Търсене във форума

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Най щастливиятъ денъ Миръ Мирътъ носи Божията радость. Размишление. За тема ще имате: „Най-щастливиятъ день въ годината“. Упражнение: Дѣсната рѫка настрана. Движение на китката нагорѣ и надолу, отначало по-бавно, съ постепенно усилване и пакъ отслабване. Дѣсната рѫка се прибира свободно. Сѫщото се прави съ лѣвата рѫка. Послѣ и съ двѣтѣ рѫцѣ едноврѣменно. Почивка. Двѣтѣ рѫцѣ успоредно напрѣдъ. Постепенно разтваряне рѫцѣтѣ на страна, съ движение на киткитѣ — трептение. Прибиране рѫцѣтѣ напрѣдъ, пакъ съ трептение. Това упражнение се прави нѣколко пѫти. Рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ. Бавно издигане на рѫцѣтѣ отстрана на главата и до надъ главата и бавно снемане пакъ напрѣдъ (седемъ пѫти). Единъ пѫть обратно движение: рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ издигагъ се надъ главата и се спущатъ покрай странитѣ на главата напрѣдъ. Пакъ първото движение четири пѫти. Рѫцѣтѣ спиратъ успоредно напрѣдъ, движение на киткитѣ съ трептение, при постепенно усилване и отслабване. Рѫцѣтѣ настрана и долу прибрани. Като си движите рѫцѣтѣ, какво усѣщате? Имате ли усѣщане на допиране нѣкакво пихтиеобразно вещество? — Да. Илюзия ли е това, или дѣйствителность? Щомъ движите много бързо рѫцѣтѣ си, усѣщате като че се допира нѣщо. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усѣщане? Когато нѣкой отъ васъ е неразположенъ духомъ, нѣка направи това упражнение. По такъвъ начинъ всѣки, отъ васъ може да трансформира своето състояние. Още първия день щомъ ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви укаже. То е единъ цѣрь за всички ви. Нѣкой пѫть може да не успѣете напълно, но все таки 85% ще имате резултатъ Неразположенъ сте, подвижете си рѫцѣтѣ, съ това упражнение ще се привлече магнетическа сила, и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието. Въ природата има единъ законъ, споредъ който може да се опрѣдѣля възрастьта на дърветата. Запримѣръ, у малкитѣ дръвчета клонищата сѫ винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарѣва, толкова клонищата започватъ да се прѣвиватъ къмъ земята. Този законъ за растенията, е сѫщъ, както и у човъка. Човѣкъ като мине извѣстна възрасть, нѣкой пѫть започза несъзнателно да се пригърбва. Това е идеята. Това пригърбване произтича отъ измѣнение на теченията, които дѣйствуватъ въ неговия организмъ. Това учение, което придобиваме, ако не го приложимъ, ние ще мязаме на онзи търновски адвокатъ, когото хващатъ разбойници между Търново и Севлиево и намиратъ въ джобоветѣ му два револвера запазени. Питатъ го: защо ти сѫ тия револвери? — За зоръ заманъ. Ами отъ този зоръ заманъ по-голѣмъ има ли? Тѣ го набили добрѣ и му казали: като не знаешъ да носишъ револверъ, защо го носишъ? Той си ка залъ: втори пѫть вече безъ револверъ ще ходя. Знанието има сила само когато се прилага. Сега изобщо, и въ тритѣ свѣта: и въ материялния, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ, всѣкога хората търсятъ най-лесния методъ за прилагане. Запримѣръ, българинътъ, щомъ го заболи глава, ще вика врачка дс махне съ рѫка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо, у всичкитѣ хора има стремежъ къмъ лесното. Тѣ не обичатъ мѫчнитѣ работи. Щомъ се яви една малка мѫчнотия, една мисъль, която не може да разрѣшимъ, или едно тягостно чувство или дѣйствие, винаги се намираме въ едно противорѣчие съ окрѫжающитѣ, и съ себе си. Въ единъ свѣтъ като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашитѣ тѣла сѫ устроени, ние не можемъ да очакваме животътъ ни да бѫде лесенъ. Този животъ който сега имаме, е единъ отъ най-мѫчнитѣ. Всички трѣбва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мѫчния животъ, не отвънъ, а отвѫтрѣ. Че е тъй, може да се увѣрите отъ това, че вие не може да намѣрите двама души, които да мислятъ еднакво и да си хармониратъ. Нѣкой може да си поклати главата, че е съгласенъ, но той не е съгласенъ. Нѣма да намѣрите двама души съгласни. Ако намѣрите двама души, които сѫ сѫгласни въ своитѣ мисли, то ако имъ дадете да изпѣятъ тона „до“, ще го взематъ тъй чисто, че гласоветѣ имъ ще се сливатъ. Ако двама души мислятъ еднакво, чувствуватъ еднакво, дѣйствуватъ еднакво, тѣ ще взематъ тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливатъ. Ние казваме, че човѣкъ е троякъ, т. е. има умъ. сърце и воля. Този законъ може да приложимъ и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърдцето и волята въ нѣкой човѣкъ, то вземели той този тонъ, пакъ трѣбва да стане сѫщото сливане между сърцето, ума и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умътъ образува, трѣбва да е тъй напълнена отъ сърцето, че нито една капка да се не излива, нито пъкъ да остане празно мѣсто — идеално да бѫде запълнена формата. Това значи съгласие. Щомъ остане празнина въ формата на ума, всѣкога се ражда извѣстенъ дисонансъ въ живота, т. е. нѣкой казва: не съмъ разположень, не мога да обичамъ, нѣщо ме стѣга, коравосърдеченъ съмъ. Това стѣгане се дължи на това обстоятелство, че формитѣ на ума не сѫ така идеално запълнени. Защо не сѫ идеално запълнени? Всѣки, който не знае какъ да запълни формата на ума си, той е духовенъ мързеливецъ. Духовниятъ мързелъ е единъ отъ голѣмитѣ врагове. Духовнитѣ хора сѫ много мързеливи. За тѣхъ трѣбва голѣмъ остенъ. Отъ невидимия свѣтъ има изпратени духове, които стѣгатъ мързеливитѣ, впрѣгатъ ги на работа. Имашъ да давашъ полица отъ 10 - 20,000 лева. Казвашъ: азъ мисля да я платя ли, или да нея плащамъ. Какъ, нищо нѣма да мислишъ, остенъ има! Седне нѣкой, пише трактатъ. Професоръ е, стегнали сѫ го студентитѣ — срамъ го е отъ тѣхъ, заставенъ е да пише. Послѣ, обществото какво ще каже, срамъ го е и отъ него. Съврѣменитѣ хора, и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи, никой не е свободенъ, всѣки е заставенъ съ остенъ да работи. Не само те каратъ да мислишъ, но те каратъ и да чувствувашъ. Така трѣбва да разрѣшавате въпроса. Вие казвате: азъ съмъ свободенъ, азъ чувствувамъ така и така, имамъ такава мисълъ. Не е така, не сте свободни. Често вие се поставяте въ положениего на единъ критикъ. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на двата бивола, които влѣзли въ локвата, Единия отъ тѣхъ имапъ каль на гърба си 1/2 с. м., а другиятъ единъ сантиметръ. Първиятъ казва на втория: много си се окалялъ, много дебела каль имашъ. А, неговата е по-малко! И двамата сѫ въ локвата! И малката каль, и голѣмата каль, въ дадения случай произвождатъ еднакви резултати. Когато дойдемъ до личния животъ, до идейния животъ въ насъ, всѣки ученикъ трѣбва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърцитѣ сѫ казвали: „познай себе си!“ Що значи да познава човѣкъ себе си? Да познава това сѫщинското, което е въ него. Не онова, което хората ми слятъ заради него, не това, което той мисли въ нѣкои щасливи моменти за себе си, но да познава онова неизмѣнното въ себе си, при всички случаи на живота си. Да кажемь, има щасливи дни, когато човѣкъ е 100% добъръ. Има и такива дни въ живота, когато той е 100% лошъ. Питамъ тогава: какво е спечелилъ човѣкъ? Като раздѣлите 100 на 100, какво ще получите? — Единица. Какво показва тази единица? Сто, дѣлено на сто, показва погрѣшки отъ втора категория. Единицата показва, че той не се е държалъ съ първата категория на Божествения животъ. Отъ едно до десетъ — това е първата категория на живота — чистиятъ Божествениятъ животъ. Десетьтѣ съставлява единица за по-голѣма мѣрка. Отъ едно до десетъ е животътъ на Бога. Отъ 10 до 100 — животътъ на ангелитѣ, животътъ отъ втората категория. Защото 100 тѣ е единица за хилядитѣ. Отъ 100 до 1000 е животътъ на хората, животътъ отъ третата категория. Слѣдователно човѣкътъ не може да живѣе като ангелъ. Защо? Защото той не разбра смисълътъ на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или подцѣнява, или надцѣнява своитѣ качества и способносги. Човѣкъ въ всѣки сучай трѣбва да се познава. Сега, забѣлѣзали ли сте, какъ нѣкой човѣкъ най-първо ви се вижда много добъръ. Казвате: азъ виждамъ въ лицето на този господинъ единъ много интелигентенъ, много добъръ човѣкъ — човѣкъ съ отличенъ характеръ. Не се мине и една година, вие казвате: азъ съмъ се излъгалъ, той не билъ толкова добъръ. Сега виждамъ, че този човѣкъ билъ лошъ Питамъ ви сега: тази промѣна въ първия и въ втория случай вѣрна ли е? Не, не е вѣрна. Азъ мога да направя всѣки отъ васъ да бѫде добъръ прѣзъ цѣлия си животъ. Какъ? Прѣдставете си, че ви направя една хубава кѫща, съ хубава градина, да имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познаватъ всичкитѣ ваши навици, та да задоволяватъ всичкитѣ ви нужди. Послѣ, да имате файтонъ, автомобилъ, и каквото пожелаете, всѣко най-малко ваше желание да се задоволява. Въ този случай, по-добъръ човѣкъ отъ васъ нѣма да има. Идеаленъ човѣкъ ще бѫдете. Ще ви туря тогава седемъ. Но, азъ мога да направя всѣки едного отъ васъ и най-лошъ човѣкъ. Може да ви пратя въ ада и слѣдъ една година ще станете рогатъ дяволъ. Какъ? — Ще звпочна да ви отнемамъ единъ по единъ слугитѣ — най-първо единия слуга, послѣ втория, че третия, слѣдъ туй файтона, автомобила, градината, кѫщата докато най-послѣ ви оставя гладенъ, голъ и босъ, безъ дрехи, безъ шапка, окѫсанъ... Добъръ ли ще бѫдешъ? Това сѫ нѣща, които ставатъ постоянно въ живота. Туй е което Богъ върши съ насъ. Външниятъ свѣтъ не прави това съчетание. Нѣкой ще каже, че туй е съчетанче на нашата дихарма, или нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човѣка щасливъ, добъръ: съчетанието на кармата прави човѣка нещастенъ, лошъ. Кармата всѣкога подразбира лошъ животъ. Кармата е законътъ за причина и послѣдствие. Ние казваме: това е сѫдба! Туй, което хората наричатъ щасливъ животъ, то е дихарма. Всѣки единъ отъ васъ може да бѫде щасливъ. Кога? — Когаго е свързанъ съ Бога. Тогава човѣкъ ще има правилни отношения и въ всѣко едно направление ще се развива правилно. Щомъ неговитѣ отношения съ този първиченъ принципъ на единицата се развагятъ, веднага животътъ му започва да се разрушава. Вие ще кажете: тия работи ние ги знаемъ. Сега, да обясня идеята си. Да кажемъ, че имате тукъ правата линия АВ: А ______________ B. Тя прѣдставлява единъ пѫть. Отъ едната, и отъ другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти въ живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Прѣдставете си, че най-напрѣдъ вие изминавате този пѫть съ бързината на свѣтлината, послѣ изминавате сѫщия пѫть съ единъ локомотивъ и третиятъ пѫть изминавате сѫщага линия съ биволска кола. Каква ще бѫде разликата, когато прѣминете съ бързината на свѣтлината, съ бързината на локомотива и съ бързината на биволската кола? Съ какво ще се различава това минаване? Съ свѣтлината вие ще прѣминете бързо и ще имате по-малко знания. Съ локомогива ще имате повече знания, а съ биволската кола ще добиете най-много знания. Добрѣ другъ случай: Прѣдставете си, че вие се движите съ бързината на свѣтлината, но сте слѣпъ. Питамъ: като сте минали отъ едната точка до другата, какво сте придобили? — Нищо. Да допуснемъ, че пѫтувате съ тренъ. Пакъ сте слѣпъ Какво сте придобили? — Нищо. Пѫтувате съ биволската кола и пакъ сте слѣпъ. Какво сте придобили? — Нищо Нѣкой казва зная това. Питамъ: ти когато минаваше съ бързината на свѣтлината, твоитѣ очи отворени ли бѣха? Казва. прѣзъ това врѣме азъ спахъ, ама и дълго врѣме не спахъ. Казвамъ за да се прѣмине тази линия съ бързината на свѣтлината, нужни сѫ всиччо осемь минути. Слѣдователно, ти прѣзъ това врѣме си спалъ, слѣпъ си билъ въ твоето съзнание. Допуснете, че този пѫть го прѣминавате съ тренъ. Колко ще ви вземе? Ще вземе 250 години. Биволската кола пъкъ ще ви огнеме нѣколко хиляди години, за да прѣпѫтувате съ нея сѫщия пѫть. Тъй че, зависи дали съзнанието на човѣка е будно, когато тои минава отъ едната точка до другага. При това, тази линия е раздѣлена на сектори. Първото правило: всѣки трѣбва да се спре и да опрѣдѣли съ какво пѫтува: съ бързината на свѣтлината ли, съ бързината на трена ли, или съ бързината на биволска кола. Сега, нѣкои отъ васъ, като имате страдания, искате да пѫтувате съ бързината на свѣтлината. Когато имате щастливи дни, искате да пѫтувате съ нѣкоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания въ природата, но тя всѣкога се коригира. Ако въ единъ моментъ вашето щастие е кратковрѣменно, а нещастието дълговрѣмен но, слѣдующиятъ моментъ законътъ ще бѫде обратенъ: щастието ви ще бѫде дълговрѣменно, а нещастието кратковрѣменно. Нѣма никакво изключение въ този законъ. Нѣкои казватъ: азъ не съмъ видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Това не почива на никаква философия. Приятнитѣ и неприятнитѣ случаи въ живота сѫ еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било въ спящо състояние. Нѣкой пѫть може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието — спящо. Нѣкой може да каже тъй: азъ не съмъ ималъ въ живота си щастие. Възможно е. Нѣкой може да каже: азъ въ живота си не съмъ виждалъ нещастие. Възможно е. Това сѫ само отношения, но това не сѫ чисто философски разсѫждения. Това не почива на Божестйената Мѫдрость. Въ природата всѣкога има равновѣсие. Сега, мнозина искатъ само щастливи дни. Не, това е невъзможно. Въ живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни. Зададохъ ви темата: кой е най-щастливиятъ денъ въ годината? Най-щастливиятъ день е Х, а най-нещастниятъ день е У. Най-нещастниятъ день и най-щастливиятъ день свързватъ верижката на живота. Най-щасливата халка и най-нещастната влизатъ една въ друга и образуватъ едно цѣло колело. Слѣдователно, най-щасливиятъ день и най-нещастниятъ день винаги се допиратъ. При това, трѣбва да знаете, че като намѣрите най-щасливия день въ годината, до него седи най-нещастниятъ. Тия щасливи и нещастни дни сѫ относителни. Ако вашето съзнание е будно, въ най-щасливия день на годината ще намѣрите най добритѣ условия, които сѫ заложени отъ минали ваши сѫществувания и сега се реализиратъ. Въ най-нещастния день тия разумни сѫщества сѫ заложили най лошитѣ условия на миналитѣ ваши сѫществувания. Едните ще изправяте, другитѣ ще използувате. Умниятъ човѣкъ, като има най-щасливия день въ годината, отъ щастливия день ще поправи погрѣшкитѣ на нещастния. Туй, което спечели въ щастливия день, съ него ще плати дълговетѣ на нещастния день. Който не е уменъ, като дойде щастливиятъ день той, ще каже: намѣрихь една тайна, забогатѣхъ. Ще започне да яде и пие. Той нѣма да плати дълговетѣ си, а ще затъне още повече. Тогава вториятъ пѫть неговиятъ нещастенъ день ще се увеличи. Въ това отношене, всички трѣбва да бѫдете внимателни. Нѣкои вѣрватъ, че въ живота има късметъ, има щастие. Да има щастие, но щастието се обуславя отъ миналото на човѣка. Само единъ уменъ човѣкъ може да бѫде щасливъ: глупавиятъ — никога. Когато хората станатъ умни, ще бѫдатъ щасливи. Щастието е качество на ангелитѣ. Когато нѣкой каже: азъ не съмъ отъ щасливитѣ — сѫщеврѣменно се опрѣдѣля и неговата интелигентность. Щомъ той е недоволенъ отъ живота си, въ невидимия свѣть знаятъ, че той не е много уменъ човѣкъ. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добъръ край води“, за този човѣкъ иматъ добро мнѣние, той е отъ умнитѣ. Сега, запримѣръ, вие казвате: въ този животъ нѣма да го бѫде, ама въ слѣдующия животъ ще тръгне. На какво отгорѣ градите това? Нали всѣко знание трѣбва да почива на нѣщо? Ами отъ гдѣ знаете, че слѣдующиятъ животъ ще бѫдете щасливъ? Нѣкой казва: азъ сега не можахъ да завърша, но оставамъ за слѣдующия животъ. На какво се базиратова твое прѣдположение? Вие трѣбва да знаете, че ако въ единъ животъ вие сте умрѣли щасливъ, погребали сѫ ви съ голѣмо великолепие, имало 5 — 6 диши свещеници, владика, подирѣ ви много войници, много свѣтъ, държали сѫ надгробни рѣчи за вашитѣ добродѣтели и т. н. Всичко това ви е много радвало. Втори пѫть, обаче, като умрете, ще имате едно отъ най-нещастнитѣ погребения. И обратното е вѣрно. Ако вие сте умрѣли въ единъ животъ като послѣденъ бѣднякъ, вториятъ пѫть ще имате едно отъ най-великолепнитѣ погребения. За сега хората не сѫ дошли да търсять безсмъртенъ животъ, но мислятъ, слѣдъ като умратъ, какъ ще ги погребатъ. Гледашъ нѣкой, свършилъ университетъ съ два диплома, казва: ще се мре, но какъ ли ще ме погребатъ? И владиката проповѣдва безсмъртие на другитѣ, но мисли какъ ще го погребатъ. И между васъ, ученицитѣ, слушамъ да казвате: какъ ли ще ни погребатъ? Какъ ще ви погребатъ! Едно отъ двѣтѣ: или съ почести, или въ мизерия. Това сѫ двѣтѣ крайни халки. Между тѣхъ има други второстепенни верижки, второстепенни погребения. Никога не оставяйте сегашния животъ, за да го реализирате въ бѫдаще. То е крива философия. Ние маже да насърчимъ извѣстенъ човѣкъ, който умира, че въ слѣдующия животъ като дойде, ще има по-добъръ животъ. Туй е за насърчение. Но когато азъ говоря на себе си, никога неказвамъ „втори пѫть“, но казвамъ „сега“. За менъ бѫдещето не сѫществува. За грѣшника, който умира, на когото грѣховетѣ не сѫ простени, има бѫдеще, но за праведния има само настояще — нищо повече! Онзи, който казва: „за въ бѫдеще ще възкръсна, на него Господъ не е простилъ грѣховетѣ. Хората на Любовьта, обаче, може да говорятъ само за сегашното, за Божетвеното. Сега, нѣма да изпадате въ другата крайноть. Това сѫ само философски разсѫждения, когато дойдете до онова Божественото въ себе си ще се поставите въ положение да гледате на нѣщата отъ чисто Божествено гледище. Тъй трѣбва да разисквате. Онѣзи отъ васъ, които искате да мислите правилно, подъ думата „сега“, ще разбирате условията, които животътъ днесъ, въ тозъ моментъ ви прѣдлага — използувайте ги за ваше добро! Т. м. Миръ! Мирътъ носи Божията радость! * 16-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III ГОДИНА), 6.II.1924 год. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ за кѫситѣ и дългитѣ линии. Миръ! Мирътъ носи Божията радостъ! Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „най-малката добродѣтель“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „произхода на усмивката“. Тема за слѣдующия пѫть: разлика между духъ и материя. Това е една философска тема. Тукъ имате точката А. Да кажемъ, че линията А - А1 е 5 см. дълга. Тази линия реална ли е? Свойството на живитѣ линии въ свѣта е, че тѣ се мѣнятъ постояно. Да допуснемъ че бихъ ви далъ такъвъ единъ ребусъ, какъвто имате на чъртежа. Какъ бихте изтъл кували този ребусъ? Той не е скроенъ току тъй. Туй е, което сѫществува и въ природата. Това е езикътъ на природата, Тия линии не сѫ измислени, те сѫществуватъ. Цѣлото човѣш ко тѣло е направено все отъ такива линии. Запримѣръ, точка D прѣдставлява вашия носъ горѣ, N - е окото ви. Тия малкитѣ линии - A, A1, A2,A3 — това сѫ вашитѣ вѣжди. Послѣ, имате единъ триѫгълникъ С, обърнатъ надолу. Сега, въ природата това сѫ приливи и отливи, и трѣбва да знаете, че когато имате прѣдъ себе си една реалность, за да се убедите, че реалностьта е дѣйствителна, тя трѣбва да даде едно отражение. Всѣка реалность, която не дава отражение, не е дѣйствителна. Слѣдователно, вториятъ триѫгълникъ С е едно отражение на първия — D. Правитѣ линии сѫщо иматъ отражение. Това е законъ на противоположноститѣ. Този законъ е необходимъ за разбиране на сегашния ви животъ, а не на бѫдещия. И цѣлата съврѣменна философия, и всички философски системи на миналото сѫ образувани все отъ тия знаци (фиг.1). Запримѣръ, говори се за абсолютното. Какво подразбирате подъ думата, абсолютно? Никой не може да опрѣдѣли какво значи абсолютно. Казватъ: Богъ е безконеченъ. Може ли да бѫде така? Кой е безконеченъ? Значи, идеята е безкоиечна, Може ли нѣщо, което има начало, да бѫде безконечно? И безконечното може ли да има начало? Може, т. е. начало само по отношение на нашето сѫществувание. Като говоримъ, че вселената е безконечна, подразбираме себе си. Азъ приемамъ едно начало за мене. Когато говоря, че вселената е безконечна, подразбирамъ, че за моето съзнание, за мене, това е начало А. Всѣко начало се подразбира по отношение на васъ. Които отъ васъ говорятъ за начало, подразбиратъ себе си, проявленията на извѣстенъ животъ въ даденъ моментъ извънъ врѣмето и пространсгвото. Да допуснемъ, азъ ви давамъ слѣдното изяснение: вие се движите съ бързината на свѣтлината, съ 300,000 клм. въ секунда. Прѣдставете си, че азъ ви казвамъ: вие, които се движите така бързо, съ тази бързина ще се намѣрите на другата страна на земното кълбо. Тамъ ще намѣрите и мене. Ще кажете: не си правете този трудъ. Може ли да има зарадъ. мене трудъ? Ако вие сте на другата страна на земята, а азъ се движа съ бързината на свѣтлината, колко врѣме ще ми вземе да ви намѣря на това мѣсто, кѫдѣто сте. — Не повече отъ около отъ секундата Значи, 1/20 отъ секундата ще иждивя, за да ви намѣря. Вие казвате: не си правете трудъ. Никакъвъ трудъ. Моето идвание е извънъ врѣмето и пространството. Не, освѣнъ че нѣма да си направя трудъ, но за менъ ще бѫде една приятность да се подвижа къмъ васъ. Нѣкой казва: много дълъгъ пѫть сте минали. Сега, да кажемъ, че ти си извървѣлъ 50 километра заради мене, да ме видишъ, и въ твоя умъ седи една грандиозна идея, че си направилъ много нѣщо. Хубаво, но, ако нѣкой иде отъ слънцето да те види и заради тебе е изминалъ 300,000 клм. въ секундата, какво е отношението между тебе и този послѣдниятъ? Ако сравнявамъ отношението между изминалия пѫть отъ тебе и отъ другото лице, което иде отъ слънцето, какво показва това? Туй е резултатъ на любовьта единъ къмъ другъ. Съзнанието В е извървѣло 300,000 клм. пѫть въ секундата, за да изрази своята любовь къмъ васъ Питамъ: кое отъ тия сѫщества има по-голѣма любовь? Което е извървѣло 50 клм. или което е извървѣло 300,000 клм.? Послѣ, на съзнанието А, което е изминало 50 клм. пѫть му трѣбватъ 10 часа врѣме, а на съзнанието В е нужно само една секнуда. Какъ ще примирите едното и другото положение? Едното сѫщество е извървѣло 50 клм. за 10 часа, а другото сѫщество е извървѣло 300,000 клм. за една секунда. При това, съзнанието А казва: азъ имамъ повече любовь. Азъ извървѣхъ 50 клм. пѫть, цѣлъ день изгубихъ. Съзнанието В казва: не, азъ имамъ повече любовь, понеже по-дълъгъ пѫть изминахъ. Да, но то е изгубило отъ врѣмето си само една секунда. Сега, кое отъ тия сѫщества обича повече? Дѣ е мѣрката за любовьта? Философски ще разсѫждавате. Трѣбва да намѣрите онѣзи елементи, за да не изпаднете на една отрицателна почва. Сега, азъ ще обърна тия величини. Да кажемъ, че съзнанието А ви дава 50 лева, а съзнанието В ви дава 300,000 лева, кое ви дава повече? Щомъ е за пари, разрѣшението е лесно. Второто съзнание В ви е услужило повече, разбира се. Добрѣ, да направимъ тия величини разнородни. Съзнанието В ви дава 300,000 лева, а съзнанието А ви дава 50 житни зрънца подаръкъ. Питамъ: коя величина е по-голѣма въ този случай? — 50-тѣ житни зрънца. Слѣдователно, когато вие прѣвръщате силитѣ, които сѫществуватъ въ васъ, вие трѣбва да знаете какви сѫ тия сили. Тия сили иматъ ли движение, живи ли сѫ, иматъ ли съзнание въ себе си? Вие ученицитѣ на тая школа, трѣбва да правите разлика въ вашитѣ мисли, въ вашитѣ философски схващания, да знаете къмъ коя категория спадатъ. Вие може да правите различни опити, да познаете, дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината й. Тя трѣбва да се движи бързо. Ако искамъ да отида на слънцето, азъ бихъ прѣдпочелъ бързината на съзнанието В. Обаче, ако искамъ да се заселя на земята и да се развивамъ при нейнитѣ условия, ще прѣдпочета бързината на съзнанието А, или туй А, което ми дава 50 житни зрънца. Въ този случай, между А и В има извѣстно съотношение. Тия величини вие може да ги прѣвърнете. Прѣдставете си, че А прѣдставлява почвата, а В прѣдставлява условията, или силитѣ, които работятъ за развиването на ония сѣмена, които сѫ вложени въ почвата. Тогава, като разсѫждаваме философски, различие между А иВ има само по отношение на тѣхнитѣ служби въ свѣта. Да допуснемъ, че едно живо тѣло се движи отъ точка А къмъ насъ, които сме въ точка В. То изминава правата линия АА2 . Колкото тази права се удължава къмъ В, толкова живото тѣло се прибдижава къмъ насъ; колкото тази права се скѫсява къмъ А, толкова живото тѣло се отдалечава отъ насъ. Слѣдователно, когато правитѣ линии се удължаватъ, живитѣ прѣдмети се приближаватъ къмъ насъ, когато правитѣ линии се скѫсяватъ, живитѣ прѣдмети се отдалечаватъ отъ насъ. Разбира се, този законъ има и изключения. Когато човѣшкиятъ носъ се разширява, животътъ се увеличава. Когато човѣшкйятъ носъ се стѣснява, животътъ се намалява. Туй намаление не става изведнъжъ. Тия линии изведнъжъ не се намаляватъ, а постепенно. Туй тѣло, което се отдалечава, се движи въ извѣстна посока. Туй е вѣрно и въ спектроскопа, съ който ученитѣ хора си служатъ. Когато едно тѣло се отдалечава отъ насъ, линиитѣ, които образуватъ правитѣ ѫгли се стѣсняватъ. Когато едно тѣло се приближава къмъ насъ, тия ѫгли се увеличаватъ. И затова, всички хора твърдятъ, че извѣстно небесно тѣло се приближава къмъ земята, а друго се отдалечава, по отношение на нашия животъ. Слѣдователно, когато окрѫжающата срѣда, (ние разбираме живата срѣда) или душитѣ които ви заобикалятъ, сѫ въ хармония, тѣхното съзнание е будно, всички сѫ въ добро настроение къмъ васъ, и линиитѣ ви се увеличаватъ. Щомъ погледнатъ на хората въ едно общество, по тия линии се познава, какво е това общество. Тия линии сѫ езикъ. Като срещнемъ единъ човѣкъ, по тия линии ние познаваме, дали съзнанието на този човѣкъ се приближава, или отдалечава отъ нѣкое дадено лице. Подъ думата „отдалечаване“, ние подразбираме всички ония условия, които носятъ въ себе си сила за развиване на този човѣкъ. По сѫщото ние сѫдимъ, дали Богъ се приближава къмъ насъ, или се отдалечава. Сега, когато азъ говоря, че Богъ се приближава или отдалечава, азъ употрѣбявамъ този езикъ, както когато астрономитѣ казватъ, че слънцето изгрѣва или залѣзва: въ сѫщность слънцето никога не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само по отношение на насъ. Сѫщиятъ законъ е и тукъ. Ако тия прави линии се скясяватъ, ние се отдалечаваме отъ Бога: ако тия линии се удължаватъ, това не става изведнъжъ, а върви по единъ математически законъ, и тогава ние сѫдимъ за правилния развой, има извѣстна пропорция, значи ние се приближаваме къмъ Бога. Щомъ се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е законъ на човѣшкото съзнанне. Често вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е добъръ. Азъ ще ви попитамъ: по какво познавате вие добритѣ хора? Вие казвате, че еди кой си човѣкъ е добъръ. Кои сѫ качествата на добрия човѣкъ? Фактически, кое е, което ви дава право да кажете, че този човѣкъ е добъръ, а другъ е лошъ? Кои сѫ качествата, които въ даденъ моментъ отличаватъ единъ човѣкъ отъ другъ? Ние ги изчисляваме матемагически. Въ добритѣ хора тия линии винаги сѫ широки, дълги, а у лошитѣ хора тия линии сѫ кѫси, неравни Затова казваме: добритѣ хора се приближаватъ къмѣ Бога, а лошитѣ хора се отдалечаватъ отъ Бога. Това е мѣрката, съ която мѣримъ нѣщата. Вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е лошъ, но това е само относително. Окултната наука казва тъй: Този човѣкъ се приближава къмъ Бога по своитѣ стремежи, значи въ стремежитѣ на своето съзнание той се приближава къмъ Бога. Тукъ не става въпросъ за зло. Злото е само единъ резултатъ. Кога се ражда злото? Ти вземи паритѣ на богатия, той отпослѣ се научава да краде, да лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждатъ само при неблагоприятни условия. А тия богатитѣ хора, които обичатъ да крадатъ, тѣ не съзнаватъ, че сѫ богати. Тѣ винаги мислятъ, че сѫ бѣдни хора. Единъ английски милионеръ въ врѣмето на ко ронацията на английския кралъ Едуардъ се връщалъ отъ Африка. Той ималъ 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавилъ въ морето, като мислилъ, че тия пари нѣма да му стигнатъ да прѣкара останалата часть отъ живота си. Значи въ съзнанието си този човѣкъ минавалъ за бѣднякъ. Той казвалъ: „При тази скѫпотия на живота, тѣзи пари нѣма да ми стигнатъ даже за единъ день“. Слѣдователно, богати хора сѫ само ония, които оцѣняватъ условията, при които живѣятъ. Богатството седи въ съзнанието. Нѣкой казва, че той може да има 100 милиона лева, да разбогатѣе. Това още нищо не значи. Човѣкъ може да е милиардеръ, и пакъ да е бѣднякъ, а може да нѣма нито петь пари въ джоба си, и пакъ да е най-богатиятъ. Може въ джоба си да не носимъ нищо, но въ банката на живота да имаме много нѣщо. Ние не знаемъ още, кои хора сѫ богати. Сега, когато правимъ сравнение, може да се употрѣби една аналогия. Думата „богатство“ ние я изключваме. Тя е за обикновения езикъ. Въ окултизма тази дума се изключва. Другъ е езикътъ тамъ. Ние не казваме: този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това сѫ само отношения. Това сѫ сѣнки на живота. Ние казваме: човѣкъ, у когото съзнанието се разширява въ пълнота и свѣтлина е богатъ. Когато въ едно съзнание се намалява свѣтлината, става здрачъ; когато слънцето на нѣкой човѣкъ залѣзе, разбираме, че този човѣкъ е бѣденъ, Бѣдность подразбира условия. Много хора, които казватъ, че сѫ бѣдни, не сѫ бѣдни. Това е само една илюзия на тѣхния умъ. И много хора, които казватъ, че сѫ богати, не сѫ богати. Законътъ е обратенъ. Богатъ е само онзи човѣкъ, който въ даденъ моментъ може да използува разумно богатството, което има. Сега, да допуснемъ, че вие имате 50 милиона лева. Или да кажемъ, че съзнанието А има 50 милиона лева. Имате 5 дъщери и 5 сина. На всѣки единъ отъ вашитѣ синове и дъщери се падатъ по 5 милиона лева наслѣдство. Слѣдъ като имъ дадете това наслѣдство, питамъ: какво печелятъ тѣ, и какво печелитѣ вие? Да дойдемъ до реалнитѣ нѣща. Ако единъ баща остави 5 милиона лева наслѣдство на своя синъ, какво печели той, и какво синътъ му? Съ този законъ азъ обяснявамъ, защо нѣкой пѫть идватъ страданията въ свѣта. Думитѣ „страдание“ и „радость“ въ дадения случай иматъ сѫщото отношение. Въ нѣкои случаи е необходимо бащата да остави 5 милиона лева на сина си, а въ другъ случай нѣма нужда да оставя нито петь пари. Защо? Изчислете, 5 милиона лева злато въ тяжесть колко килограма правятъ. Мисля, че около двѣ хиляди лева правятъ 200 наполеона, а единъ наполеонъ тежи 5 грама Тъй щото, единъ килограмъ злато колко лева сѫ? ( — Единъ милионъ злато тежи 1500 кгр.) Сега, прѣдставете си, че вашиятъ синъ трѣбва да прѣмине океана съ една лодка, която само него може да побере. Ще има ли той възможность да тури при себе си и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите и съ тѣхъ заедно да прѣмине океана? Слѣдователно когато сѫществата тръгватъ отъ небето за земята, нито 5 пари не имъ даватъ отгорѣ. Тѣ тръгватъ така голи, като туристи. На вашия синъ въ дадения случай най-доброто наслѣдство ще бѫде, ако му дадете само 50 житни зърна. Той като влѣзе въ тази лодка съ тѣзи зърна и прѣмине на другия брѣгъ, ще посади зърната тамъ. Нѣкой казва: трѣбва да осигуря сина си. Казвамъ: вашиягъ синъ ще мине прѣзъ морето, какъ ще го осигурите? Ама азъ искамъ да му оставя 5 милиона лева. Нищо не му оставяйте, дайте му само 50 житни зърна. И Господъ нѣкой пѫть ви дава само 50 такива зърна и ви казва: „Ще ги сѣете“. И всички мислите, че Господъ ви е направилъ щастливи. Но вие още не разбирате, дали Господъ ви е направилъ щастливи. Сега, нѣкои отъ васъ астрологически минавате прѣзъ море. Вие мислите, че имате нужда отъ голѣмо богатство. Ами че вие не разбирате законитѣ! Азъ виждамъ, мнозина отъ васъ искатъ съ малка лодка да минатъ прѣзъ това бурно море. Трѣбватъ ви само 50 зърна въ това море, защото всичкитѣ ви страда ния произтичатъ отъ голѣмото богатство. Тъй че ние сега сме въ морето. Тия страдания показватъ, че материята прѣзъ която минава човѣшкото съзнание е жидка, течна. И въ тази жидка материя ставатъ грамадни пертурбации. Въ тази материя ние сме на повърхностьта на живота, и вслѣдствие на това ние се намираме въ бури, въ помрачения, въ мѫчнотии. Нѣкой казва: азъ се забьркахъ. За довечера нѣмаме хлѣбъ, ще умремъ гладни. Но може ли човѣкь да не яде 24 ч. нищо и да умре? Казвамъ: не, 24 часа, 5 — 4 дни, пъкъ и повече да не яде човѣкъ, не умира. Тъй е наредено, че човѣкъ отъ гладъ не умира. Никой до сега не е умрѣлъ гладенъ. Никой не е умрьлъ отъ гладъ. Отъ прѣсищане много хора сѫ умрѣли. Сега всички хора умиратъ все отъ прѣсищане. Въ окултната история нѣма случай нѣкои да е умрѣлъ отъ гладъ, но отъ прѣсищане сѫ умрѣли много хора. Сегашнитѣ сиромаси, които умиратъ отъ гладъ и тѣ сѫ прѣситени — разбирамъ прѣсищане на съзнанието. Съврѣменнитѣ хора азъ наричамъ хора задънени. Казватъ: прѣплели му се червата. Значи, този човѣкъ като се наялъ хубаво, умрѣлъ. Е, отъ гладъ ли умира той? Не, отъ пресищане. Той е ялъ повече, отколкото стомахътъ му може да смѣли и червата му не могли да изхвърлятъ излишъцитѣ. Казвате: бѣдниятъ човѣкъ! Не, не, вие трѣбва да го очистите. И Писанието казва: „покайте се, очищение ви трѣбва!“ - Не само по отношение на стомаха има излишъци, но и по отношение на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ и на човѣшката воля има много излишни работи. Всички тия излишъци трѣбва да се изхвърлятъ, за да може новата храна, която възприемаме, да ни ползува. И тъй, законътъ е вѣренъ. Когато очитѣ въ своята орбита се намаляватъ, човѣкъ се отдалечава отъ Бога. Вие, понеже разсѫждавате по буквата, ще мислите, че се говори за външната орбита. Не, азъ не говоря за тази малка линия, която изразява външната орбита на окото. Тя, прѣди всичко, е проекция тукъ на земята на онази линия въ пространството, която има дължина съ милиони километри. Всѣка една отъ тия линии тукъ служатъ като мащабъ, като мѣрка, съ която мѣрятъ другитѣ линии, другитѣ ѫгли. Колко елемента сѫ нужни, за да измѣримъ колко сѫ дълги странитѣ на единъ ѫгълъ? (Три). Значи въ дадения случай трѣбва да имате единъ ѫгѫлъ. Да допуснемъ, че имате ѫгълъ АВС (фиг. 2). Да допуснемъ послѣ, че АВ е 200 милиона километра, ВС е 200 милиона километра, а между А и С разстоянието е само 10 см. Какво отношение има третата линия АС къмъ другитѣ двѣ линии, които сѫ по 200 милиона клм. дълги? Въ дадения случай, тия 200 милиона клм. трѣбва да се превърнатъ три пѫти, за да намѣрите тѣхната стойностъ. Защо трѣбва да направите на тия три линии три прѣвръщения? — Понеже едното изображение, което имате е въ менталното поле, трѣбва да го снемете въ астралното. Това изображение отъ астралния свѣтъ трѣбва да го снемете на физическия свѣтъ и едва тогава да си съставите една ясна прѣдстава, какво означава този символъ. Двѣтѣ страни АВ и ВС показватъ, че даденъ прѣдметъ се приближава къмъ реалностьта на нѣщата, а линията АС, която прѣдставлява физическия свѣтъ, показва, че физическиятъ свѣтъ е далечъ отъ реалностьта на нѣщата. Значи, 200 милиона километра е по-близо до реалностьта, отколкото 10 см. Слѣдователно, единъ човѣкъ, който е потъналъ въ материята се намира на линията АС, той е далечъ отъ Бога, И каквито усилия и да прави, той не може да се приближи. Вземете най-способното, най-гениялното дѣте и го оставете само въ природата. Какво ще направи? То само нѣма условия, нѣма срѣда и затова, каквито усилия и да направи, нѣма да се развие. Но, ако турите това дѣте при извѣстна благоприятна срѣда, двѣтѣ страни на този триѫгълникъ АВ и ВС показватъ, именно, условията, при които това дѣте може да се развие. Ако това дѣте има условия. то ще се развие. Вие трѣбва да вземете тия линии по отношение на вашето съзнание. Азъ ще ви дамъ слѣдующия мащабъ. Запримѣръ, трѣбви да простите нѣкому, който ви е обидилъ кръвно. Да оставимъ причинитѣ, поради които ви е обидилъ. Фактъ е, че има известна обида. Може да не си е одържалъ думата, или може да ви е изгорилъ кѫщата. Вие може да опитате, дълга ли е или кѫса правата линия на вашето милосърдие. Ако вие не можете да извините този човѣкъ въ себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате — нищо повече! Каквото и да философствувате: ама нѣма условия, туй онуй... Не, не, азъ зная, че вие се отдалечавате отъ Бога. Не ви е възможно да му простите, защото се отдалечавате отъ Бога. Нѣкой казва: азъ не съмъ готовъ, не мога да му простя, Другъ казва: азъ ще му простя. Защо вториятъ прощава? — Защото той се приближава къмъ Бога. Слѣдователно, ние можемъ да употрѣбимъ доброто само когато се движимъ къмъ Бога. Щомъ се отдалечаваме отъ Бога, невъзможно ни е да направимъ добро. Тъй че, когато азъ казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, подразбирамъ. че въ дадения случай нашето съзнание се приближава къмъ Бога, Ще схващате въпроса философски. Споредъ окултната наука, правенето добро не прѣдставлява нищо, никакво врѣме не ви отнима, нищо нѣма да иждивите. Казвате: ще ми вземи всичкото врѣме, азъ имамъ дѣца, трѣбва да работя. Не, не, доброто нѣма да ви вземе даже една хилядна часть отъ секундата. Туй добро, което може да направишъ, е извънъ врѣмето и пространството. Ти ще имашъ врѣме да работишъ и за жена си, и за дѣцата си, и при това да правишъ добро, колкото искашъ. Казвате: азъ трѣбва да отдѣля врѣме. Не, Господъ не иска врѣме. Врѣмето е дадено за физическия свѣтъ. Врѣмето е само за хора, които трѣбва да се мѫчатъ. Врѣмего е за хората на мѫчението, а за хората на блаженството нѣма врѣме. Врѣмето е само да се съзнавашъ, когато се мѫчишъ. Запримѣръ, обичашъ нѣкого, нѣкой свой приятель и той ти обѣщава да дойде. Чакашъ го, казвашъ: много закъснѣ той. Струва ти се, че е минало много врѣме, като че една цѣла година се е минала. Пъкъ то, само двѣ минути сѫ се изминали. Извадишъ часовника, погледнешъ, пакъ го приберешъ и мислишъ, че много врѣме се е минало. Че коя е нормата на врѣмето? Нѣкога врѣмето ви се вижда много кѫсо. Казвате: тази година си отиде като единъ часъ. Значи, въ нашето съзнание има друга мѣрка, съ която ние мѣримъ реалнитѣ нѣща. Сегашното врѣме въ живота не е дѣйствителна мѣрка. То е относителна мѣрка, затова не се спъвайте съ нея. Казватъ някому: ти трѣбва да работишъ за Бога. Ама нѣмамъ врѣме. Ти се отдалечавашъ отъ Бога, нищо повече. Да служишъ на Бога, това нѣма да ти вземе никакво врѣме. Ами че какво ми струва да отправя ума си къмъ Бога? Мислите ли, че Господъ е отъ тия сѫщества, които сѫ не искрени? Нѣкои като отиватъ при Бога, турятъ си було. Други пъкъ си държатъ затулени очитѣ. Не, нѣма да затваряшъ нито очитѣ си, нито ушитѣ си. Нѣкои затварятъ носа, устата си и така отиватъ при Господа, и Господъ като ги види съ затворени уста, знае защо са ги затворили. Защо си затварятъ устата? Защото миришатъ. Такъвъ човѣкъ ще ти каже: извинете, малко съмъ неразположенъ, не мога да говоря. Пъкъ нѣкой си туря памукъ въ ушитѣ, не иска да те слуша. Има богати хора( които си турятъ памукъ въ ушитѣ, когато не искатъ да изпълнятъ волята Божия. Говори му нѣкой бѣденъ, а той казва: не ви разбрахъ, болятъ ме малко ушитѣ, не чувамъ. Елате другъ пѫть. Казвамъ: щомъ намѣришъ единъ човѣкъ съ запушени уши, той се отдалечава отъ Бога, не си губете врѣмето при него. Тия нѣща не сѫ външни, това е процесъ на съзнанието. Азъ ви говоря само за правата линия. Щомъ можете да простите, вашата права линия показва, че вие се приближавате къмъ Бога. Имате голѣма неприятностъ, не се обесърчавайте! Живѣйте съ иззѣстна надежда, вашата права ляния е дълга. Обезсърчишъ ли се, отдалечавашъ се отъ Бога. Ако нищо не може да те разколебае, ако нищо не може да разклати вашето убѣждение, вашата права линия е дълга. Нѣкой пѫть вие се съблазнявате, мислите, че вашата вѣра се намалява. — Вашата линия е кѫса. Ако нищо не може да ви отдалечи отъ убѣжденията ви, вашата линия е дълга. Когато човѣкъ се съблазнява, той се отдалечава. Е, какво ще ме съблазнятъ хората? Нѣкой казватъ: ама неговата жена ме съблазнява. Неговата жена! Тя ли тебъ съблазнява, или ти нея съблазнявашъ? Чудни сѫ хората! Колкото тя може да те съблазни, толкова и ти можешъ да я съблазнишъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Не е въпросьтъ въ съблазъньта. Това сѫ играчки, а окултниятъ езикъ изключва такива залъгалки. Въ дадения случай азъ казвамъ тъй: или се приближавашъ къмъ Бога, или се отдалечавашъ отъ Него — двѣ положения има. Азъ зная, ако се приближавамъ къмъ Бога, всичкитѣ ми отношения сѫ прави. Тѣ може да не сѫ идеални, но всѣко користолюбие е изключено. Може да правя погрѣшки, то е по отношение на свѣтлината, но щомъ съмъ въ тази посока, азъ ще ги изправя, въ края на краищата. Отдалечавамъ ли се отъ Бога, може да съмъ идеаленъ човѣкъ, слѣдъ врѣме ще почна да правя погрѣшки. Има хора, които сѫ грѣшници, обаче сѫ въ посока да се приближатъ къмъ Бога. Казвамъ: този човѣкъ слѣдъ една година ще те замине. Защо? Защото той се стреми съ голѣма бързина къмъ Бога и скоро ще измѣни живота си, а ти, понеже вървишъ въ обратна посока, слѣдъ една година ще се отдалечишъ отъ Бога. Слѣдователно. щомъ се приближаваме къмъ Бога, имаме условия, а щомъ се отдалечаваме отъ Бога, ние губимъ условията. И тъй, правата линия въ нашия животъ може да се удължи, може и да се скѫси. Математицитѣ казватъ: най-кѫсото растояние между двѣ точки е правата линия. Но най-кѫсото разстояние за едно прѣстѫпление се намира между двѣ точки, а най-дългото разстояние между двѣ точки е мѣстото на добродѣтельта. И когато казвате, че между двѣ точки може да прѣкарате една права линия, или че правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки, тъй е, но това е едно отношение. Най-кѫсото разстояние между двѣ точки сѫщеврѣменно е и другъ единъ символъ. То показва и най-голѣмата скорость. Тукъ имате линията n1____________________________n2. Когато кажемъ „най-кѫсото разстояние мѣжду двѣ точки“, това показва, че тия съзнания се движатъ едно къмъ друго съ голѣма бързина. Слѣдователно, разстоянието мѣжду тия двѣ съзнания показва бързината на движението имъ. Това разстояние може да се скѫсява. Но, ако при това движение се образува единъ врѣмененъ застой, тогава върху този застой се зараждатъ най-голѣмитѣ катастрофи. Запримѣръ, ако човѣкъ се движи съ голѣма бързина най-послѣ той ще дойде до земята и ще поиска да се осигури, да живѣе единъ щастливъ животъ. Тогава се създава най-голѣмата катастрофа. Каква е тази катастрофа? Той ще има този тежакъ испитъ на Йова, който, като забогате, синоветѣ и дъщеритѣ му поискаха да се осигурятъ и казаха: „Нашиятъ баща е много богатъ, нека умре! Тия камили, овци, всичкото това за насъ трѣбва, ние ще живѣемъ, както си искаме“. И Господъ каза на Йова, „Понеже ти имашъ такива синове, ще те поставя на най-тежкия изпитъ, ще те науча другъ пѫть да раждашъ други синове, които да се приближатъ къмъ мене, а не да се отдалечаватъ“. И какво стана? Камилитѣ му, говедата, кѫщата, нивитѣ, всичкиятъ му имотъ се загуби. И, слѣдъ като Йовъ мина най-тежкото изпитание, разбра великия законъ на движението, въ него се зароди една нова идея, не само спрѣмо своето съзнание, но и спрѣмо това на своитѣ дѣца. Тогава тои направи едно ново обѣщание прѣдъ Бога. Слѣдъ това обѣщание всичко му се върна въ двоенъ размѣръ И други синове му се родиха. Кои синове се върнаха? Колко дъщери, и колко синове имаше Йовъ? Прочетете въ Писанието, колко синове, и колко дъщери ималъ Йовъ. Вие трѣбва да знаете, че Господъ е отъ онѣзи, които не извиняватъ погрѣшкитѣ, т. е. когато единъ човѣкъ не се движи къмъ Бога, Господъ не го извинява. Ето какво подразбира това: Богъ, на такъвъ човѣкъ не може да даде ония условия, които би далъ на човѣка, който се приближава къмъ него. Туй е всичкото, а не че у Бога нѣма желание да ти даде благоприятни условия. Ти който имашъ противоположенъ стремежъ, не отивашъ къмъ Бога, а се отдалечавашъ. Тогава, и 300,000,000 лв да ти дадатъ, съ какво ще прѣнесешътова богатство, какъ ще го използувашъ? Отъ васъ се изисква да имате опрѣдѣлени идеи въ сърцето, въ ума си, и да не сте колебливи. Вие мислите, че знаете много. Вие знаете много, но още не знаете, че хора, които се приближаватъ при Бога, линията имъ се удължава. Тия символи не ги знаете още. Това може да наблюдавате въ вашия животъ и да видите, че е така. Щомъ се приближавате къмъ Бога, вашето съзнание се разширява и придобивате свѣтлина. Тогава лесно може да си изясните явленията, които ставатъ около васъ. Щомъ се отдалечавате отъ Бога, нѣщата ставатъ смътни и нѣкой пѫть и себе си не разбирате даже. И тъй, азъ желая сега вашитѣ прави линии на съзнанието да се увеличатъ. За това увеличение на линиитѣ не се изисква никакво врѣме. То е само единъ вѫтрѣшенъ поривъ. Ще турите въ душата си онзи стремежъ — всѣкога да се приближавате къмъ Бога! Дръжте едно положение: като ученици, въ съзнанието си ще се движите къмъ Бога! Оставете вашитѣ форми за Христа, за свегиитѣ. Тѣ сѫ много хубави, но това сѫ само методи. Въ дадения случай ще имате само една свѣтла идея, че вие се движите къмъ Бога, въ когото седи всичкото благо на свѣта. Той е изразъ на всичкото съвършенство. Той е, който носи благата на всички сѫщества, отъ Него излиза този Духъ. И когато вие се движите къмъ Бога, ще бѫдете въ съгласие съ всички сѫщества, които отиватъ и се движатъ въ сѫщата посока. Какво може да ни прѣпятствува, когато всички се движимъ къмъ Бога? Въ моя джобъ нѣма нито петь пари, и въ вашия нѣма нито петь пари — нищо не мога да ви взема, и вие нищо не можете да ми вземете. Сега, всѣки единъ отъ васъ кѫдѣто ходи, ще носи съ себе си само 50 зърна, да сѣе.?Ако вие вземете само едно зърно повече, вашата лодка въ живота ще потъне. Ако вземете едно зърно повече, то значи: ако въ васъ се зароди най-малката мисъль за зло, тя може да ви свали долу. Помнете този великъ законъ на малкитѣ и дългитѣ линии! Нѣкой пѫть казвате: Господъ съ насъ не се занимава. Това е една дяволска мисълъ. Това е мисъль вънъ отъ съзнанието ви. Кажете ли така, въ дадения случай вие сте изгубили нѣщо, вие се опетнявате, вие се опорочавате, Ако вие мислите по този начинъ, ще видите единъ день дрехитѣ си опетнени, всички нѣща около васъ почернѣли, а вие ще се прѣвивате, ще се прѣгъвате отъ мѫка за това нѣщо. Не, ще пазите въ ума си слѣдната свещена идея: Богъ съ никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бѫдете силни. Туй е гръбнакъ за всѣки единъ ученикъ. Сега, вие нѣма да мислите, добъръ ли съмъ азъ, или не. Тази мисъль е спънка. Ама азъ не съмъ добъръ! Ти може да не си добъръ, и може да се движишъ къмъ Бога, а може да си добъръ и да се отдалечавашъ отъ Бога. Движението е важно въ този случай. Приближавашъ ли се къмъ Бога, ти ще се усъвършенствувашъ. Слѣдователно, правата идея е тази: да се движимъ къмъ Бога, отъ когото можемъ да почерпимъ знание и Мѫдрость, може да почерпимъ и сила за живота си. Тя ни е необходима при сегашното развитие. Упражнение: Ще теглите рѫцѣтѣ си отъ гѫрдитѣ до подъ лъжичката и ще произнесете думата „сърце“. Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано съ тѣхъ. Послѣ ще движите рѫцѣтѣ си нагорѣ къмъ главата, и ще произнесете думата „умъ“. Слѣдъ това ще разтворите рѫцѣтѣ си на страна: и ще произнесете думата „душа“. И най-послѣ ще приберете рѫцѣтѣ си прѣдъ челото и ще произнесете думата „духъ“. Значи, духътъ включва въ себе си всички движения. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 15-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 23. I. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Приливи и отливи. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“. Прочетоха се нѣколко теми; върху; „Най-малката добродѣтель“. Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на усмивката“. За да намѣри човѣкъ най-малката добродѣтель, иска се много ситна мрѣжа, за да я хване отъ морето, нѣкои отъ васъ сѫ взели много едра мрѣжа. Сега, какво разбирате отъ тази картина? Вие я считате за едно украшение. Тѣзи двѣ успоредни линии показватъ теченията, които ставатъ въ астралния свѣтъ, или въ всички онѣзи вещества, които сѫ жидки — можемъ да го наречемъ „течението на жидкитѣ вещества“. Тѣзи двѣ прави линии АВ и СД сѫ граници на астралния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ тѣзи триѫгълници отгорѣ? Съ тѣхъ ние изразяваме духовния свѣтъ. Тѣзи граници АВ и СД прѣдставляватъ по-гѫста материя, въ която хората постоянно биятъ главитѣ си, чупять коститѣ си. Това сѫ нѣща, които не могатъ да се промѣнятъ. Нѣкой пѫть ученитѣ хора се заклещватъ, че нито назадъ, нито напрѣдъ. Триѫгълницитѣ пъкъ показватъ чисто Божествения свѣтъ. Въ тѣхъ енергиитѣ сѫ отъ другъ родъ. Защо линията mn е крива, защото не върви по правъ пѫть? Защо змията като върви прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другатѣ животни, по права линия? Кои сѫ причинитѣ? Вие, физиолозитѣ, нали се досѣщате кои сѫ причинитѣ. — Понеже крака и рѫцѣ нѣма. Всички онѣзи сѫщества, всички онѣзи сили, които сѫ безотговорни, които сѫ невмѣняеми въ свѣта, вървятъ все по тѣзи криви линии. И ще забѣлѣжите, че това е фактъ. Вземете единъ човѣкъ, който върви много спретнатъ, дайте му вино да пие и той ще започне да върви като нѣкоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия. Сега, да обяснимъ, какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си, въ геометрията, тя нѣма никакъвъ смисъль. Казватъ: крива линия. Но отъ окултно гледище, за да изпѫкне тази линия нагорѣ, има извѣстно влияние. Тукъ, между втория и третия триѫгълници, при буквата Р се намира единъ разуменъ центъръ, който е прѣдизвикалъ единъ приливъ на тѣзи разумни енергии. Значи, тукъ има извѣстна култура. На противоположната страна на всѣка една крлтура има извѣстенъ отливъ. Този отливъ се дължи на друго разумно влияние Р1 за отличие отъ Р. Слѣдователно, въ движението на тази крива линия mn, еднитѣ сѫ приливи, другитѣ — отливи. Тия нѣща постоянно ставатъ у самитѣ васъ. Забѣлѣжете, че тукъ има другъ единъ законъ. Сега, коя е дѣсната страна на тия криви линии? Да кажемъ, че сърцето и умътъ въ дадения моментъ представляватъ граници на духовния свѣтъ. Въ ума и сърцето текатъ два рода енергии. Когато въ ума има приливъ, въ сърцето има отливъ. Когато въ ума има отливъ, въ сьрцето има приливъ. Туй не е само едно твърдение, то е единъ фактъ. Този фактъ ние обуславяме психологически на слѣдующето наблюдение. Вземете момчетата и момичетата на възрасть отъ 10—14 години, щомъ почне да се развива тѣхното астрално тѣло, щомъ почнатъ да се развиватъ чувствата у тѣхъ, колкото и да сѫ паметливи, почватъ да ставатъ разсѣяни, става приливъ въ тѣхъ и паметьта имъ почва да се губи. Къмъ 21-та си година, паметьта имъ пакъ почва да се възстановява. Слѣдователно, когато енергиитѣ слизатъ въ сърцето, всѣкога въ ума се явява една разсѣяность, а когато става приливъ въ ума, всѣкога човѣкъ усѣща, че въ сърцето настава една студенина и той казва: изгубихъ онѣзи благородни хубави чувства въ сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечнитѣ енергии, които изразяватъ сѫщность на сърцето, и енергиитѣ, които минаватъ презъ сърцето сѫ двѣ различни нѣща. Когато нѣкой пѫть вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате извѣстенъ родъ енергии, които сѫ въ съгласие съ вашитѣ сърдечни енергии. Пияниятъ като се напие, или гладниятъ като се нахрани, изпитватъ едно приятно разположенне. Учениятъ човѣкъ, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение въ умствения свѣтъ горѣ. Промѣнитѣ на тия енергии не съставлява още сѫщественото въ живота. Тукъ се раждатъ всички противорѣчия. Нѣкой стане сутринь, въ ума си има отливъ, не може да мисли правилно, а въ сърцето си има накипяване на енергии, не може да работи Щомъ влѣзешъ въ сърцето, тамъ трѣбва да работишъ, въ него има по-груба материя, Дразнишъ се нѣщо, но никаква философия нѣма въ това, не можешъ да си дадешъ отчетъ. Ако си майка ще намѣришъ нѣкого, върху когото да излѣешъ този гнѣвъ. Ще ти дойде на ума, че малкото, или голѣмото ти дѣте е счупило нѣкоя паница. Ще го набиешъ и ще му кажешъ: другъ пѫть да не чупишъ! Слѣдъ като го набиешъ пакъ ти е нѣщо мѫчно. Доиде ти на ума, че гащитѣ му скѫсани. Още единъ пѫть ще го набиешъ. Но и слѣдъ това пакъ не ти минава мѫката. Послѣ, дойде ти на ума, че мѫжътъ ти не е донесълъ хубаво месо и ще се скарашъ съ него. Това е една вѫтрѣшна енергия въ тебе, която се е събрала и трѣбва да я изразишъ. Защото ако не стане отливъ на астралнитѣ енергии, ако не имъ дадешъ възможностъ да изтекатъ тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миязми. Така ставатъ хората клюкари. Клюкаритѣ сѫ хора, въ които има блато съ миязми дѣто се събиратъ жаби. Тѣ обичатъ езерото и плашатъ жабитѣ. Такъвъ човѣкъ все мисли да изважда риби, това онова, все търси нѣщо, но тъй си отива животътъ. Тѣзи хора, у които сърцето се развива, азъ ги уподобявамъ на онзи циганинъ, на когото дали едно гърне съ млѣко да го продава. Тои го туря на главата си, тръгва и си мисли: ще продамъ туй млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца, Каго продамъ яйцата, ще си купя една гѫска, която ще ми даде патенца. И тѣхъ ще продамъ. Отъ паритѣ ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продамъ агнетата и ще си купя една крава. И тъй забогатѣлъ въ мечтитѣ си, че рѣшилъ да се ожени. Ама каква ще избере? — Ще се прѣдстави на царската дъщеря, тя ще се съгласи и послѣ ще си иматъ едно хубаво дѣтенце. Като си помислилъ за дѣтенцето, подскочилъ отъ радость, млѣкото съ гърнето паднало на земята и се разлѣло. Сега, има много учени благородни хора, които мязатъ на този циганинъ. Нѣкой отъ тия учени казва: Туй ще чета, онуи ще чета, ще проучвамъ Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Учениятъ казва: това ново ще изобретя, онова ще изобретя. Подскача и изгубва мисъльта си. Не трѣбва да си правите илюзии. Тѣзи граници които сѫществуватъ, това азъ ги наричамъ, граници на два свѣта. Дѣйствителниятъ, реалниятъ Божи свѣтъ, туй сѫ все разумни сѫщества. Всичкитѣ ваши постѫпки, всичкитѣ ваши мисли, всичкитѣ ваши желания нѣма да останатъ безъ послѣдствие. Да не мислить, че може да бѫдете по-умни отъ тѣхъ. Дотолкова, доколкото вашитѣ мисли, вашитѣ интереси сѫ въ съгласие съ тия разумни сѫщества, дотолкова тѣ ще ви съдѣйствуватъ, но въ монента, въ който се отклоните, ще ви турятъ прѣпятствие. Ще ви приведа единъ анекдотъ. Поканили едного на гости, и този, който го поканилъ, му показва една ябълка и веднага я скрива. Слѣдъ туй му показва друга една ябълка, донесълъ я до устата му, той я близналъ и веднага пакъ я скрива. Най-послѣ му донесълъ единъ много хубавъ бонбонъ, така направенъ, че отвънъ биль сладъкъ, а отвѫтрѢ — горчивъ. Близналъ го и си казалъ: А, хубавъ е! Но като го сдъвкалъ, изплюлъ го. Слѣдъ това му донесли ядене, хубаво сготвено, отъ хубаво месо, но като го изялъ, повърналъ — отъ развалено месо било сготвено. И слѣдъ това, като му донасяли нѣщо, питалъ: отъ кое е това? Отъ туй, което се вижда, или отъ туй, което се само близва, или отъ туй, което се вкусва и изплюва, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? И азъ ви питамъ: отъ кое е вашето знание? Отъ туй което се вижда само, или отъ туй което се близва, или отъ туй което се вкусва и повръща, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? Това не е знание. Това сѫ само опити, за да добиемъ онази истинска наука, И при сегашнитѣ условия, нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И въ туй и вие, и всичкитѣ хора сѫ специалисти. Ако нѣкой човѣкъ каже, че е щастливъ, този човѣкъ принадлежи на другъ свѣтъ. И азъ ви казвамъ: човѣкъ, който живѣе въ материялния свѣтъ, абсолютно не може да бѫде щастливъ. Който мисли, че е щастливъ, той се самозаблуждава. Ще ви дадатъ сладкия бонбонъ, но ще го изплюете. Ще ви дадатъ хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава, нѣкой ще каже: какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота е извънъ тази материя, извънъ този свѣтъ, въ който живѣемъ. Всѣки отъ васъ научно ще изучава зокона на приливитѣ и отливитѣ. Нѣкой има едно неразположение. Ще хване това неразположение. Защо си неразположенъ? — Тежко ми е. Е какъ, вчера бѣше готовъ за Христа всичко да направишъ? Казваше: азъ туй ще направя, онуй ще направя, а днесъ си се сгушилъ! Какъ тъй, отъ вчера до днесъ си другъ вече? — Ама такова е обществото! Не, ти ще намѣришъ сѫщинската причина. Ама Господъ тъй наредилъ. Какъ намѣри ти, че Господъ е наредилъ така? — Ама Господъ на едни е опрѣдѣлилъ да сѫ радостни, а на други да скърбятъ. Не, заблуждавашъ се, Господь не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цѣль, ако мога така да се изразя, тукъ на земяти е да ни застави да мислимъ. Сега разберете, азъ ви прѣдставямъ нѣщата въ една фигуративна смисълъ. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ: това е една подигравка съ нашитѣ чувства. Азъ, като на ученици, бихъ ви казалъ, че вие до сега хиляди пѫти сте се подигравали сами съ себе си. Ами, че ако единъ день вие мислите, че сте добъръ и уменъ човѣкъ, а на другия день мислите, че сте единъ идиотъ, или единъ голѣмъ грѣшникъ, питамъ: не се ли подигравате съ себе си? Слѣдъ като днесъ мислите, че сте единъ идиотъ, глупавъ човѣкъ, а утре мислите, че сте единъ гениаленъ човѣкъ, не се ли подигравате съ себе си? Може ли глупавиятъ човѣкъ да стане гений, и гениятъ да бѫде глупавъ? — Не може. Азъ говоря за сѫщностьта на нѣщата. Азъ говоря за интелигентностьта въ свѣта, за нейната колективность. Тя по сѫщество не може да се измѣни. Тази интелигетность, която ни рѫководи, произтича отъ единъ Божественъ центъръ и не може да се измѣни. И ако нѣкой пѫть ви се вижда, че тази енергия се е измѣнила, на това причината сте вие. Ако нѣкой пѫть енергията прави извѣстно отклонение, трѣбва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казватъ, че свѣтлината се движи вълнообразно Защо върви така? — Тя срѣща извѣстна съпротивления, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Свѣтлината има два вида елементи. Единиятъ елементъ носи енергиитѣ на сърцето, а другиятъ елементъ е образуванъ отъ трептения, които носять интелигентностьта, но не само тѣзи вибрации на свѣтлината. Тия вълни показватъ, че етерътъ е правилъ такива малки трептения. Между двѣ височини има една малка трапчинка, която се обуславя отъ извѣстно отклонение въ закона. Сега, вие може да отклоните вашата енергия, т. е можете да измѣняте вашето настроение. Запримѣръ, имате отливъ въ вашето сърце. Какво да правите? — Напуснете сърдечния свѣтъ и влезте въ умствения, не се занимавайте съ чувствени работи. Нѣкѫдѣ се дава театъръ, кинематографъ, забавление, но вие нѣмате пари. Не отивайте на театъръ, защото, ако отидете, ще си създадете редъ неприятности. Или, искате да отидете на курортъ нѣкѫдѣ, обаче нѣматѣ петь пари. Ако отидете, какво ще стане съ вась? — Ще прѣкарате тамъ единъ два, три дни и най послѣ хотелджията ще каже. господине, платете си! Не ви трѣбва курортъ. Колкото и да е труденъ вашия животъ, впрегнете ума си въ умствена работа! Сега, туй, което ви прѣчи е това, че много ученици живѣятъ съ своето минало. Мислите, че сте ученъ. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се повече нѣщо, отколкото сте. Ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ привеждалъ и другъ пѫть. Ако имате една справочна книга, денемъ на свѣтлината може да четете всичко на нея, но ако ви я дамъ на нѣкое тъмно мѣсто, какво може да четете отъ нея. Слѣдователно, нѣкой пѫть Божествената книга на живота е закрита и ние нѣмаме свѣтлина. И ако единъ день се усѣщате въодушевени, то е, че сте прочели единъ листъ отъ вашия животъ. Вие се радвайте, че можете да четете. Вториятъ день вие имате отливъ. Отваряте книгата и казвате: какво стана, че не мога да чета? — Нищо, ще легнешъ да спишъ. Какво означава спането? — Спането е единъ вътрѣшенъ процесъ. Ще напуснешъ физическия свѣтъ и ще влѣзешъ въ астралния свѣтъ, тамъ е день. Ще отидешъ, дѣто има день. Когато въ астралния свѣтъ настане нощь, въ умствения свѣтъ е день. Когато и въ умствения свѣтъ настане нощь, ти ще отидешъ въ Божествения свѣтъ, тамъ е день. Онѣзи, които разбирать законитѣ, ще вървятъ напрѣдъ. По нѣкой пѫть и въ тѣзи висши свѣтове настава нощь, и въ тѣхъ има отливи. Тогава ще започнешъ обратното, ще започнешъ да слизашъ надолу. Когато единъ висшъ духъ слѣзе на замята, т. е. когато слѣзе долу въ ада, за него това съставлява една голѣма приятность. Запримѣръ, ако единъ ангелъ слѣзе на земята, той ще я намѣри като едно забавление и слѣдъ 500 — 600 години ще се върне на небето съ голѣми опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: животътъ е нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото вие искате да бѫдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: нѣма ли нѣкой да ни помогне? Може да ти съдѣйствува, но никой не може да учи заради тебъ. Моята мисъль може да съдѣйствува за вашата мисълъ, но вие за себе си трѣбва да мислите. Моята добродѣтель може да ви съдѣйствува, но тя не може да бѫде заради васъ. Тя нѣма да ви ползува. Такъвъ е законътъ при сегашнитѣ условия. Туй разберете ли веднъжъ. не си правете повече илюзии. Вие си казвате: за мене условията въ живота не сѫ благоприятни. Не, доколкото зная, условията за всѣки единъ човѣкъ сѫ такива, каквито сѫ необходими за дадения случай. Ако така разсѫждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да прѣмахнете и всичкитѣ прѣпятствия, които сѫществуватъ у дома ви, между дѣцата ви. Сега, този законъ, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечерь нѣма да се спирамъ. Мнозина отъ васъ започватъ съ ирационалнитѣ числа, а свършватъ съ рационалнитѣ. А то трѣбва да е обратното: да започнатъ съ рационалнитѣ, а да свършатъ съ ирационалнитѣ числа. Защо? Защото рационалнитѣ числа се дѣлятъ правилно, безъ никакъвъ остатькъ. Ирационалнитѣ числа пъкъ сѫ числа, които сѫществуватъ въ другъ свѣтъ, тѣ не се дѣлятъ. И всичкитѣ спорове сега между васъ, всичкитѣ ваши криви разсѫждения се дължатъ все на тѣзи ирационални числа. Законътъ е такъвъ. Вие дойдете при мене съ една торба отъ 10 кгр., а другъ — съ една торба отъ 50 кгр, които може да носи и ме питате: защо на този даде 50 кгр., а на мене 10 кгр.? Защото твоятъ чувалъ е толкова голямъ — толкова можешъ да носишъ. Ама ти трѣбваше да ми туришъ единь твой слуга да ми носи повече. А, такъвъ законъ нѣма! Ако азъ накарамъ моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носишъ толкова, колкото можешъ. Единъ день, ако станешъ силенъ, и 100 кгр. може да ти дамъ. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, живата природа на всѣки единъ човѣкъ дава толкова, колкото може да носи. Другото заблуждение е слѣдующето: вие не се познавате. По нѣкой пѫть мислите, че се познавате. Нѣкой казва: азъ позназамъ еди-кого си. Да познавашъ нѣщо, то значи да боравишъ съ него. Да познавашъ електричеството, то значи, като посоча пръста си, да светне. Ако азъ мога да заповѣдвамъ на тази електрическа енергия въ моя пръстъ да светне, значи азъ имамъ познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарамъ да светне, но знания трѣбва да имамъ! Туй знание не се добива отъ книги, съвсѣмъ други условия се изискватъ. Азъ мога да запаля своя пръстъ и да гори безь да изгаря. — Ще свети само. Насъ не ни трѣбватъ електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. Послѣ, насъ не ни трѣбватъ тия соби. А сега, вие седите, имате голѣми претенции, мислите, че знаете много. Казвамъ: докато плащате за елекричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отѫпканъ пѫть, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е пѫть на страдания. Сега, вие казвате: защо ми сѫ тия страдания? Нѣкой отговаря: тъй ми е опрѣдѣлено въ свѣта. Сега, ще ви прѣдставя мисъльта си по ясно. Прѣдставете си, че на едно мѣсто природата е изкопала една дупка, около 1/2 до 1 м., дълбочина и широчина. Вие сте ученъ човѣкъ. Минавате покрай дупката, погледнете въ нея и си казвате: защо ли е изкопана тази дупка? — заминете си. Слѣдъ това мине вторъ, погледне въ дупката и пакъ си каже: защо ли е изкопана тази дупка? И, той си замине. Това сѫ все учени хора! Слѣдъ това минатъ още около стотина души, всички се спиратъ погледнатъ дупката и си казватъ: кой ли я изкопалъ и защо? Никой не я заравя. Срещнатъ се всички и си казватъ: забѣлѣзали ли сте тази дупка? Добрѣ, 100 такива дупки сѫ изкопани, всички минаватъ — заминаватъ и само хроникиратъ: 100 дупки има изкопани. Описватъ ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщатъ по сѫщия пѫть, но тъмно е — нощь. Тѣ не забѣлѣзватъ тия дупки и въ мрачината — хопъ, падне единъ въ дупката, изкълчи си крака. Другъ слѣдъ него падне въ друга дупка, изкълчи си рѫката и най-послѣ казватъ: да те пази Господъ отъ тѣзи дупки! Да те пази Господъ отъ този пѫть! Какво искатъ да кажатъ съ това? Ако тѣзи хора се върнатъ, напълнятъ тѣзи дупки съ пръсть и посадятъ въ тѣхъ нѣкакви дръвчета, втори пѫть като минатъ, ще пострадатъ ли? Слѣдователно, вие като сте минавали тамъ, като ученъ човѣкъ, не сте посадили сѣмката на нѣкоя добродѣтель. Втори пѫть като минете, ще я посадите. Питате тогава: защо сѫ страданията? — Много дупки има. Туй показва, до колко сте били готови да изпълните волята Божия. Ти срѣщнешъ единъ твой другарь. Срамъ те е да си изкажешъ мнѣнието, своитѣ убѣждения и затова нищо не му говоришъ Мислиш си: ще се изложа! Не, ти минавашъ за ученъ човѣкъ — срещни приятеля си и му кажи: слушай, приятелю, едно нѣщо има въ свѣта реално, единъ пѫть има: човѣкъ трѣбва да обича Бога съ всичкото си сърце! Така, както вървишъ, ти не вървишъ въ правия пѫть. Речешъ ли му така, ти ще го стреснешъ. Този човѣкъ си отива дома си, и втори пѫть като го срещнешъ, ще видишъ, че туй сѣменце е поникнало. Сега, мнозина казватъ: чакай, да си не казвамъ мнѣнието, да не се излагамъ. Я ми кажете, какъ се проповѣдва за Господа? — Ами да изучимъ Библията! Е, хубаво, пророкътъ какъ е проповѣдваль като нѣмаше Библия? Казвате: да изучишъ Евангелието! Ами апостолътъ какъ е проповѣдвалъ, като нѣмаше Евангелие? Казвате: е, на тѣхъ Господь е далъ. Отъ. гдѣ знаешъ, че Господъ е далъ на тѣхъ? Защо на васъ не даде? — Ама тѣ имаха особена привилегия. Е, въ какво седеше тази привилегия? Привилегията бѣше въ това, че тѣ имаха абсолютна вѣра, любовь, обичь, бѣха готови на всички жертви, за да изпълнятъ воляга Божия. Значи тѣ се учиха съобразно законитѣ на живота. Тѣ имаха друга книга. Сега за васъ е още по-добрѣ, понеже имате и тѣхната опитность. Това не е въ ущърбъ на васъ, азъ не искамъ да се върнете 2000 години назадъ, но казвамъ, че тѣ бѣха при много по-лоши условия. Тѣ сѫ направили много прѣводи отъ живата природа. Вие ще се ползувате отъ тѣхнитѣ прѣводи и опитности. И ние днесъ ще вложимъ нѣщо въ Евангелието на нашия животъ. Какъ? Всѣки отъ васъ ще внесе поне една дума, поне едно прѣдложение въ това ново Евангелие. То се пише тамъ горѣ. Каквато добрина направишъ на земята, тя се пише въ Божествената книга, отбѣлѣзва се. Помислилъ си нѣшо, казалъ си нѣкое прѣдложение, има разумни сѫщества, които веднага го внасятъ въ тази свещена книга, отбѣлѣзватъ името ти и кога се е родила тази мисъль. Вие мислите, че никой не се занимава съ тия работи, никой не се занимава съ васъ. Не, не, занимаватъ се. И всичкитѣ ваши упражнения, които имате тукъ единъ день ще ги разглеждате. Архиви има тамъ! Единъ день ще ви въведатъ въ тѣхъ и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде нѣкое отъ разумнитѣ сѫщества да ви покаже вашите гарджета които сте рисували и ще ви каже: вижъ съ какво си се занимавалъ! Ще дойде учения човѣкъ ще му кажатъ вижъ съ какво си се занимавалъ. Смѣшно ще бѫде! Тамъ ще ви обяснятъ, кои сѫ били причинитѣ, че сте написали тѣзи гарджета. Тѣзи истини ще ви обяснятъ единъ великъ законъ въ свѣта. Туй изисква дълго изучаване. Има извѣстни математически изчисления, споредъ които можете да знаете влиянието на планетитѣ прѣзъ всѣки день, часъ и минута. И послѣ, нѣкой ще каже: какво влияние има мѣсечината, какво влияние иматъ всичкитѣ звѣзди, какво влияние иматъ планетитѣ върху насъ? Ако дойдете да боравите съ тѣзи философски въпроси, вие съвсѣмъ ще се изгубите. Знаете ли какъ ще се изгубите? Казвамъ: има извѣсни учени хора, които обясняватъ, какво нѣщо е топлината, казватъ, че топлината била движение, че светлината била движение. Азъ казвамъ: топлината не е движение. Свѣтлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Свѣтлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега, да оставимъ тѣзи твърдения и отричания, но казвамъ: ще трѣбва ли азъ да чакамъ този ученъ човѣкъ да ми казва, какво нѣщо е топлината и послѣ да я употрѣбявамъ? Прѣди да ми обясняватъ ученитѣ хора, колко трептения имала свѣтлината, топлината, тѣ си сѫществуватъ, азъ си служа съ тѣхъ. И сега, ще ми казва нѣкой, какво нѣщо е Богъ! Ще чакамь азъ еди-кой си богословъ да напише своя трактатъ за Бога, и тогава азъ да боравя съ Него. Че азъ съмъ усѣтилъ, какво нѣщо е Богъ, прѣди да сѫ ми обяснявали. Неговата мисъль, Неговитѣ трептения азъ съмъ усѣщалъ въ себе си! Ако вие ми дадете най-последнитѣ обяснения за свѣтлината, добрѣ, но ако азъ чакамъ да ми обяснявате, какво нѣщо е Богъ, нѣма да чакамъ. И сега, въ църквитѣ ще ми доказватъ, какво нѣщо е Богъ. Тамъ е заблуждението! Прѣди да ми доказва църквата, какво нѣщо е Богъ, азъ Го зная. И всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, ни даватъ само методи, чрѣзъ които можемъ да използуваме великото Божие благо. Сега, първото нѣщо: не отивайте въ друга крайность! Вие искате да научите хората, какво нѣщо е Господъ, прѣди още вие да сте го разбрали. Не, ти не знаешъ какво нѣщо е Господъ. Когато Господъ дѣйствува въ сърцето ми, сърцето ми е меко. Азъ казвамъ: ела, приятелю, готовъ съмъ съ тебе да раздѣля хлѣба си. Седна съ него, приказвамъ си приятелски, дамъ му отъ хлѣба си и тогава и той, и азъ разберемъ какъ дѣйствува Богъ. Щомъ Го нѣма, затворя вратата си. Щомъ Господъ е въ моя умъ, като видя единъ ученъ човѣкъ, уча се отъ него. Може да ме изпъдятъ и 100 пѫти, но азъ ще ида, ще дамъ всички жертви, ще отстѫпя на всичко, само да науча нѣщо. Щомъ нѣма Господа горѣ въ моята мисъль, и цѣлата библиотека да ми дадатъ, азъ ще избѣгамъ отъ тамъ. Знанията и стремежътъ къмъ Божественитѣ идеи се дължатъ на Божественото, което отъ хиляди и милиони години дѣйствува вѫтрѣ въ насъ. Тамъ нѣма да имате тѣзи понятия, да казвате: чакай да видя, какво ще каже моятъ Учитель, че да имамъ едно по-право понятие за Бога. Не, моята задача не е тази, да ви дамъ едно по право понятие за Бога. Азъ искамъ да ви дамъ прави методи, какъ да служите на Бога. Казвамъ, че всичкитѣ методи, съ соито хората до сега сѫ служили на Бога, не сѫ прави. Не че не сѫ добри, азъ не ги отричамъ, но не сѫ единъ идеаленъ начинъ за служене на Бога. Добри сѫ всички църкви, и държави, въ всичко работи Божественото, но не е този истинскиятъ методъ, по който можемъ да служимъ на Бога. Когато истинскиятъ методъ влѣзе, ще има разбирания ще има миръ, ще има благородство между хората. Смъртьта ще изчезне, страданията ще се прѣмахнатъ, затворитѣ ще се прѣмахнатъ, всичко туй ще изчезне. Сега, нѣкои може да кажатъ, че това се отнася до далечното бѫдеще. Не, не, азъ твърдя едно нѣшо, което е вѣрно, а то е, че това е сега. То е извънъ врѣмето и пространствого. Вие може да имате туй нѣщо още сега, не слѣдъ единъ часъ, още сега може да го имате. Какъ? — Ако изхвърлите съмнѣнието отъ вашия умъ. Казвате: е, тогава още не му е дошло врѣмето. Ами че ти самъ си туряшъ тази мисъль въ ума, че не му е дошло врѣмето, Кога ще бѫде врѣмето? Онзи, ксйто казва, че не му е дошло врѣмето, знае ли философски, какво значи да ти е дошло врѣмето? Ами ако това врѣме е прѣминало? Ами ако ти си закъснѣлъ за станцията? Ще чакашъ вторъ тренъ. Не, не, ти ще идешъ точно на врѣме, защото природата обича точность, въ нея нѣма забавления, точно на врѣме ще тръгнешъ, най-малко двѣ секунди прѣди да тръгне трена. Закъснѣешъ ли една секунда, нейниятъ влакъ е на разтояние отъ тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажешъ: закъснѣхъ само една секунда, и не ме чакаха! А, ти се мислишъ една величина. Ама трѣбва да ме чакатъ! Не, ти ще чакашъ. Този е великиятъ законъ. Всички велики хора сѫ чакали. Азъ наричамъ велики хора добритѣ, онѣзи, които служатъ на Бога. Онѣзи хора, които служатъ на свѣта, отъ каквото произхождение и да сѫ, азъ не ги наричамъ велики. Онѣзи, които сѫ написали нѣкои велики книги, тѣхъ наричамъ велики. Вие ще кажете: ама пророкъ Исаия е написалъ една велика книга. Вие знаете ли кой бѣше пророкъ Исаия? — Тои бѣше само една фирма, а въ сѫщность туй сѫ онѣзи велики духове, които сѫ работили съ него. Исаия е като нѣкой редакторъ. Казвате: е, Викторъ Хюго е написалъ една книга. Какво е написалъ? — Клѣтницитѣ. Ние имаме криво понятие. Всѣки единъ трудъ прѣдставлява колективна работа на възвишени и велики сѫщества въ свѣта. Онѣзи велики оратори написали една хубава рѣчь, взиматъ я за своя. Азъ нали зная, нѣкои проповѣдници въ Америка, прочели нѣщо отъ тукъ-отъ тамъ, напълнили кошара си и ще говорятъ. Е, приятели, това е единъ колективенъ трудъ. Не трѣбва да се самоизмамваме. Това е колективенъ трудъ, това е общата интелигентность, която е работила. Тѣзи висши сѫщества, които иматъ благоволението да те вдъхновятъ, иматъ и доблестьта, като ти прѣдадатъ своитѣ мисли, да не искатъ да си турятъ името. Ти напишешъ една хубава рѣчь, казвашъ: тя е отъ мене. Истинскиятъ авторъ седи на страна, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: хайде, нѣма нищо, тури си твоето име! И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дѣте една ябълка, какво прави? — Тури си я въ джоба. И послѣ ти казвашъ: ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасажъ? Той пакъ те погледне, потупа те и каже: нѣма нищо. И послѣ, кой какъ те срещне, казва: ама ти си билъ гениаленъ човѣкъ! — Ами че и азъ не знаяхъ. Той пакъ те потупа и се поусмихне. Е, пакъ гениаленъ човѣкъ си, проводникъ на туй възвишеното. Ще се стремите да бѫдете проводници на туй възвншеното и благородното. Като държа нѣкоя бесѣда, нѣкой казва: учительтъ говори хубаво, но ние пакъ ще си вървимъ по нашия пѫть. Да, ще си вървите по вашия пѫть, но кракътъ ви втори пѫть ще бѫде изкълченъ. За мене е безразлично, но казвамъ: много отъ вашитѣ страдания може да се прѣмахнатъ още сега, не за въ бѫдеще, но трѣбва да вървите въ Божествения пѫть. Нѣкой отъ васъ казва: азъ имамъ доброто желание, правя тѣзи усилия. Други, обаче, търсятъ по лесния пѫть. За да се добере човѣкъ до една велика Божествена Истина при сегашнитѣ условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мѫчнотии. И прѣдставете си сега, азъ като изнасямъ тѣзи Божествени Исгини, всички казватъ за мене: той изнася едно ново учение. Това не може да се нарече ново учение, това е Божественото учение, това сѫ законитѣ въ природата, това сѫ начинитѣ, по които живата природа дѣйствува. Азъ констатирамъ тия закони, които дѣйствуватъ въ живата природа, които дѣйствуватъ и въ живота. Казватъ, че тия нѣща разваляли живота и започватъ срѣщу менъ шпионирания, че той лъже, това онова и т. н. Казвамъ: когато говорятъ за мене, че лъжа, азъ зная, че говоря Истината. Ама той е лошъ човѣкъ! Азъ зная че съмъ най-добриятъ човѣкъ. Защо? — Всѣкога, когато започнатъ за нѣкой човѣкъ да говорятъ лошо, азъ зная, че той е добъръ. Това е едно отъ най-силнитѣ доказателства, че той е добъръ. Хвалятъ ли го, азъ снимамъ 50% и казвамъ: този човѣкъ е единъ отъ посрѣдственитѣ. Говорягъ ли лошо за нѣкой човѣкъ, азъ го взимамъ за добъръ. Сега, мнозина отъ васъ казватъ: азъ влѣзохъ въ бътствого съ доброто желание да работя, но братята не ме разбраха. А, трѣбваше да го посрещнатъ съ финикови вѣйки, гении билъ! Ами че тогава ще бѫдемъ самохвалци! Туй е едно криво разбиране. Туй не съставлява идея на едно братство. Вие сте чудни, като казвате, че сте отъ Бѣлото Братство. Вие още не сте братство, но туй, което сега става е едно побратимяване. Въ какво седи туй побратимяване? — То седи въ това, че като срещнешъ нѣкого, когото много обичашъ, той ще ти направи единь абцесъ, и ти на него другъ, та ще смѣсите кръвьта си. Това е побратимяване, обмѣна. Еднитѣ ще взематъ отъ твоята кръвь и ти отъ тѣхната. Само по такъвъ начинъ у васъ ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъвъ начинъ животътъ ви ще се осмисли. Ще се намѣришъ въ едно затруднено положение: бѣденъ си, сиромахъ си, писатель, си художникъ си или музикантъ, не ти върви. Не че не ти върви, много добрѣ ти върви, но трѣбва да намѣришъ вѫтрѣшната философия на нѣщата, да разберешъ, защо не ти върви. Разбирате ли нѣщата, вие ще намѣрите красивата страна на живота. Като изнасямъ тия нѣща, вие не се занимавате съ себе си, но казвате: чакай, този е хиксъ (х), турите го долу. Онзи тамъ е игрекъ (у), и него турите долу; трети нѣкой е зетъ (z), турите и него долу. Ами вие какво сте? - A, ние сме горѣ. Азъ, азъ, чакай, азъ съмъ важниятъ. Ти казвашъ. азъ съмъ каквото съмъ, а oнѣзи тамъ не разбиратъ нѣщата. Ето философия, която ражда партиитѣ. Ти си като една гимия въ морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкашъ; щомъ морето ти е тихо, и ти си тихъ. Не че ти искашъ да играешъ, но морето те кара. Нѣкой казва: азъ съмъ тихъ, Тихъ си, защото морето е тихо. Нѣкой отъ васъ казватъ: азъ работя. Не работишъ ти, но други нѣкои работятъ съ тебъ. Азъ съмъ тихъ. Не, морето ти е тихо. Азъ бихъ искалъ, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато моретс се развълнува, вие пакъ да сте тихи, да можете да устоите срѣщу вълнитѣ. Тия сѫ солидни мисли. Като ученици, тъй трѣбва да разсѫждавате. Тия мисли трѣбва да се вложатъ въ ума ви. Тѣ не сѫ отъ сега, тѣ се прѣдаватъ отъ хиляди години. Сега искамъ, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става съ васъ, става и по цѣлия свѣтъ. И въ Америка да отидете и въ Англия, навсѣкѫдѣ въ сърцата и умоветѣ на хората има приливи и отлави. Това не сѫ недѫзи. Казвате „азъ“. Това „азъ“ е единъ приливъ горѣ, но послѣ ще дойде единъ отливъ. И тъй, „азъ“ можешъ да бѫдешъ и x, и y, и z — все ще бѫдешъ една величина. Тия величини може да се измѣнятъ. И тъй, въ тази лекция ви показвамь единъ начинъ, съ който може да възстановите равновѣсието на вашитѣ сили, не отвънъ само, но и отвѫтрѣ. Азъ не искамъ да се примирявате така привидно само. Казвате: да се примиримъ! Най-първо трѣбва да при миримъ силитѣ на ума съ силитѣ на сърцето, да можемъ да прѣкараме енергиитѣ на ума въ сърцето, и енергиитѣ на сърцето въ ума. А затова трѣбва да знаете тия закони и да ги проучвате. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость. * 14-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 16. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мъртвитѣ и живитѣ линии. Размишление. Прочете се разюмето отъ темитѣ „Единство на обичьта“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Произходо на лѣчебнитѣ растения“. Тема за слѣдующия пѫть: „Най-малката добродѣтель“. Ще си изкажете мнѣнието. То нѣма да бѫде мѣродавно, защото такава добродѣтель въ природата сѫществува. Каква е разликата между една мъртва и една жива линия? Да кажемъ, че имате линията С, имате и лииията Д. Какво представляватъ едната и другата линия? Линията С може да прѣдставлява една плоскость, но прѣдставлява и единъ квадратъ, нали? Тогава, казвамъ: тази мъртва линия е граница на една мъртва плоскость. Да допуснемъ, че втората линия Д е жива линия. Тя е граница на една жива плоскосгь. Тогава, по какво се отличаватъ мъртвитѣ линии отъ живитѣ? Сега, азъ нѣма да ви оставя въ затруднение, защото, ако река да взема вашето мнѣние, единъ ще каже едно, друтъ ще каже, че то не е вѣрно, тогава ще се накърни вашето честолюбие. Вие ще мълчите, за да бѫдете умни, пъкъ азъ ще говоря, та ако направя погрѣшка, ще кажете: Учительтъ не знае. Живитѣ линии всѣкога сѫ по-дълги, тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трѣбва да е съвсѣмъ права. Линията Д е една жива линия. Всичкитѣ физически или мъртви сили въ природата, въ които нѣма съзнание вървятъ по права линия, а всичкитѣ живи сили вървятъ по една вълнообразна линия. Слѣдователно, кривитѣ линии, това сѫ изключение между правитѣ линии. Геометрицитѣ всѣкога искатъ да направятъ кривитѣ линии на прави, за да ги измѣрятъ. Едно мъртво тѣло може да го прѣтеглите, но едно живо тѣло не може да го прѣтеглите. По какво се отличаватъ мъртвитѣ тѣла отъ живитѣ? — Че тежестьта на мъртвитѣ тѣла е постоянна, а тежестьта на живитѣ постоянно се измѣня. Тогава, по сѫщия законъ, когато кажемъ, че човѣкъ се е измѣнилъ, ние трѣбва да означаваме, че той се е измѣнилъ чрѣзъ живота. Това е едно благо заради него. Ако е станала една промѣна или едно видоизмѣнение вѫтрѣ въ него, то е за негово добро. Този законъ е много вѣренъ. Всички ония хора, които по единъ прѣстѫпенъ начинъ забогатѣватъ, тѣ идатъ по права линия. Запримѣръ, крадецътъ по права линия бръква въ джоба ти. Той ще се приближи до джоба ти и по правата линия бръкне, извади кесията ти и си свършва работата. И неприятельтъ ти, когато иска да те убие, или да ти направи нѣкоя пакость, гледа да се доближи до тебе по права линия. Слѣдователно, изваждамъ единъ общъ законъ: туй, което скоро се придобива въ живота, скоро се и изгубва. Туй, което скоро се извървява не се прѣцѣнявя. Онзи, който търси кѫсия пѫть въ живота, търси безсмисления пѫть. Смислениятъ пѫть е дългиятъ пѫть. Сега, по нѣкой пѫть мене ме очудва, че вие, като влѣзете въ школата, търсите кѫсия пѫть, искате въ една двѣ години да свършите всичко, всичко да научите и да си излѣзете. Може, туй е пѫтьтъ на С то, туй е пѫтьтъ на правитѣ линии. Но така свършватъ мъртвитѣ линии. Всичкитѣ умрѣли хора така свършватъ, но живиятъ човѣкъ въ свѣта, въ прирсдата, въ козмоса, има единъ дълъгъ пѫть. И туй трѣбва да го поставите като задача, да знаете, че пѫтьтъ ви е безграниченъ. За този пѫть, въ който вървите, никога не туряйте една прѣграда, че ще стигнете на този край. Вие ще стигнете този край, но той е начало на другь единъ пѫть, който е идеенъ. Роди ли се въ васъ мисъльта, че ще дойдете до край, вие имате въ себе си една дребнава мисъль, вие искате да стигнете една височина, и отъ тамъ да се върнете къмъ хората и да покажете, колко знаете. Човѣкъ, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо. Сега, въ васъ ще се зароди другъ въпросъ не трѣбва ли да обмѣняме мисли. Да обмѣняме разумни мисли, то е Божественото вѫтрѣ въ насъ. Да имашъ похвалата на Божественото вѫтрѣ въ себе си, да чуешъ гласа на вѣчното, на безконечното, че ти вървишъ по правия пѫть, по дългия пѫть, по тѣсния пѫть, а не по широкия пѫть, тази е моята идея? Често, нѣкои отъ васъ казватъ моитѣ страдания нѣма ли да се скѫсятъ вече? Мнозина отъ васъ се оплакватъ отъ страданията си. Не може безъ тѣхъ. Впрочемъ, има единъ пѫть, въ който хората не страдатъ, но той е пѫтьтъ на умрѣлитѣ. Два пѫтя има; пѫтьтъ на страданията и пѫтьтъ на живота. Пѫтьтъ на упокоението, въ този смисълъ, както хората го изискватъ, той е пѫть на умрѣлитѣ, на забравенитѣ въ природата. Азъ искамъ, като ученици на тази велика школа, да имате една мѣрка. Не е въпросътъ да се съкратятъ вашитѣ страдания, но трѣбва да станете разумни. Кога изчезватъ мѫчнотиитъ? За единъ способенъ ученикъ, за единъ способенъ математикъ, мѫчнотиитѣ изчезватъ, когато изучи всичкитѣ правила и споредъ тѣхъ рѣшава задачитѣ си. Той пакъ ще срещне мѫчни задачи, но нему е приятно да се бори съ тѣзи трудности, понеже знае какъ, а когато не знае тѣзи правила, той е като гѫска въ мъгла, не знае накѫдѣ да върви. И тъй, живитѣ линии сѫ дългитѣ линии въ живота. Слѣдователно, споредъ този принципъ, животътъ не е единъ крѫгъ. Всичкото движение, отъ положението, въ което сега живѣемъ се прѣдставя като множество отдѣлни крѫгове. Когато ние кажемъ, че трѣбва да любимъ ближния си, какво подразбираме? Кой е този ближенъ? Да кажемъ, че ти си единъ квадратъ. Цѣлъ квадратъ можешъ ли да бѫдешъ? Не, ти можешъ да бѫдешъ само линията АВ, твоятъ ближенъ ще бѫде АС, а твоятъ врагъ ще бѫде СД. Всичкитѣ линии отъ чисто геометрическо положенпе, които се намиратъ на западъ, сѫ все вражески линии, защото врагътъ ти никога нѣма да върви прѣдъ тебе, той всѣкога е отзадъ. И човѣкътъ го убиватъ по-лесно отзадъ, отколкото отпрѣдъ. Пъкъ въ доброто, законътъ е обратенъ. Всички линии въ геометрията, това сѫ сили въ природата, които играятъ, важна роль. Едни отъ тия сили въ природата, при сегашното ваше развитие сѫ въ разрѣзъ съ васъ, и затова вие трѣбва да разбирате този законъ. Слѣдователно, вие може да прѣвърнете единъ врагъ на вашъ приятель. Какъ? — Като намѣрите равнодѣйствуващата линия. Коя е равнодѣйствуващата линия въ квадрата? Тя е линията АВ Сега, за обяснение на мисъльта си, ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ прѣвеждалъ и другъ пѫть. Той е изъ романа на единъ графъ, който се влюбва въ нѣкоя си графиня, красива, интелигентна. Но тя, по едни или други съображения, се отказва отъ него и се оженва за другъ. Обаче, въ този графъ се заражда такава умраза, че той търси начинъ, какъ да отмѫсти и на нея, и на мѫжа й, по такъвъ начинъ, че и двамата да го почувствуватъ, Той помислилъ да ги убие, но този начинъ на отмѫщение му се видѣлъ слабъ. Минава година, двѣ, три, не може да намѣри такъвъ начинъ, че като си отмѫсти, и двамата да почувствуватъ това отмѫщение силно. Графинята почувствувала, че въ неговия умъ се заражда една мисъль да погуби и нея, и мѫжа й, затова като й се родила дъщеря, извикала графа на частна ауденция и му казва: „Дѣйствително, ние се обичахме едно врѣме и сега ти ми се сърдишъ. Ти си младъ, ето дъщеря ми ще порасне, ако искашъ, почакай я малко, ожени се зарадъ нея и считай, че за мене се оженвашъ“. Той се съгласилъ, и всичката му умраза изчезнала. Радостьта дохожда у него и слѣдъ нѣколко години той се оженилъ за дъщерята. Слѣдователно, тази графиня е разбирала великия законъ, какъ да прѣвърне едно чувство на умраза въ едно чувство на любовь. И тъй, всичкитѣ противорѣчия, отъ чисто окултно гледище, това сѫ сили. Това не сѫ индивиди, форми, това сѫ дѣйствуващи сили, на които вие трѣбва да проучавате законитѣ. Ако имате единъ приятель, или единъ врагъ, вие трѣбва да го проучавате като една сила, да проучавате законитѣ и силитѣ, по които той се движи. Защо тои те мрази? — Вие трѣбва да знаете положително причинитѣ за тази умраза. Казвате: ама той ме мрази! Това не е наука. Ама той не иска да ме гледа! — Това не е наука. Ама той не може да ме търпи! — Това не е наука. Всѣко нѣщо си има причина. Какъ можете да разберете тия причини? Може да кажете: той много ме обича. — И това не е наука. Защо те обича? Вие трѣбва да знаете. кое е онова, което той обича въ васъ. Вие имате единъ приятель и казвате: азъ много обичамъ моя приятель. Коя е онази чърта, която служи за основа на вашата обичь? Не знаете ли това — вашата обичь почива на пѣсъчлива почва. Знаете ли причинитѣ, тя почива на скала, или на диамантена основа. Сега, въ всѣка една школа трѣбва да се създадатъ отношения между ученицитѣ. Нали вие сте ученици? Кое е онова у васъ, което трѣбва да ви свързва като ученици? Може да ви дамъ това за тема. Ще кажете, че Богъ ви свързва. Но Богъ свързва ли отвънъ хората? Кое е онова специалното, което свързва ученицитѣ, което въ другитѣ, въ външнитѣ хора го нѣма? Ако това нѣщо го има и въ външнитѣ хора, значи то е общо за всички. Има нѣщо специално, което свързва тѣзи които се учатъ. Азъ бихъ ви задалъ сега другъ единъ въпросъ, за да ви помогна. Кое е онова, което свързва човѣка съ хлѣба? (Гладътъ) Тази сила положителна ли е, или отрицателна? — Тя е положителна сила, въ низходяща степень. Гладътъ самъ пс себе си е едно жестоко чувство, и когато човѣкъ е гладенъ, той и човѣка може да изяде. Слѣдователно, гладътъ сѫществува въ насъ като една връзка да съедини човѣка съ хлѣба. Питамъ тогава: защо природата не тури нѣкоя друга връзка, а туря този голѣмъ врагъ, глада, да свързва хлѣба съ човѣка — едно живо сѫщество съ друго живо сѫщество. Това азъ наричамъ каприции, игри на природата. Този законъ за васъ още не е доказанъ, и азъ не искамъ да го приемете само на вѣра. Вие ще разсѫждавате, ще направите опитъ и тогава ще го приемете. И тъй, ако въ вашия животъ се вмъкне едно зло, това е една съединителна нишка. Злото всѣкога е съединителна нишка между двѣ точки на доброто. Всѣко зло съединява двѣ противоположни точки на доброто въ себе си. Значи, всѣко зло е ограничено отъ двѣ граници на доброто. Тогава казвамъ: тази сила, която дѣйствува между двѣтѣ точки на доброто е зло само между точкитѣ, а вънъ отъ точкитѣ не е зло. Когато вие изучавате ботаниката, когато изучавате лѣчебнитѣ елементи на растенията, ще видите, че дѣйствително соковетѣ на едно растение, ако ги присадите, може да се прѣвърнатъ въ друго. Съврѣменнитѣ ботаници прѣсаждатъ само клонищата. Тѣ незнаятъ да прѣсаждатъ коренитѣ, но присаждане има и въ коренитѣ. Ако единъ ученикъ на окултната школа се заеме да изучава ботаниката, той трѣбва да изучи и двата вида присаждания. Сега е смѣшно да се говори за присаждане на коренитѣ, защото, за да присадимъ единъ коренъ, трѣбва да има други условия. За сега, тъй както живѣемъ, това не може да стане. Днесъ има условия само за присаждане на клонитѣ. Но психологически, въ самия човѣкъ трѣбва да се присадятъ коренитѣ на неговитѣ чувства. Е, питамъ: тия нови твърдения, които ви дадохъ, хвърлятъ ли свѣтлина въ ума ви? Освѣнъ че нехвърлятъ свѣтлина върху вашия умъ въ дадения моментъ, но веднага произвеждатъ едно смущение въ васъ. И знаете ли какво смущение произвеждатъ? Сега азъ ще ви дамъ единъ малъкъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте турили въ джоба си 20 лева и вървите съ мисъльта, че ще си купите билетъ за тренъ и ще направите една разходка. Тихъ и спокоенъ сте, вървите радостенъ, че тренътъ ще ви вози. Обаче, азъ се приближавамъ до вашия джобъ и по правилото на мъртвитѣ линии бръквамъ въ джоба ви и изваждамъ паритѣ. Вие сте още радостенъ, но дойдете до гишето за билетъ бръкнете въ джоба си, паритѣ ви нѣма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате въ дадения моментъ; азъ ли съмъ или не съмъ азъ? Въ джоба ми имаше пари! И първото нѣщо, което изпѫква въ вашия умъ е, че разходката съ трена нѣма да я бѫде, а пѣшъ ще се ходи. Вие казвате: азъ не обичамъ да ходя пѣшъ. Веднъжъ въ недѣлята рѣшихъ да ида на разходка съ съ тренъ, а то паритѣ ми нѣма! Пъкъ сега врѣмето е топло. Какъ ще вървя? Значи, мързелътъ ви безпокои. Другъ случай. Прѣдставете си слѣдующето. Вие сте едно дѣте. Майка ви дава 20 лева въ джоба и казва: иди, качи се на трена и направи една разходка до еди-кѫдѣ си! Обаче, ти не искашъ. Нѣколко твои другарчета сѫ тѣ повикали да отидете на разходка, но пѣшъ. Майката казва: не, ще вземешъ паритѣ, ще идешъ съ трена! Майката заповѣдва. Ти отивашъ, но си неразположенъ. Другаритѣ ти сѫ въ ума ти. Азъ дойда до гишето, бръкна въ джоба ти и ти взема паритѣ. Ти като отворишъ кесията си и видишъ, че паритѣ ги нѣма, развеселишъ се. Върнешъ се и отидешъ съ другарчетата си на разходка. Вечертьта майка ти те пита ходи ли кѫдѣто те пратихъ? — Не. Защо? Откраднаха ми паритѣ. Обаче, кражбата за тебе въ случая е една приятность, защото се постигна твоето желание. Обаче, възгледитѣ на единия, и на другия за откраднатитѣ пари сѫ различни. Питамъ: защо възрастниятъ човѣкъ и дѣтето не мислятъ еднакво? Единиятъ се радва, а другиятъ скърби? Нали старитѣ хора минаватъ за умни хора, а дѣцата за глупави? Кой въ дадения случай мисли здраво? Сега, всичкитѣ учения сѫ приятни само до толкова, доколкото иматъ приложение въ живота, или пъкъ доколкото ни даватъ възможность да се явятъ нови мисли. При всичкитѣ тия твърдения, които ви давамъ, нѣкой ще каже: вижъ какво казва. Учительтъ днесъ, че ако любовьта не може да те снеме въ ада, тя не е любовь, и ако умразата не може да те заведе при Бога, тя не е умраза. Какъ е възможно това? Какъ може умразата да те заведе при Бога! Ще ви дамъ двѣ обяснения, за да направя мисъльта си по-конкретна. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Да допуснемъ, че азъ съмъ единъ богатъ овчарь, или единъ земледѣлецъ. Имамъ 2,000 овце. Вие сте скарани съ мене, и азъ съмъ ви единъ голѣмъ неприятель, врагъ. Вие казвате: въ дома му азъ никога нѣма да стѫпя, не искамъ да го срѣщамъ даже по пѫтя. Обаче, тамъ въ планината азъ си направя една колиба, приготвя за себе си и за овцетѣ храна за прѣзъ зимата, обзавеждамъ се добрѣ. Вие сте единъ търговецъ. отивате по търговия, но случва се една виялица, снѣгъ, запуши пѫтя ви. Вие сте близо до моята колиба. Да вървите по-нататъкъ не можете, Вие се намѣрите прѣдъ една дилема. Гледате насамъ, нататъкъ, какво ще направите? Ще влѣзете ли въ моята колиба, или не? - Ще влѣзете и оттатъкъ ще минете. Като влѣзете въ моята колиба, азъ ще ви нагостя. Казвамъ: умразата си е умраза, а ние като хора, може да се споразумѣемъ. Значи, този студъ, това зло е станало причина, за да влѣзете въ колибата. Друго положение и, ето умразата може да ви заведе при Бога. Вие мразите нѣкого кръвно, но сѫщевръменно сте много слабъ, малодушенъ човѣкъ. Пъкъ онзи, когото мразите е голѣмъ човѣкъ, силенъ, може да ви направи голѣмо зло. Вие, обаче не може да му направите никаква пакость. Какво да правите? Самъ сте слабъ, на Бога не сте уповавали до сега, но този човѣкъ е опасенъ за васъ. Тогава? Обръщате се най-послѣ къмъ Господа и казвате: Господи, не виждашъ ли какво ми прави този, той ме измѫчва. Умразата ви къмъ него въ този случай ви праща къмъ Бога. Вие се молите веднъжъ, дважъ. и най-послѣ казвате: що ми трѣбва да се занимавамъ съ него, азъ намѣрихъ правия пѫть. Ето, умразата къмъ този човѣкъ ви тика къмъ Бога. Ако тази умраза не е толкова силна, тя нѣма да ви накара да се молите. Но какъ се молите? Вие не се молите на Господа да му прости, но искате да ви помогне да си отмѫстите. Сегашнитѣ хора така разбиратъ. Затова казвамъ: ако умразата не е толкова силна, че да ви прати при Бога, тя не е умраза. Питамъ: умразата прати ли те при Бога? — Прати ме. — Колко пѫти азъ Го викахъ на помощь, колко пѫти се молихъ! — Е, твоята умраза има смисълъ. Другиятъ въпросъ: ако любовьта ви не може да ви смъкне въ ада, тя не е любовь. Този въпросъ вие сами ще си изтълкувате. Ако не може да го изтълкувате, слѣдующиятъ пѫть азъ ще ви дамъ пакъ двѣ обяснения. Това сѫ нѣща, които сѫществуватъ въ живота. Когато ние говоримъ съ нѣкой символъ, този символъ трѣбва да се прѣвърне въ една права мисъль. Когато нѣкой човѣкъ каже, че е святъ, трѣбва да е святъ. Когато каже, че е ученъ, трѣбва да е ученъ. Когато каже, че е добъръ, трѣбва да е добъръ. Когато каже, че е търпеливъ, трѣбва да е търпеливъ. И когато каже, че е лошъ, трѣбва да е лошъ. Мнозина отъ васъ говорятъ съ единъ неопрѣдѣленъ езикъ. Казвате: азъ съмъ много лошъ човѣкъ. Ама съ туй вие се хвалите. Съ туй вие искате да си придадете една важность. Или, казвате: азъ съмъ много добъръ човѣкъ. Не сте добъръ, но ис кате да си придадете една важность. Нито сте добъръ, нито сте лошъ. Казвамъ: вашата умраза, вашата лошавина е толкова голѣма, че не ви е подвижила нито една педа отъ дома ви, тя и петь пари не струва. И добрината ви е толкова голѣма. Вие имате малки величини, които не сѫ ви помрѫднали нито на една педя. Тѣ сѫ такива величини, съ които даже и дѣцата не си играятъ. Запримѣръ, едно дѣте като има 5 ст., казва знаешъ ли колко имамъ! Питамъ: ако тия петь стотинки дадете на единъ търговецъ, какво ще направи съ тѣхъ? Тия петь стотинки, обаче въ ума на това дѣте стоятъ като една велика идея. То е право. Тия петь стотинки въ рѫцѣтѣ на дѣтето сѫ една голѣма величина. Ако то може да си купи едно ябълчно сѣме и да посѣе тази ябълка, слѣдъ десеть години то може да стане единъ отъ най-голѣмитѣ търговци; ако то разумно употрѣби 5-тѣ стотинки, въ продължение на 10 години, тѣ може да му донесатъ единъ голѣмъ приходъ. А 10 милиона лева злѣ употрѣбени, може да ти турятъ единъ такъвъ голѣмъ товаръ на гърба, че слѣдъ хиляда години може да слѣзешъ на дъното на океана. Това сѫ все сили, отношения, идеи, които може да ни отклонятъ отъ правия пѫть на живота, но разсѫждението е важно. За нѣкои ученици отъ школата има опасность да се отклонятъ отъ правия пѫть на своето развитие. Какъ? Запримѣръ, нѣкои дойдатъ въ школата и казватъ: азъ ще посѣщавамъ школата. Послѣ поседи, поседи една — двѣ години и казватъ: и безъ школа може. И безъ школа може, нѣмамъ нищо противъ това, но знаете ли какъвъ е законътъ. Сега да опрѣдѣля, какъвъ е моралниятъ законъ. Имате банката С. Имате и клиента А. Този клиентъ А внася 10,000 лева въ банката С. Тия пари седятъ петь години въ банката С съ лихва 7%. Единъ день дойде А, казва на С: Азъ искамъ да си изтегля паритѣ отъ банката ти. Пита ме: сега азъ правя ли зло, като изтеглямъ паритѣ си? Трѣбва да знаете, че С е приятель на А. Сега С казва: не правишъ злѣ, но нашиятъ интересъ страда. Паритѣ сѫ твои имашъ право да си ги изтеглишъ, но съ това нашиятъ капиталъ се намалява. Защо — Всичкитѣ банки се подържатъ все отъ вносове. Ако всички извлѣкатъ своитѣ вносове, банката ще трѣбва да уравновѣси своитѣ смѣтки — ще ликвидира. Добрѣ, но има друга една банка В. Този господинъ А изважда паритѣ си отъ банката С и ги дава въ банката В, дѣто му даватъ 12%. Банката С обаче му казва: тази банка В дѣйствително дава 12%, но слѣдъ една — двѣ години ще фалира и вашитѣ пари ще хвръкнатъ. Питамъ: какво ще придобие този клиентъ, ако извади паритѣ си отъ С и ги тури въ банката В? Най-послѣ, вие имате едно погрѣшно схващане за школата. Веднъжъ рѣшилъ въ себе си да слѣдвашъ Божествената школа, трѣбва да имашъ опрѣдѣлени, неизмѣнни отношения спрѣмо нейнитѣ закони и правила. Спрѣмо когото и да е, отношенията ви трѣбва да бѫдатъ коректни. Това сѫ математечески величини, безъ които вие не можете да функционирате. Ще ви обясня другъ единъ законъ. Нѣкой пѫть и у светиитѣ се заражда едно чувство, едно желание за уединение. И вие казвате: азъ искамъ да се уединя отъ хората, да ги напусна. Какво значи да се уединишъ отъ хората, или да ги напуснешъ? Да се уединишъ, значи да дадешъ свобода на всички хора. Сега да обясня своята мисъль. Представете си, че азъ имамъ 50 голѣми кѫщи, които давамъ подъ наемъ, и въ тѣхъ имамъ квартиранти повече отъ 50 фамилии. Постоянно имаме разправии помежду си. Най послѣ дойде ми до гуша и казвамъ: не мога да ги търпя тия хора! И тѣ казватъ: и насъ ни дойде до гуша, и насъ ни дотегна този човѣкъ! Ще ида въ пустинята най-послѣ! То значи: ще ги оставя свободни една — двѣ години, безъ да имъ искамъ наемъ. Туй значи да се уединишъ — да ги не смущавашъ. И слѣдователно, светиитѣ сѫ учили въ пустинята туй изкуство, да не смущаватъ хората. Сега, мнозина отъ васъ сте рентиери. Всѣка вечерь седите и казвате: този ученикъ тамъ има еди-какъвъ си недѫгъ. Значи има да ви дава. Вие сте сѫдия, сѫдите го. Хиляда лева глоба да се наложи на Драганъ Стояновъ. Налагате му глобата. Критикувате го. И тъй, нареждате този — онзи, на всички туряте глоба. Питамъ: кой ще изпълни вашитѣ присѫди? — Нѣма кой, затова отивате сами да си вземете паритѣ. Ти ще дадещъ 1000 лева. Защо? — Имашъ извѣстенъ недостатъкъ. На другия ти ще дадешъ 2000 лева. Е, кой ще те търпи? Ако тия хора всѣка вечерь изпѫкватъ въ твоя умъ съ своитѣ недостатъци, слѣдъ 10 години какво ще стане? — Разбира се, до гуша ще ти дойде живота. Не, ще седнешъ вечерь и ще мислишъ тъй, както Господъ е мислилъ, когато е създавалъ свѣта, че всичко е хубаво и красиво. Въ Бога всичко е хубаво и красиво, но вънъ отъ Него не е тъй. Слѣдователно, дойде ли вечерь — съ Бога. Дойде ли день — съ хората. Вие още не сте научили това изкуство. Вечерно врѣме, когато дойде да живѣете съ Бога, какво правите? — Всички се криете въ кѫщи. Ами знаете ли, колко е хубаво при Бога, тамъ на Витоша, горѣ! И запримѣръ, ако азъ бихъ ви задалъ една задача такава: въ тѣзи голѣми студове да идете на Витоша. Вие ще кажете: Учителю, извини, но другъ пѫть, защото не ще можемъ да се върнемъ. Пъкъ и азъ, като зная вашето разположение, никога нѣма да ви пратя по това врѣме. И азъ съмъ практиченъ, не ви давамъ такава задача, защото ще трѣбва да ви нося на рѫцѣ отъ Витоша надолу. Положителната страна за ученика е слѣдната: онзи, който иска да се учи, трѣбва постоянно да е въ съприкосновение съ Бога на мѫдростьта. Съврѣменнитѣ, религиозни хора казватъ: не трѣбвало много знание на човѣка. И Соломонъ казва: че много знание на човѣка не е потрѣбно. Има едно знание само на любопитството. То не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродѣтелитѣ сѫщо е потрѣбно. Сегашното знание върви въ низходяща степенъ. До сега вие сте изучавали всички науки въ щета на вашитѣ мисли, въ щета на човѣчеството. Всичкитѣ науки хората ги използуватъ все за зло, не тъй прямо, открито, но вѫтрѣ въ тѣхъ се крие една користолюбива цѣль. Даже най-благороднитѣ хора, или най-възвишенитѣ философи използувать всичко за извѣстни облаги. Защо нѣкой се учи? — Да стане нѣкой виденъ проповѣдникъ. Все очаква нѣкакво благо отъ своето учение. Питамъ: знание, което очаква своята облага отвънъ, знание ли е? — Не. Това е знание на мъртвитѣ линии. Слѣдователно, знанието, за което азъ говоря, то е знание за съприкосновение съ Бога — знание за добродѣтелитѣ. Ние ще дойдемъ до другата фаза на еволюцията — да се учимъ да прѣвръщаме всички отрицателни сили на природата въ добри сили, т. е. не самитѣ сили да станатъ добри, но да дѣйствуватъ за добро. Често, нѣкой казватъ: еди-кой си тъй разправя за насъ. Вие сте чудни! Ние нѣма какво да се занимаваме съ свѣта, нѣма какво да изправяме човѣшкия характеръ. Ами че, който и да е отъ васъ, когато е слѣзалъ на земята, той е подписалъ извѣстна програма за своя животъ. Колко сили, колко велики умове сѫ правили тази програма за работа, и сѫ му опрѣдѣлили начинъ за живѣене, които той трѣбва да изпълни. Нѣма какво азъ да му опръдѣлямъ, да му давамъ нова програма. Казвамъ му: разгърни кодекса на твоята книга, еди-коя си глава, еди-коя си страница, еди-кой си пасажъ и чети! Ако е уменъ, той ще разгърне и ще види. Отъ тамъ трѣбва да започнете. Сега всички ще се повърнете къмъ вашето минало Само така като разберете нѣщата, вие ще можете да използувате вашия живтъ и ще изучите, освѣнъ скрититѣ сили, които сега сѫ вложени въ васъ, но и всички главни точки, закони, съ които да работите. Азъ тази вечерь имахъ единъ разговоръ съ двама учени отъ лѣвото течение Казвамъ имъ така: Мислите ли, че животътъ може да се оправи само тъй, както вие разбирате, и че този е единствениятъ начинъ. Казватъ: да, този е начинътъ. Казвамъ имъ: има и другъ начинъ, хиляди пѫти по-добръ отъ вашия. Е, какъвъ е той? Азъ ще ви го кажа. И започвамъ, давамъ имъ слѣдното обяснение. Питамъ ги: гдѣ седи силата на богатитѣ хора? — Разбира се, въ тѣхнитѣ пари! Хубаво, ами гдѣ седи слабостьта на бѣднитѣ хора? — Въ безпаричието. Но, прѣдставете си, имъ казвамъ, вие сега искате да дадете възможность на бѣднитѣ хора да станатъ силни, да заграбятъ паритѣ на богатитѣ и да ги употрѣбѣтъ разумно. Но вие още не знаете, дали тѣ ще ги употрѣбятъ разумно. Прѣдставате си, че тѣзи бѣднитѣ хора знаяха този законъ, безъ орѫжие да изтеглятъ богатството на богатитѣ, и го приложатъ. Гледа богатиятъ, касата му затворена. Отвори я, вѫтрѣ празно. Я сиромахтъ стане, гледа касата си пълна. Казвамъ: гдѣ ще бѫде силата тогава? — У сиромаситѣ. Казвамъ: туй богатство отъ богатитѣ може да мине по единъ естественъ начинъ въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Да допуснемъ сега, че азъ мога да направя това, да прѣкарамъ златото на богатитѣ хора въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Но вие гарантирате ли, че тия сиромаси, като ги направите богати, ще употрѣбятъ туй богатство за благото на човѣчеството Казватъ: е и това сѫ хора. Да, хора сѫ и тѣ, като онѣзи богатитѣ. И тогава казвамъ: въ окултната наука се знае, че сегашнитѣ сиромаси сѫ едноврѣмешни богаташи, а едноврѣмешнитѣ богаташи сѫ сегашнитѣ сиромаси. Че какъ! Тъй е. Слѣдователно, друго, друго нѣщо трѣбва да се внесе въ живота. Вънъ има нѣщо по-важно. Но какво? — У всички ви трѣбва да има човѣщина. Но какви сме, богати или сиромаси, но човѣшки трѣбва да се отнасяме, да имаме еднакви права всички и да се зачитаме. Ама кога ще дойде това разбиране? Ами по вашия начинъ по-скоро ли ще дойде? Нѣма да дойде по-скоро. Та, сега и за васъ, ученицитѣ, които казвате по нѣкой пѫть, че може и безъ школата, казвамъ: вие грѣшите противъ себе си. Не може безъ школата. Вие не считайте буквата на нѣщата. Ако мислите, както нѣкои сегашни хора мислятъ, че трѣбва да отиватъ въ църква, не сте прави. Ти не трѣбва само веднъжъ да идешъ въ църквата, всѣкога трѣбва да бѫдешъ тамъ. Школата, това е постоянно общение съ Бога, постоянно общение съ всички ония живи и благородни божествени души, съ всички будни и съзнателни умове, съ всички благородни сърца, които иматъ единъ и сѫщъ съзнателенъ стремежъ. Слѣдователно, споредъ менъ, или споредъ правилото, желанието ви за знание, желанието ви за наука трѣбва да бѫде толкова силно, че да нѣма мѫчнотия, да нѣма сила въ свѣта, която да ви спѫне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате. Нѣкой казва; азъ не искамъ сега да уча. Защо? Ако Драганъ или Петко те е обидилъ, какво отъ това? Нали ти търсишъ знание? — Знанието иде отъ Бога. Всичко добро, всичко красиво излиза отъ Бога. Така трѣбва да схващате вие. И въ всинца ви трѣбва да има туй непрѣодолимо желание да учите, а не любопитство, като това въ Ева. Въ Ева нѣмаше непрѣодолимо желание за знание, но имаше любопитство. По нѣкой пѫть трѣбва да се спра да обясня, какво разбирамъ подъ „непрѣодолимо желание за знание“. Вие ще провѣрите много отъ тия качества, вѣрни ли сѫ, или не. Всѣка една жива идея трѣбва да се опрѣдели. Опитностьта, която имате сега е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате единъ новъ потикъ, въ васъ ще се образува едно ферментиране, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А тамъ, дѣто се образува вкиселяване и огорчаване, спира се и прогресътъ на човѣшката душа. Има много отъ васъ, които казватъ: е за въ бѫдаще, въ този животъ не мога да се уча, но въ другия животъ ще уча. Може но ученикътъ трѣбва сега да разрѣши въпроса. Това интенсивно желание за учене въ васъ никога не трѣбва да се прѣкъсва. Прѣкѫсне ли се туй желание, отъ гдѣ знаете че въ бѫдаще ще бѫде пакъ тъй? Кой ще ви свърже тогава? Азъ се чудя на вашата голѣма вѣра въ бѫдащето. Ако ти сега седишъ, — разговаряшъ се и не искашъ да подигнешъ една малка сламчица, какъ ще подигнешъ голѣмата греда въ бѫдещето? И тъй, сега желая ви да се движите. Ако искате да бѫдете живи, не избирайте кѫситѣ, мъртвитѣ линии, но избирайте дългитѣ, живитѣ линии. Слѣдователно, страданията въ живота, въ този смисълъ, сѫ само едно отъ качествата на дългия пѫть. Много се се изморява този, който е ходилъ на дълъгъ пѫть, нали? А онзи, който е изминалъ само 10 метра пѫть изморява ли се? Онзи който е извървѣлъ 10-15 километра, казва; много се изморихъ. Краката много ме болятъ. Не е грѣхъ, че се изморилъ. Той ще си измие краката, ще си почине и на другия день пакъ ще тръгне на дълъгъ пѫть и въ този дълъгъ пѫть той ще добие знание. Ще се срещне съ много хора, ще се запознае съ географическитѣ мѣста, съ живота, съ природата, съ дърветата, съ рѣкитѣ и т. н. Слѣдователно, ще разбере цѣлия козмосъ, който сега сѫществува. Азъ говоря сега за козмоса на човѣшкото съзнание, защото има единъ козмосъ, който е извънъ човѣшкото съзнание, той е съзнанието на ангелитѣ, или козмоса на ангелитѣ, който е различенъ отъ козмоса на човѣка. Нашиятъ козмосъ е много по-малъкъ отколкото козмоса на ангелитѣ. Когаго единъ ангелъ разсѫждава за козмоса, въ неговия умъ има такива нѣща, които единъ човѣкъ даже и на сънъ не е видѣлъ, и на умъ не сѫ му идвали. И тъй, коя е основната мисълъ? — Дългиятъ пѫть. Защо? Защото е пѫть на живота. А другиятъ пѫть, кѫсиятъ пѫть, той е пѫть на смъртьта, той е гладъкъ пѫть. Въ него нѣма никакви прѣпятствия. Сега, вие ще извадите извѣстно заключение. Азъ оставямъ безъ заключение. Знаете ли защо азъ не правя заключение? — Въ окултната наука никога, не затварятъ. Ако слѣдъ като излѣзете отъ школата азъ затворя вратата, какво означава? Или, слѣдъ като влѣзете, вратата се заключи, какво е това положение? Сегашнитѣ хора искатъ заключение. Никакви заключения! Разслждение и обсѫждане върху идеитѣ — да това може но ако вие искате да извадите едно общо заключение за цѣлия животъ, това не може. Заключение не може да се даде, не само за васъ, за никого, т. е. заключение може да ви дамъ, но това заключение нѣма да опрѣдѣли сѫщностьта или смисъла на нѣщата. Често вие питате: какъвъ е смисълътъ на живота? Може ли да дадемъ отговоръ, какъвъ е смисълътъ на живота? Може да питаме, каква е крайната цѣль на любовьта, защо Господъ създаде свѣта, защо хората се мразятъ, защо се обичатъ и т. н. И на всички тия въпроси може да дадете едно, второ или трето обяснение, но да дадете едно общо заключение, да обясните нѣщата, това е една отъ най-труднитѣ философии. Затова ние се пазимъ отъ заключения. Ние разсѫждаваме, обогатяваме се съ знания, а другото оставяме на страна. Заключение въ свѣта може да даде само единъ и то онзи, който разбира тази дълга линия, да събере двата края въ едно. Тогава азъ ви пигамъ: мислите ли, че единъ день Господъ, за да ви убѣди въ това, ще съедини двата края въ едно? Това е пакъ прѣдположение. Ние не можемъ да знаемъ, какво мисли Той. Догатваме, правимъ си прѣдположения, но нищо повече. Нѣкои учени хора говорятъ за случайноститѣ. Но азъ мога математически да изчисля, какви сили седятъ задъ всѣка една случайностъ. Сили работятъ въ изключенията! Има закони, съ които опрѣдѣляме на какво се дължатъ случайноститѣ. Задъ всѣко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието въ даденъ моментъ не е било будно, и така се е явила една случайность. Колкото тази случайность става по-често въ природата, толкова тия сѫщества сѫ по-малко интелигентни, Колкото случайноститѣ и изключенията сѫ по-рѣдки, толкова и тия сѫщества по-умни и по-висши. Тия заключения азъ правя за себе си, Мои заключения сѫ тѣ. Имамъ свои основания, и по този законъ, зная, слѣдъ първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото тѣ ставатъ периодически. Нѣкои питатъ: какъ ставатъ случайноститѣ въ свѣта? Ето какъ: при единъ младъ български чорбаджия отива единъ български абаджия да му крои биръ бучуклия гащи. Изнася абаджията единъ топъ хубаво сукно, измѣрва го и взима ножицитѣ да крои. Но въ това врѣме дъщерята на чорбаджията влиза. Абаджията я поглежда, забравя се, помръдва ножицитѣ и рѣже, обаче платътъ вече за биръ бучуклия гащи не става. Криво изрѣзълъ плата. Кой е причината? — Момата. Не, той се захласналъ и отрѣзълъ на криво плата. Значи, всѣка една случайность се дължи на разумна причина, която е отвлѣкла съзнанието на едно разумно сѫщество въ друга посока. Това не е умишлено. Погледналъ той момата, а тѣ го отдаватъ на закона на случайноститѣ. Тъй щото, тъй погледнато, случайноститѣ сѫ едно изключение, въздѣйствуване на една сила, на едно сѫщество върху друго интелигентно сѫщество. Да изпѣемъ новото упражнение: „Благость носи Свѣтлината“. Т. м. * 13-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 8. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единство на обичьта. Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „Качества на знанието“. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Единство на обичьта“. Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“. Сега, всички съгласни ли сте съ мислитѣ, които сте писали върху темата „Единство на обичьта“. Какво подразбирате подъ думата „единство“? Нали казвате нѣкой пѫть „единство въ вѣрата“. Какво подразбирате подъ понятието, да имаме вѣра? Като казвате единство на обичьта, подразбирате ли да се проявявате по единъ и сѫщъ начинъ въ обичьта? Вижте, това е единъ дѣтински въпросъ. Онѣзи отъ васъ, които разсѫждаватъ философски, ще кажатъ: не знаемъ ли ние какво нѣщо е единство? Но дѣтинскитѣ работи сѫ философски работи, а философскитѣ работи сѫ дѣтински. Че дѣтинскитѣ работи сѫ философски, това е вѣрно. Азъ, доколкото съмъ наблюдавалъ, забѣлѣзвалъ съмъ, че само дѣцата разсѫждаватъ философски, а възрастнитѣ хора разсѫждаватъ дѣтински. Сега, вие може да ми направите възражение. Добрѣ, снимамъ 50%. Азъ идвамъ тогава къмъ математическитѣ възможности. Нали има 100 възможности, отъ тия 100 възможности изключвамъ 50, оставатъ още 50 възможности. Изключвамъ и и още 25, оставатъ само 25. Съкращавамъ ги, оставатъ 7. Туй вече, е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно дѣтинскитѣ работи сѫ философски? Прѣдставете си, че единъ философъ носи единъ чувалъ отъ 5 крини съ злато на гърба си. Този чувалъ има тяжесть, но има и цѣна. Послѣ, срещнешъ на пѫтя едно дѣте, носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрий го. Всички обръщатъ внимание на философа. Всичкитѣ вѣстници пишатъ за него. Цѣлъ чувалъ съ злато е това! Като даде 25 грама отъ това злато, всѣки ще пише. Кой нѣма да пише? Дѣтето ако даде своето зрънце, никой нѣма да пише, никой нѣма да му обърне внимание. Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което дѣтето носи, и на този чувалъ, кѫдѣ ще бѫде силата? — Въ зърното на дѣтето. Ако вие разгледате всички съврѣменни философски системи и ги прѣведете въ тѣхната стойность, едва ли ще можете да извадите отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото се съдържа въ едно житно зърно. Азъ съмъ дошълъ до това заключение. Не само това, но ако вземете съврѣменнитѣ религиозни системи и ги прѣгледате, едва ли ще извадите и отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Тъй че всички тия съврѣменни философски и религиозни системи, това сѫ цѣлъ чувалъ съ злато, отъ които може да се прѣхрани цѣлъ свѣтъ, но едва може да се извади отъ него екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Сега, въпросътъ е, какво трѣбва да подразбираме подъ думата „единство“? Единството, това е съдържанието на нѣщата. Туй съдържание не включва външната форма. Може да ви дамъ малко вода въ една дървена чаша, може да ви дамъ въ една желѣзна, въ една сребърна, или въ една златна, важното е туй единство да е въ съдържанието, а не въ формата. Значи, подъ „единство на обичьта“ разбираме, че формата, съ която проявяваме нѣщата трѣбва да съдържа необходимото за насъ. Азъ разбирамъ подъ думата „единство“ само тия нѣща, които иматъ вѫтрѣшно съдържание. Единство има само въ нѣща, които сѫ необходими за живота. Тия нѣща, които нѣматъ тази необходимость, за тѣхъ думата единство не сѫществува. Единство въ обичъта, въ любовьта, въ знанието — тия нѣща, които сѫ реални, въ тѣхъ единство може да сѫществува, но тия нѣща, които не сѫ реални, за тѣхъ единството се изключва. Може ли да има единство въ лъжата? — Може да има, но то е вече минусъ, то е вече отрицателна величина, а не единство въ положителенъ смисълъ. И наистина, всичкитѣ лъжци лъжатъ, въ тѣхъ може да има единство. Каквото и да направятъ, за цѣль иматъ лъжата, и въ тази лъжа могатъ да успѣятъ. Каквото и да направятъ тѣ, кѫща да ти направятъ, пари да ти дадатъ на заемъ, друго нѣщо да ти обѣщаятъ, цѣль иматъ тѣ, обектъ иматъ. Въ сѫщинския смисълъ, думата „единство“ може да се приложи само върху добродѣтелитѣ. Затуй, при думата единство, казваме: единъ Богъ има само. Единъ, значи да Го отличимъ. Като кажемъ думата Богъ, тази дума сега е станала малко несъдържателна. Единъ Богъ имаме, значи въ Него има единство, въ Него нѣма абсолютно никаква лъжа. Единство е Той, т. е. туй което е основна мѣрка на всички нѣща. Сега, вие говорите за единство на обичьта. По какво се различаватъ обичьта отъ любовьта? Любовьта и обичьта иматъ единъ и сѫщъ произходъ, но не сѫ родени въ едно и сѫщо врѣме отъ Бога. Значи, тѣ се различаватъ само по врѣмето, по което сѫ излѣзли отъ Бога. Коя е родена по-рано, обичьта или любовьта, какъ мислите? — Любовьта. Да, любовьта е първата проява на Бога. Обичьта послѣ се явила въ свѣта. Сега, ще ви задамъ единъ въпросъ: единица съ единица може ли да се събере? Мислете сега, не искамъ нито единъ отъ васъ да се произнесе. — Единица съ единица не може да се събере никога. Туй, което казватъ математицитѣ въ математиката, че единицата може да се събере съ единица, азъ оспорвамъ това тѣхно твърдение. Когато въ математиката събиратъ единицата, това сѫ части на единицата, не е цѣла едииица. Математицитѣ казватъ, че нѣма число по-голямо отъ единица. Слѣдователно, туй голямото съ какво ще го съберете? Нѣкои хора казватъ: единъ и още единъ да се съберемъ, та да сме двама. Но ако азъ съмъ единица и ти щомъ си единица, ние никога не можемъ да се съберемъ. Тогава нѣкакъвъ договоръ между една единица и друга единица можете ли да турите? Не можете. Вие Бога можете ли да го заставите да направи нѣкакъвъ договоръ съ васъ? Не можете. Нѣкой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислишъ, че си единица, ако искашь да апелирашъ къмъ Бога да те послуша, Той никога нѣма да те послуша. Щомъ почнешъ да мислишъ, че си часть отъ единицата, Той е готовъ да чуе твоята молба, готовъ е да се разговаря съ тебе, на всично е готовъ. Кажешъ ли, че си единица, Той казва: „Ти си единъ първокласенъ невѣжа и лъжецъ въ свѣта!“ Но, сѫществува и друго нѣщо въ свѣта. Тогава единица и нула — можете ли да ги съберете? Нищо съ нѣщото можете ли да съберете? — Може. Единственото нѣщо което можете да съберете е единицата съ нищото. Единственото реално нѣщо въ свѣта е нищото. Нищото е неопрѣдѣлената реалность, а единицата е изявената реалность. Когато човѣкъ има нулата въ себе си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той нѣма нищо. Но, ако вие турите задъ единицата нулата, какво става съ тази единица? — Увеличава се 10 пѫти. Добрѣ, тогава, какъвъ законъ може да се изведе? Единицата, това е човѣкътъ, а нищото, това сѫ условията, при които този човѣкъ може да се развива. Всичкитѣ дадени условия, при всичкитѣ сѫществувания, при които човѣкъ може да се прояви, ние наричаме „нищо“. Така сѫ го опрѣдѣлили ученитѣ. За тѣхъ нищото седи като граница. Надъ нулата имаме единица съ плюсъ, двѣ съ плюсъ и т. н , а подъ нулата имаме единица съ минусъ, двѣ съ минусъ и т. н. + 2, + 1, 0, – 1, – 2... И тъй, въ природата има два вида величини. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Окултната наука трѣбва да разбира този законъ. Вие не можете да имате едно висше схващание за Божествения свѣтъ, докато не усѣтите онази пълна празнота че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Не да се усѣщате, че сте невѣжи; че нищо не знаете и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трѣбва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нѣмате въ себе си. И дъйствително, когато въ физическия свѣтъ, ние мислимъ, че имаме знание, че знаемъ нѣщо, че имаме сила, питамъ: истинско ли е това знание? Колко пѫти ние се самозаблуждаваме! Запримѣръ, азъ махамъ съ рѫката си, Виждашъ ли тази рѫка? — Виждамъ я. Добрѣ като мине единъ куршумъ прѣзъ нея, тя веднага пада надолу Е, какъ е възможно, тази рѫка да изгуби силата си отъ туй малкото парче олово. Нѣкой казва: а, докато имамъ туй сърце, на него мога да уповавамъ. Но утрѣ онзи лѣкарь, цръкне му една инжекция, и твоето сърце клекне. Питамъ тогава: гдѣ е силата на човѣка? Можемъ ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една такава малка инжекция отстѫпва? Можемъ ли да разчитаме на такава рѫка, която отъ едно малко ядро отпада? Нѣкой философъ казва: е, тукъ глава имамъ азъ мозъкъ има въ нея! Но утрѣ дойде единъ малъкъ ударъ, и той изгубва всичко, изгубва рѣчьта си. Питамъ: гдѣ е знанието сега на този човѣкъ? Азъ ще пристѫпя сега къмъ едно обяснение, не къмъ самата реалность на нѣщата, но ще направя една аналогия. Прѣдставете си, че вие сте единъ библиотекарь въ една съврѣменна голѣма библиотека, въ която има около два и половина тона книги. Вие сте ученъ човѣкъ, наредите я и знаете коя книга гдѣ се намира, знаете всички надписи. Но, прѣдставите си, че въ тази библиотека, която се освѣтлява отъ електрическо освѣтление, единъ день се прѣкѫсне токътъ. Питамъ тогава: можете ли да си служите съ тази библиотека? Какво ще прѣдставлява тя сега съ тия си многобройни томове? Самата свѣтлина е едно условие, което показва какъ да намираме тѣзи книги. Добрѣ, знанието намира ли се въ тѣзи книги? Не, не се намира въ книгитѣ. Знанието намира ли се въ човѣшкитѣ мозъци? Не, не се намира и тамъ. Човѣшкитѣ мозъци сѫ една библиотека, пълна съ символи. Гдѣ се намира знанието? — Въ човѣшкия умъ. Гдѣ се намира човѣшкия умъ? — Той се проявява въ мозъка, но той не живѣе тамъ, врѣменно само се проявява. Нѣкой пѫть сме по-интелигенти, а нѣкой пѫти не. Нѣкой пѫть разрѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть не. Нѣкой пѫть разѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть едва ли и нѣкой човѣшки вълросъ можемъ да разрѣшимъ. Защо така? Защото реално нѣщо въ свѣта е само това, което всѣкога се проявява по единъ и сѫщи начинъ, то значи, че въ всичкитѣ свои части то се проявява еднакво. Запримѣръ, като влѣзе животътъ вѫтрѣ въ материята, въ него всѣкога има една отличителна чърта, а именно, че въ всичкитѣ тѣзи частици дѣто влиза живота, има движение. И казвамъ: всичко, което се движи въ него има животъ. А пъкъ въ съзнателния животъ има друга отличителна чърта, тя е неговата разумность. Ние наричаме съзнателно, разумно сѫщество само това, което може да напише единъ триѫгълникъ. Всѣко сѫщество, което може да напише единъ триѫгълникъ въ природата, въ него има съзнатетеленъ, разуменъ животъ, а всѣко сѫщество, което не може да напише единъ триѫгълникъ, не живѣе съзнателно. Тогава вие ще кажете: ама много вещества кристализиратъ въ извѣстни свои форми, въ форми на триѫгълници. Да, но тия кристали, сами по себе си, тѣ ли правятъ тия форми? Ако азъ направя едно триѫгълно гърне и го опека въ пещьта, а нѣкой съзнателенъ, нѣкой разуменъ човѣкъ го намѣри и като не знае, че азъ съмъ го направилъ, почне да го изучава, какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Да допуснемъ. че азъ съмъ го направилъ прѣди 500,000 години, и дойде една култура, като сегашната и почне да го изучава. Какъ ще го изучава? Ще кажатъ, че това е едно проявление на природата, че природата го създала. Какъ го е създала? Азъ имъ казвамъ, че това нѣщо не го създала природата, но едно малко разумно сѫщесгво си играло съ него и го създало. Сьврѣменнитѣ учени минералози обясняватъ по кой начинъ се образуватъ кристалитѣ. Азъ като ги погледна, виждамъ, че има малки разумни дѣца, които правятъ тѣзи кристалчета. Щомь единъ прѣдметъ се постави близо до точката на замръзването си, тѣ направятъ отъ него единъ триѫгълникъ, единъ четириѫгълникъ или единъ петоѫгълникъ, а като дойдатъ ученитѣ, даватъ си важность и казватъ: Какво ли се крие задъ тия кристали? Какво ли е искала да каже природата? Тѣзи кристали винаги кристализиратъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тази кристализация показва, че задъ тѣзи кристали има едно разумно сѫщество. Да оставимъ другага страна но едно нѣщо, което ние знаемъ, то е, че задъ тази область на кристалитѣ седятъ разумни сѫщества, които мислятъ. И тѣзи разумни сѫщества задъ кристалитѣ почватъ да строятъ. Кристалитѣ сѫ основа, отъ която нататъкъ тия разумни сѫщества сѫ почнали да строятъ разстителното царство. По какво се отличаватъ растенията отъ кристалитѣ? (Тѣ се отличаватъ по форма въ това, че тѣхнитѣ клѣтки сѫ ѫглести.) Добрѣ, значи всичкитѣ растителни сѫщества се отличаватъ по това, че тѣ започватъ съ крѫговетѣ. Най-първо, тѣзи висши сѫщества, които образуватъ триѫгълницитѣ, четириѫгъл-ницитѣ, петоѫгълницитѣ, съ това изразяватъ граници на вѣчностьта. Тѣ най-първо сѫ изучавали вѣчностьта. Значи, триѫгълникътъ е единъ начинъ за изучване вѣчностьта въ нейнитѣ възможности. Азъ имамъ слѣдното опрѣдѣление: правата линия е най-малката отсѣчка отъ крѫга. Слѣдователно, слѣдъ като ученитѣ сѫ изучавали всичкитѣ възможности, тѣ очертаватъ единъ крѫгъ и въ него поставятъ живота, за да се види, дали тѣхнитѣ теории за възможноститѣ на живота могатъ да се проявятъ въ крѫга. Възможностьта на триѫгълника може да се прояви въ крѫга. Това сѫ три малки отсѣчки отъ крѫга въ движението му. Този крѫгъ, слѣдъ като се е завъртѣлъ около себе си три пѫти, при всѣко едно завъртване е отрѣзалъ по една малка отсѣчка. Всѣка една область, всѣка една часть отъ крѫга има специални възможности, които прѣдаватъ специални свойства на живота, когато мине прѣзъ този крѫгъ. Крѫгътъ е направенъ отъ живи точки, и всѣка точка има свои качества. Не мислите, че пространството, въ което живѣемъ, за което философитѣ говорятъ, дали сѫществува или не, е мъртво. Не, то е една жива реалность, въ която е включенъ вѣчния животъ. Вѣчниятъ животъ има закони, по които се опрѣдѣля въ себе си. Слѣдъ като ограничитѣ този животъ, той ще се прояви въ една или въ друга посока, ще зависи изобщо отъ проявлението му въ вселената. Отъ наше гледище, има четири важни точки въ крѫга, отъ които вселената може да започне, и споредъ това, сѫществата, които може да се проявятъ при създаването на вселената отъ едната или другата точка, сѫществено ще се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ, и по воля. Ангелитѣ сѫ минали прѣди създаването на сегашната вселена. Тѣ сѫ минали прѣди насъ. Слѣдъ тѣхъ идва създаването на сегашната вселена, въ която човѣкъ се проявява. Ето защо ангелитѣ и човѣкътъ се различаватъ. Единъ день хората ще бѫдатъ като ангелитѣ, но все пакъ ще се различаватъ, все ще има една разлика въ тѣхнитѣ естества. Човѣкътъ ще бѫде ангелъ, но човѣшки ангелъ. Нѣкой казва: азъ ще бѫда ангелъ. Да, ще бѫдешъ, но човѣшки ангелъ. Сега, като разглеждаме този законъ, ще дойдемъ до въпроса, какъ се е създала вселената. Този въпросъ е толкова сложенъ, че ако се заеме човѣкъ да го разглежда, ще изгуби и най-малкото знание, което има. Азъ наричамъ тия въпроси „научни разходки“. Тѣ сѫ много опасни. Резултатитѣ на тия разходки довеждатъ човѣка до положението на онзи човѣкъ, който тръгва да обикаля свѣта съ малко пари, та като остане безъ пари, гледа да започне работа, да спечели малко пари, за да се върне назадъ. Той трѣбва да работи. По крѫга се прави хороскопа на човѣка. Когато единъ астрологъ иска да направи единъ хороскопъ, той направя единъ крѫгъ и го раздѣля на 4 части, поставя зодиитѣ или планетитѣ, знацитѣ плюсъ или минусъ въ възходяща или низходяща степенъ, споредъ съчетанието имъ и почва да гадае, каква е сѫдбата на индивида който е роденъ въ това врѣме. Всичкитѣ хора не сѫ родени прѣзъ едно и сѫщо врѣме. Да кажемъ, нѣкой е роденъ прѣзъ мѣсецъ мартъ, но отъ 1—31 мартъ има 31 деня, значи 31 възможности има. Всѣки день по 24 часа, значи 24 възможности има, въ всѣки единъ часъ по 60 въможности, въ всѣка една минута пакъ по 60 въз можности. Слѣдователно, като дойдемъ и до секунди тѣ, и въ тѣхъ има 60 възможности. Значи, като разглеждаме астрологически всички тия хора, тѣ макаръ да сѫ родени въ единъ и сѫщъ день, все пакъ има разлика. Напримѣръ, и двамата сѫ родени на 1-ви мартъ, 10 часа сутриньта, но единиятъ е роденъ 10 минути по-рано, другиятъ 10 минути по-късно. Е, казватъ, какво има, 10 минути разлика? Голѣма е разликата! Ако вие се движите 10 минути, но съ бързината на свѣтлината, и той се движи 10 минути слѣдъ васъ, какво разстояние ще има между него и васъ? Колко километри изминава свѣтлината въ секунда? — 190,000 мили. Е, смѣтнете тогава: 10 минути по 60 секунди се равняватъ на 600. Умножете 600 по 190,000 и ще видите, че между онзи, който се е родилъ 10 минути по-рано, и онзи, който се е родилъ 10 минути по-късно, ще има нѣколко милиона километра разстояние. И послѣ казватъ: мязать си тия хора. Какво ще си мязатъ? Между тѣхъ има такова голѣмо разстояние. Ами че и една секунда разстояние да има, пакъ ще ги дѣли едно разстояние отъ 190,000 мили. Тъй щото, туй колело, крѫгътъ се движи въ живота ви. За човѣка има не само единъ хороскопъ — когато се е родилъ — за човѣ ка има нѣколко хороскопи. Единъ когато се родилъ, единъ, когато е започналъ да се учи, и трети хороскопъ, когато съ него е станало едно духовно обръщане. Кога си се обърналъ къмъ Бога, това трѣбва да го знаете. Питатъ нѣкого: Кога се обърна къмъ Бога? — Не зная. Не, ще забѣлѣжишъ точно; годината, мѣсеца, деня, часа, минутата, когато си се обърналъ къмъ Бога. Послѣ, ще отбѣлѣжишъ, дали деньтъ е билъ ясенъ, или не. Всичко туй трѣбва да го знаешъ на пръсти. Казвашъ: е обърнахъ се къмъ Бога! Ами че ти когато отидешъ при Бога, ще трѣбва да знаешъ кога си се обърналъ. Богъ е едно сѫщество на подробноститѣ. Той не обича едно сѫщество на невѣжеството. Вие казвате: е, това сѫ малки работи, ние съ голѣми работи се занимаваме. Кажете ми тогава една голяма работа, която помните! Чудни сте! Голѣми работи! Е, кои сѫ голѣмитѣ работи? Кажи ми кога си роденъ! То е малка работа. Е, хубаво, ами коя година постѫпи въ първо отдъление? И то е малка работа, не е важно. А кога постѫпи въ гимназията? И то не е важно. А въ университета? И то не е важно. Е, кое е важното? — Да изядешъ една печена кокошка. Но, азъ питамъ тогава: ти можешъ ли да ми докажешъ, че дѣйствително си изялъ една печена кокошка? Азъ до сега още не съмъ видѣлъ човѣкъ, който да е изялъ една печена кокошка. Запримѣръ, имате единъ пробитъ кюнецъ. Прѣзъ него минава вода. Колко вода е минала? Кажете ми колко вода е изпилъ този кюнецъ? Този кюнецъ може да ми философсгвува, да казва, че прѣзъ него сѫ минали милиони тонове вода, но азъ казвамъ: кажи ми колко милиона вода си изпилъ? Той казва: не е важно пиенето, но минаването. Не, не е важно минаването, но колко си задържалъ. Да изядешъ, да изпиешъ нѣщо, въ пълния смисълъ на думата, разбирамъ туй, което си приелъ, да можешъ да го задържишъ и употрѣбишъ за своето благо и за своето подигане. Казвамъ: ако ти дѣйствително си изялъ кокошката, трѣбваше да се научишъ какъ да хвъркашъ. Онзи, който дѣйствително е изялъ една птичка, или една кокошка, трѣбва да е научилъ изкуството да хвърка. Щомъ не е научилъ това изкуство, тази кокошка е минала прѣзъ него като прѣзъ единъ кюнецъ и нищо не е оставила. И тъй, питамъ: кое е сѫщественото въ живота? Нѣкои казватъ: да вѣрвашъ въ Бога. Това сѫществено ли е? Нѣкои казватъ: да любишъ Бога. Всички тѣзи нѣща вие ги говорите, говорите, но важното е, какво остава въ васъ. Казвате: ние трѣбва да говоримъ. Да, вие започвате добрѣ, но кой отъ васъ е опиталъ любовьта? Вие сега ще ми кажете: какъ, знаете ли колко любовь е минала прѣзъ насъ? Вѣрвамъ, че е минала милиони тонове, това не отричамъ, но колко отъ тази любовь задържахте? Че е минала, приемамъ, 100 милиона, 200 милиона, милиарди е минала, разбирамъ, въ туй отношение мога да ви кажа бравз, вие заслужавате, вие сте герои, че е минала толкова любовь, но питамъ: отъ тази любовь колко задържахте за себе си? Вие сте направени като единъ кюнецъ. Когато хората правятъ тѣзи кюнци, тѣ не сѫ живи, а когато Богъ прави хората, т. е. когато се родятъ отъ Него, Той така ги прави, че всѣко живо сѫщество да задържа нѣщо въ себе си. Вие пуснахте да минава тази любовь прѣзъ васъ и не я задържахте. Хубаво направихте. Ако не я пуснете, тя ще пукне кюнеца и пакъ ще си изтече, защото има напрѣжение. Тази любовь е минала прѣзъ всичката жива вселена, и всѣко сѫщество е взело отъ нея толкова, колкото му трѣбва. Питамъ тогава: ти задържа ли отъ тази любовь за себе си? Да, любовьта мина прѣзъ менъ. Колко задържа за себе си отъ тази любовь? Вие казвате: да любимъ Бога! Вие искате Господъ да мисли като васъ, да се радва като вась, и да скърби като васъ. По-глупаво нѣщо отъ това нѣма! Единствената права философия въ свѣта е ние да се научимъ да мислимъ, както Богъ мисли, да се радваме, както Той се радва, да се веселимъ, както Той се весели. Това е сѫщественото! Когато ние се приближимъ къмъ тази мисъль, ние ще бѫдемъ ученици на тази велика наука, на това Божествено училище. Сега всички насърчаватъ малкитѣ дѣца. Защо? Нѣкой се гневи на Господа и казва: азъ се молихъ, молихъ на Господа, но Той не ме узслуша, не искамъ повече да Му се моля. Защо не искашъ повече да се молишъ? Ето гдѣ е лъжливата философия на живота. Той казва: азъ нѣма да мисля вече за Бога, ти си единъ човѣкъ краенъ материалистъ, понеже си мислилъ, че Богъ има нѣкаква форма. Ти като казвашъ тъй, то значи: азъ съмъ единъ отъ важнитѣ послѣдователи на Бога, и като прѣстана да Му се моля, Той ще почувствува какво нѣщо съмъ. По-смѣшна идея отъ тази нѣма! И най-първо, Господъ не те е пратилъ на земята да Му се молишъ. Молитвата е нѣщо второстепенно, тя отъ послѣ е дошла. Ние сме дошли първо да се учимъ Ще учишъ за себе си и като се научишъ, като станешъ много ученъ, тогава ще почнешъ да говоришъ на Бога и да Му се молишъ. На думата „молитва“ ние сме дали едно криво направление. У васъ молитвата означава: азъ като направя една бѣля, тогава ще се моля, ще туря всичкитѣ глупости на Бога, а като живѣя единъ чистъ животъ, нѣма защо да се моля. И дѣйствително, така е. Когато човѣкъ е въ охолность, не се моли, а щомъ се намѣри въ нѣкоя бѣля, въ нѣкой зоръ, усърдно се моли, нѣкой пѫть се моли и по 3 — 4 пѫти на день. Не, станете като малкитѣ дѣца! И тъй, любовьта е единство на обичьта. Придобийте любовьта! Обичьта е единъ начинъ да прѣдадемъ любовьта си на другитѣ хора. Значи, тя е методъ, чрѣзъ който ние може да прѣдадемъ Божествената любовь. Думата ,,любовь“ и въ български, и въ английски, и въ френски, и въ турски езици не е сполучлива. Първата буква въ думата ЛЮБОВЬ на български езикъ е Л. Въ буквата Л имаме единъ отворенъ ѫгълъ. Този ѫгълъ показва една отсѣчка отъ крѫга. Този ѫгълъ опрѣдѣля отъ колко градуса е любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ. Нѣкои пишатъ този ѫгълъ по-широко, нѣкои — по-тѣсно. Да, кажемъ, че той е равенъ на 30°. Каква часть прѣдставлява той отъ цѣлата окрѫжность? — 1/12. Линиитѣ, които образуватъ този ѫгълъ сѫ живи, опрѣдѣлени. Какъ мислите, споредъ вашитѣ разсѫждения, по колко сантиметра сѫ дълги линитѣ АС и СВ, които образуватъ буквата Л? Азъ ще ви помогна, защото ние навлизаме въ отвлѣчената философия. Да кажемъ, че имаме една малка величина отъ 1 см., положена на едно равнище, на една плоскость. Каква сѣнка ще даде тази линия отъ 1 см. при изгрѣва на слънцето? Каква сѣнка ще даде, когато слънцето е хоризонтално на самата плоскость? И най-послѣ, колко голѣма ще бѫде сѣнката при самата реалность? Правили ли сте опити? При всѣки единъ часъ до обѣдъ правете опити и наблюдавайте. Слѣдователно, ако вие ми кажете, че тази линия може да бѫде дълга 10 см., тази малката буква вѫтрѣ въ закона, въ условията е почти несъизмѣрима съ нашитѣ величини. Тѣзи двѣ линии сѫ отражение на самата реалность. Щомъ ми кажете, че тия линии сѫ били по 10 см. дълги, тогава азъ правя изчисление, кѫдѣ е било дѣйствителното слънце на живота. И забѣлѣжете, когато нѣкой иска да пише на своята възлюбена, той пише голѣмо Л. Туй показва, че неговото слънце изгрѣва на хоризонта. Ако нѣкой пише малко Л, туй показва, че неговото слънце е на обѣдъ. Този човѣкъ е практиченъ, неговитѣ хамбари сѫ пълни, а този съ голѣмото Л е идеалистъ, съ празни хамбари. Той на думи е богатъ, съ много обѣщания, но дойде ли до живота, нѣма го. Този съ малкото Л има мѣрка, малко дава, събралъ е всичко. Този, който нѣма, много дава, обѣщава 100, 200, хиляди, милиони, а другиятъ ги икономисва, казва: съ мѣрка се дава. Вие ще кажете, че тѣзи нѣща сѫ случайности. Не, не сѫ случайности. Питамъ: онзи, който пише буквата Л така, че събере двѣтѣ линии на едно мѣсто, какъвъ характеръ има? Нѣкои графолози има ли тука? Когато нѣкой пише буквитѣ, че стѣснява линиитѣ имъ, какъвъ е по характеръ? Други пъкъ разширочаватъ буквитѣ. Какъ тълкуватъ графолозитѣ туй разширение на ѫглитѣ? Ѫглеститѣ, остритѣ букви показватъ единъ нервенъ характеръ, припрянъ човѣкъ, бързъ, който иска всичко бързо да направи. Тази бързина, това сѫ акумулатори. На всѣки върхъ има центрове. Такъвъ човѣкъ е динамическо сѫщество, той е пъленъ съ електричество. Казвамъ: ако искате човѣкъ, който да движи нѣкоя кола, или ако търсите пионеръ, намѣрете такъвъ човѣкъ. Но, ако искате да уреди нѣкое общество нѣкѫдѣ, него не търсете. Не че е лошъ човѣкъ, но като бърза, разваля работитѣ. Единъ свещеникъ изпратилъ слугата си на лозето и му казва: Стояне, една година си стоялъ при мене, ще можешъ ли да изрѣжешъ лозето? — Мога. Отива Стоянъ и съ ножицитѣ си го изрѣзва. Връща се. Изрѣза ли го? — Изрѣзахъ го. Плаче ли? — И ти да го видишъ, ще плачешъ. И тъй, тѣзи ѫгли може да се измѣнятъ, да ги прѣвърнемъ на магнетически. Ако въ главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетиченъ. Слѣдователно всичката енергия отъ мозъка ви, ще се прѣвърне въ стомаха на магнетическа Нѣкой пѫть стомахътъ е електрически, вслѣдствие на това хората боледуватъ отъ стомахъ. Събере ли се много електричество, енергията отъ мозъка трѣбва да се прѣвърне въ магнетическа. Затова казвамъ: идеитѣ на хората трѣбва да се измѣнятъ въ магнетически. Нѣкои хора много бързатъ, иматъ желание всичко да опитатъ. Това значи, че тѣ иматъ изобилно електричество. Това сѫ посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея. Е, коя е тази основна идея сега? Отъ всичко това, което казахъ до сега, какво извадихте като основна идея? Азъ бихъ желалъ всѣки единъ отъ васъ да остави въ ума си поне една основна идея. Т. м. * 12-а школна лекция на общия окултенъ класъ (Ш година), 2. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дoбpaтa постѫпка. 2-а школна лекция на общия окултенъ класъ (IV година) държана отъ Учителя на 22.Х.1924 г,- София. Размишление. Ще имате за слѣдния пѫть темата: „Отличителните черти на физическия и духовния човѣкъ“ Въ всички вѣкове, ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10,000, 100,000, 200,000, милиони милиарди левове, безъ, обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство. Ще ви дамъ друго сравнение. Представете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама оть това жито, да се нахрани съ него, или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате се изчислява на сто хамбара, и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви пол- зува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво, седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко жито въ хамбара ли, или въ сготѣ грама жито турени въ стомаха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието могатъ да бадатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани. Нѣкой казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде дъбъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате, нe е лошото въ слизането, не е доброто и въ качването. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ цѣль да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкой казватъ: да се качваме! Качването не е всѣкога добродѣтель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото, и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: той слѣзълъ. Туй още нищо не доказва, Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: защо се е качилъ? Нѣкой отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: Учительтъ казва да се качваме. За какво да се качвате?, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да фунционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота. И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо-набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ, и кой — добъръ. Само Богъ има право привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто, и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни разултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява, като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкаръть не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ. Ние, обаче, не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря, Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частности една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Нзъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този —- на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайната сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ. Ние пакъ употребяваме думитѣ ,може да бѫде /добъръ“ Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагоги- ята, или въ етиката?—Утилитарното схващане: доброто, това полезното или най-голѣмото благо за по-възможность най-голѣма часть хора. Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора, който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмь добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто, или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свътлина и свобода. Нѣма ли тия три качества, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ любовьта; свѣтлината иде чрезъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта. Както виждате не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ насъ. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото, азъ като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хра ще разбератъ това нѣщо, или не, за Божествения свѣтъ е безразлично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти прѣдизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ насъ въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по великъ акть отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да дъйствува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества взиматъ участие. И тъй, всѣка постъпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена. Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: сега имамъ по важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто. Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постъпка. (Да ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бждатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? — Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута която изживѣваме въ сегашния си животъ е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можите да си играете съ живота. Вие не можите да кажите: азъ сега си имамъ работа ще върша това — онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла. Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ същества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи. Вие ще ми кажете: това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра! Добрѣ, вие които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия, Какво ще правите? — Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете, и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ: защо не останете да си градите кѫ- щата. Нали имате друга философия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприятель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате ние сме сериозни хора! Кажете ми дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господъ не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? — Може. Както градите къщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре, ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо?— Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратила на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра не разбирамъ. Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайности, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи, и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта? Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ. Да се върна къмъ главната си мисѫль. Нзъ искамъ всички вие да се стреснете, т е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? — Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина. Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ, и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото, товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става; мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: дѣ е пѫтьтъ за Ситняково? Казва му: ще държишъ все лѣвата страна. Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: „Ситняково" ще е това, обаче то излѣзло Якуруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли: молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, слѣдъ четири-дневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: „Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има". Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не хедете сами въ този свѣтъ: трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия или Господъ, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрил пакъ на сѫщото мѣсто. Започналъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ, или действително съмъ на земята. И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якуруда. Въ Писанието се казва: „Въ доброто не трѣбва да има отлагане". Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Нe чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето когато имате най лошо разположение. Неразположенията въ насъ съ външни физически. Всички физически неразположения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2—3 дни като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ. И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ нѣща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: какъ да забравимъ? Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата „мразя". Качили сте умразата тъй високо и казвате: слушай, слѣзъ отъ тамъ! Вие и заповѣдвате, но тя слиза ли? — Не слиза. Умразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбв; да направите? — Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума „мразя. Воля трѣбва, рѫка трѣбва — нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата „мразя“, а послѣ съ думи казвате: искамъ да се махне тази дума отъ тамъ. Значи, вие и заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ вашата рѫка, и трѣбва да се изтрие пакъ, отъ вашата рѫка, не да и се казва съ думи: слѣзъ долу! Съ думитѣ не може да се махне, но съ рѫка — може. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща, отъ 7- 8 етажа, обаче забатачите съ 5 — 6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отива те въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, от тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: „Стоянчо, какъ върви тази кѫща? Забатачихъ. „Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхь". Питамъ: този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята умраза? — Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: „Заповѣдайте въ дома ми. Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи умразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постъпка въ свѣта, ние заличаваме умразaтa. Не е достатъчно само да кажете нѣкому „азъ тe обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра", но дѣла се изискватъ. Друго нѣщо, което правитѣ е слѣдното: написвате на дъската думата „любовь“. Казвате: гори ми сърцето за тебе. Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви - не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта. И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духь, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ, щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ, Слѣдователно Любовьта ангажира всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? — Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ „новораждане“. Това „новораждане“ не е обикновеното раждане. Новородилиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия. Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духь нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ, или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте, или въ формата на птичка, нѣкое животно, или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ — изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ дукове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ. Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други — въ формата на най-хубавото растение; трети — въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети — въ формата на нѣкой ангелъ — изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да действувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употребите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ. Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкой нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо, или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога". Та каз- вамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ дукове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣ- хнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? -Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдещо щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдователно, въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: и безъ добро може. Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате:. ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая. Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трябва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истински философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка; вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкой работи но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣватe въ моята искреность. Допуснете, обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣнѣ, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовността ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? — Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакать съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? — Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ, и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене доброто. Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхь не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: сърцето ми гори. Туй горене не е отъ Божественъ произходъ Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнят, лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатиль главата. Това е актиорство. Когато страдашъ трябва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте, колко сѫ смѣшни съврѣменнитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: „Съ този кръстъ всичко побѣждаваме“. — Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнece. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ на сетнѣ не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десетъ пѫти ще се изпотишъ, до като го изнесешъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдат, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ тѣ. Казватъ: ,,Турихь кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!" Чакай да видимъ силата ти де, дали кръста е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи! Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитатания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми, каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ. Та казвамъ; не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мъчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драгановъ казалъ на Петко Сгояновъ една обидна дума. Какво означава това? — Турилъ му едно малко кръстче, и той казва: знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ? Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество, и като се намѣришъ въ тази тъмна нощь, геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсемъ самъ кажи въ себе си: „Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се изменя. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ". Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко. Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволъть те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи, и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, не побѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобѣдими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да тe намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придобиемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣтели. Това е законъ. Сега, ако вие не усвоите този законъ каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било до сега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? — Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? — Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ за такива страдания ли съмъ роденъ? Не, азъ ви питамъ; кой отъ васъ е роденъ за страдания като христовитѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? — ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: „Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите“. Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой. Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпатания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти и страданията, но вие не можете да ги издържате, Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача, и вие току отивате да питате този, онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1 — 2 задачи нерешени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите. Вие казвате: ние сме хора отъ новото учение, Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкой казватъ: несъгласие има между насъ. Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣ- дизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто, прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть. Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възвишенитѣ духове се учатъ въ небето, и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра? Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раз- дѣляте това число на 2 и получавате 50.5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието. Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби въ едната нося праздно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захарь въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение? — И моето учение! Да, ще ти докажа Изваждамъ праздното шише и му казвамъ: това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него, Отваря той шишето, гледа, праздно шише. Казва ми: азъ празно шише ли съмъ? Питамъ го; ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ? — Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ? Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му; за втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Различна е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно а моето пълно, иначе и ти си човѣкь като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига. Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо, търси нѣкой да го обича — празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко! Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички. Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкой отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкой отъ васъ правятъ такива опити, и нека продължаватъ. Нѣкой сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше? Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: много хубаво бѣше и брашното, и дрѣшкитѣ, и обущата, всичко излѣзе много хубаво. Вие отивате при нѣкого и го запитвате: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ брашно. На тази дума на тази любовь сега ние трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата „брашно“ Ще го запиташъ пакъ: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ обуща. Пакъ написвате на дъската думата „обуща“. Казвате: азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ. Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете, всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бъде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ. А сега споредъ старото учение, ще се събератъ въ камаратa, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назначаватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцатa на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния. а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престъпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, за това казвамъ: вложете капиталътъ, който имате, вложете го въ Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина. Единъ день всички ние като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божествена свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовъ по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто тъй, както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимь, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро. Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозабпуждава да мисли, че е силень: Запримѣръ, военниятъ до като носи шашка е силень, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ до като кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ докато има перо е силенъ; съдията докато носи гертапа съ знака на правосъдието на врата си е силен и; пълководецътъ до като има войници задъ него е силень; но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно. Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното. Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ, важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Bcѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно; то е случайно въ вашия животъ. Туй което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате. Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хopa има и слѣдната мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и до сега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хopa не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ, и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ —като старъ. Доброто се отнася еднакво и за младия, и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? — Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се повдигатъ единъ предъ другъ. Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това, показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като и каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания, и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ? Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употребяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 — 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ упот- рѣбяватъ нѣкой възбудителни средства като опиумъ и др., но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба, хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ, или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почуствувалъ че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ. Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерята, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на друга- ритѣ си: „Оставете се, този човѣкъ оживѣ“. Американецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: „Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ“, Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главатарьтъ казва: „Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, Хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо“. Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не ще може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва; „Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.“ Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря; „Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно! Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на котела, дето живѣялъ. Какво било очудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: „Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ! “ Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опастности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще про- даватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: „Не плащамъ нищо за балсамиране“, И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкой казватъ: отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫтъ и нищо не придобихъ.“ И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите, и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа, какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ. Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? — Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Щората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдите едно самостоятелно клонче, да проявите вашата само- стоятелность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно Дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ, Това е приятното въ живота. Тази ло- ша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжелявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдростъ, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротостъ и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади, и между стари. Всичко друго което направите вънъ отъ туй, е отъ лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате да имъ ставате суфльори, и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме от горѣ, да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ от горѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу. Послѣ, им нѣкой отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ, и между старитѣ има такива. Да не могатъ да се молятъ? Ами че молитвата е първиятъ актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкой хopa, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздуха да влиза и да излиза гладко, тихо, като, че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте, грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите. Азъ бихъ се молилъ тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи, какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?“ Господъ казва: „Тукъ не става въпросъ за грѣхове“. За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква праздна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь, и то каква любовь? —- Любовь, която включва въ себе си всичко. Сега вие ще кажете: „Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫтъ ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга, Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли? Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ, и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе си. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: влѣзте вѫтрѣ, нищо повече. Сега теософитѣ казватъ: като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка. Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пустнатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младоженикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите единъ часъ, ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ живота, има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода. И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, постоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ. Мото прѣзъ седмицата: Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа. Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде. Размишление. Втора лекция на ООК ІV година 22 октомври 1924 г.

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ Размишление Да се изпѣе “Духътъ Божий”. Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность. Да допуснемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣделя отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсѣкѫдѣ? Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси, не е равномѣрна. Центърътъ, това е възможности на безграничното, на непроявеното. Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои - отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които сѫ съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиусъ ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, а СN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условия, има двойна дѣтелность. Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ, радиусътъ е резултатъ отъ човѣшката дѣятелность. И тогава ние казваме, че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво прѣдставлява правата линия сама по себе си, споредъ съврѣменната геометрия? - Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката. Добрѣ, какво прѣдставлява тогава плоскостьта въ съврѣменната геометрия? - Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта прѣдставлява съвокупность отъ всичкитѣ възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-послѣ идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съврѣменната геометрия? - Кубътъ прѣдставлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ прѣдставлява съвокупность отъ възможноститѣ на плоскостьта. Значи, възможноститѣ на плоскостьта сѫ включени въ куба. Слѣдователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, трѣбва да разбирашъ законитѣ на правата линия. Мнозина говорятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великия законъ на правата линия? Какво означава това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия, като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта, като се движи, образува куба. Слѣдователно, точката може да се разшири, тя сама по себе си има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба. Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия - води къмъ Божествения животъ. Правата линия образува плоскостьта - води къмъ ангелския животъ. Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Ангелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай, той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Азъ бихъ жеалалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата “желание”. Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ настрана, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ. Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пѫтя на отвлѣчената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животъ мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че сѫ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва надѣсно-налѣво, но като се събуди сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: “Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ.” Тия борчове, дълговетѣ, това сѫ излишнитѣ работи, за които ние разсѫждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си кѫща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господь казва: “Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по-важни работи, съ които трѣбва да се занимава.” Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето, което е постѫпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постѫпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви трѣбва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишнитѣ страдания, непрѣменно трѣбва да изучавате законитѣ за продължаване своя радиусъ. Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность. Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣтелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣтелность равна на СN. Отъ това именно се явява и различието между хората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣтелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Слѣдователно всѣки човѣкъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онѣзи, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣтелность, иматъ опасность, да правятъ повече погрѣшки, т. е. тѣ сѫ свободни да излизатъ отъ центъра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДN. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ тъй голѣми, както първия центъръ. Прѣдставете си сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка О, а послѣ и до точка N, а половината ще бѫдатъ въ нормално състояние. Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкои отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скѫсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, понѣкога се продължаватъ и нѣкои отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ хората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкои хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия. Слѣдователно, съотношението между ума и сърцето не е еднакво. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкои хора духътъ е силенъ; у други душата е силна; у трети умътъ е силенъ; у четвърти сърцето е силно; у пети волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва: “Азъ имамъ правилно сърце.” - Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални. Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. Ако радиусътъ на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на крѫга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бѫдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиусътъ на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бѫде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкои отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: “Азъ имамъ умъ, мога да мисля.” Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото Сѫщество, за което азъ зная да мисли, е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата. Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е сѫждение? (-“Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е сѫждение.”) Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ сѫщность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се, скачашъ - значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея? - Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: “Празна работа било всичко!” Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна. Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на земята, въ който всички участвуваме, е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли когато умрете? - Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъмнина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина. Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ - пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате, че има другъ свѣтъ, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? - Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо. Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: “Какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки?” - Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не имъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: “Какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ?” - Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ. Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най-послѣ го освобождаватъ, но казватъ: “Извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска.” Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръстъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ? Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойнство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (-“Божественото.”) Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия - значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинския човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече “човѣкъ”, въ абсолютната смисъль на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ. Казвате: “Искамъ да любя.” Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ, защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: “Ама той е безпомощенъ.” Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно сѫщество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ сѫщества, червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа. Любовьта е законъ, който носи всички блага за обеднѣлитѣ сѫщества. Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, но къмъ обеднѣлитѣ сѫщества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора. Христосъ казва: “Комуто много се прощава, много и люби”. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовь къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: “Щомъ е тъй, да грѣшимъ!” Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй сѫщество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: “Азъ съмъ търговецъ”, или “азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания.” Не, трѣбватъ ти знания, и то знания на абсолютната справедливость! И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ сѫщини, се състоятъ въ възможноститѣ, които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички сѫщества. Той не прави разлика между сѫществата, но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на хората. Богъ всѫщность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе - Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършатъ прѣстѫпления. Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: “Защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ?” - Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: “Събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ.” Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене. Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: “Учительтъ се засмѣ. Какво ли искаше да каже съ това?” Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстѫпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: “Сериозно ме погледна Учительтъ.” Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ примѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богъ казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? - Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкои могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: “И да видишъ, не вѣрвай!”. Защо се засмѣ Сара? Тя казва: “Не се засмѣхъ.” Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ: “Ние не сме направили това нѣщо.” Колко ученички има, които биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: “Чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н.” Не, когато ще изнеса единъ факт, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. Ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта, тъй, както си е - нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето “висше азъ”. Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: “Това, което направихъ е една погрѣшка въ моя животъ, която трѣбва да изправя.” Има погрѣшки въ живота, които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по малко, не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: “Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! - Всѣка сѫдба въ Него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта. Нѣкои хора говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютната справедливость, а не на осѫждане. Щомъ азъ произнеса една присѫда, това е човѣшко. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговитѣ условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ, […]* кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя. Защото, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина? Всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможность да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто, ще кажешъ: “Чакай, не е сега врѣме за това.” На една твоя мисъль ще дадешъ възможность да се прояви, а на друга ще кажешъ: “Чакай!” Ти не си господарь на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможность да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой животъ. На обикновения животъ. Нѣкой казва: да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля! - Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ. Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие. Тази искра можешъ да запазишъ за себе си, но да не й давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь. Законътъ, който изваждаме отъ този примѣръ, е слѣдния: Не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ. Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казватъ: “Като питашъ, и Цариградъ ще намѣришъ.” Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫдѣ въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ. Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: “Ходихъ на Витоша.” Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша? Знание се изисква отъ васъ, и то такова знание, че като тръгнешъ, да намѣришъ тази игла. Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходите по съвременната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣрите една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: “Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша?” - “Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи.” Господь казва: “Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго.” Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫврѣменнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ, философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣрите, ще разрѣшите всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най-великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ. И тъй, обръщамъ вниманието ви към най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката - иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не може да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла. При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човекъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най-послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. “Ами тогава какво ще стане съ мене?” Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Азъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможноститѣ на добродетелитѣ, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: “Тия нѣща сѫ отвлѣчени работи. Насъ ни интересува въпросътъ, какъ трѣбва да живѣемъ сега.” Много добрѣ. Вие сте двама приятели, казвате: “Азъ не искамъ да зная него.” И другиятъ казва сѫщото. Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планинитѣ, дохождате до едно опасно мѣсто, прѣзъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти, като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? - Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? - Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? - Ще те повлѣче надолу. Има нѣщо, което те засѣга. Азъ се смѣя на сегашната философия, за “даденото”, съ което се занимаватъ философитѣ. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото рѣшава въпроса. И взетото рѣшава въпроса. Всѣко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Слѣдователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичкитѣ въпроси диалектически е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човекъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? - Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомаха е. Нѣма хлѣбъ - взетъ е. Огладнѣя, търся взетото. Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: “Взели й сърцето.” Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе ума на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговия духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окулиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ настрана тази отвлѣчена философия. Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка. И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бѫдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бѫдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Не сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мѫдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бѫде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лѫкатушите дълго врѣме въ живота. И тъй, първото нѣщо за васъ: Абсолютна справедливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи; не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще дадете на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока [на] живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята сѫщина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: “Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля!” Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимъ волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вѫтрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постѫпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бѫдете абсолютно справедливи. Вие, като вѣрвате, че азъ съмъ абсолютно справедливъ, вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че сѫ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: “Менъ не ми е ясно това.” Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намерили. Като намѣрите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно. Като бутнете тази игла, ще се намѣрите прѣдъ такава свѣтлина, каквато не сте сънували. Ще намѣрите лампата на Аладина. Сега, стремете се да намѣрите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣрите. Всичко друго може да е отвлѣчено. Като отидете на небето ще ви питатъ: “Говориха ли ви за иглата?” - “Да.” - “Намѣрихте ли я?” - “Не.” - “Ще се върнете да я намѣрите.” Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашитѣ чувства, мисли, дѣйствия постоянно еволюиратъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ. Отъ него зависятъ постояннитѣ промѣни които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, другъ пѫть сте разположени. Тия промѣни ставатъ, защото ние влизаме въ единъ организъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ, като говори на римлянитѣ, казва имъ: “Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ день ще се освободимъ.” Кога? - Като намѣримъ иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза. И тъй, що е правата линия? - Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнание може да се разширява въ права линия, въ плоскость, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ви, правата линия ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране възможноститѣ на Божествения животъ. Плоскостьта ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране на ангелския животъ, а кубътъ за реализиране на човѣшкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможноститѣ на моя духъ, това сѫ възможноститѣ на моята душа, това сѫ възможноститѣ на моя умъ, това сѫ възможноститѣ на моята воля. Тѣ сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човѣчеството. Размишление Само Божията Любовь е Любовь. 1-ва школна лекция на Общия Окултенъ класъ Държана отъ Учителя на 15. Х. 1924 г., София --------------------------------------------------------- *Вероятно е пропуснатъ текстъ въ първото издание.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Школата и развитието на ученика. Т. м. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ „Отличителнитѣ черти на знанието“. Тема за слѣдующия пѫть: „Единство на обичьта“. Сега, ще изпѣемъ новото упражнение: Благость, Благость, Благость, Носи, Носи, Носи, Свѣтлината, Свѣтлината, Свѣтлината. Радость носи за живота (3 пѫти) За живота тя. (3 пѫти) Стари вдига, млади вдига (2 пѫти) Отъ леглото тя. (3 пѫти) Болни милва, здрави радва (2 пѫти) Кога иде тя, (3 пѫти) И рѣки текатъ обилно, и цвѣтя цъвтять красиво (2 пѫти),. Кога- иде тя. (3 пѫти) Музиката е диагноза. Когато човѣкъ загуби своето равновѣсие, тоноветѣ спадатъ — той не може да взима вѣренъ тонъ. И колкото повече човѣкъ огрубѣва, сѫщо така огрубѣва и неговото гърло, понеже вибрациитѣ му ставатъ груби, прѣчупени. Нѣкои казватъ: не мога да взема вѣренъ тонъ. Щомъ не може да вземешъ вѣренъ тонъ, това показва, че твоята енергия отива въ низходяща степенъ. Има добри цигулари, които по нѣкога не могатъ да взиматъ вѣрни тонове. Нѣкой пѫть свирятъ по-хубаво, а нѣкой пѫть свирятъ лошо. И тъй, нека пѣнието и музиката бѫдатъ една диагноза за васъ. Ако не пѣете гласно, поне вѫтрѣ въ душата си трѣбва да сте музикални — не по буква, но душата ви да пѣе. Изпѣйте сега упражнението „миръ“ съ тоноветѣ до, ми, соль, до. Упражнете го сега само съ до, ми, соль. Разгнѣвишъ се нѣкой пѫть, ще пѣешъ на себе си тихо упражнението „миръ“. Ще си кажешъ така: висшето пѣе на нисшето. Казвашъ: какво трѣбва да правя? Не ми върви не разбирамъ живота. Ще си изпѣешъ „миръ“. Ама не мога да простя. — Миръ! — до, ми соль. Ще пѣешъ тази дума: Миръ! Мирътъ е дѣте на любовьта, а ние знаемъ, че дѣцата сѫ, които помиряватъ кѫщата. Много хора, много ученици си правятъ илюзии за едно, за друго и съ това затрудняватъ живота си. Азъ наричамъ илюзиить „незаконородени дѣца“. Заблужденията, които каратъ хората да страдатъ за Бога, за ангелитѣ — чулъ, недочулъ нѣщо, тъй казалъ или писалъ еди кой си, това сѫ все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти самъ видишъ и знаешъ. Туй, което другитѣ знаятъ, то е истина за тѣхъ. По-нататъкъ, истина за двама души е само това, което двама сѫ видели и сѫ направили сравнение за виденото помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата сѫ направили сравнение въ виденото и резултатитѣ сѫ едни и сѫщи. А сега, събератъ се нѣколцина и единиятъ казва: азъ имамъ особено понятие за оня свѣтъ. Какво понятие? За онзи свѣтъ ти не можешъ да имашъ особено понятие, особена философия. Въ духовния свѣтъ свѣтлината е такава, че който човѣкъ влѣзе тамъ, не може да се лъже, не може да има илюзии. Тамъ свѣтлината е много силна. Въ физическия свѣтъ може да има лъжи, понеже сѣнкитѣ се въртятъ. Въ този свѣтъ човѣкъ може да си състави двѣ понятия за нѣщата, а въ духовния свѣтъ може да има само едно понятие. Сега, запримѣръ, щомъ се прави една такава забѣлѣжка, веднага въ вашето съзнание се явява мисъльта: това е за еди-кого си. Не, това е обща бѣлѣжка. За Истината трѣбва всѣкога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дѣте, въ даденъ случай, сложишъ ядене за обѣдъ, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговиятъ езикъ вкуси и неговиятъ сгомахъ възприеме. Което езикътъ на дѣтето почувствува, и което стомахътъ му прѣработи, това е важното за него въ случая. Паницата ти може да е пълна съ ядене, но ако твоятъ вкусъ е покваренъ, ако стомахътъ ти не може да работи, какво се ползувашъ отъ това изобилие? Нѣкой може да има малко, но му е сладичко. Защо? — Стомахътъ му е здравъ. Първиятъ казва: изобилно имамъ, но нѣмамъ вкусъ. И тъй, при пѣнието, всѣкога пулсътъ спада на ония хора, които не вървятъ по правия пѫть. Послѣ, всички меланхолици, всички хора, които намислятъ да извършятъ нѣкое прѣстѫпление, прѣставатъ да пѣятъ. Разправя единъ американски проповѣдникъ слѣдующия анекдотъ. Дѣте отива на събрание, въ църква съ баща си, човѣкъ на около 40 - 50 години, старъ християнинъ. Дѣтето казва на баща си: татко, азъ виждамъ, всички хора пѣятъ на събранието, ти защо не пѣешъ? — Е, синко, тѣ се радватъ, пѣятъ, а азъ съмъ утвърденъ вече, менъ пѣние не ми трѣбва. Тѣ сега се учатъ. Единъ день дѣтето и бащата отиватъ съ едно малко кабриолетче на разходка. Коньтъ ималъ нравъ да се спира на едно мѣсто и да не иска да върви. Дѣтето казва „Татко, коньтъ се утвърдилъ, затова не иска да върви“. Благодаримъ на такова утвърдяване. Наистина, животътъ не седи само въ пѣние, но то е едно отъ добритѣ качества на човѣшката душа. Пѣнието е само единъ начинъ, по който човѣкъ може да се изрази. Френологически, тъй, както е поставенъ центърътъ на музиката въ човѣка, той е на границата между двѣ царства: между чисто материалния и духовния свѣтъ. Въобще, у всички хора, между всички религии разположениятъ човѣкъ ще го познаешъ по това, че той всѣкога пѣе, или най-малкото — тананика. Неразположениятъ човѣкъ не пѣе, той си мълчи. Разбира се, природата, като е вложила пѣнието у човѣка, тя си има своитѣ дълбоки причини, защо, и за какво го е вложила. Защо хората пѣятъ? Защо сѫществува пѣнието? По своята сѫщина, пѣнието сѫществува като единъ фактъ, и ние го изнасяме — нищо повече. Всички пѣятъ „МИРЪ“ — до, ми соль. „МИРЪ“ е едносложна дума, нали? На И-то може да туримъ една възходяща и една низходяща степень. И дѣйствително И-то е пѫть на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече минйорна гама. Тя може и да се промѣни. При тона соль вървимъ вече нагорѣ. Въ какво седи силата на една рѣчь? Правили ли сте изслѣдванчя, да видите, въ какво седи силата на паритѣ, и силата на хубавитѣ думи въ живота? Вземете думитѣ „ОБИЧЬ и ЛЮБОВЬ“. Коя е по-звучна? — (Обичь) Отваряне устата широко, като за изговаряне буквата „О“ означава избухване. Буквата „Б“ какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие въ тази съласна? При всѣка съгласна буква се упражнява извѣстно налягане върху небцето, т. е. става извѣстно нагласяване на усгата. При Б стискате устнитѣ си, а при Л туряте езика си горѣ. Прѣчупване става, геометрия има при изговаряне на буквитѣ. При всѣка една буква положението на езика и движението на устнитѣ е различно. Линията АВ въ чъртежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите нѣкоя буква, отвѫтрѣ става едно напрѣжение. С — това е небцето и зѫбитѣ горѣ. При изговаряне на буквата Л, езикътъ взима положение Д. При изговаряне на буквата Р, езикътъ е малко по-назадъ, взима положение Д1. При изговаряне на буквата К, езикътъ се отегля къмъ гърлото, взима положение Д2. Вижте какъвъ е законътъ. Знаете какъ се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чъртежа, тя казва; азъ мога и надолу, и нагорѣ. Буквата К не е отъ много добритѣ букви. При изговаренето й езикътъ е готовъ да мушка като нѣкое копие. Но К-то има и добритѣ си страни. То казва: азъ мога не само да коля, но съмъ и кротъкъ. Послѣ, съ К се пишатъ думитѣ „кола и колело“. Значи, азъ съмъ въ началото на всѣко движение. „Клепало“ сѫщо се пише съ К. Имаме, обаче, и думитѣ „клекавъ“, „кьопавъ“. Тъй щото въ буквата К сѫ събрани противоположни качества. И то си го признава: двѣ противоположни качества има у мене: и нагорѣ мога да отида, и на долу: К. И тъй, тази енергия, събрана въ гърлото, е причината да се произведатъ два различни резултата при изговарѣнето на буквата К. Въ гърлото ни се намиратъ извѣстни чакри. Нѣкой пѫть изговарянето на буквата К, може да произведе въ тебе или низходяще, или възходяще състояние на гърлото т. е. или да подигне, или да понижи вибрациитѣ на гласнитѣ струни. Защо? — Понеже тия течения отдолу минаватъ въ гърлото Или, както казватъ астролозитѣ К-то въ своитѣ лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова, при неразположение всѣкога трѣбва да употрѣбявате мекитѣ букви. Коя буква е мека, споредъ васъ? — Буквата М. Кое взима участие при произнасяне на тази буква? — (Устнитѣ, носа.) Значи, М-то казва на В-то: азъ не само раста и търся слънцето да го използувамъ, но зная и законитѣ на мисъльта. М — мисъль. Азъ зная какъ да мисля. Послѣ, въ мене има и милосърдие. Сега, това сѫ само символи, емблеми на извѣстни сили, които опериратъ въ насъ. Още имаме и думата милость и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тѣзи меки букви, защото при грубость човѣкъ всѣкога прѣдизвиква такива букви, които сѫ силни. Този законъ до извѣстна степень е вѣренъ. Всички думи или имена, които съдържатъ силни букви, мязатъ и на хората. Запримѣръ, ако буквата Р се тури въ началото на една дума упражнява едно влияние, ако се тури въ срѣдата — друго влияние. Но, за да се издигне човѣкъ надъ тия влияния, трѣбва по-високо съзнание, трѣбватъ знания. Ако знанието се даде на хора, които не сѫ готови, бабичосватъ. Азъ наричамъ „бабичосване“ туй състояние на хората, при което иматъ много знания, които не могатъ да асимилиратъ не могатъ да ги разбератъ и да ги използуватъ, Такива знания оставатъ като една утайка въ природата, а законътъ е такъвъ: всѣко нѣщо въ природата трѣбва разумно да се използува. И тогава, туй, което въ даденъ моментъ, вземешъ и използувашъ, то остава. Оставишъ ли за послѣ, минава неизползувано. Туй, което можешъ да извадишъ за себе си въ сегашния моментъ, то ще те ползува. Трѣбва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху нѣкоя тема, става само веднъжъ, не може да се повтори вече. Една мисъль дошла веднъжъ и неизползувана, то е изгубенъ моментъ, втори пѫть не се връща. Нѣкой казва; е, послѣ. Не, вие трѣбва да използувате моментитѣ. Този моментъ втори пѫть не се връша. Каквого си използувалъ, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които извѣстни истини ти сѫ казани, въ другъ случай не може да ги нмашъ. Туй е вѣрно не само по отношение на чо-вѣка, но и по отношение на нашата земя Туй, което сега земята минава прѣзъ пространството, втори пѫть никога нѣма да го мине Ще кажете: идущата година тя ще мине пакъ сѫщиятъ пѫть Да, тя ще мине около слънцето, но не и прѣзъ сѫщого пространство, защото и слънцето се мѣни. Слѣдователно, този моментъ който имашъ сега, използвай го! Ти казвашъ:- утрѣ. Не, не, това е философия, която нѣма никакъвъ смисъль. Туй, което въ дадения моментъ използувашъ за себе си, него ще носишъ прѣзъ цѣлата вѣчность. Туй пъкъ, което сега си изгубилъ, никога нѣма да го добиешъ Може отчасти да се домогнешъ до него, но все таки ще чувствувашъ, че то е единъ кърпежъ, не е цѣло парче. И много праведници отъ невидимия свѣтъ като погледнатъ съ онова вѣчното око на тази ти придобивка, ще кажатъ: кръпка е това! Тя може да бѫде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега, вие ще кажете: защо този законъ е толкова строгъ? Той е много хубавъ законъ. Той е законъ само за ученици. И тѣзи кръпки не струватъ нито петь пари за онзи, у когото има знание, сьзнание, който търси Любовьта, Мѫдростьта и Божествената Истина. Това сѫ велики правила, съ които човѣкъ трѣбва да борави. Та, всѣко благо, което днесъ ви се дава, не го отлагайте! Нѣкой казва: като дойдемъ въ нѣкое друго прѣраждане, тогава ще го използуваме. Не, не, сега! Ти, като дойдешъ въ друго прѣраждане, ще имашъ толкова кръпки на дрехата си, че ще помнишъ какъвъ си билъ. Ти сега, въ туй прѣраждане не искашъ да живѣешъ добрѣ, че втори пѫть като дойдешъ, тогава ще живѣешъ добрѣ. То е само игра на заръ. Казва: сега загубихъ, но втори пѫть ще спечеля. Но на какво отгорѣ, като нѣмашъ никакво знание? — Е, азъ ще хвърля пакъ. Хвърляшъ, но пакъ загубвашъ. — Е, трети пѫть ще спечеля. Послѣ казвашъ: чакай, четвърги, пети, щести пѫть, докато спечеля. Не, като хвърлишъ единъ пѫть и да спечелишъ. Това разбирамъ положително знание. Нѣкой казва: азъ зная. Е, хубаво, като знаешъ, ела тогава да играемъ на табла. Нали си пророкъ, нали знаешъ, казвашъ ми, че като хвърлишъ зара, ще спечелишъ Азъ казвамъ: нѣма да спечелишъ. Ако спечелишъ, ти си правъ, азъ съмъ кривъ. Ако загубишъ, азъ съмъ правъ, ти си кривъ. Но ти хвърлишъ и загубвашъ. Казвашъ: е, то е случайность. Казвамъ: ще спечелишъ ли втори пѫть? — Ще спечеля. Казвамъ: нѣма да спечелишъ. Хвърлишъ, пакъ не спечелвашъ. Ама трети пѫть като хвърля, ще спечеля. — Нѣма да спечелишъ. Хвърлишъ пакъ загубвашъ, Тогава азъ обръщамъ закона. Казвамъ: азъ ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлямъ и спечелвамъ. Каквото кажа, излиза. То е знание вече. Хвърля и печеля, знание имамъ. Туй е само за изяснение на въпроса. Тѣ сѫ игри, упражнения. Сега ще упражнявате и върху други хора, и върху себе си това знание. Всѣки единъ отъ васъ може да си прави опити. Да не си правимъ илюзии: нито много ще се насърчаваме, нито пъкъ ще се обезсърчаваме, но трѣбва да се стремимъ къмъ онази абсолютна Истина, която е необходима за живота. Тогава ще бѫдемъ свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се научилъ човѣкъ отведнажъ, нищо отъ това. Ще се опита втори, трети пѫть. Вънъ отъ това, има извѣстни математически правила, чрѣзъ които всѣки единъ отъ васъ може да изчисли, запримѣръ въ една лотария, кои билети може да спечелятъ. Мнозина сѫ правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотрѣбява съ него. Злоупотрѣби ли, той изгубва тази способность. Значи, природата не търпи лъжа. Ще се ползувашъ отъ нея, ще взимашъ толкова, колкото ти е потрѣбно. Вземешъ ли повече, изгубвашъ нейното довѣрие. И затуй, въ истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вѣрность. Знанието и мѫдростьта не търпятъ абсолютно никаква лъжа, никакъвъ фалшъ. Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нѣщо произволно. Тия символи сѫ образувани още прѣди хиляди години. Нѣкои отъ тия символи днесъ сѫ видоизмѣнени отъ ученитѣ хора, и съ това сѫ направили едно голѣмо благодѣяние, една голѣма услуга на човѣчеството, като сѫ опростотворили тъй буквитѣ. Всѣка една дума съдържа извѣстни елементи въ себе си. Напримѣръ, азъ написвамъ думата БЛАГОСТЬ. Тази дума въ дадения случай съдържа извѣстни елементи. Запримѣръ, буквата Б е единъ материаленъ елементъ, съдьржа всички материали и условия на физическия свѣтъ. Онзи, който иска да говори за благость, той не борави съ умствения свѣтъ. Благо-стьта трѣбва да има нѣщо материално въ себе си. Ти не можешъ да бѫдешъ благъ къмъ нѣкой човѣкъ, ако не го нахранишъ, ако не го облѣчешъ. Съ това започва благостьта, а не съ красивитѣ думи. Благостьта започва съ реалното въ свѣта: съ ядене, съ обичане. Слѣдъ като си се занимавалъ съ физическото, иде буквата Л. Тя е една прѣходна връзка къмъ умствения свѣтъ. Буквата А означава чисто умствения животъ на човѣка, когато Л-то борави повече съ астралния свѣтъ, или съ чувствения свѣтъ на човѣка. То показва накѫдѣ е неговиятъ стремежъ. Съ други думи Л-то показва човѣкъ, който се движи, който търси нѣщата. Кой търси нѣщо? - Само този който чувствува, само чувствата търсятъ Който мисли не търси Когато обичашъ, търсишъ нѣщо, а като мислишъ, ти си на едно мѣсто. Когато мисъльта ти придобие способнсстьта едноврѣменно и да чувствува, значи, и да мислишъ, и да чувствувашъ, тогава има и движение, и търсене. Значи, първитѣ букви показватъ, че човѣкъ въ материално отношение, трѣбва да бѫде здравъ, да има какво да даде. Второто нѣщо: да може да се движи, да има добро сърце, да умѣе да чувствува, да се стреми къмъ нѣщо. Къмъ Бога да се стреми! Буквата А показва, че човѣкъ не трѣбва само да бѫде крайно интелигентенъ много уменъ, за да знае какъ да даде да направи туй благо - и то по най-добърь начинъ. Буквата Г е начинъ, като направишъ туй благо, да знаешъ какъ да го закрѣпишъ, да не се измѣня, а да остане за вѣчни врѣмена написано въ архивата на природата. Буквата О е мѣрка, съ която трѣбва да се мѣрятъ всичкитѣ величини. Сега, ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете, колко почитание и уважение иматъ хората къмъ васъ, или какво мислятъ за васъ, раздайте си всичкото имане, останет, само съ една скѫсана шапка, съ скѫсани обуща и дрехи и излѣзте изъ София. Само така ще познаетс, каква цѣна имате. Това е буквата О — нулата. Слѣдователно единъ човѣкъ, който иска да покаже своята сила, трѣбва да тури една нула въ джоба си. Може ли да турите една нула въ джоба си? Единъ грошъ може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи, ще носите въ себе си едно качество, и туй качество ще седи на върха на вашия езикъ, като една точица Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нѣщо. Нали, като направятъ нѣкоя урна, турятъ нищото на устата на урната, и прѣзъ туй нищо излиза всичко навънъ? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спремъ една рѣка въ нейния пѫть, какво може да стане съ околнитѣ села? — Тѣ ще изчезнатъ Слѣдователно, нищото показва безкористие въ живота. Ние носимъсвоята доброта само на езика си, а нѣкои пѫть, като искаме да станемъ прѣмного голѣми, тогава запушваме езика си. Нѣкои се оплакватъ, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човѣкъ. На земята, щомъ станешъ нѣщо, навъдятъ се жаби, риби и тѣ се разполагатъ въ туй нѣщо, т. е. тѣ се развиватъ, а ти имъ носишъ само мръсотиитѣ — нищо повече! И затуй, всичкитѣ велики Учители сѫ проповѣдвали, че човѣкъ не трѣбва да има нищо. Туй е законъ у тѣхъ. Другитѣ хора нека носятъ богатство, а ученикътъ ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата „нищо“, тя да бѫде толкова мощно изказана, че кѫдѣто и да иде, да има мѣсто за него. Ще кажете: кѫдѣ ще се прѣхрани такъвъ човѣкъ? — Такъвъ човѣкъ навсѣкѫдѣ може да се прѣхрани. И казва се въ Писанието: „Богъ направилъ свѣта отъ нищо“. Той направилъ свѣта отъ една енергия, която не е подпушена. Сега, азъ спирамъ до нищото, до О-то при думата БЛАГОСТЬ. Оставатъ буквитѣ С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тѣзи три букви вие ще ги разрѣшите. Какво означава буквата С въ природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това което ви говоря за буквитѣ, не е абсолютна истина. Това сѫ относителни сили, които работятъ въ природата. Може да кажете: какво е значението на тия букви въ нѣмски, или английски езикъ? — Сѫщото. Само че тамъ хората сѫ въ друга еволюция, Вземете буквата h въ френски и английски езикъ. Тя прѣдставлява нашето У обърнато надолу. Значи, тия хора сѫ по-умни, по-установени. Слявянитѣ иматъ У-то, а авропейцитѣ иматъ У (игрекъ). Сега, вземете думата „Gott“ на нѣмски езикъ, българската дума „Богъ“ и еврейската дума „Йехова“, по какво се различаватъ тия думи? Тѣзи думи нѣматъ еднакво значение у тритѣ народа. Когато англичанинътъ употрѣбява my God, това не означава онова абсолютното, а всички ония помощници въ човѣчеството. Значи, въ по-мека форма е това. И слѣдователно, у тѣхъ думата Богъ започва съ буквата G. Значи, пакъ съ нищото. Англичанинътъ казва: дѣйствително, азъ зная, че Богъ е всесиленъ, че Той може да направи нѣщата отъ нищо, но все таки, нека туримъ единъ коренъ къмъ земята, да се закрѣпи това нищо и затова турятъ този коренъ на долу - g. Българинътъ пъкъ пише думата Богъ съ началната буква Б. Той казва: за да мога да израсна нагорѣ, трѣбва да пусна коренъ надолу въ земята. Той не иска само единъ коренъ, както англичанинътъ, но два корена — да се закрѣпи по-здраво. Казва: два стълба менъ ми трѣбватъ. Евреинътъ пъкъ казва друго яче: нека Господъ ми даде мѣсто да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и азъ ще съмъ готовъ всичко да направя за Него. Затуй той е станалъ търговецъ. Българинътъ взелъ земледѣлието. Англичанинътъ, който има само единъ коренъ, какъвъ може да бѫде? — Морякъ съ своя корабъ. Корабътъ нали има само единъ коренъ? — Котвата. Като се спусне котвата въ морето, корабътъ се държи. Значи англичанитѣ вѣрватъ въ единъ Господъ, който има само единъ коренъ. Такова тълкуване може да имъ дадемъ споредъ условията, при които тѣ живѣятъ. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажемъ. Българинътъ казва: На дърво безъ коренъ не се качвамъ. Затуй българинътъ много обича живота. Той е веселъ само тогава, когато хамбарътъ му е пъленъ. Англичанинътъ е веселъ, когато корабитѣ му сѫ пълни, а евреинътъ е веселъ, когато дюкянътъ му е пъленъ съ стока. Всичко това не е абсслютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нѣщата, споредъ знацитѣ при писанието. — Тази бѣлѣжка е, за да изучавате мекитѣ звуци. Тѣхъ наричатъ съгласни, тѣ сѫ по възможность меки. Сега, вие трѣбва да знаете, какъ да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете голѣми неприятности. Когато човѣкъ наблюдава, той трѣбва да бѫде правдивъ. Първото нѣщо, като ученици, трѣбва да бѫдете много правдиви въ своитѣ заключения — и спрѣмо себе си, и спрѣмо другитѣ. Ако намѣрите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Въ всичкитѣ си твърдения трѣбва да бѫдете абсолютно правдиви! И въ писане, и въ говорене, необгсодимо ви е туй качество — правдивость Навсѣкѫдѣ трѣбва да създадете отношения на правдивость. Въ свѣта, тамъ дѣто можемъ да направимъ погрѣшки, може и да изправимъ своитѣ погрѣшки. На всѣки човѣкъ природата е дала мѣсто точно опрѣдѣлено. Азъ съмъ говорилъ и другъ пѫть: никой отъ вагъ не трѣбва да желае да измѣни своето мѣсто. Въ дадения случай, туй мѣсто, което природата ти е дала, туй мѣсто, въ което Богъ те е поставилъ е най-доброто за тебъ. Той нѣма да те остави тамъ. Туй звание ти трѣбва да го минешъ. Но, дадено ли ти е едно положение, не го замѣняй съ друго. Този моментъ въ който сега живѣешъ е най-важниятъ за тебе. Да кажемъ, ти си единъ бѣднякъ, имашъ само една риза. Другъ нѣкой е царь. Дойдатъ и те повикатъ, кажатъ ти: „Ела, стани царь!“ Трѣбва да кажешъ: не, туй положение азъ не го искамъ. Ако искахъ да бѫда царь, то прѣди да слѣза тукъ, щѣхъ да се родя тамъ, въ царския домъ, но понеже избрахъ да се родя въ туй положение, не го смѣнямъ. И ако стана царь сега, всички ще ми се смѣятъ, ще кажатъ: „Я, този говедарь станалъ царь!“ И сега, понеже съмъ избралъ туй звание, азъ ще му бѫда вѣренъ. Простиятъ може да придобие знание, а царьтъ може да изгуби знанието си. Царетѣ не всѣкога сѫ били най-ученитѣ и най-благороднитѣ. А бѣдниятъ човѣкъ, като е самостоятеленъ, може да придобие една добродѣтель. Слѣдователно, ние трѣбва да използуваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използувайте условията! Не ги измѣняйте, но ги облагородявайте! И послѣ, нито укорявайте нѣкого, нито взимайте страната му, нито пъкъ се опълчвайте противъ него въ училището. Въ училището, щомъ нѣкой вземе страната на кого и да е, веднага се раздѣлятъ на партии. Нѣма какво да се дѣлите на партии. Всѣки ученикъ трѣбва да учи! Почнатъ ли ученицитѣ да се дѣлятъ, тази работа не е на добъръ пѫть. Ако се явяватъ нѣкои несъгласия, нѣкои онеправдания въ школата, тѣ сѫ едно изключение. Въ една школа, като Всемирното Бѣло Братство, всичкитѣ погрѣшки сѫ абсолютно изключени. Казвате: е, тия братя! Вие сте чудни! Ами какво сѫ виновни тия братя Срещнете нѣкой, каже ти: ти си коравосърдеченъ човѣкъ, Казвашъ: обиди ме той. Ама той ти казва една истина. Че ти съ меко сърце ли си? Ако те вземемъ при сегашнитѣ условия, колко добрини си направилъ? Доброто не е само за даденъ моментъ. Срещна единъ човѣкъ и въ дадения случай му направя едно добро, но на сто други пъкъ не съмъ направилъ никакво добро — изпѫдя ги, Казвашъ: той направи едно добро. Ти си ме вядѣлъ като съмъ направилъ едното добро, но не си ме видѣлъ, когато изпѫдихъ сто души отъ кѫщата си. Не е това положението, което опрѣдѣля отношенията ми. Пита нѣкой: каква е задачата на единъ ученикъ? Казвате: знанието. Ами зашо ви е знание? — Да се развиваме. Защо трѣбва да се развивате? Азъ взимамъ думата развиване въ буквална смисълъ. Да се развивате, каго едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, взема туй платно, ида на рѣката да го бѣля. Развивамъ го, но какво показва това развиване? — Пера го, да стане по-бѣло. А вечерьта го намотая и го нося въ кѫщи. Казватъ: завилъ го. На другия день пакъ го развивамъ, пакъ го бѣля. Хубаво, но ако азъ само развивамъ платното, безъ да го бѣля, какво печеля съ туй развиване и навиване? Азъ, ксйто само развивамъ платного, нищо не печеля. То може да стане по цѣнно, ако стане по-бѣло. Но, ако не придобие тази бѣлина, азъ съмъ изгубилъ своята енергия напразно. Сега, ето гдѣ е сравнението. Ако азъ въ този си животь не придобия, едно ново качество, какво се ползувамъ, че съмъ дошълъ на земята? Само да се развивамъ и навивамъ като платното ли? Слѣдователно, въ развитието си, човѣкъ трѣбва да придобие едно основно качество! Въ всѣка възрасть има качества, които трѣбва да се придобиягъ. Когато дѣцата станатъ малко по възртстни, на около 15 — 16 години, иматъ извѣстни тѫги. Младото дѣтенце, синътъ или дъщерята, вече седятъ замислени. По-рано майката казва: моето дѣтенце е весело, Послѣ казва: замислило се е моето дѣтенце. Дойде ли къмъ 30-та си година, пакъ ще се замисли. Къмъ 45-та година пакъ ще се замисли. Къмъ 60-та година — сѫщо. И къмъ 120-та си година човѣкъ пакъ е замисленъ Всички сѫ замислени. Но, тия замисляния на човѣшкия духъ се различаватъ Обектитѣ на тия замисляния какви сѫ? Едни и сѫщи ли сѫ? — Не. Азъ турямъ такова правило: Никога да се не гнѣвишъ безъ обектъ! Ако се гнѣвишъ, трѣбва да имашъ обектъ, и да намѣришъ истинскитѣ причини, защо се гнѣвишь. Ако си намѣрилъ истинскитѣ причини, гнѣви се, но да не постѫпвашъ, както скѫперникътъ отъ Молиеровата комедия. Питатъ го: кой те обра? — Всички ме обраха! Но кажи кой, специално кой? — Цѣлиятъ свѣтъ ме обра? Е, каква наука има въ това? Цѣлиятъ свѣтъ го обралъ! Но кой специално, кажи! Ти можешъ да се гнѣвишъ, но да прѣдполагашъ, че всички сѫ виновни, това не бива. Азъ ви позволявамъ при едно условие да се гнѣвите: да знаете обекта на своя гнѣвъ. Щомъ имашъ обектъ, дръжъ го! Тогава може да се гнѣвишъ. Въ Писанието се казва: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!“ Сега, нѣкои казвать: не трѣбва човѣкъ да се гнѣви! Не, ще се погнѣвишъ нѣкой пѫть, но съ обектъ. Щомъ имашъ обектъ, ти се ползувашъ вече, ти пращашъ своята енергия. Разгнѣвишъ ли се безъ обектъ, ще се поправишъ, ще се извинишъ, ще кажешъ: братко, ще ме простишъ, азъ те обрахъ, взехъ ти 10,000 лв, но ще ти ги върна, на ти още 500 лв. Кажешъ ли така, гнѣвътъ ти ще мине. Тогава той пъкъ казва: ако ти не бѣше ми върналъ паритѣ, азъ щѣхъ да те убия. Ако пъкъ той ти е направилъ нѣщо, ти ще му простишь. Значи, като се разгнѣвишъ, трѣбва да извлѣчешъ полза отъ гнѣва. Обектъ трѣбва да имашъ! Вие казвате: Иванъ ме обра. Не, ти се лъжешъ. Ти само го подозирашъ, заблуждавашъ се. Иванъ казва: „азъ не те обрахъ”. Но единъ день се окаже, че той не те е обралъ. Ето кѫдѣ е опасностьта, ако се сърдишъ, безъ да си намѣрилъ истинскитѣ причини. Не, ти ще намѣришъ истинскиятъ човѣкъ, който те обидилъ. Ако не го намѣришъ, нѣма да се сърдишъ Та, въ живота си може да се гнѣвите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но сѫщиятъ законъ ще пазите. Може да кажете нѣкому нѣкоя дума остричка, но пакъ обектъ трѣбва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го! И въ туй правило има добри резултати. И защо да ви казвамъ да се не гнѣвите? Когато нѣкои казватъ да се не гнѣвишъ, азъ се поусмихвамъ малко, седя и си казвамъ: Значи, не трѣбва да ядатъ хората. Послѣ, нѣкои казватъ: не трѣбва да бѫдемъ алчни. Човѣкъ трѣбва да бѫде безъ користь на земята. Може ли да бѫде това нѣщо на земята? - Не може. До тогава, докато ти си на земята и имашъ една нишка съ нея, ти користолюбието ще си го носишъ Но, казвамъ: користолюбието ти да бѫде само съ единъ коренъ, както у англичанитѣ g-то, а не, както у нѣкой октоподъ, който пусналъ стотина-двѣста корена. Ние казваме: користолюбие може да имашъ, но само съ единъ коренъ. Ако имате нѣкой недостатъкъ, и този недостатъкъ трѣбва да има само единъ коренъ. Щомъ е така, лесно ще може да се справяме съ него. Много отъ правилата въ тази морална наука не сѫ приложени. Казвате: ние трѣбва да се освободимъ! Хубаво. — Ама ние трѣбва да живѣемъ братски! — Много хубаво. Ама ние не трѣбва да се критикуваме! — Много хубаво. Не трѣбва да се подозираме! — Много хубаво. Ние трѣбва да си помагаме единъ на другъ! — Много хубаво. И други нареждания, нареждания. Но какъ, кое е братството, я ми кажете! За братството ние трѣбва да изхождаме отъ слѣдующия принципъ. Ние не можемъ да говоримъ за братство, докато нѣмаме единъ основенъ принципъ. Той е слѣдующиятъ. Ето какво казва самата природа. На земята двама души могатъ ли да бѫдатъ братя, ако не сѫ родени отъ една майка и отъ единъ баща? Азъ взимамъ линията АВ. Това сѫ бащата и майката. И тегля други линии на долу С, Д, Н и т. н. може и повече линии да спусна. Тия линии може да бѫдатъ братя, понеже въ жилитѣ имъ прониква една кръвь, кръвьта на единъ баща и на една майка. Но, като дойдемъ до духовния смисълъ. пакъ трѣбва да сѫществува сѫщия принципъ. Въ насъ трѣбва да прониква сѫщия духъ. Ако прониква, може да бѫдемъ братя, но, ако нѣмаме този принципъ, ние не може да бѫдемъ братя. Въ братята на земята трѣбва да тече една и сѫща кръвь. И ако нѣкой пѫть братя и сестри не се обичатъ, азъ зная причинитѣ на това. — Сѫщата кръвь не тече въ тѣхъ. Ако бихъ изяснилъ причинить, бихъ ги смразилъ още повече. Има нѣщо чудно въ такива братя и сестри. Братъ и сестра не могатъ да не се обичатъ, ако въ тѣхъ тече кръвьта на единъ баща и на една майка. Щомъ законътъ на физическото поле е дѣйствувалъ правилно, то между тия линии които се спущатъ отъ линията АВ и които прѣдставляватй братя и сестри, всѣкога ще има любозь. Но, ако законътъ се измѣнилъ, не е дѣйствувалъ правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичатъ, и между тѣхъ не може да има правилни отношения. Милостьта при кои условия може да се прояви? За да направишъ милость нѣкому, пакъ се изисква сѫщия законъ. Ние трѣбва да туримъ една здрава основа въ живота си и да изхождаме винаги отъ тази основа. Това е моралъ! Всички трѣбва да дѣйствуваме така, че всѣкога да бѫдемъ добри. Ти не може да станешъ ученикъ въ една школа, прѣди да си станалъ добъръ. Ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ, прѣди да влѣзе въ школата, а не слѣдъ като влѣзе. Въ школата вѫтрѣ той ще проявява своята доброта. Въ школата, отъ невидимия свѣтъ, за ученика ще се разкриятъ двѣ нѣща: въ единъ случай, че е билъ добъръ, въ другъ — че не е билъ добъръ. Школата, това е почва, при която ученикътъ може да се изяви и да се развива. Въ тази почва, каквото и да посѣете, царевица, ябълки или жито, тя ще опрѣдѣли какво е сѣмето. То ще се изяви. Всѣко сѣменце само ще покаже своитѣ качества. Школата е, която ще покаже, какво е вложено въ ученицитѣ, и всѣки ще се види, какъвъ е. Въ школата ще се покаже, даденъ ученикъ царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Азъ взимамъ тия растения като символи на човѣшкия характеръ, както се проявява. Щомъ тия качества не се проявятъ, тогава този ученикъ не спада къмъ растителното царство. Той е нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ. Значи, той е за друга почва. Други сѫ законитѣ, въ които той може да се развива. Тия мисли, които нахвърлямъ, не трѣбва да ги вземете за упрѣкъ на вашия животъ. Вашиятъ животъ сега се развива много правилно, но той е за дадения моментъ. Азъ не искамъ да се занимавамъ съ вашия миналъ животъ. За вашия миналъ животъ не се интересувамъ. И за бѫдешия ви животъ пакъ не се интересувамъ, но за тазъ вечерната ви мисъль се интересувамъ. За другото, турямъ двѣ междини, казвамъ: вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще изявите тия принципи въ живота си. Азъ ви говоря за истини, за които много пѫти ви се е говорило, но и вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: за бѫдеще. Азъ виждамъ много ваши минали сѫществувания, прѣзъ които сте казвали: като дойда втори пѫть на земята, ще работя, ще се уча. Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пакъ казвате тъй, както и въ миналото. Тогава имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: Сега да се понаживѣемъ малко, че идущиятъ пѫть ще работимъ. И много отъ васъ сѫ били благородници, имали сте слуги, живѣли сте богато, но Господъ ви е казваль: „Слушай, трѣбва да се поправишъ!“ Вие сте казвали: я ме остави да се понаживѣя, че втори пѫть като дойда, тогава. И най-послѣ животътъ ви се приключилъ. Хайде, сега сте дошли, богатството го нѣма вече, слугитѣ ги нѣма. Такива нѣща има въ „Хиляда и една нощь“ въ при казкитѣ на Халима. Тамъ има много интересни работи. Вие сте вързани нѣкѫдѣ, но сега иде онзи който ще ви освободи, Нали въ приказкитѣ се говори, че имало едни, които били омагьосани, седятъ и чакатъ да дойде нѣкой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтѣли отъ памтивѣки. Какъ ще го направите? - И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! ,“Ама азъ ще му кажа какъ да го направи“. Не, той знае какъ да го направи. Всѣки знае какъ да направи нѣщата. И азъ зная, и вие знаете. Нѣкой ти казва - знаешъ ли, че ти си обидилъ еди-кого си. Тъй ли, пъкъ азъ не подозирамъ, че съмъ го обидилъ. Но когато него обидятъ, казва: той не трѣбваше тъй да постѫпи. Ти като обидишъ, казвашъ, че не знаешъ, че си обидилъ. Е, какъ тъй? Хубаво, ученици обидятъ единъ свой учитель. Учительтъ казва: тѣ не трѣбваше да постѫпятъ тъй съ мене. Ученицитѣ трѣбва да ме почитатъ. Казвамъ: ами ти съ ученицитѣ какъ трѣбваше да постѫпвашъ? Ти нарече онзи ученикъ съ името на едно четвероного дългоухо. Ти си учитель, ще държишъ съ ученицитѣ си единъ мекъ езикъ. Искашъ да те обичатъ — ще ги обичашъ. Искашъ да те почитатъ, ще ги почиташъ. Само така ще имате правилни отношения. Сега, не е важно ученичеството и учителството, важни сѫ отношенията между хората. Послѣ, и къмъ себе си ще спазвате сѫщия законъ. Туй, че утрѣ може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пъкъ, че този е учитель, а онзи ученикъ, и то е заблуждение. Човѣкъ въ свѣта самъ учитель не може да стане. И ученикъ самъ не може да стане. Учитель, за да станешъ, трѣбва да те назначатъ отъ нѣкѫдѣ, и ученикъ да станешъ, пакъ трѣбва да те пуснатъ отъ нѣкѫдѣ. Трѣбва да се тури въ тебъ този поривъ, тази любовь, туй непрѣодолимо желание да се учишъ, за да станешъ ученикъ. Друго нѣщо е, което те движи Да станешъ ученикъ — то е благодать, да бѫдешъ учитель, и то е благодать. То не е отъ единъ животъ само. Ако въ единъ животъ може да станешъ ученикъ или учитель, всѣки може да стане. За да станешъ учитель и ученикъ, изисква се дълго врѣме. Трѣбва да правишъ опити, опити, опити, докато дойдешъ до това положение И знаете ли, какви тежки сѫ условията за да бѫдешъ ученикъ? То не е лесна работа. Знаете ли какви сѫ условията да стане нѣкой учитель? Женитѣ по-добрѣ ще разбератъ, какво нещо е учителъ. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нѣщо, което приблизително, може да изясни идеята. Докато ие заченешъ извѣстна идея, като една жена, и докато не носишь всичкитѣ тия тягостни състояния, страдания и колебания, че нѣкой пѫть тъй, да треперишъ за тази идея, че може да я пометнешъ, да не я изнесешъ, да пропаднешъ, и всѣки моментъ да ти е скѫпъ, ти не можешъ да разберешъ, какво нѣщо е учителството. Послѣ, не само да искашъ да я изнесешъ, но да гледашъ какъ да я изнесешъ. И най-послѣ, като изнесешъ всичко туй, да кажешъ: Слава Богу! Тогава само ти ще бѫдешъ герой на положението. Та сега, вие имате една отъ важнитѣ задачи. Ако тази задача не може да я разрѣшите, учитель не може да станете. Добриятъ учитель е билъ добъръ ученикъ. Лошиятъ учитель е билъ лошъ ученикъ. Ученици и учители, това сѫ положения, които само опрѣдѣлятъ ония велики отношения, които Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Въ тия разисквания сега има една малка натегнатость. Знаете ли отъ какво произтича тази натегнатость? Тя произтича отъ факта, че не знаемъ какво да правимъ съ сегашния си животъ. Сегашенъ животъ нѣма. Когато вие говорите за сегашния си животъ, то е вашето минало, а животътъ за който азъ говоря, той изтича отъ Бога. Той е настоящиятъ животъ. Въ него нѣма спънки. Тамъ има всички добри условия за развитие. Щомъ говоримъ за спънки, то е нашето минало. Казва нѣкой: какво да правя съ настоящето? Щомъ има спънки въ него, то е вашето минало. Съ него вие сами ще ликвидирате. Казвате: ами какъ да се освободя отъ миналого? - Два начина има за освобождение Единиятъ начинъ: когато дължишъ, да кажешъ, че нѣмашъ да давашь — свършена работа! Нѣмамъ да ти давамъ! Вториятъ начинъ е да платишъ. Имашъ една кѫща, ще платишъ и ще останешъ безъ нищо. Най-бѣденъ да си ще дадешъ кѫщата си, ще легнешъ и ще спишъ. Ти ще въздъхнешъ, но ще платишъ. Тогава ще си свободенъ. Вториятъ начинъ е правилниятъ. Но, вие ще започнете: ама азъ съмъ безъ пари, нѣмамъ условия за животъ. Не, не, сега именно имашъ най-добритѣ условия. И тогава, знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома отъ окултната школа да се жени за момъкъ, който има дългове. И въ окултната школа, никога не се позволява на единъ момъкъ да се жени за мома, която има извѣстни недѫзи. Ученикъ иска да се жени, той трѣбва да каже на момата; никакъвъ дългь нѣмамъ! Чистъ да бѫде! Нищо може да нѣма, но и дългове да нѣма. А сега, момата казва: азъ имамъ извѣстни недѫзи, но слѣдъ време ще се оправя? Ха, слѣдъ врѣме! Не, не, то е все едно да каже: азъ сега не те обичамь, но послѣ, като се ожена, може да те обикна. Не, сега ще обичашъ! Ще обичашь сега, въ дадения моментъ. Нѣма дз мислишь за своитѣ минали грѣхове. Сега, дадениятъ моментъ, този случай е истинскиятъ. Само по този начинъ въ васъ може да се развие единъ характеръ, да мислите извънъ врѣмето и пространството. Има извѣстни нѣща, за които вие не мислите, понеже не може да минете извънъ врѣмето и пространството. Всѣко нѣщо искате да го ограничите. Въ дадения моментъ ще бѫда добъръ! — това правило туреге въ ума си. Въ дадения моментъ ще бѫда богатъ! Сега, когато азъ рѣша да платя нѣкому, боря се съ себе си. Казвамъ: ще платя, нѣма да платя, ще платя, нѣма да платя. Най-послѣ си кажа: ще платя и плащамъ. Питамъ; туй рѣшение каква часть отъ врѣмето е взело? — Никаква. Този моментъ, въ който азъ рѣшихъ да платя, той е важенъ. И щомъ съмъ рѣшилъ това, веднага ми олекне, като че сваля отъ гърба си единъ товаръ. Защо? — Много съмъ благодаренъ, че тъй правилно съмъ рѣшилъ въпроса. И ако вие, запример почувствувате сѫщото, кажете: ще бѫда добъръ! И като рѣшите да бѫдете добри, трѣбва да почувствувате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното рѣшение. Щомъ рѣшението е правилно, трѣбва да почувпвувате единъ вѫтрѣшенъ миръ. Ще бѫдете весели, бодри! Казватъ: какво стана съ тебъ? — Азъ спечелихъ много, много спечелихъ. Казвамъ вие сте взели правилно рѣшение. И тъй, ще мислите бързо! Ще живѣете въ врѣмето и пространството, а Възвишенитѣ рѣшения ще правите извънъ врѣмето и пространството. На туй всѣки е способенъ сега. Това е Истината. Т. м. „М и р ъ“. — Мирътъ носи Божията радость. * 11-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 26. XII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултната музика въ живота. Т. м. Прочете се резюмето върху темата; „Отличителиитѣ чърти на растенията“. Темата за слѣдующия пѫть: „Качества на знанието“. Всички тия теми вървятъ подъ единъ общъ законъ, и вие, които се занимавате съ изучването на природата, не се мѫчете да опрѣдѣляте качествата само на една вѣщь отдѣлно отъ другитѣ вѣщи. Единъ цвѣтъ е разбираемъ само въ свръзка съ другитѣ цвѣтове. Ако го разглеждате самъ за себе си, той е много яръкъ. Напримѣръ, вие като седите сами въ кѫщи, разхождате се изъ стаята, мечтаете си, че сте нѣщо, мислите се нѣщо, но, като дойде да се срав нявате съ другитѣ хора, веднага измѣняте своето мнѣние. Не бързайте нѣкой пѫть да правите бързи заключения. Азъ, като ви казвамъ нѣкои отдѣлни мисли, вие прибързано си правите заключения. Тия мисли още не сѫ въ свръзка съ Божествената хармония. Не правете бързи заключения, защото ще попаднете въ една обща грѣшка. Когато дойде редъ, азъ ще извадя едно общо правило, ще формулирамъ единъ законъ и ще кажа: ето, това е най-правилното положение! А сега, нѣкой правятъ едно рѣзко твърдение, но то е твърдение, направено вѫтрѣ въ стаята. „Азъ“, казва „мога да обърна цѣлия свѣтъ“. Да, можешъ да го обърнешъ, но да кажешъ, че можешъ да го обърнешъ, и да го обърнешъ, това сѫ двѣ различни нѣща, Да кажешъ. че знаешъ всичко, и да знаешъ всичко, това сѫ двѣ различни нѣща. Това сѫ общи фрази. Гледайте да не злоупотрѣбявате съ живото слово. Нѣма да кажа да бѫдете скромни, но трѣбва да знаете, че всички нѣща въ свѣта иматъ тѣсна връзка помежду си. Докато вие не дойдете до положение да разбирате тази тѣсна връзка, живата природа нѣма да ви разкрие своитѣ тайни, тя не може да ви разкрие обятията си, не може да бѫде и мека съ васъ. Сега, като ви казвамъ, че природата не може да бѫде мека съ васъ, вие ще извадите едно крайно заключение: какъ не може да бѫде мека съ насъ? Че много естествено! Ако заровите единъ камъкъ въ земята, и го поливате всѣки денъ съ вода, каква полза ще му принесете? — Никаква. Камъчето се нуждае отъ търкаляне. Ритнешъ го веднъжъ, дважъ, три пѫти то се радва. Обаче, този моралъ, туй правило не може да го приложите и върху едно житно зрънце. Житното зрънце, като го посадите въ земята, тогава се радва. Ако посадите единъ човѣкъ въ земята, той не може да се радва. Отъ тази аналогия може да извадите единъ общъ законъ. Азъ правя аналогии, и нѣкои отъ ученицитѣ правятъ аналогии. Но знаете ли на какво мязатъ тѣзи анлогии? Нѣкои казватъ: ама Господъ не може ли да направи всичко? Е, що отъ това, ако Господъ може да направи всичко? Господъ може да направи всичко по своя умъ, но ти не можешъ да направишъ всичко по своя умъ Ако ти ходишъ по волята Му, както Той мисли, ти ще се ползувашъ отъ това, което Той прави, но за тебе специално Той нищо нѣма да направи. Ако ти мислишъ, че Богъ ще направи по твоята воля нѣщо, лъжешъ се. Той нѣма да си помръдне даже и най-малкото пръстче заради тебе. Казвашъ: Господъ заради мене не мисли ли? — Той за васъ не мисли никъкъ. Какъ, не мисли ли заради насъ? Богъ не мисли като насъ. Неговата мисъль е особена. Вие имате понятие за себе си, че мислите, но не мислите. Какъ, не мислимъ? Да, не мислите като Бога. Прѣди хиляди години пророкътъ е казалъ за Господа: „Неговитѣ мисли не сѫ като нашитѣ. Колкото е разстоянието отъ небето до земята, толкова е разликата между Божественитѣ и нашитѣ мисли“ Слѣдователно, като има такава разлика, какви ще сѫ нашитѣ мисли? Вслѣдствие на това, крайнитѣ мисли, отъ които вадите заключение, органически произвеждатъ извѣстни резултати въ васъ, които се отразяватъ върху вашето развитие. Въ живота има двѣ крайности. Животътъ не седи нито въ скръбьта, нито въ радостьта. Днесъ хората говорятъ за радостьта, но радостьта е достояние само за ангелитѣ. Скръбьта, обаче, е непонятна за единъ ангелъ. Ако му говорите за скръбь, той не я разбира, защото скръбьта е признакъ на малка чистота. Всѣки единъ, който е свързанъ съ материята, който се е вплелъ въ нея, скърби. „Ама скърбенъ е“. Че какъ да не скърби? Щомъ се е вплелъ въ материята, ще скърби. Единъ ангелъ не може да скърби. Казвате: ами Господъ не скърби ли? — Господъ никъкъ не скърби, нито тѫга има. Падналитѣ духове пъкъ, сѫ запсзнати само съ скръбьта, тѣ не познаватъ радостьта. Ангелътъ не познава скръбьта, но като гледа, че нѣкой човѣкъ скърби, пита го: скърбишъ ли? — Бутне тукъ, бутне тамъ, вижда кои сѫ причинитѣ на твоята скръбь, махне туй-онуй отъ товара ти, и облекчи душата ти. Казвашъ поолекна ми малко Туй, което за тебе е нѣщо субективно, за него е обективно. И като отидешъ при него, той вижда скръбьта ти, вижда, че единъ трънъ се забилъ нѣкѫдѣ въ тебе, хване го съ щипцитѣ, и те освободи. Този трънъ е една малка мисъль, едно малко желание, загнѣздило се въ тебе — извади го, и всичко ще се свърши. Казвате ама какъ тъи, ангелътъ да не скърби! Ангелитѣ не могатъ да скърбятъ понеже в тѣхъ съзнанието е толкова будно, тѣхнитѣ крака сѫ тъй хубаво обути тѣхнитѣ тѣла сѫ тъй хубаво облѣчени, че никакъвъ трънъ, т. е. никаква посторопна мисъль не може да влѣзе. Тѣхнитѣ трептения сѫ толкова бързи и толкова силни, че никаква скръбь не може да мине прѣзъ тия трептения, всичко туй се отблъсва. Понеже човѣкъ е въ едно срѣдно състояние между падналитъ духове и ангелитѣ по туй се отличава и отъ тѣхъ, че отчасти разбира скръбьта и отчасти разбира радосьта. Вие мислите че разбирате радостьта. Отчасти я разбирате вие още не разбирате радоста, която ангелитѣ иматъ, не разбирате и скрьбьта и мѫчнотиитѣ, които падналитѣ духове иматъ. Това сѫ философски разсѫждения. Азъ изваждамъ отъ тѣхъ единъ изводъ. Слѣдователно, вие въ школата ще се стрѣмите да имате една трѣзва мисъль, за да имате просторъ въ мисъльта, да можете да се раззивате. Азъ забѣлѣзвамъ често едно отклонение въ вашата мисъль, и то е слѣдующето: понеже вие не сте на единъ уровенъ на развитие, всѣки единъ отъ васъ си има специално разбиране, слушате ме каквото казвамъ, и си казвате: азъ разбирамъ като онзи братъ. Не, не, всѣки братъ си има свое разбиране. Ама азъ разбирамъ, зная нѣщата като него. Не, не, ти още не знаешъ какъ разбира той. Знанието послѣ ще дойде. Ще ви се дадатъ практически, не само теоритически задачи. Грънчарь си, ще направишъ едно хубаво гърне. Художникъ си, ще нарисувашъ една хубава картина. Музикантъ си, поетъ си, ще напишешъ нѣщо. Има правила за всичко това. И послѣ, това нѣщо, изработено отъ васъ, трѣбва да се оцѣни отъ другитѣ. Е, хубаво, да кажемъ, че си художникъ, нарисувашъ една картина, дадешъ я на оцѣнка. Казвашъ: тия хора не разбиратъ отъ художество, тѣ сѫ пристрастни. Хубаво, ще изберемъ други. Избери нѣкои отъ най проститѣ хора, които не сѫ учили художество, и ще оставимъ и твоята, и моята картина, да видимъ коя ще удобрятъ, какво впечатление ще извадятъ. Дойдатъ, разгледатъ картинитѣ и харесатъ твоята. Какво трѣбва да кажа азъ? — Ще призная факта тъй, както си е — нищо позече! Природата има едно безпристрастно мнѣние за насъ. Трѣбва да знаете, че не можете съ нищо я накара да си измѣни мнѣнието заради васъ, защото тя ви познава. Знаете ли отъ колко хиляди години тя ви познава? Тя въ книгитѣ си ви е написала, има много поменици заради васъ И по нѣкой пѫть вие запитвате: какви сѫ тѣзи поменици? Азъ ще ви кажа друго нѣщо: нѣма прѣстѫпление, което всѣки единъ отъ васъ да не го е направилъ. И нѣма добро, което всѣки единъ отъ васъ да не го е направилъ. Ама какъ? Много просто! Едно врѣме ти си живѣлъ въ формата на единъ тигъръ, и като такъвъ, колко хора си изпоялъ! Едно врѣме си билъ змия, и като змия, колко животинки си изпоялъ, удушилъ! Като сте минавали прѣзъ всичкитѣ форми на животнитѣ, знаете ли колко беззакония сте извършили? И сега седите, минавате за... Не, природата всичко е записала и казва: еди-кой си едно врѣме бѣше тигъръ, мечка, змия, крокодилъ и извьрши много прѣстѫпления. Всичко е записала тя! Е, питамъ тогава гдѣ остава вашето благородство? — Вашето благородство ще се прояви въ бѫдеще. Сега, философски ще ви опрѣдѣля друго едно понятие — понятието за минало, настояще и бѫдеще. Вие имате едно криво схващане за минало, настояще и бѫдеще Нѣкои мислятъ, че миналото е процесъ на нѣщо минало вече, сложно и никой не може да борави съ него. Не е така. И за бѫдещето мислятъ сѫщо тъй. Нашето бѫдеще, за напрѣдналитѣ сѫщества, е настояще. Туй, което за другитѣ е настояще, за насъ е бѫдеще. Нашето настояще пъкъ е бѫдеще за животнитѣ, затуй тѣ се стрѣмятъ къмъ насъ. Слѣдователно, настоящето на ангелитѣ е наше бѫдеще, а тѣхното минало е наше насгояще. Нашето минало пъкъ е настояще за други сѫщества. Тъй щото едноврѣменно и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето, въ всичкитѣ тѣзи моменти, живѣятъ сѫщества. Вие трѣбва да пазите тия философски различия, да знаете че всички сѫщества въ дадения моментъ, и отъ миналою, и отъ настоящето и отъ бѫдещето сѫ живи сѫщества, и всичко това функционира. И тогава казваме философски, че Богъ се проявява на всички живи сѫщества въ всички моменти. Това е една велика мисълъ, и ако речемъ да я обяснимъ философски, тя веднага ще се замъгли, и човѣкъ ще загуби това, което разбира. Вие не може да разберете какъ се пррявява Богъ въ съзнанието на едно цвѣте, въ съзнанието на единъ човѣкъ, въ съзнанието на единъ ангелъ, и въ съзнанието на по-напрѣдналитѣ сѫщества, но това е фактъ. За себе си ние можемъ да знаемъ. Какъ се проявява Богъ въ мене, азъ зная, но — въ другитѣ, това е една тайна, която трѣбва да изучавате. За единъ ангелъ животътъ на цѣлото човѣчество прѣдставя сериозенъ обектъ за изучване. Понеже ангелътъ е извънъ васъ, извънъ човѣшкия животъ, той изучава човѣка, интересува се отъ него, но той не може да влѣзе въ човѣшкия животъ, понеже това е грѣхъ. Има врата, която не го пропуща. Единъ ангелъ щомъ влѣзе при васъ, той ще се опетни, затова той трѣбва да е човъкъ, да прѣстане да бѫде ангелъ. А вие, за да бѫдете ангели, трѣбва да прѣстанете да страдате. Ама какво да правимъ съ дѣцата си? — Щомъ мислишъ за дѣцата си, ти си единъ човѣкъ, ти си на земята. Ама то е жестоко! — Щомъ е жестоко, ти си долу, ти си единъ демонъ. Прѣстанешъ ли да мислишъ за дѣцата си, ти си ангелъ, горѣ си. Това сѫ забъркани понятия, а вие трѣбва да имате строго опрѣдѣлени понятия. Трѣбва да имате такива поня тия, съ които да си помагате, затова ще се стремите животътъ ви да бѫде разнообразенъ. За васъ трѣбва разнообразие. Едннообразието е убийствено, Човѣкъ е сѫщество на разнообразието. Той има разнообразието на сѫществата на скръбѣта, има разнообразието и на сѫществата на радостьта, а при това има още и свое собствено разнообразие. Какво е неговото собствено разнообразие? Че нѣкой пѫть си прави букетъ — свива цвѣтя отъ своята радость и отъ своята скръбь, и така ги прѣдлага другиму. Когато ангелътъ ви дава единъ букетъ, той е букетъ само отъ радость. Човѣкъ не може да даде букетъ само отъ радость Запримѣръ, единъ момъкъ откѫсне едно цвѣте и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: а, колко ме обича! Не, не, въ туй откѫснато цвѣте се крие една голѣма скръбь, която тя не вижда. Какво означава откѫснатото цвѣте? Ще ви го изтълкувамъ сега Ето какъвъ е езикътъ. Съ това цвѣте момъкътъ казва: колко те обичамъ! Единъ день азъ ще те откѫсна като туй цвѣте, и слѣдъ врѣме, като увѣхнешъ, ще те захвърля. Отъ тебе нѣма да остане нищо. Ти си едно цвѣте, откѫснато отъ небето и хвърлено на земята. Единъ денъ ще увѣхнешъ, и ще те хвърля. Туй казва момъкътъ. Момата пъкъ казва: ето моятъ спаситель! Това сѫ крайни философски заблуждения. Този момъкъ нѣмаше право да откѫсне туй цвѣте, било теменужка, или каквото и да е. Той трѣбваше да го занесе въ една малка саксийка, да го посади тамъ, и да й го подари живо, като каже: поливай туй цвѣтенце! Нека тя го полива, наглежда, туй има повече смисълъ, отколкото да й го даде тъй откѫснато. Сега, ние откѫснемъ една Божествена мисъль и казваме: колко е красива тя! Тия откѫснати цвѣтя сѫ отдѣлнитѣ стихове отъ Писанието. Това е нашата съврѣменна култура. Тия Божествени слова трѣбва да бѫдатъ живи, и всѣко едно слово да е посадено въ саксийка. Туй е учение! Сега, тази бѣседа нѣма да ви направи по-добри, вие пакъ ще си вървите по вашия пѫть. Това не е бесѣда, това сѫ малки забѣлѣжки. Вие ще ме изслушате и ще си кажете, като турцитѣ. Знаете ли какво казватъ турцитѣ. Тѣ казватъ: „Ходжата си пѣе това, което си знае“. И три викала да има, все сѫщото си пѣе: „Аллахъ, Аллахъ!