Търсене във форума

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТРИ ВИДА СЛУЖЕНЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочетоха се резюмета на темитѣ: Първата стѫпка въ живота“ и „На какво трѣбва да се радва човѣкъ?“ За слѣдния пѫть всѣки да пише върху нѣкаква своя любима тема, кой каквато си избере. Ще внимавате да не пишете върху тема, по която сте писали веднъжъ. Съвсѣмъ нова тема ще си изберете. Нѣщата не трѣбва да се повтарятъ. Питамъ: каква мисъль днесъ ви занимава? Всѣки день има своя опрѣдѣлена мисъль за разрѣшение; всѣки день има своя опрѣдѣлена задача. Има красиви прѣдмети, които въодушевляватъ човѣка. Има сладки плодове, които възбуждатъ вкуса на човѣка. Има здрави храни, които задоволяватъ стомаха на човѣка. Едно и сѫщо ли е да гледашъ, да вкусвашъ и да се хранишъ? Казвате: Богъ е Любовь. Какъ дойдохте до тази идея: чрѣзъ зрѣнието, чрѣзъ слуха, чрѣзъ вкуса, чрѣзъ обонянието или чрѣзъ пипането? Щомъ сте дошли до тази идея, защо сѫществуватъ болести и недѫзи между васъ? Сега ще разгледаме въпроса философски. Когато човѣкъ живѣе на нѣкое високо планинско мѣсто, дѣто диша чистъ въздухъ и се намира въ общение съ добри хора, той може ли да бѫде боленъ? Обаче, храни ли се този човѣкъ само съ бонбончета, той ще бѫде слабъ, краката му нѣма да го държатъ. Храни ли се съ здрава храна, той ще бѫде силенъ човѣкъ, ще издържа на всѣкакъвъ пѫть. Слѣдователно, това, което спъва почти всички съврѣменни хора, е мисъльта имъ, че много знаятъ. Казвате: ние знаемъ, че Богъ е Любовь, опитвали сме Неговата Любовь. Какъ сте я опитвали? Разлагали ли сте я на съставнитѣ й части? Какви сѫ елементитѣ на Божията Любовь? Мнозина ще кажатъ, че Любовьта не трѣбва да се разлага. Не, Любовьта трѣбва да се разложи! Когато ядете ябълка, не я ли разлагате? — Разлагате я. Когато свѣтлината влиза въ очитѣ ви, не се ли разлага? — Разлага се. Когато свѣтлината влиза въ човѣшкия мозъкъ, тя и тамъ се разлага. Човѣшкиятъ мозъкъ задържа отъ свѣтлината само това, което е необходимо за него, а непотрѣбното отъ нея отразява навънъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора говорятъ за искреность, за чистосърдечие, но тѣ не сѫ нито искрени, нито чистосърдечни. Какво се разбира подъ понятията искренъ и чистосърдеченъ човѣкъ? Първитѣ букви на тѣзи двѣ думи сѫ „и“ и „ч.“ Тѣ сѫ символи, съ които природата си служи, за да изрази нѣщо. Да бѫде човѣкъ искренъ, това значи да прѣдставлява планински изворъ, който слиза надолу, съ цѣль да се прояви. Буквата „ч“ въ думата чистосърдеченъ прѣдставлява чаша, въ коятосе сипва нѣкаква течность. Човѣкъ не може да бѫде чистосърдеченъ, докато не знае, какъ да пие. Ако не знае да опитва нѣщата съ вкуса си, какъ ще познава, кои сѫ чисти, и кои нечисти? Чистотата не се опрѣдѣля само чрѣзъ зрѣнието. Чистотата е качество на душата. Слѣдователно, искашъ ли да познаешъ, дали даденъ прѣдметъ е чистъ, трѣбва да го опиташъ. Ти взимашъ една чаша вода, опитвашъ я на вкусъ и казвашъ: тази вода е чиста. Какъ позна, че е чиста: чрѣзъ зрѣнието, или чрѣзъ вкуса си? — Чрѣзъ органа на вкуса — чрѣзъ езика. Въ този случай езикътъ прѣдставлява разумното въ човѣка, което изпитва и провѣрява нѣщата. Значи, чистотата се познава чрѣзъ разумностьта. И тогава казваме: чистъ може да бѫде само разумниятъ човѣкъ. Буквата „у“, съ която започва думата „уменъ“, е взета отъ египетската азбука. Тамъ тя е обърната, „h“. Тази буква е изобразявала човѣкъ, който ходи. Когато човѣкътъ е слизалъ на земята, т. е. когато е попадналъ въ закона на инволюцията, той се е раздвоилъ, изгубилъ е Бога и започналъ да мисли за себе си, че е божество, вслѣдствие на което се е отклонилъ отъ правия пѫть, по който първоначално е вървѣлъ. Знакътъ „h“ показва, че материята, въ която човѣкъ е слѣзълъ, започнала да се сгѫстява, и той се е раздвоилъ. Така се образували краката на човѣка. Значи, краката прѣдставляватъ два принципа. За да може човѣкъ да ходи, да се движи, той непрѣменно трѣбва да има два полюса. Тѣзи два полюса, прѣведени въ обикновения животъ, прѣдставляватъ ума и сърцето на човѣка, които външно се изразяватъ въ слѣднитѣ форми: мѫжъ—жена, синъ—дъщеря, учитель—ученикъ, господарь—слуга. Когато този знакъ се обърне съ главата надолу, въ видъ на чашка, „Ч“, това показва, че човѣкъ започва да се стреми къмъ Бога, иска да върви нагорѣ, както растенията. Сега нѣкой мисли, че като отиде на небето, и тамъ ще намѣри сѫщитѣ отношения и закони, каквито сѫществуватъ на земята. Той казва, напримѣръ: азъ не намѣрихъ нито единъ човѣкъ на земята, който да прилѣга на сърцето ми. Значи, сѫщото ще бѫде и на небето. Питамъ: нима хората сѫ създадени, за да прилѣгатъ на твоето сърце? Щомъ мислишъ така, задай си въпроса: моето сърце прилѣга ли на Божието? Всѣки трѣбва да си зададе този въпросъ и правилно да си отговори. Хората отдалечаватъ този въпросъ отъ себе си и казватъ: Господъ е непостижимъ за насъ. Ако искаме да отидемъ при Него, ние трѣбва да влѣземъ въ връзка съ разумни сѫщества, които да послужатъ, като посрѣдници между Бога и насъ. Тази идея е наполовина вѣрна. То е все едно да кажете, че когато дѣтето иска нѣщо отъ майка си, трѣбва да се обърне къмъ други хора, които да бѫдатъ посрѣдници между майката и него. Когато дѣтето иска хлѣбъ отъ майка си, търси ли посрѣдници? Ако дѣтето не се нуждае отъ посрѣдници, защо нашата молба къмъ Бога трѣбва да се прѣдава чрѣзъ ангели, арахангели и херувими, а не направо? Първиятъ посрѣдникъ или ходатай между майката и дѣтето е нейното тѣло. Дѣтето ще се приближи до майка си, ще я бутне малко и ще й каже: виждашъ ли, че прѣдъ тебе седи едно сѫщество, което се нарича твой синъ? То хлопа, иска нѣщо отъ тебе, обърни му внимание. Майката ще го погледне, ще го изслуша, ще прѣдаде неговата просба на тѣлото си и ще чака отговоръ. Тѣлото ще отговори, трѣбва ли да му се даде нѣщо, или не трѣбва. Какви сѫ понятията на съврѣменнитѣ хора за тѣлото? Много хора гледатъ на тѣлото, като на автоматъ, като на механизъмъ, а не като на нѣщо разумно. Питамъ: какъ е възможно разуменъ човѣкъ да живѣе въ нѣщо неразумно? Може ли живиятъ човѣкъ да живѣе между мъртвитѣ? Това сѫ въпроси за размишление, които ще ви доведатъ до нѣкои елементарни, основни мисли въ живота. Слѣдъ това анализирайте въ себе си, колко отъ вашитѣ мисли сѫ живи, и колко — мъртви. Мъртви или смъртни хора наричаме ония, въ които отсѫтствува духовниятъ елементъ. Думата смърть въ български езикъ започва съ буквата С; въ френски — съ буквата М; въ латински — сѫщо съ буквата М; въ английски — съ буквата D; въ еврейски — съ буквата М; въ гръцки — съ буквата Θ. Значи, думата смърть въ различнитѣ езици започва сь различни букви: С, М, D, Θ. Какъ ще се примиримъ съ тази дума, която започва съ толкова различни букви? Тѣ иматъ почти едно и сѫщо съдържание. Буквата М, като се обърне, тя означава, че смъртьта се явява, като резултатъ на материалния животъ. Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на връзката между живитѣ частици на тѣлото. Слѣдователно, прѣкѫсне ли се връзката между Бога и човѣка, настава духовна смърть, която е по-страшна отъ физическата. Англичанинътъ казва: дѣто нѣма равновѣсие, тамъ има смърть. Това означава буквата d, съ която тѣ пишатъ думата смърть. Българинътъ пъкъ казва: всѣко нѣщо, което не свѣти отъ само себе си, ражда смърть. Първата буква въ думата смърть е с, която причинява всички врѣди въ свѣта. Тя е стъргало, ножъ. Казвате: свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, и всичко, което Той е създалъ, е хубаво, красиво, добро. Питамъ: щомъ е така, какъ и отдѣ се родиха противорѣчията въ свѣта? Съ единъ примѣръ ще обясня този въпросъ. Нѣкой отъ васъ отива да си купи шише за вода. Разглежда го и намира, че е гладко, добрѣ направено. Опитва да пие отъ него вода и вижда, че е гладко навсѣкѫдѣ, приятно се пие отъ него. То не причинява никаква врѣда. Ако ударите това шише въ земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стѫпите ли върху тия парченца, тѣ сѫ остри, ще ви поврѣдятъ, ще се набодятъ въ краката ви. По сѫщия начинъ и въ живота много отъ Божественитѣ шишета, които първоначално сѫ били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупватъ на малки парченца, и ние сами се натъкваме на тѣхъ, вслѣдствие на което страдаме. Кажешъ ли нѣкому една неразумна дума, това е едно отъ тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направишъ нѣщо неразумно, пакъ страдашъ — натъкналъ си се на едно отъ тѣзи парченца. Страданията, които ви причиняватъ счупенитѣ части на шишетата, създаватъ противорѣчията въ живота. Като изпитате тѣзи страдания, т. е. като се натъкнете на противорѣчията, вие казвате: да живѣемъ по Бога! Да бѫдемъ добри, внимателни помежду си! Защо искате това нѣщо? — Защото сте изпитали острия езикъ на своитѣ ближни. Остриятъ езикъ не е нищо друго, освѣнъ счупенитѣ части отъ шишетата, на които, ако се натъкнете, ще изпитате голѣми болки и страдания. Съврѣменнитѣ хора третиратъ и отъ научно, и отъ практическо гледище въпроса за Любовьта, искатъ да докажатъ, какво нѣщо е тя. Излиза нѣкой ученъ да говори за Любовьта, и започва да я разлага на съставнитѣ й букви, на нейнитѣ елементи; разглежда проявленията й още отъ най-стари врѣмена и до днесъ, по филологически начинъ търси корена на тази дума въ разнитѣ народи и врѣмена; послѣ той разглеѫда, какъ се е проявявала любовьта, когато човѣкъ е слизалъ въ материята, т. е. когато е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть; разглежда проявленията й днесъ, когато човѣкъ еволюира и т. н. И слѣдъ това пита слушателитѣ си: разбрахте ли, какво нѣщо е Любовьта? — Не, ти ни кажи съ двѣ думи, въ какво седи Любовьта. Ето, въ Писанието, напримѣръ, е казано. „Богъ е Любовь.“ Кажи и ти само двѣ думи по въпроса. — Чакайте, азъ мога и математически да ви докажа това. — Все едно, и математически да ни доказвашъ, пакъ нѣма да те разберемъ. Казвамъ: ние можемъ още сега да ви докажемъ, какво прѣдставлява Любовьта, но при нѣколко условия. Какви сѫ тѣзи условия? Ако сте гладували три деня, ние можемъ да ви докажемъ, какво нѣщо е Любовьта; пъкъ и вие ще можете да я разберете; ако сте сити, нѣма да разберете Любовьта. Ако сте болни, вие ще разберете Любовьта; ако сте здрави, нѣма да я разберете. Ако сте невѣжи, ще разберете Любовьта; ако сте учени, нѣма да я разберете. Казвате: съ нѣколко думи само ни опрѣдѣли, какво нѣщо е Любовьта. — Любовьта е връзка между Бога и човѣка. Питате: каква е тази връзка? Какъ се изразява тя? Когато вие сте абсолютно честенъ по отношение дадено лице, когато сте искренъ спрѣмо него, никога не уронвате неговото достоинство и не измѣняте мнѣнието си за него, вие имате вече връзка съ това лице. Измѣните ли отношенията си къмъ него, вѫтрѣшната връзка между васъ ще се скѫса. Слѣдователно, правилнитѣ отношения между хората не трѣбва да се измѣнятъ, ако искаме да не се кѫса вѫтрѣшната връзка между тѣхъ. Държимъ ли въ ума си чисти мисли и въ сърцето си възвишени и благородни чувства, ние ще запазимъ връзката си съ Бога, понеже Той е абсолютна хармония. Скѫсаме ли тази връзка, ние влизаме въ разрѣзъ съ Божествения принципъ, т. е. съ разумното начало, което живѣе у насъ. Казвате: кога се кѫса тази връзка? — Когато човѣкъ не изпълнява волята Божия. Казвамъ: Богъ не може да те похвали, ако на пѫтя на брата си поставишъ парче отъ счупено стъкло. Богъ не може да удобри твоята постѫпка, ако на нѣкое малко дѣте дадешъ счупени парченца стъкла да си играе съ тѣхъ, или ако на нѣкой бѣденъ човѣкъ дадешъ единъ камъкъ вмѣсто хлѣбъ. Дойде ли при васъ нѣкое дѣте, дайте му една здрава играчка да се занимава съ нея, но тя да буди въ него нѣщо красиво и възвишено. Дойде ли при васъ нѣкой бѣденъ човѣкъ, дайте му цѣлъ хлѣбъ, а не едно малко парче. Питамъ: въ кой Божественъ кодексъ пише, че хлѣбътъ трѣбва да се рѣже съ ножъ? Писано ли е нѣкѫдѣ, че хората трѣбва да носятъ ножове? Ножъть прѣдставлява парче отъ нѣкое счупено шише. Божествениятъ свѣтъ не позволява на хората да си служатъ съ парчета отъ счупени шишета. Въ кой законъ отъ Божествената книга е писано, че житото трѣбва да се мѣли на воденицитѣ, а полученото брашно да се мѣси на хлѣбове, които послѣ да пекатъ въ пещи? Казвате: понеже нашитѣ дѣди и прадѣци сѫ правили така, и ние ще вървимъ по тѣхния пѫть. Кажете ми, кой човѣкъ и кой народъ за пръвъ пѫть е млѣлъ житото? Камънитѣ, прѣзъ които минава житото, за да се смѣли, оставятъ въ полученото брашно своитѣ отрицателни енергии, които се прѣдаватъ на хората. По сѫщия начинъ и желѣзниятъ ножъ, съ който рѣжатъ хлѣба, остава своитѣ отрицателни влияния въ хората, които го ядатъ. Като изучвате живота на светиитѣ, прослѣдете, дали тѣ сѫ употрѣбявали ножове за рѣзане на хлѣбъ. Съврѣменнитѣ хора си служатъ съ ножове, съ вилици и минаватъ за културни. Каква култура има въ това? Днесъ хората пипатъ, бъркатъ въ нечисти работи, вслѣдствие на което тѣ трѣбва постоянно да измиватъ рѫцѣтѣ си. Но и при честото миене, пакъ има нужда да си служатъ съ спомагателни срѣдства; затова сѫ необходими вилици и ножове, да хващатъ нѣщата. Въ този случай пословицата „ела зло, че безъ тебе по-зло“, има голѣмъ смисълъ. Вилицитѣ и ножоветѣ служатъ като спомагателно срѣдство за подържане на чистотата. Услозията, при които живѣе човѣкъ днесъ, му налагатъ да мие рѫцѣтѣ си поне 5—6 пѫти на день. Кой е най-правилниятъ методъ за хранене? Кой е най-идеалниятъ методъ, който природата ни прѣдстаья? Какъ храни майката своето дѣте? Дѣтето употрѣбява ли вилица или ножъ, за да приеме храната отъ майка си? Не, то туря устата си направо на гърдитѣ й и сучи. То не се нуѫдае нито отъ вилица, нито отъ ножъ, нито отъ рѫцѣ даже, служи си само съ устата. Какъ храни птичката своитѣ малки? — И тя имъ туря храна направо въ устата. Искаме ли и ние да приемемъ храната си по този възвишенъ, чистъ начинъ, достатъчно е да концентрираме волята си, за да я приемемъ направо отъ въздуха. Дойдемъ ли до това положение, готварството, като изкуство, ще стане безпрѣдметно, ще изгуби своето обаяние, съ което днесъ се ползува. Сега, това сѫ само разсѫждения. Много години трѣбва да минатъ, докато се реализира идеалниятъ начинъ на хранене. Това, което ви говоря сега, даже и въ шестата раса нѣма да се реализира. Хората отъ шестата раса ще се хранятъ съ по-чиста, по-здравословна храна отъ сегашната, ще изхвърлятъ отъ употрѣбление ножоветѣ и вилицитѣ, мѣднитѣ сѫдове ще ще се замѣстятъ съ сѫдове отъ по-благороденъ металъ, но до идеалния, до съвършения начинъ на хранене, още нѣма да дойдатъ. Коя планета указва влияние на мѣдьта? — Венера. — А на калая? — Юпитеръ. Понеже Юпитеръ знае, че любовьта на Венера е отровна, той я калаисва. Обаче, калаисаниятъ сѫдъ скоро се изтрива, затова често трѣбва да се калаисва. Върху желѣзото пъкъ влияе планетата Марсъ. Човѣкъ, който има въ организма си повече желѣзо, отколкото трѣбва, той прѣстава да работи, става мързеливъ. Отрицателното желѣзо прави човѣка мързеливъ, а положителното го прави крайно дѣятеленъ, активенъ, той иска изведнъжъ да се прояви, като пехливанинъ, като силенъ човѣкъ. Кой металъ се намира подъ влиянието на Сатурна? — Оловото. Значи, всички пушки се пълнятъ съ съчми, съ куршуми, направени отъ олово. Засега въ човѣшкия организъмъ трѣбва да влѣзатъ такива елементи, които да повдигнатъ вибрациитѣ на неговитѣ енергии. За тази цѣль той трѣбва да бѫде подъ влиянието на Слънцето. Съврѣменниятъ човѣкъ се е отдалечилъ отъ своя първиченъ центъръ, вслѣдствие на което той е изгубилъ влиянието на положителнитѣ елементи върху своя животъ. Казвамъ: докато ученикътъ на окултната школа се дразни, сърди, не може да се обуздава, той е слабъ. Съмнява ли се ученикътъ, той е пакъ слабъ. Въ какво може да се съмнява човѣкъ? Ако вѣрвате, че Богъ е създатель на цѣлата вселена, трѣбва ли да се съмнявате въ нѣщо? Човѣкъ, който вѣрва въ абсолютното, въ Великото начало на живота, трѣбва ли да се страхува отъ нѣщо? Сега и най-голѣмиятъ герой се страхува, като минава вечерно врѣме прѣзъ нѣкоя гѫста гора. Защо се страхува? — Защото се съмнява. Който се съмнява, той е слабъ. Силниятъ човѣкъ никога не се страхува. Страхувашъ ли се, ще признаешъ въ себе си, че си слабъ. Обърнисе тогава къмъ Великото въ свѣта, направи връзка съ Него и кажи: Господи, азъ съмъ страхливъ човѣкъ, помогни ми да се засиля, да не се страхувамъ. Зная, че всичко лежи въ Твоитѣ рѫцѣ. Подкрѣпи и мене! Кажешъ ли така, ти ще изпиташъ Божията сила и подкрѣпа върху себе си. Речешъ ли да философствувашъ, че Богъ нѣма да ти обърне внимание, ти самъ ще се спънешъ. Единъ български полковникъ раправяше една своя опитность въ врѣме на войната. Стои той на бойното поле съ единъ генералъ и се разговарятъ помежду си. Въ това врѣме англичанитѣ ги обстрѣлватъ съ своята артилерия. Генералътъ запитва полковника: какъ си, можешъ ли да гледашъ спокойно работата си? — Мога. — Ами вие, господинъ генералъ, какъ сте? — И азъ съмъ добрѣ, спокоенъ съмъ, зорко слѣдя хода на прѣстрѣлката. И двамата сѫ спокойни, но сърцата имъ ще се пръснатъ отъ страхъ. Не е ли по-добрѣ полковникътъ да си каже искрено: господинъ генералъ, цѣлъ треперя отъ страхъ, но какво да правя, ще си гледамъ работата. И генералътъ тогава ще каже: и мене ме е страхъ, но нѣма какво, и това положение ще се носи. И тъй, противорѣчията, които сѫществуватъ въ живота, иматъ дълбоко прѣдназначение. Тѣ сѫ изпити за ученицитѣ, за разумнитѣ хора. Всичко, което се случва въ живота на разумния човѣкъ, е за негово добро. По този начинъ той се изпитва, а сѫщеврѣменно познава и себе си. Който не разбира смисъла на противорѣчията и изпитанията, като се намѣри прѣдъ тѣхъ, казва: азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта, че всичко най-лошо да се струпа върху моята глава? Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ, че всички да говорятъ противъ мене? — Нито си най-голѣмъ грѣшникъ, нито си най-лошъ човѣкъ, но небето те изпитва. Когато нѣкой голѣмъ параходъ се намѣри всрѣдъ бурнитѣ вълни на океана, вълнитѣ искатъ ли нѣщо отъ него? — Не, чрѣзъ тѣзи вълни го изпитватъ само, дали е здравъ, или не. Щомъ уцѣлѣе на това голѣмо напрѣжение и стигне благополучно на пристанището, вълнитѣ казватъ: много здраво е направенъ този параходъ, не можахме да го пробиемъ. Успѣятъ ли вълнитѣ да пробиятъ парахода, значи той не е здраво направенъ. По сѫщия начинъ се изпитватъ и хората. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е свършилъ четири факултета, минава за ученъ, и започва да проповѣдва на хората моралъ, какъ трѣбва да живѣятъ, какви отношения трѣбва да сѫществуватъ помежду имъ и т. н. Въ това врѣме невидимиятъ свѣтъ го поставя на изпитъ, като го лишава отъ всички срѣдства за живѣние, оставя го безъ петь пари въ джоба. Той се намира въ чудо, не знае, какво да прави. Ходи натукъ-натамъ, мисли, отдѣ да намѣри пари на заемъ. Да поиска отъ другаритѣ си, не смѣе — честолюбието му не позволява. Най-послѣ той се отправя къмъ дома на единъ богатъ човѣкъ и казва: дали ще се рѣша да му поискамъ пари, или нѣма да се рѣша, не зная; каквото случаятъ ми донесе, това ще направя. Влиза въ дома на богаташа. Поканватъ го да почака малко, докато домакинътъ на кѫщата си дойде. Той се озърта на една, на друга страна, вижда въ единъ ѫгълъ на сгаята касата на богаташа. Вслушва се внимателно, не чува никакви стѫпки изъ кѫщата. Седи, мисли и най-послѣ рѣшава: нима такъвъ човѣкъ, като мене, който е свършилъ четири факултета, нѣма право самъ да вземе единъ малъкъ заемъ отъ касата на нѣкой богатъ човѣкъ? Ама щѣли да кажатъ, че това не е морално! Нека казва, кой каквото ще, азъ зная, че моралътъ се отнася само за дѣцата, но не и за ученитѣ хора, като мене. Ще отворя касата, ще взема, колкото пари ми трѣбватъ, и когато имамъ, ще ги върна. Отваря касата, взима извѣстна сума и си излиза. Сега той става още по-краснорѣчивъ. Запитватъ го мнозина: какво е твоето мнѣние за морала? Има ли моралъ въ свѣта? — Моралъ има само за слабитѣ хора, но не и за силнитѣ. Послѣднитѣ, т. е. силнитѣ хора въ свѣта създаватъ морала. Обаче, ние казваме: ако този човѣкъ бѣше истински ученъ, той не трѣбваше да бърка въ чуждата каса. Турцитѣ иматъ една поговорка, която казва: ако нѣщо ми се дава отъ Бога, да дойде само при краката ми. Ще излѣзе, че и този ученъ, като е видѣлъ касата, казалъ: щомъ касата е прѣдъ краката ми, Богъ ми я изпраща. Не, човѣкътъ на положителния моралъ не може да разсѫждава така, а още повече не трѣбва да постѫпва така. Сега ще ви приведа единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа, да видите, доколко много отъ съврѣменнитѣ хора не издържатъ на думитѣ си. Върви Настрадинъ Ходжа по улицитѣ, безъ петь пари въ джоба си, и казва: ако рече сега нѣкой да ми даде 99 турски лири, нѣма да ги взема; или 100 да сѫ, или никъкъ. Дочува го единъ богатъ човѣкъ, и рѣшава да направи единъ опитъ, да види, дали Настрадинъ Ходжа ще устои на думитѣ си. Изважда отъ джоба си 99 турски лири и ги туря на пѫтя му. Минава Настрадинъ Ходжа прѣзъ това мѣсто и забѣлѣзва паритѣ; веднага се навежда, взима паритѣ, прѣброява ги и ги туря въ джоба си. Богатиятъ върви слѣдъ него, и като виѫда, че Настрадинъ Ходжа взима паритѣ, запитва го: колко сѫ паритѣ? — 99 лири. Ти нали казваше, че ако нѣкой ти даде 99 турски лири нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто? Настрадинъ Ходжа му отговорилъ: азъ зная, че този, който е оставилъ 99 лири, ще бѫде толкова благороденъ, да остави още една. И сега, трѣбва да знаете, че всичко, каквото ви се случва въ живота, е точно опрѣдѣлено. Щомъ е така, справяйте се разумно съ всички ваши мѫчнотии. Искашъ да поговоришъ съ нѣкой човѣкъ. Спри се малко, помисли въ себе си, за какво ще му говоришъ. Веднъжъ си го срещналъ, има причини за това. Човѣкъ трѣбва да си дава отчетъ за всѣка своя мисъль, за всѣко свое чувство и за всѣка своя постѫпка. Дойдете ли до това положение, у всинца ви ще се зароди желание да си помагате. Мнозина мислятъ, че другитѣ хора не сѫ като тѣхъ. И така е въ сѫщность. Всѣки за себе си е особенъ, нѣма подобенъ на него. Това, именно, е красивото въ живота. Въ разнообразието е красотата и смисълътъ на живота. Единъ човѣкъ живѣе по единъ начинъ; другъ живѣе по съвършено особенъ начинъ. Единъ разрѣшава задачитѣ на своя животъ, като боленъ; другъ ги разрѣшава, като здравъ. Казвате: не може ли безъ болести, безъ недѫзи въ свѣта? Питамъ: мислите ли, че ако нѣмаше болести и недѫзи въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ по-добри? Сегашнитѣ условия, при които Богъ ни е поставилъ, сѫ най-добри. Тѣ сѫ врѣменни, но ние трѣбва разумно да ги използуваме. За въ бѫдеще тѣзи условия ще се измѣнятъ, но сегашнитѣ условия сѫ необходими за дисциплиниране на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Какъ ще се постигне това? — Съ постепенно засилване на човѣшкия духъ. Само силниятъ по духъ може да обуздава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. И сто пѫти на день да паднешъ, стани, и като малкитѣ дѣца, кажи: хопала! Нѣкои дѣца иматъ тази добра чърта, че колкото пѫти на день да падатъ, тѣ веднага ставатъ и казватъ: хопала! Отъ такова дѣте човѣкъ ще стане. Има дѣца пъкъ, които, като паднатъ, започватъ да плачатъ и не ставатъ, докато не дойде нѣкой да ги вдигне. Ние наричаме тѣзи дѣца „плачливи баби.“ Казвамъ: който падне, нека направи като дѣцата, да стане и да каже „хопала“! Когато човѣкъ пада, това показва, че равновѣсието му се е нарушило. Кога се нарушава равновѣсието? — Когато се измѣня центърътъ на тежестьта на тѣлата. Какъ се възстановява равновѣсието? — По два начина: или като се извади часть отъ теглото на натежалата страна, или като се прибави нѣщо на олекналата страна. По сѫщия законъ и ние, като ходимъ, ту губимъ, ту възстановяваме равновѣсието си. Сѫщото нарушение и възстановяване на равновѣсието се забѣлѣзва и въ човѣшкия мозъкъ. Той се намира въ постоянно движение. Въ него става непрѣкѫснато течение на магнетични сили. Центърътъ на тежестьта въ здравия човѣкъ е нѣкѫдѣ въ корема. Започне ли да остарява, той постепенно се пригърбва, не може да пази равновѣсие, което показва, че центърътъ на тежестьта въ него е промѣнилъ мѣстото си. Вслѣдствие на това старитѣ хора се подпиратъ съ прѫчка. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на морала. Ние едва сега се учимъ да пазимъ равновѣсие въ морално отношение. Слѣдователно, първото и главно нѣщо, което се изисква отъ всѣки домъ, отъ всѣко общество и отъ всѣки човѣкъ, е да запази равновѣсие между мислитѣ, чувствата и дѣйствията си. Нѣкой казва: еди-кое си общество ми прѣпятствува въ работата. Дѣто и да сте, все ще ви прѣпятствува нѣкой. Ако сте птица, ще ви гонятъ; ако сте заекъ, пакъ ще ви гонятъ; ако сте мечка, колкото и силна да сте, и за васъ куршумъ ще има. И най-силнитѣ животни, които нѣкога сѫ сѫществували, сѫ все изтрѣбени. Нѣма живо сѫщество, било въ миналото, или днесъ, което да не е имало и да нѣма изпитания. Тъй щото, ако ние искаме да живѣемъ разуменъ животъ, непрѣменно трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ Божественитѣ закони, за да се образува връзка между Бога и насъ. Разнитѣ религии проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да има будно съзнание, да бѫде снизходителенъ, благороденъ. Той трѣбва да бѫде еднакво снизходителенъ, както къмъ своитѣ, така и къмъ чуждитѣ погрѣшки, нито да ги прѣувеличава, нито да ги намалява. Да прави човѣкъ погрѣшки, това е допустимо, но той трѣбва да ги изправя. Единъ българинъ разправяше: толкова години учихъ въ училище, но българскиятъ провописъ не научихъ. Каквото и да пишехъ, все правихъ по нѣколко погрѣшки. Откакъ земледѣлцитѣ дойдоха на власть и въведоха новия правописъ, вече не правя погрѣшки. По-рано не знаехъ, дѣ да пиша „ѣ“, и дѣ просто „е“, но като изхвърлиха „ѣ“ отъ употрѣбление, вече ми е лесно. Казвамъ: не е въпросъ човѣкъ да не прави погрѣшки, но да ги изправя. Изправя ли погрѣшкитѣ си, той постепенно се свързва съ възвишения свѣтъ и започва да възприема неговитѣ мисли и чувства. Човѣкъ не може да възприеме Мѫдростьта, докато не е повдигналъ своята мисъль къмъ висшия свѣтъ; той не може да разбере Любовьта, докато не е любовно настроенъ. Любовьта винаги придружава човѣка; тя върви заедно съ него, но и той трѣбва да е нагоденъ да я разбира и възприема. Той е роденъ отъ Любовьта и не трѣбва да я търси вънъ отъ себе си. Тя е вѫтрѣ въ него. Човѣкъ е плодъ на Любовьта и на разумностьта. На това основание той не трѣбва да търси и разумностьта вънъ отъ себе си. Казвашъ нѣкому: ти не ме любишъ. Не с въпросътъ хората да те любятъ, но ти трѣбва да живѣешъ разумно; твоитѣ постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни, защото животътъ ти произтича отъ разумностьта. Освѣнъ това постѫпкитѣ ти трѣбва да бѫдатъ любовни, защото животътъ ти произтича отъ Любовьта. Слѣдователно, човѣкъ самъ опрѣдѣля своята разумность и своята любовь. Щомъ опрѣдѣля своята любовь, той опрѣдѣля и Любовьта, отъ която е излѣзълъ, защото Богъ е Любовь. Щомъ опрѣдѣля своята разумность, той опрѣдѣля и Разумностьта, отъ която е излѣзълъ, защото Богъ е Разумность. Въ това отношение ние трѣбва да бѫдемъ образци, и да покажемъ, че наистина Богъ е Любовь. Нѣкой иска да има удобрението на хората. Не, важно е човѣкъ да има удобрението на Бога и да бѫде полезенъ, както за себе си, така и за своитѣ ближни. И тъй, най-лесното учение е служене на Бога. Влѣзешъ ли въ Божествения свѣтъ, тамъ всичко е уредено. Щомъ служишъ на Бога, ти ще имашъ на разположение единъ ключъ, съ който ще отваряшъ всички затворени врати. По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно учение е служене на себе си. Да служишъ на себе си, подразбира да влѣзешъ въ единъ напълно неуреденъ свѣтъ, дѣто ти минавашъ за господарь който поема всички грижи за уреждане на този свѣтъ. Въпрѣки това, човѣкъ започва живота си съ най-трудното учение — служене на себе си. Отъ хиляди години насамъ той изучава това учение, и още не го е научилъ. Слѣдователно, най-първо човѣкъ трѣбза да започне съ служене на Бога. То значи, да започне отъ богатия, отъ уредения свѣтъ, който дава кредитъ за живота. Като се научи да служи на Бога, той ще служи и на ближния си. Най-послѣ човѣкъ ще служи и на себе си — най-мѫчното учение. Тъй щото, първо човѣкъ трѣбва да служи на Бога, да научи всички ключове, съ които Богъ работи; слѣдъ това ще служи на ближния си, като ще прилага нѣкои отъ тѣзи ключове; най-послѣ ще служи на себе си, дѣто ще покаже всичкото изкуство, което е придобилъ отъ първитѣ два вида служене. Всички спорове, всички недоразумения меѫду хората произтичатъ отъ размѣстването на тѣзи три вида служения. Повечето хора служатъ на себе си, като казватъ, че служатъ на Бога, вслѣдствие на което се създаватъ голѣми противорѣчия въ живота имъ. Вие искате хората да ви обичатъ, да ви разбиратъ, и като не срещнете това, разочаровате се. Питамъ: вие давате ли сѫщото на хората? Ако дойде нѣкой при васъ, какъ ще му покажете своята любовь? Ако мома дойде при нѣкой момъкъ, той веднага ще откѫсне парче хартия и ще напише: откакъ те видѣхъ, сърцето ми се запали; безъ тебе не мога да живѣя. Питамъ: любовьта може ли да се изрази на книга? Любовьта нѣма външенъ изразъ; тя се изразява само по вѫтрѣшенъ пѫть. Ако пъкъ нѣкоя мома иска да изрази любовьта си, тя ще откѫсне едно цвѣте, ще го подаде на момъка и ще му каже: ето моята любовь! Нима любовьта може да се изрази съ откѫснато цвѣте? Не, срещнешъ ли човѣка, който те обича, ти ще почувствувашъ въ себе си вѫтрѣшна промѣна, която напълно ще осмисли живота ти. И тогава ще кажешъ: има любовь въ свѣта, има Богъ! Всички хора живѣятъ, и азъ искамъ да живѣя! Любовьта развива творчество въ човѣка. Дойде ли Любовьта въ тебе, ти и поетъ, и ученъ, и художникъ, и музикантъ можешъ да станешъ — всичко, каквото пожелаешъ, можешъ да направишъ. Казвамъ: това, което търсите, ще намѣрите само въ служенето на Бога. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, тогава азъ ще ви кажа: като дойдете до първата врата на този свѣтъ, надѣсно ще намѣрите единъ ключъ, означенъ съ числото едно. Ще вземете този ключъ, ще го турите на вратата и ще завъртите два пѫти. Прѣдъ васъ ще се открие друга врата, до която има голѣмъ асансьоръ, съ ключъ, означенъ съ числото три. Ще врътнете този ключъ, и асансьорътъ съ голѣма бързина ще ви издигне нагорѣ и ще спре на десетия етажъ, прѣдъ вратата на който ще похлопате четири пѫти. Веднага вратата ще се отвори, ще излѣзе единъ ангелъ и ще ви запита: какво искате? Вие ще му кажете: дойдохме при тебе да ни покажешъ начинъ, какъ да изправимъ погрѣшкитѣ си. Ангелътъ ще се усмихне, ще ви хване за рѫка и ще ви въведе въ третата стая на десетия етажъ. Сега ще ви оставя въ стаята съ ангела. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 23 декември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЕРПЕНДИКУЛЯРЪТЪ НА ЖИВОТА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ: „Защо трѣбва да се радва човѣкъ?“ Питамъ: какво ще придобие човѣкъ, ако расте на височина? Какво прѣимущество иматъ високитѣ хора въ Живота? Какво липсва на низкитѣ хора? Какво ще придобие човѣкъ, ако расте на широчина? Нѣкои хора сѫ тѣсногрѫди, а други — широкогрѫди. За човѣкъ съ широки гърди казвате: този човѣкъ е плѣщестъ, съ широка душа. Сега ще задамъ нѣколко въпроса на младитѣ, които изучаватъ геометрия. Какво ще стане съ единъ триѫгълникъ, ако двѣтѣ му страни се увеличаватъ, а третата не се измѣня? Този триѫгълникъ расте ли, или остава сѫщъ, какъвто е билъ по-рано? Кои линии въ геометрията наричате успоредни? — (Успоредни линии сѫ тѣзи, които се прѣсичатъ нѣкѫдѣ въ безкрайностьта. Или, двѣ линии сѫ успоредни помежду си, когато иматъ еднакво разстояние по цѣлата си дължина). Ние се обръщаме къмъ геометрията, понеже природата говори съ прави и криви линии и съ разни геометрически фигури. Тѣзи нѣща съставляватъ езикъ на разумната природа. Напримѣръ, правата линия АВ означава пжтя, който едно тѣло може да измине, а сжщеврѣменно може да означава пжтя на извѣстна сила, както и връзка между двѣ разумни сжщества. Тѣзи сжщества иматъ връзка помежду си, но отношения още нѣматъ. Тѣ сѫ въ закона на поляризирането. Точкитѣ А и В сѫ два полюса: А е положителенъ, В — отрицателенъ полюсъ. Послѣ взимаме още една права, успоредна на АВ, а именно правата СД. Къмъ тѣзи успоредни линии прѣкарваме перпендикуляра MN. Какви сѫ линиитѣ AВ и СД, ако отношението на перпендикуляра, т. е. неговата дължина не се измѣня по цѣлото имъ протежение? — Тѣ сѫ успоредни. Измѣни ли се дължината на перпендикуляра, линиитѣ не сѫ успоредни. Сега да вземемъ триѫгълника АВС и да удължаваме двѣтѣ му страни АВ и АС. Отъ това положение, третата ВС, ще се измѣни ли? Колкото и да удължаваме странитѣ АВ и АС, третата страна ВС нѣма да се измѣни. Слѣдователно, колкото и да удължаваме двѣтѣ страни на триѫгълника, той нѣма да се измѣни по голѣмина, защото третата страна не се удължава. И тогава триѫгълникътъ ще остане еднакво голѣмъ, както и въ първия случай. Защо въ този случай триѫгълникътъ не се увеличава? Защото имаме само физическо проявление. За да стане органическо проявление, и тритѣ страни на триѫгълника трѣбва едноврѣменно да се удължаватъ. Значи, за да се измѣни голѣмината на триѫгълника, растенето трѣбва да става отвѫтрѣ навънъ. Казвамъ: и човѣкъ прѣдставлява триѫгълникъ. Ако сърцето и умътъ се увеличаватъ, а волята му остава непромѣнена, измѣня ли се човѣкъ? По аналогия на това положение въ триѫгълника, който не се измѣня, казваме, че и човѣкъ нѣма да се измѣни. Страната АВ прѣдставлява ума, страната АС — сърцето, а страната ВС — волята. Щомъ се удължаватъ само странитѣ АВ и АС, а страната ВС не се измѣня, и човѣкъ не се измѣня, понеже причинитѣ, които стимулиратъ странитѣ АВ и АС и ги каратъ да се увеличаватъ, сѫ чисто физически, или механически. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ учи, съ цѣль да се прѣхранва, или да стане ученъ човѣкъ, а не за нѣкаква по-велика идея, причината, която стимулира ума въ дадения случай е външна, механическа. Ако този човѣкъ влиза въ нѣкое религиозно общество и ходи на църква, проповѣдва, и то съ единствената цѣль да прѣживѣе добрѣ, тогава и сърцето му се развива по чисто външни и механически причини. Това растене на сърцето показва, че чувствата на този човѣкъ не се развиватъ подъ потика на нѣкакъвъ дълбокъ принципъ, или отъ нѣкакъвъ великъ стремежъ на неговата душа, да служи на Бога. Не, причинитѣ за растенето на сърцето и тукъ сѫ външни. Въ такъвъ случай, волята на такива хора остава неизмѣнена, тя не се увеличава. Такива хора говорятъ за религия, за философия, но въ тѣхъ нѣма никаква религия, никаква философия. Слѣдователно, да се прояви човѣкъ въ пълнота, въ него едноврѣменно трѣбва да се увеличава и умътъ, и сърцето, и волята. Тогава триѫгълникътъ АВС ще расте отвѫтрѣ навънъ и ще заеме положението А1В1С1. Послѣ ще заеме положението А2 В2 С2 и т. н. Това наричаме ние правилно растене. И тъй, невѣжеството, неразбиранията и дисхармонията, които се явяватъ меѫду хората, се дължатъ на това, че само двѣ линии се увеличаватъ въ тѣхъ, а третата остава неизмѣнена, нито расте, нито се намалява. Да расте човѣкъ външно и да разбира външния животъ, това още не подразбира истински животъ. Ако е въпросъ само за външно растене, и животнитѣ растатъ така, и тѣ разбиратъ външния животъ като насъ. Нима птичката не разбира живота като човѣка? И тя си доставя храна, прави си гнѣздо, снася яйца, отглежда малкитѣ си — всичко прави сама. Ако човѣкъ учи съ единствената цѣль да свърши университетъ, да заеме нѣкаква служба и да се прѣхранва, така учи и птичката. И тя слѣцва университетъ, и тя придобива познания; и всичко това използува, за да се прѣхрани. Когато нѣкой ловецъ се готви да стрѣля срѣщу птичката, тя прѣдчувствува това и избѣгва. Значи, и птичката, като човѣка, има нѣкакво съзнание въ себе си. Обаче, разликата между хората и животнитѣ се заключава въ това, че хората иматъ възможности, условия въ себе си да растатъ въ три измѣрения, а животнитѣ — само въ двѣ измѣрения. И затова, колкото и да расте човѣкъ на височина, умътъ му не се измѣня въ зависимость отъ ръста. Има съвпадения въ живота, когато нѣкой високъ човѣкъ е много уменъ; обаче, има случаи, когато нѣкой низъкъ човѣкъ бива много интелигентенъ, много уменъ. Има случаи пъкъ, когато високитѣ хора иматъ повече мозъкъ отъ низкитѣ, но обикновено физическото растене не съотвѣтствува на вѫтрѣшното, сѫщинско растене на човѣка, и обратно: вѫтрѣшното растене не съотвѣтствува на физическото. Казвамъ: перпендикулярътъ между двѣ успоредни линии прѣдставлява абсолютна мѣрка, съ която можемъ да мѣримъ отношенията къмъ своитѣ ближни. Когато перпендикулярътъ на вашитѣ ближни не се мѣни, тѣ иматъ правилни, неизмѣнни отношения къмъ васъ. Измѣня ли се тѣхниятъ перпендикуляръ, и отношенията имъ не сѫ правилни. За изяснение на тѣзи положения ученитѣ си служатъ съ наученъ езикъ, съ научни термини. Тѣ казватъ: когато перпендикулярътъ между двѣ успоредни линии се измѣня, и отношението между успореднитѣ се измѣня. Тѣзи принципи сѫ живи, тѣ иматъ своето приложение, както въ живата природа, така и въ живота. Тия линии сѫ живи и въ вѣчно движение. Триѫгълникътъ АВС сѫщо така е отражение на живи триѫгълници. Слѣдователно, ако вашиятъ перпендикуляръ, при всички условия на живота ви, остава единъ и сѫщъ, т. е. не се измѣня при постоянното продължаване на правитѣ АВ и ДС, вашитѣ отношения сѫ правилни. Линиитѣ АВ и ДС, които прѣдставляватъ разумностьта, трѣбва вѣчно да се продължаватъ, но перпендикулярътъ между тѣхъ не трѣбва да се измѣня. Спазва ли се този принципъ, тогава и отношенията между хората на земята ще бѫдатъ правилни. Живѣе ли човѣкъ по този законъ, и линиитѣ на лицето му ще бѫдатъ правилни. Кривне ли той въ пѫтя си отъ този законъ, и линиитѣ на лицето, както и на цѣлото му тѣло, се деформиратъ: очитѣ, носътъ, вѣждитѣ, ушитѣ, пръститѣ се изкривяватъ. Ако разглеждате човѣка внимателно, ще видите, че въ физическо отношение той има много дефекти, които отговарятъ на нѣкаква вѫтрѣшна неправилность въ него. И въ най-красивия мѫжъ, и въ най-красивата жена все ще забѣлѣжите нѣкаква асиметрия. Хората не сѫ тъй красиви, както изглеждатъ на пръвъ погледъ. Ако линиитѣ на едната страна на лицето имъ сѫ правилни, симетрични, линиитѣ на другата страна не сѫ симетрични. Защо? — Защото перпендикулярътъ MN по-стоянно се мѣни. Този перпендикуляръ е абсолютна мѣрка, съ която трѣбва да си служимъ. Тази мѣрка не е еднаква за всички хора. Напримѣръ, носътъ у нѣкои хора е дълъгъ, у други — кѫсъ. Значи, перпендикуляритѣ между успореднитѣ линии не сѫ еднакви. Питамъ: ако успореднитѣ линии АВ и ДС сѫ силови линии, еднакво дълги, трѣбва ли да бѫдатъ тѣ и еднакво широки? Какво означава дебелината или широчината на тѣзи линии? Ако една рѣка е по-широка и по-дълбока отъ друга, по какво ще се различаватъ тѣ? — По-дълбоката вода ще има повече вода отъ плитката. Значи, ако устнитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ по-дебели, отъ него ще изтича повече енергия; ако устнитѣ му сѫ по-тънки, по-малко енергия ще изтича. Устнитѣ, вѣждитѣ, носътъ, очитѣ, ушитѣ на човѣка прѣдставляватъ извѣстни символи, които той трѣбва да изучава и разбира. Дойдемъ ли до вѣждитѣ на човѣка, забѣлѣзваме главно три категории по форма: вѣждитѣ на старитѣ хора сѫ наведени надолу; вѣждитѣ на хора отъ срѣдна възрасть сѫ като дѫга, а тия на дѣцата сѫ прави, неоформени. Формата на вѣждитѣ отговаря на развитието на човѣка. Ако нѣкой човѣкъ въ редъ сѫществувания е живѣлъ правиленъ, нормаленъ животъ, и зрѣла възрасть да достигне, той пакъ ще има правилни вѣжди, които ще сѫ признакъ на трѣзвъ умъ и разсѫдителность. Споредъ закона на съотвѣтствието, стане ли нѣкаква промѣна въ вѣждитѣ на човѣка, ще стане промѣна и въ неговитѣ клѣпачи, очи, даже и въ неговитѣ устни. Когато човѣкъ се развива нормално, най-малката промѣна въ нѣкоя часть отъ тѣлото му, трѣбва да прѣдизвика промѣна и въ всички останали органи. Сѫщото става и при духовното развитие на човѣка. Стане ли нѣкаква промѣна въ една отъ добродѣтелитѣ на човѣка, трѣбва да стане промѣна и въ останалитѣ добродѣтели. Ето защо, ако човѣкъ физически или духовно не се развива правилно, тогава, единъ органъ, или една добродѣтель се развива за смѣтка на другитѣ, вслѣдствие на което се явяватъ извѣстни аномалии, или болезнени състояния, както въ физическо, тъй и въ духовно отношение. Увеличи ли се извѣстенъ органъ повече, отколкото трѣбва, той се нуждае отъ повече храна, а това е въ ущърбъ на общата економия въ организма. Когато човѣкъ слиза на земята, невидимиятъ свѣтъ точно математически прѣдвижда голѣмината на всички негови удове, а съотвѣтно на това и храната, която му е нужна. Прѣди още да е дошълъ на земята, невидимиятъ свѣтъ е създалъ за всѣки човѣкъ проектъ, планъ, който той напълно трѣбва да реализира на земята. Ако нѣкой човѣкъ увеличи, напримѣръ, черния дробъ и жлъчката си повече отъ нормалната голѣмина за него, той ще има желание да се храни съ тѣстени работи, ще иска повече тлъстини, масла, и ако нѣма срѣдства да си ги достави, ще се намѣри прѣдъ редъ противорѣчия и ще страда. Черниятъ дробъ, стомахътъ, жлъчката прѣдставляватъ народъ, съ повече отъ сто милиона жители, които настояватъ прѣдъ господаря си и казватъ: ние искаме храна, работа искаме! Ти си длъженъ да ни я доставишъ! Не можете ли да имъ доставите необходимата храна, вие ще си създадете редъ неприятности и страдания. Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да гледа на своитѣ удове, като на разумни сѫщества, които не изпълняватъ само физически функции, но и други, по-високи служби, каквито съврѣменнитѣ физиолози не подозиратъ. Запримѣръ, съврѣменнитѣ физиолози изучаватъ само физиологическата функция на сърцето, като двигатель, който взима участие въ кръвообръщението. Тѣ не знаятъ другата служба на сърцето. Отъ сърцето на всѣки човѣкъ излиза една свѣтла струя, която се разнася по цѣлото тѣло. Тази струя показва степеньта на развитието на човѣшкитѣ чувства. Ясновидцитѣ забѣлѣзватъ, че отъ подраздѣленията на сърцето излизатъ пламъци. Дойде ли нѣкаква скръбь за човѣка, епна стрѣла пронизва сърцето му, отдѣто започватъ да излизатъ пламъци. Тази скръбь прѣдизвиква сълзи въ човѣка, които вѫтрѣшно се изливатъ въ видъ на кръвь. Кръвьта пъкъ отъ своя страна се излива при коренитѣ на нѣкое дърво вѫтрѣ въ сърцето на човѣка. Дървото се съвзима отъ тази кръвь, и започва да се развива правилно. Животътъ на това дърво сега пулсира по-усилено и се изявява въ видъ на огнени пламъци. И въ заключение, тази скръбь събужда благородни желания и чувства въ човѣка, и той започва да се радва. Затова и ние казваме: на всѣка скръбь съответствува една радость. Защо хората не искать да страдатъ? — Защото тѣ се страхуватъ, че ще ги мушнатъ въ сърцето. Отъ стрѣли се плашатъ тѣ. Докато не те мушнатъ въ сърцето, нѣма да имашъ никаква радость. Когато невидимиятъ свѣтъ изпраща страдания на хората за тѣхното повдигане, той знае, дѣ и какъ да мушка. Обаче, когато хората сами си създаватъ страдания, тѣ не знаятъ, дѣ и какъ да мушкатъ. Тѣ мязатъ на съврѣменнитѣ копиеносци, които мушкатъ, дѣто трѣбва и не трѣбва, и умъртвяватъ. Мушни човѣка въ сърцето, че да излѣзе отъ него бѣла свѣтлина. Ние искаме да схващате дълбокия смисълъ на живота, да си обяснявате всички прояви и явления отъ гледището на живата математика, на живата наука, чрѣзъ която, като примирявате противорѣчията, да можете разумно да използувате силитѣ на природата. Дойде ли скръбьта, използувайте я така, че тя да произведе бѣла свѣтлина въ сърцата ви. Тази свѣтлина, този пламъкъ ние наричаме свещенъ пламъкъ. За да се домогнете до тази свѣтлина, трѣбва да държите въ ума си идеята за перпендикуляра на живота, който при всички условия да остава неизмѣненъ. Отъ двѣтѣ успоредни АВ и СД, правата АВ прѣдставлява ангелитѣ, ДС сме ние, а перпендикулярътъ MN е Богъ, Който никога не се измѣня. Като обърнемъ успореднитѣ линии АВ и ДС въ отвѣсно положение, ще получимъ буквата Н, която изобразява стълба, т. е. пѫтя на нашето правилно движение, или пѫтя къмъ нашата велика идея. Тъй щото, каквото и да се случва въ живота ви, знайте, че перпендикулярътъ на живота е Богъ, Който никога не се измѣня. Правата АВ прѣдставлява ангелитѣ и разумнитѣ хора. Ангелитѣ и хората сѫ двѣ еволюции, опрѣдѣлени отъ Бога да вървятъ успоредно въ великия животъ на Битието. Духътъ Божий е перпендикулярътъ, който опрѣдѣля всѣка точка въ тѣхния пѫть. Щомъ Богъ, перпендикулярътъ на живота въ нѣкой човѣкъ, не се измѣня, той ще знае за себе си, че е разумно сѫщество, свързано съ други по-разумни отъ него сѫщества. Страда ли човѣкъ, ще знае, че съ него заедно страдатъ още хиляди сѫщества; той не е самъ въ страданията си. Който не иска да страда, той не разбира смисъла на сраданията. Ако не искашъ да страдашъ, ще се заемешъ за работа, та едноврѣменно съ прѣмахването на своитѣ страдания, да отнемешъ страданията и на ония хиляди души, които страдатъ заедно съ тебе. Сѫщото се отнася и за радостьта. Когато ти се радвашъ, едноврѣменно съ тебе се радватъ още хиляди души. Никой не живѣе за себе си. Външно ние живѣемъ за себе си, като души, но споредъ закона на еволюцията ние сме свързани едни съ други, вслѣдствие на което трѣбва да спазваме помежду си добри, хармонични отношения. Нѣкой казва: азъ не се интересувамъ отъ еди-кого си, нищо не искамъ да зная за него. — Това не е никаква философия, нито религия, нито разумность, нито човѣщина. Това не е нито волята Божия. Кажешъ ли за нѣкой човѣкъ, че не искашъ да знаешъ за него, другъ пъкъ ще каже сѫщото за тебе и т. н. Ако намирашъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, не го отблъсквай отъ себе си, но се заинтересувай, защо е лошъ, коя е причината, дѣто този човѣкъ се проявява така. Срещнешъ мечка въ гората. Не бѣгай отъ нея, но спри се малко, помисли, защо е станала мечка, при какви условия на своя животъ тя е турила на гърба си тази козина. Казвашъ: нѣма какво да се занимавамъ съ мечката, но ще хукна да бѣгамъ отъ нея. Ако човѣкъ не може да разбере една мечка, той нищо друго не може да разбере. Мечката е живо сѫщество отъ разумния свѣтъ. Тя е една отъ буквитѣ на азбуката, съ която живата природа си служи. Мечката е постоянна въ чувствата си, но сѫщеврѣменно и много отмъстителна. Тя е сѫщество, което никога не забравя обидата, която нѣкой й е нанесълъ. Обидишъ ли я нѣщо, тя не забравя; и слѣдъ години макаръ, пакъ ще те намѣри и ще ти отмъсти. Чувствата й сѫ толкова интенсивни, че тя не може да се владѣе. Добрата страна въ характера на мечката е нейната признателность. Направишъ ли й нѣкакво добро, тя винаги ще те помни и ще ти бѫде признателна. Разправятъ слѣдния случай за признателностьта на една мечка. Прѣди години една циганка намѣрила въ гората едно малко мече, още млѣчно, безъ майка. Циганката взела това мече и го кърмила отъ врѣме на врѣме заедно съ своето малко дѣте. Като порастнало, тя го продала. Купилъ го единъ мечкарь, който започналъ да го разиграва. Слѣдъ врѣме циганката срещнала на улицата една голѣма мечка, която веднага се приближила къмъ нея, легнала прѣдъ краката й и започнала да ги лиже. Въ първия моментъ циганката не разбрала какво става, но като видѣла мечкаря, спомнила си, че тази мечка е нѣкогашното мече, което тя му продала. Съ лизането на краката й, мечката искала да изрази своята благодарность къмъ циганката, задѣто тя нѣкога й давала по малко млѣкце. Значи, мечката помни злото, но и доброто помни. Сѫщо така и хората, които наричатъ злопаметни, иматъ хубава чърта въ себе си, че и доброто помнятъ. Има хора пъкъ, които нито злото помнятъ, нито доброто. И тъй, първото необходимо условие за вашето развитие е, да държите въ ума си перпендикуляра, като абсолютна мѣрка, съ която да опрѣдѣляте всички ваши мисли, чувства и дѣйствия. Докато вашиятъ животъ е успореденъ съ живота на ангелитѣ и разумнитѣ сѫщества, вие ще се развивате правилно. Запримѣръ, ако музикантътъ нѣма съотвѣтна срѣда, въ която да се проявява, той не може да свири. Слѣдователно, за да проявимъ своята интелигентность, както и своята воля, необходима ни е срѣда отъ разумни сѫщества, като насъ, които да ни даватъ потикъ. Хиляди разумни сѫщества трѣбва да се движатъ паралелно съ насъ, за да успѣваме и ние. При това, трѣбва да се знае, че разумнитѣ сѫщества се движатъ спиралообразно нагорѣ; въ това движение първитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на послѣднитѣ. Единъ день, когато и послѣднитѣ станатъ първи, пакъ ще стане смѣна на мѣстата. Като се знае бързината на това движение, както и пѫтя, който тия сѫщества изминаватъ, може точно да се изчисли, слѣдъ колко врѣме човѣкъ може да заеме първо мѣсто. Съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ велики работи, а що се отнася до проучаване на своето тѣло, тѣ се задоволяватъ съ това, което съврѣменната наука дава. Човѣкъ има тѣло физическо, има и тѣло духовно. Ако той зачита физическото си тѣло, ще зачита и духовното. Благата на физическото тѣло сѫ блага и на духовното, защото първото тѣло е калъпъ на второто. Ако човѣкъ осакати физическото си тѣло, той осакатява и духовното. Когато религията прѣпорѫчва на хората нормаленъ, хармониченъ животъ, тя има прѣдъ видъ благосъстоянието на физическото тѣло, за да се проявяваме разумно. Болниятъ човѣкъ не може да има права мисъль. Знаете ли, какво значи интелигентенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата? Интелигентниятъ човѣкъ е чистосърдеченъ, искренъ; той внушава пълно довѣрие и подемъ въ всички хора, съ които се срѣща. Той е като изворъ, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняватъ волята Божия. Когато вижда стремежа на хората къмъ Бога, въ сърцето му се явява свещения пламъкъ. Днесъ всички хора трѣбва да се стремятъ къмъ този възвишенъ животъ. Той сѫществува въ всички души, но у едни се проявява повече, у други — по-малко. Всѣки човѣкъ има стремежъ къмъ великото въ живота, но трѣбва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъжъ, той става силенъ и прѣодолява всички мѫчнотии въ живота. Вие не познавате мѫчнотиитѣ на своитѣ близки, вслѣдствие на което оставате чужди единъ на другъ, както сѫ чужди птицитѣ помежду си. Напримѣръ, когато птицитѣ хвъркатъ на цѣли стада, ако на една отъ тѣхъ се случи нѣкаква поврѣда въ крилото, другитѣ продължаватъ пѫтя си, а нея оставатъ сама. Между разумнитѣ сѫщества, обаче, не трѣбва да бѫде така. Казватъ, че пчелитѣ били разумни сѫщества. Не, и тѣ не сѫ разумни. Когато у нѣкоя отъ работницитѣ се яви извѣстенъ дефектъ, другитѣ работници веднага я изхвърлятъ навънъ, дѣто тя отъ скръбь умира. Пчелитѣ иматъ добра организация, но сѫ жестоки. Хиляди пчели, като се събератъ въ единъ кошеръ, мислятъ, че тѣ ще оправятъ свѣта. Дойде ли господарьтъ имъ, опушва кошера, пчелитѣ излизатъ навънъ, а той взима всичкия имъ медъ. Пчелитѣ могатъ да изхвърлятъ всички търтеи навънъ, но единъ бръмбаръ не могатъ да изхвърлятъ — човѣка. Тѣ лесно се справятъ съ малкитѣ бръмбари, но съ голѣмия бръмбаръ не могатъ да се справятъ. Той иде отвънъ и взима всичкия имъ медъ. Сега искамъ отъ васъ да дойдете слѣдния пѫть съ изправени перпендикуляри, и Богъ да бѫде перпендикуляръ на всички. Освѣнъ това, искамъ да вървите успоредно съ ангелитѣ. Който разбере и приложи тази лекция въ живота си, той ще стане виденъ философъ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота.“ Работете върху нея 10—15—20 години и напишете само 4—5 листа, но мислитѣ въ тѣхъ да прѣдставляватъ нѣщо велико, което е опитано и приложено въ живота. Въ тази наука има мѣсто и работа за всички, били тѣ учени, поети, философи, художници, земледѣлци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мостъ, прѣзъ който могатъ да минатъ. Мостътъ, който тази наука посочва, е здравъ. Хората на положителната наука не говорятъ много, но дѣйствуватъ, работятъ. Срещнешъ единъ отъ тия учени и го питашъ: приятелю, дѣ е мостътъ, прѣзъ който мога да прѣмина рѣката? — Ето го! — посочва ти и си заминава. Ти намирашъ, че мостътъ е здравъ, солиденъ и минавашъ по него безопасно. Казвамъ: човѣкъ ще дойде до положителнитѣ знания. Какъ? — По естественъ пѫть. Гладниятъ ще намѣри хлѣба. Жадниятъ ще намѣри водата. Пѫтникътъ ще намѣри моста. По-добрѣ е човѣкъ да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута, да търси моста, но веднъжъ огладнялъ, ожъднялъ, и изгубилъ пѫтя си, по който и да е начинъ, той ще намѣри и хлѣба, и водата, и моста. Изпѣйте упражненията „Вехади“ и „Грѣе свѣтлината!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 16 декември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЛУЖЕНЕ НА БОГА И НА СЕБЕ СИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Чете се темата: „Първата стѫпка въ живота.“ Чете се разюме отъ темата: „Качества на красотата.“ Коя е първата стѫпка въ живота? Велико нѣщо е първата стѫпка въ живота! Тя съ думи не може да се изкаже. Виждате, че нѣкой човѣкъ седи въ покой, и послѣ започва да се движи. Питамъ: каква е причината, която заставя този човѣкъ да наруши своя покой? Когато човѣкъ нарушава своя покой, или когато измѣня посоката на движението си, нѣщо грандиозно, нѣщо велико го е заставило да стори това. Сега вие може да прѣдполагате, че една или друга причина заставя човѣка да измѣни посоката на своето движение, но коя е въ сѫщность причината, никой не може да каже. Запримѣръ, ако ви попитамъ сега, какво нѣщо е служене на Бога, и какво — служене на себе си, какъ бихте опрѣдѣлили? Вие ще дадете редъ философски обяснения на тѣзи въпроси, но фигуративно, или графически, никой не би могълъ да отговори. Нѣкой казва: да служи човѣкъ на Бога, това значи да Му се прѣдаде всецѣло. Какво разбирате подъ думитѣ да се прѣдаде човѣкъ нѣкому всецѣло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? — Защото нѣмате никакъвъ образъ, съ който да обясните тази идея. За да станатъ нѣщата ясни за човѣка, той непрѣменно трѣбва да има нѣкакъвъ образъ за тѣхъ. Природата всѣкога си служи съ образи. Тя винаги говори съ картини и символи. Тя не говори като съврѣменнитѣ хора, съ логически изводи и заключения. Нейниятъ езикъ е картиненъ, символистически. Сега азъ ще ви дамъ едно логическо заключение, а вие ще се произнесете, вѣрно ли е то, или не. Казвамъ: човѣкъ е двукрако сѫщество; човѣкъ е разумно сѫщество. Слѣдователно, всѣко двукрако сѫщество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира отъ това заключение? Казвате: все трѣбва да има нѣкаква установена логика, или нѣкакво санкционирано право, по които хората да се рѫководятъ. Двама души спорятъ за една кокошка: единиятъ казва, че кокошката е негова, понеже той я заклалъ; другиятъ казва, че кокошката е негова, понеже той я опекълъ. Въ сѫщность, кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия, или на другия, то е все едно да признаемъ, че и вълкътъ, който дави овцитѣ, има право на тѣхъ. Ако се разсѫждава по този начинъ, ние ще дойдемъ до смѣшни анекдоти, басни и пословици, каквито можемъ да извадимъ изъ живота отъ най-стари врѣмена и до днесъ. Веднъжъ рибитѣ подали прошение до сѫдията, въ което се оплаквали отъ котката, и поискали да бѫдатъ защитени отъ нея. Тѣ казали: Г-нъ сѫдия, често котката идва до брѣга, хвърля се въ водата, улавя ни една по една и ни изнася на брѣга, извънъ водата. Щомъ ни извади отъ нашата срѣда, ние повече не можемъ да живѣемъ и умираме. Сега ние те молимъ да ни защитишъ по нѣкакъвъ начинъ, да забранишъ на котката да ни смущава. Отдѣ се научила лисицата за това оплакване на рибитѣ, и веднага дотърчала въ защита на котката. Тя казала: Г-нъ сѫдия, азъ зная, че когато хората влизатъ въ водата, тѣ се давятъ, не могатъ да живѣятъ въ такава срѣда. Падне ли нѣкой човѣкъ въ водата, и не знае да плава, веднага бързатъ да го спасятъ, да го извадятъ на въздуха, въ по-рѣдка срѣда, дѣто той може да живѣе. Щомъ е така, азъ се чудя, какъ рибитѣ не могатъ да живѣятъ тамъ, дѣто човѣкъ живѣе. Какво прѣстѫпление е направила котката, като е извадила нѣколко риби въ единъ по-възвишенъ свѣтъ отъ тѣхния? Какъ мислите, какво е отговорилъ сѫдията на прошението отъ рибитѣ, слѣдъ тази блѣскава защита на лисицата? Сѫдията и до днесъ не е казалъ думата си, не е далъ заключение. Наистина, намѣрениего на котката, да вади рибитѣ отъ водата и да ги оставя да живѣятъ въ по-възвишенъ свѣтъ, е добро, но питамъ: дълбоко погледнато, дали намѣрението на котката е било да постави рибитѣ въ по-добри условия на живота, или да ги извади вънъ отъ водата, тя да се възползува отъ тѣхното месце? Сега, съ проста, съ много елементарна фигура ще ви опрѣдѣля, какво значи служене на Бога. Прѣдставете си, че нѣкѫдѣ въ свѣта Богъ отваря една гостилница, въ която за гостилничарь опрѣдѣля човѣкъ чистъ, срѫченъ, пъргавъ, който умѣе да готви отлично. Надписътъ на тази гостилница е слѣдниятъ: „Гостилница на Бога“, дѣто всѣки може даромъ да яде — безплатна гостилница. Богъ плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любовь, а всички, които идватъ да се хранятъ, слѣдъ като се наядатъ, взиматъ шапкитѣ си и си отиватъ — никой не мисли за плащане. Такъвъ е надписътъ на самата гостилница — „всичко се дава даромъ.“ И гостилничарьтъ, отъ своя страна, не се интересува, кой влиза и кой излиза отъ гостилницата. Неговата задача седи само въ това — да готви, т. е. да служи на Бога. Хората ще влизатъ и излизатъ отъ гостилницата, ще ядатъ и пиятъ, и дѣлото Божие ще напрѣдва. Това значи „служене на Бога“. Какъ ще си обясните сега втория законъ? Какво разбирате подъ „служене на себе си“? И тази идея ще обясня съ картина. Прѣдставете си, че единъ день гостилничарьтъ на Божията гостилница каже: толкова години вече какъ служа на Господа, и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавамъ отъ хората. Тѣ знаятъ само едно: дойдатъ, нахранятъ се и излизатъ. Чакай, азъ ще имъ дамъ единъ добъръ урокъ! Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране, и я закачва на вратата: „Нищо даромъ не се дава!“ И като го запитвали, коя е причината за тая промѣна, той отговарялъ: понеже господарьтъ ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той рѣши, щото всѣки, който влиза въ гостилницата да се храни, да плаща. Всички клиенти на тази гостилница идватъ, четатъ надписа, разговарятъ помежду си: нѣма какво, щомъ господарьтъ е осиромашалъ, трѣбва да се плаща, да се закрѣпи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намѣри: храната е първокласна, а при това и гостилничарьтъ чистъ, спретнатъ. И продължавали абонатитѣ на гостилницата да идватъ и да си отиватъ, да си плащатъ, но сериозно се замислятъ, какво стана, че господарьтъ тъй осиромаша. Обаче, никой не знае Истината, че паритѣ отиватъ въ джоба на гостилничаря, на когото Богъ не е прѣстаналъ да плаща. Това значи „служене на себе си.“ Богъ плаща на гостилничаря, но въпрѣки това той събира въ джоба си и паритѣ, които приходещитѣ въ гостилницата даватъ. Нѣма нищо лошо, нищо прѣстѫпно въ това, че гостилничарьтъ взима пари, но прѣстѫплението седи въ лъжата, която той изнася прѣдъ хората, че господарьтъ му е осиромашалъ и нѣма възможность да издържа гостилницата. Всѣки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: моятъ господарь осиромаша, и нѣма възможность повече да подържа гостилницата, не може вече даромъ да дава. „Служене на себе си“, това е законъ на слизане. „Служене на Бога“, това е законъ на възлизане, на възкачване. Казвамъ: човѣкъ може да живѣе и въ втория законъ „служене на себе си“, но при какви случаи? Ще изясня мисъльта си съ слѣдното положение. Когато този гостилничарь рѣшава да работи съ пари, той трѣбва да отиде при своя господарь и да му каже: Господарю, цѣли десеть години азъ служихъ безкористно, не се интересувахъ отъ това, кой влиза и кой излиза отъ гостилницата, не се интересувахъ, дали плаща, или не плаща — служихъ на Бога. Сега вече искамъ да служа не себе си; ще си отворя гостилница отъ свое име, и който дойде да се храни, ще трѣбва да плаща. Искамъ десеть години да поработя за себе си, да видя резултатитѣ и на този законъ. Единъ день, ако ми остане врѣме, пакъ ще се върна да Ти служа. Тъй трѣбва да постѫпи този гостилничарь — честно и почтено, да си каже Истината, и да не казва, че господарьтъ му осиромашалъ, затова, който се храни въ гостилницата му, трѣбва да плаща. Понѣкога и религиознитѣ хора, като иматъ нѣкакво користолюбиво желание, скриватъ се задъ името на своя господарь и пишатъ: „господарьтъ ми осиромаша“. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде прямъ, искренъ въ себе си, да си даде справедливъ отчетъ, на Бога ли служи, или на себе си. Служишъ ли на Бога, нѣма да мислишъ за себе си. Всичкитѣ твои чувства, мисли и желания, както и цѣлиятъ ти животъ ще бѫдатъ посветени въ готвенето; така хубаво ще готвишъ, че като дойде Господъ, да види, че дѣлото Му върви така, както Той иска. Слѣдъ десеть години Богъ пакъ ще те посѣти, и ако те намѣри, че служишъ на себе си, на втория законъ, и въ този случай Той ще остане доволенъ отъ тебе, но трѣбва да служишъ честно и почтено — безъ лъжа. Най-послѣ у човѣка се явява желание да служи на ближния си — на третия законъ. Азъ ще обясня този законъ, като взема за примѣръ пакъ сѫщия гостилничарь. Слѣдъ като той служилъ на Бога, послѣ на себе си, пожелалъ да служи и на ближния си. По какъвъ начинъ? Каквито угризки или излишъци оставали отъ яденето, той ги събиралъ въ гърнета и ги раздавалъ на бѣдни, като казвалъ: нека и бѣднитѣ хора да получатъ нѣщо отъ моята гостилница! И слѣдъ това този човѣкъ минавалъ за благодѣтель, помагалъ на ближнитѣ си. Той мяза на онѣзи благотворители-търговпи, които изваждатъ отъ дюкянитѣ си стари дрехи, изядени отъ молци, или скѫсани обуща и ги раздаватъ на бѣднитѣ. Питамъ: тази благотворителность може ли да се нарече служене на ближнитѣ? И то е служене на ближнитѣ, но въ низходеща степень. Кое служене на ближнитѣ може да се счита въ възходеща степень? Да служишъ на ближнитѣ си по този начинъ, ще рече, каквото спечелишъ прѣзъ деня, да го раздѣлишъ по равно съ тѣхъ. И тъй, щомъ се иматъ прѣдъ видъ и тритѣ закона, човѣкъ трѣбва да започне съ първия великъ, основенъ законъ — служене на Бога. Този законъ ще внесе въ всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живѣе ли човѣкъ по този законъ, всичкитѣ работи ще му се наредятъ и оправятъ. Вториятъ законъ — служене на себе си — е по-опасенъ и по-труденъ отъ първия. Въ свѣта се проявява вториятъ законъ. Отъ окултно гледище ние знаемъ, че числото двѣ е родено отъ свѣта. Останалитѣ числа — 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 още не сѫ родени. За сега тѣ сѫ само въображаеми числа. Нещастията въ свѣта сѫ родили числото двѣ. Нѣкога въ миналото боговетѣ сѫ водили борба, ангелитѣ сѫ падали и ставали, хората и до днесъ продължаватъ да се борятъ, и всичко това става все за числото двѣ. Всѣки казва: азъ имамъ право да живѣя! Ще кажете: хората трѣбва да бѫдатъ хуманни! — Нѣма хуманность днесъ между хората. Всѣки живѣе за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пакъ за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеиикътъ, който служи въ църква, на Бога ли служи, или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прѣхраната си. Професорътъ прѣподава лекции въ университета пакъ за себе си. Музикантътъ, поетътъ, художникътъ работятъ пакъ за себе си, да осигурятъ прѣхраната си. Малко хора има въ свѣта, които работятъ идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човѣкъ, дълбоко въ ума си крие нѣкаква користна мисъль: или нѣкаква похвала очаква, или нѣкаква награда — все се надѣва за нѣкаква лична облага. Ако нѣкой човѣкъ е религиозенъ, той пъкъ ще скрие своята користна мисъль задъ името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човѣчеството. Нѣкой поетъ напише едно стихотворение и казва, че го посвѣщава на еди-кой си приятель. Въ сѫщность, той е писалъ за себе си; това, че посвѣщава стихотворението на своя приятель, му служи само за украшение. Нѣкой човѣкъ тръгва да проповѣдва, да убѣждава хората, че Богъ сѫществува, иска да ги върне въ правия пѫть, но като отиде дома си, започва да се хвали: азъ направихъ това и това. Казвамъ: въ всички дѣйствия на съврѣменнитѣ хора се проявява числото двѣ. Принципътъ на числото „двѣ“ сѫществува навредъ въ свѣта. И тъй, числото двѣ прѣдставлява хората, а не ангелитѣ. Послѣднитѣ служатъ само като съединително звено между хората и разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Тѣ съединяватъ физическия свѣтъ съ Божествения. Числото двѣ създава всички противорѣчия въ живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господъ не се е произнесълъ за втория день, че е добъръ. За този день Той мълчи, а за всичкитѣ останали дни се произнася, че сѫ добри. Мнозина запитватъ, какво означава числото двѣ. То е число на Мѫдростьта, а не на Любовьта. Какъ разбирате Мѫдростьта, отъ гледището на Любовьта? Вие не знаете това, но Любовьта има особено схващане за Мѫдростьта. Затова и Христосъ е казалъ: „Ако любите онѣзи, които ви любятъ, какво повече правите отъ езичницитѣ?“ Ако се разговаряте съ умнитѣ, какво особено сте направили? Дойде нѣкой уменъ човѣкъ при тебе: ти кажешъ нѣщо, той каже нѣщо, и свършите разговора си — размѣнили сте знанията си. Споредъ закона на Любовьта, вашиятъ разговоръ ще бѫде по-цѣненъ, ако сте се разговаряли съ простъ човѣкъ, на когото сте дали малко свѣтлина въ живота. Нѣкой казва: какво ще се разговорямъ азъ съ простия човѣкъ? Богъ е, Който всичко знае. — Не е важно, какво Богъ знае, но ти какво знаешъ. Не е важно, какъ Богъ върши работата, си но важно е, какъ ти изпълнявашъ волята Божия. Защо? — Защото, ако човѣкъ разбира великия законъ на Любовьта въ новъ смисълъ, той ще се добере до много цѣнни знания въ живота. Питамъ: кое е първото условие, за да живѣе човѣкъ трѣзвъ, разуменъ животъ? — Първото условие за живота на човѣка е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човѣкъ, че живѣе, като душа, той се е пробудилъ вече. И слѣдъ това има ли смисълъ той да казва, че трѣбва да се самоотрича? Който живѣе като душа, той вече е въ закона на жертвата, въ закона да самоотричането. Не живѣе ли човѣкъ като душа, а като личность, и да се самоотрече, отъ едно ще се откаже, друго нѣщо ще възприеме и то такова, което ще го спъне въ живота. При самоотричането съзнанието на човѣка трѣбва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекалъ правилно. Кой човѣкъ може да се самоотрича? — Богатиятъ, който разполага съ всички богатства въ свѣта; учениятъ, който разполага съ всичкото знание въ свѣта и силниятъ, който разполага съ всичката сила въ свѣта. Богатиятъ се отрича отъ своето богатство, учениятъ — отъ своитѣ знания и силниятъ — отъ своята сила, не защото не ги признаватъ, но защото съзнаватъ, че това сѫ блага, необходими за всички останали хора. Щомъ съзнаватъ това, тия хора сподѣлятъ своитѣ блага съ останалитѣ, съ тия, които сѫ лишени отъ тѣхъ. Тѣ имъ помагатъ, безъ да губятъ своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашнитѣ условия на живота нѣкой човѣкъ днесъ се отрече отъ едно благо, а утрѣ съжалява, че го е изгубилъ. Такова самоотричане спада въ областьта на втория законъ — служене на себе си, служене на личностьта. Всѣки, който служи на себе си е силенъ, дѣятеленъ, защото въ своята личность той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещенъ култъ въ живота си — своята личность. Сега човѣкъ трѣбва да се върне въ обратния пѫть на живота, точно противоположенъ на този, който включва живота на личностьта, или служене на себе си. Този пѫть е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трѣбва да се разшири. Въ първия законъ — служене на Бога, влиза и вториятъ — служене на себе си. Щомъ съберемъ тѣзи два закона, ще направимъ единъ изводъ; отъ тѣхъ ще произлѣзе третиятъ законъ — служене на ближния. Да служишъ на Бога, това подразбира да служишъ на абсолютното, на цѣлото. Да служишъ на себе си, това подразбира да служишъ на частитѣ, при което трѣбва добрѣ да знаешъ функциитѣ на всѣка часть отдѣлно. Да служишъ на ближния си, това подразбира да знаешъ взаимното отношение между частитѣ и да постѫпвашъ съобразно това отношение. Слѣдователно, за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да разбира първия законъ, т. е. той трѣбва да знае, какво е неговото отношение къмъ цѣлото. Послѣ той трѣбва да разбира втория законъ — отношенията си къмъ всички части вънъ отъ него. Обаче, всички отдѣлни части вънъ отъ него още не съставляватъ части отъ дадено цѣло. Тѣ могатъ да бѫдатъ части на друго нѣкое цѣло. Човѣкъ трѣбва да познава, къмъ кое цѣло принадлежи всѣка часть и да я постави на своето мѣсто. Като се говори за цѣло и за части на цѣлото, трѣбва да се знае, че има едно цѣло извънъ частитѣ. Математицитѣ раздробяватъ цѣлото на части, и въ такъвъ случай не остава никакво цѣло. Обаче, отъ окултно гледище, вънъ отъ голѣмия брой части, каквото прѣдставляватъ живитѣ души, сѫществува друго едно цѣло, отъ което тѣзи души сѫ излѣзли. Питамъ: какво е практическото приложение на въпроса за частитѣ и цѣлото? Кога даденъ прѣдметъ или въпросъ е важенъ за човѣка? — Когато той засѣга живота отблизо. Сега, напримѣръ, като говоря, едни отъ васъ разбиратъ въпроситѣ, други не ги разбиратъ; едни се интересуватъ, други не се интересуватъ. Обаче, азъ мога да направя рѣчьта си толкова интересна, че всички да се прѣвърнете на слухъ. Ще кажете: какъ може да стане това? Достатъчно е само да махна съ магическата си тояжка, и прѣдъ мене ще се изсипатъ голѣмъ брой златни монети. Слѣдъ това ще взема чекове и на всѣки едного отъ васъ ще напиша единъ чекъ отъ 100,000 лева златни. При това положение нѣма ли да ме слушате? Между васъ веднага ще настане голѣмо оживление, всички ще слушате всѣка моя дума, да не пропуснете нѣщо. Този урокъ ще бѫде единъ отъ най-важнитѣ досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъвъ урокъ дава голѣми облаги: веднага ще можете да си купите дърва и кюмюръ за зимата, нови дрехи и обуща — ще се простите съ сиромашията. Прѣдставете си че вие идвате втори пѫть на урокъ при мене, и азъ написвамъ на много листчета „Богъ е Любовь“ и раздавамъ на всички по едно отъ тѣзи написани листчета. Всѣки отъ васъ погледне листчето, прочете го и го мушне нѣкѫдѣ изъ джобоветѣ си — не го интересува този въпросъ, защото не го разбира въ неговия дълбокъ смисълъ. Защо въ първия случай, като получихте всички по единъ чекъ, стана такова оживление помежду ви, а въ втория случай, като получихте по едно листче, на което бѣше написано изречението „Богъ е Любовь“, не се произведе сѫщия резултатъ? Вината не е въ мене, но въ вашитѣ разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Богъ е Любовь“ и го занесете въ нѣкоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета отъ 100,000,000 английски лири, прѣдъ която вашиятъ чекъ отъ 100,000 лева нищо не струва. Кой ви е виновенъ, че не разбирате този законъ? Вие казвате: не ни трѣбватъ тѣзи листчета. Че Богъ е Любовь, ние сме слушали това нѣщо много пѫти въ живота си, но нищо не сме спечелили отъ това. Казвамъ: дайте ми всичкитѣ листенца съ това велико изречение, написано на тѣхъ. Срѣщу него азь ще дамъ на всички ви по единъ чекъ отъ 100,000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го отъ едната и отъ другата страна и му се радвате. Той е реално нѣщо за васъ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ засѣга живота отблизо, е интересно. Въ това отношение всѣка рѣчь, всѣка мисъль, която другитѣ ви прѣдаватъ, или пъкъ вие направо я възприемате, потолкова е важна за васъ, доколкото тя съдържа нѣщо въ себе си, което може да се влѣе въ душата ви. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какво нѣщо е Любовьта? Казвате: Любовьта носи животъ. — Що е животътъ? — животътъ носи радости и скърби за човѣшката душа. — Какво носятъ скърбитѣ? — Опитности. — Какво носи опитностьта? — Знание. Какво носи знанието? — Сила. — Какво носи силата? — Възможности човѣкъ да направи това, което иска и което мисли. Слѣдователно, като върви човѣкъ по пѫтя на скръбьта, той добива сила, която му дава възможность да реализира своитѣ мисли и желания. Щомъ човѣкъ реализира мислитѣ и желанията си, като плодъ на неговия животъ се явява радостьта. Казвате: не може ли безъ скърби въ живота? Ако направите единъ дълбокъ психологически анализъ върху произхода на радостьта, ще видите, че тя се явява като резултатъ, като плодъ на скръбьта. Радостьта е плодъ, който може да зрѣе само върху дървото на скръбьта. Казано е, че въ срѣдата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво, именно, е дървото на скръбьта. Ако сварите листата на нѣкои плодни дървета, напримѣръ, на ябълки и на круши, можете ли отъ вкуса на получената вода да сѫдите за вкуса на плода? Или отъ вкуса на коренитѣ и кората на дърветата можете ли да сѫдите за вкуса на самитѣ плодове? Какъвъ е вкусътъ на листата, на кората и на коренитѣ на дърветата? — Горчивъ. Какви сѫ плодоветѣ имъ? — Сладки. Тогава, какъ е възможно отъ горчивото да излѣзе нѣщо сладко? На сѫщото основание и ние не можемъ да сѫдимъ за човѣка отъ ежедневния му животъ, отъ неговитѣ листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава отъ плода си“. Слѣдователно, и човѣкъ се познава отъ своя плодъ. Искаме ли да познаемъ човѣка, трѣбва да го чакаме да цъвне, да завърже плодъ и послѣ плодътъ му да узрѣе. Искаме ли да го познаемъ отъ неговитѣ листа и корени, нищо нѣма да разберемъ. По този начинъ, именно, трѣбва да се разсѫждава, ако иска човѣкъ да не се обезсърдчава. И за себе си ще знаете сѫщото: коренитѣ на вашето дърво сѫ горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узрѣете, като плодъ, и тогава ще вкусите отъ този плодъ. Често съврѣменнитѣ хора казватъ: животътъ иска силни хора, силни натури! Кой човѣкъ е силенъ? Азъ наричамъ силенъ човѣкъ този, който, и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гнѣви, все се радва. Нѣма нищо лошо въ това, че човѣкъ се гнѣви, но изкуството е, като се гнѣви, да се радва. По този начинъ той прѣвръща горчивитѣ сокове въ сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва въ живота на тѣзи, които любятъ Бога, се прѣвръща въ добро. Тѣзи методи, именно, за прѣвръщане на лошото въ добро, на горчивото въ сладко, сѫ необходими за васъ, като ученици. Не знаете ли тѣзи методи, ще попаднете въ сѫщитѣ погрѣшки, каквито сте правили и по-рано, защото погрѣшкитѣ у васъ се повтарятъ непрѣкѫснато, по силата на атавизъма. Тогава, какъ ще се избавите отъ старитѣ си погрѣшки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характеритѣ на отдѣлнитѣ лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Иосифа, на пророцитѣ, защото тѣ сѫ живи характери, които заслужаватъ подражание. Характери трѣбва да ви интересуватъ, а не това, което Мойсей е писалъ, напримѣръ, за жертвоприношението. Жертвоприношението е нѣщо второстепенно, третостепенно, въ него не се изразява характера на Мойсея. Забѣлѣжете, Мойсей, който минаваше за смѣлъ човѣкъ, като отиде на Синайската гора, дѣто Богъ му говорй, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Богъ. Казва се въ Писанието, че Богъ оше веднъжъ ще проговори на свѣта и ще се разклати и небето, и земята. Какъ мислите, ако се разклати небето и земята, вие нѣма ли да се разклатите? Нѣма да остане нито едно сѫщество, нито единъ човѣкъ по лицето на земята, който да не се разтрепери цѣлъ и отвѫтрѣ, и отвънъ. Като прѣмине тази буря, всички ще слѣзатъ отъ Синайската гора и ще кажатъ: Слава Богу, че уцѣлѣхме! Мнозина мислятъ, че Богъ ще имъ проговори още първия пѫть тихо, нѣжно. Не, най-напрѣдъ ще дойде буря, огънь и слѣдъ като прѣмине всичко това, слѣдъ като всичко се прѣчисти, едва тогава Богъ ще проговори на хората съ тихъ, нѣженъ гласъ. И които чуятъ този гласъ, ще Го разбератъ и ще възкръснатъ. Свѣтътъ при сегашнитѣ условия, въ които се намира, не може да се поправи. Вслѣдствие на това Богъ не може да говори съ тихъ гласъ на съврѣменнитѣ хора. За тѣхъ се изискватъ голѣми сътресения; тѣ трѣбва да минатъ прѣзъ голѣми страдания, които да пробудятъ съзнанието имъ. Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото въ свѣта. