Search the Community

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНА МУЗИКА. Т. м. Ще ви дамъ едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава отъ обикновената по слѣдующитѣ двѣ качества. Въ окултната музика се даватъ най-първо основнитѣ чърти. Тя е нѣщо като художеството: единъ художникъ ще тури най-първо носа, вѣждитѣ, очитѣ, устата, ушитѣ — главнитѣ линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървимъ по сѫщия начинъ, да видите какъ постепенно се развива музиката, защото въ природата нищо не е израснало наведнъжъ. Сега, тази вечерь, ще развиемъ друга една часть отъ пѣсеньта „сила, жива, изворна течуща“, едно прибавление, пѣсеньта не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължимъ, докато най-послѣ го завършимъ. Послѣ, въ окултната музика никога не се допущатъ думи или тонове съ двѣ значения. Тамъ, всѣка една дума трѣбва да има едно значение. Като пѣешъ една дума съ извѣстни вибрации, ти може да имашъ една добра идея, но като я произнасяшъ, въ подсъзнанието ти ще влѣзе идеята, която се съдържа въ тия звукове. Та, вие ще пристѫпите сега, да се учите, нѣма да критикувате, защото азъ нахвърлямъ най-първо такива основни чърти. Може да ви се видятъ думитѣ много смѣшни, но нѣма нищо смѣшно. Азъ избирамъ стари думи. Запримѣръ тази вечерь, избирамъ тия звучни думи: „Вениръ Бениръ, Бихаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ бизутъ“. Тия думи, като на окултенъ езикъ, много мѫчно е да се прѣведатъ на български. Запримѣръ, азъ взимамъ на български езикъ слѣднитѣ думи. „Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя“. Туй сѫ думи съ окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тукъ имаме такава. Азъ дадохъ на единъ нашъ приятель да прѣведе тѣзи думи на обикновенъ езикъ. (Прочете се пѣсеньта, разработена отъ дѣдо Благо). Туй е обикновена поезия. Сега, на този приятель азъ веднага му казахъ грѣшкитѣ, не граматическитѣ, но отъ окултно гледище: „сладка дума да обронимъ“, думата обронимъ е двузначуща. Послѣ, „трепетъ новъ да заиграе“. Като биятъ човѣка, пакъ играе. Думата „играе“ е двузначуща. А пъкъ подъ „играе“, разбирамъ друго. Гдѣ е причината на туй дѣйствие? Вѫтрѣ въ менъ. Азъ трѣбва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всѣка дума трѣбва да има едно значение. По този начинъ азъ искамъ да изкорените всички навици, които сѫществуватъ въ васъ. Когато тия думи почнатъ да вибриратъ въ насъ, всичкиятъ нашъ прахъ, всичкитѣ наши навици, добити съ вѣкове, ще отскочатъ, както отскача прахътъ отъ барабана, щомъ се удари съ чукчето върху него. А сега, ние не знаемъ какъ да се освободимъ. И затуй, окултната музика е начинъ за освобождение. Навсѣкѫдѣ, и въ най-далечната древность, сѫ употрѣбявали музиката, но религиознитѣ хора съ нея сѫ злоупотрѣбили. А ние искаме, отъ чисто окултно гледище, да я употрѣбимъ научно въ всичката нейна пълнота. Въ основата си тя е много проста, вънъ е много сложна. Послѣ, при изпълнението на тази музика, вие трѣбва да имате онова дѣтинско разположение. Ти излѣзешъ да пѣешъ, казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Що значи старъ човѣкъ? Ако ти съ думата „старъ“ означавашъ, че си отслабналъ, обезумѣлъ, нека всички да го знаятъ. Пъкъ, ако подъ „старъ“ разбирашъ, че си поумнѣлъ, нека да е така, но да нѣма двѣ значения. Ако подъ „младъ“ разбирашъ глупавъ, едно дѣте, което си позволява извѣстни слабости, тогава, нито стариятъ, нито младиятъ е на мѣстото си. Та, всѣкога ще избѣгваме всички отрицателни думи. Дойдете ли въ школата, не позволявайте на ума си никакви двузначущи думи; всички отрицателни мисли, по възможность, ще ги туримъ отвънка, нѣма да ги изпѫдимъ, ние имаме мѣсто за тѣхъ, но тѣ не сѫ за приемната, не сѫ за гостната стая. Ще имъ кажемъ: „Вие нѣмате тази цѣна, която се изисква.“ Послѣ, въ окултната музика трѣбва да пѣемъ съ чувство. Тази музика не позволява таково е....е....е.., както нѣкои правятъ, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави? Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства — трепери тогава, но, ако нищо не означава, защо ще треперишъ? То е лъжа! Така ще образувате извѣстни отклонения, които ще донесатъ катастрофални послѣдствия. А природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя нѣкой пѫть затвори очитѣ си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали! Като ви хване, и ви тури въ лабораторията си, отъ другия ѝ край ще излѣзете чисти, но докато мините прѣзъ 10 тѣ реторти... Това е общъ законъ, неизмѣняемъ, за всички безъ разлика, за когото и да е. Като говоря за природата, азъ взимамъ природата, въ смисълъ на нейното проявление. Защото, за менъ, природата е проявление на Бога въ живота. И понеже Той е почналъ да се проявява, Той никога нѣма да дойде да се съгласи съ нашитѣ дѣтински възгледи, да измѣни реда на нѣщата. Нѣщата, които сега сѫществуватъ, тѣ сѫ опитани, опитани, опитани. Той всѣко нѣщо е провѣрилъ не единъ пѫть, а хиляди пѫти. И този свѣтъ, които е създаденъ, е по възможность единъ отъ най добритѣ свѣтове, които Богъ можеше да избере отъ опитностьта на миналитѣ вѣкове. Той е създалъ този свѣтъ, като единъ отъ най-добритѣ свѣтове. Не че сега нѣма другъ, има други по-хубави свѣтове, но за сега, този свѣтъ е единъ отъ най-хубавитѣ. При сегашнитѣ условия на цѣлото Битие, на безграничното Битие, този свѣтъ е единъ отъ най-добритѣ, т. е. като казвамъ, че е единъ отъ най-добритѣ, разбирамъ, че въ него сѫществуватъ всички възможности и условия, при които ние можемъ правилно да се развиваме. Нѣма сила, която може да ни извади изъ релситѣ навънъ. Нѣма никой, който да може да ни хване за ухото, и да ни накара да сгрѣшимъ. Ние грѣшимъ по собствена воля, по собствено желание. Азъ ви говоря, като на ученици, искамъ да бѫдете мѫжествени, да се не съблазнявате. Който се съблазнява, слабъ гръбнакъ има, и неговата воля е желѣзна и гранитна. Защо се съблазняватъ хората? Имашъ красива жена. Господь е създалъ тази красива жена, иска да ѝ се радватъ. Този иска да обсебе тази красива жена, само той да я има; онзи иска да я обсебе. Питамъ: Защо другитѣ да не ѝ се радватъ? Господь турилъ хубавъ паметникъ, та който мине да се радва. Турцитѣ казватъ. „Да гледашъ хубавото, красивото, добро е“ Тази статуя е турена да я гледатъ хората, и да се възпитаватъ. Нѣкому се поревнала, качва се, и задига статуята. Ако е голѣма статуята, не може да я вземе, но ако е нѣкоя малка, златна статуя — задига я. Питамъ. Статуята ли е виновна, или онзи, които я задигналъ? И, като го хванешъ, той ще каже „Нѣкой дяволъ е, който я задигналъ“. Гдѣ е този дяволъ? Дяволътъ е вѫтрѣ въ насъ. Туй желание да имаме статуята, да я продадемъ, да се удоволствуваме, туй желание е този дяволъ. Ние говоримъ само за факти, но има извѣстни подбудителни причини, Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна, той може да е просто, като едно орѫдие. Защото, нѣколко души може да се надуматъ да крадятъ, но единъ да е сѫщинскиятъ факторъ, а другъ да е изразитель. Като изучавате окултната музика, вие ще пѣете; това е единъ начинъ за подмладяване. Подъ „музика“, подразбирамъ музика и въ мисли, и въ желания. Да внесемъ тази хармония вѫтрѣ въ себе си, и да чувствуваме, че въ насъ, и въ сърцето ни, и въ ума ни нѣщо тихо пѣе, като че нѣкѫдѣ дълбоко слушаме тази хармония, Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни, и ще даде ново направление на нашата мисъль. Вие казвате: „Господь ще изпрати своя Духъ, и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господь да го прави, ние казваме: „Господи не може ли това нѣщо по другъ начинъ?“ Ние имаме извѣстни, особени понятия за нѣщата, и по нѣкой пѫть сме въ състояние да дадемъ съвѣтъ на Господа, като какъ трѣбваше да направи свѣта. Сега, онѣзи, които сѫ създали музиката сѫ били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тѣзи хора сѫ разбирали Божественитѣ закони, и сѫ изразили туй велико творчество въ музика. Тия закони не може да се измѣнятъ. Ако се намалятъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме единъ видъ музика, ако се повишатъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме другъ видъ музика. Музиката се изразява споредъ чувствата. Религиознитѣ хора сѫ взели музиката за изразъ на тѣхнитѣ религиозни чувства. Онѣзи, които искатъ да изразятъ своитѣ свѣтовни чувства, тѣ сѫ приложили музиката за свѣтовна цѣль. Всѣки е използувалъ музиката за своята цѣль. Обаче, окултната музика има за цѣль облагородяване и възпитание на човѣка. Азъ не искамъ да влѣзатъ нѣкои въ класа, и да кажатъ: „Тѣзи хора съ какво се занимаватъ! Не взематъ да се молятъ, ами единъ седналъ да свири, а другитѣ пѣятъ. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите отъ онѣзи, които идватъ съ такава цѣль — да критикуватъ. Ние ще използуваме часть отъ врѣмето на недѣлната вечерь за музика. Сега, запишете си думитѣ на новото окултно упражнение „Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя“ (Всички пѣемъ). Ще направимъ единъ опитъ единъ ще изпѣе соло това упражнение, а слѣдъ туй другитѣ ще изпѣятъ, „сила жива, изворна, течуща“. Упражнението пакъ не е завършено. Не бързайте! Азъ ви уча какъ се строятъ окултнитѣ пѣсни. (Учительтъ изпѣ самъ „изгрѣва слънцето“, а послѣ всички изпѣхме „сила жива, изворна, течуща“ ) Слѣдъ като изучимъ тия упражнения, ще дадемъ единъ концертъ, и ще направимъ опитъ, като вмъкнемъ тия упражнения тукъ-тамѣ, да видимъ какви резултати ще има окултната музика. Запишете си тия думи сега: „Вениръ Бениръ, Бихаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ безутъ“. Запишете си още и думата „си-му ту-си“, тя е за упражнение. Сега, ще пѣемъ си-му-ту-си, а това, „вениръ бениръ“, то е по-сложно упражнение, но, като пѣемъ си-му-ту-си, и първото ще стане по-лесно (Всички пѣхме си-му-ту-си съ постепенно отслабване и послѣ усилване на гласа. Слѣдъ това изпѣхме всички „изгрѣва слънцето“. Като гимназисти пѣете, нали? Я изпѣйте пакъ — изгрѣва слънцето — да видимъ какъ сте я запомнили! (изпѣхме — изгрѣва слънцето — заедно съ припѣва — сила жива, изворна, течуща.) Сега, нѣкои отъ васъ, които не могатъ да пѣятъ, нека слушатъ, докато тази пѣсень проникне въ тѣхъ. Тъй както сѫ нагласени думитѣ, въ тѣхъ има смисълъ, не може да има изключение. Какво носи свѣтлината? Тази свѣтлина носи сила жива, изворна, течуща. Всѣка една дума е на мѣстото си, каквото и да я правите, тя е една сила, сила на свѣтлината. Изпѣйте тихо „изгрѣва слънцето“. (Всички пѣемъ). Сега, въ думитѣ — зумъ ме зумъ — се съдържа скрития смисълъ. Въ тѣхъ е вѫтрѣшниятъ смисълъ на нѣщата. „Изгрѣва слънцето, носи свѣтлина“, тия нѣща сѫ далечъ отъ насъ. Въ думитѣ: — „сила жива, изворна, течуща“, силата ние може да я опитаме, вѫтрѣшно, а свѣтлината опитваме само чрѣзъ очитѣ си. Сега, първата часть на упражнението е приготовление, трѣбва да се приготви човѣкъ, то е дълъгъ периодъ. И затуй това упражнение още не е завършено. Азъ прѣвеждамъ окултната музика на нашъ езикъ. По обратенъ пѫть вървимъ. Най-първо, прѣди думитѣ: „сила жива, изворна, течуща“, ние трѣбва да туримъ други думи, както прави единъ художникъ, да се попълни цѣлото упражнение. Първата часть е приготовление, втората часть е активната, т. е. изразява този, който строи. „Зумъ-мезумъ“ това е смисълътъ вече. Като строишъ нѣщо, какъвъ е смисълътъ на нѣщата? — Да видишъ какъвъ резултатъ ще има този строежъ. Тази вечерь, като прѣвеждахъ тия думи, врѣмето бѣше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното врѣме не е за окултна музика, то прави вибрациитѣ малко неблагоприятни. Сега, може да имате туй упражнение си-му-ту-си, може да вземете тия 4 слога, и да се упражнявате върху тѣхъ. Запомнихте ли ги? Тоноветѣ сѫ: sol, si, re, sol, — си-му-ту-си. Ако пѣете съ обикновенитѣ тонове sol, si, re, sol, тѣ нѣматъ окултно значение. А съ звуковетѣ „си-му-ту-си“, тамъ има друго значение. Да изпѣемъ 3 пѫти „си-му-ту-си“ и 4-ия пѫть ще продължимъ послѣдната гласна. Музиката се изразява съ сѫщитѣ органи, съ каквито говора, т. е. сѫщата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пѣене. Тъй щото музиката и говорътъ сѫ братъ и сестра, защото излизатъ отъ сѫщия центъръ. Слѣдователно, тази ципица постоянно трѣбва да се държи въ пѣене. И първото нѣщо, съ което започва черната ложа, когато попаднешъ въ нея, е огрубяването на гласа ти. Щомъ почне да загрубява гласътъ, измѣня се ципицата, измѣня се и характера, понеже тия вибрации сѫ много чувствителни. Ще туришъ въ ума си мисъльта, че си мобилизиранъ, и ще кажешъ: „Азъ съмъ мобилизиранъ въ Божествената музика, и не мога да пѣя другояче, освѣнъ по всичкитѣ правила на Божествената музика“. Ще туришъ тази мисъль вѫтрѣ въ ума си, то е най-цѣнното. И въ духовния свѣтъ, хванатъ ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти нѣма да позволявашъ никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трѣбва да е свободно. Въ пѣенето ще бѫдете много свободни. Ама кой какво ще каже, вие не давайте внимание. Ти ще седнешъ, и ще си пѣешъ, дори и всрѣдъ София. Ама този ще каже: „смахнатъ“, онзи тъй може да каже, ти ще кажешъ: „Азъ 5 пари не давамъ, азъ пѣя по божественому. Ако вие сте толкова смѣли да пиете бира, когато седите въ кафенетата, азъ ще бѫда смѣлъ да пѣя по божественому. Защо азъ да съмъ смахнатъ, пъкъ вие да не сте смахнати?“ Свършена работа! Ама ние ще кажемъ сега: „Трѣбва извѣстно благоприличие“. Азъ приемамъ, че въ свѣта има извѣстно благоприличие, но ние сме излѣзли извънъ рамкитѣ на туй обикновено благоприличие. Ние правимъ нѣща, които сѫ много благоприлични. Поне въ себе си ще направите умствена маневра. Ще излѣзешъ на нѣкое многолюдно мѣсто, дѣто имашъ приятели, и почвашъ да пѣешъ. Сега въ ума си правишъ маневра, но може би, слѣдъ 10 години, ти ще излѣзешъ и ще направишъ туй въ дѣйствителность. Обаче, за да направишъ нѣщо, жертвитѣ, които ще положишъ, трѣбва да принесатъ нѣкакъвъ плодъ. Но туй е едно упражнение, за да станете смѣли. Вие сте страхливи, този страхъ трѣбва да изчезне. И азъ ви прѣпорѫчвамъ, като влѣзете въ гората, да се отворите, да пѣете, да викате, колкото можете. Дайте ходъ на чувствата си! Сега, като запѣемъ нѣкѫдѣ казвате „Този какво ще каже, онзи какво ще каже“ Но, нѣкой пѫть ние трѣбва да пѣемъ тихичко. И тихичко може да си пѣемъ. Та, азъ съмъ за тази вѫтрѣшна духовна свобода. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има духовна свобода. Като пѣете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, давайте внимание какъ взимате тоноветѣ. Азъ имамъ още една цигулка, и нѣкоя вечерь ще я донеса, ще ви направя единъ опитъ, да видите какъ свири тя — двѣ цигулки сѫ. Азъ ще магнитизирамъ другата цигулка, и ще видите какъвъ хубавъ гласъ ще има. Давахъ я на мнозина цигулари, тѣ казватъ! „Не можемъ да свиримъ“. Тази цигулка, съ която цигуларитѣ не могатъ да свирятъ, азъ мога да свиря, но трѣбва да се внесе нѣщо въ нея. Но, когато внеса въ другата цигулка това нѣщо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тукъ, и го туря въ другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и въ цигулката, и въ всѣко нѣщо ние може да внесемъ тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживѣе. Може да внесемъ нашия двойникъ въ нея, и този двойникъ прониква всичкитѣ пори, прониква цигулката. И тогава, въ този гласъ ставатъ трептения. Великитѣ цигулари и пиянисти, тѣ внасятъ това нѣщо. Пѣвици, които пѣятъ хубаво, тѣ внасятъ това трептение въ гърлото си въ душата си. Ако туй нѣщо може да влѣзе въ гърлото ти, ти ще имашъ отличен гласъ, всички ще те слушатъ. Но, нашата душа трѣбва да влѣзе въ гърлото. Душата навсѣкѫдѣ трѣбва да ходи. Ами че тъй! Ще кажемъ на душата да дойде въ гърлото — ще пѣемъ отлично. Ако дойде въ главата — ще мислимъ отлично. Само че трѣбва да ѝ кажете кѫдѣ да се качи, и тя ще ви слуша. Кажи и „Искамъ въ гърлото!“ Хубаво. Какво искашъ сега? Да влѣзешъ въ мозъка, искамъ да мисля. А ти казвашъ „Ако обичашъ, качи се“. Не „ако обичашъ“, и „моля ти се“, опрѣдѣли и точно думитѣ кажи ѝ „Качи се въ гърлото, да ми изпѣешъ една хубава пѣсень, каквато ти знаешъ“ Тя ще ти изпѣе една такава пѣсень, и ти ще си я спомнишъ отъ миналото. Пѣе душата. А сега, когато тя, горката, иска да пѣе, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пѣе много, но синъ ми е боленъ, ще го смущавашъ“. Не, ако тя запѣе, той ще оздравѣе. А ти казвашъ на душата си „Моля те, не пѣй, мѫжъ ми е неразположенъ, дѣцата ми сѫ неразположени“. Не спъвайте разумната душа въ нейнитѣ проявления! Всѣко едно желание, всѣки единъ стремежъ трѣбва да бѫдатъ свещени, както сѫ свещени мислитѣ и желанията на Бога. Нѣма изключение! Защото всичкитѣ стремежи на Божествената душа, която живѣе въ насъ, сѫ свещени и всѣки единъ поривъ, какъвто и да е той, той е свещенъ. Всичко у нея е благородно. Ти не можешъ да се съмнявашъ. Всичкитѣ нейни пориви сѫ благородни, свещени, чисти и святи. Спрѣмо всѣки свещенъ поривъ въ свѣта, непрѣменно има точно противоположенъ, обратенъ поривъ. Човѣкъ има двѣ души. Яви се едно благородно желание у човѣка, веднага дохожда тъй наречената лоша душа. Тя ще те накара да ходишъ по обратния пѫть. Това го показва опита. Тукъ, поне, всички сте имали, горѣ-долу, тази опитность. Та, въ окултната школа се изисква спазване на законитѣ. Ще спазвашъ Божественитѣ закони. Дойдешъ ли до тѣхъ, ще кажешъ: „Това е законъ!“ Слѣдъ като направишъ опитъ, и имашъ резултатъ, върху този резултатъ ти може да мислишъ, може да разсѫждавашъ. Имашъ нѣщо направено, може да го разгледвашъ отъ какво е направено. Но не е ли направено, не го бутай. Вземи твоя часовникъ, и вижъ отъ какви парчета е направенъ, но прѣди часовникътъ да е направенъ, не го бутай. И тъй, музиката е едно отъ великитѣ срѣдства въ свѣта, съ което можете да се тонирате, и ние ще я употрѣбимъ, като едно орѫжие, артилерия, картеченъ огънь; не само да пѣемъ за наслада, но ще я употрѣбимъ за защита на себе си. И псалмопѣвецътъ какво казва? „Хвалете Господа съ китара и съ кимвалъ.“ Пъкъ, ако азъ бихъ писалъ, щѣхъ да туря: и съ цигулки, и съ тромпети, и съ цитри, съ всички сегашни инструменти. И българитѣ, като видятъ цигулка, мислятъ, че само дяволътъ свири на цигулка. У българина гайдата е по-почтена, и гайдарджията има повече почитания, отколкото цигуларина. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигуларь кѫща не гледа“. Ами че цигуларь, който кѫща не гледа, той е цигуларь! Той въ цигулката си е вдаденъ. Защото, ако неговиятъ умъ е съсрѣдоточенъ въ кѫщата, той нѣма да гледа цигулката. А който е вдаденъ въ цигулката си, той кѫщата не гледа, той казва: „Другъ да се грижи за кѫщата, а азъ ще радвамъ хората. Които сѫ скръбни, весели ще станатъ, които сѫ болни, ще оздравѣятъ“. Та, и ние сега се нуждаемъ отъ музиката. Това сѫ малки бѣлѣжки върху музиката. Ха да прочетемъ малко отъ това, което сте писали върху плача на малкитѣ дѣца. (Четоха се само нѣкои отъ темитѣ). Вие всинца не сте писали върху темата. Сѫщо не сте правили и резюмета на работитѣ отъ класа. Извадете ядката отъ работитѣ — върху плача — основнитѣ чърти само. Послѣ, пишете всички, поне двѣ думи, но ще пишете всички. Нѣкои казватъ: „Азъ не мога да пиша“. Напиши двѣ думи, макаръ че сѫ глупави. Нищо повече! Зададено упражнение, седни и напиши нѣщо, за себе си. А ти, като кажешъ, че азъ не мога да пиша, оставашъ въ негативно състояние. Напиши двѣ думи! Нѣкои идватъ тукъ, въ класа, и не сѫ писали нищо. Не, прѣзъ рѣшето ще минете. Тъй не бива. Тукъ, въ окултната школа, такива работи да ги нѣмаме. Напиши едно прѣдложение или двѣ-три думи, но напиши нѣщо. Плачътъ, това е първото упражнение въ музиката. Нищо повече! Но истинскиятъ плачъ, защото, азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои дѣца не знаятъ да плачатъ. Дѣте, което истински плаче, този плачъ е първото упражнение въ музиката. Дѣтето, което не знае да плаче, то хленче и казва: „Какъ да започна тази пѣсень?“ И даде единъ тонъ, който не е музика. Истинскиятъ плачъ е първото музикално упражнение! Въ туй отношение сълзитѣ ни помагатъ. Пъкъ онзи плачъ, като зареве дѣтето, почервенѣе, въ него нѣма никакви сълзи; очитѣ му изпѫкнатъ, надува се, надува се дълго врѣме, и ако майката я нѣма тамъ, тогава туй надуване може да се прѣвърне въ плачъ, и като си поплаче туй дѣте, заспива. И дѣйствително, има, запримѣръ, пѣсни или упражнения, като „си-му-ту-си“, ако ги пѣешъ еднообразно, ще заспишъ. Трѣбва да има разнообразие. Трѣбва да се пѣе съ прѣкѫсване, и послѣ легато. (Учительтъ пѣе стакато). Почнатъ ли вибрациитѣ да ставатъ еднообразни, туй еднообразие произвежда сънно състояние. Всичкитѣ състояния трѣбва да се измѣнятъ. Тонътъ „си“ е мекъ тонъ. Когато Господь изпрати Мойсея при Фараона, какво му каза? —„Си, „симу“, Като кажешъ „му“, този тонъ е много силенъ накрая. Въ него има двѣ движения; у-то въ окултната наука има двойно движение, едното движение е надолу, а другото — нагорѣ. Сега, каква е разликата между „мо и му“? Слѣдѣли ли сте, като изпѣешъ „му“ кои органъ на гърлото се засѣга, и кой органъ засѣга „мо“? (Учительтъ пѣе упражнението „си-му-ту-си“ откѫснато, но много тихо). Трѣбва да пѣете отривисто. Наблюдавайте, имашъ нѣкое душевно неразположение, ще го разглобишъ. Извадете часовника си, и вземете да повтаряте туй упражнение „си-му-ту-си“, (Учительтъ пѣе съвсѣмъ тихо) и вижте, слѣдъ колко минути ще се измѣни туй ви настроение. Нѣкой пѫть трѣбва да се измѣни настроението ви, а нѣкога не трѣбва. Когато, обаче, тази енергия е достигнала до върха на експлозия, и се събере въ нѣкоя часть на тѣлото, ние трѣбва да спремъ тази експлозия, т. е. да дадемъ направление на тази енергия, да извърши нѣкаква работа. И съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупване на енергията. Тази енергия нѣкой пѫть се струва на устата, нѣкой пѫть на ушитѣ, на носа ни. И такъвъ човѣкъ, само като го бутнешъ по носа, и тази енергия се проявява. Ти навсѣкѫдѣ може да го бутнешъ, но дойде ли до носа, не можешъ. На нѣкои хора пъкъ въ горната часть на рѫката е натрупана енергията имъ, тѣ не обичатъ тамъ да ги бутатъ. Значи, тази енергия може да е събрана въ горната или въ долната часть на рѫката имъ. И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. И често, болеститѣ днесъ произтичатъ отъ натрупване на тази енергия. Ако енергията е груба, тя произвежда всички тия отлагания. Тѣ се дължатъ на тия течения на електричеството. Когато вибрациитѣ сѫ по-груби, тази полуорганическа материя се натрупва около ставитѣ, и когато врѣмето се измѣни, мускулитѣ се съкратяватъ, и тогава почва да се образува едно налягане, търкане. Тия полуорганически вещества, които сѫ твърди, като минаватъ прѣзъ тъканитѣ, прѣдизвикватъ едно триене, послѣ едно запалване, става една химическа реакция, и въ резултатъ се явява едно подуване. Сега, азъ бихъ пристѫпилъ да ви обясня това, но вашитѣ умове сѫ такива критици! Запримѣръ, ако азъ ви дамъ една формула, ще кажете: „Друга формула не може ли?“ Не, не, трѣбва воля, за да направите едно упражнение. Мене ми разправяше единъ приятель, здравъ, младъ човѣкъ, дадоха му да напише едно упражнение, но, внезапно го заболѣва слѣпото чърво. „Ама такива болки, изпотихъ се. Задигамъ се вечерьта да търся лѣкарь, но, слушамъ, нѣщо ми казва: „Кажи на слѣпото чърво, че азъ съмъ мобилизиранъ, азъ служа на Бога, и ти трѣбва да ме оставишъ, не е мѣсто ти да се проявявашъ, азъ ще се проявя“. Половинъ часъ слѣдъ това болестьта изчезва. Кой е причината сега? Ако не бѣше казалъ това, ако не бѣше се наложилъ тъй на болестьта, щѣха да се минатъ 21 деня, че лѣкари, че компреси, че това-онова. Ще кажешъ на болестьта: „Слушай, приятелю, азъ съмъ мобилизиранъ. Нищо повече! Послѣ, азъ живѣя въ Божествения свѣтъ, дѣто всички сѫщества живѣятъ въ хармония, какво търсишъ въ менъ? Ще излѣзешъ навънка!“ Болестьта, това е едно сѫщество. Съврѣменнитѣ лѣкари сѫ много смѣшни! Явява се единъ туморъ, хайде ще го рѣжатъ. Сега, туй, което азъ ще ви обясня, вие ще излѣзете съ него прѣдъ свѣта, ще кажете: „Нашиятъ Учитель, тъй казва“. Туй не е научно, На съврѣменния свѣтъ трѣбва да обясня другояче тѣзи работи. Тази теория, трѣбва да имъ я обясня по другъ начинъ. На сегашния ученъ свѣтъ нѣма да говоримъ за тия разумни сили, за разумния свѣтъ, понеже, привидно, тѣ дѣйствуватъ механически, автоматически. Ти като имъ кажешъ, че ги разбирашъ, тѣ нѣма да те считатъ за разумно сѫщество. Тѣ казватъ: „Туй не е право“. Тѣ не ни вѣрватъ. Какъ се обяснява дѣйствието на тия сили? У човѣка, ако вникнете внимателно, има двѣ течения, повечето отдолу, прѣзъ пръститѣ на краката. Нѣкой пѫть, пръститѣ сѫ отворени, т. е. у етерниятъ двойникъ, който е свързанъ съ тѣлото, има извѣстни отвърстия отворени. Нѣкой пѫть има втичане, нѣкой пѫть изтичане. Нѣкои сѫщества могатъ да влѣзатъ прѣзъ краката, и да вървятъ по единъ начинъ. Има течения, които влизатъ прѣзъ носа. Да кажемъ, че едно сѫщество влѣзе у васъ да прѣгледа тѣлото, и слѣдъ това не може да излѣзе навънка. Като го разгледа, намѣри нѣкое хубаво мѣсто, и казва: „Азъ нѣма да си излѣза отъ тукъ, хубаво ми е, ще си направя, една малка кѫща“, и почва да събаря твоитѣ вещества, започва да си гради, като единъ майсторъ, който знае какъ да тури вода, циментъ, пѣсъкъ. Ти ще му кажешъ: „Слушай, приятелю, ти тукъ не може да градишъ. Взе ли позволение? Ти мобилизиралъ ли си се? Ще спрешъ този градежъ!“ Нищо повече! „Въ името на онзи великъ Божественъ законъ, който управлява свѣта, ти си дошълъ като гостенинъ, и ще излѣзешъ навънъ. Не излѣзешъ ли, другояче азъ ще постѫпя съ тебе, по всички правила, които зная“. И той ще излѣзе. А сега, ние се плашимъ отъ него. Какъ? Дойде лѣкарьтъ и като прѣгледа болния, прави движение съ главата, че положението е много сериозно. Съврѣменнитѣ хора сѫ хипнотизирани. Какъ сѫ хипнотизирани хората? Болниятъ седи, гледа лѣкаря. Лѣкарьтъ пипа пулса. „Пулсътъ не бие редовно“. — Не бие редовно? Какво има? „Порокъ на сърцето“, — Порокъ? Той се уплаши, и затупка сърцето му. И веднага рецепта, хайде на аптеката! То е смѣшно, порокъ на сърцето! Нѣма никакъвъ порокъ. Азъ мога да направя, когото и да е отъ васъ, да има порокъ на сърцето. Нѣма никакъвъ порокъ! Дѣйствително, може да се прѣвърне въ порокъ, но въ окултната медицина има симптоми, които показватъ дали сърцето има извѣстна органическа поврѣда или не. Който изучава окултната медицина, ще разбере това. И тѣзи симптоми сами се явяватъ, на нектитѣ. Напримѣръ, когато се яви охтика тия признаци се явяватъ на нектитѣ. И за 190 деня може да се даде диагноза, каква е болестьта. Сега, дойде лѣкарьтъ, прѣгледа езика, побѣлѣлъ. Туй показва, че стомахътъ не функционира редовно. Погледне очитѣ пожълтѣли. Това показва, че черниятъ дробъ не дѣйствува добрѣ, има разстройство. Езикътъ, очитѣ — ненормални. Третиятъ начинъ, попипа пулса — нередовенъ — значи въ сърцето има нѣщо. Е, хубаво, какво има въ сърцето? Онзи нервъ тамъ, който регулира биенето на сърцето, поврѣденъ. Тамъ има една спирачка. И нѣкой пѫть тази спирачка затихва, а нѣкой пѫть, като се отпусне, и сърцето бие силно, тупа, тупа, ти се уплашишъ. Ти ще кажешъ „Приятелю, законъ е сърцето да бие 72 пѫти въ минутата, туй е правилно, и ти ще се подчинявашъ“. Ще стегнешъ тамъ спирачката, и нагорѣ нѣма да я пущашъ, защото, за условията, при които живѣемъ, достатъчни сѫ 72 удари. Като видишъ нѣкой човѣкъ, които обича повече, ще му кажешъ „Извади тази спирачка, нека бие сърцето ти повече, 74 пѫти нека бие“. Дойде нѣкой въ кѫщи, когото ти обичашъ, ще си кажешъ 75 пѫти нека бие сърцето ми, и повече дори“. Ще му кажешъ, че като бие сърцето повече, на извѣстни мѣста ще трѣбва да се образува едно натрупване на енергия. Сега сърцето не пулсира правилно. Вие не сте правили опити, да наблюдавате, какъ пулсира сърцето, и колко видоизмѣнения има въ туй пулсиране. Цѣла наука е това! Ако вие слѣдѣхте това нѣщо, нѣкой пѫть сами щѣхте да забѣлѣжите видоизмѣненията, но като не разбирате тази наука, има опасность да не се уплашите. Като наблюдавате, ще видите какви течения има, какъ става биенето на цѣлия козмосъ, какъ ставатъ теченията вѫтрѣ въ природата. Сърцето показва биенето на цѣлия козмосъ. И по биенето на вашето сърце може да опрѣдѣлимъ какви сѫ теченията въ еди коя си часть на земята. Цѣла наука е това! Затуй се изисква нѣкой пѫть много голѣма чувствителность. На края на пръститѣ, има едни издадини, папили, тѣ трѣбва да се развиятъ много, да станатъ силно чувствителни, за да възприематъ тия токове. Когато почне чрѣзмѣрно да се развива чувствителностьта на нервната система, образуватъ се едни малки, нѣжни органически подувания. При тази изтънчена чувствителность, хората ставатъ много нѣжни, и при най малкото побутване могатъ да възприематъ тия токове. Сега, ще дойдемъ до музиката. Ще се заемете да пѣете, и ще се тонирате. Послѣ, ще дойдемъ до второто упражнение, „Вениръ Бениръ“ Сега, азъ ще ви прѣдупрѣдя да държите отдѣлно всичкитѣ окултни пѣсни. Окултнитѣ упражнения нѣма да ги смѣсвате съ другата музика. Тѣзи упражнения се пѣятъ при особени врѣмена. Има врѣме, когато ще се пѣятъ тѣзи упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пѣете всѣкога. За окултното пѣене трѣбва да сте сериозни. То не е тъй, за развлѣчение. За обикновеното пѣене, може да пѣете, когато искате, но при окултното пѣене, въ васъ трѣбва да се пробуди съзнанието, да нѣма никакви пукнатини въ съзнанието ви, никакво раздвояване. И въ една година, чрѣзъ пѣенето, може да постигнемъ, много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега, азъ прѣдлагамъ тази теория на васъ, и ще я поставимъ на опитъ въ най-елементарнитѣ нѣща. Ще пѣете: „изгрѣва слънцето, праща свѣтлина“. Като пѣете тъй, вашето слънце ще изгрѣе. Като казвамъ, че вашето слънце ще изгрѣе, не разбирамъ, слънцето въ природата, друго едно слънце има, което изгрѣва, то праща свѣтлина. Ние не пѣемъ на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрѣе, то ни изпраща своята свѣтлина, която носи радость въ живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това сѫ все символи. Значи, влизаме въ съприкосновение съ този реаленъ свѣтъ. Та, ако е за критика, и азъ мога да критикувамъ, по-строгъ критикъ отъ мене нѣма. Запримѣръ, азъ съмъ забѣлѣзалъ, нѣкой пѫть, като говоря, критикуватъ моя езикъ. Ако е за критикуване на езика, ако азъ разкритикувамъ българския езикъ, едва ли ще останатъ 250 думи въ него. Ще останатъ само 250 думи, и тѣ ще бѫдатъ коренитѣ на езика, съ които ще можемъ да говоримъ нѣщо разумно. А сега, редъ думи ще употрѣбимъ, и никакви резултати не може да има, И проповѣдници, и свещеници говорятъ, говорятъ, нѣматъ резултати. И не могатъ да иматъ резултати. Затуй, когато се прави единъ прѣводъ на Свещената книга, човѣкъ трѣбва много добрѣ да разбира окултния езикъ, да разбира думитѣ въ тѣхното дълбоко значение. А сега, прѣвеждатъ точно споредъ оригинала. И въ Писанието, нѣкои идеи сѫ прѣведени толкова буквално, че ако се явѣше нѣкой пророкъ, или Христосъ, тѣ биха се чудили на гениалностьта на тѣзи хора, какъ е идвало това нѣщо на ума на хората, тъй да изопачатъ мислитѣ, че да прѣдадатъ туй, което тѣ не сѫ нито сънували, нито на умъ не имъ е идвало. И ние казваме: „Туй е прѣводъ, точно споредъ оригинала“. Той го прѣвелъ криво, дойде другъ, чете го, и казва: „Тъй е писано въ Свещената книга“. Ти провѣри ли? „Менъ Духътъ ми каза“. Духътъ му казалъ, пъкъ той прѣвежда сѫщия кривъ прѣводъ. Не е така! Даже по нѣкой пѫть азъ съмъ се спиралъ да мисля, каква дума да употрѣбя на български езикъ за думата любовь. Думата „обичь“ и тя не може да изрази любовьта. Единствената силна дума въ български езикъ, тя е благость, значи, сладко нѣщо. Тя има вече смисъль. Сладко е значи, не може да бѫде горчиво А любовьта какво нѣщо е? Нѣма символъ, нѣма коренъ. Какво значи любовь, не знаемъ; отъ гдѣ е произлѣзла тази дума — не знаемъ. „Обичь“ и тази дума коренъ нѣма. Отъ кѫдѣ е произлѣзла тя? Значи „благость“, сладко нѣщо, тя е много силна дума. И, като намѣримъ такива думи, за които ние имаме опитность, у насъ се зараждатъ ония истински мисли и идеи, които дѣйствуватъ съзнателно. И запримѣръ, съ музиката има нѣкои тонове, този тонъ (Учительтъ пѣе „изгрѣва слънцето“) е много хармониченъ, другитѣ тонове, които идватъ въ пѣсеньта, не сѫ толкова хармонични, то е въ естеството на езика. Другитѣ тонове идатъ по причина на самитѣ думи. И всѣкога една дума трѣбва да изразява единъ образъ. „Изгрѣва слънцето!“ — това е единъ тържественъ, идеаленъ моментъ. Въ окултнитѣ упражнения навсѣкѫдѣ има образи. Който европейски езикъ и да вземете, всички куцатъ въ прѣдаване на тия окултни упражнения. Сега, въ Франция, нѣкои музиканти правятъ опити да прѣведатъ обикновената музика въ окултна. Започватъ да пишатъ окултни пѣсни, но тѣ се нареждатъ по особенъ начинъ. Слѣдъ врѣме ще имаме окултна музика, и тя ще внесе нѣщо ново, Сега, бѫдете готови! Има такива музиканти, и у тѣхъ ще се роди окултната музика. Ще проучавате теорията на музиката. Т. м. 4 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 22.Х.1922 г. неделя Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА, ПѢЕНЕТО И ДВИЖЕНИЯТА. Т. м. Можете ли да изпѣете упражнението: „сила жива, изворна, течуща?“ (Изпѣхме туй упражнение, а слѣдъ това — „Fir-fur-fen“.) Имайте прѣдъ видъ, че окултната музика много мѫчно се подава на изучване. Изисква се остъръ слухъ, съсрѣдоточено внимание; послѣ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички традиции. Сегашната музика, това е прѣдговоръ на окултната музика. Тъй, както се е развила технически, обикновената музика, тя е приготовителна стѫпка къмъ окултната музика. Въ всичката свѣтска музика има два момента. Свѣтската музика всѣкога е незавършена — въ нея има единъ моментъ на радость, вториятъ — на скръбь; единъ на разрушение, вториятъ на съграждане, и въ края на крайщата, тя ви оставя само съграждане и разваляне, нѣма нищо опрѣдѣлено. Може да направите единъ опитъ. Слѣдъ като сте били нѣкоя вечерь на нѣкой концертъ или хоръ, като се върнете, ще усѣтите една тѫга. Направете опитъ! Туй показва, че въ тази музика има нѣщо незавършено. А такова състояние не трѣбва да дохожда. Музиката трѣбва да остави едно радостно чувство въ възходяща степень, чувство на творчество. Да творишъ, тогава има музика. Сега, туй не е единъ поводъ или една причина, да ни спре отъ да пѣемъ. Ние разбираме музиката малко въ по-другъ смисълъ. Нѣкои хора раздѣлятъ музиката на свѣтска и духовна. Азъ я раздѣлямъ на музика възходяща, и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е свѣтската музика, кѫдѣто има тия два момента. Но и едната и другата сѫ потрѣбни, тѣ се допълнятъ. Сега, въ музиката трѣбва да има естественость. Думитѣ, които пѣемъ, трѣбва да бѫдатъ съ смисълъ. Запримѣръ, въ езика ни кои думи сѫ съдържателни? Напримѣръ „гладъ“, тя е съдържателна дума, всѣки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладътъ означава страдание. „Жажда“, „смърть“ — тѣ сѫ съдържателни думи. Ще раздѣлимъ думитѣ на пасивни и негативни. Тъй ги наричамъ азъ. Много отъ тѣхъ сѫ активни по естество, но иначе сѫ пасивни. Запримѣръ, щомъ дойде гладътъ, той разваля настроението. — „Гладна мечка, хоро не играе“, или „гладенъ човѣкъ не може да пѣе“. Дръжте единъ човѣкъ 4 — 5 деня гладенъ, и слѣдъ това го накарайте да пѣе — гласътъ му не работи. Но и прѣситениятъ, и той не може да пѣе. Сега, гладътъ произвежда едно състояние на чрѣзмѣрна активность, но активность, която не е планомѣрна, ритмична, а има извѣстни прѣсекулки, дразнения, възбудено състояние. Когато у сития е обратно. Той има едно настроение обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човѣкъ хубаво, нему се доспива. Казва: „Човѣкъ да си поспи малко“. Тия двѣ състояния не съотвѣтствуватъ на музиката. Музиката върви по срѣдата. Музиката не е нито въ скръбьта, нито въ радостьта, тя уравновѣсява силитѣ, които създаватъ тия състояния въ човѣшката душа. И единственото изкуство, което гради въ всѣко едно отношение, то е музиката. Безъ музика вие нищо не може да извършите. Най-първо, трѣбва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трѣбва да имате музика въ душата си. Туй музикално настроение трѣбва да го държите. Можешъ и мислено да пѣешъ. Казвашъ; „Азъ не пѣя“. Можешъ мислено да пѣешъ, а това мислено пѣене може постепенно да го материализирашъ, да го прѣкарашъ въ ларинкса си, и да го изразишъ въ думи. Въ съврѣменното общество и въ съврѣменната цивилизация, както и у българитѣ, изобщо, младитѣ пѣятъ. Българинътъ пѣе, докато е младъ, нежененъ, но ожени ли се, изведнъжъ не му се пѣе вече. Той пѣе още при особено положение, на свадба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пѣе и прѣзъ работно врѣме — жетва. Но онѣзи, изобщо, които сѫ минали 45 години, тѣ казватъ: „Ние остарѣхме, нека пѣятъ младитѣ“. Има българи, родени пѣвци, тѣ пѣятъ прѣзъ цѣлия си животъ, и млади и стари. Жената, колкото и да е стара, тя пѣе. У женитѣ туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у васъ всички туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото, (тази часть, отъ двѣтѣ страни на челото), трѣбва да бѫде развита, широка; ако не е развита, не можете да бѫдете музикални. Музиката е заложена у васъ, но органътъ ви не е развитъ; материалъ имате, но не сте работили. У нѣкои отъ васъ туй чувство е силно развито. И нѣкои отъ васъ, даже, могатъ да станатъ добри пѣвци, нѣкои може да се научатъ да свирятъ добрѣ, но, изобщо не сте едни отъ най способнитѣ ученици. И азъ правя опити по музиката. Вие не сте отъ най-способнитѣ, не сте и отъ най-талантливитѣ. За единъ талантливъ музикантъ се изисква особенъ организъмъ. Изобщо, всичкитѣ нови религиозни течения, всѣкога започватъ съ музика. Нѣма да считате, че музиката е нѣщо маловажно; не, много важно е, първостепенно нѣщо е тя. Чрѣзъ музиката може да създадете въ себе си характеръ. Запримѣръ, разгнѣвили сте се, искате да си отмъстите нѣкому, запѣйте „сила, жива, изворна, течуща“, „firfurfen“, и като ги изпѣете 10-ина пѫти, ще кажете: „Хайде, азъ се отказвамъ“. Така ще се свърши работата, и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрѣзъ музиката да трансформирате енергията си. Сега, въ окултната музика, ние допущаме извѣстни анормалности. И защо? Ако азъ бихъ ви изсвирилъ една чисто окултна пѣсень, този салонъ щѣше да хвръкне. Знаете ли това? Слѣдователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме извѣстни дисонанси, за да пазятъ равновѣсие. Тъй и въ човѣшкия животъ — дисонанситѣ, които имате, сѫ необходими. Злото напр., отъ музикално гледище, то е единъ дисонансъ вѫтрѣ въ живота. Ако нѣма този дисонансъ, вашиятъ организъмъ ще хвръкне. За да ви спънатъ, туря се този дисонансъ. Слѣдователно, отъ музикално гледище, дисонансътъ е потрѣбенъ, и слѣдъ него, веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направимъ единъ музикаленъ опитъ, да видимъ, какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Тѣ сѫ по-силни, и съ по-кѫси вибрации. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, видни музиканти, тукъ и въ Америка, правятъ тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни сѫ дълги, и вслѣдствие на това, при тия трептения звукътъ не е пъленъ. Нѣкои много видни музиканти сѫ достигнали доста нѣщо, дошли сѫ до границитѣ на окултната музика, но такива може да ги прѣброите на пръсти. Чрѣзъ музиката може да правите опитъ върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение, опитайте се да изпѣете най-простата пѣсень, и вижте, какъ ще ви подѣйствува тя; ако можете да вземете тоноветѣ ясни и чисти, безъ да има дрезгавина въ гласа ви, състоянието ви е отлично. По нѣкой пѫть имате кашлица. Ние знаемъ защо става това. То е, понеже енергиитѣ ви не вървятъ правилно. Дойде нѣкѫдѣ прѣсекулка, свие ти гърлото, почвашъ да кашлишъ. Ако пѣешъ постоянно, туй нѣщо трѣбва да изчезне. Сега, запримѣръ, има говорители, които, като седнатъ да говорятъ, изпиватъ по нѣколко чаши вода. Защо? Защото този човѣкъ вѫтрѣ въ себе си не е музикаленъ. Единъ музикаленъ говоритель никога нѣма да пие вода. Почнешъ ли да пиешъ вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантитѣ свирятъ на нѣкоя свадба, наливатъ ги съ вино. Почне ли музикантътъ да пие вино, той не е музикантъ. Като свърши пѣенето и свиренето — чиста вода. Ако иска нѣкой да бѫде музикантъ, туй е правилото. И онѣзи, които искатъ да пѣятъ, пакъ сѫщото правило трѣбва да спазватъ. Послѣ, трѣбва да избѣгвате много лютитѣ чушки. Киселото — сѫщо, лимонена киселина, обаче, може да употрѣбявате. Трѣбва да избѣгвате пиене студена вода, дишане прѣзъ устата; всички тия нѣща сѫ врѣдителни за музикалния органъ. И когато излизате навънка, за да се оградите отъ простуда, ще съсрѣдоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си, и нѣма да се простудите. Когато умътъ присѫтствува въ гърлото ви, нищо не става. Ще направите опитъ. Много пѣвици изгубватъ гласа си отъ невнимание. Излѣзатъ навънъ, умътъ имъ не присѫтствува въ гърлото, дойде нѣкоя електрическа вълна, и тѣ изгубватъ гласа си. Така и много сестри сѫ изгубили гласа си. Излѣзешъ ли навънка, умътъ ти да е съсрѣдоточенъ въ гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдатъ ли слънчевитѣ лѫчи, тогава можешъ да се разположишъ, но седнешъ ли подъ нѣкое сѣнчесто дърво, пакъ на стража. Подъ сѣнка нѣма да спишъ, подъ нѣкоя канара на сѣверна страна — никога! Туй сѫ прѣдохранителни мѣрки, които трѣбва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та, за въ бѫдеще, азъ искамъ отъ васъ да изкарамъ музикални ученици. Сега, младитѣ да пѣятъ, разбирамъ, но старитѣ, 60 годишнитѣ, азъ искамъ да пѣятъ, да прѣсъздадемъ нашия ларинксъ. Послѣ, ние ще употрѣбимъ окултната музика и въ другъ случай. Понеже ние нагазваме въ една область чрѣзмѣрно активна, тамъ ще срѣщнемъ извѣстни невидими сѫщества, които се укротяватъ само съ музика, затова тя тамъ е необходима. Нападнатъ те лоши мисли, тѣ сѫ такива невидими сѫщества. Ще почнешъ да имъ пѣешъ. Напримѣръ, да кажемъ, дойдатъ нѣкои сѫщества, такива военни, съ воененъ духъ, и ти, щомъ станешъ, почнешъ да бъхтишъ този-онзи. Какъ може да ги укротишъ? (Учительтъ свири много тихо, ритмично, съ прѣкѫсвания.) Всичкитѣ духове, колкото ги има наоколо, ще си отидатъ. (Учительтъ свири, и тихо приглася съ уста.) Сега, това сѫ звукове, които сѫществуватъ въ природата. (Учительтъ пѣе хм-хм-хм-хм-хм....) Туй сѫ все окултни упражнения, тѣ сѫ ритмични. И, тогава, каквото и да е твоето състояние, съ музиката ти можешъ да го измѣнишъ. Сега, тия упражнения може да ги употрѣбишъ и когато си въ едно възбудено състояние, за смѣняване на енергията, Нѣкой пѫть, тази енергия може да е толкозъ много набрана, че да избухне, като нѣкоя бомба. (Учительтъ свири). Всѣкога ще минавате отъ силнитѣ къмъ тихитѣ пѣсни — отъ силното къмъ тихото. Българитѣ, когато засвирятъ „Цвѣте мило“. ... всé едно го каратъ. (Учительтъ свири). Съврѣменнитѣ музиканти не знаятъ едно нѣщо, че отъ всѣки единъ пръстъ излизатъ особени енергии. Да кажемъ, че азъ взема третата позиция съ третия пръстъ, и послѣ, взема басовата струна съ втория пръстъ, ще имате два различни тона по качество и по сѫщество. Онзи, който се занимава съ окултната музика, ще види, че упражненията въ нея сѫ малко по-другояче, нѣкои позиции съвпадатъ, но има особено размѣстване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаялъ, и той си е мѣстилъ пръститѣ по особенъ начинъ. Неговото свирене не могатъ да го възпроизведатъ, защото той е свирилъ по особенъ начинъ съ пръститѣ си. Сега, ще понапрѣгнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у васъ едно желание да пѣете. Легните си вечерно врѣме, ще си кажете: „Искамъ да стана музикаленъ, музикаленъ, музикаленъ“. И бѫдете увѣрени, че щастието ви въ свѣта зависи само отъ музиката. Търговцитѣ загубватъ кредита си, когато загубятъ музиката. Всички изгубватъ, когато изгубятъ музиката. Тогава ти си неразположенъ, и този — онзи човѣкъ ще ги оскърбишъ, ще си създадешъ неприятность. Пъкъ щомъ си музикално настроенъ, ще пѣешъ, и ще се отнасяшъ музикално. Ако ние сме музикални, ще говоримъ естествено. И затуй, бихъ желалъ, когато излизате въ природата, да се вслушвате въ нея. Вие не сте се вслушвали въ течущитѣ извори. Каква приятна музика има между малкитѣ камъчета! Пъкъ въ нѣкои мѣстности, въ нѣкои гори, когато шумолятъ тамъ листата, особена музика има! Когато влизате въ природата, отъ тамъ ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате въ пѣенето на природата, нищо нѣма да научите. Всичкото изкуство е тамъ! Да се вслушвате какъ пѣе изворътъ, послѣ да разбирате гласа на животнитѣ, на птичкитѣ, особено, какъ започватъ, какъвъ концертъ има, и най-послѣ, басоветѣ какъ идватъ да пригласятъ. Цѣлъ оркестъръ е туй! Единъ музикантъ, който има туй ухо, ще чуе това, което никога въ живота си не е чулъ. И, ако нѣкой съврѣмененъ музикантъ би написалъ нѣкое музикално творение, какъ птичкитѣ започватъ своята молитва, той би произвелъ цѣлъ фуроръ. Нѣкои се опитватъ да подражаватъ на гърмотевицата. Мѫчатъ се да схванатъ най-грубото, но и туй не могатъ. Впрочемъ, тия най грубитѣ гласове донѣкѫдѣ сѫ успѣли, налучкали сѫ ги, но, какъ пѣятъ птичкитѣ, тѣ още не могатъ да имъ подражаватъ; само нѣкои цигулари могатъ да подражаватъ. А въ окултната музика всичко туй е подражаемо. Та, сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползувате отъ нея. Сега, нѣкои, които сѫ религиозни, ще кажатъ: „Ами ония четива?“ Всѣко едно четиво, като го четешъ, ако имашъ музикално настроение, ще го разберешъ по единъ начинъ, а ако нѣмашъ музикално настроение, ще го разберешъ по другъ начинъ. И всѣкога Божествениятъ Духъ работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо, музикално говори, и даже, тъй, отмѣрено. Въ Божествения езикъ нѣма излишни думи. Думитѣ сѫ малко, но съдържателни. Всички думи сѫ опрѣдѣлени, не можешъ да имъ дадешъ двѣ значения. И много думи отъ Библията иматъ нѣколко значения. Туй не е свещенъ езикъ. Свещениятъ езикъ е неизмѣняемъ! Има такъвъ езикъ, и той е чисто Божественъ. И само онзи, който е разбралъ музиката, той ще разбере този езикъ, ще разбере Божествената поезия на нѣщата. Та, ще започнете отъ музиката, и само така ще се облагородите, и ще създадете характеръ. Безъ музика, всички усилия, въ каквото и да е направление отправени, ще бѫдатъ напразни и парализирани. И за туй, азъ бихъ желалъ, мнозина отъ васъ да свирятъ, да пѣятъ. Ще имаме свирци, и щомъ се обяви нѣкѫдѣ споръ, нѣкакво недоразумѣние, тѣ ще засвирятъ, и всичкиятъ този споръ ще утихне. Нѣма да пращаме особени комисии. Знаете какво ще направимъ? Двама братя се скаратъ, ние ни най-малко нѣма да споменаваме, че сѫ се скарали, но ще ги повикаме, ще имъ дадемъ единъ концертъ, ще има особени пѣсни за тѣхъ, и тѣ, като слушатъ, ще кажатъ: „Хайде да се примиримъ“. А сега, ако изпратимъ една комисия да ги примири, пакъ ще има споръ. Пъкъ тъй, ще ги извикаме, ще имъ изсвиримъ нѣщо, и музиката ще създаде това, което другъ не може да направи. Та, отъ туй гледище, ние ще проучваме окултната музика въ нейното приложение. Нѣкои отъ васъ по-скоро ще схванатъ, и тѣзи, които по-скоро схванатъ, менъ ми е приятно. Тѣ нека гледатъ да упражнятъ своя импулсъ върху другитѣ, и у тѣхъ да се създаде този музикаленъ импулсъ. И, азъ желая, всички да сте музикални! Сега, нѣкои сте на опашката, да се не обезсърчавате. Опашката, и тя е потрѣбна. Тъпанътъ, тъй да го ударишъ, ще се чуе, нали? И тъй, музиката е едно спомагателно чувство за развиването на нашитѣ способности. За развиване на нашия умъ, на нашето сърце е потрѣбна музика. И затуй, поетитѣ всѣкога създаватъ своята поезия лѣтно врѣме, когато природата се събужда, когато птичкитѣ пѣятъ, или когато чуятъ, че нѣкоя мома пѣе, и веднага, като се върнатъ, седнатъ „тръст—тръст—тръст“ напишатъ нѣщо. Когато пѣешъ, ти се унасяшъ, не мислишъ, че те слуша нѣкой. Пъкъ нѣкои, пѣятъ за ефектъ, и казватъ: „Дали ме слушатъ?“ Мислишъ ли, когато пѣешъ, когато свиришъ, да те слуша нѣкой, то е обикновена музика. Да свиришъ за себе си, и да пѣешъ за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, нѣкои отъ по-даровититѣ ученици, ще спомогнатъ много за вашето умствено развитие. И разсѣйването на паметьта, дѣто нѣкои сте разсѣяни, дѣто губите паметьта си, то е по причина, че музикалното чувство въ васъ не е развито. Губенето на паметьта произтича отъ дразнене, трѣвоги, насилия. Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ такива трѣвоги, на всѣка стѫпка се срѣщатъ такива трѣвоги. А музикалното чувство постепенно ще прѣмахне тия трѣвоги, и ще даде едно уравновѣсяване на душата. Тогава, умътъ се запазва по-спокоенъ, и паметьта ще бѫде силна. Сега, изпѣйте пакъ „Сила жива“, но по-тихо. (всички изпѣхме туй упражнение). Разбира се, на първо врѣме, всѣка сутринь, най-даровититѣ отъ васъ, ще отдѣляте за музика 1 часъ, най-даровититѣ, казвамъ, ще отдѣлятъ за музика 1 часъ, сутринь или вечерь; може сутринь да взематъ ½ часъ, и вечерь ½ часъ, та цѣлъ часъ. Онѣзи — срѣднитѣ, ще се занимаватъ ½ часъ, а другитѣ — 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пѣете. Онзи човѣкъ, който не е разположенъ да пѣе, като го накарашъ да пѣе, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине врѣмето“. Да, 15 минути сѫ достатъчни. Импулсъ само да се даде. Онзи, който трѣбва да се развива, не му трѣбва много. И този импулсъ постепенно ще се усили. Много мѫчно е да дадешъ дълго упражнение на този, у когото тия органи не сѫ развити, значи, да се откаже отъ музиката. По 15 минути всѣки може — 15 минути, ½ часъ и 1 часъ. Онѣзи, които ще пѣятъ 1 часъ — тѣ сѫ нѣколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажатъ нѣкои — и ние можемъ 1 часъ, не, ще пѣете по разположение. Щомъ като пѣешъ 1 часъ, да се яви у тебе едно желание да пѣешъ още, и да кажешъ: „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено, стига толкозъ“, Онзи, който пѣе часъ — да каже: „Бихъ желалъ още да пѣя, но толкозъ е опрѣдѣлено“. И онзи, които пѣе 15 минути, и той да каже. „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено“. Все да остане нѣщо, единъ малъкъ импулсъ да ви подтиква къмъ пѣене. Това е правилно. Като ученици, ще ви дамъ една тема да я прѣдставите въ музика. Ще ви дамъ нѣколко думи да имъ турите единъ гласъ — кой колкото може. Ако нѣкой не може, нѣма да го считаме за грѣхъ, колкото можете. Ако не можете да го нотирате, ще го изпѣете, ще дойдете тукъ като ученици, ще го изпѣете единъ, втори, трети, четвърти. Това ще бѫде едно приятно забавление. Ще имате тъй наречения окултенъ концертъ. Онези, които сѫ даровити, съ тази окултна музика, тѣ подобряватъ своята музика въ свѣта. Ще почнатъ да се различаватъ отъ другитѣ музиканти. Окултната музика не е за свѣта, но тя може да послужи за единъ потикъ на съврѣменната музика, и всѣки единъ музикантъ може да се ползува, да прѣдстави песнитѣ въ малко по друга свѣтлина и свиренето и пѣенето. Как трѣбва да пѣемъ. Ще имаме единъ начинъ за пѣене, втори начинъ, трети, и на опитъ ще видите по какво се различава окултното пѣене. Щомъ пѣемъ по окултенъ начинъ, гдѣто запѣешъ, веднага настава тишина. Единъ човѣкъ, които пѣе окултно, то е заразително, ти не може да се избавишъ, у тебе се заражда едно желание да слушашъ, ще зарѣжешъ работата си, и ще кажешъ: „Отлично пѣе!“ Туй, което пѣе, той го прѣживява, и съ ума, и съ сърцето си, и съ душата си. Въ ума и сърцето влизатъ сили, цѣлото битие пѣе, взима участие, то не може да се изрази съ думи. И народа има нѣкои, даже прости хора, които пѣятъ окултно. Но тѣ пѣятъ само по настроение, не пѣятъ всѣкога. Тази недѣлна вечерь не е за единъ окултенъ урокъ по музика. Всичкитѣ часове не благоприятствуватъ за една окултна музика. Сега, допуснете, че васъ ви осѫдятъ на смърть, и ви кажатъ: „Ще ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пѣете хубаво. Ще ви подаримъ живота, само ако се научите въ една година врѣме да пѣете хубаво“. Може ли да се научите? И какъ ще пѣете! И съ какво вдъхновение! И ще кажешъ: „Какъ да не пѣя? Ще пѣя“. И дѣйствително, влюбенитѣ пѣятъ добрѣ. Той казва: „Отъ тази пѣсень зависи моя животъ“. Пъкъ онзи, който не е осѫденъ на смърть, не може да пѣе. Сега, ако вземете да пѣете думитѣ: „Сила жива“, „Сила жива“, „Сила жива“, питамъ ви: ако нѣкой каже „Жива сила“ и „Сила жива“, едно и сѫщо нѣщо ли значи? Въ окултната наука „Сила жива“ значи, сила, която излиза отъ животнитѣ, а „Жива сила“ — сила, която излиза отъ хората. Едната сила трѣбва да мине прѣзъ животнитѣ, едната излиза отъ материалното, а другата отъ живота, отъ него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на „Сила жива“ и „Жива сила“. И когато казвамъ: „Азъ любя“, това се отнася само до физическото поле, то е материалниятъ човѣкъ — любишъ нѣкого. Но, когато кажешъ „любя“, тази любовь не е материална, тя е духовна. Когато не туришъ „азъ“, то не е материално. „Азъ любя“, значи, ти имашъ извѣстенъ интересъ. Като кажешъ „азъ вѣрвамъ“, то е слабо, то е материално, имамъ интересъ да вѣрвамъ. Но „вѣрвамъ“, то е силно. И всички онѣзи думи, които иматъ нужда отъ подкрѣпа, сѫ слаби. „Жаденъ съмъ“ — то е силно. Този, който каже „азъ съмъ гладенъ“, той не е гладенъ. Гладниятъ човѣкъ нѣма врѣме да каже „азъ съмъ гладенъ“. Той съкратява врѣмето и казва: „Гладенъ съмъ“, а не „азъ съмъ много, много гладенъ, че стомахътъ ми“ и т. н. Тъй че, които казва: „Азъ съмъ гладенъ, дълъгъ пѫть съмъ ходилъ“ и пр., той не е гладенъ; туй да го знаете. Туй е психологически законъ. „Любя“, то е силно. „Азъ много ви любя“ — нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи истината. „Любя и обичамъ“, вибрациитѣ на „любя“ сѫ едни, а вибрациитѣ на „обичамъ“ сѫ други. Дали ги съзнавате или не, то е другъ въпросъ. Но, като вземете да пѣете, ще забѣлѣжите това. Само чрѣзъ музиката ще познаете коя дума е по-силна, и коя по-слаба, Запримѣръ, да допуснемъ, че седите при нѣкой скѫперникъ. Може да направите единъ музикаленъ опитъ, Той седи, като че ли, както казватъ „змия влѣзла въ кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пѣете „любя“, „любя“ (Учительтъ пѣе тихо тѣзи думи), и не мислите заради него, ако вие съ това пѣене нагодите този човѣкъ, той, както седи, вниманието му за паритѣ ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъжъ ще извади кесията си, и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаятъ този психологически законъ. Такъвъ музикантъ седи, нищо не казва, не подава шапка, но, като засвири ... Майсторътъ-свирачъ, които разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушательтъ стане веселъ, нѣкаква идея му дойде, и най послѣ казва: „Най-послѣ, и азъ да се проявя, като човѣкъ, ще дамъ единъ левъ“. Почне да бърка въ кесията, извади единъ левъ, два ... Онзи още свири. Този вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20, лв., и като ги даде, нему му е приятно. Но, ако онзи не свири, този нищо не дава. Това сѫ вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Нѣкой пѫть, азъ ще ви избера единъ такъвъ човѣкъ, и мислено да му пѣете, да видите, дали той ще си извади кесията. Азъ ще ви опитамъ, дали знаете да пѣете. Не е важно само да пѣешъ, но дали можешъ да произведешъ резултати. Ако дѣйствувашъ върху съзнанието на скѫперника, твоята музика е окултна, Божествена, и съ нея можешъ да работишъ. Въ Америка туй го практикуватъ, но нѣкой пѫть не може да успѣятъ, не взиматъ пари. Отиватъ да пѣятъ, и като пѣятъ, богаташътъ, който може да даде и 10,000 лв., не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20 — 30 лв., не повече. Тѣ много пѣятъ, но не могатъ да засѣгнатъ онази дълбочина на душата. А нѣкои сестри, отиватъ по нѣколко заедно на нѣкое мѣсто, изпѣятъ нѣкоя пѣсень, и този, послѣдниятъ, отвори кесията си, и даде 10, 15, 20,000 лв. за музиката. И по този начинъ събиратъ пари. Други, цѣлъ хоръ отиватъ да пѣятъ и, като се върнатъ, едва ли иматъ 1/100 отъ туй, което първитѣ нѣколко иматъ. Тъй че природата отваря кесията само за този, който е съгласенъ съ нейнитѣ закони. Затуй казвамъ, че ние ще работимъ съобразно живитѣ закони на природата. А въ резултатитѣ на живитѣ закони, тамъ нѣма никакви изключения. И послѣ, когато се свири, когато се пѣе, ще внимавате, ще се вслушвате въ гласа на другитѣ. Нѣкои отъ васъ не внимаватъ. Най-първо, ако ти не можешъ да владѣешъ гласа си, слушай тѣзи, които пѣятъ по-вѣрно, давай ухо, и се учи отъ тѣхъ. И, ако всинца вие внимавате, по този начинъ ние ще пѣемъ отлично, и въ една година все ще знаемъ повече отъ сега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимаватъ сега съ рѫководене пѣенето. Сега, за окултната музика, азъ съмъ рѣшилъ да опрѣдѣля малко врѣме, нѣколко уроци, и то, да ви прѣдамъ най-елементарнитѣ нѣща. Има работи, които азъ не мога да ги повѣрявамъ; има нѣща, които рѣдко свиря. Даже азъ, който разбирамъ музиката много добрѣ, когато свиря нѣкои отъ тѣзи парчета, пулсътъ на моето сърце се мѣни. За сърцето има опасность, нѣкой пѫть то може да спре. Опасни сѫ тия парчета, затуй много рѣдко ги свиря. Колкото пѫти съмъ свирилъ отъ тия парчета, все ще умре нѣкой, затуй, като дойда до тамъ, не барамъ. Защо ще умре? Ако ритъмътъ на това парче не съотвѣтствува на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съотвѣтствува, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултнитѣ упражнения сега не се свирятъ. Трѣбва да се подготвите. Азъ съмъ упражнявалъ окултната музика рѣдко, само веднъжъ съмъ свирилъ, въ Варна. Седѣхъ въ една кѫща, вечерно врѣме бѣше. Въ една кръчма, една тълпа пияници. 