“ На първото викало се качва, едно си пѣе. На второто викало се качва — сѫщото си пѣе, на третото - сѫщото, все сѫщото си пѣе, макаръ че нагорѣ се качва. Една и сѫща молитва си пѣе той. Защо има три викала? Не е виновенъ ходжата, такъвъ е редътъ на нѣщата. Онзи, който далъ идеята за направа на джамията съ тия три викала, не му е дошло на умъ да съчини три различни молитви. Вслѣдствие на това, ходжата, като не може да съчини молитвитѣ, пѣе каквото си знае. Не че е забранено да се четатъ и други молитви, но този, който е направилъ викалата, му дошло на умъ само една молитва. Та, казвамъ: вие за първото викало имате вече една молитва, но за второто и третото — нѣмате, затова, или вие ще измислите, или ще повикате другъ нѣкой, да ви направи по още една молитва за всѣко викало. Ще се стремите. Нѣкой пѫтъ мнозина правятъ погрѣшки, казватъ: вижъ, изчезна отъ нась туй въодушевление! Изчезнало въодушевлението! Въодушевлението въ свѣта е извънъ врѣмето и пространството. То идва, и заминава моментално. То не сѫществува въ врѣмето и пространството. Наблюдавайте, какво е съсотоянието ви при всѣка ваша скръбь. Събудите се сутринь, чувствувате се, като че сте изгубили нѣщо. Прѣкарете деня въ скръбь, легнете си, но на другата сутринь станете, чувствувате се радостни. Нѣкой пѫть седите, дойде ви нѣкакво въодушевление и слѣдъ 5 — 4 ч. дойде радостьта. Нѣкой пѫть идватъ тѫжни мисли; отъ васъ нищо нѣма да стане! Нѣщо ти говори, говори, натиска те, и като си въздъхнешъ, изчезне този кошмаръ. Следъ това, друго нѣщо ти казва: не, отъ тебе нѣщо ще стане. И тъй, нагорѣ-надолу, нагорѣ-надопу — това сѫ промѣни въ състоянията, които не ставатъ съ всички сѫщества, но съ по-напрѣдналитѣ. Опасностьта за окултнитѣ ученици седи въ товз, че тѣ, като развиватъ своята чувствителность пропорционално на това се увепичаватъ и страданията имъ въ свѣта. Едно врѣме, казва, азъ бѣхъ щастливь, а сега, намѣсто да съмъ по-радостенъ, страдамъ повече. Не, ти сега си по-щастливъ, повече радости имашъ. Какъ? Ами че, какво по-хубаво отъ това, вмѣсто прѣзъ цѣлия си животъ да пѣешъ „цвѣте мило, цвѣте красно“, да пѣешъ все разнообразни пѣсни? Все едно ли е? Станешъ сутринь ,,цвѣте мило, цвѣте красно“, станешъ на другата сутринь — пакъ сѫщото. Ще кажете: е, това е хубаво! Ами хубаво ли е прѣзъ цѣлия животъ все бобъ да ти готвятъ? Станешъ една сутринъ — бобъ, на другата сутринь — пакъ бобъ. По нѣкой пѫть казвате: е, може и тъй да се живѣе. Не е така, все бобъ не се яде. Разнообразие трѣбва въ мисъльта! Първото нѣщо: разнообразие трѣбва! То е едно правило. Косвено, ние си правимъ видъ на свободни, но единъ другъ се копираме. Ако нѣкой те изкушава на пѫтя, да кажемъ, постѫпва грубо, той съ това ти дава единъ лошъ примѣръ и ти да постѫпвашъ като него. Тамъ се огрубяватъ хората. Той като ти каже една груба дума, поставя те на изкушение, и ти казвашъ: чакай, и азъ мога да ти кажа нѣщо подобно! Кажешъ му още по-лоша дума. Е, питамъ: двама души, които си казватъ лоши думи, какво постигатъ? — Огрубяватъ се, нищо повече. Тамъ е всичката мѫчнотия. Затуй, въ езика си, въ мисъльта си, трѣбва да сге въздържани, ако искате да вървите успѣшно. Тази вечерь искамъ да мина къмъ втората стадия на музиката. Ние направихме едно условие, че ще пѣете, но вие не си изпълнихте условието. До колкото виждамъ вие не пѣете. По нѣкой пѫть слушамъ, гласоветѣ ви сѫ такива, не зная, трѣбва да измисля нѣкоя дума, съ която да ги кръстя. Нѣкога, слушамъ, гласоветѣ ви сѫ като кавала на нѣкой кавалджия който не го мазалъ дълго врѣме. Разбира се, ние трѣбва да поставимъ пѣнието на една идеална основа. Музиката и пѣнието азъ не ги взимамъ като изкуства за прѣхрана. Вие не трѣбва да казвате; ако излѣза да пѣя, какво ще кажатъ хората за мене? Ако излѣзешъ като нѣкоя пѣвица, то е друго нѣщо. Вие излизате да пѣете за себе си. Азъ искамъ да пѣете за себе си — за никого другиго! Ама за кого „себе си“ подразбирамъ? Не за това лично „себе си“, но за Божественото вѫтрѣ въ васъ. У васъ има такива кармически състояния, които по никой другъ начинъ не можете да смекчите, освѣнъ съ силата на музиката. Или пъкъ, трѣбва да изучавате мистически стихове и да мислите върху тѣхъ, понеже тѣ сѫ музикални. Пѣнието, което сега употрѣбяваме е езикъ на много напрѣднали сѫщества. Тѣ сѫ образували музиката. И туй, което за насъ е безсмислено, тоноветѣ, запримѣръ, за тѣхъ тѣ сѫ говоръ. Когато единъ день достигнете до туй развитие, ще видите, че въ единъ тонъ „do“ има нѣщо повече, отколкото вие може да разберете. Въ даденъ случай той ще ви проговори. Въ музиката ние схващаме само външната страна, нищо друго не схващаме, никаква смисъть не схващаме. Когато искашъ да изкажешъ нѣщо умилно, меко или силно, тия тонове се турятъ въ извѣстна връзка и изразяватъ това, което желаешъ, било то нѣщо радостно, или скръбно. Питамъ ви: кой застави човѣка да направи цигулката? Тя е единъ инструментъ, снетъ, копиранъ приблизително само, отъ единъ по-висшъ свѣтъ, и така прѣнесенъ на земята. Споредъ тѣзи материали, които сега сѫществуватъ на земята, човѣкъ е направилъ приблизително подобна на тази отъ по-висшия свѣтъ, за да може да свири и да се разговаря съ нея. Каквито и да сѫ сегаш нитѣ свирци, благодарение на тѣхъ, човѣчеството се облагородява. Тѣ сѫ като онѣзи бубулечици, глисти долу въ земята, които си правятъ дупки тамъ и помагатъ на орача. Сегашната човѣшка култура е приготовление за бѫдещата култура. Казвате: е, не ни трѣбва свѣтското пѣние. Ако тѣзи свѣтски хора не пѣяха, знаете ли, че вие не бихте могли да излѣзете навънъ въ свѣта? Докато тѣ пѣятъ, вие ще се радвате, но прѣстанатъ ли да пѣятъ, и радостьта ще изчезне. И азъ гледамъ, нѣкои свѣтски хора пѣятъ съ въодушевление. Вие тукъ, откакъ се заехте съ окултното пѣние, забравихте вашето обикновено пѣние. Да изпѣемъ сега „миръ“ — съ постепенно отслабване на гласа. То е леко упражнение. Още единъ пѫть! Сега, да изпѣемъ „махаръ бену - аба“. Изпѣйте сега слѣдната пѣсень: „Кажи ми ти, свѣтли Божи лѫчъ, Благото на живота, Свѣтлиятъ правъ пѫть на чиститѣ души (2) Души, души, чиститѣ души Измити въ водитѣ на Любовьта (2) Водитѣ на Любовьта (2) Живѣли въ свѣтлината на разумностьта. Свѣтлината на разумностьта. Хранени съ словото на живата Истина. Живата Истина, Истина, Истина“. Низкитѣ тонове сѫ такива, понеже се отдалечаватъ, а за насъ се прѣдставятъ, като че спадатъ. Низкитѣ тонове, обаче, сѫ най изразителни. Низкитѣ тонове сѫ миналото, отъ което се отдалечаваме, а високитѣ тонове сѫ бѫдещето, къмъ което се приближаваме. Втората стадия на музиката е свободното пѣние. При свободното пѣние сегашната музика не може да върви, защото тактътъ трѣбва съвсѣмъ другояче да се мѣни, ударението на думитѣ пъкъ иматъ особено съчетание. И, ако човѣкъ не е въодушевенъ, той не може да пѣе. Щомъ дойде въодушевението, всички могатъ да пѣятъ. Хайде сега да изпѣемъ: „кажи ми ти, свѣтли Бсжи лѫчъ“. Туй упражнение за сега може да го оставимъ незавършено. Трѣбва да се стремите да пѣете тихо, защото въ тихото пѣние вие ще можете да владате гласа си. Тихото пѣние облагородява. Силното пѣние е повече волево. Когато искате да прѣдадете нѣщо възвишено и благородно на вашата мисъль, на вашитѣ чувства, трѣбва да пѣете тихо. Силното пѣние е както онзи тѫпанъ, които бие въ музиката, влияе на ушитѣ, но и то си е на мѣсто. Сега, да направимъ едно малко промѣнение. Изпѣйте думитѣ: Благость (3) носи (3) свѣтлината (3). То е по ритъма на сърцето. Първото упражнение е свободно, то е за бѫдещата култура, а това е за сегашната култура. То е по-разбрано. Първото упражнение е отъ втората категория на музиката. Въ всичкитѣ врѣмена ученицитѣ отъ окултнитѣ школи се спъвали съ голѣмитѣ си очаквания. Ученикътъ не трѣбва да очаква голѣми резултати. Всичкитѣ резултати сѫ все микроскопически. Епохално, рѣдко се случва туй, което очаквате. При сегашнитѣ условия, трѣбва да благодарите даже и само на това, че можете да се съберете и да си попѣете малко. Казвате: а, благость носи свѣтлината! Какво съдържатъ тия думи? Питамъ: ако ти имашъ възможность да изпѣешъ тѣзи три думи, или пъкъ ти прѣдложатъ 100 милиона лева, кое струва повече, кое би прѣдпочелъ? Ако българскитѣ пари се обезцѣнятъ тъй, както германскитѣ, какво ще струватъ тия пари? Съ 100 милиона лева ти не ще можешъ да си купишъ мастило, за да напишешъ тѣзи три думи. Тѣзи три думи ще оставятъ у васъ отпечатъци за великото бѫдеще, а 100-тѣ милиона нѣма да оставятъ нищо. Ако имате 100 милиона лева, ще ви е страхъ този да не ви обере, онзи да не ви обере, неприятели ще имате и ще се ожесточите. А като пѣете „благость носи свѣтлината“, за нищо нѣма да се безпокоитѣ. Ще кажете: а, това да пѣя, е дѣтинска работа, но като имамъ тия пари, ще се повдигна. Никакво повдигане нѣма! Не съмъ противъ паритѣ, но тъй както се използува богатството днесѣ, това не е нищо, то е едно голѣмо зло. Ако тѣзи пари ме скаратъ съ моитѣ близки, ако тѣ ме отчуждягь и съ Бога и съ хората, и да не мога да спя, защо ми сѫ? Ако тия пари служатъ като едно срѣдство за сближаване, добрѣ дошли. Щомъ сѫ „добрѣ дошли“, като дойдатъ паритѣ въ мене, ще ги угостя, и хайде навънъ! А сега, всички хора угостяватъ паритѣ, турятъ ги въ касата си и имъ казватъ: навънъ нѣма да вървитѣ! Не, ще имъ кажете, навънъ! Та, ще оцѣнявате малкитѣ нѣща. Съберете се, и благодаретѣ за тѣхъ! Сега, ще каже нѣкой, велики нѣща има вѫтрѣ въ природата! Знаете ли какви сѫ великитѣ нѣща? Вземете, какъ разглеждатъ въ науката слънцето? — Като една голѣма горяща маса, като изучаватъ и неговитѣ елементи. Въ тази горяща маса има желѣзо, злато и много други елементи, които се забѣлѣзватъ въ спектроскопа. И послѣ, опрѣдѣлятъ температурата му. Съ това се задоволяватъ всичкитѣ хора. Това не е наука. Ученитѣ изучаватъ още и всичкитѣ други звѣзди и планети, но въпрѣки всичко това, ние сме въ невѣжество. Тъй, както върви за сега съврѣменната наука, това е много добрѣ. Туй е усилието на волята на ученитѣ хора, туй е усилието на човѣшкня духъ. Не казвамъ, че ученитѣ не знаятъ нищо, знаятъ, но туй е само въведение въ великата наука. Трѣбва да се учи! Тъй като вървите, тамъ, дѣто науката спира, вие ще продължавате вашия пѫть. И нѣма тъй изведнъжъ да правите заключения. Азъ харесвамъ съврѣменнитѣ хора, тѣ вървятъ стѫпка по стѫпка. Нѣкои отъ окултнитѣ ученици правятъ слѣдната погрѣшка. Нѣкой слушалъ, че въ слънцето имало хора. Нека каже: чухъ една сказка, казваше се, че въ слънцето имало хора. А той, говори направо, като че самъ провѣрилъ това. Не, не, ако ти си ходилъ, можешъ да сподѣлишъ това, но ако само си слушалъ една сказка, и ти допада тази идея, кажи: хареса ми тази сказка, особени идеи има. А ние, веднага удобряваме. Сегашната култура има лоши, но има и добри страни. Послѣ, като дойдемъ до медицината, вие казвате: азъ не искамъ да ме лѣкува такъвъ лѣкарь. Не, все трѣбва да ви лѣкува нѣкой лѣкарь. Отъ чисто окултно гледище, нѣкой лѣкарь ти дължи нѣщо отъ миналото, той трѣбва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магнетическа сила въ себе си, тури си рѫката на главата ти, и ти оздравѣешъ. Като си отиде, кажешъ: слава Богу, олекна ми! Остави този лѣкарь да издължи своята карма. Ти казвашъ: азъ не искамъ лѣкарь, а като се намѣришъ на зоръ, търсишъ лѣкарь. Докато сте здрави лѣкари не искате, а послѣ ги търситѣ. Не е право това, да не искаме лѣкари, но глупаво лѣкуване не искаме. Има много такива примѣри. Заболи те главата, дойде нѣкой лѣкарь, ледъ ти тури. Коремъ те заболи, нѣкакво възпаление се яви, ледъ ти тури. Този начинъ на лѣчение го нѣма въ природата. Тия методи не сѫ мѣродавни и въ медицинската наука. Това сѫ методи само на нѣколко лѣкари. Като разглеждашъ медицината, ти ще я разглеждашъ като наука, която се е проявила още отъ най-ранни врѣмена. Сегашниятъ методъ на лѣкуване съ ледъ е новъ методъ. Този новъ методъ, който лѣкаритѣ употрѣбяватъ не е естественъ. Египтянитѣ не сѫ лѣкували така. И природата не лѣкува така. Понеже природата е прѣдвидѣла, че ще грѣшимъ, че ще се разболѣваме, тя е създала и срѣдства за лѣкуване. Нѣкой се разболѣе, тя казва: „Ти ще сваришъ малко вода и ще пиешъ, докатз се изпотишъ хубаво. Заболи те нѣщо, пръста започва да бере, природата казва: „Здъвчи една смокиня, обвий хубаво съ нея пръста си и ще ти мине. Или, свари нѣколко смокини въ вода, направи лапа отъ тѣхъ и я тури на пръста си. Добро лѣчебно срѣдство е смокинята. Нѣкой казва: е, съ смокиня ще се лѣкувамъ! По другъ начинъ ще опитамъ. По кой начинъ? За всѣки човѣкъ има по нѣколко начини, по 7 — 8 начини за лѣкуване. По духовенъ начинъ само нѣкога може да се лѣкува човѣкъ. Малцина хора могатъ да се лѣкуватъ по духовенъ начинъ. Кои хора? — Само тия, у които нѣма абсолютно никакво съмнѣние. Тѣ трѣбва да иматъ пълно довѣрие къмъ тебе, пъкъ и ти да бѫдешъ абсолютно искренъ къмъ тѣхъ. Нѣма ли това довѣрие и тази искреность помежду имъ, никакво духовно лѣкуване не може да има. Тогава ще приложишъ единъ отъ методитѣ на природата: водата, билкитѣ и др. Този методъ е най-добриятъ — безъ никакви разноски, безъ никакъвъ лѣкъ. Освѣнъ този методъ за лѣкуване, има и трети методъ. Той е музиката. Съберете се нѣколцина заедно и употрѣбете музиката като срѣдство за лѣкуване. Охтиката, напримѣръ, може да се лѣкува съ музика. Тя произвежда едно разширение въ човѣка, което е особено нужно за охтичавия. Охтичавиятъ човѣкъ мисли само за себе си, всичкото му внимание е концентрирано само къмъ неговата личность. Голѣма зависть има въ него. Охтичавиятъ човѣкъ, кѫдѣто и да ходи, въ никого не може да види доброто. Той става краенъ песимистъ. Всички тия отрицателни чърти въ него сѫ живи сѫщества, отъ които той трѣбва да се освободи. Тѣ черпятъ отъ неговитѣ сокове. Ето защо, по единъ естественъ начинъ, чрѣзъ музика, пѣние и молитви, той ще може да се освободи отъ тия сѫщества. Слѣдователно, трѣбва да пѣете, да свирите, за да тонирате вашето тѣло. Болнитѣ хора пѣятъ ли? Щомъ видишъ нѣкой боленъ, можешъ да познаешъ, ще оздравѣе ли, или не. Нѣкой пѫть влѣза при нѣкой боленъ гледамъ го, останалъ самъ, и той, като седи ту си попѣе, ту си поплаче, но и плачътъ му, пакъ въ видъ на пѣсень Азъ зная, че това плачене е музика и си казвамъ: този човѣкъ ще оздравѣе. Отдѣ знаешъ? — Знамъ. Пѣе ли, той нѣма да умре, той самъ си помага, ще оздравѣе. Прѣстане ли да пѣе, нѣма да оздравѣе. Послѣ, и въ работата е пакъ сѫщото. Има ли пѣние — добрѣ върви работата. За кое пѣние азъ говоря? Разбирамъ туй тихо, вѫтрѣшно пѣние — да пѣешъ за себе си. Чувамъ нѣкой пѫть, нѣкоя мома викнала, запѣла, та на цѣлъ километъръ гласътъ й се чува. Това не е пѣние. Когато нѣкой човѣкъ тъй тихо пѣе, като нѣкоя пчела жужи та едва се чува, туй е пѣние. Това пѣние носи не само здраве, но развива и умственитѣ способности въ човѣка. Всѣки човѣкъ има този музикаленъ центъръ. Богъ го е далъ на всички, но трѣбва само малко храница да му дадете. Музикалното чувство е едно отъ хубавитѣ чувства въ човѣка, и ако пѣемъ, ще се разбираме по-добрѣ. Ако станемъ професионални пѣвци, тогава нѣма да се разбираме, защото ще има споръ, кой пѣлъ по-хубаво. Вижте, между всички пѣвци, музиканти, все споръ се води, че този не взелъ правилно тона „fa“, че онзи не взелъ добрѣ тона „mi“, че трети не взелъ бемола хубаво и т. н. Чудни сѫ тѣзи хора! Нѣкои казватъ, че нѣкой си, еди-кѫдѣ си сбъркалъ. Че какъ констатирвашъ тази погрѣшка? Прѣдставете си слѣдното положение: събератъ се двама музиканти, критици сѫ и двамата. Единиятъ взима бемолъ, другиятъ настоява, че не трѣбва. И двамата иматъ музикално ухо. Кой е на правата страна? Азъ слушахъ музиканта Марто. Той свири едно класическо парче, но не излѣзе хубаво. Той свири правилно, но му липсваше нѣщо. При свиренето, въ извѣстни парчета има Айнщайнъ ги нарича „вливане“. Та, въ свиренето на Марто, липсваше именно това вливане и този отливъ. Той не може да влѣе душата си. Второто парче хубаво свири, бързо ставаха тѣзи вливания. Третото парче пакъ изсвири хубаво. Изобщо, малко музиканти могатъ да свирятъ хубаво. Единъ музикантъ за да свири хубаво, непрѣменно трѣбва да изкара двойника си, и да го тури въ лѫка си, или въ пияното. Може ли да направи това, за такъвъ музикантъ казватъ: харесва ми този музикантъ! Изобщо, музикантътъ трѣбва да има вдъхновение. Идеалнитѣ музиканти ще дойдатъ, но кога? Марто хубаво свири, но като му плащатъ, той губи 1/2 отъ силата си. Казватъ: този музикантъ влага чувство въ свиренето си. Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му рѫкоплѣскатъ. Послѣ,, нѣкой музикантъ като свири, прави особени жестове. Казва: нали хубаво ги направихъ? Не, когато музикантътъ свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цвѣтоветѣ сѫ други? Слѣдъ туй, пакъ го виждашъ, слиза отъ сцената, очитѣ му къмъ слушателитѣ. Истинскиятъ музикантъ трѣбва да свири безъ пари, безъ цвѣтя, безъ всѣкакви рѫкоплѣскания. Той трѣбва да свири безкористно, това е съобразно музиката. За сега, и това, което имаме, не е лошо, благодаримъ за него, но за въ бѫдеще трѣбва да бѫде тъй, както ви говоря. Та, ние искаме да създадемъ тази музика въ васъ, не сега, но за въ бѫдеще Хубаво е да слушашъ тъй, като критикуватъ този-онзи, но сега, отъ мое гледище, азъ изказвамъ мнѣние да се въздържате въ критиката. Свири нѣкой, ти хвърлишъ единъ критиченъ погледъ къмъ него, той погледне, долови и съзнанието му се раздвоява — между рѫката и ума му нѣма връзка. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато умътъ и сърцето на човѣка сѫ въ хармония, изпълняватъ заедно всичкитѣ свои дѣйствия. Знаете ли, колко е болезнено, когато нѣкой младъ поетъ, напримѣръ напише нѣкое стихотворение и го осмѣятъ! Нѣщо го чопли, да го занесе нѣкому да му го прочете. Тои го носи, като новородено дѣте. Младъ поетъ е, занесе го на нѣкой старъ, опитенъ поетъ, да му го прочете и той да се изкаже. Този стариятъ поетъ слуша, поухили се и каже, че нищо не струва. Каква болка свива сърцето на този младъ поетъ, какъвъ катаклизъмъ става у него! Слѣдъ туй, като се поуспокои малко, вземе отново стихотворението си, тури го въ другия си джобъ и го занася на другъ поетъ. Ако той му каже, че го написалъ хубаво, радва се. Всичкитѣ поети все трѣбва да минатъ прѣзъ една дисциплина. Ако разглеждатъ произведенията на нѣкой виденъ поетъ, и нему само тукъ-тамѣ нѣщо ще удобрятъ. Та, и вашитѣ знания, като на ученици, все по сѫщия законъ ще минатъ. Нѣма да бързате да се произнасяте, нѣма и да се критикувате. Не е хубаво да се вадятъ слабитѣ страни на хората. По-добрѣ е да вадидѣ добритѣ страни. Всички хора сѫ силни критици въ слабитѣ страни. Въ доброто малко критици имаме. Онзи критикъ на когото сѫ намазали перото съ пари, за да даде добри отзиви, казва: а, хубаво е това! Истински критикъ е този, който пише доброволно, по убѣждение, безъ всѣкакво възнаждение, безъ всѣкакъвъ подкупъ. Нѣкой пѫть намажатъ нѣкому перото съ пари, за да критикува нѣкого, да даде лоши отзиви. Казвамъ и похвалата, и критиката не струватъ нищо, защото перото е намазано съ пари. Критика, въ която не присѫтствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трѣбва да бѫде между васъ! Размишление. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость. * 10-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 19.ХII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свобода, знания и миръ. Учительтъ ни поздрави съ думата: „МИРЪ“. Отговоръ: — Мирътъ носи Божията радость. Т. м. Прочете се резюме върху темата: „отличителнитѣ чърти на гордостьта и щестлавието“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „отличителнитѣ чърти на мѫжа и жената“. Тема за слѣдния пѫть; „отличителнитѣ чърти на растенията“. Въ всичкитѣ си постѫпки трѣбва да помнишъ слѣднитѣ четири правила: · 1) Да бѫдешъ честенъ — да знаешъ, че си човѣкъ. · 2) Да бѫдешъ добъръ — да знаешъ, че имашъ основа, на която да се крѣпишъ. · 3) Да бѫдешъ абсолютно уменъ — да знаешъ, че има капитанъ, който рѫководи кораба ти. · 4) Да бѫдешъ великодушенъ — да знаешъ, че имашъ срѣдства, съ които можешъ да разполагашъ. Да познае човѣкъ себе си, значи да познава своя мораленъ устой. Ученикътъ трѣбва да има умственъ усѣтъ за доброто и за злото. Злото — това сѫ тия нѣща, които дѣйствуватъ въ ущърбъ на твоето развитие. Доброто, това сѫ тия нѣща, които дѣйствуватъ въ полза на твоето развитие. Упражнение. Да изпѣемъ пакъ думата „МИРЪ“. (Пѣемъ, съ постепенно повишаване на тона. (do, mi, sоl, do). Назадъ отъ горно do, до долно do. (Изпѣхме го много тихо). При пѣнието вие се притѣснявате, че не можете да пѣете. Ще се научите! Най-голѣмото изкуство е да се научишъ да бѫдешъ вѫтрѣшно свободенъ, да не се притѣснявашъ. Една отъ най-голѣмитѣ спънки, която сега срѣщате е притѣснението. Едно отъ качествата на духовния свѣтъ е абсолютната свобода, а отъ Божия страна, нѣма абсолютно никакво притѣснение за никого. И при всичкитѣ си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричамъ, човѣкъ е абсолютно свободенъ. Тия състояния, които сега имате, сѫ създадени отъ васъ. Тия ограничения сѫ плодъ на човѣшкия умъ, който не разбира условията. Да кажемъ, запримѣръ, единъ ораторъ говори. Ако окрѫжаващата го срѣда, слушателитѣ му не сѫ разположени спрѣмо него, могатъ да го стѣснятъ, и той ще усѣща едно стѣснение, едно ограничение. А даже и най-гъгнивиятъ ораторъ, щомъ окрѫжаващата срѣда е разположена спрѣмо него, той се окуражава. Най първо трѣбва да турите въ ума си мисъльта, че окрѫжаващата срѣда, небето е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения! Нѣкой пѫть ви наблюдавамъ, у васъ има редъ традиции, които нѣматъ право на никакво сѫществуване. Азъ ги наричамъ, традиции на внушението. Единъ хипнотизаторъ може да ти внуши една мисъль, и да създаде редъ пертурбации. И сега, тѣзи пертурбации създаватъ редъ разрушения. Като ученикъ, ще знаешъ, че тази причина е външна нѣма да си правишъ илюзия, нѣма да се страхувашъ. Ще бѫдешъ разумень. Защото, нѣкои ще каже: а, какь да не се страхуваме? Ще знаете едно нѣщо: само разумниятъ човѣкъ не се страхува. Защо? Понеже тсй знае нѣщата. Какво има да се страхува. Той казва, приятелю, тази работа ще я уредимъ. Та, първото нѣщо: всички ще се стремите да бѫдете свободни, да се създаде у васъ тази вѫтрѣшна свобода, да нѣмате никакво стѣснение. Често вие имате тази мисъль: какво мислятъ другитѣ за мене? Най първо, вие не можете да забраните на хората да иматъ какво и да е мнѣние за васъ. Тѣ сѫ свободни, а добро, или лошо мислятъ за васъ, то е въпросъ извънъ вашето сѫществуване. Не се занимавайте съ това. Въпросътъ е, какво мнѣние вие може да имате за себе си. Азъ свързвамъ вшето мнѣние за себе си съ онова Божествено мнѣние, което е вложено въ васъ. Туй Божественото, което се проявява въ насъ, то е, което рѫководи сѫдбинитѣ ни. У всѣки човѣкъ има Божествено, само че едни се подчиняватъ на Божественото въ себе си, други не се подчиняватъ. По това се различава единъ човѣкъ отъ другъ. Нѣкой пѫть човѣкъ се усѣща раздразненъ, отслабналъ и търси причината отвънъ. То е, защото не се подчинява на Божественото въ себе си. Противорѣчието, което усѣщашъ въ себе си, показва, че Божествениятъ принципъ, Божествениятъ Духъ ти казва Истината, а ти не се подчинявашъ. Той ти казва: „Този е пѫтьтъ“ — и се отегля на високо. Отъ тамъ гледа, наблюдава, какво правишъ. Щомъ се извърши единъ актъ по човѣшка воля, човѣкъ се ограничава. Туй е характерътъ на човѣшката воля. Човѣшката воля се отличава по това, че докатъ човѣкъ започне нѣщо, той е свободенъ, но щомъ започне, се ограничава. Всѣко едно човѣшко дѣйствие ограничава човѣшката воля, и при всѣко едно такова дѣйствие Божествената воля ще те спре, ще срещнешъ единъ вѫзелъ. Понеже Богъ не допуща никаква дисхармония, Той веднага ще разгледа твоята постѫпка, веднага ще ти въздаде подобающето и послѣ пакъ ще те пусне на свобода. Ще започнешъ друго нѣщо по своя воля — втори вѫзелъ ще те спре Богъ пакъ ще разгледа твоитѣ постѫпки, пакъ ще ти въздаде за твоето дѣйствие, и пакъ ще те пусне на свобода. Тъй щото, въ туй отношение, Божествената воля дѣйствува абсолютно независимо. Сега, по нѣкой пѫть, азъ се очудвамъ съ хората, и съ ученицитѣ за тѣхнитѣ противорѣчиви схващания. Запримѣръ, ако азъ, като Учитель, направя една погрѣшка и съмъ снизходителенъ къмъ себе си, а щомъ единъ ученикъ направи една погрѣшка азъ съмъ строгъ къмъ него, така ли трѣбва да постѫпвамъ, правилна ли е тази моя постжка? Коя е причината на туй различие? Защо ние сме по-снизходителни спрѣмо себе си, а спрѣмр другитѣ по строги? На туй може да се дадатъ разни тълкувания. Човѣкъ, който нѣма правилно понятие за своитѣ постѫпки, трѣбва да знае, че е несъвършенъ и по умъ, и по сърце, и по воля. Щомъ правимъ тъй, че спрѣмо себе си сме снизходителни, а спрѣмо другитѣ — строги, значи има нѣщо, което не ни достига. Това различно прѣцѣняване на постѫпкитѣ произтича отъ едно обективно разглеждане на въпроситѣ. Когато разглеждамъ моитѣ постѫпки, свѣтлината въ мене е по-ярка азъ виждамъ своитѣ постѫпки по-правилно, и вслѣдствие на това правилно ги оцѣнявамъ. Когато пъкъ разглеждамъ постѫпкитѣ на другъ нѣкой, понеже този индивидъ е по-далечъ отъ мене, моята свѣтлина не е въ състояние да освѣтли неговитѣ постѫпки и азъ не мога да ги видя тъй добрѣ, както моитѣ, вслѣдствие на което схващанията ми за неговитѣ постѫпки сѫ различни отъ тия за моитѣ. Затуй, когато единъ ученикъ разглежда постѫпкитѣ на другитѣ хора, той трѣбва да има Божествена свѣтлина, която да освѣтлява постѫпкитѣ имъ. Това е потрѣбно и за по нататъшнитѣ схващания върху онѣзи велики истини въ свѣта. Ако нѣмате тази свобода въ себе си, нѣма да може да разбирате онѣзи истини, които ще ви се разкриватъ. Окултнитѣ истини сѫ точно опрѣдѣлени, както формулитѣ въ математиката. Ако вие не можете да разберете и прилагате проститѣ истини, какъ ще разберете по сложнитѣ? Запримѣръ, ако едно ваше дѣте може въ даденъ моментъ да мисли, че майка му има повече любовь къмъ сестричето му, отколкото къмъ него, когато и двѣтѣ сѫ родени отъ сѫщата майка, туй дѣте не седи на висока степень на развитие. У него нѣма скромность, нѣма смирение, у туй дѣте егоизъмътъ е силно развитъ. Ако туй дѣте имаше морални качества, щѣше да се радва, че майката обича сестричето повече отъ него. Щомъ обича сестричето, ще обича и него, Единъ важенъ законъ: когато нѣкой обича едного, а другитѣ не му противодѣйствуватъ, той ще прояви любовьта си и къмъ тѣхъ. Запримѣръ, слѣдниятъ фактъ: синътъ обича една мома, влюбва се въ нея, иска да я вземе. Да оставимъ сега, дали тази любовь е истинска, или не. Ако домашнитѣ не му противодѣйствуватъ, той всички ще обича и ще имъ се радва, но ако тѣ се опълчатъ и му противодѣйствуватъ, той всички ще намрази. Той взима ножа и казва: или тя ще бѫде, или съ всинца ви се сражавамъ! Значи, Любовьта не търпи противорѣчия — нищо повече! Нито майката, нито бащата могатъ да се разправятъ съ сърцето на своя синъ. Тѣ могать, като Бога, да дадатъ единъ свѣтъ, но да го оставятъ свободенъ. Ама щѣлъ да страда! — Нека страда. Ама тази мома не била за него. — То е другъ въпросъ, нека си научи урока, не го лишавай отъ тази опитность. Опитностьта е много по-цѣнна, отколкото всички тѣзи обществени порядки и схващания. Оставете го на мира! Окултниятъ ученикъ тъй трѣбва да гледа на нѣщата. Майката казва, че синътъ й не ще може да живѣе съ тази мома. Отгдѣ знае това, тя разбира ли нѣщо по астрологията? Я ми кажете, кой момъкъ, слѣдъ като се ожени, е живѣлъ добрѣ съ своята възлюбена? Покажете ми онези майки и бащи които слѣдъ като сѫ си избирали сами снахи, та да сѫ живѣли добрѣ съ тѣхъ? Азъ разглеждамъ математически този въпросъ и се чудя на глупостьта на хората. Сега, този въпросъ е постороненъ. Азъ го взимамъ, за да ви обясня единъ окултенъ законъ. Да кажемъ, вие искате да изберете една мома, искате да знаете, дали е за вашия синъ, или не. Трѣбва да знаете, кога е родена — Родена е въ 1899 год., 30-ти мартъ, 4 часа сутриньта. Сега онзи, който разбира отъ астрологията, изведнъжъ ще види по съчетанието на планетитѣ прѣзъ тази година, какво носи тя съ себе си, какъвъ е характерътъ й и т. н. Той ще разбере, дали всичко това говори за, или противъ тази мома. Слѣдъ туй ще вземе тия данни и за момъка, който иска да се жени. Той е роденъ въ 1889 г., 15-ти декември, 6 ч. сутринта. Тъй че този астрологъ, като направи хороскопа и на двамата, веднага ще разбере, какъ ще живѣятъ, дали си схождатъ и т. н. Разбира се, съврѣменната астрология прави извѣстни погрѣшки, и вслѣдствие на това не прѣдсказва абсолютно вѣрно нѣщата. Слънцето като влиза въ Водолея, става едно размѣстване, затова всичкитѣ астролози трѣбва да поправятъ своитѣ астрологии, своитѣ хороскопи. За сега астролозитѣ не прѣдсказватъ вѣрно, но принципитѣ сѫ вѣрни. Тѣ трѣбва да направятъ извѣстна реорганизация на съврѣменнитѣ хороскопи. Дѣйствително, отъ чисто астрологическо гледище, единъ астрологъ днесъ може да прѣдскаже, каква ще бѫде сѫдбата на вашата снаха, или на вашия зетъ, съ точность 75% — 8О%. Азъ бихъ желалъ нѣкои отъ окултнитѣ ученици да се занимаватъ съ астрология Нѣкои казватъ: какво ще бѫде моето щастие? Астролозитѣ могатъ да ви кажатъ, прѣзъ коя година какво можи да ви се случи: каква промѣна може да стане въ духовния ви животъ, какви боледувания ще имате на физическия свѣтъ и т. н. Тѣзи нѣща се прѣдвиждатъ. Пъкъ, като дойдете и до другитѣ науки, като физиогномия, френология, хиромантия, ще видите, че нищо не е скрито-покрито. Ще видите, че всичко, каквото прѣдстои на човѣка да мине, е написано, сѫдбата му е опрѣдѣлена. Това е една обективна наука, която за въ бѫдеще ще се разработи. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да владѣе звѣздитѣ. Не, нѣма какво да владѣе звѣздитѣ, но трѣбва да се води по съвѣта на звѣздитѣ. Ние не можемъ да ги владѣемъ. Човѣкъ трѣбва да се рѫководи по съвѣта на своята сѫдба. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да се подигне надъ сѫдбата си. Не, надъ сѫдбата си не можешъ да се подигнешъ, нито можешъ да й се налагашъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ много егоисти, искатъ да се налагатъ, да заповѣдватъ на всичко, но така не върви. Не върви нито на французитѣ, нито на американцитѣ, нито на кой и да е другъ народъ — има нѣщо, което не имъ достига. Вземете Рокфелеръ, комуто умътъ достигналъ толкова че могълъ да добие три милиарда долари, а не му достигналъ да намѣри начинъ какъ да живѣе единъ редовенъ животъ, та да не го хранятъ цѣли три години съ овесена чорба. Защо? - Толкова му стига пипката. Липсва му нѣщо. Вие трѣбва да знаете, че на всѣкиго едного отъ васъ липсва нѣщо. Вие сте смѣшни, седите по нѣкой пѫть и размишлявате. Не, ще признате факта, че ви липсва нѣщо, т. е. азъ ще употрѣбя една по-мека форма: нищо не ви липсва, но има въ васъ нѣщо недоразвито. Въ миналитѣ животи не сте дали условия на Божественитѣ, на благороднитѣ чувства да се изявятъ, и вследствие на това куцате и казвате сѫдбата ни е такава. Слушайте какво казва сѫдбата: приятелю, прѣди двѣ сѫществувания азъ ти дадохъ добри условия, но ти не ги използува, умътъ ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тѫпчатъ. Защо? — Да се научишъ на смирение. Тъй ли, азъ не искамъ да бѫде смиренъ. - Ако не искашъ да бѫдешъ смиренъ, главата ти ще пати. Ама ти заповѣдвашъ ли ми? — Ще ти заповѣдвамъ, казва сѫдбата. Ако ме слушашъ, нѣма да ти заповѣдвамъ, но ако не ме слушашъ, ще ти заповѣдвамъ. До тогава, докато се противишъ на волята Божия, ще ти заповѣдвамъ, а въ деня въ който испълнишъ волята Божия нѣма да ти заповѣдвамъ. Туй е сѫдбата — да се подчинишъ на волята Божия! Нѣкой се оплаква отъ сѫдбата си. Азъ казвамъ: има единъ изходенъ пѫть — ще се подчинишъ на волята Божия, а волята Божия се изпълнява само чрѣзъ любовь. Вънъ отъ любовьта дѣйствува сѫдбата, вѫтрѣ въ любовьта — волята Божия. Туй трѣбва да го знаете. Богъ е възвишеното и благородното въ свѣта. Любовьта е единъ великъ законъ, т. е. сама по себе си тя не е законъ, но се проявява въ единъ великъ законъ въ свѣта. При сегашнитѣ условия нѣкои изявяватъ своята любовь чрѣзъ червения цвѣтъ, т. е най-първо хората ще се набиятъ хубаво, и слѣдъ туи ще седнатъ да ядатъ. Слѣдъ като се наядатъ пакъ ще се набиятъ. И всѣки день боравятъ все съ червения цвѣтъ, все съзтезание и бой. Като дойде портокаления цвѣтъ въ свѣта, тамъ вече има дѣление, индивидуализиране и казватъ: това е мое, това е твое. Като дойде зеления цвѣтъ, говорятъ за ниви, за кѫщи и пакъ дележъ има. Въ всичкитѣ тѣзи цвѣтове любовьта нѣма условия да прояви своитѣ благородни чърти, затова ние трѣбва да внесемъ небесно синия цвѣтъ. При сегашнитѣ условия, ако работимъ чрѣзъ него, само така ще може да се прояви тази благородна, духовна любовь — любовьта на устоитѣ съ синия цвѣтъ. Обичашъ нѣкого, ограждай го съ синия цвѣтъ. Искашъ да го обсебишъ, ти го ограждашъ съ червения цвѣтъ. Като вземешъ чука и туришъ желѣзото въ огъня, какво става съ него? Огъньтъ го зачервява, стопява и изгаря. Частната собственость изгаря човѣка. Нѣкои отъ васъ ще каже: какъ, частната собственость изгаря? Ами вие сте чудни! Какво ще ви придаде частната собственость? Имате единъ хлѣбъ. Като изядететози хлѣбъ, той може ли да бѫде частна собственость? Азъ ще си служа съ този хлѣбъ, и силата, която той може да ми даде, тя ще бѫде въ моя полза. Ти имашъ извѣстна кѫща, казвашъ: азъ ще завѣщая тази кѫща на своитѣ дѣца, Да, но съ това завѣщание ти създавашъ едно прѣпятствие и за себе си, и за своитѣ дѣца. Ти учишъ тѣзи дѣца да се облѣнявать, да мислятъ, че тѣхното щастие седи въ тази кѫща. Нѣма да имъ казвашъ, че тѣхното щастие седи въ кѫщата. Ако си една майка, ти ще имъ кажешъ: слушайте дѣца, вие имате една кѫща, но не уповавайте на нея, учете се, ще ви дамъ образование, за да уповавате на Господа и на себе си. Тази кѫща може да изгори, всичко може да стане, не уповавайте на нея. Сега вие казвате, азъ имамь толкова и толкова пари, сложени въ банката. Е хубаво, при единъ такъвъ строй, дѣто всичко се мѣни, както е въ Германия, дѣто единъ хлѣбъ струва 140 милиарди, питамъ: какво струватъ тѣзи пари? Вие сте били милионеръ, вложили сте два милиона марки, но днесъ единъ хлѣбъ струва 140 милиарда — тогава какво сѫ вашитѣ два милиона? Германцитѣ ни даватъ единъ добъръ примѣръ, показватъ ни, че живѣемъ въ 1001 нощь. Богаташи сме били, но сега, съ единъ милионъ марки колко хлѣбъ може да се купи? Съ два милиона марки колко хлѣбъ може да се купи? Изчислете! Единъ килограмъ хлѣбъ струва 140 милиарда. Тогава, колко ще струва всѣки единъ грамъ отъ хлѣба? — 14 милиона. Е, питамъ тогава: съ два милиона марки единъ грамъ хлѣбъ ще може ли да се купи? — Не може. Каква часть отъ грама ще се купи? — Седмата часть отъ грама. Това е заблуждението, което имаме въ сегашния свѣтъ. Толкова сме осигурени! Слѣдователно, единственото вѣрно срѣдство е да чувствуваме една вѫтрѣшна връзка съ Бога, У васъ може да се роди една противоположна мисълъ, да кажете: може ли това? Може, само че, за да се допрешъ до Бога, не трѣбва да имашъ никакво отрицателно качество. Ти можешь да имашъ отрицателни качества, но понеже Богъ е огънь всепояждающъ, то допрешъ ли се до Него, ще има пожаръ, ще дойдатъ най-голѣмитѣ страдания. Ако си чистъ, нѣма да изгоришъ. Затова се прѣпоржчва да отидемъ при Бога абсолютно чисти, за да може горението да стане правилно — да горишъ безъ да изгаряшъ. Грѣшниятъ човѣкъ гори и изгаря, а праведниятъ гори и не изгаря, радва се. Това е религия. Второто нѣщо: ако искаме да успѣваме въ свѣта, нашата мисъль трѣбва да бѫде абсолютно правилна. Сега, васъ ви е страхъ да кажете: Господи, въздай ми споредъ Твоята Правда, азъ грѣшенъ човѣкъ. Казвате: А, само за Правдата да не се говори, понеже ще дойде наказанието. До сега ние сме искали само Божията милость. Не, нека дойде и Божията Правда, да се въздаде всѣкиму подобавещето, кой отъ каквото има нужда. Ти си гладенъ. Помоли се, и хлѣбътъ ще дойде. Ще дойде нѣкой приятель и Господъ чрѣзъ него ще го проводи. А ти казвашъ въ себе си: срамота е да искамъ хлѣбъ. Е хубаво, азъ питамъ: кое не е срамота въ свѣта? Азъ бихъ желалъ нѣкой пѫть да видя истинското достойнство Казвате: да не се унижаваме ние! Питамъ: ако азъ работя на нивата на единъ мой приятель, ще се унижа ли? Ами, ако азъ наслѣдя една кѫща отъ баща си, не се ли унижавамъ? Ако придобия въ наслѣдстео една кѫща отъ баща си, носи ли ми тя благословение? Слѣдователно, всѣко нѣщо придобито безъ трудъ не носи благословение. Азъ считамъ, че истинскиятъ моралъ седи въ слѣдното: ако дойда при васъ да работя, да работя по любовь. Това е истинскиятъ моралъ за ученика. Ако азъ работя отъ любовь и съмъ доволенъ въ себе си, не мисля какво ще ми се плаща, и вие съ любовь ще ми отплатите. На любовьта съ любовь се отплаща. Този е абсолютенъ моралъ. Азъ работя съ любовь, и вие ще работите съ любовь. Щомъ има любовь отъ моя, и отъ ваша страна, унижение не може да има. Затуй, ако съврѣменнитѣ учители прѣподавава съ любовь, и ако съврѣменнитѣ ученици слушаха и учиха съ любовь, какво щѣше да бѫде! Ако съврѣменнитѣ мѫже се жениха по любовь, и постѫпваха съ любовь спрѣмо женитѣ си, и ако женитѣ се жениха по любовь, и постѫпваха съ любовь спрѣмо мѫжетѣ си, мислите ли, че свѣтътъ не щѣше да се промѣни? Гдѣ изчезва любовьта? — Любовьта изчезва при ограниченията. Щомъ се оженятъ двама души, най-първо у двамата се зароди една тайна. Най-първото нѣщо е това. Това е единъ психологически фактъ, който наблюдавамъ. Първо, тия двама, които се обичатъ, обичатъ се съ единъ синкавъ цвѣтъ на любовьта. Казвамъ: много добрѣ сѫ започнали, любовьта имъ е съ синкавъ цвѣтъ, обичатъ се тѣ. Но, като се оженятъ, явяватъ се нѣкои материални работи, явява се желание, кой отъ двамата да ги владѣе. Току гледамъ, въ дъното на този синкавъ пламъкъ се заражда едно малко, червено пламъче. И като наблюдавамъ тия млади, въ сърцето имъ става една промѣна, явява се стѣгане на сърцата имъ и между тѣхъ започва да се заражда единъ антагонизъмъ, кой да владѣе тази вѣщь. Синиятъ цвѣтъ изчезва, и на сцената се явява червениятъ цвѣтъ, явяватъ се мѫжътъ и жената. Казватъ, че жената била слаба. Азъ съмъ виждалъ, какъ жената налага мѫжа си. Въ варненско, една жена праща момчето си на кръчмата, дѣто бащата често се отбива и му казва: иди, кажи на татко си, обѣда е готовъ. — Кажи на майка си да си гледа работата, нѣмамъ врѣме сега. Втори пѫтъ: кажи му да си дойде въ кѫщи. Трети пѫть — не дохожда? Отива тя съ една цѣпеница, набива го добрѣ и го довежда въ кѫщи съ счупена рѫка. Той отива да си прави рѫката. Срѣща го единъ турчинъ. Какво стана? — Е, яздихъ на конь, паднахъ отъ него, и си счупихъ рѫката. За тази жена разправятъ, че единъ день мѫжътъ й отишълъ да се бори съ единъ пехливанинъ. Пехливанинътъ го съборилъ на земята и му изкълчилъ крака. Той разправя това нѣщо на жена си. Тя става, отива, удря на пехливанина единъ шамаръ и го събаря на земята. Какво ще кажете, слаба ли е жената? Жената е само единъ символъ. Не си правете илюзия, че женитѣ сѫ много слаби, че сѫ като дѣцата. Ехе... хе... Това е едно лъжливо схващание. Нѣкои пъкъ разказватъ, че мѫжътъ билъ много силенъ. И въ това не си правете илюзия! И мѫжътъ е толкова силенъ, колкото онзи пехливанинъ, който се намѣрилъ на земята. Не е жената толкова слаба, не е и мѫжътъ толкова силенъ. Силенъ е мѫжътъ, слаба е жената, това сѫ отношенея само. Ние сме си въобразили, че жената е слаба. Не е така. За въ бѫдеще, за мѫжа, и за жената ще имаме съвсѣмъ друго понятие. Та, казвамъ сега: вие, като ученици, трѣбва да се стремите да си образувате правилни отношения. Имате задача: да възстановите помежду си една вѫтрѣшна хармония. Сега, азъ говоря за хармонията, и за вѫтрѣшната свобода, да нѣма стѣснение у васъ. Азъ забѣлѣзвамъ, дошълъ нѣкой ученикъ тукъ и казва: менъ не ми е мѣстото тукъ Е кѫдѣ? — Азъ ще ида въ Индия. Казвамъ: у този ученикъ има щестлавие и гордость. Знаете ли каква е школата въ Индия, при йогитѣ? Знаете ли колко англичани, свършили въ Кембреджския университетъ, по цѣли 20 години чакатъ прѣдъ вратата на йогитѣ съ всичкото си смирение да ги приематъ? Тия хора не приематъ току-така. Тѣ сѫ яли попарата на хората. Докато те приематъ, ще те прѣкаратъ прѣзъ много изпити, прѣзъ 99 огъня. И при това, Ани Безантъ, Ледбитеръ, и колко други сѫ чакали съ години, но йогитѣ още не сѫ ги приели въ тѣхнитѣ школи. Знаете ли това? То не е за разколебаване, но казвамъ, че всѣка една школа има своитѣ правила. И тази школа, въ която сте тукъ, и тя си има своитѣ правила, не бойте се. Тукъ законътъ дѣйствува отвѫтрѣ. Изобщо, Божествениятъ законъ дѣйствува отвѫтрѣ. И сега, вие можете да отидете въ Индия, не е въпросътъ тамъ, но като тръгнешъ за Индия най-първо, ще прѣгледашъ годината, астрологически, благоприятствува ли, опрѣдѣлено ли е да отидешъ, или не. Ако не е опрѣдѣлено, ще отидешъ и ще се върнешъ. Азъ зная нѣкои, които отидоха въ Америка, казаха „куку“ прѣдъ американската статуя на свободата, и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидешъ. Нѣкои казватъ: ще отида въ Индия, ще влѣза въ нѣкоя школа. Не е само да влѣзешъ. Други пъкъ казватъ: ще се оженя. Не е само да се оженишъ. Знаете ли какво е женитбата? Като запѣлъ единъ день пѣтелътъ, една булка го чула и му казала: не пѣй, че майка и тебе ще ожени. Не е въпросътъ въ това, да се оженимъ, или не, но ние трѣбва да спазваме отношенията вѫтрѣ въ природата. Има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени — какво трѣбва да вършимъ, това е опрѣдѣлено, и горко ономува, който не се подчинява на този Божественъ законъ. И всѣка една школа се стреми да тури нѣщата въ правилни отношения, да застави Божественото въ васъ да се опрѣдѣли. Нѣма какво да се плашимъ. Това сѫ задачи, които трѣбва да рѣшавате. Та, сега ще турите въ душата си първото правило: да нѣмате стѣснение. Това е цѣлата наука! Човѣкъ постепенно трѣбва да има разширение, докато почне да вижда на лицето си своята аура. Днесъ дойде при мене единъ художникъ, донесе свои картини. Идеи има въ този човѣкъ! Не само идеи има, но схващания, тонъ на цвѣтове. Този човѣкъ не е рисувалъ тия картини тукъ изъ градоветѣ, рисувалъ ги е горѣ въ планинитѣ. Религиозни убѣждения има въ него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убѣждение. Той за нищо не продава своитѣ картини. Духътъ работи въ този човѣкъ. Като го погледна въ очитѣ, искренъ е той, нѣма никакви задни мисли. Той казва: „Макаръ че живѣя по планинитѣ, азъ искамъ да се поправя, въ мене има нѣщо, което искамъ да го подчиня на Господа, да го туря въ услуга на Божественото“. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде тъй искренъ спрѣмо себе си. Нѣма нищо по-хубаво отъ искреностьта. Тя ще внесе Божественъ миръ въ насъ. И виждамъ, че Божественото у насъ е велико. На всѣка една стѫпка ние виждаме какъ се пробужда то. Ако не схващате въпроса така, вие ще станете стари, дряхли. Мнозина влизатъ въ школата и казватъ: чакай да си поживѣемъ. Азъ не съмъ противъ това, да си поживѣете, но въ какво седи истинскиятъ животъ? Ако азъ живѣя, и туй живѣние ми донесе хиляди страдания, питамъ: какво ме ползува то? Отъ такова живѣние нѣмамъ никакъвъ плодъ. Но, ако въ страданията, които прѣтърпѣвамъ, виждамъ плодоветѣ на страданията си, животътъ има смисълъ. Ето защо, ще работите и ще гледате да внесете въ аурата си синия цвѣтъ. Отправяйте често погледа си къмъ небето! И тъй, трѣбва да работите съ ясно-синия и съ жълтия цвѣтъ, за да облагородите себе си. Тия сѫ цвѣтоветѣ, които ще тониратъ човѣшкия умъ, човѣшкото сърце и човѣшката воля. Така човѣкь ще се намира подъ благородни импулси. А тъй, както сега живѣе човѣкъ, на всѣка стѫпка може да прѣдизвика тукъ неприятности, тамъ неприятности, туй се случило, онуй се случило. На всѣка стѫпка ще има дразнене. При такъвъ животъ, нѣма нѣщо, което да внесе миръ. Вие, като ученици на окултната школа, трѣбва да се отличавате съ безкористие. То трѣбва да дойде по закона на разумната Любовь Тия .условия ние ще ги създадемъ, и можемъ да ги създадемъ. Отъ насъ зависи да измѣнимъ сѫдбата си. Върху това ще се спра другъ пѫть, и ще ви дамъ нѣкои чъртежи, да видите какъ дѣйствуватъ живитѣ природни сили, да видите какви пертрубации прѣдизвикватъ тѣ. Азъ съмъ ви говорилъ за много нѣща, и ще пристѫпя къмъ нѣкои малки опити за да се убѣдите, че туй, което се казва, е вѣрно. Да допуснемъ, че имате извѣстна болка въ крака, въ рамото си, въ очитѣ, или нѣщо въ ушитѣ, ще ви докажа кои сѫ причинитѣ, и ще направя опити, като отстраня причината, да отстраня и болката. Само че за тия опити трѣбва малко обстановка, защото, ако вие се любопитствувате да знаете, по какъвъ начинъ азъ ще направя опита, за да го направите и вие, нѣма да сполучите. При лѣкуването трѣбва да знаете законътъ. Щомъ измѣните вашитѣ вибрации, и причината на болката веднага ще изчезне. Каквато и да е болка, моментално може да я прѣмахнемъ, и моментално може да се яви. Послѣ, безпокойствието изгубването на паметьта, слабото разсѫждение, гнѣвътъ, всичко туй се дължи все на извѣстни недѫзи, които трѣбва да прѣмахнемъ, за да добиемъ едно правилно развитие на своя умъ. Защото, ако живѣемъ въ окултната школа, а имаме сѫщитѣ резултати, каквито въ живота, тогава по какво се различаваме ние? Казватъ нѣкои: е, да се съберемъ, да се помолимъ на Господа. Добрѣ, азъ съмъ съгласенъ, да се помолимъ. Но какъ ще се помолимъ? Нѣма ли да мязаме на онѣзи мишки, които се събрали единъ день на съвѣтъ и казали: „слушайте да пратимъ една депутация при котката, да й кажемъ да не ни лови. Хубаво, но кой ще отиде при котката? Така и ние: „Да отидемъ при Господа.“. Да, но Той е огънь всепояждающъ. Ще пратимъ нѣкой праведенъ да каже, защото той се запалва, но не изгаря, та чрѣзъ него да мине огъня. Ами, ако всички се запалватъ, тогава ще има ли резултатъ? Запримѣръ, ще пратимъ една комисия, ще изгори и нѣма да се върне. Знаете ли на какво ще мязаме? Ще мязаме на еврейския пророкъ, Илия, който, слѣдъ като направилъ опита, качилъ се на една колесница. Еврейскиятъ царь праща една войска отъ 50,000 души при него, която му казва: „Човече Божи, царьтъ заповѣда да слѣзешъ“. Той имъ казва: „Ако съмъ човѣкъ Божи, Богъ ще прати огънь да ви изгори“. И изгорѣли. Царьтъ чака тия свои войници, нѣма ги. Идватъ втори. И тѣ му казали сѫщото нѣщо. „Човече Божи, царьтъ заповѣда да слѣзешъ“. „Ако съмъ чсвѣкъ Божи, Богъ ще прати огънь да ви изгори“. Изгорели и тѣ. Идватъ трети. Тѣ вече не му казватъ: „Човече Божи, царьтъ заповѣдва“ — но го молятъ. „Моля ти се, слѣзъ!“ Тогава Господъ му казва: „Сега вече можешъ да отидешъ“. Дойде нѣкой при тебе и казва: знаешъ ли какво казва Господъ заради тебе? — и започне гордо, надуто. Не е така. Когато разрѣшаваме единъ въпросъ за великото въ свѣта, за Божественото, ние трѣбва да прѣдизвикаме въ себе си всичкото смирение; да извикаме на помощь ума, сърцето и волята си, за да прѣдизвикаме най благороднитѣ си чувства, най-благороднитѣ си проявления. Всичко това да не е привидно. То се отнася до всички. Въ Бога нѣма лицеприятие, въ Него има само едно правило: онзи, който върши волята Божия, Богъ го слуша. приятель му е. Онзи, който не върши волята Божия, Богъ не го слуша. Сега, тия нѣща вие много пѫти сте ги чували, знаете ги. Въ вашия катехизисъ е казано: повторението е майка на знанието. Азъ ви давамъ друго едно правило: Изпълнението волята Божия е майка на знанието. Защото, може да се повтарятъ много глупости, но като се извърши Божията воля разумно, съ Любовь, у васъ ще се зароди желание да учите, а тѣзи знания ще ви приведатъ до тази майка, която може да ви научи на нѣщо хубаво, а именно — на Любовьта. Т. м. „Миръ“.