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи опитъ въ себе си, да подобри своя животъ; отъ него зависи това. Той може да бѫде добъръ, тихъ и спокоенъ въ себе си, да не се дразни отъ това, което се върши около него. Да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, това не подразбира да бѫдешъ индиферентенъ, но да гледашъ философски на нѣщата. Богъ, Който вижда всичко, което се върши въ свѣта, е тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се безпокои. Той никого не сѫди, но всѣки, който не е въ хармония съ Него, страда, измѫчва се, не е доволенъ отъ себе си. Страда ли човѣкъ, тогава той разбира, че и другитѣ страдатъ; радва ли се, тогава разбира, че и другитѣ се радватъ. И тъй, искате ли да имате вѫтрѣшно спокойствие, приложете първия законъ — служене на Бога. Азъ не говоря за олимпийско спокойствие, отъ нищо ненарушимо, каквото боговетѣ на планината Олимпъ сѫ имали, но говоря за вѫтрѣшно спокойствие на духа, да продължава поне единъ день. Вашето спокойствие трае само една хипядна часть отъ секундата. Нѣкой казва: този день е мой. Защо е неговъ този день? — Защото на този день се е родилъ. Питамъ: колко врѣме е нужно, за да се роди човѣкъ? — Най-много една минута. Човѣкъ не се ражда прѣзъ цѣлия день; само една минута отъ деня е негова. Прѣзъ този день сѫ се родили още хиляди дѣца заедно съ него, а той казва, че този день е неговъ. Не, само една минута отъ деня принадлежи на човѣка; въ тази минута никой другъ не се е родилъ. Двама души не могатъ да се родятъ въ една и сѫща минута. Защо? — Защото вратата, прѣзъ която душитѣ излизатъ, е много тѣсна. Всѣка пуша излиза сама прѣзъ тѣсната врата. Двѣ души заедно не могатъ да излѣзатъ. Каже ли човѣкъ, че цѣлиятъ день е неговъ, това подразбира, че прѣзъ този день не се е родилъ никой другъ, освѣнъ него. Въ сѫщность не е така. Прѣди него сѫ се родили хиляди души, и слѣдъ него сѫщо сѫ се родили още хиляди души. Всички души, които сѫ слѣзли въ единъ и сѫщъ день на земята, съставляватъ цѣла епоха. Съврѣменнитѣ астролози, като иматъ прѣдъ видъ датата на раждане на нѣкой човѣкъ, правятъ изчисления, въ връзка съ планетнитѣ влияния върху този човѣкъ, и възъ основа на това опрѣдѣлятъ характера и способноститѣ му. Обаче, тѣхнитѣ изчисления не сѫ пълни. При изчисленията си тѣ трѣбва да иматъ прѣдъ видъ не само зодиака на земята, но и зодиацитѣ на слънцето, на всички планети, както и на цѣлия козмосъ. И астролозитѣ сами съзнаватъ, че въ изчисленията имъ липсватъ много подробности. Голѣми потънкости има въ живота. Вслѣдствие на това, дойдемъ ли до създаване на характера въ човѣка, необходими сѫ много условия. Въ това се крие дълбоката философия на живота. Много отъ съврѣменнитѣ хора нѣматъ търпѣние да работятъ върху себе си, тѣ искатъ съ единъ замахъ да постигнатъ всичко, и затова казватъ: ние искаме да видимъ Христа въ Неговата слава и величие. Какъ ще видите Христа? За да Го видите, вие трѣбва да имате умъ, сърце, душа и духъ, като Неговитѣ. Само по този начинъ можете да видите и да разберете Христа. Всички, които сѫ виждали Христа, сѫ падали съ лице къмъ земята, и слѣдъ това трѣбвало е ангелъ да слѣзе отъ небето, да дигне тия хора и да прѣкара прѣзъ устата имъ нагорещенъ вѫгленъ отъ олтаря, за да се прѣчистятъ. Щомъ се прѣчистятъ, тѣ ще станатъ прави. Сѫщото е станало и съ пророкъ Данаила, за когото се казва, че като видѣлъ ангелъ Господенъ, падналъ на земята и изгубилъ силата си. Мислите ли, че единъ день, когато видите Христа, и вие нѣма да паднете съ лице къмъ земята? Всички, които видятъ Христа, ще се простратъ на земята, а слѣдъ това трѣбва да дойдатъ пратеници отъ небето, съ огънь въ рѫка, да ги прѣчистятъ и да ги изправятъ на крака. Питамъ: тия хора, като паднатъ съ лице къмъ земята, какво ще видятъ? Казватъ: все ще видимъ нѣщо. Какво ще видятъ? Да се казва, че ще видишъ нѣщо, безъ да го видишъ въ дѣйствителность, то е все едно да казвашъ, както мнозина казватъ, че ще станатъ богати, учени хора. Да, на думи човѣкъ може да стане богатъ, но може да стане и бѣденъ. НѢщата не се постигатъ само съ говорене. Твърдението на нѣщата още не е наука. Ако кажа, че минахъ океана, минахъ ли го въ дѣйствителность? Ако кажа, че ходихъ на Слънцето, ходихъ ли, наистина? Ако кажа, че се разговаряхъ съ Бога, вѣрно ли е това? Това сѫ само твърдения, но не и дѣйствителни факти. Ако азъ, наистина, съмъ говорилъ съ Бога, никога и никому нѣма да разправямъ за това. Да разказвамъ на хората, че съмъ говорилъ съ Господа, това е щестлавие. Съ това азъ искамъ да се повдигна прѣдъ хората, да видятъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ. Едно трѣбва да знаете всички: човѣкъ още съ никого не е говорилъ. Той едва сега учи да се разговаря съ себе си, т. е. да говори на себе си. Велика наука е човѣкъ да говори на себе си! Казвамъ: тъй както се развивате, като окултни ученици, има опасность да се явятъ въ васъ извѣстни слабости, които ще ви спъватъ. Запримѣръ, у мнозина се забѣлѣзва голѣмо щестлавие, но така майсторски се скрива подъ формата на религиозното чувство, че и тѣ сами не го виждатъ. Съ свѣщь трѣбва да се търси, за да се намѣри. Други пъкъ се показватъ външно тихи, спокойни, като че нищо не ги смущава, а въ сѫщность вѫтрѣшно усѣщатъ, че имъ липсва нѣщо. Тѣ сами себе си лъжатъ, но не могатъ да издържатъ докрай. Тѣзи и редъ още слабости се забѣлѣзватъ между ученицитѣ по причина на неизползуванитѣ енергии, които получаватъ отъ природата. Всѣка енергия трѣбва да се впрегне на работа, да се приложи въ живота. И тъй, който ме е разбралъ, той ще мяза на чешма, която постоянно тече. Служенето на Бога е законъ на даване. Не е въпросъ да давашъ отъ себе си, но като курна на нѣкой изворъ, или като чешма, прѣзъ тебе постоянно трѣбва да минава благото на извора, а ти ще го раздавашъ на другитѣ. Казвате: какво ще излѣзе отъ това даване? Главната придобивка седи въ това, че всѣки, който пие отъ тази вода, ще оживѣе. Единъ день курната или чешмата ще изчезне, а на нейно мѣсто ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: дѣ е курната? Видятъ ли дърво на мѣстото на курната, тѣ ще разбератъ, че тя се е прѣвърнала въ живо сѫщество, въ растение, благодарение на това, че прѣзъ нея е минавало Божественото. Много отъ сегашнитѣ растения нѣкога сѫ били курни, чешми, прѣзъ които Божественото е текло. По сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ, който е служилъ на Божественото, като курна, като чешма, впослѣдствие се е прѣвърналъ въ живо сѫщество, въ растение. Дотамъ е достигнало съврѣменното човѣчество, да се прѣвърне въ растения. Питамъ: колко врѣме му е нужно отсега нататъкъ, за да се прѣвърне въ разумно сѫщество? Нѣкой казва, че Духътъ Божий живѣе въ него, а слѣдъ малко се оплаква, че еди-кой си го обидилъ. Какъ е възможно Богъ да живѣе въ нѣкой човѣкъ, а той да се обижда? Обижда ли се, Богъ не живѣе въ него. Ако този човѣкъ се намира въ срѣдата на океана, кой ще може да го оплюе отъ брѣга, т. е. да го засегне съ своитѣ обидни думи? Ако нѣкой сомъ е дълбоко нѣкѫдѣ въ чистата вода, кой ще може отъ брѣга да го изцапа? Това сѫ силни аргументи, които никаква философия не може да разруши. Значи, живѣешъ ли въ Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седатъ отдалечъ, на брѣга, и не ще смѣятъ съ нищо да те досегнатъ. Плачешъ ли, че всѣки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брѣга. Казвашъ: какъ тъй, азъ мисля за Бога. Ти мислишъ за Бога, както мислишъ да се оженишъ за царския синъ, обаче, той не мисли още за тебе. Азъ не казвамъ, че Господъ, не мисли за васъ, но вашата идея за Бога т. е. за царския синъ, не е още толкова силна, толкова опрѣдѣлена, че да намѣрите методъ, какъ да я реализирате. Вие още не знаете, кой ви обича, кой мисли за васъ, и затова гледате само да се осигурите. Казвамъ: когато майката и бащата иматъ прѣдъ видъ нуждитѣ на своето дѣте, то не трѣбва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Слѣдователно, когато Богъ урежда нашитѣ работи, ние не трѣбва да се безпокоимъ и сами да ги уреждаме. Отъ двѣ мѣста работитѣ едноврѣменно не се уреждатъ. Който не знае това, той върви въ кривъ пѫть. Ние трѣбва да знаемъ, кой ни обича, кой мисли за насъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не го обича, той е невѣжа човѣкъ. Какъ познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви въ услуга, въ помощь при всички трудни моменти на вашия животъ. Онѣзи, които ви обичатъ, тѣ не живѣятъ на земята, защото обичьта е постояненъ, непрѣкѫснатъ процесъ. И съ това ние си обясняваме, защо хората на земята единъ часъ обичатъ, на втория часъ не обичатъ. Тѣ нѣматъ условия да проявятъ постоянната Любовь, и затова служатъ само като проводници на Божията Любовь. И тъй, ще знаете, че онѣзи, които ви обичатъ, тѣ сѫ сѫщества отъ другъ свѣтъ. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Значи, Богъ е първоизточникътъ, изворътъ на великата Любовь. Ангелитѣ сѫ нишки, проводници, прѣзъ които минава тази Любовь. Какво сѫ хората тогава? По този въпросъ вие ще помислите и сами ще си отговорите. Идеята, която искамъ да оставя въ ума ви, е слѣдната: не мислете, че Богъ не ви обича. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Не искайте и отъ хората да ви обичатъ. Знайте, че и Богъ, и хората ви обичатъ. Казвате ли, че хората не ви обичатъ, вие разсѫждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своитѣ дойде, но тѣ не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Азъ говоря по този въпросъ, понеже мнозина се оплакватъ, че нѣмало любовь, нѣмало братски отношения помежду имъ. Всички трѣбва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горѣ, въ невидимия свѣтъ. И хората на земята могатъ да бѫдатъ братя дотолкова, доколкото тѣ сѫ носители на идеитѣ, които това Братство проповѣдва. Когато се говори за Духа Божий, трѣбва да знаете, че Той посѣщава човѣка отъ врѣме на врѣме, като му прѣдава велики мисли и чувства, които помагатъ на неговото развитие и растене. Въ това отношение духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде интелигентенъ, разуменъ, възприемчивъ, да разбира мислитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му изпраща и да се съобразява съ тѣхъ, а да не го заставя той да се съобразява съ неговитѣ желания. Запримѣръ, намислилъ си да излѣзешъ на разходка, да направишъ една екскурзия. Невидимиятъ свѣтъ те прѣдупрѣждава да не отивашъ днесъ, защото врѣмето ще се развали за нѣколко дни. Обаче, ти си казвашъ: нищо отъ това, азъ ще тръгна. Богъ е силенъ да ме запази отъ всичко, което би могло да ми се случи. Тръгвашъ на екскурзия. Врѣмето, обаче, се разваля, започва непрѣкѫснато да вали снѣгъ, и ти се чудишъ, какво да правишъ. Слушай невидимия свѣтъ, какво ти казва, и не изкушавай Бога! Ти казвашъ: азъ искахъ да изпитамъ силата си. Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цѣло съдружие отъ духове, отъ сѫщества, които трѣбва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днесъ повечето хора търсятъ лесенъ пѫть за постигане на своитѣ стремежи. Вие трѣбва да знаете, че лесниятъ пѫть е труденъ пѫть, но за да стане човѣкъ богатъ, ученъ, силенъ, той има опрѣдѣленъ пѫть, по който може да постигне тѣзи свои желания. Ако търсите наука, или искате да развиете въ себе си доброто, или искате да придобиете Любовьта, Мѫдростьта и Истината, намѣрете пѫтя, по който можете да ги постигнете правилно. Този пѫть е точно опрѣдѣленъ, но различенъ за всѣка душа. Казвате: Господъ може да направи съ насъ, каквото пожелае. Въ единъ день Той може да ни прѣобрази. Вѣрно е това, но работата на Бога, на ангелитѣ не е тази. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той самъ трѣбва да работи върху себе си, а Богъ, ангелитѣ и другитѣ разумни сѫщества ще му даватъ свѣтлина и топлина, ще му помагатъ само. Трѣбва ли културниятъ човѣкъ днесъ да се уподоби на едно своенравно дѣте, което е направило нѣколко гарги отъ каль и да иска отъ майка си да ги оживи? Разправятъ за Христа, че нѣкога е направилъ нѣколко птички отъ пръсть и като духналъ върху тѣхъ, оживилъ ги. Други разправятъ за силата на св. Спиридонъ, че като стиснѣлъ керемида, тя пущала вода. Вѣрни ли сѫ тия нѣща? Ако вѣрвате, вѣрни сѫ; ако не вѣрвате, не сѫ вѣрни. Има начинъ, по който нѣщата могатъ да се провѣрятъ абсолютно. Какъ? — Като се прѣнесемъ въ врѣмето, прѣзъ което сѫ станали тия нѣща и ги провѣримъ. Сега, отъ всички се изисква да бѫдете умни, мѫдри, за да създадете по-добра срѣда за вашето разбиране и напрѣдъкъ. Ще кажете: сега не сме ли умни? Умни сте, но не толкова, колкото трѣбва. Напримѣръ, въ Америка ще срещнете много хора, които казватъ за себе си: азъ съмъ Христосъ. Другитѣ ги слушатъ, минаватъ — заминаватъ, не се интересуватъ, оставятъ ги свободни, да си мислятъ, каквото искатъ. Тѣ знаятъ, че всѣки носи отговорность за своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Обаче, този въпросъ седи малко по-другояче. Христосъ е казалъ: „Който ме люби, ще упази моитѣ заповѣди“. По това ще познаете човѣка, дали Христовото слово живѣе въ него, или не. Онѣзи, които не сѫ спазили Христовия законъ, чакатъ Христа втори пѫть да дойде на земята. И да дойде Христосъ на земята, тѣ нѣма да Го познаятъ. Казвамъ: главната задача на съврѣменния човѣкъ е да разбере правилно двата закона — служене на Бога и на себе си — и да ги приложи въ живота си. Да служишъ на Бога, значи да оставишъ Божественото да минава прѣзъ тебъ безпрѣпятствено. Като служишъ на Бога, послѣ ще служишъ и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човѣкъ да служи добрѣ на себе си, той ще може да служи и на ближнитѣ си, понеже тѣ сѫ часть отъ него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това сѫ три основни закона, които функциониратъ едноврѣменно. Първиятъ законъ прѣдставлява главата на живота; вториятъ — сърцето на живота, а третиятъ — стомаха на живота. Ближнитѣ сѫ стомахътъ, тѣ управляватъ храносмилателната система; ние сме сърцето, а Богъ е главата на цѣлото. Съединени тѣзи три принципа въ едно, тѣ вече придобиватъ дълбокъ смисълъ въ живота. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 9. декември, 1925 г. г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АУМЕНЪ — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “ Прочете се резюме отъ темитѣ: „Най-красивиятъ органъ въ човѣшкото тѣло!“ Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Качества на красотата.“ За слѣдния пѫть ще пишете върху темитѣ: „Първата стѫпка въ живота“, и „На какво трѣбва да се радва човѣкъ?“ Радоститѣ, това сѫ баницитѣ на живота; скърбитѣ, това сѫ сухиятъ хлѣбъ на живота. Въ обикновения животъ хлѣбътъ е важенъ, защото той дава сила на човѣка. Ако прѣзъ цѣлия си животъ се храните само съ баници, ще бѫдете ли благодарни? — Не, вие ще имате нужда отъ разнообразна храна. Значи, разнообразието се изразява чрѣзъ простота въ нѣщата. Ние взимаме думата „простота“ въ идеенъ смисълъ. Запримѣръ, ако слушате нѣкой виденъ пѣвецъ или нѣкоя знаменита пѣвица, едни отъ васъ ще се огорчатъ, а други ще бѫдатъ доволни, че сѫ имали случай да чуятъ такова особено пѣние. Значи, музиката, пѣнието дѣйствуватъ различно върху различнитѣ хора. Защо? — Защото едни я възприематъ само външно и се огорчаватъ, че и тѣ не могатъ да пѣятъ, или да свирятъ така хубаво. Други пъкъ я възприематъ вѫтрѣшно и се радватъ, когато слушатъ хубаво пѣние или свирене. Сѫщо така хората се или радватъ, или огорчаватъ, когато слушатъ нѣкой краснорѣчивъ ораторъ да говори. Обаче, Великиятъ Законъ, който разпрѣдѣля благата въ свѣта, така ги е разпрѣдѣлилъ, че и на великитѣ хора да липсва нѣщо. И на малкитѣ, на обикновенитѣ хора липсва нѣщо, и на великитѣ хора липсва нѣщо. Сега всички хора се стремятъ да бѫдатъ велики. Мислятъ ли тѣ, че могатъ да станатъ велики като Бога? — Никога! Станатъ ли велики като Бога, тѣ ще се слѣятъ съ Него. Оттукъ се явяватъ редъ разсѫждения, редъ философски въпроси: могатъ ли частитѣ да се слѣятъ съ цѣлото и да се изгубятъ, и може ли цѣлото да се изгуби въ своитѣ части? Колкото и да се разисква върху въпроситѣ, какво нѣщо е цѣлото, и какво — частитѣ, тѣ всѣкога ще останатъ неразбрани. Ако вземемъ една ябълка и я раздѣлимъ на нѣколко равни части, мислите ли, че сладостьта на ябълката въ всичкитѣ й части ще бѫде еднаква? Тѣзи части отъ ябълката, които слънцето е огрѣвало най-много, ще бѫдатъ най-сладки. Другитѣ й части, които слънцето е огрѣвало по-малко, ще бѫдатъ и по-малко сладки. И тъй, степеньта на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днесъ е такава, че много важни въпроси за васъ сѫ още неопрѣдѣлени. Напримѣръ, вие казвате: трѣбва да обичаме Бога, да имаме стремежъ къмъ Него. Какъ и по какъвъ начинъ ще изразите този стремежъ, тази любовь къмъ Бога, и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце!“ Какъвъ, именно, трѣбва да бѫде обектътъ на твоето сърце? Послѣ Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ!“ Какъвъ трѣбва да бѫде обектътъ на твоя умъ? И най-послѣ Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Значи, при тѣзи въпроси вие трѣбва да се спрете върху положителната, реалната имъ страна, защото има опасность човѣкъ да не стане повърхностенъ. Като се разисква върху тия въпроси, нѣкои мислятъ, че всичко знаятъ. Други казватъ: ние не можемъ да обяснимъ тѣзи нѣща, но ги чувствуваме отвѫтрѣ, тѣ сѫ ясни за насъ. Казвамъ: има разлика отъ едно чувствуване до друго. Вие опитвали ли сте, какво значи да понесете грѣховетѣ на всички хора само за половинъ секунда и да почувствувате всичката имъ тежесть върху себе си? Или, опитвали ли сте, какво значи да прѣживѣете радостьта на всички хора на земята? Съврѣменнитѣ хора сѫ заняти повече съ ограниченитѣ възможности на своя животъ; тѣ се интересуватъ отъ близкитѣ прѣдмети, отъ своитѣ постижими желания. Запримѣръ, дайте на нѣкоя кокошка крина жито, и ще видите, какво я интересува. Въ дадения случай крината съ жито за нея струва повече, отколкото цѣлата ваша философия. Щомъ се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва съ буквата „α“. Буквата „α“, „а“ прѣдставлява клюна на птицитѣ, която буква египтянитѣ сѫ взели отъ тѣхъ. Значи, клюнътъ на птицитѣ е символь, който означава, че човѣкъ трѣбва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: много трѣбва да мислимъ! Питамъ: вие, като ученици, какво особено сте измислили досега? Който отъ васъ каже нѣщо особено, което той е измислилъ, още сега ще получи премия отъ 1000 лева. Изпѣйте упражнението „Вехади“! Тъй както го изпѣхте, при това настроение, така се пѣятъ обикновени пѣсни. Когато човѣкъ пѣе духовни пѣсни, той трѣбва да има вѫтрѣшно, духовно настроение. Сега пъкъ азъ ще изпѣя едно упражнение, което считамъ свещено. Вие ще слушате, да го запомните, и послѣ ще го повторите. Ако не можете изведнъжъ да го възпроизведете, не се смущавайте отъ това. И въ живота нѣщата не ставатъ изведнъжъ. Самъ по себе си животътъ е хармониченъ, но когато се проявява, забѣлѣзватъ се малки дисхармонии, докато всичко се уравновѣси. Това упражнение ще наречеме „ауменъ“, но ще го пазите въ себе си свещено; ще го пѣете само дома си, или въ себе си вѫтрѣ, а не прѣдъ хората. Това упражнение е отъ една стара свещена пѣсень, която азъ прѣвеждамъ отъ миньорна на мажорна гама. Ако я прѣдамъ тъй както е, въ миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейнитѣ вибрации; тѣ ще измѣнятъ пулса на сърцето ви. Когато човѣкъ пѣе свещени пѣсни, той трѣбва да отвори душата си, като цвѣтъ прѣдъ невидимия свѣтъ, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дѣте, безъ страхъ отъ окрѫжаващитѣ. Дойде ли човѣкъ въ такова настроение, той ще се слѣе съ сѫщества отъ разумния свѣтъ, и само така ще разбере, какво нѣщо е музика, какво нѣщо е пѣние и какво — наука. Хората на земята нѣма съ какво да се похвалятъ. И най-великитѣ музиканти, и най-ученитѣ хора на земята не могатъ да се похвалятъ нито съ музиката си, нито съ науката си. Въ какво отношение е така? Азъ правя сравнение меѫду музиката и науката въ възвишения разуменъ свѣтъ и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човѣкъ малко по-високо отъ обикновеното си състояние, ще види, че между разумнитѣ сѫщества той нѣма съ какво да се похвали. Гледате нѣкой акгьоръ играе на сцената нѣкаква роля, но тя е заучена наизустъ, тя не е нѣщо негово. Неговата заслуга седи само въ това, доколко той може добрѣ да изиграе ролята си, да се вдъхнови отъ нея и да въздѣйствува върху публиката. На сѫщото основание, казвамъ: доколкото и ние можемъ да се вдъхновимъ отъ Божественото, което се проявява въ живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можемъ да бѫдемъ похвалени. Ние нѣма да бѫдемъ актьори. Подъ думата „актьоръ“ разбираме човѣкъ, който дѣйствува, изявява, проявява нѣщата навънъ. Въ обикновения животъ подъ думата „актьоръ“ разбиратъ човѣкъ, който прѣдставя нѣщата така, както не сѫ. Въ този смисълъ, ако искате да бѫдете свободни хора, не трѣбва да бѫдете актьори. Често, когато нѣкой говори, другитѣ го критикуватъ вѫтрѣшно, казватъ: това граматически не е вѣрно. Казвамъ: това, което ви се говори, важно е, дали е вѣрно логически, дали е вѣрно споредъ езика на Истината, а не споредъ граматиката. Когато азъ говоря Истината, прѣдпочитамъ да я изкажа на най-простъ езикъ, но понятенъ за всички, макаръ и да не е изложена граматически правилно. Казвате: защо човѣкъ да не говори на красивъ, чисто граматически езикъ? — Има причини затова. Прѣди всичко, граматиката, съ която хората си служатъ на земята, не е сѫщата граматика, съ която ангелитѣ си служатъ. Никой човѣкъ на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както единъ ангель може да говори. Рече ли да говори, като ангелъ, той ще разруши свѣта. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не сѫществуваше, свѣтътъ щѣше да се развали, щѣше да се разруши. Ако само за единъ день злото би изчезнало отъ свѣта, нашата земя би прѣстанала да сѫществува, не въ физическо, но въ духовно отношение, т. е. животътъ на земята не би ималъ условия да се развива. Ангелскиять свѣтъ, въ сравнение съ физическия, съ живота на земята, е съставенъ отъ съвсѣмъ друга материя, и други принципи го управляватъ, вслѣдствие на което той не може днесъ да се приложи на земята. Въ това отношение злото на земята е една необходимость, безъ която нейниятъ животъ не би се проявилъ; безъ злото въ свѣта доброто ще остане непроявено. Чрѣзъ злото ние познаваме доброто. Затова, именно, трѣбва да бѫдемъ благодарни. Отъ двѣ злини трѣбва да изберемъ по-малката. Мислите ли, че онѣзи духове, които изразяватъ злото, сѫ благодарни отъ положението си? Нима ралото, което влиза въ земята, е благодарно отъ своето положение? Нима чукътъ, който руши камънитѣ, е благодаренъ отъ своето положение? Нима крадецътъ е доволенъ отъ себе си, когато краде? Ако го попитате, защо краде, и той не знае. Обаче, за разумния свѣтъ това не е извинение. Физическиятъ свѣтъ сѫществува за разумнитѣ хора, които трѣбва да го изучаватъ. Въ това отношение злото и доброто сѫ външни обекти за проучаване, съ цѣль да ни доведатъ до извѣстни познания, да разбираме Божиитѣ пѫтища. Щомъ Богъ е допусналъ злото и доброто, като сили, да работятъ въ живота, Той знае, защо е направилъ това. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държимъ, а злото да избѣгваме. Казано е въ Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Сега, отъ всички ученици се изисква вѫтрѣшна пластичность, т. е. мекота въ обходата. Започне ли нѣкой да говори, другитѣ трѣбва да го слушатъ внимателно, съ извѣстно почитание. Не го ли слушатъ внимателно, той ще каже: вие не се отнасяте съ почитание къмъ мене. Тогава другитѣ ще му отговорятъ: и ти не се отнасяшъ съ почитание къмъ насъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Разрѣшението на въпроса седи въ слѣдното: и който говори, и който слуша, да се отнасятъ съ еднакво почитание помежду си. Ако ученицитѣ не почитатъ учителя си, какво печелятъ съ това? И ако учительтъ не почита ученицитѣ си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелятъ. Питамъ тогава: ако ние се съмняваме въ Бога, какво печелимъ? Нищо не печелимъ, но постоянно губимъ и спъваме своя прогресъ. Красотата на живота седи въ това, човѣкъ да се стреми къмъ изучаване и разбиране вѫтрѣшния планъ, който Богъ е прѣдвидилъ, и да не се занимава съ частнитѣ прояви въ живота. Частнитѣ прояви иматъ смисълъ дотолкова, доколкото отъ тѣхъ може да се съчетае цѣлото, да се разбсре дълбокия смисълъ, скритъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да знае, че каквото и да му се случи въ живота, добро или зло, въ общия планъ на живота му всичко работи за добро. Въ даденъ случай това нѣщо може да му причини нѣкакво страдание или скръбь, но за въ бѫдеще то ще му причини нѣкакво благо, хиляди пѫти по-голѣмо отъ страданията, които е изживѣлъ. И въ Писаниею е казано: „Каквото и да се случи въ живота на човѣка, който люби Бога, всичко се прѣвръща въ добро.“ Казвамъ: въ наша власть е, ако не абсолютно, то поне отчасти, да се освободимъ отъ злото. Спороветѣ, които се явяватъ между хората, не могатъ ли да се прѣкратятъ? — Могатъ да се прѣкратятъ. Защо хората спорятъ днесъ? — Защото сѫ разбъркали мѣстата си. Турете всѣки човѣкъ на своето мѣсто, и ще видите, че всѣкакъвъ споръ, всѣко недовол ство и недоразумѣние между хората, ще изчезнатъ. Може ли да бѫде доволенъ цигуларьтъ, който свирилъ цѣли 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва нѣкое лозе? Ще бѫде ли доволенъ отъ положението си работникътъ на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларьтъ ще бѫде доволенъ отъ мотиката, нито работникътъ — отъ цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири, и мотиката на работника да копае лозето, и двамата ще бѫдатъ доволни. Всѣки човѣкъ трѣбва да се постави на своето мѣсто, защото въ сегашния си животъ той има специална работа, опрѣдѣлена само за него. Въ вѣчностьта човѣкъ минава прѣзъ редъ специалности, но въ даденъ животъ му е опрѣдѣлена извѣстна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нѣщо, човѣкъ не трѣбва да се смушава: ако днесъ не е музикантъ, утрѣ ще стане такъвъ; ако утрѣшниятъ день не е философъ, на третия день ще стане такъвъ. Човѣкъ промѣня специалноститѣ си и съ това се развива всестранно. Ако въ този животъ не сте мѫдрецъ, въ другъ нѣкой животъ ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте въ ума си мисъльта да надминете еди-кого си, било като поетъ, музикантъ, или философъ. Не се стремете да постигнете желанието си, съ цѣль да се показвате прѣдъ хората. Искате да станете мѫдъръ. Защо? Какво означава думата „мѫдрецъ“ Тази дума крие въ себе си Божествена идея. Човѣкъ трѣбва да стане мѫдрецъ не за хората, но за себе си, да разбира свѣта, както Богъ го е създалъ. Богъ е създалъ свѣта за мѫдритѣ хора, тѣ да го изучаватъ и разбиратъ. Питамъ: защо се учите да пѣете? Какъвъ смисълъ има пѣнието за васъ? Дали човѣкъ пѣе, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трѣбва да има дълбокъ смисълъ. Трѣбва ли човѣкъ да пѣе, само за да раздвижва въздуха? Трѣбва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трѣбва ли да яде, само за да изтърква зѫбитѣ си? Ако въ дѣйствията на човѣка нѣма никакъвъ смисълъ, дѣ е тогава реалностьта? Всѣко дѣйствие на човѣка трѣбва да има нѣщо реално. Спи ли той, и въ съня трѣбва да вижда реалностьта. Когато човѣкъ спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човѣкъ, той пакъ трѣбва да придобива енергия, а не само да изхабява зѫбитѣ си. Разуменъ човѣкъ е този, който отъ всѣко свое дѣйствие вади поне една малка придобивка. Малкитѣ придобивки въ живота сѫ цѣнни. Днесъ хората се стремятъ повече къмъ велики идеи, къмъ голѣми постижения. Не, всѣки день правете поне по едно микроскопическо добро, безъ да казвате нѣкому за това. И всѣки день увеличавайте своята работа въ това направление, за да видите, какъ Божественото у васъ постепенно се разраства. За васъ е важно да отворите пѫть въ сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този пѫть веднъжъ, Божиитѣ мисли и чувства ще потекатъ отъ Бога къмъ васъ, и отъ васъ къмъ всички хора. Дълбоко въ душата си пожелайте да мине Божието благословение прѣзъ васъ, а вие да го отправяте къмъ всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у васъ, вие не го отправяте, като вода, да тече по своя пѫть, но го спирате въ себе си и казвате: трѣбва ли да помогна на еди-кой си човѣкъ? Той не ме разбира. И да му кажа нѣщо отъ това, което ми се даде, той нѣма да го използува правилно. Не, кажи на човѣка това, което Богъ ти е казалъ; помогни му, и повече не мисли. Какъ ще постѫпи той, това е негова работа. Този човѣкъ не се е родилъ въ свѣта, за да разбира тебе. Хората сѫ дошли на земята съ единствената задача Бога да познаятъ, Него да разбиратъ, а не васъ. Не е въпросътъ хората да ви разбиратъ, но вие трѣбва да разбирате Бога. Въ това седи красотата, смисъла на живота; въ това седи истинската наука и философия; въ това се крие вѫтрѣшния езикъ на природата; въ това се заключава и Любовьта. Дойде ли човѣкъ до това положение, душата му ще се отвори, като цвѣтъ на слънчевата свѣтлина, и Богъ ще му се открие. Рече ли човѣкъ да критикува разумната природа, той ще намѣри всички нейни врати затворени. Въ това отношение невидимиятъ свѣтъ ревниво пази Божиитѣ тайни, Бояжиитѣ съкровища. Той не дава нищо отъ тѣзи богатства на души, които не сѫ готови. Ангели съ огнени мечове пазятъ вратитѣ на Божиитѣ съкровища. Опита ли се нѣкой да влѣзе въ една отъ тия врати, той ще срещне огнения мечъ на ангелитѣ. Ще кажете: защо трѣбва да се пазятъ тия тайни толкова много? Питамъ: защо толкова войници пазятъ царя? — Така е наредено. — Отъ кого? — Отъ хората. Казвамъ: ако хората сѫ издали много наредби, които трѣбва да се спазватъ, колко повече трѣбва да се спазватъ наредбитѣ, които невидимиятъ свѣтъ е създалъ! Защо хората сѫ наредили да се пише съ остри моливи върху хартия, или съ бѣлъ тебеширъ върху черна дъска? Защо трѣбва да се пише върху черна, а не върху бѣла дъска? Черниятъ цвѣтъ нали е символъ на злото? Ако разсѫждаваме по този начинъ, ние бихме се натъкнали на чернитѣ коси, или на чернитѣ очи. Тогава ще излѣзе, че чернитѣ коси и очи не сѫ за прѣпорѫчване. Не, тѣ изразяватъ извѣстни контрасти въ живота. Вие благодарете за вашитѣ черни коси и очи, защото възлюбениятъ, когото вие очаквате дома си, ще дойде при васъ само за чернитѣ ви коси и очи. Нѣмате ли черни коси и очи, той нѣма да дойде при васъ. Само по тѣхъ той ви познава. Благодарете и за синитѣ очи и русата коса, които имате, защото вашиятъ възлюбенъ ще дойде дома ви само за тѣхъ — по тѣхъ той ви познава. Сега вие ще прѣнесете тия думи въ обикновения животъ, и веднага ще потърсите извѣстни форми, въ които да ги поставите. Ще кажете: значи, говори се за хора, които се обичатъ. А пъкъ обичьта подразбира непрѣменно млади хора. И затова често казвате: млади сѫ, нека се обичатъ! Споредъ васъ, Любовьта е достояние само на младитѣ хора. Млади или стари, всички хора трѣбва да се обичатъ и да обичатъ! Въ Любовьта на двама души, били тѣ млади или стари, има нѣщо свещено. Отсѫтствува ли свещеното между тѣхъ, това вече не е любовь. Сърдятъ ли се, обиждатъ ли се двама души, които се обичатъ, и това не е любовь. Любовьта изключва всѣкаква обида. Сърденето, обидата говорятъ за отсѫтствие на любовь между хората. Тѣ иматъ свое опрѣдѣлено мѣсто за живѣене, но не въ Любовьта. Слѣдователно, вие трѣбва да разглеждате Любовьта, и въ най-малкитѣ й прояви, като свещено нѣщо, като Божествени прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне. За слѣдния пѫть ще дамъ една задача на братята и на сестритѣ: братята да избератъ помежду си десеть души, които да се отличаватъ съ голѣма внимателность въ отношенията си, за да послужатъ за потикъ на останалитѣ; сестритѣ пъкъ отъ своя страна да избератъ помежду си десеть сестри, които да се отличаватъ съ нѣжность и деликатность въ обходата си, да служатъ за образецъ на другитѣ. Какъ ще направите това, съ тайно гласуване, или ще споменете имената имъ направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалитѣ, които нѣма да бѫдатъ избрани, сѫ лоши, но ето, какъ азъ разглеждамъ въпроса. Вълкътъ, който минава за лошъ, за голѣмъ врагъ на овцитѣ, е много добъръ, нѣженъ спрѣмо своитѣ малки: милва ги, гали ги, обича си ги. Значи, има нѣщо добро и въ вълка. По сѫщия начинъ и човѣкъ, при дадени условия може да бѫде добъръ, а при дадени условия — лошъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ неврастения, или отъ язва въ стомаха или туморъ въ корема, или друга нѣкаква болесть. Какво ще бѫде неговото състояние? Той е неспокоенъ, нервенъ, измѫченъ, недоволенъ отъ живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества отъ организма му, внесете чиста кръвь въ венитѣ му, и състоянието му веднага ще се измѣни. Неврастенията, недоволството, болеститѣ въ човѣка се дължатъ все на нечиста материя, на нечиста кръвь въ организма му. Тази материя, тази кръвь трѣбва да се прѣчисти! По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ изповѣдь. Изповѣдването е чистене. Да се изповѣда човѣкъ, това значи да отвори душата си прѣдъ Бога, да изнесе всичко непотрѣбно навънъ и да се освободи отъ излишния товаръ, който го тормози. Да се изповѣдашъ, значи да изчистишъ кѫщата си, както правятъ хората за Великъдень: отварятъ прозорцитѣ, изнасятъ всички мебели навънъ, изчиствагъ ги отъ прахъ, а старитѣ, непотрѣбнитѣ отъ тѣхъ изхвърлятъ и изгарятъ, измиватъ дъскитѣ и прозорцитѣ, и послѣ внасятъ вѫтрѣ само сѫщественото, но изчистено и измито. Изповѣдашъ ли се, остави въ душата си само сѫщественото, нека влиза въ нея чистъ, свѣжъ въздухъ отвънъ. И тогава, работи, каквото искашъ; каквато работа започнешъ, ще я свършишъ благополучно. И тъй, има работа за всички души: и за напрѣднали, и за ненапрѣднали — за всички има условия да се развиватъ и усъвършенствуватъ. Сега, понеже всички ще направимъ крачка напрѣдъ, азъ ви давамъ думата „аумъ“, която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духомъ, произнесете тази дума нѣколко пѫти. Тази дума има сила за васъ, а не за външния свѣтъ. Има свещени думи, каквато е и думата „аумъ“, които трѣбва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла имъ. Духътъ ви ги разбира, а това е достатъчно за васъ. Аумъ е дума на Духа. Изпѣете ли тази дума отъ Неговия езикъ, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждитѣ ви. Сега ще знаете слѣдното: нашата задача не е да ви направимъ щастливи, нито пъкъ учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадемъ потикъ да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога въ Неговата пълнота — въ Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина, а слѣдъ това познайте и себе си, разберете, защо сте дошли на земята. И при най-голѣмитѣ страдания и изпитания въ живота си, обърнете се съ благодарность къмъ Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми далъ!“ Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е далъ — този е смисълътъ на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Външнитѣ условия сѫ лоши — това нищо не значи. Вие сте дошли тукъ на екскурзия, и който уповава на Бога, ще отиде на нѣкой високъ върхъ, при най-голѣма буря и вѣтъръ, и благополучно ще се върне. Ние можемъ да направимъ единъ подобенъ опитъ. Въ врѣме на голѣма буря и вѣтъръ, нека единъ отъ васъ тръгне за Черния връхъ и до вечерьта да се върне, безъ да е пострадалъ въ нѣщо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо нѣкой да отиде въ такава буря до Черния връхъ, за да познае Божията Любовь, той ще отиде и ще се върне, и нѣщо ново ще придобие въ душата си. Но кога? — Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодаренъ, вземе ли да съжалява, че напразно ходилъ и се измѫчилъ, тази екскурзия не е постигнала цѣльта си. Излѣзе ли отъ дома си благодаренъ, той и благодаренъ ще се върне и ще каже: Господи, благодаря за чистия въздухъ, който изпълни дробоветѣ ми; благодаря за свѣтлината, която проникна въ очитѣ ми; благодаря за знанието което придобихъ отъ тази екскурзия. Благодарите ли по този начинъ на Бога за всичко, което ви е далъ вие ще чуете вѫтрѣ въ васъ нѣкой да пѣе тихо, нѣжно: А у м е н ъ! . . . Ангелитѣ горѣ пѣятъ тази свещена пѣсень, която се отразява и въ вашитѣ души. Сега на всички желая да бѫдете бодри, съ широки сърца и умове! Тѣсногрѫдие, малодушие, дребнавости — всичко това оставете настрана! Отсега нататъкъ трѣбва да живѣете само: а новото, за чистото и да го внесете въ душитѣ си. Въ какво седи новото? — Въ широкитѣ сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете съ него и вървете напрѣдъ! Малкото постепенно ще се разраства. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 2. декември, 1925 год. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВИ И КРИВИ ЛИНИИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Прочетоха се работитѣ върху темата: „Най-красивиятъ органъ въ човѣшкото тѣло.“ Отъ темитѣ се вижда, че почти всички сте на едно мнѣние. Всички считате окото за най-красивъ органъ. Разнообразието се отнася само до службата на окото. Въ какво седи красотата на извѣстенъ органъ? Мнозина казватъ, че красотата на човѣка седи въ неговата душа. Какви сѫ качествата на красотата? За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Качества на красотата“. Като мислите върху тази тема, все ще се доберете до извѣстни истини. Окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира прѣди всичко езика на природата, какъ тя се изразява. Нѣкога природата се изразява много просто, съ елементарни изрази, но това ни най-малко не говори за простота въ природата. Нѣкога тя се изразява много сложно, но и това не говори, че между тѣзи нейни изрази нѣма пълно съчетание. Напротивъ, и въ проститѣ, и въ сложнитѣ изрази на природата има пълно, хармонично съчетание. За да се разбератъ сложнитѣ изрази на природата, изисква се познаване на геометрията и на геометричнитѣ форми. Напримѣръ, съврѣменнитѣ учени сѫ, създали пишещи барометри, въ които, съ помощьта на перо, се описватъ промѣнитѣ на врѣмето. Колкото промѣнитѣ сѫ по-голѣми, толкова и линията е по-крива, съ по-голѣми повдигания и спадания, т. е. съ по-голѣми отклонения отъ правата линия. Кривата линия (фиг. 1.) ни показва такова едно отклонение отъ правата. Тия повдигания и спадания на линията съотвѣтствуватъ на атмосферното налѣгане. По тѣхъ може да се опрѣдѣля и влагата въ въздуха. Понеже влагата пъкъ е свързана съ силитѣ въ природата, отъ количеството на тази влага ще се опрѣдѣли, какви сили и какво количество отъ тѣхъ сѫ взели участие при промѣнитѣ на врѣмето за всѣки даденъ моментъ. Да допуснемъ, че нѣкои разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ искатъ да се проектиратъ въ нашия свѣтъ. Нали нѣкога свети Илия се възнесе на небето съ огнена колесница? Тогава, какъ ще се проектиратъ ангелитѣ и арахангелитѣ, напримѣръ, въ физическия свѣтъ? Какви линии ще образуватъ тѣ? Казвамъ: колкото съотношенията между линиитѣ, които тѣ образуватъ, сѫ по-правилни, толкова и сѫществата сѫ по-разумни. Слѣдователно, отъ кривата линия, която се образува при промѣната на врѣмето, вадимъ заключение, че тукъ взиматъ участие и неразумни сѫщества, неразумни сили, които създаватъ голѣми пертурбации въ природата. Значи, понѣкога и растенията, и животнитѣ взиматъ участие въ промѣната на врѣмето. Като наблюдаваме барометъра, виждаме, че линията, която перото описва, върви правилно, спокойно, и веднага слѣдъ това започва да криволичи, да слиза и да се качва. Значи, нѣкакви неразумни сили сѫ повлияли върху врѣмето. Това зависи още и отъ чувствителностьта на барометъра: колкото е по-чувствителенъ, толкова по-вѣрно той схваща и най-малкитѣ промѣни на врѣмето, били тѣ даже и на далечни разстояния. Възъ основа на този законъ, ние вадимъ и слѣдното заключение: колкото едно сѫщество е по-разумно, и линиитѣ на лицето му ще бѫдатъ по-правилни. Напримѣръ, каквито сѫ линиитѣ на носа у човѣка, такава ще бѫде и неговата мисъль. У нѣкои хора долната устна е по-кѫса, а горната — по-дълга; у други пъкъ е обратно. По дължината и извиванията на тѣзи линии може да се сѫди за характера и способноститѣ на човѣка. Това може да опрѣдѣли само онзи, който разбира отношението между живитѣ линии. По живитѣ линии върху лицето на човѣка може да се чете така, както графологътъ чете по почерка. Нѣкои пишатъ дебели, груби букви и числа, а други пишатъ нѣжни, деликатни букви; едни пишатъ остри букви, а други — обли, крѫгли; едни започватъ писмото си, напримѣръ, съ нѣжни, деликатни букви, но завършватъ съ груби, дебели букви. Кои сѫ причинитѣ, че тѣзи хора започватъ грубо? Тънкитѣ, нѣжни линии показватъ, че нѣкѫдѣ се явява единъ малъкъ, слабъ изворъ. Постепенно, обаче, въ този изворъ започватъ да се вливатъ нови притоци вода, които го правятъ силенъ, голѣмъ, и той се изразява въ груби, дебели линии. Значи, когато този човѣкъ е започвалъ писмото си, въ него е дѣйствувалъ само единъ мозъченъ центъръ, но впослѣдствие повече центрове взиматъ участие, и той измѣня начина на писането. Това показва още, че и въ началото на неговия животъ е дѣйствувалъ главно единъ мозъченъ центъръ, а послѣ сѫ се пробудили още нѣколко, които сѫ увеличили енергиитѣ на неговия организъмъ. Нѣкои хора мислятъ, че тѣзи нѣща не сѫ важни за живота имъ. Тѣ сѫ много важни, защото опрѣдѣлятъ вѫтрѣшния животъ на човѣка. Външниятъ животъ на хората пъкъ не е нищо друго, освѣнъ резултатъ на вѫтрѣшния. Ако човѣкъ иска да разбере сегашния си животъ, той трѣбва да се върне съ хиляди години назадъ, да прочете всичко, което е написалъ и да съпостави миналото си съ настоящето. Това той може да прочете по линиитѣ на лицето, на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата; сѫщо така това може да прочете и по устройството на своята глава, на рѫцѣтѣ си, както и на цѣлото тѣло. Да се върнемъ назадъ, това подразбира да проучимъ всички линии на нашето тѣло. По носа на даденъ човѣкъ можемъ да прочетемъ, какви сѫ били неговитѣ дѣди и прадѣди отъ прѣди хиляди години и до днесъ. По неговия носъ можемъ да прослѣдимъ и за условията, при които тѣ сѫ живѣли и сѫ се развивали. Това сѫ редъ математически задачи, които могатъ да рѣшаватъ само онѣзи, които знаятъ висшата математика и геометрия. Нѣкой казва: какво ме интересува миналото? — Ами защо ви интересува настоящето? Прѣди всичко миналото на човѣка е свързано съ неговото настояше така, както изгрѣвътъ на слънцето е свързанъ съ неговия залѣзъ. И тогава, сѫществува слѣдниятъ законъ: всѣки човѣкъ трѣбва да се прояви. Безъ прояви животътъ нѣма смисълъ. Животътъ е реаленъ само тогава, когато се проявява, въ каква и да е форма. Тия форми, въ които съврѣменнитѣ хора се проявяватъ, сѫ прѣходни. Обаче, срѣщатъ се хора и на земята, и на небето съ установени форми. Тѣ сѫ сѫщества съ завършенъ, устаноьенъ характеръ; тѣ сѫ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие на земята. Като отидете въ духовния свѣтъ, вие ще видите тѣзи сѫщества въ всичката имъ красота, а на земята тази красота се изразява главно въ правилни и хармонични линии. Врѣменнитѣ, прѣходнитѣ характери мязатъ на буквитѣ, които въ разнитѣ езици се измѣнятъ. Има нѣкои букви, които сѫ еднакви почти въ всички езици. Напримѣръ, буквата А, буквата О и други. Буквата О показва, че въ нея има скрити сили, още непроявени. Слѣдователно, за да се прояви дадена сила, тя трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. И наистина, когато буквата О е дала нѣщо отъ себе си, образувала се е буквата А. Значи, буквата А е начало на проявяването. Това сѫ символи, които вие трѣбва да знаете, защото тѣ сѫществуватъ въ природата. Напримѣръ, разгледайте линията на човѣшкитѣ устни и размишлявайте, защо природата ги е създала такива, именно; послѣ размишлявайте върху въпроса, какъ и защо е създала този разрѣзъ между двѣтѣ устни, който ние наричаме уста. Дълбокъ замисълъ има въ създаване на устнитѣ въ човѣка, но намъ се вижда днесъ това нѣщо така естествено, така просто, че не се замисляме даже върху него. Всички хора иматъ уста, но забѣлѣжете, че у всички хора уститѣ не сѫ еднакво голѣми, не сѫ на едно и сѫщо мѣсто, не сѫ на еднакво разстояние отъ носа; устнитѣ имъ не сѫ еднакво дебели, нѣматъ еднаква форма и т. н. По тѣзи признаци, именно, и хората се различаватъ. Ще кажете, че това не е важно. За простия човѣкъ нищо не е важно, но за учения, за идейния човѣкъ всичко е отъ значение. Той се стреми да разбира нѣщата, тъй както Богъ ги е създалъ първоначадно. Проучаването на тия нѣща съставлява положителна, Божествена наука, въ която нѣма никакви заблуждения. Когато човѣкъ изучава Божествения свѣтъ, въ него нѣма никакви противорѣчия, той изпитва само радость и веселие. Срещнете ли нѣкой волевъ човѣкъ, той е активенъ, човѣкъ на дѣятелностьта, или както го наричатъ индуситѣ „Rajas“. И най-послѣ може да срещнете нѣкой глупавъ, невѣжа човѣкъ, който нищо не разбира. Такъвъ човѣкъ индуситѣ наричатъ „Tamas“. И тъй, въ свѣта сѫществуватъ три категории хора: първата категория е човѣкътъ на Истината, Божествениятъ човѣкъ, когото индуситѣ наричатъ „Satwa“; къмъ втората категория се отнася волевиятъ човѣкъ — „Rajas“, а къмъ третата категория — обикновениятъ човѣкъ — „Tamas“. Когато говоря за Истината, за Мѫдростьта и за Любовьта, азъ разбирамъ три опрѣдѣлени нѣща. Подъ думата „Истина“ разбирамъ Божествения законъ, чрѣзъ който е създаденъ разумниятъ свѣтъ; къмъ този свѣтъ, именно, и ние се стремимъ. Истината съдържа въ себе си велики мегоди, чрѣзъ които ние можемъ да работимъ. Мѫдростьта пъкъ е единствениятъ обектъ, къмъ който ние трѣбва да се стремимъ. Тя е създала тѣлата на всички сѫщества, които се подържатъ чрѣзъ законитѣ и методитѣ на Истината. Любовьта внася съдържание, животъ въ тия форми. Мнозина казватъ за нѣкого: той е уменъ, мѫдъръ човѣкъ. Значи, този човѣкъ има свѣтлина въ себе си. Слѣдователно, щомъ дойде свѣтлината, тя винаги създава образи, форми. Въ формитѣ се виждатъ вече и най-малкитѣ частици, както и законитѣ, по които частицитѣ се съчетаватъ, за да образуватъ формитѣ. Нѣкой казва, че Богъ му говори. Питамъ: по какъвъ начинъ ти говори? Не е достатъчно само да кажешъ, че Богъ ти говори, но трѣбва да знаешъ, по кой начинъ, именно, ти говори, защото Богъ говори на хората по три начина. Когато имъ говори чрѣзъ закона на Истината, Той имъ дава методи, по които могатъ да работятъ при всѣки даденъ случай. Когато имъ говори чрѣзъ закона на Мѫдростьта, Той имъ показва образитѣ, които тѣ трѣбва да реализиратъ въ себе си. Въ това отношение Христосъ е съвършенъ образъ. Какви сѫ качествата на съвършения човѣкъ? Вие ще кажете, че той трѣбва да бѫде мѫдъръ, истинолюбивъ. Да, но думитѣ мѫдъръ, истинолюбивъ сѫ неопрѣдѣлени понятия. Кажете ми поне една дума, единъ съюзъ, напримѣръ, отъ езика на Истината. Вие още не можете да произнесете нито една дума споредъ законитѣ на Истината, а мислите за себе си, че сте придобили Истината. Тукъ, именно, е вашето заблуждение. Нѣкой казва: азъ зная английски езикъ много добрѣ. — Щомъ знаете английски, кажете една дума, но така, че и англичанинътъ да не познае, че сте чужденецъ. Можете ли да произнесете по този начинъ една английска дума? Не можете. Тогава не казвайте, че знаете английски езикъ много добрѣ. Ако е въпросъ за български езикъ, като българи, вие можете да произнесете една българска дума правилно. За да произнесете правилно една дума отъ езика на Истината, вие трѣбва да имате толкова нѣжно гърло, всички да разбератъ, че вие не сте човѣкъ отъ „мiра сего.“ При сегашното състояние на хората, когато тѣ по десеть пѫти на день скърбятъ и се радватъ, падатъ и ставатъ, тѣ още не могатъ да си служатъ съ езика на Истината. Който иска да си служи съ езика на Истината, той трѣбва да е надрасналъ дребнавоститѣ и да разбира дълбокия смисълъ на живота. Когато вижда хората да скърбятъ и плачатъ, той трѣбва да знае, защо скърбятъ и плачатъ; когато ги вижда да се радватъ, пакъ трѣбва да знае, защо се радватъ. Нѣкой си счупилъ крака. Трѣбва ли човѣкътъ на Истината да плаче заедно съ него? Ученикъ стои прѣдъ дъската и плаче, че не може да рѣши нѣкоя трудна задача. Човѣкътъ на Истината и въ единия, и въ другия случай знае дълбокитѣ причини за това, и той бърза да помага на тѣзи хора, а не отива да плаче заедно съ тѣхъ. Ако срещнете въ нѣкоя книга числа съ различни знаци, прѣдъ и слѣдъ тѣхъ, както въ написанитѣ тукъ нѣколко числа, 6+, 7-, +6, -7, какво значение ще имъ дадете? Числото 6+ показва, че нѣкой човѣкъ има да получава нѣщо, нѣкакво наслѣдство, напримѣръ. Като получи наслѣдството, на какво число ще бѫде равенъ той? Числото 7- показва, че отъ нѣкой човѣкъ трѣбва да се вземе нѣщо. Като се вземе отъ него това число, на какво ще бѫде равенъ и той? Да допуснемъ пъкъ, че числото 6+ прѣдставлява ябълчно дърво, посадено на богата почва, а при това редовно се полива. Какво ще придобие това дърво въ продължение на десеть мѣсеца? Ако пъкъ това дърво е при неблагоприятни условия, какво ще стане съ него? То ще изгуби нѣщо отъ себе си. Значи, въ първия случай ще имаме 6+1 = 7, а въ втория случай ще имаме 7 - 1 = 6. Споредътози законъ, числото 6 е майката, а 7 — е бащата. Щомъ се роди дъщеря, майката се увеличава; когато синъ умира, бащата губи. Тогава той става по-слабъ отъ майката, енергиитѣ въ не-го се намаляватъ. Тъй че, когато хората плачатъ за своитѣ умрѣли, въ сѫщность тѣ не плачатъ за самитв тѣхъ, а за загубата, която прѣтърпяватъ. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нѣщо отъ себе си. Слѣдователно, когато хората губятъ, тѣ всѣкога плачатъ, скърбятъ, а когато печелятъ, тѣ всѣкога се радватъ. Казвате: ами Христосъ защо плака? Той плака за еврейския народъ, който изгуби благоприятнитѣ условия на живота. И слѣдъ това той имъ каза: „Азъ ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Вмѣсто евреитѣ други народи спечелиха, и затова радостьта на Христа бѣше по-голѣма отъ скръбьта Му. Казвате: защо еди-кой си човѣкъ плаче? — Защото сте му взели нѣщо. — Какво трѣбва да направимъ за да не плаче? — Върнете това, което сте му взели. И тъй, помнете слѣдната философия: не взимайте отъ човѣка онова, което не можете да му дадете. Това сѫ задачи въ живота, които всѣки трѣбва правилно да разрѣши. Доброто въ свѣта може да се изрази съ знаковетѣ на събиране и умножаване: (+ и х), а злото — съ знаковетѣ на изваждане и дѣление (- и :). Доброто оперира съ събиране и умножение, а злото — съ изваждане и дѣление. Вълкътъ, напримѣръ, знае да изважда и да дѣли. Първо той се приближава до кошарата, изважда една, втора, трета овца отъ стадото, занася ги нѣкѫдѣ въ гората, дѣто започва да ги дѣли. Той знае дѣлението по всички правила, а не само на теория. Доброто пъкъ създава нѣщата. Слѣдователно, всички процеси у насъ, които дѣлятъ, трѣбва да се ограничатъ. Това е философия, това е наука. Съ това, именно, се занимава окултната наука. Тя дава методи на човѣка за развиване на Божественото въ него, което твори. Хората постоянно се смущаватъ отъ това, защо този или онзи живѣятъ така. Защо хората живѣятъ така, не мислете по този въпросъ, но се запитайте, защо вие живѣете така. Нѣкой казва: защо хората не ме разбиратъ? — Ами защо ти не разбирашъ хората? — Защо еди-кой си ме обиди? — Ами ти защо го обиди? Питамъ: въ какво се заключава обидата? Обидата седи въ това, че думитѣ на нѣкой човѣкъ ви оскърбяватъ. Слѣдователно, кажете ли нѣкому нѣщо, което може да го обиди, веднага се корегирайте. Дайте мѣсто на Божественото въ себе си, то да се прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да расте. Затова и Писанието казва: „Не сѫете, да не бѫете сѫени!“ Богъ не сѫи никого, ние сами се сѫимъ. Силниятъ човѣкъ самъ се сѫи. Той казва: това, което направихъ, което казахъ, не бѣше добро. Нѣкой казва: азъ съмъ ученъ човѣкъ, погрѣшки не правя. Не мислете така. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Прѣдставете си, че вие сте ученъ, учитель сте въ нѣкоя гимназия, и задавате на ученицитѣ си темата: „най-важниятъ елементъ въ природата.“ Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вмѣсто „най-важниятъ“, пишете „на-важния“. Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква. Защо направихте тази погрѣшка? Двѣ причини може да има за това: или съзнателно може да я направите, да провѣрите вниманието на ученицитѣ си, или отъ навикъ да пропущате по една или двѣ букви въ думитѣ. Има хора, които изпущатъ букви въ края на думитѣ, особено това се забѣлѣзва въ подписитѣ имъ. Тѣ така се подписватъ, че краятъ на фамилията имъ не може да се чете. Когато човѣкъ изписва всичкитѣ букви, това показва, че той свързва всичкитѣ си работи. Така пишатъ обикновено хора, които разполагатъ съ врѣме. Когато човѣкъ изпуща нѣкои букви, особено крайнитѣ, това показва, че той бърза, нѣма врѣме да свърши работата си. Въ български езикъ, и да се изпущатъ букви, пакъ може да се чете написаното, но еврейски езикъ не търпи това. Той е точенъ, опрѣдѣленъ езикъ. Слѣдователно, дойдемъ ли до Истината, трѣбва да знаемъ, че всички нейни форми сѫ строго опрѣдѣлени. Тамъ не може да се лавира. Въ Истината нѣщата не могатъ да се измѣнятъ нию на йота. Ето защо всѣки трѣбва да има стремежъ да измѣня своитѣ състояния, отъ лоши на добри. Не е лошо, когато човѣкъ мѣни състоянията си, това го обогатява вѫтрѣшно, но той трѣбва да е надъ всички състояния въ себе си, да се разбира. Дойде ли ви нѣкое тѫжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радость, пакъ не сте вие; разбогатѣете ли, това не сте вие; осиромашѣете ли, пакъ не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия нѣща — богатство, знания, сила — това сѫ състояния само. Вие трѣбва да дойдете въ реалното, да знаете, дѣ се намира човѣкътъ. Дойдете ли до реалното въ човѣка, вие можете да се спогодите съ него. Разумниятъ човѣкъ не обръща внимание нито на своитѣ, нито на чуждитѣ погрѣшки. Той само корегира и върви напрѣдъ. Докато хората се спиратъ прѣдъ погрѣшкитѣ, тѣ живѣятъ по човѣшки. Ако нѣкой ангелъ слѣзе на земята и види, че единъ вълкъ яде овца, мислите ли, че той ще тръгне слѣдъ вълка да го гони? Напротивъ, той ще каже на вълка: добрѣ направи, че изяде овцата. Изяде ли я поне по всичкитѣ правила на естеството си? Вълкътъ ще отговори: изядохъ я, но остана отъ нея единъ малъкъ излишъкъ. Този излишъкъ ще създаде кармата на вълка. Ннгелътъ знае това нѣщо и не прави опити да измѣня кармата на вълка, нито пъкъ да измѣня неговото естество. Всички овци, които сѫ пострадали отъ вълка, единъ день ще създадатъ неговото нещастие. Какъ? — Като го глобятъ, каго го накаратъ да плати всичко. Разправятъ за единъ вълкъ, който посрѣдъ день влѣзълъ всрѣдъ едно стадо, отъ 100—200 говеда, и грабналъ отъ него едно теле. Въ тозъ моментъ всички говеда се нахвърлили отгорѣ му, и съ рогата си го удряли, мушкали, докато го разкѫсали на парчета. Питамъ: трѣбваше ли този вълкъ да бѫде толкова глупавъ, да влѣзе всрѣдъ стадото? Той си мислилъ, че и говедата пасатъ трѣва, като овцитѣ. Не, тѣ иматъ роги, съ които мушкатъ, и могатъ да разкѫсатъ единъ вълкъ. Казвамъ: всички лоши постѫпки въ живота носятъ и своитѣ лоши послѣдствия. Тѣ създаватъ особени форми, прѣзъ които ще мине този, който ги е създалъ. Докосне ли се до тази форма, тя като бомба ще избухне, и нейниятъ създатель ще бѫде първиятъ, когото тя ще убие. Забѣлѣжете, много отъ съврѣменнитѣ изобрѣтатели на бомби, на избухливи газове и на редъ още зловрѣдни изобрѣгения, сѫ платили съ живота си. Гледашъ, нѣкой изобрѣтатель днесъ прави опити, утрѣ прави опити съ своето изобрѣтение, докато нѣкоя бомба избухне и му отнеме или кракъ, или рѫка, а понѣкога и цѣлия животъ И затова казвамъ: не се самоизлъгвайте да мислите, че каквото и да вършите, ще мине незабѣлѣзано. Не, живата разумна природа държи смѣтка за всичко. Едно правило дръжте въ ума си: честни бѫдете! Въ честностьта се криятъ велики енергии, които въздигатъ човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ! Това сѫ първитѣ морални сили, съ които той трѣбва да си служи. Освѣнъ това, той трѣбва да бѫде интелигентенъ и благороденъ. Безъ тѣзи сили той не може да се прояви като човѣкъ. Всѣка негова постѫпка трѣбва да изразява благородство, въ което Богъ да се прояви. Всѣко негово дѣйствие трѣбва да е продиктувано отъ Мѫдростьта. Който погледне на тази постѫпка, да види въ нея свѣтлината на Мѫдростьта. Постѫпва ли човѣкъ така, той ще привлѣче Бога въ себе си, и по този начинъ ще бѫде полезенъ на ближнитѣ си, ще може да имъ помага. Влѣзе ли Богъ въ човѣка, той прѣстава да живѣе за себе си, прощава се съ дребнавоститѣ на живота и се слива съ Бога. Само такъвъ човѣкъ може да отиде на небето. Единъ човѣкъ е достатъченъ за небето. Той ще прѣдставлява всички останали хора. Яви ли се човѣкъ на небето, между красивитѣ ангели, и той трѣбва да бѫде красивъ. Въ ангелския свѣтъ не могатъ да живѣятъ грозни сѫщества. Влѣзе ли нѣкой грозенъ човѣкъ между ангелитѣ, достатъчно е само веднъжъ да се погледне въ тѣхнитѣ огледала, за да се ужаси отъ своя образъ. Види ли образа си, той за нищо вече не е въ състояние да остане между ангелитѣ. Тѣ нищо нѣма да му кажатъ, но той ще изпита въ себе си голѣма тѫга, че не разбира живота имъ, не разбира езика и ще пожелае часъ по-скоро да слѣзе на земята. Ангелитѣ ще се отнесатъ внимателно къмъ него, но не могатъ да направятъ никаква връзка съ него, защото знаятъ, че той е невѣжа човѣкъ. Трѣбва ли слѣдъ всичко това той да имъ се прѣдставя, че знае много? Рече ли да имъ се прѣдставя това, което не е, той вече е влѣзълъ въ злото. Щомъ е попадналъ между ангелитѣ, ще трѣбва да се смири и да си каже: Господи, тѣзи сѫщества сѫ високо напрѣднали, азъ не съмъ за тукъ. Моля Ти се, опрѣдѣли ми мѣстото. Когаго хората искатъ да се прѣдставятъ такива, каквито не сѫ въ дѣйствителность, тѣ повдигатъ главата си нагорѣ, заематъ положение, което не отговаря на дѣйствителностьта. И сега, като окултни ученици, като хора, които искатъ да изучаватъ Истината, вие трѣбва да знаете, че всички форми, които хората иматъ, както и всички тѣхни движения, се дължатъ на тѣхнитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Които отъ тѣхъ сѫ неправилни, нехармонични съ природата, трѣбва да се корегиратъ. Какъ могатъ да се корегиратъ? Кой какъ мине покрай такъвъ човѣкъ, било нѣкой добъръ човѣкъ, било нѣкое дѣте, все ще му направятъ по една малка забѣлѣжка въ едно, или въ друго отношение. Невидимиятъ свѣтъ не обича да казва нѣщата изведнъжъ, но той казва всѣки день по малко. Задачата на човѣка не е да се прѣобрази изцѣло, въ единъ день само, но да изправя поне по една микроскопическа часть отъ своя животъ: днесъ ще изправи една микроскопическа часть отъ нѣкоя линия на лицето, на носа, на устата, на вѣждитѣ си и т. н. Утрѣ ще изправи друго нѣщо. Всѣки день ще ретушира по нѣщо въ лицето си както художникътъ ретушира нѣкоя своя картина съ четката си. Ако човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ може да подобри очитѣ си, или устата си, или ушитѣ си, или брадата си, да ги доведе до положение да съотвѣтствуватъ на реалностьта, това е голѣма придобивка. За да се постигне това, всички мисли, чувства и дѣйствия въ човѣка трѣбва да бѫдатъ съзнателни, да прѣминатъ прѣзъ законитѣ на неговото сърце, прѣзъ законитѣ на неговия умъ и прѣзъ законитѣ на неговата воля. По този начинъ ще се развие Божественото начало въ него, и той ще може да работи за въ бѫдеще по-успѣшно и съзнателно. Като разглеждамъ темитѣ ви, намирамъ, че нѣкои ги пишатъ красиво, чисто, отчетливо; други ги надраскатъ набързо, както имъ дойде. Най-доброто врѣме за размишление върху дадена тема е вечерь, въ 10 часа, когато повечето хора спятъ. Този часъ е най-добъръ за размишление върху това, което Богъ е сътворилъ. Като обмислите въпроса добрѣ, напишете си темата спокойно, тихо, съ красиви, правилни букви. Пишете ли така, това ще повлияе благотворно и върху характера ви. Всички хора иматъ наслѣдени качества, добри и лоши, отъ своитѣ дѣди и прадѣди, върху които трѣбва да работятъ: добритѣ да развиватъ, лошитѣ да възпитаватъ и облагородяватъ. Нѣкои хора иматъ добро желание да пишатъ правилно, красиво, но сѫ наслѣдили една чърта отъ своитѣ дѣди, да изяждатъ отъ врѣме на врѣме по една буква въ думитѣ. Тѣ сами не могатъ да видятъ, че пропуснали нѣкои букви. Други пъкъ, каквото и да пишатъ, винаги забравятъ да турятъ датата. Сега всички трѣбва да привикватъ къмъ новото, т. е. да работятъ споредъ изискванията на живата природа — безъ погрѣшки. Новиятъ животъ изисква да се избѣгватъ старитѣ погрѣшки. Повтарятъ ли се тѣ, човѣкъ не може да се извини. Ако той прави нови погрѣшки, благодарение на това, че влиза въ нова область, между непознати мѣстности, погрѣшкитѣ му се извиняватъ. Стара погрѣшка е, напримѣръ, одумването. Искате ли да се освободите отъ този старъ недѫгъ, прѣпорѫчвамъ ви слѣдния методъ. Въ продължение на цѣла година, опрѣдѣляйте всѣки день по едного, когото ще одумвате. Напримѣръ, първи януари, понедѣлникъ, запишете името на едного отъ васъ, когото опрѣдѣляте да бѫде одумванъ, и всички кажете нѣщо по неговъ адресъ, кой каквото знае, добро или лошо. На другия день, 2 януари, вторникъ, вземете другъ човѣкъ и го подложете помежду си на подобна критика. Така продължавайте всѣки день, докато изкажете всичко, каквото знаете. По този начинъ ще се отвикнете да критикувате, и всички противорѣчия, които ви спъватъ въ живота ви, ще изчезнатъ. Така тежестьта ще се разпрѣдѣли равномѣрно върху всички. Сега, обаче, върху едни хора пада по-голѣма тежесть, като ги хвалимъ или коримъ много, а върху други — по-малка тежесть. Природата обича равновѣсието. Когато човѣкъ одумва нѣкого, той трѣбва да бѫде справедливъ. И слѣдъ като се изкаже, ще се запита: вѣрно ли е всичко това, което говорихъ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде праволинеенъ, т. е. когато говори добро или зло, било за другитѣ, или за себе си, той трѣбва да бѫде искренъ. Който не е съгласенъ съ този методъ, нека всѣки день ангажирва мисъльта си съ красиви и възвишени нѣща, по-високи отъ обикновения, дѣлниченъ животъ. Сега да се върнемь къмъ основната мисъль на лекцията. Вие не трѣбва да се отказвате отъ дѣйствителностьта. Нѣкой казва: азъ не мога да живѣя чистъ и възвишенъ животъ. — Тогава ще бѫдешъ активенъ, дѣятелень. — И това не мога; азъ искамь да почивамь. — Можешъ и да почивашъ, но всѣко нѣщо трѣбва да дойде на своето врѣме. Почивката е врѣменно състояние, тя не може да бѫде вѣчна. Да се отказваме отъ живота, това не е волята Божия; да се прѣсилваме, да се изнасилваме, това не е волята Божия. Всѣки трѣбва да даде изразъ на живота, който Богъ е вложилъ въ него. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде искренъ, доблестенъ и да не се мѫчи да подражава на другитѣ. Изразява ли човѣкъ своя животъ, тъй както се развива въ него, той ще получи Божието благословение. Само Богь ни знае, Той ни познава най-добрѣ, а ние сме прѣдметъ, обектъ на Божието знание. Слѣдователно, въ всѣки даденъ случай азъ зная за себе си това, което Богъ знае за мене. Божието съзнание е всѣкого будно за насъ. Той постоянно ни държи въ ума и въ сърцето си. Когото Богъ държи въ ума си, той постоянно прогресира, расте. Види ли, че нѣкое цвѣте расте, Той го полива съ росата си и огрѣва съ лѫчитѣ си. Види ли, че нѣкое сѫщество страда, скърби, Богъ се радва; радва ли се това сѫщество, и Богъ се радва. Срещне ли нѣкой невѣжа, спре се при него, даде му малко свѣтлинка и си замине. Срещне ли нѣкой ученъ, погледне го, порадва му се и си продължи пѫтя. Вие ще цитирате стиха: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Върви нѣкой богатъ, ученъ човѣкъ, съ пъленъ чувалъ на гърба си, срѣща Господа и му казва: Господи, азъ работихъ и забогатѣхъ! — Добрѣ, продължавай пѫтя си. Слѣдъ него Господъ срѣща другъ човѣкъ, съ празенъ чувалъ на гърба си, плаче и нарежда: Господи, азъ осиромашахъ. Нѣма ли Правда въ свѣта? — Почакай малко, сега и ти ще придобиешъ нѣщо. Господъ веднага спира богатия и му казва: дай половината си богаство, заради мене, на този бѣденъ човѣкъ! Той сваля отъ гърба чувала си, прѣсипва половината си богатство въ празния чувалъ на бѣдния, и послѣ двамата продължаватъ да вървятъ заедно, да пѣятъ и славословятъ Бога. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ въ свѣта. Слѣдователно, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да постѫпваме съ своитѣ мисли и чувства, безъ да се самоосѫждаме. Запримѣръ, случи се, че нѣкоя наша мисъль е много натоварена, а друга нѣкоя е празна, слаба. Какво трѣбва да направимъ? — Натоварената мисъль да даде малко отъ своя товаръ на слабата, за да се уравновѣсятъ. Постѫпваме ли така, много отъ нашитѣ дефекти ще се изправятъ. Сѫщото може да се приложи и къмъ чувствата. Тѣзи мисли, които ви давамъ сега, сѫ необходими за обяснение на нѣкои закони, съ които можете да изправите своитѣ недѫзи. Нѣкои питатъ: ние изправни ли сме въ своитѣ работи? Какъ изглеждаме? Питамъ: вие какво мислите за себе си? Ако вие се мислите за изправни, и азъ ви считамъ такива. Каквото човѣкъ мисли вѫтрѣшно за себе си, това мислятъ и другитѣ хора за него. Нѣкой казва: добъръ човѣкъ ли съмъ азъ? — Ти какво мислишъ за себе си? — Не съмъ много добъръ. Казвамъ: този човѣкъ не е искренъ. Той иска да прѣдизвика другитѣ, да се изкажатъ, какво мислятъ за него. Добъръ човѣкъ е той, добри сѫ и всички останали хора, понеже Богъ ги е създалъ. Човѣкъ е и красивъ, и добъръ, но се е накалялъ отгорѣ. Той трѣбва да се измие добрѣ, да изчисти всичката каль отъ повърхнината си, за да се прояви Божественото въ него. Задачата на всѣки човѣкъ е да изчисти своята каль, съ която се е напръскалъ отгорѣ, за да види, че наистина е чистъ и свѣтълъ. Сега, азъ бихъ желалъ вие често да пѣете, да прогресирате въ пѣнието, да се издигнете надъ окрѫжаващата срѣда. Пѣнието изисква силно концентриране. Който иска да пѣе хубаво, най-първо той трѣбва да се освободи отъ влиянието на хората и да пѣе за себе си. Пѣй за себе си, да задоволишъ своето музикално чувство; пѣй за сѫществата отъ невидимия свѣтъ, и най-послѣ пѣй за хората! Пѣете ли първо за хората, тѣ ще укажатъ извѣстно влияние върху васъ, и вие ще почнете да се съмнявате. Съмнява ли се човѣкъ, той не може да пѣе хубаво: гласътъ му е грубъ, неточенъ. Гласътъ на добрия пѣвецъ трѣбва да бѫде мекъ, ясенъ и изразителенъ; умътъ му не трѣбва да е раздвоенъ. Изобщо, музиката се отнася къмъ формативнитѣ сили въ природата. Тя е въ връзка съ ителектуалнитѣ способности на човѣка. Взиматъ ли участие при пѣнието и низшитѣ чувства, напримѣръ, щестлавието, пѣвецътъ вече има желание и другитѣ хора да го чуятъ, какъ пѣе; той иска да има тѣхното добро мнѣние, тѣхното внимание, а съ всичко това той губи въ пѣнието. Това чувство се срѣща и въ животнитѣ. Веднъжъ азъ наблюдавахъ единъ славей, като пѣеше. Той бѣше затворилъ очитѣ си, забравилъ се бѣше въ пѣсеньта си, въ желанието си да бѫде чутъ и отъ другитѣ славеи. Като се приближихъ къмъ него, той се стресна, отвори очитѣ си, засрами се и прѣстана да пѣе. Той се засрами, защото азъ разбрахъ неговото щестлавие въ пѣнието. Той не пѣеше само за себе си. Може да се яви споръ сега, дали, наистина, той се е засрамилъ. За мене това е безспорно така. Той се засрами и, като за извинение, казваше: при други условия азъ бихъ пѣлъ по-хубаво. Съврѣменнитѣ пѣвци, когато обичатъ нѣкого, и тѣ, като славеитѣ, не могатъ да пѣятъ прѣдъ него хубаво. Защо? — Защото при пѣнието се намѣсватъ други чувства, които спъватъ ума. Пѣнието пъкъ е способность, качество на ума. Хубаво може да пѣе само интелигентниятъ човѣкъ. Когато умътъ на човѣка проработи, тогава той започва да пѣе. Докато само чувствува, той не може да пѣе. Забѣлѣжете, когато се даватъ хубави концерти, парчетата, които сѫ прѣдвидени въ програмата, не изразяватъ толкова чувства, колкото права мисъль. Всѣки ще пѣе за сьрцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе единъ новъ пѫть, подемъ нагорѣ. Изобщо, докато умътъ на човѣка не е проработилъ, той не може да пѣе. Но и онзи, който много мисли и философствува, и той не може да пѣе. Добрѣ пѣе само онзи, който има чистъ, природенъ, а не критически умъ; добрѣ пѣе само онзи, който мисли по Божественъ начинъ, а не по човѣшки. Дребнавоститѣ въ живота прѣчатъ на музикалното чувство. Единственото нѣщо въ живота, което създава най-красивата музика, е скръбьта. Когато човѣкъ скърби, той мисли, а мисъльта създава музиката въ него. Слушали ли сте нѣкой кавалджия-овчарь да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? — Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за другъ нѣкой. Като вземе кавала си, той започва Да мисли за нея и излива скръбьта си. Значи, скръбьта прѣдставлява тѫжната душа. Нѣма по-хубава форма за тѫгата на душата отъ скръбьта. Нашага скръбь е прѣдставена на небето въ много красиво лице. Когато нѣкой човѣкъ скърби и плаче на земята, въ небето той е много красивъ. И дѣйствително, скръбьта е създала истинската музика и поезия въ живота; тя е създала дълбочина въ музиката, дълбочина въ поезията. Коя скръбь създава дълбочина въ музиката? — Скръбьта на възвишенитѣ сѫщества. Тѣ не скърбятъ за себе си. Тѣхната скръбь е велика, благородна и буди възвишенага мисъль. Тя носи свѣтлина за съзнанието на човѣка. Радостьта пъкъ е създала веселата музика. Тя внася разширение въ ума и чувствата на човѣка. Мнозина отъ васъ сѫ музикални, но религиозното чувство у нѣкои прѣпятствува за развитието на музикалното. Тѣ считатъ, че като религиозни хора, не трѣбва да пѣятъ, и съзнателно се въздържатъ. Въздържа ли се нѣкой да пѣе, той е свѣтски човѣкъ. Истински религиозниятъ човѣкъ всѣкога трѣбва да пѣе, да слави Бога съ своята пѣсень. Когато ангелитѣ искатъ да развиятъ музикалното чувство на нѣкой човѣкъ, тѣ го поставятъ на голѣми страдания и изпитания. Съ това сѫщеврѣменно тѣ развиватъ и дълбочина въ чувствата му. Скръбь и тѫга сѫ двѣ различни понятия. Въ скръбьта човѣкъ всѣкога знае, защо скърби. Той има нѣкаква цѣль, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тѫгата е неопрѣдѣлена. Скръбьта, тѫгата, радостьта сѫ различни методи, съ които невидимиятъ свѣтъ си служи, когато иска да развие музикалното чувство въ човѣка. Истинскиятъ музикантъ сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде математикъ, да има силно въображение, да разсѫждава правилно. Музикантътъ, пѣвецътъ сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде и поетъ, и религиозенъ човѣкъ. Най-правилната проява на религиозното чувство е любовъ къмъ Бога. Любовьта къмъ Бога се изразява по три начина: да слушашъ, да чувашъ Божия гласъ, да Го възприемашъ въ себе си и да изпълнявашъ Неговата воля. Това значи истински просветенъ човѣкъ. Той се отдава изцѣло въ служене на Бога. Всички негови мисли и чувства сѫ въ услуга на възвишеното и благородното въ живота. Много хора само външно, формално сѫ религиозни; вѫтрѣшно това чувство отсѫтствува у тѣхъ. Има ли човѣкъ любовь къмъ Бога, той постепенно се облагородява. Онзи, у когото това чувство е събудено, има вѫтрѣшна мекота. Той никога не оскърбява. Каквото и да каже на човѣка, колкото строги да сѫ думитѣ му, тѣ никога не произвеждатъ болка, понеже сѫ пропити съ мекота. Нѣкой казва: какъ можемъ да познаемъ, че Богъ сѫществува въ свѣта? Едно отъ доказателствата, че Богъ сѫществува е благостьта, която всички хора чувствуватъ, въпрѣки голѣмитѣ злини въ свѣта. Задъ всички противорѣчия въ живота се крие Божията Любовь и Божията благость. Единъ день, когато всички хора дойдатъ до положение да мислятъ, както Богъ мисли и да чувствуватъ, както Богъ чувствува, и новата култура ще дойде. Дойде ли това врѣме, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ себе си. Пробниятъ камъкъ, съ който ще се познаватъ хората на новата култура, ще бѫде слѣдниятъ: вашитѣ неприятели ще дойдатъ да ви обератъ, ще ви отнематъ всичкото богатство, и ако вие запазите пълно присѫтствие на духа и не се поколебаете въ нищо, вие сте хора на новото врѣме, вие сте хора, въ които Богъ живѣе. Иска ли човѣкъ да се повдигне, той трѣбва да се стреми къмъ Бога, да придобие Божията любовь. Безъ Бога нѣма растене, нѣма подемъ. Въ Бога всичко е възможно; безъ Него нищо не се постига. Събере ли се любовьта на всички хора, това приблизително ни дава идея за Божията Любовь. И тъй, колкото душата на човѣка е повече проявена, т. е. събудена, толкова по-хубаво той пѣе. Въ това отношение на всички прѣдстои много работа. Че имате много работа, това ме радва; то трѣбва да радва и васъ. Всички съврѣменни хора трѣбва да работятъ за постигане на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 25 ноември, 1925 г. г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЗАТИВНИ СИЛИ. Поздравъ: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочетоха се работитѣ върху темата: „Защо духатъ вѣтроветѣ?“ Прочете се разюме на темата: „Разлика между духовни и физически чувства.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-красивиятъ органъ на човѣшкото тѣло“. Сега изпѣйте упражнението „Вдъхнозение“. Пѣнието спада къмъ тъй нареченитѣ формативни сили, защото тѣ служатъ като съединителни нишки между всички други сили. Ония сили пъкъ, които градятъ, се наричатъ козативни. Въ това отношение музиката прѣдставлява формативна сила. Съврѣменнитѣ пѣвци и музиканти въ своитѣ пѣсни не избиратъ думи, съотвѣтни на тоноветѣ, вслѣдствие на което тѣ не произвеждатъ нужния ефектъ. Често думитѣ не сѫ формативни. За да има хармония между тоноветѣ и думитѣ, композиторитѣ въ музиката трѣбва да се вслушватъ въ своята интуиция, т. е. тѣ трѣбва да се ползуватъ отъ разположението на ума и сърцето си. Когато човѣкъ иска да пѣе, той трѣбва да бѫде свободенъ, да не се смущава отъ мисъльта, какво ще кажатъ хората за неговото пѣние. — Какво ще кажатъ, това е тѣхна работа. — Може да се смѣятъ. — И това нищо не значи. Смѣхътъ улеснява пѣнието. — Може да се сърдятъ, че ги смущавате. — Това още повече улеснява пѣнието. Изобщо, на добрия пѣвецъ нито се смѣятъ, нито се сърдятъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. По-добъръ слушатель отъ него нѣма. Харесва ли той самъ пѣнието си, и другитѣ хора ще го харесатъ. Пѣй, докато си доволенъ! Не си ли доволенъ ти самъ, прѣкѫсни да пѣешъ, почакай, докато отново придобиешъ разположение. Започнешъ ли да питашъ другитѣ, дали сѫ доволни отъ твоето пѣние, ти си изгубилъ вече 50% отъ твоята пѣсень. Мнозина ще кажатъ, че въ пѣнието сѫ необходими техника, тактъ и редъ други правила. Въ хубавото пѣние трѣбва да има мекота и хармония между думитѣ и тоноветѣ. Когато се поставятъ думи на нѣкоя пѣсень, трѣбва да се знае. какъ да се наредятъ, коя да бѫде първа, коя втора и т. н. Думитѣ въ нѣкои пѣсни сѫ така наредени, че разрушаватъ. Щомъ има мекота и хармония въ пѣнието, техниката и тактътъ се налагатъ сами по себе си. Освѣнъ това, трѣбва да се знае, кои слогове и кои букви сѫ силни или слаби, та да се поставятъ на мѣста, съотвѣтни на тоноветѣ. Сега, ако разгледате азбуката на всички езици, първата буква е а. Тя е най-силната буква, начало на всички нѣща. Буквата а означава човѣкъ, който започва да се проявява. Обаче, създаването на свѣта е започнало съ буквата б, а не съ а. Буквитѣ включватъ въ себе си формативни сили. Буквата а прѣдставлява човѣкъ, който се проявява. Буквата б пъкъ прѣдставлява кѫщата на човѣка, т. е. творческа, формативна сила. Буквата г прѣдставлява натоварена камила, защото има гърбица, като камилата. И така е въ дѣйствителность. Започне ли човѣкъ да се проявява, той ще си направи кѫща; има ли кѫща, трѣбва да има животно, което да прѣнася въ кѫщата. Съврѣменнитѣ хора сѫ забравили смисъла на буквитѣ. Не е въпросъ за това, какво символизиратъ буквитѣ, но сѫщеврѣменно тѣ изразяватъ извѣстни течения въ природата. Азбуката е образувана, именно, отъ тѣзи течения. Правете опити съ буквитѣ, да видите, като ги произнасяте, какво влияние указватъ тия течения върху васъ. Когато сте неразположени духомъ, по причина на нѣкакво чувство на съмнѣние, подозрѣние, гордость или щестлавие, зародило се у васъ, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите, коя отъ тѣхъ ще трансформира състоянието ви. Съмнѣнието, напримѣръ, е сѫществувало отъ прѣди хиляди години и въ хората, и въ животнитѣ. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човѣкъ трѣбва само да работи върху себе си, за да се справи съ него. Съмнѣнието се насажда въ мозъка на човѣка, както сѣмената се посаждатъ въ почвата. Значи, човѣкъ днесъ не посажда съмнѣнието въ себе си, но му дава само благоприятни условия, да расте и да се развива. Сѫщото може да се каже и за безвѣрието, и за подозрѣнието, и за редъ още отрицателни прояви въ човѣка. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не вѣрвамъ нито въ Бога, нито въ хората. Това не е нѣщо ново. Безвѣрието е сѫществувало отъ памти-вѣка, както въ хората, така и въ животнитѣ. Давашъ хлѣбъ на едно животно, но то те поглежда въ очитѣ, ту се приближава, ту се отдалечава отъ тебе, не смѣе да вземе хлѣба и казва: нѣмамъ вѣра въ никого. Разправятъ единъ случай за голѣмото невѣрие на единъ вълкъ въ Америка къмъ хората. Той правилъ много пакости на околното население, което прибѣгвало до разни начини, да го уловятъ нѣкакъ, да се освободятъ отъ него. Туряли му капани, но той отдалечъ ги забѣлѣзвалъ и избѣгвалъ. Туряли му парчета месо съ отрова, но и до тѣхъ не се доближавалъ. Цѣли експедиции отъ най-опитни ловджии тръгвали срѣщу него, но всички опити оставали безрезултатни — не могли да го уловятъ. Цѣли легенди се разправяли за този вълкъ, за неговото умѣние да избѣгва опасноститѣ. Той нѣмалъ вѣра въ хората и отдалечъ прѣдвиждалъ всѣкаква засада противъ него. Какъ може да се обяснятъ тѣзи факти? Мнозина мислятъ, че въ животнитѣ отсѫтствува всѣкаква интелигентность. Не, и тѣ иматъ извѣстна интелигентность, която чака своето врѣме да се пробуди и развие. Понѣкога, обаче, тѣхната интелигентность се пробужда, и тѣ проявяватъ много добри качества. Казвамъ: щомъ човѣкъ живѣе въ свѣта, той трѣбва да има широки схващания и разбирания за него. За да може той да прѣнася всичко съ търпѣние, нека си помисли за Бога, Който е създалъ цѣлата вселена, Който е така мощенъ и великъ, и въпрѣки това Той търпи всичко, което се върши на земята, съ пълно разположение на духа. Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да се стреми да постѫпва като Бога! Нѣкои казватъ: не е възможно да бѫдемъ като Бога. — Не, възможно е човѣкъ въ миниатюръ поне да бѫде като Него. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, и дѣто отиватъ, да ги посрѣщатъ съ музика и пѣсни, съ лаврови вѣнци. Ако придобиете това, какъ и дѣ ще се прояви вашето търпѣние и вашата разумность? Който е дошълъ на земята, ще му дадатъ да разразрѣшава трудни задачи, за да се развива неговата разсѫдливость, неговата интелигентность. Ако човѣкъ не се натъква на неразрѣшени задачи, какъ ще развива способноститѣ си? Ако той не се обезвѣри, какъ ще придобие истинската вѣра? Мнозина казватъ: защо Господъ създаде така свѣта? Да се говори по това, то е все едно магарето да запитва, защо го товарятъ и разтоварятъ. Товарятъ го, защото е магаре — нищо повече. Запитва ли нѣкой, защо страда и защо се радва, това е сѫщиятъ въпросъ, който и магарето си задава. Буквата м, съ която започва думата „магаре“, означава вещество, отъ което може да се правятъ гърнета. Значи, ти си каль, която грънчарьтъ ще мѣси, ще мачка, докато изкара нѣщо отъ нея. Какво ще изкара най-послѣ? — Стомна. — За какво? — За носене на вода. Отъ тази каль той може да направи не само стомна, но и гърне, и тенджера, каквото пожелае, а ти трѣбва да бѫдешъ търпеливъ, да слушашъ. Отъ грънчаря зависи, какво ще направи отъ тебе, а ти можешъ да питашъ, колкото искашъ. Тури ли вода въ тебе, ти трѣбва да бѫдешъ благодаренъ, че носишъ вода, т. е. вършишъ нѣкаква работа. Носишъ ли вода, не си въобразявай, че можешъ да й заповѣдвашъ. Водата сѫществува и безъ тебе. Казвашъ: водата отъ моето гърне се излѣ. — Да, само водата отъ твоето гърне се излѣ, но не и водата на океана. Дѣ може да се излѣе водата на океана? Да допуснемъ, че нѣкога земята може да се прѣобърне въ пространството, и водата, която се намира по повърхнината й, да се излѣе. Дѣ ще се излѣе, на кое мѣсто въ пространството? Слѣдователно, има нѣща, които не могатъ да се изливатъ. По аналогия на това, казвамъ: какъвто и да е животътъ на човѣка, най-послѣ той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бѫде невъзможно. Нещастието е възможно за стомната, но не и за океана. Като се излѣе водата отъ стомната, това е нещастие за стомната. Може ли това нещастие да сполети и океана? И тъй, човѣкъ трѣбва да има широки схващания за всички явления въ живота и природата. Нѣкой казва: защо сѫ тия философски въпроси? Азъ се занимавамъ съ дребни работи, философията не ме интересува. Дребнитѣ работи създаватъ страдания на хората. Страданията произтичатъ отъ малки, отъ дребни работи, а не отъ голѣми. Влѣзе ли въ рѫката на нѣкой човѣкъ едно малко трънче, то му създава голѣмо страдание; тури ли домакинята повечко соль въ яденето, това става причина за голѣмо страдание: сольта прѣдизвиква голѣма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усѣща се голѣма тежесть. Значи, малкитѣ работи въ свѣта създаватъ голѣми страдания и нещастия. Сѫщото се забѣлѣзва и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка, затова той не трѣбва да се занимава съ дребнавости. Запитватъ едного, послѣдователь на новото учение: какво прѣдставлявате вие отъ себе си? Той отговаря: всички ние сме кандидати за светии. И правъ е този човѣкъ. Когато единъ студентъ учи въ университета, той има възможность и професоръ да стане — отъ него зависи. Какво невъзможно има въ това? Нѣкой се страхува да каже това нѣщо, и по този начинъ минава за скроменъ. Да станешъ светия, това не е професия, то е фаза, прѣзъ която всѣки трѣбва да мине. Всѣки човѣкъ е кандидатъ за светия, и то отъ първокласнитѣ светии. Казвате: има ли пързостепененъ или второстепененъ светия? Това се отнася до вѫтрѣшното, дълбоко разбиране на думата „светия“. Да станешъ светия, това подразбира да възприемешъ и приложишъ живота на светията. Нѣма ли човѣкъ прѣдъ видъ живота на светията, той може да се спъне въ пѫтя си. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ пѫтя на светията, но да се моли на Бога да светне, да се просвѣти и да каже: Господи, искамъ светия да стана! Всѣки може да стане светия и ще стане, защото такава е волята Божия. Мнозина казватъ: ние сме грѣшни хора, за светии не ни бива. Питамъ: каква логика има въ тази мисъль? Кой баща иска да има хилавъ синъ? Всѣки баща иска да има здравъ синъ, като себе си. Обаче, синътъ казва на баща си: азъ не мога да бѫда като тебе здравъ, затова ти ще ме носишъ. Бащата не се радва на такъвъ синъ. Синътъ трѣбва да се стреми да бѫде като баща си и да е благодаренъ на това, съ което природата го е надарила. Той трѣбва само да работи, за да се развива. И въ религиозния животъ се срѣщатъ сѫщитѣ заблуждения, сѫщитѣ лъжливи учения, затова хората казватъ: грѣшни сме, не можемъ да водимъ чистъ и светъ животъ. Не, всички хора не сѫ грѣшни. Само тѣзи сѫ грѣшни, които се отказватъ да вършатъ волята Божия. Само тѣхъ Богъ ограничава. Рѣшатъ ли да вършатъ волята Божия, тия ограничения моментално се прѣмахватъ. Сегашниятъ животъ на хората прѣдставлява халка, бримка, която лесно се окачва и закачва. Знаете ли, защо сте дошли на земята? Нѣкой човѣкъ е дошълъ на земята само да товари и разтоваря магарето. Ще кажете: и тазъ добра! Че ако вие знаете да товарите и разтоваряте едно магаре, както трѣбва, ангелитѣ ще ви пѣятъ хвалебни пѣсни. Знаете ли, какво символизира магарето? Ако можете да разтълкувате всички букви на думата „магаре“, тъй както сѫ поставени въ живата природа, вие ще разберете, че магарето прѣдставлява великъ символъ. Днесъ всички се смѣятъ на магарето, но Писанието казва: „Блажени сѫ тѣзи, на които се подиграватъ“. Магарето се оплаква: все мене биятъ, мене корятъ, на мене се подиграватъ. Когато искатъ да изкажатъ недоволството си отъ нѣкого, хората казватъ: магарешки работи! Когато магарето реве, то изказва своята мѫка прѣдъ Господа, като Му се оплаква: не зная, какво искатъ хората отъ мене! Господъ му отговаря: не бой се, всичко ще прѣнесешъ, и единъ день ще се освободишъ отъ това положение. Магарето се поуспокои малко, замисли се и си продължи работата. Магарето не е щестлавно, нито горделиво, но има достоинство. То казва: бийте ме, правете, каквото искате съ мене, но трѣбва да знаете, че гоненитѣ сѫ блажени. Ще каже нѣкой, че този стихъ се отнася до хората, а не до магарето. — Какъ може този стихъ да се отнася до хората, когато тѣхъ никой не е билъ? Тебе кой те би? Този стихъ се отнася за всѣки, когото биятъ. Хлѣбътъ е за гладния, не за сития. Така трѣбва да се разбиратъ нѣщата. Всѣко нѣщо, всѣка проява трѣбва да се разбира въ нейния дълбокъ символистически смисълъ, за да се придобие духъ на широта. Всички недоразумѣния, всички ограничения се дължатъ на старитѣ възгледи у хората. Ние трѣбва да имаме по-широки възгледи отъ сегашнитѣ. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ смѣшно положение, тѣ не знаятъ положително за какво сѫ способни и до колко е тѣхната сила; тѣ не знаятъ още, за какво сѫ дошли на земята. Нѣкой човѣкъ е дошълъ на земята да направи една кѫща и да си замине; другъ е дошълъ да свърши пети класъ и да си замине; трети е дошълъ да свърши университетъ и да си замине; четвърти е дошълъ да стане учитель, и още първата година на своето учителствуване той си заминава. Казвате: наистина, нѣма ли по-високъ смисълъ животътъ? — Кой е по-високиятъ смисълъ? — Да служимъ на Бога, да проповѣдваме на хората за Него. Питамъ: като си говорилъ нѣкому за Бога, какво си спечелилъ? Всички вие сте учили аритметика, знаете, какво нѣщо сѫ дробитѣ. Напримѣръ, имате слѣднитѣ нѣколко дроби: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. По какво се различаватъ тия дроби една отъ друга? Коя е най-важна отъ тѣхъ: най-голѣмата, или най-малката? Знаменателитѣ на всички тия дроби сѫ различни, и тѣ означаватъ едно прѣходно състояние. Числото 1 въ първата дробь показва, че вие имате извѣстна енергия, съ която трѣбва да се борите. Слѣдователно, тази енергия трѣбва да има за знаменатель число, което да прѣдставлява формативна сила, която ще може да прѣвърне енергията на единицата въ производна. Такова число, именно, е двойката. Запримѣръ, въ даденъ случай вие имате едно малко неразположение и сте готови да създадете цѣлъ скандалъ, за нищо и никакво. Въ този моментъ, обаче, пощаджията ви носи писмо отъ вашъ дѣдо, който съобщава, че ви завѣщава наслѣдство отъ 100,000 лева. Дѣдото е турилъ въ писмото и чека, съ който ще вземете паритѣ. Щомъ отворите писмото, неразположението ви минава, вие забравяте всичко. Това писмо прѣдставлява числото двѣ, т. е. формативната сила. Числото три е неутрална сила. Запримѣръ, вие сте направили нѣколко кѫщи и сте потънали въ дългове, тревожите се, какъ ще ги изплатите. Въ помощь трѣбва да ви дойде числото три, да тури край на изразходване на вашата енергия. Това ще стане, като се обърнатъ силитѣ, енергиитѣ на вашия умъ въ противоположна посока на тази, въ която сѫ вървѣли до това врѣме. Често слушате да се пѣе пѣсеньта „цвѣте мило, цвѣте красно“. Питамъ: какво се крие въ тази пѣсень? Когато нѣкоя стара баба пѣе тази пѣсень, какво означава това? Или какво означава, когато я пѣе нѣкоя млада мома, или нѣкой професоръ, или нѣкой войникъ? Идеитѣ, които внасятъ бабата и младата мома въ тази пѣсень, се коренно различаватъ; идеитѣ, които внасятъ професорътъ и войникътъ въ сѫщата пѣсень, пакъ се различаватъ. Слѣдователно, тази пѣсень, излѣзла отъ устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникътъ пѣе тази пѣсень, той подразбира своята сабя, която навсѣкѫдѣ пѫть му отваря. Когато професорътъ пѣе „цвѣте мило, цвѣте красно“, той има прѣдъ видъ нѣкаква задача, върху която прави своитѣ изслѣдвания, както химикътъ нагрѣва извѣстни смѣси въ ретортата, прави опити, дано открие нѣщо, че да спечели пари за една кѫщичка, да подобри живота си. Когато свещеникътъ пѣе тази пѣсень, и той влага въ нея нѣкаква идея. Тъй щото, когато човѣкъ пѣе, той всѣкога трѣбва да влага въ пѣсеньта извѣстна идея. При това, идеята въ неговия умъ трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена. Колкото идеята е по-опрѣдѣлена, толкова тя е по-важна. Питамъ: можете ли да съберете даденитѣ дроби? Тѣ могатъ да се събератъ само при извѣстни условия, а именно, като се приведатъ подъ общъ знаменатель. Какъ се привеждатъ дроби подъ общъ знаменатель? Трѣбва да се намѣри едно общо число, въ което знаменателитѣ на отдѣлнитѣ дроби да влизатъ безъ остатъкъ. Общиятъ знаменатель на тѣзи дроби ще бѫде 60. Като ги приведемъ подъ общъ знаменатель, ще получимъ слѣднитѣ дроби: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Като ги приведохме подъ общъ знаменатель 60, това показва, че единицата се раздроби на повече частици, но по-дребни. Сега, ако искаме да съберемъ тия дроби, ще съберемъ само числителитѣ имъ, а знаменательтъ ще остане общъ за всички: 30/60 + 40/60 + 45/60 + 48/60= 163/60. И тъй, единицата въ дробьта 1/2 показва, какъ трѣбва човѣкъ да работи. Числото двѣ пъкъ показва законитѣ, условията, при които трѣбва да работимъ на земята. Всички числа сѫ живи, а не мъртви бѣлѣзи, които само пишемъ. Ако се рѣзглеждатъ като живи величини и ги разбираме правилно, животътъ напълно ще се осмисли и подобри. Обикновено единицата показва най-малкия капиталъ, съ който започваме всѣка работа. Числото двѣ показва методъ, какъ да използуваме законитѣ и условията въ материалния свѣтъ, за да увеличимъ капитала, съ който сме започнали, и послѣ правилно да го разпрѣдѣляме. Значи, така наредени дробитѣ, отъ най-малката до най-голѣмата, прѣдставляватъ течения, енергии въ природата, които трѣбва да се използуватъ разумно, като се съпоставятъ въ правилни съотношения. Първата дробь 1/2 прѣдставлява човѣкъ съ положителенъ характеръ, който не отстѫпва отъ своитѣ убѣждения. Намисли ли си нѣщо, той ще го направи; могатъ да минатъ 10-15-20 години, но той ще направи така, както нѣкога си е намислилъ. Вие може да му давате редъ философски доказателства или примѣри отъ живота на Мойсея, на Христа, той ще ви слуша и ще си мълчи, но слѣдъ години ще го видите, че е постѫпилъ така, както той си знае. За такъвъ човѣкъ казваме, че той е изразъ на дробьта 1/2. Разбира се, това не е общо правило. Човѣкъ може да измѣни тоноветѣ на тази гама. Гамитѣ не сѫ абсолютни закони, тѣ търпятъ промѣни. Дробьта 2/3 прѣдставлява човѣкъ, съ крайно отстѫпчивъ характеръ. Той е съгласенъ съ всички хора, само за да живѣе въ миръ и съгласие. Въ това отношение той е като кальта, можешъ да я мѣсишъ, както искашъ. Този човѣкъ често побутва джоба си и казва: пъленъ ли е джобъть, и умъть ти ще стига; нѣмашъ ли пари, нищо не струвашъ. Такъвъ е човѣкътъ на числото двѣ. Тройката, обаче, внася равновѣсие. Слѣдъ това ти отивашъ при единъ човѣкъ, който прѣдставлява дробьта 3/4 и му казвашъ: хайде, да направишъ еди-каква си работа! Той ще ти каже: почакай малко, тази работа трѣбва да се обмисли, да се види, какви сѫ условията; ако условията благоприятствуватъ, тогава ще прѣдприемемъ работата, но дотогава не мога да дамъ дума. Този човѣкъ мисли вече. И слѣдъ това, като обмисли всичко, той казва: господине, това мога да направя за тебе, онова не мога. Честно и справедливо ще ви докаже, защо, именно, не може да направи нищо. Той никога не лъже, но искрено ще ти каже: сега моитѣ работи не позволяватъ да направя за тебе това, което искашъ, но слѣдъ една година ще ти услужа. Най-послѣ дохождате до човѣка, който прѣдставлява дробьта 4/5. Той е крайно взискателенъ, намира погрѣшки въ всички хора, и малкитѣ нѣща прави голѣми. Види ли единъ малъкъ недостатъкъ въ нѣкой човѣкъ, той го туря подъ микроскопъ, увеличава недостатъка най-малко десеть пѫти и казва: човѣкъ трѣбва да знае, какво нѣщо е култура, какво нѣщо сѫ отношения! Строгъ е този човѣкъ. Тази строгость се дължи на числото четири, което е огънь, барутъ. Ако остане само на него, то би запалило цѣлия свѣтъ. Този огънь изгасва, благодарение на числото петь. Това число смекчава силитѣ, енергиитѣ на числото четири. То постоянно кваси барута, да не изгори всичко около него. Казвамъ: всички дроби се срѣщатъ и въ човѣка. Едни отъ тѣхъ се намиратъ въ рѫцѣтѣ му, а други — въ краката. Човѣкъ едноврѣменно дѣйствува и съ рѫцѣтѣ, и съ краката си. Казвате: значи, човѣкъ е раздвоенъ. До кръста си той мисли по единъ начинъ, а отъ кръста нагорѣ — по другъ начинъ. Когато човѣкъ е ситъ, той се занимава и съ наука, и съ философия, разсѫждава по много философски въпроси, какво е казалъ Кантъ, какво е казалъ Шопенхауеръ, но щомъ огладнѣе, напуща всичката философия, не го интересува вече, кой какво е казалъ, прѣстава да се интересува за небето, за ангелитѣ; той започва да мисли вече само за хлѣба, какъ се изкарва отъ земята, какъ се пече и т. н. Гладниятъ си прѣдставлява само нѣща за ядене. Въ този случай коремътъ заповѣдва на човѣка. Нахрани ли се, картината се смѣня, и човѣкъ пакъ започва да мисли за по-високи нѣща. Това раздвояване у човѣка, именно, създава противорѣчията въ живота му. Обаче, въ човѣка има едно трето сѫщество — Божественото — което примирява тия противорѣчия. Безъ тѣхъ свѣтътъ не може да сѫществува. Тѣ прѣдставляватъ условия, чрѣзъ които Богъ дѣйствува между хората. Противорѣчията сѫ една необходимость за развитието на съврѣменнитѣ хора. И тъй, когато човѣкъ разбере вѫтрѣшния смисълъ на живота, той ще си обясни смисъла на противорѣчията. Запримѣръ, ако човѣкъ се самонаблюдѣва, ще види, че неговитѣ състояния на скръбь и радость непрѣкѫснато се мѣнятъ прѣзъ деня; ако не е скърбенъ или радостенъ, той ще изпитва или съмнѣние, или подозрѣние къмъ нѣщо; изобщо, все ще се намира подъ тежестьта на нѣкакво отрицателно чувство въ себе си. Казвате: защо става всичко това? Питамъ: защо перачката пере? Защо професорътъ прави своитѣ научни изслѣдвания? Защо музикантътъ свири? Защо момата постоянно се гледа въ огледалото? Казвате: това сѫ обикновени работи. — Не, не сѫ обикновени, защото задъ всѣка проява, задъ всѣко явление се крие нѣкаква разумна сила; всѣко явление си има причина. Когато човѣкъ се огледва въ огледало, той знае причината, която го подбужда да прави това. Той иска да види въ огледалото, дали е красивъ, или не. Всѣки човѣкъ иска да бѫде красивъ. Защо? — Защото въ красотата се крие нѣкакъвъ идеалъ, който той иска да постигне. Ако човѣкъ има истински идеалъ, като се погледне въ огледалото, той ще разбере по лицето си, какво още му липсва, за да постигне своя идеалѣ. Нѣкой казва: азъ съмъ красивъ. — Не, вие още не сте завършили развитието си; вашитѣ чърти още не сѫ такива, каквито трѣбва. Знаете ли, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ ви? Когато ви погледне нѣкой, въ очитѣ ви трѣбва да има дълбочина, мисъль. Другъ пъкъ казва: азъ чувствувамъ. — Какво чувствувашъ? Да чувствува човѣкъ, това значи да има непрѣодолимъ стремежъ, да бѫде носитель на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Такова дълбоко чувство хвърля голѣма свѣтлина върху лицето на човѣка. Мнозина казватъ: ние не сме родени за тѣзи работи. — Ами за какво сте родени, за обикновени работи ли? И слѣдъ всичко това искатъ хората да ги уважаватъ. Човѣкъ се уважава само за великото, за Божественото, което той носи въ себе си. Каквато друга философия и да подържа човѣкъ, той трѣбва да знае, че за човѣшкото въ него никой не може да го уважава. Отъ памти-вѣка и досега само възвишеното, красивото, великото, Божественото въ човѣка се почита и уважава. И дѣцата разбиратъ, кое е Божествено, и кое човѣшко. Който не може да разбере Божественото, нека извика нѣкое малко дѣте, то ще му опрѣдѣли точно, коя проява е Божествена, и коя човѣшка. Неговиятъ отговоръ, макаръ и дѣтински, ще бѫде отличенъ. Сега ще ви запитамъ: кое е Божественото, което тази вечерь трѣбва да направимъ? Вие се смущавате, че не можете да отговорите, но азъ ще ви помогна малко. Прѣдставете си, че стотина души пѫтуватъ прѣзъ единъ горещъ день, и всички усѣщатъ голѣма жажда, гърлата имъ сѫ засъхнали. Приближаватъ до една рѣка, съ здравъ и хубавъ мостъ, и запитватъ нѣкои пѫтници, има ли наблизо вода да пиятъ. Казватъ имъ, че слѣдъ като минатъ моста, на разстояние 200—300 м. отъ него, има чешма съ хубава, чиста вода. Кое е по-добрѣ да направятъ: да прѣминатъ моста и да отидатъ при чешмата, или да пиятъ вода отъ рѣката? Най-доброто въ случая е да минатъ прѣзъ моста и да отидатъ при чешмата, да се напиятъ съ чиста, хубава вода. Като задоволятъ жаждата си отъ тази вода, тѣ ще кажатъ: слава Богу, че намѣрихме такава хубава вода! Водата е носителка на живота. Слѣдователно, тази вечерь и вие трѣбва да минете прѣзъ моста на рѣката и да отидете при чешмата, при Божествения животъ, да пиете отъ неговата вода, която единствена ще задоволи жаждата ви, т. е. умразата, която мори всички съврѣменни хора. Слѣдъ това ще насѣдате на зелената морава и ще кажете: заслужава да се живѣе на земята! Колко е хубаво човѣкъ вечерь да излѣзе подъ открито небе, да накладе огънь, да седне на земята и да наблюдава звѣздитѣ на небето! Слѣдъ това да се прибере дома си да спи, и сутриньта бодъръ, свѣжъ да продължи работата си. Нѣкои казватъ: какъ можемъ да постигнемъ всичко, което ни се говори? Мѫчни сѫ тѣзи работи за насъ. — Не, човѣкъ може да направи всичко, каквото желае. Помнете слѣдното: мѫчнитѣ нѣща сѫ непостижими за човѣка, но понеже Богъ присѫтствува въ тѣхъ, затова ставатъ леснопостижими. Дѣто Богъ взима участие, и най-мѫчнитѣ нѣща се постигатъ лесно. Понеже въ леснитѣ нѣща Богъ не присѫтствува, човѣкъ самъ се заема съ уреждането имъ, и затова въ края на краищата ще забърка нѣкаква каша. Който търси лесниятъ пѫть, той свършва съ дефицитъ; който не избѣгва мѫчниятъ пѫть, той урежда работитѣ си, защото Богъ е съ него и му помага. И затова е казано, че ученикътъ трѣбва да бѫде герой, да издържа въ страданията, неволитѣ и буритѣ на живота. Ученикътъ се учи отъ всичко. Когато направятъ нѣкому бѣлѣжка, той се огорчава и казва: защо ми направиха тази бѣлѣжка? Зарадвайте се, когато ви правятъ бѣлѣжки. Това сѫ ваши приятели, които искатъ да изправятъ нѣкой вашъ недостатъкъ. Една майка се оплаква, че дѣтето й плаче много. Питамъ тази майка: подобрѣ ли ще бѫде за нея, ако дѣтето й умре и прѣстане да плаче и да я безпокои? Майката трѣбва да се радва, че дѣтето й е живо и пролива сълзи. Сълзитѣ показватъ, че изворитѣ на живота сѫ започнали да бликатъ. Блажени онѣзи, на които изворитѣ на живота никога не прѣсъхватъ. Ще кажете: и тазъ добра! Да, така е. Най-дълбокитѣ въздишки сѫ създали най-благородни и възвишени чувства. Най-хубавиятъ езикъ на земята е скръбьта. Като казвате, че много сте страдали и скърбѣли, научихте ли езика на страданията? Той е единъ отъ важнитѣ езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения езикъ. Безъ страдания и безъ радости човѣкъ не може да научи Божествения езикъ. Казвате: ние живѣемъ на земята. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ скръбьта и въ страданията, но тѣ още не сѫ опитали живота въ неговата сѫщина. Животътъ може да се разбере само слѣдъ като човѣкъ се издигне надъ всички страдания и радости. Значи, скърбитѣ и страданията прѣдставляватъ почва, въ която Божественитѣ сѣмена ще растатъ и ще се развиватъ. Новиятъ животъ, който се развива въ почвата на скърбитѣ и радоститѣ, ще бѫде истинскиятъ животъ. Що е радостьта? — Блаженство на духа, или споредъ индуситѣ — само блаженство, покой. Радостьта прѣдставлява разуменъ животъ безъ ограничения. И тъй, ще знаете: най-мѫчнитѣ работи сѫ най-лесни. Ако не вършите тѣхъ, ще дойдатъ още по-трудни, които непрѣменно трѣбва да изпълните. Всѣки, който е дошълъ на земята, непрѣменно трѣбва да рѣши своята задача, да изпълни своето прѣдназначение. Нѣкой казва: азъ имамъ своя задача, свой планъ, който трѣбва да изпълня. Речешъ ли да изпълнишъ своя планъ, а не този, който Богъ ти е прѣдначърталъ, ще видишъ, че твоятъ планъ ще стане на пухъ и прахъ, и слѣдъ това ще дойде господарьтъ да те товари и разтоваря, а ти ще ревешъ, ще страдашъ. Казвашъ: азъ магаре ли съмъ? Питамъ: когато те заведатъ въ затвора и те положатъ на земята, дѣто ти удрятъ такъвъ бой, който съ години помнишъ, не си ли магаре? Биятъ те, изтезаватъ те, докато те принудятъ да кажешъ, че си открадналъ нѣщо, за което ти никога не си мислилъ. Питамъ: твоето положение не е ли по-долу отъ това на магарето? Магарето, колкото и да го биятъ, никога нѣма да каже нѣкаква лъжа. Единъ българинъ се напилъ една вечерь до забрава, и като се връщалъ дома си, отбилъ се при единъ изворъ да напои магарето си. Магарето пило вода, колкото трѣбвало, и тръгнало да си върви. Господарьтъ го тегли къмъ извора и му казва: пий още малко вода! Магарето не иска да пие, дърпа се назадъ. Пий де, изпълни желанието ми! Магарето пакъ се отказва да пие. Най-послѣ господарьтъ го оставилъ свободно и му казалъ: азъ те похвалявамъ. Ти си по-умно отъ мене. Азъ пихъ за волята на този, на онзи, а ти не искашъ да изпълнишъ волята даже и на господаря си. Напие ли се веднъжъ магарето, повече не пие. Нѣкой казва: често условията на живота ме заставятъ да направя това, което не искамъ. Щомъ външнитѣ условия те заставятъ да направишъ това, което Богъ не иска, ти не си човѣкъ. Така може да постѫпва само животното. Казвамъ: това сѫ максими, които човѣкъ трѣбва да държи въ мисъльта си. Намѣришъ ли се прѣдъ нѣкое изкушение, кажи си: трѣбва ли да бѫда по-долу отъ магарето? Не мога ли да бѫда поне толкова честенъ и устойчивъ, колкото и магарето? Много животни иматъ добри чърти, на които ние трѣбва да подражаваме. Единъ паякъ се явилъ между културнитѣ паяци и започналъ да имъ разправя една своя опитность: „Днесъ една красива муха попадна въ моята паяжина, но азъ я пуснахъ на свобода“. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ти изневѣри на цѣлото наше общество? — Добрѣ, щомъ е така, утрѣ елате всички у дома, и азъ ще повикамъ пакъ тази муха, да видимъ, какво ще направите вие съ нея. Всички се съгласили. На другия день пристигатъ 20 паяци-философи; пристига и мухата, която се указало, че била оса. Като я видѣли, всички паяци рѣшили единодушно да я пуснатъ, защото била много красива муха. За нея трѣбвало да направятъ изключение. Осата имъ казала: „Ще ме пуснете, разбира се, така е рѣшилъ Господъ. Азъ нося въ жилото си нѣщо, което всѣки непослушенъ ще опита. Който не изпълнява волята Божия, той скоро ще опита това, което нося въ жилото си“. Трѣбва ли и вие, като тѣзи паяци, да казвате, че ще пуснете осата на свобода, защото била красива? — Ще я пуснете не по ваша воля, а по Божия. Да постѫпвате като тия паяци и да мислите, че сте извършили нѣщо велико, това не е истинска култура. Благородството на човѣка се проявява, когато той има свободенъ изборъ, да постѫпва, както иска, а при това той разбира волята Божия и постѫпва споредъ нея. Ще кажете: опасно нѣщо е окултната наука! Питамъ: дѣ нѣма опасности? Като ходите по улицитѣ, нѣма ли опасность нѣкоя керемида да падне върху главата ви? За умния човѣкъ, който ходи внимателно по пѫтя си, нѣма никакви опасности, но за невнимателния, за разсѣяния има много опасности. Казвамъ: дробитѣ, които разгледахме, прѣдставляватъ извѣстни символи и правила, необходими въ живота на човѣка. Тѣ сѫ методи, чрѣзъ които може да смекчавате нѣкои ваши състояния. И живата природа си служи съ тѣзи методи. Въпросътъ за значението и приложението на дробитѣ е обширенъ. Сега ние го разгледахме покрай другитѣ въпроси, затова останаха много междини, които вие сами ще си допълните. Днесъ всичко не може да ви се каже, защото нѣма да го разберете. Запримѣръ, нѣкои ме запитватъ нѣщо, но азъ не отговарямъ, а само тихо произнасямъ частицата „хмъ“. Какво разбирате отъ тази малка частица? Тя е символъ, който изразява нѣщо, но малцина ще разбератъ нейния смисъль. Нѣкой не говори много, но само извиква: „ахъ!“ Буквата „а“ показва, че този човѣкъ започва да мисли. Сега вие не трѣбва да се смущавате отъ всички обяснения, които ви се даватъ по извѣстни въпроси. Когато изучавате една картина, вие разгледвате главно основнитѣ чърти, но покрай тѣхъ се занимавате и съ подробноститѣ. Това, обаче, не трѣбва да ви смущава. Основни и важни бѣлѣзи на картината сѫ очитѣ, носа, устата и вѣждитѣ. Всички останали дребни, тънки линии, тѣ сѫ за умнитѣ, за ученитѣ хора, както и за великитѣ художници. За обикновенитѣ хора сѫ важни основнитѣ идеи. Изкуство е човѣкъ да схваща и най-дребнитѣ чърти на дадена картина. Лзъ наблюдавамъ, какъ художницитѣ турятъ сѣнки на своитѣ картини. Природата, обаче, не поставятака своитѣ сѣнки. Ще дойде день, когато художницитѣ ще научатъ това изкуство отъ природата. Съврѣменното човѣчество се намира въ прѣходенъ периодъ на своето развитие. Нѣкой казва: искамъ да бѫда ученъ. Въ какво седи ученостьта на човѣка? Вие срѣщате хора, които сѫ свършили по 2 — 3 факултета, а срѣщате и такива, които нищо не сѫ свършили. Питамъ: каква разлика има между свършилитѣ 2 — 3 факултета и между тия, които нищо не сѫ свършили? Ако е въпросъ за знанията имъ по отношение невидимия свѣтъ, и еднитѣ не знаятъ и не виждатъ нищо отъ него, както и тия, които нищо не сѫ учили. Ако учениятъ човѣкъ вижда нѣщата въ невидимия свѣтъ, той е истински ученъ; и ако простиятъ вижда, и той е ученъ човѣкъ. Простиятъ, който днесъ не е свършилъ университетъ, той въ миналото нѣкога е училъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора сѫ учени, други сега учатъ, а трети за въ бѫдеще ще учатъ. Ето защо не се смущавайте отъ това, дали сте учени или прости, богати или бѣдни. При всички условия на живота ученикътъ трѣбва да учи, безъ да се смущава. Христосъ казва: „Въ Бога вѣрвайте, и въ мене вѣрвайте!“ Когато човѣкъ вѣрва въ Бога, духътъ му се повдига, душата му се разширява, и той разрѣшава правилно задачитѣ на своя животъ. Питамъ: може ли нѣкой отъ васъ да даде отговоръ на музикалното упражнение: „Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа?“ За коя Истина се подразбира това? — За Истината, която отъ Любовьта излиза и отъ Мѫдростьта просиява. Само тази Истина носи вѣченъ животъ и свобода за човѣшката душа. Сега вие направете мелодията на този отговоръ. Изпѣйте сега упражнението „Сила жива изворна течуща.“ Както виждате, това упражнение започва съ буквата с, въ думата „сила“; звукътъ с раздѣля, т. е. отдѣля доброто отъ злото, красивото отъ грозното. Като пѣете това упражнение, трѣбва да знаете, за коя сила пѣете. Вие пѣете за силата, която дѣли. За да се изпѣе това упражнение правилно, вие трѣбва да се нагласите въ хармония съ живата природа, че като ви слуша, и тя да бѫде доволна отъ васъ. Нѣма по-интелигентно, по-нѣжно, по-отзивчиво сѫщество отъ живата природа, затова вие трѣбва да се вслушвате въ нея. Щомъ получите нейното удобрение, тя ще ви подкрѣпва, и тогава вие ще знаете, че можете да пѣете и прѣдъ цѣлия свѣтъ. Пѣемъ ли, трѣбва да се вслушваме въ живата природа, дали ще получимъ отзвукъ на нашето пѣние, или не. Не получимъ ли отзвукъ, още ще трѣбва да се упражняваме, докато я задоволимъ. Сѫщото нѣщо се отнася и до мисъльта. Ние трѣбва да бѫдемъ и въ мисъльта си въ хармония съ живата природа. Нѣкой казва: азъ мога да мисля, както искамъ. Не, ти не можешъ да мислишъ, както искашъ. Когато човѣкъ мисли върху нѣкой въпросъ, той трѣбва да наблюдава,каква свѣтлина прониква въ съзнанието му. Ако отъ неговата мисъль съзнанието му се помрачава повече, той не мисли правилно, т. е. мисъльта му не е въ хармония съ живата природа. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начинъ цѣлата душа на човѣка ще вземе участие въ възприемане словото на Истината. Вслушвайте се въ нейния езикъ и въ нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нѣщо въ сърцето или въ ума си, дълбоко въ себе си вие ще чуете нейния тихъ гласъ да казва: „Не бой се, върви напрѣдъ!“ Ти излизашъ на сцената, държишъ нѣкаква рѣчь. Въ това врѣме идва изкушението прѣдъ тебе и ти пошепва: колко хубаво говоришъ! Речешъ ли да се вслушашъ въ думитѣ му, хубавата рѣчь изчезва. Една знаменита проповѣдница въ Америка излѣзла на амвона да говори. Въ това врѣме иде изкушението, и тя чува гласъ: много хубаво, краснорѣчиво говоришъ. Обаче, проповѣдницата не обърнала никакво внимание на тѣзи думи. Като слѣзла отъ амвона, публиката започнала да я поздравлява и да й казва: много хубаво говорите. — Това ми се каза, още когато бѣхъ на амвона. Само Богъ казва хубавитѣ, красивитѣ нѣща. Ние, обаче, сме само носители на Божиитѣ мисли и чувства. Каже ли човѣкъ нѣщо красиво, истинно, това е Божественото, което се е проявило чрѣзъ него. Човѣкъ трѣбва да работи за развиване на Божественото въ себе си. И тогава, говори ли красиво, той трѣбва самъ да се радва, че е казалъ Истината, тъй както Богъ изисква. По какво се различава Истината отъ лъжата. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да различавате човѣка на Истината отъ човѣка на лъжата. Прѣдставете си, че въ една болница има сто души парализирани, и прѣдъ тѣхъ се явятъ десеть души, които претендиратъ, че сѫ хора на Истината. Ако сѫ хора на Истината, отъ тѣхното слово парализиранитѣ трѣбва да станатъ отъ леглата си. Първиятъ започва да имъ говори: „Богъ е Любовь.“ Всички лежатъ на леглото си, не мърдатъ. Вториятъ говори: „Богъ е Мѫдрость“. Болнитѣ пакъ лежатъ на леглата си. Третиятъ говори: „Богъ е Истина“. Болнитѣ сѫ въ сѫщото положение. Така се изреждатъ деветьтѣ единъ слѣдъ другъ, но болнитѣ не оздравяватъ. Излиза най-послѣ десетиятъ, който, наистина, е придобилъ Истината, живѣе въ нея; той казва на болнитѣ: „Въ името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина бѫдете свободни!“ Въ този моментъ още болнитѣ наскачатъ отъ леглата си, и започватъ да пѣятъ за слава Божия. Питамъ: кой отъ десетьтѣ души говори Истината? — Този, който можа да дигне парализиранитѣ отъ леглата имъ. И послѣ казват на този човѣкъ: ти не говори, както трѣбваше. Не е важно, какъ съмъ говорилъ, но важно е тѣзи хора да стѫпятъ на краката си и да се движатъ, да се радватъ на живота. Това Богъ иска, това и тѣ сами искатъ. Може ли човѣкъ съ своето слово да направи това нѣщо, то е доказателство вече за хубаво, за истинно говорене. Нѣкой може да говори много красиво, но болнитѣ да си останатъ пакъ въ леглата. Другъ може външно да не говори толкова красиво, но отъ неговото слово болнитѣ оздравяватъ, здравитѣ осмислятъ живота си, и всички заедно започватъ да изпълняватъ волята Божия. Казвате: ние не знаемъ, що е Истина. Казвамъ: когато говорите на хората, и отъ вашето слово всички заедно започватъ да пѣятъ, да славословятъ Бога и да изпълняватъ волята Му, вашето слово е истинно, то съдържа въ себе си великата Божия Истина. Изпѣйте упражнението „Изгрѣва Слънцето.“ — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 1. Лекция, държана отъ Учителя, на 18 ноември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Важностьта на числата. Размишление. Ще ви говоря върху важностьта на числата 3 и 5. Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще полу-чите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това ся тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримеръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление, или, ще му издекламирашъ нѣщо, или ще му кажешъ нѣкоя хубава дума: или, ще му дадешъ една хубава ябълка: или ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 5 работи само Богъ. Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ: ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ, Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви. Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство — болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли друго-яче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува друго яче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува друго-яче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си умень, можешъ да й направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата й, но щомь се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица!“ Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще й въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждажъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ? Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.“ Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога. Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!“ Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ. Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години. Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ. Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, която Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! Ти трѣбва да ни слушашъ.“ А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? - Тои може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ. Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимазашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истинага въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ! Това е първото условие. Ти започвашъ да работишь съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си“. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна. Добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ“ — философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! „Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него“. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце“. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота. Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, и и отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ. отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туи е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 5. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ простражргвото е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече се явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка. Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива. Вие започвате съ числото петь. Какъ ще нарисувате пентограмата? Какъ ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ: Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения. Сега, при начертаването на триѫгълника, какво движение ще направите? Движението ще бѫде по посока на стрелкитѣ. Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движенйе, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга (1), а започваме обратно (2)? Споредъ правилата на съврѣменната геометрия, точката се движи все къмъ една посока, напримеръ отъ лѣво къмъ дѣсно, а тукъ, при движение на двѣте рѫцѣ въ обратна посока, се образува правата линия. „Послѣ рѫцѣтѣ се движатъ нагорѣ, докато се срещнатъ заедно и образуватъ триѫгълникъ. Когато отдалечавате рѫцете си, туй движение дѣйствува успокоително. Когато пъкъ движите рѫцете си една срѣщу друга, туй движение дѣйствува въ противовѣсъ на първото. Затова вие ще кажете на тия противодѣйствуващи сили да се движатъ нагорѣ. Сега, въ васъ остава желанието да провѣрите, дали това нѣщо е вѣрно. Туй положение сѫ го провѣрявали хиляди философи и не сѫ дошли до никакъвъ резултатъ. Какъ не сѫ описвали човѣшкия умъ? И философи сѫ го описвали, и окултисти сѫ го описвали, но тъй както окултиститѣ сѫ го описвали, това не е умъ. Тѣ описватъ само проявата на ума. Послѣ, тъй както тѣ описватъ сърцето, това е само проява на човѣшкото сърце. Тъй, както описватъ волята, и то е само проявление на човѣшката воля. За примѣръ, нѣкой адептъ описва, какъвъ е будическиятъ свѣтъ, какъвъ е менталниятъ свѣтъ, но това сѫ само прояви на тия свѣтове. При описанието не тия свѣтове се изисква буденъ умъ. Вие сте били въ тѣзи свѣтове, имате опитность отъ тѣхъ. Когато ви се описватъ тия свѣтове, постарайте се да събудите възпоминанията за тѣхъ отъ миналото, които сѫ вложени въ вашия умъ и сърце. Вие мислите за нѣща които сте запомнили. Вие четете нѣкой философъ, който служи въ вашия умъ като побудителна причина, да възбуди нѣкой спомени. Вие четете и казвате: чакай да си спомня, този човѣкъ разправя за нѣщо, което азъ зная. Когато той описва астралния свѣтъ или човѣшкото сърце, вие си спомняте нѣщо. Когато той описва човѣшката воля, пакъ си спомняте нѣщо. Вие виждате тогава, че въ васъ има вложено нѣщо Божественно въ което сѫ складирани тия спомени и трѣбва да го проявите. Проявите ли го, Богъ дѣйствува въ васъ. Значи, дойдете ли на физическия свѣтъ, ще дойдатъ и вашигѣ сѣтива, и ще се учите, какъ да си служите съ тѣхъ. Напримѣръ, нѣкой се разговаря съ васъ, вижда васъ, вижда и хората, а едноврѣменно се вслушва, какво се говори задъ него. Другъ пъкъ се разговаря съ васъ, но едноврѣменно слуша какво говорятъ другитѣ, а съ рѫцѣтѣ си бърка въ джобоветѣ на хората, изпитва дълбочината имъ, изпитва съдържанието на кисиитѣ: злато ли има въ тѣхъ, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сѣтивата. Нѣкоя сестра казва: азъ ти изпитвамъ ума, изпитвамъ кесията ти. Никой не може да изпита твоя умъ, нито твоето сърце, нито твоята воля, И въ туй отношение, ако искате да се владате, погледътъ ви трѣбва да бѫде хармониченъ. Не се старайте едноврѣменно и да слушате, и да гледате, и да пипате. Възприемете една идея, вземете отъ нея най-хубавото, та нека бѫде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате нѣкому нѣщо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трѣбва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трѣбза да правите, ако искате да възпитате вашия езикъ Нашиятъ езикъ е невъзпитанъ, понеже всѣки го е пипалъ. Кой не е влизалъ въ тази станция? Като се завърти крана и човѣкъ започва да говори. Казватъ: фонографътъ говори сега. Това не е разумно. Съ уста ли говори човѣкъ? Казватъ, че човѣкъ говори съ устата си. Питамъ: тогава фонграфътъ съ какво говори? Дѣ е неговата уста? Той говори съ една иглица, която се движи по една плоча. Тогава, нашата теория се опровергава. Ето, чрѣзъ тази плоча може да се говори. Значи, има единъ говоръ, който е много практиченъ — безъ да си утваряшъ устата, говоришъ. Нѣкои хора иматъ обичай да се пипатъ за врата, за краката, по ушитѣ и другадѣ. Това сѫ все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своитѣ висши енергии, трѣбва да се пипа на друго мѣсто. Нѣкои правятъ безразборни движения, както нѣкои медиуми дращатъ разни криви линии по хартията, докато се прояви нѣкой духъ. Казвате: колко е ученъ този медиумъ! Не, той е първокласенъ глупецъ, първокласенъ невѣжа, нищо не знае. Никаква философия нѣма въ него! Друго щѣше да бѫде, ако този медиумъ нарисува нѣкоя разумна фигура, или ако употрѣби азбука на извѣстни интелигентни сѫщества. Тия драскулки по хартията говорятъ за невѣжеството на нѣкои духове. Въ природата сѫществуватъ такива знаци, но тѣ не ги знаятъ. Нѣкой пѫть и вие неволно правите нѣкакви движения, но не разбирате тѣхния дълбокъ смисълъ. Разправяше ми единъ мой приятель, че както пѫтувалъ въ кола, почесалъ се отзадъ по главата и си помислилъ, че ще дойде при него нѣкои човѣкъ, когото той не обича. Вади си той заключения, но тѣ не сѫ на мѣсто, въ тѣхъ нѣма никаква смисъль. Почесалъ се, защото го сърбѣло по главата, нищо повече. Нѣкой братъ, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бѫде едно безмислено движение. Когато дѣтето направи нѣкоя грѣшка, то си туря рѫцѣтѣ на очитѣ. Това движение означава: отъ срамъ не мога да те гледамъ. Туй не е благородно. Човѣкъ, който затваря очитѣ съ рѫцѣтѣ си, не е благороденъ. Нѣкой пѫть и по друга причина можешъ да си затворишъ очитѣ - да не влиза много свѣтлина, значи помагашъ си физически. Но, когато си между хората, не прави това. Когато си самъ, може да го направишъ. Ако вие влѣзете въ моята стая и азъ затворя кепенцитѣ си, какво означава това? Казвамъ: Не съмъ разположенъ да ви приема. Когато влѣза при единъ човѣкъ и той тури рѫцѣтѣ на очитѣ си, азъ ще си взема шапката и ще си излѣза. Казвамъ: не оставамъ въ стая, дѣто кепенцитѣ сѫ затворени. Прѣдставете си, че азъ ви говоря за Любовьта, казвамь ви, че трѣбва да служимъ на Бога, а ти седишъ прѣдъ мене, почесвашъ се задъ ухото и казвашъ: каква велика идея е тази, да служимъ на Бога. Да, но този човѣкъ си мисли за своята любовь, не за Божията. Той е материялистъ. Нѣма да се почесвашъ отзадъ, когато говоришъ и когато ти се говори за Божията Любовь! Казва: „Азъ разбирамъ Божията Любовь“ — и се почесва задъ ухото, или отзадъ на главата. Щомъ се говори за Божията Любовь, на друго мѣсто ще туришъ кръста си. Послѣ, нѣкой говори за Божията Мѫдростъ и се почесва по колѣното. Не, щомъ ти се говори за Божията Мѫдрость, нѣма да се почесвашъ по колѣното. Почешешъ ли се по колѣното, това показва, че не си силенъ, нѣмашъ умъ. Най първо, ще се научите да владате чувствата си, понеже тѣ сѫ въ вашитѣ рѫцѣ, тѣ сѫ на ваше разположение. Ще се научите да владате езика си, очитѣ си, носа си, ушитѣ си. Като завладате чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всѣки моментъ само това което трѣбва. По нѣкой пѫть вие казвате туй, което не трѣбва, но ще се научите. Сега, какъвъ е общиятъ сборъ на числата 3 и 5? — Осемь. Какво означава числото 8? — Осемь е числото двѣ, взето въ кубъ. За да разберемъ какво означава числото осемь, трѣбва да разберемъ числата двѣ и четири. Въ сегашната математика числата се разглеждать отъ друго гледище, разглеждатъ ги като резултати, а не като живи числа. Първото важно нѣщо сега за васъ е идеята, че само Богъ може да внесе свѣтлина въ ума ви. Само Богъ може да внесе топлина въ сърцето ви. Само Богъ може да внесе сила въ волята ви. Слѣдователно: ако нѣмате правилно понятие за Бога, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля не могатъ да се развиватъ правилно. Затуй трѣбва да се стремите да имате за Бога най-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена свѣтлина въ ума ви. Когато пъкъ дойдете до вашитѣ чувства, тогава ще навлѣзете въ човѣшкия животъ, ще разберете и научите туй, което хилядитѣ поколѣния преди васъ сѫ работили, за да го придобиятъ. Вие ще разберете, какъ сѫ работили животнитѣ за създаването на своитѣ органи: очи, уши, носъ, езикъ. Всички тия органи ще ги вземате прѣдъ видъ и ще работите съобразно тѣхъ. Това е една велика педагогическа задача за бѫдащето. Азъ мога да създамъ разни играчки на дѣцата по пентограмата. Или, мога да имъ създамъ разни музикални упражнения, съ които да повлияе върху чувствата имъ благотворно. Или, мога да имъ правя разни цвѣтя, и да ги занимавамъ съ тѣхъ. Ще си служа и съ живи цвѣтя. Всички миризми на цвѣтята не дѣйствуватъ еднакво върху дѣцата. Нѣкой миризми иматъ обратно дѣйствие върху тѣхъ. Правете различни опити въ това отношение. Запримѣръ, вашето дѣте е неразположено. Какво ще направите? Откѫснете една роза, едно карамфилче една теменужка или друго нѣкое цвѣте и безъ да забележи дѣтето, туряйте подъ носа му едно слѣдъ друго тия цвѣтя и слѣдете, кое цвѣте какъ му влияе. Запомнете онова цвѣте, което произведе ефектъ върху разположението на дѣтето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го померише. Направете опитъ и втори, и трети пѫть, да се увѣрите въ резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пъкъ можете да направите опита и съ голѣмата си дъщеря, нѣкой пѫть може да го направите и съ мѫжа си. Нѣкой пѫть мѫжьть може да направи сѫщия опитъ и съ жена си. На мѫжа си ще кажешъ тъй: тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! Опитайте какъ ще ви повлияе карамфила, теменугата и редъ други цвѣтя. Записвайте си тия резултати! Вие се накичите нѣкой день съ едно карамфилче и цѣлиятъ день сте весели, живѣете въ миръ. Значи, едно карамфилче спасява положениего за цѣлъ день. Ако една роза се жертвува за нашия миръ, тя има цѣна. Ако можемъ да възприемемъ и вложимъ въ себе си туй чувство, този благороденъ импулсъ на жертвата, тази жертва отъ страна на розата не е напразно дадена. Тогава, при възпитанието на дѣцата можете да откѫснете една роза, една теменуга или друго нѣкое цвѣте. Тази вечерь трѣбваше да имамъ едно цвѣтенце, да го дамъ всеки да го помирише, безъ да знаете защо и по този начинъ да опитамъ, какво дѣйствие указва върху васъ. Ако сега покажа нѣкой цвѣтя, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва. Затова, другъ пѫтъ ще направя нѣкой опитъ съ васъ, безь да се сѣтите. Има и други начини за възпитание на дѣцата, освѣнъ тия, но цвѣтята сѫ най-ефектни. Направете опитъ съ всички цвѣтя, които имате. Направет опита много разумно, безъ да грѣшите. Естествено ще го направите! Направете опита и съ нѣкоя ваша приятелка, и най-послѣ го направете и съ себе си. Неразположени сте, откѫснете една роза, помиришете я. Не ви ли подѣйствува, вземете едно карамфилче, или една теменужка. Въ туй огношение, добре е да си имате градина. Като помиришете едно цвѣтенце, между цвѣтята и въ васъ ще се образува една моментна връзка, и вашето душевно състояние ще се измѣни. Цвѣтята сѫ най-близко до насъ. Като се приближишъ до нѣкоя роза, или до нѣкое бѣло карамфилче, тѣ казватъ: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!“ Сега обърнете внимание върху методитѣ, които дадохъ. Числата 3 и 5 сѫ отвлѣчени понятия, но дойдете ли до цвѣтята, тѣ сѫ вече реални величини, съ които може да боравите. Онѣзи отъ васъ, които иматъ разположение за тия опити, нека ги правятъ а които нѣматъ разположение, нека го създадатъ. Ние, въ школата, нѣкой день трѣбва да излѣземъ на открито нѣкѫдѣ и по петь души заедно да направимъ нѣкои гимнастически упражнения, но не въ формата на петоѫгълникъ, а въ форма на пентограмъ, въ всѣки ѫгълъ по единъ Всички трѣбва да знаете, кой накѫдѣ ще си движи рѫцетѣ Кой каквато добродѣтель изразява, ще се движи по съотвѣтната ней посока и ще заеме опрѣдѣленото мѣсто на единъ отъ върховетѣ на пентограма. — Изговорете формулата: „Любовьта разкрива Бога въ насъ“, (съ движения на рѫцѣтѣ, споредъ означенитѣ стрѣлки въ триѫгълницитѣ). Т. м. * 37-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя На 10. IХ. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МОЛИТВАТА. Мълчание. За въ бѫдаще, като се събирате тукъ, 1/2 часъ ще прѣкарате въ мълчание. Най-хубавото упражнение въ живота на човѣка е молитвата. За сега, въ свѣта, по-хубаво упражнение отъ молитвата нѣма. Молитвата е общение съ Бога. Думата „молитва“ въ български езикъ е малко несполучлива. На френски езикъ „молитва“, значи „lа рriеrе“. Буквата „М“ въ думата „молитва“, и буквата „Р“ въ думата „рriеrе“, показватъ за какво се моли българина и за какво се моли французина. Всѣки народъ си има свой стремежъ. У англичанина и американеца, молитвата почива на волята. Българинътъ пъкъ казва: като спусна кофата си въ кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нѣщо. Той се отличава по това, че обича повторението на едно и сѫщо нѣщо. Повторението, това сѫ двата брѣга на едно течение. Това означава буквата „М“. Стремежътъ въ всички славянски народи е навѫтрѣ. Буквата „М“ е подобна на европейската буква „W“, но българитѣ сѫ малко по-добри отъ евреитѣ. Тия двѣ букви въ българския и въ еврейския езици означаватъ крайния материализъмъ. Българинътъ се моли само когато се намѣри на тѣсно: или когато нѣма пари, или когато е боленъ, или когато се запали кѫщата му. Нѣма ли боленъ въ кѫщата му, здрави ли сѫ всички, богатъ ли е, той си накривява калпака и казва: не струва да се моли човѣкъ! Често, когато плодоветѣ на дърветата падатъ, дѣцата държатъ калпацитѣ си подъ дърветата отдолу, та плодоветѣ да падатъ вѫтрѣ. Едно отъ дѣцата разтърсва дървото, а другитѣ държатъ калпацитѣ си от долу и събиратъ плодоветѣ. И българинътъ прѣдставлява една такава захлюпена шапка. Това, обаче сѫ останки отъ миналото. Всѣки народъ си има своитѣ етически останки, навици на миналитѣ вѣкове, които трѣбва да прѣобразува. Вземете, запримѣръ, твърдението, което сѫществува въ българина, па и въ всички народи почти, че човѣкъ трѣбва да се моли само когато има разположение. Защо човѣкъ трѣбва да се моли само когато има разположение? Ако туй е правило, тогава човѣкъ трѣбва да говори пакъ само когато е разположенъ. Въ такъвъ случай защо когато биятъ нѣкого говори най-много? Нека мълчи въ това врѣме! Защо тогава именно най-много говори? Тази философия, че човѣкъ трѣбва да говори и да се моли само когато е разположенъ, отчасти е вѣрна. Човѣкъ трѣбва да се моли всѣкога! Подъ думата „молитва“ се разбира общение съ Бога. Значи, такова общение човѣкъ всѣкога трѣбва да има. Защо? Защото Божествениятъ животъ у насъ е непрѣривенъ и тогава, не само на думи, но въ всички положения въ живота си, ние трѣбва да сме постоянно въ общение съ Бога. Ти можешъ да се молишъ умствено, можешъ да се молишъ философски — има хиляди начини, по които можешъ да се молишъ философски — има хиляди начини, по които можешъ да се молишъ. При това, не само за едно нѣщо можешъ да се молишъ, но има хиляди работи за които, можешъ да влѣзешъ въ общение съ Бога, да ти се разкриятъ тия нѣща. Молитвата е единъ отъ най-хубавитѣ методи за избистряне на ума и на чувствата. Значи, молитвата е методъ, който може да се прилага въ различни случаи. Нѣкой пѫть, обаче, хората свързватъ молитвата съ чувствата, а нѣкой пѫть я свързватъ съ мислитѣ. Не, въ молитвата влиза метода и на мисъльта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва, туй разположение на човѣка да се моли, е вложено нѣкѫдѣ по-дълбоко въ душата, отколкото въ самата мисъль или чувство. И тъй, най-главното е: когато се моли човѣкъ, когато се приближава при Бога, едно отъ най-разумнитѣ сѫщества, Той всѣкога трѣбва да бѫде готовъ да възприема! А сега, когато отивате при Господа, вие Му разправяте, разправяте. . . Прѣдставете си какво е положението на Господа! Той трѣбва да слуша какво му разправятъ всички. Като му кажешъ: „гладенъ съмъ“, Той те е разбралъ, разбралъ е всичко, отъ което имашъ нужда. А ти ще Му разправяшъ половинъ часъ за глада си, ще се молишъ, ще разправяшъ. Слѣдъ тебе дойде втори, трети. Всички се молятъ, разправятъ, оплакватъ се, и все очакватъ молитвата имъ да бѫде послушана. Това сѫ неразумнитѣ молитви. Молитвата, дѣйствително, включва ония необходими нѣща, туй, отъ което човѣкъ има нужда, но трѣбва да се знае, какъ да се изрази. Ако въ човѣка има една вѫтрѣшна дисхармония, която прѣкѫсва общението му съ Бога, молитвата е необходима пакъ. Молитвата трѣбва да е насочена къмъ това, да свързва човѣкъ съ Бога. Молитвата е необходима за възстановяване прѣкѫснатитѣ общения съ Бога, въ които хората изпадатъ. Молитвата е най-силното дѣйствие въ живота на човѣка. Човѣкъ всѣкога трѣбва да се моли, за да бѫде всѣкога въ общение съ Бога. И нѣкога, като се молимъ, трѣбва да си вдигнемъ рѫцѣтѣ нагорѣ, което значи „дай, Господи“, или още означава приемане нѣщо отгорѣ. Това дигане на рѫцѣтѣ е знакътъ „W“, но сѫщевременно този знакъ „ε“, на гръцки езикъ е знакъ на размножение. Нѣкой казва: ще си спусна рѫцѣте надолу. То е буквата „М“. Това означава Господи. азъ страдамъ! Ти казвашъ, че страдашъ, но не казвашъ причинитѣ, защо страдашъ — скрилъ си крушата подъ шапката си. Въ молитвата, душата ти трѣбва да бѫде чиста и празна, да ти сипе Господъ нѣщо. Ако ти си пъленъ съ философски теории и възгледи. Господъ трѣбва да изпрати нъкой ангелъ да те изпразни, че тогава да ти сипе нещо. Той ще каже: „Изпразнете туй шише!“ Съ какво ще идемъ ние при Бога? Кое е това, което има тяжесть предъ Него? Всичкитѣ положения, които сѫществуватъ сега на земята сѫ все глупави положения, тѣ сѫ дѣтински работи. Кое е онова положение, съ което, ние трѣбва да идемъ при Бога? — Когато идемъ при Бога, не трѣбва да имаме никакви образи въ душата си — само единъ образъ трѣбва да имаме. Понеже човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, той трѣбва да изхвърли всички други образи отъ душата си и да остави само единъ свещенъ образъ — обрзътъ за Бога. Останатъ ли и другитѣ образи въ душата му, той не може да се моли Ще изчистите вашата Светая Свѣтихъ отъ многото образи и да остане въ нея само първоначалния Божественъ образъ. Само той е въ състояние да даде великъ импулсъ на душата ви. Многото образи, многото идеи, многото желания довеждатъ до заспиване. Вземете, запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ, който има да взима пари отъ 100 полици: ти му говоришъ за Бога, а той си мисли какво има да взима, че едната полица е отъ 1,000 лв, другата отъ 500 лв. и т н. Ама Христосъ дошълъ! Чакай, третата полица е отъ 1,500 лв. Сто полици сѫ всичко! Ако има да дава, пакъ сѫщото положение. Хубаво, ако срещнешъ нѣкой ученъ, философъ и му говоришъ за Бога, за значението на молитвата, той си мисли за Кантовата теория на чистия разумъ. Е, хубаво, отъ кѫдѣ сѫ взели Кантъ, Лапласъ своитѣ теории? Чудни сѫ хората! Говорятъ за Канта, за Лапласа, но какво сѫ тѣ? Лапласъ е едно малко дѣте, той нищо не знае за свѣта. Я потвърдете вие неговата теория? Отъ гдѣ е взелъ той тази теория? Казвате: и азъ имамъ понятие за свѣта. Отъ кѫдѣ го разбра? — Отъ Бога. А, отъ Бога си го разбралъ! Не казвай, че си го разбралъ отъ Бога. Слѣдъ като нѣкой проповѣдникъ е проповѣдвалъ за Бога, хората излизатъ и казватъ: разбрахъ какво казва Богъ. - Нищо не сте разбрали. Туй още не е разбиране. За да разберешъ Бога, ще направишъ единъ малъкъ опитъ. „Ама азъ издържахъ една критика.“ Това не е опитъ, 99 пѫти трѣбва да изържишъ критика, че тогава да имашъ единъ малъкъ опитъ. Нѣкой казва: азъ се помолихъ на Бога и Той ме послуша. Ти провѣрилъ ли си, колко пѫти Господъ те е послушалъ? Ако на 100 пѫти, 10 пѫти те слуша, а 90 пѫти — не, мислишъ ли, че си отъ много праведнитѣ? Ако Господъ на 100 молитви, 99 пѫти те послуша, а само единъ пѫтъ направи изключение, не те послуша, тогава ти си човѣкъ. Истинското, дѣйствиелното знание въ свѣта почива на единъ вѫтрѣшенъ опитъ: и всички теории въ свѣта почиватъ на единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Въ Кантовата теория, обаче, има едно изопачаване на фактитѣ. Защо? Защото той иска да угоди на свѣта. И всички съврѣменни учени хора изопачаватъ теориитѣ си, понеже искатъ да угодятъ на свѣта. Тѣ нагаждатъ своитѣ теории съобразно врѣмето и хората. Вземете, напримѣръ ученитѣ хора, тѣ не могатъ да кажатъ, че човѣкт е сѫществувалъ преди единъ милионъ години. Нѣкой може да каже, че човѣкъ е сѫществувалъ отъ преди еди-колко си хиляди години, но той не говори Истината. Ако нѣкой ученъ каже така: азъ съмъ направилъ изслѣдвания и съмъ намѣрилъ, че отъ какъ човѣкъ сѫществува има 20 милиона години, безъ огледъ на това, дали вие вѣрвате, или не ще го направятъ лудъ. Нѣкои учени казватъ: за да опрѣдѣлимъ, отъ колко години човѣкъ сѫществува на земята, ще вземемъ едно число, приблизително числото, което Мойсей дава. Добрѣ, знаятъ ли тия учени на каква база разчиташе Мойсей, когато правѣше своитѣ изчисления? Цѣлото лѣточисление на Мойсея е окултно, а съврѣменнитѣ учени иматъ съвсѣмъ друго изчисление. Та като се молите вие трѣбва да имате туй вѫтрѣшно прѣживяване. Молитвата, това е едно вѫтрѣшно прѣживяване, вѫтрѣшна връзка съ Бога. Молете се и вие, за да бѫдете въ общение съ Бога! Ако прѣзъ цѣлия си животъ дойдете въ съприкосновение съ Бога само нѣколко пѫти, тия нѣколко моменти ще ви донесатъ неизчислими богатства. Този моментъ е най-великиятъ, най-радостниятъ и най-прятниятъ въ живота ви. Най-великото събитие въ живота на всѣки човѣкъ е, когато той има общение съ Бога, съ тази велика разумность! За туй всички трѣбва да се молите вѫтрѣшно. Безъ молигва човѣкъ не може да прогресира. Той може да има много знания, но безъ молитва не може да бѫде циментиранъ, всичко въ него бързо изчезва. Молитвата влиза въ човѣка като единъ вѫтрѣшенъ импулсъ, като едно велико благо. Самъ Христосъ се молѣше. Той имаше много знания, но всѣка вечерь се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда да се моли, колко повече вие? Вие казвате: азъ не трѣбва да се моля. Не, ще се молите поне колкото Христа? Значи вие сте по-горѣ отъ Христа? Вие казвате: тази вечерь не съмъ разположенъ да се моля, но утрѣ ще бѫда разположенъ, тогава ще се моля. Господъ не иска, щото хората да Му се молятъ при разположение. Господъ обича молитви, които сѫ направени безъ разположение. Въ молитвата се изисква едно дѣтинско състояние, но на най-разумното дѣте въ свѣта. Такива състояния въ небето ги наричатъ: състояния на най-разумното дѣте. И когато Христосъ казва да бѫдемъ като малкитѣ дѣца, Той не разбира тия малкитѣ, глупавитѣ дѣца въ свѣта, а разумнитѣ дѣца. Той взима дѣцата само като образецъ, но подразбира друго нѣщо. И въ небето има дѣца, но какви дѣца? — Отлични дѣца сѫ тѣ! „Бѫдете като малкитѣ дѣца!“ Затова трѣбва да се молите, да станете като малкитѣ дѣца. Само молитвата е въ сила да отмахне онази грубость, която сѫществува между васъ. Голѣма грубость сѫществува между хората. Има и естествена грубость въ насъ, която се дължи на естеството на нашата материя. Всѣки отъ васъ нека направи единъ опитъ, да види колко грубъ е човѣкътъ. Запримѣръ, ти си богатъ, дойде единъ иска ти да му дадешъ 100 лв. Слѣдъ като помогнешъ на единъ, на втори, на трети, на 20, на 30 души, най-послѣ ти почвашъ да се дразнишъ вече, и кой какъ дойде, усѣщашъ, като че нѣщо те ухапва. И като дойде най-послѣдниятъ, ще го изхукашъ, ще кажешъ: е, стига ме безпокои! Ето гдѣ е грубостьта на човѣка. Кажи му: азъ съмъ уморенъ сега, ще бѫдешъ тъй добъръ да дойдешъ другь пѫть. Защо си служишъ съ дургия начинъ и казвашъ: махни се отъ тукъ! Защо не постѫпишъ съ по-мекия начинъ? Вие никога не сте си давали за това нѣщо психически отчетъ. Туй у всинца ви сѫществува. Вие сте добри, но кога? — Съ първия сте добъръ. Като дойде вашиятъ приятель, пакъ сте много добъръ. Ако азъ дойда при васъ и ви донеса единъ подаръкъ, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за менъ. Тогава вие сте изправенъ, радвате се. Пъкъ като ви дойде нѣкой бѣденъ, окѫсанъ роднина, който се свива, нѣма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богатъ, защо, споредъ закона на Любовьта, не пуснете въ джоба на този вашъ бѣденъ роднина 50 — 100,000 лева, та и той да се радва, да казва: моятъ роднина е богатъ и благороденъ! А вие, напротивъ, дойде ли ви бѣденъ роднина на гости, казвате си: дано да си върви! Защо? — Това сѫ навици на миналото. Всички тия навици трѣбва да се изправятъ. И ние сега виждаме тѣзи навици. Азъ съмъ ги опитвалъ, опитвалъ и търся начини и методи, чрѣзъ които човѣкъ да изправя своитѣ лоши навици и дѣйствия. Най-трудното нѣщо въ свѣта е човѣкъ да си създаде хубави съзнателни навици, та който и да му дойде, винаги да се радва. Съзнанието въ хората още не е толкова будно, че да могатъ веднага да се въздържатъ. Щомъ съзнанието въ нѣкой човѣкъ не е много будно, то не може да те възпре отъ нѣкаква лоша проява, но слѣдъ като излѣзешъ изъ релситѣ си, тогава се спирашъ. Е, защо ти е спирачката тогава? Азъ мисля, че всичката причини за нещастията въ свѣта се дължи на това, че не се молите усърдно. Рѣдко съмъ срѣщалъ хора въ свѣта да се молятъ. Да се молишъ, това е най-красивото състояние! Човѣкъ навсѣкѫдѣ може да се моли. Може да си на банкетъ, между приятели и пакъ да си на молитва: все ще има единъ малъкъ промежутъкъ, прѣзъ, който ще можешъ да се молишъ. Онзи, който знае, ще намѣри този промежутъкъ, въ който да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме врѣмето съзнателно! Бихъ желалъ, постоянно да се молите, т. е. въ тия промежутъци да сте въ връзка съ Бога. Само така ще дойде върху васъ онова въздействие отгорѣ, Тогава вие ще усѣтите онова Божествено облагородяване и закрѣпване. Само когато човѣкъ се моли тѣлото му укрѣпва, чувствата му и мислитѣ му сѫщо укрѣпватъ. Онзи човѣкъ, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатенъ, но тѣлото му е здраво, мислитѣ му устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме, въ общение съ Бога и да сме хилави! Казва се въ Писанието: „Бѫдете постоянно въ молитва!“ Защо? Тази свѣтлина, тази топлина, която иде отъ Бога е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и свѣтлина на безсмъртието! Нѣкой пѫть азъ ще се спра да ви поговоря върху тази свѣтлина. Тя е тази именно свѣтлина въ свѣта, съ която не можешъ да направишъ никаква пакость. Нашитѣ свѣщи могатъ да направятъ голѣма пакость въ нѣкой хамбаръ съ сѣно или слама, цѣль пожарь могатъ да създадатъ, но съ свѣтлината, която иде отъ Бога, нищо не можешъ да запалишъ Съ нея можешъ да четешъ книга, съ нея само добро може да се прави. Азъ я наричамъ „безврѣдната свѣтлина“. Тази свѣтлина се добива въ молитвата. При тази свѣтлина човѣкъ добива едно успокояване, единъ вѫтрѣшенъ миръ. Дъто и да насочимъ тази свѣтлина, отъ нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се освѣтлява Въ придобиването тази свѣтлина, седи силата на молитвата. Нѣма другъ начинъ за добиване тази свѣтлина! Всички окултни ученици иматъ много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „свѣтлината на Безсмъртието“, всички употрѣбяватъ молитвата — и Учители, и ученици. За добиване на Мѫдростьта, сѫщо има много методи, но доиде ли се до тази свѣтлина, има само единъ методъ — Молитвата. Тази свѣтлина за сега е необходима за всички. Нашиятъ земенъ животъ трѣбва да се осмисли. Напримѣръ, имашъ да разрѣшишъ нѣкой мѫченъ въпрось въ живота си. Какъ ще го разрѣшишъ? — Само чрѣзъ тази свѣтлина. Всѣки отъ васъ има мѫчни въпроси, които трѣбва да разрѣши. Има сѣмейни, обществени, морални, какви ли не въпроси, при разрѣшението на които човѣшката душа се развива. Разрѣшаването имъ, обаче, става само при тази свѣтлина. Когато дойде тази свѣтлина въ свѣта, споръ между хората вече не може да има, обмѣната става правилно, и всички противорѣчия, които се подигатъ между хората, изчезватъ — навсѣкѫдѣ настава пълна хармония. И тъи, ще помните правилото: Ще се молите всѣкога! Ама кога? Прѣзъ цѣлия день ще се молишъ! Разбирашъ ли какво значи това? И като си буденъ, и като спишъ — прѣзъ цѣлия день ще се молишъ. Като станешъ отъ сънь, ще се молишъ: като си лѣгашъ, пакъ ще се молишъ, ще кажешъ: отивамъ да се моля пакъ! Молитвата е най красивото нѣщо въ живота! Тъи че да не питате: кога да се молимъ? Прѣзъ цѣлия денъ ще се молите! И ще ви научатъ да се молите Всѣкога ще се молите! Сега разбрахте нали? Може би цѣла година ще трѣбва да правимъ опити, докато се домогнемъ чрѣзъ молитвата до микроскопически резултати. Тѣзи микроскопически резултати сѫ цѣнни за насъ. Размишление. * 36-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 23. VII. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумниятъ животъ. Размишление. Прочете се резюме върху темата: „Кой е първиятъ поетъ?“ Какво трѣбва да разбираме подъ думата „разуменъ животъ?“ Мислитѣ ли, че онзи нагонъ, онази жажда и гладъ, които имате, това сѫ нѣща разумни? Гладътъ ви принуждава да работитѣ, за да ядете. Жаждата ви принуждава да пиете. Мислите ли, че този актъ въ природата е разуменъ? Подъ „разумни нѣща“ ние разбираме хармонични нѣща. Разумнитѣ нѣща сѫ достояние само на Любовьта. Като изключитѣ всичко друго, само въ Любовьта може да има разуменъ животъ. Но вие ще напуснете вашитѣ възгледи за Любовьта която проявявате, понеже вашата любовь е любовь на насилието. Това не е истинската, разумната любовь. Слѣдователно, вие сте учили само тази любовь и затова въ живота ви нѣма никаква хармония. Сегашниятъ ви животъ не е разуменъ животъ. Добриятъ човѣкъ може да грѣши, и лошиятъ човѣкъ може да прави добро. Питамъ ви: защо добриять човѣкъ грѣши и защо лошиятъ човѣкъ прави добро? Можете ли да ми отговорите? Азъ ще ви отговоря и ще ви кажа, кои сѫ причинитѣ за това. Прѣдставете си единъ слуга, който се е научилъ въ живота си само да изважда съ една кофа нечистотиитѣ и да ги изхвърля на вънъ. Но прѣдставете си, че той единъ день намѣри една кофа съ чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питамъ: виновенъ ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловимъ и го нагълчаваме. Прѣдставете си сега другъ единъ слуга, който се е научилъ въ живота си само да внася съ кофата чиста вода, и единъ день намъри една кофа съ нечиста вода и я внася между кофитѣ съ чиста вода. Туй често се случва и въ вашия животъ. Вие иамѣрите една кофа съ нечиста вода и я турите между вашитѣ добродѣтели, но понеже нѣмате обоняние, вие не можете да я забѣлѣжите. Тъй щото, въ туй отношение, добриятъ човѣкъ е направилъ едно прѣстѫпление, като е внесълъ кофата съ нечистата вода между чистата, а тя трѣбваше да върви по обратенъ пѫтъ, назадъ. Лошиятъ човѣкъ пъкъ, който изхвърлилъ чистата вода навънъ, и той направилъ едно зло. Кое зло е по-голѣмо? Злото, което е направено, съ изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено, съ внасянето на кофата сѣ нечистата вода? Следователно, това е резултатъ на единъ навикъ. Когато ние извършваме нѣщо въ природата, а ние извършваме често извѣстни длъжности, въ насъ остава да носимъ само навика, безъ да различаваме съдържанието, което се помѣстя въ дадения случай. За примѣръ, вие имате жажда, гладъ, но не сте си обяснили, защо сѫществуватъ тия нѣща въ свѣта. Това е единъ дълбокъ философски въпросъ, върху който трѣбва дълго врѣме да мислитѣ. Азъ нѣма да ви отговарямъ на този въпросъ, понеже всѣко знание, което се дава лесно на ученицитѣ, тѣ не го оцѣняватъ. Щомъ ви дамъ една кесия съ злато, вие я взимате и я носите надѣсно, налѣво, навсѣкѫдѣ я разнасяте, но щомъ ви накарамъ да работите на лозето и така да припечелите нѣщо, това спечеленото нѣщо вие го цѣните вече. Тъй че знание, което се придобива съ усилено мислене е по-цѣнно, отколкото знание, което се лесно добива. Не мислете, че отношенията между символитѣ, подобията сѫ произволни. Не, има закони, по които тѣзи символи може да се нареждатъ. Нѣкои мислятъ, че лесно се нареждатъ тѣ. Сега, ще ви запитамъ: какъ ще опрѣдѣлите разликата между физическия и духовния животъ? Какъвъ символъ ще дадете за тѣхъ? По какво се отличава физическия животъ? Че не е устойчивъ. По какво се отличава духовния? Че е устойчивъ. Защо именно физическиятъ животъ е неустойчивъ, а духовниятъ устойчивъ? Азъ зная: вие ще кажете това онова, ще направите цѣла каша. Азъ ще ви дамъ единъ символъ изъ вашия животъ. Ще туря единъ паралелъ. Физическиятъ животъ мяза на двѣ запалени главни. Като ги туришъ една до друга, тѣ се поощряватъ, даватъ свѣтлина и хората се топлятъ, но отъ постеленното горение тѣ се смаляватъ, смаляватъ и нищо не оставятъ. Ние имъ се редваме, но тѣ оставятъ само пепель. Духовниятъ животъ прѣдставлява двѣ плодни сѣменца, посѣти на едно мѣсто. Тѣ растатъ, растатъ, увеличаватъ се, докато най-послѣ се развиятъ въ двѣ голѣми дървета и дадатъ плодъ. Значи, физическиятъ животъ дава само топлина, ти можешъ да се стоплишъ на него, но храна не дава, гладенъ можешъ да умрешъ. Въ духовния животъ този плодъ едноврѣменно ще създаде и топлина, и храна. Слѣдователно, въ духовнитѣ процеси има разширение, а въ физическитѣ процеси има смаляване. Въ физическитѣ процеси топлината е отвънъ, а въ духовнитѣ процеси топлината е отвѫтрѣ, храната — отвънъ. Значи, и думитѣ, които употрѣбявашъ, нѣкои сѫ на физическото поле, други — на духовното. Тия. които сѫ на физическото поле, тѣ се поощряватъ, горятъ и изгарятъ, нищо не остава отъ тѣхъ. Така и нѣкой хора, говорятъ за любовьта, но това сѫ двѣ запалени главни. Тѣ говорятъ за нѣкаква си обичь, говорятъ за нѣкакви си идеи, но слѣдъ 2 — 3 години всичко това изгаря, нищо не остава. Всичко това изчезва, обръща се на газове. Въ духовния животъ нѣщата сѫ като плоднитѣ сѣменца, т. е. Божественитѣ думи сѫ като сѣменца, които растатъ и се разрастватъ. Тѣ сѫ Божественитѣ дървета, посѣти вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ именно благото за въ бѫдаще. Та всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се стреми живота му да мяза на едно сѣме, което расте, а не да бѫде една запалена главня — то е жалко състояние. Това, което ви говоря сега не се отнася къмъ вашия животъ, но то е една мѣрка, съ която да познавате, кѫдѣ падатъ вашитѣ мисли въ даденъ случай. Имате двѣ мисли или идеи, или двѣ чувства, вие не можете да опрѣдѣлите, къмъ коя категория спадатъ, къмъ физическия или къмъ духовния свѣтъ. Ако образуватъ топлина и се смаляватъ, тѣ сѫ отъ физическия свѣтъ. Ако започнатъ отъ малки сѣменца, растатъ и даватъ плодове, тѣ сѫ отъ духовния свѣтъ. Слѣдователно, и еднитѣ и другитѣ идеи трѣбва да ги използувате. Главнитѣ на вашитѣ огнища сѫщо трѣбва да използувате, но казвамъ, че тѣ сѫ само за нѣкои души. На тѣхъ не можете да разчитате: тѣ сѫ само за зимно врѣме, за лѣтно врѣме не сѫ потрѣбни. Сега, въ разумния животъ се изисква непрѣкѫсната връзка съ Бога. Ще ви обясня, какво означава думата Богъ, а не само да произнасяте това име. Въ еврейски езикъ подъ думата „Богъ“ се разбира първия принципъ, който твори, който е въ врѫзка съ всички онѣзи сили, онѣзи условия, отъ които произтича живота. Първата буква се пише по слѣдния начинъ: א Онзи, който произнася думата Богъ, трѣбва да бѫде много разуменъ и внимателенъ, трѣбва да знае, че всички активни сили сѫ многб опасни и трѣбва да ги изучава. Тамъ се изисква една абсолютна чистота и единъ възвишенъ моралъ, а не като обикновения. Онзи, който влѣзе безъ моралъ, ще стане на пепель. Онзи който произнася това име току тѫй и влезе нечистъ, на пепель става. Влѣзте въ една електрическа инсталация и бутнете тези силни волтове, веднага целиятъ ви животъ ще изчезне. Внимание трѣбва, изолиране трѣбва, а чистотата, това е качество само на разумния животъ. Тя прѣдставлява една дреха, една броня, която пази отъ всички опасности, отъ всички сили въ разумния животъ. Нѣкои казватъ: защо ти трѣбва чистотата? — Вие влизате въ единъ свѣтъ, дѣто не царува Божествената Любовь, а царува грѣха, царуватъ всички отрицателни сили и отрови, които постоянно тровятъ хората. Нѣкой пѫть дойде нѣкоя лоша мисъль — тя е дошла нѣкѫдѣ отвънъ. Въ еврейската дума Богъ, втория принципъ е мекъ, той е принципътъ на Любовьта, ל. Той е принципътъ, който съгражда, който носи живота въ себе си, който съхранява нѣщата. Безъ този принципъ свѣтътъ би се прѣвърналъ на едно вѣчно мѫчение. Този принципъ, който ние наричаме проявление на Бога, на Любовьта, прѣвръща всичко на добро въ свѣта. Слѣдователно, когато произнасяме името на Бога, прѣдстои ни да се занимаваме съ три вида сили: едни, които творятъ: други, които съграждатъ и трети видъ сили които държатъ всички сили въ равновѣсие. Когато дѣйствуватъ двѣ сили, тѣ всѣкога иматъ единъ общъ резултатъ, или добъръ или лошъ Слѣдователно, ако резултатътъ е лошъ, ние знаемъ, че първиятъ принципъ е взель надмощие. Ако резултата е добъръ, знаемъ, че вториятъ принципъ е взелъ надмощие. Отъ резултата сѫдимъ за принципа Това сѫ все разумни сили. Не мислете, че ние трѣбва да ги подчинимъ. Не, трѣбва само да спазимъ законитѣ. Когато отивате при единъ святъ духъ, вие нѣма да се приближавте тъй, направо, но въ васъ ще се яви единъ трепетъ. Той ще ви съблече, вие ще изгубите всичкото си величие на земята и ще се намѣрите въ положението на едно малко дѣтенце, всѣка ваша философия ще изчезне и вие ще се чуствате че сте нищожество. Че сте философъ, че сте свършили нѣкакъвъ университетъ че майка ви баща ви сѫ отъ такова високо произхождение, всичко туй ще изчезне, ще ви остане само това, че сте нищо, че сте единъ малъкъ лѫчъ излѣзълъ отъ Бога, и че не сте изпълнили още вашата задача. Нѣкой казва азъ съмъ човѣкъ. Човѣкъ ли си? Че ти до сега мислилъ ли си правилно? Колко пѫти досега си се спиралъ въ пѫтя си! Значи, ако сме пратени да мислимъ, това е една велика задача. Тогава, задайте си въпроса: всички вие, мислили сте до сега? Не, вие сте мислили за много работи, но за Бога мислите само кога? — Когато ви турятъ въ менгемета, въ страдания. При всѣко друго врѣме, щомъ нѣмате страдания, Господъ го нѣма въ мисъльта ви. Защо Го нѣма? Защото ядете и пиете туй, което Той ви е далъ, а като осиромашѣете, като нѣма накѫдѣ тогава си спомняте за Него, тогава Го търсите, понеже Той дава. Разуменъ синъ е онзи, който увеличава талантитѣ. които баща му е далъ. Сега всички вие трѣбва да прѣгледате живота си, да видите, като сте излѣзли толкова хиляди години отъ Бога, какво сте припечелили и да го увеличите. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Най-важното нѣщо, което идва въ сегашната епоха, е да се свържемъ съ Бога и да имаме постоянно Неговото присѫтствие, тъй както слънцето като изгрѣва, изпраща свотѣ лѫчи. Има нѣкои цвѣтя, камъчета, които не виждатъ слънчевитѣ лѫчи. Има души, които виждатъ Бога, има души, които не Го виждатъ. Въ последнитѣ има една мѫка. Най-хубавото състояние е виждането на тия сльнчеви лѫчи. Въ тѣхъ ще видимъ Бога. Тия лѫчи произвеждатъ въ насъ разумностьта. Само тогава ние почваме да мислимъ. Сега, споредъ съвременната математика, въ колко посоки може да се движи една точка въ даденъ моментъ? Не я взимайте като едно цяло. Тя може да се движи въ една посока. Значи, тя ще образува правата линия. И тъй, колко граници има правата линия? — Двѣ граници: А ________________ В Значи, правата линия АВ има двѣ граници. Когато линията се движи, колко граници има? — Четири граници. Точката може ли сама по себе си, да се движи? — Не може. Въ свѣта всичко се движи едноврѣменно. Нѣма отдѣлна часть, която да се движи сама по себе си. Напримѣръ, моята рѫка може да се мърда, но то е по причинана това, че азъ се движа. Когато цѣлото прѣстане да се движи и да мисли, и всѣка отдѣлна часть прѣстава да се движи и да мисли. Слѣдователно, когато една точка се движи, това показва, че цѣлото се движи, цѣлото дѣйствува. Нѣкой може да каже, че една точка или едно тѣло се движи въ пространството. Не, движението на всѣка точка въ пространството прѣдставлява движението на цѣлото въ себе си. Слѣдователно, ако извѣстна мисъль се явява въ васъ, въ дадения случай тази мисъль е свързана съ редъ други мисли, и по тази точка, отъ линията АВ вие трѣбва да намѣрите връзката съ всички тия мисли и жеиания. Запримѣръ, вие замисляте да направите нѣкому едно добро. Казвате: да занеса нѣкому единъ чувалъ брашно, но отлагате да сторите това добро. Туй, което вие намисляте да направите, другъ го почувствува, а трети го извършва. Кой е направилъ доброто? — Този, който го извършва. Той казва: азъ не само че помислихъ това нѣщо, не само че го почувствувахъ, но го извършихъ. Значи, едни отъ хората въ даления случай сѫ тия, които замислятъ доброто, но не го вършатъ. Вторитѣ сѫ отъ тия, които чувствуватъ доброто но не го вършатъ, а третитѣ сѫ отъ тия, които вършатъ доброто, понеже занасятъ чувала. Тогава имаме единъ законъ, казваме, че Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми, а човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми. Защо човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми, а Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми? Човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми, понеже тѣ сѫ въ врѣмето и пространството. Човѣкъ най-напрѣдъ ще си направи единъ планъ и слѣдъ години ще го реализира. Ние можемъ да намѣримъ този планъ и ще знаемъ, какво мисли да върши. Божиитѣ пѫтища сѫ извънъ врѣмето и пространството. Той каже нѣщо и го направи затуй Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми. Ние не знаемъ какво можеда направи Богъ въ слѣдующия моментъ. Той казва и прави, дѣйствува извънъ нашето съзнание. Затуй, като дойдемъ до Бога, нѣма да се стараемъ да узнаваме Неговитѣ пѫтища, но ще се стараемъ да проучваме туй, което Той прави, да Го подражаваме, да бѫдемъ като Него, и каквото кажемъ, да го направимъ. Кажешъ нѣщо, налрави го! Тия разсѫждения за нѣкои отъ васъ сѫ малко трудни, понеже вие сте дошли облѣчени въ материя, имате такива-онакива отношения и мислите нѣкой пѫть, че не можете да извършите волята Божия. Волята Божия не седи въ великитѣ работи, тя седи въ микроскопическитѣ добрини въ свѣта. Доброто може да го вършатъ и най-малкитѣ сѫщества. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не може да върши добро. Когато говоримъ за доброто, то е най-лесно. Най-лесниятъ пѫть е да се върши добро. Нѣкой мисли, че е мѫчно да се прави добро. Мѫчно е, ако азъ искамъ да дигна единъ чувалъ отъ 100 кгр. наведнъжъ, но ако го раздѣля на 100 равни части и всѣки день, между другата си работа взимамъ по една отъ тия части и я прѣнасямъ, това не е мѫчно. Сега, нѣкои седятъ, седятъ, искатъ да покажатъ изведнъжъ колко сѫ добри, и затуй въ тѣхъ се заражда желание да направятъ единъ монастиръ, или една църква, или да дадатъ нѣколко милиона лева, изведнажъ да блѣснатъ. Е, отдѣ ще взематъ тѣзи милиони? Ама ще ги спечеля. Съ работа колко може да спечели човѣкъ? Вижъ, съ кражба, може и 5 и 10 милиона лева. Слѣдъ като одерешъ 100-ина хиляди кожи на воловетѣ и продадешъ всяка кожа за 100 лв. това прави 10 милиона лева. Да, но 100,000 животни трѣбваше да работятъ, да пожертвуватъ своитѣ кожн заради тебе. Това не е добрина. Великото за въ бѫдеще ще седи въ малкитѣ работи. Като срещнешъ единъ човѣкъ, да му кажешъ една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги, кѫдѣто и да е той като му кажешъ една дума, въ неговото сърце се образува една мекота, една готовность да направи добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направишъ единъ храмъ. Но тъй да я кажешъ, че той да я запомни. После, трѣбва да се научитѣ да пращате на всѣки човѣкъ по единъ милъ погледъ, не да мисли той какво искашъ да му кажешъ съ този погледъ, но погледътъ ви да е такъвъ, че никога да не се забравя. Когато нѣкой човѣкъ се отчаялъ, ти като го погледнешъ, всѣка уплаха, всѣка безнадежность да изчезне, и той да каже: срѣщнахъ единъ човѣкъ въ свѣта, чрѣзъ когото Богъ ми помогна. Срѣщнешъ другъ човѣкъ, който помислилъ да върши нѣкакво прѣстѫпление, ти като го погледнешъ съ единъ милъ погледъ, той да каже. благодаря на този човѣкъ че ме спаси. Ами защо имате очи? Вашитѣ очи трѣбва да бѫдатъ такива, че чрѣзъ тѣхъ да се проявява Божията Любовь. Който ви погледне, да знае, че Богъ проглежда чрѣзъ тѣхъ. Този погледъ да внесе любовь, вѣра, едно дълбоко чувство въ човѣка, че той да каже: срещнахъ единъ човѣкъ и никога нѣма да забравя неговия погледъ. Какво по-хубаво, по-красиво отъ това? Колко хора може да срещнете съ такъвъ погледъ? Казано е въ песеньта: „Мили погледъ на очитѣ, туй езикъ е на душитѣ. Сладка дума на устата, туй езикъ е на сърцата.