъ, ще ходи съ своитѣ патерици ? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздухъ. Сега, и азъ искамъ тъй да ви извадя на този планински върхъ. Ще си хвърлите всичкитѣ ваши патерици. Патерици не ни трѣбватъ! Безъ патерици! Горѣ е широко, просторъ е тамъ. Туй е смисълътъ. Казватъ нѣкои, че земята била юдолъ, сѣнка на смъртьта. Не е тъй. За човѣкъ, който не знае Божиитѣ закони, земята е единъ юдолъ на смъртьта, сѣнка на смъртьта. Но за този, който разбира законитѣ, за него земята е мѣсто на радость и веселие. Азъ искамъ да ви освободя отъ всички прѣдубѣждения, които имате. Защото, едно отъ голѣмитѣ заблуждения, които ви внушава черната ложа е, че не трѣбва да пѣете, не трѣбва да се веселите. „Пѣние не трѣбва, ще мълчишъ“. Туй е едно. Послѣ, тѣ казватъ; „Много нѣма да ядешъ“, „нѣма да се молишъ, не ти трѣбва молитва“. Безъ пѣние, безъ ядене, безъ молитва! Е, какъвъ е смисълътъ на живота, като извадишъ яденето, пѣнието и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядешъ — ами че това е първото изкуство, съ което човѣкъ започва. Тъй, Христосъ казва: „Който ме яде, има животъ въ себе си“. Яденето, въ окултенъ смисълъ, то е цѣла велика наука. Чрѣзъ яденето ще дойдемъ въ общение съ тази наука, съ себе си, съ Бога. Тази наука днесъ е изхвърлена. Ще се стараемъ да внесемъ въ себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станемъ весели — по божественому да станете весели. Туй изведнъжъ нѣма да стане. Не мислете, че е лесна работа човѣкъ да стане веселъ. Има прѣходни състояния Азъ не искамъ да ви направя изведнъжъ весели, защото азъ зная какъвъ е законътъ. Голѣмата радость носи съ себе си голѣма скръбь. Отъ малкото ще започнемъ, и постепенно, постепенно тази радость ще се увеличи, докато у васъ се развие воля, да можете тази радость да я владате, да остава постоянно въ душата ви. Сега, нашата радость се обуславя на нѣщо материално. Обектъ на нашата радость е всѣкога нѣщо материално. А като се разруши обектътъ на нашата радость, и всичката ни радость се разрушава. Обектътъ не трѣбва да бѫде материаленъ. Понеже Любовьта е субстанция на Божествения свѣтъ, то всички нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ направени отъ Любовь, тя е субстанцията тамъ. Туй, което за насъ на земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живѣятъ всички сѫщества въ Божествения свѣтъ. Слѣдователно, Любовьта е надъ насъ, а тамъ, Божественитѣ сѫщества ходятъ отгорѣ на Любовьта. И казвамъ: краката на тия сѫщества мислятъ повече отъ нашитѣ глави. Тия, които ходятъ на Любовьта, тѣхнитѣ крака мислятъ повече, отколкото нашитѣ най-видни философи тукъ на земята. Всички тия нѣща трѣбва да ги съзнаемъ отъ любовь. Субстанция трѣбва да има. Тогава ще имаме вещи и прѣдмети, които нѣма да се разрушаватъ. Любовьта ще бѫде основа, единъ вѣченъ принципъ, и тогава нѣма да скърбимъ, всѣкога ще бѫдемъ радостни. Затуй ние изучаваме Любовьта, като една велика реалность, а не като нѣщо отвлѣчено. Тя е една велика реалность, къмъ нея се стремимъ, въ нея има музика. Инструментитѣ ще ги направимъ отъ Любовь. Съ нея ще пѣемъ, ще свиримъ. И като влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ ще разберете по-възвишенитѣ работи, тамъ ще ги изучавате, като ученици. Та, затуй ние взимаме пѣнието и музиката, само като едно спомагателно срѣдство къмъ постигане на тази Божествена цѣль. Т. м. 7 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 13.XI.1922 г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НИКАКВА ЛЪЖА Досега окултнитѣ школи, въ миналитѣ епохи, както и сега, се считали, като едно вѫтрѣшно проявление. Окултната школа въ миналитѣ вѣкове периодически само е проявявала своята деятелность, и слѣдъ туй пакъ е прѣставала, т. е. школата се е оттеглювала въ своитѣ вѫтрѣшни кѫтове, понеже врѣмената не сѫ били назрѣли. Обаче сега, школата се заема да прокара всичкитѣ свои възгледи, всичкитѣ свои правила въ живота. Тя взима живо участие въ всичкитѣ отрасли на живота. И мнозина отъ васъ ще срѣщнете едно съпротивление вѫтрѣ въ самитѣ васъ, не отвънка, а отвѫтрѣ, ще се сблъснете съ вашитѣ стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на дѣйствуване и ще мине дълго врѣме, докато се освободите разумно отъ тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободитѣ, трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разбиране, едно вѫтрѣшно, конкретно разбиране. Запримѣръ, не казвайте — този е отъ Бѣлото Братство, този е ученикъ. Не. Човѣкъ, който не може да говори Истината той не може да бѫде ученикъ на Бѣлото Братство! Този законъ е вѫтрѣшенъ. Въ момента, въ който вие не може да кажете една истина, или не може да кажете една лъжа, както трѣбва, вие не сте ученикъ, защото истината може да се каже и при лъжата. Направилъ си една погрѣшка, ако речешъ да прикриешъ погрѣшката, ти ще направишъ другъ грѣхъ. Не, ти ще имашъ доблестьта, при тази лъжа да изкажешъ истината, тъй, конкретно, нито да я увеличишъ, нито да я намалишъ. Счупилъ си една чаша, нѣма да разправяшъ на онѣзи причини, които намаляватъ отговорностьта ти, ще кажешъ: „Тази чаша, азъ я счупихъ азъ взимамъ отговорностьта за нея“. Да не считате, че другъ е направилъ това. — Азъ счупихъ чашата — толкова, нѣма да се оправдавашъ. Защото ония сѫщества, прѣдъ които ние ще кажемъ, тѣ сѫ разумни. Нѣма по-разумно сѫщество отъ Бога! И когато ние прѣдъ Бога изкажемъ единъ нашъ грѣхъ, едно наше прѣстѫпление, ще оставимъ Той да го прѣцѣни. Нѣма да се оправдаваме, че такива били условията, не, не, конкретно кажи. Казалъ си една лъжа, ще кажешъ истината: — „Съзнателно я направихъ“. Нѣма да се извинявашъ, да кажешъ, че азъ не разбирахъ. Не, лъжа е това! Ще кажешъ: „Азъ съзнателно, умишлено го направихъ туй“. Тъй ще се изповѣдашъ и ще бѫдешъ извиненъ. Сега, човѣкъ може да направи прѣстѫпление и доброто като изповѣдашъ тази истина ти ще се поставишъ на тази висота, че си смѣлъ и рѣшителенъ да кажешъ истината. А нѣкога ти може да носишъ въ себе си доброто, и искашъ да го укриешъ, да не знаятъ хората. То е друга лъжа. За всички нѣща, въ даденъ моментъ, ние трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни да кажемъ истината или въ положително или въ отрицателно отношение. Смѣли, ама не навсѣкѫдѣ. Смѣли, прѣдъ кого? Прѣдъ кого ще кажешъ истината? — Прѣдъ онзи, който обича истината. Прѣдъ онзи, който обича лъжата, ти ще мълчишъ. Той ще ти каже: „Азъ съмъ твой учитель, азъ ще ти кажа, какъ да лъжешъ, азъ съмъ учитель. Но, ти като не знаешъ да лъжешъ, ще мълчишъ“. Слѣдователно, нѣма какво да казваме на свѣта тѣхнитѣ лъжи, тѣ знаятъ много по-добрѣ това отъ насъ. Ние ще застанемъ смирено и ще кажемъ: „Ние считаме, че вие въ туй отношение седите много по-високо надъ насъ“. Единъ свѣтски човѣкъ тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва слѣдъ 20 години ще го хванете. Единъ религиозенъ човѣкъ, като, излъже, слѣдъ единъ день ще го хванатъ. Свѣтскиятъ човѣкъ слѣдъ 20 год., го улавятъ, а религиозниятъ — слѣдъ единъ день. Но ти, като религиозенъ, не може да измислишъ какъ да скриешъ нѣщо. Тъй седи факта. И ти си искалъ да укриешъ, но не можешъ. Лъжата, сама по себе си всѣкога влѣче лоши послѣдствия! Лъжата досега никому