10 — 15 души, се разпѣли, вдигатъ шумъ, каратъ се. Свирихъ 15 минути, утихна въ кръчмата. Отъ тогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарьтъ напусна кѫщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарьтъ“. И не дойде втори кръчмарь. Но, такива случаи сѫ рѣдки. Музиката е една сила. Нали Мойсей прѣвзелъ онзи градъ съ трѫбене и викъ? Съ музика го прѣвзелъ, съборилъ Ерихонскитѣ стѣни съ музика. Затрѫбили и всички извикали. Туй не е просто извикване, а музикално извикване, И като извикали, всичкитѣ стѣни сѫ рухнали. На сегашнитѣ хора имъ се вижда смѣшно това. Тази година, нали имахте единъ малъкъ опитъ — съ пѣене излѣзохте отъ читалището въ Търново? Ако пѣемъ окултно, тълпата или ще се разбѣга, или трѣбва да се присъедини къмъ насъ да пѣе. И страшна артилерия е туй! И виждаме войницитѣ, когато тръгватъ за бойното поле, всички запѣватъ, ставатъ безстрашни. Но, прѣстанатъ ли да пѣятъ, обърнатъ гърбъ и бѣгатъ. До тогава, докато човѣкъ пѣе, той е смѣлъ и рѣшителенъ. Прѣстане ли да пѣе, той мисли да бѣга. И онази жена, която прѣстане да пѣе въ кѫщи, азъ зная какво мисли — ще бѣга. Ще пѣете! Първото изкушение е да не пѣете. Като станешъ сутринь, да си потананикашъ, да си посвиришъ съ уста. Ако искашъ работитѣ прѣзъ цѣлия день да ти вървятъ добрѣ, да си попѣешъ 15 минути. Едно правило е това. Може да го опитате. Ще станешъ сутринь, ще пѣешъ. Жена, която не пѣе, и мѫжъ, които не пѣе, тѣ не могатъ да въртятъ кѫща, и дѣца не могатъ да възпитаватъ. Туй е много вѣрно. Направете опитъ! Нали тази година ще направите опити? Сега, ще провѣрите моитѣ думи. Пѣйте 15 минути съзнателно, и слѣдъ една година ще видимъ, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Съ помощьта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко 50% въ всяко едно отношение. Сега, разбира се, въ музиката има другъ един елементъ, който е опасенъ, затова човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Може да се вмъкне тщеславието или алчността да печелиш съ нея. Но почнешъ ли да пѣешъ или да свиришъ за пари, парите да сѫ една отъ подбудителните причини, свършилъ си. Музиката трѣбва да бѫде даръ! Пѣешъ ли, ни поменъ нѣма да има в душата ти за пари. Ако нѣкой ти даде пари, да не мислишъ, че като ти даде 5 или 10 лв., та съ това ти е платилъ. Музиката е нѣщо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, съ нищо не може да се откупи! Та, по този начинъ, онѣзи, които свирятъ на пияно, които свирятъ на китара, цигулка, ще имъ дадемъ окултни правила, какъ да си държатъ лѫковетѣ, какъ да свирятъ, ще имъ дадемъ упражнения за това. Послѣ, ще имъ обърнемъ внимание, какъ да си държатъ пръститѣ, но нѣма да разправятъ това на другитѣ цигулари. Тия упражнения ще ги вмъквате тукъ тамъ, но не всѣкога. Сега, ако поискамъ единъ отъ ученицитѣ да изпѣе една пѣсень, би ли изпѣлъ нѣкой изведнъжъ, безъ да мисли? Азъ ще поканя да пѣе нѣкой, който има хубавъ гласъ. Първото, което ще се яви у васъ е, че ще се стѣснявате, ще мислите, че тѣзи наоколо ви сѫ критици. Не, не сѫ критици. Тукъ всички сѫ приятели, ученици, тукъ критика нѣма. Който се съгласи, ще изпѣе само ½ или единъ куплетъ отъ нѣкоя пѣсенъ. Ако прѣдложимъ на гласуване, съгласни ли сте нѣкой да пѣе? Азъ зная, че всинца не сте разположени да пѣете. Половината от васъ не сте разположени да пѣете. (Учительтъ пѣе и свири на новъ гласъ „Сила жива“.) Е, питамъ, сега може ли да нѣмашъ разположение, ако можешъ така да си пѣешъ? Можете ли да отбѣлежите нещо, т.е. да нотирате пѣсента? Малкото, което доловите, печалбата отъ това е ваша. Сега, нѣкои отъ тия упражнения ще внесемъ въ нѣкои ваши концерти, и ще забѣлѣжите ефекта въ публиката. Въ срѣдата, тъй, между другитѣ номера, ще турите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опитъ какво брожение ще се произведе, като вмъкнемъ туй упражнение. Веднага ще забѣлѣжите едно шумоление въ публиката. Най малкото, тази публика, която е седѣла спокойно, ще стане въ нея едно брожение. Туй показва минаване отъ едно състояние въ друго. Като мѣни човѣкъ състоянията си, у него става движение Това сѫ упражнения само за тониране на организма. Демагнитизиранъ си, неразположенъ си, започни да пѣешъ едно окултно упражнение — 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонирашъ. Тъй. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой пѫть пѣснитѣ ги пѣете по-добрѣ, а нѣкой пѫть има нѣкаква дрезгавина вѫтрѣ въ гласоветѣ ви. Потрѣбно е дълго врѣме да пѣете, докато се тонирате. Цѣла една година ви трѣбва, за да можете да си тонирате чувствата. Не е лесно това. Дълго врѣме трѣбва да пѣете и да свирите, понеже се намираме въ единъ свѣтъ, гдѣто има ужасни бури, та да можемъ да укротимъ това бурно море. Тия окултни упражнения сѫ за нѣкое поле само. Послѣ, има особенъ начинъ за ходене, съ особени движения. Ще тръгнемъ и ще пѣемъ на отворено мѣсто, на широко мѣсто. Тогава ще има ефектъ. Ама никой да не ни вижда, да нѣма свѣтски хора, тамъ чуждо око да нѣма. Да ни виждатъ само дърветата, птичкитѣ и изворитѣ, да сме свободни въ дѣйствията си. Та, такива музикални излети ще направимъ ние. При особени врѣмена ще ви водя. Трѣбва ни равно мѣсто, равнина, но и на високо мѣсто, и тамъ ще направимъ туй упражнение. Ще си носимъ цигулки, китари, ще пѣемъ, ще свиримъ, ще ходимъ ритмично, и ще видите какви ще бѫдатъ ефектитѣ. Слѣдъ това, като се върнете въ домоветѣ си, цѣлиятъ день ще тракате. Тъй ще сте настроени, че нѣма дори да ви трепне окото, да влѣзете въ София тъй, ритмично Особена е музиката. Когато човѣкъ е музикално настроенъ, не му мисли много. Но ние ще седимъ доста дълго врѣме тамъ горѣ, че да се върнемъ нормални въ града, т. е. нормални за свѣта. Ние въ сегашното си състояние именно сме анормални, а тѣ го считатъ нормално. Та, ние, тамъ горѣ, всички сме въ нормално състояние, а като слѣземъ долу, пакъ ще приемемъ първото анормално състояние. Тъй че, ще угодимъ и на себе си и на свѣта. Ако искате да се убѣдите въ силата на упражненията, можемъ да направимъ слѣдующия опитъ въ края на годината. Ако искате, може да дадемъ единъ урокъ на Софиянци. Ще тръгнете 100 души или най малко 200 души, и съ пѣене ще минете прѣзъ града. Ще тръгнатъ подирѣ ви по сѫщия начинъ, като васъ, и мѫже и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, тѣ ще забравятъ общественото мнѣние, и току-вижъ, тръгнатъ подирѣ ви всичкитѣ. И като прѣминете отъ единия край на София до другия, ще има най малко 200 — 300 души отъ подирѣ ви. Душата е отзивчива. Тъй сѫ били всичкитѣ окултни школи, свирили сѫ и сѫ пѣли. Като отишълъ Саулъ, като влѣзалъ въ музикалното училище на пророцитѣ, и той направилъ като тѣхъ. Като идешъ, заразявашъ се съ туй пѣене, съ туй движение, и не можешъ да се спрешъ. Разбира се, то е единъ опитъ. Ако искате, може да направимъ опита, но то ще произведе цѣла сензация. Можемъ да направимъ и министри да тръгнатъ подирѣ ни, пъкъ и попове, и владици. То е ужасно нѣщо! Владиката, и той нѣма да съзнава какво прави, но като се върне дома си, ще каже: „Какво стана?“ Ще му е приятно, и той ще се чуди самъ. То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе, въпрѣки твоята воля. Владиката, като тръгне, съ своето расо, подиръ васъ, и като се върне, неговиятъ умъ другояче ще мисли, ще се тонира. Казвамъ ви, нѣма човѣкъ, който ще може да се противи на това течение. Има извѣстни числа, извѣстни закони, които дѣйствуватъ, стига да идете. Може да направимъ единъ опитъ, да докажемъ влиянието на музиката. Най-първо, ще докажемъ каква сила има музиката. Затуй, ще приложимъ тази музика и при възпитанието на малкитѣ дѣца. Ще употрѣбимъ музиката, като едно срѣдство за възпитание на дѣцата, за внасяне редъ и порядъкъ. То е едно Божествено срѣдство, но се изисква изучване на тия окултни закони, които сѫ малко трудни. Но, азъ вѣрвамъ. Ще направимъ малки, микроскопически опити, и ще видимъ какъ дѣйствува музиката върху насъ, Най-първо ще направимъ опити съ себе си, послѣ върху външнитѣ. И щомъ излѣзе тъй, че 200 – 300 души могатъ да тръгнатъ подиръ васъ, сигурни можете да бѫдете въ успеха. Защото въ окултната музика се изисква голѣмо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска; ще имашъ дисциплинирана воля, отъ нищо няма да се смущавашъ, понеже то е единъ великъ Божествен законъ, който царува въ цѣлия козмосъ, въ цялата природа. Ти като си в съгласие, въ хармония съ себе си, цѣлата природа е съ тебе и нѣма кой да ти се противи. Съ тебе ли е тя влѣзешъ ли въ съгласие съ природата, всичко става. Отъ туй гледище, после ще проучваме и други области. Музиката нѣма да вземе всичкото ни врѣме, 5 — 6 — 7 музикални урока ще имаме прѣзъ годината, най-много 10, не повече. А сега, темитѣ за плача, останаха не четени. Хайде, за втория пѫть ще ги четемъ! Сега, малко да си починете, отдъхнете си. За нѣколко минути ще имаме една малка почивка. Т. м. 3 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 15.Х.1922 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА. Защо е злото, краенъ отговоръ не може да ни се даде. И онзи, който е създалъ свѣта, отговоръ за дѣлата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вънъ отъ свѣта, не знае, защо е създаденъ свѣта. Сега, ако нѣкой ви запита: Защо сте дошли тази вечерь въ този салонъ? Ще кажете, че ви е събралъ нѣкой. Истинската причина никой не може да обясни. Нѣкой ще каже: „Азъ трѣбваше да дойда“. Можеше да бѫдешъ боленъ, можеше да си счупишъ кръста, можеше да имашъ хиляди прѣпятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще турите въ ума си мисъльта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бѫде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъватъ. Когато събудите съзнанието у малкото дѣте да мѣри боя си, когато то започне да мисли, колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трѣбва да бѫдете светии, вашето съзнание спира тамъ. Всѣки день може да се молите, но нито единъ милиметъръ нѣма да израстете. Като прѣстанете да мислите за това, вашата святость ще се увеличи. Святостьта е резултатъ. Запримѣръ, нѣкои мислятъ за свѣтлината. Тя нѣма да дойде. Свѣтлината е резултатъ на извѣстни елементи. Като докарашъ въ съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожишъ за свѣтлината, а не обръщашъ внимание на елементитѣ, които взиматъ участие въ съчетанието на тази свѣтлина, ти изгубвашъ основата. Значи, първото нѣщо, основниятъ принципъ у насъ, това е Любовьта, не вашата любовь, не сегашната ви любовь, но Любовьта, която е създала цѣлия козмосъ. Любовьта, отъ която произтичатъ всички живи сили въ природата, всичко. Животътъ и неговитѣ състояния: и добро и зло, всичко произтича отъ нея. Прѣстане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро и зло, и то ще прѣстане да работи. Слѣдователно, тази Любовь трѣбва да влѣзе, като основа. Влѣзе ли тя въ живота ни, всичко ще оправи. Значи, има нѣщо въ васъ, което трѣбва да имате прѣдъ видъ. Сега, тази вечерь ще имаме едно окултно упражнение по музиката. Ще пристѫпимъ къмъ него, да ви дамъ понятие за трансформиране на енергиитѣ по единъ музикаленъ начинъ. И тъй, ние опрѣдѣляме Любовьта така: три качества има въ нейното проявление. Първо, когато Любовьта се проявява въ сърцето, произвежда най-нѣжното чувство, чувство, което прониква въ всички други чувства! Слѣдователно, то господствува навсѣкѫдѣ, отъ него по-нѣжно чувство нѣма. Това е за сърцето. Тогава, при туй чувство ще се образува у васъ ново сърце. Казва се въ Писанието: „Ново сърце ще направя“. Тамъ законътъ е сѫщиятъ. Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето, и ума ни ще се прѣобрази. Казва апостолъ Павелъ: „Ще се прѣобразимъ“. Какъ ще се прѣобразимъ? Любовьта, като дойде въ ума, произвежда най-мекия погледъ. Погледътъ има най-меката свѣтлина, свѣтлина, която прониква на всѣкѫдѣ, и на която зрѣятъ най-добритѣ плодове; на тази свѣтлина всичко расте и зрѣе. Това е второто качество на Любовьта. Третото качество: когато тя се прояви въ материалния животъ, произвежда най-сладката дума. Тази дума нѣма да бѫде нѣщо особено, тя ще бѫде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази любовь, може да схване тази дума. Може да бѫде обикновена дума: „кѫдѣ отивашъ“, но тази дума ще бѫде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие прѣзъ цѣлъ животъ ще я помните, всѣкога ще ви въодушевлява. Слѣдователно, най-нѣжното чувство, най-мекиятъ погледъ и най-сладката дума. Питамъ: Ако вие, сега, може да кажете най-сладката дума, какво ще бѫде за васъ? — Щѣхте да бѫдете най-добритѣ ученици. Слѣдователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бѫдете на небето. Слѣдъ като се прояви туй нѣжно чувство, то произвежда изящната Любовь. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можемъ да бѫдемъ чисти. Безъ туй чувство, чистотата е невъзможна. Щомъ туй чувство се прояви въ душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота въ васъ. Второ, когато се появи този мекия погледъ, непрѣменно ще дойде тази свѣтлина въ ума ви. И когато дойде сладката дума, непрѣменно ще се прояви свободата въ душата ви. Слѣдователно, това сѫ тритѣ качества, които трѣбва да ги имате, Вънка отъ тѣхъ, колкото и да философствувате, колкото и да си туряте каквото и да е друго опрѣдѣление, вcé ще се поставите на единъ фалшивъ пѫть. Тия нѣща азъ съмъ ги провѣрилъ деветдесеть и деветь пѫти, и опититѣ, които съмъ правилъ върху тази основа, сѫ ми дали отлични резултати, безъ никакво изключение. Казвате; „Не може ли по другъ начинъ?“ Азъ казвамъ: абсолютно не може! Азъ съмъ опиталъ всичкитѣ системи, разбирате ли? Всичко съмъ приложилъ. Тази система е система на природата, тя е Божествена, тя е система безъ изключение. Искамъ да ви дамъ единъ положителенъ отговоръ, че е така. Вие седите нѣкой пѫть, и си мислите: единъ човѣкъ, който говори за Бога, трѣбва ли да пѣе, трѣбва ли да свири? Религиознитѣ хора иматъ смѣшни възгледи. Святиятъ човѣкъ да вземе цигулката и да свири! Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, като дѫбъ. Не, отъ лицето на святия човѣкъ ще блика свѣтлина, и той ще говори най-много: „Ти внимавай, ти внимавай!“ На всички говори, всѣкиго туря въ правия пѫть. Той вдига най-голѣмата гюрултия. И, като го туришъ нѣкѫдѣ, трѣбва да го загасишъ, трѣбва да туришъ единъ кранъ, да го затворишъ нѣкѫдѣ, но пуснешъ ли го, той казва; „Дрънъ, дрънъ“. Понеже святитѣ хора вдигатъ най-голѣмъ шумъ, затуй хората не ги искатъ въ свѣта. Защо не ги искатъ? Казватъ: „Не мога да го търпя! Не можешъ, разбира се. Сега, отъ васъ искатъ разумна свобода, и вашитѣ отношения трѣбва да бѫдатъ, единъ къмъ другъ, естествени. Ще бѫдете естествени, безъ никакви преструвки. Не говоря за откровеность, защото има една откровеность, която е неестествена — откровеность естествена, откровеность чистосърдечна, като дѣте, като Божествено дѣте, за такава откровеность говоря. Ще пѣешъ, когато ти се пѣе; ще запѣешъ, и не се бой, който и да е тамъ. Ама имало боленъ. Ако твоята пѣсень е Божествена, този боленъ ще стане отъ леглото си, и ще оздравѣе. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запѣ“. Има пѣсень, която дразни хората. Тогава не пѣй. Тази вечерь, ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща“. То ще бѫде първото окултно упражнение по музиката, Ние ще се отклонимъ отъ всички музикални правила. Сега, ще кажете: „Ама туй не е по правилата на музиката“, Задръжте си за васъ тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвънка, а тази вечерь ще изпълнимъ едно упражнение по окултната музика. Ако можемъ да го усвоимъ, добрѣ, ако не, за другъ пѫть ще го отложимъ. (Учительтъ нагласява цигулката си). Сега, поразпуснете се малко, ще пѣете, нали? Поотпуснете си гърлата! Нѣкой ще каже. „Азъ съмъ старъ“. Никакви стари хора не искаме, а пѣвци. Азъ ви считамъ всички сега за хоръ. Другитѣ ще ви избиратъ, ще опитватъ гласоветѣ ви на цигулка. Азъ не ви избирамъ, ще ви взема всички тъй както сте, и считамъ, можете да пѣете. Сега, ще се тонираме. Тониране е това. (Учительтъ свири на цигулката, и пѣе упражнението: „Сила жива изворна течуща, сила жива изворна течуща, зум мезум, зум-мезум, бином тумето, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“.) (Всички заедно изпѣхме нѣколко пѫти упражнението). Половината отъ пѣсеньта е неизвѣстна. Сега, съ тази пѣсень ще опитаме какъ се прѣвръщатъ енергиитѣ. Добрѣ, тия думи могатъ ли да се пѣятъ на другъ гласъ? Може ли да го нотирате? Значението на думитѣ въ първата половина отъ упражнението, ги разбирате, но на другата половина — не. Значи, онова, което не знаете, може да го пѣете. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ и онова, което не знаемъ. Ние ще ви създадемъ редъ окултни упражнения. Сега, да изпѣемъ пакъ упражнението (Всички го изпѣхме). Свършена работа! Още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Сега, думитѣ въ това упражнение сѫ нагласени на тонове, които сѫ въ възходяща степень, И вибрациитѣ имъ сѫ такива. Тъй че, когато искате да се тонирате, може да пѣете това упражнение, Щомъ пѣете, всѣкога ще се тонирате. Не разположени сте, започнете. Сега, съ туй упражнение ще направите опитъ. Имате най лошото разположение, ще изпѣете упражнението, и ще видите резултатитѣ, само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа, Изпѣйте го още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Думитѣ „зум мезум“ въ окултната музика регулиратъ, тѣ сѫ равнодѣйствуващи сили, сили, които регулиратъ всичко. „Зум-мезум“ тѣ сѫ мѣрка „Тумето“ има едно отъ най-хубавитѣ съдържания, но понеже съдържанието е толкозъ хубаво, азъ не искамъ да ви го прѣведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пѣете, безъ да знаете прѣвода. Сега, вие може да го тълкувате, както искате, всѣки може да му даде какъвто иска прѣводъ. Трѣбва да знаете, че това и редъ други упражнения сѫ необходими за васъ. Тия упражнения нѣма да ги изнасяте навънъ, за школата сѫ. Вие ще правите опити съ тѣхъ, и когато сте убѣдени въ силата имъ, ще ги кажете. Нѣма да ги изнасяте навънка, ще правите опити, ще наблюдавате, и единъ день, когато ще имате резултати, тогава може да ги повѣрите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го повѣримъ на свѣта?“ Какво ще го повѣрявате, другитѣ хора си иматъ пѣсни. (Я го изпѣйте пакъ! Изпѣхме го наново). Нѣкой пѫть, като дадете концертъ, туй ще го турите между номерата, като куриозъ, да изненадате публиката, да видимъ какъвъ ефектъ ще произведе. Половината е на български, половината — на езикъ, който не го знаете. Още веднъжъ! (Пакъ го изпѣхме). Сега, въ ума ми има една мисъль: да ви повѣря ли втория гласъ, или да го задържа за другъ пѫть? Защото, щомъ вземемъ втория гласъ, ще се измѣни настроението ви. Първиятъ е въ мажорна гама, а вториятъ е даденъ въ минйорна гама. Хайде, още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го още веднъжъ). Сега, именно, при условията, въ които живѣемъ, трѣбва постоянно тониране, а музиката, това е единъ отъ великитѣ Божествени методи за тониране. Трѣбва да пѣемъ, за да се тонираме, и всички трѣбва да пѣемъ. Докато пѣешъ, тонирашъ се, прѣстанешъ ли да пѣешъ, отслабвашъ. Постоянно пѣние, пѣние, за да се тонираме. Я още веднъжъ го изпѣйте! (Учительтъ свирѣше на цигулка, и ние всички изпѣхме упражнението два пѫти). Вижъ, какъ лесно се усвоява! Вижъ, какви опитни пѣвци сте всички! Значи, първото упражнение е много сполучливо, прѣпорѫчва ви. Ако тъй може да завършите, отлична е работата. Още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го всички още веднъжъ). Всѣкога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пѣете „зум мезум“, да не дойде тамъ да протакате. Това е упражнение, не е пѣсень, Това азъ го наричамъ окултно упражнение, думитѣ сѫ нагласени на особени гами. Ще минемъ къмъ окултната музика, за да може да се пробудятъ нѣкои висши чувства. Тѣ могатъ само чрѣзъ музика да се пробудятъ, да дадатъ новъ импулсъ. Още веднъжъ! (Изпѣхме пакъ упражнението). Вѣрвамъ, че нѣма да го забравите, нали? Още веднъжъ! Всички пѣемъ упражнението. Азъ взимамъ тия окултни упражнения по музика, макаръ че тѣ сѫ доста трудни, но тия окултни упражнения служатъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Запримѣръ, техникътъ, или човѣкътъ на съврѣменната наука, знае да прѣвърне водата въ пара, парата може да прѣвърне на електричество, и да я впрегне на работа. При какви условия? — Ще я ограничи, ще я тури въ единъ котелъ, ще я нагрѣе, ще я сгорещи. По сѫщия начинъ и ние трѣбва да знаемъ да прѣвръщаме тия енергии. Една неприятна мисъль, едно неприятно желание, или едно неприятно чувство може да го туришъ на огъня, да го нагорещишъ, и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но, знание трѣбва. Ако нѣмашъ знание, нищо не можешъ да направишъ. Не само да мислимъ, че знаемъ, но, знание трѣбва! Туй знание е потрѣбно, защото въ окултизма всѣкога се развиватъ отрицателни сили. Въ всѣка една окултна школа най-първо се развиватъ отрицателнитѣ сили въ такъвъ грамаденъ размѣръ, че ако не се взематъ мѣрки, много пѫти ученицитѣ пострадватъ. Напримѣръ, въ християнството, защо пострадаха християнитѣ? Защо се повдигна гонение противъ християнството? Християнството бѣше окултна школа. Християнитѣ, като изгубиха правилата отъ Христа, вслѣдствие на това се набраха много отрицателни сили, и като не знаеха какво да ги правятъ, какъ да ги трансформиратъ, повдигна се цѣло гонение противъ тѣхъ, докато се намѣри проходъ. И, ако и вие изгубите методитѣ, които ще ви дамъ, ще дойде сѫщия законъ. Той не може да се промѣни. Християнитѣ казватъ, че езичницитѣ бѣха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, която трѣбваше да впрегнатъ на работа, не се използува. Напримѣръ, дойде идеята за комуна. Християнитѣ казаха: „Не е врѣме за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха, и останаха все неизползувани. Тогава дойде гонението. Всѣкога ще помните това. Законътъ е сѫщиятъ. Ако една благородна мисъль дойде, ако едно мѣроприятие се дава вѫтрѣ въ живота ви, като условие, да го приложите, и не го използувате, ще дойде гонението, непрѣменно ще дойдатъ нещастията. Туй е, като двѣ и двѣ четири. Напримѣръ, имате синъ, той иска да слѣдва по музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани докторъ, то е по-доходно“. Ако ти му се наложишъ, синъ ти постоянно ще ти казва: „Азъ искахъ едно врѣме да стана музикантъ, но ти ме прати за докторъ“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та, онова, което се събужда въ васъ, разработвате го. Всѣки ще работи върху себе си. Сега, когато казвамъ, че ще работимъ върху себе си, това е една приятна работа. Сега запримѣръ, туй упражнение можахъ да го отложа тази вечерь, можахъ да кажа тъй: тѣ не сѫ още готови, трѣбва да ги събера нѣкой пѫть, да ги приготвя, че тогава. Но, казвамъ: ще направя опита изведнъжъ, безъ всѣкакво приготовление, то е най-простото упражнение, да видимъ, какъ ще го схванатъ. Може да излѣзе съвсѣмъ несполучливъ, всичко може да стане. Но, въ окултната наука, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Рѣшишъ нѣщо, ме мисли за послѣдствията. Ти го направи, та, каквото излѣзе. Ти го направи, а отъ невидимия свѣтъ, който взима участие въ всичкитѣ наши работи като видятъ доброто ни желание, тѣ всички се притичатъ на помощь, и половината тѣ ще го извършатъ. Не мислете, че вие извършвате всѣко желание. Трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Смѣлъ и рѣшителенъ е човѣкътъ на любовьта. Безъ любовьта хората сѫ крайно страхливци. Благородство безъ любовь нѣма, и знание и интелигентность безъ любовь нѣма. Да се не лъжете! Любовьта е основа на всѣко нѣщо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любовь, която движи свѣта. Всѣко движение е движение на любовьта Моята рѫка се протѣга туй движение не е съзнателно, но то е въ зависимость отъ тази любовь. Азъ искамъ да ви помогна. Ние виждаме, че всичко въ свѣта се движи. Тия облаци се движатъ. Мислите ли, че тия облаци се движатъ отъ само себе си? Не, задъ тѣхъ стоятъ интелигентни сѫщества, които ги движатъ. Тия облаци се приготовляватъ да ни полѣятъ земята, да расте всичко. Та, слънцето, цѣлиятъ козмосъ, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовьта — разумно. Послѣ, сродството на елементитѣ — афинитета, то е основано на закона на Любовьта, обичь иматъ елементитѣ помежду си. И послѣ, ще имате слѣдното понятие: любовьта ние не я произвеждаме. Богъ е Любовь, и Той не може да се раздвои въ себе си. Нѣкой казва: „Ти не ме обичашъ“. Не мога да те обичамъ. Да не се лъжете. Свѣтскитѣ хора може да се обичатъ, но вие не може да се обичате, вие може да бѫдете изразъ на тази Любовь. Богъ е Любовь, Той не може да се раздѣли. Тогава, когато кажешъ „ти не ме обичашъ“, ти правишъ упрѣкъ на Бога. Ако ти си готовъ за Любовьта, тя ще дойде, и ще се прояви. Любовьта всѣкога дѣйствува. Сега, всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. Нали живѣешъ, животътъ произлиза отъ любовьта. Ти трѣбва да съзнаешъ, че животътъ ти е даръ, любовенъ даръ. Не можешъ да се движишъ, нали? Вложи мисъльта, щомъ се движишъ, да благодаришъ. То е отъ Бога. Ако нѣкой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живиятъ човѣкъ трѣбва да се движи. Само инвалидитѣ седятъ, не могатъ да се движатъ. За нѣкоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има въ туй миткане? Животъ има въ туй. Утрѣ, като стане инвалидъ, легне въ леглото, всички ще кажете. „Дано стане“. Кое е по-хубаво, да митка, или да лежи на гърба си? Азъ бихъ прѣдпочелъ да митка. И ще ви дамъ едно ново схващане на живота. Положителното въ живота, къмъ него ние ще се стремимъ. Движението, това показва, че има животъ; животътъ показва, че има любовь; любовьта показва, че нѣкой заради насъ мисли. Тъй е. Никога не се стремете да ограничите любовьта. Тази любовь е слѣдующата. Азъ ще ви приведа примѣръ. При мене дойде единъ анархистъ, когато бѣхъ въ Русе, младъ момъкъ, прѣдполагамъ на 23 -24 години. Кой го е обърналъ? Той самъ е дошълъ до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитность. Краенъ анархистъ е, и казва: „Влюбихъ се въ една мома, и въ тази мома видѣхъ Бога, повѣрвахъ, че има Господь. Когато залюбихъ, въ моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвувамъ всичко, да работя за човѣчеството. Но, дойде единъ прѣломъ, и тя се изгуби. Изгуби се тя, и останаха черни петна въ моята душа, изгубихъ силата си“. Черни петна останали. „Когато изчезна любовьта, на мѣстата, дѣто е била свѣтлината, забѣлѣзахъ, черни петна останаха въ душата ми“. Той отишълъ по далече. Казва „Виждамъ, че Христовото учение е нѣщо повече. Ако моята душа и сърце бѣха толкова широки, щѣхъ да любя всичкитѣ хора, и не щѣхъ да прѣтърпя тази криза. Но, понеже сърцето ми е малко, като изгубихъ една отъ овцитѣ, съкрушихъ се. Желая, сега, душата ми да се разшири, че да обичамъ всичкитѣ, както нея обичахъ“. Тъй всички трѣбва да обичаме. Всички тия растения, цвѣтя, бубулечки, млѣкопитающи, всички, които влизатъ въ тебе, да чувствуватъ, че Богъ живѣе, че всичко ти е мило, на всичко да давашъ неговата цѣна. Само така може да разберешъ великия законъ на Любовьта, и тогава нѣма да прѣтърпѣвашъ такъвъ крахъ. Сега, жената се привързва къмъ мѫжа, мѫжътъ се привързва къмъ жената, Не се самоизмамвайте! Мѫжътъ ти не може да ти помогне. Ако той казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Той може да ти помогне 50%. Ако ти кажешъ на мѫжа си, „Азъ ще ти помогна“, и ти не говоришъ истината. Ти можешъ всичко, но като си невѣжа, какъ ще му помогнешъ? Великиятъ законъ, който рѫководи сѫдбинитѣ, той иска да ни покаже, че сме невѣжи. Ти казвашъ на мѫжа си: „На менъ уповай, на твоята възлюблена Станка“. Провидѣнието всѣки день ни показва, че ние нищо не може да направимъ. И тогава, знаете ли, единъ отъ нашитѣ приятели, на когото името било Димитъръ, правилъ сеанси „Ти си“, казва му духътъ, „Стоянъ Станчевъ“. „Азъ съмъ Димитъръ“. „Не, не, ти си Стоянъ Станчевъ. Стоянъ си, защото стоишъ до медиума, а Станчевъ си, понеже стана причина той да проговори“. Разболѣе се мѫжътъ ти, намирашъ се въ чудо, отивашъ да търсишъ лѣкарь. Защо не му помогнешъ, нали можешъ? Ти казвашъ, че го обичашъ. Ами че ти, като го обичашъ, защо не можешъ да му помогнешъ? Това е първата лъжа, първото изобличаване въ този законъ на Любовьта, че ние показваме, какво онзи, когото любимъ, не можемъ да му помогнемъ. Онзи, когото любимъ, като идемъ ние при него, той трѣбва да оздравѣе. Такъвъ е законътъ. Хората измиратъ, защото не се любятъ. Любишъ ли нѣкого, като отидешъ при него, тѣзи силни вибрации на любовьта, които се отдѣлятъ, ще му помогнатъ, и той ще се подобри, Сега, вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече. И тъй, ако искате да познаете, дали имате любовь, идете съ смирение при нѣкой боленъ, и вижте, подобрѣва ли се положението му. Ако се подобрѣва, ще се радвате, но влоши ли се, ще се върнете, и ще се молите на Бога. — Не сте толкозъ горещи. Ще си признаете истината. Сега, другото доказателство. Нѣкой казватъ, че иматъ любовь. Хубаво, ако вие се грѣете на слънцето, и се натоплите, че се изпотите, тази горещина отъ васъ ли е, или не? Тази топлина не дойде ли отъ слънцето? Ако нѣкой ви попита, вие ще кажете: „Отъ моя организъмъ е“. Не, не е отъ твоя организъмъ, но ти си единъ акумулаторъ на тази Божествена топлина, и тя се изявява. А когато ти имашъ Божествена Любовь, нѣма да кажешъ, азъ съмъ, който отдѣлямъ топлината, а ще кажешъ: „Азъ събрахъ тази Божествена Любовь, и я проявявамъ“. Та, сега отъ всинца ви искамъ най-първо: най-нѣжното чувство, най-мекия погледъ и най-хладката дума. И за туй, тази вечерь, ви пѣя тази пѣсень. Азъ никога тукъ съ цигулката си не бихъ дошълъ да ви свиря. Плащате ли ми нѣщо вие? — Ако азъ ви дамъ единъ концертъ, трѣбваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате, и не само че не плащате, но като влѣзете въ дома си, не го прилагате. Е-е, казвамъ: прѣкалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите, и, като излѣзете навънка, ще се поставите на такова мѣсто спрѣмо туй слънце, че всички ще бѫдете изразители на тази Любовь. Единъ день, когато Богъ дойде да се засели въ васъ, законътъ ще се измѣни: тогава вие, вѫтрѣ въ васъ, ще бѫдете едно слънце, и чрѣзъ васъ ще се прояви слънцето. Богъ ще бѫде въ насъ, и Любовьта ще се проявява. Понеже ние говоримъ, че чрѣзъ Любовьта всичко може да направимъ, нека приложимъ този законъ. Нѣма да казваме, като другитѣ: „Поправи се!“ Ако нѣкой братъ трепери, студено му е, ти му казвашъ: „Не трепери“. Не, вземи го, стопли го, и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализирашъ. Вземи го въ кѫщи, и го стопли, и този братъ ще каже: „О, колко е хубаво“, и нѣма да трепери. Сега между насъ всички треперения трѣбва да прѣстанатъ. Хайде, изпѣйте „сила жива“. (Изпѣхме упражнението нѣколко пѫти. Учительтъ изпѣ на новъ гласъ сѫщото упражнение). То е сѫщото упражнение, само че трансформирано отъ единъ гласъ на другъ. Хайде, помѫчете се да го изпѣете, Може би, вториятъ пѫть ще упражнимъ този гласъ. Сега, ни най малко не се смущавайте, че не можахме да свършимъ упражнението. Азъ нарочно го оставихъ, за да се роди въ васъ една мисъль, да работите, да се развива музиката. Законътъ въ окултизма е такъвъ: щомъ се разрѣши единъ въпросъ, десеть въпроси трѣбва да останатъ неразрѣшени. Първиятъ гласъ знаете, вториятъ всѣки да се старае да си го припомни. По единъ или по другъ начинъ, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатилъ, и ако вие се нагодите, гласътъ ще дойде. Отъ васъ ще изкараме добри пѣвци. Слѣдъ една година старитѣ ще иматъ гласове, като на младитѣ. Ако пазите правилата, гласътъ ви ще се възобнови. Гдѣ искате да бѫде събранието въ недѣля, тукъ, въ Турнъ Ферайнъ, или въ Опълченска? Послѣ, какъ искате, упражненията да бѫдатъ — въ четвъртъкъ вечерьта, или въ недѣля вечерь? По-добрѣ ще е да, оставимъ тия упражнения за въ недѣля вечерь, понеже много отъ провинцията не могатъ да се събиратъ въ четвъртъкъ, а въ недѣля вечерь всички иматъ условия. Четвъртъкътъ може да бѫде свободенъ за други събрания. Искаме да спестимъ единъ день. Значи, въ недѣля, пакъ въ 7½ ч. вечерьта. Отговарятъ: „Да въ недѣля не сме заняти, можемъ и по-рано да почваме. Хубаво, тогава въ седемь часа. Упражнявайте се всички въ музиката. Безъ музика, въ училището, не може да бѫдете ученици. Въ школата, музиката е единъ отъ необходимитѣ прѣдмети, и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бѫдете музикални, ще пѣете, ще свирите. Най-малко, трѣбва да знаете да пѣете. Всинца, може би, нѣмате възможность да се занимавате инструментално, но за пѣене, всички безъ изключение, можете. Думата: „не може“ е изключена. Вижъ, за инструменталната музика, тамъ може да кажете: „не можемъ да свиримъ“, но който каже, че не може да пѣе, не му се прощава. Господь е турилъ цигулка на всички, гърлото ви. Онази външна цигулка нѣмашъ, но тукъ вѫтрѣ, цигулка имашъ, и ще пѣешъ. И за всички, и млади и стари, правило е въ насъ; ще пѣемъ. Послѣ, нѣма да се свѣнимъ отъ хората, какво ще кажатъ. Нашитѣ пѣсни ще бѫдатъ неподражаеми. Ние ще покажемъ на музикалния свѣтъ, че има нѣщо повече, отколкото тѣ разбиратъ. Ще имъ дадемъ единъ потикъ. И тѣ мислятъ, че сѫ музикални. Ние се радваме, че тѣ така мислятъ и работятъ. И хубаво, тѣ приготвятъ пѫтя. Ние имъ благодаримъ. Тѣ сѫ изработили доста хубавъ инструментъ, цигулката, но отъ чисто окултно гледище, тя може да прѣтърпи извѣстно видоизмѣнение. Тамъ, додѣто днесъ сѫ достигнали цигулкитѣ, повече, по никой начинъ, никакво видоизмѣнение не могатъ да прѣтърпятъ. Отъ триста години насамъ, цигулката не се е измѣнила. Тѣ сѫ достигнали до крайния прѣдѣлъ. Но, по окултенъ начинъ, цигулката може да бѫде измѣнена, обаче трѣбва да се пробудятъ у човѣка онѣзи вѫтрѣшни музикални чувства, Щомъ се събуди музикалното чувство, ще се намѣри майсторъ, който ще приспособи цигулката, Но за сега цигулката е достатъчна. Съ цигулката може да се взиматъ не само половини тонове, но и четвъртини. Между единъ тонъ и половината тонъ има други тонове, а тѣ може да се взиматъ съ цигулката. Всички тонове, които може да се взиматъ съ цигулката, могатъ да се взиматъ и съ гласа. Ще пѣете. Искамъ да бѫдете отлични пѣвци, да не се стѣснявате, защото нѣкой отъ васъ иматъ хубави гласове, но необработени. И между младитѣ, и между старитѣ, мѫже или жени, има отлични гласове, но сѫ огрубѣли по съвсѣмъ други съображения: ядете лютичко, трѣвожите се. Всѣка трѣвога се отразява върху ларинкса. Послѣ, когато дѣйствуватъ низшитѣ чувства, страститѣ, тия гласни органи загрубяватъ. И забѣлѣжете, ония хора, които сѫ груби, и гласътъ имъ съотвѣтствува на тѣхния характеръ. Понеже музиката е една сила, съ нея може да се разрушатъ много лоши работи. Напримѣръ, нѣкой жени се чудятъ, какъ да укротятъ мѫжетѣ си. Ако жената може да пѣе сладко, когато мѫжътъ спи дълбоко, на другия день, сутриньта, като стане, той ще бѫде мекъ, като памукъ, и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпѣе най-хубавата пѣсень. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се надъ главата му: Хм ... ! И той, като стане на другия день — такъвъ ще бѫде. И той почне: Хм ... ! Българитѣ иматъ една поговорка: „Каквото повикало, таквозъ се и отзовало“. Спи мѫжътъ. Изпѣй му най-хубавата пѣсень, и като стане, той ще бѫде другъ. За въ бѫдеще, музиката ще бѫде, като единъ методъ за възпитание на дѣцата. Поне дѣцата може да се възпитаватъ съ музика. Затуй, ще гледаме да употрѣбимъ часть отъ врѣмето си само за музика. Т. м. 2 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.X.1922 четвъртъкъ Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА ЗЛО И ДОБРО ВЪ ЖИВОТА. СВѢТЛИНА И ТЪМНИНА ВЪ СВѢТА Т. м. Тема за идущия пѫть: Защо плачатъ малкитѣ дѣца? Ще напишете нѣщо за плача. Плачътъ не е противорѣчие. Когато почнатъ нѣкого да ограничаватъ, той плаче. Когато хората ни ограничаватъ, ние плачемъ. Сега, ще пристѫпя къмъ прѣдмета си. Не искамъ вие да плачете, „Плачъ и роптание", това е едно и сѫщо нѣщо. Който плаче, той роптае, това сѫ отрицателни чърти, които сѫ отживѣли своя вѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ вашия умъ е отживѣло своя вѣкъ. Това сѫ прѣживѣлици на една далечна култура. И вие трѣбва да кажете „сбогомъ" на вашето минало. Да допуснемъ сега, че вие отивате на небето, и сте се вкиснали отъ всички стари системи. Като идете на небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че тамъ ще ви слушатъ, като разправяте за всѣка отрицателна чърта на земята? Като влѣзете въ невидимия свѣтъ, въ тѣхната школа, тамъ ще ви кажатъ: „Братко, забрави всичко туй". И всичко трѣбва да се забрави. Писанието казва; „Всичко трѣбва да се заличи, и да дойде новата епоха, въ която ще започне истинското знание, което сега иде въ свѣта. Положителни и отрицателни сили въ природата: електричеството, това е една положителна сила Положителнитѣ сили разрушаватъ, отрицателнитѣ сили градятъ. Вие ще кажете: „Защо? Какъ тъй?" Онѣзи на бойното поле, когато сѫ слаби, нали се укрѣпяватъ, направятъ си здрава крѣпость? Кой гради? — Страхливиятъ Слабиятъ трѣбва да се укрѣпи, кѫщи да гради. Казватъ: „Гениаленъ човѣкъ е той". Този е единъ страхливецъ, той е отрицателенъ, въ него прѣодоляватъ отрицателнитѣ сили; тѣзи сили се укрѣпяватъ, за да може да издържатъ напора на положителнитѣ сили, които дѣйствуватъ въ свѣта Слѣдователно по този начинъ сѫ създадени нашитѣ тѣла, нашитѣ мозъци, нашиятъ носъ, краката, рѫцѣтѣ, дробоветѣ, сърцето, стомаха, всичко туй е създадено въ свѣта, по причина на тѣзи отрицателни сили, които градятъ. И понеже тѣ не сѫ имали достатъчно врѣме да обмислятъ нѣщата, много отъ този градежъ не е хубаво изграденъ. Нѣкои искатъ да ни убѣдятъ, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има нѣщо Божествено въ насъ, но ние трѣбва да различимъ онзи Божественъ градежъ. Има Божественъ градежъ, но трѣбва да различимъ Божествения градежъ отъ обикновения нашъ градежъ. Слѣдователно, отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата, еднитѣ рушатъ, доставятъ материали, а другитѣ съграждатъ материалитѣ. Тъй е въ природата, И когато единъ човѣкъ се намѣри въ тия два полюса, понеже вибрациитѣ сѫ различни, то, ако въ даденъ случай той минава отъ единия полюсъ къмъ другия полюсъ на тия дѣйствуващи сили, и ако той не знае какъ да мине, да кажемъ отъ положителния полюсъ къмъ отрицателнитѣ вибрации, непрѣменно ще мине въ едно голѣмо мѫчение; ще прѣтърпи едно голѣмо страдание, докато намѣри закона, за да влѣзе въ сѫщитѣ вибрации, сѫщитѣ трептения, както и тѣ се движатъ. И обратното: единъ човѣкъ, който е въ отрицателния полюсъ ще мине въ положителната страна. Всички ще минатъ, по необходимость ще минатъ отъ единия полюсъ въ другия. Не мислете, че като сте въ положителния полюсъ, винаги тамъ ще бѫдете. Не мислете, че една сила е само въ единия полюсъ, Азъ ще обясня мисъльта си. Ще минете отъ положителния полюсъ въ отрицателния полюсъ, отъ процеса на разрушение къмъ процеса на разширение, а процесътъ на градежъ е процесъ на сгѫстяване и ограничаване, Слѣдователно, когато се минава отъ единия полюсъ въ другия, ние трѣбва да знаемъ онѣзи закони, по които да нагодяваме своитѣ вибрации съ силитѣ, които дѣйствуватъ. Ние казваме, по нѣмане на думи „положителни и отрицателни сили" въ природата, но тѣ иматъ една цѣна въ природата. По качество тѣ сѫ еднакви, тѣ сѫ полезни за самата природа. Нѣкой пѫть положителнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а отрицателнитѣ въ наша врѣда, отрицателнитѣ сили сѫ противъ насъ; нѣкой пѫть отрицателнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а положителнитѣ сили сѫ въ наша врѣда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме въ разрѣзъ съ нашитѣ вибрации. Сега, има единъ моралъ, моралъ на добро и зло. Доброто въ свѣта, то е една отрицателна сила — то гради. И ще забѣлѣжите, че всички добри хора сѫ все слаби хора въ свѣта; тѣ не сѫ силнитѣ хора въ свѣта, които управляватъ. Ама гдѣ има добъръ човѣкъ, какъ ще кажете? „Както е на небето, така е и на земята“. Не е така. На земята добритѣ хора сѫ най-слабитѣ. И когато кажете, че нѣкой е добъръ, всички казватъ: „Знаемъ го каква е овца, той е едно говедо“. Тъй му турятъ прозвище. Добритѣ хора сѫ най-слабитѣ хора. И туй трѣбва да признаемъ, че е така. Като кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, то значи, че той е силенъ, и такъвъ човѣкъ само може да е държавникъ, или философъ, или да заема нѣкое видно положение. Сега, въ вашия умъ може да се роди нѣкое противорѣчие: Защо сѫществува доброто и злото въ свѣта? Нѣма да се впущамъ дълбоко въ философията, понеже нѣкои отъ васъ не сте готови, и ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина отъ васъ, на които стомаситѣ сѫ слаби, ще ги хване деария. Но, ще обясня причината, защо сѫществува доброто и злото въ свѣта, за да може да се ползувате. Злото въ свѣта е една потрѣба, то е толкова потрѣбно, колкото и доброто. Туй го запомнете! Въ онова дърво, дѣто се прѣдставя — дървото на познание добро и зло, въ него се крие философията. Въ всѣко едно дърво сѫществуватъ два принципа, отъ плода, на което, като вкуси човѣкъ, ще може да познава и доброто и злото, Значи, човѣкъ ще се поляризира, ще има двѣ различни разбирания за доброто и злото. Добриятъ човѣкъ мисли, че трѣбва да е честенъ, справедливъ — има единъ методъ на разбиране. А лошиятъ човѣкъ казва: „Трѣбва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човѣка“, И той си има свой методъ. И единиятъ казва: „Моятъ методъ е правъ“, и другиятъ тъй казва. Двамата, обаче, иматъ двѣ различни разбирания. Сега, вие ще кажете: „Не може ли безъ зло въ свѣта?“ Не може! Ако вашитѣ кѫщи могатъ безъ канализация, ако вие можете безъ нужници, тогава и безъ зло може. Но, най-първото нѣщо: като съградите една кѫща, съграждате и единъ нужникъ. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, прѣзъ която излизатъ тия нечистотии? Ще благодарите, тя ви освобождава отъ едно голѣмо зло, защото, ако тия вещества не могатъ да се трансформиратъ, и да приематъ физически вибрации, тѣ биха образували отровни газове, и щѣха да спратъ еволюцията на вашия животъ. И вие често си задавате такъвъ единъ въпросъ, казвате си: „Нашиятъ Учитель не знае ли, че тукъ има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?“ А а, ... не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашиятъ Учитель не е глупавъ, като васъ. Вашиятъ Учитель върви съобразно великитѣ закони на природата. Той не иска да измѣни въ нищо на онова, което Богъ е направилъ. Ние не искаме да оправимъ свѣта, Азъ не искамъ да изкореня злото. Злото трѣбва само да се ограничава. На 100 души добри хора сѫ потрѣбни 10 лоши. И ако ги нѣмате, трѣбва да имъ платите, за да дойдатъ въ вашето общество. Трѣбва да ги търсите, защото, ако ги нѣмате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трѣбва да ги пазите, като писани яйца. И знаете ли защо сѫ лоши? Тѣ казватъ: „Ние се вкиснахме заради васъ, всичкитѣ ваши нечистотии все прѣзъ насъ минаватъ; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради васъ, заради васъ ние страдаме“. Иматъ ли право тѣ да ви се сърдятъ? Иматъ право, разбира се. И затова тѣ ви мразятъ, гонятъ, хулятъ. Вие ще кажете: „Аманъ!“ Не, не, аманъ отъ васъ. И азъ ви казвамъ: като писани яйца ще ги пазите. Сега, и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Въ всѣко едно общество отъ 100 лоши хора, трѣбватъ 10 добри. На васъ ви трѣбва една канализация. Вие давате нѣщо, но трѣбва да има нѣкой да го вземе. Вие сте търговецъ. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия лошитѣ хора сѫ търговци, които трѣбва да купятъ тази материя, и да я пратятъ въ природата. И слѣдъ туй, отъ тѣзи нечистоти, природата ще образува най-хубавитѣ плодове. Мимоходомъ ще ви разправя единъ примѣръ. Явява се единъ американски професоръ, тукъ, прѣди 20 години, бактериологъ, сядатъ прѣдъ него около 3 — 4 хиляди души. На масата му има 4 — 5 шишета съ чиста вода. И той казва: „Това шише съ чистата вода е отъ нужницитѣ на Ню-Йоркъ, а това — отъ нужницитѣ на Бостонъ. Може да пиете отъ нея“. И той взима и пие, Той е намѣрилъ единъ процесъ за прѣчистване на такава вода. И, дѣйствително, ако вие пиете отъ нея, нѣма да намѣрите никакъвъ лошъ оттенъкъ въ мириса ѝ. Но, отъ чисто окултно гледище, азъ казвамъ той е дестилиралъ тази вода, обаче има извѣстни вещества, които професорътъ не е знаялъ какъ да ги прѣчисти Слѣдователно, природата има единъ по добъръ начинъ тя ще разложи водата на своитѣ съставни части И, като ги разложи тя, какво прави? Чрѣзъ своитѣ токове тя изпраща тия вещества 10,000 километра надъ земята, въ туй пространство дѣто всички тия елементи се прѣчистватъ, и, чрѣзъ електрическия процесъ на сгѫстяване, тия елементи отново се съединяватъ, и се връщатъ на земята, като вода. Това е процесъ, методъ на природата за дестилиране Сега, тия 100 души лоши хора трѣбва да намѣрятъ 10 добри, да имъ платятъ на тѣхъ, и да ги пазятъ, като писани яйца. На тѣхъ имъ трѣбва храна. Доброто въ свѣта иде чрѣзъ добритѣ хора, пъкъ злото въ свѣта си отива чрѣзъ злитѣ хора. Слѣдователно, ако вие искате да се освободите отъ вашето зло, трѣбва да имате врата. И въ обществото, ако вие нѣмате отворени врати, прѣзъ които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е Този лошъ човѣкъ, той ви спасява. Ако злиятъ пита: Защо е този добъръ човѣкъ? Казвамъ той ти дава животъ. Всичкитѣ блага, храната, идатъ отъ доброто. Устата, това е доброто на човѣка, а задниятъ му каналъ, това е злото. Сега, това е малко цинично, но вие сте ученици. Тогава, доброто въ свѣта седи въ главата а злото — въ стомаха. Въ главата е ложата на Бѣлото Братство, а въ стомаха е ложата на черното братство, тамъ, всичкитѣ братя, като стоятъ, казватъ: „Кокошчици, агънца, гѫсчици дайте, това-онова“. Тъй вие слугувате на чернитѣ братя. Пъкъ тѣ, понеже трѣбва да живѣятъ, отъ соковетѣ на тази храна даватъ на Бѣлитѣ Братя, и казватъ „Хайде да дадемъ на Бѣлитѣ Братя, за да имаме пакъ кредитъ“. И затуй тѣ имъ пращатъ сокове нагорѣ. Пъкъ Бѣлитѣ Братя казватъ: „Понеже тѣ ни пратиха данъка, сега ние ще имъ пратимъ храна“. Трѣбва да има една правилна обмѣна, и ние не може да измѣнимъ този законъ. А вие щомъ се запитате, защо е злото, не може ли безъ него, веднага умътъ ви потъмнява. Сега, злото въ свѣта, азъ го опрѣдѣлямъ така: Злото, това е по възможность най-малкото добро, начало на доброто, въ своитѣ най-малки проявления. Слѣдователно, тамъ дѣто започва доброто, въ най низкитѣ си вибрации, това е зло, И затова, едно сѫщество, което е достигнало до своята най висока стадия на развитие въ еволюцията си, като забрави какъ да измѣни вибрациитѣ, и влѣзе въ по-низкитѣ вибрации на живота, то умира, понеже влиза въ разрѣзъ съ противоположнитѣ движения въ живота. И тъй, злото въ свѣта е начало на доброто. Значи, ако си станалъ лошъ, турилъ си начало на живота си. Сега, онзи, който не разбира окултнитѣ закони, ще каже тъй: „Виждашъ ли каква философия е тази? Значи, ние трѣбва да използуваме другитѣ“. Но не знаете ли колко милиона сѫщества измиратъ, за да живѣете вие? Какъ ще оправдаете това? То се оправдава съ туй, че тия сѫщества ще живѣятъ въ васъ. Вие ще имъ дадете животъ Ако злото се умъртви въ физическия свѣтъ, то ще се прояви въ васъ. Това е вѣрно. Направете слѣдующия опитъ. Имате единъ неприятель, който постоянно ви напада, пише въ вѣстницитѣ за васъ, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господь отъ него, да се освободя отъ този вагабонтъ, ще ми светне“. Единъ день той умира, вие казвате: „Слава Богу, азъ се освободихъ“ И, дѣйствително, всички хора наоколо ви сѫ добри, но веднага вие станете недоволенъ въ себе си, почвате да ставате киселъ, гнѣвливъ, хукате жена си, дѣцата си — неприятельтъ е влѣзалъ вѫтрѣ въ васъ. И когато нашитѣ врагове измратъ на физическото поле, тѣ влизатъ въ насъ. Ще ги търпите или отвънка или отвѫтрѣ. Това е фактъ. Нѣкой казва: „Азъ се разгнѣвихъ“. Враговетѣ сѫ умрѣли отвънъ, но сѫ дошли отвѫтрѣ. „Много нервенъ съмъ“. Защо? Ще разбирашъ този законъ. Ще кажешъ така: „Туй зло е необходимо заради мене“. Ще се поляризирашъ. Жената, която разбира законитѣ, като се разгнѣви мѫжътъ ѝ, трѣбва да пѣе; мѫжътъ ѝ ще се развесели, и тя ще каже: „Слава на Бога, че днесъ мѫжъ ми се разгнѣви, ние сме спасени“. Да поиграе на срѣща му, и той ще почне да се киска, да се смѣе. Учительтъ като се разгнѣви, ученицитѣ да почнатъ да играятъ, да пѣятъ, учительтъ ще кисне да се смѣе. Тѣзи нѣща, за васъ, като ученици на окултната школа, иматъ смисълъ. Не тъжете за злото въ свѣта. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на природата. Той нѣма право да се произнася върху нѣщата. Той трѣбва само да констатирва фактитѣ. Само единъ Учитель, който е завършилъ своята еволюция, миналъ по този пѫть, той има право, той може да се произнася. Сега вие, като ученици, нѣкои отъ васъ си позволявате да ме критикувате. А азъ ви казвамъ: вие сте прости, като фасулъ. Кога ме критикувате, азъ се радвамъ, но азъ съмъ толкова благороденъ, че не искамъ да ви направя единъ каналъ. И казвамъ: нѣма да ме критикувашъ, за да не станешъ каналъ, защото всички нечистотии ще минатъ прѣзъ тебе, и ти ще се вкиснешъ. Мисли добро за менъ, ще се подигнешъ, азъ ще изпратя всичкото добро върху тебъ. Пъкъ, който ме е критикувалъ, азъ си отплащамъ много добрѣ. Азъ му натоварвамъ каруцата много добрѣ, казвамъ: „Хайде, братко, върви напрѣдъ“. Като мисли добро, пакъ му напълня каруцата. И като мисли зло, пакъ я напълвамъ. Нали това искашъ? Нѣма да критикувате нищо въ природата! Нѣма да критикувате ония постановления, които Богъ е турилъ! Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потрѣбность вѫтрѣ въ свѣта. Дойде ли една лоша мисъль, не я отблъсквай (У-тъ движи рѫката си настрана), не прави движение, че я пѫдишъ. Кажешъ ли така на мисъльта, съ туй движение на рѫката, ти си се хваналъ за нея. Ти правишъ това движение съ рѫката, за да се махне тази мисъль, но съ туй ти давашъ иширетъ на духоветѣ. Седи 20 годишна мома прѣдъ прозореца, прѣзъ врѣмето, когато се пишатъ любовни писма. Майката казва: „Ти кѫдѣ ходи снощи, баща ти се кара?“ Тя маха съ рѫка, плаче, поглежда прѣзъ прозореца, казва: „Майка ми вдига шумъ, ама нѣма нищо“. Това се казва иширетъ. Ти когато си направилъ движение съ рѫката си къмъ тази мисъль, за да се махне, ти вече се свързвашъ съ тия отрицателни сили въ природата. Не имъ обръщай никакво внимание! Всѣка една лоша мисъль, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо нѣма. Ти си стой тихо и спокойно, и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили въ себе си. Ще упражнявашъ волята си. Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия двѣ противоположности, които сѫществуватъ. Сега, вие се оплаквате, питате: Защо азъ страдамъ? Страданието е единъ признакъ, че липсва нѣщо въ човѣка. Ако ти липсва животъ, ще имашъ анемия, малокръвие; ако си недоволенъ, въ сърцето ти липсва любовь. Казвашъ: „Азъ скърбя“ Щомъ скърбишъ, повикай любовьта. Какъ да любя? Какъ да любишъ? Не мисли, че хората сѫ лоши, а ти си добъръ. Обикни лошитѣ хора! Най-първо трѣбва да обичаме лошитѣ хора, защото прѣзъ тѣхъ трѣбва да излизатъ нечистотиитѣ навънка, за да дойдатъ добритѣ работи. И когато е казвалъ Христосъ: „Любете враговетѣ“. Той е подразбиралъ този великъ вѫтрѣшенъ законъ. Тия лошитѣ хора сѫ най-потрѣбни въ нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Какъ да ги любимъ, възможно ли е този лошъ човѣкъ да го любимъ? А този лошъ човѣкъ е потрѣбенъ заради тебе. Сега, трѣбва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души — 10, 50 и 75, На 100 души добри хора може да се допуснатъ най-много 75 лоши хора между тѣхъ, а най-малко може да се намалятъ до 10 души. Намалятъ ли ги повече отъ 10, тѣ унищожаватъ коренитѣ на своя животъ, и обратното — като увеличишъ злото отъ 75% нагорѣ, ще причинишъ смърть. Ако слизашъ въ обратното движение на хората, въ обществото на лошитѣ хора, и тамъ на 100 лоши, трѣбва да има 10 добри. Слѣдователно, когато минавашъ отъ една школа въ друга, т.е. отъ единъ видъ вибрации въ другъ, ако не може да спазишъ тази пропорция, непрѣменно ще влѣзешъ въ областьта на смъртьта, защото не си спазилъ този законъ. Разберете, тамъ, казва Господь: „Отъ всички дървета на рая ще ядешъ, но отъ това дърво, дѣто се изисква единъ отличенъ умъ, учитель се иска тамъ, да не ядете отъ това дърво. И дойде онзи първиятъ, змията, тя бѣше учитель на черното братство, който прѣдаде първитѣ уроци на Адама и Ева, и казва имъ: „Азъ съмъ този учитель, който може да ви научи какъ да живѣете“. И тѣ го послушаха, започнаха съ първото учение, и въ свѣта се образува първата лъжа. А въ Бѣлото Братство, всички грѣхове се прощаватъ, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете — съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божествениятъ гласъ, извика: „Адаме“. Адамъ слушаше, но се прѣстори, че не чува, а то е лъжа, И втори пѫть той пакъ мълча — пакъ лъжа, и на третия пѫть, той каза; „Тукъ съмъ Господи, но не смѣя да излѣза“. И слѣдъ това Адамъ нѣмаше доблестьта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направишъ едно добро, питатъ те: Ти ли направи това добро?“ „Азъ го направихъ“, И когато направишъ нѣкое зло, пакъ да си доблестенъ да кажешъ: „Да, азъ го направихъ“. Да излѣзешъ характеренъ. А ние, когато дойдемъ до доброто признаваме го. Питатъ ни: „Ти ли съгради това жилище?“ „Да, азъ го съградихъ“. Ти ли подигна този народъ“? „Да, азъ го подигнахъ“. А когато дойде до сторени прѣстѫпления, нѣма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съврѣменни хора минаватъ все за праведници. Ами, ако азъ, като свещеникъ, отида нѣкѫдѣ, и ми заколятъ една кокошка, мислите ли, че азъ съмъ праведникъ? Да, прѣдъ хората, но кокошкитѣ ще кажатъ: „Заради този праведникъ отиде една отъ нашитѣ сестри“. Заколятъ едно агне, казвате; „Овцитѣ тъй се жертвуватъ“. Но горѣ овцата казва: „Този праведникъ е много добъръ, но една отъ нашитѣ сестри отиде жертва заради него, изядоха я“, Е, гдѣ сѫ праведнитѣ хора въ свѣта? Сега, злото не е тамъ, че ние ядемъ овцитѣ. Но, когато азъ изямъ една кокошка, ще ѝ кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставашъ жертва заради мене, но бѫди увѣрена, давамъ ти честна дума, че единъ день, като дойдешъ въ положението, на което съмъ азъ, тогава азъ ще стана кокошка, и ти ще ме изядешъ, тъй както азъ те изядохъ. Запиши това добрѣ, и дѣто и да съмъ, викай ме, азъ ще дойда, и ще спася живота ти отъ явна смърть“, Като заколя едно агне, пакъ тъй ще кажа, то е законъ. Сега, въ туй общество, ние казваме: „Защо между насъ да сѫществуватъ лоши хора?“ Питамъ: Защо въ Божествения свѣтъ да сѫществуватъ тия лоши хора? Защо Богъ, който е толкова всемѫдъръ, силенъ, изпълненъ съ Любовь и знания, защо е допусналъ Той злото? Не е ли Той всесиленъ? Ако Той го е допусналъ, Той го е допусналъ по такива съображения, за които ние нѣмаме понятие, ние не знаемъ защо, но Господь, като е разгледалъ всички възможни начини, по които животътъ може да се постави, намѣрилъ е, че този е единствениятъ начинъ, най-добриятъ, при сегашнитѣ условия, при които ние живѣемъ. Щомъ го е допусналъ, ние ще го приемемъ този фактъ тъй, както си е, и ще спазимъ закона. И нѣма да прѣувеличаваме нито за добритѣ, нито за лошитѣ хора, Но между лошитѣ и добритѣ трѣбва да има едно съотношение, да се спогаждатъ. Не мислете, че нѣкои сте добри, други — лоши; всички трѣбва да живѣемъ разумно помежду си. Сега, ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лошъ, но щомъ почнете така да мислите, вие веднага се свързвате съ тѣхнитѣ вибрации, и ще почувствувате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете съ тѣхъ. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за лъжеца, мислитѣ на всички лъжци ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за крадеца, за умразата, за завистьта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правимъ“? Ще почнешъ да мислишъ за доброто, ще привлечешъ вибрациитѣ на доброто, на истината, на мѫдростьта, на милосърдието, на самопожертвуването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Нѣма другъ начинъ. Казватъ: „Е, кръвьта на Господа Исуса Христа ще ни очисти отъ всѣки грѣхъ“. Кога ще ни очисти кръвьта? Когато ние почнемъ да жертвуваме живота си тъй, както Той го е жертвувалъ. Слѣдователно, Той казва: „Люби враговетѣ си“, „Ако ти взематъ горната дреха, дай и долната“. Защо? Има чисто окултни причини. другъ пѫть ще се спра да обясня, защо трѣбва да дадешъ, и какъ да я дадешъ. И, като ученици на тази окултна школа, ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потрѣба на живота. И, ако нѣкое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бѫдете индиферентни, но постоянно прѣвръщайте отрицателнитѣ сили въ положителни! Сега, свѣтлина и тъмнина, това сѫ пакъ двѣ сили, които сѫ необходими въ свѣта. Свѣтлината стимулира човѣка къмъ дѣятелность, знание и мѫдрость. Тъмнината го ограничава, и сѫщеврѣменно му дава единъ процесъ да си почине, да навакса изгубенитѣ сили. Човѣкъ вечерно врѣме може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличаватъ. Денемъ като спишъ, онова брожение е толкова голѣмо, струва ти се, като че ли се намирашъ въ една кола въ която постоянно те тръскатъ, и като се събудишъ, виждашъ, че тази почивка не е, както почивката вечерно врѣме. Като си легнешъ въ тъмнина, ти може да си починешъ, и като станешъ, ти усѣщашъ, че всички сили сѫ наваксани. Слѣдователно, тъмнината е толкова потрѣбна за наваксване на тѣзи сили, колкото и свѣтлината е потрѣбна за подобрение на живота. Сѫщиятъ процесъ е и за доброто и за злото, сѫщиятъ процесъ е и за положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата. И тъй, като ученици на тази школа, само така ще може да се ориентирате въ новия животъ, само така ще се ориентирате въ единъ добъръ животъ. Умрѣлъ нѣкой, то е потрѣбно да умре, за да се роди другъ. Движение е това. Единиятъ отива нагорѣ, другиятъ слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умиратъ хората. Смъртьта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото, който умира, той тогава почва да живѣе. И казва апостолътъ: „Минаваме отъ смърть въ животъ“, И сега, за да влѣземъ отъ този животъ въ духовния животъ, непрѣменно ние трѣбва да умремъ — да влѣземъ въ най-малкитѣ вибрации на живота, за да може този животъ да ни поеме въ своитѣ условия. И тъй, Божествениятъ Духъ е, Който работи въ свѣта. И онѣзи окултни ученици, които искате да развиете живота си, вие трѣбва да разбирате тия закони. И, ако вие се залъгвате само съ сѣнкитѣ, и мислите, че имате знания, вие се лъжете съ тия знания. Ако вие мислите, че имате любовъ, вие се залъгвате съ любовьта. Запримѣръ, ако двама души се обичатъ, какъ се обичатъ? Най-първо, у васъ любовьта не е съзнателна. Онзи мѫжъ, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, баща ѝ има кѫщи, ако този мѫжъ я обича, за да вземе паритѣ ѝ, красотата ѝ, той нѣма да я обича винаги. Той не обича душата ѝ, а тия нѣща, отъ които има нужда. Това е економическа любовь. И сега, седятъ да се убѣждаватъ, казватъ „Идеална любовь! Умира зарадъ него!