Search the Community

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢРОЯТНОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Четоха се работитѣ върху темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“. Проявитѣ на човѣшкия духъ не зависятъ отъ вѣроятности. Вѣроятноститѣ представятъ условия за ума. Процеситѣ на душата сѫщо не зависятъ отъ вѣроятности. Защо? — Защото известни вѣроятности сѫ възможности обаче, на физическия свѣтъ тѣзи възможности произлизатъ отъ дадени вѣроятности. Запримѣръ, имате известенъ планъ, или известенъ стремежъ, насоченъ къмъ нѣщо. Въ дадения случай вие можете да изчислите вѣроятностьта за постигане на този планъ. Тѣзи изчисления сѫ възможни на физическия свѣтъ, но въ духовния свѣтъ тази математика не работи. Въ духовния свѣтъ си служатъ съ висша математика. Сега, като говоримъ за вѣроятноститѣ, ние имаме предъ видъ едно широко поле на работа. Тази работа е достояние само на свободнитѣ хора. Само свободнитѣ хора се спиратъ предъ вѣроятноститѣ и възможноститѣ въ живота. Хората, у които умътъ не е развитъ, не вѣрватъ въ никакви вѣроятности и възможности. Тѣ казватъ: Ако има пари, ще вѣрваме. Щомъ нѣма пари, въ нищо не вѣрваме. Като погледне лицето на кого да е, умниятъ човѣкъ веднага познава, каква вѣроятность има въ дадено лице да изпълни известенъ планъ. Който не може да чете по лицата на хората, веднага казва: Дайте пари, ако искате да се реализира известенъ планъ. — Днесъ всичко става съ пари. Който разбира нѣщата, той първо разглежда условията, вѣроятноститѣ за реализиране на известна работа и тогава кредитира. Който не отпуща никакъвъ кредитъ, той вижда, че въ дадена работа нѣма никаква вѣроятность за успѣхъ. Нѣкои търговци работятъ съ закона на вѣроятностьта и затова даватъ на кредитъ. Още като погледнатъ човѣка въ лицето, тѣ веднага разбиратъ, може ли на този човѣкъ да се отпусне кредитъ, или не. Обаче, не мислете, че като си служите съ закона на вѣроятноститѣ, всичко ще се уреди лесно. Не мислете, че и като взимате предъ видъ възможноститѣ за реализиране на нѣщата, всичко ще върви по правъ, по гладъкъ пѫть. Не, колкото да взимате въ съображение възможноститѣ и вѣроятноститѣ, животътъ пакъ нѣма да бѫде увѣнчанъ съ рози и вѣнци. Възможнсститѣ подразбиратъ всички най-възможни нѣща. Като говоримъ за живота, вие разбирате само една отъ неговитѣ страни. Животътъ не е такъвъ, какъвто хората го прекарватъ на земята. Друго нѣщо е животътъ. Тъй както вие си представяте живота, това е само нѣкаква вѣроятность, която сѫществува нѣкѫде. Животътъ, който вие търсите, ще дойде въ бѫдеще, но само за онѣзи, които сѫ завършили своето развитие. Какво показва това? Че вие търсите и очаквате такъвъ животъ, за който още не сте готови. И да ви дадатъ днесъ този животъ, вие ще го снемете на уровена, на който се намирате сега. Ако на малкото момченце дадете една книга отъ висша математика, то ще започне да я разгръща, да я прелиства, и въ края на краищата ще си направи отъ нея едно хубаво хвърчило, което ще пусне въ въздуха. Сѫщото правятъ и нѣкои религиозни хора. Следъ като имъ се даде най-хубавия животъ, тѣ ще си направятъ отъ него хвърчила. Това е резултатъ на човѣшката дейность, проявена въ лѣвата страна на живота. Наистина, ако проследите живота на тѣзи хора, ще видите, че се молятъ или за пари, или за кѫщи — съ една дума тѣ се молятъ само за хвърчила. Животътъ не седи нито въ паритѣ, нито въ яденето, нито въ кѫщитѣ, нито въ науката. Науката е приятно развлѣчение за човѣшкия умъ. Ще кажете, че не се нуждаете отъ никакви развлѣчения. — Ако не се нуждаете отъ никакви развлѣчения, защо ядете, защо спите? Защо страдате като изгубите приятелитѣ си? Значи, яденето, спането, приятелитѣ ви, това сѫ равлѣчения въ живота. Когато обущата, дрехитѣ ви сѫ скѫсани, вие пакъ страдате. Защо? — Защото хубавитѣ обуща и дрехи сѫ развлѣчение за васъ. Ние изнасяме всички тия нѣща, за да си съставите ясна представа за живота, да видите, че между вашия и Божествения животъ има голѣма разлика. Както да си представяте Божествения животъ, вие пакъ нѣма да го разберете, но поне ще се съобразявате съ закона на вѣроятноститѣ, ще знаете, въ колко и въ кои случаи презъ деня ще можете да изпълните волята Божия, и въ колко случаи не ще можете да я изпълните. Съ познаването на този законъ, човѣкъ би могълъ да опредѣли за себе си, дали ще свърши училището и съ какъвъ успѣхъ ще завърши. Ако е търговецъ, той ще може да опредѣли, дали ще спечели въ търговията си, или ще изгуби. Астролозитѣ, които добре познаватъ този законъ, правятъ изчисления и могатъ да предскажатъ на нѣкой търговецъ, доколко най-много може да се впусне въ търговия. Ще кажатъ на този търговецъ: Ти можешъ да спечелишъ най-много десеть милиона лева. Щомъ спечелишъ тази сума, напусни търговията. Ако още продължавашъ да въртишъ търговия, всичко ще изгубишъ. На нѣкой писатель ще кажатъ: Ти трѣбва да напишешъ едно хубаво съчинение, съ което да спечелишъ име предъ свѣта. Следъ това ще се предадешъ на служене на Бога. Така бѣше съ Толстоя, така бѣше и съ Буда. Буда живѣ като царски синъ, обиколенъ съ богатство и разкошъ, далечъ отъ страданията въ живота. Обаче, единъ день той видѣ една нещастна жена, единъ нещастенъ старецъ, и въ него се събуди състрадание къмъ човѣчеството. Отъ този моментъ спокойствието на неговия животъ се наруши, и той се свърза съ страданията на цѣлото човѣчество. Буда се зае съ разрешаване задачитѣ на живота. Коя е причината, задето той напусна царския палатъ? Какъ ще отговорите съ вашата математика на този въпросъ? Ще кажете, че Буда не е разбралъ живота. Той е трѣбвало да остане при условията, при които се е родилъ, и като царь да бѫде полезенъ на окрѫжаващитѣ. Обаче, Буда не е разбиралъ така живота. Да бѫдешъ царь, това е физическа страна на живота. Като царь той нищо не би могълъ да направи. Откакъ свѣтътъ сѫществува, нито единъ царь не е билъ щастливъ. Ако царьтъ внесе „петь“ въ свѣта, „десеть“ ще изгуби. И най-добритѣ царе сѫ били нещастни. Това не значи, че не сѫ имали желание да помогнатъ на своя народъ, но заобиколени отъ приятели и неприятели, тѣ често сѫ изпадали подъ тѣхно влияние и сѫ носили отговорноститѣ за всѣко добро, или престѫпно дѣло, извършено въ тѣхно име. Питамъ: каква е вѣроятностьта човѣкъ да влѣзе, или да не влѣзе въ Царството Божие? Каква е вѣроятностьта човѣкъ да бѫде, или да не бѫде спасенъ? Мнозина се съмняватъ, дали сѫ спасени, дали ще влѣзатъ въ Царството Божие. И като се съмняватъ, тѣ казватъ: Тази работа е празна, вѣтъръ работа е тя, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. — Духането на вѣтъра е една вѣроятность. Горенето на огъня е една вѣроятность. Наистина, когато два предмета се търкатъ единъ въ другъ, произвежда се топлина. Когато двама души съ противоположни идеи се търкатъ, между тѣхъ става известна реакция, известно химическо съединяване. Какъ мислите вие, вѣроятность ли е това, което става между тия двама души, или възможность? Търкането между хората дава възможность за широкъ замахъ на ума. Когато се говори върху различни въпроси, всичко е вѣроятно, но за всѣки даденъ случай, отъ тия вѣроятности само нѣкои могатъ да се реализиратъ. По време и пространство всичко е възможно, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно. Въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може да направи или добро, или зло; въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може или да обича, или да мрази. Въ най-краткия моментъ отъ времето, който човѣшкото съзнание може да схване, човѣкъ може да направи разлика между две душевни състояния. Така се образува права линия, или малка междина. Въ тази междина, именно, се явява възможностьта за реализиране на нѣщо. И тъй, вѣроятностьта се заключава, именно, въ този малъкъ промежутъкъ, въ тази малка междина — да направишъ зло или добро, да проявишъ любовь или умраза. За васъ е важно да знаете, каква е вѣроятностьта при дадени условия да постѫпите по единъ, или по другъ начинъ. Когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята и се оплете въ материята, може математически, чрезъ теорията на вѣроятноститѣ да се изчисли, каква възможность има човѣкъ да сгрѣши и колко грѣхове може да направи. Никой нищо нѣма да му каже, но ще слѣдятъ, като върви въ пѫтя, де ще се отклони и колко отклонения ще нанаправи въ живота си. Животътъ е пъленъ съ вѣроятности и възможности. Вѣроятноститѣ засѣгатъ умствения свѣтъ. Възможноститѣ засѣгатъ, отъ една страна, причинния свѣтъ, а отъ друга — низшитѣ области на астралния свѣтъ. Има два вида възможности въ свѣта: едни, които могатъ да се реализиратъ, и други, които не могатъ да се реализиратъ. Запримѣръ, има възможность всѣки човѣкъ да стане ясновидецъ, но колцина до сега сѫ станали ясновидци? Който отъ васъ е ясновидецъ, нека прочете отъ мѣстото си, какво е написано на нѣкой листъ, поставенъ на известно разстояние. Всички ще слушате съ приятность, какво се чете. Нѣкои ще се чудятъ, какъ става тази работа, че отъ толкова далечно разстояние може да се чете. — Наука е това! Вѣроятно и възможно е всѣки да стане ясновидецъ, но това постижение още не е реализирано за всички. Това, което днесъ не може да се реализира, въ бѫдеще ще се реализира. Много отъ ученицитѣ се спъватъ въ своето минало. Тѣ не трѣбва да се спиратъ на миналото си, но да вървятъ напредъ. Противоречията, страданията на човѣка, това е неговото минало. Несгодитѣ, съмненията, завистьта, умразата въ живота, това е миналото на човѣка. Всичко онова, което спъва хората въ развитието имъ, това е тѣхното минало. Щомъ се натъкнатъ на своето минало, тѣ трѣбва да кажатъ: Това е отъ моето минало; не искамъ да се занимавамъ съ него. — Съ какво трѣбва да се занимавате? — Съ новото. — Кое е новото? — Любовьта. Тя ще се реализира въ бѫдеще. Когато умразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще ѝ кажете: Азъ отивамъ на работа, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Ако не искашъ да се върнешъ, влѣзъ въ стаята на миналото и чакай, колкото искашъ. Споредъ закона на кармата, тя ще остане да чака докато се върнете. Въ това време вие ще се разговаряте съ любовьта, ще правите свои изчисления върху възможноститѣ и вѣроятноститѣ въ живота. Вашата погрѣшка въ живота се заключава въ това, че като дойде любовьта, туряте я въ стаята на миналото, а като дойде умразата, туряте я въ стаята на бѫдещето — размѣстяте мѣстата имъ. Вие се оплаквате, че ви е тежко. — На кого не е тежко? Миналото е всѣкога тежко. Щомъ дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да се справи съ своето минало. Той самъ е създалъ миналото си, самъ ще се справи съ него. Нѣма защо да се страхува отъ него. Тъкмо размишлявате върху любовьта, дойде въ ума ви мисъльта, че отъ васъ човѣкъ не може да стане. Щомъ тази мисъль ви посети, веднага станете на крака и кажете: Добре дошла! Заповѣдай въ стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си. Въ това време ще видите, че новъ човѣкъ може да стане отъ васъ. Спокойно вършете работата си, а тази мисъль, неканената гостенка, нека чака вь стаята на миналото. Не се тревожете, защо е дошла. Тази мисъль е завистьта, която иска да ви спъне въ пѫтя. Тя е ваша роднина отъ миналото, съ която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви — ще ви почака известно време, и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. Казвате: Буквално ли да разберемъ това нѣщо, или символично? — Що е символъ? — Символитѣ сѫ математически знаци на висшата математика, и като такива, тѣ боравятъ само съ живи числа. Числата на духа сѫ живи: единицата, двойката и всички числа, произлѣзли отъ единицата, сѫ живи. Миналиятъ животъ на човѣка сѫщо така е живъ. Миналото не е мъртво, то е реалность. Задачата на ученика е да се стреми да разбира нѣщата правилно, за да може самъ да си помогне. Каквото мисли човѣкъ, това придобива. Какъв то предметъ поставите предъ свѣточувствителната плоча на фотографията, това ще се прояви. Колко пѫти може да се фотографира върху една плоча? — Веднъжъ само. Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣшката мисъль. Върху ума на човѣка, като върху фотографическа плоча, могатъ да се отпечатватъ различни мисли. При това, всѣка мисъль може да се отпечата само единъ пѫть. Въ случая плочата представя апаратъ, върху който се отбелязватъ мислитѣ на човѣка. Понѣкога апаратътъ е отворенъ, а нѣкога — затворенъ. Това сѫ възможности за възприемане на мислитѣ. Щомъ имате апаратъ, явява се въпросъ, на кое мѣсто, при каква обстановка трѣбва да се постави апаратътъ. Обстановката, или мѣстото на апарата представя вѣроятностьта за човѣшкия духъ да се установи на едно, или на друго мѣсто Щомъ се установи мѣстото, вие отваряте касетката, въ която се намира плочата, и фотографирате. Като снемете образа, бързо затваряте касетката и прибирате стъклото, т. е. плочата. За всѣко ново фотографиране употрѣбявате нова плоча. За тази цель човѣкъ трѣбва да разполага съ безброй плочи, да ги употрѣбява, когато му сѫ нужни. Обаче, отъ него зависи да избере мѣстото, обстановката, отдето ще снима изображението. Отъ него зависи да избере предмета за фотография. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се издигне надъ дребнавоститѣ въ живота. Дребнавоститѣ не правятъ човѣка гениаленъ. Тѣ не внасятъ нито миръ, нито радость въ човѣшката душа. Великото бѫдеще, което се открива предъ човѣка, носи радость и веселие въ неговия животъ. Това съзнаватъ не само духовнитѣ, но и свѣтскитѣ хора, затова всѣки работи, поставя здрава основа за великото бѫдеще на живота. Стремежътъ на хората да бѫдатъ добри, да обичатъ и да бѫдатъ обичани, да развиватъ вѣрата си и въ тѣхъ да вѣрватъ, се обусловя именно отъ този законъ — да създадатъ условия за бѫдещия животъ. Първата работа на ученика е да развива своята вѣра. Вѣрата се занимава съ вѣроятноститѣ, а не съ възможноститѣ. Съ възможноститѣ пъкъ се занимава любовьта. Следователно, който иска да развива вѣрата си, той трѣбва да работи съ вѣроятноститѣ. Любовьта пъкъ се занимава съ възможноститѣ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да обича повече отъ едно сѫщество. Въ следния моментъ той може да обича второ сѫщество. При това, човѣкъ не може да обича когото да е — опредѣлено е кого може да обича. Защо? — Защото любовьта се опредѣля отъ вибрациитѣ. Запримѣръ, единъ ангелъ не може да обича единъ обикновенъ човѣкъ, защото неговиятъ умъ, неговото сърце, неговото тѣло не сѫ въ състояние да издържатъ на вибрациитѣ, на трептенията, които ангелътъ излѫчва отъ себе си. Любовьта на ангела ще разтопи този човѣкъ. Той не е въ състояние да издържи на тази голѣма любовь. На обикновенитѣ хора се дава по малко любовь, презъ едно чучурче. Следователно, любовьта се опредѣля отъ степеньта на човѣшкото развитие. Въпрѣки това, човѣкъ иска много. Той се лакоми безъ да държи смѣтка, че не може да се справи съ силнитѣ течения въ природата. Лакомството е присѫщо на малкитѣ деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче, то плаче, иска отъ майка си да му напълни джобоветѣ съ ябълки. Давате парче хлѣбъ на нѣкой човѣкъ, той погледне хлѣба, погледне васъ, иска да каже, че малко му е дадено. — Тази чърта у хората не е добра. Рече ли, че хлѣбътъ, който му е даденъ, не е достатъченъ, човѣкъ се връща въ миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте съ благодарности всѣко нѣщо, което излиза отъ сърцето на човѣка, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е далъ нѣщо. Малкото, прието съ благодарности, внася миръ въ душата на човѣка. Слушате нѣкой говоритель и казвате: Този човѣкъ не развива темата си добре. Той можа да каже много повече по дадения въпросъ. — Благодарете на малкото. Може би този говоритель нарочно е казалъ по-малко нѣща, за да ви даде възможность вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрѣлъ. Животътъ е пъленъ съ задачи: една ще разрешите, втора ще дойде на нейно мѣсто. Вие трѣбва да разполагате съ свѣтълъ умъ, съ широко сърце, свободно да решавате задачитѣ си. Смущения, противоречия ще дойдатъ и за ума, и за сърцето — тѣ сѫ неизбѣжни, тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Защото сегашниятъ животъ се намира на граница, въ срѣдата между миналия и бѫдещия животъ. Следователно, отъ една страна, вие носите последствията отъ миналото, а отъ друга страна, вие поставяте основа на бѫдещето. Нѣкои се спиратъ предъ въпроса, какво ще придобиятъ, ако продължаватъ да следватъ пѫтя за новия животъ. — Голѣма е придобивката. Вие даже нѣмате представа, какво свѣтло бѫдеще ви очаква, ако живѣете съобразно законитѣ на великата природа. Вие вървите тѫженъ, скърбенъ, навели сте глава надолу, никого не поглеждате: нито ближнитѣ си, нито времето. А деньтъ вънъ е ясенъ, свѣтълъ! Слънцето хубаво грѣе. Небето е чисто, прозрачно, и птичкитѣ весело чуруликатъ. Казвате: Тѫжно, скръбно е на душата ми. — Вѣрно е, че имате нѣкаква скръбь, но тази скръбь не е толкова голѣма, че да затъмни слънцето. Погледнете навънъ, вижте, какъ Богъ се весели! Помислете малко за Него, и скръбьта ви ще се превърне въ радость. За какво има да тѫжите ? Влѣзте въ радостьта на Господа! Ученикътъ трѣбва да се радва на всички условия, които му сѫ дадени за работа, за учене. По този начинъ той ще придобие търпение, кротость, въздържание, милосърдие, любовь и т. н. Само така ученикътъ ще придобие истинското знание, къмъ което се стреми. Само така той ще развие въ себе си досѣтливость, вѫтрешно прозрение — качества, необходими за правилното разрешаване на задачитѣ си. Пѣйте и като млади, и като стари, и като весели и скърбещи, понеже пѣнието е необходимо условие за трансформиране на вашитѣ състояния. На скоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пѣе. Преди години пѣла и свирила, но вече престанала да пѣе, защото баща ѝ фалиралъ, всичко изгубилъ. Въ сѫщото време единъ отъ нашитѣ братя заболѣ тежко, по цѣли дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мѫчеше се отъ нѣкакво възпаление, но презъ всичкото време на боледуването си пѣеше. Като го слушали да пѣе, запитвали: Какъ можешъ да пѣешъ при тѣзи голѣми болки и страдания? — Пѣя на болестьта си. Казвамъ: Този човѣкъ е на правъ пѫть. Всѣки може да плаче — това е най-лесно. Мѫчно е, обаче, въ най-голѣмитѣ страдания да пѣешъ. Това значи силна воля. Това значи усилия. Наистина, мнозина плачатъ въ време на скръбь, обаче, малцина пѣятъ въ скръбьта си. Следователно, изучавайте това, което малцина знаятъ. Кой не е плакалъ въ време на скръбь? Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества — всички сѫ плакали и плачатъ. Ако погледнете подъ микроскопъ нѣкое малко сѫщество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да сѫ неговитѣ слъзни жлези, и то плаче. Всичко въ свѣта охка и пъшка подъ влиянието на скръбьта. Изкуство е човѣкъ да дойде до положение да се радва при скръбьта. Като се говори за закона на вѣроятноститѣ, вие трѣбва да го изучите добре, главно въ положителната му страна. Запримѣръ, вѣроятно е 100%, че на човѣка сѫ дадени всички възможности да просвѣти ума си. Човѣкъ има всички възможности да добие добродетелитѣ на душата. Най-голѣмото постижение за човѣка е да придобие Божията Любовь. Затова, обаче, се изискватъ усилия, геройство, познаване на законитѣ, съ които трѣбва да работи. Пѫтьтъ за постигане на добродетелитѣ не е произволенъ. Не мислете, че като ученици ще ви пуснатъ въ Царството Божие по благодатъ. Благодатьта се отнася само до пособията. На ученика ще се дадатъ пособия по благодать да учи, а усилията, трудътъ и работата се изискватъ отъ него. Дълго време ще теглятъ ученика, докато го пуснатъ въ Царството Божие. Щомъ дойде до предверието на Царството Божие, ще го претеглятъ съ най-чувствителни везни. И за най-малкия недостигъ, или излишъкъ въ теглото, веднага ще го върнатъ назадъ. Казано е въ Стария Заветъ: „Претегленъ си“. Всѣки день ученикътъ се тегли. Следователно, и вие, като ученици, ще бѫдете теглени на най-точни везни, и споредъ теглото ще се опредѣли и мѣстото ви. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е обичь кьмъ знанието. За тази цель вие трѣбва да имате свободенъ умъ, да не се ограничавате. Свободенъ умъ подразбира умъ съ полетъ, съ стремежъ нагоре. Тъкмо дойде въ ума ви една свѣтла, красива мисъль, и вие взимате перото да пишете. Веднага дойде противодействие и казвате: Не му е времето сега. Следъ това дойде нѣкаква възможность да проявите една добродетель, но пакъ се усъмните въ себе си и казвате: Не му е времето сега. И така, отлагате нѣщата отъ днесъ за утре, докато единъ день се намѣрите предъ нереализирани вѣроятности и възможности. Математиката говори за теория на вѣроятноститѣ, и ние говоримъ за вѣроятности, но теориитѣ на математицитѣ по този въпросъ коренно се различаватъ отъ нашитѣ. Ние ги разглеждаме по единъ начинъ, а тѣ — по другъ. Когато ученикътъ се яви предъ нѣкой професоръ по музика, последниятъ веднага познава, дали този ученикъ е даровитъ, или не. Той го познава по вибрациитѣ му. Щомъ вибрациитѣ на ученика съответствуватъ съ тия на учителя, последниятъ счита този ученикъ за даровитъ, за способенъ и намира, че отъ него може да излѣзе нѣщо. Изобщо, силата на човѣка се опредѣля въ всички отрасли на науката и изкуствата. Много хора едва сега започватъ да работятъ въ областьта на науката и изкуствата. Добре е човѣкъ да пѣе хубаво, да завладява съ гласа си. Добриятъ пѣвецъ задоволява себе си, задоволява и слушателитѣ си. Истинско пѣние е, когато човѣкъ пѣе за себе си. Мнозина нѣматъ желание да пѣятъ, нѣматъ никакъвъ импулсъ, никакво вдъхновение. Обаче, всѣки ще пѣе, ако чуе, че се плаща по десеть английски лири на часъ на онзи, който пѣе. Тогава и бедни, и богати ще пѣятъ. И който знае, и който не знае ще пѣять. Пѣйте и се насърдчавайте едни други въ пѣнието! Истинскитѣ пѣвци сѫ дошли на земята съ опредѣлена задача — да утешаватъ и да повдигатъ скръбнитѣ, страдащитѣ и падналитѣ души. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че мислитѣ и желанията имъ не се реализиратъ, — Защо не се реализиратъ? — Защото мислитѣ и желанията имъ сѫ лишени отъ музика и поезия. Ако въ мислитѣ и желанията на хората има музика и поезия, тѣ непременно щѣха да се реализиратъ. Всѣки човѣкъ не може да има музика. Човѣкъ не може лесно да стане пѣвецъ. Дълго време трѣбва да се упражнява, за да разработи своя ларинксъ. Обаче, вѫтрешно той може да бѫде музикаленъ и да излива тази музика въ своитѣ мисли, чувства и желания. Не е лесно човѣкъ да пѣе правилно, чисто. Малко пѣвци взиматъ вѣрни, чисти тонове. За да познаете, дали единъ тонъ е вѣренъ, трѣбва да го поставите въ съгласие съ другъ тонъ. И въ природата има съгласуване на тоноветѣ. Когато човѣкъ е тѫженъ, ритъмътъ на сърцето му се измѣня. Той може да превърне скръбьта си въ радость само чрезъ пѣние, като съгласува тоноветѣ на своята душа. Достатъчно е да запѣе тоноветѣ do, mi, за да се измѣни състоянието му най-много въ продължение на десеть минути. Изпѣйте гамата do мажоръ, а следъ нея пѣсеньта: „Духътъ Божий“. За да не се обезсърдчавате, когато пѣете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чистъ тонъ. На физическия свѣтъ това е невъзможно. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. Невъзможно е човѣкъ да има съвършена мисъль. Ако пѣнието и мисъльта ви бѫдатъ съвършени, вие ще се обезсърдчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добриятъ пѣвецъ се обезсърдчава, ако нѣма хора, които да го разбиратъ. Великиятъ пѣвецъ, великиятъ поетъ трѣбва да бѫдатъ заобиколени отъ хора, които да ги разбиратъ. Допуснете сега, че искате да изпѣете една нова пѣсень. Какво се изисква за това? — На първо мѣсто се изисква разбиране. Безъ разбиране всѣки ще изпѣе пѣсеньта по различенъ начинъ. Въ сѫщность единъ е правилниятъ начинъ за изпѣване на дадена пѣсень. Тъй както вие изпѣхте пѣсеньта „Духътъ Божий“, това е обикновено пѣние, вънъ отъ правилата на истинското пѣние. При такова пѣние пѣсеньта изгубва всѣкакво значение. Като изпѣете пѣсеньта така, тя става обикновена, и у васъ изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга пѣсень. Ако се дадатъ по-нататъкъ думитѣ отъ Евангелието на Иоана, гл. 1., какъ бихте ги изпѣли? Тѣзи думи сѫ следнитѣ: „Синътъ Божий, родений въ свѣта. Той бѣше истинската виделина. Чрезъ Него свѣтътъ стана, и свѣтътъ Го не позна“. Тѣзи думи не могатъ да се изпѣятъ на сѫщия гласъ, както пѣете „Въ начало бѣ Словото“. Когато човѣкъ се ражда на земята, всички се радватъ. Какъ се изразява тази радость? Като ви задавамъ тѣзи въпроси, всички се намирате въ напрегнато състояние. Колкото да се напрѣгате, нѣма да ги разрешите, но поне ще упражните мисъльта си. Положението, въ което се намирате, е подобно на това, когато се намирате предъ нѣкое цвѣте. Представете си, че ви покажа единъ хубавъ карамфилъ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ близо до карамфила, ще усѣтятъ миризмата му и ще се разположатъ добре. Значи, единъ малъкъ карамфилъ е въ състояние да внесе радость и хармония между хората. Обаче, има цвѣтя, които могатъ да внесатъ дисхармония между хората. Има пѣсни, на които първиятъ тонъ още внася дисхармония въ живота. Духовнитѣ мотиви обикновено започватъ съ мажорна гама. Българскитѣ мотиви пъкъ повече сѫ въ миньорна гама. Изпѣ се новата пѣсень: „Синътъ Божий“. Тя започва съ думитѣ: „Имаше человѣкъ..“ (текстъ отъ Евангелието на Иоана, 1 гл.) Засега ще оставимъ тази пѣсень, нѣма да я пѣемъ известно време, за да потъне въ съзнанието на добритѣ пѣвци. Следъ време ще я пѣемъ пакъ, ще направимъ въ нея малки корекции. Вие трѣбва да се занимавате съ сегашната музика, и отъ нея постепенно да минавате къмъ свободната музика. За тази цель съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате въ пѣнието, вие ще станете добри пѣвци. Какво става въ сѫщность? Като пѣете известно време, вие започвате да отстѫпвате на младитѣ, тѣ да пѣятъ, и казвате, че сте стари вече, че пѣнието не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. На каквато възрасть да сте, пѣйте и не мислете за възрастьта си. Докато не заминете за онзи свѣтъ, вие сте деца още, и трѣбва да пѣете! Защо ще се лишите отъ способностьта си да пѣете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свѣтъ и предъ вратата на рая ви спратъ, за да изпѣете една пѣсень? Ако изпѣете една пѣсень добре, ще ви пуснатъ въ рая; ако не я изпѣете добре, нѣма да ви пуснатъ. Или, представете си, че ви накаратъ да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимиятъ свѣтъ разполага съ много възможности и вѣроятности, чрезъ които ще провѣри всѣки човѣкъ, дали е готовъ да влѣзе въ рая, или не. Следователно, трѣбва да пѣете, за да бѫдете готови, защото, като се намѣрите предъ вратата на рая, ще ви накаратъ да изпѣете една пѣсень. И тъй, като ученици, всички трѣбва да бѫдете свободни по умъ, по сърце, да схващате нѣщата правилно. Щомъ влѣзете въ класа, оставете вашитѣ стари схващания вънъ. Като излѣзете отъ класа, пакъ можете да ги вземете. Обаче, докато сте въ Школата, вие трѣбва да бѫдете свободни като банкери. Тази свобода ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божественитѣ дарби. Тѣ се даватъ само на готовитѣ. Пѣйте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бѫдете готови, че като се намѣрите предъ вратата на рая и ви накаратъ да пѣете, да останатъ доволни отъ васъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 30 октомврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВѢЩЬ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Разлика между математическитѣ вѣроятности и душевнитѣ способности.“ Колкото по-дълго време се държи храната въ устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използува. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ. Колкото по-дълго време се държи една мисъль въ ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно, дълго време трѣбва да се държи една мисъль въ ума, за да може разумно да се използува. Но както мисъльта, така и храната не трѣбва само да се държатъ дълго време, но трѣбва и да се дъвчатъ, т. е. да се обработватъ. Иначе, ако се държи само въ устата, безъ да се дъвче, храната не би ползувала човѣка. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползува човѣка. Много хора държатъ известни мисли въ ума си дълго време, безъ да мислятъ върху тѣхъ. Така и децата правятъ. Тѣ заучаватъ много нѣща на изустъ, дълго време ги помнятъ, но не мислятъ върху тѣхъ. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметьта; обаче, човѣшкиятъ умъ разполага съ способностьта да издирва причинитѣ и последствията на нѣщата, а затова той трѣбва да мисли. Ученикътъ трѣбва да се развива всестранно. Той трѣбва да работи едновременно и на физическия, и въ духовния свѣтъ, като не прави разлика между работата въ единия и въ другия свѣтъ. По този начинъ той ще засегне едновременно четиритѣ свѣта: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великитѣ задачи въ живота се крие въ причинния свѣтъ. Човѣкъ на може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свѣтъ. Всички трѣбва да повдигнете съзнанието си до причинния свѣтъ. Въ свѣта има оглашени, вѣрващи и ученици. Истинскиятъ ученикъ ще познаете по духовния му животъ. Единъ отъ другъ ученицитѣ се различаватъ по степеньта на своята духовность. Влизате въ стаята на единъ ученикъ, и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свѣти силно, има две хиляди свѣщи и освѣтява стаята добре. Излизате съ тази свѣщь въ бурно време, но свѣщьта веднага изгасва. Какво показва това? — Че този ученикъ е силенъ само въ тихия животъ. Щомъ излѣзе вънъ, на открито, въ бурния животъ, свѣщьта му изгасва. Защо е така, не е важно; за васъ е важенъ фактътъ. Следъ това влизате въ стаята на другъ ученикъ. Виждате, че и неговата стая е освѣтена, но свѣщьта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате съ тази свѣщь вънъ, въ бурна нощь, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученикъ е силенъ въ бурния животъ. Коя отъ дветѣ свѣщи е по-хубава? — Първата свѣщь е по-хубава за вѫтре, въ стаята; втората свѣщь е по-хубава за вънъ, въ бурната нощь. Всѣки отъ васъ трѣбва да има свѣщь, която, като се изнесе вънъ, въ бурна нощь, да не гасне. На мнозина свѣщитѣ изгасватъ въ буритѣ на живота. Свѣщьта представя човѣшкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свѣщьта на човѣка е изгаснала. При това положение той забърква пѫтя, нѣма свѣтлина въ съзнанието си и е готовъ да спре, да чака спасение отвънъ. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото вѣрую, или до неговото произхождение. Нѣкои отъ васъ считатъ, че сѫ царски синове и мислятъ, че тѣхниятъ животъ трѣбва да бѫде по-особенъ отъ този на другитѣ. — Че нѣкой билъ царски синъ, че царска кръвь текла въ жилитѣ му, това не ни интересува. За насъ е важно, какво разбиране има този царски синъ, какво той носи въ съзнанието си. Царскиятъ синъ учи — това е важното за него. Че сте живѣли единъ день само добъръ животъ, а следъ това сте се впуснали въ широкия пѫть, вие нищо не печелите. Единъ день добъръ животъ не може да изкупи сто деня лошъ животъ. Че днесъ вѣрвате въ Христа, а утре вѣрата ви се разколебава, вчерашниятъ день не може да ви спаси. Ако вѣруюто ви всѣки день се закрепва, и ако свѣтлината на съзнанието ви всѣки день се увеличава и не гасне въ буритѣ на живота, вие се повдигате. Всѣки день трѣбва да анализирате своето вѣрую, своето знание и да отдѣляте сѫщественото отъ несѫщественото, да знаете, съ какво разполагате. Онова, което днесъ се явява въ съзнанието, а утре изчезва, не е сѫществено. Щомъ констатирате, че не е сѫществено, изнесете го вънъ отъ съзнанието си. Казвате, че нѣкаква велика мисъль ви обладава. Потърсите на другия день тази мисъль, но не можете да я намѣрите, — изчезнала. — На такава мисъль не може да се разчита; върху нея не може да се гради. Ние говоримъ за положителнитѣ мисли които съграждатъ живота. А животътъ трѣбва да се гради разумно! Иначе, има опасности въ неправилното градене. Неправилното градене зависи отъ неразбиране на знанието и отъ неправилното му приложение. Не е лошо човѣкъ да има знание, но знанието трѣбва да се прилага, да стане органическо. Човѣкъ трѣбва да има материалъ, съ който да работи, да гради. Тогава той всѣки день ще прилага по нѣщо къмъ своя бѫдещъ организъмъ, или къмъ своитѣ бѫдещи способности. Често хората се подаватъ на свои атавистически желания, или на желанията на свѣта. А съ такива желания тѣ не могатъ да отидатъ далечъ. Като не знаете причинитѣ за проявитѣ на хората въ живота, вие се запитвате, защо нѣщата ставатъ по този, а не по другъ начинъ. — Всѣко явление въ живота, или въ природата има своя причина, която може да се обясни. Добре е нѣкога да се знаятъ причинитѣ, но по-добре е нѣкога да не се знаятъ. — Защо не могатъ да се кажатъ причинитѣ за всѣко явление въ живота? Ще приведа единъ примѣръ отъ живота на Буда, съ който ще обясня, защо понѣкога не може и не трѣбва да се знаятъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкога, въ далечното си минало, Буда изпълнявалъ длъжность на свещено лице. Тогава той не е билъ известенъ още като Буда, като Учитель. Единъ день той трѣбвало да направи едно десетдневно пѫтешествие. По пѫтя той се изморилъ, отслабналъ, нѣмалъ сили да продължи пѫтуването си. За тази цель усърдно се молилъ, дано Богъ му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се подкрепи, да не остане всрѣдъ пѫтя. Не следъ много единъ гълѫбъ долетѣлъ при него. Буда го уловилъ и подкрепилъ силитѣ си съ него. По този начинъ той могълъ да завърши молитвата си, да продължи пѫтя си и да свърши опредѣлената си работа. Следъ време, когато Буда се изявилъ като Учитель, въ последното си слизане на земята, единъ день, по нѣмане на свободно време, той трѣбвало да върне много отъ посетителитѣ си. Сѫщиятъ день дошълъ при Буда единъ беденъ човѣкъ. Като го видѣлъ, Буда веднага скочилъ на крака, радостно го приелъ, угостилъ го и му услужилъ въ всичко, отъ което се нуждаелъ. Като видѣли това нѣщо, ученицитѣ му казали помежду си: Вижъ, какво пристрастие! Беднякътъ веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днесъ. Като разбралъ мисъльта имъ, Буда ги извикалъ и имъ казалъ: Едно време този беденъ човѣкъ бѣше гълѫбъ, и се пожертвува заради мене, когато умирахъ отъ гладъ, отъ умора и безсилие. Днесъ ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовьта и жертвата, която направи заради мене. Онѣзи хора, които върнахъ, не само че никаква услуга не сѫ ми направили, но сѫ ми причинили редъ пакости. — Ето, Буда е далъ обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на ученицитѣ си, които бѣха готови да го разбератъ. Обаче, това обяснение не може да се даде на всѣки човѣкъ. Малцина разбиратъ, затова и на малцина се даватъ обяснения. Какво ще кажете вие, споредъ вашата философия? Вие ще кажете, може би, че тъкмо на лошитѣ хора трѣбва да се правятъ услуги, да се възпитаватъ. — Да, философски разгледанъ въпросътъ, така е; обаче, животътъ изисква друго нѣщо отъ човѣка: той първо трѣбва да се разплати къмъ онѣзи, които сѫ му направили услуга, или нѣкакво добро. Къмъ другитѣ хора той нѣма задължения, но доброволно може да имъ услужва, както и доколкото иска — това зависи вече отъ неговата любовь. Ще знаете, че въ свѣта сѫществуватъ причини и последствия. Следователно, ако вие, като гълѫба, не сте готови да пожертвувате живота си заради нѣкого, Буда не би ви приелъ въ своя домъ. И тогава, ако Господъ не отговаря на молитвитѣ ви, ще знаете, че има редъ причини за това. Хората се молятъ на Господа, но като не се отговаря на молитвитѣ имъ, казватъ: Чудно нѣщо, защо Господъ не отговаря на молитвитѣ ни? — Какво сте направили за Господа, че искате Той непременно да отговори на молитвитѣ ви? — Ние се молимъ, обръщаме се къмъ Него. — Какво отъ това, че се молите? Молитвата е за васъ. Господъ не се нуждае отъ вашата молитва. Какво сте направили за славата Божия, за Неговото дѣло, за ближнитѣ си? Понѣкога Господъ слиза на земята, облѣченъ въ разни форми, да не Го познаете, и по този начинъ ви изпитва. Той ще влѣзе въ нѣкой страдащъ, нуждаещъ човѣкъ, и вие трѣбва да се пожертвувате, да направите нѣщо за този човѣкъ. Това, което направите за страдащия, направили сте го за Господа. Ако се пожертвувате за този човѣкъ, при другъ случай пъкъ той ще ви отговори по най-благоприятенъ за васъ начинъ. Ще кажете, че не знаете въ кой човѣкъ е влѣзълъ Богъ, за да му услужите. — Ако сте готови при това положение да услужвате, туй е користолюбие. Човѣкъ трѣбва да живѣе безкористно. Безкористието трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Съвременнитѣ хора сѫ повече материалисти, отколкото идеалисти. Тѣ много философствуватъ, но свѣтлината на тѣхната философия лесно изгасва при буритѣ на живота. За стаята тази свѣтлина е добра, силно свѣти, но като се изнесе вънъ, всрѣдъ буритѣ на живота, тамъ лесно изгасва и ви остава въ тъмнина. Какъ е наречена въ историята на философията свѣтлината, която свѣти главно въ гостнитѣ стаи? Ние нѣмаме нищо противъ философията, но понѣкога сме противъ философскитѣ методи. Мнозина философствуватъ безъ да сѫ философи. Тамъ е злото. И като философствуватъ, изнасятъ редъ методи, които осакатяватъ хората. Мѫдрецътъ, истинскиятъ философъ не философствува; той е като дете, готовъ да слуша всички. Но когато ви каже нѣщо, то ще бѫде толкова сѫществено, че презъ цѣлия си животъ ще го помните. Онзи, който не е философъ, той не може да слуша, не може да търпи чуждо мнение. Мѫдрецътъ еднакво изслушва и детето, и учения, и отъ всичко вади поука. Хората често говорятъ за отрицателнитѣ чърти на човѣка. Тѣ говорятъ за умразата, за завистьта. Каква поука могатъ да извадятъ отъ умразата, запримѣръ? Само едно може да се каже за умразата, а именно, че тя е настойчива. Като наблюдава живота, човѣкъ ще види, че и доброто е сѫщо така настойчиво, както умразата. Когато мразите нѣкого, вие го търсите да му отмъстите така, както, когато обичате нѣкого, търсите го да му направите добро. Както сте готови день и нощь да не спите, отъ кюше на кюше да търсите онзи, когото мразите, да му отмъстите, така сте готови да постѫпвате и при любовьта. Дето е любовьта, тамъ има голѣма деятелность, голѣма активность. Човѣшкиятъ животъ се гради главно върху любовьта. Вънъ отъ любовьта никаква философия не сѫществува. Върху тази философия е почивалъ животътъ на миналото; върху нея почива настоящиятъ животъ; върху нея ще се съгради и бждещиятъ. Това изисква новото съзнание на човѣчеството. При единъ милионеръ отиватъ двама души, старь дѣдо и млада красива мома, да имъ даде нѣкаква сума въ помощь. Дѣдото влиза при милионера, поглежда го накриво, недоволно и му поисква нѣкаква помощь. Банкерътъ му подхвърля единъ левъ безъ да му каже нѣщо. Следъ дѣдото влиза младата мома весела, съ свѣтълъ, чистъ погледъ. Още съ влизането си, той я поглежда приветливо, поканва я да седне и започва да се разговаря съ нея. Той разбира, какво е положението ѝ, и веднага изважда отъ касата си хиляда лева и ги подава на момата. На излизане отъ кантората му, той я поканва, при случай на нужда, пакъ да се обърне къмъ него за услуга. Питамъ: Защо този милионеръ даде на момата хиляда лева, а на дѣдото само единъ левъ? — Защото чрезъ момата той получи потикъ къмъ Великото въ свѣта. Дѣдото нищо не можа да внесе въ душата на банкера. Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне съ него разговоръ. И наистина, нѣма по-неприятно нѣщо въ живота отъ старъ човѣкъ, който постоянно се гнѣви, отъ всичко е недоволенъ и по цѣлъ день мърмори. Ако срещнете старъ човѣкъ, но веселъ, засмѣнъ, доволенъ отъ живота, и той ще ви вдъхнови, както и младата мома. Мнозина се оплакватъ отъ живота, че нѣмали успѣхъ, че не имъ вървѣло напредъ. — Успѣхътъ на човѣка зависи отъ магнетичната сила, която той съдържа въ себе си. За да бѫде силенъ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има характера на младата мома, да бѫде пъленъ съ любовь и вѣра. Дѣдото не вдъхва довѣрие въ хората, а младата мома, съ своята вѣра въ Бога, внушава довѣрие на хората. Привидно дѣдото минава за благочестивъ, за вѣрващъ човѣкъ, но хората не се нуждаятъ отъ привидни нѣща. Тѣ различаватъ истинскитѣ монети отъ фалшивитѣ. Хората се нуждаятъ отъ Божествената Любовь, която човѣкъ може да прояви въ даденъ случай. Правилна обмѣна трѣбва да става между всички хора. Който дава, ще му даватъ. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората се отказватъ да я разрешатъ и започватъ да разправятъ, че не могли да работятъ, че не могли да учатъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. — Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Ще работите, ще правите усилия, докато постигнете това, което сте предприели. Всѣки трѣбва да работи, за да разреши правилно задачитѣ на своя животъ. Въ единъ отъ стиховетѣ е казано: „Който изтърпи до край, който победи, той ще бѫде спасенъ“. Какво означаватъ думитѣ „който победи“? — Кой може да побеждава? — Побеждава само онзи, който срѣща на пѫтя си препятствия. Хората често запитватъ: Защо сѫ нужни изпитания, препятствия въ живота? — Споредъ мене, този въпросъ може да се задава само отъ хора, които не учатъ. Който учи, той непременно ще бѫде изпитванъ. Комисията ще дойде и ще започне да изпитва ученицитѣ единъ следъ другъ. Привилегия е за ученика да бѫде изпитванъ. Само добриятъ, способниятъ ученикъ се изпитва. Неспособниятъ ученикъ всѣкога ще намѣри причина да се извини предъ комисията да не го изпитватъ. Способниятъ ученикъ се поставя на изпитания, на мѫчнотии, които той непременно трѣбва да реши. Живиятъ човѣкъ се поставя на изпитания, а не мъртвиятъ. Какъвъ смисълъ има да поставятъ мъртвитѣ хора предъ нѣкакви мѫчнотии, или изпитания? — Не може ли да минемъ живота си безъ учение? — Не може. Ти си дошълъ на земята да учишъ. Ако не учишъ, невежа ще останешъ. Хората искатъ да влѣзатъ въ рая безъ наука, безъ знание. — Това е невъзможно. Който мисли, че безъ наука може да влѣзе въ рая, той ще се намѣри въ положението на онова момиченце, което искало да влѣзе въ царската градина, дето имало много деца, добре, чисто облѣчени; децата били весели, доволни, и свободно отивали отъ дърво на дърво, кѫсали сладки, зрѣли плодове. Момиченцето било бедно, окѫсано, но искало да влѣзе при другитѣ деца, да се повесели заедно съ тѣхъ. То назъртало оттукъ-оттамъ, но отъ нийде не могло да влѣзе, никой не го пущалъ. Най-после царьтъ разбралъ желанието на момиченцето и пратилъ единъ отъ слугитѣ си да го вземе и да се разпореди да го окѫпятъ, облѣкатъ съ нови дрехи и пратятъ на училище да учи. Следъ това само то ще има право да влѣзе въ царската градина. Царската градина представя рая. Пѫтьтъ за рая е презъ училището. Никой не може да влѣзе въ рая, ако не е миналъ презъ училището. Който мисли, че може да влѣзе въ рая безъ да е миналъ презъ училището, той е на кривъ пѫть. Една стара баба сънувала, че отишла въ рая, и първото нѣщо, което видѣла, били 24 старци, облѣчени съ бѣли дрехи; тѣ седѣли предъ една голѣма маса и пишели, правили изчисления. Като стигнала до масата, бабата започнала да се оглежда, не знаела, какво да прави и де да отиде. Единъ отъ старцитѣ я запиталъ: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дотегна ми животътъ на земята. Дотегнаха ми теглата и мѫчнотиитѣ, искамъ малко да си почина. — Знаешъ ли да четешъ и пишешъ? Знаешь ли нѣкаква наука? — Нищо не зная, не мога нито да чета, нито да пиша — никаква наука не познавамъ. — Щомъ си невежа и неграмотна, вода ще носишъ. — И тукъ ли вода ще нося? Цѣлъ животъ носихъ вода на земята. И тукъ ли трѣбва вода да нося? — Така е, бабо; който не е училъ, той вода ще носи, дето да е, на земята, или на небето. Върни се пакъ на земята и започни да учишъ. Събудила се бабата и започнала съзнателно да учи. Мнозина си представятъ рая като мѣсто на блаженство. — Прави сѫ тѣ, раятъ е мѣсто на блаженство, но за онѣзи, които сѫ готови за това блаженство. Раятъ е Велика Школа, въ която се придобиватъ велики качества. За да влѣзе въ рая, човѣкъ трѣбва да притежава такива качества, които могатъ да го допуснатъ вѫтре. Всѣка душа трѣбва да бѫде облѣчена съ дрехи, съответни на нейното развитие. Но всѣка дреха трѣбва да носи качествата на нѣкои добродетели, а именно: красота, благоухание, чистота и т. н. Казвате: Разбираме всичко това, но какъ ще прекараме земния си животъ? — Вие ще прекарате този животъ различно, споредъ това, какво представя всѣки отъ себе си. Ако нѣкой е гърне, той непременно ще се счупи; ако е ледъ, ще се стопи; ако е вѣтъръ, ще се раздуха; ако е вода, ще изтече; ако е пила, ще се изтрие; ако е камъкъ, ще се строши; ако е човѣкъ, ще умре. Какъвъ смисълъ иматъ всички тия нѣща? — Като временни положения, тѣ нѣматъ особено значение и смисълъ, но отъ временни тѣ трѣбва да минатъ въ вѣчни. Докато дойде до вѣчното, човѣкъ трѣбва да мине презъ промѣнчивитѣ, презъ временнитѣ положения въ живота. Следъ това само той ще разбере стиха, който Христосъ е казалъ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ. Тогава азъ ще ви се изявя". — Кое се изявява на човѣка? — Науката и знанието. Въ единъ стихъ се опредѣля, какво трѣбва да придобие ученикътъ, за да постигне Вѣчния Животъ. Казано е: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Познаването на Бога и Христа е условие да се придобие Вѣчния Животъ. Придобивката на знанието е животътъ. Тъй щото, когато се казва, че трѣбва да познаемъ Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като методъ за придобиване на живота. Ако съ познанието, ако съ знанието не можете да придобиете живота, това знание остава безъ съдържание и смисълъ. Нѣкои ще възразятъ, че отъ толкова години насамъ работятъ, учатъ, още ли не сѫ придобили новото знание? — Само онзи може да придобие новото знание, който е дошълъ до изпълнение на двата стиха: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ.“ На онѣзи отъ васъ, които сж изпълнили тѣзи два стиха, ще дамъ нѣкоя лека задача да видимъ, какъ ще я решатъ. Обаче, трѣбва да знаете, че законътъ на съвършенството е безграниченъ, вѣченъ. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Тя има много степени, а не само една степень. И знанието е на степени. Степеньта на развитието на даденъ човѣкъ опредѣля неговото знание. Цельта на знанието е да освободи човѣка отъ страданията. Има страдания, които човѣкъ самъ си създава, тѣ не сѫ необходими; но има страдания необходими, неизбѣжни. Тѣ идатъ по причина на ограниченията, въ които човѣшкиятъ духъ изпада. Щомъ слѣзе въ материята, човѣшкиятъ духъ се ограничава. Щомъ се ограничи, щомъ изгуби свободата си, духътъ започва да страда. Тѣзи страдания сѫ наречени „мирови страдания, мирова скръбь“. Духътъ схваща живота на земята като скръбь, като страдание, отъ което не може лесно да се освободи. Връщане назадъ нѣма. Какво му предстои? — Да работи, да учи, да мисли, докато намѣри начинъ да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на материята. Ако рече да се противопостави на материята, духътъ ще си създаде ненужни страдания. Всѣки духъ, колкото подигнатъ и съвършенъ да е, щомъ слѣзе въ материята, непременно ще изпита „мировата скръбь“. Защо страдатъ хората? — Защото слѣзоха въ гѫстата материя, облѣкоха се въ плъть и се натъкнаха на ограничителнитѣ условия на живота. — Какво търси човѣкъ днесъ? — Той търси начинъ, какъ да се освободи отъ материята. За да се освободи отъ материята, той трѣбва да мине презъ редъ мѫчнотии и страдания. Въпрѣки това, слизането на духа въ материята и обличането му въ плъть е толкова необходимо, колкото е необходимо да купите хлѣбъ отъ фурнята. Хлѣбътъ е свършенъ, а непременно трѣбва да отиде нѣкой на фурнята да купи прѣсенъ хлѣбъ. Кой отъ дома ще отиде — майката, бащата, или нѣкое отъ децата, не е важно. Единъ отъ членоветѣ на семейството трѣбва да купи хлѣбъ. Ама времето вънъ било дъждовно, вѣтровито, кално — нищо не значи. Важното е, че хлѣбъ трѣбва да се купи. Не само това, но случава се, че пари за хлѣбъ не ви достигатъ. Какво трѣбва да правите? Ако хлѣбарьтъ е добъръ, благороденъ човѣкъ, той ще ви даде хлѣбъ, и колкото пари не достигатъ, после ще ги занесете. Ако хлѣбарьтъ е недовѣрчивъ човѣкъ, ще трѣбва да отидете нѣкѫде да поработите малко, да изкарате пари за хлѣбъ. Като платите хлѣба, тогава ще го занесете дома си. Но и съ това въпросътъ не се изчерпва. Сега трѣбва да давате отчетъ у дома си, защо сте се забавили толкова време. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е слѣзълъ на земята. Следователно, веднъжъ дошълъ на земята, първата работа на човѣка е да си изкара прехраната. Той трѣбва да се домогне до онази наука, посредствомъ която може да изкара необходимата храна за живота си. За да подържа живота си, човѣкъ трѣбва да придобие живия хлѣбъ — сѫщественото, къмъ което той се стреми. И тъй, истинската наука се заключава въ придобиване на живота. Отъ най-стари времена досега всички хора се стремятъ къмъ придобиване на живота, защото само той може да ги освободи отъ ограничителнитѣ условия. За тази цель се изискватъ ясни схващания за живота, безъ никаква критика, безъ никаква философия. Божествената наука позволява да се разсѫждава върху нея, но не да се критикува. Тя иска хората да бѫдатъ прѣми, справедливи и чисти. Ако трѣбва да дадете на приятеля си чаша вода, дайте му я по всички правила на тази наука. Чашата трѣбва да бѫде съвършено чиста, а водата — прѣсна, чиста, безъ никаква прашинка въ себе си. Внимателенъ трѣбва да бѫде ученикътъ на Божествената наука. Немарливиятъ, небрежниятъ ученикъ ще подаде една чаша вода на приятеля си, въ която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава съ водата, ще каже, че водата е такава. — Не, стомната на този ученикъ е била отворена, и водата се е напрашила. Всичкитѣ работи на този ученикъ сѫ като отворената му стомна. Сѫщото може да се каже за мислитѣ и чувствата на човѣка. Каква мисъль, или какво чувство е това, което е пълно съ прахъ? Всѣка мисъль, всѣко чувство, които отправяте къмъ приятелитѣ си, трѣбва да бѫдатъ чисти, прецизни, да нѣма въ тѣхъ никаква двусмисленость. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятельтъ ви да ви посрещне внимателно, съ разположение? Дойде приятельтъ ви при васъ, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете. Той чака месецъ, два, три, вие все отлагате. Обаче, като отидете при Бога да се помолите за нѣщо, искате веднага да се отговори на молитвата ви. Както постѫпвате съ другитѣ, така ще постѫпватъ и съ васъ. Ако не можете да услужите на приятеля си, кажете му направо, безъ залъгвания и обещания. Ако приятельтъ ви иска да му станете порѫчитель, запитайте го, за какво трѣбва да му порѫчителствувате и кажете: Готовъ съмъ да стана порѫчитель на всѣки, който иска да влѣзе въ Царството Божие и да работи за него. Обаче, не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който мечтае да си прави кѫщи, да се нарежда на физическия свѣтъ. Готовъ съмъ да порѫчителствувамъ на всѣки, който иска да учи; не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който иска да се нарежда въ живота, да заема високи служби. Последното той самъ може да направи. Той има знание, което самò ще го препорѫча. Който иска да работи въ свѣта, той трѣбва да започне отъ най-долното стѫпало и постепенно да се качва нагоре, безъ да прескача стѫпалата. Смирение се иска отъ човѣка! Добритѣ, силнитѣ хора не се нуждаятъ отъ препорѫка. Само слабитѣ хора се нуждаятъ отъ препорѫка. — Ами богатиятъ отъ какво се нуждае? — Богатиятъ се нуждае отъ музика, отъ пѣсень. Музиката, пѣсеньта ще отворятъ сърцето му, а сърцето — кесията му, и той ще си създаде отношения съ хората. Бедниятъ пъкъ се нуждае отъ прѣсенъ хлѣбъ. Като му дамъ единъ топълъ хлѣбъ, после мога да му изпѣя нѣкоя пѣсень. Щомъ се нахрани, той може да прецени, какво нѣщо е хубавата пѣсень и ще благодари. Сега вие мислите, че това сѫ обикновени работи. — Не, това сѫ философски работи, които могатъ да се разбератъ само следъ като се преведатъ. Знаете ли, какво нѣщо е хлѣбътъ? Знаете ли, какво нѣщо е една чиста, свѣтла мисъль, или едно възвишено чувство? Знаете ли, какво нѣщо е пѣсеньта? Това сѫ велики свѣтове, но за да се разбератъ трѣбва да се намѣрятъ тѣхнитѣ еквивалентни стойности. Ще кажете, че сте чувствителни, досѣтливи, лесно възприемате нѣщата. Щомъ е тъй, азъ ще се скрия нѣкѫде въ гората, а вие ще ме намѣрите. Като направите опита, ще видите, каква е вашата чувствителнссть. Знание се иска отъ всички хора, а не само говорене. Всѣко нѣщо, което се говори, трѣбва да е изпитано, провѣрено. Говорите за търпение, безъ да сте изпитали търпението си. Често, по липса на търпение, вие изгубвате последното благо, което ви се готви. Чакате известно време, работите, но въ последния моментъ се отказвате. Въ този моментъ иде благото, но вие сте напуснали поста си. Мнозина се намиратъ въ това положение: работятъ, подвизаватъ се, докато единъ день се обезсърдчатъ и напуснатъ всичко. Нѣкои отъ васъ се намиратъ предъ стария си навикъ да започватъ и прекѫсватъ, но въ края на краищата ще иматъ стари резултати. Ученикътъ трѣбва да има търпение да чака. За всѣко нѣщо той трѣбва да се яви на опредѣленото време и мѣсто съ завършена работа. Той трѣбва да чака, а не него да чакатъ. Каквато работа започне, ученикътъ трѣбва да знае, че може да я свърши на време. Никакво отлагане! — Половината работа да свърша. — Не, цѣлата работа ще свършишъ, и то — на опредѣленото за нея време. Като ученици на окултна школа, отъ всички се изисква точность. Всѣко нѣщо трѣбва да става точно на време. Невидимиятъ свѣтъ е много точенъ. Освенъ това, отъ васъ се изисква безстрашие. Презъ най-голѣмитѣ бури на живота да минавате, ще вървите напредъ. Космитѣ ви могатъ да настръхватъ отъ страхъ — важно е да не спирате по пѫтя, нито да се връщате назадъ. Напредъ трѣбва да вървите! Ще минавате презъ страдания, презъ мѫчнотии; ще плачете, ще се смѣете, но при всички положения напредъ ще вървите. Като минете презъ всички изпитания, единъ день ще кажете: Плакахъ, страдахъ, сълзи проливахъ, смѣхъ се, радостенъ бѣхъ, но свършихъ най-после опредѣлената за мене работа. — Защо трѣбва да минемъ презъ тѣзи изпитания? — Оставете този въпросъ настрана. За васъ е важно да знаете, свършили ли сте си работата и какъ сте я свършили. Мнозина търсятъ лесния, широкия пѫть. Тѣ не знаятъ, че широкиятъ пѫть е най-мѫченъ. — Защо? — Защото той въ началото само е широкъ, а колкото повече навлизате, явяватъ се голѣми съпротивления, тръскания, и вие не можете вече по никой начинъ да се върнете; трѣбва да го извървите до край. Този пѫть въ началото си е лекъ, приятенъ, но въ края става страшенъ, непоносимъ. Значи, въ широкия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ края и отзадъ, а въ тѣсния пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ началото и отпредъ. Въ тѣсния пѫть тилътъ е всѣкога свободенъ. Тѣсниятъ пѫть е правиятъ пѫть въ живота. Въ правия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ предъ лицето на човѣка; тѣ сѫ естествени мѫчнотии, а сѫщо така и необходими за човѣшкото развитие. Въ широкия пѫть има естествени мѫчнотии, но повечето сѫ кармически, създадени отъ самия човѣкъ, и той самъ трѣбва да се справя съ тѣхъ. Достатъчно е при това положение човѣкъ да се намѣри между две такива мѫчнотии, за да бѫде смазанъ. Друго положение, предъ което ученицитѣ се спиратъ, е въпросътъ: надѣсно, или налѣво да вървятъ. — Това зависи отъ пѫтя, въ който сѫ попаднали. Ако сѫ въ широкия пѫть, опасно е и налѣво, и надѣсно да вървятъ. Обаче, ако сѫ въ тѣсния пѫть, тѣ могатъ да вървятъ и надѣсно, и налѣво — важно е да се качватъ нагоре, къмъ опредѣлената цель. Неизбѣжно е колебанието налѣво и надѣсно. Това да не ви смущава, то е въ реда на нѣщата. Щомъ е влѣзълъ вече въ правия, т. е. въ тѣсния пѫть, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взелъ дѣсната, или лѣвата страна. Той има строго опредѣлена цель — нагоре! Като върви нагоре, не е важно, дали ще вземе лѣвата, или дѣсната страна. Той трѣбва да бѫде свободенъ, за всѣки даденъ случай да прави разуменъ изборъ. Едно е важно за ученика: да има будно съзнание. Ако съзнанието му е будно, той малко ще учи, много ще разбира и повече ще прилага. Когато времето за реализиране на вашитѣ желания се удължава, какво означава това? — Че тѣзи желания не узрѣватъ скоро. Следователно, ученикътъ трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не разбира характера на своитѣ желания. Има желания, които скоро зрѣятъ; има желания, за узрѣването на които се изисква дълго време. Сѫщото е и съ плодоветѣ. Всички желания сѫ постижими, но търпение се изисква. Търпеливиятъ ученикъ дава възможность на желанията си добре, спокойно да зрѣятъ. Той не се смущава отъ това, че времето се удължава. Въ индуската философия има едно изречение, което казва: „Убий всѣко желание въ себе си!“ Въ християнската философия пъкъ е казано: „Убий плътьта си!