Търсене във форума

От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Стари навици. Размишление върху Божията благость. Чете се темата: „Може ли да се живѣе безъ страдания?“ Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да се освободите отъ старитѣ си навици. Който иска да се освободи отъ старитѣ си навици, той трѣбва да живѣе въ чистота и светость. Докато е въ обикновения животъ, той не може да се освободи отъ старото. Обикновениятъ животъ на човѣка е подобенъ на живота на бакалина. Въ този смисълъ животътъ на обикновения човѣкъ може да се нарече бакалски животъ. Този човѣкъ постоянно тегли нѣщата: това не му дали, онова не му дали, не го посрещнали, както трѣбва и т. н. Той навсѣкѫде носи везнитѣ си и постоянно тегли. После отваря тевтера си и пише: толкова дадено, толкова получено. Въ който домъ влѣзе, бакалинътъ мѣри, изучава, записва нѣщата и казва, че не го погледнали, както трѣбва, че липсвало нѣщо въ погледа, въ отношенията на тия хора. — Какъ позна, че липсва нѣщо въ отношенията имъ ? — Чрезъ везнитѣ. Той туря отношенията имъ на везнитѣ си и вижда, че липсва нѣколко грама. Уменъ човѣкъ е бакалинътъ. Дето ходи, той все опитности купува и продава. При това, той купува евтино, а продава скѫпо. И тъй, колкото по-горе се качва човѣкъ, толкова и животътъ му става по-красивъ, по-идеенъ. Говоримъ ли за идейния животъ, ние имаме предъ видъ поета. Той живѣе съ красиви спомени за миналото. Като говорите за нѣкой поетъ, слушате да ви разправя, кѫде е ходилъ нѣкога, какъ добре го приели, колко любезни били домакинитѣ, колко хубаво били облѣчени и т. н. Като се връща къмъ миналото си, поетътъ изправя погрѣшкитѣ си. Да се връщашъ къмъ миналото си, това значи, да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Поетътъ и светията си приличатъ по това, че изправятъ погрѣшкитѣ си. Тѣ купуватъ скѫпо, а продаватъ евтино. Като види нѣкое малко клонче, поетътъ започва да го възпѣва — отъ нищо нѣщо прави. Поетътъ пише нѣкаква книга съ години, а въ края на краищата я продава евтино. Поетътъ и светията изправятъ погрѣшкитѣ си и придобиватъ опитности. Не изправятъ ли погрѣшкитѣ си, тѣ ще бѫдатъ наказани, не по законъ, но поради факта, че не сѫ научени да живѣятъ въ грѣха. Тѣ приличатъ на онѣзи хора, които никога не сѫ ходили боси, но презъ нѣкоя майска сутринь събуватъ обущата си и тръгватъ по росната трева. Тѣ не сѫ привикнали да ходятъ боси и считатъ това за нѣщо извънредно. За сиромаха, обаче, това е въ реда на нѣщата. За богатия е необикновено нѣщо да ходи босъ. На небето и богатиятъ, и сиромахътъ могатъ да бѫдатъ боси. Следователно, ако не изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ ще бѫде подложенъ на страдания. Живѣе ли добре, той нѣма да има никакви страдания. Добриятъ животъ е подобенъ на чиста вода, която не каля човѣка, но и той не я каля. Краката на добрия човѣкъ сѫ винаги чисти. Обаче, който не живѣе добре, той всѣкога ходи съ кални крака. Докато е на земята, положението му не е много лошо, защото на всѣка стѫпка има чешми, дето може да мие краката си. Отиде ли на онзи свѣтъ съ кални крака, по никой начинъ нѣма да го пуснатъ да влѣзе вѫтре. Тамъ нѣма чешми. За да измие калнитѣ си крака, човѣкъ трѣбва да използува водата, която носи съ себе си. Употрѣби ли тази вода за измиване на краката си, той ще се лиши отъ нея и ще живѣе въ вѣчна жажда. Като знаете това, вие трѣбва да живѣете добре, краката ви да бѫдатъ всѣкога чисти. Не оставяйте нито едно петно на краката си. Видите ли малко каль на краката си, веднага ги измийте. На физическия свѣтъ водата е въ голѣмо изобилие. Следователно, не оставяйте кальта да засъхва на краката ви. Видите ли, че нѣкой човѣкъ мие краката си по нѣколко пѫти на день, ще знаете, че животътъ му не е много добъръ. Отъ много миене той е осиромашалъ. Добриятъ животъ води къмъ дълъгъ животъ. Колко години трѣбва да живѣе човѣкъ на земята? Казано е, че сегашниятъ човѣкъ може да живѣе 120 години. Числото 120 представя всички възможности, които се криятъ въ човѣка. Споредъ астролозитѣ, животътъ на човѣка представя крѫгъ, който тѣ раздѣлятъ на 12 дома. Всѣки домъ съдържа въ себе си по едно Божие благословение. Споредъ астролозитѣ, първиятъ домъ е домътъ на овена. Кое е отличителното свойство на овена? Събератъ ли се два овни на едно мѣсто, първата имъ работа е да се поборятъ. Тѣ се затичватъ единъ срещу другъ, удрятъ главитѣ си, после се изправятъ нагоре и се оттеглятъ. Като удрятъ главитѣ си, овнитѣ намиратъ нѣкаква точка, въ която става сблъскването. Така постѫпва и българинътъ. Той взима кремъка и огнивото въ рѫката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тѣла се търкатъ едно въ друго, винаги се произвежда свѣтлина. Тъй щото, когато човѣкъ удари главата си нѣкѫде и стане известно разтърсване, всѣкога се произвежда свѣтлина. Дето има свѣтлина, тамъ има мисъль. Защо идатъ страданията? Чрезъ страданията човѣкъ блъска главата си, за да придобие повече свѣтлина. Чрезъ свѣтлината пъкъ той разрешава голѣмитѣ противоречия въ живота си. Докато не мисли право, човѣкъ всѣкога страда. Всѣко блъскане на главата е страдание, което внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Човѣкъ все трѣбва да има единъ приятель, който да му блъска главата. За онзи, който разбира Божиитѣ пѫтища, блъскането на главата е благословение. За онзи, който не разбира Божиитѣ пѫтища, блъскането е разтърсване, което създава противоречия. За да се справи съ това противоречие, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ разумностьта въ себе си. Дойде ли разумностьта, човѣкъ лесно се справя съ противоречията си. Обаче, безъ разумностьта, той е изложенъ на изненади. Причина за голѣмитѣ изненади е своенравието въ човѣка. Своенравниятъ не търпи нищо и никого. Той не се подава на никакви съвети. Искате ли да помогнете на своенравния, не поставяйте никакъвъ бентъ въ живота му. Той самъ ще се стълкновява и ще се учи отъ себе си. И тъй, като ученици, работете върху себе си, безъ да се занимавате съ работитѣ на хората. Много работа предстои на човѣка. Рече ли да мисли за работитѣ на хората, че не живѣятъ, както трѣбва, той ще пропусне благоприятнитѣ моменти за работа върху себе си. Като работи върху себе си, човѣкъ вижда, колко мѫчно се преодоляватъ стари навици. Тъкмо се успокои, че постигналъ нѣщо, че се справилъ съ известенъ недѫгъ, изведнъжъ остава изненаданъ отъ постѫпкитѣ си. Не е въпросъ човѣкъ да плаче и да се вайка, че не е постигналъ нѣщо, но той трѣбва да бѫде разуменъ. Ако не е разуменъ, той ще изгуби живота си. Изгуби ли живота си, съ него заедно ще изгуби и любовьта си. Изгуби ли всичко това, той ще се превърне на кукувица, ще кука, ще съжалява, че е изгубилъ разумностьта, живота и любовьта си. Който разбира живота, той е човѣкъ, който мисли и люби. Следователно, за да дойде до вѫтрешно разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да се домогне до положителната философия и наука. Съвременнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и често разсѫждаватъ върху въпроса, кое се е явило въ свѣта по-рано, кокошката или яйцето. За да сѫществува яйцето, трѣбва да има кокошка. Безъ кокошка яйце не може да има. Когато яйцето се измѫти, отъ него излиза животъ, т. е. проявяватъ се ония сили, които били въ ограничено състояние. Докато се оплаква отъ ограничителнитѣ условия на живота,човѣкъ е затворенъ въ яйце. Ако иска да излѣзе отъ тѣзи условия, той трѣбва да отиде подъ квачката. Спасението на яйцето е подъ квачката. — Не може ли яйцето да се измѫти безъ квачка? — Не може. Първото яйце е било създадено безъ квачка. То се е самородило. Всички останали яйца се мѫтятъ отъ птици. Тъй щото, искате ли да се измѫти яйцето ви, турете го подъ нѣкоя квачка, но съ добъръ характеръ. Внимавайте да не турите яйцето си подъ нѣкоя своенравна квачка. Ако е своенравна, тя ще напуща яйцата си, ще се разхожда нагоре-надолу. Много учени, философи, поети, музиканти, напущатъ работата си и се отказватъ отъ добрия, отъ чистия животъ. Тѣ казватъ: Искаме да си поживѣемъ. Това е своенравие, подобно на кокошето. Тѣ напущатъ яйцата си и отиватъ въ свѣта да си поживѣятъ. Правилно е, каквато работа започне човѣкъ, да я свърши. Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, щомъ сѫ дошли на земята. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да излупи яйцето си и да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Богъ е въ всѣко яйце, въ всѣки зародишъ, въ всѣки благороденъ актъ, въ всѣко велико дѣло и потиква човѣка къмъ работа. Като ученици, вие трѣбва да знаете, кой е първиятъ плодъ, който ще родите. Животътъ на човѣка е единъ крѫгъ, т. е. плодъ, който се разпуква на две части: едната е Божествена, а другата — човѣшка. Ето защо, каквато работа свърши човѣкъ, едната часть трѣбва да опредѣли за себе си, а другата за Бога. Като започне да яде, първата хапка ще вземе за себе си, а втората — за Бога. Да отдѣля човѣкъ по нѣколко хапки отъ яденето си за Бога, това значи, да държи въ ума си мисъльта за беднитѣ, за страдащитѣ, за нещастнитѣ. Само онзи се е научилъ да яде правилно. който всѣкога мисли за душитѣ, които Богъ е създалъ, и е готовъ всѣки моментъ да имъ се притича на помощь. И тъй, искате ли да се развивате правилно, раздѣлете живота си на две части: едната да бѫде опредѣлена за служене на Бога, а другата за служене на себе си. Човѣкъ всетрѣбва да има нѣкого, съ когото да раздѣля живота си. Това значи: човѣкъ трѣбва да сподѣля съ нѣкого радоститѣ и скърбитѣ си, благата и лишенията си. Затова е казано въ Писанието, че човѣкъ не живѣе за себе си. — За кого живѣе? — За Бога, за ближния си и най-после за себе си. Въ ближния си той ще намѣри себе си. Следователно, иска ли да расте и да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ висшитѣ свѣтове, съ добритѣ планетни влияния. Не се ли свърже съ висшитѣ свѣтове, човѣкъ изпада въ голѣми трудности. Страданията и мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка показватъ, че той се намира въ ограничителнитѣ условия на яйцето. Само Богъ е въ състояние да го извади отъ тия условия. Всѣки човѣкъ има нужда отъ кокошка, която да измѫти неговото яйце и да го освободи отъ затвора, въ който е поставенъ. Освобождаването на човѣка отъ ограничителнитѣ условия на живота наричаме „пробуждане на съзнанието“. Всѣко обезсърдчаване, всѣка мѫчнотия и всѣко лишение на човѣка падатъ предъ погледа и усмивката на Бога. Като види, че нѣкой се е обезсърдчилъ и отчаялъ отъ живота, Богъ заповѣдва да му се даде всичко онова, за което душата му копнѣе. Задоволи ли желанията си, човѣкъ се насърдчава и тръгва напредъ. При каквито трудни положения и да се намѣри човѣкъ, всѣкога може да му се помогне. Богъ се изявява на човѣка чрезъ ближнитѣ му, чрезъ децата, чрезъ животнитѣ, чрезъ растенията и му помага. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не пренебрегвате и най-малкитѣ сѫщества, чрезъ които ще получите помощьта на възвишения свѣтъ. Съвременнитѣ хора иматъ особена идея за Бога. Тѣ си Го представятъ като нѣкой страшенъ, строгъ, старъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ има особена представа за Бога. Нѣкой е видѣлъ страшния видъ на Бога, вследствие на което е запазилъ този образъ въ себе си. Въ сѫщность, Богъ е сѫщество, което никога не остарява. Ако може да се говори за лице на Бога, както за лице на човѣка, ще знаете, че лицето на Бога е винаги младо, като лице на дете. Богъ никога не остарява, но сѫщевременно е и най-стариятъ. Що се отнася до хората, тѣ всѣкога остаряватъ. Дойдете ли до човѣка, който живѣе физически, въ него всичко остарява: идеитѣ, разбиранията му. Има нѣщо въ човѣка, което постепенно остарява, но има нѣщо, което остава всѣкога младо. Младото въ човѣка е зародишътъ на яйцето, който има условия да расте и да се развива. Докато е на земята, човѣкъ яде, пие, строи кѫщи и ги разваля. Съ една дума, на физическия свѣтъ човѣкъ живѣе съ физически нужди, които преждевременно го състаряватъ. Каква кѫща трѣбва да си прави човѣкъ? Кѫщата на човѣка трѣбва да има много прозорци, презъ които да влиза по възможность повече свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината на човѣка, толкова по-малко сѫ противоречията му. И тъй, всичко, каквото човѣшката душа желае, трѣбва да и се даде, но то трѣбва да се използува разумно. За да използува разумно всичко, каквото му се дава, човѣкъ трѣбва да има вѣра Вѣрата трѣбва да върви паралелно съ любовьта. Обичашъ ли нѣкого, трѣбва да му вѣрвашъ. Трѣбва ли да се съмнявашъ въ любовьта? — Ама той ме погледна нѣкакъ особено, съ недоволство. Само онзи може да ви гледа съ недоволство, койго вижда въ лицето ви единъ скѫперникъ, затворилъ сърдцето си за всичко онова, коего ще му донесе известно благо. Искате ли нѣкакво благо, отворете сърдцето и кесията си за всички ония, които истински се нуждаятъ. Това значи, да живѣе човѣкъ за Бога. Живѣе ли за Бога, той нѣма да се подава на никакво недоволство. Въ живота на такъвъ човѣкъ всичко трѣбва да бѫде отъ първо качество, както плодоветѣ се дѣлять на първокачествени и долнокачествени. Първокачествениятъ плодъ означава чисгъ, светъ животь. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какви сили се криятъ въ васъ. За да познаете силитѣ и способноститѣ, които се криятъ въ васъ, вие трѣбва да изучавате окултнитѣ науки, като сѫщевременно изучавате движенията на рѫцетѣ, на краката си, на всички мускули на лицето си. Изобщо, всички движения на човѣка, съзнателни или несъзнателни, изявяватъ известни прояви. Запримѣръ, плѣскането съ дветѣ рѫце, показва, че любовьта и мѫдростьта на човѣка се съединяватъ въ едно, за да създадатъ нѣщо хубаво. При отдалечаването и при приближаването на рѫцетѣ си, човѣкь използува всички сили въ себе си за извършване на нѣкаква велика работа. Дойде ли скръбьта при тебе, хвани я съ рѫцетѣ си, отъ които изтичатъ козмически енергии, и я запитай, какво иска. Скръбьта и радостьта предсгавятъ разумни сѫщества, които искатъ нѣщо отъ човѣка, скръбьта иска да вземе нѣщо, а радосгьта — да даде. Щомъ разберете, какво иска скръбьта отъ васъ, поканете я, разговорете се съ нея приятелски, и следъ това я нахранете. Щомъ я нахраните, тя се задоволява и си отива. Щомъ скръбьта напусне човѣка, той казва: Олекна ми на душата. Много се измѫчвахъ. — Не, друго сѫщество се е измѫчило въ човѣка, а не той самъ. Докато скърби и страда, човѣкъ мисли, че губи ума и сърдцего си, но после вижда, че всичко му е на мѣсто. Намѣри ли се въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да плесне съ рѫцетѣ си и да призове Господа. НамѢри ли ума и сърдцето си, човѣкъ ще пѣе, ще скача и ще благодари на Бога за това, което е придобилъ. Богъ е въ състояние да възвърне на човѣка всичко, което е изгубилъ животъ, сили, здраве, богатство, знание. Види ли, че носятъ нѣкой умрѣлъ, Богъ му казва: Ставай веднага отъ носилката. Не се прави на умрѣлъ! Небето не се нуждае отъ умрѣли хора. Тамъ приематъ само живи хора, готови за работа. Който е умрѣлъ за Господа, той трѣбва да възкръсне. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ здрави, солидни идеи и мисли. Нѣкой върви и не знае, съ кой кракъ е тръгналъ, нито коя рѫка е подвижилъ първа. Съзнателенъ човѣкъ е онзи, който знае, кога съ кой кракъ да тръгне. Той знае, че очитѣ му сѫ дадени да гледа съ тѣхъ красиви и чисти образи. Човѣкъ разполага съ голѣми богатства, а при това се оплаква, че билъ нещастенъ, сиромахъ, че побѣляла главата му отъ мѫчнотии. Той има голѣма, богата кѫща, а се оплаква отъ сиромашия. Що се отнася до побѣлѣлата му глава, нека я боядиса. — Ама окалялъ съмъ се. — Вземи вода и се измий. Всички хора се стремятъ къмъ чистота, къмъ красивъ животъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че на земята не сѫществува абсолютна чистота и красота. Това нѣщо тѣ ще намѣрятъ само въ другия свѣтъ. За да влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да различава нѣщата, да намира красивото въ всички форми. Тамъ всички сѫщества напълно си приличатъ. Тѣ сѫ красиви, свѣтли сѫщества, отражение на Великото. Будно съзнание трѣбва да има човѣкъ, за да различава реалностьта отъ отраженията. Следователно, за да се ориентира, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ, човѣкъ първо трѣбва да намѣри центъра, около който нѣщата се движатъ. Всички живи сѫщества се движатъ около известенъ центъръ, специфиченъ за всѣко едно отъ тѣхъ. Всички тия центрове изхождатъ отъ общъ центъръ, нареченъ „любовь“. Намѣрите ли центъра на една душа, вие завързвате приятелски отношения съ нея. Тя внася нови идеи въ васъ. За такава душа казваме, че Богъ живѣе въ нея. И при това положение човѣкъ ще има мѫчнотии, страдания, но нѣма да бѣга отъ тѣхъ. Той съзнателно носи страданията и се подига. Той различава истинскитѣ положения въ живота отъ недействителнитѣ. Той никога не може да изпадне въ положението на онзи турчинъ отъ Цариградъ, който, като гледалъ на сцената пиесата „Отело“ отъ Шекспира, на другия день срещналъ актьора, който игралъ ролята на Отело, и му казалъ: Слушай, приятелю, каква бѣше тази работа отъ твоя страна? Азъ смѣтахъ, че си човѣкъ, пъкъ ти направи такова престѫпление. — Ама това не бѣше въ действителность. Нѣкога нѣкой човѣкъ е извършилъ това престѫпление, пъкъ азъ само го представихъ предъ хората. Като ученици, вие трѣбва да познавате сѫщинския животъ. За тази цель трѣбва да различавате Божественото отъ човѣшкото и да се стремите да се освобождавате отъ ненужнитѣ страдания и мѫчнотии. Много отъ скърбитѣ и страданията на хората не сѫ нужни. Запримѣръ, трѣбва ли човѣкъ да се безпокои, какъ ще прекара живота си? Още утре могатъ да го повикатъ на онзи свѣтъ. Защо трѣбва тогава да мисли за цѣлия си животъ? Разумниятъ свѣтъ е предвидилъ нуждитѣ на всѣко сѫщество. Съмненията, колебанията препятствуватъ за идването на Божиитѣ блага. Човѣкъ самъ си препятствува. На всѣки човѣкъ е дадена задача, самъ да разреши мѫчнотиитѣ си. За да реши правилно задачитѣ на живота си, човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, а именно — да живѣе за Бога. Дали ще живѣе за себе си, или за Бога, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да живѣе. Това сѫ два живота, съчетани отъ самата природа. Така съчетани, тѣзи два живота представятъ онзи вѫтрешенъ потикъ въ човѣка, който го кара да работи, да се движи, да мисли и да чувствува. Подъ влияние на този потикъ, именно, човѣкъ е готовъ всѣка вечерь да си дава отчетъ за своитѣ постѫпки презъ деня и да ги изправя. Реши ли да изправи погрѣшкитѣ си и да желае доброто на своя ближенъ, както на себе си, човѣкъ придобива Божия животъ. Това значи пробуждане на съзнанието. Докато една идея безпокои човѣка, тя има човѣшки произходъ. Всѣка идея, която внася радость въ човѣшката душа, има Божественъ произходъ. Съ други думи казано: човѣшкитѣ идеи умъртвяватъ човѣка, а Божественитѣ го обновяватъ и възкресяватъ. Следователно, който иска да се обнови, той трѣбва да възприема Божественитѣ идеи и да имъ дава ходъ въ себе си. Държите ли тия идеи въ ума си, отъ нищо не трѣбва да се плашите. Живѣете ли съ идеята, че Богъ царува въ свѣта, нищо не трѣбва да ви смущава: никаква сиромашия, никакво невежество, никакво безсилие да не ви безпокои. Като дойдатъ сиромашията, невежеството, безсилието при васъ, вие ще ги поканите, ще се разговорите любезно съ тѣхъ, ще ги нахраните и ще ги изпратите сити и доволни. — Ама ние трѣбва да живѣемъ разумно. — Да живѣе човѣкъ разумно, това значи, да е приелъ въ себе си идеята, че Богъ царува навсѣкѫде. Богъ е мислилъ цѣла вѣчность, докато създаде свѣта, който днесъ виждаме. Засега този свѣтъ е най-красивиятъ. По-красивъ свѣтъ отъ него нѣма. Той е замисленъ и създаденъ много добре. Какъвъ ще е бѫдещиятъ свѣтъ, това е другъ въпросъ. Обаче, днесъ, по-добъръ планъ отъ този, по който Богъ е създалъ свѣта, нѣма. Достатъчно е да се вгледате въ живота на сѫществата подъ васъ, млѣкопитаещи, птици, риби, насѣкоми, да видите, колко по-красивъ, смисленъ и щастливъ е вашиятъ животъ предъ тѣхния. Всѣко животно би пожелало да смѣни живота си съ вашия. Въпрѣки това, сегашниятъ човѣкъ не е доволенъ отъ живота си и, като капризно дете, постоянно изисква отъ майка си и отъ баща си да задоволятъ нуждитѣ му. Съвременнитѣ хора сѫ още деца. Въпрѣки това, тѣ постоянно говорятъ за своята побѣлѣла глава. — Не, азъ не вѣрвамъ въ побѣляването на главитѣ. Побѣляването на човѣшката глава се дължи на снѣга, който го е навалѣлъ. Космитѣ на съвременнитѣ хора сѫ покрити съ снѣгъ. Утре, когато се стопи снѣгътъ, космитѣ отново ще почернѣятъ. Бръчкитѣ, които се образуватъ по лицата имъ, не сѫ нищо друго, освенъ бразди отъ ралото. Като израсте и узрѣе житото, браздитѣ ще изчезнатъ. Като изучавате Писанието, виждате, че всички стари пророци сѫ знаели Божествения езикъ на нѣщата и сѫ живѣли споредъ Божиитѣ закони. За да се домогне до тия закони, човѣкъ трѣбва да е свободенъ. И тогава, като му говорите истината, той разбира нѣщата. Който не е свободенъ, той не разбира истината и се обижда. Запримѣръ, срѣщамъ единъ човѣкъ, отгоре додолу окалянъ, и му казвамъ: Съблѣчи дрехитѣ си и се измий добре съ чиста вода. — Срамъ ме е да се съблѣка. — Закрий се съ нѣщо и се съблѣчи. Следъ това измий се отъ главата до краката, по всички правила, да не остане и най-малкото петно върху тебъ. Следователно, когато изнасяте погрѣшкитѣ на хората, вие трѣбва да имъ говорите на Божественъ езикъ. Ако не искате да имъ говорите, ще ги заведете на нѣкоя чешма, която тече въ изобилие, и ще имъ покажете, какъ трѣбва да ператъ дрехитѣ си. Следъ това ще ги накарате да се окѫпятъ и да облѣкатъ чисти дрехи. Голѣма привилегия е за човѣка да го научите да пере дрехитѣ си и да се кѫпе. Докато не придобиете тази елементарна чистота въ себе си, вие не можете да бѫдете любими на Бога. Идете при Него измитъ и съ чисти дрехи, да ви се зарадва. Речете ли да отидете при Бога каленъ, нечистъ и започнете да Му говорите за страданията си, Той ще ви каже: Добре, че пострадахте малко, да ме намѣрите. Само чрезъ страданията вие можете да познаете Божията благость и изобилие. Страданията иматъ смисълъ само тогава, когато човѣкъ е постигналъ нѣщо. Не постигне ли нѣщо, страданията го правятъ коравъ. Лицето на човѣка трѣбва да бѫде пластично. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това не подразбира да станете глупави деца, но разумни деца на живота. Всѣки може да бѫде старъ, но всѣки не може да бѫде малко, разумно дете. Колко години задържате детинството си? — Най-много четири-петь години. Следъ тази възрасть детето изгубва своето детинство. То започва да лъже, да крие, да се осигурява. Това вече не е дете. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ трѣбва да пази въ себе си онова детинско състояние на чистота и вѣра, да знае, че Баща му е създалъ всичко за него, разумно да се ползува отъ благата на живота. Следъ всичко това хората искатъ да имъ се каже нѣщо за Бога. Какво повече може да имъ се каже? Четете Откровението и вижте, какво се говори тамъ. Коситѣ ви ще настръхнатъ отъ това, което ще прочетете, но нищо нѣма да разберете. Това е все едно да се говори за добрия сѫдия, който по външенъ законъ е отсѫдилъ да закачатъ нѣкого на вѫжето. Обаче, споредъ закона на любовьта, той заповѣдва да го откачатъ отъ вѫжето. Ще кажете, че този сѫдия е добъръ, разуменъ човѣкъ. Вие ще разберете това нѣщо само тогава, когато сте въ положението на този подсѫдимъ. Космитѣ ви ще настръхнатъ, като ви закачатъ на вѫжето. Чуете ли следъ това гласа на сѫщия сѫдия, който заповѣдва да ви откачатъ отъ вѫжето, вие ще разберете, какво нѣщо е Божията милость и любовь. Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ голѣми успѣхи, безъ да се спиратъ върху мисъльта, че една отъ причинитѣ за неуспѣхитѣ имъ се крие въ миналитѣ поколѣния, т. е. въ тѣхнитѣ бащи, дѣди и прадѣди, които еднакво трѣбва да носятъ отговорноститѣ на цѣлото човѣчество. Единъ баща завелъ детето си на училище и казалъ на учителя: Детето ми е много своенравно, мѫчно се подава на възпитание. Азъ и майка му не можахме да го възпитаме. Вие го учете и възпитавайте, но не го бийте. Когато трѣбва да го биете, отбѣлязвайте си на книжка, колко пѫти презъ седмицата е трѣбвало да го биете. На края на всѣка седмица азъ ще дохождамъ да видя, какъ върви и, колкото бой е трѣбвало да получи, азъ ще го получа вмѣсто него. На детето пъкъ всѣка сутринь, като отива на училище, казвамъ: Слушай, моето момче, гледай да правишъ по-малко погрѣшки, за да ме биятъ по-малко. Питамъ: Колко хора днесъ иматъ това съзнание, да се считатъ отговорни за поведе-нието и постѫпкитѣ на своитѣ деца? Който има това съзнание, той се е домогналъ до метода, чрезъ който може да изправи живота си. Всѣки трѣбва да съзнава, че негова длъжность е да изправи своя животъ, а не живота на другитѣ хора. Иска ли да изправи живота си и да живѣе разумно, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Божественото съзнание. — Ама дали сѫществува Богъ? — Искашъ ли да знаешъ. дали сѫществува Богъ, обърни се къмъ птичкитѣ, които пѣятъ. Щомъ пѣятъ, тѣ сѫ направили връзка съ Божественото съзнание. Щомъ дърветата цъвтятъ и връзватъ, тѣ сѫ направили връзка съ Божественото съзнание. Трѣбва ли следъ всичко това да отивате при философитѣ, да ви доказватъ сѫществува ли Богъ или не? Богъ казва на всѣка душа: Стани рано сутриньта и запѣй пѣсеньта на живота. Следъ това иди до Витоша, и като се върнешъ, започни да работишъ. Отиването на Витоша символизира отиването до извора на живота. Само онзи може да има успѣхъ въ работата си, който всѣка сутринь отива до извора на живота, да почерпи сила и енергия за презъ деня. За да работи съ успѣхъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, които опредѣлятъ работата. За да свържете приятелство съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да разбирате законитѣ на приятелството. Само онзи може да ви бѫде приятель, който е отворилъ душата си за васъ. Нѣма ли да обичате онзи човѣкъ, който е отворилъ душата и сърдцето си за васъ? Нѣма ли да обичате онзи богаташъ, който е отворилъ кесията си за васъ? Мнозина се страхуватъ отъ даването. Тѣ мислятъ, че като дава, човѣкъ ще осиромашее. Какво става съ рѣка, която се втича въ морето? Като се втича въ морето, тя полива всички треви, цвѣтя и растения, които срѣща на пѫтя си, безъ да създава пакости на хората. Прекратятъ ли пѫтя й къмъ морето, тя може да се подпуши нѣкѫде и да причини редъ пакости на хората. На сѫщото основание, казвамъ, че като вѣрва въ Бога, човѣкъ поне пакости нѣма да прави на ближнитѣ си. Причината, поради която хората си правятъ пакости едни на други, се дължи на факта, че не се втичатъ въ морето. Нѣкой казва, че иска да живѣе за себе си. Той може да живѣе за себе си дотолкова, доколкото и рѣката, която не се влива въ морето, живѣе за себе си. Смисълътъ на живота седи въ това, да се освободимъ отъ всички ограничителни условия и да живѣемъ за Бога. Човѣкъ е поставенъ въ едно яйце, отъ което трѣбва да се освободи. Ще кажете: Какъ не сме се освободили досега, като живѣемъ само за Бога. Кой е този. който живѣе само за Бога? Покажете ми единъ човѣкъ въ свѣта, който още първия день на живота си е призовалъ името Божие. Въ първитѣ години на живота ви майка ви се е молила за васъ. Едва отъ десеть години нагоре детето започва да се моли за себе си, да призовава името Божие. Кой човѣкъ помни деня, часа и минутата, когато за пръвъ пѫть се е молилъ на Бога? Свещенъ е този моментъ. Той представя връзка на душата съ Бога. Първата молитва въ живота на човѣка е най-важна. Тя е молитва на очарование. Всички останали молитви сѫ молитви на разочарование. Всички хора познаватъ тия молитви. но малцина познаватъ молитвата на очарованието. За да отправи такава молитва къмъ Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде поетъ. Докато философствува, човѣкъ не може да се моли. Той започва да разглежда нѣщата отъ причини къмъ последствия и отъ последствия къмъ причини, но това не е молитва. За да отправи истинска молитва къмъ Бога, философътъ, учениятъ. майката, бащата трѣбва да станатъ поети. Т. м. * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 12 юний. 1929 година. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣрни положения. Размишление върху въздържанието. Чете се темата: „Защо трѣбва човѣкъ да живѣе?“ За следния пѫть пишете върху темата: „Може ли човѣкъ да живѣе безъ страдания“? Колкото е възможно да живѣе човѣкъ безъ страдания, толкова е възможно да живѣе и съ страдания. И дветѣ положения сѫ вѣрни. Както и да разглеждате нѣщата въ природата, вие не можете да дойдете до тѣхния абсолютенъ смисълъ. Докато е на земята, човѣкъ не може да има абсолютни познания. На земята всичко е относително, преходно. Запримѣръ, ако напишете числото 1234 така, че размѣстите цифритѣ, ще получите нови числа: 2341, 3214, 4321. Тази система отъ числа сѫществува ли въ природата? Може да сѫществува, а може и да не сѫществува. Тя е създадена отъ човѣшкия умъ и отъ човѣшкия духъ по известни съображения. Обаче, трѣбва да се знае, че всичко, каквото човѣшкиятъ духъ създава, непременно сѫществува и въ природата. Когато числата се размѣстватъ, едновременно съ това тѣ измѣнятъ своята цена и своето значение. Какво заключение ще извадите отъ промѣната на числата по количество и стойность? Представете си, че ви кажатъ числото три килограма. Вие веднага разбирате, че това число може да се отнесе къмъ теглото на нѣкое новородено дете. Наистина, новороденото дете може да тежи три килограма, но всѣка година теглото му се увеличава съ по нѣколко килограма. Забележите ли, че това число постепенно се увеличава, казвате, че става растене, увеличаване на материята. За да има известна стойность въ съзнанието на човѣка, всѣко число трѣбва да съдържа въ себе си интелигентность и чувствителность. За да отговаря на известна степень интелигентность, числото, което опредѣля теглото на детето, трѣбва да съдържа покрай цѣлото и нѣкаква дробь: 1/4, 1/3, 1/2 и т. н. При това, различнитѣ дроби опредѣлятъ различни интелигентности. Изобщо, числата, както и ѫглитѣ, по които е построено човѣшкото тѣло, иматъ значение върху неговия характеръ, върху неговитѣ дарби и способности. Като знае това, човѣкъ може да опредѣли, въ какво направление да работи, какво да изучава въ живота си. При това, като разглеждате линията на раменетѣ, ведната можете да опредѣлите, дали даденъ човѣкъ върви по женска или по мѫжка линия. Ако линията на раменетѣ е права, човѣкъ върви по мѫжка линия. Ако линията е огъната надолу, човѣкъ върви по женска линия. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ и способноститѣ, съ които разполага. Хората страдатъ, именно, поради непознаване на себе си. Виждате, че нѣкой човѣкъ не може да раздѣли сѣно на две магарета, а се сили философъ да стане. Като не може да се справи съ такива леки задачи, той казва, че може да живѣе и безъ смѣтки въ живота. — Не, безъ смѣтки не може да се живѣе. Който се е опитвалъ да живѣе безъ смѣтки, той се е натъквалъ на голѣми страдания. Като не знаятъ причинитѣ за страданията и недоволството си, хората отдаватъ всичко на външнитѣ условия. — Не, всѣко страдание има освенъ външни, още и вѫтрешни причини. Запримѣръ, всѣка болесть има своя външна и вѫтрешна причина, която всѣки човѣкъ може да намѣри. Намѣри ли я, той лесно може да я отстрани. Човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ и произхода не само на болеститѣ си, но и на своитѣ дарби. Не знае ли, отде произлизатъ неговитѣ дарби, единъ день той ще се намѣри предъ едно страшно положение — да пресуши извора на своитѣ дарби. Въ природата сѫществуватъ известенъ родъ червеи, които живѣятъ дълбоко въ земята. Излѣзатъ ли на повърхностьта, изложени на слънчева свѣтлина и топлина, кожата имъ изсъхва, и тѣ умиратъ. По този начинъ слънцето иска да имъ каже, че тѣ сѫ още малки, недорасли за живота на повърхностьта. Често и хората приличатъ на такива червеи. Има условия на живота, за които тѣ още не сѫ готови. Тѣ трѣбва дълго време да работятъ въ земята, да организиратъ своето тѣло. Щомъ съградятъ организъма си, както трѣбва, тѣ могатъ да излѣзатъ на повърхностьта на земята, при новитѣ условия на живота. Иска ли да работи при новитѣ условия, човѣкъ трѣбва да организира мозъка си, за да устоява на всички напрежения. За да обработи мозъчнитѣ си центрове, човѣкъ трѣбва да е готовъ да учи, да решава задачитѣ си. Когато влиза въ класъ, учительтъ извиква нѣкой ученикъ да решава задачи. Ученикътъ излиза отъ чина, отива на черната дъска, взима тебешира, обръща се съ гръбъ къмъ учителя и започва да решава задачи. Щомъ реши задачитѣ, той веднага се обръща съ лице къмъ учителя си. На сѫщото основание ние казваме, че всѣки човѣкъ е дошълъ на земята да решава сериозни, трудни задачи. Той взима тебеширъ въ рѫка — мотика, перо, четка, инструментъ, и отправя погледа и вниманието си къмъ земята, като къмъ черна дъска, и започва да решава. Докато решава задачитѣ си, той е обърнатъ съ гръбъ къмъ Господа. Щомъ ги реши, той дига погледа си нагоре и се обръща съ лице къмъ Бога. Каквото да прави човѣкъ — копае, яде или пие, чете или пише, облича ли се, той е все предъ черната дъска, съ погледъ отправенъ къмъ земята. Ще кажете, че служите на Бога, че се молите по нѣколко пѫти на день. — Дали се моли, дали мисли и работи за Бога, човѣкъ все търси нѣщо на земята. Докато учи, човѣкъ се страхува да не се изложи предъ учителитѣ и съученицитѣ си. Чудно нѣщо! Той се е изложилъ предъ Бога, предъ невидимия свѣтъ, а се страхува да не изгуби почитьта и уважението на съученицитѣ си. Той се е изложилъ предъ ангелитѣ, а се страхува да не изгуби почитьта и уважението на другаритѣ си. Той трѣбва да се върне назадъ, или да тръгне напредъ — нищо друго не му остава. Като млади, вие говорите за идеали, за светость и чистота, но щомъ минатъ годинитѣ и се пригърбите, казвате: Едно време имахме идеали, но сега изгубихме всичко. — Защо сте изгубили всичко? Това е актьорство. Вие играете роля на старъ човѣкъ. Щомъ сте живѣли много години на земята и сте остарѣли, вие непременно сте научили много нѣща. Какво сте научили отъ живота? Ще кажете, че животътъ нѣма смисълъ, че не струва да се живѣе. — Тъкмо тази е ролята, която играете. Вие играете роля въ пиесата „Не струва да се живѣе“. Кой е авторътъ на тази пиеса? Забелязано е, че всѣки, който е изгубилъ здраве, пари, знание, свобода, сила въ края на краищата той казва, че не струва да се живѣе. Този човѣкъ иска да каже, че условията, при които е поставенъ, не сѫ добри, вследствие на което не струва да се живѣе. Обаче, разумниятъ, добриятъ животъ има смисълъ. Само стариятъ човѣкъ, който е изгубилъ условията за животъ, има право донѣкѫде да казва, че не струва да се живѣе. Но всѣки другъ, който не е дошълъ до положението да изгуби условията за животъ, той нѣма право да подържа философията на стария. Какъвъ е изходниятъ пѫть за човѣкъ, който се е отчаялъ и обезсърдчилъ въ живота? Изходниятъ пѫть за този човѣкъ е само смъртьта. Той трѣбва да ликвидира съ старитѣ условия и да влѣзе въ нови. Всѣки човѣкъ умира, но единъ напуща земята съ радость, а другъ — съ мѫка. Първиятъ е живѣлъ съзнателно и решилъ задачитѣ на своя животъ, а вториятъ — нищо не е придобилъ. Последниятъ даже е изгубилъ това, което ималъ. Какво представя смъртьта? Смъртьта е особенъ родъ женитба, при която човѣкъ ще се ожени или за ангелъ, за нѣкое свѣтло сѫщество, или за нѣкой черенъ. Не става ли сѫщото и въ живота? Срѣщате млада, красива мома, която се жени за княжески синъ. Тя е щастлива, доволна отъ своята женитба и съ радость напуща бащиния си домъ. Тя е готова да отиде съ възлюбения си на края на свѣта. Тя се намира въ положението на човѣкъ, който съ радость заминава за другия свѣтъ. Обаче, какво ще бѫде положението на онази мома, която е принудена да се ожени за нѣкой черенъ човѣкъ, отъ негърско произхождение, грубъ, недодѣланъ? Тя отива на вѣнчило, но съ скръбь, съ мѫка за своята младость. Тя се намира въ положението на онази душа, която всичко е изгубила на земята и трѣбва да замине за другия свѣтъ. Съвременнитѣ хора иматъ ограничено разбиране за женитбата. Споредъ тѣхъ женитбата е актъ само на физическия свѣтъ. — Не, женитбата е процесъ, който се извършва въ всички свѣтове. Да обичашъ нѣкого или нѣщо, това значи, да се свържешъ съ него, да се оженишъ за него. Не е лошо човѣкъ да бѫде жененъ, но той трѣбва да даде свобода на онзи, когото обича. Какво виждаме днесъ? Мома и момъкъ се обичатъ, оженватъ се и веднага се ограничаватъ. Господарьтъ обича слугата си и го ограничава, задържа го за себе си. Двама приятели се обичатъ, но се ограничаватъ. Нѣкой обича коня си и веднага го ограничава, затваря го въ дама, да не избѣга. Измѫчени отъ ограниченията на живота, мнозина търсятъ ангелска любовь, да бѫдатъ свободни и неограничени. Какво ще бѫде положението имъ, ако при тази любовь се намѣрятъ въ дама на нѣкой ангелъ както тѣхниятъ конь? Когато пророкъ Илия се възнесе на небето съ огнена колесница, коне теглиха колесницата. Значи, и вие можете да бѫдете въ положението на конь, впрегнатъ въ царска колесница. Да бѫдешъ великъ, знатенъ човѣкъ, пророкъ, това значи, да бѫдешъ впрегнатъ въ колата на нѣкой народъ и да я теглишъ. Тъй щото, не мислете, че духовниятъ животъ е по-лекъ отъ физическия. Дето да отидете, навсѣкѫде работа ви чака. Красивъ е духовниятъ свѣтъ, но за онзи, който е готовъ да влѣзе тамъ. Влѣзе ли неподготвенъ въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще вижда и ще чува, безъ да разбира нѣщата. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви разправя, че билъ въ духовния свѣтъ, че видѣлъ Бога и Христа, че видѣлъ и ангели. Като го питате, какъ сѫ били облѣчени, какви сѫ били очитѣ имъ, нищо не може да каже. Най-после казва, че видѣлъ нѣкаква свѣтлина. Тази свѣтлина може да е била запалена свѣщь. Споредъ мене, кѫдето да влѣзе човѣкъ, въ духовния или въ физическия свѣтъ, като види нѣкое живо сѫщество, той първо трѣбва да разгледа очитѣ, носа, устата, челото, цѣлото му лице. При това положение само той може да каже, че е видѣлъ човѣкъ, или нѣкакво свѣтло сѫщество. Имате ли представа за човѣшкото лице, вие можете вече да разположите силитѣ, които се криятъ въ него, като върху площь, и да го изучавате. Лицето не представя още човѣка, но въ него се криятъ силитѣ и способноститѣ, съ които той работи. Съвременнитѣ учени изучаватъ много нѣща, но тѣ не сѫ дошли още до онази положителна наука, която изучава линиитѣ на лицето, на рѫцетѣ, на цѣлото тѣло. Тази наука едва сега се развива. Обаче, безъ да я познаватъ, много хора се вглеждатъ въ отдѣлни части на лицето, било въ очитѣ, въ носа, въ веждитѣ, въ брадата и правятъ свои заключения. Тѣ казватъ, че очитѣ на даденъ човѣкъ сѫ изразителни, красиви. За другъ пъкъ казватъ, че брадата му е хубава, има нѣкаква особена вдлъбнатина, която придава на лицето особена красота. По този начипъ тѣ изучаватъ чъртитѣ на човѣшкото лице, линиитѣ на тѣлото му и т. н. Въ старо време е сѫществувала една практична наука, наречена „трепетникъ“, споредъ която хората сѫ познавали, какво ще имъ се случи. Запримѣръ, тѣ сѫ забелязали, че ако дѣсното око имъ играе, ще се случи нѣщо добро. Ако лѣвото око имъ играе, ще се случи нѣщо лошо. Случи ли се да трепне нѣщо подъ лъжичката на човѣка, непременно го очаква голѣмо добро. Ако човѣкъ е ораторъ, речьта му ще излѣзе блѣскава; ако е професоръ, учитель, музикантъ, художникъ, ще има успѣхъ въ работата си. Попеже тази наука днесъ е изгубила своитѣ обяснения, мнозипа приематъ тия нѣща за суевѣрия. Тѣ гледатъ на тѣхъ съ недовѣрие, защото не знаятъ, че всѣко нѣщо си има своитѣ вѫтрешни причини. Това не сѫ произволни явления. Всѣко явлепие въ природата има своитѣ разумни причини. Както великитѣ, гениалнитѣ хора на земята работятъ за обикновенитѣ хора и имъ помагатъ, така и разумнитѣ, свѣтли сѫщества на небето помагатъ на хората, уреждатъ работитѣ имъ, правятъ ги щастливи. Отъ човѣка зависи, дали ще използува момента, когато нѣкое разумно сѫщество е насочило вниманието си къмъ него. Не използува ли този моментъ, отнесе ли се къмъ него съ недовѣрие, това разумно сѫщество отправя вниманието си къмъ другъ човѣкъ и на него помага. Когато казватъ, че нѣкой е подъ благодатьта на добритѣ условия незаслужено, това не е вѣрно. Всѣко сѫщество, което разумно използува добритѣ условия, които му се даватъ, заслужава тия условия. Когато казваме, че Богъ помага на хората, ние имаме предъ видъ разумнитѣ сѫщества, съ които Той си служи. Богъ може да отдѣли за човѣка само една стомилионна часть отъ секундата. Презъ това време Той изпраща въ помощь на човѣка нѣкое свѣтло сѫщество, което разполага съ повече време. Това сѫщество се отправя къмъ друго, което разполага съ още повече време. Последното пъкъ се отправя къмъ трето, което живѣе въ по-голѣми възможности на времето и т. н. По този начинъ Божията заповѣдь стига до онова разумно сѫщество, което разполага съ толкова време, съ колкото и хората, и помага на човѣка, къмъ когото Богъ пръвъ е отправилъ своето внимание. Отъ човѣка до Бога сѫ наредени множество разумни сѫщества, които едни други си помагатъ. Така, именно, всички изпълняватъ волята Божия. Казано е въ Писанието, че никой не живѣе и не умира за себе си. — За кого живѣе и умира човѣкъ? — За нѣкого. Човѣкъ живѣе за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага волята Божия. Затова е казано, че въ изпълнение воляга на Бога се крие силата на човѣшката душа. Човѣкъ живѣе по благодать, но умира по законъ. Затова виждаме, че нѣкой умира веднага следъ раждането си, другъ — на 10, 20, 30 годишна възрасть, трети доживява дълбока старость. На всѣки е дадено толкова, колкото му е нужно. Нѣкой човѣкъ въ малко време научава много нѣщо, а другъ — въ много време придобива малко знания и опитности. Човѣкъ се учи и чрезъ живота, и чрезъ смъртьта. Не е лесно да мине човѣкъ презъ смъртьта. Обаче, всички хора не умиратъ по една и сѫща причина. Светията умира по едни причини, а грѣшникътъ — по съвсемь други. И за единия, и за другия е страшенъ пѫтьтъ презъ смъртьта. Мѫчно се минава презъ тъмната зона на смьртьта. Тамъ душата срѣща своитѣ приятели, които й се притичатъ на помощь. Колкото повече приятели има човѣкъ, толкова по-лесно минава презъ тази зона. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза въ духовния свѣтъ. Тукъ тя е свободна отъ всѣкакви задължения и отговорности. Каквото прави, тя го върши отъ любовь. Животътъ на душата въ духовния свѣтъ е блаженство. Човѣкъ може да опита това блаженство и на земята, докато е живъ още. Мнозина сѫ казвали, че сѫ били на третото небе. Това е състояние на блаженство. Човѣкъ може съзнателно да излѣзе отъ тѣлото си, да отиде въ духовния свѣтъ и пакъ да се върне на земята. Понѣкога това става и несъзнателно. Душата му се отдѣля отъ тѣлото, и той се намира въ свѣта на блаженството, на третото небе. — Възможно ли е това? — Както майката може свободно да ходи, дето иска, безъ да дава смѣтка на детето си, така и душата, висшето „азъ“ може временно да напусне тѣлото и да се разхожда, дето намира за добре. Духътъ и душата живѣятъ самостоятеленъ животъ, независимъ отъ този на личностьта, на низшето „азъ“. Духътъ и душата представятъ бащата и майката на детето, т. е. на човѣка. Детето расте, развива се правилно, докато майка му и баща му сѫ около него. Напуснатъ ли го, то се лишава отъ любовьта, т. е. отъ добритѣ условия на живота и заминава за другия свѣтъ, дето започватъ да му строятъ нова кѫща, по-здрава, по-хигиенична отъ старата. Щомъ се съгради ново тѣло, душата и духътъ се вселяватъ въ него и започватъ да се грижатъ, да работятъ върху това дете, да го приготвятъ за съзнателенъ духовенъ животъ. Човѣкъ става мощенъ, само когато се съедини съ своята душа и съ своя духъ. И тъй, задачата на човѣка е да намѣри баща си и майка си, да се съедини съ тѣхъ и да ги познае. Този процесъ е вѫтрешенъ, а не външенъ. Значи, убеди ли се човѣкъ въ мисъльта, че трѣбва да се съедини съ своя баща и съ своята майка, той може да върви вече смѣло въ живота. Той знае, че има тилъ задъ себе си, който го крепи. Разколебае ли се, усъмни ли се само за единъ моментъ, цѣлиятъ ходъ на работитѣ му се измѣня. Да дойде до това съзнание, човѣкъ трѣбва да мине презъ редъ опитности. Тукъ не е нужно само вѣра, но животъ, опитъ. Човѣкъ трѣбва да усили вѣрата си, да се свърже съ Първичното съзнание, а не да се занимава теоретически съ въпроса, какво нѣщо е Богъ. Държите ли връзката си съ Бога, вие дохождате до съзнанието, че всичко красиво, всичко хубаво въ свѣта е проява на Божественото начало. Видите ли чистъ изворъ. който непрестанно блика, знайте, че той е проява на Божественото въ свѣта. Узрѣлиятъ плодъ, ароматниятъ цвѣтъ, добриятъ човѣкъ сѫщо представятъ прояви на Божественото. Богъ прониква навсѣкѫде и въ всичко. Красивиятъ день е сѫщо така една отъ проявитѣ на Божественото. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да вижда навсѣкѫде проявитѣ на Божественото начало и да се убеди въ сѫществуването Му. Убеди ли се въ сѫществуването на Бога, човѣкъ не може да се колебае. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да разколебае неговото убеждение. Той е твърдъ, положителенъ въ своята идея. Стане ли въпросъ за доказване сѫществуването на Бога, той не се мѫчи да Го доказва. Никакви научни доказателства не сѫ въ състояние да убедятъ човѣка въ сѫществуването на Първата Причина. Трѣбва ли да се доказва на хората сѫществуването на Бога, или не? Когато запитаха Христа, какво доказателство може да имъ даде за сѫществуването на Бога, Той отговори: „Който е видѣлъ мене, видѣлъ е и Отца ми. Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Кой може да повтори думитѣ, които Христосъ е казалъ? За да може човѣкъ да нарече Бога свой Отецъ, това подразбира съзнателна връзка съ Бога. Преди всичко хората нѣматъ ясна представа за Бога, като идея. вследствие на което не могатъ да Го разбератъ. Каквато да е тѣхната идея, преди всичко тя е материална. Повечето съвременни хора свързватъ понятието за Бога съ паритѣ. Наистина, ако имъ се покаже, кѫде има заровени пари въ земята, тѣ веднага ще отидатъ да копаятъ. Намѣрятъ ли паритѣ, тѣ ще повѣрватъ и въ Бога. Докато е богатъ, ученъ, силенъ, здравъ, човѣкъ е наклоненъ да вѣрва. Изгуби ли тия условия, съ тѣхъ заедно той губи и вѣрата си. Вѣра, която се обуславя отъ условията, не е истинска. Голѣми богатства крие земята, но тѣ сѫ достояние само за разумния човѣкъ. Като знае, кѫде има скрито богатство въ земята, той разполага съ него и взима само толкова, колкото му е потрѣбно за деня. Земята крие въ себе си особенъ родъ магнетични и електрични енергии, носители на животъ. Изсъхването на дърветата се дължи на отбиване на жизненитѣ енергии, т. е. на жизнената прана отъ нейния пѫть. Голѣмата суша и голѣмиятъ студъ сѫ причина за отбиване на тия течения отъ пѫтя имъ. Обаче, тѣ могатъ отново да дойдатъ, да минатъ презъ своя пѫть и да подобрятъ живота на растителностьта. Това, което казваме за теченията въ земята, се отнася и за човѣка. Животътъ на човѣка днесъ е изгубилъ нѣщо отъ себе си, по причина на отбиване на жизнената прана отъ него. Ще дойде день, когато това течение ще се върне. — Кога ще дойде този день? — Отъ човѣка зависи да дойде по-скоро или пъкъ да се забави. Срѣщамъ единъ боленъ и му казвамъ: Вземи мотика и копай! Ако ме послуша и започне да копае, той ще се намѣри предъ чиста, изворна вода и ще се окѫпе и измие съ нея. Щомъ се окѫпе въ тази чиста вода, той веднага ще оздравѣе. Изворътъ, който лѣкува човѣшкото тѣло, представя Божествено течение въ живота. Достатъчно е човѣкъ да се заеме да го изкопае отъ земята, за да се ползува отъ него. Мойсей дигна тоягата си, удари съ нея канарата, и вода потече. — Кѫде бѣше тази вода? — Въ земята. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да удари съ тоягата си, за да изкара отъ земята ония Божествени блага — жизненъ елексиръ и скѫпоценности, дълбоко заровени въ нея. Човѣкъ трѣбва да разполага съ положителни знания, да разбира теченията на природата, да знае, кѫде има злато, сребро, платина въ земята, за да може на всѣко време да се ползува отъ тѣхъ. Които не искатъ да учатъ, тѣ казватъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тогава ще учатъ. Онзи свѣтъ е мѣсто за учени хора. Тамъ влизатъ само ония, които разполагатъ съ знания. Животътъ на земята започва съ философия, съ развлѣчение и най-после дохожда до работата. Работата е Божествено нѣщо, затова казваме, че човѣкъ се развлича, т. е. труди се, ангелътъ работи, а Богъ създава и твори. Каже ли нѣкой, че познава Бога, веднага ще му дадатъ тояжка въ рѫка и ще го заставятъ да изкара вода отъ земята. Не може ли да направи това, той ще ходи босъ и голъ, като последенъ сиромахъ въ свѣта, да се моли на този - на онзи, да му даде пари да се прехрани. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да придобие изкуството да си служи съ магическата тояжка, че като удари канарата, да потече вода; като дигне два-три пѫти мотиката, да намѣри въ земята гърне, пълно съ злато. Като намѣри тия пари, той нѣма да ходи отъ банкеръ на банкеръ да иска пари на заемъ, но ще вземе торбата си, пълна съ злато, ще отиде при единъ банкеръ и ще му каже: Заповѣдай, тури тия пари въ своята каса. Когато ми потрѣбватъ, ще дойда да ги взема. Това значи, да има човѣкъ знание. Мнозина се опитватъ да приложатъ знанието си за лѣкуване на хората. Не е лесна работа да лѣкувашъ хората. Лѣкувашъ нѣкого по известенъ начинъ, но вмЬсто подобряване, настѫпва влошаване. Лѣкувашъ едного съ единъ цѣръ, оздравява; лѣкувашъ другиго съ сѫщия цѣръ, но положението му се влошава. Изобщо, невъзможно е всички хора да се лѣкуватъ съ единъ и сѫщъ цѣръ. За всѣка болесть, за всѣки човѣкъ е нуженъ специфиченъ цѣръ. Колкото болести и хора има въ свѣта, толкова и цѣрове сѫществуватъ. Всѣка болесть се дължи на известенъ недоимъкъ въ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, ако стомахътъ на нѣкого е слабъ, това показва, че той е лишенъ отъ онази жизнена енергия, която го потиква къмъ работа. Следователно, иска ли да се лѣкува правилно, а съ това заедно да помага и на ближнитѣ си, човѣкъ трѣбва да изучава онази наука, която разкрива тайнитѣ на природата. Ще кажете, че сте възрастни вече, че е минало времето ви за учене. — Не, на каквато възрасть да сте, започнете да учите. За учене никога не е късно. Всѣки човѣкъ трѣбва да започне още днесъ да учи, и което не може да довърши, ще продължи въ следния животъ. — Е, каквото Богъ каже. — Богъ е казалъ най-доброто. Той е вложилъ въ човѣка дарби и способности, които трѣбва да се развиватъ. Тъй щото, ако човѣкъ не иска да работи, и Богъ нѣма да му помага. Има нѣща, които, ако човѣкъ ги иска, и Богъ ще ги иска. И обратно: когато Богъ иска нѣщо, и човѣкъ трѣбва да го иска. Искате ли нѣщо положително отъ Бога, Той непременно ще ви го даде. Ако сте боленъ, искайте отъ Бога здраве. Той ще ви даде. Нѣкой казва: Ако иска Богъ, ще оздравѣя. Не поставяйте въпроса така. Какво направи онази жена, която страдаше цѣли 12 години отъ кръвотечение? Тя не попита Христа, може ли да се допре до дрехата Му, но като Го видѣ, веднага пристѫпи: допрѣ се до дрехата на Христа и оздравѣ. Тя вѣрваше въ силата на Христа. И като се допрѣ до дрехата Му, тозъ часъ оздравѣ. Тази жена имаше голѣми мѫчнотии, но вѣрваше, че като се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе. Рече ли човѣкъ да чака, Богъ самъ да се сѣти да му помогне, той е застаналъ на крива основа. Съвременнитѣ хора се отказватъ отъ Бога, подъ предлогъ, че сѫ се молили, но Той не ги е послушалъ. — Нѣма защо Богъ да ги слуша. Тѣ иматъ голѣмо мнение за себе си. Богъ нѣма на разположение даже по една минута за всѣки човѣкъ, а хората искатъ Той да ги слуша. Достатъчно е човѣкъ да отправи молитвата си къмъ Бога и да очаква отговоръ съ пълна вѣра и упование въ Него. Богъ не се нуждае отъ много приказки. Отидете ли при Него, кажете Му сѫщественото и спрете. Не учете Бога, какво да прави и какъ да ви помогне. Кажете ли сѫщественото, отстранете се и чакайте. Условията, при които сегашнитѣ хора живѣятъ, сѫ мѫчни. Каквото днесъ придобиятъ, на другия день го изгубватъ. Сутринь излизатъ радостни, разположени, вечерь се връщатъ скръбни. Правилно е човѣкъ да излиза сутринь веселъ и да се връща веселъ и радостенъ, съ нѣкаква придобивка. Това е новиятъ животъ, който иска да застави хората да работятъ. Сегашнитѣ религиозни системи не сѫ нищо друго, освенъ методи, които поставятъ човѣка въ правия пѫть. Тѣ водятъ човѣка въ правата посока, въ пѫтя на съвършения, който самъ е намѣрилъ най-красивия и чистъ пѫть. Като вървите по този пѫть, вие ще дойдете до въпроси, които се разрешаватъ съ най-малко мѫчнотии и съ най-малко разходи. Още много методи има за работа, но тѣ сѫ скѫпи. Запримѣръ, ставашъ сутринь веселъ, разположенъ, влѣзълъ си въ рая, а се връщашъ недоволенъ, скърбенъ. — Защо? Отъ ада идешъ. Ставашъ сутринь чистъ, спокоенъ, молишъ се, благодаришъ на Бога за доброто разположение, но се връщашъ вечерь изцапанъ, окалянъ. На другия день ставашъ, измивашъ се, обличашъ чисти дрехи, но до вечерьта пакъ падашъ и се окаляшъ. Най-после казвашъ: Дотегна ми да живѣя, дотегнаха ми тия противоречия. Ученикътъ трѣбва да се освободи отъ противоречията на живота и да върви напредъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно, да дойдете до магическата прѫчица, да вадите съ нея злато отъ земята. Ако говорите на свѣтскитѣ хора за пари, тѣ намиратъ, че парата е нѣщо сѫществено и отъ първа необходимость за живота. Говорите ли на религиозни хора за пари, тѣ започватъ да се страхуватъ отъ тѣхъ, подъ предлогъ, че парата разваля човѣка. Не е въпросътъ тамъ. Тѣ трѣбва да се калятъ, да издържатъ на изкушения. Ако иматъ много пари и се страхуватъ да не се подаватъ на влиянието имъ, нека ги раздадатъ на бедни. Дойдете ли до нѣкакво изкушение, гледайте да се справите съ него разумно, но по никой начинъ не се подпушвайте. Оставете водата свободно да тече, безъ да й поставяте нѣкакви бентове. И тъй, ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешно богатство, а не къмъ външно. Той трѣбва да бѫде богатъ по умъ, по сърдце, да бѫде господарь на себе си. Сѫщественото, къмъ което ученикътъ трѣбва да се стреми, е духовното богатство, а не материалното. Колкото да е богатъ материално, човѣкъ ще остави това богатство на земята, нѣма да го вземе съ себе си на онзи свѣтъ. Обаче, има едно богатство, което му е нужно и на земята, и на небето. Това богатство той ще носи съ себе си. Христосъ казва: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ Това значи: Търсете онѣзи пѫтища и методи, чрезъ които да разрешавате противоречията и да забогатявате. Като станете богати, ще можете да помагате на всички ваши братя и сестри, които се намиратъ въ нужда. Желая ви всички да станете богати, щедри, да раздавате на ближнитѣ си. Не можете ли да помагате на ближнитѣ си, вие нищо не сте придобили въ живота си. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете материално и духовно богатство, да можете да помагате. Божията Любовь носи пълния животъ. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 5 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опредѣлени движения. Размишление върху добрия животъ. Една отъ причинитѣ за страданията на хората е отсѫтствие на точностьта. Природата обича точностьта. Тя наказва всѣки, който не е точенъ въ постѫпкитѣ си. Въпрѣки това, мнозипа мислятъ, че могатъ да живѣятъ, както искатъ, и да говорятъ, каквото искатъ. Не е така. Който иска да страда, той може да живѣе, както намира за добре. Който иска да страда, той може да говори, каквото му дойде на устата. Обаче, който не иска да страда, той трѣбва да живѣе споредъ разумнитѣ закони на природата и да говори само върху онова, което е сѫществено. Слънцето има опредѣленъ пѫть на движение. Земята има опредѣленъ пѫть на движение и точно опредѣлена скорость. Растенията се развиватъ по сгрого опредѣлени закони. Въ природата сѫществува една разумна закономѣрность, на която всичко се подчинява. Следователпо, като разумно сѫщество, човѣкъ трѣбва да спазва законитѣ на природата. Колкото да е свободенъ, той не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ на природата. Свободата подразбира разумно ограничаване. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде ограниченъ. На пебето законътъ е обратенъ. На земята, за да бѫде абсолютно свободенъ, да не зачита никакви закони, човѣкъ трѣбва да стане лошъ. На небето, за да бѫде абсолютно свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. На земята добритѣ хора сѫ ограничени, а лошитѣ сѫ свободни. На небето е точно обратно: добритѣ сѫ свободни, а лошитѣ сѫ ограничени. Любовьта освобождава човѣка. Който живѣе споредъ законитѣ на любовьта, той е напълно свободенъ. Живѣе ли въ безлюбие, той е ограииченъ. Следователно, човѣкъ може да живѣе на земята и да бѫде свободенъ. Това зависи отъ законитѣ, на които служи. Той може да бѫде на небето, и пакъ да е ограниченъ. Човѣкъ носи небето и земята въ себе си. Небето подразбира закона на любовьта, а земята — закона на безлюбието. Като говоримъ за точность, ние разбираме мѣркитѣ, съ които природата си служи. Отъ човѣшко гледище, че нѣкой е стигналъ на опредѣленото мѣсто една или две секунди по-късно, това не е закъснение. Обаче, отъ гледището на природата, той е закъснѣлъ много. Ако измѣрвате нѣщата съ мѣрката на свѣтлината, за две секунди тя е изминала грамадни разстояния, и човѣкъ е останалъ много назадъ. Ако едно разумно сѫщество се движи съ бързината на свѣтлината, и вие закъснѣете само петь секунди, това сѫщество се намира вече на голѣмо разстояние отъ васъ. Каквито усилия да правите, вие не можете вече да го стигнете. Ето защо, въ отношенията си съ хората, вие трѣбва да се съобразявате съ бързината на движението имь. Ако имате отношения съ сѫщество, което се движи съ бързината на биволска кола, вие можете да закъснѣете и цѣлъ часъ. Обаче, имаш ли отношения съ сѫщество, което се движи съ бързината на свѣтлината, вие трѣбва да бѫдете точенъ до секунда. Ще кажете, че знаете тия нѣща, знаете, какво нѣщо е точность. Не е достатъчно човѣкъ само да знае, но той трѣбва да прилага нѣщата. Въ първо отдѣление детето знае всички букви, но дадете ли му нѣкоя книга вънъ оть неговия букварь, то нито може да срича, нито може да образува думи и цѣли изречения. Въ това отношение, човѣшкитѣ мисли и чувства представятъ елементи, азбука на добрия, на разумния животъ. Човѣкъ трѣбва да познава елементитѣ на този животъ, да знае правилно да ги съчетава, за да живѣе добре. Какво представя добриятъ животъ? Добриятъ животъ не седи само въ една или въ две добри постѫпки, но той е съзнателно отношение на частьта къмъ Цѣлото. Докато мисли, какъ трѣбва да постѫпва съ хората, човѣкъ не може да подобри живота си. Започне ли да мисли, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Цѣлото, човѣкъ е на пѫть да подобри живота си. Личниятъ животъ не е отношение на частьта къмъ Цѣлото. Животъть на ума и на сърдцето сѫщо не сѫ отношения на частьта къмъ Цѣлото. Обаче, свърже ли човѣкъ живота на своята личность, на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и на своя духъ въ едно цѣло, той има вече правилни отношения къмъ Цѣлото. Животътъ на личностьта е едно нѣщо, а този на душата и на духа — друго нѣщо. Малцина иматъ ясна представа за душата и за духа, но въпрѣки това често си служатъ съ израза: Наболѣла е душата ми. Тѣ си представятъ душата подобна на тѣлото, и както тѣлото страда, така и душата страда. Това е толкова вѣрно, колкото е вѣрна мисъльта, че добриятъ човѣкъ на земята е лошъ на небето, и лошиятъ на земята е добъръ на небето. Въ букваленъ смисълъ взето, това изречение внася противоречие въ човѣка. По духъ и по смисълъ, обаче, то е вѣрно. Това значи: който е живѣлъ само за себе си и за хората, да имъ угажда, той е билъ добъръ за тѣхъ. Отиде ли на небето, между разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ за Цѣлото, той минава за лошъ човѣкъ. Частьта трѣбва да живѣе за Цѣлото, а Цѣлото — за частитѣ. Като изучавате живота на хората, виждате, че тѣ си поставятъ далечни и близки цели за постигане. Обаче, кои нѣща сѫ сѫществени и кои несѫществени, това зависи отъ времето, отъ момента и отъ условията. Запримѣръ, зимно време запалената печка въ стаята е сѫществено нѣщо. Лѣтно време, обаче, когато слънцето силно грѣе, когато цвѣтята цъвтятъ, и плодоветѣ зрѣятъ, запалената печка е несѫществено нѣщо. Значи, всѣко нѣщо, направено на своето мѣсто и време, е сѫществено. Не се ли направи на мѣсто, то е несѫществено. Въ сѫщность, сѫществени нѣща сѫ ония, които сѫ нужни на човѣка за всѣко време и мѣсто. Като разглеждаме нѣщата като сѫществени и несѫществени, ние дохождаме до тѣхната абсолютность и относителпость. Казваме: абсолютенъ и относителенъ моралъ, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н. Като говоримъ за относителния моралъ, ние имаме предъ видъ морала на обикновенитѣ хора. Този моралъ ограничава и опетнява хората. Всѣко нѣщо, съ което обикновениятъ човѣкь си служи, е опетнено. И всѣко нѣщо, съ което светията си служи, е подобно на чиста монета. Запримѣръ, ако 20 души разбойници се сдружатъ, числото 20 е вече опетнено. Ако 20 светии се събератъ на едно мѣсто, числото 20 е чисто, свещено. Кое е отличителното качество на светията? — Свободата, която има въ себе си. Въпрѣки голѣмата свобода, която е изработилъ, щомъ дойде на земята, светията се ограничава. По-ограниченъ човѣкъ на земята отъ светията не сѫществува. Както бащата, майката и господарьтъ не сѫ свободни, така и светията не е свободенъ. Често слугата е по-свободенъ отъ господаря. Изобщо, колкото по-голѣми задължения има даденъ човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ отговорноститѣ му. Щомъ отговорноститѣ му сѫ голѣми, заедно съ това и ограниченията му сѫ голѣми. Ако не е разуменъ, всѣки моментъ човѣкъ може да опетни живота си — Съ какво? — Съ своитѣ лоши мисли и чувства. Разуменъ ли е, съ своитѣ добри мисли и чувства, той може да подигне, да пречисти живота си. Най-малката постѫпка може да опетни или да подигне живота на човѣка. Като не знае това, той всѣки моментъ се натъква на едното или на другото положение Той живѣе несъзнателно, а несъзнателниятъ животъ не е истински. Дрехитѣ, съ които се обличате, не представять истинския животъ. Паритѣ, на които разчитате, не представятъ сѫщината на живота. Колкото да пазите тия пари, въ края на краищата тѣ ще ви причинятъ пакости, нещастия. Разбойници и крадци ще ви нападнатъ заради тия пари, и дълго време следъ това вие ще носите ранитѣ, които сѫ ви причинили за тѣхь Защо трѣбва човѣкъ да страда? За да страда човѣкъ, все има нѣкакви причини. Дали човѣкъ съзнава това или не, то е другъ въпросъ. Фактъ е, обаче, че за да страда човѣкъ, има редъ причини. Ако мечка ви срещне въ гората и ви плюе, и за това има причини. Мечката плюе човѣка само при единъ случай — когато има мечета. Щомъ усѣти, че нѣкой минава край леговището й, тя веднага излиза срещу него и го плюе. Съ това тя иска да обърне вниманието му, че като уменъ човѣкъ, той трѣбва да знае, че тя има малки и да не нарушава спокойствието имъ. Кой обикновенъ човѣкъ не постѫпва като мечката? Опитайте се само да кажете една лоша дума на приятеля си за неговата възлюбена и вижте, какъ той ще се нахвърли отгоре ви и ще почне да ви плюе. Неговата възлюбена е мечето, което той храни. Днесъ и мечето, и мечката се страхуватъ отъ чужди погледи. Израсне ли мечето и стане голѣма мечка, никой нѣма да се страхува. Като знаете това, не се отклонявайте отъ пѫтя си, да плашите малките мечета, или да говорите лоши думи за възлюбената на своя приятель. Сега, като разсѫждавате върху този примеръ, ще видите, че това се случва навсѣкѫде вь живота. Навсѣкѫде слушате все речено-казано и въ края на краищата уплашвате мечето на нѣкоя мечка, за което тя започва да ви плюе. За свое оправдание, хората казватъ, че интереситѣ имъ налагатъ да постѫпвате по единъ или по другъ начинъ. Дали право или криво постѫпвате, резултатитѣ ще покажатъ. Ако приложите нѣкоя своя добродетель не на мѣсто, вие ще опорочите и себе си, и своята добродетель. Ако употрѣбите единь свой порокъ за добро, вие подигате и себе си, и своя порокъ. Запримѣръ, влизате вь дома на единъ милионеръ и взимате отъ касата му сто хиляди лева. Срѣщате следъ това младъ, способенъ момъкъ, който отива да се самоубие, защото има силно желание да учи, а нѣма срѣдства. Вие веднага му давате стотѣ хиляди лева и го пращате въ странство да учи. Ще кажете, че това не е морално. За предпочитане е да изчезнатъ сто хиляди лева отъ касата на единъ богаташъ, отколкото да се изгуби единъ животъ. Богатиятъ човѣкъ е касиеръ на Бога. Богъ е позволилъ на крадеца да вземе сто хиляди лева отъ касата на богатия човѣкъ и да ги даде на бедния, но способенъ момъкъ, който има силно желание да учи. Единъ день тия пари пакъ ще влѣзатъ въ касата на богатия. Това ни най-малко не дава право на човѣка да краде. За всѣко нѣщо, което прави, добро или зло, човѣкъ отговаря. Каквото прави, той трѣбва да мисли за резултатитѣ. Мислете за последствията на дѣлата си, безъ да се страхувате. Понѣкога последствията могатъ да бѫдатъ толкова голѣми, че да счупятъ гръбнака на човѣка. Коя е причината за счупване на човѣшкия гръбнакъ? Представете си, че нѣкой човѣкъ си строи здрава, солидна кѫща. Плочата, която дѣли първия етажъ отъ втория, е поставена на здрави, желѣзни греди. Като разчита на здравината имъ, той поставя върху тѣхъ много материалъ, който всѣки день увеличава. Наистина, гредитѣ сѫ здрави, но е опредѣлено, колко товаръ могатъ да издържатъ. Не се ли вземе въ внимание тѣхната издържливость, единъ день господарьтъ на кѫщата ще се намѣри предъ изненада: вториятъ етажъ се разрушава. Такава погрѣшка правятъ всички съвременни хора. Като не познаватъ силитѣ си, като не познаватъ издръжливостьта на своя гръбнакъ, тѣ се товарятъ съ непосилни за тѣхъ идеи, вследствие на което единъ день се виждатъ разрушени. Природата не обича натрупвания. Идеитѣ сѫ подвижни и трѣбва да се турятъ на работа. Колко капиталъ е нуженъ на човѣка? За да работи, човѣкъ се нуждае отъ малъкъ капиталъ, т. е. отъ малко идеи. Който има знания, той може да работи съ малъкъ капиталъ. Който нѣма знания, той работи съ голѣмъ капиталъ. Силниятъ може да носи голѣми товари, а слабиятъ — малки. Силниятъ е по-уменъ отъ слабия. Споредъ човѣшкия моралъ, обаче, глупаво е човѣкъ да проявява силата си, за да не го впрегнатъ на работа. Споредъ него, по-добре е човѣкъ да бѫде слабъ, отколкото силенъ. — Не е така. На небето силнитѣ хора сѫ умни, а слабитѣ — глупави. На небето силнитѣ хора сѫ лоши, а на земята силнитѣ хора сѫ добри. Привидно, това сѫ противоречиви мисли. Силенъ човѣкъ е онзи, който притежава не само физическа сила, но и добродетели. Слабъ човѣкъ пъкъ е онзи, който е лишенъ отъ добродетели. Можете ли да обичате човѣкъ, който тежи 5 — 10 хиляди килограма? Обаче, ако тежи 50 — 60 кгр. вие ще го обичате. Слонътъ може да носи цѣли тонове товаръ, а човѣкътъ, който тежи едва 50 — 60 кгр., не може да дигне една греда на рамото си. Въпрѣки това, вие обичате този слабъ, малъкъ човѣкъ. Добродетели има този човѣкъ, вследствие на което, въ най-труднитѣ моменти на живота си, вие разчитате на него. Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ въ живота. Това сѫ истини, на които трѣбва да се разбере вѫтрешния смисълъ. Като говоря за слона, имамъ предъ видъ силното въ живота. Силното се стреми къмъ слабото, а слабото — къмъ силното. Така е въ обикновения животъ. Ще кажете, че Богъ обича слабитѣ сѫщества. Това, което Богъ прави, човѣкъ не може да го направи. Богъ има две специфични качества, които Го отличаватъ отъ всички живи сѫщества. Тѣзи качества представятъ две неизвестни, които вие сами трѣбва да намѣрите. Като изучавате човѣка, който е излѣзълъ отъ Бога, виждате, че той иска да бѫде голѣмъ, ученъ, силенъ, богатъ. Никой човѣкъ не желае да бѫде малъкъ, слабъ, сиромахъ и невежа. Добре е човѣкъ да бѫде силенъ, но не чрезмѣрно. Голѣмата сила втвърдява мускулитѣ. Голѣмата слабость, както и голѣмата мекушавость, представятъ каша, каль, въ която нищо не може да расте. Значи, животътъ не се проявява въ голѣмата сухота, нито въ голѣмата влага. Отъ сушата растенията изсъхватъ, а отъ голѣмата влага — изгниватъ. Животътъ може да се прояви само тамъ, дето сушата и влагата се допиратъ. Щомъ се допиратъ, между тѣхъ става правилна обмѣна. Дето обмѣната е правилна, тамъ всѣкога има растене. Какво ще разберете отъ изречението: Грѣй се на огъня, но не го гаси! Не гаси това, което не гасне! Да изгасишъ огъня, това зпачи, да изгасишъ своя животъ. Дойдете ли до водата, вие ще знаете, че водата не трѣбва да се подпушва. Не подпушвайте водата, но оставете я свободно да тече. Водата представя живота. Въ тази смисъль, животътъ не трѣбва да се подпушва. Щомъ се намѣрите предъ живота, вие можете да пиете отъ него, но по никой начинъ да не му туряте бентове. Що се отнася до земята, казвамъ: Ходи по земята, безъ да я тъпчешъ. Тъпчешъ ли земята, ще дигашъ прахъ. Тъпчешъ ли земята, ти ще сгазишъ всички треви, цвѣтя и растения, и животътъ ти ще се превърне въ пустиня. Следователно, като си дошълъ на земята, ходи по нея, безъ да тъпчешъ на едно и сѫщо мѣсто. За въздуха пъкъ казвамъ: Пущай въздуха свободно да влиза и да излиза отъ дробоветѣ ти, безъ да му препятствувашъ. Казвате: Човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Какъ ще Му служите, като не знаете, какво иска Той отъ васъ? Ако отидете при нѣкой виденъ учитель по музика да му служите, вие трѣбва да знаете да пѣете, или да свирите. Нѣмате ли гласъ, не можете ли да свирите на нѣкакъвъ инструментъ, той ще ви изпѫди. На музиканта могатъ да служатъ само добри, способни ученици. Следователно, за да служи на Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде способенъ, даровитъ. Не е ли способенъ, той нищо не може да постигне. И царскиятъ синъ нищо не представя, ако не е даровитъ и ако не работи за развиване на своитѣ дарби. Ще служишъ на музиканта, само ако си способенъ. Ще служишь на художника, само ако знаешъ да рисувашъ. Съвременниятъ човѣкъ е дошълъ до механическо разбиранс на живота. Срѣщате млади хора, които казватъ, че трѣбва да си поживѣятъ. Да си поживѣять, както тѣ разбиратъ, това значи, да изразходватъ силитѣ си напразно и преждевременно да остарѣятъ. Като остарѣятъ, смъртьта ще ги задигне. Следъ това ще ги заровятъ вь земята, дето ще чакатъ хиляди години, да дойдатъ благоприятни времена за тѣхь. Когато тѣлото на умрѣлия съвършено изгние и се разложи, той започва да го мѣсти, частица по частица, да брои, отъ колко частици е билъ съставенъ всѣки органъ. Като го пренесе далечъ отъ гроба си, като преброи частицитѣ, които го съставятъ, той мисли, че разполага съ голѣмо знание. Какво се ползува човѣкъ отъ това знание? Тъкмо броите частицитѣ, които съставятъ окото ви, дохожда единъ човѣкъ при васъ и ви моли да му продадете тия частици, защото е решилъ да слѣзе на земята и се нуждае отъ съответенъ материалъ за съграждане на своето око. Вие продавате частицитѣ, отъ които окото ви е било направено, и срещу тѣхъ получавате известна сума. Вмѣсто частицитѣ на окото си, вие започвате да броите паритѣ, като ги туряте отъ една страна на друга, но виждате, че въ духовния свѣтъ паритѣ нищо не струватъ. Така вие започвате да различавате сѫщественото отъ несѫщественото и си съставяте понятие за тѣхъ. Сѫществени нѣща сѫ тия, които никога не губятъ своята цена и които могатъ на всѣко време да се използуватъ разумно. Тъй щото, сѫществено нѣщо е пѣнието, но когато е придружено съ мисъль. Може ли да изпѣе тона do, когато е обхванатъ отъ нѣкаква сериозна мисъль, човѣкъ е разбралъ силата и значението на този тонъ. Когато нѣкой отъ близкитѣ въ единъ домъ умре, никой не пѣе. Обаче, роди ли се въ този домъ дете, всички пѣятъ и се веселятъ. Майката взима детето си на рѫце, потупва го и пѣе. — Защо? Тя има нѣкаква важна мисъль Тя започва да мисли за бѫдещего на детето, какъ ще порасне, ще се изучи, ще стане великъ човѣкъ. Пѣсеньта на майката не е класическа, нито модерна, но чрезъ нея тя изказва своя идеалъ. Майката пѣе чисто, безкористно, докато не е излѣзла на сцената. Всѣка пѣвица, която излиза на сцената, крие въ себе си нѣщо користно. Тя пѣе или за пари, или за нѣкой човѣкъ. Често пѣвицата търси между публиката своя възлюбень. Щомъ го намѣри, тя престава да пѣе. Тя пѣе вече само за него, защото той най-добре я разбира. При това, пѣвицата не пѣе всички свои пѣсни предъ публиката. Има пѣсни, които тя задържа само за своя възлюбенъ. Идея има тази пѣвица. Щомъ има идея, тя пѣе отлично, безъ никакви правила. Гласътъ й звучи меко, естествено, безъ никакво принуждение. Какво представя идейниятъ животъ? Идейниятъ животъ подразбира животъ на вѫтрешно доволство, на истинско творчество и градежъ. Много хора сѫ дошли до положение, всѣки день да градятъ и да събарятъ съграденото, вследствие на което се натъкватъ на голѣми разочарования. Щомъ дойдатъ до тия разочарования, тѣ търсятъ нѣкой да имъ каже истината, да ги упѫти въ живота. Прави сѫ тия хора. Все трѣбва да дойде нѣкой да имъ каже истината и да ги упѫти. Обаче, тѣ не се запитватъ, готови ли сѫ да разбератъ истината, готови ли сѫ да поематъ правия пѫть, който може да имъ се посочи. Който е създалъ свѣта, Той е посочилъ правия пѫть на хората, открилъ имъ е истината, но въпрѣки това, въ свѣта сѫществува голѣма дисхармония. Дисхармонията въ свѣта се дължи на хората. Изчезне ли тази дисхармония, хората ще намѣрятъ правия пѫть и ще разбератъ истината. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи. Като работи, той все ще подобри положението си, както материално, така и духовно. Нѣкой седи безъ работа и се чуди, какво да прави. Щомъ е останалъ безъ работа, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквато работа му предложатъ, той трѣбва да я приеме. Представете си, че покрай този безработенъ мине единъ художникъ и му предложи да му позира. Трѣбва ли да откаже на това предложение? Колкото малко да му се плати, той трѣбва да приеме предложението. Ако за четирикратно позиране получи 2 — 5 хиляди лева, той трѣбва да бѫде доволенъ. Пъкъ и художникътъ отъ своя страна трѣбва да бѫде щедъръ, защото има възможность картината му да бѫде купена отъ нѣкой богатъ човѣкъ. Колкото по-щедро човѣкъ отваря сърдцето си за малкитѣ, за слабитѣ и немощни сѫщества, толкова повече и на него се дава. Такова нѣщо представятъ новитѣ идеи. Колкото малка да е новата идея, щомъ човѣкъ я приеме въ себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начинъ, човѣкъ се намира предъ пълно обезсмисляне на нѣщата. И тъй, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ сѫщественото, но да не пренебрегва и несѫщественото. Мнозина считатъ нѣкои работи за несѫществени и мислятъ, че и безъ тѣхъ може. Запримѣръ, тѣ казватъ, че облѣклото, яденето, ученето, музиката не сѫ сѫществени нѣща, и човѣкъ не трѣбва да се спира дълго време върху тѣхъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се облича, както намѣри, да яде, каквото намѣри, да учи малко, колкото да не е съвсемъ неграмотенъ. Въ сѫщность не е така. Човѣкъ трѣбва да се облича чисто, хубаво, безъ да направи облѣклото култъ въ живота си. Той трѣбва да употрѣбява чиста и здрава храна, безъ да изразходва всичкото си време и сили само за ядене. Що се отнася до учението, човѣкъ трѣбва да учи, да просвѣщава ума и сърдцето си. Облѣклото, храната и учението сѫ нужди, общи за цѣлото човѣчество, макаръ че всички хора се обличатъ, ядатъ и учатъ по различни начини. Въ тия процеси има нѣщо специфично за всѣки човѣкъ. Въ яденето, запримѣръ, има единъ абсолютенъ законъ, който напълно трѣбва да се спазва. Не спазва ли човѣкъ този законъ, природата нѣма да му даде нужното количество храна. Той може да яде много, безъ да използува приетата храна. Природата обича постоянството въ човѣка. На постояннитѣ, на трудолюбивитѣ хора тя лесно намира работа. За тѣхъ тя създава даже специални работи. И на непостояннитѣ дава работа, но такава, която не е по угодата имъ. По този начинъ тя насила ги заставя да работятъ, да развиватъ постоянство въ себе си. И червеятъ е заставенъ да работи. Той не прави това отъ любовь, доброволно, но по принуждение. Всѣки човѣкъ може да попадне въ ограничителнитѣ условия на червея, на кърта, на магарето и на много още животни, безъ да може да излѣзе отъ тия условия. За да се освободи човѣкъ отъ ограниченията на живота, въ помощь трѣбва да му дойде нѣкое силно, добро и разумно сѫщество. Единъ принцъ на древностьта живѣлъ лошъ, разпуснатъ животъ, вследствие на което следъ смъртьта си не могълъ да продължи работата си, която му била опредѣлена, и трѣбвало душата му да се скита по земята, да влиза ту въ нѣкой падналъ, пиянъ човѣкъ, ту въ нѣкое животно. Единъ день той влѣзълъ въ едно магаре, което често носѣло дърва на господаря си. Случило се, че единъ отъ придворнитѣ, въ чийто дворецъ нѣкога живѣлъ принцътъ, купилъ дърва на пазара и трѣбвало да се пренесатъ съ сѫщото магаре, въ което принцътъ често се приютявалъ. Като дошло до вратата на двореца, магарето се спрѣло и не искало да направи крачка напредъ. Господарьтъ му го удрялъ, но то не мърдало отъ мѣстото си. Въ това време минавалъ единъ дервишъ, който се спрѣлъ предъ магарето и започналъ да наблюдава, какво ще стане съ него. Като видѣлъ, че магарето не мърда отъ мѣстото си, той разбралъ причината на неговото упорство. Дервишътъ се приближилъ при магарето и тихо му пошепналъ: Влѣзъ вѫтре, никой не те познава. Като чуло тия думи, магарето влѣзло въ двореца, дето го разтоварили. Значи, принцътъ, който билъ въ магарето, не искалъ да влѣзе въ двореца, за да не го познаятъ близкитѣ му. Следователно, докато не се справи съ ограничителнитѣ условия на живота, човѣкъ неизбѣжно ще минава презъ състояния, подобни на тия, въ които се намиратъ и животнитѣ. Всѣка животинска форма не е нищо друго, освенъ математическа задача, която трѣбва правилно да се реши. Затова казватъ, че докато не стане праведенъ, човѣкъ не може заслужено да носи името си. Всѣко противоречие въ живота трѣбва правилно да се разреши. Всѣка Божествена идея, влѣзла въ ума на човѣка, трѣбва да се реализира, да даде плодъ. Не я ли приеме, разбере и реализира, човѣкъ дохожда до индиферентность, до втръсване. Не е достатъчно човѣкъ само да казва, че трѣбва да бѫде добъръ, но той трѣбва да прилага своята доброта. Ако говори само за доброто, безъ да го прилага, човѣкъ влиза въ механическитѣ процеси на живота. Влѣзе ли доброто въ човѣка по механически начинъ, неговитѣ обрѫчи се кѫсатъ. Щомъ обрѫчитѣ на нѣщата се кѫсатъ, съ това заедно се нарушава и единството въ живота. И тъй, искате ли да се развивате правилно, използувайте разумно и най-малкото, което ви се дава. Вложете въ обръщение и най-малкия капиталъ, който ви е даденъ. Колкото малки дарби и способности да имате, впрегнете ги на работа за съграждане на вашето велико бѫдеще. Каже ли нѣкой, че не е надаренъ отъ природата, това показва, че не е вложилъ своята дарба въ работа, или пъкъ не я приложилъ на мѣсто. Каквото да прави, човѣкъ не може да измѣни Божествения редъ на нѣщата. Никой не може да застави водата да тече нагоре. Никой не може да ходи съ рѫцетѣ си, а съ краката си да върши работата на рѫцетѣ. Това, което рѫцетѣ правятъ, краката по никой начинъ не могатъ да го направятъ. Това, което очитѣ виждатъ, краката никога не могатъ да го видятъ. Всѣки органъ извършва специфична работа, каквато другитѣ не могатъ да изпълнятъ. Следователно, сѫщото се отнася и за човѣка. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа въ макрокозмоса, която само той може да извърши. Ако нѣкой отъ васъ представя косъмъ отъ главата на козмичния човѣкъ, той трѣбва да знае, че голѣма задача му е дадена. Нѣкой счита за обида да бѫде косъмъ и да е принуденъ да изпълни предназначението на косъма. Който разбира, той знае, че службата на косъма е голѣма. Всѣка служба, колкото малка да е, щомъ е изпълнена, както трѣбва, тя е сериозна. Много нѣщо е да бѫде човѣкъ косъмъ на главата на козмическия човѣкъ. — Защо? — Велико нѣщо е козмическиятъ човѣкъ. Следователно, бѫдете доволни отъ службата, която ви е дадена. Достатъчно е да бѫдете на служба около козмическия човѣкъ, а каква ще бѫде службата ви, това не е важно. Сега, отъ козмическия човѣкъ ще слѣземъ на земята, дето се изисква работа отъ всѣки човѣкъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи. Пишете върху темата: „Защо трѣбва да живѣе човѣкъ?“ Нѣкой се учи да свири на цигулка и се запитва, защо трѣбва да свири. Случва се, че този човѣкъ изпада въ живота, остава гладенъ, босъ и се чуди, какво да прави, какъ да изкара прехраната си. Като погладува нѣколко деня, най-после му дохожда на умъ да вземе цигулката си и да започне да свири отъ кѫща на кѫща. Сега той разбира, защо природата му е дала тази дарба. Чрезъ изкуството си да свири, той изкарва прехраната си. Художникътъ пъкъ чрезъ четката си изкарва своята прехрана. Музикантътъ се оплаква, че му дотегнало да свири. Художникътъ се оплаква, че му дотегнало да рисува. Радвайте се на изкуството и на дарбата, която ви е дадена, защото втори пѫть нѣма да ви се даде. Въ природата не сѫществува еднообразие. Ако въ единъ животъ сте философъ, въ следния ще бѫдете музикантъ, поетъ, художникъ и т. н. Нѣкои се съмняватъ въ прераждането и не искатъ да го приематъ. Ако вѣрватъ въ това, което имъ се говори, и на тѣхъ ще вѣрватъ. Доколкото вѣрвате на хората, дотолкова ще вѣрватъ и на васъ. Каквото мислите за хората, това ще мислятъ и за васъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че всичко, каквото ви се случва, е за добро. Това не значи, че зло не сѫществува въ свѣта, но мислете за доброто, за да го привлѣчете къмъ себе си. Щомъ доброто влѣзе въ васъ, злото веднага излиза навънъ. Значи, всѣки за себе си може да привлича доброто, а да отблъсва злото. Що се отнася до злото вънъ отъ човѣка или въ самия него, трѣбва да знаете, че всѣки отговаря за себе си. Следователно, всѣки има право да признае и да приеме доброто въ себе си, а да отрече злото и да го изпѫди вънъ. Като мислите по този начинъ, вие ще привлѣчете доброто къмъ себе си. Каквото мисли човѣкъ, това става. Ако мисли, че Божиитѣ работи не ставатъ, както трѣбва, човѣкъ сѫди себе си. Ако искате да растете и правилно да се развивате, никога не допущайте подобни мисли въ ума си. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се произнасятъ бързо за нѣщата и по този начинъ грѣшатъ. Щомъ чуятъ нѣкой да говори бързо, високо или нервно, тѣ веднага започватъ да разправятъ, че е сприхавъ, нервенъ, лошъ човѣкъ. Да говори човѣкъ високо или тихо, това зависи отъ неговия слухъ. Да го слушате съ разположение или съ неразположение, това зависи отъ вашитѣ чувства къмъ него. Едно се иска отъ човѣка: да говори истината. Когато нѣкой проповѣдва истината, той не може да говори лошо. Този човѣкъ изнася фактитѣ тъй, както сѫ, безъ да се спира върху начина по който ги изнася. — Ама внасялъ противоречие въ умоветѣ на хората. — Това, което не е въ съгласие съ живота на земята, е въ съгласие съ живота на небето. Това, което хората наричатъ безумие, ангелитѣ го наричатъ мѫдрость. Това, което хората считатъ за нелогично, на небето го приематъ за смислено и разумно. Речь, отъ която хората се възхищаватъ, ангелитѣ не й обръщатъ никакво внимание. Нѣкой прави усилие да говори красноречиво. Щомъ прави усилие, речьта му е обикновена. Прави ли усилие водата да тече? Достатъчно е да отворите крана на чешмата, и водата започва да тече изобилно, безъ да държи смѣтка, какво количество се излива навънъ. Тя знае, че другъ се интересува отъ това и не се меси въ неговата работа. Докато има желание да се рови въ работитѣ на Великия, човѣкъ всѣкога ще бѫде битъ. Той иска да заеме високо положение, да стане господарь. Обаче, поставятъ ли го господарь, той ще преживѣе последствията на заблудата, въ която е попадналъ. Следъ голѣмия бой той ще легне боленъ и ще му пѣятъ пѣсеньта: „Деветь години боленъ лежи“. — Защо лежи деветь години боленъ? — За любовни работи. Подъ думата „любовни работи“, подразбираме материални работи, а не истинскитѣ отношения между младитѣ. Любовьта на младитѣ е абсолютно духовна проява. Любовьта нѣма нищо общо съ физическия свѣтъ. Любовь, която става достояние на всички хора, не е истинска любовь. Такава е любовьта на всички млѣкопитаещи, птици, насѣкоми и т. н. И тѣ се сърдятъ, обиждатъ се, флиртуватъ. Любовь, която почива на материални интереси, е търговска сдѣлка. Така обичатъ всички търговци. Истинската любовь не се изразява нито съ усмивки, нито съ сладки думи. Тя нѣма материаленъ характеръ. Любовьта внася животъ и сила въ човѣка. Единъ погледъ на любовьта е въ състояние да дигне болния отъ одъра, а умрѣлия да възкреси. Когато отиде при гроба на Лазара, Христосъ дигна очитѣ си нагоре, отправи своя любовенъ погледъ първо къмъ Бога, а после къмъ Лазара, и каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Като чу гласа на Христа, Лазаръ веднага излѣзе отъ гроба. Само онзи може да възкресява, който обича и когото обичатъ. Нѣма ли любовь въ себе си, човѣкъ нищо не може да направи. Който люби, само той може да върне падналия човѣкъ отъ лошия пѫть и да го напѫти къмъ Бога. Кой не би желалъ да получи любовния погледъ на такъвъ човѣкъ? И тъй, погледътъ на любовьта е изразъ на Божественото начало въ човѣка, което не се мѣни, нито промѣня. Каквото да се говори, Божественото не се опетнява. Хвърля ли нѣкой каль върху него, то лесно се измива. Върху него не може да се задържи нищо нечисто. Нѣма сила въ свѣта, която е въ състояние да опетни Божественото въ човѣка. Т. м. * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 29 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Битие и откровение. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у ж и в а т а с в ѣ т л и н а. За следния пѫть пишете върху темата: „Първиятъ потикъ на живота“. Всѣка проявена дейность въ свѣта има свое начало, но има и свой край. Като четете Библията, запримѣръ, виждате, че тя започва съ Битието, начало на нѣщата, и свършва съ Откровението, край на нѣщата. Битието започва съ стиха: „Въ начало създаде Богъ небето и земята“. Какво ще разбере човѣкъ, ако прочете Библията и Новия Заветъ? Въ началото той все ще разбере нѣщо. Обаче, дойде ли до Откровението, нищо нѣма да разбере. Езикътъ на тази книга е образенъ, фигуративенъ, пъленъ съ символи. Животътъ на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество има свое начало, раждането, създаването му, и свой край — откровението. Краятъ на живота свършва съ откровението. Какво се открива на човѣка въ края на живота му, само той знае това. Всѣка добра и лоша постѫпка на човѣка сѫщо има начало и край. Първо човѣкъ обмисля, какво да направи, какъ да постѫпи — начало на постѫпката му. После той извършва доброто или злото, което е намислилъ — край на попостѫпката му. Видите ли нѣкой човѣкъ въ затворъ, ще знаете, че той е дошълъ вече до откровението на своята постѫпка. Откровението на дадено престѫпление подразбира откриване на това престѫпление. Какво е откровението на човѣшката любовь? — Съмнение и разочарование. Младъ, образованъ момъкъ се влюбва въ красива, млада мома. Докато се ожени за нея, той я идеализира, мечтае за красивъ животъ, купува й най-хубави дрехи и накити — начало на любовьта му. Като се оженятъ, около тази красива жена започватъ да обикалятъ много мѫже, да искатъ приятелството й. Младиятъ мѫжъ започва вече да се съмнява въ нея, да я ревнува — откровението на неговата любовь. Щомъ получи това откровение, той губи вече идеалитѣ и мечтитѣ си. Какво придобива отъ това откровение? Не само че нищо не придобива, но той изгубва красотата на своя животъ. Той губи смисъла на живота. Сега, като слушате тия нѣща, вие казвате, че ги знаете. Какво разбирате подъ думата знание? Кога човѣкъ знае нѣщо? Лесно е да кажете, запримѣръ, 1/4, 2/4, 3/4 или 4/4, но какво представятъ тия дроби? Ще кажете, че дробьта 1/4 подразбира дѣление на цѣлата единица на четири равни части, отъ които е взета само една часть. Това знание, обаче, не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае, каква е мѣрката, съ която е раздѣлилъ цѣлата единица на четири равни части. При това, той трѣбва да знае, отде е взета мѣрката, съ която единицата се дѣли на по-малки части. Ако нѣкой раздѣли една ябълка на две равни части, въ сѫщность еднакви ли сѫ тѣ по тегло, по форма, по външенъ видъ? Какво представятъ частитѣ и какво— цѣлото? Ако се вгледате въ живота, ще видите, че частитѣ сѫ повече отъ цѣлото. Абсолютно цѣло е само Богъ. Всички хора, всички живи сѫщества сѫ относителни цѣли. Запримѣръ, въ дома майката и бащата представятъ цѣли единици. Децата съставятъ части на майката и на бащата. Човѣкътъ, обаче, мѫжътъ, е часть отъ Бога, а жената — часть отъ мѫжа. Казано е въ Писанието, че Богъ взелъ едно ребро отъ мѫжа и направилъ отъ него жената. Първоначално човѣкъ ималъ 13 чифта ребра, но Богъ извадилъ отъ него 13-я чифтъ и направилъ жената. Човѣкъ останалъ съ 12 чифта ребра. По този начинъ той се освободилъ отъ фаталното число, отъ числото 13. Фаталностьта е влѣзла въ жената. Дето влѣзе, жената създава нещастия. За нея се биятъ мѫже, за нея се развалятъ семейства. Жената ражда деца, но следъ време тѣ умиратъ. Злото не е въ самата жена, но въ желанието на Адама да има другарка. Жената не е дошла на време. При това, тя се явила като резултатъ на едно неестествено желание на първия човѣкъ. Като я видѣлъ, Адамъ казалъ: „Това е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Какво може да се очаква отъ едно материализирано желание на човѣка, което се е явило въ него при вида на животнитѣ, всѣко отъ които си имало другарка? Когато се говори за жената и за мѫжа, явяватъ се различни уподобявания. Мнозина уподобяватъ жената на сърдцето, на любовьта, а мѫжътъ — на ума, на мѫдростьта. Каква любовь е тази, която внася раздори? Или каква мѫдрость е тази, която внася разрушения въ свѣта? Любовьта, за която хората говорятъ, е човѣшка. Любовьта има степени: лична, семейна, обществена, народна, общочовѣшка, идейна и Божествена любовь. Една отъ проявитѣ на човѣшката любовь е скарването. Щомъ двама души се обикнатъ, тѣ непременно ще се скаратъ. Това показва, че въ човѣшкото естество има нѣкакъвъ елементъ, който предизвиква споръ, скарване, недоразумение. Това не се дължи на любовьта. Любовьта служи само като почва, върху която нѣщата се посаждатъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ сѫ готови за нищо и никакво да се каратъ. Единиятъ е недоволенъ отъ другия, че не го обичалъ много. И другиятъ иска да бѫде повече обичанъ. Колко трѣбва да бѫде обичанъ човѣкъ? Каква е единицата мѣрка на любовьта? Съ колко единици любовь трѣбва да бѫдете обичани? Любовьта на едного може да бѫде единица, на другъ — две единици, на трети — три единици и т. н. Любовьта може да бѫде най-много десеть единици — единъ завършенъ цикълъ. Знаете ли, колко е голѣма единицата любовь? На колко единици любовь най-много човѣкъ може да издържа? Какви сѫ качествата на единицата любовь? Мѫжътъ представя единица любовь, жената — две единици, синътъ — три единици, дъщерята — четири единици, цѣлиятъ човѣкъ, семейството или обществото — петь единици, народътъ — шесть единици. Знаете ли, какво нѣщо е да ви обича единъ народъ? За да отговорите на любовьта на единъ народъ, вие трѣбва да бѫдете много богатъ човѣкъ, да има, какво да му дадете. Когато нѣкой ви обича, той иска нѣщо отъ васъ. Вие обичате ябълката не толкова за нейното дърво, колкото за плодоветѣ й. При това, колкото по-сладки сѫ плодоветѣ й, колкото повече плодове ражда, толкова по-голѣмо е вниманието и любовьта ви къмъ нея. Престане ли ябълката да дава плодове, вие веднага измѣняте отношенията си къмъ нея. Тогава, кой е плодътъ, заради който хората трѣбва да се обичатъ? За да обичате нѣкого, вие все трѣбва да очаквате нѣкакъвъ плодъ отъ него. Ще кажете, че еди кой човѣкъ трѣбва да ви обича, защото Господъ е казалъ така. Да, но и ти трѣбва да го обичашъ по сѫщата причина. Следователно, който прилага Божия законъ спрѣмо мене, и азъ ще го приложа спрѣмо него. Не изпълни ли Божия законъ къмъ мене, и азъ нѣма да го изпълня къмъ него. Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си“. Ако азъ съмъ готовъ да любя врага си, това правя заради Бога, заради Неговия законъ. Не съмъ ли готовъ да изпълня Божия законъ, не мога да обичамъ врага си. Казано е още въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Какъ може човѣкъ да люби Бога по този начинъ, щомъ не знае, какво нѣщо е душата? Какъ може да Го обича съ всичкото си сърдце и съ всичкия си умъ, щомъ не знае, какъ сърдцето люби и какъ — ума. Умъ, сърдце, воля, душа, това сѫ неопредѣлени идеи за човѣка. Съвременнитѣ хора си служатъ съ много идеи, които сѫ мъртви за тѣхъ. Мъртви идеи сѫ тия, които не внасятъ животъ въ човѣка. Това сѫ идеи на книга, които никѫде не могатъ да се приложатъ. Да живѣе човѣкъ съ такива идеи, това значи, запримѣръ, да познава цигулката на книга, да чете ноти само съ устата си, безъ да вземе цигулка и лѫкъ въ рѫка, безъ да свири, безъ да чуе, какъвъ тонъ издава всѣка нота. Да говорите за любовьта е едно нѣщо, да прилагате любовьта е друго нѣщо. Който ви обича, той е готовъ да ви омие, да ви облѣче, да ви нахрани, да ви даде подслонъ, да ви изпрати на училище да учите и т. н. Обаче, и слугата, на когото плащате добре, е готовъ да направи всичко за васъ. Тогава, каква е разликата между любовьта на слугата ви и на този, на когото нищо не плащате? Голѣма е разликата. Следователно, когато говори, или прави нѣщо, човѣкъ трѣбва да влага известно съдържание. Всѣка дума, която има съдържание и смисълъ, крие въ себе си магическа сила. Такива думи сѫ подобни на кибритени клечки. Достатъчно е да драснешъ такава една дума, за да произведе пламъкъ и топлина. Думи, които при драсване не произвеждатъ топлина и свѣтлина въ ума и въ сърдцето на човѣка, сѫ опорочени. Въ сегашния животъ много нѣща сѫ опорочени. Въ музиката даже има известно опорочаване, вследствие на което често слушате голѣми дисонанси. Взимате, запримѣръ, два камертона, които издаватъ тона ла, но въ тѣхъ има нѣкакво различие, не звучатъ еднакво. Ако хората се оплакватъ отъ живота си, това се дължи на факта, че сѫ изгубили основния тонъ. Разумниятъ, добриятъ животъ има точно опредѣленъ основенъ тонъ. Който е попадналъ въ този животъ, той познава неговия тонъ. Всѣко нѣщо въ живота, всѣка негова проява има свой специфиченъ тонъ, който трѣбва да се спазва. Спазвате ли основния тонъ на нѣщата, вие всѣкога ще бѫдете доволни. Първичниятъ животъ, който представя начало на битието, има свой основенъ тонъ. Следователно, казваме ли, че човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичния животъ, подразбираме намиране на основния тонъ на този животъ. И тъй, началниятъ тонъ въ музиката, е тонътъ do. Крайниятъ тонъ въ музиката е si. Тонътъ do е цѣлъ, a si—полутоние, т. е. между si и do има половинъ тонъ. Значи, началото на музиката започва съ цѣло число, а краятъ на музиката свършва съ тона si, съ полутоние, т. е. съ дробно число. Защо музиката свършва съ дробно, а не съ цѣло число, за това има редъ причини. Като изучавате живота и създаването на човѣка, виждате сѫщия законъ. Богъ е създалъ първо мѫжа, а после жената, която направилъ отъ реброто на мѫжа. Първоначално мѫжътъ е билъ цѣлъ човѣкъ, и животътъ му билъ смисленъ. Обаче, като дошла жената, и мѫжътъ станалъ половинъ човѣкъ. Отъ този моментъ животътъ му се обезсмислилъ. Мѫжътъ, който първоначално е билъ цѣлъ човѣкъ, съ създаването на жената се раздвоилъ. Сърдцето му отишло въ жената. Той запазилъ само ума си. Въ този смисълъ, и жената е раздвоена. За да се допълнятъ като цѣли числа, тѣ се стремятъ единъ къмъ другъ, вследствие на което забравятъ Бога. Обикне ли нѣкоя жена, мѫжътъ започва да я затваря въ кѫщи, не я пуща да излиза навънъ сама, да не гледа чуждитѣ мѫже. Съ това той иска да каже, че понеже е направена отъ реброто му, жената трѣбва да влѣзе въ него, да се намѣсти тамъ, отдето е излѣзла. Докато се върне въ дома си, мѫжътъ постоянно мисли за жена си, какво прави, да не би да е излѣзла нѣкѫде. Въ това отношение, той става художникъ, започва да рисува картини въ въображението си. Той не е свободенъ, но и жената не е сво-бодна, и тя постоянно мисли за мѫжа си, кѫде ходи и какво прави. Обаче, когато жената дружи съ жени, а мѫжътъ — съ мѫже, тѣ пакъ не сѫ свободни. И жената е художникъ, и тя рисувя картини за мѫжа си. Какво може да се очаква отъ хора, които се натъкватъ на такива отрицателни състояния? Какви деца могатъ да родятъ такива бащи и майки, които по цѣли дни държатъ въ умоветѣ и въ сърдцата си най-изопачени образи, мисли и чувства? Синоветѣ и дъщеритѣ на такива родители ще играятъ точно такива роли, каквито родителитѣ имъ сѫ създали въ умоветѣ си. Тази е причината, поради която въ живота на хората забелязваме вѫтрешна деформация, или изопачаване на тѣхния сърдеченъ и умственъ животъ. Христосъ е дошълъ на земята, именно, за това, да извади човѣчеството отъ неестественото положение, въ което се намира. Той казва: „Ако не се роди отново, отъ вода и отъ духъ, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие“. Всѣко нечисто нѣщо трѣбва да мине презъ вода, за да се очисти. Малцина разбиратъ вѫтрешния смисълъ на стиха, въ който Христосъ говори за новораждането на човѣка отъ вода и духъ. Които не могатъ да се новородятъ, още сега, тѣ отлагатъ нѣщата за другъ животъ, когато ще се преродятъ физически. Ако не могатъ и тогава да разрешатъ въпроситѣ на живота, тѣ ги отлагатъ за трето, за четвърто прераждане. Обаче, прера-ждането не разрешава въпроситѣ на живота. Прераждането има смисълъ само тогава, когато човѣкъ придава нѣщо положително въ своя животъ, съ което подига и разширява съзнанието си. Не постигне ли нѣщо въ единъ животъ, прераждането е безпредметно. Какво означава дробьта 4/4? — Тя показва, че цѣлата единица е раздробена на четири равни части, които сѫ взети отново, съ цель да образуватъ цѣлата единица. Можете ли отъ тия четири части да получите сѫщата единица, която първоначално сте имали ? Ако раздѣлите една ябълка на четири равни части и съберете тия части отново, можете ли да получите сѫщата ябълка ? Както и да закрепвате тия части, вие не можете да възстановите първоначалния видъ на ябълката. — Защо ? — Нѣщо е изгубено отъ нея. Следователно, както и да сѫ свързани, мѫжътъ и жената никога не могатъ да образуватъ онова единство, което е сѫществувало въ първия човѣкъ. — Защо ? — При раздвояването, т. е. при поляризирането на човѣка се е изгубилъ единъ сѫщественъ елементъ. Въ този смисълъ, никога 4/4 не могатъ да се съединятъ така, че да образуватъ единицата, отъ която сѫ получени. На четиритѣ четвъртини липсва нѣщо. Въ тѣхъ има единъ минусъ, който трѣбва да се допълни. Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, иматъ единъ минусъ въ живота си, който имъ създава страдания и мѫчнотии. Тѣ започватъ добре, съ цѣлъ тонъ, съ do, а свършватъ съ полутоние, съ si. Това се забелязва и въ личния, и въ семейния, и въ обществения, и въ религиозния имъ животъ. Хората не познаватъ още тоноветѣ на живота, не могатъ правилно да ги пѣятъ, вследствие на което работитѣ имъ не вървятъ добре. Всѣки музикаленъ тонъ на живота има отражение въ природата. Попадне ли въ това съзвучие на тоноветѣ, човѣкъ се ползува отъ магическата сила, която се крие въ тѣхъ. Великитѣ адепти, светии и Учители могатъ да се ползуватъ отъ магическата сила на тия тонове, вследствие на което сѫ въ състояние да правятъ всичко, каквото желаягъ. Мощни сѫ думитѣ иа Учителитѣ, защото въ тѣхъ има музика. Човѣкъ трѣбва да говори музикално. Всѣка дума съдържа по нѣколко музикални тонове. Ако човѣкъ взима тия тонове правилно, думитѣ произвеждатъ нужния резултатъ. Ако произнесете думата „люби“ правилно, тя произвежда приятно чувство въ човѣка. Кажатъ ли ви „люби майка си, баща си, брата си, сестра си“, вие изпитвате приятни чувства, понеже се намирате въ началото на живота си, въ битието. Кажатъ ли ви „люби врага си“, вие изпитвате неприятно чувство, понеже се намирате въ края на живота си, въ откровението. Обикнете ли врага си, както трѣбва, любовьта къмъ дома ви ще бѫде съвършена. Ако обичате началото, ще обичате и края. Следователно, ако е начало, човѣкъ трѣбва да разбира и познава себе си като начало. Не разбере ли това начало, той не може да разбере себе си. Щомъ не познава себе си, човѣкъ не може да познава и другитѣ. Затова е казано още отъ древнитѣ философи: „Познай себе си“! Не познава ли началото на живота си, човѣкъ не може да познае и края. Началото на живота, т. е. битието е мѫжътъ. Краятъ на живота, т. е. откровението е жената. Който иска да изучава откровението, той трѣбва да изучава жената. Това сѫ въпроси на съзнанието. Ако не може да разбере проявата на Бога въ своето съзнание, човѣкъ никога не би могълъ да разбере проявитѣ Му нито въ съзнанието на мѫжа, нито въ съзнанието на жената. Сега, за да изучавате проявитѣ на Бога въ съзнанието си, не е нужно по цѣли дни и часове да мислите по това. Достатъчно е да наблюдавате живота, проявитѣ на хората, за да разберете, кой ги подтиква къмъ тѣхъ. Богъ се проявява чрезъ ума, сърдцето и волята на човѣка. Обаче, за да имате ясна представа за тия прояви, вие трѣбва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човѣка трѣбва да му служи като мѣрка на нѣщата. Той трѣбва да застане въ съзнанието си и оттамъ да изучава проявитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Докато разглежда нѣщата отъ положението на сърдцето и на ума си, човѣкъ на може да има ясна представа за тѣхъ. Чувствата не представятъ още сърдцето, нито мислитѣ представятъ ума. Докато живѣе изключително въ сърдцето и въ ума си, човѣкъ всѣкога ще ми-нава отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ день въ нощь. Иска ли да преброди тъмната нощь, въ която е попадналъ, той трѣбва да се качи въ съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна свѣтлинка, която ще му покаже изходния пѫть. Недоволни отъ тази свѣтлина, мнозина я загасватъ и тръгватъ да търсятъ голѣма свѣтлина, голѣмъ огънь. Обаче, който не може да се ползува отъ малката свѣтлина, той не може да се ползува и отъ голѣмата. При малката свѣтлинка, именно, човѣкъ би могълъ да чете, да прехвърля листата на своя животъ и да се поучава. Отъ малката мѫдрость той ще върви къмъ голѣмата, която ще осмисли живота му и ще го постави въ правия пѫть. За да дойде до малката свѣтлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя животъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Не е ли миналъ презъ тѣхъ, той не може да говори за тази опитность. Каквото да му говорятъ ония, които сѫ минали презъ тази опитность, той всѣкога остава на особено мнение. И тъй, иска ли да разбере своя животъ, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ свѣтлината на своето съзнание. Въ тази свѣтлина той ще познае себе си, а сѫщевременно и своя ближенъ. Познае ли себе си, той ще бѫде готовъ да помага и на своитѣ ближни. Той ще бѫде готовъ да плати дълговетѣ на своя ближенъ, както на себе си. Иначе, всѣки другъ човѣкъ, предъ когото се обърнете за услуга, за по-мощь, и той може да плати дълговетѣ ви, но два пѫти ще ви разплаче: преди да ги изплати и следъ като ги изплати. Не е лесно да каже човѣкъ, че прощава дълговетѣ на своя ближенъ. Това значи: не е лесно човѣкъ да се откаже отъ стария си животъ. Какво представя стариятъ животъ? — Това е жената, за която всѣки човѣкъ е жененъ. Каже ли нѣкой, че не е жененъ, той се самоизлъгва. И детето, което се ражда на земята, се свързва съ стария животъ. Следователно, и за него може да се каже, че е женено. Що се отнася до женитбитѣ, презъ които хората минаватъ, това сѫ известни институти, дето тѣ се учатъ. Жененъ или нежененъ, всѣки човѣкъ има деца, съ които мѫчно се справя. Децата на човѣка представятъ неговитѣ добри и лоши желания. Когато казватъ, че децата на нѣкой човѣкъ сѫ добри, ние подразбираме неговитѣ добри и възвишени желания. Този човѣкъ има високъ идеалъ. Той се стреми да разбере живота, който му е даденъ. Ако не разбере ограничения животъ, който му е даденъ, той не би могълъ да разбере великия, неограниченъ животъ. Домогне ли се до разбирането на този животъ, човѣкъ се изпълва съ велика благодарность къмъ Бога. Да е благодаренъ човѣкъ отъ всичко, което му е дадено, това значи, при всички противоречия, при всички изпитания, да запази своя вѫтрешенъ миръ. Той може да се бори въ себе си, безъ да се подава на отрицателни състояния. Остане ли вѣренъ на Божественото въ себе си, на своитѣ вѫтрешни убеждения, той е придобилъ онази велика благодарность, която го прави истински човѣкъ. Кой е истински човѣкъ? Само онзи може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, който е разрешилъ правилно своитѣ отношения, т. е. който се е развързалъ отъ всички връзки. Нѣма човѣкъ въ свѣта безъ връзки. Развърже ли се правилно отъ връзкитѣ на своето минало, човѣкъ влиза въ закона на свободата. Обаче, докато не е разрешилъ връзкитѣ на миналото си, човѣкъ не разбира свободата и не може да се ползува отъ нея. И между ангели да попадне, той ще гледа по-скоро да се върне на земята между подобнитѣ си. Колкото да се грижите за нѣкое гълѫбче, то ще стои при васъ, докато не е срещнало нѣкое отъ подобнитѣ си. Срещне ли едно гълѫбче, то веднага ще напусне вашия домъ. Гълѫбчето отива при гълѫбитѣ, кокошката — при кокошкитѣ, овцата — при овцетѣ и т. н. Следователно, хване ли ви Богъ, и вие, като гълѫбчето, ще гледате да се освободите отъ рѫцетѣ Му и да се върнете при подобнитѣ си, при гълѫбитѣ. Това е неразбиране на живота. Гълѫбътъ, мѫжътъ, жената, личностьта, семейството, обществото представятъ идеи, които трѣбва да се разбиратъ. Не разбира ли човѣкъ идеитѣ, както и формитѣ, съ които природата си служи, животътъ остава за него неразбарнъ, Въ края на краищата той казва: Животътъ е безсмисленъ. — Не, животътъ има великъ смисълъ. — За кого? — За разумния, за философа, за светията. Когато заминаватъ за другия свѣтъ, тѣ знаятъ, какво нѣщо е животътъ. Когато грѣшникътъ напуща земята, той не знае, защо е живѣлъ и какво представя животътъ. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да дойдите до онази свѣтлина, която е въ състояние да ви преобрази, да реформира стария ви животъ. Не придобиете ли нова свѣтлина въ съзнанието, вие ще се намѣрите въ положението на гълѫба, който, като види отворена врата, веднага отива при гълѫбитѣ. Подражавайте на гълѫба, но въ чистотата му. Гълѫбътъ се храни съ най-чистата храна. Откакъ е създаденъ досега той не е измѣнилъ на убежденията си по отношение на храната. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ въ чувствата и въ мислитѣ си. Каквото да става около него, той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. И да убиватъ човѣкъ предъ него, той трѣбва да остане тихъ и спокоенъ. Чистотата, която има, го прави мощенъ. Той може да помогне на ранения, да заздрави ранитѣ му. Достатъчно е да се приближи при него, за да го успокои. Ако види, че има четири рани, той веднага ще познае, че ранениятъ е мѫжъ. Безъ да гледа лицето му, по броя на ранитѣ се познава, какъвъ е ранениятъ, мѫжъ или жена. Когато биятъ или раняватъ жена, никога нѣма да я ударятъ четири пѫти. Жената може да я биятъ, или раняватъ единъ, два, три, петъ или повече пѫти, но никога четири пѫти. Числото четири е законъ, който има отношение къмъ мѫжа. Тъй щото, ударятъ ли нѣкого четири пѫти, той непременно е мѫжъ. Ударятъ ли нѣкой мѫжъ повече или по-малко отъ четири пѫти, той по форма само е мѫжъ, а по енергия и сила въ себе си е жена. Това, което говоря, е фактъ, който може да се провѣри. Възможно е да срещнете изключения, но изключенията се дължатъ на други причини. И Христосъ получи четири рани. Нѣкои евреи, които съзнаватъ своята погрѣшка, казватъ, че тѣхната задача е да запълнятъ ранитѣ, които сѫ нанесли на Христа. Докато не направятъ това, тѣ не могатъ да ликвидиратъ съ своята карма. Четиритѣ рани, които нанесоха на Христа, показватъ, че Той пострада за грѣховетѣ на човѣчеството. Като видѣха, че е умрѣлъ, нанесоха му още една рана. Петата рана бѣше рана на грѣха, на злото въ човѣка. Всички хора очакватъ втори пѫть да дойде Христосъ на земята, но Той току погледне ранитѣ на рѫцетѣ и на краката си, помисли си малко и казва: Много ще чакате, докато дойда на земята. Христосъ ще дойде на земята, само когато ранитѣ Му съвършено изчезнатъ. Това ще стане въ времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправятъ живота си, Христосъ нѣма да слѣзе на земята. Съ слизането на Христа, земята ще се запали и изгори. Огънь ще слѣзе на земята, да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чув-ства на хората ще изгорятъ и ще остане само идейното, красивото въ тѣхъ. Тѣ ще започнатъ новъ животъ — животъ на любовь и знание, на истинска свобода. Това се отнася за ония, които ще бѫдатъ готови. Тѣ ще разбератъ живота и ще приложатъ любовьта. Които не сѫ готови, тѣ ще чакатъ нови условия. Защо идатъ страданията въ живота?—За да обработятъ, да стопятъ твърдитѣ тѣла въ човѣка, да превърнатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. Отрицателнитѣ състояния въ човѣка, както и мѫчнотиитѣ, на които се натъква, сѫ твърди тѣла, които трѣбва да се стопятъ. Какво прави химикътъ, когато иска да огъне нѣкой металъ? Той подлага дадения металъ на известна температура, различна за различнитѣ метали, и го стопява, т. е. превръща го въ течность. Отъ течность той може да го превърне въ въздухообразно тѣло. Въ тѣзи случаи огъньтъ, температурата играе важна роля. Следователно, попадне ли човѣкъ на огъня на любовьта, всички твърди тѣла въ него се стопяватъ като се превръщатъ въ течни и въздухообразни. Обаче, това още не е достатъчно. Понеже неблагороднитѣ метали — калай, олово, медь, желѣзо — се окисляватъ и внасятъ отрови въ човѣшкия организъмъ, тѣ трѣбва да се превърнатъ въ благородни — въ злато и платина. Само любовьта е въ състояние да преобрази тия метали, да ги превърне въ благородни. Една отъ задачитѣ на човѣка е да приеме жизнената енергия, т. е. праната отъ природата и да я използува разумно. Когато праната минава презъ калая, резултатътъ е единъ; когато минава презъ оловото, резултатътъ е другъ. Обаче, минава ли презъ златото и платината, резултатитѣ сѫ съвсемъ други. Колкото повече злато има въ кръвьта си, съ толкова повече възможности разполага човѣкъ. Златото е добъръ проводникъ на висша енергия. Нѣма ли злато въ кръвьта си, човѣкъ не може правилно да приема жизнената енергия отъ природата и да се ползува отъ нея. Следователно, каквато е преобладаващата срѣда въ човѣка, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ на неговия животъ. Мнозина се стремятъ къмъ духовенъ животъ, но за да придобиятъ този животъ тѣ се нуждаятъ отъ вѫтрешна свѣтлина, като условие за разумна работа. Има ли човѣкъ вѣра и любовь къмъ Бога, шщо друго не му остава, освенъ да работи съзнателно, да преобрази живота си. Цѣлиятъ козмосъ иде въ помощь на човѣчеството. Той разполага съ разумни реторти, въ които поставя човѣка, да го обработи. Докато е въ ретортата, човѣкъ страда, плаче, измѫчва се, но въ края на краищата той вижда, че това е неизбѣженъ процесъ. По този начинъ само неблагороднитѣ метали се превръщттъ въ благородни. Този процесъ се извършва постепенно. Когато огъньтъ силно напече човѣка, дава му се възможность да излѣзе навънъ, да се разхлади малко. Разумниятъ свѣтъ предвижда всички положения, вследствие на което е оставилъ въ ретортитѣ дупки, презъ които човѣкъ може да излиза. Обаче, постави ли го невидимиятъ свѣтъ въ ретортата, преди да се е разтопилъ докрай, той не трѣбва да излиза. Богъ изпитва човѣка, доколко е силна вѣрата и любовьта му. Нѣкои хора едва усѣтятъ огъня, веднага бѣгатъ навънъ. Съ бѣгане въпроситѣ не се разрешаватъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да се усъвършенствува, да се облагороди. Страданията сѫ условия за разуменъ животъ. Разумниятъ животъ опредѣля отношенията на човѣка къмъ Бога. И тъй, влѣзете ли въ ретортата на природата, не бѣгайте. Имайте търпение да минете презъ различнитѣ температури, при които металитѣ се топятъ, докато стигнете температурата на топенето на платината. Следователно, ще минете презъ температурата на топенето на всички метали: на калая, който се топи при 233°, на оловото — при 328°, на медьта — 1063°, на желѣзото — 1500°, на златото — 950° и на платината — 1750°. Презъ колкото по-висока температура човѣкъ минава, толкова по-добре и право мисли. Правата мисъль води къмъ право разбиране. Ако не мисли, човѣкъ дохожда до механическо разглеждане на въпроситѣ. Механическото разбиране не разрешава нѣщата. Като живѣе по закона на любовьта, човѣкъ ще бѫде добре и на земята, и на небето. Той ще се учи и ще види такива нѣща, каквито не е предполагалъ. Живѣе ли въ безлюбие, пакъ ще види много нѣща, но тѣ ще го разрушатъ. Животътъ на любовьта носи радость, свѣтлина и знание за човѣка. Животътъ на безлюбието носи страдания, разочарования и смърть. Живѣйте въ закона на любовьта, да се ползувате отъ нейнитѣ привилегии. Б о ж и я т а Л ю б о в ь н о с и п ъ л н и я ж и в о т ъ. 40.Лекция отъ Учителя, държана на 22. май, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Абсолютна реалность. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у ч и с т о т а т а. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човѣка седи въ неговитѣ разбирания. Сѫществуватъ два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможность, абсолютна и относителна реалность. Ще кажете, че не е важно, дали нѣщата се разглеждатъ въ тѣхната абсолютность или относителность. Или не е важно, дали разбиранията на хората сѫ стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човѣкъ ще бѫде облѣченъ съ нови или съ стари дрехи. Вижте, колко голѣма е радостьта на детето, когато майка му го облѣче въ нови дрехи! Все едно ли е да пие човѣкъ вода направо отъ извора, или да пие отъ шише, което цѣли месеци е стояло затворено?— По-добре да пиете отъ извора, отколкото отъ шишето. Човѣкъ трѣбва да пие вода направо отъ извора. Изворътъ подразбира Първата Причина, отъ която човѣкъ може да черпи вода. Тази вода подържа живота му. Въ този смисълъ, истината представя отношение на хората къмъ Първата Причина на нѣщата. Излѣзе ли отъ Бога, човѣкъ разполага само съ една възможность: да намѣри истината. Следователно, Богъ е вложилъ въ човѣка само една възможность — да намѣри истината и да я познае. — Защо Богъ е създалъ свѣта? — За да живѣемъ. За да живѣе, човѣкъ трѣбва да е свободенъ. Безъ свобода животътъ не може да се прояви. Който не е свободенъ въ живота си, и да придобие любовьта, тя ще му причини голѣми страдания. — Защо? — Защото любовьта живѣе въ абсолютна свобода, а не въ ограничения. Всѣко ограничаване на мислитѣ и на чувствата на самия човѣкъ внася ограничаване и на любовьта му. А любовьта не може да живѣе въ ограничения. Ограничи ли любовьта въ себе си, човѣкъ ограничава и Бога. Рече ли да ограничи Бога въ себе си, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Той влиза въ стълкновение съ себе си. Когато две тѣла влизатъ въ стълкновение едно съ друго, винаги побеждава по-силното, по-голѣмото. Ако единъ автомобилъ се сблъска съ тренъ, автомобилътъ ще се разруши напълно, а тренътъ ще усѣти слабо разтърсване. И тъй, човѣкъ има само една възможность —да познае истината. Тази възможность, обаче, има отношение къмъ две точки на правата, началната и крайната, както и радиусътъ има отношение къмъ центъра на крѫга и къмъ всѣка една отъ точкитѣ на окрѫжностьта. Казано е въ Писанието, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Оттукъ дохождаме до извода: за да намѣри и познае истината, човѣкъ трѣбва да възлюби Бога. Да възлюби човѣкъ Бога, това значи, да възлюби ближния си, защото Богъ живѣе въ ближния на човѣка. Първото отношение, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да възлюби ближния си заради Бога, Който живѣе въ него. Щомъ възлюби ближния си, и ближниятъ му ще го обича. Не може ли човѣкъ да обича ближния си, и ближниятъ му нѣма да го обича. Не може ли човѣкъ да обича Бога, и Богъ нѣма да го обича. Сега, ще се яви възражението: Не може ли да се живѣе безъ любовь?—И това може, но който живѣе безъ любовь, той самъ ще се унищожи. Запитали веднъжъ Паганини, може ли да свири на три струни. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. После го запитали, може ли да свири на две струни. Той свирилъ и на две струни. — Ами на една струна? На този въпросъ Паганини нищо не отговорилъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да се запитва, може ли да се живѣе безъ любовь, или може ли свѣтътъ да бѫде другояче построенъ? На тѣзи въпроси не може да се отговаря. Единицата не дава отчетъ за постѫпкитѣ си. Щомъ е тъй, ще знаете, че единствената връзка между човѣшката душа и Бога е любовьта. Тя може да се проявява само по единъ абсолютенъ начинъ. Пожелае ли човѣкъ да бѫде като Бога, това значи, другитѣ сѫщества да иматъ отношение къмъ него. Абсолютната любовь включва едно отношение само: човѣкъ да обича Бога, и Богъ да обича човѣка. Спазва ли това отношение, човѣкъ има правилно отношение къмъ всички живи сѫщества. Ако при това положение запитатъ човѣка, защо е нужно да служи на Бога, той трѣбва да отговори: Защото Го обичамъ. — Защо трѣбва да страдамъ за Бога? — Защото Го обичамъ. — Защо трѣбва да се раждамъ и умирамъ? — Защото обичамъ Бога. Има ли любовь къмъ Бога, човѣкъ може да си обясни всички прояви на човѣшкия животъ: загуби и печалби, страдания и радости, недоразумения и противоречия и т. н. Вънъ отъ любовьта тия нѣща оставатъ неразбрани. Влѣзете ли въ закона на мѫдростьта, тамъ противоречаята се изясняватъ по другъ начинъ. Обаче, знание се изисква за това. Ако дадете една хубава цигулка на нѣкое дете, то ще върти ключоветѣ й, ще ги дига и сваля, безъ да придобие нѣщо. Въ края на краищата детето ще развали цигулкта, но нѣма да се научи да свири. Докато не може да нагласява цигулката си, човѣкъ по никой начинъ не може да свири. Щомъ нагласи цигулката си, той започва да свири и всѣки день придава по нѣщо ново къмъ свиренето си. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкия животъ. Не може ли да настройва струнитѣ на своя животъ, т. е. да ги нагласява въ хармония съ своето сърдце и съ своя умъ, човѣкъ не може да свири правилно, т. е. не може да живѣе правилно. Следователно, между струнитѣ на човѣшкия животъ отъ една страна, както и между струнитѣ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце отъ друга, трѣбва да сѫществува пълна хармония. Защо трѣбва човѣкъ да люби ближния си? — Защото Богъ живѣе въ него. Щомъ люби Бога, човѣкъ трѣбва да люби и ближния си, въ когото Богъ живѣе. Не спазва ли това отношение, човѣкъ изпада въ крива линия на живота си. Що е кривата линия? Какво представя окрѫжностьта?—Окрѫжностьта е крива линия, на която всички точки сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна точка, наречена центъръ. Всички радиуси иматъ еднакви дължини, т. е. еднакви отношения и възможности къмъ центъра на крѫга. Ако единъ отъ радиуситѣ на крѫга стане по-дълъгъ или по-кѫсъ, хармонията въ този крѫгъ се измѣня. За да се запази тази хармония, всички сѫщества въ крѫга трѣбва да иматъ еднакви отношения къмъ центъра. Следователно, окрѫжностьта е крива линия, съставена отъ неограниченъ брой прави линии, които иматъ еднакви отношения къмъ центъра. Като знаете това, вие вадите заключение, че човѣкъ трѣбва да има само едно отношение—къмъ Първичния центъръ на живота, къмъ Бога. Движи ли се около повече центрове, той се натъква на голѣми противоречия. Спази ли своето истинско и единствено отношение, човѣкъ ще знае, какво да прави, какво да си позволява и какво не. Като не разбира този законъ, човѣкъ понѣкога се отказва да яде и мисли, че съ това ще постигне нѣщо. Обаче, като погладува нѣколко деня, той започва да се страхува, да не умре отъ гладъ. — Кой му е забранилъ да яде? Има нѣщо, което Богъ е забранилъ на човѣка, но ни най-малко не му е забранилъ да яде хлѣбъ. Богъ е забранилъ на първия човѣкъ да яде отъ дървото на познаване на доброто и на злото. Отъ плодоветѣ на всички останали дървета той има право да яде. Следователно, не яжте само отъ тия плодове, които могатъ да ви огрѣшатъ. Щомъ сгрѣши нѣщо, човѣкъ прибѣгва вече до лъжата. — Ама азъ искамъ да бѫда добъръ. — Не поставяй тази мисъль въ ума си. За човѣка е важно да люби Бога — първо и главно отношение въ живота му. Първото отношение е праволинейно, отъ периферията къмъ центъра, по линията на радиуса. Второто отношение на човѣка е любовь къмъ ближния му, криволинейно движение. Това движение започва отъ центъра на крѫга и върви къмъ всѣка точка на окрѫжностьта. Въ първото си отношение, човѣкъ се стреми само къмъ Бога, а въ второто — къмъ всички живи сжщества, къмъ ближнитѣ си, които сѫ излѣзли отъ сѫщото Начало — отъ Бога. Първото отношение е абсолютно, а второто—относително. И тъй, като държите въ ума си мисъльта за дветѣ отношения въ живота, вие можете да се предпазите отъ редъ изкушения. Запримѣръ, отивате при нѣкой вашъ познатъ, искате да ви даде пари на заемъ. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, нѣма вѫтрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по неговъ адресъ, че той е несправедливъ, че не е християнинъ и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате. Колкото сте вие християнинъ, толкова и той е християнинъ. Ако вие бихте дали първо мѣсто на Бога въ себе си, този човѣкъ, въ когото сѫщо така Богъ живѣе, щѣше да отвори сърдцето си за васъ и да ви услужи. Който те обича, той всѣкога е готовъ да те нахрани. Като отидешъ въ дома му, ти нѣма да носишъ голѣма торба и да очаквашъ да я напълни, но ще вземешъ съ себе си своята естествена торбичка — стомаха си, и ще вложишъ въ него една малка часть, безъ да го претоваряшъ. Речешъ ли да вземешъ повече, отколкото можешъ да носишъ, ти вършишъ престѫпление. Ходишъ ли на гости, никаква външна торбичка не трѣбва да носишъ съ себе си. Канятъ ли ви нѣкъде на гости, всѣки да вземе толкова, колкото стомахътъ му нормално приема. Не само това, но нѣмате право да взимате за кого и да е отъ вашитѣ близки. Който иска да опита гостоприемството на ближния си, той самъ трѣбва да го посети. Иначе, ще произлѣзатъ редъ недоволства, недоразумения, осѫждания и т. н. Слушате нѣкого да казва, че нѣкой не го погледналъ, както трѣбва. Какъ трѣбва да го погледне? Единъ е гогледътъ, който човѣкъ трѣбва да отправя къмъ ближния си. Той е погледътъ на любовьта. Вънъ отъ любовьта, всѣки погледъ представя отклонение отъ Божественото, отъ правия пѫть на живота. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ се бе си, отъ отношенията помежду си. Тѣ намиратъ, че отношенията имъ не сѫ правилни. Какво показва това? — Това показва, че тѣ нѣматъ любовь къмъ Бога. Дето любовьта не сѫществува, тамъ нѣма никакви възможности. Любовьта съдържа въ себе си всички възможности. Любещиятъ човѣкъ е подобенъ на изворъ. Който отиде при този изворъ, той ще задоволи жаждата си и ще благодари за благото, което е получилъ. Ще кажете, че не е лесно човѣкъ да отиде при извора на любовьта. Това зависи отъ бързината, съ която човѣкъ се движи. Ако нѣкой пѫтува съ бързината на свѣтлината, за осемь минути той може да слѣзе на земята, да задоволи жаждата си и да се върне назадъ. Който се движи съ малка бързина, той се отегчава отъ дългия пѫть. Като види, че му предстои дълъгъ пѫть, докато постигне своята цель, той се обезсърдчава. Живѣе ли въ закона на любовьта, човѣкъ нѣма да се обезсърдчава, нито да се отегчава. Страданията ще бѫдатъ изключени за него. Любовьта изключва всѣкакви страдания, всѣкакъвъ страхъ. Когато даде пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ може да направи всичко, каквото желае. Любовьта е вложена въ човѣшката душа. Достатъчно е човѣкъ да отвори душата, ума и сърдцето си за Божественото, за да изяви любовьта си къмъ всички живи сѫщества. — Ама да не осиромашее човѣкъ отъ това? Когато човѣкъ изявява любовьта си, отъ день на день той повече забогатява. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ сиромашията царува. И тъй, иска ли да забогатѣе, човѣкъ трѣбва да прояви Божественото начало въ себе си. Като се говори на хората за Божественото начало, мнозина отъ тѣхъ се съмняватъ въ съществуването на това начало. Въпрѣки това, тѣ казватъ, че Христосъ е Синъ Божий. Тогава, какъ примиряватъ въ себе си противоречието, Синъ Божий да бѫде предаденъ отъ свой ученикъ? Нѣкои се чудятъ, какъ така Христосъ, Синъ Божий, да се остави на единъ ученикъ да го предаде? Той не го ли позна? Не само това, но Христосъ направи Юда касиеръ, да има възможность да обира касата. Какъ се подаде Христосъ на евреитѣ и остави да бѫде разпнатъ? Обаче, Христосъ доказа силата си по обратенъ пѫть. Той доказа на човѣчеството, че Онзи, Който Го е изпратилъ на земята да изпълни Неговата воля, и отъ смъртьта ще го възкреси. Наистина, хората първо се съблазниха въ Христа, но после повѣрваха. Първоначално се разочароваха, но после се очароваха. Не е лесно човѣкъ да познае истината. Кой може да познае истината? Само онзи може да познае истината, който има абсолютно отношение къмъ Бога. Познае ли истината. човѣкъ придобива пълна свобода. Дето е свободата, тамъ любовьта царува. Яви ли се нѣкакво недоволство, любовьта изчезва. Любовьта изключва всѣкакво недоволство. Обичате ли нѣкого, не го учете, какъ трѣбва той да ви обича. Любовьта не се проявява по правила. Човѣкъ обича разумното въ хората. Синътъ обича баща си, защото е разуменъ. Дъщерята обича майка си, защото е разумна. Възъ основа на сѫщия законъ, Богъ обича човѣка, понеже е Негово разумно дете. Богъ обича това, което е излѣзло отъ Него. Измѣни ли отношенията си къмъ Бога, човѣкъ самъ си поставя препятствие за великата Божия Любовь. Каквото да прави, при каквото положение да се намира, човѣкъ никога не трѣбва да измѣня на своето първо отношение. Дълбоко въ душата си той трѣбва да знае, че обича Бога и, каквото прави, всичко е все за Него и въ Негово име. Той трѣбва да пази това свещено чувство въ себе си, никой да не знае, отъ какво се вдъхновява въ живота си. Започне ли на всички да разправя за любовьта си къмъ Бога, той скоро ще я изгуби. Нѣма защо да разправяте за отношенията си къмъ Първата Причина. Какви сѫ отношенията ви, доколко сѫ трайни, това и вие не знаете. Богъ самъ ще ви изпита. Освенъ Бога, никой другъ нѣма право да изпитва брата си. Който си позволи да изпитва любовьта на ближния си, той е орѫдие на лукавия. Мнозина се страхуватъ да се предадатъ въ рѫцетѣ на Бога и да Го обикнатъ, за да не изгубятъ отношенията си и къмъ другитѣ хора. Обикнете Бога и не се страхувайте! Щомъ обикнете Цѣлото, вие непременно ще обичате и частитѣ, ще имате отношения и къмъ тѣхъ. Когато обича Цѣлото, човѣкъ дава просторъ на любовьта си. Не Го ли обича, той внася ограничения въ любовьта си. Щомъ любовьта се ограничи, съ нея заедно и истината се ограничава. При първото положение човѣкъ живѣе въ абсолютната реалность. При второто положение той се намира въ относителната реалность на нѣщата. Влѣзе ли въ относителната реалность на живота, човѣкъ си служи съ много мѣрки. Влѣзе ли въ абсолютната реалность, той си служи само съ една мѣрка. Който люби Бога, той се движи отъ свѣтлина въ свѣтлина. Който върви въ пѫтя на относителната реалность, той върви отъ свѣтлина въ свѣтлина и отъ тъмнина въ тъмнина, отъ свѣтлини въ тъмнина и отъ тъмнина въ свѣтлина. Той минава въ различни фази. За такъвъ човѣкъ казваме, че се движи въ свѣта на вѣчнитѣ промѣни. Днесъ обича нѣкого, утре не го обича. Този човѣкъ се движи въ относителната реалность, която е свѣтъ на постоянни промѣни. Въ този свѣтъ нѣщата се разлагатъ, гниятъ и миришатъ. Трѣбва ли тогава да се обличате съ дрехитѣ на умрѣли хора? За предпочитане е човѣкъ да ходи голъ, или съ своитѣ скѫсани дрехи, отколкото да носи дрехи на мъртавци. Каквито дрехи носи човѣкъ, съ такива влияния се огражда. Съвременнитѣ хора носятъ вълнени дрехи, отъ вълната на овцетѣ, и неизбѣжно се подаватъ на тѣхнитѣ влияния. Дамитѣ, особено, носятъ кожи отъ лисици, отъ котки, отъ зайци по вратоветѣ си, вследствие на което се подаватъ на тѣхнитѣ влияния. Най-добритѣ дрехи, които човѣкъ трѣбва да носи, това сѫ лененитѣ и памучнитѣ. Всѣко животно си има свои специфични качества, които се предаватъ и на хората. Запримѣръ, мечката е интелигентна, но много отмъстителна, много злопаметна. Достатъчно е нѣкой да си позволи да я обиди съ нѣщо, за да не го забрави цѣлъ животъ. Обаче, както не забравя злото, което нѣкой й причинилъ, така сѫщо не забравя и доброто, което човѣкъ може да й направи. Единъ дърварь, нѣкѫде изъ Юндола, рѣзалъ дърва и се натъкналъ на особено явление. Срещу него се движела една мечка, съ нѣкакво опредѣлено намѣрение. Като я видѣлъ, дърварьтъ се уплашилъ много и не знаелъ, какво да прави. Като приближила до дърваря, мечката дигнала едната си лапа и я насочила срещу него. Той се успокоилъ, защото разбралъ, че мечката има нужда отъ него. Той погледналъ къмъ дигнатия кракъ на мечката и видѣлъ единъ голѣмъ трънъ, дълбоко забитъ въ лапата й. Дърварьтъ извадилъ тръна на мечката, намазалъ мѣстото съ дървено масло и здраво го превързалъ съ кърпата си. Следъ това мечката тръгнала да си отива, но повела съ себе си и дърваря. Той тръгналъ следъ нея, да види, какво иска да му покаже. Мечката го завела до едно мѣсто, дето имало нѣколко кошери, пълни съ медъ. По този начинъ тя искала да му благодари, да го възнагради за услугата, която той й направилъ. Като изучавате своя животъ, както и този на ближнитѣ си, ще бѫдете внимателни, да не се подавате на лоши влияния. Колкото е силно влиянието на добритѣ навици, толкова е силно влиянието и на лошитѣ навици. Има писатели, които подържатъ мисъльта, че човѣкъ може да живѣе по разни начини. — Не, човѣкъ може да живѣе само по единъ начинъ — по закона на Божията Любовь. Всички страдания и разочарования, всички падания и нещастия на хората се дължатъ, именно, на многото начини, по които тѣ живѣятъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да прави различни опити, за да се спаси човѣчеството, за да се оправи свѣта. — Има кой да мисли по този въпросъ. Който е създалъ свѣта, Той ще го оправи, Той ще го спаси. Човѣшкото спасение е относително. Свѣтътъ трѣбва да се спаси абсолютно. Това може да направи само Онзи, Който го е създалъ. Искате ли вие да спасите свѣта, трѣбва да се върнете къмъ Първата Причина на нѣщата. Това значи, да възлюбите Бога и Христа. Христосъ казва: „ Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Следователно, обичате ли Христа, вие ще обичате и Неговия Отецъ. — Можемъ ли да обичаме Христа, безъ да сме Го виждали? Да задавате този въпросъ, това значи, да си представяте Христа като обикновенъ човѣкъ, Който е сѫществувалъ само преди две хиляди години. Христосъ и днесъ сѫществува, и днесъ живѣе. Той казва: „Отивамъ да ви приготвя жилища“. Това показва, че Той отива тамъ, дето има жилище за Него. Щомъ има жилище за Него, Той има грижа и за своитѣ ближни. Той отива да имъ приготви жилища. И тъй, пазете се отъ отрицателното въ живота, за да не изгубите любовьта си, т. е. да не изгубите първото си отношение — отношението къмъ Първата Причина. Държите ли се здраво за това отношение, вие сте въ пѫтя на любовьта. Дето е любовьта, тамъ сѫ и мѫдростьта, и истината. Дето е любовьта, тамъ е знанието, тамъ е животътъ, тамъ е свободата, тамъ е чистотата. Чистата вода никого не опетнява. Нечистата вода, обаче, опетнява всичко. Дето мине, тя остава редъ утайки и наслоявания. Да възлюбишъ Бога, това значи отъ последенъ сиромахъ да те въздигне до най-голѣмъ богаташъ, външно и вѫтрешно. Колко сирачета сѫ се подигали въ живота, щомъ сѫ се свързвали съ Първата Причина. Обаче, скѫса ли се тази връзка, човѣкъ разлюбва Бога. Разлюби ли веднъжъ Бога, той всичко изгубва. — Може ли да ставе това? — Може. Докато е свързанъ съ Първата Причина, човѣкъ расте и развива своитѣ дарби и способности. Чрезъ тѣхъ той дохожда до високо обществено положение, става министъръ. Обаче, забрави ли Първото Начало, отъ Което е излѣзълъ, той изгубва всичко, каквото е постигналъ. Докато е билъ свързанъ съ Първата Причина, той се е ползувалъ отъ любовьта на всички хора. Скѫса ли тази връзка, всички хора се оттеглятъ отъ него. Отъ голѣмъ човѣкъ, съ високо обществено положение, той слиза на най-низкото стѫпало, дето го очакватъ страдания и разочарования. И тъй, запишете си следното правило: Докато Богъ ви люби, вие ще имате всичко, каквото душата ви желае. Разлюбите ли Го, всичко ще изгубите. Христосъ казва: „Отецъ ми ви люби, защото повѣрвахте, че Богъ живѣе въ мене, и азъ излѣзохъ отъ Него.“ — Може ли Богъ да живѣе въ лошия човѣкъ? — Богъ живѣе въ всички хора. Привидно човѣкъ е лошъ, но по вѫтрешно естество, по Божествено начало, човѣкъ е добъръ. Докато не прояви любовьта си къмъ Бога, човѣкъ всѣкога ще бѫде слабъ. Щомъ е слабъ, той никога не може да постигне желанията на своята душа. Следователно, искате ли да бѫдете силни, да реализирате стремежитѣ на душата си, обикнете Бога. — Защо се радва човѣкъ на слънцето? — Защото животътъ иде отъ него. — Защо обича той природата? — Защото тя носи всички блага на живота. Тя отваря широко обятията си за онѣзи, които я обичатъ. Не я ли обичатъ, тя се затваря. Тя казва на хората: Всички свои богатства оставямъ на ваше разположение. Ходете, дето искате: по гори, по планини и долини, преплавайте всички рѣки, морета и океани, но се учете. Като ви-дятъ толкова богатства предъ себе си, хората се забравятъ, започватъ да властвуватъ надъ тѣхъ, а съ това затварятъ вратитѣ, които природата имъ е отворила. Който се е опиталъ да ограничи природата, той самъ се е разрушилъ. Това подразбира стиха: „Не убивай“! Не убивай себе си, не убивай и ближния си. Спазва ли законитѣ на природата, човѣкъ ще спазва и тази велика заповѣдь. Човѣшката душа е безсмъртна, но веднъжъ слѣзълъ на земята, човѣкъ живѣе въ относителната реалность, въ смъртьта на материята, на плътьта. Докато дойде до абсолютната реалность, човѣкъ минава презъ относителната, презъ живота на страданията и смъртьта. За да влѣзе човѣкъ въ абсолютната реалность, Писанието му препорѫчва да не люби свѣта, т. е. временното, преходното, смъртното. Да люби човѣкъ свѣта, това значи, да живѣе въ относителната реалность на нѣщата. Да люби Бога, това значи, да влѣзе въ абсолютната реалность. Влѣзете ли въ тази реалность, Богъ ще ви запознае съ свѣта. Възлюбите ли свѣта, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осѫдени на страдания и смърть. Това подразбира стиха: „Не любете свѣта“. Не схващате ли вѫтрешния смисълъ на този стихъ, вие ще изпаднете въ противоречие, какъ е възможно да се казва на човѣка да не люби свѣта, когато е казано въ Писанието, че Богъ толкова възлюби свѣта, че даде Своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него. Следователно, искате ли да се запознаете съ членоветѣ на едно семейство, първо трѣбва да се запознаете съ бащата на това семейство. Познавате ли бащата и майката на едно семейство, вие ще познавате и тѣхнитѣ синове и дъщери. Обичате ли бащата и майката, вие ще обичате и тѣхнитѣ деца. Невъзможно е човѣкъ да обича хората, ако не обича Бога, ако нѣма правилни отношения къмъ Него. Има ли любовь къмъ Бога, той ще обича и хората. Който има тази любовь, той има животъ въ себе си. Дето има животъ, тамъ има и отношения между хората. Това виждаме и въ ежедневния животъ. Хората работятъ и взаимно си помагатъ въ физическия, въ сърдечния и въ умствения свѣтъ. Нѣкой работи въ известна область на умствения свѣтъ и, като дойде до нѣкакви постижения, той ги сподѣля съ всички ония, които се интересуватъ отъ този въпросъ. По този начинъ хората взаимно си помагатъ, Върху този законъ се създава и крепи обществото: единъ обработва земята, втори шие дрехи или обуща, трети прави научни изследвании и т. н. Тъй щото, семействата и обществата се подържатъ, благодарение на обмѣната въ труда на всички хора. Колкото по-правилни сѫ отношенията на хората къмъ Първата Причина, толкова и обществата сѫ по-добре организирани. И тъй, иска ли да запази своя вѫтрешенъ миръ, човѣкъ не трѣбва да нарушава своето първо отношение — любовь къмъ Бога. Щомъ има любовь къмъ Бога, той ще обича и ближнитѣ си. Въ абсолютната реалность сѫществува само едно отношение — любовь къмъ всичко живо. Въ относителната реалность, обаче, сѫществуватъ две отношения: или ще любишъ, или ще мразишъ. Срѣдно положение тамъ не сѫществува. Въ относителната реалность сѫществуватъ два полюса на живота: положителенъ и отрицателенъ. Въ абсолютната реалность сѫществува само единъ пѫть — пѫть къмъ любовьта, къмъ възходещето, къмъ положителното въ живота. Докато живѣе на земята, човѣкъ ще се натъква и на любовьта, и на умразата, като сили въ живата природа. Дойдете ли до умразата, не се борете съ нея, но приложете любовьта. Само любовьта е въ състояние да се справи съ умразата. Сѫщиятъ законъ се отнася и до злото. Не събуждайте злото въ себе си преждевременно. Обаче, събуди ли се то по нѣкакъвъ начинъ, не се борете съ него. Трѣбва ли овцата да отиде при заспалия вълкъ, да го разглежда, куче ли е или нѣщо друго? Срещне ли на пѫтя си заспалъ вълкъ, овцата трѣбва да се отбие отъ пѫтя си, да го отмине и да не се интересува отъ цего. Като се събуди отъ сънь, вълкътъ веднага ще почувствува, че овца е минала край него и ще съжалява, че я пропусналъ. Види ли, че вълкътъ се е събудилъ отъ сънь и се промъква къмъ кошарата, овцата трѣбва да го гледа отдалечъ, като презъ трѫба, да не се мърда отъ мѣстото си. Докато е въ стадото, около господаря си, тя е въ пълна безопасность. Съвременнитѣ хора сами си правятъ пакости. Като нѣматъ работа, тѣ обикалятъ злото, философствуватъ за произхода му, докато го събудятъ. Щомъ го събудятъ, тѣ попадатъ въ примкитѣ му и започватъ да страдатъ. Следователно, докато сте слаби още, не събуждайте злото въ себе си. Видите ли, че спи, оставете го спокойно, нека продължава своя сънь. Видите ли, че е вързано, не го развързвайте преждевременно. Това сѫ максими, които трѣбва да спазвате въ живота си. — Може ли злото да сѫществува въ любовьта?—Както микробитѣ сѫществуватъ навсѣкѫде, така и злото прониква и презъ най-малкитѣ отвърстия, но човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, какъ да се справя съ него. Дали вѣрвате въ сѫществуването на микробитѣ, това не е важно. Фактъ е, обаче, че микробитѣ всѣки день задигатъ десетки и стотици хора и ги отправятъ на онзи свѣтъ. Които не разбиратъ и не познаватъ разрушителната сила на тия микроскопически сѫщества, мислятъ, че злото иде отъ Бога.—Не, Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Той има предъ видъ доброто на всички души и ги поучава. Обаче, ония, които не изпълняватъ волята Му, тѣ сами се отклоняватъ отъ пѫтя си и се натъкватъ на страдания и болести. Това, което днесъ говоря, се отнася за ония, които искатъ да се учатъ. Които не искатъ да се учатъ, тѣ ще вървятъ по стария пѫть, ще живѣятъ съ старитѣ си разбирания. При сегашнитѣ условия на живота, старитѣ разбирания не сѫ нищо друго, освенъ стари пѣсни, на новъ гласъ. Време е вече човѣкъ да ликвидира съ тия пѣсни. Днесъ хората се нуждаятъ отъ нови пѣсни, на новъ гласъ. Хората се нуждаятъ отъ нови, чисти дрехи. Човѣкъ трѣбва коренно да се преобрази, да облѣче всичко ново. — Какъ ще се постигне това? — Като възстанови своето първо отношение — любовь къмъ Бога. Възстанови ли първото си отношение, човѣкъ придобива вѫтрешенъ миръ и се справя съ всички отрицателни състояния въ себе си. Съ други думи казано: придобие ли любовьта, човѣкъ лесно се справя съ злото. Злото остава вънъ отъ него и престава да го безпокои. За да отиде при Бога, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ царството на злото, което ще му каже: Като се връщашъ, пакъ мини покрай мене. Така бѣше казалъ Иродъ на мѫдрецитѣ, които отиваха да се поклонятъ на Христа. Обаче, ангелъ Господенъ имъ каза: Като се поклоните на Христа, ще минете по другъ пѫть, който ще ви се покаже, нѣма да се връщате въ царството на Ирода. Следователно, стигнете ли веднъжъ до Царството Божие, на връщане ще минете презъ другъ пѫть, който самъ Богъ ще ви посочи. Сега, като пѣете новитѣ упражнения, „Ти съзнавай, ти люби“ и „Нева-санзу“, вие трѣбва да влагате нѣщо дълбоко въ тѣхъ, да не пѣете механически. Пѣете ли „ти съзнавай, ти люби“, трѣбва, наистина, да любите, да се проникнете отъ любовьта, да подигнете съзнанието си поне една степень по-високо отъ обикновеното. Като пѣете по този начинъ, вие ще въздействувате както на себе си, така и на ближнитѣ си, ще събудите въ тѣхъ желание да пѣятъ. Добъръ пѣвецъ е този, който преживява това, което пѣе. Истински поетъ и музикантъ е този, който пе и свири безъ пари, отъ любовь къмъ пѣнието и свиренето. Този пѣвецъ или музикантъ се вдъхновява отъ любовьта на публиката, отъ вниманието, съ което тя го слуша, а не отъ паритѣ, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трѣбва, той напуща сцената. Като ученици, вие трѣбва да пѣете, да свирите, защото на небето се допущатъ само добри пѣвци и музиканти. Ако не знаете да пѣете или да свирите добре, дълго време ще стоите предъ райската врата, безъ да се удостоите да влѣзете вѫтре. Какво ще правите, ако животътъ на нѣкой вашъ ближенъ зависи отъ умението ви да пѣете или да свирите? Ако пѣете добре, ближниятъ ви ще бѫде помилванъ. При това положение, вие ще пѣете, ще вложите всичката си любовь, знание, сила. Следователно, ще знаете, че всѣко ваше недоволство и неразположение се дължатъ на факта, че нѣкой вашъ ближенъ, въ самитѣ васъ, е осѫденъ на смъртно наказание. Отъ вашето пѣние зависи, да бѫде ли помилванъ той, или не. Щомъ неразположението ви изчезне, това показва, че вашиятъ ближенъ е помилванъ. Много пѣвци и музиканти има въ свѣта, но тѣ сѫ въ областьта на относителното пѣние. Малцина сѫ влѣзли въ областьта на абсолютното пѣние. Само онзи може да влѣзе въ тази область, който има любовь въ себе си. Той пѣе съ душата си. Каже ли човѣкъ, че не може да пѣе, че е остарѣлъ, той е влѣзълъ въ областьта на относителното пѣние. Младъ или старъ, човѣкъ трѣбва да пѣе. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ безлюбието царува. Дето е безлюбието, тамъ е сиромашията, тамъ сѫ болеститѣ, тамъ е смъртьта. Дето е любовьта, тамъ и музика има. И тъй, искате ли да възстановите любовьта си къмъ Бога, дайте мѣсто на Божественото въ себе си. То работи въ човѣка, както слънцето — върху семенцата, както Духътъ Божий—върху душитѣ. Духътъ има свои помощници, свои съработници въ Великото Божие дѣло. Това сѫ всички хора, надарени съ таланти и способности. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото Богъ да не е вложилъ нѣкаква дарба. Отъ човѣка се иска работа, за да развие дарбитѣ, които природата е вложила въ него. Т. м. 39. Лекция отъ Учителя, държана на 16 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Аксиома на живота. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у м и л о с ъ р д и е т о. Съвременното човѣчество е дошло до положение, въ което трѣбва да стане смѣна на енергиитѣ му. Тази смѣна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се смѣнятъ енергиитѣ на човѣка това значи, да се смѣнятъ формитѣ на материалния свѣтъ, формитѣ на самата материя. Щомъ формитѣ се измѣнятъ, заедно съ тѣхъ се измѣня и посоката на енергиитѣ, т. е. посоката на силитѣ въ човѣка. Сега ще съставимъ пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася къмъ силата (С) така, както чувствата (Ч) къмъ мислитѣ (М1). Подъ думата „материя“ разбираме формата на нѣщата, чрезъ която силата се проявява. Подъ думата „сила“ разбираме проява на ума, т. е. резултатъ на работата на човѣшкия умъ или на Божественото въ човѣка. Когато умътъ работи повече отъ сърдцето, силата на човѣка е по-голѣма. Когато сърдцето работи повече отъ ума, гѫстотата на материята е по-голѣма. Тази е причината, поради която нѣкои хора сѫ слаби, сухи, а други — пълни. Който повече мисли, а по-малко чувствува, той е сухъ, тънъкъ. Който повече чувствува, а по-малко мисли, той е пъленъ. Този човѣкъ не обича много да философствува. Следователно, сърдцето не се нуждае отъ философия, а умътъ не се нуждае отъ гѫстота. Въ сърдцето се събира повече потенциална енергия, а въ ума — кинетическа. Човѣкъ трѣбва да знае методитѣ, чрезъ които да превръща потенциалната енергия въ кинетическа. Докато не е запалена, свѣщьта съдържа потенциална енергия въ себе си. Щомъ се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща въ кинетическа, т. е. въ свѣтлинна енергия. И ако човѣкъ чете на свѣтлината на тази свѣщь, той приема енергията й и я използува за възприемане на мислитѣ, които книгата съдържа въ себе си. Какъ ще се използува свѣтлината на свѣщьта, това зависи отъ съзнанието на човѣка. Който има будно съзнание, той ще запали свѣщьта и ще чете на нейната свѣтлина. Който нѣма будно съзнание, той може да запали свѣщьта и да заспи. Който разбира законитѣ на природата, той запалва свѣщьта и започва да работи. Щомъ свърши работата си, той изгасва свѣщьта и заспива. Това сѫ положения, които съграждатъ живота на човѣка. Като живѣе, човѣкъ се рѫководи отъ свои мисли и чувствувания, които, обаче, сѫ резултатъ на неговия миналъ животъ. Задачата му въ сегашния животъ е да се откаже отъ старитѣ си разбирания, които му сѫ причинили редъ страдания, и да се стреми къмъ новото, което единствено може да съгради неговия бѫдещъ животъ. Страданията сѫ резултатъ на миналото, радоститѣ — резултатъ на бѫдещето. Искате ли да живѣете въ радости, измѣнете посоката на живота си. — Ама беденъ съмъ. — Защо си беденъ? — Боленъ съмъ. — Защо си боленъ? Болестьта, сиромашията показватъ, че човѣкъ се е свързалъ съ единъ низшъ, неоргзнизиранъ животъ, който се движи въ посока, диаметрално противоположна на истинския животъ. Влѣзе ли въ неорганизирания животъ, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ му и да знае, какъ да ги избѣгва. Не ги ли избѣгва, той непременно ще попадне подъ тѣхнитѣ удари и ще носи последствията имъ: сиромашия, болести, страдания и смърть. Представете си, че едно малко дете се качва, на здравъ, силенъ конь и се мѫчи да го управлява. Докато има сили, то може да го владѣе. Въ най-скоро време силитѣ му изчезватъ, то отмалява, и коньтъ тръгва, накѫдето иска. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който влиза въ низшия, неорганизиранъ свѣтъ. Докато не е изгубилъ силитѣ си, той се справя съ него. Изгуби ли силитѣ си, този животъ започва да го владѣе. Като отслабне, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ. Нѣма защо да живѣя. — Не, въ всички свои прояви, животътъ има смисълъ, но човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си и да се нагърбва съ работи, които може да носи. Сега ще напиша следнитѣ отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означаватъ тия отношения? За да разберете смисъла имъ, вие трѣбва да ги принесете въ живота. Числото едно, запримѣръ, въ първото отношение, представя артистъ, който има отношение къмъ дветѣ си рѫце (2) и къмъ публиката (3). Колкото по-добре пѣе или свири, толкова повече хора ще дойдатъ да го слушатъ и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате единъ инженеръ (3), който се наема да строи кѫща, безъ да разполага съ голѣми знания. Не се минава много време, кѫщата се събаря (4). Като резултатъ, той не получава никакво възнаграждение (5). Това отношение е отрицателно. Усилията на този инженеръ сѫ отишли напразно. Това е обяснение на дветѣ отношения. Още много обяснения могатъ да се дадатъ. Като изучава живота си, човѣкъ вижда, че понѣкога работитѣ му вървятъ добре, като на артиста, а понѣкога — зле, като на инженера. Това показва, че енергиитѣ въ човѣка постоянно се смѣнятъ. Той е ту пасивенъ, ту активенъ; понѣкога е отрицателенъ, а понѣкога — положителенъ. Да бѫде човѣкъ пасивенъ, това значи, да събира енергии въ себе си, т. е. да бѫде въ състояние на почивка. Когато е активенъ, той изразходва събраната енергия. Въ този смисълъ, ние виждаме, че човѣкъ е изложенъ на постоянни промѣни: ту се качва, ту слиза. Той се качва по планини, но слиза и въ долини. Той върви по прави линии, но върви и по криви. Като върви по прави линии, той насочва енергиитѣ си ту въ хоризонтално, ту въ перпендикулярно положение къмъ земята. Дали се движи по вертикална или по хоризонтална линия, човѣкъ срѣща малко или почти никакви препятствия. Движи ли се по права линия, каквато мѫчнотия да срещне на пѫтя си, човѣкъ лесно я разрешава. Когато разумниятъ човѣкъ се движи, т. е. разрешава задачитѣ си, природата широко отваря вратитѣ си за него. За глупавия, обаче, тя затваря всичкитѣ си врати. — Защо вратитѣ на природата сѫ отворени за разумния? — Защото той може да прониква и презъ най-малкитѣ пространства. Той се вмъква и между най-малкитѣ частици, защото знае, че колкото малки да сѫ частицитѣ на материята, и между тѣхъ има празни пространства. Глупавиятъ, обаче, търси широко отворени врати. Той търси широкия пѫть, вследствие на което се натъква на голѣми изпитания и страдания. Както птицата може да ходи тамъ, дето млѣкопитаещото не може, така и умниятъ човѣкъ може да минава презъ такива отвори, презъ които глупавиятъ не може. На какво можемъ да уподобимъ птицата и на какво — млѣкопитаещото въ човѣшкия животъ? Птицата представя човѣшката мисъль, която лети високо. Млѣкопитаещото представя чувствата на човѣка, които се движатъ по земята. Затова, именно, мисъльта представя рѣдка срѣда, а чувствата — гѫста срѣда. Следователно когато се натъкне на нѣкаква голѣма мѫчнотия въ сърдцето си, за да я реши правилно, човѣкъ трѣбва да се качи въ ума си, да влѣзе въ по-рѣдка срѣда, дето препятствията сѫ по-малки. — Възможно ли е това? — Съ питане въпроситѣ не се разрешаватъ. — Мога ли да свиря добре? Ще свърша ли училище? Ще бѫда ли здравъ? — Това сѫ въпроси, за които не се пита. Искашъ ли да добиешъ всичко това, ти трѣбва да работишъ. Не работишъ ли, нищо нѣма да постигнешъ. Кой баща и коя майка нѣматъ желание синътъ имъ да има сѫщитѣ дарби, каквито и тѣ иматъ? Следователно, Богъ, Който ни е изпратилъ на земята да учимъ, има всичкото желание да постигнемъ онова, съ което Той разполага.—Възможно ли е това?—Щомъ питашъ, ти се съмнявашъ въ това, което е вложено въ тебе. Щомъ грѣшишъ, ти отричашъ живота. Щомъ отричашъ живота, ти приемашъ смъртьта. Дето е смъртьта, тамъ сѫ страданията. — Не съмъ ли човѣкъ? Нѣмамъ ли право да мисля? — Че си човѣкъ, това никой не отказва, но покажи своята човѣщина. Че имашъ право да мислишъ, и това никой не отказва, но покажи своята права мисъль. — Не съмъ ли свободенъ? — Никой не отрича свободата ти, но не подържай въ себе си желания, които могатъ да те заробятъ. Като хранишъ въ себе си низши желания, ти самъ създавашъ веригитѣ на твоето робство. Заробишъ ли се ти самъ, и окрѫжаващитѣ ще те заробятъ. Като знаятъ това, източнитѣ народи казватъ: Изхвърли навънъ всички желания, които те заробватъ. Наистина, всѣко желание, което не е въ съгласие съ човѣщкия умъ, заробва човѣка. И всѣка мисъль, която не е въ съгласие съ човѣшкото сърдце, сѫщо го заробва. За да не изпадне въ робство, човѣкъ трѣбва да отхвърли отъ себе си всички желания и мисли, които не сѫ въ съгласие помежду си. Кѫде сѫществува такова съгласие? — Въ разумния животъ. Само разумниятъ животъ се движи по успоредни линии. Щомъ тия линии започнатъ да се пресичатъ, разумностьта изчезва. Дето разумностьта изчезва, тамъ се явяватъ редъ мѫчнотии и препятствия. Като е дошълъ на земята, колкото да е уменъ човѣкъ неизбѣжно ще се натъква на мѫчнотии, но той трѣбва правилно да ги разрешава. Който е объркалъ концитѣ, той самъ трѣбва да ги разплете. Казвате, че срѣщате мѫчни задачи за решаване. За професоритѣ, които разполагатъ съ много знания, тия задачи сѫ лесни. Когато се е създавала природата, въ нея сѫ поставили задачи, които човѣкъ въ далечното бѫдеще ще разреши. Днесъ, съ всичката си философия и знание, човѣкъ едва решава леснитѣ задачи. Това показва степеньта на неговото развитие. По отношение на голѣмитѣ и сложни въпроси, които седатъ предъ него, той е малко дете. За да расте и да се развива правилно, даденъ му е капитал, който да пуща въ обръщение. Този капиталъ се увеличава и намалява, но има единъ основенъ капиталъ въ живота му, който никога не се мѣни. Това е неговиятъ мозъкъ. Като умре, човѣкъ всичко оставя на земята. Единственото нѣщо което взима съ себе си, това е капиталътъ, вложенъ въ неговия мозъкъ. Когато човѣкъ умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капиталъ. Цѣлъ животъ тя е работила върху него, превръщала е низшето въ висше, организирала го е и сега слиза да го вземе съ себе си. Тя взима само есенцията на мозъка, както фабрикантътъ на розово масло взима есенцията отъ розитѣ. Отъ три хиляди килограма рози, той изкарва само единъ килограмъ розово масло. Този фабрикантъ съ право може да каже, че носи три хиляди килограма рози съ себе си. — Възможно ли е това? — Възможно е. — Какъ? — Като есенция. Мнозина питатъ, какво ще правятъ следъ смъртьта си. — Много просто. Ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка съ себе си. Ако можете да превърнете материята на мозъка въ финна материя, въ есенция, която да вземете съ себе си, вие ще напредвате и на онзи свѣтъ. Не можете ли да превърнете мозъчната материя въ есенция, нищо не можете да придобиете. — Вѣрно ли е това? — Ще го опитате. Всички Божествени нѣща сѫ вѣрни и разумни. И тъй, душата, за която се говори, не е вънъ отъ човѣка. Тя се проявява чрезъ човѣшкия мозъкъ. Доколкото тѣлото и мозъкътъ на човѣка сѫ организирани, дотолкова и душата му се проявява. Ако тѣлото и мозъкътъ на човѣка не сѫ организирани, никаква душа не търсете въ него. Погрѣшката на съвре меннитѣ хора се заключава въ това, че тѣ отдѣлятъ тѣлото отъ душата, т. е. материята отъ силата. За да се прояви, силата се нуждае отъ материя, отъ форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи. За да се обработи, за да се организира, въ помощь й дохожда силата. Едно отъ отличителнитѣ качества на материята е инертностьта. Тя не се мърда отъ мѣстото си. Ако нѣкой иска да я помѣсти, това значи, да я дигне на рѫце, да я носи. Тя не се влюбва, подиръ никого не тича. За да я нахраните, вие сами трѣбва да й донесете храна, да отваряте и затваряте устата й. Въ това отношение, материята е голѣма аристократка. Става ли въпросъ за работа, не я търсете. Възъ основа на свойствата на материята, казваме, че тя нито се губи, нито се създава, но само се видоизмѣня. Всѣки може да носи толкова материя, съ колкото сили разполага. Безъ сила материята не може да се обработва. Благодарение на силитѣ въ природата, отъ материята се образува тѣло, чрезъ което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Подъ думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Подъ „сила“ разбираме интенсивностьта, съ която разумното се проявява. Материята пъкъ е формата, чрезъ която силата и енергията работятъ. Колкото по-голѣма и по-интенсивна е силата и енергията, толкова по-голѣмо напрежение предизвикватъ върху материята. Ако не може да издържи това напрежение, материята се пръска, както гранатитѣ се пръскатъ подъ напора на експлозивнитѣ вещества въ тѣхъ. Сега, като изучавате човѣшкото естество, виждате, че понѣкога човѣкъ изпада въ състояния, подобни на експлозивитѣ. Въ такива случаи, той е готовъ да избухне като бомба. Запримѣръ, минава нѣкой вашъ приятель покрай васъ и на шега ви казва една обидна дума. Понеже обичате приятеля си, вие нищо не му казвате, правите се, че не сте чули, какво ви е казалъ. Обаче, независимо това, обидната дума работи въ васъ. Приятельтъ ви продължава да се шегува съ васъ, но вие не можете повече да мълчите. Още при първата шега вие сте се подпушили и не можете да издържате. Вие търсите въ себе си, каква по-силна дума да му кажете, за да се отпушите. Това показва, че всѣка дума съдържа въ себе си известни сили, които указватъ съответно влияние върху човѣка. Не само думитѣ, но и хората взаимно си указватъ известно влияние. Запримѣръ, ако срещнете човѣкъ, когото обичате, колкото и да се въздържате, непременно лицето, движенията ви ще се измѣнятъ. Ако срещнете човѣкъ, когото не обичате, лицето ви пакъ ще се измѣни. Който разбира тия психологически състояния, по лицето на човѣка, по движенията му, той може да чете като по книга. Две естества има въ човѣка: едното естество се подава на контролъ; второто естество, обаче, мѫчно се контролира. Въ това отшение, индуситѣ правятъ редъ упражнения, да контролиратъ, именно, второто човѣшко естество. Въпрѣки това, то мѫчно се подава на контролъ. Мнозина мислятъ, че светиитѣ сѫ съвършени, че сѫ постигнали пълно самообладание и пълна себеконтрола. — Не, има нѣща въ човѣшкото естество, които и светиитѣ още не сѫ преодоляли. Тѣ сѫ работили цѣлъ животъ върху известна своя чърта и въ края на краищата пакъ не сѫ успѣли да се справятъ съ нея. Много окултни ученици сѫ забелязали сѫщото. Като искатъ да се справятъ съ нѣкоя своя отрицателна чърта, тѣ работятъ усилено въ това направление и мислятъ, че сѫ постигнали нѣщо. Минаватъ дни и месеци, тѣ не проявяватъ тази чърта. Докато мислятъ, че сѫ се справили съ нея, изведнъжъ става нѣщо, и тѣ пакъ я виждатъ въ себе си, като че никога не сѫ работили върху нея. Това се дължи на нѣкакво неочаквано прекѫсване на връзкитѣ съ природата. И следъ това трѣбва да мине много време, докато тия връзки отново се завържатъ. Сѫщото забелязваме и въ природата. Следъ всѣко земетресение става прекѫсване на воднитѣ течения. Вие виждате, че тамъ, дето е имало извори, следъ земетресението изчезватъ, а дето е нѣмало, нови се явяватъ. Следъ известно време изчезналитѣ извори отново се явяватъ на сѫщитѣ мѣста. Следователно, когато човѣкъ грѣши, изворитѣ на неговата душа се прекѫсватъ и изчезватъ. Изчезнатъ ли тия извори, заедно съ тѣхъ изчезва и растителностьта наоколо. Като се намѣри въ такива условия, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си съ Божественото. Щомъ тази връзка се възстанови, изворитѣ на живота отново потичатъ. Казано е въ Писанието, че както Богъ прощава, така и човѣкъ трѣбва да прощава. — Защо е необходимо хората да си прощаватъ? — За да възстановятъ връзкитѣ помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човѣка, за да знае, какъ да прощава. На думи човѣкъ казва, че е простилъ, но въ края на краищата вижда, че не е простилъ. Казано е, че Богъ ще заличи грѣховетѣ на хората и нѣма да ги помене. Както виждате, само Богъ е въ състояние да направи това. Дойде ли до хората тѣ днесъ прощаватъ и заличаватъ дълговетѣ си, на другия день отново ги изнасятъ на лице. Какво се ползува човѣкъ, ако постоянно бърка въ старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грѣшкитѣ на миналото си, или на младинитѣ си. Щомъ сте изправили погрѣшкитѣ си, не говорете вече за тѣхъ. — Все трѣбва човѣкъ да поплаче за погрѣшкитѣ си. — Нѣма защо да плаче. Плачътъ означава слабость. Той не разрешава задачитѣ на човѣка. Като плаче, човѣкъ несъзнателно търси помощь отъ нѣкого. Въпрѣки това, и най-силнитѣ и велики хора поне единъ пѫть въ живота си сѫ плакали, търсили сѫ помощь от нѣкѫде. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбира дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на живота. Той трѣбва да разглежда живота като нѣщо разумно. Следователно, натъкне ли се на нѣкакво противоречие, на нѣкаква отрицателна проява, той трѣбва да я трансформира въ себе си, да знае, че това не е истинскиятъ животъ. Животътъ, въ своята цѣлокупность, е разуменъ. Дали разбирате това или не, то е другъ въпросъ. Обаче, дръжте въ ума си тази мисъль като аксиома. Става ли въпросъ за свѣта, ще знаете, че свѣтътъ, създаденъ отъ Бога, е абсолютно разуменъ. Това да бѫде за васъ аксиома и да не се стремите да я доказвате. Всѣки за себе си ще знае, че свѣтътъ, въ който се движи, е разуменъ. Въ този свѣтъ живѣятъ разумни сѫщества. Така трѣбва да гледа човѣкъ и на живота. Мисли ли той, че животътъ е неразуменъ, всички негови усилия да измѣни живота, оставатъ напразни. Невъзможно е неразумното да стане разумно. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да умре за свѣта. Това значи, човѣкъ трѣбва да умре за стария животъ и да започне новъ животъ. Човѣкъ трѣбва да умре за старитѣ си разбирания и да започне съ нови разбирания, съ новия животъ. Новиятъ животъ изисква отъ човѣка да живѣе за Бога, а не за старото, за свѣтовното разбиране на нѣщата. Пророцитѣ сѫ разбирали аксиомата на живота и сѫ живѣли споредъ нея. Ще кажете, че пророцитѣ не сѫ били толкова учени, каквито сѫ ученитѣ въ сегашнитѣ времена. — Не, пророцитѣ сѫ имали такива знания за живота, каквито днесъ малцина ги иматъ. Пророцитѣ на миналото и днесъ живѣятъ между хората, и днесъ пророкуватъ. Пророцитѣ сѫ разбирали езика на Бога. Който разбира този езикъ, той не може да бѫде простъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ познава законитѣ на великата природа и живѣе съобразно съ тѣхъ. Да издържатъ пророцитѣ на голѣмитѣ противоречия, които сѫществували въ тѣхнитѣ времена, това говори за тѣхната сила. Гиганти сѫ били тѣ! И тъй, ние туряме въ мисъльта си аксиомата: Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е абслолютно разуменъ. Сѫществата, които живѣятъ въ този свѣтъ, сѫщо сѫ разумни. Приеме ли тази мисъль въ себе си, човѣкъ трѣбва да изучава пѫтищата, по които разумното се проявява. Като изучавате проявитѣ и пѫтищата на разумния животъ, вие ще разберете, кѫде сте се отклонили, и ще се изправите. По този начинъ само ще направите разлика между разумния и неразумния животъ, между богатия и сиромаха. Богатиятъ може да даде всичко, каквото искате. Сиромахътъ не може да даде всичко, каквото искате. Здравиятъ може да свърши всѣкаква работа. Болниятъ не може да свърши никаква работа. Следователно, искате ли пари, търсете богатия. Искате ли работа, обърнете се къмъ здравия. Сиромахъ, въ абслютния смисълъ на думата, подразбираме грѣшенъ човѣкъ, който не е изпълнилъ Божиитѣ закони. Не е сиромахъ онзи, който нѣма пари и имоти. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да бѫде богатъ, не съ пари и имоти, но съ добродетели. Добродетелниятъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ, защото всѣкога е изпълнявалъ волята Божия. Христосъ казва: „Богатиятъ не може да влѣзе вѣ Царството Божие“. Подъ думата богатъ Христосъ разбиралъ човѣкъ, богатъ съ пороци. Такъвъ човѣкъ, наистина, не може да влѣзе въ Царството Божие. Обаче, богатиятъ съ добродетели и сиромахътъ, беденъ отъ пороци и слабости, еднакво могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Разумнитѣ сиромаси и разумнитѣ богати ще влѣзатъ въ Царството Божие. Неразумнитѣ сиромаси и неразумнитѣ богати нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. Едно отъ условията за влизане въ Царството Божие е да знае човѣкъ да пѣе и да свири. Кракътъ на онзи, който не знае да пѣе, не може да стигне до вратата на Царството Божие. Който не може да пѣе, той непременно ще бѫде върнатъ назадъ. За да бѫдете приети въ Царството Божие, вие трѣбва да се учите да пѣете. Всѣки день трѣбва да пѣете, да благодарите за всичко и да славите Бога. Изпѣйте пѣсеньта „Ти съзнавай, ти люби“. Новата пѣсень „Нева-санзу“, която днесъ ви дадохъ, изисква пълно участие на ума, на сърдцето и на волята. Т. м. 38. Лекция отъ Учителя, държана на 8 май, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Пѫтьтъ на слабия и на силния. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у б л а г а т а в е с т ь. Сега ще ви дамъ нѣколко правила за живота. Първо правило: колкото и както да разчепквате една прежда, тя съдържа толкова конци въ себе си, колкото въ началото е имала. При това, не мислете, че като я разчепквате на конци, животътъ ви ще се нареди по-добре, отколкото по-рано е билъ нареденъ. Това правило се отнася за всички положения въ живота. Следователно, както и да разчепквате даденъ въпросъ, той ще си остане такъвъ, какъвто първоначално е билъ. Второ правило: ученикътъ никога не трѣбва да се влияе отъ окрѫжаващата срѣда. Постѫпи ли веднъжъ въ училището, той трѣбва да учи за себе си, да се стреми да свърши съ успѣхъ. Дали другаритѣ му ще се учатъ или не, това да не го смущава. Като учи добре, съ това той косвено помага и на другитѣ. Ако не учи, той ще влияе зле и на околнитѣ. Трето правило: никога не се товарете повече, отколкото трѣбва. Всѣки да носи толкова, колкото може. Не мислете, че, ако натоварите магарето си повече, ще свършите много работа. Не преговаряйте ума си съ повече знания, отколкото можете да носите. Това сѫ правила, които всички хора знаятъ, но не сѫ ги приложили. Ония, които не сѫ приложили тия правила, нека ги приложатъ. Като ученици, каквато работа да вършите, покрай нея, вие трѣбва да изучавате и музиката. Музиката, пѣнието не служатъ само за развлѣчение на човѣка, но тѣ му помагатъ за правилно разрешаване на трудни проблеми въ живота. Чрезъ музика и пѣние човѣкъ трансформира състоянията си. Освенъ вокална и инструментална музика, сѫществува още и музика на живота, която е различна за различнитѣ хора, споредъ гамитѣ, въ които се движатъ. Има гами на живота, въ които, попадне ли човѣкъ веднъжъ, мѫчно може да се освободи отъ тѣхното вредно влияние. И като пѣе или свири, всѣка пѣсень е въ сила да освободи човѣка отъ неговото тежко положение, или да смѣни състоянието му. Пѣснитѣ на птицитѣ, пѣнието на славея, запримѣръ, внася нѣкаква поезия въ душата на човѣка. Има пѣвци, чиято пѣсень внася радость, подемъ въ човѣшката душа. Който се занимава съ музика и пѣние, той има възможность да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползува отъ тѣхъ. Изучавайте живота въ всички негови прояви и ползувайте се отъ тѣхъ. Доброто дръжте, а злото туряйте настрана. Ще срѣ-154 щате и приятни, и неприятни нѣща въ живота си, но не се смущавайте. Въ природата има и долини, и върхове. Като слизате въ нѣкоя долина, вие ще имате едно състояние. Качвате ли се на нѣкой планински връхъ, ще имате друго състояние. Каквото виждате въ природата, сѫщото срѣщате и въ живота. Животътъ не е площь. Изучавате ли го съзнателно, ще видите, че въ него има долини, върхове, морета, рѣки, океани и т. н. Въ живота, както и въ природата, има недосегаеми по своята височина планински върхове и недостѫпни по дълбочината си долини. Както туристътъ се стреми къмъ високи планински върхове, така всѣки човѣкъ се стреми да се качи на нѣкой връхъ на живота, оттамъ да разглежда нѣщата и да се поучава. Сега, като слушате да се говорятъ такива нѣща, вие ще се запитате, защо човѣкъ живѣе, защо се радва и скърби, защо се ражда и умира и т. н. Колкото и да се запитвате за едно или за друго, ще знаете, че може да се отговаря само на такива въпроси, които иматъ математическо разрешение. Щомъ даденъ въпросъ не може да се разреши математически, той не може да има никакъвъ отговоръ. — Какво нѣщо е небето? — Това е въпросъ, за който още не сте готови да ви се говори. Нѣкой иска да знае, защо гладува често. Отговорътъ е следниятъ: Човѣкъ гладува, за да познае страданието. Като се нахрани, той ще се радва. Това не сѫ фило-155 софски отговори, но разумниятъ ще си послужи съ тѣхъ, както съ брашното, и ще направи една прѣсна пита. Ще кажете, че не разбирате това нѣщо и трѣбва да ви се обясни. Знайте, че природата си служи само съ загадки, за да застави хората да мислятъ. Ако имъ обясни всички явления, тѣ нѣма да мислятъ. На сѫщото основание, и ние загатваме нѣщата, безъ да ги обясняваме докрай. За да развие своя умъ, човѣкъ трѣбва самъ да мисли, да не очаква наготово да му решаватъ въпроситъ. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате главно съ ония въпроси, които допринасятъ нѣщо за разбиране на живота. Като ученици на Великата Школа, преди всичко вие трѣбва да бѫдете здрави, не само физически, но и психически. — Кой е психически боленъ? — Който е недоволенъ, който се съмнява, който не владѣе ума, сърдцето и волята си. Човѣкъ не е виновенъ, че се е разболѣлъ, но е виновенъ, ако не се лѣкува. Човѣкъ не е виновенъ, че не може да владѣе ума, сърдцето и волята си, но е виновенъ, когато не работи върху възпитанието си. Той трѣбва да възпитава ума сьрдцето и волята си, да дойде до пълно самообладание. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за музиката. Като ученици, вие трѣбва да пѣете и да свирите, да си служите съ музиката. Нѣма човѣкъ на земята, който не знае да пѣе. И говорътъ е музика, пѣсень. Колкото по-му-156 зикаленъ е човѣкъ, толкова по-музикално говори. Казватъ за нѣкого, че говори сладко, че говорътъ му е пѣсень. Разумното говорене е музика, пѣсень. Нѣкой казва, че не се нуждае отъ музика. — Не, безъ музика човѣкъ не може да сѫществува. Яденето, говорътъ, писането, ходенето, движенията сѫ все музика. Българинътъ се движи между две гами: мажорна и миньорна. Въ българскитѣ народни пѣсни преобладаватъ миньорнитѣ гами. Тѣзи гами не се отразяватъ добре върху възпитанието на българина. Той трѣбва да измѣни нѣщо въ своята пѣсень, за да придобие онзи елементъ, който му липсва. За да разбере, какво му липсва, той трѣбва да изучи добре физическия свѣтъ. Този свѣтъ е предговоръ къмъ духовния. Не познава ли физическия свѣтъ, човѣкъ нѣма да разбере и духовния. Ако човѣкъ, изобщо, не само българинътъ, не разбере физическия, видимия свѣтъ, по никой начинъ нѣма да разбере невидимия, духовния. Сега ще ви дамъ една нова пѣсень „Нева- санзу“ — на чуждъ, източенъ езикъ. Тя не може да се преведе на български езикъ, понеже сричкитѣ нѣма да се съвпаднатъ. Освенъ това, ако думитѣ й се преведатъ на български, тѣ ще изгубятъ силата си. Като пѣе вдъхновено, човѣкъ твори. Въ този смисълъ, пѣнието е творчески процесъ. Въ пѣсеньта „ти съзнавай, ти люби“, пѫтьтъ, по който човѣкъ минава, е гладъкъ, безъ препятствия. Въ пѣсеньта „Нева-санзу“ пѫтьтъ не е равенъ. Чо -157 вѣкъ трѣбва да слѣзе отъ височина въ долина, да разреши нѣкой мѫченъ въпросъ въ живота. Изобщо, музиката помага на човѣка при известни болести. Съ нея той може да се лѣкува. Музиката е по-добро срѣдство за лѣкуване отъ всѣкакви лѣкарства и инжекции. И когато не може да реши нѣкоя задача въ живота си, човѣкъ пакъ трѣбва да пѣе. Пѣятъ не само обикновенитѣ хора, но и най-великитѣ адепти и светии. Тѣхната музика сѫществува по-отдавна отъ тази на земята. Музиката на съвременнитѣ хора представя малка свѣтлинка всрѣдъ голѣма тъмнина. Колкото малка да е тази свѣтлинка, единъ день тя ще се усили. Тя е начало на бѫдещата музика, безъ която новата култура не може да дойде на земята. Ако не се създадатъ нови музикални форми, и новата музика не може да дойде. Като професия, музиката е едно нѣщо; като творческа сила, като дарба, вложена въ човѣка, тя е друго нѣщо. Човѣкъ не трѣбва да пренебрегва въ себе си това, което природата е вложила. Човѣкъ трѣбва да пѣе, да свири, да се развива музикално. За да пѣе и свири, той трѣбва да бѫде свободенъ, да не се стѣснява. Не е ли свободенъ, човѣкъ не може да успѣва. Като слуша нѣкоя хубава пѣсень, той иска да я изпѣе, но се стѣснява. Мине ли презъ ума му нѣкоя свѣтла мисъль, той иска да я приложи, но изведнъжъ се спре, изгуби вѣра въ себе си. Една пѣсень е добре изпѣта, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нѣщо въ човѣка, Пѣсеньта „Нева-санзу“ ще остане съ думитѣ, които ви дадохъ, макаръ и неразбрани за васъ. Неразбранитѣ нѣща сѫ далечни, а разбранитѣ — близки. Това, което човѣкъ не може да възприеме, е далечъ отъ него; това, което възприема, е близо до него. Непостижими нѣща сѫ ония, които стоятъ далечъ отъ човѣка. Постижими сѫ ония, които сѫ близо до него. Като се стреми къмъ непостижими нѣща, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се натъкне на нѣкаква опасность. Стръменъ е пѫтьтъ къмъ непостижимото. Той е пъленъ съ изненади и опасности, каквито човѣкъ срѣща вечерь въ гората или въ тропическитѣ мѣста. Колкото да сѫ опасни мѣстата, презъ които адептътъ минава, той е защитенъ отъ тѣхъ, защото вѫтрешно е въорѫженъ. Обаче, слабиятъ може да пострада въ безопаснитѣ мѣста. И окултнитѣ науки криятъ въ себе си голѣми опасности, които могатъ да изненадатъ всѣки невъорѫженъ човѣкъ. Много религиозни хора сѫ полудявали отъ страхъ. Много хора сѫ полудявали при пѫтуване по море или океанъ. Случвало се е параходътъ, съ който пжтуватъ, да се запали. Като нѣма кѫде да бѣгатъ, тѣ полудяватъ отъ страхъ. Има случаи, когато човѣкъ полудява, само като му съобщатъ нѣкаква неприятна весть: или че паритѣ му сѫ пропаднали, или кѫщата му е изгорѣла, или синътъ му е умрѣлъ. Въ такива случаи, човѣкъ трѣбва да има самообладание, първо да провѣри, вѣрно ли е това, което му съобщаватъ. При каквито изпитания да се натъква, човѣкъ трѣбва да пѣе, да се хармонизира. Сега, ако речете свободно да задавате въпроси, вие първо ще питате, какъвъ е смисълътъ на страданията и радоститѣ, какъвъ е смисълътъ на живота и на смъртьта, защо човѣкъ трѣбва да се ражда и преражда. Като отидете на онзи свѣтъ, тамъ ще видите своитѣ минали животи като на кино. Като разглеждате своитѣ добри и лоши постѫпки на миналото, вие ще разберете, защо днесъ имате добри или лоши отношения съ хората. Отношенията ви съ хората отчасти само обясняватъ въпроситѣ за радоститѣ и страданията въ живота. Като разглеждате своитѣ минали животи, ще видите, че на нѣкои хора сте правили голѣми добрини, жертвували сте се за тѣхъ, а на други сте правили голѣми пакости и злини. Като проследите дългата история на вашия животъ, вие ще разберете причината и последствията на нѣщата. Това, което ще видите на другия свѣтъ, можете да го видите още докато сте на земята, но за това се изисква високо съзнание. Докато дойдете до това високо съзнание, оставете миналото си настрана. Миналото ви нека бѫде развлѣчение за бѫдещето, а сегашното да ви бѫде като работа, която ви предстои да свършите. Веднъжъ дошли на земята, вие трѣбва да бѫдете внимателни, защото ще се натъкнете на опасни мѣста. Минавате ли презъ тия мѣста, вие трѣбва да бѫдете добре въорѫжени, да не пострадате. Ако искате да преминете нѣкоя дълбока рѣка, вие трѣбва да имате здравъ поясъ. Искате ли да минете презъ нѣкоя гѫста гора, трѣбва да носите револверъ въ джоба си, да не ви изненада разбойникъ или нѣкой звѣръ. Отивате въ нѣкой магазинъ да си купувате дрехи. Търговецътъ ще ви изгледа внимателно отъ главата до краката. Той иска да разбере, носите ли револверъ, т. е. звонкови пари въ джоба си, за да ви стане на крака или не. Ако разбере, че разполагате съ звонкови, той веднага скача на крака и предлага услугитѣ си. Убеди ли се, че сте беденъ, той не мърда отъ мѣстото си. Като проследите живота на съвременнитѣ хора, виждате, че все има нѣщо, което ги респектира. То може да бѫде парата, силата, знанието, доброто и т. н. Търговецътъ услужва за звонковитѣ, а клиентътъ е внимателенъ и учтивъ къмъ търговеца, за да го предразположи, да му даде добра стока. Учтивостьта и вниманието и на двамата е користно — всѣки иска да получи нѣщо. Като се натъкватъ на грубия, материаленъ животъ, религиознитѣ и духовни хора казватъ, че не се нуждаятъ отъ пари. — Щомъ живѣятъ на земята, тѣ се нужлаятъ отъ пари, но паритѣ не трѣбва да бѫдатъ идеалъ въ живота имъ. Тѣ се нуждаятъ отъ знание, отъ сила, отъ нѣкаква велика идея, на която да служатъ. Каква по-велика идея може да търси човѣкъ отъ идеята да служи на Бога? Нѣкои казватъ, че не се нуждаятъ отъ Бога. — Това е неразбиране на нѣщата. Богъ е глава на човѣшкото тѣло. Какво представя тѣло безъ глава? Казано е въ Писанието: „Глава на твоето Слово е истината.“ Както тѣлото на човѣка не може безъ глава, така и душата, и духътъ не могатъ безъ глава. Главата е начало на нѣщата. Въ широкъ смисълъ на думата, начало на нѣщата е Богъ. Следователно, безъ глава, безъ начало, безъ Бога нищо не се постига. Който разбере значението на думитѣ „служене на Бога“, той е влѣзълъ вече въ духовния свѣтъ, дето владѣе пълна хармония, пъленъ редъ и порядъкъ, абсолютенъ вѫтрешенъ миръ. Духовниятъ свѣтъ не е нѣкѫде далечъ отъ хората. Той е около тѣхъ. Отъ съзнанието на човѣка зависи, дали ще живѣе на земята само по физически начинъ, или ще живѣе и духовно. Като развива своитѣ духовни центрове, човѣкъ влиза въ връзка съ духовния свѣтъ, главно съ разумнитѣ сѫщества отъ този свѣтъ и се учи отъ тѣхъ. Човѣкъ самъ опредѣля своя пѫть. Отъ живота му зависи и посоката на неговото движение. Сега, като говоримъ за духовния животъ, ние не искаме да налагаме на хората правила, какъ да живѣятъ. Иска ли да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да спазва само единъ моралъ: или страхъ отъ Бога, или любовь къмъ Бога. Страхътъ е отрицателна страна, а любовьта — положителна. За предпочитане е човѣкъ да влѣзе въ положителната страна на живота и така да се подига, отколкото въ отрицателната. Като говоря за страхъ отъ Бога, азъ имамъ предъ видъ онзи свещенъ трепетъ къмъ Бога, който освобождава човѣка. Да се бои човѣкъ отъ Бога, това значи, да мисли, какво прави. Като се страхува отъ Бога, човѣкъ се стреми, каквото прави да е благоугодно на Бога. Нѣма ли това чувство въ себе си, човѣкъ допуща въ ума си различни мисли, които го сковаватъ, както циментовата каша сковава предметитѣ. И въ окулттната наука има мисли, които сѫ подобни на циментовата каша. Постави ли човѣкъ крака си тамъ, мѫчно може да го извади. Щомъ се втвърди, кашата трѣбва да се счупи. Не може ли самъ да счупи втвърдилия се циментъ, човѣкъ трѣбва да търси външна помощь. Освободи ли веднъжъ крака си отъ циментовата каша, втори пѫть не трѣбва да го поставя. Втората каша ще бѫде по-лоша отъ първата. И тъй, иска ли да води мораленъ животъ, човѣкъ трѣбва да има или страхъ отъ Бога, или любовь къмъ Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, човѣкъ ще стане. Чрезъ страха, човѣкъ ще придобие мѫдрость, която ще го спаси. Чрезъ любовьта пъкъ той ще влѣзе въ закона на благодатьта. Любовьта е пѫть на най-малкитѣ съпротивления. По този пѫть и децата вървятъ. Обаче, пѫтьтъ на страха е пѫть за гениалнитѣ хора, за адептитѣ, за боговетѣ. Божествата никога не вървятъ по пѫтя на любовьта. Ако нѣмаха страхъ отъ Бога, съ силата си, тѣ биха разрушили свѣта. Но понеже иматъ страхъ, тѣ вървятъ по пѫтя на мѫдростьта. Съ любовьта работятъ малкитѣ, слабитѣ сѫщества, а съ страха — великитѣ сѫщества, боговетѣ. Само страхътъ отъ Бога е въ състояние да смири, да укроти силнитѣ хора. Нѣматъ ли този страхъ, тѣ щѣха да проявяватъ силата си навсѣкѫде, но съ това щѣха да предизвикватъ силитѣ на природата. Да предизвикашъ силитѣ на природата срещу себе си, това значи, да бѫдешъ тъпканъ на общо основание. Ето защо, силнитѣ сѫщества, адептитѣ и боговетѣ сѫ предпочели да иматъ страхъ отъ Господа, и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нѣматъ ли страхъ отъ Господа, тѣ ще бѫдатъ давени, както кучетата се давятъ. Едно голѣмо, силно куче хванало едно по-малко, повалило го на земята и започнало да го дави. Малкото куче се борило, падало, ставало на земята, докато успѣло да се освободи отъ голѣмото и хукнало да бѣга. Скоро то настигнало друго куче, по-малко, и постѫпило съ него по сѫщия начинъ, както голѣмото, което му дало добъръ урокъ. Като се освободило, и малкото куче хукнало да бѣга. По-малкитѣ кучета бѣгатъ отъ по-силнитѣ, но отъ страхъ, а не отъ любовь. Давене е това. Нѣкой иска да е силенъ, че каквото да става съ него. — Не е така. Силниятъ трѣбва да има страхъ отъ Бога. Не се ли страхува, той самъ ще се разруши. И най-голѣмитѣ и силни гранати се пукатъ сами. Пукне ли се веднъжъ, нищо не остава отъ силата й. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не изразходва силитѣ си напразно. Всѣка граната, като се пукне, трѣбва да извърши нѣкаква работа. Природата не изразходва силитѣ си напразно. За да не правите голѣми грѣшки въ живота си, препорѫчвамъ ви да вървите по пѫтя на любовьта. Който иска да ходи по пѫтя на мѫдростьта, той трѣбва да знае, че този пѫть е мѫченъ. Като грѣшите, Богъ ще ви тъпче. Благословение е за човѣка Богъ да го тъпче, но това не става често. Малцина сѫ хората, които се ползуватъ отъ тая привилегия. Това не значе, че Богъ ще слѣзе на земята като човѣкъ и ще почне съ краката си да тъпче онзи, който е пристѫпилъ Неговия законъ. Когато благоприятнитѣ условия се смѣнять въ неблагоприятни, това е Божиятъ кракъ, който тъпче. Нѣкой човѣкъ се издигналъ до положението на генералъ, който командува цѣла армия, но ако пристѫпи Божия законъ, кракътъ на Бога започва да го тъпче: уволняватъ го отъ служба, лишаватъ го отъ права, отъ пенсия, изгубва уважението на своитѣ другари и войници. Той се чувствува самъ, изоставенъ, безъ никакво внимание отъ страна на приятели и познати. Такова бѣше положението и на царь Давида, който взе жената на Урия Хетееца. Богъ му даде единъ добъръ урокъ. Синътъ на Давида започна да го гони, и той трѣбваше да бѣга босъ, безъ царска корона на глава. Съ това Богъ му напомняше положението, отъ което го въздигна. Отъ простъ овчарь Давидъ слана царь, Божий избранникъ. Това, което стана съ Давида, ще стане съ всѣки, който нарушава Божиитѣ закони. За никого не е направено изключение, и за васъ нѣма да се направи. За да не изпада въ такива окултни каши, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се въорѫжи съ знание. Като учи добре, човѣкъ може да мине спокойно и презъ най-опасни мѣста. Като учи, човѣкъ разработва и ума, и сърдцето си. Той е готовъ да се жертвува за Бога, за ближнитѣ си. Каквито блага придобие, той дава отъ тѣхъ и на ближнитѣ си. Даде ли нѣщо отъ себе си, той го забравя. Такъвъ човѣкъ обича работата и не очаква други да работятъ за него. Каквото човѣкъ придобие съ своя умъ и съ своето сърдце, това остава за него. При това, всѣка работа, която човѣкъ върши съ любовь, колкото да е маловажна, е на мѣстото си. Тя е толкова почтена, колкото и най-голѣмитѣ и високи служби. Обаче, кол-166 кото да е добра работата, която човѣкъ върши, не трѣбва да заеме цѣлия му животъ. Като работи нѣщо нѣколко години, нека смѣни тази работа съ друга. И царь да е, човѣкъ пакъ нѣма да царува цѣлъ животъ. Като царува 40—50 години, ще отстѫпи престола си на своя синъ. Сега, като вървите по пѫтя на обикновения животъ и на обикновената наука, вие постепенно навлизате въ своя вѫтрешенъ, разуменъ животъ, дето работитѣ сѫ постоянни, а явленията не ставатъ въ ограниченото време и пространство, както на физическия свѣтъ. Тѣ ставатъ извънъ времето и пространството. Човѣкъ всѣкога може да бѫде царь на себе си, да господарува на своитѣ поданици — клеткитѣ си, и да ги възпитава. Това, което става вѫтре въ човѣка, става и вънъ отъ него. И обратно: това, което става въ външния свѣтъ, става и въ човѣка. Като съпоставя външния свѣтъ съ вѫтрешния, човѣкъ дохожда най-после до истината. Сега, каквото да се говори на хората, тѣ трѣбва да прилагатъ. Какъ ще разберете, каква е семката, ако не я посадите и не видите плода й? Какъ ще разберете живота, ако не го изучавате? Красивъ и сериозенъ е животътъ. Сегашниятъ животъ на хората не е нищо друго, освенъ външна дреха на истинския животъ. Ще дойде день, когато тази дреха на живота ще се махне, както затворникътъ сваля затворническия халатъ при излизане отъ затвора. И Христосъ бѣше затворникъ, съ вѣнецъ на глава и мантия, която свалиха отъ гърба му. Освободи ли се живота отъ своята външна мантия, вие ще го видите такъвъ, какъвто е въ действителность. Когато се говори за страдания, хората започватъ да се страхуватъ. Вземете примѣръ отъ Христа. Той понесе най-голѣмитѣ страдания безъ страхъ, защото обичаше Бога и се страхуваше отъ Него. Той пазѣше свещено законитѣ Му. Който не спазва Божиитѣ закони, той е страхливъ човѣкъ. Биятъ ли ви, кажете като Христа: Вие не биете, както трѣбва. Не сте научили още това изкуство. Обиратъ ли ви, кажете имъ, че не сѫ научили това изкуство, както трѣбва. Дайте примѣръ на хората, какъ се бие, какъ се обира и т. н. Да биешъ нѣкого по правилата на любовьта, това значи, ако е боленъ, да го излѣкувашъ; ако е умрѣлъ, да го възкръсишъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ да не ги обератъ, да не ги уволнятъ, да не ги биятъ и т. н. Колкото и да се страхуватъ, всичко това ще стане, но да стане поне на време. Не стане ли на време, тогава е лошо. Ще дойде день, когато ще ви обератъ, ще ви уволнятъ отъ работата ви, ще ви набиятъ и отъ васъ ще останатъ само сухи кости. Като минете покрай кѫщата си, ще кажете: Всичко това едно време бѣше мое. Каквото и да е останало отъ васъ, знайте, че то е нѣщо реално. Работете, именно, за тази реалность. Какъ ще работите? Или по пѫтя на любовьта, или по пѫтя на мѫдростьта. Обичайте Бога и страхувайте се отъ Него, за да изпълнявате волята Му и свещено да пазите Неговитѣ закони. Т. м. * 37. Лекция отъ Учителя държана на 1 май 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постижения на богатия и на сиромаха. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у ч и с т а т а м и с ъ л ь. Написахте ли манифестъ къмъ поданицитѣ на своята държава? Ще кажете, че лесно се пише, но мѫчно се прилага. Изобщо, нѣщата лесно се говорятъ, а мѫчно се правятъ.—Защо е така? — Защото на физическия свѣтъ човѣкъ срѣща много препятствия, които мѫчно може да преодолѣе. Лесно е да каже човѣкъ, че ще се качи на Монъ-Бланъ. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне редъ препятствия, които ще му попрѣчатъ. Лесно е да каже човѣкъ, че е християнинъ. Рече ли да приложи Христовитѣ принципи въ живота си, той ще се натъкне на редъ изпитания, които ще му попрѣчатъ. Много години сѫ нужни на човѣка, докато се качи на онази височина, която го опредѣля като истински християнинъ. Нѣщата ставатъ мѫчно, защото се изисква време. Въ мисъльта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че нѣкой цигуларь свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката въ рѫце, виждате, че не се свири лесно. Този цигуларь е свирилъ 20—30 години непрекѫснато, по нѣколко часа на день. Лесно се казва, че 2 + 2 = 4, но нѣщата въ живота не ставатъ така лесно. Докато дойдете до числото четири, трѣбва много да работите. Единицата е творческо число; двойката— число на работа; тройката —число на равновесие; четворката—число на движение. Значи, докато дойде до положение да каже, че 2 + 2 = 4, човѣкъ трѣбва да се е научилъ да твори, да работи, да уравновесява силитѣ си и да се движи правилно. Това значи, да е постигналъ съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ не е нито мѫжъ, нито жена. Докато човѣкъ се раздвоява въ чувствата и въ мислитѣ си и се проявява ту като мѫжъ, ту като жена, той не е съвършенъ. Жената мисли и чувствува по женски, а мѫжътъ мисли и чувствува по мѫжки. Обаче, има положения, при които и мѫжътъ, и жената мислятъ, чувствуватъ и усѣщатъ еднакво. Запримѣръ, и мѫжътъ, и жената казватъ: Спи ми се, яде ми се. Какво означаватъ яденето и спането въ живота? Преведете тия процеси въ духовния свѣтъ и вижте, какво означаватъ тѣ тамъ. Като не разбиратъ живота, хората казватъ, че отъ човѣка се искатъ дѣла, а не думи. Колко дѣла се искатъ отъ човѣка? Споредъ васъ много дѣла се искатъ. — Не, едно дѣло се иска отъ човѣка, т. е. едно начало. Подъ думитѣ много дѣла подразбираме силитѣ, вложени въ човѣка, които съдействуватъ за проявяване на първото начало въ него. Казвате, че трѣбва да правите добри дѣла. Кои дѣла сѫ добри? Ако заколите кокошка, за да угостите гоститѣ си добре, това добро е само за гоститѣ ви, но не и за кокошката. Ако отстѫпите леглото си на своя гостъ, той ще бѫде доволенъ, но вие нѣма да бѫдете доволни. Следователно, истинско добро е онова, което е добро едновременно за всички. Истинското добро прави всички хора доволни. Доброто е мѣрка, съ която се опредѣлятъ всички нѣща въ живота. Добро нѣщо е, когато човѣкъ се ражда, но добро е и когато умира. Щомъ се е родилъ, той трѣбва и да умре. За да се роди човѣкъ, има причина; и за да умре, пакъ има причина. Човѣкъ може да умре за грѣховетѣ си, но той може да умре и за спасението на човѣчеството. И тъй, за да се домогне до истинското добро, човѣкъ трѣбва да се замисли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ животъ. Той трѣбва да се замисли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ моралъ. Трѣбва ли човѣкъ да спори съ хората, дали е добъръ, мораленъ, или ученъ? Събератъ се двама души и започватъ да спорятъ, кой отъ тѣхъ е по-добъръ, по-мораленъ, по-ученъ. Като не могатъ да дойдатъ до нѣкакво разрешение, тѣ търсятъ трети, който да служи като арбитъръ, да имъ разреши въпроса. Човѣкъ трѣбва самъ да знае, дали е добъръ, ученъ, мораленъ и самъ да се харесва. Остане ли другитѣ да го харесватъ и да се произнасятъ за неговитѣ качества, той далечъ още не е постигналъ това, за което спори. Такъвъ, какъвто е, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Щомъ е доволенъ, той всѣки день ще прибавя по нѣщо къмъ своя характеръ. Истинското доволство води къмъ щастие. Щастливиятъ човѣкъ познава законитѣ на живота и на мѣсто ги прилага. Какъ ще дойде човѣкъ до тия закони? — Чрезъ щастието. Като знае да пѣе, човѣкъ ще познава законитѣ на пѣнието. Като знае да смѣта, човѣкъ ще познава законитѣ и на смѣтането. Когато казваме, че едни хора разбиратъ смѣтането по-добре, а други — по-слабо, подразбираме, че тѣ не познаватъ еднакво законитѣ на смятането. Сѫщото се отнася и до говоренето, до правенето на добро и т. н. Това сѫ дарби, които не сѫ еднакво развити въ всички хора. Всички хора не могатъ еднакво да правятъ добро. Това се дължи на дарбата имъ за правене на добро. Лесно е да каже човѣкъ, че трѣбва да прави добро, но мѫчно е да го реализира. Лесно е да каже човѣкъ, че иска да се качи на Монъ-Бланъ, но мѫчно може да се качи. Да се качи човѣкъ на Монъ-Бланъ и да слѣзе оттамъ, това значи, да изпита всички трудности и мѫчнотии, каквито планината представя. Лесно е да се говори за добрия животъ, но мѫчно се прилага. Обаче, за разумния, за смѣлия човѣкъ животътъ е лекъ и приятенъ. Следователно, най-голѣмото изкуство, до което човѣкъ може да се домогне, е да знае, какъ да живѣе. Който разбира това изкуство, той никога не свързва живота съ смъртьта. Свързвате ли живота съ смъртьта, вие сте въ относителния животъ. Дойдемъ ли до същината на живота, ние включваме въ него безсмъртието. Обикновениятъ човѣкъ не знае, какво нѣщо е безсмъртието. Само безсмъртниятъ познава безсмъртието. Безсмъртенъ е онзи, който отъ нищо не се смущава, който не нарушава своя вѫтрешенъ миръ. Докато се смущава отъ всѣка болесть, отъ всѣка неприятность въ живота, човѣкъ е въ областьта на смъртьта. Той е смъртенъ човѣкъ. Когато турцитѣ искатъ да кажатъ, какво нѣщо е вѫтрешниятъ миръ, тѣ си служатъ съ поговорката: „Цѣлиятъ свѣтъ да изгори, но моята черга да не изгори.“ Възможно е чергата на човѣка да не изгори, но при положение на безсмъртие. На смъртния чергата всѣкога изгаря, защото тя е направена отъ сѫщата материя, отъ която е направена земята. На съвършения човѣкъ, обаче, чергата не може да изгори, защото, когато свѣтътъ гори, той ще бѫде нѣкѫде въ пространството, на луната, или на слънцето. Той ще вземе своята черга съ себе си и ще се разхожда изъ пространството. Животътъ на съвършения е животъ на права мисъль. Нѣма ли прави, трезви мисли, човѣкъ не може да разбере живота. Щомъ не разбира живота, той всѣкога ще е недоволенъ. Ако не е жененъ, той казва: Да бѣхъ се оженилъ поне, че да разбера смисъла на живота. Като жененъ, именно, той нѣма да разбере смисъла на живота. Неженениятъ е самъ, нѣма съ кого да се кара. Въ желанието на човѣка да е жененъ, се крие стремежътъ на душата къмъ обединяване, къмъ хармонизиране на душитѣ. Постигне ли това хармонизиране, човѣкъ е намѣрилъ вече своето мѣсто въ живота и въ природата, което Провидението му е опредѣлило. Това е задачата, която всѣки човѣкъ самъ трѣбва да реши. — Нали Богъ знае, кое мѣсто ми е опредѣлилъ? — Богъ знае, но и ти трѣбва да знаешъ. Веднъжъ си дошълъ на земята, ти трѣбва да изпълнишъ всичко онова, което Богъ е опредѣлилъ за тебе. Човѣкъ живѣе благодарение на Божията мисъль. Докато Богъ мисли за човѣка, последниятъ има условия да се усъвършенствува. Усъвършенствуването е дълъгъ процесъ. Човѣкъ не може да стане съвършенъ за нѣколко години. Десетки, стотици и хиляди години сѫ нужни на човѣка, докато стигне известно съвършенство. Стане ли въпросъ за съвършенство, българитѣ си служатъ съ поговорката: „Зяй, коньо, за зелена трева!“ Тази поговорка не е вѣрна, защото коньтъ никога не зяе за зелена трева. Казваме „зяе и прозява.“ — Кога човѣкъ се прозява? — Когато не се интересува отъ нѣщата, или когато нѣма работа. Прозявката показва, че въ известни сили и енергии на човѣка има застой. Прозявката, като природенъ процесъ, има предъ видъ да възстанови известенъ редъ и порядъкъ на нѣщата. При всѣко прозяване въ човѣка се влива нова енергия. Само живитѣ хора, само хора съ будно съзнание могатъ да се прозяватъ. Радвайте се, когато хората се прозяватъ, защото сѫ живи, будни. Обаче, умрѣлитѣ и заспалитѣ хора никога не се прозяватъ. Какъ се е създало понятието „прозявка“? На френски езикъ думата прозявамъ означава „bailler“. Отъ корена на тази дума се образува българската дума „бая“. Значи, който се прозява, той бае, т. е. прави нѣщо. Всѣка дума има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който показва, че създаването на буквитѣ, на думитѣ въ езика не е произволенъ, но разуменъ, съзнателенъ процесъ. Запримѣръ, думата „мамо“ е съставена отъ две срички: първата сричка „ма“ означава това, което е дало нѣщо отъ себе си. Втората сричка „мо“ означава това, което е взело нѣщо и се е отдѣлило. Щомъ нѣщо се отдѣля, то трѣбва да се върне. Тѣзи две срички показватъ, че между идеитѣ трѣбва да има обединяване. Следователно, всѣка идея, която излиза отъ човѣка, отива въ пространството, прави цѣлъ крѫгъ и се връща тамъ, отдето е излѣзла. Сѫщото се отнася и до доброто, и до злото. Като излѣзатъ отъ човѣка, тѣ образуватъ единъ крѫгъ и пакъ се връщатъ къмъ него. Значи, законътъ за обединяване на нѣщата сѫществува навсѣкѫде въ живота. Какво представя злото като сила въ живота и въ природата? За да разберете поне отчасти, какви сили се криятъ въ злото, разгледайте, какъ се пише на български езикъ думата „зло“. Тя е съставена отъ три букви. Буквата „з“ е законъ на размножаване. Значи, зло е само онова, което се размножава и расте безъ законъ. Като се размножаватъ, тия сѫщества искатъ да се хранятъ. Понеже сѫ се размножили безъ законъ, и храна нѣма да иматъ достатъчно. Щомъ храната имъ не е достатъчна, тѣ се изяждатъ едни други. Следователно, когато човѣкъ дава възможность на мислитѣ, чувствата и желанията си да се размножаватъ безъ законъ, той създава злото. Знакътъ на фиг. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луциферъ е стѫпилъ на земята, съ което иска да каже, че тя е негово притежание. Дветѣ линии, отправени нагоре, показватъ раздвояване. И наистина, дето злото се явява, тамъ всѣкога настѫпва раздовояване, т. е. разединяване. Докато бащата въ единъ домъ е живъ, синоветѣ и дъщеритѣ живѣятъ въ съгласие. Щомъ бащата замине за другия свѣтъ, злото веднага влиза въ този домъ; синоветѣ и дъщеритѣ започватъ да спорятъ, кой да вземе по-голѣма часть отъ наследството. Когато двама души ядатъ и пиятъ заедно, ако не сѫ разумни, злото ще се вмъкне между тѣхъ, и тѣ ще започнатъ да се каратъ, кой отъ двамата ялъ и пилъ повече. Символътъ на доброто, представенъ на фиг. 2., е противоположенъ на злото. Тази е причината, поради която доброто освобождава човѣка и му дава просторъ, а злото го ограничава и заробва. Обаче, колкото и да мислятъ хората, че злото е силно, въ края на краищата не излиза така. Макаръ и да е стѫпилъ на земята и мисли, че я владѣе, Луциферъ самъ изпада въ противоречие. Той вижда, че сѫщата земя, която си въобразява, че владѣе, го носи изъ пространството. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ това? Заключението е следното: Невъзможно е човѣкъ да владѣе това, което носи. Нѣкой езди конь и мисли, че го вла-дѣе. — Не, щомъ коньтъ носи човѣка, последниятъ не може да го владѣе. Преди всичко, физически коньтъ е по-силенъ отъ човѣка. Добре е човѣкъ да езди конь, да се качва на автомобилъ, на аеропланъ, но само отъ време на време, а не постоянно. Ще кажете, че не можете безъ конь, или безъ автомобилъ. Има нѣща, безъ които човѣкъ не може, но тѣ не сѫ нито конь, нито автомобилъ, нито файтонъ. Човѣкъ не може да живѣе безъ импулса на своето сърдце и на своя умъ. Обаче, и като живѣе съ импулса на своето сърдце и на своя умъ, той трѣбва да избѣгва еднообразието.— Защо?— Еднообразието убива човѣка. И тъй, човѣкъ не може безъ сърдце и безъ умъ, т. е. безъ мисъль и чувства. Той трѣбва да дава пѫть на ония мисли и чувства въ себе си, които турятъ редъ и порядъкъ въ живота му. Има мисли и чувства въ човѣка, които могатъ да го изхвърлятъ вънъ отъ живота, както водата изхвърля на брѣга всички умрѣли животни, всички предмети, които нѣматъ опорна точка. Обаче, водата не може да изхвърли навънъ живата риба. Тя е пригодена, именно, къмъ условията на водата. Параходъ, вързанъ за котвата си, не може да излѣзе вънъ отъ водата. Откѫсне ли се отъ котвата и се понесе по вълнитѣ на водата, безъ надзора на опитния капитанъ, водата ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животътъ се вълнува подъ влиянието на въздушнитѣ течения. Влѣзе ли въ живота, човѣкъ трѣбва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нѣщо, животътъ ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Щомъ сте влѣзли въ живота, вие трѣбва да бѫдете съсрѣдоточени. Какво става около васъ, това не трѣбва да отвлича вниманието ви. Щомъ вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осѫдени да попаднете въ вълнитѣ на живота, които ще ви изхвърлятъ далечъ нѣкѫде. Следователно, отидете ли на събрание, да слушате нѣкаква речь или беседа, отправете вниманието си къмъ говорителя и слушайте, какво той говори. Ако можете така да се съсрѣдоточите, че да не виждате, нито кой е билъ до васъ, предъ васъ или задъ васъ, нито да видите, колко души сѫ присѫтствували на събранието, вие сте използували беседата. Иначе, разсѣе ли се вниманието ви, вие сте присѫтствували само съ тѣлото си, т. е. съ автомобила си, въ който е седѣлъ шофьора, но не и господарьтъ. Господарьтъ е билъ другаде нѣкѫде и нищо не е чулъ и разбралъ отъ това, което се говори. Следователно, когато казваме, че хората се каратъ и биятъ помежду си, въ сѫщность тѣхнитѣ слуги се каратъ, но не и господаритѣ имъ. Като каратъ автомобилитѣ си, слугитѣ се каратъ помежду си, кой отъ двата автомобила да мине пръвъ. Кой ще отстѫпи? — Слабиятъ. Слабиятъ трѣбва да бѫде разуменъ, да отстѫпва на физически силния. Това подразбира стиха: „Не противи се на злото!“ Злото е дяволътъ въ свѣта, който се отличава съ своята експедитивность. Дето ходи, каквото прави, дяволътъ все бърза. Който смѣе да се изпрѣчи на пѫтя му, той го поваля на земята. Отличителното качество на човѣка пъкъ е това, че той всѣкога и навсѣкѫде търси правото. Като търси правото, той има възможность да се спира на много мѣста и да се учи. Обаче, въпросътъ за правото днесъ е неразрешимъ. Той представя ирационално число. Колкото и да дѣлите това число, все ще се получи остатъкъ. Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: Отъ мене да мине. Животътъ работи съ ирационални и съ рационални числа. Тъй щото, не се опитвайте да дѣлите числата на живота безъ остатъкъ. Който издирва нѣщата въ тѣхната точность, той не разбира живота. Животътъ постоянно смѣня числата, съ които работи: Днесъ работи съ нѣкое рационално число, утре — съ ирационално. Това значи, че нѣма вѣчно щастие на земята. Ако човѣкъ днесъ е щастливъ, утре ще бѫде нещастенъ. Колко щастливъ може да бѫде онзи баща, на когото тримата синове сѫ на война и му съобщаватъ, че двамата отъ тѣхъ сѫ убити? Какъ ще бѫде щастливъ онзи човѣкъ, на когото кѫщитѣ сѫ съборени отъ земетресение? При сегашнитѣ условия на живота, и съвършениятъ човѣкъ ще опита дисхармонията, която сѫществува на земята, Христосъ, най-великиятъ и съвършенъ човѣкъ, дойде на земята, но и Той опита голѣмата дисхармония между хората. Той дигна камшикъ и се опита да изгони продавачитѣ отъ Божия храмъ, но не успѣ. И до днесъ храмоветѣ сѫ пълни съ продавачи. Обаче, идеята, която Христосъ прокара съ тази своя постѫпка, и досега още живѣе въ сърдцата на хората. Христосъ дойде на земята, да покаже на хората, какъ да приложатъ любовьта. За да живѣятъ по любовь, хората трѣбва да измѣнятъ разбиранията си, да приложатъ Христовитѣ принципи. Живѣятъ ли съ старото, тѣ трѣбва да бѫдатъ на различни планети. За да се обичатъ хората, единъ трѣбва да бѫде на Земята, другъ—на Слънцето, трети — на Венера, четвърти — на Луната и т. н. Като имъ домѫчнѣе, тѣ ще се срещнатъ на Земята, ще си поговорятъ сладко и ще се раздѣлятъ. Засега, обаче, и това е невъзможно. Мнозина се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ ходили въ духовния свѣтъ. Ходили сѫ въ духовния свѣтъ, а не могатъ да кажатъ нищо ново. Тѣ си представятъ духовния животъ като този на земята. — Не, духовниятъ свѣтъ се различава коренно отъ физическия. Духовниятъ свѣтъ е свѣтъ безъ никакви противоречия. Тамъ владѣе пълна хармония и чистота. И тъй, човѣкъ трѣбва да има права мисъль, която да му служи за мѣрка въ живота, да различава обикновеното отъ необикновеното, човѣшкото отъ Божественото. Обикновеното, т. е. човѣшкото създава тревоги, безпокойствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото, обаче, носи щастие, миръ и свобода. Човѣкъ се безпокои, че нѣма пари да довърши кѫщата си. Майката се безпокои, че детето й заболѣло отъ нѣкаква болесть, или че е отишло нѣкѫде и не се е върнало на време. Търговецътъ се безпокои, че не може да плати полицитѣ си на време. Започне ли човѣкъ да гледа на нѣщата отъ Божествено становище, той ще види, че всичко, каквото се случва въ живота му, е за негово добро. Добро е, че нѣкой човѣкъ нѣма пари да довърши кѫщата си, защото наскоро ще стане голѣмо земетресение, което ще събори много кѫщи. Като мине земетресението, той ще намѣри пари да довърши кѫщата си. Иначе, земетресението щѣше да засегне и неговата кѫща и щѣше да го съсипе материално. Майката не трѣбва да се безпокои, че детето й е болно, защото тази болесть ще развие въ него известна мекота, която му е нужна въ живота. Майката не трѣбва да се безпокои, че детето й закъснѣло нѣкѫде, защото ще разбере, че това закъснение е било за добро. То е срещнало на пѫтя си друго дете, което е паднало и счупило крака си, и му е помогнало да го заведе у дома му. Гледа ли на жи-147 вота по този начинъ, човѣкъ ше види, че задъ всѣко зло се крие нѣкакво добро. За да не изразходва напразно енергията си, щомъ се намѣри предъ известни неприятности, мѫчнотии и страдания, човѣкъ трѣбва да трансформира състоянията си, по-леко да понася тия нѣща. Като се изучава, човѣкъ вижда, че, при всички изпитания въ живота си, има нѣщо въ него, което се безпокои и смущава, но има нѣщо, което остава спокойно и гледа на нѣщата философски. Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората спорятъ за нищо и никакво. Тѣхнитѣ спорове сѫ подобни на детскитѣ. Учительтъ влиза въ отдѣлението си и задава въпроса: Колко е 5X5? Нѣколко ученици дигатъ рѫка да отговорятъ, обаче, учительтъ извиква този ученикъ, който последенъ е дигналъ рѫка. Ученикътъ, който пръвъ е дигналъ рѫка, се обижда, защо учительтъ не го е предпочелъ, и се явява споръ. Всички ученици иматъ право да дигатъ рѫка, но и учительтъ има свобода да дигне, когото иска. Въ единъ часъ е невъзможно да бѫдатъ изпитани всички ученици. Учительтъ ще изпита двама-трима ученика, а останалитѣ ще слушатъ. При това, нужно ли е всички ученици да отговорятъ на въпроса, колко е 5 Х 5? Единъ ученикъ ще отговори на въпроса, колко е 5X5; другъ ще отговори на въпроса, колко е 5X6; трети пъкъ ще отговори на въпроса, колко е 5X7 и т. н. Пазете се отъ еднообразието на нѣщата. Отговори ли единъ ученикъ, че 5 X 5 = 25, въпросътъ е свършенъ. Трѣбва ли следъ това да дойде другъ нѣкой, да казва, че на сѫщия въпросъ може и по другъ начинъ да се отговори? Какъвъ ще бѫде другиятъ начинъ? Той ще започне да доказва, че 5 + 5 = 10, 10 + 5 = 15, 15 + 5 = 20, 20 + 5 = 25. И това е вѣрно, но по-бързо е решението на 5 Х 5. Уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Уменъ човѣкъ е онзи, който върви по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления, по пѫтя на най-малкитѣ разходи. Тъй щото, дойдете ли да решавате нѣкакъвъ въпросъ, вие трѣбва да бѫдете справедливи. Истински справедливъ човѣкъ е онзи, който никога не внася противоречия въ своитѣ постѫпки. Природата никога не поставя противоречия въ живота на хората. Следователно, като ученикъ, който изучава живата природа, постѫпвай като нея. Питатъ ли те, колко е 5 X 5, отговори направо, безъ никакви извъртвания. Кажи, че 5 Х 5 = 25 — нищо повече. Следователно, задачата на човѣка е да не внася никакви противоречия нито въ своя животъ, нито въ живота на своитѣ ближни. Внесе ли най-малкото противоречие нѣкѫде, той е длъженъ да го отстрани. Тази е причината, поради която хората трѣбва да се раждатъ и прераждатъ. Тѣ трѣбва да дохождатъ много пѫти на земята, за да изправятъ погрѣшкитѣ на своето минало. Нѣкой виденъ философъ е създалъ нѣкаква теория, съ която е внесълъ голѣми заблуждения въ умоветѣ на хората. Този философъ трѣбва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме съ изправянето й. Докато е малко дете още, майката го повива въ пелени, кѫпе, храни, както и когато намира за добре. То плаче, иска да й каже, че е виденъ философъ и не трѣбва да постѫпва съ него противъ желанията му. Като го повива и разповива, съ това майка му иска да каже: Едно време и ти по този начинъ си завързвалъ умоветѣ на хората съ своитѣ теории, но сега ще ги развържешъ, т. е. ще ги освободишъ. Този философъ не трѣбва да живѣе съ своето минало величие, но да се примири съ положението си на дете и да желае майка му да го кѫпе често. Като го кѫпе често, майка му ще освободи съзнанието му отъ редъ наслоявания на неговто минало. Като се освободи отъ тия наслоявания, той може да изправи погрѣшкитѣ си къмъ човѣчеството. Всѣка негова погрѣшка е погрѣшка и на цѣлото човѣчество. И обратно: погрѣшката на цѣлото е погрѣшка и на частьта. Веднъжъ дошълъ на земята, задачата на всѣки човѣкъ е да изправи, както своитѣ погрѣшки, така и тия на своитѣ ближни. Като изправяте своитѣ погрѣшки, вие правите добро на себе си и на ближнитѣ си. Бѫдете доволни отъ малкото, което можете да постигнете въ единъ животъ. Не мислете, че въ единъ жи-150 вотъ можете да станете съвършени. Съвършенството на човѣка се заключава въ това, което той може да постигне днесъ. Това, което ще постигне утре, представя неговиятъ идеалъ. Идеалътъ на човѣка е въпросъ на неговото бѫдеще. Като знаете, че всѣки човѣкъ е длъженъ да изправя погрѣшкитѣ си, вие лесно ще се справите съ противоречията си. Ако човѣкъ не разреши малкитѣ противоречия и мѫчнотии, той ще се натъкне на по-голѣми. Единъ светия често минавалъ край домоветѣ на единъ богатъ и на единъ беденъ. Като го виждалъ, богатиятъ му казвалъ: Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Искамъ да ме освободи отъ него. Сиромахътъ пъкъ му казвалъ: Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията. Искамъ по нѣкакъвъ начинъ да ме освободи отъ нея. Светията предалъ молбата и на двамата предъ Господа. Господъ му отговорилъ: Иди при богатия и му кажи да започне всѣки день да роптае противъ богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя отъ богатството, което днесъ има. На сиромаха пъкъ ще кажешъ, всѣки день да благодари за сиромашията си. Като видя, че той е благодаренъ отъ сиромашията си, веднага ще го освободя отъ нея. Като чулъ тия думи, богатиятъ казалъ на светията: Какъ е възможно да бѫда неблагодаренъ и недоволенъ отъ богатството си? — Щомъ това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. И сиромахътъ казалъ на светията, че му е невъзможно да благодари за сиромашията, — Щомъ е така, сиромашията и за напредъ ще остане съ тебе. И тъй, иска ли човѣкъ да се освободи отъ нѣкаква неприятность или мѫчнотия, той трѣбва да направи невъзможното. Не прави ли голѣми усилия да преодолѣе лошитѣ условия, вмѣсто да се освободи отъ тѣхъ, тѣ още повече ще се влошатъ. Ако иска да се освободи отъ богатството си, богатиятъ не трѣбва да очаква на Бога, Той да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромаситѣ. Сиромахътъ пъкъ да не очаква на богатитѣ, или на Бога, да получи всичко наготово, но да се заеме да работи, самъ да изкарва прехраната си. Човѣкъ трѣбва да разчита на себе си, а не на онова, което случайно иде отвънъ. Като говоря тия работи, ще кажете, че лесно се говорятъ, но мѫчно се прилагатъ. Разумниятъ, обаче, каквото говори, веднага го прилага. Той е внимателенъ въ постѫпкитѣ си и никога не грѣши. Случи ли се да направи нѣкоя погрѣшка, той веднага я изправя. — С а м о Б о ж и я т а Л ю б о в ь н о с и п ъ л н и я ж и в о т ъ. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 24 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Трудни задачи. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у с и л а т а н а д о б р о т о. Сега ще прочета 4 гл. отъ книгата на пророкъ Данаила. За следния пѫть всѣки самъ да прочете тази глава и да си извади кратки бележки отъ нея. Въ тази глава царь Навуходоносоръ се обръща къмъ всички народи, племена и езици, които обитаватъ земята, съ следнитѣ думи: „Миръ да се умножи на васъ!“ Това е било обръщението на единъ езически царь къмъ своя народъ. Какъ се обръщатъ съвременнитѣ царе въ манифеститѣ си къмъ своя народъ? Сегашнитѣ хора лесно разрешаватъ задачитѣ си. Като се намѣрятъ предъ нѣкакво затруднение, тѣ се чудятъ, отде имъ е дошло това затруднение, когато сѫ толкова добри и кротки. Че нѣкой човѣкъ е добъръ или кротъкъ, това още не разрешава задачитѣ на живота. Ти си добъръ човѣкъ, но гърнето е счупено. — Азъ не съмъ го счупилъ. — Намѣри тогава виновника. — Нѣма го, избѣгалъ е нѣкѫде. — Ако виновникътъ е избѣгалъ, ще хванатъ онзи, когото намѣрятъ въ кѫщата. Той е добъръ човѣкъ, затова трѣбва да направи ново гърне на мѣстото на счупеното. Сега, като на учени хора, ще ви дамъ следната задача. Представете си, че нѣкой ви подари единъ автомобилъ, който се движи съ бързина сто хиляди километра въ минута. При това, дадена ви е задача, съ този автомобилъ да пропѫтувате цѣлата земя, съ право да спрете само на десеть станции по петь секунди. Направете изчисление, за колко време ще обиколите земята съ този автомобилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За онзи, който не разбира законитѣ на движението, не е възможно съ автомобилъ да пропѫтува земята. Обаче, за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човѣкъ разполага не само съ външни, но и съ вѫтрешни срѣдства, чрезъ които може да пропѫтува не само земята, но и цѣлата слънчева система. Това може да постигне човѣкъ съ автомобила на своя умъ — съ мисъльта си. Наистина, съ мисъльта си човѣкъ може да се движи съ бързина, по-голѣма отъ тази на свѣтлината. Направете изчисление, да видите, за колко време свѣтлината може да пропѫтува цѣлата слънчева система. Следъ това направете изчисление, за колко време човѣшката мисъль може да пропѫтува същия пѫть. Като имате тѣзи данни, направете сравнение между тѣхъ, да видите, каква е разликата въ бързината на автомобила, на свѣтлината и на човѣшката мисъль. Въ древностьта, въ царството на Соломонъ-Ра, сѫществувалъ законъ, споредъ който, всѣки престѫпникъ се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ тъмниченъ затворъ, а на краката му туряли златна верига, тежка десеть килограма. По това време желѣзото не било известно, затова си служили съ злато. Царьтъ самъ подписвалъ всички присѫди, като давалъ възможность на поданицитѣ си въ известенъ срокъ да представятъ нѣкакви мотиви за оправдаване на престѫпника. Първиятъ човѣкъ въ царството на Соломонъ-Ра, върху когото трѣбвало да се приложи присѫдата, билъ единъ отъ виднитѣ философи по това време. Обвинението му се заключавало въ това, че въ едно отъ своитѣ съчинения той написалъ името Божие съ проста буква. Ако съчинението му било печатано, лесно би могълъ да се оправдае, като каже, че погрѣшката е въ печатането. Обаче, по това време печатници не сѫществували, вследствие на което погрѣшката била негова. Като писалъ съчинението си, по незнание, вмѣсто съ главна буква, той написалъ името Божие съ проста буква. Поданицитѣ на царя чули за издадената присѫда къмъ тѣхния любимъ философъ и започнали да търсятъ начинъ да го освободятъ. По това време за всѣки престѫпникъ правили специална верига. Следователно, и за философа трѣбвало да направятъ специална. Неговитѣ приятели се изредили при майстора, който правилъ златнитѣ вериги, да го молятъ да се откаже, да прави верига за философа. Майсторътъ не могълъ да задоволи молбата имъ понеже му било заповѣдано отъ царя да прави златни вериги. Като не могли да успѣятъ тукъ, тѣ се обърнали съ молба къмъ единъ отъ ученицитѣ на философа, да се откаже да заключи веригата на философа. Споредъ тогавашния законъ, винаги избирали нѣкой гражданинъ, който да заключи веригата на престѫпника. Тази тежка участь се паднала на единъ отъ добритѣ ученици на философа. Той мислилъ дълго време, какъвъ предлогъ да намѣри, да не изпълни царската заповѣдь. Дошло му на ума най-после да претегли веригата, да види, колко тежи. Голѣма била радостьта му, като видѣлъ, че веригата тежи десеть грама повече отъ опредѣленото тегло. По законъ, тя трѣбвало да тежи точно десеть килограма, нито грамъ повече или по-малко. По този начинъ ученикътъ освободилъ учителя си отъ затвора. Съвременнитѣ хора и до днесъ търсятъ начинъ да се освободятъ отъ затвора. Тѣ трѣбва да се сѣтятъ, да претеглятъ веригата, която турятъ на краката имъ. Ако се укаже единъ грамъ по-тежка отъ опредѣленото тегло, ще бѫдатъ свободни. Какво ще правятъ, обаче, ако теглото на веригата излѣзе точно толкова, колкото е опредѣлено? Тѣ ще се намѣрятъ предъ нова задача за разрешаване. Сега, като изучавате живота, вие ще дойдете до заключение, че днешнитѣ ви прояви иматъ отношение къмъ миналото ви, отъ една страна, и къмъ бѫдещето — отъ друга. Който съзнава това, той казва, че отношенията му къмъ хората не сѫ нищо друго, освенъ връзки на миналото му. Едни отъ връзкитѣ му сѫ силни, а други — слаби. Обаче, това зависи отъ будностьта на човѣшкото съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова по-здрави сѫ връзкитѣ му съ хората. Колкото по-слаби сѫ връзкитѣ му, толкова и съзнанието му е по-заспало. Кога една връзка е силна? Ако се говори за сила на вѫже, лесно можете да опредѣлите силата му. За да бѫде силно, здраво, вѫжето трѣбва да бѫде направено отъ здрави конци и много на брой. Колко конци трѣбва да влизатъ въ едно вѫже? При това, концитѣ трѣбва да бѫдатъ равни, т. е. еднакво дебели и дълги. Какво се разбира подъ думата равенство? Въ обикновения животъ, подъ думата равни величини, разбираме величини, които съдържатъ поне еднакво количество енергии. Въ висшата математика, обаче, т. е. въ живата математика функциитѣ на малката частица могатъ да бѫдатъ равни на функциитѣ на цѣлото. При равенството на такива величини е отъ значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. Въ този смисълъ, малката величина е равна на голѣмата, зашото, ако тя не извърши работата си, както трѣбва, голѣмата величина, т. е. цѣлото ще прекрати своята дейность. Сега ще напиша отношенията 1:2 и 2:4, като задачи за решаване. Числото три означава законъ на растене. Числото четири означава разпредѣляне на материалитѣ въ природата на четири категории. За да има здраво тѣло, човѣкъ трѣбва да разбира отношенията на числата отъ 1—4. Единицата пъкъ дава право на човѣка да живѣе на земята и да има отношения къмъ всички живи сѫщества. Числото две е законъ на противоречие, на контрасти въ живота. Нѣкога човѣчеството е живѣло въ числото едно, което представя северното полушарие. Сега животътъ на цѣлото човѣчество се пренесълъ въ числото две, т. е. въ южното полушарие. Това показва, че твърдостьта трѣбва да се превърне въ мекота, т. е. отъ единицата да мине къмъ двойката. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношенията на числата 1:3, 2:3 и т. н. Мнозина мислятъ, че като сѫ свършили университетъ, знаятъ много нѣща и нѣма какво повече да учатъ. Достатъчно е само да отворятъ книгата на живота, да видятъ, колко задачи имъ предстои да решаватъ. Въ невидимия свѣтъ и децата решаватъ тия задачи, но на земята и най-голѣмитѣ философи и мѫдреци се затрудняватъ отъ тѣхъ. Много работа се иска отъ човѣка, докато реши задачитѣ на живота си. Запримѣръ, какъ бихте решили задачата, да влѣзете въ една гостилница, да не искате да ядете и да излѣзете навънъ? Гостилничарьтъ ще ви сѫди за това, че влизате въ гостилницата му и не искате да ядете. Казвате, че яденето не ви харесва и си изли-131 зате. Гостилничарьтъ ще се обиди отъ постѫпката ви и може да ви даде подъ сѫдъ. Той е свършилъ специално по готварство, задоволявалъ е вкуса на видни хора, князе, министри, а вие се осмѣлявате да не ядете и напущате гостилницата му. Споредъ мене, разрешението на тази задача седи въ следното: щомъ не сте готови да ядете отъ яденето, което гостилничарьтъ ви предлага, не трѣбва да влизате въ гостилницата му. Следователно, човѣкъ не трѣбва да отива на мѣста, за които не е готовъ. Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да постѫпва. Когато рисува, художникътъ трѣбва да поставя всѣка линия на мѣстото й. Когато пише, поетътъ трѣбва да туря всѣка дума на нейното мѣсто. Въ царството на Соломонъ-Ра, всѣки художникъ, поетъ, философъ или музикантъ се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ затворъ даже за една малка погрѣшка въ работата си. Така постѫпва и природата. Тя наказва човѣка за малкитѣ прегрѣшения повече, отколкото за голѣмитѣ. Природата си служи съ малки величини. Когато изпраща малки страдания на хората, тя прави това съ цель, да ги предпази отъ голѣми страдания, отъ голѣми злини. Защо Навуходоносоръ се обръща съ думитѣ „миръ къмъ всички племена и народи“? — Защото е опиталъ голѣмото зло. Като миналъ презъ тази опитность, той придобилъ голѣмо смирение и научилъ, какъ трѣбва да живѣе. Искате ли да избѣг-132 нете опитностьта на Навуходоносора, издайте манифестъ къмъ всички клетки на тѣлото си, поданици на вашата държава, за миръ и съгласие помежду имъ. Мислете върху думитѣ: „Миръ да се умножи на васъ!“ Красиво нѣщо е да мисли човѣкъ върху въпроса, какъ да живѣе правилно и на всѣко време да знае, какво да прави. Човѣкъ започва да остарява, когато се убеди, че нѣма какво да прави и нѣма защо да живѣе. Чудно нѣщо! Малкото дете знае, че трѣбва да иска отъ майка си да суче. Като израсне, то знае да играе на камъчета, съ пѣсъкъ и т. н. Юношата знае да играе на хорото. Младиятъ момъкъ знае, че трѣбва да се ожени. Бащата знае, какво трѣбва да прави за своя домъ. Щомъ дойде до предѣлна възрасть, човѣкъ казва: Не зная, какво трѣбва да правя. Умътъ ми не стига вече. Такъвъ виденъ философъ бѣхъ, толкова трудни задачи решавахъ, но какво стана съ мене, че не мога да решавамъ и най-простата задача? Не мога повече да нося това безчестие. — Какво става най-после съ този философъ? — Умира. Следователно, дойде ли до положение да не може да решава задачитѣ си, човѣкъ умира. Т. м. 35. Лекция отъ Учителя, държана на 17 априлъ, 1929 г. София.— Изгрѣвъ

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Спорни въпроси. Размишление върху Царството Божие. Въ живота на човѣка има основни, сѫществени мисли, които винаги държатъ съзнанието му будно. Това, което свързва човѣка съ външния, физически свѣтъ, сѫ предметитѣ, съ които той борави. Наистина, когато се вглъби въ себе си, човѣкъ престава да се интересува отъ външния свѣтъ, отъ предметитѣ, които го обикалятъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе повече вѫтрешно. Това не значи, че той е прекѫсналъ връзката си съ външния свѣтъ. Щомъ съзнанието му е будно, той не може да бѫде далечъ отъ външния свѣтъ. Съзнанието е връзка между външния и вѫтрешния животъ на човѣка отъ една страна, както и между сегашния и бѫдещия му животъ отъ друга страна. Какво представя физическиятъ животъ на човѣка? — Животъ на постоянни промѣни. Той е ту радостенъ, ту скърбенъ; ту гладенъ, ту ситъ; ту доволепъ, ту недоволенъ. Всичко това произтича отъ факта, че човѣкъ иска повече нѣща, отколкото му сѫ нужни. Вследствие на това, той носи излишенъ товаръ. Отъ какво се нуждае ученикътъ? — Отъ перо, мастилница, букварь и торба, въ която да туря хлѣбъ, тетрадка и книга, отъ която ще учи. Книгата представя паметьта или ума, съ който той си служи да прави връзка между явленията, които наблюдава и изучава. Като не разбиратъ смисъла на живота, хората се стремятъ единствено къмъ уреждане на своитѣ работи. Тѣ не знаятъ, че ако човѣкъ мисли да нареди своитѣ работи, никога нѣма да постигне това свое желание. Иска ли да уреди живота си, човѣкъ трѣбва да го урежда съ огледъ на общото благо, съ живота на другитѣ хора. При това положение, като урежда своя животъ, той ще съдействува за уреждане живота и на своитѣ ближни. Като учи, човѣкъ помага и на ближнитѣ си да учатъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ се натъква на закона на обмѣната. Щомъ обмѣната става правилно, човѣкъ правилно се развива. Ние виждаме този законъ и въ живота: единъ човѣкъ се качва, другъ слиза; единъ печели, другъ губи; единъ дава, другъ взима; единъ учи, другъ преподава. Този законъ подразбира вѣчно движение и смѣна на явленията: който се е качилъ, той започва да слиза; който е слѣзалъ, той започва да се качва. Този законъ уравновесява силитѣ въ природата. Който не разбира закона за обмѣната, той изпада въ недоволство и започва да страда. Недоволството не е присѫщо само на човѣка. Всички живи сѫщества сѫ недоволни. Вълкътъ е недоволенъ, че не е могълъ да открадне една овца отъ кошарата, да се нахрани. Лисицата е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка отъ курника на селянина. Учениятъ е недоволенъ отъ критиката на своето съчинение. Той чете по списания и вестници, че еди-коя глава отъ книгата му не е вѣрна, не изяснява добре фактитѣ и т. н. Недоволство сѫществува навсѣкѫде въ живота, но то не разрешава въпроситѣ. Нѣкѫде критиката е по-мека, нѣкѫде е остра, язвителна. Дето има справедлива критика, тамъ непременно има нѣкое слабо мѣсто. Всички хора, които сѫ дошли на земята да се учатъ, иматъ слаби страни. Слабоститѣ не трѣбва да смущаватъ ученика. Който иска да напредва, той трѣбва да бѫде свободенъ. Какво ще кажатъ хората за него, това не трѣбва да го смущава. Щомъ учи, той непременно ще прави погрѣшки. За да не те критикуватъ хората, говори малко, но смислено. Въ петь минути човѣкъ може да каже много нѣщо. На човѣка се позволява да говори най-много отъ 5-15 минути. Не може ли въ 15 минути да изкаже сѫщественото, и часове нѣма да му стигнатъ. Днесъ еволюцията на човѣка е съкратена, вследствие на което той трѣбва да пести времето и енерията си. Казвате на нѣкого: Бѣгай! — Защо да бѣгамъ? — Бѣгай, нищо повече. Ако река да ти обяснявамъ, ще пострадашъ. Ти си на бойното поле, дето всѣки моментъ прехвъркватъ куршумитѣ. Не бѣгашъ ли отъ бойното поле, нѣкой куршумъ ще те повали на земята. Много говорене не помага. Многото приказки не оправятъ работитѣ на ученика. Иска ли да оправи работи тѣ си, ученикътъ трѣбва да учи. — Ама не мога да уча. — Не можешъ да учишъ, защото умътъ ти е раздвоенъ. — Кога ученикътъ не може да учи? — Когато носи въ ума си мисъльта за полици, които трѣбва да плаща. Тази мисъль е динамическа сила, която смущава ученика. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се смущава. Лесно се казва, но мѫчно се постига. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се владѣе. Добре е да се владѣе, но какъ ще постигне това? Ще кажете, че човѣкъ може лесно да се справи съ неприятеля си. Като го бутне, ще го повали на земята. Лесно е да повалишъ слабия, но какво ще правишъ съ силния? Ако неприятельтъ ти е силенъ, какъ ще го повалишъ? Лесно се говори, но нѣщата въ живота ставатъ мѫчно. Хората не успѣватъ въ живота си, защото се занимаватъ съ неразрешими въпроси. Запримѣръ, тѣ разискватъ върху въпроса, защо сѫществуватъ страдания, защо животътъ не е пъленъ съ радости. Единъ день тѣзи въпроси ще се разрешатъ, но днесъ не могатъ. — Защо радостьта не иде? — Много просто, тренътъ е закъснѣлъ. — Защо скръбьта е дошла? — Защото е пѫтувала съ експресъ. Скръбьта иде, безъ да я очаквате. Понѣкога тя иде по-рано, отколкото сте я очаквали. Както виждате, животътъ е пъленъ съ изненади. Вие очаквате радостьта, а скръбьта пристига. — Защо? — Радостьта е закъснѣла, а скръбьта е прибързала. И тъй, за да разбере въпроса за страданията и радоститѣ, човѣкъ трѣбва да има права, трезва мисъль. Дойде ли до своето страдание, човѣкъ трѣбва да разгледа страданията на всички живи сѫщества и да види, на кое мѣсто е неговото страдание. Ако е на опашката, той трѣбва да свърже главата на страданието съ опашката му и да образува единъ крѫгъ. Щомъ започне да се върти около този крѫгъ, човѣкъ е разрешилъ вече въпроса за страданията и скърбитѣ въ живота. Кргътъ показва, че страданията, скърбитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота се разрешаватъ само съ любовь. Ако младъ, 30 годишенъ човѣкъ дължи нѣколко хиляди лева на нѣкой банкеръ, но не може да ги плати, той ще разреши въпроса само съ любовь. — Какъ? — Ще залюби дъщерята на банкера. Обикне ли го и тя, въпросътъ е свършенъ. Докато младиятъ момъкъ не залюби дъщерята на банкера и не я носи въ ума си, работитѣ му никога нѣма да се наредятъ. Следователно, докато човѣкъ не обикне Бога, работитѣ му нѣма да се наредятъ. Докато човѣкъ не носи една свѣтла идея въ ума си, животътъ му не може да се подобри. Доброто е съзнателенъ, а не механически процесъ. Да любишъ, да бѫдешъ добъръ, това е най-голѣмото изкуство въ живота. Когато изпитва нѣщата, любовьта си служи съ чувствителни везни. Тя туря всѣко нѣщо на везнитѣ и ако се укаже, че единъ грамъ само не достига, веднага го отстранява. Разумниятъ животъ изисква голѣма точность. Всѣка проява на разумния животъ подразбира абсолютна точность. Всѣки, който е попадналъ на везнитѣ на любовьта, той е опиталъ нейнитѣ прояви. Ако не му достига само единъ грамъ, той веднага се намира далечъ отъ любовьта. Ще кажете, че единъ грамъ не представя нѣкаква голѣма величина. — Не, единъ грамъ представя голѣма динамическа сила. Имашъ ли единъ грамъ повече или по-малко, любовьта непременно ще те тури настрана. Сѫщиятъ законъ се отнася и до музиката. Когато цигуларьтъ нагласява цигулката си, той трѣбва да я нагласи точно, ни по-високо, ни по-низко. Въ музиката има единъ основенъ тонъ, по който се нагласяватъ всички инструменти. Не само въ музиката, но и въ живота сѫществуватъ основни тонове, по които човѣкъ постѫпва. Не знае ли тия основни тонове, не може ли правилно да ги взима, той не може и правилно да постѫпва. Който взима правилно тоноветѣ на живота, той всѣкога е радостень, независимо отъ това, дали работитѣ му вървятъ или не вървятъ добре. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството на живѣене. Лесно е да прави човѣкъ добро, когато има срѣдства, когато е богатъ. Обаче, да прави човѣкъ добро, когато нѣма срѣдства, това значи, да има идея въ себе си. Да учи човѣкъ подъ нѣкакъвъ външенъ натискъ, това още не значи любознателность. Истински любознателенъ човѣкъ е този, който по свое желание учи и преодолява всички препятствия и мѫчнотии. За да отиде на училище, детето не трѣбва да чака да се стовари върху гърба му тоягата на бащата или на майката. Преди да сѫ станали бащата и майката отъ сънь, детето трѣбва да се е приготвило за училище. Майката и бащата трѣбва да се радватъ, че иматъ прилеженъ синъ. Следователно, като ученици, вие трѣбва да бѫдете прилежни. Каквато мѫчнотия и да се представи на пѫтя ви, вие трѣбва да я решите правилно. Мѫчнотиитѣ, препятствията, болеститѣ, страданията, това сѫ задачи за ученика. Ако не сте ученици и заболѣете отъ ставенъ ревматизъмъ, запримѣръ, вие ще търсите лѣкарь да ви помогне. Обаче, ученикътъ не търси никакъвъ лѣкарь. Като заболѣе отъставенъ ревматизъмъ, той трѣбва да научи езика му и да се разговаря съ него, докато го изпѫди вънъ отъ организъма си. Ще ви се види чудно, какъ е възможно човѣкъ да говори съ ревматизъма. Когато ревматизъмътъ започне да стѣга ту крака, ту рѫката на човѣка, трѣбва да знаете, че това е неговиятъ езикъ. Разбере ли човѣкъ езика му и започне да му отговаря, тѣ ставатъ приятели. Когато отноше-нията между двама души, които нѣкога не сѫ се обичали, се смекчатъ, тѣ ставатъ приятели. Щомъ ревматизъмътъ се смекчи, това показва, че той се готви да напусне своя приятель. Когато самъ се лѣкува, човѣкъ придобива увѣреность въ себе си, въ своитѣ сили. Остави ли се на лѣкаръ, той отдава всичко на него и постепенно губи вѣра въ своитѣ сили. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които трѣбва правилно да се решаватъ. Не се ли решаватъ, както трѣбва, тогава идатъ истинскитѣ болести, които мѫчно вече се лѣкуватъ. Като знаете това, не се страхувайте отъ болеститѣ. Всѣки бодежъ въ плешката, въ гърба, въ гърдитѣ не е нищо друго, освенъ поздравъ отъ нѣкой вашъ приятель, който ви обича. Всички бодежи, всички болезнени състояния на човѣка научно се обясняватъ съ неправилно разпредѣляне на енергиитѣ въ неговия организъмъ. Колкото по-лесно и правилно човѣкъ се справя съ болезненитѣ си състояния, толкова по-дълбоко е проникналъ въ смисъла на живота. Не може ли да се справи съ тѣхъ, той се натъква на голѣми противоречия въ живота си. Болеститѣ, отъ които съвременнитѣ хора страдатъ, биватъ три вида: физически, т. е. такива, които засѣгатъ тѣлото; сърдечни — засѣгащи чувствата и умствени — засѣгащи мозъка. Съ други думи казано, болеститѣ могатъ да засѣгатъ твърдата, течната и динамическата, нервна материя на човѣшкия организъмъ. Болеститѣ на физическото тѣло се лѣкуватъ по единъ начинъ, на чувствата — по другъ, а на нервитѣ — по трети начинъ. Съвременната медицина не разполага още съ методи, чрезъ които окончателно да лѣкува болеститѣ. Като видѣ болния при кѫпалнята, Христосъ му каза: „Стани и ходи!“ Това показва, че Христосъ е разполагалъ съ положителна, съ абсолютна наука. Който има тази наука, и той може да си каже: Стани и ходи! Това е формула, съ която човѣкъ може да преодолява всички мѫчнотии и изпитания. Говори ли на разумностьта въ себе си, човѣкъ може да стане, да ходи и да постигне всички добри и благородни желания. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да прави редъ опити. Намѣри ли се въ известна мѫчнотия, като болния, който лежалъ 38 години при кѫпалнята, той трѣбва да си каже: Стани и ходи! Следъ това ще дойдатъ да го питатъ: Кой те излѣкува? — Христосъ, т. е. разумното начало въ мене. Дали ще вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Важно е, че бѣхъ боленъ, а сега съмъ здравъ. Съвременнитѣ хора искатъ за всѣко нѣщо доказателства. Обаче, има нѣща, които не могатъ да се доказватъ по физически начинъ. Тѣ се доказватъ отъ резултатитѣ, които виждаме на лице. Колкото повече съзнанието на човѣка забогатява съ опитности, толкова повече и вѣрата му се усилва. Иска ли да оправи работитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде веселъ. — Може ли човѣкъ всѣкога да бѫде веселъ? — Може, разбира се. Като ставате сутринь, мислете за живота въ неговата цѣлокупность, за живота на всички хора, които сѫ минали преди васъ и днесъ се намиратъ нѣкѫде, дето сѫщо продължаватъ да работятъ и да учатъ. И тѣ сѫ имали скърби и страдания, които сѫ разрешавали по нѣкакъвъ начинъ. Всѣка задача, дадена на ученика, може да се разреши.— Кога? — На опредѣленото за нея време. Не поставяйте срокъ за разрешаване на задачитѣ си. Когато работите съзнателно, вие ще решавате задачитѣ си правилно. Има задачи, които човѣкъ трѣбва да реши още въ този животъ. Има задачи, които ще реши въ другъ животъ. Обаче, кога и какъ ще реши задачитѣ си, това не трѣбва да го смущава. Ако имате приятель, който е завършилъ развитието си на земята и заминава за друга нѣкоя планета, трѣбва ли да съжалявате, че не е останалъ при васъ? — Ама кога ще го видя? — Нѣкога ще го видишъ, но за да постигнешъ това, трѣбва да се стремишъ къмъ него. Той трѣбва да остане въ съзнанието ти като идея, къмъ която да насочишъ мисъльта си. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората спорятъ върху постѫпкитѣ си, защо нѣкой постѫпилъ така, а не иначе. Обаче, спорътъ нищо не допринася. Въ края на краищата се явяватъ редъ недоразумения. Двама светии живѣли заедно въ една гора, дето изучавали законитѣ на природата. Тѣ взаимно си услужвали: единъ день работилъ единиятъ; на другия день — вториятъ. Случило се единъ пѫть, че бобътъ, който единиятъ отъ тѣхъ варилъ, се указалъ безсоленъ. Понеже билъ заетъ, светията забравилъ да тури соль, но мислилъ, че поставилъ. Като започнали да ядатъ, вториятъ светия казалъ: Бобътъ е безсоленъ. — Не, азъ го солихъ. — Да, но моятъ езикъ казва, че не е соленъ. Започналъ малъкъ споръ, който лесно се разрешилъ. Като опитали боба, и двамата се увѣрили, че наистина е безсоленъ. Днесъ всички хора спорятъ все за малки работи, дали бобътъ е осоленъ или безсоленъ. Колкото по-разумни сѫ хората, толкова по-бързо се решава спорътъ между тѣхъ. Достатъчно е да се опита бобътъ, за да се реши спорътъ. Вь Сѫщность, правилно е да се готви или безсолно, или съ малко соль. И после, споредъ вкуса си, всѣки ще си тури толкова соль, колкото му е нужно. Всѣки човѣкъ може да направи тази погрѣшка, да забрави да тури соль въ боба. Обаче, не се минало много време, и вториятъ светия направилъ сѫщата погрѣшка, каквато и първиятъ. Като варилъ бобъ, покрай него минала една красива мома, която той проследилъ. Като се върналъ, той продължилъ да вари боба, но забравилъ, че не е турилъ соль. Така само той разбралъ погрѣшката на приятеля си и си казалъ: Навѣрно и край него е минала красива мома, която отклонила вниманието му. Моралиститѣ ще кажатъ: Трѣбва ли светия да се увлича, да гледа красиви моми? Ако красивата мома става причина да не се осоли боба, но да осоли светиитѣ, т. е. да просвѣти умоветѣ имъ, заслужава да се увлѣче човѣкъ въ нея. Преди да видятъ красивата мома, светиитѣ сѫ мислили, че могатъ да помагатъ на хората, когато сѫ далечъ отъ тѣхъ. Обаче, като видѣли красивата мома, тѣ разбрали, че за да помагатъ на хората, да имъ покажатъ, какъ да живѣятъ правилно, трѣбва да отидатъ между тѣхъ. Следъ това тѣ напуснали гората и отишли да живѣятъ между хората. Красивата мома внесла въ тѣхъ новъ потикъ, ново разбиране на живота. До това време тѣ гледали на живота по особенъ начинъ. Като видѣли красивата мома, тѣ разбрали, че човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ и всрѣдъ хората. По този начинъ, именно, може да имъ се помага повече, отколкото ако стоите далечъ отъ тѣхъ. Веднъжъ физическиятъ свѣтъ сѫществува, човѣкъ не трѣбва да го отбѣгва. Животътъ на земята е училище, презъ което всѣки неизбѣжно трѣбва да мине. — Ама ще грѣши човѣкъ. — Като грѣши, ще изправя погрѣшкитѣ си и ще се учи. Какви сѫ погрѣшкитѣ на днешнитѣ хора? — Че забравятъ да осолятъ боба и хлѣба, съ който се хранятъ. Погрѣшката на хората не е въ това, че не сѫ осолили хлѣба и боба, но въ това, че мисъльта имъ се отклонява отъ ненужни и дребнави работи въ живота. Колкото за това, трѣбва ли соль въ боба или не, вкусътъ има думата. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ соль, но всѣки ще туря повече или по-малко, споредъ вкуса си. Замине ли на другия свѣтъ, човѣкъ не се нуждае отъ никаква соль. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се занимава не само съ външнитѣ, но и съ вѫтрешнитѣ процеси на живота. Запримѣръ, въ който домъ влѣзете, ще видите, че всички хора говорятъ за чистотата, като първо условие на живота. Обаче, тѣ иматъ предъ видъ главно външната чистота. Външната чистота трѣбва да води човѣка къмъ вѫтрешна чистота. Ако е въпросъ за външна чистота, рибитѣ първи сѫ дали образецъ за тази чистота. Въпрѣки това, и до днесъ още тѣ не сѫ разрешили въпроса за чистотата. Чрезмѣрното размножаване на рибитѣ показва, че въ тѣхния животъ има нѣщо неестествено. Ако вникнете въ живота на птицитѣ, ще видите, че тѣ сѫ разрешили въпроса за облѣклото и за семейнитѣ отношения. Но и това разрешение е външно само. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ, ще видите, че и тѣ сѫ разрешили нѣкакъвъ въпросъ, но външно само. Какъвъ въпросъ сѫ разрешили тѣ, сами ще си отговорите. Като разумно сѫщество, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ въпроситѣ, които рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ сѫ разрешили външно и да отиде по-нататъкъ, да ги разреши вѫтрешно. Днесъ човѣкъ се намира предъ разрешение на важния въпросъ — въпросътъ за любовьта. Той не трѣбва да го разрешава нито като рибитѣ, нито като птицитѣ, нито като млѣкопитаещитѣ, нито като ангелитѣ. Човѣкъ трѣбва да разреши въпроса по свой начинъ. Ще кажете, че за да разрешите въпроса за любовьта, трѣбва да постигнете съвършенство. — Не, за да се усъвършенствува, човѣкъ преди всичко трѣбва да люби. За да постигне желанията си, човѣкъ трѣбва да люби. Безъ любовь нищо не се постига. Какво представя любовьта? Велика, мощна сила е любовьта. Внесете ли най-малкия потикъ на любовьта въ душата на човѣка, той коренно ще се преобрази. Любовьта е въ състояние да подигне и падналия човѣкъ, да го направи силенъ, здравъ и да го застави да учи. Една млада мома боледувала 12 години отъ нѣкаква болесть. Лѣкаритѣ нѣмали никаква надежда въ нейното излѣкуване. Единъ день тя видѣла единъ младъ, красивъ момъкъ, който така я погледналъ, че събудилъ животъ въ нея. Тя станала моментално отъ леглото си и започнала бавно да пристѫпва. День следъ день тя се чувствувала все по-добре, докато въ скоро време съвършено оздравѣла. Тя започнала да се облича добре и да излиза навънъ да се разхожда. Кое й дало сила да прави това? — Мисъльта за младия момъкъ. Тя постоянно го носѣла въ ума си. Какво показва това? Това показва, че само любовьта е въ състояние да свърже човѣка съ живитѣ сили на природата, съ красивото и великото въ свѣта и да вдъхне желание въ него да живѣе. Това, което освобождава човѣка отъ болезненитѣ му състояния, е любовьта. И тъй, любовьта не е нищо друго, освенъ живата, разумна природа. Съ други думи казано, Богъ е Любовь. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да обича, да люби, но никога да не излага любовьта на позоръ. Обичайте, любете, безъ да се стѣснявате, но никога не излагайте любовьта на позоръ. Никога не изнасяйте свещенитѣ работи на позоръ. Казано е въ Писанието: „Не хвърляйте бисеритѣ си на свинетѣ!“ Това значи: не подлагайте любовьта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мѫдростьта и истината. Който опозорява любовьта, той ще опозорява и мѫдростьта, и истината. Видите ли, че нѣкой човѣкъ върви въ пѫтя на любовьта, не го критикувайте. Никой нѣма право да критикува пѫтищата на любовьта. Щомъ любовьта внася животъ и свобода въ човѣка, тя трѣбва да се приеме съ уважение. Отнасяйте се къмъ любовьта съ свещенъ трепетъ. Тя осмисля живота. Въ любовьта нѣма нищо неморално. Това, което хората считатъ за неморално въ любовьта, говори за тѣхнитѣ криви, изопачени разбирания. Истинската любовь почива на великитѣ, Божествени закони Тя не се опредѣля отъ човѣшкия моралъ, който е безморалие. Моралътъ на любовьта е моралъ за светиитѣ, за ангелитѣ, но не и за обикновенитѣ хора. Истинска любовь е онази, която внася въ човѣка потикъ къмъ добро. Истинска любовь е онази, която събужда въ човѣка благородни чувства и свѣтли мисли. Любовь, която не събужда въ човѣка потикъ къмъ добро, нито благородни чувства и свѣтли мисли, е любовь на човѣшкия егоизъмъ, на користолюбието въ човѣка. Човѣкъ не трѣбва да допуща нито една користолюбива мисъль, нито едно користолюбиво чувство въ себе си. Тѣ покварятъ чистотата на неговата душа. Тѣ опозоряватъ любовьта. Користолюбието ограничава човѣка и създава кармически отношения между него и ближнитѣ му. Въ кармата работи закона на необходимостьта. Значи, по необходимость, човѣкъ ще се натъква на кармически отношения отъ миналото си и, ако не може правилно да ги реши, ще страда. За да не страда, за да ликвидира правилно съ кармата си, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си закона на любовьта. Любовьта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости. За нея всички хора сѫ млади и богати. Тѣ сѫ млади, защото могатъ да работятъ и учатъ, а богати, защото истинското богатство се крие вѫтре въ човѣка. Богатството е вѫтрешно качество, а не външно. Отъ гледището на любовьта, всички хора сѫ учени, понеже истинското знание е написано въ самия човѣкъ. То не е нѣщо външно. Достатъчно е човѣкъ да дигне завесата на забравата, за да си спомни всичко, което е училъ въ далечното минало. Любовьта е свещено чувство, което се таи дълбоко въ душата на човѣка. Обичате ли нѣкого, не му говорете за своята любовь. Този, когото обичате, не трѣбва да знае, какви чувства имате къмъ него. Ще му давате отъ себе си, безъ той да подозира, отде иде тази благодать. Правете добро, безъ да говорите за него. Доброто трѣбва да бѫде импулсъ на човѣшката душа, да радва човѣка, но да знае, че Богъ въ него прави доброто, а не той самъ. Богъ дава еднакво и на праведни, и на грѣшни, както слънцето еднакво изпраща свѣтлината и топлината си на всички живи сѫщества. Разликата между всички сѫщества седи въ пѫтя, по който тѣ вървятъ. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има свой опредѣленъ пѫть на движение. Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички мѫчнотии. Казано е: „Любовьта не дири своето право.“ Въ този смисълъ, тя дава, безъ да очаква нѣщо. Не спазва ли законитѣ на любовьта, човѣкъ ще понесе последствията на това нарушаване. Често най-малката причина може да предизвика голѣми последствия. Понѣкога кибритената клечка може да произведе голѣмъ пожаръ. Който живѣе споредъ законитѣ на любовьта, той никога не може да пострада. Дрехата на този човѣкъ остава за винаги здрава и чиста. Той е придобилъ безсмъртието. Безсмъртието е свързано съ чистотата, съ свободата и съ свѣтлината. Тъй щото, ще знаете, че хората умиратъ, когато излѣзатъ отъ областьта на любовьта. Върнатъ ли се въ областьта на любовьта, тѣ отново оживяватъ. Това наричаме възкресение. * 34.Лекция отъ Учителя, държана на 10 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Противоположни процеси. Р а з м и ш л е н и е. Какво ще стане съ човѣка, ако отиде самъ на бойното поле да воюва? — Ще бѫде убитъ. За да не го убиятъ, той трѣбва да отстѫпи по всички правила на военното изкуство. Значи, човѣкъ самъ не може да воюва. Воюването е процесъ на колективно съзнание. Следователно, щомъ става въпросъ за воюване, човѣкъ трѣбва да се свърже съ хората и така да предприеме войната. Докато не е разбралъ, какво представя воюването, човѣкъ мисли, че е силенъ, уменъ, способенъ, вследствие на което е готовъ всѣки моментъ да воюва. Първоначално той е самонадеянъ, но като срещне голѣми препятствия, постепенно започва да отстѫпва, не само по теоретически, но и по практически съображения. Сега, запримѣръ, вие четете Посланията на Апостолитѣ, но не разбирате тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Ако четете Посланието на Павла къмъ Римлянитѣ, 8 гл., въ стиховетѣ 28-31 е казано: „Знаете пъкъ, че на тѣзи, които любятъ Бога, които сѫ призвани споредъ Неговото предопредѣление, всичкото на добро имъ съдействува. Защото, които предузна, тѣхъ и предопредѣли да бѫдатъ съобразни съ образа на Сина Му, за да е Той първороденъ между многото братя; а които предопредѣли, тѣхъ и призва; а които призва, тѣхъ и оправда; а които оправда, тѣхъ и прослави“. Мнозина четатъ Евангелието, Посланията, но като не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на думитѣ, чудятъ се, защо всичко е така писано. Питамъ: Ти защо отивашъ самъ на бойното поле? Не знаешъ ли, че който отива самъ на бойното поле, той отстѫпва? Ако воюва съ много хора, ще отстѫпи ли? Следователно, ако цѣлото човѣчество воюва за една велика идея, ще отстѫпи ли? — Нѣма да отстѫпи. Съвременнитѣ хора четатъ Свещената книга, както и редъ книги, въ които се описва живота и страданията на великитѣ хора, но като дойдатъ страданията до тѣхъ, бѣгатъ, не искатъ да губятъ разположението и спокойствието си. За колко време човѣкъ може да бѫде разположенъ? Срѣщате единъ човѣкъ веселъ, разположенъ, мисли, че нищо не е въ състояние да го смути. Кажете му една обидна дума и вижте, какво става съ неговото разположение. Дайте му нѣколко грама рициново масло и вижте, кѫде отива неговото спокойствие. Преди да е взелъ рициновото масло, той не иска да го безпокоятъ, да развалятъ спокойствието му. Той иска да чете само, да се занимава съ научни въпроси. Обаче, като изпие рициновото масло и се прочисти, той се усѣща облекченъ, подмладенъ, подвиженъ. Докато рициновото масло действува въ стомаха и чървата, човѣкъ не се чувствува добре. Въ него става голѣма реакция. Рициновото масло е подвижна течность, която се бунтува въ стомаха на човѣка, иска да излѣзе вънъ. Щомъ раздвижи известни енергии, които сѫ застояли въ стомаха и въ чървата на човѣка, рициновото масло излиза навънъ. Излѣзе ли навънъ, човѣкъ се успокоява и се чувствува облекченъ и подмладенъ. Има мисли, попаднали въ ума на човѣка, които действуватъ като рициновото масло. Тѣ произвеждатъ реакция въ човѣшкия умъ, защото искатъ да излѣзатъ вънъ отъ него. Тази реакция ние наричаме борба. Човѣкъ се бори, докато се освободи отъ тия мисли. Освободи ли се отъ тѣхъ, той се облекчава и подмладява. Въ резултатъ на тази борба, въ него се явява нѣкаква свѣтла, възвишена мисъль. Както следъ рициновото масло апетитътъ на човѣка се усилва, така и следъ всѣка отрицателна мисъль се усилва желанието на човѣка да учи, да придобива нѣщо ново. Който лѣкарь и да извикате при нѣкакво физическо неразположение, той непремннно ще ви препорѫча рициново масло. Като ученици, вие трѣбва да разбирате процеситѣ въ природата правилно, за да се ползувате отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че му казали една лоша дума. Лоша дума е само онази, която не е въ хармония съ човѣка, докогото се отнася. Въ това отношение, вие трѣбва да знаете, какви сили крие всѣка дума въ себе си, за да можете предварително да разбирате ефекта, който тя би произвела. Вие трѣбва да знаете, какви сили се криятъ въ мислитѣ и въ чувствата, съ които си служите, за да разбирате, какъвъ ефектъ могатъ да произведатъ върху човѣка. Ако поставятъ нѣкой човѣкъ въ магнетически сънь и чрезъ внушение му кажатъ, че на рѫката си има рана отъ изгорѣло, като се събуди отъ този сънь, той ще изпитва на рѫката си болка отъ изгорѣло. Това показва, че докато човѣкъ е ограниченъ, докато се подава на влиянието на чужди мисли, той никога нѣма да бѫде свободенъ. Свободата е процесъ на съзнанието. Свободенъ човѣкъ е онзи, съзнанието на когото действува въ рѣдка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човѣка низко нѣкѫде, въ гъстата материя, той изгубва свободата си. Гѫстата материя представя сборъ отъ сѫщества, подобни на разбойници, които иматъ единствена цель, да обератъ човѣка. — Вѣрно ли е това? Какъ може да се провѣри истината? — Много просто. Всички хора, които говорятъ истината, иматъ приблизително еднакъвъ строежъ на думитѣ. Какви и кои сѫ тия думи, вие не можете да знаете. Истината сама избира думитѣ, съ които си служи. Турите ли една отъ нейнитѣ думи, дето не трѣбва, тя ще предизвика изгаряне въ съзнанието. Човѣкъ може да бѫде изгоренъ отъ една дума, отъ единъ погледъ, отъ една мисъль или отъ едно чувство. Всѣко изгаряне не е нищо друго, освенъ дисонансъ въ съзнанието. И тъй, за да се справи съ процеситѣ, които ставатъ въ съзнанието, човѣкъ трѣбва да има знания. Нѣкой се страхува отъ влияния. Другъ се страхува да не изгуби любовьта си. Трети се страхува да не го отдѣлятъ отъ идеала му. Кога се страхува човѣкъ? — Когато нѣма знания. Апостолъ Павелъ казва: „Кой ще ме отдѣли отъ любовьта Христова?“ Който е възлюбилъ Бога, той не може да бѫде отдѣленъ отъ Него. Който не е възлюбилъ Бога, той самъ по себе си е отдѣленъ. Каква е разликата между този, който не е отдѣленъ отъ Бога, и онзи, който е отдѣленъ? Разликата между двамата е такава, каквато между благородния и неблагородния металъ. Благородниятъ металъ не се окислява, а неблагородниятъ се окислява. Каквато е разликата между праведния и грѣшния, такава е и между онзи, който люби Бога и този, който не Го люби. Тѣлото на праведния е устроено по единъ начинъ, а на грѣшния — по другъ. Това зависи отъ тѣхнитѣ мисли и чувства. Добритѣ мисли и чувства строятъ по единъ начинъ, а лошитѣ — по другъ. Това, което човѣкъ гради съ помощьта на добри мисли и чувства, е устойчиво и никога не се губи. Съграденото, обаче, съ лоши мисли и чувства, не е устойчиво и лесно се губи. Казва се, че човѣкъ трѣбва да пази това, което е съградилъ въ себе си. Това се отнася до връзката му съ Бога. Следователно, човѣкъ трѣбва да пази свещено връзката, създадена между Бога и неговата душа. Никоя външна сила не е въ състояние да скѫса тази връзка, освенъ самиятъ човѣкъ. Никакви страдания, нещастия, изпитания, мѫчнотии не сѫ въ състояние да скѫсатъ връзката между човѣшката душа и Бога. Човѣшкитѣ връзки, обаче, лесно се кѫсатъ. Достатъчно е да кажете нѣщо обидно за нѣкой човѣкъ, за да го накарате да се отдалечи отъ васъ. Нѣкой върви и се оглежда насамъ — натамъ, какво ще кажатъ хората за него. Какво ще кажатъ хората? Каквото виждатъ. Ако виждатъ, че не си облѣченъ, както трѣбва, ще кажатъ, че не си облѣченъ. Ако намѣрятъ, че си простъ или ученъ, непременно ще си кажатъ мнението. Когато хората даватъ мнението си, дай и ти своето. Ако намиришъ, че говорятъ истината, нищо друго не ти остава, освенъ да потвърдишъ думитѣ имъ. Ако намирашъ, че не говорятъ истината, ще се опиташъ да ги корегирашъ. Кажатъ ли за тебе, че си ученъ човѣкъ, ще имъ кажешъ, че не сѫ прави, защото има много нѣща, които не знаешъ. Пазете се да не скѫсате връзката си съ Бога. Що се отнася до човѣшкитѣ връзки, тѣ лесно се кѫсатъ, лесно се завързватъ. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да се справите съ всички мисли и чувства, които, като рициновото масло, идатъ да отнематъ разположението на духа ви. Какво можете да кажете за човѣкъ, който отъ всичко се плаши? Ако всѣка мисъль може да го застави да се откаже отъ убежденията си, този човѣкъ не заслужава да бѫде свободенъ. Той е робъ на условията, на злото въ свѣта. Ще кажете, че Богъ е Любовь и прощава на всички. Богъ е Любовь, но за разумнитѣ. Богъ е Мѫдрость за мѫдритѣ. Богъ е Истина за истинолюбивитѣ. Какво е Богъ за грѣшнитѣ, тѣ сами знаятъ. Ако азъ отговоря на този въпросъ, ще предизвикамъ изгаряне въ съзнанието ви. Какво е отношението на Бога къмъ грѣшнитѣ, не ме интересува. Азъ се интересувамъ само отъ отношението на Бога къмъ праведнитѣ, които вършатъ Неговата воля. Отъ две хиляди години насамъ християнитѣ се занимаватъ съ отношението на Бога къмъ грѣшнитѣ, но свѣтътъ още не е оправенъ. Тѣ говорятъ за страшния сѫдъ, за ада, но хората още продължаватъ да грѣшатъ. — Защо? — Защото се занимаватъ съ неразрешими въпроси. Не разрешавайте неразрешимитѣ въпроси. Защо хората грѣшатъ, защо говорятъ лошо едни за други, това сѫ въпроси, които днесъ не могатъ да се разрешатъ. Оставете тия въпроси настрана, за далечното бѫдеще. Какво мислятъ хората за васъ, не е важно. Интересувайте се отъ това, какво Богъ мисли за васъ, какви сѫ Неговитѣ отношения къмъ васъ. — Кѫде е Богъ? — Той е извънъ времето и пространството. Като хора, дошли на земята да се учатъ, вие живѣете въ ограниченъ свѣтъ, въ време и пространство. Дойдете ли до вѣчностьта, вие трѣбва да излѣзете отъ ограничения свѣтъ и да влѣзете въ области, извънъ времето и пространството. Следователно, искате ли да знаете, какво представя Богъ въ време и пространство, изучавайте себе си. Всѣки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е далъ достѫпъ въ съзнанието си. Нѣкой се оплаквалъ, че съзнанието му било обхванато отъ нѣкое чуждо сѫщество, което внасяло въ него мракъ. Това чуждо сѫщество му нашепвало отрицателни мисли, съ цель да го отклони отъ правия пѫть. То му казвало, че е заблуденъ, че не трѣбва да се занимава съ философски въпроси, че отъ него нищо нѣма да излѣзе и т. н. Изпаднете ли въ такова положение, ще знаете, че това е злото въ свѣта, което се изразява чрезъ сѫщества, които иматъ за цель да спъватъ хората. Значи, човѣкъ може съзнателно или несъзнателно да даде ходъ на тия сѫщества въ себе си. Ако това е възможно за злото въ свѣта, колко повече човѣкъ трѣбва да даде пѫть на доброто въ себе си! Колко повече човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да изпълнява Волята Божия! Като наблюдавамъ лицата на хората, виждамъ, какви сѫ, страданията имъ. Тѣ се мѫчатъ, страдатъ, но въпрѣки това не могатъ да разрешатъ задачитѣ на своя животъ. Тѣ искатъ да ги разрешатъ механически. Механическото разрешаване на задачитѣ е намиране на неизвестнитѣ X и У. Това не е истинско разрешаване на задачитѣ. Да се наяде човѣкъ днесъ, това на е резрешение на въпроса. Това е временна помощь само. Докато живѣе на физическия свѣтъ, при преходни условия, човѣкъ се нуждае отъ храна, за да извади живота, който е вложенъ въ нея. Днесъ хората дъвчатъ храната си. Ще дойде день, когато тѣ ще се хранятъ по другъ начинъ. Сега, както изучавате влиянието на различнитѣ храни върху организъма си, така трѣбва да изучавате влиянието на мислитѣ върху ума си и на чувствата върху сърдцето си. Да може човѣкъ да се справя съ своитѣ мисли и чувства, това значи, да е постигналъ нѣщо положително. Външно човѣкъ може да се показва тихъ и спокоенъ, като че нищо не е изгубилъ, а вѫтрешно да се усѣща отмалѣлъ, неразположенъ. Това е състояние на обиране. Този човѣкъ е изгубилъ всичкото си богатство. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да запази докрай вѫтрешното богатство, което Богъ му е далъ. Ако Богъ е въ васъ, кой може да вземе богатството ви? Като ученици, вие трѣбва да пазите своето вѫтрешно богатство. Всѣки човѣкъ е изложенъ на изпитания, на изкушения, съ единствената цель да го обератъ. За да запази своето богатство, човѣкъ минава презъ редъ вѫтрешни борби. Всѣки чувствува, че нѣщо го дебне. Това дебнене сѫществува навсѣкѫде въ природата: лисицата дебне кокошката, вълкътъ — агнето, крадецътъ — богатия, сѫдията — престѫпника. Като знаете това, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Той винаги разчита на Божественото въ себе си и му дава пѫть да се прояви. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Не знае ли, той ще бѫде победенъ. Вземете примѣръ отъ борцитѣ. Години наредъ тѣ се упражняватъ, за да могатъ да се противопоставятъ на всѣки, който ги напада, отвънъ или отвѫтре. Българитѣ се нападатъ едни други съ тояга, съ кривакъ. Иска ли нѣкой да си отмъсти, той дига кривака си и не гледа, кѫде удря. Англичанитѣ пъкъ се боксиратъ. Обаче, злото не се побеждава нито съ кривакъ, нито съ юмруци, нито съ боксиране. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ злото. Не знае ли, злото ще го повали на земята. Като се бори дълго време съ мѫчнотиитѣ си, както и съ злото, човѣкъ изгубва най-после своя вѫтрешенъ миръ, вследствие на което животътъ му се обезсмисля. Съвременнитѣ хора постоянно се оплакватъ, че сѫ изгубили нѣщо. Нѣкой се оплаква, че е изгубилъ мира си, другъ — любовьта си, трети — нѣкоя свѣтла мисъль или благородно чувство. Ако отидете въ нѣкое село, ще чуете, че селянинътъ плаче за изгубената си кокошка или овца. При това, хората губятъ най-породиститѣ си кокошки и овце, най-красивитѣ си мисли и чувства. Кѫде отиватъ тѣ? — Въ нѣкой чуждъ курникъ, или въ нѣкое чуждо стадо, или въ устата на нѣкой звѣръ — вълкъ, лисица и т. н. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своитѣ красиви нѣща? Трѣбва да се огради съ здравъ, бодливъ телъ или съ будно съзнание. За разумния човѣкъ по-добра ограда отъ силната мисъль нѣма. За военния по-добра ограда отъ револвера нѣма. За овчаря по-добра ограда отъ бодливия телъ нѣма. Слабъ ли е човѣкъ, още при първото сражение отстѫпва. Той трѣбва да се кали, да издържа въ борбата съ тъмнитѣ сили. Сѫществата, които работятъ съ тъмнитѣ сили, познаватъ всичкото изкуство на отбрана и нападение, разполагатъ съ всички методи: тѣ убиватъ, крадятъ, кощунствуватъ, палятъ, горятъ. Тѣ сѫ майстори въ всички области. Силата на духовния човѣкъ седи въ познаване на истината. Познава ли истината, той никога нѣма да бѫде излъганъ. Ако въ борбата си съ нѣкое тъмно сѫщество не бѫдете излъгани, победата е на ваша страна. Победите ли го, всичкото негово богатство е на ваше разположение. Духовниятъ човѣкъ пъкъ употрѣбява любовьта, като бойна сила при сражението. Мощна сила е любовьта. Достатъчно е тя да огради човѣка, за да го победи. Като се намѣри въ обрѫча на любовьта, и най-голѣмиятъ престѫпникъ отстѫпва. Той предава орѫжието си и тръгва следъ нея. И при това положение, обаче, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да се пази отъ хитринитѣ на тъмнитѣ сѫщества. И тъй, който попадне въ обрѫча на любовьта, той трѣбва да знае, че е нейнъ плѣнникъ. — Докога? — Докато дойдатъ да го откупятъ. Черното братство плаща скѫпо за всѣки свой човѣкъ, попадналъ въ плѣнъ. Любовьта не иска да го задържи за винаги при себе си, но само, докато му предаде единъ урокъ. Следъ това тя го изпраща доволна, разположена и го кани и втори пѫть да я посети. Обаче, така може да постѫпва само адептътъ. Обикновениятъ човѣкъ не може още да воюва съ злото. Той не трѣбва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Единъ день, когато се въорѫжи съ любовьта, той ще воюва съ злото и сигурно ще го победи. Днесъ всѣки човѣкъ може да стане жертва на злото, но не трѣбва да се страхува отъ него. Когато човѣкъ изпълнява волята Божия, Богъ воюва заради него. — Какъ? — Той го превръща отъ овца въ лъвъ, отъ лъвъ въ лъвица. Ако сте овца, и вълкътъ дойде да ви нападне, вие веднага ще се превърнете на лъвъ. Вълкътъ лъвъ не напада. Ако сте лъвъ и дойде другъ лъвъ срещу васъ, веднага ще се превърнете въ лъвица. Лъвъ лъвица никога не напада. Мнозина се смѣятъ на тия думи, защото не сѫ се спирали да изучаватъ проявитѣ на всички живи сѫщества. Като изучаватъ живота на животнитѣ и растенията, хората ще дойдатъ и до познаване на себе си. И обратно: като познава себе си, човѣкъ ще познава и другитѣ. Срѣщате, запримѣръ, нѣкого, който маха съ рѫка около главата си. Който не разбира състоянието му, ще го нарече смахнатъ. Не е смахнатъ човѣкътъ. Той маха съ рѫката си, за да се освободи отъ нѣкоя лоша мисъль, която е налегнала съзнанието му. Иска ли човѣкъ да се освободи отъ нѣкаква тежка, отрицателна мисъль, нѣма защо да маха съ рѫка. Нека вземе една лъжица рициново масло, да се прочисти. Въ психическия животъ, влиянието на рициновото масло можемъ да уподобимъ на влиянието на добритѣ мисли. Въ прочетената глава отъ Евангелието се казва, че човѣкъ не трѣбва да кѫса връзката си съ Бога, съ любовьта. Запази ли тази връзка, той ще има правилна обхода къмъ хората. Какъ да се отнася човѣкъ къмъ хората, това не може да се учи. Правилната обхода произтича отъ човѣка. Който има любовь въ себе си, той знае, какъ да се отнася съ хората, съ всички живи сѫщества. Ако три деня е жадувалъ и намѣри една чаша вода, той ще бѫде готовъ да раздѣли водата си съ всѣки, който би му поискалъ. Нѣма ли любовь въ себе си, той ще каже: Азъ съмъ жадувалъ три деня. Следователно, първо азъ трѣбва да задоволя жаждата си. За свое оправдание, той ще каже: Човѣкъ не може да обича другитѣ повече отъ себе си. Трѣбва ли да рѣжа отъ месото си, за да дамъ на другитѣ да се хранятъ? За човѣка, който не носи любовьта въ сърдцето си, е оправдано първо да мисли за себе си, а после за другитѣ. Обаче, има хора, които сѫ готови да рѣжатъ месо отъ себе си, за да дадатъ на нѣкого, който умира отъ гладъ. Единъ примѣръ изъ английския животъ илюстрира добре, какво се крие въ човѣшкото естество и за какво е способенъ човѣкъ при критични моменти. При една катастрофа по море, единъ английски параходъ пострадалъ. Само десеть души отъ екипажа могли да се спасятъ. Тѣ се качили на една лодка и се понесли по бурнитѣ вълни на морето. Така прекарали осемь деня, безъ троха хлѣбъ въ устата си. Огладнѣли, отслабнали, тѣ започнали да се поглеждатъ, какво да направятъ, за да не умратъ отъ гладъ. Най-после, по силата на атавизъма, тѣ единодушно решили да нападнатъ едного отъ тѣхъ и да го изядатъ. Въпросътъ се решилъ съ жребие. Като пѫтували още нѣколко деня и не могли да стигнатъ нѣкое пристанище, подъ напора на глада, тѣ били принудени да изядатъ още единъ отъ групата си. Въ дългото си пѫтешествие, лишени отъ хлѣбъ, отъ всѣкаква храна и отъ изгледъ за скоро спасяване, тѣ изяли още шестима отъ своитѣ другари. Въ деня, въ който стигнали до едно пристанище, въ лодката останали само двама души. Този примѣръ очъртава слабостьта на човѣка. Щомъ се намѣри въ критично положение, той се натъква на известни атавистически състояния. Това е едно разрешение на въпроса. Обаче, има и другъ начинъ за разрешаване. Ако предстои на нѣкого да умре отъ гладъ, това ни най-малко не му дава право да изяде другъ нѣкой, за да спаси себе си. Това нѣщо става и въ съзнанието на човѣка. Това, именно, представя драмата въ човѣшкия животъ. Когато се намѣри въ трудно положение, като тия англичани, човѣкъ самъ не забелязва, какъ посѣга даже върху нѣкоя своя добра мисъль, или върху нѣкое благородно чувство и го изяжда. Това говори за неустой на човѣшкото естество. Животътъ подлага човѣка на редъ изпитания, да познае себе си и да се кали. Днесъ всички хора се намиратъ предъ този изпитъ и трѣбва правилно да го решатъ. Ако не може да го реши правилно, човѣкъ се чуди, какво е станало съ него, че е сгрѣшилъ. — Трѣбваше ли да сгрѣша? — Това не е важно. Важно е, като си сгрѣшилъ, да изправишъ погрѣшката си. Щомъ си подписалъ една полица, нищо друго не ти остава, освенъ да я платишъ. — Ами ако сгрѣша втори пѫть? — Пакъ ще платишъ. Колкото пѫти грѣшишъ, толкова пѫти ще плащашъ. Важното е да изправяшъ погрѣшкитѣ си и да се учишъ отъ тѣхъ. Изправяй погрѣшкитѣ си и напредъ върви. Докато не изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Съ други думи казано: Докато не стане приятель съ доброто, човѣкъ не може да се освободи отъ злото. Щомъ се сприятели съ доброто, човѣкъ напуща вече бойното поле. Не е ли свързанъ съ доброто, той непременно ще бѫде битъ. Свърже ли се съ доброто, това значи, да се яви добре въорѫженъ срещу злото. Мнозина казватъ, че като вѣрватъ въ Бога и Го обичатъ, лесно могатъ да се справятъ съ злото, съ мѫчнотиитѣ си. Важно е, какъ обичатъ Бога и каква е вѣрата имъ въ Него. Единъ младъ момъкъ тръгналъ съ своята възлюбена на разходка въ една гѫста, красива гора. Той й казалъ: Цонке, докато си съ мене, не се страхувай отъ нищо. Имай пълна вѣра въ мене! При каквато опасность и да се намѣримъ, азъ ще стрелямъ съ револверъ. — Напълно вѣрвамъ въ тебе, отговорила момата. По едно време тѣ чули предъ себе си тежки стѫпки и нѣкакво шумолене. Момъкътъ пръвъ зърналъ мечка предъ тѣхъ и моментално, безъ да разсѫждава, качилъ се на една дива круша и гледалъ оттамъ, какво става долу. Момата, останала сама съ мечката, започнала да вика и да плаче. Обаче, мечката спокойно минала и заминала покрай нея, безъ да я засегне. Следъ това момъкътъ слѣзълъ отъ крушата и казалъ на момата: Както виждашъ, Цонке, мечката се уплаши отъ моя револверъ и нищо не ти направи. — Не, съ такива заблуждения не се живѣе. Азъ бихъ казалъ на момата: Цонке, много ще плачешъ, докато ходишъ по ума на своя възлюбенъ. И тъй, ако човѣкъ вѣрва и уповава на нѣщо, това е Божественото въ него, а не човѣшкото. Докато вѣрва на човѣшкото, всѣкога ще има плачъ и ридание. За да не плаче, отъ човѣка се иска абсолютна вѣра въ Божественото. Ако е въпросъ за вѣра, днесъ всички хора вѣрватъ, но не въ едно и сѫщо нѣщо. Едни вѣрватъ въ силата на човѣка и казватъ, че човѣкъ може да направи всичко. Това сѫ тъй нареченитѣ свѣтски хора. Другитѣ, тъй наречени религиозни, вѣрватъ въ духоветѣ. Тѣ казватъ, че духоветѣ могатъ да направятъ всичко. И еднитѣ, и другитѣ се заблуждаватъ. Така не се проповѣдва. Искате ли да проповѣдвате на хората, говорете имъ за любовь и вѣра въ Бога. Ако всички хора дойдатъ до любовь къмъ Бога, тѣ ще иматъ еднакви резултати въ работитѣ си. Тѣ влизатъ въ областьта на вѣчната хармония. Най-малкиятъ дисонансъ въ живота на човѣка показва, че той е влѣзълъ въ религиозния материализъмъ. Нито свѣтскиятъ материализъмъ, нито религиозниятъ материализъмъ могатъ да спасятъ човѣка. Нито човѣкъ е всесиленъ, нито духоветѣ и светиитѣ, на които религиознитѣ се кланятъ. Единствениятъ, Който може всичко да направи, това е Богъ. Дръжте въ ума си тази свещена идея за Него. Не е лошо да изучава човѣкъ свѣтския и религиозния материализъмъ, но той трѣбва да ги постави на опредѣленитѣ за тѣхъ мѣста: човѣкътъ ще постави на своето мѣсто; духоветѣ и светиитѣ — на своето. Дойдете ли до Бога, и Него ще поставите на мѣстото Му. Най-хубавото, красиво и чисто мѣсто въ човѣшката душа се пада на Бога. Той е слънцето на човѣшкия животъ. Той огрѣва и най-забутанитѣ ѫгли на неговото естество и го прави добъръ, силенъ и красивъ. — Кѫде е Богъ? Накѫде да Го търсимъ? На коя страна да се молимъ? — Ако обичате Бога, вие ще знаете, кѫде е Той. Любовьта открива всички нѣща. Дали Богъ е на земята, или на небето, вие ще Го намѣрите по пѫтя на любовьта. Казвамъ: Дето е Богъ, тамъ е изтокъ. Противоположната страна на изтокъ е западъ, т. е. човѣшкото. Значи, Богъ е на изтокъ и отпредъ, а човѣкъ — на западъ и отзадъ; злото — отлѣво, доброто — отдѣсно. Това сѫ четиритѣ посоки на съзнанието, които опредѣлятъ движението на човѣка. Р а з м и ш л е н и е. 33. Лекция отъ Учителя, държана на 3 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Втръсване. Размишление върху изворитѣ на живота. Въ живота на хората сѫществува законъ на втръсване.—Кога се втръсва човѣкъ? —Когато дълго време прави едно и сѫщо нѣщо. Най-после въ човѣка става реакция, която се придружава съ едно особено състояние, което наричаме „втръсване“. Втръсването не е природенъ законъ, но резултатъ на неестествения животъ на хората. Като законъ, втръсването има свои добри страни, но желателно е човѣкъ да не изпада подъ неговото влияние. Втръсването се явява въ помощь на човѣка, когато всички други срѣдства сѫ се указили безрезултатни. Когато човѣкъ е боленъ и всички изпитани срѣдства не му помагатъ, втръсването му идва на помощь. Той повръща храната си, и положението му се облекчава. Втръсването иде въ крайния моментъ. Не оставяйте нѣщата да дойдатъ до този моментъ. Една отъ причинитѣ за втръсването се дължи на това, че човѣкъ очаква отъ живота повече, отколкото той може да му даде. Обикновено човѣкъ си поставя голѣма програма, която не може да реализира. Щомъ не може да реализира програмата, която си е поставилъ, човѣкъ се разочарова. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ никога не може да изпълни програмата, която самъ си е поставилъ. Ако успѣе по нѣкакъвъ начинъ да я изпълни, той пакъ ще свърши съ разочарование и втръсване. Законътъ на втръсването сѫществува не само въ обикновения животъ на хората, но и въ религиозния имъ животъ. Нѣкой религиозни хора очакватъ чрезъ религията да оправятъ работитѣ си. Какво оправяне на работитѣ си могатъ да очакватъ? Щомъ сѫ се родили на земята, отъ баща и отъ майка, работитѣ имъ сѫ оправени. Ако има нѣщо объркано въ материалнитѣ работи на хората, това се дължи на тѣхнитѣ криви разбирания за живота. Наистина, срѣщате единъ младъ човѣкъ и виждате, че той е успѣлъ вече да обърка работитѣ си. Следъ това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го наследи, ще получи голѣмо богатство, съ което ще оправи работитѣ си. Бащата пъкъ мисли, че като остава богатството си на своя синъ, съ това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на движение, което нищо не разрешава. Онѣзи бащи, които не могатъ да оставятъ наследство на децата си, казватъ: Богъ ще ги осигури. Той ще промисли за тѣхния бѫдещъ животъ. Значи, нѣкои хора вѣрватъ въ Божия Промисълъ, а други не вѣрватъ. Тази е причината за изникване на различни възгледи за Бога. За Бога може да сѫществува само едно мнение. Има ли много мнения, тѣ отговарятъ на самитѣ хора. Значи, за всѣки човѣкъ Богъ представя такова нѣщо, каквото е самиятъ той. Какъвто си ти, такъвъ е и твоятъ Господъ. Затова казватъ, че идеалитѣ на всѣки човѣкъ отговарятъ на самия него. Понеже идеалитѣ на хората не сѫ високи, тѣ сѫ недоволни отъ живота, отъ баща си и майка си, отъ окрѫжаващата срѣда и т. н. Хората се страхуватъ да не дойде нѣкой да отнеме и малкото имъ богатство, което иматъ. Обаче, умниятъ човѣкъ никой не може да го обере. Глупавиятъ всѣки може да го обере. Никой не може да обере добриятъ човѣкъ, но лошиятъ всѣки е въ състояние да обере.—Защо? – Защото разумностьта, добротата сѫ Божествени качества, които не се губятъ, нито се отниматъ. Съвременнитѣ хора често губятъ това, което сѫ придобили, понеже не сѫ постигнали крайното си развитие. Като губятъ по нѣщо отъ себе си, тѣ казватъ, че усѣщатъ нѣкаква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работятъ. Единъ день, когато завършатъ развитието си, ще видятъ, че всички празнини, които сѫ имали въ различнитѣ животи, сѫ запълнени. Тѣ ще минаватъ отъ една планета на друга, докато дойдатъ до пълно познаване на Битието. На мнозина се вижда чудно, какъ ще живѣятъ на различнитѣ планети, когато, споредъ тѣхъ, само на земята има животъ. Като обиколятъ всички планети, тѣ сами ще видятъ, има ли животъ тамъ, или нѣма. На луната, запримѣръ, има живи сѫщества, по-културни отъ хората. Може ли да бѫде пуста, ненаселена луната, щомъ е създадена отъ Бога? До четвъртия день отъ създаването на свѣта, небеснитѣ свѣтила сѫ били неустроени, но отъ четвъртия день насамъ, тѣ сѫ устроени вече, и животъ сѫществува на тѣхъ. Въ Божественото нѣма никакви празнини. Ще дойде день, когато планетитѣ ще си почиватъ. Временно само, животътъ ще изчезне отъ тѣхъ, но засега навсѣкѫде има животъ. Тъй щото, искате ли да придобиете нѣщо положително отъ луната, наблюдавайте я съ мисъльта въ себе си, че въ нея има животъ, че тя е населена съ разумни, културни сѫщества. Както кучето отдалечъ познава господаря си, така и ученитѣ хора отдалечъ познаватъ, има ли разумни сѫщества на луната, или нѣма. Какво показва това? Това показва, че въ човѣка има едно чувство, чрезъ което той познава и възприема истината. Човѣкъ се интересува отъ истината, както и отъ всички планети дотолкова, доколкото може да влѣзе въ връзка съ тѣхъ, да приеме нѣщо отъ тѣхния животъ и да го приложи въ своя. — Какъ може да стане това? — Чрезъ неговото вѫтрешно радио. Като изучава планетитѣ, слънцата и живота имъ, човѣкъ дохожда до познаване на Бога. Ако не разбирате и не познавате Бога въ проявеното, въ това, което Той е направилъ, какъ ще Го познаете въ непроявеното? Ако човѣкъ не познава относителната истина въ живота, какъ ще познава абсолютната? Сега, да се върнемъ къмъ закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавитѣ нѣща могатъ да произведатъ втръсване въ човѣка. Запримѣръ, ако много пѫти човѣкъ пѣе нѣкоя хубава пѣсень, въ края на краищата и тя ще му се втръсне. Сега ще ви дамъ една нова пѣсень: „Хади-ензи“. Заглавието й е на чуждъ, непознатъ на васъ езикъ. Едно време тази пѣсень се е пѣла отъ хора съ високо съзнание. Тѣзи хора сѫ вървѣли по другъ пѫть на еволюция, а не по пѫтя на обикновенитѣ хора. Днесъ тази пѣсень не се пѣе на езика, на който нѣкога сѫ я пѣли, защото ще изгуби смисъла, който е вложенъ въ нея. На български езикъ тя се превежда съ думитѣ: „Благата пѣсень“. Съдържанието Ѝ е приблизително следното: Ти съзнавай, ти люби безспирно сѣй, гради, и въ живота всичко давай, тази истина въ Бога ти познавай! Подъ думитѣ „всичко давай“, разбираме даване отъ изобилието. Който нѣма, той не може да дава. Освенъ това, има нѣща, които по никой начинъ не могатъ да се даватъ. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не даватъ. Преведена на български, тази пѣсень става разбрана за всички. Щомъ е разбрана, тя може да храни човѣка. Всѣко нѣщо, което човѣкъ разбира, лесно се усвоява. Като ученици, вие трѣбва да имате право разбиране за Бога. Вие трѣбва да съзнавате, че Той е въ сила да воюва заради васъ. Гледате ли така на въпроса, вие никога нѣма да се застѫпвате за себе си, да търсите своето право. Благодарете за това, което Богъ прави за васъ. Бѫдете доволни и на най-малкото, което ви се дава. Не се стремете къмъ голѣми работи, съ които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадатъ да управлявате нѣкоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратятъ на луната? Какъ ще се справите съ голѣмия студъ на луната? Споредъ нѣкои учени, тамъ има голѣмъ студъ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и голѣмиятъ студъ, и голѣмата горещина. Не е лошо нѣщо студа, но за онзи, който го разбира и може да се справи съ него. Студътъ и топлината лѣкуватъ човѣка отъ недоволството, отъ апатията, отъ редъ противоречия. Като се освободи отъ тия състояния, човѣкъ започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии въ природата, които могатъ разумно да се използуватъ. Докато енергиитѣ на студа и на топлината не сѫ подпушени, тѣ не причиняватъ никаква опасность. Подпушатъ ли се, тѣ причиняватъ изгаряне, а съ това и редъ пакости. Разликата между студа и топлината се заключава само въ посоката, по която се движатъ тѣхнитѣ енергии. Тѣ се движатъ въ две противоположни посоки. Т. м. 32. Лекция отъ Учителя, държана на 27 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Непреривно движение. Размишление. Сега ще прочета 90. Псаломъ. Опитайте се да направите преводъ на този Псаломъ, споредъ сегашнитѣ си разбирания. Ще кажете, че лесно се превежда отъ единъ новъ езикъ на другъ, но мѫчно се прави преводъ на смисъла на известно произведение. Като четете 7. стихъ отъ 90. Псаломъ, вие изпадате въ противоречие. — Защо? — Вижда ви се чудно, какъ може Богъ да се гнѣви и да проявява ярость. Стихътъ е следниятъ: „Защото изчезваме отъ гнѣва Ти, и отъ яростьта Ти смаяни сме.“ На мнозина думитѣ „гнѣвъ и ярость“ се виждатъ странни. Споредъ мене, нѣма по-разбрани думи отъ думитѣ гнѣвъ и ярость. Разгнѣви ли се човѣкъ, прояви ли яростьта си, всички разбиратъ смисъла на тия думи. Обаче, кажете ли думата „любовь“, всички я считатъ отвлѣчена дума. Като не могатъ направо да я разбератъ, тѣ започватъ да тълкуватъ смисъла и съдържанието й. Като ученици, отъ васъ се иска правилно разбиране на философията на живота. Ако напишете последователно числата отъ 1-10, безъ да турите запетая между всѣко едно отъ тия числа, това представя незавършена работа. Турите ли запетая между всички числа, това показва завършена работа. Който не употрѣбява въ живота си препинателни знакове, той минава за простъ човѣкъ. Който изучава графологията, той разбира смисъла на препинателнитѣ знакове и ги употрѣбява на мѣсто. Много писатели и учени поставятъ препинателни знакове, дето не трѣбва, а дето трѣбва, поставятъ повече, отколкото сѫ нужни. Въ граматиката има редъ правила, които се подчиняватъ на специални за тѣхъ закони. Който иска да спазва правилата, той трѣбва да познава законитѣ, по които тѣ се създаватъ. Представете си, че имате числото 1567. Това число е предметно, т. е. означава нѣкакъвъ предметъ, взетъ въ специално количество. Запримѣръ, ние можемъ да имаме 1,567 кгр. вода, жито, пѣсъкъ, прашинки или друго нѣщо. Превърнете ли това число въ нѣкаква жива величина, психологически то представя число съ особено значение, като дадена формула. Всѣка формула има приложение въ живота. За какво и кѫде се прилага формулата: 5 грама сакъзъ, 6 грама дървено масло, 7 грама катранъ и 1 грамъ вода. Значи, имате формулата или числото 1,567, което се употрѣбява за лѣкуване на циреи. Въ тази формула водата е взета въ най-малко количество, понеже тя крие въ себе си най-голѣма динамическа сила. Всѣко число съдържа известна сила, известна интенсивность. Въ това отношение, числата приличатъ на семена. Обаче, по интенсивность тѣ се различаватъ така, както и семената. Като изучавате числата и семената, ще видите, че всѣко едно отъ тѣхъ съдържа различно количество жизнена сила. Онѣзи, които сѫ се занимавали съ динамиката на ботаниката, тѣ разбиратъ всички процеси, които ставатъ въ развитието имъ: покълване, растене, цъвтене, завързване на плодъ и узрѣване. Следователно, докато човѣкъ не разбира силата, която природата е вложила въ числата, той нѣма да разбере вѫтрешния имъ смисълъ и отношението, което тѣ иматъ къмъ него. Като измѣрвате дължината на пръститѣ си, виждате, че тѣ не сѫ еднакво дълги: първиятъ пръстъ, показалецътъ, може да бѫде дълъгъ 9, 10, 11 см.; срѣдниятъ — 9.5, 10.5, 11.5 см.; безименниятъ — между показалеца и срѣдния; малкиятъ — 6, 7, 8 см. Това сѫ числа, които представятъ приблизителната дължина на пръститѣ. Който разбира динамическата сила на числата, той може да ги приведе въ известенъ редъ. Числото деветь е резултатъ, завършено число. По-далечъ отъ себе си това число не може да отиде. Ако срещнете човѣкъ, който се движи въ реда и порядъка на това число, ще знаете, че каквото ви обещае, ще го изпълни. Външнитѣ условия го заставятъ да го направи, понеже нѣма време за отлагане на нѣщата. Този човѣкъ обича живота. Заболѣе ли, той веднага ще отиде при лѣкарь. Той никога не отлага нѣщата. Има числа, които съдържатъ въ себе си противоположни сили на числото деветь. Човѣкъ, който включва въ себе си порядъка на тия числа, обещава, но никога не изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той казва: Искахъ да направя това нѣщо, но нѣмахъ благоприятни външни и вѫтрешни условия. Силитѣ въ този човѣкъ сѫ отрицателни. Мнозина изучаватъ динамиката на небеснитѣ тѣла и си представятъ, че тѣ се движатъ около нѣкакъвъ центъръ, подобенъ на нашето слънце, като описватъ около него окрѫжность. Въ сѫщность, нито едно тѣло при движението си не образува окрѫжность. Орбитата на тия тѣла е или елипсовидна, или спирална, споредъ близостьта или далечината, на която отстоятъ отъ даденъ центъръ. Ще кажете, че това е въ динамиката само. — Каквото е въ динамиката, това е и въ самия животъ. Често виждате, че бащата въ единъ домъ обича сина си повече отъ дъщеря си.—Защо? — Той е по-близо до него. Другъ пѫть обича повече дъщеря си. — Защо? — Тя е по-близо до неговата орбита. Колкото повече хората приближаватъ орбититѣ си въ своето движение, толкова повече тѣ се обичатъ. Започнатъ ли да се отдалечаватъ, тѣ по-малко се обичатъ. Нѣкой казва: Не зная защо, но този човѣкъ по-рано ме обичаше повече. Днесъ е поистиналъ малко въ любовьта си къмъ мене. — Много естествено. Този човѣкъ по-рано е билъ по-близо до тебе, а сега се е отдалечилъ. И тъй, ще знаете, че каквито сѫ отношенията на небеснитѣ тѣла помежду имъ, такива сѫ отношенията и на хората единъ къмъ другъ. Както съзнанието на хората се рѫководи отъ едно Разумно начало, така и физическитѣ явления, които хората считатъ за механически, неразумни, се рѫководятъ отъ сѫщото Висше съзнание. Задъ механическитѣ процеси въ природата се крие Разумна сила, която малцина познаватъ. Като не разбиратъ разумностьта въ природата, хората казватъ, че както въ природата има приливи и отливи, такива сѫществуватъ и въ живота, но въ тѣхъ нѣма никаква разумность. Който разбира и познава разумностьта, която действува и въ природата, и въ живота, той вижда, че навсѣкѫде сѫществува пълно уравновесяване на силитѣ. Дето има равновесие на нѣщата, тамъ сѫществува разумность. Запримѣръ, нѣкѫде има приливъ. Точно на противоположното мѣсто става отливъ. Ако нѣкѫде става отливъ, на друго мѣсто има приливъ. Като изучавате съзнателно процеситѣ въ природата, ще дойдете до дълбоко разбиране, да видите, че всѣки процесъ има свой вѫтрешенъ смисълъ. Ученитѣ казватъ, че всичко въ природата е въ движение. Въпрѣки това, мнозина считатъ, че тѣхниятъ животъ е спрѣлъ вече. Това е криво твърдение. Когато отива на гарата да се качи на нѣкой тренъ, човѣкъ е въ движение. Щомъ влѣзе въ единъ отъ вагонитѣ, видимо той спира движението си, но тренътъ се движи. Ако стане нѣкаква повреда съ трена, движението му спира, но веднага телеграфитѣ и телефонитѣ започватъ усилена дейность. Веднага взиматъ мѣрки, да махнатъ причината, която е спрѣла движението на трена. Значи, движението въ природата е непреривно и се предава отъ едно мѣсто на друго. Следователно, когато тренътъ на нѣкой човѣкъ спре, веднага всички разумни сѫщества, на които съзнанието е свързано съ неговото, т. е. всички сѫщества, които влизатъ въ неговата система, проявяватъ усилена деятелность. По този начинъ, силитѣ въ природата се уравновесяватъ. Нѣкой казва, че не иска да върви по пѫтя, по който всички хора вървятъ. — Ако не върви по сѫщия пѫть, по другъ пѫть ще върви, но не може да спре. Който самъ не иска да върви, други ще го носятъ. Защо умиратъ хората? Защото не искатъ да се движатъ. Като се разсърди на близкитѣ си, човѣкъ започва да се инати и казва: Не искамъ да работя. Ще седа въ къщи и нѣма да работя, нѣма да се движа. Като остане дълго време въ кѫщи, дохождатъ най-после съ кола и съ попове и го изнасятъ вънъ. Като го опѣятъ, заравятъ го въ земята. Не се минава много време и на гроба му виждате изникнали трева, цвѣтенца. Тѣ казватъ: Като не искашъ доброволно да излѣзешъ навънъ, ние насила ще те заставимъ. Хората мислятъ, че тѣлото на умрѣлия гние и се загубва. — Не, тѣлото му не гние, но се разлага, за да могатъ семенцата да взематъ нѣкои елементи отъ него и на части да го изнесатъ вънъ. Едно трѣбва да знаете за природата, а именно: Колкото е строга и взискателна, толна е мека и снизходителна. Види ли, че нѣкой се противопоставя на нейнитѣ закони, тя го оставя свободенъ. Не иска ли да излѣзешъ вънъ отъ кѫщата си, да се движи, тя казва: Щомъ не искашъ самъ да излѣзе, други ще дойдатъ да те изнесатъ. Ако съвременнитѣ хора нѣматъ резултати въ възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че тѣ се противопоставятъ на природата, понеже мислятъ, че сѫ свободни да правятъ, каквото искатъ. Тѣ считатъ себе си фактори въ природата. При сегашното положение, въ което се намира, човѣкъ нито е свободенъ, нито е факторъ. Споредъ разбиранията на сегашния човѣкъ, свободата му седи въ това, да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. — Това е невъзможно. Природата никога нѣма да остави човѣка да нарушава нейния редъ и порядъкъ, да нарушава нейната хармония. Силниятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на слабия, да разполага съ него, както иска. Умниятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на глупавия. Добриятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на злия. Днесъ всички се питатъ, сѫществува ли добро и зло въ свѣта. Който отрича доброто и злото, като сили въ природата, той лесно може да отрече и задълженията си. Обаче, да отричашъ задълженията си, това не значи, че нѣма да ги плащашъ. Ако откажешъ, веднага ще ти представятъ полицата, която самъ си подписалъ. Следъ това ще извикатъ свидетели, предъ които си получилъ паритѣ. При това положение, искашъ или не, ще признаешъ дълга си и ще платишъ. Каквото да прави човѣкъ, колкото да се отказва отъ дълга си, и каквато лъжлива клетва да даде, задължението не се маха. Докато не изплати задълженията си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Природата пише всичко, което дава. Това, което природата е написала върху човѣка, никой не може да го заличи. Следователно, като върши нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, кои сѫ причинитѣ, които го заставятъ да го върши. Запримѣръ, нѣкой върши волята Божия доброволно, отъ любовь къмъ Бога. Другъ пъкъ отказва да върши волята Божия. За него ще дойде остенътъ. Като го боднатъ нѣколко пѫти, човѣкъ започва да върши волята Божия отъ страхъ, а не по свобода. Който не иска да излѣзе отъ кѫщата си доброволно, насила ще го заставятъ. Ако и при това положение не иска да излѣзе, ще го взематъ на рѫце и пакъ ще го изнесатъ. — Азъ не вѣрвамъ въ нищо. — Ще те заставятъ да вѣрвашъ. Като дойдатъ въ дома ти и те изнесатъ на рѫце, тогава ще повѣрвашъ. Тогава умътъ ти ще започне да работи, отъ последствията да намира причинитѣ на нѣщата. И тъй, каквото да прави човѣкъ, по-далечъ отъ числото деветь не може да отиде. Ако деветь пѫти е взималъ пари на заемъ и не ги е връщалъ, на десетия пѫть вече нѣма да му дадатъ. Ако пъкъ деветь пѫти е взималъ пари на заемъ и всѣкога ги е връщалъ, и на десетия пѫть ще му дадатъ. Когато говоримъ за числата, за динамическитѣ сили, които тѣ съдържатъ, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно свободни. Който не е свободенъ, той ще се смущава, ще се безпокои, защо пръститѣ му, запримѣръ, сѫ кѫси или дълги. При това, ако започне да ги мѣри, нѣма да знае, какъ и отде да мѣри и ще изпадне въ погрѣшки. Това вече не е наука. Прави ли човѣкъ погрѣшки, и заключенията му ще бѫдатъ невѣрни. Като знаете значението на дългитѣ и на кѫситѣ пръсти, вие можете точно да опредѣлите, какви добродетели се криятъ въ човѣка. И тогава, ако нѣкой дойде при васъ, да ви иска пари на заемъ, вие ще погледнете пръститѣ му, ще ги измѣрите и ще знаете, можете ли да му дадете, или не. По-добри порѫчители за човѣка отъ рѫката му, както и отъ неговитѣ пръсти, нѣма. Тѣ опредѣлятъ кредита, съ който човѣкъ може да се ползува. Искате ли да се ползувате отъ числата, вие трѣбва да знаете, какви сили се криятъ въ тѣхъ и какво действие указватъ върху човѣка. Има случаи, когато банкеръ дава известна сума на заемъ, обаче, съчетанието на силитѣ, които действуватъ въ дадената сума, се отразява фатално върху него, и той умира. Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари. Благословението и нещастието имъ се дължи на съчетанието на силитѣ, които се криятъ въ тия числа. Запримѣръ, никога не давайте петь стотинки на просекъ. Число, въ което петорката е въ началото, като 5, 50, 500, 5000, 50,000 и т. н., не е благословено. Ако нѣкой ви даде 50,000 лв., откажете се отъ тази сума. За предпочитане е да вземете само 12 лв. за единъ обѣдъ, отколкото да вземете цѣлата сума. Съ 12-тѣ лева вие ще се свържете съ разумни сѫщества, които ще ви помагатъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че всички числа не съдържатъ благоприятни сили въ себе си. Следователно, вие не можете всѣкога да се ползувате отъ числата, както не можете на всѣко време да правите добро. Има моменти въ живота, когато доброто, което човѣкъ прави, е на мѣсто. Човѣкъ не може да прави добро непрекѫснато и безразборно. Прави ли непрекѫснато добро, това значи, да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми нѣколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? Въ единъ и сѫщъ моментъ, малкото изворче може да задоволи жаждата на нѣколко души само, но по никой начинъ не и на хиляда. Това показва, че има нѣща, които и природата въ даденъ моментъ не може да направи. Та когато казваме, че нѣкои дни, седмици, месеци или години сѫ неблагоприятни за човѣка, разбираме, че енергията на природата презъ това време е ограничена. Тази енергия се използува на друго мѣсто. Сега, да се върнемъ къмъ числото деветь. Ако показалецътъ на човѣка е дълъгъ деветь сантиметра, това говори за отстѫпчивъ характеръ. Този човѣкъ е внимателенъ, добре разположенъ къмъ хората. Ако сѫщиятъ пръстъ е дълъгъ 11 см., този човѣкъ е упоритъ, своенравенъ, вѣчна опозиция на хората. Кой каквото каже, той всѣкога ще се обяви на противно мнение. Този пръстъ е свързанъ съ личностьта на човѣка. Когато е много дълъгъ, човѣкъ има особено мнение за себе си и поставя личностьта си надъ всичко. Като заповѣдва, човѣкъ всѣкога сочи показалеца си. Срѣдниятъ пръстъ е свързанъ съ правото. Обаче, въ живота само слугата търси правото си. Господарьтъ не търси никакво право, защото го има. Дали съзнателно човѣкъ подига показалеца си, или несъзнателно, това означава заповѣдь. Хора, които обичатъ да заповѣдватъ, често подигатъ показалеца си. Ако искатъ да не заповѣдватъ, тѣ трѣбва да наблюдаватъ движенията си, да се контролиратъ. Подигането на показалеца може да спаси човѣка, а нѣкога може да го окачи на вѫжето. Ето защо, каквито движения да прави човѣкъ, съзнанието му трѣбва да бѫде будно. И тъй, като се стреми къмъ добъръ животъ, човѣкъ иска да се свърже съ едно по-високо съзнание отъ своето, което да указва благотворно влияние върху него. Това високо съзнание е Божественото. Какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? Ще кажете, че за това е нужна вѣра. Обаче, да вѣрва човѣкь или да не вѣрва, това не зависи отъ него. Да вѣрва човѣкъ, това не значи по цѣли дни да се моли и да очаква наготово да му се донесе всичко, което му е нужно. Вѣрата изисква работа. Земедѣлецътъ трѣбва цѣлъ день да дига и слага мотиката, за да роди лозето му добро грозде. Като работи по този начинъ, той ще вѣрва въ добритѣ резултати. Ще каже нѣкой, че не е свикналъ на работа, че обича само да се моли. — Молитвата и работата вървятъ заедно. Молитвата не изисква специална обстановка и мѣсто. Човѣкъ може всѣкога и навсѣкѫде да се моли. Той може да се моли и като ходи, и като работи. Ама времето не благоприятствувало за молитва. Човѣкъ може да се моли на всѣко време. Ама сѫдбата му била тежка, препятствувала му въ всички работи. Какво нѣщо е сѫдбата? Казватъ хората, че сѫдбата била добра и лоша. Добрата или лошата сѫдба на човѣка се опредѣля отъ съотношението на числата на неговитѣ пръсти. Ако отношението между числата, които получавате при измѣрване пръститѣ на нѣкой човѣкъ е хармонично, сѫдбата на този човѣкъ е добра. Ако е беденъ, въ скоро време той ще обърне внимание на нѣкои добри, богати и разумни хора, и тѣ веднага ще му се притекатъ на помощь. Не е ли хармонично отношението между тия числа, и богатъ да е, той всичко ще изгуби. Това значи, да има човѣкъ лоша сѫдба. За добрата или лошата сѫдба на човѣка има значение не само отношението на числата, които отговарятъ на дължината на неговитѣ пръсти, но и отношението между числата, получени при измѣрване на лицето, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото тѣло. Даже и проститѣ хора разбиратъ отъ красивото и хармоничното въ човѣка. Като иматъ единъ красивъ образъ въ ума си, когото видятъ, все съ него го сравняватъ. Запримѣръ, ако харесва майка си или сестра си, момъкътъ търси мома, която да прилича на майка му или на сестра му. Това показва, че въ природата сѫществуватъ постоянни величини, къмъ които човѣкъ се стреми. Тѣ сѫ мѣрка, която рѫководи човѣка. Като знаятъ, че има постоянни величини въ природата, ученитѣ превръщатъ тия числа въ геометрически форми, геометрическитѣ — въ органически, а органическитѣ — въ психически, които проникватъ въ човѣшкото съзнание. Това преминаване на формитѣ отъ една въ друга подразбира вѫтрешна хармония въ живота. Всички хора се стремятъ къмъ вѫтрешната хармония на живота. Дойдатъ ли до тази хармония, тѣ сѫ придобили вече онзи вѫтрешенъ миръ въ себе си, който регулира всичкитѣ имъ отношения. По своя вѫтрешенъ миръ, тѣ познаватъ, ще успѣятъ ли въ работата, която сѫ предприели, или нѣма да успѣятъ. Назначаватъ ви на нѣкаква служба, но вие сте раздвоени, нѣмате миръ въ себе си. Ще знаете, че работата ви нѣма да върви. Отивате на изпитъ, но сте раздвоени. — Защо? — Нѣма да издържите изпита си. Обаче, ако сте тихи и спокойни въ себе си, каквато работа да започнете, ще имате успѣхъ. Природата е строго опредѣлила мѣстото, както и работата на всѣки човѣкъ. Попадне ли човѣкъ точно на мѣстото и на работата, които природата му е опредѣлила, той всѣкога е доволенъ. Не попадне ли на мѣстото и на работата, които сѫ опредѣлени за него, той е недоволенъ и всѣкога роптае. Въпрѣки всичко това, повечето хора се стремятъ къмъ голѣми работи, къмъ първи мѣста. Първото мѣсто, първото число е опасно. Последното мѣсто, последното число е спасително. Числата играятъ важна роля въ живота на отдѣлния човѣкъ. Има числа, които помагатъ на човѣка; има числа, които му препятствуватъ. Човѣкъ трѣбва да знае за себе си, кои числа му помагатъ, и кои му противодействуватъ. За да познаете, кои числа ви помагатъ, напишете едно следъ друго числата 1, 2, 3, 4, 5 и т. н. Като пишете тия числа, спирайте се за известно време предъ всѣко едно отъ тѣхъ и следете, какво чувствувате. Числото, което ви харесва, което внася радость и спокойствие въ васъ, е числото, което ви помага. Като дойдете до познаване на силитѣ, които действуватъ въ числата, вие ще можете да опредѣлите, кой лотариенъ билетъ печели и него, именно, да вземете. Каквото представятъ числата въ живота, такова нѣщо е животътъ на всѣки човѣкъ. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ лотариенъ билетъ, на който е точно написано, ще спечели или не, ще има ли страдания или нѣма да има. Който разбира законитѣ на числата, той може да измѣни сѫдбата си, т. е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, день или месецъ не ви благоприятствуватъ, измѣнете ги и наблюдавайте, какви резултати имате при новитѣ числа. Ако строите кѫща, спазвайте числата. Каквото правите въ живота си, правете го съ огледъ на науката за числата. Нѣкой казва: За мене е важно да си направя една кѫщичка, да се прибера, а колко голѣма ще бѫде, съ какви размѣри, не е важно. — Не, отъ размѣритѣ на кѫщата, на стаитѣ зависи вашето благосъстояние. Добре е размѣритѣ на стаята да бѫдатъ 5:6, а не 3:3, или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човѣкъ се домогва до положителнитѣ числа въ живота и се ползува разумно отъ тѣхъ. Това е една отъ задачитѣ на всѣки човѣкъ. — Божията Любовь носи пълния животъ. 31. Лекция отъ Учителя, държана на 20 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни изводи. Размишление върху правдата. Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите отъ нея? Защо трѣбва да има толкова много крака? Това е единъ въпросъ за разрешаване. Въ усилието, което мозъкътъ прави, за да разреши известенъ въпросъ, се крие растенето на човѣка. Споредъ закона на растенето, силитѣ обикновено се движатъ нагоре. Запримѣръ, когато расте, детето обича често да се мѣри. То почти всѣки день се мѣри и отбелязва, до кѫде е достигнало. Дохожда най-после день, когато растенето на физическия свѣтъ спира. Човѣкъ расте на височина само до известенъ предѣлъ и по-нататъкъ престава да расте. Понеже човѣкъ е отражение на макрокозмоса, растенето му се опредѣля отъ известни величини въ природата. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да изучава своитѣ желания, своитѣ импулси, да знае, отъ какво естество сѫ тѣ и отъ какъвъ източникъ произтичатъ. Като изучава себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ: на всѣко нѣщо да дава съответна цена и значение. Нѣма ли това справедливо отнасяне къмъ себе си, човѣкъ може да отдаде особено значение на нѣкоя физическа идея, вследствие на което да очаква отъ нея голѣми резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава. Като знае това, човѣкъ трѣбва да различава мислитѣ, чувствата и желанията си, да знае, какво трѣбва да очаква отъ тѣхъ. Съвременнитѣ хора не познаватъ себе си, не се познаватъ и помежду си. Това се дължи на голѣмото разнообразие между тѣхъ. Всѣки човѣкъ, външно и вѫтрешно, е построенъ по особенъ начинъ, вследствие на което стремежитѣ и разбиранията на едного коренно се различаватъ отъ тия на другитѣ. Срѣщате двама братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, но първиятъ, по-голѣмиятъ, обича красивото, великото и отъ него се възхищава, а по-малкиятъ обича паритѣ, по цѣлъ день ги брои и мѣсти отъ една каса въ друга. Първиятъ обича да чете, да се занимава съ научни въпроси, а вториятъ — по цѣли часове се оглежда въ огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човѣкъ и да учи, или да брои пари? Споредъ случая. Ако се движи между учени хора, човѣкъ трѣбва да учи, да разбира тѣхния езикъ и интереситѣ имъ. Обаче, ако е отворилъ кантора, той непременно трѣбва да има пари. Следователно, нѣкога човѣкъ ще бѫде въ положението на ученъ, другъ пѫть — въ положението на банкеръ, на войникъ, или на търговецъ и т. н. — Ама азъ не искамъ да бѫда войникъ, да нося пушка, да се бия. — И войникъ ще бѫдешъ, съ пушка въ рѫка, и банкеръ, и ученъ ще бѫдешъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е воювалъ, да не се е билъ съ нѣкого. Нѣма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правятъ малкитѣ деца. Ако не се биятъ помежду си, ще ги видите да се сражаватъ съ дърветата въ гората. Не е лошо да воюва човѣкъ, но той трѣбва разумно да воюва. — Защо се биятъ хората? — За да се смекчатъ сърдцата имъ. Сърдцата на повечето хора сѫ корави, жестоки. Като се излагатъ на ужаситѣ на войната, като се осакатяватъ, тѣ започватъ да страдатъ, и по този начинъ сърдцата имъ постепенно се смекчаватъ. Ако войната е въ състояние да смекчи, да облагороди човѣшкото сърдце, тя е за предпочитане предъ жестокостьта на хората. Днесъ всѣки се стреми къмъ моралъ, който внася мекота въ отношенията на хората. Думата „моралъ“ въ ограниченъ смисълъ означава правилни отношения между хората. Моралътъ на хората се вижда ясно въ тѣхнитѣ отношения на взимане и даване. Въ старо време, хората сѫ уреждали отношенията си на взимане и даване въ натура: една крина жито за една крина грозде. Днесъ, обаче, размѣнната монета въ търговскитѣ отношения на хората е парàта: една каса грозде срещу 30—40 лв. И тъй, дойдемъ ли до човѣшкия моралъ, тамъ виждаме две страни на отношения: моралъ, който се прилага при взимане, и моралъ, който се прилага при даване. Когато моралътъ се отнася до взимане, всѣки човѣкъ знае, какъ да постѫпи. Стане ли въпросъ за даване, тамъ се провѣрява истинскиятъ моралъ на човѣка. Който е готовъ доброволно да изплаща своитѣ задължения, той е мораленъ човѣкъ. Който не е готовъ доброволно да изплаща задълженията си, той не е мораленъ. Къмъ него се прилага законътъ. Значи, законътъ се прилага къмъ моралнослабия човѣкъ. Той знае, че ако не плати задължението си на време, ще има бой. Какво представя боятъ?—Боятъ е музикаленъ тактъ, ударъ, мѣрка. Наистина, като получи нѣколко музикални такта върху гърба си, човѣкъ се научава вече да бѫде точенъ, изпълнителенъ къмъ задълженията си. Като изучавате музикалнитѣ тактове, ще видите, че мѫжътъ бие, т. е. дава тактъ по единъ начинъ, а жената — по другъ начинъ. Както и да гледате на живота, самъ по себе си той е сериозенъ. За онзи, който не разбира нѣщата, животътъ е забава. Като ученици, вие изучавате числата, безъ да подозирате, че тѣ иматъ отношение къмъ психическия ви животъ, както и къмъ цѣлокупния животъ. Запримѣръ, вие не знаете, защо 1 х 1 = 1, 1 + 1 = 2, 2 — 2 = 0, 2 : 2 = 1. Числата взиматъ участие въ мислитѣ и чувствата на човѣка. За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да изучава числата. Запримѣръ, всѣка мисъль и всѣко чувство, добри или лоши, отговарятъ на силитѣ, които известни числа съдържатъ въ себе си. Когато обичате нѣкого и пожелавате да му направите нѣщо, вие избирате най-добритѣ материали за цельта. Не го ли обичате, ще си послужите съ долнокачествени материали. Баницата за любимия ви човѣкъ ще бѫде направена отъ най-чисто и прѣсно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите съ по-долнокачествени материали. Ако днесъ хората страдатъ и неуспѣватъ въ работитѣ си, това се дължи на факта, че тѣ често си служатъ съ числа, на които качественитѣ енергии сѫ отрицателни. Казватъ, че 1 + 1 = 2. Какво означава това действие? Това показва, че следъ като си работилъ цѣлъ день, получавашъ заплата за деня единъ златенъ левъ. Защо, обаче, 1 х 1 = 1? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пакъ единица. Когато се оглежда въ огледало, човѣкъ вижда себе си. Този, който е предь огледалото, и този въ огледалото представятъ единъ и сѫщъ човѣкъ. Тѣ не могатъ да се събиратъ, не могатъ и да се умножаватъ. Образътъ въ огледалото не е реаленъ. Следователно, невъзможно е да умножавате реаленъ образъ съ нереаленъ. И да ги умножите, ще получите едно и сѫщо число. Това означава действието 1 х 1 = 1. Умножаватъ се само реални величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дѣли сама на себе си, но по никой начинъ не може да се умножава. 1 + 1 = 2 1 - 1 = 0 1 : 1 = 1 1 x 1 = 1 Самъ по себе си човѣкъ не може да се увеличава, т. е. не може да расте, нито да се увеличава. Това се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т. е. докато живѣе, човѣкъ може да развива своитѣ сърдечни, умствени и душевни сили, вложени въ неговото сърдце, въ неговия умъ и въ неговата душа. Смисълътъ на живота не седи нито въ сиромашията, нито въ богатството. Ако искате да живѣете добре, обърнете внимание на честнитѣ и на добритѣ хора, които ви обичатъ. Хората се нуждаятъ отъ право разбиране на вѫтрешния животъ. Нѣкой казва, че разбралъ живота. Разбирането на живота не е еднократенъ процесъ, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намѣрилъ една свещена книга, това не значи, че си я челъ и разбралъ. Следъ като намѣришъ книгата, ти трѣбва да се впрегнешъ на работа, да четешъ и да я изучавашъ. Следователно, следъ като намѣришъ Бога, тогава ще започнешъ истинската работа и учене. — Баща ми е богатъ, не ми трѣбва наука. — Това е криво разбиране. — Щомъ баща ти е богатъ, ти трѣбва да учишъ още повече, понеже имашъ всички възможности за това. Че баща ти е богатъ, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бѫдешъ богатъ. Баща ти е богатъ, защото е работилъ. Ако ти не работишъ, каквото богатство и да наследишъ, въ скоро време ще го изядешъ. Следователно, когато казвате, че Богъ е светъ, всемѫдъръ и всесиленъ, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бѫдете силни, свети и мѫдри. Тѣзи нѣща сѫ вѫтрешни, вследствие на което не могатъ да се предаватъ по външенъ начинъ. Светъ човѣкъ е онзи, който има правилни отношения къмъ своя умъ, къмъ своето сърдце, къмъ своята воля, къмъ своята душа и къмъ своя духъ. Светиятъ човѣкъ не си служи съ никакво насилие. Мнозина мислятъ, че светиятъ човѣкъ прави чудеса. — Не, чудесата не се дължатъ на светостьта. Има лѣкари, които правятъ чудеса, безъ да сѫ свети. Има музиканти, които правятъ чудеса, безъ да сѫ свети. Мисъльта на светия човѣкъ трѣбва да бѫде пластична, да си пробива пѫть навсѣкѫде. Като мисли, човѣкъ не трѣбва да разглежда нѣщата външно само, но той трѣбва да прониква и въ най-скрититѣ имъ мѣста, да ги разглежда въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Трѣбва ли човѣкъ да остане затворенъ въ нѣкоя кѫща и да се примири съ мисъльта, че не може да излѣзе отъ вратата? Ако вратата на кѫщата е заключена, той трѣбва да излѣзе презъ прозорцитѣ. Ако презъ прозорцитѣ не може, той трѣбва да излѣзе презъ кумина. Изобщо, човѣкъ трѣбва да се примири съ дадено положение, само следъ като е опиталъ всички възможности да го преодолѣе. Ако по никои начинъ не може да го преодолѣе, тогава само той трѣбва да се примири и да очаква на нѣкаква външна помощь. — Морално ли е отъ негова страна да прави толкова усилия? — Морално е, разбира се. Представете си, че нѣкой човѣкъ е уличенъ въ нѣкакво престѫпление, за което полицията го търси да го хване и тури въ затворъ. Свободно ли ще се разхожда този човѣкъ изъ града? По цѣли дни той ще се крие тукъ-тамъ, а вечерь, когато трѣбва да излѣзе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види каленъ, мръсенъ, веднага ще познае, че този човѣкъ е вървѣлъ по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калнитѣ улици доброволно. Тъй щото, когато човѣкъ се стреми да влѣзе въ Царството Божие и не може да мине презъ царската врата, той ще се принуди да влѣзе презъ затънтенитѣ улици, но това става по необходимость, а не по негова добра воля. За човѣка е важно да постигне своята идея, а презъ какъвъ пѫть е миналъ, дали се е окалялъ или не, не е важно. Като го видятъ, домашнитѣ ще му дадатъ вода да се омие, ще му дадатъ чисти дрехи да се преоблѣче и ще го нахранятъ. Тѣ нѣма да го упрѣкнатъ въ нищо, но ще го похвалятъ за неговата смѣлость и ще кажатъ: Идея има този човѣкъ! Лесно се минава презъ царската врата, но презъ тѣсната врата, презъ канала, мѫчно се минава. Който минава презъ тѣсния пѫть, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човѣкъ има любовь въ душата си, вследствие на което побеждава всички мѫчнотии на пѫтя си. Да върви човѣкъ по широкитѣ пѫтища и така да побеждава мѫчнотиитѣ си, това всѣки обикновенъ човѣкъ може да направи. Обаче, да минава презъ най-голѣмитѣ мѫчнотии и препятствия и така да постига своитѣ желания, това само героитѣ правятъ. Мнозина искатъ да иматъ постижения безъ мѫчнотии. Тъй както е създаденъ свѣтътъ, това е невъзможно. Това не значи, че човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ каналъ, или презъ кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човѣка да мине презъ такъвъ пѫть, за предпочитане е да мине презъ него, отколкото да бѫде въ бездействие. Веднъжъ сте дошли на земята, вие трѣбва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на свѣтли и на тъмни сѫщества. За да се развивате правилно, вие трѣбва да бѫдете разумни, да се вглеждате въ живота на напредналитѣ и учени хора, да видите, по какви пѫтища сѫ минали тѣ и да се поучавате отъ тѣхъ. Както вашиятъ животъ, така и животътъ на другитѣ хора трѣбва да ви служатъ като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и какъ да започнете, обърнете се къмъ вашитѣ напреднали братя, тѣ ще ви кажатъ, какво трѣбва да правите. Всѣки човѣкъ носи въ себе си нѣкакъвъ талантъ, който трѣбва да разработва. Достатъчно е да дойде при него нѣкой ученъ или напредналъ братъ, който да събуди таланта му и да го застави да работи въ това направление. Мнозина прекарватъ живота си почти въ бездействие, безъ да използуватъ условията за развиване на своя талантъ. Като не могатъ да постигнатъ нѣщо въ живота си, тѣ се оправдаватъ съ това, че природата не ги е надарила, че нѣматъ никакъвъ талантъ. Който е работилъ съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкналъ на своя талантъ и го е развилъ. Представете си, че ви поставятъ въ затворъ и ви държатъ тамъ, докато намѣрите своя талантъ. Какво ще правите? Мислите ли, че нѣма да го откриете? Много затворници сѫ проявили талантитѣ си, именно, въ затвора. Като се намѣри въ трудно положение, котката може да скочи отъ голѣма височина, безъ да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което въ други случаи не би приложила. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато се намѣри въ трудно положение, човѣкъ може да направи това, което въ никой другъ случай не би могълъ да извърши. За предпочитане е нѣкога човѣкъ да се хвърли отъ високо, отколкото безъ никаква съпротива да се предаде въ рѫцетѣ на неприятеля си, който ще му върже рѫцетѣ и ще го подкара да върви напредъ. Сега, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, това не значи, че трѣбва да върши глупости. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ въ постѫпкитѣ си, но разуменъ. Животътъ често поставя хората въ трудни положения, за да развиятъ своята разумность. Казва се, че на смѣлия Богъ всѣкога помага. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да решава труднитѣ си задачи. Има случаи, когато само съ тояга въ рѫка човѣкъ може да разпръсне многобройна тълпа. Следъ това всички се чудятъ, какво стана, че толкова хора не можаха да се справятъ съ единъ човѣкъ. Смѣлиятъ действува бързо, решително и съ вѣра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вѣрата върши чудеса. Приложете вѣрата въ живота си и не се безпокойте. Човѣкъ трѣбва да размишлява върху нѣщата, но сѫщевременно трѣбва и да действува. Какво допринася мисленето на нѣкой мжѫжъ или на нѣкоя жена, ако нищо не работятъ? Тѣ нѣматъ пари, нѣматъ хлѣбъ, и по цѣли дни седатъ въ кѫщи и мислятъ, какво да правятъ, какъ да си доставятъ необходимитѣ нѣща. Мѫжътъ мисли на една страна, жената — на друга, но положението не се подобрява. Какво трѣбва да направятъ? — Да се опретнатъ да работятъ. Мисленето имъ е дотолкова нужно, доколкото да намѣрятъ начинъ, какъ да работятъ. Щомъ измислятъ нѣкаква работа, тѣ трѣбва да се впрегнатъ задружно, да реализиратъ намисленото. — Ама може да имъ дойде помощь отвънъ. — И това е възможно, но за да дойде външна помощь на човѣка, безъ да е работилъ, друго нѣщо се иска отъ него. Това подразбира, че той е работилъ нѣкога, а днесъ жъне плодоветѣ на своята работа. Иначе, невъзможно е човѣкъ да не работи и да получава всичко наготово. И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нѣщо представя и вѣчностьта. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човѣка, като единица, може да се каже сѫщото. Ако се огледа въ огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножилъ. Ако десеть огледала се наредятъ подъ специални ѫгли, човѣкъ се оглежда въ тѣхъ, но вече се получаватъ десеть изображения на сѫщия човѣкъ. Това не значи още, че той се е размножилъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единица, която може да има много отражения, безъ да се е размножила. Отраженията не сѫ реални образи. Въпрѣки това, хората се лъжатъ, именно, отъ нереалнитѣ, отъ недействителнитѣ положения въ живота. Тѣ се натъкватъ на много недействителни и относителни нѣща въ живота си и наричатъ това нѣщо наука. Каква наука представятъ предсказанията на съвременнитѣ хиромантици? Отивате при нѣкой хиромантикъ, и той ви казва, че сте родени при еди - какви условия, какъвъ е характерътъ ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия животъ, нищо не може да ви каже. Колко души е имало въ дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителитѣ ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде день, когато науката ще си служи съ абсолютни факти. Ще кажете на нѣкой човѣкъ, че е сприхавъ. — Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добъръ или лошъ човѣкъ. — И това е относително твърдение. Думитѣ добъръ и лошъ сѫ пособия на единъ старъ езикъ. Кажете ли на нѣкого, че е лошъ човѣкъ, той казва: Вѣрно е това, но днесъ съмъ ликвидиралъ съ тази фирма. Бѣхъ богатъ човѣкъ, милионеръ, търгувахъ съ голѣми капитали и направихъ голѣми дългове. Днесъ всичко изплатихъ и останахъ беденъ, безъ петь пари въ рѫка, но започвамъ отново да работя. Сега ще се задоволя съ малка фирма, но съ името на добъръ, честенъ човѣкъ. Ще работя само съ дветѣ си рѫце, и на тѣхъ ще разчитамъ. Никой нѣма да ме познава. Да бѫда виденъ, знатенъ човѣкъ, това подразбира да живѣя съ чуждъ трудъ и капитали, да завърша живота си съ неприятности. Единъ баща казалъ на сина си: Синко, отъ тебе човѣкъ нѣма да излѣзе. Тъй ще минешъ и заминешъ, безъ да знае нѣкой за тебе. Дума нѣма да се чуе за твоето сѫществуване. Единъ день синътъ извършилъ нѣкакво престѫпление, за което всички вестници писали. Като чулъ, че вестницитѣ писали за престѫплението му, синътъ взелъ единъ отъ тѣхъ и радостно казалъ на баща си: Татко, ето, азъ се прочухъ. Днесъ всички вестници пишатъ за мене. Казвамъ: Не е достатъчно вестницитѣ да пишатъ за човѣка, но това, което пишатъ, трѣбва да е положително, да подига самия човѣкъ, а не да го унижава. При това, каквото вестницитѣ пишатъ, каквото хората говорятъ, трѣбва да е вѣрно. Често хората говорятъ едни за други нѣща, които не сѫ вѣрни. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте въ сѫщность, какво можете да направите, кои сѫ вашитѣ добри и лоши чърти. Всѣка добра или лоша чърта на човѣка може разумно да се използува. Запримѣръ, нѣкой обича да се гнѣви. Гнѣвътъ е сухиятъ барутъ въ човѣка, който може да се използува въ време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползувате отъ гнѣва си, да го употрѣбите като сухъ барутъ. Ако е мирно време, ще избѣгвате да се гнѣвите. Какъ ще избѣгнете гнѣва? Ще намокрите барута си, да стане влаженъ. Влагата прѣчи на барута да избухва. Влагата представя мекотата въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ, но не мекушавъ. Щомъ се отвори война, влажниятъ барутъ трѣбва да се изсуши. Значи, всѣко нѣщо е на мѣстото си. Ангелътъ, който изразява любовь и мекота, като се намѣри предъ единъ грѣшникъ, ще приложи другъ нѣкакъвъ методъ, съвършено различенъ отъ този, който би приложилъ къмъ праведния. Христосъ казва за себе си: „Не дойдохъ да туря миръ на земята, но ножъ“. Когато грѣши и не изпълнява Божиитѣ закони, човѣкъ ще срещне на пѫтя си ангелъ съ мечъ въ рѫка, който ще му даде добъръ урокъ. Когато Богъ изпѫди Адамъ и Ева отъ рая, Той постави на райската врата два ангела съ мечъ въ рѫка, да пазятъ, да не се върнатъ назадъ. Ако не върви въ правия пѫть, човѣкъ ще се натъкне на меча на нѣкой ангелъ и ще падне на земята. Следъ това ученитѣ ще казватъ, че еди кой умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето. Ангелътъ казва на човѣка: Или ще вървишъ въ пѫтя, който ти е опредѣленъ, и ще вършишъ това, което Богъ ти заповѣдва, или ще платишъ съ живота си. — Ама азъ съмъ свободенъ да живѣя, както разбирамъ, и да говоря, каквото искамъ. —Не, не си свободенъ да живѣешъ и постѫпвашъ, както искашъ. Това, което мнозина считатъ за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живитѣ сѫщества, които не нарушаватъ интереситѣ помежду си. Хората се оплакватъ отъ противоречия, отъ мѫчнотии въ живота си, безъ да подозиратъ, че причината за това се дължи на тѣхнитѣ криви разбирания. Запримѣръ, нѣкой мисли за себе си, че е кротъкъ човѣкъ и се чуди, защо, въпрѣки неговата кротость, се натъква на толкова голѣми мѫчнотии и противоречия. — Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още, какво нѣщо е кротостьта. Кроткиятъ човѣкъ е предвидливъ и съобразителенъ. При всички случаи на живота си, той знае, какъ да постѫпва. Като се намѣри въ материално затруднение, безъ работа, той нѣма да тръгне отъ кѫща на кѫща да проси, да иска пари на заемъ, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живѣе безъ пари и ще гледа разумно да се справи съ положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да имъ работи безъ никакво възнаграждение. Като останатъ доволни отъ работата му, тѣ ще го нахранятъ добре и облѣкатъ. Ако и това не му се нареди, той ще прекара нѣколко деня гладенъ, ще знае, че така му е опредѣлено. Понесе ли и глада, както трѣбва, условията му ще се измѣнятъ. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, че всичко, каквото се случва въ живота му, е на мѣсто и за негово добро. Така той ще види рѫката на Провидението и любовьта на Бога. Следователно, при каквито тежки условия и да е поставенъ, човѣкъ ще види най-после, че има единъ естественъ, Божественъ начинъ, по който той може да се освободи. Който прилага Божественитѣ методи въ живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутринь отъ сънь, той чува вѫтрешния гласъ да му казва, че нѣколко деня нѣма да яде. Щомъ е решилъ да слуша Бога, той ще понесе това изпитание съ търпение. На четвъртия день той ще види на пѫтя си една голѣма, зрѣла череша и ще разбере, че има право да си откѫсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешитѣ и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всѣко изпитание има за цель да развива въ човѣка вѫтрешно послушание. Когато се говори за послушание, хората мислятъ, че притежаватъ това качество. Тѣ сѫ послушни, когато сѫ слаби и невежи. Обаче, срѣщате нѣкой силенъ, ученъ човѣкъ, върви гордо, съ изправена глава, съ рѫце въ джобоветѣ си или отзадъ, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човѣкъ рѫцетѣ си въ джобоветѣ си или отзадъ. Нито едното положение на рѫцетѣ е правилно, нито другото. Човѣкъ трѣбва да държи ръцетѣ си въ естествено положение, отстрана на тѣлото. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да има послушание къмъ Бога, не само когато е слабъ, глупавъ или невежа, но и като силенъ, ученъ и разуменъ човѣкъ. Това е истинско послушание. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до единъ вѫзелъ, до единъ кръстопѫть въ живота си и, ако не знаятъ, коя посока да взематъ, тѣ ще се натъкнатъ на такива изпитания, които ще имъ костуватъ живота. Като не могатъ да се проявятъ, като не знаятъ, коя посока на движение да хванатъ, тѣ дохождатъ до областьта на недоволството. Споредъ мене, недоволството, на което хората се натъкватъ, не е нищо друго, освенъ психическа краста. Каквото и да имъ се даде, каквото и да предприематъ, тѣ сѫ все недоволни. Естествено е за човѣка да бѫде недоволенъ, но недоволството трѣбва да му даде потикъ да върви напредъ. Недоволство, което спъва човѣка, не е на мѣсто. Каквото и да прави, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ изпитания и мѫчнотии. Тѣ иматъ за цель да го калятъ. За да се справи съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да разполага съ известно знание. Истинско знание е онова, въ което нѣма никакво колебание, знаешь нѣщо и пристѫпвашъ къмъ реализирането му. Знаешъ, че на еди кое мѣсто има заровени пари. Взимашъ мотиката и започвашъ да копаешъ. Копаешъ день-два, и намирашъ паритѣ. Какво правятъ нѣкои иманяри? Тѣ започватъ да търсятъ пари, съ години да копаятъ на едно или на друго мѣсто, но нищо не намиратъ. — Защо? — Не знаятъ, кѫде сѫ паритѣ. И тъй, сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ истинско, положително знание. Тази наука, която днесъ имъ се преподава, е само предговоръ къмъ Божествената. Ако не разполага съ свѣтското знание, човѣкъ не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или свѣтско, почива върху едни и сѫщи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човѣкъ трѣбва да прави редъ опити и упражнения, да прилага наученото. Безъ приложение нѣма напредъкъ. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речьта и т. н. Сега, отъ всички хора се иска стабилность, устой въ възгледитѣ имъ. Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта и се заематъ за тази работа. Като се натъкватъ на известни мѫчнотии, тѣ се обезсърдчаватъ и казватъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа. Това показва, че тѣ не сѫ измѣрили силитѣ си. При това положение, тѣ намиратъ, че трѣбва да се върнатъ по релситѣ на обикновения животъ. Ако върви по обикновения пѫть, човѣкъ нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения пѫть, той все ще придобие нѣщо. Следователно, като ученици, вие трѣбва да сте въ постоянно движение, да не спирате на едно мѣсто. Въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има непреривно движение. Всѣко спиране въ пѫтя води къмъ недоволство, а недоволството е мѣсто, дето живѣятъ паразити. Спре ли човѣкъ за по-дълго време въ тази область, паразититѣ ще го нападнатъ. Всѣко съмнение, колебание, безвѣрие сѫ паразити, които развалятъ красивото и великото въ човѣка. За да се справи съ тия отрицателни състояния въ себе си, човѣкъ трѣбва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено въ него и не може да се домогне до положителната наука. Днесъ хората изучаватъ предмети и явления, които стоятъ далечъ отъ тѣхъ, а не познаватъ себе си. Да изучава човѣкъ себе си, това значи, да влѣзе въ една свещена область на познания, които ще го доведатъ до истинската наука. Само това знание е въ състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората сѫществуватъ правилни отношения, тѣ знаятъ, кой отъ какво се нуждае и могатъ да задоволятъ своитѣ нужди. Когато иска да задоволи желанията на човѣка, Богъ не задоволява изведнъжъ всичкитѣ му желания, но само онова, за което той е копнѣлъ съ години. Той намира, че това е сѫщественото му желание и го задоволява. — Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 13 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Първата буква. Размишление върху светостьта. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Неуспѣхътъ имъ се дължи на факта, че не прилагатъ това, което сѫ научили. Всѣко нѣщо, което не се прилага, се вкисва. Сѫщото се отнася и до знанието. Всѣко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успѣватъ въ науката, нѣкои хора казватъ, че и безъ наука може въ живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но безъ знание е по-лошо, отколкото съ знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човѣкъ трѣбва да чупи главата си. За предпочитане е човѣкъ самъ да чупи главата си, отколкото други да му я чупятъ. Едно трѣбва да имате предъ видъ: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастенъ, и като старъ. Въ първо отдѣление детето изучава числата отъ 1—20, но като стане виденъ математикъ, той си служи съ сѫщитѣ числа, само че ги взима въ различни комбинации. Въ първо отдѣление детето изучава азбуката; като стане виденъ писатель, той си служи съ сжщитѣ букви, но ги съчетава въ срички, въ думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добъръ писатель е той. И тъй, знайте, че и най-проститѣ идеи иматъ приложение въ живота: въ умствения, въ сърдечния и въ физическия свѣтъ. Има известни мисли, които представятъ азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човѣкъ не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ азбуката на нѣщата. Всички езици, всички изкуства започватъ съ буквата „а“. Каква мисъль представя буквата „а“? — Азъ живѣя. — Наистина, по-важно нѣщо отъ живота нѣма. Всички нѣща сѫ възможни, само когато има животъ. Безъ животъ нѣщата сѫ непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нѣщо представя думата „животъ“ за всѣко живо сѫщество. Буквата „а“ и „единицата“ съставятъ елементи на човѣшкото съзнание. Въ Божествения свѣтъ, обаче, първата буква на азбуката е думата „животъ“. Който е научилъ тази буква, той е ученикъ въ първо отдѣление на Божествената школа. Който се е научилъ да пише, да прилага първата буква на Божествения езикъ, той може да живѣе правилно. Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота въ обикновенъ смисълъ на думата и казватъ: Животътъ е добъръ или лошъ.— Животътъ не е нито добъръ, нито лошъ. Когато говорите за доброто или за лошото въ живота, това показва, че не сте поставили елементитѣ на живота на тѣхнитѣ мѣста. Дали животътъ е добъръ или лошъ, това зависи отъ умението на човѣка да поставя буквитѣ на опредѣленитѣ имъ мѣста. Иска ли да се освободи отъ кривитѣ понятия за добро и за зло, човѣкъ трѣбва да постави буквата „а“ — живота — на своето мѣсто. Злото и доброто въ свѣта сѫществуватъ като възможности, като пермутации въ математиката. Ако не знае, кѫде кой тонъ да постави, музикантътъ може да направи такива погрѣшки, че да го свалятъ отъ сцената. Има известни тонове, отъ съчетанието на които се образуватъ хармонични акорди. Обаче, има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начинъ не могатъ да образуватъ хармонични акорди. Тѣ всѣкога образуватъ дисонанси. Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да схващате живота въ неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Животъ има само въ съзнанието. Животъ има само тамъ, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човѣкъ живѣе, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живѣе механически. Механическитѣ процеси, обаче, сѫ лишени отъ съзнание. Когато говоримъ за животъ, ние разбираме съзнание, не въ обикновенъ смисълъ на думата, но въ широкъ смисълъ. При обикновеното съзнание човѣкъ се терзае, но живѣе ли въ висшето, въ Божественото съзнание, той има възможность да постигне най-голѣмитѣ височини и най-голѣмитѣ дълбочини. Какво по-велико нѣщо може да очаква човѣкъ отъ това, да се качи на най-високата планина и да слѣзе въ най-дълбоката долина? Качването и слизането сѫ състояния на съзнанието. Нѣкой казва, че се е качилъ много високо. Другъ пъкъ казва, че е слѣзълъ много низко. — И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качилъ високо, или е слѣзълъ низко, човѣкъ не става по-добъръ или по-лошъ, отколкото е въ сѫщность. Ако разбойникътъ се качи на нѣкоя висока планина, той пакъ разбойникъ ще си остане. И ако светията слѣзе въ най-голѣмата долина, пакъ светия ще си остане. Кѫдето и да поставяте нѣщата, тѣ не измѣнятъ сѫщината си. И животътъ самъ по себе си е неизмѣненъ. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения езикъ. Като се говори за живота, мнозина се запитватъ, какво представя той. Животътъ представя усилие на Духа да се прояви въ външния свѣтъ, къмъ периферията. Следователно, когато Духътъ се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животътъ се изразява въ своето елементарно състояние. Каквито опредѣления и да се даватъ за живота, въ края на краищата тази идея пакъ остава неизяснена. За понятието животъ има богата литература. Каквато биография и да четете, навсѣкѫде ще срещнете нѣщо особено върху понятието животъ. Идеята за живота прониква цѣлото Битие. Като се намѣрятъ предъ нѣкакви мѫчнотии, хората търсятъ начинъ да измѣнятъ живота си, да внесатъ известно подобрение въ него. Обаче, каквото и да правятъ, тѣ нѣма да измѣнятъ живота. — Защо ? — Защото животътъ е неизмѣненъ. Както и да пишете буквата „а“, съ каквито знаци и да я изразявате, тя се изговаря по единъ и сѫщъ начинъ. Тъй щото, когато се казва, че животътъ може да се подобри, това е крива идея. Самъ за себе си животътъ не е нито добъръ, нито лошъ. Въ живота може да има примѣси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животътъ излиза отъ Бога и се връща къмъ Него, затова по сѫщина той е абсолютно чистъ. Като окултни ученици, вие трѣбва да имате опредѣлени идеи за нѣщата. Нѣмате ли опредѣлени понятия за нѣщата, вие не сте окултни ученици. Окултенъ ученикъ е онзи, който разполага съ всички окултни науки. Само онзи човѣкъ разполага съ известна наука, който познава основнитѣ й белези, които се групиратъ помежду си въ едно ядро, въ една ядка. Може ли отъ тази ядка да извади животъ, човѣкъ може да се ползува отъ тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя животъ, човѣкъ знае, какво нѣщо е яйце. Не може ли да изкара животъ отъ яйцето, човѣкъ не знае, какво нѣщо е яйце. Щомъ не познава яйцето, човѣкъ го лишава отъ условията да прояви живота си, вследствие на което въ скоро време то се разваля. Човѣшкитѣ яйца, които могатъ да се уподобятъ на човѣшки идеи, лесно се развалятъ. Тѣ носятъ животъ въ себе си, но нетраенъ. Божественитѣ яйца, обаче, сѫ подобни на Божественитѣ идеи, вследствие на което не се развалятъ и сѫ вѣчни. Оттукъ вадимъ заключението: животътъ, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човѣка къмъ Бога и къмъ ближнитѣ му сѫ постоянни, неизмѣнни, и животътъ му не се измѣня. Измѣни ли той отношенията си къмъ Бога и къмъ ближнитѣ си, и животътъ му се измѣня, въ смисълъ, приема чужди елементи въ себе си, които намаляватъ неговата чистота. При това положение, човѣкъ приема въ себе си повече или по-малко животъ. И тъй, когато човѣкъ приема въ себе си по-малко животъ, отколкото трѣбва, явява се злото въ свѣта. Когато приема повече животъ, отколкото трѣбва, явява се пресищане. Приеме ли човѣкъ въ себе си толкова животъ, колкото трѣбва, явява се доброто въ свѣта. Доброто пъкъ причинява радость за човѣка. Изобилието сѫщо причинява радость. Кой дава всичко въ изобилие?— Природата. Запримѣръ, ако отивате съ шише или съ стомна за вода на извора, водата прелива навънъ, но човѣкъ взима отъ изобилието толкова, колкото му е потрѣбно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелѣе, да се измие отвънъ. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиватъ на чешмата съ празна стомна и, като я напълнятъ, гледатъ да не прелѣе навънъ. Това говори за скѫперничеството на човѣка. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде широкъ въ възгледитѣ си, да не се страхува, че водата ще прелѣе. — Ама стомната щѣла да се изтърка. — Смѣшна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Единъ бръснарь се наелъ да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човѣкъ трѣбва да мисли, може ли да очаква нѣкакъвъ резултатъ, или не може. И тъй, всѣка сутринь, като става отъ леглото си, човѣкъ трѣбва да благодари за първата буква, за живота, който му е даденъ. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животътъ е важенъ, като реалность, която нѣма нито начало, нито край. Когато се намѣри при неблагоприятни условия на живота, човѣкъ казва: Дотегна ми вече да живѣя. Изпадне ли въ това положение, човѣкъ е на кривъ пѫть. Заради условията той не трѣбва да се отказва отъ живота. Запримѣръ, когато изпадне въ общество на хора, които не обича, човѣкъ казва, че не му се живѣе. — Щомъ не обича тия хора, нищо друго не му остава, освенъ да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва отъ живота си заради известна обстановка на нѣщата, или заради лошитѣ условия, въ които е попадналъ. Самъ по себе си животътъ е движение, което не трѣбва да се спира. Когато слиза отъ височина, планинскиятъ изворъ непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си, но по никой начинъ не спира движението си, въ зависимость отъ това, какви предмети срѣща. Нѣкѫде изворътъ се движи по-бързо, нѣкѫде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пѫтя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно мѣсто, има опасность въ васъ да се образува блато, или да стане голѣмо бълникане, вълнение, каквото става въ морето. Тогава нищо друго не ви остава, освенъ да потърсите нѣкой ученъ човѣкъ да пробие нѣкѫде дупка, да отвори пѫтя ви, отново да почнете да се движите. Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания въ живота ви, докато най-после дойдете до първичния животъ, отъ който нѣкога сте се отклонили. Влѣзете ли въ Божествения пѫть, отъ който сте се отклонили, вие ще се освободите отъ всички мѫчнотии и страдания. — Какъвъ е Божествениятъ животъ? Какъ се живѣе въ този възвишенъ свѣтъ? — Докато човѣкъ задава такива въпроси, той не може да се ползува отъ този животъ. Той е въ положението на ученикъ, който едва е влѣзълъ въ училище и започва да пита, кога ще свърши. Щомъ задава този въпросъ, той не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ. Щомъ влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и какъ ще свърши, това не трѣбва да го интересува. Това сѫ човѣшки работи. Като ученикъ, той не трѣбва да се стреми къмъ отличие, но къмъ съвършенство. Каквото знае, да го знае въ съвършенство, да може да го прилага. Да изучавашъ живота, това значи, да изучавашъ първата буква, която ще ти помага да се справяшъ съ всички мѫчнотии, съ всички болести. Запримѣръ, хората често страдатъ отъ хрема и не могатъ да си помогнатъ. Едно се иска отъ човѣка — чиста кръвь. Чистата кръвь е въ състояние да се справи съ всички болести. Тя не позволява да се развиватъ въ нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръвь сѫ толкова силни, че всички бактерии отскачатъ отъ нея. Може ли да има прахъ на тѫпанъ, който постоянно се удря? Напуснете ли тѫпана, престанете ли да го удряте, прахътъ веднага се натрупва върху него. Хората искатъ да бѫдатъ кротки. Какво разбирате подъ думата „кротъкъ“? Да бѫдешъ кротъкъ, това не значи, да престанешъ да биешъ тѫпана си. И като спи даже, кроткиятъ трѣбва да бие тѫпана си, но музикално. — Нѣма ли да се повреди тѫпанътъ, като се бие непрекѫснато? — Колкото повече биете тѫпана си, толкова повече той се развива. Тѫпанътъ представя човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва непрестанно да мисли, да се пази отъ нечистотиитѣ, отъ примѣситѣ въ живота, които могатъ да покварятъ неговата кръвь. Да мисли човѣкъ право, това значи, да владѣе граматиката добре, да знае, кѫде да поставя думитѣ. Не знае ли да поставя думитѣ на мѣсто, човѣкъ ще прави такива погрѣшки, каквито правятъ децата въ училището. Като е дошьлъ на земята, ако иска да не грѣши, човѣкъ трѣбва да съзнава, огде е дошьлъ и накѫде отива. Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и отива къмъ Него. Това значи: човѣкъ е излѣзълъ отъ великото, Божествено съзнание, живѣлъ е и живѣе въ Него, докато единъ день напълно се слѣе съ Него. Ако разбира този законъ, човѣкъ никога нѣма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човѣкъ не се безпокои. Щомъ не го разбира, той постоянно се безпокои, да не го излъже нѣкога. Разбирайте живота, разбирайте елементитѣ му, ако искате правилно да се развивате, безъ страхъ и съмнение. Първата буква на думата „животъ“ на славянски езикъ представя елипса, съ два диаметра. Елипсата въ живота не е нищо друго, освенъ яйце, което може да се пукне и да излѣзе отъ него пиле. Щомъ яйцето се пукне, отъ него излиза животътъ. Животътъ е съставенъ отъ нѣколко елемента, които отговарятъ на буквитѣ, отъ които се състои тази дума: Ж - означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия животъ. Буквата В означава дѣление на крѫга съ единъ отъ неговитѣ диаметри. Буквата О означава условия, които се криятъ въ Божествения животъ. Двата диаметъра на този животъ се криятъ въ буквата Т. Като изучавате елементитѣ на думата „животъ“, ще видите, че буквитѣ, които образуватъ думитѣ, не сѫ произволно съставени. Тѣ се основаватъ на вѫтрешни закони на Битието. Който разбира вѫтрешния смисълъ на азбуката, той пише съзнателно. За него всѣка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията въ живота. Той вижда, какъ едни течения слизатъ, а други се качватъ. Обаче, който не разбира вѫтрешния смисълъ на буквитѣ, той е въ положението на ученикъ отъ първо отдѣление, на когото учительтъ преподава нѣщо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира. Като слушатъ да се говори за живота, за елементитѣ му, мнозина мислятъ, че това сѫ празни работи, нѣкакви фантазии. — Животътъ си служи съ фантазии. Безъ фантазии животътъ не може да работи. Преди да е постѫпило въ училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му сѫ казвали. Щомъ влѣзе въ училището, учительтъ започва да разкрива букви и числа, и детето се връща у дома си съ фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза въ стълкновение съ онова, което е научило отъ родителитѣ си. То задържа въ себе си онова, което е получило отъ родителитѣ си, но и новото приема. Сѫщото се отнася и до васъ: старото пазете, но и новото приемайте. — Какъ ще живѣемъ? — Или като светия, или като грѣшникъ. Въ единъ день човѣкъ може да стане светия, въ единъ день може да стане грѣшникъ — отъ него зависи. Усъмни ли се въ Бога, човѣкъ моментално става грѣшникъ. Повѣрва ли въ Бога, той веднага става светия. Една свѣтла мисъль прави човѣка светъ. Една тъмна мисъль прави човѣка грѣшникъ. Вѣрата на човѣка въ Бога е въ състояние моментално да го очисти. Вѣрата може да се уподоби на Едисоновия електрически крѫгъ, съ който чистилъ петната отъ дрехитѣ си. Следователно, изцапате ли дрехата си съ нѣкакви нечистотии, влѣзте въ областьта на вѣрата, т. е. въ Божествения крѫгъ, пуснете въ него силенъ електрически токъ, и ще видите, че въ единъ моментъ сте придобили чистотата си. Това наричатъ нѣкои „разкаяние“. Добре е човѣкъ да се разкайва, но трѣбва да знае, какъ да се кае. Сега, да оставимъ разкаянието настрана. То се отнася къмъ старитѣ дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нѣщо е плащането. Да плащашъ, това значи, да давашъ нѣщо отъ себе си. Даването има двояко значение. Човѣкъ дава това, което дължи. Човѣкъ дава и безъ да дължи. Въ втория случай даването е по-приятно. Съ това даване, именно, човѣкъ си създава условия да го обичатъ. Който дава, той прави връзки съ хората, и тѣ започватъ да го обичатъ. „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Т. м. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 6 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отношение между числата. Размишление върху упованието. Хората сѫ дошли на земята да учатъ, но следъ дълго учене, тѣ казватъ: Презъ цѣлия си животъ човѣкъ се учи и все ненаученъ остава.—Не е право да се казва, че човѣкъ остава ненаученъ. Той научава много нѣща, но все остава нѣщо въ съзнанието му, което не е научилъ. Всички хора се стремятъ да бѫдатъ добри, учени, силни, но въ края на краищата виждатъ, че добродетелитѣ, знанията, силата не се придобиватъ лесно. Колкото по-добродетеленъ, по-силенъ и по-ученъ е човѣкъ, толкова по-лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Сега ще напиша нѣколко реда числа. Първиятъ отвесенъ редъ съдържа числата отъ единица до десеть; вториятъ — отъ десеть до сто; третиятъ — отъ сто до хиляда. 1 10 100 2 20 200 3 30 300 4 40 400 5 50 500 6 60 600 7 70 700 8 80 800 9 90 900 10 100 1000 Който погледне тия числа, ще каже, че това е детинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но сѫщевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и децата не се занимаватъ съ нея. - Тя е философска работа, но и философитѣ не я разбиратъ. Какво означава единицата и какво — двойката? Като съберете две единици, тѣ даватъ числото две. Като съберете единицата и двойката, образува се числото три. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пъкъ съдържа качествата на единицата. Двойката е законъ на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, безъ никакъвъ знакъ между тѣхъ, получавате числото 11 — законъ на противоречие. Който разбира значението на числата, той може да превръща енергиитѣ, които тѣ съдържатъ въ себе си: положителнитѣ енергии въ отрицателни и отрицателнитѣ — въ положителни. Какво значи, да превърнете енергията на числата въ себе си отъ положителна въ отрицателна? Представете си, че нѣкой човѣкъ засегне вашата честь, вашето достойнство, вследствие на което силно се разгнѣвите. Гнѣвътъ е положителна енергия. Сѫщевременно вие имате желание да станете богатъ човѣкъ. Желанието да забогатѣете сѫщо представя положителна енергия. Тия енергии, като положителни, взаимно се отблъскватъ. Какъ ще ги примирите? Да примирите тия енергии въ себе си, това значи, да ги превърнете: едната да стане положителна, а другата — отрицателна. Да примирите тия енергии, ще рече, да ожените единъ мѫжъ за една жена. Забелязано е, че когато родителитѣ искатъ да оправятъ сина си, да го поставятъ въ правия пѫть, тѣ решаватъ да го оженятъ. Значи, жената ще го оправи. Какъ може жената да оправи мѫжа? — Чрезъ качествата, които носи въ себе си. Жената представя числото две. Двойката съдържа качествата и на едното, и на дветѣ, но тя съдържа въ себе си едно особено качество—примирение. Значи, жената има сила да примирява нѣщата. Тя проявява силата си, когато дойде числото три — сольта. Следователно, ако човѣкъ иска да запази достойнството си, да си пробие пѫть, всички да го почитатъ и уважаватъ, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможность да си пробие пѫть, да влѣзе въ правата насока на живота. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ положения: или правия пѫть, или богатството. Ако нѣкой бѣга отъ бойното поле, или напада неприятеля си, той трѣбва да избере правия пѫть предъ богатството. Обаче, ако влѣзе въ нѣкое общество, да работи за неговото материално и духовно подигане, той трѣбва да бѫде богатъ. Паритѣ не обичатъ правия пѫть. Отивате ли нѣкѫде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, нѣма да бѫдете съвсемъ правъ. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае кога да търси правия пѫть и кога — богатството. Когато отстѫпва отъ бойната линия, или когато напада неприятеля си, войникътъ търси правия пѫть. Когато създава отношения съ хората, човѣкъ се огъва. Тогава той разчита на материални придобивки, на нѣкакво забогатяване. Обаче и дветѣ положения, проправяне на пѫтя, както и забогатяването, сѫ еднакви. — Защо? — Защото и въ двата случая нѣма никакъвъ моралъ. Човѣкъ трѣбва да избере трето положение, което да се диктува отъ високъ моралъ. За да се домогне до това положение, човѣкъ трѣбва да има познания, да знае, какъ да постѫпва. И тъй, като ученици, вие трѣбва да изучавате числата, да придобиете гъвкавость като тѣхъ. Ако ученикътъ не изучава математика и музика, той не може да води мораленъ животъ. Когато единицата, двойката, тройката, четворката, до деветорката, се поставятъ предъ нулата, тѣ се увеличаватъ десеть пѫти. Обаче, поставени следъ нулата, тѣ се намаляватъ десеть пѫти. Това показва, че не е безразлично, дали едно число се намира предъ нулата или следъ нулата. Ако тия числа бѣха живи, разумни сѫщества, нѣмаше да бѫде безразлично, дали мѣстото имъ е предъ или следъ нулата. Числата представятъ разумни сѫщества, но не и морални, защото обикновениятъ моралъ е нѣщо, което се налага отвънъ. Запримѣръ, човѣкъ се жертвува за отечеството си по принуждение. Хората, обществото, държавата налагатъ на човѣка да се жертвува за отечеството. Казватъ, запримѣръ, че човѣкъ трѣбва да умре за отечеството си. — Кѫде е писано това? Никѫде. Хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да се жертвува за отечеството си, за жена си, за децата си и т. н. Това не е моралъ. Моралъ, който се налага на хората, е безморалие. Моралъ, който изхожда отъ обикновения физически животъ на хората, създава редъ противоречия. Истинскиятъ моралъ произтича отъ Божествения животъ. Той е носитель на голѣма свѣтлина. Обикновениятъ моралъ, обаче, издава такава малка свѣтлина, на която не може да се чете. Какво може да направи човѣкъ съ такава малка свѣтлинка? Ако обикновениятъ моралъ представя капка вода въ морето, какво може да се направи съ тази капка вода? Ако десетки капки се събератъ на едно мѣсто, все може да се направи нѣщо, но съ една капка нищо не се постига. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ моралъ, който да е поне шише, пълно съ вода отъ извора на великия животъ. Мисъльта пъкъ представя мѣрка, съ която черпимъ вода отъ извора и я наливаме въ сѫдове. Мисъльта има възможность да сипва вода и да я прелива отъ едно мѣсто на друго. Въ това, именно, седи силата на мисъльта. Но и мисъльта черпи силата си отъ великия изворъ, т. е. отъ живота. Ако искате да се ползувате отъ живота, никога не си съставяйте планъ, какъ да живѣете, нито опредѣляйте посоката на движението си. Който се опитва самъ да опредѣля посоката на своето движение, безъ да иска, той подържа въ себе си идеята, че е създатель на живота. Който е създалъ живота, той самъ е опредѣлилъ посоката на неговото движение, както и тази на своя животъ. Водата сама може да намѣри своя пѫть. Щомъ изтича отъ нѣкой изворъ, тя сама ще намѣри пѫтя си. Изворътъ самъ намира своя пѫть. Като тече надѣсно и налѣво, нагоре и надолу, водата си пробива пѫть и отива къмъ морето. Дето и да отива, тя все избира правия пѫть. Даже и да спре за известно време, или да направи нѣкакъвъ завой, тя пакъ не е въ лошъ пѫть. Въ това отношение човѣкъ мяза на изворъ. Като намѣри Бога, той се радва, върви въ правия пѫть и мисли, че може да направи всичко. Като се натъкне на известни препятствия, той започва да криволичи надѣсно - налѣво и, ако не намѣри лесно пѫтя си, казва, че работата му нѣма да върви. Вие мислите, че работитѣ ви трѣбва да вървятъ по права линия, безъ никакво криволичене, и като срещнете първото препятствие, веднага се обезсърдчавате и намирате, че животътъ нѣма смисълъ. Това е неразбиране на живота. Човѣкъ може да криволичи, да извива надѣсно - налѣво, но всѣкога да държи въ съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи въ съзнанието си правата насока на своето движение, човѣкъ е въ правия пѫть. Изгуби ли тази насока въ съзнанието си, той самъ се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубилъ насоката на своето движение. Съвременнитѣ хора често губятъ насоката на своето движение, т. е. прекѫсватъ връзката си съ Бога по много причини. Една отъ причинитѣ е богатството. Богатството представя бентъ, който спира движението на водата. Когато човѣкъ се подпуши, той изпада въ заблуждения. Ето защо, той трѣбва да знае, че богатството, къмъ което се стреми, може да бѫде само срѣдство, но не и цель, нито кумиръ въ живота му. Човѣкъ е създалъ паритѣ. Следователно, тѣ не могатъ и не трѣбва да седатъ по-високо отъ него. Като срѣдство за взаимна услуга, като размѣнна монета, паритѣ иматъ смисълъ, но не и като кумиръ, като божество, на което да се кланятъ. Ще кажете, че безъ пари не може да се живѣе. Да, безъ пари не може да се живѣе, както и безъ мостъ не могатъ да се минаватъ голѣмитѣ рѣки. Дунавъ, запримѣръ не може да се минава безъ мостъ. Обаче, мостътъ, който е нуженъ за човѣка, не е нуженъ нито за птицата, нито за рибата. Това показва, че моралъ е само онова, което е задължително за всички. Моралъ, който не обхваща цѣлокупния животъ, е относителенъ. Той не е валиденъ за всички живи сѫщества. Често хората се оплакватъ, че никой не ги обича, че и Богъ даже ги е изоставилъ. —Какъ разбиратъ тѣ обичьта? Да обичашъ човѣка, това не значи да го туришъ на първо мѣсто. Да обичашъ човѣка, това не значи, да го облѣчешъ съ най-хубави дрехи, споредъ последната мода. Обичьта по такъвъ начинъ не се изказва. Да се стреми човѣкъ къмъ първо мѣсто, къмъ голѣми служби, къмъ разкошно и богато облѣкло, това говори за неговитѣ голѣми, ненаситни желания. Ако всички хора се стремятъ къмъ голѣми служби и първи мѣста въ обществото, кой ще заеме малкитѣ служби и последнитѣ мѣста? Всѣки човѣкъ има желание да заповѣдва, да разполага съ слуги, които да му се подчиняватъ. Който има желание да заповѣдва той представя числото десеть. Следователно, той може да заповѣдва на десеть души. Махне ли се нулата отъ него, той изгубва възможностьта да заповѣдва, защото остава самъ, единица. Единицата е мѫжъ, който има власть да заповѣдва, само когато нулата стои задъ него. Двойката пъкъ е жена. Докато е сама, тя нѣма никаква власть да заповѣдва. Тури ли се нула задъ нея, тя придобива власть и може да заповѣдва на 20 души. Жена, която заповѣдва на 20 души, това показва, че тя е директорка на нѣкой пансионъ, или на нѣкой приютъ, дето има 20 подчинени. Тази жена не излиза отъ частенъ домъ, но отъ нѣкакво учреждение, защото въ единъ домъ може да има най-много две—три слугини, но по никой начинъ двадесеть. Числото три представя дете. Турите ли нула следъ тройката, получавате 30. Това число показва, че детето е ученикъ, влиза въ класъ, въ който има 30 ученика. За да може това дете да заповѣдва на своитѣ другарчета, предполага се, че то е по-възрастно отъ тѣхъ, или поне най-способно. За да заповѣдва, човѣкъ трѣбва да има нѣкакво качество, съ което да се налага на другитѣ. Значи единицата представя мѫжа, двойката — жената, а тройката — детето. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателно отнасяне къмъ числата, не само като къмъ количествени отношения, но и като къмъ живи, разумни сѫщества. Всѣко число представя живо, разумно сѫщество, което разполага съ известна енергия въ себе си. Ако напишете числото 5 674, вие имате известенъ брой енергии, които се различаватъ не само по количество, но и по качество. Размѣните ли мѣстата на цифритѣ въ това число, измѣнятъ се и значенията имъ. Въ числото 5,674 петорката е отъ най-голѣмо значение. Турите ли я на последно мѣсто, тя става по-маловажна, т. е. тя губи цената си. Не е все едно да има човѣкъ петь хиляди лева или петь лева. По-рано числото петь е заемало високъ постъ, а като петь единици заема долно положение. Обаче, както и да мѣстите числата, тѣ никога не се оплакватъ. На каквото мѣсто и да ги турите, на първо или на последно, тѣ винаги изпълняватъ службата си съ радость. Приложете тѣхната философия въ вашия животъ при самовъзпитанието. Дето и да ви турятъ, кажете си: И при това положение, азъ ще изпълня задачата си, както трѣбва. Важностьта на службата не седи въ голѣмината й, но въ съзнателното й изпълняване и използуване. Ако нѣкой има петь хиляди лева на разположение и не знае, какъ да ги използува, той не е разуменъ човѣкъ. Ако има само петь лева на разположение и ги използува на мѣсто, той е разуменъ човѣкъ. Съ петь лева човѣкъ може да си купи една хубава книга за четене. Силата на човѣка не седи въ положението, което заема, но въ разумното му използуване. Човѣкъ трѣбва да има такова смирение, че дето и да го поставятъ, да бѫде доволенъ. Смиренъ е онзи, който има качествата на числата, да бѫде винаги доволенъ отъ мѣстото, което му е дадено. Дали ще бѫде единица, или една стомилионна часть отъ единицата, човѣкъ еднакво трѣбва да бѫде доволенъ. И въ двата случая той трѣбва да работи. За него е важно да реши задачата си правилно, а отъ кое мѣсто я решава, това не е важно. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете готови на всичко. Дето и да ви поставятъ, на високо или на низко мѣсто, вие трѣбва да бѫдете доволни. Ако днесъ сте професоръ, държите лекции на студентитѣ за създаването на свѣта, за слънцето, утре могатъ да ви отнематъ тази служба и да ви направятъ фурнаджия, да продавате хлѣбъ. Ще кажете, че това положение е обидно за васъ. Споредъ мене, правенето на хлѣбъ е пакъ преподаване. Отъ това преподаване хората ще разбератъ повече, отколкото отъ лекциитѣ, които сте имъ държали като професоръ. Каквото и да се преподава на хората за създаването на земята, за състоянието на слънцето, единъ день тѣ сами ще провѣрятъ това. Първо ще се даватъ свободни билети на ученитѣ, сами да отиватъ до слънцето и да провѣрятъ своитѣ теории. Като стигнатъ на слънцето, тѣ ще започнатъ да се смѣятъ на теориитѣ си, ще намѣрятъ, че не сѫ съгласни съ това, което сами виждатъ: нито разстоянието отъ слънцето до земята е такова, каквото тѣ сѫ изчислили, нито съставътъ на слънцето е такъвъ, какъвто тѣ сѫ изследвали, нито състоянието на слънцето е огнено, каквото тѣ сѫ предполагали. Напротивъ, тѣ виждатъ, че на слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но тамъ всичко е съвършено, като въ рай. И тамъ има училища, университети, въ които жителитѣ на слънцето се учатъ. Обясненията, които ученитѣ на земята даватъ за слънчевитѣ петна, не излизатъ вѣрни. Това показва, че още много нѣща има, които човѣкъ трѣбва да изучава, за да ги разбере въ тѣхната сѫщина. За да дойде до абсолютната наука, до реалностьта на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се справи съ желанията си, да знае, кои желания сѫ сѫществени и кои не сѫ. Младиятъ, запримѣръ, желае да се ожени. Като се ожени, разочарова се. Момата мечтае да се ожени за княжески синъ, а момъкътъ — за княжеска дъщеря. Всѣки търси нѣщо необикновено, но като го намѣри и постигне, и отъ него се разочарова. Не е лошо нѣщо женитбата, но човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да се жени. Всѣка женитба, станала чрезъ насилие, води къмъ страдания и нещастия. Що е женитбата? — Разумно отношение между души. Женитбата подразбира такова съчетание между душитѣ, което никой не е въ сила да разлѫчи. Такова съчетание прави само Богъ. Така съчетани, душитѣ се събиратъ, за да извършатъ волята Божия, а не за щастие. Които се събиратъ, за да бѫдатъ щастливи, тѣ не разбиратъ законитѣ. Какво щастие може да очаква човѣкъ на бойното поле? Той отива на бойното поле здравъ, силенъ, а се връща раненъ, безпомощенъ. — Поне ще се прославя. — Каква слава е тази, да се осакати човѣкъ? Вие трѣбва да ликвидирате съ тия разбирания. Тѣ сѫ стари разбирания, които не носятъ нищо добро. Старитѣ разбирания правятъ човѣка нещастенъ. При тѣзи разбирания хората се оплакватъ, че никой не ги обича, никой не ги посещава. — Това е най-лесната работа. Сложете трапеза и ще видите какъ ще започнатъ да ви посещаватъ. Или, вземете отъ нѣколко мѣста пари на заемъ и вижте, нѣма ли да ви посещаватъ. Ако пъкъ сте майка на две - три красиви моми, домътъ ви ще бѫде пъленъ съ гости. Достатъчно е търговецътъ да разполага съ стока, за да има клиенти. Обаче, това сѫ външни отношения, но не и отношения между души. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се коренно различаватъ отъ тѣзи на земята. Каквито важни работи да иматъ хората на земята, въ сравнение съ тия въ Божествения свѣтъ, тѣ не сѫ нищо друго, освенъ детински работи. Ако човѣкъ е неразуменъ, каквато работа и да му се даде, тя все е детинска, защото и той самъ е дете. Обаче разумниятъ човѣкъ всѣкога свършва работата си добре. Той работи и отъ всичко се учи, не очаква на други, наготово да получи нѣщо. Който не обича да учи, той иска наготово да му се каже истината. Да кажешъ истината на човѣкъ, който не е готовъ за нея, това значи, или да го умъртвишъ, или да му дадешъ да опита благата на живота. Истината не може да се обясни съ думи. Сѫщо така и реалностьта не се обяснява. Нѣкой иска да разбере, какво представя реалностьта. Давамъ на този човѣкъ ключа отъ касата си и му казвамъ: Азъ заминавамъ за странство. Вземи този ключъ, и когато имашъ нужда отъ пари, отвори касата ми и вземи, колкото искашъ. — Ама пълна ли е касата съ пари? Какви сѫ паритѣ, сребърни или златни? — Не питай. Отвори касата и самъ ще видишъ какво има въ нея. Едно трѣбва да знаете: само онзи има право да се ползува от ключа на реалностьта, който е добилъ довѣрието на Бога. Всѣки трѣбва да се стреми да добие това довѣрие, да получи свободенъ билетъ до слънцето, да получи ключа отъ касата на реалностьта, както и елексира на живота за да се превърне отъ старъ дѣдо въ младъ, красивъ момъкъ. Който го види, ще се чуди кѫде е останалъ дѣдото и кой е този младъ момъкъ вмѣсто него. Младиятъ момъкъ минава за наследникъ на дѣдото, а въ сѫщность той е самиятъ дѣдо. — Можемъ ли и ние да получимъ елексира на живота? — Всѣки може да го получи, но при условие, да има готовностьта на числата дето го турятъ да бѫде доволенъ отъ положението си. Дали сте едно отъ числата 5000, 600, 70, 4 или нула, да ви е все едно. За васъ е важно да изпълните работата си, както трѣбва, а на кое мѣсто сте, това не е важно. Нулата означава връщане на човѣка въ миналото, да прегледа живота си, да разбере, на какво се дължи нѣкоя негова добродетель и на какво се дължи нѣкой неговъ недѫгъ. Недѫзитѣ на хората могатъ да се намѣрятъ най-много въ четири поколѣния на миналото. Това показва, че грѣхътъ нѣма дълъгъ животъ. Често грѣхътъ произтича отъ желанието на човѣка да придобие известно знание, вследствие на което може да направи кривъ изборъ и да сгрѣши. И като прави добро, човѣкъ пакъ има възможность да направи нѣкаква грѣшка. Въ придобиване на известни добродетели, човѣкъ пакъ има възможность да грѣши. — Не може ли да се избѣгне грѣха? —Не може. Въ Божествения свѣтъ, когато се гради едно здание, всѣкога се предвиждатъ две врати. Презъ едната се влиза, а презъ другата се излиза. Сѫщото виждаме и въ човѣшкия носъ: въздухътъ влиза презъ едната ноздра, а излиза презъ другата. Когато искате да поемете дълбоко въздухъ, затворете дѣсната ноздра на носа си и поемете въздуха презъ лѣвата ноздра. Следъ това затворете и лѣвата ноздра, като задържате въздуха известно време въ дробоветѣ си. После отворете дѣсната ноздра и бавно изпущайте въздуха навънъ. По този начинъ ще се образуватъ две противоположни течения въ дробоветѣ ви, които отговарятъ на дветѣ течения въ живота. Когато сте неразположени или смутени вѫтрешно, правете тѣзи упражнения за дишане, като се свързвате съ Божественото съзнание. Следователно, теченията на живота трѣбва да влизатъ презъ лѣвата ноздра, а да излизатъ презъ дѣсната. При това положение, теченията на живота ще влизатъ въ човѣшкия умъ и ще отиватъ къмъ душата му. Това значи, да възстанови човѣкъ своето вѫтрешно равновесие. Ще възразите, че може да се диша едновременно и презъ дветѣ ноздри на носа. Не е така. Ако дветѣ врати на човѣшкия носъ не функциониратъ самостоятелно човѣкъ е осѫденъ на страдания. Този законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ уши. Съ лѣвото ухо ще изучавате любовьта, а съ дѣсното — мѫдростьта. Сѫщото можемъ да кажемъ и за рѫцетѣ. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да смѣня рѫцетѣ си, ту дѣсната, ту лѣвата. Когато ходи, човѣкъ пакъ смѣня краката си. Това показва, че колкото е важенъ дѣсниятъ кракъ, толкова е важенъ и лѣвиятъ. Съ единъ кракъ не може да се ходи. Числото две работи навсѣкѫде въ природата. Въ ума винаги се пораждатъ две мисли, а въ сърдцето—две чувства. Това сѫ полюси, между които човѣкъ се движи. Интелигентностьта и разумностьта сѫ други два полюса на човѣшкия животъ. Чрезъ интелигентностьта си човѣкъ се свързва съ животинския свѣтъ, а чрезъ разумностьта — съ ангелския свѣтъ. Обаче, за да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да постави живота си върху Божественитѣ закони. При това положение, човѣкъ не само ще се развива правилно, но каквото придобие и изработи, ще го задържи въ себе си. Нѣма сѫщество, което би се осмѣлило въ Божие присѫтствие да отнеме отъ човѣка онова, което той самъ е придобилъ и изработилъ. Въ заключение на всичко говорено досега, казвамъ: Бѫдете пъргави, пластични и подвижни като числата, че дето и да ви поставятъ, да бѫдете доволни отъ мѣстото си и всѣкога да сте готови да смѣняте мѣстото и службата си. Вие трѣбва да знаете, че мѣстата, на които се намирате, сѫ временни. Затова, каквито мѫчнотии и страдания да ви дойдатъ, бѫдете доволни. Знайте, че само тѣлото страда, а не и душата. Физическиятъ човѣкъ страда, но не и духовниятъ. Ако страданията на човѣка станатъ непосилни, и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре. Щомъ се нахрани, той непременно ще се откаже отъ решението си да се самоубива. При единъ богатъ и ученъ човѣкъ се явилъ единъ младъ момъкъ отчаянъ и обезсърдченъ отъ живота. Той казалъ на учения: Господинъ професоре, преди да изпълня решението си да се самоубия, искамъ да чуя вашето мнение, какъ вие гледате на живота. Професорътъ погледналъ къмъ младия момъкъ и разбралъ, че каквото и да му говори, ще бѫде безпредметно, затова му казалъ: Добре сте намислили да заминете за другия свѣтъ. Азъ ще ви дамъ препорѫчително писмо до моя дѣдо, да ви приеме, както трѣбва. Но преди да ви изпратя, бихъ желалъ да останете у насъ на обѣдъ, да се запознаете съ жена ми и съ дветѣ ми дъщери. Момъкътъ се съгласилъ да остане на обѣдъ заедно съ любезния професоръ. Въ време на обѣда, той поглеждалъ ту къмъ едната, ту къмъ другата дъщеря на професора, които били много красиви. Като свършили обѣда, момъкътъ казалъ на професора: Господинъ професоре, азъ се отказвамъ отъ намѣрението си да се убивамъ. Разбрахъ, че животътъ има смисълъ. — Да, животътъ има смисълъ, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да живѣе и какъ да реализира желанията си. Човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ обезсърдчения, но той трѣбва да има силна мисъль, съ която да реагира на всички отрицателни влияния, които идатъ отвънъ. Ако въ време на война хората се въорѫжаватъ съ маски срещу задушливитѣ газове, не трѣбва ли ние да се ползуваме отъ такива маски срещу отровното действие на отрицателнитѣ мисли и чувства, които идатъ отъ външния свѣтъ? Сега, за 30 деня ще ви дамъ едно упражнение за дишане: ще поемате въздухъ презъ лѣвата ноздра. Въ това време дѣсната ноздра ще бѫде затворена. При поемане на въздуха мислено ще произнасяте формулата: „Само Божията Любовь е любовь“. Като задържите въздуха известно време въ дробоветѣ си, ще отворите дѣсната ноздра и бавно ще изпущате въздуха навънъ, като произнасяте сѫщата формула. Въ това време лѣвата ноздра ще бѫде затворена. Правете упражнението три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь, когато имате разположение и време. При всѣко упражнение ще правите три или десеть пѫти вдишвания и издишвания. Значи, ще правите упражнението или три пѫти на день по три пѫти, или три пѫти на день по десеть пѫти. Това упражнение трѣбва да се прави отъ всички безъ изключение. То ще ви отнеме най-много 15 минути на день. Отъ всички се иска послушание. Безъ послушание ученикътъ не може да влѣзе въ Божествената школа. Т. м. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 27 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Форми въ Природата. Размишление върху свѣтлината. Чете се темата: „Най-малката форма въ природата“. Когато се говори за малка форма, въ обикновения животъ имаме предъ видъ капка вода. Обаче, съ своитѣ микроскопи, ученитѣ откриватъ въ една капка вода милиони живи сѫщества. Вие нѣмате представа за голѣмината на тия сѫщества. Тѣ сѫ толкова малки, че едва се виждатъ съ микроскопъ. Като ги наблюдавате ще видите, че и между тѣхъ има сѫщитѣ отношения, каквито и между висшитѣ сѫщества. И тѣ спорятъ помежду си кой да вземе по-голѣмъ дѣлъ отъ нѣщо. И тѣ се мѣнятъ, сърдятъ се едни на други, преследватъ се и т.н. Ако гледате воднитѣ капки съ обикновено око, ще кажете, че тѣ представятъ свѣтъ на спокойствие, на чистота. Микроскопътъ, обаче, открива реал ностьта. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на свѣта, т. е. при изявяване на живота. Най-голѣмата форма се проявява при свършване на живота. Азъ взимамъ думата „свършване“ въ ограниченъ смисълъ. Следователно, всѣко тѣло, което има най-малка форма, се намира далечъ отъ нашето съзнание. Колкото по-голѣма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава къмъ насъ. Споредъ нѣкои философи, нѣщата въ природата нито се увеличаватъ, нито се намаляватъ. Ние знаемъ, че живитѣ нѣща растатъ, развиватъ се и се увеличаватъ. Ако се съгласимъ съ твърденията на философитѣ, ще излѣзе, че растенето, развиването на тѣлата е привиденъ, а не действителенъ процесъ. Тия философи сѫ прави въ едно отношение, а именно, материята и енергията въ природата не се увеличаватъ нито намаляватъ, но се видоизмѣнятъ. Запримѣръ, ако налѣемъ вода въ едно шише, ние сме премѣстили тази вода отъ едно мѣсто на друго, но като вода въ природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато тѣлата растатъ и се увеличаватъ по голѣмина, по обемъ, къмъ тѣхъ, наистина, се прибавя нѣщо. Въ сжщность, това, което се прибавя, е взето отъ природата. Значи, нѣщата се взиматъ отъ едно мѣсто въ природата и се турятъ на друго мѣсто. Мнозина казватъ, че нѣкой човѣкъ, като дете билъ глупавъ, но като порасналъ, поумнѣлъ. Това е невъзможно. Какъвто е човѣкъ въ началото на живота си, такъвъ остава и до края. Глупавиятъ е винаги глупавъ, а умниятъ — винаги уменъ. Кой човѣкъ е глупавъ и кой — уменъ? Глупавиятъ никога не работи. Той се труди, мжчи и не се тревожи. Умниятъ работи и се тревожи, безпокои се отъ постѫпкитѣ на глупавия. Глупавиятъ винаги има господарь. Той може да стане слуга на умния, но умниятъ — никога. Само умниятъ е господарь. Когато глупавиятъ стане слуга на умния, той ще му причини редъ пакости. Глупавиятъ слуга костува на господаря си много повече, откол- кото работата, която ще му свърши: днесъ ще счупи нѣщо, утре — друго и т. н. Съвременнитѣ хора искатъ да живѣятъ добре, да бѫдатъ щастливи, но не правятъ никакви усилия за да придобиятъ щастието. Щастливъ може да бѫде само онзи, който е изправилъ погрѣшкитѣ си. Не се изправятъ лесно погрѣшки. Затова е казано, че Богъ е дълготърпеливъ. Той чака времето, когато хората ще изправятъ погрѣшкитѣ си и ще поумнѣятъ. Докато сѫ здрави, тѣ сѫ недоволни отъ здравето си, намиратъ, че съ здраве само нищо не могатъ да постигнатъ. Като сѫ болни, отъ болестьта си сѫ недоволни. Като дойде зима, недоволни сѫ, че обущата и чорапитѣ имъ не сѫ дебели, топли. Като дойде лѣто, недоволни сѫ, че чорапитѣ имъ сѫ дебели, а обущата — тежки. Малко се иска отъ човѣка, за да стане доволенъ. Щомъ има лѣтни и зимни чорапи и обуща, нека задържи лѣтнитѣ за лѣтото, а зимнитѣ — за зимата. Когато е здравъ, да се пази да не се разболѣе. Когато е боленъ, да се лѣкува. Който не се съобразява съ времето и не цени това, което му е дадено той е глупавъ. Всички хора нѣматъ еднакви разбирания за нѣщата, нито еднакъвъ вкусъ. Това, което за едного е красиво, за другиго е нѣщо обикновено. Нѣкой вижда най-малкитѣ нѣща, а другъ не вижда и най-голѣмитѣ. Нѣкой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Другъ не вижда и голѣмитѣ петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава съ дребни нѣща. Ще кажете, че това зависи отъ културата на човѣка. Срѣщате, обаче, културенъ човѣкъ, но съзнанието въ него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човѣка има разни фази. Нѣщата се опредѣлятъ отъ съзнанието и вѫтрешното разбиране на човѣка. Тази е причината, поради която единъ счита за добро това, което за другъ не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученость, за сила сѫ относителни, а не абсолютни величини. Нѣкой може да брои до милиони и милиарди и минава за ученъ. Другъ може да брои само до десеть и минава за глупавъ, за простъ човѣкъ. Ако накарашъ учения, който може да брои много да обясни, какво нѣщо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената бѣше образувана отъ много слънца, би ли могълъ този ученъ да ги обхване всички въ съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на единъ квадралионъ микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна часть отъ грама колко ще тежи единъ квадралионъ прашинки? Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е добъръ или красивъ, но трѣбва да знаете, въ какво седи добротата или красотата на този човѣкъ. Ще кажете, че очитѣ му сѫ хубави, носътъ правиленъ, веждитѣ красиви и т.н. И това не е достатъчно. Всѣко нѣщо трѣбва да отговаря на една вѫтрешна мѣрка. Има една норма, която опредѣля правилностьта на нѣщата. Щомъ отговарятъ на тази норма, тѣ сѫ красиви. Въпрѣки това, всѣко общество, всѣки народъ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между чернитѣ, ще видите, че тѣ считатъ за красивъ онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бѣло лице тѣ не харесватъ. Споредъ тѣхъ, бѣлитѣ сѫ грозни и затова ги ядатъ. Тъмнината всѣкога се стреми да погълне свѣтлината. Това показва, че и дветѣ сѫ живи. Тъмнината намира, че свѣтлината е грозна и се стреми да я погълне. Срѣщате единъ престѫпникъ и го предавате на властьта, защото е извършилъ престѫпление. Той е недоволенъ отъ вашата постѫпка и намира, че вие нѣмате право да се мѣсите въ неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грѣхове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданитѣ си, вследствие на което вие сте дължни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте въ дадена държава. Излѣзете ли вънъ отъ тази държава, вънъ отъ влиянието на нейнитѣ закони, вие попадате подъ другъ законъ. Ако излѣзете отъ държава, въ която законитѣ сѫ свободни, и влѣзете въ държава съ драконовски закони, нѣма да се чувствувате добре. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не се разбиратъ, че нѣматъ любовь помежду си.— Защо?— Защото идатъ отъ различни държави, съ различенъ моралъ, съ различни култури. Всѣки човѣкъ е представитель на отдѣлна държава, съ различни понятия за добро и зло, съ различна обхода. Всѣки човѣкъ носи въ себе си специфиченъ моралъ. Ако всички хора бѣха граждани на една и сѫща държава, тѣ щѣха да иматъ еднакъвъ моралъ, еднакви разбирания и нѣмаше да имъ се говори за моралъ, за добро и т. н. Днесъ чувате да се говори, че трѣбва да се проповѣдва на хората да се обърнатъ къмъ Бога. Чудно нѣщо! Ако Богъ е направилъ човѣка, защо трѣбва той да се обръща къмъ Него? Когато скулпторътъ направи една статуя, трѣбва ли тя да се обръща къмъ него? Статуята трѣбва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска отъ една статуя. Тя говори, когато трѣбва. Ако не трѣбва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. Въ статуята говори това, което скулпторътъ е вложилъ. Подъ думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи къмъ особено царство. Тя има животъ въ себе си и може да говори, когато я накарате. Не само статуята, но всѣко нѣщо може да стане ценно, да проговори. Тебеширътъ, който нищо не струва, може да стане цененъ. —Какъ?