“ И дѣйствително, умира зарадъ него. Но тамъ, дѣто има умиране, нѣма любовь. Какъ така, ти като го любишъ, той да умира. То е смѣшно, отъ любовь да умира човѣкъ. Отъ вашата любовъ умиратъ хората, то е много вѣрно, но тамъ нѣма никаква любовь. И послѣ, влиза той въ едно религиозно общество, отъ свѣта бѣ а, и мисли, че между братята, тамъ ще може да му помогнатъ, да му дадатъ пари, и да му тръгне работата. И, като не намѣри тия условия казва „И тѣ такива“. Ние не искаме такива между насъ Ако той е единъ отъ тия потрѣбнитѣ 10, ние ще го приемемъ, и ще му дадемъ пари, защото ние между насъ имаме чиновници. И отъ добритѣ хора има 10, 50, 75 на 100, или пъкъ, на 1000 души отговарятъ 100, 500 и 750. Тъй че имаме чиновници, които каратъ боклука. Ако искашъ да станешъ единъ отъ тѣзи чиновници, ще се впрѣгнешъ въ колата съ боклука, ще ти плашатъ 2000 лв. на мѣсеца. „Ама азъ съ боклукчийска кола не искамъ“. Имаме и други служби, но тамъ не плащаме нищо. И, като влѣзешъ при насъ, нищо нѣма да ти плащаме, но ще дадешъ всичкия си животъ, всичкия си имотъ, и отъ тебе нищо нѣма да остане. И той казва: „Такива хора, като васъ, не съмъ виждалъ. Сбогомъ“ — Е, сбогомъ! Който влѣзе между насъ, като ученикъ той трѣбва да има единъ съзнателенъ животъ! Той трѣбва да живѣе най първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично. Второ, той трѣбва да живѣе за своята душа — ограничено. И послѣ, да живѣе за своитѣ ближни. Тъй седи законътъ. Ние започваме отъ тамъ, и слѣдъ туй, като погледнемъ на своитѣ ближни, ние знаемъ, че между ближнитѣ злото сѫществува. Слѣдователно, ближенъ може да бѫде всѣки и който прави зло, и който прави добро И единиятъ и другиятъ може да бѫде ближенъ. Сега, вашитѣ понятия за доброто и за злото сѫ лъжливи. Ще ви дамъ единъ примѣръ, и той е слѣдующиятъ. Седите вие въ нѣкоя долина, но не знаете какво става въ природата. Запѣли сте си една свѣтла пѣсень, кънти цѣлата мѣстность. Минава едно дѣте и казва „Какво си се разпѣлъ тука“. Хвърля единъ камъкъ пуква ги главата. Ти почвашъ да го гонишъ „Какъ, ти да ми нарушавашъ мира?“ Овчарчето минава нагорѣ, и ти минавашъ нагорѣ. Не се минава много врѣме, излиза буря, става наводнение, цѣлата тази мѣстность, на която си пѣлъ, е покрита съ вода, а ти си горѣ. Невидимиятъ свѣтъ е казалъ на туй овчарче: „Тукъ не е мѣсто за пѣене, пукни му главата“. И ти казвашъ: Пукнаха ми главата, но си спасихъ живота“. Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче, въ дадения случай, туй е добрѣ. Вториятъ случай: ти седишъ на сѫщото мѣсто, взелъ си ножа, мислишъ да се самоубиешъ, казвашъ: „Не си струва да се живѣе“. Минава пакъ сѫщото момче, казва: „Какво си се замислилъ?“ Пакъ ти пуква главата съ единъ камъкъ. Ти се забравишъ, хуквашъ да го гонишъ, но като го гонишъ, изгрѣва слънцето, ти дойдешъ на себе си, и казвашъ: „Много добрѣ, че ми пукна главата, но ми спаси живота“. Питамъ: Туй дѣте, което е пукнало главата и на добрия и на лошия човѣкъ, зло ли е направило? И въ двата случая то е направило добро. Въ единия случай то спасява единъ добъръ човѣкъ, отъ да умре, въ другия случай спасява единъ лошъ човѣкъ, който иска да се самоубие. Гдѣ е вашата философия сега? Вториятъ начинъ на разсѫждение. Ще ви дамъ новъ начинъ да мислите: прѣдставете си, че двама души седятъ прѣдъ една пещеря. Единиятъ си запалва свѣщьта, другиятъ я загасва. Вие питате: Защо този си запалва свѣщьта, а другиятъ я изгасна? Нали, казваме ние, да ходимъ съ запалена свѣщь? Казвамъ; този, който си запалва свѣщьта, влиза въ пещерята вѫтрѣ, а който изгасва свѣщьта, той излива изъ пещерята. Който си запалва свѣщьта, той влиза въ ограничението на пещерята, и му трѣбва свѣтлина. Казватъ: „Защо тѣзи хора сѫ загасили свѣщитѣ си?“ Защото сѫ излѣзли изъ пещеритѣ. Пещерята, това е съврѣменното общество, съврѣменниятъ свѣтъ, съврѣменниятъ животъ. Щомъ като влѣзешъ, трѣбва да носишъ свѣщь, тамъ има опасни мѣста. Но, като излѣзешъ изъ тази пещеря навънъ, изъ този животъ, защо ти е тази свѣщь? — Ще я изгасишъ, и ще влѣзешъ въ новия животъ. Въ него има нови условия. И, слѣдователно, едни отъ васъ може да ходятъ съ запалени свѣщи, а други съ изгасени. Не си хвърляйте упрѣци, защо този не влиза. Казвате, „Нему не му стига пипката“. Казвамъ: този човѣкъ е влѣзалъ, а онзи не мисли, той е вънка, захласналъ се е, и трѣбва да дойде нѣкое дѣте да му пукне главата. Какво трѣбва на добрия човѣкъ, за да мисли? Той казва; „Всички хора сѫ добри, азъ се примирихъ, всичкиятъ свѣтъ е добъръ“. Но, слѣдъ като го упрѣкнатъ, казва: „Азъ мислихъ, че е добро, пъкъ то не било тъй“. Ти си се излъгалъ. Не, не си се излъгалъ. Туй дѣте е казало на този момъкъ, че всѣкога не може да се пѣе, защото има приливи и отливи, и послѣ може да плачешъ за живота си. Сега, нѣкои отъ васъ може да се спратъ на мисъльта, ще ме попитатъ: Дали за насъ се отнася това? За всинца ви се отнася, безъ разлика, безъ изключение. Всѣки единъ отъ васъ, който мисли, че злото е непотрѣбно въ свѣта, той е простъ, като фасулъ, който и да е той. И на такъвъ човѣкъ казвамъ, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, които мисли, че всичко е на мѣстото си, и доброто и злото е на мѣстото си, него го очаква едно велико бѫдеще. Онзи, който мисли съ единъ ножъ да изреже главитѣ на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи отъ васъ, който казва, че има спасение за всички, той е на правия пѫть. Въ края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и другъ начинъ, въ който животътъ може да се прояви. Единъ день, и добро и лошо ще се срѣщнатъ, всичко ще забравите, Богъ ще ви разложи на своитѣ първоначални елементи, и ще влѣзешъ въ новия животъ. И ап. Павелъ казва: „Едно врѣме бѣхъ въ тъмнина, а сега съмъ въ свѣтлина“. Другъ животъ има. Тѣзи, които сѫ сега въ тъмнина, ще минатъ, други ще ги замѣстятъ. Тъй щото, за всички въ свѣта има условия, отъ чисто окултно гледище, да изправятъ живота си. И всѣки единъ отъ васъ, който се бори съ злото, той ще слѣзе въ стомаха, ще стане каналъ за злото. Тъй е и съ всѣки, който иска да подържа доброто. Той пъкъ ще стане една врата за движение на доброто И тогава, всѣки ще заеме своето мѣсто. Ако си лошъ — подъ пъпа, въ корема, въ червата, въ стомаха долу, тамъ, тия благовонни нѣща ще ги миришешъ. Туй ще ти бѫде възнаграждение. Ако станешъ добъръ — въ сърцето, въ дробоветѣ, въ мозъка, тамъ ще чувствувашъ живота. И всѣки единъ споредъ стремежитѣ си, споредъ разбиранията си, споредъ както прилага волята Божия. Господь има мѣсто за всички хора. Той ще ви намѣри мѣсто. Ти си недоволенъ. Богъ ще каже: „Хубаво, турете го въ стомаха!“ Другиятъ е доволенъ: „Турете го въ сърцето, въ дробоветѣ, въ главата“. Този е благороденъ, учи се, доволенъ е, стреми се — „турете го горѣ“. Не иска ли да се учи — „турете го долу“. Така върви живота. И, ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящето положение на живота. Не взимайте участие въ ония площадни философски разсѫждения на вѣстницитѣ и на съврѣменнитѣ философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потрѣба вѫтрѣ въ еволюцията. Ние ще живѣемъ така, като законитѣ на великата любовь изискватъ“. Този законъ включва всичко въ себе си, и изключва всички противоположности, Любовьта казва: „Мисли любовно за всички, и чрѣзъ закона на Любовьта ти може да се поляризирашъ, и отъ най-низкото стѫпало на живота можешъ да се издигнешъ до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макаръ и да се сипятъ отгорѣ ти хули, като дъждъ отъ гранати. Бѫди увѣренъ, че като мислишъ само за Любовьта, тия гранати ще падатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, и нѣма да те засѣгнатъ, и ти ще влѣзешъ въ новитѣ условия“. Сега, способнитѣ отъ васъ, ще напишете своята тема: Защо плачатъ дѣцата, и ползата и врѣдата отъ плача. Като ученици, пазете се всѣкога отъ подиграване и подбиване, Ще кажете: „Учительтъ тъй каза“. Пакъ по старому започвате. Тази бѣседа е първа. Ако искате да се ползувате отъ ония принципи, които прокарваме, турете си за задача туй новото начало. Всичко, каквото имате, добрѣ свършете, приложете първото начало, и прѣвръщайте всичко все за ваша полза. Сега, трѣбва да се работи! Работа и учение на всинца ви трѣбва! Нѣма да капне знанието отъ небето. То нѣма да дойде отъ никѫдѣ. Послѣ, на васъ отъ класа, ние ще създадемъ методъ за четене на книги. Върху какво трѣбва да се мисли и учи? Изучаване на живата природа, изучаване на свѣтлината и тъмнината, изучаване на изворитѣ, на растенията, на плоднитѣ и безплодни растения, на ония, които иматъ сладчина и горчивина, изучаване на планинитѣ и магнетическитѣ и електрически течения, влиянието на праната, какъ и кога идва. Ще правимъ опити съ васъ. Кога? Само когато приложите тази лекция на опитъ. Но, като тръгнете, абсолютно никаква критика! Азъ ви позволявамъ само една критика. Слѣдъ като направимъ своитѣ опити, и като имаме резултати, ще дойде врѣме, азъ ще ви кажа — критикувайте сега, но искамъ майстори да критикуватъ. Сега, хирурзи има много, всѣки може да вземе единъ трионъ и да реже. И азъ мога да отрежа крака на човѣка. Това не е хирургия. Но да отрѣжешъ тъй майсторски, че да не поврѣдишъ нищо, то е хирургия. Да знаешъ да отрѣжешъ непотрѣбното, а потрѣбното да запазишъ. Хирургия има и въ мислитѣ. Различни видове хирургия има. Запримѣръ, азъ имамъ единъ методъ, много хубавъ е той, прѣмо говоря, но даде много лошъ резултатъ, и нѣкои ми казватъ: „Г-нъ Учителю, ти не трѣбваше тъй да кажешъ, този се обиди“. Казвамъ: върви си, това не е твоя работа. Азъ прилагамъ една Божествена мисъль, а послѣдствията да бѫдатъ каквито искатъ. Азъ не искамъ хората да мислятъ добрѣ за менъ. Ако азъ искамъ хората да иматъ отлично мнѣние за мене, ще кажа; да, това е добрѣ. Но азъ казвамъ: Слушай, тази постѫпка не ти прилича! Нищо повече! Защото, ако направишъ грѣхъ, Господь нѣма да ти каже: „Чакайте, туй наше дѣте е благородно, да не го поправяме прѣдъ хората, да не му казваме грѣховетѣ“. Не, Господь ще каже на такъвъ любимецъ: „Ти направи своя грѣхъ въ тайно, азъ ще извадя всичкитѣ твои грѣхове навънъ, прѣдъ всичкитѣ хора, да ги знаятъ“. Давидъ билъ добъръ по сърце, но Господь какво направи съ него? Четете историята! Въ Бога нѣма нищо скрито, въ Него има само една мисъль. И, когато Господь ви обича, и вие направите единъ грѣхъ, Той ще дойде и ще каже: „Виждате ли този мой светия, този възлюбенъ синъ, виждате ли го? Отъ 2 000 години виждате ли моя приятель Давидъ, виждате ли го какъвъ е?“ А сега, вие мислите, Господь е Любовь, Той ще скрие прѣгрѣшенията ви. Не, не, никога не ги скрива Той. И знаете ли защо? Азъ сега нѣма да разправямъ, но нѣкой пѫть ще се спра да ви обясня, защо Богъ не крие. И туй е най-голѣмото благословение, когато Господь те поразтърси малко. Азъ бихъ желалъ Господь да извади моитѣ постѫпки, тъй, да ги поразтърси. То е едно благословение. И вие ще кажете: „Отлично, много хубаво е това“. И въ васъ ще се яви смѣлость и рѣшителность, да кажете тъй: „трѣбва да говоря истината, не трѣбва да лъжа“. Трѣбва да бѫдете смѣли, всички лъжи да изчезнатъ. Сега, вие всички сте много страхливи. Азъ ви казахъ първоначално, въ една отъ миналогодишният бесѣди, нека всѣки си каже грѣха. И започнаха всички да ме лъжатъ. И слѣдъ туй, второто, всички искатъ благословение. Какво благословение може да ви дамъ слѣдъ тия лъжи? Ти ще кажешъ тъй. „Азъ вчера отидохъ при единъ мой приятель, и съзнателно му отворихъ касата, и му откраднахъ паритѣ. Вие ме мислите, че съмъ честенъ, добъръ човѣкъ, моля се по три пѫти на день, между васъ съмъ сега. Идете, обадете ме, обрахъ единъ човѣкъ, азъ не трѣбва да живѣя, а трѣбва да бѫда въ дрангутника вѫтрѣ, теглете ми единъ куршумъ“. Тъй, да се говори истината! Но когато казвамъ да говорите истината, и когато дойде нѣкой да каже истината по съвѣсть, той трѣбва да бѫде смѣлъ заради истината. Той трѣбва да каже: „Азъ направихъ това нѣщо“. И когато каже това — азъ, въ Бѣлата ложа, тия Бѣли Братя, като видятъ, че той е смѣлъ да изкаже грѣховетѣ си, тѣ казватъ. „Заради това ние ще му дадемъ всичкитѣ условия да се поправи“, и заличаватъ всичкитѣ грѣхове, А когато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, тѣ казватъ: „Хайде навънка!“ — и втори пѫть не го поглеждатъ. Не да се колебаете. Ще дойде нѣкои да ти каже; „Не казвай“, Не, веднага ще кажешъ: „Направихъ го това. И въ себе си всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде крайно искренъ, никакви лъжи, никакви измами, нѣма да бѫдете раздвоени. Нѣма да се оправдавате. Направихъ го! И ще търсишъ начини да излѣзе тази истина, за да може да ти се простятъ грѣховетѣ. Дотогава, докато грѣховетѣ ти седятъ непростени, ти не можешъ да напрѣдвашъ. И въ деня, въ които му се простятъ грѣховетѣ, той тръгва напрѣдъ. Той трѣбва да се освободи отъ този товаръ, за да може да расте, И знаете ли колко пѫти вие се спъвате? Какъ нѣма да се спъвате? Вие направите едно малко прѣстѫпление, но не искате да го признаете, и то ви спъва мѣсецъ, два, три, година, нѣмате онова вдъхновение, онзи духъ, вие ходите, молите се на Духа, но Господь се не лъже. Една сестра ми пишеше, че се докачила отъ мене, но азъ съмъ наумилъ да ѝ напиша едно писмо. И знаете ли какво писмо? Като го прочете, 4 реда сълзи ще ѝ протекатъ. Тя минава за ясновидка, борави съ висшитѣ свѣтове, съ причинния свѣтъ, има общение съ Христа, тъй си мисли тя. И ми пише: какъ така, ти си изнесълъ моето писмо, и си го челъ прѣдъ другитѣ, да ме компрометирашъ? Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо прѣдъ никого не съмъ челъ. Е, хубаво, ти като си ясновидка, защо не провѣри първо факта? Ти казвашъ първата лъжа. Значи, тя никакъ не борави съ онзи свѣтъ. Послѣ, казва: „Тамъ, около тебе, сѫ все простаци, лъжци“. Казвамъ: втората лъжа. Ти си една отъ най-голѣмитѣ такива. Ако ти си една отъ добритѣ, Господь не би ти турилъ единъ знакъ, и ще ѝ кажа какъвъ е знакътъ. Не, такива ясновидци, ние не ги искаме. Послѣ, на друга една сестра казахъ прѣзъ тази година нѣщо, направо, прѣмо ѝ говорихъ. Тя не се обиди. Тя казва: „Учителю, като тебе нѣма другъ, ти си великъ, ти всичко знаешъ ... “, Откровено ѝ казвамъ: знаешъ ли, че азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, ти това си направила, онова. „Кой ти го каза това?“ Значи, щомъ ми го казватъ хората, азъ не съмъ най великъ. Такива не минаватъ. Ти искашъ да ме излъжешъ. Не се лъжа азъ. Ще бѫдете искрени и откровени. Азъ не искамъ да ми казвате великъ. Моето желание е въ сърцата ви да гори онази истинска Божествена Любовь. Любовь! Въ всѣки единъ моментъ въ васъ да има самопожертвуване. Ще се отличавате по това. Азъ казвамъ, и правя. Искамъ и вие да казвате, и да правите. Мога да кажа: азъ заради васъ мога всичко да направя, но утрѣ, като ме поставите на изпитъ, и не го направя, нѣма ли да влѣза въ противорѣчие съ съвѣстьта си? Защото, въ Бѣлата ложа законътъ е такъвъ: кажешъ ли нѣщо, и не го направишъ, ти ще се изложишъ на едно голѣмо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За въ бѫдеще, ние не позволяваме да има само обѣщания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! Искамъ това отъ всички ви. Сега, ще започнете така, още тази година: кажете, и свършете! Пакъ ще има противорѣчия, пакъ ще има падане. Не изисквамъ да не правите погрѣшки, ни най малко нѣма да ви държа кусуръ, ако направите даже и 100 погрѣшки, но, като кажете една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Азъ съмъ готовъ всички грѣшки да залича, но за лъжата въ братството, строгъ съмъ, абсолютно никаква лъжа! Безъ изключение! Туй да го знаете! Ни бѣла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберемъ! Туй ще бѫде основа — никаква лъжа! Другитѣ грѣшки извинявамъ. Ако нѣкой е открадналъ, азъ съмъ готовъ да извадя и да платя, каквото е открадналъ. Но, ако излъже — не! Освѣнъ, че нѣма да платя, каквото е открадналъ, но ще го изпѫдя на вънка. Нищо повече! Никаква лъжа, абсолютно безъ лъжа ще бѫде, туй да го знаете! Ще имаме едно общество безъ лъжа. Тази година искамъ отъ васъ едно нѣщо. То е отрицателната страна на въпроса. Безъ лъжа! Прѣзъ тази година всѣкога ще говоримъ Истината! Това е положителната страна. Всѣкога Истината! А безъ лъжа, въ отрицателенъ смисълъ. И азъ съмъ увѣренъ въ едно нѣщо, като ви гледамъ, увѣренъ съмъ, че вие ще изпълните това правило. И който отъ васъ не го изпълни, ще му дадемъ почетното мѣсто — 2000 лв. заплата на мѣсецъ. Ще го туримъ на онова почетно мѣсто. Всѣкиго, когото хванемъ въ лъжа, ще го туряме на онова почетно мѣсто съ 2000 и 3000 лв. мѣсечна заплата, и съ колата. Сега, ще имате прѣдъ видъ тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете, и ще си я прѣпишете. Ще разсѫждавате върху нея, и което може да се приложи, цѣлата година ще го прилагате, и като свършимъ годината, идущата година ще видимъ какви сѫ резултатитѣ. Пъкъ въ другитѣ лекции ще има други въпроси. Тѣ ще иматъ по-наученъ характеръ: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природнитѣ сили, начини за лѣкуване на болести, какъ се лѣкува коремоболие, главоболие, запичане, трѣска, хрема, и тѣмъ подобнитѣ, изобщо, какъ да давате първа помощь. Сега, на ученицитѣ азъ ще дамъ методи, но нѣма да злоупотрѣбявате. И комуто отъ васъ се случи да давате първа помощь, нѣма да обяснявате какъ става това, вѫтрѣшнитѣ методи нѣма да ги изнасяте. Нѣма да учите другитѣ. Който е отъ братството, който е отъ насъ, ще му повѣримъ, а които е отвънъ, ще му помогнемъ, ще го облекчимъ. Тъй щото, ще имаме една своя медицина. Тази година трѣбва да се приготовлявате. Съ софиянци ще започнемъ. Ще имаме нѣкои молекулярни опити, до сега бѣха микроскопически, а сега ще има по-голѣмички, съ нѣкой отъ по-напрѣдналитѣ ученици, да видимъ, дали ще може да реализираме туй, което сме казали. Ще отидемъ на Мусала въ ясно врѣме и въ бурно врѣме, въ дъждовно врѣме и въ снѣжно врѣме. Ще направимъ една екскурзия до Мусала въ януари, въ най-голѣмитѣ снѣгове. Послѣ, ще идемъ на Мусала вечерно врѣме, при ясна нощь, безъ мѣсечина и съ мѣсечина. Ще отидемъ въ бурно и въ дъждовно врѣме. Сега, ако може. Това сѫ възможности, тѣ влизатъ въ програмата прѣзъ тази година. Дали ще може да реализираме програмата, зависи, тя не е лека, тя е доста трудничка. Прѣзъ януари, горѣ на Мусала, въ нѣкоя бурна и дъждовна вечерь. Посрѣдъ нощь да се мине на Мусала не е лесно. То е една доста трудна задача, въ която ще се развиятъ вашитѣ ясновидски способности, ще се отворятъ очитѣ ви, ще виждате съ астрална свѣтлина. Ако може да прокараме тѣзи опити, азъ съмъ увѣренъ, че температурата ви ще се подигне на 100°, и тогава ще кажа: съ тия ученици всичко може да се направи. Ако може да изпълнимъ тази програма, азъ съмъ увѣренъ, че нѣма да има други мѫчнотии. Разбира се, ще има други опити. Тѣ седятъ въ слѣдующето: двама отъ васъ ще ги пратимъ да хванатъ нѣкоя мечка за ушитѣ. (недоумѣние между ученицитѣ). Вие ще кажете: „3ащо трѣбваше да говоря за тази мечка?“ Забѣлѣжете слѣдующето нѣщо. Вие бѣхте всички сериозни, и азъ бѣхъ сериозенъ, но като казахъ за мечката, всички киснаха да се смѣятъ. Защото влѣзе нѣщо ново, изпѫкна великия контрастъ — да хванемъ мечката за ушитѣ. То е опитъ. Знаете ли, че въ мечката има любовь? А, ужасна любовь има, измежду всички животни, почти единствена мечката има най-много чувства, и за туй обидишъ ли мечката, тя не прощава. Та, затуй, като се свържемъ съ нейнитѣ чувства, веднага ще почувствуваме, че въ нея има животъ, затуй може да лѣкува. И човѣкъ, който е боленъ, ако язди на мечка, или мечка да го тъпче, той оздравѣва. Боленъ, който има трѣска, като се качи на мечка, взима я отъ нѣкой мечкарь, трѣската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъмъ. Тогава, двама отъ васъ, които сѫ готови, да дойдатъ да кажатъ: „Учителю, азъ съмъ готовъ да изпълня всѣка твоя заповѣдь“. Е, добрѣ, азъ казвамъ: вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповѣдь — ще хванете мечката за ушитѣ. Колцина отъ васъ ще хванете мечката за ушитѣ? Ще кажете: „Учителю, дайте ни друго, но не туй“. Ако се осмѣлите да хванете тази мечка за ушитѣ, вие ще провѣрите единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това сѫ символи. Но онази смѣлость, която ученикътъ има, съ нея той ще провѣри другъ единъ вѫтрѣшенъ законъ. Казано нѣщо въ Бѣлото Братство — да се изпълни, и вие ще влѣзете въ едно ново течение — да хванете мечката за ушитѣ. Ако първиятъ опитъ — качването на Мусала излѣзе сполучливъ, тогава ще дойде вториятъ опитъ мечката за ушитѣ Ако не излѣзе сполучливъ, мечката ще си седи тамъ. Т. м. 1-ва школна лекция на Общия окултен клас (II година), 6 октомври 1922 г., петък, 7:30–9:00 ч. вечер, София.

От единичното издание "Прѣвръщане на енергиитѣ" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣврѫщане на енергиитѣ. 23 школна лекция на общия окултенъ класъ, държана на 4 августъ 1922 г., четвъртъкъ Тайна молитва! Ще говоря сега малко вѫрху „прѣврѫщане на енергиитѣ“. Вие отчасти трѣбва да се запознаете съ този великъ законъ за прѣвръщането. Да кажемъ, че вие имате извѣстно приятно или неприятно състояние на духа, на душата или на тѣлото. Състоянпе на духа подразбира, че си мислите нѣщо, нѣкоя мисъль да ви занимава. Състоянне на душата, подразбира нѣкакво чувство въ сърцето. Тъй че имате нѣкакво състояние или въ ума, или въ сърцето, или въ волята си. Та туй именно състояние произтича отъ напрѣжението на нѣкаква си сила. Запримѣръ, вие ходите, и на петата ви се набоде единъ малъкъ цигански трънъ, и при всѣко стѫпване ще усѣщате една неприятность. Значи, извѣстна сила е нападнала върху този трънъ, той въздѣйствува на вашия кракъ, и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че въ петата ви влѣзълъ този малъкъ трънъ, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трънъ. Българитѣ изобщо носятъ такива, голѣми игли, и като се набодатъ съ нѣкой трънъ, започватъ да човъркатъ съ тази игла, докато излѣзе тръна. Щомъ излѣзе тръна, турятъ устата си на това мѣсто, за да поизсмучат кръвьта и послѣ отгорѣ малко соль. Хубаво, сега този цигански трънъ може да влѣзе въ чувствата ви нѣкѫдѣ, защото циганскиятъ трънъ, като неканенъ гостъ, навсѣкѫдѣ расте. И ако се случи да минешъ прѣзъ неотъпканъ пѫть, дѣто растатъ тия тръне, то не само единъ, по 10—20—30 може да се набодатъ въ крака ти. Сега, тия тръне сѫ още по-опасни, когато у васъ се възбуди нѣкое чувство, да кажемъ, чувство на отвращение или на умраза. Може да си философъ, може да си религиозенъ човѣкъ, но когато дойде туй чувство, вие ще се измѣните, ще забравите вашата религиозность, и ще се проявите тъй, както сте били първоначално. Прѣди 20 години, гледахъ, какъ двама мисионери въ сѣверна България се хванаха за гушата, и едва не се убиха, но слѣдъ 1/2 часъ се молиха, и слѣдъ молитвата, това-онова, цѣлунаха се и си простиха. Питамъ сега: Какво е станало между тѣхъ? Причината е една дума. Тази дума въ даденъ моментъ може да се разбере криво, да подбуди редъ други чувства, и да произведе другъ родъ състояние. Трѣбва да знаешъ законите, да прѣвърнешъ тия сили въ положително направление, да ги заменишъ съ нѣщо друто. Сега, да кажемъ, ние говоримъ за умразата. Може да попитате: Не може ли безъ умраза? — Не може. Колкото умразата е по-силна, толкова и любовьта е по-силна. Но кога ще бѫде любовьта по-силна? Щомъ се махне тази умраза, любовьта ще бѫде толкова по-силна, колкото по-силна е била умразата. И така, умразата е сѣнка на любовьта. По тази сѣнка ние ще може да сѫдимъ въ какво направление се намира тази реалность, защото, ако не любишъ, ще мразишъ. Има, обаче, едно трето състояние, което е по-лошо отъ умразата, защото, онзи, който те мрази, той е активенъ. Който те мрази, той взима отъ тебе: или ще те удари, или ще те осакати, кѫщата ще ти запали, ако е вѣстникарь, въ вѣстницитѣ ще пише, иска да те компрометира, и тъй ще те стегне, че да почувствувашъ неговата умраза. Туй е едно ограничително състояние. Онзи, който те обича или който те люби, ще ти направи добро, ще те прѣпорѫча дѣто трѣбва, ако си бѣденъ, ще ти даде пари на заемъ, кѫща ще ти направи — обратенъ процесъ на пѫрвия. Сега, нѣма да се спирамъ върху психологията, отдѣто сѫ произлѣзли тия двѣ състояния, защото сѫстоянието на умразата и то си има своето произхождение. Първоначално туй състояние е било естествено, но сега, туй състояние на умразата е неестествено. Следователно, в сегашния животъ, ние трѣбва по възможность умразата всѣкога да я правимъ като тилъ на любовьта. И окултниятъ законъ гласи тъй: Не противодѣйствувай на умразата, понеже щомъ й противодѣйствувашъ, ти й давашъ повече сила. Щомъ й противодѣйствувашъ, ти я признавашъ за реалность, а щомъ противодѣйствувашъ на тази реалность, ти я признавашъ за сила. Щомъ не я признавашъ, мисли само за любовьта, говори само за любовьта, а остави умразата така, да си дѣйствува. И право казва Христосъ: „Не противи се злому“. Защо? — За да не му давашъ сила. Щомъ му противодѣйствувашъ, ти му давашъ сила да черпи отъ тебе. Щомъ твоятъ умъ е заетъ съ нѣкой човѣкъ, който те мрази, искашъ да му противодѣйствувашъ, ти давашъ сила на този човѣкъ да почерпи малко сила отъ тебе. И може да речемъ, че умразата, това е кражба по законенъ начинъ, изнудване, взимане на човѣшката енергия. И който те мрази всѣкога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракътъ ще ти счупи, ще те умаломощи. Ако е въ физическо отношение, той ще удари, ще те осакати, че да не можешъ да му противодѣйствувашъ. Така и въ умствено отношение, и въ духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Слѣдователно, Христосъ казва: „Не противи се злому, и мисли за доброто въ себе си“. И тамъ е мѫчното, понеже злото, това сѫ иптелегентни сѫщества отъ черното братство, и тѣ казватъ: „Противи се на злото, защото само така ще проявишъ твоя характеръ“. За тѣхъ, да вършатъ зло, е животъ, да вършатъ добро, е смърть. Както въ Бѣлата ложа е изключено злото, и всѣки се наказва за него, така и въ черната ложа е изключено доброто, и всѣки се наказва, когато върши добро. И тия сѫстояния, които усѣщате по нѣкой пѫть, тѣ сѫ по внушение. Напримѣръ, ще дойде нѣкой да те убѣди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добъръ човѣкъ, че не си простакъ, ще се урони твоя престижъ, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперятъ всички на около ти“. Въ сѫщото врѣме ти дойде друга мисъль отъ Бѣлото братство и ти казва: „Не, постѫпи споредъ любовьта си, не обрѫщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“, И почватъ тия двѣ мисли: и едната и другата школа ти говорятъ. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванемъ пѫтя“. Вис сте въ Бѣлото братство, а работите съ чернитѣ, на лѣво сте. Защото, всѣки моментъ сте или на лѣво, или на дѣсно. Разгнѣвишъ се, налѣво си, любишъ на дѣсно си. Този пѫть е такъвъ. Всѣки моментъ ще се мѣнишъ, ту на лѣво, ту на дѣсно, докато дойдешъ въ положение да различавашъ тия състояния, и веднага да схванешъ момента, че искатъ да те изкусятъ. Като дойдешъ до това, да схванешъ тозъ моментъ, трѣбва да дадешъ на онази своя интуиция да се прояви, да не й се притивишъ. И щомъ не се противишъ, ти ще я побѣдишъ. Но всѣкога, когато човѣкъ може да прѣтѫрпи извѣстно искушение, извѣстна съблазънь, той става всѣкога по-силенъ, а не издѫржи ли извѣстно изкушение или съблазънь, той пада, отслабва. Туй е законъ. Сега, щомъ дойдатъ изкушения, вие не можете да ги избѣгнѣте. Изкушения ще дойдатъ, изпити ще дойдатъ, не е въпросътъ въ това, горчивитѣ и сладкитѣ чувства ще дойдатъ, това е законъ. При сегашнитѣ условия другъ пѫть нѣма, ще знае всѣки какъ да ги посрѣща. Този законъ е сѫщиятъ и въ умствения свѣтъ. Нѣкои мисли сѫ образувани отъ Бѣлото братство, а нѣкои отъ — черното братство. И всѣка една мисъль си има своитѣ крайни прѣдѣли. Тогава, азъ ще ви опрѣдѣля слѣдующия законъ тъй: Тѣзи, които вървятъ въ лѣвата пѫтека, въ началото продѫлжаватъ врѣмето, а въ края го съкращаватъ, а онѣзи ученици, които вървятъ въ Бѣлото Братство, въ началото съкращаватъ врѣмето, а въ края го продѫлжаватъ. Азъ ще ви обясня сега този законъ. Единъ свѣтски човѣкъ, запримѣръ, има извѣстно врѣме, мислн и обсѫжда, взима му врѣме день, два, три, той му много мисли, какъ напримѣръ, да извърви единъ пѫть отъ нѣколко километра. Той ще изпрати цела експедиция да провери пѫтя, да го изслѣдва, и ще каже: „По този пѫть не може да се пѫтува“. А онзи човѣкъ, който живѣе по Бога, който върви по Божествения пѫть, който има интуиция, изведнъжъ вижда този пѫть и казва: „Тъй казва Богъ — може да се пѫтува“. Но щомъ дойдемъ до методитѣ на Бѣлото Братство, въ края, като видимъ резултатитѣ, протакаме врѣмето. Сега, онзи, който ще ти даде пари на заемъ, първо протака врѣмето, за 1, 2 или 3 мѣсеца. Ще мине врѣмето, и като дойде срока да събира паритѣ, съкращава врѣмето, ще те стегне. И ти, нѣма какво, ще платишъ. Въ Бѣлото Братство този методъ е обратенъ. Въ началото мислимъ, и послѣ дѣйствуваме. Но щомь дойде опрѣдѣления срокъ за изплащане, и нѣкой иска да ти се отплати, казваме: „Не искаме тия пари, ти ще ги задържишъ за себе си“. Той продължава врѣмето. И тъй, вие ще гледате процеса, който става вѫтрѣ въ васъ. Ако въ началото на живота си още искашъ плода да дойде бързо, да дойде скоро врѣмето, за да постигнешъ нѣщо, тия резултати да дойдатъ бързо, ти вървишъ по лѣвия пѫть. Ако искашъ бързо да усвоишъ нѣщо, ти вървишъ по лѣвата пѫтека. Ако слѣдъ като си работилъ дълго врѣме, и оставяшъ плода да дойде най-послѣ, и не бѫрзашъ, ти вървишъ по правата пѫтека, по дѣсния пѫть. Човѣкъ, който е работилъ по свѣтски за своя народъ, той, като е вървѣлъ по лѣвия пѫть, иска да му се направи единъ паметникъ, иска да се пише за него въ вѣстницитѣ. Ако не направятъ това, счита, че тия хора не сѫ признателни. Когато, единъ човѣкъ, който е вървѣлъ въ дѣсния пѫть, като дойде врѣме за юбилей, казва: „Нѣма защо да правите това, нека слѣдъ смѫртьта ми“. Той протака врѣмето. Ако искате бързи резултати още в този животъ, вие сте въ лѣво. Ако бързате въ началото, вие сте по Бога: ако протакате въ началото по свѣта ходите. Ако съкращавате врѣмето въ края, по свѣта ходите; ако го продължавате въ края, по Бога ходите. Това е законъ вѫтрѣ въ васъ. И когато ти се безпокоишъ за резултатитѣ на твоя животъ, за онова, което си направилъ, ти си въ лѣво. Извършилъ си нѣщо и се безпокоишъ, на лѣво си. Запримѣръ, безпокоите се: Какво ще стане съ насъ, ами ако не ни крѫщаватъ дѣцата, ако не ни вѣнчаватъ? Ти си вече въ лѣво. Че въ свѣта не си дошълъ да те вѣнчаватъ, да те погребватъ! Това сѫ нѣща посторонни. Въ кой кодексъ на Евангелието е писано, че човѣкъ ще се вѣнчава и кръщава? Когато Богъ създаде първия човѣкъ, пишеше ли нѣкѫдѣ, че ще се вѣнчава? Той вѣнча ли го? Създаде го по образъ и подобие свое. Той каза: „Плодете се, завладейте земята, живѣйте по Бога“. Туй е казалъ Господъ. А послѣ, хората като дойдоха, заживѣха по свѣтски, казваха: „Трѣбва да се вѣнчаваме, да се крѫщаваме, тъй е казаль Господъ“. Питамъ; Първиятъ човѣкъ кой го вѣнча? Първитѣ хора кой ги вѣнча? Който вѣнча първитѣ хора, той ще венчѣе и насъ. Ако е въпросътъ за кръщение, има два вида кръщение: съ вода и съ Духъ. Ако е за кръщение, ще прѣдпочетемъ да ни кръсти онзи, който кръщава съ Духъ. Попътъ може да ме потопи въ котела си 20 пѫти, и пакъ ще остана сѫщия човѣкъ. Не ще те крѫсти Господъ. И ако ме кръсти единъ пѫть, стига ми. Сега, кой ще те вѣнчѣе? — Богъ. Ами кой ще те погребе? Ако е въпросъ за погребване, Господъ ще те погребе, защото той поне ще те и съживи. Щомъ се безпокоимъ, това показва, че ние се безпокоимъ за общественото мнѣние. Тогава ти си въ лѣво. Туй обществено мнѣние ние бихме го взели прѣдъ видъ, ако се състоеше отъ свѣтци, отъ хора благородни, отъ хора съ най-възвишенъ характеръ, съ умъ, сърце и воля. Тѣхното мнѣние ще вземемъ. А тия, отъ които се безпокоите, сѫ хора, които се подкупватъ всѣки день, на всѣка стѫпка. Какво ще кажатъ тия хора? Единъ виденъ тѣхенъ човѣкъ ето какво ми казваше: „Ние, макаръ и да сме лоши хора, ние знаемъ, че когато се яви едно благородно общество, лошитѣ хора ще се натрупатъ, ще се нахвърлятъ върху него, за да оправдаятъ своитѣ грѣхове“. И когато тѣ говорятъ за васъ, ние знаемъ, че това съ тѣхни грѣхове“. Но, ние не сме толкова глупави хора. Та при прѣвръщане на енергиитѣ, всѣкн трѣбва да се заеме, да види въ колко врѣме може да прѣвърне извѣстна енергия. Сега, можете да си направите опити. Двама приятели, нека си кажатъ: Кажи ми нѣкога нѣкоя обидна дума, за да видя въ колко врѣме ще ми прѣмине тази обида. Извади часовника си, и вижъ, въ колко часа те е обидлъ, и за колко врѣме ще прѣвърнешъ тази обида. Напримѣръ, въ 6 ч. сутриньта те е обидилъ, и ще видишъ въ колко врѣме ще можешъ да прѣвърнеш туй чувство. Дали ще можешъ. за 2 минути, за 1/2 ч., 1 ч., 2 ч., 3 ч. да го прѣвърнешъ. Ако до единъ мѣсецъ не можешъ да укротишъ туй чувство, значи твоятъ характеръ е слабъ. Ако въ 1 — 2 ч. туй чувство можешъ да го прѣвърнешъ, тази обидна дума да я прѣвърнешъ, да ти стане обикновена дума, и то не само да я прѣтърпишъ, но да стане музикална дума за тебе, то значи, че имашъ силенъ характеръ. Сега, азъ ви обяснявамъ прѣвръщането на еиергиитѣ по слѣдния начинъ: Да кажемъ, че влизате въ една гостилница, окултенъ ученикъ сте, или християнинъ, но нѣмате пари. Гостилничарьтъ те пита: Имате ли пари? — Нѣмамъ, „Но шапката ти е хубава, за шапката едно ядене ти давамъ“, Слагашъ шапката си. Питамъ: На кого трѣбва да благодаришъ: На шапката си или на гостилничаря? — На шапката. Влизашъ втори пѫть на гостилиицата. Нѣмашъ шапка вече, но хубави ти сѫ обущата. Пари нѣмашъ. Гостилничарьтъ казва: „За обущата ти може да тя дамъ единъ обѣдъ“. Събувашъ обущата си, оставашъ босъ. Кому трѣбва да благодаришъ? — На обущата, а не на гостилничаря. И ако този гостилничарь ти каже: „Благодари, че азъ те нахранихъ“. — Да, но заради шапката. „Благодари, че и втори пѫть те нахранихъ“. — Да, но заради обущата. Думитѣ на гостилничара сѫ вѣрни до извѣстна степень. Може този гостилничарь иска само да ви изпита, може обратното да се случи; той иска само да ви изпита, да види какво ще мислите заради него. Може да ви вземе шапката, и пакъ да ви я върне назадъ. Може да ви вземе обущата, и пакъ да ви ги прати назадъ. Той иска да скрие своята добродѣтель. Вие ще благодарите на шапката си, и той ще повърне шапката ви назадъ. Но като благодарите на вашата шапка, и той ви я върне назадъ, той играе на табла, той е спечелилъ. Въ игрането, обаче не ви ли върне шапката и обущата, въпросътъ е рѣшенъ, никаква благодарность. Сега, нашите възпитатели въ църквата искатъ да имъ благодаримъ. Хубаво, ако тѣ сѫ взели нашитѣ шапки, нашитѣ обуща и палта, и не ги върнатъ, а срѣщу тѣхъ ни дали по три порции ядене, за какво да имъ благодаримъ? Азъ казвамъ: „Благодарете на хубавитѣ си шапка, обуща и палто, че можахте срѣщу тѣхъ да вземете три порции ядене“. На васъ нѣма защо да благодарятъ. Хубаво, азъ прѣвеждамъ сега. Ако единъ свещеникъ те кръсти, какво ще спечелишъ: Ако този свещеникъ слѣдъ като те кръсти, ти станешъ единъ благородень човѣкъ, добрѣ; но, ако слѣдъ като те кръсти той, ти станешъ единъ разбойникъ, послѣденъ, негодяй, колко струва неговото крѫщение? По-добрѣ да не те кръщава. Слѣдователно, ние въ всѣки единъ моментъ трѣбва да знаемъ какъ да трансформираме тѣзи енергии, които всѣки день се накопляватъ въ видъ на чувства, мисли и дѣйствия вѫтрѣ въ нашето тѣло. Ние не можемъ да изискваме отъ нѣкой човѣкъ да бѫде търпеливъ, не трѣбва да му налагаме търпѣнието отвънка. Той трѣбва отъ вѫтрѣ да съзнае туй, въ неговото съзнание трѣбва да се роди туй търпѣние. Търпѣнието не може да бѫде всѣки моментъ. Търпѣнието нѣкога е съвмѣстимо, нѣкога е несъвмѣстимо. При какви случаи трѣбва да имаме търпѣние? Ако азъ съмъ слабъ, и прѣдъ мене бѣсятъ нѣкой човѣкъ, ще търпя, туй е волята Божия. Но ако азъ съмъ силенъ човѣкъ, и нѣкои слабохарактерни хора бѣсятъ нѣкого прѣдъ мене, азъ нѣма да търпя, нѣма да запазя своето търпѣние, ще стана, ще вържа този човѣкъ, ще гледамъ да го разубедя и нѣма да кажа, че волята Божия е такава. И, слѣдователно, кога ни се прѣпорѫчва търпѣние? Когато съмъ слабъ, ще търпя, защото слабиятъ трѣбва да търпи. Когато съмъ силенъ, нѣма да търпя. Щомъ си силенъ, веднага трѣбва да помагашъ, Сега, вие може да изведете мисъльта, че Богъ се нарича дълготърпѣливъ. Но знаете ли отъ що произтича съображението на Бога въ Неговото дълготърпѣние? Господъ знае, че ако се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Слѣдователно, заради послѣдствията, които може да произлѣзатъ отъ Неговото разгнѣвяване, Той е дълготърпѣливъ. На едного, ако той се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Защото, ако той се разгнѣви, тъй ще се разгневи, както хората никога не сѫ виждали. Тази е причината, задѣто Богъ е толкова дѫлготърпѣливъ. Той знае, че слабохарактернитѣ, грѣшнитѣ хора нѣма да Го заставятъ да измѣни на законитѣ, които той е поставилъ, да нарушя своя миръ, и да тръгне по тѣхнитѣ умове, да върви по тѣхния пѫть. Той ще върви по своя пѫть. Слѣдователно, въ туй отношение, търпѣнието си има мѣсто, и ние трѣбва да бѫдемъ като Бога. Ако нѣкой ни критикува, ние ще вървимъ по своя пѫть. Нѣма да се спираме да разсѫждаваме за критиката. Спрѣмъ ли се да разсѫждаваме, даваме сила на критиката, Ние ще вървимъ въ този пѫть, въ който сме убѣдени, който сме опитали. Сега, въ Чамъ-Курия, въ една своя бесѣда разправяхъ на слушателитѣ си, че отъ 15 годишна възрасть до 70 годишна възрасть мѫже, жени, дѣца, се качихме на Мусала, „Лъжа е“, казватъ, „не може да бѫде това, искате да ни заблуждавате“. Седемдесетъ годишенъ човѣкъ не може да се качи на Мусала! Единъ отъ присѫтсвующитѣ седи и казва: „Азъ съмъ свидѣтель на това, вѣрно е“. Ама, наистина, кажете, вѣрно ли е това? Хората считатъ тия нѣща измислици. Ако тия нѣща, които сега правишъ, прѣдъ тѣхни очи, хората ги считатъ за измислици, какъ ще ги убедишъ въ нѣща, които не сѫ видѣли? Вие, въ своитѣ разсѫждения, като ученици на една окултна школа, всѣкога трѣбва да се спрѣте и да обсѫдите въпроситѣ. Запримѣръ, заслужава ли да се прѣвръща енергията, имате ли достатъчно енергия да я иждивите и т. н. Защото, въ дадения случай, може да имате много по-важна работа, която трѣбва да вършимъ, отколкото да се занимаваме съ празни работи. И всички сѫ забѣлѣзали, че щомъ дойде едно изкушение, мисъльта всѣкога се налага по слѣдния начинъ. Трѣбва да рѣшишъ нѣщо, и мислишъ, че ако тъй постѫпишъ, работата ще се уреди, ще се улесни. Постѫпишъ ли така, работата не само че не се урежда, но се забѫрква още повече. Въ нѣкои случаи, необходимо е да оставишъ тази мисъль, съвършенно да я игнорирашь, да трансформирашъ своята енергия, и да си вървишъ по правия пѫть, да си вървишъ по пѫтя на своето развитие. Нѣкой пѫть, нѣкой чувствува, че е нервенъ и не може да търпи. Казва: „Не мога да търая“. Защо си внушавате, че не можете да търпите? Туй е едно внушение отвънка! Прѣдставете си, че четирма души те уловятъ, вързватъ те и те питатъ: Не можешъ ли да търпишъ? — и ти ударятъ 50 удара. Нѣма ли да търпишъ? Ще търпишъ, и отвънка ще идешъ. Ако четирма души съ тия тояги те заставятъ да търпишъ, защо да не можешъ тогава по сѫщия законъ да кажешъ: Азъ мога да се въздържамъ! Можешъ, защо не. Но само че ние като си внушаваме тия негативни мисли, казваме: „Не мога“. Ще си внушите: Мога, мога да издържамъ. Нѣма да кажешъ: Мога да издържамъ страданията, но ще внесешъ Любовьта въ душата.си, и ще кажешъ; „Съ Любовьта всичко мога да издържамъ“. Дойде ти нѣкоя глупава мисъль, не отричай тази глупава мисъль, но кажи си: „Съ мѫдростьта всичко мога да направя“. Дойде лъжа, не отричай лъжата, но си кажи: „Съ истината всичко мога да направя“. И тогава ти почерпвашъ сила. И така, като дойде да приложите окултния законъ, всѣкога ще употрѣбявате думи и фрази положителни. Употрѣбите ли една негативна дума, отъ какъвто характеръ и да е, тя всѣкога носи съ себе си лоши послѣдствия. Кажешъ ли: „Ще се разболѣя, ще умра, тя нашата работа нѣма да тръгне напрѣдъ“, лошитѣ послѣдствия идватъ. Не, всички тия мисли не сѫ за окултния ученикъ. Даже ученицитѣ на черното братство сѫ много по-смѣли въ своитѣ твърдения. Тѣ идватъ и употрѣбяватъ положителнитѣ методи на Бѣлото Братство. Единъ ученикъ на черното братство не казва „не“. Той казва: „Азъ ще направя добро“, но като получи силата, употрѣбява я за зло. Затуй, много отъ Бѣлото Братство се дигизиратъ, и отиватъ въ черното братство да изучаватъ методитѣ имъ, и много отъ черното братство пъкъ отиватъ въ Бѣлото Братство да изучаватъ тѣхнитѣ методи. И двѣтѣ тия школи трѣбва да се проучватъ. Запримѣръ, и лошиятъ човѣкъ казва: „Азъ ще спечеля, силенъ ще стана“. И добриятъ човѣкъ казва: „Азъ богатъ ще стана“. Но и двамата, като придобиятъ силата, изобщо изразходватъ тази сила. Единиятъ ще изнасилва, а другиятъ ще прави благодѣяние, но и единиятъ твърди, и другиятъ твърди. Сега, вие, като ученици на тази Велика школа, всѣки един отъ васъ, ще бѫде положителенъ въ доброто. Нѣма да казвашъ: „Азъ ще му отмъстя“, но ще казвашъ: „Азъ ще му се отплатя съ Любовь, азъ ще му се отплатя съ Мѫдрость, азъ ще му се отплатя съ Истина, съ Правда, съ Добродѣтель, съ Милосърдие“. Тъй ще му се отплатя. И само по тозн начинъ енергиитѣ, тия сили може да се трансформиратъ отъ едно състояние въ друго, понеже всички енергии сѫ свързани съ разумни сѫщества, и ние трѣбва да учимъ езика на всички разумни сѫщества, и когато знаешъ езика имъ, тѣ ще те слушатъ, но когато не знаешъ езика имъ, тѣ не помагатъ. И сега, ние всички изучаваме езика на нѣщата. Знаете ли какъвъ е този Божественъ езикъ? Двѣ нѣща има, по които вие може да го познаете. Когато сте научили нѣкои отъ Божественитѣ думи и сте се молили, вие ще усѣтите тукъ долу подъ лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви, и усѣщате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава часъ, два или три, и както сте усѣтили, тъй ви се отговаря. А нѣкой пѫть се молите, усѣщате една твърдость, ожесточение, каточели молитвата ви е една педя надъ главата ви, и не дохожда никакъвъ отговоръ. Вие говорите съ Бога на единъ непознатъ езикъ, и той не ви отговаря. Когато говоримъ съобразно Неговата воля, Той ни отговаря. Сега, въ окултната школа. законътъ за трансформиране на енергиитѣ е. свързанъ съ необходимостьта на нѣщата. Всѣкога когато започвате да опитвате закона, ще започнете съ необходимостьта въ живота. Гладенъ сте, имате нужда само отъ хлѣбъ. Вие ще вземете въ ума си тази първа мисъль, да отстраните глада си, да успокоите организъма си. Нѣма да турите въ ума си никаква друга мисъль, а само ще концентрирате мисъльта си, да придобиете хлѣбъ, т. е. храна, обѣдъ, да се нахраните. Туй ще бѫде мисъльта ви. Щомъ придобиете първото, ще трѣбва да се успокоите. напримѣръ да замислите да спите нѣкѫдѣ. Тогава, ще концентрирате ума си за спане. И тогава, споредъ туй, ще се нареждатъ всички ваши нужди, споредъ степеньта на необходимостьта. Спазвате ли този закон така, ще може да ви се отговори на молитвата. Но, турите ли всички тия желаняя вкупомъ, да искате всичко изведнъжъ, всички тия работи ще закъснѣятъ, и всички вашн планове, нѣма да се постигнатъ, защото не сте спазили този законъ на послѣдователность. Ще се молите за първото необходимо, за туй, без което не можете, послѣ за второто, третото, четвъртото и т. н. Тъй работи Божествениятъ законъ, въ математическа точность. Но измѣнишъ ли нѣщата, първо да туримъ второстепеннитѣ нѣща, законътъ самъ по себе си се измѣня. Сега, само чрѣзъ този законъ за трансформиране на енергиитѣ, може да се създаде една разумна хармония. Запримѣръ, не ще бѫде разумно отъ моя страна да си туря най-лошитѣ дрехи, съ отвратителна миризма, да влѣза въ дома ви и да кажа: „Търпете ме сега, обичайте ме“. Не се позволява така да се отнесете нито къмъ една любовница, освѣнъ само за изпитъ. Не се позволява отъ моя страна да изкушавамъ никого, нѣмамъ право, освѣнъ ако е за изпитъ. Слѣдователно, отъ моя страна, азъ трѣбва да бѫда толкова коректенъ, че да не давамъ поводъ никой отъ съкласницитѣ ми да изгуби своето равновѣсие, нито пъкъ той да послужи за изкушение, защото нито азъ печеля, нито той печели. Да кажемъ, нѣкой братъ отъ васъ изгубилъ своето равновѣсие, разсърдилъ се, и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна. Това нѣщо мине прѣзъ цѣлия класъ, и послѣ всички разправяте, че такъвъ ученикъ като него, нѣмаме. Всинца сте пропаднали въ изпита си, всички сте въ лѣво. Щомъ този братъ, този ученикъ е съгрѣшилъ, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благодарна мисъль къмъ него, почерпете нѣщо отъ неговата грѣшка, и кажете: „Слава Богу, че Господъ ни даде една много добра бесѣда, и много благодаримъ на този братъ, че той стана единъ образецъ, и ни даде единъ изпитъ“. И тогава пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи. Вие сте въ дѣсно. Това е трансформиране на енергията. И така трѣбва да постѫпвате. И тъй за въ бѫдаще, като ученици на школата, вие трѣбва да приложите този законъ. Той е за васъ сила. Само тъй, по този начинъ вие може да се развивате правилно. Ако почнете да го прилагате въ дѣйствие, ще забѣлѣжите едно растене, просвѣщение на вашия умъ, смегчаване на вашето сърце, усилване на вашата воля. Единъ примѣръ. Азъ казвамъ че търпя. Вие идвате въ стаята ми, азъ имамъ работа, искамъ да пиша или да коригирам нѣщо, изваждамъ часовника си, но нищо не ви казвамъ, защото, споредъ окултния законъ не е позволено да се каже: Имамъ работа, елате другъ пѫть. Туй не се позволява. Споредъ окултния законъ, ученикътъ като дойде, той самъ трѣбва да се сѣти, че е врѣме да си отиде. Азъ изваждамъ часовника си, гледамъ го. И колкото повече у мене се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опитъ. Нѣкой пѫть ти искашъ нѣкой да си отиде, а у него се заражда два пѫти по-силно желание да седи по-дълго врѣме. Той се усѣща, каточели нѣкой го привлича. Обратенъ е процесътъ. Другъ пъть, ти искашъ нѣкой твой приятель да постои повече, че го обичашъ, а нѣма да се минат и 5 или 10 минути, той ще каже: „Сбогомъ, и другъ пѫть ще дойда у васъ“, ще си отиде. Това му е внушено отъ чернитѣ братя. Но туря ли си мисѫльта: Нѣма ли да си отиде той? — вижъ, че той намѣрилъ за какво друго да говори. Ще си извадишъ часовника и ще гледашъ колко врѣме ще стоишъ тихъ и спокоенъ като Диогена, безъ да нарушишъ равновѣсието си. Ще стоишъ тихъ и спокоенъ, като че нищо не е станало, макаръ да се е изминалъ и цѣлъ день. Ако той стои цѣлъ день, и ти не си изгубиль равновѣсието си, спечелилъ си. А той като си излѣзе, ще каже: „Не трѣбваше да седя толкова, малко го прѣкалихъ“. Той усѣща, че е далъ повече. Ако той е стоялъ повече и те е прѣдизвикалъ, изкаралъ те е отъ равновѣсие, то като си излѣзе ще каже: „Още единъ пѫть бихъ желалъ да отида при него по сѫщия начинъ“. Това сѫ чисто психологически процеси, които ставатъ въ васъ. Повечето отъ васъ имате тѣзи опитности. Туй е единъ великъ законъ, който трѣбва да разбирате, трѣбва да го спазвате. Той регулира нѣщата. И тъй, за да се създаде единъ характеръ чрезъ трансформиране на тия енергии, не е лесна работа. Имайте прѣдъ видъ, че великиятъ Божественъ Духъ, който отъ хиляди години работи върху васъ, съ малко нѣщо е измѣнилъ характера ви, малко нѣщо сте направили. Даже и когато нѣкой отъ васъ влѣзе въ Бога, колко мѫчно се изменя характера му. Има. моменти, когато той трѣбва съвършенно да се измѣни, да влѣзе въ новия животъ, но докато дойде до новия животъ туй измѣнение става много медлено. Щомъ влѣзе въ новия животъ, нѣщата сѫ вече коренно измѣнени. Та, сега ще мислите върху трансформиране на енергиитѣ, ще мислите, ще имате желание да видите до колко сте силни. И всички ще гледате да трансформирате вашитѣ енергии, да ги прѣвърнете въ положителни. Щомъ трансформирате, вие печелите. Сега, останалата часть отъ врѣмото може да употрѣбите за въпроси, които ви интересуватъ. Братъ Стойчевъ направи нѣколко бѣлѣжки къмъ всички ни по случай приближаващето ни заминаване за събора на Всемирното Бѣло Братство въ гр. Търново. Учительтъ продължи .... Тая година ние ще приложимъ закона, и онѣзи, които дойдатъ въ Търново, ще дѣйствуватъ, и послѣ ще мислятъ. Всички ще дѣйствуватъ. Ще имате опити, и отъ резултатитѣ на тия опити ще мислятъ. Онѣзи пъкъ, които искатъ да разсѫждаватъ, да мислятъ, да не идватъ. Които искатъ да разсѫждаватъ, да идатъ въ свѣта, тамъ е мѣсто за разсѫждение. Ние пристѫпваме къмъ опити. Отъ 20 години сме философствували, сега е врѣме за малки опити. Нѣкой отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ първи, да взематъ първото место; ето какъвъ опитъ ще имъ дамъ. Да отидатъ вечерно врѣме на Мусала, като ще минатъ прѣзъ рилската пустиня, прѣзъ Марица, Тунджанската долина и да се върнат назадъ. Като се върнемъ отъ събора, нѣкои, които искатъ да направятъ този опитъ, ще имъ го дамъ. Героитѣ ще идатъ сами, а послѣ по двама ще отиватъ. Ако вие не можете да прѣбродите отгорѣ Мусала, какво можете да направите? Въ древнитѣ врѣмена, кой какъвто върхъ прѣброди, туй може да направи въ свѣта. Всички адепти, всички учители въ миналото все сѫ минали прѣзъ високитѣ мѣста. Нѣкои отъ васъ искатъ изпити. Такъвъ ще бѫде изпита: отиване до Мусала, вечерно врѣме на мѣсечина. А може да бѫде и другъ изпитъ: да прѣбродятъ Мусала въ една тѫмна, бурна нощь, при снѣгъ до колѣнѣ. Издържите ли го, ние ще кажемъ, че вие, на физическото поле сте единъ пѫрвокласенъ герой. Но ако вие и денемъ не можете да прѣминете Мусала, у васъ нѣма превилегии, и ще кажемъ: „Братко, туй не е много нѣщо и не можа“. Тъй, значи, по достойнство, и който издържи, ще му дадемъ първо мѣсто. Защо? — Защото го заслужава. Първото мѣсто ще ви дадемъ, и послѣдното мѣсто ще ви дадемъ. Сега, туй ще бѫде първиятъ опитъ за всички, все млади сте де, за всичкитѣ ученици. Това е единъ много тежъкъ изпитъ. Да минете прѣзъ тази рилска пустиня, васъ ще ви настръхнатъ коситѣ, а нѣкой отъ васъ може да боледуватъ и по цѣли седмици. Единъ приятель, като ходихме сега на Мусала, самъ се върна назадъ, мина прѣзъ рилската пустиня, и ето каква бѣше неговата опитность. Той остана самъ съ жена си, а доста напрѣдъ вървятъ други двама, и ми се изповѣда: Когато вие заминахте, отъ всѣки храстъ азъ виждахъ, че изпъкватъ живи хора, настръхваха ми коситѣ, И иаистина, като навлѣзете въ тази долина на рилската пустиня, тамъ е пусто, нигдѣ птичка не пѣе, а само чувате шумолението на листата и клончетата иа дърветата. И да минете вечерно врѣме въ тъмнината! А пъкъ да се качите по южния склонъ! Най-първо този пѫть трѣбваше да го минете денемъ, за да не си правите илюзии, че е лесно. Послѣ — по мѣсечина, и най-послѣ — въ тѫмна, бурна нощь. Само три опита, иначе вие сте изгубени. Тамъ животътъ ви ще е въ опасность. Щомъ направите този опитъ, въ тия мѣста има извѣстни енергии, отъ които ще се ползувате. Този пѫть е единъ отъ най-добритѣ пѫтища. Това е окултна долина. Тамъ сѫ се вселили все духове на мълчанието и сѫ изпѫдили всички птички. Като влѣзешъ тамъ, усѣщашъ, че всички тия енергии все навѫтрѣ отиватъ, и ставашъ все по-сериозенъ и по-сериозенъ. Нѣщо грандиозно! Щомъ минешъ Мусала, влѣзешъ въ тунджанската долина, веднага сърцето ти се отваря, става весело, радостно. Отъ едната страна като минавашъ си сериозенъ, а отъ другата страна — веселъ. Тия двѣ състояния сѫ отлични. Та природата в тази рилска пустиня е грандиозна, величествена! Човѣкъ трѣбва да прѣкара тамъ день, два, три, за да види какво хубаво мѣсто е тамъ за размишление. Та, разбира се, ученицитѣ трѣбва да започнатъ съ тия опити, понеже въ България вие имате удобства съ тѣзи високи мѣста, съ тия планини. Въ Египетъ и другадѣ, изкуствено сѫ създавали тия нѣща, а тукъ, природата наготово ни ги е дала. Затова тази година ще започнемъ съ методитѣ, ще дѣйствуваме всички. Като дойдете сега на събора, всички ще работите, никакви привилегии! И вие, софиянци, да има 20—30 души повече за всѣка една работа. Всички да работите съ готовность. Никой да не казва: Тази работа азъ не мога да я направя. Ние ще започнемъ примѣра отъ най-старитѣ, отъ най-силнитѣ. И тогава, младитѣ ще работятъ по сѫщия начинъ. Единъ е законътъ, на който ще се подчинявате. Едно мнение е. Ще опитаме закона и ще видимъ какви сѫ послѣдствията. Туй състояние ще ни даде свобода, една вѣра, да опитаме, да приложимъ Божията воля безъ никакво коригиране. Не може друго-яче. Ще опитаме туй, безъ никакво измѣнение. Опрѣдѣля ви се единъ маршрутъ, ще го изпълните безъ измѣнение. Като ходихме на Мусала, казахъ имъ: Като дойдемъ до тѣзи мѣста на снѣговетѣ, никой нѣма да ходи по този пѫть, ще вземемъ малко на страна. Четирма души, обаче, отстѫпиха отъ туй правило, но се търкулиха надолу, и двамата отъ тѣхъ се спасиха по чудо. Контузиха се. Единъ ученикъ върви съ мене, и ми казва: „Позволи ми да мина по този пѫть“. — иска да върви по снѣжния пѫть. Ще пѫтувашъ по този пѫть, по който и азъ вървя. Когато Господъ ти каже да минешъ прѣзъ снѣга, прѣзъ снѣга ще минешъ, но сега ще обиколишъ, ще минешъ прѣзъ канаритѣ. Всѣки пѫть ще минавашъ по начертания отъ Бога пѫть. Ние благодаримъ, че тия двама души тъй благополучно се спасиха. Мѫжъ и жена бѣха тѣ, около 100 м. надолу се търкаляха. За непослушанието имъ бѣше това, искаха да минатъ по снѣговетѣ. Сега, отъ всинца ви се изисква послушание, вѫтрѣшно послушание. Нѣкой ще кажатъ: Мене този духъ ми говори тъй. Този Духъ на всинца ни еднакво трѣбва да говори. Духъ, който на мене едно говори, на тебе друго, той не е този истинскиятъ Духъ. Едно трѣбва да ни говори той. Туй разпореждане и за мене, и за тебе, и за всинца ни, е едно. Неговата воля трѣбва да бѫде Божествената воля, която трѣбва да изпѫлнимъ безъ никакво сѫмнение. И тогава резултатитѣ ще бѫдат отлични. Моята опитность е: Тамъ дето се изпълнява волята Божия, всѣкога има добри резултати, безъ никакво изключение. Тамъ, дѣто най-малко се отклонимъ отъ волята Божия, веднага идватъ лошитѣ послѣдствия. Ето, азъ ще ви приведа единъ случай, който ми разказваше една сестра. Тя направи своя опитъ до Витоша, но като се връщала за Драгалевци, допива й се вода. Доближава до чешмата, иска да пийне само 2—3 глътки, за да накваси гърлото си, но нѣщо много опрѣдѣлено отвѫтре й казвп; „Не пий, върви си по пѫтя“. Тя разбира гласа, но си мисли: Само 2—3 глътки! Спира до чешмата, нѣма с какво да пие, вижда едно младо момиче, че си налива стомнитѣ. Помолва го тя да пие отъ нейнитѣ стомни, и селянчето й разрешава. Дига стомната къмъ устата си, но не успѣва нито една глътка да пийне, когато изтървава стомната отъ рѫката си и я счупва. Стои тя сега прѣдъ счупената стомна, и пакъ съ засъхнало гърло, но не мисли вече за това, а какъ да плати стомната, въ себе си нѣма ни стотинка. А селянката настоява, иска да й се плати. Тази сестра й прѣдлага шапката си. „Не ми трѣбва твойта шапка, пари, 15 лв. искамъ“. „Нѣмамъ“, — „намери“ — върни се гдѣто си ходила! „Слушай“, казва сестрата, „азъ сама съмъ учителка, нѣма да те излѫжа, ще си отида въ София и нарочно ще се върна да ти донеса 15 лева“. Взима й адреса, името й, и така се разрѣшава въпроса. Сега, азъ ви вѣрвамъ. Мене ми направи добро впечатление това, че у всинца ви има добра воля. Като гледахъ тия 104 души, които се качваха за Мусала, стоятъ прѣдъ снѣговетѣ, питатъ: Учителю, да тръгнемъ ли по този пѫть? Гледамъ, опасенъ пѫтя, снѣгове. Казвамъ: Може. Като урнаха ония 104 души, въ единъ часъ отгорѣ стигнаха Мусала. Казвамъ: „Съ тия ученици може да се прѣвзематъ високитѣ върхове. Тази е една добра черта у тѣхъ, може да се използува за добро“. И всичкп се върнаха благополучно, освѣнъ ония двамата, контузенитѣ. Този бѣше единъ инцидентъ. Въ всички, които ме слушатъ, има добра воля, опитътъ показва това, но искамъ всичкн добрѣ да използувате енергиитѣ си. Онѣзи отъ васъ, които ще останатъ въ София, на които работитѣ не ще могатъ да се уредятъ, искамъ да спазватъ днитѣ на събора, да се събиратъ на групи отъ но 10 — 15 души, да сѫ въ връзка, астрално да се свържатъ, тъй щото да има една връзка между насъ и тѣхъ. Вѣрвамъ, че тази година много работи ще се изправятъ. Невидимиятъ свѣтъ много работи. Ние трѣбва да сме готови. Другъ е, който работи сега заради насъ, а ние разработеното ще го копираме, ще гледаме да не развалимъ Божая пѫть, Божия планъ, да не изопачимъ Божието Слово. Точь въ точь, всичко да изпълнимъ, всички наредби да изпълнимъ. Да бѫдемъ примѣрни ученици на Бѣлото Братство. Защото, нѣма да се минатъ много години, и ще дойдатъ отъ другитѣ мѣста Братства, които ще искатъ да се съединятъ съ васъ, да видятъ, какъ живѣете вие. Трѣбва да бѫдете готови. Сега, прѣдъ васъ стои едно много добро бѫдеще, нѣма какво да се обезсърчавате. Дѣйствително, отъ Търново се турятъ самари, но всѣки самъ си туря самара. Като дойдете, ние питаме: Братко, този самаръ е за тебъ, този гемъ е за тебе, можешъ ли да си го туряшъ самъ и да си го снемашъ самъ? Ако можешъ самъ, вземи го, защото ние нѣмаме срѣдства, не разполагаме. Туй е въ фигуративна смисъль. Като каже единъ пѫть: Ще го извърша! — вѣренъ ще бѫда на себе си. Който бѫде вѣренъ на себе си, ще бѫде вѣренъ и на Бога. А по-хубаво нѣщо отъ това — нѣма. Да имашъ благоволението на Бога, на ангелитѣ, на свѣтиитѣ! Да имашъ разположението на Бога! Какво по-хубаво отъ това? Да сме въ хармония и съгласие съ този Великъ законъ! Тѣ нѣма да ни дадатъ нѣщо, което да не можемъ да изпълнимъ, нѣма да изискватъ отъ насъ невъзможни нѣща. Тѣ ще ни дадатъ нѣща възможни, съобразно съ нашия умъ, сърце и воля, нѣща, които ще ни облегчатъ, просвѣтятъ, тъй щото нѣма какво да се обезсърчаваме. Тайна молитва! Послѣдна бесѣда отъ 1-та школна година на общия окултенъ класъ.

