Търсене във форума

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАПРАВЛЕНИЕ НА ИСТИНСКИЯ ЖИВОТЪ. Размишление върху Божията радость. Съвременнитѣ хора трѣбва да разбиратъ и да оценяватъ истинския животъ. Подъ думата „истински животъ“ разбираме реалния животъ, който е неизмѣненъ и отъ който човѣкъ никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представятъ сѣнка на истинския животъ, вследствие на което тѣ постоянно се мѣнятъ. Следователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣешкия умъ и въ човѣшкото сърдце, не произтичатъ отъ самия животъ, но отъ неговитѣ сѣнки, отъ обстановката на условията, които животътъ произвежда. Щомъ обстановката на условията се мѣни, както часоветѣ на деня, и състоянията на човѣка се мѣнятъ. Смѣната на тия състояния зависи отъ направлението на човѣшкия животъ. Ако не попадне въ направлението на истинския животъ, човѣкъ може да изгуби и най-красивитѣ си състояния. Запримѣръ, тъкмо придобиете нѣкаква велика радость, изведнъжъ я загубите.— Защо? Какво е станало? — Нѣкаква ми- кроскопическа спънка е дошла отвънъ и станала причина да се измѣсти човѣкъ отъ направлението на истинския животъ. Въ това положение човѣкъ започва да прилича на празна бъчва, която вдига голѣмъ шумъ. Пълната бъчва не вдига шумъ. Презъ време на освобождението, единъ руски войникъ, барабанчикъ, попадналъ въ дома на единъ български чорбаджия. Единъ день чорбаджийката заклала нѣколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана нѣкѫде, да ги готви, когато имъ дойде време. Като видѣлъ пуйкитѣ, барабанчикътъ се съблазнилъ и, въ отсѫтствие на домакинитѣ, от- ворилъ барабана и турилъ пуйкитѣ въ него. Въ това време капитанътъ извикалъ барабанчика и му заповѣдалъ да бие тѫпана. Тѫпанътъ не може да пѣе, Ваше високо благородие. Войникътъ не казалъ, че барабанътъ е пъленъ съ пуйки. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на този барабанчикъ, не могатъ да биятъ тѫпана си, т. е. не могатъ да пѣятъ. — Защо? — Защото животътъ имъ е пъленъ съ неестествени желания, които имъ прѣчатъ да се проявятъ правилно. Мисли ли войникътъ, че, като напълни барабана си съ пуйки, е осигурен? Такава мисъль може да се загнѣзди въ ума на всѣки човѣкъ, да напълни своя барабанъ, и следъ това да казва, че не е разположенъ. — Кога човѣкъ не е разположенъ? - Когато внася чужди мисли въ ума си и чужди чувства въ сърдцето си. Като не може да се освободи отъ чуждитѣ нѣща, човѣкъ търси правия пѫть — направлението на истинския животъ. Той търси пѫ- тя къмъ Божественото учение чрезъ една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природнитѣ закони, както и тайнитѣ на Битието, съ цель да прави чудеса, да се слави името му. Въ края на краищата, следъ като учи 10—20 години, той: дохожда до състояние, въ което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаелъ по-рано. Той не е измѣрилъ силитѣ си, вследствие на което повече изгубилъ, отколкото спечелилъ. Виденъ музикантъ излиза на сцената да свири. Първоначално той е смѣлъ, самоувѣренъ въ силитѣ си, но като излѣзе на сцената изгубва вдъхновението си и не може да свири. — Защо? — Станало е нѣщо, причината на което и той самъ не знае. Публиката го освирква, и той се прибира обезсърдченъ, недоволенъ. Той счита публиката виновна за неговия неуспѣхъ и решава втори пѫть да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пакъ се насърдчава, започва да свири и решава да даде втори концертъ. Това показва, че има нѣщо вънъ отъ човѣка, което го обезсърдчава и насърдчааа. Като знае това, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си. И при обезсърдчение, и при насърдчение да знае, колко сѫ неговитѣ сили и способности, да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Кое е по-добро за васъ: да имате мѫчнотии, или да нѣмате ? Добре е човѣкъ да влѣзе въ градина, въ която нѣма никакви бодили. И такива свѣтове има, но въ свѣта, въ който ние живѣемъ, има бодили. И въ науката има лъжливи положения. Това сѫ идеитѣ, до които сѫ дошли ония учени, които нѣматъ достатъчно свѣтлина. Тѣ не лъжатъ съзнателно, но нѣматъ свѣтлина, за да видятъ фактитѣ такива, каквито сѫ въ действителность. Въ живота си хората се натъкватъ на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запримѣръ, дали сте на нѣкой човѣкъ сто лева на заемъ. Следъ единъ месецъ той носи паритѣ ви и казва: Ето, давамъ ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. — всичко сто лева. Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете въ действителность, колко пари ви е далъ. Като си отиде, поглеждате въ рѫката си и виждате само 50 лева. Кѫде сѫ останалитѣ 50 лв., вие не знаете. Търсите тукъ-тамъ, но не можете да ги намѣрите. Това може да бѫде съзнателна, а може да бѫде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до свѣта на идеитѣ, човѣкъ изпада въ сѫщото положение: въ ума изпъкватъ една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализиралъ, вижда само 50 идеи на лице, а останалитѣ ги нѣма. Интересно е да се види, какъ седи въпросътъ въ психическо отношение. Ако търговецъ постѫпва по този начинъ, вие трѣбва да знаете, съзнателно ли задържа паритѣ въ себе си, или несъзнателно. Въ живота се случава и обратното: давашъ повече, отколкото трѣбва. Отивате нѣкѫде да говорите истината. Следъ като говорите повече, отколкото трѣбва, пипате въ джоба си и виждате, че паритѣ ви нѣма. Казвате: Обърнахъ къмъ Бога единъ човѣкъ, но и той ме обърна. Нѣкой казватъ, че това е изчерпване. — Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нѣщата тамъ, дето не трѣбва. Когато говори истината, човѣкъ трѣбва да постъпва така, както разумната майка постъпва съ детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начинъ тя не го пресища. Тъй щото, и на васъ казвамъ: Никога не пресищайте човѣка. Нека остане въ него малко свободно мѣсто, той самъ да работи, да прави усилия. Когато говоримъ за направление на истинския животъ, имаме предъ видъ онзи пѫть, онази посока, по която човѣкъ може да разреши всички въпроси въ живота си, да трансформира своитѣ отрицателни състояния въ положителни. Съмнение, подозрение, зависть, умраза, това сѫ състояния, които ще минатъ презъ човѣка, но той трѣбва да се справи съ тѣхъ, да разбере, отде идатъ и да ги отбие отъ пѫтя си. Човѣкъ може да преживѣе едно любовно състояние, безъ да е негово. Той го е възприелъ отвънъ. Като намѣри причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуватъ край брѣга на морето, а случаенъ човѣкъ, който се разхожда по брѣга. преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство въ него и търси причината. Като се огледа натукъ-натамъ, той вижда двамата млади, далечъ отъ него, че се разговарятъ любовно. Значи, той е възприелъ тѣхното състояние. Тѣ се разговарятъ за любовьта, т. е., за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Тѣ се намиратъ въ положението на двама учени, които едновременно държатъ една книга: първиятъ обърне единъ листъ и чете. После вто- риятъ обърне другъ листъ и чете. Двама млади, мома и момъкъ, влизатъ въ една евангелска църква и сѣдатъ единъ до другъ. Момъкътъ харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „ Богъ е Любовь“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Тя пакъ отваря своята Библия и я подава на момъка: „Азъ за този часъ дойдохъ“. Сега, отъ религиозно гледище, можемъ да кажемъ, че това, което тия млади вършатъ, е светотатство, или пъкъ единъ красивъ разговоръ. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човѣкъ трѣбва правилно да поставя нѣщата въ живота си, както текатъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде сериозенъ. Да бѫде човѣкъ повече или по-малко сериозенъ, това зависи отъ степеньта на неговата любовь, разумность, интелигентности и т. н. Обаче, влюбването още не е любовь. Влюбването е споръ, война между двама души. Дето има споръ, тамъ непременно ще се яви нѣкакво недоразумение. Любовьта, обаче, се отличава отъ влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещиятъ човѣкъ предвижда всичко. Нѣма мъчнотия въ свѣта, която любовьта да не е въ сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човѣка къмъ любовьта, но не е любовь. Следователно, като върви въ посоката на любовьта, човѣкъ люби цѣлия свѣтъ. Отдето мине, ще играе, ще се извива като рѣка: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цвѣтя. Ще се движи, ще скача, безъ никакво спиране, докато се влѣе въ великото море. Човѣкъ трѣбва да се върне тамъ, отдето нѣкога е излѣзълъ. Колкото и каквито хора срѣщате на пътя си, тѣ представятъ за васъ растение, дърво, камъче, пеперудка, насѣкомо. Вие ще минете покрай тѣхъ, ще имъ се усмихнете и ще продължите пѫтя си. Спрете ли се, вие измѣняте посоката на движението си, т. е. отклонявате се. Всѣко отклоняване отъ правия пъть носи страдания на човѣка. Който е намѣрилъ насоката на своя животъ, той за нищо на свѣта не трѣбва да се спира. Пѫтьтъ къмъ Бога е вѣченъ, непреривенъ. Колкото малко и да напредва, човѣкъ непрекъснато трѣбва да върви. Въ Божествения пъть не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране. Кое е отличителното качество на правия пѫть? Който върви въ правия пѫть, той има ясна представа за нѣщата. Както изображенията на предметитѣ въ фокуса на телескопа сѫ ясни, така и движението на човѣка въ правия пѫть му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислитѣ и желанията на човѣка въ Божествения фокусъ на душата сѫ ясни, и изображенията имъ сѫ ясни. При това положение човѣкъ е спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Всѣко смущение показва, че човѣкъ не е намѣрилъ насоката на своя животъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, въ смущения, мнозина казватъ, че уповаватъ на Бога, Той да ги рѫководи. Това рѫководство се крие въ тѣхния умъ, въ тѣхното сърдце. Учительтъ дава свѣтлина на ученицитѣ си, но той не решава задачитѣ имъ. Тѣ сами трѣбва да решаватъ задачитѣ си. Правилното разрешаване на тия задачи опредѣля бѫдещето на ученика. Отъ него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своитѣ дарби и способности. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Не е въпросъ само до вѣрата. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и да ги проявява. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Това подразбира: проявявайте любовьта, мѫдростьта и истината въ живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачътъ трѣбва да мете улицитѣ, но същевременно да прилага великитѣ принципи на живота. Какво отъ това, че е метачъ? Службитѣ на хората съ разпредѣлени: едни събиратъ, други хвърлятъ, т. е. изнасятъ навънъ, а трети метатъ. Това сѫ методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели сѫ работили въ съответни области. Нашата задача, както и тази на съвременнитѣ хора, се заключава, именно, въ това, всѣки да допринесе нѣщо къмъ великия процесъ на Битието. Велико бѫдеще се крие задъ този процесъ. Когато проникналъ въ великото бѫдеще на човѣчеството, апостолъ Павелъ казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. До този моментъ той се е оплаквалъ, че ималъ нѣкакъвъ трънъ въ плътьта си, но когато стигналъ до третото небе, казалъ, че може вече да се похвали съ своята немощь и своето неразбиране. Не само апостолъ Павелъ може да се похвали съ своята немощь и неразбиране, но всѣки човѣкъ трѣбва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човѣкъ да направи тия нѣща. Какво може да направи той? Какво се иска отъ човѣка? — Човѣкъ трѣбва да има такава вѣра въ себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трѣбва да има непоколебима вѣра въ неизмѣннитѣ закони на Битието. Земята и небето да се мръднатъ отъ мѣстото си, той не трѣбва да се колебае въ тия закони. Докато човѣкъ вѣрва въ неизмѣнностьта на тия закони, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. Като дойдатъ мѫчнотиитѣ въ живота, хората започватъ да се стрхуватъ и губятъ вѣра въ всичко. Ако Богъ е съ васъ кой ще бѫде противъ васъ? Богъ не съизволява въ смъртьта и страданията на грѣшника. Каквито грѣхове и да имате, Той не се спира предъ тѣхъ. — Какво да правимъ съ кармата си? — Ще плащате и ще вървите напредъ. Не само обикновени хора, но и адепти се спъватъ въ своята карма, въ живота на своитѣ дѣди и прадѣди. И тѣхъ ги притискатъ, но тѣ прилагатъ вѣрата, любовьта и мѫдростьта и преодоляватъ своитѣ изпитания. Всѣки човѣкъ, малъкъ или голѣмъ, ще бѫде изпитанъ. Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-голѣми страдания отъ тия на обикно- венитѣ ученици. — Защо?— Въ окултната наука има опасни мѣста, въ които ученикътъ неизбѣжно ще нагази. Запримѣръ, той ще се натъкне на закона, споредъ който, каквото мисли човѣкъ, добро или зло, непременно ще го привлѣче къмъ себе си. Ако мислишъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, ти непременно ще привлѣчешъ лошавината му. Ако мислишъ, че нѣкой ще те излъже, ти непременно ще привлѣчешъ лъжата къмъ себе си. Мислишъ ли положително за нѣкого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човѣкъ мисли, това става. — Нали трѣбва да се каже истината на човѣка? — Въ какво седи истината? Истината се заключава само въ положителното. Сѣнкитѣ на живота не влизатъ въ истината. Тѣ нѣматъ нищо общо сѫ положителния животъ. Когато познава истината, човѣкъ познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога нѣма да знаешъ, какво нѣщо е знанието; ако познавашъ лъжата, никога нѣма да знаешъ, какво нѣщо е истината. Само истината познава лъжата. Само мѫдростьта познава глупостьта. Само любовьта познава умразата. Само доброто познава злото. Тогава, какъ ще научимъ злото? — Злото не се учи. За да познаешъ злото, ти трѣбва да изучавашъ доброто. Щомъ познавашъ доброто, ти непременно ще знаешъ, какво нѣщо е злото. Отрицателното не се учи. Въ стремежа си къмъ положителното, безъ да иска, човѣкъ грѣши и се подава на отрицателното въ живота. И тъй, за да познаете, дали даденъ човѣкъ лъже, вие трѣбва да знаете абсолютната истина по дадения въпросъ. - Еди-кой си не постѫпва добре. — За да знаете, кой какъ постѫпва, вие трѣбва да имате абсолютната мѣрка за доброто. — Еди-кой си не свири правилно. — Ти дай чистъ тонъ и покажи, какъ трѣбва да свири. Добриятъ музикантъ не си служи съ камертонъ, защото и съ него не може да получи чистъ тонъ. Материалътъ, отъ който е направенъ камертона, се измѣня: ту влагата му влияе, ту сушата. Вѣрниятъ тонъ е въ самия човѣкъ. Като пѣе или свири по този тонъ, той е доволенъ отъ себе си. Азъ не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато нѣкой пѣе или свири, всичкитѣ му способности трѣбва да участвуватъ, да подкрепватъ неговия тонъ. Не е пѣние това, когато умътъ и сърдцето не взиматъ участие въ самитѣ тонове. Човѣкъ трѣбва да пѣе, за да привлѣче живота къмъ себе си. Като падне духомъ, като се обезсърдчи, човѣкъ трѣбва да пѣе, да свири, да трансформира състоянията си. Кол- кото по-добре човѣкъ разрешава задачитѣ си, толкова по-добре пѣе. Следователно, музиката се препоръчва като методъ за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи въ човѣшкия животъ. Всички животни и птици, които могатъ да пѣятъ, си служатъ съ пѣнието. Които не могатъ да пѣятъ, тѣ скачатъ, играятъ. Когато нѣкое животно, запримѣръ, куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосватъ до него. Щомъ е разположено, то скача, играе. И животнитѣ търсятъ начинъ да трансформиратъ състоянията си. Гледате нѣкое куче се търкаля по снѣга. Отъ една страна то си играе, а отъ друга — смѣня състоянието си. Като ученици, вие сами трѣбва да разрешавате задачитѣ си. Мъчни задачи ще срѣщате, но трѣбва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой нѣма да се грижи за васъ. Казано е: Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ, че ходи гладенъ, босъ, окѫсанъ и не иска повече да живѣе. — Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромахъ. Всички хора сѫ сиромаси и окѫсани: нѣкой въ физическо отношение, другъ — въ сърдечно, а трети — въ умствено. Каквото и да е положението на човѣка, той може да намѣри нѣкакъвъ изходъ. Ученикътъ не трѣбва да се обезсърдчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трѣбва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свѣтъ, но и за сърдечния, и за умствения. Той трѣбва да се заеме да работи и въ тритѣ свѣта, да облѣче тѣлото си съ здрави, нови дрехи, сърдцето си — съ благородни, възвишени чувства, а умътъ — съ свѣтли и красиви мисли. Да оголѣе човѣкъ, това е въ реда на нѣщата. — Кога? — Когато отива на баня. Като отиде на баня, човѣкъ се съблича съвсемъ голъ, за да се измие, да се освободи отъ всички нечистотии. Така изчистенъ, той облича нови, чисти дрехи и излиза отъ банята. Банята представя живота, въ който човѣкъ е дошълъ да се окѫпе и изчисти. Като излѣзе отъ банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окѫпалъ и изчистилъ добре. Ще благодарите, че сте имали възможность да се облѣчете съ нови, чисти дрехи и да продължите започнатата си работа. Окѫпването, изчистването е единъ отъ начинитѣ, по който човѣкъ може да се справи съ противоречията си. Отъ време на време и ангелитѣ слизатъ на земята да се окѫпятъ въ нѣкоя човѣшка баня. Какво представя кѫпането? Кѫпането е процесъ, при който поритѣ на човѣшкия ор- ганизъмъ се отварятъ, за да може да се възприеме живота. Когато ангелътъ се окѫпва въ нѣкоя човѣшка баня, той отваря поритѣ на тѣлото си, за да възприеме човѣшкия животъ. Като го възприеме, той се радва, че е придобили ново разбиране на живота. Наистина, ангелътъ трѣбва да възприеме човѣшкия животъ въ себе си, за да разбере неговото вѫтрешно съдържание и смисълъ. Щомъ се върне на небето, ангелътъ разправя своята опитность отъ земята, радва се, че е придобилъ нѣщо ново. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е ималъ възможности да проникне въ ангелския свѣтъ. Той слиза на земята обогатенъ, радостенъ, че е видѣлъ и разбралъ нѣщо ново, по-високо отъ човѣшкия свѣтъ. И тъй, когато се стреми къмъ науката, човѣкъ трѣбва да се свърже съ ония възвишени сѫщества, които сѫ истински нейни представители. Науката иде отъ възвишени области на невидимия свѣтъ, а не отъ земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиватъ въ висшитѣ области на невидимия свѣтъ, тѣ се стремятъ да видятъ и проучатъ културата, науката на онзи свѣтъ и тогава слизатъ отново на земята. Тѣ изучаватъ методитѣ, чрезъ които тамъ решаватъ задачитѣ си. Като придобиятъ нѣщо отъ тази наука, животътъ имъ на земята се осмисля. За такива хора казватъ, че иматъ широки сърдца и свѣтли умове. Широко сърдце и свѣтълъ умъ има само онзи човѣкъ, който, макаръ че живѣе на земята, е свързанъ съ възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Физически, този човѣкъ живѣе на земята, но съ ума и съ сърдцето си е свързанъ съ напредналитѣ сѫщества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти сѫ ходили и продължаватъ да ходятъ въ невидимия свѣтъ между възвишенитѣ сѫщества. Който не е ходилъ тамъ, той не може да бѫде нито ученъ, нито поетъ, нито музикантъ. Тия хора сѫ съ широки души, съ широки възгледи. Едно отъ отличителнитѣ имъ качества е смирението. Когато имъ разправятъ нѣщо, тѣ слушатъ като деца. Следователно, докато не се качи горе, въ духовния свѣтъ, човѣкъ никога не може да стане ученъ. Истинската наука иде отгоре, отъ духовния свѣтъ. На земята ще работите, а въ невидимия свѣтъ ще учите. Каквото научите въ духовния свѣтъ, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще имате истинска представа за нѣщата и явленията на физическия свѣтъ. Безъ този свѣтъ, физическиятъ остава неразбранъ. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свѣтъ. Той е малка отсѣчка отъ Божествения свѣтъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за реалния животъ и не се интересуватъ отъ духовното. Споредъ тѣхъ, истински реаленъ животъ е този на малкитѣ отсѣчки, или на обикновеното знание. Тѣ наричатъ реално знание, запримѣръ, 2+2 = 4, 2X2 = 4, 3 + 3 = 6, 3X3 =9, 1+1=2, 1X1 = 1 и. т. и. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мѫчно е да обясните, защо е така. Запримѣръ, защо 2+2 = 4 и 2X2=4. Както виждате, тукъ и при събирането на числото 2 съ 2, и при умножаването му, се получава единъ и сѫшъ резултатъ. Числото две е законъ на любовьта. Значи, докато любовьта действува, резултатитѣ и при събирането, и при умножаването сѫ едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другитѣ числа, резултатътъ вече не е единъ и сѫщъ. Запримѣръ, 3+3 = 6, 3X3=9, 4+4 = 8, 4X4 = 16 и т. н. При числото три срѣщаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далечъ отъ числото деветь — законъ за наследственостьта. Значи, всѣко престъпление се проявява най-късно до четвъртия родъ. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния животъ на човѣка, всѣка мъчнотия може да се разреши следъ шесть години. Числото три е самиятъ човѣкъ. Като прибавите къмъ него числото шесть, ще получите деветъ —резултатъ, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши следъ шесть часа. —Не може ли да се избѣгне дадена мѫчнотия или страдание? — Има закони, по които страданията и мѫчнотиитѣ могатъ да се избѣгнатъ, но ако една мѫчнотия се избѣгне, вмѣсто нея ще дойде друга, два пѫти по-голѣма. Такъвъ е законътъ. Като знаете това, бѫдете готови да посрещнете съ радость страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облѣчете се съ нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се съ него любезно, кажете му, че сте доволни отъ неговото посещение. Знайте, че това, което Богъ е опредѣлилъ за човѣка, не може да се измѣни. Божественитѣ работи носятъ придобивки, а човѣшкитѣ работи — загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избѣгнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по леко, но не и да го избѣгнете. Разумниятъ човѣкъ лесно се справя съ своя вѫтрешенъ животъ. Сега отъ васъ се изисква да се справяте разумно съ своитѣ вѫтрешни състояния, за да можете да учите добре. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своитѣ ближни. Да свършите училището успѣшно, това значи, да разполагате съ такова знание, че като видите човѣка, да можете да четете по лицето, по главата, по рѫката му, по космитѣ му даже. Ще кажатъ за васъ, че сте магьос- никъ. Какво означава думата „магьосникъ“? Магьосникъ, магъ е човѣкъ, който разполага съ знания, съ мѫдрость, Знаемъ, че знанието облагородява. Значи, магьосникътъ е мѫдъръ, добъръ човѣкъ. Всѣки, който се занимава съ магия, впрѣга ума си на работа. Преди това умътъ му е билъ въ бездействие, а сега работи. Казватъ, запримѣръ, че нѣкоя мома завъртѣла ума на единъ момъкъ. Какво лошо има въ това? Докато не бѣше видѣлъ тази мома, по цѣли дни и нощи, той обикаляше кръчмитѣ: въ тази кръчма ще пие съ приятели, въ онази кръчма ще пие, и нищо не работи. Откакъ момата му завъртѣ ума, той напусна кръчмитѣ и започна да пише: Възлюбена моя, откакъ те видѣхъ, забравихъ кръчмитѣ, забравихъ скитанията, искамъ да живѣя добъръ, чистъ животъ. Майката се чуди, какво е станало съ сина й, че по цѣли дни седи въ кади, пише и въздиша, - Щомъ пише любовни писма, щомъ въздиша, животъ има въ този момъкъ. Радвайте се на новия животъ, който тече въ него. Научете се да тълкувате нѣщата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даденъ човѣкъ се е оставилъ, една жена да го води. — Не е така. Важно е човѣкъ да бѫде спасенъ. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, конь — безразлично е. Ако единъ конь може да води човѣка въ града, защо една жена да не може да го заведе? Въ една отъ войнитѣ на човѣчеството, единъ офицеръ падналъ отъ коня си раненъ и не могълъ да стане отъ мѣстото си. Коньтъ му го хваналъ съ зѫбитѣ си за дрехата и го отнесълъ далечъ отъ бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицеръ?—Конъть му. Следователно, ако единъ конь спасява господаря си, последниятъ трѣбва свещено да държи образа на този конь въ ума и въ съзнанието си. Ако момата спасява единъ момъкъ, последниятъ трѣбва свещено да държи образа й въ съзнанието си. Не е коньтъ, нито момата, които спасяватъ. Чрезъ тѣхъ действува Божествениятъ Промисълъ. Да разбирате Божия Промисълъ, това е велика наука. Това значи, да е дошълъ човѣкъ до направлението на истинския животъ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се справи съ противоречията въ живота. Справи ли се съ противоречията си, той ще разбере истината. Днесъ мнозина говорятъ за окултната наука, безъ да сѫ се справили съ противоречията си, безъ да познаватъ истината. Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Предъ окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука предъ Божествената. Изправенъ предъ тази наука, окултистътъ заема положението на малко дете, което едва започва да учи. Каква по-голѣма наука искате отъ тази, да превърнете старата баба въ 21 годишна мома? Обаче, сегашниятъ човѣкъ, съ своя умъ и съ своето сърдце, съ сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне на тази наука. Тя не се предава по обикновенъ начинъ. Пъкъ и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Какъ ще носите единъ тонъ злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тонъ злато представя цѣла буца, не се рѣже, пъкъ и не разполагате съ инструментъ, да я надробите по нѣкакъвъ начинъ. Ще стоите предъ златото, ще го гледате и не можете да го помѣстите. Това злато, обаче, трѣбва да се пренесе въ дома ви. Стоите предъ него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нѣщо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човѣкъ трѣбва да има въ себе си такъвъ елементъ, чрезъ който да влѣзе въ контактъ съ нея. Затова Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Христосъ изцѣляваше само ония, които имаха вѣра. Когато хората се трупаха около Христа да слушатъ проповѣдитѣ Му, Той ги задържа да ядатъ заедно. Ученицитѣ Му, обаче, имаха на разположение само петь хлѣба. Христосъ благослови хлѣбоветѣ, разчупи ги и нахрани съ тѣхъ множеството, което бѣше се събрало около Него. — Фактъ ли е това? — Като фактъ го изнасятъ. Христосъ знаеше закона да увеличава нѣщата. Той имаше вѣра и съ нея работѣше. Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Вѣрата почива на знанието. Това, което за насъ е вѣра, въ духовния свѣтъ е знание, наука. Понеже хората на земята сѫ още деца, тѣ трѣбва да вѣрватъ. Единъ день тѣхната вѣра ще се превърне въ знание, въ наука. Днесъ хората се измѫчватъ, безпокоятъ се, страдатъ, защото нѣматъ вѣра. Всички мъчнотии могатъ да се разрешатъ чрезъ разумностьта. Въ разумностьта е Богъ. Когато човѣкъ стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяватъ, всичкитѣ му мѫчнотии се разрешаватъ, и той става радостенъ и веселъ. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си. Отнесе ли се критически къмъ Божественото, той затваря пѫтя си за неговото идване. За да отвори пѫтя си къмъ Божественото, човѣкъ се нуждае отъ знание така, както млѣкарьтъ — отъ цедилка за прецеждане на млѣкото. Знанието трѣбва да мине презъ ума на човѣка, както млѣкото — презъ цедилката. Това знание нѣма да дойде нито отъ горитѣ, нито отъ планинитѣ, но отъ вашитѣ лични опитности. Като страдате и се мѫчите, вие трѣбва да изучавате начинитѣ, съ които Богъ работи и превръща всичко въ добро. Богъ разрешава и урежда мѫчнотиитѣ и противоречията на хората чрезъ самитѣ тѣхъ. Срѣщате единъ човѣкъ, огорченъ, обиденъ отъ нѣкого, не иска никого да погледне. Какъ ще се махне това огорчение? Провидението дава възможность на онзи, който е нанесълъ обидата, да спечели десеть хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподѣли съ него печалбата си, да му даде петь хиляди лева. Като получи тази сума, обидениятъ измѣня състоянието си. Въ лицето на този човѣкъ той вижда вече свой приятель. Хората се страхуватъ отъ даването, да не би да осиромашеятъ. Тѣ казватъ: Ако човѣкъ дѣли всичко съ хората, къде ще му отиде краятъ? Ако давашъ, краятъ ще бѫде добъръ; ако не давашъ, краятъ ще бѫде лошъ. Кое е по-добро: да сѣе човѣкъ, или да не сѣе? — И за него, и за близкитѣ му по-добре да сѣе, отколкото да не сѣе. Даването е Божественъ законъ. Не е въпросъ човѣкъ да раздава богатството си, но каквото прави, трѣбва да е отъ любовь. Ако давате отъ любовь, това ползува и васъ, и онзи, на когото давате. Не давате ли съ любовь, нищо не се ползувате. Вложите ли любовьта, тя ще оправи всичкитѣ ви работи. Велика, мощна сила е любовьта. Сега, азъ ви говоря много нѣща, но всичко не е разбрано. Единъ день ще разберете всичко. Когато гледате семето на нѣкое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излѣзе отъ него. Обаче, щомъ го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислитѣ, които днесъ не разбирате, представятъ семенца на растения. Щомъ се поставятъ въ съзнанието ви, тѣ ще изникнатъ, ще се развиятъ, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята, като ученици, да свършите нѣкаква работа за Бога. Щомъ свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази за своя ближенъ. Тази е задачата, която е дадена на всѣки човѣкъ. Той първо ще работи за Бога, после — за себе си и най-после — за своя ближенъ. Тѣзи три работи трѣбва да се съединятъ въ едно, за да реши човѣкъ правилно задачата си. Основната мисъль на тази лекция е, че фи- зическиятъ свѣтъ е отчасти само реаленъ. Невъзможно е външниятъ, физическиятъ свѣтъ, който е свѣтъ на промѣни, да бѫде реаленъ. И духовниятъ свѣтъ не представя още абсолютна реалность. Той е на половина реаленъ. Затова, именно, хората на земята сѫ раздѣлени на мѫже и на жени, на умове и на сърдца. Мѫжътъ и жената представятъ дветѣ половини на земята. Когато мѫжътъ е освѣтенъ, жената е въ тъмнина. Когато жената е освѣтена, мѫжътъ е въ тъмнина. Невъзможно е едновременно мѫжътъ и жената да бѫдатъ освѣтени или тъмни. Когато жената казва, че мѫжъ й е черенъ, тъменъ, това показва, че той е въ тъмнина. — Черна, тъмна е жена ми. — Тя е въ тъмнина. И двамата трѣбва да иматъ търпение, да почакатъ 24 часа, да се завърти земята около осьта си и да се освѣти. — Лошо сърдце има този човѣкъ. — Не е освѣтенъ отъ слънцето. — Лошъ умъ има този човѣкъ. — Не е освѣтенъ отъ слънцето. Това сѫ фази, презъ които човѣшкото съзнание ми нава. Това сѫ неизбѣжни положения. Като минава презъ деня и нощьта на своето съзнание, човѣкъ се учи, придобива знания. Съвременното човѣчество минава презъ нови области на живота. Сега става голѣмо преустройване на човѣшкото съзнание. Всички нѣща се размѣстватъ, едни се изхвърлятъ навънъ, други се ремонтиратъ, трети се размѣстватъ, но вие трѣбва да имате търпение, да дочакате новия редъ и порядъкъ на нѣщата, новитѣ разбирания. Който не разбира това нѣщо, той ще изпадне въ обезсърдчение, че е изгубилъ всичко, безъ да придобие нѣщо. — Не, това е заблуждение. Който върви въ правия пѫть, той нищо не може да загуби. Казано е въ Стария заветъ: „На онѣзи, които чакатъ Господа, силата имъ ще се възобнови.“ Любовьта всичко предвижда. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь. Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 26 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗРАЗЪ НА ЖИВОТА. Размишление върху пълнотата на Божията Любовь. Сега ще прочета 71. Псаломъ. Като слушате този Псаломъ, вие казвате, че той е писанъ преди 2,500 години. Отъ гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псаломъ е писанъ преди два деня и половина. Значи, 2,500 години за обикновеното човѣшко съзнание се равняватъ на два деня и половина за едно високо съзнание. Днесъ ще говоря на тема „изразъ на живота“. Изразътъ на живота представя една съзнателна проява. Презъ всички времена и епохи, хората сѫ се спирали повече върху несѫщественото въ живота. Несѫщественото, това е външната страна на живота. Запримѣръ, да се облѣче човѣкъ добре, да мебелира кѫщата си хубаво, да се вози съ автомобили и файтони, това е външна, несѫществена страна на живота. Подъ думата „изразъ на живота“, ние подразбираме този моментъ отъ живота на човѣка, когато съзнанието му осмисля неговитѣ идеи и ги свързва въ едно цѣло. Нѣкой казва: Трѣбва да се живѣе! — За да живѣе, човѣкъ трѣбва да даде изразъ на своя животъ. И рѣката може да каже, че трѣбва да тече, но за да тече, тя трѣбва да има изразъ, посока, въ която да се движи. Нѣма ли опредѣлена посока на движение, тя ще се движи въ крѫгъ, безъ да намѣри пѫть, изходъ въ своето движение. Стремежътъ на рѣката е да влѣзе въ морето. И тъй, да даде човѣкъ изразъ на живота си, това значи, да не очаква на окрѫжаващитѣ, да получи нѣщо отъ тѣхъ. Дето и да влѣзе, човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Който очаква хората да го обичатъ, той не може да даде изразъ на своя животъ. Който обича, безъ да очаква да бѫде обичанъ, той може да даде изразъ на живота си. Който слуша само, какво хората говорятъ, той не може да даде изразъ на живота си. Който самъ говори, той дава изразъ на своя животъ. Каквото човѣкъ върши, съ огледъ на мнението на Бога, той дава изразъ на живота си. Върши ли човѣкъ всичко съ огледъ на общественото мнение, той не може да даде изразъ на своя животъ. Когато се каже думата „Богъ“, мнозина се запитватъ, какво нѣщо е Богъ. За да разберете това понятие, ще си послужа съ единъ примѣръ за рѣката. За да се увеличи, т. е. за да се засили, рѣката не отива за помощь къмъ морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждътъ, снѣгътъ, които идатъ отгоре, отъ пространството, правятъ рѣката силна, буйна, пълноводна. На сѫщото основание, ние казваме, че, Този, отъ Когото идатъ всички притоци на живота, е надъ насъ и Го наричаме Богъ. Всѣки дѫждъ, колкото и да е малъкъ притокъ, въ него се крие Божествено начало. Иска ли да даде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се запознае съ притоцитѣ на великия животъ. Най-слабиятъ изразъ на живота причинява вѫтрешна радости въ човѣка. Да се радвашъ, това значи, да съзнавашъ, че прилагашъ единъ великъ законъ, който обхваща цѣлокупното съзнание на Битието и дава изразъ на живота. Въ това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който, въ най-малка степень даже, участвува въ тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисъльта си къмъ този възвишенъ свѣтъ, къмъ разумнитѣ сѫщества, за да потекатъ тѣхнитѣ енергии къмъ васъ, като притоци къмъ рѣки, за да се увеличи вашия животъ, вашата мощь и вашата вѫтрешна радость. Каквото дъждътъ представя за рѣкитѣ, такова нѣщо представятъ възвишенитѣ сѫщества за хората на земята. Като гледатъ страданията и нещастията на хората, възвишенитѣ сѫщества иматъ желание да слѣзатъ близо до тѣхъ, да имъ помогнатъ. Тѣ не мислятъ, че могатъ да се огрѣшатъ, да се оцапатъ. Тѣ знаятъ, че който се влива въ морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тѣсно, или край брѣговетѣ. Но вода, която се влива въ вѫтрешностьта на морето, въ безпредѣлната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи чвѣкъ може да се огрѣши, да се цапа, който живѣе съ тѣсни, съ ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме каль, грѣхъ, който цапа човѣка, но само отвънъ. Тази каль никога не може да проникне въ душата, т. е. въ дълбочината и въ широчината на морето, да го обхване. Кальта никога не може да обхване дълбочината на живота. И тъй, който се спира върху кальта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, кальта измѣня условията на живота за съществата, които живѣятъ въ водата, но присъствието на кальта въ водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричатъ тия промѣни лоши и добри условия въ живота. Когато човѣкъ е лишенъ отъ храна, отъ дрехи, отъ къща за живѣене, условията съ лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията съ добри. Кой е виновенъ за лошитѣ условия въ живота на детето? —То само е виновно. Всѣки домъ има свои закони, на които всички членове отъ дома се подчиняватъ. Щомъ нѣкой членъ отъ дома не се подчинява на тия закони, условията ставатъ лоши за него. Значи, който се оплаква отъ лошитѣ условия, въ които е поставенъ да живѣе, той е нарушилъ законитѣ на своя домъ. Щомъ изпълни законитѣ на своя домъ, едновременно съ това и условията му се подобряватъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, защото сѫ измѣнили израза на своя животъ. Като последствие на това, тѣ сѫ изгубили насоката на своя вѫтрешенъ стремежъ. Запримѣръ, срѣщате единъ цигулар, който свири добре, но съ цель да се прослави въ свѣта. Той не само че нѣма да успѣе въ своето желание, но ще изгуби и това, което е придобилъ. Като излѣзе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присѫтствуващитѣ, които не сѫ на еднакъвъ уровенъ въ музикално отношение и ще се свърже съ тѣхъ. Като се свѫрже съ съзнанията на присѫтствуващитѣ, той ще усѣти известно неразположение. Тѣхнитѣ съзнания, като притоци, ще потекатъ къмъ неговото, като по наклонна площь, и ще предизвикатъ едно вѫтрешно безпокойство. Законътъ е такъвъ. Когато нѣкой ви хвали, едновременно съ доброто, което внася въ васъ, той внася и злото, което крие въ себе си. Това сѫ изпитали всички хора, това изпитватъ и младитѣ моми и момци. Докато се обичатъ, тѣ иматъ опре- дѣлена насока на движение. Щомъ се оженятъ, любовьта между тѣхъ изчезва, и тѣ се стълкновяватъ. Докато любовьта действува между хората, тѣ се намиратъ подъ влиянието на възвишени, разумни сѫщества, които непрекѫснато ги хранятъ съ своитѣ чисти и красиви мисли и чувства. Щомъ любовьта ги напусне, тѣ изпадатъ подъ влиянието на неразумни, низши сѫщества, които всичко рушатъ и изкореняватъ. Въ първия случай хората минаватъ презъ рая, а въ втория — презъ ада. Какво представя адътъ?—Адътъ представя сборъ отъ сѫщества, които искатъ да създадатъ своето щастие на гърба на другитѣ. Въ всѣки човѣкъ има сѫщества, които мислятъ само за себе си. Тия сѫщества ставатъ причина да се колятъ кокошки, агънца, да живѣятъ на тѣхна смѣтка. Като изядатъ голѣма часть отъ кокошкитѣ и агънцата, хората казватъ: Ще оставимъ десетина кокошки и агънца за домазлъкъ. Като събератъ десетина наполеона, тѣ казватъ: Ще запазимъ тия пари за черни дни. Щомъ домазлъкътъ се увеличи, хората пакъ започватъ да ядатъ и да пиятъ, да мислятъ само за себе си. Като не знаятъ, какъ да разрешатъ задачитѣ въ живота си хората казватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? — На този въпросъ ние не отговаряме, защото въ него нѣма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законитѣ на своя домъ? — Много просто. Това дете преждевременно е израсло въ съзнанието си. То си е въобразило, че представя нѣщо особено, че седи по-високо отъ брата, отъ сестра си, даже и отъ майка си и баща си. То мисли, че неговото присѫтствие въ бащиния му домъ е особено щастие за всички и счита, че е свободно отъ всѣкакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, какъ да му въздействува, тя ще го застави да изпълнява законитѣ на дома, както и неговитѣ братя и сестри. Тя нѣма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гнѣви, но ще подържа въ него мисъльта, че е добро дете и постепенно ще му влияе. Какво означава думата „добъръ човѣкъ“? Да бѫде човѣкъ добъръ, това значи, да има равновесие между ъглитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце. Този човѣкъ разбира законитѣ, на които се подчиняватъ силитѣ въ неговия организъмъ. Както лодкарьтъ знае, въ коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува отъ вѣтъра, така и добриятъ човѣкъ знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всѣко време да уравновесява силитѣ на своя организъмъ срещу буритѣ и вѣтроветѣ, които се бушуватъ навънъ. Разумниятъ, добриятъ лодкарь не може да измѣни посоката на вѣтъра, но може да измѣни посоката на своята лодка, да я запази отъ теченията на вѣтроветѣ. Измѣни ли посоката на своята лодка, каквито вѣтрове да вѣятъ, отъ каквато посока и да идатъ, той не се смущава. Понѣкога се случватъ попѫтни вѣтрове. Тѣ представятъ благоприятни условия за лодкаря. Не сѫ ли попѫтни вѣтроветѣ, той ги счита за лоши условия при движението му. Щомъ е разуменъ и добъръ, нищо друго не му остава, освенъ да измѣни посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия въ благоприятни. Като ученици, вие трѣбва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живѣете, и разумно да се справяте съ тѣхъ. Докато престане вѣтърътъ, вие трѣбва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа юженъ вѣтъръ, а вие отивате на изтокъ, ще обърнете платното на северъ. Ако духа северенъ вѣтъръ, ще обърнете платното на югъ. Ако ви питатъ, защо платното ви е обърнато на югъ, ще кажете, че се пазите отъ северенъ вѣтъръ. — Ами защо платното ви е обърнато на северъ? — Защото духа юженъ вѣтъръ. — Може ли лодката да пѫтува безъ платно? — Може. Едно време не е могло, но сега може. Нѣкога сегашното положение е било бѫдеще, което днесъ е вече реализирано. Днесъ параходитѣ пѫтуватъ безъ платна, но безъ димъ не могатъ още. Оттамъ и кѫщитѣ на хората не могатъ безъ димъ. Значи, всѣка кѫща представя особенъ параходъ, съ който човѣкъ пѫтува. Било е време, когато не е имало димъ. Запримѣръ, въ кѫщитѣ на рибитѣ, на птицитѣ нѣма никакъвъ димъ. Единъ день и въ кѫщитѣ на хората нѣма да има никакъвъ димъ. Дето има димъ, горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъвъ димъ, никакви сажди не се образуватъ. Ученитѣ хора се стремятъ да замѣстятъ вѫглищата и дървата съ електрическа енергия. Внесе ли се електричеството навсѣкѫде, никакъвъ димъ нѣма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е абсолютно пълно.. Като се качимъ въ умствения свѣтъ, ще видимъ, че и тамъ горението не става пълно. Една отъ причинитѣ за неправилното горение се крие въ куминитѣ, въ кюнцитѣ. Често и куминитѣ въ живота на отдѣлния човѣкъ не сѫ поставени на мѣстото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да избѣгне дима? — Той трѣбва да подобри вътрешния изразъ на своя животъ. И тъй, добриятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да се справи съ условията на живота. Той е доволенъ отъ условията, при които е поставенъ, и разумно ги използува. Ако обущата му сѫ скѫсани, той не истива. Излѣзе ли съ тия обуща на снѣга, той е доволенъ, че има възможностъ така да концентрира мисъльта си, че да не се простуди. И съ мокри крака да бѫде, пакъ да не се простуди Всичко зависи отъ мисъльта на човѣка. Като знае това, човѣкъ може да излиза зимно време на снѣга босъ и да тича по него около 5 — 20 минути, даже и повече, безъ да се простуди. Когато мисъльта на човѣка е концентрирана къмъ дадено мѣсто, простуда не може ла има. Като концентрира мисъльта си къмъ краката, запримѣръ, човѣкъ привлича умственитѣ си енергии къмъ тѣхъ, и по този начинъ се предпазва отъ простуда. Обаче, този опитъ трѣбва да се прави само отъ силни хора, които могатъ да се концентриратъ. Като потича известно време по снѣга, човѣкъ трѣбва да влѣзе на топло, да изтрие краката си съ вълненъ парцалъ, докато се стоплятъ. Следователно, никога не допущайте въ себе си мисъльта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъль, вие сте поканили вече болестьта на гости. Съвременнитѣ хора сами канятъ болеститѣ въ дома си. Разболѣятъ ли се, тѣ се страхуватъ, че ще умратъ. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника, но благоволява въ живота на праведния“. Въ Бога всички сѫ живи. Той не желае смъртьта на хората, но сѫщевременно не подържа тѣхното чрезмѣрно рзмножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано отъ 1 и 2, отъ 10 и 2. Числото десеть показва пѫтя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десеть е число на движение. Знаемъ, че животътъ е движение. Следователно, числото десеть е число на живота. Когато радиусътъ се движи около една точка, образува се окрѫжность, едно цѣло, т. е. единица. Диаметърътъ дѣли цѣлото, т. е. крѫга на две равни части, на две единици. Такова дѣление съществува между хората, както и въ природата. Числото две показва, че когато е било единица, образувало единъ крѫгъ. Следъ това е образувало още единъ крѫгъ. т. е. то е минало въ друга еволюция и се е превърнало въ числото две. Отъ единицата и отъ двойката можемъ да образуваме числата 12 и 21. Домътъ може да бѫде основанъ или върху числото 12, или върху 21. Домъ, въ който мѫжътъ, т. е. положителнитѣ сили, взиматъ надмощие, е основанъ върху числото 12. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момче. Ако творческитѣ сили взиматъ надмощие въ дома, т. е. ако женскиятъ принципъ преодолява, това показва, че този домъ е основанъ върху числото 21. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момиче. Следователно, за да се роди момче въ единъ домъ, бащата трѣбва да бѫде много уменъ. За да се роди момиче въ нѣкой домъ, майката трѣбва да бѫде любеща. Когато мѫдростьта има надмощие въ дома, ражда се момче. Когато любовьта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждатъ произволно, но по известни закони. Не се ли спазватъ тия закони, много момчета и момичета могатъ да се родятъ, но тѣ по форма само ще бѫдатъ такива. Въ сѫщность, тѣ не съдържатъ качествата на момчето или на момичето. И тъй, който иска да има добре развитъ умъ, той трѣбва да дава надмощие на положителнитѣ сили въ себе си, т. е. на мѫдростьта. Иска ли да има добро сърдце, той трѣбва да даде надмощие на творческитѣ сили въ себе си, т. е. на любовьта. Който има и добъръ умъ, и добро сърдце, той е далъ мѣсто въ себе си и на любовьта, и на мѫдростьта. Той владѣе и дветѣ числа —12 и 21. Когато децата отъ единъ домъ спадатъ въ системата на своитѣ родители, тѣ оставатъ да живѣятъ при тѣхъ. Ако не спадатъ къмъ тѣхната система, тѣ напущатъ бащиния си домъ и отиватъ въ друга нѣкоя система. Съ това се обяснява, защо синътъ на нѣкое семейство, като се ожени, отива да живѣе при родителитѣ на своята жена и се чувствува тамъ по-добре, отколкото при своитѣ родители. Сѫщото става и съ дъщерята. Тя отива при родителитѣ на своя мѫжъ и понѣкога тамъ се чувствува по-добре, отколкото при своитѣ майка и баща. Отъ гледище на човѣшкитѣ разбирания, това е неестествено; отъ гледището на Божетвения порядъкъ на нѣщата, това е естествено. За хората е неестествено, синътъ да влѣзе въ нѣкой домъ като приведенъ зетъ. Майката и бащата страдатъ за него, искатъ да бѫде при тѣхъ. — Защо трѣбва да страдатъ? Нека родятъ още единъ синъ. — Нѣма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голѣмъ. — Вѣчностьта е предъ васъ. Има време за постигане на всички човѣшки желания. Когато говоря за вѣчностьта, азъ имамъ предъ видъ възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа. За реализиране на това, което душата носи въ себе си, е нужна цѣла вѣчность. Милиони години сѫ нужни за развиване на човѣка. Като знаете това, не ограничавайте своя животъ. Не мислете за сегментитѣ на своя животъ. Не гледайте на живота си като на парче отъ цѣлия крѫгъ и не мислете, че животътъ ви е кѫсъ. Колкото малка часть да представя вашия животъ отъ великия Божественъ крѫгъ, все пакъ сте часть отъ него и се сливате съ цѣлото. Ака разглеждате живота си като нѣщо отдѣлно вие нѣма да му придадете никакъвъ изразъ. Вие искате хората да ви почитатъ, а сами не се почитате. — Лошъ човѣкъ съмъ.—Въ какво седи твоята лошавина? — Мога да убия човѣкъ. — Какво ще спечелишъ, ако убиешъ една часть? — Добъръ човѣкъ съмъ. — Въ какво седи твоята добрина? — Мога да повдигна човѣка.—Какво ще спечелишъ съ това? Добрината и лошавииата на човѣка се заключаватъ въ това, какъ ще използува силитѣ, които сѫ вложени въ него. Ако използува силитѣ си за свое лично благо, той е извършилъ едно престѫпление, той се е отдѣлилъ отъ крѫга. Всѣко клонче, отдѣлено отъ дървото, е осѫдено на изсъхване. Всѣка мисъль, всѣко чувство, отдѣлени отъ цѣлото, сѫ осѫдени на изсъхване. Човѣшкиятъ животъ, отдѣленъ отъ Божествения, представя непрекѫсната редица отъ погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любовь, на стремежи, на свои близки и т. н. И следъ всичко това, нѣкои казватъ, че животътъ имъ е идеаленъ. — Може ли да бѫде идеаленъ животъ този, който е пъ- ленъ съ мъртавци? На земята идеаленъ животъ не може да сѫществува. Здраве, сила, знание, любовь не излизатъ отъ земята. Всичко това иде отгоре, отъ възвишения свѣтъ. Следователно, които ви любятъ, тѣ сѫ горе; които слугуватъ, тѣ сѫ долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намѣрите; търсите ли онѣзи, които ви любятъ, на небето ще ги намѣрите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми съ златни, съ звонкови монети. Заради тѣзи монети всички ме уважаватъ: и гостилничарьтъ, и хазяинътъ, и приятелитѣ ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовьта на баща ми. Не ме ли обича баща ми и хората не ме уважаватъ. Значи, хората обичатъ и уважаватъ баща ми, а не мене. Човѣшката душа е ценна за това, което е вложено въ нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети въ нея. Сърдцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добриятъ, умниятъ човѣкъ представя пълна кесия, предъ която келнерътъ на живота указва всичкото си уважение. Лошиятъ, глупавиятъ човѣкъ представя празна кесия, на която не се указва никакво уважение. И тъй, за да предаде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да има стремежъ кѣмъ нѣщо велико. Той трѣбва да се стреми да даде изразъ на Божествения животъ въ себе си. Когато човѣкъ може да даде правиленъ изразъ на своя животъ, Богъ се весели въ него. Нѣкой казва, че иска да бѫде радостенъ и веселъ.—Ако Богъ се радва и весели въ тебе, и ти ще бѫдешъ радостенъ и веселъ. Ако Богъ не е радостенъ и веселъ, и ти нѣма да бѫдешъ радостенъ и веселъ. Отвори сърдцето си, да се весели Богъ въ тебе. — Калугерски ли да живѣя? — Калугерскиятъ животъ не е Божественъ. — Сиромашии ли да живѣя? — Сиромашкиятъ животъ не е Божественъ. — Като ученъ ли да живѣя? — Животътъ на учения не е Божественъ Ще живѣешъ Божественъ животъ, безъ да си калугеръ, безъ да си ученъ, безъ да си сиромахъ, безъ да си богатъ. Ще бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесенъ. Да бѫдешъ добъръ, ученъ, богатъ, сиромахъ, това сѫ методи за придобиване на нѣщо. Студентъ по химия прави опити, но единъ отъ опититѣ му излиза несполучливъ. Ретортата му се пръсва, и парченца отъ нея хвъркватъ въ въздуха и го удрятъ по главата. Щомъ го превържатъ, той започва да мисли и вижда, че е пропусналъ нѣщо. Той не е познавалъ свойствата на нѣкой елементи, вследствие на което опитътъ му не е излѣзълъ сполучливъ. Този студентъ не е ученъ човѣкъ. Той не познава свойствата на всички елементи и не знае, че и тѣ иматъ свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, тѣ ще ви създадатъ такива пакости, които съ години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трѣбва да бѫде по-уменъ отъ тѣхъ. Ако е като децата уменъ, той ще влѣзе въ борба съ тѣхъ. Ако е по-глупавъ отъ тѣхъ, тѣ ще го подчинятъ и ще го заставятъ да имъ слугува. Нѣкой казва: Голѣма борба имамъ съ хората. — Като тѣхъ си по умъ. — Слуга ме направиха хората. — По-глупавъ си отъ тѣхъ. — Господарь станахъ на хората. — По-уменъ си отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, какъ да се отнасяте съ хората. Това ще научите отъ числото две. Числото две е добъръ търговецъ. Като влѣзе нѣкой клиентъ въ неговия магазинъ, той не се излъчва напредъ, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: Какво обичате, господине? На ваше разположение съмъ. Клиентитѣ оставатъ доволни отъ него и го препорѫчватъ на своитѣ близки. Така, работитѣ на този търговецъ вървятъ добре. Прилагате ли неговия методъ, и вашитѣ работи ще вървятъ добре. Искате ли да спечелите сърдцето на хората, не се излъчвайте предъ тѣхъ, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това сѫ особени линии на поведение, на обхода, които човѣкъ трѣбва да спазва. Измѣни ли една отъ тия линии, работитѣ му оставатъ назадъ. Който е тръгналъ въ Божествения пѫть, той трѣбва да спазва красивитѣ линии на природата. Изкриви ли една отъ тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всѣко изкривяване на линиитѣ говори за наследствени чърти въ човѣка, съ които той разумно трѣбва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя животъ. Външниятъ изразъ на човѣшкия животъ е изразъ и на неговата душа. Изразътъ на душата му е изразъ на неговия умъ и на неговото сърдце. Сега, за да даде правиленъ изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Да даде човѣкъ правиленъ изразъ на живота си, това значи, да има красиви линии на тѣлото, на лицето, на движенията си. Това се постига, само ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ красиви. Може ли човѣкъ да даде изразъ на живота си, всичкитѣ му работи се нареждатъ добре. Като става сутринь отъ сънь, той не трѣбва да бърза, да прочете една две молитви, да се каже, че се е молилъ, но трѣбва да се измие, да се облѣче спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система въ възприемателно положение. Следъ това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. Въ това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човѣкъ задачитѣ си правилно. Мнозина се стремятъ къмъ разуменъ животъ. Щомъ решаватъ задачитѣ си правилно, тѣ ще дойдатъ до този животъ. За това не се изисква много време. Достатъчно е всѣки день да отдѣляте по 5 — 10 минути за размишление, за вѫтрешна работа върху себе си. По този начинъ човѣкъ ще се до- могне до красотата въ живота, която ще остави неизгладими спомени въ него. Единъ 70 годишенъ старецъ разправялъ една своя опитность. Нѣкога, въ младинитѣ си, той видѣлъ една млада, красива мома, съ ангелско лице и ангелски погледъ. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечаталъ погледа и усмивката й въ себе си и ги носилъ цѣлъ животъ. И жена ималъ, и деца ималъ, всички измрѣли и ги забравилъ, но погледътъ и усмивката на тази мома останали паметни и живи въ съзнанието му за винаги. Красивото, великото, Божественото трѣбва да остане паметно въ съзнанието на човѣка, както образътъ на красивата мома е останали за винаги въ съзнанието на дѣдото. Красотата, това е изразъ на живота. Дѣдото се чудилъ, каква е била тази мома, която презъ цѣлия му животъ не е излѣзла отъ неговото съзнание. Какви ли опити не е правилъ, за да я забрави, но не могълъ. На постъ и молитви се подлагалъ, предъ свещеници се изповѣдвалъ, наказания си налагалъ, но красивата мома не излѣзла отъ ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освенъ ангелъ, въплътенъ въ човѣшка форма, дошълъ на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала свѣтълъ умъ, добро сърдце, възвишена душа. Който веднъжъ срещне тази мома въ живота си, той не може да бѫде нещастенъ. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва въ човѣшката душа за вѣчни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото въ свѣта, което нѣма начало, нѣма край. И тъй, не се измѫчвайте отъ красивитѣ нѣща. Дѣдото, който видѣлъ красивата мома, цѣлъ животъ се измѫчвалъ, но не се осмѣлилъ да каже на жена си, или на нѣкой свой близъкъ, че носи въ себе си спомена за красивата мома. Защо трѣбва да се измѫчва? Той е срещналъ ангелъ и не може да го забрави. Той носи този ангелъ въ себе си като велика идея. Добре е всички хора да иматъ такава идея въ себе си. Иматъ ли тази идея, тѣ могатъ да бѫдатъ поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя рѫководно начало въ тѣхния животъ. Тази идея дава изразъ, насока на човѣшкия животъ. Тази идея представя рѣка, която се стреми къмъ морето, къмъ великия океанъ на живота. Сега, отъ всички хора се изисква чистота. Тѣ трѣбва да пресѣятъ, да филтриратъ своя животъ, да го освободятъ отъ неопредѣленитѣ мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минаватъ и заминаватъ презъ тѣхъ. Като пречистятъ живота си, въ тѣхъ ще остане само Божественото. Какво трѣбва да остане въ човѣка?—Числата 12 и 21. Споредъ кабалата, числото 12 е изразъ на разумностьта, на мѫдростьта въ човѣка. Числото 21 е изразъ на великата любовь, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието въ живота. Числото 21 се състои отъ 10 + 10 + 1- Това сѫ елементи, живи числа, които показватъ, че всѣко число може да се разлага на своитѣ съставни, живи единици. Дветѣ десетки въ числото 21 сѫ отъ две различни категории. Едната десетка е свързана съ единъ родъ разумни сѫщества, а другата— — съ други разумни сѫщества. Еднитѣ и другитѣ сѫщества взаимно си помагатъ. Тѣ иматъ отношение къмъ хората, интересуватъ се отъ тѣхния животъ. Възвишенитѣ сѫщества представятъ ангели, красиви моми, които си служатъ съ магическата прѫчица. Въ който домъ влѣзатъ, тѣ турятъ всичко въ редъ и порядъкъ. Ангелитѣ, боговетѣ не сѫ нищо друго, освенъ красивитѣ моми, къмъ които всѣки се стреми. Съ ангелитѣ, които ви посещаватъ, ще говорите по единъ начинъ; съ боговетѣ — по другъ начинъ. Както и да се разговаряте съ тѣхъ, тѣ оставятъ своето благословение. Ангелитѣ изучаватъ и прилагатъ любовьта, а боговетѣ — служенето. Въ това отношение, човѣкъ може да бѫде или ангелъ, или божество. Като ангелъ, той ще прилага любовьта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човѣкъ изразъ на своя животъ. Въ това седи силата на човѣшкия животъ. Следователно, който иска да бѫде ангелъ, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на боговетѣ. Който иска да бѫде божество, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на ангелитѣ. Между всички разумни и възвишени сѫщества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Тѣ искатъ да бѫдатъ ангели и божества, безъ да разбиратъ тѣхнитѣ закони, безъ да пазятъ ин- тереситѣ имъ. Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно съ тѣхъ. Като работите съзнателно съ тия числа, вие ще преодолѣете всички препятствия въ своя животъ. Ако искате да развивате сърдцето си, прилагайте мѫдростьта, т. е. законитѣ на боговетѣ. Ако искате да развивате ума си, да бѫдете Синове Божии, прилагайте любовьта, като основенъ принципъ въ живота си. Като работите по този начинъ, вие неизбѣжно ще правите погрѣшки, но това да не ви спъва. Стремежътъ на човѣка е важенъ.— Готови ли сме за тази работа? — Готови или не, вие трѣбва да прилагате. Не прилагате ли, ангелътъ на смъртьта ще дойде да ви вземе.—Ще бѫдемъ ли готови за онзи свѣтъ? — И това нѣма да ви питатъ. Готови ли сте или не, ще ви взематъ. Като умре човѣкъ, тогава се опредѣля мѣстото му. Отъ мѣстото, въ което се намира, той познава, доколко е билъ готовъ. Казва се въ Писанието: „Умрѣ бедниятъ Лазаръ и го занесоха въ лоното на Аврама. Умрѣ богатиятъ и го занесоха въ мѣстото на мѫчението“. Значи, едни ще отидатъ при добри условия, а други—при лоши. Сега, като ученици, научете се да разлагате нѣщата на съставнитѣ имъ части. Като ги разложите, непотрѣбното ще турите на една страна, а потрѣбното — на друга. Така ще разложите и живота си, за да отдѣлите своитѣ дарби и да ги развивате. Съвременнитѣ хора очакватъ да дойдатъ благата отвънъ нѣкѫде. Тѣ казватъ: Да дойде Божието благословение върху насъ. — Божието благословение се излива върху васъ всѣки моментъ, но вие трѣбва да умѣете разумно да го използувате. — Ама не мога да се моля,—Ще се научишъ. Преди да се молишъ, застани правъ, съ свободни, отпуснати мускули на тѣлото си, като за почивка, и отправи мисъльта си нагоре. Въ това време хората могатъ да ти се присмиватъ, да те ругаятъ, но ако останешъ тихъ и спокоенъ, безъ да прекѫснешъ молитвата си, твоята мисъль е силна. Така сѫ се молили светиитѣ, мѫченицитѣ, апостолитѣ. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на изгаряне, но не сѫ прекѫсвали връзката си съ Бога. Какво сѫ постигнали хората, като сѫ преследвали светиитѣ и апостолитѣ? Ако сѫ изгаряли единъ християнинъ, десеть нови сѫ се явявали. Ако сѫ изгаряли десеть, сто нови сѫ се явявали. Хората сѫ, се очудвали на държането, на поведението, на устойчивостьта на тия мѫченици. Това означава вѫтрешенъ изразъ на живота. Сега, желая ви да бѫдете спретнати въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да предадете изразъ на своя животъ. И тогава, като дойде Божието благословение върху васъ, вие ще го приемете и задържите въ себе си за вѣчни времена. — Божията Любовь носи щастие. — Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 19 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗБИРАНЕ НА ЖИВОТА. Размишление върху веселието на Божия Духъ. Животътъ представя условие за разбиране на любовьта. Безъ животъ любовьта е неразбрана. Любовьта произтича отъ живота. Който разбира живота, само той може да разбере любовьта. Човѣкъ е достигналъ до разбиране на любовьта само чрезъ живота. Животътъ тече непреривно въ човѣка, но понѣкога това течение отслабва, а понѣкога се усилва. Когато животътъ отслабва, човѣкъ боледува. Когато животътъ се усилва, човѣкъ е здравъ и бодъръ. Здравето на човѣка е мѣрка за силата на живота, който тече презъ него. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази здравето си. Животътъ функционира едновременно въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ Божествения. По какво се различаватъ тия три свѣта? Кога живѣе човѣкъ на физическия, кога — въ духовния и кога — въ Божествения свѣтъ? Да живѣе човѣкъ само на физическия свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвънъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе несъзнателно, като камънитѣ въ природата. Да живѣе човѣкъ въ духовния свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвѫтре. Да живѣе човѣкъ въ Божествения свѣтъ, това значи, съзнанието му да е и вънъ, и вѫтре. Божествениятъ свѣтъ включва въ себе си и физическия, и духовния. Ако не е готовъ още за духовния свѣтъ, човѣкъ изпада въ сѫщата опасность, въ каквато се намира параходътъ, когато вълнитѣ проникватъ въ него. Докато вълнитѣ го биятъ отвънъ, той е въ безопасность. Проникнатъ ли вѫтре въ него, въ скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човѣкъ проникне вѫтре въ него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живѣе и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Това сѫ два свѣта, диаметрално противоположни единъ на другъ. Докато живѣе съ съзнанието си на физическия свѣтъ само, човѣкъ трѣбва да приема нѣщата, както сѫ, безъ да се рови въ тѣхната сѫщина. — Защо боледувамъ? — За да изправишъ нѣкоя своя погрѣшка и да научишъ нѣщо. Филосфствувашъ ли много, никакъвъ отговоръ нѣма да получишъ. — Защо? — Защото не си готовъ. Може ли човѣкъ да изкара два килограма масло отъ единъ килограмъ млѣко? — Не може. Значи, невъзможно е да ви се отговори на въпроса, защо боледувате. — Защо хората не ме обичатъ и уважаватъ? — Защото не си богатъ, нѣмашъ знание, боледувашъ и т. н. Искашъ ли да те уважаватъ и почитатъ, стани богатъ, ученъ, здравъ. На физическия свѣтъ е така. Въ духовния и въ Божествения свѣтъ, обаче, отношенията между хората сѫ други. Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за своитѣ неуспѣхи и непостигнати желания съ отсѫстствие на време. Щомъ се е родилъ на земята и живѣе въ време и пространство, човѣкъ има време за всичко. Обаче, това не подразбира, че отъ единъ килограмъ млѣко могатъ да излѣзатъ два килограма масло, т. е. въ единъ животъ обикновениятъ човѣкъ да стане светия. Реалниятъ животъ има предъ видъ постигане на близки цели. Цельта на човѣшкия животъ седи въ правилно използуване на днешнитѣ блага и условия. Утрешниятъ день има нова програма. Земедѣле- цътъ пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще впрегнешъ колата си, ще отидешъ на нивата и ще орешъ. — Докога? — Докато имашъ сили и време на разположение. За всѣки день е опредѣлено, каква работа трѣбва да свършишъ. Жената пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще работишъ въ кѫщи: ще готвишъ, ще перешъ, ще чистишъ н т. н. Колко време трѣбва да работя?—Опредѣлено е, колко време трѣбва да работишъ и какво да направишъ за даденото време. Казано е: Не отлагай днешната работа за утре. — Какво трѣбва да правя, като стана отъ сънь? — Ще се молишъ, ще четешъ, ще работишъ въ кѫщи. Ако нѣма, какво да правишъ, ще играешъ. Играта е почивка, смѣна на състоянията. Следователно, докато човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, съзнанието му е външно. Той има отношение повече къмъ външния свѣтъ, къмъ материалната страна на нѣщата. Тази е причината, поради която той прави погрѣшки като дете. Какво трѣбва да правите, когато детето грѣши? Ще отидете при майка му и баща му, ще имъ разправите, какво е направило детето и ще оставите тѣ да се разправятъ съ него. Ако вие се разправяте съ детето, нѣма да му въздействувате. Прилагайте този законъ и къмъ възрастнитѣ хора. Понеже тѣ сѫ деца на Бога, като направятъ нѣкаква погрѣшка, не се разправяйте съ тѣхъ, но идете при тѣхния Баща. Той ще оправи работитѣ имъ, безъ никакво влошаване. Следователно, искате ли да влѣзете въ право отношение съ физическото съзнание на тия деца, вие нищо нѣма да постигнете. Този законъ има отношение и къмъ идейния свѣтъ. Запримѣръ, вие сте беденъ човѣкъ, имате жена, деца, но сте безъ работа. Търсите тукъ-тамъ работа, но не можете да намѣрите. Децата ви нѣматъ хлѣбъ за ядене, нито дрехи, обуща, книги и т. н. Най-после, вие дохождате до отчаяние, искате да откраднете нѣщо отнѣкѫде, да купите хлѣбъ. Като започнете да мислите, вие се ужасявате отъ тази мисъль въ себе си и влизате въ борба съ нея. - Не, не се разправяйте съ отрицателнитѣ мисли, които минаватъ презъ васъ. Оставете ги на родителитѣ имъ, тѣ да се разправятъ съ тѣхъ. — Какво да правимъ съ глада? — Идете на лозето да копаете — Пришки ще излѣзатъ на рѫцетѣ ми. — Ще излѣзатъ, разбира се. Обаче, за предпочитане е да излѣзатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце отъ работа, отколкото отъ лъжа. Това показва, че и при лъжата излизатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце. Разликата седи само въ това, че като работи, човѣкъ е доволенъ отъ себе си, а като краде и лъже, е недоволенъ. И тъй, научете се да разграничавате идеитѣ. Всѣка идея, на която съзнанието е отвънъ, трѣбва да се отнесе къмъ съответния свѣтъ. Отношенията на нѣщата въ свѣта сѫ строго опредѣлени. Всѣко нѣщо въ свѣта има свой господарь, който го управлява. Рѣкитѣ, горитѣ, въздухътъ, свѣтлинаната, макаръ и да сѫ дадени за наше ползуване, иматъ свои господари. Какво показва това? — Това показва, че на земята ние сме слуги, обиколени съ много господари. Положението на слугата зависи отъ неговата разумность. Само разумностьта е въ състояние да повдигне човѣка. Щомъ си въобрази, че е нѣкаква голѣма величина, човѣкъ веднага срѣща на пѫтя си господаритѣ на водитѣ, на горитѣ, на въздуха, на свѣтлината и т. н. Какъ ще се справи съ тия господари? — Чрезъ разумностьта. Ако не си разуменъ, ще се натъкнешъ на редъ противоречия и ще кажешъ, че това не можешъ да направишъ, онова не можешъ да направишъ, не можешъ да учишъ, животътъ е безсмисленъ и т. н.— Не, така не се разсѫждава. Какво не може човѣкъ да направи?—Не мога да се моля. — Какъ да не можешъ? Една дума не можешъ ли да кажешъ? Като ти се объркатъ работитѣ, не можешъ ли да кажешъ: Господи, бѫди милостивъ къмъ мене! Загазихъ, не мога да си помогна. Щомъ си загазилъ, ти си попадналъ въ нѣкоя рѣка. Богъ веднага ще изпрати господаря на рѣката да те извади навънъ. Силната молитва се състои отъ две-три думи. Ако си гладенъ, иди при нѣкой свой приятель и кажи: Гладенъ съмъ! Той ще те разбере и ще те нахрани. Трѣбва ли да му разправяшъ, какъ си изпадналъ до това положение? Можешъ да говоришъ много, но многото думи сѫ разказъ, или нѣкакъвъ романъ, безъ който можете да минете. Понеже хората сѫ свързани единъ съ другъ, всѣки човѣкъ е доволенъ, когато му се представи случай да услужи на ближния си. Ако при васъ дойде нѣкой ученъ, радвайте се, че можете да научите нѣщо. Хората трѣбва едни на други да си помагатъ. Ако този, когото сте нахранили, е добъръ цигуларь, той ще извади цигулката си и ще ви посвири. Гладътъ е станалъ причина да се запознаете съ него. Като ученици, вие трѣбва да разглеждате живота разумно. Каквото и да ви се случва въ живота, това сѫ скрити възможности за проява на Божественото въ свѣта. Колкото по-близко сте до Божественото разбиране на нѣщата, толкова повече съзнанието ви се разширява. Съзнанието на човѣка представя капиталъ, безъ който не може да се работи. Ако съзнанието ви не се разширява, каквито блага, каквито знания и да придобивате, нѣма да ги задържите въ себе си. Всички блага и придобивки, които човѣкъ може да задържи въ съзнанието си, оставатъ за вѣчни времена. Не може ли да ги задържи, тѣ сѫ временни и сами по себе си ще отпаднатъ. Като знаете това, вие трѣбва да се стремите къмъ онѣзи блага, които сѫ постоянни, вѣчни. Тѣ причиняватъ вѣчна радость на човѣка. Радостьта на човѣка е постоянна, когато той разбира отношенията, които сѫществуватъ въ Божествения, въ духовния и въ физическия свѣтъ и живѣе съобразно тѣхъ. Божествениятъ свѣтъ включва всички придобивки и блага, които човѣкъ е придобилъ на физическия и въ духовния свѣтъ. Тѣзи придобивки вървятъ съ човѣка заедно, и на този, и на онзи свѣтъ. Като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че знаете много нѣща за Бога, за Божествения свѣтъ.—Какво знаете за Бога? — Знаемъ, че Той е Любовь. — Какво знаете за любовьта? — Знаемъ, че животътъ произтича отъ любовьта. — Какво знаете за живота? — Знаемъ, че животътъ представя сборъ отъ множество различни форми, надъ насъ и подъ насъ. Наистина, докато не разбере живота, човѣкъ никога нѣма да разбере любовьта. Безъ живота любовьта остава неразбрана. Дето е животътъ, тамъ има непреривно движение. Щомъ дойде до любовьта, човѣкъ спира движението си. Кой го срещне красива мома, или красивъ момъкъ, той се спира, захласва се и започва да гледа. Дали той е професоръ, учитель, свещеникъ, майка или баща, ще се спре предъ любовьта. Който срещне любовьта, той непременно трѣбва да се спре, докато тя замине. Любовьта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щомъ го поздрави, той ще продължи пѫтя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира предъ любовьта, той е изгубилъ едно отъ великитѣ условия на живота. Най-малкиятъ проблѣсъкъ на любовьта въ душата на човѣка струва цѣлъ животъ. Безъ нея, нито богатство, нито сила, нито знание, нито изкуство иматъ нѣкакъвъ смисълъ. Безъ любовьта всичко е „мая“. Единъ погледъ на любовьта дава сила презъ цѣлия животъ на човѣка. Той остава за винаги паметенъ. Срѣщате нѣкой старецъ, на 70—80 годишна възрасть, но щомъ стане дума за любовьта, той започва да ви разправя, че като билъ младъ, една красива мома го погледнала така, че и до днесъ не може да забрави този погледъ. Очитѣ й били огънь, който и до днесъ топли сърдцето му. — Той е почувствувалъ погледа на любовьта, но не я разбралъ. Очитѣ на красивата мома не сѫ любовьта, но презъ очитѣ на тази мома е миналъ Божествениятъ пламъкъ на любовьта. Той живѣе въ душата на човѣка и оттамъ излиза навънъ. Ето защо, дето видите Божественото, въ мѫжъ или въ жена, спрете се да го погледате. То прави нѣщата красиви. Турцитѣ казватъ: Благословение е за човѣка да гледа красивото въ свѣта. Съвременнитѣ хора още не разбиратъ любовьта, вследствие на което сѫ, изопачили и най-красивитѣ нѣща. Тази е причината, поради която тѣ изпадатъ въ голѣми заблуждения и противоречия. — Не, срещнете ли любовьта, спрете се и благодарете, че сте я видѣли. Не питайте, коя е тази красива мома или момъкъ, коя майка ги е родила. Каквото и да правите, вие никога нѣма да намѣрите майката на любовьта. Красивата мома и красивиятъ момъкъ, които срѣщате, сѫ изразъ само на любовьта. Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи на физическия, нито на духовния свѣтъ, но се проявява чрезъ тѣхъ. Красотата е достояние на Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ тя трае кратко време, въ духовния свѣтъ остава за по-дълго време, а въ Божествения свѣтъ — за вѣчни времена. Красотата е идеалъ за човѣка. Той се стреми къмъ красивото въ свѣта, като къмъ свой идеалъ. Красиви мисли, красиви чувства, красиви постѫпки, това е идеалътъ на човѣшката душа. Красотата радва човѣка. Лошото за човѣка седи въ това, че при всѣко изпитание той губи радостьта, силата си и казва, че всичко е празна работа. — Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. Дръжте се за красивитѣ мисли и чувства, които даватъ тласъкъ въ живота ви. Тѣ сѫ онази свѣтлина, онзи пламъкъ, който излиза отъ очитѣ на красивата мома и на красивия момъкъ. Колкото пѫти и да срещнете красотата, изразъ на любовьта, спрете се предъ нея, не я отминавайте. Ако първия пѫть се спрете и я поздравите, тя ще ви срещне и втори пѫть и ще се задържи за по-дълго време при васъ. Сега, азъ желая всички да бѫдете захласнати отъ любовьта, безъ да изгубите съзнанието си; да сте готови, като видите любовьта, да забравите, че сте тръгнали нѣкъде да правите зло. Запримѣръ, нѣкой тръгналъ да отмъщава на брата си, но на пѫтя срѣща любовьта — красива мома, която го поглежда мило и го поздравява. Той се спира захласнатъ предъ нея и забравя, че е тръгналъ да отмъщава. Като замине красивата мома, той започва да мисли: Има Богъ въ свѣта, има любовь, има защо да се живѣе. Радостенъ и доволенъ, той продължава своя пѫть. Каже ли, че това е празна работа, той се излага на смърть. Който отрича живота, той приема смъртьта. Това е неизбѣ- женъ законъ. Следъ живота иде смъртьта, а следъ смъртьта — животътъ. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, той кани смъртьта при себе си. Обаче, това не е правилно разбиране. Така не се живѣе. Така живѣятъ само своенравнитѣ деца, които се сърдятъ на баща си, на майка си, на близкитѣ си, че не имъ даватъ всичко, каквото желаятъ. Защо ще се сърдите на Бога, че сте създадени такива, каквито сте днесъ? Едно време, когато създавалъ животнитѣ, Богъ създалъ и слона, но дребно, малко животно, не като сегашниятъ слонъ. Хората го преследвали, гонили го, използували го. Недоволенъ отъ положението си, слонътъ се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, дотегна ми този животъ, да ме преследватъ хората и голѣмитѣ животни. Направи ме голѣмо животно, че още отдалечъ да внушавамъ страхъ, всички да бѣ- гатъ отъ мене. Богъ чулъ молбата му и го направилъ голѣмо, едро животно, какъвто го виждаме днесъ. И при това положение, обаче, хората го използуватъ, впрѣгатъ го на работа. Значи, като малки, вие ще имате единъ родъ мѫчнотии. Като голѣми, ще имате другъ родъ мѫчнотии. И при едното, и при другото положение вие не можете да бѫдете господари. Кой слонъ досега е станалъ господар? Съвременнитѣ хора иматъ сѫщото желание, като на слона, да се освободятъ отъ едно положение, отъ влиянието на дадени условия и да станатъ господари. Каквото и да правятъ, тѣ никога нѣма да се освободятъ отъ влиянието на условията, при които сѫ поставени да живѣятъ. Ако се освободятъ отъ едни условия, ще попаднатъ подъ други, Колкото красивата мома може да се освободи отъ момцитѣ, красивиятъ момъкъ — отъ момитѣ, гладниятъ — отъ мисъльта за хлѣба, толкова и вие можете да се освободите отъ влияния, —Ама нѣма ли воля човѣкъ? — Човѣкъ има воля, когато задоволи глада си. Докато не е задоволилъ глада си, той мисли за хлѣбъ, за красиви моми и момци. Като гледа на една, на втора, на трета красива мома, най-после момъкътъ казва: Ще се оженя! Женитбата подразбира задоволяване на глада въ човѣка. Не задоволи ли глада си по нѣкакъвъ начинъ, той е осѫденъ на смърть. Така трѣбва да разбирате нѣщата. Щомъ си гладенъ, ще влѣзешъ въ гостилница, ще се нахранишъ и ще блгодаришъ, че яденето е било вкусно. Следъ това ще отидешъ на работа. По сѫщия начинъ благодарете и вие, когато срѣщате красиви моми и момци, които сѫ внесли нѣщо добро въ душата ви, дали сѫ ви потикъ къмъ възвишеното въ свѣта. Каквато и да е красотата, тя внася нѣщо хубаво въ човѣшката душа. Красотата е едно отъ великитѣ блага на живота. Като ученици, вие трѣбва да вървите въ правия пѫть, безъ никакви отклонявания. Всѣко отклоняване води къмъ лоши последствия. Вървите по единъ стръменъ, планински пѫть, но пожелавате да се отклоните, да вземете другъ, по-лекъ пѫть. Въ желанието си да намѣрите по-лекъ пѫть, вие задръствате нѣкѫде и съ часове се лутате, докато изѣзете на пѫтя, отъ който сте се отклонили. Презъ това време вие се сърдите на Бога, на хората, защо не сѫ разработили всички пѫтища, или защо сѫ допуснали да се отклоните. Не се сърдете на никого. Вие сами сте виновни за положението си. Защо не следвахте пѫтя, по който бѣхте тръгнали? Той бѣше най-краткиятъ пѫть. По него сѫ минавали много планинци. Той е изпитанъ пѫть. Щомъ си се отклонилъ отъ правия пѫть, ти самъ се натъквашъ на мѫчнотии, на изпитания и на страдания. За да не страдашъ, ти или трѣбва да минешъ направо презъ пѫтя, който е изпитанъ, или като се отклонишъ, отново да се върнешъ по сѫщия пѫть. Днесъ всички хора правятъ известни отклонявания, голѣми или малки. Лошото не е въ отклоняването, но въ нежеланието на човѣка да се изправи, да се върне назадъ и да започне оттамъ, отдето се е отклонилъ. Запримѣръ, нѣкой се е родилъ за земедѣлецъ, а става музикантъ. Той ходи натукъ - натамъ, лута се, но нищо не излиза отъ неговата музика. Най-после напуща музиката и става земедѣлецъ. Той може да учи музика, но да не очаква, че ще стане виденъ музикантъ. А така, като работи земята, той ще направи хубава плодна градина, съ доброкачествени плодове, и който мине покрай градината му, ще се спре, ще се полюбува на хубавитѣ плодове. Като влѣзе вѫтре, ще го угости съ сладкитѣ плодове на своята градина. Каква по-хубава музика отъ тази може да очаквате? Ако нѣкой отъ вашитѣ гости сѫ добри музиканти, ще ви посвирятъ съ цигулката си и ще задоволятъ вашия гладъ за музика. Вие ще ги задоволите съ плодоветѣ си, а тѣ — съ своята музика. Щомъ сте дошли на земята да се учите, вие трѣбва да знаете, коя дарба е най-силно развита въ васъ и съ нея да започнете. Работете първо съ силнитѣ дарби и постепенно пристѫпвайте къмъ слабитѣ. Сега, като ученици, вие трѣбва да се пазите отъ еднообразието. Учите ли, молите ли се, избѣгвайте еднообразието. То действува убийствено върху човѣка. Единъ албанецъ напусналъ Албания, за да избѣга отъ боба, който навсѣкѫде му предлагали. На гости ли ще отиде, бобъ ще му предложатъ. На гостилница ли отиде, пакъ бобъ. Единъ день решилъ да замине за Цариградъ, да избѣга отъ боба. Обаче, какво било очудването му, когато още на първата гостилница, въ която влѣзълъ, му предложили пакъ бобъ. Той гръмналъ съ револверъ въ чинията си и избѣгалъ навънъ. Пазете се отъ еднообразието, но пазете се и отъ критиката. Защо трѣбва да бързате съ мнението си за картината на нѣкой художникъ?—Той едва е сложилъ нѣколко чърти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. — Ние разбираме, какво ще излѣзе отъ тази картина.— Нищо не разбирате. Преди всичко, картината не е завършена. И тъй, когато се произнасяте за живота, казвамъ: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. Велики художници, велики хора, разумни сѫщества работятъ върху живота на земята, а вие сте само зрители и слушатели. Вие сте поканени на угощение отъ господаря на живота, който, отъ време на време, ви поканва да вземете участие въ общата работа. Приятно е на човѣка да работи върху картината на живота. Тази работа внася въ него потикъ къмъ великия, цѣлокупния животъ, а съ това заедно и мисъльта му закрепва. Безъ мисъль, безъ любовь животътъ е безпредметенъ. Колкото по-голѣма е любовьта на човѣка, толкова и мисъльта му е по-обширна, толкова и животътъ му е по-приятенъ. Ако любовьта на човѣка е малка, и мисъльта му е малка, дребнава. Дребнавата мисъль създава нещастия за човѣка. Изобилната любовь ражда изобилния животъ; изобилниятъ животъ ражда великата мисъль; великата мисъль пъкъ прави човѣка щастливъ. Щастието и нещастието въ живота вървятъ едно до друго. Ако човѣкъ не е свързанъ съ любовьта, ако животътъ му не произтича отъ нея и ако мисъльта му не е свързана съ живота, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Той ще се намѣри въ единъ мъртавъ свѣтъ. Всички имате тази опитность, но не трѣбва да я повтаряте. Пролайте опитноститѣ, които имате, за да си купите скѫпоценния бисеръ на живота, който ще ви направи щастливи. Какво нѣщо е бисерътъ? — Бисерътъ не е нищо друго, освенъ правилно разбиране на живота. Като не може вѣрно да реши задачитѣ си, човѣкъ казва, че най-добре е да се откаже отъ живота. — За да се откаже отъ нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да постави на негово мѣсто нѣщо по-високо. Не е ли намѣрилъ нѣщо по-високо отъ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ на това, което днесъ му е дадено. Той е изпратенъ на земята въ едно велико училище и трѣбва да е доволенъ, че има възможность да се учи. — Ама не съмъ пръвъ. — Пръвъ или последенъ, това нищо не значи. Достатъчно е, че можешъ да учишъ. Въ всѣко училище има и първи, и последни ученици. Все трѣбва единъ отъ ученицитѣ да бѫде последенъ, т. е. на опашката. — Кой ще бѫде последниятъ? — Който е дошълъ последенъ и който е съ най-слаби дарби. Обаче, ако изпълни задачитѣ на последното мѣсто правилно, единъ день главата и опашката ще се събератъ на едно мѣсто. Това е цельта и на съвременната наука. И тъй, когато енергията отива отъ главата къмъ опашката, образува се единъ крѫгъ. При това преминаване на енергията се произвежда свѣтлина. Значи, свѣтлината върви отъ главата къмъ опашката. Опашката представя човѣшкия умъ. Който не разбира значението на човѣшкия умъ, той не иска да бѫде опашка. Той счита за обида да бѫде опашка въ живота. Въпрѣки това, гениалнитѣ хора сѫ все опашки. Когато говоримъ за нѣкой гениаленъ човѣкъ, нѣма да казваме, че той е опашка, но ще ка- жемъ, че той е гениаленъ човѣкъ, съ отличенъ умъ. Докато движи опашката си, животното е здраво. Престане ли да движи опашката си, казваме, че животното е болно. Докато движи очитѣ си на една и на друга страна, човѣкъ е здравъ. Щомъ престане да движи очитѣ си, рѫцетѣ и краката му преставатъ да се движатъ, и той се вдървява, минава за мъртавъ човѣкъ. Добре е човѣкъ да се движи, но движенията му трѣбва да бѫдатъ правилни и разумни. Сега, дали ученикътъ е пръвъ или последенъ въ училището, не е важно. Дали е свършилъ съ отличие или съ срѣденъ успѣхъ, не е важно. За него е важно да учи, да върви напредъ. Има случаи, когато нѣкой ученици сѫ последни въ училището, а първи въ живота. Други пъкъ сѫ първи въ училището, а последни въ живота. Като ученици, вие трѣбва да учите, да разбирате предметитѣ, които ви се преподаватъ. Това се изисква и отъ обикновения ученикъ, и отъ окултния. Окултенъ ученикъ е онзи, който познава себе си, т. е. познава силитѣ и спо- собноститѣ, съ които разполага. Като погледне ръката си, той може да чете. Той знае своитѣ слабости. Той знае, кое е станало причина нѣкъде въ миналото си да се спъне. Като знае това, той може да изправи живота си. Но същевременно, ученикътъ знае и своитѣ добри чърти. Не само това, но окултниятъ ученикъ разбира законитѣ на природата и живѣе съобразно тѣхъ. Щомъ се намѣри всрѣдъ природата, той знае, къде може да бутне. Той разполага съ ключоветѣ на природата и знае, какъ да се лѣкува. Той познава тревитѣ, цвѣтята и тѣхнитѣ лѣчебни свойства. Като ви набюдавамъ, виждамъ, че вие имате физическо разбиране за живота, вследствие на което искате да постигнете всичко по механически начинъ. — Не, по физически по механически начинъ ще разберете и придобиете само една трета отъ нѣщата. Иска те ли да придобиете нѣщо повече, ще влѣзете въ областьта на духовния свѣтъ. Искате ли да придобиете всичко, ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Тамъ нѣщата се придобиватъ напълно, сто на сто. Вие сами не сте доволни отъ вашитѣ възгледи и убеждения за живота. Като ги прилагате, виждате, че тѣ не работятъ, не даватъ никакви резултати. Какво трѣбва да направите, за да проработятъ вашитѣ възгледи? Вие трѣбва да внесете повече свѣтлина и широта въ възгледитѣ си. Като ученици, вие трѣбва да изучавате силата на вашитѣ възгледи. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, нека приложи своитѣ възгледи, да види, доколко може да се лѣкува съ тѣхъ. Какво прави ученикътъ? Щомъ се разболѣе, той търси лѣкарь да му помогне. Едно трѣбва да имате предъ видъ: дали лѣкарь ще ви лѣкува, или вие сами, преди всичко, трѣбва да знаете причината на болестьта. Който не знае причината на дадена болесть, той не може да я лѣкува. Всѣка болесть има своя далечна или близка причина. Намѣрете причината и я отстранете. Щомъ отстраните причината на болестьта, и самата болесть ще изчезне. Ако нѣкога сте се присмѣли на болестьта на нѣкой човѣкъ, тази болесть непременно ще ви посети. Намѣрете човѣка, на когото сте се присмѣли, искайте извинение отъ него. Щомъ се извините и докажете, че влизате въ положението на страдащитѣ, болестьта ще ви напусне. Въ каквото положение и да се намирате, едни за други представяте предметно учение и трѣбва да се учите, разумно да се ползувате отъ условията. Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ страданията си, да забравятъ своето минало. Това може да се постигне само чрезъ любовь. Тѣ трѣбва да бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на своитѣ ближни, да гледатъ на тѣхъ като на братя. Когато между хората се възстановятъ братски отношения, страданията имъ изчезватъ. Както по-голѣмиятъ, по-учениятъ, по-силниятъ братъ въ единъ домъ помага на по-слабитѣ, така и въ по-голѣмитѣ единици — общества и народи, хората могатъ да спазватъ сѫщитѣ отношения. Природата балансира своитѣ сили. Тя разполага съ всички форми, слаби и силни, и ги уравновесява. При това положение страданията сѫ неизбѣжни. Невъзможно е човѣкъ да живѣе на земята, на физическия свѣтъ безъ страдания. Обаче, има ли Божествената Любовь въ себе си, той може да бѫде щастливъ и въ ада, и на небето. Единствена тя е въ състояние да организира всички сили въ човѣка, за да ги използува разумно. Всички хора се страхуватъ отъ влияния. Ако имъ се каже, че нѣкой човѣкъ е лошъ, че има лоши влияния, тѣ ще се изплашатъ. — Не, не казвайте на човѣка, че е лошъ, или че е черенъ, но запитайте го, колко хиляди лева е далъ за боята. Кажете му, че боята, която е на лицето му, е отъ най-скѫпитѣ бои. Научете се да гледате еднакво на всички хора. Както виждате злото въ другитѣ хора, така трѣбва да го виждате и въ себе си. Не е въпросъ да виждате злото и да се сѫдите, но вие трѣбва да разбирате произхода му и да го избѣгвате. Нѣкой върви по улицата, но бърза. Срѣща го единъ човѣкъ и се блъска въ него. Първиятъ се разгнѣви, защо го бутнали. Кой е виновенъ, че сѫ те бутнали? — И двамата сѫ виновни: първиятъ е виновенъ, че бърза много, а вториятъ, че не внимава. Качвате се на трамвай, бързате да седнете. Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пешъ. — Защо се блъскатъ хората? — Защото сѫ изгубили пространството, разстоянието, на което трѣбва да стоятъ единъ отъ другъ. Измѣнятъ ли тия разстояния, страданията неизбѣжно ги следватъ. Следователно, когато човѣкъ иска да се прояви, трѣбва да му дадете пространство и свобода, просторъ. Нѣкой иска да пѣе, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му мѣсто на сцената, и той ще излѣзе да пѣе. — Ама не пѣе хубаво.— Изслушайте го безъ присмѣхъ. Ако днесъ не пѣе хубаво, въ бѫдеще ще излѣзе отъ него добъръ пѣвецъ. Другъ пъкъ иска да чете нѣщо. Дайте му потикъ да чете, да се упражнява. Единъ день той ще излѣзе по-добъръ четецъ, отколкото е днесъ. Умнитѣ, силнитѣ трѣбва да помагатъ на невежитѣ, на слабитѣ. Всѣкога желайте доброто на своя ближенъ, за да желаятъ и вашето добро. Единъ старецъ отишълъ при единъ младъ момъкъ да го остриже. — Знаешъ ли да стрижешъ?—Зная, разбира се. Момъкътъ взима ножицитѣ и стриже, както му падне. Поглежда се дѣдото въ огледалото, но остава недоволенъ. Следъ това той отива при майсторъ бръснарь, който остригва косата му до кожа, но трѣбвало да минатъ месеци, за да израсте нова коса на дѣдото. Кѫде е погрѣшката му? Той искалъ да мине безъ пари. Ако бѣше отишълъ при бръснаря, щѣше да плати известна сума, но нѣмаше да става нужда да оголва главата си. Смѣшно е положението, въ което дѣдото е изпадналъ, но често и вие изпадате въ такова положение. Като се отклоните отъ правия пѫть, вие се натъквате на такива идеи, които ви оголватъ. и следъ това трѣбва да търсите майстори, да изправятъ погрѣшката ви. Окултниятъ ученикъ често се натъква на стригачи, които стрижатъ безпощадно и причиняватъ голѣми пакости. Дойдете ли до такава идея, изслушайте я внимателно, безъ да се произнасяте, дали е права или не, и продължете пѫтя си. Както и да мисли човѣкъ, въ даденъ случай мисъльта му е права. Като мине презъ голѣми изпитания, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ. За дадения случай той е правъ, но не и въ абсолютния смисълъ на думата. Другъ пъкъ се оженилъ и е нещастенъ въ женитбата си. Той казва: Нѣма щастие въ свѣта. — Правъ си. — Нѣма честни хора въ свѣта. —Правъ си. Този човѣкъ се е натъкналъ на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че нѣма честни хора въ цѣлия свѣтъ. Обаче, като помисли добре, той самъ ще се убеди въ противното. Свѣтътъ не се състои отъ десеть души. Милиарди хора има въ свѣта, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Нѣкой казва: Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. -Това сѫ хиперболи, фигури на речьта. Въ сѫщность, нѣщата не сѫ така, както се представятъ. Като искашъ да отидешъ нѣкѫде, все ще намѣришъ мѣсто. Фигуритѣ на речьта показватъ, че човѣкъ понѣкога е наклоненъ да преувеличава нѣщата, а понѣкога — да ги намалява. Нѣкой казва за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе. Другъ пъкъ казва, че всичко може да постигне. — И дветѣ нѣща не сѫ вѣрни. Човѣкъ е дошълъ на земята да направи нѣщо. Следователно, искашъ ли да станешъ ученъ, кажи въ себе си: Азъ мога да стана ученъ. Кажи и започни да учишъ. Така можешъ да станешъ и философъ, и поетъ, и музикантъ, но отъ тебе се изисква непреривна работа. Каквото желание и да имате, дръжте го въ себе си, но не го изнасяйте предъ хората. Кажете ли на нѣкого, че искате да станете философъ, и говорите много за философия, тази философия ще избѣга отъ васъ. Това е единъ отъ окултнитѣ закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте къмъ тѣхното реализиране. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, безъ да се спирате върху мисъльта, доколко сте напреднали, или дали сте вече къмъ края на развитието си. Въ който моментъ помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. Изкушението дебне човѣка на всѣка стъпка. Не мислете, че сте станали по-добри или по-лоши. Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявитѣ на човѣка сѫ различни, но не и силитѣ, които се съдържатъ въ него. Нѣкога човѣкъ ще се прояви като добъръ, а нѣкога — като лошъ. Обаче, само единъ пѫть въ живота си човѣкъ може да се прояви истински добъръ и единъ пѫть—истински лошъ. Това се дължи на силитѣ и способноститѣ въ човѣка, които постепенно се издигатъ до своя зенитъ и постепенно слизатъ надолу. Запримѣръ, Толстой е писалъ много романи, но единъ е романътъ „Война и миръ“. Той представя зенита на неговото творчество въ областьта на романитѣ. Най хубавиятъ романъ на Викторъ Хюго е „Клетницитѣ“, на Сенкевичъ — „Камо Грядеши“. Когато нѣкой писатель, поетъ или музикантъ дойде до зенита на своето творчество въ известна область, по-високо отъ нея не може да се качи. Тази точка представя плодъ, който е завързалъ и узрѣлъ. Щомъ стигне върха на своето творчество въ дадена область, писательтъ трѣбва да мине въ друга. Остане ли още въ първата область, той ще се прояви като обикновенъ човѣкъ. Човѣкъ непрестанно расте отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ сила въ сила. Мислите ли, че това, което сте достигнали, е достатъчно, вие се намирате въ заблуждение. Човѣкъ всѣкога има какво да учи. Едва сега вие влизате въ ученичеството. Ако мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Ако мислите, че сте млади, вие пакъ се заблуждавате. Нито сте стари, нито сте млади. Младъ е онзи човѣкъ, който има правилни отношения къмъ природата. Младъ е онзи, който нѣма никакви противоречия, който има абсолютна вѣра. Каквото се каже на този човѣкъ, той напълно вѣрва. Младиятъ има само едно разбиране за живота. Той се рѫководи отъ своитѣ вѫтрешни чувства, отъ гласа на своето разумно сърдце. Каквото сърдцето му каже да направи, така постѫпва. Младиятъ казва: Каквото мога да направя за себе си, това мога да направя и за ближния си. Това е любовь. Стариятъ, обаче, има две разбирания за живота, вследствие на което изпада въ голѣми противоречия и заблуждения. Днесъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора говорятъ за братство, за братски животъ. —Братскиятъ животъ представя градина, въ която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не сѫ израсли изведнъжъ. Години наредъ градинарьтъ е посаждалъ дръвче следъ дръвче, докато дойде до известенъ резултатъ. Следователно, ако и вие, день следъ день, посаждате въ своята Божествена градина — въ душата си, свѣтли мисли и чувства, тѣ непременно ще израстатъ. Който има плодове въ градината си, той не може да се разочарова. Като нѣматъ придобивки, мнозина дохождатъ до отчаяние и обезсърдчение и казватъ: Нѣма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде сѫщото, каквото и окултната школа. — Не, голѣма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъцитѣ на предпотопнитѣ животни, а окултната школа изучава животнитѣ въ сегашния имъ видъ, както и тия, които сега се раждатъ. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния животъ, както днесъ се проявява. Съвременнитѣ религии сѫ остатъци отъ езичеството, вследствие на което, като форми, тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Днесъ хората се нуждаятъ отъ наука, да изучаватъ живота тъй, както всѣки моментъ се проявява. Религията е нѣщо установено, неизмѣнно, а ние знаемъ, че само мъртвитѣ не се измѣнятъ: нито растатъ, нито се смаляватъ. Житното зърно, обаче, посадено въ земята, израства, класи и узрѣва. Ученикъ е онзи, който постоянно расте и се развива. Спре ли растенето му, той става религиозенъ. Като влѣзе въ черкова, религиозниятъ започва да се кръсти. Ако се кръсти само, безъ да мисли, той нищо не придобива. Кръстътъ подразбира, че човѣкъ трѣбва да мисли съ ума си, да чувствува съ сърдцето си, да работи съ волята, съ душата и съ духа си. Не впрегне ли тия сили въ себе си на работа, той не се е кръстилъ, но механически е движилъ рѫката си. Сега, мнозина се спиратъ на своето минало, дали сѫ били добри или лоши. Окултната наука не се занимава съ тия въпроси. Тя изисква отъ човѣка да учи. Въ свѣта и злото, и доброто иматъ смисълъ. Лошото седи въ това, че понѣкога злото е по-голѣмо, отколкото трѣбва. Докато е на огнището, огъньтъ е потрѣбенъ. Щомъ излѣзе отъ огнището, той става опасенъ, може да обхване цѣлата кѫща. Когато излѣзе отъ своето огнище, и любовьта става опасна. Когато излѣзе отъ своето корито, и животътъ става опасенъ. Животътъ е рѣка, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота отъ брѣговетѣ му, той става опасенъ — завлича растения, животни и хора. Изобилниятъ животъ, обаче, носи едновременно блага за всички души и помага за тѣхното правилно растене. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ изобилие: изобилие на животъ, на мисли, на чувства. Изобилието трѣбва да облагодетелствува, както отдѣлния човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Следователно, искате ли да се ползувате отъ изобилието на живота, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено. При каквито условия и да се намирате, благодарете. Щомъ можете да учите при тия условия, вие сте ги използували разумно. Следъ това ще ви се дадатъ по-добри условия. Условията, при които живѣете, сѫ предметно учение за васъ. Гледайте да не ги пропуснете, безъ да научите нѣщо. За всичко благодарете на Бога, безъ да Му разправяте, че сте грѣшни, или че хората не ви обичатъ и т. н. Това сѫ излишни разговори. Богъ знае това по-добре отъ васъ. Има смисълъ човѣкъ да се изповѣдва, но той трѣбва да отиде при всички хора, които е обидилъ, изнасилилъ, онеправдалъ и да изправи погрѣшката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение и да се върне дома си спокоенъ, съ вѫтрешенъ миръ и радость, съ готовность за новъ животъ. И тъй, приложете правилото: всѣки день да се изповѣдвате предъ себе си и веднага следъ това да пристѫпите къмъ изправяне на своитѣ погрѣшки. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се прилага. —Ако това не можете да направите, какъ бихте понесли грѣшкитѣ на своето далечно минало? Нѣкои искатъ да знаятъ своитѣ минали прераждания, за да се изправятъ. Тѣ не могатъ да понесатъ и изправятъ грѣшкитѣ, на които всѣки день се натъкватъ, че ще изправятъ миналото си. Ако знаете своитѣ минали животи, вие ще се спънете. И бѫдещето може да спъне човѣка, както и миналото. И въ бѫдещето на човѣка има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живѣе правилно, човѣкъ незабелязано прониква въ миналото си и го изправя, като същевременно чертае добъръ бѫдешъ животъ. За да открие своитѣ тайни, природата изисква отъ човѣка чистота, доволство и правилно разбиране на живота. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Исти на. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 12 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМѢНА НА СЪСТОЯНИЯТА. Размишление върху радостьта. Сега ще прочета 140. Псаломъ, върху който да размишлявате цѣла седмица. Спирайте се на Вѫтрешната, а не на външната страна на Псалома. Ако го изучавате по буква, нищо нѣма да научите. Представете си, че ви се даде темата, да опредѣлите конкретно, какво нѣщо е истината. Какво ще кажете? Какво може всѣки ученикъ да каже или да напише за истината? Като ученици, вие трѣбва да дойдете до най-простото разбиране на истината, както и на всички важни въпроси въ живота. Само по този начинъ можете правилно да се развивате. Да се развива човѣкъ, това значи, умътъ му да укрепва, да дойде до положение да разбере истината въ нейната пълнота. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи, да развива ума и сърдцето си, да разбира истината и да я прилага. Запримѣръ, какво ще разберете, ако ви се каже, че човѣкъ нѣкога е живѣлъ въ огъня, както днесъ живѣе въ въздуха? Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ водата, както рибата живѣе днесъ въ водата. Какво ще разберете отъ тѣзи твърдения? Човѣкъ постепенно е промѣнялъ срѣдата, въ която е живѣлъ, докато е слѣзълъ най-после на твърдата материя, на земята. Да си на твърдата почва и да живѣешъ въ нея, това сѫ две различни положения. Какъ ще разберете това? За да разберете тия нѣща, вие трѣбва да имате умъ, да сте дошли до високо разбиране на нѣщата. Тѣзи въпроси не сѫ за деца, тѣ сѫ за възрастни хора, които иматъ зрѣлъ умъ. Това не подразбира, че децата трѣбва да се откажатъ отъ тази философия. Не мислете, че всичко изведнъжъ ще ви стане ясно. Това е неестественъ процесъ. То е все едно да изисквате отъ окото си да възприеме всичката слънчева свѣтлина. Това е невъзможно. За васъ е важно два - три лѫча да влѣзатъ въ очитѣ ви и да се ползувате отъ тѣхъ. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ недоволни, защото не сѫ учени. Тѣ мислятъ, че за да бѫдатъ учени, непременно трѣбва да са свършили гимназия и университетъ. Всѣки може да бѫде ученъ, ако се стреми къмъ знанието съ радость. Докато учението радва човѣка, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва отъ него. За този човѣкъ знанието е непостижимо. Този законъ се отнася и до здравето на човѣка. Докато човѣкъ се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щомъ престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща. Дето здравето отсѫтствува, тамъ болестьта присѫтствува. Следователно, човѣкъ се движи между две състояния, които постоянно се смѣнятъ: радость и скръбь. Докато се радвашъ и надѣвашъ, че можешъ да станешъ ученъ човѣкъ, радостьта ти е на мѣсто. При това положение ти всѣки день ще придобивашъ по нѣщо. Щомъ се усъмнишъ въ придобиване на знанието, ти започвашъ да се обезсърдчавашъ Щомъ дойде обезсърдчението, съ него заедно иде и скръбьта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостьта и вѣрата въ постижение на нѣщата, човѣкъ печели, придобива нѣщо. При обезсърдчението и скръбьта, той губи. Като дадете ябълка на детето, то се радва. Щомъ отнемете ябълката му, то скърби. На какво се дължи недоволството? — На непостигнато желание. Искате ли да помогнете на човѣка, да го освободите отъ недоволството, насърдчете го, дайте му възможность да постигне своето желание. Нѣкой се обезсърдчилъ, че не може да свърши училище. Кажете му, че следъ нѣколко години ще свърши благополучно. Нека посещава училището, нека учи, той самъ да види, какви препятствия има вѫтре и вънъ отъ себе си, да познае своитѣ сили и способности. Кажете ли му, че нѣма да свърши, той предварително ще спре развитието си. Стремежътъ е важенъ въ човѣка. Като се стреми къмъ известна цель, която не може да постигне, човѣкъ придобива други нѣща, които го ползуватъ Казвайте на човѣка, че може да постигне желанието си. Никога, обаче, не му казвайте, че това или онова негово желание е непостижимо. Виждате, какъ единъ грѣшенъ човѣкъ пада и става. Не му казвайте, че не може да стане праведенъ човѣкъ. Правдата, светостьта сѫ постижими нѣща. Отъ съзнанието на човѣка зависи въ единъ день да стане праведенъ и светъ човѣкъ, и въ единъ день да се огрѣши. Съвременнитѣ хора говорятъ за реал- ностьта и казватъ, че реални нѣща сѫ тия, които могатъ да се постигнатъ. - Не, всѣко постигнато нѣщо не представя още самата реалность. Когато постигне нѣщо, човѣкъ се радва. Радостьта внася разширение въ съзнанието. Щомъ постигне нѣщо, човѣкъ става доволенъ. Докато се надѣватъ, че могатъ да постигнатъ нѣщо, хората сѫ доволни, радостни. Въ който день се усъмнятъ въ постигане на своитѣ желания, тѣ ставатъ недоволни и скръбни. За да не дойдатъ до това положение, хората не трѣбва да поставятъ никакви прегради на своитѣ идеали. Не се противопоставяйте на великия редъ и порядъкъ на природата! Като говоря за този процесъ, имамъ предъ видъ човѣшката съвѣсть. Съвѣстьта е особенъ инструментъ, особена мѣрка, съ която точно се измѣрва сѫщината на нѣщата. Отъ тази мѣрка зависи степеньта на човѣшката радость, както и количеството на неговитѣ придобивки. Колкото по-развита е съвѣстьта на човѣка, толкова по-ясни сѫ неговитѣ мисли, чувства и действия. Отъ развитието на човѣшката съвѣсть зависятъ правилнитѣ или неправилни отношения на човѣка къмъ Първата Причина. Когато съвѣстьта измѣрва нѣщата, и човѣкъ разбере, че не е постѫпилъ право, той става недоволенъ. Външно недоволниятъ е навѫсенъ, киселъ. Обаче, недоволството нѣма нищо общо съ песимизъма. Песимизъмътъ е паталогическо състояние въ човѣка, което се лѣкува по особенъ начинъ. Свѣтскитѣ хора изучаватъ живота, както и религиознитѣ го изучаватъ. Обаче, време е вече последнитѣ да се простятъ съ старитѣ форми на религията. Религията представя крайния предѣлъ на материалния животъ. Когато сѫ уреждали материалния си животъ, хората сѫ създали религията. Казватъ, че религията свързва хората съ Бога. —- Какъ става това свързване, не знаемъ. Преди всичко, свързването е чисто материаленъ процесъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ свързанъ съ Първата Причина, съ хората, но той не може да се ползува отъ тази връзка. — Защо? — Защото вързаниятъ не може да мисли. Божествено нѣщо ли е религията или човѣшко? Религията е човѣшко нѣщо, понеже се измѣня. Тя се измѣня така, както мѣни думата си и не устоява на нея онзи, който е взелъ пари на заемъ, съ задължение да ги изплати следъ три месеца. При това задължение има две вѣроятности за неустояване на думата: или длъжникътъ не внася паритѣ на банкера на време, или банкерътъ иска паритѣ си преди изтичане на срока. Когато казвамъ, че нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ огъня, вие се запитвате, какъ е възможно това. Възможно е. Тогава свѣтлината е била срѣда за човѣка, както въздухътъ е днесъ негова срѣда. Свѣтлината е била гѫста като вода. Следователно, каквото водата представя днесъ за рибата, такова нѣщо свѣтлината е представяла за човѣка. Въ стремежа си да намѣри своята срѣда, човѣкъ е миналъ презъ всички срѣди: презъ свѣтлината, презъ водата, презъ въздуха. Като е слизалъ на земята, той е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть. Сега минава по обратния пжть — по пѫтя на еволюцията. Тази е причината, поради която, това, което нѣкога е било срѣда за човѣка, днесъ е станало условие. Човѣкъ е излѣзалъ отъ твърдата материя, но не е останалъ да живѣе въ нея. Днесъ той използува твърдата материя като условие. Той копае, оре, разработва земята. Нѣкога водата е била срѣда за човѣка, но днесъ е условие. Когато водата престане да бѫде условие за човѣка, той ще придобие Вѣчния животъ. При това положение, водата ще бѫде реалность за човѣка. Тя ще извира отъ него. Тъй щото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е изворъ, имаме предъ видъ, че водата е влѣзла вече въ него и извира навънъ. Да живѣешъ въ водата като въ срѣда, да я използувашъ като условие за животъ и да я приемешъ въ себе си, за да изтича вънъ отъ тебе въ видъ на изворъ, това сѫ три различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ отвлѣчени мисли, върху които трѣбва да размишлявате, за да обясните състоянията си, презъ които минавате. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще си обяснимъ всичко. — Това е материално разбиране на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, вие ще бѫдете като дете, което е свършило първо отдѣление и минава за второ. По-горе отъ второ отдѣление, обаче, не можете да отидете. Такъвъ е законътъ на развитието. Колкото и да е училъ човѣкъ на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отдѣление. Като отидете на онзи свѣтъ, ще постѫпите въ второ отдѣление. Щомъ свършите второ отдѣление, отново ще ви пратятъ на земята, да следвате трето отдѣление. Като свършите трето отдѣление, ще отидете на онзи свѣтъ, да следвате четвърто отдѣление. Първо и второ отдѣление съставятъ единъ завършенъ крѫгъ. Трето и четвърто отдѣление съставятъ другъ завършенъ крѫъ. Докато е на земята, човѣкъ е мѫжъ, следва въ първо отдѣление. Като отиде на онзи свѣтъ, той става жена, следва второ отдѣление. Като слѣзе на земята, той пакъ става мѫжъ, следва трето отдѣление. Щомъ замине за другия свѣтъ, става жена, следва четвърто отдѣление. Значи, въ първо отдѣление човѣкъ развива своя умъ, своитѣ умствени способности и сили. Въ второ отдѣление той развива своето сърдце. Обаче, въ природата съществува обратенъ процесъ, споредъ който, влѣзе ли въ невидимия свѣтъ, човѣкъ постъпва въ първо отдѣление и става жена. Щомъ слѣзе на земята, той постъпва въ второ отдѣление и става мѫжъ. Сега, това съ мисли за разсѫждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, презъ които минавате. Когато се чувствувашъ доволенъ, разположенъ, господарь на положението, ти си мѫжъ. Това не значи, че ти си въ формата на мѫжа, но минавашъ презъ неговото състояние. Мѫжъ е всѣки, който мисли и разбира нѣщата. Това прави мѫжа свободенъ. Когато се чувствувашъ недоволенъ, неразположенъ, ти минавашъ презъ състоянието на жената. Недоволниятъ всѣкога иска да се жени. Само недоволниятъ иска да се жени. Следователно, женитбата се дължи на недоволството на човѣка. Когато човѣкъ е лишенъ отъ нѣщо, когато му липсва нѣщо съществено, той иска да се жени. Въ този смисълъ, когато жената и мѫжътъ искатъ да се женятъ, тѣ съ все жени. Като изнасямъ тия положения, ни най- малко не казвамъ, че трѣбва или не трѣбва да се жените. Когато е недоволенъ, човѣкъ естествено търси нѣщо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човѣкъ все търси нѣкакъвъ идеалъ въ живота си. Докато е младъ, той мечтае, фантазира, че ще намѣри своя възлюбенъ, който ще осмисли живота му. Щомъ намѣри възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цвѣтя, подаръци, докато единъ день се разочарова въ него и види, че не е намѣрилъ това, което търси. Като мисли, че е намѣрилъ своя идеалъ, човѣкъ първо се очарова, а после се разочарова и изпада въ положението на Иоанъ Веслей, виденъ рефор- маторъ въ областьта на религията, който се оженилъ за една англичанка, но три деня следъ това казалъ на приятеля си: Не струва човѣкъ да се жени. Не намѣрихъ тази, която търсихъ. Единъ младъ момъкъ отишълъ при него и му казалъ, че се влюбилъ въ една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живѣе съ Христа, но не и съ тебе. И тъй, каквото е отношението на човѣка къмъ външнитѣ хора, такова е отношението му и къмъ себе си. Тази е причината, поради която понѣкога човѣкъ е недоволенъ отъ известни свои постижения. Следъ като дълго време се е стремилъ да постигне нѣщо, щомъ го постигне, той става недоволенъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако е недоволенъ отъ своя възлюбенъ, за когото се е оженилъ? Въ живота този въпросъ се разрешава чрезъ разводъ. Хората могатъ да се развеждатъ и отъ идеитѣ си. Въ Евангелието този въпросъ се решева по следния начинъ: човѣкъ има право да се разведе отъ една идея само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. На сѫщото основание казвамъ: Мѫжътъ има право да се разведе съ жена си само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. И жената има право да се разведе съ мѫжа си само тогава, когато той я отдалечава отъ Бога. Въ широкъ смисълъ на думата, подразбирамъ: Отхвърли отъ себе си всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които те ограничаватъ, които спъватъ твоето развитие, които те отдалечаватъ отъ Бога. Сега, всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, както и къмъ цѣлото човѣчество. Какво представя любовьта? Любовьта представя отношения между души, които живѣятъ въ видимия и невидимия свѣтъ. Когато изразява любовьта въ нейната пълнота, човѣкъ изпитва голѣмо доволство. Всѣко нѣщо, което повдига душата къмъ Бога, е любовь. Всѣка идея, която повдига човѣка и хвърля свѣтлина въ неговия умъ, е плодъ на любовьта. Любовьта преобразява човѣка. Тя може да измѣни и най-голѣмия пияница. Щомъ любовьта го посети, той веднага се отказва отъ пиенето и тръгва следъ нея. Той се отказва отъ вино, отъ месо и се обявява за въздържатель. Каквито теории да му проповѣдватъ за ползата отъ виното и отъ месото, той никого вече не слуша. Веднъжъ е опиталъ тия нѣща, той не иска да се връща къмъ тѣхъ. Той знае, че по-добра храна отъ хлѣба и по-добро питие отъ водата не сѫществуватъ. Всички храни произ- лизатъ отъ житото. Житото представя първичната материя, която е дала потикъ на органическия свѣтъ. Този потикъ е Божественъ. Следователно, който иска да приеме този потикъ въ себе си, той трѣбва да се храни съ жито. Който се оплаква, че объркалъ смѣткитѣ си и не може да намѣри правия пѫть на живота, той трѣбва да се храни съ жито. Житото е въ състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичкитѣ си работи. — Вѣрно ли е това? — Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги опита. Иначе той ще се натъква на противоречия, които не го ползуватъ. Има противоречия въ живота, които сѫ необходими. Като е дошълъ на земята, човѣкъ все трѣбва да бѫде лишенъ отъ нѣщо, да му недостига нѣщо. Това, което му недостига, ще бѫде потикъ въ живота му. Недоволството е необходимъ елементъ въ човѣшкия животъ, както и въ цѣлата природа. Окото е недоволно, че вижда само, а не може да слуша. Ухото е недоволно, че слуша само, а не вижда. Носътъ е недоволенъ, че не може да вижда, да слуша, а само мирише нѣщата. Езикътъ се оплаква, че само вкусва нѣщата, а не може да мисли, да чувствува. Кое положение трѣбва да заеме човѣкъ: положението на око, на ухо, на носъ, на езикъ, на мозъкъ или на сърдце? При каквото положение и да се намира, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който мисли право. Който обича истината и мисли за нея, той е смѣлъ, безстрашливъ човѣкъ. Искате ли да бѫдете свободни, напуснете всичко, което ви свързва. Напуснете онази религия, онази наука, които ви свързватъ. — Какво трѣбва да правя?—Люби Бога. Който иска да люби Бога, а е свързанъ за нѣщо, той не може да прояви любовьта си. Щомъ иска да прояви любовьта си, той трѣбва да разкѫса всички свои връзки. Кога майката обича детето си? — Когато се освободи отъ него, т. е. когато се скѫса връзката, съ която детето е било свързано въ утробата й. Докато не го е родила, майката е изпитвала повече страхъ за себе си, отколкото любовь къмъ детето. Ако не разберете положението на бременната жена, на бащата, който се грижи за прехраната на дома си, вие не можете да разберете и себе си. Като ученици, вие трѣбва да разбирате състоянията на майката, на бащата, на детето, за да разбирате и своитѣ състояния. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. — Именно до васъ се отнася. За васъ е важно, какво трѣбва да правите сега. Ще учите. Ако сте на земята, ще бѫдете мѫжъ или жена въ първо отдѣление. Ако сте въ невидимия свѣтъ, ще бѫдете мѫжъ или жена въ второ отдѣление. Дали човѣкъ е горе или долу, той ще бѫде или мѫжъ, или жена, или дете. Мнозина казватъ, че не искатъ да бѫдатъ нито жени, нито деца. Тѣ искатъ да бѫдатъ мѫже. — Отъ човѣка зависи, какъвъ да бѫде. Споредъ това, което носи въ себе си, човѣкъ може да бѫде мѫжъ, жена или дете. Други пъкъ не искатъ да бѫдатъ мѫже. Слушате нѣкой мѫжъ да казва, че втори пѫть иска да се роди жена, да седи въ кѫщи на топло, да посрѣща и изпраща мѫжа си. Дотегнало му цѣлъ день да тича нагоре—надолу, да се грижи за прехраната. Дотегнало му да ходи по бойнитѣ полета да воюва. Другъ пъкъ иска да бѫде дете, да му се радватъ, да го милватъ и на рѫце да го носятъ. И това положение е добро, но какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ безъ майки и бащи, а навсѣкѫде само деца? Дето и да се обърнете, само плачове ще чувате. Красотата на живота седи въ разнообразието. Красивъ е животътъ, когато срѣщаме бащи, майки и деца. Когато има майка и баща, детето е доволно, не плаче. Щомъ изгуби майка си, то започва да плаче съ едното си око — съ лѣвото. Като изгуби и баща си, то плаче и съ дветѣ си очи. Да изгуби човѣкъ баща си и майка си, това значи, да изгуби условията на живота си. Щомъ изгуби всички условия на живота си, човѣкъ се превръща въ суха чешма и престава да тече. Детето е символъ на живота. То съдържа редъ условия и възможности за развитието си. Затова Христосъ е казалъ: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Детето носи въ себе си велика, Божествена идея. Като говоря за мѫже и жени, нѣкой ме разбиратъ криво. Подъ мѫже и жени ние разбираме отношения на души, каквито сѫ били въ първичния животъ, споредъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Споредъ този порядъкъ на нѣщата, отношенията между хората сѫ съвсемъ различни отъ сегашнитѣ. Запримѣръ, ако отидете при нѣкой банкеръ и му поискате 20,000 лв. на заемъ, съ срокъ 20 деня, той веднага ще ви услужи, безъ да записва въ книгитѣ си. — Защо? — Той има пълно довѣрие въ човѣка. Обаче, вие, които взимате паритѣ, записвате въ тевтера си сумата и деня, въ който трѣбва да я изплатите. Като дойде опредѣлениятъ день, вие отивате при банкера, внасяте паритѣ и благодарите за услугата. Сега банкерътъ отваря книжата си и пише, че е получилъ сумата 20,000 лв. Той пише въ книжата си само суми, които получава, а не и ония, които дава. Въ дадения случай и двамата благодарятъ, че сѫ могли да се запознаятъ, да си услужатъ и да станатъ добри приятели. Следователно, нуждитѣ, лишенията на хората сѫ условия да се срещнатъ, да познаятъ характеритѣ си, всѣки да види, докѫ- де е дошълъ въ развитието си. Какъ постѫпватъ съвременнитѣ хора? Ако отидете при нѣкой банкеръ да искате пари на заемъ, той ще мисли, ще ви разпитва, какво е положението ви и най-после ще каже, че може да ви кредитира, ако представите трима порѫчители. Следъ това веднага ще подпишете полица и ще вземете паритѣ. Каква култура, какво християнство може да съществува при такива отношения? Когато хората уреждатъ отношенията си, своитѣ взимания и давания, при подписа на трима души, това не сѫ истински отношения, това не е никаква любовь. Правилнитѣ отношения иматъ за основа любовьта. Дето отсѫтствува любовь и довѣрие между хората, тамъ никакви отношения не съществуватъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение, за всѣко нѣщо да искатъ по трима поръчители. Тримата поръчители, това сѫ бащата, майката и детето. Ако детето отиде при нѣкой банкеръ да иска 20,000 лв. на заемъ, последниятъ му казва: Извикай баща си и майка си, да се подпишатъ като поръчители. Азъ искамъ да зная, имашъ ли баща и майка. Като види бащата и майката, банкерътъ дава на детето сумата 20,000 лв., написва една полица, дава я да се подпишатъ и я задържа въ себе си. — Не, полицата трѣбва да бъде въ ржцетѣ на бащата и майката. Банкерътъ е хваналъ вече въ рѫцетѣ си бащата и майката като поръчители. За него тѣ сѫ достатъчни. Щомъ забавятъ изплащането на полицата, банкерътъ веднага хваща бащата, майката и детето и казва: Плащайте сега! Питамъ: Какво щастие може да съществува при такива отношения? Това е порядъкътъ въ човѣшкия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, такъвъ порядъкъ не съществува. Тамъ всички банки съ отворени, и всѣки може да си вземе, колкото и каквото му е нужно. Божественитѣ банки представятъ чешми, които всѣкога съ отворени. Кой колкото вода иска, толкова може да си налѣе, но всичко се пише. Тамъ нищо не се дава даромъ. Тамъ всичко се плаща. — Съ какво? — Съ добъръ животъ. Не живѣете ли добре, веднага полицата излиза на лице. Водата, въздухътъ, свѣтлината съ Божествени банки, отъ които човѣкъ свободно може да черпи, колкото иска, Добриятъ животъ опредѣля кредита на човѣка. Нѣ- кога, когато хората съ живѣли добре, въ далечното минало, житото е ставало голѣмо, като дърво. То се е отличавало по съставъ отъ сегашното, било е по-едро, по-хранително и по-вкусно. Обаче, следъ грѣхопадането, житото е изгубило и отъ голѣмината, и отъ вкуса, и отъ хранителностьта си. Въ последно време се забелязва подобряване на житото. Подобряването на житото е въ връзка съ подобряване живота на хората. Този законъ има отношение и къмъ живота на отдѣлния човѣкъ. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, човѣкъ се подмладява и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува. При това положение човѣкъ става отзивчивъ къмъ страданията на хората, вслушва се въ тѣхнитѣ болки и се стреми да имъ помогне. Ако разбира законитѣ на водата, той може да лѣкува съ нея. Водата е носителка на животъ, на жизнена прана. Който знае да се ползува отъ тази прана, той може лесно да се лѣкува. Чрезъ водата, човѣкъ може да лѣкува всички органически болести. Нѣкой е работилъ цѣли 20 години по отрицателенъ пѫть, докато създаде известна болесть въ себе си, а очаква да я излѣкува за нѣколко деня. Това е невъзможно. Такъвъ законъ въ природата не съществува. За да не създава условия въ себе си за органически болести, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Лошитѣ условия, вънъ и вѫтре въ човѣка, наричаме сѫдба. За да се справи съ сѫдбата си, човѣкъ не трѣбва да се бори съ нея. Който се е борилъ съ сѫдбата си, той всѣкога е билъ побеждаванъ. Нѣкой се хвали, че се бори съ себе си. Бори ли се съ себе си, човѣкъ попада въ рѫцетѣ на сѫдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щомъ престане да се бори съ себе си, сѫдбата му се подчинява, и той излиза победитель. Защо трѣбва човѣкъ да се бори съ себе си? Казано е въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“. Това значи: Не се борете съ себе си, съ своята сѫдба. Дойде ли нѣкакво страдание, не се борете съ него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на рѫце, докато се примирите съ него. Щомъ се примирите съ страданието си, въ васъ настава дълбокъ, вѫтрешенъ миръ. — Защо трѣбва човѣкъ да се примирява съ страданието? — За да стане великъ Христосъ е великъ, защото се примири съ страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено отъ Бога и трѣбва да го приеме съ радость. Така сѫ постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрезъ които Христосъ можа да избѣгне страданията, но знаеше, че ако Той се откаже отъ страданията си, цѣлото човѣчество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човѣчеството. Следователно, ако чрезъ страданията си, човѣкъ облекчава страданията на цѣлото човѣчество, заслужава да страда. Отъ Божествено гледище, има страдания, които сѫ необходими за човѣка. Тѣ криятъ въ себе си известни блага. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Естествено е това желание, но трѣбва да се знае, че за придобиване на щастието сѫ необходими известни условия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще получи известенъ дѣлъ и отъ страданията. Каква е разликата между щастието и нещастието? Отъ какво зависи да бѫде човѣкъ щастливъ или нещастенъ? Срѣщате нѣкой беденъ човѣкъ, но той е доволенъ, щастливъ отъ положението си. Срѣщате единъ богатъ, но той е недоволенъ, нещастенъ, нѣщо му недостига. Значи, разбиранията на човѣка опредѣлятъ неговото щастие или нещастие. Щастието и нещастието на човѣка се опредѣлятъ отъ неговото съзнание. Понѣкога и най-добритѣ условия, и най-свѣтлитѣ идеи могатъ да направятъ човѣка нещастенъ, да му причинятъ болезнени състояния. При боленъ стомахъ и най-хубавата храна причинява страдания. Обаче, всѣко днешно страдание на човѣка носи въ себе си бѫдеще щастие. За да провѣри това, човѣкъ трѣбва да има търпение, да дочака това време. Такъвъ е законътъ. Ако спазваме великитѣ Божии закони, ще видимъ, че всѣко страдание, всѣко изпитание, всѣко нещастие носи следъ себе си велики блага. Въ Божествения свѣтъ, въ Бога страдания нѣма. Следователно, Богъ е въ сила да превърне страданията на хората въ радости. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва въ живота на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро“. Това е законъ за смѣна на състоянията. Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си положителни мисли. Който може всѣкога да държи положителни мисли въ себе си, той е ученикъ и може да учи. Истински човѣкъ е онзи, които никога не се обезсърдчава. Като се обезсърдчи, човѣкъ казва: Свърши се моята работа. — Не, тя едва сега започва. — Пари нѣмамъ. — Ще дойдатъ. — Здраве нѣмамъ.— Ще дойде. — Приятели нѣмамъ. — И приятели ще имашъ. — Кога ще дойде всичко това? — Когато издържите изпититѣ си, когато се справите съ противоречията на живота. Имайте вѣра на положителното въ живота. Да имате вѣра въ великото и красивото, въ положителното въ свѣта, това не е религия. Това е истинската философия на живота. Сега, като говоря по този начинъ, цельта ми не е да ви заставя да мислите като мене. Това е невъзможно. Моята цель е да събудя красивото, мощното, което е вложено въ васъ отъ памти - вѣка. Когато красивото и великото въ човѣка изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разбератъ. Въ вашата градина ще почнатъ да растатъ круши, ябълки, сливи, грозде, портокали, мандарини, и вие ще продавате отъ тѣхъ. Като дойда въ градината ви, ще пожелая да си купя отъ вашитѣ плодове. Ако килограмътъ на нѣкои плодове струва 50 лв., азъ ще ви дамъ сто. Така ще се създадатъ приятелски, любовни отношения. Единъ на другъ ще имаме вѣра. Такива трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ отношения между хората. —Кога ще бѫде това? — Единъ день. Този день може да бѫде още днесъ, а може да бѫде и следъ хиляди и милиони години—отъ васъ зависи. Каквото човѣкъ мисли, това става. Мислете положително, за да дойдатъ положителни, красиви нѣща. Мислете за красотата, ако искате да станете красивъ. Мислете за доброто, ако искате да станете добъръ. Мислете за любовьта, ако искате тя да ви посети. Мислете право. Мислете красиво и положително за всичко. Правата и положителна мисъль е пѫть за постигане на всички блага въ живота. Сега, нѣкой ще кажатъ, че тия работи имъ сѫ познати, нѣма защо да се говорятъ. Не е въпросъ, дали ги знаятъ или не, важно е, правятъ ли ги. Каква полза, че знаешъ нѣщо, а не го правишъ? Каква полза, че знаешъ една пѣсень, а не можешъ да я изпѣешъ? — Не, има нѣща, които човѣкъ не знае и трѣбва да ги учи, да ги прилага. Да пѣе човѣкъ, това значи, да има добри външни и вѫтрешни условия. Пѣвецътъ пѣе, защото има разработенъ гласъ. Той пѣе, защото има публика, която го слуша. Той пѣе, защото салонътъ е добре отопленъ и освѣтенъ. Нека излѣзе да пѣе предъ умрѣли хора, въ студенъ, тъменъ салонъ и вижте, ще пѣе ли този пѣвецъ. За всѣко нѣщо се искатъ условия. Следователно, за да пѣе, да свири, да учи, да работи, човѣкъ трѣбва да има права, положителна, велика мисъль. Мисъльта е условие, безъ което човѣкъ не може да живѣе. Тя отваря пѫтя му къмъ великия свѣтъ, отдето идатъ всички блага. И тъй, отъ ученика се иска знание, да различава положителнитѣ мисли отъ отрица- телнитѣ и да може да ги смѣня. Той трѣбва непрестанно да учи, да не спира развитието си. Учете непрестанно! Любете непрестанно! Лю- бовьта съ любовь се храни, мѫдростьта — съ мѫдрость, доброто — съ добро. Като се обез- сърдчи, човѣкъ казва: Нѣма вече да правя добро. — Колкото повече правишъ добро, толкова повече душата ти се разширява, толкова повече умътъ ти закрепва и става по-мощенъ, толкова повече сърдцето ти се облагородява. Другъ пъкъ казва: Не искамъ да мисля повече. Главата ми ще се пръсне отъ мисъль,—Чудно нѣщо! Когато стомна пълна съ вода се изложи на студа и се пръсне, отъ мисъль ли се е пръснала? Главата на човѣка се пръска отъ тревоги, отъ безпокойствия, но никога отъ мисъль. Чистата, права мисъль повдига човѣка и му помага. И въ най-труднитѣ моменти той излиза на правъ пѫть. Тя има за основа онова знание, което може да помогне на човѣка въ всички случаи на неговия животъ. Сега, като говоря за страданието, азъ имамъ предъ видъ великия законъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Така разбрани, страданията представятъ пѫть къмъ познаване на великото, красивото, възвишеното въ свѣта. Тѣ водятъ къмъ познаване и придобиване на любовьта. Заслужава човѣкъ хиляди години да страда, за да опита единъ моментъ на любовьта. Дойде ли любовьта въ човѣка, тя заличава всички страдания, всички мѫчнотии и нещастия на вѣковетѣ. Единъ моментъ на любовьта заличава вѣковнитѣ страдания. Любовьта ще покаже, че и най-голѣмитѣ страдания на човѣка сѫ били все любовь, но неразбрана. Любовьта ще превърне страданията на миналото въ велика симфония на душата, въ велика хармония между всички души. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. —- Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 5 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човѣшкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ крѫгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лѫчи на изгрѣващото слънце. Тия лѫчи показватъ дългия пѫть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сѫ сѫществували преди лѫчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сѫщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сѫ нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкои е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скѫпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мѫчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата сѫществува законъ на економията. Да бѫде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сѫ насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля. Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е най-добро. Пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пѫть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до най-съвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сѫ търсили пѫть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пѫть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнание е подобно на зазоряването. Щомъ настѫпи този процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пѫть, човѣкъ непрекѫснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблу- денъ пѫтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзнали, той пада на снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сѫ вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ сѫдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, сѫществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, боле- ститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сѫ почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осѫдени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкѫде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?- Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и също мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не правятъ ли същото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти на едно и сѫщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на едно и сѫщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота?— Мѫчнотиитѣ, това сѫ ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ крѫгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пѫть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бѫдешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бѫде. Какво да се прави, старость е това. — Не, така не трѣбва да се разсѫждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пѫть. Единъ китайски император искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започналъ да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спо- рятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюда- валъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкѫде той видѣлъ единъ овчарь. Оти- шълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ взелъ въ рѫката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пѫтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкѫде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да ис- камъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пѫтя си, но се натъкналъ на двама земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кѫде трѣбва да бѫде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че земята е негова. Нито единиятъ отстѫпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мѫчнотиитѣ въ живота. Сѫщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мѫчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мѫчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нЬщо противоположно на нея. Ученитѣ сѫ открили нѣкакви малки, микроскопи- чески сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мѫчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сѫ причинили мѫчнотията. Щомъ микробитѣ на мѫч- нотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сѫщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуети. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се увеличава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободили отъ мѫкитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони сѫщества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подъ думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сѫщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сѫществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементитѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различните форми, начина, но който тѣ се размножаватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сѫщитѣ форми сѫществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото по- високо се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ на земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затѫжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сѫщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость на знание, а гълѫбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ". Въ този смисълъ, гълѫбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сѫщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме, че тамъ сѫществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гълѫба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гълъба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да се преведе съ думитѣ: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бѫде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълѫбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е същество, което живѣе въ гъста материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е същество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сѫщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сѫщность не се бори той. но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до положение да воюва съ силнитѣ сѫщества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли същества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мъчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни същества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ръководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ съдбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сѫ все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ кармата си, човѣкъ влиза въ Божествения Проми- сълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата прѫчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекѫсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкои оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сѫ. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Докато хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вѫтрешни състояния, за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкои хора да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не сѫ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителность, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мѫжътъ й отсѫдствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кѫщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо й пошепвамъ: Днесъ мѫжътъ ти пристига. Той билъ нѣкѫде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мѫжа си. Мѫжътъ ти си иде—-това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бѫди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накѫде ще ви изкара този пѫть. Едно трѣбва да знаете: този пѫть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пѫть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите къмъ правия пѫть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бѫде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пѫть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пѫть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вѫтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ иѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито мѫчнотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сѫ безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мѫчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сѫ доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага прѫчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Кѫде е тази пржчица? — Навсѣкжде въ живота. Богатството не е ли тази магическа прѫчица? Знанието не е ли тази магическа прѫчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не сѫ ли тази магическа прѫчица? Обаче, не показвайте магическата си прѫчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му: Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стѫпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сѫщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кѫщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бѫде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мѫчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мѫчнотията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мѫчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ ре- волверъ насреща и, спрѣлъ я въ пѫтя и и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила. — Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. —Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така постѫпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сѫди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мѫчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мѫчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сѫ нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бѫде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мѫчнотии и страдания на хората, но това сѫ маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мѫчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣбва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денъ и вие ще заминете при вашите близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбѫд- натъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сѫ били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете, задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сѫ неиз- бѣженъ пѫть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие . * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човѣшкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ крѫгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лѫчи на изгрѣващото слънце. Тия лѫчи показватъ дългия пѫть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сѫ сѫществували преди лѫчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сѫщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сѫ нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкои е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скѫпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мѫчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата сѫществува законъ на економията. Да бѫде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сѫ насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля. Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е най-добро. Пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пѫть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до най-съвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сѫ търсили пѫть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пѫть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнание е подобно на зазоряването. Щомъ настѫпи този процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пѫть, човѣкъ непрекѫснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблу- денъ пѫтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзнали, той пада на снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сѫ вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ сѫдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, сѫществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, боле- ститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сѫ почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осѫдени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкѫде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?- Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и също мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не правятъ ли същото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти на едно и сѫщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на едно и сѫщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота?— Мѫчнотиитѣ, това сѫ ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ крѫгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пѫть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бѫдешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бѫде. Какво да се прави, старость е това. — Не, така не трѣбва да се разсѫждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пѫть. Единъ китайски император искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започналъ да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спо- рятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюда- валъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкѫде той видѣлъ единъ овчарь. Оти- шълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ взелъ въ рѫката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пѫтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкѫде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да ис- камъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пѫтя си, но се натъкналъ на двама земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кѫде трѣбва да бѫде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че земята е негова. Нито единиятъ отстѫпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мѫчнотиитѣ въ живота. Сѫщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мѫчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мѫчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нЬщо противоположно на нея. Ученитѣ сѫ открили нѣкакви малки, микроскопи- чески сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мѫчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сѫ причинили мѫчнотията. Щомъ микробитѣ на мѫч- нотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сѫщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуети. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се увеличава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободили отъ мѫкитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони сѫщества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подъ думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сѫщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сѫществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементитѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различните форми, начина, но който тѣ се размножаватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сѫщитѣ форми сѫществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото по- високо се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ на земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затѫжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сѫщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость на знание, а гълѫбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ". Въ този смисълъ, гълѫбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сѫщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме, че тамъ сѫществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гълѫба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гълъба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да се преведе съ думитѣ: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бѫде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълѫбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е същество, което живѣе въ гъста материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е същество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сѫщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сѫщность не се бори той. но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до положение да воюва съ силнитѣ сѫщества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли същества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мъчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни същества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ръководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ съдбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сѫ все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ кармата си, човѣкъ влиза въ Божествения Проми- сълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата прѫчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекѫсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкои оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сѫ. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Докато хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вѫтрешни състояния, за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкои хора да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не сѫ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителность, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мѫжътъ й отсѫдствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кѫщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо й пошепвамъ: Днесъ мѫжътъ ти пристига. Той билъ нѣкѫде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мѫжа си. Мѫжътъ ти си иде—-това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бѫди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накѫде ще ви изкара този пѫть. Едно трѣбва да знаете: този пѫть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пѫть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите къмъ правия пѫть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бѫде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пѫть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пѫть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вѫтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ иѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито мѫчнотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сѫ безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мѫчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сѫ доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага прѫчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Кѫде е тази пржчица? — Навсѣкжде въ живота. Богатството не е ли тази магическа прѫчица? Знанието не е ли тази магическа прѫчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не сѫ ли тази магическа прѫчица? Обаче, не показвайте магическата си прѫчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му: Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стѫпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сѫщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кѫщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бѫде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мѫчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мѫчнотията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мѫчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ ре- волверъ насреща и, спрѣлъ я въ пѫтя и и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила. — Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. —Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така постѫпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сѫди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мѫчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мѫчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сѫ нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бѫде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мѫчнотии и страдания на хората, но това сѫ маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мѫчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣбва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денъ и вие ще заминете при вашите близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбѫд- натъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сѫ били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете, задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сѫ неиз- бѣженъ пѫть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие . * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСТОЯННИ И НЕПОСТОЯННИ ВЕЛИЧИНИ. Размишление Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ сила, затова казватъ: Правото е на страната на силния. По какво се отличава силниятъ отъ слабия, учениятъ отъ невежия? Сега, като задавамъ известни въпроси, отговаряйте въ себе си, не е нужно всѣки да даде мнението си. За васъ е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начинъ той ще помага на ближнитѣ си. Обществото, въ което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трѣбва да го върши по свобода, по любовь, а не по нѣкакво външно задължение или чрезъ насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпросъ за помагане на бедни хора, свѣтътъ отдавна е научилъ това изкуство и го прилага. Който има любовь въ себе си, той свободно може да помага на своитѣ ближни. Турите ли правила, какъ и доколко да помагате, вие нищо нѣма да направите. Заповѣдате ли на нѣкой човѣкъ да ви люби, насила той не може да даде любовьта си. Можете ли да кажете на въздуха да бѫде чистъ и да влиза въ дробоветѣ ви? Можете ли да кажете на свѣтлината да ви освѣтява? Можете ли да кажете на любовьта да ви облива съ топлината си? — Не можете. Изворътъ самъ проправя пѫтя си. Често, като се говори на хората, личнитѣ имъ чувства се засѣгатъ. Щомъ се засегнатъ личнитѣ чувства, всѣкакво развитие на човѣка спира. Много ангели, много велики духове сѫ паднали, поради своитѣ лични чувства, поради гордостьта си. Адамъ сгрѣши и излѣзе отъ рая, поради своето непослушание. Ученицитѣ на окултната школа падатъ често, поради своето особено мнение върху нѣщата. Окултниятъ ученикъ не може да има особено мнение. Рече ли единъ ученикъ да се отдѣли отъ съученицитѣ си, поради своето особено мнение, той се е спъналъ вече. Щомъ има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постояннитѣ и непостояннитѣ величини. Щомъ се постави предъ този въпросъ, той не може да даде истинско опредѣление за тия величини. Непостоянната величина всѣкога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизмѣнна величина. Въ този смисълъ, Богъ е постоянна и абсолютно неизмѣняема величина, въ всичкитѣ си отношения. И тъй, истинскиятъ животъ произтича отъ постоянни величини, а материалниятъ, физическиятъ — отъ непостоянни, промѣнливи величини. Същото нѣщо виждаме и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, промѣнливи чувства и желания.—Коя е причината за това? — Естеството на самитѣ мисли, чувства и желания. Запримѣръ, водата минава за непостоянна величина. При обикновена темпетатура тя е течна. Обаче, щомъ се намали външната температура, водата замръзва и се превръща въ ледъ. Ако ледътъ се постави при температура надъ нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща въ вода. Значи, външнитѣ условия ставатъ причина да се прояви естеството на веществата, на величинитѣ. Мнозина запитватъ, не може ли безъ ледъ въ свѣта. — Не може. Щомъ има студъ, низка температура, и ледъ ще има. Щомъ има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студътъ и топпината сѫ две състояния, които неизбѣжно сѫществуватъ. Отъ студа тѣлата се свиватъ, т. е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която отъ студа се разширява. Отъ топлината пъкъ тѣлата се разширяватъ. Въ съществуването на студа нѣма никакво зло. Както има добро и зло, свѣтлина и тъмнина, радость и скръбь въ свѣта, така трѣбва да има студъ и топлина. За да се развива правилно, човѣшката душа трѣбва да минава, именно, презъ две противоположни състояния. Като минава презъ такива състояния, човѣкъ трѣбва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото, опасностьта за човѣка не седи въ това, че минава презъ противоположни състояния или течения, но въ това, че има възможность да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира естеството на своитѣ радости и скърби. Като се радва или скърби за нѣщо, той трѣбва да знае, защо се радва или скърби и колко време може да трае известна радость или скръбь. Човѣкъ се стреми къмъ радостьта, защото произвежда разширяване, а избѣгва скръбьта, защото причинява свиване. Ако разбираше законитѣ на природата, той еднакво би се радвалъ и на радостьта, и на скръбьта. Човѣкъ не може да живѣе само съ радостьта, т.е. да се намира подъ постоянно разширяване. И най-сладкитѣ нѣща, като се употрѣбяватъ дълго време, произвеждатъ втръсване. Радостьта подобрява кръвообръщението на човѣка и му съдействува за възприемане на добри мисли. Изобщо, нормалната радость и нормалната скръбь сж условия за растене и развиване на човѣка. Но анормалнитѣ радости и скърби спиратъ всѣкакъвъ умственъ процеси въ човѣка. Тия анормални състояния въ човѣка създаватъ редъ отрицателни прояви, като гнѣвъ, отмъщение, злоба и т. н. Щомъ попадне въ една анормална скръбь, човѣкъ желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръбь. Отмъщението въ човѣка не е нищо друго, освенъ желание да се освободи отъ товара си, да го прехвърли на гърба на другъ нѣкой. — Кой ще бжде този човѣкъ? —Това ще бжде онзи, когото той мисли за виновникъ на своята скръбь. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи въ това, че човѣкъ излива гнѣва си тъкмо тамъ, дето нѣма никакво право. Почти въ всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ придобиване на повече свѣтлина, да не се спъвате отъ противоположнитѣ състояния, презъ които неизбѣжно минавате. Ако не можете да се справите съ тѣхъ, вие ще изпаднете въ пълна индиферентность. Докато сте въ радостьта, вие ще имате стремежъ къмъ Бога, къмъ великото въ свѣта. Влѣзете ли въ скръбьта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните въ всичко: въ любовьта, въ вѣрата, въ красивото въ свѣта. Дойде ли до това положение, човѣкъ тръгва вече по отъпкания пѫть, по пѫтя на обикновенитѣ хора. Това е животъ на индиферентность, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние, човѣкъ казва: Искахъ да стана добъръ, но не можахъ. Тогава лошъ ще стана. Като говори така, вѫтрешно той има желание да дойде нѣкой при него, да го подеме, по нѣкакъвъ начинъ да му помогне. Той не иска да остане въ това положение. Божественото въ човѣка иска да се прояви. Колкото и както да пада човѣкъ, Божественото въ него е въ сила да го повдигне. Всѣки човѣкъ—простъ и ученъ, царь и обикновенъ, минава презъ голѣми борби, но въ края Божественото начало въ него взима надмощие. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбира своитѣ вѫтрешни състояния, да се справя лесно съ тѣхъ. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естественъ пѫть на развитие. Не само човѣкъ, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете нѣкое куче или котка безъ причина, да видите, какъ ще се обиди. Гълѫбътъ, който е приетъ за символъ на кротость, може да те клъвне, ако го закачишъ. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пъкъ и човѣкъ трѣбва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е осо- бенъ родъ чувство на самозащита. Въ пѫтя на човѣшкото развитие, и обидата, и самозащитата иматъ своето мѣсто. Естествено е, че докато човѣкъ се защищава и обижда, той иска хората да се интересуватъ отъ него. Обаче, като иска това за себе си, трѣбва да отдава сѫщото право и на другитѣ. И той трѣбва да се интересува отъ хората. Това е естественъ процесъ въ природата — процесъ на поляризиране. Споредъ закона на поляризирането, каквито сѫ мислитѣ на човѣка, такива ще бѫдатъ и неговитѣ желания. И обратно, каквито сѫ желанията му, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли. Следователно, ако иска да измѣни едно свое желание, човѣкъ трѣбва да знае, каква мисъль, какъвъ образъ произвежда това желание. Щомъ намѣри мисъльта и я измѣни, съ нея заедно ще измѣни и желанието си. Като знае този законъ, човѣкъ може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начинъ той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне въ процеса на натрупването. При механическитѣ процеси всѣкога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическитѣ процеси, обаче, става вѫтрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човѣкъ законитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бѫде обичанъ, човѣкъ трѣбва да има такива качества, отъ които окрѫжаващитѣ се нуждаятъ. Ако единъ силенъ човѣкъ влѣзе между слаби хора, всички ще го обичатъ и уважаватъ, защото се нуждаятъ отъ него. Ако единъ ученъ влѣзе между невежи хора, всички ще го обичатъ, ще му се радватъ, защото той ще имъ бѫде полезенъ, ще отвори очитѣ имъ. Всѣки човѣкъ, който носи известно изкуство въ себе си, било музика, художество, пѣние, той ще бѫде добре приетъ между хората, защото всички обичатъ изкуството. Нѣкой хора, безъ да иматъ особени качества, искатъ да бѫдатъ почитани и уважавани. Тѣ казватъ: Ние имаме достойнство, искаме да бѫдемъ уважавани. Въ какво седи достойнството на човѣка? Достойнство има онзи човѣкъ, който разполага съ своето добро сърдце и счита, че всички хора сѫ създадени добри. Човѣкъ съ достойнство е онзи, който има обработенъ умъ и схваща правилно отношенията на нѣщата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Рѫката на човѣка е добра дотогава, докато е свързана съ тѣлото и функционира правилно. Следователно, човѣкъ е добъръ, докато е свързанъ съ цѣлото и правилно изпълнява своята служба. Оттукъ изваждаме два важни закона: Законъ за цѣлото и законъ за частитѣ. Законътъ за цѣлото включва въ себе си закона на частитѣ, но законътъ на частитѣ не може да обхване закона на цѣлото. Законътъ на частитѣ може да има нѣкой специфични закони, които да не се отнасятъ къмъ закона на цѣлото, но всички закони на цѣлото сѫ едновременно и закони на частитѣ. Тъй щото, добъръ човѣкъ е онзи, който функционира правилно въ Божествения организъмъ. Ако човѣкъ вѣрва въ любовьта на Бога, той трѣбва да вѣрва, че по естество всички хора сѫ добри. Това е отношение къмъ цѣлото, което сѫщевременно трѣбва да бжде законъ и за частитѣ. Който вѣрва въ Бога и Го обича, той трѣбва да има сѫщитѣ отношения и къмъ хората. Вънъ отъ цѣлото, човѣкъ не може да обича. Това значи: докато рѫката на човѣка е свързана съ тѣлото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откѫсне ли се отъ цѣлото, тя престава да бжде добра — не може вече да изпълнява своитѣ функции. Следователно, докато човѣкъ е свързанъ съ цѣлото, съ Божествения организъмъ, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповѣди. Този човѣкъ е добъръ, любещъ. Въ който моментъ човѣкъ се откѫсне отъ общия организъмъ, отъ цѣлото, и престане да изпълнява неговитѣ заповѣди, той губи своитѣ качества, губи доброто въ себе си. Той не може да бѫде вече полезенъ нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. Отдѣлянето, откѫсването на човѣка отъ Божествения организъмъ наричатъ „грѣхопадане“. Това отдѣляне е отчасти само подобно на отдѣлянето ла ржката отъ човѣшкия организъмъ. Откѫсне ли сс веднъжъ ржката отъ тѣлото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човѣкъ може повторно да се прилепи къмъ Божествения организъмъ. Както ве- щиятъ хирургъ може да залепи обелената кожа на ржката на човѣка и да я направи да зарасне, така всѣки човѣкъ се прилепва къмъ Божествения организъмъ и продължава да се храни отъ него. Отдѣлянето на човѣка отъ Първата Причина, отъ Божествения организъмъ и връщането му отново къмъ Него, е въпросъ на съзнанието. Тия процеси се изживяватъ въ съзнанието, затова човѣкъ винаги трѣбва да бѫде буденъ. Нѣма ли будно съзнание, той всѣки моментъ може да пре- кѫсне връзката си съ Божественото съзнание. Щомъ се усъмни въ Първата Причина, човѣкъ се отдѣля отъ Нея. Щомъ започне да мисли лошо за хората, той пакъ прекъсва връзката си съ Божественото съзнание. И тъй, ако намѣрите, че нѣкой човѣкъ е лошъ, знайте, че той се е отдѣлилъ отъ Божествения организъмъ, затова направете опитъ да му помогнете, отново да се прилепи къмъ Него. Щомъ се върне на мѣстото си, той моментално става добъръ. Това значи, да обърнешъ човѣка къмъ Бога. Когато искате да обърнете човѣка къмъ Бога, вие трѣбва да поставите съзнанието му на мѣстото, отдѣто се е отдѣлило. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Нѣкой човѣкъ е касиеръ на банка. Той изпълнява добре службата си. Единъ день материалнитѣ му работи се объркватъ. Като брои паритѣ на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждитѣ си, но съ намѣрение да я върне на мѣстото й. На другия день взима още една монета, после — трета, четвърта, пета и т. н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспекторъ на банката и прави внезапна ревизия. Указва се, че стотина златни монети липсватъ. Кой е виновенъ? — Касиерътъ. Веднага го уволняватъ отъ служба, да му докажатъ, че никой нѣма право да бърка въ касата на банката. На сѫщото основание казвамъ: Никой нѣма право да бърка въ Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря въ своя джобъ. Ще възразите, че човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. — Не е така. Ако, наистина, човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска, никакъвъ законъ не би трѣбвало да го хваща. Щомъ законитѣ, човѣшки или Божествени, го хващатъ, той не е свободенъ. Какво представя свободата? Какъ и въ какво се изразява? Свободата се изразява въ доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човѣка да яде, а не яде, той е свободенъ. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободенъ. Когато има желание да бръкне въ чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободенъ. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се Облича, човѣкъ не е свободенъ, той е робъ на своитѣ желания. Когато жадниятъ се откаже отъ водата, той е свободенъ. Когато гладниятъ се откаже отъ хлѣба, той е свободенъ. Когато бедниятъ не поглежда къмъ отворената каса на богатия, той е свободенъ. Това сѫ психологически моменти въ живота на човѣка, които опредѣлятъ свободата. Ще възразите, че човѣкъ не може да живѣе безъ вода, безъ хлѣбъ, безъ пари, безъ дрехи и т. н. — Това е другъ въпросъ. Човѣкъ не може безъ тия нѣща, но временно, 40 деня може да прекара безъ вода и безъ хлѣбъ. Следователно, поне 40 деня човѣкъ може да бѫде свободенъ. Въ това време въ него ще се роди вѫтрешна борба между желанието му да яде, отъ страхъ да не умре отъ гладъ, и желанието му да издържа, да бѫде свободенъ. Най-после, човѣкъ ще дойде до заключението, че трѣбва да яде, за да живѣе. И като яде, човѣкъ пакъ не е доволенъ, намира, че животътъ е тежъкъ, нѣма смисълъ да се живѣе. Ако цѣли 40 години човѣкъ е ялъ и пилъ и намира, че животътъ нѣма смисълъ, че тежко се живѣе, какво е придобилъ отъ това ядене и пиене? Не е въпросъ човѣкъ да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трѣбва да се осмислятъ. Щомъ тѣ се осмислятъ, и животътъ на човѣка се осмисля. Той трѣбва да знае, защо яде и защо пие. Свободата, къмъ която човѣкъ се стреми, е извънъ времето и пространството. На физическия свѣтъ свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товаръ, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой редъ то се ограничава. Изобщо, желанията ограничаватъ човѣка. Ограниченията биватъ различни, по- голѣми или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човѣка е пресъхнало отъ жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, въ този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трѣбва, желанието му е анормално. Ако човѣкъ яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организъма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трѣбва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му къмъ ядене е анормално. Човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на яденето. Той трѣбва да яде умѣрено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ, външно и вжтрешно, да може да носи Всѣки човѣкъ иска да бѫде богатъ, но не знае, какъ да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършенъ процесъ въ природата. Обаче, хората искатъ да станатъ толкова богати, че да нѣматъ нужда отъ по-голѣмо богатство. Съ това тѣ искатъ да превърнатъ този процесъ отъ незавършенъ въ завършенъ. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човѣка се заражда борба. Запримѣръ, богатъ баща изпраща сина си въ странство, и всѣки месецъ го осигурява съ петь хиляди лева. Синътъ е недоволенъ, иска още петь хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска смѣтка отъ сина си, кѫде харчи тия пари. Най-после синътъ дава точна смѣтка на баща си. Последниятъ изпраща на сина си още петь хиляди лева, но се отнася вече къмъ него съ недовѣрие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човѣка. Когато човѣкъ слиза на земята, той намира, че бюджетътъ, който Богъ му е отпуснали, не е достатъченъ, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богатъ и трѣбва да задоволи неговитѣ нужди. Ако бащата е богатъ, трѣбва ли да даде всичкитѣ пари на сина си? Синъ, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този синъ и бащата не сѫ правилни. Когато синътъ економисва отъ паритѣ, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения къмъ него. Отношенията между бащата и сина трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията между цѣлото и частитѣ. Бащата представя цѣлото, а синътъ — частитѣ. Следователно, когато между хората сѫ- ществуватъ вѫтрешни, духовни отношения, тѣ трѣбва да бѫдатъ правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живѣятъ на земята, не сѫ правилни, какъ ще бѫдатъ правилни отношенията имъ на небето? Ако хората на земята не сѫ научили да ценятъ вѫтрешнитѣ отношения помежду си, на небето никакъ не могатъ да ги оценятъ.— Защо? — Защото тамъ отношенията сж, вѫтрешни само. Въ духовния свѣтъ красотата е вѫтрешна, а не външна, както на физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ видимо сѫществува голѣмо еднообразие. Влѣзете ли въ този свѣтъ, всички нѣща ще бѫдатъ непоносими за васъ. Свѣтлината, топлината, водата ще бѫдатъ съвсемъ различни отъ тия на земята, и вие ще гледате часъ по-скоро да слѣзете долу. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпѫждатъ, заставятъ го да слѣзе на земята. Грѣхътъ сѫществува на земята само. Загнѣзди ли се нѣкѫде, мѫчно можешъ да го изпѫдишъ навънъ. Въ това отношение той е подобенъ на кърлежъ. Дойде ли до духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бжде готовъ за него, да има прави мисли и действия. Нѣма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всѣка крачка. Такъвъ човѣкъ не може да прекрачи границата на духовния свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че се намира подъ влиянието на закона за общностьта, който има отношение и къмъ доброто, и къмъ злото, Следователно, по силата на този законъ, ло- шитѣ или добритѣ мисли на единъ човѣкъ се отразяватъ върху всички хора. Всички хора въ свѣта, които се съмняватъ, образуватъ едно общество. Всички хора, които иматъ любовь въ себе си, които любятъ, съставятъ друго общество. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че като се усъмни, той вече не е самъ. Около него дохождатъ по-голѣми майстори на съмнението, които започватъ да го учатъ. Допусне ли човѣкъ нѣкаква отрицателна мисъль въ ума си, чрезъ нея той се свързва съ всички хора, които живѣятъ съ сѫщата мисъль. Около него се групира цѣло общество, Въ това общество той срѣща учители, майстори, които започватъ да го учатъ на законитѣ на черната ложа, които до това време той не е знаелъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и за доброто. Допусне ли човѣкъ една добра мисъль въ ума си, той се свързва съ общество на добри хора, които живѣятъ съ сѫщата мисъль. Съвременнитѣ хора не сѫ се научили още да говорятъ, както трѣбва. Като срещнатъ нѣкой безвѣрникъ, или нѣкой грѣшенъ човѣкъ, тѣ казватъ: Този човѣкъ е голѣмъ безвѣрникъ, или голѣмъ грѣшникъ. — Не, срещнете ли такъвъ човѣкъ, вие трЬбва да кажете: Този човѣкъ се нуждае отъ повече вѣра. Онзи пъкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Невежиятъ не трѣбва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: Азъ трѣбва да бѫда ученъ човѣкъ. Да каже човѣкъ за себе си, че трѣбва да бѫде ученъ, това не подразбира, че може изведнъжъ да стане ученъ, но да внесе въ себе си потикъ къмъ придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите съ положителенъ езикъ, това знаш, съзнателно да се самовъзпитавате. Човѣкъ трѣбва да се научи да говори истината. По какъвъ начинъ трѣбва да говори истината? Да кажете за човѣка, че не вѣрва въ Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човѣка, че вѣрва въ Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. Въ естеството на човѣка е вложено доброто, истината, любовьта и т. н. За предпочитане е човѣкъ да си служи съ положителенъ, а не съ отри- цателенъ езикъ, понеже той не знае крайната цель на миросъзданието. Той не знае, защо единъ човѣкъ е лошъ, а другъ — добъръ, нито знае въ с/мщность, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Запримѣръ, плодоветѣ на ябълката първоначално сж кисели, после узрѣватъ, ставатъ сладки, но като поседатъ известно време, тѣ започватъ да гниятъ и миришатъ лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрѣе и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели въ човѣка, които постоянно се мѣнятъ. Тѣ сѫ подобни на ябълката. Нѣкой човѣкъ казва за себе си, че е добъръ. Той е добъръ, докато го ядатъ. Не го ли ядатъ и го оставятъ известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е киселъ, — Радвай се, че си киселъ, защото ще се запазишъ да не те изядатъ преждевременно. Докато гроздето не е узрѣло, пчелитѣ и оситѣ не го нападатъ. Узрѣе ли, тѣ раз- кѫсватъ ципата и изсмукватъ соковетѣ му. Хората искатъ да се повдигнатъ, да бѫдатъ обичани и уважавани. За да бжде обичанъ и уважаванъ, човѣкъ трѣбва да има добро сърдце и свѣтълъ умъ. Всѣки обича добрия, силния, любещия, разумния човѣкъ. Силниятъ всѣкога се отзовава въ помощь на слабия. Въ този смисълъ, слабитѣ заповѣдватъ, а силнитѣ изпълняватъ. Детето, запримѣръ, плаче, вика, заповѣдва на майка си, иска отъ нея хлѣбъ, млѣко. Щомъ се нахрани, успокоява се. Тогава то започва да се смѣе, да играе, пригръща майка си, баща си, иска да имъ покаже, че тѣхното щастие зависи отъ него. Замине ли детето на онзи свѣтъ, родителитѣ ставатъ нещастни. Дете, което насилва майка си, е насилникъ, не е разумно. Това дете не може да стане великъ човѣкъ. Както се проявява човѣкъ въ обикновения животъ, така ще се прояви и въ духовния. Ако единъ насилникъ влѣзе въ нѣкое духовно общество, и тамъ ще се прояви като насилникъ. Той ще иска да заповѣдва, да се налага, навсѣкжде да бѫде пръвъ. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовьта не може да се заповѣдва. Любовьта е свободенъ процесъ. Когато създаваше свѣта, Богъ бѣше абсолютно свободенъ. никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде свѣта. Той даде добри условия на всѣко живо сѫщество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трѣбва да използувате тия условия разумно. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичния животъ, да види, какви условия сѫ предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намѣри името си записано въ първичния планъ на живота и ще види, отде трѣбва да започне своята работа. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да намѣри плана на своя животъ и да го реализира. Щомъ намѣри ге този планъ, вие ще придобиете вжтрешенъ миръ, вѫтрешна радость. Да реализирате плана на своя животъ, това значи, да работите съ постоянни величини. Днесъ повечето хора работятъ съ непостоянни величини, вследствие на което единъ день се чувствуватъ добри и мислятъ, че напредватъ; на другия день казватъ, че не сѫ добри, че не прогресиратъ. Прогресирането е подобно на процеситѣ, презъ които ябълката минава. Въ първо време тя е кисела, постепенно зрѣе, докато единъ день напълно узрѣва и става сладка. Следъ това презрѣва и започва да гние. Това сѫ процеси, презъ които и човѣкъ минава. Като изучавате ПЛОДНИТЕ дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плодъ. Обаче, въ плода се крие и друго нѣщо — животъ. Когато изядете единъ плодъ, вие придобивате неговия животъ, който започва постепенно да расте въ васъ, да се увеличава. Животътъ, който сте приели отъ ябълката, представя нейния капиталъ, който единъ день, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресътъ, било за човѣка, било за всѣко живо сѫщество, има смисълъ дотолкова, доколкото запазва живота, придобитъ чрезъ него. Следователно, нѣкога, въ близкото или далечно бѫдеще, човѣкъ ще плаща за всички блага, които днесъ даромъ получава: за свѣтлината, за въздуха, за водата. Какъ ще плаща човѣкъ за свѣтлината? — Много просто. Той обработва свѣтлината, която приема въ себе си, и единъ день тази свѣтлина ще излиза отъ него, ще освѣтява пѫтя на страдащитѣ, на заблуденитѣ, на обремененитѣ. Каква по-голѣма заплата отъ тази може да се иска? Нѣма по-голѣмо благо отъ това, да освѣтишъ пѫтя на човѣка, когато той броди, търси изходъ въ тъмна, бурна нощь,. Това означаватъ думитѣ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте". Сега, като изучавате процеситѣ въ природата, ще видите, че всѣки удъ, всѣко живо същество е натоварено съ известна служба, която неизбѣжно трѣбва да извърши. Същото се отнася и до човѣка. Когато намѣри своята служба, животътъ му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процесъ „новораждане, раждане отъ вода и духъ или разцъвтяване на съзнанието“. Докато не е дошълъ до този процесъ, човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, отъ всички окръжаващи. Въ който моментъ съзнанието му се разшири и цъвне, той се повдига надъ окръжаващата срѣда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му съ Божественото съзнание. Само при това положение, човѣкъ разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Свързването на човѣшкото съ Божественото съзнание е великъ вътрешенъ процесъ, а не външенъ, механически, както мнозина мислятъ. Нищо въ живота не се придобива по външенъ начинъ. Учительтъ може да съдействува на ученика, за развиване на неговитѣ способности, но иска ли да придобие знание, ученикътъ трѣбва да учи, да разбира това, което му се преподава. И вие, като ученици, вървите отъ непо- стояннитѣ величини къмъ постояннитѣ. Посто- яннитѣ величини се намиратъ въ постоянно, въ непрекъснато движение. Запримѣръ, любовьта е постоянна величина, и като такава, тя е въ постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовьта въ себе си, той се натъква на голѣми страдания. Вѣрата, надеждата, милосърдието, кротостьта сѫ постоянни величини. Като постоянни величини, и тѣ сѫ въ непрекѫснато движение. Следователно, никой човѣкъ, никоя сила не е въ състояние да спре тѣхното движение. Никой не може да си даде отчетъ, защо вѣрва въ нѣщо. Нѣкой вѣрва въ своя приятель, но сѫщевременно вѣрва и въ неговитѣ близки — жена, деца. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че вѣрвате въ. главата му. — Защо? — По главата на този човѣкъ виждате особени ѫгли, особени чърти, които ви каратъ да разчитате на него. Вие виждате, че този човѣкъ никога нѣма да ви излъже. Срѣщате другъ човѣкъ, веднага се спирате върху рѫката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човѣкъ има здрава, мускулеста рѫка. Вие веднага вадите заключение, че той е силенъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора сѫдятъ за нѣщата по външната имъ форма, вследствие на което из- падатъ въ голѣми противоречия. Какъ могатъ да се рѫководятъ отъ външната страна на нѣщата, когато тя е подложена на постоянни промѣни? Човѣшкиятъ животъ постоянно се мѣни. Съ него заедно се мѣнятъ всички величини, чрезъ които той се проявява. Запримѣръ, доброто въ човѣка Сѫщо така се мѣни. То непрекѫснато расте и се увеличава. Като изучавате човѣшкото лице, ще забележите, че линиитѣ въ него постоянно се измѣнятъ, едни се продължаватъ, други се скѫсяватъ. И въ мозъка на човѣка ставатъ промѣни: удължаване на известни линии, вдлъбване на нѣкой мозъчни вѫзли и т. н. Презъ времето, докато ставатъ тия промѣни, човѣкъ е изложенъ на редъ страдания. Понѣкога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиитѣ на носа, за да може деятелностьта на човѣшкия умъ да се прояви нормално. Понѣкога едно удължаване на линиитѣ съ една стотна часть отъ милиметъра е въ състояние да внесе подобряване въ човѣшкия животъ. Такова удължаване на линиитѣ става, изобщо, и въ областьта на сърдцето, на ума и на волята на човѣка. И тъй, за да разбира и познава, както себе си, така и своитѣ ближни, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ хиромантикъ. френологъ, физиогномистъ. Познава ли тия науки, по лицето на човѣка той ще чете като по книга. Великитѣ, гениалнитѣ хора носятъ въ себе си тази наука, и като погледнатъ човѣка, тѣ веднага го познаватъ. Тази е причината, поради която тѣ гледатъ на хората спокойно, философски. Кой какво прави, какъ се облича, какво говори, това не ги смущава. Великиятъ, гениалниятъ човѣкъ има за задача да прокара вода презъ пустинята, дето хората сѫ изложени на голѣми страдания. Като не разбиратъ задачата на гениалния човѣкъ, хората го считатъ смахнатъ. Обаче, единъ день, когато видятъ, че презъ пустиннитѣ мѣста на тѣхния животъ тече вода и напоява, подобрява цѣлото имъ благосъстояние, тогава едва ще разбератъ, какво е направилъ този човѣкъ за тѣхъ. Гениалнитѣ хора идатъ въ свѣта. за да дадатъ тласъкъ на обикновенитѣ хора. Тѣ вна- сятъ потикъ, нова струя въ тѣхния органически животъ. Освенъ външно проявление, гениалнитѣ хора указватъ и вжтрешно, органическо въздействие върху човѣшкия животъ. Възъ основа на сѫщия законъ, ученикътъ трѣбва да знае, че и неговата задача не е са, мо въ външното изявяване на неговитѣ идеи въ написване на нѣкоя книга или нѣкое музикално произведение, но и въ онзи вѫтрешенъ потикъ, който би могълъ да внесе съ своитѣ идеи въ цѣлото човѣчество. Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикътъ не е като гения, но съ своята чиста мисъль, той може да даде поне микроскопически тласъкъ на човѣчеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство въ себе си. Той има удобрението на висшия свѣтъ, на на- предналитѣ сѫщества. Задачата на ученика е да възприема Божественитѣ мисли и да ги предава. По този начинъ той се свързва съ хиляди напреднали сѫщества, съ единъ колективитетъ, какъвто Божествениятъ организъмъ представя. Въ този смисълъ, гениятъ не е изразъ на възможноститѣ на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които отъ вѣкове работятъ въ известно направление. Като намѣрятъ единъ подходящъ организъмъ, тѣ се проявяватъ чрезъ него. Ние наричаме този човѣкъ гений. И доброто не е резултатъ на една човѣшка душа, но на множество души, на цѣлото небе. Каквато велика мисъль мине презъ вашия умъ, вие трѣбва да й дадете ходъ. Щомъ и дадете ходъ, вие се свързвате вече съ този великъ колективитетъ, отдето тя е излѣзла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане съ вашитѣ велики мисли. Великитѣ мисли иматъ Божественъ произходъ. Следователно, има кой да се грижи за тѣхъ. И да заминете за онзи свѣтъ, тѣ пакъ ще продължаватъ да текатъ, да проникватъ въ човѣшкитѣ умове. Често хората се запитватъ, какво могатъ да направятъ. Казвамъ: Човѣкъ може да направи всичко и нищо. Когато е свързанъ съ разумния, съ Божествения свѣтъ, той може да направи всичко. Откѫсне ли се отъ него, както рѫката отъ организъма, той е осѫденъ на смърть. При това положение, той нищо не може да направи. За да бѫде цигуларьтъ гениаленъ, рѫката му трѣбва да бѫде на мѣстото си и да се движи съ свѣткавична бързина по струнитѣ на цигулката. Съ цигулката си само, гениалниятъ музикантъ трѣбва да представя едновременно и китара, и флейта, и пѣние — цѣлъ оркестъръ. Гениитѣ сѫ първитѣ прелетни птици въ свѣта, които съобщаватъ на хората, че пролѣть иде, че още много птици като тѣхъ ще дойдатъ. Значи, всѣки човѣкъ може да бжде гениаленъ. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения нужни десеть години усилена работа, за обикновения човѣкъ сѫ нужни Ю2 години усилена работа и трудъ. Сега, моето желание е да бѫдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила въ васъ. То трѣбва да ви служи за потикъ. Школата, която следвате, изисква отъ васъ, вие сами да се подтиквате, а сѫщевременно да давате потикъ и на другитѣ хора. Това значи, да бѫдете вѣрни на Бога, вѣрни и на себе ри. Щомъ сте вѣрни на Бога, и Той ще ви бѫде вѣренъ. Неговата вѣрность къмъ васъ се изявява съ благосло- вението, което Той всѣки моментъ ви изпраща. Божието благословение се предава чрезъ хората. Тѣ сѫ носители на великитѣ Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идатъ отгоре, отъ великия свѣтъ. Достатъчно е човѣкъ съзнателно да погледне нагоре, къмъ небето, да се очуди на техниката на великитѣ майстори, които сѫ създали хиляди слънца. Какъвъ великъ вѫтрешенъ строежи представятъ тѣ! Каква велика закономѣрность ги управлява! Тѣ сѫ въ постоянно движение. и всѣка звезда или всѣко слънце върви по строго опредѣленъ пѫть. Достатъчно е човѣкъ да насочи вниманието си къмъ своя организъмъ, къмъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ си органи, да види, каква велика функция изпълнява всѣки отъ тѣхъ, да разбере величието на свѣта, въ който е поставенъ. Следъ всичко това, човѣкъ се осмѣлява да говори за себе си, че е грѣшенъ, че нищо не може да направи и т. н. — Ти си грѣшенъ човѣкъ, безъ дарби, само защото си се откѫсналъ отъ Първата Причина. Свържешъ ли се съ Нея, всичко въ тебе ще потече, както е текло нѣкога. Тогава ще познаешъ себе си, своитѣ дарби и способности, които Богъ е вложилъ въ тебе. Който иска да бѫде даровитъ, гениаленъ, той трѣбва да работи. Така сѫ работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всѣки може да бѫде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Гений е всѣки човѣкъ, който изпълнява волята Божия, дава тласъкъ на цѣлото човѣчество. — Въ какво отношение? — Въ музика, въ поезия, въ наука, въ изкуство, въ религия. Гениаленъ човѣкъ е всѣки, който понася страданията и мѫчнотиитѣ въ живота си съ радость. Бедниятъ Лазаръ, който живѣеше предъ вратата на богатия, бѣше гениаленъ човѣкъ. Той поглеждаше къмъ своитѣ рани и не роптаеше.. Презъ всичкото време се молѣше за богатия, да го просвѣти Господъ. Затова, именно, Лазаръ отиде въ лоното на Аврама, а богатиятъ — въ ада. Голѣми бѣха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежиятъ не може да влѣзе въ лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Ако човѣкъ разумно понесе страданията, безъ протести и роптания, голѣми блага го очакватъ. Тъй тото, страда или се радва, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе. да използува благата и на страданията, и на радоститѣ. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара! Желая ви сега, като мислите и прилагате постояннитѣ величини въ живота си, да направите вѫтрешна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Работете върху себе си така, че ангелитѣ да ви носятъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Мнозина се страхуватъ да не дойдатъ ангели да ги взематъ. — Не, ангелитѣ могатъ да носятъ само онзи, който е свързанъ съ Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своитѣ дарби и способности, който се е свързалъ съ възвишения свѣтъ, съ Всемирното Бѣло Братство. Който иска да се развива бързо, той трѣбва да се свърже съ Великия свѣтъ. Тази връзка може да превърне простия въ ученъ, обикновения въ гениаленъ. Възстановяването на тази връзка не става чрезъ насилие, но доброволно, по любовь. — Кога може да стане това? — Всѣкога, когато човѣкъ искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това значи възкресение. Когато всички хора направятъ връзка съ възвишения свѣтъ, т. е. когато съзнанията имъ се пробудятъ, това значи, свѣтътъ да се запали от всички страни, отъ четиритѣ си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднатъ, всички съмнения и заблуждения ще изчезнатъ, и хората ще се освободятъ отъ черния димъ и сажди, отъ влиянието на черната ложа. Тѣ ще започнатъ да се хранятъ съ чистата храна на Словото, ще дишатъ свежъ и прѣсенъ въздухъ, ще пиятъ чиста, кристална вода, ще възприематъ Божествената свѣтлина и ще се радватъ на новия животъ, на новата наука, на новата любовь, на новата мждрость и истина. Стремете се къмъ възстановяване на вътрешната връзка съ Бога, съ разумния свѣтъ.. Новата 1929 година, която иде, благоприятствува за връзки съ напреднали същества, съ същества отъ Божествения свѣтъ. Богъ е Любовь . Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мъдрость. Божията Любовь и Божията Мъдрости носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мъдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мъдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 21 ноемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМЪНИ ВЪ ПРИРОДАТА. Размишление. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ сериозни работи въ живота. Тѣ избѣгватъ забавитѣ. За тѣхъ забавата е почивка. Тѣ не се нуждаятъ отъ такъвъ родъ почивка. За децата, обаче, забавата е необходимость. Чрезъ забавитѣ децата растатъ, развиватъ способноститѣ си и се готвятъ за сериозенъ животъ. Понеже съвременнитѣ хора сѫ минали вече фазата на детинството, сега тѣ се готвятъ за новъ животъ, за нова работа. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва много да мисли. Наистина, отличителната чърта на човѣка е способностьта му да мисли, но мисъльта, мисленето не е единиченъ процесъ. Мисъльта е колективенъ процесъ. Всички хора мислятъ. Поради способностьта си да мисли, човѣкъ минава за мислещо сѫщество, а ангелътъ — за разумно сѫщсство. надарено съ висока интелигентность. Мистльта на човѣка може да бѫде положителна и отрицателна. Подъ отрицателна мисъль не трѣбва да разбираме лоши мисли, но мисли съ отрицателна енергия. Сега, каквото и да се говори на човѣка, отъ него се иска приложение. Човѣкъ може да разбере живота само чрезъ приложение. Животътъ се изразява въ три направления: въ областьта на мисъльта, въ областьта на чувствата и въ областьта на постъпкитѣ. Значи, човѣкъ се движи, освенъ въ областьта на чувствата и на постъпкитѣ, още и въ областьта на мисъльта. Затова е казано за човѣка, че е мислещо същество. За човѣка мисъльта е нѣщо постоянно, а за животнитѣ — развлѣчение, празненство. Както посещението на нѣкой беденъ домъ отъ даря е велико празненство, така и всѣка мисъль, попаднала въ главата на нѣкое животно, с велико, царско посещение. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношението, което съществува между обикновенитѣ и царскитѣ работи. Тѣ се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ. Мислитѣ мѣнятъ формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъль интересува човѣка до известно време само и после престава да го интересува. Запримѣръ, ако имате едно шише, пълно съ нѣкакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само отъ съдържанието му. Обаче, ако знаете, че нѣкой шишета иматъ красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и отъ формата, и отъ съдържанието имъ. Всѣко шише, което е пълно съ хубаво съдържание, интересува човѣка заради съдържанието му. Щомъ съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече отъ него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха съ уважение, а сега го оставатъ на страна. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щомъ сипятъ ново съдържание, човѣкъ отново се интересува за шишето. По същия начинъ, човѣкъ се интересува отъ мисли съ добро съдържание. Щомъ приеме съдържанието имъ въ себе си, той оставя формитѣ имъ настрана, не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, има такива мисли, въ които формата и съдържанието сѫ нераздѣлни, не могатъ да се отдѣлятъ една отъ друга. Въ този случай, човѣкъ еднакво се интересува отъ формата и отъ съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скѫпоценнитѣ камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието имъ. Диамантътъ, запримѣръ, може да се уподоби на чистата човѣшка мисъль, презъ която слънчевитѣ лѫчи на живота се пречупватъ и образуватъ спектъръ. Когато лѫчитѣ на живота се пречупватъ въ чиститѣ човѣшки мисли, заедно съ това растатъ и чувствата на човѣка. Като знаете цената на вашитѣ мисли, вие не трѣбва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по нѣкакъвъ начинъ. Страданията ще дойдатъ неизбѣжно въ вашия животъ, но стремете се поне да избѣгвате онѣзи страдания, които вие сами си причинявате. Този родъ страдания създаватъ противоречия за човѣка, отъ които той лесно може да се освободи. Тия страдания представящ неорганизирана материя, която трѣбва да се впрегне на работа. Човѣкъ страда отъ това, че не може да задоволи нѣкое свое желание. Запримѣръ, нѣкой иска да стане царь и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ходъ на това свое желание, човѣкъ трѣбва да направи изчисление, каква е вѣроятностьта да стане царь. Щомъ направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже отъ него, безъ никакви страдания. Какъ се е зародила въ човѣка идеята да стане царь? Ако трѣбваше да стане царь, съ слизането си на земята, той щѣше да носи съ себе си акредитивни писма, че го пращатъ на земята царь да стане. Ако бѣше опредѣленъ за царь, съ него заедно щѣше да слѣзе цѣла свита отъ помощници и придворни, съ сила и власть, да го учатъ и да му помагатъ. А тъй, безъ никакви писма, безъ никаква свита, дошълъ като обикновенъ човѣкъ на земята, той започва да мечтае царь да стане. На мѣсто ли е родена тази идея? — Нe е родена нито на мѣсто, нито на време. Този родъ мисли ние наричаме неестествени. Тѣ се зараждатъ въ всѣки човѣкъ. Нѣкой иска да бжде философъ, ученъ човѣкъ. Философътъ не се ражда философъ, нито учениятъ се ражда ученъ. За да стане човѣкъ философъ или ученъ, той трѣбва дълго време да работи. Работа, трудъ, постоянство се иска. отъ човѣка, за да придобие нѣщо. Каквито и да сѫ идеитѣ на човѣка, въ тѣхъ има нѣщо общо. Разликата се заключава само въ това, че нѣкои хора представятъ корени на дадена идея, други — листа, трети — цвѣтове. Обаче, всички заедно съставятъ идеитѣ на цѣлокупния животъ. Ако, споредъ мѣстото, което заема, не реализира своитѣ идеи, човѣкъ ще остане въ положението на коренъ на растение. Въ това положение, той само ще смуче сокове отъ земята, ще плаче, ще страда, докато единъ день мине презъ състонието на животно, поне да може да се движи отъ едно мѣсто на друго. Отъ животно, той ще се стреми да стане човѣкъ. Човѣкъ пъкъ се стреми да стане ангелъ. Ангелътъ се стреми къмъ още по-високо положение. Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Кѫде е краятъ на живота? Какъвъ е неговиятъ смисълъ? — Краятъ на живота и неговиятъ смисълъ сѫ въ вѣчностьта. Тя съдържа всичко въ себе си. Защо човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѣчностьта, какъвъ е смисълътъ на това стремление, никой философъ не може да отговори. Каквито философи и да сжществуватъ въ свѣта, нѣкои отъ тѣхъ дохождатъ до нѣкакъвъ край, а други — до никакъвъ край. Като размишляватъ по този въпросъ, нѣкои хора казвагъ за себе си, че сж начало, глава на работата. Други пъкъ съзнаватъ, че сѫ край, опашка на работата. Обаче, нито началото може безъ края, нито краятъ безъ начало. Началото и краятъ, т. е. главата и опашката вървятъ заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й, това е нейниятъ край. Краятъ на тази идея пъкъ води къмъ начало на друга идея. Идеитѣ сѫ неразривно свързани една съ друга. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е свършилъ училище, той е свършилъ само единъ родъ училище, както ученикътъ свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човѣкъ непрестанно учи, минава отъ училище въ училище — всѣкога има, какво да учи. Като изнасямъ тия мисли, имамъ за цель да обърна вниманието ви къмъ постояннитѣ промѣни, на които човѣшкиятъ животъ е изложенъ. Формитѣ на човѣшкия животъ постоянно се мѣнятъ. Когато се казва, че човѣкъ минава въ положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човѣкъ минава само презъ състоянията на растение и на животно, безъ да взима тѣхната форма. Докато само расте, седи на едно мѣсто и почива, човѣкъ минава презъ положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, безъ да се движи отъ едно мѣсто на друго. Щомъ въ него се роди желание да се движи, да промѣни мѣстото си, детето е въ положението на животно. То започва да пъпли, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисъльта започне да действува, въ човѣка се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече въ фазата на истински човѣкъ, който мисли, работи и се стреми да мине въ ново положение, въ фазата на ангелъ. Като минава отъ едно положение въ друго, човѣкъ е изложенъ на страдания, които го повдигатъ, т. е. съдействуватъ за неговото развитие. Съвременнитѣ хора, особено нѣкои религиозни, мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, всичко ще имъ тръгне напредъ и ще могатъ да научатъ това, което не сѫ успѣли да придобиятъ на земята. Наистина, много нѣща могатъ да се научатъ на онзи свѣтъ, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. — Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. — Още по-добре. На онзи свѣтъ работятъ, именно, тия, които сѫ завършили развитието си. На земята работятъ и умнитѣ, и глупавитѣ, а на небето, между ангелитѣ, само умнитѣ работятъ. Глупавиятъ може да отиде на гости при ангелитѣ, да поседи день—два и да слѣзе на земята да работи. Докато е на земята, човѣкъ не трѣбва да изпуща моментитѣ за работа, да мисли, че може да живѣе, както иска, и да очаква по-добри условия въ бѫдеще. Той трѣбва да научи урока, който му е даденъ още днесъ, безъ никакво отлагане за утрешния день, или за другъ животъ. Днешната задача още днесъ ще решишъ — нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствували, или не сте разбрали задачата. — Никакво извинение не се приема. — Тогава въ какво да вѣрваме? ~ Ще вѣрвате. че въ свѣта сѫществува единъ Богъ, Който е Любовь. Той е далъ условия на хората да живѣятъ, да работятъ и да учатъ. Богъ е Мѫдрость. Следователно, Той е вложилъ разумность въ човѣка, научилъ го е да мисли и да чувствува. Когато младата мома и младиятъ момъкъ се влюбятъ, тѣ мислятъ, че тогава само чувствуватъ. Въ края на краищата, момата се оплаква, че момъкътъ я изгорилъ, а момъкътъ се оплаква, че момата го изгорила. Какво показва това? — Това показва, че тѣ сѫ вложили единъ въ другъ повече енергия, отколкото трѣбва. Щомъ момата и момъкътъ се оплакватъ единъ отъ другъ, тѣ не сж умни, тѣ сѫ играли съ огънь. За онзи, който си играе съ огъня, е добре, но за онзи, на ржката на когото е туренъ огъньтъ, не е добре. Какви сѫ последствията на тази игра? — Изгубване на довѣрие. За да не изгуби вѣра, както въ себе си, така и въ другитѣ, човѣкъ трѣбва да възпитава своитѣ чувства. Мисъльта е дадена на човѣка, именно, за това, да възпитава неговитѣ чувства. Той трѣбва да чувствува всѣкога, а не само когато се влюби. Такива сж отношенията и на Бога къмъ насъ. Той всѣки моментъ отправя своитѣ мисли и чувства къмъ насъ. Когато хората отричатъ това, причината е въ тѣхъ. Съ своя неправиленъ животъ, тѣ се затварятъ за Бога, вследствие на което Той временно престава да имъ изпраща ония блага, които тѣ искатъ. Той знае, че ако при тѣхния неправиленъ начинъ на живѣене, имъ изпраща блага, вмѣсто да имъ помогне, ще имъ причини голѣми вреди. Като не разбиратъ това, хората, като своенравни деца, роптаятъ, защо на еди — кого си е дадено повече, а на тѣхъ — по-малко. Много естествено! Здравиятъ всѣкога може да яде отъ яденето, което се слага на трапезата; обаче, болниятъ ще яде малко и то лека, специална храна. Неговиятъ стомахъ е слабъ, не може да издържа на всѣкаква храна. Когато оздравѣе, и той ще се ползува отъ благата, които здравитѣ хора иматъ. Като ученици, вие трѣбва да се спирате на положителнитѣ мисли въ живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото вѣрую. Апостолъ Павелъ е казалъ: Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“. Не е въпросъ човѣкъ изведнъжъ да порасне, да стане голѣмъ, знатенъ. Радостьта на ученика се заключава въ постепенното растене и придобиване на знания. Нѣкой, като свърши гимназия или университетъ, мисли, че е станалъ ученъ човѣкъ, че много знае. Кѫде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бѣхъ ученикъ въ еди—кой си класъ, или на еди—кой си семестъръ, това и това бѣше, такива и такива знания придобихъ. Добре е човѣкъ да си спомня нѣщо отъ миналото, но животътъ непрестанно върви напредъ. Науката сѫщо крачи напредъ. Това, което е било преди 10 — 20 години, сега не е стадото. Сега сте пъргави, но следъ 20 — 30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствувате. Ще кажете: Едно време бѣхме млади, а сега остарѣхме. — Защо остарѣхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостьта е вашиятъ кредиторъ. Ако искате да не остарявате, трѣбва да спазвате правилото: още преди да е дошълъ кредиторътъ ви въ кѫщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трѣбва да изпратите слугата си въ кантората му, да платите дълга си. Ако нѣмате пари да платите дълга си, трѣбва да избѣгате нѣкѫде, да не се явявате предъ очитѣ на своя кредиторъ. Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно отъ дветѣ: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсилъ, или ще се скриете нѣкѫде, да ви не срѣща. — Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ задълженията си и да не плаща? — Плати тогава! — Ама нѣмамъ пари. — Щомъ нѣмашъ пари, бѣгай ! Две положения има въ живота: добро и зло, день и нощь, радость и скръбь. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ. Казвате на нѣкого: Ти трѣбва да правишъ добро! — Не мога. — Щомъ не можешъ да правишъ добро, ще правишъ зло. — Не мога да правя зло. — Тогава добро ще правишъ. Има нѣща, които човѣкъ не може да избѣгне. Той трѣбва да върви напредъ — не може да се връща назадъ. Обаче, има случаи въ живота на човѣка, когато спасението му седи въ връщането му назадъ. Запримѣръ, ако човѣкъ е тръгналъ въ кривъ пжть, въ посока на злото, той трѣбва да се върне назадъ. Като се върне назадъ, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напредъ. Мисъльта на човѣка опредѣля посоката на неговото движение. Често хората се гордѣятъ съ своитѣ мисли и чувства, радватъ се, че съ много производителни. Не е достатъчно човѣкъ само да ражда мислитѣ и чувствата си, но същевременно той трѣбва да знае, какъ да ги пази, да не се губятъ. Срѣщате единъ човѣкъ, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имахъ на младини, но свърши се това време, изчезнаха моитѣ свѣтли мисли и възвишени чувства. — Къде отидоха тѣ? — Не зная, но нищо не остана отъ тѣхъ. Отиде красивото и свѣтлото! Нѣма вече да се върне. — Щомъ си изгубилъ красивото въ своя животъ, това показва, че не си билъ уменъ човѣкъ. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: Това е въ реда на нѣщата, така ще си отидемъ на онзи свѣтъ. — Не, това не е въ реда на нѣщата. Въ реда на нѣщата е чешмата постоянно да тече, и коритото всѣкога да бъде пълно съ вода. Щомъ чешмата престава, и коритото не е пълно съ вода, едно отъ дветѣ е вѣрно: или въ чешмата има нѣкаква повреда, или водата се е отбила отъ своя пжть. Въ Божествения порядъкъ на нѣщата, чешмата всѣкога трѣбва да тече, и коритото да бѫде пълно съ вода. Съ други думи казано: мислитѣ и чувствата на човѣка непрестанно трѣбва да текатъ и да пълнятъ коритото, отъ което хора, растения и животни могатъ да се ползуватъ. И тъй, човѣкъ не трѣбва да губи своитѣ красиви мисли и чувства. Щомъ погледне къмъ резервуара, въ който сж се втичали, той веднага трѣбва да си спомни своята младость, като мома или момъкъ, и да се върне къмъ нея. Който владѣе това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчкитѣ на лицето си и ще се превърне въ млада мома или младъ момъкъ. Ще кажете, че това е приказка отъ „Хиляда и една нощь“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че тѣ трѣбва да умиратъ, да боледуватъ, да грѣшатъ? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия нѣща. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раятъ и небето сѫ създадени за добритѣ, за умнитѣ хора. Адътъ и чистилището сѫ създадени за лошитѣ, за глупавитѣ хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. — Ама защо трѣбва да отида въ ада? — Защото си глупавъ. — Защо трѣбва да отида въ чистилището? — Защото си лошъ. — Защо трѣбва да отида въ къпалнята? — Да се окъпешъ, да станешъ чистъ. Това показва, че въ свѣта съществува великъ редъ и порядъкъ — всѣко нѣщо се поставя на мѣстото си. Дето има редъ и порядъкъ, тамъ има и закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Никой не е въ състояние да измѣни тия закони. Даже Богъ не ги измѣня. Измѣни ли ги, Той се обръща противъ себе си. Да мисли човѣкъ, че може да измѣни великитѣ закони на живота, това значи, да не е способенъ да мисли право, или да мисли само за себе си. Сега, вие се запитвате: Какво трѣбва да правимъ, като сме загубили своя вътрешенъ миръ? Питамъ: Какво трѣбва да прави цигуларьтъ, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струнитѣ, и той е принуденъ да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понѣкога струнитѣ на вашето сърдце и на вашия умъ се отпущатъ, и вие не можете да свирите добре. Има нѣкаква влага, която имъ влияе. Пазете се отъ влагата, която се отразява върху вашитѣ мисли и чувства и прѣчи да разсъждавате правилно. Правилното мислене опредѣля вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пъкъ служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днесъ въ живота на съвременното човѣчество? Срѣщате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мѫчнотии. Като стане на 21 години, вмѣсто да бѫде пехливанъ, здравъ момъкъ, той отпада, губи силитѣ си. Коя е причината за това? — Този момъкъ е преживѣлъ нѣщо силно, което е внесло разривъ между ума и сърдцето му, т. е. между мислитѣ и чувствата му. Иска ли да възстанови силитѣ си, той трѣбва да хармонизира своитѣ мисли и чувства. Сега, като изучаваме научно фазитѣ на човѣшкото развитие, ние можемъ да ги раздѣлимъ главно на три: въ първата фаза на човѣшкото развитие, отъ 1—7 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ положението на растение. Като наблюдавате живота на детето до седемгодишната му възрасть, виждате, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смѣе да се отдалечава отъ дома си. Отъ 7 — 14 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава отъ дома си. Отъ 14—21 годишна възрасть, човѣкъ започва да мисли, влиза въ фазата на истинския човѣкъ. Следъ 21 годишна възрасть, човѣкъ отново минава въ сѫщитѣ фази — има едно повтаряне. Отъ 21—28 години той влиза въ фазата на растение, отъ 28 -35 — въ фазата на животно, отъ 35—42 — въ фазата на човѣкъ. Тѣзи фази се повтарятъ и по-нататъкъ, до дълбока старость. Когато минава презъ фазата на растение, научно човѣкъ може да каже за себе си, че се занимава съ ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, опредѣля, къмъ коя категория растения да се причисли: къмъ водораслитѣ, къмъ сухоземнитѣ, къмъ низшитѣ или висшигѣ и т. н. Когато минава презъ фазата на животно, човѣкъ се занимава съ зоология, изучава произхода на животнитѣ, изобщо, както и своя произходъ, специално. Най-после, като дойде до фазата на човѣка, той изучава антропология, занимава се съ своя органи- зъмъ, съ епохитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ тия работи. Наистина, днесъ хората се интересуватъ повече отъ материални въпроси: кога ще свършатъ училище, дали ще ги назначатъ на служба и т. н. Нѣкой свършилъ естественитѣ науки, иска да стане учитель. Назначаватъ го учитель, но следъ петь години го уволняватъ. Той се интересува за назначението си, а не се интересува, колко време ще го държатъ на служба. Когато уволняватъ нѣкой чиновникъ отъ служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животътъ на човѣка е пъленъ съ промѣни. Въ промѣнитѣ е красотата. Докато ставатъ промѣни съ човѣка, той трѣбва да се радва. Престанатъ ли промѣнитѣ въ неговия животъ, това показва, че развитието му се е спрѣло. Следователно, дали минава презъ състоянието на растение или на животно, човѣкъ трѣбва да се радва. Като растение, той трѣбва да изучава закона на търпението. Въ каквото положение и да изпадне, човѣкъ трѣбва да учи. Иначе, той може само да философствува, безъ да придобива опитности. Като се намѣрятъ предъ известни изпитания, или предъ разрешаване на нѣкои въпроси, тия философи, вмѣсто да уреждатъ, развалятъ работитѣ. За такъвъ единъ малъкъ философъ, разправятъ следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философствува, само да решава задачитѣ си. Единъ день, това било на великия четвъртъкъ, преди Великдень, майката купила 250 яйца, турила ги въ кошница да ги боядисва. Като видѣло толкова много яйца въ кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, съ което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно въ друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото отъ тѣхъ. Въ резултатъ на този опитъ, всички яйца били счупени, и въ ржцетѣ му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борецъ, съ който ще чупи всички останали яйца. Питамъ: Правилно ли е решило задачата си? Когато влѣзла въ стаята, майката се ужасила отъ това, което видѣла — пълна кошница съ счупени яйца. — Защо счупи яйцата? — запитала детето си. — Търсихъ борецъ, съ който да чупя яйцата на другарчетата си. Често и съвременните хора изпадатъ въ положението на това момче. Като решаватъ въпроситѣ си само по пѫтя на ума, чрезъ философствуване, тѣ дохождатъ най-после до положение да изпочупятъ всички яйца — условията, дадени въ живота имъ, като оставатъ само съ едно здраво яйце въ рѫката си.—Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Съ едно здраво яйце въ живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човѣкъ не е дошълъ на земята да живѣе охолно. Той е дошълъ на земята да се учи, а що се отнася до радостьта и веселието, това сѫ почивки, промѣни на състоянието му. Като се учи, ученикътъ е радостенъ. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущаватъ. Опасно е да не го обикнатъ единицитѣ и двойкитѣ. Обикнатъ ли го, той не може да мръдне въ по-горенъ класъ. Единицитѣ и двойкитѣ представятъ преграда, която прѣчи на ученика да мине въ по-горенъ класъ. Като се намѣри предъ тази преграда, ученикътъ трѣбва да употрѣби всичкитѣ си усилия, да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикътъ се превръща въ безплодно дърво, което трѣбва да се отсѣче и хвърли въ огъня. За да не го изхвърлятъ навънъ, той трѣбва да работи усилено, да превърне единицата въ двойка, двойката — въ тройка, тройката — въ четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище съ шесть, всички го признаватъ за даровитъ, за способенъ ученикъ. Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ значението на числата, казватъ, че това, сѫ числа, които нѣматъ никакъвъ смисълъ. Наистина, ако сѫ безъ съдържание, числата нѣматъ никакво значение. Обаче, иматъ ли съдържание, тѣ иредставятъ вече известно напрежение, известно количество енергия. Запримѣръ, ако вземемъ числата 740 м. м. или 700 м. м. атмосферно налѣгане, не е безразлично за кое число ще говоримъ. При 740 м. м. налѣгане ние имаме добро време; при 700 м. м. налѣгане имаме дъждъ, буря. Като знаете, колко е атмосферното налѣгане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 м. м. налѣгане отидете на планината, трѣбва да се облѣчете добре, да вземете съ себе си мушама, защото дъждъ ще вали. Ако пъкъ налѣгането е 690 м. м.,. времето ще бѫде още по-лошо. Както виждате, всѣко число има значение. Числата не сѫ произволни величини. Тѣ криятъ въ себе си изестно количество сила, напрежение. Следователно, всѣко число въ природата, както и въ живота, има строго опредѣленъ вжтрешенъ смисълъ. Тъй щото, когато хората се спиратъ върху благоприятното или неблаприятно влияние на известни дни и числа въ тѣхния животъ, това не е суевѣрие. За мнозина вторникъ и петъкъ не са добри дни. За нѣкои хора числата 13, 17 и др. сѫ неблагоприятни. Въ тѣзи дни и числа, тѣ не започватъ никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си положителни мисли. Казвате, че за да избѣгне фаталноститѣ на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде набоженъ.—Това е лесна работа. Да бѫде човѣкъ набоженъ, това значи, да вѣрва въ Бога и да прави добро. Хората не знаятъ, че като вѣрватъ въ Бога и като правятъ добро, тѣ се учатъ, придобиватъ опитности. Дали върши добро или зло, човѣкъ постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държатъ отговоренъ за това, което върши. Нѣкои мислятъ, че въ смъртьта ще намѣрятъ спокойствие. — Не, и умрѣлиятъ го държатъ отговоренъ. — Защо? — Той трѣбва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободятъ хората отъ умрѣлия, въ помощь имъ изпращатъ червеитѣ. Значи, абсолютна почивка нѣма нито на този, нито на онзи свѣтъ. Отъ време на време, добритѣ и разумнитѣ хора могатъ да почиватъ, но глупавитѣ и грѣшнитѣ нѣматъ право да почиватъ. Тѣ сѫ дължни всѣки моментъ да даватъ отчетъ за дѣлата си, за да могатъ да се учатъ, да вървятъ напредъ. Какво разбираме подъ думата „грѣшенъ човѣкъ“? Грѣшенъ човѣкъ е онзи, който се противи на волята Божия. Въ който моментъ реши да върши волята Божия по любовь, а не отъ страхъ, той става праведенъ. Отъ човѣка зависи да бѫде добъръ или лошъ, праведенъ или грѣшенъ. Желанието на Бога е да бѫдемъ добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човѣкъ добъръ, а грѣшника — праведенъ. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човѣкъ все трѣбва да работи. Нищо не се дава даромъ, безъ работа и трудъ. Знание, добродетели, сила се придобиватъ съ работа, съ усилия. — Не може ли по благодать да се получатъ нѣщата?— Не може. Благодатьта подразбира добритѣ условия, дадени на човѣка, а отъ него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е подъ Неговата благодать. Който не върши волята Му, той нѣма никаква благодать. Той е изложенъ на страдания, понеже е престѫпилъ Божиитѣ закони. И Богъ не престѫпна своитѣ закони. Който изпълнява Божиитѣ закони, той благува. Послушанието къмъ Бога и изпълнението на волята Му прави човѣка щастливъ. За да изработите въ себе си тази готовность, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта, че Богъ е благъ, грижи се за всички хора, желае тѣхното добро и имъ помага. Мрачнитѣ мисли, чернитѣ облаци въ съзнанието ви, сѫ ваше изобретение. Тѣ сѫ плодъ на вашитѣ отрицателни състояния. За да премахнете облацитѣ отъ съзнанието си, вие трѣбва да живѣете по новъ начинъ. Речете ли пакъ да се върнете въ стария животъ, облацитѣ още повече ще се сгѫстятъ. Какво печели човѣкъ, ако всѣки день слиза все по-надолу? — Нищо не печели. Единъ день ще се намѣри на дъното на ада, отдето отново трѣбва да иждиви хиляди години, докато излѣзе на повърхностьта. Мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е въ ржцетѣ ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи отъ вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикантъ, и художникъ, и поетъ, и ученъ ще станете, но не сега, нито въ единъ животъ. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минатъ, докато човѣкъ придобие тия нѣща. Тури ли веднъжъ начало, работитѣ му добре ще се наредятъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Тѣ не трѣбва да се отегчаватъ отъ живота, но да гледатъ на всички нѣща положително. Нѣкой се оплаква, че живѣе въ ада. — Защо живѣе въ ада? — Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лошъ, онзи е грѣшенъ. Понѣкога толкова се забравя въ своята критика, че си позволява да не удобрява и Бога, и ангелитѣ. Всички сѫ лоши за него, само той е добъръ. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да мисли, че всички хора сѫ добри, че Богъ е благъ и милостивъ. Докато не възстанови хармонията между мислитѣ и чувствата си, той нѣма да бѫде здравъ, нѣма да се развива правилно. Човѣкъ трѣбва да преобрази своя умъ, да внесе въ себе си нови, положителни мисли, които могатъ да го подмладятъ. По този начинъ само той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човѣкъ трѣбва да внесе любовьта въ себе си, да обича всички хора, да бѫде доволенъ отъ живота, отъ условията, при които се намира. Не внесе ли любовьта въ себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира въ положението на човѣкъ, който се хвали съ своитѣ ябълки, но не може да ги извади отъ зашития чувалъ, да ги предложи на хората, да ги опитатъ. Останатъ ли ябълкитѣ въ чувала, тѣ сѫ осѫдени на изгниване. Какво опредѣление може да се даде за любовьта? Какво нѣщо е любовьта? Да любишъ, това значи, да давашъ на другитѣ отъ благото, което имашъ. Това е най-простото опредѣление на любовьта. Българинътъ пише думата любовь съ шесть букви: Любовь. Англичанинътъ я пише съ четири букви: Love. Следъ буквата 1, англичанинътъ пише буквата о, той съкращава ю въ о, защото е практиченъ. Той казва: „Времето е нари“. Буквата „б“ въ българската дума любовь, показва, че за да люби, човѣкъ трѣбва да работи, да оре, да сѣе и следъ време посѣтата семка да израсте. Англичанинътъ бърза. Той иска посѣтото семе скоро да израсте, да получи нѣщо отъ него. Като говорите за любовьта, вие трѣбва да научите нейната пѣсень. Думата любовь има своя пѣсень и свои движения. Истински музикалниятъ може да изпѣе думата любовь съ движения. Изпѣе ли я по този начинъ, тя ще произведе нужния ефектъ. Всѣка дума, музикално изказана и придружена съ хармонични движения, е въ състояние да внесе тласъкъ въ човѣшката душа. Представете си, че единъ човѣкъ излиза на сцената да говори, но стои изправенъ и неподвиженъ като дърво, безъ никакъвъ изразъ въ думитѣ, безъ никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвелъ този човѣкъ на публиката? Единъ следъ другъ хората ще започнатъ да излизатъ и ще го оставятъ самъ. Ние не сме за животъ безъ движения. Когато човѣкъ говори, очитѣ, рѫцетѣ, лицето му трѣбва да бѫдатъ изразъ на думитѣ, които излизатъ отъ неговата уста. Въ движенията, въ хода на човѣка трѣбва да има нѣщо пластично, хармонично, да се радва, че живѣе. Всѣки може да стане красивъ, да изработи пластика въ движенията си — отъ човѣка зависи това. Усилия, работа се иска отъ него, за да стане той истински човѣкъ. Ако ангелътъ трѣбва да мине презъ хиляди изпитания, докато стане истински ангелъ, презъ колко повече изпитания трѣбва да мине човѣкъ, докато стане истински човѣкъ! Колко пжти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човѣкъ! Като ученици, искате ли да напредвате, вие трѣбва да се освободите отъ съмнението. Ще вѣрвате въ Бога, въ Божия Духъ, въ себе си, безъ никакво съмнение, безъ никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе въ ада, въ свѣта на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже нѣкой, че мисли, че вѣрва, че обича хората. — Нѣма какво да мисли. Този въпросъ трѣбва да бѫде разрешенъ въ него. Той трѣбва да каже: Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ. Въ Божествената любовь има само даване, а въ човѣшката — даване и взимане.. При едни случаи човѣкъ ще обича и ще дава, при други случаи — ще обича и ще взима. Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ иматъ допирни точки помежду си, но сѫ диаметрално противоположни единъ на другъ. Много трѣбва да учи човѣкъ, докато разбере Божествения свѣтъ. За развитието на човѣшката душа има хиляди възможности. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще. Несметни богатства се разкриватъ предъ неговия погледъ. За да реализира всичко това, нужни сѫ не една, но безброй вѣчности. Това може да послужи като потикъ въ живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашитѣ възвишени идеали, да реализирате вашитѣ стремежи. Искате ли да постигнете това, всѣка сутринь, като станете отъ сънь, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо нѣма да постигнете. Богъ ще ви научи, какво да правите и какъ да работите презъ деня. Сега, ще прочета 103 Псаломъ на Давида, да видите, какво е писалъ той преди три хиляди години. „Блгославяй, дуто моя, Господа“... (1— 12 стихъ). — Въ тия стихове Давидъ описва отношенията на Бога къмъ човѣка. „Колкото отстои изтокъ отъ западъ, толкозъ е отдалечилъ отъ насъ престъпленията ни“. (—12 ст.).— Богъ държи престъпленията и грѣховетѣ на хората далечъ отъ съзнанието си, съ което имъ дава възможность да не се спъватъ, да вървятъ напредъ. Съгрѣши ли нѣкой, Той му казва: Стани, напредъ върви! Падне ли нѣкои, Той му казва: Стани, напредъ върви! „Както жали отецъ чадото си, така жали Господъ онѣзи, които Му се боятъ“.(—16ст.).— На сегашенъ езикъ преведено, значи: Така жали Господъ онѣзи, които Го обичатъ. Страхътъ е животинско състояние, а любовьта — състояние на човѣка. Въ пророческитѣ времена, въ времето на Давида, човѣкъ е билъ повече въ фазата на животно, затова е употрѣбена думата страхъ. Сега човѣкъ е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страхъ отъ Господа трѣбва да се замѣсти съ любовь къмъ Господа. „А милостьта Господни е отъ вѣка и до вѣка върху онѣзи, които Му се боятъ“(—17 ст.). — Милостьта Господня е върху онѣзи, които Го любятъ, които Го слушатъ. Днесъ страхътъ е превърнатъ въ послушание. И тъй, като ставате сутринь, обърнете се къмъ душата си съ следнитѣ думи: Душо моя, благославяй Господа и вижъ, какво е написа лъ Той въ тебе. Следъ това вземи букварчето си и иди на училище, да се учишъ. Каквито мѫчнотии срещнешъ презъ деня, ще ги разрешавашъ споредъ написаното въ душата си. По този начинъ само съученицитѣ ти могатъ да те обичатъ. Щомъ разрешавате задачитѣ си правилно, вие ще бткдете признатъ и на земята, и на небето за даровитъ, способенъ ученикъ. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смѣете, ще бждете доволни и недоволни. Желая ви да бждете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способнитѣ и даровити ученици могатъ да образуватъ истинско духовно общество, дето любовна се проявява. Обаче, на каквато степень на развитие и да се намира, човѣкъ всѣкога трѣбва да проявява любовьта. Всѣка сутрини си казвайте: Благославяй, душе моя, Господа! Ако преди три хиляди години Давидъ можа да каже това, защо и вие днесъ да го не кажете? Отъ време на време прочитайте този Псаломъ и си правете преводи. Нѣкой думи, които не ви харесватъ, можете да ги замѣстите съ такива, които отговарятъ на днешното ви състояние. Христосъ казва: ,Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ“. Какво означаватъ тия думи? Христосъ уподобява себе си на лоза, а човѣка — на лозена прѫчка, за да покаже, че въ Божествения свѣтъ човѣкъ се намира въ положение на растение. Стремежътъ на човѣшката душа къмъ възкресение е стремежъ да излѣзе отъ гъстата материя, отъ положението на растение и да влѣзе въ фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, отъ фазата на животно, човѣкъ ще мине въ фазата на истински човѣкъ — светия. Обаче, засега човѣкъ е още растение, затова Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ. Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отсича се и се хвърля навънъ; всѣка прѫчка, която дава плодъ, се отглежда“. Растенията не сж. глупави сѫщества. И тѣ мислятъ, но мисъльта имъ се различава отъ човѣшката, както човѣшката — отъ ангелската. Сега, пакъ ви пожелавамъ да бѫдете да- ровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грѣшни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителитѣ се занимаватъ съ даровити и способни ученици, а Богъ, Който има на разположение всичко, се занимава съ грѣшнитѣ ученици, както и съ тия, които не сѫ проявили още своитѣ дарби. Срещне ли такъвъ ученикъ, Той му казва: Стани, учи и напредъ върви! Искате ли да учите, да се развивате, дръжте въ ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да ви се случи, приемайте всичко съ благодарность. Всѣкакво недоволство, всѣкакви кисели и горчиви чувства— да изчезнатъ отъ васъ. Знайте, че Божията милость и благость е велика. Каквото отношение заемате къмъ Бога, сѫщото отношение ще запазите и къмъ Божия Духъ, и къмъ себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси въ живота си.— Ама еди-кой си нѣма добро мнение за мене. — Щомъ нѣма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той нѣма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за васъ. това не е важно. За васъ е важно да имате три свещени идеи въ себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Духъ и една свещена идея за себе си — за своята душа. Всичко можете да забравите въ живота си, но винаги помнете: любовь къмъ Бога, любовь къмъ Божия Духъ и любовь къмъ душата си. Каква трѣбва да бѫде тази любовь? — Чиста, безкористна — любовь безъ всѣкакво съмнение. Живѣете ли по този на- чинъ, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила въ свѣта не ще може да я разкѫса. И тъй, за да държите връзката си съ Бога здрава, всѣка сутринь отивайте при Него. Изповѣдайте предъ Бога прегрѣшенията си и прочетете, какво е написалъ въ душата ви. за да го приложите презъ деня. Кажете въ себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човѣкъ да види грѣшкитѣ си, да ги изповѣда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бѫдатъ лоши. Той непременно ще бѫде тегленъ подъ отговорность, както касиерътъ на нѣкоя банка отговаря за всѣко погрѣшно изчисление. Въ математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерътъ да я тури на края на нѣкое число, или отнеме ли я по погрѣшка отъ нѣкое число, последствията сл; лоши. Като пише, човѣкъ нѣма право нито да отнима, нито да прибавя — точно трѣбва да пише. Погрѣшкитѣ на хората не сѫ голѣми, тѣ сѫ забравили да напишатъ нѣкое число, или сѫ прибавили нѣкое число, но последствията на погрѣшкитѣ имъ сѫ голѣми. Затова, направятъ ли нѣкаква погрѣшка, тѣ веднага трѣбва да я изправятъ. Дойде ли до изправяне на грѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. По-великъ е онзи, който, като е правилъ погрѣшки, всѣкога ги е изправялъ, отколкото онзи, който никога не е грѣшилъ. Първиятъ е миналъ презъ голѣми мѫчнотии, а вториятъ е вървѣлъ по гладъкъ пѫть. Мине ли по пѫтя на първия, и той ще прави погрѣшки. Сега, запомнете сѫщественитѣ мисли отъ тази лекция. Всѣка сутринь отивайте при Бега, при Божия Духъ и при душата си съ любовь. Признайте дълбоко въ себе си, че не сте работили за развиване на своитѣ дарби. Започнете да работите съ велико постоянство и послушание. По сто пѫти на день да се изпотявате, не се обезсърдчавайте — работете и прилагайте любовьта. Като се изпотите, ще се преоблѣчете, както правите презъ лѣтото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече поритѣ ви ще се отварятъ, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздухъ. Каквото и да ви се случва въ живота, кажете си: Благославяй, душе моя, Господа за всичкитѣ добрини, които ти е далъ! „Божията Любовь носи щастие“. „Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие“. „Божията Любовь, Божията Мѫдрость Божията Истина носятъ всичкото щастие“. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 14 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДАДЕНО ПО НѢЩО Размишление. Има нѣща въ живота, които всички хора, млади и стари, сѫ опитали. Запримѣръ, всички хора познаватъ жаждата. Всички хора познаватъ глада. И затова, когато кажатъ на нѣкой човѣкъ, че трѣбва да пости или да гладува десеть деня, той протестира. — Защо? — Защото познава глада и не иска да се мѫчи. Кажете ли му, че трѣбва да яде по три пѫти на день, той нѣма да протестира. — Защо? — Защото и безъ това яде по три пѫти на день. Значи, има заповѣди, които човѣкъ не иска да изпълни. Има ли смистлъ да заповѣдате на човѣка да не яде цѣла година. Нѣма смисѫлъ. Да се даде такава заповѣдь, това значи, да се обърне цѣло течение на природата въ обратна посока. Злото не се крие въ яденето. Напротивъ, яденето подържа живота, а неяденето води къмъ смъртьта. Който дълго време не яде, той е осѫденъ на смърть. Можете ли да заповѣдате на човѣка да чувствува или да не чувствува. И безъ да му заповѣдате да не чувствува, той пакъ ще чувствува. Нѣкой се оплаква, че е станалъ много чувствителенъ. Какво по-добро може да се иска отъ чувствителността? Колкото по-чувствителенъ е известенъ инструментъ и може да схваща най- деликатнитѣ вибрации, толкова по-цененъ е той. Колкото единъ камъкъ по-добре пречупва слънчевата свѣтлина, толкова по-цененъ е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъль, толкова по-ценна е тя. Следователно, споредъ степеньта на пречупването на Божественитѣ мисли, нѣкой души сѫ подобни на скѫпоценни камъни, а други—на прости, обикновени камъни и стъкла. Като ученици, вие трѣбва да напуснете стария начинъ на разсѫждение и да разсѫждавате по новъ начинъ. Като разсѫждавате по новъ начинъ, вие ще дойдете до заключението, че всички живи сѫщества, малки или голѣми, мислятъ и чувствуватъ. Разбира се, че най-добриятъ образъ на мисъльта е човѣшката. Човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по красотата на своята мисъль. Ако разглеждате човѣшката мисъль съ окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена отъ множество малки свѣщици. Свѣтли- ната на човѣшката мисъль е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човѣшката мисъль е подобна на запалена свѣщь. Колкото по-добре свѣти тази свѣщь, толкова човѣкъ е по-добъръ, по-интелигентенъ и по-право мисли. Колкото повече мисъльта, чувствата и желанията на човѣка се усилватъ, толкова по-добре за него. Щомъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка се подпушватъ, той се натъква на голѣми нещастия. Злото се заключава въ подпушването. Когато човѣшкитѣ мисли, чувства и желания срѣщатъ нѣкакво противодействие, човѣкъ се подпушва. Като последствие на подпушването въ човѣка, раждатъ се редъ нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човѣшкитѣ мисли и желания. Тѣ не сѫ негови. Тѣ идатъ отъ другъ източникъ, по-високъ отъ самия него. Въ човѣка става само пречупване на мисъльта, но не и създаване. Човѣкъ не създава мислитѣ. Той само ги възприема и предава. Мисъльта на хората не е създадена отъ тѣхъ. Мислитѣ, които минаватъ презъ човѣшкия умъ, идатъ отъ разумни сѫщества на умствения свѣтъ. Тѣхнитѣ мисли изпълватъ цѣлото пространство. Всѣки човѣкъ възприема такива мисли, които вибриратъ еднакво съ неговия умственъ апаратъ. Значи, всѣки човѣкъ е отзвукъ на разумната деятелность на природата. Тази деятелность е разнообразна. Въ природата престѫпления не сѫществуватъ. Който живѣе съобразно законитѣ на разумната природа, той не върши престѫпления. Наруши ли се единъ отъ нейнитѣ закони, престѫплението вече иде. Запримѣръ, ако едно 4 — 5 годишно дете влѣзе въ кухнята, съ намѣрение да вземе една чиния отъ полицата, въ това нѣма никакво престѫпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима единъ бастонъ съ закривенъ край и се опитва да свали съ него една чиния. Щомъ бутне съ бастона, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниитѣ една следъ друга и ги чупи. Като влѣзе майката въ кухнята и види, какво е направило детето, тя му дава добъръ урокъ, да знае, че е направило престѫпление, защото е сваляло чиниитѣ безъ нейно позволение. За да го прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачътъ е въ състояние да смекчи наказанието му. Същевременно, детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило нѣкакъвъ законъ, нѣкакво правило въ дома. Въ този случай, майката е капелмайсторъ, а детето — музикантъ. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава тактъ, никой нѣма право да се мѣси въ работата и. Възъ основа на същия законъ, ние казваме: Когато човѣкъ, като това дете, нарушава законитѣ на разумната природа, или на Божествения свѣтъ, той върши престъпления. За всѣко престъпление той получава по единъ добъръ урокъ отъ своята велика майка. Хората наричатъ този урокъ наказание, изпитание. Когато тази велика майка — — природата, вдига и слага пръчицата си, трѣбва ли нѣкой отвънъ да и се противопоставя? — Никой нѣма право да се мѣси въ нейнитѣ работи. Тя е капелмайсторъ, учи своитѣ музиканти да свирятъ правилно. Като сгрѣшатъ нѣкъде, тя ги изправя. Плачътъ на детето е музикално упражнение. По отношение на задачитѣ, дадени на човѣка, той е подобенъ на дете. Той знае, че му трѣбва чиния отъ полицата на природата. Какво ще стане съ нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи нѣколко чинии и като заиграе прѫчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушилъ нѣщо въ великия порядъкъ на живота. Всѣко нарушаване на този порядъкъ води следъ себе си страдания, нещастия. Като не разбира причината на страданията, които го сполетяватъ, човѣкъ казва: Не струва да се живѣе между хората. - Това отчасти само е вѣрно. Ако това заключение е вѣрно, ще излѣзе, че безъ хора може да се живѣе.—Не, едно е вѣрно, а именно: мѫчно се живѣе съ неразумни хора; добре и леко се живѣе съ разумни хора. Обаче, безъ хора никакъ не може да се живѣе. Кое е по-добре: да имашъ сърдце и да страдашъ, или да нѣмашъ сърдце и да не страдашъ? За предпочитане е човѣкъ да има сърдце и да страда, отколкото да нѣма сърдце. За предпочитане е човѣкъ да има умъ, макаръ и да грѣши понѣкога, отколкото да нѣма умъ и да не грѣши. Ако отнематъ ума, сърдцето и волята на човѣка, той ще бѫде абсолютно свободенъ отъ грѣха, но нищо не може да придобие. Безъ умъ, безъ сърдце и безъ воля, човѣкъ нищо не може да постигне. Щомъ има умъ, сърдце и воля, той ще грѣши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напредъ — ще се развива. И тъй, човѣкъ се нуждае отъ свобода. Той трѣбва да има свобода да мисли, да чувствува и да постѫпва споредъ своитѣ разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своитѣ мисли, чувства и постѫпки съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки, той неизбѣжно ще грѣши, ще прави погрѣшки. Обаче, като има свобода да грѣши, той ще бѫде свободенъ самъ да изправя погрѣшкитѣ си. За да грѣши човѣкъ, причината не е само въ него. Много фактори има въ свѣта, които сѫ причина за грѣшкитѣ и престѫпленията на хората. Запримѣръ, за да счупи детето нѣколко чинии, вината не е само въ него. До известна степень и майката е виновна за грѣшката на детето. Тя трѣбва да заключи кухнята, да не влиза детето вѫ- тре. — Защо майката е оставила кухнята отключена? — За да може, като огладнѣе детето, свободно да влѣзе и да си вземе хлѣбъ. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастонъ и ще се мѫчи да сваля чинии съ него. Ако тя бѣше заключила кухнята, детето щѣше да бѫде гладно. Кое е разумното, което трѣбваше да се направи въ случая: кухнята да бѫде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навънъ, безъ да бута чиниитѣ? Най-разумно е, детето да бѫде така възпитано, че и да намѣри кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, безъ да прави пакости. Сега, като ученици, вие трѣбва да се самовъзпитавате. Влѣзете ли въ кухнята на природата, вземете си парче хлѣбъ, което тя е турила наблизо до васъ, да не гладувате, но чиниитѣ, които е турила на високо мѣсто, не бутайте. Ако ви трѣбва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния отъ полицата. Грѣшкитѣ и престъпленията на хората се дължатъ на факта, че тѣ искатъ да реализиратъ своитѣ идеали безъ позволение на майката и въ нейно отсътствие Също така, когато човѣкъ реши да реализира една своя идея въ от- сътствие на Бога и безъ Негово позволение, всѣкога се ражда злото, престъплението въ свѣта.—Не може ли човѣкъ свободно да мисли, да чувствува и да желае? Човѣкъ може да бѫде свободенъ, но той трѣбва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие въ реализиране на неговитѣ мисли и желания. Като влѣзете въ лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, съ които тя си служи — чинии, чаши, шишета, съ изпочупени. Отъ хиляди години насамъ нейнитѣ непослушни деца влизатъ безъ позволение въ лабораторията и и пипатъ, дето имъ попадне. Като се вглеждате въ живота на съвременния човѣкъ, ще видите, че много отъ неговитѣ мисли, чувства и желания сѫ сѫщо така изпочупени и напукани, както приборитѣ на природата, вследствие на което не можете да си служите съ тѣхъ. Запримѣръ, думата „любовь“, съ която съвременниятъ човѣкъ иска да изрази нѣщо велико, представя една счупена чиния. Каквото съдържание и да налѣете въ тази чиния, то изтича навънъ, не се задържа. Думитѣ „трѣбва да се живѣе идейно“, представятъ друга счупена чиния, която нищо не задържа въ себе си. „Логично трѣбва да се говори“ — това е трета счупена чиния. — Защо? — Защото хората говорятъ едно, вършатъ друго. Тѣ говорятъ логично, а не живѣятъ споредъ своята логика. Каква логика ще приложишъ, като те срещне мечка? — Ще бѣгашъ безъ никаква логика — нищо повече. Като мине опасностьта, тогава ще прилагашъ логиката си. Истинската логика е въ самия човѣкъ. Тя му дава възможность още въ първия моментъ да съобрази, какъ най-правилно да постѫпи. Стремете се къмь онази наука, споредъ която да знаете точно времето и начина, по който да правите нѣщата. Духовниятъ свѣтъ, въ който искате да влѣзете, се отличава съ редъ и порядъкъ. Той е свѣтъ на свобода. Тамъ вие сте свободни да правите, каквото искате, но сѫщевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законитѣ. За престъпленията, които правите тамъ, никой нищо нѣма да ви каже, но щомъ се обърнете, ще видите, че вратата за този свѣтъ е затворена вече, и вие се намирате вънъ отъ неговата градина. Ето, отъ осемь хиляди години насамъ вратата на райската градина е затворена за хората Ева първа се осмѣли да откъсне безъ позволение единъ плодъ отъ „дървото на доброто и на злото“, но и до днесъ още не може да се върне въ райската градина. Всички мѫже и жени стоятъ вънъ отъ райската градина, чакатъ да се отвори по нѣкакъвъ начинъ, да влѣзатъ вѫтре. Никакви молитви, никакви плачове не могатъ да имъ помогнатъ да влѣзатъ въ рая. — Защо? — Защото не е позволено да се ядатъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днесъ още не съ се възпитали, не съ се дисциплинирали да се подчиняватъ на Божиитѣ заповѣди, Ако днесъ ги пуснатъ въ рая, Те ще направятъ същата погрѣшка, каквато Адамъ и Ева направиха. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вътрешно възпитание отъ вътрешна дисциплина, да могатъ разумно да се ползуватъ отъ свободата, която имъ е дадена. Щомъ придобие тази дисциплина и възпитание, човѣкъ е готовъ вече да изпълнява всѣка заповѣдь, която Богъ му дава. Нѣма ли нужната дисциплина и възпитание въ себе си, при всѣки неустой и при всѣко неизпълнение на дадената заповѣдь, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е въ състояние да го оправдае. Човѣкъ е пѫтникъ, екскурзиантъ и, ако иска на време да стигне на опредѣленото мѣсто, той трѣбва точно да изпълнява заповѣдитѣ на рѫководителитѣ. Десетина души тръгватъ на екскурзия. Преди да сѫ тръгнали още, тѣ разпре- дѣлятъ работата си, кой какво трѣбва да направи. По-здравитѣ и бързходци отиватъ напредъ, да накладятъ огънь, да турятъ вода да ври. Други носятъ храна, трети —дрехи и т. н. Който е билъ натоваренъ съ наклаждането на огъня, той не трѣбва да се извинява, че билъ уморенъ, че трѣбвало да си почива. Тукъ никакво извинение не помага. Той трѣбва да познава силитѣ си и, като се наеме съ една работа, да я свърши на време. Ако човѣкъ не може да изпълни изискванията на единъ обикновенъ свѣтъ, какъ ще изпълни изискванията на свѣтъ съ високъ моралъ, съ необикновенъ редъ и порядъкъ? Ако човѣкъ не може да работи добре съ числата отъ 1—10, какъ ще работи съ числата отъ 10—100, отъ 100—1000, отъ 1000 — 10,000, отъ 10,000 — 100,000, до 1,000,000 и т. н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нѣщата се усложняватъ. Ако човѣкъ не може да свърши обикновенитѣ работи, както трѣбва, какъ ще свърши по-сложнитѣ, по-сериознитѣ? Казвате, че нѣкой човѣкъ е много ученъ и много нѣща знае. Запримѣръ, той познава, какво ще бѫде времето, чете по звездитѣ и т. н. — Възможно е това. Има хора, които познаватъ, кога ще се развали или поправи времето. Накарайте, обаче, такъвъ човѣкъ да направи единъ календаръ за една година само, да опредѣли за всѣки день, какво ще бѫде времето, вие ще видите, докѫде отива знанието му. Има нѣща, по които хората сѫ специалисти, но не по всичко. Запримѣръ, днесъ има много добри майстори и архитекти за правене на кѫщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо нѣма да направятъ. На всѣки човѣкъ е дадена една работа, която той самъ трѣбва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трѣбва да свърши своята работа. — Може ли човѣкъ да работи при лоши условия? — Може. Това се вижда най-добре въ живота на гълѫба. Отъ хиляди години насамъ гълѫбътъ не е измѣнилъ на вегетарианството. И при най-лошитѣ условия на живота, той е останалъ вегетарианецъ до днесъ той се храни само съ зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намиралъ, той е издържалъ на своята идея. Ако гълѫбътъ може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човѣкъ може да издържа. Въ това отношение, гълѫбътъ е символъ, който, приложенъ въ живота, показва, че за разумния човѣкъ не съществуватъ неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота, той може да издържи своя изпитъ. Съвременнитѣ хора, както и животнитѣ, се дѣлятъ на вегетарианци и на месоядци, споредъ храната, която употрѣбяватъ. Да говоришъ лошо за хората, това е месоядство; да говоришъ добро за хората, това е вегетарианство. Значи, има вегетарианство и месоядство въ тѣсенъ и въ широкъ смисълъ на думата. Човѣкъ трѣбва да знае, че като говори лошо за нѣкого, има възможность и той да попадне при сѫщитѣ условия, да се прояви като лошъ човѣкъ. Чувате, че слугата на вашия приятель обралъ господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лошъ човѣкъ. Не се минава дълго време, и вие постъпвате като тези слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума, безъ негово позволение. Щомъ се отнася до васъ, вие не казвате, че сте лошъ човѣкъ, или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богатъ човѣкъ никога не се е сѣтилъ да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начинъ ще му дадете добъръ урокъ, да стане щедъръ, да се вглежда въ нуждитѣ на ближнитѣ си. Обаче, какво щѣхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бѣхте богатъ човѣкъ, а тѣ ви обератъ? Тогава щѣхте да кажете, че никой нѣма право да бърка въ касата ви, безъ ваше позволение. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. При всички случаи на живота си, той трѣбва Да отсѫжда справедливо. Дали въ неговата; каса бъркатъ или въ чужда, той трѣбва да има едно мнение, което да почива на абсолютната правда. Наистина, Богъ дава възможность на човѣка да мисли, да чувствува и да постѫпва свободно, но и при това положение, той трѣбва да се запитва въ себе си, дали неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съгласни съ великитѣ закони на Битието. При това положение само човѣкъ може да решава задачитѣ си правилно. Като е дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва строго да спазва Божественитѣ закони- които сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Човѣшкитѣ закони сѫ временни. Тѣ важатъ за день, два, месецъ, година — бързо се смѣнятъ. Запримѣръ, единъ човѣкъ има голѣма овощна градина, насадена съ най-доброкачествени плодове. Той издава заповѣдь на слугитѣ си, никой отъ тѣхъ да не влиза въ градината му безъ негово позволение и да кѫса отъ плодоветѣ на дърветата. Тази заповѣдь е човѣшка, тя е валидна за единъ день— Отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето. За другия день господарьтъ ще издаде друга заповѣдь. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва въ единъ отъ слугитѣ — младъ, красивъ, интелигентенъ момъкъ и съобщава това на баща си. Щомъ разбере тази работа, бащата измѣня вчерашната си заповѣдь, но само по отношение на единъ отъ слугитѣ си. На този слуга той позволява свободно да влиза въ градината и да си кѫса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае, какъ да си обясни причината на тази внезапна промѣна къмъ него. Значи, вчерашниятъ законъ на господаря се измѣня само по отношение на единъ отъ слугитѣ. Коя е причината, задето господарьтъ отмѣня заповѣдьта си? Докато разумното начало не влѣзе въ живота на човѣка, той всѣкога е готовъ да дава заповѣди, съ които да ограничава, както себе си, така и своитѣ ближни. Любовьта, която е посетила дъщерята, представя разумното начало въ човѣшкия животъ. Щомъ любовьта посети дома на човѣка, той е готовъ вече на всѣкакви жертви. Значи, докато разумностьта не влѣзе въ човѣка, той е подложенъ на редъ ограничавания отъ природата. Той иска да стане поетъ, художникъ, музикантъ, ученъ, философъ, богатъ човѣкъ, но навсѣкѫде срѣща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава. Щомъ разумностьта влѣзе въ него, природата щедро отваря вратитѣ си и му дава всички блага, които той е желалъ. Разумниятъ човѣкъ може да постигне всички свои желания. Докато не е въ състояние да постигне своитѣ желания, човѣкъ не е разуменъ, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живѣе. Като изучавате живота на съвременнитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ изложени на страдания: болести, гладъ, ограничавания и т. н. свѣтътъ е пъленъ съ болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората сѫ лишени отъ онази разумность, която внася хармония и съгласие между тѣхъ. Войнитѣ, затворитѣ, неразбиранията между хората нѣма да изчезнатъ, докато разумностьта не влѣзе между тѣхъ. Въ процеса на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ отношенията, които сѫществуватъ между възвишенитѣ сѫщества и да имъ подражава. Ситниятъ, добриятъ, любещиятъ, учениятъ човѣкъ ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Голѣмата сестра и голѣмиятъ братъ носятъ малкото братче на гърба си. Тѣ му сипватъ ядене, а то чака да му се даде на готово. Малкото дете не е въ сила само да задоволи своитѣ нужди. То очаква на услугитѣ на голѣмитѣ. Въ това отношение, високитѣ планински върхове представятъ голѣмитѣ братя и сестри, по гърбоветѣ на които се качватъ малкитѣ сѫщества, хора и животни. И тъй, помнете закона: силниятъ да носи слабия, учениятъ—невежия, добриятъ - лошия и т. н. — Другояче не може ли? — Не може. Човѣкъ може да ходи само по повърхностьта на плоскость, която е закрепена отъ дветѣ страни добре и поставена въ въздуха. На долната часть на плоскостьта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостьта, но човѣкъ може да ходи само на горната и часть. Законътъ на природата е такъвъ. Рече ли да наруши този законъ, човѣкъ е счупилъ вече една отъ чиниитѣ на природата. Щомъ счупи една отъ чиниитѣ на природата, нищо друго не му остава, освенъ да изправи погрѣшката си. Кажешъ ли една обидна дума на нѣкого, ти вече си счупилъ една отъ чиниитѣ на природата. Нѣкога е лесно човѣкь да изправи погрѣшката си, но нѣкога е мъчно. Докато съ на земята, хората лесно изправятъ по- грѣшкитѣ си. Обаче, ако обидите единъ човѣкъ, и той замине за другия свѣтъ, мъчно можете да изправите грѣшката си. Не се поправятъ лесно такива погрѣшки. Двама светии живѣли дълго време заедно и добре се подвизавали. Споредъ отношенията, които съществували помежду имъ, никой нѣмалъ право да направи нѣкаква забележка на другия Всѣка забележка, направена отъ страна на кого и да е отъ двамата, водѣла къмъ разривъ на отношенията имъ. Единиятъ отъ тѣхъ излѣзълъ единъ день по работа нѣкъде, а другиятъ останалъ въ къщи да готви. Той турилъ бобъ на огъня, но увлѣченъ въ размишление и молитва, забравилъ да тури соль. Като започнали да обѣдватъ, първиятъ светия казалъ на другаря си: Защо забрави да туришъ соль въ боба? Кѫде бѣше умътъ ти? Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трѣбвало да замине за другия свѣтъ. Заминаването му за онзи свѣтъ се отразило силно на първия светия. Той съ години плакалъ, страдалъ, не могълъ да си прости за направената погрѣшка. Вмѣсто да прави забележка на другаря си, светията трѣбваше самъ да тури соль въ яденето. А така, като обидилъ другаря си, това показва неразбиране на нѣщата. Питамъ: Кой отъ съвременнитѣ хора не е казалъ на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направилъ бележка на другаря си, защо не е турилъ соль въ яденето? Днесъ има хора, особено вегетарианци, които не употрѣбяватъ много соль. Нѣкои даже съвсемъ избѣгватъ употрѣбата на сольта. Българитѣ обикновено употрѣбяватъ повече соль. Тѣ съзнателно употрѣбяватъ повече соль, за да могатъ по този начинъ да предизвикатъ жажда въ себе си. Като се яви жажда въ тѣхъ, тѣ пиятъ повече вода, която е нужна за здравословното имъ състояние. Водата е проводникъ на жизнени сили, необходими за организъма на човѣка. Понеже българинътъ страда отъ сухота, чрезъ водата той внася въ организъма си необходимото количество влага. Да се стреми човѣкъ къмъ солено ядене, съ цель да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуственъ начинъ за внасяне влага въ организъма. Вкусътъ на яденето, изобщо, не седи въ голѣмото количество соль. Напротивъ, за предпочитане е да се туря по-малко соль въ яденето, а който се нуждае отъ повече соль, той самъ ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и сольта. Какво е предназначението на сольта въ природата? Мислете по този въпросъ, сами да си отговорите. Защо въ природата съществуватъ солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия животъ: соленъ ли е, или безсоленъ? Чистата мисъль солена ли е, или безсолна? Химицитѣ иматъ думата по този въпросъ. Тѣ могатъ да правятъ анализа на всички сладки плодове, да видятъ какъвъ процентъ соль съдържатъ въ себе си. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: новъ начинъ на разсъждаване, нова мисъль, нова философия. Само новата мисъль, новата философия е въ състояние да съблѣче старата дреха на науката и да я облѣче въ нова. Както човѣкъ се нуждае отъ ново облѣкло, така и науката се нуждае отъ нова дреха, т. е. отъ нови хипотези и теории. Като проследяваме пѫтя на развитието на наукитѣ, ние виждаме, че тѣ постоянно про- гресиратъ. Въ областьта на наукитѣ, всѣки день се създаватъ все по-нови и нови теории, които я водятъ къмъ абсолютната истина. Както науката се обновява всѣки день съ нови теории и хипотези, така и религията трѣбва да се обновява. Както науката, така и религията, трѣбва да се мѣнятъ, безъ да се измѣнятъ. Сега, като ученици, вие трѣбва всѣки мо- ментъ да се опрѣснявате, да внасяте въ себе си нови мисли и желания. Като направите една погрѣшка, не се спирайте. Изправете погрѣшката си и вървете напредъ. Направите едно добро дѣло. Не се спирайте върху това добро. Всѣки день правете добрини и вървете напредъ. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно отъ вчерашното, вие сте на кривъ пѫть. Всѣко добро дѣло, направено на време, е на мѣстото си. Трѣбва ли основитѣ на кѫщата да спорятъ съ постройката надъ тѣхъ, че тѣ сѫ на първо мѣсто въ цѣлата кѫща? Всѣко нѣщо е ценно, когато е поставено на мѣстото си. Дали мѫжътъ или жената трѣбва да заеме първо мѣсто въ живота, това е въпросъ, който нищо нѣма да допринесе на човѣчеството. За мѫжа и за жената е важно, всѣки да разреши правилно въпроситѣ на живота. Докато не ги е разрешилъ, човѣкъ се намира въ покой, въ състояние на бездействие, въ каквото се намиратъ нѣкой индуски факири. Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си и прекарватъ въ това положение съ часове. Въ сѫщность, това не е състояние на почивка, защото презъ това време, именно, сърдцето, умътъ и волята сѫ чрезмѣрно активни. Външно тѣ могатъ да почиватъ. но не и вѫтрешно. Понѣкога духътъ и душата могатъ да почиватъ, но що се отнася до ума, сърдцето и волята на човѣка, тѣ трѣбва да бѫдатъ въ постоянно движение, напълно активни. Ако човѣкъ внесе пъленъ покой въ вѫтрешния си животъ, той ще се превърне въ мумия. Изобщо, ако презъ известенъ периодъ въ живота си, човѣкъ е външно активенъ, той трѣбва да намали малко вѫтрешната си активность. Ако пъкъ вѫтрешно е силно активенъ, той трѣбва да намали външната си активность. Не може ли да компенсира енергиитѣ си по този начинъ, той ще бѫде едновременно и външно, и вѫтрешно активенъ. Това състояние ще го измори, ще го разстрои. Една американка, жена на професоръ, отишла единъ день да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена съ опити, които и направили силно впечатление. Вечерьта, като легнала да спи, презъ ума и започнали да се преповтарятъ всички опити, които видѣла презъ деня. Това я довело до силна възбуда. Въ съня си тя чула, че нѣкаква кола се движи по улицитѣ, и това събудило отново впечатленията и, които получила презъ деня, и започнала да вика: Гръмъ, искра, свѣтлина! Мѫжътъ и чулъ тия викове и станалъ да види, какво иска жена му. Тя започнала да му вика: Стой, не мърдай отъ мѣстото си, защото гвоздеитѣ на обущата ти ще залепнатъ на земята. Той стои на едно мѣсто, чака заповѣди. — Хайде, върви сега свободно, но пази се отъ искритѣ. Той започва да се движи, но тя пакъ го спира. Стой, ще те убиятъ, гръмъ се чува. Той сѣда на столъ.—Не сѣдай тукъ! Столътъ има гвоздеи, които ще се привлѣкатъ отъ електричеството. Така тя разкарвала мѫжа си цѣлъ часъ, не му давала спокойствие. Най-после той отворилъ прозореца и казалъ на жена си: Вижъ, вънъ е тихо и спокойно. Небето е ясно, нѣма никакво електричество. Жената погледнала навънъ и се успокоила. Следователно, когато се наруши вътрешната хармония въ човѣка, той започва да се страхува и изпада въ положението на тази американка, която слушала лекция по електричество. Съвременнитѣ хора сѫ наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара отъ равновесие. Нѣкой пипне пулса на сърдцето си и вижда, че се е намалилъ. Той започва вече да се страхува. — Нѣма нищо страшно въ намаляване или усилване на пулса. Животътъ не седи въ пулса на сърдцето. Достатъчно е сърдцето единъ пѫть само да бие, за да има животъ въ човѣка. И при това положение той може да се спаси. Увеличаването и намаляването пулса на сърдцето се дължи на отливитѣ и приливитѣ, които ставатъ въ човѣка. Ако пулсътъ се намали до единъ ударъ, пакъ има възможность за спасяване на човѣка. Той може да прекара цѣли три деня съ такъвъ слабъ пулсъ. Ако мисъльта на близкитѣ на този човѣкъ е отрицателна, тѣ могатъ да го уморятъ. Държатъ ли положителна мисъль, пулсътъ му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пѫти, докато стигне до 72 удара. Когато близкитѣ на болния се молятъ за него, подържатъ положителна мисъль, тѣ ще го спасятъ. Тъй щото, не се страхувайте за сърдцето си. И при единица пулсъ, пакъ има надежда за спасяване. Всичко въ природата пулсира, не само сърдцето. Този общъ пулсъ може да се увеличи, може и да се намали. Разумниятъ човѣкъ разбира законитѣ за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумниятъ, обаче, не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човѣка се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. — Не, има възможность този пулсъ да се увеличи, да стигне до 72. Когато учениятъ изгуби паметьта си, той се отчайва, пулсътъ му е дошълъ до единица. Щомъ държи положителни мисли въ себе си, той ще възстанови паметьта си, и ученостьта му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животътъ. Само Богъ е извънъ тѣзи закони. Всичко, което става съ човѣка, е за негово добро. Той трѣбва да го използува за самовъзпитанието си. Тъй щото, работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голѣмата сестра, или по- голѣмиятъ братъ трѣбва да носи на гърба си своитѣ малки братчета и сестричета. Малкитѣ пъкъ трѣбва да имъ се подчиняватъ и да ги слушатъ. Голѣмата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си къмъ него, както трѣбва, и то нѣма да я слуша. Каквито сѫ отношенията между голѣмата сестра и малкото братче, такива трѣбва да бѫдатъ и между силния и слабия. Силниятъ ще заповѣдва и помага на слабия, а слабиятъ ще слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Желая ви сега, всички да се облѣчете въ нови дрехи, отъ главата до петитѣ: нова шапка, новъ костюмъ, ново палто, нови обуща. Облѣчете се въ новото, външно и вѫтрешно. Облѣчете се въ новото физически, сърдечно и умствено. Тази е новата философия на живота, къмъ която всѣки се стреми. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното ща- стие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 7 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАКѪДЕ? Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Когато нѣкоя канара се търкаля по из- вестенъ наклонъ, прави ли изборъ, отде да мине? Канарата не прави никакъвъ изборь въ своя пѫть. Ако нѣкой човѣкъ се изпрѣчи срещу канарата, може ли да спре движението и, или да я отбие на една или на друга страна? — Не може. Канарата върви по своя пѫть, безъ да се интересува, кой е за- станалъ на пѫтя и. Нѣкой вѣрващи мислятъ, че като се помолятъ на Бога, земята даже ще спре движението си заради тѣхъ. Тѣ се лъжатъ. Тѣ си даватъ голѣма тежести, като мислятъ, че земята може да спре движението си заради тѣхъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще видите, че не можете да помѣстите земята на единъ милиметъръ отъ нейния пѫть. Защо трѣбва да правите такива голѣми опити? Като заболѣете, направете опитъ, да видите, доколко Богъ слуша молитвитѣ ви. Помолете се на Бога, да видите, доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е въ състояние да премахне всѣкакви болки на човѣка. Да мисли човѣкъ, че може да спре движението на земята, или изгрѣването на слънцето, това показва, до каква степень той е гордъ и щеславенъ. — Не, никой човѣкъ не е въ състояние да измѣни законитѣ, които Богъ е поставилъ. Като е дошълъ на земята, задачата на човѣка не седи въ това, да измѣня законитѣ на Битието, но да се учи. Той има право да запитва, защо слънцето изгрѣва и залѣзва, защо земята се движи около себе си и около слънцето, защо човѣкъ трѣбва да еволюира, да минава презъ хиляди форми и т. н. Като си задава тия въпроси, сѫщевременно той наблюдава процеситѣ въ природата и ги изучава. Човѣкъ не трѣбва да бѫде повърхностенъ. Той трѣбва да си дава отчетъ за всичко, което става около него. Щомъ си зададе нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да си отговори. Като отговаря на зададенитѣ въпроси, той трѣбва добре да ги изучава, да не оставя никакви междини. Не е достатъчно човѣкъ да си каже, че е добъръ или лошъ. Той трѣбва да знае причинитѣ, защо нѣкога е лошъ, а нѣкога добъръ. Като знае причинитѣ на своитѣ прояви, той може да се справя съ себе си. Човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какъ реагиратъ върху него външнитѣ условия, и доколко издържа на тѣхъ. Нѣкой казва, че е самостоятеленъ, че нищо не може да му влияе. Това се отнася за нормалнитѣ условия на живота. Обаче, ако външната температура се увеличи или намали много, той веднага се подава на нейното влияние. При голѣмата горещина той пъшка, мѫчи се, не може да издържа. При голѣмия студъ започва да трепери, да се свива. И при двата случая той не може да работи, подава се на влиянието на температурата и казва: Не зная, какво става съ мене, не мога да си намѣря мѣсто. Следователно, самостоятеленъ човѣкъ е онзи, който, при всички изпитания, при всички случаи въ живота си, запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезвѣрява, нито се обезсърдчава. Да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, това значи, да е придобилъ самообладание. Запримѣръ, върви единъ човѣкъ по пѫтя доволенъ, спокоенъ, защото знае, че има сто златни английски лири въ джоба си. Съ този се разговаря, съ онзи се разговаря, но разчита на паритѣ въ себе си. Обаче, единъ апашъ успѣва да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бѫде положението на този човѣкъ? Сега, именно, ще се познае, доколко той може да се владѣе. Ако разположението му се измѣни, и започне да се смущава, той не е ималъ никакво самообладание. Обаче, ако запази присѫтствието на духа си и каже, че нищо особено не е станало, освенъ смѣна на числата, вмѣсто сто лири е останала само една, това е човѣкъ, който има самообладание. Стремете се да гледате на паритѣ като на математически числа, а не като на условия, безъ които не можете да живѣете. Вмѣсто да се ужасявате, че сте изгубили 99 лири, кажете си, че числото сто се е превърнало въ единица. И следъ това продължете пѫтя си, безъ никакво смущение. Едно се иска отъ човѣка: всичко, което става въ неговото съзнание, въ неговия умъ или въ неговото сърдце да се предава точно. Точностьта на нѣщата, точностьта на речьта води човѣка къмъ правиленъ животъ. Той трѣбва да каже, че числото сто се е смѣнинило съ числото едно, а да не казва, че е изгубилъ 99 лири. — Защо? — Защото нищо въ природата не се губи. Нѣкой казва, че вижда трима души, които идатъ срещу него. Какви сѫ тия трима души? — Мѫжъ, жена и дете. Могатъ ли тия разнородни величини да се събератъ? — Не могатъ. Разнородни величини не могатъ да се събиратъ. При това, тия Трима, души сѫ на кола, не вървятъ пешъ. Тъй щото, когато говори, човѣкъ трѣбва да предава мисъльта си точно, безъ никакво двусмислие. Всѣка дума, всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да се изказва съ думи, които точно отговарятъ на съдържанието имъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да изразяватъ точно това, което съдържатъ. Само при това положение, тѣ могатъ да произведатъ нужния ефектъ. Сега, като се вглеждате въ живота на материалиститѣ, ще видите, че тѣ се стремятъ къмъ нови нѣща, за да опрѣсняватъ живота си, но въпрѣки това не успѣватъ. — Защо? — Защото не мислятъ правилно. Тѣ се стремятъ къмъ разнообразие, а самитѣ имъ мисли и чувства сѫ еднообразни. Като не могатъ да придобиятъ вѫтрешно разнообразие, тѣ се стремятъ къмъ външно разнообразие. Обаче, външното разнообразие убива човѣка. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена, именно, къмъ това, да внесе вѫтрешно разнообразие въ човѣка. Това се постига чрезъ изправяне на него- витѣ мисли, чувства и желания. Мислитѣ, чувствата и желанията на съвременния човѣкъ сѫ подобни на бури и виелици, които изкореняватъ красивото въ човѣка. Както буритѣ и ураганитѣ въ природата изкореняватъ вѣковни дървета, така и мислитѣ и желанията на съвременния материалистъ изкореняватъ отъ него това, което първоначално е било вложено въ душата му. Тѣ задушаватъ красивото, благородното въ човѣка, както плевелитѣ задушаватъ цвѣтята, не имъ позволяватъ свободно да растатъ. Днесъ всички живи сѫщества — хора, животни и растения страдатъ. Хората се за- питватъ, какво представятъ страданията и защо трѣбва да страдатъ. Страданията представятъ езика на човѣчеството. Страданията сѫ първиятъ, класическиятъ езикъ, на който хората сѫ говорили въ миналото говорятъ и днесъ. Радоститѣ пъкъ представятъ езика, на който ангелитѣ говорятъ. Като страда, човѣкъ се учи. Той поумнява чрезъ страданията. Ученитѣ, великитѣ хора страдатъ, както и обикновенитѣ, но тѣ изучаватъ смисъла на страданията. Тѣ изучаватъ страданията като езикъ и дохождатъ до положение да разбиратъ, какво носятъ страданията за човѣка. Следъ всѣко страдание тѣ знаятъ положително, какво предстои да дойде. Както въ езицитѣ има правила, които трѣбва да се спазватъ, така и при страданията има правила, които неизбѣжно трѣбва да се спазватъ. Не се ли спазватъ. идатъ лоши последствия. Запримѣръ, въ български езикъ, правилно е да се каже „азъ ходя“, а не „ходя азъ“. Всѣко страдание е последствие на нѣщо. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да върви отъ последствията на нѣщата къмъ тѣхната причина. Щомъ намѣри причината на страданията, той ще може да ги избѣгне. Който не разбира този законъ, той казва; Да си поживѣя сега, както разбирамъ, че за последствията не мисля. — Не е така. Ще дойде день, когато страданията му ще се увеличатъ толкова много, че той ще започне да мисли за причината на тия страдания. Докато не разбиратъ законитѣ на живота, хората казватъ, че не се страхуватъ отъ огъня въ задгробния свѣтъ. Тѣ казватъ, че не е страшенъ този огънь, съ който ги плашатъ. Материалистътъ казва, че щомъ умре, съ него всичко се свършва. Следователно, идеята, че душата на човѣка се подлага на вѣченъ огънь, е неоснователна и нѣма защо да се страхува отъ този огънь. За да разбере човѣкъ положението, въ което може да изпадне въ другия свѣтъ, азъ изнасямъ следния примѣръ. Представете би, че нѣкой човѣкъ изгуби съзнание и временно се пренесе въ другия свѣтъ. Като не могатъ да го свѣстятъ, погребватъ го. Въ това време той чувствува всичко, което става съ него, но не може да се обади, не може да каже, че е живъ. Заровенъ въ земята, той преживява всичкия ужасъ на положението, въ което се намира, но е принуденъ да търпи. Като изнасямъ този фактъ предъ хората, тѣ веднага разбиратъ положението на този човѣкъ и намиратъ, че е много страшно. Като имъ се говори за вѣчния огънь, на който се подлагатъ грѣшнитѣ хора, тѣ не го разбиратъ. Обаче, като имъ се представи положението на Човѣкъ, живъ заровенъ, тѣ го разбиратъ и се ужасяватъ. Тѣ не подозиратъ, че тъкмо такова е положението на всѣки умрѣлъ човѣкъ, който отива неподготвенъ на онзи свѣтъ. Той запазва съзнанието си, а всички негови низки желания и страсти се подлагатъ на огънь. Понеже съзнанието му не изчезва, той следи всички перипетии, презъ които минава, и преживява голѣми страдания. Какъвъ по-голѣмъ огънь отъ този можете да си представите? Следователно, за да разбере пѫтя на развитието си, както на земята, така и въ невидимия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се занимава съ новата философия на живота, да си изяснява всички въпроси. За да дойде до новата философия, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху самовъзпитанието си. Само чрезъ новото са- мовъзпитание той ще може правилно да се развива — да развива своитѣ дарби и способности. Да се развива човѣкъ правилно, това значи, съ малко енергия да постигне голѣми резултати. Природата не позволява да се изразходватъ силитѣ и напразно. Хората се спиратъ повече върху външната страна на нѣщата, вследствие на което вадятъ криви заключения. Като разглеждатъ написаното отъ нѣкой човѣкъ и намѣрятъ нѣколко правописни грѣшки, тѣ веднага се произнасятъ, че този човѣкъ не е културенъ, не е ученъ. Не бързайте да се произнасяте за нѣщата отъ тѣхния външенъ видъ. Вижте първо, има ли нѣкаква идея въ написаното. Ако има нѣкаква идея, турете нея на първо мѣсто, а после правописа. Добре е и правописътъ да бѫде спазенъ, но той е на второ мѣсто. И природата има свой правописъ, свои препинателни знакове, които трѣбва да се спазватъ. Тамъ, дето природата е турила точка, ти трѣбва да спрешъ и да си отдъх- нешъ. Тамъ, дето е турила удивителенъ и въпросителенъ знакъ, ти трѣбва да се спрешъ, да се запиташъ върху това, на което тя обръща вниманието ти и да си отговоришъ. Добре е човѣкъ да има възвишени идеи, но добре е да познава правописа, добре е и да пише красиво. Всѣка буква трѣбва така да бѫде написана, че да изразява точно това, което е вложено въ нея като символъ. Да пише човѣкъ правилно и красиво, това значи, да работи върху самовъзпитанието си, върху създаване на характеръ. Въ български езикъ буквата „Д“ се пише по два начина — горно „д“ и долно „д“. Кое отъ двете е по-практично? Ще кажете, че това зависи отъ навика на човѣка. Навикътъ е създаденъ отъ човѣка. Той не е законъ. За да улеснятъ работитѣ си, хората си създаватъ известни навици, отъ които после трѣбва да се отвикватъ. Когато искатъ да се оправдаятъ за нѣкои свои слабости, хората казватъ: Така съмъ навикналъ, или така съмъ роденъ. Какво означаватъ думитѣ „така съмъ роденъ“? Да бѫдешъ така роденъ, това подразбира добритѣ или лошитѣ условия, при които си роденъ. Нѣкой е роденъ при добри условия, отъ здрави и богати родители. Той има възможность да учи, да се развива добре. Другъ нѣкой е роденъ при лоши условия, родителитѣ му били прости хора. Благодарение на тѣзи условия, той не е могълъ да учи, да развива своитѣ дарби. Като сравнява своето положение съ това на първия, роденъ при добри условия, той обвинява Бога—търси вината въ външнитѣ условия. Този човѣкъ не разсъждава право. Човѣкъ може да се развива извънъ университета. Има хора, които свършватъ университетъ, но нищо не сѫ постигнали. Има и такива, които безъ университетъ сѫ постигнали много работи. Следователно, не е достатъчно да се каже, че нѣкой човѣкъ е роденъ при добри условия, а другъ — при лоши условия. Тази мисъль трѣбва да се обясни добре. Който е роденъ при добри условия, той минава съ по-малко страдания, съ по-малко работа. Родениятъ при лоши условия е осѫденъ на по-голѣми страдания, на по-голѣмъ трудъ и повече работа върху себе си. Страда ли човѣкъ повече, трѣбва да работи повече. Той трѣбва да мисли повече, да търси начинъ за преодоляване на условията. Въ свѣта има хора, на които, каквото и да се говори, тѣ мислятъ, че много знаятъ. Щомъ знаятъ много, нека кажатъ, каква е съществената разлика между единъ житель на небето—ангелъ — и единъ жителъ на ада — дяволъ. Тѣ ще кажатъ, че ангелътъ е свѣтълъ, а дяволътъ — тъменъ. Това не е истинско опредѣление. Преди всичко, тѣ не сѫ виждали нито ангелъ нито дяволъ. Съществената разлика между дявола и ангела е тази, че дяволътъ винаги напада, а ангелътъ се брани, защищава се. Дяволътъ живѣе за себе си, ангелътъ — за другитѣ. По своя инициатива ангелътъ никога не напада. Следователно, който напада, той е на кривата страна; който сс защищава, той е на правата страна. Казано е въ Писанието: „Защищавайте се, но не нападайте“. Ако нѣкой те нападне, ти трѣбва да се защищавашъ, безъ да му отмъщавашъ. Ще бѫдешъ сръченъ, ще вземешъ оръжието му, ще го счупишъ и ще го хвърлишъ настрана. Или ще го съборишъ на земята, ще го натиснешъ по главата и по краката, безъ да го убивашъ. Или ще го вър- жешъ. Който напада, той винаги има за цель да убива. Който се защищава, той мисли, търси начинъ да обезоръжи нападателя, безъ да го убива. Престъпленията и погрѣшкитѣ се криятъ въ нападението. Човѣкъ напада кокошкитѣ, коли ги, и по този начинъ върши престъпления. Въ яденето всѣкога има нападение. Казвате, че който напада, той е силенъ човѣкъ. — Не е така. Който се защищава и се справя съ нападателя, безъ да го убие, той е силенъ човѣкъ. Той е тихъ и спокоенъ и само се брани. Двама души тръгватъ отъ единъ центъръ. Кой отъ тѣхъ е на правата страна: който върви направо, или който криволичи? Човѣкъ може да криволичи въ пѫтя си, и пакъ да върви по права линия. Той може да върви все направо и пакъ да е на кривата страна. Криволиченето е неизбѣжно въ живота. Колкото и да иска човѣкъ да върви все въ правъ пѫть, това е невъзможно. Той все ще изкриви нѣкъде пѫтя си. Това изкривяване не е връщане назадъ. То е съзнателно, стратегическо избиране на този пѫть, съ цель да се изразходва по-малко енергия. Въ даденъ моментъ мисъльта на човѣка върви по права посока, а въ следния моментъ тя взима друга посока, т. е. прави известно отклоняване. — Защо? — Срещнала е нѣкакво съпротивление на пѫтя си. Нѣкой човѣкъ говори плавно, отмѣрено, красиво. Изведнъжъ речьта му се отклонява, взима крива посока. —Защо?—Това става по две причини: или въ него е станала нѣкаква промѣна, или се е явило нѣкакво външно влияние. Изобщо, правитѣ и кривитѣ посоки въ живота на човѣка се преплитатъ. Въ това кръстосване, именно, той расте и се развива. Защо дохождате сутринь въ класъ? Защо ставате сутринь рано? Защо ядете? Който обича истината, той е готовъ всѣкога да си даде правиленъ отчетъ за всѣко нѣщо, което прави. Ще кажете, че ядете по навикъ. — Не, яденето не е навикъ. То е свещенъ актъ. Ставането отъ сънь подразбира възкресение. Заспиването означава смърть. Когато спи, човѣкъ отива на онзи свѣтъ. И като го питатъ, какво е видѣлъ тамъ, той казва, че е сънувалъ нѣщо, но не помни, какъвъ е билъ сѫнятъ му. Когато хората се връщатъ отъ онзи свѣтъ, съзнанието имъ за този свѣтъ се прекъсва, и тѣ нищо не помнятъ. Това прекъсване на съзнанието се дължи на факта, че свѣтлината имъ не е достатъчна. Колкото по-голѣма е свѣтлината на човѣшкото съзнание, толкова и паметьта на човѣка е по-силна. Колкото по-силна е паметьта на човѣка, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна паметь, той трѣбва да се стреми къмъ увеличаване свѣтлината на съзнанието си. Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ високи идеи, съ голѣми работи, а на дребнитѣ не се спиратъ. Щомъ се отнася до редъ, порядъкъ, чистота, тѣ считатъ тия нѣща за маловажни. Обаче, природата изисква отъ човѣка, именно, тия нѣща: чистота, редъ и порядъкъ. Тя иска всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото си. Тя иска всѣка дума да се поставя на своето мѣсто и да изразява точно това, което съдържа въ себе си. Когато момъкътъ каже на момата, че много я обича, това означава, че той има намѣрение да я изяде. Коя домакиня не обича кокошкитѣ си? Тя ги обича много, защото има предъ видъ да ги заколи и изяде. Като заколи кокошката си, тя ще я изчисти, ще я опече съ цель да я сложи на трапезата предъ гоститѣ си, да се похвали съ това, което е отгледала. Това не е обичь. Да те обичатъ по човѣшки, това значи, да те изядатъ. За предпочитане е по-малко да те обичатъ, за да не те изядатъ. Въ обичьта си човѣкъ започва добре, свършва зле. Само вѣчнитѣ нѣща могатъ да се обичатъ, а не временнитѣ. Като обичате вѣчнитѣ нѣща, вие се сливате съ тѣхъ, ставате едно цѣло. Когато две сѫщества на небето се обичатъ, тѣ се вливатъ едно въ друго и ставатъ едно цѣло. Тѣхнитѣ мисли, чувства и желания се сливатъ въ едно, вследствие на което силата имъ се увеличава. И на земята обичьта требва да бѫде такава. Ако две сѫщества могатъ по мисли, чувства, и желания да се слѣятъ въ едно, тѣ истински се обичатъ. Ще кажете, че тази обичь е достояние само на ангелитѣ. — Че и ангелитѣ нѣкога сѫ били като васъ. Нима сегашнитѣ изследователи, сегашнитѣ велики хора нѣкога не сѫ били малки, немощни деца? Човѣкъ трѣбва да разсѫждава правилно, да си дава отчетъ за всичко, което става вѫтре и вънъ отъ него. Той трѣбва да знае, че всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Ако не помните, кога сте излѣзли, това е другъ въпросъ. Важно е, че всички хора като души сѫ живѣли въ Бога и сѫ излѣзли отъ Него. Съ излизането си отъ Бога, тѣ сѫ прекѫснали връзката си съ Него, вследствие на което сѫ изгубили свободата си. — На какво се дължи изгубването на човѣшката свобода? — Човѣкъ е изгубилъ свободата си, понеже сѫ го вързали нѣкѫде: било съ желанията му, било съ слабоститѣ му било съ неговитѣ навици. —Какво трѣбва да прави той, за да не го вързватъ?—Ако иска да бѫде свободенъ, никой да не го вързва, човѣкъ не трѣбва да се спира на мѣсто, отдето минаватъ крадци и разбойници. Спре ли се на такова мѣсто, непременно апаши и разбойници ще минатъ покрай него, ще го обератъ и ще го върѫатъ. Щомъ го върѫатъ, това показва, че той не е уменъ човѣкъ. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ временни желания, отъ всички лоши навици. Запримѣръ, върви нѣкой по улицата и налѣво, и надѣсно плюе. — Не, той нѣма право да плюе по улицитѣ. Щомъ го уловятъ, че е нарушилъ това хигиенично правило, веднага ще го глобятъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да има правилна обхода, да спазва поне елемен- тарнитѣ хигиенически правила. Днесъ всички хора говорятъ за хигиена, за запазване на здравето, но малко правятъ въ това отношение. Когато е неразположенъ, човѣкъ трѣбва да прави редъ упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. Въ такива случаи той трѣбва да издърпва пръститѣ си. Ще държите рѫцетѣ си свободно и съ дѣсната рѫка ще дърпате пръститѣ на лѣвата. После, съ лѣ- вата рѫка ще дърпате пръститѣ на дѣсната. Като направите това упражнение два — три пѫти, ще почувствувате известно облекчение. Изтеглювайте не само пръститѣ, но всички стави по тѣлото си, да става прииждане на кръвь. По този начинъ могатъ да се лѣкуватъ всички болести — Нѣмаме време за тия упражнения. — Чудни сѫ хората, когато нѣматъ време за малки работи. Ако природата ги тури на легло и ги застави по цѣли месеци да служатъ на известна болесть, тогава ще намѣрятъ време. А така, доброволно да употрѣбяватъ всѣки день по 10 — 15 минути за упражнения и размишления, нѣматъ време. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, употрѣбявайте по 5—10—15 минути за размишление върху нѣкакъвъ философски или религиозенъ въпросъ. Каквото неразположение и да имате, ще го смѣните въ добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете въ сърдцето си миръ и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си. Сега, като ученици, вие трѣбва да отдѣляте всѣки день поне по половинъ часъ за размишление и молитва. Ще кажете, че нѣмате време за това. Единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Муди, всѣки день се е молѣлъ по два часа. Силата на неговата речь и проповѣдь се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правилъ всѣки день. Ще кажете, че трѣбва да учите различни науки, за което ви е нужно време. — По-велика наука отъ науката на живота, т. е. отъ Божествената наука, не сѫществува. Тази наука развива човѣшкото естество изцѣло, когато всички останали науки развиватъ нѣкои специални центрове. И тѣ сѫ полезни, но като спомагателни срѣдства къмъ Божествената наука. Който се занимава съ тази наука, той се вглъбява въ себе си, въ нѣщата и не обръща внимание на външния свѣтъ. Всѣкаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човѣкъ, който билъ осѫденъ на смърть, но по царска милость и по царско решение той ще може да се освободи отъ смъртното наказание ако се наеме цѣлъ день да разнася пълно гърне съ млѣко на главата си, безъ да разлѣе капка отъ него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване въ себе си се иска отъ човѣка, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще опредѣли, ще живѣе ли този човѣкъ или ще умре. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, вглъбенъ въ себе си. Всѣки моментъ могатъ да го извикатъ на ауденция въ невидимия свѣтъ. Тази ауденция може да трае дълго или кратко време — това не е важно. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за ауденция, а колко време ще трае тя, не зависи отъ него, - Какво нѣщо е Господъ? — Като ви повикатъ при Него, ще Го видите. Който веднъжъ само е оти- шълъ на такава ауденция, той никога нѣма да я забрави. Тази ауденция коренно преобразява човѣка. За да бѫдете готови за ауденция, вие трѣбва всѣка сутринь да размишлявате. Безъ размишление за великитѣ и красиви нѣща, вие не можете да се повдигнете нито на единъ милиметъръ. — Защо? — Вие сте мочурлива, или пѣсъчлива почва, върху която нищо не расте. За да расте посѣтото върху нея, тя трѣбва да се наторява съ години, за да се измѣни нейния съставъ. Това е възможно само при разуменъ животъ. Когато човѣкъ каже за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе, той разсѫждава криво, той вади криви заключения. Докато има криви разбирания за живота, човѣкъ, наистина, не може да се повдигне. Обаче, измѣни ли разбиранията си, той може да се повдигне, отъ него човѣкъ може да стане. Питамъ: Какво ще придобие единъ обик- новенъ религиозенъ човѣкъ, който по цѣли часове чете, моли се, пали свѣщи? Гледате го, току отваря Библията и я затваря, но все бърза, по-скоро да свърши тази работа. — Не, бързото четене нищо не допринася. Човѣкъ може да прочете само една страница, но бавно, съ размишление. На всѣка мисъль той трѣбва да се спира и да размишлява. Човѣкъ трѣбва бавно да чете, бързо да мисли. Въ умствения свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде бързъ, подвиженъ, съ свѣткавична мисъль. Дойде ли до физическия свѣтъ, тамъ се изисква бавность, понеже този свѣтъ не е напълно организиранъ, и човѣкъ може да влѣзе въ стълкновение съ него. Може ли една кола да се движи свободно, дето иска, въ единъ населенъ градъ? — Не може. Ко- ларьтъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да обикаля да се движи бавно, защото конетѣ могатъ да стъпчатъ нѣкого. Ако коларьтъ кара безразборно, веднага стражарьтъ ще се изпрѣчи предъ него, ще го спре и ще го застави да плати глоба. — Човѣкъ трѣбва да бѫде бавенъ на думи, бързъ въ мисъльта си. Бѫди бързъ въ мисъльта си, бавенъ въ говора си. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска будно съзнание. Щомъ влѣзете въ класъ, вие трѣбва да знаете, какво ще ви се говори. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ е възможно това за ученицитѣ на обикновенитѣ училища? Когато отива на училище, ученикътъ предварително знае, какво ще говори учительтъ му. Той има програма, по която се води, и знае, запримѣръ, че днесъ първия часъ има български езикъ, втория — математика, третия — естествена история, четвъртия — пѣние. Той знае програмата си за всѣки день и по нея се води. Вие знаете ли вашата програма? Не знаете, а трѣбва да я знаете. Ако днесъ имате рисуване, утре ще имате пѣние, после — астрология, хиромантия и т. н. Ученикътъ трѣбва да знае програмата на училището и на класа, който посещава. За следния пѫть, опитайте се да нарисувате единъ гълѫбъ. Като рисувате, ще видите, колко мѫчно се подаватъ нѣщата. Лесно се говори, лесно се критикува, но мѫчно се правятъ нѣщата. Лесно е да кажешъ, че една картина не ти харесва, но опитай се да я нарисувашъ, тогава ще видишъ, колко мѫчно се рисува. Когато художникътъ рисува една картина отъ природата, той срѣща голѣми трудности, защото природата всѣки моментъ се мѣни. Щомъ природата се мѣни, заедно съ нея и ние се мѣнимъ, а това е добре. Не е добре да остава човѣкъ дълго време съ едни и сѫщи мисли, чувства и желания. Старото трѣбва да се замѣства съ ново. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да учи, да развива своитѣ дарби и способности. Така той ще познае себе си, ще познае и своитѣ ближни. Като се запознава съ себе си и съ хората, човѣкъ вижда, кой кѫде е силенъ. Нѣкой е силенъ въ математиката, другъ — въ музиката, трети — въ речьта, четвърти — има силна паметь. Казватъ за нѣкого, че много говори. — Богатъ е човѣкътъ. Да говори човѣкъ много, но на мѣсто, това е благословение. Ако е философъ, той ще има избрани мисли; ако е богатъ по сърдце, той ще изразява чувствата си красиво; ако е поетъ. стихътъ му ще бѫде цвѣтистъ. Вѫтрешното и външното богатство опредѣлятъ мѣстото на човѣка. Колкото по-богатъ е човѣкъ външно и вѫтрешно, толкова повече се стреми къмъ последното мѣсто. Рече ли да седне на първо мѣсто, той се излага на голѣма опасность. Физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения, затова нѣщата въ него сѫ точно обратни на Божествения. Който е заемалъ първо мѣсто на физическия свѣтъ, той ще бѫде на последно мѣсто въ Божествения. И обратно, ако на физическия свѣтъ е билъ на последно мѣсто, въ Божествения ще бѫде на първо мѣсто. Кѫдето и да е, на земята или на небето, първото мѣсто е свързано съ голѣми отговорности и задължения. И тъй, изучавайте себе си, изучавайте и хората около васъ. Човѣкъ трѣбва да познава чъртитѣ на своето лице и да следи промѣнитѣ, които ставатъ съ него. Така той ще види, какъ природата рисува върху него. Като изучавате човѣшкото лице, ще видите, че има главно три форми лица: валчести, овални (продълговати) и крушообразни. Колкото по-широка е брадата, долната часть на човѣшкото лице, толкова по-силно е застѫпенъ физическиятъ свѣтъ въ него. Когато брадата е по-тѣсна, умствениятъ свѣтъ е по-добре застѫпенъ въ човѣка. Формата на животнитѣ, на растенията сѫ букви, символи, по които може да се чете, какво е вложила природата въ тѣхъ. Като изучава проявитѣ на своето сърдце, както и тия на своя умъ, човѣкъ може да разбере, какви сѫщества сѫ взели участие въ създаване на неговото сърдце, на неговия мозъкъ и от тамъ, да работи усилено върху себе си, да измѣни условията си, срѣдата въ която е поставенъ, и да се свърже съ разумни, съ възвишени сѫщества. Това може да се постигне, само когато човѣкъ се свърже съ Бога. Когато човѣкъ се свърже съ Първата Причина на нѣщата, работитѣ му се нареждатъ добре, не изведнъжъ, но постепенно. Той измѣня условията и срѣдата на своя животъ, свързва се съ добри, съ възвишени възпитатели, които му по- магатъ при всички мѫчнотии и страдания. Тѣ му посочватъ правия пѫть на живота, отъ който може да излѣзе на свобода. Ако иска да разреши правилно задачитѣ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ желанието да изпълнява волята Божия. Представете си, че на нѣкого отъ васъ се даде задачата да отидете въ дома на една болна вдовица, съ малко детенце, да и помогнете. Какво ще напраните ? Всѣки ще каже, че е чиновникъ, или професоръ, или студентъ и не може да изпълни тази задача. Тази задача е дадена отъ Бога, тя представя Неговата воля. Какво ще направите? Споредъ мене, щомъ става въпросъ до волята Божия на каквато работа и да сте, вие ще поискате отпускъ за три—четири часа, по нѣкаква важна работа. Щомъ ви се даде отпускъ, ще отидете при болната жена, ще донесете вода, ще накладете огънь, ще приготвите топла храна, ще окѫпете детето, ще изчистите кѫщата и и следъ това ще се върнете на работа, доволенъ, пъленъ съ сили за нова работа. — Какво ще стане съ насъ, ако всѣки день ни се даватъ такива задачи? - Бѫдете увѣрени, че такава задача може да се даде само единъ пѫть въ живота ви. Така ще провѣрите, че свѣтътъ се рѫководи отъ разумни сили. Който изпълнява волята Божия, той никога нѣма да се натъква на неприятности. Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досѣтливи, да можете правилно да възприемате волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нѣмате ли тѣзи условия въ себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствувате, но да не постъпвате правилно. Значи, въ пътя на вашето движение е поставено нѣкакво препятствие, което пречупва вашата мисъль, и вмѣсто да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте пѣтле. Докато става това, човѣкъ ще знае, че не е господарь още на своитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на мислитѣ и на чувствата си. Това значи, да живѣе човѣкъ по новъ начинъ, да е измѣнилъ вече срѣдата и условията на своя животъ. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божият а Мѫдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 31 октомврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ,

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЪЗКИ НА СЪРДЦЕТО И НА УМА Размишление. Всички хора се стремятъ къмъ свобода. Всѣки иска да бжде свободенъ, но не знае, какъ да придобие свободата си. Само онзи човѣкъ може да бжде свободенъ, който знае, какъ да възприема истината. Който не може да възприема истината, той е робъ на условията. Този човѣкъ е осѫденъ на вѣчни безпокойствия, на страхъ и на тревоги. За да придобие свободата си, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото начало въ себе си. Остане ли само съ човѣшкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човѣшкото се отличава съ твърдость, съ коравина. Човѣшкото е лишено отъ пластичность отъ пъргавина. Божественото придава на човѣка качества, подобни на водата — подвижность и пъргавина. То е носитель на живота. Следователно, когато човѣкъ пресѣче пѫтя на Божественото въ себе си, т. е. когато връзката между Бога и душата му се прекѫсне, той се лишава отъ живота. Тъй щото, погрѣшкитѣ, които хората правятъ, се дължатъ на прекѫсване на връзката между Първата Причина и тѣхнитѣ души. Щомъ тази връзка се прекѫсне, страданията неиз- бѣжно следватъ човѣка. Нѣкои философи обясняватъ страданията на хората съ съществуването на нѣкаква козмическа, мирова скръбь, на която тѣ се натъкватъ и започватъ да страдатъ. Наистина, има нѣкаква козмическа скръбь, но тя не е вънъ отъ човѣка. Тя е въ самия човѣкъ. Тя представя съвокупность на неговитѣ страдания, както и на тия на неговитѣ ближни. Само хората страдатъ, но не и Богъ. Въ Бога има само съжаление, милость къмъ страдащитѣ. Сега, като говоря за връзката между Първата Причина на нѣщата и човѣшката душа, имамъ предъ видъ само ония хора, на които съзнанието е пробудено. Само тѣ могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си. Каквито пакости и да се причиняватъ на такъвъ човѣкъ, той никога не отмъщава. Представете си, че нѣкой счупи шишето ви, въ което държите водата си. Трѣбва ли да му отмъщавате? Трѣбва ли да му се сърдите? Колкото и да му се сърдите, той не може да изправи погрѣшката си, не може да върне шишето ви. Обаче, разумниятъ животъ е въ състояние да върне на човѣка не едно шише само, но много повече. — Кога? —Това е въпросъ на време. Ако вие не можете да получите помощьта на Бога още днесъ, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Богъ всѣкога е готовъ да помага на хората, обаче, условията, при които тѣ се намиратъ въ даденъ моментъ, не имъ благоприятствуватъ да приематъ Неговата помощь. Сѫществува единъ законъ въ Битието, споредъ който не е позволено да се пилѣятъ великитѣ блага на живота. Всѣко благо трѣбва да се даде точно на време и на мѣсто. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то и се дава преизобилно. Това е истина, която всѣки моментъ можете да провѣрите. Ако човѣкъ би ималъ възможноститѣ на единъ ангелъ, да владѣе законитѣ на материята, да владѣе своитѣ мисли и чувства, да пѫтува отъ една система въ друга, той би могълъ да седи предъ Божия престолъ, да се ползува направо отъ Неговата свѣтлина и знание, отъ Неговата любовь и свобода. Днесъ хората страдатъ, преживяватъ редъ горчевини, защото не разбиратъ великата истина на живота, нито могатъ да я възприематъ. Скърбитѣ и страданията, които човѣкъ преживява, се отпечатватъ върху неговото лице. Когато физиогномистътъ погледне човѣка, по чъртитѣ на лицето му той познава, страдалъ ли е много, или не. Възвишенитѣ мисли и благородни чувства сѫщо така се отпечатватъ върху човѣшкото лице. Тѣ му придаватъ особена красота. Който може да чете по чъртитѣ на човѣшкото лице, той познава, дали даденъ човѣкъ е добъръ, благороденъ и т. н. Въ човѣшката глава пъкъ е вложенъ Божествениятъ капиталъ, за обръщението на който е нужна цѣла вѣчность. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Значи, истината е първичниятъ капиталъ, който е вложенъ въ човѣшката душа. За да се развие този капиталъ е нужна цѣла вѣчность. Само часть отъ този капиталъ е вложенъ въ обръщение. Той е въ човѣшкото лице. Всѣки капиталъ, който се туря въ обръщение, трѣбва да принася нѣкакъвъ приходъ, т. е. нѣкаква печалба. Тази печалба, именно, се изразява чрезъ човѣшкитѣ рѫце. На рѫката на човѣка е написана печалбата, която той е придобилъ отъ капитала си, вложенъ въ обръщение. Следователно, главата на човѣка представя основния, Божествения капиталъ; лицето е капиталътъ, вложенъ въ обръщение; рѫцетѣ пъкъ представятъ това, което човѣкъ е изработилъ и придобилъ. По главата, по лицето и по рѫцетѣ на човѣка може да познаете, какъ е живѣлъ въ миналото, отъ редъ поколѣния насамъ, какъ живѣе днесъ и какъ ще живѣе въ бѫдеще. Който вижда нѣщата, той може да чете по тѣхъ. Който е слѣпъ, той нищо не знае, защото не може да чете. За изясняване на мисъльта си ще приведа едно предание, което датира още отъ времето на християнската епоха. Единъ отъ окултнитѣ ученици по това време решилъ да се посвети на Бога, въ кратко време да стане светия. Споредъ разбиранията, които ималъ, той се уединилъ на една планина, дето прекаралъ цѣли 20 години въ молитва и размишление. Единъ день, като се раз- хождалъ, една мечка излѣзла срещу него, хвърлила се отгоре му и започнала да го души. Той преживѣлъ голѣмъ страхъ. Когато мечката се отдалечила отъ него, той станалъ отъ земята, но отъ страхъ ослѣпѣлъ. Съ пипане едва успѣлъ да намѣри колибата си. Влѣзълъ вътре и започналъ да размишлява върху въпроса: Кой му е създалъ това изпитание — Богъ или сатаната? Ако Богъ му го е създалъ, каква цель ималъ, какво искалъ отъ него? Ако пъкъ сатаната му е създалъ това изпитание, навѣрно той ималъ намѣрение да го унищожи, да не пръска свѣтлина въ тъмния свѣтъ. Ако, наистина, сатаната му е устроилъ това премеждие, какъ той не е могълъ отдалечъ да забележи мечката и да я избѣгне. Значи, и въ него има нѣкаква вина. Дълго време размишлявалъ върху този въпросъ, искалъ самъ да си отговори, да знае, къде е истината. Единъ день, като седѣлъ предъ колибата си, покрай него минало нѣкакво живо сѫщество, човѣкъ, който му проговорилъ съ мекъ, кротъкъ гласъ: Братко, защо не се движишъ? — Не мога да се отдалечавамъ отъ колибата си, защото съмъ слѣпъ. — Искашъ ли да прогледашъ? — Това е най-голѣмото щастие за мене. Непознатиятъ човѣкъ веднага турилъ ръцетѣ си на очитѣ му, и той прогледалъ. Какво било очудването му, когато видѣлъ предъ себе си млада, красива мома, като ангелъ. Сърдцето му трепнало, и тъкмо искалъ да и проговори, тя му казала: Сбогомъ, служи на Бога съ любовь! Като се видѣлъ самъ, отшелникътъ отново се почувствувалъ нещастенъ и си казалъ: Какво стана съ - мене? По-рано бѣхъ нещастенъ въ тъмнина, а сега съмъ нещастенъ въ свѣтлина. Кой изпрати тази мома, този ангелъ да ми отвори очитѣ? Кой допусна да се влюбя въ нея и да страдамъ? Защо не остана малко време при мене, поне да и цѣлуна рѫка и да и благодаря, задето отвори очитѣ ми? Докато си задавалъ тези въпроси, той се запиталъ: Защо искамъ да цѣлуна рѫка на този ангелъ—отъ благодарность къмъ него, или по друга нѣкаква причина? Сега, азъ оставямъ настрана противоречията, които възникнали въ душата на отшелника. Важно е, че когато е слѣпъ, човѣкъ се счита нещастенъ. Когато прогледа, пакъ се счита нещастенъ. И едното, и другото нещастие показватъ, че човѣкъ не разбира дълбокия смисълъ на живота. Но съ това преданието не се свършва. Единъ день сѫщата мома се явила при отшелника и му казала: Идвамъ при тебе да ти стана ученичка. Ти ще ме учишъ, а азъ ще ти слугувамъ. Наистина, тя изпълнявала работата си много добре: мела, чистила кѫщата му, готвила, но той страдалъ. По цѣли дни се молилъ на Господа и питалъ: Господи, защо ми изпрати това страдание? Защо ме постави на този огънь? Какъ мога да се справя съ него? Какъ може човѣкъ да разреши това противоречие? — Докато не се откаже отъ себе си, докато не възлюби Господа съ всичката си душа и сила, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, човѣкъ не може да разреши това противоречие. Щомъ възлюби Господа, той ще възлюби ближния си като себе си. Разреши ли това противоречие въ живота си, човѣкъ е придобилъ благата, къмъ които се стреми. Какво по-голѣмо благо можете да искате отъ това, всѣки день да виждате слънцето, да срѣщате хора, да си размѣняте по нѣколко сладки думи и мили погледи? Всѣки день носи въ себе си велики блага за човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да ги използува правилно. Въ човѣка сѫ вложени всички възможности и условия да прояви своята доброта. Доброто е капиталъ, вложенъ въ човѣка отначало още, и той трѣбва само да го разработва, да го пуща въ обръщение. Затова се казва, че отъ човѣка зависи да бѫде добъръ. Следователно, отъ човѣка зависи да бѫде добъръ, да възприема Божията Любовь. Богъ е Учитель, а ние сме ученици. Той всѣки день иде да ни предаде истината. Ако не възприемаме истината, ние не сме Негови ученици. Мнозина казватъ, че Богъ, като Учитель, живѣе въ хората, и тѣ не се нуждаятъ отъ външни учители. — Дали Богъ живѣе въ хората, се познава по свѣтлината, която тѣ иматъ. Когато вѫтрешниятъ Учитель предава истината на човѣка, той е въ рая. Съ него сѫ всички добри хора, всички ангели, всички светии. Тогава източницитѣ на живота сѫ отворени за него. Щомъ този Учитель не му предава истината, той се намира въ ада, въ най-голѣмитѣ противоречия. Каквато философия и да има, нищо не може да постигне. Следъ всичко това, онѣзи, които не по- знаватъ истината, залъгватъ хората, че има еволюция въ свѣта.— Човѣкъ еволюира, само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не сѫществува. Когато жената плете и взима бръмка следъ бръмка, има еволюция за нея. Щомъ не плете, никаква еволюция не сѫществува. Ако всѣки день човѣкъ не може да изплита поне по една бръмка, той не може да разчита на никаква еволюция. Бръмкитѣ ли правятъ човѣка, или човѣкътъ — бръмкитѣ? Бръмкитѣ, които жената плете, усъвършенствуватъ нейното изкуство, но тя прави бръмкитѣ, а не тѣ нея. Много бръмки може да изплете човѣкъ въ живота си. Тъй щото, като плете, като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ се ползува съ кредита на разумнитѣ сѫщества. Може ли при това положение той да фалира? Ако се ползува съ кредита на нѣкоя английска банка, човѣкъ нѣма да фалира. Обаче, ако се ползува съ кредита на нѣкоя обикновена банка, той непременно ще фалира. Често нѣкой хора се хвалятъ съ земното си богатство. — Колко голѣмо е тѣхното богатство? Споредъ мене, богатъ човѣкъ може да се нарече само онзи, който има поне 125 милиона златни лева. Други пъкъ се хвалятъ съ любовьта на добритѣ, на разумнитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. — Ако тия сѫщества, наистина, ги обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ готови да имъ дадатъ всичко, каквото иматъ. Ако нищо не имъ даватъ, тѣ не ги обичатъ. Който ви обича, той има готовность всичко да ви даде. Онзи, който получава всичко, трѣбва да се пази, никога да не злоупотрѣбява съ любовьта. Злоупотрѣби ли само единъ пѫть, той изгубва разположението на хората къмъ себе си. Човѣкъ трѣбва да знае, че отъ него зависи да се ползува отъ благата на живота. Ако той е разуменъ и живѣе съобразно законитѣ на природата, благата сами ще дойдатъ при него. Като живѣете по този начинъ, диамантитѣ сами ще дойдатъ при васъ. Като станете сутринь, на пръста си ще видите голѣмъ, красивъ диамантъ. — Възможно ли е това? — Въ разумния животъ всичко е възможно. Разумниятъ животъ е съзнателенъ, а не механически. Който ви обича, той самъ ще ви донесе диаманта. Работете за придобиване на разумностьта и не мислете за материалнитѣ блага. Материалнитѣ блага ще дойдатъ сами по себе си. Търсете добри приятели въ свѣта и не очаквайте никакви материални блага отъ тѣхъ; Стремете се да имате за приятели ангелитѣ, светиитѣ, добритѣ хора и за нищо друго не мислете. Щомъ имате добри приятели, работитѣ ви ще се наредятъ толкова добре, колкото никога не сте очаквали. Диамантътъ, който вашитѣ приятели ще турятъ на пръста ви, показва, че вие сте разуменъ човѣкъ и може да се разчита на васъ. Сега, като говоря за разумностьта, имамъ я предъ видъ като качество, което прави човѣка силенъ, външно и вѫтрешно. Разумностьта е качество на ума. Ако жената е разумна, а мѫжътъ не е разуменъ, и отъ време на време бие жена си, трѣбва ли тя да се моли на Бога да я освободи отъ рѫцетѣ на мѫжа и? — Не, тя трѣбва да го хване за краката и да го издигне нагоре, въ въздуха, да му покаже, че не може да си играе съ нея. Неразумниятъ мѫжъ представя човѣшкия умъ. Разумната жена представя Божественото сърдце. Въ този случай, човѣшкиятъ умъ трѣбва да слуша Божественото сърдце, да му се подчинява. Когато казваме, че мѫжътъ трѣбва да слуша жена си, подразбираме Божественото сърдце. И когато казваме, че жената трѣбва да слуша мѫжа си, подразбираме Божествения умъ. Човѣкъ трѣбва да слуша Божественото и на него да се подчинява, а не на човѣшкото. Низшето трѣбва да се подчинява на висшето. Ученикътъ трѣбва да се подчинява на учителя си, а не учительтъ на ученика. Нѣкой окултни ученици искатъ да подчинятъ учителя си, той да ги слуша, а тѣ да му заповѣдватъ. Това е невъзможно. Невъзможно е Божественото да се подчини на човѣшкото. Божественото туря мотиката на рамото на човѣшкото и го впрѣга на работа. Така и Богъ постѫпва съ всички хора. Той ги учи, впрѣга ги на работа. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, между напреднали сѫщества, вие ще ги слушате и ще имъ се подчинявате. Сѫщиятъ законъ се прилага и на земята. Ако отидете въ една чужда държава, между по-напреднали и по-културни хора отъ васъ, вие ще ги слушате. Ако вие сте великъ музикантъ, ученъ или философъ, тѣ ще ви слушатъ. Обаче, ако единъ обикновенъ овчарь влѣзе въ общество на културни хора, никой нѣма да му обърне внимание. На разумния човѣкъ всѣки обръща внимание, но на глупавия — никой. За да обърне внимание на хората, човекъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си. Казано е въ Писанието: „Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка“. Истината е Божественото начало въ човѣка. Следователно, Богъ е възлюбилъ истината въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия духъ и въ човѣшката душа. Истината прави човѣка мощенъ и великъ. Поставете истината за основа на вашия животъ, за да бѫдете мощни и велики." И тогава, каквато работа и да започнете, ще я свършите съ успѣхъ. Пѫтьтъ на истината е пѫть, по който трѣбва да вървите. Вървете напредъ и не се колебайте. Дълъгъ е този пѫть, но красивъ. Като вървите въ пѫтя, вие можете да се молите, да учите, да пѣете, да свирите, да рисувате, да скачате, но всичко да бѫде за ваше добро и за добро на ближнитѣ ви. Всичко можете да ядете, но безъ да засѣгате месото на животнитѣ. Всѣкакви дрехи и обуща можете да носите, безъ да засѣгате кожата на животнитѣ. Този е пѫтятъ, по който трѣбва да вървите. Това се иска отъ васъ. Като влѣзете въ този пѫть, вие ще разберете стиха отъ Писанието, който казва: „Небето и земята ще преминатъ, но нито една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се отмѣни“. Никой не може да измѣни великия законъ на любовьта. Любовьта дава всичко и взима всичко. Когато дойде до положение всичко да дава и всичко да взима, човѣкъ е едно съ Бога и може вече правилно да работи. Докато не придобие любовьта въ себе си, човѣкъ ще живѣе и въ заблуждения, въ противоречия и ще мисли, че много знае. Като човѣкъ, той знае много, но не и като ангелъ. Като човѣкъ, той знае да си причинява страдания, но не знае, какъ да се справя съ тѣхъ, не знае, какъ да си създава радости. Съвременнитѣ хора знаятъ да отварятъ войни, да излагатъ милиони хора на страдания, но не знаятъ, какъ да избѣгватъ тия страдания. Ученитѣ знаятъ да приготвятъ задушливи газове, да правятъ бомби, но не знаятъ, какво да правятъ, за да бѫдатъ щастливи. Хората искатъ да отидатъ направо на небето, да се спасятъ, безъ да сѫ се справили съ живота на земята. Тѣ искатъ да бѫдатъ учени, да се натоварятъ като камили, безъ да знаятъ, иматъ ли сила да носятъ този товаръ. Следователно, за да реализиратъ желанията си, хората трѣбва да се стремятъ къмъ Божествената наука. Като изучаватъ небето, съ неговитѣ слънца и звезди, като изучаватъ живота, въ всичко тѣ трѣбва да виждатъ Божественото. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, потърсете доброто въ него. Лошото е преходно, то само по себе си ще отпадне. Въ човѣка ще остане само Божественото, изразено въ любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Стремете се къмъ това, именно, да виждате доброто въ човѣка. Това трѣбва да става по свобода. Нищо не може човѣкъ да постигне насила. Любовьта, мѫдростьта, истината могатъ да се постигнатъ само при абсолютна свобода. И тъй, вървете въ пѫтя на любовьта, мѫдростьта и истината. Тѣ осмислятъ всичко въ живота. При любовьта всички нѣща придобиватъ смисълъ. Яденето се осмисля, когато ядешъ съ човѣкъ, когото обичашъ. Кой е този, когото обичашъ? — Богъ Следователно, обичате ли Бога, и яденето, и пиенето, и обличането, и ученето, и правенето на кѫщи, е осмислено. Вънъ отъ любовьта, нѣщата нѣматъ смисълъ. Какво виждаме въ свѣта? —Хората се срамуватъ отъ любовьта. — Защо? — Считатъ я за глупаво нѣщо. — Не, въ любовьта нѣма глупави нѣща. Глупости има извънъ любовьта, а не въ любовьта. Всичко, което се върши съ любовь, е свещено. Каква любовь е тази, при която днесъ хранишъ кокошка, а утре клъцнешъ главата и? Днесъ всички хора—учители, ученици, господари и слуги, майки и бащи, все глави кълцатъ. Дето има кълцане на глави, тамъ нѣма любовь. Това е пѫтятъ на лъжата. Това не е Божествень пѫть. Сега, като изучавамъ човѣшкия животъ, азъ се чудя на великото търпение на Бога. Хората грѣшатъ, а Той поправя погрѣшкитѣ имъ. Богъ поправя погрѣшкитѣ на хората, но последствията на погрѣшкитѣ оставя на тѣхния гръбъ. Страданията на хората не сѫ нищо друго, освенъ последствия отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че не може да се освободи отъ последствията на своитѣ погрѣшки. Това е неизбѣженъ законъ. Който иска да се освободи отъ страданията, той трѣбва да живѣе разумно. Този законъ е общъ за всички хора. Истината, любовьта, мѫдростьта, доброто сѫ еднакви и за учителя, и за ученика. Истината или любовьта не може да бѫде за мене една, а за васъ друга. Единъ е великиятъ законъ въ Битието, и той трѣбва да се прилага отъ всички еднакво. За да разберете този великъ законъ и да го приложите, вие трѣбва да имате отношения къмъ Бога. Щомъ имате отношения къмъ Бога, вие ще бѫдете въ състояние да изправите живота си и да поставите любовьта за основа на този животъ. Щомъ поставите любовьта за основа на своя животъ, съ нея заедно ще дойдатъ мѫдростьта, истината, доброто и справедливостьта. Бѫдете готови да приемете това благо, както посѣтото семе въ почвата е готово да приеме свѣтлината, топлината, дъжда, като велики благословения на живота. Сега, желая ви да бѫдете бодри, весели, засмѣни, да пѣете и да хвалите Бога. Това е вѣчното благо на живота, това е Вѣчниятъ животъ. Богъ е Любовь. Божията Любoвь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 24 октомврий 1928 г., София, Изгрев