“ Ами ушитѣ за какво сѫ? Трѣбва да имашъ толкова тънъкъ слухъ, че да можешъ да чувашъ не само на разтояние единъ километъръ, но като насочишъ ухото си, да можешъ да чувашъ на 100, на 200 клм. пъшкането на нѣкоя душа, която се мѫчи и да й помогнешъ. Това наричамъ азъ развитъ слухъ на Мѫдростьта. Не трѣбва само да се афектираме. Разумния животъ изключва всѣкаква афекция. Добрия човѣкъ не казва, хайде, елате да помогнемъ. Той е силенъ самъ да помага. Той ще направи доброто, и никой нѣма да го знае. Това е толкова малко за него. Добриятъ човѣкъ има на разположение всички Божествени сили, изисква се само да завърти този Божественъ ключъ и всичко става. Той нѣма да каже: елате тукъ да помагате. Кѫщата се запали, елате да гасимъ. Ще ви задамъ другъ вълросъ: защо сѫ създадени рѫцѣтѣ, защо сѫ създадени краката? Какъ бихте отговорили? Краката сѫ създадени за да ходи човѣкъ въ добрия пѫть, да ходи въ доброто. Рѫцѣтѣ сѫ създадени за правото, да помагате. Слѣдователно, като си дигнешъ рѫката, да знаешъ, че твоята рѫка е създадена за правото. Като погледнешъ на краката си да знаешъ, че тѣ трѣбва да вършатъ добро. А ти като погледнешъ краката си, казвашъ: чакай да видя, хубави ли сѫ тѣ, бѣли ли сѫ, ще ги хареса ли нѣкой? Азъ като правя добро, като влѣза въ нѣкоя бѣдна колиба, при нѣкой нещастенъ човѣкъ, всѣки ще хареса краката ми. Тѣ сѫ крака на доброто, които вършатъ волята Божия. Кой нѣма да хареса една рѫка, която е готова да работи, да принася благото за другитѣ? Кой нѣма да обича тази рѫка? Всѣки щея хареса, всѣки ще я цѣлува. Нѣкой те бие, но тази рѫка дойде да те спасява и те спаси. Нѣма ли да я обичашъ? — Ще я обичашъ, Следователно, нашитѣ рѫце трѣбва да бѫдатъ изразъ на Божията Правда. Като помисля за рѫцете си, трѣбва да кажа: Тѣ трѣбва да бѫдатъ изразъ на великата Божия Правда. Като погледна на краката си, да кажа. краката ми трѣбва да ходятъ въ великата Божия Добродѣтель. Всѣки день, като ги поглеждамъ, това трѣбва да си спомнямъ. Ако постѫпвате така, знаете ли какъвъ прѣвратъ може да стане съ васъ? — Не щѣхте да имате тия замислени, потъмнели, съ хлътнали очи, лица обезнадеждени. Ще си кажете: Чрѣзъ моитѣ рѫце ще работи Божията Правда. Чрѣзъ моитѣ крака ще работи Духътъ Бо жий, Божията Добродѣтель. А ние, напущаме реалното и търсимъ вънка нѣкѫде Божията Правда и Божията Добродѣтель. Божията Добродѣтель не може да се прояви извънъ нашитѣ крака. Божията Правда не може да се прояви извънъ нашитѣ рѫцѣ. Кажете ми сега, тъй, както сме организирани, може ли да се прояви Божията Правда и Добродѣтель вънъ отъ нашия организъмъ? Ако свѣтлината се движи по права линия и не срещне никакво съпротивление, за да се прѣчупи и образува ѫгълъ, тя не може да се види. Само когато стане едно прѣчупвае на слънчевитѣ лѫчи, само тогава тѣ сѫ видими. Слѣдователно, Божията Правда и Божията Добродѣтелъ сѫ видими само тогава, когато срещнатъ едно малко съпротивление. И за доброто се изисква едно малко съпротивление. Това съпротивление е злото. Затуй иде злото въ свѣта. Злото е едно малко прѣпятствие, за да отклони лѫча на Божията Добродѣтель. И неправдата сѫщо е едно малко прѣпятствие, за да се яви Божията Правда. Тъй щото, ще видите, че всички неща, които считате днесъ нещастия сѫ били срѣди, прѣзъ които Божественото се прѣчупва и проявява. Единъ день, когато научимъ тази по-висока философия на живота, ще можемъ да излеземъ изъ тия срѣди. За примеръ, било е врѣме, когато рибата е живѣла извънъ водата. Тогава тя е станала птица. Тя се е учила на закона на хвърченето. Млѣкопитающитѣ, слѣдъ като сѫ научили законитѣ на растителния животъ, се прѣвърнали въ хора, почнали сѫ да мислятъ и да ходятъ изправени. Слѣдователно, така и ние единъ денъ ще излѣземъ отъ сегашния животъ и ще влѣземъ въ закона на ангелитѣ. Тогава тѣзи ограничени условия постепенно ще се прѣмахнатъ. Това нѣма да стане изведнъжъ. Ще се минатъ, може би, повече отъ милиони години, докато станемъ ангели, но ще влѣземъ въ свѣта на ангелитѣ, дѣто животътъ ни постепенно ще се подобрѣва и като дойдемъ до фазата на онази абсолютна интелигентность, ние ще знаемъ, какъ да прѣвръщаме, формата си. Това, обаче, е въпросъ на далечното бѫдаще. Най-важното е, можете ли вие да бѫдете справедливи, добри въ сегашния моментъ? Не че не сте добри, не че не сте справедливи, но азъ забѣлѣзвамъ, че въ ученицитѣ на окултната школа има едно индивидуализиране. По нѣкой пѫть вие сте разпръснати, разсѣяни въ съзнанието си, и трѣбва да дойде отвънъ нѣкоя голѣма бѣда, за да ви сплоти: тогава вие се нахвърляте, започвате да се бранитѣ, но неразумно: Вие още не мислите, какъ прѣживѣватъ другитѣ, за да имъ помогнете, а всѣки мисли за себе си. Това е слабата ви страна. Вие вървите по единъ кривъ пѫть. При сегашното ваше състояние, да кажемъ, че ви срещна, азъ нѣма какво да очаквамъ отъ васъ, да ме обичате, нито вие да очаквате отъ мене, азъ да ви рбичамъ. Азъ само ще очаквамъ момента да проявя онази Божествена Любовъ, къмъ васъ, и вие да я проявите къмъ мене. Божественото въ менъ, и Божественото въ васъ трѣбва да се прояви. Въ моето съзнание, и въ вашето съзнание трѣбва да се проявятъ тѣзи два момента, и да си кажемъ: отъ сега нататъкъ ще оставимъ Божественото да се проявява. Ние нѣма да запушимъ този Божественъ тласъкъ, импулсъ, и ще изпълнимъ волята Божия. Подпушването на Божественото въ насъ ражда всички страдания. Страданията показватъ, че като дойде нѣкоя Божествена мисъль въ насъ, ние реагираме срѣщу неч; тогава става подпушване въ насъ. Обаче, трѣбва да знаемъ, че въ Божественото нѣма обратни дѣйствия. Тази Божествена енергия ще си пробие пѫть и ще прѣчупи не само нашата ограда, но и кюнцитѣ ни и ние казваме тогава: пострадахъ много. Защо? Защото съ сърцето, съ ума си не си отговорилъ на този Божественъ импулсъ. Когато човѣкъ дълго врѣме реагира срѣщу нѣкоя Божествена мисъль, Богъ казва: „Дигнете този човѣкъ отъ земята! Доведете другъ на неговото мѣсто, чрѣзъ когото водата може да върви правилно“. Ако оставите Богъ да дѣйствува въ васъ, Той ще ви благослови. А сега, всички болести, които идватъ у васъ — коремоболие, ревматизъмъ, гръбъ ви боли, това-онова — всичко туй е резултатъ на вашитѣ грѣхове. И вие слѣдъ всичко това търситѣ лѣкарь, искате да ви правятъ инжекции. Азъ ще ви кажа, какъ трѣбва да се лекувате. Вие можете да се лекувате, като изправяте вашитѣ прѣгрѣшения. Направишъ едно прѣгрѣшение — изправи го, ще ти мине корема. Направишъ друго прѣгрѣшение — изправи го, главоболието ти ще се махне. Вашитѣ грѣхове сѫ създали болеститѣ ви и вие никога нѣма да се освободите отъ тѣхъ, докато не ги прѣмахнете. Нѣкой казва: много съмъ нервенъ. Знаете ли какво нѣщо е нервностьта? — Грѣхове сѫ това. Кой не е нервенъ? Я вижте кой и да е пияница, не е ли нервенъ? Въ пиянството има и блудъ, и кражби, и убийства. И сега, нѣкои току идватъ при мене, и ме питатъ: какво трѣбва да правимъ? Рѣшете да изправите коренно, не изведнъжь, но съзнателно всички ваши грѣхове, да прѣмахнете всички причини на злото, и ще видите, какъ всичко ще се изправи. Гърбътъ те боли нѣщо — вижъ каква грѣшка си направилъ още днесъ. Минавашъ по улицата, Господъ ти казва: „Кажи една блага дума на този човѣкъ!“ Ти минешъ, заминешъ, не се спирашъ, но като се върнешъ дома си, гърбътъ те боли. Защо? — Не си се спрѣлъ да кажешъ една блага дума. На другия день ти дойде една мисъль да отидешъ при нѣкоя бѣдна вдовица: или нѣкое сираче, но ти се спирашъ, почешешъ се по главата, казвашъ си: е, нека отиде другъ нѣкой братъ, азъ имамъ работа сега. Не се минава дълго врѣме, и главата ти те заболява. Защо? — Тази вдовица е влѣзла въ главата ти. Ако ме слушате, нѣма да бѫдете хилави. Азъ гледамъ въ провинцията, нѣкой влѣзълъ въ вана, разтриватъ го, мажатъ го съ масло, лѣкуватъ го. Казвамъ: това не е правиятъ начинъ за лѣкуване. Не, ще рѣшимъ основно: като станемъ сутринь, да се помолимъ Богу, да ни покаже, какъ да извръшимъ волята му, защото при туй извършване волята Божия се обуславя моето умствено, сърдечно и волево състояние. При изпълнение волята Божия ще се подобри даже и физическото ми състояние. И сега, на тукъ — на — тамъ, уволняватъ те, страдашъ. Защо? — За идеитѣ ми, Не ви уволняватъ за идеитѣ ви, а за погрешкитѣ ви. И азъ искамъ вече да видя, онѣзи, които ме слушате, кой пѫтъ ще изберете. Вие можете сами да оправите пѫтя си. Нѣма сила въ свѣта, която може да ни противодѣйствува. Но кога? Когато сме чисти, когато сме добри Когато сме нечисти, всѣкога ще бѣгаме. Ще запомните тази философия! Казвате: ние знаемъ много. Ще прѣстанете съ това. Какво знаете? — Че линията имала двѣ граници. Че правата линия като се движи образува плоскость, и тогава има четири граници, а плоскостьта като се движи образува кубъ, и тогава има шесть граници. Какво значи това? Всичко се движи въ свѣта. Не мислете, че като се отказвате да вършите волята Божия, тъй ще мине. Богъ работи въ свѣта и тежко ономува, който се отказва да върви съ Бога. Вие сте една точка, една права линия, една плоскость и не можете да правите, каквото си искате. Ще направите туй, което Богъ иска: ще го направите или разумно, или неразумно. Ако вършите разумно волята Божия, ще мязате на една кофа, която носи чиста вода, и ако не се противите, ще я внесете дома си. Ако вършите неразумно волята Божия и се противите, ще мязате на една кофа, съ която носятъ нечиста вода и смъртьта ще ви покоси. Слѣдователно, праведнитѣ хора сѫ кофи, съ които се носи чиста вода, а грѣшнитѣ хора сѫ кофи, съ които се носи нечиста вода. Ако има повече грѣшни хора въ свьта, значи тия хора ядатъ и пиятъ, и ще трѣбватъ повече кофи за изнасяне нечистотиитѣ, Та въ дадения случай, при сегашнигѣ условия, вие ще вземете две позиции, нѣма изборъ — или пѫтя на доброто, или пѫтя на злото. Слѣдъ като научите това, ще дойде или пѫтя на Любовьта, или пѫтя на умразата: или пѫтя на свѣтлината, или пѫтя на тъмнината. Друга алтернатива нѣма. Да не мислите, че има друга философия! Казвате: е, да сѫ живи дѣцата! Но слушайте! Дѣцата ще бѫдать живи и здрави, ако вършите волята Божия. Мѫжътъ ви ще бѫде живъ и здравъ, ако вършите волята Божия. Не вършите ли волята Божия, нито дѣцата ви, нито мѫжътъ ви, нито жената ви ще бѫдатъ живи и здрави. Туй ще го опитате навсѣкѫдѣ. Ще знаете, че като ученици трѣбва да имате единъ моралъ. Нѣма нищо скрито — покрито. Когато направите една погрѣшка, нѣма да се извинявате, но ще кажете: направихъ една погрѣшка, ще я поправя. Трѣбва да знаемъ, кои нѣща сѫ допуснати въ дадения случаи, и кои не. При сегашнитѣ условия има извѣстни блага, за които хората не сѫ готови да ги използуватъ. Ако вие нахраните едно малко дѣте съ твърда храна, какво ще стане? — Смъртьта ще дойде. Нѣкой казва: азъ искамъ да почувствувамъ нѣщо силно, да имамъ силни прѣживѣвания. Знаете ли какво могатъ да ви причинятъ тия силни удоволствия, които вие искате? Тия силни сътресения, тия вълнения на душата могатъ да разтопятъ тѣлото ви. Не си играйте съ голѣмитѣ прѣживѣвания! Играйте си съ онѣзи малки прѣживѣвания на любовьта. Туй мекото, приятното прѣживѣвание, то е Божествено, а онѣзи голѣмитѣ прѣживѣвания, това сѫ главни, които могатъ да прѣдизвикатъ цѣлъ пожарь. Нѣкой казва: азъ ще стана много голѣмъ, като планина, побѣдилъ съмъ всичко. И наистина, гледамъ този човѣкъ, разширилъ се, разпрострѣлъ се изъ цѣлия козмосъ. Не се минава и единъ часъ врѣме, този който се разпрострѣлъ изъ цѣлия козмосъ, ходилъ изъ цѣлия свѣтъ, сега се смалилъ, станалъ много малъкъ и казва: какво стана съ мене? Той не разбира Божия законъ. Никѫде не е ходилъ, но той е като нѣкой пиянъ човѣкъ. Мяза на онзи пияница, който, като се напилъ, майка му казва: „Синко, ти съ този умъ нѣма да въртишъ кѫща“. Той легналъ на земята и казалъ на майка си: „Мамо, ела да видишъ, какъ въртя кѫща! Като дойдатъ у васъ тия чувства на пияницата, тогава и ние, като него, въртимъ кѫща. Ще се пазите отъ психологическото пиянство. Чувствата у васъ трѣбва да бѫдатъ постоянни. Като се каже думата „любовь“, да се разбира любовь. Тази дума е свещена въ всичкитѣ нейни прояви. Щомъ кажешъ думата „любовь“, трѣбва да бѫдешъ готовъ на всички жертви. Туй разбирамъ любовь! А това, което вие наричате любовь, то е любовь отъ картошки. Ами, че по какво се отличаватъ хората на новата култура отъ другитѣ хора? За насъ казватъ, че сме били много кротки. Да, дѣйствително много кротки сме, но не сме още такива. Азъ казвамъ: тѣзи хора на новото още не сѫ минали подъ този силенъ Божественъ огънь. Вие едва сте заченати, и азъ се опасявамъ да не би да ви пометнатъ. Нѣкои отъ васъ сѫ заченати, но страхъ ме е да не дойде нѣкой силенъ вѣтъръ да помете всички плодове отъ дървото. Тамъ е всичката опасность, да не би човѣкъ да се пометне. Родимъ ли се веднъжъ, фактътъ е свършенъ. Нѣма да има сила въ свѣта, която да ни помръдне. Докато се родимъ, трябва да се държимъ за Бога. Та отъ всинца ви се изисква непрѣодолима вѣра, безъ абсолютно никакво съмнѣние. Богъ е започналъ туй дѣло, и Той ще го доизкара. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на туй дѣло. То е свършенъ фактъ. Ако вѣрвате, фактътъ е свършенъ, ако не вѣрвате, не е свърщенъ. За другитѣ не е свършенъ, за насъ е свършенъ. Тъй щото, споредъ насъ, въ дадения случай, Богъ е, Който дѣйствува. Неговата воля е да бѫдемъ любящи, мѫдри и да сме носители на Божествената свѣтлина. Като се върнете дома си, нѣма да кажете: е, тъй се говори то. Не, ще погледнешъ рѫцѣтѣ си и ще кажешъ: мога ли да върша Божията Правда? — Мога. Ще погледнешъ краката си и ще кажешъ: мога ли да бѫда изразъ на Божията Добродѣтель? — Мога. Ще бѫдешъ смѣлъ и силенъ. Ще срещнешъ мечката, ще я помилвашъ. Ще си кажешъ: дали ще ме разбере? — Ще те разбере. Ами ако ме ухапи? — Нѣма да те ухапи. Щомъ си съ Бога, тя ще коленичи и ще ти каже: „Азъ те познавамъ“. Нѣма сѫщество, което да не се подчинява на Бога. Ако Богъ е въ васъ нѣма какво да се плашите. Ако е въ мене и въ васъ, като се срещнемъ, и двама ще се радваме. Богъ е тази възвишена интелигентность, която рѫководи свѣта. Нѣма да сѫдимъ никого, но ще знаемъ, че Богъ, тази възвишена интелигентность, ще изглави всичко, ще прѣвърне всичко за добро. Каквито погрѣшки и да сме направили, Той ще уреди всичко. Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да побѣдимъ. Азъ искамъ, всѣки единъ отъ васъ, като се върне сега дома си да се замисли и да каже: азъ ще върша волята Божия. Нека всѣки се моли, щото Богъ да прѣодолѣе надъ всичко и да дойде царството Му на земята. Вие чакате да дойде царството Божие отъ нѣкѫдѣ другадѣ. Не, ще станете сутринь и ще кажете: азъ желая да дойде Царството Божие на земята и да бѫда носитель на Неговата свѣтлина! Ти Го пожелай и То ще дойде. Господъ работи въ свѣта. Като Го пожелаемъ всинца, Господъ ще извърши това. Значи, ние всинца трѣбва да отворимъ сърцата си за Господа, а по нѣкой пѫть вие затваряте сърцето си за Господа. Върнете се дома си и казвате: азъ бихъ вървѣлъ въ това братство, но има прѣпяствия. Че въ кое братство нѣма прѣпятствия? Въ туй братство нѣма никакви прѣпятствия. Ти крака нали имашъ? — Имамъ здрави ли сѫ? — Здрави? Рѫцѣ нали имашъ? Имамъ. Здрави ли сѫ? Здрави. Очи нали имашъ? — Имамъ здрави ли сѫ? — Здрави сѫ значи, ти не си куцъ, не си сакатъ, не си слѣпъ, не си глухъ, нѣмашъ никакви прѣпятствия, човѣкъ на мѣстото си. Отъ тази вечерь искамъ вече да бѫдете други! Искамъ да бѫдете малко по-сладки, съ единъ градусъ повече, по-разширени, по-добри и да желаете доброто единъ на другъ. Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, за да изпрати Богъ своето благословение, та у всинца ви да се увеличи доброто, любовьта, свѣтлината, но не привидно. Въ Божествения свѣтъ има единъ обратенъ законъ. Човѣкъ може да прояви любовьта, когато е въ най-лошо положение, когато е въ най-голѣмата сиромашия, а когато е най-богатъ, тогава има най-малки условия. Сѫщиятъ законъ е и за знанието. Когато човѣкъ има най-много знания, той има най-малъкъ шансъ да прояви свѣтлината, а когато е най-голѣмъ невѣжа, има най-голѣмъ шансъ. Тогава не че е невѣжа, но е като дѣте и въ него има най-голѣми възможности. Щомъ, е богатъ, щомъ има знания, той се орахатява и казва: азъ съмъ богатъ, имамъ знания, нищо не ми трѣбва. Той нѣма сртемежъ. Тъй щото ние имаме много знания. Отъ тази вечерь, отъ тозъ Божественъ часъ започваме Божественото знание. Дойде при мене една ученичка и ми казва: Учителю, азъ искамъ да си отмъстя по правилата на новото учение, споредъ закона на Любовьта. По старому зная какъ да си отмъстя. Толкова врѣме мислихъ, какъвъ методъ да избера по новото учение, та като си отмъстя нѣкому, завинаги да ме помни. Сега и азъ отъ васъ искамъ, да си отмъстявате като тази ученичка, по новия методъ: та да ви помнятъ. Казвамъ й: „Много хубаво ще ти кажа.“ Сега азъ ви пожелавамъ да си отмъстявате по новия начинъ, споредъ законитѣ на новото учение, учението на Любовьта, та всички да ви помнятъ! Т. м. — Мирътъ носи Божията радость. * 35-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 16. VII. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малкото приложение. Т. м. Прочетоха се резюметата отъ темитѣ: „Най-добриятъ начинъ за примирение“ и „За кого грѣе слънцето?“ Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Кой е първиятъ поетъ“. Думитѣ иматъ смисълъ дотолкова, доколкото тѣ засѣгатъ живота. Не всички думи засѣгатъ живота. Прѣдставете си, че даденъ крѫгъ изразява живота. Мислите ли, че всички капки, които падатъ върху единъ цвѣтъ, иматъ влияние върху него? Сега вие трѣбва да мислите, безъ да потвьрждавате. Азъ не искамъ да потвърждавате. Когато човѣкъ опита нѣщо, само тогава може да го потвърди. Значи, въ даденъ случай ние можемъ да опитаме само ония капки отъ водата, които влизатъ въ състава на организма. Тъй сѫщо нѣкой пѫть може да ви се говори много въ една бесѣда, но отъ цѣлата бесѣда само една дума може да ви ползува. Азъ мога да ви кажа слѣдното: обичамъ ви, желая вашето добро, ще ви направя кѫща, ще ви дамъ пари, дѣцата ви ще осигуря и т. н. Мислите ли, че това ще повлияе върху вашия животъ? Мислите ли, че ще станете по-добри? Не, човѣшкитѣ обѣщания често ставатъ една голѣма спънка въ живота. И колкото повече вие се вслушвате въ обѣщанията на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате. Ще бѫде смѣшно, ако способниятъ ученикъ го убѣждаватъ съкласницитѣ му, че е способенъ, че е първокласенъ ученикъ. Той самъ трѣбва да знае това. Като седне да учи, да рѣшава задачи и може да разрѣши всичкитѣ задачи, той знае, че е способенъ. Хубаво, ако вие не можете да разрѣшите една задача на милосърдието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на търпѣнието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на вѣрата правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на надеждата правилно, питамъ ви тогава: въ какво седи вашата способность? Ще кажете: азъ не съмъ търпеливъ, но съмъ уменъ човѣкъ. Умъ безъ търпѣние, това е колело безъ ось. Смѣшно е като казва, че билъ уменъ човѣкъ. Да, той е едно хубаво колело безъ ось. Съ това колело малкитѣ дѣца могатъ да си играятъ, да го търкалятъ, както искатъ, да го пущатъ отъ който и да е върхъ да се движи и пада надолу. Нѣкой пѫть и васъ могатъ да ви търкалятъ, като това колело. Дойде нѣкой, пошушне ви нѣщо като нѣкой бръмбарь, тури ви на това колело и вие цѣлия денъ се търкаляте отъ върховетѣ надолу. Като срѣщнете голѣмо прѣлятствие, катурнете се и казвате: усѣщамъ се крайно неразположенъ! Това значи, че колелото е паднало и се е обърнало въ хоризонтално положенне. Азъ казвамъ: това колело е безъ ось. Сега, надпрѣварването на ученицитѣ трѣбва да бѫде въ това, да разрѣшаватъ правилно задачитѣ си. Вие ще кажете: ние сме разрѣшили много задачи. Не, въ училището има програми, задачи, които трѣбва да разрѣшите. Въ I класъ се разрѣшаватъ из вѣстни задачи: въ II класъ — други: въ III, IV, V, VI, VII, VIII — пакъ други. Като влѣзете въ универ-ситета, и тамъ сѫщо има задачи за разрѣшение. Като излѣзете отъ унивѣрситета, чакатъ ви още по-сложни задачи. Запримѣръ, ако ви дадатъ една задача да примирите двама души, какъ ще постѫпите? — Ще имъ поговоримъ. Добрѣ, ще имъ говорите, но какъ? Примирението почива на единъ математически законъ. Трѣбва да разбирате примирението — то е великъ законъ. Трѣбва да разбирате положителнитѣ и отрицателнитѣ сили на живота. Най-първо, за да примирите двама души, трѣбва да отнемете отъ единия часть отъ неговия мѫжки принципъ, отъ неговата сухота и да му прѣдадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите сѣмето съ почвата, трѣбва да паправите почвата мека. Какъ ще примирите сѣмето съ почвата? — Като направите почвата мека. Почвата може да даде приемъ на сѣмето, само като стане мека. Тъй ще може растението да извади отъ почвата необходимитѣ сокове и при това да й даде нѣщо. Човѣкъ, като се примирява съ себе си, работи по сѫщия законъ. Често човѣкъ трѣбва да примирява двѣтѣ части на тѣлото си. Защо? Защото нѣкой пѫть човѣшкото е раздвоено на лѣва и дѣсна половина. Лѣвата страна не се подчинява на дѣсната, има споръ на клѣткитѣ отъ лѣвото полушарие на мозъка съ клѣткитѣ отъ дѣсното полушарие на мозъка. Тѣ цѣль день спорятъ и не само спорятъ, но и воюватъ помежду си. Казвате: главата ми се наду! Какъ нѣма да се надуе? День, два, три, продължава тази война, надува се главата ти, разбира се, и тогава природата ти прати нѣкоя болесть, за да те излѣкува. Като полежишъ 2 — 3 недѣли, тази енергия се изразходва и ти ставашъ много кротъкъ. Казвашъ си: слава Богу, просветна нѣщо въ ума ни. Какво значи това? — Часть отъ грубата енергия на мѫжкия принципъ се е трансформирала, нѣщо меко е дошло. Усѣщате, че малко топлина е дошла въ сърцето. Тази топлина именно произвежда мекотата. Свѣтлината това е силата, която сѫщо внася мекота. Тъмнината внася твърдость. Щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ и срещнете тъмнина, ако не разбирате законитѣ, вие може да си счулите главата. Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напрѣднали духове, ако не спазватъ законитѣ, изпитватъ противодѣйствието й. Туй, впрочемъ, е казано мимоходомъ. Ние, като говоримъ за тъмнината, се отдалечаваме отъ въпроса. Тази сутринь една сестра, като чела послѣдната бесѣда отъ I серия, ме запита какъ да разбира Господа като условие и Господа като срѣда. Казвамъ й: това е много дълбока философия. Богъ не е нито условие, нито срѣда. Той създава условието и срѣдата, не може да бѫде нито условие, нито срѣда. Той е извънъ срѣдата и извънъ условията. Въ примѣра е турено, че трѣбва да познаваме Бога, т е трѣбва да знаемъ, какъ Богъ дѣйствува въ тази срѣда. Послѣ, трѣбва да познаемъ Бога, какъ дѣиствува въ условията. Богъ действува въ срѣдата по единъ начинъ, а въ условията — по другъ начинъ. Тамъ е казано: ако ние живѣемъ въ Бога, не можемъ да Го познаваме, т. е. ако ние искаме да бѫдемъ като Бога, да живѣемъ въ Него, какъ ще Го познаемъ? Чудни сте! Като живѣеге въ вѣчностьта, какво ще познавате? Вѣчното се стреми да познае малкитѣ работи, своитѣ части. Богъ се стреми да види съотношенията между всичко онова, което Той е създалъ. Ние се стремимъ да познаемъ онзи източникъ, отъ който сме излѣзли. Върху тия спорни въпроси много философи сѫ дали 20—30 години отъ живота си за разрѣшението имъ като ги питаме, какво сѫ спечелили, казватъ: окаляхме само умоветѣ си. Защо? Защото сѫ питали, какъ се е появило злото въ свѣта, има ли грѣхъ, или не и т. н. Нѣкой казва: Богъ навѣрно има недостатъци. Ти отдѣ зчаешъ това? Значи, ти си надъ Него, та знаешъ Онзи, който сѫди, трѣбва да знае повече отъ този, когото сѫди. Съ каква мѣрка мѣришъ, та казвашъ, че у Бога има зло? Смѣшно е, когато мѫтната вода почне да прѣцѣнява, до колко чистата вода е нечиста. Нѣма никаква философия тукъ! Слѣдователно, въ дадения случай само онова е разбрано, което човѣкъ може да възприеме, да асимилира въ себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвѣте въ гората и се намирате между други не толкова благородни цвѣтя. Вие ще се намѣрите въ едно неприятно вамъ общество, между магарешки трънъ, между хмѣлъ и др нѣкои подобни растения. Вие като растеге, съ тѣхъ ли ще се занимавате, или съ васъ? Сега вие се занимавате съ въпроса. Защо Богъ е турилъ магарешкия трънъ до васъ. Не, трѣбва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръне. Тѣ, по своето естество сѫ толкова благдродни, колкдто и вие. Магарешкиятъ трънъ, въ нѣкои отношения, за васъ може да нѣма тия качества, каквито вие изисквате. По отношение на природата, обаче по отношение на службата, която извършватъ, тѣ сѫ на мѣстото си. Нъкои цитиратъ единъ стихъ отъ апостолъ Павелъ, че Господъ е направилъ нѣкои сѫдове за почесть, други за безчестие. Той констатира единъ фактъ. И вие нали правите сѫщото? Въ едно гърне готвите, въ друго туряте помия. Питатъ: кое гърне е за прѣдпочитане? И двѣтѣ не сѫ на мѣстото си? Чудни сте вие! Онова гърне за помията изваждате навънъ казвате: такива хора, такива гърнета не искаме. Тогава трѣбва да се откажете и да ядете. Защо? Като ядете, ще имате и помия. Съ какво ще я изхвърлите, съ вашето чисто гърне ли? Не, ще имате едно нечисто гърне. И много отъ вашитѣ мисли и желания заематъ мѣстото на такива гърнета, съ които вие трѣбва да изхвърлите вашата помия. Вие казвате: тия мисли не ги искаме, тия желания не ги искаме. Казвамъ: да въ една кѫща се допуща само едно гърне за помия, но ако имате сто такива гърнета, вие вървите въ кривия пѫть. Едно гърне за помия и сто гърнета за чиста вода ви трѣбвать Такава е пропорцията. Щомъ обърнете процеса и въ кѫщи си имате сто гърнета за помия, а едно за чисата вода, вие сте на кривъ пѫть. Тогава, като се влѣзе въ кащата ви, усеща се само воня. Такива хора наричаме лоши, навсѣкѫдѣ вонятъ. Тѣ имать особено мнѣние за себе си, но отдалечъ вонятъ, издавать се. Казватъ: ние извършваме една важна служба. Условията, при които сте поставени тази вечерь, вие трѣбва да ги използувате още сега, а не утрѣ. Тази вечерь може да използувате много отъ тия условия. Когато се говори. За извѣстень принципь, мнозина правять общо заключение Запримѣръ, общото заключение, че трѣбва да се любимь, че Богъ е Любовь, е вѣрно, но ако тази любовь е едно велико, силно течение въ свѣта, като се пусне въ вашата градина, ще я разкопае ще завлѣче всичката пръсть и останать само камънитѣ, питамь тази любовь каква полза е принесла на вашата градина? — Никаква. Слѣдователно, отъ тази велика любовь ще отдѣлите една много малка, слаба вадичка за вашата градина, та като тече водата и да се попива. Въ дадения случай, това е вашата любовь. Вие казвате: Ами голѣмата Божия Любовь? Че тази любовь именно движи цѣлия козмосъ, слънцето, всички други слънца и планети. Ако вие не знаете да отдѣляте малката вадичка, какъ ще излолзувате това голѣмо течение? - То ще помете всичко. Друго вьзражение. Казвате: Любовьта не е такава сила, която помита — Любовьта не помита, когато не й се противишь, но когато й се противишь, тя всичко помита Въ Любовьта има единъ важенъ законъ. тя абсолютно не тьрпи никаква нечистота. Единъ отъ основнитѣ принципи на Любовьта е, че тя съ първото свое проявление носи чистота въ себе си. Има светии, които сѫ живѣли 20 години осамотено, постили сѫ, търсили сѫ Господа, измѫчвали сѫ се, занемарявали сѫ ср, дрехитѣ имъ се окѫсвали, брадясвали сѫ, за нищо не сѫ мислили, но въ деня, въ който почувствували Божията Любовь, съживѣвали се, очитѣ имь просветвали. Срѣсвали си коситѣ, измивали си краката, тѣлото — веднага у тѣхъ се появявало чувство къмъ хубавото и красивото. Туй виждаме и въ свѣта, Всѣки, който почувствува любовьта, веднага започва да се докарва. Купува си нова връзка, палто ново или друго нѣщо. Защо? — Любовьта е дошла, въ каквато и да е форма. Едно отъ качествата на Любовьта е абсолютната чистота. Като казали на Давида, че дѣтето му се е разболѣло, тои плакалъ молилъ се за него, но като умрѣло, почувствувалъ едно облекчение, разбралъ, че е вървѣлъ по кривъ пѫть. Станалъ измилъ се и благодарилъ на Бога. Трѣбваше да умре това дѣте, за да изчисти грѣховетѣ на баща си. Не си правете илюзии, че наши тѣ грѣхове може да се простятъ по другъ начинъ. Казвате: Богъ е Любовь. Да, но Любовьта обича чистотата. Ако Давидъ бѣше съзналъ своята псгрѣшка прѣди да дойде Натанъ, туй дѣте шѣше да остане живо. Но трѣбваше да дойде Натанъ, да го мушне съ остена. Давидъ каза: „Азъ съмъ царь, азъ се разправямъ съ тия работи, азъ съмъ законъ, мога да правя каквото искамъ!“ Господъ казва на Натана: „Такъвъ ли е примѣрътъ, който ще даде този овчарь, когото взехъ отъ стадото и направихъ царь?“ Отиде Натанъ да му говори, но не го стресна изведнъжъ. Той му каза: „Царю, въ единъ градъ имаше единъ богатъ човѣкъ съ много овце, а другъ — сиромахъ, само съ една овца. На богатия човѣкъ дойдоха гости. Той взе овцата на бѣдния човѣкъ и я закла. Какво трѣбва да се направи съ този човѣкъ?“ — Смъртно наказание за него! каза Давидъ. Ти си онзи човѣкъ! Когато дойде Господъ, тъй ще каже и на вась: „Ти си онзи човѣкъ, който си извършилъ пакость“ Какво направи Давидъ? — Коленичи, плака дълго и написа 51 псаломъ, изповѣда се. Туй е благородството на неговата душа! Сега мнозина отъ васъ искате да станете ученици. Вие сте отъ много голѣмитѣ философи, отъ много голѣмитѣ грѣшници. Разбирате ли какво значи „грѣшници“? Грѣшници сте вие като ме критикувате. Нито единъ нѣма право да ме критикува! Азъ съмъ огледало за васъ. Щомъ се занимавате съ мене, Господъ ще изкара всичкитѣ ви грѣхове навънъ. Знаете ли какво нѣщо е грѣхъ? Грѣхъ е да убиешъ една душа. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да излѣзе и да каже, кого азъ съмъ спрѣлъ въ пѫтя му къмъ Бога. Че дошла нѣкоя сестра при мене, че седѣла два-три часа повече отъ другата, що отъ това? Че една яла повече, а другата по-малко, що отъ това? На едната съмъ далъ 10 круши, на другата — една, що отъ това? Казвате: нали трѣбва да има равенство, братство? Чудна философия! Едната яде повече, другата по-малко — нищо повече. Може да ядете толкова, колкото искате. Казвате: каква е тая привилегия? Тукъ трѣбва да има редъ и порядъкъ! Я ми кажете, дѣ е порядъкътъ въ свѣта? Не, ще дойде Натанъ при васъ, ще ви каже: „Ти си онзи човѣкъ!“ Натанъ иде всѣкога и когато дойде съ остена си . . . Вие седите и си мислите: ние вървимъ по пѫтя. Този, който върви по пѫтя, трѣбва да върви съ свѣтлина ни въ лѣво, ни въ дѣстно, той трѣбва да върви напрѣдъ. Вие не трѣбва да се спирате при погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Видишъ ли нѣкоя погрѣшка у другитѣ хора, радвай се, че я нѣмашъ ти. Видишъ ли у себе си нѣкоя погрѣшка, радвай се пакъ, че можешъ да я изправишъ. Радвай се всѣкога, и когато имашъ погрѣшки, и когато нѣмашъ. Въ единия случай ще имашъ едно упражнение, да покажешъ волята си, какъ ще изправишъ единъ лошъ навикъ. Научилъ си се да пушишъ тютюнъ. Ще си кажешъ: азъ сега ще опитамъ волята си, нѣма да пуша. Като кажешъ, че нѣма да пуша, ще ти притъмнѣе на очитѣ 20 пѫти ще ставашъ ще се разхождашъ изъ стаята, ще пухтишъ, слугинята ще хокашъ, жена си ще хокашъ. . . Не, ще бѫдешъ тихъ, ще си кажешъ: и безъ тютюнъ мога. Вземи си едно кило череши, вмѣсто една цигара. Ама не си наученъ тъй - ще се научишъ, нищо повече! Съ това ще се уякчи вашата воля Или, имате другъ недостатъкъ: нетърпеливъ сте. Ще упражнитѣ волята си, ще кажете: ще бѫда търпеливъ! Нѣкой пѫть нѣкой иска да ви прѣдизвика нѣщо. Ще се стегнешъ въ този случай, ще гледашъ да побѣдишъ. Ако не можешъ да издържишъ зарадвай се, кажи си: вториятъ пѫть ще видя кѫдѣ е неприятельтъ. Тъй, три четири пѫти ще опитвашъ, докато заемешъ надмощие. Всичкитѣ недѫзи, които имате, сѫ дадени, за да калятъ вашата воля. Туй става по негативенъ начинъ. Положителниятъ начинъ е другъ. Да кажемъ, че ми даватъ задача да изтърпя извѣстна обида. Това е най-малкото, което мога да направя. Каже ми Господъ: „Ще продадешъ кѫщата си, съ която си осигурилъ жена си и дѣцата си и ще раздадешъ всичко на сиромаситѣ!“ Кѫдѣ се иска по-голѣма воля. де те оплюе нѣкой човѣкъ и да изтърпишъ, или да продадешь кѫщата си? Разбра се, въ втория случай. Най-първо, всички школи започватъ съ негативната страна на живота. Вие не можете да дойдете до никоя добродѣтель, докато не обуздаете вашитѣ недѫзи. Не е лошо, че си кипналъ но трѣбва да се обуздаешъ. Какво правятъ женитѣ, когато кипне яденето? — Или ще прѣмѣстятъ тенджерата, или ще намалятъ огъня отдолу ще оставятъ само едно дръвце. Хубаво, твоето гърне е кипнало Защо? - Турилъ си отдолу десетъ дъвета. Извади деветьтѣ, остави само едно. Водата въ гърнето пакъ ще клокочи, и житцето ще се свари. Ще кажешъ: слава Богу, всичко мина! Сега вие считате тия методи за прости. Въ окултната наука има методи, които струватъ много скѫпо, но тия методи които ви давамъ, сѫ най-износнитѣ, най-практичнитѣ, тѣ сѫ и провѣрени. Когато кипнете, ако ви дойде на умъ за онази жена, кажете си: и азъ ще постѫпя по сѫщия начинъ, ще извадя отъ огъня нѣколко дръвца, ще оставя само едно дръвце да гори. Този, който те е обидилъ, той ти е прѣдалъ извѣстна енергия, а ти ще впрѣгнешъ тази енергия, ще си сваришъ на нея житцето. Имайте прѣдъ видъ, че всѣка обида, която ви се нанася, внася нѣщо ново въ васъ. Обидитѣ въ сегашния животъ внасятъ нѣщо много по-благородно въ човѣшкото сърце, отколкото похвалитѣ, защото похвалитѣ ставатъ отъ нѣмай кѫдѣ. Онзи, който ви обижда, прави това съ всичкото си сърце и гледа, дали ще ви потекатъ два реда сьлзи. Онзи който хвали, казва: нѣма какво да се прави, трѣбва да се похвали този човѣкъ. Затова обидитѣ сѫ по-силни, понеже се правятъ отъ сърце. Не е ли така? Когато се обиждате сте по-горещи, и като се върнете въ кѫщи, казвате: още 10 думи имаше да му кажа. Още тръбваше да му говоря, за да се разбере! Когато се хвалите, казвате: малко го прѣкалихъ, но хайде, отъ мене да замине! Слѣдователно, ония думи, които влизатъ въ нашия животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Туй, което ви говоря тази вечерь, искамъ да го запомните. Въ моята рѣчь най-проститѣ нѣща влияятъ. Може да ви говоря и по другъ начинъ: субстанциалното начало, трансцеденталния миръ: послѣ мога да ви говоря за тангентитѣ, за синуситѣ, за косинуситѣ, за квадратурата на крѫга, за питагоровата теорема, за триѫгълницитѣ и т. н. Това сѫ проблеми за бѫдещия животъ. Казватъ нѣкои, че равностанниятъ триѫгълникъ у човѣка прѣдставлявалъ едноврѣменно еднаквото дѣйствие на сърцето, на ума и на волята у човѣка. Констатирали ли сте вие това? Щомъ обикнешъ нѣкого и започнешъ да мислишъ, какъ да го обичашъ, ти разкривявашъ цѣлата работа. Това именно въ сегашния животъ е невѣрно. Когато умътъ се намѣси въ работитѣ на сърцето, равновѣсието се нарушава. Вие казвате, че за да любите, умътъ, сърцето и волята трѣбва да дѣйствувать еднакво. Направете този опитъ при сегашнитѣ условия. Веднага любовьта се разваля. Законътъ е вѣренъ. Ако създадете една хубава мисъль и турите повече чувство, пакъ ще развалите мисъльта си. Послѣ, ако направите едно дѣяние и започнете да се критикувате, пакъ ще нарушите равновѣсието. Законътъ е слѣдниятъ остави мисъльта да се прояви, както е въ своята природа. Остави чувството ти да се прояви тъй, както е въ сърцето. Остави твоята воля да дѣйствува тъй, както е нейното естество. Не си ти, който дѣйствувашъ въ сърцето! Въ сърцето ти дѣйствува Богъ чрѣзъ Своя Духъ. Въ ума ти дѣйствува Богъ чрѣзъ Своята мисъль. Въ волята ти дѣйствува Божията воля. Слѣдователно, оставете ги да се проявятъ съ своята истинска природа. Това значи равностраненъ триѫгълникъ, а не да нарисувашъ единъ триѫгълникъ съ равни страни. Пазете се въ живота си да не замязате на нѣкой си философъ, събирачъ на антики, които, като намѣрилъ една много хубава стара статуя, далъ я на слугата си да я измие отъ праха. Тя била отъ мраморъ, затова слугата взелъ единъ камъкъ и хубаво я изтъркалъ. Професорътъ като я погледналъ, косата му настръхнала. И вие нѣкой пѫть сте такива философи, като този слуга Казвате: азъ ще се очистя! Зная какъ ще се очистите. Всичко, което Богъ е написалъ, ще го махнете, ще го изтриете. Нѣкой пѫть когато ставамъ лошъ за васъ, то е, че съмъ видѣлъ нѣкой, който взелъ камъкъ и търка. Казвамъ му: не може така, по този начинъ не се чисти. Хвърли долу камъка, нѣмашъ право — нищо повече! Но защо? — Тукъ философия нѣма. Туй нѣщо е писано отъ милиони години. Да го изтъркашъ изведнъжъ това е най-голѣмата глупость, най-голѣмото прѣстѫпление. Нѣма да го търкашъ! То се чисти по особенъ начинъ. Какъ се чисти азъ ще ви кажа. Вие трѣбва да благодарите, че всичкитѣ нещастия въ живота сѫ Божествената рѫка, която ви хваща въ момента, когато разваляте нѣщо Вие трѣбва да се радвате за това! Трѣбва да разбирате великата вѫтрѣшна философия на живота. Не разбирате ли това, вие ще вървите по една наклонна плоскость. Страданията ще идватъ и ще си заминаватъ. Послѣ, ще идватъ хиляди пѫти на земята, но това нѣма да ви ползува. Мисля, че вие сте отъ тѣзи ученици, които можете да се ползувате сега. Всѣки отъ васъ ще държи този методъ. Имайте прѣдъ видъ, че вие нѣмате много врѣме да си играете, вие вече сте на края на тази епоха. Каквото направите сега, направено ще бѫде. Каквото изоставите сега, по другъ начинъ ще го поправите. Туй нека ви бѫде въ ума. Какъвъ е външниятъ свѣтъ, за него не се грижете. Всички да имате вѣра, да знаете, че въ вашия животъ Богъ дѣйствува. Той взима участие. Въ вашия животъ има и други сѫщества, заинтересовани, ваши братя. Тъй че, въ свѣта не сте сами. Не тълкувайте нѣщата криво. И тъй, отъ всичко това искамъ само едно нѣщо да ви остане въ ума. Кое тоѣбва да остане? — Богъ да работи, и ние да помагаме, съработници да бѫдемъ. Или, казано друго яче: да проязимъ въ себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можемъ въ даденъ случай. Това значи да работи Богъ въ насъ! Вземете тия мои думи тъй, както слънчевитѣ лѫчи, както роснитѣ капки, които падатъ върху ви. Такова отношние, иматъ тѣ къмъ васъ. Ако можете да ги използувате, вие ще бѫдете блажени. Ако ги тълкувате по другъ начинъ, нищо нѣма да придобиете. Азъ имамъ прѣдъ видъ растенето на вашитѣ думи, а вие не се спъвайте отъ външнитѣ прояви на физическия свѣтъ. Много спънки може да се явятъ, но тѣ иматъ съвсѣмъ друго естество — Богъ е свѣтлина въ живота ни! Т. м. * 34-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 18. VI. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Право ходене. Т. м. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Истинското помирение“. Прочете се резюмето: „Какъ познахъ, че имамъ умъ?“ Тема за слѣдния пѫть: „За кого грѣе слънцето“? Когата правите нѣкакви упражнения, ще държите главата си отвѣсно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трѣбва да се съвпада съ центъра на слънцето. При всѣко отклонение отъ този центъръ, въ лѣво или въ дѣсно, напрѣдъ или назадъ, вие подпадате къмъ растителното царство, подъ закона на случайностьта, т. е. когато вие вече не сте господари на вашата сѫдба. Нѣкой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда глава та си надолу? Другъ пъкъ я вири назадъ. Защо? Той ще каже: като се молихъ Богу, азъ гледахъ нагорѣ къмъ небето. Донесе ли ти това нѣкакво благо? Или, като гледашъ къмъ земята напримѣръ, защо правишъ това, не си ли я виждалъ другъ пѫть? Земята сега е отклонена на 23° отъ своята ось, отъ своя перпендикуляръ. По-напрѣдъ остьта й е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бѫде, ако земята се отклони на 90° отъ перпендикуляра? — Човѣкъ ще се намѣри въ положението на животнитѣ. Слѣдователно, животнитѣ се намиратъ по отношение остьта на земята подъ наклонъ отъ 90°. Ето защо тѣ не ходятъ изправени. Ако земята се отклони отъ остьта си на 90°, всички хора ще станатъ четириноги. Сега нѣма да ви обяснявамъ причинитѣ за това нѣщо. На дѣца философия не се разправя. Въ окултно отношение вие сте дѣца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засѣгаме. На васъ се прѣдставятъ само образи, туй което вие може да разберете. Първото важно нѣщо за васъ: ходите ли въ кѫщи, лѣгате ли или ставате, всѣкога ще държите въ съзнанието мисъльта, умътъ ви да бѫде насоченъ къмъ слънцето, да има отвѣсно положение. Когато гѫрдитѣ на нѣкой човѣкъ започватъ да хлътватъ навѫтрѣ, това е лошъ признакъ. Когато коремътъ на нѣкой човѣкъ изпѫква навънъ, това показва, че въ физическия свѣтъ има отлагане на непотрѣбни вещества и нѣма да се мине дълго врѣме, този човѣкъ ще заболѣе отъ нѣкаква белесть. Затова, първото нѣщо за всички ви, и млади и стари, трѣбва да ходите право, нѣма да се пригърбвате. Правило е това! И онзи ученикъ, които не спазва това правило, ще попадне подъ влиянието на свѣта, Ако дойде единъ ангелъ отъ небето между васъ, той ще бѫде много строенъ по форма. Ако единъ човѣкъ не може да прѣобрази своето тѣло, което е резултатъ на неговата душа, какъ ще може да работи съ по-висшитѣ сили? Ако ти не започнешь съ своитѣ уши, съ своитѣ очи, ако не можешъ да се разправишъ съ Стомаха си, какъ ще се разправишъ съ другитѣ хора? Силата на човѣка зависи отъ онова, което той упражнява върху своето разумно тѣло. И сега, когато нѣкой започне да изучава окултната наука, казва: менъ вече не ме интересува свѣта. Не, васъ трѣбва да ви интересува свѣта, но въ нова форма. Не трѣбва да ви интересуватъ излишецитѣ на свѣта, но трѣбва да ви интересува съзнанието на свѣта. Ще гледашъ, ще изучавашъ и онѣзи най-малки трѣвици, които сѫ скрити въ това пепелище. Всѣка трѣвица е единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Ще го очистишъ. Дадатъ ти едно ръждясало желѣзо. Ти нѣма да разглеждашъ ръждата му, но ще го изчистишъ, ще видишъ, има ли нѣщо отъ него, което може да влѣзе въ работа. Мнозина отъ вась казватъ: менъ нищо не ме интересува. Казвамъ: менъ пъкъ ме интересува Любовьта. Вие сте чудни! Какво нѣщо е Любовьта? Толкова врѣме ви говоря за Любовьта! Казвате: Любовьта служи да стопля сърцето. Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: тогава Любовьта избистря ума. Ами че кога умътъ не е бистъръ? Не е ли бистъръ умътъ на онзи вълкъ, който мисли да слѣзе при нѣкое стадо? Това е символъ. И тукъ има бистрота въ ума. Нима въ бистрата вода не се давятъ? Човѣкъ се дави въ мжтната вода тъй, както и въ бистрата, само че смъртьта му въ бистрата вода е по благородна, а смъртьта му въ мътната вода минава като нечестна. Само въ това е разликата. Въ всички ви трѣбва да се зароди желание да обичате простотата въ разсѫжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъль? — Идея, отъ която нищо не можешъ да отнемешъ, нито да притуришъ. Тия идеи сѫ много малко. Такива мисли и желания въ човѣка се срѣщатъ много малко. Вие трѣбва да имате нѣколко отъ тѣзи основни желания. Вие казвате, запримѣръ, по нѣкога, че имате разположение на духа, че Дхътъ Божий, мирътъ Божий е въ васъ. На какво се дължи това? — На тия основни мисли. Но едно малко нещастие въ свѣта е въ състояние да наруши въ васъ този Божи миръ. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезва. Кѫдѣ остана всичко това? Та нима Божественото въ човѣка може да изчезче? Мислите ли, че ако направите едно рало отъ златото, та то ще се измѣни? — Нѣма да се измѣни. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се измѣня. Тъй щото, когато говоримъ за Божественото, ние разбираме то да проникне въ всичкитѣ наши клѣтки. Всичкитѣ клѣтки, които съставляватъ човѣшкия организъмъ, трѣбва да възприематъ новото учение. Всѣка клѣтка трѣбва да се проникне отъ мисъльта, че тя вѣрва въ Бога. Това азъ наричамъ вѣрване. А това, главата приеме едно, стомахъть не го приема, не е вѣрване. Стомахътъ казва: азъ не се занимавамъ съ такива глупави работи: Хлѣбецъ, хлѣбецъ ми дай! Това е философията въ живота. Кисъ-кисъ, смѣе се на господаря си той. Мислете ли, че можешъ да бѫдешъ философъ или учитель на такъвъ стомахъ? — Не, никога. Той ще се подиграе съ господаря си единъ день. Ще каже на главата: хубаво, щомъ ти мислишъ, че имашъ господарь, азъ нѣма да работя, нека твоятъ господарь те храни! Какво ще кажешъ на този стомахъ? Вие ще кажете: това сѫ дѣтински разсѫждения. Добрѣ, но вашитѣ разсѫждения не сѫдѣтински. По нѣкой пѫть разсѫждавате доста зрѣло, а по нѣкой пѫть като дѣцата не разсѫждавате. Ученикътъ на Божествената школа трѣбва да разбира пѫтя въ който е поставбнъ. Въ тозй пѫть има хиляди малки задачи, които трѣбва да разрѣши. Въ тази школа вие сте поканени да рдзрѣшите тия задачи. И тъй, всѣкога ще ходите изправени! Ако носишъ главата си назадъ, главата ти е празна. Ако я носишъ на лѣво или на дѣсно, това сѫ клонища на едно дърво, и тогава, всѣчи клонъ споредъ тяжестьта си, се наклонява на една или на друга страна. Въ такъвъ случай ти си клонъ, не си човѣкъ, ти играешъ роль на часть отъ нѣкое дърво. Слѣдователно други сѫщества ще ти заповдватъ. Седнешъ нѣкой пѫть, туришъ си краката единъ върху другъ. Какво показва това? — Не си гослодарь на себе си. Като седнешъ нѣкѫдѣ, нѣма да туряшъ краката единъ върху другъ. Въ школата никой нѣма право да си туря краката единѣ върху другъ. Вие тукъ не сте разбоййици, че трѣбва да се пазите единъ отъ другъ. Вие правите нѣща, които не се позволяватъ въ школата, разбирате ли? Не мислете, че съ моята отстѫпчивость ще се нарушатѣ Божиитѣ закони! Ако азъ мълча, законътъ нѣма да се промѣни. Законътъ си е законъ. Въ школата ще сѣдате така, че краката ви да бѫдатъ единъ до другъ. Поне половинъ часъ ще седите така ще знаете, че се намирате прѣдъ сѫщества, които сѫ минали по вашия пѫть, които сѫ завършили своето развитие и наблюдаватъ вашитѣ души. Вие седите криво, обтегнете се назадъ,. изкривите се налѣво или надѣсно и слѣдъ туй ще кажете, че Духътъ Божий дѣйствува въ васъ. Кой духъ дѣйствува? Гѫрдитѣ ви трѣбва да бѫдатъ широки, а не тѣсни, не трѣбва да бѫдете тѣсногѫрди. Широчина трѣбва да имате на гѫрдитѣ си! Краката ви трѣбва да бѫдатъ единъ до другъ, рѫцѣтѣ ви прибрани и умътъ ви да присжтствува. Часътъ, прѣзъ който сте тукъ, трѣбва да сте концентрирани, умътъ ви да е въ тѣлото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви изкаратъ отъ това равновѣсие, но нищо отъ това. Ще приберете ржцетѣ и краката си и ще се стараете да се съсрѣдоточвате. Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служатъ. Вие, като идвате въ класа, добрѣ е да си имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде нѣкоя мисълъ, да може да си я запишете. Всѣки има по нѣщо, съ което може да се занимава. Всѣка идея която ви дойде въ класа, запишете си я, не я оставяйте за у дома си, защото ще я изгубите. Всички трѣбва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този законъ има отношение къмъ нѣкакъвъ прѣходенъ обектъ. Не, послушание трѣбва да имате къмъ великата природа, т. е. послушание къмъ Бога! Този законъ убославя всички нѣща въ живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то като ни вдъхновятъ съ нѣкоя велика мисъль, бихме я изпълнили веднага. И вие ако не успѣвате въ живота си, то е защото отлагате да изпълните всѣка мисъль, която ви се внуши отгорѣ, или пъкъ опрѣдѣляте свое врѣме за изпълнението й. Вие я отлагате и послѣ на нейно мѣсто влагате нѣкоя чужда мисъль. Азъ бихъ желалъ да напразите единъ анализъ, да видите, колко на сто отъ мислитѣ, които ви занимаватъ, сѫ ваши. Допуснете, че като дойдете на земята отъ невидимия свѣтъ, прѣдвиждали сте да имате една малка кѫща съ двѣ стаи и кухня. Туй е бюджетътъ ви за този животт?. Вие дойдете, направите си, обаче, една по-голѣма кѫща. Продадете я, направите друга още по-голѣма. И нея продадете, направите си трета кѫща съ четири стаи. Питамъ: какво придобихте отъ това правене и продаване на кѫщи? Това сѫ чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Прѣдвидено ви е да свършите само гимназия, или да свършите и университетъ, но вие свършвате два, три факултета. Какво ви ползува повечето, което свършвате? Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ ви е опрѣдѣлено да свършите университетъ, но вие се отказвате. Въ този случай губите. За васъ е важно да реализирате mot a mot плана, който ви е опрѣдѣленъ отъ невидимия миръ. Това е идейниятъ животъ Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е опрѣделено. Вие сега ще си мислите: Щомъ всичко е опрѣдѣлено, тогава това е фатализъмъ. Ако всичко е опрѣдѣлено, ние не сме свободни. Азъ съмъ съгласенъ съ васъ. Когато станешъ слуга на нѣкой господарь, свободенъ ли си? Дойде рано сутриньта господарьтъ, похлопа: „Иване вземи ралото и хайде на нивата!“ Онзи, койго се е опрѣдѣлитъ за проповѣдникъ, свободенъ ли е? Не, не е свободенъ, той получава 4 — 5 хиляди лева мѣсечно. Сѫдията седи, рѣшава едно дѣло цѣлъ день. Свободенъ ли е? — Заповѣдватъ му онѣзи, които сѫ му дали 5-тѣ хиляди лева. Ако не му се плащаше, щѣше ли да рѣшава това дѣло? Онзи професоръ — астрономъ, седи надъ телескопа по цѣли часове, наблюдава небето. Защо? — Пари ще получи. Колко души знаете, които работятъ безъ да имъ се плаща? Кои работятъ по свобода на волята си? Азъ бихъ желалъ да намѣря хора, които да наблюдаватъ небето безъ да имъ се плаща. Покажете ми единъ човѣкъ, комуто да даватъ торбата и да го изпратятъ на работа безъ никакво заплащане. Азъ не осѫждамъ туй, но казвамъ: Ако ние извършваме нѣкоя работа и се намираме подъ тия човѣшки ограничения, то и когато отъ невидимия свѣтъ ни дадатъ да изпълнимъ една програма, пакъ се намираме подъ извѣстни ограничения. Онѣзи, по-висши отъ насъ сѫщества по сѫщия начинъ ни ограничаватъ. Тѣ казватъ: ако искате, може да живѣете споредъ нашата програма, ако не искате, вие можете да живѣете и по другъ начинъ. Дѣ седи ограничението? Ограничението седи въ това, че ако изпълните този планъ, вие ще бѫдете щастливи. Ние се заемемъ съ тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само съ коригиране отъ единия край до другия. Най-послѣ казваме не си струва да се живѣе. Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинскиятъ пѫть. Всѣки отъ васъ трѣбва да се проникне отъ мисъльта, че той има една малка мисия въ живота си, която трѣбва да изпълни съ всичкитѣ подробности. Вие идвате въ класа — и то е опрѣдѣлено. Нѣкой пѫть дойдете въ класа, но ви се приспи. Вие казвате: Какъвъ дяволъ ме нападна? Ами този дяволъ сега за пръвъ пѫть ли е дошълъ? За пръвъ пѫть ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всѣкога спите Всѣки човѣкъ, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всѣкога. Щомъ не мислите, нищо не ви интересува, има нѣщо, което обрѣменява ума ви. Азъ мога да ви накарамъ всинца да бѫдете будни. Какъ? Стига да кажа, че се отпуща една премия отъ 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очитѣ ще бѫдатъ отворени. Будни ще бѫдете! Защо? — Премия има отъ 50 хиляди лева. Какъ ще бѫдатъ ококорени очитѣ ви! Ако очитѣ ви могатъ да бѫдатъ ококорени за 50 хиляди лева, азъ имамъ по-голѣми премии отъ тази. Колко пѫти нося тия премии въ торбата си! Нося ги и назадъ ги връщамъ. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трѣбва да считате, че дадениятъ моментъ е най-важниятъ моментъ въ школата. Вие влизате въ връзка съ най-великата школа, съ невидимиятъ свѣтъ, и една мисъль предобита отъ нея, ще ви послужи за вечни врѣмена. Тя е нѣщо велико. Вие идвате тукъ въ школата и казвате: азъ не съмъ разположенъ. То не е мѣродавно, не обрѫщайте внимание на вашето неразположение. Послѣ, казвате, че умътъ ви не е разположенъ. Умътъ не е мѣродавенъ въ дадения случай. И сърцето ви не е мѣродгвно. Споредъ законитѣ, въ които сега се намирате, може умътъ ви да бѫде неразположенъ, да не можете да разсѫждавате, то е въ реда на нѣщата, но нѣма да се минатъ 10 — 15 минути, и неговата свѣщь ще се запали, ще дойде една нова мисъль. Сърцето ви сѫщо може да не е разположено. И то е въ реда на нѣщата, но тия неразположения азъ наричамъ настроения. Умътъ има настроения, и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията: нѣма да ходите споредъ тѣхъ. Щомъ вѣтърътъ духа, той все ще движи клонищата въ една или въ друга посока. Нѣкой пѫть вие се ожесточите, че нѣщата не ставатъ тъй, както вие ги искате. Всѣкога вие сте неразположени по причина, че нѣщата не сѫ станали тъй, както вие сте искали. Ако азъ имахъ вашия умъ, всѣкога щѣхъ да бѫда много неразположенъ, но какво правя азъ? Взема всичкитѣ ваши ексцентричности, които проявявате днесъ, напримѣръ, напиша ги въ дневника си, направя си отъ тѣхъ редъ задачи и извадя извѣстни заключения: Защо, напримѣръ, нѣкой отъ васъ седи кривъ, на една страна, или защо нѣкой спи. Туй съчетание на нѣщата ме интересува. Отъ кѫдѣ иде то, защо е дошло, какъ е дошло, всичко това ме интересува. Щомъ разрѣша тия задачи, азъ печеля. Ще разрѣша нѣкоя вечерь, защо заспивате. Нѣкой казва: склопиха ми се очитѣ. Защо, отговорете си сами! Азъ съмъ ви привеждалъ примѣра за баща и синъ, които посѣщаватъ нашето събрание въ Варна. Бащата всѣкога е буденъ, но синътъ щомъ дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. Слѣдъ като излѣзатъ отъ събранието, бащата нарича сина си калпазанинъ, дава му редъ некрасиви епитети, казва му: „Ти човѣкъ нѣма да станешъ, застрамвашъ ме прѣдъ хората. Защо не слушаше, колко хубава бѣше бесѣдата!“ Той казва: „Тате не мога да се владѣя“! Какъ да не можешъ? Обаче единъ день синътъ се ококорва въ събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всичкитѣ правила. Синътъ гледа баща си и се подсмива. Излизатъ на улицата, синътъ пита: „Тате, защо ти днесъ заспа?“ Бащата тъй си замина за онзи свѣтъ, безъ да разрѣши въпроса, защо е заспалъ. Но има причини. Разбира се, това нѣщо нѣкой пѫть зависи отъ съчетанието. Ако вие седнете до единъ човѣкъ, който е негативенъ, т. е. изтощенъ магнетически, а сѫщо и вие сте негативни, и двамата ще заспите. Въ нѣкое събрание седнешъ при нѣкой човѣкъ, който не се интересува отъ това, което се говори, но е по-силенъ отъ тебе, тогава и ти ще станешъ като него. Ако ти си индиферентенъ, но седнешъ при нѣкой човѣкъ, който силно се интересува, тогава той ще ти прѣдаде своя импулсъ. Любовьта любовь прѣдава: Мѫдростьта мѫдрость прѣдава: Добродѣтельта добродѣтель прѣдава: Свѣтлината свѣтлина прѣдава. Когато хората заспиватъ, това показва, че между тѣхъ нѣма хармония. Ако на сто души заспива единъ, той е връзка съ невидимия свѣтъ, понеже нѣма друга връзка. Той слуша отгорѣ, а останалитѣ слушатъ отъ физическия свѣтъ. Тъй щото, той е връзката, кореспондентъ е. Когато пъкъ единъ слуша отъ тукъ, а стотѣ сѫ горѣ, и това е хубаво. Има такива случаи въ Америка, дѣто сто души заспиватъ, а единъ само слуша. То сѫ вълни, които идватъ. По нѣкой пѫть дойде една такава вълна и всички заспятъ, както това стана съ христовитѣ ученици. Между тѣхъ остана само единъ буденъ. Такива случаи сѫ голѣми рѣдкости. Първото нѣщо, като въздѣйствие при такива случаи, ще упражнявате волята си. Нѣма да си казвате отъ кѫщи: азъ като отида въ събранието, нѣма да спя. Не, всѣки моментъ ще бѫдете будни. Кажешъ ли нѣщо — свърши го. Кажешь ли си, че нѣма да спишъ, нѣма да спишъ, ще бѫдешъ буденъ. Ще си казвашъ: ще бѫда буденъ, ще ходя правъ. Хиляди пѫти повтаряй това на день, докато станешъ най-послѣ буденъ, докато се изправишъ. Ревматизъмъ имашъ, ще си кажешъ: нѣмамъ ревматизъмъ, изправи се рѫката ми. Имашъ да давашъ, ще си кажешъ: платихъ си дълга, платихъ дълга си — докато най-послѣ го платишъ. Повтаряй, повтаряй, докато отъ невидимия свѣтъ кажатъ: Дойде му да млъкне! Хлопайте, хлопайте! Когато е за доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълиимъ волята Божия. Повторението е сила Божия“. Послѣ, нѣкой не може да учи. Като стане сутринь, цѣлия день да казва: ще уча, ще уча. Нѣкои седне малко, вземе да учи и пакъ стане. Тъй не се учи. Това не е характеръ. Ако ти не можешъ да се справишъ съ единъ обикновенъ прѣдметъ, какво ще правишъ съ по-сериознитѣ въпроси? Ти навсѣкѫдѣ въ живота си ще имашъ все сѫщата спънка. По нататъкъ вие ще имате по-мѫчни задачи. Въ този пѫть не се изисква само самообладание отъ човѣка, но и воля му трѣбва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служимъ на Бога, да покажемъ на свѣта, че ще го побѣдимъ. Съ главата надолу ще го обърнемъ но ще го побѣдимъ — нищо повече. Ще побѣдимъ свѣта! Нѣкой отъ васъ се запитва: какво ли пишатъ за насъ вѣстницитѣ? Не сте чели тази седмица вѣстници, нали? Нѣкои може да сѫ надникнали, да сѫ попрочели нѣщичко, но за това ще си наложатъ сѫщата задача още една седмица. Като не издържатъ пакъ, още една седмица, докато се научите да издържите. Само при едно такова състояние може да ви дамъ нѣкои правила. Тия правила сѫ толкова прости, но важни, обаче, ако вашиятъ умъ не е свѣтълъ, ще ви се видятъ маловажни. Вие виждате, че по нѣкой пѫть една ваша стара сестра прави извѣстни движения. Това сѫ течения. Не всѣкога се правятъ движения. Защо? Защото, ако нѣкой пѫть направишъ нѣкое движение, ще създадешъ зло на човѣка. Ето защо нѣкой пѫть нѣма да правишъ движения, нѣкой пѫть ще правишъ. Кога трѣбва да се правятъ движения? — Това трѣбва да се знае. Азъ мога да туря рѫката си върху главата на нѣкого и да не я движа. Защо трѣбва да си движа рѫката? Кога трѣбва да я махна? Това е езикъ на природата. Нѣкой пѫть искамъ да ви прѣдамъ нѣщо. Думата ли е по-силна или движението? — Нѣкой казва нѣкому: нали знаешъ, че азъ те обичамъ? Този, когото обичашъ, веднага изважда кесията си съ сто английски лири и ти я подава. Ти взимашъ кесията и казвашъ: да, азъ те обичамъ. Той вече не те пита, дали го обичашъ. Всичко това се изказва въ движения, безъ думи. Давашъ кесията и той разбира. Турятъ ви въ затвора, но вие имате нужда отъ пари, трѣбва да се освободите отъ този затворъ. Азъ ви казвамъ: вземете тази кесия, да се освободите отъ затвора. Азъ ви я давамъ, защото ви обичамъ. Ще кажете: ама моето достойнство ще пострада. Това е другъ въпросъ. Другъ нѣкой день вие ще дойдете съ кесията си, ще ми я прѣдложите и ще кажете: заповѣдайте, вземете си колкото ви трѣбватъ. Вие ще разберете, че азъ ви обичамъ. Ама най-първо ще ви дамъ кесията, и тогава ще ви кажа, че ви обичамъ. Тази кесия ще ходи отъ рѫка на рѫка. Това е Божественото учение: казано свършено. Туй, което раздѣля всичкитѣ окултни ученици навсѣкѫдѣ, сѫ лошитѣ думи. Запримѣръ, азъ съмъ недоволенъ, но дойде нѣкой, седне при мене, азъ казвамъ: на този човѣкъ му хлопа дъската, но той иска да му кажа нѣщо, затова е дошълъ при менъ. Когато казватъ, че нѣкому хлопа дъската, това подразбира, че нѣкѫдѣ въ ума му има единъ развинтенъ винтъ. Неговиятъ господарь казва: ти знаешъ, какъ да го поправишъ — завърти му винта. Азъ му завъртя винта. Слѣдъ това му казвамъ: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждамъ, че другъ винтъ му хлопа. Азъ завия и този винтъ. Питамъ го: сега какъ си? — Много добрѣ: хубаво направи, че ми зави винта. Бѣхъ малко неразположенъ, но сега съмъ добрѣ. Говоришъ съ другъ нѣкой и той казва: винтътъ ти е развитъ. На всѣки човѣкъ се развъртва винтътъ. Кому не сѫ развъртвали винтоветѣ? Нѣкой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши. Едно правило ще имате въ обходата си: нѣма да казвате, че нѣкому хлопа дъската. Кажешъ ли нѣкому така, ще изправишъ погрѣшката си. Всѣки човѣкъ въ даденъ случай е прѣдметно обучение. Ако видишъ единъ недѫгъ въ себе си, той ти е даденъ съ цѣль или да изправишъ нѣщо въ себе си, или да научишъ нѣщо. Никога да се не смѣешъ на човѣка за неговия недѫгъ, защото ще ти дойде на главата. Турцитѣ казватъ, че който се присмива, сѫщото и нему се връща. Ние по нѣкой пѫть се присмѣемъ на нѣкой човѣкъ, а като ни дойде сѫщото до главата, казваме: да ме прости Господъ отъ туй прѣгрѣшение. Да ми помогне Богъ да се очистя. И тъй, първото нѣщо, което ще повтаряте често е слѣдното: право ще ходимъ; право ще постѫпваме; право ще мислимъ; сърцата ни топли ще бѫдатъ. Т. м. * 32-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 4. VI. 1924 г. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съзнателната монада. Размишление. Прочетоха се резюметата върху темитѣ: „Службата на самообладанието и търпѣнието“ и „Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ“? Тема за идущия пѫть: „Истинскиятъ начинъ за примирение“. Материялътъ който сте минали до сега, е много малко проученъ. Вие сте отъ тѣзи ученици, които ядатъ и пиятъ, а не плащатъ. Дошли сте като на угощение, като пансионери. Не става така. Защо? Понеже всички закони въ природата дѣйствуватъ равномѣрно. Работитѣ никога не се отлагатъ. Вие трѣбва да учите — нищо повече. Сега нѣкой може да се извинява: условия нѣма, това-онова... То не влиза въ смѣтката, той трѣбва да учи. Послѣ, казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, Той пакъ ще каже, че условия нѣма. Ако разбира закона, той трѣбва да бѫде добъръ — нищо повече! Ние мислимъ, че нѣмаме условия. Какъ ще докажете математически, че вие нѣмате условия? Щомъ имате два крака и стоите правъ, нѣмате ли условия да ходите? Не сте парализиранъ, имате крака, уши, очи — можете да ходите. Ако не ходите, никой не ви е кривъ. Ако си парализиранъ, разбирамъ, не можешъ да ходишъ, но всѣки човѣкъ, който има крака, може да ходи. Човѣкъ, който има умъ може да учи. Човѣкъ, който има сърце, душа, духъ, може да прави добро — нищо повече! Сега, въ, какво седи новото учение? То е необходимо за васъ. Защо? Защото за въ бѫдеще ще влѣзете въ по-интимна връзка съ напрѣдналитѣ сѫщества. Азъ опитвамъ вашия характеръ сега. Какъ се опитва гласътъ на една пѣвица? Може да я мислятъ за много видна, но тя трѣбва да излѣзе да пѣе прѣдъ свѣта. Когато ще ви опитватъ въ това общество, спрѣмо васъ ще бѫдатъ безпощадни. Нѣма да бѫдагъ снизходителни като майка ви, като баща ви, като брата ви. Ако не си талантливъ, ще те набрулятъ по всичкитѣ правила. Ще кажатъ: нека дойде тоя, който е талантливъ. Прави сѫ хората. Този свѣтъ не е мѣсто за малодушни хора. Душитѣ които слизатъ на земята сѫ най-голѣмитѣ герои. Страхливцитѣ не могатъ да живѣятъ на земята. Страхливцитѣ ставатъ зайци, мухи, бълхи, и най-послѣ се израждатъ. Вие знайте, че страхътъ дѣйствува въ свѣта, за да се изродите. Това е по форма. Човѣкъ, който се страхува, се изражда. Рече да направи нѣщо, казва: това не е за мене, онова не е за мене: днесъ не е за мене, утрѣ не е за мене: това не мога, онова не мога, и той остава едно „не мога“, една въпросителна, една удивителна, една запетая и най-послѣ една точка. Всички хора, които не могатъ, сѫ въпросителна, удивителна, запетая, точка. Ще каже нѣкой отъ васъ: азъ зная какво нѣщо е Господъ. Ти, който не можешъ да ходишъ, дрехитѣ ти треперятъ отъ страхъ, знаешъ какво е Господъ! Прѣди всичко, Господъ нѣма нищо общо съ страхливцитѣ. Господъ най-първо нѣма нищо общо и съ мързеливцитѣ. Богъ нѣма нищо общо съ мъртвитѣ. Богъ има отношение само къмъ ония души, въ които има едно дълбоко желание, една дълбока жажда за учение, едно непрѣодолимо желание да Го познаятъ. Такъвъ човѣкъ ще прѣброди цѣлия свѣтъ, ще обърне земята и казва: ще намѣря Господа! Господъ може да го зарови въ центъра на земята, но той ще Го намѣри. Толкова силно е желанието на душата — да намѣри Господа. Нѣма сила въ свѣта, която може да спъне човѣка. Сега вие може да кажете: всѣки философъ има свое схващане. Да, единъ философъ — материялистъ има свое схващане: единъ философъ — идеалистъ има свое схващане: единъ философъ — натуралистъ има свое схващане. Кой отъ тѣзи философи е правъ? — Нито единиятъ, нито другиятъ. Господъ по естество нито е материяристъ, нито е идеалистъ. Подраздѣленията въ битието сѫ наши изобрѣтения. Материя, духъ, душа и т. н., отъ чисто Божествено гледище, сѫществуватъ ли? Запримѣръ, ако си въ магарешкия свѣтъ, ще констатирашъ, че всички магарета иматъ опашки: ако си въ свѣта на воловетѣ, ще констатирашъ, че всички волове иматъ рога. Отъ тамъ ще извадите заключението, че всички сѫщества иматъ рога, че всички иматъ опашки, че всички ядатъ като магарето, и който не може да реве като магарето, не може да бѫде знатенъ човѣкъ. Но това сѫ понятия за магарето и за вола. Имате право, всички магарета реватъ, иматъ опашки. Тия сѫщества пъкъ, които сѫ въ свѣта на воловетѣ, иматъ рога. Тъй е. Казваме: всички хора сѫ слаби, грѣшници, недѫгави. Това сѫ само думи. Азъ отнасямъ този въпросъ къмъ васъ, като ученици. Кой е онзи отъ васъ, който не може да вдигне единъ килограмъ вода? — Всички можете да вдигнете. Кой отъ васъ не може да заучи единъ стихъ на день? Кажете ми единъ стихъ, единъ пасажъ отъ всичкитѣ лекции, които съмъ държалъдо сега! Да допуснемъ, че вамъ сѫ извѣстни възможноститѣ на една душа. Добрѣ, но трѣбва да знаете, че всѣка душа не е сама. Въ нея влизатъ душитѣ X, У, Z. Три категории души влизатъ въ нея, за да я образуватъ. Тия неизвѣстни души сѫ едно грамадно количество. У тѣхъ всѣка една клѣтка прѣдставлява една душа, която мисли, която има специални възгледи за нѣщата. При дадени условия тия души указватъ извѣстно влияние върху общия животъ на кой и да е човѣкъ. Когато човѣкъ е духовенъ, когато той се развива съразмѣрно съ Божественитѣ закони, тия души се развивагъ правилно помежду си и се групирватъ въ тази централна монада, която прѣдставлява човѣка, самия индивидь. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групирватъ и подкрѣпятъ. Обаче, когато тази рѫководяща душа, която носи името, знайно въ небето, не спазва законитѣ, всички останали души сѫ въ разногласие. Тогава се ражда въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце и човѣшката душа цѣль хаосъ. Когато казваме, че трѣбва да работимъ върху себе си, разбираме, че трѣбва да дадемъ единъ образецъ на тия души въ насъ, какъ трѣбва да работятъ. Тази централна монада е като центъръ. Тя трѣбва да бѫде образецъ, идеалъ на тия души въ насъ. И тѣ иматъ свое мнѣние. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ грѣши, тия души знаятъ това, взиматъ всичко подъ внимание, докато единъ день започватъ да те напущатъ една слѣдъ друга и ти останешъ самъ. Тогава знаете ли какво ще бѫде вашето положение? Вие ще дойдете на мѣстото на една отъ тия малкитѣ монади и ще влѣзете като съставна часть въ другъ нѣкой организъмъ. И знаете ли тогава колко хиляди години ще ви трѣбватъ, докато излѣзете отъ този организъмъ и добиете вашата първа свобода? Нищо не се губи въ природата, но всѣка една душа ще се върне да научи урока на живота. Ако тя не може да даде образеца, други ще дойдатъ на нейно мѣсто, а васъ ще ви лишатъ отъ тази свобода. Като слушате да ви говоря така, вие може да се уплашите. Кога може да ви лишатъ отъ тази свобода? — Когато нарушите великитѣ Божии закони. Всѣки човѣкъ е една съставна часть на този великъ Божественъ организъмъ. Е, какъ се ражда грѣхътъ въ свѣта? Ако ние не можемъ да дадемъ образецъ на тия души въ насъ, образуватъ се редъ извратени мисли, желания и дѣйствия, и ние идваме въ стълкновение съ общия законъ, идваме въ едно противорѣчие. Така се явява кармата, която трѣбва да изкупимъ съ редъ страдания, мѫчения, докато дойде часътъ на изкуплението. Понеже вие сте достигнали до този етапъ, нѣма защо да се повръщате назадъ. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ не разбирамъ тия нѣща. Може да се роди споръ въ човѣка, дали дѣйствително въ него има толкова души? Тогава, ако вие сте една единица, може ли да се роди този споръ? Мине ви извѣстна мисъль, вие се борите. Въ даденъ случай вие искате да учите, но послѣ отлагате, казвате: не днесъ, утрѣ Защо отлагате? Кои сѫ причинитѣ? Или пъкъ, кои сѫ причинитѣ единъ човѣкъ да стане художникъ, или другъ поетъ, трети писатель, четвърти музикантъ, пети земледѣлецъ и т. н.? Кои сѫ дълбокитѣ причини въ самия животъ? Всички тия неизвѣстни души въ васъ, трѣбва да ви станатъ извѣстни. Тѣ сѫ свързани съ цѣлото битие, съ цѣлия козмосъ. Тия малки души сѫ специално назначени на извѣстна длъжность: възприематъ нѣкоя мисъль и я прѣдаватъ на централната монада. Тѣ сѫ чиновници въ човѣка и безъ тѣхна помощь човѣкъ не би могълъ да се мръдне. И отъ тамъ, като казватъ, че човѣкъ е една малка вселена, право е. Дѣйствително, той е единъ малъкъ свѣтъ. Първото нѣщо, вие трѣбва да си създадете единъ опрѣдѣленъ характеръ. Не се занимавайте единъ съ другъ. Азъ онзи день държахъ на сестритѣ една лекция, и тя даде своитѣ резултати, понеже показаха, колко сѫ готови на самопожертвуване. У всички ви има този личенъ елемешъ на амбиция, на докачение. Вие трѣбва да знаете, че когато влѣзете въ една Божествена школа, въпросъ за докачение никога да не става, защото законътъ е такъвъ: ако нѣкой би се опиталъ да ви докачи, да ви обиди и съ това прѣстѫпи нѣкой законъ, той ще се намѣри извънъ школата. Въ школата всѣки има право да бѫде една свѣщь. Като кажемъ нѣкому да каже Истината, нека я каже по закона на Любовьта. Ако вие минавате по единъ мостъ, направенъ само отъ сламки, нѣмамъ ли право да ви каже: не минавайте по този мостъ, защото ще паднешъ! Вие ще ми възразите: и другъ пѫть съмъ минавалъ по мостове. Казвамъ: ще паднешъ, не казвай! Вие отговаряте: не е ваша работа! Онѣзи, които правятъ бѣлѣжки комуто и да е, трѣбва да знаятъ едно правило: никога не критикувайте една погрѣшка, която сами не можете да изправите! Туй, което ти самъ въ себе си не си могълъ да изправишъ, не критикувай! Туй, което ти си оправилъ въ себе си, за сѫщото можешъ да помогнешъ и на другитѣ. Да кажемъ, ти учишъ другитѣ да не се страхуватъ, а самъ се страхувашъ. Ще имашъ ли добъръ резултатъ отъ твоя урокъ? Нѣкой казва: ние трѣбва да имаме воля: или, ние можемъ да живѣемъ и безъ пари. Ти безъ пари можешъ ли да живѣешъ? Ти воля имашъ ли? Азъ като говоря, че безъ пари може да се живѣе, принципално разбирамъ въпроса Азъ не съмъ ви далъ методитѣ, какъ може да се живѣе безъ пари, какъ може животътъ да се уреди по другъ начинъ. Теоретически е тъй, може да се живѣе безъ пари, но това трѣбва да се докаже практически. Ако съмъ направилъ този опитъ въ себе си, може да ви кажа: направихъ единъ опитъ, излѣзе много сполучливъ, сега и вие може да го направите. СлѢдователно, когато ние по-правяме една погрѣшка, трѣбва да изхождаме отъ нашия личенъ опитъ. Само тогава може тази погрѣшка да бѫде изправена. Или, когато искаме да запознаемъ нѣкого съ нѣкоя добродѣтель, ние трѣбва да сме направили опить съ нея. Ако вие спазвахте тия правила, въ васъ щѣше да се зароди една хармония. Сега, между всичкитѣ ученици сѫществува дисхармония. Всичкитѣ хора иматъ за себе си по високо мнѣние, отколкото сѫ въ дадения случаи. Изобщо е така. Всѣки човѣкъ въ сѫщность мисли, че отъ него може да стане нѣщо много. Отпослѣ условията отвънъ го довеждатъ до противоположно мнѣние И наистина, той може да стане много нѣщо, но трѣбва да знае, дали тия негови побуждения произтичатъ отъ душата му, или сѫ дошли отвънъ. Вие трѣбвада се пазите отъ всички посторонни влияния. За всѣко желание, което произтича отъ душата ви, може да се родятъ хиляди прѣпятствия отвънъ, но то пакъ ще успѣе. А вие, като срещнете 10 — 15 прѣпятствия, казвате: тая работа нѣма да я бѫде! Сега, въ живота има извѣстни изречения, които трѣбва да заучвате. Тия изречения могатъ да видоизмѣнятъ вашето душевно състояние. Такива изречения има у всички древни и нови поети. Има малки пѣсни, запримѣръ, отъ единъ куплетъ, взетъ отъ нѣкой пасажъ изъ нѣкоя свещена книга — отъ Евангелието, отъ Псалмитѣ, които сѫщо могатъ да промѣнятъ състоянието ви. Тѣхъ трѣбва да заучвате, да обогатявате вашата паметь. Паметьта ви трѣбва да бѫде богата. Мнозина се оплакватъ, че губятъ паметьта си. У васъ има напоръ отъ енергии. Вие искате да бѫдете добри, но не знаете какъ. Човѣкъ може да бѫде добъръ и да се упражнява въ тази си добродѣтель тъй, както онзи, който се занимава съ свирене. Той трѣбва да има инструментъ, трѣбва да има и учитель, и всѣки день трѣбва да свири. Умътъ му трѣбва да е на мѣсто. Когато свири, трѣбва да мисли за музиката. Законътъ е такъвъ. Започнешъ ли да свиришъ, ще ти дойде друга мисълъ. Не като свирите, умътъ ви трѣбва да бѫде заетъ само съ това, което свирите. Може да свирите половинъ часъ, но умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ върху това, което работите въ дадения случай. Ще концентрирате ума си върху работата, която имате. Каква е цѣльта на школата? — Цѣльта на всѣка школа е да сближи ученицитѣ по закона на Любовьта. Каква е цѣльта на свѣтлината и топлината? — Да призведатъ всичката растителность която сега сѫществува на земята. Тия посторонии мѫчнотии, които изпѫкватъ въ вашия животъ, тѣ сѫ нѣща второстепенни, тѣхъ ще оставите на заденъ планъ. Най-първо разрѣшете основното въ живота. Туй основното взима най-малко врѣме, за да се разрѣши. Да издържашъ единъ ученъ човѣкъ, единъ силенъ човѣкъ, е много лесна работа, но да издържашъ едно дѣте е много трудно. Слѣдователно, когато ние дойдемъ да се занимаваме съ Бога, да го проучаваме, съ този въпрось най лесно ще се справимъ. Ученикътъ трѣбва да знае, че отъ всгчкитѣ сѫщества най-лесно може да намѣри Бога. И когато Го намѣри, ще придобие едно разширение на душата, една свобода, каквато никога не е прѣдполагалъ. Това е първото качество. Той усѣща едно абсолютна свобода: умътъ му е пъргавъ, дѣятеленъ. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ като намѣри Бога, нѣма за какво да мисли, всичко му е въ редъ и порядъкъ. Не е така. Онзи, който изгуби Господа, за него е тъй, но онзи, който намѣри Господа, той ще има хиляди работи, съ които да се занимава. Мнозина мислятъ, че това, което сега учатъ, нѣма приложение въ живота. Запримѣръ, правили ли сте опитъ съ вашата любовь? Какъвъ опитъ сте на правили до сега? Въ свѣта сѫществуватъ два метода за проявяване на любовьта, но и двата сѫ лѫжливи. При единиятъ ние пишемъ: „азъ ви обичамъ“, а при другиятъ методъ криемъ любовьта си. Тѣ сѫ неестествени методи. Единиятъ методъ ние употрѣбяваме, за да се поощряваме. Майката нѣкой пѫть казва на дѣтето си: азъ не те обичамъ. То е особенъ методъ на възпитание. Нѣкой пѫть ние се стремимъ да по кажемъ, че имоме любовь. Вие правили ли сте опитъ да прослѣдите онова истинско чувство, когато се поражда любовьта? При сегашнитѣ условия, като се зароди любовьта, изпитва се слабо стѣснение. Това е неестествено положение на любовьта. хората не обичатъ да изразяватъ външно туй чувство. Тогава питамъ: ако трѣбва да поставимъ любовьта като основа, какъ трѣбва да я проявимъ, че никога да се не срамимъ, отъ нея? Азъ ще ви дамъ едно сравнение. Когато запалите една вощеница, тя гори, освѣтява напълни кѫщата съ димъ, но тази свѣтлина струва ли? Дѣйствително, тя е услужила, но сутриньта като станете въздухътъ е разваленъ. Българитѣ иматъ такива газеничета, виждали сте ги вие, вечерь горятъ, но сутриньта като станешъ, гърлото ти е засипано съ сажди. Това показва, че горенето тукъ не става пълно, тази светлина не е хубава. Слѣдователно, когато чувствата се събудятъ у насъ, когато горенето не е правилно, образува се такъвъ димъ. Онази приятна свѣтлина, въ която нѣма никакви излишъци, онази мека и приятна свѣтлина, трѣбва да дава на очитѣ и на лицето на човѣка такъвъ изразъ, такъвъ лъхъ, такова блалоухание, че всѣки да го обича. Светиитѣ сѫ имали туй нѣщо. То се дължи на този свещенъ огънъ на любовьта Тия хора съ пълното си концентриране къмъ Бога, съ възвишената си любовь, съ най-голѣмото самоотрицание сѫ готови за всѣкаква жертва. Свегиитѣ се отличавали съ голѣма услужливость. Тѣ сѫ се молили на Бога, но сѫ били готови да услужатъ на всѣки, помагали сѫ на другитѣ, прѣвързвали сѫ краката на вълцитѣ на зайцитѣ, на мечкитѣ, на лъвоветѣ. Имали сѫ това изкуство. Тѣ не сѫ се само молили. Ние говоримъ за просвѣтенитѣ светии които сѫ били хора съ свещенъ духъ. Сега въ школата вие трѣбва да придобиете тия качества. На нѣкои отъ васъ остава само една крачка да прѣстѫпятъ този свещенъ прагъ. Нѣкои сте при положение на постоянно съмнѣние. Казвате: азъ не съмъ достоенъ, азъ не съмъ способенъ На какво основание е това чувство въ васъ? Нѣкой казва: азъ мога да направя това. На какво се базира той? Всѣки отъ васъ ще се вгледа дълбоко въ душата си Азъ бихъ желалъ, всѣки единъ ученикъ да има по едно особено, специално качество, което да го отличава отъ другитѣ. Тъй че, като съберете всички тия качества въ едно, ще дадатъ една мощна сила. Нѣкои мѣстности раждатъ хубави сливи, други хубави круши, грозде и т. н. Слѣдователно, всички хора не могатъ да произвеждатъ еднакви нѣща. Има разнообразие въ човѣшкитѣ души. Първото нѣщо е, да имате положителенъ разумъ и непрѣодолима вѣра. Азъ ви говорихъ за добритѣ навици. Желанието на невидимия свѣтъ, т. е. желанието на всички ония, които сѫ минали прѣди васъ, е вие да вървитѣ по тѣхния пѫть. Желанието на Господа, Който е създалъ свѣта и цѣлата вселена, е вие да свършите това училище. И тогава, ако вие не искате да го свършите по този начинъ, ще се зараждатъ мѫчнотии. Мжчнотията може да се роди отъ това, че вие ще имате другъ учитель. Той казва: „Не му е дошло врѣмето. Имашъ още да се прѣраждашъ“. Онзи, който ти казва, че имашъ още да се прѣраждашъ, може ли да ти каже колко прѣраждания си ималъ? Той ти казва: „Ти въ слѣдующето прѣраждане ще направишъ това“. Онзи, който ти дава този съвѣтъ, трѣбва да ти опише едно, двѣ, 10, 100 твои прѣраждания и да ти каже, въ еди-кое си прѣраждане, еди-какво качество си придобилъ. Такъвъ човѣкъ може да ти услужи. Онзи човѣкъ пъкъ, който ти казва: е, чини ми се, че си билъ такъвъ, тъй мисля — този човѣкъ не може да ти даде съвѣтъ. Кой не мисли, кой не усѣща? Усѣщане, мислене, това сѫ само възможности. Та онѣзи отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали, съ по-събудено съзнание, трѣбва да излѣзатъ малко напрѣдъ да потеглятъ, да дадатъ примѣръ. Единь отъ ученицитѣ трѣбва да излѣзе напрѣдъ. Все трѣбва да има една овца да прѣскочи трапа. Все трѣбва една овца да бѫде първа, и като прѣскочи тя, слѣдъ нея втора, трета и т. н, Запримѣръ, нѣкой отъ васъ ще се отличи съ единъ наблюдателенъ умъ, другъ съ едно добро сърце, трети съ милосърдие, четвърти съ музика. Има хиляди добродѣтели, които може да се развиятъ въ всички души. Сега вие сте се ограничили въ едно нѣщо. Гледамъ, кой какъ дойде, единъ мисли за своята кѫща, другъ за себе си, за дѣцата си, за мѫжа си, за обществото, за излишни работи мислите. Взимате вѣстницитѣ, четете, еди кой вѣстникъ какво пише. Що отъ това? Минавате прѣзъ една улица, много кучета ви лаятъ. Казвате: като минавахъ покрай улицата, фиксирахъ тия кучета и тѣ си отидоха. Хубаво, едно куче фиксирате, друго фиксирате, всичкитѣ кучета фиксирате, но като отидете въ гората, срещнете една мечка, искате да а фиксирате, не можете. Казвате: азъ бѣхъ въ Рилската пустиня, видяхъ една мечка, че като хукнахъ, едва се спасихъ. Кучетата фиксирашъ, а мечката не можа да фиксирашъ. Така и вие нѣкои пѫть хванете нѣкой малъкъ недѫгъ, фиксирате го като едно кученце, но като дойде голѣмиятъ недѫгъ, като мечката, отстѫпвате. Не, голѣмиятъ недѫгъ ще хванете. Първото нѣщо: силенъ човѣкъ е този, който влада ума си. Трѣбва да впадате ума си! И азъ бихъ желалъ за една седмица да направимъ единъ опитъ: никакъвъ вѣстникъ да не четете! Азъ ще ви дамъ онзи примѣръ, дѣто кръстникътъ казва на шега на, кумеца: „Ако можешъ да поиграешъ, но безъ да викашъ „иху ху“, ще ти дамъ една крава съ телето“. Онзи почва да играе, но казва. „Кръстникъ, ритамъ ти кравата съ телето, но, казвамъ иху ху!“ Нѣкой иска да ви говори нѣщо лошо. Затворете ушитѣ си! Ако ви говори нѣщо хубаво, слушайте го. Едно правило искамъ да приложите. Цѣла една седмица нѣма да четете вѣстници. Ще напрзвимъ този опитъ, нѣма да си играемъ. Можете ли? Ще говорите само добро, само положителни работи, а не и дребнавости. Щомъ доиде другата седмица, ще отпушимъ бента. Ще се упражните за една седмица само и ще видите, какво може да направите. Ако по длъжность трѣбва да четете вестници, ще ги четете. Това, което се отнася до службата ви, ще го изпълните, но има нѣща, които сѫ и извънъ службата, тѣхъ ще избегнете. Кой каквото ви казва, ще го изолирате, ще мислите най-хубавото. Разбрахте ли хубаво? Никаква погрѣшка нѣма да виждате. За всичко добро ще си говорите, за лошото нѣма да говорите. Само хубави книги може да четете. Вѣстникъ „Алфа“ даже нѣма да четете тази седмица. Или, прѣзъ тази седмица може да напишите най-хубавитѣ рабрти, като че живѣете въ единъ идеаленъ свѣтъ. Ако си въ канцеларията и нѣкой ти говори за вѣстници, ти ще се концентрирашъ, ще кажешъ: много сериозна работа имамъ! Това, което се отнася до службата, ще слушашъ, но което е извънъ нея, нѣма да слушашъ, ще бѫдешъ глухъ за него. Вие веднага казвате: дали е възможно да се издържи всичко това? Онѣзи, които се ангажиратъ за този опитъ, само тѣ да го направятъ, но като изневѣри единъ, прѣпятствува се и на цѣлата работа. Когато една халка не е здрава, скѫсва се цѣлата верига. За цѣла седмица трѣбва да бѫдете послѣдователни, да направите този опить. Ние говоримъ за нѣща, които сѫ възможни. Не казваме: напуснете службата си, не слушайге началника си! Всичко това не трѣбва да става по буква, по духъ трѣбва да става. Ще концентрирате ума си, ще направите опита, ще видимъ колцина отъ васъ ще могатъ да го вършатъ. Като вършите работата си, всички малки нѣща да ви не засѣгатъ, да ви занимава само великото. Човѣкъ може и да се уедини за една седмица нѣкѫдѣ, но смисълътъ не е тамъ. Нека хората ви говорятъ, безъ обаче да ви засѣгатъ, само тъй ще опитате силата на своя духъ. Вие не сте отъ онѣзи ученици да не знаете тия работи. „Ако те съблазнява едната ти рѫка, отсѣчи я: ако те съблазнява едното ти око, извади го“, е казалъ Христосъ. Ако се водите по буквата, значи, трѣбва да си отсѣчете рѫцѣтѣ и да си извадите очитѣ, но това сѫ иносказания. Сега, този опитъ лесно може да се направи, нѣма голѣми мѫчнотии. Единъ виденъ професоръ искалъ да излѣкува единъ французинъ, който заеквалъ и му казза: „За една година нѣма да говоришъ съ никого. Ако дадешъ обѣщание една цѣла година да не говоришъ съ никого, ти ще се излѣкувашъ“. Този французинъ издържалъ и се излѣкувалъ, слѣдъ една година могълъ да говори свободно. Това е воля. Срѣщашъ единъ познатъ човѣкъ, той ти говори, ти си мълчишъ, вървишъ си, не се спирашъ да му отговаряшъ. Всички казватъ: мръднала му дъската! Като се избави човѣкъ отъ едно зло, ще се избави и отъ друго зло. Вашиятъ опитъ сега е лекъ. Да говори човѣкъ само добро, да не слуша зло, само за една седмица — какво по-лесно отъ това? Послѣ, пакъ ще отпушимъ бента, ще видите разликата отъ едната седмица и отъ другата. Отъ тази вечерь ще започнете опита, до слѣдната срѣда Другата срѣда, слѣдъ събранието, бентътъ ще бѫде отпушенъ. Тия малки опити сѫ необходими за каляване на волята, за да можемъ да противостоимъ на всичкитѣ изкушения въ свѣта. Ние трѣбва да бѫдемъ хора съ силна воля, да владаме ума си, защото хората отъ свѣта разбиратъ психологическитѣ закони и ви използуватъ за зло. Въ свѣта всѣкога търсятъ случаи да създадатъ вина, съмнѣние, подозрѣние, скарване. Въ черното братство има редъ методи, по които може да ви скаратъ. Когато искатъ да постигнатъ извѣстна цѣль, вдигатъ скандалъ. Защо? Цѣльта е да се скарате, да се произведе дисхармония. Тѣ искатъ да постигнатъ своитѣ цѣли и отъ нищо нѣщо създаватъ. Това не е методътъ на Бѣлото Братство. Методитѣ на Бѣлото Братство сѫ съвсѣмъ други. Двама братя може да се спогодятъ, ако постѫпватъ разумно. Нѣма въпросъ, по който да не може да се спогодятъ, но когато постѫпватъ по човѣшки, нѣматъ възможность. Отстѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ взаимни — и отъ едната, и отъ другата страна. При сегашнитѣ условия, колкото отстѫпва единиятъ, толкова трѣбва да отстѫпва и другия — равномѣрни трѣбва да бѫдатъ отстѫпкитѣ. Всѣки трѣбва да вземе онзи дѣлъ, който му се пада. Това е човѣшкото. И тъй, ще пристѫпваме къмъ нѣкои малки опити. Този е единъ отъ най-лекитѣ опити. Тия опити сѫ необходими, за да провѣримъ нѣкои положения, дадени въ лекциитѣ. Трѣбва да се намѣри за въ бѫдеще единъ, методъ да знаете какъ да прилагате, защото не е лесна работа приложението. Ние знаемъ, до каква степенъ това е възможно споредъ врѣмето, обществото и хората, между които живѣете. Писанието казва. „Богъ всичко знае“. Въ даденъ случаи ти изнемогвашъ подъ тяжестьта на живота. Богъ, обаче, знае положението. Той знае какво може да направишъ въ този случай Той знае условията, при които живѣешъ, знае баща ти, майка ти, взима прѣдъ видъ окрѫжающата срѣда и знае всичко, което може да направишъ. Той взима всичко прѣдъ видъ и оставя само възможноститѣ, въ които ти можешъ това да направишъ. Невидимиятъ свѣтъ е много снизходителенъ, но за това, което можешъ да направишъ, е много взискателенъ. Нѣкой пѫть седишъ и езикътъ ти мръдне безъ да искашъ, кажешъ нѣкои излишни думи, а послѣ съжалявашъ въ себе си, казвашъ: защо казахъ така? Ти съжалявашъ въ себе си и започвашъ да се морализирвашъ. Ти съжалявашъ, че езикътъ ти мръдналъ прѣди ума ти и си направилъ една погрѣшка. Нѣкой пѫть пъкъ рѫката ти мръдне прѣди ума. Нѣкой пѫть пъкъ мръдне устата ти, тя нѣкакъ си се изкриви. Мръдватъ устата ти, рѫцѣтѣ ти прѣди ума и вслѣдствие на това се раждатъ всичкитѣ противорѣчия. Слѣдователно, ние още не сме господари на нашето тѣло, не сме господари на нашитѣ волеви дѣйствия. Вслѣдствие на това се ражда дисхармонията. Езикътъ мръдне, рѫцѣтѣ мръднатъ, очитѣ мръднатъ, неспокойни сме, не можемъ да слушаме. Нѣкой казва: остави ме, нѣмамъ това търпѣние! Може да го нѣмате, но можете да постѫпвате разумно, има начини за това. Всѣки човѣкъ може да постѫпва добрѣ. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 31-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 28. V. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четиритѣ проекции. Т. м. Прочете се резюмето и тема: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Защо човѣкъ е недоволенъ?“ Защо човѣкъ е недоволенъ? Какво е най-краткото опрѣдѣление на недоволството? Кажете го въ три думи. Кои сѫ причинитѣ на недоволството? Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ? Пишете за слѣдующия пѫть върху темата: „Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ“? Вие трѣбва да разбирате този въпросъ малко по-обективно, а не материялно. Този крѫгь (фиг. 1) е една опрѣдѣлена величина въ природата, образувана отъ безбройното число крѫгове, които сѫществуватъ. Животътъ на човѣка е единъ опрѣдѣленъ крѫгъ. Линиитѣ АВ и СД прѣдставляватъ сили, които подтикватъ този крѫгъ къмъ дѣйствие. Първата сила, АВ раздѣля крѫга, на човѣшкия животъ на двѣ части: втората сила, която означаваме съ СД, е въ противовѣсъ на първата. И тя раздѣля крѫга още на двѣ части. Крѫгътъ е раздѣленъ, значи, на четири равни части. Тия четири равни части на крѫга означаватъ четири велики фази, прѣзъ които минава човѣшката душа: физическиятъ свѣтъ астралниятъ свѣтъ, умствениятъ свѣтъ и причинниятъ свѣтъ. При сегашнитѣ условия човѣкъ използува само една четвъртъ отъ този крѫгъ. Тия четвъртини означавамъ съ числата 1, 2, 3, 4. Значи, вѫтрѣшностьта на човѣшкото съзнание се отнася както 1:4. За обяснение на това, азъ нѣма да се впущамъ въ математически подробности, но вие трѣбва да ги знаете. За да разбирате окултната наука, вие трѣбва да сте запознати добрѣ съ математиката. Всѣки отъ васъ трѣбва да разбира тия факти, които математицитѣ учатъ и слѣдъ туй да пристѫпимъ къмъ по-високо разбиране на живота, къмъ живата математика. Запримѣръ, въ геометрията има двѣ проекции, наречени синусъ и косинусъ. Математицитѣ наричатъ косинусъ тази линия, която съвпада съ радиуса, а отвѣсната линия наричатъ синусъ. Имайте прѣдь видъ, че крѫгътъ е една проекция на сили, проекция отъ четвъртото измѣре ние. Четвъртото измѣрение е силово движение въ всички посоки. Туй движение е въ всички посоки, затова тамъ ще срещнете най голѣмото противорѣчие. Нѣкои отъ васъ може да се заблудятъ, да мислятъ, че туй движение е навънъ. Не, туй движение е навънъ. То е вгънато навѫтрѣ къмъ центъра. Слѣдователно, този центъръ, който се внжда въ крѫга, това е единъ вѣченъ спиралъ, една проекция на сили. Крѫгътъ е проекция въ нашия триизмѣренъ свѣтъ. Слѣдователно, косинусътъ азъ наричамъ почва на живота, а синусътъ прѣдставлява растението, сѣмето. Щомъ едно сѣме се посади въ почвата, тя започва да обѣднява, а животътъ на сѣмето се уголѣмява. Когато почвата обѣднява, човѣкъ расте. Докато окрѫжающата срѣда не обѣднѣе, човѣкъ не може да израсне. Когато пъкъ окрѫжающата срѣда забогатява, това показва, че хората обѣдняватъ. Въ туй отношение, тѣлото може да го вземете катс почва, въ която душата расте. Тѣлото е косинусъ, а душата и умътъ, които растатъ въ него, сѫ синусъ. Да видимъ сега, дали законътъ е вѣренъ. Щомъ благоутробието на човѣка расте, неговиятъ умъ спира. Туй показва, че почвата забогатява. Този човѣкъ минава прѣзъ синуса и достига до n, до своя центьръ. Отъ тукъ почвата постепенно се смалява. Косинусътъ е изражение на силитѣ, които работятъ. Когато тия сили влѣзатъ въ индивидуалния животъ, почвата започва да обѣднява, докато синусътъ се съедини съ радиуса и даде плодъ. Aко животътъ даде наврѣме своя плодъ, той минава вече въ астралния свѣтъ. Въ физическия свѣтъ нѣма условия да расте животътъ. Въ астралния свѣтъ е обратното: синусътъ или животътъ се смалява и човѣкъ започва да остарява, а косинусътъ се увеличава. Тази почва не е на физическото поле. Слѣдъ като човѣкъ мине двѣтѣ четвърти отъ крѫга, този процесъ се смѣня. Той влиза въ умствения свѣтъ и най-послѣ идва въ причинния свѣтъ. Отъ тамъ, отново започва пакъ сѫщия процесъ но въ нова форма. Сега, ако вие бихте разбрали живота въ неговата пълнота, тия два процеса, на материялния и духовния животъ, ще се съвпаднатъ, тѣ сѫ еднакви. Както човѣкъ расте въ физическия свѣтъ, така расте и въ умствения свѣтъ. Както човѣкъ се развива въ физическия свѣтъ, т. е. какъвто материялъ тамъ съгражда, такъвъ ще бѫде и неговиятъ умъ. Затуй, първо вие трѣбва да имате здраво тѣло. То е почва. Нѣкои отъ васъ казватъ: защо ми е тѣло? — Почва е. Това тѣло дава материялъ на вашия умъ да работи. Отъ тази почва ще излѣзе най-хубавия плодъ на умствения свѣтъ. Ако имате хилаво тѣло, значи имате хилава почва. Нѣкой казва: азъ съмъ нервенъ. Нервниятъ човѣкъ е безъ почва, въ него почти всичката почва се е прѣвърнала въ динамически сили. Той иска всичкиятъ свѣтъ да му се подчинява. Той иска да запали свѣта отъ единия край до другия и никого не може да търпи. Не, на физическия свѣтъ материя трѣбва да имашъ, почва трѣбва да имашъ. Ще търпишъ! Нѣкой казва: не мога да търпя. Има ли човѣкъ, който може да търпи? Не мисли, че само ти си нервенъ. Всички хора сѫ нервни. Кой нѣма тия динамически сили. Нервностьта е единъ малъкъ порокъ. Хубаво е, че имаме нерви, но тия нерви трѣбва да се контролиратъ. Всичкитѣ високоорганизирани хора трѣбва да се радватъ, че иматъ нервна система. Какво трѣбва на нервния човъкъ? Забѣлѣжете, че животътъ започва съ магнитизма. Косинусътъ на тази окрѫжность означава едно магнетическо течение, а синусътъ — електрическо течение. Слѣдователно, когато животътъ завърши единъ цикълъ до точка n, всичката енергия става електрическа, човѣкъ е въ едно напрегнато състояние. Нѣкой пѫть, като не знаемъ този законъ, когато човѣкъ е складиралъ тази енергия, ние отидемъ при него, бутнемъ го, запалимъ тази енергия и прѣдизвикаме единъ взривъ. Ние ще направимъ сѫщата погрѣшка, ако вземемъ ябълчно сѣме и го насадимъ въ малко пръстъ. По този начинъ ти прѣдизвиквашъ единъ взривъ. Това зърно изисква почва, не го лъжи. Туй дърво послѣ ще ти създаде едно нещастие. Ти ще го уморишъ, но и ти ще умрешъ. Ти ще бѫдешъ отговоренъ за неговия животъ. Така и вие, събуждате извѣстно желание въ себе си, но трѣбва да разбирате този основенъ законъ за отглежеане на желанията. Всѣко желание въ човѣка е сѣме. Ако възбудите едно желание и го турите въ една паничка, вие сте отговорни прѣдъ Божествения законь. Нѣкои казва: азъ имамъ желанието на ябълката. Имашъ ли такова желание, направи си нѣкой голѣмъ джобуръ или нѣкоя голѣма кѫща и тамъ посѣй сѣмето Ако имашъ паничка, тя е добра само за нѣкое малко растение. Създадешъ ли желания, които не можешъ да отхранвашъ, природата ще те хване за ухото. Тя не обича лъжитѣ. Ти ще излъжешъ туй сѣменце, но то не може да расте въ тази паничка. Ако ти посадишъ нѣкой дѫбъ въ една паничка и му кажешъ: азъ ще ти дамъ условия за растене — ти вече си го излъгалъ. Дѣ ще го посадишъ въ тази паничка? Дѣ ще се развива той? Сега вие, па и цѣлиятъ свѣтъ минавате за голѣми философи. Отъ тази именно ваша глупава философия страдате. Защо? Защото най великитѣ ви желания сѫ посадени въ малки панички. Виждамъ нѣкога, нѣкой турилъ любовьта въ една малка паничка и казва: Учителю, моята любовь може ли да израстне? Казвамъ: не може да израстне. Любовьта не изисква паничка, но изисква много голѣмъ джобуръ. Въ тази чашка никаква любовь не може да израстне. Нѣкой казва: ами най-малката любовь не може ли да израстне въ тази паничка? Най-малката любовь вие не може да я съберете и въ най-голѣмия свѣтовенъ джобуръ. За израстването на най-малката Любовь се изисква едно всеобемтяще слънце. Нѣкой пѫть искате да турите любовьта въ вашето сърце. Колко сърца сѫ разпукани отъ тази любовь! Вие, при вашитѣ условия, не може да по садите Любовьта въ сърцето си. Ако я посадите, тя ще разруши сърцето ви. Нѣкой казва: азъ съ сърцето си любя. То е тъй, но вие сте чудни въ вашитѣ разсѫждения. Хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Вѣрно ли е? Ученитѣ хора ни убѣждаватъ, че то никога не изгрѣва и не залѣзва, но въпрѣки това, ние казваме, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Кое е вѣрно сега? Дѣйствително, слънцето изгрѣва и залѣзва и дѣйствително, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. Кога изгрѣва! Кога залѣзва? Когато земята се е създала и започнала да се върти около осьта си, слънцето е започнало да изгрѣва и да залѣзва. Когато земята е била въ първообразно състояние, слънцето никога не е изгрѣвало и залѣзвало. Тамъ, дѣто има гжста материя, има изгрѣвъ и залѣзъ. Процесътъ на изгрѣване и залѣзване е процесъ само на нашия умъ. Онѣзи, които се занимаватъ съ концентриране на своята мисъль, сѫ минали прѣзъ слѣдующитѣ любопитни наблюдения. Човѣкъ посрѣдъ день може да концентрира своята мисъль, може да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ, и слънцето въ него изчезва. Той се намира въ най-голѣмъ мракъ, той не вижда слънцето. Така могатъ да минатъ 5 — 10 минути, той усѣща въ себе си едно непрѣодолимо движение, стреми се къмъ единъ центъръ, нѣкѫдѣ къмъ слънцето. Слѣдъ 10 — 15 минути започва да вижда една свѣтлина въ видъ на зора и прѣдъ него се явява пакъ слънцето, но туй слънце не е това, което изгрѣва на нашата земя. Питамъ: какъ ще примирите този фактъ? Значи, туй което казваме, че слънцето изгрѣва и залѣзва, това е процесъ само на мозъка. Сега, аналогично на туй наблюдение, изваждаме въ физиката законътъ за отражението. Образитѣ отъ прѣдметитѣ се отразяватъ въ очитѣ въ обърнато положение, но ние не виждаме прѣдметитѣ въ обърнато положение, а ги виждаме прави. Физицитѣ казватъ, че споредъ туй впечатление, което приемаме въ очитѣ, трѣбваше да виждаме всичкитѣ хора все съ главата надолу, обаче не ги виждаме. Физицитѣ обясняватъ причината на това нѣщо. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да се занимаятъ съ този въпросъ, могатъ да го проучатъ. Въ сѫщностъ, когато образитѣ се получаватъ въ обърнато положение, съ главата надолу, въ реалностьта така ли е? Не, само отражението е такова. Слѣдователно, само по отражение намъ се вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Въ дѣйствителность, образитѣ и прѣдметитѣ се виждатъ прави. И тъй, когато тѣлото се смалява, умътъ се увеличава: когато умътъ се смалява, тѣлото се увеличава — обратенъ процесъ. Когато сърцето се увеличава. причинния свѣтъ, душата се смалява, т. е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, душата се увеличава. Когато тѣлото се увеличава, умътъ се смалява. Когато умътъ се смалява, тѣлото се увеличава. Когато чувствата се увеличаватъ, душата се намалява. Когато чувствата се смаляватъ, душата се увеличава. Това сѫ закони въ природата. Слѣдователно, когато усѣщате по нѣкрй пѫть, че вашето сърце се е стѣснило, вие трѣбва да знаете, че нищо не сте изгубили. Чудни сте! Нѣкой казва: азъ изгубихъ сърцето си. Не си го изгубилъ. Твоето сърце се е смалило въ микроскопическа сѣнка, но вашата душа се е разширила, тя се проявява. Ако чувствувате, че сте изгубили ума си, то значи, че енергията ви е минала въ физическото ви тѣло. Слѣдователно, тази енергия само се е видоизмѣнила. Нищо не се губи въ природата. Ако вашето тѣло се развива нормално, умътъ ви ще се прояви. Когато единъ духъ се въплотява на земята, той най-първо изгубва ума си. Всичкитѣ малки дѣца сѫ изгубили ума си. Тѣ врѣкатъ, плачатъ не имъ стига ума, какъ да мърдатъ рѫцѣтѣ си. Тѣ не могатъ да се нахранятъ. Нѣкое отъ тия дѣца е било нѣкой философъ, нѣкой ученъ човѣкъ, училъ цѣлия свѣтъ, а сега при майка си, не му стига умътъ, какъ да си отвори устата. Туй е фактъ! Защо е така? Защото този ученъ е вложилъ всичкитѣ си умствени енергии въ тѣлото. Всичко туй е създаване. Той си гради кѫща. Нѣкой пѫть казваме: азъ не искамъ кѫща, не искамъ да бѫда материялистъ. Какъвъ искашъ да бѫдешъ? Ако не станешъ материалистъ, не може да станешъ умственъ гений. Материята е необходима като срѣдство, за да повдигне вашия умъ. Азъ искамъ да придобиете едно правилно схващане за материята. Тя прѣдставлява обмѣна, смѣна на енергии. Физическиятъ свѣтъ може да се смѣни съ умствения. Астралниятъ свѣтъ може да се смѣни съ духовния. И когато тази енергия се смѣня, не трѣбва да ви текатъ по четири реда сълзи. Вие тогава казвате: азъ не вѣрвамъ въ Господа. СмѢна става! Падатъ листата на дървото, за да се явятъ пакъ идущата година. Ако вие спазите сѫщитѣ условия, по сѫщото врѣме отново ще изгрѣе слънцето. Вие ще започнете да никнете, да растете отдолу й на края на лѣтото ще дадате плодъ Нѣма какво да сѣ плашите. Сърцето пъкъ е дѣте на душата, тя е почвата за него. Такъвъ е законътъ. Ние сме индивиди, растемъ въ косинуса. Слѣдователно, когато почвата се смалява, тия енергии влизатъ въ физическото тѣло на индивида. Синусътъ, като достигне радиуса m, започва да се намалява въ обратната посока, и тогава сърцето започва да расте, т. е. индивидуалностьта на човѣка започва да се проявява въ астралния свѣтъ. Това нѣщо става периодически въ живота. Въ новата раса, която ще дойде въ слѣдующата епоха, ние ще минемъ въ числото двѣ. До сега ние слизахме отгорѣ-надолу, а отъ сега нататъкъ, отиваме отъ лѣво кѣмѣ дѣсно. Съ това движение ще започне новата култура, културата на сърцето. И тогава нйе трѣбва да пожертвуваме всичко, Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва всичко да пожертвува вие не разбирате това нѣщо. Ти ще пожертвувашъ всичко за да израстне сърцето ти, понеже силитѣ на това сърце ще дойдатъ да работятъ за душата ти. Туй е единъ процесъ. Ти не трѣбва да плачешъ. Нѣкой казватъ: ти трѣбва да пожертвувашъ душата си за своитѣ ближни Азъ ще ви кажа единъ афоризъмъ. Когаго нахранишъ едного, ти нахранвашъ всички, и когато откажешъ прѣхраната на едного, ти отказвашъ нахранването на всички. Азъ ще ви докажа туй. Това е една непонятнг мисъль, нали? Ето въ какво седи тя, ето какво подразбира: Стомахътъ е единъ. Щомъ нахранишъ стомаха, ти нахранвашъ и милиярдитѣ клѣтки. Чрѣзъ единъ удъръ ти нахранвашъ дробоветѣ, мозъка, изобщо, на всички удове той дава храна. Въ морално отношение е сѫщиятъ законъ. Въ астралния свѣтъ сѫщо. Дойде единъ човѣкъ при васъ, и азъ ви казвамъ: ако ти нахранишъ този човѣкъ, ще нахранишъ цѣль свѣтъ. Въ астралния свѣтъ ти си по-голѣмь човѣкъ, отколкото въ физическия. Тамъ си грамаденъ, не си тъй дребнавъ, както си тукъ. Ако съберете всичкитѣ физически хора на земята въ едно, отъ тѣхъ ще направите единъ астраленъ човѣкъ. Всичкитѣ хора, колкото милиярда и да сѫществувать на земята, като ги съберете въ едно, ще дадатъ единъ астраленъ човѣкъ. А пъкъ като съберете всичкитѣ астраци въ едно, ще направиге единъ умственъ човѣкъ. Ако съберете всичкитѣ умствени хора въ едно, ще направите единъ причиненъ човѣкъ. Такъвъ е законътъ. Тогава казваме. ако нахранишъ единъ астралецъ, ти си нахранилъ всичкитѣ. Туй означава жертвата на душата. И всички тия афоризми и противорѣчия, които изглеждатъ невъзможни, при извѣстни условия сѫ възможни. При какви условия? — Които природата е създала. Всички нѣща сѫ възможни, но не на физическия свѣтъ. Тѣ сѫ възможни нѣкѫдѣ или въ числото 1, или въ числото 2, или въ числото 3, или въ числото 4. Въ цѣлия крѫгъ всичко е възможно, но не и въ едната четвъртъ. И тъй, ето защо тѣлата ви трѣбва да бѫдатъ чисти. При сегашната еволюция, въ която се намира земята, има изоставена инертна материя на сѫщества минали прѣди насъ. Хората сѫ всмукали много отъ тази инертна материя. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ тази материя, да гледатъ да я изхвърлятъ. Тя е причината за сегашното падание на хората. Тя е, която създава страданията имъ. Вие сте чувствували въ себе си, като че нѣщо ви души, мѫчи ви, иде ви дори, ако ви е възможно да разрушите цѣлия свѣтъ. Това се прѣдизвиква отъ инертната материя въ васъ. Въ нея сѫ вложени мислитѣ, желанията на миналитѣ вѣкове. Тази материя трѣбва да се одухотвори. За това Божествената енергия трѣбва да дойде да работи въ насъ. Само Божествениятъ Духъ разбира законитѣ, по които може да прѣорганизира тази материя. Въ него се съдържатъ соковетѣ но трѣбва да се посадятъ въ нея редъ мисли, желания и пориви на душата, които да могатъ да се прѣработятъ тъй, както се прѣработва тора на земята. Сѫщиятъ законъ, сѫщото отнсшение сѫществува и тукъ. Ние имаме само една наука. Нѣкой пѫть вие искате да възпитате нѣкой човѣкъ. Туй възпитание, както азъ го зная, е дресировка, затова до сега то не е дало никакви сѫществени резултати. Обаче то ни е създало по-добри разбирания. И то е печалба. Опитностьта, която сме придобили, вече се наслѣдява. За въ бѫдеще, който нѣма тази опитность не може да се развива. Не мислете, че нищо не сте придобили. Всичко придобито е едно богатство на живота ви. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, тогава ще се започне вашата истинска култура. До сега вие сте се занимавали само съ тѣлото, съ слѣдствтята на нѣщата. Не смѣсвайте процеситѣ на душата съ процеситѣ на сърцето. Душата трѣбва да обѣднѣе до извѣстна степень, за да се обърне въ почва, та да се организира сърцето, да се облагороди, защото плодоветѣ на сърцето трѣбва да влѣзатъ въ Божествената житница. Азъ ви говоря за козмическия човѣкъ. Туй, което е вѣрно за цѣлия козмически човѣкъ, е вѣрно и за всѣки едного отъ васъ. Вие като проучвате този законъ, може да си послужите съ него въ вашето развитие. И тъи, всѣка четвъртъ отъ крѫга е цѣль крѫгъ. Той е проекция. Втората четвъртъ е проекция отъ четвъртото измѣрение. Третата четвъртъ спада къмъ петого измѣрение, а четвъртата — къмъ шестото измѣрение. Това сѫ проекции отъ по-висши свѣтове на нашия. Като проекции тѣ ни се виждатъ друго-яче, не може да си ги прѣдставимъ просто. Ако мислите, че цѣлиятъ животъ се изразява само въ физическото тѣло, може да попаднете въ една погрѣшка. Първата четвъртъ прѣдставлява първитѣ седемь години отъ живота и се занимава съ физическото тѣло. Втората четвъртъ прѣдставлява вторитѣ седемь години и се занимава съ астралното тѣло. Третата четвъртъ прѣдставлява други седемь години и се занимава съ мозъка. Послѣдната четвъртъ прѣдсгавлява пакъ периодъ отъ седемь години и се занимава съ причинното тѣло. Слѣдъ гова пакъ се повтаря сѫщия процесъ. Тъй щото, на всѣки седемь години енергиитѣ въ човѣка се трансформиратъ. При това, тия седемь години пакъ иматъ подраздѣления по мѣсеци. Общия процесь е развитие на тѣлото, но сѫщеврѣменно се развива обективния умъ, наблюдателностьта, както и другитѣ способности. За всичко това, обаче, се изисква цѣла вѣчность. Не се обезсърчавайте! Ако нѣкой пѫть ставатъ пертурбации въ сърцето ви, печели душата: ако има пертурбации въ душата ви печели сърцето. Душевнитѣ пертурбации ни даватъ идеи. Ако забѣлѣжите извѣстна дисхармония въ душата, сърцето печели. Ако има дисхармония въ тѣлото, умътъ печели. Не говоря за заболѣването, но за онази вѫтрѣшна дисхармония, която се явява. При тия пертурбации или тѣлото печели, или умътъ печели. Тъй щото, вие трѣбва да си разяснявате разумно ония естествени процеси, които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть вие се уплашвате, когато стане въ васъ една малка пертурбация. Тогава нѣкой дойде и ми казва: изгубихъ вѣра, не вѣрвамъ вече въ Бога. Това е лъжливо схващане. Туй, което човѣкъ има, не може да се изгуби. Човѣкь може да се спъне, но да се изгуби — никога. Има окултисти, които казватъ, че ако човѣшката душа не се развива правилно, ще се върне въ 13 сфера долу ще дойде въ Божественитѣ корени и ще се разруши. Питамъ: тия адепти ходили ли сѫ въ Божественитѣ корени, та да видятъ какъ става това? Туй сѫ теории. Не искамъ да споря съ тѣхъ, но казвамъ, че това сѫ тѣхни заблуждения. Има такива процеси не истина, но не сѫ тъй, както тѣ ги прѣдставляватъ. И мѫчение има, но то не е таково, както се прѣдставлява. Има и рай, има и адъ, но и раятъ не е такъвъ, какъвто хората си прѣдставляватъ. Рай и адъ има и въ малъкъ размѣръ, и въ голѣмъ размѣръ, тѣ не сѫ такива, каквито хората си ги прѣдставляватъ. Адътъ и раятъ сѫ два противоположни полюса. Тѣ извършватъ една велика служба въ живота. На рая съотвѣтствува ада, на радостьта съотвѣтствува страданието, на свѣтлината съотвѣтствува тъмнината, на злото съответствува доброто. Питамъ тогаза онѣзи, които казватъ, какъ така, Богъ, Който е съвършенъ, допусналъ злото въ свѣта? Злото е излишекътъ на нашето развитие. Онази материя, която останала не дефиренцирана, която не може да се одухотвори въ насъ, тя е започнала да се разлага и да ферментира. Тя именно е образувала злото. Отъ нея започва да се формира единъ нисшъ животъ, безъ разумъ. Слѣдователно, тази инертна материя ни спъва. Нѣкой пѫть си неразположенъ, невѣрие имашъ, съмнѣние, готовъ си да отмъщавашъ — инертна материя има въ тебе. Защо? — Морковъ си ялъ. Турете единъ малъкъ морковъ въ стомаха на нѣкой, който не вѣрва, ще видите, какъ ще се почувствува. Единъ отъ ученицитѣ ялъ морковъ, пилъ чай, но цѣла нощь се въртѣлъ, не може дт спи, умира отъ болка. Излѣкивахме го, но тази материя трѣбваше да се изхвърли навънъ, иначе пискане, охкане щѣше да бѫде. И то, отъ такова малко парченце. Казвамъ: тази инертна материя не може да се възприеме, тя е морковътъ, който произвежда това нѣщо въ стомаха. Има и друга инертна материя, която не може да се изхвърли, по тия естествени начини. Нѣкой пѫть казвате. Запали ми се главата, ще се пръсне отъ болки — Рициново масло вземи! Всички тия срѣдства: студени бани, топли бани на краката, разтривки — нищо не минава. Я вижте онзи мѫжъ, който изгубилъ жена си, разправяйте му каквото искате, той е непримиримъ, казва: отиде тя! Той изгубилъ нѣщо, никой не може да го излѣкува. Прѣдлагатъ му да го водятъ на театъръ, на забавление, да яде, да пие, нищо не помага — жена му я нѣма. Не иска да яде: въ театъръ да отиде, не, всичко му е тъмно, мрачно, защото му липсва нѣщо, изгубилъ е най-основното — разумната сила въ живота си. Вие нѣкой пѫть не оцѣнява те вашитѣ приятели, но слѣдъ врѣме ще оцьнитѣ каква стойность има и най-лошия приятель, които имате. Той ви е донесълъ несмѣтни богатства Сега вие казвате: какъ срѣщнахъ този несрѣтникъ? Не, единъ день ще познаете закона, Най-лошиятъ ви приятель ви е допринесълъ несмѣтно богатство. Такова богатство ви е долринесълъ той, че ако продадехте и цѣлата земя, не бихте могли да му се отплатите. Такива голѣми философи сте вие на земята, че винаги сте недоволни. Вие сте недовотни, понеже знаете много. Като можете да обясните всичко, вие сте недоволни, че нѣма други философски въпроси, които да разрѣшавате. Всѣки единъ отъ васъ мисли, че всичко е разрѣшилъ. Изпъчи се, казва, азъ зная това. Знае го, но като го заболи корема, не знае какъ да се лѣкува. Дай му малко страдание, не може да се справи. Отъ невидимия свѣтъ всѣки день трѣбва да ни пълнятъ главитѣ, но ние не искаме да ни убѣдять, не се подаваме. Не че не знаемъ, но не мис лимъ правилно. Имаме оптическа измама, не виждаме нѣщата въ тѣхната естествена величина, заблуждаваме се. Виждаме една малка мравя, прѣдставя ни се като цѣлъ волъ. Казвамъ: това не е волъ, мравя е. Какъ мравя, азъ виждамъ. че е много голѣмо нѣщо. Всеобщата война въ Европа се дължи на тази инертна материя на туй течение което обхвана човѣчеството. Сега пъкъ ще минемь въ друга вълна. Ще се потопимъ въ нея тъй, както въ Черното море. Ще се стегате да бѫдете готови. Земята ще нагази тази вълна и ще прѣстои въ нея, може би, день, два, три, четири, десеть, година, или най-много десеть години. Повече отъ десетъ години нѣма да мине. Ще зависи отъ това какво ще бѫде съчетанието на този поясъ, въ който ще влѣземъ. Максимумъ десеть години ще вземе на земята докато мине тази вълна. Хора, които сѫ по-високо организирани, я чувствуватъ тягостно. Вие сега ще се изпоплашите, ще кажете: Вижъ какво казва Учительтъ! Никѫдѣ нѣма да влѣземъ. Това е въ реда на нѣщата. Земята минава въ този поясъ, ще мине прѣзъ тази вълна и ще замине. Ако вие спазите нужното равновѣсие, то ще ви причини полза, нищо нѣма да изгубите, затова трѣбва да бѫдете готови. Тази вълна съдържа много енергия. Ако сте готови, ще забогатѣете, ако не сте готови, ще ви причини извѣстни страдания. Вие ще мълчите, никому нищо не разправяйте. Ученитѣ хора ще ви опровергаятъ. Това сѫ окултни истини. Съврѣменната наука не може да говори за тѣхъ. Сега малко музика. Ще направя нѣколко изяснения. Моето желание е да се повърнете къмъ чистотата на музиката, защото има тонове, които, ако се пѣятъ съчетано, означаватъ извѣстенъ чувственъ или. мисловенъ стремежъ и т. н. Тѣ още не носятъ добро за човѣка, то е прѣживѣване. Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чиститѣ тонове, които не сѫ покварени. Нѣкой пѫть и между най приятнитѣ тонове има покварени. Отъ съчетанието на извѣстни тонове човѣкъ може да се развали. Обикновената музика е прѣдисловие на чистата музика. (Учительтъ изсвири на цигулката единъ чистъ тонъ послѣ единъ покваренъ). Въ тия покваренитѣ тонове често има трептения, образуватъ се голѣми вълни. Когато при пѣние гласътъ на нѣкой човѣкъ трепти, това показва, че той се афектира. Не, тонътъ трѣбва да бѫде прѣмъ, изразителенъ. Когато човѣкъ се афектира, той пѣе за другитѣ. Щомъ иска да печели съ пѣнието, да подкупува, това не е музика, Дѣто сѫществува под купъ, има огрѣшаване. Въ тия чувства не се изразява никаква чистота. Нѣкои отъ силнитѣ музикалнитѣ тонове изразяватъ страсть. Когато цигуларьтъ свири съ сила, той изразява ония страстни чувства, които сѫ на физическия свѣтъ. Мѫжетѣ изобщо сѫ носители на сила. Изпѣйте упражнението: „Тѫги, скърби“. Въ упражнението често се допущатъ противоположности. Едно упражнение може да се прѣвърне на пѣсень За да стане пѣсень, трѣбва да се прѣработи. Цѣльта на упражнението е концентриране на ума. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде концентриранъ. Изпѣйте сега гамата! Знаете ли защо не можете да вземете тона ми? Тонътъ ми е магнетиченъ, затова, онѣзи, у които прѣобладава мѫжкия принципъ не могатъ да го взематъ. Какъвъ е тонътъ фа — мѫжки или женски? Тонътъ до е бащата, ре е синътъ, ми е неговата въздюбена, а фа е вече роденото детенце. Синътъ е малко по-мекъ отъ баща си. Между бащата и снахата нѣма хармония. Образувать ли акордъ ре и ми? — Не могатъ. Най-първо ще се стремите да взимате чисти тонове. Всѣки единъ отъ вась нека си изпѣва гамата. Има пѣсни въ които съчетанието на чиститѣ тонове не е хубаво. Научете се да пѣете тия чиститѣ тонове. Пѣйте тия чисти тонови само за себе си. Пѣете ли ги, вие ще започнете да си подбирате тонноветѣ. Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантитѣ сѫ създали много малко класически парчета съ синъ цвѣтъ. Сегашнитѣ музикални парчета иматъ зеленъ, портокаленъ, жълтъ, рѣдко ще срещнете парче съ синъ цвѣтъ. Въ съчетание на тоноветѣ сега прѣобладава повече червения цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ дѣйствува повече на чувствата, на афекциитѣ. Има нъкои парчета сь синъ цвѣтъ. И щомъ човѣкъ ги слуша, тѣ го отнасятъ отъ този свѣтъ, въ него се зараждатъ най-възвишени състояния. Щомъ излѣзе отъ концертъ, човѣкъ трѣбва да направи едно добро. Нѣкои говорятъ за класическа музика но за нея трѣбва много силенъ гръбнакъ. Много отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ почти инвалиди, понеже тази музика не мѣни тѣхнитѣ чувства, а развива честолюбие, щестлавие и редъ други лични чувства, резултатъ на червенъ цвѣтъ. Музиканти като се съберътъ, не могатъ да се търпятъ. Нѣкой като пѣе хубаво, поражда зависть въ другитѣ. Нека слушатъ и да се повдигнатъ. Този, който слуша хубаво пѣние или свирене, трѣбва да бѫде благодаренъ. Въ него обаче се заражда амбиция и той да пѣе. То е резултатътъ на червения цвѣтъ, Азъ желая, като пѣемъ нашитѣ пѣсни, да внасяме синия цвѣтъ. Отъ васъ зависи това. По нѣкой пѫть, като ви слушамъ, виждамъ червенъ цвѣтъ, зеленъ, портокаленъ и се яви дисхармония. Тогава пѣнието ви изглежда като че цѣлите дърва. Щомъ дойдете на синия цвѣтъ, ще почусгвувате вдъхновение, ще дойде веселието. Окултната музика започва съ синия цвѣтъ. Затуй, ще се стараете, щото синиятъ и зелениятъ цвятъ да бѫдатъ двата прѣобладающи цвѣта въ музиката. Жълтиятъ цвѣтъ много мѫчно се възпроизвежда, но по-лесно синиятъ и бѣлиятъ, Синиятъ ще внесе подемъ, разширение, а бѣлиятъ цвѣтъ ще донесе миръ. Нѣкои казватъ „упокоение“. Не упокоение, то е за умрѣпитѣ хора, а мирътъ е за живитѣ хора. Бѣлиятъ цвѣтъ ще внесе спокойствие и миръ, а синиятъ цвѣтъ ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и сърцето. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 3О-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 14. X. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Страхътъ. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. Т. м. Прочете се темата: „Какъ познахъ, че имамъ умъ“. Тема за слѣдния пѫть! „3ащо човѣкъ има уста?“. Въпросътъ „какъ познахъ, че имамъ умъ, е отвлеченъ прѣдметъ. Никой до сега не е видѣлъ ума, слѣдователно, мѫчно се говори за него. Но въпросътъ „защо човѣкъ има уста“ е лесенъ за разрѣшение. Какво доказателство може да дадете на въпроса, защо човѣкъ има уста? Най-първо ще отговорите: човѣкъ има уста, за да яде. Туй е право, но това не е цѣлата истина. Въ устата се крие и другъ единъ органъ, органътъ за говорене. Устата е създадена, за да изрази разумното въ човѣка. То се изразява чрѣзъ езика. Езикътъ служи още и да изпитва вкуса на нѣщата. Нѣкои хора чрѣзъ устата още и дишатъ. При всички тия служби на устата, за какво, обаче, е най първо създадена тя? Ако кажемъ, че устата ни служи първо за ядене, това още не е доказателство, защото било е врѣме, когато не е имало уста. Значи, въ природата, единствениятъ методъ за хранене не е чрѣзъ устата. Да се хранимъ чрѣзъ устата, това е единъ специаленъ методъ. Ако природата би накарала човѣка да говори, той не би създалъ устата. Значи, най-първо природата е съзала въ човѣка илюзията да яде и той, като видѣлъ хубави, вкусни нѣща, отварялъ е устата си и съ това се измамилъ, подкупилъ се. Сега ще ви приведа една алегория. Искашъ една услуга отъ нѣкой човѣкъ. Ако този човѣкъ е жененъ, той ти казва: нѣмамъ врѣме, жена, дѣца имамъ, заетъ съмъ. Ако е професоръ или заема каква и да е друга длъжность, казва: имамъ работа въ училището, въ канцеларията, не мога да ти услужа. Но ако този човѣкъ ти каже слѣдното: слушай, услужи ми въ това, което те моля. Азъ имамъ единъ чекъ отъ 2000 лв., на тебъ ще го дамъ. При такова условие този човѣкъ ти казва: добрѣ, на твое разположение съмъ, готовъ съмъ да ти услужа. Тъй че, при наличностьта на тия пари, готовъ е за всѣкаква услуга, а щомъ нѣма пари, и врѣме за услуга нѣма. Природата като е създала устата, това подразбира, че прѣдлага на човѣка единъ чекъ отъ 2000 лв., да опита всичко, което е направила. Слѣдъ вкуса е дошло говоренето. Въ първо врѣме човѣкъ е мислилъ, не е могълъ да говори, но слѣдъ като природата му е направила устата, заставила го е и да говори. Той знаялъ какво е нужно да говори, но трѣбвало е да се помѫчи, да изговори думитѣ. Природата му казвала: азъ ще ти дамъ това, което, искашъ, само слѣдъ като му кажешъ името, слѣдъ като го изговоришъ. По този начинъ именно тя го е заставила да говори. Само така човѣкъ е научилъ имената на всички животни, растения, извори и камъчета въ природата. Слѣдователно, устата най-първо е създадена, за да изпита външната страна въ природата, а слѣдъ това да може да изрази разумното въ природата. Това сѫ два важни процеса. Единиятъ процесъ е отвънъ навѫтрѣ, значи отъ природата къмъ насъ: другиятъ процесъ е отвѫтрѣ навънъ. Тия два процеса се съвпадатъ. Най-първо е създадено сърцето въ човѣка. Сърцето изразява единъ процесъ отвънъ навѫтрѣ. Да чувствувашъ нѣщата, значи да живѣешъ отвънъ навѫтрѣ: да мислишъ, значи да живеѣшъ отвѫтрѣ навънъ. Всѣки човѣкъ започва да мисли, когато има вече извѣстенъ образъ, и когато този образъ, съ своитѣ впечатления, е оставилъ дълбоко впечатление въ него. Тогава човѣкъ започва да различава тия образи, започва да ги опитва. Въ такива случаи се явява умътъ, започва да прави разлика между разнитѣ образи и прѣдмети, които сѫ му причинили приятность или неприятность, радость или скръбь. Приятностьта и неприятностьта се прѣдизвикватъ отъ физическия свѣтъ, а радостьта и скръбьта — отъ духовния свѣтъ. Сега, за да може да се разбератъ нѣкои нѣща, човѣкъ трѣбва душевно да се повдигне на едно по-високо ниво въ своитѣ разбирания. Окрѫжающата срѣда указва влияние върху човѣка. Ако вие заобиколите човѣшкия умъ съ кѫщи, съ пари съ удоволствия, съ градини, съ ниви, всичката му философия, ще бѫде материалистическа. Той ще говори за кѫщи за ниви, за градини, за всичко, което е видимо. Такъвъ човѣкъ ще бѫде цѣлъ естественикъ. Отнемете ли му кѫщата, отнемете ли му паритѣ, градинитѣ, нивитѣ, да остане безъ тѣхъ, той ще си създаде една отвлѣчена философия. Слѣдователно, природата употрѣбява два метода за възпитание на човѣка: най-първо тя дава, а слѣдъ туй взема. Защо? — За да го застави да се повдигне на едно по-високо ниво. Азъ влизамъ въ тази область, за да ви покажа този великъ законъ. Вие много пѫти си задавате въпроса: защо трѣбва да страдамъ? Азъ ви питамъ: защо пъкъ да не страдашъ? Това не е обяснение на въпроса, то е по-скоро отклонение отъ въпроса. Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непрѣменно трѣбва да ви се даде нѣщо и послѣ да ви се вземе. Ще ви обясня мисъльта си картинно. Прѣдставете си, че ви изваждатъ съ едно дебело вѫже отъ единъ кладенецъ, дълбокъ 500 м. Туй вѫже е необходимо за васъ, Докато, ви издигнатъ на повърхностьта на земята съ това вѫже, вие изпитвате радость. Но, прѣдставете си, че това вѫже тежи 4—5 кгр. и като се качите горѣ, ви го окачатъ на гърба. Питамъ ви: сега това вѫже ще ви причинява ли радость? — Не, радостьта ви ще се прѣвърне на скръбь. Изобщо, трѣбва изяснение на нѣщата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само отъ материялния свѣтъ отъ настоящия животъ. Казвате: този животъ, който ние живѣемъ на земята е реалниятъ животъ. Да, така е, но това сѫ ваши субективни схващания. Прѣдставете си, че вие сте радостенъ, понеже дѫщеря ви, 22 годишна мома, свършила наукитѣ си: радостенъ сте още и поради това, че майка ви, съ която не сте се виждали много врѣме, дойде въ дома ви по този случай. При тази голѣма радость азъ ви хващамъ, вързвамъ ви съ вѫже и ви пущамъ въ единъ дълбокъ кладенецъ. Питамъ: на какво ще се обърне сега вашата радость? — На скръбь. Вие започвате да се молите да ви извадя отъ кладенеца. Тогава азъ взема да навивамъ вѫжето и да ви вадя отъ кладенеца. Въ този случай вашата скръбь се измѣня на радость. Като излѣзете вънъ отъ кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте и скръбьта, и радостьта нѣма вече да ви спущамъ въ кладенеца съ вѫже. Радостьта и скръбьта сѫ състояния, които се смѣнятъ постоянно въ човѣка. Въ единъ моментъ усещате радость, въ другъ — скръбь. Всѣко страдание е слизане въ материята, за да се качите после по-високо. Слѣдователно, когато минавате отъ едно състояние въ друго, навлизате въ една зона, кояго ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законътъ е такъвъ. Щомъ имате страдание, това показва, че пѫтувате прѣзъ една область, неприятна вамъ, щомъ имате радость, пакъ пѫтувате, само че прѣзъ една область, която е приятна вамъ. И двата процеса сѫ процеси на движение въ природата. Вашитѣ очи не сѫ отворени, нѣмате духовно зрение. Вие виждате нѣщата съ физическитѣ си очи. Защо не виждате нѣщата духовно? Защо вашитѣ очи не сѫ отворени? — Заради вашия страхъ. Вие сте много страхливи. Единственото нѣщо, което спъва сегашнитѣ ученици да прогресиратъ бързо въ духовната наука е страхътъ. Азъ съмъ срѣщалъ малко смѣли хора въ свѣта. Не говоря за смѣли, за безстрашни само за моментъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде смѣлъ, безстрашенъ на бойното поле. Тамъ може геройски да влѣзе въ 10 най-страшни сражения, но оставете го въ обикновения животъ, тамъ ще се прояви, като най-голѣмъ страхливецъ. Вземете му паритѣ отъ касата и той вече е подъ страха на утрѣшния день. Страхътъ е, който ви спъва навсѣкѫдѣ. Този страхъ влияе върху ума ви, прѣчи ви да се проявите. Вие имате нѣкое добро желание, но се възпирате да го проявите. Азъ наблюдавамъ, слѣдното въ много отъ васъ: въ нѣкой ученикъ възникнала нѣкоя добра идея, иска да поговори съ менъ по този въпросъ. Гледамъ го, засилилъ се, дойде при менъ и току се спре, каже си: хайде сега да не занимавамъ Учителя съ такива въпроси! Азъ го оставя свобденъ, нищо не му казвамъ. Другъ пѫть дойде да ме занимава цѣлъ часъ съ нѣкой дребнавъ въпросъ който не заслужава да се разглежда. Въ първия случай той считаше важния въпросъ за маловаженъ, понеже разсѫждаваше по човѣшки. Той мисли, че важниятъ вьпросъ ще ми вземе много дълго врѣме. Важнитѣ въпроси отниматъ най-малко врѣме. Малкитѣ въпроси сѫ като циганскитѣ тръне, часове отнематъ, докато се прѣмахнатъ. Голѣмиятъ трънъ лесно се набутва, лесно се хваща съ щипцитѣ, а речешъ ли да хванешъ малкия трънъ съ щипцитѣ, той се откѫсва. Него и съ игла не можешъ извади. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че лесно се рѣшаватъ малкитѣ въпроси. Лъжатъ се, не е така. Голѣмитѣ погрѣшки въ свѣта много по-лесно се изправятъ, отколкото малкитѣ. Когато кажемъ, че трѣбва да поправимъ малкитѣ погрешки, това подразбира, че трѣбва да се започне една сериозна работа. Запримѣръ, нѣкой пѫть сърцето ми трепне. То не трепва отъ Любовь. Ами отъ какво? — Трепва отъ нищо и никакво, отъ страхъ. Вие всички се плашите, безпокоите се, дали ще спечелите нѣщо отъ това, къмъ което се стремите, или не. До тогава, докато въ васъ седи идеята, че ще спечелите нѣщо, че ще можете лесно да влѣзете въ небето, вие сте на кривъ пѫть. Ако азъ ви говоря, че вие трѣбва само мене да слушате, като Учитель: че ако ме слушате, ще отидете на небето, дѣто ангели ще ви посрещнатъ, райскитѣ врати ще ви се отворятъ, нѣма да остане нито единъ отъ васъ тука. Защо? Защото това е подкупъ. Отгдѣ знаете, че ще влѣзете въ небето? Това, че азъ ви казвамъ, може да сѫ голи, външни обѣщания. Ако ви говоря на Божественъ езикъ, няма да ви обѣщавамъ нищо. Ще кажа само: елате съ менъ! Казано и свършено! Ето защо, когато вие разсѫждавате за Истината, трѣбва да разсѫждавате извънъ врѣмето и пространството. То значи, че онова, което схванете по даденъ въпросъ, трѣбва да стане моментално. Единъ день, една ученичка дойде при менъ и ме запита слѣдното: Учителю, до сега съмъ те запитвала голѣми работи, но сега искамъ да ми кажешъ една отъ най-малкитѣ добродѣтели, която трѣбва да развия въ себе си. Съ този неинъ въпросъ, ще отговоря на всинца ви. — Ще гледате да се освободите отъ страха. Страхътъ сѫществува както у всички животни, така и у всички растения. Туй малкото, което прави сърцето ви да трепва е страътъ. Той спъва всички хора. И първата жена се уплаши. Онзи адептъ, който бѣше на дървото, й каза: какъ, нима нѣма да си откѫснешъ отъ този плодъ? Тя се уплаши и отъ страхъ веднага се съгласи и каза: ще приема плода. Тя не е разсѫждавала никакъ. Всички прѣстѫпления въ свѣта ставатъ все отъ страхъ. Искашъ да станешъ ученъ. Защо? — Отъ страхъ. Искашъ да станешъ докторъ. Защо? — Отъ страхъ. За сега страхътъ е само една побудителна причина, затова нѣщата не ставатъ правилно. Страхътъ, като влиза въ насъ, внася отрова въ организма ни, вслѣдствие на което, ние не може да използуваме разумно знанието. За да се събуди стремежъ къмъ знание, има други побудителни причини. Затуй се казва въ Писанието, че на страха трѣбва да противопоставимъ най-малката любовь. Вие още не сте опитали най-малката любовь въ свѣта. Онзи, който е опиталъ най-малката любовь, той може да опита и най голѣмата любовь. Вие сте въ срѣдата: нито сте горѣ на небето, нито сте долу на земята. За сега, ще гледате да се освободите отъ двѣ нѣща: отъ страха и отъ докачението, отъ обидата. Ще разглеждате страха отъ всички положения, понеже той постоянно реагира върху васъ, постоянно ви влияе. Причината да се докача човѣкъ е пакъ страхътъ. Тои се плаши, че ще се урони неговия престижъ. Нѣкои хора ми казватъ: знаете ли какво говорятъ за васъ? — Зная, но не се плаша. Ако се плаша, ще трѣбва да се разправямъ съ хората. Никой не може да урони вашия престижъ. Помнете слѣдното нѣщо: не е било врѣме и нѣма да бѫде, когато нѣкой е сполучвалъ да вземе благото, което Богъ е далъ нѣкому. Нѣма нито единъ примѣръ, дѣто нѣкой да е успѣлъ да вземе благото комуто и да е. Това е единъ великъ законъ! Слѣдователно, цѣлиятъ козмосъ да се дигне противъ тебе, цѣлата земя и цѣлата слънчева система, никой не ще може да ти отнеме това, което Богъ ти е далъ. Вие седите на една скала, на единъ великъ законъ, но се страхувате, че нѣкой може да ви вземе благото. Вие мислите, че Богъ, който е създалъ свѣта, може да се мѣри съ вашитѣ мѣрки. Не, казалъ съмъ ви и другъ пѫть, че у Бога нѣма обратни рѣшения. У Бога има нѣщо велико: и за най-малкото нѣщо, което е обѣщалъ, Той е всѣкога буденъ. Това, което обѣщае веднъжъ, всекога испълнява. Нѣма умъ по-буденъ отъ Неговия. Значи, никой не може да ни лиши отъ това, което Богъ първоначално е обѣщалъ да ни даде, затова трѣбва да бѫдемъ свободни и безстрашливи. У Бога нѣма страхъ. Ако вие сте страхливи, това не е отъ Бога, това е отъ дявола. Страхътъ е начало на грѣха въ свѣта. Забѣлѣзалъ съмъ, че когато ученицитѣ дойдатъ въ училището, въ първо врѣме се уплашватъ, какъ и кога ще свършатъ гимназия. Свършатъ гимназия, влѣзатъ въ университета, боятъ се какъ ще го изкаратъ. Свършатъ университетъ, сега се плашатъ, какъ ще си намѣрятъ работа. Нѣкой е чиновникъ, казва си: ами ако ме уволнятъ? Страхътъ царува навсѣкѫдѣ. Той ви свързва психологически. И когато ние се избавимъ отъ тази язва, отъ тази душевна проказа — страха — ще бѫдемъ хора свободни. Тогава вече можемъ да говоримъ за друга философия. Докато страхътъ не е излѣзълъ отъ васъ, и да ви се каже истината, вие ще я облѣчете пакъ въ дрехата на страха. Щомъ облѣчете истината въ страха, тя се покваря. И истината може да се поквари. Ако въ едно нечисто шише внесете чиста вода, тя все ще има малко миризъ, който ще разваля вкуса й. За да бѫде човѣкъ абсолютно свободенъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Абсолютно свободни и чисти сѫ онѣзи, които сѫ безстрашни, Само безстрашниятъ човѣкъ може да стане вѣренъ на Бога. Той е вѣренъ въ всичкитѣ вѣкове, а това е цѣнно качество. Имашъ ли страхъ, може да изневѣришъ на Бога. Щомъ сгрѣши човѣкъ, после се разкайва. Онзи, който грѣши, се разкайва. То е хубаво. По-добрѣ е, обаче, човѣкъ да върши нѣщата безъ страхъ. Туй е едно отъ най-благороднитѣ качества. Не говоря за нахалство, но за безстрашие. Веднъжъ приемешъ едно убѣждение, рѣшишъ да служишъ на Бога, изпълни го. Тогава ще дойде най-малката любовь въ тебе. Запита ме единъ мой ученикъ единъ малъкъ въпросъ, който слушалъ отъ нѣкой германецъ, а именно: казвало се, че едва въ човѣка имало отворена една толкова малка врата, че една слънчева прашинка могла да мине прѣзъ нея. Всѣки другъ, който успѣялъ да мине прѣзъ тази дупчица, щѣлъ да ходи кѫдѣто иска, — по слънцето, по луната и по всички останали планети. Това е действително така. За да можешъ да излизашъ извънъ тѣлото си, трѣбва да изучавашъ този законъ на смаляване. Азъ не ви говоря по този законъ, защото сте страхливи, а на страхливи хора не може нищо да се говори. Единъ день. когато се освободите отъ страха, и азъ ще ви говоря по това. А сега какво ще ви разправямъ? Да кажемъ, че река да ви прѣкарамъ прѣзъ тази малка дупчица. Какво ще стане съ васъ? — Вие ще се разтреперите отъ страхъ, ще се разплачете, и азъ ще трѣбва да вкарвамъ пакъ вѫтрѣ. Знаете ли, колко врѣме ще ми трѣбва, докато ви вкарвамъ отново въ тѣлото. Това е една алегория. Изисква се човѣкъ да бѫде абсолютно безъ страхъ. За да бѫде ученикътъ безъ страхъ, душата му трѣбва да бѫде изпълнена съ любовь. Страхътъ е качество само. на животинския човѣкъ. Слѣдователно, всички хора, които се страхуватъ, животинското ги управлява. Такъвъ човѣкъ може да е свършилъ три, четири факултета, обаче животинското го управлява. Сега нѣкой ще каже: тогава не трѣбва да бѫдемъ учени. Не, нищо отъ това, има учени животни, има и прости животни: има учени хора, има и прости хора, но страхътъ разваля всичко. Сега, ще турите въ себе си принципа: Безъ страхъ! Туй ви дадохъ като мото. Вие мислите, че е много лесно да го изхвърлите вънъ отъ себе си, но трѣбва да го виждате навсѣкѫдѣ въ проявитѣ си и да умѣете да се освободите отъ него. Искамъ да бѫдете свободни. Този въпросъ занимава всички ви. Дойде нѣкой при мене и ми казва: защо постѫпи така еди коя си сестра? — Отъ страхъ. Чудни сте вие! Главата ми побѣлѣ отъ тия ваши глупави въпроси. „Защо тази сестра така постѫпи?“ — Отъ страхъ. Ами ти защс питашъ? — Отъ страхъ. „Защо не живѣемъ братски?“ Защото ни е страхъ „Защо не се примиримъ“? Защото ни е страхъ. „Ами кога ще тръгнешъ правилно къмъ Бога“? — Когато любовьта ни изпълни сърцата. „Кога ще стане това?“ — Когато страхътъ изчезне отъ васъ. Тъй седи въпросътъ. Може да имате културата на всичкитѣ минали вѣкове, може да имате културата на всичкитѣ бѫдещи вѣкове, нищо не ще може да направите, ако имате страхъ. Ако мислите да разберете Божественото по другъ начинъ, лъжете се. Нѣкой пѫть може да ви приведа много авторитети на миналото и настоящето, да видите, какво говорятъ за Любовьта, за постигане Божественото. Апостолъ Павелъ казва: „Ако говоримъ съ человѣчески и ангелски езици, а Любовь нѣмаме, нищо не сме“. Значи, ако бихме имали всичкото знание, което ангелитѣ иматъ и знанието, което хората иматъ, а Любовь нѣмаме, нищо не струваме. Ще бѫдемъ като „кимвалъ що дрънка“. Върху този стихъ никой не се е спрѣлъ да размишлява. Тозъ е единъ символъ. Вие ще кажете, че сте ме разбрали. Ще кажете: страхътъ бѣше до сега. Отъ сега нататъкъ нѣмаме страхъ. Не, до сега вие изучавахте само резултатитѣ на страха, а самиятъ страхъ не сте го хванали. Вие трѣбва да хванете самия страхъ, разбирате ли? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за поука. Това се е случило прѣди 60 години въ варненско. Единъ учитель си направилъ градинка, посадилъ въ нея най-хубавитѣ цвѣтя, искалъ да даде на дѣцата примѣръ. Отива една сутринь въ градината си, вижда едно човѣшко извержение вѫтрѣ. Отива втората, третата сутринь — все сѫщото нѣщо намира. Чуди се, какъ става това нѣщо, не може да разрѣши въпроса. Какъ биха постѫпили нѣкои учени хора въ този случай? — Ще взематъ да изслѣдватъ състава на това извержение. Нѣма защо да го изслѣдватъ, това извержение е резултатъ. Задачата е тукъ да се хване този, който хвърля тия извержения въ градината. Така постѫпилъ този учитель. Улавя виновника, дава му единъ добъръ урокъ, и втори пѫтъ не се осмѣлилъ да влѣзе въ градината безъ позволение. Страхътъ е, който внася тия човѣшки извержения, тия най-мръсни работи въ сърцею. Хитъръ е той! Но, ще го хванемъ единъ день и ще му кажемъ: кой ти дава това право да влизашъ въ моята градина? Скоро вънъ отъ градината! Ще му дадемъ единъ добъръ урокъ. Нѣкой пѫть казвате: трѣбва да се проповѣдва на хората, но не проповѣдвате. Защо? — Пакъ страхътъ дѣйствува у васъ. Нѣкой пѫть ви кажа нѣщо по силно, но категорично и наблюдавамъ, какъ ще изтълкувзте думитѣ ми. Казвате: Учительтъ трѣбваше да каже това нѣщо малко по другояче. Вие мислите, че азъ нося външния умъ. Когато кажа една Истина, ще я кажа, както разбирамъ, а това, какъ мислятъ хората, то е другъ въпросъ. Тѣ нека мислятъ за себе си, и азъ ще мисля за себе си. Има законъ, който регулира отношенията. Какъ трѣбва да говоря? — Всѣка Истина трѣбва да се каже безъ страхъ. Ако искамъ да кажа една Истина, а мисля, че ще ме критикувате, ще дойде страхътъ, ще кажа това, което не искамъ. Щомъ дойде страхътъ, ще кажа това което не искамъ. Щомъ дойде страхътъ, човѣкъ говори това, което не му е приятно. Когато искашъ да кажешъ една Истина, страхътъ ти казва: знаешъ ли какъ ще пострадашъ? Ти трѣбва да му отговоришъ: именно затова ще я кажа. „Ти нали знаешъ, не ще изгубишъ положението си?“ — Именно затова ще я кажа. Сега, азъ не искамъ да се обърнать хората къмъ Бога отъ страхъ. Ако бихъ говорилъ отъ страхъ, както говорятъ другитѣ проповедници, друго нѣщо щѣше да направи страхътъ. Азъ говоря отъ Любовь, която не иде отъ страхъ. Въ тази Любовь, съ която ви говоря, страхътъ не влиза. Любовьта, е която ще оправи свѣта. Вие трѣбва да бѫдете свободни! Щомъ кажете: това нѣщо е невъзможно — това е страхътъ, който дѣйствува въ васъ. „Не му е дошло врѣмето“.— страхътъ дѣйствува въ васъ. Нѣкои отъ васъ се запитватъ: защо учительтъ ни е събралъ? Ние нищо не разбираме. Защо не е събралъ по учени хора отъ насъ? Защото онѣзи сѫ по-страхливи отъ васъ. Вие сте най-безстрашнитѣ хора. Вие мислите, че азъ съмъ толкова будала, та като нѣма какво да правя, събралъ съмъ който ми попадне И у вась има страхъ, само че по-малко отколкото у другитѣ. Това е една истина. Онзи човѣкъ, който ще те остави посрѣдъ пѫтя, какъ ще пѫтувашъ съ него? Прѣдъ всичкитѣ вѣкове, Учителитѣ, които сѫ идвали въ свѣта, и сѫ изисквали отъ своитѣ ученици безстрашие — първото нѣщо. Затова, за да се придобие без страшие, придобивали сѫ предварително други малки качества. Какво качество се изисква отъ ученика, за да бѫде безстрашливъ? Какъ ще озаглавите тази бесѣда? — Страхътъ. И тъй, видѣхте, че слѣдъ всѣко страдание има възможность да се подигнете или да паднете. Ако се уплашите, ще се роди желание, да се върнете назадъ. Прѣдставете си, че зданието, въ което живѣете, гори. Вие ще поискате да бѣгате, но прѣдставете си, че насрѣща ви излѣзе единъ човѣкъ съ ножъ въ рѫка. Ножътъ е книженъ, но вие не знаете това, Уплашите се и хуквате да бѣгате назадъ въ зданието, дѣто изгаряте. Не трѣбва да се страхувате. Излѣзете ли отъ зданието, което гори, трѣбва да знаете, че никой не може да ви прободе съ ножъ. Всички ножове, които ви прѣсрѣщатъ прѣдъ вратата, сѫ все книжни. Щомъ кѫщата ви гори и избѣгате навънъ, значи Господъ е съдѣйствувалъ да се спасите. Нѣма защо сега наново да иска Той да ви погуби. Това нѣщо хората може да го правятъ, но въ Божествения свѣтъ нѣма такъвъ процесъ. Въ Божествения - свѣтъ на страданието се гледа като на единъ великъ потикъ, за да излѣзешъ отъ едно по-нисше и да влѣзешъ въ едно по-висше състояние. Слѣдъ като си вървѣлъ дълго врѣме прѣзъ страданието, ще дойде радостьта, ще се компенсира. Слѣдъ това радостьта ще се смѣни отново съ скръбь, докато вие съедините радостьта и скръбьта въ едно и придобиете Божествения миръ и спокойствие, да може да разгледате свѣта безъ да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е великъ идеалъ за всички ония напрѣднали души. Сега отъ васъ се изисква безстрашие. Нѣксй казва: Учителю, вижъ еди-коя си ученичка плаче. — Отъ страхъ. Ама скръбь има тя! Нищо, азъ виждамъ. Скръбьта е Божественъ потикъ. Тя скърби отъ страхъ, че страда. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за васъ. Въ него е науката. Ще каже нѣкой: има и други разбирания. Нѣма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието отъ тия, никѫдѣ не може да намѣрите. Ако нѣкой каже, че еди кой си адептъ може да даде по-добри тълкувания, лъжете се. Азъ мога да ви посоча всичкитѣ книги на миналото и всичкитѣ книги иа бѫдащето, по други разбирания отъ тия, които ви давамъ, нѣма да намѣрите. Това е Божественото. Тъй сме учили и ние: безъ страхъ, въ пълната смисъль на думата! Отъ нищо да не ви е страхъ. Нѣкой пѫть ще кажешъ: азъ не искамъ да обиждамъ тази сестра. Защо не искашъ да я обиждашъ? — Отъ страхъ. „Азъ искамъ да й направя добро“. Защо? — Пакъ отъ страхъ. Когато започнемъ да живѣемъ по закона на Любовьта, тамъ всичко ще правимъ като на себе си. Тамъ всичко е отношение на музикални тонове, които хармониратъ помежду си Всѣки музикаленъ тонъ има извѣстно количество трептения. Тия трептения иматъ свои опрѣдѣлени, свойства, качества, по които се проявяватъ. Музиката сама по себе си не е механически процесъ. Тя е живъ процесъ на Божественото съзнание. Ако вие измѣните състоянието на страхъ въ себе си, ще се измѣни и вашиятъ цвѣтъ на лицето. Червениятъ цвѣтъ показва единъ видъ страхъ въ човѣка. Портокалевиятъ свѣтъ показва другъ видъ страхъ. Зелениятъ — трети видъ страхъ. Жълтиятъ — четвърти видъ страхъ. Синиятъ — пети видъ страхъ и т. н. Всичкитѣ цвѣтове изявяватъ извѣстни видове страхъ. Запримѣръ, ти се разгнѣвишъ — това е отъ страхъ. Казвашъ нѣкому: какъ можешъ да ми вземашъ хлѣба? Знаешъ ли, че излагашъ живота ми на опасность! И току извадишъ ножа, бранишъ живота си. Защо? — Отъ страхъ. Нѣкой позеленѣе. Защо? — Който позелѣнева, показва че обича материялния животъ. Този пъкъ, у когото страхътъ има портокаловъ цвѣтъ, той е човѣкъ, на когото личнитѣ чувства сѫ уронени, личниятъ му престижъ е уроненъ. Той казва: какъ тъй да се засегне моето честолюбие? Когато е засегнатъ неговия умъ, явява се жълтиятъ цвѣтъ на страха. Има различни жълти цвѣтове, по между единъ и другъ жълтъ цвѣтъ има разлика. Въ различнитѣ жълти цвѣтове има хиляди нюанси, които трѣбва да се изучатъ. Има жьлтъ цвѣтъ, който не изразява страхъ: има жълтъ цвѣтъ, който изразява Любовьта. Ако жълтиятъ цвѣтъ се явява въ вашия умъ, показва, гдѣ дѣйствува той, за даденъ моментъ. Ако се явява у васъ синия цвѣтъ, той дѣйствува. Виолетовиятъ цветъ пакъ изразява сила. Всички цвѣтове иматъ по нѣколко тълкувания. Запримѣръ, казахъ ви, че има жълтъ цвѣтъ на страха, има и жълтъ цвѣтъ на Любовьта. Значи, единъ и сѫщъ цвѣтъ има по-висше значение, има и нисше значение. Хора, у които се развива ясновидството, когато прѣзъ тѣхъ мине нѣкоя опасна умисъль, явява се тогава извѣстна фигура съ зеленъ, червенъ или портокалиенъ цвѣтъ. Нѣкои сѫ ме питали, какво означава това нѣщо. Тогава нищо не съмъ имъ обяснявалъ, но сега казвамъ: това показва, че въ васъ още господствува страхътъ. Видишъ една червена точка. Тя изразява страхъ. Нѣкой пѫть се подигнете къмъ Бога и веднага се уплашите. Въ тозь моментъ виждаге една синя топка. Казвамъ: въ васъ сега господствува синиятъ цвѣтъ на страха. Вие казвате: ако се моля много прѣдъ хората, какво ще мислягъ за мене? Това е страхъ, Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Когато дойдемъ до Божественото, ние ще бѫдемъ най-умни. Рѣчьта ви трѣбва да бѫде много естествена. Не трѣбва да бѫдете ексцентрични. Ексцентричностьта е качество на страха Страхътъ е използувалъ благородството въ човѣка, Той е добъръ негозъ учитель. Страхътъ е негативно качество. При сегашното състояние на хората, онѣзи, които искатъ да прѣминатъ отъ животинското къмъ човѣшкото трѣбва абсолютно да се освободятъ отъ страха: „Който обича майка си, баща си или имота си повече отъ менъ, не е за менъ достоенъ“. Отъ всичко въ свѣта трѣбва да се освободятъ. Защо? Защото мисъльта за майка ти причинява страхъ: мисъльта за баща ти причинява другъ видъ страхъ: мисъльта за имота ти -причинява трети видъ страхъ. Всички тия връзки, които ти внасятъ страхъ, ще ги скѫсашъ. За тия нѣща не се грижи, ще се освободишъ. И какво казва още Христосъ? — И своя животъ ще дадешъ всичко ще пожертвувашъ, за да дойде онова възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовьта. Вие не може да влѣзете въ това възвишено състояние, докато не се освободите отъ страха, въ всичкитѣ негови прсяви на живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие може да я постигнете въ този животъ, то ще извършите една важна работа - ще се посветите. Размишление. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 29-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ учителя на 7. V. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добритѣ и лошитѣ. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. Т. м. Прочетоха се нѣкои теми върху: „Службата на търпѣнието и самообладанието“. Тема за слѣдния пѫть: „Какъ познахъ, че имамъ умъ“? Като пишете върху тази тема, нѣма да ми разправяте, какъ сѫ познали другитѣ хора, че иматъ умъ, но вие какъ сте познали. Ще ви дамъ и още една тема: „Защо човѣкъ е недоволенъ“? Сега азъ ще ви задамъ единъ въпросъ и ще ви отговоря на него. Този въпросъ е слѣдниятъ: защо хората не могатъ да се научатъ? Защото не се учатъ? Има нѣщо, което имъ прѣпятствува. Запримѣръ, у всинца ви има желание да бѫдете добри. Въ дъното на душата си всички искате да бѫдете добри, но не успѣвате въ това, защото мислите, че сте добри. И дѣйствително, нѣкога сте били добри, но сега не сте. Какво е добро и зло, това трѣбва да се докаже. Доброто и злото не сѫ нѣща, които могатъ да се виждатъ. Нѣкой казва, че е добъръ. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Това трѣбва да се докаже научно. Въ миналата си бесѣда ви говорихъ за добри и лоши хора. Казвамъ: еднитѣ сѫ добри, които правятъ добро, а вторитѣ сѫ добри, които правятъ зло. И еднитѣ, и другитѣ сѫ добри. Втората категория сѫ лошитѣ хора, които нито добро правятъ, нито зло правятъ. Законътъ е такъвъ. Въ първата категория е началото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е и добъръ, и лошъ, това показва, че той започва да живѣе. Слѣдователно, човѣкъ като започва да живѣе, едноврѣменно става и добъръ, и лошъ. Тия двѣ сили, зло и добро, сѫ творчески. Тѣ вървятъ въ двѣ противоположни посоки. Вие може да ме запитате: защо човѣкътъ, който прави и добро, и зло не считатъ за лошъ човѣкъ, а минава за добъръ? — Доброто и злото, това сѫ извѣстни принципи, необходими за създаване на извѣстни форми. Безъ добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създаватъ отъ злото, а клонищата се създаватъ отъ доброто. Значи, едната сила работи въ по-гѫстата материя, а другата — въ по-рѣдката. Ако тия двѣ сили вървятъ по една крива линия и то така, че всичката имъ енергия да се използува, постепенно, то при това си движение тѣ ще се приближатъ, ще се срещнатъ безъ да се произведе между тѣхъ нѣкаква експлозия. Отъ движението имъ се образува единъ крѫгъ. Обаче, ако човѣкъ е задържалъ въ себе си тия сили, то щомъ се срѣщнатъ, ще произведатъ експлозия. Слѣдователно, като се срещнатъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ, тѣ образуватъ взривъ, защото сѫ двѣ положителни сили. Всѣки човѣкъ, който не прави добро, става лошъ човѣкъ: всѣки човѣкъ, който не прави зло, става добъръ човѣкъ. Такъвъ е законътъ. Енергията може да се прѣвръща. Този законъ провѣряваме въ самата природа. Сегашнитѣ растения сѫ били нѣкога минерали, които сѫ живѣли въ почвата, не сѫ имали клоне. Слѣдъ врѣме тѣ сѫ се поляризирали. Половината отъ тѣхъ сѫ израсли и сѫ дали клоне, превърнали се въ растение, при което другата половина отъ тия кристали е останала въ почвата въ видъ на корени. По нататъкъ, при по-благоприятни условия за развитие на това растение, колкото повече се развивала неговата интелигентность, то е успѣло да се прѣвърне на животно, като изважда коренитѣ си навънъ отъ земята. По сѫщия законъ, всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, всички религии, които сѫществуватъ, това сѫ все школи, въ които човѣкъ трѣбва да научи начина, онова истинското изкуство, какъ трѣбва да живѣе. За да живѣе човѣкъ правилно, трѣбва му наука. Не мислете. че е лесно да направите добро. То е цѣло изкуство! Вие искате нѣкой пѫть да ме нагостите хубаво. Ако дойда въ вашата кѫща и вие замѣсите тѣсто и го сложите предъ менъ въ паницата и ми кажете: заповѣдайте, ние тъй сме навикнали да ядемъ тѣстото сурово. Добрѣ, дойда другъ пѫть въ кѫщата ви и вие ми сложите печенъ хлѣбъ, а не суровъ, както по-рано. Питамъ: кое е по-разумно сега, сурово тѣсто ли да ядемъ, или да го опечемъ? Кажете ми, кой е начинътъ за ядене въ природата? Българитѣ. когато хранятъ прасета или кучета, замѣсватъ имъ малко кашица отъ брашно или трици, за тѣхъ много готвене не трѣбва. Кой е истинскиятъ начинъ за приготвяне храната? — Всички трѣбва да се ползуваме отъ методитѣ на природата. Сега, разбира се, азъ не говоря за тази природа, въ която ние сме оставили своитѣ излишъци, не говоря за природата, която е създадена отъ мъртвитѣ тѣла на милиярди и милиярди сѫщества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната природа е създадена отъ останкитѣ на миналитѣ сѫщества върху тия мъртви тѣла растатъ сега крушитѣ, ябълкитѣ и други плодове. Слѣдователно: ние се хранимъ само отъ мъртви сѫщества. При такова положение може ли да бѫдемъ безсмъртни? — Никога! Слѣдъ врѣме, когато започнемъ да образуваме храната си отъ слънчевитѣ лѫчи, ще бѫдемъ безсмъртни. До тогава, докато изваждаме за храна сокове отъ земята, ще умираме, смърть ще има за насъ. Единъ день ние ще имаме растения, които ще възприематъ енергия направо отъ слънцето. Хлѣбътъ сѫщо ще приемаме направс отъ слънцето. Само тогава ние ще имаме възможностьта да бѫдемъ безмъртни. И сега можемъ да бѫдемъ безсмъртни, само че се изисква голѣмо усилие. Човѣкъ, слѣдъ като е приелъ единъ обѣдъ, трѣбва да знае методитѣ, чрѣзъ които да прѣвърне въ тѣлото си различнитѣ енергии, които е получилъ отъ храната. Вие, които ме слушате тукъ, всичко това е недостѫпно при сегашнитѣ условия за вашия умъ. Каквото и да ви казвамъ, нѣма да го разберете, все ще си изгубя врѣмето. Ще кажете: какъ е възможно човѣкъ да възприема храната си отъ слънцето? Христосъ на едно мѣсто въ Писанието казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Той не казва: ако не ядете плодове — круши, ябълки и други, но казва, че ако не ядете моята плъть и не пиете моята кръвь, нѣмате животъ въ себе си. Слѣдователно, подъ „плъть и кръвь“ Той подразбира животътъ, който излиза отъ този центъръ. Ако отъ този центъръ не възприемате живота, вие не може да имате вѣчния животъ въ себе си. По нѣкой пѫть тия центрове се проектиратъ. Запримѣръ, по нѣкой пѫть енергиитѣ на слънцето сѫ негативни: подъ думата „негативни“ разбирамъ, че силитѣ на слънцето се стремятъ, къмъ центъра на земята. Въ такъвъ случай умътъ на човѣка е въ възходяща степень и тогава той твори доброто. Обаче: въ нѣкои хора полюсътъ е другъ, умътъ му се стреми иъмъ центъра на земята, а сърцето му се стреми къмъ центъра на слънцето — къмъ доброто. Ако се събератъ двама души, на които сърцата се стремятъ къмъ центъра на земята, а умоветѣ имъ се стремятъ къмъ центъра на слънцето, тѣ нѣма да направятъ нищо. Въ тѣхъ и злото ще се усили, и доброто ще се усили. Сърцето всѣкога е по-силно отъ ума. Ако искате приятель, трѣбва да изберете човѣкъ, на когото силитѣ на сърцето сѫ насочени къмъ центъра на слънцето. Ако усѣщате, че вашитѣ сили на сърцето сѫ насочени къмъ центъра на земята, търсете приятель, на когаю силитѣ, на сърцето ся. насочени къмъ центъра на слънцето. Човѣкътъ има два центъра, запримѣръ центроветѣ А и В. Да кажемъ, че на центъра А влияе земята, а на центъра В — слънцето. Когато се движимъ къмъ А, т. е. къмъ центъра на земята, ние сме по-активни тогава: когато се движимъ къмъ центъра на слънцето, ние сме по-пасивни. Слѣдователно, до тогава, докато се движите въ посока А, къмъ земята, ще знаете, че ще бѫдете по-активенъ къмъ злото, т. е. възможноститѣ да направите зло сѫ по-голѣми, отколкото възможноститѣ да направите добро. Когато се движите къмъ центъра на слънцето, или когато се стремите къмъ Бога, възможноститѣ за правене добро сѫ повече, отколкото възможноститѣ за правене зло. Богъ е великиятъ центъръ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Свѣтътъ всѣкога показва центъра на земята. Слѣдователно, отъ желанието, което имате въ даденъ моментъ, се опрѣдѣля и посоката на движението ви: къмъ центъра на земята ли се движите, или къмъ центъра на слънцето. Човѣкъ, който иска да има кѫщи, ниви и много други богатства, той не може да бѫде добъръ. Знаете ли защо не може да бѫде добъръ човѣкъ? Той ще си направи 1-2 кѫщи, ще тури въ тѣхъ кираджии и ще се кара всѣки день съ тѣхъ, че наемътъ не му плащали, че развалили това-онова. Или, ще има нѣколко декара земя, ще пазари хора да я обработватъ, но тѣ ще гледатъ да го използуватъ, а съ това ще го прѣдизвикватъ да се сърди, да се кара. Послѣ, гледашъ друго нѣкое желание се явило. Това е много естествено! Нѣкои отъ васъ ще ми възразятъ: какъ, не трѣбва ли да имаме кѫщи, ниви? Дали трѣбва да имате кѫщи, ниви или, да нѣмате, то е другъ въпросъ. Кой отъ васъ е безъ кѫща? Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой отъ васъ безъ кѫща. Ще кажете: ние искаме направена кѫща. Вие не говоритѣ Истината! Кой отъ васъ нѣма тѣло? Ако нѣмахтѣ кѫща, нѣмаше да бѫдете тукъ на земята. Всѣки си има по една кѫщица. Азъ ги виждамъ: едни кѫщи сѫ по малки, други по-голѣми: едни прозорци и врати сѫ по голѣми, други по малки — различни входове за гости си иматъ. Ще дойде день, когато отъ този материялъ, отъ който хората днесъ могатъ да направятъ само едно село, ще направятъ сто такива села. Днесъ обаче, хората поради това, че нѣматъ техника, нѣматъ умѣние, разпиляватъ материялитѣ. Тукъ се проявява глупостьта на човѣшкия умъ. Глупавиятъ човѣкъ върши много глупости. Слѣдъ всичко това, отъ научно гледище, какъ трѣбва да разсѫждаваме върху тия въпроси? Нѣкои казватъ: ние не трѣбва да мислимъ за утрѣшния день, но за днешния само. Какво означава това, да мислишъ за днешния день? — Днешниятъ денъ показва цѣлокупностьта, която е у човѣка. Днешниятъ день показва, че най-първо трѣбва да се добие единъ талантъ, който да влада врѣмето и пространството. Мислите ли, че единъ знаменитъ цигуларь може да мисли за своята прѣхрана тъй както васъ? Той взима цигулката си, веселъ е човѣкътъ, посвири 2—З часа и току вижъ, изкаралъ прехраната си за една година. Вие работите цѣла година по 6 — 8 часа дневно, и едва се прѣхранвате. Другъ нѣкой е знаменитъ хирургъ. Направи една операция, вземе най-малко 50 — 60,000 лева за нея и си изкарва прѣхраната за една цѣла година. Вие, които нѣмате нито едно отъ тия изкуства: казвате: Господъ е отредилъ за насъ да се трудимъ, да се мѫчимъ и така да изкараме прѣхраната си. Гдѣ е писано, че ние трѣбва да се трудимъ? Слѣдъ като създаде Богъ първия човѣкъ, постави го въ рая и му каза: „Ти ще живѣешъ тукъ като царски синъ. Ще наглеждашъ всички дървета и цвѣтя въ градината, ще се радвашъ на всичко хубаво тукъ“. Но Адамъ прѣстѫпи великия Божи законъ, съгрѣши прѣдъ Него, и Богъ го изпѫди отъ рая, като му каза: ,.Отъ сега нататъкъ съ трудъ и потъ на челото си ще си изкарвашъ прѣхраната — много ще орешъ и копаешъ земята, но малко приходъ ще ти дава тя“. Така че, щомъ прѣстѫпишъ великия Божи законъ, много ще работишъ, малко ще придобивашъ. Отъ това изваждамъ едно правило! Когато нѣкои ме питатъ, трѣбва ли да ни лѣкува лѣкарь, азъ отговарямъ: ако сте грѣшни, лѣкари ще ви лѣкуватъ. Грѣшниятъ — лѣкарь го лѣкува: праведниятъ — свѣтлината. Слѣдователно, всѣки, който се лѣкува отъ лѣкарь, е грѣшенъ човѣкъ нищо повече! Това е фактъ. Всички ония, които сѫ прѣстѫпили великия Божи законъ, сѫ пострадали. Защо? — Злото е въ услугата, която вие правите. Когато дяволътъ извелъ Христа на покрива на храма, какво Му казалъ? — „Хвърли се отгорѣ, ще ти дамъ всичкитѣ царства тукъ на земята!“ Христосъ противопоставилъ ли се е на дявола? Той му казалъ: „Махни се, сатана, отъ тукъ“! Христосъ не се уплаши. Той не се даде въ услуга на дявола, защото знаеше, че злото, като сила извънъ насъ, не цапа човѣка. Когато злото се възприеме вѫтрѣ въ човѣка, тогава е опасно. Дяволътъ казалъ на Христа: „Хвърли се долу, нали Писанието казва, че Господъ ще прати ангели да те поематъ на рѫцѣ!“ Христосъ му отговориль: „Понеже съмъ се научилъ да вървя все нагорѣ, не искамъ да слизамъ къмъ земята. Когато и тебъ нѣкой ти каже: ти се посвѣти вече, я се хвърли отъ тази височина! — Ти ще му отговоришъ: азъ съмъ се научилъ да се качвамъ нагорѣ, не слизамъ долу. Това ще имате като правило: нѣма да слизате долу по волята на свѣта! Изобщо, въ чисто морално отношение се зараждатъ противорѣчиви въпроси. Въ даденъ случай тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, въ даденъ случай могатъ да не бѫдатъ вѣрни. Тия условия, които сега имате сѫ благоприятни за вашето развитие. Втори пѫтъ тѣ нѣма да се повторятъ, защото два еднакви момента въ природата не се съвпадатъ. Този, който изостане веднъжъ отъ пѫтя на своето развитие, пакъ ще влѣзе въ Царството Божие. но знаете ли какъ? Ап. Павелъ казва: „Като главня въ огънь“. То значи, че всичко ще бѫде изгубено, ще се прѣвърне на главня въ огъня. Който върви правилно въ пѫтя си, ще бѫде като злато, което излиза отъ огъня — такова богатство ще прѣдставлява той. Вие трѣбва да се стремите да използувате енергията, която се накопява въ вашия организъмъ за ваше добро. Трѣбва да знаете, че около васъ има отрицателни сили, на чието влияние може да се подадете и да пострадате. Идете при нѣкой боленъ, който е силно концентриралъ мисъльта си върху болестьта, че гѫрдитѣ го болятъ, ще забѣлѣжитѣ, че ако сте слаба натура, тази силна мисъль на болния ще ви се натрапи и слѣдъ малко ще усѣтите, че и васъ ви болятъ гѫрдитѣ. За да се освободитѣ отъ това чуждо влияние, вие ще си кажете: не, туй е болѣстьта на болния, едно отражение отъ неговата мисъль. Мнозина отъ васъ страдатъ по отражение. Срещнете се съ нѣкой човѣкъ който скърби. Постоите малко при него и се отдалечавате вече скърбенъ, тъженъ. Ако той скърби и не може да се повдигне, ако и вие заедно съ него скърбите и не можете да се подигнете, какво печелите, какво печелите? — Нищо. Напротивъ, скръбьта се увеличава. То значи 1+1=2, т. е. единъ грошъ, плюсъ единъ грошъ, ставатъ два гроша — значи скръбьта се увеличава. Този братъ, който усѣща голѣмата скръбь въ сърцето си, трѣбва да направи една изповѣдь прѣдъ тебе. Изповѣдьта е хирургическа операция, разрѣзване на този циреи, който прѣдизвиква скръбьта. Нѣкой казва: трѣбва да се изповѣдашъ! Защо? — За да се направи една хирургическа операция, да се прѣрѣже нагноясания цирей. Нѣкои казватъ. ама азъ не искамъ да се изповѣдамъ — Ще се изповѣдашъ и оттатъкъ ще минешъ. Дойде докторътъ вземе ножа и рѣже. Ти плачешъ, викашъ — той си продължава работата. Като се яви нѣкой духовенъ цирей, сѫщата хирургическа операция трѣбва да се направи и тукъ. Мнозина отъ васъ страдате по единствената причина, че криете циреитѣ си. Не, циреятъ е единъ вѫтрѣшенъ недѫгъ, който трѣбва да излѣзе навънъ и да се прѣрѣже. Онѣзи отъ васъ, които искатъ за въ бѫдеще да се повдигнатъ, да станатъ поети, музиканти, художници, или какво и да друго, не трѣбва да иматъ циреи. Отрицателнитѣ качества въ свѣта не правятъ човѣка положигеленъ. Туй трѣбва да знаете! Много нѣща може да внесете въ характера на единъ човѣкъ съ отрицателни качества, но да внесете въ него единъ талантъ. това е невъзможно. Слѣдователно, вие ще се стремите да прѣвръщате енергията, да я трансформирате. Какъ? — Ще намѣрите единъ вашъ приятель, сърцето на когото се движи въ противоположна посока на вашата. Той ще ви подѣйствува. Тогава, между сърцето на единъ лошъ човѣкъ и сърцето на единъ добъръ човѣкъ има допирни точки, както между коренитѣ и клонетѣ на растението, вслѣдствие на което става и растенето. Тъй щото лошитѣ и добритѣ хора всѣкога се допиратъ Вие може да живѣете съ най-лошия човѣкъ, стига вие да сте добъръ. Вие ще бѫдете едно допълнение за него. Много отъ ученицитѣ сѫ дошли до една фаза, дѣто стълкновятъ ли се съ този законъ, тѣ се спъватъ. Защо? Защото въ ученичеството тѣ се срѣщатъ съ разни електрични и магнетични течения. Мимоходомъ ще ви припомня въ връзка съ това единъ законъ отъ физиката, споредь който, всѣки лѫчъ, който пада отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда, се прѣчупва. Това прѣчупване става вслѣдствие на различно гѫститѣ вълни, които изпълватъ цѣлото пространство и се движатъ изъ него. За нашето око изглежда, че тия лѫчи се прѣчупватъ, но въ сѫщность тѣ се само отклоняватъ отъ пѫтя си. Въ природата нѣма прѣчупване на лѫчитѣ. има само изкривяване, отклоняване. Криви линии, обаче сѫществуватъ въ природата. Когато има криви линии, тогава казваме, че е станало малко прѣчупване, или по-право отклонение. Гѫстата срѣда, която се движи въ насъ, произвежда тия прѣчупвания. Всичко въ свѣта се движи. Туй движение, което отклонява нашата мисъль, създава едно слабо прѣчупване. Този прѣломъ показва, че е имало силно движение, което отклонява, както нашия умъ, така и нашето сърце отъ правия пѫть Слѣдователно, какво трѣбва да правимъ въ такъвъ случай? — Да се повдигнемъ по мисъль и по чувства къмъ Бога, защото не само едно течение ще ни срещне. Много течения се прѣкръстосватъ въ природата. Да излѣзете благополучно отъ тия течения, за това се изисква една велика наука. Щомъ слизашъ надолу, трѣбва да си намѣришъ едно подходяще течение. Когато говоришъ за Любовьта, подразбираме едно велико течение. Когато говоримъ за Мѫдростьта, подразбираме пакъ такова течение. Когато говоримъ за Правдата, подразбираме сѫщото. Когато говоримъ за Добродѣтельта, подразбираме пакь едно велико течение. Когато говоримо за милосердието, подразбираме сѫщото. Това сѫ символи, които означаватъ извѣстна срѣда, въ която дѣйствуватъ опрѣдѣленм закони. Щомъ влѣзешъ въ тази срѣда, ти имашъ вече всичко. Ти ще влѣзешъ въ туй течение и ще вървишъ прѣспокойно, тъй както не се безпокоишъ кѫдѣ ще те заведе парахода или трена, въ който си влѣзълъ. Параходътъ или тренътъ ще те заведатъ на едно опрѣдѣлено мѣсто. Затуй ще се стремите къмъ познаване на законитѣ. Нѣма да отхвърлитѣ сегашния животъ. Злото въ него ви е потрѣбно до тогава, докато придобиете новото. Не искамъ да кажете, отъ сега вече ние ще живѣемъ по новия начинъ; не ни трѣбватъ вече кѫщи, не ни трѣбватъ дрехи. Не, трѣбватъ ви още. Казвате: ние можемъ да се задоволяваме съ малко. Азъ не съмъ срещналъ до сега човѣкъ, който да се задоволява съ малко. Това, че може да се откажете отъ нѣщо, не е още доказателство, че вие изобщо се задоволявате съ малко. Туй е само единъ малъкъ опитъ, а за да се увѣрите въ нѣщо, трѣбватъ ви много опити. Слѣдователно, вие трѣбва да държите стария си животъ до тогава, докато опитате, че новитѣ методи наистина даватъ по-добри резултати. Тогава ще замѣстите старото съ новото. Така е и въ природата. Природата, запримѣръ, какво прави? Обърнете се къмъ нея и вижте методитѣ й! Когато си охлузишъ рѫката, най-първо се образува надъ нараненото мѣсто една грапава, червена, неприятна на гледъ кожица. Природата я туря за първа прѣвръзка. Подъ тази кожа разумното работи, докато създаде хубавата горна кожица. Слѣдъ това, тя разпаря първата кожица и оставя долната, хубавата. И разумната майка тъй прави. При сегашнитѣ неблагоприятни условия, при които живѣете, трѣбва да знаете, че лошото, което дяволътъ ви туря отгорѣ, е първата прѣвръзка. Затова мълчете си, работете разумно отдолу и когато създадете новитѣ условия, старата прѣвръзка сама по себе си ще падне. Дяволътъ като види това нѣщо, ще каже: разумни сѫ тия хора! Вие казвате: ние не искаме дяволска прѣвръзка. Не, трѣбва ви такава прѣвръзка! Ами какво лошо има въ това, че дяволътъ те прѣвързалъ? Христосъ казваше на всѣки, когото дяволътъ е прѣвързалъ, че не трѣбва да хвърля тази прѣвръзка, докато не се създаде отдолу нова. Щомъ се създаде новата, жената, мѫжътъ хвърлятъ старата прѣвръзка и казватъ: свободни сме вече! Да, свободни сте отъ прѣвръзката на дявола. Ето защо вие не трѣбва да се оплаквате отъ първата си прѣвръзка. Питате: да хвърля ли тази прѣвръзка? Казвамъ: не още, кожата отдолу не се е приготвила. Като се образува, лесно се хвърля старата. Съ други думи казано: не се старайте да прѣмахнете неблагоприятнитѣ условия, при които живѣете. Работете подъ тѣхъ, докато си създадете единъ добъръ характеръ, докато създадете новото въ себе си! Само тъй се създава човѣшкиятъ характеръ! Трѣбва да знаете, че само ония хора сѫ създали отъ себе си велики характери, които сѫ издържали, прѣвъзмогнали неблагоприятнитѣ условия на живота си. Това виждаме въ цѣлата история на човѣчеството. Отъ ония, които сѫ живѣли въ разкошъ, малко велики хора сѫ излѣзли. Азъ поне не зная нито единъ великъ човѣкъ, който да е живѣлъ въ разкошъ. Нѣкой отъ васъ може да ми приведе за примѣръ живота на Аврамма. Знаете ли какъвъ бѣше живота на Авраама? — Авраамъ нѣмаше дѣца, но слѣдъ като Господъ му даде едно дѣте, изпита го, като му каза: „Принеси ми сина си жертва!