От единичното издание "Развитие на съзнанието" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Развитие на съзнанието 22 школна лекция на общия окултен клас, 27 юли 1922 г., четвъртък, в Чам-Кория Тайна молитва! Прочетоха се първо темитѣ на ученицитѣ върху „най-правилниятъ методъ за възпитание на волята“. Следъ това братъ Русчевъ прочете тема вѫрху: „Физическия свѣтъ“. Послѣ учительтъ говори. Азъ ще говоря малко върху „развитието на съзнанието“. Въ този случай „съзнанието“ взимамъ въ широкъ смисълъ. Като вземете въ българския езикъ думата „съзнание“, тя е образувана отъ съюза „съсъ“ и сѫществителното „знание“. Това значи да ходишъ съ знание, да знаешъ нѣщо, да съзнавашъ нѣщо. Туй има повече духовенъ характеръ — значи да можешъ едноврѣменно въ себе си, въ ума си да съзнавашъ двѣ различни състояния, т. е. да съзнавашъ една права постѫпка и една крива постѫпка, да правишъ разлика между тия двѣ постѫпки, да познавашъ разликата между една права и една крива мисъль, между едно право и едно криво чувство. Сега, когато ви говоря за съзнанието, нѣкои отъ васъ сѫ като онѣзн, които обичатъ музиката, слушатъ и казватъ: „Много хубаво нѣщо е музиката“, но не можете да направите разлика, коя часть е хубавата, не можете да направите разлика между тоноветѣ. Ако нѣкои тонове сѫ изпуснати, не можете да схванете това. Схващате само общото течение, когато единъ музикантъ специалист схваща кѫдѣ е грѣшката, различава я съ ухото си. Сега, вие окултнитѣ ученици, ако не можете да схващате извѣстни тонове, ако не можете да правите тази разлика въ съзнапието си като тѣзи музиканти, не можете да бѫдете ученици. Добрѣ. Азъ сега ще ви прѣведа въпроса отъ окултно гледище: ако напиша единъ цигуленъ ключъ на петолинието и подъ първата линия на петолинието туря отдолу една нула безъ опашка, ще имамъ цѣла нота. Да допуснемъ, че при тази цѣла нота азъ поставя друга една — четвъртинка. Послѣ друга една — осминка, слѣдъ това пакъ една цѣла, послѣ една половинка нота и т. н. Сега тази четвъртинка нота ще се хвали ли, че е при голѣмата, при цѣлата нота? Нѣкой пѫть вие, окултнитѣ ученнци, гледамъ ви, почвате да мислите по този начипъ — колко малката нота е по близо до голѣмата нота. Не, гледайте какъвъ тонъ може да издадете, и какво съчетание може да имате въ тази обща хармония съ първата нота, какъвъ изразъ може да дадете въ общото съчетание съ всички ноти. И сега у васъ постоянно се явява въпроса: накѫдѣ, по кое направление къмъ голѣмата нота сте, колко далечъ сте отъ нея. Нѣкои пѫть гледате, че сте на едно дѣление, двѣ дѣления, три дѣления отъ нея, и си казвате: „Отдалечихме се ние“. Туй не е едно музикално разглеждане на въпроса. Онази нота, която може да даде изразъ, може да е много далечъ отъ главната, отъ първата нота, може да е и слѣдъ нѣколко листа отъ първата нота, но пакъ дава най-голѣмо изражение. И забѣлѣжете, че въ военната музика, въ бойната музика, когато ще воювашъ, всѣкога даватъ изведнъжъ най-високото изражение, стрѣскатъ човѣка, когато въ минйорната музика се започва тихо, тихо, послѣ се повишава, и най-послѣ дойде най-високото. Слѣдъ това пак спущатъ, понижава се. Въ мажорната музика не е така. Сега, ако искате вие, като ученици, да се развивате правилно, трѣбва да разбирате живота въ неговитѣ съотношения, тъй както Богъ го е наредилъ. Вие всеки день сте ноти, и при всеко лѣгане и ставане не сте въ сѫщата гама. Запримѣръ, азъ, като вашъ учитель, и вие като мои ученици, нѣма да бѫдете утрѣ при мене тъй, както сте днесъ. Вие мислите, че ще бѫде сѫщото. Не, отношенията ще бѫдатъ съвсѣмъ други. Има друга една вѫтрѣшна сила, която урежда живота, не зависи отъ вашето желание, не зависи отъ нотата, дѣ да се постави тя, а зависи отъ самия музикантъ. И вие нѣмате право да казвате, защо съмъ туренъ долу или горѣ — навсѣкѫдѣ трѣбва да изпълните ролята си. Долу или горѣ, на високо или низко, като цѣла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесеть и втора или шестдесеть и четвърта нота, като у барабана или въ другъ инструментъ, вие трѣбва да се сливате въ едно, да се не чуватъ ударитѣ ви — безразлично е това. Защото, въ туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трѣбва да стане отгласъ. Не сте вие цѣльта въ свѣта; свѣтътъ не е създадепъ зарадъ васъ. Този свѣтъ е създаденъ за едно развлѣчение на Бога, а игралкитѣ на туй развлѣчение сѫ хората. Слѣдователно, вие сте играчки въ туй развлѣчение на Бога. Сега, вие казвате: „Ние въ туй самоусъвършенствуване“. . . Въ какво се състои туй самоусъвършенствуване? — Въ познаване Бога. Въ какво познавате Бога? — Въ Любовьта Му. Добрѣ, познахте ли Го въ Любовьта Му? „Е, въ мѫдростьта Му“. Познахте ли го въ мѫдростьта му? Е, в правдата Му“ — Познахте ли Го въ правдата? — „Въ Добродѣтельта Му“. Познахте ли Го въ Добродѣтельта Му? — Не сте, т. е. отчасти. Когато Неговата правда се приложи върху васъ, казвате: „Нѣма смисъль“. Когато Любовьта Му се прояви въ васъ, казвате: „Нѣма смисъль“ Когато Мѫдростьта се прояви въ своитѣ високи форми, казвате: „То е много забъркано, не е за насъ“. Когато Истината дойде въ своята свѣтлина, казвате: „Не е за очитѣ ни“. Питамъ: При туй съзнанив на единъ ученикъ, какво може да знаете? Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т. е. въ съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствувания, на всички Божествени дѣйствия. Туй е едно спасение за човѣка, или, азъ го наричамъ другояче, обистряне на човѣшкото сьзнание. Всичко може да се отразява въ съзнанието на човѣка. Съзнанието е като една бистра вода, въ която всичко може да се отрази. И въ туй отражение ние виждаме какъ свѣтътъ е създаденъ. Сега, азъ ви слѣдя, наблюдавамъ ви: вие се занимавате съ нѣща, които много пѫти сте ги прѣживѣли. Запримѣръ, вие сега се безпокоите, какво ще ядете, какво ще сготвите. Че съ това се занимава и вълкътъ — дали ще намѣри храната си днесъ или не. Птичката и тя мисли за храната св. Ако ние станемъ като птичкитѣ, които нѣматъ нашия умъ, и почнемъ да се безпокоимъ, какво ще излѣзе? Че какво, храната ви е прѣдвидена! Богъ е прѣдвидѣлъ, и ако съзнаешъ това, ще я намѣришъ точно на врѣме. Ако разберешъ Неговия езикъ, ще я намѣришъ точно на врѣме. Да кажемъ, че отъ София сѫ ви изпратили единъ колетъ, и въ писмо ви пишатъ за него, но писмото не сте получили, а само колета. Знаете, че колетътъ е дошълъ, но не можете да го вземете. Та, сега, въ окултната наука, всѣки трѣбва да се стреми да научи Божествения езикъ на нѣщата. Знаете ли какво значи да се говори на Божественъ езикъ? Сега, азъ на единъ ученикъ прѣподавамъ за пръвъ пѫть Божествения езикъ и му се вижда много страненъ. Уча го първата буква на Божествения езикъ. Азбука си има този езикъ. Тази азбука всѣки день ви се прѣподава. И туй, дѣто се молимъ, вѣрваме, любимъ, това за сега сѫ срѣдства да ни прѣведатъ този езикъ, да изучимъ Божествения езикъ, и да разберемъ силата му. Ако ме питате защо е Любовьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Ако ме питате, защо е вѣрата? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е мѫдростьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е Истината? — Да научимъ Божествения езикъ. Щомъ научите тази рѣчь, сегашниятъ ви животъ ще се осмисли. Запримѣръ, въ васъ често се подига въпроса, желаннето, искате да ви обичатъ и да ви любятъ. Знаете ли какво значи да обичашъ и да любишъ? Сега, вие, когато обичате нѣкого, оцѣнявате любовьта така: ще му направишъ една дреха, нѣкой подаръкъ, кѫща ще му съградишъ, конь ще му купишъ, пари ще му дадешъ, а ако ти е синъ, повече нѣщо ще му дадешъ. По този начинъ, външно изразявашъ любовьта си. Но това не е никаква любовь. Ами прѣдставете си, че вие сте ми слуга, честенъ сте, и азъ оставямъ кѫщата конетѣ си да се разполагате 10-ина - 20 години съ тѣхъ, а азъ заминавамъ нѣкѫдѣ. Като си дойда, ще си взема нѣщата. Мислите ли, че това правя отъ любовь къмъ васъ? Азъ го направихъ отъ любовь къмъ себе си. Сега, вие майките се прѣпорѫчвате, че имате идеална любовь, обичате дѣцата си безкористно. Хубаво, азъ не се съмнѣвамъ, че имате безкористна любовь, но вие обичате дѣцата си, защо? Защото ще остарѣете, а този вашъ синъ ще стаае виденъ човѣкъ, та да има кой да ви гледа. Дъщеря имате, обичате я. Защо? — Да порастне, та да се ожени за единъ богатъ. ученъ зетъ, и да ви помага. Можете ли да кажете, че това не е истина? Съ нищо не можете да ме убѣдите въ противното. Въ всичкитѣ ви мисли лежи една користолюбива цѣль, единъ пъленъ егоизъмъ, Вие се приближавате при мене защо? И тамъ виждамъ единъ егоизъмъ. — За да почерпите нѣщо. Когато ви казвамъ, че и азъ искамъ отъ васъ, казвате: „Помогни ми да спечеля на единъ лотариенъ билетъ, че половината ще дамъ на братството“. Помогни ми да спечеля 100,000 лв., и половината ще дамъ на братството. Слѣдъ като спечелите! Тъй казватъ моитѣ ученйци: Слѣдъ като спечеля... Това не е окултизъмъ, това не е ученичество. Тѣзи идеи да ги изхвърлите изъ вашитѣ глави. Азъ искамъ отъ васъ жертвя за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За въ бѫдеще, всички, всички да служите абсолютно безкористно, безъ да очаквате да получите нѣщо. Вие гледате все на първо мѣсто да кацнете и да кажете, че азъ съмъ сега отъ лѣво или отъ дѣсно. Така искаха ученицитѣ на Христа, единъ отъ лѣво да седне, другъ — отъ дѣсно. И слѣдъ 2,000 години пакь сѫщото искаха. По този начинъ не се влиза въ Царството Божие. Вие искате лесно да влѣзете въ Царството Божие. Туй не е окултизъмъ! Та, въ вашето съзнание трѣбва да се роди една идея по-висока. Ако азъ, като учитель, имамъ една цѣль — да ви използувамъ, това не е никакво учителство, това е търговия! Ако азъ не съмъ ви казалъ самата истина, има защо да не я казвамъ. На единъ ученикъ казахъ истината, и два дни плака. И на други нѣкои ако кажа истината, три дни ще плачатъ. Въ тази истина ще научите горчиви работи. Който влѣзе въ Царството Божие, ще му дадатъ най-голѣмитѣ горчивини. Ще ви турятъ въ най-силнитѣ киселини, и ако се разтопявате въ тѣхъ, не сте за Царството Божие. Сега, въ вашето съзнание, вие трѣбва да се приготовлявате. За какво да се приготвите? За ония истини на които Божествениятъ свѣтъ ще ви подложи. И ще ви подложи. Вие сте чудни! Искате да влѣзете въ Царството Божие като гости. Въ Царството Божие гости не искатъ. Онази мома, която ще се жени какво мисли? Очаква ли тя като влѣзе въ новия домъ 3—4 слугини да й служатъ, а тя на столъ да стои и само да се облича? Тъй ли мисли тя? Свекърътъ й на село ще иска тя да се запретне да омеси хлѣбъ, че да видятъ меси ли добрѣ; да сготви, да опере, послѣ на нивата ще отиде да работи. А ние, духовнитѣ хора, мислимъ често... Какво? — Че като отидемъ на небето, ще взематъ китари и ще ни свирятъ и пѣятъ. Ще има свирни, но между свирнитѣ ще има много велики работи, които се вършатъ въ този великъ свѣтъ. И ако вие, съ сегашнитѣ ваши схващания, ако съ сегашнитѣ ваши разбирания мислите да влѣзете въ този свѣтъ, ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие. Прѣдставете си, че сте отишли на небето, и сѫ ви дали най-добрата храна, най-добрата музика, най-доброто забавление, и изведнъжъ дойде заповѣдь, кажатъ ти: „Ти ще станешъ сега и ще отидешъ на земята при едипъ голѣмъ грѣшникъ“. Ако се намусишъ, пропадашъ. Не, ти ще станешъ съ радость, и ще отидешъ при този голѣмъ грѣшникъ. Ако васъ ви турятъ да направите нѣщо подобно, ще се намусите, Запримѣръ, нѣкой е седяалъ отъ дѣсната ми страна и ви дигнатъ за нѣшо, ще кажете: „Единъ пѫть въ живота си имахъ случай да седна тука, и ме дигнаха“. Всички ученици тъй мислите. Азъ не казвамъ, че това е лошо, това е хубаво, но въ Божествения свѣтъ се казва, че Богъ може да се прояви навсѣкѫдѣ. Богъ ви изпитва. Вие не знаете кѫдѣ ще се прояви Той и какъ ще се прояви. Вие не знаете това, защото не е въ това, какъ Богъ е почналъ да се проявява, но какъ ще свърши. Прѣдставете си, че азъ ви поканя на гости и ви опека една хубава кокошка, но слѣдъ туй казвамъ: „Хайде сега да се разходимъ около 3—4 часа, и слѣдъ като се върнемъ, ще видимъ, тогава може да ядемъ кокошката“. Какво ще кажете отгорѣ на това? Вие сте гладни, 2—3 дни не сте яли, и слѣдъ като ви поканвамъ на печена кокошка, прѣдлагамъ ви да направимъ една разходка за 2—3 часа. Ще кажете: „Сега ли му е врѣме за разходката?“ Веднага ще ми разкритикувате постѫпката. Ще кажете: „Е, учительтъ!“ Ами ако се укаже, че тази кокошка била болна, ще ви кажа: „Ще я отложимъ, по-добрѣ да се разходимъ, отколкото да ядемъ“. Ако ви поканя въ кѫщи, тя ще ви мирише и ще ви изкушава, затова ви разхождамъ, развождамъ ви надалечъ. Слѣдователно, всички изкушения не сѫ нищо друго, освенъ отвличане от опасноститѣ, които сѫ създадени въ свѣта. Всѣко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нѣщо по-голѣмо, нѣщо по-лошо. Туй зло е дошло, за да не се случи нѣщо по-голѣмо. Затуй една българска пословица казва: „Ела зло, че безъ тебе по-злѣ“. Слѣдователно, всички изкушения иматъ за цѣль да ни избавятъ отъ туй голѣмо зло, което виси като ножъ надъ главитѣ ни. Като ученици на тази школа, вие, въ вашето съзнание, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ония промѣни, които ставать въ Божествения свѣтъ. Не е важно какво вършатъ хората, а какъ е нареденъ свѣтътъ. Божествениятъ Духъ, който прави тѣзи промѣни, раздава на всички хора, както намѣри за добрѣ. Вие гледайте да разберете Божествения духъ, а не тѣзи малки духове. Проучвайте този дух, който просвѣщава, който раздава нѣщата, който е изворъ на Божествената любовь, носитель на Божията Мѫдрость, носитель на Божията Истина, Правда, Добродѣтель Този Великия Духъ, Него трѣбва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъвъ споръ иѣмаше да има. Всички тия спорове, които сега ставатъ, лесно биха се уредили. Азъ онзи день говорихъ на първия класъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Прѣдставете си, че дойде нѣкой вашъ приятель и кръвно ви обиди — единъ изпитъ. Наблюдавайте въ единъ мѣсецъ врѣме, за колко минути, дни или седмици ще можете да прѣвърнете тази обида или каква и да е друга обида, и то не само че да не остане нѣкаква слѣда отъ тази обида, но като чуешъ отново да се произнесе тази обида, да се радвашъ, да ти стане приятно. Наблюдавайте слѣдъ колко врѣме може да прѣвърнете тази обида въ приятно чувство. Това е пакъ до силата на съзнанието ви. Ако до единъ мѣсецъ не можете да я прѣвърнете, вие сте далечъ. Тогава минаватъ мѣсецъ, два, три, година, двѣ и повече, и по закона на кармата, слѣдъ много врѣме, всичко минава, заличава Господъ този споменъ, и вие казвате: „Свърши се“. Да, но това не е ученикъ, никакъвъ урокъ той не е научалъ. Добрѣ сте научили урока си, ако слѣдъ като ви обиди нѣкой, въ единъ часъ отгорѣ заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. Вие имате тази наука. Това е единъ ученикъ, който разбира законитѣ. Вие може ли да го направите? — Можемъ. Христосъ като казва „любете враговетѣ си“, това значи, че обида, казана отъ врага ти, да можешъ да я прѣвърнешъ, защото той, като врагъ, като ти е казалъ тази обида, избавилъ те отъ едно голѣмо зло. Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозенъ езикъ ще ви кажа сѫщото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Духъ, да приложите Божествения Духъ. Ако въ единъ мѣсецъ една обида не можете съ вашата любовь да я прѣвърнете, вие не сте ученикъ, вашата любовь е слаба, не е Божествена любовь. Въ Божествената любовь, която имате, въ този огънь, трѣбва да се топятъ всички елементи. Сега, нѣкои може да въздишатъ. Ученикътъ не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“. Не, не, ще — вѫздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“! Не не, ще работишъ. Днесъ „охъ“, утрѣ „охъ“, и най-послѣ ще каже: „А разбрахъ сега, нѣма повече „охъ“, задачата е решена“. Азъ не се сърдя, че нѣкой пѫть казвате „охъ“, но гледамъ, като казвате „охъ“ работите ли. Като казвате „охъ“ и не работите, казвамъ: „Тази работа съ „охъ“ нѣма да се разрѣши. Ако не вземете този методъ, който ви давамъ тази вечерь, ще губите врѣмето си, т, е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене нѣкои ученици, които отъ 15 години повтарятъ този класъ и казватъ: „Учителю, кажи ни нѣщо повече!“ Като имъ дамъ по-сложна задача, тѣ казватъ: „Не е по силитѣ ни“. Тогава какъ искате да минете въ по-горенъ класъ? Сега, не казвамъ, че азъ искамъ това, но казвамъ, че въ тази школа всичко е опрѣдѣлено, необходимо е. Да любишъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ мѫдъръ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ истинолюбивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ милостивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Нѣма да кажешъ: „Не мога“. Не, не, ще се подчинишъ, и нищо повече. Това е една необхоеимость. Не се ли подчинишъ на тази необходимость, очаква те смърть. Ама защо трѣбва да любишъ? Не любишъ ли, нѣма животъ. Ако любишъ, има животъ; ако не любишъ, нѣма животъ. Ако не придобиешъ тази мѫдростъ, условията на този животъ нѣма да се проявятъ. Тъй щото, като говоримъ за любовьта, като говоримъ за мѫдростьта, за правдата, за истината, ние подразбираме необходимостьта на Божествения животъ. Нѣма да казвашъ „защо“, но ще кажешъ: „Азъ трѣбва да любя, азъ трѣбва да бѫда уменъ, правдивъ, истинолюбивъ, това е необходимость, това е Божествено, наложено ни е, нѣма изключения. Тъй трѣбва да мислите. Казва нѣкой: „Защо трѣбва да любимъ“. Необходимо е да любишъ. Ама защо да го любимъ, лошъ е? Необходимо е. „Ама той е такъвъ“. Необходимо е. Разбирате ли? Волята Божия е такава, Разбирате ли какво е волята Божия? Ако не й се подчинишъ, тя помита всичко; ако й се подчинишъ, спира. Богъ нѣма да се подчини на едни дѣтински своеволия, нѣма да ти дава отговоръ за какво и защо — ни най-малко! Трѣбва да знаешъ необходимо е. Защо трѣбва да любя? — Необходимо е. Защо трѣбва да бѫда уменъ? — Необходимо е. Тъй трѣбва да мислите. И въ вашето съзнапие трѣбва да легнатъ веднъжъ за винаги тѣзи нѣща, и то не само у васъ, но тъй ще проповѣдвате и на другитѣ. Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходвмо е да любишъ“. Какво учите друго! — Необходимо е да имашъ мѫдрость. Друго! — Да не правишъ глупави работи, Друго какво учите? — Необходимо е да учишъ истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи! Но нѣма да кажете: „Може но, когато имаме разположение“. Не, ще любишъ, и нищо повече. Никакво разположение, но по заповѣдь. Необходимо е, и нищо повече. Ще се подчинишъ. Откажешъ ли, всичко е свършено. И сега, всичкитѣ страдания въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ иска да вразуми хората, че необходимо е, много нѣща сѫ необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, какъ стои той отъ окултното гледище. Щомъ всичко това е необходимо отъ Божествено гледище, необходимитѣ нѣща най-лесно се изпълняватъ. Необходимо е да ядешъ. Мѫчно ли е да ядешъ? Не, лесно е. Необходимо е да пиешъ вода. Мѫчно ли е да пиешъ вода? Не, най-лесното е. Глътка по глътка, ще свършишъ. Дигни чашата на страна. Тия сѫ най-леснитѣ нѣща. Сега, тия спорове, които често произтичатъ между васъ, тѣ произтичатъ отъ това, че има други сѫщества въ свѣта, които чрѣзъ своитѣ мисли затъмнѣватъ съзнанието на човѣка. Често съзнанието на човѣка потъмнѣва и той не може да прави разлика между една мисъль и друга, между едно чувство и друго. Казва: „Азъ тъй мисля“. Другиятъ: „А пъкъ азъ тъй мисля“. Да се разберемъ! Нѣма какво да се разбираме. Въ любввьта нѣма противорѣчия, но необходимо е да любишъ. Ще кажешъ: „Ама какъ, какъ ще любя?“ Ще ви приведа единъ примѣръ: Когато се излюпятъ онѣзи малки юрдеченца, майка имъ дава ли имъ уроци какъ да плаватъ? Още като се излюпи, то знае какъ да плава, Майка имъ учи ли ги какъ да кълватъ? — Тѣ знаятъ какъ да кълватъ още щомъ се излюпятъ. И на васъ казвамъ: „Вие като излѣзете отъ вашето яйце ще знаете какъ да кълвете и да плавате“. Ако ми кажете, че не знаете, ще ви кажа, че искате да ме забавлявате. Тъй седи въпроса. Азъ ви говоря за една истина, която дълбоко е вложена въ вашата душа, и вие може да я знаете. Както пиленцето може да кълве, и юрдечето знае да плава още щомъ се излюпятъ, така и вие знаете. Юрдечката майка казва: „Клокъ, клокъ“. Прѣведенъ този езикъ значи: Ще работишъ тъй, както е написано вѫтрѣ въ тебе. Дойде юрдеченцето до водатата, и майката казва: „Квакъ-квакъ“. То значи: Тъй както е писано въ тази Божествена книга, тъй ще плавашъ. Вие ще ме питате какъ да любимъ. Азъ ще кажа; „Квакъ-квакъ — тъй както е писано въ Божествената книга“. Нѣма никакъвъ споръ. Ще отворишъ книгата, ще прочетешъ. Спрѣшъ ли ме и разсъждавашъ философски, нѣма да влѣзешъ въ водата. И тъй, вложете мисъльта, че основнитѣ Божествени мисли, идеи сѫ вложени, написани въ тази Божествена книга, и всѣки може да чете отъ нея, стига да иска да чете, стига да слуша. Я наблюдавайте пиленцата, юрдеченцата, като чуятъ гласа на майка си: Кѫтъ-кѫтъ — всички пиленца се събиратъ, слушатъ, подчиняватъ й се. Като ги повика, всички отиватъ. Е хубаво, когато Господъ ви вика, а вие не слушате, ще изгубите. Слѣдъ като майка ви, която е поставена да ви вика, извиква клокъ-клокъ, а васъ ви нѣма, не загубвате ли? Като ви каже кѫтъ-кѫтъ, и вие закѫснѣете 1—2 минути, всичко е опапано. Казвате: „Има врѣме, за въ бѫдеще“. Нѣма врѣме, всичко е опрѣдѣлено. Туй пиленце не може да се отдалечи на голѣмо разстояние отъ майка си. То може да се отдалечи на разстояние само 1 крачка, двѣ, 10, 15 крачки, но не може да се отдалечи на 100 крачки или повече. Отдалечили се повече, то изгубва майка си. И ние, въ нашето съзнание, не може да се отдалечаваме отъ Бога. Вие казвате: „А азъ ще се отдалеча отъ Бога“. Да, но далечъ като отидешъ, като каже майка ти „кѫтъ-кѫтъ“, нѣма да чуешъ. Въ нашето съзнание ще бѫдемъ на такава дистанция, на такова разстояние отъ свѣта, че щомъ сме при тѣзи Божествени условия, като чуемъ какво казва Духътъ, какво казва майка ни, веднага да чуемъ и изпълнимъ каквото казва, да изпълнимъ волята й. За послѣдствията не мислете, защото въ необходимостьте всичко е за добро. Свърши се въ 9 ч. безъ 10. Тайна молитва!

От единичното издание "Живитѣ сили въ природата" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ сили въ природата 21 школна лекция на общия окултенъ класъ, 20 юли 1922 г., четвъртъкъ, в Чамъ-Кория, (Горското у-ще). (поради липса на първата страница от сканираната брошурка – текстът в зелено е добавен от новия правопис) Следующата седмица имате ли тема? – Не. Най-добрият метод за възпитание на волята. Това ще бъде темата ви. Какъв метод ще представите. Живите сили в природата Ние ще ги разделим на 4 категории: несъзнателни, подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни. Несъзнателни са тези в минералите, подсъзнателни – растенията, съзнателни – в животните, а самосъзнателни – в човека. Несъзнателните сили в природата действуват чрез скъпоценните камъни. У всинца ви се заражда едно желание, една обич да носите тия камъни, да използувате техните сили, да знаете важните причини защо и за какво? Когато ние говорим за несъзнателните сили, подразбираме, че техните отношения са далечни, т. е. нямат никакви прями връзки с човешкия живот. Един минерал седи далеч от живота; по някой път вие го използувате да го носите на ръката си като един скъпоценен камък. Т. е. може да кажем, той като една случайност е вътре в живота. Сега, разбира се, живата природа иска да въздѣйствува на човѣшкото съзнание, тия камъни съ силата си да въздѣйствуватъ на човѣка. И може да кажемъ, че тия сили, тия несъзнателни сили, носятъ по-голѣмъ запас отъ енергии, тѣ харчатъ по-малко. Въ планинскитѣ мѣста, въ тия канари е складирана грамадна енергия за бѫдащето развитие на земята. Тия канари трѣбва да се разтрошатъ на малки парчета чрѣзъ триене, да стане излѫчване, и тогава да дойдатъ до втората фаза, да влѣзнать въ разтителното царство. Тия несъзнателни сили въ природата иматъ връзка съ нашата костна система. И често, може би за бѫдаще скѫпоцѣннитѣ камъни ще се употрѣбяватъ като едно възпитателно срѣдство, въ нѣкое отношение, на човѣшкия умъ. Виждаме, въ откровението се говори за единъ градъ направенъ отъ скѫпоцѣнни камъни, отъ много скѫпоцѣнни камъни. То е за да въздѣйствуватъ на човѣшкото въображение, понеже тия кристали служатъ за по-правилно прѣчупване на свѣтлината и прѣнасянето й въ човѣшкия умъ. За туй е хубаво нѣкой отъ васъ да изучава скѫпоцѣннитѣ камъни. Скѫпоцѣннитѣ камъни разбира се, иматъ влияние отъ духовния свѣтъ, свързани сѫ съ него. Кристализирането на тия скѫпоцѣнни камъни въ разни форми, показва, че върху тѣхъ работи единъ разуменъ принципъ. Запримѣръ, ако извѣстенъ писатель има нѣкой диамантъ, като погледне диаманта ще сложи мислитѣ си по единъ начинъ. Ако има единъ скѫпоцѣненъ камъкъ съ цвѣтъ зеленикавъ — изумрудъ или синкавъ — сапфиръ, и той до извѣстна степень ще укаже влияние върху неговата мисъль. Сега, разбира се, окултното гледище за скѫпоцѣннитѣ камъни, не е както това на съврѣменната наука. Окултната наука твърди, че скѫпоцѣннитѣ камъни, това сѫ плодове. Тѣ растатъ и се развиватъ тъй, както плодоветѣ въ земята. И може да кажемъ, че тѣ на земята сѫ най-високото изложение на менталното поле или тѣ сѫ сѫщества, които живѣятъ въ менталното поле, и изразяватъ своята дѣятелность на земята чрѣзъ скѫпоцѣннитѣ камъни. И който може да чете, върху тѣхъ ще намѣри много знания. Тамъ има много знание вложено. Въ тия скѫпоцѣнни камъни има много работи написани. Обаче онзи, който иска да се занимава, той трѣбва да владѣе акашовитѣ книги, той трѣбва да е развивалъ онѣзи центрове за ясновидство, да разбира съчетанието на тия камъни. Слѣдователно, практическото приложение на тия сили е влиянието имъ върху костната система. Ако вие имате нѣкакъвъ недъгъ въ вашата костна система, вие проучете скѫпоцѣннитѣ камъни, прѣкарайте ги прѣз ума си, прѣкарайте разнитѣ родове свѣтлина прѣзъ ума си, тѣ ще укажатъ най-цѣлебно влияние върху организъма ви, особено върху коститѣ. Туй практикуватъ и въ народа, турятъ тия камъчета по главата на дѣцата, да ги не хваща уроки. За да не се изгубватъ, ще имъ турнатъ нѣкои камъчета на шапката. Скѫпоцѣннитѣ камъни всѣкога привличатъ тия несъзнателни сили, тѣ ги контролиратъ. Азъ подразбирамъ подъ думата „несъзнателни сили“, тия сили, които нѣматъ моралъ, защото има въ свѣта извѣстни окултни сили, въ които нѣма моралъ. И тѣ сѫ живи сили, и когато вие попаднете подъ тѣхното влияние, тѣ може да извършатъ съ васъ всичко. Запримѣръ, ако нѣкой отъ васъ излѣе малко отъ сѣрната киселина върху тѣлото ви, тя нѣма да ви пита, дали е право да разлага, да разяжда, тя ще покаже своята реакция. Подсъзнателнитѣ сили сѫ свързани съ растителното царство, съ растенията, и тамъ захваща сегашниятъ животъ на човѣка. Съ подсъзнателния животъ започва неговото значение, тѣлото, сегашното физическо тѣло се е сформирувало. Слѣдователно, сега въ свѣта, най-голѣмо влияние упражняватъ върху насъ растенията. Какво е практическото приложение на растенията? Всѣкога трѣбва да обичате горитѣ. Това е първото нѣщо. Щомъ обичашъ горитѣ, тѣ сѫ въ връзка съ тия подсъзнателни сили, а тѣ сѫ необходими за физическото ви тѣло, Всичкитѣ растения, това сѫ единъ складъ въ природата, отъ дѣто човѣкъ може да черпи. Не само това, не е нужно само човѣкъ да бѫде между дърветата, но трѣбва да се научи да ги обича. Това е едно отъ срѣдствата при възпитанието. Обичь къмъ дърветата, това е една връзка съ тѣхъ, за да може тѣ да ни помагатъ, Като влизаме сега въ съзнателнитѣ сили, отиваме при животнитѣ. Тамъ трѣбва да бѫдемъ по-внимателни. Отъ животнитѣ сме научили много хубави работи, но и много лоши работи. Отъ вола сме научили трудолюбието, отъ вълка сме научили свирепостьта, отъ овцата сме научили кротостьта и смирението, отъ мечката сме научили непримиримостьта въ жьвота. Мечката е много непримирима въ живота. Всички укротители на животни признаватъ, че мечката, веднажъ убидена, тя не забравя, всѣкога ще си отмѫсти, непримирима е тя, дълго врѣме помни. У мечката силно сѫ развити астралнитѣ чувства. Сега, обичьта къмъ растенията запримѣръ, единъ окултенъ ученикъ трѣбва да я изрази, като се заеме да обработва нѣкои отъ овощията: крушата, ябълката, черешата, сливата, или други нѣкои. Тѣ въобще упражняватъ силно влияние, затова непрѣменно въ двора си трѣбва да имате овощия. Послѣ хубаво е, като се намирате въ Чамъ-Курия между боровитѣ дървета. Тѣ упражняватъ отлично влияние върху духовния стремежъ на човѣка. Та, вие излизайте често, разговаряйте се съ бороветѣ, да ви дадатъ този стремежъ. Като възлиза тъй нагорѣ, той е остъръ, безкористенъ. Вземете друго нѣкое дърво, букъ или яворъ, тѣ като се намиратъ между бороветѣ, минаватъ като борове, приспособяватъ се, но като излѣзнатъ, веднага искатъ да обладаватъ, когато борътъ взима най-малкото пространство, нѣма егоизъмъ у него. И послѣ, друго характерно нѣщо въ бора: веднѫжъ като се счупи вѫрха му отгорѣ, той не расте повече. Тъй, борътъ ни показва у човѣка всичкия духовенъ стремехъ. Това сѫ духовнитѣ чувства: осакатятъ ли се тѣ, всичкото друго растене у човѣка прѣстава. Та, окултнитѣ ученици трѣбва да даватъ прѣдимство на своитѣ духовни чувства, тѣ да растатъ. Тогава всичко у тѣхъ може да расте. Та хубаво е често да посѣщавате тия мѣста, да разглеждате бороветѣ, да ги изслѣдавате, да приемате малко енергия и разположение отъ тѣхъ, които да ви служатъ за прѣзъ годината, да ви даватъ импулсъ, защото при сегашния животъ ние се демагнетизираме. Всеки день тревоги, тревоги, докато човѣкъ се демагнетизира, и не може да мисли, и нѣма разположение. Сега, мнозина отъ васъ, толкова врѣме какъ живѣете тукь, а съ бороветѣ не сте правили опитъ да поговорите малко. А болниятъ може да иде малко при нѣкой боръ, да се облѣгне съ гърба си на него да помисли заради него. Боровитѣ дървета упражняватъ отлично влияние. Животнитѣ тъй сѫщо. Каквото животно човѣкъ обича, той е въ състояние да възприеме качествата на туй животно, влияе се, понеже съзнателнитѣ сили, като минаватъ прѣзъ животнитѣ, тѣ внасят и добри и лоши качества. Запримѣръ, отъ котката може да научишъ чистотата, но сѫщеврѣменно може да научишь тази алчность, тя нѣма търпѣние да очисти жертвата си, много нечиста е, отъ лакомство изяжда мишката съ козината. Значи, отъ котката може да научишъ чистотата, да бѫдешъ пъргавъ, но може да имашъ и обратнитѣ качества — да се хранипь нечисто. Има духовни хора, на които не имъ трѣбва много чистота. Тѣ казватъ: „Да си напълнимъ стомаха, та каквото и да е яденето“. Тъй казва и котката. Не! Вземете запримѣръ магарето, отъ него може да научите една много добра черта; какъ да избирате водата. Вие не може да накарате магарето да пие нечиста вода. Колкото за водата, то знае да избира, но дойде ли до храната, и то яде нечисто. Сега всичкитѣ животни, като кучето, котката, лисицата, мечката, вълка и т. н., всѣкога упражняватъ влияние върху хората. И отъ астралниятъ свѣтъ често си служатъ съ тия форми. Когато вие спите, въ врѣме на сънь тѣ ви ги прѣдставятъ. Запримеръ, вие искате да знаете нѣкой човѣкъ какъвъ е, искате да вършите търговия съ него, сънувате вълкъ. Значи, този човѣкъ, съ когото искате да направите търговия, той има характера на вълка. Или, ако сънувате волъ, конь, туй показва характера на човѣка, и отъ туй ще сѫдите. Отъ невидимия свѣтъ всѣкога уподобяватъ хората съ извѣстни символи. Единъ символъ на животно, не е лошъ, той означава извѣстна Божествена идея или въ положителна или въ отрицателна форма. Сега, когато мислито за вълка, вие може да го вземете въ негативенъ смисъль, да бѫдете къмъ злото тъй непримирими, както вълка е непримиримъ къмъ овцата, т. е. както той има жестоко отвръщение къмъ овцата, тъй и вие да имате отвращение къмъ злото. Така може да разберете силата на вълка въ туй отношение, въ отрицателенъ смисъль може да използувате неговата сила. Ако не знаете този законъ, веднага на вълка ще внесе въ васъ жестокость и грубость. И всичкитѣ животни, птици, упражняватъ извѣстно влияние, достатъчно силно влияние. Сега, не трѣбва да идете до нѣкоя крайность, колективно влияятъ. Цѣло едно плѣме отъ котки упражняватъ влияние. И тъй, ако искате да знаете какви сили дѣйствуватъ, ще видите за кое животно, или за коя птица мислите повече. И ще си направите диагноза, какви сили функциониратъ въ васъ. И въ окултната наука има извѣстни системи. Да кажемъ имате сили отъ съзнателнатѣ сили, отъ животински видъ. Тогава ще прѣкарате други форми, като формитѣ на нѣкоя овца, или волъ, или конь, за да противодѣйствувате на лошото влияние на други форми. Ще вложите форми на животни, съ положителни черти, които да противодѣйствуватъ на тия съ отрицателни чърти. Силитѣ на животнитѣ може да се раздѣлятъ на 2 лагера, на положителенъ и отрицателенъ или разрушающи и съграждающи. И за туй, за въ бѫдаще, когато се разучаватъ животнитѣ, колко ще е интересно, когато единъ учитель, като прѣподава на ученицитѣ си зоологията ще може да имъ обясни кои сили какво влияние упражняватъ върху хората. Той ще трѣбва да знае туй, та като разправя за вълка, сѫщеврѣменно трѣбва да разправя и за овцата. И като разправя за мечката да види кое е противоположното на характера въ мечката. Тъй, въ умоветѣ на дѣцата ще седатъ двѣ противоположни форми, а сега учительтъ прѣдава само за вълка, и вслѣдствие на това не може да има туй окултно възпитание, а за въ бѫдаще то ще се измѣни, контрасти тогава ще има. При изучаване на растенията сѫщо така ще има такива контрасти. Сега, когато дойдемъ до самосъзнателнитѣ сили, подразбираме човѣка въ всичкитѣ негови проявления. Съ самосъзнанието и свърхсъзнанието започва човѣшкото царство. Като срѣщнете единъ човѣкъ трѣбва да различавате какво прѣодолява у него: физическото, астралното или умственото. Въ него ума ли умъ, прѣвишава ли сърцето или волята. Ако вие имате 10 души приятели, въ които прѣодолява физиката, тѣ сѫ въ състояние да ви осакатятъ, съвсѣмъ може да се извратите. Слѣдователно, ако имате единъ приятель, у когото прѣодолява физическото, непрѣменно на него ще турите въ противовѣсъ умствено. Ще имате единъ умственъ принципъ, който да противодѣйствува на физическото. И за туй въ групирането на приятели трѣбва да ги нареждате единъ, у когото да прѣодолява тѣлото, у другъ — сърцето и у трети — ума. Послѣ пакъ: тѣлото, сърцето, ума. Ако имате такива приятели, тогава работата върви хармонично. Защото еднообразието не е хубаво. Всички да бѫдатъ само умствени не е добрѣ. Азъ не искамъ всички да се прѣвърнете само на умствени типове. Не! Защото ако станете умственъ типъ, съвсѣмъ ще изтънѣете и остарѣете, ще остане само нервната система, и тъй, съвсѣмъ сухи ще останете. Ако прѣодолява у васъ физическото, ще се прѣвърнете на кости и мускули. Ако прѣодоляватъ чувствата, вие ще замязате на буренца. Защото, когато прѣодоляватъ у нѣкого чувствата, тѣ развиватъ у него апетитъ и този апетитъ може да се изрази въ ядене и пиене. Това е чисто астрално желание. А физическиятъ животъ се изразява въ активность, то е животътъ на човѣка, и всички хора, които иматъ физически хатактеръ, тѣ сѫ постоянно въ движение. А онзи, у когото прѣодолява сърцето въ своитѣ низши прояви, ако се подчинява желание за ядене и пиене, цѣлиятъ животъ ще бѫде заетъ съ какво да ядемъ и какво да пиемъ. Отъ единия край на живота до другия само за ядене въпросъ ще бѫде. И за туй трѣбва съвсѣмъ да се смѣнятъ проявитѣ ни. Ако работите 2 часа физически трудъ, веднага часъ и половина трѣбва да дойде работа на сърцето, послѣ на ума. Туй е правило, тъй трѣбва да бѫде възпитанието. За сега, почти несъзнателно пакъ се уравновѣсяватъ тия енергии, само че не даватъ добри резултати. Извѣстни хора ставать само умствени типове, имаме отдѣлни типове, като на сърцето или на волята, а има още и балансирани типове. Човѣкъ съзнателно въ себе си трѣбва да балансира енергията, физическата въ астрална, астралната въ умствена и послѣ обратното. Мързелътъ е единъ признакъ — за работа на физическитѣ сили. Лакомството е единъ признак — надмощие на сърдечнитѣ силн. Той може да не яде, но умътъ му е заетъ само съ мисъль да ядене. Въ ума му седатъ само ядене и пиене, сладкиши, сиропи и др. И такъвъ човѣкъ, каквото и да работи, нищо не излиза. Сега, когато дойдемъ до окултната наука, яденето ще го съединимъ. Яденето има форма, и въ него има наука, Чрѣзъ яденето възпитаватъ хората. Ако храните човѣка една седмица само съ каша, втората седмица съ ябълки, третата — сливи, четвъртата — съ череши, и ако знаете какъ да ги сбирате отъ дърветата, вие ще въздѣйствувате по единъ разуменъ начинъ върху характера му. Сега, вегетарианската храна се употрѣбява, но нѣма окултни резултати. Азъ бихъ ви показалъ начинъ, какъ да се запознаете най-първо тукъ въ Чамъ-Курия съ канаритѣ, да ги разгледвате, да ги проучавате. Съ колко канари има да се запознаете! Слѣдъ туй, да изучите бороветѣ, да се занимаете да проучите боровинкитѣ. Знаете ли какво прѣдставляватъ боровинкитѣ за тѣзи, които иматъ слабъ стомахъ! Като ги употрѣбяватъ, по този начинъ ще имъ се поправи стомаха. Най-послѣ постарайте се да намѣрите кое е най-красивото мѣсто на Чамъ-Курия, то ще произведе красиво съчетание. То ще засегне вашия уиъ, тъй щото ще извлечете отъ курорта едно благословение. Само по този начинъ ще го имате, друго-яче, само ще бѫдете на курортъ, и каквото сте придобили, ще го изхарчите и слѣдъ 3 — 4 мѣсеца. пакъ ще бѫдете бѣдни. Та може ли нашитѣ разходи така да се използуватъ, че ние постепенно да навлизаме въ природата? И много работи трѣбва да се забравятъ, много официалности трѣбва да се забравятъ. Като дохождате въ такъвъ единъ курортъ, трѣбва да забравите малко хората. Сега ще направите една диверсия въ ума си, ще изучите сами бороветѣ, характера имъ, голѣмината имъ, на день да сте посѣтили 40 — 50 бора, да ги разгледате, да ги проучите, да направите едно запознанство съ тѣхъ, да ги считате като приятели, съ които сте се срѣщали като живи хора, и тѣ, като влѣзнатъ въ ума ви, ще дадатъ едно ново настроение, и като се върнете въ града да сте обновени. Не се страхувайте, че може да се очуждите отъ живота. Послѣ въ Чамъ-Курия може да се заинтересувате отъ това, какви животни живѣятъ тукъ повече. — Катерички, сърни, диви кози. Да се яви желание да видите една дива коза, и тя да даде подвижность въ вашия умъ. Ако срѣщнете мечка, и то е хубаво. Мечката не е толкова лоша, тя е добра, мечката приятелски върви, само че е страшно тъй като я срещнешъ. Туй е необходимо за ученицитѣ на окултната школа, понеже животътъ е такъвъ; че ние изгубваме най-важнитѣ сили, съ които може да си служимъ, изгубва се равновѣсието въ насъ. Запримѣръ, ако ние постоянно говоримъ за духовното, има опасность да стане еднообразенъ живота ни. Въ живота има единъ законъ, че най-хубавитѣ нѣща, ако се прѣповтарятъ много пѫти, развалятъ се. Много евангелски пѣсни сѫ се развалили само за това. Умрѣ нѣкой, тѣ пѣятъ тази пѣсень, и тя се разваля. На умрѣли хора не пѣйте пѣсни! Вие го заровете безъ пѣсень, че като се изминатъ 2 — 3 седмици, извънка гроба изпѣйте му тази пѣсень. И колкото пѫти изпѣете тази пѣсень на гроба, послѣ, като я пѣете, отново си спомняте за гроба, а туй не трѣбва. А като замине нѣкой между насъ, нѣкой отъ приятелитѣ нека го придружатъ до гроба, и нищо повече. Азъ не позволявамъ нито една отъ моитѣ пѣсни да се пѣе на гроба на нѣкои приятели. И който изпѣе една пѣсень на гроба на нѣкой умрѣлъ, той е извънъ школата. Не, не, у насъ пѣсень нѣма — ще го занесемъ на гроба тихичко и мълкомъ, ще му пожелаемъ „добъръ пѫть“, а ще му пѣемъ едва слѣдъ единъ мѣсецъ. Ние за гроба нѣма да мислимъ, на гробища нѣма защо да пѣемъ. Тъй щото отъ нашитѣ пѣсни нѣма да употрѣбите нито една за умрѣли, други пѣсни може да употрѣбите, но да не пѣете „Зора се чудна зазорява“. Никаква зора не се зазорява. (Когато е боленъ да не пѣемъ ли на болния?) Когато е боленъ — молитва, молитва, а болния самъ да пѣе. Пѣе ли той, пѣй и ти съ него; болниятъ не пѣе ли, не му пѣй и ти. Ще се отличаваме отъ другитѣ: у насъ за умрѣли хора поменъ не правимъ; за живитѣ ще правимъ, а за умрѣлитѣ нѣма. За живитѣ ще правимъ поменъ всѣки день. И най-първо когато някой умирающъ ни вика и почне да нарежда като умрѣ съ какви дрехи да го облекатъ . . . ние ще повикаме хората отъ свѣта — „Хайде заровете го, той при Бога отива“. Нарежда при кой гробъ да го турнатъ, а той никѫдѣ нѣма да иде, той тука ще остане на земята. И казвамъ: „Ще заровите тѣлото, но ще знаете, че душата не е тѣлото, душата е свободна“. И този, който замннава, трѣбва да знае, че той е живъ, нѣма да седи въ гроба; може би ще поседи тамъ 40 дена, ще се повърти около тѣлото си и послѣ ще се освободи, а може и слѣдъ нѣколко дни да замине. Но когато нѣкой замине, направете една тайна молитва, всички да му пожелаете „добъръ пѫть“, но никакви пѣсни! Смъртьта е нѣщо тържествено! Този животъ е умрѣлъ, нѣма какво да му пѣемъ, той иска миръ и спокойствие; който заминава, първото нѣщо е, че той иска миръ и спокойствие. Да му даде Богъ Свѣтлина на ума и миръ на душата, за да може, като разгледа живота си да използува погрѣшкитѣ на миналото. Туй ще пазите отъ окултно гледище. Нѣма какво да пѣемъ на умрѣлитѣ. Ако нѣкой нашъ приятель иска да му пѣятъ тогава ще повикаме нѣкой евангелистъ проповѣдникъ, ще му кажемъ: „Вие знаете да пѣете на умрѣли, ще бѫдете толкова добри да го заровите и да му попѣете, а ние ще ви платимъ“. Ако иска нѣкой да му попѣемъ, ще го заровятъ тогава или православнитѣ или евангелиститѣ, защото тѣ пѣятъ на умрѣли. Ако иска съ насъ, ние ще направимъ само една тайна молитва, да му даде Богъ свѣтлина да разбере дълбокия смисъль на небето. И като го изпращаме, нѣма да му пѣемъ, но които го посрѣщатъ тамъ, тѣ ще му пѣятъ по-добрѣ. Ангелитѣ да му пѣятъ! А ние отъ тукъ да го изпращаме съ пѣсни, нѣма защо. Ние не знаемъ каква е работата му. Които изпращатъ съ пѣсни отъ този свѣтъ, не идва, не върви това. По-добрѣ е тамъ да ви посрѣщнатъ съ пѣсни. И тъй, ако нѣкой отъ васъ сѫ готови да заминатъ на онзи свѣтъ, да знаятъ, че щомъ искатъ да имъ пѣятъ, ние ще имь кажемъ да си избератъ, кои евангелски проповедникъ или кой православенъ свещеникъ искатъ да имъ пѣе. Тъй, като окултни ученици, безъ пѣсни ще заминавате отъ този свѣтъ, а горѣ ще ви посрѣщнатъ съ пѣсни. Тамъ ще ви пѣятъ. Послѣ, снощи ви направихъ една малка бѣлѣжка нали? Окултниятъ ученикъ трѣбва да има нѣщо мистично въ характера си! Изгуби ли се тази мистичность, живота става празенъ и безсмисленъ. Ако ние всички станемъ окултни ученици, трѣбва да бѫдемъ слѣпи на погрѣшкитѣ. Азъ забѣлѣзвамъ, че слѣдъ като ви правя бѣлѣжка, всичкитѣ бѣлѣжки, които азъ ви правя, ми костуватъ много скѫпо. Защо да ви правя бѣлѣжки? Мога да оставя другъ да ви направи бѣлѣжка, защото не всѣкога имате мистично настроение на душата си. И като ученици на една окултна школа, едно правило ще пазите, ако искате да завършите отношенията си правилно: всѣки единъ ще намѣри една добра черта въ другия и ще я държи въ ума си, и тогава той ще те обикне. И ако той намѣри у тебе една добра черта, и ти ще го обикнешъ. А сега, вие като се срѣщнете, търсите си най-лошите черти, и ги държите въ ума си. И тогава, започвате да се молите, ходите въ окултната школа, но понеже сте избрали най-лошата страна, слѣдъ като сте свършили молитвата, вие ужъ мислите добро за Ивана, Драгана, Петка, но изпъкне лошата му черта, и веднага развали твоето настроение придобито отъ мисъльта за добрата черта. А вие окултнитѣ ученици, за да пазите характера си едно правило трѣбва да знаете за законъ: да си намѣрите една добра черта. Всѣки единъ отъ васъ има една добра черта. Намѣрете тѣзи добри черти помежду си и дръжте ги въ ума си. Само така ще може да си помагате, и Господъ ще ви помага, и ангелвтѣ ще ви помагатъ и свѣтиитѣ ще ви помагатъ. Азъ ще приведа единъ примѣръ: Казахъ на една сестра, на една отъ ученичкитѣ: Кажи на еди-коя си сестра това и това. Тази сестра й казала, а онази другата й отговорила: Защо Учительтъ не каже на мене направо, а казва на другь? Какво азъ съмъ казалъ, тя не иска да го изпълни, а се занимава съ посторонни работи. Чрѣзъ когото и да е казано, трѣбва да се изпълни. Казвамъ й: Не стойте на туй мѣсто! Не питайте защо, не стойте и не мислете, че дѣто азъ живѣя е много добрѣ да живѣете и вие. Но моето мѣсто е много опасно, при мене, който живѣе, той трѣбва да бѫде герой. Ама Учительтъ нѣма ли да ни пази? Азъ съмъ на бойното поле, и който дойде тамъ, трѣбва да има смѣлостьта да издържи тия гранати. Азъ искамъ да ви туря на тила — отъ задъ, далечъ. И при това, пазете се отъ едно заблуждение: не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е въ тѣхнитѣ души. Когато тѣхнитѣ души вибриратъ еднакво, и когато Божията Любовъ прониква еднакво, тия души може да се разбератъ. Запримѣръ, азъ забѣлѣзвамъ, какъ нѣкои отъ ученицитѣ развалятъ доброто настроение у другитѣ, като се скарвать. Слънцето оплаква ли се на нась? То си грѣе, обаче нѣкой пѫть облакъ ще дойде, и ще изопачи свѣтлината му. За примѣръ, азъ дойдохъ между васъ, говорихъ за нѣкои прѣдмети. Таманъ имате добро настроение, дойдатъ двама, скарватъ се, направятъ облаци. И въ края на краищата оставатъ тия двама, които се скарали. И всички ученици заминаватъ и тѣ си приказватъ: „Петко и Драганъ и Стоянъ право е казалъ“. Какво възпитание може да има въ това? Та, първото нѣщо: ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ послушни, абсолютно послушни. Каже ли му се нѣщо, да го изпълни. Ама ще каже: Духътъ му казалъ. Кой Духъ? Божествениятъ Духъ е Духъ на смирение, мѫдрость, правда, истина. Той е Духъ, който заема всѣкога послѣдно мѣсто, той не заповѣдва, кѫдѣто иде, послѣденъ ще бѫде. Готовъ е да услужи на бѣдни. И този, у когото Духътъ работи, той послѣденъ ще седне на трапезата. Седне ли пръвъ, тамъ Духътъ Божий не е. Тъй го зная азъ. Та, когато дойдемъ до окултнитѣ сили, ще се пазите, ако искате да се обновите. Ще гледате туй самосъзнание, да изпълнява Волята Божия и правилно, и след туй да провѣрявате какъ вашитѣ влияния въздѣйствуватъ на окрѫжающитѣ. Азъ като правя бѣлѣжки нѣкому, всѣка моя бѣлѣжка не само не трѣбва да прѣвърже раната, но искамъ да видя тази моя прѣвръзка полза принесла ли е? Ако на 10 души направя прѣвръзка, и положението се влоши, по-добрѣ ранитѣ да седат непрѣвързани. Ако не можешъ да направишъ доброто, остави другъ нѣкой да го направи. Та искам, ония правила, които ви давамъ сега, прилагайте ги постоянно. Азъ ще ви дамъ още други правила. Изведнажъ светии нѣма да станете. Защото за светия се изисква не единъ животъ, много животи, то е съвършенство, не е законъ за спасение. Трѣбва да почне човѣкъ да вибрира тъй че въ даденъ моментъ да се досѣща самъ какъ да извърши Волята Божия. Святъ човѣкъ разбирамъ човѣкъ съ опитност, съзнание, който знае какъ да помогне, а не само името да носи. Такъвъ единъ човѣкъ е пъленъ съ знание, съ всички добродѣтели, и той всѣкога върши волята Божия. Сега, ние се приготовляваме да бѫдемъ силни, да помагаме на великото дѣло. Казвамъ: Шестата раса иде! Шестата раса като дойде, вие трѣбва да имате знание, и туй знание сега ще го придобиете. Та, сега първото нѣщо: Ще намѣрите една добра черта въ себе си. Само за себе си ще намѣрите една добра черта, която Господь е вложилъ. Защото, да кажемъ, че сме много лоши, това е крайность, и да кажемъ, че сме много добри, и това е крайность. Ако кажемъ, че сме лоши, значи, че не сме приложили — Богъ в насъ е добъръ. И туй добрѣ ще го съзнаемъ, и ще благодаримъ на Бога за това, което сме. Ти направишъ една погрѣшка, но послѣ у тебе сънанието плаче, моли се разкайва се, ти кажи: Азъ благодаря на Бога, че имамъ тази добра черта, — съзнанието. Ако азъ нѣмахъ тази черта, какво щѣше да бѫде положението ми? Значи като направя една погрѣшка, имамъ една добра черта, че съзнавамъ, и скоро поправямъ погрѣшката си. Послѣ, нѣкой човѣкъ срѣщне нѣкой бѣденъ, веднага се смили сърцето му. И по това може да познае, че има нѣщо добро въ себе си. И като казвамъ, да намираме добрата си черта, така ние ще може да имаме просторъ на Духа. Ние трѣбва да се подчиняваме на Божия Духъ. И тъй, като използувате тия сили вѫтрѣ въ природата, и като дойдете въ човѣка, ако искате да се образуватъ въ васъ приятелски отношения за въ бѫдаще, ще търсите вѫтрѣ въ приятели и неприятели една добра черта, която да поставите въ ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство, сега, ще бѫдете окултни ученици, ще учите всичко, ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Когато ви се правятъ бѣлѣжки, нѣма да се сърдитѣ; когато ви изобличаватъ, ще прѣнасяте съ търпѣние, когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! И блаженъ е човѣкътъ, комуто правите бѣлѣжки. Остава ли го Господь. ... И Писанието казва: „Онѣзи, които Господь не изобличава и не паказва, тѣ на кривъ пѫть вървятъ“. Не мислете, че е нѣщо приятно, че можешъ да направишъ бѣлѣжка на единъ човѣкъ. Изобличишъ единъ човѣкъ, спечелвашъ ли нещо? Нищо! Ти като се върнешъ дома си, ще имашъ тревога съ себе си, нищо повече! Нѣкой казва да изобличавалъ. Да изобличавамъ кого и да е, азъ всѣкога считам това, че е все едно да правишъ операция, и като се върнешъ, все ще има смрадъ и дълго врѣме трѣбва да миешъ рѫцѣтѣ си, за да се отмиришатъ. И за въ бадаще, като влѣзете въ школата погрѣшкитѣ си нѣма да виждате. Въ горнитѣ класове абсолютно се забранява да мислишъ за погрѣшкитѣ на хората! Хората за тебе не сѫществуватъ и погрешките не сѫществувать. Ти ще работишъ върху себе си. Та, разправя единъ индуски учитель: Отива при него единъ ученикъ, и учительтъ му доказва три метода. Трима души се подвизавали въ гората. Учительтъ му казалъ: Ще идешъ, и ще ударишъ на тримата по една плесница. Ученикътъ като ударилъ на пѫрвия една плесница, онзи му ударилъ двѣ плесници. Отива при втория: ударва и нему една плесница, той си подигналъ рѫката, но пакъ я спусналъ, не го ударилъ. А като ударилъ плесница на третия, той даже не обѫрналъ никакво внимание, продължавалъ да си разсѫждава. Попиталъ го учнтельтъ: Какво направи! — Азъ ударихъ на първия една плесница, той ми удари двѣ. — Този е човѣкътъ, който живѣе по закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Мойсеевия законъ. А вториятъ, който повдигналъ рѫката си, и бързо я свалилъ той въ спасението живѣе, той се спасява. Дошло му на умъ да приложи закона, но казалъ: не бива! Дошло му на ума да не прилага закона. А онзи, който не обърналъ внимание на плесницата, той живѣе въ Любовьта. Та, сега, нѣкои живѣятъ по закона на Мойсея, други — въ спасението, а трети — въ Любовьта. Който живѣе въ закона, два пѫти ще те удари; който живѣе въ спасението, той ще вдигне рѫката, и ще каже: хайде отъ менъ да мине! А третиятъ, който живѣе въ Любовьта, той нищо нѣма да усѣти. Сега, окултниятъ ученикъ трѣбва да живѣе по закона на Любовьта. Ще дойде нѣкой да те удари, ти нищо нѣма да усѣтишъ, даже и не знаешъ, че те е ударилъ. Какво съзнание трѣбва да има у него! Тайна молитва!