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВО СѪ РАЗБРАЛИ Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Представете си, че на една маса е сложено месо, а отъ дветѣ страни на масата има тревопасни и месоядни животни. Въ кои животни ще се възбуди апетитъ къмъ месото? — Въ месояднитѣ. Тревопаснитѣ, обаче, ще стоятъ тихи и спокойни, като че нищо нѣма на масата. Значи, животнитѣ, които сѫ отъ едната страна на масата, ще се раздвижатъ, ще се нахвърлятъ къмъ месото. Тия отъ другата страна на масата ще запазятъ спокойствието си. Обаче, ако на масата се сложи трева или сѣно, тревопаснитѣ, които бѣха спокойни, ще се раздвижатъ и ще се отправятъ къмъ масата, по направление къмъ тревата. Задавали ли сте си въпроса, кое е онова, което стимулира месояднитѣ и тревопаснитѣ животни? Задавали ли сте този въпросъ и на себе си? Кое е онова въ живота ви, което ви стимулира? Какъвъ е вашиятъ идеалъ? Въ ранното си детство, човѣкъ се привързва къмъ родителитѣ си и развива сърдцето си. Въ юношеската си възрасть, той започва постепенно да се разширява, да създава отношения съ повече хора, а въ зрѣла възрасть почва да се готви за онзи свѣтъ. Хората говорятъ за онзи свѣтъ, четатъ за него, но въпрѣки това нѣматъ ясна представа, какво въ сѫщность е онзи свѣтъ. И като не могатъ да си представятъ, какъвъ е онзи свѣтъ, въ който отиватъ, започватъ да се безпокоятъ. Тази е причината, задето почти всички хора заминаватъ за онзи свѣтъ съ тѫга, съ безпокойствие, съ страхъ. Малцина сѫ заминали за онзи свѣтъ съ радость. Това сѫ били светиитѣ само, или нѣкой духовно напреднали хора. Всички останали, въпрѣки голѣмитѣ страдания, които сѫ преживяли на земята, пакъ се раздѣлятъ отъ нея съ мѫка. Какво сѫ разбрали тия хора отъ земния животъ, щомъ го напущатъ съ мѫка? Съвременнитѣ хора не могатъ да се раздѣлятъ лесно отъ земния животъ, защото силно сѫ свързани съ желанията си. Да се отдѣлятъ отъ желанията си, тѣ не могатъ, но сѫщевременно не могатъ и да ги постигнатъ. Въ това отношение, тѣ приличатъ на животни, били месоядни или тревопасни, на които е сложено месна храна или сѣно, като сѫщевременно господарьтъ имъ е поставилъ преграда между тѣхъ и храната. Месото привлича месояднитѣ, а сѣното — тревопаснитѣ. И еднитѣ, и другитѣ се хвърлятъ къмъ храната, възбуждатъ се, напрѣгатъ се, но желанието имъ да задоволятъ глада си, остава непостигнато. Яденето е постижимо желание, но въ случая нито месо- яднитѣ, нито тревопаснитѣ могатъ да го по- стигнатъ. Човѣкъ яде по три пѫти на день. Какво постига той съ яденето?—Успокоява се. Докато не е ялъ, той е неспокоенъ, раздразненъ, недоволенъ. Щомъ се нахрани, той се успокоява. Тъй щото, когато яде, човѣкъ или животното се успокоява. Яденето внася успокояване въ всички живи същества. Освенъ желанието на човѣка да яде, той има още много желания, постижими и непостижими, които го държатъ здраво за земята. Хората се успокояватъ, не само когато се нахранятъ, но и отъ всѣка мисъль, и отъ всѣко чувство, които сѫ въ състояние да разсѣятъ тѣхния страхъ. Запримѣръ, човѣкъ се страхува отъ смъртьта, понеже мисли, че съ нея заедно и животътъ престава. Започне ли да вѣрва въ задгробния животъ, той постепенно се успокоява. Следователно, както яденето уталожва глада и успокоява човѣка, така и мисъльта за съществуването на задгробния животъ успокоява човѣшката душа. Човѣкъ мисли за гостилничаря, докато е гладенъ. Щомъ задоволи глада си, той не мисли вече за него, не се интересува, съществува ли нѣкакъвъ гостилничарь или не. Такъвъ е интересътъ на човѣка за Бога. Значи, отношението на човѣка къмъ Бога е такова, каквото е отношението му къмъ гостилничаря. Щомъ се намѣри въ известни изпитания, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли по нѣколко пъти на день. Като забогатѣе, като придобие знания, той пакъ Го забравя и си казва: Дали съществува Богъ, или не, това е въпросъ. Ако съществува, Той е нѣкъде горе, далечъ отъ хората и нѣма никакво отношение къмъ тѣхния животъ. Трѣбва ли човѣкъ постоянно да мисли за гостилничаря? Той ще мисли за него, само докато е гладенъ. Съ това хората искатъ да се оправдаятъ, защо търсятъ Бога, само когато се намиратъ въ нужда. Както и да се извиняватъ, тѣ не могатъ да се оправдаятъ. Казано е, че Богъ е любовь, мъдрость, истина, животъ, знание, свѣтлина, свобода и т. н. Следователно, човѣкъ трѣбва да търси Бога въ всички случаи на живота си. Човѣкъ трѣбва да бъде свързанъ съ Бога, ако иска да придобие Вѣчния животъ, който внася въ него любовь, мъдрость, истина, свобода, знание, свѣтлина. И тъй, за да постигне Вѣчния животъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новъ моралъ, който да не почива само на теория, а на нѣщо конкретно. Не е достатъчно човѣкъ само да каже, че съществува едно слънце въ свѣта, което може да вижда навсѣкъде и на всѣко време презъ деня. Той трѣбва да бъде потопенъ въ неговата свѣтлина и топлина. Накъдето и да се обърне човѣкъ все слънцето вижда. Докато човѣкъ търси слънцето, нищо не може да го засѣнчи, нищо не може да го скрие отъ неговия погледъ. Обаче, случва се понѣкога, че на хоризонта се явяватъ облаци, малки и голѣми, които успѣватъ да скриятъ слънцето отъ погледа на човѣка. Тогава той започва да се колебае, сѫществува ли слънцето на небето, или не сѫществува. Той ее запитва, облацитѣ ли сѫ по-голѣми или слънцето. Тъмнината ли е по мощна или свѣтлината? Облацитѣ на небето не сѫ нищо друго, освенъ човѣшкитѣ желания, които временно само могатъ да засѣнчатъ слънцето и да го скриятъ отъ очитѣ на човѣка. Какви ли не желания се явяватъ въ живота на човѣка, които, като облаци, затъмняватъ яснотата на идеята за Бога въ него, и той започва да се колебае, сѫществува ли Богъ, или не. Запримѣръ, желанията на човѣка да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести се наслояватъ въ съзнанието му като облаци и закриватъ свѣтлината на неговото слънце. Тѣ казватъ: Не само Богъ е голѣмъ, но и ние сме голѣми. И за насъ трѣбва да мислишъ. И вие гледате, какъ човѣкъ се раздвоява, какъ се натъква на противоречия, които не може да разреши. На какво се основаватъ противоречията въ човѣшкия животъ? Иматъ ли право облацитѣ да се мѣсятъ въ работитѣ на човѣшкото съзнание? Преди всичко, между слънцето и облацитѣ нѣма никакво отношение. Облацитѣ сѫ изпратени само като поливачи, да разнасятъ влагата отъ едно мѣсто на друго, да свършатъ известна работа. Да се мисли, че като сѫ се спрѣли на едно мѣсто, облацитѣ закриватъ слънцето, това е хипнотическо състояние, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Щомъ човѣкъ се осъмни, разколебае или обезвѣри, облацитѣ веднага заставатъ между слънцето и него, т. е. между съзнанието и ума му, и той изпада въ противоречия и започва да страда. За да освободи човѣка отъ тия облаци, невидимиятъ свѣтъ изпраща вѣтъра, който ги разпръсва, пренася отъ едно мѣсто на друго или излива въ видъ на дъждъ. Дето падне, дъждътъ носи своето благословение. И тъй, яви ли се нѣкаква мѫчнотия въ съзнанието ви, знайте, че тя представя облакъ, който нѣма за цель да засѣнчи слънцето, но да се излѣе нѣкѫде въ видъ на дъждъ и да донесе своето благословение. Въ края на краищата, всѣка мѫчнотия трѣбва да се превърне на дъждъ. Кой мѫжъ и коя жена не сѫ проливали дъждъ при голѣми мѫчнотии? Кой човѣкъ, при голѣма простуда, не е билъ поставянъ на парила и не е отдѣлялъ изобилно поть отъ тѣлото си въ видъ на дъждъ? Щомъ се разболѣе физически, човѣкъ трѣбва да се изпоти. Щомъ се изпоти, той е вънъ отъ всѣкаква опасность. Човѣкъ трѣбва да се изпотява не само физически, но и духовно. Въ духовния животъ на човѣка страданията представятъ нѣщо подобно на изпотяване. Ако не може физически да се изпоти, човѣкъ е изложенъ на опасность. И ако не страда, човѣкъ пакъ е изложенъ на опасность. Следователно, радоститѣ и скърбитѣ въ човѣшкия животъ не представятъ нѣщо положително. нѣщо съществено. Тѣ сѫ само упражнения. Като страда и като се радва, човѣкъ се упражнява. Животътъ е пъленъ съ упражнения: ученикътъ се упражнява да чете, музикантътъ — да свири, художникътъ — да рисува и т. н. Обаче, ако ученикътъ прекали въ упражненията си, уроцитѣ му се втръсватъ. Същото изпитва и музикантътъ, и художникътъ. Втръсне ли се веднъжъ на музиканта да свири, повече не можете да го накарате да свири. Човѣкъ трѣбва да се упражнява само дотогава, докато му е приятно. Всѣко нѣщо, въ което прекали, не е приятно нито за самия него, нито за ближнитѣ му. Често слушамъ нѣкой да говори за себе си, че е духовенъ човѣкъ. — Кое му дава право да мисли, че е духовенъ? — Защото не водѣлъ свѣтски животъ, челъ нѣколко пъти Библията, занимавалъ се съ духовни въпроси и т. н. Това сѫ упражнения, но още не е никаква духовность. Истински духовенъ човѣкъ е този, който разполага съ голѣма интелигентность и култура, вѫтрешна и външна; той предвижда нѣща, които ще се сбѫднатъ най-малко следъ 20 — 30 години. Нѣма събитие въ живота, което може да го изненада. Ако е търговецъ, той предвижда, колко стока, му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трѣбва. Неговиять активъ и пасивъ винаги се уравновесяватъ. Той не разчита на вѣроятности, на щастие, но винаги уповава на онзи великъ вѫтрешенъ законъ, който работи въ Битието. Който не се рѫководи отъ този разуменъ законъ, той казва: Човѣкъ е слабъ, не може да не грѣши, но понеже Богъ е милостивъ, ще му прости. — Не, Божията милость нѣма никакво отношение къмъ грѣховетѣ на хората. Божията милость е последниятъ пунктъ, на който човѣкъ може да се опре. Като грѣши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Богъ не прилагаше милостьта си по отношение на хората, тѣ щѣха да бѫдатъ пълни инвалиди, а, така само се контузватъ, натъртватъ тукъ - тамъ и продължаватъ да учатъ. Милосърдието насърдчава човѣка, дава му възможность да изправи погрѣшкитѣ си. Нѣма погрѣшка въ живота на човѣка, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможность на човѣка да изправи погрѣшкитѣ си и да върви напредъ, да постигне своитѣ добри желания. Като ученици, вие не трѣбва да се спирате предъ въпроса, ще се простятъ ли грѣховетѣ ви или не, но трѣбва да учите, да се занимавате съ всички отрасли на науката, да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Като изучавате математиката, запримѣръ, вие разглеждате действията съ числата, степенувате ги, но не се замисляте върху значението на дадено число, повдигнато въ сте- пень. Запримѣръ, числото 2 представя две единици, т. е. едно количествено отношение. Ако напишете 22, 28, 24, 25, какво ще получите? Числото 22 означава 2, умножено само на себе си: 2.2 — 4; 23 = 2.2.2 — 8; 24 = = 2.2.2.2= 16; 25 = 2.2.2.2.2 = 32. Числото 2 означава жена. Щомъ не е повдигнато въ степень, числото 2 представя жена, която се движи само между две точки А и В—бащата и майката. Когато числото две е повдигнато въ втора степень, това показва, че жената е станала майка. Тя е започнала да се движи между две точки още — своя синъ и своята дъщеря. Числото две, повдигнато въ кубъ, въ трета степень, показва, че майката е оженила вече дъщеря си, станала е баба, има си внучета. Кубътъ има шесть страни. Следователно, числото две, повдигнато въ кубъ, показва, че въ него влизатъ толкова семейства, колкото страни има кубътъ. Когато двойката се повдигне въ четвърта степень, имате тесаракта. Това показва, че майката е наредила и децата си, и внучетата си. Тѣ сѫ заели нѣкаква длъжность въ обществото. И най-после, когато двойката се повдигне въ пета степень, това показва, че всички членове на даденитѣ Семейства сѫ придобили нѣщо отъ живота и се готвятъ вече за другия свѣтъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава, какви сили и възможности се криятъ въ него, да познава себе си като дадено число. Всѣки човѣкъ представя едно число, съ скрити сили и способности въ него. Това число може да бѫде еднозначно, двузначно, тризначно и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде числото 123,456. Цифритѣ на това число могатъ да взематъ и другъ редъ, да получиме числата 132,546, или 165,423 и т. н. Всѣко едно отъ тия числа има различно значение. Първото число, обаче, въ което цифритѣ сѫ наредени въ естествения редъ на числата, а именно, числото 123,456, представя човѣкъ, който е дошълъ до голѣмитѣ илюзии на живота. Първоначално този човѣкъ е билъ единица, но мислилъ, че трѣбва да се ожени. Като намѣрилъ мома, въ която се влюбилъ, той се убедилъ още повече, че трѣбва да се ожени, да стане двойка. Безъ нея животътъ му нѣма ника- къвъ смисълъ. Като се оженилъ, започналъ да мечтае за детенце. Той разбралъ, че домъ безъ деца нищо не струва. Така, съ сина си заедно той станалъ тройка. После дошла и дъщерята — станалъ четворка. Той започналъ да се грижи за семейството си, да изучи децата си, срещу което искалъ отъ тѣхъ уважение и почитание. Това е числото петь — човѣкътъ, съ своитѣ изисквания отъ живота. Като пораснали децата му, той ги оженилъ и скоро следъ това станали дѣдо съ внучета. Той се превърнали въ числото шесть — число на илюзии. Като се видѣлъ въ това число, той се убедил, че нищо не е разбрал отъ живота. Защо се оженилъ, защо имали деца, защо станал дѣдо съ внучета — това сѫ въпроси, които останали неразрешени. Дотукъ този човѣкъ е вървѣлъ правилно. Той трѣбва да продължава въ сѫщия пѫть, т. е. отъ човѣшкото да мине въ Божественото, дето ще намѣри разрешение на всички въпроси. Той трѣбва да се превърне въ числото 123,456,789. Това число представя нормално развити човѣкъ, съ всички качества и възможности въ себе си. Всѣка цифра въ даденото число е жива. Тя крие въ себе си живи сили, които човѣкъ може да възприеме. Всѣки човѣкъ, който представя числото 123,456,789, е били свидетель и участникъ при създаването на земята, на цѣлата слънчева система. Той е минал презъ всички епохи и периоди на развитие на земята, презъ всички култури. Това число показва пжтя на човѣшкото развитие и проявление като душа. Сега, като говоря за числата, имам преди види да обърна вниманието ви къмъ тѣхъ; като къмъ наука, която има практическо приложение. Всѣка наука има значение за човѣка дотолкова, доколкото може да се приложи въ живота. Изучавайте числата, правете опити съ тѣхъ. Напишете последователно числата отъ 1—10 на единъ листъ и наблюдавайте, какво ще изпитате при всѣко едно отъ тѣхъ. После, пишете ги разбъркано и пакъ наблюдавайте, какво влияние ще укаже всѣко число върху васъ. Следъ това, комбинирайте по две, по три отъ тия числа заедно, като двуцифрени или трицифрени, и правете наблюдения върху себе си. Когато сте неразположени, напишете едно число, второ, трето, докато неразположението ви изчезне, и вижте, при кое отъ написанитѣ числа е станала тази смѣна. Гледайте на числата не само като на количества, но и като носители на живи сили. Всѣко число има свое специфично значение. За мнозина числото 13 е фатално. За лошия човѣкъ числото 15 подразбира уволняване отъ служба; числото 16 — обръщане на работитѣ му наопаки. Въ българската история числата 17 и 18 сѫ играли фатална роля. Числото 14 е законъ на жертви. Въ 1914 година започна Всеобщата война. Добре е всѣки отъ васъ да си припомни ония години, месеци и дни отъ своя животъ, които сѫ свързани съ нѣщо велико, красиво и приятно за него. Спомнете си и годинитѣ на неприятноститѣ и страданията, които сте преживляь, като си направите една таблица. Така ще видите, че между числата сѫществува правилно съотношение. Така ще видите, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота на всѣки човѣкъ вървятѣ по опредѣленъ законъ на числата. Въ този законъ се забелязва едно правилно редуване на радости и скърби. И тъй, изучавайте науката за числата — кабалистиката, да дойдете до положение да гледате на тѣхъ не само като на количествени величини, но и като на сборъ отъ живи, разумни сили, разумни единици. Запримѣръ, числото 12 представя общество отъ 12 души. Числото 13 --- общество отъ 13 души и т. н. Ако влѣзете въ общество отъ 12 души, добри музиканти, вие ще научите нѣщо отъ тѣхъ. Но ако влѣзете въ общество отъ 13 души борци, атлети, какво ще придобиете? Въ края на краищата, вие ще излѣзе- те отъ това общество съ пукната глава. Сега, колкото и да ви говоря за числата, вие не можете изведнъжъ да станете кабалисти, както всички хора не могатъ изведнъжъ да станатъ музиканти, учени, философи, поети и т. н. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да работи дълго време въ известно направление. Докато достигне това, той трѣбва да има правилно разбиране за нѣщата и върху него да гради Следователно, иска ли да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно разбиране на великитѣ Божии закони и пѫтища. Въ този стремежъ, именно, се крие облагородяването на човѣшкото сърдце. Като работи въ това направление, човѣкъ ще дойде до положение да разбира астрологията — влиянието на числата, па планетитѣ, като живи, разумни сили върху човѣшкия животъ, върху неговата сѫдба. Човѣкъ може да направи хороскопъ на една своя радость или скръбь, да види, колко време ще продължава. Хората сѫ забелязали, че радоститѣ въ живота се смѣнятъ съ скърби и обратно, скърбитѣ се смѣнятъ съ радости. Тази е причината, поради която разумнитѣ хора не се подаватъ на влиянието на голѣми радости и скърби. Запримѣръ, случвало се е нѣкой човѣкъ да получи наследство отъ нѣколко милиона лева, и докато не се е нарадвалъ още, синъ му умира. На голѣмата радость отговаря голѣма скръбь. Всѣки човѣкъ носи съ себе си нѣкакво щастие или нещастие. На единъ беденъ чи- новникъ, останалъ безъ служба, се родило детенце. Той се видѣлъ въ чудо, какъ ще посрещне нуждитѣ си. Излѣзълъ изъ града да срещне нѣкой приятель, да му поиска известна сума на заемъ. Той вървѣлъ замисленъ, и въ този моментъ видѣлъ на земята една банкнота отъ сто лева. Взелъ банкнотата, върналъ се у дома си и посрещналъ съ нея най-належащитѣ си нужди. Два-три деня следъ това отново го назначили на служба. Отъ деня на идването на детенцето въ неговия домъ, работитѣ му тръгнали добре. Детето расло, станало на 14 години, а положението на бащата все повече се подобрявало. Обаче, единъ день детето заболѣло и умрѣло. Отъ този часъ, работитѣ на бащата тръгнали назадъ. Наскоро го уволнили отъ служба, и той пакъ дошълъ на първото си положение — беденъ чиновникь. Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота. Като го изучавате, ще видите, че нѣкои хора, като това дете, носятъ щастие, а Други носятъ нещастие. Не само хората, но, сѫщо така и мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка носятъ щастие или нещастие за него. Като знае това, разумният човѣкъ прави изборъ на мислитѣ, чувствата и желанията, които минаватъ презъ него, и ги отдѣля; ония, които носятъ щастие въ себе си, туря на една страна; тия, които носятъ нещастие, туря на друга страна. Той разбира законитѣ и условията, при които желанията трѣбва да се реализиратъ. Нѣкой иска да стане офицеръ. Той постига желанието си, но скоро следъ това се обявява война, въ която взима участие. Щомъ излѣзе на първата бойна линия, нѣколко часа следъ това го изнасятъ на носилка, раненъ. Какво се ползува отъ това, че е постигналъ желанието си? Той постигналъ желанието си, но станалъ инвалидъ. Другъ нѣкой ималъ желание да стане химикъ. Той станалъ химикъ, но при единъ отъ опититѣ изгубилъ окото си. Добре е човѣкъ да реализира желанията си, но трѣбва да знае, кога и какъ, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалидъ. При сегашнитѣ условия на живота нѣма човѣкъ, който да не е инвалидъ поне въ едно отношение. Добре е всички хора да бѫдатъ здрави, а не инвалиди. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва положително да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва да има една основна идея въ живота си, която да бѫде като звено на всички негови идеи и отъ това звено да може правилно да се ориентира въ всички посоки. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Вѣрата ви въ Бога не подразбира още онази основна идея, която опредѣля посоката на вашето движение. Дали човѣкъ е станалъ търговецъ, лѣкарь, учитель, свещеникъ, майка или баща, това не е важна. Каквото положение и да заема въ обществото, за човѣка е важно да има една основна идея, като рѫководитель въ неговия животъ. Като лѣкарь, той трѣбва да намѣри онзи свой пациентъ, чрезъ когото да се добере до основната си идея и да ликвидира съ медицината въ тази форма, въ каквато днесъ съществува. Да намѣри човѣкъ основната идея въ своя животъ, това значи, да стане корененъ превратъ съ него. Същото се отнася и до търговеца, и до учителя, и до свещеника, и до майката и бащата. Основната идея преобразява човѣка. Намѣри ли я, човѣкъ ликвидира съ старото и влиза въ новия животъ. При това положение, всички негови идеи се централизиратъ къмъ основната и придобиватъ ценность. Основната идея е скѫпоцененъ камъкъ, за който човѣкъ продава всичко, само да го купи. Да притежава човѣкъ този скѫпоцененъ камъкъ това значи, да стане силенъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който е съградилъ живота си върху своята основна идея. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Мѫчно можете да намѣрите основната мисъль. Като ви се говори много, вие се намирате въ положението на човѣкъ, който мисли само за пари, или за страданията си и въ края на краищата казва, че е разбралъ, какво е животътъ е пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може да се живѣе. — Лесно е да се каже, че животътъ е тежъкъ, пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може. Човѣкъ не трѣбва да очаква на готово да получи нѣщо. Той трѣбва самъ да си изработи това, което му е нужно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ ще дойде до вѫтрешно разбиране на числа- та, до познаване на себе си и на другитѣ хора. Като чете стихотворенията на поетитѣ, или като слуша произведенията на музикантитѣ, той ще може да опредѣли, какъвъ, е поетътъ или музикантътъ, какво число представя той и къмъ кого отправя своята поезия или музика. Отъ езика, съ който човѣкъ си служи, се познава, както неговата възрасть, така и възрастьта на ония, къмъ които се обръща. И тъй, безъ основна идея, животътъ на човѣка нѣма смисълъ. Както човѣкъ не може да живѣе безъ обичь, така не може да живѣе и безъ основна идея. Човѣкъ трѣбва да обича, но разумно. Обичь безъ разумность не е обичь. И разумность безъ обичь не е разумность. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ. Никакви външни или вѫтрешни пертурбации не сѫ въ състояние да разколебаятъ силния човѣкъ. Той трѣбва да бѫде истински плувецъ, да се гурка подъ водата, да излиза надъ нея, безъ да пострада. Радвайте се на успѣхитѣ на приятелитѣ си като на свой успѣхъ. Радвайте се на онзи успѣхъ, който е придобитъ съ трудъ, съ работа, съ постоянство. Само по този начинъ вие можете да се повдигнете. Помнете: разумность безъ обичь, и обичь безъ разумность нищо не допринасятъ. Ако единъ разуменъ и любещъ човѣкъ отиде въ нѣкое село, между непознати, той скоро ще се опознае и ще си пробие пѫть. —- Какъ? — Той ще види, отъ какво иматъ нужда селянитѣ. Ако нѣматъ вода, той веднага ще изпита, кѫде има вода и ще я прекара презъ селото. После, той ще ги подтикне къмъ работа, къмъ учене. Щомъ събуди въ тѣхъ потикъ за учене, веднага ще имъ намѣри учитель, който ще започне да ги учи. Иска ли човѣкъ да бѫде добре приетъ между хората, той трѣбва да имъ бѫде полезенъ, както е полезенъ на себе си. Божията Любовь носи пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на Октомврий, 1928 г. София.—Изгрѣаъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВО СѪ РАЗБРАЛИ Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Представете си, че на една маса е сложено месо, а отъ дветѣ страни на масата има тревопасни и месоядни животни. Въ кои животни ще се възбуди апетитъ къмъ месото? — Въ месояднитѣ. Тревопаснитѣ, обаче, ще стоятъ тихи и спокойни, като че нищо нѣма на масата. Значи, животнитѣ, които сѫ отъ едната страна на масата, ще се раздвижатъ, ще се нахвърлятъ къмъ месото. Тия отъ другата страна на масата ще запазятъ спокойствието си. Обаче, ако на масата се сложи трева или сѣно, тревопаснитѣ, които бѣха спокойни, ще се раздвижатъ и ще се отправятъ къмъ масата, по направление къмъ тревата. Задавали ли сте си въпроса, кое е онова, което стимулира месояднитѣ и тревопаснитѣ животни? Задавали ли сте този въпросъ и на себе си? Кое е онова въ живота ви, което ви стимулира? Какъвъ е вашиятъ идеалъ? Въ ранното си детство, човѣкъ се привързва къмъ родителитѣ си и развива сърдцето си. Въ юношеската си възрасть, той започва постепенно да се разширява, да създава отношения съ повече хора, а въ зрѣла възрасть почва да се готви за онзи свѣтъ. Хората говорятъ за онзи свѣтъ, четатъ за него, но въпрѣки това нѣматъ ясна представа, какво въ сѫщность е онзи свѣтъ. И като не могатъ да си представятъ, какъвъ е онзи свѣтъ, въ който отиватъ, започватъ да се безпокоятъ. Тази е причината, задето почти всички хора заминаватъ за онзи свѣтъ съ тѫга, съ безпокойствие, съ страхъ. Малцина сѫ заминали за онзи свѣтъ съ радость. Това сѫ били светиитѣ само, или нѣкой духовно напреднали хора. Всички останали, въпрѣки голѣмитѣ страдания, които сѫ преживяли на земята, пакъ се раздѣлятъ отъ нея съ мѫка. Какво сѫ разбрали тия хора отъ земния животъ, щомъ го напущатъ съ мѫка? Съвременнитѣ хора не могатъ да се раздѣлятъ лесно отъ земния животъ, защото силно сѫ свързани съ желанията си. Да се отдѣлятъ отъ желанията си, тѣ не могатъ, но сѫщевременно не могатъ и да ги постигнатъ. Въ това отношение, тѣ приличатъ на животни, били месоядни или тревопасни, на които е сложено месна храна или сѣно, като сѫщевременно господарьтъ имъ е поставилъ преграда между тѣхъ и храната. Месото привлича месояднитѣ, а сѣното — тревопаснитѣ. И еднитѣ, и другитѣ се хвърлятъ къмъ храната, възбуждатъ се, напрѣгатъ се, но желанието имъ да задоволятъ глада си, остава непостигнато. Яденето е постижимо желание, но въ случая нито месо- яднитѣ, нито тревопаснитѣ могатъ да го по- стигнатъ. Човѣкъ яде по три пѫти на день. Какво постига той съ яденето?—Успокоява се. Докато не е ялъ, той е неспокоенъ, раздразненъ, недоволенъ. Щомъ се нахрани, той се успокоява. Тъй щото, когато яде, човѣкъ или животното се успокоява. Яденето внася успокояване въ всички живи същества. Освенъ желанието на човѣка да яде, той има още много желания, постижими и непостижими, които го държатъ здраво за земята. Хората се успокояватъ, не само когато се нахранятъ, но и отъ всѣка мисъль, и отъ всѣко чувство, които сѫ въ състояние да разсѣятъ тѣхния страхъ. Запримѣръ, човѣкъ се страхува отъ смъртьта, понеже мисли, че съ нея заедно и животътъ престава. Започне ли да вѣрва въ задгробния животъ, той постепенно се успокоява. Следователно, както яденето уталожва глада и успокоява човѣка, така и мисъльта за съществуването на задгробния животъ успокоява човѣшката душа. Човѣкъ мисли за гостилничаря, докато е гладенъ. Щомъ задоволи глада си, той не мисли вече за него, не се интересува, съществува ли нѣкакъвъ гостилничарь или не. Такъвъ е интересътъ на човѣка за Бога. Значи, отношението на човѣка къмъ Бога е такова, каквото е отношението му къмъ гостилничаря. Щомъ се намѣри въ известни изпитания, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли по нѣколко пъти на день. Като забогатѣе, като придобие знания, той пакъ Го забравя и си казва: Дали съществува Богъ, или не, това е въпросъ. Ако съществува, Той е нѣкъде горе, далечъ отъ хората и нѣма никакво отношение къмъ тѣхния животъ. Трѣбва ли човѣкъ постоянно да мисли за гостилничаря? Той ще мисли за него, само докато е гладенъ. Съ това хората искатъ да се оправдаятъ, защо търсятъ Бога, само когато се намиратъ въ нужда. Както и да се извиняватъ, тѣ не могатъ да се оправдаятъ. Казано е, че Богъ е любовь, мъдрость, истина, животъ, знание, свѣтлина, свобода и т. н. Следователно, човѣкъ трѣбва да търси Бога въ всички случаи на живота си. Човѣкъ трѣбва да бъде свързанъ съ Бога, ако иска да придобие Вѣчния животъ, който внася въ него любовь, мъдрость, истина, свобода, знание, свѣтлина. И тъй, за да постигне Вѣчния животъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новъ моралъ, който да не почива само на теория, а на нѣщо конкретно. Не е достатъчно човѣкъ само да каже, че съществува едно слънце въ свѣта, което може да вижда навсѣкъде и на всѣко време презъ деня. Той трѣбва да бъде потопенъ въ неговата свѣтлина и топлина. Накъдето и да се обърне човѣкъ все слънцето вижда. Докато човѣкъ търси слънцето, нищо не може да го засѣнчи, нищо не може да го скрие отъ неговия погледъ. Обаче, случва се понѣкога, че на хоризонта се явяватъ облаци, малки и голѣми, които успѣватъ да скриятъ слънцето отъ погледа на човѣка. Тогава той започва да се колебае, сѫществува ли слънцето на небето, или не сѫществува. Той ее запитва, облацитѣ ли сѫ по-голѣми или слънцето. Тъмнината ли е по мощна или свѣтлината? Облацитѣ на небето не сѫ нищо друго, освенъ човѣшкитѣ желания, които временно само могатъ да засѣнчатъ слънцето и да го скриятъ отъ очитѣ на човѣка. Какви ли не желания се явяватъ въ живота на човѣка, които, като облаци, затъмняватъ яснотата на идеята за Бога въ него, и той започва да се колебае, сѫществува ли Богъ, или не. Запримѣръ, желанията на човѣка да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести се наслояватъ въ съзнанието му като облаци и закриватъ свѣтлината на неговото слънце. Тѣ казватъ: Не само Богъ е голѣмъ, но и ние сме голѣми. И за насъ трѣбва да мислишъ. И вие гледате, какъ човѣкъ се раздвоява, какъ се натъква на противоречия, които не може да разреши. На какво се основаватъ противоречията въ човѣшкия животъ? Иматъ ли право облацитѣ да се мѣсятъ въ работитѣ на човѣшкото съзнание? Преди всичко, между слънцето и облацитѣ нѣма никакво отношение. Облацитѣ сѫ изпратени само като поливачи, да разнасятъ влагата отъ едно мѣсто на друго, да свършатъ известна работа. Да се мисли, че като сѫ се спрѣли на едно мѣсто, облацитѣ закриватъ слънцето, това е хипнотическо състояние, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Щомъ човѣкъ се осъмни, разколебае или обезвѣри, облацитѣ веднага заставатъ между слънцето и него, т. е. между съзнанието и ума му, и той изпада въ противоречия и започва да страда. За да освободи човѣка отъ тия облаци, невидимиятъ свѣтъ изпраща вѣтъра, който ги разпръсва, пренася отъ едно мѣсто на друго или излива въ видъ на дъждъ. Дето падне, дъждътъ носи своето благословение. И тъй, яви ли се нѣкаква мѫчнотия въ съзнанието ви, знайте, че тя представя облакъ, който нѣма за цель да засѣнчи слънцето, но да се излѣе нѣкѫде въ видъ на дъждъ и да донесе своето благословение. Въ края на краищата, всѣка мѫчнотия трѣбва да се превърне на дъждъ. Кой мѫжъ и коя жена не сѫ проливали дъждъ при голѣми мѫчнотии? Кой човѣкъ, при голѣма простуда, не е билъ поставянъ на парила и не е отдѣлялъ изобилно поть отъ тѣлото си въ видъ на дъждъ? Щомъ се разболѣе физически, човѣкъ трѣбва да се изпоти. Щомъ се изпоти, той е вънъ отъ всѣкаква опасность. Човѣкъ трѣбва да се изпотява не само физически, но и духовно. Въ духовния животъ на човѣка страданията представятъ нѣщо подобно на изпотяване. Ако не може физически да се изпоти, човѣкъ е изложенъ на опасность. И ако не страда, човѣкъ пакъ е изложенъ на опасность. Следователно, радоститѣ и скърбитѣ въ човѣшкия животъ не представятъ нѣщо положително. нѣщо съществено. Тѣ сѫ само упражнения. Като страда и като се радва, човѣкъ се упражнява. Животътъ е пъленъ съ упражнения: ученикътъ се упражнява да чете, музикантътъ — да свири, художникътъ — да рисува и т. н. Обаче, ако ученикътъ прекали въ упражненията си, уроцитѣ му се втръсватъ. Същото изпитва и музикантътъ, и художникътъ. Втръсне ли се веднъжъ на музиканта да свири, повече не можете да го накарате да свири. Човѣкъ трѣбва да се упражнява само дотогава, докато му е приятно. Всѣко нѣщо, въ което прекали, не е приятно нито за самия него, нито за ближнитѣ му. Често слушамъ нѣкой да говори за себе си, че е духовенъ човѣкъ. — Кое му дава право да мисли, че е духовенъ? — Защото не водѣлъ свѣтски животъ, челъ нѣколко пъти Библията, занимавалъ се съ духовни въпроси и т. н. Това сѫ упражнения, но още не е никаква духовность. Истински духовенъ човѣкъ е този, който разполага съ голѣма интелигентность и култура, вѫтрешна и външна; той предвижда нѣща, които ще се сбѫднатъ най-малко следъ 20 — 30 години. Нѣма събитие въ живота, което може да го изненада. Ако е търговецъ, той предвижда, колко стока, му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трѣбва. Неговиять активъ и пасивъ винаги се уравновесяватъ. Той не разчита на вѣроятности, на щастие, но винаги уповава на онзи великъ вѫтрешенъ законъ, който работи въ Битието. Който не се рѫководи отъ този разуменъ законъ, той казва: Човѣкъ е слабъ, не може да не грѣши, но понеже Богъ е милостивъ, ще му прости. — Не, Божията милость нѣма никакво отношение къмъ грѣховетѣ на хората. Божията милость е последниятъ пунктъ, на който човѣкъ може да се опре. Като грѣши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Богъ не прилагаше милостьта си по отношение на хората, тѣ щѣха да бѫдатъ пълни инвалиди, а, така само се контузватъ, натъртватъ тукъ - тамъ и продължаватъ да учатъ. Милосърдието насърдчава човѣка, дава му възможность да изправи погрѣшкитѣ си. Нѣма погрѣшка въ живота на човѣка, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможность на човѣка да изправи погрѣшкитѣ си и да върви напредъ, да постигне своитѣ добри желания. Като ученици, вие не трѣбва да се спирате предъ въпроса, ще се простятъ ли грѣховетѣ ви или не, но трѣбва да учите, да се занимавате съ всички отрасли на науката, да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Като изучавате математиката, запримѣръ, вие разглеждате действията съ числата, степенувате ги, но не се замисляте върху значението на дадено число, повдигнато въ сте- пень. Запримѣръ, числото 2 представя две единици, т. е. едно количествено отношение. Ако напишете 22, 28, 24, 25, какво ще получите? Числото 22 означава 2, умножено само на себе си: 2.2 — 4; 23 = 2.2.2 — 8; 24 = = 2.2.2.2= 16; 25 = 2.2.2.2.2 = 32. Числото 2 означава жена. Щомъ не е повдигнато въ степень, числото 2 представя жена, която се движи само между две точки А и В—бащата и майката. Когато числото две е повдигнато въ втора степень, това показва, че жената е станала майка. Тя е започнала да се движи между две точки още — своя синъ и своята дъщеря. Числото две, повдигнато въ кубъ, въ трета степень, показва, че майката е оженила вече дъщеря си, станала е баба, има си внучета. Кубътъ има шесть страни. Следователно, числото две, повдигнато въ кубъ, показва, че въ него влизатъ толкова семейства, колкото страни има кубътъ. Когато двойката се повдигне въ четвърта степень, имате тесаракта. Това показва, че майката е наредила и децата си, и внучетата си. Тѣ сѫ заели нѣкаква длъжность въ обществото. И най-после, когато двойката се повдигне въ пета степень, това показва, че всички членове на даденитѣ Семейства сѫ придобили нѣщо отъ живота и се готвятъ вече за другия свѣтъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава, какви сили и възможности се криятъ въ него, да познава себе си като дадено число. Всѣки човѣкъ представя едно число, съ скрити сили и способности въ него. Това число може да бѫде еднозначно, двузначно, тризначно и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде числото 123,456. Цифритѣ на това число могатъ да взематъ и другъ редъ, да получиме числата 132,546, или 165,423 и т. н. Всѣко едно отъ тия числа има различно значение. Първото число, обаче, въ което цифритѣ сѫ наредени въ естествения редъ на числата, а именно, числото 123,456, представя човѣкъ, който е дошълъ до голѣмитѣ илюзии на живота. Първоначално този човѣкъ е билъ единица, но мислилъ, че трѣбва да се ожени. Като намѣрилъ мома, въ която се влюбилъ, той се убедилъ още повече, че трѣбва да се ожени, да стане двойка. Безъ нея животътъ му нѣма ника- къвъ смисълъ. Като се оженилъ, започналъ да мечтае за детенце. Той разбралъ, че домъ безъ деца нищо не струва. Така, съ сина си заедно той станалъ тройка. После дошла и дъщерята — станалъ четворка. Той започналъ да се грижи за семейството си, да изучи децата си, срещу което искалъ отъ тѣхъ уважение и почитание. Това е числото петь — човѣкътъ, съ своитѣ изисквания отъ живота. Като пораснали децата му, той ги оженилъ и скоро следъ това станали дѣдо съ внучета. Той се превърнали въ числото шесть — число на илюзии. Като се видѣлъ въ това число, той се убедил, че нищо не е разбрал отъ живота. Защо се оженилъ, защо имали деца, защо станал дѣдо съ внучета — това сѫ въпроси, които останали неразрешени. Дотукъ този човѣкъ е вървѣлъ правилно. Той трѣбва да продължава въ сѫщия пѫть, т. е. отъ човѣшкото да мине въ Божественото, дето ще намѣри разрешение на всички въпроси. Той трѣбва да се превърне въ числото 123,456,789. Това число представя нормално развити човѣкъ, съ всички качества и възможности въ себе си. Всѣка цифра въ даденото число е жива. Тя крие въ себе си живи сили, които човѣкъ може да възприеме. Всѣки човѣкъ, който представя числото 123,456,789, е били свидетель и участникъ при създаването на земята, на цѣлата слънчева система. Той е минал презъ всички епохи и периоди на развитие на земята, презъ всички култури. Това число показва пжтя на човѣшкото развитие и проявление като душа. Сега, като говоря за числата, имам преди види да обърна вниманието ви къмъ тѣхъ; като къмъ наука, която има практическо приложение. Всѣка наука има значение за човѣка дотолкова, доколкото може да се приложи въ живота. Изучавайте числата, правете опити съ тѣхъ. Напишете последователно числата отъ 1—10 на единъ листъ и наблюдавайте, какво ще изпитате при всѣко едно отъ тѣхъ. После, пишете ги разбъркано и пакъ наблюдавайте, какво влияние ще укаже всѣко число върху васъ. Следъ това, комбинирайте по две, по три отъ тия числа заедно, като двуцифрени или трицифрени, и правете наблюдения върху себе си. Когато сте неразположени, напишете едно число, второ, трето, докато неразположението ви изчезне, и вижте, при кое отъ написанитѣ числа е станала тази смѣна. Гледайте на числата не само като на количества, но и като носители на живи сили. Всѣко число има свое специфично значение. За мнозина числото 13 е фатално. За лошия човѣкъ числото 15 подразбира уволняване отъ служба; числото 16 — обръщане на работитѣ му наопаки. Въ българската история числата 17 и 18 сѫ играли фатална роля. Числото 14 е законъ на жертви. Въ 1914 година започна Всеобщата война. Добре е всѣки отъ васъ да си припомни ония години, месеци и дни отъ своя животъ, които сѫ свързани съ нѣщо велико, красиво и приятно за него. Спомнете си и годинитѣ на неприятноститѣ и страданията, които сте преживляь, като си направите една таблица. Така ще видите, че между числата сѫществува правилно съотношение. Така ще видите, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота на всѣки човѣкъ вървятѣ по опредѣленъ законъ на числата. Въ този законъ се забелязва едно правилно редуване на радости и скърби. И тъй, изучавайте науката за числата — кабалистиката, да дойдете до положение да гледате на тѣхъ не само като на количествени величини, но и като на сборъ отъ живи, разумни сили, разумни единици. Запримѣръ, числото 12 представя общество отъ 12 души. Числото 13 --- общество отъ 13 души и т. н. Ако влѣзете въ общество отъ 12 души, добри музиканти, вие ще научите нѣщо отъ тѣхъ. Но ако влѣзете въ общество отъ 13 души борци, атлети, какво ще придобиете? Въ края на краищата, вие ще излѣзе- те отъ това общество съ пукната глава. Сега, колкото и да ви говоря за числата, вие не можете изведнъжъ да станете кабалисти, както всички хора не могатъ изведнъжъ да станатъ музиканти, учени, философи, поети и т. н. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да работи дълго време въ известно направление. Докато достигне това, той трѣбва да има правилно разбиране за нѣщата и върху него да гради Следователно, иска ли да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно разбиране на великитѣ Божии закони и пѫтища. Въ този стремежъ, именно, се крие облагородяването на човѣшкото сърдце. Като работи въ това направление, човѣкъ ще дойде до положение да разбира астрологията — влиянието на числата, па планетитѣ, като живи, разумни сили върху човѣшкия животъ, върху неговата сѫдба. Човѣкъ може да направи хороскопъ на една своя радость или скръбь, да види, колко време ще продължава. Хората сѫ забелязали, че радоститѣ въ живота се смѣнятъ съ скърби и обратно, скърбитѣ се смѣнятъ съ радости. Тази е причината, поради която разумнитѣ хора не се подаватъ на влиянието на голѣми радости и скърби. Запримѣръ, случвало се е нѣкой човѣкъ да получи наследство отъ нѣколко милиона лева, и докато не се е нарадвалъ още, синъ му умира. На голѣмата радость отговаря голѣма скръбь. Всѣки човѣкъ носи съ себе си нѣкакво щастие или нещастие. На единъ беденъ чи- новникъ, останалъ безъ служба, се родило детенце. Той се видѣлъ въ чудо, какъ ще посрещне нуждитѣ си. Излѣзълъ изъ града да срещне нѣкой приятель, да му поиска известна сума на заемъ. Той вървѣлъ замисленъ, и въ този моментъ видѣлъ на земята една банкнота отъ сто лева. Взелъ банкнотата, върналъ се у дома си и посрещналъ съ нея най-належащитѣ си нужди. Два-три деня следъ това отново го назначили на служба. Отъ деня на идването на детенцето въ неговия домъ, работитѣ му тръгнали добре. Детето расло, станало на 14 години, а положението на бащата все повече се подобрявало. Обаче, единъ день детето заболѣло и умрѣло. Отъ този часъ, работитѣ на бащата тръгнали назадъ. Наскоро го уволнили отъ служба, и той пакъ дошълъ на първото си положение — беденъ чиновникь. Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота. Като го изучавате, ще видите, че нѣкои хора, като това дете, носятъ щастие, а Други носятъ нещастие. Не само хората, но, сѫщо така и мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка носятъ щастие или нещастие за него. Като знае това, разумният човѣкъ прави изборъ на мислитѣ, чувствата и желанията, които минаватъ презъ него, и ги отдѣля; ония, които носятъ щастие въ себе си, туря на една страна; тия, които носятъ нещастие, туря на друга страна. Той разбира законитѣ и условията, при които желанията трѣбва да се реализиратъ. Нѣкой иска да стане офицеръ. Той постига желанието си, но скоро следъ това се обявява война, въ която взима участие. Щомъ излѣзе на първата бойна линия, нѣколко часа следъ това го изнасятъ на носилка, раненъ. Какво се ползува отъ това, че е постигналъ желанието си? Той постигналъ желанието си, но станалъ инвалидъ. Другъ нѣкой ималъ желание да стане химикъ. Той станалъ химикъ, но при единъ отъ опититѣ изгубилъ окото си. Добре е човѣкъ да реализира желанията си, но трѣбва да знае, кога и какъ, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалидъ. При сегашнитѣ условия на живота нѣма човѣкъ, който да не е инвалидъ поне въ едно отношение. Добре е всички хора да бѫдатъ здрави, а не инвалиди. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва положително да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва да има една основна идея въ живота си, която да бѫде като звено на всички негови идеи и отъ това звено да може правилно да се ориентира въ всички посоки. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Вѣрата ви въ Бога не подразбира още онази основна идея, която опредѣля посоката на вашето движение. Дали човѣкъ е станалъ търговецъ, лѣкарь, учитель, свещеникъ, майка или баща, това не е важна. Каквото положение и да заема въ обществото, за човѣка е важно да има една основна идея, като рѫководитель въ неговия животъ. Като лѣкарь, той трѣбва да намѣри онзи свой пациентъ, чрезъ когото да се добере до основната си идея и да ликвидира съ медицината въ тази форма, въ каквато днесъ съществува. Да намѣри човѣкъ основната идея въ своя животъ, това значи, да стане корененъ превратъ съ него. Същото се отнася и до търговеца, и до учителя, и до свещеника, и до майката и бащата. Основната идея преобразява човѣка. Намѣри ли я, човѣкъ ликвидира съ старото и влиза въ новия животъ. При това положение, всички негови идеи се централизиратъ къмъ основната и придобиватъ ценность. Основната идея е скѫпоцененъ камъкъ, за който човѣкъ продава всичко, само да го купи. Да притежава човѣкъ този скѫпоцененъ камъкъ това значи, да стане силенъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който е съградилъ живота си върху своята основна идея. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Мѫчно можете да намѣрите основната мисъль. Като ви се говори много, вие се намирате въ положението на човѣкъ, който мисли само за пари, или за страданията си и въ края на краищата казва, че е разбралъ, какво е животътъ е пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може да се живѣе. — Лесно е да се каже, че животътъ е тежъкъ, пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може. Човѣкъ не трѣбва да очаква на готово да получи нѣщо. Той трѣбва самъ да си изработи това, което му е нужно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ ще дойде до вѫтрешно разбиране на числа- та, до познаване на себе си и на другитѣ хора. Като чете стихотворенията на поетитѣ, или като слуша произведенията на музикантитѣ, той ще може да опредѣли, какъвъ, е поетътъ или музикантътъ, какво число представя той и къмъ кого отправя своята поезия или музика. Отъ езика, съ който човѣкъ си служи, се познава, както неговата възрасть, така и възрастьта на ония, къмъ които се обръща. И тъй, безъ основна идея, животътъ на човѣка нѣма смисълъ. Както човѣкъ не може да живѣе безъ обичь, така не може да живѣе и безъ основна идея. Човѣкъ трѣбва да обича, но разумно. Обичь безъ разумность не е обичь. И разумность безъ обичь не е разумность. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ. Никакви външни или вѫтрешни пертурбации не сѫ въ състояние да разколебаятъ силния човѣкъ. Той трѣбва да бѫде истински плувецъ, да се гурка подъ водата, да излиза надъ нея, безъ да пострада. Радвайте се на успѣхитѣ на приятелитѣ си като на свой успѣхъ. Радвайте се на онзи успѣхъ, който е придобитъ съ трудъ, съ работа, съ постоянство. Само по този начинъ вие можете да се повдигнете. Помнете: разумность безъ обичь, и обичь безъ разумность нищо не допринасятъ. Ако единъ разуменъ и любещъ човѣкъ отиде въ нѣкое село, между непознати, той скоро ще се опознае и ще си пробие пѫть. —- Какъ? — Той ще види, отъ какво иматъ нужда селянитѣ. Ако нѣматъ вода, той веднага ще изпита, кѫде има вода и ще я прекара презъ селото. После, той ще ги подтикне къмъ работа, къмъ учене. Щомъ събуди въ тѣхъ потикъ за учене, веднага ще имъ намѣри учитель, който ще започне да ги учи. Иска ли човѣкъ да бѫде добре приетъ между хората, той трѣбва да имъ бѫде полезенъ, както е полезенъ на себе си. Божията Любовь носи пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на Октомврий, 1928 г. София. — Изгрѣаъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БЕЗЪ ПРЕГРАДИ Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. Размишление Въ живота на човѣка има нѣколко важни нѣща, които той трѣбва да изучава. Отъ познаването на тия нѣща зависи неговото бѫдеще. Днесъ тия важни нѣща представятъ за човѣка неизвестни величини. Животътъ на човѣка е построенъ, именно, върху тия неизвестни. Една отъ неизвестнитѣ величини за човѣка е животътъ. Какво представя животътъ, и той не знае, но трѣбва да го изучава. Животътъ има две страни: положителна и отрицателна. Дветѣ страни на живота го опредѣлятъ като щастливъ и като неща- стенъ. Когато животътъ се проявява така, както изтича отъ Бога, той е щастливъ. Когато не се проявява такъвъ, какъвто е въ действителности, той е нещастенъ. Когато се стреми къмъ нѣщо и не може да го постигне, човѣкъ се чувствува нещастенъ. Постигне ли го, той е щастливъ. Въ този смисълъ, щастието и нещастието сѫ вѫтрешни състояния въ човѣка. Човѣк се стреми къмъ нѣщо, но къмъ какво, и той не знае. Значи, и стремежътъ на човѣка представя нѣщо неизвестно. Какво представя стремежътъ, и защо човѣкъ се стреми? Стремежътъ не е нищо друго, освенъ слизане и качване на човѣка по наклонъ. Когато пуснете нѣкое тѣло въ пространството, то пада на земята подъ влияние на земното притегляне. Такава сила) представя стремежа на човѣка. Подъ влиянието на своя потикъ къмъ нѣщо, човѣкъ върви стремително въ дадена посока. — Докога ще се движи въ тази посока? — Докато стигне предмета, къмъ който се стреми. Щомъ стигне този предметъ, т. е. своя идеалъ, той спира. Значи, предметътъ, къмъ който човѣкъ се стреми, спира неговото движение. По-далечъ отъ този предметъ той не може да отиде. Следователно, всѣки предметъ, къмъ който се стремимъ, е въ състояние или да ни отклони отъ пѫтя, или да спре нашето движение. Ако нѣкой човѣкъ се стреми да отиде далечъ нѣкѫде, т. е. въ идеалния животъ, но постави на пѫтя си нѣкакъвъ предметъ, самъ ще прегради пѫтя си, самъ ще спре движението си. Вървете въ правия пѫть безъ прегради, безъ препятствия. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не препятствува на движението си? Щомъ си препятствува, това показва, че е поставилъ на пѫтя си нѣкакво желание. Всѣка човѣшко желание е преграда, поставена на пѫтя на наклонната площь. Тръгне ли човѣкъ по тази наклонна площь, да реализира своето желание, той неизбѣжно ще спре. Това желание, именно, опредѣля посоката на движението на даденъ човѣкъ. Животътъ на този човѣкъ ще върви въ тази посока, въ която е поставено желанието му. При това положение, животътъ самъ по себе си ще се прояви. Следователно, когато нѣкой казва, че желае нѣщо, това не е нищо друго, освенъ стремежъ къмъ предмета, който е поставенъ въ известна посока. Той привлича човѣка. Човѣкъ започва да се стреми къмъ тази посока, именно, и животътъ му се проявява по единъ, или по другъ начинъ. Който разбира този законъ, той знае, каква посока ще вземе неговиятъ животъ. Желанията могатъ да бѫдатъ силни и слаби. При силнитѣ желания, наклонътъ, билъ той въ възходяща или въ низходяща посока, е голѣмъ. При слабитѣ желания наклонътъ е малъкь. Понеже при силнитѣ желания, които водятъ въ низходяща посока, наклонътъ е голѣмъ, и бързината на движението е голѣма. При бързото движение човѣкъ неизбѣжно пада, защото предметътъ, къмъ който се стреми, не може да го спре. Често човѣкъ завлича съ себе си и самия предметъ. Понѣкога това бързо движение става причина човѣкъ да изгуби желанието си. Изгуби ли желанието си, той става нещастенъ. Когато силно се удари въ желанието си, човѣкъ може да го умъртви, да го раздроби на части. И тъй, какво въ сѫщность представя животътъ, това е неизвестно за човѣка. Въ човѣка има нѣкаква сила, която му подсказва, че живѣе, но отде иде, защо е дошълъ на земята, какво е неговото предназначение, и той не знае. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се храни, да расте и да се развива. Защо трѣбва да се храни? Защо трѣбва да расте? Какво се постига съ растенето? Човѣкъ не може да отговори не само на тия въпроси, но и на много още. Той знае, че като е дошълъ на земята, трѣбва да живѣе, да яде, да пие вода, да се движи, но защо е нужно всичко това, не може да си отговори. Това, именно, показва, че човѣкъ се движи и живѣе съ неизвестни величини. Когато се говори за материята, ние имаме предъ видъ нейнитѣ четири състояния: твърдо, течно, въздухообразно и огнено, или свѣтлинно. Тѣзи състояния на материята се срѣщатъ и въ човѣка. Когато твърдата материя преобладава въ човѣка, той минава за твърдъ. Ако течната материя преобладава въ него, той минава за мекъ. Когато въздухообразната материя преобладава въ човѣка, той има разположение къмъ разширяване, къмъ заемане голѣмъ обемъ въ пространството. И най-после, има случаи, когато огнената материя преобладава въ човѣка. Тогава той е горещъ, огненъ и дето мине, всичко сгорещява. Понеже животътъ се изявява чрезъ четиритѣ състояния на материята, човѣкъ непременно ще бѫде и твърдъ, и теченъ, и въздухообразенъ, и огненъ. Ако не е твърдъ, човѣкъ ще бѫде или теченъ, или въздухообразенъ, или огненъ. Ако не е теченъ, той ще бѫде или твърдъ, или въздухообразенъ, или огненъ. Ако не се проявява нито въ едно отъ тия състояния, той никакъвъ не е, т е. животътъ въ него не може да се прояви. Докато пулсътъ на човѣшкото сърдце бие, докато въ него има външна и вѫтрешна топлина, и животъ има. Твърдостьта и огъньтъ сѫ крайниятъ предѣлъ на земния животъ. Човѣкъ гори, докато е твърдъ. Щомъ твърдостьта престане, и горението престава Човѣкъ е твърдъ, докато гори; той е горещъ, докато е твърдъ. Изгуби ли твърдостьта си, и горението престава. Щомъ горението престава, и твърдостьта се губи. Това сѫ научни положения отъ алхимията, които трѣбва да преведете въ съзнанието си. Преведете ли ги, вие ще разберете отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ. Какво предава твърдостьта на тѣлата? —Форма. Твърдостьта е основа на формитѣ. Безъ твърдость тѣлата не могатъ да иматъ никаква форма. Формитѣ се моделиратъ, когато се предаде на тѣлата известна мекота. Който иска да моделира формитѣ на своитѣ мисли, чувства и желания, той трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ твърдата материя. Едни отъ човѣшкитѣ желания сѫ твърди, други—течни, трети — въздухообразни и четвърти — огнени. Желанията непременно трѣбва да съдър- жатъ известни качества, за да се различаватъ едни отъ други, да знае човѣкъ, какъ да се справя съ тѣхъ, какъ да ги реализира. Ако не разбира своитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ може да ги изгуби. Нѣкой говори за моралъ, за характеръ въ себе си, безъ да мисли за твърдостьта. Докато не придобие твърдость въ себе си, човѣкъ не може да говори за моралъ, за устой на характера си. Представете си, че имате две семена, които сѫ въ твърдо състояние. Докато не ги посадите въ земята, животътъ имъ се намира въ латентно състояние. Посадите ли ги въ земята, тѣ намиратъ влага и започватъ да се разпукватъ, т. е. животътъ, който е билъ скритъ въ тѣхъ, се проявява. Ако едното семе задържа влагата, както и всички останали условия, само за себе си, ние казваме, че това семе нѣма никакъвъ моралъ. То трѣбва да задържи за себе си само една часть отъ условията и благата на живота, колкото му сѫ нужни, а останалитѣ да изпрати къмъ другото семе. Следователно, когато човѣкъ задържа всичкитѣ блага на живота само за себе си, казваме, че той не е мораленъ, т. е. нѣма моралъ. Изпраща ли часть отъ благата, които получава, и къмъ другитѣ хора, той има моралъ. Който отнима условията за животъ отъ даденъ човѣкъ, той не постѫпва морално. Никога не отнимайте условията за животъ на кое и да е живо сѫщество. Оставете живота като рѣка свободно да тече въ всички живи сѫщества и да ги напоява. Ако богатиятъ, който има на разположение кѫщи, ниви, лозя, градини, добитъкъ, спре тия блага само за себе си, като се сили да премахне всички прѣчки на пѫтя си и постави преграда между себе си и своитѣ ближни, нѣма да мине много време, и той ще изгуби всичко. Земята се върти, и теченията на живота се движатъ отъ една посока въ друга. Ще дойде день, когато благоприятнитѣ условия ще потекатъ въ посока, противоположна на първата. Тогава, богатиятъ ще осиромашее, а сиромахътъ ще забогатѣе. Има единъ великъ законъ въ природата, който регулира нѣщата. Благата на живота не текатъ само въ една посока. Тѣ мѣнятъ посоката на своето движение. Въ природата постоянно има приливи и отливи, а не само приливи или отливи. Възъ основа на този законъ, ние приемаме че и рѣкитѣ се движатъ въ две противоположни посоки, а не само въ една посока, както мнозина твърдятъ. Ако приемемъ последното твърдение за вѣрно, тогава законътъ за прилиритѣ и отливитѣ въ природата се отнася само за известни случаи. Въ сѫщность, не е така. Този законъ е общъ и се отнася не само до физическия, но и до психическия животъ. Кои сѫ причинитѣ за приливитѣ и отливитѣ, това е другъ въпросъ. Теченията въ природата се регулиратъ отъ една вѫтрешна причина. Отъ това гледище, Именно, казваме, че теченията въ живота сѫщо се смѣнятъ. Който разбира този законъ, той никога не би се осмѣлилъ да постави преграда между себе си и своя ближенъ, съ цель да задържи благата само за себе си. Той знае, че всѣка преграда, която е поставилъ, единъ день ще се обърне противъ самия него. Като не разбира този законъ и не го спазва, човѣкъ самъ си създава нещастия. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, че не е той, който създава благата. Другъ създава благата. Щомъ знаемъ това, отъ насъ се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божественитѣ блага, които текатъ къмъ насъ. Що се отнася до човѣшкитѣ блага, който иска, той може да поставя прегради. За Божественитѣ блага, обаче, никакви прегради не се позволяватъ. Земедѣлецъ работилъ цѣло лѣто събралъ жито отъ нивата си. Той има право да прибере житото си въ хамбаръ. Въ случая хамбарътъ представя една преграда. Божественитѣ блага, обаче, не се нуждаятъ отъ хамбари. Единствениятъ хамбаръ, който самата природа е предвидила за нѣкой Божествени блага, това е стомахътъ. Всѣки има право да тури въ този хамбаръ само толкова, колкото е нужно за случая. Тури ли повече, отколкото трѣбва, веднага ще дойде наказанието. Ако нѣкой се нуждае отъ повече храна, позволява му се да туря по-често, но по малко. Тукъ не се позволява никакво осигуряване, никакъвъ запасъ. Рече ли нѣкой да се осигури за утрешния день, да складира нѣщо въ хамбара си за следния моментъ, веднага му пращатъ писмо отъ невидимия свѣтъ, съ което го викатъ да даде отчетъ, защо е престѫпилъ единъ отъ великитѣ закони на Битието, защо е турилъ преграда на Божиитѣ блага. Като ученъ човѣкъ, който много знае, искатъ да го назначатъ на служба въ невидимия свѣтъ. И тъй, помнете: Божественото благо е общо за всички живи сѫщества. Божественото е достъпно за всички сѫщества, но всѣко сѫщество може да се ползува отъ него повече или по-малко, споредъ степеньта на своето развитие. И мухата, и вълкътъ, и човѣкътъ иматъ право да се ползуватъ отъ живота, обаче, никое живо същество нѣма право да туря преграда на живота. Щомъ се осмѣли да тури преграда на живота, смъртьта неизбѣжно го следва. Защо убиватъ вълцитѣ? — По единствената причина, че спиратъ растенето на овцетѣ. Нѣкой вълци сѫ станали кучета, да пазятъ овцетѣ, но всички вълци не искатъ да станатъ кучета. Борбата между живитѣ сѫщества, която виждаме въ природата, сѫществува и въ човѣка. Тази борба е причина за недоволството, за страданията, за противоречията въ живота. Често въ човѣка се сблъскватъ две противоположни мисли, чувства или желания, вследствие на което той става недоволенъ. Това сблъскване, тази борба се дължи на факта, че въ единъ и сѫщи моментъ дветѣ мисли въ човѣка или дветѣ чувства искатъ да заематъ първото мѣсто въ него. Невъзможно е две мисли или две чувства едновременно да заематъ първо мѣсто въ човѣка. Ако той иска да възприеме и дветѣ мисли, първо ще приеме едната, а после другата. Започнатъ ли тѣ да се борятъ въ него, човѣкъ става недоволенъ. Какъ ще се справи съ недоволството си? За да излѣзе неповреденъ отъ тази борба, човѣкъ трѣбва да стои настрана, да не взима никакво участие. Като се поборятъ известно време, тѣ сами ще решатъ въпроса. Борбата между две мисли, чувства или желания въ човѣка излиза и вънъ отъ него Ние виждаме, какъ двама братя, или две сестри се борятъ за едно и сѫщо нѣщо, за единъ и сѫщъ идеалъ. Запримѣръ, баща има две дъщери, и дветѣ красиви и образовани. Въ дома имъ дохождат младъ, знатенъ момъкъ, отъ княжески родъ. Дветѣ дъщери се влюбватъ въ него, и всѣка иска да го задържи за себе си. Бащата се чуди, какъ да разреши този въпросъ. Той започва да увещава по-малката да отстѫпи, да почака малко, и за нея ще дойде сѫщо такъвъ знатенъ момъкъ. Обаче, Тя не отстѫпва. Голѣмата дъщеря пъкъ настоява, че момъкътъ трѣбва да принадлежи на нея. И тя не отстѫпва. Какъ ще се реши този въпросъ? Всѣки иска първото мѣсто, първия кандидатъ, първата хапка и т. н. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ такива положения и мислятъ, че сѫ ги разрешили. Повидимому тѣ сѫ ги разрешили, но въ сѫщность тѣзи въпроси и досега още не сѫ разрешени. Нѣкой казва, че като отстѫпилъ, разрешилъ въпроса. Това е привидно отстѫпване. Малцина познаватъ и при- лагатъ закона на отстѫпването. Повечето хора отстѫпватъ външно, а вѫтрешно оставатъ непримирени. Да набиешъ човѣка, да го затворишъ и по този начинъ да го заставишъ да отстѫпи, това не е никакво отстѫпване. И бащата на дветѣ дъщери можа да разреши въпроса така, но това не е правилно разрешаване. Той можа да набие малката дъщеря, да я затвори временно, да я изпрати въ другъ градъ, докато ожени голѣмата, и да каже после, че въпросътъ е разрешенъ чрезъ взаимно споразумяване. — Не, това не е никакво разрешаване. Въ края на краищата малката дъщеря ще каже: Можете да ме биете, да ме затваряте, но ще знаете, че азъ го обичамъ. Въ такова положение се намира всѣки човѣкъ поотдѣлно. Той представя княжески или царски синъ, въ когото сѫ влюбени дветѣ дъщери на богатия баща. Едната дъщеря представя земния животъ, а другата — небесния. Другояче представени, двата живота не сѫ нищо друго, освенъ животъ на плътьта и животъ на духа въ човѣка. Първиятъ животъ казва: Азъ имамъ право на този човѣкъ. Вториятъ животъ казва: Азъ имамъ по-голѣмо право на него. Когато двата живота въ човѣка се борятъ, той трѣбва да стои настрана и да наблюдава, какъ ще се свърши борбата. Мнозина си въобразяватъ, че сѫ разрешили този въпросъ, но когато най-малко очакватъ, тѣ се изненадватъ отъ себе си и виждатъ, че не сѫ го още разрешили. Той е единъ отъ неразрешенитѣ въпроси. И най-великитѣ мѫдреци на миналото не сѫ могли да го разрешатъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се безпокои и да се откаже отъ неговото разрешаване. Колкото и да е труденъ, човѣкъ трѣбва да се занимава съ този въпросъ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще се домогне до неговото правилно разрешаване. Какво представятъ любовьта и умразата въ живота? Тѣ сѫ две дъщери на единъ и сѫщъ баща, които иматъ единъ и сѫщъ стремежъ, но въ противоположни посоки. Онзи, който те обича, и онзи, който те мрази, еднакво се интересуватъ отъ тебе. Кѫдето мръднешъ, и двамата те следятъ. И единиятъ, и другиятъ искатъ да знаятъ, кѫде ходишъ, какво правишъ. И двамата ти пишатъ любовни писма. Единиятъ пише: Слънце на моя животъ, откакъ те видѣхъ, ти - огрѣ всичкитѣ ми кѫтчета, стопли душата ми. Безъ тебе не мога да живѣя. Другиятъ пише: О, ти мое препятствие, мое нещастие. Когато помисля за тебе, или като те видя, настръхвамъ отъ ужасъ. Ти ме водишъ въ дъното на ада. Сега, ти четешъ и едното, и другото писмо и търсишъ начинъ да ги примиришъ въ себе си. Това нѣщо става всѣки день въ самия човѣкъ. Дойде една свѣтла мисъль въ него, и той се повдигне. Дойде една мрачна мисъль, и той падне на дъното на ада. Следъ това седи и мисли, дали наистина е слънце на живота, безъ което хората не могатъ, или е страшилище на живота, което ги води въ ада. Ти не знаешъ, радость ли носишъ на хората или страдания. Единъ день мислишъ, че си добъръ, че може да излѣзе нѣщо отъ тебе. На другия день казвашъ, че не си добъръ, че нѣма да настешъ човѣкъ. — Защо става това? — Защото се подавашъ на писмата, които всѣки день получавашъ, ту отъ този, който те обича, ту отъ онзи, който те мрази. Тъй щото, когато човѣкъ е веселъ, разпо- ложенъ, това показва, че той е получилъ любовно писмо, въ което му пишатъ, че е слънце на живота и безъ него не могатъ да живѣятъ. Не е ли разположенъ, той е страшилище, което води къмъ дъното на ада. И едното е толкова вѣрно, колкото и другото. Това сѫ състояния на съзнанието. Човѣкъ изпада въ тия противоположни състояния, защото е поставилъ прегради въ своя животъ. Щомъ премахне тия прегради, животътъ му ще потече нормално, безъ вѫтрешни борби и бушувания. Въ това седи разрешаването на въпроса. Когато Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си, това подразбира, да се върне той назадъ въ своя животъ и да премахне всички прегради, които е поставилъ на Божественитѣ блага. Щомъ разбератъ намѣрението на човѣка, моралиститѣ ще започнатъ единъ следъ другъ да се изреждатъ, да го съветватъ, какъ и доколко да премахне тази преграда. Единъ ще го посъветва да махне една малка часть отъ нея. Другъ ще го съветва да махне по-голѣма часть, но не цѣлата. Трети ще го съветва да махне цѣлата преграда, но да остави коренитѣ, основата и, да не стане нѣкаква катастрофа. — Не, цѣлата преграда ще махнешъ, съ коренитѣ и заедно. Останатъ ли коренитѣ и, останалъ е зародишътъ на злото. Започнете ли да воювате съ злото, или изцѣло ще го победите, или никакъ не се залавяйте съ него. Сега, ако искате да се справите съ злото, създайте въ себе си правилна обхода. Пазете се да не допущате лъжливи нѣща въ себе си. Обвиняватъ нѣкого въ кражба. Ти излизашъ противъ него и казвашъ, че си го видѣлъ да крие нѣщо подъ дрехата си. Кога е било това, какво е носилъ, не знаешъ, но твоето свидетелство усилва обвинението срещу този човѣкъ. Щомъ не си видѣлъ, какво той крие подъ дрехата си и не помнишъ, кога е било това, по-добре мълчи. Не поставяйте прегради въ живота си, ако искате да бѫдете господарь на себе си, на противоречивитѣ състояния, които ви нападатъ. Следователно, докато човѣкъ не е господарь на себе си, докато не различава, отде идатъ противоречията въ живота му, той се намира въ областьта на относителния моралъ. Той нѣма ясна представа за живота, за това, кое е морално и кое не е. Той е поставилъ преграда на пѫтя на Божественото благо и трѣбва да я махне, животътъ му да потече нормално. Какво се разбира подъ думитѣ мораленъ и немораленъ животъ? Представете си, че наблюдавате две дървета, расли при различни условия. Отъ външния видъ на дърветата, отъ тѣхното растене, отъ тѣхнитѣ плодове, вие сѫдите за условията, при които тѣ сѫ се развивали. Ако едното дърво е буйно, добре развито, съ добри плодове, вие казвате, че то е расло при благоприятни условия: влагата е била изобилна, климатътъ —- мекъ, свѣтлината и топлината сѫщо сѫ били изобилни. Второто дърво, което е израсло слабо, низко и дало хилави плодове, говори за оскѫднитѣ условия, при които се е развивало. Следователно, кажемъ ли, че нѣкой човѣкъ е немораленъ, ние подразбираме, че той се е развивалъ при неблагоприятни условия. Мо- ралниятъ човѣкъ се е развивалъ при благоприятни, външни и вѫтрешни условия. Обаче, това не трѣбва и не може да служи за оправдаване на човѣка. — Защо? — Защото условията и теченията въ природата и въ живота се смѣнятъ. Казано е: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бѫде“. Човѣкъ трѣбва да изтърпи условията на живота си докрай, за да бѫде спасенъ, т. е. да мине въ благоприятнитѣ условия на доброто растене и развиване. Човѣкъ трѣбва да има предъвидъ следното нѣщо: когато е при благоприятни условия, да не поставя преграда на Божественитѣ блага, които идатъ къмъ него. Когато е въ неблагоприятни условия, да не се озлобява, да не се мѫчи да събаря преградитѣ на ония, които сѫ ги поставили. Всѣки самъ трѣбва да премахне преградитѣ, които е поставилъ. Споредъ закона на кармата, въ единъ животъ човѣкъ ще бѫде богатъ, въ другъ — сиромахъ. — Защо? — Теченията на живота се смѣнятъ. Щомъ теченията на живота се смѣнятъ, богатиятъ изгубва всички блага, които по-рано е ималъ, и става сиромахъ. Тия блага отиватъ къмъ страната на онзи, който е билъ сиромахъ. Като е поставялъ прегради на Божественитѣ блага, богатиятъ е станалъ причина да се измѣнятъ теченията въ живота, вследствие на което изгубилъ благоприятнитѣ условия въ полза на сиромаха. Това говори за великия законъ на равновесие, който сѫществува въ природата. Този законъ има приложение не само по отношение на външнитѣ блага, но и по отношение на благата на сърдцето и на ума. Ако сърдцето на човѣка постави преграда на благата, които идатъ къмъ него, и по този начинъ препятствува да отиватъ въ посока на ума, сърдцето се развива добре, а умътъ остава хилавъ. Но понеже теченията въ живота се смѣнятъ, благата ще почнатъ да текатъ въ посока на ума, и преградата, която сърдцето само е поставило на пѫтя си, ще прѣчи на тия блага да минаватъ къмъ него. Тогава то ще остане хилаво, слабо. Когато човѣкъ пожелае да развива правилно и ума, и сърдцето си, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, сърдцето да махне преградитѣ, които само е поставило на пѫтя си, а умътъ — своитѣ. Съзнае ли това, човѣкъ трѣбва да остави свободно силитѣ, които минаватъ презъ сърцето му, да отиватъ и къмъ ума, за да може, когато теченията се смѣнятъ, силитѣ, които минаватъ презъ ума, да отиватъ и къмъ сърдцето. Като не спазватъ този законъ хората сѫ осакатили, изопачили нормалното си развитие. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ съ отличенъ умъ, а съ хилаво сърдце. Или обратно: съ добре развито сърдце, а съ хилавъ умъ. Това сѫ анормални положения въ живота. Човѣкъ трѣбва да има добре развитъ умъ и добре развито сърдце. — Какъ ще се премахнатъ тия аномалии? — Като се махнатъ преградитѣ, които хората сѫ поставили на Божествения пѫть. Запишете въ ума и въ сърдцето си следната мисъль: Благата, които Богъ дава, трѣбва да се оставатъ свободно да текатъ, да се ползуватъ всички живи сѫщества.—Какви ще бѫдатъ последствията отъ това? — За последствията не мислете. Живѣйте безъ страхъ. Щомъ постѫпвате по Божественъ начинъ, не мислете за последствията Когато дава, Богъ предвижда всичко. Въ Божествения животъ последствията сѫ всѣкога добри. Като не разбира този законъ, човѣкъ се страхува отъ изобилието и мисли, че ако му се даде нѣщо въ изобилие, ще полудѣе, нѣма да знае, какъ да се справи съ него. Щомъ тури преграда на това благо, той наистина ще полудѣе. Ако тури преграда на любовьта, на мѫдростьта и на истината въ себе си, човѣкъ непременно ще полудѣе. Не туря ли никаква преграда, той се разширява, цъвти и забогатява. Нѣкой се оплаква, че сърдцето му е малко, не може да вмѣсти благото, което му се дава. —Щомъ сърдцето на човѣка не може да събере благото, което Богъ му дава, въ него има преграда. Човѣкъ трѣбва да премахне тази преграда, да освободи сърдцето си, за да могатъ енергиитѣ да текатъ свободно въ него, да се отправятъ къмъ ума. Защо хората не успѣватъ въ живота си, въпрѣки своя стремежъ къмъ новото, къмъ красивото въ свѣта? Тѣ , не успѣватъ, защото, като се стремятъ къмъ новото, не прилагатъ нови методи, но стари. Който иска да успѣва, той трѣбва да се върне назадъ, да събори преградитѣ, които нѣкога самъ е поставилъ на пѫтя си. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, какъвъ страхъ ги е овладѣлъ. Тѣ слушатъ да имъ се говори нѣщо хубаво, разбиратъ, че трѣбва да махнатъ преградата въ своя животъ и решаватъ да съборятъ една малка часть отъ тази преграда. Като съборятъ една малка часть отъ нея, тѣ казватъ: Голѣмъ превратъ стана днесъ съ мене.—Днесъ е станалъ голѣмъ превратъ съ нѣкой човѣкъ, а на другия день работитѣ му пакъ не вървятъ. — Не, приятелю, събори тази преграда изведнъжъ. Събаряшъ ли я часть по часть, животътъ ти нѣма да се оправи. Животътъ не се оправя съ палеативни срѣдства. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, безстрашенъ. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне, изведнъжъ да се събори. Това е философия за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ учители, които сѫ живѣли безъ прегради. Тѣ сѫ давали изобилно отъ благата, които сѫ получавали отъ Бога. Всички ония, които сѫ поставяли прегради на пѫтя си, които сѫ задържали Божественитѣ блага за себе си, сѫ останали назадъ въ развитието си, и днесъ отново започватъ да пъплятъ, да стигнатъ до мѣстото, отде- то нѣкога сѫ се отклонили. Като се намѣри въ голѣми затруднения, човѣкъ се запитва, колко време му е нужно, докато се върне въ правия пѫть, т. е. докато събори преградата, която е поставилъ на пѫтя си. За да се отговори на този човѣкъ, трѣбва да му се направи хороскопъ. Хороскопътъ на човѣка се опредѣля отъ голѣмината на преградата, която той си е поставилъ. Фигуративно, тази преграда се представя въ видъ на окрѫжность, равна на 360 градуса. Ако за извървяването на всѣки градусъ е нуженъ единъ животъ на земята, то за извървяване на цѣлата окрѫжность сѫ нужни 360 живота. Значи, 360 прераждания сѫ нужни на човѣка, да събори преградата, която самъ е поставилъ. Щомъ събори преградата, той ще се освободи отъ страданията и нещастията въ живота си. Този е пѫтьтъ на обикновения човѣкъ. Обаче, съзнателниятъ, разумниятъ човѣкъ може да събори преградата изведнъжъ, съ едно удряне на главата. Трѣбва ли човѣкъ да удари 360 пѫти главата си въ преградата, за да разбере, че тя му прѣчи и трѣбва да я събори? Като се удари веднъжъ въ нея, той трѣбва да направи всички усилия да я събори, да не чака второ, трето и триста и шестдесето прераждане, да удря главата си. Трѣбва ли човѣкъ да се преражда 360 пѫти, за да събори една преграда? Ще кажете, че чрезъ прераждане човѣкъ придобива опитности. Какви опитности придобива магарето, като носи вода всѣки день, а отгоре на това го биятъ? Единствената придобивка на магарето отъ постоянното носене на вода и опъване на врата е порастване на ушитѣ му. Значи, животътъ, енергията на магарето се локализира главно въ неговитѣ уши. Като го набиятъ, магарето казва: Сега съмъ вънъ отъ всѣкаква опасность. Значи, то се е научило да понася бой и ругатни. — Не, това не е никаква опитность, никаква придобивка. Мнозина подържатъ мисъльта, че не може безъ страдания. Вѣрно е, че безъ страдания не може, но кога? Когато страданията се използуватъ разумно. Ако човѣкъ не използува страданията разумно, той ще бѫде въ положението на магаре, което носи вода и го биятъ. Въ резултатъ на това, ушитѣ му порастватъ. Отъ тия страдания магарето нищо не придобива. Ние не сме за страдания, каквито магарето има. Тѣ не осмислятъ живота. Страданията иматъ смисълъ само тогава, когато човѣкъ намира въ тѣхъ начинъ за проява на своята деятелность. Да намѣри човѣкъ правия пѫть на своята деятелность, това значи, да съгласява своята деятелность съ великитѣ Божии закони. Когато едно страдание посети човѣка, втори пѫть сѫщото страдание не може да го посети. Като дойде веднъжъ, човѣкъ трѣбва да го покани въ дома си, да го нагости добре и като си отиде, да му даде нѣкакъвъ подаръкъ, че като го срещне втори пѫть, отдалечъ да го познава. Ако едно и сѫщо страдание посети два пѫти единъ и сѫщъ човѣкъ, това показва, че той не е уменъ, не е научилъ урока си. Ако отъ първия пѫть още не научи урока, който дадено страдание носи, човѣкъ не е направилъ крачка напредъ въ развитието си. Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да страда, имаме предъ видъ разумното страдание.—Нали трѣбва да реформираме живота си?—Веднъжъ ще го реформираме, и то обмислено, съзнателно, а не два пѫти.—Трѣбва да учимъ. — Веднъжъ трѣбва да учимъ, а не два пѫти. Защо трѣбва да учимъ и да преповтаряме старото? Щомъ сме научили старото, ще вървимъ къмъ новото, а новото не трѣбва да се повтаря — то всѣки моментъ върви къмъ ново и по-ново. Дай свобода на ума си, не го ограничавай, не го преграждай. Стѫпка по стѫпка той ще върви въ правия пѫть, въ пѫтя на новата наука. Пресѣчешъ ли го, ти ще дойдешъ до науката на вѫзлитѣ, която не спасява човѣка. Отъ единия до другия край, конецътъ трѣбва да бѫде равенъ, гладъкъ, безъ никакви вѫзли. Вързаното всѣкога се кѫса. Дрехата на човѣка не трѣбва да бѫде вързана. Тя може да бѫде преплетена, но безъ вѫзли. Никакви вѫзли не се допущатъ на дрехата на хората. Щомъ дрехата нѣма вѫзли, човѣкъ лесно може да се изхлузва отъ нея. Кой човѣкъ е по-уменъ: който лесно се изхлузва, или който не може да се изхлузва? По-уменъ човѣкъ е онзи, който лесно се изхлузва. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до морала, споредъ който за предпочитане е човѣкъ да стои на мѣстото си, дето е поставенъ, отколкото да се изхлузва. Ако този моралъ е правъ, какво трѣбва да прави дървото, въ което е набитъ клинъ? Споредъ този моралъ, дървото трѣбва да остане цѣло, да не позволява на клина да влиза въ него. Дървото, обаче, се изхлузва, т. е. разцѣпва се на две и изхвърля клина вънъ отъ себе си. По този начинъ хората се ползуватъ отъ дървото. Въ дадения случай, дървото се подчинява на разумната воля на човѣка, която поставя по-високо отъ своята. Защо и за какво дървото трѣбва да се цѣпи и изгаря, това е другъ въпросъ. Днесъ дървото се цѣпи и изгаря по единствената причина, че нѣкога е спрѣло Божественото благо само за себе си. На сѫщото основание, ако човѣкъ спира Божиитѣ блага, и за него ще дойде брадвата и клинътъ ще го поставятъ на страдания и нещастия, докато му отнематъ всичко онова, което е надвзелъ. Сега, азъ давамъ тия обяснения, за да разберете добре всички противоречиви състояния, които минаватъ презъ съзнанието ви, и да ги използувате разумно. Иначе, тѣ ще минаватъ и заминаватъ презъ съзнанието ви, безъ да се ползувате отъ тѣхъ. Какъвъ смисълъ има изучаването на математиката, ако не я приложите въ живота си? Математиката има голѣмо приложение въ живота. Който разбира смисъла на числата Отъ 1 —10, той е разбралъ живота. Числото едно, единицата символизира бащата, двойката — майката, тройката — детето. Единицата представя мѫжкия принципъ, а двойката — женския. Ако вземете числото 1212, имате повторение на единицата и на двойката. Първата единица и първата двойка представятъ бащата и майката — първата степень на тия числа. Втората единица и втората двойка представятъ синъ и дъщеря — втората степень на сѫщитѣ числа. Значи, числото 1212 представя баща и майка, които иматъ единъ синъ и една дъщеря. Сѫщото число показва и условията, които сѫ помогнали за възпитанието на сина и на дъщерята. Съвременната математика работи съ числата, безъ да разбира тѣхното вѫтрешно значение. Истинскитѣ учени знаятъ това, но обикновенитѣ учени даже не подозиратъ, че всѣко число има не само външно количествено значение, но и вѫтрешно. Отъ разумното съчетание на числата зависи успѣха на човѣка въ умствения, сърдечния и физическия свѣтъ. Глупавитѣ хора изразходватъ голѣмо количество срѣдства, условия, енергия, а умнитѣ — пестятъ. Глупавиятъ разпилява, а умниятъ - економисва. Глупавиятъ се облича разкошно и туря много украшения върху себе си, а умниятъ се облича скромно и съ вкусъ. Той се облича споредъ правилата и изискванията на природата. Споредъ природнитѣ закони, дрехата трѣбва да отговаря на формата на тѣлото. Който не живѣе споредъ законитѣ на природата, той изразходва много енергия. Тогава числото 1212 се увеличава, превръща се въ 121212 и т. н. Колкото повече се повтарятъ числата 1 и 2, толкова повече интелигентностьта и чувствителностьта на децата се намалява. Колкото повече човѣкъ повтаря тия числа, толкова повече той се стреми къмъ осигуряване. Този човѣкъ не вѣрва въ Божия Промисълъ и се надѣва на себе си. Той пълни единъ следъ другъ хамбаритѣ си съ жито, трепери за него и казва: Ако човѣкъ не помисли за себе си, никой нѣма да се погрижи за него. Този човѣкъ е правъ въ заключенията си, но само при сегашнитѣ условия на живота, когато хората сѫ поставили прегради на пѫтя си. Това заключение е право, само при организъмъ, въ който всѣки удъ мисли за себе си. Обаче, това заключение не е право, когато цѣлото тѣло мисли за всички удове. Човѣкъ пъкъ мисли за цѣлото си тѣло, за всѣки отдѣленъ удъ. Ако човѣкъ не отдѣля отъ Божественитѣ блага, които получава, специфична часть за всички свои удове, той е осжденъ на смърть. Той самъ подписва своята смъртна присѫда. Следователно, щомъ човѣкъ влиза като удъ въ Божествения организъмъ и изпълнява великитѣ закони на Битието, и Богъ ще го зачита. Щомъ е въ хармония съ Първата Причина, той ще бѫде въ хармония и съ цѣлото си тѣло, както и съ всички негови части. Само при това положение могатъ да се сбѫднатъ думитѣ на Христа: „Преди да сте поискали, ще ви се отговори“. Това значи, човѣкъ да е премахналъ преградата отъ пѫтя на своя животъ. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ, да върви въ пѫтя си безъ препятствия, безъ противоречия. Колкото по-голѣми сѫ противоречията на човѣка, толкова по-голѣма е преградата на неговия пѫть. Махнете преградата отъ пѫтя си и знайте, че благата на живота идатъ отъ две противоположни посоки: отъ посока на сърдцето къмъ ума и отъ посока на ума къмъ сърдцето. Постави ли човѣкъ преграда между тѣзи две течения въ себе си, между ума и сърдцето си, ще се яви споръ. Този споръ и до днесъ още сѫществува, не само между сърдцето и ума — вѫтрешно, но и между жената и мѫжа — външно. Въ миналото благата сѫ идвали чрезъ мѫжа, и той турялъ преграда на пѫтя имъ, да не отиватъ къмъ жената. Днесъ е обратно: благата идатъ чрезъ жената. И тя постѫпва като мѫжа, туря преграда на пѫтя имъ, да не отиватъ къмъ мѫжа. И тъй, когато мѫжътъ заграби всички блага за своя смѣтка, жената нѣма условия да се развива и издребнява. Когато жената заграби всички блага за своя смѣтка, тя става причина за издребняване на мѫжа. Хората едни—други се осакатяватъ, а после търсятъ нѣкакъвъ външенъ начинъ да загладятъ погрѣшката си. — Не, тази погрѣшка не се заглажда лесно. Всѣки, който е лишилъ ближния си отъ благата на живота, той трѣбва да премахне преградата, която е поставилъ на пѫтя му, да потекатъ благата и къмъ него. Съ нищо друго не можете да го задоволите. Който се е лишилъ отъ Божиитѣ блага, той всѣкога и отъ всичко е недово- ленъ. Той постоянно се оплаква, че е лишенъ отъ благата на живота, вследствие на което не е могълъ да порасне като другитѣ хора. Следователно, да знае човѣкъ, какъ да махне преградата отъ своя животъ, за да могатъ благата, които той получава, да потекатъ къмъ всички хора, това значи, да се е домогналъ до правилната обхода, до новия моралъ. Безъ този моралъ, човѣкъ ще се намира въ положението на магарето, което носи вода. Той ще се ражда и преражда, докато измине 360 градуса. Който не иска да приеме новия моралъ, той ще се освободи отъ противоречията на живота едва следъ завъртване на крѫга отъ 1—360 градуса, т. е. следъ изживяване на своя хороскопъ. Докато не приеме новото въ себе си, човѣкъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Тази мисъль Христосъ е изказалъ предъ Никодима съ следнитѣ думи: „Ако човѣкъ не се роди изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Като не разбралъ дълбокия смисълъ на новораждането, Никодимъ запитадъ Христа, какъ е възможно старъ човѣкъ отново да влѣзе въ утробата на майка си? Христосъ му отговорилъ: „Ти си учитель Израилевъ и не знаешъ ли това?“ Никодимъ не разбралъ, какъ може човѣкъ да се роди отново, защото ималъ преграда за Божественото благо. Христосъ му казалъ, че за да разбере смисъла на думитѣ, които му говори, той трѣбва да махне преградата, която самъ е поста вилъ. — Може ли самъ да я премахне? — Това, което човѣкъ самъ е съградилъ, самъ може да го събори. Човѣкъ самъ може да оправи своя животъ. Никой другъ не е въ състояние да оправи неговия животъ. Богъ внася живота и благата въ човѣка, но човѣкъ самъ може да изправи онова, което е изопачилъ. Отъ Бога е животътъ, знанието, свѣтлината, свободата, но отъ човѣка зависи приложението на това, което му се дава. Да живѣе човѣкъ, това значи, да съзнава, откъде иде животътъ. Да има свѣтлина на ума си, това значи, да знае, откъде иде тази свѣтлина и да не поставя преграда на пѫтя и, да се ползуватъ и другитѣ отъ нея. Да бъде човѣкъ свободенъ, това значи, да съзнава откъде иде свободата и да не ограничава свободата на другитѣ хора. И тъй, махнете преградитѣ, които сте поставили на пѫтя на Божественитѣ блага и пуснете Божествения животъ да тече презъ васъ. Той ще ви очисти отъ грѣховетѣ, ще махне всички прѣчки, които сѫ спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напредъ. Божествениятъ животъ ще тече презъ васъ и никога нѣма да изтича. Това, което тече и не изтича, което гори и не изгаря, е вѣчно. Вѣчниятъ животъ е Божественъ. Въ този животъ нѣма никакво прекъсване. Животъ, който се прекъсва, е човѣшки. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие, въ което има прекъсване, е резултатъ на единъ неестественъ, човѣшки порядъкъ. Щомъ констатирате това, не се плашете, но повдигнете мислитѣ и чувствата си въ по- високъ свѣтъ. Неестественитѣ мисли и чувства въ човѣка сѫ причина за известни болезнени състояния. Запримѣръ, когато заболѣе стѫпалото ви, това показва, че сте нарушили нѣщо въ умствения свѣтъ. Ако ви заболятъ пищелитѣ, нарушили сте нѣщо въ чувствения свѣтъ. Ако ви заболи бедрото, нарушението се отнася до физическия свѣтъ. Като знаете това, ще изправите погрѣшката си въ съответния свѣтъ, и болката ви ще мине. Махнете ли преградата отъ пѫтя си, болката ви ще изчезне. Иначе, каквито лѣкарства и да взимате, болката ви нѣма да се махне. Ако ви заболи рѫката, пакъ ще потърсите причината на болката въ нарушаване на нѣкакъвъ законъ въ физическия, сърдечния или умствения свѣтъ. Като намѣрите причината на това заболяване, ще потърсите начинъ да го премахнете. Щомъ махнете причината на дадена болка, тя сама по себе си ще изчезне. Когато знае причината на болестьта, човѣкъ лесно се лѣкува. Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да помагате на ближнитѣ си и на себе си. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, не бързайте да търсите лѣкарь, но мислено се лѣкувайте. Вземете единъ килограмъ чиста, планинска вода и мислено си представете, че внасяте въ нея енергиитѣ на вѣрата, на милосърдието и на обичьта. Следъ това пийте отъ тази вода три пѫти на день по една супена лъжица, както лѣкаритѣ препорѫчватъ. Това лѣкарство има сила, когато се употрѣбява на време. При всѣко пиене на водата, винаги дръжте въ ума си мисъльта, че въ нея сѫ вложени енергиитѣ на вѣрата, на милосърдието и на обичьта. Нѣщата иматъ сила, когато се употрѣбяватъ на време. Да платите дълга си на време, заедно съ лихвитѣ му, това значи, довѣрието да отвори вратата си за васъ. Който всѣкога е билъ изправенъ въ работитѣ си, той се ползува съ довѣрието на Бога. Каквото и колкото поиска, Богъ ще каже: Този човѣкъ има отворенъ кредитъ предъ мене. Дайте му, колкото иска. Обаче, ако си е позволилъ само единъ пѫть да излъже, Господъ казва: Криза има, не можемъ да дадемъ нищо на този човѣкъ. Нека почака малко. Следователно, искате ли да възстановите кредита си предъ Бога, махнете преградата, която сте поставили на пѫтя на Божественитѣ блага. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. Тази формула има смисълъ и е вѣрна само тогава, когато човѣкъ премахне преградата, която е поставилъ на пѫтя на Божественитѣ блага. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на З октомврий, 1937 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУМНИ НАРЕДБИ Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носять всичкото щастие. Съвременнитѣ хора се подчиняватъ на редъ наредби, външни или вѫтрешни, както и на известни свои навици. Както въ живота на хората сѫществуватъ наредби, така и въ природата. Тя заставя човѣка да се подчинява на нейнитѣ наредби. Запримѣръ, пиенето на вода, яденето на хлѣбъ, спането, това сѫ наредби отъ природата, безъ които човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Правилно е човѣкъ да изпълнява наредбитѣ, които разумната природа е установила, но той трѣбва да се запита, какво е придобилъ, следъ като 60—70 години редовно е изпълнявалъ тия наредби. Като ученици на новата култура, вие трѣбва да мислите върху всичко, което правите, да ликвидирате съ старото. Защо яде човѣкъ? Вие ще кажете, че човѣкъ яде, за да придобива животъ, енергия въ себе си. За колко време задържате придобитата енергия отъ яденето? — Най-много за три—четири часа. Следъ това пакъ ядете. Тази е причината, задето човѣкъ яде по три или четири пѫти на день, а болниятъ—по-често. Яденето, пиенето на вода, спането представятъ упражнения, безъ които живиятъ човѣкъ не може. Само умрѣлиятъ не прави упражнения. Колкото човѣкъ е по-здравъ, толкова повече упражнения прави. Мисленето, чувствуването на човѣка сѫ упражнения, които природата му е опредѣлила. Мисъльта опредѣля човѣка. Безъ мисъль той не е човѣкъ. Чувствата опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е благороденъ, или не. Безъ мисли и безъ чувства, вие нѣмате представа за човѣка. Като мисли и чувствува, човѣкъ се стреми опредѣлено къмъ два центъра: къмъ центъра на слънцето и къмъ центъра на земята. Понеже слънцето е по голѣмо отъ земята, то я привлича къмъ себе си. Тази е причината, поради която стремежътъ на Божественото въ човѣка е насочено къмъ слънцето. Като наблюдавате явленията въ живота и природата, вие казвате, че малкитѣ рѣкички образуватъ голѣмитѣ рѣки. Малкитѣ морета образуватъ голѣмитѣ. Това отчасти само е вѣрно. Въ действителности, обаче, не е така. Малкото не може да създаде голѣмото. Голѣмата рѣка и голѣмото море се разпръсватъ въ малки рѣки и въ малки морета. Малкитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ получени отъ голѣмитѣ. Когато голѣмото не може да се обхване изцѣло, то се раздробява на малки части, и по този начинъ става достѫпно за обикновения човѣкъ. Дойде ли една малка мисъль въ ума ви, едно малко чувство въ сърдцето ви и една малка постѫпка въ волята ви, вие трѣбва да ги приемете, да имъ дадете възможность да се проявятъ. Тѣ представятъ процесъ, който се е започналъ вече и трѣбва да се завърши. — Защо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога? — За да се стреми къмъ нѣщо. Вѣрата е стремежъ. Който не се стреми къмъ Бога, той е осѫденъ на смърть. Често хората говорятъ за вѣра и за безвѣрие. Нѣкои отъ тѣхъ казватъ, че сѫ вѣрващи, а други — безвѣрници. Последнитѣ казватъ, че не вѣрватъ въ Бога, не вѣрватъ въ другъ свѣтъ, освенъ въ физическия. Въ този смисълъ, тѣ не сѫ абсолютно безвѣрници, но не вѣрватъ въ това, въ което другитѣ хора вѣрватъ. Обаче, тѣ вѣрватъ въ паритѣ, въ насилието и др. Тѣ не сѫ безвѣрници, но фанатици. Въ какви ли не кумири вѣрватъ хората! Азъ бихъ желалъ да срещна човѣкъ, който да е абсолютно свободенъ отъ заблуждения и който абсолютно да не вѣрва. Каква вѣра е тази, ако човѣкъ днесъ вѣрва въ доброто, а на другия день вече се съмнява въ него? Хората на новото учение трѣбва да иматъ характера на детето, да вѣрватъ безъ съмнение, безъ никакво колебание. Само при такава вѣра тѣ могатъ да иматъ добри резултати. Когато дадете на малкото дете чаша съ вода и захарь и му кажете да тури захарьта въ водата, да се разтвори, то не философствува, не се колебае, но пристѫпва направо къмъ опита. Щомъ захарьта се изгуби, детето веднага вдига чашата съ вода и пие. Следъ това то казва: Понеже захарьта е сладка, и водата е станала сладка. Дайте чаша съ вода и нѣколко бучки захарь на възрастния човѣкъ и му кажете да тури захарьта въ водата, той веднага ще започне да философствува: ще стане ли водата сладка, какви сѫ свойствата на захарьта и т. н. — Какъ трѣбва човѣкъ да вѣрва? — Като детето. Вземи захарьта, тури я въ водата и опитай вкуса на получения разтворъ. Човѣшкиятъ животъ представя верига отъ малки опити, отъ наредби, дадени отъ природата. Ако всѣки день човѣкъ не мисли, не чувствува и не действува, той ще дойде до положението на дѣдото, ще престане да вижда, да чува, докато единъ день умре и го опѣятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно честенъ, да изпълнява само ония наредби, които природата е предвидила за неговото растене и усъвършенствуване. Това не значи, че той ще допуща само доброто, а ще отблъсква злото. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще допуща въ живота си и доброто, и злото като възможности, а той самъ, като разумно сѫщество, ще седи въ срѣдата, между доброто и злото, и ще работи. Колкото и да се пази отъ злото, човѣкъ все ще се намира подъ негово влияние, както и подъ влиянието на доброто. Обаче, за да не изпитва разрушителното влияние на злото, човѣкъ не трѣбва да го допуща въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Вънъ отъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки, злото не е опасно. То е сила, която може да се използува разумно. Докато развалената храна не се приеме и асимилира отъ организъма, тя не е вредна. Приеме ли се отъ организъма, тя става вредна. Такова нѣщо представя злото за ума, за сърдцето и за волята на човѣка. Лошитѣ мисли и чувства сѫ отрова за ума и за сърдцето на човѣка. Запримѣръ, нѣкой се моли на Бога да му даде пари, да забогатѣе. Щомъ не получи отговоръ на молитвата си, той се разколебава въ сѫществуването на Бога. Щомъ човѣкъ се разколебава въ сѫществуването на Първата Причина, това показва, че желанието му да забогатѣе не е било на мѣсто. Който иска пари, той трѣбва да се обърне къмъ онзи, който ги е сѣкълъ, а не къмъ Господа. Едно време, когато поискали пари отъ Христа, да плати данъкъ на държавата, Той не отиде при банкеритѣ, да търси пари отъ тѣхъ, нито при Господа, но каза на Петра: „Хвърли мрежата въ морето и ще извадишъ една риба, въ устата на която ще намѣришъ една златна монета заседнала. Извади монетата и плати за мене и за тебе. И да не е имало монета въ устата на рибата, като се продаде, пакъ ще се получатъ пари за нея. Съвременнитѣ хора продаватъ говеда, овце и агнета все за пари. Тѣ едни други се продаватъ пакъ за пари. Сега вие минавате за учени хора, но не си давате отчетъ за всичко, което преживявате. Съмнявате се — дайте си отчетъ, защо се съмнявате. Гнѣвите се —дайте си отчетъ, защо се гнѣвите. Боли ви глава, сърдце, стомахъ — трѣбва да си дадете отчетъ, защо ви боли. Не, е достатъчно само да констатирате нѣщата и да се страхувате да не умрете, но трѣбва да си давате отчетъ за всѣко нѣщо, което се случва въ живота ви. Всѣко малко бодване, всѣка болка е резултатъ на нѣкаква слаба експлозия, която става въ нервната система на човѣка. Това сѫ малки избухвания, причинени отъ електрически пълнежи, които се пукатъ като електрически бомби. Нѣкой бомби се пръскатъ нагоре, а нькои — надолу. Има мисли въ човѣка, които сѫ силно електрични, вследствие на което предизвикватъ голѣми експлозии вь нервната система. Тѣзи експлозии постепенно разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Пазете се отъ мисли, които рушатъ нервната система. Следователно, за да бѫде здравъ въ физическо, въ умствено и въ сърдечно отношение, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да регулира енергиитѣ на своята мозъчна и симпатична нервна система. Ще кажете, че Господъ пази и спасява човѣка. -- Веднъжъ Господъ е спасилъ човѣка, втори пѫть нѣма да го спасява. Той му е далъ всички условия да пази своето спасение. Кой каквото е заробилъ въ себе си, самъ трѣбва да го освободи. Спасението е външно и вѫтрешно. Външно хората спасяватъ, а вѫтрешно — Богъ. Ако нѣкой не е спасенъ вѫтрешно, външно трѣбва да се спаси. Като влѣзе въ морето, човѣкъ самъ трѣбва да се пази, да не се удави. Щомъ има рѫце и крака, той ще ги движи споредъ вълнитѣ, ще държи главата си надъ водата и така ще плава. Който не знае да плава, той е осѫденъ на удавяне. Свѣтътъ е море, въ което всѣки човѣкъ трѣбва да знае да плава, да не очаква на хората да го спасяватъ. Който не знае да плава, той трѣбва да стои на брѣга, или да има спасителенъ поясъ. Знанието на човѣка да плава представя неговата вѣра. Вѣрващиятъ може да плава безъ поясъ и безъ подържката на чужди хора. Добриятъ плувецъ и въ бурното море е въ безопасность. Той прави различни движения, гурка се въ водата, изли а на повърхностьта, прави различни маневри, и въ края на краищата излиза неповреденъ. Нѣкой плувци не смѣятъ да се върнатъ въ водата. Тѣ се страхуватъ да измѣнятъ положението на главата си. Щомъ е влѣзълъ въ морето, човѣкъ ще влиза подъ водата, ще излиза надъ водата, но винаги ще пази главата си. Като е дошълъ на земята, човѣкъ все ще влѣзе да живѣе въ нѣкаква система, но той трѣбва разумно да използува силитѣ на тази система. Той ще се движи по прави и криви линии въ тази система. Що е права и що е крива линия? Споредъ сегашнитѣ учени, правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. А когато редъ точки се намиратъ на еднакво разстояние отъ една вътрешна, централна точка, образува се крива линия. Когато правата престане да функционира, тя се превръща въ крива. Й когато кривата престане да функционира, тя се превръща въ права. Сѫщото се отнася и до мислитѣ. Когато правата мисъль стигне до своя краенъ предѣлъ, тя се превръща въ крива линия. Кривата линия се опредѣля отъ разстоянието на точкитѣ, които я образуватъ, по отношение на вътрешната, централна точка. Ако всички точки на кривата сѫ еднакво отдалечени отъ централната, тогава и постѫпкитѣ на човѣка ще бждатъ отмѣ- рени, правилни. Обаче, ако точкитѣ не сѫ еднакво отдалечени отъ централната, имаме елипса. Тогава казваме, че въ постѫпкитѣ на даденъ човѣкъ има нѣкаква несъразмѣрность, нѣкакво отклоняване отъ нормалното положение. Когато се движи по крива линия, човѣкъ образува една система. Щомъ образува система, непременно нѣкой ще се върти около него. Ако нѣкой човѣкъ казва за себе си, че се върти около слънцето, това подразбира, че той представя земя. Тогава пъкъ луната ще се върти около него. Следователно, както планетитѣ се въртятъ една около друга, така и хората се въртятъ едни около други. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ мислитѣ на човѣка: около силнитѣ мисли винаги обикалятъ по слаби, и по този начинъ се образуватъ системи отъ мисли. Една отъ великитѣ задачи на човѣка е така да създаде своя мисловъ свѣтъ, че да образува единъ козмосъ, въ който мислитѣ да бѫдатъ наредени въ планомѣрни системи. Между системитѣ на външния козмосъ и тия на мисловия свѣтъ на човѣка има известно съотношение. Съ други думи казано: макрокозмосътъ съответствува на микрокозмоса. Каквото става въ външния свѣтъ, сѫщото става въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Ученитѣ сѫ опитали тия нѣща, но и обикновениятъ човѣкъ може да ги провѣри. За да се домогне до истината, човѣкъ трѣбва да намѣри съответствието между външния и вѫтрешния свѣтъ въ себе си. Като върви правилно въ своя пѫть, човѣкъ ще разбере и приложи Божиитѣ закони, както сѫ ги разбирали и прилагали всички наши братя, които сѫ завършили своето развитие. Какво представя човѣкъ въ развитието си? Той представя десетия крѫгъ на Битието. Значи, въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ образува крѫгъ, вѫтрешно движение по отношение на дадена система. Той още не живѣе изцѣло въ този крѫгъ, но нѣкога все ще живѣе. Засега му предстои грамадна работа. Като не могатъ още да проникнатъ въ висшитѣ сфери на мисловия свѣтъ, хората се занимаватъ съ дребнавости. Нѣкой искатъ по-скоро да умратъ, да отидатъ между ангелитѣ, да видятъ, какъ живѣятъ. И да отидатъ между ангелитѣ, пакъ нищо нѣма да научатъ. Тѣ могатъ да видятъ само външната дреха на ангелитѣ, както детето иска да види офицеръ, облѣченъ въ парадни дрехи. Тѣ виждатъ, че нѣкой ангелъ прави опити, създава свѣтове, но като не сѫ учени, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ виждатъ, че ангелитѣ пишатъ нѣщо, правятъ нѣкакви изчисления, но не разбиратъ, какво означаватъ тия изчисления. И ученикътъ вижда своята тетрадка по български езикъ, нашарена съ червено мастило, но всичко не разбира. Въ процеса на ученето си, ученикътъ все още прави погрѣшки. Той ще грѣши, а учительтъ му ще корегира. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, допуща грѣшки. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакви погрѣшки, никакви дефекти не се допущатъ. Пише ли нѣкой човѣкъ писмо, той трѣбва да внимава, да не допусне нито една погрѣшка. Тамъ правописътъ е строго опредѣленъ и не се измѣня, вследствие на което всѣка буква отива на своето мѣсто. Божествениятъ езикъ е сложенъ, състои се отъ много думи, затова има ангели, които и досега още не сѫ го научили. Красивъ е Божествениятъ езикъ! Всички хора се стремятъ къмъ Божествения езикъ, защото с красивъ. Момата иска да бѫде красива по практически съображения. Ако е красива, тя има по-голѣма вѣроятность да се ожени безъ зестра. Щомъ е красива, тя има по-голѣма възможность да се ожени за богатъ, за ученъ мѫжъ. Момъкътъ иска да бѫде интелигентенъ, по-добре да нареди живота си. Значи, на физическия свѣтъ красотата и интелигентностьта се използуватъ за користолюбиви цели. Въ Божествения свѣтъ тѣ иматъ съвършено друго предназначение. На физическия свѣтъ всѣки гледа да се докосне до красивата дреха на човѣка, да я пипне, да опита качествата и, вследствие на което тя лесно се цапа. Въ Божествения свѣтъ красивата дреха се гледа отдалечъ, съ благоговѣние. На физическия свѣтъ всѣки иска да се докосне до ума на интелигентния човѣкъ. Щомъ се докосне, все ще го оцапа, ще го развали. Въ Божествения Свѣтъ се отнасятъ особено предпазливо къмъ интелигентностьта на човѣка. Като ученици, които сте слѣзли на земята, отъ васъ се изисква голѣмо смирение, да не се бъркате въ работитѣ на своитѣ ближни, да не се осѫждате. Че нѣкой не мисли право—това не е ваша работа. - Еди- кой си не постѫпва право. — И това не е ваша работа. Щомъ осѫдите нѣкого, вие веднага се свързвате съ неговата отрицателна чърта. Който се осмѣли да осѫди нѣкого въ духовния свѣтъ, той веднага се нагърбва да поеме половината отъ неговия недостатъкъ и да плати за него, като за свой дългъ. Минешъ ли покрай нѣкой човѣкъ, който носи голѣмъ товаръ и го осѫдишъ, ти веднага се задължавашъ да поемешъ половината отъ товара му. Ако минешъ покрай нѣкой човѣкъ, който носи малъкъ товаръ, ти трѣбва да му дадешъ половината отъ своя товаръ. Значи, отъ голѣмия товаръ ще взимате половината, а на малкия товаръ ще придавате половината отъ своя. Отъ натоварената кола ще вземешъ половината багажъ, а на празната кола ще прибавишъ половината отъ своя товаръ. Такива сѫ отношенията между разумнитѣ сѫщества. И тъй, когато хората казватъ, че животътъ е тежъкъ, това подразбира, че тѣ сѫ претоварили колитѣ си и не могатъ свободно да се движатъ. И при това положение тѣ ламтятъ за кѫщи, за пари, за богатства. Това е неразбиране на живота. Богатиятъ е натоварилъ кѫщата си на кола тегли я и пъшка — стръменъ е неговиятъ пѫть. Бедниятъ върви леко, безъ никакви мѫчнотии. Той се качва бързо, безъ запъхтяване. Като стигне на върха, той има и кѫщи, и пари, и каси. Ако богатиятъ е оставилъ кѫщата и паритѣ си долу, той не може да се връща да ги носи нагоре. Всички хора се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Смисълътъ на живота се заключава въ служенето. Да служи на Бога, това е главната задача, която човѣкъ трѣбва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичкитѣ му работи ще се наредятъ. Когато човѣкъ реши да служи на Бога, сърдцето му се изпълва съ радость, умътъ му — съ свѣтлина, а волята му— съ активность. Истински човѣкъ е този, който мисли за Бога. Престане ли да се изпълва отъ тази мисъль, той не може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Ангелътъ се отличава отъ човѣка по това, че служи на Бога. Престане ли да служи, той вече не е ангелъ. Следователно, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по това, че мисли. Престане ли да мисли, той се превръща въ животно. Ангелътъ се отличава отъ човѣка по това, че служи. Престане ли да служи, той се превръща въ човѣкъ. Като човѣци, вие не трѣбва да губите човѣшкото въ себе си — мисъльта. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ положението, въ което се намиратъ. Тѣ се стремятъ къмъ нѣщо по-високо. По-високо положение отъ това, въ което човѣкъ се намира, е положението на ангела. Значи, човѣкъ иска да стане ангелъ, да служи на Бога. Докато дойде до ангелското състояние, той трѣбва да постави мисъльта си за основа на своя животъ. Ако не може да мисли, човѣкъ никога нѣма да стане ангелъ. По-долу може да слѣзе, но по-горе не може да се качи. Мисъльта води човѣка къмъ служене. Може да служи само онзи човѣкъ, който живѣе въ пълна хармония съ себе си. Ангелскиятъ свѣтъ е свѣтъ на хармония. Казватъ, че ангелитѣ живѣятъ на небето. Значи, небето е мѣсто на хармония. Погледнете ли къмъ небето, осѣяно съ безброй свѣтове, слънца и звезди, вие чувствувате хармонията между тѣхъ. Тѣ представятъ възвишени, разумни сѫщества. Като гледамъ кѫщитѣ, азъ зная, че тѣ не сѫ разумни, но въ кѫщитѣ живѣятъ разумни сѫщества. Кѫщата е построена отъ разумни сѫщества, но и въ нея живѣятъ такива. Колкото по-красива е кѫщата, толкова по-разумни сѫщества живѣятъ въ нея. На сѫщото основание, всѣка звезда е жилище на разумни сѫщества, които изпращатъ своитѣ свѣтли мисли по цѣлия свѣтъ. За тѣхъ земята представя предметно учение. Понеже разумнитѣ сѫщества влизатъ въ системи, създадени отъ Първата Причина, затова тѣ мислятъ за всичко, за което и Тя мисли. Нѣкои хора гледатъ ограничено на живота и казватъ, че не искатъ да се интересуватъ отъ звездитѣ, но се интересуватъ само за себе си. — Не, синътъ трѣбва да се интересува отъ живота на баща си, на майка си, на сестра си, на брата си, на господаря си, на приятеля си и т. н. Изобщо, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ живота на ония, които влизатъ въ неговата система. Като ученици, пазете се отъ ограничения. Човѣкъ самъ се ограничава, външно или вѫтрешно. Той казва: Това не трѣбва да правя, онова не трѣбва да правя. День следъ день той се ограничава, свързва се съ известни постановления и наредби, докато се види напълно заробенъ. Нѣма защо да се обвързвате. Вие знаете вече старитѣ наредби, опитали сте резултатитѣ на досегашнитѣ си навици. Време е да се освободите отъ старото. Яденето, пиенето, дишането, мисленето, чувствуването, волевитѣ действия сѫ все стари наредби, но не може да ги напуснете. Не можете да ги напуснете и не трѣбва да ги напуснете, но нѣщо ново трѣбва да внесете въ тѣхъ: яжъ по новъ начинъ, пий по новъ начинъ, дишай по новъ начинъ, мисли, чувствувай и работи по новъ начинъ. Човѣшкиятъ животъ е изтъканъ отъ наредби, но тѣ трѣбва всѣки день да се обновяватъ. Чиновникъ ли си, изпълнявай службата си по новъ начинъ. Ученикъ ли си, учи по новъ начинъ. Каквато работа и да предприемешъ, работи въ духа на новото. Работата е разумно нѣщо, тя внася радость и веселие въ живота на човѣка. Тя го прави щастливъ. Бездействието го прави нещастенъ. Като ученици, вие всѣки день трѣбва да решавате по една малка задача. За решаване на задачитѣ ви сѫ дадени редъ условия, които разумно трѣбва да използувате. Ще дойде нѣкой при мене да му кажа, какъвъ ще бѫде краятъ на живота му. Той иска да знае истината по този въпросъ, за да разбере, има ли смисълъ да работи, да прави усилия. Щомъ иска да му кажа истината, ето каква е тя: краятъ на живота ви ще се ознаменова съ това, че ще умрете гладни. Такъвъ ще бѫде и вашиятъ край, такъвъ ще бѫде краятъ и на царя, и на банкера, и на последния сиромахъ. Всички хора ще заминатъ отъ този за онзи свѣтъ гладни и жадни. — Какво ще стане съ детето, което току що се ражда? — Ще живѣе. Новороденото дете подразбира начало на живота. Който се ражда, той туря начало на своя животъ. Началото подразбира истината. Който започва, т. е. туря начало на живота си, той ще живѣе. Който туря край, т. е. свършва съ живота, той умира. Докато момата храни въ ума си мисъль за женене, тя живѣе. Щомъ престане да живѣе съ тази мисъль, тя умира. Докато се учи, ученикътъ живѣе. Щомъ престане да учи, той умира. Това е законъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да се учи, да придобива знания. Какво представя знанието? — Знанието е стремежъ на душата къмъ нѣщо. Земята се стреми къмъ слънцето. Момата се стреми къмъ момъка, а момъкътъ — къмъ момата. Значи, като се стреми къмъ слънцето, земята може да се уподоби на мома която се стреми къмъ момъка. Колкото момата може да владѣе момъка, толкова и земята може да владѣе слънцето. По отношение на слънцето, земята е бебе. Слънцето е милионъ и половина пъти по-голѣмо отъ земята. Изобщо, никой никого не може да владѣе: нито земята може да владѣе слънцето, нито момата — момъка, или момъкътъ — момата. Когато говоримъ за любовьта на хората, ние имаме предъ видъ тѣхнитѣ вътрешни отношения — отношения на души. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя дава животъ. Който не може да даде животъ, той не обича. Христосъ казва: „Азъ за това дойдохъ, да имъ дамъ животъ, и да го иматъ преизобилно“. Тъй щото, говори ли ви нѣкой за любовь, а не ви дава животъ, ще знаете, че той не говори истината. Който има любовь въ себе си, той дава животъ на другитѣ и самъ не умира. Слънцето всѣки день изпраща животъ на земята. Значи, земята живѣе, благодарение на живота, който слънцето и изпраща. Слънцето свѣти, благодарение на любовьта, която земята има къмъ него. Ако земята не го обичаше, слънцето щѣше да потъмнѣе. Съ други думи казано: Който вѣрви въ Бога и Го люби, той свѣти. Усъмни ли се въ Него и престане да Го люби, той веднага потъмнява. Единъ е Господъ, въ Когото трѣбва да вѣрваме и на Когото трѣбва да служиме. На Него се подчиняватъ и доброто, и злото. Какво нѣщо е доброто и какво—злото? Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ е дошълъ до положение да познава доброто и злото. Отъ времето на Адама още, човѣкъ направи първия опитъ за познаване на доброто и на злото. Този опитъ водѣше човѣка въ низходяща посока. Сега човѣкъ постепенно се издига, върви въ възходяща посока. Той прави втория си опитъ, но не за познаване на доброто и на злото. Вториятъ опитъ на човѣка е за познаване на самия животъ, който ще го застави да обича живота. Казано е, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ живота.— Той трѣбва да се отрече отъ временния животъ, а да разбере и обикне вѣчния животъ, носитель на Божествената Любовь. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта, това е една отъ великитѣ задачи на човѣшкия животъ. Нѣкой казва, че иска да бѫде абсолютно свободенъ, съ нищо да не се занимава. — Не, човѣкъ не може да бѫде абсолютно свободенъ, все ще се занимава съ нѣщо. Той не може да се откаже отъ старите наредби, но поне правилно да ги изпълнява: правилно да мисли, да чувствува, да действува; правилно да яде, да пие, да диша. Всѣка наредба има смисълъ дотолкова, доколкото може да се възобнови, да се изпълни по новъ начинъ. Наредбитѣ, наставленията, по които рибитѣ живѣятъ, не се отнасятъ нито за птицитѣ, нито за млѣкопитаещитѣ, нито за хората. Сегашниятъ човѣкъ се намира въ преходно състояние. Той върви къмъ новъ свѣтъ, за който се изискватъ нови наредби. И слънчевата система днесъ не е сѫщата, каквато е била преди хиляди години. Ще дойде день, когато слънчевата система ще се намира подъ влиянието на друга система, която коренно ще измѣни живота на земята — въ положителенъ смисълъ. При новитѣ условия на живота злото съвършено ще изчезне. Гнѣвъ, обида, огорчение нѣма да сѫществуватъ. Какъ ще се гнѣвите на онзи, когото обичате? Какъ ще се гнѣвите на огъня, на водата, на хлѣба, на въздуха, на свѣтлината? Човѣкъ не може да се гнѣви на това, отъ което има нужда. Човѣкъ може да се сърди само на това, което не му е необходимо. Хората се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Тѣ не успѣватъ, защото се стремятъ къмъ голѣми работи, къмъ велики постижения. Стане ли въпросъ да извършатъ нѣкоя малка работа, тѣ я избѣгватъ. Запримѣръ правили ли сте опитъ, да видите, съ колко хапки хлѣбъ се изхранвате на обѣдъ? Направете този опитъ за една седмица, да видите, когато ядете съ голѣмъ апетитъ, или когато ядете безъ апетитъ, колко хапки хлѣбъ ще употрѣбите. Добре е човѣкъ да прави такива изчисления, да знае, срѣдно по-колко хапки хлѣбъ употрѣбява на обѣдъ. Ще кажете, че това е дребна работа.—Може да е дребна работа, но отъ нея зависи успѣха на човѣка. Ако въ време на война генералътъ преяжда, той ще изгуби сражението. Ако търговецътъ преяжда, ще изгуби капитала си. Ако ученикътъ преяжда, не може правилно да решава задачитѣ си. Изобщо, когато умътъ или сърдцето на човѣка е заето съ нѣкаква работа, той яде малко или никакъ. Първо свършва работата си, а после яде. Когато вѣрващиятъ, религиозниятъ иска да се моли на Бога, той нищо не яде. При такива случаи стомахътъ на човѣка трѣбва да бѫде празенъ, за да могатъ умътъ и сърдцето да възприематъ правилно. Казано е въ Писанието: „Търсете първо Царството Божие, и всичко друго ще ви се приложи“. Като ученици, вие трѣбва да търсите първо истината, която ще ви направи свободни, и всичко друго ще ви се придаде. Що е свобода? Свободата представя разумно отношение между всички души. Разумнитѣ отношения между душитѣ не предизвикватъ никакви стълкновения, никакви противоречия. Тѣ иматъ удобрението на всички напреднали, възвишени сѫщества. Разумностьта подразбира правилни отношения къмъ хората и къмъ ангелитѣ. Дойде ли ви на умъ нѣкоя малка мисъль, приложете я. Тя иде отъ нѣкой ангелъ. Давайте пѫть на малкитѣ мисли и чувства въ себе си. Тѣ сѫ Божествени. Тѣ идатъ отъ нѣкое възвишено сѫщество, отъ нѣкой ангелъ. Запримѣръ, отивате на работа, но въ това време дохожда въ ума ви мисъльта да се спрете малко предъ едно бедно момиченце, да му кажете нѣколко думи и да си заминете. Поглеждате момиченцето, но си казвате: Работа имамъ сега, нѣмамъ време да се отклонявамъ отъ пѫтя си. Не искамъ нито да дамъ нѣщо отъ себе си, нито да взема. Постѫпите ли по този начинъ, вие сте отблъснали една Божествена мисъль. Който нито дава, нито взима, той е умрѣлъ човѣкъ, той е мораленъ инвалидъ. Човѣкъ трѣбва да дава толкова, колкото взима. Ако малко взима, малко ще дава; ако много взима, много ще дава. Богъ ни е далъ изобилно животъ, изобилно мисъл и чувства. Той ни е далъ всичко въ изобилие. Следователно, давайте отъ изобилието, въ което живѣете. Не давате ли отъ изобилието на живота, отъ изобилието на своитѣ мисли и чувства, вие вършите престѫпление. Дайте пѫть на Божия Духъ въ васъ! Които не се подчинява на този законъ, той ще се върне назадъ въ развитието си. Това е философия, която се отнася до ученитѣ хора, до пробуденитѣ души, до роденитѣ отъ Бога. Онѣзи, които не сѫ родени още, които не сѫ пробудени, нека спятъ. На тѣхъ не е дадено още да чуятъ и да разбератъ истината. Тъй щото, искате ли да се повдигнете, да придобиете свободата си, да имате съдействието на разумнитѣ сѫщества, обичайте истината. Този е правиятъ пѫть, по който можете да получите отговоръ на вашитѣ желания. Не вървите ли въ този пѫть, колкото и да се молите, ще ви се отговори: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри. При тора положение, ти ще страдашъ, ще боледувашъ, ще гладувашъ, ще изгубишъ близкитѣ си и т. н. — Защо? — Защото не си обичалъ истината, противодействувалъ си на разумното въ свѣта и т. н. Когато човѣкъ не изпълнява великитѣ закони на Битието и се отклонява отъ правия пѫть, лесно може да се предскаже, какво ще му се случи. Който разбира това, той може да бѫде добъръ астрологъ. Когато Богъ работи въ свѣта, хората трѣбва да Му се подчиняватъ. Не се ли подчиняватъ, тѣ ще носятъ тежкитѣ последствия на своето непослушание. Христосъ казва: „Ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го навънъ. Ако дѣсната ти рѫка те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли настрана“. Този стихъ се отнася до глупавитѣ хора, които не изпълняватъ волята Божия. Очитѣ на разумния човѣкъ, обаче, гледатъ едновременно на една и съща страна. Следователно, нѣма защо да вади едното отъ тѣхъ. Ръцетѣ на разумния човѣкъ работятъ съобразно волята Божия. Следователно, нѣма защо да отсича едната отъ тѣхъ. Обаче, глупавиятъ, който гледа съ едното си око тамъ, дето не трѣбва, и пипа съ едната си ръка на забранени мѣста, по-добре е да влѣзе въ живота съ едно око и съ една ръка, отколкото да върши престъпления. Но какъвъ ще бъде твоятъ животъ, ако влѣзешъ въ него съ едно око и съ една ръка? — Не, човѣкъ може да живѣе така, че да не се съблазнява. Той трѣбва да влѣзе въ живота съ две очи, съ две уши, съ две ръце и съ два крака. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да имате непреодолима любовь къмъ истината. Съзнанието ви трѣбва да бѫде толкова будно, че нищо въ свѣта да не ви изкушава. Мислитѣ, чувствата, действията ви трѣбва да бъдатъ безпогрѣшни. Направите ли нѣкаква погрѣшка, веднага трѣбва да я корегирате. Не можете ли сами да я изправите, обърнете се къмъ учителя си. Запри- мѣръ, пишете буквата А, но сте я написали неправилно. Учительтъ ви ще напише същата буква и, като имате красивъ образецъ за нея, вие ще можете да изправите погрѣшката си. Човѣкъ трѣбва да се упражнява, да изработи красивъ почеркъ. По почерка се сѫди за характера на човѣка. Колкото по-красивъ и правиленъ е почеркътъ, толкова човѣкъ е по-благороденъ. Значи, характерътъ на човѣка се познава по почерка, по лицето, по челото, по носа, по устата. Разумниятъ свѣтъ пъкъ опредѣля отношенията си къмъ човѣка споредъ неговия вѫтрешенъ животъ. Щомъ човѣкъ измѣни, въ смисълъ подобри своя вѫтрешенъ животъ, и разумниятъ свѣтъ подобрява отношенията си къмъ него. Това е законъ на съответствие, който сѫществува навсѣкѫде въ природата. Като влѣзе въ затворъ, човѣкъ се облича въ халатъ. Щомъ излѣзе отъ затвора, той съблича халата и облича хубави, нови дрехи. И тъй, щомъ сте дошли на земята, трѣбва да разберете, въ какво седи смисъла и красотата на живота. Човѣкъ е дошълъ на земята за две нѣща: да се научи право да мисли — да се опредѣли като човѣкъ, и да служи съ любовь на Бога — да се опредѣли като ангелъ, т. е. като човѣкъ, който е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си. Желая ви да мислите право и да служите на Бога съ любовь. Радвайте се и за едното, и за другото. Божията Любовь носи пълния животъ. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 19 септемврий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МНОГО ЗНАНИЯ „Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие“. Едно изречение казва: Който много знае, той много страда. Защо многото знание, именно, носи много страдания? Значи, който знае много, той страда много. Въ сѫщность, който много знае и много страда, той не знае всичко, затова страда. Ще излѣзе, че за да не страда човѣкъ не трѣбва да знае много. Това е изопачена мисъль. Знанието всѣкога носи щастие въ себе си. Знанието огражда щастието; знанието огражда здравето; знанието огражда малкитѣ придобивки на човѣка. Ако знанието не може да огражда тия нѣща, то нѣма никакъвъ смисълъ, никакво приложение. Само по себе си знанието представя възможности на човѣшката душа, или на мислещия човѣкъ. Умътъ на човѣка съдържа условия за повдигането му, затова той трѣбва да бѫде високо организиран? Представете си, че вие имате градина, насадена съ красиви, ароматни цвѣтя, съ зеленчуци и съ различни плодни дървета. Вашиятъ съседъ, обаче, има голѣмъ дворъ, въ който отглежда кокошки, патици, гѫски, прасета, козички, крави и т. н. Отъ време на време кокошкитѣ, прасетата на сѫседа ви минаватъ въ вашата градина и ровятъ, кълватъ цвѣтята — развалятъ вашитѣ посѣви. Вие казвате на съседа си да внимава, да не пуща своитѣ кокошки и прасета да ровятъ градината ви, но тѣ не го слушатъ. Вие се чудите, какъ е възможно думата на господаря да не се чува! Защо трѣбва да се чудите? Не само кокошкитѣ и прасетата не слушатъ господаря си, но и децата не слушатъ родителитѣ си. Майката и бащата казватъ на децата си да не ходятъ на рѣката да се кѫпятъ, че могатъ да истинатъ или да се удавятъ, но тѣ не искатъ да знаятъ, не ги слушатъ. Бащата казва на децата си да не ходятъ да кѫсатъ плодове отъ чуждитѣ градини, но тѣ не слушатъ. Тѣ правятъ, каквото искатъ. Какво показва това? — Това показва, че и въ човѣка има сѫщитѣ пориви, каквито въ кокошкитѣ и прасетата. Значи, всѣки човѣкъ, който не слуша, е прасе. Прасето символизира известенъ родъ човѣшки желания, които мѫчно се подаватъ на възпитание. Само единъ високо повдигнатъ човѣкъ може да управлява този родъ желания въ себе си. Какво представя прасето? Прасето символизира човѣкъ на удоволствия. Прасето обича да се търкаля въ тинята и, като се обръща на една или на друга страна, казва: Това е животъ! Повече не може да се желае. Като изучавате живота на прасето, вие се домогвате до низшия животъ, който е вложенъ въ дадената форма, Отъ формата, въ която е вложенъ животътъ, можете да съдите за нейната интелигентность. Като изучавате формитѣ на всички животни и растения, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, вие ще дойдете най-после до познаване на онази висша интелигентность, която е работила въ тѣхъ. Същевременно, въ цѣлия органически свѣтъ, между растения и животни, съществува вѣчна борба за запазване на рода, за първенство. Това говори за слаба интелигентность, за отсътствие между тѣхъ на онази разумность, която примирява противоречията. Навсѣкъде ставатъ краѫби и убийства. Каква поезия може да съществува въ такъвъ свѣтъ? Въ това отношение земята представя голѣмъ затворъ, съ множество затворници, всички съ вериги. Желанието на разумнитѣ същества, които съ създали растенията и животнитѣ, е да пробудятъ съзнанието имъ, да ги повдигнатъ на по-висока степень на развитие. Като методъ за пробуждане на съзнанието имъ, тѣ съ избрали страданието и ограничението. Сега ние не говоримъ за цѣлокупния човѣшки животъ, но за онѣзи вътрешни състояния, презъ които човѣкъ минава. Какво виждате днесъ въ живота на всички живи същества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ? Една риба гълта друга, една птица сграбчва друга и я изяжда, едно млѣкопитаещо напада друго и го изяжда, единъ човѣкъ убива другъ и му взима богатството. Какво се придобива отъ това? —Нищо особено. Убийствата и грабежитѣ не само че нищо не придаватъ къмъ щастието на човѣка, но увеличаватъ нещастията и страданията му. Когато нѣкой човѣкъ убива своя ближенъ, ако възмездието не дойде веднага върху него, ще дойде върху неговитѣ синове и дъщери. И следъ това трѣбва да минатъ редъ поколѣния, докато престъплението се изгла- ди. За да оправдаятъ дѣлата си, хората изнасятъ редъ философии. Каквато философия и да изнесатъ, тѣ не изясняватъ въпроситѣ. Тѣ мислятъ, че като умратъ, съ тѣхъ всичко се свършва. Тѣ мислятъ, че между този и онзи свѣтъ нѣма никаква връзка, и никой нѣма да ги държи отговорни за дѣ- лата имъ. Ако биха знаели, че сегашнитѣ имъ постъпки ще носятъ последствията си въ бъдещия животъ, хората биха живѣли добре. — Има ли прераждане? — Това не е важно. Дали човѣкъ ще се преражда, или вселява, законътъ е единъ и същъ. Хората трѣбва да се стремятъ къмъ онова знание, което носи свобода за духа и разширяване за душата. Мнозина очакватъ да получатъ това знание по магически начинъ. Тѣ очакватъ да получатъ наследство отъ баща си въ единъ день и като отидатъ въ странство за нѣколко месеца, да придобиятъ нужното знание. Вие трѣбва да знаете, че дето и да отидете, пакъ ще се върнете въ родното си мѣсто и ще разправяте, какво сте научили. Ако отидете въ Америка, ще разправяте за културата на американцитѣ. Ако отидете въ Франция, въ Германия, въ Италия, въ Русия или другаде, ще разправяте за културата на тия народи. Всѣки народъ има своя култура. Обаче, нито една отъ съвременнитѣ култури не може да се нарече култура на щастието. Никоя отъ съвременнитѣ култури не носи още щастието, което хората търсятъ. Всички търсятъ щастието, всички се стремятъ къмъ нови придобивки, но не успѣватъ. — Защо? — Защото се движатъ по една гладка площь, безъ никакво съпротивление. Като се заси- лятъ нагоре, веднага се хлъзгатъ и падатъ Тѣ ставатъ и падатъ, безъ да придобиятъ нѣщо. И въ края на краищата се обезсърдчаватъ. Всичкитѣ имъ опити оставатъ безрезултатни, понеже нѣматъ опорна точка въ живота си. При това положение, кой е изходниятъ пѫть, за да застанатъ на краката си? Срѣщате единъ младъ, идеалистъ човѣкъ, готовъ на всѣкакни жертви за своя идеалъ. Не се минаватъ много години, срѣщате сѫщия човѣкъ, който се оплаква отъ живота и намира, че идеализма е временно състояние. — Защо се е измѣнилъ този човѣкъ? — Защото се движи по една гладка повърхность и постоянно се хлъзга. Такава гладка повърхность представя земята за човѣка, затова той непрекъснато пада и става. Такива падания и ставания има и въ любовьта. Днесъ обичате нѣкого и мислите, че любовьта ви никога нѣма да се измѣни. Не се минаватъ много години, и любовьта ви се измѣня. Днесъ имате добро мнение за нѣкого, но утре мнението ви се измѣня. Това не става по желанието на човѣка, но по причина на неговото разбиране. При това той не вижда добре нѣщата, нито отблизо, нито отдалечъ, нѣма истинска представа за тѣхъ. Сега, като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че всичко разбирате. Разбирането се основава на опити. Човѣкъ трѣбва да преживѣе, да опита нѣщата и тогава да говори за разбиране. Който не ходи на училище, и той учи, и той придобива знания, но неговитѣ знания се различаватъ отъ тия, които ученикътъ придобива въ училището. Ученикъ, който изучава музика въ консерваторията, се различава въ свиренето си отъ този, който учи извънъ консерваторията. Въ съзнанието на ученитѣ хора, на професоритѣ ; има единство, когато въ съзнанието на обикновенитѣ хора това единство липсва. Обикновениятъ музикантъ знае нѣколко парчета и постоянно ги повтаря. Нѣма нищо по-лошо въ свѣта отъ повторението на нѣщата. Повторението уморява човѣка. Природата никога не повтаря себе си. Богъ говори на човѣка за едно и сѫщо нѣщо най-много три пѫти, и то по три различни начини. Първиятъ пѫть ще го каже на ума на човѣка; вториятъ пѫть — на сърдцето му; третиятъ пѫть — на волята му. Като проговори три пѫти на човѣка, Богъ спира вече да му говори. Когато говори на ума на човѣка, Богъ казва: Слушай, това, което мислишъ, не е право. Ако не послуша думитѣ на Бога, човѣкъ си изработва нѣкаква крива форма въ ума, която се възприема отъ сърдцето му, и той започва да страда. За да предпази човѣка отъ страдания, Богъ дохожда до сърдцето му и започва да говори: Слушай, въ умствения свѣтъ ти изработи една изопачена форма, която възприе съ сърдцето си, но тя ще ти причини страдания. Внимавай да не реализирашъ тази форма на физическия свѣтъ, защото нещастия и страдания ще те сполетятъ. Като не послуша и този гласъ, човѣкъ започва да реализира своята мисъль, но веднага се натъква на редъ страдания, физически и психически. Следъ това той се чуди, отде идатъ тия страдания. И тъй, знанието, което човѣкъ придобива е необходимо, за да запази чрезъ него живота си. Ако той не прилага знанието си, то ще изгуби своето значение, Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи, както постѫпва ученикътъ на Божествената школа. Първо той трѣбва да започне съ водата. Който познава законитѣ на водата, той владѣе магическата пръчица. Който не знае тия закони, той нищо не може да постигне. Щомъ има вода и разбира свойствата и, човѣкъ може да въздействува на твърдата почва, на въздуха и на огъня. Чрезъ водата, той може да регулира всички сили въ природата. Следователно, водата е единъ отъ важнитѣ елементи въ природата, които ученикътъ трѣбва да изучава. Който владѣе законитѣ на водата, той има свѣтла и трезва мисъль. Той може да даде на мисъльта си, каквато посока иска. Който разбира и владѣе законитѣ на водата, той може да регулира и своитѣ чувства. И най-после, който разполага съ своята воля и може навреме да я прилага, той знае, какъ да обработва твърдата почва. Безъ вода твърдата почва не може да се обработва, не може да се владѣе. Има хора, на които долината на чувствата е суха, а климатътъ — горещъ. Какво може да роди тази долина? Каквото растение и да се посади на такава почва, въ края на краищата то ще изсъхне. Този човѣкъ се намира въ преходни условия на живота. Въ миналото си той е билъ добъръ човѣкъ, но сухата почва показва, че се е намиралъ въ критически условия. Когато пипнете ръката на нѣкой човѣкъ, усѣщате, че тя е влажна и студена. Това показва, че въ живота на този човѣкъ валятъ проливни дъждове, които правятъ почвата му мочурлива. Същевременно това показва, че той не обича да работи, вследствие на което посѣвитѣ му изгниватъ отъ влага. Ако е работливъ, той ще канализира излишната вода и ще я използува за напояване на зеленчуцитѣ си въ време на суша. Следователно, голѣмата суша, както и голѣмата влага, причиняватъ голѣми пакости на човѣка. Хората, на които почвата е много влажна, сѫ голѣми мечтатели. Тѣ седатъ, мечтаятъ и казватъ: Ако имаме щастие, на крака да ни дойде. Добъръ е Господъ, Той ще ни изпрати всичко, каквото ни е нужно. — Така може да говори само разумниятъ човѣкъ, който е работилъ известно време и свършилъ известна работа. Този човѣкъ казва: Господи, разорахъ нивата, която ми даде, посѣхъ я и сега, моля Те, да изпратишъ дъждъ да я полѣе. Молбата на този работникъ ще бѫде чута, и Господъ ще изпрати дъждъ, да полѣе житото му. Който е разоралъ и посѣлъ нивата си добре, той ще пожъне добри плодове. Какъвто е господарьтъ, такова ще бѫде и житото, и лозето му. Всѣка работа прилича на своя господар и каквото човѣкъ е пипналъ съ рѫката си, напълно прилича на него. Житото на разумния човѣкъ е хранително, едро, доброкачествено. Като знае това, за своитѣ успѣхи и неуспѣхи, човѣкъ трѣбва да счита виновникъ себе си, и никого другиго. Каквото е изработилъ, такива ще бѫдатъ и плодоветѣ на неговата работа. Сега, като се говори по този начинъ мнозина мислятъ, че всичко е насочено срещу тѣхъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на царски синове или дъщери, къмъ които трѣбва да бѫдете много внимателни. Знанието изключва човѣшката личность. Личностьта, индивидуалностьта на човѣка е външна обвивка. Тя не представя истинския човѣкъ! Чувствата на човѣка представятъ друга обвивка, по-тънка отъ първата, но и тя още не е истинскиятъ човѣкъ. Като дойдете до мислитѣ на човѣка, имате трета обвивка, по- възвишена отъ първитѣ две, но и тя не е истинскиятъ човѣкъ. Като разглеждате картината на единъ художникъ, по нея вие можете да сѫдите за самия художникъ, но все още тя не показва най-високата степень, до която художникътъ може да достигне. Когато нѣкой гениаленъ художникъ не може да твори, това показва, че той нѣма на разположение такива четки и бои, които да се подаватъ на неговата рѫка. Мнозина мислятъ, че като взематъ перо въ рѫка, ще напишатъ велики работи. Взиматъ перо въ рѫка, но нищо не могатъ да напишатъ, нищо не имъ се подава. Кога ще могатъ да напишатъ нѣщо велико? — Въ бѫдеще, когато дойде новата култура. Ако се намѣри човѣкъ който може да напише нѣщо велико въ свѣта, знаете ли, какъвъ резултатъ би имало това описание? Небивали резултати ще се получатъ, но важно е, че днесъ това не се подава още никому. Великото не се подава нито на разказване, нито на рисуване. Това сѫ опитали всички художници, всички поети и писатели. Нѣкой художникъ иска да нарисува едно красиво лице, както го вижда. Започва да го рисува день—два—три—година, но все не остава доволенъ. Чертитѣ е нарисувалъ правилно, но като погледне портрета, вижда, че нѣщо му липсва. Какво липсва на портрета? — Красотата, която прави човѣшкото лице велико, вдъхновено. Това, именно, е Божественото въ човѣка, което не се подава на човѣшка рѫка. Най-после художникътъ захвърля настрана четката, боитѣ и се отказва да рисува. — Не, човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава. Той трѣбва да е доволенъ отъ това, което днесъ, при даденитѣ условия, може да направи. Въ бѫдеще, когато развие своитѣ заложби, той ще може да постигне нѣщо повече. Сегашнитѣ условия на живота представятъ предисловие на цѣлокупния животъ. Човѣкъ има много още да учи, докато дойде до дълбоко разбиране на законитѣ на материята, върху която той живѣе. Той не подозира даже, че твърдата почва, върху която стѫпва, е мъртва, съставена отъ милиарди умрѣли, мъртви трупове, както и отъ множество заспали сѫщества, съ непробудено съзнание. Когато житното зърно, което е живо същество, се посади въ земята, между мъртвитѣ същества, то започва да страда. То побутне едно отъ тия същества, побутне второ, но никое отъ тѣхъ не му отговаря. Оттукъ поиска помощь, оттамъ поиска помощи, никой не му се отзовава. Като види, че никой не му обръща внимание, че никой не му отговаря, житното зърно се вглъбява въ себе си и започва да работи отвътре. Първиятъ процесъ, който става съ житното зърно въ земята, е процесъ на пропукване на външната обвивка. Следъ това настъпва разлагане. Когато частицитѣ на житното зърно забележатъ, че за тѣхъ настъпва смърть, тѣ веднага се обединяватъ въ задружна работа: започватъ да правятъ канализация нагоре, да пробиватъ земята, да излѣзатъ на бѣлъ свѣтъ. Щомъ пробиятъ земята, отъ житното зрънце нагоре се подава едно малко стръкче. Тѣ наричатъ този процесъ прорастване, покълване или растене на житното зърно. Житното зърно нарича този процесъ спасение, освобождаване отъ мъртвитѣ и заспали същества въ земята. Същевременно житното зърно пуща малки коренчета, чрезъ които дава животъ на нѣкой отъ мъртвитѣ, заспали същества въ земята. Стръкчето пъкъ нагоре развива своитѣ разклонения. Значи, задачата на житното зърно не е само въ неговото лично размножаване, но и въ спасяване на нѣкой свои мъртви или заспали съседи. — Какъ ги спасява? — Като пробужда живота имъ. Размножаването на житното зърно не е нищо друго освенъ събуждане живота на нѣколко умрѣли или заспали клетки. Когато се казва, че едно житно зърно родило 30, друго — 60, а трето — 100 житни зрънца, това показва броя на пробуденитѣ клетки. Ако земедѣлецътъ разгледа съ микроскопъ тия житни зрънца, ще види, че тѣ се различаватъ едно отъ друго по елементитѣ, които сѫ придобили отъ почвата, отъ условията, при които сѫ се развивали. Следователно, каквото е положението на житното зърно въ земята, такова е положението на нѣкои хора между тѣхнитѣ окрѫжаващи. Тѣ се движатъ въ срѣда на мъртви хора. Като срещнатъ нѣкои отъ тѣхъ, тѣ започватъ да имъ проповѣдватъ своя великъ идеалъ, но оставатъ неразбрани. Тукъ се обърнатъ, тамъ се обърнатъ, никой не имъ отговаря. — Защо? — Спятъ хората, почиватъ си. Нѣкои отъ живитѣ хора, на които съзнанието е пробудено, вземе цигулката си и отива да свири нѣкѫде. Като види нѣкои човѣкъ, той започва да настройва цигулката си и му казва: Слушай, искамъ да ти изсвиря една ария, която току-що съмъ научилъ. — Моля ти се, освободи ме. Свири си самъ. Утре имамъ много работа, сега трѣбва да си почина. Не ми се слуша музика. Вземешъ Свещената книга, отворишъ я, искашь да прочетешъ нѣщо на нѣкого, но той веднага ти казва: Остави книгата настрана. Хлѣбъ нѣмамъ, трѣбва да работя, да изкарамъ прехраната си. Какво ще свирите на такива хора! Или, какво ще имъ четете Свещената книга! Каквото и да правите, едва ли ще намѣрите въ живота си десетина души, които да мислятъ като васъ. Да разбирате хората и да ви разбиратъ, въ това седи щастието, въ това седи придобивката на живота. Сега и ние търсимъ буднитѣ души съ свѣщь, както едно време Диогенъ е търсилъ истинския човѣкъ. Съвременнитѣ хора търсятъ щастието съ фенеръ, съ запалена свѣщь. Запалената свѣщь подразбира човѣшкия умъ, който търси нѣщо. Диогенъ е тръгвалъ посрѣдъ день съ запалена свѣщь да търси човѣци. Защо му е трѣбвало свѣщь при силната слънчева свѣтлина? Значи, при слънчевата свѣтлина не може да намѣрите човѣка, когото търсите, затова трѣбва да запалите свѣщь. За да разберете, на кого можете да проповѣдвате, вие трѣбва да запалите свѣщь. Който иска да намѣри човѣка, на когото да проповѣдва, той трѣбва да запали свѣщь. Обаче, около него веднага ще се събератъ : хора и ще го нарекатъ смахнатъ, ще се чудятъ, защо е запалилъ свѣщь посрѣдъ день. Да запали човѣкъ свѣщь посрѣдъ день и да тръгне съ нея да търси човѣци, това все има нѣкакво практично приложение. Наистина, не е лесно човѣкъ да запали свѣщь и да тръгне съ нея изъ града. Въ древностьта, на окултнитѣ ученици сѫ давали такава задача. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да пази свѣщьта си, да не изгасне. Обаче, въ духовния свѣтъ, дето нѣщата ставатъ бързо, свѣщьта, огъньтъ трѣбва да изгасва и отново да се запалва. Да изгасишъ една свѣщь на физическия свѣтъ, това значи да я умъртвишъ. Щомъ я умъртвишъ, ти ще усѣтишъ нейната миризма. Богъ никога не изгасва своитѣ свѣщи: звездитѣ, луната, слънцето. Тѣ горятъ вѣчно и услужватъ на човѣчеството. Съвременнитѣ учени разискватъ върху въпроса, колко милиона години още слънцето ще изпраща свѣтлината си на земята, но това е външенъ въпросъ. Слънцето никога не може да изгасне. Що се отнася до огъня, който хората палятъ, може да се говори за изгасване. Достатъчно е да се полѣе отгоре съ малко вода, за да изгасне. Тъй щото, водата е единъ отъ елементитѣ за гасене на огъня. Гасенето на огъня съ вода представя практически методъ за работа. Много методи има за работа, но, като ученици, вие трѣбва да знаете, какви методи трѣбва да употрѣбявате при всички специални случаи въ живота си. Нѣкои хора не подозиратъ, че за всѣки день е опредѣлена специална програма, която трѣбва да изпълнятъ. Тѣ ставатъ, лѣгатъ, обличатъ се, ходятъ по разходки, по работа и все очакнатъ нѣщо ново. Въ това отношение тѣ приличатъ на млада мома, въ сърдцето на която за пръвъ пѫть трепва желание да обича и да бѫде обичана. Тя започва да си фантазира, да очаква нѣкой младъ момъкъ. Какво ще и донесе този момъкъ? — Чрезъ него тя ще познае любовьта. Мисъльта за любовь показва, че младата мома се е натъкнала на Божествения принципъ, и Богъ, т. е. любовьта ще я посети, ще влѣзе въ душата и. Чрезъ любовьта си, Богъ посещава хората, учи ги, като сѫщевременно следи за тѣхното поведение, за уроцитѣ имъ. Въ първо време момата е вдъхновена, доволна, очаква идването на нѣкой ангелъ. Като минатъ нѣколко години, и ангелътъ не се яви, тя започва да си представя нѣкой младъ момъкъ безъ крила, но съ черни мустачки, съ черни очи. Тя си го представя въ въображението, както децата рисуватъ своитѣ картини. Не само децата рисуватъ такива картини, но и нѣкой художници се мѫчатъ да рисуватъ хубави картини, а тѣ излизатъ несполучливи. Като погледне портрета, който е нарисувалъ, художникътъ самъ се чуди на това, което е излѣзло. И за да го корегира, той му поставя мустаци и брада. Великиятъ художникъ рисува гладки лица, безъ мустаци и брада. Първоначално човѣкъ се е родилъ безъ брада и мустаци. Впоследствие, когато мѫжътъ и жената не сѫ живѣли добре, израсли имъ косми по лицето, отдето се виждатъ задълженията имъ, т. е. законитѣ, на които тѣ служатъ. Жената, въ сравнение съ мъжа, представя дете. Мѫжътъ пъкъ е баща, човѣкъ съ задължения. Щомъ хване единъ косъмъ отъ брадата или мустацитѣ си, това показва, че той се е натъкналъ на известенъ законъ, който трѣбва да изпълни. Мѫжътъ е по-възрастенъ отъ жената, защото Богъ първо създаде мѫжа, а после жената. Тъй щото, когато мустацитѣ и брадата на мъжа паднатъ, тогава ще израстатъ на жената. Засега мѫжътъ живѣе въ груба, неблагоприятна срѣда, а единъ день жената ще живѣе въ тази срѣда. Това е необходимо условие за каляване. Тукъ, обаче, виждаме разумностьта на природата. Тя използува и добритѣ, и лошитѣ условия все за добро. Доброто, което природата раздава, не се отнася само за човѣка, но за всички живи същества. Обаче, въ единъ и същъ моментъ, едно и също нѣщо не е еднакво полезно за две същества. Запримѣръ, въглеродниятъ двуокисъ, въ единъ и същъ моментъ, не е еднакво полезенъ за човѣка и за растението. Растението поглъща въглеродния двуокисъ и го използува за храна, а човѣкъ се задушава отъ него. Нѣкои наши мисли скъсяватъ живота ни, а на други същества даватъ потикъ за животъ. И тъй, като ученици, вие трѣбва да използувате и доброто, и злото, защото и въ дветѣ се крие нѣщо велико. Който не разбира това, той постоянно се запитва, защо му е дошло дадено страдание. Ученикътъ не трѣбва да си задава такъвъ въпросъ. Като изпраща едно страдание на човѣка, Богъ му казва: Едно страдание е дошло при тебе; ако го приемешъ добре, то ще работи за твоето повдигане. Защо е дошло страданието, не питай. Веднъжъ говорихъ на ума ти, не ме послуша. Втори пѫть говорихъ на сърдцето ти, пакъ не ме послуша. Трети пѫть говорихъ на волята ти, сѫщо не ме послуша. Сега не остава нищо друго, освенъ да приемешъ страданието и да го използувашъ за добро. Като пострадашъ известно време, ще изпълнишъ волята Божия и ще започнешъ да учишъ. Сега, какво изисква новото учение отъ човѣка?— Безстрашие, смѣлость. Когато дойде лѣкарътъ да лѣкува счупения кракъ на нѣкой човѣкъ, той веднага ще разбере, герой ли е този човѣкъ, или не. Ако болниятъ се съгласи лѣкарьтъ да намѣсти крака му безъ упойка, той минава за герой. Иска ли да го упоятъ, той не е герой. И тогава, за него не остава нищо друго, освенъ да легне на операционната маса и да диша отъ упоителната течность, докато изгуби съзнание. Това показва, че този човѣкъ е непостояненъ, страхливъ и неустойчивъ. Нѣкой хора, при изпадане въ дълбокъ магнетиченъ сънь, могатъ лесно да се лѣкуватъ. Ония, на които съзнанието е будно, могатъ да се лѣкуватъ само съ мисъльта си. Щомъ заболѣятъ, тѣ веднага се издигатъ въ мисъльта си, и тамъ изправятъ погрѣшката си, която е причина за болестьта имъ. После тѣ слизатъ въ сърдцето си, дето също изправятъ погрѣшката, която е причинила болестьта имъ. Най-после тѣ слизатъ въ областьта на волята си, и тамъ изправятъ погрѣшката си. Следъ това казватъ: Да бъде волята Божия! Щомъ кажатъ така, болестьта или мъчнотията имъ изчезва. Следователно, задачата на ученика е, чрезъ съзнателна работа върху себе си, да оживи материята на своя организъмъ, както прави житното зърно въ почвата, въ която се посажда. Ако нѣкой човѣкъ не може да мисли, причината за това е, че известни мозъчни клетки съ мъртви. Тѣ трѣбва да се събудятъ, да оживѣятъ, да проявятъ своята Деятелности. Който разбира законитѣ на разумната природа, чрезъ мисъльта си той може да изправи всички външни и вътрешни повреди на своя организъмъ. Мощно нѣщо е мисъльта, но съ нея могатъ да работятъ гении, светии. И обикновениятъ човѣкъ може да има резултати въ тази область, но за това се изисква повече време. Това, което светията може да направи въ една минута, за обикновения човѣкъ съ нужни най-малко десеть години. Може ли той при развитието, при което се намира, да мечтае за нѣкакъвъ възвишенъ свѣтъ? Колкото и да мечтае, той не може да живѣе тамъ. Ако обикновениятъ човѣкъ попадне между сѫщества отъ възвишения свѣтъ, той ще се види въ чудо. Той нѣма да разбира нито езика, нито отношенията, нито науката имъ и ще гледа по-скоро да слѣзе на земята. Бързината, съ която възвишенитѣ сѫщества се движатъ, е толкова голѣма, че тѣ сѫ почти невидими. Като погледнете къмъ тѣхъ, вие виждате само свѣтлина, безъ никакъвъ образъ. Ако човѣшкиятъ мозъкъ и вибрациитѣ на нервната система на човѣка сѫ еднакво нагласени съ тия на възвишенитѣ сѫщества, той би могълъ да види тѣхния образъ, да се слѣе съ тѣхното съзнание. Значи, ако умътъ и сърдцето на човѣка сѫ нагласени споредъ ума и сърдцето на нѣкой ангелъ, на нѣкое възвишено сѫщество, той би могълъ да влѣзе въ съобщение съ него, би могълъ да го разгледа добре, да види неговото лице, неговитѣ очи, уши, уста, носъ. Само при това положение ангелътъ би могълъ да се спре предъ човѣка. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъвъ приемъ, какъвто никой не му е давалъ. Не сте ли нагласени въ хармония съ ангелитѣ, съ възвишенитѣ сѫщества, тѣ никога нѣма да се спратъ за васъ. Никакви молитви, никакви плачове не сѫ въ състояние да предизвикатъ тѣхното внимание. И тъй, искате ли да постигнете своитѣ красиви желания и копнежи, следвайте пѫтя на житното зърно. То дава примѣръ на пълно безкористие, на готовность да помага на ближнитѣ си, на окръжаващата срѣда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближнитѣ си. — Какъ може човѣкъ да помага на себе си? — Много начини има, чрезъ които човѣкъ може да си помага като работи, като учи, като се моли, човѣкъ си помага. Обаче, едно нѣщо трѣбва да имате предъ видъ: избѣгвайте еднообразието. Еднообразието, повтарянето на нѣщата убива човѣка. Тъй щото, учи ли, работи ли, моли ли се, човѣкъ трѣбва да внася нѣщо ново въ себе си. Трѣбва ли все за едно и също нѣщо да се моли човѣкъ на Бога? Защо трѣбва всѣки день да се моли да се напълни хамбара му? Хамбарътъ му е пъленъ, нѣма какво повече да иска. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за бѫдещето си, да се осигури. — Не, човѣкъ има право да се осигури само за единъ день. Той нѣма защо да се осигурава за утрешния день. Днешниятъ день принадлежи на човѣка, а утрешниятъ — на Бога. Не изпадайте въ положението на богатия, който, като напълни цѣли хамбари съ жито, мисли, че се е осигурилъ и решава само да яде и да пие — за нищо да не мисли. Обаче, той не подозира, че смъртьта върви въ стъпкитѣ му и коси неговия животъ. При това положение, за предпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, но праведенъ, и всѣка вечерь да благодари на Бога за това, което му е дадено презъ деня, и да легне спокойно да спи, да не мисли за утрешния день. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, а не да се удоволствува. Какво по-голѣмо благо за него отъ това, че той може да учи? Съвременнитѣ хора сѫ въ положението на ученици, и тѣ трѣбва да учатъ, да работятъ, да преобразятъ, да оживятъ окрѫжаващата срѣда. На всѣки човѣкъ е дадена работа, която той неотклонно трѣбва да свърши. Не я ли свърши, той нѣма да получи Божието благословение. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за себе си. И като мисли за себе си, той трѣбва да знае, какво да прави. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се намира въ голѣмо затруднение. Той трѣбва да знае, какъ да си помогне. Какво ще се ползува отъ това, Че мисли за себе си, ако не знае, какъ да излѣзе отъ своето затруднение? Затруднението показва, че е навлѣ- зълъ въ гѫста материя. За да се освободи отъ затруднението си, той трѣбва да се изкачва нагоре, въ по-рѣдка материя. Ако не можете да живѣете съ нѣкой човѣкъ добре, това показва, че този човѣкъ се нуждае отъ нѣкакъвъ елементъ: въздухъ, вода, твърда материя, свѣтлина или топлина. Щомъ разберете, отъ какво се нуждае, доставете му този елементъ и ще видите, че отношенията между васъ ще станатъ хармонични. Хората трѣбва да си помагатъ. Богъ работи чрезъ тѣхнитѣ умове и сърд- ца. По този начинъ Той възкръсява мъртви, спасява грѣшни, повдига паднали. Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, постоянно говорятъ за спасяване, но въпрѣки това още не сѫ спасени, както трѣбва. Спасението е вѫтрешенъ, органически процесъ. Да се спаси човѣкъ, това значи, да придобие въ себе си такава устойчивость, че никакви бури и вѣтрове, никакви мѫчнотии и противоречия да не го разклащатъ. За това се изисква усилена работа. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да координира своитѣ свѣтли мисли въ една стройна система и съ тѣхъ да живѣе. Той трѣбва сѫщо така да координира своитѣ благородни чувства и възвишени постѫпки въ други системи. Като се движи въ хармоничнитѣ системи на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ ще изгради здравъ физически и духовенъ организъмъ и ще осмисли живота си. Докато е на земята още, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ всички болести на физическия и духовния си организъмъ, че като замине за онзи свѣтъ, да бѫде съвършено свободенъ отъ тѣхъ. Какъвъ смисълъ има живота на човѣка, ако, следъ като е живѣлъ 60—70 години на земята, занесе своитѣ физически и психически недѫзи и на онзи свѣтъ? Тукъ е страдалъ отъ ревматизъмъ, подпиралъ се е съ тояга, но и на онзи свѣтъ го виждате, че куца. - Хвърли тоягата и върви изпра- венъ, безъ куцане, безъ прегърбване. — Не мога безъ тояга. — Докато бѣше на земята, както и да е, временно тоягата ти бѣше нужна, но сега нѣмашъ нужда отъ нея.—Нали живѣя на земята? — Не, отъ 20 години насамъ ти си заминалъ за онзи свѣтъ, дето тоягитѣ не сѫ нужни. Този човѣкъ е заминалъ за другия свѣтъ, но не може да се опомни. Дълго време трѣбва да му се говори, докато се убеди, че не е на земята и не се нуждае отъ тояга. Срѣщамъ другъ човѣкъ съ кесия въ рѫка, пази паритѣ си. — Хвърли тази кесия. — Какъ ще я хвърля? Пари ми трѣбватъ, сиромашия ще ме налегне. — Тукъ нѣма сиромашия. На земята има сиромашия, но условията, при които сега живѣешъ, сѫ други. Тукъ пари не сѫ нужни. — Ами ако ме излъжешъ и остана безъ пари? И този човѣкъ не може да се осъзнае, да разбере, че е попадналъ въ нови условия, на живота. Сегашнитѣ хора живѣятъ на земята, но прекарватъ състояния на свои близки, заминали за онзи свѣтъ. Заминалитѣ за онзи свѣтъ пъкъ преживяватъ състояния на живитѣ. Като не съзнаватъ промѣната, която е станала съ тѣхъ, десетки години наредъ тѣ продължаватъ да живѣятъ съ спомени и разбирания отъ земния животъ. Преди нѣколко деня дойде при мене единъ господинъ. Той плаче и ми разправя, че жена му умрѣла. Казва, че не може да се успокои постоянно плаче за нея. Азъ му обяснихъ, че причината за неговия плачъ се дължи, на това, че жена му не може да се ориентира въ другия свѣтъ и плаче за изгубенитѣ условия. Тя сега вижда, че не е работила, както трѣбва, и се намира въ тежко положение, между два свѣта: нито е на земята, нито въ духовния свѣтъ. Той възприема нейното състояние и плаче вмѣсто нея. Тази жена трѣбва да работи въ онзи свѣтъ най-малко 20 години, докато се пробуди. Сега и на васъ казвамъ да работите съзнателно върху себе си, да използувате условията, които ви сѫ дадени на земята, че като влѣзете въ духовния свѣтъ, да бѫдете готови. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, всичко може да направи. — Богъ всичко може да направи, но никога нѣма да пристѫпи единъ отъ великитѣ закони на Битието заради нѣкой ленивъ и несъзнателенъ човѣкъ. Той е далъ всички добри условия на човѣка за разуменъ животъ, за съзнателна работа. Който пропусне тия условия, той ще се намѣри въ духовния свѣтъ при голѣми мѫчнотии, въ мракъ и тъмнина. Той ще се намѣри въ положението на житното зърно, заровено въ земята. Дълго време ще плаче, ще страда, ще прави усилия, докато покаже главата си на повърхностьта, при подобри условия на животъ. За да избѣгне тия страдания, човѣкъ трѣбва да живѣе споредъ законитѣ на Божиитѣ мисли, чувства и желания, които сѫ написани въ самия него. Като ученици, вие не трѣбва да се страхувате отъ страданията, но трѣбва да търсите причината на тия страдания. Щомъ намѣрите причината на нѣкое страдание, вие ще можете да го отстраните. Има страдания, обаче, на които причината не може да се намѣри. Щомъ се натъкнете на такова страдание, приемете го търпеливо и чакайте времето, когато причината сама ще ви се открие. Мнозина мислятъ, че като се обърнатъ къмъ Бога, страданията ще ги напуснатъ. Дали ще страда човѣкъ, или не, това не е важно. За човѣка е важно да бѫде роденъ отъ Бога, а не да бѫде обърнатъ къмъ Бога. Писанието казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога никога не говори за себе си. Каже ли на нѣкого, че е роденъ отъ Бога, той веднага ще бѫде подложенъ на изпитания. Родениятъ отъ Бога е вѫтрешно богатъ. Той не се нуждае отъ пари. Видите ли, че нѣкой се оплаква отъ нѣмотия, знайте, че той не е роденъ отъ Бога. Може да ви говори за себе си, за своето духовно развитие, но вие ще знаете, че той още не се е изпиталъ, не се е позналъ. Родениятъ отъ Бога не се нуждае отъ пари. Той никога не може да бѫде банкеръ, нито се стреми къмъ външно богатство. Пеперудата не може да бѫде гѫсеница, нито гъсеницата — пеперуда. Ангелътъ не може да бѫде банкеръ, нито банкерътъ — ангелъ. Ако човѣкъ иска пари на заемъ отъ нѣкой ангелъ, последниятъ ще му каже, че не се занимава съ материални работи и ще го изпрати при банкеритѣ на земята. Ангелътъ ще каже на банкера: Кредитирай този човѣкъ! — Добре, ще го кредитирамъ, но ти ще се подпишешъ вмѣсто него. — Не, ангелътъ не може да се подписва за никого. Преди всичко, той не е гражданинъ на земята, не може да се подписва. За да се подпише, той трѣбва да съблѣче своята дреха и да облѣче човѣшка. Като свѣтло сѫщество, като небесенъ житель, ангелътъ може само да помага на хората, да ги съветва да си услужватъ взаимно. Който изпълни съветитѣ на ангела, той ще бѫде благословенъ. Банкерътъ, обаче, не се нуждае отъ такова благословение. Той е готовъ да даде пари на заемъ, но съ лихва и съ условие да получи паритѣ си на опредѣления срокъ. Такъвъ е редътъ на земята. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Като знаете това, стремете се къмъ новораждането, за което Христосъ говори. Работете върху себе си съ ума, съ сърдцето, съ волята си, да се преобразите, да се родите изново. Това означаватъ думитѣ на Христа: „Търсете, хлопайте, искайте“. Като не раз- биратъ дълбокия смисълъ на тѣзи думи, хората хлопатъ отъ врата на врата, искатъ да имъ се даде нѣкаква помощь. Тѣ криво разбиратъ Христовитѣ думи. Първо човѣкъ трѣбва да хлопа на вратата на своя умъ, на вратата на своето сърдце и на вратата на своята воля. И ако при това положение не получи нѣщо, тогава само има право да хлопа на чуждитѣ врати. Мнозина, безъ да сѫ хлопали на своитѣ врати, хлопатъ на чуждитѣ и, ако нищо не получатъ, роптаятъ, обиждатъ се. Защо трѣбва да се сърдите? Може би този, при когото отивате, да не е у дома си. Или, може да не е разположенъ, да нѣма пари въ касата си. Ако отивате да взимате само, безъ да давате нѣщо отъ себе си, вратитѣ на хората ще бѫдатъ затворени за васъ. Човѣкъ трѣбва едновременно да дава и да взима — да става правилна обмѣна. Казано е въ Писанието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Това се отнася за всички хора. Следователно, ако единъ е получилъ едно благо даромъ, на това основание той трѣбва да даде часть отъ това благо на своя ближенъ. Какво правятъ хората съ благата, които всѣки день изобилно получаватъ? — Тѣ ги задържатъ за себе си. Давайте на хората, на ближнитѣ си отъ любовьта, отъ свѣтлината, отъ радостьта, които изобилно ви се даватъ. Благото на едного е благо за всички. И обратно: общото благо е благо и на едного. Ще кажете: Какво ще остане за насъ, ако раздадемъ всичкитѣ си блага? — Не се страхувайте. Ако сте разумни и изпълнявате волята Божия, вие ще бѫдете и богати, и здрави, и силни, и учени. Имате ли тѣзи качества въ себе си, и въ затворъ да ви турятъ, пакъ неповреденъ ще излѣзете. Заради клевета, Иосифъ прекара две години въ затворъ, но благодарение на знанието, съ което разполагаше, фараонътъ заповѣда да го извадятъ оттамъ. Скоро следъ това той зае първо мѣсто при фараона. И тъй, и васъ като Иосифа, трѣбва да ви затворятъ, да проявите знанието и мѫдростьта си. Докато не проявите знанието и мѫдростьта си, нѣма да излѣзете отъ затвора. Две години прекара Иосифъ въ затвора заедно съ царския виночерпецъ. При излизане на последния отъ затвора, Иосифъ го помоли да спомене на фараона за него. Виночерпецътъ, обаче, като се освободи, забрави молбата на Иосифа. Но Богъ нe забрави Иосифа. По това време фараонъ сънувалъ сънь, който и най-голѣмитѣ мѫдреци на Египетъ не могли да из- тълкуватъ. Едва сега виночерпецътъ си спомнилъ за Иосифа и казалъ на фараона, че въ затвора има единъ младъ, ученъ човѣкъ, който може да тълкува сънища. Той навѣрно ще може да изтълкува съня на фараона. Тогава фараонътъ заповѣдалъ да извадятъ Иосифа отъ затвора. Като излѣзълъ отъ затвора, Иосифъ изтълкувалъ съня на фараона, заради което го поставилъ на най-високото мѣсто — управитель на Египетъ. Следователно, стремете се и вие да придобивате знания, доброта, сила, съ които да се издигнете надъ себе си, да проправите своя пѫть. Работете върху себе си, но по такъвъ начинъ, че да не влизате въ стълкновение помежду си. Не сѫдете ближния си и не го одумвайте. Трѣбва ли да се смѣете на ближния си, че му паднали два зѫба, когато и на васъ е падналъ единъ? Какво лошо има въ това, че на нѣкого сѫ паднали два—три зѫба? Лошото седи въ това, че безъ тѣзи зѫби той не може да се храни, и следъ време стомахътъ ще престане да работи. Здрави трѣбва да бѫдатъ зѫбитѣ на човѣка! И на 120 години да стане, зѫбитѣ му трѣбва да бѫдатъ здрави, единъ до другъ наредени, като керемидитѣ на кѫщитѣ. Днесъ малко хора се радватъ на здрави зѫби. Причината за ранното разваляне и падане на зѫбитѣ се дължи на живота на редь минали поколѣния. Тѣ сѫ живѣли така, че сѫ разслабили вѣнцитѣ си. Човѣкъ трѣбва да има здрави зѫби, здрава мисъль, здрави чувства. Ученикътъ трѣбва да изучава срѣдата, въ която живѣе. Той трѣбва да изучава своя органи- зъмъ, своя умъ и своето сърдце. Не е достатъчно само да кажете, че сте лоши хора, но трѣбва да работите. Лошъ е онзи човѣкъ, който не е обработилъ нивата си. Какво трѣбва да прави, за да стане добъръ? — Да вземе мотика, рало и да се впрегне на работа. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Новораждането е непреривенъ процесъ. Да се роди човѣкъ отново, подразбира всѣки день да се ражда. То не е завършенъ процесъ. Който мисли, че като е роденъ веднъжъ, повече нѣма да се ражда, той самъ се спъва. Новораждането е вѣченъ процесъ. Когато е въ съгласие съ Божиитѣ закони, човѣкъ е новороденъ. Щомъ наруши единъ отъ тия закони, той веднага пада. Щомъ се разкае и изправи погрѣшката си, той отново се ражда. Това показва, че въ природата сѫществува процесъ на вѣчно възстановяване на нѣщата. Когато боледува, човѣкъ отслабва, пожълтява, но щомъ оздравѣе, отново придобива цвѣта на лицето си и по-красивъ става. Колкото повече страда човѣкъ, физически или психически, толкова по-красивъ и благороденъ става. Колкото повече пада и става, толкова повече човѣкъ се обработва и придобива особена вътрешна красота. Работете съ ония сили и възможности, които съ вложени въ вашия организъмъ. Тѣ представятъ кръга на вашата деятелность. Вънъ отъ този крѫгъ вие не можете да излѣзете. Достатъчно е за васъ да използувате силитѣ на вашия организъмъ като реактиви за извършване на редъ вътрешни, алхимически реакции. Работете съ възможноститѣ на живитѣ клетки въ своя организъмъ, за да събудите мъртвитѣ клетки. Ползувайте се отъ лѫчитѣ на животворното слънце, което събужда всичко мъртво, а на живото дава потикъ за работа. Слънчевитѣ лѫчи оживяватъ и привличатъ. Обаче, докато сте на земята, не се стремете да отидете на слънцето. Използувайте лѫчитѣ, които слънцето ви изпраща, като държите съзнанието си будно, за да приемете благата на живота, да разберете и радоститѣ, и скърбитѣ. Използувайте малкитѣ блага, които всѣки день получавате. Въ малкитѣ блага се криятъ голѣми вѫтрешни богатства. Имате 500 метра мѣсто. Трѣбва ли да мечтаете да построите на това мѣсто голѣма кѫща, на петь—шесть етажа? Тази кѫща ще струва милиони и ще стане причина да задлъжнѣете толкова много, че цѣлъ животъ да се заробите за нея. Какво ще придобиете въ края на краищата? — Тревоги, безпокойствия, ограничения, а най-после и смърть. — Не, за предпочитане е да си направите малка кѫща, съ две стаи и кухня, но да запазите своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие, отколкото да направите голѣма кѫща, която да ви отнесе въ гроба. Започвайте отъ малкото и постепенно отивайте къмъ голѣмото. Като се замогнете, тогава можете и палати да строите. Докато нѣмате възможности за голѣмото, използувайте малкото, на което всѣкога ще разчитате. Това е волята Божия. Така сѫ работили всички напреднали братя, които сѫ завършили вече своето развитие „Роденъ отъ Бога“. Всички хора иматъ желание да се родятъ отъ Бога. Какво трѣбва да прави онзи, който се е родилъ вече? — Той трѣбва да помага на ония, които не сѫ родени. Нероденитѣ, обаче, трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение, да не викатъ много. Достатъчно е единъ пѫть да изплаче малкото дете, за да покаже, че е гладно. Истинската майка е отзивчива. Тя се притича въ помощь на детето още при първия му зовъ. Сега, както виждате, на всички предстои една практическа работа, отъ която да придобиете нѣщо. Всѣки трѣбва да опита силата на своята мисъль, като творчески актъ въ съграждането и въ разрушаването. Старото ще рушите, новото ще съграждате. Следователно, едновременно ще бѫдете и зидарь, и рушитель. Самъ ще събаряшъ, самъ ще градишъ, безъ никаква чужда помощь. Който не може самъ да събаря, той не може и самъ да гради. — Не може ли само да градимъ, безъ да събаряме? — Въ природата такъвъ процесъ не сѫществува. Ученикътъ самъ руши, самъ съгражда. Въ това отношение той прилича на видния про- фесоръ по химия, или по физика, който самъ нарежда приборитѣ за своитѣ опити. Той завъртва, развъртва канелки, поставя цеви, каучукови трѫби, съединява ги съ колби, съ реторти. Не свърши ли самъ тази работа, не предвиди ли всички условия, които помагатъ при опита, той може да бѫде изненаданъ зле. Въ дадения случай този професоръ е слуга, самъ нарежда опититѣ си. Той има и асистенти, но тѣ повече се учатъ отъ него, отколкото да му помагатъ. Виднитѣ професори всѣкога сѫ били слуги на своята работа, защото знаятъ, какви условия сѫ нужни за дадени елементи. Остави ли други лица да се мѣсятъ въ неговитѣ опити, тѣ непременно ще развалятъ работата му. И тъй, каквато работа и да вършите, знайте, че вие сте въ своята лаборатория, предъ нѣкакъвъ наученъ опитъ. Асистентътъ нека седи настрана и гледа, какво правите. А вие, като слуга, ще се впрегнете на работа: ще направите единъ, два, три, десеть, сто опита, докато дойдете до положителни резултати. Щомъ сте сигурни вече въ резултата на своитѣ опити, ще излѣзете отъ лабораторията си съ открито лице, съ сигурна стѫпка напредъ. Като ученици на Великата Школа, сега ви се дава задача, която сами трѣбва да решите въ своята лаборатория. Тази задача се заключава въ изучаване физическото влияние на водата върху човѣка. Ще носите вода година, две, три, цѣлъ животъ, докато решите задачата. Тази задача не може да се реши въ една, или въ нѣколко години. Хиляди години сѫ нужни за правилното и решаване. Всички ще носите вода и ще изучавате свойствата и. Който никога не е носилъ вода, той сега ще носи и ще се учи. Божията Любовь носи пълния животъ. 4. Лекция отъ Учителя, държана на 12 септемврий, 1928 г. София. - Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЛАНИНСКИ ВЪРХОВЕ Размишление. Сега, начъртайте два трижгълника, които представятъ два планински върха, покрити съ снѣгъ и ледъ. Между тѣхъ се образува една долина. Снѣгътъ, който се е патрупалъ по върховетѣ, показва, че температурата тамъ е низка. Ако бѣше топло, снѣгътъ щѣше да се стопи и като вода щѣ- ше да потече надолу. Споредъ съвременната наука, всички тѣла, колкото и да сѫ студени, съдържатъ въ себе си известно количество скрита, вѫтрешна топлина. Ако вѫтрешната топлина се изяви навънъ, тѣлата започватъ да се разширяватъ. Какво нѣщо е разширяването? — Проява на топлина. Следователно, когато нѣкой каже, че се е разширилъ, това подразбира, че се е стопилъ. Обаче, разширяването се подчинява на известни закони, то не може да бѫде неограничено. Лѣте, когато слънцето грѣе силно, тѣлата постепенно се топятъ. Дебели пластове ледъ и снѣгъ се топятъ отъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Ако тѣзи ледове и снѣгове покриватъ планински върхове, отъ тѣхъ започватъ да се спущатъ малки и по-голѣми вадички, които напояватъ долинитѣ. Колкото по-силно грѣе слънцето, толкова по-широки ставатъ вадичкитѣ, докато се слѣятъ въ една широка, обилна рѣка. Когато децата наблюдаватъ разширяването на рѣката, тѣ питатъ учителя си за причината на това разширяване. Учительтъ имъ дава обяснения. Той казва, че причината за разширяване на рѣкитѣ лѣтно време, особено пролѣть, се дължи на слънцето, което започва силно да грѣе. Колкото повече се разширява рѣката, толкова повече снѣ- гове се топятъ. Къмъ края на лѣтото, въ голѣмитѣ горещини, рѣката започва да се намалява, вследствие намаляване на снѣговетѣ и силно изпаряване на водитѣ. Каквито явления ставатъ въ природата, такива се извършватъ и въ човѣшкия организъмъ. Въ човѣшкия мозъкъ сѫщо така има високи планински върхове, покрити съ снѣгъ и ледъ; тамъ има долини, обработени и необработени, полета и т. н. Когато се гнѣви, човѣкъ се сгорещява. Въ този смисълъ, гнѣвътъ не е нищо друго, освенъ топлина, която стопява ледоветѣ и снѣговетѣ въ човѣшкия мозъкъ, вследствие на което водитѣ, т. е. енергиитѣ на мозъка потичатъ надолу. Дето мине, тази енергия руши, събаря, влачи камъни. Като видите такъвъ човѣкъ, казвате, че се е разгнѣвилъ. — Не, снѣговетѣ на неговитѣ планини се стопили, вследствие на което образуваната вода буйно слиза надолу и влѣче съ себе си всичко, което срѣща на пѫтя си. Значи, колкото е по-голѣмъ гнѣвътъ на човѣка, толкова по-голѣма енергия развива той. — Докога ще се развива тази енергия? — Докато се стопятъ всички снѣгове и ледове по върховетѣ на планинитѣ. Това е просто, но научно обяснение на гнѣва. Колкото повече гнѣвътъ въ човѣка се намалява, толкова повече и енергията, която той предизвиква, се намалява. Водитѣ се събиратъ въ коритата си, започватъ да текатъ тихо и спокойно, безъ шумъ, безъ разширявания, безъ търкаляне на камъни—на- всѣкѫде настава миръ и съгласие. Проявата на енергиитѣ, на силитѣ въ природата се отличава по това, че докато едни отъ тѣхъ рушатъ и събарятъ, други градятъ, животъ носятъ навсѣкѫде. Запримѣръ, докато буйната вода отъ една страна руши и събаря, отъ друга тя напоява, освежава растителностьта, въ резултатъ на което се явяватъ зрѣли, вкусни плодове. Значи, отъ гнѣвната вода, която руши и събаря, каквото срещне на пѫтя си, се напояватъ долини и поляни, растителность и плодни дървета. Може ли водата да бѫде гнѣвна? — Не, водата, която слиза отъ планииитѣ, е буйна. Когато снѣгътъ се топи, превръща се въ вода, която има стремежъ да слиза въ долинитѣ, да пои дървета и цвѣтя. Запитвате се: Каква е цельта на моето слизане на земята? — Цельта за слизането ти на земята е такава, каквато е цельта на водата, получена при разтопяването на сиѣга. Цельта на тази вода е да слиза надолу, да пои растителностьта. Следователно, и Твоята цель е да слѣзешъ отъ нѣкой висок върхъ и да изучавашъ живота. Какво представя животътъ? За да разберете живота въ неговата цѣлркуность, първо трѣбва да разберете вашия животъ. Това значи да разберете онова, което досега е станало, и това, което въ дадения моментъ става. Запримѣръ, какъ ще си обясните глада? Или, какъ ще си обясните нуждата отъ ядене? Ставате сутринь и започвате да мислите за ядене. Казвате, че сте гладни. Задавали ли сте си въпроса, кога и какъ е произлѣзълъ гладътъ? Гладътъ е първиченъ процесъ, който сѫществува въ природата. Стопяването на снѣга, на леда и превръщането му въ вода е сѫщо така първиченъ процесъ. Обаче, разумнитѣ сжщества взиматъ участие въ този процесъ и продължаватъ по-ната- тъкъ. Тѣ прокопаватъ канали, презъ които прекарватъ водата. По този начинъ тѣ я впрѣгатъ на работа, споредъ нуждитѣ на времето и на мѣстнитѣ условия. Отъ буйната вода могатъ да образуватъ нѣколко рѣки, които да текатъ въ противоположни направления. Така става втичане и изтичане на водата. Ученитѣ хора се интересуватъ отъ природнитѣ явления, за причинитѣ на които често сѫдятъ отъ самитѣ явления. Тѣ ги изучаватъ, наблюдаватъ и вадятъ вѣрни заключения. За да дойдатъ до прави заключения, тѣ си служатъ съ редъ уреди и инструменти. Запримѣръ, съ спектроскопа тѣ опредѣлятъ, какви елементи има въ слънцето. Всѣки елементъ дава специална цвѣтна линия на тъмното поле на спектроскопа. Сѫщо така и различнитѣ звезди иматъ свой собственъ спектъръ. Спектритѣ на различнитѣ звезди се различаватъ едни отъ други по цвѣта, по широчината си. Ако единъ и сѫщъ спектъръ ту се разширява, ту се смалява, това показва, че дадена звезда се приближава или отдалечава отъ земята. Колкото по-широкъ става спектърътъ, толкова по-близо дохожда звездата до земята. Такива заключения ученитѣ вадятъ и за рѣкитѣ. Щомъ водата на нѣкоя рѣка се увеличава, това показва, че снѣговетѣ се топятъ. Намалява ли се водата, и топенето на снѣговетѣ се намалява. Стопи ли се окончателно снѣгътъ, рѣката може съвършено да пресъхне. При това положение, ученитѣ нѣма какво повече да разсѫждаватъ. Тѣ не Могатъ пече да вадятъ никакви заключения. Сега, като дойдемъ до науката, ние лесно си обясняваме нѣщата. Виждаме, че воденици работятъ, градини се напояватъ, мотори се движатъ и т. н. Всичко това е ясно на учения. Той знае, отде иде тази вода, какъ е впрегната на работа. Обаче, простийтъ воденичарь, който не знае тия нѣща, единъ день забелязва, че водата намалява, И воденицата му спира. Той казва: Навѣрно водата е отбита. —Това не е знание. Той трѣбва положително да знае, кѫде е отишла водата. Тъй щото, колкото по-мѫчно човѣкъ си изяснява известенъ процесъ, толкова по-сложенъ е този процесъ. Първичнитѣ процеси сѫ по-достѫпни за човѣка. Щомъ процесътъ е сложенъ, това показва, че по-голѣмъ брой разумни сѫщества сѫ взели участие въ него. За да се домогне до сложнитѣ процеси въ природата, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които сѫ работили въ тѣхъ. Много има човѣкъ да учи, за да разбере смисъла на живота, да разбере, защо е слѣзълъ на земята. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ различни заболявания, отъ неразположения на духа и т. н. Тѣ могатъ лесно да си по-могнатъ. Азъ ви дадохъ единъ методъ срещу болезненитѣ ви състояния и неразположения. Казахъ ви, че трѣбва да се изпотявате, да се подложите на щателно пречистване. Теренътъ, почвата, т. е. вашитѣ земни пластове сѫ претърпѣли голѣми сътресения, вследствие на което трѫбитѣ на канализацията ви сѫ огънати, пречупени и не могатъ да пропущатъ водата презъ тѣхъ. Тѣ сѫ запушени съ пѣсъкъ. Изпотяването ще предизвика голѣмъ напоръ, ще изтласка пѣсъка навънъ и ще даде възможность на водата да тече презъ трѫбитѣ. Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спрѣла, по нѣмане на вода, или че градината и зеленчуцитѣ въ нея сѫ изсъхнали. Човѣкъ трѣбва да знае причината на тия явления и да потърси начинъ да я премахне. Каква полза, ако човѣкъ философствува върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи? Нѣкои учени философствуватъ върху въпроса, защо Господъ е създалъ свѣта, защо е допусналъ злото и страданията въ него. Тѣзи философи мязатъ на овчари, които запитватъ, защо е създаденъ вълкътъ. Ако вълкътъ не нападаше овцетѣ имъ, тѣ никога нѣмаше да задаватъ този въпросъ. Ако вълкътъ живѣеше нѣкѫде въ горитѣ, безъ да напада стадата имь, тѣ никога нѣмаше да се интересуватъ отъ него. Нападне ли, обаче, стадото и вземе най-тлъстата имъ овца, тѣ веднага започватъ да разискватъ върху въпроса, защо е създаденъ вълкътъ. — Много просто. Вълкътъ е създаденъ, за да държи съзнанието на човѣка будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човѣкъ най-добре мисли, когато засегнатъ интереситѣ му, когато го засегнатъ материално. Щомъ пострада веднъжъ, овчарътъ започва да се моли. На другата вечерь вълкътъ задига още една овца. — Защо? Нали се моли? — Втората овца му задигатъ, за да го научатъ да се моли усърдно. Въпрѣки това, всѣка вечерь му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата. Тъй щото, като разисквате върху въпроса, защо Господъ е създалъ вълка, ще знаете, че той е създаденъ, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голѣмо внимание и будность на съзнанието. Като види, че една отъ овцетѣ му липсва, нека проследи, отде е влѣзълъ вълкътъ. Като намѣри дупката, отдето вълкътъ се е про- мъкналъ въ кошарата, веднага да я запуши, за да не дохожда вълкътъ и втори, и трети пѫть. Ако се укаже, че нѣма никаква дупка въ кошарата, тогава овчарьтъ трѣбва да провѣри, да не би вълкътъ да е прескочилъ презъ оградата. Като се увѣри въ това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкътъ да я прескача. Овчарьтъ трѣбва да вземе всички мѣрки, да запуши дупкитѣ въ кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си отъ нападенията на вълци. И тъй, каквото и да се случва въ живота на човѣка, природата има предъ видъ неговото възпитание. Да се възпитава, или да се са- мовъзпитава човѣкъ, това значи да запуши добре дупкитѣ на своята кошара, да не се промъква вълкътъ презъ тѣхъ; или, да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкътъ да я прескача. Когато учениятъ човѣкъ мине покрай такава ограда, той разбира, че въ тази околность има вълци. Същевременно той разбира, че овчарьтъ, който е оградилъ добре кошарата си, е патилъ отъ вълци. Опитностьта му го е направила вниметеленъ и предвидливъ. Като види висока ограда, вълкътъ не може да прескача. Не само вълкъ, но и човѣкъ може да прескача оградитѣ на хората. Той е научилъ това изкуство отъ вълка. Понеже въ градоветѣ и селата нѣма вълци, хората прилагатъ тѣхното изкуство. Тѣ сѫ създали хорото. Следователно, хорото не е нищо друго, освенъ прескачане презъ оградата на хората и влизане въ кошарата имъ, да грабятъ овце. Щомъ грабне една овца, човѣкъ прескача оградата, и съ нея заедно излиза навънъ. Значи, ако нѣмаше вълци въ свѣта, и хората нѣмаше да знаятъ изкуството да скачатъ и прескачатъ. Казвате: Вѣрно ли е това заключение? — То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно заключението на детето, че рѣката се е разширила. Вѣрно е, че рѣката се е разширила, по защо е станало това, детето не знае. То вижда последствията на нѣщата, но причинитѣ на явленията не знае. Учениятъ, обаче, всѣкога казва: Рѣката се е разширила, за- щото снѣгътъ на планината се е стопилъ. Ако кажете това нѣщо на детето, то ще пита: Защо се топи снѣгътъ? Какаото обяснение и да се даде на нѣщата, детето винаги ще задава въпроса „защо“. Тъй щото, дали нѣщата сѫ вѣрни, или не, това зависи отъ разбиранията на човѣка. Ако дадете известно обяснение на възрастния, той веднага разбира, и нищо по-нататъкъ не пита. Детето, обаче, всѣкога пита. —Защо пита? — Много нѣща не му сѫ ясни. Възрастниятъ знае, че когато рѣката се разширява повече, отколкото коритото и събира, може да стане наводнение. Стане ли наводнение, много кѫщи ще пострадатъ. — Какво трѣбва да се нрави тогава? —Вие трѣбва да изнесете дрехитѣ си навънъ, и да напуснете кѫщата си временно, докато водата се оттегли. Щомъ водата се прибере въ коритото си, и вие можете да се приберете въ кѫщата си. Следъ всичко това, ще дойде нѣкой да пита, защо трѣбва да излѣзе отъ кѫщата си. — Много просто. Ти непременно трѣбва да бѣгашъ далечъ отъ кѫщата си, защото си я поставилъ близо до рѣката. Когато си я строилъ, тогава още трѣбваше да мислишъ, кѫде и какъ да я построишъ. Сега не остава нищо друго, освенъ да носишъ последствията на своето невежество. Щомъ рѣката се подчинява на известни закони, и човѣкъ трѣбва да спазва сѫщитѣ закони. Рѣката казва: Водата, която е въ мене, има свойство да се разширява и стѣснява. Когато иде въ голѣмо количество и съ сила, тя завлича всичко, каквото срещне на пѫтя си. Тъй щото, който иска да живѣе приятелски съ рѣката, той трѣбва да съгради кѫщата си на такова разстояние отъ нея, че и като се разширява, и като се смалява, винаги да запазва еднакви отношения. Не вземе ли това нѣщо предъ видъ, приятелскитѣ отношения помежду имъ лесно могатъ да се разва- лятъ. При пръвъ случай на разширяване, ще стане нужда да бѣгате отъ кѫщата си. Рѣката не може да измѣни на естеството си, а ти, като разуменъ човѣкъ, можешъ да предвидишъ всичко. Този законъ съществува и въ отношенията на хората. Когато двама души не живѣятъ добре помежду си, това показва, че тѣ сѫ построили кѫщитѣ си близо една до друга. — Какво трѣбва да направятъ, за да живѣятъ добре? — Тѣ трѣбва да раздалечатъ кѫщитѣ си. Ако единиятъ построи кѫ- щата си на единъ връхъ, другиятъ трѣбва да я построи на другъ връхъ. Кѫщитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ раздѣлени една отъ друга посрѣдствомъ долина. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ отношенията си не само къмъ външния свѣтъ, но и къмъ всичко онова, което става въ ума, въ сърдцето и въ волята му. Ако две мисли, две чувства и две постѫпки въ човѣка се сблъскатъ поради близкото разстояние, на което се намиратъ, той трѣбва да вземе мѣрки да ги отдалечи. Всѣка мисъль, всѣко чувство и желание въ човѣка се нуждаятъ отъ просторъ, да могатъ свободно да растатъ и да се развиватъ. Голѣмата близость между тѣхъ може да предизвика силно течение, порой, който да завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си. Като се намѣри пред такава опасность, човѣкъ започва да, бѣга, — Защо? —Защото не може да разсъждава. Единственото му спасение е въ бягането. Мине ли опасностьта, той започра да мисли вече и не бѣга. Следователно, видите ли, че нѣкой бѣга, ще знаете, че той се намира предъ нѣкаква опасность и се страхува да не пострада. Значи, бягането е въ зависимости отъ страха. Колкото е по-голѣмъ страхътъ, толкова и бѣгането е по-силно. Ученитѣ казватъ, че нѣкога движението на земята е било по-голѣмо отъ сегашното. Оттукъ може да се извади заключението, че нѣкога, въ далечното минало, земята е преживяла голѣмъ страхъ, отъ който днесъ се е освободила. Колкото по-голѣмъ е страхътъ на нѣкое тѣло, толкова по-голѣмо е неговото движение. Обаче, движението на това тѣло не може да бѫде безпредѣлно. Ще дойде моментъ, когато силата, енергията, която кара тѣлото да се движи, ще се преустанови, и то ще спре. Колкото е по-голѣмъ страхътъ, толкова по-малко работи разсѫдъкътъ въ човѣка. Щомъ разсѫдъкътъ се увеличава, страхътъ се намалява. И тъй, нещастията, катастрофитѣ въ живота на хората се дължатъ на обстоятелството, че тѣ сѫ построили кѫщитѣ си близо до рѣката: едни сѫ по-близо, други по-далечъ. Въ случай на наводнение, първитѣ ще пострадатъ повече, а вторитѣ — по-малко. Щомъ се стопятъ снѣговетѣ, и наводнението престава, но разрушенията не могатъ веднага да се поправятъ. Едва се поправятъ разрушенията, следната година иде ново наводнение. — Какво трѣбва да се направи, за да се избегнатъ тия нещастия? — Много просто: или трѣбва да строите кѫщитѣ си далечъ отъ рѣката, или да съборите върхрветѣ, отъ които се стичатъ водитѣ. Има и трета възможность да се избегнатъ нещастастията въ живота на хората, но тя е мѫчно приложима. Първата и най-лесно приложима възможность е да построи човѣкъ кѫщата си далечъ отъ рѣката; втората възможность с да срине върховетѣ, отъ които водитѣ се стичатъ; третата и най-мѫчно приложима възможность е човѣкъ да спре действието па топлината. Отъ тритѣ възможности човѣкъ може да се ползува отъ първата: да построи кѫщата си на солидна, здрава основа и далечъ отъ рѣката. За да постѫпи по този начинъ, той трѣбва да бѫде уменъ, да разсѫждава. Като не разсѫждаватъ много, съвременнитѣ хора търсятъ причината на своитѣ нещастия въ произхода си, въ това, което сѫ наследили отъ дѣди и прадѣди, отъ майка си и отъ баща си. Отчасти това е вѣрно, но не е абсолютно вѣрно. Нѣкой се гнѣви много, безъ да е наследилъ тази чърта отъ родителитѣ си. Гнѣвътъ се дължи на това че той има високи върхове въ себе си, по които се натрупватъ много снѣгове. Щомъ снѣговетѣ започнатъ да се топятъ, гнѣвътъ се проявява. При това, колкото по-високи и по-голѣми сѫ тия върхове, и гнѣвътъ е но-голѣмъ. Колкото по-малки сѫ върховетѣ, и гнѣвътъ е по-малъкъ. Едиръ день, когато тия върхове се сринатъ, и гнѣвътъ ще изчезне. — Възможно ли е свѣтъ безъ върхове? — Възможно е, но при други условия на живота. Докато дойде този день, човѣкъ трѣбва разумно да използува енергията на; гнѣва. Който може разумно да използува тази енергия, той ще се благослови; който не може разумно да я използува, той ще носи последствията и, ще търпи редъ пакости и нещастия отъ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички енергии въ себе си, като движения, които иматъ опредѣлена сила и посока. Докато гледате на гнѣва, като на сила, която гради, той не е опасенъ. Не можете ли да го впрегнете на работа, не можете ли да го канализирате, той е опасенъ. Колкото повече се гнѣви човѣкъ, толкова по-голѣмо е движението въ него. Разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества използуватъ гнѣва на хората на мѣсто. Когато имъ трѣбва тази енергия, тѣ слизатъ на земята съ своитѣ мѣхове и започватъ да духатъ тукъ—тамъ между хората, да ги разгнѣвяватъ. Гнѣвътъ произвежда топлина, която започва да топи снѣга по върховетѣ. Щомъ водата започне да се стича по върховетѣ, хората се залавятъ усилено на работа: воденичаритѣ мелятъ брашно, гра- динаритѣ поливатъ градинитѣ и бостанитѣ си и т. н. Като приематъ нужното количество енергия, възвишенитѣ сѫщества затварятъ мѣховетѣ си, и топенето на снѣга спира. Значи, възвишенитѣ сѫщества се ползуватъ отъ енергията на по-низкостоещитѣ отъ тѣхъ сѫщества. По сѫщия начинъ и хората могатъ да използуватъ енергията на по-низкостоещи отъ тѣхъ сѫщества, безъ да пи- татъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този, а не по-другъ начинъ. Вие трѣбва да приемете, че така, както свѣтътъ е създаденъ, е най-правилниятъ начинъ на създаване. Приемете това като аксиома. Тъй щото, дойдете ли до въпроса, що е свѣтътъ, що е животътъ, ще знаете, че това сѫ аксиоми, които не се доказватъ че живѣе човѣкъ, това е аксиома. Кой може да докаже, че човѣкъ живѣе? — Никой другъ, освенъ самиятъ човѣкъ. Нѣкой ученъ доказва, че човѣкъ живѣе. Другъ ученъ доказва, че човѣкъ умира. Първиятъ ученъ, който доказва, че човѣкъ живѣе, е опиталъ нѣщата. Той знае, че човѣкъ живѣе и на този, и на онзи свѣтъ. Вториятъ ученъ, който доказва, че човѣкъ умира, нѣма опитность, не разбира живота въ неговата цѣлокупность. Отъ това, че умрѣлиятъ не се движи, не говори, той сѫди, че е умрѣлъ. Въ сѫщность, това, което умира, не е истинскиятъ човѣкъ. Това е временното, преходното въ човѣка— неговата дреха, която може да се облича и съблича. Въ доказателствата си, тия двама учени мязатъ на хора, които спорятъ, дали дадена круша е сладка, или не. Първиятъ е вкусилѣ крушата и доказва, че тя е сладка и породиста. Вториятъ не е вкусилъ крушата и не вѣрва на първия. Той казва: Виждамъ формата, голѣмината, цвѣта на крушата, но не мога да кажа, че е сладка. Какъ могатъ да се разрешаватъ спорнитѣ въпроси въ живота? — Много лесно. Щомъ става споръ за крушата, дали е сладка, или не, тя трѣбва да се раздѣли на две половини: първиятъ ще опита едната половина, вториятъ ще опита втората половина. Следъ това и двамата ще доказватъ едно и сѫщо нѣщо, а именно, че крушата е сладка и доброкачествена. Следователно, не бързайте да доказвате въпроса за смъртьта, че човѣкъ умира, но запитайте се, що е смъртьта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртьта не е нищо друго, освенъ посаждане на човѣка въ земята, да покълне, да възрасте и отново да възкръсне. Докато е въ хамбара, житното зърно е изложено на опа- сность: мишка, човѣкъ или нѣкое животно могатъ да го изядатъ. Заровите ли го въ земята, следъ време то възкръсва, започва новъ животъ. И човѣка заравятъ въ земята, разкопаватъ около него, поливатъ го, за да израсте единъ день и да възкръсне. Жената пита: Кѫде е мѫжътъ ми? — Израсналъ е, подалъ е главата си надъ гроба, който е добре обрасълъ наоколо съ трева. — Защо не говори тогава?—Защото се смущава.— Ще проговори ли нѣкога? — Да, въ скоро време ще проговори. Нѣкои учени казватъ, че като умре, човѣкъ отива при Бога, при ангелитѣ. — Възможно е, но -азъ го виждамъ въ тревата: седи спокойно и чака. Като казватъ, че той е между ангелитѣ, тѣ иматъ предъ видъ цвѣтята, тревата, като деца на ангелитѣ. Тѣ се занимаватъ съ тѣхъ и ги изучаватъ. Ето защо, който иска да влѣзе въ ангелския свѣтъ, той трѣбва да мине по пѫтя на тревитѣ, на цвѣтята и на дърветата. Той нѣма да стане като тѣхъ, но ще мине презъ тѣхния пѫть. И водата не става трѫба, но минава презъ трѫби. Това сѫ редъ разсѫждения, които водятъ човѣка до правата мисъль. Има ли права мисъль, човѣкъ е спокоенъ и добре разположенъ. Изгуби ли правата мисъль, съ нея заедно той губи своя миръ и разположение. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неразположение на духа, отъ изтощаване, отъ нервность. Коя е причината за тѣзи състояния? — Многобройнитѣ имъ желания. Тѣ иматъ много желания, а малко почва, малко земя. При тѣзи условия желанията имъ не могатъ да растатъ, нито да се реализиратъ. За да израсте, да даде плодъ, растението се нуждае отъ земя. Посадите ли много цвѣтя на малко земя, ако по нѣкакъвъ начинъ из- растатъ, тѣ нѣма да дадатъ плодъ. Следователно, искате ли желанията ви да се реализиратъ, посаждайте ги на голѣми пространства, далечъ едно отъ друго, да могатъ да растатъ и добре да се развиватъ. Нѣмате ли много земя, не хранете много желания. Човѣкъ трѣбва да има малко желания, но силни, добре отгледани. Щомъ желанията на човѣка сѫ силни и добре отхранени, и мислитѣ му ще се развиватъ добре. Задъ всѣка силна мисъль живѣе едно силно желание. И обратно: силното желание изразява силна мисъль. Прекѫснете ли мисъльта въ човѣка, желанията му не могатъ правилно да се подхранватъ. Човѣкъ съ силни желания, но безъ мисъль, става разсѣянъ. И да мисли нѣщо, мисъльта на разсѣяния е безъ връзка, разхвърляна, неопредѣлена. Когато желанията на човѣка се развиватъ естествено, мислитѣ; въ него текатъ правилно. Силнитѣ, но естествени желания развиватъ ума. Тѣ внасятъ и разширяване, движение въ човѣка. Силнитѣ; желания внасятъ разширяване въ човѣка, а силнитѣ страсти — движение, интензивность. Значи, всѣка мисъль има за основа желание и страсть. Желанието внася разширяване на мисъльта, а страстьта — сила, движение. За да се реализира една мисъль, тя трѣбва да има широчина, сила и движение. Възвишенитѣ чувства пъкъ придаватъ на мисъльта дълбочина. Обаче, желанията, чувствата и страститѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ канализирани. Канализиратъ ли се тѣ, мисъльта на човѣка се изправя. Само правата мисъль е въ състояние да изправи свѣта. Правата мисъль е Божествена. Когато всички енергии въ човѣка се канализиратъ правилно, той се радва на единъ уреденъ свѣтъ въ себе си. Съвременнитѣ хора се стремятъ отъ една страна къмъ самовъзпитание, а отъ друга — къмъ възпитание на обществото. Това може да се постигне само тогава, когато хората разполагатъ съ положителна философия за живота, когато иматъ една свещена идея въ себе си. Каква е идеята на съвременнитѣ хора, когато тѣ всѣки моментъ се колебаятъ, има ли Господъ, или нѣма? Единъ день вѣрватъ въ Бога, а другъ день не вѣрватъ. Единъ день удобряватъ живота, а другъ день не го удобряватъ. Това не е никаква философия. Какво убеждение е това, всѣки день да доказвате на човѣка съществуването на Бога? Богъ е величина, за която нищо не може да се говори, нито може да се доказва. И за живота нищо не може да се говори. Единственото доказателство за живота е това, че човѣкъ живѣе. Щомъ живѣе, щомъ съществува, нѣма какво повече да му се говори. Когато животътъ на човѣка е приятенъ, това показва, че той е уменъ; щомъ животътъ му не е приятенъ, той не е уменъ. Човѣкъ се намира въ различни положения въ живота, вследствие на което се раждатъ различни възгледи за нѣщата. Запримѣръ, той може да прекара съ години въ хамбара, а може и да бъде посаденъ въ почвата. Тия две положения създаватъ различнитѣ гледища за човѣка. Въ хамбара нѣма страдания, нѣма противоречия, но и растене нѣма. Въ почвата има страдания, има противоречия, но същевременно има богати условия за растене. Какво представятъ противоречията? — — Противоречията сѫ нѣщо фиктивно, недействително. Тѣ не представятъ никаква реалность. Причината за противоречията въ живота се крие въ самия човѣкъ. Нѣкой носи тежка раница на гърба си и пъшка подъ тежестьта и. Настига го другъ единъ, добъръ, услужливъ човѣкъ и му предлага да носи известно време раницата му, докато си почине. Уморениятъ пѫтникъ дава раницата си и се чувствува доволенъ, че може да си почине. Обаче, скоро следъ това той започва , да се съмнява въ добрия човѣкъ, да го подозира, да не би да задигне раницата му. Подозрението му става причина за явяване на известни противоречия. Ако е искренъ, той ще каже на добрия човѣкъ, че се е усъмнилъ и ще го помоли да върви близо до него, да не се отдалечава отъ пѫтя си. Ако не е искренъ, нищо нѣма да му каже, но ще се смущава и безспокои, докато най-после поиска раницата си назадъ. Следъ всичко това казватъ, че съвременната култура е много напреднала, че хората сѫ прогресирали въ развитието си и т. н. — Какъвъ прогресъ е този, когато ще дадешъ нѣколко хиляди лева на заемъ на човѣка, а същевременно ще му представишъ редъ условия: гаранция, полица, падежъ на полицата и т. н.? И този човѣкъ мисли, че като вземе паритѣ, ще спечели нѣщо. Съ тѣзи пари той ще намѣри нещастието си. Паритѣ не носятъ щастие. Който мисли, че съ пари, съ богатство може да влѣзе въ духовния пъть, той не е разбралъ истината. За да влѣзе въ духовния свѣтъ, въ Царството Божие, човѣкъ се нуждае отъ добродетели, а не отъ пари. При това, тамъ се изискватъ такива добродетели, които да отговарятъ на милиарди златни лева. Добродетелниятъ човѣкъ може само да надзърне презъ вратата на Царството Божие, да види, какво има тамъ и пакъ да слѣзе на земята да работи. Следователно, човѣкъ е дошълъ и дохожда на земята да работи, да придобива богатство, изразено въ добродетели, за да може нѣкога да влѣзе въ Царството Божие. Съ други думи казано: никой не може да влѣзе въ Царството Божие, докато Богъ не го обича. Богъ обича само ценнитѣ нѣща. Значи, за да бъде обичанъ отъ Бога, човѣкъ трѣбва да бъде цененъ. И тъй, когато Богъ се проявява между две души, това показва, че тѣ съ ценни, т. е. отношенията между тѣхъ съ правилни. Човѣкъ трѣбва да се научи правилно да разсъждава. Когато погледне къмъ изгрѣващето слънце, човѣкъ не трѣбва да пита, защо Господъ създаде слънцето, но да се замисли, какъ да използува неговата енергия. Като отиде при нѣкоя рѣка, той трѣбва да се запита, отде извира тази рѣка, а не защо е създадена. Така, именно, той може да се добере до великата истина на живота, до Онзи, Който е създалъ нѣщата. Като мисли правилно, човѣкъ може да използува своята висша енергия, своитѣ морални чувства за преработване на низшитѣ енергии и чувства въ себе си. Така той ще се справи съ своя гнѣвъ, съ своитѣ неразположения и мрачни състояния. Като се натъквате на известни противоречия въ себе си, които не можете да разрешите правилно, не питайте, защо ви сѫ дадени ума и сърдцето, но старайте се да възстановите правилни отношения между ума и сърдцето си, т. е. между мислитѣ и чувствата си. Щомъ постигнете това, вие имате възможность вече да изучавате звездитѣ, небето, природнитѣ сили и да се ползувате отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате планетитѣ, както и тѣхното влияние върху , човѣка. За тази цель човѣкъ може самъ да си направи хороскопъ, да предвиди всичко, което предстои да му се случи. По този начинъ той ще знае, каква работа да предприеме и съ какво да се занимава. Ако човѣкъ не попадне на работа, която му отговаря, той ще си създаде редъ нещастия и неприятности. Отъ астрологическо гледище, на човѣка се препорѫчва да започне първо съ най-силната си способности или добродетели, за да предизвика движение въ себе си. Ако въ нѣкой човѣкъ вѣрата е най-силна, той трѣбва да започне съ нея. Ако въ другъ нѣкой надеждата, или любовита е най-силна, той трѣбва да започне съ тѣхъ — съ надеждата, или съ любовтта въ себе си. Едно трѣбва да знаете: като сте дошли на земята, вие можете всичко да постигнете, но затова се изисква работа и условия. Щомъ е така, вие можете да постигнете онова, което при дадени условия е възможно. Запримѣръ, човѣкъ може и трѣбва да приложи своя умъ въ живота си, да съобрази, кѫде да постави кѫщата си, далечъ или близо до рѣката, далечъ или близо до планината. Обаче, по никой начинъ той не може да намали или увеличи топлината на слънцето, за да се топятъ или да не се топятъ снѣгонетѣ. Като ученици, вие трѣбва да се отличавате съ своята разумность, съ своя животъ. Вие не сте дошли още до границата на Божествения животъ, по което, именно, ученикътъ се отличава. За ученика Божествениятъ животъ е камертонъ, по който той се нагласява. Този животъ тече и прониква въ неговия умъ и въ неговото сърдце. По този камертонъ, именно, и вие ще нагласявате живота си. Kaтo ставате сутринь, първата ви работа е да се нагласите сноредъ този камертонъ и, ако сте самъ, ще изпълните едно соло. Ако сте двама въ дома си, мѫжъ и жена, ще изпълните единъ дуетъ. Ако сте трима, ще изпълните едно трио. Ако сте четирма - мѫжъ, жена, дъщеря и синъ, ще изпълните единъ квартетъ Ако сте повече отъ петима, шестима, ще образувате оркестъръ. Всѣки трѣбва да свири, да владѣе своя инстру- ментъ и добре да изнася своята часть. Щомъ му се представи случай да свири, той трѣбва да бѫде готовъ да изпълни своя номеръ. Никога, обаче, той не трѣбва да се извинява, че не му се свири. Хората плащатъ и искатъ да слушатъ музика. Който не свири, той нищо нѣма да получи. Всѣка разумна работа се възнаграждава. Какво ще бъде възнаграждението, това зависи отъ хората, които ще оценяватъ работата. Вие трѣбва да знаете, че живѣете между разумни, между добродетелни същества. Какъ се придобиватъ добродетели?—За да придобие нѣкаква добродетели, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Това подразбира човѣкъ да върви по пътищата, които Богъ е начърталъ. Който се отрече отъ тѣзи пътища, той създава злото въ себе си. Злото не е нищо друго, освенъ отклоняване на човѣка отъ първичния планъ на живота. Доброто и злото всѣкога съ въ стълкновение помежду си. Като резултатъ на това стълкновение, всѣкога може да стане следното: или маслото да се отдѣли отъ млѣкото, т. е. доброто да възтържестоува, или съдътъ да се счупи — злото да вземе върхъ надъ доброто. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че се блъска много въ себе си. —Какво ще стане съ него?—Едно отъ дветѣ; или сѫдътъ му ще се счупи, и той ще умре, или маслото му ще се избие. Цената и смисълътъ на живота се заключава въ доброто, което показва правия пѫть на човѣка. Доброто създава истинската култура на живота. Обаче, ако доброто не се приложи въ животa, новата култура нѣма да дойде. За да дойде тази култура на земята, мѫже и жени, всички трѣбва да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ по новия начинъ. Мѫжътъ, това е умътъ въ човѣка; жената, това е неговото сърдце. Умътъ не може безъ сърдце, но и сърдцето не може безъ умъ. Ако сърдцето спре да работи, и мозъкътъ спира своята деятелность. Ако мозъкътъ спре да работи, и сърдцето спира. И обратното е вѣрно: ако мозъкътъ работи добре, и сърдцето нѣма да престане. Между мозъка и сърдцето на човѣка трѣбва да сѫществува правилно отношение. Казано е въ Писанието: „Плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие“ Мнозина сѫ говорили върху този стихъ, но не сѫ го изяснили правилно. При сегашнитѣ условия на живота, плътьта е необходима на човека. Безъ плъть на земята той не може да расте, не може да се развива. Плътьта и духътъ въ човѣка сѫ въ постоянна борба Докато тази борба сѫлцествува, човѣкъ има условия за развиване. Духътъ е разумното начало въ човѣка. Като се бори съ плътьта духътъ докарва енергията и въ движение, и по този начинъ я възпитава. Движението което духътъ предава на плътьта, е хармонично. Това хармонично движение прави плътьта разумна. Тъй щото, стихътъ „плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие“, се отнася до неразумната плъть. Разумната плъть, обаче, ще наследи Царството Божие. Разумната плъть представя доброто, а неразумната — злото. Значи, злото нѣма да наследи Царството Божие. Разумната плъть, доброто е дрехата, съ която духътъ се облича, за да влѣзе въ Царството Божие. И тъй, за да превърне неразумната плъть въ разумна, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Да вѣрва човѣкъ, това значи да има интуиция, да предвижда нѣщата. Който нѣма интуиция, той не може да вѣрва. Вѣрата подразбира процесъ на единство. Знанието подразбира процесъ на множество. За да придобие знание, за да придобие вѣра, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Когато работи, умниятъ никога не причинява пришки на рѫцетѣ си. Когато пѫтува по планини, той никога не ранява краката си. Пришкитѣ на рѫцетѣ не показватъ, че човѣкъ е работилъ много. Тѣ сѫ рани, причинени отъ не- разумностьта на човѣка. Ранитѣ, причинени на рѫцетѣ, или на краката на човѣка не го правятъ по-добъръ, отколкото е билъ по-рано. Ранитѣ, недѫзитѣ сѫ създадени отъ самия човѣкъ, а не отъ Бога. Той е създалъ човѣка за добъръ, за разуменъ животъ. Кой баща не иска децата му да живѣятъ добре? Значи, ако хората не живѣятъ добре и страдатъ, причината за това сѫ тѣхнитѣ криви разбирания. Тѣ не разбиратъ законитѣ на разумната природа, вследствие на което не ги изпълняватъ. Когато не изпълняватъ тия закони, страданията неизбѣжно ги следватъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да извадите навънъ и доброто, и злото. Като мислите правилно, вие ще разберете, че доброто и злото сѫ въ самия човѣкъ. Тѣ сѫ резултатъ на неговия животъ. Като се натъквате на изпитания, на изкушения, вие трѣбва да работите върху въздържането. Дали боледувате, дали ви обиждатъ, вие трѣбва да се въздържате. Нѣкой отива на планината, но случайно се спъва, пада и удря крака си. Това е единъ случай да се прояви въздържане. Вмѣсто да започне да плаче и да вика, той трѣбва да се спре, да хване между рѫцетѣ си удареното мѣсто и да започне да размишлява върху причината на падането. Щомъ започне да размишлява, болката му постепенно минава, и той продължава пѫтя си. Велика сила е човѣшката мисъль. Тя може да върши чудеса. Упражнявайте мисъльта си за добро. Запримѣръ, срѣщате единъ банкеръ, който ви разправя, че има да взима нѣколко хиляди лева отъ двама души. Той ви показва полицитѣ на тия хора ; и имъ се заканва, че ако на време не платятъ дълга си, ще ги даде подъ сѫдъ. При това, той допълва, че тия хора сѫ бедни, но въпрѣки това ще имъ даде добъръ урокъ, да го помнятъ. Вие вървите заедно съ него, но по едно време банкерътъ се спѫва, пада и счупва крака си. Веднага го завеждате въ дома му, викате лѣкарь и го оставяте, домашнитѣ му да се грижатъ за него. Той започва да вика единъ, втори лѣкарь, да му помогнатъ по-скоро, и по този начинъ изхарчва повече пари, отколкото му дължатъ двамата бедни хора. Защо банкерътъ падна и счупи крака си? Като започне да разми-, шлява и си направи смѣтка за похарченитѣ за лѣкуване пари, той ще разбере, че причината за това се дължи на нежеланието му да прости дълга на беднитѣ хора. Когато длъжницитѣ ви са богати хора, вие можете да искате отъ тѣхъ да си платятъ дълга; щомъ сѫ бедни, трѣбва да бѫдете готови да имъ простите. Не сте ли готови да простите дълга на беднитѣ хора, природата ще ви постави на легло и ще ви накара да похарчите сѫщата сума за лѣкари. Съвременнитѣ хора са дошли до положение да се иска отъ тѣхъ да живѣятъ разумно. На богатия не се позволява да отсрочва дълговетѣ си, нито да не ги плаща. На бедния, обаче, се позволява да отсрочва плащането на дълга си, докато се улесни, а въ краенъ случай може съвсемъ да му се прости. Въ постѫпкитѣ си човѣкъ може да бѫде разуменъ. Новиятъ животъ се отличава по своята разумность. Ето защо, когато богатиятъ се удари, нека прояви готовность да прости дълга на бедния. Той трѣбва да извади отъ джоба си полицата на бедния, да я скѫса и да каже: Прощавамъ дълга му. После да се обърне къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благодаря Ти, че ми даде добъръ урокъ, да зная, какъ да постѫпя съ полицата на бедния. Като постѫпвате по този начинъ, болестьта ви моментално ще мине. За да постѫпвате по този начинъ, отъ васъ се иска будно съзнание. Кое е отличителното качество на стария животъ и кое — на новия? Стариятъ животъ се отличава по това, че човѣкъ търси своето право. Той изважда полицитѣ отъ джоба си и казва: Имамъ законно право да получа паритѣ си. Далъ съмъ пари и трѣбва да ги получа. Новиятъ животъ, обаче, се отличава по това, че и при законното право да иска паритѣ си, човѣкъ казва: Отъ мене да замине. Не искамъ и не търся правото си. Който постѫпва споредъ духа на новия животъ, той получава Божието благословение. Следователно, новиятъ животъ подразбира свободна и права мисъль, свободни чувства и свободни постѫпки. Който е придобилъ тази свобода въ себе си, той свободно може да си каже: Азъ живѣя и се радвамъ на Божия свѣтъ, на всичко, което Той е създалъ. Когато нѣкой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Богъ е създалъ, ще го хвана за ръка и ще го заведа въ градината си, въ библиотеката си, въ кабинета си, дето правя своитѣ научни изследвания, и ще поставя предъ очитѣ му единъ телескопъ, който увеличава десеть милиона пъти, после — другъ, който увеличава нѣколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездитѣ. Следъ това той може да говори за онова, което и азъ зная. А сега, като влѣзете въ нѣкой домъ, не намирате нито микроскопъ, нито телескопъ, и каквото и да говорите, нищо не остава въ главата на човѣка. Съвременнитѣ хора говорятъ за доброто, за ангелитѣ, за Бога, но нищо не съ приложили. Тѣ говорятъ за идеенъ животъ, но не съ го още приложили. Говорятъ за добъръ животъ, но и него не съ приложили. Човѣкъ трѣбва да се стреми да учи, а не да бъде ученъ. Силата на ученика не седи въ желанието, въ стремежа му да бъде ученъ. Силата на ученика е въ стремежа му да учи и прилага. Всички хора могатъ да учатъ, но всички не могатъ да бъдатъ учени. Силата е въ знаенето, а не въ знанието. Всички хора трѣбва да учатъ! Тѣ мислятъ, че съ придобили голѣма наука, но се самозаблуждаватъ. Науката е капиталъ, който принадлежи само на банкеритѣ. Въ свѣта има много злато, но то е достѫпно само за богатитѣ, за банкеритѣ. Обаче, истинската звонкова монета, съ която работниятъ може да искара своята прехрана, това е неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля. Тази монета струва повече отъ всичко друго. Всѣки день човѣкъ трѣбва да благодари за този малъкъ капиталъ, за да може чрезъ своята форма, въ която е поставенъ, да придобие щастливъ животъ. Въ това седи щастието на човѣка. Който нѣма това щастие, той не разбира живота. Щастието седи въ правилното разбиране на Божиитѣ закони. То е постижимо само при разумния животъ на човѣка. Ако човѣкъ е щастливъ въ единъ моментъ само, а въ втория не е щастливъ, той не е придобилъ истинското щастие. Казвате: Защо Богъ създаде вълка?—Оставете този въпросъ настрана. Не е ваша работа, да знаете, защо Богъ е създалъ вълка. Знайте, че щастието е постижимо. — Отде влѣзе вълкътъ: отдолу или отгоре? — И това не е важно. Може да е влѣзълъ отдолу. — Ама дупка нѣма. — Тогава може да е прескочилъ отгоре. — Щомъ си нещастенъ, вълкътъ е влѣзълъ или отдолу, или отгоре. Ако е влѣзълъ отдолу, трѣбва да запушишъ дупката; ако е прескочилъ отгоре, трѣбва да направишъ оградата си по-висока. Тогава овцетѣ ти ще бѫдатъ здрави. Ще вземете вълната, млѣкото имъ и ще се веселите, ще бѫдете щастливи, И тъй, щастието е реалность, къмъ коятo хората се стремятъ. Тѣ трѣбва да се стремятъ къмъ щастието! Всички хора на земята търсятъ щастие и трѣбва да вкусятъ отъ него. Ако не вкусятъ оть щастието, всички мѫчнотии и страдания, които сѫ преживѣли, оставатъ безпредметни. Който е пре- търпѣлъ всичко заради щастието, той заслужава да вкуси отъ неговитѣ плодове. Ето защо, и вие, като ученици, трѣбва да бѫдете разумни, че като ви дадатъ отъ плодоветѣ на щастието, да вкусите отъ тѣхъ, безъ да философствувате, защо сѫ създадени и какъ сѫ създадени. Благодарете за тия плодове, бѫдете доволни отъ тѣхъ и не питайте, дали щастието ще остане при васъ за дълго време. Щастието остава за винаги съ човѣка, при условие, любовьта, мѫдростьта и истината да царятъ въ него. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 5 септемврий, 1928г София. - Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОГРАНИЧАВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ Ученикътъ трѣбва да размишлява всѣки день върху следнитѣ мисли и да си казва: Като ученикъ, азъ Трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ, умъ свѣтълъ като слънцето, душа обширна като вселената и Духъ мощенъ като Бога и едно съ Бога. Съвременнитѣ хора често си служатъ съ израза: Щомъ се е родилъ, човѣкъ непременно трѣбва да умре. — Човѣкъ умира, наистина, но важно е, какъ ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбитѣ и законитѣ, които Богъ или разумната природа е установила, човѣкъ постепенно отпада и най-после умира. Смъртьта се придружава съ разлагане на организъма. Щомъ организъмътъ започва да се разлага, образуватъ се газове съ неприятна миризма. Като съзнае това, човѣкъ започва да работи върху себе си, да живѣе правилно, съобразно законитѣ на разумната природа. Който изпълнява Божиитѣ закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиитѣ закони, той умира — бавно, или изведнъжъ. По сѫщия начинъ умиратъ и възгледитѣ, вѣрванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви сѫ възгледитѣ на хората, толкова по-страшна смърть ги очаква. Това се нарича „духовна смърть“. Значи, два вида смърть съществува въ свѣта: физическа и духовна. За да се освободи отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да върви въ правия пѫть, въ пѫтя на любовьта. Казано е въ Писанието: „Прави правете пътищата Господни!“ — Ама нали смъртьта е неизбѣжна? Нали всички живи същества умиратъ? — Има два вида смърть: смърть, която ограничава човѣка и смърть, която го освобождава. Тъй щото, дали физически или духовно ще умре човѣкъ, за него е важно да се освободи, да излѣзе надъ ограниченията, въ които се е намиралъ. За душата и за духа тѣлото е за- творъ, отъ който може да се освободи само съзнателниятъ, добриятъ и разумниятъ човѣкъ. Като ученици, вие трѣбва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикътъ трѣбва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причинитѣ на тѣхното зараждане. Това сѫ въпроси, които вие сами трѣбва да разрешите. Отъ правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашиятъ бѫдещъ прогресъ. Дока- то не разреши правилно тия въпроси, човѣкъ всѣкога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човѣкъ, но да ги разреши правилно, той трѣбва да съзнава положението си като ученикъ въ живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на редъ противоречия, докато единъ день каже, че животътъ нѣма смисълъ, че любовьта е празна работа и т, н. Запримѣръ, срѣщате единъ младъ момъкъ, който иска да служи на Бога, да живѣе за благото на своитѣ ближни. Не се минава много време, виждате, че този момъкъ се е отклонилъ отъ пѫтя си. — Защо? — Срещналъ една млада мома, влюбилъ се въ нея и всичко друго забравилъ. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче, следъ една година той я разлюбва и казва, че любовьта била празна работа. Следъ известно време се влюбва въ друга мома, но щомъ види нѣщо въ нея, което го разочарова, пакъ я разлюбва и казва, че любовьта е празна работа. — Не е достатъчно човѣкъ да каже, че любовьта е празна работа, или че животътъ нѣма смисълъ. И като се влюбва, и като разлюбва, човѣкъ трѣбва да учи. Той трѣбва да търси причината първо въ себе си, защо се е влюбилъ и защо е разлюбилъ. При това той трѣбва да си отговори, кое отъ дветѣ положения е по-право: да люби, или да разлюбва? И тъй, не е важно, че човѣкъ се е влюбилѣ, или че е разлюбилъ, но той трѣбва да търси причината на тѣзи явления въ своя животъ и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му въ нѣкоя мома била нейната красота. После, като видѣлъ, че не е толкова красива, както си я представялъ, че имало по-красиви моми отъ нея, той я разлюбилъ. — Не, красотата не е единствениятъ елементъ, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбватъ едни въ други само заради богатството. Човѣкъ не трѣбва да гледа повърхностно на любовьта. Дойде ли до този въпросъ, той трѣбва да изучава своитѣ мисли и чувства, да прави изборъ, да отдѣля низшето отъ висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човѣкъ избира добра, чиста храна и знае, защо се стреми къмъ добрата храна и защо избѣгва долнокачествената. Ще каже нѣкой, че, като се е влюбилъ, той изгубилъ свободата си и, за да придобие изгубената си свобода разлюбилъ. Ако при разлюбване човѣкъ веднъжъ за винаги придобива свободата си, това има смисълъ, но ,ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикътъ разлага съединенията и освобождава елементитѣ. Обаче, следъ време сѫщитѣ елементи се съединяватъ съ други нѣкои и отново образуватъ сложни тѣла. Какво придобиха тѣзи елементи при първото си освобождаване? — Нищо особено. Едва разбраха, че сѫ свободни и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? — Това показва, че за човѣка на земята придобиването на свободата е времененъ процесъ. Можете ли да наречете свободенъ онзи момъкъ, който разлюбва една мома, а се влюбва въ друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобилъ известна стабилность, известенъ устой въ силитѣ на своя организъмъ. Докато не е придобилъ мораленъ устой въ себе си, човѣкъ всѣкога ще губи красивото и великото, което е придобилъ. Днесъ ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава, какъ ще запази той идеалното, свещеното, което въ бѫдеще може да придобие? Кое е свещеното, великото въ човѣка? — Това е Божественото начало въ него. Това е животътъ на Бога въ самия човѣкъ. Какво остава въ човѣка, ако той загуби въ себе си, именно, този животъ? Да загубишъ Божественото въ себе си, това значи преждевременно да умрешъ. Човѣкъ не трѣбва да губи нищо отъ онова, което съставя неговата сѫщина, т. е. реалностьта на неговия животъ. Запримѣръ, имате една малка свѣщь. Какво ще направите съ нея? Ще я запалите, ще се радвате на свѣтлината и и ще четете на нея. Като дойде втора свѣщь, по-силна отъ първата, не хвърляйте първата навънъ, но къмъ нея прибавете втората, да увеличите свѣтлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота. Тъй щото, когато нѣкоя малка Божествена мисъль ви посети, приемете я съ радость и я използувайте разумно. Дойде ли втора мисъль, съ по-голѣма свѣтлина отъ първата, прибавете я къмъ нея и работете съ по-голѣмата свѣтлина. Дръжте се за реалностьта на нѣщата, въ какъвто мащабъ и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва. Какво представя реалностьта? Човѣкъ счита реални нѣща ония, отъ които може да се ползува всѣки моментъ. Само онази храна е реална за човѣка, която може да го задоволи въ момента, когато той се нуждае отъ нея. Представете си, че нѣкой ви говори за хубаво ядене, за сладки, първокачествени плодове, безъ да ги слага на трапезата предъ насъ. Вие го слушате, очаквате да ви се предложатъ, но очакванията ви излизатъ напразно. Можете ли да наречете тази храна реална? Следователно, колкото и да не е идеаленъ животътъ ви, той струва много повече отъ онзи възвишенъ, идеаленъ животъ, който може само да се описва. За васъ този животъ не е реаленъ още, защото е далечъ, непостижимъ. Като слушате да се говори за него, вие казвате: Възможно е да съществува такъвъ животъ, но не сме го опитали, не го познаваме. Животътъ, който прекарваме на земята, колкото и да не е идеаленъ, поне го познаваме. За насъ той е реаленъ и достъпенъ. Едно е важно за вас: да живѣете разумно, да подобрите сегашния си животъ. Работете съзнателно върху себе си, да развивате търпение, да издържате на всички условия въ живота си, да се поучавате отъ тѣхъ. Всѣко условие крие въ себе си известно благо. Мнозина се оплакватъ отъ условията на живота си, отъ хората и казватъ, че не могатъ да търпятъ този или онзи. Защо не могатъ да търпятъ? Тѣ казватъ, че за да търпятъ хората, трѣбва да имъ станатъ мостъ, или трѣбва да станатъ посмѣшище на свѣта. Тѣзи хора не си даватъ отчетъ, кой може да имъ се смѣе и какво значение има смѣха на разумния и смѣха на глупавия. Ако разуменъ човѣкъ ви се смѣе, има смисълъ да обърнете внимание на този смѣхъ. Обаче, ако глупавъ човѣкъ ви се смѣе, това не трѣбва да ви засѣга. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да организира своитѣ мисли и чувства, да ги постави въ известна връзка помежду имъ. Докато не организира своитѣ мисли, чувства и действия, човѣкъ всѣкога ще счита, че животътъ извънъ него е лошъ. Той ще третира въпроса за доброто и злото, безъ да си дава отчетъ, че и едното, и другото се криятъ въ самия него. Това, което причинява разлагане въ човѣка, е злото. Това, което гради въ него, е доброто. Значи, злото е процесъ на разлагане, на разрушаване; доброто е процесъ на съграждане, на творчество. Това, което разгражда и не съгражда, е зло. Това, което разгражда и съгражда, е добро. Наистина, за да съгради нѣщо добро, човѣкъ първо трѣбва да разгради, да разруши старото и отпосле да гради. Такъвъ е методътъ на доброто. То всѣкога работи въ свѣтъ на ограничения. Дойдете ли, обаче, до любовьта, тамъ нѣма никакво разграждане. Тамъ има само творчество, само градежъ. Ако искате да подновите единъ старъ градъ, вие трѣба да разградите, да разрушите ста- ритѣ кѫщи и вмѣсто тѣхъ да построите нови. Обаче, ако отидете на нѣкоя обширна поляна, дето нѣма нищо съградено, тамъ само ще строите. Тамъ нѣма какво да разграждате. Тамъ само ще мѣстите формитѣ, ще ги преобразявате. Ще вземете камъкъ отъ нѣкоя канара, ще го турите на работа. Ще вземете малко пръсть отъ земята, ще образувате отъ нея каша и ще я турите на работа. Каквото и да правите, стремете се да бѫдете господари на себе си. Само онзи може да бѫде господарь на себе си, който не влиза въ стълкновение съ своето вѫтреш- но азъ. За да не се натъква на това стълкновение, той трѣбва да бѫде доволенъ въ недоволството си. Кога е недоволенъ човѣкъ отъ себе си? — Често човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, когато не е постигналъ желанията си. Нѣкой иска да стане добъръ цигуларь и, ако не може да постигне желанието си, той страда, недоволенъ е отъ себе си. Той иска да излѣзе предъ публика, да го слушатъ и да се възхищаватъ отъ него. Който иска да стане добъръ цигуларь за хората, той никога не може да постигне това. Добриятъ цигуларь първо свири за себе си, а после за хората. Това, което човѣкъ може да направи за себе си, може да го направи и за другитѣ. Това, което човѣкъ обича за себе си, може да го даде и на другитѣ. Не обича ли нѣщо за себе си, той не може нито да го предаде, нито да го даде на другитѣ. Музиката е въ самия човѣкъ, а не въ инструмента. Истински музикалниятъ човѣкъ може да свири на обикновена дъска, върху която сѫ опнати четири струни. Щомъ музиката е въ човѣка, той може и навънъ да я прояви. Нѣма ли музика въ себе си, той не може да я прояви навънъ. Човѣкъ може да бѫде музикаленъ и безь инструментъ. Щомъ музиката е въ него, той може да си направи, какъвто инструментъ иска. Споредъ мене, истински цигуларь е онзи, който самъ може да си направи цигулка. Очаква ли на хората, тѣ да му направятъ цигулка, той не е никакъвъ цигуларь. Не всѣки, който свири, е майсторъ. Съвременнитѣ хора се ползуватъ отъ всичко онова, което е създадено въ миналото, и къмъ него тѣ прибавятъ по нѣщо, съ цель да внесатъ нѣкакво подобряване или усъвършенствуване. Сегашнитѣ хора свирятъ на цигулки, създадени въ миналото. Какво ще правятъ, ако стариятъ материалъ изчез- не? За да не изпадне въ трудно положение. човѣкъ трѣбва да работи, да развива своитѣ творчески способности, самъ да твори, да създава, да преобразява формитѣ. Сега, задачата ми не е да говоря върху музиката. Моята цель е да говоря върху живота, който самъ създава своитѣ форми. Оттукъ вадимъ заключението, че и човѣкъ е въ състояние да твори, да създава нови форми. Като не познаватъ себе си, нито познаватъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ, хората се оплакватъ отъ условията, отъ обществото, въ което живѣятъ, отъ народа и т. н. Тѣ не подозиратъ, че като творци, като хора съ способности, тѣ могатъ да излѣзатъ надъ всички условия, надъ всички срѣди и да живѣятъ, както разбиратъ. Отъ кое общество се оплакватъ? Събрали се 20 — 30 души на едно мѣсто, не се разбиратъ помежду си и се наричатъ общество. Щомъ не се разбиратъ, тѣ не представятъ никакво общество. Подъ думата „общество“ ние разбираме сборъ отъ хора, които се разбиратъ които живѣятъ въ миръ и съгласие помежду си. Възвишенитѣ и високонапредналитѣ хора представятъ духа на обществото. Добритѣ хора представятъ душата на обществото, а обикновенитѣ хора представятъ тѣлото на тази душа. Тъй щото, когато говорите за дадено общество, трѣбва да имате предъ видъ, за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тѣлото на това общество. Като ученици, вие трѣбва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на сѫщитѣ мъчнотии, на каквито се натъкватъ всички хора. Пазете се да не изпадате въ противоречия. Запримѣръ, казвате, че Богъ царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даденъ човѣкъ, или дадено общество. — Какъ е възможно, Богъ да царува навсѣкъде на земята, а същевременно да е създалъ толкова лоши хора и общества? Щомъ Богъ е създалъ свѣта, какъ ще го оправяте вие? Само силниятъ е въ състояние да оправя нѣщата. Когато иска да оправи една желѣзна ось, желѣзарьтъ трѣбва да има съответни инструменти, чрезъ които да изправи осьта. Той трѣбва да има огнище, въглища, мехъ, чукъ и да знае, какъ да си служи съ тия пособия. Тѣ представятъ неговата сила. Не е достатъчно желѣзарьтъ само да вдига и слага чука, но той трѣбва да знае, какъ да го вдига и слага. Не владѣе ли това изкуство, той ще се срещне съ онзи, който му е далъ да оправи осьта, и ще си създаде голѣми неприятности. Каквато работа и да започне човѣкъ, той трѣбва да я изпълни, както трѣбва. Не я ли изпълни добре, ще го заставятъ да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежность. Много лѣкари има въ свѣта, които правятъ опити съ хората, учатъ се върху тѣхъ. Оттукъ е излѣзло мнението, че за да стане лѣкарьтъ добъръ, опитенъ, трѣбва да умори поне сто души. Вѣрно ли е това, или не, то е другъ въпросъ, но казвамъ: Лѣкарь, който може да умори сто души, за да спаси единъ човѣкъ, не е никакъвъ лѣкарь. Той не е роденъ за лѣкарь. Какво учение е това, което уморява сто души, за да спаси единъ? Това не е никакво учение, то не може и не трѣбва да съществува. Вѣрую, което уморява сто души, а само единъ спасява, не е никакво вѣрую. Сега, като говоря по този начинъ, нѣкои могатъ да се съблазнятъ. Щомъ се съблазняватъ, това не се отнася до тѣхъ. Азъ говоря за души съ пробудено съзнание, които не се съблазняватъ. Азъ говоря за души, които и да паднатъ, не се нараняватъ. За тѣхъ ние казваме, че слизатъ, но не падатъ. Всѣки човѣкъ, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човѣкъ съ непробудено съзнание. За онѣзи, които слизатъ и се качватъ, безъ да се нараняватъ, е казано въ Писанието, че тѣхъ Богъ ще въздигне. Само тѣзи хора съществуватъ въ съзнанието на Бога. Докато човѣкъ грѣши и не се разкайва, докато върши престъпления, безъ да се бори, този човѣкъ отсѫствува отъ Божественото съзнание. Следователно, само онзи човѣкъ има възможность да се повдигне, който съществува въ съзнанието на Бога. — Тогава, какво трѣбва да правятъ лошитѣ хора? — Много просто — трѣбва да станатъ добри. Въ който моментъ лошиятъ човѣкъ измѣни посоката на своето движение, Богъ моментално го записва въ книгата на ученицитѣ и въ него започва да блика новъ животъ. Тъй щото, първата работа на човѣка е да се запита и да си отговори, съществува ли той въ съзнанието на Бога, записанъ ли е въ книгата на ученицитѣ. Ако въ мисъльта, въ чувствата, въ постъпкитѣ си човѣкъ се ръководи отъ желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъствува въ съзнанието на Бога. Въ това седи неговата сила. Който може да държи Бога въ съзнанието си, и Богъ го държи въ своето съзнание. Той е придобилъ Вѣчния животъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Човѣкъ живѣе, докато е свързанъ съ Бога. Щомъ прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртьта не е нищо друго, освенъ прекъсване връзката на душата съ Бога. Щомъ престане да чувствува присъствието на Бога въ своето съзнание, човѣкъ прекъсва връзката си съ Него и умира. Въ това отношение смъртьта е процесъ на разлагане. Когато този процесъ настане въ човѣка, той започва да се чувствува старъ, не- мощенъ, безъ никакъвъ подемъ, безъ никакъвъ идеалъ въ живота си. Той казва: Всичко е свършено съ мене. Дойде ли до това състояние, човѣкъ мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира въ положението на муха, на която мѫчно може да се въздействува. Азъ обичамъ да наблюдавамъ мухитѣ, да изучавамъ тѣхнитѣ прояви. Има мухи, които, макаръ и подсъзнателно, проявяватъ особени движения, които заслужаватъ изучаване. Като забележи, че съзнанието на човѣка е будно, мухата не го предизвиква. Щомъ съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щомъ постигне цельта си, тя излиза вънъ, доволна, че успѣла да го отклони отъ работата му. После пакъ се връща и започва да играе, да се върти изъ въздуха, като че танцува. Съ това тя иска да обърне внимание на човѣка. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не й обърне, тя излиза вънъ, недоволна отъ него. Казвате: Какво особено има въ една муха, заради което заслужава да се занимава човѣкъ толкова много съ нея? Както вие задавате този въпросъ, така и едно възвишено сѫщество може да си зададе въпроса: Какво особено има въ човѣка, заради което заслужава да му се обърне внимание? Значи, каквото представя мухата за човѣка, такова нѣщо представя човѣкъ за възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Често и хората постѫпватъ като мухитѣ. Когато Богъ е най-много заетъ, нѣкой човѣкъ ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои. — Какво искашъ? — Искамъ да ми обърнешъ внимание, да ме погледнешъ. Често, когато работитѣ на хората не вървятъ така, както желаятъ, тѣ се опълчватъ противъ Бога. Тѣ започватъ да роптаятъ противъ Бога, защо ги е поставилъ при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е далъ толкова много, а на него — толкова малко. Има право човѣкъ да задава такива въпроси, но когато той е предприемалъ една или друга работа, питалъ ли е Господа, да я започне или не ? Ако човѣкъ, като разумно сѫщество, иска смѣтка отъ Бога, защо не иска смѣтка и отъ себе си, за своитѣ отношения къмъ подобнитѣ си? Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ: каквото изисква отъ Бога, това трѣбва да изисква и отъ себе си. За да не изпадатъ въ противоречия, религиознитѣ хора казватъ: Богъ е свободенъ да прави, каквото иска, а ние трѣбва да мълчимъ. Тѣ казватъ така, а въ сѫщность не живѣятъ споредъ своята философия. Значи, въ това отношение тѣхната философия не е права. Тѣ иматъ право да запитватъ Господа по различни въпроси, но каквото Той имъ отговори, тѣ трѣбва да разбиратъ. И каквото разбератъ, трѣбва да го приложатъ. Свѣтскитѣ хора пъкъ се осно- ваватъ на авторитета на нѣкой ученъ и считатъ, че сѫ прави. Какво ще кажатъ тѣ единъ день, следъ като животътъ имъ, който сѫ съградили върху известенъ авторитетъ, излѣзе нещастенъ? Човѣкъ трѣбва да има права мисъль, която да го рѫководи. Правата мисъль трѣбва да бѫде авторитетъ за човѣка. Той трѣбва да гради живота си върху правата мисъль. Само тя може да го ориентира въ живота му. При това положение, той ще знае, защо се съмнява, защо се гнѣви, защо мрази, защо обича и т. н. Каквото преживява, всичко ще му бѫде ясно — самъ може да си отговори на въпроситѣ, които го занимаватъ. Хора, които нѣматъ права мисъль, лесно ее обезсърдчаватъ и казватъ: Животътъ е тежъкъ, пъленъ съ противоречия. Трѣбва да го напуснемъ! — Не, докато сте въ морето, вие не трѣбва да пущате вѫжето, за което се държите. Щомъ ви дадатъ друго вѫже, по-здраво отъ първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия животъ, дръжте се за стария. Стариятъ животъ е за предпочитане предъ новия, който още не сте придобили. Новиятъ животъ изисква нови разбирания, новъ моралъ. Новиятъ животъ работи съ реалностьта. Животъ, който произтича отъ душата, който не се нуждае отъ доказателства е животъ на реалностьта. Докато човѣкъ днесъ обича, утре не обича, днесъ мисли по единъ начинъ, утре — по другъ начинъ, той не познава реалностьта. Само разумниятъ, само съвършениятъ човѣкъ живѣе въ реалностьта на нѣщата. Той приема новия животъ за свой господарь, а стария животъ за слуга на новия. Който може да застави новия животъ въ себе си да царува надъ стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаятъ отъ свобода Какво нѣщо е свободата? Какъ може да се постигне тя? Апашътъ, разбойникътъ обиратъ, убиватъ хората, съ цель да разбогатѣятъ, да придобиятъ свободата си. Тѣ търсятъ свободата си по кривъ пѫть, вследствие на което не я намиратъ. Прилежниятъ човѣкъ усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче, животътъ на крадеца се изражда, а на прилежния — съгражда. За придобиване на свободата има само единъ пѫть — пѫтьтъ на любовьта. Вънъ отъ този пѫть нѣма свобода, нѣма животъ. Казано е въ Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духътъ Господенъ е надъ човѣка, той живѣе. Отнеме ли се този Духъ отъ него, той умира. Щомъ умира, човѣкъ се заличава отъ съзнанието на Бога. Това показва, че той е скѫсалъ връзката си съ Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човѣкъ пакъ живѣе. При това положение, животътъ и на земята, и на небето е красивъ. Красивъ е животътъ на радостьта, тежъкъ е животътъ на мъчението. Красивъ е животътъ на щедростьта и изобилието, тежъкъ е животътъ на просията. За да не бѫде тежъкъ живота на човѣка, той трѣбва да пази своята вѫтрешна връзка съ Бога. Мнозина искатъ да бждатъ независими, самостоятелни въ живота си, вследствие на което считатъ всичко глупаво. Който е намѣрилъ разумното въ живота, той има право да се отрича отъ обикновенитѣ, отъ глупавитѣ нѣща. Когато малкото момиченце порасне, тo се отказва отъ куклитѣ си. Щомъ порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели съ тѣхъ. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, да обърне внимание на момцитѣ. Какво ще бѫде положението и, ако не обърне внимание нито на единъ момъкъ? Тя ще се чувствува нещастна. Такова е положението на всѣки религиозенъ, който по цѣли часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпрѣки това Богъ не му обръща внимание. Въ края на краищата той се обезсърдчава и казва: Не струва човѣкъ да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за другъ животъ. — „Трай, коньо, за зелена трева“. Ако Богъ не отговори още днесъ на молитвата ти, никога другъ пѫть нѣма да ти отговори. Ако днесъ може да ти отговори, всѣкога можешъ да очаквашъ отговоръ. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо“. Това значи: търсете ме още днесъ. Ако Богъ днесъ не дойде, и въ бѫдеще нѣма да дойде. Днешниятъ день е Божественъ. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мѣрка на нѣщата. Ако Богъ не дойде при човѣка днесъ, когато съзнанието му е будно, никога другъ пѫть нѣма да дойде. Ако съ сегашното съзнание човѣкъ не разбере Бога, никога нѣма да Го разбере. Сега, азъ говоря по този въпросъ за да се създаде у васъ убеждение. Днесъ хората страдатъ отъ липса на убеждение. Ако нѣкой обещава да ви даде сто английски лири, вие сте доволни отъ него. На другия день той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по неговъ адресъ редъ обидни думи. —Това не е убеждение. Такива са; отношенията на повечето хора днесъ къмъ Бога. Докато получаватъ блага въ живота си, тѣ вѣрватъ въ Бога и Го славословятъ. Щомъ благата имъ се отнематъ, тѣ започватъ да роптаятъ срещу Него. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания въ живота си, той да не се поколебае, да не измѣни отношенията си къмъ Първата Причина. Щомъ е справедливъ къмъ Първата Причина, той ще бѫде справедливъ и къмъ себе си. И тогава, каквато погрѣшка и да направи, нѣма да се оправдава съ своитѣ слабости, но ще бѫде готовъ веднага да я изправи. Когато съчинява нѣщо, поетътъ не трѣбва да се смущава отъ това, че римитѣ не вървятъ гладко, но да пише и преписва, докато самъ хареса това, което е написалъ. Докато дойде до съвършенство въ работата си, човѣкъ постоянно трѣбва да се корегира. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ и по отношение на живота си, да изправя своитѣ мисли, чувства и постѫпки непреривно. Докѫде е дошълъ въ своята вѫтрешна работа, той ще познае по своето лице. Сега, като говоря така, азъ имамъ предъ видъ ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Тѣ иматъ вѫтрешна връзка съ мене. Тѣ сѫ въ моето съзнание, и азъ — въ тѣхното. Който иска да знае, ученикъ ли е или не, той трѣбва да си отговори на въпроса, живѣе ли въ съзнанието на Бога, и Богъ присѫтствува ли въ неговото съзнание. Това значи, да имате връзка съ Бога. Щомъ имате тази връзка, животътъ ви ще се осмисли. Само при това положение човѣкъ коренно ще се преобрази, и противоречията въ живота му съвършено ще изчезнатъ. При свѣтлината на този животъ, вие трѣбва да изучавате опитноститѣ на миналитѣ вѣкове, опитноститѣ на вашитѣ по-стари братя, които и до днесъ още сѫ живи и взиматъ участие въ вашия животъ. Ако срещнете нѣкой светия на пѫтя си, той ще ви каже: Преди хиляди години азъ бѣхъ пакъ на земята, минахъ презъ мѫчнотии, презъ които и вие минавате, и ги разрешихъ по еди-кой си начинъ. — Може би тогава условията да са били по-добри. — Условията и днесъ, и тогава сѫ били еднакви, но методитѣ за разрешаване на мѫчнотиитѣ сѫ различни. Какво разбирате подъ думата „условия“? Представете си, че бащата на единъ младъ момъкъ му купилъ скѫпа цигулка, на Страдивариусъ, хубавъ лѫкъ, кутия, ноти, облѣ- кълъ го добре и го пратилъ при най-добрия учитель да учи. При всички добри условия, обаче, този младъ човѣкъ не напредва, нищо не може да научи. Учительтъ взима сѫщата цигулка и свири отлично. Кѫде сѫ условията? — Тѣ се криятъ въ самия човѣкъ, а не въ външнитѣ пособия. Майсторътъ цигуларь свири добре и на проста цигулка, а учени- кътъ, чиракътъ не може да свири и на хубава. Значи, човѣкъ е факторъ на условията, той седи надъ тѣхъ. Мнозина чакатъ да придобиятъ дарби наготово, по нѣкакъвъ магически начинъ. — Не, докато не развие въ себе си абсолютна, непоколебима вѣра, човѣкъ нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великитѣ хора, да видите, какъ сѫ придобили тѣ своитѣ дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при голѣми изпитания и страдания, тѣ сѫ работили, постоянствували сѫ, съ пълна вѣра и надежда за успѣхъ. Само по този начинъ те сѫ дошли до положение имената имъ да бѫдатъ записани въ книгата на великитѣ хора. Имената на нѣкои хора сѫ записани въ книгитѣ на свѣта, а на други — въ Божественото съзнание. Когато името на нѣкой човѣкъ е написано въ Божественото съзнание, той стана виденъ човѣкъ и въ свѣта. Който не е записанъ въ Божественото съзнание, той не може да бѫде виденъ човѣкъ въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да бѫде виденъ едновременно и на земята, и на небето. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да бѫде виденъ въ себе си. Човѣкъ трѣбва да бѫде проникнатъ огъ съзнанието, Богъ да бѫде виденъ въ него. Щомъ Богъ е виденъ въ човѣка, и човѣкъ ще бѫде виденъ въ Бога. Това не е външенъ процесъ, но вѫтрешенъ. Действително, всѣки иска неговия възлюбенъ да го държи въ съзнанието си. Тъй щото, невъзможно е нѣкой да ви обича, ако не ви държи като свещенъ образъ въ съзнанието си. Докато вашиятъ възлюбенъ ви държи въ съзнанието си, вие сте сигурни, че ви обича. Излѣзете ли вънъ отъ съзнанието му, любовьта му къмъ васъ е изчезнала. Да държишь единъ човѣкъ въ съзнанието си като душа, това значи да имашъ пълна вѣра въ него. Най-малкото съмнение въ него е нарушаване на взаимнитѣ отношения на обичь и приятелство. Всѣко съмнение въ приятелството води къмъ разлагане на отношенията. За да се освободи отъ съмнението, човѣкъ трѣбва да държи прави мисли въ ума си и стремежъ къмъ свещена чистота въ сърдцето си. Само по този начинъ човѣкъ може да се освободи отъ противоречията на живота. Докато отношенията на хората сѫ на материална база, между тѣхъ винаги ще се явяватъ противоречия. Щомъ материалната причина се отстрани, и противоречията изчезватъ. Срѣщате единъ богатъ човѣкъ, който има хиляда длъжници: първиятъ му дължи единъ левъ, вториятъ — два, третиятъ— три, последниятъ — хиляда лева. Длъжницитѣ му нѣматъ възможность да платятъ дълга си и го избѣгватъ. Който отъ тѣхъ го срещне, скрива се, не иска да се яви предъ очитѣ му, като казва: Да не ме види моятъ кредиторъ! Единъ великъ мждрецъ познава този богаташъ, затова отива въ дома му и започва да се разговаря приятелски съ него: Приятелю, гледамъ, че нѣщо не си разположенъ. — Имамъ хиляда длъжници, които нито ми плащатъ, нито ме поглеждатъ като човѣкъ. Дето ме срещнатъ, всички ме избѣгватъ, единъ погледъ не ми отправятъ. — Тогава, прости имъ задълженията къмъ тебе! — Не, това не мога. И азъ искамъ да живѣя. —Кажи ми, колко ти дължатъ? Азъ съмъ готовъ да платя за тѣхъ. Отгоре на това ще ти дамъ още толкова, колкото ти дължатъ. — Добре, съгласенъ съмъ. Мѫдрецътъ плаща задълженията на хилядата души, и по този начинъ освобождава и тѣхъ, и кредитора имъ. Питамъ: Всѣки отъ васъ не може ли да плати, или да прости задълженията на брата си? Каква е вашата любовь, ако не можете да простите? Който не може да прости на брата си, той е или говедо, съ рога и копита, или мечка — съ нокти, и ли змия — съ своята отрова и т. н. Който е готовъ да прости на брата си заради Бога, той е създаденъ по Неговъ образъ и подобие. Готовностьта на човѣка да върши всичко заради Бога се изявява извънъ времето и пространството. Да прощава човѣкъ на ближнитѣ си, когато Богъ му каже, това трѣбва да служи като великъ импулсъ въ живота му. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Това се отнася до ония, които търсятъ истината. Какво сте били въ миналото не е важно. За мене е важно, готови ли сте още днесъ, въ този моментъ да простите на брата си, да скѫсате старата полица, срещу която той ви дължи. — Да си направимъ смѣтка, че тогава да видимъ, можемъ ли да простимъ, или не. — Не нѣма какво да мислите. Още сега скѫсайте старата полица. Едно трѣбва да знаете: моментътъ опредѣля човѣка. Това, че сте били богати, че сте завещали кѫщитѣ и паритѣ си на своитѣ близки, че сте свършили четири факултета — нищо не значи. Важно е, можете ли да простите на брата си заради Господа? — Ама ученъ човѣкъ сте били. — Това е едно понятие само. Ученъ е само Богъ, понеже Той твори вселената, Той всичко знае. Ти, който не знаешъ всичко, трѣбва да имашъ смирение и Да кажешъ: Азъ съмъ отъ ученицитѣ, които съзнаватъ, че трѣбва да учатъ. Тогава, като на ученикъ, казвамъ: Бѫди готовъ всѣкога да възприемашъ новото! Никога не настоявай за старото, което носи смърть. Новото подразбира разумния, съзнателния животъ, който носи радость и веселие за човѣка. Новото изключва смъртьта отъ себе си. Смъртьта е случайно явление въ живота. Така трѣбва да разбирате новия и стария животъ. Така трѣбва да бѫдатъ поставени тѣ въ съзнанието на човѣка. Какво представя съзнанието?—Споредъ мене, съзнанието е свѣщь, отъ свѣтлината на която нѣщата се изясняватъ и придобиватъ истински смисълъ, такъвъ, какъвто тѣ действително представятъ. Да ви изнеса нѣщата, както сѫ въ действителность, това значи да ви нарисувамъ една картина и да дамъ да я изучавате. И тогава, красивото и великото, което вие възприемате въ нея, ще бѫде едновременно красиво и велико за всички хора, за всички ученици, на които съзнанието е пробудено. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва едновременно да бѫдатъ красиви, добри, любещи. Такъвъ е законътъ на безкористната, на Божествената любовь. Каква е разликата между Божественото и човѣшкото?—Хиляда души черпятъ вода отъ единъ и сѫщъ източникъ — великиятъ изворъ на живота. Отивате при първия отъ тѣхъ да пиете вода. Той ви завежда при една чешма, която едва тече. Водата отъ нея се точи като конецъ. Отивате при втория, при третия - водата тече малко по-силно, струята е малко по-голѣма. Отивате най-сетне при последния. Той ви завежда при извора на живота, отдето водата се изтича отъ самата глава — широко, изобилно. Тамъ водата не тече, но блика. Водата при хилядата души е все отъ Божествения изворъ, но користолюбивитѣ човѣшки сърдца я прекарватъ презъ тѣсни отвърстия. Тѣ не даватъ възможность на Божественото въ тѣхъ да се прояви въ своята пълнота. Тѣ ограничаватъ Божественото въ себе си и даватъ просторъ на човѣшкото. Следователно, когато искате да пиете вода, не се спирайте при първата чешма, отъ която, вмѣсто да задоволите жаждата си, вие повече ще я усилите, но спрете се при последния изворъ — изворътъ на Божествената любовь, и пийте отъ нея. Тя задоволява всички хора едновременно. Доволството е мѣрка за Божественото. Ако отидешъ на единъ изворъ и не се задоволишъ, иди на другъ, по-широкъ. Ако и отъ него не се задоволишъ, иди на трети, още по-широкъ. Постоянно върви отъ единъ изворъ на другъ, докато се напълно задоволишъ. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да се разширява, докато се задоволи. Щомъ се задоволи, по-далечъ да не отива. Отиде ли по-далечъ, той всичко ще изгуби. И тъй, ако искате да бѫдете ученици, да живѣете въ свѣтъ, въ който нѣма страдания, нѣма мѫчнотии, нѣма смърть, вие не трѣбва да мислите за условията. Ако така разглеждате нѣщата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Нѣма да има нѣщо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начинъ вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия, въ които живѣете. Това нѣщо е изразено чрезъ стиха: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать“. Смиренитѣ, това сѫ разумнитѣ, добритѣ хора въ свѣта. На тѣхъ Богъ всичко дава. Свѣтътъ сѫществува за разумнитѣ, за добритѣ хора. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “ 2. Лекция отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1928 г. София.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КЛЮЧЪТЪ НА ЖИВОТА Ще прочета 20 глава отъ Откровението. Нѣма да дамъ никакви тълкувания по нея. Нека всѣки я разбира тъй, както може. Обаче, има единъ основенъ законъ, който гласи: Всѣко сѫщество използува храната, която му се дава, споредъ степеньта на своето развитие. Обърнете внимание на четвъртия стихъ: „И видѣхъ престоли, и насѣдаха на тѣхъ, и даде се тѣмъ сѫдба; и видѣхъ душитѣ на закланитѣ за свидетелството Исусово и за Словото Божие; и които не се поклониха на звѣра, нито на образа му, и не приеха белега на челото и на рѫката си, и оживѣха, и царуваха съ Христа тисящата години“.—Днесъ всички хора искатъ да царуватъ на земята. Както виждате, има разлика между тѣхнитѣ разбирания за мѣстото на царуването и това, за което се говори въ стиха. Кѫде трѣбва да бѫде това царуване: на земята, на небето или въ въздуха? Често хората, отъ каквото общество и да сѫ, мязатъ на малки деца, които очакватъ на баща си, да имъ донесе нѣщо за ядене. Любителитѣ на забавления и удоволствия, като отиватъ на театъръ, сѫщо тъй очакватъ, какво ще изнесатъ актьоритѣ на сцената. Като посѣе нивата си, земедѣлецътъ очаква плодъ отъ нея. Като насади лозето си, лозарътъ очаква отъ него грозде. Всички хора все очакватъ нѣщо. Когато се даде очакваното, хората се радватъ. Когато представлението излѣзе сполучливо, всички казватъ, че ролитѣ сѫ изнесени добре. Когато нивата даде добъръ плодъ, казватъ: Добре роди тази нива. Когато лозето даде изобилно плодъ, казватъ: Добро е гроздето. Когато бащата донесе нѣщо въ кѫщи, децата се радватъ и казватъ: Добъръ е нашиятъ баща. Обаче, това представя едната страна на живота, настоящето разбиране на хората. Другата страна на живота се изразява въ това, че понѣкога бащата нищо не донася въ кѫщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плодъ, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т. н. Тогава хората се разочароватъ отъ живота. Първото положение, когато отвсѣкѫде се дава, това напълно отговаря на изискванията на хората, и тѣ сѫ доволни. Даже и крадецътъ се радва, когато успѣе да открадне това, което иска. Не може ли да открадне това, което иска, той скърби. И праведниятъ се радва, когато получи това, което иска. Той скърби, когато не може да придобие това, което иска. По какво се различава радостьта и скръбьта на праведния отъ радостьта и скръбьта на крадеца? И единиятъ иска, и другиятъ иска. Вие трѣбва да различавате, дали радостьта и скръбьта ви сѫ като тѣзи на праведния, или на грѣшника. Това сѫ две различни положения, върху които трѣбва да мислите. Когато нѣкой каже, че се радва, той трѣбва да се запита, дали радостьта му е като тази на праведния, или като тази на грѣшника. Ако скърби, пакъ трѣбва да се запита, дали скръбьта му е като тази на праведния, или като тази на грѣшника. Пазете се отъ илюзиитѣ на живота. Вие не трѣбва да имате илюзиитѣ на онѣзи българи-шопи, които ходили нѣкога да превзиматъ Цариградъ съ своитѣ голи, овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопитѣ имъ, натрупали ги на купъ, а тѣхъ разпръснали и върнали назадъ. Може ли градъ като Цариградъ да се превзима съ сопи? —Не може. Ако вашитѣ вѣрвания, ако вашитѣ убеждения, ако вашитѣ молитви и сълзи мязатъ на тия овчарски сопи, по-силнитѣ отъ васъ ще ви ги взематъ, ще ги натрупатъ на купъ, а вие ще се върнете назадъ, безъ да свършите нѣкаква работа. Когато човѣкъ отива да превзима нѣщо, той трѣбва да бѫде добре въорѫженъ. — Съ какво? Ако свѣтскитѣ хора, за да постигнатъ дадена цель, се въорѫжаватъ съ добри и силни орѫжия, тогава, какви трѣбва да бѫдатъ орѫжията на единъ праведенъ, на единъ духовенъ човѣкъ? Ще приведа едно сравнение, да видите, на какво трѣбва да уповавате въ живота си. Заекъ застава предъ насъ, съ два револвера и казва: Докато съмъ съ васъ, косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. На мене уповайте, въ мене имайте вѣра! Следъ заека идва мечка, сѫщо така въорѫжена, и казва: Докато съмъ съ васъ, никой не може да ви докосне. На мене уповайте! Питамъ: На кого трѣбва да уповавате — на заека, или на мечката? Ще кажете, че трѣбва да уповавате на мечката. Наистина, ако уповавате на заека, още при първия гърмежъ, дошла не дошла опасностьта, той ще избѣга. Заекътъ ще бѫде пръвъ, а вие последенъ. Уповавате ли на мечката, като се намѣри предъ опасность, като види по-голѣма мечка отъ себе си, тя пакъ нѣма да бѣга. Тогава вие ще бѫдете пръвъ, а тя — последна. Какво ще постигнете, ако уповавате на заека, или на мечката? Ако мислите, че единъ заекъ, или една мечка могатъ да ви защитятъ въ живота, това значи да се самозаблуждавате. Заекътъ и мечката сѫ символи, които изразяватъ външни прояви на човѣшкия животъ. Вие трѣбва да преведете тѣзи символи въ живота си. Да уповава човѣкъ на заека, значи да уповава на удоволствията въ живота. И въ такъвъ случай, както заекътъ бѣга отъ най-малката опасность, така и човѣкътъ на удоволствията пада духомъ и отъ най-малкитѣ страдания и изпитания. Най-лесното положение е, когато човѣкъ иска да се удоволсувува, всичко въ живота да му е угодно. Краката на удоволствието сѫ дълги, както на заека, и то бѣга като него. Мечката пъкъ изразява грубия животъ, който наричаме черенъ трудъ. Обаче, нито животътъ на удоволствията, нито животътъ на черния трудъ сѫ въ състояние да спасятъ свѣта. Който се удоволствува, стомахътъ си разваля; който прекадено работи, рѫцетѣ си разваля. Какъвъ смисълъ има въ това, човѣкъ да развали стомаха или рѫцетѣ си? Това е външната страна на въпроса. Мислете върху вѫтрешната страна, върху дълбокия смисълъ на този въпросъ. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ истинско схващане, отъ истинско разбиране на живота, който Богъ имъ е далъ. Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? Яденето и пиенето не сѫ цель въ живота; науката не е цель въ живота; домътъ не е цель въ живота; синоветѣ и дъщеритѣ не сѫ цель въ живота; богатството не е цель въ живота. Тогава, какъвъ е вѫтрешниятъ смисълъ на живота? Ако при сегашнитѣ условия искате да разрешите една отъ великитѣ задачи на своя животъ, преди всичко трѣбва да знаете, какъвъ е смисълътъ на цѣлокупния животъ. Нѣкои казватъ, че не може да се живѣе безъ ядене и пиене.—Не разисквайте по този въпросъ. Яденето и пиенето сѫ условия само за подържане на живота, а условията сѫ вънъ отъ насъ, за тѣхъ нѣма какво да говоримъ. Всѣко нѣщо, което е извънъ насъ, нищо не ни ползува. Разсѫждавайте върху тази мисъль, докато ви стане ясна. Представете си, че единъ човѣкъ има хиляда килограма жито въ хамбара си и ги държи заключени. Той не ги продава, нито ги смила на брашно, а самъ пости, гладува, като казва: Житото трѣбва за черни дни. Нека седи въ хамбара, нѣма да го ямъ. Другъ човѣкъ има само единъ килограмъ жито въ хамбара си, но го изважда навънъ, смила го на воденицата, направя си отъ него хлѣбъ, опича го, хапва си и казва: Ще ямъ, каквото Господъ ми е далъ. Въ кого отъ двамата е силата — въ онзи, който има едно кило жито и го употрѣбява, или въ онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря въ хамбара си? — Въ този, който има едно кило жито и разумно го използува. Мнозина искатъ да станатъ учени, свети хора безъ да работятъ.—Това сѫ празни работи. Това е човѣкъ, който има хиляда кгр. жито въ хамбара си и пости. Силата на човѣка седи въ това, което той придобива всѣки даденъ моментъ, както и въ това, което се крие въ неговото съзнание. Богъ се проявява въ съзнанието на човѣка. Вънъ отъ съзнанието на човѣка Богъ не сѫществува. Хората знаятъ за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява въ тѣхното съзнание. Религиознитѣ казватъ, че Богъ може всичко да направи. — Вѣрно е, че Богъ може всичко да направи за васъ, но това зависи отъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ душата, въ ума и въ сърдцето ви. Представете си, че вие се намирате предъ единъ кладенецъ и държите въ рѫката си кофа, вързана съ тънко вѫже, съ което можете да извадите едва десеть килограма вода. Азъ съмъ силенъ човѣкъ и съ своето вѫже мога да извадя не десеть, а сто килограма вода и ви наблюдавамъ, какво правите. Вие пущате вашата кофа съ тънкото вѫже, и изваждате само десеть килограма вода. Ако е съзнателно, живо сѫщество, вѫжето ще остане недоволно отъ това количество вода и ще каже: Не мога ли да извадя сто килограма вода?—Опитай се.—Вие взимате друга кофа, която може да събере сто килограма вода, закачвате я на вашето тънко вѫже и я пущате въ кладенеца. Теглите кофата нагоре, но вѫжето се скѫсва, и кофата остава въ кладенеца. Вие се чудите, защо става това и казвате: Господъ не може ли да ми помогне да извадя съ това вѫже сто килограма вода? — Съ това вѫже не можешъ даизвадишъ сто килограма вода; съ него можешъ да извадишъ само десеть килограма. Ако мислите, че съ това вѫже можете да извадите сто килограма вода, това показва, че вие имате погрѣшно заключение за нѣщата. Като казвате, че Богъ е всемогѫщъ, това подразбира проява на Бога въ Неговата цѣлокупность, а не въ Негови тѣ части. Въ всѣка отдѣлна часть, въ всѣки отдѣленъ човѣкъ Богъ е дотолкова силенъ, доколкото човѣкъ може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно, за да извърши работа, по-тежка отъ своитѣ сили и възможности, човѣкъ се нуждае отъ време. Той трѣбва да пусне кофата десеть пѫти въ кладенеца, за да извади сто килограма вода Ако иска да свърши тази работа изведнъжъ, да съкрати времето си, той трѣбва да търси другъ изходенъ пѫть; иначе, вѫжето ще се скѫса. Хората правятъ погрѣшки въ живота си, понеже бързатъ — искатъ да съкратятъ времето. Нѣкой пита: Защо Господъ не ми даде богатство? Защо не ме направи богатъ? Вѫжето ти е тънко. Самъ Богъ за себе си може да извади милиони и милиарди килограми вода, но вѫжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете въ кладенеца да извадите съ него повече отъ десеть килограма вода, то ще се скѫса. Тогава идва обезсърдчаването, и вие запитвате, не може ли този въпросъ да се разреши по другъ начинъ. — Има другъ изходенъ пѫть. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение въ сегашния животъ, споредъ степеньта на съзнанието, съ което днесъ живѣете. Изходниятъ пѫть седи въ следното: разумниятъ човѣкъ взима десеть тънки вѫжета, омотава ги едно въ друго, закачва на това дебело вѫже една голѣма кофа, пуща я въ кладенеца и изважда сто килограма вода. Тукъ резултатитѣ щѣха да бѫдатъ еднакви съ резултатитѣ при тънкото вѫже, което десеть пѫти слиза въ кладенеца. Придобивката, обаче, щѣше да бѫде различна. Докато извършвате работата си сами, радостьта ви ще бѫде по-голѣма, (отколкото, ако се ползувате отъ чужда помощи. Всички вѫжета, които взиматъ участие при вадене на вода, сѫ съзнателни, и всѣко иска своя дѣлъ — плодъ на извършената работа. Като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но вѫжетата ще се скаратъ помежду си за дѣлъ отъ придобивката. Едното вѫже ще каже: Ако азъ не бѣхъ, вие нищо нѣмаше да свършите. Второто вѫже ще каже: Ако азъ не бѣхъ, вие нищо нѣмаше да свършите. И оста- налитѣ вѫжета ще кажатъ сѫщото. — Да, всички вѫжета сѫ участвували, за да извадятъ стотѣ килограма вода, но нито едно отъ тѣхъ не е въ състояние само да извади сто килограма вода. Значи, десеттѣ вѫжета заедно, както и едното вѫже отдѣлно, ще получатъ една и сѫща печалба, само че въ първия случай печалбата ще се дѣли на де- сеть — на всѣко вѫже ще се падне по десеть килограма вода. Казвате: Хайде, да се съберемъ нѣколко души заедно, да свършимъ нѣкаква работа — да извадимъ заедно вода, или да работимъ на нивата. Отъ придобивката всѣки ще получи толкова, колкото ако е работилъ самъ сѫщото време. Въ сѫщность, има ли нѣкаква придобивка въ взаимната работа? —Има. Истинската печалба седи въ насърдчавансто което взаимно си давате. Всички ще бѫдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете съ пѣсни. Това ще бѫде малкиятъ плюсъ въ печалбата. Ако си самъ на работа, ще прекарашъ единъ мълчаливъ день. Ето защо, когато добритѣ хора работятъ, трѣбва да се събиратъ по нѣколко души заедно. Когато лошитѣ хора работятъ, всѣки самъ трѣбва да работи, за да му е мирна главата. Когато нѣкой иска самъ да работи, азъ подразбирамъ, че хората около този човѣкъ сѫ лоши, пъкъ и той самъ не е добъръ. Когато всички хора искатъ само за себе си да работятъ, това показва, че между тѣхъ нѣма сговоръ. Разбиранията на тия хора не сѫ правилни. Често хората се критикуватъ, че еди- кои си не живѣятъ добре, не живѣятъ по Бога. Коя е мѣрката, по която сѫдите, кои нѣща сѫ добри и кои — лоши, или коя работа се върши по Бога и коя — не? Казвамъ: Никой не може да извърши една работа по Бога, докато уповава само на себе си. Когато работишъ нѣщо, кажи: Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както ти разбирашъ! Всѣка работа, която Богъ върши е много добра. Следъ това кажи: Господи сега пъкъ азъ въ Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа въ Тебе, Ти ще се произнесешъ за нея. Когато върша своята работа, азъ самъ не се произнасямъ за нея, но оставямъ Богъ първо дa се произнесе. Щомъ дойде въпросъ до Божиитѣ работи, азъ имамъ само едно мнение. — Защо? — Защото зная, че Божиитѣ работи сѫ всѣкога добри. Ако всички философи, всички учени хора по свѣта започнатъ да ме разубеждаватъ въ това, тѣ нѣма да успѣятъ. Азъ зная положително, че Божиитѣ работи сѫ добри. Както и да разглеждамъ Неговитѣ работи, отъ коя и да е страна, азъ зная, че тѣ сѫ съвършени. Само разумното, Божественото начало въ човѣка може да се произнася за Божиитѣ работи. За човѣшкитѣ работи пъкъ Богъ се произнася. Ако искате да знаете, какво азъ мога да направя, не питайте нито мене, нито другитѣ хора, но питайте Господа. Следователно, не се спирайте върху това, какво хората мислятъ за васъ, но какво Богъ мисли. Законъ е: блажени сте, ако сами себе си сѫдите, т. е. ако Богъ въ васъ се произнася за вашитѣ работи. Днесъ много хора иматъ известна философия, известни убеждения и, за да угодятъ на свѣта, казватъ: Ние ще излѣземъ предъ свѣта, да му покажемъ, какви сме. Питамъ: отъ толкова години насамъ, какво ново е казалъ свѣтътъ за добритѣ хора? Само Богъ има право да се произнася за човѣшкитѣ постѫпки, а разумниятъ човѣкъ има право да се произнася за Божиитѣ работи. — Защо? — Защото въ Божиитѣ работи човѣкъ не е заинтересуванъ лично, а въ човѣшкитѣ е намѣсена личностьта. Когато се казва, че ще бѫдемъ сѫдени, това подразбира, че за нашитѣ постѫпки, за нашия животъ, за всичко, което вършимъ, Богъ е единствениятъ капацитетъ, Който има право да сѫди и да се произнася. Както азъ не се безпокоя, какво ще кажа за Божиитѣ работи, така сѫщо не се безпокоя за това, какво Богъ ще каже за моитѣ работи. За Божиитѣ работи азъ имамъ само едно мнение. Отъ това заключавамъ, че и Богъ ще се произнесе за мене така, както азъ се произнасямъ за Него. Дойде ли съмнението у васъ, вие казвате: Господъ може да се произнесе другояче заради насъ. — Ако Богъ се произнесе другояче за васъ, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога. Законътъ е сѫщиятъ. И тъй, възстановете първо вашитѣ първични понятия за онова, което Богъ върши за вашата душа. Величието на душата, величието на гения, на способния, на даровития, на праведния човѣкъ седи въ това, да съзнае, че всичко, което става въ него въ всѣки даденъ моментъ, се дължи на Бога, Който работи. Христосъ казва: „Отецъ ми работи“. — Кѫде? — Въ душата ми, въ съзнанието ми, въ сърдцето ми, въ ума ми. Той работи на различни мѣста. Вследствие на това, всички хора иматъ стре- межъ да направятъ нѣщо хубаво. Мнозина питатъ: Какво трѣбва да направимъ сега? — Има единъ великъ законъ, споредъ който вие не можете да направите най-малкото добро дѣло, ако не любите Бога. Първото важно нѣщо за васъ е да любите Бога. Любите ли Го, Той ще ви се изяви, и тогава вашата любовь ще стане едно съ Неговата. Сега ще ви дамъ следното правило: работете съ положителнитѣ закони на мѫдростьта и съ положителнитѣ методи на любовьта! Досега вие сте имали отрицателни резултати въ работата си, защото сте работили съ отрицателнитѣ закони на мѫдростьта и съ отрицателнитѣ методи на любовьта. Въ Божията Любовь нѣма закони. Тя е законъ сама за себе си. Нѣма законъ, който може да ограничи любовьта. Живѣете ли по нѣкакви закони на любовьта, вие ще изпаднете въ редъ погрѣшки и заблуждения. Любовьта работи съ правила и методи. Значи, въ живота на мѫдростьта има закони, а въ живота на любовьта — методи. Какви сѫ законитѣ на мѫдростьта? Какви сѫ методитѣ на любовьта и кѫде сѫ написани? Тѣ сѫ написани въ човѣшката душа. Потърсете ги тамъ, и ще ги намѣрите. Докато ги търсите извънъ човѣшката душа, това предполага, че вие имате едно кило жито въ хамбара си и сте започнали да го ядете, но искате да спечелите хиляда килограма. Стремите ли се къмъ хилядата килограма, вие сте отъ постницитѣ. Нѣкой казватъ, че постили много. Какво печели Господъ отъ това, че постите? — Той губи. И когато много ядете, Господъ пакъ губи. Ядете ли умѣрено, вие вършите Божията работа. Ако се храните и благодарите за храната, и Господъ е доволенъ отъ васъ. Преяждате ли, и вие се мъчите, и Господъ въ васъ се мъчи. — Гърлото ми засъхна! Богъ ви казва: Далъ съмъ ви много вода. Пийте отъ нея, колкото искате, за да не засъхва гърлото ви! Ще ви дамъ единъ законъ съ два метода на приложение: единиятъ методъ е отрицателенъ, а другиятъ—положителенъ. Представете си, че имате предъ себе си човѣкъ, по рождение пияница. Вие искате да го вкарате въ правия пъть и му казвате да не пие вино. Той ви отговаря: Не мога да не пия вино. Азъ съмъ наследилъ тази слабость отъ майка си и отъ баща си. Не е лесно да се откажа изведнъжъ! Този човѣкъ продължава да пие. Въ този случай вие постъпвате съ отрицателния методъ. Следъ това прилагате положителния методъ къмъ този човѣкъ, като му казвате: Пий отъ най-чистата кристална вода, която съществува въ свѣта! Въ този методъ, именно, седи спасението на пияницата. Не му казвайте да не пие вино, но му кажете да пие отъ най-чистата изворна вода. Пие ли отъ нея, той никога нѣма да помисли за вино. Често казвате, че не трѣбва да мразите. Това е негативниятъ методъ на свѣта. То е все едно да казвате на пияницата да не пие. Какво може да се придобие съ този методъ? — Нищо положително. Той дава отрицателни резултати. Приложете положителния методъ въ живота си. Не казвайте, че не трѣбва да мразите, но вложете въ душата си онази любовь, която възвишенитѣ и благородни души сѫ приложили на земята. — Ама трѣбва да вѣрваме! —Не, приложи вѣрата! Приложете онази възвишена и благородна вѣра, съ която сѫ живѣли светии, праведни, добри хора, сѫ която гори и планини се мѣстятъ. Идете съ тази силна вѣра при нѣкоя планина и кажете и да се премѣсти. Кажете ли на Витоша да се премѣсти, тръгнете къмъ нея. Отначало ще ви се види, като че ли тя никакъ не се е мръднала, но стигнете ли до, нея, ще забележите, че тя малко се е премѣстила. Правили ли сте такъвъ опитъ, да провѣрите силата на вашата вѣра и мисъль? Въ сѫщность, най-голѣмата планина, това е човѣкътъ, който трѣбва да се мѣсти. Щомъ човѣкъ се премѣства, и Витоша ще се премѣсти. Ако Витоша не се премѣсти, значи човѣкътъ е мъртавъ Живиятъ, разумниятъ човѣкъ всѣкога се мѣсти. Въ този случай Витоша, т. е. планината представя човѣка. Ако разбирате нѣщата буквално, ще имате единъ резултатъ; ако разбирате сѫщностьта, духа на нѣщата, ще имате другъ резултатъ. Ако вѣрата и мисъльта ви сѫ силни, ще провѣрите този законъ и ще видите, че Витоша се е помѣстила. Не се ли помѣсти, това се дължи на вашата слаба вѣра. Щомъ Витоша не се е помѣстила, вѫжето, което спущате въ кладенеца, е слабо. Това не говори, че Богъ е слабъ, но вашето вѫже е слабо. Затова ще намѣрите едно здраво вѫже, което, като пущате въ кладенеца, да не се кѫса, и Витоша да се помѣсти. Имате ли тази вѣра, не само Витоша ще мѣстите, но ще накарате слънцето да, изгрѣва отъ западъ, а не отъ изтокъ, както сега. Ако слънцето изгрѣва отъ западъ, порядъкътъ въ свѣта нѣма да се наруши. Напротивъ, свѣтътъ ще бѫде по-добъръ, по- хармониченъ. Каква философия има въ това, че слънцето днесъ изгрѣва отъ изтокъ, а залѣзва на западъ? Ако изтокъ е образъ на всичко добро въ свѣта, а западъ — образъ на всичко лошо, тогава, какво е допринесло слънцето досега, като е изгрѣвало отъ доброто и залѣзвало къмъ злото? Не ще ли бѫде по-добре слънцето да изгрѣва отъ западъ и да залѣзва на изтокъ? Така то ще води свѣта отъ лошото къмъ доброто. Кой човѣкъ може да накара слънцето да изгрѣва отъ западъ? Сега, ако разбирате буквално това, което говоря, ще кажете: За физическия свѣтъ ли се отнася това? — Физическитѣ прояви сѫ отражение на ония, които сѫществуватъ въ духовния свѣтъ. Когато Христосъ казва, че силната вѣра може планини да премѣства, въ това се крие сѫщностьта на вѣрата. Витоша съществува не само на физическия, но и въ духовния свѣтъ. Ако мѣстото на Витоша, или на кой и да е предметъ, се пре- мѣсти въ духовния свѣтъ, заедно съ това ще се промѣни мѣстото и на тѣхната сѣнка. Щомъ се премѣсти единъ предметъ, премѣства се и неговата сѣнка. Обаче, искаме ли да премѣстимъ сѣнката на предмета безъ самия предметъ, това е мъчна работа. Сѣнката се мѣсти по другъ законъ. Само слънцето е въ състояние да мѣсти сѣнката на предметитѣ. Обаче, ако азъ разбирамъ закона, мога да дигна ръката си и да премѣстя сѣнката, дето искамъ. Дигнете ли Витоша, можете да премѣстите сѣнката и, където искате. И тъй, отъ васъ се иска приложение. Отъ васъ се иска вътрешна, дълбока мисъль. Имате ли тази мисъль, въ единъ день, въ една минута можете да завършите вашето развитие. Казвате: Като завършимъ развитието си, какво ще стане съ насъ?- — Ще се върнете отново на земята и ще работите за другитѣ. И тогава, ако сте имали на разположение 40 деня, за да ожънете всичкитѣ си ниви, вие ще направите това нѣщо само за единъ день, а останалитѣ 39 деня ще употрѣбите да помагате на вашитѣ ближни. Единъ день ще работите за Ивана, другъ — за Драгана, трети — за Стояна и т. н. Ще отидете при Ивана и ще му кажете: Иване, ти още ли не си пожъналъ?—Не съмъ. — Хайде, азъ ще ти помогна. За единъ день свършвате работата и отивате при Драгана. — Драгане, още ли не си свършилъ работата си? — Не съмъ. — Хайде да я свършимъ заедно. Запретвате се двамата и въ единъ день свършвате всичко. На третия день отивате при Стояна, помагате и на него. Въ 39 деня свършвате работата на всички. По сѫщия начинъ и тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ. Работа се иска отъ всинца ви и на този, и на онзи свѣтъ! Нѣкои мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще ги посрещнатъ съ вѣнци и съ пѣсни, ще седнатъ при ангелитѣ и съ китари ще свирятъ. — Не, и тамъ предстои работа! Мнозина казватъ, че сѫ завършили своето развитие, че Богъ Саваотъ имъ говорилъ направо и т. н. — Завършили своето развитие, а десеть килограма вода не могатъ да извадятъ отъ кладенеца. Богъ Саваотъ имъ говорилъ, а никой не иска парче хлѣбъ да имъ даде. Какъ е възможно това? Не си правете никакви илюзии! Това е заблуждение! Това е положението на пияния човѣкъ, който се напива и казва: Знаете ли, кой съмъ Азъ? — Бумъ! — счупва прозореца. За да се освободи отъ тия състояния, човѣкъ трѣбва да се добере до истината, която ще го направи свободенъ. Вие не знаете още, какво нѣщо е свободата. Писанието казва: „Не бивайте роби на человѣци“! Това значи: не бивайте роби на такива вѣрвания, които заблуждаватъ. Прославете Господа и бѫдете свободни! Който иска свобода, той трѣбва да освобождава хората. Често хората се спиратъ върху отрица- телнитѣ прояви на живота. Наистина, животътъ има отрицателни страни, които сѫ резултатъ на кармата, на закона за причини и последствия на нѣщата, но той има и свои положителни страни. Кармата подразбира сѫдба, но хората трѣбва да се освободятъ отъ тази сѫдба. Господъ казва: Ще залича грѣховетѣ ви, ще залича вашия миналъ животъ, вашитѣ престѫпления — поменъ нѣма да остане отъ тѣхъ! И следъ туй ще внеса новото въ васъ“. Ето защо, за да реализирате живота въ неговата положителна страна, нужна ви е свобода. Какво трѣбва да се прави съ свѣта? Ще знаете, че вънъ отъ васъ свѣтътъ не сѫществува. Богъ, Който живѣе въ мене, Той е създатель на свѣта и затова не трѣбва да Го търсите вънъ отъ свѣта, вънъ отъ себе си. Богъ, Който е сѫздалъ свѣта, само Той знае истинскитѣ методи и начини за изправянето му. Следователно, нѣма защо да се безпокоите за свѣта и за неговото спасение. Спасението на хората, както и на цѣлия свѣтъ, не е ваше дѣло. Само силниятъ може да изправи и спаси свѣта. Хората задаватъ въпроса: Какви ще бѫдатъ последствията на нашия животъ?—Ако сте живѣли съ отрицателнитѣ методи на живота, ще имате отрицателни последствия. Ако цѣлъ животъ сте се мѫчили и нищо не сте разбрали отъ тия мѫчения, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ на вашия животъ. Нѣкой човѣкъ постилъ десеть деня и казва, че се е измѫчилъ отъ този постъ, че нищо не е разбралъ отъ него. — Да, ако сте постили и сте се измѫчвали, безъ да научите нѣщо, този постъ не е на мѣстото си. Постътъ не е лошо нѣщо. Той е потрѣбенъ, но когато се използува разумно и даде добри резултати. Смисълътъ на живота не е въ поста, но той е необходимъ като съзнателенъ опитъ. И Христосъ пости 40 деня. Той отиде въ пустинята, дето прекара 40 деня въ постъ и молитва. Като свърши този опитъ, Христосъ доби голѣмо прозрение. Щомъ се върна при ученицитѣ си, тѣ Го запитаха: Какво трѣбва да правимъ сега? Христосъ имъ отговори: „Не само сѫ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога“. Значи, има и другъ начинъ на хранене. Постътъ показва, че човѣкъ може да се храни и по другъ начинъ — съ Словото Божие. Въ този начинъ на хранене седи новиятъ животъ. Ще направя единъ паралелъ между храненето по стария начинъ и това по новия начинъ. Вземете единъ богатъ човѣкъ, и гастрономъ, който обича пищна храна. Той сяда на обѣдъ, и веднага на трапезата се слагатъ печени кокошки, гѫски, патици, разни видове плодове и редъ други закуски и питиета. Какво ли не е ялъ презъ живота си! Той казва: Така трѣбва да се живѣе! — Това е хранене по стария начинъ. Обаче, единъ день стомахътъ на този човѣкъ ще се разстрои, и той постепенно ще започне да слабѣе и ще вика лѣкари да го преглеждатъ. Лѣкаритѣ казватъ: Отъ днесъ, всички гѫски, патици, кокошки, агънца, прасета се уволняватъ и ще се храните само съ оризова чорбица, и то по две чайни лъжички на два часа. Само по този начинъ ще се излѣкувате. Щомъ види, че жена му влиза въ стаята, той я запитва: Жена, колко е часътъ? Време ли е за супицата? Точенъ е той, гледа да не пропусне времето, иска да се спаси. Той знае, че спасението му е въ оризовата чорбица. Като дойдатъ нѣкои близки да го посетятъ, тѣ го запитватъ: Какъ си съ здравето? — Благодаря, по-добре съмъ сега. Лѣкаритѣ ми казаха, че ако продължавамъ да се храня по стария начинъ, ще отида на другия свѣтъ. Оризовата чорбица представя символъ на новото хранене. Тя представя чиста, идейна храна. Сегашниятъ човѣкъ пости и се ограничава в храненето, само когато е боленъ. Той казва, че лѣкарьтъ му заповѣдалъ да употрѣбява на всѣки два часа по две чайни лъжички оризова чорбица. — Това не е разумен постъ, нито новъ начинъ на хранене. Този човѣкъ се храни така по необходимост. Не ме разбирайте буквално. Само здравиятъ, разумниятъ, идейниятъ човѣкь може да се храни по новъ начинъ. Храните ли се по новия начинъ, вие ще придобиете миръ и сила въ душата си. Какво можете да направите въ този свѣтъ, ако нѣмате миръ и сила? Мнозина казватъ: Богъ да бѫде на наша страна! Казватъ ли така, тѣ изключватъ Бога отъ себе си. Господъ не е вънъ отъ насъ. Нѣкой казва: Азъ имамъ мѫчна задача за разрешаване. Писанието казва: „Богъ постоянно работи въ насъ“. Щомъ Богъ постоянно работи въ насъ, нашето съзнание трѣбва да бѫде будно, да наблюдаваме, какъ Богъ въ насъ мисли, чувствува и разрешава нашитѣ задачи. Дойде ли ви нѣкоя мѫчнотия, не бързайте. Започнете да, размишлявате и проследете, какъ Богъ въ васъ ще я разреши. Нѣма да минатъ петъ минути, ще видите, че задачата ви е решена. Следъ това ще ме запитате, правилно ли е решена тази задача? Само едно мнение имам за Бога и сега пакъ го потвърждаваме: Всички Божии работи сѫ съвършени! Казвате: На теория е така, но не и на практика.—Не, и на практика е сѫщото. Ще ви приведа единъ действителенъ приьоръ отъ живота, да видите, че за онзи, който слуша и изпълнява това, което Богъ му говори от вжтре, за него теория и практика сѫ едно и сѫщо нѣщо. Двама братя се карали помежду си за наследство, оставено отъ баща имъ. Голѣмиятъ братъ взелъ повече, малкиятъ — по-малко. Цѣли 15 години тѣ се карали помежду си, не искали да се видятъ, и всѣки отъ тѣхъ говорилъ лошо за другия. Единъ день Божественото се пробудило въ голѣмия братъ и му казало, че това, което той прави съ брата си, не е добро. Иди, примири се съ брата си, дай всичко на него, а ти работи и се прехранвай съ труда си. Той послушалъ този гласъ и тръгналъ къмъ дома на брата си. Въ това време Божественото проговорило и на малкия братъ. Той си казалъ: Дотегна ми вече тази свада! Отъ толкова години съмъ скаранъ съ брата си. Какво спечелихъ отъ това? Я да отида при него, да се помиримъ и да му кажа, че всичко бащино давамъ на него. За мене е достатъчно това, което имамъ. Казано — свършено! Запѫтилъ се къмъ брата си, да се помирятъ. На пѫтя се срѣщатъ и двамата. Голѣмиятъ казалъ: Братко, ида да се помиримъ. Всичко, което взехъ отъ баща си, давамъ на тебе. Азъ ще се прехранвамъ отъ собствения си трудъ. И азъ, отъ своя страна, решихъ, да направя сѫщото, казалъ малкиятъ братъ. — Тогава, хайде и двамата да работимъ заедно! Събиратъ се двамата братя, помиряватъ се и започватъ обща работа. Ето начинътъ, по който и вие трѣбва да решавате всички мѫчнотии и недоразумения въ себе си. Питамъ: трѣбва ли да дѣлимъ Божието благо въ насъ? Трѣбва ли да се караме за Него?—Не, ние трѣбва да осветимъ името на Бога, Който живѣе въ насъ! Да поставимъ Бога високо въ нашето съзнание, дето Той работи. Мнозина искатъ да знаятъ, какво нѣщо е новото, Божественото учение. Божественото учение седи въ следното: да оста- вимъ Бога да работи въ нашето съзнание, и Богъ да ни остави да работимъ въ Него. Въ какво седи новото учение? — Богъ да работи въ мене, и азъ да работя въ Него. Какъ ще разберете това? Като го опитате. Вие не можете да опредѣлите, какво е новото учение, докато не го опитате.—Ама азъ съмъ правилъ опитъ. — Колко опити си направилъ? Ако си направилъ само единъ опитъ, нищо не си научилъ. Въ Божественото учение опитътъ е непреривенъ, безъ прекъсване. Божественото се проявява непреривно. Каква е разликата между Божественото и човѣшкото? Божественото се проявява и за вѣчно остава; човѣшкото се проявява и за день остава. Това, което е непреривно и вѣчно, е Божествено. Това, което е кратковременно, е човѣшко. Щастие, радость, които скоро изчезватъ, сѫ човѣшки; щастие, радость, които никога не изчезватъ, сѫ Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човѣшка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любовь, която скоро се явява и изгаря, е човѣшка. Любовь, която при всички условия не изгаря, но постоянно се увеличава и за вѣчни времена остава, е Божествена. Знание, което може да разрешава всички мѫчнотии въ живота, е Божествено. Божественото живѣе вѣчно, въ него нѣма прекѫсване. То е великото, което работи въ душитѣ. Само чрезъ Божественото можете да постигнете вашитѣ идеали и стремежи. Казвамъ: Онѣзи, които искатъ да следватъ Божествения пѫть, нека турятъ торбичкитѣ на гърба си и да вървятъ напредъ. Не се обръщайте да гледате, какво става назадъ. Съ старото не се занимавайте! Богъ, Който живѣе въ насъ, ще създаде новъ свѣтъ — ново небе и нова земя. Казва се въ Писанието: „Земята и небето побегнаха отъ Неговото лице“. За коя земя и за кое небе се говори? — За старата земя и за старото небе, т. е. за старитѣ вѣрвания и разбирания. Сега се създаватъ ново небе и нова земя — нови вѣрвания и разбирания. Когато старата сцена пада, нова се вдига. Когато старото слънце залѣзва, деньтъ не се свършва, ново слънце изгрѣва. Днешното слънце ще залѣзе: утре ще дойде ново слънце. Всѣки день Господъ създава ново слънце. Вѣрвате ли въ това ? Всѣко вѣрване, което залѣзва, не е истинска вѣра, то умира и се погребва. Съвременнитѣ хора казватъ: Какви времена доживяхме! Едно време, въ младини, какъ се обичахме, какъ живѣхме помежду си, а днесъ не остана нищо отъ тази любовь. Ще ви приведа единъ примѣръ за нѣкой си дѣдо Стоянъ отъ с. Голѣма Могила, който често се хвалилъ за своето голѣмо юначество въ младинитѣ си. Когато станалъ на 90 години, той взелъ тоягата си, дошълъ до единъ го- лѣмъ трапъ и си казалъ: Едно време, когато бѣхъ младъ, лесно прескачахъ и най-голѣмитѣ трапове. Чакай да се опитамъ, мога ли и сега да прескоча този трапъ? Затичва се, и хопъ въ трапа! Като се видѣлъ въ това положение, той си казалъ: Чудно нѣщо, на млади години не бѣше така! Като остарѣе, човѣкъ става за посмѣшище на хората. Като излѣзълъ отъ трапа, поогледалъ се наоколо, да види, нѣма ли нѣкой да го слуша, и си казалъ: Каквото бѣше на младини, това е и на старини. — Така е. Силниятъ човѣкъ не може да стане слабъ. И слабиятъ човѣкъ не може да стане силенъ. Самъ по себе си, слабиятъ човѣкъ е слабъ. Слабъ е онзи човѣкъ, въ когото човѣшкото е силно; силенъ е онзи човѣкъ, въ когото Божественото е силно. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: ако вашата любовь е човѣшка, тя е слаба; ако любовьта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената любовь, и на младини, и на старини е една и сѫща. Човѣшката любовь на младини е гореща, на старини — студена. Божествената любовь — обратно: въ началото е слаба, въ края — силна. Само любовьта на майката къмъ детето е еднаква презъ всичкитѣ му възрасти — като започнете отъ времето, когато детето е било още въ утробата на майка си и свършите до неговата крайна вьзрасть. Единъ 90-годишенъ свещеникъ често се обръщалъ къмъ своя 60-годи- шенъ синъ съ думитѣ: Моето момченце! - и го потупвалъ по гърба. Той не виждалъ предъ себе си възрастенъ човѣкъ, съ побѣлѣли брада и мустаци, но виждалъ малко момченце. Сѫщитѣ отношения сѫществуватъ и въ Божествената любовь. Тя нѣжно се обръща къмъ своитѣ деца съ думитѣ: Синко,_ моето момченце! Докато хората се заблуждаватъ отъ външната форма на нѣщата, животътъ нѣма смисълъ. Всѣки, който остарява въ живота на любовьта, върви въ човѣшкия пѫть; всѣки, който отслабва въ знанието, върви въ човѣшкия пѫть; всѣки, който грѣши въ живота си, върви въ човѣшкия пѫть. Два пѫтя има въ живота: човѣшки и Божественъ. Нѣкой се извинява и казва: Ще ме извините, азъ съмъ малко рѣзъкъ, грубъ, имамъ слабости. — Нѣма защо да се извинявашъ, но кажи си истината: Азъ вървя въ човѣшкия пѫть. Благородството на човѣка се изразява въ постоянното му корегиране. Като направи една погрѣшка, благородниятъ човѣкъ казва: Това е човѣшко - и го туря настрана. Като направи нѣкое добро, той казва: Това е Божествено! — и него туря настрана. И видни философи, и учени хора пра- вятъ погрѣшки. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не грѣши. Единъ писатель написалъ своя забележителенъ романъ, но пожелалъ да го напечата безпогрѣшно. И действително, цѣлата книга била напечатана безъ погрѣшки, но въ заглавието на романа, въ едритѣ букви се допуснала една грѣшка. Какво отъ това, че имало една погрѣшка? — Ще я поправишъ! Въ човѣшкото погрѣшкитѣ съ допустими и неизбѣжни. Ако въ човѣшкото искате да внесете съвършенство, вие сте на кривъ пѫть. Съвършенство съществува само въ Божественото. Човѣшкото представя методъ за прилагане на Божественото. Не разбирате ли нѣщата така, вие сте не кривъ пѫть, и въ края на краищата нищо нѣма да постигнете. Всички велики, всички праведни хора съ вървѣли въ Божия пѫть. Въ свѣта има два вида хора: едни, които вървятъ въ Божия пѫть, безразлично, дали съ въ нѣкое религиозно общество, или въ свѣта. Втората категория хора съ тия, които вървятъ въ човѣшкия пѫть. Тѣ съ вънъ, безразлично, дали съ въ нѣкое религиозно общество, или въ свѣта. Резултатитѣ отъ човѣшкия пѫть съ едни, а тия отъ Божествения пѫть — други. Двата пѫтя трѣбва да се съединятъ. Когато слабото, човѣшкото дойде подъ контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Богъ въ насъ е въ сила да ни освободи отъ нашитѣ слабости. И само ние сме въ състояние да използуваме Божията сила за добро. Всѣки иска да използува Божията сила, и може да я използува, но трѣбва да има само едно мнение за Бога, а именно — всичко, което Богъ върши въ него, е добро. Каже ли, че това, което Богъ върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: За добро е това! Нѣкой отъ съвременнитѣ хора се запитватъ, защо нѣщата ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ. Всичко става споредъ великитѣ закони на разумната природа. Други пъкъ се запитватъ, кой е правилниятъ начинъ на молене, кѫде трѣбва да се събиратъ за молитва, или за решаване на нѣкои въпроси? Вземете примѣръ отъ птицитѣ. Кѫде се събиратъ птицитѣ? Тѣ правятъ своитѣ срѣщи и събрания на въздуха. Сѫщиятъ въпросъ зададе една жена, самарянка, на Христа, преди две хиляди години. Тя Му каза: „Господине, гледамъ, че Ти си пророкъ. Бащитѣ ни въ тази гора се покланяха, а Ти казвашъ, че Ерусалимъ е мѣстото, дето трѣбва да се кланяме“. Казва й Исусъ: „Иде часъ, когато нито въ тази гора, нито въ Ерусалимъ ще се поклоните на Отца. Иде време, и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ Отцу съ Духъ и Истина; защото Отецъ таквизъ иска последователитѣ си. Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, съ Духъ и Истина трѣбва да Му се кланятъ“. Истинското служене на Бога не е въ външната форма, не е въ физическото. По отношение служенето на Бога, ние трѣбва да бѫдемъ идеални! Които се кланятъ на Бога, тѣ трѣбва да Му се поклонятъ съ Духъ и Истина! При това, ако искате да бѫдете щастливи на земята, не трѣбва да търсите щастието на пѣсъка, който нѣкои турятъ въ шишета съ чиста вода и постоянно го бълникатъ и промиватъ. Въ това нѣма никакво щастие. И тъй, който иска да служи на Бога, той трѣбва да знае, че Богъ живѣе и работи въ всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бѫдатъ правилни. Мнозина казватъ: Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всѣко нѣщо. — Да, съгласенъ съмъ, време, еволюция трѣбва, но за кого? — За слабия човѣкъ. Еволюция съществува за слабия човѣкъ, но не и за силния. Силниятъ човѣкъ еволюира, като помага на слабия, като го повдига въ неговия пѫть. Силни сѫ разумнитѣ, великитѣ хора въ свѣта. Ако нѣкой човѣкъ има едно тънко вѫже, съ което може да извади само десеть килограма вода, а трѣбва да извади хиляда килограма, какво ще направи?—Този човѣкъ е слабъ. За него се изисква време, докато пусне вѫжето въ кладенеца сто пѫти, за да извади хиляда килограма вода. Ако вѫжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади хиляда килограма вода отъ кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човѣкъ нѣщата ставатъ моментално. На онзи, който не ме е разбралъ, ще кажа: Влѣзъ въ кладенеца отъ единъ до сто пѫти! Като излѣзешъ оттамъ, ще те питатъ, какво научи въ кладенеца. Ако си научилъ нѣщо, повече нѣма да искашъ да влизашъ и да излизашъ отъ кладенеца. Това показва, че ти си придобилъ известна опитность, имашъ известни разбирания. Не си ли придобилъ нужната опитность, нѣмашъ ли необходимитѣ разбирания за живота, ти ще влизашъ и ще излизашъ отъ кладенеца. За разумния човѣкъ, обаче, водата нѣма да се извлича по механически начинъ, чрезъ помпа, но тя сама ще извира на повърхностьта на земята въ видъ на изворъ. И тъй, за разумнитѣ хора водата сама иде при тѣхъ, нѣма нужда тѣ да слизатъ при нея. Каквото е отношението имъ къмъ водата, такова е отношението имъ къмъ Бога. Когато обичате Бога, Той е вѫтре въ васъ; когато не Го обичате, Той е извънъ васъ: ще Го търсите налѣво — надѣсно, нагоре — надолу, но нѣма да Го намѣрите. И тогава, като Псалмопѣвецътъ ще казвате: „Съ Сълзи обливамъ възглавницата си, но нѣма Те, Господи“. Коя е причината, че не намирате Господа? — Богъ е въ васъ, не Го търсете вънъ отъ себе си. Всѣки разбира нѣщата тъй, както сѫ поставени въ него. Правилно е да разбирате нѣщата така, както Богъ ги е създалъ. Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всѣки день се разширява, така и нѣщата за васъ всѣки день придобиватъ новъ изразъ. Благата на свѣта, както и самиятъ свѣтъ, се криятъ въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Сега, не мислете, че даденъ човѣкъ е въ състояние да изгаси малкото, микроскопическо свѣтило, което грѣе въ вашата душа и въ вашия духъ. Това е Божествениятъ огънь въ човѣка, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човѣкъ, този огънь никога не изгасва. Човѣшкиятъ огънь мяза на огънь отъ пъздеръ. Момитѣ отъ нѣкой села кладятъ на седѣнкитѣ си огънь отъ пъздеръ, (останки отъ конопени стъбла, при обработване на влакното) който се издига високо, но следъ десетина минути изгасва. Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човѣшко. То не остава за дълго време. Ето защо, на човѣшкото не трѣбва да полагате своята вѣра. Искате ли да бѫдете крепки, уповайте на Божественото въ себе си! Поставете вѣрата си на Него, Въ който моментъ се разколебаете въ Него, вие убивате силата си. Въ който моментъ повѣрвате на Божественото въ себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си съ Божията мисъль, вие влизате въ човѣшкото, въ закона на еволюцията. Свързани ли сте съ Божественото, вие влизате въ свѣта на Божиитѣ прояви. Човѣшкиятъ свѣтъ е свѣтъ на въплътяване, оплитане въ материята, а Божествениятъ — свѣтъ на вселяване. Значи, ние познаваме два свѣта: Божественъ и човѣшки. Щомъ сте силни, вие влизате въ проявитѣ на Божествения свѣтъ, въ закона на вселяването; щомъ сте слаби, влизате въ закона на въплътяването — слизане въ материята. Нѣкой казва, че признава само еволюцията, че само чрезъ еволюция могатъ да се постигнатъ човѣшкитѣ идеали. — Така е, но еволюцията е за слабитѣ хора, а не за силнитѣ. Божественото трѣбва да вземе надмощие надъ човѣшкото. Не смѣсвайте тия два свѣта, а се заемете да очистите съзнанието си отъ всички странични нѣща, всѣки даденъ моментъ да различавате въ кой свѣтъ живѣете. Коя е най-важната мисъль отъ всичко, което чухте? Споредъ мене, най-важна мисъль за всѣки едното е тази, която той добре е разбралъ и може да приложи въ живота си. Тази мисъль представя, за него единия килограмъ жито, който той може да приготви на хлѣбъ и да яде. А всичко онова, което не е разбралъ, това сѫ хилядата килограма жито въ хамбара. Сѫщиятъ законъ съществува въ математиката и въ другитѣ отрасли на науката. Който разбере числата отъ едно до десеть, той ще разбере всички правила и манипулации въ математиката; който не е разбрадъ първитѣ числа, той не може да манипулира и съ останалитѣ. Религиознитѣ хора говорятъ за служене на Бога. — Два начина има за служене на Бога: единиятъ начинъ е служене съ вѣрвания, а другиятъ — служене съ онази беззаветна вѣра, въ която нѣма никакво съмнение, никакво колебание. Ако при това служене дойдатъ страдания и изпитания, човѣкъ се усмихва само и казва: Такава е волята Божия. Всичко е за добро. Като дойде сиромашията при него, той я запитва: Кой те изпрати при мене? — Господъ. — Тогава азъ ще ти кажа, защо си сиромахкиня. Ти си сиромахкиня, защото не слушашъ Господа. Като дойде невежеството при него, той го запитва: Кой те изпрати при мене?—Господъ. — Ти си невежество, понеже не слушашъ Господа, не искашъ да учишъ. Следъ невежеството иде болестьта. Той я запитва: Кой те изпрати при мене? — Господъ. — Ти си болесть, понеже не обичашъ здравето, из- ключвашъ го отъ себе си. Ако искашъ да те обичатъ, здраве носи. Хайде, върви си сега, на добъръ часъ, нѣмамъ свободно време да се занимавамъ съ тебе. Най-после и грѣхътъ дохожда при него. Кой те изпрати при мене?—Господъ.—Иди да служшъ на Господа, да изпълнявашъ Неговата воля. Въ скоро време криле ще ти израснатъ, — Ама азъ съмъ грѣшникъ. — Иди и не съгрѣшавай повече. Направи това, което не си направилъ досега! — Ама азъ имамъ слабость, пия. — Нищо, пий отъ най-чистата вода. По този начинъ, именно, човѣкътъ на беззаветната вѣра се справя съ всички отрицателни положения въ живота си. Този е правиятъ начинъ на действие чрезъ който всѣки може да добие своята свобода. Всѣки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начинъ. Мнозина мислятъ, че животътъ имъ е празенъ, безсмисленъ. — Не, колкото и да е малъкъ въ сравнение съ цѣлокупния животъ, човѣшкиятъ животъ има смисълъ, но не смисълътъ на цѣлото. Както животътъ на една мравка не разрешава цѣлокупния животъ на Битието, така и животътъ на отдѣлния човѣкъ не разрешава цѣлокупния животъ на Битието. Само Божественото въ човѣка разрешава живота въ всички негови фази. Нѣма по-хубаво, по-красиво нѣщо отъ това, да живѣе човѣкъ въ Бога! Само тогава той може да разбере, какво нѣщо е любовьта, мѫдростьта, истината, правдата, добродетельта, милосърдието, кротостьта, въздържанието и т. н. Всѣки, който срещне такъвъ човѣкъ, ще му се усмихне. Всички същества, които живѣятъ при Бога и съ Него, се усмихватъ. Въ една отъ пустинитѣ имало езеро, водата на което била чиста като кристалъ.Вечерь, презъ голѣмитѣ горещини, всички животни—мечки, тигри, лъвове, зайци, змии—отивали да пиятъ вода, но никое отъ тѣхъ не причинявало пакость на другитѣ. - Защо? — Всѣко животно се навеждало да пие вода, и следъ като се напивало, доволно си отивало на своето мѣсто. Голѣмата жажда изцѣло обхващала ума на всички животни, и никое отъ тѣхъ не мислило да пакости на другитѣ. Тигри, вълци, мечки, зайци, змии — всички заедно пиели вода. Казвамъ: Има едно мѣсто, дето всички хора могатъ да се разбиратъ. Кое е това мѣсто?—Чистото, кристално езеро. Идете всички при това езеро! То е Божествената любовь, при която човѣшкитѣ души трѣбва да отидатъ да се напиятъ. Какъ ще намѣримъ това езеро? — Идете при животнитѣ, тѣ ще ви кажатъ, какъ намиратъ хубавитѣ извори по планинитѣ. Жадната душа сама ще намѣри този изворъ. Душа, която не е жадна, не може да го намѣри. Сега, помнете следното: когато Богъ започне да работи въ съзнанието ви, това е начало на нѣщата. Началото е добро, и краятъ е добъръ. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ, плодътъ на работата. Богъ казва: „Азъ съмъ алфа и омега, начало и край“. Когато човѣкъ работи въ Бога, той е началото, Богъ е краятъ. Въ Божественото Богъ е началото, а човѣкъ — краятъ. Въ човѣшкото човѣкъ е началото, Богъ — краятъ. Въ Писанието е казано: „И Господъ ще ви бѫде задна стража!“ Въ Божественото е обратно: ние ще бѫдемъ задна стража, а Богъ ще бѫде началото. Ако разберете тия мисли и ги приложите, ще имате добри резултати; ако не ги разберете, ще останете въ стария животъ. Започнете да работите, и за стария животъ не мислете. Какво е било вашето минало, не питайте. Живѣйте съ настоящето и бѫдещето, въ което се заключава новиятъ животъ. Ако сте разумни и живѣете съобразно законитѣ на разумната природа, вие можете да измѣните вашата сѫдба. Щомъ Божественото вземе надмощие въ васъ, животътъ ви ще се подобри. Умниятъ човѣкъ прави нѣщата красиви, а глупавиятъ — хубавитѣ работи разваля. Всичко зависи отъ човѣка. Ако Богъ живѣе въ насъ, ние ще бѫдемъ силни, и всичко можемъ да напра- вимъ. Не трѫбете предъ хората, че Богъ живѣе въ васъ, но покажете на опитъ силата си. Ако Богъ живѣе въ тебе, ти ще можешъ веднага да разрешишъ и най-сложнитѣ задачи. Божественото разрешава нѣщата моментално. Какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ на новото учение? — Ученикътъ на новото учение трѣбва да има сърдце чисто като кристалъ; умъ свѣтълъ като слънцето; душа благородна, обширна като цѣлата вселена и духъ мощенъ, като Бога и едно съ Бога! Като дойде нѣкоя мѫчнотия въ сърдцето ти, извади правилото за сърдцето си и кажи: Като ученикъ, азъ трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ — безъ никаква нечистотия. Като дойде мѫчнотия въ ума ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ умъ свѣтълъ като слънцето — безъ никаква тъмнина. Като дойде мѫчнотия въ душата ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ душа благородна, обширна като цѣлата вселена — безъ никаква дребнавост. И най-после, дойде ли нѣкоя мѫчнотия въ духа ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ духъ мощенъ като Бога и едно съ Бога! Следователно, като се намѣришъ въ затруднение, извади, споредъ случая, съответното правило и го произнеси нѣколко пѫти на редъ. Щомъ кажешъ така, злото ще дойде при тебе и ще каже: Ти можешъ да грѣшишъ. Кажи му: Не, азъ трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ. Прочети правилото и го тури въ джоба си. Ако злото дойде и започне да влияе върху ума ти и каже: Тази работа може да се направи и по другъ начинъ. — Не, азъ трѣбва да имамъ умъ свѣтълъ като слънцето. Следъ това злото ще дойде да изкушава душата ти. Ще му кажешъ: Моята душа трѣбва да бѫде необятна като вселената. И най-после, като дойде да изкушава и духа ти, ще му кажешъ: Моятъ духъ трѣбва да бѫде мощенъ като Бога и едно съ Бога. Следъ всички тия опити злото ще се намѣри въ затруднение и ще каже: Ученъ е този човѣкъ, не мога да го изкуся. Чисто сърдце, свѣтълъ умъ, обширна, необятна душа и мощенъ духъ — това е веригата, съ която можете да вържете злото и да бѫдете свободни. Азъ искамъ вие да бѫдете абсолютно свободни, т. е. свободни въ своитѣ възгледи, въ своитѣ вѣрвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че сте живѣли въ времето, когато Христосъ е билъ на земята, и хората около Него сѫ ви убеждавали, че Той, именно, е Христосъ, очакваниятъ Месия. Други пъкъ ви убеждаватъ въ противното. Въ душата ви се явява смутъ, вие търсите Христа, смущавате се. Казвамъ: Уповайте на своето вѫтрешно вѣрую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христа тукъ или тамъ. Той е вѫтре въ васъ, въ вашата душа. Само свободниятъ човѣкъ може да намѣри Бога и да има едно мнение за Него. Следователно, като се срещнеме, ние трѣбва да имаме само едно мнение единъ за другъ. — Защо? — Защото Богъ живѣе и въ двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: Този братъ е отличенъ, защото Богъ работи въ него. Този учитель е отличенъ, защото Богъ работи чрезъ него. Щомъ сме носители на Божественото, ние ще имаме сърдце чисто, умъ свѣтълъ, душа обширна и духъ мощенъ. Само Богъ въ насъ може да направи това. Казвате: Тежъкъ, мѫченъ е нашиятъ животъ. — Престанете да се мѫчите! — Ама мѫчно е да обичаме. — Защо се мѫчите да обичате? Щомъ Богъ живѣе въ васъ, Той ще ви покаже, какъ трѣбва да обичате. Той ще ви покаже методитѣ на любовьта и законитѣ на мѫдростьта. Тогава вие ще обичате, и любовьта ви ще бѫде свещена. Бла- гословение ще бѫде и за този, когото обичате, и за този, който ви обича. И тъй, обръщамъ се къмъ всички млади и стари, къмъ тия, които сѫ започнали, както и къмъ тия, които не сѫ започнали, и казвамъ: Започнете да работите!—Ама нищо не сме научили досега. — Да, знанието, както и добродетельта съ фуния не могатъ да се влѣятъ въ главата ви. Оставете Божественото да работи въ васъ и, като се прояви, постѫпете като двамата братя: пожертвувайте вашето лично благо за Божественото въ себе си. Не постѫпвате ли така, ще се яви споръ въ самитѣ васъ. Мнозина питатъ: Трѣбва ли да бѫдемъ учени? - Трѣбва, разбира се. Ние не се задоволяваме съ обикновеното знание, съ обикновената любовь, мѫдрость, истина, добродетель и правда. Ако е въпросъ за знание, ние се стремимъ къмъ онова знание, което Богъ има; ако е въпросъ за любовь, за мѫдрость, за истина, за правда и за добродетель, ние се стремимъ да придобиемъ Божията Любовь, Мѫдрость, Истина, Правда и Добродетель. Обикновенитѣ нѣща не сѫществуватъ въ нашия речникъ. Нашиятъ идеалъ е къмъ Божественото, къмъ възвишеното, къмъ великото, къмъ реалното, къмъ всичко онова, което създава сѣнкитѣ, безъ то само да е сѣнка. Казвате: Невежа съмъ. — Не говорете за невежество.— Грѣшенъ съмъ.— Не говорете за грѣха. — Слабъ съмъ. — Не говорете за слабостьта. Павелъ казва: „Ние, силнитѣ, трѣбва да носимъ слабитѣ“. Азъ подразбирамъ, че Богъ, Който е силенъ, може да носи нашитѣ слабости. Всѣки, въ когото Богъ живѣе, може да носи слабитѣ. На слабия казвамъ: Богъ може ла живѣе въ тебе и да бѫдешъ силенъ. Богъ може да живѣе въ всинца ви и да бѫдете силни. Следователно, дайте свобода на Господа въ себе си — не Го ограничавайте, не Му давайте правила, какъ трѣбва да постѫпва. Не искайте отъ Господа дрехи, обуща, шапки — започнете съ основното — съ живота. Дрехи, обуща, шапки ще дойдатъ сами по себе си. Дойде ли Божествениятъ животъ въ васъ, всичко ще придобиете. Красивъ е този животъ! Той носи свобода за вашитѣ души. Като станешъ сутрини радостснъ, знай, че това е Божието лице въ тебе. Нѣма по-голѣмо благословеиие отъ това, да видишъ Лицето на Господа радостно и весело. Мнозина отъ васъ сте заровени въ гроба и викате, пъшкате подъ него. Дигнете плочата на вашия гробъ и излѣзте вънъ!Като поставиха Христа въ гроба, отгоре туриха плоча и голѣмъ камъкъ върху нея. Можа ли Той самъ да махне камъка отъ своя гробъ? — Не можа. Христосъ получи 80000 удари отъ римскитѣ войници и четири голѣми гвоздеи на ржцетѣ и на краката си, вследствие на което бѣше слабъ самъ да отмахне камъка върху плочата на своя гробъ. Ангелъ дойде отъ небето да махне камъка отъ гроба на Христа, и Христосъ възкръсна. Всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на рѫцетѣ и на краката си, обаче, между Христа и васъ има сѫществена разлика: Христосъ умрѣ и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрѣли. Ще приведа единъ примѣръ за изяснение на мисъльта си. Единъ проповѣдникъ въ Америка говорилъ на своитѣ слушатели за щедростьта. Той имъ разправялъ, че за да се спаси, човѣкъ трѣбва да се жертвува за Бога, т. е. да жертвува човѣшкото за Божественото. Единъ отъ присѫтствуващитѣ слушатели, голѣмъ богаташъ, като слушалъ тази проповѣдь, казалъ: И безъ жертви, и безъ голѣма щедрость човѣкъ може да се спаси. Какъ се спаси разбойникътъ, който бѣше прикованъ на кръста заедно съ Христа? Какви жертви бѣше направилъ той? Проповѣдникътъ му отговорилъ: Разбойникътъ на кръста бѣше умираещъ човѣкъ, а ти си още живъ разбойникъ. Сѫщото е и съ васъ. Вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрѣли. — Ама и ние ще умремъ. - Това е другъ въпросъ. Всичката мѫчнотия е докато сте на кръста. Вие сте разпнати на кръста и викате, дигате шумъ. И Христосъ, докато бѣше живъ на кръста, викаше; „Господи, защо си ме оставилъ заприсмѣхъ, за поругание на хората?“ Но като разбра волята Божия, Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! Въ Твоитѣ ръце предавамъ духа си“. Като замина Христосъ за онзи свѣтъ, снеха тѣлото Му отъ кръста, туриха Го въ гроба, а отгоре поставиха каменна плоча. На третия день слѣзе ангелъ отъ небето, махна камъка, дигна плочата отъ гроба, и Христосъ възкръсна. Така и вие ще викате отъ кръста: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставилъ за присмѣхъ и поругание на свѣта?“ Господъ ще каже: „Свърши се всичко“. Следъ това ще дойде Никодимъ, ще иска разрешение да снеме тѣлото ви отъ кръста, ще ви увие въ плащаница, ще ви тури въ гроба, а отгоре ще затвори съ каменна плоча и камъкъ върху нея. Най-после ще дойдатъ свещеници да запечататъ Гроба, да не би ученицитѣ ви да дойдатъ и задигнатъ тѣлото ви. Следъ три деня ще слѣзе ангелъ отъ небето, ще махне камъка, ще отвали каменната плоча, и вие ще възкръснете. Казвамъ: Лесно е, когато ви свалятъ отъ кръста, но всичката мѫчнотия е, докато сте още живи на кръста. Най-после вие трѣбва да умрете! Подъ думата „смърть“ ние разбираме трансформиране на съзнанието. Когато Христосъ умрѣ на кръста, съзнанието Му се трансформира. Той получи просвѣтление за великия порядъкъ въ свѣта, за новото, което иде въ живота. Когато новиятъ животъ проникне въ васъ, стариятъ животъ ще му отсѫпи мѣстото си, и вие ще слѣзете отъ мистическия кръстъ на страданието. Следъ това ще слѣзе ангелъ отъ небето, ще отвали каменната плоча отъ гроба ви, и вие ще влѣзете въ свободата на новия животъ — въ възкресението. Само така Богъ ще влѣзе да живѣе въ васъ, и вие ще започнете да работите на земята. Следъ възкресението Христосъ прекара между ученицитѣ си цѣли 40 деня, невидимъ за свѣта, като продължаваше да проповѣдва. Казва се въ Евангелието: „И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията“. Само възкръсналиятъ придобива реалния, вѣчния, съществения животъ — Животътъ на безсмъртието. Сега вѣрвамъ, че разбрахте всичко, което говорихъ. Това сѫ думи на освобождаване. Онѣзи отъ васъ, които сѫ разбрали думитѣ ми, трѣбва да образуватъ помежду си една Божествена верига на хармония и единство: единство въ мисли, въ чувства, въ действия и стремежи въ всички посоки. Ние сме за великия животъ, който се проявява въ всички посоки — въ физическия, въ духовния и въ Божествения животъ, като части на общия Божественъ организъмъ. Бѫдете носители на това единство! Въ това седи Божественото учение, което всѣки день трѣбва да прилагате въ живота си. Щомъ го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другитѣ хора, какъ сте намѣрили този пѫть. И тъй, работете тази година усилено, да приложите Божественото учение. Азъ наричамъ тази година „Божествена“ — година на чистене. Миналата година бѣше година на любовьта. Като роди детето си, майката започва да го чисти. То може да стане въ бѫдеще гений, светия, великъ ученъ, но докато порасне, майката го чисти по два три пѫти на день. Чистенето е необходимо и за възрастнитѣ хора, докато Божественото укрепне въ тѣхъ. За възрастния, чистенето е така естествено и необходимо, както и за малкото дете. Щомъ Божественото въ васъ се усили и вземе надмощие надъ човѣшкото, вие ще станете силни и ще живѣете възвишенъ и идеаленъ животъ. Докато дойде това време, постоянно се чистете. Всички хора иматъ слабости. Човѣшкитѣ слабости сѫ условия за проява на душата. Когато душата се намѣри въ ограничителни условия, тя започва да се лута натукъ и натамъ, както пчелата се блъска въ затворения прозорецъ на нѣкоя стая, докато се освободи. Препятствията въ свѣта сѫ необходими за прогреса на човѣка. Щомъ Божественото дойде въ васъ, то ще освободи душата ви отъ всички препятствия и ограничения. Всички хора се нуждаятъ отъ абсолютна, положителна вѣра. Колкото трудно и да изглежда това учение, кажете: Ние можемъ да разберемъ и приложимъ Божественото учение. — Ама слаба ми е вѣрата. — Ни поменъ отъ това! Не е слаба вѣрата ви. Трѣбва ли да напуснемъ свѣта, за да служимъ на Бога? — Не, въ свѣта ще живѣете. Кой дето е, тамъ ще разреши задачата си. — Съ какви методи? — Съ методитѣ на Божественото учение. Всички знаете, какво сѫ допринесли методитѣ на миналото. Хората на миналото и въ горитѣ сѫ живѣли, и въ монастири сѫ служили, и въ църкви сѫ се кланяли на Бога, но задачитѣ имъ и до днесъ не сѫ разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вѫтрешна свобода. Нека всѣки се вслушва дълбоко въ себе си, да намѣри истинскитѣ начини на служене. По този начинъ човѣкъ самъ ще се освободи. Пробуди ли се Божественото въ човѣка, то ще бѫде въ състояние да го освободи. Ще приведа примѣра за единъ американски апашъ, когото затворили за редъ кражби и престѫпления. Завързали краката и ржцетѣ му съ вѫжета и така го оставили да лежи на леглото, сигурни, че той е безопасенъ. Стражарьтъ, който го наглеждалъ, влѣзълъ една вечерь при него съ свѣщь и въ бързината си забравилъ свѣщьта въ стаята му. Като се видѣлъ самъ въ стаята, апашътъ погледналъ къмъ свѣщьта и извикалъ: Има единъ начинъ за спасение! Вдигналъ краката си къмъ пламъка на свѣщьта и прегорилъ вѫжето. Следъ това поставилъ вѫжето на рѫцетѣ си къмъ пламъка на свѣщьта, и то прегоряло. Освободенъ отъ вѫжетата, т. е. отъ неговитѣ ограничителни условия, той веднага отворилъ прозореца и избѣгалъ навънъ. Тъй щото, ако злото въ свѣта е вързало рѫцетѣ и краката ви съ вѫжета, а Господъ е оставилъ въ стаята ви запалена свѣщь, трѣбва ли да питате, какво да правите? — Прегорете вѫжето! - Ама позволено ли е? Позволено е! Кой е позволилъ на злото да те вързва? По своя воля всѣки може да тури вѫжето на свѣщьта, да го прегори и да се освободи. — Презъ прозореца ли да излѣза, или презъ вратата? — Презъ прозореца. Ако прозорецътъ е затворенъ, излѣзъ презъ кумина! Излѣзъ навънъ, отдето можешъ. Никаква друга философия не ти трѣбва. Всѣки самъ трѣбва да извоюва свободата на своята душа. Това е великъ процесъ. Въ придобиване на свободата си, човѣкъ се превъзпитава, израства, придобива великия моралъ на живота, при който злото не е въ сила да свързва рѫцетѣ и краката му съ вѫжета. Само по този начинъ, новиятъ животъ ще влѣзе въ свѣта и ще можете да реализирате всичко, което душата и духътъ ви желаятъ. Само така, вие ще бѫдете благоугодни на Бога, и Богъ ще бѫде благоугоденъ на васъ. Само така, вие ще се радвате на Бога, и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? — Когато Богъ дойде да живѣе въ васъ. Азъ вѣрвамъ, че ще направите това, защото ви говоря великата истина. Азъ ви предавамъ своята опитность. По сѫщия начинъ и азъ придобихъ свободата си. Помнете следното: човѣкъ трѣбва да има само едно мнение за Бога — всичко, което Богъ върши въ него, е добро. И Богъ има само едно мнение за човѣка: всичко, каквото човѣкъ върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христосъ: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Този е пѫтьтъ за добиване на вѫтрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага въ свѣта. Другъ пѫть нѣма. Ако не днесъ, утре, или кога и да е, но само по този пѫть ще придобиете свободата си. Къмъ когото и да се обърнете, ако той знае истината, ще ви каже сѫщото нѣщо. Ако не знае истината, той ще ви залъгва. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме. Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Отца си. Богъ работи въ мене, и азъ работя въ Него“. Сега искамъ и вие да бѫдете свободни, защото само тогава ще проявите и разработите вашитѣ дарби и способности. Тогава и любовьта, и мѫдростьта, и истината, и правдата, и добродетельта, които проявявате, ще бѫдатъ на мѣстото си. Приложите ли това учение, ще бѫдете бодри и весели, ще бѫдете дълбоки като морето и необятни като небето. Дѫлбочина ви е нужна cега! Живѣете ли така, каквито страдания и да ви дойдатъ, въ ума ви ще изпъкне мисъльта, че Богъ е съ васъ, и вие сте съ Него. Мислите ли така, Той ще ви снеме отъ кръста, на който сте разпнати. Какво трѣбва да правимъ за постигане на свободата си? Да се молимъ ли? Трѣбва ли човѣкъ да се моли за свободата си? — На работа! Турете вѫжето, съ което сте вързани, на запалената свѣщь!—Трѣбва ли да пѣемъ? — Кога пѣе човѣкъ? — Когато свърши работата си. — Кога пѣятъ жътваритѣ? —Когато отиватъ и се връщатъ отъ жътва, но не когато работятъ. Когато отивахте на работа, вие пѣхте. Сега сте на работа вече. Който работи, той не пѣе. И като свършите работата си, пакъ ще пѣете. Всѣкога не се пѣе. Ако въ нѣкой горещъ лѣтенъ день ви накарамъ да отидете на Витоша за нѣкаква работа, можете ли да пѣете? Като се качвате нагоре, можете да пѣете въ душата си само, но като се качите на Витоша и свършите опредѣлената работа, можете свободно да пѣете. За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Следователно, и за пѣнието има опредѣлено време. Днешниятъ день е день за работа — първиятъ день на вашето съзнание, първиятъ день за Божествена работа. Досега вие не сте работили. Днешната работа опредѣля бѫдещето за цѣлата вѣчность. Той е единъ отъ най-красивитѣ дни въ живота на вѣчностьта. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Азъ искамъ сега, всички вие да сте на работа понеже сте въ деня на работата. Не отлагайте работата си за вечерьта.—- Не, този день нѣма вечерь. Той е вѣченъ день, безъ вечерь, въ който слънцето не залѣзва. Той е день на вѣчно зазоряване и изгрѣване на слънцето —- день, въ който нѣщата иматъ начало, а нѣматъ край. Той е най-хубавиятъ вѣченъ день на радостьта и веселието. Въ Писанието се казва: „Когато видя лицето Ти, душата ми ще се развесели“. Въ този стихъ се говори, именно, за този хубавъ работенъ день. Само когато човѣкъ работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.. Ще кажете: Добре щѣше да бѫде, ако днесъ присѫтствуваха всички братя и сестри отъ провинцията! — Всички сѫ тукъ. — Защо? — Защото всѣки братъ или сестра отъ физическия свѣтъ, които сѫ записани въ Бѣлото Братство, иматъ по двама делегати, които ги представятъ единъ въ Божествения свѣтъ, и единъ въ ангелския свѣтъ. Тъй щото, ако тука бѣха дошли хиляда души, въ сѫщность тѣ щѣха да бждатъ 3,000 мощни юнаци: хиляда души на физическия свѣтъ, хиляда—въ ангелския свѣтъ и хиляда — въ Божествения свѣтъ. Силата не е въ васъ, които сте на физическия свѣтъ, но въ тия 3,000 души, събрани заедно. И тѣ работятъ, не само хората на физическия свѣтъ работятъ. Знаете ли, какво ще направятъ тия помощници отгоре?—Тѣ ще свършатъ работата на Бога. Той работи чрезъ тѣхъ. И тъй, безъ пѣсни, безъ молитви, безъ цѣлуване на рѫка! Всички на работа! Отгоре следятъ, кой се готви за работа, и кой е започналъ работата си. Поздравявамъ ви съ великия: день на работата. Бѫдете герои и съработници на Божията работа! Дошълъ е вече този день. Започнете Божествената работа, защото тя опредѣля бѫдещия ви животъ. * 1.Беседа отъ Учителя, държана на 22 августъ. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ. „В ъ с в ѣ т л и н а т а н а Б о ж и я Д у х ъ и м а ж и в о т ъ и м и р ъ“. Р а з м и ш л е н и е Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който, всѣка храна, която човѣкъ приема, трѣбва да се смила добре. Не се ли възприема правилно отъ човѣшкия организъмъ, тя създава болезнени състояния. Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка не се възприематъ правилно, тѣ създаватъ известни болезнени прояви — съмнение, гнѣвъ, алчность и редъ още недѫзи, които нѣкога сѫ били добродетели, а впоследствие сѫ се превърнали въ отрицателни качества. Желанието на човѣка да придобива знания, добродетели, може да се превърне въ алчность къмъ богатство, слава, почести и, вмѣсто да се издигне, да пропадне въ живота. Като ученици, вие трѣбва да си отговорите на въпроса: Главата ли трѣбва да стане знатна, да се ползува съ почести и уважение, или тѣлото? Сь какво става човѣкъ знатенъ? — Съ главата си. Главата дава направление въ живота на човѣка. Тѣло безъ глава нѣма никакъвъ смисълъ. Главата може да създаде тѣлото, но тѣлото не може да създаде главата. Цѣлото създава частитѣ, но частитѣ не могатъ да създадатъ цѣлото. И тъй, всички хора трѣбва да знаятъ, че тѣ сами създаватъ нещастието си. — Какъ, именно? — Като се хранятъ неправилно. Вие можете да ядете най-хубавъ хлѣбъ, прѣсно, хубаво сирене, и пакъ да разстроите стомаха си. — Защо? — Не дъвчете добре храната си. Вие туряте храната въ устата си и бързо я гълтате. Така несдъвкана, тя мѫчно се смила и причинява тежесть на стомаха. Щомъ стомахътъ се разстрои, това се отразява на главата, а оттамъ и върху останалитѣ органи. При това положение вие се чувствувате неразположени, недоволни. Това се отнася не само до физическото хранене, но и до възприемане на мислитѣ и чувствата. Човѣкъ трѣбва правилно да възприема своитѣ мисли и чувства, правилно да ги асимилира. Това сѫ процеси, които се подчиняватъ на единъ и сѫщъ органически законъ. — Не може ли безъ мисъль, безъ чувства, безъ страдания? — Може и безъ мисли, и безъ чувства, и безъ страдания, но въ края на краищата ще се намѣрите въ положението на Паганини, който давалъ концертъ съ три струни на цигулката си. Като свършилъ концерта, запитали го, може ли да свири на две струни. Той свирйлъ и на две струни. — Ами на една струна? — И на една струна може. — Безъ струни може ли? Паганини слѣзълъ отъ сцената и повече не се явилъ. Човѣшката душа разполага съ четири струни, чрезъ които може да изрази своитѣ мисли, чувства и действия. Докато тия струни сѫ на нейно разположение, човѣкъ може да се развива. Отнематъ ли тия струни отъ нея, той престава да се развива. Цигулка безъ струни се намира въ такова положение, въ каквото се намира гладниятъ безъ хлѣбъ. Това е животъ пъленъ съ мѫчнотии. Такова е положението на човѣкъ, който влиза неподготвенъ въ астралния свѣтъ. Той има чувства, но съответно тѣло за чувствата нѣма. Той е въ положението на въздухообразно тѣло въ пространството. Страшно е положението на този човѣкъ: глава, рѫце, крака нѣма; сърдце, дробове, стомахъ сѫщо нѣма. Той има само чувствувания, които не може да изрази, да прояви по нѣкакъвъ начинъ. Като замине нѣкой за онзи свѣтъ, близкитѣ му казватъ, че е отишълъ тамъ да прегледа смѣткитѣ си. — Какви смѣтки ще преглежда той, щомъ нѣма глава, рѫце, крака? Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за духовния свѣтъ. Тѣ нѣматъ представа, какво значи да излѣзе човѣкъ вечерь отъ тѣлото си и да види, какви отношения сѫществуватъ вънъ отъ тѣлото и вѫтре въ тѣлото му, вънъ отъ Бога и вѫтре въ Бога. Сега всички трѣбва да се подложите на пълно пречистване: физическо, сърдечно и умствено. Както женитѣ коренно пречистватъ кѫщитѣ си предъ голѣми празници, така и вие трѣбва да се освободите отъ всичко старо. Съ старото трѣбва напълно да ликвидирате. Работете върху себе си, да се справите съ личния елементъ у васъ, който е взелъ надмощие надъ духовния. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да различава личния, индивидуалния и духовния животъ, да познава тѣхнитѣ отличителни чърти. Личниятъ животъ представя физическата страна на човѣка; индивидуалниятъ представя духовната, а съзнателниятъ, душевниятъ животъ, това е Божествената страна у човѣка. Това сѫ три категории животъ, които се изявяватъ на физическия свѣтъ. Ако не държи главата си въ равновесие, човѣкъ никога нѣма да разбере дълбокия смисълъ на тритѣ категории животъ и да се ползува отъ тѣхъ. Щомъ изгуби равновесието на своята глава, човѣкъ се излага на голѣми падания, ставания, пукване на главата и т. н. Пукне ли веднъжъ главата си, човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ, да пази пълно равновесие. Защо понѣкога човѣкъ не може да пази равновесие? — Това се дължи на дисхармония между неговитѣ мисли и чувства. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че едни отъ тѣхъ сега започватъ живота, а други — свършватъ. Едни сѫ въ началото на живота си, а други — на края. Ония, които сѫ въ началото на живота си, тѣ се намиратъ предъ пълна чиния съ медъ, и потапятъ първата си хапка. Ония пъкъ, които сѫ въ края на своя животъ, потапятъ последната си хапка въ меда. Това не значи, че животътъ имъ се свършва, но тѣ отстѫпватъ мѣстото си на новодошлитѣ и започватъ да имъ служатъ. Който се е нахранилъ, той трѣбва да препаше престилка и да започне да слугува на другитѣ, а не да се мѫчи още да яде, да преяжда. Пазете се отъ преяждане. То носи всички нещастия и злини въ жввота. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да преяжда нито на физическия, нито въ духовния, нито въ умствения свѣтъ. Дойде ли до физическото хранене, човѣкъ трѣбва да яде точно толкова, колкото му е необхдимо — ни повече, ни по-малко. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни“. Съвършенството подразбира вѫтрешенъ процесъ — съвършенство въ всички постѫпки. Каквато работа започне, човѣкъ трѣбва да я извърши въ съвършенство. Пише ли, рисува ли, свири ли, той трѣбва да бѫде съвършенъ въ всичко. — Какво ще придобие човѣкъ, ако може да пише, да рисува, да свири въ съвършенство? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да питате, какво придобива гладниятъ, следъ като се е нахранилъ. Както гладниятъ изпитва едно малко спокойствие, задоволяване, следъ като се нахрани, така и художникътъ, и музикантътъ, се успокояватъ следъ като се проявятъ въ своята область. Тогава тѣ започватъ правилно да мислятъ и да чувствуватъ. Докато е гладенъ, човѣкъ не може да мисли и чувствува свободно. Гладътъ го притиска. обсебва неговитѣ мисли и чувства. Щомъ се нахрани, въ него става разширяване, той се освобождава и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува. И тъй, ако човѣкъ не разбере правилно въпроса за храненето и не изпълни волята Божия, както трѣбва, той ще бѫде всѣкога гладенъ и ще се занимава само съ себе си. Опасно нѣщо е човѣкъ да се занимава само съ себе си. Да се занимава човѣкъ само съ себе си, това значи напълно да се изтощи. Споредъ нѣкои учени за смилането на храната и възприемането й отъ организъма сѫ нужни четири часа. Тази теория е 50% вѣрна. — Защо? — Правени сѫ опити съ хора, които сѫ гладували по три-четири деня и щомъ имъ се даде малко храна, тѣ веднага възстановяватъ силитѣ си. Ако е вѣрно, че за усвояване на храната отъ организъма сѫ нужни четири часа, би трѣбвало следъ толкова часа да се възстановятъ силитѣ на човѣка, който е гладувалъ нѣколко деня. Ако човѣкъ често гладува, клеткитѣ на организъма му започватъ да се разрушаватъ, вследствие на особенитѣ процеси, които се извършватъ въ него. Гладътъ отваря вратитѣ и прозорцитѣ на организъма, отдето клеткитѣ излизатъ навънъ и казватъ на господаря си, че не могатъ повече да му служатъ. Всѣки човѣкъ има велики стремежи въ себе си, иска да ги постигне; той иска да изпълни волята Божия, както трѣбва. Какъ може да постигне своитѣ стремежи? — Чрезъ ядене. Ако не яде, човѣкъ нищо не може да постигне. Правилно или неправилно, човѣкъ все трѣбва да яде. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Той взима яденето въ неговия първиченъ видъ, както първоначално природата го е установила. Философитѣ и ученитѣ започватъ да разискватъ, какво значи да яде човѣкъ плътьта на Христа. — Не е важно яденето на плътьта, но важно е, че трѣбва да се яде. Азъ тълкувамъ този стихъ предъ ученицитѣ въ следната форма: „Ако не ядете“ — ако не изпълните, ако не упазите, ако не се стремите къмъ Бога и не търсите Неговата слава. Който търси славата Божия, той търси своето растене. Само при това положение той може да постигне своитѣ желания. Ако ученицитѣ не пазятъ честьта на своя учитель, тѣ не могатъ да станатъ почтени хора. Ако учительтъ нѣма любовь къмъ ученицитѣ си, и той нищо не може да постигне. Често ученицитѣ се натъкватъ на вѫтрешно недоволство въ себе си, безъ да могатъ да си помогнатъ. За да да се справятъ съ недоволството си, тѣ трѣбва да го анализиратъ, да намѣрятъ неговия произходъ, да видятъ сѫществено ли е тѣхното недоволство, или не. Гладниятъ е недоволенъ, че му липсва храна. Щомъ се нахрани, той става доволенъ. Въ това нѣма никакво изключение. Може да се яви само едно изключение — когато гладниятъ има разваленъ стомахъ. Каквато храна да му се даде, той всѣкога ще бѫде недоволенъ. Причината за това недоволство е външна, а не вѫтрешна. Когато храната не се асимилира правилно, тя причинява редъ болезнени състояния въ човѣшкия организъмъ. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ и чувствата на човѣка. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка не се асимилиратъ правилно, тѣ създаватъ редъ болезнени състояния въ неговия умственъ и сърдеченъ животъ. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да мисли и да чувствува, да не се облѣга на други хора. Докато детето е малко, майка му дъвче заради него, а то всмуква, наготово се храни. Щомъ порасне, майка му го отбива, т. е. заставя го вече само да се храни. Детето поплаче известно време и започва само да се храни. Разсѫждавайте правилно и не се смущавайте, когато майката отбива детето си, или когато учительтъ напуща ученицитѣ си. — Какво ще стане съ детето, когато майка му го отбие? — Ще се научи само да яде. — Какво ще стане съ ученика, когато учительтъ му го напусне? — Ще се научи да работи самостоятелно. — Какво ще стане съ детето, ако майката преждевременно умре? — Смъртьта е неестествено явление въ живота, а неестественитѣ явления не могатъ да обясняватъ естественитѣ. Естествено явление е майката да е жива, да отгледа детето си. Ако майката умре, и детето ще умре. Но понеже майката не умира, и детето нѣма да умре. Майката ще го храни, докато порасне. Щомъ порасне, ще го отбие. То ще започне само да се храни, да работи, да се развива, докато единъ день стане годно да помага на майка си. Сега, отъ всички се иска права мисъль, правилно разбиране на процеса на храненето. Единъ день ще ви поставятъ предъ комисия да ви изпита, какъ дъвчете. Отъ вашето дъвчене ще се познае, до каква степень на развитие сте дошли. Голѣма философия, голѣма наука има въ яденето. За да разбератъ, на каква степень на развитие е дошълъ даденъ човѣкъ въ духовно отношение, ще го държатъ нѣколко деня гладенъ и следъ това ще му дадатъ прѣсна пита съ сирене. Като започне да яде, ще го наблюдаватъ, какъ дъвче, какь премята храната въ устата си и т. н. Начинътъ, по който човѣкъ яде, опредѣля, какъвъ е той въ умствено и въ духовно отношение. Процесътъ на яденето представя свещенъ актъ, къмъ който трѣбва да се пристѫпва съ нужната сериозность. Когато се храните, вие трѣбва да отправите ума си къмъ Бога, да благодарите, да почувствувате Божията Любовь, да се свържете съ всички разумни сѫщества, които сѫ взели участие при създаване на хранителнитѣ материали. При яденето трѣбва да присѫтствуватъ поне две сѫщества. Ако човѣкъ започне да яде, той трѣбва да се обърне къмъ Бога въ себе си, да ядатъ заедно. Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“: Това подразбира, че вѫтрешна връзка съ живота може да се създаде, само когато Богъ живѣе у човѣка. Тогава става ясна формулата: „Въ свѣтлината на Божия Духъ има животъ и миръ“. Това, което сега ви говоря, сѫ елементарни работи, които непременно трѣбва да се знаятъ. Елементарнитѣ работи спъватъ ученика. Апостолъ Павелъ казва: „Ако земнитѣ работи не разбирате, какъ ще разберете небеснитѣ“? Като започватъ да ядатъ, нѣкои хора се помолятъ на Бога и следъ това казватъ: Ела, Боже. да ядемъ! Това е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. Този процесъ се отнася не само до яденето, но и до четенето. Като чете нѣкоя хубава книга, човѣкъ непременно трѣбва да задържи въ ума си поне една свѣтла мисъль. За да възприеме и разбере тази мисъль, Божественото трѣбва да дойде въ него, да го освѣти. Ако дадена книга не се разбере въ духа, въ който е писана, тя за винаги остава неразтворена, не може да се възприеме. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че не сте яли, гладни сте, обеднѣли сте. Срѣщамъ едного, който се оплаква, че едно време ималъ любовь, а сега нѣма. Значи, този човѣкъ не е ялъ. Любовьта е непреривна сила. Никой не може да попрѣчи на човѣка въ любовьта. Щомъ любовьта му е отслабнала, той самъ е причина за това. Той се е спъналъ нѣкѫде. Спънки сѫщестнуватъ въ цѣлия органически свѣтъ. Срѣщате единъ старъ човѣкъ, който се оплаква, че едно време виждалъ добре, а сега не вижда, зрението му е отслабнало. — Защо? — Спъналъ се е нѣкѫде. Споредъ мене, зрението на човѣка би трѣбвало все повече да се усилва, а не да отслабва. Две причини могатъ да предизвикатъ отслабване на очитѣ: тревоги и неправилна мисъль. Тревогитѣ действуватъ върху нервната система, и по този начинъ нарушаватъ вѫтрешната хармония въ организъма. Следователно, ако човѣкъ преодолѣе дветѣ спънки — тревогитѣ и неправилната мисъль, зрението му постепенно ще се усили. Понѣкога човѣкъ си внушава, че не вижда. Единъ нашъ приятель разправяше една своя опитность. Той обикновено четѣше съ очила. Единъ день взелъ една книга и започналъ да чете. Понеже виждалъ ясно, приятно му било. Както челъ, сторило му се, че очилата му се измѣстили малко и дигналъ рѫката си да ги настани добре. Като пипналъ носа си, видѣлъ, че е безъ очила. Той се почудилъ, какъ е възможно да вижда толкова добре безъ очила. Продължилъ да чете по-нататъкъ, но вече не виждалъ ясно. Щомъ разбралъ, че е безъ очила, той не могълъ вече да вижда и престаналъ да чете. Какво показва това? — Силата на внушението. Мнозина казватъ, че могатъ да служатъ на Бога, могатъ да обичатъ хората. — Докато мислятъ и постѫпватъ по този начинъ, тѣ виждатъ ясно, служатъ си безъ очила. Щомъ съмнението проникне въ ума имъ, тѣ преставатъ вече да обичатъ. сърдцето имъ се втвърдява и намиратъ, че не могатъ да обичатъ тъй широко, тъй безогледно.— Какво правятъ следъ това? — Понеже преставатъ да виждатъ нѣщата ясно, тѣ турятъ очила на очитѣ си и презъ тѣхъ гледатъ. Както виждате, хората сами си създаватъ редъ навици, въ които се спъватъ. Срѣщате едного, турилъ букаи на краката си, върви съ тѣхъ и дрънка. — Кой е турилъ букаитѣ му? — Той самъ. Но като е забравилъ кога и защо ги е турилъ, той мисли, че безъ букаи на краката не може да се живѣе. Обаче, една сутринь той става отъ леглото си набързо, забравя да тури букаитѣ си и тръгва. Гледа натукъ-натамъ, чуди се, защо е толкова свободенъ, защо се чувствува толкова любвеобиленъ, готовъ на всѣкакви жертви. Поглежда къмъ краката си, вижда, че букаитѣ му липсватъ. Веднага се сепва, разбира, че не трѣбва да се разширява много, туря букаитѣ си и тръгва напредъ. Върви той напредъ, но букаитѣ дрънкатъ, спъватъ го, отниматъ неговата свобода. Следователно, когато човѣкъ започва да мисли само за себе си, това не е нищо друго, освенъ дрънкане на неговитѣ букаи. Дето мине, чува се само „дрънъ - дрънъ“. Снеми букаитѣ отъ краката си и тръгни леко, свободно, подвижно, иикакъвъ прахъ да не дигашъ, никой да не те чува. Ако река да ви препорѫчамъ, какъ да ходите, бихъ ви далъ за примѣръ котката, а не коня. Котката стѫпва по всички правила на модерната гимнастика. Що се отнася до яденето, тя още не е научила това изкуство. Ако река да ви препорѫчамъ да научите изкуството да намирате чиста, хубава вода, ще ви посоча за примѣръ магарето. И досега още човѣкъ не знае правилно да ходи. Като върви, той цѣлъ се тресе, вследствие на което става сътресение на гръбначния мозъкъ. Това сътресение се предава на главния мозъкъ, а оттамъ и на цѣлата нервна система. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо сѫ нервни. Какъ трѣбва да ходи човѣкъ, каква вода и храна да употрѣбява, повидимому това сѫ странични нѣща, които създаватъ, обаче положителна философия за живота. Безъ тази философия всички хора сѫ изложени на голѣми падания и ставания, на редъ противоречия въ живота. Не само обикновенитѣ хора се спъватъ, но и великитѣ духове се спъватъ въ живота си, по единствената причина, че не сѫ спазили нѣкой Божественъ законъ. Никой човѣкъ нѣма право и не може да измѣня Божественитѣ закони. Всичко може да измѣни човѣкъ, но Божественото — никога. Човѣкъ не може да отмѣни нито единъ Божественъ законъ, нито едно Божествено правило, нито една Божествена мисъль. — Ама не е време за приложение на тази мисъль. — Щомъ е Божествена, време е да се приложи. Божественото иде всѣкога на време, а човѣшкото не иде на време. Когато човѣкъ не може да приложи една Божествена мисъль на време, причината на това се крие въ нѣкаква човѣшка мисъль, която се е намѣсила въ приложението на Божествената. Когато нѣкой казва, че не може да чете безъ очила, това се дължи на факта, че той самъ си е внушилъ тази мисъль. Богъ не го е създалъ съ очила на очитѣ. Чрезъ самовнушение въ мисъльта си той е слѣзълъ на физическия свѣтъ, вследствие на което очниятъ му нервъ е намалилъ своитѣ трептения. Щомѣ трептенията на очния нервъ се намаляватъ, заедно съ това и очитѣ на човѣка отслабватъ. Четоха се работитѣ върху темата: „Качествата на свободата“. Какво разбрахте за свободата отъ прочетенитѣ теми? Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Значи, първо трѣбва да се яви животътъ, а после — свободата. Животътъ предизвиква свободата. Докато живѣемъ на земята, ние говоримъ, че не сме свободни да направимъ това или онова, защото нѣмаме достатъчно време. Хората се оплакватъ отъ нѣмане на време, а духоветѣ — отъ нѣмане на пространство. Хората нѣматъ време, иматъ пространство. Духоветѣ нѣматъ пространство, иматъ време. Свободата изисква просторъ, пространство. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да има просторъ, да действува. Човѣкъ може да бѫде абсолютно свободенъ, когато наредъ съ него, въ сѫщото направление, работятъ редъ разумни сѫщества, които му съдействуватъ, но сѫщевременно и той имъ съдействува. Когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, че като е създавалъ свѣта, Богъ е мислилъ и за него, ималъ го предъ видъ. Ако мисли така, той ще постигне своето желание. Рече ли да създава своя самостоятелна мисъль, да наложи волята си на другитѣ хора той ще влѣзе въ противоречие и съ себе си и съ окрѫжаващата срѣда и ще изгуби свободата си. Свободата е вѫтрешно качество на човѣка. Човѣкъ може да е въ затворъ и пакъ да е свободенъ; той може външно да е свободенъ, а вѫтрешно — ограниченъ. Има затворници, които разрешаватъ велики въпроси въ затвора: въпросътъ за свободата, за служенето, за любовьта. Има свободни хора, които разполагатъ съ пари, съ кѫщи, но всѣки моментъ се страхуватъ да не изгубятъ богатството си, да не изгубятъ живота си. Външно затворникътъ може да е ограниченъ, но вѫтрешно да е свободенъ. Богатиятъ пъкъ външно може да бѫде свободенъ, а вѫтрешно — ограниченъ. Каква свобода е тази, при която човѣкъ постоянно живѣе съ страхь отъ смъртьта? Мнозина искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли следъ смъртьта си. Само живитѣ хора се познаватъ, а не умрѣлитѣ. Само буднитѣ хора се познаватъ, а не спещитѣ. За да се познаватъ, хората трѣбва да се събудятъ отъ сънь, да оживѣятъ, да придобиятъ вѣчния животъ. Когато хората влѣзатъ въ вѣчния животъ, тѣ се познаватъ, обичатъ се, придобиватъ Божието благо. Като ученици на окултна школа, вие се нуждаете отъ чистота. Вие трѣбва непрестанно да се чистите. По естество човѣкъ е чистъ, но трѣбва да пази своята чистота. Детето трѣбва да пази чиста дрехата си, съ която майка му го е облѣкла. Отъ най-ранна възрасть детето трѣбва да се учи на чистота. Следователно, задачата на ученика не се заключава въ това, какъ да се чисти, но той трѣбва да пази чистотата си. Щомъ има права мисъль и благородни чувства, нищо друго не му остава, освенъ да пази своята чистота. Това изисква Божествениятъ свѣтъ отъ всички хора. Като не разбиратъ, какво се иска отъ тѣхъ, тѣ си поставятъ задачи, които не имъ подхождатъ, нито могатъ да ги постигнатъ. Пазете дрехата си чиста, за да не става нужда да я перете. Мѫчна работа е прането. Много жени се оплакватъ, че отъ пране рѫцетѣ имъ се изтъркали, придобили ревматизъмъ и т. н. Тѣ не знаятъ да ператъ, вследствие на което си причинявятъ голѣми пакости. Дрехитѣ трѣбва да се ператъ винаги съ топла вода. Нѣкои жени ператъ съ топла вода, а други — ту съ топла, ту съ студена. Прането съ топла и съ студена вода предизвиква свиване и разширяване на мускулитѣ, което не се отразява добре върху организъма. Никога не произвеждайте въ себе си два противоположни процеса въ единъ и сѫщъ моментъ. Това е достояние само за боговетѣ, а не за обикновенитѣ хора. Съвременнитѣ хора употрѣбяватъ голѣма часть отъ времето си за пране, защото тѣлата имъ не сѫ чисти. Тѣ отдѣлятъ много мазнини, отъ които дрехитѣ ставатъ нечисти. Когато пречистятъ тѣлата си, тѣ ще економисватъ времето си. Споредъ законитѣ на природата, човѣкъ трѣбва да облича всѣки день чиста риза. Значи, той трѣбва да има на разположение 365 ризи. Такъвъ единъ день е Божественъ день и се равнява на толкова години, колкото всѣки човѣкъ прекарва на земята. Единъ Божественъ день може да включва единъ физически день, а може да включва и 120 физически години. Подъ думата дреха, или риза ние разбираме тѣлото, което човѣкъ има на разположение. Тази дреха, именно, той трѣбва да пази абсолютно чиста. Тази дреха, именно, той трѣбва всѣки день да промѣня, т. е. да я преглежда и тогава да я тури на гърба си. Най-малко 365 пѫти презъ годината трѣбва да я преглежда, да я туря въ редъ и порядъкъ. Да обличате всѣки день чиста, нова риза, това значи всѣки день да възприемате по една нова мисъль. Новата мисъль внася нѣщо красиво въ живота. Старитѣ мисли правятъ живота несносенъ, неприятенъ. Сега, отъ всички млади и стари се иска взаимно почитание и уважение. Отъ всички се искатъ хармонични отношения. Правилиитѣ отношения опредѣлятъ разстоянието между хората. Както при четенето е опредѣлено, на какво разстояние трѣбва да бѫде поставена книгата отъ очитѣ на човѣкъ съ нормално зрение, така е опредѣлено разстоянието, на което трѣбва да седи единъ човѣкъ отъ другъ при нормални, правилни отношения между тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да владѣе очитѣ си, езика си, рѫцетѣ си, както и всички останали удове. Чрезъ разумностьта си човѣкъ може да владѣе, да управлява всички свои удове. Първоначалнитѣ познания, които се даватъ на ученика, се заключаватъ въ владане на езика, на очитѣ, на рѫцетѣ, на краката. Ученикътъ трѣбва да има правилни, красиви движения. Днесъ нито ходенето, нито гледането, нито яденето на човѣка е правилно. Ученикътъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да преустрои своя организъмъ, да изправи въ себе си всичко онова, което отъ преди хиляди години е изкривилъ. Какво правятъ нѣкои отъ окултнитѣ ученици? Преди да сѫ завършили ученичеството си, преди да сѫ решили своитѣ задачи, тѣ ставатъ учители, започватъ да учатъ другитѣ хора. — Не, ученикътъ трѣбва да бѫде учитель само на себе си, нѣма защо да учи другитѣ хора. Каква полза ще допринесете на човѣка, ако го научите, какъ да търгува? Ще го направите търговецъ, и той ще търгува 20—30 години, но въ края на краищата нищо нѣма да спечели. Има смисълъ да стане човѣкъ бакалинъ, но ако е решилъ да изправи погрѣшкитѣ на миналото си. Той трѣбва да съзнава, че Богъ го е изпратилъ да стане честенъ човѣкъ. Въ миналото той пакъ е билъ бакалинъ, но е давалъ на клиентитѣ си по десеть грама по-малко. Днесъ ще имъ дава по десетъ грама повече, за да изправи погрѣшката си. Не само това, но той трѣбва да продава чиста, доброкачествена стока. Не само търговецътъ, но всички хора — учени, философи, бащи, майки, ученици, учители, сѫ дошли на земята да свършатъ една велика работа, съ която да изправятъ погрѣшкитѣ си. Вие минавате за учени хора, за философи, но не сте такива. Нѣкой се хвали, че е добъръ математикъ, че знае да вади квадратни корени отъ числата. Щомъ знае да вади квадратни корени отъ числата, нека извади квадратенъ коренъ отъ любовьта, отъ добродетельта. Ако го питате, кой е квадратниятъ коренъ на любовьта, ще ви каже, че не знае. — На добродетельта? — Пакъ не знае. И да ви се кажатъ квадратнитѣ корени на любовьта и на добродетельта, вие нѣма да ги разберете. Да се върнемъ сега къмъ основната мисъль. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да бѫдете строители. Каквато работа и да ви дадатъ, да можете да я направите тъй точно, така добре, като добри зидари. Ще опнете конеца по права линия и ще започнете да нареждате тухлитѣ една следъ друга, по всички правила на строежа. Не е въпросъ до дреболиитѣ на живота, но всѣки трѣбва да поставя нѣщата на мѣстото имъ. Както градите кѫщитѣ си, така ще строите и вашитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ здрава, устойчива сграда. Като завършите работата си, изпитната комисия ще дойде да провѣри, какво сте направили. Ако намѣри нѣкакъвъ дефектъ въ работата ви, тя ще я събори, и вие отново ще поставите конеца, отново ще почнете да градите. Много отъ сегашнитѣ бакали сѫ били видни философи въ миналото си, но поради нѣкаква сѫществена грѣшка въ философията си, сѫ изпратени като бакали, да продаватъ захарь, оризъ, масло, докато изправятъ погрѣшката си. Какво по-хубаво нѣщо може да желае човѣкъ отъ това, да му се даде възможность да изправи погрѣшкитѣ си? Когато човѣкъ не е готовъ да изправи погрѣшкитѣ си, той иска да умре, да се освободи отъ мѫчнотиитѣ на живота. — И да умре, човѣкъ пакъ нѣма да се освободи отъ погрѣшкитѣ си. Тѣ вървятъ следъ него. Като умре, човѣкъ пакъ ще иска да се върне живота му. Смъртьта е безчестие. Щомъ се намѣри въ това положение, човѣкъ започва да се моли на Бога да го избави отъ безчестието му и да го постави въ славата Божия. Казано е въ Писанието: „Богъ нѣма да остави преподобния си да види изтление, да види безчестието си“. За да съгради нѣщо устойчиво, човѣкъ се нуждае отъ циментъ, отъ нѣкаква спойка. Когато зидарьтъ гради, той поставя по малко хуросанъ, циментъ или друга нѣкаква спойка, която държи тухлитѣ здраво. Такава спойка трѣбва да сѫществува между мислитѣ и чувствата на човѣка. Нѣма ли никаква спойка, най-малкото изпитание е въ сила да ги разпръсне. Такава връзка трѣбва да сѫществува навсѣкѫде въ живота. Тази връзка е Божествена и къмъ нея се стремятъ всички живи сѫщества. Тя осмисля живота и внася въ него радость и веселие. Стремете се къмъ Божествената връзка въ живота си! Като я придобиете, пазете я да не се прекъсне. За да не се прекъсне, вие трѣбва да имате будно съзнание. „В ъ с в ѣ т л и н а т а н а Б о ж и я Д у х ъ и м а ж и в о т ъ и м и р ъ“. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 1 августъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО. „В ѣ р е н ъ, и с т и н е н ъ, ч и с т ъ и б л а г ъ в с ѣ к о г а б ѫ д и, и Г о с п о д ъ н а м и р а щ е и з п ъ л н и с ъ р д ц е т о т и с ъ в с и ч к и д о б р и н и“. Р а з м и ш л е н и е. За следпия пѫтъ пишете върху темата: „Разлика между духовна и естествена свобода“. Апостолъ Павелъ е казалъ, че естествениятъ, т. е. физическиятъ човѣкъ не може да разбира духовнитѣ работи. — Защо? — Духовнитѣ работи се разбиратъ по вѫтрешенъ пѫтъ, по пѫтя на духовното у човѣка. За да разбере нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги подлага на вѫтрешна анализа. Каква е разликата между физическия, т. е. плътския и духовния човѣкъ? Кое отвлича ума на ученика отъ знанието? — Играчкитѣ, забавитѣ. Когато майката иска да отвлѣче вниманието на детето си отъ нѣщо, което не трѣбва да му се даде, тя туря предъ него различни играчки и излиза вънъ. Щомъ види играчкитѣ, детето веднага престава да плаче и започва да играе съ тѣхъ. Такива играчки, такива забави се изпрѣчватъ на пѫтя на ученика, които го отвличатъ отъ науката. Докато е на земята, човѣкъ се грижи за тѣлото си, да го облѣче и нахрани, да му даде условия да си почине и т. н. Наредъ съ това той има желания да учи, да се развива, да постигие нѣщо. Обаче, ако даде мѣсто повече на нуждитѣ на тѣлото си и го задоволи, той се намира въ положението на дете, което се занимава съ своитѣ играчки. Той не забелязва, какъ годинитѣ минаватъ една следь друга, докато единъ день се намѣри предъ смъртьта и започне да съжалява, че не е задоволилъ копнежитѣ на душата си. Днесъ всички хора говорятъ за физически, за духовенъ животъ, но какво представя всѣки отъ тѣхъ отдѣлно, не знаять. Нѣкои считатъ физическия животъ за реаленъ, а духовниятъ — за нереаленъ. Въ какво седи реалностьта на физическия животъ? Нѣкой сънува, че го гонятъ, затварятъ го, биятъ го и той бѣга, мѫчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувалъ. Докато се пробуди и разбере, че сънува, той прекарва голѣми мѫчнотии и терзания. Има ли нѣкаква реалность въ сънищата? Какво остава отъ този сънь? — Тревогитѣ. — Защо се е тревожилъ този човѣкъ? — За нищо. Тревогитѣ му сѫ били съвсемъ напразно. Следователно, каквото представятъ сънищата за будния животъ, такова нѣщо представя физическиятъ животъ на човѣка по отношение на духовния. Нѣкой се тревожи, безпокои, че има голѣми дългове. Щомъ изплати дълговетѣ си, всичко забравя. Това не е ли сънь? Презъ деня се безпокои за това — за онова, но щомъ заспи, всичко забравя. Това не е ли сънь? Това се отнася до здравия човѣкъ, а не до болния. Болниятъ и въ будно, и въ сънно съетояние не забравя теглото си. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на ония мисли и желания, които сѫ въ негова вреда. Той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Ученикътъ трѣбва да разбира физическия животъ, за да може разумно да се справя съ борбата, която изпъква между физическия и духовния животъ, т. е. между плътьта и духа. Плътскиятъ животъ разрушава красивото, което човѣкъ е съградилъ въ себе си. Той представя червейчета, които влизатъ въ коренитѣ на дървото и прегризватъ малкитѣ коренчета, докато единъ день цѣлото дърво изсъхне. Дървото умира, а червейчетата продължаватъ да живѣятъ. Тѣ сѫ голѣми индивидуалисти. Тѣ не признаватъ идеята за общность, за братство. Ако хората живѣятъ като червеитѣ, всѣки за себе си, кѫде е красотата на живота? Освенъ тѣзи червеи могать да дойдатъ още по-голѣми, изцѣло да нападнатъ дървото и съвсемъ да го унищожатъ. Сега, като се говори за духовенъ животъ, хората трѣбва да знаять, какво представя този животъ. Нѣкой ученикъ свършва гимназия, университетъ, но следъ като е училъ цѣли 16 години, вижда, че всичко е забравилъ. Какво е придобилъ отъ това учение? — Нищо. Щомъ всичко забравя, учението му е било много повърхностно, не е проникнало дълбоко въ него. Такова нѣщо представя духовниятъ животъ за нѣкои хора. Тѣ ставатъ духовни, учатъ, прилагатъ, но единъ день всичко забравятъ и се връщатъ къмъ своя първиченъ животъ. Силата на ученика, силата на вѣрващия се заключава въ вѫтрешната връзка между неговата душа и Бога, въ будностьта на неговото съзнание. Щомъ има тази връзка, щомъ съзнанието му е будно, той никога нѣма да изгуби това, което е придобилъ. Който не е господарь на съзнанието си, при най-малката вѫтрешна борба въ себе си, при най-малкото изпитание, той всичко изгубва. Духовенъ човѣкъ е онзи, на когото съзнанието не се прекѫсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човѣкъ се движи въ свѣтлина и никога не се спъва. Който нѣма свѣтлина въ себе си, той всѣкога се спъва. За да познаете, кой човѣкъ е духовенъ и кой — физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървятъ по гладка, равна повърхность, и двамата ще ходятъ добре, безъ никакви спънки. Вие нѣма да познаете, кой отъ тѣхъ вижда и кой не вижда. Обаче, ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна съ препятствия, площь, духовниятъ човѣкъ ще върви добре, леко, безъ никакво препъване. — Защо? — Защото вижда. Обаче, физическиятъ човѣкъ ще се спъва на всѣка крачка: ще пада, ще става, ще се удря. Той не вижда, нѣма нужната свѣтлина въ себе си. Тъй щото, каже ли нѣкой, че се спъва, това показва, че той нѣма свѣтлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, кѫде ходи, и се спъва. — Ама едно време азъ живѣхъ добре. — Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхность, безъ никакви препятствия. Сега, обаче, пѫтьтъ ти не е равенъ, и трѣбва да съзнаешъ, че не виждашъ, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човѣкъ се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимиятъ свѣтъ е поставилъ на пѫтя му. За да не се спъва, човѣкъ се нуждае отъ зрение, отъ вѫтрешна свѣтлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи съ затворени очи. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да прогледа? Той трѣбва да следва Христа и, като Вартимей, да казва: „Милость, о Давидовъ Сине. Ти помилвалъ си мнозина, Господи, помилвай и менъ“. Тази слѣпота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да се отворятъ очитѣ му, да прогледа вѫтрешно. За тази цель съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно. Не е ли будно, разумнитѣ сѫщества ще поставятъ на пѫтя му редъ спънки и препятствия, които ще го заставятъ да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва, и какъ може да придобие духовна свѣтлина. Какъ се постига духовното, кога ще го постигнете, това сѫ задачи, върху които трѣбва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тѣхъ, това значи да се обезсърдчите. Човѣкъ не е готовъ още да знае, какво го очаква. Той нѣма нужната вѣра. — Кой човѣкъ е вѣрващъ? — Вѣрващъ човѣкъ е онзи, който при най-голѣми противоречия въ живота си не се разколебава, не се подава на никакви съмнения. Ако се спъне въ нѣщо и падне, той признава въ себе си, че зрението му е слабо, или че не разбира живота и се примирява съ положението си. Той се ползува отъ опитностьта, която е придобилъ, и се стреми въ други случаи да бѫде по-внимателенъ. Малцина разбиратъ живота, както трѣбва. Ще кажете, че сте християни, че вѣрвате въ Бога, че се молите. Християни сте, вѣрващи сте, молите се на Бога, но дойде ли ви нѣкаква болесть, всичко изгубвате. Молите се, но не получавате отговоръ на молитвата си. — Защо? — Между Божественото съзпание и вашето не сѫществува никаква връзка. Богъ ви държи въ съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекѫсвате връзката си съ Него, вследствие на което страдате, измѫчвате се, не можете да се справите съ положението си. Прекѫсването на тази връзка може да се уподоби на отсичането на единъ отъ пръститѣ на човѣшката рѫка. Какво ще стане съ този пръстъ, ако пожелае да се разходи малко и после пакъ да се върне на мѣстото си? Той може съвсемъ да изсъхне, а може и по другъ начинъ да пострада. За предпочитане е да се върне на мѣстото си, отколкото никога да не се връща. И въ единия, и въ другия случай страданията сѫ неизбѣжни: и рѫката ще страда, и пръстътъ ще страда. Следователно, всѣко отдѣляне на човѣка като удъ отъ Божествения организъмъ, причинява известна дисхармония въ Божественото съзнание. Грѣхътъ се обяснява само съ прекѫсване на връзката между Божественото и човѣшкото съзнание. Иначе, той остава необяснимъ. Всѣки грѣхъ, всѣко престѫпление помрачаватъ човѣшкото съзнание, нарушаватъ правилнитѣ отношения въ живота. Силата на човѣка седи, именно, въ правилнитѣ отношения между неговата душа и Бога. Щомъ наруши тия отношения, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. И тогава, колкото и да се моли, не получава отговоръ на молитвата си. — Защо? — Апостолъ Яковъ казва: „Зле просите, затова не получавате отговоръ на просбитѣ си“. Докато детето е малко, покорно още, то се моли на майка си и на баща си, и молитвата му всѣкога се чува. Като порасне, като стане голѣмъ, непокоренъ синъ. щомъ се помоли за нѣщо на баща си и не получи отговоръ, той веднага се нахвърля върху него и го набива. Той се хвали съ силата си. Нѣкои хора се молятъ на Бога, но щомъ не получатъ отговоръ на молитвата си, тѣ се опълчватъ срещу Него и се отказватъ да учатъ, да работятъ, да се молять. Тѣ казватъ, че не вѣрватъ въ Господа, не вѣрватъ въ живота, въ нищо не вѣрватъ. Тѣзи хора не мислятъ, че като отричатъ всичко и не искать да работятъ, пакостятъ сами на себе си. И тъй, докато живѣе въ Божествения порядъкъ на нѣщата, човѣкъ не може да се противи. Ако се противи, той ще излѣзе вънъ отъ Божествения организъмъ и ще се замѣсти съ другъ удъ. Ако единъ отъ пръститѣ на човѣшката рѫка напусне мѣстото си и излѣзе вънъ отъ нея, другъ пръстъ ще дойде на неговото мѣсто. Какво ще бѫде положението на първия пръстъ? Това сѫ разсѫждения, които обясняватъ неестественитѣ положения, неестественитѣ състояния на човѣшкото съзнание. Тази е причината, поради която нѣкои хора не разсѫждаватъ правилно. Запримѣръ, грѣшникътъ казва: Нѣмамъ ли право и азъ да живѣя? — Имашъ право да живѣешъ, но нѣмашъ право да грѣшишъ. На това основание всички паразити ще питатъ: Нѣмаме ли право да живѣемъ? Недѫзитѣ, слабоститѣ, грѣхътъ, това сѫ паразити, които живѣятъ за смѣтка на единъ животъ по-високъ отъ тѣхния. Въ Божествения свѣтъ това не се допуща. Недѫзитѣ, слабоститѣ представятъ низшъ, незавършенъ животъ, отъ който човѣкъ трѣбва да се пази. Една отъ задачитѣ на ученика е да се справи съ паразититѣ на физическия, на сърдечния и на умствения свѣть. Щомъ намѣри паразитъ въ себе си, отъ който свѣтъ и да е дошълъ, веднага трѣбва да го изхвърли навънъ. — Може ли паразитътъ да влиза безъ позволение? — Паразитътъ влиза безъ позволение и въ царската глава, и въ философската, както и въ главата на простия човѣкъ. Кѫде ще спре, за него е безразлично. Той иска да намѣри сигурно мѣсто, да посмуче малко кръвь. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ паразититѣ? Той трѣбва непрестанно да се чисти, да дойде до своето естествено положение, до своитѣ естествени движения. Когато нѣкой паразитъ нападне човѣка, той започва да се почесва ту тукъ, ту тамъ, да прави неестествени движения. Не оставайте паразититѣ да взиматъ предимство у васъ. Само малкото дете очаква на майка си. Порасне ли, стане ли голѣмъ синь, той самъ трѣбва да се чисти, самъ трѣбва да се грижи за себе си. Той трѣбва да се изучава, да знае произхода на своитѣ недѫзи, за да може лесно да се справи съ тѣхъ. Има недѫзи у човѣка, които сѫ създадени отъ преди нѣколко поколѣния. Сѫщо така има добродетели у човѣка, които сѫ създадени отъ хиляди години насамъ. Ученикътъ трѣбва да познава произхода на недѫзитѣ и на добродетелитѣ си, да знае, по какъвъ начинъ да работи съ тѣхъ. „Познай себе си“ — казва Сократъ. Това се отнася за всѣки човѣкъ. специално и за ученика. Не е достатъчно да каже той, че е въ връзка съ духовния свѣтъ. Това трѣбва да се докаже. По какво се познава, че човѣкъ е свързанъ съ духовния свѣтъ? — По усилване свѣтлината на съзнанието му. Щомъ свѣтлината на неговото съзнание се усилва, това показва, че той постепенно се приближава къмъ свѣтъ, дето живѣятъ разумни сѫщества. Когато се казва, че животътъ е движение, това подразбира, че човѣшката душа се движи отъ физическия къмъ духовния свѣтъ и обратно — отъ духовния къмъ физическия. Каквото представя физическиятъ свѣтъ, такова нѣщо е и духовниятъ. И тамъ има градове, кѫщи, живи сѫщества, но културата, отношенията между сѫществата сѫ по-високи отъ тия на земята Както на земята има населени и ненаселени мѣста, такива има и въ духовния свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ представя блѣдо копие на духовния. Следователно, колкото и да се мѫчи човѣкъ да отдѣли въ съзнанието си физическия животъ отъ духовния, ще види, че това е невъзможно. Тѣзи два живота сѫ тѣсно свързани и взаимно се преплитатъ. Това не се отнася само до човѣка, но и до животнитѣ, и растенията. Запримѣръ, когато кокошката снася яйца и започва да ги мѫти, въ нея прониква вече Божественото съзнание. Това съзнание я заставя да лежи върху яйцата цѣли 21 деня и следъ като се излупатъ пиленцата, да се грижи за тѣхъ. Щомъ Божественото съзнание се оттегли, квачката напуща пиленцата си и ги оставя сами да се грижатъ за прехраната си, сами да се защищаватъ. Често хората говорятъ за любовьта, но любовьта не е качество на човѣка. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, човѣкъ проявява любовьта само тогава, когато Богъ присѫтствува въ него. И тогава, той трѣбва да съзнава, че тази любовь не е негова, но на Бога. Богъ въ човѣка люби, а не самиятъ човѣкъ. Като знае това, човѣкъ не може да изисква да бѫде обичанъ. Любовьта насила не се дава. Ако една рѣка минава презъ двора на нѣкой човѣкъ, той нѣма право да задържи тази вода само за себе си. Той трѣбва да остави водата свободно да тече, да минава презъ двороветѣ на вснчки негови съседи, да пои градинитѣ имъ. Щомъ става въпросъ за Божията Любовь, не се страхувайте, пуснете я свободно да тече презъ васъ. Тя ще напои и вашата градина, ще напои градинитѣ и на вашитѣ ближни. Не се мѫчете да я ограничите. Никой не може да ограничи Божията Любовь. Отъ човѣка се иска да бѫде справедливъ, а не да бѫде любвеобиленъ. За Бога е казано, че е Любовь, а не за човѣка. Ако Богъ присѫтствува у човѣка, последниятъ може да люби. Вънъ отъ Бога, той не може да прояви никаква любовь. Ето защо, хиляди години човѣкъ трѣбва да живѣе въ любовьта, докато се научи, какъ да я проявява. Казано е за човѣка, че трѣбва да възлюби Господа Бога своего. Казано е за Бога че е възлюбилъ истината у човѣка. Следователно, Богъ е Любовь, а човѣкъ трѣбва да бѫде истинолюбивъ и справедливъ. Човѣкь трѣбва да се отличава отъ животнитѣ по своята справедливость. Качеството на човѣка е справедливостьта, а на Бога — любовьта. Когато се говори за Божияга Любовь, ние разбираме онази любовь, която свързва нѣщата. Въ живота на любовьта нѣщата сѫ така свързани, както е свързано учението. Никой ученикъ не може да влѣзе въ гимназията, ако не е свършилъ прогимназия. Тъй щото, каквато е връзката между долното, срѣдното и висшето образование, такава врьзка сѫществува между физическия, духовния и Божествения животь. Такава връзка сѫществува и между различнитѣ животи на човѣка. Тази връзка не е външна, но вѫтрешна. Затова човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешната връзка на живота, защото само тя осмисля нѣщата. Докато човѣкъ държи здраво тази връзка, той е здравъ, весель, разположенъ, има стремежъ за работа, за учене. Прекѫсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. Всѣки човѣкъ е опиталъ това. Който го е опиталъ и научилъ урока си, той знае вече, какъ да постѫпва. Той работи като великъ инженеръ: първо пресмѣта, съобразява, а следъ това пристѫпва къмъ строежъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до положение правилно да смѣтатъ. Отъ тѣхъ се иска да пристѫпятъ къмъ малки опити, къмъ малки постройки. Чрезъ опити тѣ ще провѣрятъ докѫде сѫ дошли въ съзнанието си, т. е. до каква степень на развитие сѫ достигнали. Като не познаватъ живота на съзнанието си, хората се запитватъ, сѫществува ли рай и адъ. И до днесъ още се запитватъ, Христосъ възкрьсналъ ли е, или не. Онзи, който е дошълъ до висока степень на развитие, той разбира, че и като живѣе на земята, и каго напусне земята все ще бѫде между разумни сѫщества, въ свѣтъ на пълна хармония и порядъкъ. За него този животъ не е нищо друго, освенъ райски животъ. Онзи, у когото съзнанието не е пробудено, и предъ смъртьта, и следъ смъртьта си ще прекара въ ада, мѣсто на голѣми мѫчнотии и страдания. Човѣкъ самъ създава ада, самъ създава и рая. Всичко зависи отъ човѣка. Ако живѣе съ съзнание за вѫтрешна връзка въ живота, той е въ рая. Нѣма ли това съзнание. той е въ ада. Ако живѣе съ хора, които не разбиратъ Божиитѣ закони, той ще се натъква на голѣми мѫчнотии и противоречия. Щомъ живѣе съ хора, които прилагатъ Божиитѣ закони, той всичко може да направи. Това виждаме въ случая съ възкресението на Лазара. Христосъ дойде при гроба на Лазара и каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ“. Кой е причина за възкресението на Лазара: Христосъ, или Лазаръ? — И двамата. Лазаръ бѣше човѣкъ съ будно съзнание, вследствие на което, щомъ чу гласа на Христа, веднага стана и излѣзе отъ гроба. Човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, никога не може да умре. Събуждали ли сте вие човѣка съ непробудено съзнание? Такъвъ човѣкъ и отъ сънь даже мѫчно можете да го събудите, а още по-мѫчно да го възкръсите. Кой не е изпитвалъ това състояние? Спи, чува, че нѣкой го вика, но не може да стане, като че ли нѣкой го държи вързанъ. Щомъ се разтърси добре, той веднага се освобождава и става отъ леглото си. Въ такова състояние човѣкъ може да изпадне и въ будния си животъ: иска да извърши волята Божия, но нѣщо му препятствува, чувствува се вързанъ, нищо не може да предприеме. Дълго време трѣбва да се бори съ това, което го свързва, за да се освободи и изпълни волята Божия. Като слушатъ тази лекция, мнозина ще се намѣрятъ въ положепиего на героитѣ въ приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“. Тѣ не могатъ да си представятъ, какво вѫтрешно мѫчение може да изпита човѣкъ, щомъ разполага съ всичко: съ кѫща, съ пари, съ знания, съ сила. Правъ е този човѣкъ, но само докато живѣе физически. Дойде ли до духовния животъ, той се натъква на редъ противорсчия и мѫчнотии. — Защо? — Защото съзнанието му не е будно. Който влиза въ духовния свѣтъ, той трѣбва да има будно съзнание. Не е ли будно съзнанието му, той не може да стане гражданинъ на духовния свѣтъ. Човѣкъ съ обикновено съзнание може да мине само като екскурзиантъ въ духовния свѣтъ. Ще мине, ще замине и нищо нѣма да разбере. Може ли този човѣкъ да каже, че е видѣлъ нѣщо? Видѣль е само нѣколко улици, една-две гостилници и нищо повече. Обаче, улицитѣ и гостилницитѣ не представятъ още духовния свѣтъ. Сѫществата въ духовпия свѣтъ, които сѫ завьршили развитието си, сѫ строги и взискателни. Тѣ не допущатъ въ срѣдата си сѫщества, които не сѫ пробудени и внасятъ дисхармония. Тѣ никого не пѫдятъ, но така постѫпватъ, че всѣки, който влѣзе неподготвенъ въ духовния свѣтъ, се вижда изолиранъ, и самъ се принуждава да излѣзе. Така постѫпиха ангелитѣ, които отидоха въ Содомъ и Гоморъ. Като влѣзоха въ дома на Лота, жителитѣ на Содомъ и Гоморъ нападнаха кѫщата на Лота, викаха и удряха на вратата. Тѣ искаха да се подиграятъ съ ангелитѣ. Обаче, последнитѣ ги ослѣпиха съ свѣтлината си, и тѣ не можаха да напипатъ вратата, не можаха да изпьлнятъ желанието си. Въ това време ангелитѣ изведоха Лота и жена му отъ града, безъ да имъ се причини нѣкаква пакость. Духовниятъ и физическиятъ свѣтъ представятъ още и състояния на съзнанието. Срѣщате човѣкъ разположенъ, вдъхновенъ, готовъ на всички жертви, на всѣко служене. — Защо? — Той е влѣзълъ въ духовния свѣтъ. Срѣщате го на другия день, той се отказва отъ всичко, за което предишниятъ день е билъ готовъ да направи. Той казва: Само азъ ли ще отстѫпвамъ? И азъ искамъ да се проявя. — Правъ е той. Човѣкъ трѣбва да се прояви, но разумно. Силата на човѣка седи въ неговата разумность. Въ главата на светията никакъвъ паразитъ не може да влѣзе. Той не може да издържа на неговия отънь. Дяволътъ има достѫпъ само при онѣзи хора, на които огъньтъ е слабъ. На този отънь той може да се топли само, но не и да изгаря. На кои хора огъньтъ е слабъ? — На грѣшнитѣ. Азъ взимамъ думата „отънь“ въ преносснъ смисълъ. И тъй, искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате презъ противоречия, мѫчнотии и недоразумения, вие всѣкога ще се натъквате на прекѫсвания на съзнанието си. Значи, докато човѣкъ живѣе физически, всѣкога ще се натъква на прекѫсвания на съзнанието, което води къмъ мракъ и тъмнина. Влѣзе ли въ духовнпя свѣтъ, човѣкъ се радва вече на единство на съзнанието си. Дето е запазено единство на съзнанието, тамъ владѣе пълна свѣтлина. Това значи, да разбира човѣкъ Божиитѣ пѫтища. Когато разумнитѣ сѫщества отъ духовния свѣтъ видятъ човѣкъ, у когото съзнанието е цѣлокупно, тѣ се заинтересуватъ отъ него и започватъ да му помагатъ, както ние помагаме на бедни, но способни деца. Тъй щото, за да се заинтересува духовниятъ свѣтъ отъ васъ, вие трѣбва да бѫдете талантливи, даровити. Всѣки човѣкъ има нѣкаква дарба, нѣкакъвъ талантъ въ себе си, но той трѣбва да работи, да го развива. Не работите ли, не развивате ли дарбитѣ си, погрѣшката е ваша. Никой не може да работи за васъ. Силата на човѣка седи въ вѫтрешния му животъ. Много хора сѫ пренебрегнали своя вѫтрешенъ животъ, вследствие на което, вмѣсто да прогресиратъ, тѣ оставатъ на едно и сѫщо мѣсто. Преди всичко тѣ отричатъ сѫществуването на душата, безъ да подозиратъ, че вѫтрешната работа принадлежи изключително на душата. Които сѫ съзнали това, тѣ започватъ да работятъ и казватъ, че правятъ голѣми усилия. Христосъ казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ, нищо не се ползувате“. Следователно, ако вашитѣ усилия не надминатъ тия на обикновенитѣ хора, и вие нищо не се ползувате. Двама свѣтски хора съ години спорятъ за известна сума, искатъ да знаятъ, кой отъ двамата има право. Въ края на краищата въпросътъ остава неразрешенъ. Двама разумни хора, обаче, въ единъ моментъ могатъ да разрешатъ този споръ. Всѣки споръ, всѣко недоразумение може да се разреши по пѫтя на самоопредѣлянето. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса: за Бога ли живѣе, или за хората. Ако си отговори, че живѣе за Бога, въпроситѣ лесно се разрешаватъ. Когато човѣкъ замине за другия свѣтъ, веднага го спиратъ и преглеждатъ, какво носи съ себе си. Намѣрятъ ли нѣкакъвъ дефектъ въ него, веднага го изпращатъ на земята, да го изправи. Като изправи дефекта си и отново замине за другия свѣтъ, пакъ го подлагатъ на прегледъ. Докато не намѣрятъ, че всичко въ него е въ изправность, постоянно го връщатъ на земята. Така постѫпвате и вие, когато си шиете нова дреха: ходите и се връщате отъ шивача, правятъ ви нѣколко проби, докато дрехата бѫде готова, безъ никакъвъ дефектъ. И следъ това пакъ я обличате предъ шивача, да видите, не е ли останалъ нѣкакъвъ дефектъ. Укаже ли се такъвъ, колкото и да е малъкъ, вие връщате дрехата на шивача, докато ви я донесе добре ушита, безъ никакъвъ дефектъ. Щомъ ви задоволи, вие взимате дрехата и я обличате. Сѫщото се отнася и до васъ: и вие ще ходите въ онзи свѣтъ и ще се връщате, докато се освободите отъ всички свои слабости и недѫзи. Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина мислятъ, че щомъ умратъ, направо ще влѣзатъ въ духовния свѣтъ и ще живѣятъ между ангелитѣ, дето само ще пѣятъ и ще свирятъ. — Това е детинско разбиране. Знаете ли, какъ живѣятъ ангелитѣ? Тѣ сѫ пръснати изъ цѣлата вселена, далечъ единъ отъ другъ. Докато не свършатъ работата, която имъ е дадена, тѣ нѣма да се върнатъ при Бога, отъ Когото сѫ излѣзли. И хората, като ангелитѣ, сѫ пръснати по цѣлия свѣтъ, да завършатъ работата си, но сѫ забравили, отде сѫ дошли и кой ги е изпратилъ. Разликата между ангелитѣ и хората седи въ това, че ангелитѣ знаятъ, кой ги е изпратилъ на работа, и помнятъ пѫтя, по който сѫ вървѣли. Хората сѫ забравили всичко това, и днесъ трѣбва усилено да работятъ, да си припомнятъ, отде сѫ дошли и кой ги е изпратилъ, за да могатъ единъ день да се върнатъ къмъ Бога, отъ Когото сѫ излѣзли. И вие нѣкога сте били съ крила, като ангелитѣ, способни да хвърчите, но днесъ сте изгубили тази способность. Днесъ сте въ положението на камилската птица, която, вмѣсто да хвърчи, бѣга. Било е време, когато и камилската птица е хвърчала. За да възстановите загубеното, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта: Силата на ученика седи въ схващане цѣлокупностьта на фактитѣ, а не на тѣхната отдѣлность. Силата на ученика седи въ запазване на вѫтрешната връзка въ живота, въ единството на неговото съзнание. Силата на ученика седи въ приложение на великия законъ — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. „В ѣ р е н ъ, и с т и н е н ъ, ч и с т ъ и б л а г ъ в с ѣ к о г а б ѫ д и, и Г о с п о д ъ н а м и р а щ е и з п ъ л н и с ъ р д ц е т о т и с ъ в с и ч к и д о б р и н и“. * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 25 юлий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДИНСТВО И ОБЩНОСТЬ. У п р а ж н е н и е на върха Мусала. Всички прави. наредени шахматно и обърнати съ гърба къмъ слънцето. Така наредени, всички сѣдатъ на земята, съ крака поставени напредъ. Ржцетѣ се издигатъ бавно надъ главата, при което се изговарятъ следнитѣ думи: У п о в а й н а Г о с п о д а с ъ в с и ч к о т о с и с ъ р д ц е! Бавно спущане на рѫцетѣ, отъ дветѣ страни на главата. съ изговаряне на думитѣ: У п о в а й н а Г о с п о д а с ъ в с и ч к и я с и у м ъ! Рѫцетѣ продължаватъ да се спущатъ отстрани на тѣлото, по краката, до пръститѣ долу и бавно се издигатъ надъ главата, въ първото положение, съ изговаряне на думитѣ: В ъ в с и ч к и т ѣ с и п ѫ т и щ а п о з н а в а й с а м о Н е г о, и Т о й щ е о п р а в и с т ѫ п к и т ѣ т и. Въ това положение, седнали, лѣвиятъ кракъ се подгъва подъ дѣсния. Дѣсната рѫка се поставя на колѣното и се чете ,,Добрата молитва и 91 Псаломъ“. Следъ това дѣсниятъ кракъ се подгъва подъ лѣвия. Лѣвиятъ кракъ си остава напредъ, лѣвата рѫка се поставя на колѣното. Въ това положение се изговарятъ думитѣ: Д а с е с ъ е д и н я т ъ л ю б о в ь т а, в ѣ р а т а и н а д е ж д а т а в ъ с ъ р д ц е т о н и, и д а с е п р о с л а в и Г о с п о д ъ в ъ д у ш и т ѣ н и. Д а с е с ъ е д и н я т ъ в ѣ р а т а, н а д е ж д а т а и л ю б о в ь т а в ъ с ъ р д ц е т о н и, и д а с е п р о с л а в и Г о с п о д ъ в ъ д у ш и т ѣ н и. При сѫщото положение се изговарятъ и следнитѣ думи: Щ е с л у ж а Г о с п о д у с ъ у м а с и, с ъ с ъ р д ц е т о с и и с ъ с и л а т а си. Щ е х о д я в ъ п ѫ т я Г о с п о д е н ъ с ъ л ю б о в ь т а си, с ъ в ѣ р а т а с и и с ъ с и л а та си. Щ е п о з н а в а м ъ Г о с п о д а в ъ ж и в о т а с и с ъ д у ш а т а с и, с ъ с ъ р д ц е т о с и и с ъ у м а с и. Сега, съсрѣдоточете се въ себе си и всѣки да пожелае това, къмъ което душата му се стреми. Р а з м и ш л е н и е. Както виждате, докато стигнете до върха Мусала, вие минавате край езера. Всѣко езеро може да се уподоби на единъ отъ материцитѣ въ свѣта. Крайното езеро, въ дъното на хижата, представя Австралия. Нѣкога тя е била по-голѣмъ континентъ, отколкото я виждаме днесъ. Голѣма часть отъ нея е потънала. Дветѣ езера при хижата сѫ дветѣ потънали земи отъ Австралия. При изкачване, по-нагоре, дветѣ езера надъ хижата представятъ Азия. Езерото подъ самия връхъ Мусала представя Европа. Дветѣ езера, които се виждатъ отъ върха, въ посока на югоизтокъ, Маричинитѣ езера, представятъ Южна Америка и Африка. Това е важно за васъ, доколкото да насочите мисъльта си къмъ живата природа, да видите, че всичко, което сѫществува въ нея — камъкъ, дърво, растение, животно, рѣка, езеро, море, планина — е въ връзка съ различнитѣ свѣтове. И иай-малкитѣ нѣща въ природата сѫ представители на нѣщо велико и разумно. Забележете, на изтокъ, на западъ и на северъ има облаци, а на югъ небето е чисто, ясно. Това показва, че едни отъ теченията въ природата отиватъ надолу и носятъ облаци, а други отиватъ нагоре и разнасятъ облацитѣ, вследствие на което хоризонтътъ е ясенъ. Изобщо, северъ символизира истината, а югъ — доброто, добродетельта. Дето е доброто, тамъ е югъ. Планинскитѣ върхове, които ви обикалятъ, представятъ възможности за проява на Божията Любовь. Следователно, само онзи може да говори за обезсърдчение, който е обиколилъ всички планински върхове, всички вериги, всички чукари. Ако ги обиколи и остане нѣщо отъ обезсърдчението му, той има право да говори за него. Иначе, безъ да ги е обходилъ, не му се позволява да казва, че е обезсърдченъ. Планинскитѣ вериги представятъ ребуси, задачи за разрешаване. Тѣ сѫ свързани една съ друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трѣбва да знае, отде да започне и накѫде да върви. Онзи, който е строилъ планинитѣ, той е поставилъ врати за преминаване отъ една планина въ друга, отъ единъ връхъ на другъ. Следователно, човѣкъ всѣкога може да черпи сила, енергия отъ планината, посрѣдствомъ която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия освѣтява нѣщата и ги кара да зрѣятъ, а въ низинитѣ тя ги нагрѣва и изгаря. Който иска мисъльта му да се освѣтява и да зрѣе, да се качва по планини. Тѣ предразполагатъ човѣка къмъ мисъль. Сега, оттукъ ще изпратимъ поздравъ на всички приятели, които се намиратъ на изтокъ и на западъ, на северъ и на югъ. Ще изпратимъ поздравъ на всички братства, които съставятъ ордени на Великото Бѣло Братство. Ще изпратимъ поздравъ на всички пробудени души, които вършатъ волята Божия. Казватъ нѣкои, че за развитието си, човѣкъ трѣбва да се отдѣли отъ общото, да живѣе самъ. — Когато расте, човѣкъ може да се изолира, но въ този процссъ той има нужда отъ сокове, отъ храна. Следователно, докато черпи тия сокове отвънъ, иска или не, той е длъженъ да признае Цѣлото. Запримѣръ, слънцето грѣе отгоре. По отношение на растителното царство, слънцето е цѣлото, а растенията, животнитѣ и хората представятъ души, които черпятъ отъ това цѣло. Значи, слънцето, като цѣло, дава. Растенията, животнитѣ и хората сѫ частитѣ, които, отъ една страна взиматъ, а отъ друга — даватъ. Всички, наредени въ крѫгъ, хванати за рѫцетѣ си така, че дѣсната рѫка съ лѣвата на съседа се издигатъ нагоре, а лѣвата рѫка съ дѣсната на съседа оставатъ долу, на мѣстото си. При това положение на рѫцетѣ се произнасятъ думитѣ: Уповавай на Господа съ всичкото си сърдце и съ всичкия си умъ. Въ всичкитѣ си пѫтища познавай само Бога. Той ще оправи стѫпкитѣ ти. Въ сѫщото положение се произнасятъ думитѣ: Ще служа Господу съ ума си, съ сърдцето си и съ силата си. Ще ходя въ пѫтя Господенъ съ любовьта си, съ вѣрата си, съ силата си и ще познавамъ Господа въ живота си съ душата си, съ сърдцето си и съ ума си. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратилъ. Смѣна на рѫцетѣ: онѣзи, които сѫ долу, се издигатъ горе; тия пъкъ, които сѫ горе, се свалятъ долу. При това положение на рѫцетѣ се произнасятъ следнитѣ думи! Да се съединятъ любовьта, вѣрата и надеждата въ сърдцата ни и да се прослави Господъ въ душитѣ ни. Коленичене на лѣвото колѣно и подгъване на дѣсния кракъ подъ правъ ѫгълъ. Въ това положение се произнасятъ следнитѣ думи: Да се съединятъ вѣрата, надеждата и любовьта въ сърдцата ни и да се прослави Господъ въ душитѣ ни. Сега ще се спра върху думитѣ „единство и общность“. Какво се разбира подъ думитѣ „единство и общность“? Въ Божествения свѣтъ единството подразбира законъ на цѣлото, който включва блаюто на всички. На физическия свѣтъ подъ „единство“ се разбира това, което душата съдържа въ себе си, като лѫчъ отъ Бога. Тя е подобна на цѣлото. Следователно, когато кажемъ „единство на душитѣ“, разбираме, че Богъ включва въ себе си всички души и живѣе тѣхния животъ. Той мисли доброто на всички живи сѫщества. Въ своя великъ планъ, Богъ е включилъ доброто на всички души, условията имъ да се развиватъ, да растатъ и да узрѣватъ. Въ Божествения свѣтъ подъ думата „общность“ се разбира работата, която Богъ прилага по отношение на една душа, като проследява всички нейни падания и ставания. Като работи върху всѣка душа специално, Той разглежда общитѣ положения, презъ които тя минава. Всѣка душа има свои индивидуални преживявания, но сѫщевременно тя има и такива преживявания, които сѫ общи за всички души. Общностьта подразбира съвокупность отъ всички ония положения, презъ които минаватъ всички живи сѫщества безъ изключение. Да обичашъ едного, това значи да работишъ върху тази душа и да изучавашъ въ нея онова, което е общо за всички души. Това е законъ за общность. Да обичашъ всички души, това значи да изучавашъ закона за единството. Въ закона на единството човѣкъ постепенно слиза. Той започва да работи първо за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общностьта е точно обратно: човѣкъ първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за Бога. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да минава отъ единия законъ въ другия. Остане ли само въ единия законъ, той преживява голѣми противоречия. Често религиознитѣ, духовнитѣ хора се страхуватъ да влѣзагъ въ свѣта, да не ги ограбятъ. Каквото и да правятъ, обаче, тѣ сѫ въ свѣта. Какво искатъ хората? — Да имъ се даде нѣщо. Следователно, щомъ обичате нѣкого, вие непременно трѣбва да му дадете нѣщо. Който люби, той трѣбва да бѫде отворенъ, да дава. Любовьта се изразява чрезъ даване. Казвате, че когато дава, човѣкъ губи. Питамъ: Какво ще изгуби семенцето, когато се посади въ почвата? Какво ще изгуби животното, когато стѫпи върху почвата? Следователно, когато даването е на мѣсто, резултатитѣ всѣкога сѫ добри. Тъй щото, когато се казва да не любите свѣта, то има духовно значение; щомъ си човѣкъ, не туряй краката си въ почвата, въ грубата материя, както растенията. Ти трѣбва да имашъ общение съ души, а не съ почвата, съ грубия материалъ. Не желай нѣща, които не ти сѫ потрѣбни. Който желае непотрѣбни нѣща, той мяза на растение, което е пуснало кореннтѣ си дълбоко въ земята. Земята казва: Ето, всичко въ мене е отворено. Вземи, каквото искашъ, но трѣбва да имашъ знания, пособия, къмъ които да притуряшъ онова, което си придобилъ. Нѣмашъ ли торба, въ която да туряшъ всичко, което си придобилъ, като излѣзешъ навънъ, веднага ще изсъхнешъ. Много растения изсъхватъ по единствената причина, че не могатъ да задържатъ знанието, което сѫ придобили. И тъй, споредъ закона на общностьта вие трѣбва да влизате въ общение съ пробудена душа, а не съ непробудена. Пробудена душа е онази, която изпълнява Божия законъ. Щомъ влѣзете въ връзка съ една душа, едновременно вие влизате въ връзка съ всички души. Вие трѣбва да изучавате този законъ. Съ пробудената душа ще влѣзете въ връзка по единъ начинъ, а съ пепробудената душа — по другъ начинъ. Искате ли да влѣзете въ връзка съ една непробудена душа, работете върху нея, докато събудите любовьта й. Работете съ законитѣ за общностьта и единството, като имате предъ видъ изпълнението на волята Божия. Започнете или отъ единицата къмъ всички, или отъ всички къмъ единицата, но въ всички случаи изпълнявайте волята Божия. Щомъ изпълнявате волята Божия, вие ще получите Божието благословение и ще можете да давате на всички. Не се съмнявайте въ Бога. Имайте пълна вѣра въ Него. Вие трѣбва да имате вѣрата на детето. Щомъ детето заплаче въ люлката, майка му веднага чува и отговаря на неговия плачъ. Ако майката не го чуе, другъ нѣкой ще го чуе, но непременно ще му се отговори. Това е първата фаза на детската вѣра. И вие сте минали презъ тази фаза. Щомъ ви туряли въ люлката, вие сте заплаквали, и по този начинъ сте заставяли майка си да стане, да задоволи нуждитѣ ви. Когато детето стане на седемь години, майка му го праща на училище. Тя става сутринь рано, събужда го, помилва го, облича го, нахранва го, туря му храна въ торбичката и го праща на училище. Детето вѣрва, че учительтъ ще му даде знание. Това е втората фаза на детската вѣра. Въ тази фаза, именно, се намирате и вие. Вие спите, но майка ви ви събужда, нахранва, туря ви торбичката презъ рамото и казва: Хайде на училище! Сега, всѣка сутринь Господъ ви събужда, туря торбичка съ книги презъ рамото ви и казва: Хайде на училище! Като се върнете отъ училището, ще разправяте на майка си, какъвъ урокъ ви е преподаденъ. Ако направите нѣкаква погрѣшка, учительтъ ще ви хване за ухото, да не правите сѫщата погрѣшка втори пѫтъ. Изправите ли погрѣшката си, учительтъ ще ви похвали. Какво представя молитвата? — Молитвата е разговоръ на ученика съ Бога, на Когото ученикътъ разправя, какво е училъ, кѫде е сгрѣшилъ, какъ е поправилъ погрѣшката си и т. н. Богъ ще го слуша и ще му помага. Върне ли се отъ училище, безъ да разкаже на Бога, какво е правилъ въ училището, цѣлиятъ день е изгубенъ. Следователно, върнешъ ли се отъ работа, или отъ училище уедини се въ себе си и се извини предъ приятелитѣ си, че имашъ работа — да се измиешъ да се преоблѣчешъ и да се поразговоришъ съ Бога. Съ измиването, преобличането и разговора си съ Бога, съ баща си и майка си, ти ще получишъ наставления за утрешния день. При всѣко отиване и връщане отъ работа, човѣкъ трѣбва да се моли, да държи връзка съ любовьта. Това сѫ прости правила, които трѣбва да изпълнявате, за да се избавите отъ злото, което ви дебне. Всѣки иска да бѫда обичань, а не знае, че това е най-лесната работа. — Защо? — Защото човѣкъ е книга, върху която Богъ е писалъ въ миналото, пише въ настоящето, ще пише и въ бѫдеще. Да се смущава човѣкъ, дали ще го обичатъ, или не, това значи да се смущава, дали ще дойде нѣкой да чете книгата му. Докато има хора съ будно съзнание, все ще се намѣри нѣкой да чете твоята книга. Той ще дойде при тебе, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като светиня. На другия день пакъ ще дойде, ще отвори втора страница. Като дойде до книгата, той иска да прочете нѣщо за Господа. Търси тукъ, търси тамъ, не може да намѣги. Ти му посочвашъ страницата, и той започва да чете. Чете, но нищо не разбира. Ти започвашъ да му проповѣдвашъ. Посочвашъ му още една страница отъ книгата си. Така той чете, интересува се отъ твоята книга. Като прочете цѣлата книга, той започва да разбира вече нѣщата вѫтрешно. Като четете книгитѣ си едни на други, по този начинъ вие влизате въ общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване. Нѣкой ви дава хубавъ скѫпоцененъ камъкъ. Въ замѣна на това вие му давате жито, царевица или друго нѣщо, което той може разумно да използува. Чрезъ даване и взимане човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представятъ тия сѫщества? Физически тѣ сѫ невидими, но вие можете да влѣзете съ тѣхъ въ духовна връзка. Представете си, че виждате човѣкъ, който носи въ рѫката си чанта, пълна съ четки и бои. Той ходи натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какъвъ е този човѣкъ, какво иска, какво търси, нищо не знаете. Вие го виждате физически само и знаете, че търси нѣщо, движи се. Обаче, този човѣкъ има и друга страна — духовна. Той се спира на едно мѣсто всрѣдъ природата, изважда четки и бои и започва да рисува нѣщо върху платно. За васъ вече не е важенъ човѣкътъ, но това, което той работи. Вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува. Вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако почнете да се разговаряте съ него, той ще мълчи. — Защо? — Платното е важно за него. Отъ време на време той спира работата си и гледа, какво трѣбва да нарисува. Тогава може да ви каже нѣколко думи и пакъ продължава работата си. Ако го безпокоите, други ще се справятъ съ васъ. Ще се яви вѣтъръ, който ще ви изпѫди. Щомъ сте попаднали при художника, вие трѣбва да наблюдавате, какъ рисува, и да се учите отъ него. Привилегия е за човѣка, да се намѣри предъ единъ художникъ и да гледа, какъ рисува. Каквото и колкото разберете отъ неговата работа, това е достатъчно за васъ. Днесъ и вие се намирате предъ картинитѣ на велики художници, които сѫ рисували цвѣтята, канаритѣ, върха Мусала и т. н. Има художници, които не само рисуватъ тия цвѣтя, но специално ги отглеждатъ като тѣхни деца. — Кѫде сѫ тия художници? — Тѣ сх невидими, но картннитѣ имъ свидетелствуватъ за тѣхъ. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете много внимателни. Ще бѫдете будни, ще внимавате, кѫде стѫпвате. Ще гледате да не тъпчете цвѣтята. И най-малкото цвѣтенце да стъпчете, вие разваляте работата на нѣкой художникъ. Както постѫпвате съ картинитѣ на художницитѣ, така ще постхпватъ и съ васъ. Вие сте ученикъ, цѣла година сте учили, но на края на годината единъ отъ учителитѣ ви скѫсва. Чудите се, защо, следъ като сте учили цѣла година добре, на края пропадате. Това е наказанието ви, задето сте тъпкали картинитѣ на нѣкой художникъ. Вие ходите изъ планинитѣ, тъпчете цвѣтята, не гледате, кѫде вървите, но като се върнете у дома си, чувствувате се неразположенъ. — Защо? — Разбирате, че сте направили нѣщо, което не е въ съгласие съ законитѣ на природата. Колкото е по-добъръ човѣкъ, толкова по-внимателно стѫпва. Той знае, кѫде да стѫпи. Той спазва законитѣ за общностьта и за единството. Затова е казано въ Писанието: „Господъ ще оправи стѫпкитѣ ви“. — Кога? — Когато изпълнявате Неговитѣ закони. Ще се качвашъ по планинскитѣ върхове, но внимателно, съ будно съзнание, да не стъпчишъ нито едно цвѣте. Изпрѣчи ли се нѣкое цвѣте на пѫтя ти, ще се спрѣшъ предъ него, ще го помиришешъ, ще го помилвашъ и ще изпратишъ една добра мисъль къмъ онзи художникъ, който го е рисувалъ. Следъ това и той ще изпрати своето благословение. Така ще се качвате по върховетѣ и ще слизате оттамъ вдъхновени и пълни съ животъ. Това значи екскурзия по планински върхове. И тъй, размишлявайте върху двата закона — на единство и общность. Имайте предъ видъ интереситѣ на всички живи сѫщества — на растенията, на мушицитѣ, на животнитѣ. Тукъ мушицитѣ хапятъ, но това не е позволено. На Мусала не имъ е позволено да хапятъ. Въпрѣки това тѣ нарушаватъ правилото. Като хапятъ, тѣ искатъ да ви кажатъ да оставите настрана вашия старъ обичай да кѫсате и да тъпчете цвѣтята. Щомъ сте дошли на планината, вие трѣбва да бѫдете много внимателни, да не разваляте реда, който виждате тукъ. Всѣки камъкъ, всѣко цвѣте сѫ поставени точно на мѣстото си. Има нѣкои камъни, които сѫ вънъ отъ реда на планината. Тѣхъ можете да мѣстите, но не и ония, които сѫ наредени по плань, приложенъ отъ разумни сѫщества. Който спазва реда и порядька по високитѣ планински мѣста, той може да възпитава съзнанието си. Много нѣща може човѣкъ да научи отъ цвѣтята. Като възпитава съзнанието си, той става самостоятеленъ. За да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, стѫпкитѣ му трѣбва да бѫдатъ оправени отъ Бога. Да бѫдатъ стѫпкитѣ на човѣка оправени, това не значи да върви по права линия, като войникъ, но да избира пѫтъ за стѫпкитѣ си, да не тъпче цвѣтята и да не разваля картинитѣ на природата. Като пазите цвѣтята, вие се свързвате съ ония разумни сѫщества, които работятъ върху тѣхъ. Щомъ ги тъпчете, вие не вървите по Божиитѣ пѫтища. Това не трѣбва да ви плаши, да не смѣете да вървите по планинитѣ. Внимателни бѫдете! — това е важно. Има цвѣтя, върху които, и да стѫпите, лесно се оправятъ. Но има цвѣтя съ крехко, нѣжно, неустойчиво стъбълце. Тѣ лесно се смачкватъ и следъ това не могатъ да се съвзематъ. Не тъпчете цвѣтята, бѫдете внимателни кьмъ тѣхъ, ако искате да се самовъзпитавате. Колкото по-правилно вървите въ пѫтя, толкова повече души ще ви помагатъ. Най-малко деветь души идатъ въ помощь на онзи, който изпълнява волята Божия. Тѣ идатъ отъ полето на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродетельта и т. н. Щомъ деветь души се заинтересуватъ отъ човѣка, следъ тѣхъ идатъ и други души, все отъ висши свѣтове. Той вижда вече, какъ неусѣтно работитѣ му се нареждатъ една следъ друга. Само при това положение животътъ на човѣка се осмисля. Когато човѣкъ се чувствува самъ, немилъ-недрагь, изоставенъ отъ приятели, отъ близки, той не разбира Божиитѣ закони, нито Бога познава. Сега отъ всички се иска да учите, да събудите душата си. Колкото малка мисъль да е минала презъ ума ви, щомъ е Божествена, приемете я. Станете и я изпълнете. Никакво отлагане! Днешниятъ день, съ температура 26°, показва, че ви се даватъ добри условия за работа. Облацитѣ пъкъ стоятъ като свидетели, които подържатъ идеята за единство и общность на нѣщата. Тѣ сѫ разумни сѫщества, които работятъ съзнателно. И тъй, при закона на единството човѣкъ работи за славата Божия. При закона на общностьта Богъ работи за доброто на човѣка. Когато всички хора работятъ за славата Божия, Богъ е центъръ, къмъ Когото всички се стремятъ. Тогава Той наблюдава, какво хората правятъ и какъ работятъ. Когато Богъ работи въ насъ, за наше добро, тогава Той ни движи като удове на великъ организъмъ, а ние мислимъ, че сами работимъ. Казано е въ Писанието, че Богъ направилъ свѣта въ шесть деня, а на седмия си починалъ. После, всички живи сѫщества, които Богъ е създалъ, започватъ да работятъ за Неговата слава. Следователно, първо Богъ е работилъ заради насъ, а после, когато си е почиваль, ние сме започнали да работимъ за Него чрезъ Духа Божий. Когато човѣкь изпадне въ противоречие, това показва, че не разбира законитѣ за единство и общность. Съ други думи казано: При противоречията въ живота си човѣкъ не разбира нито славата Божия, нито своето добро. Тогава човѣкъ казва, че животътъ нѣма смисълъ. За да се осмисли живота му, той трѣбва да остави Богъ да работи въ него. А за да разбере живота, човѣкъ трѣбва да работи за славата Божия. Всички хора търсятъ своето добро, но не и славата Божия. За да дойде доброто за човѣка, той трѣбва да търси славата Божия. Търси ли славата Божия, и неговото добро ще дойде. Не търси ли славата Божия, доброто нѣма да дойде. Щомъ доброто не дойде, и животътъ му ще се обезсмисли. Следователно, ако искашъ ученъ да станешъ, ще търсишъ славата Божия. Ако искашъ богатъ да станешъ, ще търсишъ славата Божия. Който търси славата Божия, той всичко придобива; който не търси славата Божия, той всичко губи. Непреривно работете за славата Божия, за да работи и Богъ непреривно за вашето добро. Докато слугата работи за интереситѣ и славата на своя господарь, и господарьтъ му ще има предъ видъ неговото добро. Къмъ добрия слуга и господарьтъ е точенъ, изпълнителенъ. Щомъ дойде опредѣления день и часъ за възнаграждението му, господарьтъ веднага плаща. Сега, като имате предъ видъ двата закона — за едииство и общность, ще работите съзнателно съ тѣхъ, за да си разрешите и най-мѫчнитѣ задачи въ своя животъ. Нѣма задача въ свѣта, която да не може да се разреши. Когато хората ви гонятъ, или преследватъ, започнете да работите за славата Божия. Щомъ разбератъ това, тѣ се отдръпватъ и започватъ да ви обичатъ. Въ това отношение хората приличатъ на овчарски кучета. Когато овчарьтъ се отдалечи отъ стадото си, кучетата ще ви гонятъ, ще ви лаятъ. Щомъ овчарьтъ дойде при стадото си, кучетата преставатъ да лаятъ и лѣгатъ да спятъ. Следователно, когато човѣкъ е безъ Бога, хората го преследватъ, не го допущатъ да влѣзе между тѣхъ. Щомъ Богъ е съ човѣка, хората постепенно се оттеглятъ, започватъ да му се радватъ и го приематъ навсѣкѫде. И тъй, който работи за славата Божия, той е подобенъ на цвѣте, което се развива правилно. Всѣко цвѣте, което се развива правилно, се ползува отъ Божието благословение. Щомъ нѣкое цвѣте не се развива правилно, не се ползува отъ Божието благословение; тогава и животнитѣ, и хората започватъ да го тъпчатъ. Благословенитѣ цвѣтя се отглеждатъ въ градини подъ специални грижи и внимание. Отъ време на време въ тѣхъ влизатъ пчеличкитѣ, поздравляватъ ги отъ баща имъ, като имъ донасятъ по едно писмо. Като благодарность за този поздравъ, цвѣтята даватъ на пчеличкитѣ своя нектаръ п ароматъ. При това положение на нѣщата, и цвѣтята се радватъ, и пчелитѣ се радватъ. Тѣ взаимно се възнаграждаватъ и създаватъ иомежду си отношения, връзки. Това е вѣрно и по буква, и по духъ, като сѫщевременно се отнася не само до цвѣтята и пчеличкитѣ, но и до всички хора по лицето на земята. Както пчеличкитѣ играятъ роля на пощальони по отношение на цвѣтята, така и хората, чрезъ своитѣ добри, свѣтли мисли, топли чувства и чисти погледи, взаимно си пренасятъ писма отъ невидимия свѣть. По този начинъ тѣ осмислятъ живота си. Седи нѣкой човѣкъ предъ прозореца си, но скърбенъ, тѫжи за нѣщо. Въ това време по улицата минава нѣкое дете, нѣкоя млада мома или младъ момъкъ, нѣкой старъ, мѫдъръ човѣкъ и отправя чистъ, свѣтълъ погледъ къмъ него. Въ този моментъ една свѣтла мисъль озарява ума на скръбния човѣкъ, и той става отъ мѣстото си, развеселява се и започва да пѣе. — Защо? — Скръбьта му се е превърнала въ радость. Той е получилъ по незнаенъ за него пѫтъ писмо отъ невидимия свѣтъ, което промѣня състоянието му. Въ ролята на пощальонъ отъ духовния свѣтъ може да бѫде не само човѣка, но и животнитѣ. Съ пѣсеньта си, съ чуруликането си птичката може да предаде нѣщо хубаво на човѣка, съ което да го зарадва, да смѣни скръбьта му въ радость. Духовниятъ човѣкъ се отличава по това, че между всички явления намира дълбока, вѫтрешна връзка. Физическиятъ човѣкъ, обаче, живѣе съ постояненъ страхъ въ себе си. Като се нахрани днесъ, той започва вече да се страхува за утрепшия день, да не остане гладенъ. Той не разбира закона на единството. Докато търси славата Божия, той всѣкога ще бѫде нахраненъ. Щомъ прилага законитѣ за единството и общностьта въ живота си, той всѣкога ще бѫде задоволенъ. Помнете: Законътъ на единството се отнася до славата Божия, а законътъ на общностьта — до доброто на човѣка. Мисли за славата Божия, за да мисли Богъ за твоето добро. Да работи Богъ у насъ, това значи да станемъ орѫдие Негово, Той да се проявява чрезъ насъ. Това значи да бѫдемъ проводници на Бога. Щомъ си проводникъ на Бога, ти ще се ползувашъ отъ неговитѣ блага. Доброто, което Богъ прави чрезъ тебе, първо тебе ще ползува, а после другитѣ. Като не разбирате тия нѣща, казвате: Какво особено има въ законитѣ на единство и общность? — Много нѣща има въ тѣзи закони, а при това необикновени нѣща. Дето се работи за славата Божия, тамъ е доброто. Не се ли работи за славата Божия, и доброто отсѫтствува. Дето се работи за славата Божия, тамъ има и здраве, и богатство, и знания, и свѣтлина. Дето не се работи за славата Божия, тамъ всичко добро изчезва. Работете за славата Божия, ако искате слънцето всѣкога да грѣе и да ви освѣтява. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 28 юлий, 1928 г. в. Мусала. (Рила).

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЧАЛО НА ДОБРОДЕТЕЛЬТА. „В ъ с в ѣ т л и н а т а н а Б о ж и я Д у х ъ и м а ж и в о т ъ и м и р ъ“. Р а з м и ш л е н и е. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ известно припомняне. Потрѣбно е отъ време на време да се припомни на човѣка онова, което не знае, или което е забравилъ. Запримѣръ, ако човѣкъ е направенъ отъ захарь, трѣбва да му се напомни да не се доближава до вода, за да не се разтвори въ нея. Срещне ли вода на пѫтя си, той трѣбва да стои далечъ отъ нея. На физическия свѣтъ човѣкъ е толкова устойчивъ, колкото захарьта. Отдѣлниятъ човѣкъ, както и цѣлото човѣчество, не съзнаватъ още тази истина, вследствие на което се мисли, че земниятъ животъ е устойчивъ. Доколко земниятъ животъ е устойчивъ се вижда отъ това, че най-малкото изпитание на човѣка е въ сила да го изкара отъ релситѣ му и да изгуби съзнание, разположение, правата си мисъль. Засегнете ли нѣкѫде човѣка, и най-благочестивъ да е, веднага ще измѣни и морала, и философията си. — Защо? — Защото е засегнатъ на слабото му мѣсто. Бутнете ли човѣка на слабото мѣсто, захарьта му веднага се стопява. Когато захарьта срещне вода, тя веднага капитулира. Тя казва: Съ всичко мога да се боря, но не и съ водата. Оттукъ вадимъ следното заключение: който не може да устоява срещу водата, той е направенъ отъ захарь. Водата и захарьта сѫ символи, които трѣбва правилно да се превеждать. Не можете ли правилно да ги преведете, вие ще изпаднете въ грѣшки. Хората грѣшать не само по отношение на тѣзи символи, но и по отношение на духовния животъ. Като не разбиратъ правилно физическия животъ, тѣ не разбиратъ и духовния, вследствие на което даватъ криви обяснения за небето. за ангелитѣ, за Бога. Тѣ проповѣдватъ едно, а друго вършатъ. Въ това отношеиие тѣ мязатъ на нѣкой неопитенъ учитель по рисуване, който предава на ученицитѣ, какъ трѣбза да рисуватъ, а като започне да рисува, и той прави погрѣшки като тѣхъ. Лекитѣ нѣща и ученицитѣ могатъ да ги рисуватъ. Дойдатъ ли до нѣкои сложни рисунки, тамъ учительтъ се проявява. Понѣкога и рисункитѣ на учителя не мязатъ на оригинала. Днесъ всички хора говорятъ за високъ моралъ, но като дойдатъ до приложението на този моралъ, тѣ ще изнесатъ нѣкаква права или крива линия, която донѣкѫде само се съгласява съ морала му. Едва ли ще срещнете човѣкъ, който може да изнесе този моралъ въ неговитѣ тънкости, както е изразенъ въ живата природа. За това се изисква човѣкъ съ умъ и сърдце като Божиитѣ. Обаче, ако при днешнитѣ условия човѣкъ има умъ и сърдце като Божиитѣ, въ него ще се роди голѣма гордость. Малко трѣбва на човѣка, за да прояви гордостьта си. Гордостьта е качество не само на човѣка, но и на животнитѣ, и на растенията. Срѣщате младъ момъкъ или мома, свършили университетъ, но така дигнали глава, толкова недостѫпни, като че цѣлъ свѣтъ победили. Когато Богъ създалъ комара, последниятъ извадилъ орѫжието си и махалъ надѣсно-налѣво съ него. По едно време той срещналъ единъ лъвъ въ гората, жилналъ го съ орѫжието си по носа и го повалилъ на земята. Комарътъ се възгордѣлъ и си казалъ: Виждате ли, колко съмъ силенъ? Такова голѣмо и силно животно — царь на животнитѣ, повалихъ на земята. По-нататъкь комарътъ срещналъ една паяжина и се оплелъ въ нея. Паякътъ веднага започналъ да го души. — Какъ смѣешъ да ме душишъ? Преди малко повалихъ на земята царя на животнитѣ, а ти, толкова малко сѫщество, ме нападашъ и душишъ! Преведете тѣзи символи — комарътъ, лъвътъ и паякътъ и вижте, въ какви случаи въ живота могатъ да се използуватъ тѣхнитѣ качества. Често животнитѣ, съ нѣкои характерни тѣхни чърти, се уподобяватъ на хора. Въ случая животнитѣ се взиматъ като символи. Отъ гледището на Великия свѣтъ, всѣко живо сѫщество, малко или голѣмо, е на мѣстото си. Въ цѣлокупния животъ, всѣко живо сѫщество представя такава буква, каквато е буквата въ всѣки езикъ. Представете си, че имате нѣколко букви отъ азбуката: И, М, А, Г, Р. Какво ще правите съ тия букви, ако не знаете въ какъвъ редъ да ги поставите? — Ще се намѣрите въ голѣмо противоречие. Обаче, поставите ли ги въ нѣкакъвъ редъ, вие ще образувате една дума, която ще убеди хората въ нѣщо. Ако пишете писмо на своя приятель, въ което нареждате буквитѣ по начинъ, какъвто вие желаете, нищо нѣма да излѣзе: И М А Г Р. Наредите ли ги въ нѣкакво правилно съчетание, вие ще образувате думи, които ще ви подействуватъ или благотворно, или като киселини. Това зависи отъ начина, по който буквитѣ се размѣстватъ. Като размѣстите буквитѣ, вие сте въ състояние да образувате и киселини. Ако не знаете, какъ да постѫпвате въ живота си, тия киселини могатъ да произвеждатъ голѣми взривове. Като влѣзе въ духовния животъ, човѣкъ трѣбва да си служи съ положителната наука. Той трѣбва да знае, кѫде да употрѣбява всѣка буква, всѣки слогъ и всѣка дума. Не спазвате ли тѣзи закони и мислите, че всичко знаете, че сте завършили еволюцията си, вие сте предъ едно голѣмо отклонение отъ правия пѫтъ. — Азъ зная много работи. — Много работи знаешъ, но още много не знаешъ. Да сготвишъ бобъ — знаешъ, но да посадишъ едно семенце въ земята, не знаешъ. Да сготвишъ нѣкакъвъ обѣдъ, знаешъ. Обаче, дойде ли въпросъ да помогнешъ на нѣкой, който страда отъ треска, не знаешъ, какъ се лѣкува треска. Ето защо, човѣкъ е дошълъ на земята, за да научи всичко, да се усъвършенствува. Какво значи да се усъвършенствува човѣкъ? — Самоусъвършенствуването представя велика задача за човѣка. Казвате, че Господъ е създалъ козмоса, съ всички планети и слънца. Казвате още, че слънцето и звездитѣ били създадени за времена и за години. Какво разбирате подъ думитѣ „времена и години?“ — Животътъ се проявява въ времена: въ пролѣтьта, въ лѣтото, въ есеньта и въ зимата. Понятието ,.време“ не е така просто, както нѣкои си го представятъ. Времето подразбира известни процеси, които се извършватъ въ живота. Безъ тия процеси времето остава непонятно, защото само по себе си то не може да се прояви. Отъ гледището на Божествения свѣтъ, времето се уподобява на листъ, върху който могатъ да се пишатъ различни нѣща. Отъ написаното се сѫди, кога какво е станало. Времето и пространството въ живота вървятъ заедно. Какво представя самиятъ животъ? Нѣкои учени казватъ, че животътъ се характеризира съ движение. Въ живота има движение, но самъ той не е движение. Други учени казватъ, че дето има животъ, тамъ има и мисъль. Мисъльта дава потикъ къмъ животъ, но животътъ не е мисъль. Много качества могатъ да се припишатъ на живота, но самъ за себе си животътъ не може да се опредѣли. Какъ ще опредѣлите, какво нѣщо е метъръть? Ще кажете, че метърътъ е мѣрка за дължина. Обаче, това не е достатъчно. Има известни максими въ живота, съ които опредѣляме, мѣримъ неговитѣ прояви, но тѣзи максими не съставятъ още самия животъ. Понеже животътъ, въ своята цѣлокупность, не може да се опредѣли, ние се спираме върху максимитѣ, съ които той си служи, и ги изучаваме поотдѣлно. Запримѣръ, като дойдемъ до доброто, ние го изучаваме въ крѫга на неговата деятелность, безъ да го вадимъ отъ рамкитѣ му. Следователно, не приписвайте на доброто качества, каквито не притежава. Често казвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ, но глупавъ. Това е частично разбиране на доброто. Добриятъ човѣкъ не може да бѫде глупавъ. Доброто е основа на разумностьта. Безъ добро умътъ не може да се развива. Доброто предшествува развитието на ума. Следователно, щомъ доброто се прояви у човѣка, едновременно съ него започва да се развива ума, съвѣстьта, интелигентностьта. Срещнете ли добъръ, но глупавъ човѣкъ, тази доброта още не е истинска, не е онази доброта, която е присѫща на Божественото у човѣка. Тя е човѣшка доброта, а човѣкъ не може да взима себе си за мѣрка на нѣщата. Сега, за да не изпаднете въ криви разбирания, вие трѣбва да изхождате отъ Божествената мѣрка на нѣщата, а не отъ човѣшката. Божествената мѣрка само е въ състояние да очъртае истинската морална физиономия на човѣка. Безъ тази мѣрка, човѣкъ би билъ склоненъ да сѫди хората за всѣка тѣхна грѣшка, за всѣко тѣхно престѫпление, безъ да подозира, че и въ него се криятъ възможности за грѣшки и престѫпления. Разликата между единъ и другъ човѣкъ се заключва само въ степеньта на възможноститѣ му. Колко хора днесъ сѫ готови да говорятъ истината? Коя млада жена би се осмѣлила да каже на мѫжа си, че харесва едикой си младъ човѣкъ? Има ли нѣщо престѫпно въ харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този или онзи; щомъ се ожени, тя вече не е свободна. — Защо? — Защото не познава истината. Само истината прави човѣка свободенъ. Тя не познава истината и не може да я изповѣда. Докато нѣщата се разбиратъ по човѣшки, вие всѣкога ще виждате престѫпления тамъ, дето не сѫществуватъ, и ще ги отричате тамъ, дето явно сѫществуватъ. Има постѫпки, които правятъ водата нечиста. Тѣзи постѫпки могатъ да се нарекатъ престѫпления. Има постѫпки, които правятъ нечистата вода чиста. Тѣ внасятъ подобрение въ тази вода. И единиятъ, и другиятъ резултатъ се виждатъ на края. Докато не е дочакалъ края на нѣщата, човѣкъ мѫчно може да се произнесе за дадена постѫпка, престѫпна ли е тя, или не. Затова е казано въ Писанието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. И тъй, всѣка постѫпка, която е въ състояние да накърни благородството на човѣка, да внесе известенъ наклонъ въ пѫтя на душата, му или да внесе елементъ на нечистота въ живота му, е престѫпление. Ама условията въ живота заставили човѣка да сгрѣши, да извърши нѣкакво престѫпление. Това е философия, която не оправдава човѣка. При всички условия на живота човѣкъ може да бѫде чистъ — отъ него зависи. Щомъ иска да бѫде чистъ, той може да запази чистотата си. Щомъ е чистъ въ малкитѣ си прояви, човѣкъ ще бѫде чистъ и въ голѣмитѣ. Не е ли чистъ въ малкитѣ си прояви, въ голѣмитѣ по никакъвъ начинъ не може да бѫде чистъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се виждатъ въ невъзможность да се справятъ съ престѫпленията и започватъ да се морализиратъ: Това не трѣбва да се прави, онова не трѣбва да се прави. — Какво трѣбва да се прави? — Разумно трѣбва да се живѣе. Въпрѣки това, когато срещнете, казва, че е свободенъ да живѣе, както той иска. — Като живѣе така, къмъ какво се стреми? — Къмъ придобиване на щастие. Питамъ: Ако човѣкъ живѣе, както иска, или както разбира, може ли да бѫде щастливъ? Споредъ мене, само онзи може да бѫде щастливъ, който живѣе споредъ рѫководството на Божия Духъ въ себе си. Божиятъ Духъ рѫководи всички хора, но всички не Го слушатъ. Тамъ е различието. Запримѣръ, въ кѫщата на единъ професоръ влиза беденъ, измѫченъ човѣкъ, който три деня не е ялъ и спалъ. Духътъ отвѫтре пошепва на професора: Прояви милосърдието си къмъ този човѣкъ. Нахрани го, дай му подслонъ да си почине. — Заетъ съмъ, имамъ да приготвямъ лекция. Това може и слугата ми да свърши. — И слугата може да свърши твоята работа, но каквото той направи, за себе си го прави. Каквото ти направишъ, само то е за тебе. Затова, прекрати работата си, нахрани този беденъ човѣкъ, дай му възможность да си почине и, като го задоволишъ, продължи своята работа. Постѫпишъ ли така, работата ти ще върви успѣшно. Трѣбва ли професорътъ да се оправдава съ това, че нѣмалъ свободно време? Той ще каже, че пише книга, въ която дава редъ максими, какъ да живѣятъ хората и какъ да се обичатъ. Това е морализиране. Какво правятъ тия учени? Като видятъ човѣкъ, които не изпълнява тѣхнитѣ максими, тѣ го считатъ за престѫпникъ. Обаче, ако се проследи тѣхниятъ животъ, тѣ ни най-малко не изпьлняватъ това, което сѫ писали. Въ това отношение моралиститѣ мязатъ на онзи свещеникъ, който проповѣдвалъ единъ день въ черковата върху стиха: „Който има две ризи, да даде едната на сиромаситѣ“. Като чула. тия думи, попадията веднага дала едната риза на мѫжа си на единъ беденъ, а другата задържала. Следъ това мѫжътъ й потърсилъ чиста риза да се лреоблѣче. — Жена, кѫде е чистата ми риза? — Дадохъ я на единъ беденъ. Нали въ недѣля ти говори на селянитѣ, че Христосъ е казалъ — „който има две ризи, едната да даде на сиромаситѣ.“ —Това се отнася до селянитѣ, до хората, които слушатъ проповѣдьта, но не и до насъ. Следователно, когато проповѣдва нѣкакъвъ моралъ, човѣкъ непременно трѣбва да включва въ него и себе си. Преди всичко той самъ трѣбва да бѫде образецъ. Ако проповѣдва на хората върху милосърдието, неговиятъ животъ трѣбва да имъ служи за примѣръ. Не може ли той да имъ даде примѣръ, нека намѣри другъ човѣкъ, но безъ образецъ да не проповѣдва. Всички хора не сѫ еднакво милосърдни, но едни други се допълватъ. Това се отнася не само до милосърдието, но до всички чувства и способности у човѣка. Изобщо, всички хора се намиратъ на различни степени на развтие. Нѣкой мисли, че е много способенъ. Той може да е способенъ, но способноститѣ му трѣбва да се проявятъ. Това става като храни своитѣ чувства и способности. Той ще вземе нужната храна отъ околната срѣда. Запримѣръ, за да прояви любовьта си, човѣкъ трѣбва да живѣе въ общество на хора, а не самъ. Какъ ще прояви любовьта си, ако живѣе самъ? Той ще се познае, само когато е въ общество, между много хора. Питате: Защо Богъ е създалъ свѣта? Този въпросъ е задаванъ отъ учени и философи, отъ адепти, но никой не е получилъ отговоръ — и до днесъ още остава неразрешенъ. Казвате: Ако свѣтътъ е създаденъ за Бога, ние знаемъ, че Той е съвършенъ, отъ нищо не се нуждае. — Богъ е съвършенъ, наистина, Той не се нуждае отъ залъгалки. При това, каква нужда има Той отъ хора, които непрестанно грѣшатъ? Защо трѣбва да се занимава съ тѣхъ, да ги сѫди? Щомъ е съвършенъ, защо допуща толкова несъвършени работи въ свѣта? Това сѫ редъ въпроси, които мнозина сѫ задавали и продължаватъ да ги задаватъ. Всѣки самъ трѣбва да си отговори на тия въпроси. Азъ съмъ си отговорилъ вече, и вие трѣбва да си отговорите. Тъй както азъ съмъ си отговорилъ, никой другъ не може да си отговори. — Защо? — Тѣзи въпроси ще се разрешатъ лично, отъ всѣки едного поотдѣлно. Какво правятъ момитѣ и момцитѣ? Като се срѣщатъ, една мома си хареса единъ момъкъ и се влюбва въ него. Другъ момъкъ пъкъ харесва втора мома и се влюбва въ нея. Всѣка мома и всѣки момъкъ намиратъ своитѣ възлюбени и се чувствуватъ щастливи. Всѣка мома мисли, че нѣма другъ подобенъ на нейния възлюбенъ. Всѣки момъкъ мисли сѫщото за своята възлюбена. Право ли е това? Отъ известно гледище е право. Всѣки разрешава този въпросъ отъ лично гледище. Тъй щото, дойдете ли до разрешаване на високи въпроси, вие трѣбва да имате нужното смирение. Безъ смирение човѣкъ не може да се развива. Виждате, че нѣкой грѣши. Не го сѫдете, но вижте причинитѣ, защо грѣши. Нѣкоя мома се кичи. — Защо? — Тя сама не се кичи, другъ нѣкой я кичи и нарежда. — Кой е този, който я кичи? — Момъкътъ, когото тя обича. Ако тя не обичаше този момъкъ, никога не би се кичила. Въ това отношение момата е картина, а момъкътъ — художникъ, който рисува картината. Каквото пожелае художникътъ, това рисува: днесъ пожелае да тури едно цвѣтенце на главата й, утре — едно перце и т. н. Докога ще продължава това? — Докато художникътъ завърши картината. Щомъ я завърши, той не туря вече никакви краски върху нея. — Кога художникътт счита картината си завършена? — Когато я продаде. Щомъ момата се ожени, тя не е нищо друго, освенъ продадена картина. Питамъ: Защо картинитѣ трѣбва да се продаватъ, т. е. защо хората трѣбва да се женятъ? Споредъ мене, докато човѣкъ не разреши въ себе си въпроса за женитбата, той не трѣбва да се жени. Ако не разреши този въпросъ правилно, и да се ожени, както е влѣзълъ въ бракъ, така ще излѣзе. Преди грѣхопадането женитбата е представяла посвещение. Тогава човѣкъ се е училъ. Днесъ, следъ женитбата, мѫжътъ или жената изпълняватъ роля на сѫдебенъ следователь: Защо си облѣкълъ дрехата си така? Защо шапката ти не е турена, както трѣбва? Защо не си се вчесалъ на пѫтъ въ срѣдата и т. н.? — Това не е никаква женитба. Женитбата подразбира свързване на две души съ противоположни способности и дарби. Женитбата подразбира срѣща на две души, лице съ лице, за да може истината да се изяви между тѣхъ. Мжжътъ и жената сѫ две огледала, въ които човѣкъ може да се оглежда. Като се оглежда, човѣкъ вижда своето вѫтрешно отражение — мирътъ. Тогава той си казва: Защо съмъ се толкова навѫсилъ? Защо съмъ свилъ вежди? Когато навѫси веждитѣ си, човѣкъ мисли. — Защо? — Защото е недоволенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Недоволниятъ трѣбва да намѣри причината за своето недоволство и да я премахне. Нѣкой се погледне въ огледалото, не е доволенъ отъ себе си — липсва му нѣщо. Другъ пъкъ пише нѣщо, но и той е недоволенъ, защото хората щѣли да го критикуватъ. Трети е недоволенъ отъ себе си, иска да бѫде добъръ къмъ всички: къмъ Бога, къмъ ангелитѣ и къмъ хората. Никой човѣкъ не работи и не живѣе за себе си. Съ слизането си на земята, човѣшката душа влиза въ съприкосновение съ Божия Духъ, както майката влиза въ съприкосновение съ детето си. За детето майката представя Божествения Духъ. И квачката се грижи за пилетата си, както майката за своето дете. Значи, дето и да се обърне човѣкъ, навсѣкѫде въ живота си срѣща Божественото, което работи, подига всѣко живо сѫщество. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие ще имате ясна представа за тѣхь и ще вървите напредъ, безъ да се спъвате. Така само ще освободите ума си отъ излишенъ товаръ. Когато влизате въ спасителна лодка, колко багажъ ви е нуженъ? — Малко, и то най-сѫщественото. Сѫществено за васъ е това, което можете да вземете съ себе си въ лодката. Вънъ отъ него всичко друго е излишно. Нужни ви били дрехи, шапки, обуща, покѫщнина. — Всичко това е за свѣта. За васъ е нуженъ най-малкиятъ багажъ, безъ който не можете. Днесъ сте въ парахода, но утре ще получите призовка, съ която ще ви поканятъ да заминете за невидимия свѣтъ. Тамъ ви чакатъ на ауденция, да дадете отчетъ за всичко, което досега сте направили. Сериозна работа е това! Който е готовъ съ отчета си, той ще се радва, че го викатъ за онзи свѣтъ. Страшно нѣщо е заминаването на човѣка за онзи свѣтъ! Голѣмъ страхъ, голѣмо треперене ще бѫде. Като се явите на ауденция при Бога, Той нѣма да ви сѫди, но ще ви помогне да отдѣлите сѫщественото отъ несѫщественото. Да се явите на тази ауденция, това значи да изпитате Любовьта Божия върху себе си. Той ще изпрати красива, огнена колесница, придружена отъ два ангела, да ви вземе. Тѣ ще ви дигнатъ съ честь и слава отъ земята. Вие ще оставите на земята кожуха си и всичко несѫществено, а ще вземете съ себе си само сѫщественото. — Горкиятъ човѣкъ! — отиде си. — Никѫде не е отишълъ, но дойде огнена колесница, която го задигна съ слава и величие. Ще кажете, че това се отнася до светиитѣ. — Нима светиитѣ не сѫ хора? И тѣ сѫ хора, но сѫ изпълнявали волята Божия. Тѣ напълно сѫ прилагали Божиитѣ закони. За ученицнтѣ на окултната школа има една опасность: Тѣ могатъ да умратъ отъ преизобилие, отъ пресищане, отъ преяждане. Окултнитѣ ученици сѫ голѣми гастрономи. Тѣ искатъ да разрешатъ всички житейски въпроси: какъ е създаденъ свѣтьтъ, причинитѣ за злото, реаленъ ли е животътъ, какъвъ е неговиятъ смисълъ и т. н. Вследствие на тази голѣма алчность за знания, тѣ преяждатъ, разстройватъ стомаха си. За да задоволятъ този свой ламтежъ, тѣ се натъкватъ на редъ противоречия. Тѣ трѣбва да знаятъ, че това, което е необходимо за коня или за вола, не е необходимо и за човѣка. Копитата на коня и рогата на вола не сѫ нужни за човѣка. Коньтъ се хвали съ копитата си, че може да рита, да се брани отъ външни нападения. Волътъ се хвали съ рогата си. Той казва: Който не се съобразява съ моята философия, той ще опита рогата ми. Съ тѣхъ лесно се разрешаватъ и най-мѫчнитѣ задачи. Идете при нѣкой овчарь да видите, какъ сѫ наплашени овцетѣ. Достатъчно е да се яви срещу тѣхъ нѣкой бикъ, за да се разпръснатъ веднага. Щомъ видятъ нѣкое животно съ рога, тѣ му отстѫпватъ първото мѣсто. Значи, рогитѣ сѫ славата на вола, на бика. Волътъ, бикътъ минаватъ за велики сѫщества, благодарение на рогитѣ, които навсѣкѫде имъ отварятъ пѫть. Ето защо, когато нѣкои казватъ, че имъ е все едно, дали ще предприематъ известна работа, или не, защото и въ единия, и въ другия случай рогитѣ имъ нѣма да паднатъ, тѣ искатъ да представять силата и респекта на рогитѣ. Сега, става ли въпросъ до символитѣ въ природата, или до примѣритѣ, които ви изнасямъ отъ живота, вие трѣбва да ги тълкуваге правилно. Всѣки примѣръ, всѣки символъ представя ядка на една Божествена идея. Всѣки символъ, правилно изтьлкуванъ, внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Всѣки примѣръ, добре изтълкуванъ, свързва човѣка съ невидимия свѣтъ, както радиото го свързва съ всички хора на земята. Щомъ бутнете ключоветѣ на радиото, вие веднага се свързвате съ всички страни по свѣта. Каквото представятъ ключоветѣ на радиото, такова нѣщо представятъ човѣшкитѣ способности. Бутнете ли една отъ способноститѣ му, той се свързва вече съ съответни сили и енергии въ природата. Тѣзи енергии пъкъ го свързватъ съ известни области на духовния свѣтъ. Разработването на една способность у човѣка представя отваряне на единъ прозорецъ къмъ обширния свѣтъ. Колкото повече прозорци има човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ му за прогресиране, за правилно разбиране. Кривото разбиране на нѣщата отклонява човѣка отъ правия пѫть. А всѣко отклоняване създава страдания и мѫчнотии на човѣка. Сега ще прочета 4. глава отъ I. Петрово Послание, като примѣръ на тогавашнитѣ разбирания. Като го прочетете, ще видите разликата между тогавашното и сегашното раз-биране на нѣщата. „И тъй, понеже Христосъ пострада за насъ по плъть, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль, защото пострадалиятъ по плъть-престаналъ е отъ грѣха“. (—1 ст.). — Значи, следъ като страда, човѣкъ престава да грѣши. „За да живйе презъ останалото по плъть та време, не вече по человѣчески похоти, но по БоТкията воля“. (— 2 ст.) — Когато страданията престанатъ, и човѣкь научи уроцитѣ си отъ тѣхъ, той започва да живѣе разумно, т. е. по Божията воля. „А свършването на всичко е приближило“. (— 7 ст.) — Ако свършването, т. е. краятъ на лошото въ свѣта бѣше наближилъ преди две хиляди годиии още, когато апостолитѣ сѫ живѣли, какво може да се каже днесъ? Днесъ ние сме още по-близо до края на злото. „И тъй, разумно живѣйте и трезвени бѫдете въ молитвитѣ“. (— 7 ст.). „А преди всичко имайте усърдна любовь помежду си, защото любовьта ще покрие множество грѣхове“. (— 8 ст.). — Защо трѣбва да любя? — За да се покриятъ множество отъ твоитѣ грѣхове. Любовьта не е етикетъ. Тя изкупва грѣховетѣ на хората. Праведниятъ трѣбва да люби, за да изкупи, както своитѣ грѣхове, така и тия на своитѣ ближни. Богъ ни люби пъкъ, за да ни спаси. „Бивайте едни къмъ други гостолюбиви, безъ роптание“. (— 9 ст.). — За да се каже на нѣкой човѣкь, че трѣбва да бѫде гостолюбивъ, това показва, че той не е гостолюбивъ. Сѫщото се отнася и за васъ. Бѫдете и вие гостолюбиви, както и Богъ е гостолюбивъ. „Блажени сте, ако ви укоряватъ за името Христово, защото Духътъ на славата и на Бога почива на васъ; отъ къмъ тѣхъ се хули, а отъ къмъ васъ се прославя“.(— 14 ст.) — Ако и васъ хулятъ за името Христово, издържайте. Нека ви хулятъ така, че да ви изправятъ. То е за изпитание. Когато грѣшнитѣ хулятъ праведния, и тѣ се изправятъ. По този начинъ праведниятъ помага на грѣшнитѣ. Когато грѣшниятъ постоянно държи въ ума си единъ праведенъ, последниятъ го изправя и подига. Не е лесно човѣкъ да издържа хулитѣ на грѣшнитѣ хора. Геройство се изисква за това. Само възрастниятъ може да издържа хулитѣ на грѣшнитѣ хора. Това не е за деца. Прочетете и вие това Послание и вижте, кѫде се различава отъ сегашнитѣ разбирания на хората. Това Послание е писано приблизително преди две хиляди години. Сега сме 1928 година, значи, оставатъ още 72 години, за да се изпълнятъ цѣли две хиляди години. Ако апостолъ Петъръ живѣе днесъ, какво Послание би написалъ? Нека нѣкой отъ васъ, братъ или сестра, се опита да напише едно Послание. Ако не можете да напишете ново Послание, преведете четвъртата глава отъ I. Петрово Послание на съвремененъ езикъ, споредъ степеньта на съзнанието на сегашния човѣкъ. Който се наеме съ тази работа, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Вѣрващитѣ ще приематъ Посланието му, както е предадено; невѣрващитѣ, особено ония, които иматъ силно критически умъ, ще го подложатъ на голѣма критика. И тъй, да се върнемъ пакъ къмъ първия стихъ на прочетената глава, да видимъ, какъ може да се преведе на сегашенъ езикъ. „Понеже Христосъ пострада за насъ по плъть, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль“. — Съ други думи казано: Понеже едно време Христосъ пострада, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль, т. е. пригответе се въ мисъльта си, че и вие ще страдате. Такова е положението днесъ. Обаче, следъ време, когато човѣчеството престане да грѣши, и страданията ще престанатъ. И тогава, като дойде Христосъ втори пѫть на земята, нѣма да страда вече. Всички хора ще Го посрещнать въ слава и величие. Тогава първиятъ стихъ на това Послание ще бѫде преведенъ по новъ начинъ, съ следнитѣ думи: Понеже Христосъ дойде на земята въ слава и величие, и учението Му се прие отъ всички, и вие ще ходите въ слава и величие. Ако Христосъ се радва, и вие ще се радвате. Каквото Христосъ носи въ себе си, и вие трѣбва да имате сѫщото. Когато дойде на земята, Христосъ ли пожела да страда, или други Му наложиха страданията? Той направи опитъ да заобиколи страданията, но видѣ, че сѫ неизбѣжни и доброволно ги прие. Той имаше ученици, които можаха да Го запазятъ, но трѣбваше да се изпълни волята Божия. Той казваше: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Ако Христосъ, Който бѣше Учитель, пострада по плъть, колко по-голѣма е вѣроятностьта вие да страдате. Затова, пригответе се въ мисъльта си, защото и вие ще страдате. Какво трѣбва да правите, когато дойдатъ страданията и за васъ? — Свържете се съ Христа. Само страдащитѣ хора могатъ да се разбиратъ. Който се е радваъ, само той може да разбере радващия се. Значи, страдащиятъ разбира страдащия; който се радва, само той разбира радостьта на своя ближенъ. Затова, именно, казватъ, че богатиятъ не може да влѣзе въ положението на бедния; и бедниятъ не може да влѣзе въ положението на богатия. Тѣ едни други не си вѣрватъ. Когато нѣкой не ви разбира, не влиза въ положението ви, причината за това е, че той нѣма сѫщата опитность. Нѣкой се оплаква, че скръбьта му е голѣма. — Защо скърби? — Направилъ е нѣкаква грѣшка, или нѣкакво престѫпление, и последствията го измѫчватъ. Причината за скръбьта му не е голѣма, но болката, която му се причинява, е голѣма. Колкото по-високо стои човѣкъ въ духовно отношение, толкова по-голѣми сѫ страданията му. Нѣкой светия миналъ покрай единъ беденъ човѣкъ и не обърналъ внимание на него. Щомъ замине, той започва да се измѫчва, защо не го е погледналъ. Философътъ минава покрай стотици бедни, страдащи, безъ да се спира предъ тѣхъ, безъ да ги погледне, но не страда. — Защо? — Отъ светията се изисква много повече, отколкото отъ философа. Светията знае. че Богъ се проявява чрезъ бедния, като презъ фокусъ, и той трѣбва да се спре предъ него, да го запита за положението му и тогава да си замине. Това значи, че той е поздравилъ Бога. Бедниятъ се намира въ трудно положение, и светията трѣбва да го подкрепи. Не изпълни ли това, той не е изпълнилъ волята Божия. Че не е видѣлъ бедния, че билъ заетъ — нищо. не го извинява. И тъй, който върви въ Божествения пѫть, той трѣбва да има абсолютно чиста мисъль, да остави настрана всички материални предприятия. За да издържи на това, той трѣбва да се стреми къмъ Бога като къмъ слънце. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се откаже отъ благата и радоститѣ на живота. — Не, той трѣбва да знае, че придобиването на тия блага и радости се обуславя отъ стремежа му къмъ Бога. Най-малкото отклоняване на човѣка отъ правия пѫтъ е свързано съ загубване на неговата радость. Ще каже нѣкой, че се е молилъ на Господа, че мислилъ за Него и въ резултатъ, не само че нищо не е получилъ, но изгубилъ и това, което ималъ. — За да изгуби човѣкъ и онова, което има туй показва, че нито молитвата му, нито мисъльта му сѫ били такива, каквито трѣбва. Молитвата на човѣка трѣбва да бѫде като тази на детето, което познава майка си. Както детето пристѫпва къмъ майка си съ всичката си простота и свобода, така и човѣкъ трѣбва да пристѫпва къмъ Бога. Не е правилно човѣкъ да пристѫпва къмъ Бога съ страхъ. Кога детето се страхува отъ майка си и отъ баща си? — Когато грѣши и не върши тѣхната воля. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато не върши волята Божия, той се страхува отъ Бога. Щомъ върши волята Му, никакъвъ страхъ не изпитва. Ако сгрѣши предъ Бога, човѣкъ трѣбва да се изповѣда, да каже истината, както си е, и да помоли Бога да му даде време, да изправи погрѣшката си. Представете си, че единъ ученикъ цѣла година бѣга отъ училище, не учи уроцитѣ си и на края показва слабъ успѣхъ. Трѣбва ли той да обвинява учителитѣ, другаритѣ си, за да оправдае своя слабъ успѣхъ? — Не, като види труда и разходитѣ на родителитѣ си около него, той трѣбва да се разкае и да ги помоли да му помогнатъ и следната година, за да изправи погрѣшката си. Ако започне усърдно да учи, да посещава училище, родителитѣ му ще бѫдатъ доволни отъ него и ще кажатъ: Има нѣщо добро въ нашето дете. Радваме се, че изправи погрѣшката си. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че всички имате слаби бележки въ училището, но трѣбва да работите, да ги поправите. Колкото и да криете двойкитѣ си, както правятъ ученицитѣ отъ обикновенитѣ училища, тѣ все ще се видятъ. Ще кажете, че правите усилия да изправите слабитѣ си бележки. — Не е вьпросъ въ усилията. Придобиване на знание, както и изпълнение на волята Божия, не се постига подь влияниего на страха или насилието. Всичко това се постига при приложение на великия законъ на любовьта. Отъ всички се иска изпълнение на воляга Божия отъ любовь. Да изпълнимъ волята Божия, това е най-малкото, което можемъ да направимъ заради Господа. Той мисли за всички сѫщества и на всички изпраща своето благословение. Нѣкои казватъ, че Господъ ги е забравилъ. Споредъ мене, който мисли, че Богъ го е забравилъ, това показва, че той е забравилъ Господа. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ“. Това значи: търсете Бога въ момента, когато е близо до васъ, когато минава покрай вась. Този моментъ може да е кратъкъ, но вие трѣбва да бѫдете будни, да приемете благото и милостьта, които Богъ отправя къмъ васъ. Това, което научите въ този моментъ, ви е достатъчно. То ще внесе въ душата ви миръ, радость, стремежъ къмъ знание и свѣтлина, къмъ истина и свобода. Като ученици, отъ всички се иска приложение: ако сте писатель, приложете новото въ вашата поезия; ако сте художникъ, приложете новото въ художеството; ако сте музикантъ — въ музиката; ако сте готвачъ — въ готвенето. Каквато работа и да вьршите, въ всичко прилагайте идеитѣ на новото учение. Новото учение се характеризира съ даване: ако имашъ два чифта обуща, дай единия отъ тѣхъ на бедния си приятель; ако имашъ два костюма, дай единия на нѣкой беденъ човѣкъ. Каквото правишъ, на никого не казвай. За миналото, било то добро или лошо, не говори. Говори само за настоящето. Достатъчно е да тропнешъ само съ прѫчицата си, за да разбератъ хората, че ще имъ дадешъ нѣщо, за да дойдатъ веднага да те слушатъ. Мнозина се оплакватъ, че никой не ги слуша. — Много естествено. Тѣ не даватъ на никого нищо. Я отворете тенджеритѣ си и започнете да раздавате, да видите, нѣма ли хората да ви слушатъ. А така, предъ празни тенджери, кой ще остане да ви слуша? И тъй, желая на всѣки отъ васъ да вземе съответна длъжность, която да отговаря на вѫтрешното му разположение. Кой каквото желае — готвачъ, градинарь, поетъ,. писатель, ученъ. философъ, свещеникъ—такъвъ да стане. Важно е да изпълни работата си споредъ духа на новото учение. Ако писательтъ описва живота, да го представи такъвъ, какъвто е въ действителность — нито украсенъ, нито мраченъ. Изнасяшъ една опитность — изнеси я така, както си я преживялъ, безъ никакви преувеличения или намаления. Като четатъ разни философски и научни книги, хората започватъ да се влияятъ отъ идеитѣ на дадени автори и се запитватъ, защо Господъ не оправи свѣта? И като филолософствуватъ известно време, най-после казватъ: Когато Христосъ дойде втори пѫтъ на земята, тогава свѣтътъ ще се оправи. — Защо трѣбва да чакате идването на Христа по време и пространство, когато Той всѣки моментъ може да влѣзе въ вашитѣ умове и сърдца? Едно топло чувство въ сърдцето ви и една свѣтла мисъль въ ума ви не сѫ нищо друго, освенъ идването на Христа у васъ. Не очаквайте нѣщата да ставатъ по буква. На чие сърдце и на чий умъ Христосъ не е похлопвалъ? Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото Христосъ да не е посетилъ, но малцина сѫ Го приели. Нѣкои очакватъ да ги взематъ съ колесница, впрегната съ два ангела. И това е възможно, но при изключителни случаи. Важно е човѣкъ да чуе хлопането на Христа и да Му отвори, а по-нататъкъ, какъ ще го взематъ, това не е негова работа. Христосъ живѣе вече въ всѣки човѣкъ, въ душата на когото любовьта работи, и въ ума на когото новата мисъль прониква. Безъ Божията Любовь и безъ новата мисъль въ себе си, човѣкъ не може да разбере живота, нито може да постигне щастието. Какво по-голѣмо щастие отъ това да обичате нѣкого? Щастлива е майката, когато обича детето си и когато то я обича. Щастлива е майката, когато детето е добродетелно и разумно. Да имате една добродетель въ себе си, това значи да имате любещо и разумно дете. На такава добродетель може напълно да разчитате. Тя е устойчива, както сѫ устойчиви колонитѣ въ едно солидно циментово здание. Видите ли, че колонитѣ на това здание се клатятъ, вие не можете да разчитате на неговия подслонъ. Следователно, човѣкъ може да разчита само на Божественото въ себе си, като на нѣщо устойчиво, неизмѣнно. Може да се разчита на обещанието само на онзи човѣкъ, у когото Божественото се е пробудило. Той е готовъ на всѣкакви услуги, на всички жертви. Молитвата на този човѣкъ всѣкога се чува. Нѣкой казва, че съ часове се моли на Бога, но не получава отговоръ на молитвата си. — Истинската молитва не се заключава въ много молитви и въ много часове. Важно е, какво е съдържанието на молитвата. Каква молитва е тази, която е пълна съ оплаквания и роптания срещу сѫдбата? Когато се моли, човѣкъ се свързва съ общество отъ свѣтли, възвишени сѫщества, които го слушатъ и хроникиратъ всѣка негова дума. Той е изложенъ като предъ фотографически апаратъ. Молитвата не е нищо друго, освенъ свързване на човѣшката душа съ Бога, при което човѣкъ изправя погрѣшкитѣ си и благодари за всички блага, които всѣки день получава. Щомъ види портрета си, той лесно се корегира. Не може ли да види своя портретъ, човѣкъ е слѣпъ още и трѣбва да прогледа. Слѣпиятъ трѣбва да се моли, да дойде Христосъ при него и да отвори очитѣ му. Когато Христосъ, т. е. любовьта дойде при човѣка и се докосне до очитѣ на неговото съзнание, на неговия духъ, на неговата душа, той моментално ще прогледа и ще почне да слави Бога. Който иска да прогледа, той трѣбва да приложи новото учение въ своя животъ. Той трѣбва да започне отъ малкото и постепенно да върви къмъ голѣмото. Малкитѣ добродетели сѫ за предпочитане предъ голѣмитѣ. Никой Учитель, никой светия, никой адептъ не се е подигналъ съ желанието си да придобие голѣми добродетели. Малкитѣ добродетели подигатъ човѣка, а не голѣмитѣ. Малкитѣ добродетели правятъ човѣка великъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, какво нѣщо е молитвата и какъ да се молите. Като говорите, трѣбва да знаете, какво да говорите. Изобщо, каквото правите, всичко трѣбва да минава презъ вашия умъ и сърдце едновременно, защото у човѣка има хубави работи, но има и лоши, отъ които самъ трѣбва да се пази. Лошото трѣбва да се изкорени и да се изхвърли навънъ. Човѣшката душа трѣбва съвършено да се изчисти, да се освободи отъ всички плѣвели. — Голѣми сѫ страданията ни. — Колкото и да сѫ голѣми страданията ви, не сѫ по-голѣми отъ Христовитѣ. Щомъ Христосъ страда, и вие ще страдате. Като минете веднъжъ презъ страданията, втори пѫть нѣма да минавате. Щомъ веднъжъ сте минали или минававате презъ сиромашията, невежеството. безсмислието, втори пѫтъ нѣма да минете. Нѣщата въ природата никога не се повтарятъ. Щомъ излѣзете отъ мѫчнотиитѣ на живота, ще влѣзете въ новия животъ — животъ на радость, веселие, щастие, блаженство. „Въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль“. — Съ коя мисъль? — Че първо ще страдате, а после ще влѣзете въ новия животъ, въ който царува любовьта. Това трѣбва да бѫде вашето разбиране и къмъ него да се стремите. Не се подавайте на чужди мисли, дошли по влияние на ваши приятели, съ които дружите. До вчера си се молилъ, обличалъ си се чисто, спретнато и току изведнъжъ казвашъ: Не искамъ да се моля, не искамъ да се обличамъ. И безъ молитва може, и безъ обличане може. — Това е влиянието на нѣкой мързеливъ човѣкъ, който не иска да се моли, не иска да се учи, да се облича. Пазете се отъ влиянието иа обикновенитѣ хора. Свържете се съ добритѣ хора, съ мисъльта на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Турцитѣ казватъ: „Добро е човѣкъ да гледа красивото въ свѣта“. Казвамъ: Добро е човѣкъ да люби. Любовьта е добродетель. Който не люби, той не може да бѫде добродетеленъ. Любовьта е начало на добродетельта. Вложете въ себе си мисъльта: Да любишъ, това е начало на добродетельта; да любишъ, това е начало на новия животъ; да любишъ, това е поставяне първия камъкъ на Божествената сграда. Да любишъ, това значи да съградишъ въ душата си храмъ, въ който Богъ да обитава. Този храмъ сѫществува на небето, но той трѣбва да се материализира и на земята. За този храмъ, именно, говори и Христосъ: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто, та кѫдето съмъ азъ, тамъ да бѫдете и вие“. Има нѣща, които на земята не сѫ завършени, но трѣбва да се завършатъ. Щомъ се завършатъ, ще ви се подпише паспорта, ще ви дадать свободенъ билетъ за далечната Ханаанска земя, въ която царува любовь, щастие и животъ. Който не е завършилъ работата си, той нѣма да получи паспортъ за напущане на земята. Преждевременно никой не може да замине за Ханаанската земя. И тъй, работете съ любовьта като начало на добродетельта. Никога не се подавайте на влиянието на чужди мисли, дошли отвънъ нѣкѫде. И вие не налагайте своитѣ убеждения на хора, които не сѫ готови. Ако имъ се наложите, вие ги излагате на опасность. Всѣко пиле трѣбва да излѣзе отъ черупката точно на времето си. Щомъ прилагате любовьта въ живота си, това е приложение на новото учение. За да видя, какъ го прилагате, азъ ще посетя гостилницитѣ ви, домоветѣ ви, научнитѣ ви кабинети, лабораториитѣ ви, беседитѣ ви, и ако видя новото, ще остана между васъ; ако нищо ново не намѣря, ще взема шапката си и следъ две хиляди годиии пакъ ще ви посетя. Две хиляди години представятъ два Божествени дни. Ако въ продължение на две хиляди години хората не можаха да приложатъ Христовото учение, ще имъ трѣбватъ още две хиляди години. Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между хората?“ Богъ е опредѣлилъ на човѣка хиляди години, за да свърши възложената му работа. Обаче, отъ него зависи да я свърши и за по-малко време. Той може да я свърши за единъ месецъ, или за единъ день. Ако я свърши по-рано, останалото време ще помага на ближнитѣ си. Така постѫпватъ Учителитѣ. Когато нѣкой Учитель дойде на земята, той свършва работата си за единъ день, а останалото врема помага на хората, учи ги, лѣкува ги. Той се интересува отъ всичко. Сѫщото правете и вие. Учете по-малкитѣ отъ васъ. — Ама тѣ не разбиратъ. — Като имъ обясните нѣщата отъ гледището на новата свѣтлина, тѣ непременно ще ви разбератъ. Ако сте носители на Божественото, Божието благословение ще дойде върху васъ. Соломонъ е казалъ: „Нѣма нищо ново на земята“. Това е едната половина. Азъ добавямъ: „Нѣма и нищо старо на земята“. — Защо? — Защото е казано: „Богъ твори новото въ свѣта“. Дръжте въ умоветѣ си мисъльта: Любовьта е начало на добродетельта. Търсете любовьта въ себе си, а не вънъ отъ себе си. Докато търсите любовьта у хората, а не въ себе си, вие всѣкога ще бѫдете изложени предъ голѣми противоречия и разочарования. Докато не видишъ любовьта въ себе си, въ другитѣ хора никога нѣма да я видишъ. Следователно, търсишъ ли красивото въ живота, въ себе си го търси. Търсишъ ли правдата, въ себе си я търси. Приложи любовьта въ живота си, ако искашъ да се освободишъ отъ всички противоречия. Нѣкой те обидилъ, и ти отивашъ при Бога, молишъ се за едно, за друго, но обидата седи въ сърдцето ти, измѫчва те. — Защо? — Защото ти си я пусналъ толкова дълбоко въ себе си, че образътъ на Бога съвършено се е закрилъ. Изхвърлете обидата отъ сърдцето си и така се явете предъ Бога. Всички обиди, всички недоразумения, всички страдания сѫ отъ захарь. Предъ лицето на Бога всичко се топи, всичко се разтваря. — Еди-кой си ми каза, че съмъ неспособенъ. — Какво лошо има въ това? Тури запетая следъ частицата „не“ и ще стане: не, способенъ съмъ. Запетаята спасява положението. Кажатъ ли ви нѣщо отрицателно, турете запетая следъ частицата „не“. Искате ли вие да кажете нѣщо отрицателно, турете запетая следъ частицата „не“, и всичко лошо ще се превърне въ добро. Казвашъ на нѣкой човѣкъ: Невнимателенъ човѣкъ си! Помисли малко, не бързай, тури мислено запетая следъ частицата „не“ и кажи: Не, внимателенъ човѣкъ си. Това значи Божественъ езикъ, Божественъ говоръ. Такъвъ е езикъгъ на любовьта, който преврьща злото въ добро, мракътъ — въ свѣтлина. „В ъ с в ѣ т л и н а т а н а Б о ж и я Д у х ъ и м а ж и в о т ъ и м и р ъ“. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 4 юлий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕЛИПСА И ПАРАБОЛА. Т. м. Като ученици на окултна школа, или по-право, като ученици на истината, вие се нуждаете отъ такава наука, между явленията на която да сѫществува вѫтрешна, разумна връзка. Тази наука ще ви направи свободни. Свободенъ човѣкъ е онзи, който има една връзка въ живота си. Тази връзка не е нищо друго, освенъ пѫтъ, посока на неговото движение. Посоката, пѫтьтъ, по който човѣкъ се движи, представя връзката му съ живота. Сѫщото може да се каже и за всѣко небесно тѣло. Всѣко небесно тѣло се движи изъ пространството, но движението му се опредѣля отъ неговата връзка. Движението на небеснитѣ тѣла въ нашата слънчева система се опредѣля отъ връзката имъ съ слънцето. Движението пъкъ на слънцето се опредѣля отъ връзката му съ друго слънце. Въ самото движение нѣма никаква разумность. Разумностьта се крие задъ движението. Запримѣръ, когато краката на човѣка се движатъ, тѣ не съзнаватъ това действие, но задъ движението, задъ действието седи разумна сила, която го направлява. Дали краката, рѫцетѣ, очитѣ, устата, или цѣлото тѣло се движи, задъ всѣко движение седи разумна, съзнателна сила, която го направлява. Защо се извършва известно движение, може да не знаете, но задъ него седи разумна причина, която има строго опредѣлена цель и намѣрение, за да стане това движение. Като ученици, които сте изучавали геометрия, вие познавате фигуритѣ елипса и парабола. Вие сте изучавали тия фигури, изучавали сте и редъ теореми вьрху тѣхъ, доказани по математически и геометрически начинь, но тѣ криятъ въ себе си идея, която малцина разбиратъ. Ония учени, които сѫ сьздали геометрията, разбиратъ вѫтрешния смисьлъ на всички геометриески знаци, фигури и тѣла. Крѫгътъ е завьршена фигура, т. е. той представя завършено действие, което може да бѫде съзнателно, а може да бѫде и механическо. Какво представя механиката? Какво нѣщо сѫ механическитѣ действия? Всички разумни процеси, които сѫ завършени вече, се превръщатъ въ механически. Такива процеси има въ свиренето, въ пѣнието. Запримѣръ, едно дете започва да учи музика. То взима цигулката въ рѫце и свири година, две, три, десеть. Въ първо време то следи всѣко движение на рѫцетѣ си, следи нотитѣ, знаковетѣ — всичко въ него е съзнателно. Обаче, отъ дълго свирене той става голѣмъ виртуозь и започва да свири механически. Рѫцетѣ му се движатъ механически по инструмента, безъ да мисли за тѣхъ. Това механическо движение на рѫцетѣ е завършената деятелность на едно разумно сѫщество. Задъ механическото движение на рѫцетѣ се крие разумна, съзнателна дейность на разумно сѫщество. Движението на часовника е несъзнателенъ, механически актъ, но задъ него се крие деятелностьта на едно разумно сѫщество — часовникарьтъ. Следователно елипсата, като завършено действие, представя единъ механически актъ, задъ който седи разумностьта. Параболата, като незавършено действие, представя актъ, разумностьта на който присѫтствува въ самия него. — Защо? — Защото това действие е още въ процеса на своето създаване. Щомь нѣщо е създадено вече, то се изявява навънъ, като механическа проява, а разумностьта седи задъ него. Отъ това гледище, параболата представя разуменъ процесъ, за завършването на който могатъ да минатъ и милиони години. Всѣко тѣло, което се движи по пѫтя на параболата, има свое предназначение. Кое положение бихте предпочели: процеситѣ въ вашия организъмъ да бѫдатъ завършени, както въ елипсата, или незавършени, както въ параболата? Красотата на живота седи въ незавършенитѣ процеси. Щомъ една работа се завърши, тя става механическа. Музикантътъ разучава едно парче. Докато е ново, докато го учи, той е доволенъ, идея има въ себе си. Щомъ го научи. изсвири го единъ-два пѫти и престава да го свири, иска нѣщо ново. Сѫщото се забелязва и при яденето. Докато не си се нахраниль още, приятно ти е да ядешъ. Щомъ се нахранишъ, туряшъ чинията настрана, искашъ нѣщо ново. Детето обича играчкитѣ си, радва имъ се, докато сѫ нови. Щомъ остарѣятъ, то ги захвърля настрана. — Защо? — Защото всичко въ тѣхъ му е познато. Всички хора търсятъ новото въ живота. Тѣ се стремятъ къмъ новото, като къмъ незавършени процеси, чрезъ които могатъ да се проявяватъ. Всѣки незавършенъ процесъ дава възможность на човѣка да мисли, да работи. Казвате: Ако даденъ незавършенъ процесъ представя нѣкаква каша, пакъ ли трѣбва да се стремимъ къмъ него? — Зависи, каква е кашата. Има каши, които могатъ да се ядатъ; има каши, които съдържатъ отрова и не могатъ да се ядатъ. Какви по-опасни каши можете да си представите отъ тия, които се приготвятъ отъ месо? Тѣ съдържатъ отрови, които постепенно разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Когато препорѫчватъ растителната храна предъ месната, цельта е организъмътъ да се запази отъ отровитѣ, които приема чрезъ месото, а не толкова да не страдатъ животнитѣ. И да не се колятъ, животнитѣ пакъ умиратъ, пакъ ставатъ банкетъ на по-низкостоещитѣ отъ тѣхъ. Когато хората умиратъ, били тѣ учени, философи, царе, владици, все ще устроятъ банкетъ на милиони малки сѫщества. Ще страдатъ ли хората тогава? Напротивъ, тѣ трѣбва да се радватъ, че минаватъ отъ завършенъ въ незавършенъ процесъ. Кои процеси сѫ завършени и кои — незавършени? Еднообразието, повтарянето представя завършенъ процесъ на нѣщата. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има въ честото повтаряне на стиха „Богъ е Любовь“? Не е достатъчно човѣкъ да изговаря този стихъ, но той трѣбва да го живѣе. Въ изявяване на любовьта, като незавършенъ процесъ, е смисълътъ на живота. Всѣка форма съдържа известна сила въ себе си, която може да бѫде механическа, т. е. завършена, и разумна, т. е. незавършена. Когато силата завърши своето действие, тя механически се повтаря. Това механическо повтаряне създава еднообразие въ природата. Ако не може и не знае, какъ да се храни, човѣкъ ще дойде до положение да механизира и процеса на яденето. Щомъ го механизира, той е изгубилъ вече една отъ красивитѣ страни на живота. Всички явления въ природата сѫ разумни. Истински учениятъ, просветениятъ човѣкъ осмисля процеса на яденето, на дъвкането и дохожда до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лѣвата си страна, ще има единъ резултатъ; като дъвче на дѣсната си страна, ще има другъ резултатъ. Разумниятъ човѣкъ осмисля всички явления. Съвременнитѣ учени четатъ и изучаватъ различни басни, но не се спиратъ вьрху тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, който може да ги ползува въ живота имъ. Запримѣръ. въ баснята „Пѣтелъ и лисица“ се говори за единъ красивъ, напетъ пѣтелъ, който намѣрилъ парче сирене и за да го изяде спокойно, отъ никого не смущаванъ, той се качилъ на едно дърво. Отнѣкѫде го видѣла лисицата и бързо се отправила къмъ него. Спрѣла се подъ дървото и започнала да го хвали, да го обсипва съ ласкави думи: Бре, пѣтльо, какъвъ си красавецъ, каква царска премѣна имашъ! Като тебе друга птица не съмъ видѣла. Я попѣй ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съмъ за тебе, че голѣмъ пѣвецъ си билъ. Пѣтелътъ погледналъ самодоволно кьмъ лисицата, отворилъ уста и закукуригалъ. Той забравилъ, че въ устата си държалъ парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята, и тя бързо го нагълтала. — Голѣмъ простакъ е този пѣтелъ — си помислила лисицата. После погледнала нагоре къмъ пѣтела и му казала: Добъръ пѣвецъ си, пѣтльо. И другъ пѫтъ пакъ ще дойда да ми попѣешъ. — Дано бѫда по-уменъ тогава, първо да опитамъ сиренето, а после да пѣя — отговорилъ пѣтелътъ. Какво представятъ пѣтельтъ и лисицата въ живота? Пѣтелътъ представя човѣкъ идеалистъ, който съ мислитѣ си, хвърчи въ небесата. Лисицата представя материалистъ, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистътъ срещне нѣкой идеалистъ, той започва да го хвали, че слушалъ добри отзиви за неговото пѣние, за неговата красота и разумность. Поласканъ отъ думитѣ му, идеалистъть отваря уста и започва да пѣе. Обаче, въ този моментъ сиренето пада отъ устата му, а материалистътъ го сграбчва и казва: Голѣмъ глупецъ е този човѣкъ! Едва го похвалилъ, и той отваря уста да пѣе. Парчето сирене, за което материалистътъ се лакоми, представя кѫща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистътъ пѣе навсѣкѫде, но качи ли се веднъжъ на дървото, той не трѣбва да слиза отъ него. Дървото, на което пѣтелъть се е качилъ, представя живота. Щомъ се качи на това дърво, идеалистътъ трѣбва да бѫде уменъ, да не се подава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, дето материалистътъ живѣе, и последниятъ ще го грабне. Пѣтелътъ стои по-високо отъ лисицата. Неговиятъ просторъ е по-широкъ отъ нейния. Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не трѣбва да бѫде идеалистъ. Съ други думи казано: Човѣкъ не трѣбва да бѫде пѣтелъ. — Ако не е пѣтель, лисица ли трѣбва да бѫде? Коя форма е за предпочитане: формата на пѣтела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една отъ тѣхъ, но искате да бѫдете човѣкъ. Обаче, има човѣкъ — пѣтелъ и човѣкъ — лисица, т. е. идеалистъ и материалистъ. Мате;иалистътъ се движи въ елипса, въ крѫгъ. Той е човѣкь на завършенитѣ процеси. Като го запитатъ, какво иска, той казва: Азъ търся нѣщо опредѣлено, нѣщо завършено, което мога да видя, да пипна и да разбера. Диамантътъ, запримѣръ, е завършилъ процеса на своето развитие и се е скрилъ дълбоко въ земята. Като го извадятъ оттамъ, хората го шлифоватъ и поставятъ на короната на нѣкой царь, на нѣкоя царица, или на пръстенитѣ на млади моми и момци. Обикновено, пръстенъ турятъ на човѣкъ, когото назначаватъ на служба, или когато млади моми и момци се женятъ. И тъй, материализъмътъ представя съвокупность на завършени, разумни действия отъ миналия животъ на човѣчеството. Тѣзи действия, именно, представятъ пособия за работа, за насърдчение на човѣка къмъ незавършени процеси. Незавършенитѣ процеси сѫ процеси на бѫдещето. — Какъ ще свършимъ съ живота си? — Както свършвате съ яденето, съ ученето и т. н. Сѣдашъ да ядешъ, и щомъ се нахранишъ, казващъ: Свършихъ. — Какво свърши? — Яденето. Следъ два-три часа пакъ ще ядешъ. У човѣка има единъ бирникъ, който излиза на всѣки три-четири часа и го заставя да плаща. Имашъ — нѣмашъ, на бирника ще платишъ. Какъ си представяте бирника? — Той не е нищо друго, освенъ човѣкъ, който обира хората. Той не е ангелъ, но хората доброволно му се подчиняватъ. Гладътъ е бирникъ. Той е неизбѣженъ процесъ въ природата, който служи като законъ за уравновесяване на силитѣ въ завършенитѣ процеси. Докато е на земята, човѣкъ всѣкога ще има страдания. Защо е създадена земята? На този въпросъ всѣки може да си отговори, че земята е създадена заради него. Какво представя земята? — Каквото е главата за човѣка, такова нѣщо представя и земята за него. Въ главата се криятъ всички богатства съ които човѣкъ може да разполага. Който навреме може да се ползува отъ тия богатства, той ще придобие Божиитѣ благословения. За да извади богатствата отъ своя умъ и да се ползува отъ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да има връзка съ Първата Причина на нѣщата, а оттамь и съ своитѣ ближни. Хората сѫ побудителна причина. Тѣ взаимно си влияять и единъ-другъ се потикватъ къмъ работа. Тази е причината, която заставя хората да се коопериратъ, да образуваъ домове, общества. Българитѣ казватъ: „Съ единъ камъкъ кѫща не става“. Значи, съ една мисъль, съ едно чувство, съ едно действие работа не става. Съ единь умъ, съ едно сърдце, съ една воля процеситѣ не се завършватъ. Хиляди умове и сърдца трѣбва да се съединятъ въ едно, да действувать задружно, въ една посока, за да иматъ нѣкакьвъ резултатъ. Дейностьта на всички хора трѣбва да бѫде насочена къмъ единъ центъръ — къмъ Бога. Той е изворъ на всички възвишени мисли, чувства и действия, които осмислятъ живота. Сега, за да извади богатствата на своя умъ, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Има ли свѣтлина. той може да слѣзе и въ най-голѣмата дълбочина на своята земя — на главата си, и да извади богатството, което е скрито въ нея. Свѣтлината е пособие, инструментъ, съ който човѣкъ слиза въ дълбочината на своята глава и разкопава пластоветѣ й да търси въ нея злато и скѫпоценни камъни. Златото е завършило своето развитие. То е съставено отъ два елемента, отъ две вещества, така тѣсно свързани, че го правятъ хомогенно. Въ сѫщность златото не е хомогенно тѣло, но съвременнитѣ химици и до днесъ още не сѫ успѣли да го разложатъ. Отъ гледището на окултната наука, процесътъ, презъ който златото е минало, е завършенъ, разуменъ процесъ, въ който сѫ взели участие два живи елемента. Тази е причината, поради която златото не се окислява и минава за благороденъ металъ. Въ всички елементи, които се окисляватъ, процеситѣ не сѫ завършени. Следователно, докато човѣкъ се окислява, докато се тревожи, процеситѣ на неговия животъ не сѫ органпзирани, т. е. не сѫ завършени. Човѣкъ може да има много незавършени процеси въ себе си, но покрай тѣхъ трѣбва да има и нѣкои завьршени. Завършенитѣ процеси у човѣка представятъ неговото вѣрую и убеждение, както и неговитѣ идеи. Човѣкъ безъ идея. безъ вѣрую, безъ убеждение, безъ идеалъ, живѣе въ незавършени процеси. Всички експлозии, които причиняватъ страдания и нещастия на хората, ставатъ все въ незавършенитѣ процеси. Ние трѣбва да поставимъ основата на своя животъ върху завърленитѣ процеси, за да работимъ съзнателно и съ незавършенитѣ. Кои процеси сѫ завършени и кои — незавършени? Радостьта е завършенъ процесъ, а страданието — незавършенъ. Като се радва. човѣкъ събира плодоветѣ на своята работа.. Докато страда, той не знае, какво му носи страданието. Щомъ изяде плода, човѣкъ трѣбва да посади семкитѣ въ земята, за да очаква следъ години другъ завършенъ процесъ. Който не сади, той не може да се радва. Завършенитѣ и незавършенитѣ процеси осмислятъ живота. Завършенитѣ процеси осмислятъ физическия животъ, а незавършенитѣ — вѫтрешния, идейния, т. е. духовния животъ. Тъй щото, човѣкъ живѣе или съ старата философия, съ философията на временното, на преходното въ живота, или съ новата философия на идейното, на вѣчното. Мнозина отричатъ идейния животъ, понеже биль животъ на мечти, на илюзии.— Смисълътъ на живота се заключава, именно, въ мечтитѣ. Човѣкь живѣе, докато мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животътъ. Докато мечтае, човѣкъ има стремежъ да работи, да предприема, да върши велики дѣла. Щомъ престанатъ мечтитѣ, човѣкъ казва, че това нѣма смисълъ, онова нѣма смисълъ, и мисли само за смъртьта. Той казва: Нѣма за какво повече да се живѣе, освенъ за черната зсмя. Започне ли да разсѫждава така, този човѣкъ става вече материалистъ. Той иска да каже, че не може повече да бѫде пѣтелъ, не може да се занимава съ незавършени процеси. Значи, той иска да бѫде лисица. Хората умиратъ, за да разбератъ, защо живѣятъ. Нѣшата се изучаватъ въ тѣхнитѣ противоположности. Смисълътъ на живота се разбира чрезъ смъртьта, чрезъ сиромашията, човѣкъ познава смисъла на богатството, на благата, които му сѫ били дадени, безъ той да ги е оценилъ. Щомъ взематъ богатството на човѣка, умътъ му започва да просвѣтва. Тогава той разбира, че не е използувалъ богатството си, както трѣбва. Като изучавате живота, ще видите, изобщо, че нѣкои хора не сѫ доволни отъ това, което иматъ. Богатство иматъ, не сѫ доволни; знание иматъ, не сѫ доволни; здраве иматъ, пакъ не сѫ доволни. Слушате нѣкой да казва: Глава имамъ, но защо ми е тази глава? Главата ми не е на мѣсто. — На мѣсто е главата ти, но трѣбва да работишъ, да учишъ. Преди нѣколко деня дойде при насъ единъ религиозенъ човѣкъ отъ Рилския монастиръ и започна да разправя, че търси управителя на фараоновия домъ — Пентефри. Ималъ да върши нѣкаква работа съ него. Казвамъ му, че Пентефри е живѣлъ въ далечното минало, преди три-четири хиляди години. Защо не го е търсилъ на времето, тогава да свърши работата си, а го търси днесъ, когато не е на земята. Ако пъкъ е дошълъ на земята, той трѣбва да знае сегаш ното му име и така да го намѣри. Този човѣкъ се чуди, защо хората не могатъ да го разбератъ. — Никой не може да го разбере, защото той живѣе въ своето далечно минало, въ завършенитѣ процеси. Благодарение на това, той минава за човѣкъ, на когото липсва нѣщо. За такъвъ човѣкъ казватъ, че дъската му е мръднала. Това не е за присмѣхъ. Всѣки човѣкъ може да изпадне въ такова състояние. да преживѣе нѣщо отъ своето минало, което да не съвпада съ времето въ което днесъ живѣе. За да не изпада въ такива състояния, човѣкъ трѣбва да работи. И тьй, размишлявайте върху незавършенитѣ и завършенитѣ процеси. Завършенитѣ процеси сѫ свързани съ незавършенитѣ. Незавършенитѣ процеси за хората сѫ завършени за сѫщества отъ по-висока еволюция. Затова е казано въ Писанието, че възможнитѣ нѣща сѫ за хората, а невъзможнитѣ — за Бога. „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Всичко, което човѣкъ не може да направи, Богъ може да го направи. Това значи: дайге възможность на душата си да се свърже съ Божия Духъ, за да се осмислятъ незавършенитѣ процеси. Само тази връзка е въ състояние да покаже на човѣка значението на елипсата, като завършенъ процесъ, и на параболата — като незавършенъ. Въ живота елипсата представя завършенъ процесъ. Когато снесе яйце, кокошката кудкудяка. Кудкудякането представя радостьта на кокошката. Тя се радва, че се е освободила отъ едно ограничително състояние, отъ едно мѫчение. Докато снесе яйцето си, кокошката страда, мѫчи се. Ако се остави да живѣе при естествени условия, тя може да снесе най-много 12 яйца на сезонъ. Щомъ снесе яйцата си, тя започва да мѫти. Обаче, откакъ човѣкъ е започналъ да отглежда кокошката, той я поставилъ при неестествени условия за нея, да снася повече яйца. Чрезъ своята разумность, човѣкь е подобриль външнитѣ условия на кокошката, вследствие на което може да снася повече отъ 100 яйца на сезонъ. Тя възнаграждава труда и грижитѣ на господаря си, но себе си изтощава като изразходва много енергия. При всѣко снасяне на яйце, животътъ на кокошката е изложенъ на смърть, както е изложенъ животътъ на раждащата жена. Затова Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е.“ Следователно, отъ Божествено гледище раждането на дете и снасянето на яйце сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Колкото и да е малка кокошката, нейната работа е толкова важна, колкото и работата на разумния човѣкъ. Който разбира законитѣ на живата природа, той вижда въ всички процеси и явления разумна, съзнателна връзка. Тъй щото, чуете ли, че нѣкоя кокошка кудкудяка, знайте, че тя е страдала, мѫчила се е и сега се радва, че се е освободила отъ мѫчението си. Ще кажете, че Господъ е създалъ кокошката, че Той знае всичко, има предъ видъ нейнитѣ страдания. — Отде знаете, че Богъ всичко е предвидѣлъ? Нѣкой казватъ, че Богъ всичко знае; други казватъ, че Той нищо не знае, а трети дори отричатъ Неговото сѫществуване. Какъ мислятъ хората за Господа, това зависи отъ тѣхнитѣ възгледи. Лисицата казва: Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи въ въздуха, не е реално. Значи, лисицата подържа една философия, а пѣтелътъ — друга. Кой отъ двамата е по-правъ? И тъй, каквото е отношението между пѣтела и лисицата, такова е отношението между ангелитѣ и човѣка. Щомъ се говори за ангели, хората казватъ: Празна работа е това. Никакви ангели не сѫществуватъ. Нѣма защо да се стреми човѣкъ къмъ ангелския свѣтъ. Когато нѣкой ангелъ се качи на едно дърво и държи сирене въ устата си, човѣкъ се приближава къмъ дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добритѣ му качества. Щомъ ангелътъ отвори устата си да заговори съ човѣка. сиренето пада на земята, човѣкъ го взима и казва: Голѣмъ простакъ е този ангелъ! Ангелътъ поглежда отгоре и си казва: Опитай се втори пѫтъ да дойдешъ при мене, да видишъ, какъ ще постѫпя. Единъ пѫтъ можешъ да ме излъжешъ, но втори пѫтъ не се лъжа. — Може ли човѣкъ да излъже ангелъ? Въ далечното минало Господъ изпратилъ на земята милиони ангели, наречени Синове Божии, да учатъ и да помагатъ на по-слабитѣ отъ тѣхъ. Като слѣзли на земята и видѣли красивитѣ човѣшки дъщери, ангелитѣ се влюбили въ тѣхъ и забравили за какво сѫ слѣзли на земята. Тѣ се оженили за красивитѣ дъщери на свѣта и останали дълго време на земята. Богъ изпратилъ други ангели да видятъ, какво правятъ другаритѣ имъ на земята. Тѣ слѣзли при другаритѣ си и видѣли, че всички били женени вече. Върнали се при Бога и казали, че другаритѣ имъ били женени, но се оплаквали отъ живота си. Господъ казалъ: Нека останатъ още на земята, да научатъ урока си добре. Съвременнитѣ хора страдатъ, пъшкатъ, оплакватъ се отъ живота. Кой е този, който пъшка и страда у човѣка? — Това е онзи ангелъ, който преди хиляди години е слѣзълъ на земята, оплелъ се е въ материята и не може да се освободи. Днесъ той страда, пъшка, мѫчи се, но не може да излѣзе отъ гѫстата материя, съ която се е свързалъ. Женитбата, това сѫ ония мисли и желания у човѣка, които сѫ го оплели, които сѫ го свързали съ гѫстата материя. Тази е причината, поради която човѣкъ се лакоми да придобие голѣми богатства, сила и знания. Той иска всичко да придобие, да стане великъ, силенъ човѣкъ, но въ края на краищата нищо не придобива. Докато е на земята, човѣкъ иска да свърже двата края на параболата, да я огъне, но не успѣва. Гигантска сила се иска отъ човѣка, за да огъне двата края на параболата. Когато нѣкой казва, че има идея, която иска да реализира, това подразбира стремежа на човѣка да огъне параболата. За физическия свѣтъ това е невъзможно. Наистина, като изучавате съвременнитѣ науки — естественитѣ науки, математика. геометрия, навсѣкѫде виждате завършени процеси. Въ завършенитѣ процеси действува механиката. Щомъ е така, завършенитѣ процеси не могатъ да бѫдатъ идеални. Пѫть ли се строи, кѫща ли се гради, все ще има нѣкакъвъ недостатъкъ. Завършенитѣ процеси, като механически, винаги се отличавать съ нѣкакъвъ недостатъкъ. Сега, като знаете това, благодарете, че половината отъ процеситѣ на вашия животъ сѫ незавършени. Благодарете, че животьтъ ви представя отворенъ крѫгъ, а не елипса. Благодарете, че имате зѫби, съ които дъвчете храната си. Благодарете, че имате очи, съ които виждате изгрѣването на слънцето. Благодарете, че имате вьзможность да четете книги и да размишлявате по тѣхъ. Благодарете, че имате приятели, съ които можете да се разговаряте. Благодарете за всичко, което ви е дадено и което можете да направите. Това сѫ малки завършени процеси, които отварятъ пѫтъ кьмъ незавършенитѣ. Като погледнете къмъ небето, осѣяно съ множество звезди, казвате: Какво ли се крие тамъ? И като не можете да си отговорите, вие се отчайвате, мислите, че никога нѣма да проникнете въ живота на небето. — Нѣма защо човѣкъ да се отчайва. Достатъчно е всѣка вечерь да наблюдава звездитѣ, да ги изучава, за да се свърже съ тѣхъ като съ живи, разумни сѫщества. Така той ще разбере, че между звездитѣ и него сѫществува известно отношение. Само така той ще разбере, че между всички явления въ природата сѫществува тѣсна връзка. Щомъ се убеди въ това, животьть му се осмисля и придобива извесгна красота. Защо страдатъ хората? — Защото се натъкватъ на незавършени процеси. Щастието се крие въ незавършенитѣ процеси. Тѣ потикватъ човѣка къмъ Великото, което ги прави гениални Любовьта е незавършенъ процесъ. Мѫдростьта е незавършенъ процесъ. Добродегельта е незавършенъ процесь. Вѣрата, надеждата, знанието сѫ незавършени процеси. Всички велики работи въ живота се криятъ въ незавършенитѣ процеси. Това е параболата въ живота. Това е новото, това е идеализъмътъ, това е Божественото начало у човѣка. Елипсата пъкъ представя материализъма въ който действуватъ механически, т. е. завършени процеси. Мнозина запитватъ, има ли нѣкаква наука въ завършенитѣ и незавършенитѣ процеси. — Има наука, разбира се. Даже сама за себе си науката представя незавършенъ процесъ. Запримѣръ, числата и действията съ тѣхъ се отнасятъ къмъ специфична область отъ науката, въ която пакъ се срѣщатъ завършени и незавършени действия. Завършенъ процесъ е събирането на 2 и 2 и умножаването на 2 по 2 Значи, 2 + 2 = 4; сѫщо така 2 х 2 = 4. Защо и при дветѣ действия се получава едно и сѫщо число? Ако работите съ числото петь, получавате съвършено други резултати: 5 + 5 = 10, 5 х 5 = 25. Какво представя числото петь? — Човѣшкитѣ чувства. Тъй щото, като съберемъ петь и петь и като умножимъ петь по петь, виждаме, какви възможности се криятъ въ човѣшкитѣ чувства. Ако съберемъ 2 и 5, получаваме 7 — число, което представя мѫжки, творчески принципъ въ природата. Това действие показва, че жената е щастлива, само когато мѫжътъ е въ нея. Не е ли мѫжътъ въ нея, тя е нещастна. Мѫжътъ твори, а жената съгражда. Ако човѣкъ само яде, дъвче, а нѣма кой да гради, тѣлото ще се разруши. Мѫжътъ дъвче, яде, а жената гради. Оттукъ виждаме, че двата принципа, мѫжки и женски, винаги трѣбва да присѫтствуватъ въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Нито мѫжъ безъ жена може, нито жена безъ мѫжъ.“ Като дъвче, мѫжътъ туря храната въ лѣвата страна на устата, и оттамъ я предава на жената, тя да има грижа да съгради нѣщо отъ нея по правилата на Божията мѫдрость. Който не разбира смисъла на дъвкането на храната, отъ устата си той ще я изпрати въ стомаха, но съ недоволство. Той ще усѣти тежесть въ стомаха, главоболие и обезсмисляне на живота. Защо обикновено човѣкъ е недоволень? — Защото не разбира живота, и иска да свърши всичкитѣ си работи изведнъжъ. Човѣкъ се радва само при незавършенитѣ процеси. Искашъ ли да бѫдешъ доволенъ отъ живота, не събирай двата края на любовьта. Не събирай двата края на истината. Не събирай двата края на добродетельта, на правдата, на знанието — на нищо не събирай двата края. Съ други думи казано: Нищо не говори на хората за своитѣ добродетели, за своето знание! — Защо? — Защото тѣ сѫ незавършени процеси. Който казва, че има малко знания, той е уменъ човѣкъ. Който казва, че много знае, той е още на физическия свѣтъ, като кокошка, и знае само да кудкудяка, че яйце е снесълъ. Какво знае музикантътъ, който едва е започналъ да свири? За да го признаятъ за виденъ музикантъ, той трѣбва да владѣе класическата музика. Нѣкой иска да бѫде добродетеленъ. Добродетельта е класическа музика. Следователно, за да стане добродетеленъ, въ широкъ смисълъ на думата, човѣкъ трѣбва да е свирилъ нѣколко животи наредъ, да научи добре да свири класическото парче „Добродетель“. Да бѫдешъ добродетеленъ, това не е механически процесъ, но процесъ на продължително учене. Това не е еднократно действие, което може да осигури хлѣба на човѣка. Истински добродетеленъ човѣкъ е онзи, който може да събуди човѣшката душа. Да събудишъ една човѣшка душа. това значи така да я нахранишъ, че като излѣзе отъ твоя домъ, да разбере, защо живѣе, да познае Божественото въ човѣка и за вѣчни времена да помни какво е придобилъ отъ този човѣкъ. Това значи добродетеленъ човѣкъ. Това значи човѣкъ на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия отъ човѣка? — Тя изисква отъ човѣка да бѫде идеалистъ, но разуменъ; да знае, че въ похвалитѣ на хората се крие известно користолюбие. И тогава, кото започнатъ да го хвалятъ, той първо ще изяде сиренето, а после ще пѣе. Който е материалистъ, и той трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на пѣтела, баснописецътъ не би могълъ да напише баснята „Пѣтелъ и лисица“, за да изнесе хитростьта на лисицата. Лисицата постѫпи по-умно, по-хитро отъ пѣтела, защото знаеше, какво нѣщо е сиренето. Пѣтелътъ не знаеше, какво нѣщо е сиренето, затова се захласналъ въ думитѣ на лисицата и започналъ да пѣе. На втората година лисицата постѫпила пакъ хитро, но пѣтелътъ билъ уменъ. Това сѫ процеси, които ставатъ постоянно у човѣка. Щомъ разбере тия процеси, човѣкъ ще знае, че е дошълъ на земята да бѫде или пѣтелъ, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бѫдешъ пѣтелъ или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постѫпвашъ разумно, като разуменъ пѣтелъ, или като разумна лисица. Христосъ казва: „Бѫдете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ“. На сьвремененъ езикъ преведено: „Бѫдете хитри като лисицитѣ и пѣснопойци като пѣтела“. Мнозина сѫ недоволни, че не успѣватъ, не постигатъ желанията си. Тѣ казватъ: Каква полза отъ нашето учение? И ние сме толкова религиозни, колкото и хората отъ свѣта. — Има една разлика. Тя седи въ следното: религиознитѣ хора отъ свѣта се движатъ въ завършенитѣ процеси, а вие се движите въ незавършенитѣ. Смисълътъ на живота се заключава въ незавършенитѣ процеси. Тѣ сѫ Божествени процеси. Който работи съ незавършени процеси, той е влѣзълъ въ смисъла на живота и носи въ себе си идеята за щастие, за блаженство, за знание, за мѫдрость, за любовь, не като завършени процеси, а като незавършени. Незавършенитѣ процеси обхващатъ цѣлата вѣчность. — Какво ще стане съ насъ, следъ като влѣземъ въ вѣчностьта? — Не съединявайте двата края на нѣщата. Докато разсѫждавате по човѣшки, съ човѣшки умъ, вие никога нѣма да разбереге Божиитѣ работи. Божиитѣ работи се разбиратъ съ Божественъ умъ. Сега, помнете следното: Пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, представя парабола. — Защо страдамъ? — Защото се движишъ по парабола. Параболата създава на човѣка толлова щастие, колкото и нещастие. Да бѫдешъ идеенъ човѣкъ, това значи да приемашъ всички нѣща съ радость, съ усмивка на устата, защото съзнавашъ, че пѫтьтъ ти е такъвъ. Ти си търговецъ, но единъ день изгубвашъ всичкитѣ си капитали. Ако си идеенъ човѣкъ, ще повикашъ приятеля си, ще му разправишъ, какво е положението ти, но ще кажешъ, че не съжалявашъ, понеже пѫтьтъ ти е такъвъ — движишъ се по линиитѣ на параболата. Ако разсѫждава така, човѣкъ прилага Божествения умъ въ живота си. Този е пѫтьть за разрешаване на противорчията. Тѣ представятъ незавършени процеси, въ които се влива Божествениятъ токъ и дава права посока на живота. И тъй, благодарете на Бога за всичко, което се случва въ живота ви. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва съ онѣзи, които любять Бога, ще се превърне на добро“. Т. м. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 27 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАДНА СТРАЖА. Т. м. Р а з м и ш л е н и е. Напишете на дъската думитѣ „татко, баща, отецъ“ и мислете върху тѣхъ, да схванете вѫтрешния имъ смисълъ, вѫтрешното имъ съдържание. Какъ мислите, едно и сѫщо ли е съдържанието на тѣзи три думи? Ако зададете този въпросъ на нѣкой професоръ по филология, той ще започне да ги анализира и ще дойде до нѣкакво заключение. Ако съдържанието и смисълътъ на тия думи сѫ еднакви, нѣмаше защо да сѫществуватъ три различни думи за едно и сѫщо понятие. Веднъжъ сѫществуватъ, това показва, че между тѣхъ, като понятия, сѫществува и външно, и вѫтрешно различие. Както тоноветѣ се различаватъ по между си: по височина и по интенсивность, така сѫщо се различаватъ думитѣ „татко, баща и отецъ“. За да опредѣлите, коя отъ тритѣ думи има най-голѣма височина и интенсивность, вие трѣбва да имате точна мѣрка, съ която да си служите, като съ ключъ. Като мислите върху тритѣ думи, вие ще се домогнете до новъ начинъ на разсѫждение. Като се спирате върху буквитѣ, съ които се пише всѣка една отъ даденитѣ думи, вие ще разберете тѣхното съдържание и смисълъ. Запримѣръ, думата „татко“ започва съ буквата „Т“, която е знакъ на противоречие, на препятствие на физическия свѣтъ. Тази буква се проявява само въ материалния, въ физическия стѣтъ. Думата „баща“ започва съ буквата „Б“. Нѣкои пророци наричатъ Бога свой Баща. Като казватъ за себе си, че сѫ говорили съ Баща си; тѣ иматъ предъ видъ Бога. Буквата „Б“ представя духовния свѣтъ. Тя е семе, посадено въ земята и дава първа издънка, първа проява на живота. Животътъ пъкъ се изявява чрезъ духовния свѣтъ. Дето има животъ, тамъ има духъ, тамъ е духовното. Думата „Отецъ“ започва съ буквата „О“ — мѣрка на всички нѣща. Когато иска да създаде една вселена, Богъ начъртава единъ крѫгъ, т. е. опредѣля границитѣ на тази вселена. Буквата „О“ съдържа възможноститѣ, до които човѣшкото съзнание може да достигне. Значи, отъ тритѣ дадени думи, първитѣ две започватъ съ съгласни букви, а третата — съ гласна. Отъ началнитѣ букви на тѣзи думи се образува думата „тоб“, която означава сѫщество, което граби. Може да се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене съ игла, а на английски означава „двама“. Значи, двама души могатъ да направятъ нѣщо. Тъй щото, за да ушие нѣщо, човѣкъ непременно трѣбва да има бодъ, игла, шило. Безъ шило, безъ игла и най-опитниятъ шивачъ не може да ушие. И тъй, като разглеждате буквитѣ, отъ които сѫ съставени думитѣ, вие ще се домогнете до вѫтрешното съдържание на думитѣ, а сѫщо и до тѣхния смисълъ. Всѣка дума е съставена отъ букви, които се подчиняватъ на известни закони. Можете ли да кажете, коя е първата дума. съ която българскиятъ народъ е започналъ своето сѫществуване? Не можете. Това знае само онзи, у когото висшето съзнание е пробудено. По употрѣбата на едни или други думи, може да се каже, кой човѣкъ, кѫде живѣе — на физическия, въ духовнияили въ Божествения свѣтъ. Когато нѣкой човѣкъ употрѣбява думата „татко“, това подразбира, че той е живѣлъ на физическия свѣтъ и е заминалъ вече за другия свѣтъ. Дали този човѣкъ е билъ на земята царь, князъ, министъръ, това не е важно. Отъ онзи свѣтъ погледнать, той е подобенъ на всички хора, които сѫ на еднаква степень на развитие. Въ духовния свѣтъ, а още повече въ Божествения, никакви титли не сѫществуватъ. Тамъ сѫществуватъ други имена, за които хората нѣматъ никаква представа. Не само хората, но и ангелитѣ не знаятъ, какво сѫществува въ висшитѣ свѣтове. Мнозина се хвалятъ, че сѫ говорили съ Татко си, т. е. съ Бога. — Щомъ сѫ говорили съ Бога, тѣ сѫ учени хора. Тогава нека кажатъ, колко звезди има въ нашата слънчева система. Тѣ ще кажатъ, че не знаятъ. Ако отидете при нѣкое малко овчарче и го запитате, колко овце, говеда, или коне има баща му, то ще ви отговори. Ако го питате, колко братя и сестри има, и на този въпросъ ще ви отговори. Какъ е възможно малкото овчарче да знае всичко, което го питатъ, а ти, голѣмиятъ човѣкь, който си говорилъ съ Бога, да не знаешъ, колко звезди има въ нашата слънчева система, колко добри и лоши хора има на земята, колко ангели има на небето? Като се говори за добри и лоши хора, ние разбираме две противоположни движения: едното движение е надолу, а другото — нагоре. Стремежътъ на лошия човѣкъ е надолу, къмъ земята, а на добрия — нагоре, къмъ Бога. Отъ това гледище, ние не можемъ още да наречемъ добъръ човѣкъ онзи, който е направилъ нѣкакво добро. Ако този, който прави добро, е добьръ човѣкъ, тогава и касапинътъ, който храни и гои своитѣ овце, ще излѣзе добъръ човѣкъ. Каго храни говедата и овцетѣ си, той се рѫководи отъ мисъльта да ги угои, че като ги заколи, да продаде месото имъ по-скѫпо, повече да спечели отъ тѣхъ. Добриятъ човѣкь се опредѣля отъ правилното движение. Той може да слиза и да се качва, той може да върви напредъ и назадъ, налѣво и надѣсно, но всѣкога е добъръ, понеже стремежътъ му винаги е насоченъ нагоре. Който се стреми къмъ центъра на земята и се отдалечава отъ Бога, каквито добрини да прави, той не може да мине за добъръ човѣкь, понеже користолюбието прониква въ неговитѣ стремежи. Сега, като разсѫждаваме върху доброто и злото, нѣкои се обезсърдчаватъ и казватъ, че не сѫ добри хора. Добриятъ и лошиятъ човѣкъ се опредѣлятъ отъ посоката на своето движение. Докато се движи нагоре, човѣкъ не трѣбва да се безпокои, нито да се самокритикува. — Ама не се движа бързо. — Върви и не спирай въ пѫтя си. — Погрѣшки правя. — Изправяй погрѣшкитѣ си и продължавай своя пѫтъ. Когато видниятъ музикантъ, художникъ или писатель направи нѣкаква погрѣшка, той не се спира да се извинява, но изправя погрѣшката си и продължава да върви напредъ. Всѣка погрѣшка може да се изправи. Какво струва на виртуоза да изправи погрѣшката си? Ако тоноветѣ на музиката не сѫ правилни, причината за това може да бѫде или въ лѫка, или въ струнитѣ на цигулката или въ друга нѣкоя нейна часть. Обаче, ако първиятъ моментъ тоноветѣ не сѫ правилни, следниятъ моментъ могатъ да се изправятъ. За да дойде до положение да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да мисли, да разсѫждава право. Като разсѫждава правилно, той ще има ясна представа за думитѣ „татко, баща и отецъ“. Думата „татко“ подразбира онзи, който те е родилъ на земята. Думата „баща“ подразбира онзи. който те е родилъ въ духовния свѣтъ. Апостолъ Павелъ казва на своитѣ последователи: „Азъ ви родихъ“. Той говори за духовно, а не за физическо раждане. Отецъ пъкъ е Онзи, Който е далъ възможность на човѣка да се прояви въ свѣта. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Следователно, що се отнася до Отца съ Него човѣкъ не може да се разговаря, но съставя едно цѣло. Може ли човѣкъ да говори съ рѫката си? Може ли рѫката да каже на човѣка, че нѣма нужда отъ него? Рѫката не може да говори. Езикътъ говори за всички удове. Той се застѫпва за тѣхъ. Той се наема да ги защищава предъ върховния господарь. Когато пострада нѣщо, рѫката се отнася до мозъка. Мозъкътъ заповѣдва на езика да съобщи това нѣщо, дето трѣбва. Езикътъ веднага съобщава на окрѫжаващата срѣда да се взематъ нужнитѣ мѣрки. Не се минава много време, и рѫката получава помощь. Какъвъ изводъ ще извлѣчете отъ говореното дотукъ? — Че всички имате желание да учите. Тази е причината, поради която често съжалявате, че отъ много години сте ученици, а почти нищо не сте научили. Нѣкои отъ васъ пъкъ искатъ часъ по-скоро да свършатъ училището. Свършването е нѣщо обикновено. То представя физически процесъ. Нѣщата се свършватъ само на физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ нѣщата не се свършватъ. Тамъ има вѣчно учение. Дали е въ физическия, или въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва непрестанно да учи: той ще се учи да пѣе, да свири. При това, той ще учи, докато постепенно започне да изпълнява и най-мѫчни парчета. Щомъ дойде до високия мораленъ свѣтъ, човѣкъ често се натъква на противоречия. Запримѣръ, той се облѣче хубаво, съ бѣли вълнени дрехи, но изведнъжъ му казватъ, че тѣзи дрехи не сѫ негови, не ги е изработилъ самъ. Тѣзи дрехи сѫ изработени отъ вълната на овце, които сами сѫ я приготвили. Следъ тѣхъ други, по-съвършени сѫщества, сѫ ги изпрели, изтъкали, скроили, ушили, а на човѣка дали възможность само да се облѣче съ тѣхъ и да ги рекламира по широкия свѣтъ. Съ каквото и да се облѣче, човѣкъ носи все чужди произведения. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се облича добре. Какво представятъ дрехитѣ за човѣка? Срѣщате по улицата човѣкъ, облѣченъ съ царски дрехи, съ мантия, съ корона на глава, но минавате - заминавате покрай него, безъ да му обръщате внимание. Този човѣкъ върви изъ улицитѣ на нѣкой голѣмъ американски градъ. Всички американци го поглеждатъ, усмихватъ се, безъ да се спиратъ предъ него. Тѣ си казватъ: Какъ и по какъвъ случай този европейски царь е дошълъ въ Америка? Отпредъ погледнатъ, той добре имитира нѣкаква царска личность. Погледнете ли го откъмъ гърба, виждате, че цѣлиятъ му гръбъ е облепенъ съ обявления, съ реклами. Той казва: Вмѣсто да викамъ по улицитѣ и да рекламирамъ разнитѣ стоки, по-добре да нося рекламитѣ на гърба си, че който мине покрай мене, да чете. Какво прави този човѣкъ? — Вечерь се връща дома си, но вече детрониранъ. Денемъ, като изгрѣе слънцето, той пакъ се коронясва; сутринь се коронясва, вечерь се детронира. Добре е човѣкъ да рекламира нѣщо. — Какво? — Истината. Какво по-хубаво отъ това, ако всички стихове и глави на истината бѫдатъ написани върху човѣка? Който мине все ще прочете нѣщо. Понѣкога хората сѫ отъ онѣзи царски синове, които носятъ на гърба си напечатани различни реклами. Когото и да срещнете, на гърба му все има написано нѣщо: или че е православенъ, католикъ или евангелистъ, или че е свършилъ нѣкаква наука — теология, биология, астрономия филология и т. н. Какво става най-после? Единъ день разумната природа дойде при човѣка, снеме мантията съ надписитѣ отъ гърба му, снеме короната му, и той остава голъ, съ едно голо съзнание. Докато е на земята, човѣкъ облича и съблича дрехитѣ си, пише и заличава рекламитѣ по тѣхъ. Обаче, влѣзе ли въ духовния свѣтъ, облѣче ли една дреха, той никога не я сваля отъ гърба си. Тамъ не е позволено да се пише нѣщо върху дрехата на човѣка. Когато художницитѣ рисуватъ ангели, тѣ ги рисуватъ съ бѣли дрехи, съ златни пояси, съ широки рѫкави, съ крилца близо до раменетѣ. Тѣ считатъ ангелитѣ за жители на Божествения свѣтъ. Когато рисуватъ Купидона, тѣ поставятъ крилцата му отзадъ. Той ходи съ своитѣ стрели. Когото застреля, той непременно се влюбва въ него. Какъвъ е произходътъ на стрелата? Който се е влюбвалъ, той знае, какво представя стрелата на любовьта. Стрелата на любовьта представя човѣшкия езикъ. Любовьта се изразява чрезъ човѣшкия езикъ. Момъкътъ срѣща млада, красива мома и й казва: Като тебе красива мома не съмъ виждалъ досега. Щомъ чуе тѣзи думи, момата се стрѣсва и започва да се оглежда, да види, кѫде е изразена нейната красота. Така изразена любовьта, тя се счита за любовь на физическия свѣтъ — първа степень на любовьта. Ако момъкътъ каже на момата, че не е срѣшалъ по-добра мома отъ нея, това представя любовьта въ духовния свѣтъ — втора степень на любовьта. И най-после, когато момъкътъ каже на момата, че не е срѣщалъ по-умна мома отъ нея, това представя третата степень на любовьта — любовьта въ умствения свѣтъ. Когато момъкътъ каже на момата, че тя е ангелъ и не може да живѣе безъ нея, това представя четвърта степень на любовьта — любовьта въ ангелския свѣтъ. Така той се качва все по-нагоре, докато единъ день постигне тази мома. Щомъ я постигне, той започва да слиза надолу, до точката, отдето е започналъ. Когато изучавате любовьта, не се спирайте върху вашитѣ лични възгледи, но рѫководете се отъ вашитѣ психологически прояви. Ние сме изследвали проявитѣ на любовьта и въ растенията, и въ животнитѣ, и въ хората и виждаме, че тѣ сѫ едни и сѫщи навсѣкѫде. Запримѣръ, когато обичате единъ човѣкъ, или кое и да е живо сѫщество, вие го поставяте на единъ и сѫщъ уровенъ съ себе си. Този законъ е еднакъвъ и за хората, и за животнитѣ, и за растенията. При това положение, когато човѣкъ обича човѣка, той се намира предъ две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го подига до себе си. Въ първия случай той страда, а въ втория случай и двамата се радватъ. Човѣкъ може да изпита сѫщитѣ страдания и радости и безъ да е влюбенъ въ нѣкакъвъ външенъ обектъ. Запримѣръ, когато човѣкъ се е надценилъ, когато има високо мнение за себе си и мисли, че всичко може да направи, той се е влюбилъ въ себе си и се е подигналъ на по-високъ уровенъ, отколкото е въ действителность. Следъ години, когато види, че не е направилъ това, което е очаквалъ, той губи вѣра въ себе си, отчайва се и се разлюбва. Значи, както човѣкъ се влюбва въ себе си, така може и да се разлюби. Какво трѣбва да прави тогава? — Той трѣбва да възстанови любовьта къмъ себе си; той трѣбва да възстанови вѣрата въ Божественото начало въ себе си. Като следва Божественитѣ закони, той трѣбва да вѣрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, може да се реализира. Като работи, като учи, сѫщевременно той трѣбва да се ползува и отъ опитноститѣ на своитѣ ближни. Всѣки човѣкъ представя специална форма, въ която е складирано известно богатство, което е въ полза, както за самия него, така и за окрѫжаващитѣ. Колкото проста да е дадена форма. било човѣшка или животинска, или на нѣкое растение, човѣкъ може да се ползува отъ нея. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко, което е вѫтре и вънъ отъ него. Човѣкъ трѣбва да гледа на всѣка форма, на всѣко живо сѫщество, като на сѫщество, въ което Божественото живѣе. Щомъ гледа така, той ще има правилни отношения къмъ тѣхъ. Какви сѫ отношенията на сина къмъ бащата? Какви сѫ отношенията на момъка къмъ момата? Когато момъкътъ срещне една красива мома, какво й говори? Той й говори за красотата като изразъ на истината. Ако отидете при единъ царь, съ какви думи ще се обърнете къмъ него? Когато болниятъ отива при нѣкой лѣкарь, какво му говори? Когато бедниятъ отива при нѣкой богатъ. какво иска отъ него? Когато детето види майка си, какво й казва? При всички тия случаи човѣкъ знае, какъ да започне разговора си и какво да каже. Яви ли се предъ Бога, той не знае, какво да говори. — Защо? — Смирение се иска отъ човѣка. Казано е въ Писанието: „Богъ се противи на горделивитѣ, а на смиренитѣ дава благодать“. Щомъ отидете при Господа, нѣма да Му разправяте, какви страдания и мѫчнотии имате, нито, какви добрини сте направили. Той знае всичко. Той знае цѣлия ви животъ, съ всички подробности. Едно само не знае: искате ли да учите, или не. Ако искате да учите, ще Му кажете съ всичкото си смирение, че се радвате на Божия свѣтъ и желаете да разберете смисъла на всичко, което ви обикаля. Ще признаете своето невежество и ще пожелаете Богъ да ви даде свѣтлина да учите, да виждате и разбирате нѣщата. Това не става изведнъжъ, но постепенно. Богъ ще погледне къмъ васъ и ще разбере искрени ли сте или не. Ако погледътъ ви е устременъ надолу, Той ще ви остави дълго време на земята. Ако погледътъ ви е усгременъ нагоре, Той ще разбере, че имате искрено желание да изучавате Неговитѣ пѫтища. Както и да ви погледне, не се страхувайте отъ Него. Чакайте съ търпение, докато ви отговори и ви изпрати най-добритѣ условия, най-голѣмитѣ блага. Обаче, докато дойде това време, вие трѣбва да бѫдете готови да минете пълно разтьрсване. Това значи да се намѣри човѣкъ въ положение, като че свѣтътъ се е свършилъ. Следъ това ще дойде великото посвещение, наречено още „ликвидиране на кармата“. Това значи придобиване на любовьта, която сваля оковитѣ на неговия умъ и на негового сърдце. Освободи ли се човѣкъ отъ оковитѣ, които сѫ го ограиичавали, той се вижда вече обиколенъ отъ своитѣ братя и сестри, които сѫ му помагали. Това е действителность, а не сънь. За онзи, който живѣе едновременно и въ този, и въ онзи свѣтъ, това е действителность. За онзи, който живѣе само на физическия свѣтъ, това е сънь. Има ли нѣщо вѣрно въ сьнищата? Нѣкой сънува, че е богагъ. Като се събуди, вижда. че е беденъ. Другъ пъкъ сънува, че е ученъ. Като се събуди, пакъ остава невежа, какъвто е билъ и по-рано. Другъ пъкъ е боленъ, но сънува, че е оздравѣлъ. Като се събуди, усѣща, че е по-добре, постепенно върви къмъ оздравяване. Идеитѣ, върху които сега ви говоря, не сѫ въ противоречие съ вашитѣ знания. Когато професоръть обяснява на студентитѣ въпроси отъ висшата математика, тѣ не влизатъ въ противоречие съ знанията, които сѫ придобили въ отдѣленията. Това, което ученикътъ е научилъ по смѣтане въ отдѣленията — събиране, изваждане, умножение, дѣление, влиза и въ висшата математика. Опитноститѣ, които човѣкъ е миналъ въ живота си, непрестанно функциониратъ въ цѣлокупния животъ. Следователно, състоянията, презъ които човѣкъ е миналъ въ живота си — детство, юношество и зрѣла възрасть, непрестанно се повтарятъ презъ всичкото време, докато той е на земята. Той може да е старъ, но често се проявява ту като дете, ту като юноша, ту като възрастенъ. Като остарѣе, човѣкъ иска да се върне въ младостьта си, да стане отново младъ. Физически той не може да стане младъ, но по състояние, по вѫтрешно разположение може да бѫде младъ. Иска ли и физически да стане младъ, той непременно трѣбва да мине презъ смъртьта. И наистина, стариятъ предпочита да умре и отново да стане младъ, отколкото да живѣе и все повече да остарява. Сега, като казвамъ, че стариятъ трѣбва да умре, за да стане младъ, това не се отнася до идеитѣ. За да се възприематъ отъ умоветѣ на хората, идеитѣ не трѣбва да остаряватъ. Подъ думата „идея“ ние разбираме само онова, което никога не остарява. При сегашнитѣ разбирания на хората, старъ човѣкъ е онзи, който е отживѣлъ времето си, който не мисли отново да става младъ. Да се върнемъ пакъ къмъ думитѣ „татко, баща и отецъ“. Свѣтскиятъ човѣкъ има татко, духовниятъ — баща, а Божествениятъ — Отецъ. Това сѫ три принципа, върху които почиватъ отношенията въ човѣшкия животъ. Значи, който живѣе на физическия свѣтъ, той има татко и майка; който живѣе въ духовния свѣтъ, той има баща; който живѣе въ Божествения свѣтъ, той има великъ Отецъ, създатель на всичко въ свѣта. Този човѣкъ е далъ ходъ на Божественото въ себе си. Той се е предалъ на служене на Бога — най-високото състояние, до което човѣкъ може да досгигне. Мнозина искатъ да прескочатъ различнитѣ стадии на живота, да прескочатъ грижитѣ на земния животъ и да влѣзатъ направо въ духовния — при ангелитѣ. Това е толкова възможно, колкото е възможно за детето отъ първо отдѣление да отиде между студенти и да изучава тѣхната наука. Колкото и да е способно и развито, това дете не може да следва науката, която се преподава въ университета. За да изучава университетската наука, това дете трѣбва да има дипломъ за завършенъ гимназиаленъ курсъ, да има знанията на студентитѣ. Следователно, има стѫпала въ живота, презъ които всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Много отъ окултнитѣ ученици сѫ пропадали въ знанията, въ разбиранията си и затова трѣбва да учатъ, да издържатъ своитѣ изпити. Като не разбира дълбокитѣ причини на нѣщата, нѣкой казва, че като се помоли, Богъ веднага му отговаря. — Това е общо твърдение. Всѣкога не е така. Има хора, които не се молятъ, а Господъ ги слуша. Не е достатъчно само човѣкъ да се моли, за да го слуша Господъ. Да се говори така, това значи, да се качи човѣкъ на пиедесталъ и оттамъ да гледа на нѣщата. — Не, човѣкъ трѣбва да слѣзе отъ своето високо положение и, като дете, да се моли на Бога. Защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога, и защо Богъ трѣбва да го слуша? — Кога човѣкъ не трѣбва да се моли? — Когато направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ не трѣбва да се моли. Тогава той трѣбва да се заеме съ изправяне на погрѣшката си. Щомъ изправи погрѣшката си, той трѣбва да се моли, да му изпрати Богъ повече свѣтлина, да не повтаря сѫщата погрѣшка. Ще изправишъ погрѣшката си, за да не се изложишъ предъ Висшия свѣтъ и предъ хората. — Ще ме слуша ли Господъ? — Ще те слуша, само ако се оставишъ напълно въ Неговитѣ рѫце. Коя е причината, че Богъ нѣкога само слуша човѣка и отговаря на молитвата му? Представете си, че единъ човѣкь се дави въ една дълбока рѣка. Ти минавашъ покрай рѣката, виждашъ давещия се и веднага се обръщашъ съ молитва къмъ Господа: Господи, помогни ми да спася давещия! Той веднага ще ти изпрати сили, условия, да го спасишъ. Ти влизашъ въ рѣката. хващашъ давещия и го изваждашъ отъ водата. Следъ това казвашъ: Едва се помолихъ на Господа, и Той ме послуша. — Да, Господъ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давѣше. Като не знаешъ причината, защо си получилъ отговоръ на молитвата, невидимиятъ свѣтъ казва, че ти си придавашъ голѣма тежесть. Богъ обича този, който се дави, и ти казва: Ако спасишъ давещия, и на тебе ще помагамъ. — Ама освенъ мене нѣмаше другъ който да изпълни тази работа. — Който е готовъ да изпълни волята Божия, него Богъ слуша и на него отговаря. Представете си, че една Божествена мисъль минава презъ ума ви. Какво трѣбва да направите съ нея? Ще й дадете възможность да се реализира. Щомъ я реализирате, Богъ ще ви слуша, ще отговори на молитвитѣ ви. Не я ли реализирате, Той нѣма да ви слуша. Речете ли да искате богатство, сила, знание, молитвата ви нѣма да бѫде приета. — Защо? — Защото невидимиятъ свѣтъ знае, че ако вашитѣ лични желания се задоволятъ, възвишенитѣ мисли и желания, които Богъ е вложилъ у васъ, ще останатъ на заденъ планъ. Възвишенитѣ мисли и желания на човѣка се задоволяватъ по-скоро, отколкото личнитѣ. Изучавайте живота, наблюдавайте пѫтищата, презъ които хората минаватъ, за да си обясните защо едни хора се молятъ, но молитвата имъ не се приема; защо други хора се молятъ, и молитвата имъ се приема и най-после, защо трета категория хора не се молятъ, а въпрѣки това работитѣ имъ се уреждатъ. Сегашнитѣ хора търсятъ щастието. — Защо? — Защото щастието подразбира цъвтене. Всѣки иска да цъвне, да завърже плодъ, и плодътъ да узрѣе. Плодоветѣ на живота зрѣятъ подъ влияние на лѫчитѣ на любовьта, която носи животъ, радость и веселие Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. — Защо? — За да получатъ нѣщо отъ плодоветѣ, които зрѣятъ при любовьта. Вѫтрешната нужда на човѣка да бѫде обичанъ, показва, че той търси живота. Ние знаемъ, че любовьта носи живота. Изобщо, любовьта включва въ себе си истина. свобода, щастие, животъ. Следователно, когато човѣкъ разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече въ областьта на великата любовь. Какво по-голѣмо щастие за човѣка отъ това, да обича нѣкого безъ да го ограничава? Обичайте човѣка така, че той да се чувствува свободенъ, щастливъ, пъленъ съ животъ и потопенъ въ простора на истината. Човѣкъ може да бѫде щастливъ, само когато е свободенъ. Вънъ отъ свободата никакво щастие не сѫществува. За да придобие щастието, човѣкъ трѣбва да мине презъ физическия свѣтъ, който неизбѣжно носи страдания. — Не може ли безъ страдания? — И безъ страдания може, но животъ безъ страдания е животъ безъ опитности. Въ бѫдеще, при други условия на живота, възможно е да нѣма страдания, но днесъ, при сегашнитѣ условия, при сегашното развитие на човѣка, страданията сѫ методъ, предвиденъ отъ самата природа. Единъ американски студентъ отишълъ при единъ виденъ професоръ по философия и му казалъ: Господинъ професоре, искамъ да ми препорѫчате единъ кратъкъ, нѣколко месеченъ курсъ по философия. Професорътъ се замислилъ и му отговорилъ: Млади приятелю, има курсове по философия, които продължаватъ нѣколко години; има и шестмесечни курсове. Въ заключение на това, ето какво ще ти кажа: Когато Богъ иска да създаде тиква, нужни Му сѫ само шесть месеца. Когато иска да създаде дѫбъ, нужни Му сѫ сто години. Философия, придобита за шесть месеца, представя тиква. Философия, придобита въ продължение на нѣколко години, представя солидна основа, върху която човѣкъ може да гради живота си. Животъ безъ страдания е животъ на тиквата. Животъ съ страдания е животъ на стогодишния дѫбъ. Като погледнете кората на този дѫбъ, вие четете по нея изпитанията, презъ които той е мииалъ. Бури, вѣтрове, стихии сѫ напукали кората на дѫба, но той мълчи, не се оплаква отъ страданията си. Отъ голѣмитѣ страдания дѫбътъ е придобилъ голѣми знания. Той знае козметика, разбира отъ бояджийство, и затова всѣка година боядисва листата си, прави ги зелени. Ако дѫбътъ нищо не говори за страданията си, колко повече това може човѣкъ да направи. Добре е човѣкъ да има търпението и устойчивостьта на дѫба. Да прекара цѣли сто години съ заровена глава въ земята, това говори за голѣмото търпение на дѫба, за неговата голѣма устойчивость. Като говоримъ за великата любовь, мнозина се страхуватъ, да не би тя да измѣсти човѣшката любовь. — Не, при идване на великата любовь у човѣка, човѣшката любовь ще се освободи, ще се разграничи, ще може свободно да се проявява. Тъй щото, когато Христосъ казва на ученицитѣ си, че който не се отрече отъ баща си и отъ майка си, не може да Го последва, Той има предъ видъ отричането на човѣка отъ онзи умъ, който търси охоленъ животъ, отъ онова изопачено сърдце, което всѣкога ще го спъва. Щомъ се отрече отъ своя изопаченъ умъ и отъ своето изопачено сърдце, човѣкъ ще влѣзе въ пѫтя на великата любовь, която носи щастието. „Който се отрече отъ баща си и отъ майка си, отъ братята и отъ сестритѣ си, както и отъ своя животъ, той ще приеме стократно въ бѫдещия вѣченъ животъ“. Бѫдещето започва вече да се реализира. Сега, нѣкои ще кажатъ, че не се нуждаятъ отъ братя и сестри, и лесно могатъ да се откажатъ отъ тѣхъ. — Това е стара философия. Споредъ новата философия на живота, отношенията на хората едни къмъ други сѫ такива, каквито сѫ отношенията на Бога къмъ тѣхъ. Значи, каквото е отношението на Бога къмъ човѣка, такива трѣбва да бѫдатъ и неговитѣ отношения къмъ хората. Това подразбира новъ животъ, нова култура. Какъ ще обичашъ човѣка, ако не го погледнешъ чрезъ очитѣ на Бога? Богъ носи въ ума и въ сърдцето си всички души. Той иска да ги подигне, да имъ даде знание, мѫдрость, да вложи въ душитѣ имъ свобода, истина и животъ, да ги направи щастливи. Той държи въ рѫцетѣ си всички блага, които е предвидилъ за хората и чака времето да ги даде. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила! Да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Христосъ казва още: „Любете враговетѣ си!“ Това сѫ три закона, три степени, три прояви на любовьта, които се намиратъ въ известно отношение помежду си. Ако не люби Бога, човѣкъ не може да люби ближния си, а още повече той не може да люби врага си. И тъй, човѣкъ първо трѣбва да люби Бога, после — ближния си и най-после — своя врагъ. Тѣзи отношения образуватъ крѫгъ, въ срѣдата на който се намира любовьта. Тя дава храна на живота. Истината, посадена въ живота като въ почва, дава условия на свободата да покълне, да изкара своитѣ издънки. Който се стреми къмъ свобода, той трѣбва да се бунтува въ себе си, да храни свещенъ бунтъ, свещенъ гнѣвъ въ душата си, за да разкѫса връзкитѣ на старото. — Нали е казано, че кроткитѣ ще наследятъ земята? — Силниятъ човѣкъ е кротъкъ, а не слабиятъ, мекушавиятъ. Единъ проповѣдникъ, известенъ между своитѣ слушатели за добъръ и кротъкъ човѣкъ, чулъ едного да говори лоши думи за Господа. Проповѣдникътъ се приближилъ до него, ударилъ му две плесници и го повалилъ на земята. — Защо ме биешъ? — Да знаешъ, какво говоришъ! Богъ те създаде, за да мислишъ право и всѣкога да говоришъ истината. Въ мое присѫтствие не позволявамъ да се говори лошо за Господа! Истината трѣбва да се говори! Не се ли говори истината, всѣки ще получи това, което му се пада. Дойде ли до истината, не само човѣкъ може да ви удари две плесници, но самъ Христосъ може да направи това. Единъ младъ момъкъ често говорилъ лоши думи за Христа. Щомъ се събиралъ съ другари, първата му работа била да се гаври съ името на Христа. Една вечерь сънувалъ, че билъ на черкова. По едно време той видѣлъ, че Христосъ излѣзълъ отъ олтаря, отправилъ се къмъ него, ударилъ му две плесници и го повалилъ на земята. На сутриньта, като се събудилъ, спомнилъ съня си и започналъ да плаче. Майка му го запитала: Зашо плачешъ? Той разправилъ съня на майка си и казалъ, че предчувствува нѣщо лошо. Наистина, следъ две седмици този момъкъ умрѣлъ. Какво показва този случай? — Човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не се колебае въ вѣрата си, да не говори лошо за своя Създатель. Престѫпи ли този законъ, дветѣ плесници ще дойдатъ. За да не дойдатъ плесницитѣ, вие трѣбва да се пазите отъ злото. Не се борете съ злото, но го избѣгвайте. Човѣкъ трѣбва да има една свещена идея въ себе си за своя Създатель, Който внася въ него импулсъ къмъ знание, къмъ свобода, къмъ истина, къмъ красота, къмъ щастие. Всичко може да критикува човѣкъ, но дойде ли до Бога, тамъ трѣбва да се изпълни съ свещенъ трепетъ и благоговѣние, съ свещенъ идеалъ. По това трѣбва да се отличавате като ученици. И ученикътъ нѣкога е билъ вжгленъ, но сега е диамантъ. Той е миналъ и минава презъ такова налѣгане, което е въ състояние да превърне вѫглена въ диамантъ. Ученикътъ се отличава по това, че може да пречупва свѣтлината, както диаманта, вследствие на което придобива вѫтрешна стойность. Той е твърдъ като канара. Никой не е въ състояние да разколебае неговата вѣра и убежденията му. Ученикътъ има свойствата на диаманта — свѣти. На неговата топлина и хлѣбъ може да си пече. Каквито сѫ свойствата на диаманта, такива сѫ и на уче-ника. Заради тѣзи негови качества разумнитѣ сѫщества го носятъ на рѫцетѣ си, както хората носятъ пръстени съ диамантени камъни. Обаче, истинскиятъ ученикъ се крие дълбоко нѣкѫде, както диамантитѣ се криятъ въ земята. Има диаманти, заровени на 200 клм. дълбоко въ земята. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Ако е наученѣ фактъ, единъ день той ще бѫде провѣренъ. Важно е да знаете, че ученикътъ съдържа въ себе си свойствата на диаманта. Има ученици, които сѫ излѣзли вече на повърхностьта на земята, а други сѫ още въ земята, на дълбочина 200 километра. Числата 2, 20 и 200 означаватъ принципъ на живота — работа. Тъй щото, за да излѣзете отъ дълбочината на земята, въ която сте заровени, отъ васъ се иска работа. Това, което всѣки човѣкъ е заровилъ въ дълбочината на своята земя, представя неговата душа. Човѣшката душа, това е диамантъ, заровенъ въ земята, на дълбочина 200 километра. И тъй, научете се да мислите по новъ начинъ. Новиятъ начинъ на мислене започва съ отричане на аксиомата, че 2 + 2 = 4. Като механическо твърдение, 2 + 2 = 4, обаче, по новия начинъ на мислене 2 + 2 не е 4. Числото две представя женски принципъ, а числото четири — мѫжки принципъ. Значи, две жени, събрани на едно мѣсто, не образуватъ единъ мѫжъ. Като механически процесъ, две и две дава четири, но като психически процесъ, две и две не е четири. Когато двойката се завърти четири пѫти около себе си, въ възходеща степень, ще се получи четири, т. е. мѫжкиятъ, разумниятъ принципъ ще се прояви. Числото четири е законъ на еволюция. Следователно, за да се докаже, че 2 + 2 = 4, нужни сѫ редъ изчисления. Защото, невъзможно е две жени да образуватъ единъ мѫжъ. Когато се казва, че Богъ извади едно ребро отъ Адама и създаде жената, това подразбира нѣщо метафизическо. Създаването на жената е философски въпросъ, за разбирането на който се искатъ знания. Когато видѣ Ева, Адамъ каза: „Това е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Апостолъ Павелъ казва, че жената трѣбва да се подчинява на мѫжа, защото е произлѣзла отъ него. — Не, жената не е произлѣзла отъ мѫжа. Това е неразбиране на живота. Всички форми, създадени отъ Бога, съставятъ едно цѣло. За да дойде до най-високата форма на развитие, човѣшката душа трѣбва да мине презъ всички форми. Въ всѣка форма тя седи известно време, докато научи нѣщо. Щомъ научи необходимото, тя напуща тази форма и влиза въ друга, по развитие по-висока отъ първата. Достатъчно е човѣкъ да погледне на този въпросъ отъ положението на което се намира днесъ, за да види, презъ какъвъ красивъ пѫтъ е миналъ. После, като погледне. какъвъ пѫтъ му предстои да минава, съ какви форми да се облича, едва тогава ще разбере красотата и смисъла на живота. Следователно, човѣкъ знае нѣщата дотолкова, доколкото е миналъ презъ тѣхъ и ги е опиталъ. Що се отнася до онова, което е надъ него и което му предстои да мине, той нищо не знае. Казано е въ Писанието, че човѣкъ билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Това се отнася до първия човѣкъ, а не до сегашния. Много време е нужно на сегашния човѣкъ, за да придобие образъ и подобие Божие. За него това е далечно постижение. Казано е още въ Писанието: „Възлюбилъ е Богъ истината у човѣка“. Възлюбете и вие истината, за да бѫдете свободни. Истината ще ви направи смѣли и решителни, да работите за придобиване на свободата си, за да се справите. отъ една страна съ вѫтрешнитѣ мѫчнотии въ себе си, а отъ друга — съ външнитѣ мѫчнотии. Придобиете ли истината въ себе си. и щастието ще дойде, т. е. щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е задъ васъ. Ако щастието е предъ васъ, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и нѣма да го стигнете. Това показва, че истината и свободата трѣбва да бѫдатъ винаги предъ васъ, предъ лицето ви, а щастието — задъ васъ, като задна стража. По този начинъ щастието казва на човѣка: Ако ти възлюбишъ истината и свободата, азъ всѣкога ще те следвамъ, ще ти бѫда задна стража. Не ги ли възлюбишъ, азъ нѣмамъ довѣрие въ тебе и не мога да те следвамъ. Щастието е свѣтълъ, възвишенъ духъ, който следва само човѣка на истината и на свободата. Достатъчно е единъ пѫтъ да ви погледне този духъ, за да трепти душата ви презъ цѣлата вѣчность. Да бѫде човѣкъ щастливъ, това значи Богъ да го е погледналъ, да му се е усмихналь. Кратки сѫ тия моменти, но ехото имъ се отразява въ вѣчностьта. Младъ или старъ, всѣки човѣкъ е миналъ презъ тази опитность. Пулсътъ на неговата душа, която трепти презъ цѣлата вѣчность, говори за този моментъ. Великъ моментъ е придобиване на щастието. За ученика този моментъ е една отъ задачитѣ на неговия животъ. Не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ онзи, когото щастието не следва, за когото щастието не е задна стража. Не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ онзи, който не държи въ душата си идеята за постигане на щастието. Да бѫде човѣкъ щастливъ, защото Богъ го е погледналь и му се усмихналъ, това осмисля неговия животъ. Да придобие щастието, като задна стража въ живота си, това е задача на всѣки човѣкъ. Т. м. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 20 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БОЖЕСТВЕНА СВѢТЛИНА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Сега, като говоря за междумолекулно и междуатомно пространство, ще знаете, че първото е свързано съ чувствата, а второто — съ мислитѣ. Чувствата се проявяватъ въ гѫста материя, въ която се образува повече топлина, отколкото свѣтлина. Въ междуатомното пространство се проявяватъ мислитѣ на човѣка, които образуватъ повече свѣтлина, а по-малко топлина. Затова, именно, казватъ, че хората на мисъльта сѫ хладни, студени. Когато чете, когато учи, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Когато краката на човѣка сѫ истинали, той се нуждае отъ топлина. За да се ползува правилно отъ свѣтлината и отъ топлината, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да научи законитѣ на свѣтлината и на топлината, да знае, какъ и кога да ги прилага. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ много работи, защото мислятъ, че благата, къмъ които се стремятъ, се придобиватъ по механиченъ начинъ. Това е старъ възгледъ, останалъ отъ далечното минало на човѣчеството. Тази е причината, поради която детето очаква всичко отъ майка си, синътъ — отъ баща си, дъщерята — отъ майка си, ученикътъ — отъ учителя си, болниять — отъ лѣкаря и т. н. Това е вѣрно отчасти само, по отношение на физическия свѣтъ. Обаче, и на физическия свѣтъ, за предпочитане е човѣкъ да прави усилия, самъ да придобива благата на живота. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ постѫпватъ точно обратно. Цѣлъ животъ бащата работи за сина си, копае на лозето, оре нивата. за да може синътъ да учи, да се образова, да придобие знания. Бащата носи скѫсани дрехи и обуща, да има повече пари, да облѣче добре сина си. А синътъ чете, пише, облича се добре, ходи по разходки съ другари, не мисли, че трѣбва да помогне на баща си. Той счита, че въ реда на нѣщата е бащата да копае, да дига и слага мотиката. Бащата се въодушевява отъ надеждата, че единъ день синъ му ще стане ученъ човѣкъ, и затова има сили да работи на лозето и на нивата, но синътъ не цени тѣзи грижи, този тежъкъ трудъ. Той не казва, че единъ день, като стане баща, ще следва примѣра, който е видѣлъ въ дома си. Като гледа, че баща му день следъ день старѣе, синътъ казва: Остарѣ вече баща ми, трѣбва да си замине за онзи свѣтъ. Най-после бащата заминава, но синътъ не е придобилъ онова, отъ което сърдцето и душата му се нуждаятъ. На какво се дължи това противоречие въ живота? Нѣкои ще кажатъ, че това е карма. Обаче, кармата не обяснява нѣщата. Ако приемете, че известно противоречие въ живота се дължи на кармически отношения, вие трѣбва да го докажете. Всѣко нѣщо, което човѣкъ приема, трѣбва да се докаже. Въ геометрията, запримѣръ, се казва, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на трижгълника се равнява на два прави. Който приема тази теорема, едновременно съ това той я доказва. За да не подържа синътъ въ себе си мисъльта, че баща му трѣбва да си замине, самиятъ баща не трѣбва да допуща тази мисъль. Като започне да остарява, бащата мисли, че е време вече да замине за другия свѣтъ, да не прѣчи на младитѣ да живѣятъ. Щомъ той мисли така, синътъ възприема мисъльта му и очаква вече заминаването на баща си. — Не, докато живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да мисли, каква работа му предстои още да извърши, а не, кога по-скоро да замине за другия свѣтъ. Какъвъ смисълъ има разбирането на бащата, че трѣбва да се живѣе, ако той самъ за себе си говори, че трѣбва да замине? Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ въ това, което говори. Какъвъ смисълъ има да проповѣдвашъ единъ моралъ, а да изпълнявашъ другъ? Господарьтъ казва на слугитѣ си, че не трѣбва да лъжатъ, а като дойде до своитѣ отношения къмъ тѣхъ, той си позволява по-нѣкога да ги лъже. Нѣкой изисква отъ хората да го обичатъ, да му се подчиняватъ, а щомъ дойде до него, счита, че е свободенъ, т. е. не е длъженъ да ги обича. — Защо? — Защото не могълъ да обича. Щомъ не може да обича, а изисква отъ хората да го обичатъ, той нѣма никакъвъ моралъ въ себе си. Който живѣе по закона на любовьта, той едновременно трѣбва да дава и да взима. Не постѫпва ли така, нищо не може да го извини. Колкото и да се извинява човѣкъ, природата не приема неговитѣ извинения. На човѣшкитѣ извинения природата отговаря по следния начинъ: Който обича, той придобива животъ; който не обича, той намира смъртьта. — Защо трѣбва да обичате? — За да придобиете живота. — Какво ви очаква, ако не обичате? — Смърть, страдания, мѫчнотии и неуспѣхи. Мнозина подържатъ кривата философия, че за да те обича единъ, ти трѣбва да мразишъ другъ. — Това е криво разбиране. Любовьта не почива на умразата, нито на страха. Каква любовь е тази, която се дава отъ страхъ? Ще дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, ще извади револверъ насреща й и ще я застави да му каже, че го обича. Любовь, която се дава отъ страхъ, не е истинска. Любовьта е сила, която не отстѫпва предъ никакви външни насилия. Любовьта изключва страха. Коя е причината за противоречията? — Противоречията се криятъ въ човѣка, въ неговитѣ вѫтрешни чувства, въ това, което той е складиралъ въ своето подсъзнание. За да разбере това, човѣкъ трѣбва да познава естеството си. Като познава себе си, човѣкъ ще познава и другитѣ хора. Така той ще разбере, че като форма, всѣки човѣкъ, всѣко сѫщество носи въ себе си известенъ родъ сили, които указватъ добро или лошо влияние върху хората. Тази е причината, задето едного обичате повече, а другиго — по-малко. Всички хора обичатъ малкото агънце, радватъ му се, галятъ го. Обаче, като видятъ змия, всички отстѫпватъ настрана, страхуватъ се отъ нея. — Защо? — Агънцето носи единъ родъ сили, а змията — други сили, съвършено противоположни на тия, които сѫ въ агнето. Значи, споредъ устройството си, външнитѣ форми пречупватъ свѣтлината въ себе си по особенъ начинъ, вследствие на което произвеждатъ благоприятно или неблагоприятно влияние върху човѣка. Змията, запримѣръ, така пречупва свѣтлината въ себе си, че произвежда голѣми сътресения върху човѣшкия мозъкъ. Като наблюдавате черепа на змията, намирате голѣма дисхармония въ него. Моралнитѣ й чувства сѫ едва въ зачатъчно състояние. Змията е лишена отъ нѣжность, отъ съчувствие, въ замѣна на което въ нея сѫ силно развити разрушителнитѣ елементи. Свѣтлината, пламъкътъ, който излиза отъ очитѣ на змията, внася страхъ, ужасъ въ човѣка. Страхътъ прекѫсва връзката въ човѣшкото съзнание, и той може да припадне. За да не се прекѫсва тази връзка, на помощь иде вѣрата. Дето има вѣра, тамъ страхътъ е изключенъ. Докато човѣкъ вѣрва въ нѣкого, страхътъ стои настрана. Щомъ изгуби вѣрата си, страхътъ дохожда на пръвъ планъ. Какъвъ е произходътъ на страха? — Страхътъ е остатъкъ отъ далечното минало, когато човѣкъ се е отдѣлилъ отъ Бога. т. е. когато е скѫсалъ връзката си съ Първата Причина. Въпрѣки отклоняването на човѣка, Богъ пакъ го държи въ съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговитѣ закони. Страхътъ е остатъкъ отъ една култура, въ която животинскиятъ елементъ е ималъ преодоляваще влияние. Страхътъ е най-високото чувство въ животинското царство. Човѣкътъ, който е живѣлъ презъ тази епоха, е билъ много високъ, надъ 15 м. височина. Той е билъ гигантъ. За да се развие страха въ него, помогнали му сѫ голѣмитѣ сътресения, голѣмитѣ преживявания, презъ които е миналъ. Отъ силни сътресения, той е билъ подхвърлянъ въ въздуха като перце. И до днесъ още хората носятъ последствията на тия силни преживявания. Съ това се обяснява страха на човѣка отъ змия. Той е страдалъ много пѫти отъ змия, вследствие на което и до днесъ носи спомена отъ тази опитность. Страхътъ, който човѣкъ е преживялъ въ миналото, днесъ се е видоизмѣнилъ, преминалъ е презъ разни фази: страхъ за прехрана, страхъ отъ външни условия на живота, страхъ отъ болести, отъ сиромашия, отъ пожари, отъ природни стихии и т. н. Този страхъ е естественъ. Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ“. Въ страха влиза разсѫждение, разумъ. Като се страхува, човѣкъ започва да мисли. Безъ страхъ никаква мисъль не може да се събуди у човѣка. Страхътъ предпазва човѣка отъ зло. Затова е казано, че начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ. Вмѣсто да се пазятъ отъ злото, хората се пазятъ отъ правене на добро. Тѣ казватъ: Не е нужно човѣкъ да прави добро. Нѣкои хора правятъ добро отъ страхъ, а нѣкои не правятъ добро отъ страхъ. Запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ върви самъ въ гората. Срѣща го просекъ, спира го и му иска милостиня. Богатиятъ иска да му даде нѣкаква монета, но като си представи, че при отваряне на кесията си, просекътъ ще види златнитѣ монети, ще се съблазни и може да го нападне, той казва: Нѣмамъ пари. Значи, отъ страхъ той се отказва да направи добро. Богатиятъ може да постѫли и по другъ начинъ. За да не настрои просека противъ себе си, той му казва: Понеже нѣмамъ пари въ джоба си, ела у дома да ти дамъ. Въ този случай той прави добро, но пакъ отъ страхъ. Въ правене на доброто човѣкъ не трѣбва да се рѫководи отъ страха, но отъ благото, което доброто ще допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави. И въ правене на доброто, човѣкъ пакъ трѣбва да знае, какъ да приложи свѣтлината. Следователно, който иска да подобри живота си, той трѣбва да познава законитѣ на свѣтлината и да ги прилага. Човѣкъ не може да бѫде мораленъ, нито духовенъ, ако не разбира законитѣ на свѣтлината. Моралниятъ и духовниять животъ подразбиратъ изобилие на свѣтлина, която внася духъ и разположение у човѣка. Тази свѣтлина се отразява благоприятно върху развитието на човѣшкия мозъкъ. Тя влиза не само презъ очитѣ на човѣка, но и презъ всичкитѣ му пори. Като минава презъ всички части на тѣлото, отъ едни органи тя се приема като въ вглъбнати огледала, а отъ други се отразяяа като въ изпъкнали огледала. Въ това отношение нѣкои отъ органитѣ играятъ роля на срѣди, които разпръсватъ свѣтлината, като изпъкнали огледала, а други я събиратъ, като вглъбнати огледала. Когато човѣкъ събира известни енергии въ себе си, като вглъбнато огледало, той трѣбва да знае какъ да ги сьбира. Като разпръсва известни енергии, той трѣбва да знае, какъ да ги разспръсва, т. е. какъ да ги отразява. Медиумитѣ сѫ хора, подобни на вглъбнатитѣ огледала. Тѣ събиратъ въ себе си духове, като живи енергии, съ които трѣбва да знаятъ, какъ да се справятъ. Нѣкои медиуми знаятъ начини за събиране на духове около себе си, но не знаятъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ, т. е. какъ да ги разпръснатъ. Като се намѣри на тѣсно, медиумътъ започва да бѣга, но съ него заедно и духоветѣ бѣгатъ. Тогава той търси човѣкъ, който може да го освободи отъ духоветѣ. Съвременнитѣ хора понѣкога ставатъ маниаци. Въ ума имъ влиза нѣкаква мисъль, отъ която день и нощь не могатъ да се освободятъ. Запримѣръ, нѣкой си внуши, че го преследватъ да го убиятъ и не може да се освободи отъ тази мисъль. Дето и да отиде, каквото и да направи, все тази мисъль го преследва. Въ сѫщность никой не го преследва. Той самъ си е внушилъ тази мисъль, или я приелъ отнѣкѫде. Може би въ това време да преследватъ другъ нѣкой човѣкъ, или нѣкое животно. Запримѣръ, често се случва следното. Минавате презъ нѣкоя гора. Въ това време ловецъ гони единъ заекъ. Заекътъ е много активенъ, бѣга, иска да избегне преследването. търси начинъ да скрие следитѣ си. Вие пъкъ сте пасивенъ и готовъ да възприемате чужди мисли и състояния. Като минете покрай мѣстото, дето заекътъ е билъ гоненъ, вие възприемате неговия страхъ, неговитѣ мисли и започвате да се страхувате, да чувствувате, че нѣкой ви гони. Казвате: Защо ме преследватъ като заекъ? — Никой не ви преследва. Като окултенъ ученикъ, вие трѣбва да се замислите, да влѣзете въ положението на заека и да отправите мисъльта си къмъ ловеца, да му кажете, че това, което прави, не е добро. Посъветвайте го мислено да прибере пушката си, да се върне у дома си, а заекътъ да остави на спокойствие. Ако не направите това, вашата глава ще пати. Ако ловджията не съзнава, че си служи съ насилие, вашъ дългъ е да му кажете това. Човѣкъ, като разумно сѫщество, трѣбва да помага на по-слабитѣ отъ себе си. Не позволявайте въ ваше присѫтствие да се вършатъ престѫпления. Видите ли, че нѣкой паякъ хваналъ муха, или нѣкоя змия хванала жаба, или нѣкой човѣкъ хваналъ заекъ, или нѣкой соколъ хваналъ птичка, насочете мисъльта си къмъ тѣхъ и кажете имъ да пуснатъ жертвата си. Кажете имъ, че въ ваше присѫтствие, предъ очитѣ си не позволявате да вършатъ престѫпления. Далечъ отъ очитѣ ви могатъ да правятъ, каквото искатъ. Нѣкои ще възразятъ, че Господъ е създалъ всички животни, че Той е наредилъ животнитѣ да се изтребватъ едни-други. — Вие трѣбва да знаете, че всичко, което става около васъ, е предметно учение, и човѣкъ трѣбва да учи отъ това, да прояви своята разумность. Когато види, че предъ очитѣ му се върши нѣкакво престѫпление, разумниятъ човѣкъ не чака да слѣзе Господъ отъ небето и да го спре, но съ мисъльта, съ чувствата и съ волята си той го предотвратява. Богъ се проявява чрезъ мислитѣ, чувствата и действията на разумния човѣкъ. Волята на Бога се заключава въ помощьта, която можете да дадете на по-слабитѣ, на по-малкитѣ отъ васъ. Кажете ли, че се страхувате да противодействувате на престѫплението, което се върши предъ очитѣ ви, ще ви поставятъ въ положението на заекъ, да ви гонятъ, да ви преследватъ, докато развиете смѣлость и безстрашие. Като ученици, вие трѣбва да приложите сѫщия моралъ и въ отношенията си къмъ хората. Срѣщате единъ беденъ, отчаянъ човѣкъ, който е решилъ да се самоубие. Не го сѫдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъль къмъ него, да му въздействувате, да го отклоните отъ решението му да се самоубие. Опитайте се после да поговорите съ него, да създадете връзка. Какво правятъ съвременнитѣ хора въ такива случаи? Всѣки бърза по своята работа, и ако срещне такъвъ човѣкъ, погледне го и казва: Богъ има грижа за него. Той ще му помогне. Щомъ си кажете така, вие се успокоявате и продължавате пѫтя си. Какво ще бѫде положението на вашето тѣло, ако рѫцетѣ ви кажатъ, че и безъ да работятъ, свѣтътъ ще се оправи? Тогава краката ще кажатъ, че и безъ да ходятъ, безъ да се движатъ, свѣтътъ ще се оправи. Езикътъ ще каже, че и безъ говоръ нѣщата се разбиратъ. Сърдцето ще каже, че и безъ да тупа животътъ си тече. Мозъкътъ ще каже, че и безъ мисъль нѣщата си сѫществуватъ. Откаже ли се всѣки органъ отъ своята функция, въ края на краищата тѣлото е осѫдено на смърть. — Не, щомъ сте дошли на земята, всичкитѣ ви органи, външни и вѫтрешни, трѣбва да работятъ: рѫце, крака, очи, носъ, уста, сърдце, мозъкъ, стомахъ — всичко въ човѣка трѣбва да работи правилно, съзнателно, разумно. Само по този начинъ свѣтътъ може да се оправи. Богъ ще оправи свѣта чрезъ хората. И тъй, като ученици, вие трѣбва да започнете съ малки опити. Щомъ чуете, че нѣкаква муха бръмчи, вижте, коя е причината за бръмченето й. Разберете ли, че тя се е оплела въ паяжината на нѣкой паякъ, който се готви да я удуши, веднага станете на кракъ. Идете близо до паяжината и отправете мисъльта си къмъ паяка да пусне мухата на свобода. Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паякътъ хвърлете вънъ. Истинскиятъ човѣкъ се познава въ малкитѣ работи. Ако човѣкъ не се трогва отъ страданията на мухата, на птичката, на заека, той нѣма да се трогва и отъ страданията на хората. Ако човѣкъ страда само за своитѣ близки, че жена му умрѣла, или дъщеря му се разболѣла, това е обикновенъ, прозаиченъ животъ. Да страда човѣкъ за мухата, за жабата. за птичката, за заека, за човѣка, това подразбира поетиченъ, съзнателенъ животъ. Ще кажете, че мухата е дребно, нищожно сѫщество. Разгледайте я съ лупа, да видите, колко е красива. Свържете се съ нея въ астралния свѣтъ, да видите, че и тя е интелигентна. Това не се отнася до всички мухи, но само до ония, които сѫ запазили своитѣ първични качества. Ако такава муха кацне на носа, на челото, на главата ви нѣкѫде, съ това тя иска да ви каже нѣщо. Мухата, както и всички живи сѫщества, може да бѫде проводникъ на възвишени мисли. Чрезъ нея нѣкое разумно сѫщество говори на човѣка, казва му, че не мисли право, или не постѫпва право. Нѣкой човѣкъ намислилъ да извърши едно престѫпление. Дойде една муха при него, кацне на носа му. Той я изгони, но тя повторно кацне на носа му. Той пакъ я изгони. Мухата кацне трети, четвърти, десети пѫтъ на носа му, докато го застави най-после да мисли право и да се откаже отъ престѫплението, което е решилъ да направи. Нѣкой пише писмо, съ което иска да развали една добра работа. Дойде нѣкоя муха при него и кацне на носа му. Той я изгони, тя пакъ кацне. Докато не се откаже отъ писмото си, мухата не го оставя на спокойствие. Съзнателно ли е това кацане на мухата, или несъзнателно? Щомъ съ кацането си мухата е въ състояние да отклони човѣка отъ кривия пѫтъ, това кацане е съзнателно и на мѣсто. Ще кажете, че това е нѣкакво съвпадение. Какъ тълкувате нѣщата, това не е важно. Важно е, че въ колективното сьзнание на живата природа всички явления сѫ неразривно свързани. Живата природа праща единъ човѣкъ да каже на приятеля си, че това, което е намислилъ да прави, не е добро. — Това не е моя работа. Не искамъ да влизамъ въ лоши отношения съ приятеля си. Следъ това тя праща вола. — Не мога да влѣза въ човѣка, голѣмъ съмъ, не мога да му предамъ твоитѣ мисли. Тя казва на коня да отиде при човѣка, но и той се отказва, подъ предлогъ, че е впрегнатъ. Най-после живата природа използува мухата. Мухата кацне единъ, два, три пѫти върху носа на човѣка, съ което го заставя да мисли правилно и да се откаже отъ злото, което е решилъ да прави. Който не знае причината за настояването отъ страна на мухата, ще се чуди, какво иска тя отъ него. Обаче, който мисли, ще разбере, че между кацането на мухата върху носа на човѣка и изправянето на мисъльта му, има нѣкаква връзка. Седи една млада сестра въ стаята си и размишлява върху единъ въпросъ, който я занимава. Въ това време единъ стършелъ влиза въ стаята и започва да хвърчи надъ главата й. Тя става отъ мѣстото си и излиза вънъ. Стършелътъ излиза следъ нея и пакъ хвърчи надъ главата й. Тя влиза въ стаята си, и той следъ нея. Чуди се, какво да прави, страхува се, защото стършелътъ може да я ужили. Отъ страхъ, отъ напрежение, тя започва усилено да мисли, и въ това време се спира върху въпроса, който я занимава. Щомъ изправила мисъльта си и започнала да мисли право, стършелътъ хвръкналъ далечъ отъ нея. Защо е хвърчалъ този стършелъ надъ главата й? Ако речемъ да обясняваме тия нѣща, ще дойдемъ до суевѣрието въ живота. Едно е важно да знаете, че между всички явления въ природата има непреривна връзка. Задъ всѣко явление се крие една разумна причина. Отъ човѣка се иска да мисли правилно, да съпоставя фактитѣ и да вади вѣрни заключения. Сега ще приведа още единъ примѣръ, да видите, какъ невидимиятъ свѣтъ работи. Единъ нашъ приятель ималъ една важна работа, за свършването на която трѣбвало да става всѣка сутринь въ три часа. Обаче, той нѣмалъ будилникъ, а не могълъ самъ да се събужда. Легналъ си вечерьта и дълбоко въ себе си се помолилъ, да се събуди по нѣкакъвъ начинъ въ три часа за да започне работата си. Като наближило три часа, той чулъ, че една голѣма муха бръмчи надъ главата му, не го оставя да спи. Той станалъ, погледналъ джобния си часовникъ и видѣлъ, че часътъ е три. Веднага скочилъ отъ леглото си, облѣкьлъ се и започналъ да работи. На другата сутринь мухата пакъ започнала да бръмчи, и той се принудилъ да стане Това се продължило цѣлъ месецъ, презъ което време той свършилъ работата си. Значи, мухата изпълнила ролята на будилникъ. Невидимиятъ свѣтъ я използувалъ като слуга, като свой проводникъ. Който мисли право, той вижда връзката между всички явления; той се ползува отъ свѣтлината на това знание и върви напредъ. За да се ползува отъ тази свѣтлина, човѣкъ трѣбва да бѫде отворенъ за нея, да има добро разположение на духа. За да разбере свѣта, човѣкъ трѣбва да има разположение, да вижда нѣщата правилно. Нѣма ли разположение, съзнанието му се помрачава, и цѣлиятъ свѣтъ предъ него изгубва своята красота. По лицата на всички хора той вижда само сѣнки. Неразположението на единъ човѣкъ само е въ състояние да произведе пертурбация въ всички окрѫжаващи. Наистина, когато бащата е тѫженъ, и майката, и децата ставатъ тѫжни. Тѫгата, скръбьта, мрачнитѣ мисли се предаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Както свѣтлината постепенно обхваща цѣлото пространство, сѫщото прави и тъмнината. Сега, като говоря за свѣтлината, вие ще имате предъ видъ физическата свѣтлина, която иде отъ слънцето. Тя е първата фаза на свѣтлината. Щомъ изучите законитѣ на тази свѣтлина, вие ще се домогнете до духовната свѣтлина, ще започнете да изучавате и нейнитѣ закони. Физическата свѣтлина изгаря кожата на човѣка. Когато се излага дълго време на действието на слънчевитѣ лѫчи, човѣкъ изгаря, почернява. Това е признакъ, който показва, че слънчевитѣ лѫчи се отразяватъ благотворно върху човѣка и могатъ да го лѣкуватъ. Който не почернява отъ слънцето, той не се подава на неговитѣ лѫчи, т. е. слънцето не може да го лѣкува. Духовната свѣтлина, наречена още „астрална“, има обратно действие на физическата. Тя е мека, приятна и представя отражение на физическата свѣтлина. За да се ползува отъ свѣтлината, човѣкъ трѣбва да разбира нейнитѣ закони, да не се страхува отъ нея. Нѣкой се страхува отъ силната свѣтлииа и гледа по нѣкакъвъ начинъ да я намали, или да я закрие. За тази цель той си служи съ различни цвѣтни абажури: червени, зелени, сини и т. н. Вмѣсто да туря абажури отвънъ, човѣкъ може въ съзнанието си да туря, каквито ще абажури. Запримѣръ, ако иска да тури червенъ абажуръ, нека започне да чете нѣкой любовенъ романъ. Любовниятъ романъ замѣства червения абажуръ. Ако иска да тури на лампата си зеленъ абажуръ, нека започне да мисли върху богатството, какъ може да го придобие; или нека се заеме съ изучаване на ботаника. Ако иска синь абажуръ, нека мисли за истината; или нека излиза вечерь да наблюдава звездитѣ. Живата природа разполага съ редъ условия за създаване въ съзнанието на човѣка различни цвѣтове. Деньтъ и нощьта криятъ въ себе си голѣми богатства. Предъ лицето на Бога и нощьта е день. За хората сѫществува нощь по причина на това, че въ съзнанието имъ има редъ пластове, които затварятъ пѫтя на свѣтлината. Щомъ свѣтлината не може да мине презъ тѣзи пластове, въ съзнанието на човѣка настава тъмнина, нощь. Изобщо, на стари години хората постепенно губятъ силата на своето зрение, вследствие на което чувствуватъ нужда отъ очила. Когато очитѣ на човѣка отслабватъ, пречупването на свѣтлината не става правилно, и той не вижда предметитѣ ясно. Навсѣкѫде, дето свѣтлината не се пречупва и отразява правилно, образитѣ, предметитѣ изглеждатъ криви. Съ това се обяснява, защо, като влѣзе човѣкъ въ нѣкоя стая или въ нѣкой голѣмъ салонъ, се настройва воинствено. Той е готовъ да се сърди, да се кара съ хората. Това се дължи на ѫглитѣ, които се образуватъ при пречупване на свѣтлината. Колкото повече криви линии има нѣкой салонъ, толкова по-правилно се пречупва свѣтлината. Щомъ свѣтлината се пречупва правилно, отразената свѣтлина е мека, приятна, и действува благотворно върху човѣка. Защо не виждате погрѣшкитѣ на човѣкъ, когото обичате? — Защото сте го поставили въ храмъ съ сферична форма, въ който свѣтлината се пречупва и отразява правилно. Когото не обичате, вие го поставяте въ храмъ съ много квадрати, които пречупватъ свѣтлината неправилно. Каквото и да ви говори този човѣкъ, все ще ви дразни. Обичьта и умразата къмъ човѣка се обясняватъ не само чрезъ законитѣ за падането и отразяването на свѣтлината, но и чрезъ великия законъ на любовьта. Когато нѣкой човѣкъ постѫпва споредъ закона на любовьта, чрезъ него се проявяватъ разумни сѫщества, които разбиратъ свѣтлината, а сѫщевременно разбиратъ и живота. Като ученици, вие трѣбва да изучавате науката на свѣтлината, за да се ползувате отъ нея. Мнозина очакватъ всичко да имъ дойде наготово. — Не, тѣ сами трѣбва да учатъ, да прилагатъ редъ методи въ живота си. Безъ работа и приложение нищо не може да се придобие. Запримѣръ, на нѣкой отъ васъ липсва мекота. Тѣ вървятъ по бащина линия, наследили сѫ отъ баща си повече електричество, отколкото имъ е нужно. Тѣ трѣбва да превърнатъ излишното електричество въ магнетизъмъ. — Какъ може да стане това? Българитѣ казватъ: Ако барутътъ на човѣка е сухъ, той трѣбва да го полѣе съ вода. Това значи: ако човѣкъ има много електричество въ организъма си, той трѣбва да внесе въ него известно количество влага. Организъмътъ се нуждае отъ известно количество вода. Ако нѣма това количество вода, той трѣбва да си я достави по нѣкакъвъ начинъ. Отъ една страна водата улеснява смилането на храната; отъ друга — провежда електричеството. Слабитѣ, сухитѣ хора иматъ въ организъма си излишно количество електричество, а пълнитѣ — излишно количество магнетизъмъ. За да се освободятъ отъ излишнитѣ енергии въ себе си, сухитѣ хора трѣбва да дружатъ съ пълни, да става правилна обмѣна между тѣхъ. Излишната енергия, била тя електричество или магнетизъмъ, причинява редъ болести. Когато нѣкой пъленъ човѣкъ заболѣе, въ организъма му трѣбва да се внесе електричество; когато нѣкой сухъ човѣкъ заболѣе, въ организъма му трѣбва да се внесе магнетизъмъ. Какво трѣбва да прави окултниятъ ученикъ въ такива случаи? Когато окултниятъ ученикъ заболѣе, той не трѣбва да прибѣгва до лѣкарь. — Защо? — Защото тази болесть му е дадена като задача за разрешаване, въ която да приложи своя умъ и своето сърдце. За да се излѣкува, ученикътъ трѣбва да приложи следната формула: Л2 М4 Р5 Тази формула подразбира, че той трѣбва да вземе две части любовь, четири части милосърдие и петь части разумность, да ги смѣси заедно и да образува отъ тѣхъ разтворъ, съ който да се лѣкува. Смѣсьта ще направите по следния начинъ: ще вземете единъ чистъ стъкленъ сѫдъ и ще налѣете въ него половинъ килограмъ чиста вода. Следъ това ще потопите въ водата тритѣ си пръста — палецъ, показалецъ и срѣденъ, ще ги държите десеть секунди и ще вложите въ нея две части отъ любовьта. Следъ известно време ще потопите четиритѣ си пръста въ водата, ще ги държите 15 секунди и ще вло-жите четири части отъ милосърдието. Най-после ще потопите и петтѣ пръста въ водата, ще ги държите 20 секунди и ще вложите петь части отъ разумностьта. Като приготвите тази рецепта, благодарете на Бога, че ви е дадена, за да се ползувате отъ нея. Щомъ сте неразположени духомъ, или страдате отъ нѣкаква болесть, взимайте отъ тази вода по три пѫти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь, по една супена лъжица. Като правите този опитъ, никой не трѣбва да ви вижда, особено външни хора. Тя е дадена само за ученицитѣ. Изнесете ли я навънъ, тя нѣма да даде никакви резултати. Ако отъ първия пѫтъ не получите никакъвъ резултатъ, направете опита още два-три пѫти, докато придобиете известенъ резултатъ. Безъ опити нищо нѣма да придобиете. Опитътъ играе важна роля въ всички области на живота и на науката. И въ новата наука опитътъ е на първо мѣсто. Какво значение има потопяването на пръститѣ въ водата? Отъ всѣки пръстъ тече известенъ родъ енергия, която се мѣни всѣки моментъ. Въ този смисълъ пръститѣ представятъ проводници на енергии. Всѣко дигане на рѫцетѣ означава изтичане на енергия. Когато благославяше, Христосъ дигаше рѫцетѣ си. Така и Яковъ благослови синоветѣ си. Всѣки човѣкъ е опиталъ и знае, че отъ пръститѣ на човѣшката рѫка изтичатъ енергии, които той може да използува съзнателно за лѣкуване. Като знаете това, яаправете опита съ водата. Водата трѣбва предварително да бѫде приготвена, та когато ви потрѣбва, да бѫде на разположението ви. И тъй, изучавайте законитѣ на Божествената свѣтлина, чрезъ която иде знанието. Безъ свѣтлина нѣма знание. Т. м. * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.