благо не е донесла. Може би, когато бѫда малко по-разположенъ, азъ ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно, заради една лъжа на първия човѣкъ, хората сега страдатъ. Заради лъжата страдатъ, нищо повече! Единственото прѣстѫпление бѣше заради лъжата. И двамата първи, хора, бѣха въ окултната школа. Раятъ, това бѣше една велика окултна школа, а не туй дѣтинско разправяне, което ни прѣдаватъ. Една окултна школа бѣше раятъ! Тия дървета, не сѫ дьрвета, това бѣха живи хора, култура отъ хора. Тия дървета, тия живи хора, не сѫ такива, каквито ги мислите. Раятъ, това бѣше една велика култура въ миналото. И когато този прародитель на тази култура направи първата погрѣшка, той нѣмаше смѣлостьта да изкаже истината и излъга. Тамъ, както е писано въ Библията, туй косвено се разбира. Адамъ казва: „Азъ мислихъ, че Ти ще ми дадешъ една другарка, жена умна, интелигентна, като да ми помага въ живота, а ето, тя още при първия изпитъ, още първия день ме увлѣче въ това прѣстѫпление. На Тебе възлагахъ надеждитѣ си, по-умна жена трѣбваше да създадешъ! Това бѣше единъ упрѣкъ. Тогава Господь замълча. Учительтъ си замълча. Той само написа, че Адамъ не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливецъ, първокласенъ страхливецъ! Той нѣмаше доблестьта да каже истината. Казва: „Ти знаешъ, азъ всѣкога изпълнявахъ Твоята воля, — но тази жена, ако я нѣмаше, бихъ ти слугувалъ, тя ме излъга“. Спира се Господь тамъ. Вика жената да види, дали тя ще каже истината, какъ ще издържи изпита си. Казва ѝ слушай, ти какъ направи прѣстѫпление въ школата? — „А, онази змия, онази интелигентность, която ти създаде, ако тя не бѣше, азъ бихъ устояла, азъ щѣхъ вѣрна да ти бѫда, но тя ме излъга, нали знаешъ? Увлѣкохъ се. Кой е виноватъ?“ И Господь каза: „Изкарайте ги навънъ, и той страхливецъ, и тя страхливка!“ И отъ 8,000 години ние се учимъ да бѫдемъ смѣли и рѣшителни, досега ние сме били вcé страхливци. Смѣлость се изисква сега! Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да излѣзе, когато Господь го вика, и да каже: „Да, съзнателно направихъ тази грѣшка, направихъ я“. Никакво извинение! Сега, туй е външната страна. Ние говоримъ за грѣха, говоримъ за лъжата. Лъжата не е въ казването. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ свързанъ съ извѣстни отрицателни сили въ природата. Щомъ излъжешъ ти се свързвашъ съ всички негативни сили въ природата, които ще изчерпватъ всичкитѣ сокове на живота ти, и ти ще останешъ сухо дърво. Опасностьта не е тамъ, че си казалъ една лъжа, но нейнитѣ послѣдствия сѫ много опасни, ти ще се свържешъ съ тия сили. Единственото важно нѣщо е — съзнанието трѣбва да бѫде будно! Веднага ще прѣкѫснешъ нишкитѣ, съ тази мисъль на лъжа, която си допусналъ, ще се свържешъ съ Истината, и веднага ще потекатъ тия Божествени сокове. Тъй се разрѣшава въпросътъ. Сега, мнозина отъ васъ мислятъ — да влѣземъ въ школата. Е, какъ ще влѣзете въ школата? Вие мислите, че като дойдете при менъ и ви кажа да влѣзете, че вие сте вѫтрѣ въ школата. Ами че въ тази школа се изисква благородство въ обноскитѣ, деликатность на мислитѣ, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на ученицитѣ... азъ седя, и двама ученици се каратъ прѣдь менъ, и то какъ хамалски се каратъ, като че тия двамата сѫ отъ голѣмитѣ учители, и азъ ги слушамъ съ всичкото смирение Единият чете моралъ на другия. И знаете ли, какъвъ моралъ, първокласенъ моралъ! Не, като ученици, никому нѣма да четете моралъ. Вънка може да си четете моралъ, но вѫтрѣ, ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Азъ тъй мисля“, „азъ инакъ мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противорѣчиви да сѫ, даже и най-противоположни да сѫ, ще кажете: „Братко, азъ изказахъ противоположенъ възглед, но ще ме извинишъ“. Деликатни трѣбва да бѫдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега, отношенията между ученици и ученички трѣбва да се урегулиратъ; у женитѣ има клюкарство, тѣ сѫ първокласни ученички на клюкарството. И всички ония отъ васъ, които клюкарствуватъ сѫ вънъ отъ школата. Туй да го знаете! И всички ония мѫже, които лъжатъ, сѫ вънка отъ школата. Азъ ви заявявамъ, нищо нѣма да ви спаси, не се лъжете. Ама ще кажете: „Азъ ще ида въ евангелската църква“. Свършена е вашата работа. Дѣто и да идете, нищо нѣма да ви огрѣе, нищо нѣма да ви измѣни. Знаете ли на какви дѣца ще мязате? Азъ съмъ привеждалъ този примѣръ, и пакъ ще го приведа. Въ едно гнѣздо имало 5 гарджета, тѣ изцапали гнѣздото си, и казали на майка си: „Мамо, изведи ни изъ това оцапано гнѣздо навънка, въ ново гнѣздо искаме“. А майката казала: „Ще вземете ли вашитѣ задници?“ — Да, „И новото гнѣздо ще оцапате“. Ами че какъ, ако тукъ, при тия благоприятни условия не може да се подигнете, то като идете въ православната църква, между евангелиститѣ, вие мислите ли че ще успѣете? — Лъжете се. Или, може да имате едно врѣменно настроение, като опияняване, не мислете, че това е животътъ. Азъ ви казвамъ, това сѫ състояния далечъ отъ тия на онази велика Истина. Азъ ви говоря самата истина. Туй врѣменно настроение, което човѣкъ може да има, това не е истината. Истината е нѣщо постоянно! Тя ще донесе радость, и радостьта е нѣщо постояно. Тя, радостьта щомъ дойде, ще внесе свѣтлина, чистота, свобода, ще разшири душата ти, и ти ще имашъ една благосклонность къмъ твоитѣ близки. Туй е необходимо за школата. Азъ желая да ви прѣдамъ нѣкои работи, но не може, има една дисхармония. Вие нищо не плащате, а трѣбва да знаете, че въ школата всичко ще плащате, азъ ви казвамъ — всичко ще платите. До сега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мисли, че безъ пари ли, по благодать да получите всичко? Какъ тъй по благодатъ? Любовь за Любовь. Азъ за Любовь, и вие за Любовь. Азъ за благодать, и вие за благодать. Ако вие бъркате въ моята кесия, защо азъ да не бъркамъ въ вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате въ моята каса, а щомъ дойдемъ до вашата, затваряте я. Щомъ дойда при вашата, ключътъ да е на касата! Ако азъ имамъ довѣрие въ васъ, защо и вие да нѣмате довѣрие въ мене? Когато дойда въ вашата кѫща, трѣбва да намѣря ключа да седи на касата, да бръкна тамъ въ касата; а ако вие не оставите вашия ключъ на касата, ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросътъ. Довѣрие трѣбва да имате! Изпитвайте, азъ съмъ казвалъ отъ толкова години, освѣдомете се. Изпитвайте нѣщата, не бързайте. Азъ съмъ оставилъ на нѣкои срокъ повече отъ 25 год. да изпитватъ. Не сте ли изпитали до сега. Хубаво, другитѣ, които искатъ да изпитватъ и на тѣхъ ще дамъ 25 години, ако иматъ животъ, но тѣ ще бѫдатъ вече изпитвачи, не ученици. Сега, за да изучите вие нѣщата, всѣки день ще ги провѣрявате. Азъ забѣлѣзвамъ, и по музика, всички вие имате стари възгледи. Азъ съмъ посѣщавалъ съврѣменни музиканти, нѣкой взелъ накриво нѣкой такт, или нѣкой каже: „Еди-кое си парче еди какъ трѣбва да се свири“. Когато Бетховенъ е писалъ своитѣ сонати, тѣ знаеха ли, какво е мислилъ да изрази той и какъ ги е изпълнявалъ? Може да сѫ близо до истината, но той може да е изразявалъ съвсѣмъ друго нѣщо. Е, какъ трѣбва да се изсвири Бетховенъ? За да се изсвири Бетховенъ, онзи, който ще го свири, трѣбва да има разположението на Бетховена. Той трѣбва да прѣдизвика онѣзи условия, при които тази пѣсень е създадена, да се явятъ у него всички тия вибрации, при които Бетховенъ е свирилъ. А сега свирятъ Бетховена и се напѫватъ, напѫватъ и казватъ: „Отлично свири!