“ И какво мислите? Той изпълни волята Божия. Послѣ, прослѣдете живота на Якова! Той стана праотецъ на евреитѣ, но много пати главата му; какви мѫчнотии нѣмаше! Той взе благословениею на брата си, но цѣли 14 години трѣбваше да странствува, да служи на двѣ жени и слѣдъ като се върна при брата си, трѣбвише да плаща данъкъ три години. Прѣзъ какви тежки закони на смирение трѣбваше да го прѣкара Господъ! Всичкитѣ знаменити пророци, всички велики ангеаи на небето сѫ минали прѣзъ неблагоприятни условия на живота. Писанието казва: „Когото Богъ обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни. Ако сега имате неблагоприятни условия, то е защото Богъ ви обича. Богъ ви поставя при неблагоприяни условия, защото за въ бѫдаще мисли да ви даде нѣщо по-хубаво. Ако мислите да ви лиши отъ туй благо, Той щѣше да ви даде доброто още първоначално. Затуй, всѣки като слиза отъ небето питатъ го: какво искашъ, доброто на земята, или доброто на небето? Ако каже че иска доброто на земята, даватъ му го още на земята. Но, едно трѣбва да знаете, че тукъ на земята нѣма условия за добро, за щастие. Тукъ има само движение. Запримѣръ, за да ви дадатъ богатство, трѣбва да заемете единъ виденъ постъ, да станете пръвъ министъръ въ България или въ Англия. Само така ще видите, какви тайни има скрити въ това богатсво! Ще получите едно, двѣ и повече заплашителни писма за живота си. Не само това, но какви ли не опити за отравяне какви ли не заговори ще правятъ противъ васъ! И въ България, и въ Англия, и въ Америка — навсѣкѫде си служатъ съ едни и сѫщи срѣдства. При такова едно богатство човѣкъ трѣбва да се страхува. Питамъ: При такъвъ животъ може ли да имате щастие? Това щастие е привидно. Най-щастливи хора сѫ били светиитѣ. Тѣ излѣзатъ изъ гората, отъ нищо не ги е страхъ. Турятъ си на огъня едно гърне съ житце, хапнатъ си прѣспокойно, нищо не ги плаши. Казватъ за нѣкого: той е толкова святъ човѣкъ, че и въшка не убива, оставя ги свободно да лазятъ по него. Човѣкъ, който оставя да го ядатъ въшкитѣ, не е святъ човѣкъ, не е светия. Азъ уподобявамъ лошитѣ мисли, желания и дѣйствия въ човѣка на въшки и бълхи. Ако вие имате тия нѣща, не сте светии, а сте обикновени хора. Всички ще се учите! Учение ви трѣбва! Туй учение, което имате, слѣдвайте, но сериозно учение ви трѣбва. Като имате нѣкаква болесть, най-първо ще се опрѣдѣпите въ себе си, на Бога ли служите, или на себе си. Ако служите на себе си, ако сте грѣшенъ, ще викатъ единъ, два и десеть доктора дори, докато най-послѣ ви помогнатъ. Ако служите на Бога, нито единъ лѣкарь нѣма да викате. Не се плашете! Болѣстьта за васъ има съвсѣмъ друго прѣданазначение. Ще ви кажа едно правило: въ свѣта Богъ всичко е прѣдвидѣлъ. Всичко абсолютно става за добро. Туй трѣбва да знаете! Не мислете, че Господъ е намислилъ да направи нѣкому зло или да му изпрати нѣкакво нещастие. Злото идва, защото вие мислите, че ще ви сполети нѣкакво зло, та привиквате тия сили. Не се заблуждавайте да мислите, дали Господъ знае, колко тухли влизатъ въ постройката на вашето здание. Азъ ще ви обясня, какъ седи тази работа. Онази Божествена материя, която влиза въ образуването на тия тухли е жива, и за тази материя се държи смѣтка. Богъ знае за всѣка една частица въ насъ, знае колко атома, колко йони има въ насъ, знае силата ни, знае всичко, но колко тухли има въ нашето здание, за това Той не иска да знае, не се интересува. Това, да знаемъ, колко тухли има въ едно здание, прѣдстои намъ. Отъ материята, която има на разположение, отъ законитѣ, която знае за съчетанието на магерията, Богъ всѣкога може да опрѣдѣли, колко тухли сѫ влѣзли въ дадено здание. Освѣнъ това, споредъ законитѣ на материята, ако вие затворите, въ една форма едно кило вода, тя не ще може да се задържи повече отъ 1 — 2 — 3 — 4 — 5 — 10 години. Тази форма ще се пръсне. Значи, колко врѣме ще се задържи тази вода въ сѫда това е точно опрѣдѣлено, нито една минута повече не ще можете да я задържите. Нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени. Отъ този законъ ученитѣ ще видятъ, че материята се измѣня. Слѣдъ години земята нѣма да бѫде въ това състояние, въ която я намираме днесъ. Материята на земята става по-рѣдка, защото земята се повдига нагорѣ и влиза въ друго течение, което изменя състава й, а съ това и движението на нейнитѣ частици. По сѫщия начинъ и вашата душа, която е турена въ вашия организъмъ, като една затворена форма, има опрѣдѣленъ пѫть, опрѣдѣлена работа, която трѣбва да извърши. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да извърши работата, която му е дадена. Нѣкой ще каже: азъ не мога да извърша голѣма работа. Отъ васъ не се изисква голѣма работа. Господъ не се интересува отъ голѣми работи. Ако Му разправятъ голѣми работи, напримѣръ отъ какво сѫ направени звѣздитѣ, планетитѣ, изобщо цѣлата вселена, Богъ не иска да слуша, но ако ти направишъ едно малко добро, каквото никой другъ не може да направи, Богъ ще се заинтересува отъ това. Богъ се интересува отъ малкитѣ работи. Ако нѣкой отъ васъ е царь на България и като такъвъ направи нѣкое голѣмо добро, Господъ за това не иска да знае, но ако направи едно малко добро на нѣкоя бѣдна вдовица, за това Богъ се интересува. Той не се нуждае отъ голѣми хора и отъ голѣми работи. Никѫдѣ въ Писанието не е казано, че сѫ блажени царетѣ, князетѣ или богатитѣ, а се казва: „Блажени сѫ дѣцата, сиромаситѣ, гоненитѣ, онеправданитѣ и т. н. Князетѣ. царетѣ сѫ величия само на земята, на материялния свѣтъ, но не и на небето. На небето царе и князе нѣма. Въ невидимия свѣтъ нѣщата не сѫ както въ материялния свѣтъ. По този законъ вие ще се стремите да използувате разумно енергията, която е вложена въ васъ. Не влагайте отрицателни мисли въ ума си: не питайте, защо това е направено така, а не иначе, но гледайте, какъ Богъ работи. Това не е лесна работа. Най-първо вие трѣбва да започнете съ успореднитѣ линии. Започнете какво означаватъ двѣ успоредни линии? — Тѣ означаватъ пѫть, движение. Ако сънувашъ нѣкога, че тъчешъ на станъ, какво означава това? — Платътъ, който тъчешъ, означава живота. Прѣди години бѣхъ въ Стара-Загора и тамъ една жена ми разправяше слѣдното: сънувахъ, че ми дадоха станъ и бѣлъ памукъ да тъча платно. Идва въ това врѣме при менъ единъ отъ великитѣ Учители и ми казва: ще тъчешъ! Започнахъ да тъча платното, но го напуснахъ. Така стана и въ живота ми. Заинтересувахъ се отъ новото учение, слѣдвахъ го и послѣ го напуснахъ. Вдадохъ се въ свѣта и цѣли 10 години се лутахъ, докато най-послѣ ме постигна голѣма скръбь: единствениятъ ми синъ се самоуби. Отъ тази голѣма скръбь отново се обърнахъ къмъ Господа. Една вечерь се явява при мене Христосъ, донася ми сѫщия по-раншенъ станъ и ми казва: „Туй платно бѣше добрѣ започнато. Ако можешъ да го довършишъ, ти ще излѣзешъ благополучно въ живота.“ Значи това показва за всинца ви, че трѣбва добрѣ да обработвате живота, който сте започнали. Неуспѣхътъ, погрѣшкитѣ се дължат на васъ. Нѣма да напущате вашия станъ, нѣма да плащате на другъ да тъче заради васъ. Нѣкой казва: нека потъче другъ заради мене! Не, ти самъ ще си свършишъ започнатата работа! Ако нѣкой е добъръ майсторъ и иска да ти помогне, нека ти насучи цѣвитѣ, но ти самъ ще си тъчешъ. Не оставяй други да тъчатъ заради тебе. Това е лошъ навикъ Всѣки самъ трѣбва да си тъче. Накарашъ ли други хора да тъкатъ заради тебе, работата е развалена вече. Спазвайте тия закони! Тѣ сѫ важни за вашето развитие. Не мислете, че ще намѣрите другъ методъ за развитието си. Този е единъ отъ най-проститѣ. Вие трѣбва да прилагате разумно методитѣ на природата. Ще работите вѫтрѣшно, скрито въ себе си, тъй както скрито, незабѣлѣзано за другитѣ работи и самата природа. Ще работите така, докато съградите въ себе си единъ солиденъ характеръ. Докато не създадете Божественото въ себе си, не хвърляйте човѣшкото. Вие хвърляте човѣшкото, нѣмате още Божественою създадено и оставате сухи кости. Дръжте човѣшкото, а Божественото нека работи отвѫтрѣ, докато се засили. Когато всичко въ васъ стане Божествено, тогава всѣка велика прѣвръзка сама по себе си пада, или по-право, прѣвръща се въ Божествена. Сега, помнето едно правило: при всѣка беседа която ви държа, и доброто у васъ се увеличава, и страданията ви се увеличаватъ. Едноврѣменно съ това, и радостьта ви се увеличава, и скръбьта ви се увеличава. Затова не се стремете да ме надхитрите. Щомъ сте влѣзли въ този пѫть и не работите, нѣма да ви се помогне. Това не зависи отъ менъ. Отъ невидимия свѣтъ се интересуватъ за васъ, държатъ ви за всичко смѣтка. Слѣдователно, всѣка вечерь идватъ при васъ и разглеждатъ, какъ сте завършили деня. Тъй щото, ако речете да се оплаквате отъ нѣщо, не забравяйте, че ви наблюдаватъ. По нѣкой пѫть вие мълчите, външно не се проявявате: азъ виждамъ вѫтрѣшното ви състояние, но държа очитѣ си прѣвързани, като че не виждамъ. Нѣкога снимамъ прѣвръзката си и тогава виждамъ всичко. Вие трѣбва да живѣете чистъ, абсолютно чистъ животъ Само чистиятъ човѣкъ може да познае чистотата, може да познае чистия човѣкъ. Нечистиятъ не може да познае чистия човѣкъ. Чудни сѫ нѣкои?хора, които запитватъ, какъвъ е Учительтъ. Ако си чистъ, ще ме познаешъ. Всѣки познава подобния си. Това е законъ въ свѣта! Чистиятъ ще познае чистия: любящиятъ ще познае любящия: мѫдриятъ ще познае мѫдрия, силниятъ ще познае силния, праведниятъ ще познае праведния и т. н. Това сѫ закони, въ които нѣма изключение за никого. Трѣбва да се познавате, да се обичате. Нѣма законъ, чрѣзъ който да се опрѣдѣля, какъ да се люби. Не е било врѣме, когато да се е заповѣдвало на Любъвьта. Богъ не се подчинява на никакъвъ законъ! Любовьта е отъ Бога. Споредъ закона на Любовьта, които азъ познавамъ, не е било врѣме, когато Богъ не е обичалъ нѣкого въ този вѣкь. И въ миналитѣ, и въ бѫдещитѣ вѣкове, Богъ всѣкога е единъ и сѫщъ, изобиленъ въ своята Любовь. Неговата Любовь се е спирала само тогава, когато нашата воля Му е противодѣйствувала. Спирането на Божествената Любовь произвежда страданията въ свѣта. За сега отъ васъ не се изисква много. Колкото знаете, прилагайте го! Нѣкога ще ви дамъ една задача, да направите най-малкото добро. Какъ мислите, какво трѣбва да бѫде това добро? — Това добро съ пари не става: съ дрехи, обуща не става: съ имоти — кѫщи, ниви не става. Днесъ вие разбирате, че за да се направи добро, трѣбва да имате пари: ако нѣмате пари, а искате да направите добро, ще вземете отъ нѣкѫдѣ на заемъ. Всѣки, който помага съ пари, мисли, че е добъръ човѣкъ. Това ни най-малко не е добро. Доброто въ свѣта не е създадено отъ материя. Доброто не седи нито въ сиромашията, нито въ богатството: доброто не седи нито въ учението, нито въ глупостьта. Защото, ако си ученъ, ти можешъ да направишъ много добро, но може да напрапишъ и много зло. Ако си глупавъ, ти пакъ можешъ да ниправишъ много добро, но можешъ да направишъ и много зло. Сѫщото нѣщо може да се каже и въ случай, когато си богатъ, когато си силенъ и т. н. Тъй както ви схващамъ, вие още живѣете въ външния животъ, и доколкото ви виждамъ, вие очаквате доброто да дойде отвънъ. Има три категории влияния върху васъ. Първото влияние е свѣтътъ. Той ви влияе и вие не можете да се избавите отъ него. Второто влияние е вашата плъть, вашето тѣло. Плътьта казва: азъ искамъ хлѣбъ, вода, жаденъ съмъ. Иска ли нѣщо плътьта, тя ще те прати прѣзъ седемь баира, но да й го доставишъ. Като каже „хлѣбъ искамъ!“ — Ще те накара цѣлъ день да работишъ за хлѣбъ. — Третото влияние е влиянието на дявола. Свѣтътъ, плътьта и дяволътъ, това сѫ тритѣ фактора, които днесъ човѣчеството е опорочило. Дяволътъ работи вече въ вашия умъ. Слѣдъ като направишъ много глупости, той казва: понеже не излѣзе уменъ, както ти казвахъ, затова пострада. Не трѣбваше само ти да крадешъ, но трѣбваше и другитѣ да накарашъ да крадатъ. Не трѣбваше само ти да убивашъ, но трѣб-ваше другитѣ да убиватъ, и тѣхъ да турятъ въ дрънгулника, а ти да минешъ за праведенъ. Плътьта пъкъ казва тъй: ако слушаше менъ, да ядешъ и да пиешъ, щѣше да бѫдешъ снаженъ, силенъ, здравъ. Но тъй, като не ме слуша, като пости, не съмъ отговоренъ, нѣма какво да ти правя. Свѣтътъ казва: ти трѣбваше да се запознаешъ съ всички окрѫжающи, силни на деня, за да ти помагатъ. Всѣки единъ отъ тия три фактора си има методъ за постигане своята крайна цѣль. Идете въ свѣта, идете при плътьта, идете при дявола, навсѣкѫдѣ ще имате едни и сѫщи крайни резултати. Вие ще гледате да прѣвъзмогнете тия три изкушения, тия три слабости. Нѣма да ги орхвърлите, но ще ги замѣстите. Кое може да замѣсти свѣтътъ, споредъ васъ? — На мѣстото на дявола. ще туримъ Христа! На мѣстото на плътьта ще туримъ Духа. На мѣстото на света ще туримъ Царството Вожие. Царството Божие, Духътъ Божии и Любовьта на Христа, това сѫ тритѣ нови фактори, тритѣ метода, съ които можемъ да работимъ и да се повдигаме нагорѣ. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 28-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 30. IV. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Точилото и ножътъ Т. м. Прочете се темата: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Тема за слѣдния пѫть: „Службата на търпѣнието и самообладанието“. Сега ще ви запитамъ: кои сѫ най-добритѣ, и кои сѫ най лошитѣ хора въ свѣта? — Най-лошитѣ хора въ свѣта сѫ тия, които нито добро правятъ, нито зло правятъ. Добритѣ хора въ свѣта сѫ тия, които и добро правятъ и зло правятъ. Значи, има двѣ категории хора. Първата категория: Н. Д — не прави добро. Н. З. — не прави зло. Втората категория: П. Д. — прави добро. П. З. — прави зло. Тѣзи, които не правятъ добро, слизатъ отъ Бога и отиватъ къмъ земята. Законътъ е такъвъ, не могатъ да ги търпятъ горѣ. Тѣзи пъкъ, които не правятъ зло, отиватъ нагорѣ и се срѣщатъ съ първитѣ — иматъ противололожно движение съ тѣхъ. Първитѣ иматъ движението n, вторитѣ — движението m. Втората категория сѫ тия, които правятъ добро. Тѣхното движение е нагорѣ, въ възходяща степень. Тѣ сѫ добритѣ, които отиватъ къмъ Бога. Тия пъкъ, които правятъ зло, отиватъ къмъ центъра на земята. Тѣзи двѣ движения ще се срещнатъ. Еднитѣ ще минатъ прѣзъ центъра на земята, ще образуватъ единъ крѫгъ и послѣ ще се срещнатъ съ тия, които правятъ добро. Хората, които правятъ зло по необходимость, привидно сѫ лоши. Но тия, които не правятъ зло и не правятъ добро, сѫ най-лошитѣ хора. Сега, нѣкой казва: ако е така, да станемъ лоши. Добрѣ, нѣмамъ нищо противъ, стани лошъ, но ще слизашъ къмъ центъра на земята, къмъ гѫстата материя. Ти ще слизашъ надолу, докато се засили земната температура толкова, че не можешъ да издържашъ повече. Тази горещина ще те застави да минешъ нагорѣ, да излѣзешъ отъ центъра на земята и да се качишъ нагорѣ, да минешъ въ противоположна страна. Движението на лошитѣ хора е противоположно на движението на добритѣ хора — теченията сѫ обратни. Слѣдователно, всѣкога, когато означавате лошия човѣкъ, изразявате движението му съ слѣдната формула: Формулата за изразяване движението на добрия човѣкъ е слѣдната: Тия нѣща сѫ само философски разяснения, въ които има редъ противорѣчия. Ние ще оставимъ привиднитѣ противорѣчия. Противорѣчия сѫществуватъ въ природата, но не се старайте да примирите тия противорѣчия. Вие никога нѣма да ги примирите. Ако речете да примирите противорѣчията, вие ще изгубитѣ смисъла на живота. Богъ е създалъ най-противорѣчиви сѫщества на земята, и всички живѣятъ, размножаватъ се, изяждатъ се, взаимно се унищожаватъ и пакъ се пази равновѣсие. Чудни сѫ хората, като запитватъ: защо Богъ, като е създалъ ангелитѣ, е създалъ и такива хора? Хората мислятъ, че Господъ ги е създалъ. Не ги е създалъ Господъ, тѣ сами се създадоха. Казва Господъ: „да стане това!“ и то става. ,Да стане онова!“ — и то става. Всичко, каквото е казалъ Господъ, станало. И тъй, въ природата сѫществуватъ привиднитѣ противорѣчия. Тия противорѣчия сѫ висши математически задачи. За глупдвитѣ хора сѫществува противорѣчие, сѫществува зло, но тия нѣща сѫ висши задачи въ свѣта. Тия задачи понѣкой пѫть се явяватъ въ дома: по нѣкой пѫть се явяватъ въ обществото, а по нѣкой пѫть и въ самитѣ насъ — навсѣкѫдѣ може да се явятъ. Онзи, който не иска да разрѣшава правилно задачитѣ, въ него се заражда мисъльта да ги изличи отъ себе си, т. е. да се самоубие. Човѣкъ, който иска да се самоубие, изличава задачитѣ отъ себе си, не иска да ги рѣшава. Обаче, и сто пѫти да се самоубивашъ никога не можешъ да заличишъ задачитѣ. Пакъ ще те хванатъ тукъ на земят и ще ти кажатъ: ще рѣшавашъ — нищо повече! Десеть, сто хиляди години ще те държатъ на земята, но най-послѣ ще рѣшишъ зададенитѣ задачи. Може да си послужишъ съ всички философски теории, може да си послужишъ съ всички противорѣчиви възгледи, но въ края на краищата пакъ ще трѣбва да рѣшишъ задачитѣ. Такъвъ е законътъ на великото Божествено училище. Вие, като ученици, трѣбва да разбирате този великъ, безпощаденъ законъ въ свѣта. Той не е монархически законъ, ще е законъ на абслютна справедливость. Ако мислите по този начинъ, ако вѣрвате въ този законъ, ще получитѣ едно облекчение въ себе си. Въ свѣта сѫществуватъ двѣ противорѣчия: или че Богъ е абсолютна Правда, или че не е. Ако допуснете, че Богъ е абсолютна Правда, че Богъ е безграниченъ всемѫдъръ, всесиленъ, че всичко, което е създалъ въ свѣта го е прѣдвидѣлъ предварително, че нѣма никакви случайности въ свѣта, вие сте на правата страна. Богъ е взелъ всичкото предъ видъ, направилъ е подробно своитѣ изчисления. На много отъ висшитѣ, отъ интелигентнитѣ сѫщества Богъ е далъ редъ задачи, да направятъ подробни изчисления, та по този начинъ да взематъ и тѣ участие въ създаването на свѣта. Най-послѣ Богъ далъ редъ задачи за разрѣшение на човѣшкитѣ духове, които сѫ въплотени тукъ на земята, изобщо на цѣлата човѣшка раса, въ нейната цѣлокупность. Ние Трѣбва да възприемемъ този законъ, да го спитаме и ще получимъ облекчение, ще разберемъ, защо Господъ е направилъ свѣта така, а не иначе. И тогава прѣди да питашъ, защо Господъ направи така свѣта, азъ ще те питамъ: защо колишъ и ядешъ тази кокошка? Отговаряшъ: така е наредилъ Господъ. Добрѣ, ако е така, защо овцата не яде кокошката? Ако е право това, че е наредено отъ Бога да ядешъ кокошка, защо твоятъ братъ не може да яде кокошка? Защо овцата не може да яде кокошка? Какъ тъй, Богъ създалъ едного да яде кокошка, а другиго — да яде трѣва? Не, отговорътъ на този въпросъ не е правиленъ. Богъ е прѣдвидѣлъ всичко, до най-малки подробности. Като възприемемъ закона на абсолютната Божествена справедливость, разумность, ще оставимъ противорѣчията да си сѫществуватъ: тѣ сѫ необходими. Тѣ сѫ били една необходимость въ нашето минало: тѣ сѫ една необходимость и за нашето настояще и за нашето бѫдаще. Тѣ сѫ явления, които ни подтикватъ къмъ свобода и за въ бѫдеще. Изобщо, противорѣчията, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ потрѣбни. Сега, тия мисли, тия явления на противорѣчия смущаватъ и стари, и млади. Имате братъ който се проявява по особенъ начинъ, и вие казвате: защо трѣбва да има тази чърта? Не питайте, защо той има тази чърта въ характера си. Остави го свободенъ, не се занимавай съ него. Казвашъ: ама азъ искамъ той да бѫде съвършенъ! Не се занимавай съ неговото съвършенство! Това не е твоя работа. Не се занимавай съ съвършенството на другитѣ хора! Всѣки лично трѣбва да се занимава съ своето съвършенство. Единственото нѣщо, което намъ е позволено да дадемъ разумно на другитѣ хора, то е едно малко щастие. Гледате, че нѣкое дѣте плаче. Вие изваждате отъ джоба си една ябъдка и му я давате. Въ продължение на 5 — 10 минути то прѣстава да плаче. Ето, съ колко малко нѣщо може да доставите една радость. Както виждате, за човѣка е достатъчно петь минути щастие, Знаете ли, колко струва щастието на човѣка? — Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. Слѣдъ като ви направятъ за петь минути щастливи, започвате да мислите за бѫдещето си и разваляте вашето щастие. Петь минути щастие ви е достатъчно. Потърсишъ ли повече щастие, ще изгубишъ и малкото. Слѣдователно, вие въ школата не може да имате успѣхъ, безъ правилно разбиране, безъ правилна философия. Нѣмате ли тия нѣща, вие всѣкога ще се ожесточите. Като не разбирате нѣщата. постоянно ще питате: Защо Учительтъ ни говори така? Защо си мръдна рѫката? Защо спрѣмо еди-кого си има такава обхода, а спрѣмо менъ друга? Чудни сте! Ами какъ трѣбва да ви говоря най послѣ? Казвамъ ли ви, какъ трѣбва вие да ми говорете? Като дойде нѣкой отъ васъ при мене, казвамъ ли му: чакай, нѣма да си мърдашъ устата, нѣма да я отваряшъ, очитѣ си нѣма да отваряшъ и т. н. Не, оставямъ този човѣкъ свободно да си се проявява. Нека свободно, както иска, си отваря и затваря устата. Нека си каже, защо е дошълъ, а по какъвъ начинъ ще каже, то е негова работа. Насъ ни занимава само това, какво ще каже. Той носи едно писмо отъ бащата ви. Ще го повикаме на трапезата, ще го запитаме, какъ сѫ нашитѣ и ще го изпратимъ. Най послѣ, ние още нѣмаме една установена форма, да знаемъ кой е правилниятъ начинъ да говоримъ — какъ трѣбва да държимъ очитѣ си, устата си и т. н. Кой отъ васъ знае правилнитѣ дѣйствия при говоренето? Сега запримѣръ, азъ държа рѫката въ джоба си. Ще ви кажа, защо я държа въ джоба си. Отишълъ съмъ на дюкяна и съмъ купилъ нѣщо. Значи, бъркамъ сега въ джоба си, за да ви дамъ нѣщо. Изобщо бащата държи въ джоба рѫката си, когато е купилъ или смокини, или друго нѣщо и го вади отъ тамъ. Това, обаче, не е истинското обяснение на въпроса. Азъ мога да туря рѫката си въ джоба и случайно. Истинската причина за това нѣщо е скрита дълбоко въ човѣка. Нѣкой пъкъ туря рѫката си отзадъ на гърба: другъ движи или само лѣвата си рѫка, или и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ (въ знакъ на очакване) и казва: тази работа нѣма ли да се свърши. Послѣ сваля рѫцѣтѣ си долу и казва: изгубихме работата! Ами сега? Туря рѫкага на челото си, започва да мисли. Слѣдъ това си тури рѫката на гърба: казва: тази работа може да стане, куражъ си дава. Турянето рѫката на гърба, това е скритность, подълъ начинъ на пристѫпване. Онзи, който иска да те прободе съ ножъ, скрива ножа задъ гърба си и казва ти: добрѣ дошълъ! И тъй, както не очаквашъ, мушне те изведнъжъ съ ножа си. Този, който държи рѫката си отзадъ, има нѣщо скрито. Единъ ораторъ, който държи рѫка си отзадъ, на гърба си, пакъ крие нѣкаква мисъль. Ако рѣчемъ да обяснимъ всичкитѣ движения на хората, ще си изпокѫсате космитѣ на главата отъ ужасъ. Ако се изтълкува всѣко ваше движение, не ще може да си намѣритѣ мѣсто. Невѣжество, тъмнина трѣбва да има! Невѣжеството е благословение за сегашното човѣчество. Нѣкой пѫть тия движения въ насъ сѫ неволни: тѣ сѫ изостанали навици отъ нашето минало. Нѣкой пѫть, запримѣръ, ти се разгнѣвишъ, вдигнешъ рѫка, започвашъ да удряшъ налѣво, надѣсно. Защо? — По старъ навикъ. Всѣко движение има свой вѫтрешенъ смисълъ. И тъй, туй, което на първо мѣсто раздѣля хората въ свѣта, това сѫ тѣхнитѣ материялни отношения, които сега сѫществуватъ. По никой начинъ, обаче не се старайте да задоволите кого и да е човѣка, нито себе си! Старайте се да дадете на човѣка само за петь минути едно веселие, едно щастие, Виждате нещастенъ единъ човѣкъ, оплаква се, казва: да имамъ единъ декарь земя, ще бѫда щастливъ. Дадешъ му единъ декарь земя. Щастливъ ли е? Не, сега казва: да имамъ два, три, четири, петь декара — разбирамъ. Дай му и цѣлата земя, пакъ единъ день ще бѫде нещастенъ. Тогава той ще започни да мисли за мѣсечината, какъ да отиде на нея. Като не може да отиде на мѣсечината, ще бѫде недоволенъ, че не може да я завладѣе. Щомъ тази празнина, която сѫществува въ насъ, не може да се запълни отъ земята, то да туримъ въ нея и мѣсечината, и слънцето, и цѣлата слънчева система, пакъ нѣма да се запълни. Единственото, нѣщо което може да запълни празнинага отъ човѣшкото недоволство, е само Божествената свѣтлина. Тя като блесне, изведнъжъ изпълва всичко. Изведнъжъ блѣсва, но и изведнъжъ изчезва. Направишъ ли нѣкаква погрѣшка, тази свѣтлина веднага се вдига и въ тебъ настава пакъ празнина — Чувствувашъ че всичко въ тебъ е празно. Изгубишъ ли Любовьта, нѣмашъ свѣтлина, нѣмашъ сила и казвашъ: едно врѣме можахъ да мисля, но сега съмъ станалъ идиотъ, остарѣлъ съмъ. Не, не си остарѣлъ, но ти искашъ по единъ физически начинъ да запълнишъ тази празнина въ живота си, тръгналь си по кривъ пѫть. Не можешъ да заставишъ никого да те люби. Любовьта е една велика сила въ живота, която не се подчинява на никакъвъ законъ. Това трѣбва да го знаешъ! Богъ, слѣдователно, не се подчинява на никакъвъ законъ. Ти не можешъда искашъ любовь. Не търсете любовь. Който търси любовьта, той я изгубва. Свѣтлината можешъ ли да я търсишъ? — И Свѣтлината не можешъ да търсишъ. Любовьта ще те търси, Свѣтлината ще те търси, а ти ще бѫдешъ готовъ да ги възприемешъ. Въ това е смисълътъ. Всички вие, които търсите Любовьта, не можете да я намѣрите: всички вие, които търсите Свѣтлината не можете да я намѣрите. Но всички ония отъ васъ, които сѫ готови да излѣзать вънъ отъ кѫщи, като изгрѣе слънцето, свѣтлината и топлината му сами ще дойдатъ при васъ. Любовьта сама ще дойде при тебъ, но ти трѣбва да имашъ готово сърце да я приемешъ. Свѣтлината сама ще дойде при тебъ, но ти трѣбва да имашъ готовъ умъ да я приемешъ. Тъй седи великата Истина! И вие, като ученици, ще знаете, че сѫщото нѣщо е и съ знанието. Вие търсите знание. Нѣкой казва: азъ търся знание. Тамъ е погрѣшката ви. Не търсете знанието. Вие никога нѣма да го намѣрите. Бѫдете готови, обаче, да възприемете знанието. Знанието вие нѣма да създадете, всѣки самъ ще го възприеме. То е създадено отдавна. Прѣзъ него сѫ минали ангелитѣ, то ни е останало въ наслѣдство отъ тѣхъ. По-висши отъ насъ сѫ го създали. На когото е рѣчника, тѣ ще ви пратятъ знанието, тѣ ще ви научатъ на всичко, а вие само бѫдете готови да го възприемете. Туй, което вие мислите за ново, което сега измисляте, откривате, за тѣхъ е старо, за тѣхъ е играчка. Когато хората на земята направятъ нѣкое велико откритие, когато нѣкой ученъ създаде нѣкоя нова теория, или открие нѣщо, това въ англелския свѣтъ е остарѣло, тамъ никой вече не говори за това велико откритие. Тѣ казватъ: не е голѣма философия това откритие! За самитѣ ангели има смисълъ това което тѣ сами откриватъ. Така седи въпросътъ. И тъй, казахъ ви. Любовьта не търсете, бѫдете готови да я приемете, тя ще дойде при васъ. Свѣтлината, знанието — сѫщо. Не ги търсете, тѣ сами ще дойдатъ при васъ. Това сѫ положения, закони, при които вие трѣбва да приготвите вашия умъ и вашето сърце, за да може разумно да се ползувате отъ тия закони. Сѫщото се отнася и до писателската ви проява. Нѣкой казва: азъ искамъ да напиша една хубава статия. Не се напрѣгай! Ти самъ нѣма да създадешъ нищо. Мисъльта сама ще дойде при тебе, а ти ще я възприемешъ. Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще го посгавишъ въ земята, отдѣто слѣдъ врѣме ще изникне. Ще дойдатъ тия зрънца, ти не се безпокой! Не дойдатъ ли, ти и да копаешъ, какво ще изникне? — Нищо нѣма да изникне напразно ще копаешъ. Сега, като ви говоря върху този прѣдметъ, нѣкои отъ васъ казватъ: Учителю, 20 години вече отъ какъ работя въ това направление, но отъ менъ нищо нѣма да стане. Азъ не станахъ по-добъръ човѣкъ. — Ти нѣма да бѫдешъ никога добъръ. Добрината е плодъ на Божествената Любовь. Слѣдователно, ако си възприелъ Божествената Любовь, добрината ще дойде. Щомъ нѣмашъ добрина, значи не си възприелъ Любовьта и пѫтьтъ, по който си тръгналъ, е лошъ. Цѣли 20 години си вървѣлъ по този пѫть и не си възприелъ Любовьта. Какво да правя тогава? Казвамъ ти: бѫди готовъ да вьзприемешъ Любовьта, и слѣдъ петь минути ще станешъ добъръ: слѣдъ петь минути ще имашъ плодъ, и съ това ще се свърши всичката философия. Днесъ ви говоря върху този законъ, но вие, като отидете дома си, ще започнете пакъ по-старому, ще вземете нѣкой стихъ отъ Евангелието, ще го разтълкувате по своему и ще заличите, това, което чухте тукъ. Вие ще постѫпите сѫщо, както онзи поетъ, който се възхитилъ отъ природата, отъ едно нейно кѫтче и написалъ: „Прѣкрасни, величествени канари“! Азъ казвамъ: отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да бѫдатъ прѣкрасни, но не и отъ Божествено гледище. Всичко това, което срѣщате въ живота, въ природата е необходимо за васъ, за да се възстанови помежду ви хармония. Противорѣчията вие нѣма да разрѣшавате. Даже нѣма да се стараете да си въздѣйствувате единъ на другъ, защото щомъ въздѣйствувашъ комуто и да е, и на тебъ ще въздѣйствуватъ. И всѣки, който се е опиталъ да изправи нѣкой лошъ човѣкъ, самъ е станалъ лошъ. Законътъ е такъвъ. Ще ви приведа примѣра за точилото и ножа. Точилото, на което острятъ ножоветѣ, печели ли нѣщо? Ножътъ, който се остри на точилото, печели ли нѣщо? Не, нито точилото печели, нито ножътъ печели. И който точи, и когото точатъ — губятъ. Да точишъ, и да те точатъ, това не е добрина. Въ това нѣма никаква философия. Да бѫдешъ острило за ножоветѣ, въ това нѣма никаква добрина. Нѣкой казва: азъ съмъ лошъ човѣкъ. То значи, азъ съмъ точило и който дойде при мене, ще го наточа, да стане по-остъръ. Точишъ ли, не си отъ голѣмитѣ философи. И този, който точи, и тогова, когото точатъ, даватъ орѫжие въ рѫцѣтѣ на лошитѣ хора, заставятъ ги да правятъ прѣстѫпление. Но нѣкой пѫть, като седя въ събранието, наблюдавамъ, какво става между васъ. Гледамъ двамина отъ васъ говорятъ върху нѣщо, а другъ се концентриралъ, мисли за Бога. Виждамъ, какъ дяволътъ се разхожда помежду васъ и казва: слушай, ти размишлявашъ за Бога, а тия двамата те смущаватъ. Я ги бутни, посмушкай ги малко! Ти се обърнешъ къмъ тѣхъ, смушкашъ ги. Дявола сега казва на тѣхъ: какъ се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете, какво право има той да ви заповѣдва! И тия двамата се нахвърлятъ върху него. Става прѣрѣкание между всички. Еднитѣ говорятъ, и другитѣ говорятъ, но до никакво заключение не се дохожда. Въ тия спорове нѣма никаква философия. Ти трѣбва да оставишъ тия двамата, нека си говорятъ задъ гърба ти. Ти си свърши работата и нищо повече. Тази е правилната философия за ученика. Азъ не говоря за свѣта, азъ говоря за разумнитѣ хора. Така трѣбва да постѫпваме всички — по единъ разуменъ начинъ. Азъ не съмъ намѣрилъ по-правъ пѫть отъ този, за който ви говоря. Азъ съмъ го опйталъ и получилъ добри резултати. Вие можете да постѫпите и по другъ начинъ, но резултатътъ ще бѫде, какъвто е резултатътъ отъ точилото и ножа. Резултатитѣ, които ние имаме, трѣбва да бѫдатъ като резултатътъ отъ посѣтото зрънце — да изникне, да цъвне и да даде плодъ. При този резултатъ, при този законъ, послѣдствията сѫ слѣднитѣ: растението пораства, но почвата обѣднява. Слѣдъ това пъкъ става друга конпенсация: това дърво на есень хвърля листата си, които изгниватъ и по такъвъ начинъ наторява земята. Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: ,.Идущата година ще ти пратя новъ кредитъ“. Дървото й отговаря: „Благодаря ти, азъ ще си свърша работата и слѣдъ това ще ти върна всичкия кредитъ назадъ. Значи, навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува закона на компенсацията на взимане-даване. Това е правилниятъ пѫть. Слѣдователно, ние може да имаме отношението на точилото и ножа, но туй не разрѣшава въпроситѣ. Свѣтѣтъ има тия отношения, по този начинъ се управлява той. Цѣлиятъ свѣтъ се управпява съ ножа и точилото. Всички вие сте живѣли самосъ ножа и точилото. Този методъ си отживѣ врѣмето. Вториятъ методъ, който трѣбва сега да приложите е методътъ на растението и почвата. Третиятъ методъ е методътъ на животнитѣ. И най-послѣ, четвъртиятъ методъ е методътъ на човѣка. Азъ ще се спра на първитѣ два метода, тѣхъ ще обясня, за сега тѣ сѫ важни. Вторитѣ два метода ще оставя. Ясно е сега, че и ножътъ губи, и точилото губи. При втория методъ, при метода на дървото и почвата, отношенията сѫ други. Дървото, което трѣбва да расте, да се развива въ своя обемъ, най-напрѣдъ взима. Слѣдъ това, непотрѣбното връща обратно на земята, за да не губи тя. А тъй на пръвъ погледъ, тия отношения не се забѣлѣзватъ. Отъ Божествено гледище, приятно е да гледа човѣкъ на противорѣчията въ живота. Да кажемъ, че двама братя сѫ глухи и си приказватъ високо. Нѣкой другъ ги слуша и се пита: защо толкова викатъ тия хора? Тѣ говорятъ високо, защото сѫ глухи. Необходимо е за тѣхъ да говорятъ високо. Да допуснемъ сега, че двамата братя дойдатъ въ кѫщи и продължаватъ да говорятъ високо. Кой е правилниятъ начинъ да се отнесете съ тѣхъ: да ги изпъдите на улицата, или да излѣзешъ на улицата и да ги оставишъ въ кѫщи, да се разправятъ. Първиятъ начинъ, да ги изпъдишъ е методътъ на точилото и ножа. Вие ще се освободите отъ тѣхъ, но тѣ ще се наточатъ насрѣща ви и ще кажатъ: безобразникъ, изпъди ни отъ кѫщи! Ако постѫпите по втория начинъ, ще кажете: братя бѫдете спокойни, разговаряйте се, азъ ще излѣза вънъ, имамъ работа, скоро ще се върна, а прѣзъ това врѣме вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си. Този е методътъ на растението и почвата. Този методъ е практиченъ, но мѫченъ за приложение. Теоретически е тъй, но за приложението си, има вѫтрѣшно приложение, което не мога да изнеса, защото ще се злоупотрѣби съ него. Въ дѣйствителния животъ не е лесна работа да се разправяшъ съ хората. Има единъ моментъ, когато човѣкъ е поставенъ почти на върха на нѣкое острило, дѣто нѣма никакво измѣрване, и ако съзнанието не е будно, всѣки моментъ може да падне долу, всѣкога може да изгуби равновѣсие. И тогава казва: азъ съзнавамъ, че съмъ направилъ погрѣшка, падналъ съмъ. Слѣдъ като падне започва да философствува: не направихъ добрѣ. Работата е на врѣме, за дадения моментъ, съзнанието да е будно. Будно ли е съзнанието ви, ще употрѣбите втория методъ. Най-първо, съзнанието ви трѣбва да бѫде всѣкога будно за да може да се справите съ всѣка слабость, която ще се яви у васъ, и която ще ви хвърли въ погрѣшка. Въ човѣка има много слабости. Прѣдизвикването на извѣстна слабость у васъ иде отвънъ. Запримѣръ, вие вървите по улицата, рѣшавате нѣщо и току изведнъжъ нѣкой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажемъ, че вие сте проповѣдникъ, отивате нѣкѫдѣ да проповѣдвате, но изведнъжъ ви спира нѣкой и вие се разгнѣвявате, скарвате се съ този човѣкъ. Вие продължавате по нататъкъ пѫтя си, но вече нѣмате вдъхновение, изгубили сте любовьта. Не, будно съзнание трѣбва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всѣка друга философия е излишна. Азъ мога да ви прѣдставя редъ автори, които сѫ прѣпоржчвали разни методи за самообладание, но тия методи не сѫ дали нищо до сега. Защо? Защото у хората днесъ липсва Любовьта. Вземете, запримѣръ, въпроса за вегетарианството. Има философи, които цѣли 15 години наредъ сѫ били вегетариянци и слѣдъ тия 15 години прояждатъ месо, като опровергаватъ по-раншнитѣ си убѣждения. Защо? Защото съзнанието у тѣхъ не е будно, тѣ нѣматъ любовь. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога може да стане вегетариянецъ и отново месоядецъ. Кога? — Щомъ изгуби съзнанието си. Това е движение. Всички хора, които ядатъ месо се стремятъ къмъ центъра на земята. Такова е движението имъ. Тѣ не могатъ да бѫдатъ вегетариянци. Всѣки, който се стреми къмъ слънцето, той е плодоядецъ или вегетариянецъ. Месоядецъ си, искашъ да станешъ вегетариянецъ. Измѣни стремлението си къмъ слънцето, и ще станешъ вегетариянецъ. Измѣнишъ ли отново стремлението си къмъ центъра на земята, ще станешъ месоядецъ. Тия двѣ посоки опрѣдѣлятъ, каква ще бѫде храната ви. Сѫщиятъ законъ се отнася и до растенията, и до птицитѣ. Има и растения, и птици месоядни. Азъ рѣшавамъ въпроса принципално. Не можешъ да бѫдешъ вегетариянецъ, докато не измѣнишъ посоката на движението си къмъ слънцето. Къмъ слънцето ще се стремишъ, къмъ ангелитѣ, къмъ Бога. Отъ тамъ ще възприемашъ идеитѣ си. Тѣ ще събудятъ съзнанието ти. Като възлюбишъ Бога, ще възлюбишъ и всички окръжаващи те сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. И тогава у тебе нѣма да има желание да ядешъ месо. Свържешъ ли се съ Бога, ще възлюбишъ всички сѫщества, ще искашъ да имъ правишъ добро. Принципално тъй съмъ опрѣдѣлилъ азъ, кои хора сѫ месоядци, и кои плодоядци. Всичкитѣ мосоядци отиватъ къмъ центъра на земята, иматъ стремежъ надолу, нѣкои повече, нѣкои по-малко. Такъвъ човѣкъ може да ви говори за идеи, за Бога, но това сѫ второстепенни работи. Неговиятъ вѫтрѣшенъ стремежъ е къмъ центъра на земята. У този човѣкъ съзнанието не е будно. Той е въ постоянна борба съ себе си. Има месоядци, които за въ бѫдеще ще станатъ вегетариянци, както има и вегетариянци, които за въ бѫдеще ще станатъ месеядци. Било е врѣме въ културата на човѣчеството, когато дѣцата изяждали радителитѣ си. Това било привилегия за тѣхъ. Тѣ не чакали да умратъ родителитѣ имъ отъ собствената си смърть, но като наближи смъртьта имъ, даватъ голѣмо угощение, на което опичатъ родителитѣ си и ги изяждатъ. Че това е било така, потвърждава се отъ факта, дѣто често въ сегашно врѣме майката казва на дѣцата си: изядохте ме! Бащата сѫщо имъ казва: изядохте ме! Отъ гдѣ сѫ останали тия изрази? Майката и бащата не могатъ да изкажатъ тия думи, ако не сѫ ядени нѣкога отъ дѣцата си. Това е фактъ! Това сѫ изостанали нѣща отъ архивата на миналото. И какво очаквате отъ едно човѣчество, бащитѣ, и майкитѣ на което сѫ били изяждани отъ своитѣ синове и дъщери? Колко има да работи това човѣчество! Защо сѫ яли родителитѣ си? Защото сѫ се стремѣли къмъ центъра на земята. Тогава, помнете слѣдното нѣщо: не примирявайте противорѣчията въ свѣта! Знайте, че всичко въ свѣта работи за хармония съ доброто. Дръжте тази мисъль въ себе си, като цѣнно правило. Не се опитвайте да внесете тишина въ морето. То нѣма да утихне. Попитайте морето, защо шуми. То казва: „Мойтѣ дѣца, вълнитѣ, вдигатъ шумъ“. Вълнитѣ пъкъ казватъ: „Дѣдо ни вѣтърътъ, дошълъ, та се радваме на живота“. Хванали дѣдото, питатъ го: защо си вдигналъ толкова шумъ? — Пратиха ме да посѣтя дѣцата, да ги видя. Кой те прати? — Свѣтлината и топлината ме пратиха. Кой е кривъ, най-послѣ, че морето дига шумъ? Морето не е криво: вълнитѣ не сѫ криви: вѣтърътъ сѫщо не е кривъ. Кой е кривъ тогава? Да изпѣемъ сега упражнението: „Ходи, ходи“.... Ходи, ходи, ходи За водата ходи сутринната роса прѣзъ рѣчица бистра, прѣзъ пѫтека чиста За дома си носи тазъ водица бистра за цвѣтенца мили, пѫти нейнитѣ дѣчица. Думата „ходи“ има смисълъ: тя изразява движение. За водата ходи сутринната роса — това е ясна идея. Росата, като минава прѣзъ небесното пространство, минава и прѣзъ водицата. Изпѣйте сега упражнението: „Тѫги, скърби, вдигай, слагай, право върви“! Това упражнение прилича повече на свѣтска пѣсень. Като изпѣете тази пѣсень, ще почувствувате едно ободрение. Ако изпѣете една свещена, духовна пѣсень, ще почувствувате тѫга. Тогава, коя пѣсень е по-права, тази която внася радость въ душата на човѣка, или тази която внася тѫга? Всѣка дума, която внася Божественото благо въ душата на човѣка, тя е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до пѣснитѣ. Всѣка пѣсень, която внася извѣстно Божествено благо въ душата на човѣка, е на мѣстото си. Езикътъ изобщо трѣбва да бѫде простъ. Единъ день всички езици ще се изгладятъ и нѣма да има свещенъ и обикновенъ езикъ. Много свещени езици сѫ измрѣли. Свещениятъ еврейски езикъ, на който е писано Евангелието, е умрѣлъ: свещениятъ санскритски езикъ е умрѣлъ. Всички свещени езици сѫ измрѣли. Останали сѫ живи само обикновенитѣ, проститѣ езици. Вие ще се стремите да бѫдете свободни въ душата си, да се не смущавате отъ нищо. Запримѣръ, ако река да извадя едного отъ васъ да напише едно прѣдложение, което послѣ другитѣ да поправятъ, той ще се върне въ кѫщи разтревоженъ и цѣла нощь нѣма да спи. Ще си каже: какъ тъй, менъ да ме поправятъ? Чудни сте вие! Че езикътъ, на който говоритѣ, не е така съвършенъ, има нужда отъ поправяне. Като дойдете за въ бѫдаще, езикътъ ще бѫде по-добъръ, но за сега, такъвъ, какъвто е, той е добъръ. Езикътъ на българитѣ е отличенъ за сега. И езикътъ е прѣтърпѣлъ извѣстни промѣни. Въ нѣкои отношения сегашниятъ езикъ е спечелилъ, а въ нѣкои отношения е изгубилъ, но загубата и печалбата се компенсиратъ. За въ бѫдаще езикътъ ще прѣтърпи още по-голѣма промѣна. И тъй, ще се стремите да бѫдете сврбодни отъ всѣкакви прѣдубѣждения, отъ всѣнакви прѣдразсѫдаци. Човѣкъ трѣбва спокойно да работи за да придобие смирение. Той трѣбва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влѣзете въ окултната школа. Безъ това спокойствие, нѣмате достѫпъ въ тази школа. Когате употрѣбявамъ думата ,достѫпъ“, кѫдѣ е по правилно да се тури ударението, на първата, или на втората сричка? Има закони, които опрѣдѣлятъ ударенията на думитѣ въ езика. Въ думата „добро“, запримѣръ, ударението пада на втория слогъ. Защо да не е на първия слогъ? По кой законъ е турено тамъ ударението? — Ударението е турено на втория слогъ, понеже думата „добро“ означава плодъ. Двѣ личности, двѣ сили сѫ опрѣдѣляли ударението на тази дума: едната отъ тѣхъ е била по-силна, слѣдователно, тя е поставила ударението на думата „добро“ на втория слогъ. Ударението въ този случай е женско. Жената, значи, е опрѣдѣлила ударението въ думата „добро“. Ако туримъ ударението на първия слогъ, то е мѫжко. Ще ви докажа тава. У македонцитѣ главитѣ сѫ широки, у тѣхъ има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слогъ. Когато енергията е мека, ударението пада върху послѣднитѣ слогове. Мекитѣ ударения падатъ или на втория, или на третия слогъ. Когато силата е дошла въ жената, тя опрѣдѣля, кѫдѣ да бѫде ударението на думитѣ, въ края ли, или въ началото. Силнитѣ натури винаги си турятъ ударението на първия слогъ. Силниятъ казва: Азъ! Онзи, който е скроменъ, казва меко: наша милость. Ако турите ударението на първия слогъ, имате слѣдното движение: Това движение показва, че се движите къмъ двѣ противоположни пюсоки — къмъ центъра на земята, и къмъ центъра на слънцето. Единиятъ отива къмъ небето, а другиятъ къмъ посока на земята. Законътъ за поставяне на ударенията е чисто вѫтрѣшенъ, психологически. Когато ви говори нѣкой човѣкъ, ще гледате какъ туря ударенията. Ако той каже „азъ“, ти ще употрѣбишъ нѣкоя дума, съ ударение на втория слогъ, и работата ще се уреди благополучно. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 27-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 23. IV. 1924 г. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь къмъ Бога! „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. Т. м. Прочете се резюмето „Качествата на новия човѣкъ“. На дъската е написано зададеното отъ миналия пѫть мото: „Азъ и Отецъ едно сме“. Всички съгласни ли сте съ това мото? Сега бихъ ви запиталъ: по какво се отличава човѣшкия умъ отъ ума на животнитѣ? При сегашното развитие на човѣка, въ човѣшкия умъ едноврѣменно има двѣ движения. Първото движение е къмъ материята Такова движение има и у животнитѣ. Второто движение е противоположно на първото, то е движение нагорѣ. Туй движение много малко се забѣлѣзва у животнитѣ. За да се даде този горенъ потикъ на ума, който назоваватъ „човѣшки разумъ“, непрѣменно трѣбва да се прояви съзнателното чувство въ човѣка. Умътъ върви по права линия, а движението на сърдцето е противоположно на движението на ума въ човѣка. Когато сърцето се облагородява, носътъ на човѣка се разширява. Нѣкой пѫть носътъ надебелява, но ние не подразбираме туй надебеляване, ние говоримъ за отверстията на носа. Важно е, какви сѫ ноздритѣ. Нѣкой носъ е дебелъ, но ноздритѣ му сѫ много малки. При това нѣкой носъ може да е подутъ, но това още не говори за благородство на сърцето. Българитѣ казватъ: надулъ му се носътъ. Тъй че, когато на единъ човѣкъ носътъ се надуе разшири или надебелява, то значи, че сърцето на този човѣкъ не дѣйствува правилно, хармонично. Колкото и да се старае човѣкъ да прикрие това, носътъ го издава Това показва, че въ природата нѣма никаква лъжа. Всички хора, както и всички животни, отъ най-малкитѣ до най-големитѣ, иматъ слабость да прикриватъ, да замаскирватъ своитѣ недостатъци и грѣшки. Вслѣдствие на тази си слабость, у всички сѫщества се забѣлѣзва лъжата. То е най старото изкуство, което сѫ научили всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Сега, азъ ви говоря като на съзнателни души. Вие не можеге да разберете тази дълбока философия, ако не може да нагодитѣ правилно вашитѣ отношения спрѣмо Божественитѣ закони, т. е. да съзнаете, че вие сте прѣдъ лицето на едно разумно сѫщество, което слѣди постѫпкитѣ ви и ги одобрява или не ги одобрява въ даденъ случай. Туй сѫщество не слѣди само какво сте казали, но слѣди и какво мислите, какво чувствувате. Това разумно сѫщество слѣди всички ваши чувства и мисли, които вие проектирате въ чувствения и въ умствения свѣтъ. Този разуменъ свѣтъ не може да бѫде индиферентенъ къмъ онова, което вие проявявате. Вие ще кажете: ние сме свободни да вършимъ каквото искаме. Азъ бихъ ви навелъ много примѣри, отъ които да видите, че не сте свободни да вършите, каквото искате, но ще ви наведа сега само единъ примѣръ. Ако вашето дѣте излѣзе на улицата и види тамъ една овца, умрѣла отъ 3 — 4 дена, вмирисала се и то ви я донесе въ стаята, какво ще му кажете? Туй дѣте може да каже на баща си, и на майка си: донесохъ тази овца въ стаята, защото имамъ право и азъ да правя своитѣ научни изслѣдвания. Какъ ще погледнатъ родителитѣ му на тази постѫпка? Разбира се, че нѣма да бѫдатъ доволни. Когато ние говоримъ за свобода, разбираме абсолютно разуменъ човѣшки животъ. Само при разумния животъ може да се говори за свобода. Всички разумни сѫщества сѫ свободни — никой не ги ограничава, никого не ограничаватъ. За едно разумно сѫщество е унизително да ограничи когото и да е. Всѣко сѫщество, което изгуби своята разумность, само по себе си се ограничава и като не разбира законитѣ, хвърля вината на другитѣ хора. Казва, че тѣ го ограничаватъ. Ако вие се хвърлите отъ една висока скала и си навѣхните крака, ще бѫдете ли свободни да ходите? — Нѣма да можете. Кой е причината за това ви ограничение? — Вие сами. Вие сами сте се хвърлили отгорѣ и сте си навѣхнали крака. Слѣдователно, въ умствения свѣтъ човѣкъ самъ може да навѣхне ума си. И сега, за да може умътъ ви да се развива правилно, трѣбва да имате Любовь къмъ Бога. Има една любовь, която хората проявяватъ къмъ Бога, но тя ги затѫпява. Тази любовь е придружена съ страхъ. Отъ тази любовь страда цѣлиятъ свѣтъ. Вие обичате едно слщество, но сѫщеврѣменно искате да обсебите това сѫщество, само вие да разполагате съ него затова се безпокоите да не ви го вземе нѣкой. Нѣкоя майка има дѣте, обича го, радва му се, но постоянно мисли за него, безпокои се, да не му стане нѣщо — нѣма довѣрие. Слѣдователно, и ние често придаваме такива слабости и на Бога. Когато направимъ нѣкаква погрѣшка, ние мислимь, че и Богъ е като насъ, веднага ще ни накаже. Затова усѣщаме едно угризение на съвестьта, и умътъ ни прѣстава да работи день, два, три докато се прѣмахне туй състояние. Прѣмахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умътъ правилно, трѣбва да бѫде спокоенъ. Миръ трѣбва да има човѣкъ! Слѣдователно, Богъ, Който е толкова далечъ отъ насъ, разбира тия закони. Той се е отдалечилъ, скрилъ далечъ отъ насъ именно защото разбира законитѣ — не иска да хвърля никаква сѣнка върху насъ. Забѣлѣжете, всѣкога когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициаторитѣ въ това, което вършите. Защо мислите така? Защото Богъ се скрива така, че вие не Го чувствувате никакъ. Тогава, какво нѣщо е угризенето на съвѣстьта? Какво нѣщо е вѫтрѣшната радость, която се явява като направимъ нѣкое добро? Щомъ направимъ една погрѣшка, Богъ веднага се появи, проговори и скоро се скрива. Това е „гласътъ на съвѣстьта“. Щомъ направимъ нѣкое добро, Богъ веднага се появи, като една свѣтлинка, и моментално изчезва. Нѣкой ще каже, че му проговорилъ нѣкой ангелъ. Не, това е чисто Божественото влияние въ човѣка, на което всички духове се подчиняватъ. Това е Богъ, Който проговаря въ душитѣ на всички сѫщества и моментално се отегля. Когато Богъ ви проговори, вие се радвате, чувствувате една малка радость и мислите, че самата постѫпка, която сте направили, ви радва. Не, Богъ, въ дадения случай, одобрява постѫпката ви. За да може човѣшкиятъ умъ да израсне, непрѣменно човѣкъ трѣбва да се развива нормално. Нормалното развиване седи въ това, че неговитѣ добри постѫпки трѣбва да бѫдатъ повече отъ неговитѣ погрѣшки. Ако направишъ три пргрѣшки прѣзъ деня, трѣбва да направишъ петь добрини. Тъй щото, всѣкога да ви остава единъ малъкъ излишъкъ. Всѣки день човѣкъ трѣбва да свършва съ плюсъ. Това трѣбва да ви бѫде като правило въ живота. Вие сте написали изречението: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Какво разбиратѣ отъ това? Азъ желая да напишете нѣщо върху изречението: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Пишете, обаче, не това, какво сѫ казали другитѣ, но какво вие разбирате. Това ще бѫде за васъ една научна задача. „Азъ“, това е животинското, ограничениятъ човѣкъ. „Отецъ“, това е вѣчностьта, която е дала условия на „аз-а“ да се развива, да расте. Стремежътъ нагорѣ е Божественъ процесъ. Такъвъ стремежъ нагорѣ има въ всички сѫщества. Дори и най-малкитѣ сѫщества разбиратъ, че сѫ нѣщо индивидуално, затова и тѣ искатъ да живѣятъ. Сега, за да може да напишете нѣщо върху темата „Азъ и Отецъ ми едно сме“, прочетете, какво сѫ писали нѣкои философи върху „аз-а“ и слѣдъ това изложете вашето мнение върху зададената тема. И тъй, човѣкъ при сегашнитѣ условия на живота трѣбва да има едноврѣменно двѣ посоки на движение въ душата си: да върви по права линия, значи да има дълбочина, да има и широчина въ своитѣ чувства. Какво образуватъ двѣтѣ ноздри на човѣка? — Тѣ образуватъ буквата Ф. Разбира се, туй обяснение нѣма нищо общо съ сегашния практически животъ на хората. При сегашния практически животъ, колкото по-малко чувства иматъ хората, толкова по-лесно се справятъ съ живота. Колкото повече чувства иматъ, толкова по по-мѫчно се справятъ. Знаете ли защо? Защото богатитѣ хора, които иматъ повече срѣдства, повече богатства, иматъ и повече затруднения, отколкото хора съ малки срѣдства, които живѣятъ икономически и минаватъ живота си по-добрѣ. Тия хора, които иматъ изобилни чувства, сѫ хора съ голѣмъ замахъ, живѣятъ на широко, разпиляватъ всичкото си имане и къмъ края на живота си започватъ да слизатъ надолу, да живѣятъ въ носа си и съжаляватъ, че сѫ живѣли за Бога. Познавахъ едно врѣме единъ проповѣдникъ, човѣкъ съ добрѣ развито чело, богато надаренъ, но живѣ богато, изпохарчи всичко и слѣдъ това слѣзе да живѣе въ носа си и казваше: едно врѣме, когато хората си уреждаха работитѣ, азъ пасѣхъ на патриката магарето. Започна слѣдъ това търговия, но забатачи се, разпиля всичкото си имане. Отъ проповѣдникъ да станешъ търговецъ, то значи да слизашъ отгорѣ на долу. Да се качвашъ отдолу нагорѣ, разбирамъ, но да слизашъ отгорѣ надолу, това е всѣкога опасно, Проповедникъ, който става търговецъ, деградирва: търговецъ, който става проповѣдникъ се облагородява. Слѣдователно, вие имате въ себе си двѣ сили, съ които трѣбва да работите: вашиятъ умъ и вашето сърце. Свѣтлината всѣкога трѣбва да озарява ума ви, да бѫде негова съпѫтница, а пъкъ топлината трѣбва да бѫде съпѫтница на вашето сърце — нищо повече. И тогава, въ вашия слънчевъ възелъ или въ сърцето си всѣкога ще усѣщате една малка, приятна топлинка. Никога не трѣбва да усѣщате студенина въ сърцето си и тъмнина въ ума си. Щомъ дойде мракъ въ ума ви и студенина въ сърцето ви, раждатъ се най-противорѣчивитѣ чувства, най-противорѣчивитѣ мисли въ живота. Азъ ви говорихъ вече за разумното сърце. Когато се намѣрите въ туй велико противорѣчие на живота, а неизбѣжно ще се намѣрите, понеже живѣете въ тази гѫста материя, винаги ще се обръщате къмъ вашето разумно сърце и ще разберете, че въ васъ има заложено нѣщо добро. Туй добро нѣма да го търситѣ отвънъ то е вѫтрѣ въ васъ. Отвънъ ще търсите само стимулъ. Основата, сѣмената ще търсите вѫтрѣ въ себе си, затуй човѣкъ трѣбва да има вѣра въ своето разумно сърце и вѣра въ своя умъ Да добиете вѣра въ своя умъ и вѣра въ своето сърце, това сѫ задачи за всѣки човѣкъ. Докато добиемъ тази вѣра, има други опасности, но ние требва да изучаваме ума и сърцето си. Когато нашиятъ умъ говори криво по нѣкой пѫть той прѣдава отвънъ какво е чулъ, безъ да го провѣри, ти ще подложишъ всичко това на една критична прѣценка и тогава ще действувашъ. Този умъ е като малкитѣ дѣца — полъгва. Сърцето сѫщо обича да полъгва. За да разберете Истината, ще повикате сърцето и ума, ще ги изслушате, ще сравнитѣ казаното отъ двѣтѣ мѣста и слѣдъ като имате общи доказателства, ще приемете фактитѣ тъй, както ви се прѣдаватъ. Сега, въ съврѣменната математика вие събирате, запримѣръ, числата 2 и 3 и казвате: 2+3=5. Можете ли да съберете 2 и 3? Числата 2 и 3 не може да съберете. Защо? — Числата, това сѫ идеи. А вие не можете да събирате идеитѣ. Ако съберете вашитѣ кокошки въ курника, това събиране ли е? Кокошката е една ваша идея. Тия кокошки могатъ да се събиратъ и безъ васъ. Често, птичкитѣ, кокошкитѣ се събиратъ сами на едно мѣсто. Ние казваме: събрахме нашитѣ кокошки. Събирането е една случайность въ свѣта. Вие не може да събирате числата. Числата 2, 3, това сѫ факти, идеи. Вие, като ги събирате, правите само единъ прѣводъ. Отдѣ намѣрихте, че 2+3=5? Може ли отъ 2 и 3 да произлѣзе 5? Вие ще ми възразите: какъ да не може? Азъ имамъ 2 кокошки, купувамъ още 3, нали правятъ 5 кокошки? Всѣка отъ тѣхъ ще снесе по едно яйце на день, значи ще имамъ 5 яйца. Отдѣ знаете това? — Туй сѫ само предположения. Тогава, какво трѣбва да разбираме подъ думата „събиране“? Подъ „събиране“ вие разбирате да съберешъ пари въ кесията си, да съберешъ хора на едно мѣсто, но можешъ ли да съберешъ тѣхнитѣ сърца и умове? Може ли да съберетѣ два ума на едно мѣсто? Може ли да съберете двѣ сърца на едно мѣсто? Може ли да съберете двѣ души на едно мѣсто? Вие ще кажете: какъ не? Азъ мога да ги събера. Напримѣръ, трима души и четирма души правятъ седемь души. Тия хора, тия души, които вие мислите. че събирате, тѣ представляватъ извѣстна идея. Въ дѣйствителность можете ли да ги съберете? Хубаво, имате единъ книженъ левъ и единъ срѣбъренъ левъ. Може ли да съберете тия левове? Наистина, предполага се, че книжниятъ левъ е равенъ на сребърния, но тѣ сѫ разнородни, а само еднороднитѣ нѣща се събиратъ. Единъ златенъ левъ плюсъ единъ златенъ левъ правятъ два златни лева. Тогава, ще ви задамъ, като на учени хора, слѣдния въпросъ да видимъ, какъ ще го обясните. Напримѣръ: Когато събираме единица съ единица, получаватъ се 2 единици. Когато пъкъ умножаваме единица по единица, получаваме пакъ единица. Когато събираме двѣ единици съ двѣ единици, получаваме четири единици. Когато умножаваме двѣ единици на двѣ единици, получаваме пакъ четири единици. Какъ ще обяснитѣ сега, защо въ втория случаи и при събирането и при умножениего на двѣтѣ единици получаваме единъ и сѫщъ резултатъ? Числото 2 показва, че единицата се е намалила. Когато събирате единица съ единица, тя се намалява. Когато пъкъ умножавашъ единица съ единица, тя си остава една и сѫща, нито се увеличава, нито се намалява. Значи, при събирането, единицата всѣкога се намалява. Послѣ, имаме слѣдния процесъ: 1—1=0. Тукъ единицата иде въ своето естествено състояние, Сега нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ тия нѣща, защото не искамъ да ви забърквамъ, Числото двѣ по-голѣмо ли е отъ единицата? Числата, както се изучватъ при сегашнитѣ условия, нѣматъ практическо приложение. Ако ви кажа, че 2 единици сѫ по-малко отъ единицата, тогава ще ме питате: какъ. единъ грошъ по-голѣмъ ли е отъ 2 гроша? Тия нѣща, които ви казвамъ, сѫ вѣрни само при съзнателния животъ, при онази висша математика. Въ обикновената математика работитѣ сѫ съвсѣмъ други. Сега, да попѣемъ малко, за да промѣнимъ мисъльта, да измѣнимъ малко философскитѣ размишления! Вие трѣбва да мислитѣ, трѣбва да се спрете върху мисъльта, защо въ физическия свѣтъ, единицата е по-малка отъ другитѣ числа? Има редъ формули, които трѣбва да приложимъ, за да докажемъ, че дѣйствително единицата въ висшия свѣтъ е по-голѣма отъ останалитѣ числа. Това е цѣла философия! За да ви докажа това, трѣбва да ви държа една цѣла лекция. Не мислете, че сме разрѣшили въпроса, като чухте, че когато единицата се събира, се намалява. То е твърдение, но още не е доказано, а трѣбва да се докаже! Пѣнието, обаче, не върви. Да изпѣемъ едно ново упражнение: „Свѣтълъ день, Божий день“! (Учительтъ свири, всички пѣятъ). Свѣтълъ день, свѣтълъ день, день, день, день, Веселъ день, веселъ день, день, день, день. Божий день, Божий день, день, день, день. Какво липсва на това упражнение? То по смисълъ е завършено, но по музика не е завършено. Да изпѣемъ сега друго упражнение! — „Тѫги скърби“. „Тѫги, скърби вдигай, слагай, право върви. (2). Не се спъвай, всичко вдигай, слагай, право върви! (2). Върви, върви, върви, право върви (3). Върви, върви, право: върви, върви, върви, право върви!. Т. м. — Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 26-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 16. IV. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тъчете мислитѣ си! Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху „Качествата на новия човѣкъ“. Всѣка мисъль има свое приложение. Думата „приложение“ е ясна. Мислитѣ могатъ да бѫдатъ отдѣлни, разхвърляни, тъй както сѫ отдѣлни и разхвърляни нишкитѣ, прѣди да се е изтъкалъ отъ тѣхъ какъвто и да е платъ. Може да имате най-хубавитѣ нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все-таки тѣ ще бѫдатъ разхвърляни тукъ-тамѣ изъ материята. Питамъ: тия нишки ще ви ползуватъ ли? — Не. Ако дойде една разумна сила и така вплете тия нишки, че образува отъ тѣхъ единъ платъ, този платъ ще може вече да се използува за вашето тѣло, за вашата кѫща. На сѫщия законъ се подчиняватъ и човѣшкитѣ мисли. Докато сѫ разхвърляни, не ви ползуватъ нищо, изплетатъ ли се така, че да образуватъ едно цѣло, тѣ сѫ вече една материя, която може да се използува въ живота. Сега нѣкои казватъ: трѣбва да мислимъ! Да мислимъ, значи да предемъ. Добрѣ, но ако прѣзъ цѣлия си животъ правимъ само конци, какво сме научили? Казватъ: жената преде. Какво отъ това? Каква полза имате отъ тѣзи нишки? Тѣзи нишки трѣбва да се изтъчатъ. Мнозина отъ младитѣ и старитѣ се страхуватъ да влѣзатъ въ нѣкоя окултна школа, зашото щѣлида се приравнятъ съ другитѣ и не ще могатъ да мислятъ. Кой е кривъ за това, че човѣкъ не може да мисли? Ако вие сложите медъ прѣдъ една муха, тя ще отиде ли при меда? — Ще отиде. Като види още отдалечъ меда, мисли ли да отиде при него, или нѣщо я привлича. Никаква мисъль не я рѫководи къмъ меда, освѣнъ желанието й да си вкуси отъ него. Тя може да се удави въ този медъ, може крилцата й да залѣпнатъ и да умре, но въпрѣки всичко това ще отиде къмъ меда. Така е и съ всѣка разхвърляна мисъль, затова мислитѣ трѣбва да се изтъчатъ. Какъ ще се изтъчатъ? — Има закони за това. Тия закони трѣбва да се разбиратъ, а при разбирането има и методи за приложение. Да кажемъ, че имате една величина А. Тази величина може да е една неподвижна точка, която чака потикъ отвънъ, за да се движи, а може да е и една жива топка, която има потикъ за движение отвѫтрѣ. Да кажемъ, че тази величина може да се движи въ извѣстна посока, напримѣръ къмъ посоката В. Какво може да направи тази величина въ движението си къмъ В? Кѫдѣ ще бѫде слѣдното положение на тази точка А? — Щомъ тази величина дойде до В, тя ще се обърне назадъ. Сега нѣма да се впущамъ въ обяснение на механическитѣ закони, понеже живитѣ закони на природата се отличаватъ отъ механическитѣ, а съзнателнитѣ закони на живата природа се различаватъ отъ живитѣ закони. Въ тия закони има градация. Допуснете, че А е единъ волъ, който живѣе въ София, а В представлява пашата му нѣкѫдѣ горѣ по Витоша. Този волъ прѣкарва цѣло лѣто на паша и не мисли за София. Значи, той се намира въ движение къмъ В. Но, дохожда зимата, цѣлата мѣстность се покрива съ снѣгъ. Едва тогава му дохожда на умъ, че трѣбва да се върне въ София. Слѣдователно отъ В той трѣбва да се върне назадъ. Значи величината А се движи отъ величината В назадъ къмъ София. Можете ли математически да опрѣдѣлитѣ, запримѣръ, слѣдъ , колко врѣме величината А ще се върне обратно въ София? 3а рѣшението на тъзи задача иматъ значение условията, врѣмето, прѣзъ което ще се върне този волъ. Този волъ ще се върне въ София когато падне снѣга и покрие цѣлата мѣстность. И наистина, тъкмо така става. Сѫщото нѣщо прилагаме и по отношение на човѣка. Той е сѫщата величина, която слиза отъ невидимия свѣтъ (А) въ видимия, физическия свѣтъ (В), дѣто остава на паша. Той прѣкарва на земята 40 — 50 години — яде, пие, забравя за онзи свѣтъ. Обаче снѣгътъ падне, дохожда смъртьта. Тази величина отъ В се врьща пакъ въ А, въ първоначалното си състояние. Тъй че човѣкъ най-напредъ се движи отгорѣ — надолу, и послѣ отдолу — нагорѣ. Тамъ, отдѣто започва движението, положението на тази точка наричаме „горѣ“. Силата, която движи извѣстна величина е отгорѣ. Слѣдователно, силата, която заставила човѣка да се движи е отгорѣ. Изминатиятъ пѫть АВ може да е пѫть на единъ волъ, може да е пѫть и на единъ човѣкъ, но резултатитѣ ще се различаватъ. Ако величината А е единъ воль, който дошълъ до В, той прѣзъ цѣлото лѣто само ще пасе и за нищо нѣма да мисли. Ако пъкъ е единъ човѣкъ, който слиза на земята, процесътъ на движението за него ще е по-сложенъ. Туй движение по посока АВ прѣставлява задачи за рѣшение отъ висшата математика на живота. Можете ли вие, запримѣръ, математически да опрѣдѣлитѣ коя посока ще вземе единъ воль, като тръгне отъ София за паша на Витоша? Той все ще вземе една посока, но отгдѣ ще тръгне, дали отъ южната, източната, западната или сѣверната страна? Освѣнъ това, можете ли да опрѣдѣлите математически. гдѣ ще спре? — Може. Онѣзи, които разбиратъ законитѣ и правилата за решението на тия задачи, ще могатъ да ги рѣшатъ. Сѫщо така математически може да се опрѣдѣли, кога ще се роди нѣкой човѣкъ на земята, какво е способенъ да извърши и какво ще извърши. Слѣдователно, главната мисъль въ нашия животъ е да се разбератъ вѫтрѣшнитѣ закони, по които се гради и развива разумниятъ животъ. Азъ наричамъ „разуменъ животъ“ онзи, когато човѣкъ е въ състояние самъ да прѣмахне нѣкоя своя болесть. Такъвъ човѣкъ споредъ мене е разуменъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, който не може да прѣмахне нѣкоя своя болесть, не е разуменъ, и слѣдователно разумниятъ животъ не е въ него. Великата сила, която лѣкува хората, иде отвѫтрѣ. Великата сила, която прави хората разумни сѫщо иде отвѫтрѣ. Любовьта, която може да подигне човѣка, и тя иде отвѫтрѣ. Отвънъ сѫществуватъ само условия, поводи за Любовьта отвънъ сѫществуватъ само поводи за знанието. Извѣстенъ предметъ може да ви причини извѣстно впечатление. може да ви подбуди къмъ нѣщо, но сѫщинската причина, която ви подбужда, иде всѣкога отвѫтрѣ. А вѫтрѣшниятъ свѣтъ е реалниятъ, истинскиятъ, дѣйствителниятъ свѣтъ. Питамъ ви: въ какво седи една права мисъль, споредъ васъ? Допуснете, че изкарамъ единъ отъ ученицитѣ да напише на дъската единъ триѫгълникъ и да опише, колко положения може да заеме този живъ триѫгълникъ, т. е. какви възможности се криятъ въ него. Колко положения може да заема този триѫгълникъ? Какъ се явява въ живата природа той? Да вземемъ, запримѣръ единъ равнобедренъ триѫгълникъ А1В1С1 (фиг. 1). Правата А1В1 е движението на величината А1 къмъ В1. Обяснете, какви сѫ качествата на този равнобедренъ триѫгълникъ! Той е остроѫгъленъ триѫгълникъ и въ него страната А1В1 = В1С1 , а страната А1С1 е по-малка. Добрѣ, но сега ви питамъ: кои сѫ били условията, които сѫ направили този триѫгълникъ остроѫгъленъ? Ако въ човѣшкото сърце и въ човѣшкия умъ е имало повече сили, триѫгълника се развива повече на височина и става равнобедренъ, т. е. триѫгълникъ съ слабо тѣлосложение. Ако пъкъ имате по-низкия триѫгълникъ А2В2С2 (фиг. 2), той показва, че условията, при които се е родилъ, сѫ били по-неблагоприятни. Материята въ която се развивалъ, била по-гѫста. Давленията сѫ били по-силни, значи този триѫгълникъ изразява по-силно тѣлосложение. Въ този случай тѣлото се развива за смѣтка на всичко, а умътъ и сърцето сѫ като условия за развиване на тѣлото. Тѣлото е господарьтъ, то заповѣдва на ума и на сърцето, а въ първия, равнобедрения триѫгълникъ сърцето и умътъ заповѣдватъ на тѣлото. Слѣдователно, въ сърцето и въ ума на човѣка има въ еднаква степень егоизмъ, затова двѣтѣ бедра въ равнобедрения триѫгълникъ сѫ равни. Това показва, че за да бѫде човѣкъ нормаленъ, между ума и сърцето му трѣбва да има хармония. Нормаленъ човѣкъ е само онзи, въ който умътъ сърцето и тѣлото сѫ въ хармония, т. е. тѣлото се подчинява на ума, а умътъ се подчинява на сърцето. Ще кажете: сърцето трѣбва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по силно отъ ума. Най-първо човѣкъ е чувствувалъ и послѣ се появила мисъльта. Значи първо се явило сърцето, а отпослѣ ума. Вие може да мислите, че вече разбирате тия триѫълници. Не, въ тѣхъ има движения. Прѣдставете си, че единъ отъ тия триѫгълници се движи около своята ось съ извѣстна бързина. Това движение може да има извѣстна посока, но може да има и второ движение, точно противоположно на първото. Посоката и дължината на тия движения може да се опрѣдѣлятъ. Да допуснемъ, че силата на вашитѣ чувства е два пѫти по-голѣма отъ силата на вашитѣ мисли (фиг. 3). Тогава ще имаме отношението 2:1. Ако пъкъ вашитѣ чувства сѫ два пѫти по-слаби отъ вашите мисли, какво ще бѫде отношението въ този случай? — Отношението ще бѫде 1:2. Какъ мислите, ако вашитѣ чувства сѫ два пѫти по-силни отъ вашитѣ мисли, колко отъ вашитѣ мисли ще могатъ да бѫдатъ реализирани? Всѣкога слѣдъ реализирането на двѣ желания ще дойде една мисъль. Слѣдъ като се реализиратъ двѣ желания, човѣкъ се изтощава и чувствата му отслабватъ. Тогава законътъ се смѣня: умътъ става два пѫти по-силенъ отъ сърцето. Щомъ се реализира мисъльта, умътъ отслабва, т е. енергията му се изразходва и той се нуждае отъ набавяне нова енергия. Много пѫти човѣкъ не може да мисли, понеже нѣма енергия. Нѣкой пѫть човѣкъ иска да чувствува, но нѣма енергия. Той знае какво е Любовьта, но енергия нѣма. Запримѣръ, дойдатъ ти гости, искашъ да ги нагостишъ, но нѣмашъ брашно, сиренце, масло и започвашъ да се извинявашъ — усѣщашъ едно стѣснително състояние. Имашъ ли брашно, масло, направишъ баница на гоститѣ, радостенъ си. Сега, какво е приложението на закона? Да кажемъ, че азъ зная много добрѣ, какъ се прави баница. Баницата е единъ символъ. Това значи, че азъ зная символа, но нѣмамъ сирене, масло, брашно, т. е. нѣмамъ условия, за да приложа символа. Законътъ за приложението на тия геометрически формули е слѣдниятъ: всѣкога, когато имашъ условия да проявишъ една мисъль или едно желание, но не ги проявишъ, ти се спъвашъ, ти влизашъ въ дисхармония съ Битието. Дойде ти нѣкой приятель и ти имашъ желание да му направишъ една баница, ти трѣбва да му направишъ тази баница, та колкото врѣме и да ти костува. Изпълнишъ ли това си желание, въ тебе ще се развие едно благородно качество. Нѣкой ти поиска нѣкаква малка услуга — направи я. Ама може да се явятъ въ васъ противорѣчия: нѣмамъ условия, нѣмамъ врѣме и т. н. Не, ние говоримъ само за възможноститѣ. Когато нѣма абсолютно никаква възможность, това вече е изключение. Законътъ за невъзможноститѣ е другъ. Мъртвиятъ човѣкъ живѣе въ невъзможности и затова той отива въ гроба. Умрѣлиятъ човѣкъ мълчи, не се проявява, казва: „не мога“. Но когато отидемъ при живия човѣкъ, той говори. Живиятъ човѣкъ трѣбва да говори, а мъртвиятъ — да мълчи. Сега има хора умрѣли поради нѣмане любовь. Казва нѣкой: азъ не мога да любя. Казвамъ: мъртавъ си, затова ще мълчишъ, ще изучавашъ философията на мълчанието. Мълчанието е законътъ на мъртвитѣ. Трѣбва да научишъ закона на мълчанието! Мъртвитѣ само ще мълчатъ въ почвата, докато събератъ енергии да израснатъ отново. Сега, разбира се, азъ не говоря за естествената смърть, но азъ говоря за онова вътрѣшно бездѣйствие, когато човѣкъ не се интересува абсолютно отъ нищо. Допуснете, че азъ ви дамъ една задача въ школата. Какво ще правите? Трѣбва да сте готови! Вие още не сте имали задачи. Едва сега ще пристѫпимь къмъ задачитѣ. Запримѣръ, ще раздразнимъ едного отъ васъ. Ще пратимъ 10 души да го набиятъ, тъй да го масажиратъ, че да го прѣдизвикатъ да се раздразни. Слѣдъ туй ще искаме отъ него, точно математически, слѣдъ петь минути да бѫде веселъ, всичко да забрави, като че нищо не било. Но да не бѫде веселъ само привидно, а и вѫтрѣшно. Така ще направимъ съ единъ, съ двама, съ трима и повече. Други пъкъ ще изпитаме по другъ начинъ. Послѣ ще направимъ и другъ опитъ. Ще ви свикаме на събрание и безъ да знаете, изведнъжъ ще запалимъ салона. Тъй ще видимъ до колко сте смѣли. Сега говоримъ: че трѣбва да сме смѣли, рѣшителни, че въ случай на нѣкое нещастие не трѣбва да се бѣга и т. н. Ще направимъ опита безъ да знаете. Тогава какво мислите ще бѫде? Вие всинца може да бѫдете герои, да седите спокойно, безъ всѣкакъвъ страхъ, но може и всинца да избѣгате навънъ — не се знае. То е само прѣдположение. Прѣдположението не е знание. Докато нѣщата не се опитатъ, не се знаятъ. Запримѣръ, азъ може да мисля, че съмъ герой, но на геройство на думи само, азъ не разчитамъ. На такова геройство нищо не градя. Често, когато си задавамъ нѣкоя задача, азъ прѣдварително си правя единъ малъкъ опитъ. Сега запримѣръ, наблюдавахъ, какъ се проявиха нѣкои отъ васъ въ послѣдната екскурзия. Врѣмето е облачно, вали дъждъ, но ние вървимъ. У мнозина минава мисъльта: ужъ пролѣтна екскурзия, врѣмето трѣбваше да баде хубаво, а то вали, ще се простудимъ: не струва да се излагаме така на дъжда, да отидемъ по-добре на хи жата, да се изсушимъ. Това е много право, но то сѫ човѣшки разсѫждения. Казвамъ: добрѣ, като дойдатъ всички, ако искатъ, ще отидемъ на хижата, но ако не се съгласятъ, ще отидемъ на нашето мѣсто, ще накладемъ огънь и ще се изсушимъ тамъ. Ако отидемъ на хижата, какво ще спечелимъ? Ние постоянно сме прѣдъ очитѣ на хората, всички ни слѣдятъ, затова като отидемъ тамъ, ще дойдатъ и други екскурзиянти и нѣма да бѫдемъ свободни. Казватъ: вали дъждъ, може да се простудимъ, духа вѣтъръ. Значи, дъждътъ и вѣтърътъ ви плашатъ. Ако единъ малъкъ дъждъ и вѣтъръ могатъ да ни плашатъ и не можемъ да ги издържимъ, какви екскурзиянти можемъ да бѫдемъ, какъвъ характеръ имаме? Не, спокойни ще бѫдете. Гледамъ, нѣкой потреперва, студено му е. Казвамъ: нѣма нищо, ще се стоплите. И природата въ туй отношение е много умна! Азъ я познавамъ. Азъ запознатъ съмъ съ нея. Много умна и много досѣтлива е природата! Тя има всичкитѣ методи, за да изпита човѣка. И какво бѣше врѣмето прѣзъ цѣлия день? Току изведнъжъ се поправи врѣмето, небето се отвори. Всички казватъ оправи се врѣмето! Мине се половинъ часъ, отново завали дъждъ. Всички казватъ: сега вече ще ни накваси. Мине се половинъ часъ, врѣмето пакъ се оправя. Така цѣлиятъ день врѣмето си игра съ насъ — ту дъждъ, ту слънце. Ние, като виждахме че завалѣва дъждъ, мислѣхме че нѣма повече да се поправи врѣмето. Обаче, не минава половинъ часъ, пакъ се промѣня. Та, въ свѣта има единъ разуменъ законъ, който рѫководи нѣщата. Отъ опитъ трѣбва да го научимъ. Щомъ го научимъ, ще добиемъ тази вѣра. Азъ наричамъ тази вѣра, вѣра въ законитѣ на живата природа, вѣра въ законитѣ на разумния човѣшки животъ и най-послѣ вѣра въ законитѣ на Божествената Любовь. Придобиемъ ли тази вѣра, тогава ще разберемъ дълбокия смисълъ на Божествения животъ. Това сѫ три области, които трѣбва да се изслѣдватъ, Вие най-първо трѣбва да изучавате законитѣ на живата природа. Имате да изучавате една отлична область, богата съ разнообразие. Всичкитѣ възможности има човѣкъ да изучава живата природа, безъ да се умори. Послѣ ще изучаваме разумния човѣшки животъ. И когато най-послѣ дойдемъ до Божествената Любовь, това е финалътъ на всичкитѣ науки, който ние можемъ отчасти да изучаваме. Сега всички вие учите, но трѣбва да тъчете вашитѣ мисли. Ако вашитѣ мисли сѫ разхвърляни, ще ги тъчете. Всѣки день ще мислишъ. Ако станешъ материалистъ, ще кажешъ: азъ съмъ единъ отъ по-низкитѣ триѫгълници. Станешъ ли много чувствитепенъ и започнешъ да философствувашъ, ще кажешъ: азъ станахъ сега по-заостренъ, по-високъ триѫгълникъ. Тогава идеалътъ ти ще бѫде да станешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Чувствата ти трѣбва да бѫдатъ хармонични, изобщо, волята, умътъ и сърцето ти трѣбва да бѫдатъ хармонични. Всичко това е лесно за говорене, но мѫчно за изпълнение, обаче може да се постигне. Желанието ни да постигнемъ туй състояние, трѣбва да ни движи въ живота. Казвамъ: на всинца ви трѣбва благородство въ обходитѣ ви. Азъ ви наблюдавамъ, вие не вѣрвате въ погледа на човѣка. Казвате той не ме погледна хубаво. Защо не вѣрвате? — Има нѣщо лошо въ погледа ви. Погледътъ трѣбва да бѫде точно опредѣлѣнъ. Обходата ви къмъ всички хора трѣбва да бѫде такава, каквато е обходата ви къмъ самитѣ васъ — нищо повече! Тъй, ученикътъ трѣбва да си създаде истински отношения. Ако не можете прѣзъ цѣлия день да имате добра обхода, то поне единъ часъ отъ деня да бѫдете примѣрни въ обхода си. Ще си кажете: единъ часъ отъ деня азъ ще се обхождамъ съ другитѣ тъй, както съ себе си. Като се мине този часъ, слѣзъ отъ сцената, върни се къмъ стария начинъ на обхода. Утрѣ, пакъ единъ часъ. Всѣки день увеличавай по петъ минути. Туй сѫ много приятни опити. Условията, при които сега живѣемъ постоянно ни изваждатъ изъ релситѣ и ние се спираме, изгубваме този вѫтрешенъ импулсъ и стремежъ да се учимъ, да се облагородѣваме и ставаме индиферентни, като казваме: остарахме вече, нашето се свърши, за друго прѣраждане ще остане. „Трай коню за зелена трѣва!“ Ти не знаешъ, какво ще бѫде другото ти прѣраждане. Това е прѣдположение. Знаешъ ли точно, математически, каква ще бѫде идущата ти възможность? Сегашното положение е най-важното. Отъ сегашното положение по-важно нѣма. Слѣдующето ти положение като дойде тогава то ще бѫде най-важно. Трѣбва да знаете, че слѣдующето ви положение зависи отъ сегашното. Сѫщиятъ законъ ще имате и тогава. Прѣдставете си, че величината А, волътъ нѣма храна въ София. Какво трѣбва да прави. — Той трѣбва да се прѣроди въ В, т. е. на Витоша и тамъ да живѣе. Той живѣе въ София, но слама нѣма: сѣно нѣма, трѣбва да излѣзе вънъ отъ София. Ако този волъ каже: Азъ не мога да напусна София, ще остана да живѣя въ нея, София е отличенъ градъ, какво ще стане съ него? — Краката му ще, почнатъ да се прѣплитатъ. Той непрѣменно ще трѣбва да излѣзе на паша по Витоша (В), за да си събере отъ тамъ енергия, та като се върне въ София, да бѫде оправенъ и да може да използува живота. Ако вие, които сте дошли при условията В, както вола, не пасете, нѣма да можете да се развивате правилно, Сега, да прѣведа смисъла на този символъ. Да пасете, значи да мислите правилно. Ако не мислишъ, ако не туряшъ тия нишки въ едно, ако не събирашъ тази енергия въ себе си, какво друго ще работишъ? Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день отъ вашия животъ е пъленъ съ енергия. Тази енергия трѣбва да се складира и за въ бѫдеще да я обработвате. Тия сѫ задачитѣ. съ които вие трѣбва да се занимавате, и да ги рѣшавате, не по единъ начинъ, но всѣки въ крѫга на възможноститѣ, при които сѫществува. Азъ мога да ви дамъ единъ методъ, по който да се обхождате помежду си, но знаете ли на какво ще мязате? — Всички ще бѫдете еднообразни Еднообразието е много смѣшно нѣщо. Всички вие трѣбва да бѫдете разнообразни. Какъвто поздравъ дадешъ ти, да нѣма подобенъ на твоя. Ти да се отличавашъ отъ другитѣ. Всички да бѫдете тъй различни помежду си, както сѫ различни листата на едно и сѫщо дърво. Нека има нѣщо еднакво, но то да се състои въ това, че действува единъ и сѫщъ принципъ, обаче въ отдѣлнитѣ ви прояви да има разнообразие. Между всички ни трѣбва да има една обща нишка, която да ни свързва въ дѣйствията. Нѣкой отъ васъ, като поздравлява, може да направи единъ реверансъ, другъ — едва да се поклони, трети — да се усмихне, четвърти — да даде едно цвѣтенце, или една смокиня, или единъ портокалъ, или една картичка, или една кърпичка — хиляди начини има, по който може човѣкъ да изяви учтивостьта си къмъ своя братъ. Може да занесешъ на своя братъ нѣщо много малко, една теменужка. Какво отъ това? Ти съ тази теменужка изразявашъ извѣстно чувство. Азъ ви говоря това нѣщо, като на ученици. Подъ ученици на една окултна школа подразбирамъ хора, които се стремятъ къмъ Божественъ животъ. Тия хора трѣбва да развивать чувствата на деликатность и благородство по отношение своитѣ близки, а послѣ сѫщитѣ качества ще приложатъ и къмъ външния свѣтъ. Нѣма по-опасно нѣщо въ духовната наука отъ еднообразието, което азъ считамъ начало на грѣха. Еднообразието азъ наричамъ духовенъ мързелъ. Допуснете, че имате едно стихотворение отъ Петко Славейковъ. Излѣзатъ на сцената сто души, единъ слѣдъ другъ, да декламиратъ това стихотворение. Какво ще научите отъ тази декламация? Достатъчно е единъ, двама, трима до десетина души най-много да го декламиратъ, но да слушате 100 души наредъ да го декламиратъ, нито ще можете да издържите, нито има смисълъ. То е губене врѣме. Опасностьта е въ повторението. Запримѣръ, често казваме: да бѫдемъ добри! Не се мине много врѣме, пакъ повтаряме: да бѫдемъ добри! Хубаво, да бѫдемъ добри, но какъ? Въ какво седи добротата? — Е, добри трѣбва да бѫдемъ! Споредъ менъ, за доброто човѣкъ трѣбва да мисли най-малко. Не трѣбва да си индиферентенъ, но да се проявявашъ, като добъръ човѣкъ, безъ да мислишъ, че трѣбва да си добъръ. Започнешъ ли да мислишъ, че ще направишъ нѣкое добро, ти нѣма да го направишъ. Не мисли, а прави доброто. Започнешъ ли да мислишъ за любовьта, ти нѣма да я прбявишъ. Не мислете, че умнитѣ хора много обичатъ. Поне моята опитность е такава: умнитѣ хора много малко обичатъ. Умниятъ човѣкъ е много уменъ, но за себе си. Азъ ви говорихъ за разумното сърце. То се проявява при съвсѣмъ особени условия. Азъ съмъ наблюдавалъ хора, които отричатъ Бога, казватъ, че нѣма Господъ, че трѣбва да отмъщавашъ на и т. н. Но сѫщиятъ този човѣкъ, като минава покрай рѣката, вижда, че нѣкой се дави и веднага се хвърля въ водата и го изважда. Казвамъ му: ти казваше, че нѣма Господъ, защо извади този човѣкъ отъ водата? — Е, будала съмъ билъ. Значи, ако би се спрѣлъ да разсѫждава, дали да го спаси, или не, би казалъ: нека се удави! Той го спасява защото въ този моментъ въ него заговаря нѣщо възвишено и благородно отъ миналото. Неговиятъ миналъ животъ му казва: тази философия не струва не е права. Ето защо той влиза въ водата, спасява човѣка и съ това изпълнява волята Божия. Ние дължимъ нашето величие не на сегашнитѣ наши мисли, но на онова, което е вложено въ насъ отъ миналото ни. Има нѣщо хубаво, благородно въ насъ. Вие и не подозирате даже, какво велико нѣщо има заложено въ извѣстни души. Дайте на човѣка благоприятни условия да се прояви и тогава ще го познаете. Хората, за да се проявятъ въ доброто, трѣбва да минатъ прѣзъ много тежки изпитания. Само така ще може да излѣзе онази хубава почва, дълбоко скрита въ тѣхното естество. Приложение ви трѣбва сега! Трѣбва да се научите всички да мислите правилно, да знаете, какъ да прѣплитате нишкитѣ на вашата мисъль. Сега, какъ бихте постѫпили единъ спрѣмо другъ? Азъ бихъ ви казалъ, какъ постѫпвате вие, като се съберете двама души. Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за коситѣ, набиете се и слѣдъ това настѫпва примирение. Примирявате се, но и двамата се връщате дома си съ пръснати глави. Нѣкога пъкъ само единиятъ пострадва. Азъ съмъ наблюдавалъ такива случаи. Какъ идва примирението? Върнатъ се дома си, но не се мине много врѣме, единиятъ се размисли върху станалото, па си каже: пръснахъ му главата, но не направихъ добрѣ. Не се мине много врѣме, и вториятъ казва сѫщото. И двамата съжеляватъ — подадатъ сѫ рѫка и си простятъ взаимно. Това нѣщо постоянно става съ хората. Този начинъ е старъ методъ, и вие сега трѣбва да се освободите отъ него. И ще се освободите. Новиятъ животъ е безъ вързани глави — то е най-хубавото нѣщо. Като срещнете единъ човѣкъ, старайте се да носите въ ума си една свѣтла мисъль за него: старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му и, ако видите нѣщо лошо, да кажете: той бѣше добъръ човѣкъ, има нѣщо добро заложено въ него. Ако бихъ ви далъ една задача, какъ бихте я разрѣшили? Да кажемъ, че се раздаватъ три премии: една премия за ума, друга за сърцето и трета за волята. Коя отъ тритѣ ще си изберете? Ако сте инженеръ и градите кѫща, какво ще ви трѣбва? — Умъ. Ако сте работникъ и копаете на лозето, или орете на нивата, какво ще ви трѣбва? — Воля, сила. Тъй че, ако сте инженеръ, ще изберете премията за ума. Ако сте работникъ, ще изберете премията за волята. Ами кога ще изберете премията за сърцето? Дайте единъ примѣръ! Мнозина отъ васъ трѣбва да проучавате живота на актьоритѣ. Тѣ сѫ много интересни. Запримѣръ, въ Англия, въ Америка има актьори, които играятъ само любовни роли. Нѣкой такъвъ актьоръ, за да изнесе по-сполучливо своята роль, обикаля свѣта, на блюдава хората, проучава ги въ тѣхнитѣ любовни роли на житейската сцена. Слѣдъ това, изправя се прѣдъ огледалото, имитира всички гримаси, изрази въ тия имъ отношения и тогава излиза предъ публиката да прѣдставлява, да играе своята роль. Другъ актьоръ иска да прѣдстави на сцената нѣкой умирающъ. Затова, той търси такива случаи въ живота, наблюдава ги какъ се мѫчатъ, проучва отдѣлнитѣ моменти въ изживѣванията имъ и тогава излиза на сцената. Тренировка трѣбва, не може друго-яче! Когато човѣкъ иска да развие каква и да е сила въ себе си, било умствена, било душевна, било волева, непрѣменно трѣбва да се тренира. Той трѣбва да проучи външната форма, външния изразъ на тази сила: Трѣбва да знае, какъ се проявява тя. Запримѣръ, вие искате да се учите на търпѣние. Седнете прѣдъ огледалото, вземете една игла и я забийте въ рѫката си. Наблюдавайте, до колко врѣме нѣма да мръдне нито единъ мускулъ на вашето лице. Слѣдете, нѣма ли да ви потекатъ сълзи! Трѣбва да знаете, че физическитѣ страдания сѫ прѣдговоръ, приготовления, за да издържите на душевнитѣ. моралнитѣ страдания, които сѫ по-тежки. Запримѣръ, тия отъ васъ, които не могатъ да търпятъ, ще ги накарамъ да направятъ нѣколко екскурзии. Азъ ще избера за тази цѣль дъждовни, вѣтровити дни и тогава ще ви накарамъ да направите тия екскурзии. Ще отидете на екскурзия и ще видите, че като се върнете, ще бѫдете отлично разположени. Най-малко за една седмица нѣма да мислите да се карате съ никого. Природата е майсторъ да трансформира енергиитѣ въ човѣка. Нѣкой пѫть запримѣръ, вѣтърътъ вѣе или отъ изтокъ, или отъ западъ, или отъ сѣверъ, или отъ югъ и донася дъждовнитѣ капки, които като падатъ върху човѣка, внасятъ извѣстни топлинни енергии въ човѣка, и по такъвъ начинъ обновяватъ организъма му. Ние, съврѣменитѣ хора, страдаме отъ недоимъкъ. Извѣстна часть на нашето тѣло гладува, и вслѣдствие на това се явява извѣстно неразположение. Ние страдаме отъ душевенъ гладъ. Материални блага имаме, но душевно всинца страдаме. Казваме: нѣма нито единъ човѣкъ, който да ме разбира. Не съмъ намѣрилъ до сега нито единъ истински братъ. Самотенъ съмъ въ свѣта. Значи, все липсва нѣщо на човѣка. Гдѣ ще намѣри това, което му липсва? — Той може да го намѣри само въ живата природа. Тя има всичко. Дѣйствително, тия мисли не сѫ нищо друго, освѣнъ шишове, които азъ познавамъ. Много добрѣ съмъ запознатъ съ тѣхь Нѣкога, при случай, азъ мога да ви покажа образи и форми на тия шишове. Тѣ прѣдставляватъ цѣла култура. Ще кажете: такъвъ е животътъ, сѫдба е това! Ще се примиримъ съ необходимостьта на нѣщата. Не, тази философия не разрѣшава въпроситѣ. Всичко, което намираме, че е лошо, че е неправилно, можемъ да го изправимъ. Ние трѣбва да знаемъ, че въ настоящето се проявява Божията Промисъль, а въ бѫдещето имаме свобода да живѣемъ споредъ Божитѣ закони. За да подобримъ сегашното си положение, ние трѣбва да съединимъ въ едно тритѣ нѣща: необходимость, свобода и Божествена Промисъль. Човѣкъ, който не разбира необходимостьта, който не разбира свободата и който не разбира Божествената Промисъль, всѣкога ще се намѣри въ едно противорѣчие. Освѣнъ тази, никаква друга философия въ живота ви не може да работи. Да имаме едно малко упражнение! Ще ви дамъ прѣдварително едно обяснение: Ако поставите дланьта на лѣвата си рѫка върху дѣсната или обратно какво ще почувствувате? — Една топлина. Защо? Защото се срѣщатъ двѣ противоположни енергии. На горната страна на човѣшката рѫка се набира положително електричество, затова тя е космата. Долната страна на рѫката, дланьта е пасивна, на нея се набира отрицателно електричество. Сега, допрете двѣтѣ длани на рѫцѣтѣ си и наблюдавайте, какво ще почувствувате въ себе си? Всичката опасность въ съврѣменнитѣ ученици седи въ това, че колкото правила съмъ ви далъ, вие не сте приложили даже една десета отъ тѣхъ. Казвате: тъй казва Учительтъ. Да, но никой отъ васъ не е направилъ ни най-малкия опитъ. Като ви дамъ нѣкое правило, вие започвате да го разправяте тукъ тамъ, но за себе си не го прилагате. Запримѣръ, турете двата си палца върху брадата. Турете слѣдъ това ноктитѣ на двата си палца подъ брадата си, и ще забѣлѣжите, че имате въ двата случая два противоположни резултата върху вашата воля. Туй, което можешъ да направишъ въ дадения случай не седи въ самитѣ палци, а зависи отъ силата, отъ енергията, коята можешъ да прѣкарашъ прѣзъ твоитѣ палци. Рѫката е проводникъ на сили. Доколкото можешъ да прѣкарашъ, да проектирашъ прѣзъ твоитѣ палци извѣстна сила къмъ извѣстна часть на тѣлото си, дотолкова ще можешъ да направишъ едно упражнение. Съ туй упражнение може да не постигнешъ цѣльта, която гонишъ — нищо отъ това. Все пакъ, обаче, то ще е една придобивка за каляване на волята. Защо нѣкога нѣма да постигнете резултатъ? Защото много отъ васъ сѫ нервни и тази нервность се проявява несъзнателно и прѣчи при упражнението. Запримѣръ, започвате да си мърдате единия кракъ, да се чешете, да се движите насамъ-нататъкъ, Искате ли да направите нѣкое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си къмъ всичкитѣ си органи, тъй че за 5-10 минути тѣ да бѫдатъ подъ контролата на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути нѣма да се шавнете, ще мислите само за себе си, ще бѫдете силно съсрѣдоточени. Ще дойде нѣкой прѣзъ това врѣме, ще иска да ви изкара отъ това съсрѣдоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тихъ и спокоенъ, като че този човѣкъ не сѫществува. Ще кажете: възможно ли е това? — Възможно е, има хора, които не се подаватъ на слабости. Вие ще се подигнете по-горѣ отъ причинитѣ, които искататъ да ви извадятъ отъ нормалното ви състояние. Да допуснемъ, че азъ съмъ турилъ главата си въ водата, правя нѣкакво наблюдение, а нѣкой въ това врѣме ме пита какво има въ водата, какво виждашъ тамъ. Питамъ: ако азъ река да му отговоря, какво ще стане съ мене? Нали тази вода ще нахлуе веднага въ устата ми? Азъ ще мълча и ще наблюдавамъ, нѣма да му се обаждамъ. Като си извадя главата извънъ водата, тогава ще му разправямъ. Докато си въ водата, ще мълчишъ, ще правишъ наблюденията си, но щомъ излѣзешъ, тогава ще отговаряшъ. Отговаряшъ ли докато си въ водата, това не е философия. Въ дадения случай не трѣбва да знаешъ да говоришъ, но да мълчишъ. Има случаи, когато може да говоришъ, но има случаи, когато трѣбва да мълчишъ. Казвашъ: всѣкога мога да говоря. Не, приятелю, има моменти, когато не трѣбва да кажешъ нито дума. Ще мълчишъ, ще правишъ наблюдения само. Излѣзешъ ли отгорѣ надъ водата тогава можешъ да говоришъ. Ще ми възразите: ами ако този човѣкъ се разсърди, че не му отговаряме? Споредъ мене, въ свѣта съществува само единъ човѣкъ. Всичко друго е илюзия. Слѣдователно, щомъ е тъй, азъ ще кажа: въ свѣта сѫществува само единъ човѣкъ, и зная, че отъ този човѣкъ зависи всичко Тогава, кой може да ви се сърди? Въ Бога има ли сръдня, я ми кажете? Казватъ, че Господъ се сърди. Тъй сѫ писали пророцитѣ, но азъ питамъ: Богъ сърди ли се? — Не, Богъ никога не се сърди. Само ние, хората на земята, се сърдимъ за нищо и никакво. Дойде нѣкой твой приятель, каже ти: знаешъ ли, какво говори еди кой си за тебе? Казвашъ: не зная. Еди кой си казва, че си говорилъ нѣкои лоши работи по неговъ адресъ. — Не, не е вѣрно това. Тъй ли, чакай азъ ще му каже! Разсърдятъ се двамата. Дойде другъ и ти кажа: знаешъ ли, че кѫщата ти изгорѣ! Не, не е изгорѣла. Всѣки день хората ни лъжатъ, а ние ги вѣрваме. Ти ще кажешъ тъй: моята кѫща никога не изгаря. Моятъ братъ никога не може да каже нѣщо лошо за мене. Приятель за приятель никога не може да каже лоша дума. Азъ не зная нито едно изключение отъ това правило. Ако има само едно изключение, този човѣкъ не ти е приятель. Слѣдователно, въ това отношение ти ще бѫдешъ спокоенъ. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е създаденъ заради насъ. Ние живѣемъ въ най-добри усдовия. При сегашното си развитие, при по-добри условия отъ тия, не можемъ да бѫдемъ: толкова сме могли да подобримъ пѫтищата. Трѣбва да знаете, че при тѣзи условия, този животъ, който прѣкарвате, е най-добриятъ. Сега, нѣкой отъ васъ казва: еди-кой си не трѣбваше да ми казва така. Ами какъ? — Трѣбваше друго-яче да ми каже. Не, това сѫ наши умувания, наши разсѫждения. Той ти каза точно това, което трѣбваше. Вие се спъвате отъ тия нѣща, но за ученикъ, който разбира нѣщата, това е една положителна философия. Казвате: не трѣбвало тъй да ви говори! Ами какъ? Ами азъ какъ, по кой начинъ трѣбваше да ви говоря тази вечерь? Вие казвате, запримѣръ: този човѣкъ трѣбваше да ни говори по-малко, колкото да ни обясни нѣкои нѣща. Какво значи по-малко говорене? Може да говоримъ повече, може да говоримъ и по-малко. Да допуснемъ, че имаме едно сѣме, попаднало на камениста почва. Колко ще израсте това сѣме нагорѣ? — Малко ще израсте. Защо? — Нѣма условия. Слѣдователно, това сѣме говори малко. Допуснете сега другата възможность: това сѣменце е паднало на богата почва. Какво ще стане съ него? — То ще стане дълго, ще има дълга и щирока рѣчь. Значи, многото говорене подразбира богата почва, благоприятни условия. Малкото говорене подразбира нѣмане на условия. Тъй, че да говоримъ много или малко, това не зависи отъ насъ. Нѣкой пѫть говоримъ много, защото има условия: другъ пѫтъ говоримъ малко защото нѣма условия. Нѣкой пѫть чувствата се проявяватъ повече, защото има условия, нѣкой пѫть не се проявяватъ, защото нѣма условия. Извѣстни външи условия ограничаватъ чувствата ни, ограничаватъ волята ни, ограничаватъ ума ни. Ние не можемъ да мислимъ каквото искаме, и да чувствуваме, каквото искаме. Ще кажете: тогава гдѣ е свободата? Абсолютна свобода въ свѣта нѣма. Туй, което казватъ философитѣ, че можемъ да мислимъ, както искаме: че можемъ да дѣйствуваме, както искаме: че можемъ да чувствуваме, както искаме, не е така. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, въ който всичкитѣ нѣща сѫ относителни. Мисъльта е относителна: чувствата сѫ относителни и волята е относителна. Запримѣръ, дѣтето мисли тъй както мисли баща му и майка му, съ малко видоизмѣнение. Като кого мисли малкото вълче? — То мисли като майка си, като баща си. Баща му може да е билъ по-голѣмъ герой отъ него: може да е ялъ, да е давилъ повече овци отъ него, но и то постѫпва като баща си, макаръ и по-малко да се проявява въ герейството си. Като кого мисли малкото агънце? — И то мисли като баща си и майка си. Като кого мисли малкото сѣменце? — Ако е ябълчно, ще мисли тъй, както е мислила и ябълката. Слѣдователно, ние мислимъ това, което сѫ мислили другитѣ хора прѣди насъ. Нѣкой казва: азъ мисля идея имамъ! Я ми кажете една нова мисъль, една нова идея, каквато никой другъ до сега не е помислялъ! — Нѣма такива мисли. Това, което наричате нова мисъль, нова идея, ще видите, че и други сѫ я мислили, само че у васъ се явява съ едно малко видоизменение. Сегашнитѣ условия, при които се намираме, всичко е относително. Нашитѣ мисли, нашитѣ чувства и нашата воля е относителна. Обаче, ние се приготовляваме за единъ по-висшъ животъ — отиваме къмъ реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за единъ класъ, дѣто темпераментитѣ, умоветѣ, сърцата и волята на всички ученици ще бѫдатъ тъй хармонизирани, както сѫ музикантитѣ въ единъ великъ оркестъръ, всѣки музикантъ изпълнява вѣщо своята часть. Капелмайстора като даде тактъ, всички започватъ да свирятъ и се сливатъ въ една обща хармония. А сега, единъ свири по единъ начинъ, другъ — по втори, трети — съвсѣмъ иначе, цѣла неразбория се създава. Този капелмайсторъ трѣбва да чака нѣколко години, докато музикантитѣ му се научатъ да свирятъ хубаво. Не е лесно да се научатъ хората да мислятъ и постѫпватъ идейно. Когато дойде врѣме да се образува единъ класъ, въ който да се учатъ хората, всѣкога ще има мѫчнотии. Затуй, азъ зная, че всинца вие мислите умно, но ви казвамъ: за даденъ случай не изисквайте повече отъ това, което е възможно. Ще ви обясня, какво нѣщо е възможность. Срещна единъ овчарь, който има половинъ пита хлѣбъ. Най-голѣмата възможность въ дадения случай е, този овчарь да ми даде половината отъ своята пита на мое разположение. Ако сме двама приятели, имаме единъ хлѣбъ, тогава на всѣки едного ще се падне по половина: Ако сме четирма — по четвъртъ: ако сме осемь души — ще ни се падне по една осминка. Следователно, туй е, което ни се пада въ дадения случай. Толкова ти се пада, за толкова ще претендирашъ. Условията, обаче може всѣкога да се мѣнятъ, нѣма да бѫдатъ все едни и сѫщи. Но въ дадения случай, въ дадения моментъ използувайте условията, каквито сѫ, не роптайте противъ тѣхъ. Слѣдъ това моментътъ може да бѫде по богатъ. Въ природата всѣкога има приливи и отливи. Ако въ единъ моментъ има отливъ, въ другъ моментъ ще има приливъ, т. е. ако въ единъ моменгъ условияга сѫ неблагоприятни, въ другъ моментъ ще бѫдатъ благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не слѣдвать единь слѣдъ другъ. Това е законъ. Два щастливи момента не може да слѣдватъ единъ слѣдъ другъ. Това е пакь законъ. Слѣдователно, ако имате едно хубаво разположение, трѣбва да знаете, че второто расположение което дойде слѣдъ него, ще бѫде обратно на това, което сте имали. Това сѫ закони. Вие не изисквайте да дойдатъ условоята прѣждеврѣменно. Вие казвате: азъ искамъ да живѣя щастливъ животъ. Много искашъ! Не, дойде ли благотриятниятъ моментъ, кажи: въ този моменгъ азъ ще живѣя щастливо Щастието е една секунда, кратковрѣменно е. Слѣдъ него иде една секунда скръбь Мине скръбьта, дойде щастието. Скръбьта и щастието се редувать. Бѫди доволенъ отъ туй, което иде! Азъ ще направя сега единъ опитъ. Ще ви прѣдамъ мислено една мисъль, да видимъ колцина отъ васъ може да я хванатъ. Слѣдующата срѣда ще видимъ, колцина отъ васъ сѫ я възприели. Тази мисъль, която ще ви прѣдамъ, ще произведе въ васъ едно движение. Вие нѣма да знаете, какво е това движение, но наблюдбвайте идущата срѣда, дали това движение, което ще направите, съотвѣтствува на мисъльта. Вие може да направите много движения, но ще гледате, дали ще направите туй движение, което да съотвѣтствува на тази мисъль. Туй е само единъ опитъ. Нѣма да се вмѣнява за грѣхъ на този, който не е доловилъ мисъльта. Ако доловите мисъльта, ще бѫдете по-близо до Божия законъ. Туй е всичкото. Сега вие си мислите, коя ли е мисъльта. Тя е проектирана вече. Послѣ, ако ви намѣря изправни, бихъ ви обяснилъ, какво означава туй движение: ако не ви намѣря изправни, нѣма да ви обяснявамъ това движение. Азъ наричамъ туй движение едно отъ свещенитѣ движения. У човѣка има много движения, които сѫ свещени. Тѣзи движения човѣкъ проявява при особени случаи. Нѣкой пѫть човѣкъ направи нѣкакво движение, съ което причинява благоговение въ другитѣ хора. Тѣзи движения сѫ особени и се случватъ много рѣдко. Затова азъ ги наричамъ „свещени движения“ у човѣка. Нѣкой казва за нѣкого: този човѣкъ ми изпрати веднъжъ единъ ангелски погледъ. Но единъ пѫть бѣше то! Нѣкой пѫкъ си помръдне само рѫката. Но свещено движение е то! Грациозни движения има въ човѣка, но много рѣдко се случавать. Тѣ сѫ най-хубавитѣ, най-красивитѣ нѣща, които оставатъ въ насъ дълбоки впечпления За слѣдния пѫть ще напишете на черната дъска едно мото, единъ лозунгъ, едно изречение, за ко ето всички да сте съгласни. Ще си изберете единъ отъ ученицитѣ, който да напише хубаво, красиво, това мото на дъската. Размишление „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. * 25-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 9. IV. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумното сърце. (10 минути мълчание). Тема за слѣдния пѫть: „Качествата на новия човѣкъ.“ Всѣка работа, или всѣко прѣдприятие въ свѣта, не трѣбва да почива на една колеблива основа, но на една здрава основа. Подъ думитѣ „здрава основа“ разбирамъ основа, която не се мѣни, която остава една и сѫща при всичкитѣ условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие като живѣете на земята, основата ви е здрава. Значи, вие разчитате на вашата личность. Но слѣдъ вашата смърть, върху каква основа ще туритѣ живота си? И тъй, земята не е истинската основа, върху която човѣкъ може да стѫпи. Тогава, коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме ,,разумното човѣшко сърце.“ Не говоря за разумното сърце на настоящия човѣкъ, но за разумното сърце на Божеавения човѣкъ. Апостолъ Павелъ казва: Физическиятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи, понеже тѣ духовно се разбиратъ. Вие трѣбва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. Въ това разумно сърце оперира или дѣйствува Божиятъ Духъ. И въ дѣйствията на това разумно сърце нѣма никакво изключение. Човѣкъ като дѣйствува споредъ него, не прави никакви погрѣшки, и ако пъкъ направи нѣкакви погрѣшки, всичкитѣ погрѣшки се разрѣшаватъ моментално. Погрѣшкитѣ въ свѣта произтичатъ отъ обективния умъ на човѣка. Той е сегашниятъ умъ, съ който човѣкъ разсѫждава. Дойде ти една добра мисъль и ти почвашъ да разсѫждавашъ, по кой начинъ да я приложишъ и изгубвашъ условията. Ние често казваме, че ако човѣкъ влѣзе въ водата може да се удави. Или трѣбва да знае да плава, или трѣбва да се учи да плава? Питамъ: въ кое училище е учило изкуството на плаване онова малкото патенце, което щомъ се измжти и знае да плава? Прѣди хиляди години то се научило това изкуство, тъй щото, вѫтрѣ въ човѣшкия умъ има единъ Божественъ елементъ, ние Го наричаме Божествения Духъ, Който дѣиствува разумно, безъ никакви изключения. И когато ние слушаме този вѫтрѣшенъ гласъ, азъ го наричамъ „разумното сърце“, моитѣ разсѫждения се отличаватъ отъ обикновенитѣ разсѫждения. Може да направите единъ простъ опитъ. Ако вие мислите съ вашата глава, трѣбва да мислитѣ дълго врѣме, трѣбва да правите изслѣдвания година, двѣ, три, петь, десеть, и повече върху извѣстенъ въпросъ, докато дойдете до извѣстни заключения. Да кажемъ сега, че вие си зададете въпроса, какво ще бѫде врѣмето въ понеделникъ. Нашиятъ умъ започва да разсѫждава и казва: хубаво ще бѫде. Добрѣ, ще провѣрите. Послѣ ще се запитате: дали врѣмето ще бѫде абсолютно ясно, или наполовина ясно: дали ще бѫде само облачно, или дъждовно и т. н. Ще си зададете въпроса ясно въ ума. При тия опити ще забѣлѣжите, че каквото умътъ каже, едва ли излиза една на стотѣ вѣрно. Че врѣмето ще бѫде хубаво, това е прѣдположение. Но, ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бѫде врѣмето въ понедѣлникъ, то ще ви каже съ абсолютна точность. Въ тия схващания нѣма разсѫждение. Щомъ започнете да разсѫждавате, Божественото вече почва да губи своята стойность. Разсѫждавате ли съ разумното си сърце, вие ще почувствувате едно приятно разположение долу подъ лъжичката си, и тогава всѣки единъ отъ васъ може да каже: врѣмето ще бѫде еди-какво си. Запитайте се, запримѣръ, какъ ще прѣкарате тази година живота си, добрѣ ли, или не? Ако отговорите съ ума си, той ще ви даде или най-хубавитѣ проекти, или нѣкой пѫть може да ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде единъ положителенъ отговоръ. Не само че ще ви даде единъ положителенъ отговоръ, но ще ви посочи, дали ще минете прѣзъ мѫчнотии, като сѫщеврѣменно ще ви даде права насока, за да може да прѣминете по-благополучно. Сега, въ това разумно сърце влизатъ и добритѣ навици. Всѣки човѣкъ има добри навици. У нѣкои хора добритѣ навици се явяватъ по-рано, а у нѣкои — по-късно. Дойде ти едно побуждение, една добра мисъль да направишъ нѣкому добро. Минавашъ покрай пѫтя, гледашъ една бѣдна вдовица. Ти бръкнешъ въ джоба си, но веднага започвашъ да философствувашъ. Казвашъ си: имамъ пари, но тѣ ми трѣбватъ днесъ. Хайде другъ день ще направя това добро. Разсѫждавашъ ли така, ти вече си направилъ първата погрѣшка. Нѣма да се мине дълго врѣме, и ти ще платишъ десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Слѣдователно, ние всѣкога трѣбва да се подчиняваме на Божествения гласъ въ себе си. Щомъ това Божествено чувство заговорва въ насъ, то е изпитъ въ живота ни. Богъ ни изпитва. Трѣбва абсолютно да Му се подчинимъ! Възприемешъ ли Божественото, изпълни го. За това добро, което ще направишъ, не се изисква да дадешъ цѣлото си имане: то е една малка услуга. Едно дѣте паднало на улицата, счупило си крака. Какво ще ти костува да го вземешъ, да го занесешъ дома си и да му помогнешъ? — Ще изгубишъ само половинъ часъ. Казвашъ: азъ имамъ важна работа Всичкото нещастие въ нашия животъ е тамъ, че ние не слушаме своитѣ добри побуждения и добри навици, които имаме вѫтрѣ въ сърцето си. Ние се спираме на редъ философски разсѫждения и умувания и казваме, че ние трѣбва да уредимъ живота си. Първото заблуждение е въ това, че ние мислимъ и искаме сами да уредимъ живота си. Животътъ ни, споредъ това разумно сърце, е уреденъ. Всичкитѣ условия, при които трѣбва да живѣемъ, всичкитѣ хора, съ които трѣбва да се срѣщаме и които трѣбва да иматъ влияние върху насъ — всичко това е опрѣдѣлено. И както е опрѣдѣлено, така ще бѫде. Цѣлото небе работи върху насъ въ тази насока. Въ свѣта ние не живѣемъ, но Богъ живѣе. И слѣдователно, всѣко добро дѣло е проявление на Бога въ насъ. И когато ние противодѣйствуваме на една добра Божествена мисъль, ние създаваме своето нещастие въ свѣта. Съ тия добри навици, които имате, не се изисква вие да вземете цѣлия товаръ на свѣта. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, че всѣка една добра мисъль е свързана съ хиляди други добри мисли. Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъль, Богъ не е прѣдвидѣлъ това. Той е прѣдвидѣль всичко, но вие губите условията. При всѣко неизпълнение на добрата мисъль вие се понижавате, вие потъвате, при което и животътъ ви става по-труденъ. Съ отказването да изпълните каква и да е добра мисъль, вие всѣкога се понижавате, срѣдата става все по-груба и по-груба, докато най сетнѣ вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на сѫдбата. т. е. на външнитѣ условия. Тия условия идватъ по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце. Какъ познаваме, че въ насъ дѣйствува разумното сърце? Когато това разумно сърце дѣйствува въ насъ, въ душата ни всѣкога настава едно разширение. Щомь направишъ най-малкото добро, ти усещашъ вѫтрѣшно доволство въ себе си, като че си придобилъ цѣлия свѣтъ. Всички трѣбва да се пазитѣ отъ слѣдното нѣщо: Когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвънъ. Изявите ли го отвънъ, вие спъвате себе си. Защото въ дадения случай, когато направишъ доброто, ти вече имашъ удобрѣнието на Бога и се радвашъ. Съ това ти не се прѣпорѫчвашъ, но Богь те прѣпорѫчва. Да кажемъ, че единъ човѣкъ се дави въ водата. Ти го спасишъ. Слѣдъ като го извадишъ отъ водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, слѣдъ като направишъ доброто, пишешъ въ вѣстницитѣ, че си избавилъ отъ смърть еди кого си, това добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който слѣдва Божественото учение е въ това, че той трѣбва да има абсолютна вѣра въ Бога. Ние може да не знаемъ, гдѣ е небето: може да не знаемъ, гдѣ живѣе Господъ, колко е далечъ отъ насъ, но трѣбва да чувствуваме Бога. Единъ английски проповѣдникъ казва: азъ не зная, гдѣ е небето, но щомъ започна да се моля Богу, тайно въ душата си чувствувамъ дѣйствието на Божествения Духъ. Значи, чува го Господъ моментално, а това е важното че въ момента, когато ние отправимъ своя Духъ къмъ Бога, Той ни чува. Право е казалъ пророкътъ, че Богъ не живѣе въ небето, а въ сърцата на смиренитѣ. Кои сѫ смиренитѣ? — Хората на разумното сърце, казвамъ азъ. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичкитѣ спорове, които по нѣкой пѫть се явяватъ между васъ, биха изчезнали. Запримѣръ, вие имате груби навици, по нѣкой пѫть нѣмате търпѣние — всичко туй се дължи на вашия философски умъ, че сѫ ви обидили. Въ какво седи достоинството на човѣка? — Достоинството на единъ човѣкъ седи въ изпъл нението волята Божия, въ приложението на най-малкитѣ добродѣтели. Ти може да си спечелилъ едно отъ най-голѣмитѣ сражения, може да си повдигналъ цѣлъ народъ, но, ако единъ день сърцето ти каже да завържешъ обувката на единъ старецъ и не направишъ това, всичко сторено пропада. Да завържешъ обувката на единъ старецъ струва повече, отколкото да спечелишъ едно сражение. Сега ще ви приведа примѣра за онѣзи двама отшелници, които живѣли цѣли 20 години въ пустинята, дѣто постоянно се молили на Бога. Единъ день единиятъ отъ отшелницитѣ вижда, че другарьтъ му, като минава покрай едно мѣсто, подскача и хуква да бѣга. Чуди се, какво вижда този човѣкъ, отъ какво се е уплашилъ, та хуква да бѣга. Отива на мѣстото и вижда единъ голѣмъ кюпъ съ злато. Казва си: колко глупавъ човѣкъ, бѣга отъ златото! Той изважда златото отъ кюпа, взима го и отииа въ Александрия: дѣто направя голѣма кѫща — староприемница: помага на бѣднитѣ, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се въ пустинята и се моли на Бога, да му каже, дали е доволенъ отъ него. Явява му се единъ ангелъ и му казва, че всичкитѣ негови добрини не струватъ колкото подскачането на неговия братъ. Слѣдователно ако съберемъ всичко онова, което сегашниягъ нашъ обектйвенъ умъ може да направи, отъ врѣмето на нашето дѣтинство, до врѣмето когато си заминемъ за другия свѣтъ, и го прѣтеглимъ, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постѫпка на разумното сърце. И въ писанието нѣкѫдѣ се казва: „Размишляваше Давидъ въ сърцето си.“ — значи той размишляваше съ това разумно сърце. Туй е, което сега се изисква отъ всички ви. Въ втората стадия на вашия животъ вече се изисква обхода, т. е. да знаете, какви трѣбва да бѫдатъ постѫпкитѣ ви единъ спрѣмо другъ, Запримѣръ, искашъ да направишъ бѣлѣжка нѣкому. Направи, но да я на-правишъ отъ любовь, както ще постѫпишъ спрѣмо себе си. Когато правишъ бѣлѣжка на себе си, какъ постѫпвашъ? Осѫждашъ ли се строго? Нали смекчавашъ условията? Защо да не постѫпваме спрѣмо другитѣ тъй, както и спрѣмо себе си? Слѣдователно, ние трѣбва да изнесемъ Истината съ любовь. Когато поправяме грѣшкитѣ на кой и да е братъ, трѣбва да ги поправяме съ любовь, та той да почувствува, че ние правимъ това нѣщо отъ любовь, а не че искаме да се радваме на нѣкоя негова погрѣшка. Първото нѣщо, което сега липсва на хората то е благородството. Запримѣръ, въ тази школа нѣкой пѫть се карате за столове. Нѣкои ме питатъ: ние нѣмаме ли право да седнемъ напрѣдъ да слушаме? Питамъ: кой е по-благороденъ — който сѣда отпрѣдъ, или който сѣда отзадъ? Ако си човѣкътъ, който можешъ да отворишъ устата си и да кажешъ една любовна дума, да изпълнишъ волята Божия, седни на първия столъ! Ако си човѣкътъ който можешъ да кажешъ най грубата дума, седни най-послѣденъ! И да те викатъ напрѣдъ, кажи: братя, азъ не съмъ за първото мѣсто. Азъ ще седя отзадъ и постепенно ще идвамъ къмъ първитѣ столове. Казвате: да седнемъ отпрѣдъ! Да седнете отпрѣдъ, азъ ще се радвамъ, но трѣбва да знаете, че азъ чета тия първи редове. Тѣ трѣбва да бѫдатъ редове на Божествената Любовь, че кой какъ ви срещне, отъ васъ да излиза онази благость, онази нѣжность, онази сила, да си помагате единъ другъ. Вие сега ще ми кажете: да, но това сѫ нашитѣ наслѣдствени чърти — Това е една лъжа. Наслѣдственитѣ чърти сѫ ваша измислица. Доброто, добритѣ навицн, благородното сърце у васъ, Богъ ви ги е вложилъ още когато ви е създавалъ вась, още когаго сте излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, въ всѣки единъ случай, ние имаме толкова възможности да бѫдемъ добри, колкото и лоши. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, що е зло. Злото всѣкога произтича отъ отказването ни да вършимъ добро. Злото е ненаправено добро. Да допуснемъ сега, че двама ученици се скаратъ, обидятъ се нѣщо. Това е много естествено. Какъ ще изгладятъ тази обида? Ако единиятъ отъ тѣхъ си каже: чакай, азъ ще постѫпя споредъ моето разумно сърце. И другиятъ казва въ себе си: и азъ ще постѫпя споредъ моето разумно сърце. Постѫпятъ ли и двамата така, веднага спорътъ ще бѫде изгладенъ. Ами че какво има да дѣлитѣ? Какво има да дѣлитѣ въ този свѣтъ? Не е ли най-хубаво да имаме Божествената Любовь? Онова, което може да даде сила на ума ни; онова, което може да даде сила на сьрцето ни; онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Богъ, Който се е ограничилъ, за да живѣе въ насъ. Има Единъ Богъ въ свѣта, Който се е ограничилъ заради насъ. Това е най-голѣмото величие на Бога. Ако ти прѣнебрегнешъ тази жертва, която Господъ е направилъ — да влѣзе въ човѣшкото сърце, създавашъ условия за смъртьта. Отьтамъ произтича смъртьта. Ние всѣки день и умираме, и възкръсваме. Ако още тази вечерь вие рѣшите да бѫдете вѣрни на този великъ законъ на Божественото проявление, знаете ли каква промѣна ще стане съ васъ? Ако вие се подчините на този Божественъ законъ, то който човѣкъ и да срѣщнете на пѫтя, и най-лошия да е, щомъ се спрете и го погледнете, Богъ ще ви се усмихне чрѣзъ него. Ще кажете: познахъ Го! У лошитѣ хора Богъ е скритъ на дълбоко. Тия хора сѫ лоши, защого не живѣятъ добрѣ. Когато се развалятъ пѫтищата въ една държава, кой е виновенъ — пѫтищата или хората? Хората не поправятъ пѫтищата. И тъй, при сегашнитѣ условия на живота, ние, съ своето непослушание на този вѫтрѣшень великъ законъ, сме дошли до такова положение, че цѣлиятъ съврѣмененъ християнски свѣтъ страда. И тьй, изисква се мекота въ нравитѣ! Единъ господинъ е казалъ, че отъ лицата на тукашнитѣ школници свѣти смъртьта. Не, азъ не зная, дали смъртьта може да свети, но това, което зная, то е, че нашитѣ лица не трѣбва да дишатъ смърть, но трѣбва да дишатъ животъ. Сега, когато азъ говоря за разумното сърце, трѣбва да знаете, че за да се развие то, страданията трѣбва да ви засегнатъ издълбоко. Човѣкъ трѣбва да бѫде разклатенъ отъ дълбочинитѣ на душата си. Не сѫ нуждни само афекти, които да засѣгатъ повърхностьта ви, както нѣкои вълни засегатъ само десетина метра отъ морската повърхность: за васъ трѣбва коренна обнова. Ние трѣбва да имаме характера на Авраама. Авраамъ бѣше бездетенъ. Споредъ закона на евреитѣ, наслѣдството трѣбваше да остане на едного отъ неговитѣ слуги, или на едного отъ неговитѣ синове отъ робинитѣ му. Обаче Богъ му каза, че ще му даде наслѣдникъ. Кой бѣше наслѣдникътъ на Авраама? — Исакъ. Баща му и майка му имаха една свѣтла идея. Богъ каза на Авраама: „Ще принесешъ сина си въ жертва“. Ако вие бѣхте на мѣстото на Авраама, щѣхте да кажете: това не може да бѫде! Богъ ме изпитва. Такива работи не върша. Авраамъ, обаче, не направи така. Каза: да бѫде волята Божия! Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мѣстото, дѣто му бѣ казано да го принесе въ жертва. До послѣдния моментъ бѣ на изпитание. Когато дигна ножа, Господъ му каза: „Познахъ, че ти си човѣкъ на послушанието, затова нѣма да принесешъ сина си въ жертва.“ Ето една похвална чърта на Авраама! Съ това той показа, че е готовъ да пожертвува и най-цѣнното, което имаше. Затова Авраамъ се нарича приятель Божи. Азъ го наричамъ отецъ на вѣрующитѣ, понеже бѣше човѣкъ на абсолютната вѣра, човѣкъ безъ никакво съмнѣние. Разбира се, вие ще приложите това учение, кой на което мѣсто се намира въ живота. Вие ще опитате Бога, и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той нѣма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраама: ще ви изпита като апостолитѣ: ще ви изпита като пророцитѣ Всички ще минете прѣзъ огънь, седемь пѫти ще минете прѣзъ огънь. Като казвамъ, че всички ще минете прѣзъ огънь, васъ ви е страхъ. Трѣбва да се мине седемь пѫти прѣзъ Божествения огънь! Това е най-голѣмото благословение. Това е свещенниятъ огънь на Любовьта, който ще причисти умоветѣ и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и какъ трѣбва да го изпълните. Никога нѣма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Нѣкой отъ васъ е търговецъ, заплете се въ смѣткитѣ си, нѣма пари: отиде си въ кѫщи, стисне си главата — отчая се. Не стискайте главата си! Като дойдете въ кѫщи седнете, отправете ума си къмъ Бога, къмъ своето разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже да направитѣ въ дадениятъ случай. Все ще получите единъ отговоръ. Майка сте — имате една непослушна дъщеря. Не й се карайте, не я молете да направи това онова, но се обърнете къмъ своето разумно сърце и го попитайте, какво да правите. Може да се минатъ день, два, три, четири — ще дойде най-добриятъ отговоръ, какво трѣбва да направите. Учитель си, слуга си нѣкѫдѣ, ученикъ си, каквото и положение да заемашъ не бързай. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че онѣзи, които иматъ вѣра, всѣкога се спасяватъ — около 250 — 500 души офицери били осѫдени отъ болшевиците на смъртно наказание. Отиватъ при единъ отъ тѣхъ. Питатъ го: вѣрвашъ ли въ Бога? Не вѣрвамъ. Теглятъ му куршума, убиватъ го. Отиватъ при втори, при трети, при четвърти и все ги питатъ: вѣрвате ли въ Бога? — Не вѣрваме. Най-послѣ запитватъ единъ отъ тѣхъ. Ами ти вѣрвашъли въ Бога? — Да, вѣрвамъ! — И се прѣкръства. Най-послѣ намѣрилъ се единъ да вѣрва въ Бога. Хайде навънъ, не заслужавашъ да те убиемъ. Пущатъ го на свобода. Защо — Господъ пошепва на този, който убива: пусни този, той е мой човѣкъ! Този човѣкъ вѣрва въ своето разумно сърце, слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ. Азъ мога да ви приведа още много примѣри за съвѣтитѣ на разумното сърце, но тия примѣри иматъ сила въ своето приложение. Азъ зная, колко е мѫчно човѣкъ да приложи едно правило! Когато човѣкъ се разгнѣви, веднага идва съмнѣнието, колебанието. Въ всичко въ свѣта може да се усъмните, но въ Бога — никога! Бѫдете готови да се жертвувате заради тази велика Любовь — заради Господа, което съизволява да се ограничи, да дойде да живѣе въ насъ! Бѫдете готови въ дадения случай всичко да пожертвувате заради Него! Съ това се е отличилъ Христосъ: „Доидохъ да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратилъ“, казва Христосъ. Най-послѣ, когато Му казаха, че трѣбва да понесе кръста на страданията, каза: „Азъ ще направя всичко, което Отецъ ми е казалъ.“ Христосъ имаше знание, имаше и сила. Той казваше: „Не мога ли да поискамъ единъ — два легиона ангели да дойдатъ и ме освободятъ? — Мога, но нѣма да го направя. Азъ ще прѣдпочета позора, страданието, мѫчението, но всичко това да бѫде за благото на моитѣ братя“. Туй е Божествената воля! Въ какво седи Божията Любовь? — Въ послушанието. Ще дойде день, когато нѣма да има страдания. Христосъ вече нѣма да Го разпъватъ въ свѣта. Защо? Ами, че нѣма такова дърво, на което могагъ да разпънатъ Христа! Този Христосъ, който днесъ живѣе въ сърцата и душитѣ на 500 милиона хора, за Него нѣма такова голѣмо дърво, на което могатъ да го разпнатъ. Той е достатьчно силенъ, и Неговата сила ще се развие още повече. Съ тази сила можемъ да разполагаме и ние. Затова казва Христосъ: „Всичко, каквото попросите въ Мое име, ще ви бѫде“. Въ кое име? — Въ името на Божията Любовь, въ името на това разумно сърце, което е въ насъ. Ако имашъ разумно сърце, Христосъ може да дойде и да живѣе въ него. Азъ ви говоря, но ние не можемъ да ви наложимъ правила. Желая едно нѣщо отъ васъ: да се надпрѣварвате въ отдаване почитъ единъ на другъ. То е първото нѣщо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате: лекции може да държите: моралъ на хората може да дадете: можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трѣбва. Най-мѫчното нѣщо е приложението, а това се изисква отъ всинца ви. Който приложи, той влиза въ втората фаза, Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. Добритѣ навици сѫ, на които може да разчитате. Трѣбва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето какъ ще ви докажа. Ако ви обидя, вие ще ми покажете, какъ трѣбваше да постѫпя. Ще ми кажете: трѣбваше да бѫдешъ по-мекичъкъ. Ще ми четешъ моралъ — значи, имашъ добъръ навикъ, знаешъ какъ да постѫпвашъ. Щомъ можешъ да ми четешъ моралъ, значи разбирашъ отъ добритѣ навици. Защо да не можешъ да постѫпишъ така и ти? Всички знаемъ, какъ трѣбва да постѫпваме. Щомъ знаемъ, защо да не можемъ да приложимъ? Можемъ да приложимъ! И тъй, всички, безъ изключение, можете да приложите. Ние имаме добритѣ навици, имаме разумно сърце. Богъ се е ограничилъ и живѣе въ насъ. Ако 2,000 години слѣдъ Христа кажемъ, че не можемъ да живѣемъ единъ чистъ християнски животъ, това е срамъ за насъ! Азъ ви слушахъ прѣди лекцията, единъ братъ каза. „Братя, да се помолимъ“! Азъ бихъ желалъ само единъ отъ васъ да се помоли, а не всички. Единъ отъ васъ би свършилъ цѣлата работа. Единъ тренъ колко души машинисти изисква? — Единъ. Ако всички станатъ машинисти, ще има караница. Единъ машинистъ е нуженъ! Той ще се качи на машината, а всички останали ще насѣдатъ въ вагонитѣ, и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли: този лостъ ще се съобрази съ великия Божественъ законъ, а всички други ще стоятъ въ вагонитѣ тихо и спокойно. Вие ще кажете: ама да не направи той нѣкаква погрѣшка. Историята, която ние знаемъ отъ хиляди години, казва, че всички онѣзи, които сѫ се рѫководили отъ своето разумно сърце, сѫ постѫпвали разумно. Тѣ никога не сѫ създапи нѣкаква катастрофа. И затова псалмопѣвецътъ казва „Младъ бѣхъ и остарѣхъ, но не видѣхъ праведния да проси. Не видѣхъ човѣкъ съ разумно сърце да проси, да е излѣзълъ на поругание“. Ако нѣкой пѫть праведнитѣ сѫ били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнатъ на своитѣ братя. И тъй, сега ще апелирате къмъ вашитѣ добри навици, които имате, къмъ вашето разумно сърце. И послѣ ще апелирате къмъ Христа, къмъ този живиятъ Христосъ, когото азъ наричамъ Синъ на Любовьта. Единствениятъ Учитель въ свѣта. Неговото име ние знаемъ, че е Христосъ, но Той има свещенно име, което не смѣемъ да произнесемъ. Когато се обръщамъ къмъ Него, азъ казвамъ Господи, съ Твоето име, съ което Ти си знаенъ само горѣ на небето, да бѫде Твоята воля. Надпрѣварвайте се въ почить! Това нѣщо е необходимо за българина Между всичкитѣ славяни, българитѣ сѫ най-груби. Това ще си го признаете. Нѣма никаква обида въ това. Не е лошо да бѫдете груби, но оглаждане трѣбва. За да се огладите, ще се надпрѣварвате въ Божествената Любовь. Тази Любовь ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите отъ вашата грубость единъ бисеръ. Най-първо ще започнете съ добрата обхода. Азъ постоянно слушамъ да казватъ нѣкои отъ васъ: Учительтъ спрѣмо нѣкои е по-благосклоненъ, а спрѣмо други — не. Вие разсѫждавате плътски. Ние не можемъ да бѫдемъ благосклонни по лице. Божествената Любовь дѣйствува еднакво къмъ всички хора. Къмъ всички хора Богъ дѣйствува еднакво, но не всичк хора еднакво проявяватъ Божията Любовь, слѣдователно, вашитѣ души се различаватъ по това, че нѣкои сѫ по-готови и затова Господъ по-силно се проявява къмъ тѣхъ. Обаче всички трѣбва да знаете, че имате една и сѫща възможность. Както Богъ дѣйствува спрѣмо единъ ангелъ, тъй дѣйствува и спрѣмо единъ човѣкъ: тъй дѣйствува и спрѣмо растението: тъй дѣйствува и спрѣмо послѣдното камъче — безъ никаква разлика. Азъ не говоря за външния, за физическия свѣтъ. Азъ грворя за живитѣ камъни, за живитѣ растения, защото въ небето и растенията говорятъ, и камънитѣ говорятъ и сѫ живи. Та, всички трѣбва да проявявате вашитѣ добри навици! И азъ бихъ желалъ да изчезнатъ грубостьта, хукането между васъ. Съ това се нарушава Божията любовь. Всички хора се оплакватъ, казватъ: Любовь ни трѣбва. Ами че Любовьта е между васъ! Любовьта е вѫтрѣ въ васъ, проявете я само. Ами че кой е кривъ, ако вие имате единъ затворенъ кранъ и водата не може да тече прѣзъ него? Водата ли е крива, или вие? — Отворете крана, и вашето разумно сърце веднага ще проектира тия извори навънъ. Първата чърта и за младитѣ, и за старитѣ е да се надпрѣварвате въ отдаване почить. Ученици, които не могатъ да се почитатъ единъ другъ, не могатъ да почитатъ и Учителя си. Ученици, които не живѣятъ помежду си добрѣ, не почитатъ и своя Учитель. Господъ казва, че не е доволенъ отъ онѣзи, които не Го слушатъ. Сърцата на всички трѣбва да сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Всички трѣбва да изпълнятъ волята Божия отъ любовь, и Неговото царство ще дойде. Тогава всички ще се веселимъ. Това може да го направимъ още отъ тази вечерь. Не, тази вечерь е день. Ние можемъ да обърнемъ вечерьта на день. Сега искамъ да остане въ главата ви слѣдната мисъль: всѣки единъ отъ васъ самъ за себе си да разреши въпроса, какъ да се обхожда съ другитѣ, а не какъ се обхождатъ другитѣ съ него. Този е главниятъ въпросъ. Вие започвате обратно, Не всѣки единъ отъ васъ, отъ свое гледище, да разреши, какъ се обхожда съ другитѣ, и дали Господъ е доволенъ отъ неговата обхода. Азъ не казвамъ, че Господъ е недоволенъ, защото ако кажа, че Той е недоволенъ, то е сѫдене. Вие можите да изправите всичкитѣ ваши погрѣшки. Тази вечерь Господъ ще вземе всичкитѣ наши грѣхове и ще ги хвърли задъ гърба си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, новото раждане на човѣка, ще се зароди единъ новъ подемъ въ човѣшкия духъ. Новородениятъ човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ своитѣ терзания, ще бѫде радостенъ и веселъ. Това може да стане още тази вечерь. Този въпросъ може да разрѣшите още тази вечерь. Онѣзи, които сѫ готови, да не отлагатъ. Пъкъ онѣзи, които не сѫ готови, когато имъ дойде врѣмето. Които сѫ готови, моментално могатъ да разрѣшатъ този въпросъ. (Размишление). Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 24-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 2. IV .1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Познай себе си! (Мълчание 20 минути). Въ тия събрания на мълчание, вие ще изучавате, каква сила има човѣшката воля. Да имашъ воля, значи човѣкъ да може да извърши нѣщо. Мълчаливъ човѣкъ е само онзи, който е докаралъ въ себе си всички мисли, желания и дѣйствия въ съгласие. Мълчаливъ човѣкъ, значи човѣкъ, който вдига малко шумъ. Онѣзи нѣща, които сѫ хармонични, тѣ сѫ проявление на мълчанието. Свѣтлината е мълчалива. Всички трѣбва да се отвикнете отъ единъ старъ навикъ, който е навикътъ на дявола. Вие му слугувате отъ 8000 години насамъ. Тогава питамъ: кой слуга, слѣдъ като е живѣлъ 8000 години при своя господарь, не е взелъ отъ неговитѣ навици? Това е една служба отъ цѣли 8000 години при единъ и сѫщъ господарь! Въпрѣки всички усилия, които правите въ себе си, да се подигнете, вие все-таки носите нѣкои отъ неговитѣ навици. Всичкитѣ контрасти които произтичатъ въ живота ви, се дължатъ на него. Сега, разбира се, школитѣ, по въпроса за сѫществуването на дявола, се раздѣлятъ въ мнѣнията си. Нѣкои не вѣрватъ, че има дяволъ, понеже мислятъ, че дяволътъ не е всесиленъ, а нѣкои мислятъ, че дяволътъ е господарь на свѣта. Христосъ казва: „Иде князътъ на този свѣтъ! Ще знаете, че азъ нѣмамъ нищо общо съ господаря на вашия свѣтъ“ Значи, отъ двѣ хиляди години насамъ, Христосъ управлява свѣта. Мнозина се очудватъ на слѣдния фактъ, казватъ: чудно нѣщо, отъ какъ съмъ тръгналъ въ този пѫть, да служа на Бога, изживѣхъ толкова нещастия, толкова неприятности и злини. Трѣбва да се върна къмъ стария животъ, тукъ не върви. Пари имахъ, изгубихъ ги; кѫща имахъ продадохъ я; дѣца здрави имахъ, сега сѫ болни; жена ми по-напрѣдъ ме почиташе, сега петь пари не дава за мене! Защо става така? Това сѫ навицитѣ на стария господарь. Че много естествено е това! Ако вашата дъщеря излѣзе отъ дома ви, безъ ваше съгласие, ще дадете ли прикята, която сте й приготвили? Обущата, роклята, шапката, които сте й приготвили, ще ги дадети ли? Азъ говоря принципално. Нѣкой пѫть ние казваме: майката е длъжна да дава, това е Христовия законъ. Да, споредъ Христовия законъ така е, но споредъ човѣшкия законъ, майката ще вземе обущата и ще изпѫди дъщерята навънъ боса. Така и дяволътъ: като речешъ да служишъ на Бога, той си иска, паритѣ, които му дължишъ. Тои казва: тѣ сѫ мои, дай ги тукъ, въ моята каса. Тия дрешки, обуща, дай ги на менъ и ти излѣзъ навънъ голъ, тъй както си. Не е ли това естествено? Вие се чудите, но дяволътъ съ празо казва: тия нѣща сѫ мои. Нѣкои искатъ да отидатъ при Бога съ паритѣ на дявола, съ дрехитѣ на дявола, съ обущата надявола. Азъ ви казвамъ: Господъ не иска такива разбойници. Туй е фактъ! Сега вече, за новия животъ трѣбва да има други методи, и затуй е внесена смъртьта. Смъртьта седи между дявола и Господа. Тя примирява нѣщата. Дяволътъ отива при смъртьта и й казва: еди-кой си заминава за онзи свѣтъ. Като отидешъ при него вземи му всичкото, което е взелъ отъ този свѣтъ. Тя казва: не бой се, всѣки, който дойде до мене, всичко му снемамъ. Господъ сѫщо отива при нея и й казва: Азъ искамъ синъ ми и дъщеря ми да се върнатъ чисти при менъ, да не оставишъ никакъвъ грѣхъ въ тѣхъ. — Добрѣ, азъ ще ги очистя напълно. Тъй щого, едното лице на смъртьта е обърнато къмъ дявола, а другото — къмъ Бога. Ето защо, ако погледнете смъртьта отъ страната, дѣто е дяволътъ, тя е страшна, но ако погледнете на смъртьта отъ страната, дѣто е Богъ — тя е красива. Тази страна на смъртьта носи чистота, затова Господъ придружава това лице на смъртьта. Кои сѫ старитѣ навици на дявола? Единъ отъ старитѣ навици на дявола е докачението. Когато е билъ въ небето, той се докачилъ за много малка работа, и отъ тамъ сѫ го изпѫдили. Така и всичкитѣ ученици въ школата се докачатъ все отъ малки нѣща. Нѣкой дошълъ и не поздравилъ нѣкого. Какъ тъй да не му обърнатъ внимание? Питамъ сега: ако ние разсѫждаваме съ онзи здравъ разумъ, кое е онова, което повдига ученика въ очитѣ на учителя? Нали неговитѣ способности? Когато единъ ученикъ влѣзе въ класъ, може никои да не му обърне вниманието, но когато започне да рѣшава всичкитѣ задачи най-хубаво, когато започне да отговаря тамъ гдѣто никой не може да отговори, учительтъ ще обърне внимание на него, а послѣ и ученицитѣ ще му обърнатъ внимание. Слѣдователно, не важи какъ влиза ученика и какъ го посрещатъ, но какъ се учи и какъ проявява своята воля. Сѫщиятъ законъ е и по отношение васъ. И вие влизате въ свѣта, и свѣтътъ не ви обръща внимание. За да ви обърне внимание, вие трѣбва да бѫдете способни, трѣбва да иматѣ дарби. Нѣкои отъ васъ трѣбва да бѫдетѣ краснорѣчиви, други да имате сила да лѣкувате: трети да бѫдете художници, четвърти — да бѫдете писатели, музикати, пети — да бѫдете архитекти, инжинери, зидари, щести — да бѫдете търговци, но не търговци на лъжата, а търговци на честностьта. Всички трѣбва да развивате всестранна деятелность въ живота. Всички тия професии трѣбва да се осветятъ и да се прилагатъ тъй, както ангелитѣ ги прилагатъ. Когато свѣтътъ се е построилъ, всичкитѣ по-напреднали братя на човѣчеството сѫ имали вече мѣсто, кѫдѣ да проявяватъ своитѣ дарби. Не е въпросътъ, какво е вашето положение днесъ. Сегашното ви положение е положение на обществото, а за васъ е важно положението, когато вие излѣзете отъ затвора. Човѣкъ е въ затворъ до тогава, докато има известни недѫзи въ себе си. Когато се освободите отъ всичкитѣ свои недѫзи и добиете ония велики добродѣгели, които сѫ били първоначално вложени въ вашитѣ души, въ вашитѣ духове, вие ще бѫдете свободни отъ законитѣ на свѣта, отъ законшѣ на смъртьта. Това, което човѣкъ ще придобие въ бѫдаще, ние наричаме „ново състояние“, състояние на новъ животъ. Всичкитѣ окултни школи, съ многобройните си клонове, както и Божествената школа, иматъ за цѣль да въведатъ ученицитѣ въ това ново състояние. Разбира се, не е лесна работа да влѣзе човѣкъ въ новия живогь. Падането е било трудно, но и възлизането е трудно. Колкото е голѣма силата, която е тласнала човѣка къмъ земята, толкова голѣма е силата, която може да тласне човѣка къмъ Бога. Низходящата и възходящата сили сѫ равни една на друга. И слизането, и качването е въ Бога. И падането и ставането е въ Бога. И едното, и другото сѫ отъ Бога. Всички ония хора, които не сѫ искали да слизатъ по правия пѫть, сѫ паднали: и всички ония, които не сѫ искали да възлизатъ нагорѣ по правия пѫть, сѫ криволичили много. Не се спъвайте въ кривитѣ си възгледи, които сѫ внесени въ вась по закона на наслѣдственостьта, или по закона на прѣраждането, или въ врѣмето на странствуването на човѣшката душа. Сега, за насъ е важно да прѣвъзмогнемъ лошитѣ навици. Запримѣръ, между васъ сѫществува навикътъ, че двама души не могатъ да се търпятъ. Че не могатъ да се търпять, това не е грѣхъ, не е и нѣкакво прѣстѫпление. Защо не могатъ да се търпять? — Допуснете, че вие влизате въ една много тѣсна стая само съ едно легло и то за единъ човѣкъ. Идва вторъ човѣкъ, и тъй иска да легне, но нѣма мѣсто. Тогава той лѣга отгорѣ надъ първия. Какъ мислите, онзи, който е отдолу, ще бѫде ли разположенъ? — Нѣма да бѫде разположенъ. Напротивь, той нѣма да може да го търпи и много естествено е, че ще му каже: махни се! Вториятъ ще бѫде малко по-разположенъ и ще му каже: ако ме обичашъ, моля ти се, остави ме да полежа отгорѣ ти! Това, че тѣ не могатъ да се търпятъ, се дължи на едно съвпадение, че и двамата искатъ да използуватъ единъ естественъ навикъ въ едно и сѫщо врѣме. Този споръ може да се избегне, каго си раздѣлятъ и двамата леглото по слѣдния начинъ. Единиятъ ще каже: азъ ще спя три часа. Слѣдъ това азъ ще стана, а ти ще легнешъ. Нѣма защо да лежимъ единъ отгорѣ, другъ отдолу. Въ това врѣме, когато азъ спя, ти ще бѫдешъ дежуренъ. Послѣ ти ще спишъ, азъ ще дежуря. Силнитѣ хора, хората, които спорятъ въ свѣта, това сѫ хората на едното легло. Спорътъ се отнася до въпроса, кой върху кого да лежи. Единиятъ казва: този човѣкъ не се подчинява. Той отговаря: какъ да се подчиня? Да се оставя да тегнешъ отгорѣ ми? Това подчинение ли е? Товае, което често се случававъ в живота. Затова, онзи, когото не обичаме, ние считаме за котцузъ човѣкъ и не можемъ да го търпимъ. Причината за всичко това е много проста: и двамата иматъ единъ естественъ навикъ, който искатъ да използуватъ въ едно и сѫщо врѣме — нищо повече. Запримѣръ, ако срещна двама души, които сѫ чрѣзмѣрно горди, и поздравя единия най-напрѣдъ, а послѣ другия, то този, когото поздравя послѣденъ ще се докачи. Тогава, ако съмъ уменъ, ето какъ ще разрѣша тази задача. Щомъ и двамата сѫ горди, ще почакамъ да излѣзе най-напрѣдъ единиягъ, и като го срещна, ще го поздравя. Слѣдъ 15 минути ще излѣзе вториятъ — и него ще поздравя. Той нѣма да знае, че съмъ поздравилъ другаря му първо, а послѣ него. Всѣки ще мисли че пръвъ съмъ го поздравилъ. Види ли ми че поздравя другаря му по-рано, той ще каже: значи менъ ме мислишъ за опашка. Има много противорѣчия въ свѣта, които ние нѣма да оправимъ. Тия нѣща не сѫ само отвънъ, но това сѫ противорѣчия които сѫществуватъ въ нашата плъть. Нѣкой пѫть ние се боримъ съ себе си. Това е най-голѣмого зло. Човѣкь никога не трѣова да се бори съ себе си, защото, ако се бори съ себе си, ще се унищожи. Побѣдишъ ли себе си, ти ще се заличишъ. Единственото естествено нѣщо е да познаваме себе си. Да познаваме себе си, значи да познаемъ доброто, което е вложено въ нась, и да знаемъ какъ да го развиваме. Човькъ трѣбва да познава себе си, но не и да се бори съ себе си. Тази мисъль трѣбва да се изхвърли отъ ума ви. Боришъ ли се съ себе си, дяволътъ е влѣзълъ въ тебе — нищо повече, Започнешъ ли да познавашъ себе си. Богъ започва да живѣе въ тебе, и ти започвашъ да познавашъ Бога, Много нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факга, че човѣкъ се бори съ себе си. Познаешъ ли себе си, ще знаешъ какъ да постѫпвашъ. Борбата е навикъ. Сега, да кажемъ, че трѣбва да се боримъ и сме, поставили борбата като принципъ въ живота си. Всички хора днесъ се борятъ: и на лѣво, и на дѣсно все се борятъ. Питамъ: ако борбата разрѣшаваше въпроситѣ, гдѣ сѫ резултатитѣ на тази борба? — Нѣма почти никакви резултати. Тази борба прѣдставлява само едно упражнение за уякчаване на силитѣ. Да воювашъ съ себе си, това е най-голѣмата глупость, която човѣкъ може да извърши. Ние не трѣбва да воюваме. Защото, ако воюваме, какъ ще обяснимъ стиха отъ Писанието, който казва: „Богъ е, който дѣйствува въ васъ“. Туй, което мислишъ, което вършишъ, това е Богъ. Тогава съ кого ще се боримъ: съ кого ще воюваме? Разберемъ ли това нѣщо, този навикъ „да се боримъ“, трѣбва да го избѣгваме и къмъ външнитѣ. Не трѣбва да се боришъ нито съ себе си, нито съ своитѣ близки. По сѫщия законъ трѣбва да се стремимъ да познаемъ и тѣхъ. Има моменти, когато единъ братъ, или една сестра сѫ тѫжни, скръбни въ душата си и се нуждаятъ отъ една малка услуга. Това е въ реда на нѣшата. Такава нужда отъ услуга всѣкога ще се яви, не сме ние всесилни. Даже Богъ, Който е всесиленъ въ Своето величие, който нѣма нужда отъ нищо, радва се когато ние направимъ едно добро. Какво печели той отъ това? — Нищо не е спечелилъ, но Той се радва, че вие сте изпълнили, че вие се разбрали едно Негово свещено желание. Радва се, че вие сте възприели и реализирали една ваша свещена мисъль, която е чакала хиляди години реда си. Богъ се весели, а щомъ се весели Той, ние се радваме, че ще имаме възможность да изпъдимъ отъ себе си лошитѣ навици. Човѣкъ трѣбва да познава себе си! И тъй нѣма да се борите съ себе си, но ще познавате себе си. Ако ви сполети нѣкакво нещастие въ свѣта, то е отъ дявола. Астролозитѣ отдаватъ нещастията въ свѣта все на Сатурна, на падналия Богъ. Дяволътъ не обича да види човѣка щастливъ, той иска всички да бѫдатъ нещастни като него. За това умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде на щрекъ. Дяволътъ има прѣстолъ на земята, има агенти, които слѣдятъ всичко. Мислше ли, че той не знае за туй събрание, което става сега тукъ? Той знае всичко Въ България той си има много агенти, понеже царството на свѣта е негово. Всичкитѣ хора които управляватъ свѣта, които служатъ на свѣта, сѫ все негови слуги. Той не иска нѣкои да знае смисъла и прѣдназначението на това негово царство. Пъкъ ние му казваме ти се разправяй съ свѣта, ние имане въ твоето царство нѣмаме, нѣма защо да се разправяшъ съ насъ. Ти не си взелъ твоето царство отъ насъ: Ако Богъ те остави на власть, ние нѣмаме нищо противъ, но когато Той те снеме, ние нѣма да те подържаме Дойде дяволътъ и те пита ако Господъ ме свали отъ власть, ще гласувашъ ли заради мене? — Нѣма да гласувамъ. Тамъ е туй дълбокото разбиране на живота. Не мислете че вие може да избегнете отъ тия по-висши интелигентни сили, наречени „адепти на злото на тъмнитѣ сили“. Тѣхната мисъль е насочена да действува разрушително, да вселява сѫблазънь, съмнѣние. Има Братя, като носятъ миръ, радость, съзнание. Тъй че въ свѣта сѫществува голѣма борба между тия двѣ сили, т. е. борба между свѣтлината и тъмнината. Сега ние ще излѣземъ за пръвъ пѫть на 9 (22) мартъ сутриньта, да госрещнемъ първия лѫчъ на слънцето всичкитѣ ученици да бѫдатъ на своето мѣсто, дъждъ, каль, каквото и да е врѣмето, всички, безъ изключение, ще излѣземъ. Не казвамѣ, че само при хубаво врѣме. Хубаво, лошо, каквото и да е врѣмето, ние ще хванемъ първия лѫчъ, ще се качимъ надъ облацитѣ отгорѣ, Вие може ли да прѣдскажете, какво ще бяде врѣмето въ сѫбота? Какъ прѣдчувствувате? — (Хубаво). Не ви питамъ, какво искате да бѫде, но какво чувствувате? Туй, което чувствувате, то е вѣрно. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 22-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 19. III. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Безъ съмнѣние, безъ подозрѣние, безъ докачение. Т. м. (Мълчание и размишление 1/2 ч.) Съмнѣние, подозрѣние и докачение, това сѫ три важни положения, които спъватъ ученика. Затова първиятъ законъ е: никакво съмнѣние, никакво подозрѣние и никакво докачение къмъ вѫтрѣшното начало, което те рѫководи. И каквито да бѫдатъ външнитѣ условия въ живота ти, знайте, че Богъ нито се измѣня, нито се промѣня. Да прѣдпочетешъ всичко: да те биятъ, да бѫдешъ гоненъ, но да останешъ вѣренъ на Бога — това е величието на човѣка! Човѣкъ, който не може да умре за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина — не е характеренъ човѣкъ. Азъ едно зная: не само вие, но и цѣлиятъ свѣтъ да дойде, не може да ме накара да се съмнѣвамъ въ себе си. Всички хора да дойдатъ, не могатъ ме накара да подозра себе си. Никой не е въ състояние да ме застави да се докача. Въ менъ докачение нѣма, защото азъ зная, че Богъ нито се промѣня, нито се измѣня, Той е вѣченъ. Защо ще се съмнѣвашъ въ Бога? Ако не можешъ да глътнешъ единъ горчивъ хапъ въ живота, ти не си ученикъ. Вие имате невидими неприятели. Ако не внимавате, тѣ могатъ да изсмучатъ всички сокове на живота ви, и да останете мъртви кости. Ако внимавате, ще бѫдете насадени на лозата. Вѣчното начало е невидимо, безгранично, не може да Му турите никакъвъ образъ. Отъ Бога нѣма да се докачате. Отъ васъ се изисква една вѫтрѣшна просвѣта, която да ви служи като основа въ живота. За да може Божествениятъ Духъ да работи въ васъ, не трѣбва да се съмнѣвате, нито да се подозирате, нито да се докачате. При това положение, духовниятъ свѣтъ ще ви говори на единъ разбранъ езикъ. Сега, като мълчахте, нѣкои се питаха: какво да мислимъ? — Ще прекарате въ ума си, доброто и лошото въ васъ. Ще разгледате, какъ сте приложили търпението, милосърдието, смирението, кротостьта, въздържанието. Любовьта и Истината. Ще се помолите на Бога, да дойде Божествениятъ Духъ въ вась като свѣтлина да ви помогне, да приложите всичко това постепенно. Безъ тази Божествена благодать, много трудно ще се борите въ свѣта. Вие мислите, че Истината може да я намѣрите на земята. Не, Истината е жителка на небето. Единственото нѣщо, което Богъ обича въ насъ, е Истината. Господъ ще постѫпи съ васъ тъй, както е постѫпилъ едно врѣме спрѣмо пророцитѣ — сѫщата опитность ще имате и вие, сѫщото благословение ще имате и вие. Духътъ, който работи, е сѫщиятъ и прѣди Христа, и слѣдъ Христа. За Божественото въ душата си трѣбва да имаме единъ свещенъ трепетъ. Всѣка дума, излѣзла отъ Божествената уста, който и да ни я донесе е цѣнна за насъ. Скѫпоцѣнниятъ камъкъ който и да го донесе, има своята цѣнностъ. Сѫщо е по отношение Божественитѣ думи. Само по този начинъ може да се установи между насъ хармония. Ние имаме да се боримъ още съ доста сериозни мѫчнотии, съ голѣмо неразбирателство. Въ даденъ моментъ се иска голѣма мѫдрость, за да знаемъ какъ да постѫпваме. За въ бѫдаще, вички трѣбва да да постъпваме по Бога, и ще бѫдемъ силни. Ако Богъ е съ насъ, ще бѫдемъ силни. Втория пѫтъ ще гледаме да направимъ мълчанието по-пълно. Ще се молите да се изцѣрите отъ физическитѣ си недѫзи. Би трѣбвало всички ние да бѫдемъ здрави. Тѣзи болести не ни прѣпорѫчватъ много. Прѣдъ Бога скрито - покрито нѣма, лицеприятие нѣма. И тъй, никакво съмнѣние, никакво подозрѣние и никакво докачение! Сполучите ли въ това, ще дойде онази свѣтлина, която очаквате. Човѣкъ, който не е спокоенъ, който се дразни и е недоволенъ отъ себе си, не е силенъ. Силниятъ човѣкъ не се дразни, слабиятъ се дразни. Опитътъ показва, дали трѣбва да се съмнѣвамъ, или не. Докачението е единъ опасенъ недѫгъ. Дълго врѣме ще трѣбва да се борите съ него. Стремежитѣ на човѣка сѫ безконечни: човѣшкиятъ духъ може да го задоволи само вѣчностьта. Тукъ на земята човѣкъ не може да се задоволи. Щомъ кажешъ да направишъ нѣщо, не подозирай себе си, дали може да го направишъ, или не. Кажи и го направи! Послѣ, не се съмнѣвай, че нѣмашъ толкова сили! Безъ подозрѣние, безъ съмнѣние, безъ докачение! Работите ли така, Божието благословение ще дойде. Въ този законъ нѣма изключение. Всичкитѣ велики хора въ свѣта сѫ се отличавали съ това. Въ характера на Христа имаше самообладание. Той имаше власть, но когато го биха, не се защищаваше. Той знаеше, че е отъ високо произхождение, но при все това, не се защити. Христосъ не се съмнѣваше въ работата, която имаше да върши. Той прѣнесе всичко съ търпѣние. Вие не може да бѫдете по-търпеливи отъ Христа. Когато дойде плѣсницата на вашата карма, на сѫдбата ви, ще трѣбва да издържите безъ колебание, безъ страхъ. Ще застанете срѣщу нея безъ страхъ, безъ съмнѣние и безъ отчаяние. Само хората безъ честолюбие, безъ гордость се отчайватъ. Когато човѣкъ изгуби своята гордость, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордость. И като ви биятъ, пакъ ще стоите горди. Човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ като вѣчната скала, о която морскитѣ вълни се разбиватъ. Гордъ, това значи да се не поколебаешъ, да се не подкупвашъ отъ никаква съблазънь: да останешъ вѣренъ на Бога въ любовьта си, вѣренъ къмъ Истината. Човѣкъ, който не може да умрѣ за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина, не знамъ кѫдѣ седи неговото величие. Който издържи смѣло всички изпитания неговитѣ по-голѣми братя го поздравляватъ и му казватъ: „Не бой се, ние ще прѣвърнемъ тия плѣсници на благословение. Тѣ сѫ само по лицето ти, твоята душа не е засегната. Божественитѣ плѣсници сѫ хубави! Ако Господъ нѣкога ни прати своето благословение, да не Го подозираме. Най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да изтърпимъ всички изпитания. безъ докачение. Тѣзи нѣща не сѫ за дѣца, а сѫ за възрастни хора, за хора които разсѫждаватъ. Азъ говоря лично за всѣкиго едного отъ васъ. Азъ ви виждамъ като горящи свѣщи. Виждамъ кой колко свѣти. Животътъ не е играчка, не трѣбва да се самозаблуждаваме. Ние сме прѣдъ лицѣто на Бога, Който е съвършенъ и желае и нашето усъвършенствуване, желае да разбираме Неговитѣ закони. Когато азъ говоря, имамъ прѣдъ видъ всички ви. Всѣка Истина може да я провѣрите, азъ не я измислямъ отъ себе си. Приложете я, вие ще се ползувате отъ нея. И който да ви донесе Истината, вие трѣбва да използувате. Истината, като фактъ, отъ когото и да е дошла, винаги има една и сѫща стойность. Когато дойдете въ съприкосновение съ самия източникъ на нѣщата, то е другъ въпросъ. Знайте, че изворътъ самъ нѣма да дойде при васъ, вие трѣбва да отидете при него. Господъ нѣма да дойде при васъ. Въ васъ трѣбва да има разположение вие да отидете при Него. Щомъ рѣшите вие да отидете при Бога, това показва, че Божественото изтича отъ васъ. Тогава и въ Бога ще се породи желание да дойде при васъ — ще изпрати Духа си. Като ученици, въ всички ви трѣбва да има морална стабилность, устойчивость. Безъ тази морална стабилность, колкото познания и да имате, ще ги изгубите. Разбойникѫтъ въ свѣта, който иска да обира хората, е дяволътъ. Ако си силенъ, ще го разтърсишъ: ти ще имашъсила, само ако имашъ морална стабилность. Ще хванешъ дявола, ще го раздрусашъ хубаво и ще кажешъ: азъ съмъ, който побѣждавамъ. Това въ окултната, въ Божествената наука наричатъ самообладание, благородство на Духа. Азъ ви зная слабоститѣ и ако искахъ да ви привлека за себе си, щѣхъ да ви угаждамъ. Азъ, обаче, ви казвамъ недъзитѣ, за да ги изпразите. Ако учительтъ не покаже грѣшкитѣ недъзитѣ на ученика си, защо е учитель? Да се изправятъ погрѣшкитѣ, това е една задача на живота. Ще прѣмините прѣзъ редъ изпитания, ще дойдете най-послѣ до Божественото око ще ви се даде една задача, и ако я разрѣшите, ще влѣзете въ Царството Божие. Кога? — за ученика остаряване нѣма. Въ вѣчния животъ има вѣчно подмладяване. На земята може да работите, каквото ви се даде. Отъ никаква работа човѣкъ не трѣбва да се срамува. Всѣки день, каквото и да намѣрите, нѣкоя малка работа, направете я. Нѣкой търси специална работа, за светии само. Не, каквато работа и да ти се даде свърши я, не избирай работата. Каквато работа и да е, тя ще се облагороди отъ тебе. Не трѣбва да се срамуваме отъ работата, която Богъ ни е далъ. Щомъ една работа ни е опрѣдѣлена отъ невидимия свѣтъ, бѫди благодаренъ отъ нея. Започни, и ще я свършишъ. Кой каквато работа върши — да се радва. То е важно. Богъ има за васъ разни длъжности. Каквото ви попадне на рѫцѣтѣ, извършете го безъ роптание, безъ съмнѣние, безъ подозрѣние, безъ докачение. На мѣстото на съмнѣнието турете надеждата: на мѣстото на подозрѣнието турете вѣрата: на мѣстото на докачението турете любовьта. И кажете тогава на първитѣ трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нѣмаме мѣсто за васъ, намѣрете си другадѣ мѣсто. Ще уволните подозрѣнието, докачението, съмнѣнието, но приятелски и ще насадите вмѣсто тѣхъ вѣрата, надеждата любовьта, които служатъ безъ пари. Първитѣ искатъ много пари. Съмнѣнието — 10,000 лева, подозрѣнието — 20,000 лева, докачението иска 1,000,000 годишно. Надеждата, вѣрата, любовьта работятъ безъ пари. Тѣ сѫ три закона които трѣбва да работятъ въ васъ Мълчанието, което ви давамъ е само една промѣна, една малка почивка. Другъ пѫтъ ще искамъ отъ васъ едно събрание тихо, безъ никаква кашлица. Искамъ да се дисциплинирате. Да седишъ 1/2 или 1 часъ въ мълчание, това е благодатно срѣдство. Всички да забравятъ мъчнотиитѣ си поне за 1/2 ч., това е Божие благословение. Т. м. * 21-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 12. III. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двѣтѣ граници Т. м. Въ характера на ученика се забѣлѣзватъ два психологически дефекта: единиятъ произлиза отъ прѣувеличаване или надцѣняване на нѣщата, а другиятъ — отъ намаляване или подцѣняване на нѣщата. Въ първия случай ученикътъ мяза на онзи ученъ естественикъ, който наблюдава подъ микроскопъ извѣстни микроби или клѣтки отъ нѣкое растение и ги вижда силно увеличени. Въ втория случай ученикътъ мяза на онзи астрономъ наблюдатель, който съ своя телескопъ проучва грамаднитѣ звѣзди и планети, но ги вижда въ намаленъ видъ отъ естествената имъ голѣмина. Обаче, както естественикътъ, така и астрономътъ, за да разполагатъ съ вѣрни научни данни, трѣбва да знаятъ, колко пѫти микроскопътъ увели чава и колко пѫти извѣстна звѣзда, гледана прѣзъ телескопа е по-малка отъ нормалната си величина. По сѫщия начинъ ученикътъ трѣбва да има точна, правилна прѣцѣнка за нѣщата. Когато той се произнася върху извѣстно свое качество или дѣйствие, както и за извѣстни качества или дѣйствия у другитѣ, трѣбва да има правиленъ погледъ, нито да прѣувеличава нито да намалява, защото, колкото въ единия случай ще изпадне въ грѣшка, толкова и въ другия случай. Той трѣбва да прѣцѣнява нѣщата тъй, както сѫ. Трѣбва да бѫде тъй точенъ, както е точенъ математикътъ при рѣшаване на задачитѣ си. Всѣка прибавена или отнета единица или най-малка часть отъ единицата, не дава правилни изводи, и задачата на този математикъ не може да се счита че е вѣрно рѣшена. За да дойде ученикътъ до едно правилно разглеждане на нѣщата и да прѣцѣнява всичко точно, той трѣбва да се вглежда въ отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучава и най-малкитѣ прояви въ живота и по такъвъ начинъ постепенно да се приближава къмъ разрѣшението на малкитѣ и голѣмитѣ задачи, които ежеминутно изникватъ въ живота. Може да ми възразите: какво ще ни ползувать тия нѣща — Тѣ ще ви дадатъ истински знания. Азъ наричамъ истински знания тия, които почиватъ на едно вѫтрѣшно разбиране и които иматъ приложение въ живота. Това сѫ знания, които почиватъ на една дълбока опитность. Животътъ е училище, въ което придобивашъ знания, прилагашъ тия знания и жънешъ тѣхнитѣ плодове. Той е опитното училище на живата, разумна природа. Нѣкои ще кажатъ: еди-кой си човѣкъ знае много нѣща, той е много образованъ, свършилъ е нѣколко факултета. Какво отъ това? Азъ не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие отъ паметьта на учения, както морскитѣ вълни изтриватъ написаното на пѣсъка. Азъ говоря за онова вѫтрѣшно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможноститѣ, които живата природа е вложила въ тебе — това е една отъ важнитѣ задачи въ развитието на ученика. Да изучавашъ живота въ неговия вѫтрѣшенъ смисълъ, да придобивашъ знания и да дойдешъ до самопознанието, това трѣбва да бѫде стремежътъ на ученика. Ученикътъ ще намѣри всичко това скрито въ живата природа. Природата постоянно ни говори. Всѣки моментъ всѣки часъ, всѣки день тя смѣня своитѣ картини, промѣня гамитѣ въ своитѣ пѣсни, и въ туй велико разнообразие тя открива тайнитѣ на Битието за оня, който знае да чете отъ нейната книга. Вие трѣбва да изучавате езика на прйродйта, защото въ този езикъ ще намѣрите скрити онѣзи велики закони, които трѣбва да прилагате и въ своя животъ. Мнозина запитватъ: какво прѣдставляватъ страданията? Защо съврѣменното човѣчество страда тъй много? Казвамъ: страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ ретортитѣ на живата природа, въ които се поставятъ хората, за да се очистятъ отъ извѣстни свои грѣшки, заблуждения и нечистотии на миналото. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички утайки, отъ всички излишеци въ своя организъмъ. Когато едно дѣте излѣзе на улицата да играе и падне въ нѣкоя локва и се окаля, какво прави майка му, слѣдъ като се върне дѣтето дома си? Нали взима едно корито съ топла вода, сапунъ и започва да кѫпе това дѣте? То плаче, недоволно е, сърди се, но майка му не обръща внимание на неговитѣ сълзи. Тя го измива добрѣ, прѣоблича и оставя го въ стаята на топло, не го пуща вънъ на улицата да играе — лишава го врѣменно отъ прѣдишната му свобода. Не прави ли сѫщото нѣщо и природата съ насъ? Сѫщото прави. Тя е нашата обща майка, която като види нѣкое отъ своитѣ дѣца изцапано, окаляно, нечисто, туря го въ една отъ своитѣ реторти, подлага го на огънь и слѣди, кога ще трѣбва да прѣкрати този процесъ. Ти плачешъ вѫтрѣ, викашъ, но тя си знае работата, Като те извади отъ ретортата и намѣри, че си чистъ, оставя те на спокойствие, но ако нѣмашъ необходимата чистота, ще те тури въ втора, трета и редъ още реторти, докато придобиете необходимата чистота, чрѣзъ която ще разбирате правилно Божиитѣ закони и повеления. Слѣдъ като човѣкъ прѣмине прѣзъ всички реторти нуждни за неговото очистване, той ще се освободи отъ онзи тежъкъ камъкъ, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича „новораждане или възкресение на човѣшката душа“. Изобщо, природата съ своитѣ мѣстности — планини и долини — указва извѣстно влияние върху характера на хората. И наистина, забѣлѣзано е, че хора, които живѣятъ на по-високи мѣста, иматъ по-благородни и възвишени стремежи. У тѣхъ се забѣлѣзва единъ по-високъ полетъ на духа, по-голѣмъ стремежъ къмъ търсене на Истината — тѣ сѫ хора повече идеалисти. Тия пъкъ, които живѣятъ по долинитѣ сѫ хора повече материалисти, хора на живота, на удоволствията. Тѣ сѫ по-здраво свързани съ материята. Освѣнъ това дали нѣкои хора живѣятъ по южнитѣ, а други по сѣвернитѣ склонове на нѣкоя планина, това сѫщо тъй указва влияние върху характера на хората. Всичко това какво показва? — Че природата е жива, разумна. Затова, проучавайте нейния езикъ, проучавайте въздѣйствието, което указва тя върху характера на хората и използувайте нейнитѣ методи за вашето самовъзпитание за вашето развитие, като ученици. Вижте какь ученитѣ хора изучаватъ природата и попзувайте се отъ тѣхнитѣ методи, отъ тѣхнитѣ придобивки. Природата, въ своята необятность, въ своето голѣмо разнообразие и голѣмо множество на явления е неподатлива на едно щателно и дълбоко проучаване само отвънъ, затова ученитѣ хора я вмъкватъ постепенно и бавно, явление следъ явление, въ тѣхнитѣ малки скромни научни кабинети. Нѣкѫдѣ нѣкой химикъ въ своята малка лабаратория изучава извѣстно химическо явление, такова, което въ природата става. Нагажда условия, обстановка за това явление, каквито въ природата сжшествуватъ и го проучава. Другадѣ нѣкой физикъ въ своя малъкъ физически кабинетъ прави нѣкакви опити, изслѣдва нѣкое физическо явление, проучава го, мѫчи се да подражава на природата. На трето нѣкое мѣсто нѣкой техникъ — механикъ мѫчи се да съчетае отъ множество отдѣлни частици, нѣкаква голѣма машина — иска да използува познатитѣ нему закони въ природата, да види тѣхното дѣйствие. И успѣватъ тия учени хора, постоянствуватъ въ своитѣ изслѣдвания. Така работете и вие, ще видите добритѣ резултати, Въ стремежа си къмъ търсене Истината, никога не мислете, че сами можете да си помогнете въ пѫтя на възлизането нагорѣ. Не си ти самъ, който се подигашъ. Прѣди тебе е имало мгого работници, които сѫ прокопали, изчистили и подготвили пѫтя за твоето развитие, както и за развитието на твоитѣ братя. Вие пъкъ ще работите за бѫдащето поколѣние слѣдъ васъ Осѣяна е стълбата на, възлизането съ усилията труда и работата на нашитѣ предшедственици. Затова, помнете, че множеството е една несбходимость за развитието на човѣшката душа. Съврѣменната наука въ своитѣ изслѣвания ни дава извѣстна свѣтлина върху силата на слънчевитѣ лѫчи, които тѣ упражнѣватъ върху растежа на растенията. Правени сѫ опити, напримѣръ, какво влияние има червениятъ лѫчъ, портокалениятъ, зелениятъ, жълтиятъ, синиятъ, бѣлиятъ и другитѣ цвѣтове върху растенията. Сѫщото нѣщо е и съ човѣшкитѣ желания. И тѣ сѫ отъ разни категории: Всичкитѣ желания на човѣка нѣматъ единъ и сѫщи цвѣтъ. Запримѣръ, когато човѣкъ се възбужда, явява се червениятъ цвѣтъ. Когато хората искатъ да отворятъ война, дигатъ червеното знаме. Когато нѣкоя мома иска да се жени, все червени рокли носи. Черниятъ цвѣтъ, напримѣръ, черната пръсть означава проявяване на най-малката степень на животъ. Когато действува портокалениятъ цвѣтъ, хората обичатъ да изпѫкватъ, индивидуализиратъ се. И у животнитѣ е сѫщото. Щомъ дойде портокалениятъ цвѣтъ, кучето си дигне опашката и те отминава. Сплашишъ ли го, то си свива опашката. Щомъ дойде зелениятъ цвѣтъ хората ставатъ материалисти. И у животнитѣ е сѫщото. Птичката, напримѣръ, си прави леговище, полочка, гнѣздо. Хората пъкъ мислять за кѫщи, за ниви, за пари, като че свѣтътъ се състои само отъ тѣзи нѣща. Злото не е въ това, че се пораждатъ такива желания, но щомъ материалниятъ животъ вземе надмощие надъ духовния, явява се злото въ свѣта. Изобщо всички цвѣтове трѣбва да си хармониратъ помежду си. Всѣки цвѣтъ си има опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлено въздѣйствие върху природата и човѣка. Напримѣръ, кога може да се даде прѣдимство на зеления цвѣтъ? До тогава, до като той подкрѣпя твоитѣ корени, до като дава стабилность на твоя животъ, до като те успокоява, той е на мѣстото си. Но щомъ се натрупа повече, отколкото трѣбва, заражда се злото. Щомъ дойде жълтиятъ цвѣтъ, той указва влияние върху развитието на човѣшкия умъ, и човѣкъ започва да разсъждава повече, да търси причинитѣ на явленията. До тогава този цвѣтъ е на мѣстото си. Но ако този цвѣтъ изпъди другитѣ цвѣтове съвсѣмъ и вземе надмощие надъ тѣхъ, той влияе злѣ. Щомъ дойдемъ до синия цвѣтъ, той събужда у човѣка по-благородни чувства, стремежъ къмъ Истината. Но ако този цвѣтъ се набере повече и изключи другитѣ цвѣтове, такъвъ човѣкъ става фанатикъ и умътъ му се спъва. Най-послѣ всички цвѣтове трѣбва да се съединятъ въ едно, за да образуватъ свѣтлината. Всички цвѣтове трѣбва да се слѣятъ въ свѣтлината. Така и човѣкъ трѣбва да стане свѣтълъ. Човѣкъ става свѣтълъ само тогава, когато се хармонизиратъ въ него всички цвѣтове. Свѣтлината е изразъ на всички стремежи на човѣшката душа, понеже въ свѣтлината ние виждаме степенитѣ на живота, който се проявява, или интелегентностьта на всички свѣтове. Всѣки човѣкъ споредъ своето естество, възприема и изпраща по единъ лѫчъ на живота. Напримѣръ, всички по-висши сѫщества знаятъ, какво изпращатъ чрѣзъ червения, чрѣзъ бѣлиятъ цвѣть и т. н. Бѣлиятъ цвѣтъ е повече пасивенъ, отколкото активенъ. Той действува умиротворяващо. Ти да гледашъ свѣтлината, колкото искашъ, но ако не можешъ да я възприемешъ отвѫтрѣ, а само отвънъ, ти ставашъ само буенъ и нищо повече. Но ако възприемешъ свѣтлината, отвѫтрѣ, ти можешъ да станешъ интелегентенъ, да живѣешъ разумно. Когато свѣтлината дѣйствува отвънъ, събужда само врѣмени, обикновени прояви, а когато дѣйствува отвѫтрѣ, човѣкъ става активенъ. Та казвамъ: вие сте влѣзли въ тази школа и трѣбва да разбирате истинския животъ, трѣбва да разбирате злото и доброто. Злото и доброто, това сѫ двѣтѣ граници на живота. Като дойдешъ до скрѫбьта, ти си до границата на живота. Ти дойдешъ до скрѫбьта и казвашъ: въ моя животъ има само скърби. Не, ти си дошелъ само до единия брѣгъ на живота. Като дойдешъ до другия брѣгъ, ще намѣришъ радостьта. Но ти ще живѣешъ между радостьта и скръбьта. Трѣбва да прѣкопавашъ брѣговетѣ на радостьта, за да разберешъ, какво нѣщо е скръбьта. Ако прѣкопавашъ брѣговетѣ на скръбьта, ще разберешъ, какво нѣшо е радостьта. Ще живѣете между единия и другия брѣгъ. Ако живѣете между двата брѣга все ще изкъртите по малко отъ тѣхь. Тъй щото, ако искате да живѣете въ живота, трѣбва да бѫдете между брѣговетѣ му. Щомъ искате да знаете, какво нѣщо е скръбьта, ще знаете, че сте до единия брѣгъ на живота и трѣбва да се върнете назадъ. Дойдете ли до радостьта, и тамъ ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисъльта си, ще ви дамъ единъ примѣръ. Ако азъ ямъ и пия въ кръчмата и се радвамъ затова, не изгубвамъ ли живота си? Днесъ повечето хора умиратъ отъ прѣяждане и пиене, отколкото отъ гладъ. Ще знаете, че радоститѣ и скърбитѣ сѫ двѣтѣ граници на живота. Значи, ние вървимъ между радостьта и скръбьта. Тѣ ни показватъ пѫтя къмъ Бога. Тѣ сѫ успоредни линии отъ които едната се движи отъ лѣво къмъ дѣсно, а другата отъ дѣсно къмъ лѣво. Въ този животъ вие трѣбва да контролирате вашигѣ желания Щомъ станешъ по материалистъ, искашъ да трупашъ повече, отколкото ти трѣбва, ще се спрѣшъ, ще помислишъ, че Божиятъ законъ е крайно взискателенъ. Въ живота си всѣки трѣбва да носи толкова, колкото е необходимо. Тури ли повече, скѫпо ще плати. Не че съзнателно ще го накажатъ, но понеже пѫтьтъ му е дълъгъ, затова ще плати скѫпо. Не е въ многото работене на земята — това трѣбва да знаете! Не е и въ многото тичане, не е и въ многото мислене. Защото не сме само ние, които мислимъ. Нѣкой казва: да си уредя живота. Не си ти, който го уреждашъ. Ти ще мислишъ толкова, колкото ти е дадено, Ти ще уреждашъ живота си толкова, колкото трѣбва. Нима като влѣзете въ единъ унивирситетъ, ще мислете да уреждате програмата на този унивирситетъ? Не, ни най-малко. Нима като влѣзете въ една школа, вие ще уреждате програмата й? Не, вие, ще мислите за врѣмето, кога ще посѣщавате, какъ ще учите и т. н. Туй, което ви е дадено на земята, него ще изпълните, както трѣбва. На всички ви е дадена по една програма. По нѣкой пѫть вие седнете и започвате да корегирате тази програма. Какво става обаче? Азъ казвамъ: всички тия, които корегиратъ тази програма, които искатъ нова програма сѫ отишли въ гробищата. На тия хора Господъ казва: „Ти ще слѣзешъ на земята, азъ ще ти дамъ ново тѣло да работишъ, но като се върнешъ, ще дадешъ отчетъ за всичко.