— Ако нѣкой великъ човѣкъ когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширътъ веднага става цененъ за васъ. Кое придава цена на този тебеширъ? —Думата, която великиятъ човѣкъ е написалъ. Самъ за себе си. тебеширътъ е цененъ, защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширътъ, но и човѣкъ се изхабява. Като се радва, като скърби, човѣкъ се изхабява и то по естественъ начинъ. По какво се различаватъ радостьта отъ скръбьта? Радостьта въ началото, когато иде, носи щастие за човѣка. Въ края, когато си отива, тя носи скръбь. Скръбьта въ началото носи скръбь, а въ края — радость. Значи, въ края радостьта се превръща въ скръбь, а скръбьта — въ радость. Понеже умниятъ човѣкъ иска всѣкога да бѫде радостенъ, затова той трѣбва едновременно да има и радость, и скръбь. Глупавиятъ обаче, всѣкога носи скръбь. Едва се зарадва за нѣщо и веднага изгубва радостьта си. Щомъ я изгуби, той започва да скърби. Уменъ човѣкъ е този, който въ началото е скърбенъ. Глупавъ човѣкъ е този, който въ края е скърбенъ. Едни хора носятъ скръбьта, а други — радостьта. Скръбьта и радостьта сѫ полюси на живота. Когато изучавате човѣшката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човѣка, всѣкога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде, всѣкога му се вижда много. Запримѣръ, ако ви дадатъ 20 лв. виждатъ ви се малко; ако вие трѣбва да дадете 20 лв. виждатъ ви се много. Защо, при една и сѫща величина имате две различни състояния? Ако въ дома ви дойде вашъ приятель, когото обичате, и ви гостува десеть деня вие ще кажете, че е седѣлъ малко време при васъ. Ако ви дойде на гости човѣкъ, когото не обичате и поседи въ дома ви нѣколко часа вие ще се отегчите отъ него. Защо въ първия случай сте радостни, а въ вто¬рия се отегчавате? Този, когото считате приятель и му се радвате е княжески синъ, който не иска нищо отъ васъ. Той е донесълъ много блага, тъй щото има и за него и за васъ. Вториятъ гостъ, на когото не се радвате е пакъ княжески синъ, но е обеднѣлъ, нищо не носи, очаква на васъ вие да му дадете нѣщо. Отъ този гостъ всички се оплакватъ, както е било въ турско време. Когато нѣкой турчинъ е отивалъ на гости въ българска кѫща, той веднага се е поставялъ на мѣстото на господарь и започвали да му пекатъ кокошка или агне да го нагостятъ добре. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ будность на съзнанието. За тази цель тѣ трѣбва да подигнатъ съзнанието си поне на една степень по-високо, да могатъ да превръщатъ скръбьта си въ радость, както въ математиката превръщатъ дроби съ различни знаменатели къмъ еднакъвъ знаменатель. Въ единъ моментъ господарьтъ може да обикне слугата си и въ единъ моментъ може да го намрази и изпѫди отъ дома си. Достатъчно е да кажете на единъ господарь, че слугата му е получилъ наследство отъ единъ милионъ лева, за да измѣни той отношенията си къмъ него. Веднага господарьтъ се вглежда въ положението на слугата си, вижда, че нѣма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропадналъ и че сега търсятъ сина му, господарьтъ веднага ще го изпѫди отъ кѫщата си, да се освободи отъ всѣкаква материална отговорность. Каквито промѣни ставатъ въ отношенията на хората, такива промѣни ставатъ и въ човѣшкото съзнание. Запримѣръ, нѣкога човѣкъ намира, че нѣкоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи въ себе си, както задържа слугата си, който е получилъ наследство отъ единъ милионъ лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вмѣсто да му даде нѣщо, тя взима отъ него. Промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣшкото съзнание, показватъ, че човѣкъ нѣма постояненъ вѫтрешенъ мирогледъ въ себе си. Той нѣма една постоянна величина въ себе си, съ която да работи. Докато живѣе въ объркания човѣшки свѣтъ, човѣкъ непрестанно ще се лута и единъ день ще каже: Теле дойдохъ, волъ си отивамъ. Нищо не разбрахъ отъ живота. Каквото направихъ въ живота си, все насила го правихъ, доброволно нищо не направихъ. Трѣбваше да чакамъ съ остенъ да ме мушкатъ, за да се проявя. Това не се отнася само до вашия личенъ животъ. Такова е състоянието на всички хора. Това, отъ което тѣ се смущаватъ, е тѣхното минало. Миналото върви следъ човѣка като сѣнка. Тѣ не могатъ лесно да се освободятъ отъ него. Да се освободи човѣкъ отъ миналото си, това подразбира да стане вѫтрешенъ превратъ въ него. Докато не стане този превратъ, той ще живѣе въ временни, въ преходни отношения и разбирания. Днесъ ще уважаватъ и почитатъ човѣка, докато се надѣватъ, че ще получатъ нѣщо отъ него. Убедятъ ли се, че нищо нѣма да получатъ, ще го отхвърлятъ настрана. Докато човѣкъ е здравъ, всички го използуватъ. Щомъ се разболѣе, почватъ да го пренебрегватъ. Ако е чиновникъ, държавата ще му даде нѣколко месеца отпускъ, да се лѣкува. Не оздравѣе ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболѣе и боледува нѣколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господъ, че и то да се освободи, и ние да се освободимъ. Които не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, обезсърдчаватъ се и мислятъ че добро не сѫществува въ свѣта. Тѣ казватъ: Въ живота може да се обича само богатиятъ, здравиятъ, учениятъ човѣкъ. Останалитѣ хора, които не сѫ богати здрави и учени ще се изоставятъ. Едно е вѣрно: човѣкъ обича това, отъ което може да вземе нѣщо. Какъ ще обичате сухитѣ кости? Какъ ще обичате пресъхналата чешма? Какъ ще обичате изгореното дърво? Но като обичате нѣкого, вие трѣбва да бѫдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, сѫщественото въ него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човѣкъ има въ себе си. На сѫщественото, на ценното въ човѣка, което съставя неговия животъ, гледайте по сѫщия начинъ, както и той гледа. Свещено пазете въ човѣка това, което и той пази. Това наричамъ азъ любовь, това наричамъ обичь. Кое е сѫщественото качество на ученика, за което може да бѫде обичанъ? Ще кажете, че за да бъде обичанъ, ученикътъ трѣбва да учи. — Не, това е негова длъжность. Кое е сѫщественото качество на учителя, за което трѣбва да бѫде обичанъ? Ще кажете, че ученицитѣ обичатъ учителя си, защото ги учи. — Че учительтъ учи ученицитѣ си, това е негова длъжность. Ученицитѣ обичатъ учителя си, когато той ги учи да се обичатъ, свещено да пазятъ и зачитатъ чувствата си. Човѣкъ трѣбва да си изработи правилни отношения къмъ всички разумни сѫщества, които съставятъ единъ общъ организъмъ. Следователно, засегне ли се само единъ удъ на този организъмъ, цѣлиятъ организъмъ страда. Ето защо, ученикътъ трѣбва да има отношения не само къмъ нѣколко души, но и къмъ цѣлото Битие. Като грѣши, ученикътъ причинява вреда не само върху своя животъ, но и върху цѣлото Битие. Като живѣе добре, неговиятъ животъ се отразява и върху цѣлото Битие. Предаде ли се на човѣшка любовь, ученикътъ се излага на голѣми изпитания. — Защо? — Защото днесъ ще обича, утре нѣма да обича. Въ началото любовьта носи радость, а въ края — скръбь. Въ умразата процеситѣ сѫ обратни: въ началото умразата носи скръбь, а въ края — радость. Наистина, когато се освободи отъ умразата, човѣкъ изпитва радость. Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитватъ, реални ли сѫ тия нѣща или не сѫ. Питамъ: Какъ познавате реалностьта на нѣщата? Мислите ли, че реалнитѣ нѣща могатъ да се пипатъ? Реалностьта не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалностьта издава благоухание, но досега никой не се е докосвалъ до нея. Даже умътъ не се е докосвалъ до реалностьта. Нѣма сѫщество въ свѣта, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалностьта, вследствие на което тя остава всѣкога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човѣшката душа. Следователно, всѣко нѣщо, до което човѣкъ не може да се докосне, е реалность. Всѣко нѣщо, къмъ което човѣкъ не може нито да прибави, нито да отнеме нѣщо, е реалность. Не само човѣкъ, но и цѣлиятъ свѣтъ да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нѣщо отъ реалностьта. Тя е съвършена, нито може да се прибави нѣщо къмъ нея, нито може да се отнеме нѣщо отъ нея. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 20 февруарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛНИ И СЛАБИ ЖЕЛАНИЯ. Размишление върху разумностьта . Чете се резюме на темата: „Отношение между миръ и радость“. Тема за следния пѫть: „Най-малката форма въ природата“. За какво мисли гладниятъ човѣкъ?—За хлѣбъ. —За какво мисли болниятъ? — За здраве. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че при известни случаи въ живота всички хора си приличатъ. Ако влѣзете въ салонъ, въ който избиратъ най-красивата мома, всѣка отъ присѫтствуващитѣ моми мисли едно и сѫщо нѣщо, че ще бѫде избрана за първа красавица. Интересно е човѣкъ да изследва своитѣ желания, като започне отъ силнитѣ и постепенно върви къмъ слабитѣ. Като изучава желанията си, човѣкъ се натъква на случаи, да желае такива нѣща, каквито никога не е допущалъ. Запримѣръ, срѣщате единъ образованъ човѣкъ, който търси работа. Тукъ похлопа, не му отварятъ; тамъ похлопа, не му отварятъ. Най-после, отчаянъ и обезсърдченъ, въ него се заражда желание да бръкне въ касата на нѣкой банкеръ и да извади оттамъ една сума. Той започва да си представя, какъ банкерътъ седи на столъ и брои златни монети. Като ги преброи, той ги туря пакъ въ касата си и я заключва. Това подържа въ него мисъльта, че тия пари не сѫ само на банкера, но и той има право да вземе нѣколко златни монети, да подобри положението си. Ако извади пари отъ касата на банкера, въ първо време работитѣ му ще се наредятъ добре, но последствията на тази постѫпка ще бѫдатъ лоши. Ако не го хванатъ, ще дойде день, когато и съ него ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както той е постѫпилъ съ банкера. Въ свѣта сѫществува „законъ за перио- дичностьта“, споредъ който, каквото човѣкъ прави по отношение на другитѣ, следъ известенъ периодъ отъ време, сѫщото ще се върне и къмъ него. Това показва, че между силитѣ, които действуватъ въ природата, има известно отношение. Тия сили зависятъ отъ редъ причини. Запримѣръ, ние не знаемъ, защо, следъ като се заповѣда на човѣка да не прави това или онова, както Богъ заповѣдалъ на Адамъ и Ева да не ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, иде изкушението. Защо трѣбва човѣкъ да се подлага на редъ изкушения? Докато Адамъ билъ самъ въ рая, никаква заповѣдь не му била дадена. Щомъ се яви Ева, веднага заповѣдьта дойде. Въпрѣки това, Богъ е знаелъ, че тѣ нѣма да устоятъ, че трѣбва да напуснатъ рая и да излѣзатъ вънъ отъ него, дето ги чакатъ нещастия и страдания. Защо е станало това, не знаете. Много нѣща можете да предполагате, но предположението още не е истина. Едно е забелязано въ живота: докато е самъ, човѣкъ не е изложенъ на изкушения. Свърже ли се съ нѣкой човѣкъ, изкушенията идатъ едно следъ друго. Единъ младъ, добъръ, мораленъ момъкъ живѣлъ съ стремежъ къмъ красивото. По едно време той срещналъ млада, красива мома, влюбилъ се и решилъ да се ожени за нея. Обаче, и двамата били бедни. Момата искала да има хубави дрехи, да живѣе охолно. Момъкътъ билъ готовъ да и достави всичко, каквото желае, само да я вземе за своя жена. Най-после тѣ се оженили. Той започналъ да мисли, какъ и откѫде да и достави срѣдства, да задоволи нейнитѣ желания. Отъ любовь къмъ нея, той започналъ да бърка въ чуждитѣ каси. Единъ день полицията го хванала, турила го въ затворъ. Осѫдили го на десеть години строгъ затворъ. Презъ това време възлюбената му се отказала отъ него и се оженила за другъ. Като минали десеттѣ години, той излѣзълъ отъ затвора и се видѣлъ самъ въ живота. Той започналъ да разправя историята на живота си, която завършила съ лошъ край. Съвременнитѣ хора сѫ изложени на подобни изпитания. Първоначално тѣ живѣятъ въ райската градина, въодушевяватъ се отъ великъ моралъ, но по едно време въ сърдцето имъ се явява едно малко желание, което разваля всичкитѣ имъ работи. Наистина, една микроба е въ състояние да създаде голѣми страдания на човѣка. Обаче, всички страдания и изпитания сѫ необходими за пробуждане на човѣшкото съзнание. — Нѣма ли другъ пѫть, по който може да се пробуди човѣшкото съзнание? — Засега природата си служи съ страданията, като методъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне страданията. И светиитѣ, и пророцитѣ минаватъ презъ страдания. Тѣхнитѣ страдания сѫ по-голѣми отъ тия на обикновенитѣ хора. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда. Чрезъ страданията той ще изправи нѣкой отрицателни чърти на характера си. Колкото и да сѫ подигнати, и светиитѣ, и пророцитѣ сѫ имали нѣкакви отрицателни чърти на характера си, които тѣ изправели чрезъ страданията си. Когато Богъ изпратилъ Йона да проповѣдва въ Ниневия, той се отказалъ да изпълни волята Му, подъ предлогъ, че Богъ ще се смили, нѣма да устои на думата си и ще го изложи предъ хората. Затова Ионъ си взелъ билетъ, качилъ се на единъ корабъ и тръгналъ за Испания. Като видѣлъ последствията на своето непослушание, той билъ припудснъ да се върне въ Ниневия, да проповѣдва Словото Божие. Пророкъ Иеремия пъкъ казва: „Зарекохъ се вече да не говоря“. — Защо? — Защото намира, че хората нѣма да послушатъ думитѣ, които Богъ говори чрезъ него. Сѫщевременно, хората казватъ, че Богъ може да направи всичко. Какъ е възможно, тогава, Богъ да праща нѣкой пророкъ да говори на хората, а тѣ да не го слушатъ? Други пъкъ казватъ, че Господъ говори и учи хората отвѫтре. Ако, наистина, Господъ говори само отвѫтре, защо праща пророци да го- ворятъ на хората отвънъ? И за Христа казваха, че е изпратенъ отъ Бога. Тогава, защо Господъ изпрати Христа при хора, които не Го разбраха? Това сѫ положения, които създаватъ противречия на хората. Тѣ сами не могатъ да си обяснятъ, кое е право и кое не е. Тѣ сами не знаятъ, въ какво да вѣрватъ и въ какво да не вѣрватъ. Преди години, срѣщамъ единъ господинъ, пишущъ медиумъ. Чрезъ неговата рѫка се изявяваха духове и пишеха. Той самъ виждаше това, но не вѣрваше, че има духове. Той мислѣше, че пише това, което минава презъ ума му. Между поетитѣ, които пишатъ, и между неговото писане той намираше следната разлика: поетътъ пише, когато пожелае, а азъ пиша подъ чуждо влияние. Той вижда, че другъ нѣкой му диктува, но не вѣрва въ сѫществуването на духове. Понѣкога започва да драще съ перо върху хартията, но следъ време нѣкакви мисли се оформяватъ въ ума му, и той пише. Като изучава своитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ забелѣзва, че ония отъ тѣхъ, които сѫ по-силни, се очъртаватъ ярко, а по-слабитѣ едва се очъртаватъ. Силнитѣ мисли и желания на човѣка хвърлятъ отпечатъкъ върху организъма му. Ако отъ редъ поколѣния насамъ нѣкой човѣкъ е бъркалъ въ чужди каси и джобове, въ този животъ той ще се роди съ дълги рѫце и пръсти. Които не разбиратъ значението на дългитѣ рѫце, тѣ мислятъ, че сѫ признакъ на голѣма срѫчность. Учениятъ. обаче, не се лъже. Той знае, че срѫчността на този човѣкъ се дължи на способностьта му да бърка въ чуждитѣ каси. Достатъчно е учениятъ да погледне очитѣ на човѣка, за да се произнесе, кога се е родилъ, сутринь или вечерь. Който има голѣми и отворени очи, той се е родилъ вечерь. Който има малки очи, той се е родилъ презъ деня, когато слънцето е грѣело силно. Това не става само при раждане. И впоследствие човѣкъ може да разшири очитѣ си, да ги отвори повече, отколкото първоначално сѫ били отворени. Нѣма желание въ човѣка, което да не се е отпечатало нѣкѫде въ човѣшкия организъмъ. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голѣми следи е оставило върху човѣка. Като ученици, пие трѣбва да правите различни опити, да видите, доколко можете да издържате на изкушения. Ако нѣкой отъ васъ е изпадналъ материално, и нѣма петь пари въ джоба си, нека си представи мислено, че се намира предъ отворената каса на нѣкой банкеръ, и всѣки моментъ може да бръкне, да вземе, колкото пари му сѫ нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е мораленъ човѣкъ. За предпочитане е въ това положение човѣкъ да си представи, че е богатъ, облѣченъ съ скѫпи, нови дрехи, отколкото да мисли, по какъвъ начинъ да се домогне до касата на нѣкой богаташъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, геройски да понася трудноститѣ на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начинъ да се самоубива. Единъ младъ търговецъ фалиралъ, но понеже не могълъ да понесе това положение, решилъ да се самоубие. Той си купилъ единъ револверъ, заелъ една стая въ единъ хотелъ, дето се затворилъ, съ намѣрение да се убие. Дигналъ револвера, доближилъ го до челото си, но веднага го дръпналъ назадъ, не се решавалъ да се самоубие. Пакъ дигналъ , револвера, доближилъ го до челото си, но пакъ не се решавалъ да се самоубие. Презъ единъ отъ прозорцитѣ на стаята, единъ англичанинъ го наблюдавалъ. Той бързо влѣзалъ въ стаята и го запиталъ: Господине, какво правите? — Азъ съмъ пропадналъ материално, не мога да понеса това положение, искамъ да се самоубия. —Колко пари ви трѣбватъ? — Хиляда английски стерлинги. — Ето, вземете този чекъ и си услужете. Съ тѣзи пари азъ купувамъ вашия револверъ. Искамъ да го взема за споменъ. Съ своята благородна постѫпка, англичанинътъ спасилъ младия търговецъ. Изобщо, ако разглеждате вѫтрешния животъ на хората, ще видите, че той не е толкова мораленъ, както се представя. Ако вѫтрешниятъ животъ на човѣка се изнесе на филмъ, той би бѣгалъ далечъ отъ себе си. Нѣкой казва: Добре, че всичко, което мисля, не го правя. Той мисли, запримѣръ, да убие нѣкого, да вземе паритѣ му, но не е въ състояние да го направи. Това сѫ вѫтрешни изкушения, на които човѣкъ се натъква. Ученикътъ трѣбва да знае произхода на всѣко изкушение и да се предпазва отъ него. И тъй, когато се натъквате на изкушения, не съжалявайте, че не знаете, защо идатъ и какъвъ е произходътъ имъ. Не само вие, но и много отъ възвишенитѣ сѫщества не знаятъ това. Вашата задача е да намѣрите начинъ, какъ да се справите съ дадено изкушение, а защо е дошло, това не е ваша работа. Защо сѫществува единъ или другъ общественъ строй, не е важно. Какво ще научите отъ този строй, това е важно за васъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи отъ всичко. Казвате, че Богъ ще оправи свѣта. — Вѣрно е, че Богъ ще оправи свѣта, но отъ своя страна, и вие ще претърпите коренна промѣна, ще минете отъ едно състояние въ друго. Човѣкъ трѣбва да дойде до голѣмо вѫтрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно. Иначе, той ще изпада въ голѣми противоречия. Слушате нѣкой да казва, че всичко въ свѣта се опредѣля отъ волята Божия. Сѫщиятъ човѣкъ, като не може да издържи едно изпитание, самоубива се.—Волята Божия ли е това? Другъ пъкъ обича да лъже.—Волята Божия ли е това? — Не, самоубийствата, кражбитѣ, лъжитѣ, престъпленията ставатъ по човѣшка воля. Хората се женятъ, раждатъ деца, събиратъ се на едно мѣсто все по своя воля, по нѣкакъвъ вътрешенъ стремежъ. За да дойде до положение да върши нѣщата по Божественъ потикъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ голѣми изпитания. Следъ това само той ще започне да разбира волята Божия и да я изпълнява. Презъ голѣми изкушения ще мине човѣкъ, докато разбере волята Божия. Той ще търси красиви моми и момци, но космитѣ на главата му ще изпадатъ отъ тѣхъ. Не е лесно човѣкъ да задоволи изискванията на една красива мома. Единъ княжески синъ се оженилъ за една красива мома. Тя била много взискателна. Князътъ се чудилъ, какъ да задоволи нуждитѣ и. Той се видѣлъ въ голѣмо затруднение. Колкото пари ималъ, всички отишли по нея. Най-после му дошло на умъ да отиде при царя на гномитѣ, да му иска пари на заемъ. — Какво ще ми дадешъ срещу това? — Готовъ съмъ робъ да ти стана. -—Не искамъ да ми ставашъ робъ, но срещу всѣка торба злато, която ще ти давамъ, искамъ по десеть косъма отъ главата ти. — Лесна работа. Ето, още сега вземи десеть косъма. Радостенъ той взелъ торбата съ злато и отишълъ у, дома си. Следъ десетина деня торбата се изпразнила. Той пакъ отишълъ при царя на гно- митѣ, далъ му десеть косъма отъ главата си и се върналъ съ торба, пълна съ злато. Това продължило десетина години. Единъ день, князътъ трѣбвало пакъ да отиде при царя на гномитѣ, да получи торба съ пари, но се видѣлъ въ невъзможность да направи това — нѣмалъ нито единъ косъмъ на главата си. Както виждате, скѫпо струва издържката на една красавица. Единъ американски милиардеръ се оженилъ за една красива мома. Като отишълъ съ нея на разходка въ Парижъ, тя се впуснала въ харчене, следъ което му представила грамадна смѣтка. Като видѣлъ това, той разбралъ, че тя ще го съсипе материално, и решилъ да и даде 30 милиона долари, но да се освободи отъ нея. Наистина, той успѣлъ да се освободи отъ нея, но въ скоро време я замѣстилъ съ друга красавица, която го поставила при сѫщото положение, при което го поставила и първата. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Че това, което става вънъ отъ човѣка, преди всичко става вѫтре въ него. Въ човѣка има такива силни желания, които сѫ въ състояние да погълнатъ красивото, възвишеното въ него и да го разрушатъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че външната красота, къмъ която се стреми, не се отнася къмъ моралния свѣтъ. Тя не е резултатъ на моралното въ човѣка. Да бѫде човѣкъ само външно красивъ, това е резултатъ на човѣшкото въ него. Външната красота е най-високото положение, до което човѣшкото може да се изяви. Не само въ хората, но и въ животнитѣ, и въ птицитѣ, и въ пеперудитѣ има стремежъ къмъ красота. Това чувство, този стремежъ къмъ красота е вложенъ въ всички живи сѫщества. Външната красота не подразбира още и вѫтрешна красота, която почива на нѣщо високо морално въ човѣка, на голѣма устойчивость. Често външната красота служи за примамка. Едно отъ отличителнитѣ качества на свѣта е неговата външна красота. Външно, свѣтътъ е красивъ, величественъ, вследствие на което изкушава хората. Ако става въпросъ за красота, търсете я въ свѣта. Ако става въпросъ за хармония, търсете я на небето. Обаче, красотата на свѣта е повече външна. Ако се вгледате въ едно красиво човѣшко лице, ще забележите въ него желания, които нарушаватъ красотата му. Въ тия желания нѣма нѣщо морално. Човѣкъ още не е изработилъ своето лице. Казва се, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това се отнася до първия човѣкъ. Впоследствие, обаче, следъ грѣхопадането, човѣкъ е изгубилъ красивото, онази вѫтрешна хармония, онази вѫтрешна симетрия, която Богъ първоначално е вложилъ въ него. Истински красива мома е онази, която може да отклони и найголѣмия крадецъ отъ желанието му да краде отъ чуждитѣ каси. Истинска красота е тази, която е въ състояние да отклони човѣка отъ желанието му да върши престъпления, да се обижда, да се огорчава и т. н. При вида на тази красота, човѣкъ трѣбва да е готовъ на всѣкакви жертви. Красота, която потиква човѣка къмъ кражби, престъпления, обиди, не е никаква красота. Съвременнитѣ хора се обиждатъ за нищо и никакво. Това говори за отсътствие на устой въ тѣхнитѣ постъпки. Човѣкъ трѣбва да бъде честенъ, мораленъ въ отношенията си. Ние наричаме честенъ човѣкъ онзи, който въ отношенията си съ хората е точенъ, изправенъ. Честность и моралность не съ едно и също нѣщо. Външно човѣкъ може да бъде честенъ, а вътре въ себе си да има нѣкакви користолюбиви желания. Обаче, ако човѣкъ едновременно е и честенъ, и мораленъ, той разбира вече Божественитѣ закони и живѣе съобразно тѣхъ. Такъвъ човѣкъ може да се нарече красивъ. Тази красота задоволява човѣка и подига духа му. Истински красивиятъ никога не помрачава лицето си. Той знае, че добритѣ му желания ще се реализиратъ, затова има търпение да чака времето на тѣхното реализиране. Моралниятъ човѣкъ е доволенъ отъ положението си, отъ това, което му се дава. Ако на всички дадете по една голѣма, красива ябълка, а на него дадете последната и най-малката ябълка, той ще бѫде доволенъ, ще се радва, както и другитѣ се радватъ на своитѣ голѣми ябълки. Когато иска да възпита човѣка, природата го подлага на различни изпитания. Тя ту го лишава отъ известни блага, ту го поставя да живѣе при изобилие на блага. Ако при оскѫднитѣ условия на живота, той ходи бос, окѫсанъ и се оправдава съ това, че живѣе за Бога и не се интересува отъ външностьта на нѣщата, той не говори истината. Истината седи въ това, че този човѣкъ или не обича да работи, или нѣма стремежъ къмъ красивото. Ако пъкъ живѣе въ разкошъ и не използува разумно благата на живота, той не е уменъ човѣкъ. За кого се облича момата? — За момцитѣ. — За кого се облича търговецътъ? — За клиентитѣ си. Човѣкъ все трѣбва да живѣе за нѣкого. Когато изгуби вѫтрешния стимулъ въ живота си, човѣкъ отпада духомъ и напуща своята външность, става небреженъ къмъ себе си. Когато учени, философи се увличатъ въ мисъльта си и ставатъ небрежни къмъ себе си, донѣкѫде сѫ оправдани. Но когато обик новенитѣ хора подражаватъ на тия философи и учени, тѣ ставатъ смѣшни. — Защо? —Защото нѣматъ ума на ученитѣ хора. Човѣкъ става смѣшенъ, когато подражава на другитѣ хора. Външно човѣкъ трѣбва да представя себе си, т. е. това, което се крие въ него. Пазете се отъ подражание. Често и религиознитѣ хора подражаватъ на други, вследствие на което изпадатъ въ смѣшно положение. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божествения животъ, който ще го освободи отъ преходното и ще му даде възможности да се домогне до истинската наука, до положителната философия на живота. Това не се постига съ молитви. Съ честитѣ си молитви, съ голѣмитѣ си добрини, съ многото искания, хората дотѣгатъ на Бога. Преди всичко, тѣ не знаятъ, доколко тѣхнитѣ желания трѣбва да се реализиратъ. Има желания, които трѣбва да се реализиратъ, но не всички. Като не разбиратъ, на кои отъ желанията си трѣбва да даватъ ходъ и на кои да не даватъ, хората изпадатъ въ голѣми противоречия. Често мислитѣ на хората така се объркватъ, че тѣ трѣбва да приложатъ алхимията, да отдѣлятъ потрѣбнитѣ отъ непотрѣбнитѣ. Нѣкой се хвали, че молитвата му била приета отъ Бога. За да познаете, дали молитвата ви е приета, вие трѣбва да се намѣрите въ пустинята, изложени на гладъ и на жажда. Ако при това положение получите хлѣбъ и вода, молитвата ви е приета. Хлѣбътъ и водата сѫ отговоръ на вашата молитва. Казано е въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ“.—Кога трѣбва да потърсите Бога? — Когато се изчерпятъ всички възможности да получите помощь отъ хората и отъ обществото. При това положение, човѣкъ има право да се обърне къмъ Бога. Само така той може да се убеди, че е получилъ отговоръ на молитвата си. Следователно, докато не е дошълъ до критически моментъ въ живота си, човѣкъ нѣма право да безпокои Бога. Надъ човѣка има редица напреднали сѫщества, които сѫ готови всѣки моментъ да му помагатъ. Като ученици, вие трѣбва да се научите да пресѣвате своитѣ мисли и разбирания, да дойдете до правата мисъль. Като казвате, че всичко е отъ Бога, вие трѣбва да знаете, кое е това „всичко.“ Като се разболѣе нѣкой, като грѣши, като го уволнятъ или назначатъ на служба, вие казвате, че това е все Божия работя. — Не е така. Богъ се проявява въ абсолютното, въ безграничното, въ съвършената хармония, въ безсмъртието. Що се отнася до смъртьта, казано е: „Богъ не благоволява въ смъртьта на грѣшника.“ Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си години и вѣкове наредъ, за да придобие правилни разбирания за Божествения животъ. Придобие ли това разбиране, човѣкъ може спокойно да напусне земния животъ и да влѣзе въ новия животъ, да продължи учението си. — Божията Любовь носи щастие. — Божията Любовь и Божията Мѫдростьносятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щаетие. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 13 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВЕТЕ СЪЗНАНИЯ. Размишление върху въздържанието. Нека съберемъ следнитѣ числа: 9+1=10 8+2=10 7+3=10 6+4=10 5+5=10 4+6=10 3+7=10 2+8=10 1+9=10 Само ония числа могатъ да се събиратъ, които иматъ еднакъвъ стремежъ. Знакътъ плюсъ, съ който си служимъ при събира- нето, е знакъ на противоречие. При събиране на тия числа се получава единъ и сѫщъ резултатъ—десеть. Дали ще съберемъ 9+1 или 1+9, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ. Обаче, елементитѣ, съ които си служимъ, не сѫ еднакви. Това показва, че ние можемъ да получимъ единъ и сѫщъ резултатъ отъ различни елементи. Простиятъ човѣкъ казва: Деветь гроша и единъ грошъ правятъ десеть гроша; или единъ грошъ и деветь гроша правятъ десеть гроша. Той събира тия числа и повече не мисли върху тѣхъ. Обаче, онзи, който се занимава съ отвлѣчената мисъль, той разглежда тия числа като живи и вижда, че тѣ размѣнятъ мѣстата си: въ първия случай числото деветь бѣше на първо мѣсто, а после едини- ницата зае това мѣсто. Оттукъ вадимъ заключението: когато една сила действува въ човѣшкия умъ или въ човѣшкото сърдце, тя може да произведе или еднакви, или различни действия. Който се занимава съ кабалата, той може да обясни тия действия кабалистически. Кабалата представя сборъ отъ закони, които работятъ въ материалния свѣтъ. Като знаете тия закони, вие сами ще ги прилагате въ материалния животъ. Отъ гледището на тия закони, числата биватъ щастливи или благоприятни и нещастни или неблагоприятни. Когато попадне на нѣкое щастливо число, човѣкъ започва да печели. Впусне ли се съ това число въ нѣкоя хазартна, игра, печалбата му е осигурена. Щомъ спечели въ първата игра, човѣкъ може да се впусне и втори и трети пѫть — печалбата е осигурена. Ако първиятъ пѫть още изгуби, повече не трѣбва да играе. Надеждата, че втори пѫть може да спечели, е празна работа. Ако сѫдбата ощастливи човѣка въ началото на живота му, тя ще го ощастливи и на края. Ако въ началото не го ощастливи, и на края нѣма да го ощастливи. Ако работата, която човѣкъ започва, му се отдава още въ началото, това показва, че сѫдбата го е ощастливила, и той ще има успѣхъ. Не върви ли работата му още въ началото, по-нататъкъ да не продължава. Всички опити въ това направление ще бѫдатъ безуспѣшни. Ако приятелството ви съ даденъ човѣкъ не върви още въ началото, по-нататъкъ не насилвайте. Излъже ли ви веднъжъ, не разчитайте на неговото приятелство. — Защо? — Защото въ него не е развитъ центърътъ на приятелството, на дружбата. Ако въ момъка и въ момата не е развитъ центърътъ на любовь къмъ ближния, тѣ не сѫ единъ за другъ. Като не разбиратъ този законъ, нѣкои отъ съвременнитѣ хора насилватъ природата, като мислятъ, че ако между двама души днесъ нѣма любовь, утре ще има. Да се мисли така, това значи, да вѣрвате, че сакатиятъ, който има само една рѫка, може да свърши работа, каквато здравиятъ върши. — Не, за работа се изисква здравъ, уменъ, положителенъ човѣкъ. Не започвайте работа съ сакатъ, съ недѫгавъ човѣкъ. — Ама Богъ ще свърши работата. — Какво Богъ ще направи, това е Негова работа. Важно е, какво човѣкъ може да направи въ дадения случай. Когато става въпросъ за Божиитѣ работи, тамъ човѣкъ трѣбва да мълчи. Нека вземе цигулката, кавала или гайдата си и да свири. Какво ще стане съ земята, какъ ще се оправи свѣтътъ, това не е негова работа. Каквото и да разправятъ ученитѣ за движението на земята, на слънцето, на различнитѣ планети, тѣ все още не сѫ се домогвали до сѫщинскитѣ причини на тия явления. Има тѣла въ пространството, които се въртятъ отъ изтокъ къмъ западъ; други—отъ северъ къмъ югъ; трети — отъ югъ къмъ северъ. Едни тѣла пъкъ се движатъ отгоре надолу и т. н. Истинскитѣ учени, които знаятъ тайнитѣ на природата, виждатъ, кои тѣла накъде се движатъ, съ каква бързина се движатъ и т. н. Всѣко явление, което се извършва въ природата и живота, има свой външенъ изразъ. За онзи, който разбира явленията, нѣма нищо скрито—покрито. Запримѣръ, невъзможно е човѣкъ да яде кисело и да се усмихва. Щомъ яде кисело, мускулитѣ на лицето му непременно ще се свиятъ. Киселинитѣ винаги отниматъ свѣтлината и топлината на човѣшкия организъмъ. При такива случаи, за да запази топлината си, човѣкъ неволно свива мускулитѣ си. Като знаятъ действието на киселинитѣ, лѣкаритѣ ги препоръчватъ, като срѣдство за отнимане на възпалението отъ нѣкой органъ на тѣлото. Всички хора се стремятъ къмъ живота, но не знаятъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Изкуство е да знае човѣкъ да живѣе. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да има предъ видъ двата приципа на добро и на зло и да се съобразява съ тѣхъ. Нѣкой хора казватъ, че зло не съществува въ свѣта. Други пъкъ казватъ, че добро не съществува. Наистина, за умрѣлитѣ хора на земята нѣма нито добро, нито зло. За живитѣ хора, обаче, съществува и добро, и зло. И за ангелитѣ съществува и добро, и зло. Разликата между човѣшкия и ангелския животъ се заключава въ това, че въ човѣшкия животъ злото е отвѫтре, а въ ангелския —отвънъ. Понеже злото е вѫтре въ човѣка, той има да се бори съ врагъ, който е завладѣлъ половината отъ неговия свѣтъ. Мѫчно се пѫди този врагъ. Нѣкой човѣкъ още съ ставането си отъ сънь се чувствува неразположенъ и се чуди, на кого да отмъсти, на кого да излѣе гнѣва си. Той се озърта натукъ — натамъ, дано намѣри нѣкаква причина да се кара, да се отпуши по нѣкакъвъ начинъ. Най-после вижда, че една чиния е счупена, или че печката не е запалена, както трѣбва. Щомъ започне да вика, да се кара, той се освобождава отъ гнѣва си, т. е. отпушва се. Не е лошо нѣщо гнѣвътъ, но човѣкъ трѣбва да знае, защо гнѣвътъ иде и защо си отива. Когато подсѫдимиятъ отива при сѫдията, последниятъ иска да знае, защо е дошълъ. Когато нѣкой ученикъ отива при единъ учитель, последниятъ се интересува, какво иска ученикътъ отъ него. Като разбере, защо го търси, учителъть иска да знае, какви сѫ способноститѣ на ученика. Дойдемъ ли до гнѣвенето на хората, ние виждаме нѣщо изопачено въ тѣхъ. Гнѣвътъ е енергия, която, разумно впрегната, дава добри резултати. Който не знае, какъ да използува тази енергия, той хвърля този или онзи предметъ, става, сѣда, разхожда се въ стаята, вика, сърди се на този - на онзи, докато се отпуши. Щомъ изразходва тази енергия, той утихва, лицето му приема спокоенъ изразъ. Следъ това той се залавя за работа. Обаче, който разбира гнѣва, като творческа енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нѣщо: рѣже дърва, пише, чете, свири на нѣкакъвъ инструментъ и т. н. Ще кажете, че човѣкъ е грѣшенъ, не може да не се гнѣви. Ако грѣшниятъ само се гнѣви, както и да е, но какво ще кажете, когато праведниятъ се гнѣви? Казано е въ Писанието: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Значи, човѣкъ може да се гнѣви, безъ да грѣши. — Нуженъ ли е гнѣвътъ въ природата? — Безъ гнѣвъ не може. Гнѣвътъ е огънь. Да се гнѣвишъ, това значи, да кладешъ огънь. Има сѫщества, които много се гнѣвятъ. За тѣхъ се казва, че огъньтъ имъ гори цѣлъ день. На химически езикъ, гнѣвътъ се превежда съ силната афинита или силното стремление на елементитѣ да се съединяватъ едни съ други, вследствие на което между тѣхъ се образува голѣма топлина, голѣмъ огънь. Произходътъ на гнѣва не е Божественъ, но въпрѣки това той сѫществува въ природата. Това не значи, че гнѣвътъ трѣбва да се премахне. Като природна сила, гнѣвътъ трѣбва да се впрегне на работа, но не да се премахне. Сега, като събирате числата отъ едно до десеть, вие трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да ги оживите. Запримѣръ, 1+9=10 можете да го оживите, като си представите, че единицата е бащата, а деветорната — деветтѣ му синове. Всички заедно правятъ десеть. Всички заедно харчатъ десеть хиляди лева. Действието 2+8=10, можемъ да го представимъ по следния начинъ: двойката е женената дъщеря, а осморката — старата майка, която живѣе при зета си. И тѣ харчатъ десеть хиляди лева. Като съберемъ 3+4=7, пакъ получаваме десеть. Числото три е внукътъ, а числото седемь е дѣдото, който живѣе при внука си. И тѣ харчатъ по десеть хиляди лева. Като съберете 4+6, пакъ получавате числото десеть. И четиритѣ е мѫжко число. Шесторката представя търговецъ. Както се нареждатъ числата въ гами, така се нареждатъ мислитѣ, чувствата и желанията на хората. Числото деветь е резултатъ. Само по себе си то не действува. Изобщо, числата деветь, шесть и три не взиматъ никакво участие въ живота, Когато се намира въ пълна индиферентность, въ пълно безучастие, човѣкъ е въ положението на числата 9, 6 и 3. Каквито болести и страдания да му дойдатъ, той размишлява, философствува, не губи мира си. Той е съвършено тихъ и спокоенъ. Когато става активенъ, когато иска да се прояви, човѣкъ се намира въ положението на числата 2, 5 и 8. Той е бремененъ, иска часъ по-скоро да роди, да се освободи отъ мѫчнотията си. Момче ли ще роди, или момиче, не е важно. Обаче, той непременно трѣбва да роди нѣщо. Това е сѫдба. Произволно нѣщо ли е сѫдбата?—Сѫдбата не е произволна, но е строга, а понѣкога безпощадна. Когато човѣкъ нарушава Божественитѣ закони, сѫдбата го преследва до девети родъ. Тя иска да му даде добъръ урокъ, да го научи, какъ да постѫпва съ великитѣ закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даденъ човѣкъ, но никога нѣма да го забрави. Гледате нѣкой човѣкъ учи, занимава се, и тъкмо се готви да заеме нѣкоя добра служба, сѫдбата излиза срещу него и му препятствува. Като види, че работитѣ му не вървятъ добре и загази материално, той се впуща въ лотария, дано тукъ успѣе. Взима единъ, втори, трети билетъ, но и тукъ сѫдбата го преследва. За да успѣе въ предприятията си, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ сѫдбата си съ молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрѣшкитѣ си. Иначе, каквото и да прави, все нѣма да успѣва. Колко художници има въ свѣта, картинитѣ на които стоятъ непродадени. Колко музиканти има въ свѣта, които нѣма на кого да сви- рятъ. Колко поети и писатели има въ свѣта, чиито произведения не се оценяватъ.—Защо? --- Сѫдбата ги преследва. Време е вече хората да пристѫпятъ къмъ новото разбиране на Божиитѣ пѫтища. За да дойде до новото разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Той трѣбва да ликвидира съ своитѣ погрѣшки и престъпления. Не ликвидира ли съ тѣхъ, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избѣгне отъ рѫцетѣ на съдбата си. Какъвто и да е човѣкъ, простъ или ученъ, царь или обикновенъ, сѫдбата ще му даде нужния урокъ.— Ама ние сме ученици, искаме да учимъ, да се развиваме. — И ученици да сте, пакъ нѣма да избѣгнете отъ рѫката на сѫдбата. — Ние се молимъ по три пъти на день. — Съдбата ще ви хване въ момента, когато не се молите. — Ние се стремимъ. — Колкото и както да се стремите, сѫдбата ще ви посети съ своята пръчица. Какъвто и да е стремежътъ ви, преди всичко вие трѣбва да изправите погрѣшкитѣ на своя миналъ животъ. Миналиятъ ви животъ се изявява въ сегашния. Страданията, нещастията, неприятноститѣ, които сега ви се случватъ, се дължатъ на миналия ви животъ. Тѣ съ резултатъ на погрѣшки, правени въ миналото. Въ това отношение сѫдбата е неумолимъ законъ. Съ сѫдбата заедно вървятъ много същества, които пазятъ човѣка отъ нейнитѣ тежки удари. Достатъчно е човѣкъ да върви въ Божествения пъть, за да се ползува отъ помощьта на тия свѣтли същества. Запримѣръ, нѣкой добъръ човѣкъ мисли да пътува по море. Нѣщо го побутва да тръгне още на другия день, да се ползува съ половинъ билетъ. — Кое е това, което го потиква? — Сѫдбата му. Този день, именно, е предвидена нѣкаква катастрофа, отъ която той трѣбва да загине. Добритѣ същества, обаче, неговитѣ приятели, го съветватъ да не пътува утре, да отложи за другъ день. — Ама съ половинъ билетъ ще пътувамъ. — Отложи пътуването си, макаръ да платишъ и цѣлъ билетъ. Другъ нѣкой иска да заеме нѣкаква добра служба, за която му обещаватъ десеть хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му го съветва да вземе тази служба, но приятелитѣ му нашепватъ: Откажи се отъ тази работа. Наистина, паритѣ сѫ много, но господарьтъ е лошъ човѣкъ, ще одере кожата ти. Като ученици, вие трѣбва да различавате тия два гласа въ себе си. Трѣбва да знаете, при това, че непременно ще минете презъ своя миналъ животъ и ще платите за всички свои погрѣшки. Докато не се справите съ миналото си, вие нѣма да се освободите отъ страданията. Както Христосъ пострада за грѣховетѣ на човѣчеството, така и вие ще страдате за своитѣ грѣхове. Сега става развързване на кармата. Човѣкъ трѣбва да се върне въ своето минало, да дойде до онзи животъ, дето се е отклонилъ отъ правия пѫть, да корегира грѣшкитѣ си и да продължи живота си. При това положение, работитѣ на човѣка се нареждатъ добре, и той може да бѫде щастливъ. Щастливиятъ, колкото и да иска да помогне на ближнитѣ си, съ своето щастие, не може. За да се ползува човѣкъ отъ щастието на другитѣ, това трѣбва да е опредѣлено . Има причини, които не позволяватъ на човѣка да се ползува отъ благата на другитѣ. Единъ царь, като правилъ разходкитѣ си въ гората, често срѣщалъ единъ беденъ, старъ човѣкъ, който събиралъ дръвчета и ги носилъ на гърба си. Като виждалъ, какъ се мѫчи, царьтъ решилъ да му помогне, да го извади отъ трудното му положение. Той заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да тури една торба съ пари на моста, презъ който старецътъ минавалъ, за да ги вземе и да подобри положението си. Слугата направилъ, както царьтъ му заповѣдалъ, и се скрилъ да види, какво ще стане съ торбата. Този день, обаче, се случило голѣмо наводнение, вследствие на което рѣката доста придошла. Като наближилъ моста и погледналъ къмъ придошлата рѣка, старецътъ се уплашилъ и си казалъ: Сега ще мина моста съ затворени очи, да не гледамъ буйната рѣка. Той затворилъ очитѣ си, миналъ моста, безъ да забележи, че точно на пѫтя му имало торба съ пари. Значи, старецътъ затворилъ очитѣ си предъ щастието и го отминалъ. Слугата взелъ торбата съ паритѣ назадъ и разказалъ на царя за случката съ стареца. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Така може да каже Христосъ, но не и всѣки обикновенъ човѣкъ. За да бѫдете едно съ Бога, вие трѣбва да сте платили дълговетѣ си. Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговетѣ, вие сте на кривъ пѫть. Не отивайте при Бога като грѣшникъ, но като човѣкъ, който е изплатилъ дълговетѣ си, който е изправилъ своя животъ. Който не разбира това, той казва: Днесъ, докато съмъ младъ, ще си поживѣя. Единъ день, като остарѣя, като се наживѣя, ще служа на Господа. Значи, той ще отиде при Бога като остарѣе, като изхарчи всичката си енергия, като натрупа дългове и никой не го иска. — Не, тогава и Богъ нѣма да го приеме. Той не се нуждае отъ стари хора, отъ инвалиди. Човѣкъ трѣбва да служи на Бога още отъ млади години, докато е пъленъ съ сила, съ животъ. Дѣдото вика внука си и започва да му разправя своя животъ: Синко, бѫди внимателенъ въ живота си, гледай да не правишъ грѣхове. Едно време, като бѣхъ младъ, направихъ много грѣхове. Тази мома любихъ, онази мома любихъ, но после разбрахъ грѣшката си, изправихъ живота си и започнахъ да служа на Бога. Каквото и да му разправялъ, внукътъ мислилъ за момитѣ, които дѣдото обичалъ, и подражавалъ на него. Тукъ задиря една мома, тамъ друга, докато най-после се върне у дома си раненъ, като че е билъ на фронта. Внукътъ пакъ сѣда до дѣдото и го моли да му разправи нѣщо отъ своя животъ. Дѣдото започва да разправя, а внукътъ слуша. Това е забавление, но не е истински животъ. Историята на дѣдовцитѣ е подобна на романитѣ, които се пишатъ, но за да се из- ползуватъ разумно, тѣ трѣбва да се четатъ отъ 60—70 годишни хора. И младитѣ хора могатъ да четатъ романи, но тѣ трѣбва да взиматъ само положителната имъ страна. Когато разправя своитѣ опитности, или опитноститѣ на други хора, човѣкъ трѣбва да знае, какво да разправя и на кого да разправя. Има хора, които сѫ положителни въ доброто, а отрицателни въ злото; има и такива, които сѫ положителни въ злото, а отрицателни въ доброто Въ всѣки човѣкъ сѫществуватъ и двата типа. Като знаете това, вие сами трѣбва да се пазите. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, защото не знае, откѫде какво може да получи. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който влиза въ положението ви, вижда, че вие имате нужда отъ една голѣма сума, но външно изглежда суровъ, грубъ. Той ви казва: Знаете ли, какво мога да направя съ васъ?—Какво ще направите? Вие веднага започвате да треперите. Той изважда една кесия, пълна съ пари, и казва: Заповѣдайте, услужете си съ тия пари. При другъ случай, срѣщате човѣкъ, който е готовъ на всички жертви заради васъ. Считате, че той ви е приятель. Той знае, че вие се нуждаете отъ пари, и ви донася една торба съ диаманти, като казва: Вземете тия диаманти и си услужете съ тѣхъ. Вие взимате диамантитѣ, но веднага стражари влизатъ въ дома ви, да ви обискиратъ. — Защо? - Тия диаманти били крадени. Приятельтъ ви, за да се освободи отъ преследване на полицията, дава диамантитѣ на васъ. Това е привидно добро. За да се освободи отъ злото, той прави добро на васъ. Съ крадени пари, съ крадени вещи човѣкъ нищо не може да постигне. Сега, отъ всички се изисква будность, да знаете, какъ да постъпвате съ сѫдбата си. Когато сѫдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Кажешъ ли една дума противъ нея, или въ твоя защита, тя веднага ще те хване и ще каже: Добре, че те намѣрихъ. Отъ много време те търсихъ, но сега си вече въ ръцетѣ ми. Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне, мълчи и благодари, че не те е видѣла. Предъ съдбата и мѫдрецътъ мълчи. Съдятъ ли, убиватъ ли, бесятъ ли нѣкого, мълчи. Представете си, че нѣкой се дави. Наблизо минава една лодка. Ако турите давещия въ лодката, последната ще потъне. Какво трѣбва да направите? Който иска да го спаси, той трѣбва да излѣзе отъ лодката, да се бори съ вълнитѣ, а давещиятъ да отиде на негово мѣсто. Ако спасите давещия, а вие се удавите, оправдана ли е вашата жертва? Ако е оправдана, та има смисълъ, но ако не е оправдана, вие се натоварите съ чужди грѣхове. Следователно, има случаи въ живота, когато, и като прави добро, човѣкъ може да носи лоши последствия. Той трѣбва да знае, кога да прави добро, и кога да не прави. Въ правене на доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да се вслушва въ Божественото начало въ себе си. То всѣкога носи свѣтлина. Божественото не се занимава съ голѣми величини, съ голѣми цифри. Ако въ дома ви дойде нѣкой беденъ, който иска да го нахраните, дайте му единъ обѣдъ. За втори обѣдъ вие не трѣбва да се задължавате. Остане ли и за втори обѣдъ при васъ, сѫдбата ще го хване. Щомъ се нахрани добре, той трѣбва да благодари и да продължи пѫтя си. Когато отивате въ нѣкой домъ да се повеселите, направете сѫщото: останете само единъ день. На другия день си заминете. Станете рано сутриньта, натоварете камилитѣ и продължете пѫтуването си. Останете ли повече отъ единъ день, вие ще развалите работата. Отивате на религиозно събрание. Молите се, пѣете, дохождате до голѣмо въодушевение и пожелавате да продължите събранието. Щомъ продължите събранието, вие минавате границата, а съ това заедно разваляте цѣлата работа. Никога не се стремете да стигнете върха на нѣщата. Този законъ действува навсѣкѫде въ живота. Връщате се у дома си за обѣдъ. На пѫтя срѣщате единъ свой приятель и започвате да се разговаряте. Говорите петьдесеть минути, но разговорътъ е интересенъ, и вие не искате да се раздѣлите. Прекъснете разговора, оставете нѣщо и за другъ пѫть. Ако не прекъснете разговора си, вие ще закъснѣете за обѣда и ще се принудите да идете бързо. При бързото ядене има опасность да се задавите. При всѣко ядене, животътъ на човѣка е изложенъ на опасность. Сѫдбата дебне човѣка всѣки моментъ. Като знаете това, бѫдете постоянно въ молитва. Безъ молитва не сѣдайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази отъ лошата сѫдба, която всѣки моментъ ви преследва. Това не значи, че трѣбва да се страхувате, но всѣкога бъдете будни, сами да се пазите. За да се пазите, вие трѣбва да имате знания. Следователно, яжте бавно, съсрѣдоточено, безъ да преяждате, но всѣкога бъдете свързани съ Първата Причина. Щомъ сте свързани съ Първата Причина, лошата съдба нѣма да ви преследва. Дето ходите, съ когото и да говорите, бъдете всѣкога въ молитва. Като говори, неусѣтно човѣкъ може да каже една дума, или нѣкаква шега, която да обиди околнитѣ и да предизвика споръ, недоразумение и т. н. Помнете, че лошата сѫдба, или, както индуситѣ я наричатъ, „карма“, всѣкога преследва човѣка. Понѣкога тя е глуха: минава и отминава човѣка и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не й харесва, тя веднага го хваща, Нѣкой седи и си дава отчетъ за живота. за постѫпкитѣ си. Той намира, че е живѣлъ добре, не е вършилъ грѣхове, на никого лоша дума не е казалъ. Щомъ започне да мисли така, сѫдбата веднага поставя на пѫтя му изкушения и го заставя да грѣши. Съ това тя иска да му каже, че като е толкова праведенъ, нека плаща. Ако нѣкой казва за себе си, че е грѣшенъ, сѫдбата още повече го товари, като му казва: И така дължишъ много, можешъ да задлъжнѣешъ още повече. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения пѫть, небето ще гледа на тѣхъ като на царски синове и нѣма да смѣе да ги бутне. Нѣкой отъ васъ се изправи предъ сѫдбата си и казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? — Кой си ти? — Азъ съмъ членъ на Бѣлото Братство. — Членъ на Бѣлото Братство ли? Чакай да видишъ, азъ коя съмъ! Хване те и те разтърси. Следъ това ти се връщашъ съ пукната глава. Тази сѫдба хвана даже и Христа — този Великъ Учитель на човѣчеството. Тя хвана и мѫченикъ Стефана, и апостолъ Павла, и други. Нѣма пророкъ въ свѣта, който да е проповѣдвалъ новитѣ идеи, и да не е билъ въ рѫцетѣ на сѫдбата. Като чуе, че нѣкой проповѣдва новитѣ идеи, сѫдбата казва: Ти ли си този, който проповѣдвашъ? Чакай и азъ да те опитамъ! Като знаете това, не мислете, че вие можете да избѣгнете отъ сѫдбата си. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е страдалъ отъ ударитѣ на сѫдбата. Ще кажете, че само глупавитѣ страдатъ. И глупавитѣ, и умнитѣ страдатъ. Понѣкога умнитѣ страдатъ повече отъ глупавитѣ. Сѫдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага. Тя не е механически законъ. Има случаи, когато човѣкъ може да мине безъ страдания, но не всѣкога. Защо трѣбваше апостолъ Павелъ да страда? Когато нѣкой искаха да му принесатъ жертва, като на боговетѣ, той започна да ги разубеждава, да имъ казва, че и той е човѣкъ като тѣхъ. Той трѣбваше да мълчи, да ги остави свободни, да правятъ, каквото искатъ. Тѣ щѣха да му принесатъ жертва, а той щѣше да продължи пѫтя си. Затова сѫдбата остави да го биятъ. Следъ като го биха нѣколко пѫти, той каза: „Братя, съ много скърби ще влѣземъ въ Царството Божие“. Съ други думи казано: Съ голѣмо разбиране ще влѣземъ въ Царството Божие. Ще се научимъ да не се бъркаме въ Божиитѣ работи. Стане ли въпросъ за вашитѣ постѫпки, не се произнасяйте, дали тѣ сѫ добри или лоши. Когато хората се произнасятъ за вашитѣ постѫпки, вие трѣбва да мълчите. Нито тѣ сѫ мѣродавни да се произнасятъ върху вашитѣ постѫпки, нито вие сте мѣродавни да се произнасяте за тѣхнитѣ или за своитѣ постѫпки. Помолете се да влѣзете въ свѣтлината на Бога, въ Неговото съзнание, и оттамъ да разгледате постѫпкитѣ си, да се произнесете върху тѣхъ и да ги корегирате. Днесъ всички хора грѣшатъ, защото бързатъ. Безъ да провѣрятъ нѣщата, тѣ се произнасятъ. Провѣрката трѣбва да става въ Божественото съзнание. Тамъ има плодове, които смѣло можете да изнесете на пазара, или да дадете на вашитѣ ближни. Отъ това, отъ което вие се ползувате, могатъ да се ползуватъ и другитѣ. Това, което е вредно за васъ, ще бѫде вредно и за другитѣ. И тъй, помнете: животътъ на човѣка се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всѣкога е тихо и спокойно. Самиятъ човѣкъ не е нито въ едното, нито въ другото съзнание. Човѣкъ е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човѣкъ е свободенъ да участвува и въ едното, и въ другото съзнание. Ако не иска да остане въ едното съзнание, може да отиде въ другото. Въ което съзнание и да участвува, той все ще има известни резултати. Човѣкъ трѣбва да изучава проявитѣ на дветѣ съзнания въ себе си, за да се кали, да си създаде характеръ, да организира своето тѣло. Т. м. * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 6 февруарий, 1929 г. София,—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЙНО И НЕЗНАЙНО Размишление за Сина Божий. Чете се темата: „Отношение между миръ и радость“, Често се говори за знайни и за незнайни нѣща. Кои нѣща сѫ знайни и кои — незнайни? Всичко, което се учи, е знайно; всичко, което не се учи, остава незнайно. Всѣко нѣщо, което се проявява, е знайно. Дето има проява на нѣщата, тамъ разумностьта присѫтствува. Безъ разумность нѣма проява. Прояви, въ които разумностьта отсѫтствува, ние ги наричаме механически или физически. Запримѣръ, изгонването на богомилитѣ отъ България е неразуменъ процесъ. Той се е извършилъ подъ влияние на антипода на България, който се намира нѣкаде на Западъ. Всѣка държава, всѣки човѣкъ има свой антиподъ, който указва две влияния върху него: отрицателно и положително. По това време върху България указвали силно влияние отрипателнитѣ сили на нейния антиподъ, вследствие на което богомилитѣ били прогонени изъ цѣла Европа. Това отрицателно влияние върху България е било много силно. То е предизвикано отъ кривото разбиране, отъ диващината въ човѣка. За да се изправи тази грѣшка, трѣбвало да дойде по-висока култура между народитѣ. Днесъ, обаче, върху България действуватъ положителнитѣ, разумнитѣ сили на нейния антиподъ, и тя се стреми да изправи погрѣшката си. Законътъ на антиподитѣ е такъвъ, че ако единиятъ полюсъ е активенъ, другиятъ е пасивенъ; ако единиятъ създава, другиятъ твори; ако единиятъ воюва, другиятъ е въ миръ. Въ този законъ действуватъ контраститѣ. Следователно, ако човѣкъ иска да побеждава, да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота си, като антиподъ на себе си, той трѣбва да постави Божественото, разумното начало. Постави ли неразумното, човѣшкото начало като антиподъ на себе си, той непременно ще бѫде битъ. Да поставишъ Бога за свой антиподъ, това значи, Богъ да ти бѫде задна стража. При това положение, каквото предприемешъ, ще успѣешъ. Положението на България и въ миналото, и днесъ е зависило и зависи отъ нейния антиподъ. Той крие въ себе си голѣми сили, голѣма енергия. Това, което се изучава, е знайно; това, което не се изучава, е незнайно, тайно. Запримѣръ, ако изучавате слънцето, то е знайно за васъ; не го ли изучавате, то е незнайно. Ако изучавате небето, то е знайно за васъ; не го ли изучавате, то е незнайно. Човѣкъ има два полюса, два антипода, къмъ които се стреми: единиятъ е центърътъ на слънцето, другиятъ — центърътъ на земята Умътъ на човѣка трѣбва да бѫде свързанъ сѫ центъра на слънцето. Само при това положение, човѣкъ може да има свѣтла, възвишена мисъль. Свързанъ ли е умътъ на човѣка сѫ центъра на земята, мисъльта му е низходяща. Низходящата мисъль е причина за нещастията на хората. Ако слънцето, съ своето влияние, би се отдалечило отъ човѣка, всѣкаква деятелности въ него би престанала. Като говоримъ за антиподитѣ, трѣбва да знаете, че тѣ сѫществуватъ не само на физическия свѣтъ, но и въ човѣшкия свѣтъ — въ организъма на човѣка. Запримѣръ, ако линията АВ (фиг. 1) представя дължината на човѣшкия мозъкъ, мѣрена отъ едното до другото ухо, и прекараме височина, отъ срѣдата С на правата АВ, можемъ да намѣримъ антипода на точка С. Той ще бѫде горе, въ точката Д на мозъка, дето е мѣстото на моралнитѣ чувства. Колкото по-развити сѫ моралнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-из- дигната и закрѫглена е главата на това мѣсто. Горната часть на главата на змията е съвършено плоска и срасната съ гръбначния стълбъ въ права линия, което показва, че моралнитѣ чувства у нея отсѫтствуватъ. Въ кучето горната часть на главата е малко издигната, което говори за начало на морални сили въ него. Които изучаватъ тази наука, тѣ се намиратъ предъ знайни работи. Които не я изучаватъ, тѣ се намиратъ предъ незнайното, предъ тайното и сѫ принудени да предполагатъ, Тѣ казватъ: Отъ този човѣкъ може да излѣзе музикантъ или художникъ. Обаче, нито музикантъ излиза отъ него, нито художникъ. Тѣ казватъ: Този човѣкъ може да бѫде щастливъ, но може да бѫде и нещастенъ. Така не се говори. Щастието почива на нѣщо опредѣлено, на нѣщо знайно. Не е достатъчно човѣкъ да каже, че нѣщо е станало случайно, или нѣкакво съвпадение се е явило, или щастието на човѣка е проработило. Всичко въ свѣта се управлява отъ закони. Това, което за едного е случайность, за другиго е закономѣрность, разумность. Трима души се срѣщатъ на едно и сѫщо мѣсто. Единиятъ отъ тѣхъ казва, че случайно сѫ, се срещнали. Двамата знаятъ положително, че не сѫ се срещнали случайно, защото тѣ предварително сѫ уговорили срѣщата си, опредѣлили сѫ деня, мѣстото и часа, когато трѣбва да се срещнатъ. За тѣхъ срѣщата е знайна, а за третия — е тайна. Когато естественикътъ изучава развитието на семената, на растенията, той постепенно върви отъ незнайното къмъ знайното, започва да разбира, какъ и защо клончетата вървятъ нагоре, защо до едно мѣсто спазватъ едно положение, а после друго и т. н. Тѣ виждатъ влиянието на външнитѣ условия върху растенията и ги изучаватъ. Който не се занимава съ растенията, той се намира въ областьта на незнайното. За него всичко е тайна, гадание. Срѣщате младъ момъкъ и млада мома и чувате, за какво мечтаятъ. Момъкътъ мечтае да се ожени за царска дъщеря. Момата мечтае да се ожени за царски синъ. Това е възможно, но тѣ не знаятъ, при какви условия ще попаднатъ. Преди всичко, въ живота имъ ще настъпи голѣмо ограничение: въ храненето, въ обличането, въ обходата. Тѣ не могатъ да ядатъ, да се обличатъ, да се обхождатъ свободно, както би правилъ единъ обикновенъ човѣкъ. Ще кажете, че и безъ това нѣщата се нуждаятъ отъ граници, отъ известно ограничаване. Същевременно, казвате, че Богъ е безграниченъ, вселената е безгранична. Не се ли запитвате, защо Богъ, Който е безграниченъ, е създалъ единъ граниченъ свѣтъ? Богъ е създалъ граничния свѣтъ, понеже е знаелъ, че съществата, които ще живѣятъ въ него, нѣма да спазватъ законитѣ Му, ще ги нарушаватъ, ще причиняватъ голѣми пакости. Богъ ги е ограничилъ и тогава ги е пратилъ да живѣятъ въ ограничения Свѣтъ. Разбиранията на ограниченитѣ сѫщества се коренно различаватъ отъ тия на Бога, като неограничено сѫщество. Запримѣръ, когато стомната тече, човѣкъ е недоволенъ. Когато изворътъ тече, човѣкъ е доволенъ. Защо човѣкъ е недоволенъ, че стомната тече? — Защото била пукната. — Че и земнитѣ пластове сѫ пукнати нѣкѫде, и водата изтича презъ тѣхъ. Значи, има случаи, когато нѣкой пукнати нѣща ни радватъ, а нѣкой — ни причиняватъ неприятность. Има случаи, когато нѣкой нѣща трѣбва да изтичатъ отъ човѣка, а нѣкой не трѣбва да изтичатъ. Човѣкъ трѣбва да има неограничени разбирания, да знае, кога да се радва и кога да скърби. Човѣкъ трѣбва да разбира закона на съответствието, да знае, на всѣко нѣщо, кое е антиподъ. Запримѣръ, антиподъ на доброто е злото, на любовьта умразата, на истината — лъжата и т. н. Когато изучава антиподитѣ въ своя животъ, човѣкъ трѣбва да знае, кога коя врата да отваря. Ако не затваря вратата на злото, на умразата, на лъжата, той е изложенъ на страдания. Отъ време на време, човѣкъ трѣбва да отваря тия врати, само когато сѫ нужни като условия за смѣна на известни състояния. Казвате: Какво да правя, като не обичамъ еди - кой човѣкъ?— Ти трѣбва да го обичашъ, да му отправишъ единъ милъ погледъ и да си заминешъ. Въ това отношение ти си назначенъ на служба „раздавачъ на писма“ и, дали си разположенъ къмъ нѣкого, или не, трѣбва да предадешъ писмото му. Иначе, ще те уволнятъ отъ службата. Уволняването отъ служба не е нищо друго, освенъ заминаване за онзи свѣтъ — смърть. Следователно, човѣкъ трѣбва да разбира и прилага закона за съответствие на нѣщата, да знае своитѣ антиподи, за да направи живота си добъръ и разуменъ. Антиподъ на разумното въ живота е неразумното. Неразумно е, запримѣръ, да копаешъ кладенецъ съ игла. Неразумно е да събирашъ стотинка по стотинка, да ги вързвашъ въ кърпа и вечерь да ги броишъ една по една. Неразумно е да се налагашъ на човѣка съ любовьта си, да искашъ непременно да те обича. Настоявашъ ли да те обича, той ще ти даде гърбъ. — Защо? — Защото между тебе и него нѣма нужното съответствие. Съответствие между двама души сѫществува само тогава, когато тѣ взаимно сѫ; туряли пари въ своитѣ банки и днесъ има какво да теглятъ Човѣкъ първо ще внася, а после ще изнася. Нѣкой казва, че не иска да вѣрва. — Какъ ще вѣрвашъ, когато още нищо не си внесълъ въ банката? Ако си внесълъ нѣщо, има какво да теглишъ. Щомъ теглишъ, ти си отъ вѣрващитѣ. Да вѣрва човѣкъ, това значи, да внася капитала си въ Божествената банка. Като внася известно време, касиерътъ на банката ще му каже: Достатъчно си внасялъ. Продължавашъ ли още да внасяшъ, има опасности да станешъ безвѣрникъ. Щомъ престанешъ да внасяшъ, ще започнешъ да теглишъ. Днесъ всички говорятъ за вѣра и за безвѣрие, за умраза и за любовь, но не ги разбиратъ. Да вѣрвашъ, значи да внасяшъ; да не вѣрвашъ, значи да теглишъ, да взимашъ. Да обичашъ, значи да внасяшъ нѣщо въ Божествената банка; да мразишъ, значи да взимашъ отъ това, което си внесълъ. Когато влѣзе въ закона на любовьта, човѣкъ не трѣбва да се състезава съ нея, но да се остави доброволно въ нейнитѣ рѫце. Тя може да го направи голѣмъ, тя може да го направи и малъкъ — отъ нея зависи. Тя може да го подигне, може и да го унищожи. Искате ли любовьта да ви подигне, не й туряйте никакви правила, никакви граници. Бѫдете доволни и на малкото, което любовьта ви дава. Който обича, той трѣбва да служи. Щомъ научи и приложи закона на служенето, човѣкъ може да постигне всичко, какво- то желае. Служенето подразбира учене. Ще учишъ, както учатъ децата въ училището, и постепенно ще вървишъ къмъ по-висока наука. Като ученици, вие се нуждаете отъ ново разбиране. Това разбиране, именно, ще ви даде възможность да разбирате закона на съответствието и да се ползувате отъ него. Не го ли разбирате, вие ще се натъквате на редъ противоречия. Сега, като говоримъ за закона на съответствието, ние имаме предъ видъ две величини, или двама души, които си отговарятъ. Казватъ, че еди кои сѫ активни хора. Че сѫ активни, това подразбира, че и двамата сѫ готови за работа. Ако единиятъ само заповѣдва, а другиятъ изпълнява, между тѣхъ нѣма съответствие. И двамата трѣбва да сѫ готови, самостоятелно да свършатъ дадена работа. Рекатъ ли да викатъ този или онзи да свърши работата, тѣ не сѫ активни. Двама души си отговарятъ въ доброто, ако и двамата могатъ самостоятелно да правятъ добро. Двама души си отговарятъ въ ученостьта си, ако и двамата самостоятелно могатъ да правятъ научни изследвания. За да разбира и прилага закона на съответствието, човѣкъ трѣбва да носи въ себе си положително знание. Положително знание е това, което изключва всѣкакво съмнение. За науката съмнението е особенъ родъ болезнено състояние, по-страшно отъ проказата. За да дойде до положителната, до Божествената наука, човѣкъ трѣбва да мине презъ човѣшката еволюция, която обхваща числата отъ 100 — 1000, презъ ангелската, която обхваща числата отъ 10 — 100. Най-после, той ще дойде до Божествената еволюция, която обхваща числата отъ 1 — 10. За да стигне до последната еволюция, човѣкъ отъ всичко трѣбва да се учи. Дали ще срѣща учени или невежи, богати или бедни, щастливи или нещастни, човѣкъ трѣбва да гледа на всичко като на предметно учение. Иска ли да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да започне да работи отвѫтре навънъ, да корегира своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да разбира, отде идатъ неговитѣ мисли и чувства и накѫде отиватъ. Ако презъ ума ви мине нѣкаква мрачна мисъль, вие трѣбва да знаете, ваша ли е, или не е. Може би въ антиподитѣ на вашитѣ мисли съ тия на нѣкой вашъ ближенъ е станало преплитане, вследствие на което сте приели нѣкоя негова мисъль, а мислите, че е ваша. Като знаете това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да се пази отъ такова преплитане. Ако е разуменъ и внимателенъ, човѣкъ може да подобри линиитѣ на сѫдбата си. Което се изучава, е знайно; което не се изучава, е незнайно. Нѣкой накривилъ шапка, седи, мечтае, мисли, че всичкитѣ му работи сѫ наредени. Той не знае, че следъ половинъ часъ ще плаче. Този човѣкъ се намира въ областьта на незнайното. Той не е предвидлив, не знае, какво ще му се случи, вследствие на което не може да вземе мѣрки да предотврати известно нещастие. За да предотврати известно нещастие, човѣкъ трѣбва да се свърже съ щастливи хора, които иматъ сила да измѣнятъ неговата лоша сѫдба. Изобщо, искате ли да станете ученъ човѣкъ, свържете се съ общество на учени хора, отдето ще потекатъ умствени енергии къмъ васъ. Искате ли да станете добъръ човѣкъ, свържете се съ общество на добри хора, които ще бѫдатъ благоприятна срѣда за васъ. Съ каквито дружишъ, такъвъ ставашъ. Искате ли да развивате вѣрата си, свържете се съ вѣрващи хора, които иматъ жива вѣра. Вѣрата на такива хора почива на редъ опитности. Правете опити, да видите силата на живата вѣра. Представете си, че цѣлъ день пѫтувате презъ една дълга, гѫста гора, безъ парче хлѣбъ въ рѫката си. Отъ дългото пѫтуване огладнявате и започвате да мислите, отде да намѣрите хлѣбъ. Турете въ ума си мисъльта, като стигнете до нѣкой камъкъ, да намѣрите единъ килограмъ хлѣбъ, при- готвенъ отъ прѣсно, хубаво жито. Съсрѣдоточете се въ себе си, вложете вѣра въ мисъльта си и не мислете повече, дали е възможно да получите хлѣбъ, или не. Никаква философия, никакво съмнение не допущайте въ себе си. Вложите ли вѣра въ ума си, ще видите, че като стигнете до опредѣления камъкъ, тамъ ви чака хлѣбъ, какъвто сте пожелали. Възможно ли е, наистина, това? За онѣзи, които сѫ имали такава опитность, това е знайно и възможно. Каквото и да ви говорятъ следъ тази опитность, вие не можете да се разколебаете. Вие носите въ ума си килограма хлѣбъ, като магическа тояжка. Съ тази тояжка можете да разрешавате всички задачи в дома си, но ще влѣзе въ ума ви съмнение. че нѣкой вашъ близъкъ той е донесъяъ хлѣба. Ако го направите въ гората, съмнението е изключено, защото сте самъ, нѣма хора около васъ. Ако онитътъ ви излѣзе слолучлявъ не се смущавайте, нищо нѣма придобиете от магическата тояжка. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате закона на съответствие то навсѣкѫде. Този законъ ше го намѣрите и въ рѫката си, като изучавате линиитѣ на съдбата, на живота, на ума и на сърдцето. Ще видите, че има живи и мѫртви линии на щастието, на живота, на ума . Между еднитѣ и другитѣ линии има известно съответствие, което трѣбва да се изучава. Когато има съответствне между линиитѣ на рѫката, животътъ на човѣка се нарежда добре. Дойдатъ ли нѣколко такива хора въ контактъ, тѣ започватъ да живеѣятъ. Такова хармонично съчетание на линиитѣ на рѫцетѣ се явява само между кора, които живѣятъ на земята, но и между тѣхнитѣ заминали, както и между сѫщества отъ други системи, отъ други слънца и планети. Като ученици, стремете се да прилагате съответствието, Запримѣръ, ако една мисъль ви безпокои, турете веднага съответната и, т. е, нейния антиподъ. Ако мисъльта, която ви измѫчва, е човѣшка, срещу нея поставете антипода и — съответната Божествена мисъль. Нѣма да мине много време, и мъчнотията ще изчезне. Достатъчно е Богъ да отправи мисъльта си къмъ едно същество, за да дойдатъ всички да му помагатъ. Следователно, всѣко мѣсто, къмъ което Богъ отправя мисъльта си, става центъръ на култура. Така съ се създали всички учени, всички велики хора въ свѣта. Затова казваме, че ученитѣ, великитѣ хора не сѫ отъ свѣта. Който не мисли така, той не разбира закона на съответствието. Културата е плодъ на невидимия свѣтъ. Всѣки потикъ въ областьта на науката, на музиката, на изкуството е дошълъ отъ възвишения свѣтъ, а не отъ земята. Всѣки потикъ, който иде отъ земята, или е дошълъ отъ земята, е внесълъ изопачаване и въ науката, и въ религията, и въ изкуствата. Истинска наука е тази, която може да въведе човѣка отъ областьта на незнайното въ областьта на знайното. Изучавайте човѣка отъ първичната му клетка до формата, въ която го виждаме днесъ. Интересенъ е животътъ на клетката, защото тя е безсмъртна. Голѣмата форма, човѣкътъ изчезва, но клетката не изчезва. Тя се размножава, видоизмѣня, докато множество клетки отново се групирать въ едно цѣло и образуватъ новъ организъмъ. Тогава казваме, че човѣкъ се ражда, явява се въ нова форма. Човѣкъ живѣе, докато разумно използува енергиитѣ на своя организъмъ. Не може ли да ги използува разумно, клеткитѣ се отдѣлятъ една отъ друга, и той умира. Цѣлата компания или сдружение умира, но членоветѣ му не умиратъ. Тѣ минаватъ въ друго сдружение. Сега, като размишлявате върху лекцията, ще отдѣлите важнитѣ мисли отъ второстепеннитѣ, т. е. отъ вметнатитѣ. Вметнатитѣ мисли сѫ подобни на линии, безразборно наредени. Запримѣръ, ако вземемъ единъ триѫгълникъ, съ него можемъ да изразимъ чело на китаецъ. Който има такова чело, той е голѣмъ материалистъ. Духовното е слабо развито въ него. Чувствата на този човѣкъ се намиратъ на върха на триѫгълника. Ако обърнете този триѫгълникъ съ върха надолу, животътъ ви ще стане възходящъ. Тази форма на челото говори за отличенъ умъ. Колкото повече линията на челото се закрѫглява и разширява, вие имате идеалистъ човѣкъ. Той е напълно безопасенъ, не може да прави зло. Злото е наклонена плоскость, по която планинската вода слиза буйно и съ голѣма бързина. Щомъ слѣзе въ равнината, водата се разлива на широко и става съвсемъ безопасна. Следователно, искате ли да сте вънъ отъ всѣкаква опасность, турете Бога като антиподъ въ живота си. Само при това положение, вие ще имате вжтрешенъ миръ, ще бждете радостни и весели и ще проявявате добродетелитѣ си. Каквато работа започнете, ще имате успѣхъ. И тъй, поставете Божественитѣ мисли и чувства, като антиподъ на своитѣ мисли и чувства и не се смущавайте. Каквото пожелаете, всичко ще постигнете. -Божията Любовь носи щастие. -Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 30 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛИЧНОСТЬ, ОБЩЕСТВО И СВѢТЪ. Размишление върху кротостьта. За следния пѫтъ пишете върху темата: „Отношение между миръ и радость“. Какво ще разберете, ако ви кажатъ следнитѣ думи: Не туряй край на нѣщата! Богъ казва за себе си: „Азъ съмъ алфа и омега, начало и край на нѣщата“. Какво ще разберете отъ думитѣ: Това, което е възможно за Бога, е невъзможно за човѣка. Й това, което е възможно за човѣка, е невъзможно за Бога. На васъ ще ви се види чудно, какъ така, Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, да се намира предъ невъзможность да направи нѣщо, което човѣкъ може да направи. Много естествено! Въ правене на грѣхъ, на престъпления, човѣкъ е всесиленъ. Обаче, за Бога е невъзможно да грѣши. Силата на човѣка въ правене на грѣхове го обезсилва за доброто. Безсилието на Бога въ правене на грѣхове Го усилва въ правене на добро. Всѣко нѣщо, което Богъ прави, е безъ край. Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, има край. „Азъ съмъ алфа“ — това се отнася до Бога. „Азъ съмъ омега“ — това се отнася до човѣка. Буквата „М“ въ думата „омега“ означава материалния свѣтъ, който създава противоречията и грѣха въ свѣта. Буквата „М“, обърната надолу, означава ,,W“— знакъ на противоречие. Ева произлѣзе отъ Адама. Съ създаването на Ева се създаде и противоречието. Това показва, че противоречието не излѣзе отъ Бога. Следователно, когато човѣкъ казва за себе си, че всичко може да направи, че е всесиленъ, ние имаме предъ видъ неговото всесилие въ грѣха. Човѣкъ трѣбва да се учи да прави добро, а не да грѣши. Той трѣбва да стане подобенъ на Бога въ добро, въ разумность, въ чистота и светость. Понѣкога човѣкъ, колкото и да е уменъ, колкото и да е ученъ, съ една дума може да създаде цѣлъ катаклизъмъ въ свѣта. Въ миналото, на единъ отъ християнскитѣ събори, видни водители на християнството се биха помежду си само за единъ въпросъ—дали Христосъ произлиза отъ сѫщината на Бога и е като Него, или коренно се различава. Този въпросъ и до днесъ не е разрешенъ. Какво разбираме подъ думата сѫщина на Бога? Всѣко разумно сѫщество, което мисли, чувствува и действува като Бога, е едно съ Него. То е излѣзло отъ сѫщината на Бога. Нѣма ли тия качества, то се различава коренно отъ Бога. И тъй, дойдете ли до въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ, ще знаете, че той е сѫщество на контрасти, на противоположности въ свѣта. Египтянитѣ сѫ изобразявали човѣка въ видъ на малко яйце — знакъ за вселената. Съ това тѣ искали да кажатъ, че човѣкъ е малка вселена, въ която се криятъ всички възможности. Докато яйцето е било въ покой, свѣтътъ не е сѫществувалъ. Когато го турили подъ квачката, то се измътило, и така, именно, се създали всички материални свѣтове. И до днесъ се подига въпросътъ, квачката ли е съществувала по-рано или яйцето. Едни сѫ подържали, че яйцето е съществувало преди квачката; други съ подържали, че квачката е съществувала преди яйцето. Въпросътъ, обаче, и до сега още не е разрешенъ, и така ще остане неразрешенъ. Той е единъ въпросъ, подобенъ на ирационалнитѣ числа. Колкото и да се дѣли това число, все остава една малка, недѣлима часть отъ него. Този остатъкъ е свързанъ съ други свѣтове, за които днесъ хората нѣматъ понятие. Тѣзи свѣтове не сѫ нѣкакви отвлѣчени понятия. Тия свѣтове иматъ свои представители на физическия свѣтъ, които минаватъ незабелязано между хората. Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че три фактора влияятъ върху индивида: личностьта на човѣка, обществото и свѣтътъ. Въ тѣхъ той се движи. Личностьта на човѣка не е нищо друго, освенъ отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човѣка. Обществото представя отражение на ангелския животъ върху човѣшкия. Свѣтътъ, въ неговата пълнота, представя отражение на Божествения свѣтъ върху физическия. Думата „общество“ започва съ буквата „О“—законъ на движение. Значи, обществото е въ постоянно движение напредъ, вследствие на което представя промѣнлива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е сѫщината на обществото, ще я намѣрите между ангелитѣ, а сѫщината на свѣта е въ Бога. Като отражения, човѣкъ не може да разчита нито на обществото, нито на свѣта. Отъ отражението той ще върви къмъ самата реалность. Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ смисъла на символитѣ, казватъ, че човѣкъ трѣбва да възненавиди свѣта, да се откаже отъ него. Да възненавиди човѣкъ свѣта, това значи, да се откаже отъ него като отражение и да търси реалностьта на нѣщата — — Бога. Той трѣбва да се откаже отъ своята личность и да потърси Бога въ себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелитѣ, които сѫ сѫщина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личность, обикнете Бога въ себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до свѣта, обикнете Бога, Който се проявява въ цѣлата вселена. Изучавайте свѣта заради любовьта си къмъ Бога. Служете на човѣчеството отъ любовь къмъ ангелитѣ. Зачитайте себе си, своята личность, отъ любовь къмь Бога въ себе си. При това положение, личностьта, обществото и свѣтътъ, като символи, придобиватъ смисълъ. — Трѣбва ли човѣкъ да живѣе въ свѣта, въ обществото или въ личностьта си? — Човѣкъ не може да живѣе нито въ свѣта, нито въ обществото, нито въ своята личность, но той трѣбва да изучава свѣта, като отражение на Великия Божественъ свѣтъ, дето Богъ се проявява; той трѣбва да изучава обществото, като отражение на разумнитѣ сѫщества — ангелитѣ, неговитѣ братя; той трѣбва да изучава личностьта, като отражение на Бога въ себе си. Това сѫ идеи, върху които трѣбва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нѣщата. А тъй, да се произнасяте, че Богъ е всемѫдъръ, всесиленъ, безъ да имате опитность върху това, нѣма смисълъ. Всѣко нѣщо, върху което човѣкъ се произнася, трѣбва да бѫде изпитано, преживяно. Кажете ли думитѣ животъ, смърть, добро, зло, вие трѣбва да ги разбирате, да имате ясна представа за тѣхъ, като понятия. Какво разбирате подъ думата „любовь“? Ще кажете, че да люби човѣкъ, това значи, да обикаля нѣкоя мома или нѣкой момъкъ. Виждате, че единъ момъкъ цѣлъ день обикаля кѫщата на нѣкоя мома, караули като стражарь. — Докога ще обикаля? — Докато началникътъ му го смѣни. — Кѫде е началникътъ му? — Въ кѫщата. Той седи вѫтре и оттамъ дава заповѣдитѣ си. Ще кажете, че сърдцето на този момъкъ е вързано и не може да се освободи. Чудни сѫ хората, като говорятъ по този начинъ. Тѣ търсятъ реалностьта на нѣщата, а допущатъ нереални работи. Може ли нѣкой да върже сърдцето на човѣка и да бѫде живъ? Значи, тази връзка не е външна, но вѫтрешна, както човѣкъ изпада подъ влиянието на магнитни течения, отъ които не може да се освободи. Нѣкой хора се подаватъ на единъ родъ течения, други — на другъ родъ течения. Това показва, че човѣкъ не може да бѫде свободенъ отъ влияния. Колкото и да е силенъ, той все ще се подаде на нѣкакво влияние. Желѣзнитѣ стърготини се привличатъ отъ магнита, а пѣсъчинкитѣ не се привличатъ. Това, отъ което едни се влияятъ, други не се влияятъ. Казватъ за нѣкого, че не може да обича. Поставете го въ положението на желѣзото къмъ магнита, и той ще почне да обича, да се привлича. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. — Стани злато, всички ще те обичатъ. Значи, за да те обичатъ, ти трѣбва да имашъ нѣщо ценно въ себе си, което при никакви условия да не се мѣни. Каквото и както да се говори на съвременнитѣ хора, тѣ не разбиратъ всичко, по единствената причина, че иматъ свои, субективни разбирания за нѣщата. Обаче, тѣхнитѣ разбирания сж. преходни, промѣнчиви. Запримѣръ, разбиранията имъ, които сѫ имали въ своето детство, коренно се различаватъ отъ тия, които иматъ на младини, въ зрѣла възрасть и въ старини. Тази е причината, поради която и задачитѣ, които решаватъ въ живота си, изглеждатъ мѫчни. Всѣка задача, която човѣкъ решава на времето си, е мѫчна. Следъ години сѫщата задача му се вижда лесна, но новата, която въ дадения моментъ разрешава, пакъ е мѫчна. Едно време се е мислило, че електрическата енергия не може да се предава безъ жици. Днесъ виждаме, че електрическата енергия се предава и безъ жици. Оттукъ следва, че тия задачи, които днесъ ни се представятъ трудни и невъзможни за решаване, нѣкога, въ близкото или далечно бѫдеще, тѣ ще се разрешатъ. Трудна задача е, запримѣръ, човѣкъ да бѫде добъръ. Да бѫдешъ добъръ, това е цѣла наука, цѣло изкуство. Човѣкъ трѣбва да знае, че доброто е сѫществувало и сѫществува въ всички свѣтове, но злото — само въ материалния свѣтъ. Преди създаването на физическия свѣтъ, злото не е сѫществувало. Съ създаването на този свѣтъ, злото се е явило като необходимость, като неизбѣжно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло сѫ съвършено относителни. Ако нѣкой открадне пари отъ касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро. Два коня вървятъ единъ до другъ съ господаритѣ си. Единиятъ конь е натоваренъ съ сто килограма злато, а другиятъ върви празенъ. Господарьтъ на първия конь е радостенъ и доволенъ, че има злато. Коньтъ му пъкъ е недоволенъ, защото носи на гърба си сто килограма тежесть. Господарьтъ на втория конь не е радостень. Той се счита нещастенъ, че коньтъ му е празенъ, че не носи поне единъ килограмъ злато. Коньтъ, обаче, е доволенъ, че му е леко, никакъвъ товаръ не носи. Кое е добро и кое е зло въ дадения случай? Това сѫ състояния, на които човѣкъ се натъква въ живота си. Доброто въ човѣка се развива. То не може, като семка, да се насади и да израсте, да даде плодъ, и плодътъ да узрѣе. Значи, доброто не се сади, но се прави. Да направишъ добро на нѣкого, това значи, да отдѣлишъ половината отъ своитѣ благоприятни условия за него. Двамата господари, които вървятъ съ конетѣ си, лесно могатъ да си помогнатъ. — Какъ? — Онзи, който има сто килограма злато, ще даде 50 килограма на този, който нѣма нищо, и по този начинъ и двамата ще бѫдатъ радостни и доволни. Първиятъ ще бѫде доволенъ, че облекчилъ положението на коня си. Вториятъ ще бѫде доволенъ, че има възможность да подобри материалното си състояние. Тази задача лесно се решава на думи, но стане ли въпросъ да се приложи въ практическия животъ, тамъ ще има мислене, пъшкане, отлагане, решаване. Цѣлъ редъ процеси ставатъ въ човѣка, докато най-после реши да даде нѣщо отъ себе си. Какви ли причини нѣма да приведе човѣкъ, за да се оправдае, че не може да раздѣли благото си съ своя ближенъ. Щомъ реши да го направи, той дѣли и кѫса. Сега, мога да ви представя и друго положение, Допуснете, че и двамата господари иматъ по сто килограма злато на конетѣ си. И двамата сѫ радостни и доволни, нѣма какво да мислятъ. По едно време единиятъ отъ тѣхъ се раздвоява въ себе си, започва да мисли, че му сѫ нужни повече пари, и решава да убие по нѣкакъвъ начинъ другаря си и да го обере. Както намислилъ, така направилъ. По пжтя той убива другаря си и задига паритѣ отъ гърба на неговия конь. Злото, престъплението, което този човѣкъ е извършилъ, се дължи на факта, че той се е раздвоилъ въ себе си, вследствие на което е изгубилъ представа за истинскитѣ отношения на нѣщата. Раздвои ли се въ себе си, човѣкъ не може да бъде щастливъ. Като половини на едно цѣло, мѫжътъ и жената не могатъ да бѫдатъ щастливи, щомъ излѣзатъ вънъ отъ цѣлото. Тази е причината, задето казваме, че нито мѫжътъ може да направи жената щастлива, нито жената може да направи мѫжа щастливъ. Съ други думи казано: нито сърдцето може да направи ума щастливъ; нито умътъ може да направи сърдцето щастливо. Между ума и сърдцето на човѣка могатъ да сѫществуватъ известни отношения, но и умътъ, и сърдцето ще иматъ свой собственъ животъ. Има случаи въ живота на хората, когато между ума и сърдцето имъ нѣма никакви отношения, вследствие на което тѣ сѫ нещастни. Когато силитѣ на ума и на сърдцето вървятъ паралелно, човѣкъ е щастливъ и доволенъ. Измѣни ли се отношението на тия сили, едновременно съ това се измѣня и хармонията между ума и сърдцето. За да запази хармонията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да запази успореднитѣ линии между силитѣ на ума и на сърдцето си. Всѣка дисхармония въ човѣшкия животъ се дължи на известно отклоняване на силитѣ въ неговия организъмъ. Това отклоняване е причина за погрѣшкитѣ на човѣка. Иска ли да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ, да дойде до мѣстото, дето е станало отклоняването и да го изправи. Често хората говорятъ за кармата, за кармическия законъ и търсятъ начинъ, какъ по-лесно да се справятъ съ него. Кармата се дължи на известни отклонявания въ живота на човѣка. Следователно, иска ли да се справи съ кармата си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ въ живота си, да намѣри причината за това отклоняване и да я отстрани. Ако причината за това отклоняване се дължи на известно нарушаване на отношенията му съ нѣкой човѣкъ, той трѣбва да изправи тия отношения. Щомъ изправи отношенията си съ този човѣкъ, едновременно съ това той изправя отношенията си и къмъ Първата Причина. Следователно, всѣко престѫпление, всѣка грѣшка къмъ кое и да е сѫщество, едновременно е погрѣшка и къмъ Първата Причина, къмъ всички разумни и възвишени сѫщества. Достатъчно е въ човѣка да се яви най-малкото желание да направи погрѣшката си, за да му се притече Богъ на помощь. Тъй щото, отъ човѣка не се иска нищо друго, освенъ желание да изправи погрѣшкитѣ си. Има ли това желание, условията за изправяне ще му се дадатъ. Отъ човѣка се иска добро желание за изправяне на погрѣшкитѣ, а условията и възможноститѣ за това се даватъ отъ възвишения свѣтъ. Човѣкъ сѣе, Богъ възраства посѣтото. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има търпение, да чака момента да възрасне онова, което той е посѣлъ. Не спазва ли този законъ, той ще изгуби и това, което е посѣлъ. Докато човѣкъ мисли, че е единствениятъ факторъ въ свѣта, че всичко зависи отъ него, той е на кривъ пѫть. Сегашнитѣ хора страдатъ, чувствуватъ се нещастни, когато изгубятъ любовьта си. Това показва, че любовьта се явява и изчезва. Обаче, всѣко загубено нѣщо може да се върне назадъ. Има Единъ, Който е по-силенъ отъ всѣки грабитель. За да освободите любовьта си отъ рѫцетѣ на грабителя, вие трѣбва да се обърнете къмъ Единния, къмъ Първата Причина на нѣщата. Не се ли обърнете за помощь къмъ Първата Причина и не се свържете съ Нея, вие отчасти само можете да разрешите задачитѣ си. — Ако не ги разрешимъ въ този животъ, ще ги разрешимъ въ другъ животъ. — Не, така не се разсѫждава. Да отлагате нѣщата за втори, за трети животъ, то е все едно да подигате едно число въ н-та степень. Знаете ли, какво нѣщо е да подигнете едно число въ н-та степень? Дойде нѣкой при васъ, иска да му платите сумата, която ви е далъ. —Ще ви платя нѣкога.—Кога? — Нѣкога. Значи, по нѣкое време, подигнато въ н-та степень. — Ще ти направя едно добро. — Кога? — Нѣкога, по време, подигнато въ н-та степень.—Кога ще дойде това време? — Когато благоволя. — Кога ще благоволишъ? — Може да благоволя днесъ, а може и следъ години, не зная положително, кога ще бѫде този моментъ. Човѣкътъ днесъ се нуждае отъ паритѣ си, днесъ има нужда да му се направи едно добро. За него е важенъ днешниятъ моментъ, а не времето следъ сто или хиляда години. Има въпроси, които човѣкъ трѣбва да разреши още днесъ. Разреши ли ги днесъ, той ще бѫде щастливъ. Отложи ли ги за далечното бѫдеще, щастието и нещастието ще вървятъ паралелно въ неговия животъ. При това положение, човѣкъ ще се движи въ четириѫгълника, който е образуванъ отъ две успоредни линии на щастието и отъ две успоредни линии на нещастието. Значи, въ живота на всѣки човѣкъ има две условия, при които може да бѫде щастливъ, и две условия, при които може да бѫде нещастенъ. Ако не спази едното условие, другото ще дойде. Ако не прави добро, зло ще прави; ако не иска да бѫде добъръ, лошъ ще бѫде. Ако нѣкой бѣга отъ нещастието, а сѫщевременно не прилага любовьта въ живота си, нещастието неизбѣжно ще го следва. Следователно, който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да даде мѣсто на всички добродетели въ себе си. Рече ли, че този или онзи не може да търпи, щастието е избѣгало отъ него. Мѫжътъ и жената могатъ да датъ щастливи, докато живѣятъ по Бога. Пресѣкатъ ли пѫтя на Бога въ своя домъ, щастието отстъпва мѣстото си на нещастието. Пресѣкатъ ли пѫтя на ангелитѣ въ своя домъ, тѣ ставатъ нещастни. И въ двата случая, човѣкъ самъ е виновенъ за положението си. КаКЪВЪ е изходният пѫтъ по който мѫжътъ и жената могатъ да избѣгнатъ нещастието? Тѣ трѣбва да вървятъ по диагоналитѣ на четириъгълника. Като фигура, четириѫгълникътъ и диагоналитѣ му представятъ мъртви линии, но въ действителния животъ тѣ сѫ живи линии, които се намиратъ въ постоянно движение. Да се движишъ по живитѣ диагонали на четириѫгълника, това значи, да се огънешъ, да измѣнишъ посоката на движението си: ако си се движилъ надолу, къмъ земята, да обърнешъ движението си нагоре, къмъ слънцето. Единъ богатъ човѣкъ не обичалъ съседа си, беденъ и трудолюбив човѣкъ, и постоянно му правилъ пакости: днесъ пращалъ слугитѣ си да му разградятъ плета; утре запалвалъ плѣвника му; на третия день осакатявалъ коня му. Като срѣщалъ сина или дъщеря му, говорилъ лоши думи по тѣхенъ адресъ. Не се минало много време, нѣкакво голѣмо нещастие сполетяло и него, и дома му. Той започналъ да съзнава погрѣшката си, да вижда своя лошъ животъ и да търси начинъ, да се изправи. Мо- лилъ се на Бога, да му покаже, какъ да изправи погрѣшката си. Най-после му дошла на ума идеята да вземе една торба съ пари и да отиде при съседа си, да се извини за всички пакости, които му е причинявалъ. Той отишълъ при него, изповѣдалъ се, призналъ всичко, което му е направилъ, и далъ торбата съ паритѣ, да изправи всички повреди и да подобри материалното си положение. Той казалъ на съседа си, че отсега нататъкъ иска да живѣе съ него братски. Съседътъ се зарадвалъ, че отношенията помежду имъ се подобрили и си казалъ: Това значи човѣкъ съ характеръ! Какво представя човѣшкиятъ характеръ? Характерътъ на човѣка е форма, въ която той внася своето благо, своитѣ добродетели. Каква е формата, това не е важно. Тя може да бѫде стомна, шише, каса и др.. Обаче, отъ характера на човѣка има нѣщо по-високо — човѣшкото сърдце. И отъ сърдцето има нѣщо по-високо — човѣшкиятъ умъ. И отъ ума има нѣщо по-високо — човѣшката душа. И отъ душата има нѣщо по-високо — човѣшкиятъ духъ. И отъ духа има нѣщо по-високо — това е Богъ. Идеята за Бога е отвлѣчено понятие. Тя е дотолкова разбрана, колкото е разбрано едно число, което е съставено отъ 40 — 50 цифри. Човѣкъ е дошълъ до положение да разбира и познава само живота на сърдцето и на ума си, а останалитѣ—душа и духъ още не разбира. Но и съ ума, и съ сърдцето си, той все пакъ може да служи на Бога. Като служи съзнателно, той ще види, че колкото малко и да прави за Бога, ще получи четирикратно на това, което жертвува отъ себе си. Каквито блага получава, той трѣбва да ги раздѣля съ своитѣ ближни. Дава ли на ближнитѣ си, и благодатьта къмъ него се увеличава. Това значи, да обичашъ ближния си като себе си, да обичашъ Бога въ своя ближенъ. Тази е една отъ мѣркитѣ въ живота. Не прилагате ли тази мѣрка, вие никога нѣма да разрешите задачитѣ си. Обичайте Бога, обичайте ближния си, безъ да философствувате върху идеята, какво нѣщо е Богъ. Каквато работа и да ви се представи, не се отказвайте да я направите. Щомъ е за добро, колкото мѫчна и да е, кажете въ себе си, че заради Бога всичко можете да направите. Кажете ли така, Богъ ще ви се притече на помощь. При това, никога не мислете, че вие сами сте свършили тази работа. Помнете, че вие сѣете, а Богъ възраства посѣтото. Това значи: въ човѣка се явява желание да свърши нѣкаква работа, а Богъ го рѫководи, дава му посока, линия, по която да върви. Тази линия е диагоналътъ. Тъй щото, реши ли човѣкъ да изправи живота си, той трѣбва да бѫде смѣлъ, да се изповѣда предъ Бога, както трѣбва. Дойдешъ ли до най-голѣмия грѣхъ, не се спирай. Изповѣдай се, както трѣбва. Щомъ си предъ лицето на Бога, не се стѣснявай. Бѫди смѣлъ, искренъ предъ себе си. Щомъ се изповѣдашъ, тури въ себе си желанието за новъ животъ и престани да мислишъ за старото. Богъ се грижи за старото. Той носи въ себе си четка, съ която заличава грѣховетѣ на онѣзи, които сѫ решили да живѣятъ по новъ начинъ, да приложатъ любовьта. Богъ е великъ майсторъ въ чистенето. Той така изчиства петната по дрехитѣ на хората, че поменъ не остава отъ тѣхъ. Тази година отъ всички се иска да поставите здрава основа на живота си. Да поставите здрава основа на живота си, това значи, да живѣете по новитѣ разбирания. Вие сте живѣли по нѣкакви разбирания досега, но тѣ сѫ били стари разбирания. На всѣка стѫпка вие носите последствията на своитѣ разбирания: ту коньтъ ви е ритналъ, ту во- лътъ ви е мушналъ съ рогата си.—Защо?-— — Защото сте искали да имъ турите юларъ. Ако и съ тѣхъ постѫпвахте по новия начинъ, тѣ нѣмаше нито да ви ритатъ съ копитата си, нито да ви мушкатъ съ рогата си. Ако едно ваше желание ви ритне, или една ваша мисъль ви мушне, това показва, че вие не знаете, какъ да се отнасяте съ тѣхъ. Вие се намирате предъ великата наука на живота, която изисква отъ всички хора добра обхода, да знаятъ, какъ да постѫпватъ съ своитѣ мисли, чувства и желания. Волътъ, коньтъ, както и всички останали животни, сѫ въ самия човѣкъ. Той нѣма право нито да ги пѫ- ди, нито да ги коли. Понѣкога тѣ отиватъ въ гората на разходка, но пакъ се връщатъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ тѣхъ? Животнитѣ въ човѣка представятъ неговитѣ желания. Лошитѣ прояви на тия животни сѫ лошитѣ, низки желания въ човѣка, съ които той трѣбва да се справи разумно, по естественъ начинъ. Той трѣбва да превърне своитѣ лоши желания въ добри. На окултенъ езикъ казано: соковетѣ на лошитѣ желания трѣбва да се прекаратъ въ коренитѣ на добритѣ растения, тѣ да ги обработватъ. Като изучаваме живота на хората, виждаме, че всѣки човѣкъ има три възможности: да върви по пѫтя на доброто, по пѫтя на злото, или по диагонала, който съединява крайнитѣ точки на злото и на доброто. Съ други думи казано: въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ има три възможности — или мѫжъ да стане, или жена, или дете. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Подъ думата „дете“ разбираме детско състояние, въ което грѣхътъ не е проявенъ. Детето се отличава съ вѣра, която минава въ лековѣрие, но не въ суевѣрие. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да стане лековѣренъ, но не суевѣренъ. Излъжете ли веднъжъ детето, то престава да ви вѣрва и започва да мисли. Много отъ съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ вѣра, а въ сѫщность тѣ сѫ суевѣрни. Каквото благо и да получатъ, тѣ се радватъ. Тѣ не подозиратъ, че въ това благо понѣкога се крие нѣкакво зло. Следователно, иска ли човѣкъ нѣкакво благо, или известно богатство, той трѣбва да чака времето, което е опредѣлено, да го получи. Богатството, което иде отъ Божествения свѣтъ, пристига точно на опредѣленото за него време, на опредѣленъ часъ и по опредѣленъ градусъ. Часътъ, градусътъ и зодията, които сѫ опредѣлени за идване на богатството на нѣкой човѣкъ, не отговарятъ на нашия часъ, или на нашия градусъ. Това е Божествено време. Затова е казано и въ Писанието: „Последнитѣ ше бѫдатъ първи, и първитѣ — последни“. Подъ думитѣ „първи и последни“ не се разбира, както на земята разбиратъ първи и последни. Въ притчата за господаря, който наелъ работници за лозето си, се казва, че той заплатилъ на всички работници по два пеняза, безразлично, въ кой часъ на деня сѫ дошли. На онѣзи, които сѫ работили отъ сутриньта, както и на тия, които сѫ дошли въ единадесетия часъ, господарьтъ на лозето заплатилъ все по два пеняза. Първитѣ завидѣли на последнитѣ. Господарьтъ имъ казалъ: Какво ще кажете на това, ако моето сърдце е добро и желае и на последнитѣ да даде, колкото и на васъ? На васъ дадохъ толкова, колкото искахте, съ нищо не съмъ ви ощетилъ. Злото не седи въ това, че и на тѣхъ съмъ далъ, колкото и на васъ, но въ лукавото човѣшко око. Следователно, рече ли да гледа на нѣщата чрезъ своето лукавство, човѣкъ непременно ще се спъне. Като ученици, вие трѣбва да се пазите, да не се бъркате въ Божиитѣ работи. На кого колко е далъ, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху нѣща, които не знаете. Каквото и да видите въ свѣта, знайте, че щомъ е дадено отъ Бога, то е добро. Всѣко благо, всѣко богатство, получено отъ Бога, е добро и на мѣсто дадено. Щомъ сме се събрали тукъ, това е добро, защото Богъ ни е събралъ. Той събира, изважда, умножава и дѣли. Той извършва всички процеси въ живота. Процеситѣ събиране и умножаване сѫ положителни. Тѣ сѫ процеси на доброто. Изваждането и дѣленето сѫ отрицателни процеси. Тѣ сѫ процеси на злото. Когато иска да даде нѣщо на човѣка, да го подигне, Богъ си служи съ първитѣ два процеса. Когато иска да го освободи отъ нѣкакво нещастие. Той си служи съ вторитѣ процеси. Какво по-голѣмо добро може да очаква слугата, ако Божествениятъ свѣтъ го извади отъ дома на неговия лошъ господарь? Слугата има желание да учи, да се развива, но господарьтъ му се отнася зле съ него, не му дава възможность да чете. Разрешението на тази задача не седи непременно въ изваждане на слугата отъ дома на господаря му. Той може да остане при господаря си, но трѣбва да знае, какъ да смекчи сърдцето му. Ако се случи господарьтъ да заболѣе сериозно, слугата трѣбва да гледа господаря си толкова добре, че последниятъ да е готовъ да отстѫпи предъ своитѣ интереси и да задоволи жаждата на слугата си за придобиване на знание. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че всички се стремятъ къмъ нѣщо по-високо отъ това, което иматъ. Тѣ искатъ да влѣзатъ въ общество на учени, на знатни, на видни хора.—Кое общество е по-високо отъ човѣшкото? — Ангелското. Тѣ искатъ да влѣзатъ между ангелитѣ. За да влѣзатъ между ангели, тѣ трѣбва да иматъ обхода, поведение, умъ и сърдце, съ които да отговарятъ на ангелитѣ. Не е ли добре за васъ, като се движите въ високи общества, да не ви считатъ за смахнати хора, но да виждатъ въ лицето ви хора съ високъ моралъ, съ знание, съ обхода? Видятъ ли това въ васъ, нека разбератъ, че вие сте хора на новото учение, носители на новата свѣтлина. Какво представя новото учение? — Запалена свѣщь, която никога не гасне. По това се познава, че учението е Божествено. Всѣка свѣщь, която може да се запали и да изгасне, е носитель на нѣщо човѣшко. Като изгасне, човѣшкото има възможность отново да се запали, но запали ли се Божественото веднъжъ никога не може да изгасне. Искате ли да предадете свѣтлината на знанието си, както и истината на нѣкой човѣкъ, вие непременно трѣбва да му се изявите въ достѫпна за него форма. Иначе, вие ще минете и заминете покрай, него, безъ да му предадете нѣщо отъ себе си. Мнозина се запитватъ, дали Богъ ги обича. По този въпросъ не трѣбва да се говори. Любовьта на Бога е неизмѣнна. Той никога не се мѣни. Човѣкъ, обаче, се мѣни. Като се промѣня, човѣкъ се оглежда въ Божественото огледало и му се струва, че Богъ се мѣни. Човѣшкото се мѣни, а Божественото — никога. Единственото желание на Бога по отношение на насъ е да ни помогне, да не страдаме. Той иска да придобиемъ новия животъ, новото знание и да се откажемъ отъ стария животъ, отъ старото и повърхностно знание. Въ пѫтя на това постижение, страданията неизбѣжно ще ни следватъ. Надпреварвайте се въ изпълнение волята Божия и въ взаимно почитание едни къмъ други.. Не казвайте, че не се интересувате отъ този или отъ онзи, защото и отъ васъ нѣма да се интересуватъ. Какво ще кажете, обаче, ако Богъ се интересува тъкмо отъ този, когото вие не искате да знаете? — Всѣки човѣкъ е цененъ за Бога. Следователно, обичайте този, когото Богъ обича. Само по този начинъ вие ще придобиете миръ и радость въ душата си. Има смисълъ човѣкъ да обича всичко и всички. Така той ще обича и Бога. И тъй, напуснете стария животъ и влѣзте въ новия. Дойдете ли до думитѣ „не мога да обичамъ еди-кого,“ поставете се въ положението на Бога и кажете: Не мога да мразя, но мога да обичамъ, както Богъ обича. „Мога и не мога“, това сѫ крайности, полюси, които постоянно трѣбва да се смѣнятъ. Не можете ли да смѣняте тия състояния въ себе си, въ края на краищата вие ще свършите живота си на земята, както всички хора свършватъ — въ безсилие. Вие ще мязате на огънь, който гори въ безвъздушно пространство. Каква е съдбата на този огънь? — Постепенно изгасване. Живѣете ли въ новия животъ, вие ще се намѣрите въ първичното състояние на земята, когато е била каша, но постепенно се е оформявала, докато днесъ я виждаме превърната въ цвѣтна градина, пълна съ животъ. Отъ каша, вие ще се превърнете въ съзнателенъ човѣкъ, съ красиви мисли и чувства, съ красиви и благородни постъпки. Сега ще искате заключение на тази лекция. — Тя нѣма заключение, има начало само. Тя е начало на цѣла серия отъ лекции. Отъ васъ се иска само да разсъждавате. Ако човѣкъ не влѣзе въ това начало, той само ще цитира стиха „Богъ е Любовь“, безъ да го разбира. Любовьта е сложно съединение, което трѣбва да се тури подъ призмата на новия животъ и да се разложи на съставнитѣ си елементи, на съставнитѣ си цвѣтове. Безбройни сѫ цвѣтоветѣ на любовьта, но всѣки отъ тѣхъ трѣбва да се изучи по свойства, по прояви. Много и разнообразни сѫ цвѣтоветѣ на любовьта. Велика наука е любовьта. Ангелитѣ, възвишенитѣ сѫщества сѫ я изучавали хиляди години наредъ, и още продължаватъ да я изучаватъ. Съвременнитѣ хора сѫ въ началото на любовьта. Тѣ едва сѫ огрѣни отъ първия и лѫчъ. Като залюбятъ нѣкого, тѣ мислятъ, че сѫ познали любовьта. -Не, тѣ едва сѫ се докоснали до крайчеца на нейната дреха. Тѣ мислятъ, че като се запали сърдцето имъ, познаватъ вече любовьта. Да любишъ, това не значи да изгоришъ, но и умътъ, и сърдцето, и цѣлото ти тѣло трѣбва да свѣтнатъ. Дето минешъ, всичко да освѣтявашъ. Дето минешъ, всички да заразишъ съ любовьта си. Любовьта трѣбва да бѫде желана епидемия отъ всички. Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички задачи. Сѫщевременно любовьта освобождава човѣка. Тя го прави свободенъ въ чувствата, въ мислитѣ и въ действията му. Нѣма по-красиво нѣщо отъ свобода въ чувства и мисли, въ които разумностьта присѫтствува. Дойдете ли до Божията Любовь, бѫдете свободни въ проявитѣ си. Дайте изразъ на нѣщата, тъй както Богъ изисква. Ще скачате ли, ще играете ли, правете всичко заради Бога, за Неговата Любовь. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 23 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание САМООПРЕДѢЛЕНИЕ HА СЪЗНАНИЕТО. Размишление върху живата вѣра. За следния пѫть пишете върху темата: „Произходи на паразититѣ“. Преди да пристѫпя къмъ въпроса за „самоопредѣление на съзнанието“, ще опиша две различни човѣшки състояния. На една страна имате двама души. Единиятъ отъ тѣхъ има пари и се счита богатъ и щастливи. Другиятъ нѣма пари и се счита сиромахъ и нещастенъ. На друга страна имате други двама души. Единиятъ отъ тѣхъ минава за герой, заслужили на отечеството, защото убили десеть души. Държавата го наградила съ „Георгьовски кръсти за храбрость“, и всички хора го почитатъ и уважаватъ. Този човѣкъ се счита щастлив. Другиятъ пъкъ въ нищо не се е проявили кѫмъ отечеството си, вследствие на което минава за обикновени човѣкъ, отъ никого неуважаванъ и почитан. Този човѣкъ се счита нещастенъ въ живота. При първото положение щастието на човѣка почива на нѣщо реално. Този човѣкъ има милиони въ банката. Той се ползува отъ това богатство всѣки моментъ. При второто положение, обаче, щастието на дадения човѣкъ не почива върху реална основа. Този човѣкъ е щастливъ, защото има заслуги къмъ отечеството си, въ благодарность на което е получилъ кръстъ за храбрость и уважението на хората. Каква е ползата отъ неговия кръстъ за храбрость? Или каква полза има държавата отъ това, че той убилъ десеть души на бойното поле? Какво виждаме въ живота? Въ края на краищата, състоянията на хората се смѣнятъ: щастливиятъ става нещастенъ, а нещастни- ятъ—щастливъ. Този, който се считалъ щастливъ, че убилъ десеть души за отечеството си, срѣща единъ проповѣдникъ, който му говори за убийството, като за голѣмо престъпление, за отговорностьта, която човѣкъ носи за всички свои дѣла и т. н. Той му цитира стиха, че който дига ножъ срещу брата си, той самъ отъ ножъ пада. Всичко това действува върху съвѣстьта му, и този щастливъ герой започва да става нещастенъ. Отде е дошълъ този проповѣдникъ, това не е важно. Той може да е дошълъ отвънъ нѣкъде, а може и отвътре. Нѣма по- добъръ проповѣдникъ за човѣка отъ неговата съвѣсть. Събуди ли се съвѣстьта на човѣка, тя ще му каже това, което никой другъ не би могълъ да му каже. Вториятъ човѣкъ, обаче, който се е чувствувалъ нещастенъ въ живота си, че нищо не е направилъ за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, въ това, че никого не е изнасилилъ, никого не е убилъ, на никого зло не е направилъ. Той разбира вече, че това, което е считалъ за нещастие, днесъ го прави истински щастливъ. Сега, да пристъпимъ къмъ въпроса за „самоопределение на съзнанието“. Срѣщате единъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога. Какъ проявява своята вѣра? Той вѣрва, че съществува Богъ, че се намира нѣкъде високо, че е всесиленъ, всемъдъръ, всеблагъ, любещъ и т. н. Като става сутринь, този човѣкъ започва да се моли на Бога, кръсти се, чете нѣщо отъ Библията или Евангелието, но при всичко това, той нѣма едно съзнателно, вътрешно отношение къмъ самата реалность. Това не е истинска вѣра. Това е своеобразна вѣра. Тази вѣра може да се уподоби на вѣрата на нѣкой добъръ, но беденъ човѣкъ, който вѣрва въ добритѣ качества на своя царь, но въпрѣки това, по цѣли дни прекарва по кръчми и пие. Този човѣкъ казва, че вѣрва въ своя царь, въ неговото богатство и сила, въ неговата разумность, въ умението му да управлява, но съ това всичко се свършва. Той не си задава въпросъ, какъвъ изразъ иска неговата вѣра и обичь къмъ царя му. Царьтъ иска поданицитѣ му да оратъ и да сѣятъ, да работятъ, да продаватъ и купуватъ стока, да внасятъ десятъкъ отъ житото си, за да подкрепватъ държавата. Влѣзе ли тази идея въ ума на бедния човѣкъ, той ще напусне кръчмитѣ. Въ първо време той е мислѣлъ, че, като хвали царя, съ това изпълнява своята длъжность, но като се убеди, че съ това негово разбиране, нито държавата се ползува, нито той самъ, въ него се явява желание да работи, да стане почтенъ, достоенъ гражданинъ. Който хвали своя царь, като добъръ, разуменъ управитель, той трѣбва да знае, че сѫщото се иска и отъ него самия. Щомъ царьтъ на една държава е добъръ и разуменъ, и членоветѣ на това царство трѣбва да бѫ- датъ добри и разумни. Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да изтъкна идеята, че сѫществува и друго едно царство — царство на съзнанието. Да бѫде добъръ и честенъ гражданинъ на това царство, човѣкъ трѣбва да познава и тритѣ негови области. Въ първата область той ще познава формитѣ на нѣщата. Въ втората область той ще познава съдържанието на тия нѣща, а въ третата— смисъла на нѣщата. При това, не е достатъчно човѣкъ само да познава формитѣ, но трѣбва да знае да ги прави. Не е достатъчно човѣкъ само да разбира съдържанието на нѣщата, но да знае, какъ да възстановява изразходваното съдържание. Не е достатъчно човѣкъ само да разбира смисъла на нѣщата, но да прилага този смисълъ въ живота си. Да влѣзе човѣкъ като поданикъ въ царството на съзнанието, това значи, да познава и разбира формитѣ, съ които съзнанието си служи; да разбира съдържанието и смисъла на тия форми. Следователно, когато говорите по известни въпроси, вие трѣбва да се запитате, докѫде се простира вашето познаване: до формата, до съдържанието или до смисъла имъ. Запримѣръ, нѣкой ще каже, че е религиозенъ. Какъ е религиозенъ той: по форма, по съдържание или по смисълъ? Да бѫде човѣкъ религиозенъ въ пълния смисълъ на думата, товa е изкуство. Да знае човѣкъ, какъ да живѣе, това е изкуство. Да бѫде човѣкъ християнинъ — въ пълния смисълъ на думата, това е изкуство. Да бѫде човѣкъ носител на новитѣ идеи и да знае, какъ да ги прилага, това е изкуство. Тия въпроси трѣбва да бѫдатъ добре изяснени въ съзнанието на човѣка. Щомъ ги изясни въ съзнанието си, човѣкъ има вече ясна представа за своята религиозность, за християнството, въ широкъ смисълъ на думата, за новото въ свѣта и т. н. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да се запитате, защо сте дошли, каква работа ви предстои да свършите. Нѣкой казва, че е дошълъ на земята да учи.— Това е една трета отъ истината. Другъ казва, че е дошълъ на земята да стане добъръ. — Това е една трета отъ истината. Трети казва, че е дошълъ на земята да служи на Бога. — И това е една трета отъ истината. Обаче, любовьта не се изявява само чрезъ една форма. Любовьта не се изявява само въ външната форма на нѣщата, както материалиститѣ подържатъ идеята, че всичко е материя. Материалиститѣ казватъ, че материята е създала всичко; други казватъ, че силата е създала всичко; трети казватъ, че Богъ е създалъ всичко. Какъ е възможно, неразумната материя да създаде всичко? За да наложатъ своята идея, материалиститѣ казватъ, че материята, наистина, е създала всичко, защото тя едновременно е и разумна, и неразумна. Сѫщо така тѣ доказватъ, че и силата е разумна и неразумна. Обаче, каквито доказателства и да се даватъ, материята и силата не съдържатъ всичко въ себе си. Материята представя външната страна на нѣщата. Силата представя съдържанието на нѣщата, а Богъ представя смисъла на нѣщата. Всѣка идея, всѣко чувство, които не работятъ, които не могатъ да се приложатъ сѫ паразити. Паразитство сѫществува и въ религията, и въ науката, и въ обществения животъ. Следователно, една идея е вѣрна, когато може да се приложи въ живота. Иначе, тя остава само теория, философия безъ приложение. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ истинска наука, която да имъ служи като пѫтеводитель, да ги освободи отъ труднитѣ положения въ живота. Ще каже нѣкой, че и безъ наука може. — Кога? — Когато вѣрва въ Бога и се моли по три пѫти на день. — Това е длъжность, служба, но не и вѣра. Кой не постѫпва така? Виждате, че чиновникътъ по два пѫти на день отива и се връща отъ работа - изпълнява длъжностьта си. Виждате, какъ проповѣдникътъ по цѣли дни се рови въ книгитѣ, да събира материалъ от- тукъ - оттамъ, за да държи една проповѣдь предъ своитѣ пасоми, да направи впечатление. Обаче, какво особено е придобилъ бо- гомолецътъ, който се молилъ по три пѫти на день? Какво особено е придобилъ чиновникътъ, който по цѣли дни е писалъ или правилъ изчисления? Какво особено е допринесълъ проповѣдникътъ съ своитѣ проповѣди, събрани оттукъ - оттамъ? Какво особено е придобилъ бедняка съ запознанството си съ кръчмаря? Въ края на краищата, беднякътъ ще получи изпълнителенъ листъ, да плати задължението си къмъ кръчмаря. Тия примѣри отъ живота показватъ, че хората не сѫ дошли още до сѫщината на нѣщата. Тѣ се нуждаятъ отъ положителна наука, отъ положителна религия, отъ положителна философия на живота. Често хората се произнасятъ за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. — Коя е мѣрката, съ която опредѣляте добрината на човѣка? Ако единъ човѣкъ е добъръ за приятеля си и всѣкога има предъ видъ неговото благо, той може да не е добъръ за народа си, за своето отечество. Ако е добъръ за своя народъ, той може да не е добъръ за човѣчеството. Това показва, че хората нѣматъ една абсолютна мѣрка, споредъ която да ценятъ нѣщата. Абсолютната мѣрка за познаване на нѣщата се крие вътре въ човѣка, въ вътрешното знание, въ самоопредѣление на съзнанието. Който не разбира този въпросъ, той лесно се произнася върху нѣщата въ смисълъ, дали сѫ прави, или не, дали сѫ морални или не и т. н. За да бѫдатъ понятни, нѣщата трѣбва да се взематъ отъ природата и да се преведатъ въ живота, споредъ истинското имъ съдържание и смисълъ. Отъ гледището на абсолютната реалность на нѣщата, никой нѣма право да се произнася, кой какъ живѣе, какъ постъпва, колко работи и т. н. Да кажешъ, че нѣкой човѣкъ не живѣе добре, не постъпва добре, или не работи, както трѣбва, това значи, да разполагате съ абсолютната мѣрка на нѣщата. Нѣмате ли тази мѣрка въ себе си, по-добре не се произнасяйте. Следователно, всѣко нѣщо, върху което човѣкъ говори, трѣбва да се оживи, за самия него да стане живо, одухотворено. Запримѣръ, всички знаете, какво нѣщо съ геометрическитѣ фигури — триѫгълникъ, четириѫгълникъ, петоѫгълникъ и т. н. Като фигури въ геометрията, тѣ сѫ мъртви величини, но като фигури въ живота, тѣ оживяватъ. При това положение, и най-простиятъ земедѣлецъ знае, че неговата нива има четириѫгълна форма, съ еди - колко си метра дължина и широчина. Ако къмъ тази нива се придаде още една часть земя, веднага две отъ странитѣ и се удължаватъ. Значи, жива е тази нива, защото странитѣ и растатъ и се скѫсяватъ. Тя е въ вѣчно движение. Всички форми, съ които природата си служи, сѫ въ постоянно движение. Триѫгълникътъ представя дома — отношението между бащата, майката и детето. Квадратътъ представя пакъ домъ, но съ две деца—дъщеря и синъ. Когато родителитѣ престанатъ да се разви- ватъ физически, т. е. да растатъ на височина, тѣ започватъ да растатъ на широчина, да надебеляватъ. Въ това време децата растатъ на височина. После тѣ започватъ да учатъ, да се развиватъ умствено. И най-после, като свършатъ училище, тѣ постѫпватъ на служба, започватъ да прилагатъ наученото. Всичко това се изразява въ линиитѣ на фигуритѣ, които постоянно се разширяватъ и удължаватъ, т. е. постоянно се движатъ. Това сѫ процеси, които ставатъ съ всѣки човѣкъ. Въ първо време човѣкъ расте и се радва на този процесъ въ себе си. После той започва да учи, да придобива знание. Като придобие нужното знание, той става майка и баща. Майката и бащата ставатъ тилъ за децата. Тѣ отстѫпватъ назадъ, а децата излизатъ напредъ. Синътъ учи заради баща си, а дъщерята—заради майката. Това е първото отношение на членоветѣ въ дома. Като излѣзатъ отъ дома, синътъ и дъщерята се учатъ за обществото — второ отношение. После тѣ се учатъ за народа си — трето отношение. Най-после тѣ се учатъ за човѣчеството — четвърто отношение. При смѣната на тѣзи процеси, линиитѣ на фигуритѣ постепенно се удължаватъ. Съ други думи казано: самоопредѣлението на съзнанието минава въ все по-висока степень. Това растене или подигане на степеньта върви до една точка. Щомъ стигне най-високата точка, растенето спира и започва процесъ на постепенно смаляване. И тъй, растенето и смаляването сѫ два процеса, които се извършватъ въ природата непрекѫснато. До едно мѣсто човѣкъ расте; после растенето спира, и той започва да се смалява и да слиза надолу. Слизането надолу е заминаване за онзи свѣтъ, т. е. смърть. Смъртьта не е нищо друго, освенъ промѣна на формата. За да се излупи пиленце, яйцето трѣбва да умре. За да мине въ млѣкопитаеще, птицата трѣбва да умре. За да мине въ ангелска форма, човѣкъ трѣбва да умре. Следователно, промѣнитѣ на формитѣ ние наричаме смърть. Този процесъ може да стане по естественъ, но може да стане и по неестественъ начинъ. Като ученици, вие трѣбва да имате опредѣлени, конкретни понятия за смъртьта, за живота, за щастието. Всѣки говори за смъртьта, за живота, за щастието, безъ да може да опредѣли, какво представятъ тѣ въ сѫщность. Всѣки желае да бѫде щастливъ, безъ да подозира, че за това се иска възвишенъ животъ. Щастието е резултатъ на възвишенъ животъ. Който иска да се домогне до щастието, той трѣбва да има будно съзнание, да издебне момента, когато щастието почива и спира движението си. Ако въ този моментъ човѣкъ успѣе да се качи на гърба на щастието, последното ще го носи презъ цѣлия му животъ. Щастието е плодъ, който зрѣе на великото дърво на живота. Ако човѣкъ успѣе да хване този плодъ въ момента, когато е узрѣлъ и пада на земята, той ще бѫде щастливъ презъ цѣлия си животъ. — Може ли човѣкъ да хване щастието? — Може. Много хора сѫ хванали щастието. Всѣко освобождаване на човѣка отъ известна мѫчителна идея не е нищо друго, освенъ придобиване на щастие. Самъ по себе си, всѣки човѣкъ е въ затворъ, отъ който може да се освободи.—Позволено ли е човѣкъ да се освобождава отъ затвора, дето сѫ го поставили? —Чудно нѣщо! Въ кой законъ е писано, че човѣкъ трѣбва да бѫде въ затворъ? Богъ е направилъ човѣка свободенъ, а човѣшки закони сѫ го турили въ затворъ. Мѫчнотиитѣ въ живота не сѫ нищо друго, освенъ затворъ, въ който човѣкъ е по- падналъ и отъ който иска да се освободи. За да излѣзе самъ отъ затвора, човѣкъ трѣбва да е дошълъ до самоопределение на съзнанието си. И безъ да е дошълъ до това положение, човѣкъ ще излѣзе отъ затвора, но трѣбва да чака да дойдатъ ония хора, които сѫ опредѣлени да го извадятъ. Това, обаче, може да стане следъ 20 години. Следователно, ако човѣкъ самъ може да излѣзе отъ затвора 15 години по-рано, трѣбва ли да чака други да го спасяватъ? Тия, които сами излизатъ отъ затвора, отъ Божествено гледище минаватъ за герои. Има смисълъ човѣкъ да излѣзе отъ затвора, но като излѣзе веднъжъ, повече да не мисли за него. Това значи, да е придобилъ човѣкъ Вѣчния животъ. Казано е въ Писанието, че вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и затворницитѣ ще излѣзатъ навънъ. Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за неуспѣхитѣ си, за лошия си животъ съ това, че сѫ родени въ грѣхъ. Казано е въ Битието, че Богъ вдъхна въ ноздритѣ на човѣка дихание и го направи жива душа. Възможно ли е тогава човѣкъ, да грѣ- ши? — Не, Божественото въ човѣка нито грѣши, нито се цапа. Грѣхътъ е външно нѣщо, той нѣма нищо общо съ душата на човѣка. Както агнето прилича на своята майка, така и човѣкъ трѣбва да прилича на Бога, отъ Когото е излѣзълъ като душа. Щомъ не прилича на Него, това показва, че той се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Колкото и да се мѫчите да се убедите, че и добритѣ, и лошитѣ хора сѫ излѣзли отъ Бога, вие нѣма да успѣете. Който разбира нѣщата, той знае, че златото е злато, мѣдьта е мѣдь, и тѣ коренно се различаватъ по свойства, по произходъ. И човѣкъ съ човѣкъ не си прилича. Даже единъ и сѫщи човѣкъ се различава презъ различнитѣ си възрасти. Той се мѣни външно и вжтрешно. Като дете, той е ималъ единъ идеалъ; като възрастенъ—другъ идеалъ; като старъ — трети идеалъ, но и този идеалъ не го задоволява. Човѣкъ иска да учи, да придобива знания. Щомъ придобие известно знание, той започва да търси друго нѣщо. Придобива богатство, но и то не го задоволява. Предава се на служене на Бога, но и това не го задоволява. Това показва, че въ разбирането му и въ приложението на нѣщата има нѣщо криво, нѣщо неестествено. И тъй, да се говори за самоопредѣление на съзнанието, това значи, човѣкъ да е дошълъ до една абсолютна мѣрка за нѣщащата, която да не се мѣни. Който е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието, той знае опредѣлено, отъ какво се нуждае човѣкъ всѣки даденъ моментъ. Ако пѫтувате вечерь, въ тъмна, мрачна нощь, той ще ви предложи свѣщь, или нѣкаква лампичка. Този човѣкъ знае, че освенъ свѣтлината, нищо друго не може да ви помогне въ този моментъ. Свѣтлината ще разкрие пѫтя предъ васъ и ще ви помогне да разрешите всички мѫчнотии и противоречия въ живота си. Очитѣ на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ свѣщи, които освѣтяватъ пѫтя му. Много отъ дивитѣ звѣрове сѫ успѣли да акумулиратъ свѣтлината така, че да си служатъ съ нея, когато пожелаятъ. Тази е причината, поради която очитѣ на вълка, на лисицата свѣтятъ вечерь. Когато лисицата застане подъ нѣкое дърво, на което има кокошки, очитѣ й започватъ силно да свѣтятъ, вследствие на което кокошкитѣ се изплашватъ и започватъ да се мърдатъ натукъ - натамъ, докато две - три отъ тѣхъ станатъ жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пѫти и вашата лисица е нападала кокошкитѣ ви, вашитѣ добри мисли и чувства, които сѫ били на дървото на вашия животъ, и ги е изяждала! Обаче, вие трѣбва да знаете, че лисицата е въ състояние да нападне само ония кокошки, които сѫ отвънъ, на дървото, но не и кокошкитѣ, които сѫ добре затворени въ курника на грижливия домакинъ. Следователно, докато човѣкъ се намира на дървото на живота, както кокошкитѣ, всѣкога има вѣроятность лисицата да го изплаши. Прибере ли се въ нѣкое добре запазено мѣсто, както кокошкитѣ въ курника, никаква лисица не е въ състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля съ своята свѣщь, тя нищо не може да направи. Когато нѣкой каже, че е преживѣлъ голѣмо нещастие, азъ зная вече, че той е билъ вънъ нѣкѫде, на дървото на живота, и покрай него минала лисица, която го е наплашила. — — Кой те кара да слизашъ отъ дървото? Кокоша работа! И тъй седишъ на дървото, седи си и кротувай. Щомъ слѣзешъ отъ дървото, неизбѣжно ще попаднешъ въ устата на лисицата. Тя чака, именно, това. Значи, страхътъ прави човѣка нещастенъ. Който е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието, той има присѫтствие на духа. Той знае, че въ свѣта сѫществуватъ известни закони, които регулиратъ отношенията между всички сѫщества. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, защо му сѫ дадени тѣлото, ума и сърдцето, какъвъ е тѣхниятъ произходъ и каква е задачата имъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае, какво му предстои да свърши всѣки день. Това е наука. Не само това, но човѣкъ трѣбва да изучава живота, добритѣ и лошитѣ условия, да знае, кога какви нѣща се създаватъ. Когато Адамъ бѣше въ рая, при най-добритѣ условия, той роди Ева — женско дете. Ева бѣше първото дете, което се роди при добри условия. Значи, при добритѣ условия на живота Богъ ражда мѫжко дете, а човѣкъ — женско. Като съгрѣшиха, Адамъ и Ева напуснаха рая и излѣзоха вънъ, при неблагоприятни условия. При тѣзи условия, именно, Ева роди два сина, Каинъ и Авелъ. При неблагоприятнитѣ условия на живота, човѣкъ ражда момчета. Който иска да роди момиче, той трѣбва. да подобри условията на своя животъ. Каинъ е първиятъ синъ, който се роди при лоши условия. Той завидѣ на брата си Авела, задето димътъ на неговата жертва отивалъ нагоре, а на Каиновата — къмъ земята. Димътъ послужи като поводъ за убийство. И до днесъ още отношенията на хората се опредѣлятъ все отъ този димъ. Тѣ обичатъ онзи човѣкъ, димътъ на когото отива нагоре, а не обичатъ онзи, димътъ на когото слиза къмъ земята. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до самоопредѣление на съзнанието си, вследствие на което се оплакватъ отъ живота, считатъ, че сѫ нещастни. Нещастието на хората се дължи на отсѫ- ствие на любовьта. Срѣщате двама млади, които се обичатъ. Като се оженятъ, тѣ се радватъ, че любовь царува въ дома имъ. На втората година, обаче, животътъ имъ се разваля.—Защо?—Любовьта ги напуснала. — Не, любовьта никога не напуща човѣка. Ако употрѣбите насилие срещу нея и затворите вратата на дома си, тя ще отстѫпи, ще си замине. Докато вратата на дома ви е отворена, тя никога нѣма да ви напусне. Вижте, какво прави момъкътъ, който обича нѣкоя мома. Той обикаля дома й, гледа презъ прозорцитѣ, иска да я види. Тя не му обръща внимание, но той върви подиръ нея. Щомъ момата се ожени, тя затваря вече вратата си за всички, и любовьта я напуща. Любовьта отстѫпва само предъ затворената врата. Докато вратата е отворена, никой не е въ състояние да изпѫди любовьта. Апостолъ Павелъ казва: Заради любовьта си къмъ Бога, станахме посмѣшище на хората и на ангелитѣ,—Лошо ли бѣше положението на апостолъ Павелъ? Мъчнотията му се заключаваше само въ това, че той живѣеше и на физическия, и въ духовния свѣтъ, вследствие на което изпадаше въ противоречия. Запримѣръ, той често се молилъ, да го освободи Богъ отъ тръна, който се намиралъ въ плътьта му, но Господъ му отговарялъ: Достатъчна ти е благодатьта, която имашъ. Какво представя трънътъ за човѣка? — Всѣки недостатъкъ, всѣка липса въ човѣка е трънъ въ неговата плъть. Ако нѣма пари, ако нѣма здраве, ако нѣма знание, ако паметьта на човѣка е слаба това сѫ разни видове тръне. Добре е човѣкъ да има силна паметь, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметьта му е слаба. Да има човѣкъ трънъ въ плътьта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нѣщата. Единъ българинъ отишълъ на една турска баня да се кѫпе. Това било въ турско време. Въ този моментъ въ банята влѣзълъ единъ турски бей и седналъ до една отъ курнитѣ, съседна съ тази, на която българинътъ се кѫпѣлъ. Като се обливалъ съ вода, българинътъ поглеждалъ къмъ тѣлото си, потупвалъ се отъ време на време и тихо си приказвалъ: Никой досега не се е докосналъ даже съ пръстъ до тѣлото ми. Като чулъ тѣзи думи, беятъ скочилъ отъ мѣстото си, отправилъ се къмъ българина и казалъ: Гяуръ, махни се оттукъ! Българинътъ напусналъ мѣстото си, поклонилъ се учтиво на бея и отишълъ на друга курна. Турчинътъ го проследилъ съ погледа си и пакъ му извикалъ: Махни се оттукъ! Азъ искамъ да се мия на тази курна. Българинътъ веднага напуснали и тази курна, поклонилъ се и отминалъ на трета. Като видѣлъ всичко това, беятъ се обърналъ къмъ българина съ думитѣ: Слушай, приятелю, докато носишъ този умъ и докато имашъ този характеръ, никой нѣма да се докосне до тебе. Следъ това и двамата продължили спокойно да се кѫпятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ и от- стѫпчивъ. Ако на една курна не може да се мие, на друга ще отиде. Банята има много курни, все ще се намѣри една свободна курна, дето човѣкъ може да се измие. Дето има свободно мѣсто, тамъ човѣкъ може да се окѫпе. Не считайте, че като сте дошли на земята, вие трѣбва да бъдете на първо мѣсто, да бъдете учени, добри, силни, богати. Това сѫ идеи, къмъ които човѣкъ трѣбва да се стреми, но туй не значи, че тѣзи идеи могатъ да се реализиратъ въ единъ животъ. Нѣкой казва, че иска да роди нѣщо хубаво. Щомъ пожелае да роди нѣщо хубаво, човѣкъ непременно ще излѣзе отъ рая. Излѣзе ли отъ рая, лошитѣ мисли и чувства ще го последватъ. Не е въпросъ човѣкъ да роди нѣщо хубаво, но той трѣбва да се стреми да се върне къмъ Бога, къмъ Първата Причина на нѣщата, да подобри своя животъ. — Какъ да подобря живота си? — Като считашъ, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Не гледашъ ли по този начинъ на нѣщата, ти си слабъ човѣкъ. Както житното зърно се справя съ пръстьта, която е надъ него, и излиза на повърхностьта на земята, дето вижда слънцето и се отправя къмъ него, така всѣки човѣкъ може да се справи съ своитѣ мъчнотии и противоречия и да излѣзе на бѣлъ свѣтъ, да се грѣе на топлитѣ слънчеви лъчи. Всѣки човѣкъ трѣбва да преодолѣе мъчнотията, която е надъ него, да я смекчи и да подаде главата си навънъ. Всѣка мисъль, която води човѣка къмъ отчаяние, не е нищо друго, освенъ пръстьта, която е засипала неговото съзнание. Освободи ли се отъ тази, пръсть надъ съзнанието си, той е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието. Като се намѣри въ нѣкаква мъчнотия, човѣкъ казва: Тази работа нѣма да я бъде, ще се мре. — Отъ човѣка зависи да умира или не. Ако той реши, че трѣбва да изпълни задачата на живота си правилно, животътъ му може да се продължи. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. Искате ли да бѫдете учени, богати, щастливи, можете да станете такива, но трѣбва да учите. Започнете отъ най-малкитѣ величини, отъ микробата, запримѣръ, и постепенно вървете къмъ по-голѣмитѣ. Не е достатъчно да кажете за вълка, че е вълкъ. Като изучавате вълка, вие трѣбва да знаете, кое качество го характеризира като вълкъ. Егоизъмътъ е качество, което опредѣля вълка. Следователно, когато срѣщаме човѣкъ, който е вложилъ духа, душата, ума и сърдцето си за служене изключително на себе си, казваме, че това е вълкъ, облѣченъ въ човѣшка форма. Много нѣща изучаватъ ученицитѣ, безъ да разбиратъ тѣхния дълбокъ смисълъ. Запримѣръ, тѣ говорятъ за петоѫгълникъ, за четириѫгълникъ, за триѫгълникъ, за ѫгълъ, за права линия, за точка, но кѫде, при какви условия въ живота си могатъ да ги приложатъ, не знаятъ. Тѣ казватъ, че точката нѣма никакво измѣрение, но кога трѣбва да се приложи, не знаятъ. Много просто.. Когато иска да разреши въпроса за собственостьта, човѣкъ трѣбва да се превърне на точка, да не заема никакво пространство. Ако нѣкой иска да стане богатъ, чрезъ храната той трѣбва да влѣзе въ устата на нѣкой милиардеръ, и оттамъ да проникне въ клеткитѣ на неговия мозъкъ, да започне да му влияе. Милиардерътъ ще отвори кесията си и ще започне да раздава. Обаче, човѣкъ трѣбва да владѣе изкуството, да се превръща на точка. Сега, като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате, освенъ обикновената още и Божествената наука, да знаете, каква е програмата ви за всѣки день, да знаете смисъла на числата и да познавате, кога какво число сте. За всѣки даденъ мометнъ човѣкъ представя известно число, което съдържа въ себе си опредѣленъ брой енергии, както и опредѣлени качества. Докато числата на физическия свѣтъ сѫ дѣлими, безъ никакъвъ остатъкъ, тѣ не създаватъ споръ между хората. Обаче, ако при дѣлението имъ се явява остатъкъ, тѣ пораждатъ споръ между хората. Първитѣ числа сѫ рационални. Тѣ иматъ приложение на физическия свѣтъ. Вторитѣ сѫ ирационални. Тѣ иматъ приложение въ духовния свѣтъ. Следоватено, всѣко нѣщо, което човѣкъ може да направи на физическия свѣтъ, показва, че той работи съ рационални числа. Не може ли да направи нѣщо на физическия свѣтъ, това показва, че той работи съ ирационални числа. Ирационалнитѣ числа представятъ връзка между физическия и духовния свѣтъ. Искате ли да приложите ирационалнитѣ числа въ живота си, подържайте навсѣкѫде морала „отъ менъ да мине“. Пазарили сте единъ работникъ съ 50 лв. надница. Като му плащате, дайте му 51 лв. —отъ васъ да мине. Нѣкой ви дължи 50 лв., но не му достига единъ левъ, дава ви 49 лв. — отъ васъ да мине. Всѣки най-малъкъ придатъкъ къмъ нѣщата служи за съграждане на нѣщо добро, красиво въ човѣшкия характеръ. Всѣка добра мисъль, всѣко добро чувство, които храните къмъ даденъ човѣкъ, се складиратъ въ подсъзнанието му, като резервенъ материалъ за неговото бѫдеще развитие. Съвременнитѣ хора, както и съвременнитѣ окултни ученици, страдатъ отъ ненужна критика. Кѫде какво видятъ, тѣ всичко критикуватъ, безъ да подозиратъ, че по този начинъ, чрезъ отрицателнитѣ мисли и чувства, тѣ създаватъ една тъмна атмосфера, въ която сами могатъ да се изгубятъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“! Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговетѣ си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелитѣ си, ако не ви отговорятъ съ сѫщото, поне ще престанатъ да ви пакостятъ. Като прилагате това правило, вие отчасти ще се домогнете до науката на живота. Една отъ задачитѣ на ученика е да преодолѣе своята срѣда, да се справи съ наследственитѣ си чърти. Това зависи отъ самоопредѣлението на човѣшкото съзнание. Това е великъ законъ въ Битието, споредъ който, за да се развивате правилно, частитѣ трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ Цѣлото. Тази година всички трѣбва да работите за самоопредѣление на съзнанието. Като работите по този начинъ, вие ще разберете, че за да станете учени, трѣбва да дружите съ учени хора, като срѣда, която може да ви помогне. За да станете добри, трѣбва да дружите съ добри хора, като срѣда, която може да ви помогне. Ако искате да придобиете добра обхода, трѣбва да дружите съ хора, които иматъ добра обхода. Малко хора иматъ правилна обхода. Отъ гледището на невидимия свѣтъ, физическиятъ представя богато изложение. Всѣки човѣкъ, колкото малъкъ да е, представя свѣщь, отъ свѣтлината на която нѣкой може да се ползува. Човѣкъ не може да живѣе, както иска. Отклони ли се отъ правия пѫть, той ще носи последствията на своето отклоняване. Човѣкъ може да живѣе и като Каина, но въ края на краищата ще извърши едно престъпление, за което скъпо ще плати. Ако живѣе като Авела, той може да бѫде убитъ, но за предпочитане е да бѫде убитъ, отколкото да убива. За предпочитане е човѣкъ да се роди въ рая, отколкото извънъ рая. Който се е родилъ извънъ рая, той всѣкога е недоволенъ. Недоволството показва, че извънъ рая човѣкъ ражда мъжки деца, отъ които едното непременно ще убие другото. Най-после той трѣбва да роди трети синъ, който ще остане живъ. Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка лоша мисъль ражда още една мисъль, които започватъ да се борятъ, докато едната унищожи другата. Всѣко лошо чувство ражда второ чувство, които сѫщо влизатъ въ борба помежду си. Всѣки день човѣкъ може да бѫде въ положението на Адама или на Ева, да се намира предъ дървото за познаване на доброто и на злото; всѣки день човѣкъ може да бѫде изкушаванъ и да грѣши; всѣки день човѣкъ може да бѫде въ рая и вънъ отъ рая; всѣки день човѣкъ може да бѫде въ положението на Каина и да убива, или въ положението на Авела и да го убиватъ, или въ положението на Сита и да живѣе, да радва родителитѣ си. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ още не е разрешилъ задачата на Адамъ и на Ева. И до днесъ той още продължава да влиза и да из лиза отъ рая. Това сѫ процеси, които всѣки моментъ ставатъ въ човѣшкия животъ. Всѣки день човѣкъ може да бжде Христосъ, Който отива за Египетъ, и следъ това започва да проповѣдва; всѣки день човѣкъ може да бѫде Пилатъ, Юда, Павелъ и т. н. И най-после, човѣкъ може да бѫде възкръсналиятъ Христосъ.—Кога може човѣкъ да възкръсне? — Когато влѣзе да живѣе въ Божествения день. Докато е въ човѣшкия день, никакво възкресение не може да се очаква. Това не става по буква. Милиони пѫти трѣбва да се завърти земята, докато влѣзе човѣкъ въ Божествения день на живота и възкръсне. Когато дойде до самоопредѣление на съзнанието си, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения день, дето го очаква възкресение. При това положение, той включва въ себе си всичко най-красиво и велико. Това е човѣкътъ, въ пълния смисълъ на думата, който е станалъ, оживѣлъ и възкръсналъ. Това е човѣкътъ, който служи на Бога по всички правила. Докато не мине презъ процеситѣ ставане, оживѣване и възкресение, човѣкъ не е още завършенъ процесъ. Ставането подразбира събиране на материалъ за градежъ. Оживѣването подразбира развиване на тѣлото. Възкресението пъкъ представя развиване на съзнанието. Желая тази година всички да възкръснете. Възкръснете ли веднъжъ, никакъвъ страхъ да не остане въ васъ. Вложете любовьта вѫтре, а страхътъ отвънъ. При това положение, вие ще придобиете животъ, сила, знание и слава. Вложите ли страха вѫтре, а любовьта остане отвънъ, вие сте изложени на смърть. Когато доброто е вѫтре въ васъ, а злото отвънъ, вие ще победите всички мѫчнотии и противоречия. Ако злото е вжтре, а доброто отвънъ, вие ще бѫдете победени. Когато мѫдростьта е вжтре въ човѣка, а глупостьта отвънъ, той върви отъ слава въ слава, отъ величие въ величие. Когато глупостьта е вѫтре въ човѣка, а мѫдростьта отвънъ, той върви отъ безчестие въ безчестие. Любовьта, мѫдростьта, истината, доброто, за които говоримъ, не сѫ абстрактни понятия, но реални. Тѣ се проявяватъ въ живота. Вънъ отъ живота, доброто не сѫществува. Вънъ отъ живота, любовьта не сѫществува. За да проявятъ любовьта си, много ангели слизатъ на земята и се влюбватъ въ нѣкой хора, съ цель да ги подигнатъ, да имъ дадатъ нѣщо хубаво отъ себе си. Като прекаратъ известно време на земята, тѣ заминаватъ, като оставятъ адреса си на своитѣ възлюбени, да имъ пишатъ всѣкога, когато се намѣрятъ въ нужда. Обаче, най-малката неточность въ адреса може да стане причина за загубване на писмото. Изгуби ли се писмото ви, никакъвъ отговоръ не чакайте. Не само това, но съдържанието на писмото трѣбва да бѫде красиво. Като пишете писма до възвишенитѣ сѫщества, никога не трѣбва да се оплаквате. Никога не пишете, че сте сиромаси, че сте нещастни и т. н. Когато съдържанието на писмото е красиво, от- говорътъ никога не се забавя. Сега, нека всѣки отъ васъ напише едно красиво писмо до невидимия свѣтъ и да чака отговоръ. — Ще получимъ ли отговоръ на писмото си? — Ако житното зърно е посадено, както трѣбва, то непременно ще изникне. Щомъ храната отиде въ стомаха, тя непременно ще се смели. Когато мисъльта попадне въ мозъка и започне да расте, тя непременно ще се реализира. Когато желанието попадне въ сърдцето, не го мушкай съ остенъ, остави го спокойно, то само ще достигне своята крайна цель. Всѣко нѣщо, поставено на своето мѣсто, дава добри резултати. Сега, вложете въ себе си идеята, всѣки день да внасяте въ ума си по една красива мисъль, да градите мисъль-форми, които да се материализиратъ на физическия свѣтъ. Внасяйте всѣки день по едно красиво желание въ сърдцето си, което да расте и да се развива, да даде плодъ на физическия свѣтъ. Бѫдете добри зидари и строители! Всѣки день принасяйте жертва жива и благоугодна на Бога, въ знакъ на благодарность за живота и здравето, което ви е далъ. Имате ли животъ и здраве, всичко можете да постигнете. Любовьта носи пълния животъ. * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 16. януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАКОНЪ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИ - — ЗАКОНЪ ОПУЛЕНСЪ Размишление върху милосърдието. Кое число сме днесъ?—Девети януарий. — Каква часть отъ годината представя числото деветь? Срѣщате единъ търговецъ, който купува стока, пълни дюкяна си. По цѣли дни той тича отъ единъ пазаръ на другъ, да купува, стока. Сърдцето му трепти, свива се, да купи, колкото се може повече стока. Като напълни дюкяна си, сърдцето му пакъ трепти, но сега има друго желание, часъ по-скоро да продаде стоката си, да изпразни дюкяна си. Какъ можете да си обясните тия противоположни състояния на търговеца? Не е ли това противоречие? Днесъ го виждате, какъ пълни дюкяна си, следъ известно време се стреми да го изпразни, да продаде всичко. Този процесъ се извършва и въ природата. Най-голѣмиятъ търговецъ въ свѣта е сърдцето: ту се пълни, ту се празни. Когато работитѣ на този търговецъ вървятъ добре, всички го почитатъ, но забъркатъ ли се работитѣ му, той се обявява въ фалиментъ. При това положение всички негови клиенти го изоставятъ. Движението на сърдцето показва, че въ природата съществува ритмусъ. Презъ време на движението въ сърдцето първо се явява едно течение, което отговаря на възприемане. Когато възприемането стигне най-високата си точка, въ сърдцето се явява течение, противоположно на първото — изпразване. Това съ тъй нареченитѣ процеси на възлизаме и на слизане. Сърдцето на сегашния човѣкъ не е дошло още до своето усъвършенствуване, още има да се развива. Ако разгледате сърдцето на мѫжа и на жената, ще видите, че тѣ се различаватъ по строежъ, по кръвь, по нерви, по пулсъ и т. н. Наблюдавано е, че между процеситѣ, които се извършватъ въ сърдцето на мѫжа и въ това на жената, става пълна обмѣна: когато сърдцето на мѫжа се пълни, сърдцето на жената се празни. Обратно: когато сърдцето на жената се пълни, сърдцето на мѫжа се празни. Невъзможно е въ единъ и същъ моментъ две сърдца да се пълнятъ или празнятъ. Сърдцата на мѫжа и на жената образуватъ елипса. Въ този смисълъ, дветѣ сърдца образуватъ човѣка. И тъй, що е човѣкътъ?— Човѣкъ представя елипса, която има два центъра, два полюса, две сърдца. Въ природата тия полюси се поляризиратъ, а отъ време на време смѣнятъ мѣстата си. Да се мѣсти единъ центъръ, това значи, да се проявява. Мнозина говорятъ за природнитѣ закони, но не ги разбиратъ. Не само обикновенитѣ хора, но даже и учени, капацитети въ науката, не разбиратъ, какво въ сѫщность представя единъ природенъ законъ. Всѣки природенъ законъ подразбира извършване на единъ процесъ въ две противоположни посоки, докато се образува крѫгъ. Запримѣръ, сѫдбата, сѫденето е природенъ законъ. Когато сѫдятъ нѣкого, започва единъ процесъ, който върви въ две противоположни посоки, въ лѣва и въ дѣсна. Отдѣсно е мѫжътъ, а отлѣво — жената. Това показва, че когато отсѫжда едно дѣло, природата никога не сѫди само единъ човѣкъ. Едновременно тя сѫди и мѫжа, и жената въ човѣка. Всѣкога дѣлото се свършва въ полза на жената: мѫжътъ се осѫжда, а жената се оправдава. За всѣко нѣщо е виновенъ мѫжътъ. Отъ хиляди години насамъ мѫжътъ се мѫчи да осѫди жената, но не успѣва. Правото е на страната на жената. — Защо? — Защото мѫжътъ никога не е страдалъ. Какво нѣщо е страдание, той не знае. Мѫжътъ мисли, че като воюва, като го раняватъ, като гладува, той страда.—Не, това още не е страдание. Ако става въпросъ за страдание, само жената знае, какво нѣщо е страданието. Сега, като говоря за мѫжа и за жената, азъ ги разглеждамъ като принципи въ живота. Мѫжътъ представя грубия принципъ въ живота, отъ който произлиза злото. Жената представя мекия принципъ, отъ който произлиза доброто. Обаче, и двата принципа иматъ една и сѫща основа. Рече ли човѣкъ да се отдѣли отъ общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувствува и действува по своя инициатива, той е далъ пѫть на злото въ себе си, т. е. на грубия принципъ въ природата. Докато мисли, че е независимъ, че нѣма подобенъ на него, човѣкъ е на кривъ пѫть. Човѣкъ е свободенъ и може да се прояви дотолкова, доколкото е далъ пѫть на Божественото начало въ себе си. Вънъ отъ Божественото той не е свободенъ. Това се отнася до мѫжкия принципъ въ човѣка, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично въ каква външна форма се проявява, като мѫжъ, или като жена. Двама души тръгватъ отъ единъ общъ пунктъ. До известно мѣсто вървятъ заедно. После тѣ се натъкватъ на единъ кръстопѫть. Единиятъ настоява да вървятъ налѣво, другиятъ — надѣсно. Всѣки иска да се прояви, неговата дума да се чуе. Като не дойдатъ до никакво споразумение, единиятъ тръгва надѣсно, другиятъ — налѣво. Следъ известно време тѣ се срѣщатъ, поздравяватъ се и пакъ тръгватъ заедно. Възможно е единиятъ отъ тѣхъ да закъснѣе малко въ пѫтя си. Важно е, човѣкъ да реализира желанията си; колко време е било нужно за реализирането имъ, не е важно. Такова е отношението между двата принципа въ природата, които излизатъ отъ общъ центъръ, но впоследствие се раздѣлятъ, поляризиратъ се. Всѣки принципъ трѣбва да реализира желанията си, като се движи по свой пѫть и работи съ свои специфични методи. Въ пѫтя на движението си, човѣкъ образува и прави, и криви линии. По-леко е да се движи човѣкъ по прави линии, отколкото по криви. Кривитѣ линии подразбиратъ сложно движение. Обаче, не мислете, че всѣкога движението по права линия е свързано съ доброто, а движението по крива линия е свързано съ злото. Има прави линии на доброто, но има и прави линии на злото. Има криви линии на доброто, има и криви линии на злото. Злото и доброто сѫ относителни величини. Това, което е зло за едного, за другиго е добро. Обратно: това, което е добро за едного, за другиго е зло. Запримѣръ, ако отидете на гости въ дома на нѣкой земедѣлецъ, той веднага ще заповѣда да за- колятъ за васъ едно агънце и да го опекатъ. Цѣлото семейство е доволно, че сте ги посетили, и всички се нареждатъ около трапезата, ядатъ, смѣятъ се. Тѣ мислятъ, че сѫ направили добро, като сѫ заклали едно агънце, за да ви укажатъ по-голѣмо внимание. Въ сѫщность, клането на животнитѣ е пре- стѫпление. Отъ гледището на животнитѣ това е зло. Какво по-голѣмо зло можете да причините на едно животно отъ това, да отнемете живота му? Въ живота на човѣка има такива желания, които, ако се реализиратъ, причиняватъ единъ родъ страдания; ако не се реализиратъ, причиняватъ другъ родъ страдания. Обаче, има и такива желания, които и като се реализиратъ, и като не се реализиратъ, причиняватъ радость. Има радости въ живота на човѣка, които носятъ следъ себе си скръбь; има и такива скърби, които носятъ следъ себе си радость. Мнозина очакватъ радоститѣ въ живота имъ да следватъ една подиръ друга. За физическия свѣтъ, обаче, това е невъзможно. Само въ Божествения свѣтъ, който включва всичко въ себе си, радоститѣ могатъ да бѫдатъ непреривни. Въ човѣшкия животъ скърбитѣ и радоститѣ се намиратъ въ отнешение 2:1; на две скърби, една радость; на две злини една добрина. Радостьта е по-интенсивна отъ скръбьта, затова на две скърби се пада една радость. Колкото повече човѣкъ напредва въ духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбитѣ и радоститѣ е обратно. На една скръбь се падатъ две радости: 1 :2. Духовниятъ човѣкъ и като страда, пакъ се радва. Такова е било състоянието на мѫченицитѣ въ времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето вѣрую. Понеже разбирали смисъла на страданията, тѣ се радвали, че били удостоени да страдатъ за своята идея. Който не разбира смисъла на страданията, той се мѫчи, роптае, недоволенъ е, че страда. Ако искате да знаете, дали сте обикновенъ човѣкъ или духовенъ, проследете, на колко страдания, колко радости ви се даватъ. Ако на две страдания имате една радость, вие сте обикновенъ човѣкъ. Ако на едно страдание ви се падатъ две радости, вие сте отъ напредналитѣ ученици. Човѣкъ трѣбва да гледа на страданията като на условия да прояви душата си. Въ духовния свѣтъ, между многото радости е допуснато едно страдание, като единъ необходими дисонанси. Както въ музиката е необходимъ поне единъ дисонансъ, така и въ духовния животъ е нужно едно страдание.. Съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че въ Битието сѫществува единъ великъ законъ, нареченъ опуленсъ — законъ за възможности. Окултиститѣ го наричатъ законъ на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученость и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болести. Въ кое отъ тия положения ще се намѣри човѣкъ, това е строго опредѣлено — — зависи отъ работата, отъ усилията на човѣка. Срѣщате единъ търговецъ, който ви се оплаква, че дюкянътъ му е пълен съ стока, добре нареденъ, но нѣма клиенти, никой не влиза да пазарува. Като гледа, колко добре работятъ съседитѣ му, той се чуди, коя е причината на това. Много просто—другитѣ търговци сѫ работили, затова днесъ жънатъ последствията на своята работа и трудъ. Гледате две съседни ниви. На едната нива житото е израсло високо, класоветѣ му сѫ едри, пълни. Другата нива е обрасла съ бодили, тукъ-тамъ стърчатъ по нѣколко класа жито. Коя е причината за двата различни резултата? — Първиятъ земедѣлецъ е разорали два-три пѫти нивата си и следъ това я засѣлъ съ добро семе. Вториятъ земедѣлецъ я разоралъ само единъ пѫть и небрежно хвърлилъ семето. Първиятъ земедѣлецъ е работилъ на нивата и вѣрвалъ въ добрия резултатъ. Вториятъ хвърлилъ житото и не се интересувалъ отъ резултата. Следователно, ако търговецътъ, на когото работата не върви, вложи вѣра, че ще дойдатъ клиенти, че работата му ще напредне, наистина положението му ще се подобри: днесъ ще дойде единъ клиентъ, утре двама докато единъ день той се види обиколени съ много клиенти. Стоката му ще се търси, както на съ- седитѣ. Като вѣрва и мисли добро, човѣкъ постепенно привлича доброто на своя страна. Като ученици, вие трѣбва да прилагате вѣрата въ живота си, за да постигнете своитѣ желания. Какви сѫ желанията на ученика? Ученикътъ има желание да придобие знания, да бѫде талантливи, да бѫде здрави, за да се прояви. Да се прояви човѣкъ, това е естествено желание, но важно е въ каква посока ще се прояви. За да се проявятъ умътъ, сърдцето и волята на човѣка, правилно нужно е тѣ да бѫдатъ добре развити. Това не се постига изведнъжъ. Камъкъ по камъкъ трѣбва да слага човѣкъ въ своя умъ и своето сърдце, за да може единъ день да изгради нѣщо цѣлостно. За да се образува една капка вода, милиони частици водородъ и кислородъ трѣбва да се съединятъ. Други милиони частици сѫ работили, за да образуватъ втора капка вода. И така, капка следъ капка, тѣ се събиратъ, за да образуватъ рѣки, морета и океани. Така се групиратъ мислитѣ една съ друга, за да образуватъ една мисъль - форма, видима или осезаема отъ всички. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, за да се ползува разумно отъ условията на живота. Които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че могатъ да постигнатъ всичко по магически начинъ, като Мойсея. Наистина, Мойсей махна съ тояжката и постигна нѣщо, но той имаше знания. Мойсей бѣше изучавалъ великата окултна школа въ Египетъ, той бѣше посветенъ. Той трѣбваше да се роди евреинъ, да бѫде хвърленъ въ водата, дето дъщерята на фараона да го види и възлюби Мойсей не бѣше обикновено дете. И като малко дете, турено въ кошница, той бѣше съ отворени очи. Царската дъщеря го възлюби и пожела да го вземе за свое дете. Това съчетание на условията бѣше предвидено отъ невидимия свѣтъ, за да може Мойсей да отиде въ Египетъ, да се учи въ Школата на Всемирното Бѣло Братство, която по това време се намираше тамъ. Мойсей обичаше своя народъ и, като гледаше несправедливото отнасяне на египтянитѣ къмъ евреитѣ, чувството на справедливость силно говорѣше въ него. При една разправия между евреинъ и египтянинъ, на която Мойсей бѣше зритель, въ него възникна силно негодуване къмъ египтянина, като виновникъ на разправията, и той се нахвърли върху него и го уби. Следъ това той зарови тѣлото му въ пѣсъка и се скри като мислѣше, че никой не го е видѣлъ. На другия день двама евреи се разправяли помежду си. Мойсей пожелалъ да ги примири, но единъ отъ тѣхъ му казалъ: Да не мислишъ, че и мене можешъ да убиешъ и заровишъ въ пѣсъка, както направи вчера съ египтянина? Тогава Мойсей се уплашилъ и избѣгалъ въ пустинята, дето прекаралъ цѣли 40 години, като овчарь. Какво представя пустинята? — Животъ на чистота. Въ пустинята човѣкъ може да научи чистотата и после да влѣзе между хората да имъ помага. Цѣли 40 години трѣбваше Мойсей да пасе овцетѣ, да изучава живота на овчаритѣ, за да стане истински ученикъ и да бѫде изпратенъ въ Египетъ, да освободи евреитѣ отъ робството, въ което се намираха. Следователно, който иска да стане ученикъ, той трѣбва предварително да е миналъ презъ овчарството, да е пасълъ овце, да е носѣлъ овчарска тояга. Окултниятъ ученикъ трѣбва да има дълбоки разбирания за нѣщата. Цѣли 40 години трѣбваше Мойсей да пасе овце въ пустинята, да съзерцава, да размишлява, за да го изпрати Богъ въ Египетъ, да освободи своя народъ отъ египетското робство. Въ първия моментъ Мойсей се отказа да изпълни мисията си, понеже заекваше. Богъ му каза, че ще изпрати при него брата му Арона за помощникъ. Кога човѣкъ заеква? — Когато нѣщо не му достига. Мойсей разбираше външната, механическата страна на живота много добре, но трѣбваше още много да мисли, докато дойде до онази дълбока мисъль, да разбира вътрешния смисълъ на живота. Да разбира човѣкъ само външната страна на нѣщата, това е ин- дивидуалниятъ животъ. Законитѣ на Мойсея говорятъ, именно, за външно разбиране на живота. Тѣ бѣха много строги. Ако тѣзи закони се прилагатъ днесъ, човѣчеството не би ги издържало. Всѣки моментъ хората щѣха да се намиратъ подъ тѣхната отговорность. Мойсеевиятъ законъ е сѫществувалъ на времето си, но и до днесъ още се прилага между хората. По външенъ или вжтрешенъ пѫть, той всѣкога се налага. Когато човѣкъ наруши единъ отъ великитѣ Божии закони, Мойсеевиятъ законъ се прилага върху него въ видъ на нещастие, страдание, болесть, смърть и т. н. — Нали човѣкъ е свободенъ да се прояви, както иска?