“ Азъ виждамъ хубаво свири той, техника има, но смисълъ нѣма това свирене. И тогава, казвамъ: каква е разликата между окултната музика, и съврѣменната свѣтска музика? Ето каква е разликата. Азъ не умаловажавамъ тази музика, но разликата е въ резултатитѣ. Ако дойде нѣкой отъ най-знаменититѣ виртуози, който е изразъ на съврѣменната музика, той може да прикове вниманието на една публика отъ 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе. ... такова внимание! Дълбоко уважение и почитание и, слѣдъ като свърши, ще има рѫкоплѣскане, хвалби, писане по вѣстницитѣ, но слѣдъ една недѣля всичко се забрави. Ако дойде нѣкой виртуозъ на окултната музика, ето какъвъ ще бѫде резултатътъ. Ако той даде единъ концертъ, всички ония 10,000 души, кой какъ стане, ще каже: „Азъ чухъ една музика — чудо!“ Ще иде да уреди смѣткитѣ си. Скаралъ се съ жена си, ще иде да се примири. Всички тия 10,000 души ще уредятъ работитѣ си. Всичко туй ще стане въ една вечерь, като свири той. И всички ще заживѣятъ въ братство. Такъвъ ще бѫде резултата на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Азъ разбрахъ, тази моя глава вече ще просвѣтне, отъ сега нататъкъ азъ не живѣя такъвъ животъ!“ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелитѣ, съ която тѣ дойдоха, когато Христосъ се роди, изпѣха една отъ окултнитѣ пѣсни. Казватъ, че тѣ прѣдали пѣсеньта: „Слава вишнихъ Богу и на земята миръ....? Не е прѣдадена пѣсеньта, както трѣбва. То е нѣщо велико! Който веднъжъ е чулъ окултна пѣсень, тази пѣсень никога нѣма да излѣзе отъ сърцето му, отъ ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бѫде дълбоко врѣзана въ душата му. Сега, моето желание е всичко у васъ да бѫде естествено, а не изкуствено. Азъ се пазя, и не искамъ нищо да ви налагамъ; азъ толкова обичамъ свободата, че искамъ всичко да става естествено, доброволно, защото, ако река да ви насилвамъ, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употрѣбя въ своитѣ дѣйствия безъ да знаете вие, то ще има лоши послѣдствия. Туй сѫ опитали всички учители въ свѣта. Нѣма изключение! Единствениятъ методъ, който не произвежда никакви лоши послѣдствия, той е дѣйствието чрѣзъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Само тѣ сѫ чиститѣ методи, по които ние може да дѣйствуваме. Пишите ли, ще пишите по този методъ. Търгувате ли, ще търгувате по този методъ. Лѣкарь, музикантъ ли сте, всички ще работите по този методъ. Ще имате вѫтрѣшна борба, ще дойдатъ съмнѣния, но по този методъ ще работите. Не е въпросъ за вашитѣ съмнѣния, тѣ ще дойдатъ, но отъ всички тия съмнѣния вие може да се избавите. Сега въпросътъ е до нашитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ, до този идеаленъ свѣтъ. Трѣбва да възстановимъ тия връзки сега, и ще ги възстановимъ. Единъ братъ казва, че сегашнитѣ ученици мязатъ на неузрѣли ябълки, киселици. И донѣкѫдѣ е правъ. За да узрѣете, трѣбва да дойдете подъ тази свѣтлина. Вие стоите, слушате ме, и нѣкои отъ васъ казвате: „Дали това е вѣрно, или не? Ами, ако не е вѣрно? Ами, ако съмъ тръгналъ по единъ кривъ пѫть? „Е, хубаво, ами онѣзи въ църквата тръгнали ли сѫ въ правъ пѫть? Ами евангелиститѣ по правъ пѫть ли сѫ? Кои сѫ доказателствата да мислимъ, че вървимъ по правия пѫть? Правиятъ пѫть е естествениятъ пѫть. Кога едно дѣте се развива правилно? Когато има едно тѣло здраво, съразмѣрно развито, когато дробоветѣ, стомаха дѣйствуватъ добрѣ, когато, това дѣте има единъ бързъ умъ въ своитѣ схващания и може да работи отлично, да е внимателно въ обходата си съ всички. По това ние ще се познаемъ. Трѣбва да бѫдемъ трудолюбиви, работливи, да работимъ. Сега, тази е цѣльта на школата да ви приготви за работа, а вие трѣбва да дадете дѣйствието си. Вие оставате всичката работа на менъ и казвате: „Нашиятъ Учитель ще направи това“. Господь ще направи това наполовина. Половината работа ще направи Господь, а другата половина — вие“. Тази работа не е много голѣма, но работа, която вие трѣбва да свършите. И първото нѣщо, като дойдете въ школата, трѣбва да имате онова вѫтрѣшно смирение. Често до менъ идватъ вашитѣ изкушения, и си казвамъ: защо ще ида на тѣзи да имъ проповѣдвамъ окултна музика, да си хабя врѣмето, да се разправямъ съ тѣхъ, когато мога съ други нѣща да се занимавамъ? Нѣкой пѫть ми минаватъ тия мисли. Не е ли по-добрѣ да отложа това за едно далечно бѫдеще? Но, ако азъ употрѣбявамъ окултната музика, то е просто, като едно срѣдство. Азъ я употрѣбявамъ заради истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искамъ да всѣля въ вашия умъ. Само окултната музика може да ви дойде на помощь. Ако нѣкой може да ви направи ученици, само тя ще може, другъ способъ нѣма, защото Духътъ работи чрѣзъ музиката. И Давидъ когато свирѣше на Саула, онзи духъ се укротяваше. Музиката ни разполага. Сега, нѣкой пѫть мѫже и жени не сѫ съгласни помежду си. Нѣкой пѫть мѫжътъ не е съгласенъ да свири жена му. „Какво свиришъ“. — Казва той. Ако жената почне много да свири, мѫжътъ ѝ я даже подозира, и ако много пѣе, пакъ я подозира, казва: „Какво си запѣла, като че има нѣкой да те слуша отвънка? Туй е турски характеръ, Засмѣла се нѣкоя жена, очитѣ му се засмѣли, чудо станало въ свѣта! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане не ще кажете: „Е, не може ли безъ окултна музика?“ Може, разбира се, какъ, не! Както до сега сте минавали безъ окултна музика, така и сега може. Казватъ: „И безъ пѣтелъ съмва“. Да, ако изколите всички тия петли — съмва, но, ако тия пѣтли сѫ живи, и не пѣятъ, горко ви на васъ тогава! Непрѣменно пѣтелътъ ви трѣбва да пѣе, тогава ще ви върви напрѣдъ. Не пѣе ли вашиятъ пѣтелъ, горко ви! — Всичко е свършено. Та, ще дойдемъ до онази простота. Азъ настоявамъ пакъ между васъ трѣбва да се образуватъ братски, приятелски отношения. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, казвамъ и сега: отъ моя страна знайте, че азъ всѣкога съмъ на страната на слабитѣ, всѣкога съмъ на страната на онѣзи, които сѫ онеправдани. Туй въ менъ е правило! Туй да го знаете! Азъ мога да мълча, но онзи отъ васъ, който е кривъ, не мога да взема неговата страна, Може да ми е братъ, може да ми е най-добриятъ приятель, кривото въ менъ е криво. И когато азъ направя една погрѣшка, погрѣшката си е погрѣшка, нѣма какво да се оправдавамъ. Азъ не ходя да се оправдавамъ какъ е направена тя. Сега, когато взимамъ себе си за примѣръ, казвате: „Учительтъ може ли да направи погрѣшка? Тамъ защо се ровите? — Може. Какъ? Може, допустимо е. Защо не? Погрѣшки всѣкога ставатъ, и може да станатъ. Има нѣща непрѣдвидени. Тия погрѣшки може да сѫ микроскопични, но ставатъ обаче ние всѣкога използваме погрѣшкитѣ въ свѣта. Грѣшки сѫ правили не само учителитѣ, всички сѫ правили погрѣшки, и ще ги правятъ още за дълго врѣме, не мислете, че ще ви избѣгнатъ. Въ природата, въ която ние живѣемъ, при условията, които имаме сега, единственото сѫщество, което не грѣши, е само Богъ! Разбирате ли! Да ви кажа