“ Ти като слѣзешъ долу започвашъ да ядешъ, да пиешъ и казвашъ: тъй ще направя, иначе ще направя, но нищо не направяшъ и осиромашявашъ напълно. Тогава Господъ казва: „Я повикайте този!“ Като се разправятъ тѣзи работи, нѣкой българинъ казва: то не е башъ така: нека, азъ да се наямъ и напия на този свѣтъ, пъкъ какво отъ това, че като отида на онзи свѣтъ щѣло да има огънь? Нека има, менъ не ме е страхъ отъ огънь, поне толличко ще ми бѫде! Когото съмъ чувалъ да казва така, азъ съмъ му казвалъ: слушай, на онзи свѣтъ нѣма да те горятъ. Ами какво? — Ти като умрешъ, душата ти ще бѫде свързана за тѣлото до тогава, докато научишъ урока си. Ти ще чувашъ всичко, ще виждашъ, какъ месото ти се разкапва парче по парче, какъ го чоплятъ червеитѣ. Казва той: бе, не казвай това нѣщо! Значи, българинътъ не се бои отъ огънь, а се бои за месцето си. Наистина тѣлото ни е едно богатство. Богъ ни го е далъ, за да живѣемъ разумно. И ако живѣемъ по Бога, това тѣло ще се прѣобрази и ще стане духовно. Тогава силитѣ въ него естествена ще се развиватъ. Смисълътъ на тази школа е този, всички да разбератъ вѫтрѣшния смисъль на живота: да разбератъ, че всички хора на земята трѣбва да живѣятъ съгласно Божия законъ. Всѣки трѣбва да прилага живота си разумно, споредъ както е опрѣдѣлено въ неговата програма. Нѣкой отъ васъ може да каже: ама азъ не зная, каква е моята програма, не зная какво да правя. Чудни сте вие! Я попитайте единъ ученикъ отъ първо отдѣление, каква програма има, той знае. Попитайте единъ ученикъ отъ първи класъ, какви прѣдмети изучава, кои учители му лреподаватъ, знае. Ако васъ запитатъ, въ кое училище сте, ще кажете: не знаемъ. Какви прѣдмети ви прѣподаватъ: Ще кажете: не знаемъ. Ще кажете: ние учимъ Божествени работи. Какви сѫ тия Божествени работи? Дѣцата като влѣзатъ въ първо отдѣление, нали най първо се учатъ да събиратъ, а послѣ да изваждатъ? Вие по стария начинъ знаете да събирате и да изваждате, но я ми кажете, знаете ли по новия начинъ да събирате и да изваждате? По Божествения начинъ знаете ли да сьбирате и да изваждате? Сега Господъ ви дава слѣдната задача: двама братя се скарали и се раздѣлили. Какъ ще постѫпите по новия начинъ, за да ги съберете? Нали при събирането всѣкога туряте знака плюсъ, т. е. една хоризонтална и една перпендикулярна черта? Какво показва хоризонталната, линия? — Тя показва почвата, върху която трѣбва да се сѣятъ нѣщата. Перпендикулярната линия показва това, което е израсло отгорѣ надъ почвата. Тѣзи двама братя не се разбиратъ, цѣла рѣка ги дѣли. Сега ти трѣбва да направишъ единъ мостъ, по който тѣ трѣбва да минатъ, защото единиятъ е на брѣга на скръбьта, а другиятъ е на брѣга на радостьта. Тѣзи двама братя сѫ двѣтѣ успоредни линии, и ти за да ги съберешъ, трѣбва да прѣкарашъ едииъ перпендикуляръ между тѣхъ, т. е. да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ученикътъ взима тебешира и написва нѣщо на черната дъска. Ами ти какво ще напишешъ на дъската? Какъ ще съберешъ тия двама братя, които се скарали за имането на баща си? Единиятъ взелъ 20,000 лева, а другиятъ 50,000 лева, затова единиятъ е на брѣга на скръбьта, а другиятъ на брѣга на радостьта Какво ще направишъ? Ще отидешъ да убѣдишъ брата, който е взелъ повече, да върне 50,000 лева на мѣсто. Значи, за да се събератъ хората на едно мѣсто, всѣка неправда между тѣхъ трѣбва да се махне. Неправдата е едно прѣпятствие, което спъва хората да се споразумеятъ. Взимамъ неправдата въ всѣкакво отношение: всѣка лоша мисъль, или всѣко лошо желание, които се загнѣздили въ ума и въ сърцето, трѣбва да се прѣмахнатъ. Само така ще дойде събирането. Дойде ли събирането, ще дойде и изваждането. По другъ начинъ какъ ще можете да събирате или да вадите човѣка? Та сега, на своитѣ ученици, давамъ дѣйствието събиране, първото дѣйствие на аритметиката — събиране по новия начинъ. Ще кажете: ние сме възрастни. А, възрастни сте! Вие сте още дѣца. Когото отъ васъ и да извадя, на черната дъска, все ще се намѣри въ затруднение. Отъ небето изпращатъ разумни ученици, да ви учатъ да събирате. Тѣ ви учатъ, казватъ ви: турете знака, турете черта отдолу и започвайте! Като ви учатъ дълго врѣме, едва започвате да проумѣвате, какво нѣщо е събирането, вие казвате: а, лесно е да се събира. Да, като се научишъ, лесно е. Положителни знания трѣбва за ученицитѣна новото учение. Щомъ се приложи тази нова Божествена наука, и резултатитѣ ще дойдатъ. Ние трѣбва да боравимъ съ нови съединения. Защото градимъ новъ животъ. Ако продължавате да живѣете по стария начинъ, ще имате такива послѣдствия, каквито и до сега Всѣки отъ васъ ще гради, ще гради и всичко най-послѣ ще рухне ще си замине. По новъ начинъ ще гради духовниятъ човѣкъ и само това богатство ще му остане. Казва се въ Писанието: „Събирайте съкровища!“ Кѫдѣ? — Тамъ, дѣто нито молецъ, нито крадецъ влиза“. Не е въпросътъ да бѫдемъ сиромаси, но да бѫдемъ богати по новия начинъ. И всичкото това богатство отъ земята ще се прѣнесе горѣ, ще бѫде заедно съ васъ Вие трѣбва да бѫдете като онзи американецъ, който фалирвалъ 7 пѫги, и като изгубилъ всичкото си богатство казалъ: слава Богу, и за мене остана нѣщо. Какво? — Само онова, което дадохъ на бѣднитѣ. Той ималъ една Библия за 10,000 долари, и нея му продали, но той си казалъ остана ми само това, което дадохъ на сиромаситѣ. Туй, което направимъ за Бога, само то ще ни слѣдва. Това трѣбва да бѫде идеалъ за насъ. Ще кажете: е, то е лесна работа! Всѣки день като станемъ и направимъ едно добро дѣло за Бога, то е оправдано. Не направимъ ли едно добро дѣло, този день е изгубенъ за насъ. Та като ученици, всѣки трѣбва да направи прѣзъ деня по едно добро дѣло за Бога, макаръ и микроскопическо. Като направишъ едно малко добро, да усѣщашъ, че си извършилъ волята Божия, макаръ и въ най-малка степень. Тази е новата насока, въ която трѣбва да турите ума си. Тогава и Духътъ ще действува усилено върху васъ. У васъ трѣбва да стане едно прѣобразование! Като гледамъ лицата ви, виждамъ, че трѣбва да работите още много. Не че лицата ви сѫ лоши, но когато единъ скулпторъ извади единъ камъкъ и започне да го дѣла, той трѣбва много врѣме да го дѣла, докато изкара една хубава статуя. Той ще вземе Божествения чукъ и ще удря. Нѣма да ви изпотроши, но ще работи, докато изкара една хубава статуя. Той трѣбва да изхвърли всички непотрѣбни вещества. Духовния човѣкъ трѣбва да извая своята духовна красота, да остави само онова истинско тѣло, съ което може да живѣе, безъ да го засѣга смъртьта. Това е една отъ великитѣ задачи, която рѣшаватъ, както ученицитѣ на свѣта, така и тия, които слѣдватъ Божествената школа. Тема: за слѣдния пѫть: „Най-кѫсиятъ пѫть между скръбьта и радостьта“. Вие трѣбва да знаете тия кѫси пѫтища, та кой какъ дойде, да имъ кажете: този е най-кѫсиятъ пѫть. Да не считашъ, че като скърбишъ, или като се радвашъ, това е привилегия. Еднаква привилегия е и когато скърбишъ, и когато се радвашъ. Т. м. Миръ! Мирътъ носи Божията радость. * 20-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ учителя на 5.III.1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинско и относително знание. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Най-важниятъ стихъ отъ Ев. на Иоана“. „Многото знание“, казва Соломонъ, създава трѣвоги въ човѣшкото сърце, развива въ човѣка личнитѣ чувства, развива човѣшкия егоизмь, недоволство, създава въ него високо мнѣние за себе си“. Слѣдователно, знанието на земята, можемъ да кажемъ, не е нужно за небето. Сега, искамъ да бѫда обективенъ. Това, че вие знаете да шиете хубави рокли, какво приложение може да има въ небето? Това, че може да пишете много хубаво, какво приложение може да има въ небето? Това, че сте рисувачъ, или че сте поетъ, какво приложение има въ небето? — Въ небето нѣматъ нужда отъ поети, отъ доктори, отъ проповѣдници: тамъ нѣма сѫдии, нѣма стражари, нѣма и министри. За земята тѣ трѣбватъ, но ако всичкото ви врѣме бѫде погълната отъ тия работи, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, ще се намѣрите въ друго едно противорѣчие, много по-лошо, отколкото това на земята. Да кажемъ, честолюбивъ сте, искате да не се излагате прѣдъ свѣта. Какво трѣбва да направите? Който не иска да се излага, ще си има кѫщица, креватъ, това — онова, но щомъ умрѣ, тогава ще дойде мѫчението. Тамъ нѣма да има нищо. като умрешъ, ще те пратятъ тамъ, дѣто не очаквашъ. Тамъ е злото. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: я бѫде, я не. Така е, то е въпросъ на вѣра. Има знания относителни, които сѫ необходими само врѣменно, има и знания истински. Има нѣкои въпроси, които ние зачекваме, но които не сѫ толкова сѫществени. Запримѣръ, тукъ вие може да сте единъ виденъ търговецъ. Въ небето, обаче нѣма търговци. Тамъ продаване платове нѣма. Печатари да печататъ книги нѣма, банки нѣма. Ще кажете: какво има въ небето? Има нѣщо, което хората не сѫ сънували. Павелъ казва, че чулъ и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се изкажатъ. Тѣ сѫ извънъ опитностьта на хората. Това не ви казвамъ, за да ви поощрявамъ, защото вие на земята трѣбва да живѣете земенъ животъ, но тъй да го наредите, че да го съгласувате съ небесния. Въ това се състои изкуството на окултния ученикъ. Такъвъ човѣкъ азъ наричамъ Божественъ. Божествениятъ човѣкъ съгласува земния си животъ съ небесния. Това трѣбва да научиге сега. Нѣкои мислятъ, че много обикновени работи се учатъ тукъ. Питамъ азъ тогава кой да е професоръ, или ученъ, който се занимава съ дълбоката наука, съ дълбокитѣ проблеми на математиката и геометрията, да ми каже, колко милиарда атоми съдържа думата „обичь“. Или нека каже, колко вѫтрѣшни вибрации има тази дума, и какви сѫ тѣ по дължина. Ще ми кажете: що ни трѣбва да учимъ дължината на тѣзи вибрации? Тъй разсѫждавате обикновено, щомъ нѣмате нужда отъ нѣщо. Казвате: не ме интересува какъ е направено. Ще дойде день, когато ще имате нужда, Слѣдователно, това, отъ което сега нѣмате нужда, ще дойде врѣме да имате нужда. Умниятъ човѣкъ е като онзи земледѣлецъ. който приготвя, разорава земята за есеньта, или за пролѣтьта да посѣе. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти, и пакъ ще ви кажа: не виждамъ въ васъ искуството да прѣвръщате вашитѣ мисли. Азъ се чудя на вашитѣ умове, какъ изопачавате думитѣ! И послѣ казвате: и Учительтъ е като насъ. Не, едно ще знаете: азъ не съмъ като васъ. Това да знаете! По нищо не съмъ като васъ. Азъ абсолютно изпълнявамъ волята Божия, обръщамъ внимание на най-малкитѣ прояви въ себе си и мога да трансформирамъ всѣко свое чувство, всѣка своя мисъль моментално. Туй е, което Богъ изисква отъ всинца ни — въ даденъ случай да не реагирашъ противъ волята Му. Въ момента, когато Господъ казва да мълчишъ — да мълчишъ. Когато Господъ казва да говоришъ — да говоришъ. Кагато Господъ казва да почивашъ — да почивашъ. Когато ти каже: работи: — да работишъ. Щомъ започнешъ да философствувашъ съ Него, всичкиятъ свѣтъ ще се обърне съ главата надолу. Нѣкои ще кажатъ: нали трѣбва да се разисква? Яковъ, като се бори съ Господа, какво получи? — Окуцѣ. Тогава Богъ дойде и му каза: „Отъ сега нататъкъ нѣма да се наричашъ Яковъ, а Израилъ.“ Кой си? — пита Яковъ. Нѣма да ти кажа, кой съмъ. Ти имашъ лошо име: ти си човѣкъ, който обичашъ да спъвашъ и да развращавашъ. Отъ сега нататъкъ ти трѣбва да бѫдешъ Израилъ. И Аврамъ има борба съ Бога, но по другъ начинъ: на него Богъ тури още една буква, „а“ на името му и стана Авраамъ. Туй значи, че отъ него се изисква приложение. Казвамъ: ние трѣбва да изискваме нѣщата не само обективно, но трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Формулата: „Нѣма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда,“ трѣбва да я приложимъ всестранно: и въ ума, и въ сърцето, и въ волята си. Да бѫдемъ тъй правдиви, както е Богъ правдивъ! Не приложете ли справедливостьта не можете да приложите и Любовьта. Любовьта е сила, но трѣбва да я регулирате съ нѣщо. Какъ ще я регулирате? Запримѣръ, казваме: трѣбва да обичашъ нѣкого. Какъ? Коя е нормата? Вие хващате рѫката на една ваша приятелка. Колко врѣме трѣбва да й държитѣ рѫката? Майката, като хване своето дѣте, колко врѣме трѣбва да го държи? Това см изяснения само. Природата не е оставила тия нѣща произволно. Тя е опрѣдѣлила, всичко точно. За да се излюпи едно пиле, колко врѣме е необходимо за това? — Три седмици. Всички ония, които се занимаватъ съ ботаника, знаятъ, колко врѣме трѣбва да стои въ почвата сѣмето на всѣко едно растение, за да поникне. Сега има единъ бързъ процесъ за никнене, но има и единъ по-бавенъ процесъ, който е по мекъ. По нѣкой пѫть у васъ се зараждатъ контрасти. Може да дойде единъ силенъ контрастъ, Да кажемъ, нѣкой казва, че Господъ му е говорилъ. Вие може да схванете външната страна на въпроса и да се докачите. Казвате: на менъ Господъ не е говорилъ. Нима, ако азъ влѣза въ вашата кѫща и видя, че свѣщитѣ ви горятъ, ще кажа, че не горятъ? Не, ще кажа, че свѣщитѣ ви горятъ. Но може да направя и слѣдното: влъза въ стаята ви и изгася свѣщитѣ. Вие казвате: горятъ ли свъщитѣ? - Не, не горять. Какъ не горятъ? Влеза отново въ стаята, извадя, кибритя и ги запаля Въ този спучай минавамъ за благороденъ чозѣкъ. Такива работи на единъ ученикъ не се позволяватъ. Отношенията на ученика, трѣбва да бѫдатъ отношения къмъ Бога. Когато говоримъ за „ученици“, подразбираме отношенията ви къмъ Божествения Духъ, който носи всички блага и дарби. Трѣбва да знаете, че този Божественъ Духъ никога нѣма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че, да ви говори Господъ, или да не ви говори, зависи отъ вашата подготовиа. Дарби. Той ги носи, и вие неможете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови, Ще Го заставите само тогава, когато изпълните волята Божия. Той е много внимателенъ! Когато бѫдете готови, ще ви даде нужното точно на време. Слѣдователно, ученикътъ има отношение къмъ Духа. Нѣкои отъ васъ казватъ: азъ трѣбва да бѫда рѫководенъ отъ Духа. Не смѣсвайте едно вашо лично отношение съ Духа. Послѣ, не смѣсвайте онзи врѣмененъ импулсь съ това, че Духътъ ви говори Духътъ е най-разумното сѫщество. Онзи ученикъ, който търси виденъ професоръ, намира го. Той е Учительтъ му, Учительтъ говори, той слуша. Това е най-важниятъ моментъ за него. Много учители може да му говорятъ, но този, който може да внесе въ ума му свѣтлина, необходима за неговия животъ, това е Духътъ. Така трѣбва да разбирате. Щомъ дойде Духътъ, не може да има споръ. Когато двама души говорятъ, щомъ дойде този Духъ, когото ние познаваме, то като заговори единиятъ, другиятъ ще седне да слуша. Спорятъ ли двама души, тѣ говорятъ, а не Духътъ. Духътъ когато говори, има взаимна отстѫпка. Не е въ бързането. Когато дойде до Божията работа, дали ще си въ началото, или въ края, все едно е. Тамъ, дѣто е Богъ, е все начало. Дѣто не е Богъ, е все край. Ние може да обърнемъ и опашката да стане глава. Искамъ, забѣлѣжете това нѣщо въ себе си, да бѫдете ученици. Колкото се отнася до другитѣ нѣща, тѣ ще се изправятъ. Нѣма да остане нито една грапавина въ свѣта, която да не се изглади. Тъй казва писанието. Всичкитѣ грапавини, които сѫществуватъ въ този свѣтъ, ще се изгладятъ. То е въпросъ само на врѣме. Нѣщата се проявяватъ въ врѣме. Въ свѣта ще дойдатъ нежелателни работи. Спорове сѫ се явявали, и ще се явяватъ. Не мислете, че само вие сте въ свѣта ученици. Въ свѣта има много школи. Сега бихъ ви запиталъ: отъ гдѣ сѫ се явили тѣзи противорѣчия въ живота? Коя е сѫщинската причина, че хората не могатъ да се спогаждатъ? Нѣкой пише теза, оспорватъ му я, има опоненти, Той трѣбва да я докаже, да обоснове своитѣ твърдения. За въ бѫдеще, ние ще поставимъ нашитѣ теми малко на по-друга почва, На нѣколко души отъ васъ ще дадемъ да разработятъ нѣколко теми. Послѣ ще ги извикаме тукъ да докажатъ своитѣ твърдения, а другитѣ ученици ще оспорватъ. И еднитѣ, и другитѣ ще оспорватъ чисто научно. Да видимъ какъ ще изнесете истината. Запримѣръ какъ ще докажемъ на съврѣменния свѣтъ научно, че Любовьта е необходима, че кръвьта на ония хора, у които Любовьта се проявява, се различава по съставъ отъ кръвьта на ония хора, у които Любовьта не се проявява? Послѣ мускулитѣ на хората, които любятъ, се различаватъ отъ мускулитѣ на ония хора, които не любятъ, по качество и по количество. Не мислете, че Любовьта може сега да се прояви Любовьта се явява като вѫтрѣшенъ процесъ въ всичкитѣ сѫществувания на хората отъ милиони години. Вие сте засегнати отъ нея. Тази Любовь ще ви засегне дотолкова, доколкото може да внесе ония елементи, които сѫ необходими за вашето подигане, Слѣдователно единъ денъ ще дойдемъ до положение, по състава на кръвьта да опрѣдѣляме, до каква степень е достигнала любовьта въ всѣки човѣкъ. Ще вземете една капка кръвь, ще я разгледате подъ микроскопъ и ще знаете, дали даденъ човѣкъ има морални устои, или не. По кръвьта ще се познаете сами. Подъ „мораленъ устой“ разбирамъ основа, върху която, каквато буря и да дойде отъ свѣта, да издържите. Любовь, която не може да издържи буритѣ на живота, е прѣходно състояние, което у всички хора сѫществува. У васъ може да се зароди страхъ: ами ако азъ не мога да издържа? — Любовьта изключава всѣкакъвъ страхъ. Страхътъ придружава само ония хора, които не се учатъ, които не изпълняватъ волята Божия. Когато дойде заимодавецътъ и поиска паритѣ като нѣмашъ страхъ те е. Когато доиде учительтъ а ти не си училъ урока си, страхъ те е, но щомъ си готовъ и знаешъ урока си, ти си смѣлъ и рѣшителенъ. Учительтъ познава, че си училъ, въ неговата душа има любовь къмъ тебе. Щомъ не се учишъ, ти се страхувашъ. Дѣйствително, ние сме възприели страха отъ животнитѣ. То е животинско състояние, отъ което не само трѣбва да се освободимъ, но трѣбва да прѣвърнемъ, неговитѣ енергии, да ги внесемъ въ човѣшкия животъ, за да ги облагородимъ. Страхътъ трѣбва да прѣвърнемъ въ благоразумие! Сега, като ви говорихъ това, какво научихте? Пакъ толкова знаете, колкото и по рано, т. е. любовьта въ васъ не е станала повече, отколкото прѣди. Тъй че и вие не сте се измѣнили. Азъ наричамъ силни думи тия които като изговоримъ да стане у насъ трансформиране, да кажемъ: азъ се измѣнихъ, не съмъ онзи, който бѣхъ по-рано. Запримѣръ, двама души сѫ се скарали отъ 10 години и не искатъ да се видятъ. Силна дума за тѣхъ ще бѫде тази, която, като изговарятъ и двамата, да се помирятъ и да кажатъ: ние забравихме всичко, и двамата братя се прегърнатъ. Въ тѣхъ вече наистина има промѣна. Но, ако само ме слушате тукъ като ви говоря и удобрявате всичко, но при все това всѣки си седи на своята позиция, вие нищо не сте придобили. Азъ искамъ да стане въ васъ извѣстна промѣна, да кажете: въ менъ е станала извѣстна промѣна. Постоянно трѣбва да става тази промѣна. Човѣкъ, който се усъвършенствува, той расте, той е като зората. Нали най-първо се смѣта, че се появява на хоризонта малко свѣтлина, послѣ тази свѣтлина се увеличава, увеличава, докато най-послѣ, по обѣдъ дойде най-ярката свѣтлина. Вие ще кажете: не е врѣме сега за усъвършенствуване. То е другъ въпросъ, това сѫ ваши разсѫждения. Ако искате да слѣдвате Божествения пѫть, знайте, че той е само единъ, нѣма другъ пѫть. Ако вие не се измѣните, може да слушате да ви се говори съ хиляди години, но най-послѣ ще кажете: нищо не научихъ! Азъ ви казвамъ: ако не работите съзнателно, за да се измѣните, дѣто и да идете, вие ще си останете все сѫщитѣ. Европейскитѣ народи промѣниха ли се отъ 2000 години насамъ? Иди кажи на нѣкой евреинъ нѣщо за Христа! Все си е сѫщиятъ той. Евреите и сега не обичатъ Христа. И днесъ, слѣдъ 2000 години нѣматъ любовь. Тѣ сѫ крайни материалисти, казватъ: ако приемемъ учението на Христа, ще спънемъ своята еволюция. Нека чака Христосъ да изучимъ работитѣ, та единъ день ще приемемъ Неговото учение. Практиченъ народъ сѫ тѣ! Може да кажемъ, че евреитѣ сѫ най-материалистическиятъ народъ. Синоветѣ на Якова продадохса брата си Иосифа. Юда, единъ отъ ученицитѣ на Христа, продаде Учителя си за 30 сребърника. Какво може да се очаква отъ хора, които постѫпватъ по този начинъ? Не сѫ само евреитѣ такива, Евреитѣ сѫ разпръснати днесъ изъ цѣлия християнски свѣтъ. Колко народи днесъ дори биха продали Христа за 30 сребърника! За васъ е важенъ въпроса за отношенията ви като ученици. Той е сериозенъ въпросъ. Знанието ви на земята нѣма значение за небето. Туй да го знаете! Знанието, което ви е потрѣбно за другия животъ и това, което ви е потрѣбно за земята трѣбва да вървятъ паралелно. То е разумно. Това трѣбва да знае ученикътъ, туй трѣбва да учи сега. Има нѣкои проповѣдници, които казватъ: трѣбва да си продадете кѫщитѣ, имотитѣ, да живѣете само по Бога. Много пѫти християнитѣ сѫ се опитвали да служатъ на Бога, но все сѫ срѣщали нѣкаква спънка. Казватъ най-послѣ: свѣтътъ още не е готовъ. Знание трѣбва на хората, промѣна въ сърцата имъ — то е важното. Съвършена промѣна трѣбва да стане въ човѣшкото съзнание. Ако двама души могатъ да се обичатъ тѣй, че всѣки въ себе си да счита интереситѣ на другия като свои, въпросътъ е разрѣшенъ. Това е съзнание! Ако въ всѣки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпроситѣ на ближнитѣ си прѣди своитѣ, свѣтътъ щѣше да бѫде другъ. Щомъ уреждаме своитѣ интереси прѣди тѣзи на ближния, свѣтътъ ще бѫде както е сега. Ако слугитѣ уреждатъ най-напрѣдъ работитѣ си на господаря, а послѣ своитѣ, и ако господаритѣ уреждатъ работитѣ на слугитѣ си прѣдъ своитѣ, не щѣше ли да бѫде по добрѣ? Когато ви се правятъ тия бѣлѣжки, имайте прѣдъ видъ, че вие като ученици на земята, сте отлични. Ако ви заведа горѣ на небето, и ви сравнявамъ съ другитѣ ученици тамъ, казвамъ: далечъ сте отъ тѣхъ. Ако отидете като ученици горѣ — тамъ ще ви пишатъ единица. Говоря ви истината тукъ и седемь можемъ да ви пишемъ, но горѣ — единица. Ще кажете: единица. плюсъ седемь, прави осемъ: осемь, дѣлено на двѣ, дава четири. Но единицата горѣ и седемьтѣ тукъ не се събиратъ. Затова ви казвамъ: трѣбва да се стремите! То е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, не е нѣщо, което може да ви се даде готово, но трѣбва да го придобиете. Това е великото въ Божествената школа, че съвършенството можете да го придобиете. Т. м Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 19-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 27. II. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Обектътъ на съзнанието. Т. м. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „най-щастливиятъ день въ годината“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ; „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. За идущия пѫть ще имате темата. „най-важниятъ стихъ отъ Евангелието на Иоана“. Втора тема „кой е най-важниятъ въпросъ въ живота“. Тукъ имате линията АВ (фиг. 1). Какъ може да раздѣлите тази линия, изведнъжъ, по най-правиленъ начинъ? — Отъ двѣтѣ крайни точки АВ описваме съ пергелъ дѫги, и тамъ дѣто се прѣсекатъ тия дѫги, означаваме съ точка С. Отъ тази точка спущаме перпендикуляръ къмъ линията АВ и по такъвъ начинъ я раздѣляме на двѣ равни части. Допуснете, че вие сте линията АВ, проектирани въ пространството, и не знаете къмъ коя система принадлежите. Допуснете още, че вие сте единъ свѣтъ, който сега се формира, намирате се въ едно нибулярно състояние. Сега, какъ мислите, гдѣ ще бѫде вашиятъ центръ — на линията ли, или или вънъ отъ линията? Въ васъ ли ще бѫде, или вънъ отъ вас? Ето какви малки въпроси има, които ни спъватъ въ живота. Не че не сте готови да кажете, но всѣки единъ отъ васъ се страхува да каже, имате една неувѣреность, че ще каже нѣщо невѣрно. Възможно е туй, всѣки единъ човѣкъ може да каже невѣрни нѣща. Тази възможность може да не произтича отъ вашето невѣжество. Да допуснемъ, че вие пѫтувате вечерно врѣме въ мрачината и виждате единъ прѣдметъ, но не можете да го измѣрите. Може да направите погрѣшка, която произтича отъ външнитѣ условия, при които се намирате. Слѣдователно, всѣкога, когато искаме да се произнесемъ върху единъ прѣдметъ, непрѣменно трѣбва да има свѣтлина. Може да кажете, че свѣтлината е отъ Бога. Отъ гдѣ знаете, че свѣтлината е отъ Бога? Прѣдставете си, че прѣдъ васъ се намира единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога и ви казва: отъ гдѣ знаете, че свѣтлината е отъ Бога? Вие съ Бога срѣщали ли сте се? — Ама тъй казватъ! То е другъ въпросъ. Азъ казвамъ: свѣтлината не е отъ Бога. Тогава, какъ ще ме убѣдите, че не е така? Слѣдователно, смисълътъ на живота на тази линия е само въ движението й къмъ своя центъръ С. Точката С е центъръ на това движение АВ Ето защо всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има единъ обектъ извънъ своето съзнание. Онѣзи, които сѫ слѣдвали по философия, нека кажатъ, има ли такъвъ обектъ извънъ съзнанието (Нѣма). Всѣко отрицание обаче, показва, че има. Защото, ако нѣщата не можеха да бѫдатъ извънъ съзнанието, не можеше да има и никакво отрицание. Щомъ едно нѣщо се отрича, то сѫществува. Ако ви попитамъ, дали всичко, което сѫществува е съзнато, то е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява цѣлокупностьта на общото съзнание. Казватъ, че вънъ отъ съзнанието нищо не сѫществува. Отъ кое съзнание? Отъ Божественото съзнание — да, но не и отъ нашето съзнание. Защото нашето съзнание е часть отъ Божественото съзнание. Сега, какво приложение може да има този въпросъ въ живота? Да допуснемъ, че вие сте гладни три дни не сте яли. Азъ ви задавамъ въпроса: Има ли Господъ, или нѣма Господъ? Какво отношение има моятъ въпросъ къмъ вашия гладъ? Казвате: не е важно дали има господъ, или нѣма Господъ, но азъ съмъ гладенъ. Азъ ви казвамъ, че причината на вашия гладъ е този, че вие не вѣрвате въ Господа. Ами че то е много естествено! Ако единъ човѣкъ върви вечерно врѣме и се спъва, коя е причината на спъването му? — Нѣма свѣтлина. Сега, нѣкои хора казватъ: свѣтътъ е лошъ, защо хората не се оправятъ? Защото Богъ не е вѫтрѣ въ тѣхния животъ. Помнете само едно правило! Богъ въ врѣме и пространство не работи въ насъ. Той работи извънъ врѣмето и пространството. Той моментално се появява въ насъ, и моментално се отегля отъ насъ. Въ даденъ моментъ, Богъ само ни въздѣйствува и се отегля. Ние казваме изобщо: Богъ живѣе въ насъ. Ако Богъ живѣе въ насъ, какъ е възможно да правимъ толкова много погрѣшки? Какъ ще примиритѣ тия противорѣчия? Нѣкои казватъ: менъ Духътъ ми говори. Да, но Духътъ живѣе извънъ врѣмето и пространството. Духътъ само въздѣйствува и се отегля. Тази е причината за всичкитѣ спорове между хората, за несъгласията, за крайния егоизъмъ, защото умразата, лъжата прѣстѫпностьта, всичко се дължи на това, че Богъ не сѫществува въ тѣхъ, т. е. не че не сѫществува, но Богъ е извънъ тѣхния животъ. Сега нѣкой ще спори, ще каже: Богъ е вѫтрѣ въ нашия животъ. Може ли снѣгътъ лѣтно врѣме да издържи на слънчевата свѣтлина и топлина? — Не може. Слѣдователно, ако Богъ би се проявилъ съ своята Любовь вѫтрѣ въ насъ, то нито единъ отъ нашитѣ пороци не би издържалъ — всичко ще се разтопи, ще изчезне. Вие ще кажете: ама Господъ менъ ми е говорилъ! Кога? — Миналата година, 5 декември въ 5 часа сутриньта! Е какво ти каза? - Каза ми да имамъ вѣра. Имашъ ли я? — Още не съмъ я развилъ. Другъ казва: и на менъ Господъ ми проговори. Какво ти каза? — Да имамъ любовь къмъ ближния. Имашъ ли я? — Старая се. Другъ казва: менъ Господъ ми се яви. Казами да се уча. Е учишъ ли се? — Споредъ условията, гледамъ да ги използувамъ. Още не съмъ станалъ ученъ човѣкъ, но за въ бѫдаще имамъ намѣрения. Това е крайно не опрѣдѣленъ езикъ, туй е езикътъ на земята. Тукъ така се говори. Ако на съврѣменитѣ хора бихме говорили на единъ опрѣдѣленъ езикъ, щѣше да имъ мръдне дъската. Тѣхния мозъкъ не би издържалъ този езикъ. И затова, най-приятното занимание сега е хората да правятъ погрѣшки. Вие си мислитѣ: защо сѫ допуснати погрѣшкитѣ? — Тѣ сѫ най-приятното занимание. Защо? — Тия погрѣшки, които правитѣ тукъ на земята, въ невидимия свѣтъ ги купувать и отъ тѣхъ изкарватъ нѣщо хубаво. Отъ всѣка една ваша погрешка - слѣдъ врѣме ще образуватъ нѣщо прѣкрасно, нѣщо хубаво. Вие се мѫчите, безпокоитѣ се, защо сѫ тия погрѣшки. Въ природата, Божествениятъ разумъ така е разпрѣдѣлилъ нѣщата, че нито една сила, нито едно дѣйствие, не отива напразно, всичко се използува. И въ‘ Исаия единъ стихъ казва: „Словото ми нѣма да се върне, прѣди да принесе плода си“. Значи, разумното слово нѣма да се върне, прѣди да принесе своя плодъ. Исаия разбира, че то ще принесе своя плодъ. Въ васъ трѣбва да има единъ опрѣдѣлснъ стремежъ. Попитайге ония, които говорятъ, че иматъ съобщение съ невидимия свѣтъ, да ви дадатъ едно направление, къмъ коя посока трѣбва човѣкъ да се подвижи въ даденъ моментъ. Ние казваме: трѣбва да се движимъ „Надь.“ Това „надъ“ накѫдѣ е, къмъ коя посока, въ кое мѣсто? — Въ слънцето. На кое мѣсто въ слънцето? Мнозина сѫ ми казвали: не можи ли да ни изведешъ? Кѫдѣ да ви изведа, запримѣръ? Допуснете, че ви изведа въ другия свѣтъ и видите, че и тамъ има планини, но по-високи, долини, но по-широки, рѣки, извори, какво ще кажете? — И този свѣтъ е като нашия. Пакъ ще намѣрите физическия свѣтъ. Тогава, какво ще научите? Допуснете, че ви заведа да видите ангелитѣ. — Красиви, като слънца свѣтять. Тази свѣтлина ще внесе въ васъ страхъ и трепетъ. Какво ще научите отъ свѣтлината имъ? Значи, вие трѣбва да сте на онзи уровенъ на развитие, при който тази ангелска свѣтлина и топлина да може да се оползотвори правилно за вашето развитие — да може да я възприемете и да я асимилирате. Друго яче, тази свѣтлина и топлина ще бѫде врѣдна за васъ. Туй ни най-малко не е едно опровергаване на онзи животъ, който сѫ прѣкарали всичкитѣ разумни и добри хора. Трѣбва да се провѣрятъ, какви сѫ били методитѣ, начинитѣ, по които тѣ сѫ живѣли. Напр. трѣбва да се види, какъвъ е билъ методътъ на ап. Павла, на ап. Петра, на Йоана, на всички пророци, на светиитѣ, защото тѣ сѫ имали начини, тѣ сѫ имали методи, по които сѫ живѣли. Сега, често се явява нѣкой и казва: какво може да ни даде прѣраждането? Какво може да ни обясни то? Прѣраждането до извѣстна степень ще ни обясни, запримѣръ, защо двама души се мразятъ, или обичатъ: защо единъ човѣкъ е по-уменъ, другъ — по-глупавъ. Но по закона на прѣраждането ние нѣмаме още ония методи, съ които да можемъ да възпроизведемъ миналитѣ си сѫществувания. Още не сме достигнали това развитие, че отъ живия човѣкъ да можемъ да възпроизведемъ неговитѣ минали сѫществувания, като на кинемотографъ: да дойде единъ човѣкъ, да завърти кинемотографа и да видимъ редицата сѫществувания. Сегашнитѣ хора още не сѫ достигнали до тамъ. Единъ день може би, ще достигнатъ до това развитие. Миналото е написано на човѣка. То говори то е едно твърдение. Ние още нѣмаме срѣдства да прѣвърнемъ тия картини, да видимъ, каква е историята на човѣшкия произходъ. Моята цѣль сега, въ дадения случай е, знанието, което човѣкъ придобива, да може да го използува, т. е. не да го използува, защото тази дума „използуване“ има малко лошъ смисълъ, но знанието, което човѣкъ има, трѣбва да го употрѣби за добро. Тъй, както вървите, азъ забѣлѣзвамъ, че у мнозина се изгубва желанието къмъ музика, къмъ поезия, къмъ четене, и вие постепенно се свеждате къмъ единь еднообразенъ животъ и у васъ постепенно се образува едно хипнотическо състояние. Вие се стремите къмъ Бога, но въ дадения случай този стремежъ не е опрѣдѣленъ. Казвате: ще жертвувамъ имането си за Бога! Но не го жертвувате. Ще покажемъ подвигъ! Но не го показвате. Ще покажемъ геройство! Нѣма го, Ще покажемъ голѣмо търпѣние! И него нѣма. Ще покажемъ безстрашие! Нѣма го. Ще покажемъ смирение! Нѣма го, т. е., не че го нѣма, но отвънъ не се проявява, отвѫтрѣ може да го имате. Послѣ казвате: да проявимъ любовьта въ тозивисшъ смисълъ! Нѣма я. Ние виждаме, че всѣки върви така. Нѣкой говори, ти слушашъ. Говори за Господа, разправя своята опитность, но ти въ себе си казвашъ: дано свърши по-скоро! Нѣмашъ търпѣние да го изслушашъ. Така е съ мѫжа и съ жената. Жената говори, мѫжътъ казва: мълчи, менъ ми дотегна да слушамъ за Господа! Мѫжътъ говори жената казва: мълчи, менъ ми дотегна да слушамъ за Господа! Послѣ, хората сѫ много докачливи. Вие, ученицитѣ сте по-докачливи отъ свѣтскитѣ хора и много сте своенравни. Отъ най-малкото нѣщо се докачате. Казва нѣкой: азъ нѣма да ходя вече на събранията, нѣма да слушамъ, азъ мога да си живѣя самъ. Ами че тукъ, въ училището, никой не те е теглилъ съ кука, нито ге е използувалъ. Защо казвашъ, че нѣма да ходишъ? Ако имашъ нѣкакъвъ ангажиментъ, то едругъ въпросъ. Ще бѫде смѣшно, единъ волъ, който е влѣзълъ въ дама, да казва: азъ нѣма да седя въ дама. Кой те кара да седишъ? Ти самъ влѣзе, ще седишъ колкото искашъ. Ще влѣзешъ и послѣ ще кажешъ: влѣзохъ, понеже искахъ: излизамъ, понеже искамъ. Тукъ нѣма никаква философия. Трѣбва да знаете, обаче, всички да си запечатите въ ума слѣдната мисъль: всички имате отношеиия къмъ Бога! Вашиятъ животъ не е вашъ, но е на Бога, разбирате ли? Този животъ Богъ ви го е далъ. Вие отричате Неговия животъ, слѣдователно, носите една много голѣма отговорность по отношение на Бога Никаква друга отговорность нѣмате. Ние носимъ въ себе си Божествения животъ, който Богъ ни е далъ. Нѣкой живѣе непорядъчно. Нѣмашъ право да живѣешъ непорядъченъ животъ! Този животъ не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадешъ комуто трѣбва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и хайде въ затвора. Ти ще внесешъ въ банката всичкитѣ пари. Нѣкой казва: азъ съмъ свободенъ да живѣя, както искамъ. Не си свободенъ да живѣешъ. както искашъ. Азъ съмъ свободенъ да любя. Кого да любишъ? Хората все отъ любовь умиратъ, все отъ любовь се избиватъ Въ съврѣменнитѣ окултни школи има ученици, които сѫ разбрали живота, които сѫ разбрали този великъ идеалъ, но малцина сѫ тѣ. Има членове на църквата, които сѫ разбрали живота, но болшинството отъ тѣхъ не живѣе добрѣ, казватъ: Днесъ за днесъ! Нѣкой казва азъ ходя на събрание за развлечение. Другъ: азъ ходя, когато нѣма какво да правя. Трети: азъ да слушамъ само еди-кой си проповѣдникъ. Ти слушашъ за това за онова, но не е тъй. Проповѣдникътъ нѣма право да проповѣдва, каквото иска. И ти нѣмашъ право да слушашъ, какво хората говорятъ. Господъ нѣма нужда отъ глупости, разбирате ли? Не е ли хубаво да имате онова блаюродно качество въ себе си, да имате онова уважение и почитание единъ къмъ другъ? Като срещнете нѣкого, да имате къмъ него истинско уважение, тъй както спрѣмо себе си — ни повече, ни по-малко. Нѣмаме право да злоупотрѣбяваме съ Божествения животъ! Това е единствениятъ законъ за сега. Каквото и да работи човѣкъ въ свѣта, той трѣбва да има прѣдъ видъ обогатяването на този животъ Като четете Евангелието, ще намѣрите притчата за онзи господарь, който далъ власть на своя слуга да управлява десеть града. — Защо? Защото той вършилъ неговата воля. А на онзи който не вършилъ волята му, нищо не му далъ. Често се говори, че трѣбва да имаме концентрирана, силна воля. Едно отъ условията за развиването на силната воля е чистиятъ животъ. Чистотата, чистиятъ животъ не може да ги купимъ отъ нѣкѫдѣ думата „чистота“ има нѣколко значения. Азъ давамъ слѣднята аналогия: гледамъ нѣкой пѫть рѫцѣтѣ си, виждатъ ми се чисти. Искамъ сега да зная, дали моитѣ рѫцѣ сѫ чисти, или не. Правя опитъ. Взема легенъ съ топла вода и сапунь и си измия рѫцѣтѣ. Водата става черна. Значи, водата показва, че рѫцѣтѣ ми не сѫ били чисти. Изхвърля тази вода, още веднажъ ги сапунисвамъ, водата е пакъ черна. Нѣколко пѫти ги измивамъ до като водата стане чиста. Сега вече заключавамъ, че рѫцѣтѣ ми сѫ чисти. Казвамъ нѣкому, че умътъ му не е чистъ. Какъ умътъ ми да не е чистъ! Да, умътъ е нѣщо материално, и мислитѣ сѫ нѣщо материално. Както рѫцѣтѣ може отгорѣ да се окалятъ, така и умътъ и мислитѣ може да се окалятъ. Ще ги измиешъ. Казвамъ: сърцето ти е нечисто. Какъ нечисто! — И то става отгорѣ нечисто, както рѫцѣтѣ. Ще го измиешъ веднъжъ, два пѫти съ сапунъ и вода и ще провѣришъ. До като има кирь въ водата не си прави илюзии, че сърдцето ти е чисто. Когато казвамъ, че умътъ ти е нечистъ, че мислитѣ ти сѫ нечисти, трѣбва да ги измиешъ. Започнешъ да миешъ ума, измиешъ го веднажъ, два пѫти и слѣдъ като го измиешъ ще дойде малка свѣтлинка и ще усетишъ едно успокояване. Това е единъ отъ признацитѣ, че умътъ ти е чистъ. Когато работишъ върху сърцето си, щомъ се очисти сърцето, непрѣменно ще почувствувашъ една малка радость, едно успокоение. Това сѫ признацитѣ въ дадения случай, че този процесъ на чистене е въздѣйствувалъ. Не мислете че единъ день, като очистите сърцето си, вече нетрѣбва да го чистите. Всѣки день човѣкъ трѣбва да чисти сърцето си! Всѣки день човѣкъ трѣбва да чисти ума си! Даже много хубаво ще бѫде, ако вечерно врѣме, като останете сами, 1/2 часъ прѣди лѣгане, да си налравите смѣтка, какво сте мислили прѣзъ деня, какъ сте го прѣкарали. Да си дадете отчетъ за вашитѣ мисли, или за вашитѣ чувства. Ако искате да бѫдете ученикъ и да усилите вашата воля, непрѣменно трѣбва да правите опити. Нѣкой ще каже: азъ го правихъ едно врѣме, но сега прѣстанахъ. Човѣкъ, който започва и прѣстава е по-лошъ отъ онзи. който никога не е започвалъ. Ще ви докажа, защо е по-лошъ. Прѣдставете си, че АВ е единъ прътъ, на който съмъ се покачилъ и отивамъ къмъ С. За нищо не мисля. Разстоянието отъ В къмъ С е единъ метъръ. Ако падна, нѣма да се произведе никаква врѣда, защото е единъ метръ високо. Но въ менъ се заражда една амбиция да вървя, да се кача на по-високо. Вървя отъ С нататъкъ, на 500 — 600 метра височина и се спра на това мѣсто, назадъ не мога да се върна, нагорѣ не искамъ. Ако се спра, ще падна. Защо? — Всѣко спиране е падане. Често, въ това движение нагорѣ ставатъ бури. Щомъ се спремъ, дойде тази буря, задигне ни, и ние се намираме на 500 — 600 метра долу. Какъ мислите тогава, какво ще бѫде положението ви? Писанието казва: „Онѣзи, които стоятъ, да гледатъ да не паднатъ“. Да гледами да не губимъ препечеленото. Нѣкой казва: азъ не съмъ толкова лошъ човѣкъ. Не, ти си на кривата посока. Казвашъ: азъ не съмъ толкова лошъ човѣкъ. Да, но не си и толкова добъръ. Не си толкозъ лошъ — отрицателно. Не си толкозъ добъръ — положително. Сега, вие сте отъ тия ученици, които очакватъ, както се казва въ Писанието, едно голѣмо наслѣдство. Казвате: ние нѣмаме работа. Като дойде наслѣдството, тогава ще си купимъ книги да учимъ. Чакате да умре баща ви, понеже баща ви е скѫперникъ. Ами защо да си губишъ врѣмето, защо да чакашъ да умрѣ баща ти, та тогава да се учишъ? Иди и работи още сега. Тази е сьврѣменната философия въ свѣта. Казватъ: нека се поправи свѣта, че като дойдемъ въ бѫдеще при друга култура, когато хората бѫдатъ по-благородни тогава ще развиемъ своя характеръ. Не, и тогава ще бѫде сѫщото. Силнитѣ натури въ свѣта се показватъ, когато има най-много грѣхове, когато условияга сѫ най-благоприятни. Ако ти на най силната буря не можешъ да издържишъ, то и на най-голѣмата топлина не ще можешъ да издържишъ. Тия двѣ нѣща сѫ равносилни. Нѣкои може да кажатъ този пѫть е много труденъ, азъ не съмъ свършилъ универстетъ. Ако съ университети, съ гимназии може да се оправи свѣта, тогава най добритѣ хора трѣбваше да бѫдатъ тѣзи които сѫ свършили. Вѣрно е, че единъ човѣкъ който е свършилъ университетъ, може да свърши по-хубаво работата и по-добъръ човѣкъ може да бѫде, но и много лошъ човѣкъ може да бѫде. Онзи, който не е свършилъ университетъ, не може да бѫде толкова добъръ, но не може да бѫде и толкова лошъ. Хората на науката могатъ да принесатъ по-голѣма пакость, ако не вървятъ въ правия пѫть: но когато работятъ, принасятъ по-голѣма добрина. Тогава, какъ трѣбва да се приложи това учение? Нѣкои казватъ: да се приравнимъ съ хората. Какъ разбирате този въпросъ. Съ кои хора да се приравнимъ? Ще се приравняваме съ хората, само когато сме невѣжи. Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който владѣя законитѣ на природата и нѣмамъ нито петь пари въ джоба си, нито кесия, нито слуги. Излизамъ на планината, огладнѣя и седна на единъ камъкъ. Тропна съ пръчицата си и тъй като въ 1001 нощь, яденето излѣзе. Ще се нахраня. Тропна пакъ — масата се прибере, нѣма я. Искамъ да си почина. Какъ? На трѣвата, или на кревата? Тропна — приготвено легло легна си. Тропна — леглото пакъ изчезне. Искамъ да пѫтувамъ. Съ аеропланъ, или съ автомобилъ? Тропна - пристига автомобилътъ. Питамъ: съ кого трѣбва да се приравня, я ми кажете! Туй приравняване въ съврѣменнитѣ хора е смѣшно. Въ една видна евангелска църква на Спържи, една отъ най-богатитѣ евангелски църкви, трѣбвало да се събератъ пари за благотворителни цѣли. Членоветѣ на тази църква били все богати хора, прѣпълнени имъ каситѣ съ злато. Събиратъ се всички благочестиви християни да се помолятъ на Христа, да имъ прати нѣкакъ една крупна сума, за да подематъ Неговото дѣло, да свършатъ добре тази работа. Ще се молятъ на Христа, да отвори кесиитѣ на дргитѣ хора, когато тѣ иматъ въ изобилие. Спържи проповѣдникътъ, имъ казва: „Слушайте, братя, да не изкушаваме Христа! Ето, азъ отварямъ кесията си и давамъ толкозъ. И ти, братко, толкозъ ще дадешъ. Ето имашъ, изпълни волята Божия, считай, че Христосъ ги дава! Права ли е тази мисъль? — Права е. Обаче, нито единъ отъ васъ, които сте ученици, не мисли, че е касиеръ на Христа. Всѣки мисли, че е господарь. Това е едно лъжливо положение. Прѣди всичко, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се почувствува, че по отношенйе на Бога е слуга. Почувствува ли, че е слуга, въ него ще се зароди единъ новъ импулсъ, едно ново разбиране, една нова философия — да схваща и да прилала нѣщата. Методитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта, сѫ най-слаби. Тѣзи методи, които употрѣбяваме сега, сѫ играчка. Ако ви дамъ другитѣ методи, всички ще се намѣритѣ въ слѣдното положение. Вие ще мязате на дѣца, всѣки единъ отъ васъ ще тръгне да се хвали кой какво е получилъ. Ако запр. азъ бихъ ви научилъ, като тропнете съ пръчката си, да имате това което искате, вие току изведнажъ ще кажете: знаете ли какво мога да направя азъ? Тропнете. На другъ ти знаешъ ли, какво мога да направя? Пакъ тропнете. И тогава, започва това тракане. Питамъ: каква цѣль ще се постигне? — Това е външната страна на нѣщата. Има по-велики нѣща въ свѣта! Когато въ душата на хората се възцари Любовьта, тѣ пожелаватъ отъ името на тази Любовь онова велико Божие благо — знание за умоветѣ, чувство за сърцата. Това положение е най-хубавото, най-красивото. Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ приятели, които да ни пожелаятъ хубавото. Въ това отношение, външнитѣ условия, живитѣ условия иматъ голѣмо значение. Запримѣръ, има поети въ свѣта, има музиканти, но тия поети ги създаватъ тѣхнитѣ приятели. Музикантитѣ ги създаватъ тѣхнитѣ приятели. Тѣ ставатъ причина да се прояви тѣхниятъ талантъ. За единъ музикантъ, за единъ поетъ тия условия сѫ тъй необходими, както едно растение не може до расте безъ почва, безъ вода и безъ въздухъ, макаръ че има условия въ себе си. Ако единъ човѣкъ съ каквито и да е таланти, нѣма при себе си добри приятели, които да сѫ като почва за него, не ще може да се прояви. Ти, като прочетешъ нѣщо, което той е написалъ, въ душата си ще пожелаешъ нѣщо хубаво за него, и туй, което пожелаешъ, той ще го почувствува. Тъй че, въ всѣка една окултна школа, вѫтрѣшниятъ стремежъ е — да се образува именно тази аура. Въ старо врѣме, ученицитѣ отъ школата на Питагора сѫ се подлагали на тежки изпитания. Тежкиятъ изпитъ седи главно въ очистването кира. Сега, запримѣръ, ако бихъ ви далъ такава една тема — да излѣзе единъ отъ васъ на таблата и да опише отъ своята опитность, какъ различава моралнитѣ чувства отъ личнитѣ и отъ себичнитѣ чувства. Какъ ще ги опише? Въ моралнитѣ чувства всѣкога има единение, единство — цѣльта, къмъ която се стремятъ всички сѫщества е една. Когато едно сѫщество въ името на тия чувства извърши нѣщо, и на земята, и на небето, всички му се радватъ. Запримѣръ, ако ти напишешъ отъ дълбочината на твоитѣ морални или духовни чувства следния стихъ: Любовьта носи животъ, Мѫдростьта носи знание, Истината носи свобода и Духътъ ги съдържа въ себе си. Това изречение има смисълъ. Ако вие вземете изречението „Любовьта носи животъ“ и не го съедините съ изреченията „Мѫдростьта носи знание“, „Истината носи свобода“ и „Духътъ ги съдържа въ себе си“, нѣма да имате никакъвъ резултатъ. За да може да развиете живота, знанието, свободата, вие трѣбва да ги съедините съ Духа. Вашиятъ животъ, вашето знание и вашата свобода трѣбва да растатъ въ Духа. Духътъ ги носи въ себе си. Сега, Какъ ще провѣримъ, че Дюбовьта носи жтвота? Нѣкой отъ васъ може да каже: Азъ имамъ този животъ. Вие може да провѣрите, дали Любовьта носи живота, или не. Искамъ да опитате, дали този законъ е вѣренъ или не. Ще отидете при една сестра, която е отпаднала духомъ и ще си поставите рѫцѣтѣ върху главата й, нищо нѣма да й говорите. Ако въ нея се зароди едно желание за животъ, значи вѣрно е, че Любовьта носи животъ Опитътъ тукъ е на дѣло, а не на думи. Нѣкой пѫтъ думитѣ хипнотизиратъ. Ще си подържите рѫцѣтъ, ще видите, дали животътъ може да се прѣдаде чрѣзъ рѫцѣтѣ. Ако тази сестра се въодушеви, тя е почуствала, че се е влѣло нѣщо въ нейната душа. Значи, първиятъ законъ работи. Послѣ, вие казвате, че мѫдростьта носи знание. Имате едно глупаво дѣте. Нека трима разумни хора поставятъ рѫцѣтѣ си върху главата му. Ако този законъ е вѣренъ, ако вие сте съединени въ Духа, въ това дѣте, което е било глупаво мързеливо, веднага ще се зароди желание да учи, и ще стане много трудолюбиво. Сега, третото правило. Казвате, че Истината носи свободата. Когато вие поставите рѫцѣтѣ си върху човѣкъ, който е билъ ограниченъ въ всѣко отношение, веднага неговитѣ външни отношения ще се измѣнятъ. Той ще почувствува силенъ копнежъ къмъ свободата, къмъ просторъ. Често, има хипнотизатори които поставятъ рѫцѣтѣ си по извѣстенъ начинъ върху главитѣ на хората, но освенъ че не внасятъ животъ, внасятъ извѣстно хипнотическо състояние. Въ църквитѣ често проповядватъ, трѣбва да се покаешъ, да се покаешъ, да се покаешъ — и най-послѣ човѣкъ се покайва. Какво става? — Покаяниятъ не може да бѫде по-горенъ отъ онзи: който го е заставилъ да се покае. Ученикътъ, който се учи при единъ учитель, не може да бѫде по-горенъ отъ него, ще бѫде като учителя си, а по нѣкой пѫть ще има сѫщитѣ слабости, каквито има и учительтъ. Въ Америка, въ една область, имало единъ проповѣдникъ, който носилъ главата си наклонена на лѣво. Всичкитѣ 400 души въ тази область все тъй си носили главата, по примѣра на проповѣдника. Считали, че товз нѣщо е хубаво. И лошитѣ и добритѣ навици сѫ заразителни. Много отъ тия примѣри биха ви привлекли. Може да провѣрите това. Да кажемъ, вие минавате нѣкѫдѣ и виждате, че нѣкой си играе. Най-първо вие мислите, че туй не ви е направило впечатление, обаче, вечерьта, като се върнете дома си, започвате да играете. И доброто, и злото, по рефлексия се прѣдава. Всѣко влияние се прѣдава неизбежно: всѣка форма се прѣдава неизбѣжно. Има едииъ законъ: всѣко нѣщо, което ни е направпло впечатлени, ще се прояви вѫтрѣ въ насъ. Затова именно сърцето на ученика трѣбва да бѫде пълно, да нѣма никаква празнина. Защото всѣко нѣщо, което прониква въ празнината, непрѣменно ще се прояви. Сърцето на човѣка трѣбва да бѫде пълно съ благородни нѣща, за да бѫдемъ избавени отъ влиянието на външния свѣтъ. Това което става сега въ свѣта, отъ Божествено гледище не е толкова лошо. Това, че хората умиратъ, отъ Божествено гледище не е зло. Тия форми сѫ несъвършени. Тѣлата на тия хора не сѫ такива каквито трѣбва да бѫдатъ. Господъ постоянно гради и ги разрушава. Той е единствениятъ, който може да разруши, и да съгради. Ако ти разрушишъ, ти не можешъ да съградишъ. Нѣкой казва: Господъ може, и азъ мога. Хубаво, но Господъ, като събори една кѫща, съгражда друга, а ти съборишъ и не можешъ да съградишъ Сега, всички трѣбва да имаме единъ опрѣдѣленъ вѫтрешенъ стремежъ.Ученикътъ трѣбва да бѫде свързанъ идейно съ по-висши сѫществува, които да му даватъ потикъ за обикновения животъ. Той трѣбва да знае, че обикновениятъ, сегашниятъ му животъ ще създаде условия за неговиятъ бѫдещъ животъ. Не мислете, че сегашнитѣ условия, при които живѣете, сѫ неблагоприятни. Не. Слушамъ, нѣкой казва: що съмъ се вмъкналъ между тия невежи! Азъ мога да влѣза между учени хора въ свѣта. Тоя мисли, че тамъ ще го посрещнатъ съ лаврови вѣнци, ще го увѣнчаятъ. Ние знаемъ свѣта! Ако тукъ не те посрещнатъ добрѣ, и тамъ нѣма да те посрещнатъ добрѣ. Ако ние не можемъ да побѣдимъ малкитѣ мѫчнотии, които имаме, какъ ще побѣдимъ голѣмитѣ? При сегашнитѣ условия ние има да побѣждаваме още редъ мѫчнотии. Има още много години, прѣзъ които ученицитѣ на окултната наука ще срѣщатъ редъ мѫчнотии. Вие трѣбва да се въорѫжите съ търпение, да прѣодолѣете тия мѫчнотии. Нѣкой казватъ: иде Царството Божие! Да иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има единъ доста долъгъ периодъ отъ врѣме. До тогава ще минете прѣзъ извѣстни мѫчнотии. Готови ли сте да ги посрещнете? Готови сте, но не повтаряйте погрѣшката на онѣзи руснаци тамъ при Елена, които, като прѣвзели града, напили се хубиво. Казватъ имъ: „Турцитѣ идатъ!“ — Ничево! „Турцитѣ идатъ!“ — Ничево! Като ги нападнали, тогава удрядъ онѣзи казаци на бѣгъ. Помнете! — турчинътъ е още въ свѣта. И въ васъ има турци. Чалми иматъ тѣ. Нѣкои иматъ и по една гъжва, нѣкои — по двѣ гъжви. Азъ наричамъ знание само това, което може да придружи човѣка слѣдъ неговото заминавание въ задгробния животъ. Знание, което може да се заличи отъ мозъка на човѣка е само забавление. Единъ човѣкъ който има библиотека отъ 10,000 тома философски книги, който е научилъ много работи, всичко това може да се изличи. Това, което остава, то е най-важното, то е хубавото въ живота. Най-важното за насъ е това знание, което може да остане съ насъ, та като отидемъ въ другия свѣтъ, да го носимъ. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трѣбва да се усѣщате силни. Сега, моето желание, цѣльта ми не е да се примирите, но искамъ да бѫдете силни, да не сте малодушни. Защото, гледамъ мнозина отъ васъ сте малодушни. Азъ наричамъ силенъ човѣкъ онзи, който, като дойдатъ страданията, казва: тия страдания сѫ на мѣсто: още, още страдания искамъ. Тия сѫ малко. А пъкъ сега, като нй дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаятъ. Да нѣма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене за ученика. Ученикътъ трѣбва да има характеръ да издържа. Ние казваме: диамантна воля трѣбва. Мнозина отъ ученицитѣ и отъ ученичкитѣ, както ги виждамъ, нѣматъ диамантна воля. Търпѣнието въ човѣка морално чувство ли е, или лично? Когато нѣкоя жена търпи на мѫжа си, отъ морални съображения ли търпи? Тя е много весела, казва: азъ ще ти направя това онова, всичко търпи. Отъ морални съображения ли, или отъ политика е това? Вие иматели опитностьта на това търпѣние, за което говоритѣ? Въ личното търпѣние винаги влиза една неприязненость. Нѣкой търпи, но прави усилия надъ себе си. Ние се радваме на моралното търпѣние. При моралното търпение, щомъ ти дойде една неприятность, ти усещашъ радость. Запримѣръ, мѫжътъ и жената не живѣятъ добрѣ. Нѣма да се докачате. Азъ виждамъ мѫжътъ и жената, като двѣ величини, като 1 и 2. Мѫжътъ и жената не прѣдставляватъ личности, това сѫ само символи. Мѫжътъ може да каже най-лошитѣ нѣща на жена си. Ако тя усѣти една приятность въ себе си, това търпѣние е морално. Но, ако усѣти въ себе си една обида, това търпѣние не е морално, въ него има вече личенъ елементъ. И въ моралнитѣ чувства човѣкъ усѣща едно разположение. Моралнитѣ чувства водятъ къмъ съвършенство. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ! И ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Опитайте се нѣкой пѫть, когато нѣкой ви обиди, да запазитѣ съзнание. Азъ съмъ слѣдилъ. този законъ на моралното чувство. Какви голѣми тънкости се изискватъ, за да се спази той. Онези сѫщества, които поставятъ човѣка на изпитъ, сѫ голѣми майстори. Имашъ едно богатство, разположенъ си, веселъ си, като че имашъ цѣлото богатство на свѣта. Дойде единъ моментъ, за нищо и никакво, за петь пари работа, кажешъ нѣщо и въ една минута всичкото ти щастие изчезне. Може да мине день, два, три, цѣла седмица, до като ти мине. Затова всички ние трѣбва да имаме ние този стремежъ къмъ Бога, да разберемъ, че Богъ е Богъ на Любовьта, Мѫдростьта, на Истината, които носятъ за човѣка: животъ, знание и свобода. Неговиятъ Духъ съдържа всичко това въ себе си. Т. м. * 18-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 20. II. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ състояния у човѣка. Т. м. Прочете се резюме върху темата: „най-щастливия день прѣзъ живота.“ Упражнение. 1. Рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. Дѣсната рѫка на страна, хоризонтално, въ крѫгъ, прѣдъ гѫрдитѣ. Послѣ лѣвата рѫка: настрана, хоризонтално, въ крѫгъ, прѣдъ гѫрдитѣ. Това упражнение се повтори нѣколко пжти ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка. 2. Двѣтѣ рѫцѣ нагорѣ, въ крѫгъ, допрени надъ главата горѣ. Отварятъ се рѫцѣтѣ малко, и пакъ се поставятъ надъ главата. Това се прави съ постепенно усилване и пакъ забавяне (нѣколко пѫти). Рѫцѣтѣ настрана и бавно спущане надолу. Сега, вие можете да си кажете: какво ме ползува такова едно движение? Ами туй движение на птицата какво я ползува? Съ туй движение какъвъ устремъ има птицата? Какъ обръща туй движение напрѣдъ! Разбира се, тя не се движи въ една плоскость, тъй хоризонтално, но туй движение има единъ малъкъ наклонъ. Споредъ този законъ, колкото идеално и да живѣете въ свѣта, като се движите въ гѫста материя, винаги ще имате единъ малъкъ наклонъ. Слѣдъ туй се спирате, почвате едно крѫгообразно движение и тогава пакъ тръгвате по една права линия. Въ туй движение става видоименение въ вашето съзнание, или въ вашето състояние. Ние говоримъ философски. Но тия нѣща за които ви говоря, сѫ вѣрни. Може да ги наблюдавате въ себе си, ще видите, че вашитѣ сѫстояния се измѣнятъ. Сѫстоянията може да се измѣнятъ, безъ да се измѣняте вие. Мнозина отъ васъ не можете да си прѣдставите това и казвате: какъ е възможно, моето състояние да се измѣня, а азъ да не се измѣнямъ? Да прѣдположимъ, че вие имате една свѣщъ и я запалвате (фиг. 1). Този човѣкъ, който наблюдава нѣма да му туримъ око, защото, ако гледа отвънъ, той нѣма да разсѫждава. Ако има око, вѫтрѣшно ще е слѣпъ, Ако тази свѣщь гори и изгаря, промѣня ли се състоянието на вашия господарь. Прѣдставете си, че горящата свѣщь е вашето състояние. Слѣдователно, ако вашето настроение се мѣни, ако вашата мисъль се мѣни, ако вашитѣ чувства се измѣнятъ, това ни най-малко не показва, че вие се мѣните. Промѣната е вашата свѣщь, която гори и изгаря. Всички тия промѣни се дължатъ на естеството на вашата природа. Промѣнитѣ ставатъ въ широката природа, въ която живѣете. Мнозина отъ васъ, като не разбиратъ този законъ, си създаватъ редъ неприятности. Щомъ се измѣни нѣщо въ васъ, вие казвате: изгубихъ нѣщо много цѣнно, много хубаво. Кой ли не губи? — Всички губятъ. Но слѣдъ всѣка една загуба въ природата идва съотвѣтствующа печалба. Въ физиката имате единъ законъ че силата, енергията (Е) е равна на обема на масата (Т), т. е. въ материята всѣкога ставатъ извѣстни прояви. Въ материята има нѣколко движения. Срѣщнатъ се вълни, които иматъ височина, иматъ ширина, иматъ и брой на трептенията. Слѣдователно, енергията е равна и на височината, и на широчината, и на броя на трептенията. Физиката казва, че енергията е равна на масата. Този физически законъ отчасти е вѣренъ. Нѣкой пѫть обемътъ на масата е по голѣмъ отъ енергията, а въ нѣкои случаи силата на енергията е по-голѣма отъ масата. Какво е приложението на този законъ? Извѣстна енергия може да се прояви въ извѣстна маса — извѣстенъ обемъ има тя. Да допуснемъ, че вземете човѣшкото тѣло. И въ него има извѣстна енергия, но енергията може да бѫде специфична, както се взима въ физиката Каквото и да е тя, отъ нея всѣкога излизатъ извѣстни сили. На какво е проява самата енергия въ свѣта? Задъ енергията седи една разумна сила. Слѣдователно, вие трѣбва да знаете, че между отношенията на енергията и масата, постоянно ставатъ промѣни. Тѣзи промѣни може да иматъ разни направления? Нѣкой пѫть движението на енергията може да спомага за вашето морално подигане, а нѣкой пѫть тази енергия спомага за вашето морално падане. Да допуснемъ, че вие сте енергиченъ, способенъ, уменъ и печелитѣ пари, паритѣ, това сѫ масата. Тазн маса като влѣзе вѫтрѣ въ вашата каса, започва да ви изкушава, почвате да се удоволствувате по разни начини. Единъ день масата се намалява, т. е. паритѣ изчезватъ и остава само енергията вѫтрѣ въ вашия умъ. Сега, въ физическия свѣтъ, всички физици казватъ, че човѣкъ трѣбва да има достатъчно маса, въ която енергията може да се прояви, т. е. постоянно трѣбва да има гориво за живота си. Туй е само физическия свѣтъ. Защо се мѣнятъ състоянията въ човѣка? Всѣка една промѣна, каквато и да е, която става въ васъ, означава че извѣстни разумни сѫщества сѫ влѣзли въ васъ да работятъ, взели сѫ участие въ живота ви — нищо повече! Вземете единъ простъ фактъ. Вие седите самъ въ стаята си, имате каса, имате си и пари въ нея. Отворите я, гледате си паритѣ, самъ сте, спокоенъ сте. Вадите си паритѣ, броите ги, радвате имъ се, послѣ пакъ ги затворите. Единъ день дойде нѣкой вашъ приятель и ви завари тъкмо въ момента, когато вашата каса е отворена. Вие отъ благородство не можете да затворите касата си, излизате навънъ, но у васъ се зароди едно малко безпокойствие. Защо? — Възможно е той да бръкне въ касата, да вземе нѣщо отъ нея. Вашиятъ приятель си замине, веднага прѣброявате паритѣ си и казвате: а точно сѫ. Честенъ човѣкъ е, значи, не е взелъ нищо. Сега у васъ се поражда едно довѣрие къмъ него. Този вашъ приятель дойди втори, трети пѫть и т. н. Питамъ: може ли да провѣрите, слѣдъ колко пѫти ако дойде той, ще изчезне туй безпокойствие, туй недовѣрие къмъ него? Ако има законъ, ще може ли точно да изчислите това? Има законъ, чрѣзъ който ще може да се опрѣдѣли. Вземете който и да е градинарь, той може да ви опрѣдѣли точно, слѣдъ колко години една ябълка ще достигне върха на своето развитие, т. е. крайния прѣдѣлъ на развитието си. Така сѫщо може да се опрѣдѣли, слѣдъ колко години единъ човѣкъ може да достигне върха на своето развитие, билъ той младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома. По сѫщия законъ ние можемъ да опрѣдѣлимъ математически, слѣдь колко години човѣкъ ще достигне прѣдѣла на своето растене, т. е. ще спре неговиятъ растежъ. Тогава питамъ: слѣдъ колко години може да дойде прѣдѣла на вашето съмнѣние и невѣрие? Вѣрата и съмнѣнието сѫщо иматъ свой прѣдѣлъ. И най-голѣмата вѣра да имате у нѣкого, достатъчно е само единъ пѫть да задигне паритѣ отъ касата ви, за да се разколебае веднага вашата вѣра. Слѣдователно вашата вѣра не е стабилна. Казвате: нашата вѣра трѣбва да е постоянна. Питамъ: ако вашата вѣра се разколебава, това вѣра ли е, стабилна ли е тя? Не само спрѣмо хората, но вашата вѣра се разколебава и спрѣмо Бога. Вие имате вѣра въ Бога, докато всичко ви върви добрѣ. Казвате: Богъ е добъръ, справедливъ. Но, дойдатъ нѣкои малки изпитания, казвате: а бе, джанъмъ, тази работа не върви. Значи и у Бога имашъ съмнѣние. Е, ако критикувашъ Бога въ себе си, съ каква мѣрка може да Го критикувашъ? Коя е тази абсолютна мѣрка? Ако ти имашъ съмнѣние въ Бога, туй съмнѣние трѣбва да го измѣрвашъ съ нѣкаква величина. Ние казваме: този човѣкъ е честенъ, а онзи не е честенъ. И единиятъ, и другиятъ трѣбва да мѣримъ съ извѣстна мѣрка. Тия нѣща сѫ относителни. Не, единъ ученъ човѣкъ, или единъ християнинъ трѣбва да различава своитѣ състояния. Има състояния чисто физически, има състояния душевни, има и състояния умствени. Физическитѣ състояния се нарушаватъ отъ физически прѣдмети. Запримѣръ, вие имате едно прѣкрасно състояние на духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: а, азъ съмъ достатъчно спокоенъ човѣкъ, азъ не се тревожа. Не се тревожите. понеже имате ниви, говеда. Но единъ день, нѣкой изпразни касата ви, и туй състояние се измѣня. Значи, туй състояние е фи зическо. Взети сѫ паритѣ ви, измѣня се състоянието, изгубвате спокойствието си, Туй спокойствие се дължи само на паритѣ, на нивитѣ, на кѫщитѣ. Има и другъ видъ състояние. Вие се мислите за благороденъ човѣкъ, човѣкъ отъ знатно произхождение, но бѣденъ сте, нѣмате нито петь пари въ джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но, нѣкой казалъ обидна дума за васъ, и веднага се измѣня вашето състояние. Значи, въ този случай вие усѣщате, като че нѣкой е взелъ нѣщо отъ вашата честь. Азъ наричамъ туй измѣнение въ състоянието — душевно състояние. Обиднитѣ думи измѣнятъ вашето състояние. Да допуснемъ сега, че имате известно умствено състояние. Запримѣръ, имате нѣкаква самоувѣреность въ извѣстни научни теории, които вие сте създали, но единъ день намѣрите, че има грѣшка въ всичкитѣ ви теории и изчисления, и въ вашия умъ стане едно измѣнение. Туй, което вие сте твърдѣли, туй, което едно врѣме съставлявало за васъ удоволствие, днесъ въ него намирате една погрѣшка, и веднага се започва една умствена пертурбация. Въ свѣта има и други състояния, за които сега нѣма да се спирамъ да ви говоря. Значи, всички състояния у васъ иматъ свои специаленъ обектъ, който вие може да измѣните. А ние сега туряме всички тия състояния подъ еднакъвъ знаменатель. Не е така. Слѣдователно. онзи. който иска да работи съзнателно, трѣбва да надрасне тѣзи три вида състояния. Отъ това че загубилъ паритѣ си, че му казали обидна дума, и че прѣтърпѣлъ умствена загуба, да се не измѣня, да знае, че това е въ реда на нѣщата. Тия три състояния сѫ горящата свѣщь. Сега нѣкой може да пита: не може ли безъ свѣщь въ кѫщи? — Може, какъ не! Мога да впрегна моя мозъкъ, да ми свети, докато мисля, а като прѣстана да мисля, да настане тъмнина. Значи: мисля ли — свети мозъкътъ ми: прѣстана ли да мисля — тъмнина настава, почивамъ си. Да допуснемъ, че нѣкой ви вземе свѣщьта. Казвате: какво право има да ми взима свѣщьта? — Е, взелъ я, той има право. Тази свѣщь всѣки има право да я вземе, и да измѣни вашето състояние. Но кой е онзи, който може да вземе свѣщьта, която нося въ моя мозъкъ? Тази свѣщь не може да се краде. По нѣкой пѫть, нѣкой се опитватъ да взематъ тази свѣщь, но не могътъ — въ рѣдки случаи само успѣватъ. И ако живѣемъ добрѣ, разумно въ живота си, никой не ще може да ни вземе тази свѣщь. Нѣкои говорятъ за добрия животъ. Добриятъ животъ започва само тогава, когато почнемъ да си служимъ не съ външни свѣщи, но съ свѣщьта на нашия умъ. Когато той свети, ние сме въ безопасность. Сега, ние можемъ да завъртимъ ключовете на нашитѣ мозъци, и ще настане тъмнина. А като отвъртимъ ключоветѣ на нашитѣ мозъци, ще настане свѣтлина. Колко души сте тука? — 200 души. Всѣки единъ мозъкъ може да даде енергия най малко отъ 1000 свѣщи.?(айде, нека да е по-малко — 150 свѣщи. Знаете ли какво нѣщо е енергиятз на 150 свѣщи? Двѣста души по 150 свѣщи прави 30,000 свѣщи. Азъ свеждамъ това къмъ развиване на човѣшката воля. Ние допущаме, че има нѣща невъзможни. Щомъ кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно отъ правилата на Божествения свѣтъ: всичко въ свѣта е разумно, всичко въ свѣта е възможно! Ще кажете: всичко е възможно. Може да се родятъ редъ критики. Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: азъ искамъ да стана богатъ. — То не влиза въ тази формула. Ама азъ искамъ да стана ученъ човѣкъ. — То не влиза въ тази формула. Ще ви превѣда единъ анекдотъ, единъ реаленъ примеръ за нашитѣ смѣшни схващания. Това бѣше по освобождението. Единъ българинъ ходилъ въ Америка, тамъ живѣлъ около 10 — 15 години и се връща въ България, въ врѣмето на князъ Батемберга. Дошелъ той съ специаленъ тренъ въ България, и князъ Батембергъ го приелъ съ специални почѣсти, казва му: на каква длъжность искашъ да те назнача? Князътъ билъ разположенъ къмъ него, зеръ ученъ българинъ билъ, затова искалъ да му даде едно почетно мѣсто, и мислилъ, че той ще поиска да го назначи пръвъ министъръ въ България. „Искамъ казва той“, да бѫда директоръ на нѣкоя гимназия“. — Е, ще отидете при министра на просвѣщението, това е негова длъжность. Като казваме, че всичко е възможно, то значи че сѫ възможни само тия нѣща, които влизатъ въ тази формула. Щомъ кажа, че искамъ да стана директоръ, тогава ще отида при министра на просвѣщението. Чудна работа! Онѣзи богатитѣ хора не работятъ съ тази формула. Ученитѣ хора сѫщо не работятъ съ тази формула. Казвате: невъзможно е. Какъ да е невъзможно? Ще турите въ ума си формулата: всичко е възможно! Казвате: Ама въ този животъ не. Оставете това ограничение „въ този животъ“! Това не е философия, това не влиза въ тази формула. И знаете ли кѫдѣ е заблуждението на мнозина хора? Ние говоримъ често за нѣщата, че едни сѫ нагорѣ, други надолу. Ние говоримъ за Бога. Но кѫдѣ е Господь? — Нагорѣ, хубаво, ти увѣренъ ли си, че Господъ е тамъ горѣ? Хората все отъ тамъ Го викатъ, и Го нѣма. Ученитѣ хора казватъ, че туй, което денемъ виждашъ нагорѣ, вечерно врѣме е надолу. Тогава, ако се молишъ денемъ, Господъ е нагорѣ: ако се молишъ вечерно врѣме, Господъ е надолу. Кѫдѣ е Той? Туй е споредъ науката, това не сѫ мои разсѫждения. И ние, като се въртимъ споредъ земята, тази земя нѣкой пѫть е надолу, нѣкой пѫть — нагорѣ. Казвамъ, надолу и нагорѣ нѣма. Въ дадения моментъ, когато ние разсѫждаваме върху думитѣ надолу и нагорѣ, ние сме центъръ, и всѣки човѣкъ разсѫждава, изхождайки отъ себе си. Ти говоришъ за Бога, но ти си ценгъръ и разглеждашъ нѣщата по отношение къмъ себе си. Нѣкой казва: азъ говоря за Господа. Не, ти мислишъ за Бога, но ти си центъръ, за себе си разсѫждавашъ. И, споредъ твоята интелигентность, такъвъ е твоятъ Господъ. Господъ у философа е по-ученъ, а у простия човѣкъ е по-простъ. Това е много естествено. Вземете единъ отличенъ художникъ и единъ простъ художникъ. Първиятъ ще нарисува единъ хубавъ образъ, а вториятъ — единъ по-простъ образъ — всѣки споредъ своята дарба. Нѣкой казва: азъ ще изразя на платното си една идея, Тази идея ще бѫде точно като тебе. Ти не можешъ да нарисувашъ една идея по-висока отъ себе си. Слѣдователно, това е по отношение положението нагорѣ или надолу, на дѣсно или на лѣво. Да допуснемъ, че имате около 100 кубове, които се движатъ. Трѣбва да знаете, на дѣсно ли се мѣстятъ, или на лѣво. Тѣ се движатъ по единъ математически законъ. Трѣбва да знаете въ дадения моментъ, въ каква посока се движатъ. На лѣво, това е вашето сърце, на дѣсно — това е вашиятъ умъ: налѣво — това е вашиятъ духъ, на дѣсно — това е вашата душа. Значи, въ свѣта има разни движения. Този законъ не е абсолютенъ. Та, горѣ и долу, това сѫ само думи съ обикновенъ смисълъ. И всѣки единъ отъ васъ, когато разсѫждава, трѣбва да знае отъ кѫдѣ иде неговата мисъль. Нѣкой казва: азъ видѣхъ нѣщо. Какво си видѣлъ? — Свѣтлина видѣхъ. Е, хубаво. Разправяше ми единъ нашъ починалъ братъ, който ходѣше изъ България, за нашитѣ ясновидци. Редъ богомолци, ясновидци отивали за Света Гора, и изъ пѫтя въ парахода, имало голѣмо освѣщение, та станало нѣщо, и тѣ веднага казали: елате да видите едно чудо, отъ небето светна нѣщо! И като отиватъ да видятъ, какво виждатъ? — Че туй чудо, тази свѣтлина е чудо на парахода. Отъ Бога е това чудо мислятъ си и почватъ да тълкуватъ, че нѣщо е свѣтнало по особена благодать, а се указва, че лампитѣ на парахода светнали. Не, реалнитѣ нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ строго опрѣдѣлени, тѣ си иматъ специални качества, и тѣзи качества всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае. Нѣкои хора казватъ, че духовниятъ животъ и духовнитѣ явления сѫ специфични, и въ тѣхъ нѣма абсолютно никаква промѣна. Тѣ сѫ еднакви въ всичкиѣ врѣмена. Запримѣръ, нѣкои говорятъ за Божествена свѣтлина. Най-реалното нѣщо е вѫтре въ вашия животъ. Ето въ какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и повѣрите. Нѣкой пѫть у човѣка се намира една много мъжделива свѣтлинка, която никога не се мѣни. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. Въ човѣка има голѣми свѣтлини, много хиляди лампи свѣтвать и изгасватъ, но съ тѣхъ ставатъ промѣни, а тази малката свѣтлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане и при ставанѣ, никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щасливи, но когато се намирате въ най-голѣмото отчаяние, изоставени отъ всички, когато всичко е загаснало на вашето небе — и звѣзди, и мѣсечина. Тогава, далечъ нѣкѫдѣ въ вашето съзнание се появява тази свѣтлинка, блѣщука на вашия хоризонтъ, показва пѫтя, къмъ който трѣбва да се стремите. Тамъ е Богъ! И тогава, ако виждате тази малка свѣтлинка, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите въ тази посока, вие се намирате съ гърба си къмъ свѣтлината, т. е. сьзнанието ви е обърнато къмъ свѣта. Слѣдователно, ще се обърнете точно въ посоката на вашето съзнание. Нѣкои отъ васъ искатъ да видятъ нѣкой ангелъ, но трѣбва да знаятъ, че тази малка свѣтлинка струва повече, отколкото да видятъ единъ ангелъ. Единъ ангелъ може да стои при васъ единъ день, той е единъ пратеникъ - дойде да ви посети и си отива, но тази малката свѣтлинка, това е специфичното, Божественото, което бди надъ васъ всѣки моментъ. Това е тази мъжделивата свѣтлинка. Азъ я считамъ най-приятната свѣтлинка. Когато вие видите тази свѣтлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бѫдете. Единственото нѣщо въ свѣта, което може да ви причини тази радость, това е малката свѣтлинка. И азъ казвамъ: най-доволнитѣ, най щасливитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, които виждатъ най-малкитѣ, микроскопическитѣ нъща, и отъ тѣхъ сѫ доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази свѣтлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито невѣрие, нито адъ, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална свѣтлинка, която дава животъ. Туй е дѣйствителното реалното, положителното, и всѣки единъ отъ васъ може да види тази свѣтлинка въ себе си. Може да направите наблюдения и ще видите, че всѣки има тази малка свѣтлинка. Нѣкой пѫть казвате: загасна моята свѣтлинка. Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати съ гърба си къмъ нея. Тя седи въ далечината на вашия животъ, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделѣе. Тя е отлична свѣтлинка. Ето сега гдѣ е опасностьта въ разискването на тѣзи лекции. Като ви разправямъ за тази свѣтлинка, вие по нѣкой пѫть се намирате въ положението на онзи турчинъ, който казвалъ, че знае български езикъ. Той билъ бей. Отива единъ день на гости у единъ български чорбаджия. Казва му: „Слушайте, да внимавате, да не говорите нѣщо обидно заради мене, азъ зная български езикъ ще ви разбера, затова на български ще ми говорите“. Той си запалилъ чубука, пуши си спокойно. По едно врѣме искрица отъ чубука хвръква и запалва чалмата му. Дохожда домакинята, казва му на българси: „Агачо, чалмата гори“. Не разбира той, продължава да си пуши. Пакъ му казва тя: „Агачо, чалмата гори“. А, знамъ, знамъ. Пакъ не разбралъ. Най-послѣ на турски му казва: „Агачо, чалмата гори!“ — Е, тъй кажи, да те разбера. Всѣно нѣщо трѣбва да се разбира, а щомъ се разбира, то може и да се приложи. Туй приложение не го опрѣдѣляйте съ думитѣ: трѣбва да бѫдемъ добри! Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть. Не се стремете да бѫдете добри защото, онзи, който се стреми да бѫде добъръ, това показва, че той е лошъ. Въ насъ трѣбва да има желанието да изпълнимъ волята Божия. Закони има въ свѣта, които трѣбва да изпълнимъ, Въ неизпълнението волята Божия се раждатъ тия нещастия. „Азъ искамъ да бѫда добъръ човѣкъ“. Че и най-добриятъ човѣкъ може да върши най-глупави работи. Нима единъ добъръ човѣкъ не може да счупи едно шише, да развали една лампа? Но това не показва, че той е лошъ. Туй е невнимание, незнание. Споредъ туй учение, въ единъ моментъ можешъ да бѫдешъ добърь. Но вие се спирате, казвате. то не може изведнъжъ, то е невъзможно. Не, може. Невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни, а възможните нѣща сѫ невъзможни. Бѣдниятъ може да влѣзе въ небето, а богатиятъ — никога. Богатството може да ви подигне, може да ви направи единъ знатенъ царь, но то може да ви лиши отъ царството Божие. Възможнопьта на земята е невъзможность на небето. Бѣдниять човѣкъ. които всѣки може да го подритва, има възможность да влѣзе въ небето. Азъ, казва, зная това. Онзи, който мисли, че знае, той е най-голѣмия невѣжа, а онзи който мисли че не знае тои е най-учениятъ човѣкъ. Но сега, знаете ли какво ще се яви у васъ? Друга една слабость ще се яви, азъ зная този дяволъ. Вие сега ще кажете азъ не зная нищо. Не е така. Ще кажешъ, че не знаешъ нищо, за да почнешъ да мислишъ, че знаешъ нѣщо. Защото, този, койго знае и този, който не знае, въ действителния животъ ще видятъ, колко знаятъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да опрѣдѣли своитѣ възможности. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие казвате, че знаете, че имате вѣра, че Господъ отговорилъ на вашата молитва и т. н. Убеждавате, доказвате: азъ еди-кога се молихъ, зная, че Господъ ми отговори. Другъ пѫть се молихъ за една своя сѫсѣдка и тя оздравѣ. Господъ ми отговори. Азъ ще ви покажа, колко вѣра имате. Заболи ви нѣкой пѫть петата, колѣното, ревматизъмъ имате, казвате: не знамъ, какво ми стана на крака, не мога да ходя. Е, казвамъ, помолете се! — Молихъ се, но не минава. Казвашъ си: едно врѣме Господъ ми отговаряше, сега не ми отговаря. Знаете ли на какво мяза вашиятъ животъ? Трѣбва да бѫдемъ изкрени! Единъ старецъ върви изъ планината, не гледа прѣдъ себе си. Както върви — хопъ въ единъ трапъ! Догнѣвѣло го, какъ той да падне! Излиза вънъ отъ трапа и си казва: ехъ, едно врѣме като бѣхъ младъ, какъ го прѣсочихъ! Прѣскача още веднажъ и хопъ — пакъ въ трапа. Седи, мисли, и го чува нѣкой и си казва: едно врѣме, като бѣхъ младъ, какъ прѣскачахъ, но сега, като остарѣхъ, не мога. Послѣ, като вижда, че нѣма никой около него, казва си: и едно врѣме, и сега все така бѣше. Положителнитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ като задачи въ живота на ученика. Онзи, който сериозно се занима не трѣбва да бѫде критикъ, но трѣбва да бѫде толкова чистосърдеченъ, че да признава нѣщата прѣдъ себе си, и като ги признае, трѣбва да каже: мога да се поправя, възможно е това. Да не казва: е, въ този животъ не мога да се поправя, но въ бѫдащия. Не, още сега е възможно. Ако си нетърпеливъ, казвашъ, азъ сѫмъ нетърпеливъ, отъ майка си наслѣдихъ този нравъ, не мога да се поправя. Ти можешъ още тази вечерь да поправишъ поведението си всичко можешъ да поправишъ. И при самовъзпитанието си, постѫпвайте по слѣдния начинъ: всѣка вечеръ, като си лѣгате, и всѣка сутринь, като ставате, казвайте всичко е възможно! „Всичко е възможно“, подразбирамъ като живѣемъ въ Божествения свѣть, като спазваме онѣзи велики Божествени закони, за насъ нѣма да има невъзможни нѣща. Нарушимъ ли единъ Божественъ законъ, всичката възможность става невъзможность. И тогава, колкото и да е силенъ единъ човѣкъ, той се лишава отъ възможностьта да успева. И като казвамъ, че всичко е възможно, въ какво отношение е възможно? — По закона на Божествената Любовъ, по закона на Божествената Мѫдрость, по закона на Божествената Истина всичко е възможно. Отъ тѣзи лекции, които ви давамъ, знаете ли нѣкой пѫть въ какво положение може да се намѣрите? — Въ едно отношение вие може да се насърчите, а въ друго отношение да се обезсърчите. Всѣкога вие може да попаднете въ плюсъ безконечность, и въ минусъ безконечность. Това сѫ двѣ величини, двѣ възможности. Плюсътъ, това сѫ всички възможности въ свѣта, минусътъ, това сѫ всички невъзможности. Сега, идеята, която е заложена въ менъ е слѣдующата: ние казваме, че всичко е възможно, нали така? По какво се отличаватъ възможноститѣ въ свѣта? Всѣкога, когато вие се доближавате до едно сѫщество, което знае повече отъ васъ, чувствувате, че сте нищо, но то е привидно. Въ васъ се заражда врѣменно само едно такова състояние. Ще направя друго едно сравнение. Ако имате една свѣщь, която ви свети добрѣ радвате й се, но я приближавате при друга една свѣщъ, която има силата на 150 — 200 свѣщи: вашата свѣщь, по отношение на втората, едва ще мѫжделѣе, значи свѣтлината й се намалява. Ако пъкъ се приближавате съ вашата свѣщь при едно сѫщество, което има свѣщь по-слаба отъ вашата, вие се чувствувате надъ него. Слѣдователно, когато се движите въ духовния свѣтъ, нѣкой пѫть вие се чувствувате, че знаете много, значи имате работа съ по-нисши сѫщества, а нѣкой пѫть мислитѣ, че нищо не знаете — имате работа съ по-висши сѫщества Нима онзи студентъ, който е постѫпиль въ нѣкой университетъ да слѣдва математика, не вижда, че професорътъ му знае много? Той, като ученикъ е билъ много добъръ, но като излѣзе онзи професоръ прѣдъ него, като заработи съ онази висша материя, той вижда, разбира, че професорътъ му борави съ много точни, научни работи. Ученикътъ казва: колко има да уча азъ! Та, когато по нѣкой пѫть въ вашия умъ влѣзе мисълтьга „азъ нищо не зная“, то е добъръ признакъ. Значи, доближавате се до онова великото, което знае. Въ васъ тогава именно има условия да учите. А когато мислите, че знаете, държите обратния пѫть. Азъ забѣлѣзвамъ, понѣкога нѣкои казватъ: ние вече свършихме! Не, свършватъ само умрѣлитѣ. Туй го помнете! Само умрѣлитѣ свършватъ, а живитѣ — никога. Живитѣ започватъ, а умрѣлитѣ свършватъ. Азъ свършихъ — минусъ. Започвамъ — плюсъ. Сега, тия мисли ще държите въ ума си. По нѣкой пѫть имаме една слабость, имаме извѣстна стратегия, не искаме да угодимъ на Бога, но искаме единъ другь да си угаждаме. Тамъ седи всичката погрѣшка. Когато глупавиятъ угажда на глупавия, какво става? — Нищо не става. Когато угаждашъ на най-умния, на най-добрия въ свѣта, животътъ има смисъль. Туй не трѣбва да ни доведе въ друга крайность. Всѣка една постѫпка, която извършвате въ свѣта, трѣбва да е строго опрѣдѣлена въ вашето съзнание: трѣбва да имате една строго опрѣдѣлена мѣрка, да знаете защо вършите това или онова. И нѣма нищо по-хубаво отъ това, да имате едно вѫтрѣшно удовлетворение въ свѣта, и всѣки да е доволенъ отъ постѫпкитѣ си. Когато обсѫжда туй хубавото, красивото, да знае, че е правъ, да знае, че е постѫпилъ тъй, както трѣбва. Нищо повече! Тема за слѣдния пѫть: „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 17-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 13. II. 1924 год. — София