От единичното издание "Проститѣ и сложни движения въ природата" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проститѣ и сложни движения въ природата. 20 школна лекция на общия окултенъ класъ 13 юли 1922 г. в Чам-Кория Прочетоха се темитѣ: защо Богъ създаде човѣка. Ще говоря вьрху: Проститѣ и сложни движения въ природата. Проститѣ движения ще замѣните съ „първичнитѣ движения“, а сложнитѣ движения — съ послѣднитѣ движения, най-слабитѣ движения. Едно обяснение: сложнитѣ движения подразбиратъ голѣмо съпротивление, а проститѣ движения, подразбиратъ малко съпротивление. Сега, у всички, въ съзнанието ви има двѣ движения, има просто движение, има и сложно движение. За примѣръ, за да дойдете тукъ въ Чамъ-Курия, какво движение се е явило въ васъ, просто движение или сложно? Кѫмъ коя категория бихте го поставили? (сложно). Проститѣ, първични движения сѫ само движенията къмъ Бога, които сѫ чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първитѣ движения, сѫ кристални, а въ сложнитѣ движения всѣкога има раздвояване въ човѣшкото съзнание. Отивашъ на курортъ, но имашъ нѣколко побудителни причини, причината не е една, много причини имашъ. Тогава, бихъ ви попиталъ, когато човѣкъ се жени, женитбата просто или сложно движение е? Сложно. Защото повидимому жената може да каже, че обича мѫжа или мѫжътъ може да каже, че обича жената. То е една отъ причинитѣ. Второ, тѣ искатъ да иматъ дѣца. Трето, мѫжътъ иска нѣкой да му готви. Има редъ подбуждения. Тъй щото женитбата е сложно движение. А въ всичкитѣ сложни движения въ свѣта, трѣбва да знаете, че въ тѣхъ има прѣпятствие, което да очаквате. И, слѣдователно, като ученици на окултната школа, азъ ви давамъ, туй разграничение, като методъ. Азъ ви го давамъ само като единъ методъ, да правите едно психическо разграничение на силитѣ, които дѣйствуватъ въ васъ въ даденъ моментъ, дали тѣ сѫ отъ „първиченъ“ или „вториченъ, послѣденъ родъ“. Да знаете всѣко едно движение къмъ коя категория спада. Щомъ знаете, лѣсно може да се ориентирате. Сега вие бъркате, имате едно сложно движение, искате резултати отъ просто движение, очаквате резултатъ на сложно движение. А всѣко движение има свои опрѣдѣлени резултати. Сега, смѣшно ще бѫде, когато нѣкои хора искатъ да станатъ религиозни, и очакватъ, да бѫдатъ богати. Именно: човѣкъ, който иска да стане религиозенъ, въ пълната смисълъ на думата, той ще загуби всичкото богатство, защото самото богатство е сложно движение. Ако имашъ знание, знанието е сложно движение. Слѣдователно, ще разграничавате въ живота си движенията въ съзнанието, кѫмъ кои спадатъ. Тѣ спадатъ къмъ едната или къмъ другата категория. Туй е за едно практическо ориентиране. Да знаете кое прѣобладава въ даденъ моментъ. Тия движения не принадлежатъ кѫмъ васъ. Ако се намирате въ една навалица хора, между тия хора може ли да минете по права линия? Ще имате едно много сложно движение. И като излѣзете, ще кажете: Слава Богу, излѣзнахме благополучно, прѣминахме прѣпятствията. Често пѫти въ живота си, насила минавате покрай нѣкое тържество, и слѣдователно ще се борите, такъвъ методъ ще употрѣбите, сложно движение, ще направите хиляди отклонения въ всѣко едно направление, и ще мислите тогава. Тѣ сѫ азъ ги наричамъ, човѣшкитѣ движения. А проститѣ движения, тѣ сѫ кратки. Приятелството къмъ кое движение спада? Истинското приятелство къмъ кои движения спада? (Просто). Всички ония подбуди, които ставатъ съ най-малко разноски, сѫ Божествени, а тия, за които се изхарчва грамадна енергия, тѣ спадатъ кѫмъ сложнитѣ движения. Сега, да опрѣдѣлимъ движението. От що произтича то? То произтича отъ живота. Животътъ е първата причина на движението. Всѣко едно движение въ свѣта показва, че съзнанието на нѣкое сѫщество иска да се домогне до извѣстна храна. Турятъ му извѣстни сили, потребни за него, и, слѣдователно животътъ произвежда първото движение. А пъкъ енергиитѣ, складирани въ живота, сѫ произлѣзли от мисловия свѣтъ значи, ние имаме, едно движение, което прѣдставя чисто физическия свѣтъ. Имаме животъ, който представя духовния свѣтъ, менталния свѣтъ, мисловния свѣтъ. Този свѣтъ се изразява чрѣзъ мисъльта, която прѣобладава въ живота. Слѣдевателно, мисълъта се изразява въ живота; тя е животъ въ движение, а движението е реализиране на тия тритѣ въ едно. Слѣдователно, ние опрѣдѣляме: ако вашата мисѫль е проста, тя ще произведе единъ простъ животъ, съ първично, чисто, просто движение. Ако мисъльта ви е сложна, непрѣменно животътъ ви ще бѫде сложенъ, и движението ще му съотвѣтствува. Да кажемъ, че въ едно сѫщество, което живѣе въ мисловия свѣтъ, се заражда идеята да стане велико, да създаде нѣкоя слънчева система — въ него се заражда сложно движение. Ако туй сѫщество иска да придобие едно движение първично, съзнателно, да опита Божествената Любовь, въ нейнитѣ чисти форми, ще имаме просто движение на съзнанието. Сега у васъ, често, като се прѣкръстосате, вие искате да примирите простите движения съ сложнитѣ. Тѣ сѫ непримирими! Едно просто движение не може да се съчетае съ едно сложно движение. — Тѣ сѫ несъвмѣстими! Единъ светия и единъ грѣшникъ на едно мѣсто не може да живѣятъ. Тѣ може да живѣятъ, но на едно мѣсто не. Болниятъ и лѣкарьтъ може да бѫдатъ на едно мѣсто, но лѣкарьтъ ще бѫде при болния докато го излѣкува. И светията ще седи при грѣшника, докато го излѣкува. И дѣтето, и то по сѫщия законъ, ще живѣе при майката, докато вземе туй, което му трѣбва, и като го вземе, вече не търси майка си. Сега, вие казвате, че Богъ създаде човѣка, за да се прояви. Въ какво да се прояви? На кого да се прояви? Сега искамъ малко да ви коригирамъ. Да се прояви на себе си. Щомъ иска да се прояви Богъ въ свѣта, значи, има друго божество. Тъй излиза тогава, то е дуализъмъ. Азъ искамъ да се проява. На кого? Не на себе си. Какво има да се проявявамъ на себе си? На друго нѣщо трѣбва да се проява, и другото сѫщество и то, ако иска да се прояви, и то трѣбва да се прояви нѣкому. А Богъ да се прояви, на кого? То е единъ въпросъ, единъ отъ труднитѣ въпросп. Азъ ще ви отговоря тъй: Богь създаде човѣка, за да бѫде създаденъ. Сега, азъ ще ви задамъ слѣдующия въпросъ: Кога може да се създаде нѣщо? — понеже човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Не говоря за създаването на човѣка, защото човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Създаване подразбира творчество. Има окултни ученици, които не може да разбератъ това. Съзижда, съгражда това, подразбира всѣкога материаленъ животъ. Когато се съгражда нѣкое мѣсто, за кого се съгражда? За самия себе си ли? Може да се съгражда нѣщо за да се прояви човѣкъ. Ако кажемъ, че може да се съгражда, за да се прояви човѣкъ, права ли е идеята? Съграждатъ хората нѣкой мостъ, за да се съобщаватъ. Има нѣкое прѣпятствие, мостъ е турнатъ, той е едно съобщително срѣдство. Слѣдователно, човѣкъ е единъ мостъ за съобщение на свѣтоветѣ, нищо повече. Ще имате една по-права идея. Защото, въ цѣлокупностьта си, вие още не знаете какво означава физическия свѣтъ, т. е. физическиятъ свѣтъ не само че не е тъй извѣстенъ, но нѣкой казватъ, че той е илюзия. Това сѫ само думи, на които трѣбва да се разбере дълбокия смисълъ. Божествениятъ свѣтъ, съ ония сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ, както и сѫществата, които живѣятъ въ физическия свѣтъ, какви сѫ прѣмитѣ имъ отношения въ тази смисъль? Сега, при този въпросъ ще засѣгнемъ слѣдующитѣ два въпроса. Духътъ, който е чистъ, ние казваме за Него: „Духътъ е в постоянна борба съ материята?“ Пакъ се задава философския въпросъ. Каква нужда има Духътъ, който е чистъ, който има туй спокойно състояние, каква нужда има той да се въплоти в материята? И защо трѣбва да се въплоти? Ще кажатъ, че той трѣбвало да слѣзе въ материята, за да добие нѣкаква опитность. Значи, на този Духъ му липсва нѣщо. И послѣ въпросътъ: Ако материята е нѣщо неразумно само по себе си, какъ е възможно туй неразумното да ограничи разумното? За да може материята да ограничи Духътъ, има разумность въ тази материя, и даже такава разумность, която е равна на разумностьта на Духа. Значи, ако материята, може да хване Духътъ, значи тази материя има своята интелигентност. Тъй поне излиза, щомъ Духътъ се ограничава отъ материята. Сега ние въпросътъ нѣма да го рѣшимъ, ние ще го оставимъ тъй неразрѣшенъ, както сѫ го оставили всички. Знаете ли защо? Ние ще се качимъ на Мусала горѣ, и ще разгледаме всичката околность, и ще слѣземъ долу, и само за Мусала ще мислимъ, какъ е произлѣзла неговата история, ще го проучваме, а той ще си седи на мѣстото. Азъ ви поставямъ за проучване единъ грамаденъ върхъ, каква е неговата история? То е дълга работа, но за да можете по-правилно да мислите, пакъ ще наведа вашата мисъль, ще ви попитамъ тъй: Защо трѣбва да събудятъ човѣка отъ сънь? Ако си слуга, защо господарьтъ да те събуди?— За да работишъ. Защо трѣбва да спишъ? За да си починешъ. Когато се събуди този слуга, господарьтъ създава ли го? Слѣдователно, човѣкъ въ сегашното състояние е само събуденъ отъ единъ сънь. Нищо повече! Спали сте до сега. Туй събуждане хората го наричатъ творчество. Следъ като работите, кой се проявява, вие ли или вашиятъ господарь? И вие се проявявате и господарьтъ ви се проявява. Вие се проявявате въ работата, която сте извършили, а господарьтъ може да се прояви въ плаповетѣ, които ви е далъ. Но ние ще замѣстимъ въпроса и вмѣсто: Защо Богъ е създалъ човѣка, ще ви попитамъ: Защо е дошълъ човѣкъ на земята. Или защо е изпратенъ тукъ на земята, туй е по-право. Дошълъ е отъ нѣкѫдѣ. Защо е дошълъ? На този въпросъ може по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса — защо Богъ създаде човѣка. Сега, въпросътъ защо Богъ създаде човека, при сегашнитѣ условия, при които се намирате тукъ, той нѣма практическо приложение. За да знаете защо човѣкъ е дошълъ на земята, защо Богъ го е създалъ, трѣбва да четете тази архива на природата. Трѣбва да има нѣкой, който да ви обича, да ви отвори тази книга, да видите какви сѫ аналиитѣ, тамъ има отбѣлѣзано защо и за какво. Тъй, азъ повдигнахъ въпроса: защо Богъ създаде човѣка, за да намѣритѣ вашитѣ отношния къмъ Бога, и да се увѣрите, че безъ Бога, ако не сте свързани съ Него, у васъ не може да има никакъвъ разтежъ, никакъвъ животъ, и никаква умствена дѣятелность, защото разумно отъ разумно произтича, животъ отъ живота произтича, и деятелность от деятелность произтича. Понеже Богъ е правъ въ всичко, понеже човѣкъ спада къмъ сложнитѣ движения, туй сложно движение трѣбва да намѣри своя потикъ въ първичното отношение. Трѣбва да бѫдемъ свързани не по форма съ Бога, нито по съдържание, тѣ сѫ още външни нѣща, нито по смисъль, но принципално, вѫтрѣ, по самата сѫщина на нѣщата. Да бѫдемъ свързани съ Бога, като една необходимость на самото битие, понеже само по този начинъ Неговата мисъль може да даде потикъ на нашия животъ, и неговитѣ движения, — движение на нашия животъ. И тогава всичко е възможно. Такава трѣбва да бѫде интимната ви цѣль, интимното ви желание, да не стане причина вие да се спѫвате. Като влизате въ тази школа, вие може да мислите да завладѣете нѣкои природни сили. Никакви завладявания не може да имате! Азъ не наричамъ владѣние, ако азъ работя 10 год. за една круша и тя като роди круши, дойде другъ да я обере. Азъ не считамъ, че това е едно завладяване. Азъ съмъ работилъ, а другъ да яде плода. Нѣма смисълъ. Ние може да работимъ, само за знание, а щомъ дойдемъ да се ползуваме отъ тѣхъ, туй не сме проучили. Сега, първото нѣщо, вие често казвате: Тъй е писано, тъй е казано — да се любимъ! „Да се любимъ“, азъ подразбирамъ да направимъ мостъ. И мислите ли, ако направимъ мостъ, всичко въ свѣта ще се оправи? Ако двѣтѣ страни сѫ неприятели, по-добрѣ да нѣма мостъ, защото тогава тѣ ще почнатъ да се каратъ. Ако сѫ приятели, нека има мостъ. Ако хората сѫ готови да служатъ на Бога, нека има мостъ, ако не сѫ се научили да служатъ на Бога, безъ мостъ нека бѫдатъ. По-добрѣ! Та, въ окултната наука не смѣсвайте нѣщата. Често азъ ви гледамъ, вие разсѫждавате тъй: Въ Бога всичко може да искате. И вълци, и мечки, и тигри, вие ще кажете: Сега живѣя въ Божия, въ Христовия законъ. И вълкътъ казва: Богъ е Любовь. Ама като остане самъ, вълкътъ напада овцата, и казва: Понеже азъ обичамъ Бога, обичамъ и дѣцата Му, та ти трѣбва да станешъ жертва заради менъ. Е, може ли да примирите това? На вълка му е позволено да изяде овцата. Една овца да я изяде единъ човѣкъ, иди-дойди; но една овца да я изяде единъ вълкъ, тя ще мине прѣзъ най-голѣмитѣ страдания. И когато нѣкой човѣкъ го изяде нѣкоя мечка, той ще изпита пакъ сѫщото. Ние не сме пратени на земята да правимъ менажерия. Овцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, вълцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, мечкитѣ, всичко ще бѫде отдѣлно, ще има прѣграда между тѣхъ, телъ, да си приказватъ братски, но да има строго опрѣдѣлеяи междини. Ама не тъй, азъ виждамъ на нѣкой човѣкъ умътъ му е мечешки, у другиго умътъ му е като ума на нѣкоя овца, а тѣ казватъ: „Хайде да раздѣлимъ тази прѣграда, хайде да съединимъ умоветѣ“. Но една овца и единъ вълкъ какво що направятъ? Прѣдставете си, у нѣкои сърцето е мечешко, у нѣкои овче, какъ ще ги съединишъ? У нѣкои дѣйствията сѫ мечешки, а у други овчи. Какъ ще ги примиритѣ? Не може да се примирятъ. Вие ще кажете: Окултната наука всичко може. Окултната наука всичко може, но вие не можете каквото окултната наука може. Господь може. Азъ зная, че Господъ всичко може, но ние не можемъ. Ние не трѣбва да се опитваме да правимъ нѣщо, което Богъ прави. Ние не можемъ. Сдѣдователно, ние трѣбва да правимъ само това, което можемъ, което е въ крѫга на нашето знание. Сега, азъ отъ васъ искамъ да правите нѣща, които можете, а не, които не можете. А ние се разбъркаме. Като кажа на нѣкой нѣщо: Слушай, ти не разваляй твоята стѣна. Туй което азъ ти казахъ, не го казахъ да го разваляшъ. Ти дръжъ прѣградата, за новото ще намѣришъ ново мѣсто, но старото нѣма да го туришъ. Често, за примѣръ, вие искате да примирите идеитѣ за Божията Любовь съ сегашната ваша Любовь. Тѣ сѫ непримирими. Моята Любовь, която азъ имамъ, тя е несъвмѣстима съ вашата Любовь. Разбирате ли! Ако азъ внеса тия идей, знаете ли какъ ще останатъ? Азъ ще ви кажа. Често има описани въ книгата „капризи на електричеството“, случаи, дѣто електричеството се явява въ такива голѣми, валчести, свѣтящи като електричество топки. Такава топка изведнажъ пада върху човѣка, всичкитѣ дрѣхи изгарятъ, но той остава неповрѣденъ. Тази Любовь, за която ви говоря, тя е такава една топка. Ако падне върху васъ, вие ще се намѣрите голъ. И като се намѣрите голъ, вие ще се усъмните, и ще кажете: Това не е Любовь. Именно тамъ в Любовьта. Послѣ, вие искате нови схващания за Любовьта, съ новъ надписъ, а стари разбирания. Въ чисто Божествената Любовь жертва нѣма. Нѣма никаква жертва. Жертвата, това е само единъ резултатъ на сложнитѣ движения на Любовьта въ физическия свѣтъ. То е единъ врѣмененъ, прѣходенъ периодъ. Когато се казва, че трѣбва да се жертвува човѣкъ, това не се отнася до Божията Любовь. Въ истинската Божествена Любовь нѣма никаква жертва. И слѣдователно, за, да разберете Божествената Любовь, непрѣмено трѣбва да слѣзнете на физическия свѣтъ, да изучите закона на жертвата. Имено за това сѫ дошли хората на земята, за да научатъ закона на жертвата. И какво нѣщо е Божествената Любовь, ще я научатъ, като минатъ по закона на жертвата. То е законъ за правилното трансформиране на Божественитѣ енергии. Нѣкой казва: Азъ искамъ да зная какво мислишъ заради менъ. Казвамъ: Може да знаешъ, но трѣбва да те изямъ. И затова казва Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми, нѣма да имате животъ вѣченъ“. Значи, ако искате да ме разберете, трѣбва да ви изямъ, че като влѣзете въ менъ, азъ ще ви разбера, и като ви разбера, ще зная какъ да ви помогна. Слѣдователно, вие ще се пожертвувате, за да влѣзе Богъ въ васъ, ще направите тази жертва. Или вас да изядатъ или вие да изядете, ако искате да разберете нѣкого. То е символъ. Ако искате да разберете нѣкого, той трѣбва да ви изяде. Ако искате той да ви разбере, вие трѣбва да го изядете. Сега, на този езикъ ще кажете: То е страшно! Ами че всичко въ сегашния животъ не е ли само ядене и пиене? Изключете яденето, и въ какво седи вече живота? Слѣдъ като сте изяли една хубава круша, слѣдъ нея, може би, ще ви дойде нѣкоя свѣтла идея да напишите нѣкое стихотворение, Тази круша прѣдставя и цвѣте, и затова е казалъ Христосъ: „Азъ съмъ живата вода и живия хлѣбъ“, Трѣбва да разграничавате проститѣ движения отъ сложнитѣ, и какво е прѣдназначението за идването на човѣка на земята. Да научите закона на жертвата. Той е единъ отъ важнитѣ въпроси, който трѣбва да проучвате. Но каква жертва? Жертва, тъй както се разбира. Ще си задавате въпроса: Какво трѣбва да жертвувате? Малкитѣ отстѫпки, които правите, то не е жертва. Законътъ на жертвата е законъ който примирява всичкитѣ противорѣчия въ свѣта. Да кажемъ, намирате се въ голѣма тѫга, голѣми мѫчнотии, туряте закона на жертвата, и веднага вие може да отмахнете тѫгата, която имате, но трѣбва жертва. Да кажемъ имате да взимате 20,000 лв. нѣмате тия пари въ джоба си. Какво ще направите? Отворете тевтерите си, и рѣшете да пожертвувате тия пари заради вашето спокойствие, веднага ще ви олекне на душата, и ще дойде миръ. Сега, да не идете в друга крайностъ. Нѣкой пѫть вие съжалявате, че не сте нѣкой ученъ човѣкъ. Казвате: ако бѣхъ ученъ, щѣхъ да бѫда министъръ, докторъ. Вие се измѫчвате. Кажете: „И безъ да бѫда министъръ, пакъ може да живѣя като човѣкъ“, и ще ви олекне. Нѣкой пѫть вие отивате въ друга крайность, нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбватъ знания. Не е въпросътъ тамъ, въ дадения случай ние се мѫчимъ за липсата на ония блага, които идатъ отъ знанията. Кажете: Безъ тия блага на знанията можемъ. Но често тия знания не подразбиратъ, че трѣбва да станешъ министъръ, докторъ или свѣщеникъ. Абсолютното, чисто знание, то е просто движение. Запримѣръ, вие често казвате: „Новото движение, ние да се увеличимъ по число“. Ами нашата сила не е въ числото! „Ние трѣбва да съградимъ домъ“. Силата не е въ съграждането на дома. „трѣбва да имаме знание“. Силата не е въ това знание. Туй, което ние носимъ въ свѣта, то е една необходимость, безъ която животътъ не може. Туй, което носимь, то е една необходимостъ, тъй както водата и хлѣба сѫ необходимость за живота. Тия хора, както и да е, тѣ ще дойдатъ. Но когато дойдатъ, ние нѣма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скѫпо е, плащайте си хлѣба, послѣ, плащайте за водата, защото азъ съмъ първиятъ, който съмъ я донесълъ, трѣбва да си платите“. Не! Влѣзе ли тази мисъль въ ума ви, въпросътъ е свършенъ. Абсолютно безкористно ще дѣйствувате. Хлѣбътъ ще давате, за да го използуватъ, и вода ще давате, и на всѣки комуто давате ще кажете: По сѫщия законъ, по сѫщия начинъ и вие ще давате. Давайте всичко! Тази вода и този хлѣбъ трѣбва да давате, но само за тия, за които сѫ прѣдназначени. Сега нѣкои отъ васъ мислятъ, че като влѣзнатъ въ новото учение ще станатъ по-добри. Ами че какъ знаете туй, че ще станете по-добри? Добрината на човѣка всѣкога зависи отъ жертвата. Колкото по-добрѣ разбирашъ закона на жертвата, и го прилагашъ, толкова по-добъръ ще станешъ. Врѣмето не е нищо друго освѣнъ проявление на жертвата. Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да не сте въ противоречие съ себе си. Запримѣръ, нѣкой пѫть, когато азъ говоря, нѣкои казватъ: „Той, Учительтъ, не трѣбваше да каже тъй“, Единъ камъкъ азъ може да го поставя на източната страна, на западната страна, на сѣверъ или югъ. Може да го туря отъ горѣ. Но кѫдѣ трѣбва да туря този камъкъ? Да кажемъ, опрѣдѣлено е неговото мѣсто. Кѫдѣ трѣбва да го туря? Дѣто е опрѣдѣлено, споредъ мѣрката на мѣстото, тамъ трѣбва да го туря. Сега, вие, въ този животъ, въ който сте влѣзли, вие сте опрѣдѣлени, измѣрени сте. Нѣкой пѫть като ви турна нѣкѫдѣ, вие казвате: „Не ми е мѣстото тукъ, азъ не съмъ за князъ“. Азъ гледамъ, тукъ е опрѣдѣлено мѣстото ви. И, слѣдователно, вие разваляте, тамъ на мѣстото ще бѫдете, нищо повече! И слѣдъ туй, вие повикате нѣкого. И тукъ се раждатъ лъжливитѣ учители. Вие викате нѣкого и казвате: „Моето мѣсто не е тукъ, не може ли да ме прѣмѣстите?“ И всички се притеглятъ на това мѣсто, и казватъ: „Този камъкъ коя работа може да извърши?“ — И почнатъ да градятъ нѣщо ново, изопачатъ цѣлото здание. Тогава дойде комисията и каже „Не е съградено добрѣ“, и разхвърли камънитѣ. И казватъ: „Еди-кое си общество се разкапало, еди-коя религия се разкапала“. Та ви прѣдпазвамъ, у васъ има една слабость, искате да се повърнете да градите по старому. Ще се откажете отъ старото. Не може безъ жертва. Трѣбва въ себе си да подразбирате, въпроса така, че всѣко ваше дѣйствие, всѣка ваша мисъль, трѣбва да бѫде абсолютно чиста, безкористна. За себе си трѣбва да го знаете. Туй нѣма да го казвате отвънка. Туй чувство трѣбва да го пазите и да го развивате, и на хората никога не казвайте, че сте добри. Сега казвате; „Да живѣемъ по братски!“ Овци съ овци да живѣятъ, вълкъ съ вълкъ да живѣе, мечка съ мечка, заекъ съ заекъ, муха съ муха да живѣе. Тъй какго сте не може, но казва тамъ единъ отъ еврейскитѣ пророця, че агнето и лъвътъ ще живѣять заедно. Помнете този стихъ. Ама какъ ще живѣятъ? Когато Господъ дойде, да има просторь нали? Ние ще оставимъ този стихъ, той спада къмъ друга категория. Не примирявайте вашитѣ добри мисли съ лошитѣ, не ги туряйте на едно и сѫщо мѣсто! Нѣкой казва: „Азъ имамъ една лоша мисъль“. Ако вашата мисъль е лоша турете я дѣто подобава. Имате една Божествена мисъль, турете я на мѣсто. Имате едно желание, добро или лошо, турете го на неговото мѣсто. Всѣко нѣщо турете на своето мѣсто. Мнозина измежду васъ, азъ ви виждамъ, намѣрите единъ вълкъ, който има добри зѫби, вие го донасяте и казвате: „Учителю, намѣрихме единъ добъръ човѣкъ, той е много уменъ, ученъ човѣкъ, пъкъ каква природа има, какъвъ езикъ, какви думи, я да го вземемъ при нас“. Азъ го виждамъ, той е единъ старъ вълкъ, нищо не му казвамъ. Казва: „Да му дадемъ единъ добъръ приьомъ, да му отворимъ вратата между овцитѣ да дойде да посѣщава тия овци“. Казвамъ: той ще ги посѣти! Не само вълци има, но и вълчици има, не само мечки има, но и мецани има. Това сѫ все символи. ЦѢлата природа седи въ символи. Всички тия мечки, вълци, то е една цѣла наука, която трѣбва да изучимъ разбрано. Въ нашето животинско царство, минерално и растително, по лѣсно отъ всичко друго може да изучимъ себе си. Вие имайте прѣдъ видъ, че въ разбирането на тая история много мѫчно може да се разбере една промѣна, която става. Нѣкой пѫть ставате отъ сънь, молите се, но казвате: „Не ме слуша Господъ“. Какъ ще си обясните туй състояние? Щомъ знаете причннитѣ, отношенията ви вѫтрѣ въ самитѣ васъ по възможность трѣбва да бѫдатъ чисти. Мнозина отъ васъ сте въ сложно движение, имате да разрѣшавате една отъ най-мѫчнитѣ задачи. И за туй ви трѣбва голѣма съобразителность, тактъ, умѣние, знание, воля — издържливость въ свѣта, И понеже онѣзи отъ васъ, които разбиратъ по-добрѣ, може би ще разбератъ тази вечерь туй, което азъ не съмъ казалъ. И утрѣ ще кажатъ: Учительтъ не каза ли така? И вие ще се намѣрите като онзи проповѣдникъ, който проповѣдвалъ така: „Който има двѣ ризи да даде едната на бѣднитѣ“. Неговата възлюблена се връща въ кѫщи, и мѫжътъ й, попътъ ималъ двѣ ризи и тя дала едната за да изпълни Христовия законъ. Вечерьта попътъ я пита: кѫдѣ ми е ризата? „Дадохъ я“. Какъ тъй безъ да ме питашъ? — Нали ти тъй каза въ църквата? Азъ го казахъ за другитѣ, но то не е за насъ. Сега попадияти дала ризата. Кѫдѣ е погрѣшката на попадията. Мислите ли, че тя е постѫпила право? Защо не е дала своята риза, а на мѫжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа. Попътъ самъ да дава. Тя казва: „Азъ изпълнихъ Христовия законъ“. Попътъ пъкъ е недоволенъ, че тя му дала ризата безъ негово позволение. Сега, често и вие раздавате моитѣ ризи. Азъ нѣмамъ нищо противъ туй, но и вашитѣ ризи трѣбва да раздавате. Нищо повече! Нѣкой тълкуватъ тъй: даромъ сте взели. даромъ давайте! Когато вземешъ една Божествена идея или каквото и да е, правило е: тази идея ти ще я пазишъ въ себе си, имашъ право да дадешъ на другитѣ отъ плода, но ще пазишъ тази идея. Плодътъ, който тя роди, отъ този плодъ ще давашъ на всички, но тя да остане за тебе. Вие, обаче, вземате тази идея и казвате: „Даромъ сме взели, даромъ ще дадемъ“. Не е тъй. И Христосъ казва: „Всѣка пръчка излѣзла отъ мене, плодъ трѣбва да даде“. Тия Божествени идеи трѣбва да минатъ прѣзъ насъ, и да дадатъ плодъ. И отъ този плодъ ще раздавате. И. всички трѣбва да бѫдете богати отъ плода на Божественитѣ мисли. Тайна молитва! И тъй, основнитѣ идеи сѫ прости и сложни движения. Законътъ на самопожертвуването. Законътъ на жертвата. Божествената идея трѣбва да остане, да се посѣе въ насъ, и отъ този плодъ трѣбва да дадемъ. Тѣзи сѫ основнитѣ мисли въ бесѣдата. Но нѣкой пѫть се събирайте, затова между ученицитѣ, азъ ще дамъ извѣстна задача, сериозно да я рѣшавате. Разисквайте върху тритѣ отношения: къмъ физическия свѣтъ, къмъ духовния и къмъ Божествения. Всѣка една идея трѣбва да се разглежда отъ три становища. Отправете мисъльта за разяснение, а не да се спирате. Ако сега бѣхте готови, щѣхъ да ви дамъ една задача, но не сте готови. Бихъ ви далъ една сложна задача да я направите. Знаете ли какво значи когато човѣкъ не е готовъ? Ето какво подразбирамъ; прѣдставете си, зимно врѣме, азъ ви изпращамъ на екскурзия, но обуща нѣмате. Може ли да ви пратя боси? Прѣдставете си, че ви пратя на едно планинско мѣсто, дѣто има лѣдници, вие нѣмате тия необходими припаси. Трѣбва приготовление. Ще кажете: съ Господа всичко може. Господъ всичко може, но ние не можемъ. Та, сега ще размишлявате. Искамъ сега поне отъ Чамъ-Курия да наберете енергия, по-голѣма свѣтлина на ума си, сърцето да укрепите. Може би, като има по-благоприятни условия, но трѣбва да сѫ готови всички, защото ще ви дамъ една малко по-сложна задача. И тя необходимо иде. Сега като казвамъ тъй, вие ще кажете, каква ли ще е тази задача? Ще я видите. Има нѣща прикрити. Сега, като тръгнете най-първо ще дѣйствувате, послѣ ще мислите. Не се плашете! Азъ ви казвамъ: На единъ часъ разстояние отъ тука, на около 10 километра има едно мѣсто, ще идете на еди-коя си страна, тамъ ще се спрѣте и нѣма да се мърдате. И нѣма да ме питате защо? Идете тамъ и ще се научите защо. Ще идете на разстояние 10 километра отъ тукъ, ще намѣрите единъ чувалъ отъ 10 кгр. тяжесть и нѣма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. Послѣ ще кажа: Ще вземешъ този чувалъ, ще впрѣгнешъ волове, ще го отворишъ, въ него има една крина жито, ще го посѣешъ. Защо нѣма да питашъ? Идущата година ще разберешъ, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята. Ще идешъ на разстояние 10 километра отъ тукъ, тамъ има въ единъ чувалъ 10 килограма жито. Ти нѣма да го отвързвашъ, защото ще се загуби врѣме; любопитство нѣма да проявявашъ, и азъ нѣма да ти разправямъ нищо, врѣме да се не губи. Ще впрѣгнешъ воловетѣ. Идущата година, като израстне житото ще го ожънешъ, и тогава ще разсѫждавашъ. Такъвъ трѣбва да бѫде окултният ученикъ! А сега, ще питате: Азъ трѣбва да зная какво има въ този чувалъ. Може да знаешъ. Ще идете на едно мѣсто на 10 клм. отъ тукъ. Тамъ има единъ чувалъ. Ще го донесете, ще впрѣгнете воловетѣ, ще идете на нивата, и т. н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Вие нѣма да идете на врѣме, ще има едно закъсняване. Ние сме закѫснѣли вече, изгубили сме най-добритѣ условия. Защото туй врѣме, докато ви обясня всичко това, ми е отнело единъ часъ. Този единъ часъ, то е изгубване на най-добрите условия, при които туй сѣме може да живѣе. И за туй въ Божествения свѣтъ абсолютно нѣма разтъкаване; казано и свършено! Послѣ, ще добиете точность. И на тази точность трѣбва да се учите всички. И ще опитате моята мисѫль права ли е или не. Азъ завчера тамъ на Мусала изпитахъ колебанието ви. Дойдохме до едно мѣсто, и тамъ се спрѣхме. Напрѣдъ не може, защото е опасно. Ако речешъ прѣзъ леда да минешъ, тамъ всички щѣха да се намѣрятъ въ езерото. Сега вие казвате: този пѫть тукъ, много прѣпятствия има (пѫтьтъ бѣше затрупанъ съ заледенъ снѣгъ), какво ще правимъ? Ние може да си напразимъ пѫть. Ние трѣбваше да прѣдвидимъ, да си вземемъ мотики, но ни трѣбваше цѣлъ денъ докато оправимъ пѫтя; но туй, обаче не го прѣдвидѣхме. Вие мислихте, че нѣма никакви прѣпятствия на Мусала. Назадъ да се върнемъ, не става. Казвате: Нагорѣ! — показвате смѣлость. Прѣзъ снѣга никой нѣма да минава! Тогава попѫплихте нагорѣ, и не мислихте даже, че може камѫни да паднатъ върху ви. И трѣбва да бѫдете много внимателни, защото въ нашето развитие има много спънки, азъ като се качвахъ, покрай мене мина единъ камъкъ, голѣмъ 4 пръста. Такъвъ камѫкъ е въ състояние да прѣчупи костьта на нѣкого. Та, като се качвате нагорѣ, ще бѫдете внимателни, да не бутнете нито единъ камѫкъ, а не да гледате само да се изкачите. При това, какъвъ е законътъ. Не бързайте! Азъ не искамъ бързина. Дойдете до нѣкое мѣсто, седнете, опитвайте, турете си краката на туй мѣсто и вижте здраво ли е? Съ допирането на вашия кракъ, вие ще добиете извѣстпа енергия. Ще се концентрирате въ себе си. Туй е задача, да излѣзнемъ горѣ на върха, и цѣлия пѫть да опитвате, и да знаете какви опасности има. Такива трѣбва да бѫдатъ задачитѣ. Само така може да ви прѣнеса горѣ. Сега, въ едно отношение всинца бѣхте много смѣли и не страхливи. Смѣли, то е една добра черта, значи, може да вършите работа. Но все-таки трѣбва да седи нѣкой отъ задъ. Азъ трѣбваше да остана послѣденъ и ако бѣхъ останалъ послѣденъ, всички щѣха да се изкачатъ горѣ. И послѣ, каквото ви порѫчахъ, не го изпълнихте. Казахъ: „Абсолютно никой да не минава прѣзъ снѣга“, а нѣкои минаха прѣзъ снѣга, и щѣше да имъ костува живота. Ако ви казахъ минете прѣзъ снѣга, азъ поемамъ отговорность. Нѣкой пѫть ще ви докарамъ на Мусала, и тогава ще кажа: „Отъ горѣ по снѣга!“ Тогава азъ отговарямъ. Или: нагорѣ прѣзъ снѣга! Тогава всѣки трѣбва да носи мотичка, ще изкопае едно стѫпало и ще мине. Но кажа ли: Прѣзъ снѣга не може, значи не може. Казва единъ; — може. Не е врѣме сега ще вървимъ по пѫтя, който е прѣдначертанъ. Туй е правило. Всѣкога, въ окултната наука, една дадена задача, не изпълнена както трѣбва, носи рискъ. Това е абсолютно вѣрно! И всѣкога резултатитѣ сѫ прави. Всичко ще върви, ще окаже съдѣйствие. Азъ искамъ въ тия екскурзии да видите какви закони работятъ, че въ всички наши постѫпки и дѣйствия, туй Божествено съзнание, тия по-висши сѫщества, взематъ участие. И тия двамата, братъ и сестра, които се подхлъзнаха се спасиха по една директива, не по крива линия. Ако не бѣха се спрѣли въ хлъзгането щѣха да идатъ въ езерото. Сега ние ще ходимъ съ една жива вѣра, не ви проповѣдвамъ една обикновена вѣра. Тази вѣра е необикновена и постъпкитѣ ни ще бѫдатъ необикновени, и Любовьта — сѫщо, всичко у насъ ще бѫде необикновено, туй да го знаемъ.

От единичното издание "Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина 19 школна лекция на общия окултенъ класъ 7 юли 1922 петъкъ въ 8 1⁄2–9 ч., София Тайна молитва! (Прочетоха се темитѣ за житното зърно). Вториятъ пѫть ще дамъ тема само за нѣколцина. Ясно ще се излагате, нѣма да пишете много, но ясно. „Защо създаде Богъ човѣка?“ Ако бихъ ви задалъ друга една тема. „Коя е отличителната черта на ученика, какво ще отговорите? Азъ ще отговоря: — Да се учи. Сега, въ школата тукъ не й мѣсто нито за молитви, нито за разсѫждения, а за учение. Вие сте дошли въ школата съ извѣстни прѣдубѣждения, мислите, че знаете нѣщо. Вънъ отъ школата знаете много, но вѫтрѣ въ школата, нищо не знаете. Сега, туй твърдѣние, казвамъ: Вие може да сте свършили университетъ, може да знаете по философия много нѣщо, но ако влѣзнете въ една фабрика, при нѣкой техникъ, изведнажъ ще се намѣрите въ чудо. Той ще ви направи като дѣте а вие, ще внимавате. Влизате въ нѣкоя лаборатория, отъ химия нищо не разбирате, може да сте философъ и да мислите, че и отъ химия знаете. Не, не, ще признаете въ себе си послѣдния фактъ, че не знаете. Като влѣзнете въ политехниката, и тамъ ще признаете, че нищо не знаете; и въ школата ще имате сѫщото качество. Сега, вие влизате въ школата и мислите че Господъ ще ви посвети и ще ви научи. Който не учи, Господъ не го научва. Тукъ. въ школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли? И нѣкои сѫ влѣзли въ школата да придобиятъ всичко съ малко трудъ. — Азъ ще очистя школата. Азъ не искамъ ученици, които не се учатъ. Които не се учатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ, отъ вънъ има много работи, тукъ не си губете врѣмето, грѣхота е! Вие ще паднете въ едно изкушение: да си прѣдставяте, че се учите; и слѣдъ туй, ще дойде лицемѣрието, ще се лъжете. Моля, бѫдете тъй откровени, оправете се. Нека останатъ 10 души, но които ще учатъ. Ако тѣ останатъ и не се оправятъ — и тѣхъ не искамъ тогава. Онѣзи, които мислятъ, че много знаятъ, да си излѣзнатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ; и тѣзи, които много знаятъ да критикуватъ, моля да си излѣзнатъ, нѣма защо да се занимавамъ съ тѣхъ. Въ школата ще останатъ само онѣзи, за които както е казано въ Писанието: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзнете въ царството Божие“. Царството Божие е наука, велика наука въ свѣта. Църквата всичко може да търпи, но царството Божие невѣжеството не търпи, прѣстѫпление не търпи, одумване не тьрпи, зло не търпи. То търпи само вѣчна хармония, Това е Царството Божие на земята, на истинската земя. Сега, азъ ви говоря откровено. Туй трѣбва да знаете. Мнозина отъ васъ сте на кривъ пѫть, и ако вървите по него ще се изкриви ходилото ви. Онѣзи, които влизатъ въ пѫтя на Мѫдростьта и не спазватъ нейнитѣ закони, азъ искамъ да бѫда не грубъ спрѣмо тѣхъ, но откровенъ. Три закони има. Първиятъ законъ: Истината въ Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама отъ какъвто и да е характеръ. Ни сѣнка, ни помѣнъ, абсолютно! Разбирате ли? Вие може да кажете: „Естеството ни е такова“. Не, никакво естество нѣма тукъ. Не е въ естеството на човѣка да лъже. Лъжата е нѣщо присадено отъ послѣ въ човѣка. И ако нѣкой философъ или богословъ, или учитель ви убѣди, че естеството на човѣка е да грѣши, този самиятъ учитель не разбира нищо. Не е въ естеството на човѣка да грѣши. Човѣкъ, разбирамъ, онази жива Божествена душа, която е излѣзла отъ Бога; не е въ нейното естество да грѣши. Ако грѣши, причинитѣ сѫ други. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. И ако нѣкой отъ васъ съгрѣши, да не казва — естеството му. Не, не, той ще търси причината вънка. Ако азъ се спѫна нѣкѫдѣ и падна на лицето си, нѣма да казвамъ — естеството е да падна, но ще търся причината отъ вънка, а не въ себе си, отъ вънъ ще я намѣря. Ако азъ не мога да разрѣша нѣкоя задача, ако азъ не мога да чета вечерно врѣме, ще търся причината не въ себе си, а отъ вънка. Вториятъ законъ е — Богъ изисква отъ всинца ни да се учимъ, и то постоянно. Докато се учимъ, ние може да живѣемъ. Животътъ не е въ нищо друго, освѣнъ въ висшето Божествено съзнапие, въ онзи процесъ на знание. Защото: Божествената Мѫдрость дава знание, Истината дава свобода, Любовьта дава животъ, Животътъ дава радость, Знанието дава сила, а Свободата дава просторъ. Тъй вървятъ тия нѣща. Тогава имате истина, свобода имате просторъ, широкъ просторъ въ цѣлата вселена! Имате мѫдрость, имате знание; щомъ имате знание ще имате сила. Силата произлиза отъ знанието, само че знанието не може да произлѣзе отъ силата. Имате любовь — имате животъ; имате животъ, значи, имате радость. Сега, азъ много пѫти съмъ говорилъ, че въ живота трѣбва да се научимъ да понасяме скърбитѣ. Но едно отъ качествата на живота, това е радостьта. Онзи, който живѣе, трѣбва да се радва, а може да се радва само онзи, който се учи. А може да се учи само свободниятъ. Който не е свободенъ, не може да се учи. Туй ви го казвамъ, понеже у васъ има стари прѣдубѣждения, възпитание отъ миналото. У нѣкои сѫ се вгнѣздили такива духове отъ астралния свѣтъ и почватъ да ви шушукатъ: васъ знание не ви трѣбва. Не, не. Съ тия астралци, невѣжи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаемъ повече отъ тѣхъ. Нѣмаме нужда отъ тѣхнитѣ съвѣти. Нека си държатъ знанието за себе си. Тѣ казватъ: „Знание не ни трѣбва“. Ее, какво ни трѣбва? — Да ядемъ, да пиемъ да се обличаме, да се караме, да се женимъ, да се парясваме или развеждаме, да колимъ животнитѣ, статии да пишемъ въ вѣстницитѣ, да се осѫждаме, религии да правимъ... Тѣхнитѣ права и тѣхнитѣ съвѣти не искаме. Това сѫ все астрални влияния. Това не сѫ проявления на Божията Мѫдрость. Въ Божията Мѫдрость се показва онзи истински пѫть, въ който хората разумно може да живѣятъ и да израстнатъ не една педа пигмеи, но като единъ Богъ въ своята мисѫль и въ своето величие. И ще има едно слънце, не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голѣмо, че да подобри житото на цѣлия свѣтъ. Такова голѣмо слънце! И тъй, отъ всинца ви се иска — служители на абсолютната истина, безъ никаква лъжа въ себе си! Разбирате ли? Азъ говоря не за вънъ да изповѣдвате истината, но като се изправите прѣдъ съвѣстьта си, прѣдъ Бога, прѣдъ вашата душа, да съзнаете факта — абсолютно никаква промѣна, никаква лъжа въ душата ви да нѣма! Моето небе, въ душата ми, трѣбва да бѫде ясно, безъ никакъвъ облакъ. Азъ не говоря за външния свѣтъ сега, но вѫтрѣшния. Туй е едно състояние. Само тогава нашиятъ умъ може да мисли свободно. При такова едно състояние само, може да мислимъ добрѣ. Второто нѣщо: У всинца ви трѣбва да има жажда да учите. Гледамъ, нѣкои отъ васъ седите и казвате: „Азъ съмъ на 45 години“... Че що сѫ 45 години? Мислите, че сте старъ. Ами че знаете ли коя е нормата на старитѣ хора. Когато човѣкъ стане на 60 год. казва; „Азъ съмъ старъ човѣкъ“. Въ кой кодексъ е писано, че човѣкъ тогава може да каже: „Азъ съмъ старъ“. Ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“, даже тази норма дѣто се казва, че човѣкъ е старъ, не е права. За Бога се казва „Древний“ не Му се знаятъ годинитѣ. А ние на 60 години станали, и той си прикачва една титла, че е старъ. Срамота е! Норма нѣма за стари хора. Срамота е това! Кажи: Имамъ 60 лазарника, ама никакъ не съмъ старъ, никакъ не съмъ поумнѣлъ, земята 60 пѫти се е обърнала, но азъ все съмъ спалъ. Сега ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Хубаво, като си старъ, какво знаешъ, я ми кажи? Ами старъ на санскритски, значи, човѣкъ, който има знание. Като си толкова старъ, като създаде Богъ земята, каква бѣше тя тогава? Кога Господъ, създаде земята? Я ми разправи! „Ее, не зная“. Ами че ти тогава не си отъ старитѣ, защо разправяшъ, че си старъ? Сега, седи нѣкой, побѣлѣла му главата, брадата. Та като ви побѣлѣла брадата, вие старъ ли сте? Кой ви дава това право? Отъ дѣ на кѫдѣ? Ами зимно врѣме като се окичатъ дърветата съ снѣгъ — стари ли сѫ? Бѣлитѣ глави, казвате: „Побѣлѣхъ и остарѣхъ“. Не, не, тия нѣща не ги свързвайте съ вашата старость. Най-първо ще си турите мисъльта. че вие сте ученици. Таманъ на 60 години си ученикъ, само да учишъ! Защо? Ето защо, ще ви кажа: „Младата мома отъ вънъ нѣма да те изкушава, жена беля нѣма да ти прави, дѣца нѣма да ти крѣкатъ. Таманъ умътъ ти тогава е на мѣсто, сърцето ти е на мѣсто и волята. Врѣме е когато ти може да учишъ. Значи, ще си ученикъ, способен да разбира всѣки единъ прѣдметъ. А сега, седите, и често слушамъ млади и старп казвате: „Остарѣхме“. Сега азъ бихъ желалъ да зная колко души има отъ васъ стари, и ще ги питамъ: Какъ Господъ е създалъ свѣта? Тъй ще ви изпитамъ дали сте отъ старитѣ хора. Първо, щомъ влѣзете въ школата, ще си турите въ ума основната мисъль: Ще забравите свѣта. Вие влизате сега и казвате: Тази вечерь да видимъ какво ще се каже. Тази вечерь ви казвамъ: Вашата стара идея да я изхвърлите навънка, понеже петь пари не струва. Млади сте! Може да си на 60 лазарника, младъ сте. Че 60 пѫти земята се е завъртѣла, тя нѣма нищо общо съ васъ. Тя, като се върти, ни най-малко не оправя вашия разтежъ. Ако ви турнатъ въ единъ магнетиченъ сънь, да кажемъ като се родите, и земята въ туй врѣме може да се обърне 60 пѫти, но като ви събудятъ, вие нѣма да сте старъ. Туй, което остарява на земята не сѫ годинитѣ. Земята въ свѣта, като се върти, е нѣщо случайно. Ние казваме: Въ 12 часа стана едно убийство. Убийството е една случайна мѣрка. Та това сѫ все случайни мѣрки въ свѣта, защото абсолютна мѣрка е разтежа на душата, а въртежътъ на земята, това е нѣщо непостоянно. Отъ всинца ви искамъ желание да се учите. Разбирате ли? Не само да чувствувате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали? Има по-хубави нѣща отъ настроенията на духа; тѣ се прѣдизвикватъ отъ онова, което човѣкъ може да си създаде чрѣзъ закона на мѫдростьта. Безъ закона на мѫдростьта вие не може да служите на Бога, и Любовьта не може да я употрѣбитѣ. Трѣбва да знаете, че истинската Любовь въ свѣта почва да се проявява само тогава, когато почва да дѣйствува великиятъ законъ на мѫдростьта, когато дойде знанието. За да обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ отличителнитѣ черти у него. Вие казвате: „Този човѣкъ има черни очи“- Ее, хубаво, азъ разсъждавамъ друго яче — по аналогия: когато земледѣдецътъ каже „черна земя“, друго вече се разбира. Той разбира, че въ тази черна земя има повече елементи за разтежъ на житното зърно; и казва: Тази черна земя е отлична. Отлично жито става на тази черна земя! И когато видимъ единъ човѣкъ съ черни очи защо го харесваме? Защо обичаме хората съ чернитѣ очи? — Защото такива хора сѫ по устойчиви въ чувствата си. Като те залюби такъвъ човѣкъ той дава всичко, може да разчиташъ на него. Тия черни очи съ тѣхъ, той нѣма да те измами. Той и като те мрази и като те обича, той е характеренъ. За туй казваме, че въ чернитѣ очи има енергия. Той може да мрази, може да бѫде грубъ, но има една черта на чернитѣ очи — такъвъ човѣкъ е честенъ всѣкога. Той ще ти каже направо: или те обича, или те мрази. Въ него политика много нѣма, тѣ не сѫ нервни хора, но сѫ характерни. И тогава, само мѫдростьта ще ни покаже ония свойства, които се криять вѫтрѣ въ насъ, свойства и качества, които се криятъ въ нашето съзнание. Това е цѣлъта на школата. Ами че ако въ школата не научимъ ония причини, които сѫ спѫвали нашия животъ, ако въ школата не може да подобримъ живота си за въ бѫдаще, защо ни е тогава тази школа? Азъ може да ви говоря за небето, какъ живѣятъ тамъ ангелитѣ, свѣтиитѣ, кѫщитѣ имъ какъ сѫ, много работи може да ви опиша, вие ще кажете: Много интересно е това! Дѣйствително интересно е, но това не е умно. Ето защо не е умно. Прѣдставете си, вие сте боленъ на леглото, неразположенъ сте, а азъ дойда, и ви описвамъ нѣкои отъ моитѣ пѫтешествия въ Америка, или какъ живѣятъ американцитѣ, а тебе стомахъ те боли. Азъ като ти разправямъ за Америка, ти нѣма да се изцѣришъ. Ти ще кажешъ: „Прѣди да ми разправяшъ за Америка, кажи нѣкой цѣрь за моя боленъ стомахъ!“ Не е ли по-умно да ви опиша какъ да се подобри живота ви, че тогава може да ви разправямъ за този висшия животъ. Първото нѣщо въ окултната школа: тя има за цѣль да се прѣмахнатъ всичкитѣ недъзи, които сѫществуватъ въ васъ, които отъ памти вѣка сѫ останали отъ разнитѣ култури, и вие ги носите въ себе си. И нѣкои отъ васъ казватъ: „Менъ много знание не ми трѣбва, азъ и съ малко знание мога“. Не, не, васъ ви трѣбва много знание, за да се спасите. Васъ ви трѣбва знание, за да разберете какво нѣщо е Любовьта, какво нѣщо е Мѫдростьта, какво нѣщо е Истината. Приложения трѣбватъ вѫтрѣ въ сегашния реаленъ животъ. И не мислете, че вие разбирате Любовьта. Ако вие дѣйствително разбирахте Любовьта, щѣхте да имате безсмъртие. Ако вие дѣйствително разбирахте Божията мѫдрость, щѣхте да имате вѣчна хармония, т. е. знание щѣхте да имате, щѣхте да бѫдете силни, щѣхте да разберете истината въ нейната пълнота, щѣхте да имате вѣчната свобода — великия просторъ на живота, и тогава нѣмаше да се намирате въ тъмно, нѣмаше въ такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щѣхме, да пѫтуваме съ една необикновена бързина. Знаете ли съ каква бързина щѣхме да пѫтуваме? Най-малко съ бързина отъ 50,000 километра въ секундата. И какво щѣхме да направимъ? Щѣхме да излѣзнемъ на Витоша, да духнемъ веднажъ, и въ една секунда щѣхме да минемъ мѣсечината и отъ горѣ въ 5 минути щѣхме да бѫдемъ на слънцето. Ще се спремъ на първата станция тамъ ще ни посрѣщнатъ, ще бѫдемъ на гости 3—4 дена, понеже тамъ сѫ културни, ще ни разведатъ, ще видимъ тѣхнитѣ училища, заседания, ще правимъ своитѣ бѣлѣжки и слѣдъ туй ще тръгнемъ къмъ АЛФАЦЕНТОРИСЪ, слѣдующата станция. Сега вие казвате: Колко е приятно такова пѫтешествие! Ее, приятно е, разбира се. Има мисли вѫтрѣ въ него. Тия пѫтешествия ги правятъ напрѣдналитѣ ученици на окултната школа. Може би въ туй състояние не може да ги правите, но все-таки трѣбва да се приготовлявате за нѣкое бѫдно сѫществувание. Трѣбва да мислите на земята. Трѣбва да слѣзнете пакъ на физическото поле да правите отъ тамъ тия пѫтешествия. Като влѣзнете въ астралния миръ, ще правите други пѫтешествия. Като влѣзнете въ менталното поле, той е друго-яче построенъ. Защото въ тия свѣтове, тѣхнитѣ постройки сѫ малко на по-други основи. Та, първото нѣщо; трѣбва да се роди у васъ една истинска жажда за знание. Искамъ всинца да мислите. Менъ ме радва вашата мисъль, но нека бѫде една оригинална мисъль, която като проникне въ ума ви, да се роди смирение. Нѣй пѫть, виждали сте, онази мома, прѣди да се е ожените, цѣла аристократка е, рѫцѣтѣ си не обича да ги тури навсѣкѫдѣ, само така ги държи, не знае. кѫдѣ да ги тури. Но слѣдъ като се ожени и родй своето първо дѣте, намира вече мѣсто на рѫцѣтѣ си: вдига го, слага го, държи го. Първата идея, която се роди въ човѣшката глава, тя е най-велика. Тогава, Човѣшката рѫка, — волята има съ какво да се занимава. Нѣкой казва: Какво да правимъ? — Роди една велика Божествена идея въ себе си, и тогава рѫцѣтѣ ти и всичко туй ще намѣри съ какво да се занимава, за туй е школата. Сега, тукъ като дойдете ще кажете: Нѣма ли нѣкоя молитва да научимъ? Ами знаете ли коя е правата молитва, какъ трѣбва да се молите? „Господи, просвети нашитѣ умове, дай свѣтлина, понеже невѣжеството е толкова голѣмо, че нищо не разбираме отъ Тебе, и грѣхове сме натрупали до гушата. Молимъ ти се, дай ни знание и мѫдрость да изпѫлнимъ Твоята воля“. Ето една молитва. Знание ни дай, знание, че като добиемъ знание, да ти служимъ съ всичкото сърце, че да се зарадваме, а ти да се веселишъ, че се учимъ. А сега вие казвате: „Господи прости нашитѣ прѣгрѣшения“. Че вашитѣ прѣгрѣшения и грѣхове сѫ резултатъ на вашето невѣжество, на нѣмане на мѫдрость. И тъй, ученици, всички ние трѣбва да се молимъ въ школата, насъ ни трѣбва мѫдрость и знание, Нѣкои отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали и сѫ чели, има такива книги за тия полета, азъ нѣмамъ врѣме, не искамъ да се спирамъ да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; нѣкои, които знаятъ това, да ви разправятъ въ частенъ разговоръ. Ние нѣмаме врѣме да прѣдъвкаме написаното въ книги. Нашето врѣме е скѫпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пъкъ азъ ще говоря за нѣща, които не сѫ написани. Сега, нѣкой рече да говори нѣщо, вие: Чакайте да питаме, Учительтъ той, ще каже. Тамъ е писано въ книгата, вие не питайте: право ли е. Прочетете го. Ако ви се харесва, приемете го, ако не ви се хареса, имате умъ, прѣцѣнете. А като дойде азъ да говоря за тия нѣща, мимоходомъ ще мина, и ще се спра само дотолкова, доколкото иматъ връзка съ прѣдмета. Защото моята цѣль е да ви заставя да мислите, както азъ мисля, и тогава може да проучаваме ѣщата. Но докато вие не се научите да мислите, азъ ще употрѣбявамъ тази мотика. Азъ ще копая и вие ще копаете, азъ ще копая и вие ще копаете, докато се научимъ да мислимъ, и тогава какво ще стане? Ще свиримъ и ще пѣемъ, и като узрѣе житото, ще го туримъ въ хамбара и тогава братски ще се разправяме за вѣчнитѣ закони, за бѫдащето братство. И рѣшили сме, нѣма да допуснемъ нито единъ да ни лъже вече. И горко на ония ученици, които влѣзнатъ въ школата да се подиграватъ съ името Божие! Тѣ ще видятъ какво нѣщо е една Божествена школа. Който влѣзне въ Божествената школа, той трѣбва да знае, че тази школа се подкрѣпва съ великата Божествена правда. Това е Божествено училище, вие сте абсолютно свободни, но сте абсолютно отговорни за вашитѣ постѫпки. Азъ трѣбва да ви покажа, и пакъ ще ви повторя: Единствено прѣстѫпление, което въ школата не се извинява, то е лѫжата! Туй да го знаете. Лѫжа не се извинява. Сега не мислете че имате този обикновенния моралъ. Не, този моралъ на лице, туй разбиране ... Ние за въ бѫдаще ще имаме, единъ моралъ толкова високъ! Не говоря какви сѫ моитѣ външни отношения къмъ васъ, не говоря за този моралъ, но за онзи вѫтрѣшенъ моралъ въ даденъ моментъ. Ако азъ мисля какъ да ви използувамъ, това не е моралъ, отношенията ми къмъ Бога — то е моралъ. Ни сѣнка въ моя умъ, въ моята душа, сърце и воля, не трѣбва да сѫществува, да ви използувамъ, по който и да е начинъ. Абсолютна чистота! Безкористие! Знаете ли какво е безкористие? Туй се разбира. Туй е моралътъ на школата. И ако всинца вие влѣзнете въ школата, този моралъ трѣбва да го носите въ душата си, че въ даденъ моментъ като се изправите прѣдъ себе си да знаете, че вие сте чистъ. Може да направите отъ вънка хиляди прѣгрѣшения, но подбудителнитѣ причини, вѫтрѣшнитѣ причини които ви заставятъ да направите туй, тѣ сѫ важни. Ще кажете сега: Школа е това! Но това е едно отъ най-добритѣ правила. Когато вие приложите туй правило като ученици, въ всѣко едно отношение, работитѣ ви ще тръгнатъ добрѣ. И въ умствено отношение ще тръгнете, и въ духовно и въ материално. Въ всѣко едно отношение работитѣ ще тръгнатъ, нѣма изключение, ако не за сега, за въ бѫдаще. Ако не на васъ, на дѣцата ви. Не е ли тъй! И Христосъ казва: „Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е оставилъ майка и баща още сега, че да не приеме всичкитѣ блага, които сѫществуватъ и за въ бѫдаще да има животъ веченъ“. Тъй щото нѣма какво да се страхувате. И послѣ, тази дряхлавостъ, у васъ аз ще почна да изпитвамъ. Нѣкой казва: Азъ съмъ неразположенъ духомъ. Ние знаемъ причинитѣ, отъ гдѣ иде всѣко неразположение. Ако вие вечерно врѣме заспите, и дойде нѣкой вампиръ, турне своята уста и ви узсмучи кръвьта, като се събудите, какво ще усѣтите? Една голѣма слабость. Защо? Защото този вампиръ изсмукалъ кръвьта ви. Вие имате нѣкое добро желание, но дойде нѣкой вампиръ изсмучи вашата кръвь. Но ти, като лѣгашъ, трѣбва да си затваряшь вратата, да не влиза този вампиръ. Разбирате ли? Ще каже нѣкой: Кармата ми е да ми изсмучи кръвьта. То не е философия. Ако не бѣше отворилъ прозорцитѣ, карма нѣмаше да бѫде. Прѣпъналъ се нѣкой — карма е; ако не бѣше падналъ, тогава карма ли щѣше да е? Нѣкой нервенъ ще каже: Баща ми бѣше нервенъ, майка ми, че съмъ ги наслѣдилъ. Но ако ги нѣмаше, какво ще кажешъ? Но ние обясняваме кармата малко друго-яче. И вие, вашитѣ погрѣшки, вашитѣ глупости не ги обяснявайте все съ кармата. Не, ще кажешъ: Не внимавахъ хубаво въ своя ходъ, че паднахъ, нищо повече. И послѣ, потрѣбно е за нашата школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учение. Най-първо трѣбва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влѣзнете въ зданието, дѣто ще се прѣдаватъ тия прѣдмети, веднага да усѣщате единъ потикъ за знание. Туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Азъ нѣмамъ нищо противъ васъ, вие всички сте добри. Азъ за вашата добрина въпросъ не правя. Сега, като говоря, вие ще кажете: Учительтъ може да вижда въ насъ нѣщо лошо. Не, азъ разглеждамъ въпроса тъй обективно. Ако вие сте музикантъ и не свирите хубаво, азъ ще кажа: Нѣма хармония. Съ туй не характеризирамъ вашия моралъ, а просто казвамъ, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика. А това нѣма нищо общо съ вашия характеръ. Ще кажешъ: Този центръ не съмъ, развилъ още въ себе си, но слѣдъ день, два, три, мѣсецъ, година или повече, ще го развия. И въ васъ ще се събуди туй чувство. И когато казвамъ, че въ васъ тия чувства не сѫ събудени, разбирамъ, че у мнозина измежду васъ Божествената любознателность не е събудена. Сега трима отъ ученицитѣ, най-способнитѣ, които сѫ запознати съ разни въпроси, искамъ единъ отъ тѣхъ да напише едно резюме за физическия свѣтъ. Другъ да напише едно резюме за астралния свѣтъ, да го опрѣдѣли какъвъ е, и третиятъ, да пише върху менталния свѣтъ. И туй описание да бѫде готово за три седмици отъ сега. Има ли кандидати трима души тукъ отъ васъ? Тѣ ще пишатъ, и ще го четатъ прѣдъ всички ученици. Най-първо да имаме една ясна прѣдстава за физическия свѣтъ, една ясна прѣдстава за астралния свѣтъ и една ясна прѣдстава за свѣта на Мѫдростьта, за менталното поле. (Изберете тия трима души) Тогава азъ казвамъ: Русчевъ да пише за физическия свѣтъ. Илия Стойчевъ да пише за астралния свѣтъ и Велико Граблашевъ да напише за менталния свѣтъ. Пъкъ другитѣ, по способнитѣ ученици, ще ги задържимъ за по-мѫчни прѣдмети. Ако имъ е жалко, че не ги избрахме сега, вториятъ пѫть ще ги изберемъ. Кога ще се падне третата седмица отъ сега? На 29-й юли. Приятелитѣ, които ще пишатъ, пишете основнитѣ нѣща. Може да се ползувате и отъ книги по този въпросъ, направете едно извлечение. И тъй, азъ искамъ всичкитѣ ученици да бѫдатъ все млади, а не стари. Тукъ, въ школата, като влѣзнете, ние не различаваме, кой какъ е влѣзълъ. Както и когато да е влѣзълъ, той е ученикъ, нищо повече ... Въ школата има само ученици; отъ школата навънка има разни професии. Въ школата като влѣзнете ще бѫдете само ученици. Отвънъ като излѣзнете, може да имате разни длъжности. Едно правило ще спазвате: Влѣзнете ли тукъ, ще снемете всѣка друга длъжность. Професоръ ли си, ще кажешъ: Ученикъ съмъ вече. Излѣзешъ ли отъ школата, пакъ си професоръ. Тъй ще възпитавате вашата воля и вашия умъ. За единъ часъ ти да снемешъ единъ товаръ, една мѫчнотия и да мислишъ, че си ученикъ, това е воля. Тогава, кото излѣзнете навънка, ще чувствувате едно освѣжаване, едно подмладяване. Нѣкой казва; Какъ да се възпита волята? Въ седмицата единъ часъ да мислишъ, че си ученикъ, туй е пакъ опитъ, да видите до каква степень именно вие сте способни да концентрирате вашия умъ. Може да мислите, че не можете: Всичко може. Ние ще пазимъ сѫщото правило, което се спазва на бойното поле: Онѣзи, които се сражаватъ на бойното поле, тѣ не се спиратъ, кой какъ падне, тѣ го оставятъ, а отъ подирѣ имъ има санитарна комисия, която събира раненитѣ. Сега, нѣкой отъ учепицитѣ падналъ на пѫтя, другитѣ ще вървятъ напрѣдъ, санитарната комисия ще го вземе. Вие нѣма да се спирате: Какво му стана? Не, не, напрѣдъ. У насъ болни хора нѣма. И нѣма да се спираме за болнитѣ хора, всички трѣбва да бѫдатъ здрави. Здравитѣ добрѣ дошли, а на болнитѣ ние ще дадемъ своето съдѣйствие. И тъй, въ училището ние нѣма да приказваме за болни хора. Недъзитѣ, неспособноститѣ, това сѫ все болести на астралния свѣтъ. Че този не се е училъ, то сѫ все болести; че онзи се обидилъ, това сѫ болести. Затова има астрална медицина, когато се изучаватъ симтомитѣ на болестьта. А въ една окултна школа се занимаватъ най-първо съ любовьта, съ това, какво нѣщо е животътъ, какъ е произлѣзълъ, и какво е неговото прѣдназначение съ земнитѣ сили, които сѫ свързани, за да образуватъ тия елементи. Това е първото нѣщо, съ което единъ ученикъ, като влиза въ школата, трѣбва да се занимава — благата въ тоя животъ и радоститѣ, и слѣдъ туй ще мине да изучава мѫдростьта, ще мине въ истината и най-послѣ, по този начинъ, ще се приготви за по-висшето свое прѣдназначение въ свѣта. Тайна молитва!