истината. Единственото сѫщество, което е благо, то е само Богъ. Той е безграниченъ, който диша Любовь въ себе си. А всѣко сѫщество, което е ограничено, има възможность при извѣстни стечения на обстоятелствата да направи престѫпление, което може да уврѣди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате прѣдъ видъ. Всичко се допуща. Нѣкои хора отиватъ даже до тамъ, че казватъ: „Господь, като Господь, и Той прави погрѣшки“. Е, тогава, вие ще изкарате тамъ единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „И разкая се Господь, че направи човѣка“. Какъ ще го изтълкувате. „И разкая се Господь, че направи човѣка“? Е, какво показва тyй? Сега, за единъ окултистъ този фактъ е ясенъ, но за васъ, ще хвърли една сѣнка, и вие ще кажете. „Разбрахме работата“. Тогава, вие ще си сѫдите право и ще си кажете: „Ако Учительтъ направи една погрѣшка, тя ще е такава, че съ микроскопъ да се търси. А вашата, съ метри може да я мѣрите. Затуй, Учительтъ трѣбва да се пази. Всичкитѣ тия погрѣшки ще ги махнемъ. Ще си турите за правило вѫтрѣ въ школата: въ себе си, въ съзнанието си, не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактитѣ тъй, както сѫ си. И ще видите какъ ще почувствувате въ себе си едно вѫтрѣшно обновление. Млади и стари, безъ оправдание! Послѣ, занимавайте се съ музиката, и тя ще ви продължи живота. Тя е едно срѣдство за лѣкуване. Много болести се лѣкуватъ чрѣзъ музиката. Заставете болния да пѣе, и той ще се излѣкува. Когато човѣкъ почне да се разболѣва, той не пѣе вече. Накарайте болния да пѣе, и ще видите какъ скоро ще оздравѣе. Само тъй ще видите благотворното дѣйствие на музиката, на пѣенето. Болниятъ нека пѣе! Азъ вѣрвамъ, че свободата, която имате вие, нѣма да злоупотрѣбитѣ съ нея. Азъ влизамъ напълно въ вашето положение, на всинца ви. Не мислете, че азъ не зная какво е положението ви. Взимамъ положението на всѣки едного, изключително, и зная при какви условия живѣе. У всинца ви има възможности да се подигнете. При тия неблагоприятни условия даже, имате възможности да се подигнете на 10 степени. И това можете да го направите разумно. Тъй както вървите прѣзъ тази година, ще правите малки опити. Не се съмнявайте въ тѣхъ, и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате единъ умъ така свѣтълъ, оптимистиченъ, съ който да схващате свѣтлата страна на нѣщата. Това е волята божия, туй е Божията Любовь. Не говорете на външния свѣтъ, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любовь“. Това ще казвате на себе си, а не прѣдъ външнитѣ хора. Нека живота ви вънъ бѫде обикновенъ. Азъ не съмъ за външното благоприличие и интелигентность, но въ своитѣ мисли трѣбва да имате дълбочина. Като ни срѣщне човѣкъ, да знае, че въ насъ има една идея, и тази идея е като единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Азъ искамъ въ тази истина да сте положително убѣдени, и да знаете, че вървите по единъ положителенъ пѫть. Азъ искамъ да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нѣщо: никаква лъжа! Сега, ще ви приведа единъ фактъ. Тукъ, прѣди събора тази година, ще ви изясня какво направиха нѣкои ученици отъ класа, то не е за упрѣкъ, взимамъ го само за изяснение. Една сестра отива при единъ търговецъ евреинъ, отваря кредитъ, взима платно, да си правятъ сестритѣ рокли. Той, човѣкътъ, дава. Кои сте вие? — Отъ Бѣлото Братство — за Господа живѣятъ. Правятъ дрехи, това-онова, безъ смѣтка. Взимали топове отъ плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3,000 лв. нѣщо. И тѣзи всички се радватъ. Стѣга ги евреина — паритѣ! Всички се изпокриватъ, остава само една сестра. Той казва: „Взели паритѣ, опапали ги“. Онези, които не сѫ платили, скриватъ се и мълчатъ. Отива евреинътъ при една сестра и казва: „Кажете на вашия учитель, че неговитѣ ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платятъ!“ Казвамъ: идете, вижте тази работа, до колко е докарана сумата. — Сега, има около 800 — 1200 лв. да се плащатъ. Отивамъ при едната сестра, виновната, казвамъ ѝ слушай, ти знаешъ ли, че си виновна, сестритѣ хвърлятъ всичката вина върху тебе? И слѣдъ туй седя и ѝ доказвамъ, че е виновна. Ето какви сѫ аргументитѣ. Допуснете, че азъ имамъ хубава градина, давамъ ви ключа, слѣдъ това идватъ вашитѣ сестри, нанизватъ се една слѣдъ друга. Вие влизате първа, и послѣ имъ казвате: „Азъ нѣмамъ врѣме да ви чакамъ, оставямъ ви ключа, като излѣзете, заключете!“ Тѣ, като излизатъ, забравятъ да затворятъ, оставятъ градината отворена, влизатъ всичкитѣ прасета, и разравятъ градината. Тази сестра казва: „Азъ имахъ всичкото добро желание, но излѣзохъ първа,“ Казвамъ ѝ: ти, като си взела ключа, ще отворишъ, и ти ще затвориш градината, ще дочакашъ да излѣзатъ всички. И послѣ, казвам ѝ: вие не искате да папате пари, пъкъ топове платове безъ пари ги взимате отъ евреина. Ама че каква логика има тукъ? Ами именно безъ пари не трѣбва да взимате. Ще си платишъ на евреина, и тогава ще вземешъ полица, че си платилъ всичко, Туй е окултенъ ученикъ! И като кажешъ, че утрѣ въ 4 ½ ч ще ти донеса парите, а не отидешъ, въ Бѣлото Братство иматъ особено мнѣние за тебе. Казахъ на тази сестра тъй; азъ не те осѫждамъ, но ти, като отиде при евреина да отваряшъ този кредитъ, пита ли Господа? Господи, да ида ли при този евреинъ да отворя кредитъ? Ти не Го попита. И ако Духътъ ти каже, отвори, ще отворишъ кредитъ. И онѣзи сестри, и тѣ не попитаха Господа. И най-послѣ всички се спотаяха, всички мълчатъ. Казвамъ: кажете ми колко дългове имате сега, та да уредимъ тази работа! Слѣдъ това всички сестри почнаха да идватъ една по една при нея, и да и казватъ: „Да мълчишъ, не казвай, че имамъ да давамъ, нѣмахъ пари“. Не ще кажешъ: „Азъ съмъ еди-коя си сестра, азъ имамъ да дължа, ще ме извините, но азъ ще платя“. Туй е благородство! А да се спотайвашъ, и да минавашъ за праведница, не може така. Ако нѣкой се нуждае, да му купимъ 10 рокли. Въпросътъ е да се спази принципа. Ще бѫдете искрени и честни въ всичкитѣ си постѫпки! И тази година въ събора, мнозина отъ тия благовидни братя…..изчезнаха и кърпи, и какви ли не нѣща се откраднаха тамъ. А това не може! Влѣзе ли кражбата, влѣзе ли лъжата, тази работа не върви. За въ бѫдеще ще бѫдете внимателни. Всички ще бѫдете искрени. Хванемъ ли нѣкой, който лъже, ще седи отвънка, не между насъ. Между насъ, въ школата, кражба, лъжа, одумничество нѣма. „Ама не мога да търпя!“ Ако не можешъ да търпишъ, ние ще ти купимъ единъ билетъ, и ще те пратимъ отвънъ, а въ школата ще търпишъ. Туй ни най-малко не го считайте, че е единъ упрѣкъ. Азъ застѫпвамъ единъ принципъ, и безъ този принципъ нищо не може да извършите, работитѣ ви ще се заплетатъ, ще боледувате, нѣкои ще умиратъ прѣждеврѣменно. А за да можете да бѫдете здрави, непрѣменно трѣбва да положите този принципъ, и ще видите тогава, какъ всичкитѣ ви работи ще тръгнатъ напрѣдъ. А сега, азъ се чудя, нѣкои си позволяватъ много голѣми лъжи. Никога, никаква лъжа! Онзи, който лъже, той прѣдъ менъ е изгубилъ всичко. И ако той не се яви да се изповѣда, той не е човѣкъ. Не, да дойде днес прѣдъ мене да каже истината, за да може утрѣ пакъ да лъже. Не да се изповѣда прѣдъ себе си, да каже: „Азъ не направихъ добрѣ, азъ сгрѣшихъ, това не е благородно за единъ човѣкъ.