“— Споредъ мене, и едното, и другото изречения сѫ криво преведени. Защо? — Природата не търпи никакви убийства. Каквото има въ човѣка, природата го е вложила. Какъ може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на нѣкое низко желание въ себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание. Веднъжъ природата е вложила тѣзи желания въ човѣка, тя знае, защо е направила това. Всѣко явление, всѣка проява въ природата има свои дълбоки причини. Като знаете това, не се мѫчетеда корените низшитѣ желания, но присаждайте ги. Не е лесно човѣкъ да корени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания въ себе си, но пожелае да се развива духовно, той трѣбва да научи закона на пресаждането. Кой отъ васъ е присаждалъ желанията си? Мѫчно е да се присади едно желание. Като се присади едно желание, понѣкога човѣкъ трѣбва да лежи цѣлъ месецъ на легло. И презъ време на боледуването си ще вика, ще охка, ще протестира, че не е очаквалъ такова нѣщо. Природата си служи съ присаждането. Ако доброволно не прилагате присаждането въ живота си, тя сама ще ви се наложи, ще извърши присаждането върху васъ. Отъ невидимия свѣтъ е казано: Който има дръвчета въ градината си, той непременно трѣбва да ги присади. Ако изпълните това правило сами, толкова по-добре за васъ. Ако не го изпълните, нѣма да ви се каратъ, нѣма да ви наказватъ, но ще дойдатъ хора отъ невидимия свѣтъ, тѣ сами да извършатъ присаждането. Ще взематъ присадка, ще ви присадятъ и ще си заминатъ. Вие ще усѣтите болка, безъ да разберете, защо страдате. Онѣзи, които сѫ извършили присаждането, ще си заминатъ тихо и спокойно. Щомъ страдате, ще знаете, че страдате за добро, присадени сте съ цвѣтове и плодове на Божественитѣ дарби. Защо и за какво страдате, невидимиятъ свѣтъ не дава обяснения. Разумниятъ, способниятъ ученикъ се учи отъ малкитѣ нѣща. Достатъчно е да му нарисувате единъ триѫгълникъ, за да разбере, какво искате да му кажете. Той разбира отъ всѣкакви образи и фигури. Кръстъ съ точка, или безъ точка, за него е езикъ, по който чете и разбира. Като видятъ кръстъ върху нѣкоя буква, мнозина мислятъ, че тази буква е зачеркната. — Не, кръстътъ означава живота. Кръстътъ подразбира познаване на почвата: на елементитѣ, отъ които е съставена; на условията, които благоприятствуватъ за посаждане въ нея на едни, или други семенца и т. н. Вие трѣбва да знаете, на каква почва можете да поставите вашата кѫща. Кръстътъ, това е наука за почвата, за твърдата материя, върху която почива животътъ. Който не разбира кръста, той го носи за сила, чрезъ него той черпи сила отъ Бога. Вѣрно е, че кръстътъ е сила Божия, но когато той се движи, а не когато стои на едно мѣсто. Нѣкои носятъ звезди, пентограми. Каква полза може да допринесе една звезда, или единъ пентограмъ на човѣка, ако тѣ не пущатъ искра, не издаватъ свѣтлина? Отъ всѣки върхъ на пентограма трѣбва да излиза свѣтлина; дето минавате, всѣки да се спира и да гледа. Днесъ всички хора се кичатъ съ кръстове, съ звезди, съ пентограми, като символи, но тѣхнитѣ символи не свѣтятъ. Истински ученитѣ, истински добродетелнитѣ хора се кичатъ съ символи, съ значки, които никой не вижда, но свѣтлината на тѣхнитѣ значки не може да се укрие. Тѣхнитѣ значки представятъ свѣщи, които вѣчно горятъ. Никаква буря не е въ състояние да ги изгаси. И тъй, ученикътъ трѣбва да носи значки отъ никого незабелязани. Неговитѣ значки трѣбва да свѣтятъ вечерь, въ тъмнитѣ нощи на неговия животъ. Ученикътъ трѣбва да има въ себе си свѣщь, която не гасне. Това означава стиха, изказанъ отъ Христа: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ человѣцитѣ!“ Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да придобие безсмъртния огънь въ себе си, отъ който постоянно да гори безъ да изгаря, да свѣти безъ да изгасва. Когато ученикътъ е слабъ, невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ къмъ него. Въ какво се изразява това снизхождение? — Като изгасне свѣщьта му, тѣ отново я запалватъ. И наистина, щомъ свѣщьта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свѣщьта му свѣтне. Всѣко неразположение на духа е изгасване на свѣщьта. Много отъ ученицитѣ бързатъ, искатъ да иматъ голѣми постижения. Тѣ се страхуватъ, че животътъ имъ минава безъ да придобиятъ нѣщо. — Не, тѣ трѣбва да знаятъ, че придобивкитѣ не се виждатъ на земята. Тукъ ще се ползуватъ отъ последствията на придобивкитѣ, а самитѣ придобивки сѫ въ невидимия свѣтъ. Отъ ученика се изисква всѣки день да уяква духомъ. Щомъ духътъ му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачитѣ си. Бждете силни по духъ, и всичко, каквото желаете, ще постигнете. Изпѣйте пѣсеньта: „Духътъ Божий“. Т. м. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 23 ноемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТѢ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено“! Размишление. На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмитѣ, има предавателни и възприемателни станции. Такива станции сѫществуватъ и въ психическия животъ на човѣка. Представете си, че въ този животъ на човѣка има само предавателни станции, а нѣма възприемателни. Какъ мислите, какво ще бѫде тогава положението на човѣчеството? Отъ две хиляди години насамъ християнството се сили да построи възприемателни станции, чрезъ които хората да възприематъ всичко онова, което небето имъ изпраща. Въ новата култура хората ще се снабдятъ вече и съ възприемателни и съ предавателни станции за небето. Който нѣма собственъ телефонъ, или телеграфъ, той ще бѫде принуденъ да се ползува отъ тоя на своя ближенъ. За предпочитане е всѣки човѣкъ да има свой собственъ телефонъ, телеграфъ, или свое собствено радио, да си служи съ него, когато му потрѣбва. Голѣма привилегия е за човѣка да има свое собствено радио. Да има човѣкъ свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира въ себе си. Какво виждаме днесъ? — Всички съвременни хора възприематъ истинитѣ посредствено, отъ устата на светиитѣ, на пророцитѣ и ги предаватъ на другитѣ. Тѣ преповтарятъ, какво е казалъ еди-кой си пророкъ или светия, какво сѫ казали апостолъ Петъръ, апостолъ Павелъ, какво е казалъ Христосъ. Тѣ само възприематъ и повтарятъ. Ако ученицитѣ само повтарятъ, какво е казалъ учительтъ имъ, а не изучаватъ и прилагатъ казаното, какво ще ги ползува това знание? Стотици години да преподава, учительтъ пакъ не би могълъ да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривенъ процесъ, и като такъвъ, той е органически процесъ. Предаването отъ невидимия свѣтъ е приливъ къмъ физическия свѣтъ, а възприемането отъ физическия свѣтъ е отливъ. Следователно, докато има отливъ, т. е. възприемане, всѣкога ще има и предаване на Божественото отъ невидимия свѣтъ. Понѣкога и въ Божественото става отливъ. Тогава хората започватъ да страдатъ. Страданията заставятъ човѣка насила да се моли. Ако нѣмаше страдания въ живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накаратъ човѣка да предаде една телеграма до небето, или да отправи нѣколко топли, сърдечни думи къмъ небето, непременно трѣбва да се натъкне на нѣкаква голѣма беля, или да преживѣе голѣмо страдание. Ако не преживѣе нѣщо тежко, нѣщо страшно, молитвата на човѣка е повръхностна, тя едва се издига надъ главата му, но по-далечъ отъ него не може да отиде. Щомъ се натъкне на голѣми страдания, човѣкъ отправя гореща, дълбока молитва къмъ Бога. Само тази молитва може да отиде далечъ, да се предаде направо въ невидимия свѣтъ. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човѣка интенсивна, а връзката му съ Бога — здрава и съзнателна. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да има собствено радио, чрезъ което да предава и да възприема телеграмитѣ. Станциитѣ днесъ сѫ евтини, и всѣки трѣбва да прекара въ себе си такава станция, чрезъ която да влѣзе въ контактъ съ Божествения свѣтъ. Щомъ имате контактъ съ този свѣтъ, ще ви се даде и съответенъ номеръ. Човѣкъ не може всѣкога, когато пожелае да говори съ една или съ друга станция. Той трѣбва да чака редъ, да избира благоприятни моменти. Въ духовния свѣтъ има строго установенъ редъ и порядъкъ за всѣко нѣщо. Възприемането и предаването чрезъ радиото представя вѫтрешната страна въ живота на ученика. Чрезъ радиото си той придобива главно вѫтрешни, провѣрени знания. Външно, чрезъ своя умъ и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служатъ за упражнение на неговия умъ и неговото сърце. Запримѣръ, въ духовния свѣтъ човѣкъ изучава вѫтрешната, мистичната страна на химията. На физическия свѣтъ, обаче, той изучава пакъ химия, но отъ теоретическа и практическа страна. Като правите опити въ областьта на химията, вие знаете, че киселинитѣ могатъ лесно да се неутрализиратъ съ основи, и оттамъ, споредъ количеството на основата, дадена киселина може отчасти или напълно да се неутрализира. Като знаете това нѣщо въ практическата химия на земята, вие ще пренесете това знание и въ психическия животъ на човѣка. Ако се натъкнете на нѣкоя мисъль, която съдържа повече киселина, отколкото основа, трѣбва да потърсите начинъ, какъ да неутрализирате излишното количество киселина въ тази мисъль. Ако излишната киселина остане свободна, дето мине, тя ще изгаря, ще разяжда; съ една дума, тя ще причинява пакости. Сѫщевременно трѣбва да знаете, по колко атома отъ всѣки елементъ трѣбва да извадите отъ дадена киселина. Имате, запримѣръ, формулата на киселината, която се състои отъ два атома зависть, отъ четири атома умраза и отъ петь атома съмнение: 32 У4 С5. Какво трѣбва да направите съ тази киселина, за да стане тя безвредна? Тази киселина е образувана отъ черната ложа, затова трѣбва да се пазите отъ нея. Тя е силна отрова. Тя се предава на мисъльта чрезъ въздушнитѣ течения, вследствие на което човѣкъ мѫчно може да се освободи отъ влиянието на тѣзи отрови върху организъма си. Какъ се промъква завистьта въ човѣка? Имате единъ слуга, когото не обичате. Обаче, единъ день той се издига материално надъ васъ и заема високо положение въ обществото. У васъ веднага се явява скрита, вѫтрешна зависть къмъ него, имате желание даже да му напакостите по нѣкакъвъ начинъ. Ако го обичахте, вие щѣхте да се радвате на неговото повдигане. Но и той отъ своя страна не ви обича. Когато е билъ вашъ слуга, вие не сте се отнасяли добре съ него, вследствие на което и той крие тайна умраза къмъ васъ. При това положение и въ двамата се явява съмнение единъ къмъ другъ. И двамата се съмняватъ въ себе си, дали ще постигнатъ своитѣ цели. Тѣзи три елемента се съединяватъ и образуватъ психическа киселина. Единъ отъ елементитѣ на тази киселина действува върху ума, другиятъ — върху сърцето, а третиятъ — върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човѣкъ се колебае, не знае, какъ да постѫпи. Въ съмнението, макаръ и отрицателенъ елементъ, се крие духовна сила извънъ човѣшкия животъ. Понеже знаете материалната химия, кажете, съ кой елементъ можете да замѣстите, запримѣръ, съмнението въ дадената киселина? Вие знаете при това, че въ всѣка киселина можете да замѣстите водорода ѝ съ металъ и да я превърнете въ соль, която има съвършено различни свойства отъ дадената киселина. Щомъ знаете това свойство на киселинитѣ, правете опити да замѣствате умразата, завистьта или съмнението съ такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, съ нови и безвредни свойства въ сравнение съ киселината. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате окултната химия, да се справите съ киселинитѣ. Химикътъ лесно се справя съ киселинитѣ. Щомъ види, че нѣкѫде има излишъкъ отъ киселина, той взима известно количество основа и я неутрализира. Питате: Трѣбва ли да мразимъ? — Да задавате такъвъ въпросъ, то е все едно химикътъ да се запитва, трѣбва ли да има сѣрна, солна или азотна киселина въ лабораторията си? Химикътъ трѣбва да има и сѣрна, и солна, и азотна киселина въ лабораторията си, но всѣка киселина трѣбва да бѫде поставена въ шишенце, добре запушено, и да си служи съ нея, само когато му потрѣбва. Той може да употрѣби тѣзи киселини за добро, или за зло. Следователно, злото не седи въ това, че химикътъ има киселини въ лабораторията си, но въ начина на употрѣблението имъ: ако не ги употрѣбява на мѣсто, киселинитѣ ще причинятъ голѣми вреди. Ако ги употрѣбява на мѣсто, тѣ ще бѫдатъ като медикаменти. И завистьта е киселина за психическия животъ, но тя става опасна, когато се придружава отъ умразата. Иначе, сама за себе си приложена, тя не е опасна. Въ български еикъ думата „зависть“ не е лоша. Докато работи сама, завистьта не е вредна киселина, но щомъ дойде при нея умразата, тя става опасна. При това положение идатъ лошитѣ последствия: съмнението, отмъщението и т. н. Тогава се образува сложната формула: 32У4С5О1(). Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влѣзе, тя произвежда голѣми разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя сѫществува въ психическия животъ на хората и създава голѣми Нещастия. Докато елементитѣ й сѫ отдѣлени единъ отъ другъ, тѣ не указватъ разрушително действие върху човѣка. Съединятъ ли се въ едно цѣло и образуватъ киселина съ сложенъ съставъ, разрушителното й действие е голѣмо. Като се изследватъ свойствата на отдѣлнитѣ елементи умраза, зависть, съмнение, отмъщение и др., ще видите, че всѣки елементъ е съставенъ отъ специфична материя. Опитниятъ химикъ лесно ги различава. Всѣка материя е проводникъ на съответни сили. Въ този случай материята е формата, въ която дадена сила трѣбва да се облѣче. За всѣко нѣщо трѣбва да има съответенъ проводникъ. Какъ би се разпространила свѣтлината, ако не сѫществуваше етера? Всички знаете, че етерътъ е проводникъ на свѣтлината, т. е. на свѣтлинната енергия. Въздухътъ, водата сѫщо така играятъ известна роля, като проводници на нѣкакви енергии. Безъ проводници енергиитѣ въ природата не биха могли да се предаватъ и възприематъ. Вие трѣбва да изучавате тия въпроси отъ научна гледна точка, за да познаете себе си, да познаете и другитѣ хора. Запримѣръ, вие често се подавате на афекции и мислите, че тѣ сѫ присѫщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че тѣ сѫ сили извънъ васъ, които не съставятъ нераздѣлна часть отъ вашия вѫтрешенъ животъ. Тѣ сѫ сили, енергии, които се проявяватъ въ различнитѣ възрасти на човѣка. Сѫ щото може да се каже и за отрицателнитѣ елементи въ природата, които действуватъ като киселини въ човѣшкия организъмъ. Съмнението, запримѣръ, се явява повече въ старитѣ хора. То е образувано отъ по-фина материя, отколкото умразата. Вие трѣбва да изучавате силата на тѣзи елементи и киселини, да можете да се ползувате съ тѣхъ. Тѣ сѫ специални знаци и формули, съ които си служи бѣлата магия. Въ Писанието, въ Псалмитѣ на Давида има редъ формули, съ нѣкои отъ които си служи бѣлата магия, а съ нѣкои — черната. Въ нѣкои отъ Псалмитѣ си, Давидъ отправя заклинания къмъ неприятелитѣ си. Тѣзи заклинания сѫ магически формули, съ които той иска да обезсили неприятелитѣ си, да се освободи отъ тѣхъ. Когато изучавате човѣка, съ неговитѣ положителни и отрицателни качества, добре е да разгледате произхода на всѣко негово качество. Запримѣръ, какъвъ е произходътъ на завистьта? — Завистьта се е явила съ първата проява на творческия умъ въ човѣка, и то главно въ областьта на неговото стяженолюбие, на желанието му да придобива повече богатства, повече знания. И всѣкога, когато поставятъ нѣкакво препятствие въ тази область, веднага въ човѣка се явява завистьта. Щомъ се противодействува на творческия умъ на човѣка, той започва да се страхува, да не би нѣкой да го изпревари, да излѣзе предъ него. Този страхъ събужда зависть, а понякога и умраза. Следъ това се явява гнѣвътъ. Щомъ се разгнѣви човѣкъ, творческиятъ умъ започва да работи въ него, но въ разрушителнитѣ области. Тогава и въображението въ човѣка взима участие, и той започва да търси нѣкакъвъ начинъ за отмъщение. Въ това време религиозното чувство въ човѣка, съвѣстьта, моралнитѣ чувства като че се парализиратъ, докато той даде ходъ на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човѣкъ утихва, прибира се въ себе си и започва да мисли. Но тукъ действието не спира. Всѣки актъ, или всѣка реакция има обратно действие. Нѣма да мине дълго време, този човѣкъ отъ друго мѣсто ще получи сѫщия ударъ, какъвто самъ е нанесълъ на другитѣ. Вториятъ пъкъ ще получи сѫщия ударъ отъ трето мѣсто, и така ще се образува цѣла верига на отмъщения. До кога ще се продължава това нѣщо? — Докато най-после се намѣри единъ разуменъ човѣкъ, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могатъ да влѣзатъ въ тази верига, но една разумна душа е въ състояние да извади всички тия хора отъ крѫга на престъплението, въ което сѫ попаднали. Отъ две хиляди години насамъ християнството се сили да освободи човѣчеството отъ тѣзи омотавания, да ликвидира съ своята карма. Човѣчеството ще ликвидира съ кармата си, когато всѣки по отдѣлно ликвидира съ своята карма, когато се освободи отъ всички връзки на миналото си. Мнозина мислятъ, че задачата на християнството е да спаси човѣка. — Въпросътъ не е въ спасението. Лесно е човѣкъ да се спаси. Веднъжъ имате обещание отъ Бога, че ще ви спаси, нѣма защо повече да се страхувате. Опасностьта е тамъ, че и спасениятъ пакъ може да грѣши, пакъ може да създава карма. Богъ никога нѣма да отмѣни думата си. Хиляди пѫти да грѣшите, Той пакъ ще ви прости, но за васъ е важно, като сте спасени веднъжъ, да не повтаряте сѫщитѣ погрѣшки. За васъ е важно, като ликвидирате съ кармата си, да не се свързвате отново, да не създавате неправилни връзки. Казано е, че Богъ ще изхвърли човѣка отъ лицето си. — При какви условия е възможно това? Това е възможно, когато човѣкъ съзнателно скѫса връзката си съ Бога. Иначе, веднъжъ спасенъ, Богъ е вложилъ въ човѣка възможности и условия да подържа своето състояние. Човѣкъ е спасенъ вече, нѣма защо да очаква ново спасяване. Евреитѣ криво разбраха стиха, че Богъ ще изхвърли човѣка отъ лицето си за вѣчни времена. Думата „вѣчни“ времена е относителна, тя подразбира единъ вѣкъ, два вѣка и повече, но не подразбира абсолютната вѣчность. Ето, евреитѣ прекараха въ робство подъ египтянитѣ четиристотинъ години, следъ което Мойсей ги освободи. Тѣ изправиха една погрѣшка, едно престъпление, но направиха друго. Казано е въ Писанието, че тѣ нѣма да получатъ Божието благословение, докато не кажатъ: „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“ Щомъ кажатъ така, тѣ ще разрешатъ въпроса. Сега се проповѣдва на човѣчеството, че цѣлата вѣчность не би била въ състояние да изкупи грѣховетѣ му. — Такова нѣщо не е казано въ Писанието. Въ Стария Заветъ се казва, че нѣкои хора и до девети родъ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. — Кои сѫ тѣзи хора? — Това сѫ хората на безлюбието. Който люби, той нѣма защо да се страхува. Този стихъ не се отнася до любещия. Веднъжъ спасенъ, веднъжъ влѣзълъ въ Божията Любовь, човѣкъ не трѣбва да се страхува, нито да се съмнява. Да бѫдешъ спасенъ, това значи и ти отъ своя страна да издържишъ на обещанието да живѣешъ въ Божията Любовь. Въ Бога обратни решения нѣма. Веднъжъ далъ обещание да ни спаси, Той вече го е изпълнилъ. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, да не спремъ Божието благословение, да не запушимъ онѣзи мѣста, презъ които се втича. Щомъ затворимъ кепенцитѣ си за външната свѣтлина, ние мислимъ, че Богъ се е отдалечилъ отъ насъ. — Не, Божието благословение минава и заминава, но не може да проникне презъ затворенитѣ кепенци. И следъ всичко това ще кажете, че Богъ ви е забравилъ. — Вие сами себе си забравихте. — Какво да правимъ тогава? — Отворете широко кепенцитѣ на вашитѣ прозорци да може Божията свѣтлина да мине презъ тѣхъ съ всичката си сила! За да не изпаднете въ заблуждение, въ тъмнина, пазете се отъ отрицателнитѣ сили като зависть, умраза, съмнение, подозрение и т. н. Тѣ сѫ киселини, които действуватъ разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запримѣръ, попадне въ ума на човѣка, той престава да учи и казва: И безъ знания може. Не ми трѣбватъ толкова много знания. — Чудни сѫ съвременнитѣ хора, като се отказватъ отъ много знания! Колко знание е нужно на човѣка? Когато придобила изкуството да плава въ водата, жабата казала: Повече знание отъ това не ми трѣбва. — Но ето, жабата и до днесъ е останала въ много елементарно състояние на развитие. И до днесъ още жабитѣ крѣкатъ въ водата. Когато рибата си направила перки, съ които да плава въ водата, и тя казала: Повече наука не ми трѣбва. Нали мога да слизамъ дълбоко въ водата и да излизамъ на нейната повърхность, да си намирамъ храна, това ми е достатъчно. Нѣма защо да мисля за кѫщи, за оране и за копане. Нѣма защо да мисля за готвене, за наредба на кѫща и т. н. Културата, която имамъ, ме задоволява. — Да, но рибитѣ и до днесъ останаха въ водата, съ малки придобивки за развитието си. Следъ рибата дойде птицата. Тя развила изкуството да хвърчи въ въздуха и се задоволила съ това, което постигнала. — Да, но съ това изкуство птицитѣ останаха и до днесъ въ въздуха. Нѣкои птици можаха да се превърнатъ въ четвероноги и слѣзоха на земята да учатъ изкуството на ходене по твърдата почва. Четвероногитѣ не потърсиха повече знания, затова останаха и до днесъ четвероноги. Най-после дохождаме до човѣка, който казва: Достатъчно ми е това, което зная. Обаче, има хора напреднали въ своитѣ стремежи, които не се задоволиха съ малко знание и работиха, станаха светии, ангели. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ се нуждае отъ здрава, отъ положителна наука. Доде се простиратъ знанията на съвременнитѣ хора? — Съвременнитѣ хора признаватъ за наука само онова, което може да се подложи на опитъ. Така е, но има още редъ науки, които откриватъ миналото, говорятъ за настоящето и предсказватъ бѫдещето. Истински учениятъ трѣбва да бѫде астрологъ, физиогномистъ, хиромантикъ, френологъ и т. н. Като вземе рѫката на човѣка, той трѣбва да чете по нея неговото минало, но и това още не е достатъчно. На рѫката е написано миналото на човѣка, а по рефлексия, по отражение на това минало, хиромантикътъ трѣбва да прониква и въ бѫдещето. И тогава споредъ степеньта на неговото прозрение, нѣкои нѣща ще бѫдатъ вѣрни, а нѣкои нѣма да бѫдатъ вѣрни. Всички окултни науки, синтезирани въ едно, даватъ една обща наука, която всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да придобие. Когато единъ ангелъ слѣзе на земята, той започва да изучава първо елементарнитѣ работи: той изучава състава на въздуха, на водата и на твърдата почва. После започва да изучава всички форми, които предшествуватъ човѣка — минералитѣ, растенията и животнитѣ. Най-после, като дойде до човѣка, той има вече достатъчни знания. Той не чете по рѫката на човѣка, но чете по окрѫжаващата срѣда. Срѣдата, условията, при които човѣкъ живѣе, опредѣлятъ, какъвъ е този човѣкъ. Наистина, ако хората се водятъ по рецепти, дадени отъ разумния свѣтъ, тѣ ще иматъ съвсемъ друга хигиена, другъ начинъ на животъ отъ този, по който днесъ се водятъ. Адептитѣ, запримѣръ, не пиятъ водата, както обикновенитѣ хора. Като вземе чаша вода, адептътъ първо ще я прецеди, ще я дестилира и тогава ще пие. Той знае бързъ начинъ за пречистване на водата. Ако трѣбва да посади жито, той ще го посади и отгледа по начинъ, съвършено различенъ отъ този, по който съвременнитѣ хора го отглеждатъ. Адептътъ не сѣе съ десетки и стотици декари, както правятъ нашитѣ земедѣлци. Той ще посѣе най-много половинъ до единъ декаръ земя, но ще изкара отъ нея голѣмо количество жито. Защо? — Защото той знае начини, по които внася часть отъ своята енергия въ житото. Той самъ трѣбва да пипне житото. При това, презъ цѣлото време, отъ посаждането до ожънването на житото, той е въ молитва. Безъ съзнателна работа и молитва нищо не става. Като ученици, вие трѣбва да изучавате съзнателно всѣки предметъ. И като го изучавате, трѣбва да се молите да ви се открие неговия вѫтрешенъ смисълъ и приложение. Великиятъ Учитель разбира всички нѣща въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, вследствие на което знае, какъ да постѫпва. Ако при него дойде нѣкой невежа, безъ никакъвъ стремежъ, той даже нѣма да се докосне до рѫката му. Защо? — Знае той, че този човѣкъ нѣма разумно да използува дадената енергия. Великиятъ Учитель се занимава съ души, които се стремятъ къмъ знание, къмъ свѣтлина. А за обикновенитѣ хора, за невежитѣ има обикновени учители. Великиятъ Учитель не губи времето си за празни работи. Неговото време е скѫпо, не може да се изразходва безъ полза. Той има прѣмо отношение къмъ Бога и служи на Неговата воля. Щомъ изпълнява тази Велика воля, той предава знанието си само на онѣзи души, които сѫ готови да следватъ Неговия пѫть. Що се отнася до останалитѣ, до обикновенитѣ хора, той оставя времето да ги събуди. Ако преждевременно имъ даде нѣкакво знание, тѣ не могатъ да го използуватъ. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Обезсърдчението ще дойде при васъ, ще ви посети, но приемете го само като гостъ, да дойде и да си отиде, не го задържайте дълго време при себе си. Обезсърдчението, страхътъ у човѣка показватъ, че той знае малко, не вѣрва въ Великитѣ закони на живота и на природата — съ една дума, вѣрата му е относителна, а не абсолютна. Единъ пророкъ, като Илия, и той се поколеба въ своята вѣра. Като се намѣри въ трудно положение, той се обърна къмъ Господа: „Господи, защо си ме оставилъ самъ? Азъ мислѣхъ, че ще мога да помогна на израилския народъ, а видѣхъ, че нищо не направихъ“. И му се отговори: „Обърни се и вижъ, че като тебе такива има въ Израиль още седемь хиляди, които те подкрепватъ“. Илия, който бѣше виденъ пророкъ, който виждаше нѣщата, не знаеше това. Кога се разколеба Илия? — Когато изби пророцитѣ на Ваала. Тѣзи 400 пророци го обсебиха, като му казваха: Ти ни уби, защото сме служили на лъжливъ богъ. Покажи ни сега пѫтя къмъ истинския Богъ. Кажи ни, какъ да се домогнемъ до огъня на любовьта. Следъ това трѣбваше да дойдатъ сѫщества отъ невидимия свѣтъ да му помогнатъ. Тѣ не го изобличиха, но му казаха: Ще отидешъ сега въ пустинята, дето ще прекарашъ въ постъ и молитва, докато ти покажатъ, по кой начинъ свѣтътъ може да се изправи. Въ това време се яви голѣма буря, вѣтъръ, който къртѣше камъни и дървета, но Богъ не бѣше въ бурята и вѣтъра. После дойде огънь отъ небето, който разпали, изгори всичко, но Богъ не бѣше и въ огъня. И най-после Илия чу тихъ гласъ отъ небето, който му говорѣше: Научи ли вече урока си? Разбра ли, какъ свѣтътъ ще се оправи? — Свѣтътъ нѣма да се оправи нито чрезъ бурята, нито чрезъ огъня, но чрезъ тихия гласъ, т. е. чрезъ разумното начало въ човѣка. Вмѣсто тебе ще дойде Елисей. Елисей се отличавалъ съ своя мекъ характеръ. И тъй, бурята, огъньтъ, това сѫ методи, които се прилагатъ въ низшитѣ свѣтове. Обаче, когато е необходимо да познаемъ Божествениятъ свѣтъ, Божественото, тогава ще чуемъ тихия, мекия гласъ. Докато се интересувате отъ това, защо двама души се каратъ помежду си, или изживяватъ нѣкакво съмнение, вие сте въ метода на бурята. Какво правѣше Илия, когато дойде бурята? — Той се молѣше, но сѫщсвременно разбра, че Богъ не е въ бурята. Бурята е методъ, който се прилага отъ хората. Богъ не е въ бурята, не е въ огъня, не е въ умразата, въ съмнението, въ отмъщението, въ осѫждането. Богъ е въ тихия гласъ у човѣка. Той е разумниятъ животъ. Той е въ тишината. Когато тихиятъ гласъ проговори на човѣка, той ще разбере, какво нѣщо е Божественото, и какво — човѣшкото и ще си каже: Едно време живѣхъ въ бурята, въ вѣтроветѣ като птица, но сега разбрахъ Великото. Едно време живѣхъ въ умразата като риба, но сега разбрахъ Великото. Наистина, който живѣе въ умразата, той е студенъ като риба. За себе си е горещъ, но за другитѣ е студенъ. Той има желания въ себе си да унищожава, да кѫса, да руши. Тѣзи състояния сѫ въ човѣка вѫтре, и той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Тѣ се дължатъ на мислитѣ и чувствата на падналитѣ сѫщества, които засѣгатъ изобщо цѣлото човѣчество. Тѣ изпращатъ своитѣ мисли и чувства въ пространството, вследствие на което хората се заразяватъ отъ тѣхъ като отъ епидемия. Въ това отношение любовьта на сегашнитѣ хора служи като добъръ проводникъ за възприемане на тази епидемия. Защо? — Защото въ любовьта душата се отваря като цвѣтъ, и тѣзи течения падатъ върху нея като слана и я попарватъ. Ето защо, напредналитѣ сѫщества отъ най-стари времена сѫ давали методи на хората да се предпазватъ отъ тия течения. Тѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но като знае методитѣ, човѣкъ ще се разклати външно само, а вѫтрешно ще остане неуязвимъ. За възприемане на отрицателнитѣ чувства и мисли, човѣкъ има радио въ себе си. Иначе не може да се обясни, какъ познава той, кой го мрази, кой му завижда и т. н. Какъ овцата познава вълка? И на голѣмо разстояние да е, овцата знае, че вълкътъ ще дойде, и започва да става неспокойна. Тя отдалечъ още възприема мислитѣ му. Дивитѣ кози сѫщо познаватъ отдалечъ още, че иде вълкъ и го избѣгватъ. Често овце и кози, които овчарьтъ води, попадатъ въ устата на вълка. Защо? — Защото господарьтъ имъ е неразуменъ. Овцетѣ предчувствуватъ приближаването на вълка, и започватъ неспокойно да обикалятъ овчаря, но той спи дълбоко, нищо не подозира. Вълкътъ влиза въ кошарата, грабва една овца и си заминава. Сега, да направимъ преводъ на тази мисъль. Душата на човѣка представя овчарска кошара. Ако овчарьтъ е заспалъ дълбоко, ще дойде вълкътъ, лошиятъ духъ отвънъ, ще влѣзе въ кошарата и ще грабне една отъ добритѣ овце. Ще кажете, че нѣма лоши духове въ свѣта. — Желалъ бихъ да нѣма, но какъ ще си обясните причината на противоречията въ свѣта? Вършите нѣщо, а сами сте недоволни отъ него, казвате, че това, което сте извършили, е неразумно. Разумно ли е, когато човѣкъ пакости на себе си и на другитѣ? Разумно ли е, когато човѣкъ губи вѣрата си въ Бога? Разумно ли е, когато губи любовьта си? Разумно ли е, когато мрази, завижда, отмъщава и т. н.? — Разумно е, обаче, когато вѣрата на човѣка отъ день на день се увеличава, когато любовьта му постоянно се усилва. Любовьта на човѣка къмъ ближния му и къмъ себе си постоянно трѣбва да се усилва. Подъ думата „себе си“ разбирамъ висшето начало въ човѣка. При това положение и науката, и изкуствата придобиватъ смисълъ. За следния пѫть всѣки да отговори, какво чувство, или какъвъ методъ трѣбва да употрѣби срещу завистьта. Нѣкой ще каже, че срещу завистьта може да се постави любовьта. — Не, и най-добритѣ приятели могатъ да се скаратъ съ любовьта. Тъй както хората днесъ разбиратъ любовьта, тази любовь може да развали отношенията и на най-добритѣ приятели. Човѣшкитѣ прояви на любовьта не разрешаватъ въпроситѣ. За да намѣрите методъ срещу завистьта, трѣбва дълго време да мислите, да правите опити, да се самонаблюдавате. Който иска да работи съзнателно, като ученикъ, той ще влѣзе въ лабораторията. Тази лаборатория е невидима. Въ нея може да влѣзе само онзи ученикъ, който има искрено желание да работи, да се самовъзпитава. Той ще има на разположение всички химически реактиви за своитѣ опити. Както трескавиятъ взима хининъ и се лѣкува съ него, така и ученикътъ, когато страда отъ треска, ще влѣзе въ своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хининъ и ще оздравѣе. И въ двата случая резултатитѣ ще бѫдатъ еднакви. За това се изисква вѣра. Който има вѣра, той ще си служи съ алхимията, ще превръща елементитѣ. Човѣкъ може да се лѣкува чрезъ лѣкарства, но може и мислено да се лѣкува. Имате хрема, запримѣръ. Какво трѣбва да направите? — Нѣкои препорѫчватъ да седите въ топла стая, да правите промивки съ солена вода, или да изпиете нѣколко чаши гореща вода, докато се изпотите, и следъ това да се преоблѣчете. Но сѫщото може да се направи мислено: седнете спокойно на единъ столъ и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете нѣколко чаши, ако опитътъ ви е сполучливъ, ще се изпотите. Следъ това ще се преоблѣчете, и ще видите, че на другия день още хремата ви ще мине. Това показва, че мисъльта ви е силна. Силната мисъль лѣкува всички болести. Ако мисъльта ви не е силна, опитътъ ще излѣзе несполучливъ. Кабалистътъ изяснява научно лѣкуването чрезъ мисъльта по следния начинъ. Той казва: Мисъльта е въ състояние да видоизмѣни вибрациитѣ на човѣшкото тѣло. Когато човѣкъ заболѣе, вибрациитѣ на неговото тѣло се понижаватъ. Съ мисъльта, обаче, той може да повдигне вибрациитѣ на тѣлото си и отъ низши да ги превърне въ висши. Щомъ постигне това, той вече се е излѣкувалъ. Въ този смисълъ хремата се предизвиква отъ особенъ родъ микроби, които попадатъ въ носа, и ако вибрациитѣ на организъма сѫ понижени, тѣ намиратъ условия за размножаване. Като се размножаватъ, тѣ дразнятъ слизестата ципа на носа. За да се освободятъ отъ това дразнене, отъ чуждитѣ вещества, носнитѣ жлези отдѣлятъ изобилно течность, която ги изхвърля навънъ. Щомъ вибрациитѣ на организъма се повишатъ, изхвърлянето на чуждитѣ вещества става лесно и бързо. Чрезъ мисълата си човѣкъ може да усили хремата, да я доведе до най-голѣмия предѣлъ на нейното развитие, следъ което тя започва да намалява, да отслабва. Най-дългиятъ периодъ на хремата е една седмица. Повече отъ това време тя не трѣбва да остава. Хремата, треската, туберкулозата и редъ още болести се дължатъ на размножаването на известни бацили въ организъма. Това размножаване на бацилитѣ представя любовенъ процесъ, презъ който тѣ минаватъ. За тѣхъ е добре: тѣ пѣятъ, играятъ, веселятъ се, но човѣка опичатъ. Той става жертва на тѣхната любовь. На всѣка сватба се дава поне по една жертва: все ще се заколи овца, овенъ, или крава. Може ли днесъ да стане сватба безъ ядене и пиене? Нѣкои хора издържатъ на тѣзи сватби, а нѣкои се опичатъ на общо основание. Охтиката, треската се лѣкуватъ чрезъ страхъ. Цельта при това лѣкуване е да се предизвика голѣмъ страхъ въ болния. Страхътъ ще го излѣкува. Ако болниятъ е туберкулозенъ, ето какво може да се направи. Както лежи и охка, изнесете болния на чистъ въздухъ, въ проста дървена барака, и запалете бараката, като оставите вратата ѝ отворена, да може веднага да излѣзе вънъ. Като види, че стаята се запуши отъ димъ, че нѣщо гори, той ще се уплаши, и веднага ще бѣга вънъ, ще забрави, че е боленъ, че не може да се дигне отъ леглото. Като се види вънъ, спасенъ отъ пожара, въ него ще се събуди мисъль, и ще благодари на Бога, че го избавилъ. Тази мисъль ще събуди въ него потикъ за новъ животъ. Този опитъ може да се направи, когато болниятъ е въ първия периодъ на болестьта си. Вие можете да направите опита лѣтно време, но така естествено, болниятъ да не разбере, че нарочно сте запалили бараката. Ако разбере намѣрението ви, методътъ нѣма да даде никакъвъ резултатъ. И треската може да се лѣкува съ предизвикване страхъ въ болния. Като видите нѣкой трескавъ човѣкъ, бързо излѣйте върху него единъ котелъ студена вода, безъ той да знае това. И тогава, отъ една страна изненадата, отъ друга страна страхътъ, ще предизвикатъ въ трескавия силна реакция. Той ще се уплаши, и треската ще изчезне. Освенъ това, можете да бутнете трескавия отъ петь-шесть метра височина въ вода, дълбока три-четири метра, но съ условие да има човѣкъ, който веднага да го извади отъ водата. И този опитъ трѣбва да изненада болния. Който прави опита, той трѣбва да бѫде много срѫченъ. Това сѫ научни методи, които сѫ били употрѣбявани въ древнитѣ времена, и то въ краенъ случай, когато никакви други методи не сѫ дали резултати. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да изгори една барака, отколкото да умре единъ човѣкъ. Следъ като употрѣбите единъ, втори, трети методи за лѣкуване на нѣкой човѣкъ и не получите никакъвъ резултатъ, тогава невидимиятъ свѣтъ употрѣбява единъ отъ силнитѣ методи. Ако болниятъ е билъ богатъ човѣкъ, отниматъ му богатството. Той изгубва богатството си, но заедно съ него и болестьта му изчезва. По този начинъ могатъ да заставятъ човѣка да влѣзе въ Царството Божие. Като взематъ всичкото богатство на нѣкой добъръ, но нерешителенъ човѣкъ, той най-после се примирява съ загубата си и казва: Нѣма какво, ще вървя вече въ правия пѫть. Доброволно това не направихъ, но като ми отнеха на сила всичко, сега вече нѣма за какво да мисля. Готовъ съмъ да следвамъ Божия пѫть. Крайнитѣ методи сѫ за неразумнитѣ хора, а не за разумнитѣ. За разумнитѣ хора не е нужно да се употрѣбява насилие. Често хората разправятъ за голѣмитѣ изпитания, които сѫ минали, и мислятъ, че всички ще минатъ по тѣхния пѫть. — Не, по никой начинъ двама души не могатъ да минатъ по единъ и сѫщъ пѫть. Пѫтищата, методитѣ, които се прилагатъ за развитието на човѣка, сѫ различни, специфични за всѣка душа, но опитноститѣ, които придобиватъ, сѫ еднакви за всички хора. Пѫтьтъ, по който хората добиватъ знанието, е сѫщо така различенъ за всѣка душа. Въ това разнообразие, именно, седи красотата на живота. Едно е важно за човѣка: да придобие знания и опитности. По какъвъ методъ и по какъвъ пѫть ще ги добие, това не е важно. Опитноститѣ се добиватъ чрезъ голѣми изпитания. Въ това отношение изпитанията представятъ Божественъ методъ, чрезъ който хората се лѣкуватъ отъ своитѣ физически и психически болести. Запримѣръ, умразата, завистьта сѫ психически болести, отъ които човѣкъ съзнателно трѣбва да се лѣкува. Като ви посети умразата, напишете тази дума на единъ листъ красиво, отчетливо и като ставате сутринь, погледнете листа и започнете научно да разглеждате, какво съдържа тази дума. Буквата „у“, съ която започва думата умраза, представя човѣкъ, обърнатъ съ главата надолу. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се обърне въ правото си положение, съ главата нагоре? Ако е лекъ и ловъкъ, той лесно може да се обърне, но ако е тежъкъ, ще потърси външна помощь. Като се огледа натукъ-натамъ, той все ще намѣри нѣкаква помощь, която Провидението е опредѣлило за него. Близо до него има две дървета. Полека, съ люлѣене на рѫцетѣ, на една и друга страна, той ще дойде до едното дърво. Ще се хване съ едната рѫка за едното дърво, а после съ другата — за второто дърво и ще се изправи на краката си. Люлѣенето представя мисленето. Ако е падналъ, човѣкъ трѣбва да мисли, за да се изправи на краката си. Буквата „м“, както въ български, така и въ всички западни езици, означава незаконни желания, т. е. желания, които се развиватъ по незаконенъ пѫть. Когато е слизалъ въ материята, човѣкъ е развилъ въ себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него сѫ се събудили много материалистични желания. За да се освободи отъ тѣхъ, той трѣбва да живѣе въ закона на жертвата. Ако човѣкъ не пожертвува незаконнитѣ желания въ себе си преди да сѫ се оплодили, следъ като се оплодятъ, тѣ ще причинятъ голѣми препятствия и страдания въ живота му. Буквата „р“ ще бѫде орѫжието, което ще причини пакости и страдания на човѣка. Буквата „м“ означава още и процесъ на изпразване. Следователно, човѣкъ трѣбва да изхвърли вънъ отъ себе си онзи серумъ, чрезъ който се хранятъ незаконнитѣ желания. Само по този начинъ ше се спре тѣхното развитие. Като извадите отъ думата „умраза“ буквитѣ „м“ и „з“, ще остане думата „ура-а“. Като се освободишъ отъ умразата, ти си намѣрилъ начинъ да се обърнешъ съ главата нагоре, да заемешъ първото си положение, и тогава непременно ще извикашъ „ура-а“! Буквата „р“ показва, че волята и умътъ на човѣка сѫ започнали вече да работятъ. Това сѫ редъ превръщания, редъ упражнения, които трѣбва да правите, за да се освободите отъ отрицателнитѣ мисли и чувства въ себе си. Така можете да превръщате енергиитѣ на всѣка отрицателна мисъль въ положителна. За справяне съ всѣка мѫчнотия има различни методи, и то за всѣка мѫчнотия специфиченъ методъ. Всѣки самъ може да се справи съ малкитѣ си мѫчнотии. Голѣмитѣ мѫчнотии, които препятствуватъ на човѣшкото развитие, се даватъ като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, свѣтлината въ съзнанието на човѣка се увеличава, и той става радостенъ и веселъ. Затова е казано, че следъ скръбьта иде радость; следъ нощьта иде день; следъ заоблачаването иде разсвѣтяване. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да прави опити, да преодолява малкитѣ спънки, а да разрешава голѣмитѣ задачи. Така той ще се кали и ще стане силенъ да носи изпитанията, които му се даватъ. Като четете окултни книги, ще видите, че тамъ, въ разни форми, е предсказано, че ученицитѣ на 19 и 20 в. ще бѫдатъ подложени на голѣми изпитания. За да издържатъ на тѣзи изпитания, тѣ трѣбва да иматъ силна воля. Волята се засилва съ редъ упражнения и опити. Мѫчнотиитѣ, изпитанията ще бѫдатъ повече вѫтрешни, отколкото външни. Като четете и прилагате беседитѣ, ще се натъкнете и на редъ методи вънъ отъ даденитѣ. Като прилагате различнитѣ методи, въ съзнанието ви ще се събудятъ спомени отъ миналото, но не случайно, а като резултатъ на усилията, които правите. Това е необходимо, за да можете да се освободите отъ наслояванията на миналото. Много отъ тия наслоявания сѫ отрицателни, вследствие на което създаватъ мѫчнотии въ живота ви, които непременно трѣбва да се разрешатъ! Отъ васъ се иска самообладание. Знайте, че не сте сами. Разумни сѫщества взиматъ участие въ вашия животъ и ви помагатъ. Разрешаването на вашитѣ задачи е въ връзка съ разрешаването на задачитѣ на тия разумни сѫщества. Всички живи сѫщества, били тѣ низши или висши, сѫ свързани помежду си. Следователно, вие не живѣете за себе си само, но сте свързани отъ една страна съ сѫщества, които седатъ по-високо отъ васъ, а отъ друга — съ сѫщества по-низкостоещи отъ васъ. Когато пророкъ Илия заминаваше за другия свѣтъ, приятелитѣ му дойдоха съ специална колесница да го взематъ. Никой не живѣе самъ, никой не умира самъ. Като ученици на окултна школа, ще знаете, че има кой да се интересува отъ васъ, има кой да ви обича и да ви дава съвети въ най-труднитѣ моменти на живота ви. Тѣзи сѫщества, които сѫ готови всѣкога да помагатъ на човѣчеството, сѫ наречени „невидими помагачи“. Въ миналото, когато не сѫ знаели това, хората сѫ чувствували помощьта имъ, но сѫ мислили, че тѣзи сѫщества сѫ нѣкакви божества, вследствие на което сѫ ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като сѫ дѣлили божествата на добри и лоши. Въ сѫщность, невидимитѣ помагачи сѫ Божествени лѫчи, изпратени отъ Бога да помагатъ на хората въ тѣхния труденъ пѫть. Благодарете на Бога за тѣзи лжчи, безъ да ги боготворите. Когато срѣщнете една круша, или единъ изворъ на пѫтя си, това не сѫ нищо друго, освенъ условия, които подпомагатъ вашето развитие. При известни случаи сѫществата отъ невидимия свѣтъ не помагатъ на хората, защото, ако въ едно отношение имъ помогнатъ, въ друго ще ги спънатъ. Запримѣръ, излѣкуватъ единъ човѣкъ, но като не знае, какъ да подържа здравето си, той влошава положението си. Срѣщате човѣкъ, който ималъ нѣкакво хубаво видение. Какво прави този човѣкъ? Започва надѣсно-налѣво да разправя, какво видѣлъ. По този начинъ той самъ си пакости, вмѣсто да придобие нѣщо отъ това видение. Следъ това видение, този човѣкъ трѣбваше да започне да работи върху себе си, да използува енергията, която му е дадена чрезъ видението. Не е лошо, че нѣкой се похвалилъ съ опитностьта си, но като се хвали съ нѣщо, човѣкъ трѣбва да прецени въ себе си, дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговитѣ ближни. Ако опитностьта на единъ човѣкъ събуди зависть, умраза въ другитѣ, по добре да мълчи. Отъ своитѣ опитности човѣкъ може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли въ окрѫжаващитѣ. Ето защо, отъ най-дълбока древность на ученицитѣ се е препоръчвало мълчание, докато развиятъ въ себе си деликатность, внимателность, да разбиратъ, де какво да говорятъ. Всѣки ученикъ, който е постѫпвалъ въ школата на Питагора, е трѣбвало цѣли три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикътъ е трѣбвало да развива. Не е лесно човѣкъ съзнателно да си наложи мълчание. Египтянитѣ сѫ мълчали като риби. Силни хора сѫ били тѣ. Докато спазвали закона на мълчанието, египтянитѣ били силни хора. Щомъ нарушили този законъ, тѣ загубили силата си. Сѫщото може да се каже и за евреитѣ. И съвременнитѣ християни се намиратъ предъ сѫщата опасность: тѣ повече говорятъ, по-малко действуватъ. Тѣ говорятъ, какво е направило християнството досега, а не мислятъ, какво трѣбва да направи днесъ. Когато се говори, че Англия, че Америка сѫ силни, силата имъ зависи отъ прилагането на великитѣ принципи въ живота. Когато се казва, че дадено общество седи високо, това зависи отъ прилагането на великитѣ принцити въ неговия животъ. Това не значи, че хората на това общество сѫ по-добри отъ другитѣ, но тия хора прилагатъ. Щомъ прилагатъ, тѣ ще иматъ резултати. Който прилага Божественитѣ принципи въ своя животъ, той има Божието благословение, той има добри резултати. И тъй, започнете да работите съзнателно върху себе си. Вземете едно отъ своитѣ противоречия, най-малкото, и го подложете на анализа да видите, кое е сѫщественото въ него, и кое — несѫщественото. Сѫщественото задръжте въ себе си, а несѫщественото — турете настрана, или го превърнете. Ако можете да изкарате нѣщо отъ него, ще имате добри резултати. Въ това отношение ученикътъ трѣбва да бѫде алхимикъ. Като вземе сложното тѣло, чрезъ алхимическа анализа, той трѣбва да го разложи на съставнитѣ му елементи, при което опаснитѣ, вреднитѣ елементи да отдѣли настрана, а за себе си да запази само полезнитѣ, необходимитѣ за неговото развитие. Така ще намѣрите почвата, върху която се е развивала завистьта, умразата и т. н. Съмнението, отмъщението, умразата, завистьта се развиватъ на специфични за себе си основи, които трѣбва да се изучаватъ. Запримѣръ, завистьта не може да се развива на всѣкаква почва — специална почва има за нея. Не я ли поставятъ на съответната за нея почва, тя изсъхва. Тѣзи нѣща, за които ви говоря, не сѫ ясни за васъ, но тѣ представятъ сили, съ специфични свойства, които проникватъ човѣшкото естество и му влияятъ. Тѣзи сили се промъкватъ въ всички хора и се явяватъ като резултатъ на тѣхния вѫтрешенъ животъ. Борбата между боговетѣ, предадена въ митологическитѣ разкази, се дължи, именно, на тия отрицателни прояви въ човѣка, специално на завистьта. Сега, да направимъ едно упраженение. Пръститѣ на дѣсната рѫка се събиратъ на едно мѣсто, и въ това положение се поставятъ предъ устата, като че ще извадятъ нѣщо отъ нея. После сѫщата рѫка се изнася надѣсно, пръститѣ се разтварятъ, а рѫката се спуща надолу. Сѫщото нѣщо се прави и съ лѣвата рѫка. Това упражнение се повтаря още нѣколко пѫти ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 16 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЗМИЧЕСКИ ВЪЗПРИЯТИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Изпѣйте нѣкоя пѣсень. — Изпѣхме пѣснитѣ: „Духътъ Божий. Въ начало бѣ Словото. Богъ е Любовь.“ Въ процеса на растенето и развиването си, растенията спазватъ следния законъ: тѣ денемъ събиратъ енергия, а вечерь я обработватъ. Въ човѣшкия животъ е точно обратно: хората вечерь събиратъ енергията, която денемъ обработватъ. Значи, хората вечерь събиратъ енергията, денемъ я обработватъ. Кой е по-уменъ: растенията, или хората? Казано е въ Писанието: „Работете, докато е день!“ Подъ думата „день“ тукъ се разбиратъ деньтъ и нощьта едновременно. Деньтъ и нощьта заедно съставятъ день, защото, когато въ нашето полушарие е день, въ другото е нощь. Деньтъ подразбира едно пълно завъртване на земята около нейната ось. Следователно, това, което ние наричаме нощь, не е сѫщинска нощь, но сѣнка. Подъ „нощь“, както Христосъ разбиралъ тази дума, се схваща отсѫтствие на всички условия за животъ. Когато всички условия за животъ сѫ изчезнали, настава пъленъ, абсолютенъ застой, т. е. нощь, въ широкъ смисълъ на думата. Щомъ настане тази нощь, всичко запустява: луната, звездитѣ, животътъ загасватъ. Страшно нѣщо е тази нощь! Тъй щото, когато се говори за нощьта, въ обикновенъ, въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбираме обикновенитѣ сѣнки на живота. И когато страдате, това не е нищо друго, освенъ обикновенитѣ сѣнки на живота, въ които временно сте попаднали. При сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да знаете, въ какво направление се движи вашиятъ животъ, както и вашата душа. Ако живѣете само въ свѣта на чувствата, ще знаете, че плувате въ вода. Чувствениятъ, астралниятъ свѣтъ е воденъ. Ако живѣете въ свѣта на мислитѣ, вие сте повече въ въздуха, както птицитѣ, които хвъркатъ. Птицитѣ използуватъ въздуха не само за дишане, но и като срѣда за работа. Въздухътъ представя обективния умъ на човѣка. Птицитѣ използуватъ въздуха за по-лесно намиране на храната си. За сѫщото нѣщо рибитѣ използуватъ водата. Млѣкопитаещитѣ пъкъ използуватъ твърдата почва. Тѣ казватъ: Нито въздухътъ, нито водата сѫ въ състояние да подкрепятъ живота. Твърдата почва само дава условия за животъ. Но и на земята тѣ се намиратъ въ затруднение. Въ своя пѫть на развитие, човѣчеството се раздѣли: една трета тръгна по пѫтя на рибитѣ; втората трета — по пѫтя на птицитѣ. Последната трета, въ която влѣзоха благороднитѣ хора, тръгна по пѫтя на млѣкопитаещитѣ, т. е. тѣ останаха да живѣятъ съ животнитѣ, на твърдата почва. Въ тази епоха, именно, животнитѣ се привързаха за човѣка и тръгнаха следъ него. Това е вѫтрешенъ психологически процесъ, презъ който минава цѣлото човѣчество. Презъ този процесъ минава отдѣлния човѣкъ и до днесъ още. Запримѣръ, въ човѣка се забелязватъ особенъ родъ желания, които иматъ характера на рибитѣ. Както рибитѣ сѫ месоядни, съ изключение само на нѣколко вида, такъвъ характеръ иматъ и нѣкои човѣшки желания. Споредъ окултната наука, известни сѫ само три вида малки рибки, които се хранятъ съ трева. И между птицитѣ е сѫщото, само че тукъ броятъ на плодоядцитѣ, на вегетарианцитѣ е по-голѣмъ отъ този на рибитѣ. Това показва, че излѣзли на въздуха, птицитѣ още не сѫ се освободили отъ навика да ядатъ месо, какъвто сѫ имали като риби. Единственъ гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. И до днесъ той се храни съ зрънца. Презъ каквито условия да е минавалъ, гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. Между млѣкопитаещитѣ има повече вегетарианци, отколкото между рибитѣ и птицитѣ. И тѣ се раздѣлиха на две: едни се хранятъ съ растителна, а други — съ месна храна. Онази половина отъ млѣкопитаещитѣ, които решиха да употрѣбяватъ растителна храна, улесниха пѫтя на човѣка въ това направление. Сега, като говоря за рибитѣ, за птицитѣ, за млѣкопитаещитѣ и за човѣка, подразбирамъ специфични козмически течения. Въ какво седи историята на развитието на битието, въ какво седи философията на живота, нѣма да обяснявамъ, защото се изисква по-голѣмо развитие, по-високъ интересъ. За обяснение на тѣзи истини, необходими сѫ редъ доказателства, редъ факти. Сегашната наука, съ която разполагате, не е въ състояние да хвърли свѣтлина върху произхода на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ. Интересенъ е произходътъ на птицитѣ, на рибитѣ, на животнитѣ. Интересно е, какъ човѣкъ е създаденъ, какъ е вървѣло развитието на цѣлото човѣчество. Не е въпросътъ до външната страна на развитието, но до вѫтрешната страна, при която човѣкъ ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократъ е казалъ: „Познай себе си.“ Да познае себе си, човѣкъ трѣбва да познава онѣзи условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. На български тази мисъль бихъ изразилъ съ думитѣ: „благо желание, блага мисъль, благо действие.“ Докато не се запознаете съ благото желание, съ благата мисъль и съ благото действие, вие никога не можете да разберете живота въ неговата цѣлокупность. Не е достатъчно да познавате живота въ неговото ограничено, преходно проявление. Вие трѣбва да го познавате въ неговата цѣлокупность и къмъ това да се стремите. Запримѣръ, майка ви е учена, свършила е четири факултета. Баща ви е още по-ученъ; той е свършилъ осемь факултета. Съ своитѣ четири факултета, майка ви има известни познания за живота, но тя се стреми да постигне знанието на мѫжа си, да разбере живота отъ по-широко гледище. Съ други думи казано: Първиятъ Адамъ вървѣше по мѫжка линия и разполагаше съ повече знания. Вториятъ Адамъ се стреми да постигне първия. Той ще върви по женска линия. Като казвамъ, че новиятъ Адамъ ще върви по женска линия, имамъ предъ видъ настѫпването на разумната, Божествената Любовь въ свѣта. Тази любовь ще се въплъти въ човѣшка форма. Вследствие на това, всички напреднали души трѣбва да минатъ презъ тази нова форма, за да придобиятъ онѣзи качества, необходими за новия животъ. Докато сте въ старитѣ форми, каквото ново да ви се каже, ще го изгубите. Мога да ви говоря за вѣрата, за любовьта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се отъ нѣщо, и търпението ви моментално изчезва. Де отиде търпението ви? Не е достатъчно само да говорите за търпението, но трѣбва да го запазите въ себе си. Вие знаете примѣра за онзи великъ адептъ, на когото единъ ученикъ ударилъ две плесници. Адептътъ билъ тъй вглъбенъ въ мисъльта си, че нищо не усѣтилъ. Питамъ: кой отъ васъ, като му ударятъ две плесници, нѣма да вдигне рѫката си нагоре и да отговори по сѫщия начинъ? И да пише, и да чете нѣщо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударътъ и ще отговори съ сѫщото. Плесницитѣ не трѣбва да бѫдатъ непременно физически. И психически плесници има. Запримѣръ, нѣкой пише: Любовьта е най-великата добродетель. Въ това време иде нѣкой отвънъ и му нананесе една психическа плесница. Той веднага прекѫсва писането. Спира при думата добродетель, написва само думата „добро“... Като дойде до второто О, той мръдва рѫката си, и буквата О се завъртва нагоре и налѣво. Това показва, че той е получилъ нѣкаквъ психически ударъ, вследствие на което е станало нѣкакво пресичане въ неговия животъ. Той казва: Едно време се въодушевявахъ отъ любовьта, но нѣкой ми удари плесница, и азъ изгубихъ въодушевението си. Значи, този човѣкъ и въ движението си, и въ писането си е образувалъ крива линия. Той самъ трѣбва да разгледа, каква е посоката на тази крива линия. Възъ основа на този законъ, когато нѣкои хора се подписватъ, правятъ голѣми завъртвания. Който не разбира закона, като види такъвъ подписъ, ще помисли, че така се подписва даденъ човѣкъ. — Не, всѣки подписъ на човѣка, съ завъртвания или безъ завъртвания, съответствува на известенъ психически моментъ, или на опредѣлено психическо състояние на човѣка. Често цѣло поколѣние е мислило, докато създаде единъ или другъ подписъ, който да отговаря на тѣхъ. Дѣди и баби сѫ работили върху създаването на почерка на човѣка. Не е лесна работа да се създаде единъ подписъ, съ неговитѣ специфични извъртвания. Който се подписва съ много завъртулки, съ това иска да подчъртае, че като него другъ нѣма. Неговитѣ дѣди искатъ да покажатъ, че сѫ били голѣми хора. Другъ нѣкой се подписва просто, скромно, безъ никакви завъртвания. Отъ подписа му ще познаете, че той е скроменъ човѣкъ. Четете нѣкѫде, нѣкой се подписалъ „Баронъ Ганди“ и завъртѣлъ буквата „и“ надолу. Думата „баръ“ на турски означава викане, а на английски — преграда, препятствие. Какъ мислите, защо една буква се завива надолу, друга — налѣво, а трета — надѣсно? — Това се дължи на различнитѣ психологически състояния, които човѣкъ преживява. Вследствие на промѣната въ тия състояния, става смѣна и въ настроенията на човѣка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и миренъ. — Но кой може да бѫде тихъ и миренъ? Ако живѣешъ на повърхностьта на морето, твоята лодка постоянно ще се люлѣе, блъскана отъ вълнитѣ. Ако живѣешъ въ въздуха, твоятъ аеропланъ ще изпита влиянието на буритѣ и на вѣтроветѣ. Яко живѣешъ на земята, твоята кола ще бѫде подложена на промѣнитѣ, които земята претърпява. Следователно, спасението на човѣка не е нито въ водата, нито въ въздуха, нито на земята. Спасението на човѣка не е нито между рибитѣ, нито между птицитѣ, нито между млѣкопитаещитѣ. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ трѣбва да влѣзе въ нова область и тамъ да намѣри спасението си. Язъ бихъ опредѣлилъ новата область, въ която човѣкъ трѣбва да влѣзе, съ следнитѣ думи: Люби! Живъ бѫди! — Какъ ще се постигне това? Чрезъ молитва ли? — Не, да се молишъ е едно нѣщо. Да желаешъ спасението си е друго нѣщо. Да се примиришъ съ хората е трето нѣщо. Освенъ тѣзи нѣща, има още много, но нито едно отъ тѣхъ не може да спаси човѣка. Едно се иска отъ човѣка: Да люби и живъ да бѫде! Люби, живъ бѫди! При това състояние, всички противоречия въ живота на човѣка изчезватъ. Такова е било състоянието на онзи адептъ, на когото единъ отъ ученицитѣ ударилъ една плесница. Противоречия за него не сѫществували. Той билъ заетъ съ мисъльта за възвишеното, за Божественото въ себе си. Нищо отрицателно не сѫществувало за него. Какво показва това? — Че грѣхътъ, противоречието, недоразумението не сѫществуватъ въ Божествения свѣтъ. Това, за което хората проливатъ сълзи, въ небето е непознато. Когато нѣкоя душа отъ земята отиде при Бога и се оплаква отъ страданията си, Той казва: Дайте нѣщо на тази душа! Богъ знае, че страданията на хората се дължатъ на нѣкакъвъ недоимъкъ. Понѣкога страданията на хората произтичатъ отъ изобилие, отъ излишъкъ. Човѣкъ страда и когато има, и когато нѣма. Повечето страдания се дължатъ на изобилие. Нѣкои хора иматъ толкова богатства, че не знаятъ, какъ да ги използуватъ, вследствие на което страдатъ. Съвременнитѣ хора сѫ направили единъ голѣмъ бентъ на Божията Любовь, заради което тя не може да се прояви чрезъ тѣхъ. И днесъ, при такива голѣми богатства, тѣ минаватъ за сиромаси. Грѣхътъ, на който хората се натъкватъ, не е нищо друго, освенъ една голѣма преграда, която тѣ сѫ поставили, както въ себе си, така и помежду си. И мѫжетѣ, и женитѣ сѫ турили по една голѣма преграда за Божественото въ себе си и казватъ на Господа: Ти нѣма да се месишъ въ нашия животъ. Ние сами ще уредимъ живота си, сами ще разрешимъ всички въпроси. Ти само гледай отдалечъ, да видишъ, какво ще направимъ. Щомъ искатъ сами да се оправятъ, Господъ ги оставя да правятъ, каквото знаятъ. Отъ хиляди години насамъ хората сами разрешаватъ всички въпроси. Какво направиха тѣ? Какви сѫ резултатитѣ на тѣхната работа? — Всичко изядоха и изпиха. Знанието, богатството, здравето имъ се изгуби, и днесъ вървятъ безпомощни, невежи, болни и сиромаси. Гредитѣ и мостоветѣ на кѫщитѣ имъ изгниха, житото имъ мухляса — всичко, каквото имаха, развалиха. Нѣма учение, нѣма религия, нѣма добродетель, която тѣ да не опорочиха. Най-после се яви християнството, но тъй както хората го разбраха, и то остарѣ. Формата, въ която християнството се яви на времето си, представяше степеньта, до която бѣлата раса бѣше достигнала въ развитието си. По развитие, бѣлата раса не разполага съ възможности да разбере Божията Любовь въ нейната пълнота. Затова, когато говоримъ за бѣлата раса, разбираме начина и степеньта, до която най-много може да се прояви живота, външно и вѫтрешно. Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на душата. Тя не е още раса на любовьта. Въ нея повече преобладава обективния умъ, а отчасти само висшия умъ. Въ нея преобладава главно насилието и разрушението. Съвременнитѣ хора не сѫ съединени още съ нишкитѣ на любовьта. Тѣ сѫ съединени само посрѣдствомъ своитѣ чувства. Днесъ водата, въздухътъ, земята сближаватъ хората, а свѣтлината и топлината отчасти само. Въ бѫдеще любовьта ще се прояви като съединителна връзка между хората. Когато Мойсей далъ заповѣдьта „да възлюбишъ Господа Бога твоего“ той ималъ предъ видъ външната страна на любовьта. Невъзможно е човѣкъ да възлюби нѣкого, безъ той да му е направилъ нѣкакво голѣмо добро, което да привлѣче вниманието му. Невъзможно е човѣкъ да възлюби и Бога, ако Той не му е направилъ такова добро, което никой другъ не може да го направи. Това добро трѣбва да бѫде такова, че да произведе превратъ въ душата на човѣка. За да познаемъ любовьта, първо трѣбва да се събудятъ всички скрити чувства въ насъ. Първиятъ признакъ за идването на любовьта е страданието. Колкото повече страданията се увеличаватъ, толкова по-близо е любовьта. Отъ две хиляди години насамъ страданията на хората се все повече увеличаватъ, понеже самата земя е влѣзла въ нова фаза. Днесъ всички хора се намиратъ подъ сѣнката на Божията Любовь. Когато се казва, че сме подъ крилата на Бога, това значи, че сме подъ сѣнката на Неговата Любовь. Чрезъ своята Любовь, Богъ иска да освободи хората отъ тѣхнитѣ неестествени желания, които ги държатъ въ робство. По този начинъ Той ще покаже, какво нѣщо е безкористната любовь, която осмисля живота. Засега хората не сѫ въ състояние още да разбератъ тази любовь. Тѣ не могатъ да си представятъ, каква е тази любовь, която нѣма предъ видъ нѣкакъвъ обектъ. Когато дойдатъ до нея, тогава само тѣ ще разбератъ, че сѫ готови всичко да пожертвуватъ за Бога, за любовьта Му, безъ да искатъ нѣщо отъ Него. Това значи безкористна любовь. Безкористието е онази връзка на любовьта, която подържа живота на цѣлото битие. Никое живо сѫщество на земята, отъ най-малкото до най-голѣмото, до човѣка даже, не познава тази връзка. Единственъ Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Защо се молятъ хората? Всѣка молитва е просене нѣщо отъ Бога. Като се моли, човѣкъ все иска нѣщо. Молитвитѣ на хората сѫ повече искания, а не изказване на нѣкаква благодарность. Колцина отъ васъ четатъ „Господнята молитва — Отче нашъ“, когато сѫ болни? Щомъ ви заболи нѣщо, вие веднага започвате да викате „олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми!“ И съ тѣзи думи на уста заспивате. Следъ това вече благодарите, че болката ви е малко отпуснала. Такива сѫ вашитѣ молитви, такива сѫ и молитвитѣ на всички хора. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който при най-труднитѣ условия на своя животъ, да отправя чиста, благодарствена молитва къмъ Бога. Що е молитвата? — Молитвата е предговоръ, въведение въ любовьта. Какъ се молятъ източнитѣ народи? Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си: лѣвиятъ върху дѣсния, или дѣсниятъ върху лѣвия, кръстосватъ рѫцетѣ си, съсрѣдоточаватъ се и мислено се молятъ. Западнитѣ народи пъкъ, като се молятъ, стоятъ прави, или колѣничатъ. Кой начинъ за молене е по-правъ? Сѣдането на земята е материалистическо молене. Сѣдатъ двама души на земята съ кръстосани крака и се разговарятъ. Единиятъ казва на другия: Иване, я ми дай петь крини жито на заемъ! — И това е молитва, молба за нѣщо материално. Когато нѣкой иска извинение, и той колѣничи. И това е молитва, молба, която засѣга ума. Когато се молятъ, християнитѣ колѣничатъ. Колѣнетѣ представятъ човѣшкия умъ, но не висшия. Споредъ мене, най-добриятъ начинъ за молене е човѣкъ да бѫде правъ. Ще застанешъ правъ и нѣма да гледашъ нито къмъ земята, нито нагоре, но направо, въ посока перпендикулярна на челото. Тази е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човѣкъ се увлича отъ слънцето, отъ звездитѣ, а това прѣчи на молитвата му. Следователно, молишъ ли се, направо ще гледашъ. Съвременнитѣ хора обръщатъ погледа си нагоре, защото мислятъ, че тамъ живѣе Богъ. — Не, Богъ живѣе тамъ, дето и ние живѣемъ. Това значи: дето живѣе нашата душа, тамъ и Богъ живѣе. Следователно, като се изправите на молитва, Богъ е вече предъ васъ. Давидъ казва: „Гледахъ Господа предъ лицето си.“ Щомъ Господъ е предъ лицето ви, ще знаете, че Той всичко вижда, знае всичкитѣ ви нужди и може да ви помогне. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички добродетели. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички възможности и сили. Какво трѣбва да Му говорите тогава? Представете си, че вие имате достѫпъ да седнете до Бога. Какъ ще почнете да се разговаряте съ Него? Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който се отнася и до васъ. Преди нѣколко деня дойдоха при мене три жени и единъ младъ момъкъ, били отъ хасковскитѣ села нѣкѫде. Дветѣ жени бѣха на възрасть около 40—42 годишни, третата бѣше около 30 годишна, а младиятъ момъкъ — на около 20—25 години. Тѣ казали на една сестра, че искали да се срещнатъ съ мене, че били наши хора, посещавали беседитѣ въ Хасково. Азъ казахъ на сестрата, че не мога да ги приема днесъ, но да дойдатъ на другия день следъ обѣдъ. Следъ малко сестрата пакъ се връща и ми казва, че тѣ молятъ да ги приема още сега, защото утре сутриньта заминаватъ. При това положение азъ се съгласихъ да ги приема. Като влѣзоха въ стаята ми, обърнахъ се къмъ дветѣ по-възрастни жени и казахъ: Знаете ли, защо не искахъ днесъ да ви приема? — Вие дветѣ носите грамадни раници на гърба си, съ по петь крини жито. Пѫтували сте дълго време, уморени сте и не ще можете да вървите по моя пѫть. — Какво да направимъ тогава? — Ако искате да следвате този пѫть, трѣбва да си купите една голѣма лъжица и съ нея всѣки день да вадите жито отъ раницитѣ си и да раздавате на ближнитѣ си. Ще вадите всѣки день по една лъжица. Като усѣтите, че товарътъ ви е олекналъ и лесно го носите, ще можете свободно да вървите въ пѫтя. Иначе, гръбнакътъ ви ще се счупи отъ тежкия товаръ. После се обърнахъ къмъ по-младата жена и младия момъкъ и имъ казахъ: Васъ пъкъ не приехъ, защото сте още въ гнѣздото на майка си. Трѣбва да поседите тамъ известно време, докато ви израснатъ крилца, да можете свободно да прелитате отъ едно мѣсто на друго. Вашата работа се заключава само въ това, да отваряте устата си и да приемате всичко, каквото майка ви носи. Съветвамъ ви, обаче, да се пазите отъ лакомство, да не преяждате много. — Кога ще ни израснатъ крилцата? — Отъ васъ зависи. Колкото повече слушате майка си, толкова по-скоро и крилцата ви ще израснатъ. Физическиятъ животъ представя голѣми раници, които носимъ всѣки день на гърба си. Наистина, какви по-голѣми раници могатъ да сѫществуватъ отъ желанията на хората да бѫдатъ обичани, да бѫдатъ богати, учени, щастливи, силни и т. н.? Въ желанието на хората да бѫдатъ обичани се крие голѣмо користолюбие. Тѣ искатъ да взематъ нѣщо. Когато ги обикне нѣкой, тѣ веднага ще му поискатъ една-две крини жито на заемъ. Хората не подозиратъ даже, че въ който день взематъ нѣщо на заемъ, съ това заедно нарушаватъ и любовьта. Любовьта е изворъ, който постоянно тече и дава. Не е нужно да искате отъ извора вода. Достатъчно е само да отидете при него, за да ви даде отъ своето изобилие. Въ това отношение отъ хората се иска само да бѫдатъ отворени цвѣтове, отворени сѫдове, за да може любовьта направо да се втича въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да знае само, какъ да използува тази любовь. Що се отнася до желанието на хората да иматъ вниманието на любовьта, това трѣбва да остане на заденъ планъ. Идете при Божествения изворъ и чакайте редъ — нищо повече. Съвременнитѣ хора трѣбва да учатъ, да се домогнатъ до великитѣ знания на живота. По какъвъ начинъ могатъ да придобиватъ знания? Много сѫ начинитѣ за придобиване на истинското знание. При Аврама, запримѣръ, дойдоха трима ангели въ будния му животъ, на физическия свѣтъ, и се разговаряха съ него, поучаваха го. Пророцитѣ пъкъ имаха видения. Значи, тѣ се поучаваха чрезъ въздуха, т. е. чрезъ мисъльта. Апостолъ Павелъ бѣше сваленъ отъ коня си, изгуби зрѣнието си и така му се яви Христосъ. Дълъгъ разговоръ имаше Христосъ съ Павла и му обясни причинитѣ, защо той не може да следва Божествения пѫть. Павелъ запита: Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Този, Когото ти гонишъ, но ще знаешъ, че не е лесно човѣкъ да рита срещу остенъ. Ти ще познаешъ, че Този, Когото гонишъ, е по-силенъ отъ ревностьта ти къмъ твоя Богъ. Азъ съмъ Този, Който те свалихъ отъ коня и ще те въздигна. Азъ затворихъ очитѣ ти, и азъ ще ги отворя. Азъ съмъ Този, Който свалямъ и въздигамъ, Който затварямъ и отварямъ! Следъ този дълъгъ разговоръ, Павелъ разбра своето заблуждение и се върна отъ пѫтя си. Като четете живота на апостолитѣ и пророцитѣ, ще видите, по колко различни начини Богъ се е изявявалъ на хората, говорилъ имъ е и ги е поучавалъ. Какъ ще говори днесъ на християнитѣ? — Тѣ ще бѫдатъ свидетели, ще видятъ, какъ Богъ се изявява. За апостолъ Петра се казва, че държи ключоветѣ на рая, а за Христа, че държи ключоветѣ на ада. Какво представятъ адътъ и раятъ? — За ада и рая хората иматъ тѣсни, ограничени разбирания. Адътъ е пѫть въ живота, презъ който човѣшкитѣ души неизбѣжно трѣбва да минатъ. Той е пѫть, презъ който всѣка душа трѣбва да мине. Христосъ държи ключоветѣ за този пѫть, и затова казва: „Азъ свалямъ и въздигамъ, азъ отварямъ и затварямъ“. Адътъ е пѫтьтъ, по който слизатъ човѣшкитѣ души, а раятъ е пѫтьтъ, по който възлизатъ. Съвременнитѣ християни минаватъ за правовѣрни. Тѣ мислятъ, че познаватъ Бога, познаватъ Христа. — И Павелъ бѣше правовѣренъ, но като Савелъ гонѣше Христа. Той трѣбваше да изгуби зрението си, да падне отъ коня си, и тогава само да познае Христа. Ананий бѣше правовѣренъ, но когато Богъ го изпрати при единъ езичникъ да проповѣдва, той се усъмни, отказа се да послуша Бога. Защо? — Намираше, че този езичникъ е лошъ човѣкъ. — „Иди при него, този човѣкъ се моли, иска да се просвѣти“ каза Господъ. Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи отъ съмнението си. Много примѣри има още отъ живота на правовѣрнитѣ, отъ които се вижда, че тѣ не могатъ да разбератъ, какво нѣщо е Богъ. Мнозина могатъ да кажатъ, какво нѣщо е триизмѣрниятъ свѣтъ, но въ сѫщность тѣ не го разбиратъ. Да мислишъ, че знаешъ нѣщо, е едно; да познавашъ нѣщата въ тѣхната сѫщина, е друго нѣщо. Ученитѣ говорятъ за първо, за второ, за трето, за четвърто измѣрение. Какво е първото измѣрение? — Животътъ на първичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно, първото измѣрение се образува отъ движението на точката. Всички знаятъ, че при движението на точката се образува линия, която има едно измѣрение — дължина. Границитѣ на линията сѫ точкитѣ. Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има две измѣрения — дължина и широчина. Границитѣ на плоскостьта сѫ линиитѣ. Лесно може да се говори по-нататъкъ и за останалитѣ измѣрения, но тѣ иматъ смисълъ, когато се представятъ въ органическия свѣтъ като живи свѣтове, като живи величини. Желанията на хората могатъ да се отнесатъ къмъ единъ отъ тия свѣтове: тѣ могатъ да бѫдатъ или отъ едноизмѣрния, или отъ двуизмѣрния, или отъ триизмѣрния, или стъ четириизмѣрния свѣтъ и т. н. Първоначално човѣкъ е билъ скроменъ въ желанията си. Желанията му се движили само въ едноизмѣрния свѣтъ. Колкото повече се развивалъ, едновременно съ това и желанията му се разтилали, заемали по-голѣма повърхнина, минавали въ двуизмѣрния свѣтъ, въ плоскостьта. Следъ това желанията му придобивали обемъ, съдържание и минавали въ триизмѣрния свѣтъ. Но и тукъ желанията не спирали. Тѣ продължавали въ свѣта на многото измѣрения, съ които се занимава висшата математика. Докато узрѣе, докато не даде своитѣ плодове, желанието не прекѫсва движението си въ все по-високи и по-високи свѣтове. Кога, при какви условия и въ кои свѣтове узрѣватъ човѣшкитѣ желания? При сегашното развитие на човѣка нито едно отъ неговитѣ желания не е узрѣло, не е дало завършенъ плодъ. Желанията на съвременнитѣ хора цъвтятъ, но не узрѣватъ. Тѣ окапватъ преждевременно. Защо? — Защото сегашнитѣ хора сѫ смъртни. За да узрѣе едно желание, човѣкъ трѣбва да бѫде безсмъртенъ. Само при Божествената свѣтлина и топлина зрѣятъ човѣшкитѣ желания. Само при Божествената любовь зрѣятъ плодоветѣ на човѣшката душа. На земята хората започватъ добре, свършватъ зле. Това значи: желанията на хората цъвтятъ, нѣкои отъ тѣхъ вързватъ, но никои не могатъ да узрѣятъ. Въ края на краищата, хората се разочароватъ и казватъ, че не може да се живѣе на земята. — Не, може да се живѣе на земята. Има хора, плодоветѣ на които зрѣятъ на земята. Това сѫ хора, които живѣятъ на специални мѣста на земята, дето има висока култура, възвишенъ животъ. Тѣ представятъ високо културно общество, неизвестно за обикновенитѣ хора, но познато само на напредналитѣ души. За всички останали хора на земята, които сѫ около два милиарда, казваме, че плодоветѣ на тѣхнитѣ души не могатъ да узрѣятъ на земята. Днесъ условията на земята не сѫ благоприятни за това. Обаче, човѣчеството върви напредъ, развива се, подобрява условията на своя животъ, докато най-после дойде до положение да реализира своитѣ желания. Мнозина искатъ да знаятъ, де живѣе това общество. — Мѣстото, дето живѣятъ тия хора, е по направление къмъ Хималаитѣ, но тѣ не живѣятъ на Хималаитѣ, както нѣкои мислятъ. Мѣстото, дето живѣятъ тѣ, е по-високо отъ Хималаитѣ. Какво ще кажатъ ученитѣ: Хималаитѣ ли сѫ по-високи, или северниятъ полюсъ? По-високо мѣсто отъ северния полюсъ нѣма. Следователно, мѣстото на изгубения рай, трѣбва да се предполага, е северниятъ полюсъ. Понеже хората не останаха да живѣятъ на северния полюсъ, това мѣсто днесъ е обиталище на истината. Като слѣзоха на другия край на земята, съ своитѣ мисли и чувства, хората станаха причина за отклоняването, за изкривяването на земната ось. Днесъ земната ось е наклонена на 23° отъ първоначалното си положение. Единъ день, когато хората се изправятъ, и земната ось ще заеме първото си положение. Какво ще кажете на всичко това? Ще кажете, че вѣрвате на тази теория, но понеже не е научно доказана, тя трѣба да се подложи на критика. Като разсѫждавате така, и вие, отъ своя страна, можете да изнесете редъ причини за отклоняването на земната ось. Каквито причини да изнесете, ще знаете, че всички причини за промѣнитѣ въ природата сѫ разумни, а не механически. Всѣка физическа промѣна е въ връзка, въ зависимость отъ нѣкаква разумна причина. Следователно, когато говоримъ за нѣкаква материална, физическа, видима промѣна, ние всѣкога разбираме, че задъ нея се крие нѣкаква духовна, невидима причина. Щомъ се прояви на физическия свѣтъ, тази причина се оформява въ нѣкакво видимо явление, забележимо даже и отъ най-простия човѣкъ. Значи, физическиятъ свѣтъ, въ който живѣемъ, представя оформени, въплътени духовни, разумни причини. Съ други думи казано: физическиятъ свѣтъ е сборъ, съвокупность отъ последствия, а духовниятъ — сборъ отъ причини. Разумнитѣ сѫщества сѫ създали земята. Ние наричаме живота на земята физически, ограниченъ животъ. Единъ день, когато хората завършатъ развитието си на земята, отъ тѣхнитѣ мисли и желания ще се създаде другъ свѣтъ, въ който ще живѣятъ сѫщества по-низки отъ хората. Тогава ще казваме, че хората сѫ причина за сѫществуването на тѣхния физически животъ. Това показва, че различнитѣ свѣтове сѫ отъ различни иерархии, създадени отъ сѫщества, които сѫ минали презъ известно развитие. Значи, разумнитѣ сѫщества създаватъ различнитѣ свѣтове. Сега всички трѣбва да работите, да постигнете своитѣ желания, да реализирате своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, но какво нѣщо е стремежъ къмъ Бога? Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи да отиде при Него по физически начинъ. Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи, че той трѣбва да се моли, да вѣрва въ Бога. Стремежътъ къмъ Бога е вѫтрешенъ процесъ, пробуждане на съзнанието, пѫть къмъ свѣтлината, къмъ истината и любовьта. Люби, живъ бѫди — това изречение, тази мисъль освѣтява пѫтя къмъ Великата Мѫдрость. Само по този начинъ ще познаете себе си, ще разберете своитѣ стремежи. Само по този начинъ ще намѣрите методи за реализиране на своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, а сѫщевременно мислите, какъ да се осигурите отдѣлно отъ другитѣ хора. — Въ стремежа си къмъ Великото, къмъ Първата Причина, вие навлизате въ колективното съзнание, дето не сѫществува никакво дѣление между хората. Тамъ успѣхитѣ, усилията на едного сѫ общи за всички. И обратно: успѣхитѣ, усилията на всички, на множеството се отнасятъ и до единицата. Когато единъ говори, всички се радватъ, подкрепватъ го, защото той изразява общата мисъль. Когато единъ човѣкъ отъ земята предава една възвишена мисъль, всички разумни сѫщества отъ небето го слушатъ, удобряватъ това, което говори, защото и тѣ мислятъ по сѫщия начинъ. Докато мисльта, която нѣкой изказва, било за любовьта, или за мѫдростьта, не се удобри и отъ разумнитѣ сѫщества на небето, тази мисъль не спада въ крѫга на Великото Козмическо съзнание. Ние говоримъ за любовьта като наука, която носи животъ. Този животъ, именно, представя предметъ за изучаване. Кой човѣкъ днесъ не се интересува отъ живота и неговитѣ най-разнообразни прояви? Най-красивото, най-великото нѣщо, което човѣкъ може да има при сегашното си положение, това е животътъ. Който е придобилъ живота въ себе си, той може да опита любовьта, макаръ и въ най-слабитѣ й прояви. Чрезъ беседитѣ, които държахъ въ време на този съборъ, ви се даде много работа. Сѫщевременно, опредѣли се посоката, направлението, въ което трѣбва да работите. Ако изпълните поне часть отъ зададената работа, вие ще придобиете достатъчно знания; сърцата ви ще се разширятъ и ще получите такова благословение, каквото не сте помисляли. Обаче, за това се изисква съзнание, готовность да изпълните поне часть отъ това, което ви е казано. Много още има да ви се каже, но всѣко нѣщо чака своето време. Въ приложението се изисква широта, да прилагате методитѣ по духъ, по смисълъ, а не по буква. Дето е духътъ на нѣщата, тамъ е любовьта. Ще започнете отъ живота, който произтича отъ любовьта. Петъкътъ е день на любовьта. Значи, ще започнете работата си отъ петъкъ. Щомъ дойдете до сѫбота, този день е день на почивка. Сѫбота или недѣля, безразлично кой отъ двата деня ще изберете, но въ този день ще почивате. Ще си вземете свободенъ билетъ и ще тръгнете на разходка: ще оставите баща, майка, жена, деца, братя, сестри — за нищо нѣма да мислите. Ще бѫдете свободни, безгрижни като деца. Но дойдете ли до деня на любовьта, тамъ има много работа. Ще впрегнете на работа всичкото си знание, всички благородни чувства и желания, като внесете часть отъ всичкото си богатство и въ свѣта. Който работи съ закона на любовьта, той е изворъ, който постоянно дава отъ себе си. Ако нищо не давате отъ себе си, вие ще страдате, сами ще се подпушите. — Ама толкова години вече течемъ. — Радвайте се, че течете. До-като тече човѣкъ, дотогава той ще има животъ въ себе си. Престане ли да тече, и животътъ престава. Докато мисли човѣкъ, дотогава ще има свѣтлина въ съзнанието си. Престане ли да мисли, и съзнанието потъмнява. Що е мисъльта? — Мисъльта е течение. Докато мислите, имате животъ. Работата е сѫщо така течение. Следователно, докато мислите, чувствувате и работите, имате животъвъ себе си. Щомъ престанете да мислите, да чувствувате, да работите, и животътъ престава. Казвате: Какво представя страданието? — И страданието е течение. Колкото по-голѣмо е страданието, толкова по-голѣмо е течението у васъ. Когато дойде радостьта, това показва, че разумниятъ свѣтъ е решилъ да регулира течението, което страданието ви е причинило. Когато дойдете до пълна индиферентность и къмъ страданията, и къмъ радоститѣ, това показва, че всѣкакво течение у васъ е престанало. Нѣкой започва да философствува и казва: Какво отъ това, че любовьта е посетила човѣка? — Много нѣщо е любовьта да посети човѣка. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човѣкъ, това значи да се отпушатъ всички канали на неговата инсталация, а съ това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способность. Тогава можете да кажете: Защо е нужна философия на човѣка? Защо му е нуженъ духовенъ животъ? — Не, нѣщата не трѣбва да се отричатъ. Философия, наука, поезия, изкуство, духовенъ животъ — всичко това сѫ области отъ цѣлокупния животъ, къмъ който всѣки се стреми. Едно е важно за човѣка: въ каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всѣкога да се стреми да намѣри душа, която да го разбира. Това е опитностьта на цѣлия животъ. Не само хората, но и животнитѣ, и растенията търсятъ нѣкой да ги разбира. Като намѣри такава душа, човѣкъ се чувствува радостенъ, щастливъ. Какво става впоследствие? — Понеже тази душа има свой опредѣленъ пѫть на движение, тя напуща нашия свѣтъ и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия животъ и неотклонно продължава своя пѫть. Вие започвате да страдате и казвате: Остави ме моятъ приятель! — Не, той не ви е оставилъ, нито е изчезналъ, но е преминалъ въ друга слънчева система на козмоса, вследствие на което временно се е отдалечилъ отъ васъ. Нѣкога пакъ ще се срещнете, следъ което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този законъ, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвувате заради нея. — Каква полза отъ вашитѣ жертви? Нито смъртьта, нито жертвата разрешава въпроса. Досега е имало само жертви и смърть, но важнитѣ въпроси пакъ сѫ останали неразрешени. Единственото разрешаване на въпроситѣ седи въ живота. Кажете: Азъ съмъ готовъ да живѣя за тебе — нищо повече! Въ това се заключава истинската философия на живота. Нито ще умирамъ, нито ще се жертвувамъ за тебе, но ще живѣя заради тебе. Христосъ е изразилъ тази идея чрезъ стиха: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Той умрѣ, но за грѣшнитѣ. Той всичко пожертвува за грѣшнитѣ, за да ги повдигне. За праведнитѣ, обаче, Той живѣ и продължава да живѣе. Като хора, вие се намирате предъ три положения: или умирате, или се жертвувате, или живѣете едни за други. Когато дойдете до положение да живѣете едни за други, тогава ще започнете да се разбирате като души, като братя на единъ и сѫщъ Баща. Въ това седи красотата и величието на Божествения животъ. Да живѣете за нѣкого, това значи да съдействувате за разцъвтяването на неговата душа. Щомъ цъвне, тя ще завърже и ще даде сладки, вкусни плодове. Вие ще се радвате, ще се усмихвате на тѣзи плодове, защото тѣ ще бѫдатъ за васъ свещени. Тѣ ще бѫдатъ плодове, зрѣли на Божествената топлина и свѣтлина. Азъ не говоря за цвѣтове, които капятъ; не говоря за плодове, които гниятъ. Азъ говоря за плодове, които вѣчно траятъ и които никакъвъ червей не може да прояде. Тази е новата мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, особено когато изучавате беседитѣ. Четете, изучавайте беседитѣ, безъ да се смущавате отъ това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете, какво представя смъртьта, ще разберете смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертвуването, ще разберете и смисъла на живота. Следователно, първата ви задача е да се научите да живѣете правилно. Да живѣете правилно, това е една отъ великитѣ науки, къмъ които всѣка душа се стреми. Хората не сѫ опитали още, какво представя истинскиятъ животъ. Този животъ тече въ всички хора, безъ тѣ да подозиратъ това. Този животъ представя идеалъ на цѣлото човѣчество. За да се дойде до този животъ, човѣчеството минава презъ страдания, презъ голѣми изпитания. Страданията сѫ приготовление за влизането на човѣчеството въ Божествения животъ. Като казвамъ, че съ страдания може да се влѣзе въ истинския животъ, имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения, по единствената причина, че тѣ не живѣятъ още въ Божествения свѣтъ. Срѣщатъ се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповѣдници и първиятъ имъ разговоръ още започва съ споръ. Защо? — Защото всѣки има особено мнение, особени възгледи за живота. Обаче, противоречията не разрешаватъ въпроситѣ. Противоречията, спороветѣ не водятъ къмъ Царството Божие. Това означава стиха: „По-лесно камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ — въ Царството Божие“. Богатиятъ е натоваренъ съ тежки раници, които не му позволяватъ да възлѣзе нагоре. Тежкитѣ раници представятъ кривитѣ разбирания на хората. Кривитѣ разбирания не водятъ къмъ Царството Божие. Кривитѣ, изопаченитѣ възгледи сѫ проказа, съ която никой не се допуща въ невидимия свѣтъ. Който се опита съ тази проказа да влѣзе въ невидимия свѣтъ, той още на първата станция ще бѫде спрѣнъ като на карантина, докато се пречисти. Казвате, че не можете да търпите този — онзи. — Можете ли при това положение да влѣзете безпрепятствено въ невидимия свѣтъ? — Какво трѣбва да правимъ, за да се освободимъ отъ тѣзи чувства? Ще приведа единъ примѣръ, отъ който ще можете да извадите методъ за работа. Дохожда при васъ единъ познатъ и се оплаква отъ положението си, казва, че цѣла година вече страда отъ треска. Вие го изслушвате, влизате въ положението му, и му препоръчвате да пие пелинъ. Между треската и пелина се създава връзка. Щсмъ треската и пелинътъ се свържатъ, човѣкъ оздравява, освобождава се. Въ дадения случай вие знаете, какъвъ методъ да употрѣбите срещу треската. Защо не знаете тогава, какъ да лѣкувате вашитѣ неприязнени чувства? Азъ бихъ ви съветвалъ да употрѣбите сѫщия методъ и противъ неприязненитѣ чувства. Пийте пелинъ! Както двама млади се свързватъ, така и вие можете да свържете треската съ пелина, т. е. неприязненитѣ чувства съ пелина. Извикайте свещеникъ и го помолете да чете молитва на вашитѣ отрицателни чувства и пелина, да ги благослови. Тѣ ще се благословятъ, а вие ще се освободите отъ тѣхъ. Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ, да се използуватъ въ практическия животъ. Въ това седи истинската философия на живота. Животътъ е пъленъ съ хиляди неразрешени задачи, които хлопатъ на вратитѣ ви, чакатъ своето разрешение. Седите замислени, решавате една задача. Тъкмо решите задачата си, дойде втора, трета и т. н. За да разрешите задачитѣ си, вие трѣбва да се научите да пиете пелинъ. Много пелинъ трѣбва да пиете, докато се освободите отъ треската. Пелинътъ и треската трѣбва да вървятъ заедно. Едно е важно: да се научите правилно да пиете пелинъ. Пийте пелинъ безъ да го повръщате. Азъ нѣмамъ нищо противъ различията на хората. Въ сѫщность, красотата на живота седи въ разнообразието, а не въ различието. Разнообразието подразбира единство на принципитѣ. Духовниятъ животъ е външно разнообразенъ, а вѫтрешно еднообразенъ. Откажете се отъ живота и философията на стария Адамъ. Главата на този Адамъ е пълна съ теории, съ философии, нищо ново не може да се вложи въ нея. Адамъ и до днесъ не може да забрави своето величие и казва: Синко, знаешъ ли, какъвъ животъ съмъ прекаралъ въ рая? Знаешъ ли, колко пѫти съмъ се разговарялъ съ Господа? Знаешъ ли, каква другарка ми даде Господъ? Знаешъ ли, че азъ пръвъ построихъ моста между небето и земята? Знаешъ ли, че азъ пръвъ родихъ поета, учения, философа въ свѣта? Знаешъ ли, че азъ създадохъ свещеника, владиката? Голѣмо величие съмъ азъ! — Дълга е историята на Адама, тя нѣма край. Като го изслуша, синътъ казва: Татко, благодаря ти за тази наука, съ която ме запознавашъ. Сега и азъ желая да опитамъ този рай, отъ който ти излѣзе. Ти излѣзе отъ рая, обиколи свѣта; азъ пъкъ искамъ отъ широкия свѣтъ да влѣза въ рая, въ Божествения свѣтъ. Отъ тебе искамъ само да ми услужишъ съ пари, да отида до онзи свѣтълъ свѣтъ, на блаженство и миръ. — Така се разговарятъ баща и синъ и взаимно се поучаватъ. Синътъ не споменава на баща си, че знае, какво той е изпѫденъ отъ рая. Той слуша, какво баща му говори и се поучава отъ него. Бащата ще отговори: Радвамъ се, че онзи, който е излѣзълъ отъ мене, е готовъ да се върне въ рая — мѣстото на моето първо пребиваване. Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Това значи: Не противи се на стария Адамъ, който живѣе въ тебе! Това е една отъ великитѣ тайни на живота. Започне ли стариятъ Адамъ да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го, какво ви говори, но по неговия пѫть не вървете. Затова е казано въ Писанието: Побеждавайте злото чрезъ доброто! Само по този начинъ ще възпитате стария Адамъ, защото той е страхливъ, плаши се отъ собствената си сѣнка. Какъвъ смисълъ има въ това да сѫдите хората, или да се произнасяте за дѣлата имъ? Всѣки човѣкъ може да се произнася за другитѣ дотолкова, доколкото се простиратъ неговитѣ познания. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ да се освободи отъ всички неправилни връзки. Стариятъ Адамъ още работи въ свѣта и служи като условие за вашето развитие. Когато преодолява спънкитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си, човѣкъ расте и се развива. Докато не се освободите отъ всички връзки и останете само съ една, вие не можете да вървите напредъ. Можете да падате и да ставате, но вървете напредъ. Като вървите напредъ, ще растете, ще се движите отъ благодать въ благодать. Сега, желая ви да започнете сериозно да изучавате беседитѣ, но не както сте правили досега. Мнозина сѫ започвали, малцина сѫ издържали до край. Нѣкои работятъ редовно, съ усърдие само единъ месецъ и после напущатъ. Други работятъ два месеца, трети — три месеца и т. н. Само нѣколко души сѫ издържали до края на годината. Направете този опитъ да видите, доколко можете да постоянствувате въ дадена работа. Каквото придобиете въ работата, вие ще се ползувате отъ резултатитѣ. Всичко, което е казано въ беседитѣ, се отнася пакъ за васъ. Когато чета беседитѣ, азъ изучавамъ въ тѣхъ това, което не съмъ казалъ. Отъ беседитѣ азъ изучавамъ и прилагамъ онова, което не съмъ казалъ, което съмъ зазадържалъ за себе си. Ще кажете, може би, че Учителътъ трѣбва да знае всичко. — Който знае всичко, той учи повече отъ всички. Колкото повече курни има чешмата, толкова повече тя се движи. Колкото повече дава чешмата, толкова е по-голѣма вѣроятностьта движението ѝ да не спира. Следователно, колкото повече знае човѣкъ, толкова повече учи, понеже придобиването на знанието е безкрайно. Никога нѣма да дойде време, когато човѣкъ може спокойно да каже, че е свършилъ съ придобиване на знание, или че е свършилъ вече учението си. Да свърши човѣкъ учението си, това значи да стане пресъхнала чешма. Знанието е радостьта въ човѣшкия животъ, а живѣенето въ закона на любовьта представя смисъла на живота. Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мѫчнотиитѣ въ своя животъ, но ще можете поне 75% отъ мѫчнотиитѣ си да разрешите по естественъ начинъ. Само така ще разберете отчасти великата мѫдрость, която сѫществува въ живота и въ природата. И тъй, отъ всички се изисква работа, учение. Ако не изпълните това, което е казано въ беседитѣ, вие ще изгубите добритѣ условия, които ви сѫ дадени за тази година. Веднъжъ изгубени, тѣзи условия не могатъ вече да се върнатъ. Дълго време трѣбва да чакате следъ това, за да се върнатъ сѫщитѣ условия. Тѣ идватъ отъ време на време, периодически. Следъ две хиляди години вие ще се намѣрите предъ сѫщия вѫзелъ. Обаче, като работите съзнателно, ще подобрите не само духовното, но и физическото, и умственото, и сърдечното си състояние. Каквото направите тази година за духовното си развитие, то ще засѣгне живота ви въ всички направления. Тази работа не само че нѣма да ви ограничи, но ще ви освободи отъ много заблуждения и противоречия. Отъ вашата работа зависи успѣхътъ ви. Не мислете, че съ единъ замахъ Богъ ще ви освободи отъ всички мѫчнотии и страдания. Не, има фази въ природата, които трѣбва да се преминатъ. Наистина, има и преповторение въ условията и въ явленията, но тѣ се явяватъ въ различни гами, а човѣкъ трѣбва да мине презъ всички гами. Въ природата нѣма скокове, нѣма и празнини. Когато става въпросъ за служене на Бога, млади и стари се натъкватъ на противоречие въ себе си и казватъ: Младиятъ трѣбва да си поживѣе, не му е дошло времето да служи на Бога. Стариятъ казва: Азъ съмъ старъ вече, трѣбва да си почивамъ, не мога да служа на Бога. Чудно нѣщо! Младиятъ трѣбвало да си поживѣе, стариятъ трѣбвало да си почине. Тогава кой ще служи на Бога? И младиятъ, и стариятъ трѣбва да служатъ на Бога! Въ който день се откажатъ отъ това служене, тѣ подписватъ своята присѫда. Тѣ сами признаватъ своята старость. Щомъ признаятъ, че могатъ да изпълнятъ тази задача, тѣ признаватъ своята младость. Отъ служенето на Бога, отъ любовьта имъ къмъ хората зависи тѣхната младость. Докато обичате всички живи сѫщества, вие сте млади. Щомъ престанете да ги обичате, вие сте стари. Любовьта осмисля живота. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Когато Богъ похлопа на вашето сърце и ви покани да отидете съ Него да посетите нѣкоя бедна, страдаща сестра, или нѣкой отчаянъ братъ, вие трѣбва веднага да се отзовете на тази покана. Ако отидете съ Него, вие ще се ползувате. Ако всички хора отидатъ при Бога, още по-добре за тѣхъ. Обаче, откажете ли на този зовъ, вие губите условията, които скоро не се връщатъ. Бѫдете всѣкога будни, всѣкога готови да чуете и да се отзовете на този гласъ. Дали сте свещеникъ, учитель, или чиновникъ, временно напуснете работата си, но не пропущайте случая. Помолете началника си да ви освободи за малко време да видите Баща си, Когото години не сте срѣщали. Началникътъ ще влѣзе въ положението ви и ще ви даде отпускъ. Ако сте болни, ще кажете на болестьта си: Ще бѫдешъ тъй добра да ми дадешъ отпускъ за малко време да посрещна Баща си. Щомъ види готовностьта ви да служите на Баща си, болестьта ще ви напусне. Желая ви да имате поне една такава опитность презъ годината. Божественото ще похлопа на сърцето ви, но вие трѣбва да бѫдете готови да Му отворите. Тази опитность ще внесе въ ума ви свѣтли и възвишени мисли, въ сърцето ви — благородни чувства, въ резултатъ на което всички ще се измѣните, ще израстете и млади ще станете, т. е. ще се подмладите. Това не е насърдчение, но една велика истина. Кои се насърдчаватъ? Страхливитѣ. — Де сѫ тия страхливци? — Тукъ поне ги нѣма. Ако предъ мене имаше страхливци, азъ не бихъ имъ говорилъ. Помнете следното нѣщо: Всичко, което тази вечерь ви говорихъ, е възможно за реализиране. Възможно е, но при какви условия? — Люби, живъ бѫди! Когато Богъ ви повика, веднага станете и идете при Него. Считайте, че отивате на сватба. Правете опити въ това направление да видите, какви резултати ще имате. Азъ съмъ правилъ много опити и наблюдения и съмъ дошълъ до заключението, че който чуе Божия гласъ и Му се отзове, той всѣкога печели. Отивате въ нѣкое село, влизате въ единъ домъ, дето има млада мома, но тя седи настрана, не й дохожда на умъ да ви посрещне. Майката и бащата излизатъ весели, засмѣни предъ васъ, поканватъ ви да седнете, угостятъ ви, разговарятъ се съ васъ. По едно време тѣ започватъ да се оплакватъ отъ дъщеря си, че била своенравна, никого не слушала, нищо не работила, била готова съ всички да се кара. — Нищо, ще се поправи вашата дъщеря. Следъ две-три години отивате въ сѫщото село, въ сѫщата кѫща и какво виждате? Сѫщата мома излиза, поканва ви да влѣзете, угощава ви. Тя сега е спретната, добре облѣчена, пъргава — всичко работи. Майката и бащата сѫ доволни отъ нея, разправятъ, че ходила за вода, на нивата работила, въ кѫщи чистила. — Какъ стана тази промѣна съ момата? — Господъ я срещналъ на пѫтя и я поканилъ да тръгне следъ Него. Тя веднага се съгласила и казала: Господи, готова съмъ всичко да направя за Тебе. Отъ кога чакамъ да дойдешъ да похлопашъ на сърцето ми! Това, което ви говоря, е фактъ, който всѣки може да опита, да се увѣри въ истинностьта му. Когато Божественото проговори въ човѣка, той е въ сила всичко да направи. Въ него се разкриватъ сили, способности, възможности. Той става творецъ, чудеса може да направи. Желая ви всички да се преобразите като тази млада мома. Нищо друго не искамъ отъ васъ. Искамъ и вѣрвамъ, че това може да стане и съ васъ. Като ви срещна втори пѫть, ще ви говоря други работи. Това, което днесъ ви говоря, не може да се повтори, защото е казано на особено мѣсто и при особена обстановка. Ако следната година минемъ презъ сѫщото мѣсто, ще се повторятъ сѫщитѣ впечатления. Сега, като отивате дома си, ще си занесете нѣколко нѣща: ще знаете, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя. Дали вѣрвате въ това, или не, оставямъ на вашата добра воля. Дали ще го разберете, или не, зависи отъ вашата разумность. Дали ще изпълните волята Божия, това зависи отъ вашата готовность. Фактъ е, обаче, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя и ви е казалъ: Можете ли да дойдете тази вечерь съ мене? — Защо, именно, вечерь трѣбва да отидете съ Бога? — Защото тогава е тъмно, човѣкъ не получава много впечатления, както презъ деня. А многото впечатления сѫ въ състояние да го отклонятъ отъ правия пѫть. Най-благоприятното време за съсрѣдоточаване, за вглѫбяване на човѣка въ себе си, това е тихата Божествена нощь. Нощьта въ човѣшкия животъ е день въ Божествения. Затова, именно, Богъ казва на човѣка: „Ела тази вечерь съ мене, дето всичко е ново“. Който чуе този зовъ и го последва, той ще влѣзе въ новия животъ, въ новия пѫть — въ пѫтя на радостьта и веселието, на знанието и свѣтлината, на истината и свободата. Т. м. Изпѣйте пѣсеньта: „Благословенъ Господъ Богъ нашъ“. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 9 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКИТѢ РЕЗУЛТАТИ. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. Размишление. Кажете ми сега, колко години следвате въ класа? (— Шесть години). — Значи, тази година е седма. Щомъ е седма, тя трѣбва да бѫде година на почивка. Казано е въ Писанието: „Богъ работи шесть деня, а въ седмия день си почина. Какъ ще прекарате почивката? Които отъ васъ искате, можете да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Когато посадите една ябълчна семка и отъ нея изникне ябълка, каква е нейната задача? Когато въ природата нѣкѫде се яви изворъ, каква е неговата задача? На сѫщото основание, може да се запитате, каква е задачата на вѣтъра, който вѣе? Каква е задачата на слънчевитѣ лѫчи? Каква е задачата на воднитѣ капки? Сѫщевременно могатъ да ви запитатъ, коя е причината, дето воднитѣ капки се съединяватъ, а после — разединяватъ? Този е единъ отъ най-проститѣ въпроси, но малцина могатъ да отговорятъ правилно. Представете си единъ високъ, остъръ планински връхъ. Какво ще стане съ водната капка, ако падне на този остъръ връхъ? — Тази водна капка непременно ще се раздвои, ще се раздѣли на две капки, едната отъ които ще падне отъ едната страна на върха, а другата капка — отъ другата страна. Възъ основа на този законъ, всички капки, които падатъ върху острия връхъ, ще се раздвоятъ. Обаче, ако воднитѣ капки падатъ въ долината, тѣ ще се съединятъ една съ друга и ще образуватъ нѣщо подобно на езеро. Оттукъ вадимъ заключението: когато воднитѣ капки падатъ върху високи, остри планински върхове, тѣ се раздѣлятъ, разединяватъ. Когато падатъ въ долини, воднитѣ капки се съединяватъ, обединяватъ се въ едно цѣло. Върхътъ, който дѣли, който разединява хората, това е човѣшката гордость, това сѫ личнитѣ чувства на човѣка. Отъ този остъръ връхъ произтичатъ всички спорове, всички недоразумения въ свѣта. Постоянно слушате да се говори, защо единъ човѣкъ е предпочетенъ предъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ, по-уменъ, по-ученъ, по-добъръ, по-праведенъ отъ други? Навсѣкѫде въ свѣта се проявява азътъ, личностьта, и всѣки казва: Азъ, азъ... Бащата, майката, детето, учительтъ, свещеникътъ, държавникътъ — всички казватъ „азъ“. Нѣма нищо лошо въ това, но азъ-тъ създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. Отъ това се зараждатъ всички разединения въ свѣта. Който поставя азъ-тъ на първо мѣсто въ своя животъ, той се отдѣля отъ цѣлото, той се отдѣля отъ Бога. Въпрѣки това, много отъ съвременнитѣ учени подържатъ, че безъ лични чувства човѣкъ не може да сѫществува. Тѣ казватъ: За да си пробие пѫть въ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде личность, т. е. да има силно развити лични чувства. Споредъ мене, силно развититѣ лични чувства излагатъ човѣка на голѣми опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонилъ отъ правия пѫть. Проявата на личнитѣ чувства, на аз’а представя анормалность въ живота. Индивидуалностьта пъкъ е друго отклонение на човѣка отъ правия пѫть, въ противоположна посока на това на личностьта. Човѣкътъ на личностьта представя само външната страна на самия човѣкъ. На физическия свѣтъ истинскиятъ човѣкъ е скритъ и се вижда само неговото външно богатство, останало отъ дѣдо му и отъ баба му. Въ онова, което той е придобилъ, се крие силата на личностьта. Дето ходи, той навсѣкѫде се хвали съ паритѣ, съ книгитѣ, придобити отъ дѣди и прадѣди. Но има нѣщо, което човѣкъ не може да придобие по външенъ начинъ. Какво е това, което по външенъ начинъ не се придобива? — То е знанието. И доброто не се придобива по външенъ начинъ. Материалнитѣ работи се приематъ отвънъ-навѫтре, а духовнитѣ — отвѫтре-навънъ. Казвате, че еди-кой си наследилъ доброто отъ баща си. — Не, доброто не се наследява. Ако се наследяваше, то щѣше да бѫде нѣщо физическо, материално. Въ този смисълъ, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява, като нѣщо присѫщо на човѣшката душа. Като ученици, малцина отъ васъ знаятъ, какво представятъ като хора, съ какви способности разполагатъ, какво могатъ да направятъ. Нѣкои мислятъ, че могатъ да направятъ много работи. Тѣ сѫ подобни на онѣзи деца, които се мислятъ за много силни, които мислятъ, че могатъ да дигнатъ земята на рѫцетѣ си. — Не е лошо да мисли човѣкъ, че е силенъ, но той трѣбва да направи опитъ да изпита силата си. Детето, което казва, че може да дигне земята и да я носи, като се опита, вижда, че нищо не може да направи, и затова казва: Едно време дигахъ земята, но тогава тя бѣше малка, като житно зърно. — Да, едно време, когато Богъ създалъ свѣта, земята е била малка, но съ течение на вѣкове, на милиарди години, тя постепенно е расла, развивала се е, уголѣмявала се е, докато днесъ я виждаме толкова голѣма, че обикновениятъ човѣкъ не може да я дигне съ рѫцетѣ си. — Това сѫ разсѫждения, които не трѣбва да се взиматъ по буква. Тѣ иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който трѣбва да се разбира. Нѣкои хора мислятъ, че кой каквото имъ каже, отвънъ или отвѫтре, това е Господъ, Който имъ говори. — Не, Богъ направо не говори на хората, нито отвѫтре, нито отвънъ, но посрѣдствомъ, чрезъ други: отвънъ Той говори чрезъ хората, а отвѫтре — чрезъ духоветѣ. Когато гърми, когато се свѣтка, казватъ, че небето говори. — Това е поетически езикъ. Небето не може да говори. Често казвате, че Русия така казвала, че Англия, Америка така казвали, или че подържали известно становище по даденъ въпросъ. — Могатъ ли Русия, Англия, или Америка да говорятъ? Единъ човѣкъ, или много хора могатъ да говорятъ, и по такъвъ начинъ да изказватъ мнението на цѣлия американски народъ, но Америка сама не може да говори. Следователно, когато се казва, че Богъ говори, трѣбва да знаете, че говори или човѣкъ, или духъ, но пакъ чрезъ човѣка. Обаче, направо Богъ никога не говори. Понеже е приятно да ни се каже нѣщо отъ името Божие, ние считаме, че Той ни говори. Но трѣбва да се знае, какъ седи истината по всѣки даденъ въпросъ. За тази цель всѣки трѣбва да изучава себе си, да изучава своитѣ прояви, да изучава своитѣ отличителни чърти като човѣкъ. Защо е необходимо да изучавате себе си? — Като се изучавате, вие ще различавате проявитѣ на личностьта отъ Божественитѣ, и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание предъ васъ и т. н. Когато ви поканятъ на царската трапеза, единъ ще седне отдѣсно на царя, а другъ — отлѣво. Останалитѣ ще се наредятъ отъ дѣсната и отъ лѣвата страна на царя, докато изпълнятъ всичкитѣ мѣста. Следъ това ще започне борбата, защо едни сѫ повече предпочетени, защо сѫ турени на почетнитѣ мѣста. Всички ще кажатъ, че тия, които сѫ отдѣсно на царя, иматъ по-голѣмо почитание отъ ония, които сѫ отлѣво. Тѣ сѫ довѣренитѣ лица на царя. Тия, които сѫ отлѣво, сѫ записани въ червената книга на царя, тѣ иматъ да изправятъ по единъ грѣхъ. — Доколко това е вѣрно, то е въпросъ. Двама души ми подаряватъ по едно златно перо. И дветѣ пера сѫ красиви, скѫпи, но за мене е важно онова перо, което пише хубаво, гладко, не дращи върху хартията. Опитвамъ едното, опитвамъ другото и започвамъ да работя съ това, което пише гладко, красиво. Веднага другото перо казва: Мене не ме зачитатъ, оставятъ ме настрана. Първото пъкъ е доволно, че се ползува съ моето предпочитание. Питамъ: какво отношение имамъ къмъ тия две пера? — Азъ нѣмамъ никакво лично отношение, но перата характеризиратъ двамата души, които сѫ ми ги подарили. Който ми е подарилъ по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добъръ вкусъ. Вториятъ пъкъ е по-немарливъ, по-нехаенъ, по-малко разбира отъ хубави пера. Затова, питамъ: коя е причината, че нѣщо куца, скърца въ вашия животъ? — Не сте избрали хубавото перо. Следователно, когато отидете нѣкѫде и нѣщата не се нареждатъ, както трѣбва, ще знаете, че или не сте избрали часа, момента, който е билъ предвиденъ за това посещение, или сте казали нѣщо не на мѣсто, или не сте постѫпили, както трѣбва. Тази е причината, поради която се създаватъ неприятни чувства и разположения, които спъватъ развитието ви. Когато идвате въ класъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ заспиватъ. Коя е причината за това? — Причината за заспиването се дължи на натрупването на излишна енергия въ организъма на човѣка. Това натрупване пъкъ се дължи на непълното обработване на физическата, сърдечната или умствена материя. Вследствие натрупването на тази материя, организъмътъ се уморява, и човѣкъ започва да заспива. За да се справи съ тази умора, човѣкъ трѣбва или да заспи, да си почине, или по нѣкакъвъ начинъ да трансформира енергиитѣ си. Ако единъ предметъ не го интересува, да го замѣсти съ такъвъ, който го интересува. Ако едно чувство го измѫчва, уморява, да го замѣсти съ друго, приятно чувство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната: ако една храна не се приема отъ стомаха, да се замѣсти съ друга. Еднообразната храна, еднообразнитѣ чувства и мисли уморяватъ човѣка. Дойде ли до еднообразие въ мисъльта си, той непременно трѣбва да потърси нѣкаква смѣна. Нѣкой иска да се концентрира, да промѣни мисъльта си и започва да мисли за Бога, но скоро заспива. Това показва, че той се е уморилъ. Нѣма защо да мисли за Бога. Богъ не е материаленъ обектъ. Щомъ искате да се концентрирате, изберете такъвъ обектъ, който Богъ е създалъ, и размишлявайте върху него. Той може да бѫде растение, животно, човѣкъ, или пъкъ отдѣлни части, удове на човѣка, като, запримѣръ, носътъ, пръститѣ му и т. н. Линиитѣ на рѫцетѣ, на пръститѣ, на лицето представятъ цѣлия човѣшки животъ. Има какво да се учи по тѣхъ. Обектъ за размишление могатъ да бѫдатъ слънцето, звездитѣ и т. н. Хиромантицитѣ пъкъ, като погледнатъ линиитѣ на рѫката, веднага се произнасятъ, какви сѫ сърцето и умътъ на човѣка, какъвъ е животътъ му. По линията на сѫдбата опредѣлятъ щастието на човѣка. Не само това, но тѣ могатъ да опредѣлятъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди, какви капитали сѫ вложили въ Божествената банка, а оттамъ и кредита, съ който днесъ той разполага. Колкото по-развита е линията на сѫдбата въ човѣка, толкова повече приятели ще има той въ живота си. Когато линията на сѫдбата липсва, това показва, че дѣдитѣ и прадѣдитѣ ви сѫ яли и пили безъ да плащатъ, но вие, като тѣхни наследници, ще работите, за да платите дълговетѣ имъ. Понеже вашитѣ дѣди не сѫ работили, не сѫ ви оставили никакъвъ капиталъ, сега вие ще работите, ще търсите добри и щастливи хора и ще се подслоните подъ тѣхнитѣ сѣнки. Когато нѣкоя жена търси добъръ мѫжъ, по този начинъ тя иска да се подслони подъ неговата сѣнка. Сѫщото може да се каже и за мѫжа. Това особено се забелязва, когато мѫжътъ или жената иматъ голѣми грѣхове. Добриятъ, щастливиятъ човѣкъ е ликвидиралъ съ кармата си, затова всѣки го търси, иска да се скрие подъ неговата сѣнка. Какво по-хубаво отъ това, да седнете подъ сѣнката на една круша, отрупана съ сладки, хубави плодове? Седнете подъ сѣнката й, позаспите малко, починете си, а като дойде вѣтърътъ, разлюлѣе клонищата й и наготово, безъ трудъ и усилие, пусне една-две круши направо въ рѫцетѣ ви. Подъ такава круша всѣки би седѣлъ, но подъ круша безъ листа и плодове, никой не би потърсилъ подслонъ. Тъй щото, ученикътъ може да мисли за себе си, каквото иска, но той трѣбва да знае, че въ природата всѣко сѫщество има своя опредѣлена цена и свое опредѣлено мѣсто. Не мислете, обаче, че каквото да правите, можете да задържите мѣстото си. Ако вършите глупости, природата ще изгуби довѣрие въ васъ. Мислите ли, че ако отидете при нѣкой вашъ приятель и му наговорите редъ глупости, или извършите глупави постѫпки, той ще запази довѣрието си къмъ васъ? Външно може да каже, че се радва, задето сте дошли, но вѫтрешно той запазва особено мнение за васъ. Това е несъответствие, а животътъ е пъленъ съ такива несъответствия. Запримѣръ, лѣкарьтъ казва на болния да не говори, да пази строга диета, по тъкмо тогава ще се изредятъ всички негови близки да му говорятъ, да го разпитватъ за здравето, да му носятъ различни яденета: кокошка, агънце и т. н. Докато е здравъ и може да яде, никой не се сѣща за него; щомъ се разболѣе и не може да яде, тогава се изреждатъ единъ следъ другъ да му носятъ ядене. Защо е така? Запитали Сократа: Защо богатитѣ хора даватъ милостиня на беднитѣ, а на философитѣ нищо не даватъ? Сократъ отговорилъ: „Богатитѣ даватъ на беднитѣ, защото знаятъ, че единъ день могатъ да станатъ като тѣхъ; на философитѣ нищо не даватъ, защото знаятъ, че никога философи нѣма да станатъ. И българинътъ мисли така. Сега, всѣки отъ васъ иска да стане добъръ по механически начинъ. Сѫщевременно всѣки иска да бѫде самостоятеленъ, отъ никого да не зависи, отъ никого да не се влияе. — Това е невъзможно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се влияе отъ дъжда, отъ вѣтъра, отъ слънчевитѣ лѫчи. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ паритѣ. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ огъня. Достатъчно е да видите, че гори нѣкоя кѫща, за да извикате всички: Пожаръ! Моментално хората се разбѣгватъ, пръскатъ се на различни страни. Казвамъ: Нищо лошо нѣма въ влиянието. Всички хора сѫ подъ влиянието на нѣщо, никой не е свободенъ. Като четете нѣкоя книга, или като свирите нѣщо, или като спите, вие все-таки ще бѫдете подъ нѣчие влияние. Колкото да се пазятъ, хората пакъ изпадатъ подъ влияние на нѣщо. Ето, запримѣръ, тѣ се пазятъ отъ грѣха, и пакъ се намиратъ подъ негово влияние. Кой не грѣши днесъ? Смъртниятъ всѣкога е изложенъ на грѣха. Ако можеше да се избави отъ влиянието, човѣкъ нѣмаше да грѣши, щѣше да бѫде спасенъ, но понеже не е свободенъ отъ влияние, той грѣши. Кой не се влияе отъ храната? Казвате: Да не ядемъ тогава! — Злото не е въ яденето, но въ избирането на храната. Благословение е да яде човѣкъ! Но той трѣбва да избира за себе си такава храна, която съответствува на неговия организъмъ. Благо е да яде човѣкъ! — Какво да яде? — Онова, което природата е опредѣлила за него. Благословение е човѣкъ да чете! — Въ какво седи това благословение? — Въ избора на книгитѣ, въ избора на мислитѣ, които той употрѣбява за храна на своя умъ. Всѣки писатель не може да достави нужната храна за даденъ индивидъ. За всѣки индивидъ има строго опредѣлена храна. Запримѣръ, храната на вълка не е подходяща за овцата. И обратно: храната на овцата не е подходяща за вълка. Сѫщо така трѣбва да се прави изборъ и въ начина, по който се извършва едно добро. Не е безразлично, по какъвъ начинъ ще направите доброто. И когато се молите, пакъ трѣбва да знаете, по какъвъ начинъ да се молите. Често въ ума на човѣка се натрупва излишна енергия, и ако той знае да се моли, ще се справи съ тази енергия. Ако не знае, ще каже: Не струва човѣкъ да се моли! — Не, струва човѣкъ да се моли. При молитвата, именно, човѣкъ ще се освободи отъ излишната енергия въ своя умъ. Като се моли, той отваря онзи кранъ въ себе си, презъ който ще изтече натрупалата се излишна енергия. Що е молитвата? — Общение съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Молитвата е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. При този процесъ може едва да се чува изговаряне на нѣкакви думи. Колко време трѣбва да се молите, това не е опредѣлено. Нѣкой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове отъ Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговоръ. Молитвата на нѣкой човѣкъ е дълга, почти колкото отъ Битието до Откровението. Другъ пъкъ се моли и напомня на Господа, какво е обещалъ, какво трѣбва да направи. — Това не е молитва. Истинската молитва е извънъ времето, но тя седи въ момента на общение, на връзка съ Великото Начало на живота. Какъ ще познаете, че сте получили отговоръ на молитвата си? — По онази вѫтрешна тиха радость, по онази малка вѫтрешна свѣтлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Нѣкой получава моментално отговоръ на молитвата си; другъ чака дни, седмици, месеци, а трети чака съ години — това зависи отъ интенсивностьта на молитвата. Апостолъ Павелъ казва: „Молите се, но отговоръ не получавате“. — Защо? — Защото молитвитѣ на мнозина излизатъ само отъ устата, а не отъ сърцето. Нареждането на красиви думи въ стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпросъ за красивъ езикъ, нѣма по-красивъ езикъ отъ Божия. Ако е въпросъ за красива мисъль, нѣма по-красива мисъль отъ Божията. Ако е въпросъ за добро, по-велико добро отъ Неговото нѣма. Ако е въпросъ за свѣтлина, коя свѣтлина може да се сравни съ Божията? Тогава, за какво можемъ да очакваме отговоръ на нашата молитва? — Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичьта ни? За какво Богъ може да ни обича? — За истината, която е вложена въ насъ. Казано е въ единъ стихъ: „Възлюбилъ Си истината въ душата ни“. Въ това отношение нашата душа е съкровищница, въ която е вложена истината. Докато истината е въ душата ни, ние имаме цена. Щомъ изгубимъ истината, съ нея заедно изгубваме и своята цена. Обезценяването на човѣка въ този случай е изразено въ поговорката: „Този човѣкъ не струва лула тютюнъ“. — Кой е този човѣкъ? — Който е изгубилъ истината. Като ученици, вие се стремите къмъ знание. — Право е това. Но за да придобиете знание, трѣбва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пъкъ е възможно само при силенъ стремежъ къмъ истината. Тогава и Любовьта Божия ще се прояви въ васъ. Дето е истината, тамъ е и любовьта. Най-реалното нѣщо въ свѣта е истината. Тя е обектъ на Божията Любовь. Доколкото човѣкъ проявява истината, дотолкова и Божията Любовь ще се прояви въ него. Истината въ човѣка опредѣля неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентность и чистота. Тя е центъръ, тя е единство, тя е цѣлото въ свѣта. Ако нѣмате истината въ себе си, и на другия свѣтъ да отидете, пакъ ще се намѣрите въ сѫщото положение. Мнозина мислятъ, че като отидатъ въ другия свѣтъ, очитѣ имъ ще се отворятъ и ще виждатъ всичко. — Страшно е да се отворятъ очитѣ на човѣка, ако той нѣма истината въ себе си. Да влѣзешъ неподготвенъ въ онзи свѣтъ, това значи да мислишъ, че си добъръ цигуларь и да излѣзешъ да свиришъ съ гениални цигулари. Щомъ чуешъ тѣхното свирене, веднага очитѣ ти се отварятъ, захвърляшъ цигулката и казвашъ: Повече не пипамъ цигулка, тя не е за мене. Нѣкога мислишъ, че говоришъ добре, но като чуешъ нѣкой великъ ораторъ, съ дълбока и силна мисъль, казвашъ: Азъ нищо не струвамъ. Нѣкога мислишъ, че си силенъ човѣкъ, но срѣщашъ такъвъ, който съ една рѫка дига десеть души. Ти веднага отстѫпвашъ, обезсърдчавашъ се. — Такова нѣщо е истината за неподготвения човѣкъ. Който е подготвенъ, който има любовь къмъ истината, като я намѣри, той се радва, има импулсъ за работа. Казвате, че Богъ е Любовь и съ това искате да разрешите въпроса. — Не, по този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. То е все едно да казвате, че царьтъ е силенъ, богатъ, всичко може да направи. — Да, за себе си царьтъ всичко може да направи, но не и за васъ. Ако отидете при него, можете да изпросите нѣщо, но това не може да осигури вашия животъ. Има милиардери въ свѣта, при които сѫ ходили мнозина да просятъ, но тѣ не даватъ. Защо? Тѣ казватъ: Който работи, само той ще получи. Който не работи, той ще седи гладенъ. Въ това отношение богатитѣ сѫ каси, пълни съ пари, но затворени. — Нѣма ли богати, но щедри хора въ свѣта? — Да питате така това значи: нѣма ли щедри каси въ свѣта? — Сами по себе си, каситѣ не могатъ да бѫдатъ щедри. Щедъръ е само господарьтъ на касата. Богатиятъ е каса, която казва: Който може да ме отключи, той ще получи нѣщо отъ мене. Рокфелеръ и Фордъ сѫ американски каси, които не даватъ нищо, докато господарьтъ имъ не заповѣда. Ако искате нѣщо отъ тази каса, трѣбва да се обърнете къмъ господаря й. Докато е сиромахъ, човѣкъ казва: Да имамъ голѣмо богатство, щедро бихъ раздавалъ. Обаче, като забогатѣе, и той нищо не дава. Какво представятъ богатитѣ хора? — Тѣ сѫ високи планински върхове, покрити и зиме, и лѣте съ снѣгъ и ледъ. Кой живѣе на Хималаитѣ? Кой живѣе на Мусала? Кой живѣе на Черния връхъ? Ако се качите на нѣкой планински връхъ, ще поседите най-много часъ-два и ще бързате да слѣзете въ долината. Всички хора искатъ да бѫдатъ богати. — Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството подразбира знание, сила, опитности. Рокфелеръ е богатъ човѣкъ, милиардеръ, но той има знания, опитности. — Да имаме тогава знания. — Знание, здраве, добри чувства, това сѫ условия за живота. Който има тѣзи три нѣща въ себе си, той има човѣщина. Лесно е човѣкъ да желае нѣщо, но за това желание се иска сила, издържливость, постоянство. Рокфелеръ е богатъ, но като богатъ, получава много писма на день за помощь. Като американецъ, той е точенъ, на всички отговаря. Съ това той изказва уважение къмъ личностьта. Ако нѣкой иска пари отъ богати хора, тѣ ще му отговорятъ: Трѣбва да знаете, че ние, богатитѣ хора, не сме щедри. Отваряме каситѣ си, само когато Богъ ни заповѣда. Вие сте вѣрващи, знаете, че всичко е подъ Божия власть; следователно, ще се молите на Бога, Той да ни заповѣда да отворимъ каситѣ си за васъ. Особено сѫ точни американскитѣ богаташи: тѣ отговарятъ на всѣко писмо. Питамъ: вие отговаряте ли на всѣко получено писмо? Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ не само къмъ човѣка, но и къмъ всѣко живо сѫщество. Излизате отъ дома си, заминавате за нѣколко деня за провинцията, запримѣръ. Заключвате стаята си, безъ да забележите, че вѫтре има пчела. Връщате се дома си, отваряте стаята и виждате една умрѣла пчела. Като нѣмала какво да яде, тя умрѣла отъ гладъ. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трѣбваше да прегледате, какво оставяте вѫтре. И като забележихте пчелата, трѣбваше да ѝ кажете: Понеже ще отсѫтствувамъ за нѣколко деня, бѫди тъй добра да си отидешъ въ кошера. Пчелата щѣше да излѣзе вънъ и да продължи работата си. Отива една жена на извора да си налѣе вода. Въ това време на сѫщия изворъ дохожда единъ жаденъ волъ. Жената го побутва оттукъ-оттамъ, да не й прѣчи. Какво струва на тази жена да тури кофата предъ вола да го напои? Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ! Ако е готовъ да услужва на човѣка, защо да не услужи и на едно животно? Ученикътъ трѣбва да обръща внимание и на най-малкитѣ нѣща. Малкитѣ постѫпки повдигатъ човѣка. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче, той ще бѫде доволенъ отъ себе си. Великиятъ човѣкъ се познава въ малкитѣ работи. Единъ нашъ приятель ми разправяше следната своя опитность. Единъ день, като пѫтувалъ, видѣлъ единъ конь падналъ на земята; спрѣлъ се за малко, погледналъ го и разбралъ, че коньтъ е на умиране. Веднага коньтъ дигналъ главата си къмъ него, погледналъ го и казалъ, че е жаденъ. Нашиятъ приятель разбралъ езика на коня. Веднага му донесълъ една кофа вода да пие. Коньтъ повдигналъ малко главата си, пилъ вода, отпусналъ се пакъ на земята и заминалъ за онзи свѣтъ. Като умиралъ, той отправилъ последенъ погледъ къмъ нашия приятель, съ което изказалъ благодарностьта си, задето му донесълъ вода да разхлади гърлото си. Казвамъ: Не пренебрегвайте малкитѣ работи! Само чрезъ тѣхъ човѣкъ може да създаде въ себе си характеръ. Вървите по пѫтя, ударите се въ нѣкой камъкъ и започвате да се сърдите. Кой оставилъ този камъкъ всрѣдъ пѫтя? Защо никой не го е отмѣстилъ и т. н.? — Нѣма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начинъ вие ще въздействувате върху съзнанието си така, че ще бѫдете будни и къмъ най-малкитѣ външни и вѫтрешни препятствия въ живота си. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, правилно да разпредѣля енергиитѣ на своя мозъкъ и тогава, дето отиде, ще бѫде добре приетъ. Днесъ хората се чувствуватъ чужди помежду си. Отивате при нѣкой земедѣлецъ и не знаете, какво да му говорите. Той иска да му говорите по земедѣлски въпроси, защото тѣ го интересуватъ. Отивате при нѣкой банкеръ, той иска да му говорите върху положението на паритѣ. Отивате при нѣкой ученъ, той иска да му говорите по неговата специалность. Щомъ не говорите на хората по въпроси, които засѣгатъ тѣхнитѣ интереси, вие сте чужди едни за други. Има единъ начинъ, който може да съедини хората въ едно цѣло, да ги направи близки. Този начинъ е яденето. Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредятъ около нея, били тѣ учители, свещеници, търговци, банкери, земедѣлци, учени, и ще се разбиратъ. Всички хора ядатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Като ядатъ, всички сѫ доволни, разположени и могатъ да се разговарятъ разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете въ дома на нѣкой философъ, той ще ви каже, че е заетъ, че нѣма време да се разговаря съ васъ. Обаче, поканите ли го въ вашата гостилница, той ще дойде веднага, и тогава ще има време да се разговаря съ васъ, ще ви занимава съ своята нова теория. Тъй щото, ако искате да влѣзете въ връзка съ учения, не го търсете въ кабинета му; отворете гостилница, той самъ ще ви посети. Ако искате да направите връзка съ банкера, не го търсете въ кантората; отворете гостилница, той самъ ще дойде при васъ. Следователно, гостилницата е срѣдство, условие, чрезъ което хората могатъ да създадатъ помежду си приятелски отношения. Но за да отворите гостилница, вие трѣбва да имате капиталъ. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да трансформирате излишнитѣ енергии въ мозъка си, особено тази въ задната часть на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понѣкога тази излишна енергия се натрупва задъ ушитѣ, както и около слѣпитѣ очи на човѣка и го прави нервенъ, раздразнителенъ, готовъ да се сърди, да се обижда за най-малкото нѣщо. Като срещне камъкъ на пѫтя си, ритне го недоволенъ, че му препятствувалъ. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готовъ е да го счупи. Отива къмъ вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трѣбва да направи? — Да вземе малко масло и да намаже вратата. Щомъ я намаже, тя нѣма да се запъва. Ръждата е причина за запъването на вратата. И тъй, ключътъ за отварянето на всѣка врата е знанието. Но за да може този ключъ свободно да влиза и да излиза отъ вратата, нужно е масло. За да се домогне до тѣзи знания, човѣкъ трѣбва да се изучава, да намѣри методъ, чрезъ който да въздействува на своитѣ чувства. Днесъ чувствата иматъ надмощие надъ мисъльта въ човѣка, а той трѣбва да работи, да уравновеси силитѣ въ себе си. Когато хората искатъ да бѫдатъ учени, добри, праведни, това се диктува отъ тѣхнитѣ чувства, вследствие на което тѣ се разколебаватъ, разочароватъ, докато най-после започнатъ да се страхуватъ отъ всичко. Тогава тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде самостоятеленъ, да не зависи отъ никого. — За да бѫде самостоятеленъ, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Първата Причина. Вънъ отъ тази връзка, той не може да бѫде самостоятеленъ, не може да има свобода. Защо слугитѣ обикалятъ царския синъ и му услужватъ? Нима тѣ мислятъ неговото добро? — Не, тѣ обикалятъ царския синъ заради баща му, понеже само той може да имъ даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трѣбва да мислите, да чувствувате и да постѫпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединенитѣ мисли, свързва ги въ едно цѣло и създава отъ тѣхъ нѣщо стройно, хармонично. Всичко, което става въ Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъль, човѣкъ придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи истината въ себе си; щомъ придобие истината, въ него настава миръ, спокойствие. Стремете се къмъ този миръ, защото само при това положение ще дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ сърцето ви. Бога отвънъ не можете да намѣрите. Въ Писанието е казано: „Богъ живѣе въ сърцата на смиренитѣ“. Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрезъ него само Той се проявява. Въ сѫщность, де живѣе Богъ? — Навсѣкѫде. Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и по отношение на човѣка. Де живѣе човѣкъ? — Навсѣкѫде. Човѣкъ не е нито въ главата си, нито въ сърцето си, нито въ краката си, нито въ рѫцетѣ си. Той е извънъ своитѣ удове, извънъ своето тѣло. Чрезъ тѣлото, чрезъ удоветѣ си, той само се проявява, но е извънъ тѣхъ. Когато се качи на кола, човѣкъ направлява колата, но той е извънъ нея. Той може да се качи и на автомобилъ, но е извънъ автомобила. Докато е на колата, или на автомобила, човѣкъ е въ почивка; щомъ слѣзе отъ тѣхъ, той е въ движение. Кой заставя човѣка да кара кола, да ходи пешъ? — Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира всички нѣща. Кое заставя селянина да впрѣга колата си пазаренъ день, да я товари съ стока и да отива въ града? — Пазарътъ го заставя. Пазарътъ пъкъ се подчинява на специаленъ законъ. Значи, всѣко нѣщо става на своето мѣсто и се урежда отъ специални закони. Тъй щото, трѣбва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия въ себе си. Като я обработите, тя ще се превърне въ живъ капиталъ. За тази цель необходимо е да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Казва се, че повторението е майка на знанието. Днесъ всички хора повтарятъ нѣщата, повтарятъ службитѣ си: точиларьтъ всѣки день повтаря своята работа; домакинята всѣки день повтаря една и сѫща работа: готви, чисти, нарежда, и все ненаредено остава. И вие все учите, и ненаучени оставате. Не, когато дойде до края на своя животъ, когато се готви да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е намѣрилъ вече Бога въ себе си, да се е обновилъ, да е станалъ новъ човѣкъ, нова душа, въ която е проникнала истината. За такъвъ човѣкъ се казва въ Писанието: „Възлюбилъ е Богъ истината въ човѣка.“ Казвате: Какво нѣщо е истината? — Съ думи истината не може да се опредѣли. Казватъ, че истината носи свѣтлина въ живота. Ученитѣ пъкъ казватъ, че свѣтлината представя особенъ родъ вибрации, особенъ родъ трептения. — Свѣтлината се проявява чрезъ вибрации, но самитѣ вибрации не сѫ свѣтлина. Тѣ сѫ носители, проводници на свѣтлината. И мисълъта се проявява чрезъ мозъка, но мозъкътъ не създава мисъльта. Следователно, не оставайте да се натрупва излишна енергия въ мозъцитѣ ви. Това значи: не носете съ себе си излишно богатство, защото апашитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не дръжте меда си отворенъ, защото пчелитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не давайте хлѣбъ даромъ на всички хора, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не лѣкувайте всички хора даромъ, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ апашитѣ, съ гладнитѣ, съ болнитѣ хора. Ако оставите всѣки свободно да взима, колкото и каквото иска, ще има кражби, надпреваряния, пукнати глави. Колко струва тогава едно добро? Не само това, но като задигне кой колкото хлѣбъ може, ще се хвали предъ другитѣ, колко самуна взелъ, отъ какво качество и т. н. Така постѫпватъ днесъ и ученитѣ, и окултнитѣ ученици, вследствие на което между тѣхъ се зараждатъ голѣми спорове, недоразумения. Единъ ученъ ще каже, че неговата теория е по-вѣрна, другъ ще каже, че неговата е по-нова и т. н. Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е вложилъ живота въ малката клетка и следъ това е започналъ да я организира, да създава отъ нея все по-голѣми форми — растение, риба, птица, млѣкопитаеще, докато най-после е дошълъ до човѣка? Защо е трѣбвало животътъ да мине презъ толкова много и разнообразни форми? — На този въпросъ не може да се отговори. То е все едно да питате, защо хората пишатъ върху бѣла хартия. — Бѣлиятъ цвѣтъ създава здравословно състояние въ човѣка. Бѣлиятъ цвѣтъ носи здраве. Черниятъ цвѣтъ предизвиква лоши, отрицателни състояния въ човѣка. Когато е боленъ, човѣкъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи. Обаче, ако постоянно носи бѣли дрехи, въ него ще стане обратна реакция. И наистина, виждате нѣкой младъ човѣкъ, който постоянно носи бѣли дрехи. Изведнъжъ въ него се събужда желание да се облѣче въ черно, контрастенъ цвѣтъ на бѣлия. Човѣкъ трѣбва постоянно да смѣня цвѣтоветѣ. Цвѣтоветѣ предизвикватъ движение, животъ. Тѣ сѫ енергии, които указватъ различно влияние върху човѣка. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички цвѣтове, презъ всички тонове на цвѣтната гама. При това, опредѣлено е, по колко време трѣбва да прекара въ всѣки цвѣтъ, въ всѣки тонъ на гамата. Ако въ даденъ цвѣтъ прекара повече отъ опредѣленото време, въ него ще стане известно втръсване. Казвамъ: това, което знаете за приложението на цвѣтоветѣ по отношение облѣклото на хората, се отнася и до тѣхнитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие е облѣчено въ известенъ цвѣтъ, като въ дреха. И ако човѣкъ живѣе съ едни и сѫщи мисли, чувства или действия, най-после тѣ ще предизвикатъ въ него втръсване, отвръщение. Запримѣръ, когато нѣкой постоянно говори за моралъ, най-после той дотяга и на себе си, и на околнитѣ, които го слушатъ. Когато войникътъ влѣзе нѣколко пѫти наредъ въ сражение, най-после се втръсва, отвръщава се отъ своитѣ действия и категорически се отказва по-нататъкъ да воюва. Еднообразието въ нѣщата предизвиква еднообразие въ цвѣтовтѣ. Затова всички се стремятъ къмъ разнообразие. Когато говорите за любовьта, като носителка на живота, вие обличате думитѣ си съ червенъ цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Но любовьта не носи само животъ. Тя носи и растене за човѣшката душа. Значи, тя обхваща и зеления цвѣтъ. Въ любовьта има и разумность, и вѣрность, и чистота. Затова, именно, когато говори за любовьта, или когато живѣе въ нея, човѣкъ ще я прекара презъ всичкитѣ цвѣтове, съответни на нейнитѣ качества, и по тѣхъ ще познава, въ коя степень на любовьта се намира. Така той ще знае, дали неговата любовь е червена, жълта, зелена, синя, портокалена или виолетова. Както любовьта минава презъ всички тонове, презъ всички цвѣтове на гамата, така сѫщо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка минаватъ презъ всичкитѣ цвѣтове на спектъра. Това разнообразие е необходимо. Безъ него нѣма животъ, нѣма движение, нѣма растене. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ всички тонове на цвѣтната гама и да знае, какъ да минава презъ тѣхъ. Всички центрове на човѣшката мисъль трѣбва да сѫ събудени! Нѣкои хора сѫ много миролюбиви, че дохождатъ почти до пасивность. За да излѣзатъ отъ това положение, тѣ трѣбва да развиятъ въ себе си смѣлость. За тази цель тѣ трѣбва да взематъ чукъ въ рѫка и да започнатъ да трошатъ камъни, или да взематъ мотика и да отидатъ нѣкѫде да копаятъ. — Ама рѫцетѣ имъ щѣли да се развалятъ, да огрубѣятъ. — Ще копаете по малко, постепенно ще привиквате на тази работа. Ако чувството на приятелство не е развито у нѣкого, той трѣбва да потърси човѣкъ, у когото този центъръ е добре развитъ, и да дружи съ него. По този начинъ човѣкъ ще посещава всички центрове на мозъка си, ще ги изучава, ще ги развива. Знаете ли, запримѣръ, кой центъръ сте посетили тази вечеръ? — Не знаете. Както виждамъ, всички сте на различни мѣста въ мозъка си. Между всички мозъчни центрове има вѫтрешна връзка, тѣ взаимно се допълватъ. Има единъ центъръ въ мозъка, къмъ който всички останали се съсрѣдоточаватъ. Ако този центъръ въ човѣка не е развитъ, да привлѣче останалитѣ центрове къмъ себе си, всичкитѣ мисли и чувства въ човѣка ще бѫдатъ разхвърляни, разсѣяни, вследствие на което той нѣма да има резултати. Когато не се спазва това, въ мозъка на човѣка се натрупва излишна енергия, и той започва да обезсмисля нѣщата. Много ученици, студенти, следъ като свършатъ училище, казватъ: Защо ми е това знание? — Щомъ не знаятъ, какво да правятъ съ знанието, което сѫ придобили, нека отидатъ при Господа и поискатъ отъ Него работа. Богъ знае, какъ да впрегне тѣхнитѣ сили, знае, каква работа да имъ даде, да осмисли знанието. И четири факултета да сте свършили, Богъ ще ви каже да вземете мотика въ рѫка и да отидете въ еди-кое си село при единъ благочестивъ човѣкъ и да му предложите да ви научи да копаете. Този човѣкъ ще ви посрещне радостно, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и следъ това ще каже: Хайде, сега на работа! Като ви гледа, какъ копаете, ще ви се посмѣе малко, че при четири диплома сте толкова невежа въ копането, но ще започне да ви учи. Като свършите работата си, ще тръгнете за дома си. Тогава вие ще започнете да му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освенъ копането, нищо друго не знае. Щомъ стигнете въ дома на селянина, той ще ви покани да се нахраните. Ще ядете и ще се разговаряте приятелски. Той ще каже: Едно време и азъ имахъ четири диплома, но откакъ дойдохъ на лозето, научихъ много сѫществени нѣща, които по-рано не знаехъ. Сега и на васъ казвамъ: Следъ като сте учили шесть години въ школата и сте придобили много знания, ще вземете мотиката и ще отидете на лозето да се научите да копаете, да видите, какъ зрѣе гроздето, какъ превръща киселитѣ, горчивитѣ сокове въ сладки. Много нѣща знаете, но това, именно, не знаете: какъ гроздето превръща, преработва въ фабрикитѣ си киселитѣ сокове въ захарь, която ние употрѣбяваме. Христосъ взима лозата като символъ и казва: „Азъ съмъ истината лоза, а вие — прѫчкитѣ. Който яде и пие отъ мене, той има животъ въ себе си“. — Мѫчнотиитѣ въ живота на хората се дължатъ на това, че тѣ не търсятъ живота си отъ тази Лоза, но го търсятъ единъ отъ другъ. Вънъ отъ истината, вънъ отъ любовьта нѣма животъ. Казано е: „Богъ е Любовь, Богъ е Истина“. — Какъ да намѣримъ тази любовь, тази истина? Какъ да ги проявимъ въ себе си? — Докато Богъ не се прояви у васъ, вие никога не можете да проявите Неговата Любовь, Неговата Истина. Щомъ търсите тази любовь, пригответе мѣсто въ себе си, дето Богъ да обитава. — Какъ може да стане това? — Чрезъ добрия животъ. Живѣй добре, прави добро, ако искашъ Богъ да не ти стане врагъ. Българитѣ казватъ: „Направи добро, да намѣришъ зло.“ — Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човѣкъ добро, и да не е получилъ признателность. Това е въпросъ само на времето. Тъй щото, не можете да придобиете знание, добродетели, здраве, ако Богъ не се проявява въ васъ. Човѣкъ не може да има добри чувства и свѣтли мисли, ако Богъ не се проявява въ него. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако не е намѣрилъ истината. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ Си истината въ човѣка.“ Сега, въпросътъ е за личния животъ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, да се осигури, да се нареди, той да бѫде щастливъ и доволенъ. — Не е така. Вие трѣбва да знаете, че страданията на едного сѫ страдания на всички; страданията на всички, на множеството сѫ страдания на едного, на единицата. Следователно, не мислете, че лесно можете да придобиете свободата. Докато Богъ не започне да живѣе въ сърцата на всички хора, свѣтътъ никога нѣма да се поправи. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е изоставенъ отъ Бога, това подразбира, че той върви по свой пѫть. Щомъ се обърне къмъ Бога, Той нѣма да го остави. Затова е казано въ Писанието: „Не ходете по-своитѣ пѫтища!“ Какво се изисква отъ човѣка, а специално отъ ученика? — Да бѫде здравъ на физическия свѣтъ. Да бѫде чистъ въ духовния свѣтъ. Да бѫде справедливъ въ Божествения свѣтъ. Това сѫ три положения, тѣсно свързани помежду си. Каквото е здравето за физическия свѣтъ, такова нѣщо е чистотата за духовния свѣтъ и такова нѣщо е справедливостьта за Божествения свѣтъ. Следователно, за да бѫдешъ здравъ въ Божествения свѣтъ, за да те обичатъ тамъ, непременно трѣбва да бѫдешъ справедливъ. За да бѫдешъ справедливъ, трѣбва да имашъ истината въ себе си. Заради тази истина, именно, Богъ е възлюбилъ човѣка. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви, за да го възлюби Богъ. Другъ пѫть нѣма. По този пѫть сѫ минали всички велики хора; по този пѫть ще минете и вие. Нѣма по-великъ, по-обширенъ свѣтъ отъ свѣта на истината! Когато всичко въ свѣта изчезне, само истината остава вѣчно да сѫществува. Нищо не може да засегне истината. Единствениятъ свѣтъ, който никога не се разрушава, това е свѣтътъ на истината. Истината е Божественото начало въ насъ, което вѣчно живѣе. За да придобиете истината, вие трѣбва да пожертвувате своя личенъ животъ. Бѫдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. Не се сравнявайте единъ съ другъ, но гледайте всѣки день да сте придобили нѣщо; всѣки день трѣбва да има малъкъ придатъкъ въ растенето ви. Щомъ всѣки день пораствате по малко, ще знаете, че Богъ работи върху васъ. Достатъчно е съ малкия си пръстъ Богъ да бутне нѣкѫде, за да започне тамъ процеса на растенето. Обаче, натрупването не е растене. Нѣкоя мома иска да напълнѣе, да стане като месечина въ лицето. — Тази пълнота не е полезна. Това сѫ мазнини, отлагания, които всѣки човѣкъ трѣбва да избѣгва. И въ придобиването на знания пакъ има натрупвания. Сега, отъ всички се изисква работа — вѫтрешна и външна. Започнете да изучавате лекциитѣ отъ 1-та година и стремете се да прилагате. Безъ приложение никакъвъ успѣхъ не можете да имате. Нека всѣки самъ работи, да види, какъвъ резултатъ ще има въ продължение на една година. Първата работа, съ която трѣбва да започнете, е чистенето. Отъ ученика се изисква външна и вжтрешна чистота. Българинътъ пъкъ специално трѣбва да бѫде справедливъ. Това се изисква отъ цѣлия български народъ. Това се изисква и отъ ученицитѣ въ България. Много отъ ученицитѣ се съмняватъ, дали сѫ въ правия пѫть, или не. — Това лесно може да се опита. Ако сте въ правия пѫть, той ще ви изведе на спасителния брѣгъ. Ще знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа върху себе си, за развиване на своя умъ, на своето сърце и на своята воля. Само при това положение вие можете да разчитате на малки придобивки, на малки резултати. „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 31 августъ, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. Изпѣйте пѣсеньта; „Ще се развеселя“. Великото, красивото въ живота е човѣшкото съзнание, което съвременнитѣ хора наричатъ човѣщина. Човѣщината е онова благородно чувство, което свързва хората въ едно цѣло, като имъ посочва общъ идеалъ, къмъ който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремятъ. Въпрѣки всички разногласия, които повидимому изпѫкватъ, въ живота сѫществува вѫтрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могатъ да окапятъ, но дърветата ще продължаватъ своето развитие, и клонищата — своето разклоняване. Това показва, че въ природата сѫществува постояненъ вѫтрешенъ растежъ. Този вѫтрешенъ растежъ, този процесъ се забелязва и въ растителното, и въ животинското, и въ човѣшкото царства. Възъ основа на този процесъ ние говоримъ за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н. Вънъ отъ всички противоречия, вънъ отъ всички теории, които човѣшкиятъ умъ може да създаде, въ духа на човѣка сѫществува едно вѫтрешно единство. Дали човѣкъ приема нѣкакъвъ смисълъ на живота, или не, това остава на вторъ планъ. Това не прѣчи на изявлението на великитѣ закони, съ които работи живата разумна природа. Съ други думи казано: бащата нѣма да прекѫсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновникъ, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. Отъ доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане въ кѫщи, това говори, че то не разбира условията на живота. Много отъ съвременнитѣ учени и писатели искатъ да наложатъ своето вето на живата природа. Тѣ искатъ да подчинятъ природата на човѣшката воля. Казано е въ Писанието: „И благослови ги Богъ и рече имъ: Плодете се и множете се; и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята!“ Обаче, въ никоя свещена книга, въ никоя окултна книга не е казано, че човѣкъ трѣбва да подчини природата. Тази мисъль, именно, създаде въ правилното развитие на науката отклонение, което донесе редъ нещастия за съвременното човѣчество. Невъзможно е човѣкъ да наложи своитѣ възгледи на природата. Не е било и нѣма да бѫде времето, когато човѣкъ ще може да подчини природата на себе си. Да се мисли противното, това е слабость на свѣтскитѣ хора. У религиознитѣ хора срѣщаме друго заблуждение. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Господъ, кланятъ Му се, молятъ се, но щомъ ги сполети нещастие, мнозина отъ тѣхъ се разколебаватъ и казватъ: Защо дойдоха тѣзи нещастия до главата ни? Защо ни сполетѣха тия страдания? Нали Богъ е всесиленъ, всемогѫщъ, не можа ли да ни предпази отъ тѣхъ? — Тази е слабостьта на религиознитѣ хора. Щомъ се разколебае въ Бога, човѣкъ има възможность да се разколебае въ своитѣ ближни, въ своитѣ приятели, а най-после и въ себе си. И наистина, въ кого ще вѣрва човѣкъ, ако се разколебае въ Бога, въ ближния си и въ себе си? Докато човѣкъ живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, въ преходния свѣтъ, не може да му се вѣрва. Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре? Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който представя тънко вѫже, съ което не можете да извадите нито една кофа вода отъ кладенеца? Ако се опитате съ това вѫже да извадите вода отъ кладенеца, то непременно ще се скѫса. Колкото да настоява този човѣкъ да му вѣрвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вѣрвате. На какво основание ще му вѣрвате, щомъ вѫжето се кѫса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това вѫже да извадите вода отъ кладенеца и да полѣете съ нея цвѣтята и зеленчуцитѣ въ градината си, вашата работа е свършена Всички цвѣтя, всички зеленчуци ще протестиратъ и ще искатъ водица, да се освежатъ, да се нахранятъ. Ама вѫжето настоявало да му се вѣрва. То обещавало, че единъ день ще стане силно, здраво, ще издържа голѣми тежести. — Възможно е, но днесъ това вѫже е слабо и не може да се разчита на него. Днесъ положението на съвременния човѣкъ е подобно на положението на тънкото вѫже. Че ще стане нѣкога дебело, здраво вѫже, това е въпросъ на времето. Та когато се казва, че човѣкъ нѣкога ще стане добъръ, това е въпросъ на времето. Това трѣбва да се обоснове. Човѣкъ може да стане добъръ, но ако има за това условия въ себе си. Щомъ е разуменъ, той може да бѫде добъръ. Значи, добротата се обусловя отъ самия човѣкъ. Щомъ добрата, трудолюбивата домакиня може да тъче тънки нишки, тя ще може отъ тѣхъ да направи, колкото дебело вѫже иска. Следователно, разумната домакиня, или разумниятъ човѣкъ, изобщо, може да създаде въ себе си характеръ, може да си изработи такова вѣрую, което да почива на принципитѣ на великата Истина. Заблужденията на съвременнитѣ хора се дължатъ главно на три фактора. Единиятъ факторъ произтича отъ материалния погледъ на хората за живота. Тѣ разглеждатъ живота отъ гледището на стомаха. За стомаха, за чървата сѫ важни храната, соковетѣ и водата. Това, обаче, не представя проява на цѣлокупния човѣкъ. И при това положение човѣкъ е пакъ недоволенъ, търси нѣщо друго и казва: Има нѣщо, което ми недостига. И той започва да търси приятель, когото да обича, съ когото да се разговаря, да общува. Този приятель ще задоволи неговитѣ чувства, неговото сърце. Така, именно, се създава дома. Следъ като създаде дома, като възпита и изхрани своитѣ деца, човѣкъ пакъ усѣща една празнина, вижда, че още нѣщо му недостига. Той иска да даде духовна храна на своитѣ деца, да съдействува за развитието на тѣхнитѣ умове, да ги запознае съ законитѣ на великата природа. И да постигне това, човѣкъ пакъ усѣща известна празнина въ себе си, разбира, че още нѣщо му недостига. Следователно, тази празнина въ човѣка постоянно сѫществува: тъкмо постигне нѣщо, другъ стремежъ се създаде. Стремежътъ въ човѣка постепенно се усилва и разширява, както се усилва въ него желанието за по-голѣма, за по-силна свѣтлина. Днесъ повечето хора си служатъ съ електрическа свѣтлина; ако ги върнете години назадъ, когато сѫ си служили съ газово освѣтление, тѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Сега и вие се радвате на приятната електрическа свѣтлина. Сѫществува единъ законъ, който опредѣля действието на живитѣ сили въ природата. Възъ основа на този законъ, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие се опредѣлятъ отъ степеньта на живата свѣтлина въ човѣка. Подъ думата жива свѣтлина разбирамъ свѣтлина безъ прекѫсване. Свѣтлина, която се прекѫсва, показва, че е отъ физически произходъ. Тази свѣтлина ту се явява, ту изчезва. Тя има две фази, две страни: външна, т. е. обективенъ, външенъ свѣтъ и вѫтрешна, т. е. субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Тъй щото, тритѣ фактора, които могатъ да поставятъ човѣка въ заблуждения, това сѫ тритѣ свѣта: физически, сърдеченъ и умственъ. Ако разглежда нѣщата само отъ гледището на физическия свѣтъ, човѣкъ ще се натъкне на единъ родъ заблуждения; ако ги разглежда само отъ гледището на сърдечния свѣтъ, той ще се натъкне на другъ родъ заблуждения; и най-после, ако ги разглежда само отъ гледището на умствения свѣтъ, той ще се натъкне на трети родъ заблуждения. За да не изпадне нито въ една отъ тия категории заблуждения, човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата едновременно и отъ тритѣ свѣта. Всички велики хора, които сѫ живѣли въ миналото, които живѣятъ и сега, сѫ познавали живота отъ тритѣ гледища, познавали сѫ законитѣ, които го управляватъ, и затова сѫ могли да изкажатъ велики истини. Въ материалистичнитѣ епохи на живота, хората сѫ подържали и подържатъ, че всичко е материя. — Материята сѫществува, но всичко не произтича отъ материята. Материята е само единъ отъ факторитѣ, едно отъ условията да се прояви живота. За да се прояви каква да е форма въ свѣта, необходима е материя, субстанция, съ която да се облѣкатъ живитѣ сили. Тѣлото, както и външнитѣ и вѫтрешнитѣ му органи, представя материалната страна на силитѣ на човѣшкия мозъкъ. Следователно, дробоветѣ, стомахътъ, мускулитѣ, костната, нервната и всички останали системи представятъ величествена инсталация, чрезъ която се проявява човѣшката интелигентность. Благодарение на интелигентностьта, която сѫществува въ природата, ставатъ постоянни корекции и подобрения въ човѣшкия организъмъ. Мозъцитѣ на различнитѣ хора сѫ различно инсталирани: едни отъ тѣхъ иматъ повече гънки, а други — по-малко; мозъцитѣ се различаватъ и въ качествено, и въ количествено отношение. Вследствие на това и различнитѣ центрове въ човѣшкия мозъкъ не сѫ еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други — по-слабо. У едни хора е по-силно развитъ центъра за причинностьта, у други — по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човѣкъ, всичко това се дължи на ония труженици въ миналото и сега, които постоянно и непрекѫснато сѫ работили и работятъ като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тѣхната работа е допринесла и допринася много нѣщо за повдигането на човѣшката душа. Велика е човѣшката душа! Тя носи въ себе си, въ своето развитие, постиженията на цѣлото човѣчество. Ученитѣ, както и Учителитѣ, наричатъ тази душа „майка на човѣчеството“. Трѣбва ли следъ всичко това човѣкъ да не оценява великитѣ блага, които му се даватъ? Ако посетите нѣкой културенъ градъ, или даже най-организираното общество, ще забележите сѫществуването на вѫтрешенъ анахрониѣъмъ, вѫтрешно различие между хората. Това се дължи на отсѫтствие на съзнание между тѣхъ, че сѫ братя, че принадлежатъ на единъ голѣмъ, великъ родъ. Макаръ че днесъ се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени въ човѣшкитѣ души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умоветѣ на хората. И богати, и сиромаси не вѣрватъ още, че сѫ братя. И религиозни, и свѣтски сѫщо не вѣрватъ още въ братството. Като вѣрва въ Бога, религиозниятъ мисли, че ще отиде на небето, а свѣтскиятъ, невѣрващиятъ — въ ада. Въ това отношение хората раздѣлятъ живота на полюси. Обаче, адътъ и раятъ не сѫ нищо друго, освенъ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце. Тѣ опредѣлятъ свободата на човѣшкия духъ. Значи, адътъ и раятъ сѫществуватъ на земята. Когато кѫщата на човѣка е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е въ рая; когато е добре облѣченъ, нахраненъ и задоволенъ, той е въ рая; когато сърцето му отъ нищо не се смущава, а умътъ му е просветенъ, той е въ рая; когато е здравъ и спокоенъ, човѣкъ е пакъ въ рая. Нѣма ли подслонъ, гладенъ ли е, боленъ ли е, сиромахъ ли е, въ лишения ли е, човѣкъ е въ ада; смутено ли е сърцето му, помраченъ ли е умътъ му, човѣкъ е пакъ въ ада. Какъвъ по-грозенъ адъ, какъвъ по-страшенъ пъкълъ отъ този? Може да има нѣкѫде и другъ адъ, но човѣчеството е влѣзло вече въ ада на земята, и сега трѣбва да работи, да излѣзе оттамъ, да стѫпи на повърхностьта на земята. На умнитѣ, на добритѣ хора въ свѣта е дадена задача да изпѫдятъ всички хора отъ ада, да ги изпратятъ вънъ и да затворятъ следъ тѣхъ вратата на ада, да не може никой да влиза вѫтре. Хората сами сѫ отворили вратата на ада и сами трѣбва да я затворятъ. Ако изкопаете дупка на пѫтя, въ нея може да падне и грѣшниятъ, и праведниятъ. Засипете дупката, никой да не пада въ нея. Въ Америка нѣкѫде експлоатирали една рудница. Около нея била изкопана голѣма дупка, дълбока 500 метра. Едно благородно американско семейство, мѫжъ, жена, единствената имъ дъщеря и нейниятъ възлюбенъ, пѫтували съ кабриолетъ, и трѣбвало да минатъ покрай този рудникъ. Безъ да забележи, кочияшътъ налетѣлъ право въ дупката. Така цѣлото семейство намѣрило нещастието си въ тази дупка. Питамъ: кой е виновенъ за това нещастие? — Обществото. Онѣзи контрольори и надзиратели, които се грижатъ за пѫтищата, да сѫ въ пълна изправность, трѣбвало е да следятъ, да не оставятъ такива дупки, които нѣматъ особено предназначение. Щомъ нѣкѫде се отвори такава дупка, веднага трѣбва да се съобщи въ общината, да взематъ мѣрки за нейното затваряне. Като се отвори такава дупка нѣкѫде, много отъ съвременнитѣ хора се смѣятъ и казватъ: Ето, такова нѣщо е адътъ. Който съгрѣши, той трѣбва да знае, че ще опита дълбочината на тази дупка. — Лесно се говори за ада, но мѫчно се излиза оттамъ. Който влѣзе въ ада, той знае, какво нѣщо го чака. И следъ всичко това хората разискватъ върху въпроса, кой е създалъ ада, защо Господъ го е създалъ и т. н. Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ право, да разглеждатъ живота отъ гледището на разумностьта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че 99% отъ всички нѣща зависятъ отъ вѫтрешното разбиране на човѣка, а само едно на стотѣ зависи отъ природата. Отиватъ двама студенти при директора на едно отъ американскитѣ училища и казватъ: Господинъ директоре, двама отъ вашитѣ ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главитѣ. — Нѣма нищо, тѣ прибързали да свършатъ работата, която азъ трѣбваше да направя. Азъ трѣбваше да ги набия. Сега не остава нищо друго, освенъ да ги поздравите за голѣмото имъ геройство. Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказватъ. Нѣкой се наяде съ мѫчносмилаема храна, или съ консервирана риба, и цѣла нощь не може да спи, превива се отъ болки въ стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва: Господи, защо ми даде такава храна? — Кой е виновенъ за това? Въ коя научна книга е писано, че вечерь човѣкъ трѣбва да яде консервирана риба, или нѣкаква мѫчносмилаема храна? Никой ученъ, никой лѣкарь не препорѫчва вечерь да се яде консервирана риба, или каква да е трудносмилаема храна. Разумность се изисква отъ човѣка, за да изправи своя животъ. Всички говорятъ, че свѣтътъ трѣбва да се изправи. — Кой ще го изправи? — Само разумнитѣ хора могатъ да оправятъ свѣта. Въ този смисълъ всички хора сѫ пратени на земята за велика работа. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ изправянето на свѣта. Какъ ще стане това? Когато кажатъ на малкитѣ клончета, че сѫ създадени, за да развиятъ голѣмото дърво, да му дадатъ животъ, да покажатъ неговата бѫдеща слава, тѣ се очудватъ, не вѣрватъ въ тия думи. Тѣ не вѣрватъ, но фактъ е това. Листата и клончетата на дървото приематъ сокове отъ коренитѣ, задържатъ ги, преработватъ ги въ себе си и часть отъ тѣхъ пращатъ пакъ къмъ коренитѣ. По този начинъ става двойно течение на соковетѣ отдолу-нагоре и отгоре-надолу, въ резултатъ на което се развива цѣлото дърво, докато даде най-после своя плодъ. Щомъ изчезнатъ листата, клончетата и цвѣтоветѣ, съ тѣхъ заедно изчезва и цѣлото дърво. Следователно, цѣлото човѣчество представя великото дърво на живота, великата всемирна душа, а всѣки разуменъ човѣкъ е листъ, клонче или цвѣтъ отъ това дърво. Всѣки е поставенъ точно на своето мѣсто. Тази е правата, истинската философия на живота. Ако приемемъ, че животътъ е непреривенъ, ние подържаме идеята за безсмъртието. Безсмъртието сѫществува въ тази велика душа, въ това велико дърво на живота, както и въ неговитѣ удове: листа, корени и клончета. Листата на това велико дърво никога не окапватъ Мнозина искатъ да видятъ това велико дърво, да се увѣрятъ въ неговото безсмъртие. — Ще дойде день, когато животътъ на земята ще мине въ по-висока фазa на развитие, и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри отъ него ще сѫществуватъ. Всѣки ще може да вземе въ рѫцетѣ си единъ отъ тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цѣлата растителность ще бѫде измѣнена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човѣшкото царства, навсѣкѫде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение сѫществува и въ самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освенъ природата. Само природата е въ състояние да изправи ония погрѣшки, които произтичатъ отъ нея. За да помогне на природата, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ нея; за тази цель той трѣбва да има въ себе си вѫтрешенъ идеалъ, вѫтрешенъ стимулъ за работа, за повдигане на своята душа. Този идеалъ може да бѫде личенъ, общественъ и най-после — общочовѣшки. Следователно, човѣкъ трѣбва да има най-малко три идеала: единъ на физическия свѣтъ, другъ — въ духовния свѣтъ, въ свѣта на сърцето, и трети — въ умствения свѣтъ. Това сѫ материални идеали. Никой не може да отрече сѫществуването на ума, на сърцето и на тѣлото. Що се отнася до другитѣ идеали — тия на духа и на душата, тѣхъ можемъ да оставимъ настрана. Чрезъ тѣзи три идеала човѣкъ развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законитѣ на разумната природа. Така той придобива знания, да манипулира съ природнитѣ закони. Всички хора се стремятъ къмъ знание. Тѣ не подозиратъ даже, че знанието е въ самитѣ тѣхъ. Ако наблюдавате животнитѣ, запримѣръ, ще видите, че когато нѣкое животно заболѣе, то само намира своя лѣкъ. Следъ дълго боледуване, у него се пробужда едно вѫтрешно чувство, нѣкакъвъ инстинктъ, съ помощьта на който самò намира тревитѣ, съ които може да се лѣкува. Това се забелязва и въ месояднитѣ, и въ тревопаснитѣ животни, даже и въ насѣкомитѣ. Сѫщото чувство се забелязва и въ човѣка. Оставете животното само на себе си, и то ще намѣри своя лѣкъ, ще намѣри методъ за своето лѣкуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило нѣкѫде въ България. За да не го смущава никой, то се скрило въ хамбара на своя господарь, дето прекарало цѣла седмица безъ ядене. Отъ време на време само лизало счупеното мѣсто. Кой научи това куче да пости? — Неговото вѫтрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашниятъ сокъ действувалъ добре върху крака и помагалъ за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракътъ му скоро зарасналъ. И съвременнитѣ лѣкари практикуватъ постъ при различнитѣ болести. Когато се яви нѣкаква рана въ организъма на човѣка, лѣкаритѣ препорѫчватъ абсолютенъ постъ. Отъ гладъ, отъ малко ядене хората не умиратъ; тѣ умиратъ отъ преяждане, отъ много ядене. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, какъ ще прекаратъ живота си. Ако нѣкой гладува 24 часа, той се уплашва и казва: Гладенъ ще умра! — Да, има възможность човѣкъ да умре гладенъ, но малка е тази възможность. Най-малката възможность да умре човѣкъ е, именно тази, да умре отъ гладъ. Защо? — Защото, докато между хората сѫществува вѫтрешна, съзнателна връзка на любовь, никой не може да умре отъ гладъ. Затова, обаче, се изисква будность на съзнанието. Докато има будни души въ свѣта, тѣ винаги ще бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на хората. Тѣ всѣкога ще иматъ желание и готовность да имъ помагатъ. Този законъ работи по цѣлия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да развива въ себе си благородното чувство на вѫтрешно единение съ всички живи, разумни сѫщества. Трѣбва да се създаде тѣсна вѫтрешна връзка между всички разумни сѫщества въ свѣта. Тази връзка не трѣбва да бѫде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаятъ повдигането на човѣчеството, които работятъ и се жертвуватъ за него. Само по този начинъ тѣ могатъ да прилагатъ ония закони, споредъ които благата на природата се разпредѣлятъ правилно, въ зависимость отъ степеньта на развитието на всѣко живо сѫщество. Само така ще може всѣки да използува своя стремежъ къмъ свобода, къмъ развитие. Като говоря за развитието на човѣка, имамъ предъ видъ неговата вѣра. Развитието на човѣка се обусловя отъ степеньта на неговата любовь, отъ неговото умствено развитие. Ако е съ слабо развитъ умъ, той ще си създаде и съответенъ животъ. Какъвъ ще бѫде онзи човѣкъ, въ сърцето на когото отсѫжтствува любовьта? — Той ще бѫде жестокъ — нищо повече. Какъ ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Какъ ще накарате съвременнитѣ хора да не екзекутиратъ човѣка, щомъ тѣ сѫ убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, тѣ ще изпратятъ виновния на онзи свѣтъ. Де е културата на съвременнитѣ хора? Днесъ, по всички краища на свѣта, има хора, които протестиратъ противъ екзекуцията, но не е дошло още времето на великитѣ държавници, на хората съ велики и широки умове, съ благородни и възвишени сърца, които да разрешаватъ въпроситѣ по свобода, по велико съзнание. На много отъ съвременнитѣ държавници съзнанието е въ тъмнина, въ мракъ. Сърцата имъ сѫ като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но сѫщевременно — и нейното нещастие. Бисмаркъ не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртьта ражда смърть. И съвременнитѣ хора не разбиратъ още този законъ. И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбокъ вѫтрешенъ принципъ — на дълбоко вѫтрешно единение: да желаешъ доброто на другитѣ хора, както на себе си; да желаешъ успѣха на ближнитѣ си, както на себе си. Това значи да сѫществува между хората вѫтрешна разумна връзка. Само при сѫществуването на тази връзка, вие ще съзнаете, че въ много отношения всички хора по цѣлия свѣтъ мислятъ, чувствуватъ и действуватъ еднакво. Щомъ съзнавате тази връзка между хората, ако сте пѫтникъ и останете безъ хлѣбъ, който да ви срещне, ще бѫде готовъ да раздѣли хлѣба си съ васъ. Ако сте ученикъ и нѣмате книги, той ще ви услужи съ своитѣ. Той нѣма да учи заради васъ, но ще ви помага. Ето защо, по силата на единството, което сѫществува между хората, всички общества и народи трѣбва да се обединяватъ, но не да се раздѣлятъ. Въ природата дѣление не сѫществува. Дѣлението е разцѣпление, отклонение отъ цѣлото. Мисъльта, която сега искамъ да оставя, е не само да слушате, но и да прилагате. Каквото приложите презъ годината, това е важно за васъ. То е вашиятъ капиталъ. Търговецътъ се ползува само отъ онзи капиталъ, който се пуща въ обръщение. Земедѣлецътъ се ползува само отъ онази земя, която се обработва и дава плодове. Човѣкъ може да има много енергии, но само онази ще го ползува, която се прилага въ работа. Само онази мисъль, само онова чувство и само онази постѫпка опредѣлятъ сѫществуването на човѣка, които иматъ приложение въ живота му. Силитѣ, които човѣкъ съзнателно прилага въ живота си, го опредѣлятъ като човѣкъ, като разумно сѫщество. Следователно, желая ви да приложите въ живота си поне часть отъ всичко това, което сте чули и разбрали сега. То съставя истинската наука. Сега, отъ всички хора се изисква работа. Мнозина мислятъ, че могатъ да отложатъ работата си за въ бѫдеще. — Да отлагате нѣщата въ бѫдеще, то е все едно да казвате, както нѣкои казватъ, че свѣтътъ ще се подобри въ бѫдеще. — Ако очаквате човѣчеството да се подобри въ бѫдеще, това е въпросъ на друга йерархия. Вие предоставяте тази работа на сѫщества по-разумни отъ васъ. И това е добро, но всѣки човѣкъ трѣбва да приложи нѣщо отъ себе си за подобрение на човѣчеството. Богъ самъ може да оправи човѣчеството, да подобри свѣта, за което има свой планъ, но въ тази работа Той оставя дѣлъ и за човѣка. Щомъ започне да работи чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърце и чрезъ своята воля, човѣкъ се свързва съ по-велики отъ себе си сѫщества, повдига се на тѣхния уровенъ, а съ това заедно и съзнанието му се разширява. Сѫщото нѣщо става и между културнитѣ хора въ Франция, Германия, Англия, Америка и т. н. Тѣ се намиратъ помежду си въ тѣсна вѫтрешна връзка: кореспондиратъ си, разговарятъ се — подържатъ известни отношения. Единъ день всички хора ще се свържатъ и взаимно ще си помагатъ. Било е време, когато отдѣлнитѣ хора, общества и народи не сѫ били свързани помежду си, но сега вече всички чувствуватъ, че сѫ членове на едно Велико цѣло. Това Велико цѣло наричаме Всемирна душа, Козмическо съзнание, което е важенъ факторъ въ свѣта. Къмъ това съзнание се стреми днесъ цѣлото човѣчество. Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човѣка, но тъй нареченото Велико Козмическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на единъ домъ, да работятъ заедно и да се разбиратъ. Това не е утопия, не е химера, но е нѣщо реално. Съ какво се занимава човѣкъ, какъвъ занаятъ има, това не може да го спъва въ реализирането на неговитѣ стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човѣкъ, това не може да го спъва въ неговия великъ идеалъ. Великиятъ идеалъ включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. Ако земедѣлецътъ носи великъ идеалъ въ душата си, трудътъ му ще бѫде достоенъ и благословенъ. И тогава, ако той засѣе само десеть декара земя, ще има плодоветѣ на сто декара. Той ще употрѣбява малко трудъ, но ще има голѣмо изобилие и свободно време за почивка и за духовна работа. Съвременнитѣ хора казватъ, че трѣбва да работятъ много, за да изкарватъ повече храна. — Споредъ мене, човѣкъ не трѣбва да яде много. Той се нуждае отъ малко храна, която трѣбва добре да се смели, да не оставатъ никакви излишъци въ стомаха. Храната трѣбва да се смила напълно, да не оставатъ излишъци; така сѫщо и горенето на тѣлата трѣбва да става пълно, да не се отдѣлятъ излишни, вредни газове. И наистина, ако човѣкъ може да извади всичката енергия отъ житото, съ сто грама жито той би могълъ да подържа живота си цѣла седмица. А колко пѫти по сто грама жито консумира днесъ човѣкъ въ продължение на цѣла седмица! При това, колко малко енергия консумира човѣкъ отъ храната, която възприема въ себе си! Като погледнете съвременния човѣкъ, ще видите, че той има изобилно венозна кръвь, поритѣ му сѫ запушени, вследствие на което се раждатъ редъ болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голѣмото неразбиране между хората, на голѣмото лакомство. Като ядатъ, всички бързатъ, вследствие на което храната имъ не може правилно да се смила. Въпрѣки това, слушалъ съмъ да казватъ: Като ядешъ, ушитѣ ти трѣбва да пукатъ. — Не зная, какъвъ смисълъ има въ пукането на ушитѣ. Напротивъ, когато яде, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ, да седне предъ трапезата тихъ и спокоенъ и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цѣлъ часъ — нѣма защо да бърза. Нѣкой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди кой си го чакалъ отвънъ. Питамъ: може ли човѣкъ да бѫде здравъ при такова бързане? Не само това, но следъ като се наяде съ топла, гореща пражола, ще си зарѫча студено вино, току що извадено отъ леда. Който постѫпва така, той ще се намѣри въ положението на нѣкой си дѣдо Георги отъ Южна България, който ялъ топли, печени агнета и пилъ студено, ледено вино, докато единъ день заболѣлъ тежко отъ стомахъ. Лѣкаритѣ констатирали ракъ въ стомаха. Пъшкалъ, мѫчилъ се дѣдо Георги и си казвалъ: Ще ядешъ ли пакъ топло агнешко печено и отгоре вино студено? Боледувалъ дѣдо Георги 40-50 деня, и презъ това време употрѣбявалъ само чисто дървено масло. Като оздравѣлъ, не повторилъ вече сѫщата погрѣшка. Следователно, ще знаете, че нещастията въ живота ви се дължатъ на рѣзкитѣ промѣни, на които се подавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате въ голѣмо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхътъ, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нѣщо, и страхътъ дойде да ви напомни, че скръбьта ще ви посети. И вие се движите отъ изобилие въ недоимъкъ, отъ радость въ скръбь, отъ свѣтлина въ тъмнина. Тия смѣни се дължатъ на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човѣка. Днесъ се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и отъ сѣнката си. Ето защо, пазете се отъ страха, пазете се отъ умразата, пазете се отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, които създаватъ известни утайки, известни отрови въ организъма на човѣка. Отъ най-старо време и до днесъ още на хората се препорѫчва добъръ, чистъ животъ. Защо? — Да избегнатъ отровитѣ на живота. Казано е: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила; да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Значи, на всички хора се препорѫчва любовь. Защо? — Защото любовьта носи елексира на живота. Любовьта носи свѣтли мисли въ живота на човѣка и постоянно му нашепва: Не бой се, ще победишъ! Изгубишъ сто хиляди лева, тя казва; Не бой се, тия пари ще дойдатъ отъ друго мѣсто! Нѣкой вземе хлѣба ти, тя пакъ казва: Не бой се, отдругаде ще дойде новъ, прѣсенъ хлѣбъ! Който е взелъ твоя хлѣбъ, нека сладко го яде. Да ти даде Богъ здраве и животъ, всичко ще дойде на мѣстото си. Азъ съмъ виждалъ, какъ селяни постѫпватъ съ кучетата си на нивата. Вземе той торба съ хлѣбъ отъ дома си и тръгне на нивата. Започва да оре, и туря торбата на земята. Кучето подушва хлѣба, задига го и бѣга. Добриятъ селянинъ поглежда къмъ хлѣба и казва: Нѣма нищо, отъ мене да замине! Азъ не трѣбваше да оставямъ торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хлѣбъ е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами азъ какъ ще покажа своята човѣщина? Да е жива жена ми, да ме поживи Богъ, ще работя, и хлѣбътъ пакъ ще дойде. — Това наричамъ права философия на живота. Има селяни, които се сърдятъ, биятъ, гонятъ кучето, ако си позволи да грабне хлѣба отъ торбата. Питамъ: какво ще правите тогава, като дойдатъ нещастията въ живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на еднитѣ, и на другитѣ човѣкъ трѣбва да гледа съ трезвъ умъ, съ свѣтълъ погледъ. Истинскиятъ човѣкъ се познава при неблагоприятнитѣ условия на живота, а не при благоприятнитѣ. Вѣрата на човѣка се изпитва при най-голѣмитѣ противоречия. Здравиятъ параходъ не се изпитва на брѣга на океана, на пристанището, но всрѣдъ голѣмитѣ вълни, всрѣдъ буритѣ и ураганитѣ, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при траскане. И най-после, когато този параходъ премине отъ единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, безъ да е загубилъ нито единъ матросъ, нито единъ пѫтникъ, той заслужава похвала. Голѣмъ юнакъ е този параходъ. Казвамъ: такъвъ параходъ представя и всѣки човѣкъ отдѣлно. Той е пуснатъ въ великия океанъ — живота, всрѣдъ буритѣ и вълнитѣ да се изпита, да се кали. И ако той, като този параходъ, съ своитѣ велики мисли, чувства и постѫпки, може да извърви своя пѫть, отъ единия до другия край на океана, и здравъ се върне на пристанището си, той заслужава похвала като великъ герой, като голѣмъ юнакъ. Когато дойдатъ голѣмитѣ изпитания и мѫчнотии въ живота, човѣкъ трѣбва да има поне единъ добъръ приятель, който да му каже: Дръжъ се! Не се плаши, ти ще устоишъ. Затова отъ всички се изисква едно солидно вѣрую, а не суевѣрие. Всички трѣбва да имате такова вѣрую, което да почива на основата на свѣтълъ умъ, на благородно сърце, на вѫтрешни и красиви стремежи. При това положение само човѣкъ може да направи връзка, контактъ между ума, сърцето и волята си, да влѣзе въ общение съ всички добри, разумни хора, които да образуватъ помежду си общество, основано на братство, на хармониченъ редъ и порядъкъ. Какво правятъ сегашнитѣ хора? — Тѣ постоянно запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, защо животътъ се проявява по тоя начинъ и т. н. На тѣзи въпроси можемъ да дадемъ отговоритѣ на великитѣ хора. Тѣ казватъ: За да си отговорите на тѣзи въпроси, първо трѣбва да намѣрите пѫтя, начина, по който животътъ може да се изправи. — Каквото сѫ говорили въ миналото, каквото говорятъ въ бѫдеще, всичко това произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Защо? — Защото свѣтлината произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Дали свѣтлината иде отъ газена лампа, отъ огънь, или отъ електрическа крушка, тя иде все отъ единъ и сѫщъ източникъ — отъ слънцето. Ако слънцето изчезне, никаква свѣтлина не би сѫществувала, никакъвъ животъ не би имало на земята. Значи, щомъ сѫществува свѣтлина въ нашия умъ, сѫществува свѣтлина и въ свѣта. Сѫществува мисъль въ нашия умъ, сѫществува Богъ и въ свѣта. Ние правимъ заключение отъ себе си, като излизаме отъ частното къмъ общото, а понѣкога вървимъ и по обратенъ пѫть — отъ общото къмъ частното. Тѣзи методи виждаме навсѣкѫде въ природата. Когато слънцето, т. е. цѣлото залѣзе, веднага се запалватъ безброй огньове и свѣтлини. Щомъ слънцето, или цѣлото изгрѣе, всички огньове и свѣтлини загасватъ. Значи, когато общото говори, частното мълчи; когато частното говори, общото мълчи. Казано е въ Господнята молитва: „Отче нашъ, Който си на небето“. — Защо е казано „който си на небето“, а не — „който си на земята“? — Защото Отецъ, Баща има само на небето. На земята нѣма никакъвъ Отецъ, никакъвъ Баща. Ако имаше такъвъ Баща на земята, хората нѣмаше да се биятъ помежду си. Кога се биятъ децата? — Когато бащата не е въ кѫщи. Щомъ бащата е въ кѫщи, децата сѫ мирни, кротки. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Кога хората сѫ лоши?— Когато баща имъ не е у тѣхъ. — Кога хората сѫ добри? — Когато баща имъ е у тѣхъ. — Кога ученицитѣ мислятъ? — Когато учительтъ имъ е между тѣхъ. Той предава своята лекция, а ученицитѣ слушатъ, мислятъ. Когато учительтъ не е между ученицитѣ си, тѣ нищо не знаятъ. Когато учительтъ влѣзе въ класъ, ученицитѣ научаватъ всичко. Следователно, когато казваме, че сѫществува религия въ свѣта, тази религия трѣбва да се обоснове на велика идея, която да хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората. Религията не трѣбва да хвърля сѣнка въ умоветѣ на хората, нито да имъ туря юларъ. Религията има за цель да създаде връзка между умоветѣ и сърцата на хората, да имъ даде новъ потикъ, нови стремежи. Христосъ е изразилъ тази идея въ стиха: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ“. На друго мѣсто Той казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Ако говоря съ ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. Сега, желая ви, отъ всичко онова, което чухте, да се постараете, отъ дълбочината на вашия умъ и на вашето сърце, да изразите доброто и възвишеното у васъ и да го впрегнете на работа презъ годината. Поздравявамъ ви сега съ работата, която ще започнете и която нѣма край. Ние сме се събрали на съборъ, не както хората обикновено се събиратъ, но за работа, която ще трае не дни или месеци, но години, десетки и стотици години — работа, която има начало, нѣма край. Тази работа има велико бѫдеще, и затова се изискватъ общи усилия на човѣшкитѣ души. И тъй, пожелавамъ ви тази година да свършите поне една часть отъ предвидената ви работа, като извадите нѣщо отъ скритото съкровище на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата душа и го приложите въ живота си. Само така ще придобиете вѫтрешна опитность, ценна за презъ цѣлия ви животъ. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Братство единство ние искаме". Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 1. Лекция оть Учителя, държана на 25 августъ, 1927 г. — VII. день на събора. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАБОТА НА ПРИРОДАТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“. Размишление. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ да бѫде идеалъ въ живота ви“? Богъ може ли да бѫде идеалъ? Отъ обективно гледище, какво разбирате подъ думата „идеалъ“? Отговорете на въпроса отъ гледището на живата природа, а не отъ това, какво хората мислятъ. Идеаль е гръцка дума. Идеалъ и идея е едно и сѫщо нѣщо. Идеитѣ произлизатъ отъ идеала. Идеята става идеалъ, когато се оформява, Идеята е форма на нѣщо, тя сама по себе си не е нѣщо живо. Нѣкой казва: Азъ имамъ нѣкаква идея. — Каква идея имашъ? — Да стана ученъ човѣкъ. — Какво отъ това, че ще станешъ ученъ човѣкъ? Нима свѣтътъ не е пъленъ съ учени хора? Каква е задачата на ученитѣ хора? Да изучаватъ, какъ се е създала земята? Нѣкои учени казватъ, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази голѣмина, която днесъ виждаме. Питамъ: тия учени присѫтствували ли сѫ при създаването на земята? Това, което тѣ казватъ за създаването на земята, сѫ научни предположения само. Тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, а могатъ и да не сѫ вѣрни. Досега не се е явила нито една научна теория, нито въ официалната наука, нито въ окултизма, която да обяснява точно, какъ е създадена и образувана земята. Мойсей, който билъ запознатъ съ египетската мѫдрость, пише въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земяга“. Знаете ли, какво означава думата „създаде“? Разбирате ли нейния дълбокъ смисълъ? Човѣкъ се интересува отъ създаването на земята, защото той е миналъ презъ всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървѣло паралелно съ развитието на човѣка. Ако земяга не представяше история на човѣшкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Богъ небето и земята“. Небето подразбира висшето начало въ човѣка. Земята — низшето начало въ човѣка. Човѣкъ се интересува отъ създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано съ неговото висше съзнание, съ неговия умъ. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, презъ какви мѣста сте минали, кой ви свали на земята, презъ коя врата сте минали и т. н. Въ пространството, презъ което минаватъ душитѣ, има единъ крѫгъ обширенъ, но твърдъ. Този крѫгъ има 12 врати. Когато нѣкоя душа трѣбва да слѣзе на земята, духоветѣ, които я носятъ, обикалятъ земята три пѫти, докато най-после минатъ презъ една отъ 12-тѣ врати. Всѣка врата опредѣля пѫтя, по който човѣкъ ще върви, като слѣзе на земята. Важно е, значи, презъ коя отъ тия 12 врати ще мине човѣкъ. Отъ голѣмо значение за човѣка е вратата, презъ която ще мине неговата душа. Ако по погрѣшка мине презъ вратата на животинското царство, той ще се въплъти въ нѣкаква животинска форма. Ако нѣкой се въплъти въ формата на заекъ, какво ще научи? Презъ цѣлъ животъ той ще остри ушитѣ си, ще се вслушва, ще бѫде на щрекъ, да не дойде отнѣкѫде нѣкаква опасность. Ето защо, и като слиза на земята, и като се качва на небето, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрѣшния пѫть, цѣлъ животъ ще плаща погрѣшката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човѣкъ да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но затова се изисква особена заслуга. Казва се за пророкъ Илия, че се е възнесълъ на небето съ огнена колесница. Но единъ бѣше пророкъ Илия. Никой другъ не отиде на небето съ колесница. Често окултниятъ ученикъ изпада въ положение да мисли, че много знае, а понѣкога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква отъ него: това, което днесъ знае, той трѣбва да постави за основа на бѫдещето знание. Вземете, напримѣръ, въпроса за вѣрата. Казано е за ученицитѣ Христови, че сѫ се обърнали къмъ Христа съ думитѣ: „Придай ни вѣра“. Това показва, че тѣ не сѫ знаели, какво въ сѫщность представя вѣрата. Вѣрата не е нѣщо механическо, което се дава; вѣрата е процесъ на растене, процесъ на развитие. Затова, именно, Христосъ уподобява вѣрата на синапово зърно, което се посажда въ земята, расте и се развива. Значи, и вѣрата, като синаповото зърно, расте въ човѣка. Изпитанията, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота на човѣка сѫ необходими, за да разклатятъ и уякчатъ неговата вѣра. Отъ гледището на съзнателния органически животъ, страданията иматъ за цель да уякчатъ, да засилятъ вѣрата на човѣка. Великитѣ, светитѣ хора сѫ имали силна вѣра и положителни знания, вследствие на което сѫ могли да изнесагъ всички изпитания и страдания въ своя животъ съ радость. Запитали единъ отъ древнитѣ адепти, какво нѣщо е Господъ, но вмѣсто отговоръ, той взелъ една керемида и я стисналъ: отгоре й излѣзълъ огънь, отдолу потекла вода, а въ срѣдата останала твърда. Съ това той искалъ да каже, че има три начина, чрезъ които може да се обясни, какво нѣщо е Господъ: чрезъ огънь, чрезъ вода и чрезъ твърдата материя. Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човѣшкото тѣло, което стискате, за да извадите отъ него огъня, т. е. мисъльта, и водата, т. е. живота. Огъньтъ, пламъкътъ излиза нагоре, водата изтича отдолу, а въ срѣдата остава твърдата материя — човѣкътъ. Обаче, въ физическо отношение, човѣшкото тѣло представя група отъ клетки. Тази аналогия на човѣка, на човѣшкото тѣло съ керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на човѣка да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, какъ се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на нѣкой индусъ да насади една семка отъ портокалъ и въ единъ часъ само да й въздействува съ мисъльта си, да я нака-ра да израсте, да цъвне и да върже плодъ, отколкото да обясни, какъ става това нѣщо. Съ силата на мисъльта си, той може да създаде цѣло растение, но не знае, какъ става това, не познава законитѣ, тайнитѣ на природата. Какво ще се ползувате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вѫтрешнитѣ закони, чрезъ които природата си служи? Днесъ ученитѣ по цѣлия свѣтъ се стремятъ, именно, къмъ това, да се домогнатъ до тайнитѣ на природата и да владѣятъ нейнитѣ сили. Днесъ всички хора иматъ желание изведнъжъ да станатъ учени, богати, силни, щастливи. Тѣ искатъ да придобиятъ всичко това въ единъ часъ, както нѣкои индуси могатъ въ единъ часъ да създадатъ цѣлъ портокалъ, или житенъ класъ отъ една семка само. Обаче, всѣки такъвъ плодъ е лишенъ отъ своята естествена сочность, сладость и вкусъ. Така израсналъ, плодътъ коренно се различава отъ онзи, който е образуванъ и развитъ чрезъ закона на вѣрата, т. е. чрезъ последователнитѣ процеси на растене, завързване и узрѣване. Всички Божесгвени процеси въ природата се извършватъ бавно, последователно. Всѣки плодъ, който се е образувалъ чрезъ силата на мисъльта, е лишенъ главно отъ своята хранителность, както и отъ усло вията за по-нататъшното му развитие. Вземете, напримѣръ, метода, до който съвременнитѣ учени сѫ дошли при изкуственото излупване на яйца. Днесъ могатъ, въ специални апарати, да се създаватъ по изкуственъ начинъ пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца, и пиленца ще има. Нѣма нужда вече отъ квачки. Обаче, отъ яйцата на тия излупени пиленца не могатъ да се излупватъ нови пиленца. Какво показва това? Това показва, че въ тия яйца липсва нѣщо сѫществено — животъ липсва. Казвамъ: природата не търпи бързитѣ процеси. Въ бързитѣ процеси всѣкога ставатъ погрѣшки. Често младитѣ бързатъ да изживѣятъ всичко. Тѣ казватъ: Да изживѣемъ всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Споредъ мене, да желае човѣкъ всичко да опита още въ младинитѣ си, това значи преждевременно да остарѣе. Човѣкъ трѣбва да остави нѣкои нѣща за по-късно, да не изпита всичко изведнъжъ, но да остане нѣщо, което да го интересува. Щомъ не се интересува отъ нищо, той е старъ. Колкото по-голѣмъ интересъ и любознателность има човѣкъ, толкова по-младъ е той. Колкото повече идеи има човѣкъ, толкова по-голѣма е възможностьта за продължаване на неговия животъ. Идеитѣ въ човѣка сѫ яйца, които предстоятъ на излупване. Разумниятъ човѣкъ излупва само толкова идеи, колкото храна има за тѣхъ. Ще кажате: Ами ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили? Азъ пъкъ ще ви запитамъ: Като мислите, че за времето, презъ което сте работили, е трѣбвало да придобиете много нѣщо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята, и кой ви е пратилъ? Вие сами ли дойдохте, или Богъ ви прати? Казвате, че всичко чрезъ Него стана. — Ако, наистина, е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарьтъ го билъ? Защо ограбениятъ се оплаква, че го обрали? Нека всѣки, който страда, каже, че всичко чрезъ Него стана, и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихътъ: „Всичко чрезъ Него стана“, се отнася до висшето въ човѣка, което дава потикъ, разширяване на човѣшката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрезъ Него ставатъ, но конечнитѣ, временнитѣ не ставатъ чрезъ Него. Въ конечнитѣ работи Богъ не взима никакво участие. Че е така, виждаме отъ това, че самъ Богъ се чуди за всички ония думи, които пророцитѣ изнасятъ като Божии. Богъ говори чрезъ пророцитѣ, но не всичко, което тѣ говорятъ, е все отъ Бога казано. Като се намѣрилъ въ голѣми противоречия, единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка?“ На друго мѣсто сѫщиятъ пророкъ казва: „Господи, защо ме излъга?“ Пророкътъ искалъ да каже друго нѣщо, но несполучливо превели думитѣ му. Той искалъ да каже: Господи, въ усърдието си да Ти служа, азъ се излъгахъ и опозорихъ името Ти. Значи, самъ пророкътъ не е предалъ точно мисъльта си, вследствие на което е внесълъ известно заблуждение въ умоветѣ на хората. Ето защо, когато нѣкой казва, че всичко е отъ Бога, съ това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човѣкъ върши на своя глава, не е отъ Бога, и лесно може да се изправи. Методитѣ за изправяне на погрѣшкитѣ, на престѫпленията, се намиратъ въ рѫцетѣ на човѣка. Когато нивата на земедѣлеца не даде своитѣ плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде въ гората, да чака пѫтници да ги обира. Да, но това не е отъ Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човѣшки умъ. Отъ всички хора се иска права мисъль. Когато нѣкой съжалява, че влѣзълъ въ духовния пѫть, това показва, че той ималъ нѣкаква користолюбива мисъль, да спечели много нѣщо. Преди всичко, никой никого не е канилъ въ дадено общество. Ученикътъ самъ отива на училище, студентътъ самъ се записва въ университета. Нито учителитѣ, нито професоритѣ заставятъ на сила ученицитѣ си да следватъ училище или университетъ. — Ама не сме придобили много. - Това зависи отъ самитѣ васъ. Има причини, заради които невидимиятъ свѣтъ не ви дава онѣзи начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има нѣща, които природата е затворила съ деветь ключа и ги пази най-ревностно отъ своитѣ неразумни деца. Какъвъ окултенъ ученикъ може да бѫде онзи, който, за нищо и никакво, се гнѣви и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидятъ взаимно, тѣ не търсятъ нито сѫдъ, нито защита отъ нѣкого, но се набиватъ, а следъ това си подаватъ рѫка, сбогуватъ се и си заминаватъ. Какъ постѫпватъ окултнитѣ ученици при подобни случаи? Като кажатъ една обидна дума на нѣкой ученикъ, той разправя на всички около себе си, че го обидили. — Това не е ученикъ. Такъвъ ученикъ трѣбва да се изключи отъ Школата. Едно трѣбва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щомъ е така, той не трѣбва да се обижда отъ истината. Отъ това гледище, като служи на Бога, на истината, човѣкъ ще бѫде полезенъ и на себе си, и на другитѣ. Законътъ е такъвъ. Не може човѣкъ да прави опити съ другитѣ, ако не е правилъ съ себе си. Нѣкой проповѣдвалъ на единъ свой приятель, че трѣбва да служи на Бога. Приятельтъ му билъ шивачъ. Още на другия день той затворилъ дюкяна си и тръгналъ отъ градъ въ градъ да проповѣдва Словото Божие безъ пари. Обаче, учительтъ му, който го съветвалъ да направи това, не могълъ да се реши да предприеме сѫщата работа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да е готовъ да направи всичко, каквото говори. За тази цель се изискватъ опити. Безъ опити никаква наука, никакви знания не се придобиватъ. Това, което ви говоря, се отнася за ония, които сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Колко души днесъ сѫ готови да отидатъ на кладата за Словото Божие, за новото учение? Колко души могатъ, като Хуса, да се качатъ на кладата и да изгорятъ за своитѣ убеждения? Обаче, трѣбва да знаете, че хората, коцто истински служатъ на новото учение, не изгарятъ, нито лъвове ги изяждатъ. Напримѣръ, тримата момци, за които се говори въ Стария Заветъ, бѣха хвърлени въ огнена пещь, но не изгорѣха. Пророкъ Данаилъ бѣше хвърленъ въ ровъ между лъвове, но тѣ не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бѣха тѣ. Сѫщото може да се каже и за окултния ученикъ: той нито изгаря, нито лъвове могатъ да го изядатъ. Ще дойде време, когато всѣки ще се постави на такъвъ изпитъ, да се провѣри, да опита себе си. Днесъ всички се тревожатъ, какъ ще прекаратъ живота си, какъ да се справятъ съ сиромашията си и т. н. Окултниятъ ученикъ не се смущава отъ тия нѣща, той има вѣра въ себе си, въ Първото Начало, и знае, че всичко може да преодолѣе. Казвамъ: безпокойствията на хората се дължатъ на отрицателни мисли въ тѣхъ, на външни влияния отъ лоши духове. Казано е въ Писанието: „Изучавайте духоветѣ“! Значи, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ мисли и чувства, да ги различава, да знае тѣхния произходъ и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своитѣ мисли и чувства, човѣкъ ще дойде до положение да разбира мислитѣ и чувствата и на другитѣ хора, и по този начинъ да се пази и отъ чуждитѣ влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срѣщате нѣкой човѣкъ, въодушевилъ се отъ нѣщо, иска да направи нѣкакво добро. На другия день го срѣщате, иска да направи нѣкакво зло. Вчера се повлиялъ отъ доброто, а днесъ — отъ злото. Сега, за да се предпазва отъ лошитѣ влияния, човѣкъ трѣбва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечерь, като си лѣга, човѣкъ трѣбва да се огради добре: кѫщата си, леглото си, тѣлото си, както и всички удове на организъма си. Това сѫ правили хората и отъ най-старитѣ времена, било съ молитви, било съ пѣсни. Днесъ вие си лѣгате и казвате формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь“. Ако любовьта е въ човѣка, той е разрешилъ всички въпроси. Сега, като ви говоря така, азъ нѣмамъ намѣрение да ви плаша, да ви изкарвамъ отъ релситѣ. Напротивъ, азъ искамъ да ви намѣстя на релситѣ. За тази цель, вие трѣбва да поставите въ ума си една основна, идейна мисъль и да се държите за нея. Щомъ имате такава мисъль въ ума си, ще знаете, че противоречията въ живота сѫ вънъ отъ Бога. Щомъ мислите така, всички напреднали, разумни сѫщества ще ви бѫдатъ въ услуга. И най-лошъ човѣкъ да сте, тѣ ще ви помогнатъ, ще ви извадятъ отъ всички мѫчения и страдания, на които се натъквате. Богъ разполага съ хиляди методи, чрезъ които може да помогне на всѣки човѣкъ. Трѣбва да бѫдете смѣли, отъ нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пѫтя си, не се безпокойте. Ще се качите на нѣкое дърво и ще се спасите отъ нея. — Ами, ако нѣма дърво? — Ще се качите на нѣкой голѣмъ камъкъ. — Ако и камъкъ нѣма наблизо? — Тогава, ако сте страхливъ, ще легнете на земята и ще се присторите на умрѣлъ. Обаче, това сѫ все методи за страхливцитѣ. Ако окултенъ ученикъ срещне мечка, той ще колѣничи на земята, ще повдигне очитѣ си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстѫпи настрана, понеже е срещнала човѣкъ, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молятъ. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете въ този моментъ, на лицето й ще забележите особенъ изразъ, нѣщо, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиознитѣ правятъ. Това е преживяване. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѫде религиозенъ, но духовенъ, да води животъ пъленъ съ вѫтрешни преживявания. И тъй, едно се иска отъ ученика — любовь къмъ Бога. Тази любовь трѣбва да бѫде непреривна и неизмѣнна, каквато е любовьта на Бога къмъ всички живи сѫщества. Любовьта къмъ хората може да се мѣни, да става по-гореща и по-студена, както огъньтъ, който може да се запалва и да изгасва. Човѣшкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето — никога. Човѣшката любовь може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и сѫща, непоколебима. Хората мислятъ, че каквито промѣни ставатъ съ малкитѣ поточета и рѣки, такива промѣни могатъ да ставатъ и съ извора. Не, изворътъ не се мѣни. Вследствие на кривитѣ и прибързани заключения на хората се създаватъ и противоречията въ тѣхния животъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не отговаря на любовьта. Дойдете ли до любовьта, всички противоречия изчезватъ. Божията Любовь изисква отъ хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание къмъ хората, той губи уважение и почитание и къмъ себе си. Щомъ изгуби уважение и почитание къмъ себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гнѣви, сърди или обижда, човѣкъ трѣбва да знае, че се намира предъ Божието лице, и Богъ всичко вижда. Казвамъ: стари и млади, всички трѣбва да имате страхопочитание къмъ Бога. Такъвъ човѣкъ ще бѫде смѣлъ, решителенъ, чистъ по душа и сърце. Той знае, кога и по какъвъ начинъ да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готовъ да изпълнява волята Божия на всѣко време и мѣсто. Не може да се помага на човѣкъ, умътъ на когото е пъленъ съ отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъвъ човѣкъ, невидимиятъ свѣтъ чака той да заспи и тогава да му изпрати помощьта си. Докато не забрави обидата си, човѣкъ не може да се лѣкува. Ако дървото е посадено на мѣсто, кой какъ мине покрай него, ще пожелае да го полѣе. Ако не е посѣто на мѣсто, това дърво ще изсъхне. То трѣбва да се премѣсти нѣкѫде, дето всички ще го виждатъ. Христосъ казва: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и въ огъня се хвърля“. Това не значи, че вие сте такива прѫчки, но ако дойде и до отрѣзването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, следъ като получавате отъ Бога хиляди блага, всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какво той е направилъ за Господа? Казано е въ Писанието: „Да просветнатъ лицата ви предъ человѣцитѣ, за да видятъ славата Божия“. Това се изисква отъ човѣка. Нѣкой казва, че иска да умре. — И това не е лошо, но смъртьта не разрешава въпроситѣ. Другъ пъкъ иска да живѣе. — И желанието за животъ не разрешава въпроситѣ. Който иска да умре, той иска да се освободи отъ страданията; който иска да живѣе, той иска да придобие нѣщо. Има смисълъ да умре човѣкъ, но ако може да премине отъ едно положение въ друго. Обаче, ако умре безъ да придобие нѣщо, тази смърть не е на мѣстото си. Тъй щото, не е въпросътъ човѣкъ да се лиши отъ живота си, но той трѣбва да дойде до сѫщественитѣ работи, да придобие истинската любовь и истинското знание. Много нѣща човѣкъ не е опиталъ и разбралъ, а трѣбва да ги опита. Можете ли да наречете животъ този на пияницата, на банкера или на търговеца? Животътъ подразбира ползуване на човѣка отъ всички блага, които могатъ да разширятъ и освободятъ душата му. Който разбира живота така, той е подобенъ на пеперуда, която ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ. Животътъ на окултния ученикъ, съ неговитѣ мисли и чувства, представя градина отъ разкошни цвѣтя, върху които хората, като пеперуди, събиратъ сладъкъ сокъ. На пролѣть тази градина е пълна съ всевъзможни цъвнали ароматни цвѣтя. Който опита соковетѣ на тия цвѣтя, той трѣбва да благодари за тѣхъ. Презъ есеньта тази градина е пъпна съ сладки, зрѣли плодове. Тѣ не сѫ за пеперудата. Тя трѣбва да махне хобота си, да се приближи до човѣка и въ този видъ да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще кѫса единъ следъ другъ плодоветѣ, ще се разговаря съ тѣхъ по братски и ще имъ благодари. Тия плодове представятъ съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Паритѣ не могатъ да бѫдатъ връзка. Знанието не може да бѫде връзка. Тѣ сѫ само условия. Само вѣчната Божия Любовь може да бѫде връзка между душитѣ. Само Божиятъ Духъ може да направлява душитѣ. Само Той знае, кога една душа трѣбва да влѣзе въ контактъ съ друга, за да могатъ и дветѣ взаимно да проявятъ енергиитѣ си. Така трѣбва да се групиратъ душитѣ по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявятъ своитѣ качества. Въ Божествения свѣтъ се групиратъ по десеть души; въ ангелския — по хиляда; въ човѣшкия свѣтъ — по сто души. Затова е казано: „Дето се събератъ двама или трима въ мое име, тамъ съмъ и азъ. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Едно трѣбва да знаете: докато вървите въ Божествения законъ, ще имате всичко въ изобилие. Щомъ се отклоните отъ този законъ, изворътъ на Божиитѣ блага пресъхва. Като ученици, вие трѣбва да научите закона на самопожертвуването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христосъ казва: „Безъ мене, безъ Любовьта Божия, нищо не можете да направите.“ Христосъ, единъ отъ Великитѣ Учители, казва за себе си: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа на Онзи, Който ме е пратилъ на земята“. Ако това се отнася за Христа, колко повече за васъ? Доколкото вѣрвате въ Бога и Го обичате, дотолкова и работитѣ ви ще се уреждатъ добре. Не е достатъчно временно само да се уредятъ работитѣ ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Богъ урежда работитѣ на човѣка, и като лѣга, и като става, и въ младини, и въ старини, той е доволенъ отъ живота си, всѣки день има по една малка придобивка. Казвате: Животътъ е непостояненъ, времененъ. — Не, истинскиятъ животъ се отличава съ спокойствие. Като лѣгашъ вечерь, да си спокоенъ, че всичкитѣ ти работи сѫ въ изправность и си готовъ да заминешъ, ако те повикатъ. Като ставашъ сутринь, пакъ да си доволенъ, че ще продължишъ работитѣ си отново. Вечерь ще приключвашъ, сутринь ще продължавашъ работитѣ си, и така ще проявявашъ Божията Любовь. Не се смущавайте отъ мисъльта, че сте между грѣшни хора на земята. Не е лесно да дойде единъ чистъ, възвишенъ духъ между хората. Нѣколко хиляди години трѣбваше хората да работятъ на земята, за да дойде Христосъ между тѣхъ. Не се слиза лесно на земята. И тъй, ако между васъ се явяватъ противоречия, вие тркбва да се ползувате отъ опитностьта на миналото. Вие трѣбва да бѫдете по смѣли, по-решителни отъ ученицитѣ на миналитѣ епохи. И между васъ ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напредъ. Това всички трѣбва да имате предъ видъ. Единъ день противоречията ще изчезнатъ, и вие ще влѣзете въ нова область на живота. Тогава езикътъ на хората ще бѫде по-красивъ, а мисъльта имъ — права, безъ никаква критика. Критиката не разрешава въпроситѣ. Знанието, разбирането на нѣщата изключва всѣкаква критика. Истинскиять музикантъ разбира отъ музиката; той схваща и най-тънкитѣ тонове. Добрата пѣвица различава тоноветѣ, правилни ли сѫ, или не. Като гледа подъ микроскопъ, истински учениятъ различава нѣщата въ най-малкитѣ имъ подробности. Може ли тукъ да става въпросъ за нѣкаква критика? Човѣкъ не трѣбва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползува, но ви спъва Сега ще ви дамъ една задача за разрешаване. Представете си, че предъ васъ, като млади, учени хора, свършили университетъ, дойдатъ една стара баба и единъ старъ дѣдо и ви питатъ, какво да правятъ сега, като краката имъ не държатъ вече, очитѣ имъ не виждатъ? Вие ще имъ кажете да вѣрватъ въ Господа. Тѣ, обаче, ще ви отговорятъ: Въ Господа вѣрвахме, но остарѣхме. Въ Господа вѣрвахме, но очитѣ ни отслабнаха, крака та ни не държатъ. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правимъ? Сега и азъ ви оставямъ съ тази задача, да видимъ, кой какъ ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатитѣ. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, тѣ ще ви бѫдатъ благодарни презъ цѣлия си животъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 20 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНИ СТРАНИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Сега ще ви задамъ следнитѣ въпроси: Защо хората се обезсърдчаватъ? Защо вѣрващитѣ се обезсърдчаватъ? Отъ геометрията знаете, че две страни, по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Сѫщото геометрическо положение имаме при зададенитѣ въпроси. Тѣ представятъ, именно, тритѣ прави линии, които сѫ равни помежду си. Ние само задаваме въпроса, защо човѣкъ се обезсърдчава; ние само констатираме факта, че нѣкой се е обезсърдчилъ, а защо се е обезсърдчилъ, коя е психологическата причина за това, не знаемъ. Търговецътъ кога се обезсърдчава? Търговецътъ се обезсърдчава, когато работитѣ му не вървятъ добре, когато малко или нищо не печели, когато губи вложенитѣ въ търговията си капитали и т. н. Значи, вѣрата му се е основавала на капитала. Ученикътъ се обезсърдчава, когато изгуби паметьта си и не може да помни това, което е училъ. Ами вѣрващиятъ защо се обезсърдчава? Той нали вѣрва въ Бога, нали казва, че Богъ е всесиленъ, всеблагъ, всемѫдъръ, всезнаещъ? Той нали казва, че животътъ му произлиза отъ Бога? Защо трѣбва тогава да се обезсърдчава? Въпрѣки това, виждате, че единъ день този човѣкъ се е обезсърдчилъ и казва: Дали сѫществува Богъ, или не сѫществува? Питамъ: коя е причината за неговото обезсърдчаване? Това не се случава само съ обикновенитѣ вѣрващи, но и съ напреднали ученици. Мнозина отъ васъ мислятъ, че като сѫ слушали толкова години да имъ се говори върху новитѣ положения на живота, че сѫ стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте въ предверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Напримѣръ, вие нишо още не знаете за отличителнитѣ чърти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Тѣ представятъ три крѫга на деятелность. Следователно, когато човѣкъ разрешава въпроситѣ отъ гледището на индивидуалното съзнание, изводътъ ще бѫде единъ; когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на общественото съзнание, изводътъ ще бѫде другъ; и най-после, когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на Божественото, т. е. на общочовѣшкото съзнание, изводътъ ще бѫде съвършено различенъ отъ изводитѣ на първитѣ две съзнания. Всички тия съзнания сѫ въ васъ, но вие трѣбва да ги развивате, да работите въ зависимость отъ тѣхъ. Иначе, ако живѣете само съ индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живѣе въ това съзнание, човѣкъ ще се чувствува като божество, отдѣлно отъ съзнанията на другитѣ хора. Хора, съ такова съзнание, представятъ пеперуди, които преждевременно сѫ се излупили. Но смърть очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и нѣма храна, която да подържа живота имъ. Докато живѣе въ индивидуалното съзнание, човѣкъ не може да проникне даже до другитѣ две съзнания, чиито крѫгове на деятелность сѫ по-широки, по-голѣми. Голѣмо заблуждение е да счита човѣкъ себе си за божество. Той не може и не трѣбва да играе ролята на божество. Ето защо, когато нѣкой счита, че е човѣкъ, че е християнинъ, той трѣбва добре да разграничава и разбира проявитѣ на тия три съзнания въ себе си и да постави всѣко отъ тѣхъ на своето мѣсто. Сега ще разгледаме отличителнитѣ чърти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна чърта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човѣкъ е много деликатенъ, много внимателенъ къмъ себе си. Той лесно се обижда и отъ себе си, и отъ другитѣ хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живѣе въ Божественото съзнание, никой човѣкъ, никое общество, никой народъ не е въ състояние да обиди човѣка. Човѣкъ съ пробудено Божествено съзнание, е любимецъ на всички. Тази е причината, задето всички хора, били тѣ християни, или езичници, обичатъ Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не сѫди. Всѣки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава презъ фазата на гѫсеница, човѣкъ гризе коравитѣ листа на дърветата, но щомъ се превърне въ пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щомъ стане пеперуда, човѣкъ престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си къмъ ароматнитѣ цвѣтове на това учение и смуче отъ тѣхъ сладъкъ сокъ. Христовото учение не е само за спасяване на душитѣ, но то има за цель да подобри живота на човѣка, да подобри и засили неговитѣ способности. Ако това учение не може да развие способноститѣ на човѣка, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия животъ, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всѣко учение, което заблуждава човѣка, не е право учение. Да се лъже човѣкъ, че обича Бога, че Му служи, а не върви въ Неговитѣ пѫтища, това е заблуждение. Преди нѣколко деня дойде при мене единъ господинъ да го лѣкувамъ и ми каза: Азъ съмъ благороденъ, добъръ човѣкъ, готовъ съмъ да дамъ цѣлото си имане, само да ме излѣкувате. — Мога да ви дамъ единъ естественъ методъ за лѣкуване. Ако го изпълните, както трѣбва, ще оздравѣете. — Да, но съ този методъ ще отиде много време. Азъ искамъ изведнъжъ да се излѣкувамъ. — Щомъ искате изведнъжъ да се излѣкувате, три условия се изискватъ за това: да раздадете всичкото си имаме на сиромаситѣ, да посветите цѣлия си животъ въ служене на Бога и да тръгнете съ торба въ рѫка да проповѣдвате Неговото учение. Като чу това, този човѣкъ се замисли и си отиде. Който не е готовъ да изпълни това, той трѣбва да е доволенъ на методитѣ, които природата му показва за лѣкуване. Ще вземе единъ отъ нейнитѣ методи и ще се лѣкува, макаръ и следъ години да има нѣкакъвъ резултатъ. Сѫщо така постѫпватъ и религиознитѣ. Тѣ искатъ да придобиятъ знания изведнъжъ. Питамъ: готови ли сте да посветите цѣлия си животъ на Бога? — Да, но ние имаме жени, деца, трѣбва да ги гледаме. — Ако мислите, че вие гледате женитѣ и децата си, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на васъ е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работа върши, понеже трѣбва да нарежда кѫща, да слугува на мѫжа и на децата си. Животътъ не седи въ тѣзи нѣща. Сьвременнитѣ хора сѫ нарушили сѫществения законъ, своитѣ прѣми отношения къмъ любовьта, мѫдростьта и истината, и мислятъ, че прѣмата имъ задача е да гледатъ мѫжъ и деца или, както мѫжътъ казва, че първо трѣбва да се грижи за дома. Ще кажете, че като служи на Бога, човѣкъ разваля семейния си животъ. — Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря, или единъ синъ, които да трептятъ за баща си, или за майка си, като за себе си. Единъ евангелски проповѣдникъ, нашъ познатъ, имаше две дъщери, които пазеше като зеницата на очитѣ си. После той влѣзе въ новото учение и ходѣше да проповѣдва. Една отъ дъщеритѣ често му казваше: Много си глупавъ, като ходишъ да проповѣдвашъ отъ градъ на градъ. Вижъ по-добре печели, една кѫща да ни направишъ, отколкото да си губишъ напразно времето. Бащата билъ глупавъ, а тя е умна! Възможно ли е това? Казвате, че хората на новото учение се екзалтирали. Не, хората на новото учение не трѣбва да се екзалтиратъ, но трѣбва да се вдъхновяватъ. Ония, които се екзалтиратъ, тѣ сѫ далечъ още отъ принципитѣ на новото учение. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре, моли се на Бога, казва: Азъ се помолихъ вече. — Помолилъ се веднъжъ, и всичко свършилъ. Не, изгрѣе ли слънцето веднъжъ, то никога не трѣбва да залѣзва. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Значи и като спи, човѣкъ пакъ трѣбва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добритѣ хора съзнанието всѣкога е будно. Непреривность на съзнанието се изисква отъ човѣка. И въ будно, и въ сънно състояние, той трѣбва да се моли, трѣбва добро да прави. Нѣкой се оплаква, че сънувалъ лоши сънища. — Нечисто е било съзнанието ти. — Какво да направя тогава? — Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си отъ лоши чувства и желания. Псалмопѣвецътъ казва: „Сърце чисто сътвори Ти въ мене, Боже“. Чисто съзнание, чисто сърце се изисква отъ човѣка. Това е велика наука, съ която всички хора трѣбва да се занимаватъ. За тази цель, любовьта трѣбва да се приложи въ живота. Любовьта зло не прави. Казвате: Какво нѣщо е любовьта? — Да обичашъ човѣка, това значи да вложишъ въ него такова нѣщо, съ което да го направишъ цененъ и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Какъвъ по-добъръ примѣръ за любовьта искате отъ направеното отъ насъ изворче? Това мѣсто, около рѣката, бѣше нечисто, диво, а съ изворчето се превърна въ рай. Тукъ се вложи труда на братя и сестри отъ любовь, и днесъ всѣки минувачъ спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичашъ човѣка, значи да събудишъ въ него това, съ което да се увеличатъ възможноститѣ на неговитѣ ценности, вложени отъ Бога. Когато обичаме Бога, и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на всѣкакви жертви заради Него. Мнозина казватъ, че обичатъ Бога, а често се обезсърдчаватъ. Причинитѣ за обезсърдченията на хората се дължатъ на това, че не могатъ да постигнатъ, каквото желаятъ. Единъ евангелистъ разправя една своя опитность за човѣшкото обезсърдчение. Дохожда при него единъ младъ момъкъ, който му казва: Братко, моля ти се, намирамъ се въ голѣмо затруднение, дошълъ съмъ до отчаяние; хайде да се помолимъ заедно, да ми се помогне. Евангелистътъ се моли, радва се, че единъ младъ човѣкъ е готовъ да се обърне къмъ Бога. Младиятъ момъкъ казвлъ: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Ако Богъ ми помогне, ще Му служа на вѣчни времена. Следъ десеть деня той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облекчихъ. Отишълъ си младиягъ момъкъ и повече не се върналъ. Каква била причината за неговото отчаяние? Той обичалъ една млада мома, влюбилъ се въ нея до полуда, и на всѣка цена искалъ да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че тя си имала възлюбенъ. Отчаянието му изчезнало, и той се примирилъ съ положението си. — Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е въ Писанието: „Добрата жена е даръ отъ Бога.“ Азъ прибавямъ къмъ този стихъ още нѣщо: Добриятъ синъ, добрата жена, добритѣ приятели сѫ даръ отъ Бога. Който обича Бога, той ще бѫде обиколенъ отъ добри хора: жена му, децата му, приятелитѣ му, познатитѣ му, всички ще бѫдатъ добри и внимателни къмъ него. На такъвъ човѣкъ имотътъ расте. Ако е земедѣлецъ, житото се подобрява, плодородието се увеличава. За всичко това, обаче, се иска знание, наука. Сега, като ученици на новото учение, вие трѣбва да възприемате новитѣ принципи на живота, че като рухне старото, да има за какво да се хванете. Стариятъ животъ ще се замѣни съ новъ, както животътъ на гѫсеницата се замѣства съ живота на пеперудата. Когато гѫсеницата разбере, че животътъ й се свършва, тя си приготвя пашкулъ, въ който се скрива, както Ной въ ковчега си. И вие, като гѫсеницата, ще влѣзете въ своя пашкулъ и ще се понесете по водата. Щомъ водата се намали, ще отворите вратата на своя ковчегъ и ще хвръкнете навънъ, както хвръкна гълѫбътъ отъ Ноевия ковчегъ. Казвамъ: потопъ иде въ свѣта! Не потопъ отъ вода, но потопъ отъ огънь. Всички ще видите този потопъ. Питамъ: ще можете ли тогава да излѣзете отъ своя пашкулъ? Който не е успѣлъ да се завие на пашкулъ, той ще се опърли отъ огъня, а нѣкои даже ще изгорятъ. Който има пашкулъ, той ще мине съ него по водата, както Ной съ своя ковчегъ. И като мине огъньтъ, той ще излѣзе отъ пащкула си и ще започне новия животъ, който носи истинскитѣ блага, истинскитѣ условия за добъръ животъ. Като излѣзе отъ ковчега, ще хвръкне въ въздуха, като пеперуда. Кой отъ васъ е ималъ тази опитность, да излѣзе отъ пашкула, да хвръкне свободно въ въздуха, като пеперуда, и да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ? Който нѣма тази опитность, той нищо не може да говори. Сега отъ всички се изисква да усилите вѣрата си. Това не значи, че нѣмате вѣра, но вѣрата ви е като тази на търговеца. Докато работитѣ на търговеца вървятъ, той се насърдчава; щомъ настане нѣкаква криза въ търговията му, той се обезсърдчава. Следователно, докато се обезсърдчава, човѣкъ се намира въ индивидуалното съзнание на своята личность. Докато ревностьта действува въ него, той живѣе въ общественото съзнание. Щомъ дойде въ него нѣкакъвъ импулсъ за великъ животъ, той влиза вече въ общочовѣшкото съзнание, въ което взиматъ участие всички велики, възвишени души. И забележете, когато на едно мѣсто се събератъ двама, трима, петима или десетина души, всѣкога се явява ревность. Ревностьта има и добри страни. Тя дава потикъ на човѣка. Обаче, ревностьта трѣбва да се постави на своето мѣсто. Който не разбира ревностьта, той може да се спъне въ нея. Човѣкъ трѣбва да разбира своитѣ прояви, да знае, къмъ коя категория на съзнанието се отнасятъ: къмъ индивидуалното, къмъ общественото или къмъ общочовѣшкото. Казвате: Защо съзнанието на човѣка не се пробуди изведнъжъ, да види, какво му предстои да мине? — Ако видите всичко, което ви предстои да минете, въ единъ день косата ви ще побѣлѣе. Гръбнакътъ ви не е толкова силенъ, не може да издържа много. Тази е причината, задето Богъ постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на стрададанията, животътъ не е страшенъ. Чрезъ страданията, човѣкъ ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдалъ! Обаче, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се самоосѫжда. Самоосѫждането, строгата себекритика не прави човѣка герой. Да направишъ пѫть на слабияр това е геройство. Да спасишъ мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Богъ се грижи и за най-малкитѣ сѫщества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Нѣкой човѣкъ страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Богь да слѣзе отъ своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Това говори за щестлавието на този човѣкь. Достатъчно е Богъ да чуе молбата му, а какъ ще му помогне, това е Негова работа. Както човѣкъ спасява мравята, така и него ще спасятъ. Ще дойде нѣкое по-силно сѫщество отъ него, което ще му помогне. Богъ помага и на хората, и на животнитѣ чрезъ свои специални органи. Всѣко сѫщество, което е готово да изпълни Божията воля, е Неговъ органь. Казвате: Дотегнаха ни страданията. — Щомъ кажете така, вие искате да се освободите отъ мѫчната книга, която баща ви е купилъ да четете, да я изучавате. Страданията представятъ такава мѫчна книга, дадена ви отъ вашия баща за изучаване. Какво придобива ученика, следъ като продаде на други хора своята мѫчна книга? Нищо не придобива. Напротивъ, безъ тази книга, той остава простакъ, невежа. Щомъ получи тази книга отъ баща си, ученикътъ трѣбва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере цѣлия свѣтъ, че наука има въ душата му. Съвременнитѣ хора искатъ да уредятъ материалнитѣ си работи. Тѣ не знаятъ, обаче, че начинътъ, по който искатъ да ги уредятъ, нѣма да имъ помогне. Ново разбиране се изисква отъ тѣхъ. Тѣ трѣбва да поставятъ любовьта като основа въ живота си, и ще видятъ, какъ всичкитѣ имъ работи ще се уредятъ най-правилно. Ще кажете, че любовьта днесъ не може да се приложи. Не, любовьта всѣкога е могла да се приложи, а днесъ — най-много. Ако търговецътъ вложи любовьта като основа на своя животъ, и търговията му ще върви добре. Ако ученикътъ вложи любовьта въ живота си, всичко, каквото чете или учи, ще запомня лесно. Сега хората се приближаватъ къмъ любовьта съ страхъ и ужасъ. Като видятъ любовьта, отдалечъ още се объркватъ. Да влѣзете въ стаята на нѣкой разбойникъ и се забъркате, разбирамъ, но да влѣзете въ стаята на майка си и на баща си и да се забъркате, не разбирамъ. Сега, не е въпросътъ да продавате книгитѣ си, които вашиятъ баща ви е далъ да изучавате. Като ученици на Великата Школа, вие имате задачи, които трѣбва да разрешите. Вие имате изпити, които трѣбва да издържите. Ще учите, ще работите, за да не пропаднете. Като се натъкватъ на известни затруднения, мнозина казватъ: Въ този животъ не мога да разреша задачитѣ си, но ще останатъ за друго нѣкое прераждане. — Това е криво мислене. Отде е дошла тази мисъль въ ума ви? Отде знаете, че въ друго нѣкое прераждане ще имате сѫщитѣ условия, каквито имате днесъ? Ако изпуснете днешнитѣ условия, вие ще прекарате въ пространството 200—300 или 500 години въ лутане, въ безпокойствия, безъ да имате надежда за връщане къмъ по-раншнитѣ условия. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да бѫдете изоставени, забравени отъ всички и да живѣете самъ, въ абсолютна самота! Вие не сте изпитвали, какво нѣщо е самотата на живота! Азъ ви говоря тия нѣща, за да не се подавате на вашитѣ лоши съветници, на вашитѣ лоши учители, които ви подтикватъ въ кривъ пѫть. Като знаете това, ще различавате, отде идатъ вашитѣ мисли и чувства. Всѣка Божествена мисъль трѣбва да се приеме; всѣка мисъль, която не е Божествена, трѣбва да турите настрана. Само по този законъ ще укрепнете, ще бѫдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. Иначе, безъ този законъ, нищо не можете да постигнете. Само любовьта е въ състояние да направи човѣка съвършенъ. Любовьта дава животъ Следователно, който придобие живота, той е роденъ вече отъ любовьта. Следъ това мѫдростьта иде да допълни живота на човѣка, да му даде направление. Мѫдростьта съдържа въ себе си елементитѣ на знанието и на свѣтлината. Когато човѣкъ придобие знанието и свѣтлината, тукъ вече спира мѫдростьта и започва да действува истината, която носи свободата. Когато си постави за идеалъ познаването на Бога, човѣкъ става свободенъ. И тъй, първо се проявява любовьта, която носи живота. После иде мѫдростьта, която носи знание и свѣтлина. Трета се проявява истината, която създава въ човѣка великъ потикъ къмъ свобода. Съ този импулсъ човѣкъ може да преодолѣе всички препятствия въ своя пѫть. Това подразбира преминаване въ нова фаза на животъ, но не свършване на живота. И въ бѫдеще, когато отново дойде на земята, човѣкъ ще знае вече, върху какви основи трѣбва да постави живота си, за да бѫде приятенъ, да се радватъ всички хора по лицето на земята. Когато разбере живота, тогава човѣкъ ще каже: „Всичко считамъ за изметъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Така е казалъ Апостолъ Павелъ, когато е билъ въ общочовѣшкото съзнание. После той е слѣзълъ въ общественото, въ народното съзнание и казалъ: Искамъ да умра за народа си, искамъ да го спася. — Христосъ не можа да го спаси, че той ще го спаси. После Апостолъ Павелъ казва: „Азъ, който проповѣдвамъ Христа, боя се да не бѫда отхвърленъ“. Значи, той почувствувалъ, че еврейскиятъ народъ ще бѫде отхвърленъ. Не можешъ да спасишъ единъ народъ, докато не го обикнешъ. Апостолъ Павелъ не можа да проникне въ дълбочинитѣ на своя народъ, и следъ като го опита, отказа се отъ мисъльта си да го спаси. Той каза: Отдалечавамъ се вече отъ васъ и отивамъ при езичницитѣ. Щомъ се отърси отъ връзкитѣ на своя народъ, той се избави. И на васъ ще се даде такава задача, да проповѣдвате новото учение между своя народъ. Мнозина не ще издържатъ противодействието на външния свѣтъ и ще се върнатъ, като кажатъ, че тази работа не е за тѣхъ. Веднъжъ сте влѣзли въ Школата, знайте, че ще ви поставятъ на различни изпити, малки или голѣми. Следъ като носихте десеть деня наредъ вода, по-нататъкъ ще ви се даде задача, напримѣръ, десеть деня наредъ да търсите Бога въ проявитѣ на хората и да кажете, въ какво сте Го познали. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ задачи и опити, но тя изисква отъ тѣхъ послушание и деятелность. Затова и Писанието казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Какви деца трѣбва да станете? Чисти по сърца и разумни въ проявитѣ на своя умъ. Правете опити, за да се уякчи вѣрата ви. Вѣрата внася разбиране между всички хора. Божествениятъ огънь пъкъ трѣбва да обхване цѣлото човѣчество. Той е необходимъ, за да събуди въ хората общочовѣшкото съзнание. И тогава, доколкото човѣкъ е вѣренъ на тритѣ принципа въ живота — на любовьта, на мѫдростьта и на истината, дотолкова и Богъ ще му помага. Христосъ казва: „Идете и проповѢдвайте това учение, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Това значи Христовиятъ Духъ да бѫде съ насъ. Щомъ Христовиятъ Духь е върху васъ, вие ще можете да се повдигнете, да минете отъ индивидуалното съзнание въ общественото и отъ общественото въ общочовѣшкото. Споредъ езика на Писанието, това се нарича „новораждане“. Новородениятъ живѣе въ общочовѣшкото, въ козмическото съзнание. Съ такъвъ човѣкъ всѣки желае да се разговаря, всѣки се разбира съ него. Гответе се за този моментъ. Той може да дойде всѣкога. Обаче, условия се изискватъ за този моментъ. Какви сѫ тѣзи условия? Вжтрешни. Следъ като сте се готвили толкова години за този моментъ, и следъ като още продължавате да се готвите, трѣбва ли, когато настане този часъ, да кажете, че не сте готови? Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, да видите, какъ се постѫпва съ онзи, който не е готовъ, когато Богъ похлопа на вратата му. Единъ добъръ, младъ момъкъ обичалъ дъщерята на единъ български чорбаджия. Родителитѣ й не я давали на този момъкъ, но понеже момата го обичала, тя решила да му пристане. Вечерьта, когато момъкътъ отишълъ въ дома на момата да я вземе, тя му казала: Не съмъ още готова, дрехитѣ не съмъ събрала. Ела утре вечерь. Той се върналъ у дома си, но повече не отишълъ при момата. По сѫщия начинъ и Богъ не идва два пѫти подъ редъ при човѣка. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка и не Му се отвори, Той втори пѫть не идва вече. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да му отвори. — Ама не съмъ си събралъ дрехитѣ. — То е другъ въпросъ. Богъ не може да чака вънъ да събирашъ дрехитѣ си. Вие трѣбва да съберете дрехитѣ си, да се приготвите, и щомъ чуете, че Богъ тропа на вратата на вашето сърце, веднага да отворите и да излѣзете вънъ. Ще кажете: Ами какво ще правятъ мѫжетѣ ни, какво ще правятъ женитѣ ни? — Това не е ваша работа. — Ами децата ни? — Това сѫ второстепенни въпроси. Първата ви задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Бога, а останалитѣ въпроси ще се разрешатъ сами по себе си. Питамъ: като сте се предали на домоветѣ си, на мѫжетѣ и на женитѣ си, на дъщеритѣ и на синоветѣ си, осигурени ли сѫ тѣ? Не виждате ли, че съвременнитѣ народи, общества и домове се намиратъ въ ужасно положение? Страшно е положението на съвременния свѣтъ! Виждате, какъ мѫже и жени се продаватъ. Не могатъ вече да сѫществуватъ лъжи и измами. Трѣбва да се тури край на лъжата. Свѣтътъ се нуждае отъ герои. Сега, ние не се интересуваме отъ престѫпленията на хората. Ние се интересуваме отъ това, доколко тѣ спазватъ великия законъ въ живота любовь къмъ Бога. За предпочитане е сърце чисто, а рѫце огрубѣли отъ работа, отъ трудъ, отколкото рѫце меки, а сърце нечисто, покварено отъ различни пороци и недосгатъци. По-добре рѫце корави, а сърце меко, отколкото сърце каменно, загрубяло, а рѫце меки. Които искатъ да изпълнятъ великия законъ, нека направятъ крачка напредъ. Този въпросъ нѣма да се разреши нито съ индивидуалното, нито съ общественото или народното съзнание, но съ общочовѣшкото. Що се отнася до индивидуалното съзнание, то е отживѣло времето си вече. Трѣбва ли още да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората? Да се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, това значи сами да се спъвате. Има кой да се грижи за погрѣшкитѣ на хората и да ги оправя. Да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, нито вие ще се спасите, нито на тѣхъ ще помогнете. Ето, Мойсей, единъ отъ виднитѣ адепти на времето си, който разполагаше съ египетската мѫдрость, употрѣби различни методи за изправяне на еврейския народъ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи съ този своенравенъ народъ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреитѣ. Азъ не говоря за евреитѣ по плъть, но имамъ предъ видъ духовния Израиль. Това пробуждане на съзнанието, т. е. този превратъ въ душитѣ на хората може да се постигне само по Божественъ начинъ. Никакви други начини, никаква друга култура не е въ съсгояние да прероди човѣка, освенъ Божествената. Тази култура носи любовьта въ себе си. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Безъ любовь човѣкъ се намира въ сѫщото положение, въ каквото се намира мравката, когато попадне въ пѣсьчната хунийка на мравчения лъвъ. Влѣзе ли веднъжъ тамъ, тя повече не може да излѣзе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрезъ нея мравчениятъ лъвъ лесно лови жертвитѣ си. Следователно, вложете любовьта въ душата си за основа на вашия животъ, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовьта подразбира пълно съгласие между тритѣ вида съзнания. При това положение, човѣкъ живѣе не въ настроенията, а въ вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани тритѣ съзнания въ едно, тѣ опредѣлятъ и правилнитѣ функции въ духовния животъ на човѣка. Тѣ се намиратъ въ такава зависимость едно отъ друго, въ каквато зависимость се намиратъ помежду си главата, бѣлитѣ дробове и стомаха. Индивидуалното съзнание представя стомаха въ човѣка, общественото съзнание — бѣлитѣ дробове, а общочовѣшкото — главата. И наистина, соковетѣ отъ стомаха минаватъ въ бѣлитѣ дробове, а оттамъ — въ главата. Като дойдатъ до известна възрасть, мнозина се отказватъ да учатъ, да работятъ и казватъ: Докато бѣхме млади, ние работихме. Сега нека младитѣ работятъ, нека тѣ учатъ Младостьта на човѣка се подържа отъ вѣрата му въ Бога. Чрезъ вѣрата човѣкъ може да привлѣче къмъ себе си ония нови сили, нови елементи, които сѫ нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича единъ търговецъ, толкова по-добре вървятъ работтѣ му. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да очаква да дойде помощьта му само отвънъ. Ако мисли така, той ще се намѣри въ положението на турцитѣ, които каз ватъ, че Аллахъ всичко може да направи. — Това е вѣрно, но и хората трѣбва да работятъ. Че и хората сами правятъ много нѣща, виждаме по това, че свѣтътъ още не е изправенъ, макаръ да казватъ, че Богъ всичко прави. Ако хората биха оставили всичко на Бога, свѣтътъ щѣше да бѫде въ пълна изправность. И старитѣ пророци сѫ казвали, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ, но въпрѣки това, тѣ не обърнаха хората къмъ Бога. Значи, покрай Божиитѣ думи, тѣ сѫ предавали и свои. Ако нѣкои тѣхни мисли сѫ дали добри резултати, и това е добро. Но самъ Богъ се чуди, какъ е дошло на ума на хората да Му приписватъ нѣща, които Той никога не е помислялъ, нито казвалъ. Идатъ времена, когато вѣрата, знанията на хората ще бѫдатъ подложени на изпитъ. Преди нѣколко деня дохожда една сестра при мене, уплашена, разтревожена, детето й заболѣло отъ минингитъ. — Никакъвъ минингитъ не е това. Детето е ходило гологлаво на слънце, но като не е свикнало на силнитѣ слънчеви лѫчи, заболѣла го глава. Щомъ му се даде очистително и изпие нѣколко чаши гореща вода, да се изпоти, минингитътъ ще изчезне. Друга сестра пила студена боза, оплаква се отъ коремоболие. Разбира се, че ще пострада. Студена боза не трѣбва да се пие. Много отъ вашитѣ мисли и желания сѫ подобни на студената боза, отъ която непременно коремъ ще ви заболи. Който е успѣлъ да хармонизира въ себе си и тритѣ съзнания, той ще се избави отъ нещастията, които идатъ отвънъ. Сега, азъ желая да разберете добре това, което ви говорихъ. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го въ живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бѫде въ състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислитѣ ви. Азъ искамъ да бѫдете герои, да не се отпущате. Новото учение изисква нови дрехи, нови костюми. Скѫсани, стари дрехи въ новото учение не се позволяватъ. Тамъ всѣки трѣбва да обръща вниманието на хората съ своитѣ нови костюми. Казвате: Има ли човѣкъ толкова срѣдства? — Срѣдствата се криятъ въ любовьта. Тя носи голѣми богатства за човѣка. Който служи на първия принципъ — любовь къмъ Бога, той нѣма да бѫде лишенъ отъ Божиитѣ блага. Щомъ не служи на този принципъ, никакви блага нѣма да получи. И тъй, спазвайте основния принципъ въ живота си — любовь къмъ Бога. Това не значи, че вие нѣмате любовь. Всички имате любовь, но съ тази любовь не можете да влѣзете въ Царството Божие. Любовьта на гѫсеницата не може да бѫде любовь на пеперудата. Вашата любовь, вашата мѫдрость, вашата истина трѣбва да послужатъ за основа на по-широка любовь, мѫдрость и истина, „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 13 юлий, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪ ЖИВОТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-лесниятъ въпросъ“ и „Защо Господъ ме е пратилъ на земята?“ Съвременното човѣчество е влѣзло въ нова область, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата область изисква отъ хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могатъ да се самообладаватъ. Обикновениятъ ученикъ едва има понятие, какво нѣщо е самообладаването. Самовладането е наука за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ Учители въ свѣта. Но и ученицитѣ на окултизъма отчасти поне трѣбва да прилагатъ самовладането въ живота си. И тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина върху въпроса за самовладането. Нещастията, които сполетяватъ съвременния човѣкъ, се дъпжатъ на това, че той не може да се самообладава. Детето, което носи гърне съ млѣко на главата си, като не може да се владѣе, счупва гърнето и разлива млѣкото. Следъ туй плаче. Кой е виновенъ за тава? То само е виновно. Благото бѣше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновенъ за нещастието на богатия старецъ, който заровилъ богатството си нѣкѫде въ земята, а после забравилъ мѣстото, дето го заровилъ? Той самъ е виновенъ. Кой е виновенъ за пияницата, че губи здравето, способноститѣ си? Той самъ е виновенъ. Неговиятъ нередовенъ животъ го съсипва. Сега, не е въпросътъ да търсимъ виновния за нещастията въ живота, но важно е, какъвъ методъ трѣбва да се приложи за разрешаването на задачитѣ въ живота. Краката, напримѣръ, отдавна сѫ разрешили своята задача. Тѣ живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие. Когато човѣкъ пита, какъ трѣбва да разреши задачитѣ си, краката му казватъ да се учи отъ тѣхъ. Защо ходи човѣкъ? Човѣкъ ходи, за да разреши социалнитѣ въпроси въ своя животъ. Докато е въ покой, човѣкъ мисли и разсѫждава. Щомъ тръгне, той разрешава нѣщо. Какъ ходи човѣкъ? Нѣкой тръгва първо съ дѣсния, а после — съ лѣвия кракъ. Другъ пъкъ обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния. Дали съ дѣсния или съ лѣвия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига единъ кракъ следъ другъ, той върви къмъ известна цель, разрешава известна задача. Като се движатъ, краката се разговарятъ по между си и разрешаватъ нѣкаква задача. Ние наричаме краката „область на човѣшкитѣ добродѣтели“. Ржцетѣ пъкъ само благославятъ. Десетьтѣ пръста на краката представятъ десеть метода, чрезъ които човѣкъ може да разреши известенъ социаленъ въпросъ. Хората се различаватъ въ хода си: едни кривятъ краката си навѫтре, други — навънъ, трети — стѫпватъ силно на петитѣ си, четвърти — на пръститѣ си и т. н. Причината за тѣзи изкривявания се дължи на отклоненията, които човѣкъ е направилъ въ своя животъ. Първоначално човѣкъ е ходилъ правилно, вследствие на което и задачитѣ му били разрешени. Първоначално разумниятъ свѣтъ, разумнитѣ сили сѫ действували чрезъ краката, а не чрезъ главата. Първо краката сѫ възприемали и прилагали Божественитѣ закони, а после — главата. Като сѫ знаели това, за да въздействуватъ на ученицитѣ си, учителитѣ въ миналото сѫ ги биели по краката съ фаланга. Когато набиете човѣка по краката, той става уменъ. Но разбира се, не трѣбва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една прѫчица и го набийте по единия и по другия кракъ и вижте, каква промѣна ще стане съ него. Като не разбирали този законъ, много учители биели ученицитѣ си по рѫцетѣ вмѣсто по краката. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да държи въ изправность краката си. Човѣкъ не може да бѫде добродетеленъ, ако краката му не сѫ въ изправность. Представете си, че нѣкой като върви, удря краката си ту въ единъ, ту въ другъ камъкъ, рита ту този, ту онзи човѣкъ, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човѣкъ има нѣкакъвъ сѫщественъ дефектъ въ краката си, който се отразява върху неговия ходъ. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да пази краката си. Казано е въ Писанието: „Твоето Словое свѣтилникъ на нозетѣ ми“. Значи, за да се приближи при Бога, човѣкъ трѣбва да започне съ методитѣ на движението. Лѣвиятъ кракъ, напримѣръ, е царствениятъ кракъ. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ на жертва, човѣкъ трѣбва да стѫпи съ лѣвия кракъ, а дѣсния да вдигне нагоре, до го освободи отъ работа. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ, който има отношение къмъ ума, ще стѫпи първо съ дѣсния кракъ. Тъй щото, когато тръгвате съ нѣкой човѣкъ да вършите нѣкаква работа отъ сърдеченъ или умственъ характеръ, ще познаете, какъ ще свършите работата си отъ това, съ кой кракъ тръгвате. Дѣсниятъ кракъ е свързанъ съ силитѣ на мѫдростьта, а лѣвиятъ — съ силитѣ на любовьта. Затова, когато предприемате нѣщо, което се отнася до мѫдростьта, ще се допитвате до дѣсния си кракъ; когато предприемате нѣщо, което се отнася до любовьта, ще се допитвате до лѣвия си кракъ. Който може при ходене да владѣе краката си, той ще владѣе и рѫцетѣ си. Истинскиятъ човѣкъ се проявява чрезъ своитѣ рѫце и крака. Ако отрѣжатъ краката на човѣка до коленетѣ и рѫцетѣ — до лактитѣ му, той е изгубенъ вече. Той се връща въ първичния свѣтъ и се лишава отъ условията на всѣкаква проява. Тази часть на краката, отъ коленетѣ надолу, и на рѫцетѣ, отъ лактитѣ надолу, сѫ създадени следъ разрешаването на важни социални въпроси въ живота. Казвате: какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човѣка, той не трѣбва да се държи по-дълго време на единия, или на другия кракъ. По движенията на човѣка, по хода му можете да познаете, дали той е благочестивъ, или не, дали е крадецъ, или не. Изобщо, всичко, каквото човѣкъ мисли и чувствува, се отразява върху хода му. Въ движенията, въ хода на човѣка сѫ отбелязани не само сегашнитѣ му чърти, но и такива, които той носи отъ миналото. Нѣкой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това сѫ атавистически прояви на миналото. Човѣкъ трѣбва да ходи правилно. Той трѣбва да внимава въ движенията, въ стѫпкитѣ си и да се корегира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искамъ? — Щомъ искашъ, всичко ти е позволено, но трѣбва да знаешъ, че лошитѣ последствия на кривитѣ ти постѫпки и движения ще те следватъ. Никой не може да избегне последствията на своитѣ постѫпки. — Ама не мога ли да пиша, както искамъ? — Не можете. За писменностьта има правила, които трѣбва да се спазватъ. Всѣка буква трѣбва да се постави на мѣстото си. Не се ли постави на мѣстото си, написаното отъ васъ. нѣма да има никакво съдържание. Сѫществува наука за ходенето, която днесъ мнозина изучаватъ. Отъ походката на човѣка се сѫди за неговитѣ мисли и чувства, за въпроситѣ, които го занимаватъ, за неговия произходъ, за неговата чистота и т. н. Изобщо, цѣлиятъ характеръ на човѣка е описанъ въ хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че нѣма нѣщо скрито-покрито въ свѣта. Хиромантикътъ чете по рѫката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човѣка. И проститѣ хора, които се ползуватъ отъ житейската си опитность, познаватъ нѣщо по хода на човѣка и затова казватъ: „Който много бърза, той назадъ остава“. Въ Школата бързане не се позволява. Бързитѣ, леснитѣ работи сѫ отъ лукавия. Богъ никога не бърза. Той се занимава съ най-бавнитѣ, съ най-мѫчнитѣ работи. Човѣкъ се занимава съ обикновенитѣ работи. Лукавиятъ се занимава съ бързитѣ и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щомъ трѣбва да свършите нѣкаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, нѣма защо да бързате толкова. Отъ васъ се изисква постоянство въ работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, безъ да се стремите да свършите работата си часъ по-скоро. Отъ васъ се изисква да приготвите условията за дадена работа и да постоянствувате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всѣко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Напримѣръ, даде ви се упражнение да носите десеть пѫти на день вода. Казвате: Какво ще придобия съ това упражнение? — Първо ти калявашъ волята си, която указва влияние върху ума, а умътъ — върху чувствата. Чрезъ носене на вода, неусѣтно, въ организъма се внася малко влага, малко магнетизъмъ, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено въ слабитѣ, въ сухитѣ натури. Носенето на вода внася мекота въ човѣшкия характеръ, посрѣдствомъ която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка къмъ устойчивъ животъ. Тъй щото, ходете по десеть пѫти на день за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правилъ ли е нѣкой отъ васъ опити, да брои, колко крачки има до изворчето, колко пѫти стѫпвате съ лѣвия, колко пѫти — съ дѣсния кракъ? При това, интересно е да следите, дали крачкитѣ и презъ десетьтѣ пѫти на носене вода сѫ еднакво голѣми. Тѣзи нѣща, колкото и маловажни на видъ, иматъ голѣмо значение. Нека онѣзи отъ васъ, които сѫ свършили вече упражнението, направятъ тѣзи изчисления, да видятъ, колко крачки има до изворчето. Отъ даденитѣ статистически цифри ще извадимъ законитѣ на движението. По тѣзи числа учениятъ може да чете и да размишлява, да вади научни заключения. И тъй, ще знаете, че законътъ за самовладането е въ зависимость отъ закона за движението. Който не може да владѣе краката си, той не може да владѣе и своитѣ умствени способности. Ученикътъ трѣбва да владѣе движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надѣсно-налѣво, той нѣма хармония между ума и сърцето си, между мислитѣ и чувствата си, вследствие на което заболява отъ неврастения. Като ходи, нѣкой човѣкъ удря силно съ петитѣ си и предизвиква голѣмо сътресение на гръбначния си стълбъ. Това сътресение се предава и на главния мозъкъ. Човѣкъ трѣбва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стѫпва. Защо нѣкои хора, когато ходятъ, тропатъ силно съ краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа съ кракъ, то иска да наложи волята си. Когато учительтъ тропа съ дѣсния, или съ лѣвия си кракъ, и той иска да наложи волята си на своитѣ ученици. Съ това той подчъртава нѣщо. Човѣкъ има право да подчъртава нѣщата, но на време и на мѣсто. Когато важни изречения се подчъртаватъ, това има смисълъ. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчъртаватъ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вѫтрешна празнота. Казвате: Едно време имаше нѣщо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напредъ, но сега всичко изгубихъ. Какъ ще работя при това положение? Казвамъ: щомъ изпаднете въ такова състояние, измийте лѣвия си кракъ единъ, два, три, четири, петь, до десеть пѫти. Следъ това измийте десеть пѫти дѣсния си кракъ. Водата, съ която ще миете краката си, трѣбва да бѫде съвършено чиста, прѣсна, току-що донесена отъ чешмата. При това, тази вода трѣбва да е донесена съ молитва. Като миете по този начинъ краката си, ще видите, какъвъ резултатъ ще имате. Ако искате да имате резултатъ, всѣкога трѣбва да миете краката си съ чиста вода. Понеже краката сѫ свързани съ добродѣтелитѣ въ човѣка, всѣкога трѣбва да ги миете съ любовь. Само така животътъ ви ще се осмисли. Краката на човѣка трѣбва да бѫдатъ топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не сѫ топли и често истиватъ, човѣкъ не е здравъ. Студенитѣ крака сѫ първото условие за неврастенията въ човѣка. Онѣзи, които сѫ неврастеници и, които често губятъ разположението на духа си, нека отъ време на време се събуватъ боси и ходятъ по ситенъ пѣсъкъ, или по мека трева. Така, именно, краката влизатъ въ прямъ контактъ съ жизненитѣ сили на земята и се тониратъ. При сутриннитѣ упражнения, като вдигате рѫцетѣ си нагоре, вие възприемате слънчевитѣ енергии; чрезъ краката пъкъ възприемате земнитѣ енергии. Когато искате да възприемате енергии отъ слънцето, трѣбва да правите упражнения сутринь. Когато искате да се освободите отъ събраната енергия презъ деня, трѣбва да правите упражнения вечерь. Земята всичко взима, освобождава човѣка отъ излишнитѣ енергии, за да може сутринь отново да възприема отъ слънцето. Значи, вечерь ще се изпразвате, сутринь ще се пълните. Ако не се изпразва, човѣкъ ще бѫде подобенъ на бомба, готовъ всѣки моментъ да избухне. Излишната енергия, която е възприелъ, човѣкъ трупа по всички свои удове — рѫце, крака, очи, уши и, дето го бутнатъ, веднага се произвежда взривъ. Като прави упражнения, той се освобождава отъ тази енергия и става годенъ да възприема нова. Сега, мнозина се противятъ, не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражнения и казватъ: Защо Господъ създаде такъвъ свѣтъ? Не можа ли да създаде другъ свѣтъ? На въпроситѣ защо и за какво, ученитѣ не отговарятъ. Тѣ казватъ: Програмата въ нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той трѣбва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Ако изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. Отъ него зависи, какви резултати ще има. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ правила, какъ да ходи, кога да тръгва, кой кракъ напредъ да туря и т. н. Викатъ нѣкого на гости. Той не трѣбва да бърза, но трѣбва да спре, да помисли малко, да се помоли вѫтрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викатъ нѣкого да отиде еди-кѫде си, че умиралъ нѣкой. И въ този случай пакъ не трѣбва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въорѫжи съ сили, да може да се справи съ условията, на които ще се натъкне, и следъ това ще тръгне. Съ бързане работа не става. — Ама умиращиятъ искалъ часъ по-скоро да го види. — Нищо отъ това, ще почака малко. Толкова време е чакалъ, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързатъ. Щомъ го е повикалъ, той ще го дочака, нѣма да замине. Когато трѣбва да бързате, вие тогава се разтакавате натукъ-натамъ. Щомъ последниятъ моментъ дойде, вие тогава започвате да бързате. Сѫщото правите и когато идвате на класъ. Ходите, разговаряте се съ тѣзи-онѣзи, а щомъ наближи часа, веднага се разтичвате, влизате въ класъ уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за класъ, отъ сутриньта още, преди изгрѣването на слънцето, трѣбва да започнете да се готвите. Въ сѫщность, класътъ започва веднага следъ изгрѣването на слънцето. Когато дойдете вечерь въ класъ, вие се намирате подъ закона за изпразването. Законътъ за изпразването е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастенъ човѣкъ. Щастливъ е онзи, който знае, какъ да се изпразва. Който яде, той трѣбва и да се изпразва. Какво ще стане съ него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на нѣкой човѣкъ товаръ отъ сто килограма тежесть и го пущате въ водата. Какво ще стане съ него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, какъ става изпразването, той ще хвърли товара отъ гърба си и веднага ще изплува на повърхностьта на водата. Единъ отъ древнитѣ царе запиталъ единъ философъ: Кое е най-голѣмото благо въ свѣта? Царьтъ мислилъ, че философътъ ще му отговори, какво най-голѣмото благо въ свѣта е богатството, или знанието. Философътъ отговорилъ: Най-голѣмото благо въ свѣта се заключава въ знанието на човѣка да се изпразва. Царьтъ казалъ на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахътъ на царя се задънилъ, и трѣбвало да прекара въ това положение цѣли десеть деня. Като се освободилъ, той казалъ: Най-голѣмото благо въ свѣта седи въ изпразването. — Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да знае, какъ да се изпразва. Нѣма по-велика наука отъ тази, да знае човѣкъ, какъ да се изпразва отъ злото, отъ съмнението, отъ умразата, отъ лъжата, огъ всички отрицателни качества въ себе си. Отрицателнитѣ състояния въ човѣка сѫ излишъци, отъ които той непременно трѣбва да се освободи. Лесно се подава човѣкъ на тѣхъ, но страшни сѫ последствията имъ. За да се повдигне човѣкъ, да запази достоинството си предъ себе си, да бѫде герой въ живота си, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Затова той предварително трѣбва да разреши въпроса на краката. И тогава, щомъ тръгне за нѣкѫде, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, нека Словото Ти бѫде свѣтилникъ предъ нозетѣ ми!“ Щомъ каже така, той ще тури дѣсния си кракъ напредъ и ще тръгне. Умътъ трѣбва да бѫде напредъ, а сърцето назадъ. Сърцето трѣбва да отстѫпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° отъ своя пѫть, тогава и сърцето се е отклонило сѫщо така на ѫгълъ отъ 23°. Тази е причината, задето сърцето днесъ е малко налѣво, а не е съвсемъ въ срѣдата. Единъ день, когато земята се върне въ своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на срѣдата, а не както сега, малко налѣво. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да пази своето равновесие, подразбираме, че въ умствения свѣтъ той трѣбва да постави сърцето си точно въ срѣдата — нито налѣво, нито надѣсно. Физическото сърце на човѣка е малко налѣво, а духовното му сърце е подъ лъжичката. Това мѣсто се нарича още „слънчевъ вѫзелъ, слънчево сплитане“. То е най-нежната область, която човѣкъ внимателно трѣбва да пази. Слънчевиятъ вѫзелъ се намира подъ влиянието на черния дробъ, затова човѣкъ трѣбва да го държи въ пълна изправность. Какъ ще го държи въ изправность? Чрезъ слънчевия вѫзелъ. Всички нечистотии отъ умствения, отъ сърдечния свѣтъ на чо-вѣка отиватъ въ черния дробъ, а оттамъ — въ центъра на земята, дето се пречистватъ. Въ този смисълъ, слънчевиятъ вѫзелъ служи като каналъ за пречистване на нечиститѣ мисли и чувства. Здравето на човѣка зависи отъ благосъстоянието на черния дробъ. На онѣзи отъ васъ, които обичатъ науката, ще дамъ едно упражнение за десеть деня. Упражнението е следното: първия день ще измиете лѣвия си кракъ единъ пѫть. Втория день ще измиете дѣсния си кракъ два пѫти. Третия день ще измиете лѣвия си кракъ три пѫти. Четвъртия день ще измиете дѣсния си кракъ четири пѫти. Петия день ще измиете лѣвия си кракъ петь пѫти. Шестия день ще измиете дѣсния си кракъ шесть пѫти и т. н. Така ще правите въ продължение на десеть деня, като започнете упражнението съ лѣвия си кракъ, а го свършите — съ дѣсния. Миенето на крака ще става сутринь, преди изгрѣването на слънцето, и вечерь, преди да си легнете. Значи, по два пѫти на день: сутринь и вечерь. Водата за миенето на крака ви трѣбва да бѫде малко топла, а не студена. Петь минути сѫ достатъчни за измиване на единъ кракъ до коленетѣ. Като измиете крака си, нѣма да го истривате, ще го оставите самъ да си изсъхне. Съ кърпа можете да попиете само голѣмата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия день сутриньта ще измиете лѣвия си кракъ, а сѫщия день вечерьта ще измиете дѣсния си кракъ. На другия день ще направите обратното: сутриньта ще миете дѣсния си кракъ два пѫти, а вечерьта — лѣвия два пѫти. Така ще редувате краката си въ продължение на десеть деня, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малъкъ опитъ, да видите, какви резултати ще получите. Като давамъ това упражнение, обръщамъ внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Всѣки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за цѣла година. Тъй щото, презъ цѣлата година всѣки ще си избере десеть деня по свобода и разположение на духа. Добре е нѣколко ученика да го направятъ по-продължително време: нѣколко месеца или цѣла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Нѣкои отъ васъ ще иматъ добри резултати, а други — нѣма да иматъ никакви резултати. Това зависи отъ естеството на човѣка. Напримѣръ, ако пъленъ човѣкъ влѣзе въ море и седи половинъ часъ въ водата, той ще се чувствува добре. Ако сухъ човѣкъ седи половинъ часъ въ водата, той нѣма да се чувствува добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухиятъ, който не може да седи дълго време въ вода, повече издържа на жажда отъ пълния. Пълниятъ, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухиятъ издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората сѫ различно устроени, за всѣки човѣкъ се изисква специално време презъ деня за миене на краката. Ако можете да познаете, кой е вашиятъ часъ за миене на краката, вие ще изпитате вѫтрешна радость, вѫтрешно доволство. Като правите това упражнение, ще се учите отъ краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте съ тѣхъ. Ще кажете: Ако краката можаха да разрешатъ единъ важенъ социаленъ въпросъ, не мога ли и азъ да разреша единъ такъвъ? Ако тѣ сѫ били умни да разрешатъ единъ въпросъ, азъ по-глупавъ ли ще излѣза отъ тѣхъ? Като говоря за краката, имамъ предъ видъ разумнитѣ сѫщества, които сѫ ги създали. Понеже краката не могатъ да приематъ слънчевата енергия направо отъ слънцето, тѣ приематъ енергии отъ центъра на земята. Когато приема земната енергия, човѣкъ става смѣлъ, решителенъ, а тѣлото му се освежава. Растенията, животнитѣ разбиратъ този законъ, и правилно го използуватъ. „Свѣтилникъ на нозетѣ ми е Словото“. Дръжте тази мисъль въ ума си и знайте, че Богъ е вложилъ благата си въ земята, върху която стѫпвате. Защо човѣкъ трѣбва да стѫпва върху земята, има причини за това. Колко мѣсто трѣбва да извърви, и това е опредѣлено. Когато се разхожда, човѣкъ трѣбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Хората повече обичатъ юга. Югътъ е свързанъ съ доброто, съ добродетельта. Западътъ указва по-особено влияние върху човѣка. Изобщо, хората трѣбва да се самонаблюдаватъ, да се учатъ отъ своитѣ движения, отъ своитѣ навици. Нѣкой е недоволенъ, мѫчи се, иска да разреши нѣкакъвъ въпросъ. Той става, сѣда, хваща главата си, лѣга на кревата си и т. н При тѣзи положения, той не може да разреши никакъвъ въпросъ. Щомъ изпадне въ неразположение на духа, или въ недоволство, първата му работа е да измие краката си съ топла вода После, той трѣбва да стане правъ, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е свѣтилникъ на нозетѣ ми. Следъ това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указалъ този методъ. Този методъ е физически. Той е най-лесниятъ методъ за самовъзпитанието. Освенъ него, има и други два: методъ на ума и методъ на сърцето. Последнитѣ два метода сѫ по-трудни. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на сърцето, тѣ затлъстяватъ повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъмъ. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на ума, тѣ изсъхватъ, защото умътъ си служи съ електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човѣкъ едновременно трѣбва да прилага и тритѣ метода, обаче, първо трѣбва да започне съ физическия. Така, постепенно той ще върви отъ видимбто къмъ невидимото. Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точность, пълнота, но не излишни нѣща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите въ свободното си време. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му! “ * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юлий, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КЛАСИЧЕСКАТА КНИГА НА ЛЮБОВЬТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Защо съмъ пратенъ на земята?“ Изпѣйте упражнението: „Изгрѣва слънцето“. Колко отговори могатъ да се дадатъ на зададената тема? Колко отговори могатъ да се дадатъ специално на думата „защо“? Сега ще напиша нѣколко действия, върху които трѣбва да разсѫждавате: 2 + 4 = 6 2 x 4 = 8 4 : 2 = 2 Това сѫ прости, аритметически действия. Защо между числата 2 и 4 се туря знака плюсъ? За да се покаже, че дейсгвието е събиране. Числото 6 е отговорътъ на това действие. Има ли другъ отговоръ? Не, този е единствениятъ. Допуснете, че това сѫ живи сѫщества, напримѣръ, яйца, отъ които могатъ да се излупятъ пиленца. Колко пиленца могатъ да се излупятъ отъ тия яйца? Шесть пиленца. Ще имате ли печалба отъ тѣхъ? За да живѣятъ, тѣзи пиленца трѣбва да се хранятъ. Числото шесть е неутрално. Щомъ съберете числата 2 и 4 на едно мѣсто, вие ще дойдете до границата на едно реално число. Когато отъ числото 4 извадите 2, вие ще получите числото две. Числото 4 е строго, положително число, което произвежда страданията въ свѣта. Щомъ го раздѣлите на две, ще получите едно меко число, а именно, числото две. Често хората изпитватъ голѣмъ страхъ, безъ да знаятъ причинитѣ за страха. Коя е причината за страха имъ? Че могатъ да счупятъ нѣкой прозорецъ и после трѣбва да плащатъ. Питамъ: има ли такива прозорци въ тѣхъ, които могатъ да се счупятъ? Има, но тѣ могатъ да се счупятъ само при условие, ако вѣтърътъ се усили. Щомъ вѣтърътъ престане, и опасностьта за счупването на прозорцитѣ е избегната. Сега, като разглеждаме аритметическитѣ действия, натъкваме се на редъ закони, които иматъ приложение въ самия животъ. Напримѣръ, числото 4 представя краенъ предѣлъ на нѣщо. Съ него се изобразява квадратътъ. Който попадне въ квадрата, той се намира въ крайно напрежение, въ положението на пълна бомба. За да излѣзе отъ него, човѣкъ трѣбва, или да го изпразни, или да го пукне нѣкѫде, да направи дупка въ него. Ето защо, когато човѣкъ се намѣри въ напрегнато състояние, явяватъ се страданията. Въ този смисълъ, страданията не сѫ нищо друго, освенъ изтичане на излишна енергия. Щомъ излишната енергия отъ човѣка изтече, и страданията за него преставатъ. Напримѣръ, различнитѣ болести, които човѣкъ изпитва, като главоболие, коремоболие, болки на сърцето и др., не сѫ нищо друго, освенъ напрегнати състояния. Тия състояния се дължатъ на известни подпушвания, които ставатъ, както въ нервната, така и въ останалитѣ системи на човѣка. Често хората подпушватъ мисъльта си отъ страхъ. Напримѣръ, имате синъ, който следва въ странство. Въ първо време вие сте спокойни заради него, радвате се, че той работи добре и мечтаете, че като свърши университетъ, великъ човѣкъ ще стане. Единъ день отивате при една врачка, да ви каже нѣщо за вашия синъ. Тя хвърля карти, хвърля бобъ и казва, че на 33 годишната си възрасть синътъ ви ще умре. Отъ този день вашето спокойствие се нарушава, вие започвате да се безпокоите, да се тревожите за сина си. Тази врачка е станала причина да се безпокоите, да се страхувате за сина си. Значи, вие вѣрвате на врачката повече, отколкото на вашето вѫтрешно чувство. Досега азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, който да не вѣрва въ нѣкоя врачка. Човѣкъ все вѣрва въ нѣкоя врачка. Нѣма човѣкъ, който да не е лековѣренъ въ едно, или въ друго отношение. Вѣтърътъ духа, прозорцитѣ се подвижватъ, приказватъ нѣщо таинствено на човѣка, и той става лековѣренъ. Вѣтърътъ влиза отвънъ, иска да се разговаря съ насъ, а пазачитѣ на прозорцитѣ пазятъ, не го пущатъ да влѣзе, защото има карантина. Задоволителенъ ли е този отговоръ? Сега, като умножите 2х4 или 4х2, получавате числото осемь. Защо между тѣзи две числа поставяте знака за умножаване? Каква е разликата между събирането и умножаването? Какъвъ процесъ представя поставянето на яйца подъ нѣкоя кокошка? Това е процесъ на събиране. Какъвъ процесъ се извършва при излупване на пиленцата? Умножаване. Значи, при умножаването влиза единъ елементъ по-високъ отъ този, който влиза при събирането. Събирането е законъ на приготовление. Отъ редъ години вече вие се занимавате съ окултната наука, но все още не сте се домогнали до ония елементарни правила, съ които можете да си обяснявате вѫтрешнитѣ преживявания. Вие често промѣняте състоянията си, което показва, че минавате презъ една область на настроения. Напримѣръ, както седите и размишлявате, изведнъжъ дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подиръ малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още — и се връщате назадъ. Можеге ли да си дадете отчетъ, кои сѫ сѫщественитѣ причини, поради които тъй лесно измѣняте състоянията си? Единъ добъръ методъ срещу настроенията е четенето на книги отъ различни автори. Ако имате нѣкакво мрачно, тежко настроение, четете нѣкоя книга отъ авторъ, който е идеалистъ, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете нѣкоя книга отъ материалистъ писатель, и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. Ако имате нѣкакъвъ усъвършенствуванъ термометъръ, мѣрете съ него температурата си, да видите, какви понижавания и повишавания ставатъ съ нея при различнитѣ настроения и преживявания, които минавате. Когато се съмнявате, достатъчно е да изживѣете нѣщо силно, за да не остане сѣнка отъ съмнението ви. Това показва, че малко или много, човѣкъ все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай нѣкое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете отъ нея. Ако това дете ви запита, дали сте боленъ, защо имате малко жълтъ цвѣтъ на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате, какво ви боли. Като мислите по този начинъ, ще намѣрите, че имате нѣкакво възпаление въ чървата, или въ бъбрецитѣ, или въ слѣпото чърво и т. н. Съвременнитѣ хора още не сѫ дошли до положението на гѫската, или на патицата, да мажатъ перата си съ нѣкаква мась, благодарение на която да не потъватъ въ водата. Като намаже перата си съ мась, въ колкото дълбока вода и да влѣзе, гѫската никога не потъва. По сѫщия начинъ и дяво-лътъ постѫпва съ себе си. Като види, че може да пострада нѣкѫде, той намазва перата си съ нѣкакво масло да не потъва въ водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки. Казвате: Възможно ли е да сме кокошки? Като казвамъ, че не сте патици, но сте кокошки, имамъ предъ видъ, че като плава въ водата, патицата намазва перата си съ мась, за да не отнима водата топлината на тѣлото й. Кокошката, обаче, която живѣе на суша, не се занимава съ това изкуство, да се маже съ мась. Мнозина казватъ, че животътъ е море. Да, зависи, какъ човѣкъ живѣе. Ако животътъ е море и може да ви удави, трѣбва да имате малко мась на перата си. На въпроса „защо“, никога не може да се отговори, т. е. по-право не може да се даде положителенъ, абсолютенъ отговоръ. Тъй щото, на въпроса, защо числата се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ, не може да се даде никакъвъ отговоръ. Напримѣръ, числото две може да се събира, да се изважда, да се умножава, да се дѣли и т. н. На въпроса, защо Богъ е изпратилъ човѣка на земята, сѫщо така не може да се даде абсолютенъ отговоръ. Отъ това, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, разбираме законъ на ограничаване. Казваме, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, но може и никѫде да не го е изпратилъ. Нѣкой сънува, че е ходилъ въ Америка, въ Англия, или другаде нѣкжце. Става сутриньта, вижда, че никѫде не е ходилъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е ходилъ на слънцето, това е толкова вѣрно, колкото, че е ходилъ на сънь въ Америка, въ Англия или другаде нѣкѫде. Значи, идейното ходене не трѣбва да се смѣсва съ физическото. Идейниятъ свѣтъ е свѣтъ на освобождаване, а физическиятъ — свѣтъ на ограничаване. Да бѫдете близо до Бога, това значи да сте въ свѣта на освобождаването, т. е. да сте освободени отъ всѣкакви ограничения. Да сте близо до Бога, това значи да сте въ една атмосфера чиста и възвишена и да живѣете между сѫщества, които напълно разбиратъ вашия умъ, вашето сърце, вашата душа и постѫпватъ съ васъ тъй, както вие разбирате. Да сте далечъ отъ Бога, значи да сте между хора, които никакъ не ви разбиратъ. Учительтъ разбира ли ученика си? Не го разбира. Щомъ ученикътъ не знае урока си, учительтъ веднага му пише слаба бележка. Ученикътъ разбира ли учителя си? И той не го разбира. Щомъ не отговори добре, той се сърди на учителя си, че му писалъ слаба бележка. Когато готвачката не готви добре, господарката й веднага я уволнява. Изобщо, съвременнитѣ хора не се разбиратъ помежду си. Сега всички трѣбва да изучавате основнитѣ принципи и закони на живота, за да разбирате своитѣ вѫтрешни състояния. Следователно, когато човѣкъ дойде до положение да разбира своитѣ вѫтрешни състояния, само тогава той може да живѣе идейно. Ако не разбира своитѣ вѫтрешни състояния, той всѣкога ще се излага на закона на илюзиитѣ. Въ съвършения човѣкъ всичко е хармонично. Той живѣе въ голѣмо изобилие. Идейниятъ човѣкъ живѣе въ чистота, въ широчина на своитѣ идеи, въ сила, въ мощь, въ вѫтрешно разбиране и прилагане на Божественитѣ закони. Представете си една майка, която има две деца. Единъ день бащата донася въ кѫщи два килограма круши, отъ два вида: всѣка круша отъ единия видъ тежи по четвъртъ килограмъ, а всѣка круша отъ втория видъ тежи по 50 грама. Майката дава на едното си дете една отъ хубавитѣ круши, които тежатъ по 250 грама, а на другото дава една отъ крушитѣ, които тежатъ по 50 грама. Детето, което е получило голѣма и хубава круша, има едно мнение за майка си, а другото, което е получило по-малката круша, има друго мнение. Първото дете е доволно отъ майка си, а второто е недоволно. Майката се усмихва и казва: Нѣма нищо, деца сѫ Не, това сѫ символи, въ които се криятъ известни закони. Ако дамъ на едного едно хубаво самопишещо перо, съ златенъ писецъ и съ златна верижка, а на другиго дамъ едно просто, желѣзно перо, което струва едва 10 — 15 лева, какво ще бѫде разпожението на тия двама души по отношение на мене? Или, да допуснемъ, че на едного дамъ една хубава класическа книга, а на другиго — единъ простъ букварь за първо отдѣление, какво разположение ще иматъ тѣзи двама души къмъ мене? Следователно, който само говори нѣко му за любовьта, безъ да я прилага, той му подарява букварь за първо отдѣление — букварь на любовьта. Който пъкъ говори нѣкому за любовьта, но сѫщевременно я прилага, той му подарява класическа книга на любовьта. Питамъ: еднакво ли струватъ тия две книги? Каква е разликата между едната и другата? Който чете „букваря на любовьта“, той се надува като пѣтелъ, като пуякъ. Защо? Такива сѫ качествата на букваря Който че те „класическата книга на любовьта“, или „книгата на съвършенството“, той мисли дълбоко, постоянно ходи, плаче. Защо плаче той? Защото въ тази книга има сухи формули, които той трѣбва да чопли, да развива, да разработва, докато извади нѣщо отъ тѣхъ. Букварьтъ на любовьта казва: Който ме чете, той ще охка, ще се мѫчи да научи азбуката на моя езикъ. Книгата на съвършенството, или класическата книга на любовьта казва: Който ме е взелъ веднъжъ въ рѫцетѣ си, той ще разбере, че сълзитѣ отъ очитѣ му трѣбва да пресъхнатъ. Тя изисква отъ човѣка готовность за всѣко добро дѣло, добро начинание. Ако нѣкой е богатъ, той трѣбва да знае, че ще дава. И тъй, които сѫ чели букваря на любовьта, като заминатъ за онзи свѣтъ, ще влѣзатъ въ небето на букваритѣ. Значи, има едно небе на букваритѣ, въ което влизатъ само малкитѣ деца. На какво сѫ емблемъ децата? Въ живота си, старитѣ хора четатъ букваря на любовьта, а децата — класическата книга на любовьта. Защо е така? Защото децата плачатъ. Ако нѣкое дете плаче, то плаче заради майка си. Това е физиологически законъ. Когато при зачеването на нѣкое дете майката плаче, като се роди, детето сѫщо ще плаче. Изобщо, детето преживява състоянията на майка си и на баща си. Детето никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Ако майката е била болна, и детето ще бѫде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бѫде невежо. Затова се казва, че грѣховетѣ на майката сѫ грѣхове и на децата. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: за да роди човѣкъ една здрава, свѣтла и благородна мисъль, или едно здраво и благородно желание, тѣ непременно трѣбва да се родятъ безъ охкане и пъшкане. И мислитѣ, и чувствата, и желанията се зачеватъ, раждатъ и живѣятъ като човѣка. Следователно, всѣка мисъль, която човѣкъ е родилъ въ нѣкакво болезнено състояние, сѫщо като него ще стене, ще плаче. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно се молете, винаги се радвайте и непрестанно благодарете!“ Това е състоянието на детето. Питамъ: ако въ ума на нѣкой човѣкъ едновременно се родятъ нѣколко идеи, какво заключение ще извадите за него? Ако въ ума на нѣкой човѣкъ се родятъ едновременно петь-шесть идеи, той е млѣкопитаещо; ако въ ума му едновременно се родятъ десетина идеи, той е отъ рода на птицитѣ; ако въ ума му едновременно се родятъ хиляди идеи, той е отъ рода на рибитѣ; и най-после, ако въ ума на нѣкое сѫщество се роди само една сѫществена идея, това сѫщество е човѣкъ. Единъ день срещнахъ една стара баба, която ми каза: Ехъ, синко, родихъ азъ 20 деца, но нито едно не ми остана. Питамъ: не бѣше ли по-добре да е родила едно дете, но да й остане живо, отколкото да роди 20 деца, но нито едно отъ тѣхъ да не остане живо? Ако вие сте имали 20 вѣрвания въ живота си, но нито едно отъ тѣхъ не ви е останало, какво ви ползуватъ тия 20 вѣрвания? Вие започвате съ мисъльта, че Богъ е Любовь, а после казвате, че съ любовь не може да се живѣе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Правда, вървите известно време съ тази мисъль, но после казвате, че и съ правда не може да се живѣе. Казвате, че Богъ е Истина, искате да живѣете споредъ тази Истина, но после намирате, че и съ истина не може да се живѣе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Мѫдрость, но казвате, че и съ тази мѫдрость не може да се живѣе. Намирате, че по-добре е човѣкъ да живѣе по простому, отколкото съ Божията Мѫдрость. Искате да живѣете споредъ Божията Добродетель, споредъ Божията милость, но въ края на краищата, отъ всичко това се отказвате, докато останете само съ една проста мисъль въ ума си, че Богъ за всичко промисля. Какво разбирате подъ думитѣ, че Богъ промисля за всичко? Когато нѣкой работникъ копае лозето на господаря си съ любовь, последниятъ ще промисли за неговата храна и заплата. Но ако работникътъ седи нѣкѫде, спотайва се и не работи лозето на господаря си, последниятъ нѣма да промисли за неговата прехрана. Изводътъ, който можете да направите отъ. говореното, е следниятъ. Казвате: Толкова време живѣхме на земята, но какво научихме? Наистина, всѣки трѣбва да се запита, какво е научилъ, следъ като е живѣлъ известно число години на земята. Вие не сте направили една анализа въ себе си да видите, какво сте придобили отъ живота. Вие живѣете като царски синове, като велики хора и току се обръщате къмъ единъ или другъ авторъ, да прочетете, какво сѫ казали тѣ за слънцето. Четете единъ, втори, трети авторъ и казвате: Зная вече, какво е писалъ еди-кой си авторъ за слънцето. Зная, какво е писалъ втори авторъ за слънцето и т. н. Сега, като задавамъ въпроса, защо Господъ ви е пратилъ на земята, важно е да знаете, дали Той ви е пратилъ на земята? Преди всичко, въпросъ е, дали вие сте на земята. Да не излѣзе, че сънувате, че сте на земята? Ако това е сънь, вие ще се намѣрите въ положението на онази млада мома, за която се говори въ една приказка: тя сънувала една вечерь, че се оженила и родила едно красиво дете, което наскоро следъ това умрѣло. Като станала сутриньта, момата разправила съня на майка си, и дветѣ започнали да плачатъ за умрѣлото дете. Реалниятъ животъ не допуща никакви противоречия. Щомъ има противоречия въ живота, този животъ е сънь, хипнотическо състояние. Следователно, докато живѣе въ противоречия, човѣкъ още не е реално сѫщество. Който се съмнява, той не е реално сѫщество. Съмнението е изразъ на излишна енергия. Човѣкъ се съмнява въ недействителни нѣща. Нѣкой има една фалшива лира, за която казва, че му е непотрѣбна, излишна и не може да я употрѣби. Такова нѣщо представя съмнението въ човѣка. Всички говорятъ за реалностьта на нѣщата, търсятъ реалностьта и не я намиратъ. Защо? Защото се движатъ още въ свѣтъ на илюзии, на заблуждения. Хората трѣбва да изживѣятъ своитѣ заблуждения; като излѣзатъ отъ тѣхъ, тогава ще влѣзатъ въ реалния свѣтъ — въ свѣта на Истината. Нѣкой казва, че не вѣрва въ Господа, че сѫществуването на Бога не е реално и т. н. — Кое е реално, споредъ васъ? Тъй както хората живѣятъ, реаленъ животъ ли е тѣхниятъ? Тѣ се раждатъ, растатъ, развиватъ се, боледуватъ, биятъ се, каратъ се, убиватъ се, докато единъ день изчезнатъ отъ лицето на земята. Не, това още не е истинскиятъ животъ, това е животъ на раници. Единъ день, като свалите всичкитѣ си раници и ви претеглятъ, колкото тежите, това сте вие, това е животътъ на душата, животътъ на реалностьта. Великитѣ, ученитѣ хора казватъ, че душата на човѣка тежи само 33 грама. Докато човѣкъ е живъ, ще го теглятъ, да видятъ, колко килограма тежи. Като умре, пакъ ще го теглятъ. И най-после, когато тежи 33 грама, той вече влиза въ реалния свѣтъ. Въ това отношение, азъ не съмъ правилъ опити, не съмь теглилъ човѣка като живъ и като умрѣлъ, да видя, колко тежи. Това сѫ твърдения на нѣкои учени хора. Тѣ казватъ, че душата на човѣка тежи 33 грама. Доколко е вѣрно това, не зная. Тъй щото, ако искате да видите, колко излишъкъ носи човѣкъ на гърба си, направете изчисления. Претеглете нѣкой човѣкъ, раздѣлете теглото му съ числото 33 и ще намѣрите отношението, което показва, колко пѫти човѣкъ е по-тежъкъ отъ нормалното си тегло. Ако нѣкой човѣкъ тежи, напримѣръ, 66 клгр. или 66,000 грама, като раздѣлите 66,000:33 = 2000. Значи, отношението е 1: 2000. Питамъ: вѣрата ви, съ която посрѣщате мѫчнотиитѣ въ живота си, намира ли се въ отношение 1:2000? Значи, животътъ на човѣкъ, който тежи 33 грама, трѣбва да издържа на мѫчнотии, които сѫ 2000 пѫти по-голѣми отъ теглото му. Този законъ, това отношение е вѣрно и за вѣрата, и за силата на живота, вложена въ всѣки човѣкъ. Ето защо, когато се натъкне и на най-голѣмитѣ страдания, човѣкъ трѣбва да разшири душата си и да каже: Животътъ, който Богъ ми е далъ, има само външни, но не и вѫтрешни противоречия. При това разбиране, и 42° температура да има, човѣкъ ще бѫде спокоенъ и ще каже: Каквато температура да имамъ, азъ зная, че нѣма да умра, защото вѫтрешната ми температура е толкова голѣма, колкото животътъ я изисква. Като дойде смъртьта при такъвъ човѣкъ, той ще я хване за ушитѣ, ще я разтърси и ще каже: Азъ не искамъ да умра! Смъртъта ще го погледне, ще види, че не може да се бори съ този човѣкъ и ще си отиде. Като ви говоря по този начинъ, вие се въодушевявате и мислите, че сте готови изведнъжъ всичко да направите. Затова, като видите, че нѣкой има мѫчнотии и страдания, намирате, че тѣ нищо не представятъ. Обаче, щомъ мѫчнотиитѣ и страданията дойдатъ при васъ, веднага кармата ви става тежка и губите всѣкакво самообладание. И наистина, най-трудната наука въ свѣта е самообладанието. Най-мѫчно човѣкъ влада себе си. Следъ като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най-малко десеть пѫти ще побѣлѣе главата ви, докато се научите да се самовладате. Най-трудната, най-мѫчнопостижимата наука е науката на самообладанието. Съвременнитѣ хора едва сѫ въ въведението на самообладанието. Говорите нѣщо на нѣкого, давате му нѣкакви съвети, а той казва: Да ми падне този човѣкъ въ рѫцетѣ, ще го науча азъ! — Да, човѣкъ всичко може да направи, но всичко не дава добри резултати. Има произволни състояния въ човѣка, които не зависятъ отъ него. Има грѣхове, които човѣкъ върши несъзнателно, независимо отъ своитѣ разбирания. Има тайни грѣхове, за които човѣкъ не е отговоренъ. Напримѣръ, какъ ще изплатите грѣховетѣ и престѫпленията си, направени на сънь? За тия грѣхове ще ви сѫдятъ пакъ на сънь, а не въ будния ви животъ. Ако правите добро на сънь, пакъ на сънь ще ви възнаградятъ. Има разлика между доброто и злото, което човѣкъ върши въ сънния и въ будния си животъ. И тъй, да се върнемъ пакъ къмъ въпроса, защо човѣкъ е дошълъ на земята? Който се наеме да отговори на този въпросъ, той трѣбва да го обоснове съ всички аргументи, научни и теоретически, както способниятъ студентъ защищава своята докторска теза. Той навежда доказателства отъ 99 автори. Следователно, въ връзка съ зададения въпросъ, се явяватъ въпроситѣ, защо Господъ създаде човѣка и какъ го създаде? Въпросътъ „какъ Богъ създаде човѣка“, се отнася до знанието, до желанието му да учи занаятъ. На въпроса „защо Богъ създаде човѣка“, т. е. защо създаде кальта, се вижда желанието му да знае, за какво може да употрѣби тази каль. Тази каль е създадена за продаване И тогава, на въпроса, защо Богъ ви е изпратилъ на земята, ще си отговорите, че сте изпратени да си купите по една кола Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь!“ „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 29 юний, 1927 г. София

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЪРТИ. Богъ царува на небето. Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“. Като говорите или пишете за нѣкои отличителни чърти, тѣ трѣбва да бѫдатъ такива, които напълно да характеризиратъ дадено лице, или даденъ предметъ. Въ такъвъ случай, като оставямъ настрана второстепеннитѣ нѣща, питамъ: Коя е отличителната чърта на Соломона? Като погледнете едно чело, единъ носъ или една уста, вие веднага можете да кажете, коя е отличителната чърта на челото, на носа и на устата. Казвате: Отличителната чърта на челото, напримѣръ, е разумностьта, на очитѣ — способностьта да виждатъ, т. е. зрението, на устата — чувствителностьта. Чувствителностьта произтича отъ съзнанието, въ което се явяватъ редъ желания. Значи, устата показва, какви сѫ желанията на човѣка. И други нѣща се опредѣлятъ по устата, но тѣ сѫ второстепенни. И гладътъ предизвиква въ човѣка желание да яде, което желание се задоволява първо чрезъ устата. Какво се разрешава съ яденето? Като се наяде, човѣкъ може ли да стане ученъ? Опредѣлено ли е, колко пѫти трѣбва да яде човѣкъ? Значи, колкото пѫти и да яде, човѣкъ не може да стане ученъ. Яденето е само условие за учене, но чрезъ ядене човѣкъ нито ученъ става, нито знания придобива. Знанието иде отъ друго мѣсто, отъ другъ източникъ. Тренирането на тѣлото е условие за нѣщо, но знания не дава. Зрението е друго условие, но и то знания не дава. И знанието даже не е най-важното нѣщо въ живота, и то е условие за нѣщо. За какво? За разбиране на живота, за използуване на неговитѣ сили. Безъ знания вие не можете да живѣете. Колкото и да е малъкъ животътъ, поне елементарни знания трѣбва да имате. Христосъ казва: ,,Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Обаче, за разбирането на този пѫть, на тази истина и на този животъ, необходими сѫ знания. Подъ думата истина, Христосъ разбиралъ всички методи, чрезъ които животътъ може да се реализира. Значи, пѫтьтъ води къмъ истината, а истината — къмъ живота. Безъ пѫть човѣкъ не може да намѣри истината, а безъ истината не може да намѣри живота. До тукъ Христосъ е спрѣлъ. Като казва за себе си, че азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ, искалъ да каже, че самъ Той е въ този пѫть, въ тази истина и въ този животъ. Ако и вие намѣрите този пѫть, тази истина и този животъ, ще разберете Христа. Иначе, ще Го критикувате, ще разисквате върху личностьта и живота Му, безъ да придобиете нѣщо. Ако имате единъ приятель, когото критикувате, и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуватъ картина, която представя красотата, но и двамата се критикуватъ, печелятъ ли нѣщо? Единиятъ казва на другия: Очитѣ, носътъ, устата въ твоята картина не сѫ правилни. Другиятъ пъкъ казва: Сѣнкитѣ въ твоята картина не сѫ добре поставени. Ако критиката на двамата художници е на мѣсто, всѣки самъ ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенствуватъ. Обаче, ако критиката не е на мѣсто, и дветѣ картини ще останатъ непоправени. Отъ резултатитѣ, които критиката произвежда, се сѫди, дали тя е била права, или не. Да кажете на нѣкой, че не живѣе добре, това още не е критика. Вие трѣбва точно да опредѣлите, де, какъ и на кое мѣсто той не живѣе добре. Той трѣбва да знае, въ какво се изразява неговия лошъ животъ, за да може да се поправи. Коя е отличителната чърта на Соломона? Преди всичко, Соломонъ е билъ юдеинъ, и като такъвъ, той не е могълъ да се освободи отъ общитѣ национални чърти на юдеитѣ. Тѣ сѫ крайни материалисти. Братята на Иосифа, напримѣръ, го продадоха за пари. Тѣ не го убиха, но го продадоха. Сѫщо така юдеитѣ продадоха Христа пакъ за пари, и то много евтино, само за 30 сребърника. Тази е отличителната национална чърта на юдеитѣ. И Соломонъ, като юдеинъ, трѣбваше да реагира срещу тази национална чърта на своя народъ. И еврейскитѣ пророци реагираха срещу тази чърта. Като четете Библията, ще видите, че тѣ навсѣкѫде сѫ сипвали огънь и жупель, само заради тази чърта на евреитѣ. Тѣ сѫ търсили злото въ духовенството, въ управляващитѣ. Направете преводъ да видите, кое въ човѣка отговаря на духовенството и кое — на управляващитѣ. Духовенството, т. е. духовната страна въ човѣка представя принципитѣ, вѣруюто, отъ които се рѫководятъ ума и сърцето на човѣка. Коя е отличителната чърта на Сократа? По произхождение, Сократъ билъ гръкъ. Значи, той изразява гръцкитѣ национални чърти. Гърцитѣ сѫ хитри, тѣ се отличаватъ съ слабъ мораленъ устой. Напримѣръ, следъ като воюваха десеть години съ Троя, тѣ измислиха най-после една хитрина: направиха единъ голѣмъ дървенъ конь, съ който превзеха Троя. Гърцитѣ сѫ на по-високо стѫпало на развитие отъ евреитѣ: тѣ умъртвиха Сократа съ отрова, съ по-изтънчено срѣдство, а евреитѣ продадоха Христа и Го разпнаха на кръстъ. Затова, именно, Сократъ трѣбваше да се бори съ по-голѣми престѫпления. Най-после ще дойдемъ до Толстоя. Съ какво се отличава Толстой? Той е славянинъ. Нѣои учени изтъкватъ, като отличителна чърта на славянитѣ, нечистотата. Тѣ обичатъ да оцапатъ човѣка. Както и да е, каквото и да се казва за евреитѣ, за гърцитѣ и за славянитѣ, това още не е абсолютно, защото отрицателнитѣ чърти на единъ човѣкъ, или на единъ народъ не могатъ още да го характеризиратъ. Тѣ сѫ въ процесъ на развитие, следователно, единъ день отъ тия отрицателни чърти поменъ нѣма да остане. Толстой ималъ голѣми уши, което говори за щедростьта на славянитѣ. Много престѫпления въ свѣта се вършатъ отъ щедрость. По характеръ, Толстой е доблестенъ, която чърта отсѫтствува въ характера на Соломона и на Сократа. Въ края на живота си, Соломонъ казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Той е изпиталъ всичко, и следъ това изказалъ тази мисъль, като считалъ, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократъ пъкъ разсѫждавалъ точно обратно: Той казалъ, че чрезъ волята си, човѣкъ може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ моралъ, а именно: недостатъцитѣ не трѣбва само да се обуздаватъ, но тѣ трѣбва да се трансформиратъ. Като енергии, които вървятъ въ низходеща посока, тѣ могатъ да приематъ обратна посока на движение — възходеща. Въ това отношение, Толстой има по-хубави чърти отъ тия на Соломона и на Сократа. Обаче, и тримата не сѫ завършили още своето развитие. Въ бѫдеще тѣ ще дойдатъ на по-висока степень на развитие. И тъй, всѣки човѣкъ е миналъ или минава презъ формата на Соломона, на Сократа и на Толстоя. Соломонъ е прекаралъ единъ животъ само на ядене и пиене, физически животъ. За такъвъ животъ се изискватъ хора. И наистина, около него е имало много жени и прислужници. Това е аристократически животъ. Този животъ се е подържалъ и съ наука, съ четене и писане на притчи. Въ Сократа виждаме точно обратното. Той искалъ да ликвидира съ физическия животъ, съ живота на ядене и пиене, затова се предалъ на размишления, на философски разговори и беседи. Неговата философия се заключава въ мисъльта: „Познай себе си!“ Той се оженилъ за една сприхава и нервна по характеръ жена, като си казвалъ: Ако съ философията си мога да се справя съ характера на моята жена, много нѣщо ще постигна. Единъ день, когато Сократъ се разговарялъ съ ученицитѣ си, жена му взела легенъ пъленъ съ вода и го изсипала върху главата на Сократа. Последниятъ запазилъ пълно присѫтствие на духа. Той погледналъ спокойно къмъ ученицитѣ си и казалъ: „Когато едно дърво се посади, непременно трѣбва да се полѣе“. Значи, той взелъ добрата страна отъ постѫпката на жена си, защото разбиралъ законитѣ на живота и правилно ги прилагалъ. Великитѣ хора, това сѫ свѣтлитѣ точки на хоризонта, това сѫ високитѣ върхове на планинитѣ. Кривата линия А (стр. 154) представя небосвода, т. е. идейния, възвишения, непостижимия свѣтъ. Кривитѣ линии В представятъ високитѣ планински върхове. Точката С, долу, представя долинитѣ. Когато слънцето по високитѣ върхове започва да изпраща повече свѣтлина и топлина, снѣговетѣ и ледоветѣ по тѣхъ започватъ да се топятъ. Въ морално отношение, топенето на снѣговетѣ и ледоветѣ представя разпуснатия животъ на планинитѣ. Следователно, когато хората сѫ много любезни, много учтиви, това показва, че тѣ сѫ горе, по високитѣ планински върхове, дето се топятъ и изпращатъ водитѣ си надолу. Когато нѣма какво да се топи, тѣ оставатъ сами и се проявяватъ толкова скържави, каквито сѫ въ действителность. Какво представятъ тѣ тогава? Голи, скалисти върхове. Това което природата е натрупала върху тѣхъ, изчезва. Природата казва: Всичко, каквото имахъ, дадохъ, повече нѣма какво да давамъ. Като събера нови материали, пакъ ще ги натрупамъ. Планинитѣ регулиратъ въздушнитѣ течения. Сѫщевременно и влагата става причина да се образуватъ различни течения, бури, циклони въ съгласие съ наклона на земята. Когато енергията на планинитѣ стане устойчива, снѣговетѣ започватъ да се топятъ и да слизатъ надолу, въ долинигѣ. Тогава деятелностьта на долинитѣ започва да се усилва: растителностьта става буйна, цвѣтята се развиватъ добре, дърветата вързватъ и даватъ хубави плодове. Значи, щомъ водитѣ започватъ да прииждатъ, това показва, че животътъ въ долинитѣ се усилва. По този начинъ става преливане на живота отъ едно състояние въ друго. Ако това преливане става правилно, наричаме го еволюция, мораленъ устой, радость и веселие. Ако преливането на живота не става правилно, тогава идватъ всички нещастия въ свѣта. Съ други думи казано: ако снѣговетѣ на планинитѣ се топятъ равномѣрно и слизатъ по всички склонове, за да напояватъ долинитѣ, животътъ въ долинитѣ се развива добре. Обаче, ако топенето на снѣговетѣ става неравномѣрно, при слизането си, водитѣ завличатъ камъни, чакълъ, тиня, вследствие на което образуватъ, голѣми насипи. Следователно, това, което става въ природата, става и въ индивидитѣ, и въ обществата, и въ народитѣ, и въ цѣлото човѣчество. Енергията отъ тѣхнитѣ планински върхове, т. е. отъ тѣхнитѣ мозъци понѣкога тече правилно, равномѣрно, надолу къмъ долинитѣ имъ, а понѣкога тече неправилно, неравномѣрно. Съвременнитѣ хора говорятъ често за моралъ, за мораленъ устой и т. н. Когато се образува нѣкакво общество, хората пъкъ говорятъ за добро, за честность, за справедливость и за редъ още добродетели Това говори за известни процеси, които ставатъ въ човѣшката душа. Кога човѣкъ говори за моралъ, за мораленъ устой? Когато стане богатъ, само тогава човѣкъ говори за моралъ, за мораленъ устой, за редъ и порядъкъ. Защо? Защото той има какво да пази. Ако нѣма какво да пази, нѣма защо да говори за тия нѣща. Следователно, когато се говори въ свѣта за моралъ, това подразбира пазене, грижливо отнасяне къмъ ония ценности, които Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Тѣзи ценности могатъ да се пазятъ само съ чистъ, възвишенъ животъ. Щомъ тѣзи ценности се загубятъ, човѣкъ престава да се развива. Сега, когато разглеждате отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя, каква поука можете да извадите отъ тѣхъ? Въ тѣзи три лица вие трѣбва да виждате едно и сѫщо лице, което, отъ положението на царь, постепенно слиза като философъ-мислитель и стига въ положенито на човѣкъ, който иска да познае душата на народа. Това сѫ три състояния, презъ които човѣшката душа минава. Нѣкой човѣкъ казва: Да имамъ условия, това и това бихъ направилъ. Значи, този човѣкъ мечтае за царски условия. Питамъ: ако бѫдете царь, какво ще направите? Ще направите това, което и Соломонъ направи. Казвате: Да имамъ знания. Какво ще направите? — Ще направите това, което и Сократъ направи. Сократъ можа ли да разреши задачата „познай себе си“? Преди всичко, гърцитѣ възприеха тази задача отъ източнитѣ народи. Човѣкъ нѣма защо да се познава. Истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито въ душата на човѣка. Само това нѣщо трѣбва да се реализира. А тъй, да познава човѣкъ своитѣ недѫзи, това не е самопознаване. Тъй щото, самопознаването подразбира разкриване на човѣшката душа, да знае човѣкъ, какво добро може да направи. Значи, познаването не подразбира разкриване на човѣшкитѣ слабости, на човѣшкитѣ дефекти. Когато гениалниятъ работи, дефектитѣ му сѫ извънъ неговия животъ. Той не се спира върху дефектитѣ си. Дефектитѣ на писателя, напримѣръ, не сѫ въ самия него, тѣ сѫ въ окрѫжаващата срѣда. Това не зависи отъ неговата нервна система, но изключително отъ външнитѣ условия. Нѣкой писарь пише тънко или дебело — и това зависи отъ външнитѣ условия, отъ перото, отъ мастилото, отъ обстановката и т. н. Отъ френологическо гледище, това показва, че хората около него се занимаватъ съ дребнавости, които препятствуватъ на енергията да се прояви правилно. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не се смущава отъ външнитѣ условия, нищо външно да не го безпокои. Срѣщате нѣкой човѣкъ, виждате, че е неспокоенъ. Защо? Дрехитѣ му не били, каквито трѣбва, обущата му били малко скѫсани, шапката му била стара. Другъ пъкъ се смущава, че масата за ядене не била наредена, както трѣбва: кърпитѣ не били добре сгънати, солницата не била турена на мѣсто, въ яденето нѣмало достатъчно пиперъ и т. н. Всички хора се безпокоятъ за дребни работи, вследствие на което тѣхниятъ почеркъ не е правиленъ. Енергиитѣ на тѣхнитѣ сили и способности не се проявяватъ правилно. Ако нѣкой графологъ разглежда почерка на съвременнитѣ хора, по него свободно може да чете характера на тѣхнитѣ желания. Казвамъ: Соломонъ, Сократъ и Толстой сѫ три типа, които носятъ въ себе си известни сили. Всѣки типъ, изобщо, крие въ себе си известни сили, но отъ всички типове единъ день ще се оформи общъ типъ, въ който ще се включва положителната философия и наука на живота. Този типъ ще представя една митическа книга, отъ която ще се изучава историята и развитието на цѣлото човѣчество. Като помислимъ за Соломона, за Сократа и за Толстоя, веднага ще си спомнимъ за голѣмото влияние, което тѣ сѫ упражнили върху човѣчеството. Обаче, тѣ не сѫ първокласни единици; има и по-високи върхове отъ тѣхъ, но понеже днесъ четохте темата „Отли чителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“, затова говориме за тѣхъ. Положението на Соломона, като царь, представя условия за придобиване на знание и мѫдрость. Що се отнася до женитѣ и наложницитѣ на Соломона, ще ги оставимъ настрана, понеже тѣ представятъ неговитѣ костюми, т. е. неговитѣ желания, които всѣки день могатъ да се мѣнятъ. Въпросъ е, дали този царь е могълъ да обича всички тия жени. Какво представя числото 1200, т. е. 900 жени и 300 наложници, отъ кабалистическо гледище? Това сѫ 12-тѣ зодии. Значи, на всѣка зодия се падатъ по сто жени. Въ числото 900, 9-тѣ представя крайния предѣлъ, до който могатъ да стигнатъ желанията на човѣка. Въчислото 300, тройката, напримѣръ, показва число, съ което може да се работи на физическия свѣтъ. Когато Соломонъ прибралъ при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криелъ въ душата си съвсемъ друга идея отъ тази, която съвременнитѣ хора му приписватъ. Тѣ му приписватъ повече грѣхове, отколкото той ималъ. Тѣзи жени били негови ученички и слушателки. Неговитѣ грѣхове не се заключаватъ въ това, че ималъ много жени, но въ факта, че се отклонилъ отъ Бога. Неговитѣ ученички отдалечили сърцето му отъ Бога. Вследствие на това, Соломонъ изгубилъ равновесието си. Той се подкупилъ, увлѣкълъ се и падналъ. Съ това заедно той съградилъ нѣколко езически храмове и служилъ на други богове. Въ това, именно, седи погрѣшката на Соломона. Когато се казва, че човѣкъ върши престѫп ления, това не е право. Човѣшката душа е нематериална, неуловима. Немислимо е душата на човѣка да се опетни или оцапа. Тѣлото на човѣка може да се подложи на мѫчения, може да се петни, да се разпъва, но що се отнася до неговата душа, тя е свободна, независима. Щомъ се отдѣли отъ тѣлото, тя веднага се изчиства. Единствената грѣшка на хората седи въ мисъльта имъ, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни въ чувствата на човѣка, дето, докосне ли се нѣщо отвънъ, може да създаде редъ нещастия за него, но това още не е човѣшката душа. Представете си, че вие посещавате едннъ свой приятель, когото не сте виждали цѣли десеть години. По този случай той ви приготвя хубава баница, съ млѣко, съ чисто масло, и ви предлага да я раздѣлите между десетина свои приятели, които поканилъ пакъ по случай вашето гостуване. Вие поглеждате къмъ баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на нѣкое парче отъ срѣдата на баницата, като на най-хубаво, отъ този моментъ вече вие се натъквате на грѣхове и нещастия. Отъ този моментъ вече вие пущате малкото краче на дявола въ себе си. Отъ този моментъ започватъ грѣховетѣ ви, които съ хиляди години ще ви следватъ. Казвате: Какво да правя тогава? — Трѣбваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постѫпите така, отъ този моментъ щастието ще започне да ви следва. Всичкитѣ парчета на баницата сѫ отъ едно и сѫщо качество. Казвате: Еди-кой си човѣкъ е по-добъръ отъ мене, а еди-кой си е по-лошъ. Въ това, именно, седи вашата погрѣшка. Вие трѣбва да знаете, че всички парчета отъ баницата сѫ отъ едно и сѫщо качество и сѫ еднакво опечени. Следователно, отъ Божествено гледище, къмъ всички хора трѣбва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни сѫ по-добри, а други — по-лоши, вие всѣкога ще бѫдете нещастни. Кажете ли, че хората въ нѣкое братство не живѣятъ добре, вие не дѣлите баницата правилно. Отъ този день нещастието нѣма да напусне дома ви. Питамъ: Кой е събралъ хората въ обществата? Ако мислите, че тѣ сами сѫ се събрали, лъжете се. Богъ, Любовьта е събрала хората въ обществата. За да се събератъ хората на едно мѣсто, между тѣхъ непременно трѣбва да има любовь. Докато между хората нѣма нѣкакъвъ идеалъ, докато любовьта не влѣзе между тѣхъ, тѣ не могатъ да образуватъ общества. За да се подържатъ обществата, всѣки трѣбва да внимава на своя животъ, правилно да дѣли баницата. Въ това седи истинскиятъ моралъ. Въпроситѣ се разрешаватъ съ правилно дѣление, а не съ закачване, или съ заплашване. Последнитѣ сѫ палеативни срѣдства. Затова казвамъ: Виждайте доброто въ всѣки човѣкъ! Виждайте добрата страна на всичко! Представете си, че всички хора живѣятъ добре, че всички сѫ светии. Какъ мислите, при това положение, щѣхте ли да бѫдете щастливи? Нѣмаше да бѫдете щастливи. При това положение, хората щѣха да изпитватъ такова недоволство, каквото никога на земята не е сѫществувало. Ще приведа единъ примѣръ, който илюстрира недоволството на съвременнитѣ хора. Хората сѫ недоволни и оттамъ, отдето нѣматъ право да бѫдатъ недоволни. Единъ майсторъ гръкъ се качилъ единъ день на кѫщата си да поправя нѣщо. По невнимание, той се подхлъзналъ, падналъ отъ кѫщата и строшилъ крака си. Той започналъ да плаче, да роптае и се обърналъ кьмъ Зевса съ думитѣ: Господи, азъ мислихъ, че си отъ добритѣ богове, а ти създаде такъвъ законъ, споредъ който трѣбваше да си счупя крака. — Какво искашъ да направя? — Изхвърли този законъ, да не действува повече въ свѣта, за да бѫдатъ хората свободни. Какъвъ билъ този законъ? Законътъ за земното притегляне, споредъ който, всѣко тѣло, хвърлено въ въздуха, пада на земята. — Добре, още утре ще бѫде твоята воля: кракътъ ти ще оздравѣе. Този майсторъ, здравъ вече, отишълъ пакъ на работа. Махналъ съ чука въ въздуха, но той увисналъ, не могълъ да се върне пакъ назадъ. Ударилъ съ другъ инструментъ, и той увисналъ въ въздуха. Каквото подхвърлилъ въ въздуха, всичко увиснало. Седи той, чуди се, какво да прави, но вече ядосанъ, недоволенъ отъ новото положение, отъ новия законъ. Цѣла седмица стоели чукътъ и другитѣ инструменти въ въздуха, и той нищо не могълъ да върши. Който иска да живѣе споредъ съвършенитѣ закони, той ще стои на едно мѣсто въ въздуха, безъ да може да работи. Който не е готовъ за тия закони, той ще живѣе споредъ несъвършенитѣ закони: ще работи споредъ тѣхъ, макаръ и да чупи понѣкога краката си. Затова казвамъ: по-добре съ опасность за краката, но съ разумность за главата, отколкото съ опасность за главата, а съ разумность за краката. Сѫщото се отнася и до васъ: по-добре съ мѫчнотии да вършите всичката си работа, отколкото да казвате, защо Богъ е създалъ свѣта така, а не иначе. Когато сте спѣли, Богъ е мислилъ, правилъ хиляди опити, докато най после е създалъ най-красивия свѣтъ, отъ който вие сте недоволни. При сегашнитѣ условия, по-хубавъ свѣтъ отъ този не може да сѫществува. И по-добъръ животъ отъ сегашния не може да сѫществува. Като не разбирате живота, казвате: Защо Богъ ни е пратилъ на земята? — На този въпросъ всѣки самъ трѣбва да си отговори. Затова, за следния пѫть пишете върху темата: „Защо Богъ ни е пратилъ на земята, и каква работа ни е далъ?“ Споредъ положителната философия човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ живота, който му е даденъ, защото, следъ време, този животъ ще се трансформира въ нѣщо по-хубаво. Формата на сегашния човѣкъ не е съвършена още. Съ умоветѣ, които хората иматъ днесъ, тѣ не могатъ да разбератъ Божиитѣ пѫтища. Обаче, тѣ не трѣбва да се отчайватъ. Тѣ ще пострадатъ, ще потѫгуватъ, ще се помѫчатъ, но единъ день ще се домогнатъ до положителната философия, ще разбератъ живота. Тѣ ще иматъ по 900 жени и 300 наложници, ученички и слушателки, като Соломона, и ще изучаватъ философията на живота. Тѣ ще иматъ най-лошитѣ жени, като Сократа и ще изучаватъ философията „познай себе си“! Тѣ ще бѫдатъ и въ положението на Толстоя, и женитѣ имъ нѣма да имъ позволяватъ да реализиратъ идеитѣ си. Соломонъ казваше: Не е лесно да излѣзе човѣкъ на глава съ толкова жени! Сократъ казваше: Всѣко дърво, като се посади, трѣбва да се полѣе. Жената на Толстоя пъкъ казваше: Не е дошло още времето за това учение. И наистина, не е дошло още времето за новото учение. Защо? Защото хората сѫ недоволни. Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението, въ което се намира, и да благодари за всичко: да благодари за хлѣба, за въздуха, за водата, за дрехитѣ, за обущата, за водата. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да благодари на Бога за всичко и да каже: Боже, помогни ми, дай ми сила да работя, да изправя всичко! Макаръ днесъ да съмъ съ скѫсани дрехи и обуща, но единъ день всичко ще изправя. Богъ всѣки день ви дава възможность да работите. Той ви е далъ една картина, която трѣбва да изработите, като опредѣля, де да отидете, какво да правите, а вие се отказвате, не искате да изпълните Неговия съветъ, да не ви сѫдятъ хората. Ако работите, никой нѣма да ви сѫди. Умниятъ лесно намира погрѣшкитѣ си. Той знае, че погрѣшкитѣ седатъ въ неправилното приложение на принципитѣ, а не въ самитѣ принципи. Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието й е добро, но преждевременно е дошло. Малкото дете трѣбва да се храни съ мека, съ течна храна. Питамъ: защо ви проповѣдвамъ за любовьта? Защото вие сте малки деца, и трѣбва да се храните съ млѣко. Въ бѫдеще, когато пораснете и дойдете на земята, нѣма да ви говоря вече за млѣко, за любовьта, но ще говоря за коститѣ, за мѫдростьта. Тогава ще кажа: едно време, когато бѣхте малки деца, нуждаехте се отъ млѣко, но сега имате вече зѫби, сами дъвчите храната си, затова ви трѣбва твърда храна. Ще кажете: Едно време ни държахте близо до гърдитѣ си. Да, минаха вече тѣзи времена. Така постѫпва природага, така постѫпва и Богъ. Тъй щото, когато става въпросъ за обичь, за близость, трѣбва да знаете, че обичьта, както и близостьта сѫ вѫтрешни. Разбирането е вѫтрешно. Природата работи сега, за да превърне соковетѣ на любовьта въ свѣтлина. Свѣтлината ще превърне въ знание, знанието — въ животъ, животътъ — въ абсолютна истина, а истината — въ свобода. Така ще се дадатъ на човѣка всички възможности да реализира желанията на своята душа. Когато реализира напълно всички красиви и възвишени желания, човѣшката душа ще се задоволи. Тогава и Богъ ще бѫде доволенъ отъ човѣка. „Въ Писанието е казано: Ще се всели Богъ въ душата, въ умоветѣ, въ сърцата, въ тѣлата ви, за да се радвате на Неговитѣ дѣла!“ „Богъ царува на небето. Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 22 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“. Животътъ е изкуство, вследствие на което трѣбва да се изучава като изкуство. Сѫщевременно животътъ е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трѣбва да го поставимъ по отношение на вѫтрешното съзнание, което свързва всички факти на живота въ едно цѣло. При това, тия факти трѣбва да се тълкуватъ положително, всѣки отъ които да се постави на своето мѣсто по отношение на цѣлокупния животъ, както и по отношение на всички живи сѫщества. Това може да се постигне при положение, когато човѣкъ има частично, или индивидуално отношение къмъ козмоса. Въ този случай, азъ разглеждамъ козмоса като живо сѫщество. Козмическото съзнание има предъ видъ човѣка само тогава, когато неговото съзнание е будно и въ четиритѣ свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днесъ хората се намиратъ на повърхнината на козмическото сьзнание, тъй щото, каквото започватъ, отъ негово гледище, всичко свършватъ успѣшно. Като говорятъ за живота, сегашнитѣ хора иматъ предъ видъ главно материалнитѣ работи, материалнитѣ интереси на хората. Обаче, материалнитѣ блага сѫ последнитѣ блага въ свѣта. Когато отъ невидимия свѣтъ решатъ да уморятъ нѣкого, да го лишатъ отъ живота, даватъ му материални блага. Напримѣръ, достатъчно е да окачатъ на врата на нѣкого торба съ злато и да го пуснатъ въ морето. Затова и мѫдрецътъ е казалъ: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голѣма сиромашия, да не олекна много, че вѣтърътъ да ме отнесе нѣкѫде. Тъй щото, ако човѣкъ е богатъ, има опасность да не потъне въ морето; ако е сиромахъ, има опасность вѣтърътъ да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голѣмото богатство за човѣка, толкова е опасна и голѣмата сиромашия. Казано е въ Евангелието: „Блажени нищитѣ духомъ“. Подъ „нищъ духомъ“ не се разбира сиромахъ човѣкъ. Нѣкой може да е сиромахъ и да бѫде горделивъ. Или, може да бѫде богатъ и пакъ да е нищъ духомъ. Когато постѫпва въ училище, ученикътъ не трѣбва да мисли за своя произходъ. Не бѫдете като горделивитѣ царски синове, които, като постѫпватъ въ училище, мислятъ, че много знаятъ. Тѣ знаятъ толкова, колкото знаятъ и другитѣ ученици. А това, че имали царска кръвь, тѣ трѣбва да знаятъ, че тази кръвь е човѣшка, и като така, еднаква съ кръвьта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достоинство отъ знанието, което всѣки день черпи отъ училището, а не да се гордѣе съ своето произхождение и съ своята кръвь. Нѣкой казва, че се обърналъ вече къмъ Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне къмъ Бога, това е въ реда на нѣщата, но следъ като се обърне къмъ Бога, той трѣбва да влѣзе въ Царството Божие. На сѫщото основание, казвамъ: ученикътъ не се нуждае само отъ знания, но той трѣбва да има и характеръ, съ нищо да не се подкупва. Истински характеръ е този, който съ нищо не се подкупва: и цѣлата земя да му дадатъ, той пакъ нѣма да се подкупи. Човѣкъ още не е миналъ презъ всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животътъ и природата даватъ на човѣка, иматъ за цель да изпитатъ устойчивостьта на неговия характеръ, като морално сѫщество. И следъ като се изпита и познае, едва тогава човѣкъ може да говори за любовь. Любовьта се проявява само при морално стабиленъ човѣкъ. Когато човѣкъ изгуби своята морална стабилность, и любовьта изчезва отъ него. Казвате: Какво правятъ тогава грѣшнитѣ хора безъ любовь? Любовь.та се проявява и между грѣшнитѣ, но тамъ тя произвежда голѣми страдания. Богъ е и въ ада, но тамъ Той произвежда такъвъ огънь, какъвто никой не би пожелалъ И тъй, щастието ви зависи отъ вашитѣ разбирания, отъ това, което правите въ време и пространство. Въ това отношение, всѣки день ставатъ промѣни въ човѣшката душа, както и въ съзнанието му. Обаче, каквито и да сѫ тѣзи промѣни, мирътъ на човѣка не трѣбва да се нарушава. По повърхнината на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ, на човѣшката душа, както и на съзнанието му, могатъ да ставатъ редъ промѣни, обаче, дойде ли въпросъ до вѫтрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяватъ. Каквито усилия да правите, презъ каквито изпитания да минавате, тѣ сѫ необходими за вашето развитие. Отъ всичко трѣбва да се учите Добриятъ човѣкъ може да бѫде и богатъ, и сиромахъ — той отъ всичко се учи. Сиромашията и богатството сѫ вѫтрешни, а не външни процеси. Когато човѣкъ раздаде богатството си на другитѣ и остане сиромахъ, той е добъръ човѣкъ. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другитѣ, той е лошъ човѣкъ. Питамъ: какво разбирате подъ връзка на съзнанието? Подъ връзка на съзнанието се разбиратъ правилни отношения къмъ Първата Причина, или къмъ Козмоса, или къмъ Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живѣе въ васъ. Въ тѣлото на човѣка Богъ не може да живѣе, но Той живѣе въ неговата душа. Днесъ човѣшката душа не е напълно въ тѣлото му. Човѣшкото тѣло още не е устроено, както трѣбва, т. е. не е още добре организирано. Единъ день, когато човѣшкото тѣло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно въ него и той ще стане безсмъртенъ. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но още не е направенъ така. И наистина, казвате, че Богъ е всезнаещъ, обаче, човѣкъ не е всезнаещъ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво въ сѫщность е въздухътъ? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има въ дълбочината на океана? Знае ли, какво има въ центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаденъ по образъ и подобие Божие? Само онзи може да знае тѣзи нѣща, въ когото козмическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тѣлото си и да обикаля цѣлата земя, да влиза въ вѫтрешностьта й, да види, отъ каква материя е направена, отъ колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много нѣща знае този човѣкъ, но нищо не съобщава за тѣхъ. Ако нѣкой отъ васъ на сънь само отиде на слънцето, всички вестници ще пишатъ за него. Така постѫпватъ децата. Тѣ обичатъ да се хвалятъ. Каквото чуятъ, или видятъ, веднага съобщаватъ на всички. Обаче, който е развилъ въ себе си козмическото съзнание, той е разуменъ човѣкъ. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивилъ, докато стигне до това положение. Той постѫпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Голѣми препятствия е срещналъ той въ пѫтя си, докато развие своето козмическо съзнание. Щомъ стигне до това положение, той счита понѣкога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение. Единъ богатъ американецъ вложилъ шесть хиляди долари въ една банка, да му послужатъ на стари години. Отъ този день той престаналъ да спи, престаналъ да се моли, все за банката мислилъ. Най-после той решилъ да се освободи отъ това тежко състояние: извадилъ паритѣ си отъ банката, раздалъ ги на бедни и се успокоилъ, започналъ да се моли на Бога усърдно. Значи, вѣрата му въ шестьтѣ хиляди долара била спънка въ неговия животъ. Този примѣръ не се отнася за беднитѣ хора. Тѣ ще си кажатъ: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този примѣръ се отнася до васъ, като ученици, които искате да направите връзка въ съзнанието си, да дойдете до козмическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило въ васъ, вие можете да внасяте паритѣ си въ разни банки. Щомъ се пробуди, безъ да мислите много, ще извадите шестьтѣ хиляди долари отъ банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, въ реда на нѣщата е да внасяте паритѣ си въ банки. Щомъ станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христосъ е казалъ: „Не влагайте съкровищата си тамъ, дето ръжда и молци ги изяждатъ, но вложете ги въ небеснитѣ банки, дето нито молецъ, нито ръжда ще ги изядатъ!“ Вие ходили ли сте въ тия банки? Знаете ли какъвъ е редътъ и порядъкътъ тамъ? Вложите ли паритѣ си въ тия банки, и следъ хиляди години да отидете, ще си ги вземете, безъ да се е изгубила стотинка отъ тѣхъ. И най-малкиятъ капиталъ да сте вложили, той ще ви се върне безъ никакви удържки, безъ никакво накърняване. Но и за най-малкия заемъ, който сте направили въ една отъ Божественитѣ банки, сѫщо така се държи смѣтка. Ще ви извикатъ и ще кажатъ: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Тамъ за всичко се държи смѣтка. Сега, ще ви задамъ нѣколко въпроса: Защо, когато обичате нѣкого, трѣбва да го питате, обича ли ви и той? И защо трѣбва да му кажете, че го обичате? Защо трѣбва да ви говоря днесъ? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия законъ на земята. По този начинъ само хората ще направляватъ своя животъ. Ако хората живѣятъ споредъ свои закони, а говорятъ за Божествени, тѣхниятъ животъ нѣма да устои. Може ли да устои връзката между две вѫжета, едното отъ които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нѣщо представя връзката между Божествения и човѣшкия животъ, ако човѣшкиятъ животъ не се рѫководи отъ Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и дветѣ съзнания трѣбва да бѫдатъ еднакво силни. Силенъ човѣкъ е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пъкъ е това, въ което нѣма никакво прекѫсване. Грѣховетѣ и страданията на хората се дължатъ на отклоненията, които ставатъ въ тѣхнитѣ съзнания. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ отваря Евангелието всѣки день, да прочете поне единъ стихъ отъ него. Една сутринь, обаче, казва: И безъ четене на стихове може. Щомъ каже така, въ съзнанието му се вмъква нѣщо чуждо, което го отклонява, прекѫсва връзката му. Когато съзнанието на човѣка се прекѫсне, той не може вече да контролира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. При тѣзи прекѫсвания на съзнанието, човѣкъ губи своя духъ, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията ставатъ причина да се прекѫсва съзнанието на човѣка. Нѣкои хора въ сиромашията си сѫ много ревностни къмъ Бога. Тѣ се молятъ, работятъ, подвизаватъ се духовно. Щомъ забогатѣятъ, забравятъ Бога. Не човѣкъ трѣбва да търси Бога и като богатъ, и като сиромахъ, и като ученъ, и като простъ. Най-красивото нѣщо е човѣкъ да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрезъ тази наука той ще създаде въ себе си характеръ, чрезъ който ще моделира своя умъ и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислитѣ и чувствата си. Ако срещнете човѣкъ, въ когото мислитѣ и чувствата не сѫ организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекѫснато. И наистина, всѣко прекѫсване на съзнанието създава въ човѣка известна аномалия. За такъвъ човѣкъ се казва, че е особенъ. Той се намира подъ чуждо влияние на безброй сѫщества около него. Мускулитѣ на рѫцетѣ и краката му треперятъ, цѣлата му нервна система е разклатена. Всичко въ него е въ дисхармония. Ако хванете рѫката на този човѣкъ, тя е разслабена, мека, отпусната. Често разваленитѣ хора иматъ такива рѫце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратенъ, разваленъ човѣкъ е този, който не върви въ Божия пѫть. Той не може да задържа въ себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, презъ която тя изтича. Като резултатъ на това изтичане, идатъ различнитѣ болести. Това изтичане на енергията отъ човѣка се нарича въ науката демагнетизиране. Много отъ болеститѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, напримѣръ, се дължи, или на натрупване излишъкъ на енергия въ стомаха, която не може да се пласира, или на недостигъ на енергия въ стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка. Като се знае това, човѣкъ трѣбва да регулира силитѣ въ своя организъмъ. Това може да се постигне чрезъ връзка съ Първата Причина, съ козмическото съзнание. Само по този начинъ човѣкъ може правилно да се лѣкува. Козмическото съзнание е въ сила да регулира енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, като ги насочва въ права посока. Когато имате връзка съ Божественото, или козмическото съзнание, и започнете да изучавате нѣкой предметъ, то ще хвърли свѣтлина въ вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предметъ На това се дължи факта, дето едни хора разбиратъ Библията правилно, по духъ, по вѫтрешенъ смисълъ, а други я взиматъ само въ букваленъ смисълъ. Първитѣ иматъ връзка съ козмическото съзнание, а вторитѣ — нѣматъ такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вѫтрешната връзка на живота, това е изкуство и наука. Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възрасть, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни отъ васъ сѫ стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета сѫ влѣзли въ Школата? — Вие не знаете още, дали тѣ сѫ млади, или не. Дали човѣкъ е младъ, или старъ, това зависи отъ възрастьта на неговата душа. Нѣкой може да е 15—20 годишенъ, но като душа да е старъ; другъ може да е 60—70 годишенъ, но като душа да е младъ. Казвамъ: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възрасть е на земята. Въ това отношение, всѣки трѣбва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво велико бѫдеще се разкрива предъ васъ. И млади души да сте, пакъ е добре, но трѣбва да знаете положението и мѣстото си въ природата. И млади, и стари души, всички трѣбва да работите, да развивате козмическото съзнание въ себе си. Ако съ това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое мѣсто трѣбва да поставите всѣка планета. Ако всѣка планета поставите на мѣстото й, вие ще се домогнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случаватъ въ живота. Сѫщевременно ще гадаете и върху събитията въ вашия животъ, ще знаете всѣка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бѫдещето си, въ когото е пробудено вече козмическото съзнание. Въ връзка съ въпроса за предсказване бѫдещето на човѣка, турцитѣ казватъ: Каква полза отъ гадането, когато никой не може да отмѣни това, което е писано на човѣка? — Вѣрно е, че има нѣща, които, веднъжъ опредѣлени, не могатъ да се отмѣнятъ, но тѣ могатъ да се отложатъ. Когато човѣкъ не е готовъ да посрещне нѣщо, било добро или зло, това нѣщо може да се отложи. Едно е важно за човѣка днесъ: той не трѣбва да мисли, какъ може да отмѣни лошитѣ условия, които му се готвятъ, но да работи върху себе си съзнателно, съ цель да приготви добри условия за своето бѫдеще. Тѣзи добри условия ще го поставятъ при сѫщитѣ условия и въ невидимия свѣтъ. Ако води непорядъченъ животъ, безъ да иска, той си приготвя лоши бѫдещи условия, които ще го заведатъ въ ада, въ тъй наречената „тринадесета сфера на земята“. Подобното подобно привлича. Ще ви дамъ едно правило за живота: всѣка сутринь, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути къмъ козмическото съзнание, да се свържете съ всички живи сѫщества на земята. Презъ тѣзи две минути постарайте се абсолютно да се отдѣлите отъ този свѣтъ, като че около васъ нищо не сѫществува. Първи англичанитѣ направиха този опитъ. Следъ свършване на общоевропейската война, въ цѣла Англия се издаде заповѣдь. на едикое си число, въ точно опредѣленъ часъ, за две минути да спре всѣкакво движение, всички фабрики, работилници, училища, всѣкакви заведения, и кой дето се намѣри, да отправи мисъльта си къмъ Бога, къмъ невидимия свѣтъ, да се свърже съ него. Красивъ моментъ е този! Две минути цѣлъ народъ да посвети на Бога! Ако единъ день се опредѣлятъ петь минути — още по-добре. Цѣла Англия спрѣ своя обикновенъ животъ, своитѣ ежедневни работи за две минути, за да се свърже съ Бога. Какво би било, ако цѣлото човѣчество опредѣли единъ такъвъ моментъ за връзка съ невидимия свѣтъ! Мощна вълна би се разлѣла изъ цѣлия свѣтъ! Сега и на васъ казвамъ: всѣка сутринь, следъ ставане, ще опредѣлите две минути за връзка съ невидимия свѣтъ. Силата на човѣка седи въ връзката му съ невидимия свѣтъ. Всички, които сѫ завършили своето развитие и се интересуватъ отъ човѣчеството, иматъ тази опитность. За васъ е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си къмъ козмическото, Божественото съзнание, за да се свържете съ напредналитѣ сѫщества и да опигате силата, която тѣ упражняватъ върху васъ. Достатъчно е само две минути да тече тѣхната енергия презъ съзнанието ви, за да можете презъ цѣлия день да се чувствувате силни, мощни по мисъль, по чувства, по духъ, да свършите успѣшно работата си презъ деня. И тогава ще отправите благодарностьта си къмъ невидимия свѣтъ. Две минути сѫ достатъчни за васъ. Нѣкои се оплакватъ, че нѣматъ време за духовна работа. Не, само две минути сѫ нужни на човѣка, за да се свърже съ невидимия свѣтъ. Като ученици, предстои ви вѫтрешна работа. Способниятъ ученикъ пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувствува и мисли правилно. Това значи да разбира човѣкъ живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щомъ сърцето на човѣка е отворено, хиляди начини има, чрезъ които той може да помага, да услужва на другитѣ. Изкуство е, наука е да знае човѣкъ, какъ да взима и какъ да дава. Така трѣбва да искате, че да останатъ доволни отъ васъ и да кажатъ: Дано този братъ и другъ пѫть дойде да ми иска нѣщо. Така трѣбва да свирите, че да останатъ доволни отъ васъ, да пожелаятъ и другъ пѫть да имъ свирите. Това значи да разбирате живота като изкуство и като наука. Това не може да се придобие въ единъ день, нито въ една година — това е задача на вѣковетѣ. Но работата въ това направление донася всѣки день несмѣтни богатства. Въ единъ день човѣкъ милиардеръ не става, но като придобива всѣки день по нѣколко милиона, нѣкога ще стане милиардеръ. Милиардерътъ не се задоволява съ милиони. Обикновениятъ човѣкъ се задоволява съ единъ милионъ даже. Учениятъ съ малко знания не се задоволява, но обикновениятъ човѣкъ и на малко знания е доволенъ. Три категории знания има въ свѣта: еднитѣ знания сѫ необходимость въ живота; другитѣ — сѫ украшения въ живота, а третитѣ — сѫ благословение въ живота. Последнитѣ даватъ мощь, сила на човѣка. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тритѣ категории знания. Сега, като ученици, предъ васъ седи великата задача — всѣка сутринь да употрѣбите две минути отъ времето си за връзка съ великото козмическо съзнание. Две минути презъ деня, използувани правилно, съставятъ истински день. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа презъ годината се равнява на тия 12 часа, или половинъ день. Този половинъ день ще ви донесе голѣми богатства. Следователно, всички мѫчнотии и страдания на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ приготовление за тия две минути. Англичанитѣ сѫ опредѣлили тия две минути за вѫтрешна, духовна работа, подъ рѫководството на своя духовенъ рѫководитель. Тѣхниятъ рѫководитель е единъ отъ виднитѣ адепти. Благодарение на тѣзи две минути, англичанитѣ можаха да се спасятъ. Тѣ благополучно минаха презъ мѫчнотиитѣ, които невидимиятъ свѣтъ имъ бѣше опредѣлилъ. Голѣмъ бѣше кранътъ, презъ който благословението отъ невидимия свѣтъ тече презъ тѣзи две минути. — Какво ще направимъ за две минути? За какво първо да мислимъ? — Първата минута ще мислите за любовьта си къмъ Бога, а втората минута — за любовьта си къмъ ближния. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да мислите за Бога и за ближния си. Изпѣйте сега пѣсеньта „Богъ е Любовь!“ Въ недѣля, рано сутриньта, преди да е изгрѣло слънцето, цѣлиятъ класъ, безъ изключение, ще дойдете на „Изгрѣвъ“ да приложимъ закона „за дветѣ минути“. Който е готовъ да изпълни този законъ, той е ученикъ. Първата минута ще мислите върху първия законъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила!“ Втората минута ще мислите върху втория законъ: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго. Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате — всичко трѣбва да спре. — Може ли да стане това? Въ Бога всичко е възможно. Когато Богъ иска, и ние трѣбва да искаме. Когато ние искаме, и Богъ иска. При тѣзи условия всичко е възможно. Когато Богъ ни покани да ни даде нѣщо, ние трѣбва да бѫдемъ точно на опредѣленото отъ Него време. И тъй, по закона на любовьта, всички ще бѫдете на „Изгрѣвъ“ на опредѣленото време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко трѣбва да преодолѣете предъ мисъльта за тия две минути. Че сте били болни — нищо отъ това — отъ леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрѣли — пакъ ще дойдете. Даже и васъ на носилка да носятъ — пакъ ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слѣзете отъ нея и на време ще дойдете. Ще постѫпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Цѣлиятъ ви животъ се заключава само въ тия две минути. — Не може ли да изпълни този законъ всѣки самъ, въ дома си? — Не, всички трѣбва да дойдете на „Изгрѣвъ“, колективно да го изпълните. Тамъ има достатъчно мѣсто. Ще се наредите предъ и задъ бороветѣ, на метъръ, метъръ и половина разстояние единъ отъ другъ, всички да бѫдете свободни. Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, ще направимъ и втори, и трети опитъ. Тъй, че и за онзи свѣтъ да заминавате, пакъ ще дойдете на „Изгрѣва“. Докато не се изпълни закона за „дветѣ минути“, на никого не се позволява да замине за онзи свѣтъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОСНОВНИ МИСЛИ. „Богъ царува на небето. Богъ царувавъживота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Най-лесниятъ въпросъ“. Питамъ: кой е най-лесниятъ въпросъ? Най-лесниятъ въпросъ, който болниятъ може да зададе, е кой, какъ и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесниятъ въпросъ за ученика? — Ще свърши ли училището успѣшно? — Кой е най-лесниятъ въпросъ за гладния? — Въпросътъ за хлѣба. — Кой е най-лесниятъ въпросъ за бедния? — Въпросътъ за паритѣ. Значи, леснитѣ въпроси сѫ отъ различни категории. Ученикътъ лесно може да запита, ще свърши ли училището успѣшно, но той самъ не може да си отговори. Обикновено единъ запитва, другъ отговаря. Запитването и отговорътъ сѫ две различни нѣща. Който запитва, той не е длъженъ да отговаря. Освенъ това, ако нѣкой зададе въпросъ, това не значи, че веднага трѣбва да му се отговори. Тъй щото, както въпроситѣ биватъ различни, така и отговоритѣ могатъ да бѫдатъ различни. За следния пѫть пишете върху темата: „Категории на леснитѣ въпроси“. Както вижцате, мѫчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарнитѣ работи объркватъ човѣка. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да започне съ разбиране на елементарнитѣ нѣща. Ето, вижте въ музиката, напримѣръ: можете ли да размѣстите тоноветѣ безъ ущърбъ на хармонията? Можете ли въ нѣкоя гама да вземете тона do вмѣсто тона re? Не може. Значи, сѫществува единъ великъ законъ, който регулира всички нѣща. Ако единъ тонъ въ нѣкое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които сѫ свързани съ него, се измѣнятъ. За да не се измѣнятъ, и тѣ трѣбва да се повишатъ съ толкова, съ колкото се е повишилъ първиятъ тонъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до обществата. Когато хората въ едно общество сѫ наредени по известна гама, щомъ стане промѣна съ основния тонъ на тази гама, измѣнятъ се и всички останали тонове. Такъвъ е законътъ на хармонията. Нѣкой казва, че не се интересува отъ този законъ. Да каже нѣкой, че не се интересува отъ този законъ, това е равносилно тонътъ do, напримѣръ, да каже, че не се интересува отъ другитѣ тонове. Тонътъ do не може да не се интересува отъ останалитѣ, защото най-малката промѣна съ него нарушава цѣлата хармония. Важностьта на нѣкои тонове се опредѣля отъ други, отъ които тѣ се намиратъ въ зависимость. Съ единъ тонъ музика не става. Въ този случай българитѣ казватъ: „Съ единъ камъкъ кѫща не става“. Съ една мисъль човѣкъ ученъ не става. Съ едно добро желание човѣкъ добъръ не става. Следователно, когато говоримъ за основни мисли или желания, разбираме основнитѣ тонове, отъ които започватъ промѣнитѣ на всички останали тонове. Сега, като говоря за хармония въ музиката, имамъ предъ видъ сѫщия законъ и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. Въ първо време майката възпитава детето си, но дохожда моментъ въ неговия животъ, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва презъ такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния животъ. Следъ тази фаза идатъ другитѣ страни на духовния животъ. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човѣкъ, това е велика наука. Въ първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после го започва само да се облагородява. Ако майката и бащата сѫ внесли въ детето си елементъ на благородство, неговата работа е по-лека. То пакъ ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-голѣми резултати. Обаче, ако родителитѣ не сѫ внесли въ детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. На каквито мѫчнотии да се натъквате, съ усилие на волята си, съ разумна работа ще можете да ги преодолѣете. Когато благородството отсѫтствува отъ характера на човѣка, това показва, че неговитѣ дѣди и прадѣди не сѫ работили въ това направление, и днесъ на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството въ себе си. Когато математиката не се подава на нѣкого, причината затова е сѫщата: неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ работили съ всичко друго, но не и съ математика; всички центрове, всички способности сѫ развили въ себе си, но този центъръ специално не сѫ развили. Когато музикалното чувство въ нѣкого не е добре развито, това показва, че редъ поколѣния преди него не сѫ работили въ областьта на музиката. Всѣка способность, всѣко чувство, които човѣкъ има въ себе си, говорятъ за една предварителна работал Нищо не се цава на готово. Всичко се придобива съ работа, съ трудъ, съ усилие на волята. Чувството любовь къмъ Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата къмъ Бога. Когато се говори за любовь къмъ хората, това подразбира пакъ първото чувство на човѣка — любовь къмъ Бога. Има случаи, когато при първа срѣща съ човѣка, вие го обиквате, безъ да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва следъ дълга дружба съ нѣкой човѣкъ, вие го обиквате. И въ първия, и въ втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човѣка само тогава, когато въ ума ви никога не е прониквало съмнение или недовѣрие къмъ него, нито въ сърцето ви нѣкакво лошо чувство. Това значи идейна любовь. Такава е любовьта на Бога къмъ насъ. Каквото да правиме, Богъ никога не е допусналъ една лоша мисъль, или едно лошо чувство по отношение на насъ. Такава трѣбва да бѫде и вашата любовь. Ако не спазите този свещенъ законъ на Любовьта, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Човѣкъ може да избегне страданията, както и болеститѣ, само ако знае тѣхнитѣ причини. Ако рече да се самоосѫжда, това не разрешава въпроситѣ. — Ама азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Този човѣкъ не знае, че грѣхътъ може да не е неговъ. Много сѫ причинитѣ за грѣховнитѣ състояния на хората. Запримѣръ, нѣкой лѣга вечерь разположенъ, доволенъ, като че е на седмото небе, но сутриньта става убитъ духомъ, изгубилъ всѣкакво разположение, чувствува, като че въ ада е слѣзълъ. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото бѣше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия животъ се завъртѣло тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попадналъ въ единъ дисхармониченъ животъ. Той трѣбва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: нѣкой лѣга вечерь съ тежко, мрачно разположение, а става добре разположенъ, доволенъ, щастливъ. Това сѫ промѣни въ състоянията, които се отразяватъ и върху съзнанието на човѣка. Всички се стремятъ къмъ благодатьта — къмъ състоянията на благодатьта, които, обаче, иматъ две противоположни посоки. Напримѣръ, благодать е за човѣка да му се изтъкнатъ погрѣшкитѣ, съ цель да се поправи; благодать е за човѣка да му се каже нѣщо хубаво, да се изрази известно разположение къмъ него. Нима учительтъ не може да каже погрѣшкитѣ на своя ученикъ? Ако не каже погрѣшкитѣ му, той го излага на голѣма опасность. Учительтъ ще каже на ученика си приятелски, че тонътъ, съ който си служи, не е вѣренъ, че мислитѣ и постѫпкитѣ му не сѫ прави. Ученикътъ трѣбва да знае, че отъ учителя си, който го обича, може да получи най-добъръ съветъ. Любовьта никога не оскърбява. Любовьта рани никога не отваря. Мнозина казватъ, че любовьта отваряла рани. Това не е вѣрно. Онази сила, която отваря рани, не е любовьта. Споредъ мене, по мека рѫка отъ рѫката на любовьта не сѫществува. Който се оплаква отъ рѫката на любовьта, той нѣма нищо благородно въ себе си, той не е разбралъ живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щомъ искате да разберете този въпросъ, ще повикате всички хора, съ които сте свързани, и заедно съ тѣхъ ще разрешите въпроса. Самъ никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено отъ стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души трѣбва да се събератъ на едно мѣсто и заедно да решатъ въпроса, трѣбва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има законъ въ природата, който опредѣля отношенията между хората, и споредъ него, човѣкъ самъ нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си, т. е. за Божественото въ себе си, това подразбира, че той трѣбва да е миналъ вече фазата на самовъзпитанието и да е дошълъ до положение на жертвата. Отъ това, доколко човѣкъ е стигналъ въ самовъзпитанието, зависятъ и неговитѣ прояви като истински човѣкъ. Когато познава законитѣ и силитѣ, които работятъ въ разумната природа, човѣкъ може да се справи съ всички мѫчнотии въ живота. Ето, сега, напримѣръ, минава кола по улицата, дрънка, дига шумъ, прѣчи на вниманието ви. Какъ мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларьтъ знае ли, че ви смущава? Коларьтъ нищо не знае, но задъ него седятъ сѫщества отъ низка култура, съ низъкъ моралъ, които специално устройватъ тази работа. Тѣ иматъ за цель да внесатъ смутъ въ душитѣ ви, да прѣчатъ на вашата работа. Въ случая, колата е изкушение за васъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че изкушенията ви не се създаватъ сега. Тѣ сѫ предвидени отъ черната ложа отъ преди нѣколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датиратъ отъ вчера, отъ днесъ. Не, голѣмо изкуство, голѣма дипломация се крие въ начина, по който изкушенията ви се даватъ. Тѣ сѫ замислени отдалечъ, съ известенъ планъ, та като се натъквате на тѣхъ, да изглеждатъ тъй естествени, като че сѫ въ реда на нѣщата. Това, което днесъ вършите, е замислено отдавна, а днесъ само се реализира. И затова, когато казваме, че нѣкои нѣща сѫ неизбѣжни, това значи, че тѣ сѫ замислени преди хиляди години. Какъ ще спрете водата отъ планинския връхъ? Слънцето силно грѣе, снѣговетѣ се топятъ, и водата неизбѣжно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъвъ моралъ не може да й се чете, че тя нѣма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва: Азъ не искамъ да зная, че вие сте се разположили тукъ, и трѣбва да мина покрай васъ. Моятъ пѫть е оттукъ, даденъ ми е наклонъ и направление, което по никой начинъ не мога да измѣня. По-рано бѣхъ тиха, спокойна вода, седѣхъ на едно мѣсто, но днесъ искамъ да слѣза долу. Вие трѣбва да знаете, че нищо въ живота не е случайно. Това, че салонътъ ни е поставенъ на улицата, дето се вдига голѣмъ шумъ, е отдавна предвидено. Сѫщо така отдавна е предвидено нѣщо по-добро, и по-хубаво, което въ бѫдеще ще ви се даде. Прозорцитѣ на този салонъ сѫ обърнати на северъ — къмъ истината. Отгоре има единъ тавански прозорецъ, който показва, че имате врата и къмъ Божествения свѣтъ. На западъ и на югъ нѣма никакви прозорци. Югъ е свързанъ съ доброто, но и съ гѫстата материя. Който обича юга, той е мързеливъ човѣкъ; той обича широкия животъ, съ удобства. Който обича запада, той върши работитѣ си вечерь. Той взима, но не дава; говори, безъ да мисли много. Като каже нѣщо, следъ това вижда, че е сбъркалъ и казва: Не трѣбваше да казвамъ това нѣщо. Той самъ си пакости. Тръгне на пѫть и току вижъ, спъналъ се, падналъ нѣкѫде. Защо? Не вижда човѣкътъ, вечерь пѫтува. Велика наука е да познава човѣкъ силитѣ на своя организъмъ и да се справя съ тѣхъ. Въ това отношение, окултната наука иде да улесни човѣчеството въ неговия пѫть. Астрологията, напримѣръ, показва гамата, въ която човѣкъ се движи, както и нейниятъ основенъ тонъ. Това значи: астрологията изучава планетитѣ, които влияятъ върху човѣка Казано е въ Писанието, че Богъ създалъ слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощьта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалитѣ планети указватъ влияние върху човѣка. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действува. Тѣзи хора иматъ особени прояви. Такива хора се наричатъ лунатици. Въображението въ тѣхъ е силно развито, вследствие на което тѣ преувеличаватъ нѣщата. Турцитѣ обичатъ да преувеличаватъ. Тѣ казватъ, че султанътъ ималъ на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша нѣкой българинъ, той ги пита: Де ще се събере този народъ? Орѣхи да сѫ, земята не би могла да ги побере. Хора, хоито се намиратъ подъ влиянието на слънцето, сѫ жизнерадостни, весели, не отпадатъ духомъ. Животътъ въ тѣхъ тече като изворъ. Тѣ сѫ щедри, обичатъ музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеитѣ, тѣ въ нея зачеватъ и се развиватъ, докато единъ день се родятъ. Луната се е създала въ четвъртия день, когато на земята е сѫществувала вече известна култура. Ако слънцето не бѣше се създало, и луната нѣмаше да се създаде. И преди тѣхъ е сѫществувалъ животътъ, и прѣди тѣхъ е живѣлъ човѣкъ, но при много трудни условия. Докато човѣкъ не се е нуждаелъ отъ слънце и отъ луна, тѣ не сѫществували. Въ който моментъ, обаче, човѣкъ е почувствувалъ нужда отъ слънцето и отъ луната, Богъ ги е създалъ да бѫдатъ въ негова помощь. И наистина, когато културата, при даденитѣ за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Богъ веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. Въ бѫдеще слънцето нѣма да задоволява човѣчеството, и то ще изчезне. Тогава пъкъ самъ Богъ ще бѫде Слънцето на живота. Следователно, човѣкъ трѣбва да схваща правилно нѣщата, да знае, че всичко въ свѣта предстои на промѣна. Тъй както виждаме днесъ свѣта, той не е абсолютенъ, не е неизмѣненъ. Божествениятъ Духъ постоянно работи и пресъздава нѣщата. Това е неизбѣженъ законъ. И тъй, вие трѣбва да изучавате планетитѣ и тѣхнитѣ влияния върху човѣка. Това трѣбва да става отъ любовь. Човѣкъ трѣбва да обича слънцето, луната и звездитѣ, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечерь, когато спятъ. Затова тѣ затварятъ прозорцитѣ, пущатъ пердетата и така се запазватъ отъ нея. Луната изсмуква силитѣ на човѣка. Има племена въ Индия, които толкова се плашатъ отъ луната, че не смѣятъ да я гледатъ. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошитѣ, нечиститѣ влияния. Обаче, като изсмуква лошитѣ влияния, съ тѣхъ заедно изсмуква и добритѣ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Който е неразположенъ духомъ, добре е да се разхожда вечерь, на лунно освѣтление, но трѣбва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху васъ при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тѣзи опити сѫ необходими, за да се усили вѣрата ви, да видите, че наистина планетитѣ влияятъ върху човѣка. Правете сѫщитѣ опити и съ слънцето, да видите влиянието му върху човѣка. Има хора, които не могатъ да издържатъ силното слънце. Други пъкъ обичатъ изгрѣващото слънце. Всичко това говори за любовьта и разположението на човѣка къмъ слънцето. Като изучавате науката за небеснитѣ свѣтила, съ нея заедно ще изучавате и свещенитѣ книги, които представятъ бѫдещата култура на човѣчеството. Засега свещенитѣ книги сѫ затворени за хората. Нѣма да мине много време и, тайнитѣ, които тѣ криятъ въ себе си, ще излѣзатъ на яве, ще станатъ достѫпни, ако не за всички хора, поне за тѣзи, които искрено се стремятъ къмъ тѣхъ. За тази цель вие трѣбва да се приготвите, да разбирате тѣзи тайни. Ако не можете да се ползувате отъ знанията, които днесъ имате бѫдещитѣ знания ще представятъ нѣщо по-мѫчнодостѫпно за умоветѣ ви. Днесъ всички хора говорятъ за внушението, едни го препорѫчватъ, други го отричатъ. Това показва, че като сила, като законъ, хората още не го познаватъ и не могатъ разумно да си служатъ съ него. Прави сѫ хората, когато се боятъ отъ внушението. Тѣ сѫ забелязали неговото вредно действие върху човѣка, но не знаятъ, какъ да приложатъ този законъ. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човѣка. Гогава нито той трѣбва да внушава на другитѣ, нито другитѣ — на него. Въ такива моменти човѣкъ трѣбва да се огражда отъ внушението така, както военнитѣ, съ редъ крепости, се ограждатъ отъ своитѣ неприятели. Както виждате, законътъ на внушението е съвремененъ въпросъ, и въпрѣки това, хората не сѫ се научили още да си служатъ съ него. Питамъ: ако тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ днешното знание, какъ ще се ползуватъ отъ бѫдещето? Ако не се ползуватъ отъ днешното знание, тѣ ще изпадатъ въ илюзии, въ заблуждения, въ преувеличаване на нѣщата. Съвременнитѣ хора преувеличаватъ нѣщата, вследствие на което създаватъ помежду си голѣми неприятности и страдания. Като знаете това, бѫдете внимателни, първо провѣрявайте, каквого ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате нѣша, които не сте провѣрили. Съ бързане работа не става. Важнитѣ въпроси съ бързане не се решаватъ. Помнете следното нѣщо: каквото и да става въ живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представятъ въ живота ви, трѣбва да се радвате, защото въ тѣхъ се крие нѣщо дълбоко, нѣщо смислено. Това, именно, показва, че разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ се интересуватъ отъ васъ и се радватъ, когато вие правилно използувате случаитѣ, които ви се даватъ въ живота за работа. Тѣ се радватъ така, както вие се радвате, когато имате въ градината си нѣкоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нѣщо представяте и вие за разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. За тѣхъ вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидатъ, все за васъ разправятъ. Радвайте се, че има кой да се интересува за васъ. Никой не живѣе за себе си, никой не е самъ въ свѣта. Мнозина мислятъ, че сѫ изоставени, че никой не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, ако тѣ разбираха отношенията, които сѫществуватъ между всички живи сѫщества, въ душата имъ щѣше да цари пъленъ миръ и хармония. Отношенията, вѫтрешнитѣ връзки между сѫществата сѫ такива, че и за най-малкитѣ, и за най-ненапредналитѣ е дадена поне една малка благодать, която да ги тегли нагоре. Богъ никого не изоставя. И при най-лошитѣ условия на живота, за всѣко сѫщество Той е предвидилъ единъ планъ, който хората не знаятъ. Добре, че тѣ не знаятъ плана, който Богъ е опредѣлилъ за всички живи сѫщества. Тѣ трѣбва само едно нѣщо да знаятъ, а именно: Всичко, което Богъ е намислилъ, е добро. Какви сѫ Божиитѣ мисли, какъ ще се реализиратъ, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Богъ е предвидилъ условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпрѣки това е оставилъ единъ специфиченъ крѫгъ на деятелносгь, изключително за васъ, въ който Той никога не се намѣсва. Когато вие работите въ този крѫгъ, Той поглежда отдалечъ, какво правите, и веднага следъ това се отегля. Това е областьта, въ която човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. Вънъ отъ този крѫгъ, човѣкъ не е свободенъ. Щомъ излѣзе отъ този крѫгъ и влѣзе въ другъ нѣкой, той се усѣща вече ограниченъ. Дойде ли до крѫга на великия животъ, тамъ Богъ поставя граница и казва на човѣка: Оттукъ нататъкъ не можешъ да мръднешъ. Морето, това е великиятъ животъ, предъ който Богъ поставя граница на човѣка и казва: Само до брѣга можешъ да дойдешъ, по-нататъкъ не е позволено. Можешъ да философствувашъ, колкото искашъ; можешъ да плачешъ, да викашъ — всичко ще остане гласъ въ пустиня. Щомъ дойдешъ до брѣга, ще се върнешъ назадъ. Това, което днесъ ви е дадено въ живота, е достатъчно. За другъ животъ други работи ще се разкриятъ предъ васъ. Много нѣща предстоятъ за работа. Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ чужди работи, а своитѣ изоставятъ. Напримѣръ, върви пѫтникъ съ колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава срѣдъ пѫтя. Събиратъ се около него 10—15 души и започватъ да разискватъ върху въпроса, защо се е счупила колата на този човѣкъ, и какво трѣбва да се направи, за да се поправи. Говорятъ, окайватъ го, но нито колата поправятъ, нито своята работа вършатъ. Щомъ дойде нѣкой, който разбира отъ тази работа, веднага разпръсва събралитѣ се около колата хора и казва: Моля, нека останатъ тукъ само онѣзи, които могатъ да помогнатъ, а останалитѣ да се разотидатъ. Сѫщо така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, безъ да вършите работа. Обаче, когато майсторътъ дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиватъ, да седятъ около колата, макаръ и безъ работа. Не, свободнитѣ, които нѣматъ работа, нека вървятъ напредъ, и то на такова разстояние единъ отъ другъ, да не вдигатъ никакъвъ прахъ. Колкото разстоянието между единъ човѣкъ и другъ, както и между една кола и друга, е по голѣмо, толкова по-добре. Като ученици на окултна школа, вие сте минали и презъ други училища — отдѣления, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различнитѣ действия съ тѣхъ. Щомъ е така, вие познавате дробитѣ, знаете, какво нѣщо е числитель и какво — знаменатель. Напримѣръ, въ дробитѣ 1/2, 2/3, 3/4 ,4/5 и 5/6 ,числителитѣ показватъ, какъвъ е капиталътъ, съ който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 сѫ скачени сѫдове. Скаченитѣ сѫдове пъкъ представятъ пѫтя, по който идеитѣ вървятъ и се развиватъ. И наистина, шомъ една идея мине презъ ума на човѣка, следъ нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично цѣло. Хармоничнитѣ идеи иматъ единъ и сѫщъ знаменатель. Всѣка идея съдържа въ себе си сила, която дава потикъ на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любовь. Всѣко любовно чувство е признакъ, че любовьта иде, но самата любовь е далечъ нѣкѫде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате нѣкого, това още не е любовь. Колкото любовьта е по-далечь отъ формитѣ на нѣщата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Напримѣръ, имате приятель, когото обичате. Обаче, единъ день приятельтъ ви умира. Се га вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовьта къмъ приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговитѣ добри чърти — нѣщо, което по-рано не сте забелязвали. Вашиятъ приятель може да бѫде мѫжъ или жена — безразлично. Въ дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовьта. Тази любовь е идейна. Когато духовното въ човѣка преодолява, той и на земята може да обича идейно, безъ да опорочи съ нѣщо любовьта. Тамъ, додето съвременниятъ човѣкъ е достигналъ, любовьта не може за дълго време да се запази въ своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любовь въ самия него още не сѫществуватъ. Единъ день, когато тия условия се подобрятъ, и любовьта ще се прояви въ всичката си чистота. Днесъ всички хора плачатъ за изгубената си любовь. Питамъ: любовьта може ли да се изгуби? Любовьта никога не се губи, но токъгъ на любовьта, който минава презъ човѣка, може да се прекѫсне. Който разбира законитѣ на любовьта, той може да възстанови своитѣ първи отношения къмъ любовьта, и по този начинъ отново да я придобие. Който не разбира законитѣ на любовьта, той ще съжалява, че я изгубилъ, и ще казва: Едно време, като младъ, имахъ любовь, но сега остарѣхъ и изгубихъ любовьта си. Питамъ: когато Яковъ обикна сина си Иосифа, младъ ли бѣше? Защо го обичаше повече отъ другитѣ? Казва се, че Яковъ направилъ на Иосифа пъстра дрешка, съ която той и външно го отличилъ отъ братята му. Казватъ, че Яковъ ималъ слабость къмъ Иосифа. Споредъ мене, слабостьта на Якова не бѣше въ любовьта му къмъ Иосифа, но въ това, че изказа любовьта си къмъ него външно, предъ другитѣ. Яковъ не трѣбваше да прояви любовьта си къмъ Иосифа предъ братята му; тѣ не трѣбваше да знаятъ за неговата любовь. Въ това, именно, се заключаваше неговата грѣшка. Братята на Иосифа не можаха да разбератъ, защо баща имъ го обича повече отъ другитѣ си синове. Причината, задето Яковъ обичаше Иосифа повече отъ другитѣ си синове, се дължи на любовьта му къмъ Рахила. Той обичаше Рахила, и въ лицето на Иосифа виждаше нея. Яковъ обичаще Рахила, но Лаванъ му даде за жена първо Лия, по-голѣмата си дъщеря, а после Рахиль. Това показваше, че Иосифъ, когото Рахиль роди, ще преживѣе нѣщо особено. И тъй, отъ единия до другия край, животътъ на съвременнитѣ хора представя скачени сѫдове. Ето защо, тѣ трѣбва да изучаватъ законитѣ за скаченитѣ сѫдове, да знаятъ, какви трѣбва да бѫдатъ тѣхнитѣ отношения. Сегашниятъ животъ не трѣбва да се отрича, но къмъ него трѣбва да се приложи нѣщо ново, да се подобри, както земедѣлецътъ подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрезъ наторяване. Ще кажете: земедѣлецътъ лесно може да подобри нивата си: ще вземе торъ и ще го нахвърля отгоре. Но ние какъ можемъ да подобримъ живота си? И най-бедниятъ животъ може да се натори. Съ какво? Съ знания. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва, какъ да се справя съ всички условия на живота. Какво струва на човѣка да бѫде любезенъ, да има широко сърце? Нѣкой казва: днесъ не съмъ разположенъ, никой да не ме докосва. — Какво отъ това, че не си разположенъ? Твоето неразположение не е нищо друго, освенъ барометъръ, който показва, че времето се е развалило малко. Какво отъ това, че времето се е развалило? Трѣбва ли да считаме, че времето е виновно въ нѣщо, или че барометърътъ е виновенъ, задето показва лошо време? Нито времего, нито барометърътъ сѫ въ състояние да измѣнятъ естеството на човѣка. Утре времето ще се подобри, и барометърътъ ще се повдигне. Значи, при промѣна на времето, барометърътъ трѣбва да се повдига и спада, но човѣкъ трѣбва да знае, че при всички тия промѣни на неговия барометъръ, естеството му остава неизмѣнно. На неизмѣнното въ себе си, именно, той трѣбва да разчита. Ако барометърътъ на нѣкой човѣкъ показва само лошото време, той не е здравъ човѣкъ. Барометърътъ на здравия човѣкъ показва и добро, и лошо време. Ако барометърътъ ви показва само лошото време, вие мязате на часовникъ, който има единъ-два счупени зѫбии, вследствие на което цъка, но стрелкитѣ не се движатъ, не показватъ времето. Този часовникъ трѣбва да се поправи, да показва точно времето. Едно се изисква отъ васъ: да бѫдете толкова чувствителни, че да схващате и добритѣ, и лошитѣ влияния и промѣни, които ставатъ въ васъ. Вие нѣмате право да се оплаквате, че бѣлъ день не сте видѣли въ живота си. Ако сте видѣли черни дни, видѣли сте и бѣли дни. На човѣка сѫ опредѣлени толкова страдания, колкото и радости. Когато нѣкой казва, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, това показва, че той е билъ по-чувствителенъ, по-отзивчивъ къмъ скърбитѣ и страданията, вследствие на което радоститѣ сѫ минали незабелязано покрай него, безъ да ги използувалъ, както трѣбва. За тази цель, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радоститѣ, и скърбитѣ. Тъй щото, мрачнитѣ състояния на човѣка говорятъ за низходещитѣ промѣни на неговия барометъръ. При всѣко подобно положение, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде буденъ, да схваща и възходещитѣ състояния на своя баромегъръ. Който приема радоститѣ въ живота, той трѣбва да приема и скърбитѣ. Животътъ се движи между контрасти. Затова, онѣзи, които изучаватъ астрологията, виждатъ, какво голѣмо влияние указватъ слънцето, луната и другитѣ планети върху човѣшкитѣ темпераменти. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава своя темпераментъ, свойствата на своя организъмъ, а оттамъ и влиянието на планетитѣ върху себе си. Ако организъмътъ на нѣкой човѣкъ е доброкачественъ, слънцето ще му влияе по единъ начинъ. Ако организъмътъ е долнокачественъ, слънцето ще му влияе по другъ начинъ. Отъ качеството на организъма зависи и влиянието на планетитѣ върху него. Въ това отношение, задачата на човѣка е да си изтъче единъ доброкачественъ организъмъ. Това означаватъ думитѣ, че човѣкъ е творецъ на своята сѫдба. Отъ него зависи бѫдещето му. Бѫдещето на човѣка пъкъ зависи отъ това, какъвъ организъмъ той ще си изработи, и какво самиятъ организъмъ ще изработи. Днесъ всички хора говорятъ за подобряване на своя организъмъ, на своето тѣло. Прави сѫ тѣ, защото тѣлото не е нищо друго, освенъ организирана материя. Организирането на тази материя се постига съ редъ усилия, съ съзнателна и непреривна работа отъ страна на човѣка. Дпостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има тѣло духовно“. Естественото тѣло е не организираното, неоформеното още тѣло, въ което съзнанието не взима участие. Духовното тѣло е организираното тѣло, въ което съзнанието на човѣка взима участие и го прави буденъ за всичко онова, което го заобикаля. Такъвъ човѣкъ се радва и на радоститѣ, и на скърбитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, въ които е поставенъ. Изпѣйте упражнението „Изгрѣва слънцето“. Когато се говори за новата философия на живота, азъ имамъ предъ видъ онова съзнание, което показва на човѣка миналото и бѫдещето му. Той трѣбва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трѣбва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бѫдеще. Това нѣщо може да се познае по пръститѣ на човѣка. Нѣкои отъ пръститѣ показватъ миналото на човѣка; други показватъ настоящето, а трети — неговото бѫдеще. Тия нѣща не могатъ да се обясняватъ, защото ще уплашатъ човѣка. Понѣкога хората се плашатъ отъ голѣмитѣ благословения. На единъ турчинъ, отъ Цариградъ, му се падналъ на лотария единъ голѣмъ английски параходъ. Като го въвели въ парахода и му казали, че е неговъ, отъ радость той полудѣлъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да се ползува разумно отъ благата, които природата му е опредѣлила. Ако не е готовъ да се ползува отъ тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ тежесть за него. Затова, именно, много отъ своитѣ блага природата е скрила отъ ония, които не сѫ готови; за готовитѣ тя всѣки день разкрива своитѣ тайни. Въ природата лицеприятие нѣма. Готовъ ли си, тя вдига завесата предъ тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готовъ, тя всичко затваря предъ тебе съ деветь ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той трѣбва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ изпада въ еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човѣкъ мисли върху едно и сѫщо нѣщо по единъ и сѫщъ начинъ, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до нѣкой водопадъ и се вслушвате въ монотонното падане на воднитѣ капки, вие можете да заспите. Сѫщо така човѣкъ може да заспи и подъ монотонното удряне на нѣкой чукъ. Еднообразието обикновено докарва човѣка въ сънно състояние. Единъ баща често водилъ детето си на воденицата и забелѣзалъ, че подъ звуковетѣ и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщалъ у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсилъ причината за безсънието на детето, бащата разбралъ, че това се дължи на отсѫтствието на воденичния шумъ. Детето заспивало на воденицата лесно, подъ влиянието на монотоннитѣ звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щомъ чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномѣрнитѣ, еднообразни и монотонни звукове и движения успиватъ човѣка. Понѣкога тѣ сѫ потрѣбни, но щомъ дойде въпросъ до мисъль, до облагородяване, до работа върху себе си, тѣзи движения не сѫ потрѣбни. Напротивъ, тѣ сѫ опасни и трѣбва да се избѣгватъ. Тѣ сѫ потрѣбни, само когато човѣкъ трѣбва да заспи. Вънъ отъ това положение, тѣ сѫ вредни. Когато искате лесно да заспите, четете нѣкоя неинтересна книга. Само че въ това време около васъ трѣбва да се навърта нѣкой, да изгаси свѣщьта, да не стане нѣкаква пакость, нѣкакво нещастие. Индуситѣ иматъ разни методи за заспиване, но тѣзи методи на западъ сѫ неприложими. Достатъчно е човѣкъ да концентрира мисъльта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западниятъ човѣкъ по този начинъ не може да заспи. Хората на западъ иматъ съвсемъ други методи за заспиване отъ тѣзи на индуситѣ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 8 юний 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Най-лесниятъ въпросъ въ живота“. Изпѣйте упражненията: „Духътъ Божи“ и „Блага дума на устата“. Сега ще ви задамъ въпроса: Съ какво е по-важно да се занимава човѣкъ — съ себе си, или съ хората? Съ себе си. Нѣкои хора се занимаватъ само съ единия си пръстъ. Единиятъ пръстъ още не представя цѣлия човѣкъ. Други пъкъ се занимаватъ само съ ухото си, или съ окото си, или съ рѫката си, или съ врата си и т. н. Всичко това сѫ само части отъ цѣлото, но не и цѣлия човѣкъ. Да се занимавашъ съ себе си, азъ разбирамъ да се занимавашъ съ цѣлокупния човѣкъ. Като наблюдавате проявитѣ въ природата, виждате, че прави линии въ нея не сѫществуватъ. Въ природата сѫществуватъ главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представятъ правата линия, такава права линия въ природата не сѫществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и съ най-силенъ микроскопъ не може да се види Пѫтьтъ, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Нѣкои си го представятъ като малка, свѣтла, права линийка. Съвременната физика се занимава съ свѣтлината, съ топлината и съ редъ още отдѣли. Какъ се образува топлината? — Чрезъ триене на тѣлата. — Какъ се образува свѣтлината? — При горение на тѣлата. Ако за образуването на топлината е нужно две тѣла да се триятъ, или да се търкатъ, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свѣтъ се търкатъ въ отношенията си? Какво лошо има въ търкането? Когато два предмета се търкатъ и между тѣхъ се сбразува топлина, това показва, че между тѣхъ по-рано е сѫществувалъ студъ. Щомъ се образува топлина, всички се радватъ. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трѣбва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкатъ, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и свѣтлина. Всѣко търкане, което произвежда топлина и свѣтлина, е добро. Въ природата сѫществува постоянно търкане. Въ български езикъ е станало смѣшение между думитѣ търкане и триене. Търкането е процесъ, който не произвежда нито топлина, ниго свѣтлина. Въ този смисълъ, търкането е произволенъ процесъ. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и свѣтлина. И наистина, когото търкатъ, боледува; когото триятъ, оздравява. Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. Въ тази линия се съдържатъ условия за проява на вашето състояние. Отъ срѣдата на тази линия надолу слиза перпендикуляръ, който се опира въ точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известенъ напоръ, или налѣгане върху състоянието, изразено съ правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене? Когато напрежението е нагоре, както става въ природата, напримѣръ, при образуване на топлината, имаме процесъ на триене, т. е. на сближаване между две тѣла. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тѣзи частици се движатъ въ успоредни посоки, но въ две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засѣгатъ всички частици на движещитѣ се тѣла. Триенето между частицитѣ на тѣлата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че тѣлата, или едното отъ тѣхъ, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процесъ горение. Триене се извършва и между клеткитѣ на растенията. Тѣ трѣбва много пѫти да се триятъ, докато се образува между тѣхъ нужната топлина. Триенето трѣбва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правиленъ, съзнателенъ процесъ, който върви въ паралелъ съ растенето. Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трѣбва да ги различавате въ психическо отношение, споредъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. И думитѣ въ речьта се подчиняватъ на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна съ Божественитѣ закони, тя е въ състояние да наруши мира на човѣка, вследствие на което той изгубва своята топлина и свѣтлина. Всѣка дума, която не е съгласна съ Божественитѣ закони, произвежда мракъ, тъмнина въ съзнанието на човѣка. Сега, азъ говоря върху практически въпроси, които всѣки моментъ можете да опитате. Всички сте забелязали, напримѣръ, какви пресичания ставатъ въ мисъльта на човѣка. Започвате да говорите нѣщо, но безъ да мислите много, кажете нѣкоя дума не на мѣсто, и веднага мисъльта ви се прекѫсва. Защо? Станало е нѣкакво нарушаване въ Божествения свѣтъ. Когато съзнанието на човѣка е будно, той всѣкога ще нарежда своята мисъль, своята речь споредъ Божественитѣ закони. Тогава, нито мисъльта му ще се прекѫсва, нито говорътъ му ще бѫде дисхармониченъ. При това положение, човѣкъ може да изпадне въ друга крайность и да каже: Съ чужди мисли не искамъ да се занимавамъ, даже и да сѫ Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, т. е. да бѫде свободенъ? Но той трѣбва да знае, кои мисли сѫ чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждатъ търкане, сѫ чужди. Всички ония мисли, които произвеждатъ въ човѣка свѣтлина и топлина, сѫ Божествени, т. е. негови. Като казвамъ, че сѫ негови, имамъ предъ видъ Божественото въ човѣка. Топлината пъкъ трѣбва да се превърне въ свѣтлина. Свѣтлината трѣбва да се превърне въ чувство, а чувството — въ мисъль. Това показва, че триенето трѣбва постепенно да се усилва, за да се превръща въ все по-високи процеси: триенето произвежда топлина; топлината — свѣтлина; свѣтлината — чувствуване, а чувствуването — мислене. Следъ мисъльта има още по-високи прояви. Важно е, че процеситѣ трѣбва да бѫдатъ непреривни. Всѣки процесъ приготвя материали, съ които човѣкъ може да работи. И тъй, ще знаете, че топлината, свѣтлината, чувствата, мислитѣ сѫ условия, материали, съ които човѣкъ трѣбва да работи, както алхимикътъ работи въ своята лаборатория, а домакинята — въ своята кухня. Споредъ мене, и домакинята е ученичка. Въ това отношение, домътъ е научна лаборатория. Мѫжътъ и жената сѫ студенти, които следватъ висша наука въ домашната лаборатория, т. е. въ дома. Като стане отъ леглото си, първата работа на жената е да запали огъня въ камината и да тури на него тенджера съ вода, т. е. колба или реторта, въ която последователно ще прибавя елементитѣ, нужни за известна реакция. Елементитѣ, съ които извършва алхимическитѣ процеси сѫ: лукъ, чесънъ, соль, черенъ и червенъ пиперъ, бобъ, картофи, домати и т. н. Тя нарѣзва лука на дребно, туря го въ тенджерата, прибавя къмъ него една-две лъжици масло и започва да мѣри, да размѣрва, колко вода трѣбва, колко зеленчукъ и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. Следъ два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва: Приготвихъ обѣда! Като говоря по този начинъ, вие се смѣете. Нѣма нищо смѣшно въ това. Днесъ женитѣ готвятъ механически, не знаятъ, колко сериозна и важна работа е готвенето. Тѣ не сѫ изучили още свойствата на лука, не знаятъ, защо го турятъ въ яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лукъ въ яденето, тя ще каже, че го туря за вкусъ. Това не е наука. Лукътъ има съвсемъ друго предназначение; той е елементъ съ опредѣлени свойства, необходими за организъма. Маслото сѫщо така има своето предназначение въ готвенето, а не само затова, че яденето трѣбвало да бѫде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение въ готвенето, което всѣка домакиня трѣбва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лѣкувате съ нея всички болести. Има болести, които могатъ да се лѣкуватъ само съ една капка вода, други — съ две капки, трети — съ три или съ повече капки. Ако вземете десеть капки вода, тѣ произвеждатъ съвсемъ другъ резултатъ. Всичко това е строго опредѣлено въ природата, но човѣкъ трѣбва да познава тази наука. Водата, съ която ще се лѣкувате, трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Това може да се изпита съ езика. Значи, езикътъ на човѣка трѣбва да бѫде толкова чувствителенъ, че да различава качествата на водата. За тази цель, човѣкъ трѣбва да прави опити, да ходи по планинитѣ, да пие вода отъ чисти извори и после да сравнява различнитѣ води, да изработи тънъкъ усѣтъ на различаване. Човѣкъ не трѣбва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трѣбва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той грѣши противъ себе си. Ако днесъ, утре пие нечиста вода, нѣма да забележи, какъ ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква отъ човѣка. Той трѣбва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда презъ камъкъ, дали ще я пречиства съ стипца, или по другъ нѣкакъвъ начинъ, не е важно, но нечиста вода по никой начинъ не трѣбва да пие. Това значи уменъ човѣкъ. Казвате: Нали Богъ всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пакъ може да ни запази отъ болести. Казано е въ Писанието: „Не изкушавайте Господа!“ Защо трѣбва да пиете нечиста вода, когато Богъ е изпратилъ на земята чиста вода, като я прекаралъ презъ редъ дезинфектори? Водата, която иде отъ далечни мѣста на пространството, минава презъ свѣтлина, презъ топлина, презъ електричество, като сѫщевременно се озонира и магнетизира; следъ това тя минава презъ редъ земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човѣка. Следъ всичко това, трѣбва ли човѣкъ да пие нечиста вода? Не, той трѣбва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, съ свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намѣримъ такава вода? Ние нѣмаме време да търсимъ, нѣмаме благоприятни условия. — За окултния ученикъ всѣкога има време, всѣкога условията сѫ благоприятни. Щомъ тръгне за вода, той трѣбва да знае, де има вода и следъ колко време може да намѣри. Въ движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: нѣкога се управлява отъ електричеството, нѣкога — отъ магнетизъма. И ще видите, че на мѣста водага отива на голѣми дълбочини, а нѣкѫде тече на плитки мѣста. Съ мисъльта си, човѣкъ може да намѣри, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опитъ. Не, за другитѣ не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щомъ съмъ съ други, и жаденъ да съмъ, нося жаждата, но опитътъ не показвамъ. Защо? Всѣки самъ трѣбва да дойде до това положение. Ако нѣкой успѣе да ме види самъ, когато правя този опитъ, то е другъ въпросъ, той печели, но иначе, съзнателно никога нѣма да направя този опитъ предъ хората. Той е духовенъ опитъ, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказалъ, че обича това изкуство и е готовъ съ любовь и безкористие да му служи. Ако дойда при васъ да ме научите да готвя бобъ, вие трѣбва да предадете изкуството си, само следь като се увѣрите, че наистина азъ обичамъ боба. Готвачътъ може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантътъ има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникътъ рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е скрилъ отъ другитѣ нѣщо красиво въ себе си. И така трѣбва да бѫде! Въ красивото, което човѣкъ понѣкога крие и отъ себе си, се съдържатъ всички възможности за постижения. И тъй, когато казвате, че Богъ всичко може да направи, това е вѣрно. Въпросътъ е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Богъ всичко може да направи. — Това е щестлавие, съ което искате да покажете, че Богъ особено благоволи къмъ васъ и е готовъ специално да ви слугува. Не, въ мене този въпросъ е поставенъ другояче. Азъ си казвамъ: Слушай, приятелю, ти трѣбва да се впрегнешъ на работа и да служишь на Бога! Азъ зная, какво Богъ, моятъ Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитамъ самъ, да видя, какво азъ мога да направя за Господа. Богъ всичко ми е далъ даромъ, но важно е, какво азъ мога да направя за Него. И тъй, търкането трѣбва да се превърне въ триене. Въ какво трѣбва да се превърне топлината? Въ приягно, красиво чувство. Въ какво трѣбва да се превърне свѣтлината? Въ свѣтла, красива мисъль. Като знаете това, при всѣка срѣща съ човѣка, вие трѣбва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трѣбва да дадете на този човѣкъ, и какво той трѣбва да ви даде. Иначе, тази срѣща би била безпредметна. Всѣка срѣща съ човѣка предвижда известни допирни точки съ него, Представете си, че вие следвате въ странство, и по единъ специаленъ куриеръ получавате отъ баща си писмо. Този човѣкъ дохожда при васъ и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си Вие го посрѣщате любезно, разговаряте се съ него, и между васъ се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по сѫщия куриеръ. Чрезъ тѣзи писма, между сина и бащата, се образуватъ отношения на триене: дветѣ писма сѫ въ успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тѣзи отношения вървятъ по единъ вѫтрешенъ законъ на съзнанието. Ако човѣкъ знае, на кое мѣсто въ съзнанието е поставена всѣка негова мисъль, или всѣка негова проява, той се е домогнзлъ до известна философия. Напримѣръ, можете ли да кажете, на кое мѣсто въ съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нѣщо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добриятъ човѣкъ има единъ белегъ на устнитѣ си, по който се познава неговата добрина. Сѫщо такъвъ белегъ има и въ съзнанието си, но трѣбва да се знае мѣстото на този белегъ. У нѣкои хора този белегъ на устнитѣ отсѫтствува. Сега, ако продължавамъ да говоря по този въпросъ, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пъкъ представя физическата страна на въпроса. Докато живѣете по физически начинъ, постѫпкитѣ ви никога нѣма да бѫдатъ свързани. Сѫщо така и мислитѣ, и чувствата ви нѣма да бѫдатъ свързани. Въпрѣки това, вие се стремите къмъ съвършенство. Има хора, обаче, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на които има единство, тѣ сѫ свързани въ нѣщо цѣло, стройно и хармонично. Движенията имъ сѫщо така сѫ пластични, хармонични. Това говори за здравъ човѣкъ. Само здравиятъ се отличава съ такава пластичность и хармония въ движенията. Всички кости, всички мускули въ него сѫ въ движение. Въ това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрезъ движения. Който иска да бѫде външно красивъ, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вѫтрешни закони, а не по желанията на човѣка. Колкото и да желае да стане красивъ, ако не работи върху себе си, човѣкъ никоги нѣма да стане красивъ Колкото повече ма слите и се безпокоите за нѣкои нѣща, толкова по-лесно ще ги изгубите Напримѣръ, научите едно стихотворение наизустъ, но веднага ви мине мисъльта - ами, ако го забравя? Щомъ се усъмните въ паметьта си, ще забравите стихотворението. Вие не трѣбва да се съмнявате въ паметьта си, ако не искате да я губите. Паметливиятъ човѣкъ никога не се съмнява въ паметьта си. Напротивъ, той всѣкога уповава на нея. Отъ толкова години насамъ вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, коего ви се предава, трѣбва да се подложи на опитъ, ако искате да се ползувате отъ него. Иначе, ще слушате, безъ да разбирате. Да се утешава само човѣкъ, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравѣе, безъ да се забелѣзва нѣкакво подобрение, това сѫ празни думи само, които не помагатъ. Като отида при болния, нѣма да говоря нищо за болестьта му, но ще извадя отъ джоба си едно малко шишенце съ течность, ще взема отъ нея съ върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарамъ да глътне тази малка капчица отъ течностьта. На втория день ще топна два пѫти съ иглата въ сѫщата течность и ще я мазна на езика на болния. На третия день ще топна иглата три пѫти въ течностьта, и така ще правя въ продължение на десеть деня. На десетия день болниятъ ще стане отъ леглото си и ще бѫде напълно здравъ. До това време нѣма да го слушамъ да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лѣкува болниятъ по вѫтрешенъ пѫть, а не външно, като му се говори, или като се утешава. Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трѣбва да знаете, защо човѣкъ въ раменетѣ и въ бедрата, т. е. въ таза е по-широкъ, отколкото въ кръста? Отдавна е трѣбвало да си отговорите на този въпросъ. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснѣли. Ако речете да се справяте по този въпросъ съ сегашната анатомия, тя нѣма да ви задоволи. Тя е останала назадъ отъ новитѣ обяснения по този въпросъ. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трѣбва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъмъ. Ако искате да си отговорите положително на този въпросъ, ще наблюдавате хора съ различни рамене, ще изучавате характера имъ и, следъ дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения. Напримѣръ, първо ще изучавате характера на около сто души, които иматъ рамене, съ форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които иматъ рамене съ форма В и най-после — още на сто души, които иматъ рамене, съ форма С. Правете тѣзи наблюдения презъ свободното си време, когато нѣмате работа. Вмѣсто да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да е съ широки рамене. Широки рамене иматъ повече мѫжетѣ, отколкото женитѣ. Женитѣ иматъ крѫгли рамене. Мѫжътъ е широкъ въ раменетѣ, тѣсенъ въ бедрата, а жената — обратно, тѣсна въ раменетѣ, широка въ бедрата. Оттукъ вадимъ следния законъ: мѫжътъ е силенъ въ духовния свѣтъ, а жената — въ физическия. И наистина, ако дадете на мѫжа много работа въ духовния свѣтъ, той ще издържи; ако сѫщата работа дадете на жената, тя нѣма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свѣтъ, тя ще издържи; ако сѫщата работа дадете на мѫжа, той нѣма да издържи. Азъ вадя това заключение отъ формата на раменетѣ и бедрата на човѣка, безъ да взимамъ въ внимание, какво знаете по този въпросъ. Споредъ васъ е точно обратно: мѫжътъ е силенъ на физическия свѣтъ, а жената — въ духовния. Защо вашитѣ знания и моитѣ изводи не се съвпадатъ, върху това нѣма да се спирамъ. Представете си, че главата на единъ човѣкъ е дълга отъ 17 — 21 см., а мозъкътъ му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широкъ е мозъкътъ на човѣка, толкова по-голѣма е неговата издържливость на физическия свѣтъ. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата въ жената. Дължината на мозъка отговаря на раменетѣ въ мѫжа. Зчачи, мѫжетѣ сѫ дългоглави, а женитѣ — широкоглави. Хора съ широки рамене сѫ мѫже, безразлично дали сѫ въ женска, или въ мѫжка форма. Жена съ широки рамене е повече мѫжъ, отколкото жена. Мѫжъ съ широки бедра е повече жена, отколкото мѫжъ. Така седи въпросътъ, когато се произнасяме за него споредъ законитѣ на природата, а не споредъ формата на нѣщата. Това е наука. Природнитѣ закони ще ни служатъ за мѣрка на нѣщата, и всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тази мѣрка, е отклонение отъ нея. По степента на отклонението ще сѫдимъ и за причинитѣ на това отклонение отъ закона. Вие трѣбва да изучавате и носа си. Напримѣръ, нѣкои хора иматъ малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човѣкъ ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всѣка форма на носа, всѣко най-малко отклонение отъ нормата, указва влияние върху характера на човѣка, Носъ, който е малко увисналъ надолу, говори за човѣкъ съ песимистиченъ характеръ. Този човѣкъ не се интересува отъ онова, което става около него. Кой какво казалъ, какво направилъ, това той не чува и не вижда. Носъ, който е малко вирнатъ нагоре, говори за любопитенъ човѣкъ. Този човѣкъ иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговитѣ прозорци сѫ отворени, и той приема много впечатления отвънъ. Когато ноздритѣ на носа у нѣкой човѣкъ сѫ много отворени, той е особено чувствителенъ къмъ любовьта. Щомъ стане дума за любовь, ноздритѣ му започватъ да трептятъ. Когато ноздритѣ сѫ стѣснени, този човѣкъ не чува даже, че около него се говори за любовь. Всички хора наоколо му горятъ отъ любовь, а той не иска да знае даже. Когато носътъ при гърбавината е широкъ, такъвъ човѣкъ има хубави възприятия. Не е лошо човѣкъ да възприема отвънъ впечатления. Добре би било, ако всѣка частица отъ тѣлото на човѣка бѫде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления отъ небето, отъ земята, отъ растенията, отъ животнитѣ и т. н. Човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Божиитѣ блага, безразлично отде идатъ тѣ, дали отъ небето, или отъ земята. Каквото минава презъ пространството, трѣбва да се предава чрезъ човѣка. Той ще задържа зе себе си онова, което е нужно за него, и следъ като си услужи, ще го пусне пакъ да тече. Не може и не трѣбва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трѣбва да тече. Така става съ здравия човѣкъ. Здравъ човѣкъ е онзи, презъ когото Божественитѣ енергии текатъ правилно. Да се върнемъ къмъ въпроса за търкането и триенето. Търкането трѣбва да се превърне въ триене. За да се преустанови триенето, то трѣбва да се превърне въ топлина. Ако искате да получите свѣтлина, трѣбва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голѣма, че едно отъ тѣлата се запалва и почва да свѣти. Горението, свѣтлината създава разположение на духа. Ако тази свѣтлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горението е пълно, свѣтлината е приятна, и въ този родъ чувства нѣма димъ, нѣма пушекъ И най-после, приятнитѣ, красивитѣ чувства трѣбва да се превърнатъ въ мисъль. Щомъ мисъльта дойде, явява се истинскиятъ човѣкъ, който разполага съ условията на живота и може вече да гради. Този човѣкъ може да се нарече алхимикъ, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползува отъ него. Той знае, колко капки сѫ нужни на човѣка отъ този елексиръ, за да добие безсмъртието. Отъ Божествено гледище, каквото човѣкъ преживява въ съзнанието си, било колебания, съмнения, мракъ, всичко това сѫ уроци за него, предвидени отъ невидимия свѣтъ; всички изпитания и страдания, които човѣкъ минава, сѫщо така сѫ неизбѣжни уроци за него. Всѣка грѣшка, която човѣкъ прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията въ него сѫ правилни, щомъ се натъкне на нѣкакво отрицателно състояние, той веднага ще влѣзе въ своята лаборатория, ще капне нѣколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измѣни. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освенъ положение, въ което човѣкъ желае това-онова, и ако въ даденъ моментъ не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромахъ. Хората мислятъ, че нѣматъ условия да учатъ, да се развиватъ, че нѣматъ пари, че не сѫ здрави и т. н. Като мислятъ по този начинъ, тѣ започватъ да вѣрватъ, че е така, и казватъ, че сѫ сиромаси. Всички хора трѣбва да разбератъ, че причината за сиромашията се крие въ тѣхното съзнание. Елементитѣ, които имъ сѫ нужни въ дадения моментъ, отстжтствуватъ отъ тѣхното съзнание, т. е. отъ лабораторията на тѣхното съзнание. Какво трѣбва да направятъ тогава? Тѣ трѣбва да заематъ тѣзи елементи отъ лабораторията на друго съзнание и, като си свършатъ работата съ тѣхъ, да ги върнагъ назадъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че не е роденъ нито сиромахъ, нито богатъ. Човѣкъ се ражда съ всички възможности въ себе си да бѫде богатъ. Това не се отнася за обикновения човѣкъ. Обикновениятъ човѣкъ не се ражда съ всички възможности на гения, но той се ражда съ такива възможности, съ които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. Въ съзнанието на обикновения човѣкъ има редъ възможности и условия, при които той може да прогресира. Въ този смисълъ, питамъ: какво нѣщо е водата? — Условие. — За какво? — За разтварянето на твърдитѣ тѣла, и по този начинъ да ги прави годни за възприемане. — Какво нѣщо е въздухътъ? — Условие. — За какво? — За горението, за подържане на живота. Безъ въздухъ нито горението може да става, нито животътъ може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата отъ една страна, и между въздуха и мислитѣ на човѣка отъ друга страна, и по този начинъ да се домогнете до единъ алхимически начинъ на работа. Нѣкой заболява отъ ревматизъмъ и започва да търси лѣкари да го лѣкуватъ. И това е добре, но преди да се обърне къмъ лѣкаритѣ, нека се върне къмъ миналото на своя животъ и проследи причинитѣ на заболяването си. Той ще види, че когато дѣдо му билъ на 60 години, заболѣлъ отъ ревматизъмъ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболѣла отъ сѫщия ревматизъмъ. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболѣла отъ сѫщата болесть. И днесъ, споредъ линията, по която той върви, мѫжка или женска, на сѫщата възрасть наследява сѫщата болесть. Като намѣрите причината на вашия ревматизъмъ, по обратенъ пѫть ще се върнете къмъ онова време, когато баба ви, напримѣръ, е заболѣла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нѣкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне. Когато се лѣкуваге, вие трѣбва да употрѣбявате нѣкои магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. Напримѣръ, нѣкой страда отъ ставенъ ревматизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сѫдъ съ чиста изворна вода да туря всѣки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгрѣвъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Ако не мине веднага, ще прави този опитъ цѣли две седмици, докато луната се празни. Ако и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сѫщия опитъ при залѣзване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултатъ. Нѣкой може да употрѣби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; другъ може да употрѣби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човѣкъ да постоянствува, докато оздравѣе. Ще кажете, че това сѫ заблуждения, суевѣрия. Питамъ: когато лѣкарьтъ прегледа болния и му препорѫча да употрѣбява на всѣки два часа, напримѣръ, по петь капки отъ нѣкакво лѣкарство, това не е ли суевѣрие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лѣкарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препорѫчва единъ окултенъ методъ, това било заблуждение или суевѣрие. Не е заблуждение това, но този методъ е мѫченъ за приложение. Знаете ли, каква точность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ ссль? Вѣра, усилие се иска за това. Ако човѣкъ единъ пѫть закъснѣе съ една минута отъ опредѣленото време, опитътъ му пропада, и отново трѣбва да го започне. Сѫщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човѣка. Да живѣешъ добре, това е цѣла алхимия. Колко години трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да развие нѣкои добри качества! Богатство сѫ добритѣ качества, т. е. добродетелитѣ въ човѣка, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво отъ това, да бѫде човѣкъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър-жанъ? Милостивиятъ човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. Въздържаниятъ човѣкъ не може да бѫде слабъ. Казватъ за нѣкого, че е нетърпеливъ човѣкъ. — Какъ познавате тър-пеливия и какъ — нетърпеливия човѣкъ? Ако нѣкой, като гледа, какъ убиватъ човѣка, може да издържа, търпение ли е това? Ако нѣкой гледа предъ очитѣ му да убиватъ човѣкъ, и той се застѫпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливиятъ човѣкъ се познава въ моменти, когато му взиматъ онова, което той обича, или за което се е приготвилъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ работилъ цѣлъ день, уморилъ се и, като се върналь дома си, навечерялъ се и легналъ да спи. Тъкмо заспива, дохожда единъ неговъ приятель, сѣда до леглото му и започва да му разправя нѣкаква дълга история. Ако може да го изслуша, безъ да се раздразни, този човѣкъ е търпеливъ. Или, представете си, че нѣкой е гладенъ и сѣда да яде; въ това време отвънъ дохожда единъ неговъ познатъ и започва да яде отъ яденето му. Ако първиятъ остане спокоенъ и отстѫпи яденето си на своя познатъ, той е търпеливъ човѣкъ. Само умниятъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. Той е надъ обикновенитѣ условия въ живота. Много сѫ случаитѣ въ ежедневния животъ, при които може да се изпита търпението на човѣка. Търпеливиятъ е предвидливъ. Когато иска да се освободи отъ слушането на нѣкаква дълга история, отъ казано-речено, отъ оплаквания, той излиза нѣколко минути по-рано отъ времето, когато гостътъ ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливиятъ човѣкъ е способенъ на жертви. При такъвъ човѣкъ се готви да дойде единъ неговъ познатъ, съ цель да го подкупи съ нѣщо. Първиятъ знае, че тази срѣща ще бѫде въ 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи срѣдства, да замине нѣкѫде, но да се освободи отъ предстоящата срѣща. Той си купува билетъ и заминава за странство. Оттукъ вадя заключение хора, които обичатъ да пѫтуватъ често, бѣгать отъ своитѣ познати, не искатъ да се срещнатъ съ тѣхъ, да не би да ги подкупятъ. Който не пѫтува често въ странство, той е свободенъ вече отъ тѣзи изкушения, нѣма защо да го подкупватъ. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи, да размишлява, да развива въ себе си ония качества, съ които да решава задачитѣ на своя животъ. Дойде му едно страдание — той трѣбва да мисли върху него день, два, три, докато се свърже съ невидимия свѣтъ и се справи съ това страдание. Иначе, той ще събира една следъ друга неразрешени задачи, и животътъ му ще свърши пакъ съ неразрешени задачи. Не, има задачи въ живота на ученика, които той непременно трѣбва да реши. — Ама не съмъ търпеливъ. — Ще решишъ задачата на търпението. — Не съмъ милосърденъ. — Ще развиешъ милосърдието си. — Нѣмамъ любовь — Ще работишъ, докато развиешъ любовьта въ себе си Това сѫ задачи, които ученикътъ непременно трѣбва да разреши. Щомъ ги разреши, той ще се домогне до онѣзи принципи, до онѣзи сили, които действуватъ въ духовния свѣтъ, както и въ човѣшкото съзнание. Като ученици, вие навлизате въ область, въ която мѫчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нѣщо, за да преодолѣете всички мѫчнотии. При това, всѣко желание е постижимо, ако се прилагатъ за него Божествени методи. Човѣкъ може да има много желания, не само едно, но тия желания сѫ свързани едно за друго, като халки на нѣкоя верига. Така сѫ свързани и удоветѣ въ човѣшкия организъмъ. Първата халка въ човѣшия организъмъ е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъль, човѣкъ трѣбва да прекара презъ ума, или презъ сърцето си всички мисли и желания, свързани съ главната мисъль, която предстои на реализиране. Всѣка мисъль представя крѫгъ отъ възможности. Тия крѫгове трѣбва да се свържатъ въ едно цѣло съ крѫга на главната мисъль. И когато между всички крѫгове има единство, тогава само главната мисъль ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъль, или на едно желание, представя отъ себе си дълъгъ процесъ на свързване. Какво се свързва при този процесъ? Крѫгове се свързватъ. И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете нѣкое свое желание. Могатъ да минатъ две, три, петь, десеть години, вие постоянствувайте. Нѣкога може да мине цѣлъ животъ, и пакъ да не реализирате желанието си. Едно трѣбва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализиратъ. Ако по единъ начинъ не успѣете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислитѣ, сѫществува следния законъ: въ десеть години дадена мисъль се реализира въ положителна степень, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. Презъ другитѣ десеть години тя се реализира въ отрицателна степень, т. е. дава плодъ. Следнитѣ десеть години отново се посажда, после пакъ дава плодъ и т. н. Ние казваме, че мисъльта се е реализирала. само следъ като видимъ нейния плодъ. Обаче, плодове даватъ само положителнитѣ мисли. Затова, именно, въ Писанието е казано, че човѣкъ трѣбва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарятъ на Божествения свѣтъ. Това значи Божествениятъ Духъ да работи въ човѣка, за да даде условия на „дървото на живота“ да расте и да се развива въ него, да даде своитѣ плодове. „Богъ царувв на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 1 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСТѪПКИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Прочете се резюме отъ 34. лекция. Сега ще ви задамъ единъ страненъ въпросъ: Срѣщали ли сте нѣкѫде статистически данни, следъ колко яденета човѣкъ умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифтъ, или текъ. Знаете ли, при какви условия се раждатъ чифтнитѣ числа, двойката напримѣръ, и при какви — текнитѣ, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другитѣ числа се раждатъ. Тѣ се раждатъ отъ единицата, и то, двойката — направо отъ единицата, а тройката — отъ двойката. Знаете ли, какви условия сѫ нужни, за да се роди едно число? Голѣма философия, голѣма наука се изисква, за да отговорите на този въпросъ. Щомъ не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате съ обикновени работи въ живота. Хората умиратъ отъ обикновенитѣ, отъ леснитѣ работи. Напримѣръ, когаго видѣ плода на забраненото дърво, Ева намѣри, че е много лесно да откѫсне този плодъ и да си хапне отъ него. Каква философия има въ опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи следъ себе си този опитъ? Това дърво не бѣше външно, то сѫществуваше главно въ първитѣ човѣци, а после вече имаше отражение и на физическия свѣтъ. Дървото на желанията се крие въ самия човѣкъ. Когато еврейскиятъ езикъ се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание“ въ този езикъ? Мойсей казва: „Не пожелай!“ — Какво да не желаешъ? — Не желай това, което причинява смърть. Нѣкой казва: Азъ искамъ да умра. — Много лесно. Яжъ отъ забранения плодъ и ще умрешъ. Когато нѣкой казва, че иска да умре, азъ подразбирамъ, че той има желание да яде отъ забранения плодъ. Той седи при това дърво и се разговаря съ черния адептъ, който го уговаря да яде отъ плода на забраненото дърво, за да стане великъ като Бога. Сѫщиятъ човѣкъ казва: Азъ не съзнавамъ всичко това, не подозирамъ даже, че такава мисъль се крие въ мене. — Да, ти не съзнавашъ, но вѫтре въ тебе се крие единъ, който всичко съзнава. Той е твой господарь, а ти — неговъ слуга. Змията, която караше Ева да яде отъ плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, въ първо време нищо не знаеше, но като излѣзе отъ рая, тогава научи, каква грѣшка е направила. Като съзна грѣшката си, Ева изпадна въ голѣмо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева: „Богъ знае, че ако ядете отъ плодоветѣ на това дърво, ще бѫдете подобни на Него, затова забранява да ядете отъ него“. Думитѣ на змията внесоха въ ума на Ева голѣмо противоречие. На човѣшки езикъ казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъль въ човѣшкия умъ се вмъкне и една лоша, последната създава въ съзнанието му раздвояване. При това положение, човѣкъ започва да се бори, следъ което една отъ дветѣ мисли издържа борбага: ако лошата мисъль е надвила, добрата отстѫпва; ако добрата мисъль е надвила, лошата отстѫпва. Силата на човѣка се заключава въ това, именно, да даде мѣсто на добрата мисъль въ себе си да живѣе. Напримѣръ, една добра мисъль, която всички хранятъ въ себе си, е мисъльта за красивото, за красотата. Всички хора искатъ да бѫдатъ красиви. Какъ се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата? Не може. Злото създава грозотата въ живота. Въпрѣки това, ще забележите, че най-лошитѣ, най-злитѣ хора най-много говорятъ за красотата. Лошиятъ човѣкъ никога не може да бѫде красивъ. Външно той може да тури нѣкаква красива маска, но тази маска всѣкога може да падне отъ лицето му. Какво представя красотата? Нека нѣкой отъ васъ прочете по-важнитѣ произведения на известни писатели върху красотата и извади отъ тѣхъ основнитѣ мисли. Този, който е събралъ мнението на нѣкои видни писатели за красотата, нека напише тѣзи мнения на четирипеть страници, и следниятъ пѫть ги прочете въ класа, всички да чуятъ, какво е писано по този въпросъ. Следъ това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великитѣ, на виднитѣ хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великитѣ хора, а после - това на обикновенитѣ. Такъвъ е порядъкътъ въ природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепватъ. Красотата привлича и мѫже, и жени. Ако жена види красива жена, въ нея се поражда зависть. Обаче, ако тя види красивъ мѫжъ, веднага пожелава да го владѣе. Ако мѫжъ види красивъ мѫжъ, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това сѫ положения, които всички познавате. Въ случая, важно е, кои сѫ подбудителнитѣ причини, които пораждатъ въ мѫжа или въ жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питамъ: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никѫде въ Писанието не се казва, че красотата трѣбва да се обича. Въ „Пѣсень на пѣснитѣ“, единъ отъ най-мѫдритѣ израилски царе, като говори за красотата, туря въ устата на възлюбената думитѣ, че нейниятъ възлюбенъ, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тукъ се говори за външна красота. Но трѣбва да се знае, че красота безъ съзнание не сѫществува. Безъ мѫдрость, безъ съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне въ оцетъ. Когато тази киселина влѣзе въ организъма, тя изсушава. Ако пъкъ красотата е образувала вино, всички знаятъ, какво е действие то на виното върху организъма. То опиянява, огрубява човѣка. Това, което става съ организъма, става и съ съзнанието на човѣка. И тогава, щомъ попадне подъ влиянието на тази красота, човѣкъ губи съзнание, опива се и не може вече да разсѫждава правилно. Тази красота е опасна область за човѣка. И въ Писанието е казано: „Не любете свѣта, защото неговата красота е опасна“. Затова, именно, Христосъ е слѣзълъ на земята, съ милионъ ангели около себе си, които да учатъ, да направляватъ човѣчеството въ Божествения пѫть. Казва се по нататъкъ, че като видѣли красивитѣ дъщери на човѣцитѣ, ангелитѣ се влюбили въ тѣхъ, оженили се и останали на земята да живѣятъ. Синътъ Божи трѣбвало самъ да завърши своята мисия. Тия ангели и до днесъ още сѫ затворени въ плътьта и не могать да се върнатъ назадъ въ небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излѣзете по-силни отъ тия ангели? Щомъ влѣзете въ свѣта, и вие, като тѣхъ, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите кѫща и ще кажете, като нѣкои отъ индускитѣ философи: И тукъ се живѣе добре. Като се натъкватъ на известни факти, хората искатъ да ги тълкуватъ, да се добератъ чрезъ тѣхъ до истината. Обаче, както и да се тълкуватъ, фактитѣ не представятъ още самата истина. Когато нѣкой казва, че говори истината, това показва, че той самъ не знае, какво нѣщо е истината. Въ правъ, въ абсолютенъ смисълъ на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чистъ, светъ, добъръ и любещъ човѣкъ. Вънъ отъ това положение, всѣки обикновенъ човѣкъ говори факти, но не истината. Нѣкой казва: Азъ изнасямъ голата истина по еди-кой си въпросъ. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Да се не намѣримъ голи“. Това значи: на небето трѣбва да бѫдемъ облѣчени“. Който говори голата истина, той говори факти на истината. Нѣкой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начинъ не може да се смущава. Ако музикантътъ владѣе своя инструментъ и излива отъ него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоноветѣ фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушатель. Дето има дразнене на ухото, тамъ истината не сѫществува. Който говори истината, тоноветѣ на неговия гласъ сѫ чисти, меки, музикални, и той нито другитѣ смущава, нито самъ се смущава. Докато въ мисъльта, или въ чувствата на човѣка сѫществува най-малкия дефектъ, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трѣбва да го обезсърдчава, но той трѣбва да работи, да се повдигне, да преодолѣе всички спънки въ своя животъ. Ако единъ напредналъ, въ духовно отношение, човѣкъ, какъвто бѣше Апостолъ Павелъ, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже въ края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобилъ, туй показва, че има възможность човѣкъ да изгуби всичко. Кога може човѣкъ да изгуби придобитото? Когато не спазва великитѣ закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогналъ, остава му само да разбере смисъла на живота. Сега, ще напиша на дъската смѣсената дробъ 11/24. Какво означава тази дробь? Тя е ребусъ за разгадаване. (—Дробьта 11/24 означава едно денонощие и единъ часъ). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свѣтъ рационалнитѣ числа показватъ единъ завършенъ крѫгъ на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отдѣлимъ 1/24 часть отъ даденъ крѫгъ, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даденъ крѫгъ, както стрелката въ часовника, при едно пълно обикаляне на крѫга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалнитѣ числа пъкъ означаватъ незавършени, духовни движения. Физическиятъ свѣтъ се отличава отъ духовния по това, че въ него всички движения, всички прояви сѫ завършени, когато въ духовния свѣтъ сѫ незавършени, т. е. иматъ начало, нѣматъ край. Следователно, когато нѣкой ви пита, какво нѣщо е физическиятъ свѣтъ, кажете: Всѣко нѣщо, което има начало и край, спада въ областьта на физическия свѣтъ. А всѣко нѣщо, което има начало, нѣма край, спада въ областьта на духовния свѣтъ. Когато състоянията на човѣка се мѣнятъ бързо, отъ радость въ скръбь, и отъ скръбь въ радость, това показва, че той живѣе на физичегкия свѣтъ. Когато състоянията на човѣка не се мѣнятъ рѣзко, т. е. не минаватъ отъ радость въ скръбь, и отъ скръбь въ радость, това показва, че той се намира въ духовния свѣтъ. Значи, духовниятъ свѣтъ се характеризира съ това, че става намаляване въ състоянията, които човѣкъ преживява. Напримѣръ, ако той изпитва голѣма радость, постепенно се забелязва намаляване на тази радость. Или, ако човѣкъ изпитва скръбь, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръбь. Физическиятъ свѣтъ е отличителенъ съ рѣзкитѣ смѣни: току що човѣкъ казва, че вѣрва, изведнъжъ въ него дойде съмнението, и той се обезсърдчава, губи вѣрата си. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Той трѣбва да превърне това състояние въ положително, за която цель е необходимо да мине отъ физическия въ духовния свѣтъ. Този е правиятъ пѫть на човѣшкото развитие. Иначе, скокове въ развитието на човѣка не се допущатъ. Като казвамъ, че физическиятъ свѣтъ се отличава съ рѣзки промѣни въ състоянията на човѣка, искамъ да обърна вниманието ви на факта, че много отъ скърбитѣ и радоститѣ, които преживявате, не сѫ ваши. Напримѣръ, нѣкога вие скърбите, безъ да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате нѣкаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човѣкъ да различава своитѣ скърби и радости отъ чуждитѣ, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбитѣ и радоститѣ въ живота на човѣка иматъ смисълъ, само когато донасятъ нѣкакви придобивки. А това е възможно при условие, човѣкъ да съзнава, защо скърби и защо се радва. Коя е причината, задето нѣкои отъ скърбитѣ и радоститѣ ви не сѫ ваши? Причината за това се дължи на факта, че всѣки човѣкъ участвува въ цѣлото, като въ великъ, общъ организъмъ. Какво лошо има въ това? Привилегия е за човѣка да взима участие въ общото съзнание, да взима дѣлъ въ радоститѣ и скърбитѣ и на другитѣ сѫщества. Сѫщиятъ законъ се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другитѣ хора взиматъ участие въ неговитѣ скърби и радости. Когато взимате участие въ скръбьта на нѣкой човѣкъ, вие влизате въ неговото положение, разглеждате условията, при които живѣе и работи, и по този начинъ имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието имъ не се пробуди, сами да разбератъ тѣхния смисълъ, тѣ всѣкога ще търсятъ радоститѣ, а ще искатъ да се освободятъ отъ скърбитѣ. Щомъ разбере смисъла на страданията, човѣкъ ще дойде до положение самъ да се освобождава и справя съ тѣхъ. Представете си, че по невнимание, върху рѫката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намѣри майка си, на рѫката му ще се образува малка раничка отъ азотната киселина. Ако върху кожата на нѣкоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си къмъ болното мѣсто и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощь, нито очаква други нѣкои да й помогнатъ отвънъ, но бързо действува, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици сѫ правили редъ опити съ жабитѣ и сѫ дошли до заключение, ще жабитѣ, както и всички останали животни, сами си помагатъ при случай на страдания. Напримѣръ, ако на лѣвата страна на гърба на жабата сипятъ малко азотна киселина, а сѫщевременно прерѣжатъ двигателнитѣ нерви на лѣвия й кракъ, тя съ дѣсния кракъ ще изчисти киселината отъ гърба си. Какъ ще си обясните този фактъ? Защо детето, което е по-умно отъ жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на нѣкое дете се запали, то веднага бѣга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотамъ, ризката му изгаря, а то се поопърля. Казвате: Чудно нѣщо, какъ да не се сѣща това дете, какво да направи, ами трѣбва да бѣга при майка си, тя да му помогне? — Въ духовно отношение, и вие сте такива деца, и постѫпвате по сѫщия начинъ, като тѣхъ. Като сипятъ една капка духовна азотна киселина върху рѫката ви, вие бѣгате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате единъ уменъ човѣкъ, който взима малко памукъ и истрива киселината отъ рѫката ви. Тия хора, като познаватъ законитѣ, всѣкога влизатъ въ свѣта съ рѫкавици, да не сипватъ по рѫцетѣ имъ азотна киселина. И въ невидимия свѣтъ сѫществата турятъ на рѫцетѣ си бѣли, хубави рѫкавици, да се предпазватъ отъ азотната киселина. Тамъ състезанията сѫ по-голѣми отъ тия на физическия свѣтъ. Значи, жабата по-лесно се освобождава отъ азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно отъ нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина отъ кожата си. Детето пъкъ, докато нѣма опитность, само не може да си помогне. Единъ день, когато мине презъ тази опитность, само ще може да си помага. Сега, като ученици, вие трѣбва да изучавате законитѣ, сами да си помагате. За тази цель, ученикътъ, както и духовниятъ човѣкъ, трѣбва да започнатъ отъ най-близкитѣ нѣща въ живота си. Ученикьтъ трѣбва да знае, напримѣръ, кога да ляга и да става, какъ да се храни и т. н. Нѣкой ляга рано, въ осемь или деветь часа, и следъ единъ или два часа се събужда. Това не е правиленъ, не е здравъ сънь. Когато спи, човѣкъ трѣбва да изкара съня си безъ пробуждане, непреривно. Като легне и заспи веднъжъ, да се събуди следъ като се е наспалъ добре и повече да не заспива. Ако се събужда нѣколко пѫти презъ нощьта, това показва, че или въ кръвообръщението на човѣка има нѣкаква неправилность, или стомахътъ му е разстроенъ, или страда отъ главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на нѣкаква дисхармония въ организъма. Когато не спи добре, човѣкъ сънува тежки сънища, което показва известна възбуденость въ нервната система. Сънищата се подчиняватъ на известенъ законъ. Изобщо, за всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Разумниятъ се съобразява съ това време, а неразумниятъ не признава този законъ и нарежда работитѣ си по свои разбирания. Въ това отношение, природата постѫпва по два различни начина: онѣзи, които не изпълняватъ законитѣ й, тя ги оставя свободни, да правятъ, каквото искатъ, но затова и тя постѫпва, както намира за добре. Къмъ онѣзи, които изпълняватъ законитѣ й, тя има съвсемъ други отношения. Тя ги пита, какво мислятъ да правятъ, но когато намисли да върши нѣщо, тя имъ казва: Азъ съмъ решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мѣрки. Казано е въ Писанието: „Богъ открива своитѣ тайни на онѣзи, които Го любятъ“. Следователно, човѣкъ може да живѣе по два начина: да върши всичко по своя воля, безъ да взима въ внимание законитѣ на природата; вториятъ начинъ е да живѣе споредъ законитѣ на природата и да бѫде въ пълно съгласие съ нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейнитѣ разумни сѫщества ще му кажатъ, трѣбва ли да направи това нѣщо, или не трѣбва. На разумния човѣкъ тя казва: Начинътъ, по който искашъ да постѫпишъ, не е правиленъ. Тя ще корегира начина му, ще му даде упѫтвания, както добриятъ учитель постѫпва съ своитѣ ученици. Когато природата дава съветъ и на васъ, вие трѣбва да бѫдете готови, да корегирате мисъльта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристѫпите къмъ реализиране на идеята си. За реализиране на идеитѣ, първо се иска любовь, а после страхътъ може да дойде. Въ нѣкои хора става обратното: първо иде страхътъ, а после — любовьта. Сѫщото нѣщо се забелязва и по отношение на мѫдростьта: въ едни хора първо иде мѫдростьта, а после глупостьта; въ други пъкъ е точно обратно: първо иде глупостьта, а после мѫдростьта. Това сѫ контрасти въ живота, между които човѣкъ неизбѣжно се движи. Нѣкой направи една голѣма глупость въ живота си, но после става разуменъ и разбира, че не е трѣбвало да направи такава глупость. Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намиратъ. че много години вече, какъ следватъ въ нея и нѣматъ голѣми постижения. Какво искатъ да постигнатъ тѣ? Знаятъ ли, колко години се изискватъ отъ окултния ученикъ, за да завърши той образованието си? Като ученикъ на земята, нужни му сѫ 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години трѣбва да учи окултниятъ ученикъ? Ако живѣете на земята 80 години, почти една четвъртъ отъ живота ви отива за учение. Значи, за 80 години животъ, прекаранъ на земята, една четвъртъ отъ него употрѣбявате въ учение; ако пъкъ, като духовно сѫщество, живѣете 25,000 години, колко време трѣбва да прекарате въ учение? Пропорционално на първото отношение, въ духовния свѣтъ се изискватъ шесть хиляди години учение. Значи, колкото повече човѣкъ се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човѣкъ прогресира. Колкото човѣкъ слиза по-надолу къмъ физическия свѣтъ, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щомъ времето за образованието ви се съкрашава, ще знаете, че вие не сте отъ напредналитѣ ученици. Който иска въ кратко време да завърши образованието си, той е подобенъ на плодъ, който скоро узрѣва. Единъ ученикъ отишълъ при единъ знаменитъ германски професоръ, съ желание да следва неговитѣ курсове и казалъ: Господинъ професоре, моля да ми предадете вашия курсъ въ нѣколко месеца само; искамъ въ скоро време да свърша. Има ли такъвъ курсъ? Професорътъ му отговорилъ: Когато Богъ създалъ тиквата, опредѣлилъ за развитието й всичко шесть месеца. Когато създаль дѫба, опредѣлилъ сто години за развитието му. Тъй щото, ако искашъ дѫбъ да бѫдешъ, трѣбва да следвашъ най-малко сто години, за да свършишъ курса на моитѣ науки. Ако пъкъ искашъ да станешъ тиква, ще учишъ само шесть месеца. — Такъвъ е законътъ въ природата. Който иска да стане чистъ и светъ човѣкъ, той трѣбва да употрѣби дълъгъ периодъ отъ време за изучаване на великитѣ Божии закони. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се домогне до великата Божия програма и да я изучава отъ любовь, а не огъ сграхъ. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нѣмате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. Човѣкъ може да учи и когато спи. Това може да се потвърди съ редъ примѣри отъ живота. Напримѣръ, нѣкой ученикъ решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъжъ, два, три пѫти и не може да я реши. Вечерьта, като си легне, безъ да съзнава, той става, решава задачата си и пакъ си ляга. Като стане сутриньта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могълъ да реши задачата му. Значи, когато е билъ въ будно състояние, той не е могълъ да реши задачата си, а въ съня си я решилъ. Това показва, че и въ сънь човѣкъ работи. Странни и чудни сѫ законитѣ на природата! Нѣкой желае да стане богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, но колкото повече желае това, толкова по-голѣми спънки и препятствия срѣща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва отъ всичко: Не искамъ вече нито богатство, нито ученость, нито сила — да става, каквото ще. Щомъ се откаже отъ желанията си, щомъ се примири съ положението си, всичко, каквото е желалъ, започва едно следъ друго да се реализира: богатъ става, ученъ става, силенъ става. Той се чуди, защо тия нѣща идатъ сега, когато вече се е отказалъ отъ тѣхъ. Ще ви обясня, защо природата работи по този начинъ. Да желае човѣкъ нѣщо, това значи да събира материалъ за изработването на това свое желание. Той събира материалъ, а природата го взима. Когато събере достатъчно материалъ, природата ще го изпѫди вънъ, ще затвори вратата следъ него и ще започне да работи година, две, три или повече, споредъ желанието, което е проектирано отъ човѣка, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставилъ нужния материалъ. Като не знае този законъ, човѣкъ казва: Природата ме забраеи. Не, природата не те е забравила, но трѣбва да имашъ търпение да чакашъ. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нѣщо и го забравете. Ако съ вашитѣ желания постоянно хлопаге на вратата на природата, тя нѣма да ви отвори. Тѣзи желания ще се реализиратъ въ други сѫществувания. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Нѣкога вие сте пожелали този човѣкъ да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви срѣща и ви обиква. Неизповѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Сега, отъ всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великитѣ хора сѫ писали, но трѣбва да изучавате законитѣ, по които тѣ сѫ работили. Като изучавате единъ писатель, трѣбва да видите, отде е черпилъ той своето знание. И като вървите отъ единъ писатель къмъ другъ, ще дойдете най-после до онзи, който е черпилъ направо отъ Първоизточника на нѣщата. Всички велики хора сѫ работили и работятъ въ сѫщото направление. Тѣ коментиратъ една и сѫща идея по различни начини, вследствие на което я правятъ достѫпна за вашия умъ. Въ това отношение, всички велики хора иматъ своето мѣсто. Важно е всѣки да знае мѣстото, което трѣбва да заеме въ живота. Много отъ религиознитѣ хора се стремятъ къмъ видения, искатъ да видятъ нѣщо. — Ако е въпросъ за физически видения, всѣкога можете да имате такива. Достатьчно е да отидете единъ пѫть на кинематографъ, за да се върнете обогатенъ отъ видения. Тамъ ще видите, колкото щете фантазии. Смисълътъ не е въ тѣзи видения. Привилегия за човѣка е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира отъ създаването му до днесъ. Това е достѫпно само за високо напредналитѣ ученици. Останалитѣ могатъ да философствуватъ, колкото искатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Който иска точно да знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да се върне по лентата на създаването на свѣта и да дойде до първия моментъ на това създаване; оттукъ, по сѫщата лента ще върви напредъ, като минава презъ вѣкове и епохи, докато дойде до настоящия моментъ. Само по този начинъ той ще има пълна и ясна картина за цѣлото Битие. Като говоримъ за създаването на свѣта, имаме предъ видъ неговата физическа страна. Физическиятъ свѣтъ е подобенъ на дреха, която всѣки день събличаме, за да се облѣчемъ на другия день въ нова, по-хубава, по-устойчива. Новата дреха, въ която се обличаме, е дрехата на духовния свѣтъ. Като съблѣчемъ нея, ще облѣчемъ още по хубава — дрехата на Божествения свѣтъ. По сѫщия начинъ и свѣтътъ се създава. При всѣки новъ свѣтъ, видимъ или невидимъ, се създаватъ нови дрехи, нови облѣкла, нови форми, въ които създаденото се облича. Като наблюдава различнитѣ форми въ свѣта, човѣкъ съ пробудено съзнание трѣбва да внимава, да различава тия, които сѫ създадени отъ човѣка, отъ ония, създаденн отъ Първата Причина. Споредъ това, той трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ еднитѣ и какъ — съ другитѣ. Преди нѣколко деня показвамъ на ученицитѣ си едно малко дръвче и казвамъ: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искамъ да направя съ него единъ опитъ. Следъ нѣколко деня, две сестри седѣли при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошълъ при тѣхъ единъ братъ, и като видѣлъ дръвчето, извадилъ ножчето си и започналъ да го окастрюва, споредъ своитѣ знания по градинарство. Сестритѣ не му казали нищо. Тѣ мислили, че той разбира отъ тази работа, затова така смѣло се заема да кастри дръвчето. Като видѣхъ дръвчето така окастрено, попитахъ брата, защо е направилъ това безъ позволение. Преди всичко, той още не е завършилъ наукитѣ си въ тази область. Не се рѣжатъ дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета е изнудена, тѣ на сила сѫ станали високи. После, градинаритѣ отрѣзватъ върховетѣ на тия дървета, за да върнатъ енергиитѣ имъ надолу, да ги направятъ по-дебели. Значи, енергиитѣ на дърветата се препращатъ по изкуственъ начинъ ту нагоре, ту надолу. Дърветата трѣбва да се развиватъ естествено. По сѫщия начинъ и вие кастрите своя животъ. Дойде нѣкой съ своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че нѣкой е понадебелѣлъ малко, отправя енергиитѣ му нагоре, като казва: Нагоре трѣбва да вървишъ! Като тръгне много нагоре, обръща енергиитѣ му надолу, къмъ коренитѣ. При това положение, и той самъ не знае, накѫде да върви, въ какво да вѣрва. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е дълбоко вложено въ него: първо, той има стомахъ — реалистъ ще бѫде; после, той има дробове — духовенъ ще бѫде; най-после, той има глава — Божественъ ще бѫде. Въ това отношение, човѣкъ е подобенъ на дървото, което има коренъ, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начинъ, по който дървото се развива. Това показва, че само въ физическия свѣтъ има кастрене, но не и въ Божествения. Кастренето е законъ на кармата. Присаждането е сѫщо така кармически законъ. Въ любовьта нѣма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се развиватъ правилно, естествено, безъ никакво давление отвънъ. Като наблюдавате развиването на вашия животъ, забелязвате две течения: едното е подъ влиянието на кармическия законъ, а другото, — подъ влияние на Божествения законъ или закона на Любовьта, на дихармата. Ако работите едновременно съ двата закона, ще се намѣрите въ противоречие съ себе си, съ окрѫжаващата срѣда и съ Божествения свѣтъ. Отъ васъ зависи, какъ да живѣете. Ако живѣете по първия законъ — кармическия, ще ви кълцатъ. Ще се намѣрятъ много градинари, които ще ви кастрятъ и присаждатъ. Ще дойде единъ градинарь, ще отправи соковетѣ ви нагоре; ще дойде другъ, ще отправи соковетѣ ви надолу. Въ края на краищата, отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човѣкъ трѣбва да има търпение. Безъ търпение нищо не се постига. Казвате: Какъ да придобиемъ търпение? — Търпението се регулира чрезъ дишането. Колкото по-дълго време човѣкъ може да задържа дишането си, толкова по-голѣмо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трѣбва да започне да задържа дишането си, въ първо време десеть секунди, после — петнадесеть, двадесеть, половинъ минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъжъ, но следъ много упражнения. Като стигне до една минута, пакъ ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако нѣкой стигне до десеть или повече минути, той минава за голѣмъ адептъ. Години работа се изисква, за да достигне човѣкъ това нѣщо. Нѣкои, като задържатъ дишането си нѣколко секунди, започватъ да се страхуватъ, да не се пръсне сърцето имъ, или да не се скѫса нѣщо въ дробоветѣ имъ. Като правятъ тия упражнения за дишане, тѣ трѣбва да бѫдатъ тихи и спокойни, съ будно съзнание въ себе си. Дишането е най-добриятъ начинъ за развиване на търпение. При това, дишането трѣбва да става така, че никой да не забелязва, че дишате. Сега, изпѣйте гамата, отъ долно do до горно do съ движения на рѫцетѣ, както бѣше дадена въ миналата лекция. „Богъ царува на небето, Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБЩИ УПѪТВАНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му.“ Размишление. Сега ще обърна вниманието ви на следного нѣщо: когато идвате въ класъ, умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ къмъ работата. Когато ви се преподаватъ лекции, никакви странични въпроси не трѣбва да ви занимаватъ. Ученикътъ трѣбва да избѣгва ексцентричнитѣ движения. Всички тия нѣща прѣчатъ на мисъльта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате отъ това, което ви се предава. Освенъ това, нѣкои дохождатъ тукъ и заспиватъ. Съ това още повече губятъ възможностьта да се ползуватъ отъ лекциитѣ. Съ тѣзи нѣколко бележки, ние не искаме да ви сѫдимъ, но казвамъ, че и вие нѣмате право да злоупотрѣбявате съ закона на любовьта, нито съ закона на свободата. Школата, въ която следвате, нито сѫди, нито изключва ученика, но трѣбва да знае, че при всѣка най-малка злоупотрѣба съ любовьта, той ще носи голѣма и тежка отговорность. Който грѣши противъ любовьта, той мѫчно може да създаде хармония въ себе си. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че имате желания, които искате да постигнеге. Щомъ не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трѣбва да се задоволятъ. Напримѣръ, ако единъ иска да яде, всички трѣбва да ядатъ; ако единъ иска да спи, всички трѣбва да спятъ и т. н. Освенъ тѣзи, има редъ още желания, които сѫ общи не само за хората, но и за всички живи сѫщества. Обаче, има специфични желания, които се отнасятъ за всѣки човѣкъ отдѣлно. Въ това отношение, всѣки трѣбва да работи, да задоволи онѣзи желания, които сѫ присѫщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, съ сухи клоне. Всѣки трѣбва усърдно да работи и да не се спира върху погрѣшкитѣ на другитѣ. Неразумната критика нищо не допринася. Предъ васъ седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Богъ ви е далъ. Когато влизате въ класъ, десеть минути преди започване, трѣбва да прекарате въ размишление. Ма