От единичното издание "Мечешкиятъ капанъ" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мечешкиятъ капанъ! 18 школна лекция на общия окултенъ класъ 29 юни 1922 четвъртъкъ, София Тайна молитва! (Прочетоха се темитѣ „Ползата отъ планинскитѣ върхове“, останалитѣ ще прочетете въ другитѣ четвъртъчни сѫбрания). Слѣдующия четвъртъкъ имате ли тема? — Не. Вториятъ пѫть напишете нѣщо върху „историята иа житното зърно“. Кога се е появило на земята? Само за житното зърно кога се е появвло и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трѣбва да помислите малко, има ли го въ диво състояние? (— Нѣма го). Защо го нѣма? Ще пишете идейно, нѣма да се разтилате да говорите за второстепенни нѣща. Само съ идеи, всичко, което кажете да бѫде изказано идейно, образно, пъкъ послѣ върху подробноститѣ. Научете се да говорите отривисто. Окултниятъ ученикъ трѣбва да говори: гладенъ съмъ. А не — твърдѣ съмъ гладенъ, много съмъ гладенъ. — Гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, ходи ми се на разходка. А туй — много ми се ходи, твърдѣ ми се ходи, ще ми бѫде приятно... това е за хората, които иматъ врѣме, които могатъ да разполагатъ съ изобилно врѣме. Послѣ, когато ви се зададе нѣкоя тема отъ окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запримѣръ, за хлѣба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За свѣтлината, коя е отличителната черта? На Любовьта, коя е отличителната черта? На Мѫдростьта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо отъ всички, която изпъква, тя е отличителна, Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя бѣше отличителната черта на свѣта? Когато рече Богъ: „Да бѫде земята и небето“, какво казва Богъ послѣ? — Създаде свѣтлината, значи видимия свѣтъ. Отличителната черта на видимия свѣтъ, това е свѣтлината. Слѣдователно, коя е отличителната черта на свѣтлината? — Разкрива свѣта. Коя е отличителната черта на тъмнината? — закрива свѣта. То е отличичително! А че свѣтлината това прави, онова прави, то сѫ второстепенни нѣща. Отличителното трѣбва да изпъкне въ ума ти. Послѣ, Любовьта какво прави? Коя е отличителната черта на Любовьта? Вие ще кажете; туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото азъ ще кажа едно нѣщо и вие ще се считате обидени. Мислете! Коя е отличителната черта на Духа? Сега, може ли да кажемъ, че Богъ, Който съдържа всичко въ себе си, може да се жертвува? Може ли вѣчното и безконечното да се жертвува! За кого ще се жертвува? Тъй щото, като кажете — жертва — ще трѣбва да разбирате, каква е отличителната черта на жертвата. То е философски въпросъ. Казваме, Богъ се е жертвувалъ. Но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното! Богъ иска да даде и на най-нищожното този животъ, който Той има. И Богъ се спира и прѣдъ най-малката бубулечица да й направи пѫть да мине. То е жертва зарадъ Него. Той спира цѣлото движение за да мине една бубулечица. Не е ли жертва? То е едно усилие. Слѣдователно, нѣкой пѫть Богъ за насъ спира колата си. И ако не би спрѣлъ колата си, какво би останало отъ насъ? Бихме пропаднали, но Той често спира цѣлото движение, и често стълкновенията, нещастията въ свѣта произтичатъ, че Богъ е спрѣлъ своята каруца да мине нѣкоя бубулечица, и вие усѣщате сътресение. Азъ казвамъ: „Спрѣлъ е Богъ своята каруца за една бубулечица“. То е величието на Бога! А утрѣ заради васъ ще спрѣ. Законътъ е сѫщъ. Утрѣ и прѣдъ васъ ще спрѣ своята кола да минете. То е велико нѣщо! Това сѫ разсѫждения за ума ви. Трѣбва да мислите! Сега, отличителната черта на Любовьта каква е? Вие ще кажете: отличителната черта на Любовьта, това е жертвата. Но какъ ще разберешъ жертвата, когато самъ не се жертвувашъ? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувалъ. Не си се жертвувалъ, не разбирашъ жертвата. Сега да кажемъ — жертва — може да разбираме, приготовление за такъвъ единъ хубавъ обѣдъ, печена кокошка, тъй прѣсно заклана и опечена на пирустия, зачервенена. Слѣдъ туй направена хубава супа отъ краката й. Добрѣ, слѣдъ туй, баница направена съ млѣко и яйца, съ сирене, послѣ, турено въ едно шише 1/2 кило годишно вино. И ти, слѣдъ като си гладувалъ, и си очаквалъ на тази кокошка, дойде единъ твой приятель, три дена гладувалъ, и ако ти се откажешъ отъ яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радость, че ти жертвувашъ кокошката и баницата и всичко, да бѫдешъ доволенъ като го гледашъ, че яде, туй го наричамъ до извѣстна степень жертва; споредъ нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадешъ другиму. Потрѣбно е здрава мисъль, т. е. съвършенна мисъль. Сега, три трѣбва да бѫдат съжденията на окултния ученикъ за живата природа. Най-проститѣ съждения, тѣ сѫ слѣдующитѣ: Ако вие съврѣменнитѣ, да кажемъ, учители или ученици, постѫпите въ едно съврѣменно училище, образцово училище, не сѫ ли всички нѣща прѣдвидени, по възможность програмата, прѣдметитѣ колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви прѣдмети ще прѣподаватъ? И всѣки учитель ще обясни прѣдмета си. Всичко е прѣдвидено. Ученикътъ щомъ влѣзе трѣбва да учи, не остава отъ негова страна, той да критикува онѣзи учебници, да каже: този учебникъ не струва, или онзи не струва. Въ едно евангелско училище прѣподава учительтъ по български езикъ. Излиза единъ ученикъ и казва: ,Г-не, българскиятъ езикъ има толкова граматики, на Икономовъ тъй пише, на Иванъ Стояновъ тъй пише, на Тодоръ, на Петко граматиката . . . “ Учительтъ му казва: „Слушай, какво пише Икономовъ за граматиката — незная, азъ искамъ да пишешъ ти по граматиката, която азъ прѣподавамъ въ класъ, а като излѣзнешъ вънъ отъ класа, може да вземешъ каквато искашъ". Понеже ние сме въ училището на природата, трѣбва да употрѣбимъ нейния езикъ, нищо повече! Единъ день, когато я надраснемъ, да излѣземъ изъ училището навънъ, тогава може да мислимъ, както искаме. Въ тази жива природа всичко е прѣдвидено. Да кажемъ, азъ ви задавамъ извѣстенъ прѣдмета — „планинскитѣ върхове“. Е, отличителата черта на единъ планински върхъ? Когато вие изостряте едно перо, защо го изостряте? Тъй, да може да пишете по-хубаво. Защо си изостряте вашия моливъ? За да може да пишете. Защо изостряте вашия ножъ? За да може да режете. Да кажемъ отличителната черта на ножа коя е? Планински върхъ и долина това сѫ двѣ състояния вѫтрѣ въ природата. И в долинитѣ и въ върховетѣ се събиратъ двѣ противоположни енергии. Слѣдователно, планинитѣ съставляватъ гръбнака на земята, гръбначниятъ стѫлбъ сѫ тѣ. Слѣдователно, нашата земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно врѣме е била меко тѣло, безъ планини. Било е врѣме, когато е била безъ планини. А сега е станала гръбначна, и тогава рѣкитѣ съставятъ нейната артериална кръвь. Артериална и венозна кръвь, която тече и влиза прѣзъ гръбнака и т. н. Сега може да кажете второстепенното, че планинитѣ иматъ грамадна енергия събрана, че духовете се събиратъ, всички тия нѣща сѫ вѣрни. Прѣзъ гръбначния стълбъ има много нерви, които минаватъ, много възли, то е вѣрно; много клѣтки се съсрѣдоточаватъ въ корубата на главата, съ милиони клѣтки сѫ събрани. Но тази коруба е създадена за кого? За музика е създадена. Сега разбира се, онѣзи, които сѫ създали планинитѣ, тѣ сѫ имали цѣль. Цѣль сѫ имали. И въ историята на земята, ако ние речемъ геологическп да я опишемъ, планинитѣ не сѫ създадени тъй, както съврѣменнитѣ геолози описватъ. На всички върхове има нѣщо отличително, но не сѫ тъй създадени. Сега, първата мисъль ще се установи. Не е нашъ въпросъ да разгледаме всичкитѣ тайни на природата. Всѣка една задача, която ни се задава въ туй велико училище на природата, ние трѣбва да я разгадаваме. Поне половината отъ задачитѣ, които ни се даватъ, трѣбва да ги разгадаваме. Като станете сутринь, не е първиятъ въпросъ какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христосъ: Кой мисли така? — Само ученицитѣ. А ученицитѣ, които познаватъ природата, и които познаватъ Бога, тѣ нѣма да мислятъ за ядене. Добриятъ синъ и добрата дѫщеря като стане сутринь, ще иде при майка си, ще я цѣлуне и майката ще я цѣлуне. И синътъ ще направи сѫщото. То е прѣдназначението. Въ училището ще дойдатъ, това сѫ ученици, ще ги цѣлунатъ. И слѣдъ туй бащата и майката ще дадатъ разпореждание за училището, но прѣди занаятието ще дойде яденето. Вие, като станете сутринь, веднага разрѣшавате единъ важенъ въпросъ: какво ще правите прѣзъ деня? При баща си не отивате, при майка си не отивате, природата не познавате, и при това искате да бѫдете ученпци. Но трѣбва да познавате природата. Имате ли опрѣдѣлено мнѣние, като станете при кого трѣбва да идето? И като станете сутринь, като се обърнете къмъ Бога, трѣбва да знаете, дали е горѣ. Вие не Го знаете кѫдѣ е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате въ природата, усъмните се. Не знаете ли отъ какво произтича туй сѫмнѣние? Прѣдставете си, че азъ и вие сме въ двѣ съсѣдни станции. Ние сме съединени съ телефони, телеграфи и други срѣдства за съобщение, но прѣдставете си, че прѣкѫснатъ съобщенията на телеграфитѣ и телефонитѣ и ние ще се изолираме. Тогава ние сѫществуваме, безъ да се сѫобщаваме. Ако вие отправите въ ума си една, прѣстѫпна мисъль, да кажемъ нѣкоя вечерь вие си лягате, минала ви е нѣкоя прѣстѫпна мисъль, но не сте я възпрѣли, станете сутринь, не сте разположенъ, всички съобщения съ природата, съ Бога сѫ прѣкѫснати. Чувствувате се неразположенъ. Може би вие да не сте неразположения, а нѣкой другъ съ лошитѣ си влияния ви е покварилъ. Ще бѫде чудно, ако единъ великъ изворь, нѣкое друго, малко изворче го размѫти. Ако ти си много плитъкъ изворъ, и нѣкой може да ти повлияе съ своитѣ мисла да измѣни вървежа на живота ти, да те направи неспокоенъ, плитъкъ си. Но вѣрното е, че ти вѫтрѣ въ живота си, си допусналъ една мисълъ, която въ даденъ моментъ е прѣкъснала всичкитѣ сѫобщепия. И като дойдатъ отъ невидимия свѣтъ на помощь, защото и природата има свои служители, ще се минатъ часъ, два, може би 1—2 дена, докато турнатъ съобщението въ редъ, и вие ще имате едно приятно разположение на душата, Та, у всинца ви трѣбва ди се установи чрѣзъ изпита всѣкога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате извѣстно състояние. Трѣбва да знаете, туй състояние, което имате, къмъ коя категория спада? Къмъ физическо състояние, къмъ духовно или къмъ Божествено състояние. Азъ ще ви дамъ една категория сега между физическо състояние, духовно и божествено състояние, Сега, ако васъ ви зададатъ въпроса: кои състояния сѫ чисто физически? Физически състояния сѫ конкретнитѣ състояния. Тѣ сѫ ограничени състояния. Значи ограниченитѣ състояния, които имаме, това сѫ физически. И тѣ сѫ мимолѣтнп: всѣкога едно физическо състояние бързо се мѣни. Много бързо се мѣнятъ физическитѣ състояния. Да кажемъ, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпѣливъ човѣкъ. Вземете една малка игла и на най-деликатното мѣсто, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промѣните, ще се промѣни състояпието ви. Въ този моментъ, ако вие владѣете себе си, тази игла не трѣбва да произведе нищо, да не се измѣни вашето състояние. Значи, тия състояния сѫ свързани съ прѣдметитѣ на земята, които постоянно се мѣнятъ. Да кажемъ, имате вие една брожка или имате единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, вие обиквате този камъкъ, но единъ день, другъ обикне вашия камъкъ, задига го, измѣни се състоянието ви. Имате книга, която обичате, нѣкой великъ поетъ я е написалъ, тази е цѣнна книга. Дойде нѣкой, задига я, безпокои ви това. Но прѣдположете, че вие имате туй знание складирано въ вашия мозъкъ, не може да ви се отнеме, вие сте по-силенъ. Но дойде нѣкой, нанесе ви единъ ударъ, и тамъ ви наруши спокойствието, не може да отворите листата. Слѣдователно, трѣбва да достигнемъ до положението, при което, като виждаме, че нѣкой ще нанесе ударъ на главата ни, да можемъ ние, чрѣзъ своята мисъль да спремъ този ударъ, веднага да парализираме неговото дѣйствие. Ще каже нѣкой: „Дали е волята Божия да спираме нѣкого?“ Може да питате вие кармически ли е да те удари нѣкой въ главата. Ако си глупавъ, да, може да те удари. Глупавиятъ всѣки день го биятъ. Умниятъ, като го биятъ, поумнява, а глупавиятъ, като го биятъ, оглупява. Ще кажете: Кармически законъ е да те удари нѣкой въ главата. Не, не е кармически законъ. Този ударъ може да дойде съзнателно или несъзнателно. Прѣдставете си, въ казанлъшко нѣкѫдѣ, нѣкой си турилъ капанъ за мечки. Но на сутриньта, отива и вижда, тамъ се хванало неговото магаре. Прѣдставете си, сега че вие сте пѫтникъ, минавате и побутвате този капанъ, и той ви хване. Ако вие не бѣхте толкова любопитенъ да се интересувате отъ този мечешки капанъ, щѣхте ли да се хванете въ капана? — Не. Слѣдователно въ окултната школа, всѣкога прѣдупрѣждаватъ своитѣ ученици, че астралниятъ свѣтъ е пъленъ само съ капани, мечешки капани, подъ видъ на хубави цвѣтя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва учительтъ: „Прѣзъ еди-кой си пѫть нѣма да минавате, еди-кой си капанъ, еди-коя си книга, еди-кое си цвѣте ще ги гледате, нѣма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съврѣменнитѣ хора казваме, че всичко трѣбва да обходимъ, всичко трѣбва да опитаме. Ако онзи ученикъ рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита. Никаква цѣна нѣма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуватъ и между васъ. Азъ ще ви кажа единъ день, сега нѣма, но приготовлявамъ една бѣседа за мечешкитѣ капани, които се образуватъ между васъ, и които всѣки день вие ги барате. И слѣдъ като ги барате, дохождатъ да ме питатъ, защо този капанъ е подложенъ? — Вие, като ученици не сте вървѣли по пѫтя си, нѣма да ме питате защо? Тѣзи капани сѫ за мечки. И отъ 20 год. азъ трѣбва да се разправямъ все за мечешкитѣ капани. Еди-кой си защо е направил тази постѫпка? Защо е направилъ тази погрѣшка? Е хубаво, азъ разправямъ, да ви кажа причината — защо е станала тази погрѣшка, какво ще се ползувате вие? Вие ми казвате, че Драганъ Стояновъ, мѫжъ на еди-коя си й купилъ копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избѣгала и въ тела си скѫсала роклята. И ме питате: За да си скѫса роклята, какво прѣдзнаменование има това за нея? За хубаво ли е или не? Дали на врѣме, астрологическо е била направена тази рокля? Дали деньтъ е билъ избранъ добъръ или лошъ, или вината е въ онзи търговецъ, отъ когото е взетъ плата, коя е причината? Хубаво, прѣдставете си, че азъ обясня, какво ще се ползувате вие? Единственото нѣщо: Тази туркиня е била невнимателна тя е пѫтувала съ единъ кавалеръ, захласнала се е, кравата я бутнала въ тела и се скѫсала роклята й. То е едно обяснение. Сега, второто обяснение е, че тази туркиня я било страхъ отъ биволи, и, слѣдователно, случило се да излѣзнатъ биволи, крави насрѣща й, и тя хуква да бѣга. И като прѣскочила тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта съ пари, нѣкой ималъ нужда за пари, погва я, тя бѣга, и си скѫсва роклята. Тѣ сѫ редь причини. Коя отъ тия причини е сѫществената, която скѫсала роклята й? Сега, ще мислите. Не искамъ вие сега да мислите, че туй го давамъ за сравняването на вашата рокля. Не, принципътъ за обяснение е важенъ. Има много нѣща, които не трѣбва да ги обяснявамъ. За васъ окултнитѣ ученици важи да изучаваме изкуството да градимъ отлично. Да събаряме, това не е изкуство. Запримѣръ, отъ 20 години насамъ, ако вие бихте дошли при менъ да ме попитате така: Учителю, азъ съмъ намислилъ да направя едно добро дѣло, дайте ми единъ най-хубавъ методъ, и азъ ще го направя! Ако вие бихте мислили тъй: Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да се примиря съ всички онѣзи, съ които съмъ въ конфликтъ, рѣшилъ съмъ, дайте ми най-добрия методъ, и азъ ще го направя, безъ да ми мръдне окото! Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да пожеревувамъ всичкия имотъ за бѣднитѣ, дайте ми правила, азъ съмъ рѣшилъ това! Ако отъ 20 год. вие бихте ме запитали за тия нѣща! А сега, ще дойдатъ при менъ казватъ тѫй: „Г-нъ Учителю, прѣдставете си тази сестра тамъ, миналия день, знаете ли какво направи?“ Е какво направи? — „Не ми даде дума да говоря въ събранието. Не само това, но онзи день, като ме срѣщна не ме поздрави. Туй подобава ли на една християнка?“ Сега, мислите ли, че туй е за обяснение? Азъ да седна сега, като адвокатинъ да обяснявамъ защо не ви е поздравила. Е, не нарочно го е направила, много захласната е била. „Какъ? Тя не трѣбва да бѫде захласната“. Ще кажемъ: Може да бѫде захласната. „Не, не, тя менъ като ме срѣща не трѣбва да бѫде захласната, при всѣки другъ случай тя може да бѫде захласната, но при менъ . . . “ Е, хубаво, питамъ сега, кой отъ насъ не е билъ захласнатъ? Все ще бѫде човѣкъ захласнатъ? Това сѫ мечи капани. Разбирате ли? Това сѫ мечи капани! И азъ нѣкой пѫть въ школата ще направя опитъ. Азъ ще ви направя единъ мечи капанъ, да видите, колко е смѣшно, какъ се заблуждаватъ хората. Рѣшете сега да направите едно отъ най-добритѣ дѣла, непрѣмено, най-малко 10 мечи капапи ще изпѫкнатъ въ ума ви. Рѣшите да направите едно добро дѣло, ще се почешите, ще кажете: „Чакай да се понаямъ баница, че послѣ“. Вториятъ пѫть ще кажете: „Малко работа имамъ, това — онова“. И най-послѣ казвате: „За днесъ не може, но хайде - утрѣ ще я направя“. Та когато вие като ученици влѣзете въ окултната школа, веднага въ ума ви ще започнатъ редъ противоположни дѣйствия, и трѣбва да разбирате тѣзи закони, за да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ нѣма да се измѣнятъ. И може би, окултниятъ ученикъ е изложенъ нѣкой пѫть на голѣмо изкушение, на голѣми противоречия е изложенъ. Защо, и за какво, нѣма да го обѣсня. Изложенъ е, азъ само констатирамъ факта. Но туй излагане, ако той го използува, то е за добро. И за туй азъ онзи день ви казахъ, че като се намираме въ окултния пѫть, ние ще дѣйствуваме и послѣ ще мислимъ. Окултнитѣ ученици трѣбва да дѣйствуватъ, послѣ да мислятъ. Вънъ, въ свѣта, ще мислите, послѣ ще дѣйствувате. Едно отъ дветѣ: каквато и да е добра мисъль, която дойде въ ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, безъ да се колебаешъ. Ако сутринь, слѣдъ като станешъ, въ ума ти дойде една силна, добра мисъль, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай прѣдъ никакви философии, не яжъ, не пий, направи това. Ако е изпъкнала, направете я. И слѣдъ като я направите, не отивайте да разтръбявате изъ махалата какво сте направили. Направете опити, вие ще мислите послѣ, а когато дойдатъ резултатитѣ, тогава ще разберете. Слѣдъ врѣме ще знаете какъ да го прѣдадете. Вие забѣлѣзали ли сте сутринь, като станете, каква мисъль имате най-първо? Направете сега първото наблюдение. Слѣдующето наблюдение. Щомъ се пробуднте отъ първия сънь, отбѣлѣжете каква мисъль е въ ума ви. Каквато мисъль и да е, отбѣлѣжете си я въ една малка тетрадчица. За една седмица това. За 7 дена отгорѣ забѣлѣжете си какви мисли ще имате, щомъ се пробудите отъ първия сънь, отбѣлѣжете си я, ще бѫдете строги: първата мисъль може да е приятна, може да е неприятна. Ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите може да мислите за печена кокошка, макаръ да сте вегетерианецъ. Или да мислите, че имате 20,000 лв. Или може да бѫде такава мисъль въ ума ви: толкова врѣме вървя по този Божественъ пѫть, нищо не съмъ придобилъ, ха да тръгна по широкия пѫть. Ще констатирате мисъльта конкретно. За 7 дена отъ горѣ, ако изникнатъ все хубави мисли то е отрадно. Отрадпо явленио е. И областьта, прѣзъ която минавате е отлична. Сега, вие очакватѣ, казвате: „Господъ да ни просвѣти нали?“ Но ако Богъ ви види отъ лѣвата страна, ще употрѣби единъ методъ, ако ви види отъ дѣсно ще употрѣбп другъ методъ. Като ви види отъ лѣво, ще ви тури отъ дѣсно, ще ви тури отъ прѣдъ и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете отъ лѣво къмъ дѣсната страна, и послѣ отъ прѣдъ, никога нѣма да ви говори Господъ. И азъ бихъ далъ на майкитѣ едно правило, нѣма да обяснявамъ окултния законъ. Най-първо, вземи дѣтето си тури го отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, пъкъ го прѣгърни; слѣдъ туй вземи го отъ прѣдъ, и послѣ го цѣлуни. Цѣлувката е вече Божествена. Като го цѣлунешъ ще започнешъ да му говоришъ. Сега, вие ще ме запитате, пакъ вашата философия, не може ли безъ да се туря отъ лѣво, и безъ на дѣспо? Направете опитъ! Това сѫ микроскопически опити. Защото, върху този опитъ: на лѣво и на дѣсно, ние ще произведемъ другъ опитъ. Сега, започнете съ дѣцата. Имате дѫщеря на 5, 10 год. турете я отъ лѣво, отъ дѣсно. И дѣтето, като речешъ да го туришъ отъ лѣво, да не каже: защо мамо? Да те слуша. Щомъ не те слуша, хичъ го не бутам. Бащата да направи сѫщото съ своето дѣтенце разбира се онѣзи, които иматъ дѣца, а които нѣматъ дѣца, и на тѣхъ да не остане хатъръ, ще намѣрите нѣкое бѣдно сираче, малко просяче, което да обичате; ще го намѣрите нѣкадѣ, Ще идете въ нѣкой бѣденъ домъ, и ще го турите на лѣво, на дѣсно. Въ една седмица правете този опитъ. Идете въ нѣкое бѣдно сѣмейство, което ви се нрави, и тамъ си направете опита. Туй естествено ще дойде. Сега, вие ще ми дадете друго възражение: Какво ще кажатъ хората заради менъ? Ако мислите какво ще кажатъ хората заради васъ, не ходете. Опитътъ, който ви давамъ, идете направете го, и нищо повече! Направете го макаръ и свѣтътъ да се обърне съ главата надолу! Тия дѣца, съ които ще направите опита, тѣ ще ви благодарятъ. Тѣ не сѫ имали сладка цѣлувка, никой не ги е обичалъ. И тѣ ще се чудятъ, какъ, отдѣ се намѣри такъвъ добъръ човѣкъ, да цѣлуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, азъ давамъ пълна свобода, нека само онѣзи, го извършатъ, които могатъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта да го направятъ; които не могатъ, да не влизатъ въ изкушенпе, понеже си създаватъ ненужни непрнятности. Ама какъ мислите, когато Господъ изпрати нѣкой великъ ангелъ при нѣкоя грѣшна душа да я утеши, какво трѣбва да сторятъ? И ангелитѣ иматъ окултна школа, да полагатъ на такива грѣшницн. Знаето ли какво е положението? Нѣкой свѣтия го пратятъ да се занимава съ нѣкой падналъ грѣшникъ. Ако сте вие коситѣ ще ви настръхнатъ нагорѣ. Ще кажете: „Какъ тъй? Азъ въ туй мѣсто да се опороча“. А въ тѣхъ нѣма никакво колебанйе, казано — свършено! Но знаете ли какъвъ е законътъ? Щомъ се допре този духъ до васъ, веднага грѣховетѣ ви се отниматъ, изгарятъ въ този Божественъ огънь. И ако вие вѣрвате, този огънь ще се прѣдаде. Сега, ние, окултнитѣ ученици, не очакваме да станемъ светии. Ще се молимъ, ще правимъ опити да видимъ колко може да изпълнимъ закона. Запримѣръ проповѣдва се за щедрость, трѣбва да се помага, но не знаешъ колко си щедъръ. Да кажемъ, че си единъ чиновникъ или търговецъ. имашъ 100,000 лева приходъ въ годината, станешъ, искашъ да покажешъ колко си щедъръ, кажешъ: „10,000 лв. давамъ“. Ама като идешъ до касата, поспрешъ се малко: Не е ли много? Ще кажешъ: 5000 лв. Послѣ кажешъ: „Не, на тия хора не имъ трѣбватъ 5,000 лв.“ — Хайде 2,500 лв., но и отъ тѣхъ тѣ нѣматъ нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, отъ 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бѫдете окултенъ ученикъ? Не! Въ братството знаятъ, че отъ васъ нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднажъ въ себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станешъ, но не отстѫпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажешъ ли веднажъ, ще устоявашъ на думата си до край. Това е една отлична черта. И всѣки единъ ученикъ отъ васъ може ли така да постѫпва? Не е въ многото, но туй, което ние обѣщаемъ, трѣбва всѣкога да извършимъ. То е послушание. Защото, тази мисъль е дошла отъ нѣкѫдѣ, тя е дошла отъ Бога. Вие сте обѣщали, и слѣдъ туй се колебаете, дали е отъ Бога. Опитай я, ти като я опиташъ, ще я познаешъ отъ Бога ли е или не. Тайна молитва!

От единичното издание "Окултна хигиена" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултна хигиена 15 школна лекция на общия окултенъ класъ 8 юни 1922 г., четвъртъкъ, София (Имаме ли упражнение за писане? – Нѣмаме този пѫть.) Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма. Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умътъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ. Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ. Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй?“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ. Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне. Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?“ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате. Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность. Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето. Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“. Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ. Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театъра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актьоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актьоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“. Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ. Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени. Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ. И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква! Абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина, абсолютна истина трѣбва да царува между насъ! Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ. (Тайна молитва.) Азъ никога не сѫмъ ви слушалъ да бѫдете тъй тихи както тази вечерь. Като че е гробно мълчание. То е единъ добъръ признакъ.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изгрѣвъ и залѣзъ. 14. школна лекция на общия окултенъ класъ 2.VI.1922 г. петъкъ, 8 — 91/2 ч. в., Ст. София. Имайте прѣдъ видъ, че ние тази вечер не се намираме на нѣкоя трапеза за угощение, т. е. не съмъ ви повикалъ на угощение. Не е врѣме за угощение, не е врѣме нито съвѣти да ви давамъ, нито наставления, а е врѣме за учение. Слѣдователно, ще ме слушате съ умоветѣ си, ще чувствувате съ сърцата си и ще прилагате съ волята си. Методитѣ на една окултна школа се различаватъ отъ всички ония методи, които съврѣменното училище въобще употрѣбява. Разнитѣ възгледи, които ние имаме за живота, зависятъ отъ срѣдата, въ която се намираме. Ако вие се намирате 10—15 метра подъ морското равнище и отъ тамъ разглеждате свѣта, какви ще бѫдатъ вашитѣ възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бѫдатъ вашитѣ понятия? Слѣдователно, прѣчупването на свѣтлината ще бѫде различно. Сега, обратниятъ процесъ: ако вие се качите надъ морското равнище, и се повдигате въ въздуха отгорѣ на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10,000 м., какъвъ ще бѫде вашиятъ възгледъ за свѣта? Не на 10,000 м., а на 10,000 клм? И ако застанемъ на земята, тя е равнодѣйствуваща сила: значи, понятията ви за свѣта отъ дъното на океана и тия отъ най-високото въздушно пространство ще бъдатъ отъ два противоположни полюса на разбиране: Изгрѣвъ и залѣзъ. Изгрѣвъ, това е горѣ въ въздуха, а залѣзъ, това е долу, въ дъното на океана. Но само че тази аналогия, която сега прокарвамъ, не е правилна въ всичкитѣ си допирни точки, защото, туй, което за насъ е залѣзъ, за други е изгрѣвъ, и туй, което за насъ е изгрѣвъ, за други е залѣзъ. Слѣдователно, когато твоето слънце пзгрѣва, изгрѣва за тебъ, а за другиго е залѣзъ. И когато твоето слънце залѣзва, други иматъ изгрѣвъ. Слѣдователно, изгрѣвъ и залѣзъ, това сѫ нѣща относителни, това не е една абсолютна реалность. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрѣвъ и залѣзъ. Но, ако вие сте единъ ясновидецъ, за васъ нѣма да има нито изгрѣвъ, нито залѣзъ: посрѣдъ нощь вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Нѣма да има никакъвъ изгрѣвъ. Като ясновидецъ, даже и земята нѣма да се движи заради васъ. Защото движение има само за онѣзи, които се движатъ и не виждатъ туй движение, а за онѣзи, които го виждатъ, движение нѣма за тѣхъ. Защото, ако азъ се движа по-бързо отъ трена, има ли движение? Прѣдставете си, запримѣръ, такова изяснение: вземете една точка въ вселената, която се движи така бързо, че едноврѣменно може да бѫде въ всичкитѣ положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измѣри. Какъ ще го измѣришъ, когато едноврѣменно то е навсѣкѫдѣ? Ние разбираме движение само тогава, когато има извѣстно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, въ свѣта неустойчиви хора сѫ всички ония, които се движатъ много полека. Охлювитѣ, запримѣръ, сѫ много неустойчиви. Човѣкъ, който има движение на охлювъ, на такъвъ не може да разчиташъ, защото щомъ побутне първия листъ, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за менъ“. Послѣ, насърчишъ го, кажешъ му: „Слушай, има такива закони, има редъ, порядъкъ“. И той пакъ извади своитѣ рогца. И пакъ като срещне най-малкия листъ, пакъ се скрие въ черупката си и казва: „Тукъ нѣма законъ“. И започва ту навънъ, ту навѫтрѣ. Защо се движи този охлювъ? Ние тълкуваме отъ окултно гледище така: този охлювъ има прѣпятствие на пѫтя си. А туй прѣпятствие като го турятъ въ локомотива, колелетата започватъ да се движатъ. Значи, като дойде туй прѣпятствие, техникътъ го използува: като дойде до извѣстно мѣсто, спира се. Ако туй прѣпятствие вървеше по този начинъ, щѣше да има изхабяване на енергията. И техникътъ събира тази енергия, ще й даде наклонъ и колелото започва да се движи. Отъ прѣпятствията на охлюва техникътъ се е научилъ, казва: „Ти ако искашъ да употрѣбишъ едно нещастие за твоето благо, трѣбва туй нещастие да го туришъ въ крива линия.“ Защо се движи трена? Това сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. Нашите тренове сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. И нѣкои пѫтуватъ отъ единъ градъ въ другъ, и често ставатъ катастрофи, т. е. въ даденъ случай охлювътъ не е могълъ да си прибере рогцата равномѣрно, техникътъ не е изчислилъ добрѣ врѣмето, за да се скрие той, и тогава, като стане катастрофата, всички пѫтници изкачатъ изъ черупкитѣ навънка. Азъ говоря за вашето съзнание, то може да бѫде съзнание на охлювъ, Понеже миналата ми бесѣда бѣше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любовь, онова като не е любовь, кое тогава е любовь?“ Азъ като разглеждахъ любовьта, разглеждамъ сегашната ваша любовь, и казвам: туй, което имате за любовь, туй нищо не струва, това не е любовь. Вие казвате: „Туй като не е любовь, тогава кое е?“ Азъ ще кажа кое е. Опитвамъ вашето шише. Вие имате едно шише пълно съ вода. Тази вода е седѣла 10 деня, тя се е вмирисала, въ нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвамъ: това не е вода. „Какъ да не е вода? Отъ чешмата е налѣна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днесъ не е здравословна. Азъ взимамъ вашето шише изливамъ водата надолу, а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразнишъ шишето ни!“ Чакайте, елате на моята чешма! Взимамъ шишето, измивамъ го веднъжъ, дважъ, и не само това, възварявамъ вода, па турямъ и пѣсъкъ вѫтрѣ, и мия. Вие казвате: „Ще счупишъ шишето“. Чакайте още. Измивамъ шишето хубаво, отивамъ при тази първокласна вода, казвамъ: „Вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да.“ Наливамъ.“Пийте сега отъ тази водица!“ Само така може да разберете едната любовь и другата любовь. Вие трѣбва да имате едноврѣменно въ съзнанието двата момента, и да разбирате различието между едната реалность на съзнанието, и другата реалность, която може да се прояви. Изгрѣвъ — това е единъ моментъ на съзнанието, и този моментъ е само когато слънцето излѣзе отъ хоризонта, а следъ като изгрѣе, то вече не е изгрѣвъ. И залѣзъ е онзи първиятъ моментъ, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се задъ него. И до като се скрие, то е залѣзъ. Изгрѣвъ е отъ онзи моментъ, показването върха на слънцето докато излѣзе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрѣвъ, вито залѣзъ. Слѣдователно, вие имате два момента въ цѣлия си животъ: Или всѣки день и всѣка минута имате изгрѣвъ, или имате залѣзъ, не отъ часове, а само отъ нѣколко момента. И ако вие разберете тия моменти на вашето съзнание добрѣ, вие ще можете правилно да разсѫждавате, понеже изгрѣвитѣ ви и залѣзитѣ ви не сѫ едни и сѫщи. Забѣлѣжете въ природата, изгрѣвътъ всѣки день не е единъ и сѫщъ: запримѣръ, нѣкой пѫть хоризонтътъ не е толкова ясенъ, нѣкой пѫть е много ясенъ. Нѣкой пѫть вие не виждате залѣзъ, нѣкой пѫть вие не виждате изгрѣвъ. Това сѫ все математически съотношения. Тия изгрѣви и залѣзи показватъ съотношенията, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашето съзнание. Защото, изгрѣвъ и залѣзъ сѫществуватъ само въ съзнанието, като реалность. Ако вие нѣмате съзнание за тази реалность, че слънцето изгрѣва и залѣзва, нищо нѣма да ви ползува. Ако слънцето изгрѣва и залѣзва, то е само за съзнанието ви. А разъ вашето съзнание схваща изгрѣва на слънцето, въ туй съзнание взиматъ участие вашиятъ умъ, вашето сърце и воля. Слѣдователно, умътъ ви ще разисква върху формитѣ и вибрациитѣ на тази свѣтлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята — върху резултатитѣ, които може да произлѣзатъ отъ съчетанието на формитѣ и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видитѣ какво съотношение иматъ тия двата края. Азъ обяснявамъ „изгрѣвъ и залѣзъ“ по отношение на съзнанието. Обяснявамъ факта какво е разширение, съдържание и резултати на свѣтлината, която прониква вѫтрѣ въ нашето съзнание. Свѣтлината, която се появява въ нашето съзнание, ние я схващаме по особенъ начинъ. Сега, отъ туй вѫтрѣшно съзнание зависи степеньта, съ която вие можете да разберете Любовьта. А често вие говорите за сегашната любовь. Имате едно приятно настроение тукъ, въ слънчевия вѫзелъ, или имате едно приятно настроение въ хилядолистника горѣ въ главата си, засѣгамъ само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото слѣдъ малко това състояние може да се промѣни. Азъ ви казвамъ една сладка, мека, хармонична дума, но не се разбираме. Фактътъ е: вие сте гладенъ нали? Сега говоря на вашъ езикъ. Три деня сте седѣли гладенъ, и очаквате нѣщо. Казвамъ ви тъй: сега ще употрѣбя залѣзъ и изрѣвъ въ яденето, защото и въ яденето има изгрѣвъ и залѣзъ. Прѣдставете си, че вие сте били бѣденъ, и прѣзъ цѣлия си животъ сте се хранили само съ бобъ дошло ви е до гушата отъ него. Като кажете „бобъ“ казвате: „ Господь само за менъ ли създаде този бобъ? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвамъ: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрѣвъ. Но казвате: „Ами бобъ?“ Бобътъ е залѣзъ. Казвамъ: много скоро се свърши деньтъ. Бобътъ се явява въ съзнанието ви като залѣзъ. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка съ мась. Казвате: „Отличенъ изгрѣвъ!“ Деньтъ е съ изгрѣвъ, вие сте радостни, нали? Питамъ ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждатъ въ вашето съзнание туй чувство на радость? А бѣдниятъ бобъ, като помислите за него, казвате: „Да бѣше нѣщо друго!“ Защо сте недоволенъ отъ боба? Значи, азъ казвамъ на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморенъ, имамъ една пуйка заради васъ“. Не казвамъ, че имамъ бобъ. Добрѣ. Направямъ пюре отъ боба съ малко масълце и ви казвамъ така: „Имамъ кюфтета направени отъ хубаво месце,“ само че като хапнете това месце, то ще се схуми въ устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питамъ: въ какво седи реалностьта тукъ. Въ първия случай казвамъ истината. Бобъ ще ядете. Вториятъ пѫть кръщавамъ другояче боба казвамъ: този бобъ е приготвенъ, направенъ съ месце и съ масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли бѣше, агнешко ли бѣше или отъ нѣкоя кокошка? „Отличпо е това!“ Нѣкой пѫть, отъ постѫпкитѣ на живота си вие сготвяте кюфтета отъ бобъ, и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаешъ ли какви хубави кюфтета сме направили, отъ какво хубаво месо!“ А то е бобъ. Ама азъ мога да кажа истината, че е бобъ. Ще кажете: „Знаемъ го този бобъ какъвъ е“. И съврѣменнитѣ философски системи сѫ паправени само отъ бобъ. Отъ бобъ сѫ тия кюфтета, но тъй опържени съ масълце, изкустно приготвени, всѣки, който яде отъ тѣхъ, казва: „Отлични кюфтета, много хубави сѫ“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета сѫ тѣзи! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета сѫ“. Слѣдователно, въ нашето съзнание ние трѣбва да разграничаваме истинската реалность въ свѣта отъ прѣходната. Запримѣръ, прѣходна реалность е тази, дѣто нѣкой казва: „Има Господь“. „Има бѫдещъ животъ“, това е една прѣходна реалность. Защото, този човѣкъ, който казва, че има бѫдещъ животъ, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нѣщо е бѫдещъ животъ. А окултистътъ нѣма да каже, че има бѫдещъ животъ, той ще каже тъй: „Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ“. И ако ти каже истината „нѣма бѫдещъ животъ“, ти ще кажешъ: „Ама до сега все ни проповѣдваха за бѫдещъ животъ“. Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ. Защото, отъ чисто окултно гледище, ако има бѫдещъ животъ, той ще бѫде точно такъвъ, като сегашниятъ животъ. Обаче, ако ние подразбираме подъ думата „Изгрѣвъ“, разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения животъ въ насъ то значи да го видимъ въ по-широки рамки като реалность. Защото, животътъ е единъ, той не може да бѫде ограниченъ, ние го ограничаваме, като казваме „бѫдещъ животъ“ Животътъ не е нито миналъ, нито сегашенъ, той е животъ самъ за себе си. Въ нашето съзнание, животътъ има изгрѣвъ и залѣзъ за 31/2 минути, 3 мипути сѫ нужни за изгрѣва. Знаете ли колко минути сѫ нужни на единъ човѣкъ да умре? То е почти сѫщото врѣме, както когато човѣкъ се ражда: неговото съзнание се пробужда за толкова врѣме, за колкото слънчевия изгрѣвъ — 31/2 минути. Дѣтето се роди и пакъ забравя. И понеже единъ изгрѣвъ има, ти си мисли, че изгрѣвътъ е раждане, и докато седи въ тоя умъ, ти се радвашъ. Това дѣте като вземе да умира, ти виждашъ какъ слънцето ще залѣзе. Има нѣкои хора, за които, като залѣзе слънцето, пакъ могатъ да живѣятъ до полунощь. Слѣдъ като залѣзе слънцето, казватъ: „Ще се мре“. Това е единъ фактъ, дѣто хората казватъ — ще се мре — тѣхното слънце е вече залѣзло. И, слѣдователно, отъ чисто окултно гледище, вие можете да се родите прѣждеврѣменно, и може да умрете прѣждеврѣменно. Този фактъ го пазете: можете да забогатѣете прѣждеврѣменно и можете да осиромашѣете прѣждеврѣменно. Можете да станете здравъ прѣждеврѣменно, и можете да заболѣете прѣждеврѣменно. Всичко туй остава въ съзнанието ви. И когато казвамъ, че ние всичко можемъ да направимъ, вѣрно е, всичко можемъ, но само трѣбва да излизаме извънъ условията на земния животъ. Ясновидецътъ ако вижда слънцето навсѣкѫдѣ въ неговото движение, той нѣма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вѫтрѣ въ свѣта, въ нашето съзнание. Ние всѣкога можемъ да виждаме Бога. Тукъ имаме единъ приятель, нѣма да му помѣна името, той ми разказваше за такава една своя опитность: изпитвахъ една свѣтлина, както при изгрѣвъ, така ходи прѣдъ менъ, но отъ нѣколко врѣме залѣзе тази свѣтлина, нѣма я. Станало му жалко. Усѣщалъ, че тази свѣтлина все изгрѣвала и като тръгвалъ нѣкѫдѣ, тази свѣтлина постоянно бликала, бликала вѫтрѣ. И то е красивото въ живота. Отъ окултно гледище всѣка една погрѣшка, ще направи вашето слънце да залѣзе прѣждеврѣменно. А то е голѣмо зло за живота ви. Най-малката погрѣшка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо, и слънцето ще залѣзе прѣждеврѣменно. И тогава именно ще ви сполетятъ нещастията. И когато казвамъ, че не трѣбва да се правятъ погрѣшки, то значи отъ окултно гледище, да не залѣзе слънцето ви. Щомъ залѣзе слънцето, всѣка една работа, отъ какъвто и да е характеръ, прѣстава вече. Слѣдователно, и любовьта ви, и тя ще прѣстане. Сега, вие поне имате тази опитность. Нѣкой пѫть, когато обичате нѣкого, имате извѣстни трептения въ слънчевия вѫзелъ, въ сърцето усѣщате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усѣщате страдание, на слънчевия вѫзелъ почва да се образува една топка, да усѣщате студъ, умраза се явява, почвате да чувствувате, че този, когото обичате постепенно се отдалечава отъ васъ и вие се отдалечавате отъ него. Туй е законъ на залѣза: вашето приятелство е залѣзло, и двама се намирате въ пещьта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява, и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усѣщате, че отгорѣ ви има единъ леденъ поясъ, и молитвата ви отива само двѣ педи надъ главата ви, и пакъ се повръща. Тогава, какво трѣбва да правите? Азъ ще ви приведа закона. Законътъ е — азъ ще си послужа съ сѫщото сравнение, което съмъ далъ на нѣкои други — взимамъ снѣга за едно изяснение. Той има бѣла прѣмѣна, чистъ е. Прѣдставете си, единъ човѣкъ мяза на снѣга, но е студенъ. Взимашъ една топка красива, бѣла, туряшъ я на едната си рѫка. Гледашъ я: отлична, бѣла, чиста, но студена. Нѣкой казва: „Да бѫда чистъ като снѣга“. Всички искате да бѫдете чисти и пѣете: „Да бѫдемъ чисти като снѣгъ“, но въ небето какви ще бѫдете? Значи, този снѣгъ, за който говори псалмопѣвецътъ, не е нашиятъ снѣгъ, защото, като направимъ опитъ, като го стопимъ, изгубва бѣлината си. Прѣдставете си, че този снѣгъ има съзнание и казва: „Ти какво направи съ мене, ти ме опорочи, едно врѣмѣ азъ бѣхъ бѣлъ, сега изгубихъ бѣлината си, ти ме съсипа“. Туй е единъ видъ на съзнание. Дойде нѣкой като вода, казва: „Азъ съмъ човѣкъ пластиченъ, като водата, на всички условия се приспособявамъ, а сегашнитѣ хора обичатъ приспособдението. А водата, накѫдѣто и да я турите, на каквото положение и да я турите, тя ще се уравновѣси, тя е барашикъ съ 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, въ каквото положение и да е, водата ще се уравновѣси: накѫдѣто и да е, тя ще задържи едно и сѫщо положение. То е единъ отличенъ примѣръ. Но ако ние мязаме на водата, какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? Но, щомъ се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при менъ, като единъ сѫдъ, едно шише, и казва: „Слушай, азъ съмъ едно разумно сѫщество, приспособимо на всички условвя, не се противя никога, азъ съмъ много добъръ човѣкъ, въ съзнанието си нѣмамъ противъ никого нищо“. Но, азъ я турямъ на моята пещь, и почвамъ да я нагорещявамъ, дѣйствително ти си много добра. Нагорещявамъ я, но започва да излиза нагорѣ въздухъ, отъ топлината формата и се измѣня, разширява се, литне нагорѣ, излиза пара. Ще каже: „Ти измѣни формата ми“. Какъ? „Сега, азъ нѣмамъ никаква устойчивость“. Сега тя ще вземе отношението си къмъ въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5—6 клм., срѣщне я нѣкое студено течение, пакъ се опорочи, прѣвърне се на градъ. Сгѫсти се, и пакъ падие на земята пакъ се опорочи, стане кална, потъне въ земята и най-послѣ, чрѣзъ голѣмо мѫчение и страдание се изрази въ нѣкой студенъ изворъ. Дойде нѣкоя жадна, измѫчена душа, пие отъ нея и каже: „Колко е хубавъ този изворъ!“ Но този изворъ бѣше бѣлъ като снѣга, той бѣше пластиченъ, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горѣ, втвърди се, падна въ видъ на градъ, и сега, като мине прѣзъ всички страдания, той носи нѣщо ново съ себе си, и ти казва: „Братко, докато азъ дойда до това състояние, да излѣза като чистъ, студенъ изворъ, знаешъ ли прѣзъ каква пещь ме прѣкараха? Азъ изгубихъ своята чистота, изгубихъ своята пластичность, загубихъ своето разширение, станахъ на малки капки, та паднахъ и се окаляхъ. А ти кажешъ: „А братко, много хубаво, много хубаво“. — Много хубаво, ама ти на моето състояние билъ ли си? И когато ние говоримъ за Любовьта на едно сѫщество, то, за да се прояви въ него туй, което ние считаме Любовь, то трѣбвада минепрѣзъ 999 милиона форми. Забѣлѣжете си го това, прѣзъ 999 милиона форми трѣбва да прѣмине, и само тогава може да се прояви най-малката Любовь. И когато вие имате този най-малкиятъ опитъ на Любовьта, той ще бѫде единъ изворъ, то ще бѫде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 21/2 минути или за три минути, и слѣдъ туй може да изчезне за цѣлия вашъ животъ, като единъ романъ, написанъ само на бѣла книга, да си спомнювате и да казвате: „Въ тия 21/2 минути, каква радость, какво щастие, какво блаженство бѣше!“ Каквото и да станете, князъ може да станете, може да ви угощаватъ, пари да ви даватъ, но тия 21/2 минути и тритѣ мипути, тѣ ще бѫдатъ глава на цѣлото ви сѫщество, ще кажете: „Като ония 21/2 или 3 минути не съмъ ималъ“. Тѣ ще бѫдатъ глава. И целиятъ ви животъ е включенъ въ тия „тритѣ минути“. И ние иждивяваме цѣлия си животъ, за да имаме „тритѣ минутки“. Гдѣ сѫ, „тритѣ минути“? Това е цѣлата вѣчность събрана вѫтрѣ! И за да се прояви Любовьта въ най-малката си форма, потрѣбни сѫ усилията на цѣлата безгранична вечность! Знаете ли това? Любовьта може да се прояви само чрѣзъ усилието на цѣлата безгранична вѣчность, да даде този напоръ, да може тази реалность да мине прѣзъ всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъль е толкова велика, че вие постоянно трѣбва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вѫтрѣ въ себе си, че се иска цѣла една вѣчность, за да го разберете. Цѣла една вѣчноеть се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вѣчноеть, това значи да имате единъ изгрѣвъ и единъ залѣзъ! Ако изгрѣвътъ е правиленъ, и залѣзътъ ще бѫде правиленъ, а ако изгрѣвътъ е неправиленъ и залѣзьтъ ще бѫде неправиленъ. Споредъ основата, върху която градите. Като влѣзете въ окултната школа, ще зависи какви сѫ вашитѣ разбирания. Нѣкои, запримѣръ, идатъ тукъ да се учатъ, но тѣ мислятъ да научатъ нѣкои тайни. Не, никакви тайни нѣма да научатъ! Азъ не казвамъ тайни. За да научите тайнитѣ, които искате, трѣбва ви цѣлата вѣчность. Тъй щото нашата тайна съ единъ день, съ единъ часъ никой не може да я вземе. Питамъ: „Какво учатъ тия хора?“ Нищо нѣма да научите по тоя начинъ. Но онзи, който влѣзе съ онова чисто сърце да търси Бога на Любовьта, той може много да разбере. И тъй, моето желание сега, казвамъ на младитѣ — азъ наричамъ млади тѣзи, които сѫ на изгрѣвъ — е да изгрѣятъ, а старитѣ залѣзватъ. Сега, вие младитѣ ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгрѣваме“. Но едно врѣме и старитѣ бѣха на ваше мѣсто, и тѣ казваха: „Ние сме, които изгрѣваме“. Единъ день, на ваше мѣсто ще дойдатъ други млади, и тѣ ще кажатъ: „Ние изгрѣваме“. Питамъ:“Ако мислите така, какво опрѣдѣление имате за живота?“ Вие ще кажете тъй: „Ние изгрѣваме правилно“. Старитѣ ще кажатъ: „Ние залѣзваме правилно“. Дайте си рѫката сега. Животътъ нѣма да се свърши, защото, когато тия младитѣ дойдатъ на ваше мѣсто, колелото ще се обърне, и тогава вашето слънце ще изгрѣе, а тѣхното слънце ще залѣзе. Тогава, ако вашето залѣзване е било правилно, и изгрѣвътъ ви ще бѫде правиленъ. И ако тѣхниятъ изгрѣвъ е билъ правиленъ, и залѣзътъ имъ ще бѫде правиленъ. Разбира се, тия двата изгрѣва нѣматъ нищо общо съ сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правимъ, ние страдаме?“ Тукъ, въ школата, болни ученици не се позволява да има. Който е боленъ, ученикъ не може да бѫде, и вѣрующъ не може да бѫде, и оглашенъ не може да бѫде. И азъ искамъ едно: да ми да-дете единъ листъ, и да запишемъ всички онѣзи, които сѫ болни въ школата: имаме болници, имаме и лѣкари ще ви пратимъ да минете този курсъ на лѣкуване, и послѣ да дойдете. Ние имаме специални болници и лѣкари за окултнитѣ ученици. Като отидете при тѣхъ, тѣ ще ви дадатъ своитѣ системи за лѣкуване. А тукъ въ школата, азъ виждамъ вашитѣ мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мѫчнотии въ живота си“. Мѫчнотиитѣ въ жнвота ви, това сѫ едно благословение заради васъ. Най-великото благословение за единъ ученикъ въ окултната школа е да има мѫчнотии, и то, такива голѣми мѫчнотии! Той тогава се счита герой. Ако нѣма мѫчнотии, той нито оглашенъ, нито вѣрующъ може да бѫде. Първото нѣщо: имате ли мѫчнотии, вие сте ученици, нѣмате ли — съ васъ въпросътъ е свършенъ. Питамъ студентитѣ по математика въ университета: какви мѫчни задачи има тамъ, колко пѫти се изправятъ, рѣшаватъ по единъ начинъ, по другъ, голѣми мѫчнотии има! Вземете нѣкой астрономъ, който слѣди минутата, секундата, по кой часъ ще мине кометата. Какви мѫчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добъръ е Господь, като дойде Духътъ въ насъ, като каже Господь, всичко ще бѫде“. Туй е едно дѣтинско разглеждане. Господь каквото е искалъ, е направилъ, всичко е направилъ. Въ всичко, което сѫществува, азъ виждамъ това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господь е направилъ? „Господь всичко може“. Азъ като живѣя зная, че туй тѣло, което имамъ, Господь го е направилъ. Но вие ще кажете: „Туй, което Господъ е направилъ, разбирамъ ли го? Разбирамъ ли законитѣ му? Туй знание, което Той е вложилъ, възприемамъ ли го? Неговото Слово прониква ли въ моето съзнание. Наслаждавамъ ли се съ Неговитѣ дѣла и съ Неговитѣ мисли, които Неговиятъ Духъ изпраща“. „Великъ е, казвате, Господь, Той е направилъ слънцето!“Съ това слънце занимавалъ ли си се, да видишъ иеговото естество? Можешъ ли да идешъ на гости при слънцето? Единъ окултенъ ученикъ отъ трета степень — не отъ първа или втора, но на трета степень— може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, азъ съмъ първиятъ кандидатъ!“ И ще мязате на онзи американецъ, който правилъ изчисление, че може да се хвърли една граната до мѣсечивата, измѣрвалъ дължината на гранатата, пространството, наклона и искалъ да намѣри, за колко врѣме ще попадне тя на мѣсечината. Той направилъ точно своитѣ изчисления, събралъ пари, явили се двама кандидати, и единиятъ отъ тѣхъ приелъ да влѣзе въ уреда и да иде въ мѣсечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хопъ, кандидати сте да отидете тамъ. По този начинъ не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, слѣдъ 999 опити най-малката форма на Любовьта, веднага ще бѫдете гости на слънцето. И жителитѣ на слънцето ще ви посрѣщнатъ, и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бѫдете, ще кажете: „Отлично мѣсто е слънцето!“ И ще знаете причината, защо и какъ иде тази свѣтлина постоянно, и какво означава тя. Ще знаете езика на свѣтлината. Но за всичко туй трѣбва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трѣбва да го знаете. Непрѣмено трѣбва да стане едно трансформиране, една промѣна вѫтрѣ въ вашето съзнание, за да може вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля да взематъ участие въ вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утѣшение на хората, но тя е школа за изучаване на великитѣ неизмѣняеми закони на Битието, на проявлението на Бога, въ които нашиятъ животъ се развива съразмѣрно и хармонично. И слѣдователно, само при проявлението на такава любовь, ние ще бѫдемъ въ състояние да влѣземъ съзнателно въ контактъ съ онова сѫщество, което прониква въ козмоса, т. е. да дойдемъ съзнателно въ съприкосновение съ Бога. И само слѣдъ 999 милионната форма ние ще чуемъ най-малкиятъ гласъ да говори, и като го чуемъ, както ви прѣведохъ отъ Йова, ще разберемъ, защо живѣемъ на земята. Щомъ разберете защо живѣете на земята, тази земя веднага ще се изправи прѣдъ васъ, и тя нѣма да е старата земя: старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо сѫщество. И тогава, кѫдѣто и да ходите по земята, вие ще имате единъ моралъ: като ходите по това сѫщество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй сѫщество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите въ кѫщата на нѣкой вашъ приятель. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнемъ да мислимъ, само тогава млади и стари ще могатъ да живѣятъ добрѣ. А сега, всѣки единъ, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живѣя тъй, както азъ намирамъ за добрѣ“. Питамъ тогава:“Туй правило дава ли ви резултати?“Ако всички живѣемъ тъй, както разбираме, животътъ има ли смисълъ? Нѣма. „Азъ да живѣя!