“ Да се изправи достойно прѣдъ себе си, и въ себе си да се изповѣда. Това считамъ азъ ученикъ, а не отъ страхъ да дойде: „Учителю прости“, Не е заради менъ, заради самите васъ е, да имате достойнство, и да седите на една здрава нога. Туй е сега новиятъ моралъ за ученицитѣ. Сега, отгорѣ на това, азъ ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учительтъ го прѣкали малко“. Когато дойде да говоря за тия нѣща, създавате ми най-трудното положение — да мисля, какъ да ви говоря. Единъ отъ най деликатнитѣ въпроси е този, какъ да ви говоря. Вие сте съ разни темпераменти, съ разни разбирания, докачливи, и всѣка моя дума може да я разтълкувате тъй, че да произведе другъ ефектъ, дадете ѝ друго значение. Разбирате ли? И по нѣкой пѫть азъ какво правя? Върна се дома си, и си изсвиря една пѣсень, и така оправямъ работитѣ. Но, трѣбва да свиря! Като ви свиря, така оправямъ всичкитѣ ви работи. Свиря, нищо повече! Сега, тази окултна музика се различава отъ обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всѣка дума, всѣки слогъ трѣбва да се вземе много ясно. И нѣма да правите никакви усилия. Ще бѫдете много естествени въ пѣенето, както дѣцата. Туй е начинъ за подмладяване. Ще кажете: „Азъ, старъ човѣкъ!“ ... И старъ човѣкъ, на 50 — 60 год. да е, пакъ може да пѣе. За музиката нѣма стари хора. И азъ бихъ желалъ всички да бѫдете музиканти, да свирите и пѣете, и да кажатъ всички: „Тия хора сѫ отлични, пѣятъ и свирятъ отлично!“ И ще направимъ така, че никой да не може да се сравнява съ васъ по пѣене. Да изпѣемъ Вениръ Бениръ! Вениръ Бениръ Бихаръ Бенумъ Илъ би-ютъ, илъ бе-зутъ Омъ би-ютъ Илъ безутъ, омъ би-ютъ Зунъ мезунъ (2) Биномъ тумето. (пѣхме я нѣколко пѫти) Да изпѣемъ сега тази пѣсень: „Блага дума на устата Туй е ключътъ на сърцата“. (Сестра Дафинка изпѣ сама упражнението) Цѣлиятъ класъ изпѣ сѫщото упражнение много пъти. Сега, да дойдемъ до „милия погледъ“. „Мили погледъ на очите Туй езикъ е на душитѣ“. Сега, третият стих! „Нѣжно чувство проявено Всѣко зло е разтопено“. Четвърти стих: „Силна воля увѣнчава Всѣко дело и проява“. Послѣдниятъ стих: „Любовьта съ тѣхъ съгражда Тозъ животъ що тукъ се ражда“ ... Като си обезсърдченъ кажи: „Силна воля увѣнчава“ ... (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си изъ въздуха, като че воюва). Като го изпѣемъ, ще знаемъ, че Господь е съ насъ. Кой е като насъ, когато Господь е съ насъ? (Всички пѣемъ) „Силна воля ...“. „Любовьта съ тѣхъ съгражда ...“. Въ тия упражнения има смисъль, и затова слѣдъ като си ги изпѣешъ, умѫтъ ти ще свѣтне и ти ще се освободишъ от лошите мисли. Ако не пѣешъ, умътъ ти не разбира. Така ще се отразят тия упражнения на когото и да е. Като му запѣешъ, той ще разбере, и ще си замине. Туй сѫ упражнения сега. Како дадете единъ концертъ, ще направимъ опитъ, ще туримъ тѣзи номера, не като пѣсни, а само, като упражнения, между другитѣ. „Изгрѣва слънцето“ упражнение. „Вениръ Бениръ“ упражнение, „сладко-медено“ и др. Само да наблюдавате ефекта, какво се произвежда у слушателитѣ, като минавате отъ едната музика въ другата. Ще ги изпѣете съ всичкитѣ модулации високо към тихо, и тъй, гласътъ постепенно да изчезне. Ще забѣлѣжите разликата. Ще правите опити между едната музика и другата. Туй е тониране, то върви по законъ. Въ Европа сега се правятъ първите опити? за окултна музика, но ще се мине още дълго врѣме, докато тия опити минатъ за чиста окултна музика. Това сѫ само елементи, това не сѫ още окултни пѣсни. Сега, азъ съмъ взелъ само часть отъ съдържанието на тази пѣсень: „Блага дума“. Другитѣ 4 реда на пѣсеньта сѫ оставени, тукъ имате само по 2 реда взети отъ всѣки единъ куплетъ, а отъ тѣхъ може да създадете цѣлата пѣсень, много лесно може да стане това. (Учительтъ свири „Блага дума ... “ всички пѣемъ. Ние не сме завършили още пѣсеньта. Не се смущавайте, като пѣете! Може да направите погрѣшка, нѣма нищо, ще се поправите. Вижъ колко лесно може да научимъ пѣсеньта. Азъ нарочно не свирихъ съ цигулка, за да може сестрата да пѣе сама, да изчезне страха (къмъ Дафинка). Тѣ сѫ братя, не бой се. Всички пѣемъ „Вениръ Бениръ“ първо по-силничко, а послѣ по-тихо. Това упражнение има малко източенъ темпъ. (Всички пѣемъ „Вениръ-Бениръ“). Пѣйте го много силно, колкото се може по-силно. Да свършимъ сега съ упражнението. Темите ще останатъ за идущия пѫть. Сега, който има свободно врѣме, да си прѣпише упражненията, а който нѣма, да ги запомни. Но ще знаете че нѣма да ги коригирате. Како излѣзете отъ училището може да имъ турите качулчета, но тукъ — нѣма, ще ги пѣете точно тъй, както сѫ дадени. Постепенно ще ги коригираме. Ще видимъ какво може да стане съ това пѣене. „Вениръ-Бениръ“ е окултенъ източенъ мотивъ, възприетъ отъ западнитѣ народи. Тия мотиви сѫ необходими, ние ще минаваме постепенно отъ единия въ другия полюсъ. Това сѫ двѣ състояния, въ които може да се работи. И ще видите, какъ умътъ ви ще почне да работи. И послѣ музиканти и пѣвци ще се явятъ, ще се развие гласа ви. Сега гласоветѣ ви сѫ малко дрезгави, но ще почнете да се тонирате. Тази пѣсень „Вениръ-Бениръ“ е много красива на единъ гласъ, послѣ ще я научите на два гласа и най-послѣ ще я пѣете въ хоръ. Въ гласа, въ трептенията на тия окултни упражнения има нѣщо особено. При изпѫлненията на упражнения или пѣсни въ окултната музика, знаете ли гласниятъ органъ колко клавиши има? Въ този органъ за пѣене има 35,000 клавиши. А сега, колко клавиши имате вие? На 35,000 клавиши, като вземешъ да свиришъ или пѣешъ, чудеса може да направишъ. Това е музика. Тъй щото, тази музика ще има успѣхъ. Ще влѣземъ да я изучаваме, и ще видите, че тя си има своя тефия. Но ако се вмъкнемъ въ тефиитѣ, резултати нѣма да има, постепенно ще вървимъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ налучкали нѣщо отъ окултната музика. По теофия тѣ употрѣбяватъ окултната музика, но по изпълнение сѫ далечъ отъ нея. Отъ васъ искамъ музиканти, да изпълнявате по всичкитѣ правила. Нѣма да обрѫщаме толкова внимание на техниката. Техниката за насъ ще дойде сама по себе си. Ние ще вложимъ вибрации прѣзъ съзнанието въ мозъка, и техниката ще дойде отпослѣ; всичко ще се изглади, изглади, и ще стане естествено. Т. м. 6 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година) 5.XI.1922 г. Неделя Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО HА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО. Имате ли зададена тема? — Не, За идущия пѫть ще имате темата: „човѣшката воля — разлика между воля и своеволие“. Ще направя нѣколко бѣлѣжки върху отклоненията въ живота, върху привиднитѣ причини, които въздѣйствуватъ на това отклонение. Ако се поставите на равно поле, и наблюдавате пѫтекитѣ, прѣзъ които хората вървятъ, ще забѣлѣжите, че хората не вървятъ въ права линия, а — зигзагообразно. Даже, ако направятъ едно царско шосе, вие ще видите, че тѣ ще вървятъ отъ едната страна, послѣ ще минатъ прѣзъ другата страна, такова едно крѫстосване става. И у животнитѣ, и у тѣхъ се забѣлѣзва това отклонение. Заякътъ, като бѣга, и той не бѣга въ права линия, и той прави извѣстни лѫкатушения. Послѣ, като вървите изъ града, и вие правите сѫщитѣ отклонения. Ако сте въ странство, законътъ ще ви