—Човѣкъ е свободенъ само въ любовьта. Вънъ отъ любовьта, той нѣма никаква свобода. Любовьта прави човѣка свободенъ, а безлюбието го ограничава. Казвате, че Мойсеевиятъ законъ е строгъ. Той е чукътъ на скулптора, който удря върху камъка, да извае нѣщо отъ него. Ако удря, безъ да извае нѣщо добро, чукътъ е безпредметенъ. Обаче, ако извае една хубава статуя, чукътъ е на мѣстото си. Често хората изпадатъ въ една обща грѣшка, а именно, всѣки си мисли, че като него другъ нѣма. Това се отнася само за Бога, за Цѣлото. Като Бога нѣма другъ въ свѣта, но като частитѣ има много. Много сѫ частитѣ въ свѣта, но и тѣ иматъ нѣщо, по което си приличатъ. Много търговци има въ свѣта, и всички иматъ строго опредѣлена цель: да купуватъ стока и да я продаватъ. Сега, щомъ сте дошли на земята, вие ще изучавате закона опуленсъ, да видите, че човѣкъ минава презъ дветѣ възможности на живота; той ще страда и ще се радва. Които не разбиратъ този законъ, търсятъ животъ безъ страдания, или поне страданията да се разрешаватъ сами по себе си, безъ никаква работа. — Не, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, разумно да се справя съ страданията и мѫчнотиитѣ си. Само високодуховниятъ човѣкъ може да мине сравнително лекъ животъ, защото знае, какъ да решава задачитѣ си. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, ще мине презъ всички перипетии, презъ които семето минава: ще изникне, ще цъвне, ще завърже плодъ и ще узрѣе. Това сѫ процеси, които създаватъ редъ противоречия въ човѣка, но той неизбѣжно трѣбва да ги реши. Правата мисъль разрешава правилно задачитѣ на човѣка. Лесно е да каже човѣкъ за себе си, че постѫпкитѣ му сѫ прави, но той трѣбва да знае, какъ неговитѣ постѫпки се отразяватъ и върху ближнитѣ му, а не само върху него. Ако постѫпката на единъ ученикъ е добра, тя първо трѣбва да срещне удобряването на учителя, а после и на съученицитѣ му. Не я ли удобри, учительтъ има право да изпѫди ученика вънъ отъ класа. Ама постѫпката на учителя била груба. Това е въпросъ на разбиране. Ако учительтъ е силенъ, той ще изпѫди ученика навънъ, ще му даде добъръ урокъ. Ако е слабъ, той ще започне да му говори, да обяснява, защо постѫпката му не е добра. Има ли нѣщо лошо въ изпѫждането на ученика вънъ отъ класа? По отношение на този ученикъ, учительтъ е силна, буйна рѣка, която всичко завлича. За да не го завлѣче, тя го изпѫжда навънъ. Като знае това, ученикътъ трѣбва да бжде послушенъ, да не излиза срещу силнитѣ течения и движения въ природата. Трѣбва ли човѣкъ да се постави срещу движението на земята? За да не го завлѣче земята, човѣкъ трѣбва да стои на километри далечъ отъ нея. И тъй, когато дойде до положение да изправя своя характеръ, или нѣкои свои погрѣшки, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно безпощаденъ. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на небето, тамъ ще изправятъ погрѣшкитѣ си. Това значи, да мисли човѣкъ, че като стане професоръ, тогава ще изправи погрѣшкитѣ си.—Не, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ си, докато е въ училището, докато се учи. Мнозина се отказватъ отъ изправяне на погрѣшкитѣ си, понеже и безъ това животътъ имъ билъ пъленъ съ безпокойства и страдания. Наистина, човѣкъ има страдания, но той има и радости. Като хвърля мрежата въ водата, рибарьтъ размжтва водата, но съ това заедно и риба лови. Ако водата не се размжти отъ мрежата, никаква риба не може да се улови. Помнете: каквото изпитание и да ви дойде, не бързайте да се произнасяте върху него, не роптайте противъ Бога. Който се е опиталъ да каже празна дума по адресъ на Бога, той всѣкога се е намиралъ вънъ. — Кѫде вънъ? — Вънъ отъ Школата, вънъ отъ живота. Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човѣкъ трѣбва да знае, какво и какъ да говори. Че нѣкой страдалъ, че падналъ на пѫтя и се окалялъ, това не влиза въ смѣтката на разумния свѣтъ. — Ама достойнството си изгубихъ. — Христосъ не изгуби ли достойнството си, когато цѣлъ легионъ римски войници се поругаха съ Него? При това, Той не бѣше обикновенъ човѣкъ, но Синъ Божий, дошълъ на земята да спаси човѣчеството. Невидимиятъ свѣтъ не можа ли да помогне на Христа? Друга бѣше задачата на Христа. Той трѣбваше да понесе тия страдания, за да прокара пѫть къмъ Божествения свѣтъ. Съ всѣки ударъ, който идѣше отъ камшицитѣ на римскитѣ войници, Христосъ правѣше връзка съ разумния свѣтъ. Всѣки ударъ служеше на Христа за пѫть, по който Божествената енергия течеше къмъ Него. Следователно, когато иска да възпитава хората, Богъ първо имъ взима ума, и тѣ започватъ да се биятъ едни други. Щомъ се биятъ помежду си, то е все едно, че възставатъ противъ Бога. Щомъ възстанатъ противъ Бога, тѣ получаватъ бой на общо основание. Нѣма човѣкъ въ свѣта, простъ или ученъ, който, като е влѣзълъ въ борба съ силния, да не е платилъ. Казано е въ Писанието: „Не води борба съ силния“. — Защо? — Защото Божиитѣ закони сѫ всѣкога справедливи. Още преди създаването на вселената, Богъ е предвидилъ всичко. Той е опре- дѣлилъ, кои души, кога трѣбва да се радватъ и кога — да страдатъ, кои да падатъ и кои да се подигатъ. Всичко, което става въ свѣта, е допуснато да стане, съ цель човѣшката душа да се подигне. — Не може ли свѣтътъ да бѫде създаденъ по другъ начинъ? — Тъй както днесъ е създаденъ свѣтътъ, ло-добъръ начинъ отъ този не може да се намѣри. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да бѫдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. Както добриятъ ученикъ пита учителя си за всичко и слуша неговия съветъ, така трѣбва да постѫпва и човѣкъ по отношение на Бога. Той трѣбва да се допитва до Бога и да слуша Неговитѣ съвети. Не се ли допитва човѣкъ до Бога и върши всичко по свое лично разбиране, той ще се намѣри вънъ. И жената ще бѫде изпѫдена навънъ, както и мѫжътъ. Като казвамъ, че правото е всѣкога на страната на жената, азъ имамъ предъ видъ принципа на любовьта, мекия принципъ въ всѣки човѣкъ. Любовьта никога не може да грѣши и не може да бѫде сѫдена. Човѣшката мѫдрость, обаче, резултатъ на човѣшкия умъ, всѣкога има условия да грѣши. Щомъ грѣши, човѣкъ ще бѫде изпѫденъ навънъ, да изпита лошитѣ условия на живота: студъ, мракъ, лишения. Който се подава на съветитѣ на човѣшкия умъ, безъ да се допитва до Божественото въ себе си, той има условия да грѣши. Значи, всѣка крива мисъль, всѣко криво чувство въ човѣка все ще иматъ нѣкакво външно отражение върху него. Когато иска да смири нѣкого, Богъ му дава известенъ физически недостатъкъ, като противоречие въ живота му, чрезъ което да расте и да се подига. Мойсей разполагаше съ голѣма сила. Той направи десеть голѣми чудеса, но като ставаше въпросъ за говорене, тамъ отстъпваше. И тогава той трѣбваше да се обръща къмъ брата си Арона, човѣкъ красноречивъ. Мойсей представя Божественото въ човѣка, а Аронъ — човѣшкото. Мойсей възприемаше направо отъ Божествения свѣтъ, а Аронъ предаваше. Така съединени, тѣ представяха по-голѣма сила, отколкото всѣки единъ поотдѣлно. Законътъ опуленсъ — законъ за въз- можноститѣ, за благоприятнитѣ условия, показва, че човѣкъ е въ сила да се справи съ всички свои състояния. Защо е станало нѣщо така, а не иначе, не питайте. Скъса ли се една струна на цигулката, турете нова. Паднете нѣкъде и навехнете крака си. Превържете крака си и вървете напредъ. Кажатъ ви една обидна дума, турете я настрана и я забравете. Ако кажете на нѣкого една обидна дума, турете обидната дума настрана и изправете погрѣшката си. Дойде ли въпросъ за постъпкитѣ ви, не чакайте хората да се произнасятъ за тѣхъ, дали съ прави или не. Сами преценявайте постъпкитѣ си и като намѣрите, че една постъпка не е права, веднага я изправете. Съвременнитѣ хора съ дошли до положение сами да се изправятъ. Въ това отношение вие трѣбва да бъдете художници, всѣки моментъ да работите въ себе си, да изправяте кривитѣ чърти на вашия характеръ. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате подъ постояненъ вѫтрешенъ гнетъ и ще се чудите, какво сте очаквали, а какво е излѣзло. Какво може да очаква човѣкъ? Като се роди на зе- мята, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Колкото години му сж опредѣлени да живѣе, той трѣбва разумно да ги използува. Не живѣе ли добре, човѣкъ неусѣтно ще се намѣри предъ смъртьта и ще съжалява, че нищо не е разбралъ отъ живота. Който е живѣлъ добре, той не съжалява, че заминава за другия свѣтъ. За него смъртьта е промѣна, презъ която всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Който се е родилъ, той трѣбва да знае, че ще умре. Раждането и смъртьта сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Който не иска да умира, той не трѣбва да се ражда.—Кога умрѣ Адамъ? — — Когато роди Ева,—Кога умрѣ Ева?—Когато роди Каина, своя престѫпенъ синъ. Ева живѣ и следъ това, но както раждането на Ева подготви смъртьта на Адама, така и раждането на Каина подготви смъртьта на Ева. Следователно, въ всѣки човѣкъ има такива мисли, чувства и желания, които подготвятъ неговата смърть. Сѫщевременно, въ него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвятъ неговото раждане. Първитѣ водятъ въ кривъ пѫть, а вторитѣ —въ Божествения пѫть. Ако човѣкъ приложи закона на вѣрата въ живота си, той ще образува само единъ центъръ въ себе си, ще познае Бога и ще Го постави на Неговото мѣсто. Това значи, да придобие човѣкъ Вѣчния животъ. Христосъ казва:. Това е Животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Успѣхътъ, знанието, придобивкитѣ на човѣка въ живота зависятъ отъ вътрешната му връзка съ Бога. Щомъ има тази връзка въ себе си, човѣкъ трѣбва да знае програмата си за всѣки день и да я изпълнява. Не знае ли човѣкъ програмата си на деня, това показва, че връзката му съ Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо, силата на човѣка седи въ тази връзка. Щомъ връзката е прекъсната, човѣкъ е слабъ. Тази е причината, поради която хората се съединяватъ въ общества, въ сдружения. Слушате да се говори, че хората трѣбва да се обединятъ, за да постигнатъ известна цель. Добре е да се обединяватъ хората, но злото седи въ това, че следъ като се групиратъ въ едно цѣло и постигнатъ цельта си, отново се разединяватъ. Когато силни хора се обединяватъ, тѣ образуватъ неразривно цѣло. Мѫдрецътъ, силниятъ човѣкъ е подобенъ на слънцето, което е на небето: само изгрѣва и залѣзва. Какво е мнението на астрономитѣ за слънцето и за звездитѣ, не е важно въ дадения случай, но слънцето ни говори, че човѣкъ трѣбва да бъде мѫдъръ, силенъ. Тъй щото, ако човѣкъ иска да знае, какъвъ трѣбва да бъде, нека погледне къмъ слънцето, къмъ луната и къмъ звездитѣ. Слънцето учи човѣка постоянно да дава. Луната го учи, какъ да се пълни и празни, какъ да разбогатява и осиромашава, а звездитѣ го учатъ, какъ да задържа благословението въ себе си. Звездитѣ представятъ ученитѣ хора, капацитетитѣ въ живота. Луната представя науката, научнитѣ системи. Когато изгрѣе, луната може да покаже пѫтя на човѣка, но животъ не може да му даде. Сѫщото можемъ да кажемъ и за науката. Тя посочва пѫтя на човѣка, но животъ не му дава. Единственото нѣщо, което дава животъ на човѣка, това е слънцето. Значи, само Богъ е въ сила да ни даде животъ, да ни достави всички блага, необходими за живота. И тъй, за да бѫдатъ отношенията на хората къмъ Бога правилни, тѣ трѣбва да разбиратъ Божия законъ така, както Мойсей го е разбиралъ, както Христосъ го е разбиралъ и както днесъ се проповѣдва. Мойсеевиятъ законъ бѣше законъ за физическия свѣтъ. Христовиятъ законъ бѣше законъ за децата. Христосъ имаше предъ видъ възпитанието иа човѣчеството, както децата се възпитават!,. Новиятъ законъ, който сега иде, има предъ видъ да научи хората да живѣятъ. Досега хората сѫ били носени на рѫце, възпитавали сѫ ги само, а днесъ вече ги учатъ. Свърши се времето на кърмачеството. Днесъ хората изучаватъ Божественото знание, отъ което зависи тѣхния бѫдещъ животъ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се справи съ условията, при които живѣе. Докато не разбере и приложи Божествениятъ законъ въ живота си, човѣкъ всѣкога ще се намира подъ влиянието ту на своята личность, ту на обществото, ту на свѣта. Личностьта, обществото и свѣтътъ сѫ промѣнчиви величини, вследствие на което и резултатитѣ на тѣхната работа сѫ непостоянни. Обаче, народътъ, човѣчеството и Богъ сж постоянни величини. Народътъ, човѣчеството и Богъ работятъ, и тѣхната работа внася животъ въ човѣка. Обществото представя личностьта на народа, свѣтътъ — личностьта на човѣчеството, а човѣшката личность — личностьта на индивида. Това сѫ три преходни фази въ човѣшкия животъ. Казано е въ Писанието: „Образътъ на този свѣтъ прехожда“. Това значи, образътъ на сегашния свѣтъ, на сегашното общество и на сегашния човѣкъ прехождатъ. Никой човѣкъ не е запазилъ образа на своята личность неизмѣненъ. Човѣкъ се стреми къмъ неизмѣнното, къмъ вѣчното, било въ наука, въ изкуство, въ животъ. Мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка трѣбва да бѫдатъ вѣчни, както е вѣчно Словото на Христа. Всѣки може да бѫде подобенъ на Христа, на Бога. Казано е въ Писанието: „Бждете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Затова човѣкъ трѣбва да приложи Божествения законъ въ живота си, а не Мойсеевия. Мойсеевиятъ законъ ограничава, а Божествениятъ — освобождава. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ физическо, въ сърдечно и въ умствено отношение. Тѣлото, сърдцето и моъкътъ му трѣбва да бѫдатъ свободни. Когато тѣлото е свободно, органитѣ изпълняватъ правилно своитѣ функции. Когато сърдцето е свободно, чувствата се изявяватъ правилно. Когато мозъкътъ е свободенъ, мислитѣ се приематъ и предаватъ правилно. Всѣки моментъ следете мисъльта си, да видите, какви мисли ви занимаватъ: положителни или отрицателни. Въ това отношение, окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде изправенъ. Той трѣбва да трансформира мислитѣ си, състоянията си, да живѣе въ положителното. Уче- никътъ трѣбва да знае, защо е боленъ, защо има неуспѣхи въ живота си. И тъй, който иска да бѫде полезенъ на ближнитѣ си, да изпълнява волята Божия, той трѣбва да има знания. Сегашното знание не допринася много на човѣка. Не е въпросъ да обърнете човѣка къмъ Бога по външенъ, по механически начинъ. Да научите човѣка на служене на Бога, това е вашата задача. Вѣра безъ служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнение на волята Му, това осмисля живота на човѣка. Щомъ искате да изпълнявате волята Божия, вие трѣбва да се вслушвате въ Неговия гласъ, както и въ гласа на всѣко живо сѫщество, изпратено отъ Бога. И адептътъ се вслушва въ този гласъ. Ако е объркалъ пѫтя си, той ще приеме услугата и на най-малкото дете, което може да го напѫти. Това, което говорихъ въ днешната беседа, отговаря на числото деветь — резултатъ. Наистина, всичко, което днесъ става въ свѣта, въ обществото, въ живота на личноститѣ е резултатъ, вследствие на известни сили, на известни причини, които сѫ действували въ далечното минало. По силата на закона за причини и последствия, хората казватъ, че родителитѣ сѫ виновни за постѫпкитѣ на децата си, както и децата — за постѫпкитѣ на родителитѣ си. По новия законъ, обаче, нито децата ще бѫдатъ виновни за престѫпленията на родителитѣ си, нито родителитѣ — за престѫпленията на своитѣ деца. Сега, отъ васъ, като ученици, се изисква да имате търпение, спокойно да решавате задачитѣ и противоречията въ живота си, както Богъ, при създаването на свѣта, е ималъ великото търпение да събира микроскопически частици отъ материята, за да създаде великата вселена, която виждаме предъ насъ. Знаете ли, колко трудъ, какви усилия на милиони сжщества сѫ вложени въ създаването на земята? Лесно е да се каже, че земята е създадена въ единъ день, както е писано въ Стария Заветъ, но ако отворите страницитѣ на живото Битие, тамъ ще разберете, какво представя този единъ день. Като разберете, какъ е станало създаването на земята, вие трѣбва да кажете: При това положение на нѣщата, и азъ мога да работя, както сѫ работили всички сѫщества преди мене, както работятъ тия сѫщества и днесъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона опуленсъ, споредъ който можете да подобрите условията па вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля. По този начинъ вие ще подобрите условията за развиване на вашитѣ дарби и способности. Това е една отъ красивитѣ работи въ живота на всѣки човѣкъ, както и на ученика специално. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 9 януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВТОРИЯТЪ ДЕНЬ. Размишление върху послушанието. Днесъ е вториятъ день отъ новата година. Първиятъ день е день на даване, на творчество. Вториятъ день е день на послушание. Който разбира това число и го прилага, всичкитѣ му работи презъ годината ще вървятъ добре. Който не разбира числото две, той не разбира смисъла на послушанието. Работитѣ на този човѣкъ не вървятъ добре. За коя нова година се отнася това? — Не е опредѣлено. Всѣки човѣкъ има по една нова година въ живота си. Кога ще дойде тази нова година, не е известно. Сега, ще прочета 5 глава отъ книгата на пророкъ Данаила. Тази глава е въ състояние да оправи човѣка. Тя го учи на послушание. Тукъ сѫ описани последствията на непослушанието. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, приличатъ на малки деца. Когато майката отсѫтствува отъ дома, тѣ сѫ много смѣли : отварятъ, затварятъ долапи, вадятъ отъ тѣхъ, каквото намѣрятъ, и за последствията не мислятъ. Като се върне майка имъ, тѣ се скриватъ по кюшетата, седатъ мълчаливи, смирени. — Защо се криятъ отъ майка си ? — Защото сѫ направили много погрѣшки, а знаятъ, че майка имъ има тояжка, съ която наказва. Тояжката на майката внася страхъ и трепетъ въ душата на детето. Въ рѫката на майката, тояжката не е нищо друго, освенъ прѫчицата, съ която всѣки капелмайсторъ си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пѣе, учи пѣсеньта. Ако е недоволна отъ изпълнението, майката заставя детето си още да учи пѣсеньта. Следъ това му дава втора, трета, четвърта пѣсень, докато го направи добъръ музикантъ. Майката обича хубави пѣсни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една пѣсень, толкова повече я усъвършенствува. Това се отнася за мѫчнитѣ пѣсни. Лекитѣ пѣсни, обаче, съ едно изпѣване сѫ добре научени. При изучаване на пѣснитѣ има значение способностьта на детето. Колкото по способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този законъ има отношение къмъ всички случаи въ живота. Трѣбва ли да говоришъ на единъ човѣкъ много, за да го убедишъ въ истината, той не е ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е този, който, отъ малко говорене, много разбира. Ученостьта не зависи отъ силната паметь. Нѣкой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е ученость. Да преповтарящи четеното, както пѣвицата изпѣва една пѣсень, това още не е ученость. Истински ученъ е онзи, който твори. Той е майсторъ въ областьта на пѣнието, на науката, на художеството. Той твори, а другитѣ изпълняватъ. Въ първия день човѣкъ твори. Тогава той е майсторъ. На втория день той прилага, реализира създаденото. Тогава той пѣе, свири, чете, работи. Природата върши най-хубавитѣ си работи на втория день. Сѫщото трѣбва да прави и човѣкъ. Не започне ли човѣкъ една работа на втория день, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Първия день той ще замисли тази работа, идейно ще се подготви, а втория день ще пристѫпи къмъ реализирането й. Новата, 1929 г., започва съ срѣда. Значи, тази година е подъ влиянието на Меркурий. Това показва, че вие ще започнете работата на втория день за реализиране на своитѣ стремежи, чрезъ ума. Тази година ще работите съ ума си, а не съ воюване. Дето отидите тази година, все ще ви биятъ, ще плащате данъкъ. Тази година не позволява на ученика да носи тояга, нито сабя. Тоягата, сабята ще бѫде на челото ви. Каквото предприемете, ще мислите. Първо ще мислите, а после ще действувате. Като вършите нѣщо, все къмъ носа си ще гледате. Носътъ е символъ на човѣшката интелигентность. Като знаете това не пипайте безразборно носа си. Той представя прѫчицата на капелмайстора, изработена въ една отъ най-съвършенитѣ фабрики на Божествения свѣтъ. Тази прѫчица не може да се пипа. Тя е украсена съ скѫпоценни камъни. Въ старо време магитѣ сѫ носѣли дрехи съ широки ръкави, дето криели тояжката си. Преди да направи нѣщо, магътъ поглеждалъ тояжката си. Тѣ не сѫ знаели, че тази тояжка е на лицето имъ—тѣхниятъ носъ. Днесъ, обаче, посветенитѣ знаятъ, че тояжката имъ е тѣхниятъ носъ. Не е достатъчно само човѣкъ да носи тояжката въ рѫкава си, но той трѣбва да отговаря на нейнитѣ изисквания. Тя е законъ, който се налага на всѣки човѣкъ. Който не изпълни този законъ, той неизбѣжно ще опита силата й. И тъй, природата си служи съ редъ символи, които хората трѣбва да изучаватъ. Тия символи сѫ азбука на природата. Трижгълникътъ, квадратътъ, крѫгътъ сѫ символи, за създаването на които сѫществува цѣла история. Първата фигура, която Богъ начърталъ, е крѫгътъ. Той взелъ пергелъ и начърталъ окрѫжность, която затворила въ себе си крѫга. Значи, крѫгътъ е проекция на вселената. Тя е наречена съ това име, защото въ нея се е вселилъ Божиятъ Духъ. По този начинъ Той одухотворилъ вселената, направилъ я жива. Веднага следъ крѫга, Богъ начърталъ трижгълника, тритѣ велики добродетели — любовь, мждрость и истина. Първиятъ духъ, първата добродетель, която послужила за създаването на триѫгълника, е любовьта. Отъ любовьта се е родилъ животътъ, който носи радость и блага за всичко живо. Втората добродетель е била мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание. Третата добродетель е истината, която дава свобода и просторъ. Тя дава направление на живота. Отъ всѣки връхъ на триѫгълника можемъ да спуснемъ перпендикуляръ къмъ една отъ странитѣ. Перпендикулярътъ представя отношение на две разумни сѫщества едно къмъ друго. Сѫщевременно, перпендикулярътъ представя разумна мѣрка за опредѣляне на човѣшкитѣ постѫпки. Фигуритѣ, съ които днесъ си служимъ, иматъ приложение и въ човѣшкия животъ. Запримѣръ, крѫгътъ не е нищо друго, освенъ самия човѣкъ. Въ първо време човѣкъ е доволенъ отъ положението си. Той се радва на възможноститѣ, които има въ крѫга. Като обиколи крѫга нѣколко пѫти, той започва да се отегчава, търси друго нѣщо. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Срѣщате младъ, жизнерадостенъ човѣкъ, който тръгва отъ градъ въ градъ, отъ държава въ държава да обикаля, да учи езици, да се просвѣщава. По едно време той се отегчава отъ положението си, чувствува се самотенъ и се връща въ отечеството си, дето започва да търси другарь, приятель, съ когото да сподѣля впечатленията си. При това положение той излиза вече отъ възможноститѣ на крѫга и образува права линия. Що е права линия? Правата линия представя отношения между две разумни сѫщества. Самъ човѣкъ никога не може да образува права линия. За да се образува права линия, нужни сѫ две сѫщества. Въ каквато посока и да се движатъ, първитѣ имъ отношения образуватъ права линия. Едното сѫщество се намира въ полюса на любовьта, а другото — въ полюса на мѫдростьта. Като се движатъ отъ полюса на любовьта къмъ полюса на мѫдростьта, т. е. отпредъ назадъ, тѣ образуватъ права линия. Следователно, правата линия не е нищо друго, освенъ отношение между любовьта и мѫдростьта. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде праволинеенъ, разбираме, че между ума и сърдцето му, т. е. между любовьта и мѫдростьта трѣбва да има идеални отношения. Когато иска да каже на нѣкого да не обърква, да не оплита работитѣ, българинътъ му казва: Не си криви душата. Това значи: не образувай крива линия. Кривата линия е часть отъ окрѫжностьта. Българинътъ знае, че да се движи човѣкъ по крива линия, това значи, да усложни живота си. Всѣки човѣкъ желае да има праволинейни отношения съ хората, и затова избѣгва тия, които вървятъ по крива линия. Само мѫдрецътъ може да върви по крива линия, защото той знае законитѣ, по които я изправя, превръща я въ права линия. Като ученици, вие трѣбва да изучавате числата и геометрическитѣ фигури, защото всѣко желание се постига по пѫтя на числата и на геометрическитѣ фигури. Като живѣе, човѣкъ ще се натъква и на прави, и на криви линии. Последнитѣ създаватъ голѣми противоречия въ живота. Кривитѣ линии създаватъ сложни отношения. Който не разбира законитѣ на кривата линия, на крѫга, той трѣбва да ги избѣгва. Не само хората, но и ангелитѣ, и боговетѣ не сѫ изучили още законитѣ на крѫга. Човѣкъ може само да говори за крѫга, но не и да го прилага въ живота си. Хиляди и милиони години трѣбва човѣкъ да работи съзнателно върху себе си, за да научи законитѣ на кривата линия и да живѣе съобразно тѣхъ. Мнозина мислятъ, че сѫ завършили развитието си на земята и всичко знаятъ. — И така да е, при това положение тѣ знаятъ толкова, колкото онзи, който е свършилъ университетъ. Какво знае този човѣкъ? Той знае онова, което е писано по книгитѣ. Той е свършилъ известна програма и вънъ отъ нея не може да излѣзе. И Валтасаръ, вавилонскиятъ царь, знаеше много нѣща, но когато се яви свѣтлата рѫка на стената и написа думитѣ „Мене, текелъ и фересъ“, той нищо не разбра. И следъ това трѣбваше да вика Данаила, да му изтълкува значението на тия думи. Данаилъ тълкува тия думи, въ смисълъ: Свършиха се твоитѣ глупости. Понеже не можа да водишъ мѫдъръ животъ, ще се вземе царството отъ рѫцетѣ ти и ще се предаде въ рѫцетѣ на другъ. Нѣкой питатъ, какво отношение има живота на Валтасара къмъ насъ. Защо трѣбва да се пише всичко това? Отъ живота на Валтасара се вижда, че човѣкъ нѣма право да вади Божиитѣ съсѫди отъ храма и да пирува съ тѣхъ. Той нѣма право да се поругава надъ любовьта, мѫдро- стьта и истината и да ги използува за свои користолюбиви цели. Не спазва ли тия правила, той е осѫденъ на смърть. Валтасаръ мислѣше, че Вавилонъ е силенъ, и никой не може да го превземе. Вавилонъ бѣше обсаденъ и превзетъ. По този начинъ се доказа на Валтасара, че се туря край на глупоститѣ му, които, като царь, той можа да направи. Следователно, когато глупоститѣ, които мѫдрецътъ може да направи, се свършатъ, той обезумява. Когато глупоститѣ на здравия човѣкъ се свършатъ, той се разболява. Кой е лѣкарьтъ, който ще го лѣкува?—Данаилъ. Като отива при болния, Данаилъ иска да види езика. Езикътъ представя проявената любовь на земята. По езика се познава, какъ се е проявилъ човѣкъ по отношение на любовьта. Ако езикътъ на болния е бѣлъ, лѣкарьтъ му препоръчва известна диета и казва: Ако следъ три деня не се изправишъ, животътъ ти е претегленъ — ти си осжденъ на смърть. Сега, това, което четохъ въ книгата на пророкъ Данаила, е станало преди повече отъ три хиляди години. Тогава свѣтътъ е билъ обсаденъ. Положението на съвременнитѣ хора е същото. Искатъ ли само да ядатъ и да пиятъ, тѣ трѣбва да знаятъ, че положението имъ не е добро. И сегашниятъ свѣтъ е обсаденъ. Ако погледнатъ съ окото на ясновидеца, тѣ ще видятъ, че сѫ обсадени. Около тѣхъ има топове, пушки, картечници—всевъзможни оръжия. Като ученици, вие трѣбва да разбирате положението, да знаете, че не е време за ядене и пиене. За неразумнитѣ, обсадното положение е страшно. За разумнитѣ, обаче, обсадното положение на свѣта е добро. Въ това тѣ виждатъ доброто, което иде. Свѣтътъ ще претърпи голѣми преобразования. Не е въпросъ да се страхува човѣкъ. Страхътъ не спасява. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.“ Като говоря за Валтасара, това не значи още, че вие живѣете като него. Съвременната култура се различава отъ тази, въ която е живѣлъ Валтасаръ. Днесъ ние живѣемъ въ християнска култура. Христосъ дойде преди две хиляди години на земята и внесе закона на жертвата между хората, но все пакъ стариятъ човѣкъ не е изчезналъ абсолютно. Въ всѣки човѣкъ е останала частица отъ стария човѣкъ, отъ Валтасара, който има желание още да яде и да пие. Той е голѣмъ мѫдрецъ, обича да философствува. Като стане въпросъ за служене на Бога, за приложение на нѣкаква велика идея, той казва: Не е дошло още времето за това. Не бързайте много, моментътъ не е удобенъ, можете да отложите тази работа. — Не, ученикътъ никога не трѣбва да отлага. Помнете, че вториятъ день отъ годината е день на послушание. Пропуснете ли този день, пропуснали сте цѣлата година. Ако отъ София до Варна има само единъ тренъ презъ деня и го пропуснете, трѣбва да чакате цѣли 24 часа, докато дойде другиятъ тренъ. Отъ Божествено гледище, 24 часа представятъ цѣла епоха. Следователно, пропуснете ли този день, вие сте пропуснали цѣла епоха. Всѣки день носи съ себе си своето благо, което не трѣбва да пропущате. Годината е раздѣлена на 365 дни, а въ астрологично отношение на 360 градуси. Астрологическиятъ день има отношение, както къмъ физическия, така и къмъ духовния свѣтъ. Физическиятъ день, обаче, има отношение само къмъ физическия свѣтъ. Като съберете цифритѣ на числото 365, получавате числото 14 — рационално число, което се дѣли на 2 и на 7. Който разбира днитѣ по физически начинъ, той има едно отношение къмъ тѣхъ. Който ги разбира и духовно, той има друго отношение. къмъ тѣхъ. Въ астрологическо отношение, деньтъ е малко по-голѣмъ отъ физическия, или повече отъ 24 часа. Числото 24 се дѣли на 2, на 4, на 6, на 8 и на 12. И то е рационално число. Часътъ се състои отъ 60 минути — пакъ рационално число. Рационалнитѣ числа се отнасятъ къмъ физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ числата сѫ ирационални. Затова, именно, и въ астрологическата година числата сѫ ирационални. И тъй, ако живѣе само физически животъ, човѣкъ нѣма да срѣща никакви противоречия. Живѣе ли и физически, и духовно, противоречията ще го следватъ. Зашо?— Изчисленията сѫ други. Запримѣръ, каже ли човѣкъ, че не знае, кое е право, или не може да разреши дадена задача, това показва, че той има понятие за два свѣта: за физическия и за духовния. Той едновременно има отношения и къмъ физическия, и къмъ духовния свѣтъ, вследствие на което не знае, какво положение да заеме. Щомъ изпадне въ раздвояване, човѣкъ трѣбва да впише единъ триѫгълникъ въ крѫга, да спусне перпендикуляръ и да започне да решава задачата. Какъ ще решите следната задача: Двама братя получаватъ наследство отъ баща си. Голѣмиятъ братъ взима по-голѣмъ дѣлъ, а на малкия остава по-малъкъ дѣлъ. Малкиятъ братъ е недоволенъ отъ това дѣление и започва да се сърди на брата си. Дохожда единъ мѫдъръ, разуменъ човѣкъ, да разреши този въпросъ. Той казва на малкия братъ: Прости на брата си, не му се сърди. Той взима по-голѣмъ дѣлъ отъ наследството, но съ него заедно взима и по-голѣмъ дѣлъ отъ отговорноститѣ и задълженията, които баща ти ималъ. Да приемете богатството на нѣкой човѣкъ, това значи, едновременно съ богатството му, да приемете и неговитѣ задължения. Когато бащата оставя по-голѣмъ дѣлъ отъ богатството си на по-голѣмия или на по-малкия си синъ, като на свой любимецъ, той има предъ видъ да се въплъти чрезъ него. Ако синътъ се откаже отъ богатството на баща си, той ликвидира съ задълженията си къмъ него. Този синъ благодари на баща си за възпитанието и образованието, което му е далъ, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестритѣ си. Всѣки синъ или дъщеря, които получаватъ наследство отъ родителитѣ си, подписватъ полица, която въ бъдеще трѣбва да изплащатъ. Изплащането на тази полица се заключава въ това, че тѣ даватъ възможности на баща си или на майка си да се въплътятъ чрезъ тѣхъ. Колкото такива полици е подписалъ човѣкъ, толкова пѫти трѣбва да се жени, въ различнитѣ си животи, докато ги изплати. Щомъ полицитѣ се изплатятъ, женитбитѣ преставатъ. Въ това отношение, женитбата представя кармическо отношение между хората, което трѣбва правилно да се разреши. Сега, това сѫ въпроси, отношения, които не трѣбва да ви смущаватъ. Тѣ трѣбва да се изучаватъ и правилно да се решатъ. За правилното имъ решаване трѣбва да се обърнете къмь математиката и геометрията. Въ тѣхъ е спасението на човѣка. Като разглеждаме новата година като число, виждаме, че сборътъ отъ цифритѣ й е 21. Числото 21 можете да го дѣлите, умножавате, вадите и събирате съ други нѣкои числа. Различнитѣ действия показватъ различни отношения. Различнитѣ отношения пъкъ даватъ различни резултати. Запримѣръ, да извадишъ любовьта си, това зчачи, да я проявишъ; да умножишъ любовьта си, значи, да покажешъ нейната сила; да раздѣлишъ любовьта си, това значи, да и дадешъ възможности да се развива; и най-после, да съберешъ любовьта си, значи, да я увеличишъ. Въ природата тия процеси се извършватъ едновременно. Двата процеса сѫ външни, а двата — вѫтрешни. Ако човѣкъ не може да прекара любовьта си презъ четиритѣ процеса едновременно, той нищо не е разбралъ. Който разбира нѣщата правилно, той може да превежда математическитѣ действия и да ги прилага въ живота. Числата, геометрическитѣ фигури представятъ азбука на Божествения езикъ. Всѣко число крие въ себе си известни сили, вследствие на което всѣки човѣкъ има по едно любимо число, по единъ любимъ день въ седмицата. Това не сѫ суевѣрия, но изпитани нѣща. Кой не е изпиталъ доброто въздействие на нѣкой числа или дни върху себе си? Нѣкой день човѣкъ е разположенъ, а другъ — неразположенъ. Като пишете числата, вибрациитѣ на нѣкой отъ тѣхъ се отразяватъ благоприятно върху вашия умъ и върху вашето сърдце, а на други нѣкой се отразяватъ неблагоприятно. Сега, като говоря за числата, азъ имамъ предъ видъ проститѣ числа отъ 1 — 10. Всѣки човѣкъ има по едно любимо число, което се опредѣля отъ особеноститѣ на неговия характеръ. Запримѣръ, индивидуалистътъ обича числото едно. Той обича всѣкога да бѫде самъ, въ всѣко нѣщо да бѫде един- ственъ, но същевременно има нужда поне единъ човѣкъ да знае, че той е самъ, че е единственъ, че като него другъ нѣма. Въ такъвъ случай, той не е единица, но единица и половина. Значи, нѣщо не му достига. Въпрѣки това, той има съзнание за себе си, че е по-голѣмъ отъ другитѣ. Той счита, че тѣ произлизатъ отъ него и трѣбва да му се подчиняватъ. Когато нѣкой иска хората да го обичатъ и да му се подчиняватъ, той трѣбва да имъ е далъ нѣщо, да се е пожертвувалъ за тѣхъ. Хората обичатъ Бога и Му се подчиняватъ, защото Той всичко имъ е далъ и всѣки моментъ се жертвува за тѣхъ. Следователно, за да обичате нѣкого, той трѣбва да е вложилъ нѣщо въ васъ. Той трѣбва да е пожертвувалъ нѣщо отъ себе си заради васъ. Жертвата не е външенъ, но въ- трешенъ процесъ. Тъй щото, невъзможно е да обичате човѣкъ, който не ви е далъ нѣщо отъ себе си. Даде ли нѣкой нѣщо отъ себе си на известенъ човѣкъ, двамата заедно образуватъ права линия. При тѣзи отношения тѣ могатъ да направятъ всичко онова, което се крие въ възможноститѣ на правата линия. Любовьта и мѫдростьта образуватъ правата линия. Триѫгълникътъ представя по-сложни отношения отъ тия на правата линия. Той включва въ себе си три добродетели — любовь, мждрость и истина. Върху тия добродетели, именно, почива домътъ. Вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си човѣкъ има домъ. Вѫтрешниятъ му домъ е основанъ върху неговия умъ, върху неговото сърдце и върху неговата воля. Отношенията между духа, душата и ума на човѣка съставятъ другъ домъ — другъ триѫгълникъ. Волята на човѣка опредѣля посоката, къмъ която трѣбва да се движатъ умътъ и сърдцето. Волята се проявява правилно само тогава, когато е изразъ на ума и на сърдцето. Когато говоримъ за сърдцето и за ума на човѣка, имаме предъ видъ разумното сърдце и онзи умъ, който е изразъ на интелигентность. Да набиешъ човѣка, да го нагрубишъ, това не е изразъ на воля. Да въз- кръсишъ мъртвия, това значи воля. Като видишъ нѣкой умрѣлъ, приложи волята си да го възкръсишъ. Кажи му, че той е заминалъ преждевременно и трѣбва да възкръсне, за да свърши работата, която му е дадена. Въ този смисълъ, възкресението не е нищо друго, освенъ събуждане на човѣка отъ дълбокъ сънь, за да свърши работата, която му е възложена. Хората умиратъ, за да се скриятъ отъ сѫдбата, която ги чака. Като се приближи Господъ къмъ тѣхъ, тѣ се представятъ на заспали, да ги не сѫди. Богъ тихо имъ пошепва на ухото: Станете, азъ ще ви възкръся. Не искамъ да ви сѫдя, но искамъ да свършите работата си. Не свършите ли работата си, вие ще бѫдете подведени подъ отговорности отъ други сили и ще имате голѣми страдания. Богъ не съизволява въ страданията на грѣшника, но съизволява, взима участие въ неговото добро, въ радоститѣ на неговия животъ. Желанието на Бога е да подобри живота на хората. Че нѣкой страдалъ, Той не се спира предъ страданието му. Обаче, пожелае ли човѣкъ да направи добро на нѣкого, Богъ веднага му съдействува. Като правите добро на другитѣ, и на васъ ще правятъ. За да измѣни кармата си, или за да подобри сѫдбата си, при всички свои страдания, мѫчнотии и изпитания, човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си желанието да направи на нѣкого поне едно малко добро. Това желание е въ сила да привлѣче вниманието на Бога. Обърне ли внимание на васъ, Той ще се намѣси въ работата и ще ви помогне. Никога не казвайте, че работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че работитѣ ви ще се оправятъ. — —Какъ ще се оправятъ?—Начъртайте единъ триѫгълникъ и отъ двата му върха — на любовьта и на мѫдростьта спуснете перпендикуляръ къмъ срещуположнитѣ страни. По този начинъ ще получите отговоръ. Отговорътъ ще опредѣли посоката на вашето движение, т. е. истината. Посоката на вашето движение дава изходенъ пѫть за разрешаване на задачата. За разрешаване на всѣка задача е нужно свѣтлина и въображение. Свѣтлината разкрива предметитѣ, а въображението ги оживява. Млада мома срѣща единъ красивъ момъкъ, който и прави силно впечатление. Тя спира погледа си върху него и харесва устата му, която е изразъ на неговото добро сърдце. Постепенно тя извиква образа му въ въображението си и започва да се спира върху носа, върху челото му, върху ушитѣ му, като красиви удове на неговото лице. Колкото повече мисли за него и го държи въ въображението си, толкова повече образътъ му оживѣва. Всѣки удъ на лицето му става живъ и започва да се движи. Ако момата и момъкътъ могатъ за винаги да запазятъ това гледане на нѣщата, т. е. да оживяватъ обра- зитѣ на хората и да виждатъ само красивото въ тѣхъ, тѣ ще запазятъ своята младость. Всички хора ще се вдъхновяватъ отъ тѣхъ. Следователно, искате ли да успѣвате въ живота си, започнете съ закона на послушанието. Чрезъ послушание човѣкъ придобива любовьта. Любовьта се проявява презъ втория день на Божествената година, мѫдростьта — презъ втория день на ангелскаската година, истината презъ втория день на човѣшката година. Това сѫ идеи, върху които трѣбва да мислите. Като размишлявате върху тия въпроси, ще дойдете до положение, навсѣкѫде да виждате Божественото. И тогава, като човѣкъ, ще знаете за себе си, че едва сте навлѣзли въ втория день на любовьта, на мѫдростьта и на истината и едва сте започнали да се проявявате. Въ Битието, при създаването на свѣта, за всѣки день е казано. „И видѣ Богъ, че бѣше добро“. За втория день, обаче, нищо не е казано. Богъ оставя хората да се произнесатъ за този день. Вториятъ день е деньтъ на любовьта. Който разбере този день, той ще разбере и любовьта и ще види, че въ нея всичко е добро. Който не я разбере, той самъ ще създаде злото. Значи, злото се ражда отъ неразбиране на втория день, т. е. отъ неразбиране на любовьта. Щомъ не разбира втория день, човѣкъ нѣма право да се произнася за него. Понеже Богъ е любовь и като любовь присъствува въ човѣка, последниятъ нѣма право да се произнася нито за себе си, нито за хората. За проявитѣ си той може да се произнася, но не и за себе си. Стане ли въпросъ за хората, или за самия себе, кажи: Богъ е вложилъ нѣщо добро въ мене. Какво е то, не зная. Щомъ не зная, нѣмамъ право да се произнасямъ. Ако Богъ и досега още не се е произнесълъ за любовьта, колко повече човѣкъ нѣма право да се произнася. Нѣкой казва, че отъ него човѣкъ нѣма да излѣзе. — Не бързай да се произнасяшъ върху това, което не знаешъ. Отъ нѣкой твои теории, отъ нѣкой твои предприятия може да не излѣзе нищо, но какво ще излѣзе отъ тебе като човѣкъ, ти нѣмашъ думата. Въ всѣки човѣкъ е вложено нѣщо добро. Затова, пазете свещено втория день въ съ знанието си. Това значи, пазете свещено любовьта въ сърдцето, въ душата си и не я ограничавайте. Тя е единственото нѣщо, което не се ограничава. Който се е опиталъ да ограничи любовьта въ себе си или въ другитѣ хора, той си е създалъ най-голѣмитѣ страдания. Любовьта не търпи абсолютно никакво ограничаване. Най-малкото ограничаване на любовьта внася отрова въ човѣка. Не ограничавайте любовьта! Не ограничавайте Бoгa въ себе си! Знайте, че всичко, което Богъ е вложилъ въ човѣка, е добро. Ако днесъ сте сиромаси, невежи, богати на страдания, единъ день всичко това ще се махне, и вие ще станете и богати, и учени, и здрави. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 2 януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АКУСТИКА НА СЪЗНАНИЕТО Сега ще говоря рърху „акустика на съзнанието“. Думата „акустика, акустиченъ“ се употрѣбява въ случаи, когато искатъ да обяснятъ, какъ става предаването на звука. Казватъ, запримѣръ, акустиченъ салонъ. Това подразбира такъвъ салонъ, въ който звука на даденъ инструментъ, или гласа на пѣвеца, на говорителя се предава еднакво силно, ясно и чисто отъ всички мѣста на салона. На който край и да застане човѣкъ, все добре ще чува. Акустиката има приложение въ музикални салони, въ читалища, дето се държатъ сказки, въ театри. Актьорътъ може да е много добъръ, но ако театърътъ не е акустиченъ, публиката нѣма да чува добре. Ораторътъ може да е много добъръ, но ако салонътъ не е акустиченъ, слушателитѣ нѣма да чуватъ добре и единъ следъ другъ ще си излѣзатъ. Като знаятъ значението на акустиката, турцитѣ правятъ банитѣ си акустични. Като влѣзе човѣкъ единъ пѫть въ турска баня, пожелава пакъ да отиде. Има акустика и на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ има акустика на съзнанието си, всички го разбиратъ и оставатъ доволни отъ неговата мисъль. Нѣма ли акустика на съзнанието, никой не го разбира. Мисъльта му може да е права, но щомъ не е акустична, хората не могатъ да я възприематъ. Акустика сѫществува не само въ театритѣ и салонитѣ, но и въ науката. Едни науки сѫ акустични, а други — не сѫ акустични. Ония науки, които се изучаватъ съ приятность и увлѣчение, сѫ акустични. Всички науки, които не се изучаватъ съ увлѣчение, нѣматъ акустика въ себе си. Запримѣръ, старитѣ езици не сѫ акустични. Каква акустика може да има въ анатомията на предпотопнитѣ животни? Много ученъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да може, отъ останкитѣ на нѣкое предпотопно животно, да възстанови цѣлото животно. Много отъ човѣшкитѣ мисли, чувства, действия, разбирания сѫ разхвърляни въ пъленъ безпорядъкъ, безъ никаква система, както сѫ разхвърляни коститѣ на предпотопнптѣ животни. Както ученитѣ могатъ да събератъ разпръснатитѣ кости и да възстановятъ животното така има учени, които отъ безпорядъка на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания могатъ да създадатъ стройна, хармонична система. Ще кажете, че докато се постигне това, главата на човѣка ще побѣлѣе. Какво лошо има въ побеляване на главата? Има смисълъ да побѣлѣе главата на човѣка, но поне да научи нѣщо. Ако нищо не е научилъ, а главата му е побѣлѣла, това побѣляване е безпредметно. Като изтъкатъ платното, женитѣ го турятъ да се бѣли. Бѣленото платно е за предпочитане предъ небѣленото. Красивъ е бѣлиятъ цвѣтъ, но когато има акустика въ него. Виждате хора съ побѣлѣли коси, но космитѣ имъ сѫ чисти, меки, приятни за гледане и пипане. Има хора съ бѣли коси, на които косъмътъ нѣма приятенъ бѣлъ цвѣтъ и на пипане е остъръ, твърдъ. Той нѣма акустика въ себе си. Съвременнитѣ хора казватъ, че животътъ е сериозно нѣщо и не може да се живѣе, както и да е. Вѣрно е, че животътъ е Сериозенъ, но сѫщевременно той е идеенъ и красивъ. Въ това сѫ съгласни всички разумни хора, както сѫ съгласни, когато предъ тѣхъ сложатъ добре сготвено ядене. Всички се нареждатъ около трапезата и казватъ, че навсѣкжде сѫществува редъ и порядъкъ. Обаче, какво ще правите, ако предъ васъ сложатъ нѣколко сѫда съ ядене, приготвено отъ нѣколко деня: въ единия сѫдъ—най-старо ядене, въ другия — по-прѣсно, а въ последния е сипано ядене, което току що е свалено отъ огъня. Каквото и да е положението на човѣка — царь, владика, или прость работникъ, всѣки ще протестира, ако му сипятъ ядене, готвено отъ нѣколко деня насамъ. — Защо ще има протести? — Защото качеството на яденето не е еднакво, а сѫщевременно се прави разлика: на бедни и прости хора се сипва отъ старото ядене, а на богати и учени — отъ прѣсното. Различното качество на храната поражда недоволство между хората. Недоволството пъкъ става причина за изгубване на акустиката на съзнанието имъ. Въ живота има много случаи, при които човѣкъ лесно губи акустиката на своето съзнание. Запримѣръ, една сутринь ставате веселъ, разположенъ, готвите се да излѣзете да уредите нѣкой важни работи. Вървите изъ пѫтя доволенъ, подсвирквате безгрижно съ уста, но изведнъжъ срѣщате единъ вашъ познатъ, който бързо туря въ джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лв. Спомняте си, че това е ваша полица, която трѣбва да изплатите още днесъ. Разположението ви веднага изчезва. — Защо?—Изгубвате акустиката на съзнанието си. Вие се намирате предъ една важна задача, която непременно трѣбва да решите. Срѣщате една млада, красива мома, която се разговаря съ двама млади, учени хора. Тя е доволна, засмѣна, защото и двамата я обичатъ. Докато не се намира предъ въпроса, кого отъ двамата да избере, тя счита, че всичко е въ редъ и порядъкъ. Обаче, изправи ли се предъ нея въпроса за изборъ, мирътъ и се нарушава, тя не знае, какво да прави. Външно и двамата сѫ млади, красиви, учени, но какви отрицателни качества криятъ въ себе си, тя не знае. Една бѫдеща възможность за нѣкакво нещастие я плаши, и тя става вече замислена, сериозна. — Защо? — Изгубила е акустиката на своето съзнание. Всѣки човѣкъ се намира предъ мѫчнотии, които могатъ да причинятъ нарушавне на акустиката въ неговото съзнание. Ако искате да разберете повече нѣщо върху акустика на съзнанието, прочетете 18, 19 и 20 глави отъ Евангелието на Матея. Като ги четете, вижте, какво отношение иматъ тѣ къмъ васъ. Въ тѣзи глави се описва сегашното състояние на човѣшкото съзнание. Сега ще пристѫпимъ къмъ единъ наученъ въпросъ. Представете си, че имате два планински върха А и В. Да допуснемъ, че върхътъ А е богатъ съ златни, сребърни, мѣдни руди, съ вѫглища, каменна соль и др.. Сѫщевременно този върхъ е осѣянъ съ много извори, поточета, рѣки. Другиятъ върхъ В, обаче, е беденъ. Освенъ трева, нищо друго нѣма по него. Това голѣмо различие на двата върха създава различие и въ живота, който се развива около тѣхъ. Около върха А се развиватъ индустриални центрове: рудитѣ се използуватъ, водитѣ се впрѣгатъ на работа — за воденици, за електрически мотори. Върхътъ В се използува само като добро пасбище и се посещава отъ овце, агнета, говеда и т. н. Около върха А кипи животъ, който бързо се развива, а върхътъ В остава назадъ въ развитието си. Върхътъ А представя разуменъ, културенъ центъръ, а върхътъ В минава за добро пасбище Какви елементи сѫ необходими за проява на културата? Въ физическо отношение, злато, сребро, мѣдь, соль, вѫглища, вода сѫ елементи, необходими за проява на културата. Като се ползуватъ отъ това положение на нѣщата, хората казватъ, че безъ злато, безъ пари животъ не може да сѫществува. Вѣрно е, че безъ злато нѣма животъ. Златото е необходимъ елементъ, както въ гру- боматериалния животъ, така и въ органическия. Човѣкъ трѣбва да има злато не само въ кесията си, но и въ своята кръвь — органическо злато. Безъ злато кръвьта не може да действува. Въ този смисълъ, златото е проводникъ на живота. Ако кръвьта на човѣка не може безъ злато, колко повече външниятъ животъ не може да се развива безъ злато. Златото е размѣнна монета между хората, между различнитѣ държави. Въ органическия свѣтъ, обаче, златото е най-добриятъ проводникъ на живота. Който иска да стане безсмъртенъ, той трѣбва да придобие съответно количество злато въ кръвьта си. Следователно, който нѣма нужното количество злато въ кръвьта си за подържане на живота, той умира. Както човѣкъ умира отъ отсѫтствие на злато въ кръвьта си, така и търговецътъ пропада отъ отсѫтствие на злато въ касата си. Колкото книжни пари да има човѣкъ, той трѣбва да разполага съ известно количество злато, ефективъ, както въ касата си, така и въ своята кръвь. Безъ злато, като алхимически елементъ, животътъ е немислимъ. Като знае това, ученикътъ има право да се стреми къмъ придобиване на злато, не като външенъ, материаленъ елементъ, но като вѫтрешенъ, органически елементъ въ кръвьта — носитель на живота. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова по-изобиленъ е животътъ въ него. Колкото по-малко злато има въ кръвьта си, толкова по-малко животъ тече въ него. Така трѣбва да гледа човѣкъ на нѣщата, за да може правилно да се ползува отъ всичко, което му се дава. Нови разбирания, нови убеждения, нови условия сѫ нужни за човѣка. Ще кажете, че както ви е създалъ Господъ, и при каквито условия ви е изпратилъ на земята, това сте вие и това ще останете.—Не, условията, отъ които зависи живота и развитието на човѣка, не сѫ само външни, но и вѫтрешни. Ако нѣкой човѣкъ се е родилъ при условия, които върхътъ А дава, той може по-бързо да се развива. Той се намира при благоприятни външни условия. Ако другъ нѣкой се е родилъ при условия, които върхътъ В дава, той не може бързо да се развива. Хората, които живѣятъ на тия два върха, могатъ да се съобщаватъ. Благодарение на възможностьта да се съобщаватъ, жителитѣ отъ В, които иматъ добри вѫтрешни условия, могатъ да се ползуватъ отъ външнитѣ благоприятни условия на А и да се развиватъ добре. Културнитѣ хора отъ върха А иматъ злато, сребро, мѣдь, вѫглища, соль, но тия нѣща не могатъ да се ядатъ. Тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ жителитѣ на върха В и ще заимствуватъ отъ тѣхъ млѣко, сирене, масло, вълна и т. н. По този начинъ около В ще се образува другъ културенъ центъръ. Ако хората отъ центъра В сѫ разумни, тѣ веднага ще пренесатъ енергията си отъ В къмъ А. При тази обмѣна на живота, именно, се образува особено акустично движение. Каквито отношения сѫществуватъ между върховетѣ А и В, такива отношения сѫществуватъ и между хората. Когато двама души се събератъ на едно мѣсто, винаги единиятъ отъ тѣхъ е по-даровитъ. По-даровитиятъ представя върха А — изобилие на богатства и енергия, а вториятъ — върха В. Върхътъ А представя плюсъ единица, а В — минусъ единица. Между тѣзи две числа има известно съотношение, или както казваме въ живота — обмѣна. Енергиитѣ отъ А минаватъ въ В, а тия отъ В минаватъ въ А. Изобилието на живота, на културата е въ плюсъ единицата, която нѣкога ще се прехвърли въ В. Първоначално културата въ А е трескава, бърза, активна. Когато се пренесе въ В, тя става тиха, спокойна. Дветѣ култури, А и В, представятъ две фази на човѣшкия животъ. Първата фаза въ развитието на човѣка е неговото физическо развитие — животътъ на физическото съзнание. Това е животътъ на детето — животъ на промѣни. Детето е пъргаво, активно, скача, ходи. Въ движенията си, детето е работникъ, който обработва земята, разкопава я, вади руди отъ нея и ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Ако работникътъ е разуменъ, той ще знае, че единствената посока на движение на енергиитѣ му е посоката В. Спази ли този законъ и порядъкъ на природата, неговиятъ характеръ правилно се развива. Не спази ли закона на природата, той се натъква на редъ противоречия, които изопачаватъ, огрубяватъ неговия характеръ. Щомъ изпадне въ това положение, той започва да вѣрва въ щастие. Да очаквашъ щастието, това значи, да се надѣвашъ на нѣкакво външно благоприятно стечение на обстоятелствата. Наистина, все трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, да ти каже, въ коя посока да се движишъ, т. е. накѫде да отправяшъ своитѣ енергии. Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, колкото и да е ученъ, той започва да търси гадатели, разни врачки, циганки, да му кажатъ, защо нѣма успѣхъ въ живота си. Ще дойде една циганка, ще извади единъ охлювъ, ще го върти натукъ—натамъ и най-после ще извади нѣщо черно отъ него. Следъ това ще вземе едно яйце, ще го чукне и ще каже, че черното отъ охлюва, което е било причина за неуспѣха въ живота на този човѣкъ, е отишло въ яйцето. Тя ще зарови яйцето въ земята, а съ него заедно ще зарови и прѣчкитѣ въ живота на дадения човѣкъ На другия день го срѣщате веселъ, обнадежденъ, съ вѣра, че работитѣ му ще се оправятъ. Наистина, като даде известно възнаграждение на циганката, въ него става нѣкакво отпушване, и енергиитѣ започватъ да текатъ къмъ В. Човѣкъ все трѣбва да пожертвува нѣщо отъ себе си, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ. Охлювътъ, на който циганката гледа, е завитъ спиралообразно. Той дава представа за създаването на свѣта. Щомъ свѣтътъ е създаденъ разумно, непременно ще има животъ. Когато охлювътъ е празенъ, това показва, че животътъ е спрѣнъ, т. е. работитѣ на човѣка не вървятъ добре. Пъленъ ли е охлювътъ, работитѣ на човѣка се развиватъ добре. Охлювъ, който не се движи, е празенъ. Движи ли се, той е пъленъ — животъ има въ него. Движението на охлюва отъ едно мѣсто на друго, показва, че животътъ, енергиитѣ трѣбва да се мѣстятъ отъ единъ центъръ въ другъ. Когато охлювътъ е празенъ, въ него нѣма животъ, нѣма злато, сребро, мѣдь —нищо нѣма въ него. Понеже животътъ въ този охлювъ е престаналъ, въ него се е събрала каль, която циганката изважда навънъ. Това е черното, което тя изважда отъ охлюва. Щомъ извади черното, което е спъвало правилното движение на енергиитѣ отвънъ навѫтре и отвѫтре навънъ, животътъ потича, и работитѣ на човѣка тръгватъ напредъ. Който разбира живота правилно, той може да превежда символитѣ. Охлювътъ, яйцето сѫ символи въ живота, които трѣбва правиино да се разбиратъ и превеждатъ. Правилното разбиране и превеждане на символитѣ не е нищо друго, освенъ наука, която наричатъ магия. И тъй, неблагоприятнитѣ условия, препятствията въ живота на човѣка показватъ, че той нѣма акустика на съзнанието си. За да придобие тази акустика, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да постави въ хармония всички противоречиви елементи въ своя животъ. Той трѣбва да се обърне къмъ нѣкой ученъ човѣкъ, вънъ или вѫтре въ себе си, да му помогне. Както и да мисли, човѣкъ все трѣбва да потърси нѣкой по-ученъ отъ себе си, да му преведе символитѣ въ живота. Тази циганка все трѣбва да дойде при човѣка. Като и даде една голѣма сума, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Въ дадения случай, циганката играе роля на вѣрата. Щомъ дойде вѣрата въ човѣка, работитѣ му постепенно започватъ да се нареждатъ. Това не значи, че мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ, но разумностьта започва да се проявява, и човѣкъ се убеждава, че може да се справя съ мѫчнотиитѣ и да върви напредъ. При каквито мѫчнотии и да се намира човѣкъ, все ще дойде нѣкой ученъ, добъръ, вѣрващъ, който ще му помогне. Тъй щото, добре е понѣкога да те срещне циганката, да усили вѣрата ти. — Кога трѣбва човѣкъ да срещне циганката? — Когато нѣма акустика на съзнанието си. Обаче, има ли акустика на съзнанието си, добре е човѣкъ да срещне своя Учитель, Който да му разправя красиви, велики работи. И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате нови схващания за живота, правилно да превеждате противоречията и мѫчнотиитѣ си. Да правите правиленъ преводъ на дадено противоречие, това значи, да намѣрите посоката на вашето движение. Да намѣри човѣкъ посоката на своето движение, това значи, да опредѣли, за какво е роденъ, съ какви дарби разполага и да работи за тѣхното развиване. Инженерътъ ще поеме посока къмъ върха А, дето има заровени златни, сребърни и мѣдни руди. Той ще копае и ще се ползува отъ тѣхъ. Земедѣлецътъ ще поеме посока къмъ върха В, въ подножието на който има богати полета за обработване и пасбища за отхранване на добитъка. Музикантътъ, художникътъ, поетътъ сѫщо ще намѣрятъ посоката на своето движение. Изобщо, всѣки човѣкъ първо трѣбва да развива онѣзи дарби, съ които е роденъ, а не тия, които отпосле е придобилъ. Тия дарби, които човѣкъ днесъ придобива, ще останатъ за бъдеще. Следователно, човѣкъ трѣбва да започва съ силнитѣ дарби, вложени въ него, и съ тѣхъ да работи. Това означава опредѣляне посоката на движението. Който е опредѣлилъ посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиитѣ си. Следъ голѣми и тежки упражнения, той веднага пристъпва къмъ малки, прости, за да се освободи отъ голѣмото напрежение, въ което се намира. Малкитѣ, слаби упражнения не сѫ нищо друго, освенъ отдушници. Чрезъ тѣхъ човѣкъ отпушва крановетѣ на своя физически и душевенъ животъ, да изтече навънъ напора на енергиитѣ въ него. Когато енергията въ човѣшкия организъмъ не може да се отправя къмъ посоката, която и е опредѣлена, тя създава известни страдания на човѣка. За да се освободи отъ тия страдания, той трѣбва да намѣри нѣкакъвъ отдушникъ въ себе си, чрезъ който да прекара излишната енергия навънъ. Въ това отношение, музиката, поезията, художеството сѫ отдушници, които спасяватъ човѣка отъ голѣми вѫтрешни напрежения. Щомъ се намѣри подъ натиска на нѣкакво голѣмо напрежение, човѣкъ трѣбва да започне да пѣе, да пише, да рисува. Да си поетъ, ученъ, музикантъ или художникъ, това значи, да изучавашъ и прилагашъ законитѣ на акустиката на човѣшкото съзнание. По тѣзи закони човѣшкото съзнание може да се развива. Мнозина, особено религиознитѣ, се изказ- ватъ противъ науката. Тѣ намиратъ, че като се стреми къмъ Бога, човѣкъ не се нуждае отъ наука. — Не, науката е толкова необходима за човѣка, колкото и храната. Човѣкъ може да се обяви противъ нѣкой шаблонни разбирания на известни учени, но не и противъ самата наука. Науката е сѫществувала преди човѣка. Тя е сѫществувала и преди ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ. Божествената наука, поезия, музика, художество сѫ сѫществували преди всѣкаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днесъ се говори Това, което хората наричатъ музика, поезия и наука, представятъ вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитатъ до човѣшкия умъ и сърдце и се изнасятъ навънъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми, именно, къмъ тази първична енергия, която единствена е въ състояние да опредѣли посоката на неговото движение. Само при това положение, човѣкъ може правилно да се проявява. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения помежду си и се запитватъ, кои сѫ причинитѣ за това. Много просто Причината за противоречията и недоразуменията между хората се дължи на отсѫтствие на акустика на тѣхното съзнание. Когато двама души се каратъ, това показва, че тѣ нѣматъ акустика на съзнанието си. И двамата сѫ положителни. Обаче, два плюса не разрешаватъ въпроситѣ. Ако търговецътъ увеличава капитала си, а стоката му се намалява, той ще се превърне въ банкеръ. Щомъ иска да върти търговия, отъ една страна той ще получава пари, а отъ друга ще дава за стока. Въ търговията има взимане и даване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкия животъ. Колкото повече се увеличава златото въ кръвьта на човѣка, толкова повече се увеличава и животътъ. Този животъ трѣбва да се вложи въ работа, въ движение. Не се ли тури въ действие, той ще се увеличи толкова много, че ще превърне човѣка въ банкеръ. При тѣзи условия, човѣкъ ще се натъква на редъ противоречия. Тъй щото, ако изобилието на животъ, на жизнена енергия въ човѣка не се тури въ действие, тя произвежда противоречия въ неговия животъ. Нѣкой майки се оплакватъ отъ децата си, че били буйни, палави, не седѣли на едно мѣсто. — Защо? — Тия деца иматъ много злато въ кръвьта си. Това злато внася въ децата излишъкъ отъ животъ, отъ жизнена енергия, която тѣ не знаятъ, какъ да използуватъ. Майкитѣ трѣбва да бѫдатъ просвѣтени, да знаятъ, съ какво да занимаватъ децата си, и по този начинъ да впрѣгатъ на работа излишната енергия въ тѣхъ. Едно се иска отъ човѣка: да намѣри посоката на своето движение и въ това направление да насочи своитѣ енергии. Не попадне ли човѣкъ въ посоката на своето движение, той за цѣлъ животъ остава недоволенъ. Като не знаятъ този законъ, родителитѣ често насилватъ децата си, каратъ ги да учатъ това, което не имъ е присърдце. Единъ свещеникъ, отъ варненскитѣ села, ималъ единъ синъ. Като станалъ на училищна възрасть, бащата го записалъ въ училище да учи. Обаче, детето не обичало да учи. То бѣгало отъ училище и отивало въ една съседна до тѣхъ воденица, дето цѣли часове се занимавало съ правене на колелца за воденици. Въпръки силното желание на бащата да изучи сина си, да стане свещеникъ, синътъ станалъ воденичарь. Казвамъ: Въ каквото направление и да се прояви живота на даденъ човѣкъ, важно е той да върви въ посоката на неговото съзнание. Върви ли въ тази посока, животътъ на човѣка се изявява правилно. Въ този смисълъ, каквато работа и да изпълнява човѣкъ, щомъ помага за неговото лично повдигане, както и за благото на цѣлото човѣчество, тя е благородна. Често хората се обезсърдчаватъ, изпадатъ въ песимизъмъ. — Защо? — Не сѫ намѣрили посоката на своето движение. Песимизъмътъ се дължи на подпушване на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи отъ своя песимизъмъ, човѣкъ трѣбва да намѣри оная циганка, която ще му гадае на охлювъ и на яйце. Щомъ му каже нѣколко думи, песимизъмътъ изчезва. Да мисли човѣкъ, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато нѣкой се търкаля отъ планина, и дрехата му се закачи на нѣкой трънъ, да счита, че трънътъ го е спасилъ. Колкото циганката може да освободи човѣка отъ неговия песимизъмъ, толкова и трънътъ може да задържи човѣка отъ падане. Трънътъ е по- ставенъ въ пѫтя на човѣка като препятствие, да го застави да мисли. И циганката е изпратена при човѣка отъ разумни сѫщества, да го накаратъ да мисли, че отъ него зависи, да бѫде щастливъ или нещастенъ. Сега, като ученици, отъ васъ се иска да мислите право, по новъ начинъ. Мислите ли по старъ начинъ, вие ще бѫдете нещастни, бедни хора, нѣма да имате злато въ кръвьта си. Дойде ли до това положение, човѣкъ престава да сѫществува, т. е. неговата фирма изчезва. Като види, че е изпадналъ въ пълна несъстоятелность, човѣкъ казва за себе си, че е голѣмъ грѣшникъ. Грѣшникътъ не е нищо друго, освенъ фалиралъ търговецъ, който не може да изплати задълженията си. Ако нѣкой грѣшникъ е готовъ при най-голѣми лихви да изплаща задълженията си, той е надежденъ — неговата фирма се задържа. Тѣлото на човѣка представя фирмата му, съ която той върши своитѣ търговски операции на земята. Като знаете това, пазете тѣлото си да не фалирате. Не е лесно човѣкъ да фалира! Докато създаде нова фирма, той трѣбва да пази старата. За да запази старата си фирма, човѣкъ трѣбва да уравновесява капиталитѣ си съ стоката, съ своето производство. Като пази равновесие между капитала и стоката си, между мислитѣ и чувствата си, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Какво представятъ мѫчнотиитѣ? Мѫчно- тиитѣ въ живота на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ изплащане на полици. Щомъ си взелъ стока, трѣбва да я платишъ. Когато нѣкой роптае противъ мѫчнотиитѣ, това показва, че той е взелъ стока, продалъ я, но забравилъ да я плати. Макаръ по-късно и съ по-голѣма лихва, но той трѣбва да изплати тази полица. Мѫчнотиитѣ сѫ полици, които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да изплаща. Или ще плаща, или ще върне стоката. Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако нито паритѣ може да плати, нито стоката да върне? Тогава той трѣбва да вѣрва въ щастие, въ късметъ. Тъй щото, човѣкъ първо започва съ противоречието, съ дисхармонията въ живота и постепенно върви къмъ хармонията. Човѣкъ самъ вижда протворечията въ себе си и самъ ще ги примири. Никой другъ не може да види неговитѣ противоречия, нито може да ги примири. Щомъ примири противоречията въ себе си, едновременно съ това той се справя и съ външния свѣтъ. Той започва да вижда хармонията въ външния свѣтъ, която по-рано не е виждалъ. Мнозина мислятъ, че като разрешатъ противоречията въ живота си, ще бѫдатъ на първо мѣсто въ небето. Тѣ се заблуждаватъ. Небето е училище. Както ученикътъ на земята минава отъ по-долно отдѣление въ по-горно, отъ по-доленъ класъ въ по-горенъ, докато единъ день влѣзе въ университета, така и ученикътъ на небето не може да влѣзе въ университета, докато не е миналъ презъ по-долнитѣ класове на училището. Майката може да хване детето си за рѫка и да отиде съ него въ университета при голѣмия му братъ, но това не значи още, че детето е студентъ. Ако се развива правилно, единъ день детето, ще влѣзе въ университета, ще стане студентъ, какъвто братъ му нѣкога е билъ. Като ученици, вие трѣбва да имате правилни разбирания за живота. Първо трѣбва да разберете своя вѫтрешенъ животъ, а после външния. Човѣкъ не може да разбере външния животъ, докато не е разбралъ своя вѫтрешенъ животъ. Като не разбере нѣщо, човѣкъ се обезсърдчава. Какво означава неразбирането или незнанието? Че не знаешъ нѣщо, това подразбира, че не можешъ да свиришъ като великъ музикантъ, че не можешъ да рисувашъ като великъ художникъ, че не можешъ да пѣешъ като великъ пѣвецъ, че нѣмашъ силата на нѣкой голѣмъ борецъ и т. н. Когато нѣкой казва за себе си, че не разбира и не знае нѣщо, това показва, че той е ученикъ въ първо отдѣление и сега се запознава съ буквитѣ. Той не може да знае и да разбира толкова, колкото знаятъ и разбиратъ ученицитѣ въ гимназията и студентитѣ въ университета. Трѣбва ли да се обижда човѣкъ, че не знае и не разбира нѣкои нѣща? Щомъ не знае и не разбира, той трѣбва да се радва, че има какво да учи. Докато не се научи да пѣе добре, човѣкъ не трѣбва да излиза на сцената. Излѣзе ли на сцената неподготвенъ, ще го освиркатъ и ще му дадатъ урокъ, втори пѫть да не се подиграва съ тѣхъ. Да се обижда, или да не се обижда човѣкъ, зависи отъ това, какъ той гледа на нѣщата. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да привежда всички явления въ физическия свѣтъ, както и тия въ живота, къмь акустика на своето съзнание. Художникъ ли е човѣкъ, или поетъ, музикантъ, ученъ, той трѣбва да свежда всичко къмъ акустика. Постигне ли това нѣщо, той е дошълъ до възкресението, което води къмъ новия животъ. Това не може да се постигне изведнъжъ. Кой дето е стигналъ, оттамъ ще започне и ще върви напредъ. Старото ще остава назадъ, а къмъ новото ще се стреми. Казано е въ Писанието: „Старото небе и старата земя ще преминатъ; ново небе и нова земя ще се създадатъ“. Новиятъ животъ се нуждае отъ нови знания нови разбирания. Между старото и новото нѣма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля отъ сцената, да дойде новото и да заеме неговото мѣсто. Всички актьори, които сѫ опредѣлени за новата сцена, ще дойдатъ да свършатъ своята работа. Новото, което сега иде представя златото, носитель на живота. Който се откаже отъ новото, той ще фалира. Ако не се откаже, той ще придобие животъ и ще го има изобилно. За да използува правилно този животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, свободенъ, да има свѣтлина въ ума си. Това значи, да има човѣкъ акустика на съзнанието си. За да придобие акустика на съзнанието си, човѣкъ трѣбва правилно да изпълнява всички наредби на природата. Яде ли, спи ли, диша ли, мисли ли, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, по които тѣзи процеси се извършватъ. Когато възприема свѣтлина, човѣкъ трѣбва да знае, подъ какъвъ ѫгьлъ да я приема. Когато мине презъ редъ мѫчнотии, противоречия и страдания, човѣкъ дохожда най-после до правата мисъль, която го поставя въ посоката на неговото движение. При това положение, противоречията на човѣка ще се намалятъ и между енергиитѣ отъ двата върха въ него ще става правилна обмѣна. Това значи „раждане на новата култура“ — култура на новия животъ. Кажете сега, кой въпросъ е най-важенъ по отношение акустиката на съзнанието. Единъ ще каже, че еди-кой си въпросъ е важенъ. Другъ ще изтъкне съвсемъ особенъ въпросъ. Това зависи отъ разбиранията на човѣка. Споредъ мене, всички пасажи въ музиката, въ поезията сѫ еднакво важни. Различието седи само въ мѣстата, на които Сѫ поставени. Въ една музикална пиеса всички тонове сѫ еднакво важни, само че едни отъ тѣхъ сѫ поставени на първо мѣсто, вследствие на което изпъкватъ повече отъ другитѣ. Махнете ли нѣкой отъ тоноветѣ, които считате маловажни, веднага ще се образува единъ дисонансъ. Отъ различното съчетаване на тоноветѣ се образува или хармония, или мелодия. Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията — дълбочина. Съзнанието се нуждае едновременно и отъ хармония, и отъ мелодия. Когато човѣкъ има акустика на съзнанието си, хармонията и мелодията въ него се сливатъ въ едно цѣло. При такова съзнание, мислитѣ, чувствата и действията на човѣка сѫ необикновени, изпълнени съ хармония и мелодия. Сега, като ученици, предъ васъ се разкрива една велика задача, отъ правилното разрешаване на която зависи вашето велико бѫдеще. За решаване на тази задача вие разполагате съ грамаденъ капиталъ — вашата фирма. Турете въ действие този капиталъ! Задачата на всѣкиго е различна: на ученика отъ отдѣленията е дадена задача да свърши отдѣленията и да влѣзе въ прогимназията; тоя отъ прогимназията трѣбва да мине въ гимназията; който е свършилъ гимназия, той трѣбва да свърши университетъ. На нѣкой сѫ дадени задачи да станатъ учени, богати, поети, музиканти, художници и т. н. Какво се иска отъ васъ въ дадения моментъ? Да давате даромъ. Това, което даромъ сте взели, даромъ давайте. Това, което съ пари сте взели, съ пари давайте. Има нѣща, които не могатъ да се даватъ даромъ. По какъвто и да е начинъ, но човѣкъ всѣкога трѣбва да плаща за онова, което му се дава. Запримѣръ, интензивното желание на ученика да слуша учителя си като пѣе или свири, е особенъ начинъ на плащане. Когато ученикътъ е доволенъ отъ учителя си, последниятъ се вдъхновява и възнаграждава за своята работа. Каквото човѣкъ даде, въ края на краищата то пакъ ще се върне при него. Обаче, когато дава, човѣкъ трѣбва да знае посоката на своето движение, както и състоянието, въ което възприемательтъ се намира. Ако човѣкътъ, къмъ когото сте изпратили мисъльта си, не е билъ акустично разположенъ, мисъльта ви ще се върне къмъ васъ, но като дисхармонична. Срещнете ли човѣкъ, който иска да ви прочете или изсвири нѣкое свое произведение, не го отблъсвайте, изслушайте го внимателно. Пъкъ и той отъ своя страна трѣбва да бѫде внимателенъ. Като пожелае да ви прочете нѣщо, но вие не се заинтересувате, нека се откаже отъ намѣрението си. Четете, пѣйте, свирете на хората само тогава, когато видите, че въ тѣхъ естествено се явява нѣкакъвъ интересъ къмъ васъ. Щомъ сте заинтересувани отъ него, той ще ви чете, а вие ще пишете, ще си вадите бележки. Дойде ли на ума ви нѣкаква свѣтла мисъль, вземете бележника си и я запишете. Това е предсказанието на циганката, която гледа на яйце и на охлювъ. Вѣрно е казала тя. Щомъ циганката си замине, работитѣ ви постепенно ще почнатъ да се нареждатъ. Тази циганка представя отъ една страна вѣрата въ човѣка, а отъ друга — науката. Днесъ нито вѣрата се зачита отъ всички хора, нито науката. И тъй, когато циганката дойде при васъ, приемете я. Тя е скромно облѣчена. Ако я приемете, тя ще отвори дисагитѣ си, ще извади охлюва и яйцето и ще почне да гадае. Това сѫ нейнитѣ пособия, съ които работи. Който не вѣрва въ циганката, т. е. въ науката, ще каже, че това сѫ измислени теории, които нѣматъ практическо приложение. — Не, добре гадае циганката. Слушайте, какво ви казва. Съ циганката е лошо, скѫпо плащате за гаданието и, но безъ циганката е още по-лошо. Съ науката е лошо за нѣкой, но безъ науката е два пѫти по-лошо. Изучавайте онова, което се крие въ охлюва и яйцето, като символи, ако искате сами да си помогнете. Всѣки день внасяйте по нѣщо ново въ съзнанието си. Старото е отживѣло вече времето си. Вложете новото въ съзнанието си и вървете напредъ. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото, въ себе си. Този е начинътъ, по който можете правилно да се развивате. Сега, поставете за основа на живота си следното правило: безъ моралъ, но съ любовь; безъ моралъ, но съ свѣтлина; безъ моралъ, но съ свобода. Моралътъ е изигралъ вече своята роля. Сега започва новиятъ животъ на любовьта, на свѣтлината и на свободата. Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 26 септемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.