“ Ако подъ думата „азъ“ разбирашъ Божественото вѫтрѣ въ себе си, да живѣешъ споредъ закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбирашъ туй „азъ“ само да използувашъ врѣменнитѣ облаги на този ограниченъ животъ, това е едно криво схващане на живота. Запримѣръ, вземете изъ вашия животъ единъ живъ примѣръ: ражда ви се синъ, отглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дѣте красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакватъ отъ него, казватъ: „Много интелигентно е нашето момченце, много добрѣ се учи, отлични бѣлѣжки има, прилеженъ е“. Но къмъ 17—18 годишната възрасть на това малко момченце почватъ да му покарватъ мустачки, бута си джунитѣ. По-напрѣдъ то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искашъ?“ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно врѣме, почва да се захласва. Майката казва за него: „Единъ новъ навикъ има нашето дѣте, току си бута джунитѣ“. Защо си бута туй момченце устата! Азъ нѣма да се спирамъ върху вѫтрѣшната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривамъ. Но туй момченце казва: „Видѣхъ една мома, искамъ да я задиря“. Казвамъ: по кой начинъ? Хваща едната страна на мустака - по дѣсния или по лѣвия. И той ще я вземе. Послѣ каже: „И по двата начина“. Послѣ нагорѣ издига мустака си. Послѣ казва: „Не, не, надолу“. Послѣ пакъ се погледа. Всички вие тукъ, стари и млади, вие сте го правили, нѣма кой отъ васъ, който да не го е правилъ, съзнателно или несъзнателно. Младитѣ пъкъ, сега го правятъ. Иска той да открадне младата мома и като отиде, казва: „Слушай, ние заедно ще живѣемъ, азъ съмъ много благороденъ: старитѣ не живѣятъ добрѣ, но ти при мене ще живѣешъ, ще имашъ всичкитѣ удобства“. И почва да нарежда: „Кѫща ще имашъ, това — онова, въ царството Божие ще живѣемъ, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли?“ — „Тъй, тъй, ти вашитѣ не гледай, баща ти и майка ти сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ, но аз...“ тегли мустакитѣ си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженятъ се двамата. Какво става? Пакъ старата модна лъжа, живѣятъ сѫщо тъй както бащата и майката. Човѣкъ, който така си завърта мустачкитѣ, не може да живѣе добрѣ. Всѣки, който си завърта мустацитѣ нагорѣ, и да иска, не може да живѣе добрѣ. Азъ нѣмамъ вашиятъ личенъ животъ прѣдъ видъ, но изяснявамъ единъ психологически моментъ на съзнанието — защо и за какво, не зная, но той всѣки день за мустачкитѣ си мисли. Сега момата току дига вѣждитѣ, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „Ти, миличък, да знаешъ, че азъ не съмъ като майка си, отъ съвсѣмъ друга култура съмъ, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави, и той не може да живѣе добрѣ. Това сѫ два символа. И азъ ще ви обясня другъ пѫть, защо той казва налѣво ли или надѣсно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дѣсната вѣжда — „ще му говоря истината“ послѣ пъкъ, като пипне лѣвата вѣжда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нѣщата и въ тъмно могатъ, ще казвамъ истината и ще излъгвамъ малко, тъй върви животътъ“. Послѣ, запримѣръ, момата по нѣкой пѫть тъй направи вѣждитѣ си, да станатъ по-дебелички, пъкъ нѣкой пѫть иска вѣждитѣ да станатъ тънички. Послѣ казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смѣхъ: то е единъ психологически законъ. Нѣкой пѫть, запримѣръ, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става извѣстна промѣна въ съзнанието ви, въ сърцето ви, въ ума ви, въ волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минатъ, и вие ще кажете: „Не можахме да сполучимъ работата“. Азъ не казвамъ, че е лошо, но да знаете, че всѣко едно побутване носи съ себе си извѣстни дѣйствия. И когато младиятъ момъкъ тури мисъльта въ ума да поглади мустака си, сѫщиятъ законъ е. Първиятъ човѣкъ, прѣди съгрешаването, когато е погладилъ мустака си, надѣсно или налѣво, той е произнесълъ извѣстна формула, извѣстни думи: като го погладилъ надѣсно — едни думи, налѣво— други думи. Момата, и тя трѣбва да произнесе извѣстни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запримѣръ, ще произнееете думата Любовь. Е, какъ ще я произнесете? Думата Любовь си има ключъ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите, и тогава ще произнесете думата Любовь. Тогава вече си има смисълъ. Нѣкой пѫть ще казвате Истината. Пакъ ще турите ключа, ключа на Истината. Всички нѣща си иматъ свой ключъ, и когато турите ключа, тия нѣща ще бѫдатъ разбрани въ съзнанието. Сега, азъ не мога да докосна всичко, понеже тукъ има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? Въ Англия имало единъ много краснорѣчивъ проповѣдникъ, толкова краснорѣчивъ, че всичката публика и богати, и бѣдпи, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Единъ апашъ, комуто работата не вървѣла добрѣ, чулъ за това нѣщо, и си казалъ: „При тия захласпати и азъ ще седна като богомолецъ, и тъй ще напълня джоба си, ще имамъ добра печалба“. Отива той, сѣда, започва проповѣдникътъ да говори. Всички се захласнали, и той се захласналъ. Като се свършила проповѣдьта, казва: „Изгубихъ момента“. Излиза, но казва: „Втори пѫть нѣма да се захласвамъ, воля трѣбва да имамъ, азъ съмъ единъ апашъ, не трѣбва да се захласвамъ, а да опитамъ кесиитѣ“. Втори пѫть пакъ се захласналъ, трети пѫть — пакъ. Най-послѣ казва: „При този дяволъ нѣма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божиятъ Духъ започне така краснорѣчиво да говори у васъ и вие се захласнете въ Божията Истина, то, като дойде единъ лошъ духъ при васъ, и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя въ неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щомъ си отиде той, вие сте свободни. Първото нѣщо на единъ окултенъ ученикъ е, да има единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ въ себе си, който, когато говори, умътъ, сърцето и неговата воля, да се захласватъ въ това му поетическо изражение, въ тази любвеобилна речь, която излиза изъ устата на този отличенъ говоритель. И ние, всички въ школата, казвамъ ви: всѣки единъ отъ васъ да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Богъ е създалъ. Азъ не искамъ вие да се измѣняте, а да си бѫдете такива, каквито сте си, но да имате единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ, и като говори вашиятъ проповѣдникъ, вие да сте доволенъ отъ него. А този проповѣдникъ, азъ го наричамъ: той е Духътъ на великия животъ въ Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духътъ на живота въ Битието. Всѣкога може да говори, но за да говори, изисква се умъ, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбранъ умъ, а умъ пъленъ съ свѣтлина, сърце пълно съ чистота, и воля пълна съ сила, за да прилага всичко. Сега, вие младитѣ, тази вечерь може да опитате думитѣ ми, като пипате мустачкитѣ си. Не да се смѣете, ако се смѣете, вие не сте разбрали въпроса. Трѣбва да бѫдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустацитѣ! Пъкъ и стариятъ, и той по нѣкой пѫть си туря пръститѣ на мустацитѣ. Спрете се да си помислите, защо сѫ ви израстнали мустацитѣ. Коя е първата причина, защо ви сѫ турени мустацитѣ? Можете да си дадете какъвто искате отговоръ. И защо ви сѫ турени вѣждитѣ. Може да не разрѣшите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъль, една свѣтлина. Слѣдователно, и този краснорѣчивъ проповѣдникъ ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другитѣ, нека остане за васъ. И тъй, азъ искамъ, всичкитѣ ученици, които влизатъ въ окултната школа, да бѫдатъ единъ изгрѣвъ, защото, заради насъ, Бѣлата школа е единъ изгрѣвъ. Бѣлата ложа, това е единъ изгрѣвъ, а черната ложа, това е единъ залѣзъ. Ако залѣзвате, вие сте съ черната ложа — да ви опрѣдѣля сега — ако изгрѣвате, вие сте съ Бѣлото Братство. Бѣлото Братство винаги изгрѣва, сутринь сѫ тѣ, а черното братство постоянно залѣзва. И, слѣдователно, ние трѣбва да разбираме двата момента на живота. Ако кажемъ: „изгрѣлъ си“, ти си съ Бѣлото Братство, а ако кажемъ: „залѣзълъ си“ — ти си съ черното братство. Ние знаемъ, че въ Бѣлото Братство залѣзъ нѣма. А щомъ нѣкой каже, че въ него изгрѣло слънцето, ние разбираме, че е отъ Бѣлото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има въ окултното схващане. Залѣзътъ на слънцето показва, че ти си на крива посока, слѣдователно трѣбва да прѣвърнешъ тази посока на единъ изгрѣвъ въ твоето съзнание. Та, сега, понеже, казахъ, че старитѣ сѫ на залѣзъ, азъ направихъ разграничение. Подъ думата „млади“, разбирамъ Бѣлата ложа, а подъ думата „стари“ разбирамъ черната ложа. То е символъ: старитѣ, като остарѣватъ, прѣдставляватъ черната ложа — по форма я прѣдставляватъ, а не по сѫщество. Тѣ въ живота си всѣкога имъ наподобяватъ, и затуй трѣбва да се молятъ. Човѣкъ, като остарѣе, става дряхълъ (мършавъ) и киселъ. Когато види, че нѣкой младъ играе, стариятъ се навѫси и казва: „Този глупакъ какво се е разтропалъ тамъ?“ Стариятъ като вижда, че младиятъ тъй се бута казва: „Махни си рѫката, не прави това прѣдъ менъ, туй изкуство само азъ го зная, ти не трѣбва да го учишъ. Морализира го. Не, стариятъ трѣбва да си каже: „Едно врѣме и азъ бѣхъ като него“, а пъкъ сега той е миналъ въ лѣво, Стариятъ не трѣбва да се сърди. И затуй, ние всѣкога трѣбва да бѫдемъ млади, никога да не сѫдимъ. И когато Писанието казва: „не сѫдете“, подразбира: Всѣки, който сѫди остарѣва, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми единъ, който сѫди, и да не е остарѣлъ? Който сѫди, сърди се. Не трѣбва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукътъ, който постоянно бие на наковалнята, и чукътъ и наковалната заедно отиватъ, никой нищо не е придобилъ. А хубавото въ живота е да мислимъ само върху великитѣ блага, коитъ Богъ е създалъ и да се стараемъ да бѫдемъ тъй умни и любящи, като Бога. И да оставимъ Този, който е всемъдъръ, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живѣемъ по Бога, не само пасивно да живѣемъ, но трѣбва да изправяме живота си. Нѣкой твой братъ каже: „Азъ съмъ богатъ, имамъ единъ приходъ отъ 10,000 лв.“ Другъ нѣкой братъ нѣкѫдѣ е задигналъ 100, 200 хиляди лв. Ще кажатъ: „Единъ отъ Бѣлото Братство“... Никакъвъ бѣлъ братъ не е той, а е черъ братъ, кралъ, задигналъ 10—20,000 лв. Тогава казвамъ: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгорѣ, колко искашъ? И честио и почтено ще платимъ. Въ насъ нѣма лъжа. И сега, колцина отъ васъ сѫ готови да платятъ за другитѣ? Не зная. Външнитѣ да платятъ за братята си, за братята си отъ школата, вѫтрѣ. А нѣкои, като се научатъ, че другъ плаща, ще кажатъ: „Нека плати и заради менъ“. Не, не, азъ констатирамъ единъ принципъ вѫтрѣшно. Това е едно състояние на съзнанието. Тъй да бѫдемъ любвеобилни въ душата си, че да не критикуваме никого, защото критикуваме ли, духътъ го нѣма. Всички имате опитность: който е съгрѣшавалъ и критикувалъ, изгубилъ е духа си. Като направите най-малката критика въ душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духътъ. И нека единъ отъ васъ, който има най-малката опитность, да каже, дали не е вѣрно това. Затова, започне ли духътъ да говори въ васъ, ще бѫдете внимателни, да имате единъ стремежъ нагорѣ, да разбирате правилно Божия законъ, да нѣмате никакви отрицателии мисли. Тогава духътъ въ васъ всичко ще ви обясни, ще растете отъ день на день и ще минавате отъ слава въ слава. Та, азъ искамъ сега това отъ всички млади — сега азъ ви считамъ всички млади. Защо? Защото ви причислявамъ въ Бѣлата ложа — всички, у които съзнаиието се е пробудило, сѫ отъ Бѣлата ложа, При сегашнитѣ условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трѣбва да бѫдатъ въ Бѣлата ложа. А стариятъ е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче въ живота тия двѣ ложи не изпълняватъ единъ и сѫщъ принципъ, не изпълняватъ едни и сѫщи закони. Тѣ иматъ закони, споредъ които искатъ да прогресиратъ, да добиятъ знания. Въ Бѣлата ложа, онѣзи, които искатъ да проявятъ най-малката волность, тѣ сѫ изгубили за хиляди и хиляди години най-добритѣ условия въ живота. И днесъ нѣматъ никакви условия. Било е врѣме въ еволюцията на човѣчеството, когато честь е било да бѫдешъ въ черната ложа. Тогава Бѣлитѣ сѫ били въ залѣзъ, а чернитѣ въ изгрѣвъ. А сега е обратниятъ процесъ. Сега е честь да бѫдешъ въ Бѣлото братство, а безчестие да бѫдешъ въ черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голѣма привилегия и честь да бѫдете членове, оглашени, вѣрующи и ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, което иде да внесе новата култура въ живота. И, слѣдователно, вие трябва да се приготовлявате, не за въ бѫдеще, сега трѣбва да се приготовлявате вече. Отъ днесъ може да започнете, отъ утрѣ, отъ други день, имате условия да работите, мълкомъ, тихо и разумно да употрѣбите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи свѣтлината. (Учительтъ взима бѣлѣжкитѣ). Сега азъ ви платихъ. Слѣдователно, тия бѣлѣжки азъ взимамъ за себе си. Доволни ли сте? Ако нѣкой не е доволенъ, втори пѫть може да му доплатя. Азъ ще се занимая специално съ него. Тукъ на темитѣ, не сте се подписали. Който не се е подписалъ, трѣбва да се подпише, другояче нѣма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но азъ ви надхитрихъ. Азъ схванахъ всичката адвокатщина на ученика, и въ тоя случай ви хванахъ на тѣсно. Значи, вие напълно не сте имали довѣрие въ мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, споредъ фактитѣ — подписъ нѣма, нали? Така. Сега азъ ще ви дамъ условие да се подпишете, да си поправите погрѣшкитѣ. Работитѣ ви не ги давамъ сега. Но, хайде, ще направя отстѫпка, вие ще ми донесете новитѣ, пъкъ азъ ще ви дамъ старитѣ работи, нека да има вашъ подписъ. Отъ интенсивностьта на мисъльта, която всѣки отъ васъ е ималъ при писането, азъ ще видя, подписалъ ли е работата си или не. (Учительтъ взе една тема, прочете я.) Той иска едно благо за цѣлото човѣчество, за себе си нищо не иска, и ние ще го изпълнимъ. Нѣма нищо, това не е една голѣма погрѣшка, но, все-таки, трѣбва да има единъ подписъ, т. е. азъ не подразбирамъ буквално единъ подписъ, туй е по сѫщество вѫтрѣ. Когато човѣкъ пише нѣщо, въ него има единъ страхъ да не го знаятъ, то е страхътъ на физическото поле: но когато той пише нѣщо, за да се реализира, такива изречения оставатъ за волеви, той се е подписалъ, и тѣ принасятъ голѣма полза. Такива изречения живѣятъ. Сега, азъ ще разгледамъ тия работи, и ще ви обясня. Ще ги разгледамъ и ще видя какво направление на мисъльта сте имали. Тия психически намѣрения ще бѫдатъ за менъ интересни, азъ ще се занимавамъ съ побутването на всѣко едно листенце отдѣлно, специално ще ги прѣгледамъ. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 мѣсеца докато ги прѣгледамъ. Тия желания ще се изпълнятъ по врѣме и пространство. Нѣкои желания ще се изпълнятъ слѣдъ година, нѣкои слѣдъ двѣ, нѣкои слѣдъ три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросътъ, това е една окултна задача.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание По пѫтя. 13. школна лекция на общия окултенъ класъ 26.V.1922, четвъртъкъ на Витоша, 11 — 12 ч. пр. об. Сега, имайте прѣдъ видъ: азъ не искамъ да ви сѫдя. Туй е за приложение закона на Любовъта. Ако може да го приложите, добрѣ, а ако се сѫдите единъ другъ, вие не можете да имате любовъ. Въ едно събрание единъ не може да бѫде виноватъ, а всинца: или всички сѫ праведни, или всички сѫ грѣшни. Ако се даде наказание, всички, ще бѫдете наказани, а ако е благословение, пакъ за всинца ви ще бѫде. Та, отъ васъ искамъ да приложите Божия законъ на Любовъта. Вие да си го приложите, не азъ да ви го налагамъ, защото, ако азъ приложа закона, то не е любовъ, а насилие! Азъ ви казахъ, че ако слѣдъ свършването на моята бесѣда, ще търсите кой е виноватъ, нѣма да държа бесѣда. Уреждайте тия работи по братски, приложете великиятъ законъ на Любовъта. И да се създаде една организация, този законъ нѣма да бѫде съвършенъ. Какъ може да се приложи този законъ? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Духъ. Това, което се върши, не е противъ менъ, а противъ Бога. Той ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да слѣди за реда? Може да отредите 7 души, вие сте въ състояние да го иаправите това. Ще се подчинявате, ще турите великия законъ на Любовъта въ основата. Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законътъ не може да работи, и вие ще имате сѫщитѣ закони, каквито свѣтътъ, държавата и църквата ги иматъ, и тогава нищо не става. Азъ ще засегна редъ елементи на Любовъта въ нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовъта, а друго е да се изпитва. Тамъ е всичката работа сега. Когато единъ ученикъили единъ музикантъ направи една погрѣшка ако свири фалшиво, учительтъ не може да му прощава. Има нѣща въ свѣта, които се прощаватъ, но има нѣща, които не се прощаватъ. Когато нѣкой вземе пари отъ тебе, можешъ да му простишъ, но когато великиятъ музикантъ свири, не му се позволява да взима фалшиви тонове. Ще изправи тона, нищо повече! Необходимъ законъ е. А животътъ не прощава, трѣбва да изправимъ тона. Животътъ е една музика. И всѣки отъ васъ иска да свири, както знае. Напримѣръ, имате единъ капелмайсторъ, казвамъ: законътъ е такъвъ: неговиятъ животъ трѣбва да бѫде изправенъ, защото музикантъ ще стане само онзи, който има любовъ. Всѣки трѣбва да живѣе по закона на любовъта. А ако не искате да живѣете така, никой не може да ви застави. То не е насила, а по добра воля. Пъкъ азъ зная, не всинца искате да живѣете, животътъ ви да бѫде хармониченъ, да бѫдете щастливи. Вие, ученици, днесъ ме подложихте на изпитъ. Разбирате ли? Вие бѣхте единъ учитель, а щомъ станете вие учители, при такива учители, азъ напущамъ училището. Разбирате ли! Азъ съмъ готовъ, казалъ съмъ, ако можете да дадете нѣщо по-добро отъ това, което азъ зная, азъ съмъ готовъ да го приема. Азъ съмъ готовъ да приема отъ васъ всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всичко това. Нищо повече! Ако въ васъ заговори Божествениятъ Духъ, и изкаже извѣстни Божествени мисли, азъ ще ги приема, източникътъ е единъ и сѫщъ. Желанието въ насъ е да се прояви Божествената Любов въ всичката си пълнота помежду ни. Само така можемъ да успѣемъ. Не приложимъ ли този законъ, никакъвъ успѣхъ нѣма да има, ще се раждат все такива недоразумѣния. Нѣкой пѫть, като дойда между васъ, усѣщамъ една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко въ едно кафене отъ тютюна, и човѣкъ не може да диша свободно, така е и между васъ. Не че го искате, вие сами се мѫчите, но не знаете начина какъ да се освободите, и азъ искамъ да ви покажа единъ методъ, какъ да се освободите отъ тази тяжесть. Това нѣма да стане изведнъжъ, но ще ви покажа единъ законъ, и вие ще работите. Сега, не ви сѫдя — това е старото учение — азъ искамъ отъ васъ да приложите закона на великата Божия Любовъ въ себе си. Малки и голѣми, да се уважавате, да се почитате да си отстѫпвате, да си прощавате. Тъй. Сега, запримѣръ, щомъ азъ замина, вие веднага ще търсите кой е виноватъ, щомъ единъ е виноватъ никога нѣма да се оправи света. Съ единъ човѣкъ не се оправя свѣта: и да го обѣсимъ, и да го затворимъ другъ ще дойде на негово мѣсто, послѣ трети, четвърти и т. н. Е, добрѣ, тогава: готови ли сте туй, което ще ви кажа, да го приемете? (Всички отговарятъ: „Готови сме“). Сега, попитайте се вѫтрѣ: ако го приемате, и го приложите по закона за Любовъта, туй ще бѫде благословение заради вась. Изпѣйте пѣсеньта: „Благославяй, душе моя, Господа“. Вижте тази жива прпрода, въ която ние живѣемъ, тя е едно Божествено жилище, единъ Божественъ домъ. И всички тия енергии, които сѫ вложени въ нея, иматъ разно направление. Всѣка енергия си има свои канали, прѣзъ които може да мине. Когато ние искаме да приемемъ енергия за стомаха, тя иде чрѣзъ храната. Когато искаме да приемемъ енергия за дробоветѣ, тя иде чрѣзъ въздуха. Когато искаме да приемемъ енергия за очитѣ, тя иде чрѣзъ свѣтлината. Когато искаме да приемемъ енергията отъ живото слово, тя се възприема чрѣзъ ушитѣ. Когато искаме да възприемемъ енергията отъ миризмата на цвѣтята, ние я приемаме чрѣзъ обонянието си. Сега, у васъ има една философия: вие искате всичкитѣ тия разнородни енергии да ги приемете само чрѣзъ устата си. Говоримъ за Любовъта, ама тази Любовь влиза и чрѣзъ устата, и чрѣзъ очитѣ, ушитѣ, носа, отъ всѣкѫдѣ влиза тя. Като влѣзе тази Любовь прѣзъ устата, ще произведе единъ ефектъ: като влѣзе прѣзъ носа, ще произведе другъ ефектъ и т. н., зависи какъ възприемаме тази Божествена Любовь. Сега, вие говорите за любовъта. Вие още не сте любили. Азъ ще направя единъ микроскопически опитъ. Ако ви попитамъ, какво нѣщо е любовьта, какъ сте я усѣтили вие, имате ли единъ живъ опитъ на Божествената любовь? Имате малки опити на любовь, но колко е траяла тази любовь? Кажете ми сега: имате ли такъвъ опитъ, дѣто любовъта да е обсебила душата ви, ума ви, сърцето ви за цѣла една година? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да е обсебила душата ви за единъ мѣсецъ? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да ви е обсебила за единъ ден? Ако тази любовь влезе въ васъ изведнъжъ, вие нѣма да разсѫждавате, вие ще рѣшите въпроса моментално, и то нѣма да го рѣшите, по най-глупавия начинъ, но ще го рѣшите по най-умния начинъ. Когато дойде Божествената Любовь да действува въ свѣта, тя действува съ най-добритѣ методи. И всички трѣбва да имате прѣдъ видъ, че за да се появи Божествената Любовь у насъ, Духътъ дълго врѣме трѣбва да работи върху пашето физическо и духовно тѣло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега прѣзъ нашето тѣло би минала една интенсивна енергия на любовьта, тя би ни разтопила. Слѣдователно, Божествената Любовь постоянно се приспособява споредъ състоянието на нашите духовни тѣла, споредъ степеньта на нашето развитие, постоянно духътъ ни работи. Ако вие спънете духътъ, който работи въ васъ, на кого ще поврѣдите? А той работи, той прави тази инсталация. Ако направи нѣщо, а вие развъртате винтоветѣ на инсталацията, на кого врѣдите? — На себе си. Да кажемъ, имате нѣкаква крива мисъль, кому врѣдите? На себе си. Имате съмнѣние, кому врѣдите? — На себе си. Имате страхъ, кому врѣдите? — На себе си. Сега, защо се явява страхътъ въ свѣта, защо се явява съмнѣнието? Страхътъ ние го знаемъ, и съмнѣнието знаемъ. Страхътъ, това е едно качество на сърцето. Колко отрицателенъ е страхътъ! Запримѣръ, страхувашъ се да не изгубишъ живота си. Нѣкой обѣщалъ да ти даде пари, ти се съмнѣвашъ. Съмнѣнието пъкъ е едно отрицателно качество на ума. Значи, щомъ може да се съмнѣвашъ въ нѣкой човѣкъ дали ще ти изплати, ти се съмнѣвашъ въ възможностьта. Добрѣ, сега вие прѣнасяте съмнѣнието отъ хората въ Бога. Вие нѣкога се съмнѣвате въ мене — азъ ви чета мислитѣ — “Ти може да не говоришъ отъ Бога, а отъ себе си“. Но азъ всѣкога правя разлика между моитѣ мисли и Божественитѣ мисли. Въ мене моитѣ мисли и Божественитѣ мисли сѫ строго опрѣдѣлени. Азъ хващамъ всѣка моя мисъль за ухото и й казвамъ: Ти на лѣво. А на всѣка Божествена мисъль:Ти на дѣсно. Казвамъ: туй е Божествено, а туй е човѣшко. И сега тази постѫпка, която азъ направихъ, Божествена ли е или човѣшка? Тя произведе въ васъ страхъ да не загубите нѣщо. Сега, страхътъ подразбира, че любовьта ви е отвънъ, а страхътъ е на мѣстото на Любовьта — отвѫтрѣ. Разбирате ли? И причината, че вие не може да живѣете хармонично, е, защото страхътъ живѣе вѫтрѣ въ васъ. Защото, ако азъ дойда у васъ въ кѫщи и ви кажа: дай ми двѣ хидяди лева на заемъ, а вие имате три хиляди лева ще кажете, че ви трѣбватъ, а въ сѫщность тѣ не ви трѣбватъ. И при това вие минавате за човѣкъ, който вѣрва въ Бога, има любовь. Никаква любовь нѣмате, а страхъ имате! Може да дойда да ви искамъ една малка услуга, ще ми кажете ясно тази работа: „Нѣмамъ разположение къмъ тебъ, макаръ да имамъ пари въ касата си.“ Тъй е казалъ единъ евангелистъ въ Варна, когато единъ му поискалъ пари на заемъ. Той му казалъ: „Имамъ пари въ касата си, но на заемъ не мога да ти дамъ, защото нѣмамъ доверие въ тебе“. Защо да ти дамъ пари на заемъ, а послѣ да се караме: ако искашъ да ти дамъ пари като на братъ, ще ти дамъ“. Страхътъ, туй състояние показва, че Божествената Любовь не дѣйствува: тя започва, а вие я прѣкѫсвате, прекѫсвате. Запримѣръ, ако нѣкоя ваша сестра направи една малка погрѣшка, колцина отъ васъ ще се съберете вечерно врѣме да се помолите за нея, да кажете: „Господи, изпълни сърцето на тази наша сестра, нека разбира. А вие, като видите нейната постѫпка като излѣзете ще кажете: „Тя е такава-онакава“, ще я критикувате. Като излѣзете, не говорете за нея. Вие нѣмате смѣлостьта да казвате истината. Не сте смѣли, страхливи сте, а минавате за праведни! Като казвамъ смѣли, това не значи да бѫдете груби. Смѣлъ е само този, който може да каже самата истина, ни повече, ни по-малко. Тъй, самата истина въ Любовьта да я каже. „Братко, ти отивашъ по единъ пѫть, но този методъ не е здравъ.“ (Едно куче лае върху една крава). Сега, азъ ще взема тази крава. Кравата, това е доброто у васъ, а тия кучета, това сѫ страститѣ — низшиятъ интелектъ, които гонятъ кравата. Тя не е виновата, дѣто е тукъ, а кучетата се намѣсватъ въ работата, която не имъ подобава, никой не ги е турилъ тукъ да пазятъ като стражари, ама те ще се покажатъ, че сѫ изправни, ще изгонятъ кравата. Ще ви кажа една истина: Животътъ чрѣзъ изобличение никога нѣма да се поправи! Ако ние се изобличаваме, никога нѣма да се поправимъ. Сега ще имате търпѣние. Нали за днесъ ви бѣхъ задалъ единъ урокъ: да напишете кой е най-голѣмиятъ ви недостатѫкъ. Писахте ли? — Да. Съберете листчетата и ги прочетете. Е, сега ще ми продадете ли вашитѣ недостатъци? Азъ ги купувамъ, колко пари искате? Не, не, ще платя. (Братъ Стойчевъ — тъй да ни водите на разходка единъ мѣсецъ прѣзъ годината: да ни учите: единъ мѣсецъ въ Търново за всички, и единъ мѣсецъ само за насъ, тукъ). — Ще бѫде. Когато приложите закона на Любовьта, ще бѫде. Ще опитате Господа, ще приложимъ закона на любовъта. Тъй, нѣма да правимъ думата му на двѣ, и тогава ще видимъ какво може да направимъ. Ще Го опитаме. Сега, тия недостатъци азъ ще ги взема, и въ школата ще влѣземъ да работимъ безъ тѣхъ. Наполовина ще ви кредитирамъ: сега за сега на половина, понеже нѣмамъ много пари. За половината, разполагамъ, за 11/2 мѣсецъ мога да платя, но за три мѣсеца нѣмамъ, да си кажа истината — половината мога да ви платя. Какъ искате, звонкови да ви платя, или както искате. Мога да ви платя 1000 лв., 10,000 лв., 20,000 лв., 30,000 лв. (Не искаме пари). Туй е, което може да се направи. Щомъ се влюбите въ вашитѣ недостатъци, ще се изправите. Щомъ се влюбите въ тѣхъ, ще направите такава голѣма беля, че ще се изправите. То е тема. Ние ще пристѫпимъ, има начини за тия нѣща, по които може да се изправите. Тия недъзи сѫ сѫщеврѣменно и добродѣтели. Да бѫде човѣкъ „егоистъ“ не е лошо нѣщо, но да имашъ егоизъмъ, който да ти счупи гръбнака, то е лошо. Да имашъ такова нетърпѣние, че като дойде неприятельтъ ти, да плюешъ на петитѣ си, и да бѣгашъ, на мѣсто е туй нетърпѣние. Но когато извършвашъ една важна работа, нетърпѣнието не е на мѣсто. Когато положението ти бѫде опасно, трѣбва да бѫдешъ нетърпѣливъ. Нѣкои отъ тия качества трѣбва да знаете сами кѫдѣ да ги прилагате. Сега, туй, което искате, ще го направимъ. Като сме излѣзли за два деня може да го направимъ: може да го направимъ и за единъ мѣсецъ, и за два мѣсеца, и за три мѣсеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, може да го направимъ. Писанието казва: „Въ Бога нѣма нищо невъзможно“. И вие поставихте много добрѣ въпроса — единъ мѣсецъ да бѫдете всрѣдъ тази природа, вие ще бѫдете търпѣливи. Братъ Стойчевъ. Тукъ въ гората да бѫдемъ, щото ако рече Учительтъ да бѣга, ще го прѣваримъ, а ако е въ града, гдѣ ще го намѣримъ. (Всички се смѣятъ и Учительтъ се смѣе). Изберете сега една комисия по вдъхновение, отъ братството, отъ 7 души, да следи за общия редъ. За една година да бѫдатъ избрани, а слѣдъ една година — други. (Първиятъ да бѫде избранъ отъ учителя, вториятъ — отъ първия, третиятъ — отъ втория и т. н.) Добрѣ, азъ избирамъ Начо Петровъ. Послѣдниятъ посочва: Стоянъ Русевъ: тоя — Елена Иванова: тя — Коенъ: той — Илия Стойчевъ: Здравка Попова и Тереза Керемидчиева. Сѫгласни ли сѫ? — Да. (Брат Толевъ: „За станалия инцидентъ нито дума да не става, като че не е било“.) (Братъ Граблашевъ: „Ако е за полза, да се каже“.) Слушайте да ви кажа, сега азъ ще рѣша вѫпроса. Ето какъ: имате право да говорите за моята погрѣшка, но за вашата погрѣшка, ако речете да говорите, азъ ще ви накажа. За моята може да говорите, може да кажете: нашиятъ Учитель направи една погрешка! Може да говорите, но говорете истината, не прѣувеличавайте нѣщата. Когато ще говорите, говорете, но бѫдете тихъ и спокоенъ, най-първо отправете ума си къмъ Бога, попитайте го: „Господи, азъ искамъ да разправя за този инцидентъ, съгласенъ ли си“? Ако Господь ти позволи, говори, но ако Господь не позволи, мълчи си и не говори, за този инцидентъ. Ама може нѣщо да те човърка въ сърцето. Туй човъркане може да е нѣкой червей, а ако е единъ червей, никаква полза не може да изнесете. Сега, азъ ще ви обясня защо не може на 600 метра височина да се говорятъ извѣстни нѣща. Прѣдставете си, че вие сте 100 метра подъ водата, може ли да говорите? — Не може. Като излѣзешъ 100 метра надъ водата, имашъ условия да говоришъ — въздухъ. Слѣдоватено, на 600 метра височина нѣма условия, ще влѣзе вода въ гърлото ти, а на 2000 метра височина ще говориш — въздухъ ще има. Тъй се разрѣшава въпроса. Въ нашата школа, когато азъ ви казвамъ за нѣкой излѣтъ, ние отваряме ключоветѣ, и тогава вие сте въ връзка съ невидимия свѣтъ. Напримѣръ, азъ дадохъ на сестритѣ една задача, но вие никога не сте изпѫлнили едно мое разпореждане, както трѣбва. Както тогава, казахъ ви: въ течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да ви не знае, само на мене ще обадите. Азъ не ви казахъ да идете и да разправяте, та целиятъ градъ да ви знае. Слѣдователно, вие трѣбваше да чакате, да свършите изпита, и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, ще мълчите. И вслѣдствие на това се родиха нѣкои инциденти, които не бѣха желателни. Та, когато ви се даде нѣщо, искамъ отъ васъ туй разпореждане да го изпълните тъй, безъ никакво изопачаване. Казано 12 часа — 12 часа. Никакви философии. Вие, като идете, отъ резултатитѣ ще сѫдите. Преди да сте го направили, нѣма да заключавате. Изпитътъ първо трѣбва да се изпълни! И при това, когато се изпълнява единъ изпитъ, не трѣбва да държите на буквата. Нѣкой казва: „Ще изберемъ месечина“. Не, ще изберешъ тъмна нощь, защото само въ тъмната нощь ще видишъ Господа. Трѣбва да уповавашъ на Господа, а щомъ търсишъ мѣсечина, то значи, че не уповавашъ на него. Тази задача е свършена наполовина. Задачата е прѣзъ тъмна нощь, когато е бурно, когато вали дъждъ, гърмотевици, тогава ще излезешъ, ще се молишъ, и Господь ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсѫждавашъ: „Може да се простудя“. Щомъ дойде до Божественитѣ работи, нѣма опасност да се простудишъ. Азъ ви дадохъ примѣръ. Азъ съмъ седѣлъ толкова години на прозореца въ моята стая зимно врѣме да държа бесѣди. Нека дойде нѣкой професоръ да седи тамъ, слѣдъ единъ мѣсецъ ще има пневмония. Послѣ колцина отъ тия хора, които сѫ седѣли отвънка, сѫ се простудили? Тѣ сѫ микроскопически опити, но сѫ опити. Нека се яви другъ, да говори единъ и половина часа на студено, да видимъ какво ще стане съ него. Сега, трѣбва да усилите вашата вѣра. Този законъ работи. Азъ ви казахъ: не очаквайте много, резултатитѣ ще бѫдатъ малки, микроскопични, защото нѣма условия сега за голѣми нѣща. Но отъ тия, малкитѣ, слѣдъ врѣме ще имаме много добри резултати. Азъ ви похвалявамъ, вие този опитъ го направихте отъ голѣма ревность. Азъ ви казахъ — цѣла една година да мислите и да го направите, а вие въ двѣ седмици го направихте. Може повторно да се извърши, но въ нова форма ще го изпълните. Сега, този изпитъ ще бѫде малко по-труденъ, но той ще донесе по-добри резултати. Отъ тѣзи изпити, които ви давамъ, страхътъ ще изчезне отъ сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И послѣ, като излизате въ тъмна нощь, тониратъ се очитѣ, зрѣнието се тонира: при това, всѣки единъ косъмъ се натегне, умътъ ви живѣе навсѣкѫдѣ въ тѣлото. То е хубаво. Като излѣзете на Витоша, колко ще ви се прѣдставятъ, че ви вардятъ, пъкъ ще ви се стори нѣкоя мечка, вѫлкъ, ще ви се прѣвърне сърцето. Азъ зная на нѣкои 20 пѫти сърцето имъ се е прѣвърнало. И всѣки, който чуе въ града, че вие сте излѣзли въ тъмна нощь до Витоша, ще каже: „Той е безуменъ, да излага една жена или единъ човѣкъ“. Затуй казвамъ, че свѣтътъ не трѣбва да знае. Дали мѫжътъ или жената ще идатъ, затуй трѣбва да се мълчи. Пъкъ като се опита, тогава на опитъ ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нѣматъ възможность да изпълнятъ задачата, ще имъ създадемъ условия, ама да иматъ любовь. Азъ ще имъ създамъ условия, но да вдѣзатъ тъй въ общение съ природата, вѫтрѣ споредъ този законъ на Любовьта. Тогава може да работя и азъ съ тѣхъ заедно. Защото, единъ Учитель може да работи само съ ученици, които сѫ способни. Когато сте сами, не можемъ да свършимъ всичкитѣ работи. Вие ще работите, и азъ ще работя. Защото ще има излѣти, изпити, дѣто най-първо азъ ще излѣза да направя изпита, а слѣдъ менъ вие ще вървите. Има извѣстни задачи, дѣто най-първо азъ ще ги направя, а слѣдъ туй ще кажа: започнете вече вие, пѫтьтъ е отворенъ. Запримѣръ, вие ме поставяте въ едно голѣмо безпокойство. Прѣзъ тия двѣ седмиии, азъ не можахъ да спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше да се случи. Имаше въ града вагабонти, които се наговаряха да ви прѣслѣдватъ, и трѣбваше да насоча ума си да ги убѣждавамъ, да прѣдотвратявамъ. Вие мислите, че Господь ще ви упази. Ние трѣбва да бѫдемъ умни, и само тогава Господь ще ни пази. Втори пѫть нѣма да минавате прѣзъ Драгалевци. Нѣма да вървите по пѫтя, а безъ никакъвъ пѫть, отвънка на селото, и ще влѣзете въ най-гѫстата гора, тя ще бѫде най-безопасна. Тъй ще имате отлични резултати. Тия изпити ще ви дадатъ по-голѣма рѣшителность, ще станете по-здрави, умътъ ви ще стане по-свѣжъ, ще имате живи мисли. И като се вѫрнете отъ такъвъ изпитъ по-добрѣ ще мислите. И съмъ забѣлѣзалъ това: нѣкои, които сѫ направили задачата, връщатъ се, и много добрѣ разсѫждаватъ. Човѣкъ, който има смѣлость, може да мисли добрѣ. Но сега ще се рѣшимъ всички. Едно нѣщо иска отъ насъ Бѣлото Братство: да бѫдемъ абсолютно вѣрни на законитѣ, които ни дава. Вѣрни, вѣрни! Тия закони сѫ абсолютни, и не може да се мѣнятъ. И когато тѣ дадатъ една задача, тази задача трѣбва да я изпълнимъ безъ никаква погрѣшка, веднъжъ, дважъ, докато тѣ останатъ доволни. И тогава ще видите. Може да направимъ такъвъ опитъ: — Опити нали искате? — Облачно е небето, ще кажемъ: „Тия облаци да изчезнатъ изведнъжъ“ Вториятъ день небето ясно, казваме: „Да се заоблачи!“ Третиятъ день барометърътъ показва, че ще бѫде сухо. „Да завали!“ И ще завали. Всички тия опити азъ ги наричамъ микроскопически, и тѣ може да се направятъ, за да видите, че въ свѣта има закони, съ които можемъ да си служимъ. Въ природата тия приятели могатъ да ни помагатъ. Но туй не е за любопитство, а за да се усили вашата вѣра, да се покаже, че когато човѣкъ люби Бога, той е въ състояние всичко да направи. Тогава азъ нѣма да избера какъвъ да е день. Ще избера единъ день, когато има голѣма суша, когато хората иматъ нужда отъ дъждъ, тогава ще направимъ опита, та да завали дъждъ. Значи да завали дъждъ, не само за да се задоволи вашето любопитство, но за да се използува тази Божествена енергия. Да кажемъ, суша е, ясно е било, ще направимъ опита,ще докараме облацитѣ да докажемъ на тия хора, че всичко ще използуваме за добро, Никога не се позволява на единъ Учитель да иждивява и хаби Божествената енергия! Нито на Учителя, нито на ученика! Затуй, ще почваме да изучаваме всичкитѣ форми въ природата, ще изучаваме растителното царство: това сѫ облици, чърти, които природата ни е дала. Всичкитѣ форми спестяватъ енергиитѣ си. Отъ растенията ние ще се научимъ какъ да употрѣбяваме енергията, въ малко врѣме да вършимъ много работа. Сега азъ ще ви кажа едно нѣщо искрено: азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Разбирате ли? Доволенъ съмъ отъ васъ, защото каквото можете, направете го. Повече не може да искамъ отъ васъ. Нѣкой пѫть даже вие правите повече, отколкото се иска. И тамъ сѫ вашитѣ погрѣшки. То е отъ излишна ревность. Запримѣръ, азъ казахъ нѣкой да иде до платото, той отишълъ до Черния върхъ. И то е хубаво. Задачата е до платото. Но все „повече да бѫде“. Казвамъ: ти отъ града ще излѣзешъ, за 4 часа ще идешъ, а той направилъ това за два часа и половина. Ама ти ще се осакатишъ. Полека ще работите, нѣма да бързате, а вие сте много експедитивни, гледате да съкратите врѣмето. Не, ще спестявате врѣмето. Всѣка една задача, колкото врѣме се изисква, ще ви се даде туй врѣме, нѣма да го съкратите, ще го използувате, за да бѫде задачата сполучлива. Тѣзи бѣлѣжки трѣбва да ги вземете прѣдъ видъ. Ако идешъ за 21/2 часа, не е лошо, но то ще ти донесе друга пакость. Вие ще изхабите излишна енергия. Може слѣдъ двѣ седмици да се яви нѣкаква болка, ще кажете: „Азъ ходихъ, ама ето какво ми стана“. Послѣ, отъ васъ искамъ, като говоримъ ние за „братство и равениство“, не подразбираме заличаване на човѣшката душа: не, ние разбираме проявление на човѣшката индивидуалность, по възможность проявяване на душевното съзнание въ една по-висока форма. Ти имашъ въ първо врѣме съзнание на едно дѣте, очаквашъ да ти помагатъ, затова плачешъ. Искашъ да ти дадатъ. Господарь е това дѣте, ходятъ наоколо му баща, майка, даватъ му млѣко. Но това дѣте става възрастно, разширява се съзнаиието му, и то напълно се е еманципирало, станало е свободно и самостоятелно. И затуй казвамъ, че нашето съзнание трѣбва да се разшири. Може да го направимъ тъй. И това е волята Божия. Всѣко добро желание, което видите въ всѣка ваша сестра, но го спѫвайте, пожелайте й добро, макаръ и да не го направи добрѣ. Втори пѫть тя ще го направи по-добрѣ. Ние се намираме прѣдъ една голѣма дилема. Имате една велика задача, имате едно минало така прѣплетено, че както сте събрани, не сте на единъ и сѫщъ уровенъ. Повечето отъ васъ сѫ положителни елементи. То е мѫчнотията сега. Затуй срѣщате се, отблъсквате се. Вие вѫтрѣшно може да имате извѣстни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло сѫ принесли на свѣта? Сега ние казваме: воденицитѣ помагатъ на свѣта, но когато ядемъ отъ смлѣното, въ насъ остава идеята за камъка, и ние искаме да смажемъ хората. Енергията на този камькъ се е прѣдала въ хлѣба, а отъ хлѣба се е прѣдала на насъ, въ ума ни. Та, изисква се окултно познание върху този въпросъ. Повечето сте положителни, та сега трѣбва да ви направимъ наполовина положителни, наполовина отрицателни, и тогава работата ще върви успѣшно. А този законъ какъ да ставате положителни и какъ да ставате отрицателни ще ви го покажемъ, ще ви дадемъ правилата. Тукъ, въ природата, ще ги учите, въ града не можете да ги учите. Само въ природата можете да ги научите. Да кажемъ, единъ день вие сте неразположенъ, ще ви дадемъ правило, слѣдъ като работишъ 4 часа, да почувствувашъ, че е станало едно разширение, че ти си се измѣнилъ, и си готовъ да направишъ отстѫпки. Ти самъ ще направишъ опита, и ще видишъ резултатитѣ. Но туй сега нѣма да става. За да дойдемъ до тия опити, трѣбва да прѣдшествуватъ по-малки опити. Казахъ: врѣмето ще пазите. Едно нѣщо: азъ не искамъ вашето врѣме, когато сте заети въ свѣта. Искамъ само излишното врѣме, което не знаете какво да правите. Да не кажете, че искамъ да ви ангажирамъ врѣмето. Само празното врѣме, единъ часъ въ деня, туй врѣме да го употрѣбите за школата. То е едно отъ най-добритѣ правила. Ако бихъ искалъ отъ васъ 10 часа да работитѣ, то би било другъ въпросъ. Не, единъ часъ, а туй всѣки единъ отъ васъ може да го направи. Сега, всички ученици нека си забѣлѣжатъ: кой какво иска отъ менъ, най-важното, което ви трѣбва, кой каквото иска. Изразете го съ едно кратко прѣдложение. Трѣбва ви една библия или евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте сѫществеиото, което е необходимо заради васъ, най-сѫщественото, което ви трѣбва. Запитватъ: („Пакъ ли анонимно или съ подписъ?“) Горѣ да ви знаятъ, а долу да не ви знаятъ. Долу сте все анонимни, псевдоними сте. Искането ви нека бѫде отъ материаленъ или отъ духовенъ или отъ умственъ характеръ. Сега този изпитъ, до Витоша, ще го повторимъ въ друга форма. Които не сѫ излѣзли, свършете групово задачата си, защото слѣдующиятъ четвъртъкъ ще ви дамъ втората задана, и тази задача ще я свърщимъ въ една седмица отгорѣ, ще я направимъ тъй, въ една вечерь. Азъ ще бѫда съ васъ, и тогава ще ви кажа каква ще бѫде задачата. Нѣма да костува нищо. Сега ще използуваме врѣмето, защото тия сѫ най-благоприятнитѣ условия. Слѣдъ 1—2 мѣсеца нѣма да имаме тия условия. Сега, още до 2—3 седмици, имаме условия. За тая задача, която ще ви дамъ, имаме условия. Азъ ви благодаря, че ме развързахте, че можахъ да ви говоря. Защото, ако ученицитѣ, вържатъ Учителя, и му кажатъ: „Говори учителю“. Какво ще говоря? „Добрата молитва“.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Необятната Любовь. 12. школна лекция на общия окултенъ класъ, 18.V. 1922. четвъртъкъ, 81/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Прочетоха се домашнитѣ работи върху: „една обична дума или едно обично изречение“. Слѣдниятъ пѫть ще си напишете най-голѣмия недостатъкъ, който имате. Само единъ, но най-голѣмия. Може да го напишете, както обичате. Сега, азъ казвамъ: онзи, който не е смѣлъ да признае своя недостатъкъ, той никога не може да познае Любовьта. Любовьта не е за праведнитѣ, нито за любящитѣ. Любовьта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любишъ, защото те любятъ. Любовьта е любовь сама по себе си. Ако разсѫждаваме окултно, щомъ искашъ да любишъ, значи, липсва ти нѣщо, и щомъ искашъ да те любятъ, пакъ ти липсва нѣщо. Слѣдователно, и като любишъ и като те любятъ, това показва едно несъвършенство. Любишъ, защото не си съвършенъ, и казвашъ, че и Господь люби. Ама Господь никога не е казвалъ, че люби нѣкого. Я ми кажете, гдѣ е казалъ, на кое мѣсто пише това? Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ да се казва, че Богъ люби? Хората казватъ тъй, нѣкой пророкъ дошълъ и казалъ, че Богъ е Любовь. Съ Господа лично срѣщалъ ли си се? Вие сте чудни! Пророкътъ казалъ тъй. Да, но то е за негова смѣтка: отъ него не трѣбва да се заключава, че Господь люби. Сега, нали имате критически умъ? Да любишъ, значн да имашъ единъ недостатъкъ. Сега, азъ говоря за любовьта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята какъ се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любовь. Тази Любовь вие виждали ли сте я? Какъ се е явила тази Любовь, я ми кажете вие? Може философски да кажете, какъ тъй? — Учительтъ говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любятъ тъй, че прѣзъ цѣлия си животъ да сѫ живѣли въ миръ! Не само да говоримъ. Има светии, които сѫ любили, но и тѣ сѫ дърпали коситѣ си, само че туй нѣщо не е писано въ книгитѣ. Много светии сѫ налагали общото правило, и тогава не сѫ казвали, че сѫ светии, а послѣ. . . Да, светии сѫ били, но слѣдъ като сѫ умирали. Разбира се, азъ говоря конкретно, не какво е горѣ, а какво е долу, между васъ, тъй както любовьта се проявява. И ние трѣбва да започнемъ да изучаваме тази любовъ тъй, както се проявява между насъ, а не онази любовь, която ние я знаемъ. Сега, вие говорите, че любите нѣкого, нали? Но ако този, когото любите, прѣнебрѣгне любовьта ви, какво ще се роди въ васъ? Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? Слѣдъ огорчението ще се роди едно озлобление, слѣдъ озлоблението ще обърнете гърба си, и ще кажете: „Каквото ще да става“, и ще се свърши въпросътъ. Павелъ казва, че Любовьта не отпада, нали? Е, питамъ тогава: Ако вашата любовь по този начинъ отпада, любовь ли е? Любовь е само тази, която може да издържи всичкитѣ грѣхове на свѣта, всички безконечни грѣхове на хората; тя е Любовьта на ангелитѣ и на боговетѣ. Това е Любовь! А любовь, която не може да издържи грѣховетѣ на хората, това е помия! Туй е моето опрѣдѣление за Любовьта, разбирате ли? Защото, праведниятъ нѣма нужда отъ любовь. Азъ, който съмъ праведенъ, каква нужда може да имамъ отъ любовь? Каква нужда има Господь отъ любовь? Той нѣма никаква нужда отъ любовь. Но понеже тия сѫщества, слабитѣ, които сѫ искали Господь да имъ даде животъ, тѣ Го молятъ, заставятъ Го да ги люби. Той има много важни работи, съ които се занимава, но понеже, тѣ като хлопатъ, хлопатъ на вратата, и най-сѣтне, той ще стане, ще си наруши мира, да види какво искатъ. Тѣ казватъ: „Ти ни даде животъ, сега ще ни упѫтвашъ“. — Ще ви упѫтвамъ. И тъй, ако искате вие, отъ окултно гледище, да се справите съ вашитѣ погрѣшки, нѣкой пѫть трѣбва да търпите и себе си. Нѣкой пѫть, вие като не може да търпите себе си, намирате нѣкой по-виновенъ отъ себе си, за да се търпите. Не, не, като изкарашъ всичкитѣ грѣхове, пакъ трѣбва да се обичашъ. Когато е хубаво, то е въ реда на нѣщата, но да обичашъ себе си и когато си грѣшенъ, въ това се изисква доста голѣма смѣлость. Сега, мнозина говорятъ за любовьта. Ако азъ ви разкритикувамъ вашата любовь, то не е любовь. Нѣкой говори за любовьта, иска да го похваля, казва, че ме обича. Азъ зная защо ме обича. Казва: „Обичамъ Учителя". Азъ съмь една круша пълна съ круши, какъ нѣма да ме обича? Ако бѣхъ единъ идиотъ, послѣ, ако бѣхъ единъ метачъ по улицата, тогава нѣмаше да ме обичате. И азъ не вѣрвамъ на вашата любовь, нищо повече! Не вѣрвамъ на вашата любовь! Вѣрвамъ въ любовьта ви дотолкова, че докато имамъ туй богатство, ще ме любите, утрѣ, като го изгубя, ще ме отхвърлите. И който дойде на мѣсто на тази любовь, ще иде заради него. Сега, това е за религиознитѣ хора, които говорятъ само за любовь, за Бога говорятъ, небето сѫ виждали, и казватъ: „Какви ще бѫдемъ тамъ“. Това е само едно забавление. Азъ забѣлѣзвамъ че нѣкога нѣкои ме наблюдаватъ какъ азъ гледамъ, мислятъ какъ ли ги виждамъ, като ясновидецъ. Пъкъ азъ виждамъ далечнитѣ имъ планове какъ ги кроятъ, и въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ прѣдатели. Безъ разлика е за човѣка, и прѣдатель да бѫде, то е пакъ смѣлость. Той пакъ отъ любовь го прави. Питамъ ви, като ученици на окултизма: Какъ се роди злото въ свѣта? Какъ? Като слѣзе Любовьта, роди се и злото заедно съ нея. Ами нали Богъ е съвършенъ, нали човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога? Сега, вие ще кажете; „Нима ние нѣмаме любовь?“ Азъ засѣгамъ Любовьта отъ друго гледище. Онзи, горчивиятъ коренъ, който се проявява въ вашата душа, отъ гдѣ иде той? Азъ ще обясня Любовьта въ първа степень. Любовь, която не може да се разбере, е умраза! А кога великата Любовь става умраза? Сега майката родила 5 — 6 дѣца, обаче едното отъ тѣхъ обича повече. Слѣдователно; туй обично дѣте е станало причина да се появи въ кѫщи умразата. Любовьта на едното ще роди умразата на другитѣ. Не е ли туй фактически въ дома? Така е добрѣ. Какъ трѣбва да примиримъ тия енергии? Азъ говоря за любовьта, като енергия. Сега, ние се намираме въ свѣта на контраститѣ. Тамъ, дѣто има умраза, има и Любовь. Любовьта е несъвършена. Любовьта, въ която има сѣнки, е несъвършена, а съвършената Любовь е безъ никакви сѣнки. И когато вие дойдете въ съвършената Любовь, ще се намѣрите въ безгранична свѣтлина, тамъ ще бѫдете сами. Ама нѣма да има никакви образи наоколо, и никакви ангели нѣма да има. Ти ще живѣешъ въ една безпрѣдѣлна свѣтлина, и ти самъ не ще имашъ никакъвъ образь. Питамъ тогава: Ще се яви ли нѣкаква умраза въ душата ти? Не. Ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ, тамъ ще чувствувашъ присѫтствието на тази вѣчна свобода, тамъ ще чувствувашь Любовьта, миналитѣ козмоси не ще се явятъ, а щомъ искашъ да създадешъ нѣкой козмосъ, ще извикашъ умразата и Любовьта. Слѣдователно, щомъ човѣкъ иска да създаде единъ образъ, веднага злото се ражда въ свѣта. То е единъ видимь образъ. Коренъ на злото сѫ желанията на образи. А образътъ, това е една примка да хванемъ една Божествена душа, да я ограничимъ, да й туримъ единъ юларъ, да й туримъ остенъ, и да я измѫчваме, колкото искаме. И тъй, Любовьта на земята не е нищо друго, освѣнъ едно ограничение. И сега хората това правятъ, тѣ не се обичатъ, а само се измѫчватъ. Тъй съмъ ги позналъ азъ. И нѣкои ще кажатъ, че се обичатъ. Къмъ онзи, когото обичашъ, трѣбва да бѫдешъ най-внимателенъ, защото и най-малката ти погрѣшка ще внесе най-голѣмото нещастие — барутъ е това — ще има лоши послѣдствия. Ти ще любишъ, но ще бѫдешъ крайно внимателенъ, а искашъ ли да те любятъ, пакъ ще бѫдешъ крайно внимателенъ въ езика си, и въ всички отношения. Защото, формитѣ носятъ злото въ себе си. И вслѣдствие на туй, нѣкои говорятъ, говорятъ за другитѣ, говорятъ, че еди—кой си еди—какво си казалъ, но ти трѣбва да знаешъ, че като съзрешъ тия форми, ще дойдатъ въ стълкновение, ще стане единъ взривъ и вие, които сте на земята, изъ въздуха ще ходите. И тъй, когато дойдете да боравите съ образитѣ на Любовьта, ще внимавате. Съ Любовь, която има образи, ще бѫдете крайно деликатни. Запримѣръ, имате нѣкой човѣкъ, когото обичате, зарадъ васъ той е красивъ, нали? А за другиго, вашиятъ красивъ човѣкъ е грозенъ. Тъй щото нѣщата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: отъ окултно гледище, ние не знаемъ коя е мѣрката на абсолютното зло въ свѣта. Има абсолютно зло въ свѣта, има и относително зло въ свѣта. Но не знаемъ мѣрката, съ която си служимъ. Запримѣръ, вземете между животнитѣ, зѫбитѣ на вълка сѫ направени за да се брани: като го закачишъ, той се брани, значи, той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зѫби имамъ“. Вола, като го бутнешъ, той съ рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имамъ“. Коня, ако го бутнешъ, той съ копитото ще те ритне. Казва: „Крака имамъ“. Значи, всички сѫщества си иматъ единъ начинъ за бранене. Той е и съ рѫцѣ, и съ крака, и съ уста, не само съ зѫби, а и съ езика си, съ всичко, той е усвоилъ всички методи за бранене. Сега, за да можете да разберете дълбочинитѣ на туй окултно учение, вие трѣбва да се справите съ всички противорѣчия. Любовьта трѣбва, най-първо, да я схванете, като единъ безграниченъ принципъ, въ който нѣма никакво зло. Да я схванете безъ никакво съдържание и безъ никакъвъ смисълъ. Защото, щомъ признавашъ, че въ Любовьта има смисълъ, тогава има и съдържание; щомъ има и съдържание, има и форма; щомъ има форма, има и зло. Или, както казваме ние: вѣчното, като се ограничи, злото се ражда. Сега, ако азъ ви оставя на туй положение, ще ви създамъ едно зло, т. е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създамъ едно зло, и мнозина отъ васъ ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме“, „Бога да обичаме“. Отъ хиляди години ние казваме, „да се обичаме“, и все не се обичаме; „да бѫдемъ милостиви“, и все не сме такива; „да бѫдемъ внимателни“, и все не сме внимателни. Всѣки день ние все обѣщаваме, обѣщаваме, обѣщаваме, а при това все има нѣщо, което ни прѣпятствува. Кое е това, което ни прѣпятствува? — Че ние не искаме да признаемъ нашитѣ недостатъци. А недостатъкътъ е: всѣкога, когато човѣкъ се намѣри ограниченъ въ извѣстна форма, това е недостатъкъ. Запримѣръ, ограничени сте въ едно тѣло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образъ и подобие Божие, но, ако бихме погледнали на туй човѣшко тѣло, тъй както е то въ сѫщность, бихме избѣгали на 300 километра далечъ отъ него. Тъй, идеално е, когато се говори за човѣка, че е направенъ по образъ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тѣло, което сега имате. И когато азъ говоря за онзи умъ, ни най-малко не означава този умъ, който сега имате; когато азъ говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирамъ това сърце, което сега имате. По нѣкой пѫть вие имате такава опитность, чувствувате любовьта като нѣщо отвлѣчено, но то е за 5—10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате каточе цѣлиятъ свѣтъ е примиренъ, но туй състояние изчезне, и послѣ пакъ дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. Послѣ, имате извѣстно просвѣтление на ума, каточе всичко е Божествено, всичко схващате, но слѣдъ малко пакъ дойде обикновениятъ умъ. Тѣзи състояния ние трѣбва да ги различаваме. Именно, тамъ е сега въпросъть: окултната наука дава методи, по които ние трѣбва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трѣбва да прѣтърпи нѣкои промѣни. А тъй както сте споредъ сегашното си съзнание, и въ рая да влѣзете, пакъ ще потънете. Никой не може да разбере, какъвъ е законътъ. Ако вие турите отгорѣ на морската повърхность камъкъ, той ще потъне. Щомъ ви поставять въ райската градина, вие прѣзъ пода ще потънете. Толкова тежки сте, че райскитѣ подове не могатъ да ви издържатъ. Е, питамъ: Какъ ще седите тогава въ рая? Сега, въ школата вие какво мислите? Нѣкой отъ васъ е нещастенъ, търси нѣкой начинъ да се излѣкува, другъ иска да стане ученъ, трети иска да стане богатъ — всички мислите само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислять много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че азъ съ моята четка искамъ да ви зацапамъ. Не. Азъ още не съмъ изкаралъ всичкитѣ ви недостататъци. Азъ не ви цапамъ, ами трѣбва да се хвърли тази свѣтлина, да се схванатъ нѣщата тъй, както сѫ въ своята реалность, за да се познаемъ. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, отъ която сѫ направени вашитѣ мозъци, съ които сега си служимъ? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тѣло? И знаете ли, че именно въ тази материя сѫ вложени всичкитѣ недъзи и недостатъци на ония, които сѫ заминали? Тя е торь, и този торъ ние трѣбва да го прѣработимъ тъй, както растенията прѣработватъ всички нечистотии. И вслѣдствие на това, ние усѣщаме въ себе си постоянно единъ гнетъ. Ако тази материя бѣше дѣвствена и чиста, ние не бихме чувствували тия състояния. И сегашнитѣ лѣкари казватъ, че когато има такива утайки въ кръвьта, отъ тѣхь усѣщате едно неразиположение вѫтрѣ, и трѣбва да се прѣчистятъ. Това, значи, че материята е нечиста. Сега, искамъ вашиять ангелъ да не е слабъ. Ангелъть ви не трѣбва да бѫде слабъ. Вие, като единъ тьрговецъ, трѣбва да знаете вашиятъ ефективъ, точно, математически, толкова звонково злато имате въ касата си, ни повече, ни по-малко. Трѣбва да знаете още, на този ефективъ какъвъ кредитъ съотвѣтствува. Злато имате, но имате и нѣщо, което не е чисто. Може да разполагате съ 100,000 лв., а правите единъ оборотъ съ 5 — 6 милиона, и за васъ хората казватъ: „Той е единъ търговецъ съ нѣколко милиона“. Други може да мислятъ, че всичко, което имате, е капиталъ. И всички съврѣменни добродѣтелни хора фигуриратъ само съ единъ много малъкъ ефективъ, а въ сѫщото врѣме, всѣки минава за човѣкъ съ по 10 милиона капиталъ. Нѣкой минава за светия, другъ минава за виденъ, а нѣкои минаватъ за много прости; послѣднитѣ сѫ по-добри, понеже иматъ смѣлость, казватъ цѣлата истина тъй, както е: „Азъ имамъ толкова въ касата си“. Слѣдователно, ако вие, за въ бѫдеще искате да успѣете въ окултната наука, да прѣминете този цикълъ, и да влѣзете въ слѣдния, трѣбва да напуснете сегашния си умъ, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашнитѣ си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всички, като жабитѣ, въ това блато вѫтрѣ, и за 10 хиляди години най-малко ще крѣкате въ блатото. Вие ще кажете; „О, благиятъ Христосъ!“ Но знаете ли какво нѣщо е благость? Всѣки, който се е опиталъ да изнасили Любовьта, да изнасили Бога, не е харосвалъ[1]. Нѣма по-отвратително нѣщо въ свѣта отъ това, да изнасили човѣкъ Бога. Разбирате ли това? Ако кажемъ, че ние сме фактически образъ и подобие на Бога, ако ние себе си изнасилваме, всѣкога може да изнасилимъ ближния или Бога. Бога изнасилваме, нищо повече! И себе си като изнасилваме, пакъ Бога изнасилваме. Питамъ: Какво ще ти възрази Господь? И, знаете ли, по нѣкой пѫть като опѫвашъ тази тетива, опѫвашъ я, опѫвашъ, дойдешъ до едно мѣсто, но не можешъ да опѫвашъ вече, защото тя не може да издържи, и като я откѫснешъ, знаешъ ли какво причинява? Сега, нѣкои отъ васъ не схващатъ какъ идатъ нещастията. Прѣдставете си, че живѣете на втория етажъ, и допуснете, че вие прѣнасяте едно съкровище отъ първия етажъ. Всѣка вечерь прѣнасяте по 10 килограма злато. Слѣдъ една или двѣ години какво ще стане съ този етажъ? Мислите ли, че той ще издържи? Нѣма да издържп. Тия греди ще се попукатъ, етажътъ скоро ще се срути и вие заедно съ златото ще се намѣритѣ долу. Вие, съврѣменнитѣ хора, съврѣменнитѣ ученици, имате толкова злато турено въ вашия умъ, че гредитѣ се пукать и зданието скоро ще се срути. И кѫдѣ ще идете — въ дъното на морето. Така и свѣтътъ, нѣма да се мине дълго врѣме, и той ще се срути. Та, затова Бѣлото Братство приготовлява членоветѣ на новата култура да напуснатъ този етажъ. Вие можете да го схванете много буквално. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Казвате: „Ние сме правовѣрни“. Нападнатъ неприятели нѣкой градъ. Ти се примиришъ, оставишъ богатството и тевтеритѣ, и казвашъ; „Хайде, братко, да се примиримъ“, и бѣдниятъ мисли, че ти си му простилъ. Обаче, като се отегли този неприятель, ти пакъ намѣришъ тевтеритѣ си, и казвашъ: „Ти пакъ ми дължишъ“. Сега, и вие се обрѫщате кѫмъ Бога, молите се, разкайвате се, но като намѣрите стария тевтерь . . . Питамъ: Каква е тази любовь, съвършена ли е? Любовъ, която не е в сила да заглажда грѣховетѣ, не е любовь! Това е първото нѣщо, първото качество на Любовьта. И казва Богъ тъй: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове, и сълзитѣ имъ ще изсуша, ще ги истрия“. Слѣдователно, това е първото качество на Любовьта. А силата въ какво седи? Ако твоята Любовь може да заличи вѫтрѣ въ тебе твоитѣ погрѣшки и погрѣшкитѣ на твоитѣ ближни, това е Любовь. Азъ така опрѣдѣлямъ Любовьта. Мирътъ само тогава ще дойде, ако Любовьта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е любовь. И когато Христосъ е казалъ онзи великъ законъ, че ако братъ ти се обърне къмъ тебе да го простишъ, той приблизително е искалъ да каже това. И най-мѫчното нѣщо е това. Много мѫчно е да простишъ, не само да простишъ, но да забравишъ, не само да забравишъ, ами поменъ да не остане на това мѣсто, и тамъ дѣто сѫ били най-лошитѣ думи, да туришъ най-хубавитѣ думи за този, когото сте мразили. Сега, азъ ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външнитѣ ще говоря за благодать, за милосърдие, за Любовьта, че трѣбва да се любятъ, тъй. А на васъ говоря: ако вашата Любовь не може въ самитѣ васъ да заличи вашитѣ прѣгрѣшения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мѫчи нѣкое прѣгрѣшение отъ миналото, отъ сегашното? Молишъ се, молишъ се, и Господь не те чува. Защо не те чува? Защото ти искашъ да Го лъжешъ. — „Къти—къти“, „къти—къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошкитѣ. „Къти — къти“, хване една, „охъ, моето пиленце“, „къти—къти“, тури я въ тенжерата, „къти—къти“, до като я изяде. Е, какъ мислите вие? Мислите ли, че азъ мога да влѣза въ вашата тенжера? — Никога! Нито азъ, нито вие! „Къти—къти“ не може! И ще дойде тогава нѣкой окултистъ. Но какъвъ? „Къти—къти“ окултистъ. А ние сме оградени съ „къти—къти“. И сега ще ви питамъ тъй: Отъ кои сте? Отъ „Къти—къти“? Всички стари окултисти азъ ги кръщавамъ тъй: „Къти — къти“. А сега за новитѣ, ще ви дамъ друга формула заради тѣхъ, вториять пѫть, като говоря ще ви кажа това правило какво е. Трѣбва да бѫдемъ откровени, искрени спрѣмо себе си. Врѣме е вече да кажемъ: „Моята Любовь може да заличи моитѣ прѣгрѣшения“. Не е въпросътъ може или не може. Никакви съмнѣния! Всичкитѣ други правила. които окултистътъ дава, азъ ги заличавамъ. Любовьта съ правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава, свършена работа! Като дойде тази Любовь, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! То е първото нѣщо. И въ дома ви вече нѣма да има неприятели, ще има само приятели. Сега азъ искамъ тази мисъль да остане у васъ, нѣма да я изнасяте навънъ. Тази мисъль, която ви казахъ тази вечерь, отъ тази стая да не се изнесе, и който се осмѣли да я изнесе навънка, ще му наложа едно отъ най-голѣмитѣ наказания, каквото до сега не е виждалъ. Тъй, едно отъ най-голѣмитѣ наказания, една отъ най-голѣмитѣ бели, едно отъ най-голѣмитѣ страдания. И ще го питамъ: Иска ли тази истина пакъ да я изнесе навънка? Не говорете за Любовьта, докато не е въ васъ, срамота е! Това е най-свещеното име! Спомнете си, тамъ, дѣто се казва: „Да не произнасяме името Божие напразно“. Името на Любовьта напразно не трѣбва да се произнася. Туй е, което азъ зная! Любовьта, то е едно отъ най-свещенитѣ имена, съ което свѣтътъ се създаде. Защото, произнесете ли това име, и не сте готови, ще си създадете въ вашата карма много нещастия, редъ поколения ще бѫдатъ нещастни. „Да не взимашъ името на Господа Бога твоего напразно“, е казано. Въ какво напразно? Само когато си готовъ за любовьта, ще я повикашъ и тогава ще създадешъ около себе си единъ свѣтъ на красота, свѣтъ само на Любовь, свѣтъ само на миръ, свѣтъ само на радость, на веселие, на хармония, свѣтъ на блаженство. Туй ще създадешъ, като произнесешъ нейното име. Нѣкои оть васъ сега ще кажатъ: „Знаете ли какво каза нашиятъ Учитель“. Вашиятъ Учитель вие не го знаете. Гдѣ е вашиятъ Учитель? Виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е“. При коя маса? Нѣма го тамъ. Мислите, че Учитель има при масата, при васъ? Колко се лъжете! Ще кажете: „Ами, че не ви ли виждаме?“ Не ме виждате. „Нали ни говорите? Нали си говоримъ?“ Не си говоримъ. Ние си говоримъ на единъ неразбранъ езикъ. И вие даже една хилядна часть не разбирате отъ това, което говоримъ, и отъ онова, което вие бъблите, и азъ една хидядна часть не разбирамъ. Разбирашъ Учителя си само тогава, когато си въ връзка съ тази Велика Любовь, и душата ти само тогава има общение съ него. Когато намѣришъ Учителя си, и когато Той те намѣри, твоятъ Учитель ще бѫде слѣпъ за всички твои погрѣшки, и ти ще бѫдешъ слѣпъ за всички погрѣшки на твоя Учитель! Учительтъ на земята се цапа толкова, колкото и ученикътъ. И ученицитѣ се цапатъ. Тукъ, на земята, всички се цапатъ. И мислите ли, че ония, на които рѫцѣтѣ сѫ меки, сѫ най-чисти, че сѫ най-праведнитѣ? Мислпте ли, че онѣзи моми, които ходятъ съ хубави дрехи, сѫ най-чисти? А онѣзи въ кухнята, необлѣченитѣ, сѫ най-грѣшни? Или онѣзи, които копаятъ на нивата, сѫ грѣшни? Азъ мисля обратното: онѣзи, които играятъ на хорото, сѫ най-голѣми грѣшници, онѣзи, които се молятъ въ църквата, сѫ най-голѣми грѣшници. Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли въ какво да е грѣшенъ? Той е по-праведенъ. Запримѣръ, ще иде нѣкой на църква, ще каже: „Господи, Господи!" (рѫцѣтѣ прилѣпени една о друга). Ами кой те е научилъ тъй да се молишъ? „Ами че майка ми тъй ме е учила“. Ами Господь казалъ така. Азъ съмъ обяснявалъ. Кога? А майка ти кой я е научилъ? Твоята мѫдрость и твоята Любовь, като сили, трѣбва да влѣзатъ въ душата ти и да заличаватъ грѣховетѣ ти. Не да стискашъ рѫцѣтѣ си, а ще вземешъ тевтера да заличавашъ грѣховетѣ си. Когато човѣкъ иска да крие нѣщо, той допира рѫцѣтѣ си една до друга, вдига ги за молитва, но има скрито нѣщо въ тѣхъ, послѣ ги отваря и казва: „Господи, всичко е отворено прѣдъ Тебе, както виждашъ", но послѣ пакъ ги приближава и казва: „Единъ день пакъ мога да туря нѣщо между двѣтѣ рѫцѣ“. Единъ окултенъ ученикъ, който си служи съ такива маниери, не може да успѣе, защото всѣка една негова мисъль, ще произведе въ другия свѣтъ такива вибрации, за които всѣки би го отдалечилъ на милиони километри отъ себе си. И когато ангелътъ се приближава до такъвъ човѣкъ, той взима всички прѣдпазителни мѣрки, да не избухпе тази бомба. Защото, ако избухне, тя може да причини едно зло. Сега, туй е вѣрно по отношенпе на физическия животъ. Отъ 20 години слѣдваме тоя животъ, но при неговитѣ форми свѣтътъ не може да се поправи. Никакви религиозни форми не сѫ въ състояние да видоизмѣнятъ човѣшкия характеръ. И тогава казватъ, че е права мисъльта: „Когато Духътъ дойде“. Кой Духъ? Духътъ на тази Любовь, която всичко заличава. И ние ще поверваме въ Бога. Той е заличиль грѣховетѣ ни, забравилъ ги е. Нѣкой ще каже: „Ама гръховетѣ ни сѫ толкова много, че Господь не може да ги заличи". Тогава, ако Господь не може да ги заличи, Неговата Любовь е много слаба. Но слѣдъ като Господь е заличилъ твоитѣ грѣхове и ти отидешь да правишъ нови грѣхова, твоята карма ще се удесетори. И тъй, азъ ви оставямъ ва първото положение. Не мислете, че искамъ да ви въздѣйствувамъ. Не! Казвамъ: ако вие искате да бѫдете ученици на туй велико Бѣло Братство, непрѣменно любовьта ви въ бѫдеще трѣбва да бѫде такава. На всинца ви казвамъ: за да можемъ да вървимъ напрѣдъ, непрѣмено любовьта не само на едного, но на всинца ви трѣбва да бѫде такава. Любовьта на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да заличи погрѣшкитѣ. Всѣки единъ отъ васъ въ себе си трѣва да направи това, а не другитѣ да му го правятъ. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва въ своя умъ, въ своето сърце да ги залича. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господь да пише. На Господа трѣбва чиста книга на която Той да може да пише своето Слово. И казва пророкътъ: „Ще отнема каменнитѣ имъ сърца и ще напиша закона си“.Нѣкои тълкуватъ, че Господь ще направи това. Да, Господь ще го направи. Сега, не казвайте, че утрѣ ще направите туй, нито слѣдъ една година, нито сега, но кажете въ себе си: „Това ще бѫде така!" Ако кажето: „Азъ сега ще го направя“, нѣма да го направите. „Така е било, и така ще бѫде!“ Слѣдователно, това е мая. А туй, сегашното заблуждение, това е заблуждение на черната ложа, заблуждение на дявола (казано въ религиозенъ смисълъ). Той е най-голѣмъ хипнотизаторъ; ще те тури въ хипнотически сънь ще те хипнотизира, и слѣдъ като извърши хиляди прѣстѫпления, ще каже: „Ти си извършилъ това и това прѣстѫпление“. И всички тия реклами сѫ на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носимъ. И тъй, най-първо Любовьта трѣбва да заличи, всичкитѣ ваши погрѣшки, за да може да тръгнете. Запримѣръ, нѣкои отъ васъ трѣбва да се хармонизиратъ, за да приложимъ другъ единъ опитъ. Пакъ ще ви дамъ единъ опитъ, малко по-голѣмъ отъ този, но пакъ ще бѫде микроскопиченъ. И слѣдъ туй, знаете ли какво ще дойде? Ще ви дамъ трети единъ опитъ. Защото ако сега ви дамъ най-тежкия опитъ, едва ли ще останатъ отъ васъ 10 души. Азъ ще ви кажа, ще бѫда откровенъ. На васъ, ученицитѣ, които сте тукъ, ако ви кажа: 3/4 отъ богатсвото си още тази вечерь ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислимъ малко“’ И веднага ще помислите, дали Господь е казалъ тъй, или тукъ се крие нѣкоя друга работа. Не, не 3/4 отъ богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?“ Знайте че и туй ще дойде. Сега, този изпитъ е нищо, той е цвѣте, има още по-тежъкъ, него нѣма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, прѣзъ сито ще минете. Изпити ще дойдатъ, ще видимъ сега кой ще издържи докрай кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любовь имате, и азъ ще опитамъ вашата Любовь. Вие казвате: „Учительтъ казва, че нѣмаме любовь“. Какъ да нѣмате любовь? Азъ съмъ дошълъ да изпитамъ любовьта ви. И щомъ намѣря, че имате любовь, азъ взимамъ думитѣ си назадъ. А щомъ вие не издържите, вие ще вземете думитѣ назадъ. Нали ще бѫдемъ искрени въ изпита? Така, азъ ще ви туря на изпитъ, и най-послѣ, като ви прѣкарамъ прѣзъ всички изпити и вие ги издържите ще кажа: положете сега и менъ на единъ изпитъ, който вие намирате за добрѣ. Азъ ще ви дамъ право и вие да ме поставите на изпитъ, какъвто вие искате, но по-напрѣдъ вие, послѣ азъ. Тогава ще завършимъ школата, и ще влѣземъ, дѣ? Въ новата епоха, дѣто нито за мѫжъ отиватъ — какъ е казано тамъ? — „Нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ, но сѫ като ангели“. И Тази епоха ще бѫде. Туй може да стане, то е въ трансформиране на съзнанието. Не говоря за човѣшката плъть, то е въ трансформиране на съзнанието въ човѣка. Т. м. [1] Харосвам - [нар.] Виждам добро, преуспявам.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мѣстото на човѣка въ природата. 11. школна лекция на общия окултенъ класъ 11.V.1922 г. четвъртъкъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. (Мълчание). Слѣдниятъ пѫть напишете най-обичната ви дума или най-обичното ви изречение. Значи, ще напишете или една дума или едно изречение, което ви е произвело най-голѣмо впечатление. Когато безграничниятъ свѣтъ или когато безграиичното се е ограничило, образувалъ се е обективниятъ Божественъ свѣтъ. Отъ безграничния, значи, отъ обективния Божественъ свѣтъ се е създалъ субективниятъ, вѫтрѣшниятъ свѣтъ на човѣка. А отъ субективния, вѫтрѣшенъ свѣтъ на човѣка се е създалъ сегашниятъ обективенъ свѣтъ, външния свѣтъ, или съ други дуии: туй, което за Бога е видимо, за насъ е невидимо: туй, което за Бога е знайно, за насъ е незнайно. Сега, въ една окултна школа, когато кажешъ: „азъ не зная“, значи ти имашъ знание, че не знаешъ. Туй, обаче, подразбира, че това, което ти не знаешъ, има сѫщества по-високи отъ тебе, които го знаятъ. Слѣдователно, туй, което ти не знаешъ въ даденъ моментъ, можешъ да апелирашъ къмъ оная сѫщества, които знаятъ, за да те научатъ. Сѫщиятъ законъ е, когато човѣкъ каже, че той има единъ неизработенъ характеръ, лошъ характеръ. Значи, щомъ е той лошъ, има сѫщества, които сѫ добри, и тѣ сѫ въ състояние да изправятъ неговия лопгь характеръ. Лошавината на единъ човѣкъ може да се обясни по два начина. Ако единъ майсторъ е изработилъ частитѣ на една цигулка, и ги остави на своя ученикъ да ги тури на мѣсто, и ако той не ги е турилъ на мѣсто, тя е лоша цигулка. Слѣдователно, тя не може да издаде онѣзи звуци, които сѫ необходими. Какво се изисква? Тази цигулка трѣбва да се разгледа отъ майстора, и да се турятъ частитѣ й на мѣсто, както сѫ опрѣдѣлени. И въ сегашния животъ на съврѣменнитѣ интелигентни сѫщества, които сѫ заминали прѣди насъ, и които ще дойдатъ, има много части въ тѣхния организъмъ, които не сѫ турени на мѣстото. На всѣки едного отъ васъ, не че му липсва нѣщо, но има нѣщо, което не е турено на мѣстото. А щомъ не е турено на мѣсто, слѣдователно, не може да се придобиятъ ония качества, ония сили, които сѫ потрѣбни въ даденъ случай, за да се създаде характеръ. Тогава тази цигулка наново трѣбва да се разглоби на части, и наново да се поставятъ тѣ отъ майстора. Това е цигулка. Окултната школа трѣбва да ви разглоби. Тази е цѣльта на школата. Въ тази школа ще ви разглобяватъ, не всичко, но ще има нѣкои нѣща, които трѣбва да се разглобятъ, и да се турятъ на мѣсто. Туй се нарича вѫтрѣшно хармонизиране. Туй на сила нѣма да стане. Въ една окултна школа на сила нищо не вършатъ. Вие ще хлопате 10 пѫти при този майсторъ, който трѣбва да намѣсти частитѣ, и ще чакате вънъ на вратата, докато той дойде и вие влѣзете. Този майсторъ въ християнството се нарича Св. Духъ. И Той, като влѣзе, нѣма да прѣобрази изведнъжъ човѣка, Той ще започне най-първо съ разглобяване. При туй разглобяване, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна болка. Този ножъ ще почне да работи тамъ. Разправятъ единъ случай за единъ виденъ цигуларь, който ималъ една отлична цигулка отъ формата на Страдивариусъ. Тя имала единъ малъкь дефектъ. Занася я той на единъ виденъ, знаменитъ майсторъ въ Италия да я поправи. Той го поканилъ да седне на креслото, и самъ започналъ, съ ножа да я разглобява, но при всѣко прокарване на ножа въ цигулката, цигуларьтъ изпъшквалъ, и когато зглобилъ вече цѣлата цигулка, вижда, че цигуларьтъ припадналъ. Сега човѣшката душа е тъй прѣплетена въ тѣлото, вѫтрѣ въ този ияструментъ, че като дойде Великиятъ Духъ да работи и прокара своя ножъ, непрѣмено вие ще почувствувате вѫтрѣшни болки. Ако вие сте боленъ, имате майстора, то непрѣмено този ножъ ще бѫде точно на мѣсто, за да се намѣстятъ частитѣ, които не сѫ турени на мѣсто. И като се поправи тази часть, човѣкъ ще почувствува една вѫтрѣшна лекота, ще дойде едно вѫтрѣшно просвѣтление. Много пѫти се разправятъ нѣкои въпроси, говори се за Духа, но то е едно тъмно понятие. Колцина отъ васъ иматъ ясно понятие какво нѣщо е Духътъ? И колцина отъ васъ знаятъ, какво е положението на единъ Учитель, не по форма, външно какъ се явява Той, но вѫтрѣшната страна на Учителя? Колцина отъ васъ иматъ онова ясно понятие за Любовъта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онуй ясно понятие, което дава едно велико прѣживѣване, което произвежда вѫтрѣ въ душата цѣлъ прѣвратъ, и трансформира всички частици на организма, че човѣкъ, слѣдъ като излѣзе отъ този Божественъ огънь да се почувствува като едно новородено дѣте, защото влиза въ единъ новъ свѣтъ, съ други разбирания, такова прѣживѣване не сте имали. Много пѫти ние говоримъ за Любовъта, за Бога, а при това, щомъ дойдемъ да издържимъ единъ изпитъ, ние всѣкога проявяваме старитѣ навици. Не трѣбва да се лъжемъ съ онази дресировка, която имаме, защото много хора сѫ дресирани, но не сѫ възпитани. Много хора сѫ още въ процеса на трансформирането, а не сѫ трансформирани. Ако на единъ опитомепъ тигъръ вие дадете рѫката си, той може дълго врѣме да я ближе, но като близне само една капка кръвъ, у него веднага ще се събудятъ старитѣ инстинкти. Онзи стариятъ вълкъ, може да го направите като куче, но все-таки той стария си навикъ не оставя. Тогава, ако ние искаме, да се приближимъ при Бога, да придобиемъ онова знание, отъ което ще дойде бѫдещето щастие, т. е. онзи разуменъ животъ, непрѣмено трѣбва да се съобразяваме съ великптѣ закони, върху които почива правилния строежъ на сегашното наше развитие. И тъй, всѣки единъ отъ васъ не трѣбва да се самоосѫжда, а да се самонаблюдава, и като види въ себе си, че има единъ вѫтрѣшенъ недостатъкъ, че има нѣкоя часть, която не е турена на мѣсто, той трѣбва да повика този, великиятъ майсторъ — Духътъ — да му помогне да се изправи, и да го намѣсти. Сега, туй намѣстване може да стане и тукъ, може да стане и въ другия свѣтъ. То е неизбѣжно! Отлагането не е наука! Може би, да кажете: „При по-благоприятенъ моментъ туй може да стане, когато условията сѫ най-благоприятни“. Ако една мисъль е дошла въ ума ти сега, не е ли този най-благоприятниятъ моментъ? Ако Духътъ е заговорилъ въ васъ сега, не е ли този най-благородниятъ моментъ? Всѣка мисъль е важна въ даденъ моментъ. Тази мисъль може да мине и да замине. Та, онѣзи отъ васъ, които вървятъ по този пѫть, трѣбва да развиятъ онѣзи сѣтива, да бѫдатъ толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото, тази деликатность и чувствителность е заради васъ. Ако вие сте деликатенъ, ако вие сте чувствителенъ, ако вие сте схватливъ, благородностьта на вашето сърце, силитѣ на вашия умъ, тѣ ще ви бѫдатъ полезни на самитѣ васъ, и слѣдъ туй ще бѫдатъ полезни и за вашитѣ ближни. Тогава отношенията ви ще бѫдатъ правилни. Двама способни ученици много лесно могатъ да се разбератъ. Двама благородни хора лесно могатъ да уредятъ смѣткитѣ си, лесно могатъ да оправятъ своитѣ погрѣшки, но двама глупави хора — не могатъ: единиятъ ще настоява на своето, и другиятъ ще настоява на своето. Сега, кѫдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? Природата, при сегашнитѣ условия, е само една възможность. Природата, азъ я наричамъ, това е обективниятъ Божественъ свѣтъ, тя е първичниятъ свѣтъ. Отъ този свѣтъ ние трѣбва да създадемъ нашиятъ вѫтрѣшенъ субективенъ свѣтъ. Туй всичкото Божествено, което виждаме отвънка, което е реално, ще го възприемемъ, и послѣ ще го проектираме навънка, и ще образуваме нашиятъ обективенъ свѣтъ. И като го образуваме, само тогава можемъ да създадемъ въ себе си единъ характеръ. Богъ се проявява въ всинца ни, ние сме обекти за Бога. Той работи въ всинца ни, и по никой начинъ не можемъ да се избавимъ отъ Неговото влияние. Той ви е впрѣгналъ на работа, и вие ще извършпте волята Му. Доброволно или чрѣзъ насилие, по какъвто и да е начинъ — ще извършите волята Му. Нѣма другъ изходенъ пѫть! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се: той все ще извърши обективната Божествена воля. Вие ще се противите, ще се противите, и сѫщеврѣменно Богъ ще си извърши работата. Вашето противене нѣма да произведе дисхармония въ Неговия пѫть. И сега, когато разбираме така тия закони, които образуватъ нашия субективенъ свѣтъ, схващамъ, че обективниятъ Божественъ свѣтъ, който е произлѣзълъ отъ Бога е идеаленъ, и ние не трѣбва да мислимъ, че въ него има дефекти. Въ природата не може да има дефекти. Въ природата нѣма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяватъ въ природата, сѫ само резултати на онѣзи сѫщества, които индивидуално се проявяватъ. Но, вземете за примѣръ една лъвица, която е толкова жестока спрѣмо другитѣ, колко е тя нѣжна спрѣмо своитѣ дѣца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока къмъ него, но спрѣмо своето си дѣте, тя ще го ближе, ще го милва — туй е Божественото, което се проявява въ нея. Ако туй агне дойде, и се роди чрѣзъ нея, тя ще бѫде къмъ агнето сѫщо тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения пѫть, чрѣзъ тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до тамъ, че мисли, какво само онова, което произлиза отъ нея, то е Божествено, а всѣко друго нѣщо, вънъ отъ нея, не е Божествено. Този законъ сѫществува въ всички хора. Сега, когато влѣзете въ школата, мислите, че само онова, което излиза отъ вашия умъ, само то е хубаво. Пакъ сѫщиятъ законъ. Нѣкой като напише нѣкое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излѣзло отъ него. Обаче, ако това изречение е излѣзло отъ другиго, той ще намѣри погрѣшки. Но, ако този, който е написалъ това изречение, хармонира съ него или е отъ неговия родъ, той пакъ ще го хареса. Слѣдователно, за да може вие, да се разбирате единъ другъ, непрѣменно мислитѣ ви трѣбва да се движатъ въ една и сѫща посока. Трѣбва да мислите, че въ всинца ви Божествениятъ Духъ въ даденъ случай дѣйствува специално, по особенъ начинъ. Тъй е, разнообразие има въ Духа. Всѣки единъ човѣкъ или всѣки единъ ученикъ си има свое специално прѣдназначение. Сега. казвамъ, че прѣдназначението на човѣка въ природата е да се учи отъ този обективенъ Божественъ свѣтъ, за да създаде своя субективенъ. Тъй, той трѣбва да почерпи тия материали. Да кажемъ, вие искате да бѫдете добъръ, отъ кѫдѣ ще почерпите материали за доброто? Имате единъ вашъ приятель, той е гладень, искате да се проявите, да проявите вашето благородно сърце, да му помогнете. Отъ своето месо не може да отрѣжете, да му дадете. Нѣма да бѫде умно да съблѣчете вашата дреха, вие да останете голъ, а него да облѣчете. Ако двама души иматъ само единъ костюмъ, то е едно добро, ако вие сте голъ. Защото, ако вие се съблѣчеге голъ, и облѣчете вашия приятель, то е и добро, и зло — тѣ се уравновѣсяватъ. Значи, нищо не сте направили. Слѣдователно, ние трѣбва да взимаме ония материали отъ природата, отъ Божествения свѣтъ, които сѫ необходими, и да употрѣбимъ тия материали за доброто на своитѣ ближни. Значи, въ даденъ случай Богъ ни употрѣбява като срѣдство, за да изявимъ своитѣ вѫтрѣшни желания. Нѣкой иска знание, дълго врѣме искалъ зяание. Най-послѣ, Той ще му прати нѣкой Учитель, въ когото ще вложи Духътъ, за да му се изяви, да му даде това, което е потрѣбно. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви се дава въ даденъ случай, вие трѣбва да бѫдете толкова разумни, да знаете, иде ли то отъ Бога, и веднага, безъ противорѣчие, да го приемете. Не иде ли отъ Бога, т. е. отъ този реаленъ, обективенъ, Божественъ свѣтъ, не го приемайте. Да кажемъ, ако азъ ви донеса едно живо цвѣте въ саксия, и ви донеса едно изкуствено цвѣте, питамъ: Ако вие не можете да ги различите, ако вие не разбирате качествата на тия цвѣтя, вие нѣма ли да се излъжите? Давамъ ви двѣтѣ саксии, но тъй изкусно направени, че вие можете да вземете изкуственото цвѣте, Какво ще спечелите? Въ това изкуствено цвѣте промѣни не могатъ да станатъ. Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Сѫщото е и съ васъ: когато станете толкова добри, че въ васъ никаква промѣна не става, вие сте на кривия пѫть, вие сте едно изкуствено цвѣте. И сегашната опасность на съврѣменния свѣтъ произлиза отъ това, че той е станалъ изкуственъ. Изкуственостьта седи въ това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бѫдемъ улеснени въ всичко, всички други да страдатъ, а намъ да ни е приятно. А ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае, че при трансформиране на всѣка енергия се образуватъ страдания. Всѣкога, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, прѣтърпява едно вѫтрѣшно страдание. Има ли туй страдание, той прогресира, нѣма ли го, той остава все на едно и сѫщо мѣсто. Слѣдователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ, трѣбва да знаете, сѫ пѫть на движение. Сега, въ тази окултна школа, въ която се намирате, вие трѣбва да правите анализъ на вашитѣ мисли. Този анализъ седи въ слѣдното: много потаени мисли отъ миналото сѫ залѣгнали въ вашето съзнание или подсъзнание. При даденъ случай тия мисли възкръсватъ, и почватъ да ви говорятъ, като нѣкой фонографъ, и вие ще кажете: „Менъ нѣкакъвъ духъ ми каза нѣщо“. По всичко туй, което ви казва, вие ще познаете, че този духъ говори едно и сѫщо нѣщо съ години. Той ще ви каже да бѫдете добри, да бѫдете святи, да бѫдете честни. Ама че какво ново има въ това? „Трѣбва да оправите живота си, че Господь да ви обича“. Че какво ново има? Това ново ли е? Това е едно отражение на вашитѣ мисли. И какъ ще ги познаете? Ако има една външна реалность, т. е. когато Богъ говори въ обективния свѣтъ, то се познава. Когато ние говоримъ, и когато Той говори, то се различава. Когато дойде въ менъ едно вѫтрѣшно внушение, и ми се каже, че слѣдъ 10 деня ще имамъ 10000 лв., чакамъ, чакамъ, паритѣ ги нѣма. Дойде друго внушение: слѣдъ двѣ години ти ще се оженишъ, ще имашъ една отлична мома. Дойдатъ двѣтѣ години, момата я нѣма. „Слѣдъ 4 години ще постѫпишъ въ университета и ще имашъ най-добритѣ професори“. Дойдатъ годинитѣ, професоритѣ ги нѣма. Слѣдъ 6—7 години ти ще бѫдешъ пръвъ министъръ въ България. Дойдатъ годинитѣ, никакъвъ министъръ не ставамъ. Ще каже нѣкой: „Духътъ туй казалъ, онуй казалъ, тъй ми дойде на ума“. Това сѫ чисто субективни, криви извъртания на самия човѣкъ. Нѣкой пѫть може да дойде таково извъртване, че вие да помислите, че сте способни: „Азъ умъ имамъ, като моя умъ нѣма другъ“. Но не минатъ 2—3 мѣсеца, васъ ви зададатъ една задача, вие не можете да я рѣшите. Вие мислите, че сте много талантливъ, а една обикновена мѫчнотия не можете да разрѣшите. Въ какво седи вашата необикновеность? Нѣкой пѫть мислите, че сте силенъ герой, че можете да се борите съ цѣлия свѣтъ. Но вечерно врѣме нѣкой момъкъ придружава една мома, погнатъ го двама души, той остави момата и уфейка. Той е силенъ да се бори съ цѣлия свѣтъ, а двама души го уплашватъ. Ученикътъ на една окултна школа не трѣбва да си прави илюзии, той трѣбва да знае съ колко души може да се бори, съ единъ ли, съ двама ли, може ли да бѣга, всичко трѣбва да знае, да не бѫде страхливъ. Може ли той да разбира, само тогава той може да проучава обективния Божественъ свѣтъ. И вслѣдствие на тия недостатъци, които ние имаме вѫтрѣшно, ние не можемъ да разбираме, и не можемъ да прилагаме хубавото въ насъ. Защо? Тия стари мисли, старитѣ чувствувания, постоянно развалятъ въ насъ доброто. Тѣ сѫ като една морска вълна: ние пишемъ доброто на брѣга, дойде тази вълна, заличи го. Слѣдъ туй пакъ говоримъ: „Богъ е Любовъ, Богъ е Истина“, дойде вълната — заличи го. Ние пишемъ, тя заличава. Боримъ се съ морето. Питамъ, кой ще надвие? — Морето. Въ края на краищата морето ще надвие. Ти не се бори съ това море. И тогава азъ ще ви дамъ едно правило. Кратуната, която влиза въ морето, трѣбва да бѫде празна и затулена. Пълна ли е, тя ще потъне на дъното. Празна трѣбва да бѫде, да седи надъ водата отгорѣ. Тази кратуна на суша ли е, пълна трѣбва да е. И тъй, когато отивате при Бога, кратуната ви трѣбва да бѫде празна, та да минете прѣзъ това голѣмото море, астралното море, а ако вие сте пълни съ вашитѣ идеи, ще потънето, никога нѣма да отидете при Бога. А когато излѣзете на суша, непрѣмено трѣбва да бѫдете пълни. То е пакъ единъ символъ. Този символъ ще държите въ ума си. При Бога като идете, ще бѫдете праздни, а като излизате отъ Него, трѣбва да бѫдете пълни. Отивате ли при Бога пълни, ще се върнете назадъ празни, а щомъ се върнете празни, какво ще стане съ васъ? Непрѣмено ще дойдатъ страдания. Сега вие ще разсѫждавате. Това сѫ принципи. Вие ще градите върху тѣхъ, Защото, въ една окултна школа ще изучавате живота, методитѣ и начинитѣ за трансформиране на енергиитѣ, които циркулиратъ въ вашитѣ физически тѣла. Знаете ли колко енергия има натрупана въ васъ? Тая енергия трѣбва на врѣме да се използува. И ако всѣка една енергия, вложена въ нашето тѣло, не се използува, други ще я използуватъ. И тъй, когато погледнете на външната природа, като ученици, вие ще знаете, не прѣдназначението на тази природа е да създаде вашия субективенъ свѣтъ, т. е. всички ония принципи, които го съставляватъ, да имате принципално схващане. За всичко трѣбва да имате много правилни схващания. Мѣрката за истината, отношението къмъ хората, какъ да сѫдите, всичко туй да е правилно. Нѣкой иска да ми покаже, че имамъ една погрѣшка. Мога да изоблича единъ човѣкъ по нѣколко начина. Мога да го изоблича тъй силно, че да му направя една операция! Ако онзи лошъ лѣкарь, който рѣже цирея, изрѣже отъ здравото месо два пѫти повече отколкото отъ болното, неговата операция не е на мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, да кажешъ истината тъй, че отъ здравото месо нито една клѣтка да не се отрѣже, нито една клѣтка отъ Божествения организъмъ. Съ казването на истината да не поврѣдишъ нито едно Божествено цвѣте. Най-послѣ, въ окултната школа не се позволява никакво изобличение. Истината може да кажешъ, но изобличения — не. Изобличи ли единъ — изключватъ го. Всѣки, който се осмѣли да изобличи, изключватъ го, и съ хиляди години може да седи отвънъ. Строго наказание! И когато искашъ да изобличишъ, ти ще се епрешъ, ще кажешъ: „Ако е за истината, ще кажа тази истина“, ни повече ни по-малко. Туй е единъ великъ Божественъ законъ, И азъ ви прѣдупрѣждавамъ, да не си създавате ненуждни страдания. Досега вие сте вървѣли по пѫтя на изобличението. Ако свѣтътъ съ изобличение можеше да се поправи, досега щѣше да се поправи. На единъ човѣкъ ще му кажешъ само истината, и ще му покажешъ начинитѣ, методитѣ, пѫтищата, чрѣзъ които той може да поправи своята погрѣшка. Добрѣ, отивамъ азъ при единъ братъ — да ви обясня принципално — имамъ братъ, да кажемъ, той е търговецъ, има взимане — даване, взелъ пари отъ други братя, заборчлялъ 20 хиляди лева, не връща паритѣ, нѣма какво да връща, полъгва. Не, не, защо да лъже? Защо да не каже истината? Ще кажете: „Да го повикаме, да го изобличимъ“. То е кривиятъ начинъ. Ние ще го повикаме, и ще му кажемъ: „Братко, не е ли хубаво тия дългове да ги изплатишъ, не можешъ ли да ги изплатишъ? Ние ще ти помогнемъ, а ти работи, и постепенно ще изплащашъ“. А ние казваме: „Ти намѣри отдѣто и да е пари, но ги изплати“. Това е изобличение. Ние ще му помогнемъ. И когато Господь поиска да поправи свѣта, Той изпрати Христа, съ голѣмъ кредитъ Го прати. И Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да ви дамъ новъ животъ, и съ този капиталъ изплатете вашитѣ стари дългове“. Искамъ между ученицитѣ, които сѫ въ школата, абсолютно да нѣма изобличение. Истината ще казвате. Ще се повикате, ще си кажете истината по единъ мекъ начинъ. Ще се усъвършенствувате, ще си помагате, ще си създадете вашъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, да се облагородявате постепенно. Нали знаете онзи ученикъ по музиката, какъ постепенно придобива навика на своята рѫка. Най-първо, какви мѫчнотии срѣща, докато рѫката стане гъвкава да свири, докато най-послѣ тия пръсти като че ли придобиятъ съзнание, и тогава музикантътъ може да свири безъ никакво усилие. Защо? Пръститѣ се научили да свирятъ. Тия пръсти разбиратъ по кой начинъ става свиренето. И ние трѣбва да създадемъ такива навици, и трѣбва да знаемъ, какъ да изпълняваме извѣстни добродѣтели. Непрѣмено трѣбва да се създаде единъ навикъ, една права мисъль. Сега, гдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? За да се прояви човѣкъ, непрѣмено трѣбва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете съ най-малкитѣ опити, съ най-малкитѣ нѣща. Не правете голѣми опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити съ малкитѣ нѣща. Задайте си една задача на ума. Да кажемъ, такава една задача: да станете точно въ 12 часа, и отъ тукъ, отъ София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мѫчнотиитѣ, които може да ви се изпрѣчатъ, какви могатъ да бѫдатъ? Нѣма никакви мѫчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пѫтя. Второ, че може да ви срѣщнатъ разбойници, може да има вълци, мечки. Тия нѣща ще изпѫкнатъ въ ума ви. Вие, слѣдъ като рѣшите, ще излѣзете навънка, ще се върнете, ще кажете: „Ще ида при по-благоприятни условия, когато има мѣсечина“. Отложите ли, вашата воля е слаба. При мѣсечина или безъ мѣсечина, вие трѣбва да идите. Кажете ли, че ще направите и отложите, волята ви е слаба. Обидилъ ви е нѣкой, нали? Дойде въ васъ едно желание, кажете тъй: „Азъ ще се примиря съ него“. Стори го. Рѣшили сте да идите до Витоша, но въ туй врѣмо дойде пѣкой, и ви каже, какво е врѣмето, и вие казвате: „Хайде, слѣдъ единъ мѣсецъ ще го направя“. Мине единъ мѣсецъ, два, три, четири, не отивате. Ако вие нѣмате достатъчно воля да се примирите, тогава какъ ще извършите волята Божия, и какъвъ ученикъ ще бѫдете? Ама, най-първо, като влѣзете въ една школа, ще ви дадатъ много голѣми изпити. На нѣкои ще кажатъ тъй: „И баща си, и майка си ще напуснешъ“. Ще каже нѣкой: ,То не е за сега“. Да не ме разбирате криво. Ще дойде врѣме баща си и майка си да нануснешъ, отъ братя и сестри ще се откажешъ — ще тръгнешъ. Тогава ти ще помислишъ едно отъ двѣтѣ. Ако не се откажешъ, ще останешъ у дома си, а ако се откажешъ ще влѣзешъ вѫтрѣ въ школата! Сега, вие искате да ви се повѣрятъ нѣща отъ Божествения свѣтъ. Какъ ще ви се повѣрятъ такива нѣща, да ги употрѣбите за себе си, да ги оставите у дома си ли? И Господь знае, че ако ви ги даде при сегашнитѣ условия, когато вашиятъ субективенъ свѣтъ не е сформируванъ, вие не можете да образувате вашия обективенъ свѣтъ, и всички тия Божествени блага ще идатъ напразно, вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господь ви даде една малка дарба прѣзъ цѣлия животъ ще пишете глупави стихотворения, драми, романи, може да напишите десетки томове, а слѣдъ 10 години тия томове ще се забравятъ. и никой нѣма да мисли за тѣхъ. А тази Божествена енергия трѣбва да иде на мѣсто, тя трѣбва да произведе своитѣ резултати. А сега, всинца искате да бѫдете добри, да ви посрѣщне Господь добрѣ, да видите ангели и пр. Но за да видите единъ ангелъ, вие трѣбва да имате разположението на единъ ангелъ. Когато обичашъ нѣкого, той е готовъ да те срѣщне. Ангелитѣ обичатъ много да правятъ познанства. Но като видятъ ученицитѣ при сегашното състояние, тѣ не обичатъ да говорятъ. За какво ще ти говори единъ ангелъ като слѣзе отъ небето? Влѣзе въ кѫщата ти, и ти почнешъ да му разправяшъ за неприятноститѣ, които имашъ. За ангела тия неприятности не съставляватъ нищо. Той ще поседи, ще ви погледне, ще ви изслуша, и ще си замине. И нѣкой пѫть, знаете ли какво става? — Тъй, прѣдъ васъ ще изчезне той. И тия ваши ангели често така изчезватъ. Ще кажете: „Какъ изчезватъ?“ Азъ ще ви кажа какъ изчезватъ. Имате такова разположение, като че владате цѣлия свѣтъ, едно чувство така прѣкрасно, така благородно, имате единъ импулсъ да извършите волята Божия — дошълъ е ангелътъ, но него день една малка причина ще ви изкара отъ туй състояние, и вашиятъ ангелъ тъй ще се стопи, ще изчезне. И вие ще кажете: „Отиде туй хубаво състояние.“ Защо? Може би затуй, че нѣкой не ви е платилъ, ималъ да ви дава 100 лева. За тия 100 лева вие разваляте цѣлото си щастие. И тогава ще кажете:, Азъ разбирамъ какво е окулти-зъмъ, азъ разбирамъ окултната наука, челъ съмъ, направилъ съмъ това-онова“. Нищо не си челъ, нищо не си направилъ. Ако тебе 100 лв. може да те изкаратъ изъ релситѣ навънъ: ако тебе може едно обикновено ядене да те изкара изъ релситѣ навънъ: ако тебе може единъ не добъръ приемъ на хората да те изкара изъ релситѣ, ти ще изгубишъ, волята у тебе е слаба. Ученикътъ, като дойде, той трѣбва да бѫде готовъ да го плюятъ: може да му говорятъ: „Ти си невѣжа, ти си глупакъ“... Е хубаво, ако азъ излѣза на дъската, и рѣшавамъ задачата добрѣ, себе си ли ще вѣрвамъ, или тѣхъ ще вѣрвамъ? Ако азъ, слѣдъ като седна и свиря съ цигулката, самъ се удоволствувамъ, а нѣкой каже: „Не струва твоето свирене“, на тѣхния слухъ ли ще вѣрвамъ, или на моя? И така, може да правимъ опити. Азъ нѣма да повикамъ въ дадения случай цигулари-експерти, а ще повикамъ най-проститѣ, ще ги заведа въ една менажерия или въ гората, дѣто има тигри. „Казвамъ: моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти звѣроветѣ. Ако всички ме слушатъ, и ги укротя, питамъ: Не съмъ ли азъ цигуларь? Цигуларь съмъ. Моето свирене много струва, понеже азъ като свиря, всички пѫтници могатъ да минаватъ спокойно по пѫтя. Този е начинътъ. Ако въ живота ние може да укротяваме всичкитѣ тия тигри, мечки, вълци съ своето свирене, въ насъ има едно вѫтрѣшно изкуство. Значи, разбрали сме обективниятъ Божественъ свѣтъ, приложили сме го въ вѫтрѣшния субективенъ свѣтъ, и сега можемъ обективниятъ навънка да изразимъ. Та, искамъ отъ васъ да имате едно правилно схващане. Благата нѣма да ви дойдатъ сами, тѣ нѣма да капнатъ като круши. Тѣ могатъ да дойдатъ, и да си заминатъ. Ако искате едно Божествено благо да остане у васъ, не само за година, петь, десеть, но за всѣкога, като вашъ съпѫтникъ, трѣбва да го приемете само по ония правила на истината. Сега, азъ, като говоря, не искамъ ученицитѣ да мислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, принципално говоря. Когато говоримъ и имаме нѣкого на ума си, ние имаме прѣдъ видъ какъвъ е Божествениятъ свѣтъ. Азъ считамъ, че всинца вие имате желание да вървите напрѣдъ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който иска да бѫде лошъ, глупавъ, всички искате да бѫдете добри и умни. Не че не сте умни, умни сте, но ако вложите въ едно дѣте ума на най-интелигентната маймуна, то даже единъ пѫть не ще може да завърти колелото. Слѣдователно, вашата сегашна интелигентность, вашата сила, турена въ интелигентностьта на единъ окултенъ ученикъ, той нито единъ пѫть не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентность е достатъчна? Не! Тази интелигентноеть трѣбва да се увеличи хиляди пѫти, защото има да се завърти едно голѣмо Божествено колело. И Павелъ казва, че естествениятъ човѣкъ трѣбва да се прѣвърне въ духовенъ, защото естествениятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи. И вие, като ученици, трѣбва да измѣните туй ваше състояние. Нали нѣкои нѣща, които вамъ сѫ приятни, вие сте готови да ги слушате, а които не ви сѫ приятни, вие казвате: „Не сѫ на мѣсто“. Запримѣръ, ако нѣкой вашъ кредиторъ си иска паритѣ, казвате: „Не на врѣме дойдохте“. Защо? Нѣмате пари въ касата. Не, не, врѣмето е дошло. Вие можете да кажете, че извѣстна постѫпка на едного не е на врѣме, и той може да каже, че вашата постѫпка не е на врѣме. Една постѫпка е на врѣме или не на врѣме, ако е гледана само отъ Божествения свѣтъ. И тъй, първото нѣщо, сега, ще направите единъ малъкъ опитъ съ вашата воля. Да видимъ, колко души има отъ васъ, които биха го направили. Азъ бихъ ви задалъ слѣдната задача. Е, какъ, да ви задамъ ли задача? Тази задача седи въ слѣдното. Азъ не ви я налагамъ. Тази задача може да я извършите само при абсолютяа свобода, и ако имате силно желание и любовъ вѫтрѣ въ васъ. Ще обмислите добрѣ. До една година, то е само посторонно, но като една задача — отъ сега до една година да я извършите тази задача. Като станете нѣкоя вечерь въ 12 часа, да идете горѣ на Витоша, и да се върнете. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате: зимно врѣме ли, прѣзъ мѣсецъ май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, съ дълбоко убѣждение. Само така ще я изпъляите, а не да правите глупави опити. То е съзнателенъ опитъ, за да се ползувате. Ако го направите безъ съзнание, хичъ не отивайте. А ако има съзнание въ васъ, ще научите нѣщо. Азъ нѣма да ви кажа какво. Отъ София ще тръгнете въ 12 ч., и ще се качите на Витоша, горѣ, на равнището, всѣки самъ, по отдѣлно. Азъ ви казвамъ: при абсолютна свобода. То ще зависи отъ абсолютната свобода на волята, и по закона на Любовъта, и при това съ дълбоко убѣждение, другояче нѣма да се ползувате. Да видимъ, колко ще го извършите. Туй е единъ пробенъ изпитъ. Въ 12 ч. точно ще тръгнете, каквото и да ви се случи. Азъ не зная какви перипетии ще имате по пѫтя. Който тръгне по пѫтя, той ще си знае. Не сте задължени, да се разберемъ, само който иска. Никой никому нѣма да се обажда като тръгне, и никой нѣма да го знае, той ще тръгне самъ, защото може и да не го направите. Ако се срѣщнете двама изъ пѫтя, то е хубаво, то е отлично. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате. Само азъ ще трѣбва да зная, кой ще ходи, Вечерно врѣме ще идете, а денемъ ще се върнете. Отиването ще бѫде вечерь, а връщането — денемъ. Ще си вземете хубава гега, тояга. Ще стигнете надъ поляната, горѣ при камъка, надъ снѣговетѣ. Опитътъ ще го направятъ най-смѣлитѣ, а не страхливитѣ. Който е страхливъ, да не правп този оиитъ. Вие сами ще си рѣшите въпроса, да го направите или не. То е само една задача, една отъ микроскопическитѣ задачи. Азъ ви задавамъ една задача, съ която ви плаша, нали? Туй плашене, какъ мислите? Ами ако дойде единъ учитель и ви заведе кѫмъ центъра на земята? Единъ ученикъ, който не може самъ да иде на Витоша, той и съ учитель не може да иде въ центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша самъ, ако разбира, може да бѫде съ учитель, но ако се пита, защо да ида, то не се казва: като идешъ, ще научишъ. Работитѣ нѣкога не се казватъ. Защо? Я научишъ, я не научишъ. Може да научишъ, може и да не научишъ нищо, но все таки ще научишъ нѣщо. Едно нѣщо ще научишъ — колко воля имашъ. Ако на всѣка стѫпка сърцето ти трепне, като се върнешъ, ще имашъ една реална опитность, до кѫдѣ можешъ да вървишъ. Ще дойдете при друга задача, още по-трудна. Сега, вие ще си изберете врѣмето, азъ ви давамъ абеолютна свобода. Съ мѣсечина, безъ мѣсечина, пълна свобода, каквото врѣме искате, отъ васъ зависи, вие да си изберете. Ако азъ дойда да разрѣша задачата, азъ ще избера най-лошото врѣме, най-голѣмитѣ прѣпятствия, най-труднитѣ методи. Ще избера най-добрия пѫть, но най-труднитѣ методи. Сега на васъ пѫтьтъ е труденъ, но ви оставамъ да си изберете най-лекитѣ методи. Мога да ви улееня и съ друго. Можете да идете, можете и да не идете. Ще постѫпите свободно. Никой нѣма да знае, кой е ходилъ. Абсолютно никой нѣма да знае. Можете да кажете: „Какъ ще минемъ слѣдъ 12 часа, могатъ да ни спратъ“. Отъ 12 часа точно ще тръгнете, никой нѣма да ви знае. Ще излѣзете, абсолютно никой нѣма да ви знае, и като се върнете пакъ никой нѣма да ви знае. Само домашнитѣ ви ще знаятъ, но тѣ трѣбва да пазятъ абсолютна тайна. Ако се срѣщнатъ двама — трима, то е хубаво, но и тѣ да пазятъ абсолютна тайна. Запитватъ: („За женитѣ не е ли опасно?“) Тукъ мѫже и жени нѣма, тукъ има само ученици. Това е задача само за ученика. Ако вие, слѣдъ като станете, и мислите, че сте жена или мѫжъ, никакъ не тръгвайте. Но като тръгнете и мислите, че сте ученикъ — добрѣ. Дойде ли ви на умъ, че сте мѫжъ или жена, хичъ не отивайте. Азъ зная, че тукъ между васъ, има нѣкои мѫже, които могатъ да го направятъ отлично. Между мѫжетѣ има, сѫщо и между женитѣ има нѣкои, не всички, но нѣкои. Нѣкои отъ женитѣ, ако искатъ да го направятъ, могатъ да се облѣкатъ въ мѫжки дрехи. Забѣлѣжете какъвъ интересъ внесе тази задача въ васъ, какъ ви измѣни, какво оживление създаде! Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Символически, окултни правила и мѣрки. 10. школна лекция на общия окултенъ класъ 2.V. 1922. вторникъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Туй, което ще кажа, е само една дефиниция. Не пишете! Азъ ще пристѫпя направо къмъ прѣдмета. Туй е само една бѣлѣжка, Ние напущаме обикновеното разбиране на живота! Разбирате ли? Като влѣзешъ въ една лодка, нѣма да се разхождашъ вѫтрѣ, а ще седнешъ, и като излѣзешъ навънъ, тогава има другъ начинъ. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще оставите вашитѣ начини за ходене по земята. Земниятъ моралъ е безморалие на небето, а земното право е безправие на небето. И като се събере всичката наша правда на земята, тя не може да направи даже една добродѣтель на единъ ангелъ. Ние трѣбва да бѫдемъ хора смирени, да знаемъ, че не сме добродѣтелни. Отъ сега нататъкъ ще бѫдемъ добродѣтелни. Добродѣтельта е нѣщо, което ще се създаде по закона на Любовъта. А по този законъ не сме живѣли още разумно. Нѣкой ще възрази: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Окултната наука не го отрича, но трѣбва да знаешъ, че си едно съ Бога, и да разсѫждавашъ, както Той разсѫждава, и да мислишъ тъй, както Той мисли. Колкото е небето далечъ отъ земята, толкова Богъ е далечъ отъ насъ. А колко е далечъ небето отъ земята? И тъй, заглавието бѣше: Символически, окултни правила и мѣрки. Дисонанси и съгласие (съзвучие). Ще употрѣбимъ една чужда дума. Значи, едно съзвучие може да го прѣвърнемъ на единъ дисонансъ. Ето какъ. Вие сте човѣкъ интелигентенъ, съ умъ, сърце и воля. Явява се прѣдъ васъ цигуларь, и започва да свири. Вамъ е приятно да слушате неговата музика. Казвате: „Отлично свири“. И тогава, този цигуларь има вѣра въ васъ, вие сте публиката, и той разчита вече на вашата дума. Казва: „Азъ като свиря, той оцѣнява моята музика, моята музика е нѣщо!“ Не се минава часъ, идва другъ цигуларь, който свири по-хубаво отъ първия, и започва и той да свири. Вие почвате да давате похвали на втория, и тогава въ първия цигуларь се явява дисонансъ. Защо? Вие ще погледнете на него съ недовѣрие. Но нещастието не се спира тамъ. Трети цигуларь иде, който свири по-хубаво отъ първия и втория, ти похвалявашъ третия, и тогава двамата се начумерятъ. Но не се спира злото тамъ. Дойде четвърти, той свири още по-хубаво, тримата се начумерятъ, не ги оцѣняватъ. Дойде пети, шести, седми, осми, девети и десети. Ще се спра на десетия. Всичкитѣ деветь сядатъ, като попарени кокошки, а този единиятъ казва: „Да знаете, азъ съмъ, който свиря.“ Добрѣ. Обратниятъ процесъ: заминава десетиятъ, остава деветиятъ на мѣстото му. Той казва: „Вие осемтѣхъ да знаете, че азъ ви надминавамъ.“ Заминава деветиятъ, остава осмиятъ: заминава осмиятъ, остава седмиятъ: заминава седмиятъ, остава шестиятъ и т. н., заминава вториятъ, остава първиятъ. Той като остане, казва ви: „Разбираме се сега“. Тъй, този законъ постоянно дѣйствува и въ васъ, тукъ въ събранията. Туй можемъ да го провѣряваме. Слѣдователно, какво трѣбва да прави първиятъ? Като дойде вториятъ, който свири по-хубаво, той трѣбва да проучи неговитѣ методи, нѣма да изгуби, а ще има единъ плюсъ. Като дойде третиятъ, първиятъ и вториятъ ще се учатъ отъ третия, нищо нѣма да изгубятъ, докато дойде десетиятъ, да усвоятъ тѣхнитѣ методи. Нѣма какво да се сърдимъ. Сега, тия правила, този законъ, може да приложите въ всички религиозни общества. Навсѣкѫдѣ законътъ работи. И казватъ нѣкои: „Въ нашата църква не проповѣдватъ ли“. То е сѫщиятъ законъ. То значи: „Ние не свиримъ ли като първия?“ Като пъ