застави да вървите отъ дѣсно. Но тукъ, въ България, вървите отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, отъ лѣво, отъ дѣсно, ту на едната, ту на другата страна, Послѣ, тия отклонения се забѣлѣзватъ и въ нашата мисъль. Нашата мисъль върви до извѣстна степень въ една посока, послѣ въ друга, въ лѣво, въ дѣсно, докато достигнемъ цѣльта. Туй отклонение се забѣлѣзва и въ чувствата, И тамъ има едно лѫкатушене, ту се усилватъ, ту отслабватъ. Когато дойдемъ до изпълнението на извѣстно дѣло, и тамъ има тази прѣсиленость, това отклонение. Сега, туй отклонение за тѣлото се обуславя отъ електричеството и магнетизма. Да кажемъ, вие сте пасивни. Ако вашето тѣло е пасивно, то и клѣткитѣ на организъма ви сѫ пасивни. Да кажемъ, вие минавате по улица Витошка, вървите по положителнитѣ течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия а прави зигзагообразни движения, то и вие ще направите едно отклонение отъ пѫтя си, ще вървите, до извѣстна степень, по течението на електричеството, въ лѣво, послѣ въ дѣсно. Електричеството минава ту въ лѣво, ту въ дѣсно, и вие ще минете ту въ едната, ту въ другата страна. Сега, нѣкои отъ васъ, като разберете този законъ може да се тонирате. Ако сте пасивни, искате да прѣдизвикате едно активно състояние въ себе си, излѣзте на полето, и тамъ ще можете напълно да се тонирате. Ние затуй правимъ тия планински екскурзии. Нѣкой пѫть ние не вървимъ по законитѣ на екскурзията. Не трѣбва всѣкога да взимаме единъ и сѫщъ пѫть, теченията се мѣнятъ. Ние постоянно минаваме прѣзъ Драгалевци, и нѣкой пѫть васъ ви дотяга. И казвате: „Не може ли прѣзъ другъ пѫть?“ Защо ви дотяга? Понеже електрическитѣ течения или магнетическитѣ сили се измѣнятъ, и вашето настроение и то се мѣни. Слѣдователно, често между васъ ще се роди единъ споръ, и може да развалите една екскурзия, ако не разбирате закона. Ако половината отъ васъ сте активни, а другата половина сте негативни или пасивни, между васъ ще се роди споръ. Тръгнете въ една посока, дѣто електричеството е положително. Които отъ васъ сѫ активни, ще кажатъ: „Ние по този пѫть не искаме да вървимъ“. Ще се спорятъ, и ще се раздѣлятъ: еднитѣ ще вървятъ по една посока, а другитѣ ще вървятъ по друга посока. И вечерьта, като се върнатъ, ще кажатъ: „Знаете ли какво стана?“ — Скарахме се, раздѣлихме се. Никакво скарване! Електричеството ви е раздѣлило, пасивнитѣ е привлѣкло къмъ себе си, а активнитѣ е отклонило отъ себе си. И вие сте тръгнали въ двѣ посоки, споредъ волята на електричеството, а не споредъ вашата воля. Този законъ ще го знаете. Често, и въ домоветѣ, дѣто се образуватъ караници, сѫщиятъ законъ дѣйствува. Нѣкой пѫть електричеството образува спороветѣ въ кѫщи. Сега ще ви обясня, Туй е една окултна тайна. Защо нѣкой пѫть става споръ въ кѫщи? Вие си построявате кѫща, но като не разбирате окултнитѣ закони, вие поставяте кѫщата въ такава посока, дѣто не може да става бързо повръщане на електрическитѣ течения. Хубава е кѫщата за живѣене, но жената е пасивна. Подъ кѫщата започва да тече положително електричество, тя е доволна отъ кѫщата, но мѫжътъ е активенъ, той казва: „Азъ не съмъ доволенъ отъ кѫщата! Азъ не мога да я търпя, не ми се влиза въ кѫщи“, Туй течение може да е за единъ мѣсецъ, за два, за цѣла година, Той се скарва и казва: „Ще я продадемъ, азъ не мога да търпя, не мога да живѣя въ тази кѫща“. Сега, ако разбирате закона, вие трѣбва да раздѣлите електричеството, и така да направите, че въ кѫщата ви да минава и отрицателно електричество. Често въ една кѫща минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Тѣ сѫ течения отдолу. И тогава знаете ли какво става? Отъ туй гледище, често ставатъ и други спорове. Да кажемъ, че жената е пасивна, минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Вие живѣете съ вашата съсѣдка много добрѣ. Да, но мѫжътъ ви ще почне да ходи често тамъ, отрицателното електричество ще го привлѣче. Ще кажете: „Знаете ли, той като ходи тамъ, усѣща се като у дома си“. „Да“, ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трѣбва, Тукъ има извѣстни естествени причини. Трѣбва да разбирате най първо естественитѣ причини, които подбуждатъ хората да минаватъ отъ едно мѣсто, а не отъ друго. Сега, ако въ туй се съмнявате, азъ мога да ви го докажа въ 5 минути отгорѣ, че туй е вѣрно. Само че това нѣма да го аргументирамъ тукъ, но горѣ на Витоша, или на Чамъ-Кория, или ще отидемъ, въ Сливенъ на синитѣ камъни, тамъ ще го докажемъ. На синитѣ камъни изведохме 150 души, отъ тѣхъ около 10 — 20 души се разболѣха, като се качихме горѣ на равнището. Една г-жа казва: „Азъ отъ тукъ не се мърдамъ, ако река да се помръдна, ще стане разривъ на сърцето ми, и ще умра безъ врѣме“. Пъкъ понеже ние искахме да идемъ на друго мѣсто, казвамъ ѝ, „Отъ тукъ още половинъ километъръ не може ли да ходишъ, тамъ ще те оставимъ, на това мѣсто, ще оставимъ при тебе нѣкой да те пази, пъкъ ние ще тръгнемъ по-нататъкъ. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носѣха го на рѫцѣ, и вървѣха напрѣдъ. Избрахме една полянка, гдѣто тия течения се уравновѣсяватъ. И казвамъ: всички 150 души ще налягате тукъ, на дѣсната си страна. Слѣдъ 15 минути станахме, направихме упражненията, и тази г-жа оздравя и казва: „Не оставамъ тукъ. Азъ ще дойда съ васъ“. Онова мѣсто, гдѣто ние се бѣхме спрѣли, бѣше една долина, тамъ електричеството бѣше пасивно, а понеже тя бѣше негативна, усили се туй състояние. Тя не можеше да си го обясни. Казвамъ: туй електричество усили въ нея това разслабително състояние, но слѣдъ ½ клм. пѫть състоянието ѝ се промѣни. Прѣзъ цѣлия день тя бѣше бодра и весела, и отгорѣ пакъ слѣзе, добрѣ намѣрихме каруца, качи се тя, и тъй си отиде до Сливенъ. Казвамъ: вие често ще срѣщате такива противорѣчия, тѣ засилватъ тия течения на електричеството. Това ще го изучавате. Нѣкой пѫть трѣбва да разбирате закона. Вашето тѣло може да стане негативно, всичкитѣ ви клѣтки могатъ да станатъ негативни, и положителната часть на вашето електричество може да е въ другъ индивидъ. То е неблагоприятно за самия индивидъ. Защото, ако вашето положително електричество отиде въ нѣкой индивидъ, на когото вибрациитѣ сѫ по-низши отъ вашитѣ, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нѣщо отъ общия калибъръ на вашия умъ. Слѣдователно, трѣбва да знаете закона да се поляризирате. Направете лѣвата страна активна, пъкъ дѣсната страна пасивна, да привлечете тия течения на вашето тѣло. Сега, тази вечерь туй е само една загадка. Ние ще дойдемъ до опититѣ, какъ да се поляризирате. Често ще забѣлѣжите явления на съгласия, които зависятъ само отъ земнитѣ течения. Тогава ще разпрѣдѣлите течението. Може да вземемъ двама души отъ васъ, които сѫ скарани, и да ги примиримъ. Ще отидемъ нѣкѫдѣ на разходка, дѣто тия течения се уравновѣсяватъ, и двамата ще се примирятъ, ще кажатъ: „Дай си рѫката, ние можемъ да работимъ“. Значи, причината не е въ васъ, а тя е външна. То е, както когато забия на двама души трънъ въ петата. И двамата ще викатъ: „Не можемъ да търпимъ“. Извадете тръна, и двамата ще бѫдатъ доволни. Извадете причината! Слѣдователно, ние трѣбва да знаемъ всички причини, които ни въздѣйствуватъ външно, механически, за да може да се справимъ съ по-дълбокитѣ причини, които не зависятъ отъ нашето тѣло, отъ физическото тѣло, а отъ други тѣла, които човѣкъ има. Когато избирате нѣкоя кѫща, нѣкой пѫть ти се прѣдлага тази или онази, но щомъ си въ затвора, ти не можешъ да избирашъ. Когато имашъ свобода, ще избирашъ най-хубавата кѫща. И тия кѫщи хората ги наричатъ привѣтливи кѫщи. Ще идешъ тогава ти и жена ти, заедно да избирате кѫщата. Ако и двамата сте доволни, ще повикате и дѣцата си; ако и тѣ сѫ доволни, още по-добрѣ. Пъкъ, ако искате опитътъ да е по-сполучливъ, повикайте и приятелитѣ си. Тогава тази кѫща е добра за васъ. Но, ако жената е доволна, а мѫжътъ и дѫщерята не сѫ доволни, тогава простете се съ тази кѫща. Причинитѣ сѫ чисто физически, зависятъ отъ тия течения тамъ, които не сѫ съвсѣмъ еднакви съ вашитѣ. Това сѫ много интересни твърдения, които трѣбва да се докажатъ, и тѣ ще се докажатъ постепенно. И затуй азъ употрѣбявамъ окултната музика, тя е единъ отъ методитѣ за поляризиране. Безъ музика, вие нищо не можете да извършите. Туй трѣбва да го знаете. Въ основата на живота на единъ окултенъ ученикъ музиката служи като методъ за поляризиране. Не си разположенъ, ще почнешъ да пѣешъ. Не си разположенъ, ще почнешъ да играешъ, и правилно ще играешъ. Методъ е това, ще играешъ. Когато човѣкъ прѣстане да пѣе и да играе, той умира вече. И природата всѣкога ни заставя да играемъ и да пѣемъ. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Ти не искашъ да правишъ упражнение, седишъ въ бездѣйствие, но дойде сърбежъ по тѣлото ти краката те засърбят, почнете да се чешите. Мислите ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правишъ упражнения. Слѣдъ туй сърбежътъ понамали. Вториятъ день пакъ дойде този сърбежъ. Азъ ще ви обясня причината. Този сърбежъ произлиза отъ това, че въ тѣлото ви се е набрало излишно електричество, и туй електричество трѣбва да го прѣнесете отъ едно тѣло въ друго, да го изпратите навънка. Слѣдъ туй, ако не искате да дадете ходъ на чувствата си, а ги задържите, ще ви дойде нѣкоя болѣсть, ще те заболи корема, ще почнешъ да плачешъ, да викашъ: „Олеле, олеле“, и кой какъ дойде, ще разправяшъ за болката си. Изповѣдь ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че нѣма да се изповѣдвате, лъжете се. Нѣкой казва: „Азъ не се изповѣдвамъ“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповѣдватъ! Като ги заболи нѣщо, тичатъ прѣдъ доктора: „Г-нъ докторе, коремътъ ме боли“. „Отъ какво стана това? Какво яде? Ще ми кажешъ право!“ „Е, въ пости ядохъ кокошка, пиле, супа“. Сега, ако енориашитѣ знаятъ това, той на тѣхъ не може да се изповѣдва. „Слушай“, казва му лѣкарьтъ „нѣма да ядешъ кокошка“. И като му прѣдпише лѣкарьтъ какво трѣбва да яде, той изпълнява неговитѣ прѣдписания. Е, мислите ли, че има нѣщо скрито — покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповѣдате, и то по всичкитѣ правила. Има такива болести запримѣръ, че като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той ще изкаже, дѣто казватъ, и млѣкото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажешъ, и като се изкажешъ, ще ти олекне. Има болести, които може да се излѣкуватъ само съ изказване. Тия мисли, тия желания сѫ накопления, които измѣнятъ състава на нашето тѣло, измѣнятъ вибрациитѣ на козмическитѣ течения, и тогава се образува неправилность въ нашия животъ. И тогава има потъмняване на чувствата. Ще прѣмахнешъ всички тия прѣгради! И музиката служи, като едно срѣдство за прѣмахването имъ. Ще пѣете съзнателно. Не казвамъ, като правило, непрѣменно да пѣете, но въ окултната музика, ако може да пѣете, отъ любовь ще пѣете, ако не можете да пѣете отъ любовь, нѣма да пѣете. Отъ любовь може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете прѣдъ прага да мислитѣ, дали е право или не. Играешъ ли отъ любовь, отъ Бога е, не играешъ ли отъ любовь не е отъ Бога. Въ Любовьта има единъ законъ, по любовь ли е всичко, което вършишъ, право е. Туй е правило, по любовь ще пѣешъ, ще се наслаждавашъ, и въ тази музика ще има творчество Сега, азъ ви обръщамъ внимание на вѫтрѣшнитѣ методи на музиката, а не на външната техника. Азъ ще дойда малко по послѣ да засѣгна и съвременната музика, оперната музика. Както свирятъ днесъ, азъ виждамъ усилието на съврѣменното човѣчество къмъ напрѣдъкъ. Много автори искатъ да изразятъ всички чувства на скърбь, радость, тѫга, на отчаяние, на надежда, и всѣки единъ цигуларь, и той иска да ги изрази. Но, още нѣмаме талантливи музиканти, които да сѫ схванали чувството, и да го изразятъ. Много музиканти не могатъ да прѣдадатъ чрѣзъ цигулката този вѫтрѣшенъ изразъ. Много мѫчно може да се изрази едно чувство. Та, нѣкои отъ тия пѣсни сѫ правилни, а други не сѫ правилни. И въ окултната наука ние ще пѣемъ само положителни упражнения. Азъ ще ви кажа друго едно окултно упражнение: „Сладко медено, Отъ слънцето пратено, Отъ пчелитѣ донесено“. Това е едно положително упражнение. Ще го пѣете това упражнение. Всѣки единъ образъ, тукъ, е активенъ. Сега, тази вечерь ще пѣемъ „сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но въ самото изречение има музика. Ще забѣлѣжите окултната страна на упражнението. (Учительтъ пѣе „сладко медено“). Като мислишъ за него, веднага ще се подсладишъ. Значи, всичкитѣ киселини, които те спъватъ, се прѣвръщатъ, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трѣбва малко свѣтлина: „Отъ слънцето пратено“ — веднага тази свѣтлина прониква. „Отъ пчелитѣ донесено“ — веднага ще мислишъ за кошера; понеже пчелитѣ сѫ трудолюбиви, у тѣхъ има редъ и порядъкъ, ти ще мислишъ за тѣхъ, и всичко туй ще внесе въ тебъ редъ и порядъкъ. „Сладко медено, Отъ слънцето пратено, Отъ пчелитѣ донесено“. Всѣка една дума си има свой окултенъ изразъ. Туй сѫ окултни упражнения, не сѫ пѣсни. Ние сме далечъ още отъ окултнитѣ пѣсни. Това е само приготовление за пѣсень. Послѣ, ще дойдемъ до една окултна пѣсень. И като вземемъ една окултна пѣсень, знаете ли какво ще стане? Сега, нѣкой казватъ; „Да имаме едно оперно парче!“ Азъ нѣмамъ нищо противъ опернитѣ парчета. Вие отвънка може да пѣете, колкото искате оперни парчета. Азъ не съмъ противъ музиката. Можете да пѣете отъ всички парчета. Пѣснитѣ никога не развращаватъ. Ако нѣкога смисълътъ на пѣсеньта развращава, то гласътъ поправя до извѣстна степень. Който пѣе, не се развращава, макаръ че има нѣкои пѣсни, които съблазняватъ, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пѣете, каквито парчета искате, ни най малко не ви забранявамъ. Сега, вие сте ученици, азъ ви давамъ пълно право да пѣете, каквото искате. Давамъ ви право, но не ви налагамъ. Ако имате разположение, и можете по любовь да пѣете, пѣйте; ако нѣмате разположение, и не можете да пѣете по любовь, не пѣйте! Дръжте туй правило. Каквато и да е пѣсеньта, пѣете ли я съ любовь, вие ще имате едно правило, единъ методъ, да прѣвръщате нервната енергия за ваше добро. Нѣма да ви кажа, че тази е свещенна музика, а тази е свѣтска. У насъ свѣтската и свещената пѣсень се обуславятъ само отъ закона на Любовьта. И най-лошата пѣсень, като я обичашъ, тя е свещена. А най-свещената пѣсень, като не я обичашъ, въ нея нѣма нищо. Ако азъ ти нося шише за сладко медено, а вѫтрѣ нѣма никакво сладко, тогава това нѣма да те задоволи. Сладкото медено трѣбва да бѫде вѫтрѣ. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрѣзъ музиката. Въ окултната музика не се изисква да пѣете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пѣене, на себе си. Защото, нѣкои отъ васъ, ще отидете въ друга крайность, ако пѣете много високо. Мѫжътъ ще каже. „Защо ме смущавашъ?“ — Е. Учительтъ каза да пѣя. Не, тихичко ще пѣешъ, че като те слуша той, да каже: „Ха, какво пѣешъ, я ми попѣй!“ А сега, нѣкой, като викнете, че мѫжътъ казва: „Какво си се запѣла тази сутринь?“ Та, сега, понеже въ наряда ви има пѣене, и по нѣкой пѫть може да смущавате вашитѣ съсѣди, пѣйте тихичко. Тамъ пѣснитѣ сѫ много тихички. Ще гледате да пѣете по възможность, колкото можете по-тихо. Ще си турите на ума тихо да пѣете, пъкъ когато сте вънъ, въ гората, дѣто нѣма никой, тамъ можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пѣете, както искате. И тъй, съ музиката ще се поляризирате, (Учительтъ пѣе „сладко медено.“) Гледамъ, въ Ючъ-бунарь, по улицата минава единъ продавачъ, той тъй си наредилъ думитѣ на пѣсень, че всички дѣца на улицата сѫ научили пѣсеньта, и я пѣятъ. Всички жени излизатъ, и си купуватъ макари и пр. И той си пѣе, пѣсеньта му е една и сѫща, но той тъй наредилъ тия тонове, че кой какъ чуе, отива при него. Съ количка си върви, и си пѣе. И той пѣе „сладко-медено.“ Азъ вѣрвамъ, че така той печели доста. Обръщамъ ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия животъ почива върху такива малки, незабѣлѣзани причини въ свѣта. И туй, което спъва съврѣменния свѣтъ, туй, което спъва нашитѣ домове, и насъ самитѣ, това сѫ малкитѣ, микроскопически причини, които сѫ тъй естествени. И когато ние разберемъ този ходъ на нѣщата, ние 75% ще се освободимъ отъ ненужни борби, и ще ни останатъ 25% необходими борби, и тогава разумно ще се боримъ. А 75% отъ борбитѣ, тѣ сѫ отъ посторонни причини, които трѣбва да извадимъ отъ ума си. Сега, 75% отъ борбитѣ ще ги снемемъ и ще оставимъ само 25%. Дойде борба, ще кажешъ: „Причината не е отъ мѫжа ми, не е и отъ Бога, причината е отъ електрическитѣ течения.“ Ще напуснешъ кѫщата, ще излѣзешъ малко да се поразходишъ, и ще ти мине. И ако мѫжътъ разбира закона, ще даде възможность на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената, неразположенъ е мѫжътъ ѝ, ако има пияно или цигулка, нека му попѣе или посвири ½ часъ „сладко медено“, и ще му мине. Послѣ, ще попѣете упражнението „сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити съ тѣхъ, ще опитате силата имъ, да видите какъ дѣйствуватъ. Азъ ще ви дамъ редъ упражнения, тѣ нѣма да дѣйствуватъ на всинца ви еднакво. Но ниe имаме толкова упражнения, че всѣки единъ отъ васъ ще си избере нѣкои отъ тѣхъ, които да употрѣби за своето тониране. И ще имаме редъ ключове, какъ трѣбва да се започне пѣенето. Има си начини за започване на окултното пѣене. Сега, тия сѫ малки бѣлѣжки за пѣенето. Азъ пакъ ще се повърна върху електричеството. Я изпѣйте всички „изгрѣва слънцето!“ Пѣйте по-отривисто! (Учительтъ свири на цигулката си, взима ¼ тонове). Вие, туй не може го направите, туй е окултенъ гласъ. (Учительтъ пакъ свири нѣщо весело, игриво.) Туй е свѣтска музика, не е обикновенъ; тонъ може да стане окултенъ, може да стане и обикновенъ. Легатото не е окултно. Въ единъ окултенъ тонъ трѣбва да има мекота. Сегашнитѣ цигулари всички турятъ на цигулката си отгорѣ сординка, за да свирятъ тихо, когато на единъ окултенъ цигуларь не му трѣбва никаква сординка (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо). Послѣ, въ позициитѣ има окултна музика. Единъ тонъ като се вземе съ I-ия, II-ия или III-ия пръстъ има разлика. И всѣкога, когато пѣете, трѣбва нѣкакъ си да движите и рѫцѣтѣ си. Въ окултната музика пѣенето трѣбва да бѫде картинно. Вие трѣбва да имате единъ живъ образъ. Идеята въ ума ви трѣбва да бѫде ясна. (Учительтъ свири съ цигулката си и пѣе „сладко-медено“. Вториятъ пѫть ще учимъ „отъ слънцето изпратено, отъ пчелитѣ донесено.“ (Всички пѣхме „сладко медено “) Сега, тази вечерь правимъ прѣводъ. Този гласъ е съобразно вибрациитѣ си. Този е гласътъ, който подхожда на вашитѣ електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението, и усѣщате една радость въ себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичкитѣ възможни форми, въ които може да се яви „сладко-медено“. Като го пѣете, усѣщате едно приятно настроение, значи, гласътъ и думитѣ хармониратъ на вашето състояние. Съ него веднага може да се поляризирате, да излѣзете бодри, и да идете на работа. Нѣма да се смущавате, пакъ ще пѣете „сладко-медено“, (Всички пѣхме пакъ „сладко-медено“.) Е, добрѣ, туй е за да се възстанови електричеството въ насъ, да го тонираме. Сега, за да произведемъ дълбочина, трѣбва въ окултната музика да измѣнимъ вече ключа. „Сладко-медено“ може да се пѣе и на другъ тонъ. (Учительтъ пѣе нова мелодия, по провлечено, и създава друго настроение). Сега, тъй изпѣто упражнението, прави ви едно приятно впечатление. Така е и въ чувствата. Когато единъ човѣкъ си изразява чувствата, нѣкой пѫть и тѣ сѫ медени, приятни сѫ, значи, ти ще пѣешъ по сѫщия начинъ. Обаче, щомъ нарушишъ хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пѣешъ. Сега, ще ви прѣдставя на български една селска идилия. Срѣщатъ се двама души, отъ които единиятъ мисли едно, а другиятъ мисли друго. Тя е слѣдующата: момъкъ отива на западъ, и свършва своитѣ правни науки. Идва въ село, и се влюбва въ мома, селянка но много красива, и почва да ѝ пѣе тѫжна пѣсень, че неговото сърце го боли, че той не може безъ нея да живѣе. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, съ припѣване: „Кой ти е кривъ, като не разбирашъ живота? Животътъ седи въ това, да си потропа човѣкъ малко“. Той плаче, а тя се смѣе, и си играе. Тя казва. „Ти като ме любишъ, защо трѣбва да плачешъ?“ (Учительтъ свири на цигулката си този диалогъ, дѣто мелодиитѣ сѫ различни, на минйорна и мажорна гама). Сега, всичкитѣ музиканти искатъ да изразятъ чувствата. Тукъ сѫ прѣдставени двѣ крайности въ чувствата. Дѣйствително, въ живота туй рѣдко се случва, но тия настроения се срѣщатъ повече вѫтрѣ въ насъ. Отъ едно тъжно състояние, отчаяно, когато не иска да живѣе, изведнъжъ въ него става една рѣзка промѣна, той става, и се разиграва. Тия състояния сѫ вѣрни за самия човѣкъ. Такава рѣзка промѣна става у човѣка. И отъ състоянието на тази игра, човѣкъ веднага може да си измѣни състоянието, да мине въ тѫга. Та, когато дойдатъ тия състояния, трѣбва да ги знаете. Щомъ е за игра играйте. Щомъ е за плачъ плачете! Най първо ние ще учимъ тия прости упражнения, за тониране. „Сладко медено“, туй сѫ правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А пѣсеньта „Вениръ-Бениръ“ ще я оставамъ за слѣдния пѫть, да даде по-голѣма дълбочина, да накара човѣка да мисли. Какъ вървятъ вашитѣ упражнения, пѣете ли по 15 минути на день? Сега, ще вземемъ тона „ре“, ще го изпѣемъ тихо, послѣ ще усилимъ, а слѣдъ туй ще отслабва тона. Послѣ пѣхме — „си-му-ту си“ тихо и високо, слѣдъ туй изпѣхме звукътъ „и“ високо и тихо, до изгубване на гласа. Т. м 5 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година) 29.Х.1922 г. 7 ч. в. Ст. София