— Мирътъ носи Божията радость. * 9-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 5. XII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Волята Божия! Т. м. Ще имате единъ пропускъ до идущата срѣда. Азъ ще ви кажа: МИРЪ. Вие ще отговорите: „Мирътъ носи Божията радость“. Произнесохме всички заедно три пѫти дадения пропускъ: Мирътъ носи Божията радость. Прочете се резюмето върху темата. „Отличителнитѣ чърти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Отличителнитѣ чърти на гордостьта и щестлавието“. Тема за идущия пѫть: „Отличителнитѣ качества на мѫжа и жената“. Вие ще разгледате отличителнитѣ качества не на сегашнитѣ мѫже и жени, и то обективно, като че не се отнася за васъ, а тъй както сѫ мѫжътъ и жената въ природата, идейно какви трѣбва да бѫдатъ. Сега, да имаме едно малко музикално упражнение. Ще изпѣемъ думата „миръ“. Колко слога има тя? — Единъ Понеже има само единъ слогъ затова е миръ. Тя е едносложна дума. Колко букви има? — Четири. Сега, ще пѣете думата „Миръ“, съ постепенно повишение на тона, и послѣ съ постепенно понижение. При повишението взимате тоноветѣ: do, mi, sol, do, а при понижението се пѣе отъ горно do, до долно do: do, si, la, sol, fa, mi, re, do. Колко стѫпки има на слизане? — Осемь. На качване? — четири. Отъ какво произлиза тази разлика? Сега, като съберете 8 и 4, колко правятъ? — 12. А като съберете 1 и 2 прави 3. Значи. имате числата 4, 8 и 3. Тѣ означаватъ хармония въ окултната музика. Числото 4 е бащата, който прави 4 стѫпки, за да възлѣзе нагорѣ. То е тона на Мѫдростьта. Осемь стѫпки надолу, това е майката. При слизането, стѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ всѣкога по-дребни; ако крачишъ повече, ще паднешъ. При качването стѫпкитѣ сѫ по-малко четири, защото сѫ по-голѣми, двойни сѫ тѣ. Който се качва горѣ, по-едри стѫпки прави, иначе ще падне. Ще ви запитамъ: какво нѣщо е музиката, само кога можешъ да пѣешъ? Музиката е първото видимо изявление на Любовьта. Когато първи пѫть се събудили ангелитѣ въ небето, почнали да пѣятъ. И тѣ се събуждатъ. Като почнали да пѣятъ, свѣтътъ почналъ да се създава. Тѣ и до сега пѣятъ. Значи видимата, външната страна на съзнателния животъ всѣкога започва съ музика. Ако разглеждате това единъ день, когато станете ясновидци, ще видите, че пѣнието започва тогава, когато любювьта заговори въ сърцето на човѣка. Вие и сега сте ясновидци, само че на дребно. Не че не можете да виждате, това не е обида, но прѣдъ васъ има прѣпятствия, качвате се нагорѣ, та хоризонтътъ ви е тѣсенъ. Но единъ день, когато се качите на високо и просторътъ ви бѫде широкъ, тогава ще почнете да виждате добрѣ. При пѣнието съзнанието всѣкога прониква. Не можешъ да пѣешъ, докато не обикнешъ, докато не съзнавашъ. Даже и този, който никъкъ не знае да пѣе, щомъ се влюби, почва да пѣе. Това е вѣрно и въ природата. Щомъ обикнешъ, почвашъ да пѣешъ. Не само хората, но и животнитѣ пѣятъ. Пѣние има даже и въ дърветата, и въ изворитѣ, навсѣкѫдѣ. Сега, васъ може да ви се вижда чудно, какъ е възможно, изворъ да се влюби, да пѣе! Чудно ви е, но загадъчна е пѣсеньта на извора! За да разберете тази мисъль, идете малко по-далечъ, въ едно философско разсѫждение. Запримѣръ, вземете едно сѫщество, на което съзнанието е по-низко отъ вашето и проявете къмъ него своята любовь. Не би ли се очудило туй сѫщество, ако ти искашъ да му покажешъ, че го обичашъ и проявявашъ своята любовь чрѣзъ рѫката си? То ще каже: защо ме стискашъ? — Защото те обичамъ. Любовьта въ рѫката ли седи? Не, тя може да се прояви чрѣзъ рѫката, но не е въ рѫката, може да се прояви чрѣзъ сърцето, но не е въ сърцето. Колкото рѫката е изворъ на любовьта, толкова и сърцето. Казвашъ: сърцето ме боли. Не, сърцето не може да те боли, но понеже накоплението на енергията, която се набира въ сърцето е голѣма и не може да изтича правилно, влюбениятъ почва да усѣща едно стѣгане въ сърцето, едно голѣмо напрѣжение и тогава всички казватъ: по-малко любовь трѣбва, т, е. казано на нашъ езикъ, по-малко напрѣжение трѣбва. И тогава той затваря сърцето си, за да не се пукне крана. Послѣ нѣкои казватъ за нѣкого: отъ много любовь мозъкътъ му се напрѣгналъ. Не, любовьта не е нито въ мозъка, нито въ сърцето, нито въ тѣлото. Вие може да направите опитъ съ единъ изворъ, да видите, че той люби. Идете при единъ балкански изворъ и измѣрете най-низкото ниво на водата му. Слѣдъ това изчистете го хубаво, докато не остане никаква тиня въ него и прѣзъ това врѣме проектирайте своята любовь къмъ водата на този изворъ Като поседите тамъ 1/2 или 1 часъ, ще забѣлѣжите, че нивото на водата въ този изворъ се подигнало на 1/2 мм. Ще кажете: това е случайно. Не е случайность. Направи слѣдния опитъ: прѣмѣри широчината на рѫката и на врата на нѣкой човѣкъ прѣди да е влюбенъ, и послѣ, слѣдъ като се влюби, и ще видишъ дали има разлика. Разширение има въ този човѣкъ. По сѫщия законъ и водата се е разширила. Вие ще кажете, че и това е случайность. Въ такъвъ случай, азъ мога да кажа, че разширението изобщо е случайность. Да, но философията е тамъ, че любовьта се чувствува навсѣкѫдѣ. Любовтьта може да я намѣритѣ и въ растенията. И тукъ можете да направите сѫщия опитъ, какъвто направихте съ извора. Изобщо, за да видите, че въ природата има съзнание, че всичко чувствува любовьта, се искатъ тънки усѣти. Прѣмѣрете съ една точна мѣрка колко сѫ широки и дълги листата на нѣкое растение и послѣ проектирайте вашата любовна мисъль къмъ тѣхъ, не когатото има плодове, защото ще ви прати плодоветѣ си, но когато още не е завързало, и ще намѣрите, че листата му сѫ станали съ 1/4 отъ милиметъра по обемисти. Въ това растение става едно разширение, което показва, че то чувствува любовьта и иска да каже: азъ те обичамъ, и ако дойдешъ идущата година при мене, ще ти дамъ отъ най-хубавитѣ си плодове. Съзнанието на тия сѫщества, които сѫ на земята сѫ въ нисша степень на развитие, но духътъ имъ, който е въ по-висшитѣ свѣтове, чувствува тази любовь, и чрѣзъ органитѣ си се изразява, като казва; азъ ти благодаря за вниманието, благодаря ти че ми изпрати едно любовно чувство, благодаря ти, че ме поля съ вода. Питамъ ви: ако почнете да мислите така, ще считате ли, че туй дърво не чувствува? Свещено е туй дърво! Нали има свещени дървета? Какъ станаха тия дървета свещени? Свещени станаха не самитѣ дървета, а тѣхнитѣ духове. И тъй, музиката е проявление на любовьта въ вашата душа. Музиката, пѣнието е събуждане. По нѣкой пѫть има механическо пѣние, но въ истинското пѣние има едно успокояване. Който пѣе истински, той трѣбва да пѣе само за себе си, защото щомъ мисли за окрѫжаващата срѣда, то е ограничение. Щомъ пѣе за себе си, той въ дадения моментъ е по-голѣмъ отъ всички хора наоколо. Физически той е по-малъкъ, но духовно е по-голѣмъ. Щомъ съзнавашъ, че всички хора сѫ като тебе, значи единишъ се съ тѣхъ. Всѣки човѣкъ е единица отъ едно велико цѣло. Слѣдователно, въ дадения моментъ може да схващамъ всички хора като материални единици, а сѫщеврѣменно може да ги съзнавамъ като души, като тѣла, като сърца и като умове. Значи, въ пѣнието има едно разширение, едно успокояване. Като пѣете, ще си избирате съотвѣтни думи на разположението си. Българитѣ започватъ: ,,Стоянъ си мами думаше“. Какво искатъ да кажатъ съ това? Или, друга нѣкоя пѣсень? „Отивала мома на извора“ и т. н. Туй сѫ пѣсни отъ народния битъ. Тѣзи пѣсни сѫ съвсѣмъ извратени, Първоначално тѣхното значение е било друго. Въ сегашнитѣ нови пѣсни почти нѣма поезия. Сегашното пѣние азъ го считамъ само упражнения, приготовления за бѫдещата музика. Въ класическитѣ парчета има идея, тѣ сѫ продиктувани отъ нѣщо по-високо, а останалитѣ сѫ повече упражнения. Упражненията не сѫ лошо нѣщо, но пѣснитѣ сѫ нѣщо велико. Нѣкой казва: е, какво нѣщо е пѣсеньта? Чудна работа! Азъ наричамъ моята любовь едно окултно упражнение, тя не е пѣсень, ще стане пѣсень, но докато стане пѣсень, трѣбва да има такива пѣснопойци. Защото, пѣсеньта става чрѣзъ пѣснопойцитѣ. Ще кажете: какъ тъй? Вземете едно парче и накарайте единъ първокласенъ цугуларь-виртуозъ да го изсвири. Накарайте слѣдъ това нѣкой обикновенъ цигуларь да го изсвири и ще видите грамадната разлика. Казвате; отлично парче! Отлично, но при великия цигуларь „Цвѣте мило, цвѣте красно“ при нѣкой великъ цигуларь е чудо, а при обикновенъ — е обнкновено. Слушате послѣдния и казвате: стига, разбрахъ го. Слѣдователно, хубавитѣ пѣсни, само хубавитѣ, красивитѣ души могатъ да ги пѣятъ. Само една красива душа може да пѣе упражнението „Богъ е Любовь''. Нѣкой пѫть, като ви слушамъ, че пѣете „Богъ е Любовь“, чудя ви се, каква е тази любовь. Защото, ако въ дѣйствителность бѣхте изпѣли само веднъжъ както трѣбва „Богъ е Любовь“, моментално щѣхте да се промѣните и като се върнете въ кѫщи, не бихте могли да се познаете. „Богъ е Любовь“ пѣемъ, значи приближаваме при Бога, при Неговата благость. Знаете ли какво е благостьта на Бога? Вчера ви говорихъ за едно отъ качествата на Бога. Ти, като отидешъ при Бога, никога не ще можешъ да кажешъ една лоша дума. Каквото си намислилъ да кажешъ всичко го забравяшъ, и като слѣзешъ на земята, казвашъ си: защо не Му казахъ това-онова? Ти като отидешъ при Бога, забравяшъ да искашъ книги, дрехи, знание, сила, всичко забравяшъ и като се върнешъ, казвашъ си: кѫдѣ ми бѣше ума? Азъ всичко забравихъ. — И знаете ли на какво мяза вашето положение? Въ Англия въ едно отъ подбудителнитѣ събрания се явява единъ великъ проповѣдникъ. Той билъ много краснорѣчивъ човѣкъ, и всѣки, който отивалъ да го слуша се захласвалъ. Единъ отъ тѣзи джебчии-обирачи казва: а, азъ нѣма да се захласна. Азъ харесвамъ този проповѣдникъ, той върши за мене една велика работа, понеже всички, които отиватъ да го слушатъ се захласватъ. Ще отида при всѣки захласнатъ и ще го обера. Отива той въ църквата, сяда при единъ богатъ човѣкъ и го чака да се захласне. Седи и си казва: чакай, изведнъжъ нѣма да пристѫпя, ще гледамъ да се захласне, че тогава. Чака, чака, и не усѣща какъ се захласва и той самъ. Всички се събуждатъ, събужда се и той. Е, тозъ пѫть не успѣхъ, ще отида втори пѫть. Отива втори пѫть, проповѣдникътъ започва, но той си казва: ще почакамъ отначало малко, докато се позахласнатъ. Не усѣща, обаче, какъ се захласва и той. Като ходилъ десетина пѫти и все не успѣвалъ, казалъ си най послѣ: повече нѣма да ходя, рискувамъ да си загубя занаята. Такова нѣщо е великата Истина въ свѣта! Ще отидешъ веднъжъ, дважъ при нея, ще се захласнешъ и повече нѣма да буташъ въ никой джобъ. Защо хората не искатъ да отидатъ при великата Истина? — Ще си загубятъ занаята, нищо повече! Да изпѣемъ още единъ пѫть ,,Миръ“. Сега, азъ ще ви говоря върху едно качество, което всички абсолютно трѣбва да го имате — безъ никакво изключение, и безъ никакви разсѫждения. То е, че всички трѣбва да се научите да изпълнявате волята Божия! Нѣма какво да ви налагамъ, това е единъ общъ законъ Ще изпълните водята Божия безъ разсѫждения. Волята Божия, това е единъ всемиренъ законъ, изпълнението на който е единъ врѣмененъ актъ. И когато говоря за изпълнение волята Божия, разбирамъ всичкитѣ моменти на проявление на тази воля въ даденъ случай Защо? Защото този актъ въ дадения моментъ подразбира благото на всички сѫщества, безъ изключение. Да изпълнишъ, волята Божия въ даденъ моментъ, подразбира да направишъ едно благо, което се отнася до всички сѫщества безъ изключение: не на единъ човѣкъ, не на едно общество, не на единъ народъ, — на всички сѫщества. Този е великиятъ законъ! Нѣкой казва: азъ изпълнявамъ волята Божия. Не, не, ти изпълнявашъ твоята воля, волята на още много други сѫщества, но волята Божия не изпълнявашъ. Разбрахте какво значи да изпълнишъ волята Божия. Туй подразбиралъ и Христосъ. Въ туй схващане и изпьлнение волята Божия човѣкъ може да стане великъ. Вашата воля е тази, която ви разслабва. Ако единъ вашъ актъ не включва благото на всички въ себе си, това е слабость. Сега, туй не може да се доказва, но трѣбва да се опита. Ако вие се опитате да изпълните волята Божия правилно, ще забѣлѣжите голѣмата промѣна, която ще стане въ васъ. Нѣкога азъ слушамъ да казватъ за нѣкои: А, той се влияе. Да, щомъ не изпълнявашъ волята Божия, ти ще се влияешъ, и ще бѫдешъ подъ влиянието на единъ, на втори, на трети, на четвърти, и на много други, но не подъ Божието влияние. Изпълнишъ ли волята Божия, ти ще бѫдешъ подъ едно влияние само, подъ влиянието на абсолютното. Бѫдешъ ли подъ влиянието Му, ти отъ никого нѣма да се влияешъ. Кой ще ти влияе тогава? Мислите ли, че ако азъ бѫда едно голѣмо езеро, и въ мене се влива една малка вода, та азъ ще се повлияя отъ нея? Мислите ли, че ако азъ съмъ една рѣка, която се влива въ океана, та ще повлияя на океана? Не, нищо нѣма да му прѣдамъ. Онази вода на океана има една форма, а водата на рѣката има друга форма. Слѣдователно, споредъ туй схващане, ако не искате да се влияете, трѣбва да държите ума си свободенъ, и въ всѣки единъ моментъ, всѣки актъ да включва благото на всички сѫщества. „Ама той не го заслужава“. Не, ти ще служишъ на Бога, а за Петко, за Драгана нѣма да мислишъ. Стари дертове нѣма да има. Че този ималъ да плаща. Не, само единъ актъ у тебе ще има — да служишъ на Бота! Е, питамъ сега: има ли нѣкоя обида въ свѣта, която да е толкова дълбока, че да не може да се оправи? Да дапуснемъ, че азъ съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, макаръ, че не съмъ обидилъ никого. Тия, които мислятъ, че съмъ ги обидилъ, това е тѣхно схващане, азъ го оставямъ на тѣхна смѣтка. Питамъ: въ какво съмъ ви обидилъ? Да допуснемъ, че вие сте професоръ въ нѣкой университетъ, но азъ подѣйсгвувамъ да ви уволнятъ и заемамъ вашето мѣсто. Вие минавате покрай университета, казвате: той ми взе мѣстото, характеръ нѣма у него, това-онова. Азъ съмъ професоръ вече. Е, допуснете сега, че азъ като съмъ въ университета, безъ да знаете вие, подѣйствувамъ да ви направятъ ректоръ. Сега, каква ще бѫде вашата философия? Вие, като не знаете кой ви назначи, ще кажете: а, той ме изпѫди отъ университета, взе ми мѣстото, но провидѣнието ми помогна, направи ме ректоръ Чакай, азъ ще му отплатя! И първото нѣщо, като ректоръ, какво ще направите? Ще се поставите малко неприязнено къмъ него. Това е неразбиране на живота, и въ него нѣма никаква философия Всичкитѣ ваши постѫпки, като ученици на една окултна школа, трѣбва да поставитѣ на мѣсто. Трѣбва да знаете, че като ученици, всичко, каквото ви се случи, то е прѣдопрѣдѣлено, нищо не е случаино, и вие не можете да го избѣгнете. Програма има вѫтрѣ въ шчколата, която се спазва най строго. Сега, разсѫждавайте добрѣ! Азъ задавамъ слѣднитѣ философски въпроси: каква нужда имаше да биятъ Христа? Небето не бѣше ли силно да го освободи отъ тѣзи римски тояги? Въ дадения случай, Христосъ бѣше ученикъ въ школата, Той напусна небето, забрави високото си мѣсто и дойде съ смирение на земята, дѣто биде подложенъ на изпитъ Той не казваше, че бѣше господарь Той казваше: „Тукъ азъ съмъ слуга“. Питамъ каква нужда имаше да Го биятъ? Невидимиятъ свѣтъ не бѣше ли силенъ да Го избави? — Може да Го избави. Казва се, че небето е всесилно. Е, питамъ тогава, какъ ще си обясните това противорѣчие, защо трѣбваше да биятъ Христа? Не само, че Го биха, но защо трѣбваше да Му се присмиватъ? Заковаха Го на кръста и му се присмиваха отдолу. Защо трѣбваше да бѫде тъй? Какъвъ смисълъ имаше това нѣщо? Въ лицето на Христа ние виждаме единъ великъ примѣръ на онова велико любовно чувство, на онази велика Божия Любовь! Характеръ имаше въ Христа! Той казваше: „Прости имъ Боже, прости! Ако тѣ знаяха нѣщата тъй, както азъ ги зная, ако тѣ разбираха нѣщата тъй, както азъ ги разбирамъ и ако тѣ сѫ готови да изпълнятъ волята Ти тъй, както азъ съмъ готовъ да я изпълня, не биха сторили туй. Единъ день тѣ ще научатъ това, прости имъ!“ Е, какво каза Господъ? — Ще имъ простя, но единъ день тояга ще има. Тояга ще има, разбира се. Чудни сѫ хората! Ако праведниятъ биятъ съ тояга, оплюватъ Го, заковаватъ Го, и Му се присмиватъ, грѣшниятъ трѣбва ли да му се простятъ грѣховетѣ, и да мине безъ бой? Ще му се простятъ грѣховетѣ, но и тоягата ще дойде. Отъ кой? Отъ твоитѣ подобни, отъ твоитѣ другари, съ които си ялъ и пилъ. Тѣ ще кажатъ: въ тебе характеръ нѣма, убѣждения нѣма. Азъ гледамъ на философската страна — на въпроса. Отъ толкова врѣме говоря, а у васъ, у нѣкои отъ ученицитѣ, нѣма тѣзи елементарни разсѫждения. Нѣкои, които минаватъ за много умни, разсѫждавтъ дѣтински. Въ какво седи дѣтинското разсѫждение? Дѣтинското разсѫждение седи въ това, че ние мислимъ, какво нѣкои могатъ да ни повлияятъ. И за потвърждение на тази си мисъль, нѣкои ще ни цитирвагъ стихове отъ Писанието, отъ нѣкои философи, отъ кѫдѣ ли не. То е смѣшно! Човѣкъ не може да се повлияе. Ако хората можаха да се повлияватъ, то до сега добри щѣха да станатъ. Нѣкои казватъ: Учительтъ имъ повлиялъ. Ако азъ мога да ви повлияя, вие светии щѣхте да станете. Това е единъ фактъ, обаче, вие сте такива, каквито си искате, а не каквото ви говоря. Гдѣ съмъ ви повлиялъ? Не, не съмъ ви повлиялъ. Вие можете да бѫдете такива, каквито искате, а законътъ говори: Вие можете да измѣните вашия животъ, у васъ има сили. Вие сами можете да измѣните вашия животъ къмъ добро, къмъ Бога. Въ окултната школа има два велики закона, които сѫ неизмѣняеми: Причината слѣдствие не може да бѫде, и слѣдствието причина не може да бѫде. Сега, да го опрѣдѣлимъ. Майката дѣте не може да бѫде, и дѣтето майка не може да бѫде. Вие ще ми докажете обратното. Какъ? Че туй дѣте като израсне, може да стане майка. Но това не е философия. Философията не е въ врѣмето и пространство, ако вие изисквате нещата въ врѣме и пространство то е друго нѣщо. Имате точкитѣ А и В — движатъ се: А______________________________________В Ако имате само една точка — А, на кѫдѣ ще се движи тази точка? Влиянието й може да бѫде къмъ В, т. е. А може да се движи къмъ В, а може и точката В да се движи къмъ А. Това сѫ два полюса. Въ дадения случай А може да бѫде по-силно отъ В, но може и обратното да бѫде, т. е. В да е по-силно отъ А. Сега, при даденитѣ условия, А — положителната страна е по-силна отъ отрицателната. Слѣдователно. електричеството се явява на по-слабата страна. И въ живота е така: само слабитѣ хора се проявяватъ, силнитѣ хора не се проявяватъ. Всички хора, които се проявяватъ като философи, писатели, това сѫ все слабитѣ хора. У васъ се явява една мисъль: какъ, това сѫ великитѣ хора! Ами че слънцето може ли да се прояви на земята? Слънцето у васъ, на гости, може ли да дойде? Не може. Вие сте чудни? Слънцето на гости не можемъ да го поканимъ. Не че не може, но нѣмаме мѣсго кѫдѣ да го туримъ. То е единъ милионъ и толкова пѫти по-голѣмо отъ земята. Гдѣ ще го туримъ? Ще му кажемъ: молимъ ти се, седи си на мѣстото. Ние, обаче, можемъ да отиваме на гости на слънцето, и тамъ има мѣсто заради насъ. Богъ при насъ не може да дойде. Вие ще кажете: Богъ живѣе въ насъ. То е другъ въпросъ, Това, дѣто казваме, че Богъ живѣе въ насъ, то е само проявление на Бога, проявление на Любовьта. Богъ като люби, и Любовьта живѣе въ насъ, но туй е едно ограничение на Бота. Животъть седи въ малкитѣ нѣща. Богъ като животъ, може да се прояви у насъ, но Богъ като Любовь, въ всичката своя пълнота, сега не може да се прояви у насъ, нѣма още условия за това. Единъ день, когато дойде Любовьта, ние ще отидемъ при Него. Той нѣма да дойде при насъ. И тъй, като животъ, Богъ идва при насъ, а когато трѣбва да Го познаемъ, като Любовь, ние ще идемъ при Него. Нѣкои отъ васъ казватъ: и ние можемъ да отидемъ при Бога. Хубаво, това трѣбва да докажете сами на себе си. Слѣдователно, А само не може да се движи къмъ никаква посока, значи то не може да се влияе. Обаче, отгдѣ произтича влиянието? Туй е моментъ на съзнанието. Сега, искамъ да имате едно философско, едно окултно схващане, Подъ „моментъ на съзнанието“, ето какво азъ разбирамъ. Този моментъ не включва никакво врѣме и пространство. Вие сте свободни въ себе си, имате прѣкрасно разположение, но у васъ се зароди едно малко желание. Щомъ имате най-малкото желание, вие вече се влияете. Обикнете ли нѣкого, вие вече се влияете. Не само вие се влияете, но и този, когото обикнете, сѫщо се влияе. Вие нѣкой пѫть казвате, че този, когото вие обичате, не ви обича. Да ви обича, значи да се влияе отъ васъ. Той казва: азъ не искамъ да се влияя отъ васъ. Защо? Ще го питате: ти обичашъ ли ме, любовьта ти истинска ли е? Ами докажи я! Ако ме обичашъ, направи ми една кѫща; ако ме обичашъ, качи ме на каруцата си; ако ме обичашъ, опечи ми едно прасенце, една кокошка, туй-онуй. И виждашъ, този, който те обича, станалъ цѣлъ слуга все за туй „обичашъ ли ме“. Е, питамъ: при туй разбиране на любовьта, каква свобода може да има? Любовьта не пита „обичашъ ли ме“. Туй е единъ моментъ. Ти ще съзнаешъ въ себе си въ даденъ моментъ, че ти обичашъ, и че те обичатъ, безъ никакви граници. Така трѣбва да бѫде! А вашитѣ разсѫждения, ви довеждатъ до други схващания. Ако искате да се самовъзпитавате, то съ сегашнитѣ си разбирания, по стария начинъ не можете да се възпитавате, и не можете да си самовъз дѣйствувате. Ще бѫдешъ безъ желания! Е, какъ ще ме разберете сега, какво означава думата „безъ желание“? Азъ не я разбирамъ тъй, както теософитѣ я разбиратъ. Ще изясня мисъльта си. Прѣдставете си, че имамъ една много хубава ябълка, която обичамъ и я държа въ стаята си да я гледамъ. Дойде нѣкой у дома, види я, и той я обикне. Седнемъ и двамата около нея, и двамата я обичаме. Дойде трети, и той я обикне. Дойде четвърти, пети, шести, десети, всички я обичаме, всички седнемъ наоколо й. Въ обичьта нѣма нищо лошо, но лошото е, че въ дадения моментъ у Менъ се поражда желание да взема ябълката и да я изямъ. Въ този случай азъ вече се влияя. У всички се поражда желание, споръ, кой да изяде ябълката. Азъ казвамъ; азъ се отказвамъ. Вториятъ — сѫщо, третиятъ, четвъртиятъ, десетьтѣ — сѫщо, и ябълката остава. Сега ябълката сама ще разрѣши въпроса. Тя казва “Азъ съмъ много благодарна за всички услуги сторени отъ васъ, но ще ми направите още една услуга“. Каква? — Ще ме посѣете, и слѣдъ като минатъ 10 години, ще ви отблагодаря. Ще имате търпѣние. Слѣдъ 10 години, като минете покрай мене. ще ви кажа: „Вземете си сега ябълки, колкото искате“. Туй сѫ великитѣ схващания въ Божествения свѣтъ. Желаешъ ли нѣщо само заради себе си, ти се влияешъ вече. У тебе ще се зароди и зависть, и гнѣвъ. Ще си кажешъ: азъ обикнахъ тази ябълка, но моята мисъль е безкористна. Сега ще положите този законъ на безкористие вѫтрѣ въ душата си, и ще работите. Не е лесна работа да се освободите отъ всичкитѣ остатъци на миналото, азъ ги наричамъ атавистически. Вие сте ги придобили отъ хилядитѣ сѫществувания, прѣзъ които сте минали. Колко отрицателни качества сѫ се наслоили вѫтрѣ въ ума ви, въ сърцето ви, въ волята ви! И тѣзи качества сега изпѫкватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ убива. Защо убива? Мислишъ ли, че той като човѣкъ е научилъ това? Не, той е научилъ туй изкуство нѣкога си, когато е живѣлъ като тигъръ. Нѣкой обича да души хората. Той когато е билъ като паякъ, обичалъ да души. Послѣ, всичкитѣ хитрости, лукавства ги е научилъ, когато е миналъ прѣзъ животинското царство, Той трѣбва да поправи всички тѣзи животински, атавистични навици, на своя характеръ, да ги облагороди „Този е благороденъ човѣкъ“, казватъ за нѣкого. Отворя книгата на неговото минало, гледамъ, нѣкога си билъ вълкъ. „Азъ съмъ благороденъ човѣкъ“. Да, изялъ си 100 овци, и не си платилъ за тѣхъ. Благороденъ си билъ! На друго мѣсто гледамъ, нѣкой билъ боа, одушилъ 10 души. И този дългъ не си платилъ. Но, яви ли се като човѣкъ, то е другъ въпросъ. Та, карамически, колко живота има да изплащате въ сегашния си животъ? Като казваме „въ грѣхъ ме зачна майка ми“, разбираме далечното минало. Човѣкъ е грѣшилъ, грѣшилъ, и сега има много недъзи. Единъ день ще плати това нѣщо. Какъ? — Чрѣзъ закона на Любовьта ще плати на всички тия сѫщества. Мислите ли, че единъ кюмурджия, който е изсѣкълъ толкова дървета, нѣма да плати? Не, като дойде кармическиятъ законъ той ще плати всичко туй до стотинка, той ще посади всички изсѣчени отъ него дървета и тогава ще се завърне на небето. Нѣма да остане нѣщо, което да не плати. Сега, ние имаме въ живота си една велика задача: да научимъ хората да бѫдатъ милостиви не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ, и къмъ растенията. Туй е великиятъ Божи законъ! Тѣзи работи Богъ Ги е изправилъ, но недъзитѣ сѫ въ насъ. Той ги е изправилъ отдавна, нѣма наша погрѣшка, която Богъ да не е изплатилъ. Нѣкому си изкривилъ тѣлото. Богъ го е поправилъ, но го е турилъ на твоя смѣтка. Ти си избилъ толкова животни, Той имъ е възвърналъ живота, но всичко това е турилъ на твоя смѣтка, отбѣлѣзалъ е, че си билъ жестокъ човѣкъ. Тази чърта е отбѣлѣзана въ твоя характеръ. Единъ день ще идешъ при Бога и ще Му кажешъ: Господи, азъ съмъ готовъ да Ти служа, да изправя всичкитѣ си грѣхове“, и Той ще те постави на изпитъ. Ще кажешъ: „Едно врѣме въ грѣхъ ме зачна майка ми, и грѣхове правихъ, но сега искамъ да ме зачне въ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, и съ тѣхъ да Ти служа“. Ако въ грѣхъ ме зачна, значи може и другояче да ме зачне. Слѣдователно, като ученици, всички трѣбва да желаете да бѫдете заченати по другъ начинъ. Туй е новораждането, за което Христосъ проповѣдваше: „Ако се не родите изново“. Той не говори за раждане въ грѣхъ. Роденото въ плъть — плъть е, а новораждането отъ Духъ — Духъ ще бѫде. Като сте родени въ Духъ, Духъ ще бѫдете. Това е великата задача! Тъй ще работите. А сега, вие седите и тъй, както сте родени, искате да бѫдете добри хора. Вашитѣ сегашни добрини знаете ли на какво мязатъ? Една капка вода, като падне на сухата земя, море може ли да направи? Толкова и вие сте добри. Ако една капка вода падне на сухата земя, рѣкичка може ли да направи? Толкова добри и вие ще бѫдете. Казва Христосъ: „Безъ мене нищо не можете да бѫдете“, т. е. ако се не родите въ Любовьта, ако тя не влѣзе вѫтрѣ въ васъ, вие ще бѫдете въ стария животъ и само дългове ще трупате. Та, сега не че не трѣбва да имате желания, но всѣко желание, което се проявява, трѣбва да бѫде отъ другъ родъ. И колко е трудно да дадешъ на единъ човѣкъ туй, което обичашъ. Имали ли сте такава опитность? — Имали сте. Запримѣръ, гладували сте 2—3 деня, и тъкмо седнете да се храните, дойде нѣкой да ви иска малко хлѣбъ. Какъ ще се почувствувате? — Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: азъ съмъ гладувалъ толкова врѣме, а сега дошли хлѣбътъ да ми искатъ! Не, трѣбва да кажете: на драго сърце! — Заповѣдайте. И като дадете, да забравите това, като че нищо ие се е случило. Вие седите и си казвате: гледай му ума, това човѣщина ли е? Азъ да гладувамъ, а нему да дамъ хлѣба си! Така разсѫждавате всички. Азъ не ви осѫждамъ, но казвамъ, че по този начинъ на разсѫждение вие всѣкога ще имате А и В. Тогава А: В = В: А. Имате друга една величина АВ:Х = Х:АВ. Хиксътъ е единъ неизвѣстенъ резултатъ, но този резултатъ може да е равенъ на друга нѣкоя величина, съ която ще има извѣстни съотношения. И тъй, въ великата природа послѣдствията на нѣщата сѫ неизбѣжни. Не се плашете отъ това, но знайте, че всѣки единъ актъ, всѣка мисъль, всѣко чувство на съзнателния животъ си има своитѣ послѣдствия, и съ хиляди години тамъ тече. И въ Писанието се казва: „Доброто Богъ го въздава съ тисящи вѣкове“. Едно добро може да се прѣдава до 25,000 години, затуй трѣбва да бѫдете внимателни, но въ вашитѣ разсѫждения да нѣма страхъ. Влияете се, имате нѣкакво желание. Тогава, у васъ трѣбва да остане само едно свещено желание: да изпълните волята Божия! Що е волята Божия? — Вънъ отъ врѣмето и пространството, въ даденъ моментъ, вашитѣ постѫпки да включватъ благото на всички сѫщества въ вселената. Мислите ли тъй, вие ще бѫдете всесилни, и въ даденъ моментъ ще можете да направите всичко. Този е великиятъ законъ, който трѣбва да спазвате, и да мислите върху волята Божия. Да вършите волята Божия, то не е нѣщо, което можете да направите механически. Важното: разкривамъ ви единъ великъ законъ. Ама да не дойдете при мене да ми кажете: не може ли по другъ начинъ? Никаква философия! Ние говоримъ извънъ врѣмето и пространството, безъ философия. „Ама туй ще ми отнеме врѣме“. Не, да изпълнишъ волята Божия никакво врѣме не се изисква, никакви разноски въ това нѣма. Волята Божия може да изпълни този, на когото умътъ не е ангажиранъ никѫдѣ. Този, който иска да изпълни волята Божия трѣбва да бѫде свободенъ, а свободниятъ умъ, свободното сърце, свободната воля всичко могатъ да направятъ. Вие можете да бѫдете свободни! Всѣки едйнъ човѣкъ се ограничава отъ своитѣ мисли, отъ своитѣ желания и отъ своитѣ дѣйствия. Така седи великиятъ законъ въ свѣта. Второто нѣщо: тия наши мисли, чувства и дѣйствия иматъ вторични резултати въ свѣта. Има влияния чрѣзъ отражение. И тъй, ще изпълнявате волята Божия. ще приложите този законъ, за да изгладите сѫществуващата дисхармония, защото между васъ има една дисхармония. Мене това не ме безпокои, защото азъ съмъ дошълъ до друго едно разположение: дисхармонията която сѫществува между васъ, за мене е много приятна. Азъ като се върна дома си, свиря си, пѣя си, радвамъ се и си казвамъ: успѣватъ тѣзи ученици! Но въ свѣта сѫществува другъ единъ законъ: докато ядете и пиете е много добрѣ, но като се свърши гуляя, кръчмарьтъ иска пари, и като нѣмате, ще ви набие. Обратна реакция ще има. Азъ искамъ да минете съ по-малко страдания, по възможность съ по-малко страдания! Да се заблуди човѣкъ, азъ наричамъ страдание това. Една сестра дошла една вечерь при мене, казва: „Учителю, позволи ми да си замина, да се самоубия“. — Не ти позволявамъ. „Защо“? — Ами ти си яла и пила толкова врѣме, а сега трѣбва да плащашъ. Чакай, нѣма никакво самоубиване, азъ имамъ ниви, ще ги прѣкопаешъ, ще ги разорешъ. До тогава, ни поменъ нѣма да има отъ самоубиване, всичкитѣ вѫжета сѫ скрити. Азъ зная какво значи това. Този духъ, който е направилъ толкова пакости, сега иска да се провре незабѣлѣзано, че като отиде на друго мѣсто, и тамъ да прави пакости. До сега азъ плащахъ, а отъ сега — ти. Това е законъ! Лесно е да кажемъ: да си заминемъ! Нѣма да си заминемъ, да се провремъ, безъ да плащаме. Вие трѣбва да научите този законъ. Нѣкой назва: да умра! Ами знаете ли, че като излѣзете отъ тѣлото си, ще дойдете до една врата, дѣто вратаритѣ ще ви хванатъ, ще ви обератъ, ще ви взематъ всичко, до иглица, нищо нѣма да ви оставятъ. Вие още нѣмате тази опитность. Нѣкои като умратъ, все се криятъ, дълго врѣме ходятъ измежду хората. Нѣкой пѫть ще трѣбва да минете прѣзь една баджарница, прѣзъ втора, прѣзъ трета, 44 сѫ тѣ. Тамъ ще опиташъ много нѣща, и като излѣзешъ, знаешъ ли какво ще стане съ тебъ? Нѣма да остане никаква форма отъ тебъ, ще се изгубишъ. Нѣма да знаешъ какъвъ си, и кой си билъ, Стоянъ, Драганъ. Никаква форма нѣма да имашъ! Нѣма да остане нѣщо, на което да се опрешъ. Нѣма да мязашъ даже и на единъ листъ, който вѣтърътъ повѣва изъ пространството. Ще дойдешъ до положението на единъ пѫтникъ, който е изгубилъ пѫтя си, прѣдъ очитѣ на когото всичко е мракъ и тъмнина. Сега, у васъ има една особена философия. Като дойдете до Писанието, мислите, че всичко знаете и казваге: този стихъ казва тъй, онзи — тъй, и т. н. Нѣкой казва: азъ съмъ чулъ гласа на Господа. Ако вие сте Го чули, и азъ съмъ Го чулъ. Нѣкой ще каже: на мене Господъ е говорилъ. Ако на васъ е говорилъ, и на мене е говорилъ. Сега ще сравнимъ казаното на васъ, и казаното на менъ, и ще видимъ плодоветѣ отъ казаното. Защото, въ Божиитѣ думи плодоветѣ иматъ еднаква цѣна. Може да сѫ кирливи, но като ги измиемъ, тѣ никога не губятъ своята цѣна. Тѣ никога не губятъ и своята сила. Божиитѣ плодове сѫ еднакви. Та, като ви проговори Господъ, какво ще стане съ васъ? Много отъ ученицитѣ тукъ ми казватъ, че Господъ имъ проговорилъ. Азъ ги слушамъ, като ми казватъ, че Господъ имъ проговорилъ. Въ дадения моментъ имъ хващамъ вѣра, че Господъ имъ проговорилъ, но слѣдъ единъ день нѣкой отъ тѣхъ ми казва: тамъ, онази сестра, не искамъ да я срѣщамъ, не съмъ разположенъ къмъ нея. Азъ зная вече, до колко Господъ му е проговорилъ. „То вече не се търпи — веднъжъ, двашъ, трижъ, тя го прѣкали вече“. Ами че ти не си ли прѣкалилъ? Кой отъ васъ. не е прѣкалилъ, я ми кажете? И ангелитѣ, и всички сѫ прѣкалили. Единственото сѫщество въ свѣта, безъ измѣнение, което азъ зная, като съвършенство, това е Богъ. Отъ тамъ насетнѣ, като започнешъ отъ Него надолу, у всички ще има по нѣщо несъвършено. Значи, въ свѣта на проявленията има видоизмѣнения. Като дойдемъ до обикновения, човѣшкия свѣтъ, тия измѣнения ние наричаме гнѣвъ, умраза, злоба. Всички тѣзи отрицателни проявления трѣбва да прѣвърнемъ въ положителни. Всички тѣзи нѣща сѫ прѣпятствия, които Господъ турилъ за да опита нашата любовь. Той казва; „Туй прѣпятствие можешъ ли да го прѣминешъ? Богъ ще те тури въ положението на баща, мѫжъ, жена и като минешъ тѣзи изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури прѣдъ себе си, ще те наприви ангелъ, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпись, и ще ти даде единъ свободенъ билетъ, колкото искашъ да ходишъ кѫдѣто искашъ да посѣщавашъ, и когато искашъ да се върнешъ. Като се върнешъ отъ разходката, ще те пита? „Видя ли всичко?“ - Видѣхъ. „Искашъ ли още разходка?“ — Не, Господи, сега искамъ да Ти служа. Тогава Той ще ти даде да управлявашъ едно слънце, за което ще отговаряшъ. Тамъ ще те считатъ за Богъ, и като направишъ нѣкоя погрѣшка, тѣ ще се оплачатъ на Господа. Като направишъ редъ погрѣшки, Господъ отново ще те върне като човѣкъ, пакъ ще минешъ тази процедура на трансмигриране, на странствуване, послѣ пакъ ще те прати въ свѣтоветѣ, слѣдъ туй въ друга нѣкоя слънчева система и т. н. Дълго врѣме ще се разхождашъ, докато се научишъ какъ да Му служишъ. И тогава, Той като те види, нѣма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже; „Ще се научишъ да служишъ“, И като заминешъ отъ Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. Богъ нѣма намръщено лице, Той всѣкога е усмихнатъ. Който Го е видѣлъ, той никога да Го забрави. Какъ виждаме ние тази усмивка на земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? — Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за пръвъ пѫть трепне, първото трепване на сърцето ви, прѣди да сте любили, това е усмивката на Бога. Това е първата любовь. Отъ тамъ насетнѣ нищо не остава; другитѣ усмивки, това сѫ фотографии на първата. Първата е много ясна, тя е усмивката на Бога. Тази усмивка се извършва моментално. Тя е единъ моментъ. Нѣкой казва: не мога да я видя. Други казватъ: изгубихъ я Да, защото тя не може да трае дълго врѣме на земята. Тъй седи факта. Психологически този фактъ вие го знаете. Тази усмивка може и да се повтори. И тъй, изпълнение волята Божия! Какво нѣщо бѣше волята Божия? — Волята Божия е този актъ, който въ даденъ моментъ включва благото на всички сѫщества. Т. м. * 8-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 28.ХI.1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силовитѣ линии въ природата. Т. м. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Отличителнитѣ черти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Киселитѣ и сладки храни“. За идущия пѫть ще имате темата: „Разлика между гордость и щестлавие“. На десеть теми една трѣбва да бѫде отрицателна. Ще разгледате щестлавието и гордостьта като двѣ положителни прояви на човѣка въ низходяща степень, или като двѣ отрицателни качества на неговия характеръ. Когато въ човѣшкия организъмъ се появи нѣкой цирей, въ какво съотношение е този цирей къмъ човѣка? Сега, запримѣръ, англичанитѣ казватъ: ,“The proud flesh.“ То значи: човѣшката плъть е такова нѣщо, че съ какъвто мехлемъ и да я мажешъ, не се лѣкува. Такова нѣщо е и човѣшката гордость: на никакъвъ моралъ, на никакъвъ съвѣтъ, на никакво разсѫждение не се подава. Тя казва: азъ сама за себе си живѣя. Въ български езикъ думитѣ „гордъ“ и „щестлавенъ“, започватъ съ буквитѣ Г и Щ. Щестловниятъ човѣкъ обича рекламитѣ. Буквата Щ е знакъ за размножение. Щестлавниятъ обича много работи, обича разнообразието. Въ щестлавието влиза единъ важенъ елементъ, едно отъ добритѣ качества, една положителна черта — общителностьта. Щестлавниятъ човѣкъ е общителенъ, много разговорчивъ, отдѣто мине, всички го знаятъ. Думата „гордъ“ въ български има двѣ значения. Гордъ човѣкъ е този, който пази своето достойнство. Думата „гордъ“ започва да се развива въ възходяща степень. Тя еволюира и добива добро значение. Въ гордостьта, като основа влиза личното чувство, самоуважението, то е главниятъ елементъ, а въ щеславието — общителностьта. Горделивиятъ мисли само за себе си, а щестлавниятъ мисли за окрѫжаващитѣ. Той, като мисли за окрѫжаващитѣ, интересува се отъ това, какво тѣ мислятъ за него, какво е тѣхното мнѣние. За тѣхъ общественото мнѣние е мѣродавно. Всички хора, които искатъ да знаятъ какво е общественото мнѣние за тѣхъ, сѫ щестлавни. Онѣзи, които казватъ „азъ петь пари не давамъ за общественото мнѣние“, сѫ горделиви. Сега, да кажемъ, че А е главната монада, т. е. висшето съзнание. В е малкото съзнание, казва: азъ не искамъ да зная какво мисли А. Какъ мислите, право ли е разрѣшението на въпроса. Въ всѣко едно общество има отдѣлни разсѫждения на индивида, има и общи разсѫждения. Запримѣръ, единъ народъ трѣбва да има общо съзнание, колективна душа. Такава една душа, която прониква единъ народъ, минава като индивидъ. Туй, което е колективно, което е множество на земята, въ небето минава за единица. Българския народъ въ Божествения свѣтъ се прѣдставлява отъ единъ човѣкъ. А нѣкои народи въ Божествения свѣтъ нѣматъ още свой прѣдставитель. Значи, не е въ множеството. Сега, каквито качества има А, има ги и В, само че въ по-малъкъ размѣръ. Всѣка една монада, изобщо има три проявления. Монадата А се проявява като единъ съзнатетеленъ, мислящъ животъ въ своето висше произхождение. Тя е първото произхождение на този висшъ животъ. Слѣдъ туй имате АВ. То изразява живота на тази монада въ единъ астраленъ свѣтъ. Тукъ се развиватъ чувствата на тази монада. Най-послѣ имате третото проявление на тази висша монада. То е ВС. Това проявление прѣдставлява единъ чисто материаленъ, физически животъ. Съврѣменното общество днесъ прѣживява своя материаленъ животъ. Българитѣ, запримѣръ, сега прѣживѣватъ послѣднитѣ дни на своя материаленъ животъ. Германиитѣ, англичанитѣ, американцитѣ, сѫщо така прѣживѣватъ своя материаленъ животъ, но слѣдъ като го прѣживѣятъ, иматъ умствена култура. Българитѣ ще прѣживѣятъ своя материапенъ животъ, безъ да иматъ толкова интелектуална култура. Въ тѣхния животъ чувствата взематъ участие. Тѣ се намиратъ въ послѣднитѣ дни на своя астраленъ животъ. Всѣки единъ отъ васъ минава прѣзъ тия три категории животъ. Ако прѣживѣвате вашия Божественъ животъ, умътъ ви всѣкога ще се съсрѣдоточи къмъ посоката на сърцето. Ако прѣживѣвате вашия чувственъ животъ, ще бѫдете съсрѣдоточени повече къмъ главата си, ще мислите повече; защото, само онѣзи хора, които мислятъ много сѫ чувствени. Тѣхната мисъль е насочена къмъ начинитѣ, по които биха могли да удовлетворятъ своитѣ чувства. Ако прѣживѣвате вашия физически животъ, постоянно ще мислите за тѣлото си. Запримѣръ, при най-малкото заболѣване, всѣка една часть отъ тѣлото ви ще ви интересува много. Идете на единъ балъ, на единъ концертъ, тамъ ще видите всичкитѣ тия типове на прѣживѣване. Слѣдователно, тия три типа иматъ три различни понятия, три различни схващания за живота. Защо е така? — Защото всѣки типъ разглѣжда нѣщата прѣзъ особена призма. Запримѣръ, единъ човѣкъ, у когото чувствителностьта е развита, той си има своя особена призма. Не мислете че когато вие мислите за духовния свѣтъ, та можете прѣмо да гледате на нѣщата. Вашиятъ умъ все ще гледа прѣзъ нѣкаква призма. Тази призма може да прѣдставлява знанието на друго нѣкое сѫщество, по-високо отъ васъ. Умътъ на единъ човѣкъ може да бѫде като призма за другъ човѣкъ Вие можете да глѣдате нѣщата прѣзъ ума на нѣкой човѣкъ. Имаме единъ такъвъ примѣръ, той е слѣдниятъ: единъ отъ американскитѣ професори, музикантъ и учитель по музика, прѣдава на една своя ученичка, и забѣлѣзва, че когато ученичката е на прозореца къмъ пѫтя, а той свири на пианото, вижда кой минава. Щомъ тя се отдалечи отъ прозореца, нищо не вижда. Това значи, че неговиятъ умъ и умътъ на тази млада мома иматъ единъ и сѫщъ фокусъ. Затова и при ясновидството казватъ, че трѣбва да се създаде извѣстна срѣда, за да се вижда, Трѣбва да се намѣри човѣкъ, чрѣзъ ума на когото да виждаме. Какво може да ни ползува такова виждане? Да допуснемь, че прѣзъ ума на нѣкого може да видите какво става въ духовния свѣтъ. Ако вие надникнете въ духовния свѣтъ, ще видите, че и той има три проявления. Запримѣръ, вие може да надникнете само въ физическата страна на духовния свѣтъ, въ външнитѣ му прояви. Тия три проявления сѫ проявления на единъ и сѫщъ животъ. Съврѣменнитѣ учени хора написватъ една линия която въ началото е крива, а къмъ края се изправя, и казватъ: това е крива линия, а това е права линия. Добрѣ, кои сѫ причинитѣ за изкривяването на линиитѣ, и кои сѫ причинитѣ за изправянето на линиитѣ? Ние казваме: правата линия е най-кѫсото растояние между двѣ точки, а кривата линия показва, че е срещнала редъ прѣпятствия по пѫтя си Когато имаме редъ прѣпятствия, тогава обичаме кривата линия. Слѣдъ това тия учени хора написватъ и втора, и трета такива линии. Тия линии сѫ три типа хора, три пѫтя, по които тѣ се движатъ. Тия линии сѫ една въ друга. Горната прѣдставя пѫтьтъ на единъ човѣкъ, който разсѫждава дълбоко, умно, умѣрено, разсѫдливо, благоразумно и не бърза. Неговиятъ темпераменть е донѣкѫдѣ холериченъ. Втората линия изразява втория типъ, човѣкъ сангвиникъ, бързъ, еластиченъ експансавенъ, обѣщава всичко, но и половина отъ обѣщанията не извършва. На обѣщания е пръвъ, но като дойде до изпълнение казва: обѣщахъ, но не мога да изпълня. А третата линия, третиятъ типъ е човѣкъ смѣткаджия. На всички хора природага е турила на тѣхния организъмъ по единъ знакъ. Ако вие изучаватс организмитѣ подъ микроскопъ, ще видите, че силовитѣ линии въ тѣхъ иматъ опрѣдѣлени пѫтища. Както ние мислимъ и чувствуваме по сѫщия начинъ се двияжатъ и силовитѣ линии въ живота ни. Познанието на тази наука може да ни ползува, ако искаме да изправимъ своя организъмъ. Запримѣръ, срѣщаме много млади и стари хора, които се прѣгърбватъ. Защо се прѣгърбва човѣкъ? Когато се крие човѣкъ, какво прави? — Прѣгърбва се. Въ прѣгърбването има нѣкакъвъ замисълъ, крие се чсвѣкъ нѣкѫдѣ. Щомъ започнемъ да се криемъ въ нашата мисъгь или въ нашия чувственъ животъ, ние започваме да се прѣгърбваме, докато най послѣ съвсѣмъ се изкривимъ. Нѣкои ще отдадатъ туй изкривяване на съвсѣмъ други причини. Всѣки трѣбва да гледа гърбътъ му да е правъ Има изкривяване и на краката. Често, гледате токоветѣ на нѣкого изкривени, кракътъ му сѫщо изкривенъ. Защо става това? Има една свещена область, която азъ не искамъ да разкривамъ. Кракътъ нѣкой пѫть може да се изкриви въ ходилото, като започва да се изкривява навънъ, или навѫтрѣ, и то не само мускула, но цѣлата кость. Това показва, че въ движението на силовитѣ линии въ мисъльта има дефекти, не вървятъ хармонично. Щомъ започнатъ обущата ви да се разкривяватъ, трѣбва да знаете, че имате нѣкакъвъ дефектъ. Оть обущага си може да констатирате какви болести ще имате слѣдъ единъ мѣсецъ, слѣдъ два мѣсеца, дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие, или какво и да е друго. Други случай: допуснете, че нѣкой мѫжъ туря шапката си малко накриво, или я хваща оггорѣ, и тъй я туря на главата си. Какво означава всичко това? Това сѫ все признаци. Азъ забѣлѣзахъ, прѣди да дойде всеобщата война, имаше една мода да сплѣскватъ щапкитѣ отпрѣдъ, а отзадъ оставаше вдигната. Какво означаваше това? Понеже отпрѣдъ на челото е милосърдието, хората казваха: милосърдието на хората трѣбва да се сплѣска, да се спити. На този свѣтъ не трѣбва милосърдие. И хората опитаха тази своя философия. Милосърдието се сплѣска, но се намѣриха въ трудно положение. По сѫщия законъ, когато милосърдието се развива, развива се и горната часть на челото. Истинската база на умствения животъ е милосърдието. Нѣкой хора искатъ да възпитаватъ, да развиватъ ума. Тѣ сѫ приложили хиляди системи до сега, но въпрѣки това умствениять животъ не върви по правиленъ пѫть. Събудете въ единъ човѣкъ милосърдието, ще събудите въ него и правата посока къмъ умственъ животь. Милосърдието се намира въ центъра на челото. Милосьрдието е центъръ, къмъ който хората трѣбва да се стремятъ. Въ умствения животь милосърдието има най-силно влияние. Нѣма друго чувсгво, друга способность, която да има такова силно влияние върху ума, каквото милосърдието, затова челото трѣбва да расте съразмѣрно. Горната му часть трѣбва да се издига нагорѣ. Отъ чисто идеално гледище, вие трѣбва да оставяте милосърдието да прояви резултатитѣ си въ ума. Тъй както днесъ нѣкои схващатъ милосърдието, то е безидейно Запримѣръ, гледашъ, че нѣкой страда, но твоето сърце не се трогва ни най-малко. Когато дойде истинското милосърдие въ свѣта, когато човѣкъ схваща правилно нѣщата, той има еднакво разположение къмъ всички живи сѫщества. Затова, първото нѣщо въ умствения животъ е милосърдието. Човѣкъ на главата си има три центъра, които играятъ важна роль: милосърдие, любовь къмъ Бога и твърдость. Милосърдието е качество, което свързва човѣка съ висшитѣ сѫщества, у които нѣма страсти. Вториятъ центъръ е висшето чувство у човѣка — любовь къмъ Бсга. То го свързва съ сѫщества, които произлизатъ отъ първичната свѣтлина. Третото чувство прѣдставлява твърдостьта у човѣка, единъ отъ главнитѣ стълбове на неговата воля. То го съединява съ сѫществата, които разполагать съ силитѣ въ природата. Твърдиятъ чсвѣкъ, издържа всичко което му дойде въ живота. Имало е случай, когато нѣкой го бие, пукне му главата, но той издържа, нищо не казва. Въ него търпѣнието е силно развито. Не всички хора сѫ еднакво търпеливи. Твърдъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да бѫде търпеливъ. Когато разумнитѣ сѫщества ви разглеждатъ, тѣ разглеждатъ само движението, пѫтищата на силовитѣ линии въ васъ, а не се занимаватъ съ вашата външна страна. Когато влѣза въ една кѫща, азъ не изучавамъ хората, кой какъвъ е на гледъ, но разглеждамъ какъ е направенъ прозореца му. Гледамъ каква е голѣмината на прозореца му, какво съотношение има между височината и широчината му. Послѣ, гледамъ какъ е направилъ вратата си, какви сѫ стълбитѣ, по които се качва, гледамъ още какво е разпрѣдѣлението на стаитѣ. Туй характеризира човѣка! Кѫщата му е една книга, и по тази книга ти ще го познаешъ какъвъ е. Когато едно висше сѫщество иска да изучи характера на нѣкое човѣшко сѫщество, като влѣзе въ тѣлото му, поглежда какви сѫ прозорцитѣ му, т. е. какви сѫ очитѣ му, какъвъ размѣръ иматъ и т. н. Да кажем, че това (фиг. 2) изразява окото и лѫчитѣ, които излизатъ отъ него Това око е живо, То има хоризонтално движение. Единъ французинъ изучавалъ тъй наречения „боваризъмъ“, наука, която опрѣдѣля хората по очитѣ, главно по този лѫчъ, който излиза отъ очитѣ по неговото направление. Човѣкъ, у когото свѣтлината, която излиза отъ окото има направление въ двѣ страни е материалистъ. Нѣкой пѫть лѫчътъ, който излиза отъ окото има движение нагорѣ къмъ слънцето, отъ двѣтѣ страни на окото. Нѣкой пѫть човѣкъ погледне, погледътъ му е надолу. Отъ това нѣщо вие трѣбва да се пазите. Всѣки день трѣбва да се оглеждате, да наблюдавате движението на силовитѣ линии на очитѣ си, понеже очитѣ изразяватъ най-висшето нѣщо въ човѣка. Въ видимия човѣкъ нѣма по-изразително нѣщо отъ човѣшкото око. Единственото нѣщо, което не се мѣни е човѣшкото око. По очитѣ може да познаешъ какво мисли човѣкъ, той не може да те излъже нѣма скрито-покрито. И дѣцата знаятъ този законъ. Като направятъ една погрѣшка, тѣ си затварятъ очитѣ, да ги невижда майка имъ, защото знаятъ, че тя ще ги познае. Тѣ правятъ и друго нѣщо: турятъ рѫката на очитѣ си, не че ги е срамъ, но тъй привидно, си турятъ маска. Вие съзнавате този фактъ. Когато направите нѣкаква погрѣшка въ духовния свѣтъ, въ васъ има желание да си закриете духовнитѣ очи, затова сьрцето ви се свива. Божествената свѣтлина, или свѣтлината на по-висшитѣ сѫщества тогава не реагира върху васъ, и вие усѣщате въ себе си единъ недоимъкъ. Въ такъвъ случай, най-главното за васъ е да изправите погрѣшката си. Всѣка погрѣшка ще ви застави да си затворите очитѣ. Щомъ си затворишъ очитѣ, ти се лишавашъ отъ Божественото благо. Погрѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ спънка, за да се лишишъ отъ Божественитѣ блага. Нѣкой казва: защо трѣбва да изправя погрѣшката си? — Защото една погрѣшка може да съкрати твоя животъ. Една погрѣшка може да поврѣди твоя умъ, твоето сърце, твоята воля. Ако имашъ музикални способности, ще ги изгубишъ, ако имашъ художествени способности, ще ги изгубишъ. Какъвто и да е недостатъкъ, каквато и да е грѣшка, трѣбва да ги махнешъ Туй е научната, вѫтрѣшна страна на въпроса, защо трѣбва да изправяме живота вѫтрѣ въ себе си. Всѣка една погрѣшка трѣбва да се констатира точно, защото небето не обича прѣувеличаване. Онѣзи които прѣувеличаватъ и намаляватъ, тѣ лъжатъ. Духовниятъ свѣтъ обича да константира нѣщата тъй, както сѫ си, точно, съ мѣрка. Така и ти нѣма да прѣувеличавашъ, нѣма и да намалявашъ. Ще кажешъ истината. Благородството въ характера седи въ това, да си признаешъ погрѣшката както е безъ никакво пристрастие. Не се плашете отъ вашитѣ погрѣшки. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е грѣшило. Като изключимъ Бога, всички други сѫщества сѫ грѣшили. Единственото сѫщество, което не е грѣшило е Богъ. Той е абсолютенъ. Всички, които сѫ излѣзли отъ Него, сѫ минали прѣзъ погрѣшкитѣ. Тѣ знаятъ какво е погрѣшка. Погрѣшката не е мораленъ недѫгъ. Грѣхътъ е друго. Погрѣшката и грѣхътъ сѫ двѣ различни идеи. Грѣхътъ е нѣщо умишлено, той е прѣстѣпване на извѣстенъ законъ, който Богъ е турилъ, а погрѣшкитѣ произтичатъ отъ невнимание. Затова ще се стараете да поправяте погрѣшкитѣ си. Единъ отъ недѫзитѣ у хората, както и у ученицитѣ е този, че тѣ виждатъ погрѣшкитѣ на другитѣ. Ако започнете да виждате много погрѣшкитѣ на хората, да знаете, че сте на опасенъ пѫтъ. И ако не ги виждате, пакъ сте на опасенъ пѫть, защото погрѣшкитѣ на другитѣ хора сѫ училище заради насъ. Една погрѣшка, която си видѣлъ у другитѣ, можешъ да я използувашъ, за да изправишъ себе си. Ако не я видишъ, ще минешъ прѣзъ сѫщия пѫть. Запримѣръ, въ единъ голѣмъ класъ, като вашия, трѣбва да се балансиратъ силитѣ, които дѣйствуватъ. Най-първо трѣбва да се балансиратъ вашитѣ мозъчни сили. На второ положение трѣбва да се балансиратъ вашитѣ сърдечни сили. И на трето положение трѣбва да се балансиратъ вашитѣ физически сили, силитѣ на тѣлото. Двама души може да се отблъснатъ. Какъ? — Ако вие сте положителенъ и се приближите къмъ менъ, но и моята рѫка е пълна съ положителна енергия, какво ще стане? — Щомъ се приближите веднага ще усѣтите едно стѣсняване. Между двѣтѣ рѫцѣ има една борба. Може да сте имали такава опитность. Приближишъ се до нѣкого, рѫката ти започва да те сърби. Ти усѣщашъ сърбежъ, и той усѣща сърбежъ. Едва търпите и гледате да се прѣмѣстите отъ тамъ. Вие искате да си дадете отчетъ за тия нѣща, искате да си ги обясните. Разбира се, тази е много важна область за проучване, но вие мязате още на онѣзи любопитнитѣ дѣца. Знаете ли какви дѣца сте? Има единъ разказъ изъ древностьта, може да го знаете, гдѣто женитѣ протестирали, искали и тѣ да управляватъ свѣта. Явила се депутация прѣдъ царя и казала: „Голѣма неправда е само мѫжетѣ да управляватъ. Искаме и ние да вземемъ участие въ управлението“. „На драго сърце“ казалъ царьтъ, „но ще ви дамъ едно малко изпитание“. Далъ имъ една затворена сфера и казалъ: „Дръжте я една седмица и слѣдъ туй ми я донесете“. Показалъ имъ какъ се отваря, но имъ порѫчалъ да не я отварятъ. Слѣдъ като я взели, още на другия день се питатъ: Какво ли има вѫтрѣ! Да я отворимъ, или да не я отворимъ? Най-послѣ рѣшаватъ да я отворятъ. Отворили я, но каквото било скрито въ сферата, изкочило навънъ. Такива сме и ние, като дѣцата. Всѣкога искаме да влѣземъ вѫтрѣ. Природата има много такива сфери, и като ни даде нѣкоя, отворимъ я, и пилето изхвръкне. Като изхвръкне пилето, яйцето вече нищо не струва. Сега и вие, като ученици на окултната наука, като ви дадатъ нѣщо, не го държите затворено. Като огидешъ при царя и върнешъ сферата, той ще ти каже: „Отвори сферата“. Но прѣди той да ти е казалъ, не е отваряй. Значи, въ природата има закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Когато природата каже: нѣма да отваряшъ! — Ще слушашъ, ще чакашъ, ще търпишъ, нѣма да бързашъ. Казва: Сега отвори! — Ще отворишъ. Ние всѣкога отваряме нѣщата безъ врѣме. И отъ това се раждатъ всичкитѣ страдания и заблуждения. Казватъ за нѣкого: той е отличенъ човѣкъ, като него нѣма вторъ въ цѣлия свѣтъ. Не се минава единъ мѣсецъ, казватъ: ние се излъгахме, той билъ лошъ човѣкъ Слѣдъ единъ мѣсецъ пакъ казватъ: не той билъ добъръ, азъ съмъ се излъгалъ“. Не правете бързи заключения! Азъ мога да бѫда и добъръ и лошъ. Ако съмъ бирникъ, пратенъ при васъ да събирамъ държавнитѣ пари, нали като приближа закона, ще бѫда лошъ човѣкъ? Длъжность изпълнявамъ! Ако съмъ чиновникъ на държавата, изпратенъ при васъ да давамъ пари на бѣднитѣ, нали ще бѫда добъръ човѣкъ? Хубаво, въ този случай добрината моя ли е? Тогава, вашитѣ зѫби сѫ най-виновни. Кажете ми, кого сте посрещнали добрѣ? Казвате: ние сме отлични хораI Да, вие минавате за много добри хора, но я питайте ябълчнитѣ сѣмки и всичко живо въ свѣта, какво могатъ да кажатъ за вашитѣ зѫби! По нѣкой пѫть мѫжътъ може да каже какво нѣщо сѫ зѫбитѣ на жената. И жената може да каже, какво нѣщо сѫ зѫбитѣ на мѫжа. Питамъ сега: кой е виновенъ? Зѫбитѣ ли сѫ виновни, или ние сме виновни? Ние можемъ да извадимъ зѫбитѣ на единъ човѣкъ, но злото пакъ не се поправя. Злото не е въ зѫбитѣ. Друго прѣдназначение иматъ зѫбитѣ. Злото въ зѫбитѣ е дошло вторично, когато човѣкъ ги е употрѣбилъ въ това направлелие, за зло. На много отъ нашитѣ органи ние сме изопачили службата. Това сме направили съ очитѣ, съ езика, съ носа, съ ушитѣ. Ухото не е направено да подслушва. Ухото не е направено за шпионство. То е създадено да придобивашъ съ него Мѫдрость. Езикътъ не е за злословене, но да благославяшъ, да говоришъ разумно, а ти съ него можешъ да изкажешъ и най-лошитѣ работи, езикътъ не е виновенъ. Като ученици, никога не отлагайте! Вие всѣкога трѣбва да имате единъ силенъ стремежъ. Пазете се отъ слѣдното: Не казвайте, че знаете, но кажете: Ние се учимъ! Знанието е нѣщо прѣходно. Туй, което сега знаешъ, ще видишъ, че слѣдъ врѣме не го знаешъ. Туй, което сега не знаешъ, ще видишъ, че слѣдъ врѣме го знаешъ. Тия хора, които много знаятъ, многс грѣшатъ. Истинскиятъ човѣкъ или ученикътъ, трѣбва да казва: Азъ ще се уча! Това е правото положение. Това е мисъльта, въ която нѣма никакво раздвояване — уча се! И да е погрѣшка, и да не е погрѣшка, уча се, отъ всичко се уча. Ако добрѣ свиря, и ако лошо свиря, всичкото е една наука, изпитвамъ и едното, и другото положение. Размишление. * 7-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 21.ХI.1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Излишъкъ и недоимъкъ въ живота. Размишление. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Разлика между лѣвия и дѣсния пѫть“. Сега, нека имаме едно мислено упражнение! Прѣдстаѣете си въ ума, че този моментъ въ слънцето има едно голѣмо събрание на интелигентни сѫщества, които разрѣшаватъ единъ отъ важнитѣ въпроси, и се постарайте, да видимъ можете ли мислено да се свържете съ тѣхъ. Сега азъ не казвамъ да вѣрвате, но само да си прѣдставите това. Ако речете да вѣрвате, вие ще се намѣриге въ едно раздвоено състояние. Ще си прѣдставите това нѣщо въ ума, като една картина. Ще си прѣдставите слънцето не на това мѣсто, кѫдѣто е сега, но ще си го мислите подъ ѫгълъ 80° къмъ изтокъ, т. е. 10° до земята. Размишлението ще трае 5 минути. Тема за слѣдующия пѫть; „Отличителнитѣ черти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Упражнение: Дѣсната рѫка малко нагорѣ и напрѣдъ. Китката се изправя по възможностъ нагорѣ. Малкиятъ пръсть се отдѣля, послѣ приближава. Палецътъ се отдѣля, послѣ приближава. Показалецътъ се отдѣля, послѣ приближава. Палецътъ се отдѣля, послѣ съединява съ върха на малкия пръсть, плъзга се надолу по пръста и пакъ нагорѣ, надолу, послѣ се изкачва по безимения нагорѣ, пакъ надолу. Слѣдъ това палецътъ минава по срѣдния пръстъ нагорѣ, надолу; послѣ по показалеца нагорѣ, надолу. Палецътъ и показалецътъ се допиратъ и заедно съ цѣлата рѫка се навежда напрѣдъ, като палецътъ и показалецътъ сѫ надолу. Въ сѫщото положение на пръститѣ рѫката се издига и пакъ сваля. Рѫката настрани и се прибира надолу. Тази вечерь ще говоря върху темата: „ОТЪ КАКВО ПРОИЗТИЧА ЗЛОТО ВЪ СВѢТА“. За абсолютното зло нѣма да говоря сега. Злото е излишекъ въ природата. Ако извѣстна енергия, която възприемате не може да се асимилира отъ вашия организмъ, тя ще създаде едно дисхармонично състояние въ организма ви. Значи, накоплението на извѣстни сили, които не може да асимилирате, да употрѣбите, образуватъ едно състояние въ васъ, което наричаме зло. Тия сили сѫ живи. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е зълъ. Този човѣкъ прѣди единъ, прѣди два часа е билъ въ едно прѣкрасно състояние на духа, мислилъ е трѣзво, а слѣдъ единъ, слѣдъ два часа виждате, че неговиятъ умъ, неговото сърце, неговиятъ организмъ съвсѣмъ сѫ се измѣнили. Защо е зълъ този човѣкъ? Въ природата има тъй нареченитѣ, тъмни сили, отъ които произтича тъмната, черната свѣтлина. Сега, физиологически, ако вие приеметѣ извѣстна храна, която не може да се асимилира отъ вашия стомахъ, набиратъ се такива енергии, които раждатъ болести, и природата трѣбва да ги лѣкува. Болеститѣ въ свѣта сѫ единъ методъ на природата за лѣкуване на тия излишни енергии. Природата не търпи абсолютно никакъвъ излишекъ. Тамъ, дѣто има излишекъ, всѣкога се заражда едно лошо състояние. Сега, запримѣръ, съврѣменнитѣ хора, като ядатъ много страдатъ. Само една микрископическа часть отъ храната се асимилира, а другата е излишекъ. Този излишекъ трѣбва да се изхвърли навънъ. И всички болести днесъ се дължатъ на този изпишекъ, а въпрѣки това всички проповѣдватъ, че трѣбва повече храна. Не, по-малко храна е нужна за човѣка, и тя трѣбва да се приеме и асимилира така, че отъ нея да остане по възможность най-малъкъ излишекъ. Щомъ имате извѣстенъ излишекъ, вие ще си съградите отъ него единъ хамбаръ. Този излишекъ въ тѣлото се изразява въ извѣстни натрупвания, като мазнини, мускули и човѣкъ започва да надебелява. Казвате: този човѣкъ се поправилъ. Да, лицето му подпухва, странитѣ му ставатъ по-дебелички, и той върви и се радва, че има единъ излишекъ. Излишекътъ вѫтрѣ въ природата се изразява по два начина: въ тлъстина, и въ сухота. И тлъстината, и сухотата сѫ излишекъ, само че затлъстѣването е излишекъ въ материални нѣща. Този, който е забогатѣлъ, има много ниви, хамбари, кѫщи, говеда и други подобни, а този който е изтънѣлъ е продалъ всичко, всичко е хора иматъ излишекъ. Сега природата на първо мѣсто иска да ни лѣкува. Отъ какво? — Човѣкъ не трѣбва да има никакъвъ излишекъ, а въ всѣко отношение да има толкова, колкото е потрѣбно за неговия животъ. Природата абсолютно не търпи излишекъ! Природата е приготвила за всѣки единъ потрѣбното. Излишекъ въ природата нѣма, и недоимъкъ нѣма. Излишекътъ ние го създаваме. Затова нѣкой пѫть вие се разболѣете, и не може да оздравѣете. Защо? Понеже въ природата нѣма излишекъ, и нѣма отъ гдѣ да ви даде тази енергия за живртъ. Нѣкой казватъ: не може ли Господъ да ни даде повече? — Не. Излишекъ нѣма въ природата. Лѣкуването тогава става само по благодатъ. Нѣкой трѣбва да отдѣли не отъ излишека си, ами да направи една жертва, да отдѣли малко отъ живота си, за да се възстанови здравето на болния. Ще ви приведа единъ примѣръ: една стара баба се оплаквала, че много остарѣла, че Господъ я забравилъ, та искала да я вземе. Десеть години наредъ се молила тя, Господъ да изпрати нѣкой ангелъ да й вземе живота. Сѫщеврѣменно, другадѣ нѣкѫдѣ, единъ богатъ търговецъ, като изпадналъ, взелъ да се моли на Господа да умрѣ. Единъ ученъ човѣкъ, философъ ослѣпѣлъ, и той се молилъ на Господа да го вземе, понеже, като не вижда да се занимава, животътъ му станалъ безсмисленъ. Единъ свѣщеникъ, като остарѣлъ, и той сѫщо се молилъ на Господа да го вземе, понеже билъ непотрѣбенъ на хората, и на църквата. Обаче, имало единъ младъ, много красивъ човѣкъ. Той се разболѣлъ и билъ на умиране, но билъ сгоденъ за царската дъщеря, много красива мома. Слѣдъ като го прѣгледали всички лѣкари, казали: не може да го спасимъ. Астрологически зодията му е такава, че той трѣбва да замине. Тогава бащата казалъ на лѣкаритѣ: „Не може ли да му дадете вие малко енергия, та да се продължи живота му поне за единъ часъ, да види годеницата си?“ Е, може, но ще видимъ дали има нѣкой човѣкъ, който може да отдѣли отъ живота си единъ малъкъ излишекъ. Това може да направи само този, който иска прѣждеврѣменно да умрѣ. Отиватъ, намиратъ тази старата баба, казватъ й; „Ти по рано искаше да умрешъ. Можешъ ли сега поне единъ часъ отъ своя животъ да дадешъ?“ — Не може, единъ животъ е. Едно врѣме се молихъ да умра, но сега искамъ да си изживѣя врѣмето. Отиватъ при търтовеца, казватъ му; „Ти се молеше да умрешъ, можешъ ли да дадешъ единъ часъ отъ своя животъ“. — Да, едно врѣме искахъ да умра, тогава работитѣ ми бѣха забъркани, но сега работата ми тръгна добрѣ, не давамъ“. Отиватъ при философа. „Ти, казаатъ му, се молеше едно врѣме да умрѣшъ. Сега единъ часъ не давашъ ли отъ своя животъ?“ — Да, тогава желаяхъ смъртьта заради очитѣ, но единъ лѣкарь ме лѣкува и сега малко прозъртамъ, та не искамъ да дамъ нито часъ отъ живота си, имамъ надежда да се отворятъ очитѣ ми. Отиватъ при свѣшеника „Дѣдо, ти си вече старъ, не давашъ ли едйнъ часъ отъ живота си за единъ болѣнъ?“ — Макаръ че съмъ старъ, но сега ще ми дадатъ служба, не давамъ. Тъй обиколили цѣлия свѣтъ, връщатъ се при царя и и му казватъ: „Не намѣрихме нито единъ часъ излишна енергия за царския синъ“. И тъй, ще знаете закона: въ природата излишекъ нѣма, и недоимъкъ нѣма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употрѣбите разумно. Нѣкои тълкуватъ, че трѣбва да пожертвуваме живота си. Човѣкъ, който иска да се пожертвува най-първо трѣбва да проучи великия законъ на Любовьта. Не го ли проучи, той ще разпилѣе живота си. А разпилѣването на живота, разпилѣването на енергията не е жертва. Много хора разпилявать живота си. И казватъ: ние го пожертвувахме. Жертва може да направи само онзи, който е проучилъ великия законъ на Любовьта. Безъ любовь жертва не може да има въ свѣта. И, единствената сила въ свѣта, въ която има единъ малъкъ плюсъ, това е Любовьта. Не въ природата, но въ Любовьта има единъ плюсъ. То не е излишекъ, а изобилие. Тъй че, въ Любовьта има изобилие. И туй изобилие, което има тя е безопасно, понеже то спада не въ границитѣ на ограниченото битие, но въ безграничното. Слѣдователно, отъ този излишекъ малцина могатъ да се ползуватъ, И затуй, за да може човѣкъ да се ползува отъ това изобилие, трѣбва да възприме Любовьта. Казватъ, че Христосъ въ Палестиня е излѣкувалъ този-онзи че възкресилъ сина на еди-коя си вдовица. Да, тѣ не разбиратъ този великъ законъ на Любовьта. Че и въ Израилъ имаше много болни. Защо не възкреси той всички, а само дъщерята на наинската вдовица? Човѣкъ, който дълго врѣме, съ години се моли той събира енергия да му се помогне. Имаме примѣръ отъ онзи боленъ при кѫпалнята. Този човѣкъ се молилъ 38 години! Но при все това, всѣкога, когата се приближавалъ при тази кѫпалня, нѣкой другъ го изпрѣварвалъ, и той се връщалъ съ една дълбока въздишка, но съ вѣра, че идущата година ще може да влѣзе. Обаче и на слѣдната година пакъ го прѣварвали. Цѣли 38 години той се молилъ, докато най-послѣ Христосъ дошълъ при него и го запиталь: „Ти 38 години се молишъ, нѣма ли нѣкой да те тури въ кѫпалнята?“ — Нѣма. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ? — Искамъ Господи. „Тогава стани, вземи си одъра и ходи!“ Цѣли 38 години е трѣбвало той да се моли, за да дойде Любовьта, да дойде Христосъ и да му даде отъ своето изобилие. И тъй, излишекъ въ природата нѣма, и недоимъкъ нѣма, но пълнота има. Слѣдователно, излишекътъ, който ние искаме да натрупаме, всѣкога ще ни създаде нѣкакво нѣщастие. Сега, като ви говоря за излишекъ, вие ще кажете; тогава какъ трѣбва да живѣемъ? Нали трѣбва да имаме нѣщо складирано за нашия животъ? Да кажемъ, че въ вашия хамбаръ имате 100,000,000 житни зрънца. Мислите ли, че тѣ сѫ ваши? Мислите ли, че тѣ сѫ вашъ излишекъ? Не, вие се самоизмамвате. Тѣ иматъ единъ самостоятеленъ животъ, и вие не може да вземете живота на тѣзи сто милиона зрънца, Вие нѣмате право да ги обсебите. Такава мисъль даже не трѣбва да влиза въ вашия умъ. И забѣлѣжете факта, че всѣки, който като съгради една кѫща, мисли, че тази кѫща е негова, непрѣменно нѣкой отъ тази кѫща трѣбва да умрѣ. Защо? — Понеже камънитѣ сѫ отъ единъ по-нисшъ животъ, то като помисли човѣкъ, че тѣ сѫ негови, тѣ казватъ: „Понеже сме твои, дай ни животъ да живѣемъ въ тебъ“. И не е имало случай на изключение. Въ Търново, единъ отъ нашитѣ приятели поиска да си строи кѫща. Азъ му казахъ да не си гради кѫща. Ама защо? Той си съгради кѫща, не ме послуша, но боледува много врѣме. Най-послѣ оздравѣ, и каза: минахъ трапа. Слѣдъ туй му идва на гости единъ неговъ, много близъкъ роднина и умрѣ въ тази кѫща. Не само той умрѣ, но и втори, и трети. Като градиха църквата Алексадъръ Невски, казахъ, че нѣма да мине безъ жертви. И наистина, падна една камбана, и завлѣче нѣколко души работници. Въобще, всички голѣми здания, който се правятъ, все ще дадатъ нѣкоя жертва. Това произтича отъ факта, дѣто казваме, че ние сме господари. Не, въ свѣта може да използуваме нѣщата врѣменно, но на камънитѣ не сме господари, на житнитѣ зърна не сме господари, а можемъ само да се ползуваме отъ тѣхъ. Щомъ внесешъ въ ума си една мисъль, която е въ разрѣзъ съ Божественитѣ закони, ще пострадашъ Ти може да имашъ сто милиона зрънца, но ще кажешъ: тия зрънца не сѫ мои, азъ съмъ просто единъ тѣхенъ настойникъ Какво ще стане, ако вземешъ тия сто милиона зрънца и ги смелишь? Знаете ли отъ какво страда съврѣменната култура? — Съврѣменната култура страда отъ излишекъ. Тя има консерви, има брашна, риби въ тенекии. Всичко това е единъ излишекъ, за който съврѣменната култура, бѣлата раса днесъ скѫпо плаща, и още по-скѫпо ще плати. Въ природата не се позволяватъ абсолютно никакви консерви! По нѣкой пѫть казватъ: да опражимъ домати, това-онова. Не бива. Малко може да извадишъ сѣмената на тия домати, но тѣхъ нѣма да варишъ. Сокъ можешъ да вземешъ сѫщо. Това до нѣкѫдѣ ви се позволява. Сега, като се проповѣдва тази велика Истина, казвате: колко е строго! Нѣмаме ли право да ядемъ както си искаме? — Нѣмаме право. Слѣдователно, тия излишеци по нѣкога се натрупватъ и въ желанията ни. Съврѣменнитѣ хора иматъ чрѣзмѣрно желания, но не всички желания трѣбва да живѣятъ. Тия, обаче, които трѣбва да живѣятъ, на коитс дадемъ животъ, се нуждаятъ отъ извѣстна хран. Да кажемъ, имашъ десеть души приятели. Обичашъ ги, но ако тѣ се нагласятъ нѣкой день да ти дойдатъ единъ подиръ другъ на гости, ти непрѣменно трѣбва да имъ сложишъ трапеза. Ако не имъ сложишъ, ще кажатъ: толкова врѣме мина, и той нищо не ни гости. Затуй, умниятъ ще извика всичкитѣ 10 души приятели заедно и ще имъ сложи една обща трапеза, а не по отдѣлно — 10 трапези нѣма да имъ сложи. И природата не търпи много угощения, защото нашитѣ угощения често служатъ за спънка въ еволюцията на други сѫщества. Ето защо въ всичкитѣ религии, въ окултната наука всѣкога се прѣпорѫчва въздържание. Подъ въздържание не се разбира абсолютенъ постъ, но да нѣма никакъвъ излишекъ. Колкото малко и да ядешъ, въ душата си трѣбва да благодаришъ на Бога, че си можалъ да използувашъ, туй което Богъ ти е далъ сега. Нещастието на всинца ви седи въ това, че нѣмате излишекъ. Казвате: нѣмаме си парици, спестени за черни дни. Брашенце нѣмаме, това нѣмаме, онова нѣмаме. Е, мислите ли, че онѣзи, които иматъ сѫ осигурени? Азъ говоря за излишека въ природата, но има друго нѣщо. Ти си гладувалъ 10 дена, нѣмалъ си какво да ядешъ. Дойде единъ приятель, иска да ти услужи, носи една торба съ брашно, дава ти я. Ти си честенъ човѣкъ, казвашъ: не искамъ, какъ ще го взема? Не, ти ще го вземешъ, ти си се молилъ заради него. То не е излишекъ. То е необходимо за твоя животъ. И тъй, вие трѣбва да изпѫдите отъ вашия умъ всѣка мисъль на недоволство, всѣка мисъль, която внася дисхармония въ живота ви и да бѫдете въ хармония съ великата Любовь. Вие трѣбва да знаете, че ако живѣете по Бога, Той ще ви помогне чрѣзъ хората. Като казвамъ да живѣемъ по Бога, нѣкои ме разбиратъ криво. При сегашнитѣ ваши разбирания, вие не можете да живѣете по Бога тъй, както трѣбва. Да живѣемъ по Бога, значи да разбираме законитѣ Му, да ходимъ въ Неговата воля, и въ основата на живота ни да легне Любовьта. Казвате: по Любовь не се живѣе. Ако азъ живѣя по Любовь, всѣки ще ме използува. При сегашнитѣ условия така е, но ние говоримъ за единъ разуменъ животъ. Вие искате да влѣзете въ новия животъ, нали? Едно отъ качествата на новия животъ е, че той не търпи никакъвъ излишекъ, и никакъвъ недоимъкъ Излишекътъ ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкътъ ще породи въ вашата душа недоволство, неблагодарность, роптание, зависть, че другитѣ иматъ, Значи, трѣбва да имашъ толкова, колкото ти е потрѣбно. Тия излишни енергии въ природата създаватъ злото. Никога не дружете съ човѣкъ, който има излишекъ — нищо повече! Азъ не разбирамъ само физически, но и духовно. Никога не дружете съ такъвъ човѣкъ. Като го срѣщнете, не го поздравлявайте въ душата си. Абсолютно нѣма да го поздравлявате, нѣма да му снемате шапка. Казвате: идеаленъ човѣкъ е този. Щомъ има излишекъ, той не може да бѫде идеаленъ. Идеалнитѣ хора сѫ безъ излишекъ и безъ недоимъкъ. А този човѣкъ съ излишека не го поздравлявайте, и никакъвъ разговоръ съ него — отъ кѫдѣ си, какъвъ си — мини и замини. Той е послѣдниятъ човѣкъ въ свѣта. Ако ти заведешъ разговоръ съ него, отъ тамъ насетнѣ въ живота си бѣлъ день нѣма да видишъ. Вие ще кажете: е, това търсимъ ние, я! Да, но ако ти носишъ чувала на гърба си, ако ти имашъ излишекъ, какво ще говоришъ за другитѣ? Най-първо ти ще погледнешъ себе си, да не би ти да имашъ нѣкой излишекъ. И като се убѣдишъ въ факта, че нѣмашъ нито излишекъ, нито недоимъкъ, тогава ще гледашъ за другитѣ. Ти, като тръгнешъ на пѫть въ живота си, ще прѣгледашъ кесията си. Говоря за необходимата кесия въ природата. Ще прочетешъ смѣтката си добрѣ, и ще гледашъ да имашъ толкова, колкото ти е необходимо, — нито недоимъкъ, нито излишекъ да има. Най-сигурната почва е това. Като срѣщнете единъ човѣкъ, който е недоволенъ въ живота, какъ мислите, отъ кои е той? Той е отъ хората, които иматъ единъ недоимъкъ. Всички недоволни хора иматъ недоимъкъ, а всички хора, които сѫ радостни, които скачатъ насамъ-натамъ, иматъ излишъкъ сега, уловихъ ви на тѣсно! Нѣкой казва: зарадвахъ се въ Господа. Зарадвалъ се въ Господа, но слѣдъ като изялъ кокошката и слѣдъ като пийналъ. Не, не, тази не е радостьта въ Господа. Или, спечелилъ си 10,000 лева отъ нѣкоя лотария, казвашъ: благодаря на Господа. Не, това не е радость въ Господа, това.е излишекъ. Божествената радрсть отъ обикновената радость се различава. И тъй, недоволни сте, ще знаете, че имате недоимъкъ, и ще наваксате този недоимъкъ. Ще намѣрите нѣкой доволенъ човѣкъ, който и да е, и ще допълните вашиятъ недоимъкъ. Много доволниятъ човѣкъ има излишъкъ, затова и той трѣбва да има толкова, колкото му е потрѣбно. Послѣ много сте радостенъ, имате излишекъ. Ще намѣрите нѣкого въ свѣта, който е недоволенъ и ще му дадете. Умнитѣ хора търсятъ нѣкой недоволенъ човѣкъ да вземе отъ тѣхния излишекъ. Защо умнитѣ хора не искатъ да иматъ излишекъ? Окултниятъ ученикъ нѣма нужда отъ излишекъ. И всичкитѣ велики Учители, като идватъ въ свѣта, иматъ свои ученици все по закона на самоотричането. Въ окултната наука плюсъ и минусъ нѣма, т. е. подразбирамъ, че въ истинския животъ плюсъ и минусъ нѣма. Какво има тогава? — Само една математическа точка. И тя е толкова малка, щото нѣма никакво измѣренйе. Минусъ — това е недоимъкъ, плюсъ — това е излишекъ. Въ какво седи минусътъ? — Минусътъ показва само човѣшкото. Тази черта — прѣдставлява само една плоскостъ, една хоризонтална повърхность, върху която нѣма никаква растителность, никаква мисълъ. Плюсътъ, това е човѣшкото и Божественото, съединени заедно. Тѣ сѫ въ постоянна борба. И слѣдователно, когато на съврѣменнитѣ хора се проповѣдва една Божествена идея, най-първо тѣ казватъ: туй е неприложимо въ нашия животъ, условията сѫ такива. Това е плюсътъ, поражда се борба. Защо е неприложимо? Казвате: такива сѣменца не растатъ. Не, ние сме правили опити и сме видѣли, че само при минуса не растатъ. И съврѣменнитѣ писатели и проповѣдници проповѣдватъ недоволство. Тѣ казватъ: човѣкъ трѣбва да бѫде недоволенъ, за да прогресира. Тѣ подържатъ че доволнитѣ не прогресирали, а недоволнитѣ прогресирали. Не, и еднитѣ, и другитѣ не прогресиратъ. Тази идея, че въ доволството или въ недоволството човѣкъ прогресира е само измама. Единственото нѣщо, чрѣзъ което човѣкъ може да прогресира е неговото съзнание, Азъ ще опрѣдѣля какво нѣщо е съзнанието. Съзнанието не е единъ атрибутъ на човѣшкия умъ, нито пъкъ има нѣщо общо съ ума. Съзнанието е само единъ принципъ на сърцето. То носи свѣтлина въ себе си. Съзнанието се отнася само до човѣшкото сърце. И когато кажемъ, че човѣкъ носи единъ съзнателенъ животъ, ни най-малко не подразбираме единъ интелегентенъ, ученъ животъ. Всичко, което съзнанието носи е прѣживено. Въ съзнанието нѣма нищо непрѣживено. Слѣдователно, съзнанието е една база, една основа, върху която човѣшкиятъ умъ може да се развива и расте. Тъй както за ученика е потрѣбна свѣтлина, за да може да чете, така за ума е необходимо съзнание. Затова, съзнателниятъ животъ трѣбва да прѣдшествува умствения животъ. Умътъ е външната страна на нѣщата, а съзнанието се занимава съ вѫтрѣшната страна н а живота. Нѣкои казватъ: човѣкъ може да е уменъ, а да нѣма съзнание. Не, обратното е вѣрно Човѣкъ може да не е толкова интелигентенъ, а да е съзнателенъ Слѣдователно, туй, което подтиква живота къмъ развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно отъ великитѣ качества на душата. Азъ казвамъ: Съзнанието е първиятъ лѫчъ, който душата проектира въ сърцето. Не говоря за обикновената душа, но за Божествената душа. Първиятъ лѫчъ е съзнанието, а отъ тож лѫчъ, вторично вече се явява човѣшкия умъ. Силитѣ на съзнанието пъкъ събуждатъ центроветѣ и способноститѣ на ума. Тъй щото, изчезне ли съзнанието, умътъ се губи. И дѣйствително, въ живота това е вѣрно. Вземете единъ младъ момъкъ, въ когото има съзнание. Той казва: азъ искамъ да помогна на баща си, на майка си, на сестритѣ си, да се отрека отъ своето. Защо се жертвува този момъкъ? — Съзнанието у него е пробудено, и интелигентностьта се развива. Онѣзи синове и дъщери, които искатъ да се пожертвуватъ за своитѣ близки, умствено се развиватъ. Нѣкой момъкъ казва: азъ искамъ да живѣя за себе си. Тъй казватъ и старитѣ, и оглупѣватъ. Тѣ казватъ: ние трѣбва да живѣемъ за себе си. Кажатъ ли така, у тѣхъ съзнанието изгасва, и тогава тѣ започватъ да отѫпѣватъ, да оглупѣватъ. И за туй въ Божествената наука съзнанието на старитѣ хора не трѣбва да загасва. Че стариятъ човѣкъ е десеть пѫти по-юнакъ, по силенъ отъ младия. Старитѣ?хора трѣбва да се жертвуватъ, а не младитѣ, а сега е обратното. Старитѣ хора казватъ: до сега ние се жертвувахме, сега вие, младитѣ трѣбва да се жертвувате. И тъй, прогресътъ зависи отъ съзнанието, затова трѣбва да култивираме съзнанието въ себе си. И въ Писанието има единъ стихъ, който казва така: „Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатени“. Духътъ, въ този смисълъ, се разбира, този Божественъ лѫчъ, който иде отъ душата. Отъ тази душа излиза нѣщо, то е Духътъ, движение, което слиза, за да помогне за въздигането на човѣка. Слѣдователно, ще знаете едно правило: щомъ имате единъ излишекъ, веднага ще се зароди изкушението. Да кажемъ, че първиятъ човѣкъ изразимъ съ точка А (фиг. 1). Той ималъ всичко въ себе си. Той е първата монада. И когато Богъ опиталъ тази монада или този първиятъ човѣкъ, какво станало? Богъ прѣкаралъ всички животни да минатъ покрай човѣка, да имъ тури имена, да имъ бѫде господарь и да ги учи. Всички животни минали двѣ по двѣ покрай човѣка. Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нѣмалъ другарка, подобна на себе си. И тукъ именно той сгрѣшилъ. И знаете ли въ какво седи сгрѣшаването? Неговиятъ другарь билъ Богъ, но той, като не видѣлъ Бога, у него се явило желание да си има другарь, и вслѣдствие на това си желание той сгрѣшилъ. И Богъ, за да го избави отъ едно зло, веднага се проектира въ монадата В. Слѣдователно, жената е първиятъ коренъ, който човѣкъ е спусналъ въ земята и човѣкътъ, като я видѣлъ подобна на себе си, казалъ; „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Но на тази монада В свѣтлината е била тъмна, и тя се привлича отъ онова дърво на „Познанието на добро и зло“. Сега ще употрѣбя една поговорка, да уподобя защо свѣтлината на монадата В била тъмна, но да не се обидите. Хайде по-добрѣ ще замълча. Какъ казвате, да кажа ли, или да не кажа? (Кажете). Хубаво, но нѣма да ми се сърдите. „Краставитѣ магарета прѣзъ деветь баира се намиратъ“. Човѣкъ, като има единъ недѫгъ въ себе си, нѣма да намѣри нѣкой човѣкъ, който има една добродѣтель, но ще намѣри нѣкой, като себе си — съ сѫщия недѫгъ, та да го види хубаво. Тѣзи двамата търсятъ трети сѫщо като тѣхъ. Като влѣзете въ нѣкоя болница, ще провѣрите сѫщия законъ. Лежатъ трима-четирма болни. Единиятъ разправя какъ заболѣлъ. Започва вториятъ: чакайте азъ да ви разправя какъ заболѣхъ. На слѣдния день, като станатъ, пакъ почнатъ да разправятъ сѫщото. Дойде четвърти боленъ, казва: вашего нищо не е, ами чакайте азъ да ви разправя моето. И той ще разправя какъ заболѣлъ. Дойде пети, шести, все сѫщото разправятъ. Тѣ се привличатъ и намиратъ удоволствие като си приказватъ за болеститѣ. Туй сѫществува като единъ недѫгъ и въ всичкитѣ нови течения. И въ новото учение азъ забѣлѣзвамъ по нѣкой пѫть сѫщитѣ тия недѫзи. Нѣкой има единъ недѫгъ, Той не го счита за недѫгъ, ами ще почне да ви изнася нѣкоя извинителна причина, защо постѫпва тъй. Не, помнете едно нѣщо. Ако нѣщата сѫ Божествени, тѣ си оставатъ Божествени, идейни.Ако сѫ човѣшки, тѣ си оставатъ човѣшки. Нѣщата могатъ да бѫдатъ или животински, или човѣшки или Божествени. При по-нататъшното си състояние монадата В се привлича отъ лошитѣ условия и съ това тя влѣче и монадата А, понеже тѣ сѫ свързани (фиг. 2). Какво става тогава? — Монадата В се повръща нагорѣ, но не по сѫщия пѫть. АВ прѣдставлява едно движение, слизане надолу. То е инволюция, а ВС е еволюция. Обаче, това движение АВ прѣдставвява едно растение, което нѣма да има сладъкъ плодъ. Плодътъ ще бѫде горчивъ, отровенъ, но туй отровното растение единъ день като се прѣвърне на човѣкъ, какво ще прави? Най-първо ще се учи да рѣже главитѣ на хората. Всички лютиви растения, като лука, чесъна и др., ние знаемъ каква култура носятъ въ себе си. И нѣкой ме пита какъвъ е билъ въ миналото. Ще ти кажа. Едно врѣме, като растение, си билъ лукъ, чесънъ. А като си миналъ прѣзъ животнитѣ, прѣзъ млѣкопитающитѣ, ималъ си формата на лъва, на тигъра, на котката, на змията, и до сега още твоятъ характеръ не е облагороденъ. Въ тебе нѣма самопожертвуване, нѣма самоотричане, нѣма туй съзнание, което се изисква. Ами какво трѣбва да направя? - Ще се повърнешъ назадъ. И затова египтянитѣ, въ своята теория за трансмигрирането на душитѣ, казватъ: „Ако една душа не е минала прѣзъ нѣкоя стадия, тя ще се повърне назадъ, ще мине прѣзъ туй положение, за да добие всичкитѣ качества, които сѫ необходими за нейното развитие, и послѣ ще продължи нагорѣ“. Та, за да се изправи извѣстна погрѣшка въ васъ, не е тъй лесна работа. За да може коренно да изправите нѣкоя погрѣшка, непрѣменно трѣбва да настане едно слизане на душата. При това слизане на душата, човѣкъ за 2 — 3 години като че изгубва своето знание — никаква дѣятелность не проявява. Душата тамъ се повръща, като че въ нѣколко форми назадъ. Слѣдъ това дохожда едно подобрѣние, човѣкъ се съвзема и тръгва напрѣдъ. Ако на нѣкой човѣкъ липсва нѣщо, той трѣбва да се върне назадъ, къмъ природата и отъ тамъ да си достави този недоимъкъ. Тази монада В се проектира въ С. С — това сѫ дѣцата. Сега може да изпаднете въ една погрѣшка, да мислите, че всѣкога А проектира една тъмна монада В. Вземете, да кажемъ първиятъ човѣкъ, който е направенъ по образъ и подобие Божие А1. (фиг. 3). Проектираната монада отъ него е В1, Тя е била свѣтла. Сега за тази монада казватъ, че тя е църквата, това-онова. Тази монада В1 е майката на бѫдещето човѣчеството, отъ която всички трѣбва да се родятъ. И тогава, всѣки единъ отъ васъ може да провѣри какви сѫ мотивитѣ, причинитѣ които васъ ви подтикватъ къмъ дѣйствия. При сегашното състояние на вашето съзнание всѣки може да провѣри това. Нѣма скрито-покрито въ вашето съзнание. Викате ме, угощавате ме. Въ дадения моментъ вие знаете защо ме угощавате. Или, учитель сте, отивате да учите дѣцата. Въ дадения случай вие знаете подбудителнитѣ причини, които ви заставятъ да станете учигель. Свѣщеникъ сте, запримѣръ. Вие пакъ знаете подбудителнитѣ причини, защо сте такъвъ. Всѣки единъ знае подбудителнитѣ причини за всѣка една своя постѫпка. Нѣма скрито-покрито прѣдъ нашето съзнание, прѣдъ нашата, душа. Тази душа е огледало, въ което Господъ вижда всичко. Единственото нѣщо, което не ни лъжи е съзнанието. Въ съзнателния човѣкъ лъжа нѣма. Като говоримъ за съзнателния човѣкъ, ние подразбираме това въ абсолютната смисъль на думата. Такъвъ човѣкъ е съ чистота, той е добъръ, той е интелигентенъ, той е благороденъ. Тия качеста той абсолютно ги притежава. Никаква лъжа нѣма у него, нито помисъль да прѣиначи Истината. Той е много прѣмъ. Тия двѣтѣ сѫщества, двѣтѣ монади А и А1, както и В и В1 сѫ свързани; Едното положение въ Писанието се нарича „стариятъ човѣкъ“ — А, а другото положение, което сега се заражда се нарича ,,новиятъ човѣкъ“. Значи, тия двѣ монади, които едноврѣменно се борятъ да взематъ върхъ на съзнанието ви: А1 дѣйствува върху В1 . То е нашата Божествена душа. Отъ В1 излиза С1. Това е нашето съзнание, първиятъ плодъ на Божественото съзнание. Сега въ А, В, С има желание да се домогнатъ до тази вѫтрѣшна свѣтлина. И, ако вие наблюдавате вашия животъ, ще забѣлѣжите въ него една постоянна борба. Нѣкой пѫть вие се страхувате, дали сте на правия пѫть, или не сте. Питамъ ви азъ: може ли човѣкъ да се съмнѣва дали е на правия пѫть или не? Или, казвамъ тъй: може ли свѣтлината да пита, дали съмъ свѣтлина или не съмъ? — Никога! Може ли доброто да пита, дали съмъ добро или не съмъ? — Не може. Само злото пита: азъ добро ли съмъ? Слѣдователно, щомъ дойде такова раздвояване въ васъ, вие трѣбва да знаете, че тукъ дѣйствува принципътъ на монадата В. Тогава вие сте въ противорѣчие съ общия Божественъ законъ и се съмнѣвате въ установенитѣ закони, които сѫществуватъ въ природата. Тогава вие имате нѣкакъвъ другъ авторитетъ. И като направите нѣкоя погрѣшка, казвате: еди-кой си казалъ тъй .... Не, никаква философия нѣма въ това. Нѣма Учители въ свѣта, нѣма адепти въ свѣта, които могатъ да измѣнятъ волята Божия. Благодарение на това, че Богъ е неизмѣняемъ, нашиятъ животъ е осигуренъ. Всички трѣбва да се радватъ на това именно качество въ Бога, че Той е неизмѣняемъ. Това трѣбва да ви радва! Всичко въ свѣта, което се заражда, ако е добро, щомъ дойде до Бога, благославя се, но ако е зло, то се разтопява и изчезва. И тъй, ако вие се държите за лошитѣ хора, за лошитѣ си постѫпки, за лошитѣ си мисли, желания и дойдете въ съприкосновение съ Бога, какво ще стане? Ако вие не искате да ги оставите, ще отидете съ тѣхъ наедно. Ако ги държите, и тѣ, и вие ще се изпарите и отъ поменъ нѣма да остане. Само една милость ще ви спаси. Какъ? — Щомъ идете при Бога, ако се откажете отъ вашитѣ лоши желания, като главня ще бѫдете изтегленъ отъ този огънь. Иначе не може, не си правеге илюзии. Казвате: „Господъ е милостивъ“. То е другъ въпросъ. За Милостьта Божия ние не споримъ, но и Правдата Божия ние подържаме и казваме какво прави Господъ въ своята Правда. Въ Него нѣма двѣ мѣрки. Той, изисква абсолютна чистота. Той изисква, щото Неговитѣ дѣца да нѣматъ абсолютно никакъвъ излишекъ. Излишекътъ, това е нечистота Недоимъкътъ сѫщо е нечистота, защото единиятъ има ниви и кѫщи, а другиятъ нѣма ниви, но има пари. И единиятъ, и другиятъ иматъ излишекъ. Слѣдователно, когато Христосъ казва да се отрече човѣкъ отъ себе си, азъ подразбирамъ да се отрече човѣкъ отъ всичкитѣ свои излишъци — нищо повече! Сега, често възставате и казвлте: еди-кой си не ме обича. Казвате: братята тукъ не ме обичатъ. Отъ гдѣ знаете, че не ви обичатъ? Кои ви сѫ аргументитѣ? Фактически какъ ще докажете това? Ама той не ме погледна хубаво. Добрата обхода отъ поглеждането ли зависи? Добриятъ погледъ е резултатъ на нѣщо друго. Не е погледътъ, който ражда доброто, но доброто ражда погледа. Добриятъ погледъ е резултатъ на добра постѫпка. И отъ гдѣ знаешъ, че не те е погледналъ хубаво? Казватъ нѣкои: той съ мене не бѣше учтивъ. А въ какво седи учтивостьта? Ами, ако азъ кажа за васъ, че вие не сте се отнесли учтиво съ нѣкого? Първото нѣщо за единъ окултенъ ученикъ: той трѣбва да е слѣпъ за обръщенията на другитѣ хора. Азъ съмъ ви казвалъ, че като ученици, вие трѣбва да бѫдете мъртви и когато ви хвалятъ, и когато ви укоряватъ, и да бѫдете слѣпи и глухи за погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Сега, като прѣвеждамъ това, казвате: тъй, тъй е. Не споредъ тоя принципъ, въ дадения моментъ, зарадъ менъ е важно, какви сѫ отношенията ми къмъ Бога най-първо. А тъй, критикувамъ ли другитѣ хора, връзкитѣ ми съ Бога сѫ слаби, и тогава всѣки растежъ у мене спира. Искате ли доказателства? Скарате ли се съ нѣкого, вие не можете да се молите. Въ Америка, единъ христианинъ, слѣдъ като живѣлъ единъ бѣденъ животъ, задлъжнѣль много. Молилъ се тукъ, молилъ се тамъ, отъ никѫдѣ нѣма помощь, а кредиторътъ си иска паритѣ. Една вечерь, като се връща отъ молитвено събрание, дѣто пакъ се молилъ за подобрѣние на материалното си положение, вижда единъ прозорецъ отворенъ и тамъ близо — торба съ злато. Вѫтрѣ свѣтло, обаче никой нѣма. Дръпва той торбата и си казва: Господъ чу молбата ми. Това била кѫщата на единъ банкеръ. Касата му била близо до прозореца, и той, като броилъ паритѣ си. забравилъ да я затвори. Този бѣденъ взима паритѣ, и радостенъ отива дома си, но рече да се моли, касата изпѫква прѣдъ очитѣ му. Молилъ се часъ, два, обаче молитвата му стига до торбата, и по-нагорѣ не отива. Може би, трѣбва да направя нѣщо, казва си той. На другия день сутриньта пакъ започва да се моли. Десеть деня наредъ се молилъ, но молитвата му не могла да се качи нагорѣ, все торбата изпѫквала отпрѣдѣ му. Взима той торбата, отива при банкера и му казва: „Азъ взехъ тази торба отъ тебе и не бихъ я донесълъ, но не мога да се моля Богу. Знаешъ ли защо взехъ торбата ти? Имамъ много дългове да плащамъ“. Тогава банкерътъ му казалъ: „Хайде, ще ти дамъ половината отъ тѣзи пари, плати си дълговетѣ“. Туй желание на христианина, да има тази торба и да плати дълговетѣ си е добро, но начинътъ, чрѣзъ който той се домогва до паритѣ, е лошъ. Дългътъ е зло, но има и друго зло. Ти може да платишъ дълговетѣ си на хората, но дойдешъ ли до Господа, Господъ не те приема. И на Него имашъ да давашъ нѣщо. Кое е по-добрѣ, да уредишъ смѣткитѣ си хората, или да уредишъ смѣткитѣ си съ Бога? — По добрѣ е смѣткитѣ ни съ Бога да сѫ уредени. По-добрѣ е да дължимъ на хората, отколкото на Бога. Въ какъвъ смисълъ да бѫдемъ изправени? — Каквото Господъ ни каже, да го направимъ. Всѣка вечерь да знаемъ, че сме извършили Неговата воля, каквато и да е тя. И тъй, първото нѣщо въ живота ви, което трѣбва да спазвате като ученици, то е да избѣгвате всѣкакъвъ излишекъ. Този прѣдметъ не е напълно още изчерпанъ. Върху него има много да се говори. Не мислете, че вие сте набутали една истина. Азъ зная, че мнозина се намирате на опасния пѫть и ще изтълкувате криво това нѣщо. Нѣкой ще каже: азъ нѣма да работя, да не би да спечеля много. Другъ ще каже: азъ нѣма да уча. Не, не, на кривъ пѫть сте. Но и другото положение не е вѣрно. Запримѣръ, нѣкой свършилъ единъ факултетъ, слѣдвалъ четири години и послѣ казва: да свърша и втори факултетъ. На кривъ пѫть е. Свършишъ по математика, свършишъ по астрономия, най-послѣ свършишъ и по химия. Е, хубаво, слѣдъ като свършишъ, въ какво ще приложишъ своето знание, какво ще спечелишъ? Ти си изразходвалъ всичко. Въ какво ще бѫдешъ полезенъ на човѣчеството? Познанието е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можешъ да го използувашъ. Всѣка сутринь, като станешъ, да си благодаренъ, че на всѣкѫдѣ може да използувашъ туй знание. А сега, хората учатъ отъ щеславие. Казватъ: той свършилъ два факултета. И въ Америка ги има такива. Титуловатъ се DD — значи докторъ по богословието. Има и LDD — то е една почетна титла — свършилъ не само по богословие, но и по правнитѣ науки, Такъвъ човѣкъ е съ двѣ титли. Азъ казвамъ: въ България всички сѫ DD. Значи, знанието е резултатъ на човѣшкото съзнание, а не на ума. Казва нѣкой, че знанието произвеждало гордость. Кое знание? Истинското знание, или знанието, което е произлѣзло отъ съзнанието, никога не произвежда гордость, понеже е прѣживѣно, опитано. Има друго едно знание, то е само външната страна на истинското знание и произтича отъ ума. Азъ го наричамъ механическата страна на живота. Въ това знание се заражда всичкото зло. То не произтича отъ Бога. То е единъ излишекъ въ живота. Когато казвамъ „знание“, подразбирамъ да имате съзнание, защото щомъ имате съзнание, непрѣменно знанието ще дойде, а щомъ изгубите съзнанието си и знанието ще изчезне. И тъй, при сегашнитѣ условия всички трѣбва да развивате съзнанието си, бѫдете увѣрени, че вашиятъ умъ и вашето сърце ще се развиятъ правилно. Мислитѣ ви, волята ви и желанията ви ще растатъ правилно. Затова казвамъ: въ съзнателния животъ едно отъ необходимитѣ условия е цѣломѫдрието и благоразумието. Тѣ сѫ плодове на какво? — Цѣломѫдриетои благоразумието не сѫ плодове на ума, а сѫ плодове на съзнанието. Чистотата пъкъ е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще рззберемъ всички ония качества, за които се говори въ Писанието. Запримѣръ, казва се: „Мисля съ сърцето си“. Това се отнася само за съзнателния животъ. Не се казва: „Мисля съ главата си, а — размислихъ съ сърцето си.“ Значи съ лѫчътъ, човѣкъ е размишлявалъ съ този лѫчъ, който е излѣзалъ отъ неговата душа и слѣдъ туй се проявилъ. Нѣкой казва: да бѫдемъ учени! Но вземете факта, че навсѣкѫдѣ, дѣто има богословски училища и въ Америка, и въ България, и въ Германия религиозностьта на хорага е понижена, защото тамъ се учатъ физически, външни работи. Тия богослови нѣматъ съзнание, не водятъ съзнателенъ животъ. Казватъ: да свършимъ едно богословско училище, да бѫдемъ учени! И слѣдъ като изучатъ нѣщо по богословие, третиратъ въпроса: какъ дошълъ Христосъ, какъ живѣлъ и т. н. Не, силата не е тамъ. Богословътъ трѣбва да е прѣживѣлъ тия нѣща. Той трѣбва да е почувствувалъ Любовьта въ душата си и тя е разтърсила отъ дъно сърцето му. Тази Любовь не трѣбва само да го разтърси, но да тури въ движение и сърцето, и ума, и волята му, та тогава да иде да слѣдва по богословие. И като излѣзе отъ тамъ, да нѣма никакъвъ товаръ на гърба си и да не мисли нищо за осигуряване: че трѣбвало да стане чиновникъ за да се прѣхранва, или каквото и да е друго. Ето защо отпадатъ богословскитѣ училища. И въ Америка сѫщо, много малко съзнателни студенти има по богословие. Сега, въ съврѣменната окултна наука има една опасность. Тя прѣдставлява школа на сърцето, прѣди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума. А вторично отъ туй съзнание се заражда, вече опитната наука, която лежи върху една морална база. Тогава природата разкрива недрата на своитѣ тайни. Нѣмашъ ли, обаче свѣтлината на съзнанието, природата държи всичкитѣ свои врати затворени. И сега, мнозина сѫ ме питали, какво трѣбва да правятъ. — Ще слушате душата си. Първиятъ лѫчъ, който душата е пратила до сърцето ви е съзнанието. Нѣма да чакате Христосъ да дойде, но отворете вашитѣ прозорци широко! Христось ще дойде кога? Казвате: Той ще похлопа на вратата. Да, хлопа Христосъ, но тамъ, дѣто има запалени свѣщи, а тамъ, дѣто сърцата сѫ мъртви, Христосъ никога не хлопа. Дѣто има съзнание, само тамъ ще похлопа Христосъ. Който е мъртавъ, Христосъ при него не отива. Какво значи, да отворите душата си? — Тази душа трѣбва да се разтвори като нѣкоя пѫпка, за да може да влѣзе Божествената свѣтлина и да се разцъвти. Туй значи „отваряме вратата на сърцето“. То не е едно механическо отваряне на вратата. То е процесъ на съзнанието. То не е и единъ умственъ процесъ. И онзи, който не разбира закона, като влѣзе Христосъ въ него, ще се раздруса и ще каже: Господи, иди си отъ мене, азъ не съмъ готовъ. А който е готовъ, ще Го приеме, ще се зарадва, ще яде и пие съ Христа. Това е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, една вѫтрѣшна опитность. Всички ще се стремите къмъ този процесъ. На всички ви липсва тази опитность. Сега, всички турете въ ума си мисъльта: Съзнателенъ животъ трѣбва да имаме. Азъ взимамъ думата „съзнание“ въ Божественъ смисълъ. Подъ „съзнателенъ животъ“ подразбирамъ животъ, въ който има свѣтлина, защото свѣтлината е едно отъ качествата на съзнанието. Т. м. * 6-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 14. ХI. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божественото съвършенство. Размишление. Прочете се резюмето върху темата: „Воля и безволие“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ върху: „киселитѣ и сладкитѣ храни“. Било е врѣме когато човѣкъ е сѫществувалъ извънъ врѣмето и пространството. Било е врѣме когато човѣшкото съзнание или човѣшката душа е била извънъ врѣмето и пространството. Сегашното състояние на душата е една опрѣдѣлена величина А1. Душата излиза изъ абсолютното битие, дѣто е била щастлива. Нали всичкитѣ хора търсятъ щастието? И вие го търсите. По-голѣмо щастие отъ това, да живѣе човѣкъ въ Бога има ли? Обаче, да излѣзе душата въ свѣта, това не е желание на душата, това е желание на Бога. Слѣдователно, Богъ е заставилъ своитѣ щастливи дѣца насила да излѣзатъ отъ дома Му. Неговото желание е тѣ да излѣзатъ, и да отидатъ въ свѣта да работятъ. Тия дѣца другояче никога не биха излѣзли. Туй е единъ фактъ въ природата, Изобщо всички организми се отличавагь съ една вѫтрѣшна лѣность, всѣко едно съзнателно сѫщество се отличава съ лѣность, не обича да работи. Всички сѫщества по възможность гледатъ да отбѣгнать работата. И тъй, още въ първитѣ епохи на човѣшкото битие, човѣкътъ е билъ заставенъ да напусне своето щастие по разни причини. Само Божествената Мѫдрость е могла да застави тия дѣца да излѣзатъ отъ Бога. Човѣкъ, по естественото си положение, като произлиза отъ Бога, има високо мнѣние за себе си. Сега, азъ ще се простря малко, да ви обясня отъ кѫдѣ произтичатъ противорѣчията въ живота, т. е. да ви обясня какъвъ е естествениятъ ходъ на противорѣчията, защо се раждатъ тѣ. Допуснеге, че точка А означава душата или съзнанието, което е излѣзло отъ Бога То прѣдставя една съвокупность отъ множество малки съзнания или отъ безброй количество малки души, които съставляватъ една обикновена човѣшка душа. Допуснете сега, че туй висше съзнание се движи въ врѣмето и пространството и разбира законитѣ, затова всичко върви хармонично, нѣма никакво прѣпятствие. Прѣдставете си, че всѣка една малка душа на туй висше съзнание чувствува силата, чрѣзъ която се движи, и затова у всички тия малки съзнания се заражда желание да се разединятъ, да станать самостоятелни и да излѣзатъ изъ тази обща точка А. Окрѫжностьта прѣдставя крайниятъ прѣдѣлъ на движението имъ. Всѣка точка, която се отдѣля отъ общото съзнание, носи идеята, че е всесилна, както цѣлото съзнание, и че има право да се движи, кѫдѣто иска. Туй желание на всичкитѣ съзнания да се движатъ кѫдѣто искатъ, може ли да се осѫществи? Питамъ; като се движатъ тия безброй точки, коя на кѫдѣто иска, нѣма ли да се срещнатъ и да се сблъснатъ? Сега, всички вие искате да работите, да бѫдете силни, както Бога, т. е. да дѣйствувате, както си искате и да нѣмате никакви прѣпятствия. Но, понеже всички хора искатъ да бѫдатъ като Бога, то ставатъ прѣкръстосвания въ желанията имъ. Въ насъ трѣбва да се роди съзнанието, че ние сме излѣзли отъ Бога, и като така, трѣбва да разбираме законитѣ на своето движение, т. е. въ дадения моментъ разумниятъ човѣкъ трѣбва да знае какво може да извърши. Това което човѣкъ днесъ може да извърши, не може да го извърши слѣдъ 20 години. Тогава условията ще се измѣнятъ съвършенно за дадената работа. Какъ бихме опрѣдѣлили тази обща точка А? Казваме: въ Бога всичко е хармонично, понеже у Него тия сѫщества сѫ малко ограничени, а у човѣвѣка тия милиарди сѫщества, които се движатъ въ единъ тѣсенъ крѫгъ, искатъ да излѣзатъ въ разни направления. Какво ще стане съ тѣхъ, ако излѣзатъ отъ тази обща точка А? Питамъ: като се движите съ тази свобода въ този свѣтъ, както си искате, нѣма ли да си пръсните главитѣ нѣкѫдѣ? Вие често, като наблюдавате нѣкое дѣте, намирате, че то си играе съ вѣщитѣ и сте недоволни отъ него. Дайте на едно дѣте една книга, то почва да дращи по нея и казва, че всичко може да направи. Не, ти трѣбва дълго врѣме да го учишъ да пише, докато вземе да се разбира написаното отъ него. И медиумитѣ като започватъ да пишатъ, въ първо врѣме дращатъ, дращатъ и казватъ, че всичко могатъ да напразятъ. Човѣкъ може да се движи така свободно, широко въ дадено пространство, само ако е самъ, но ако сѫ двама или трима, не може. Ако сѫ двама, пакъ могатъ да се движатъ свободно, но ако се намиратъ въ едно пространство, каквото е разстоянието между слънцето и Алфа-Центориусъ. Тогава възможностьта да се срѣщнатъ и да се стълкновятъ е само едно на сто милиона. А въ тия малки пространства на движения, изключенията сѫ правила. И тъй, всички съврѣменни моралисти искатъ да ни покажатъ, че ние не трѣбва да имаме чрѣзмѣрно желания, защото всѣко едно желание има безброй отклонения, движения, а тия движения всѣкога ще ни турятъ въ противорѣчие съ самия животъ, Сега, може да си зададете въпроса: защо трѣбва да живѣемъ? На този въпросъ окултната наука отговаря така: ние още не изживѣваме нашия истински животъ, но когато го изживѣваме, ние ще живѣемъ, за да се изяви Божественото съвършенство. Слѣдователно, когаго всички сѫщества достигнатъ до своя краенъ прѣдѣлъ на развитие, всичката творческа енергия въ вселената се разкапва, всичко туй се повръща въ Бога, и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство въ нова форма. Слѣдователно, всички ние сме слѣпи, за да се прояви Божественото вѫтрѣ въ насъ, а не човѣшкото. И когато ние се отклоняваме отъ този законъ, всѣкога идватъ наказания, страдания. Туй великото Божественото чака, търпи да кажемъ хиляда, двѣхиляди години и слѣдъ двѣхиляди години, за всички сѫщества, които не сѫ изпълнили великия законъ на Божественото съвършенство идва тъй нареченото мъздевъздаяние. Туй е правилното схващане на въпроса, защо живѣемъ. Апостолъ Павелъ казва: „Азъ не живѣя, но Христосъ живѣе въ мене“. То значи: азъ не живѣя за себе си, но живѣя, за да се прояви въ мене Божественото. Слѣдователно, писатели, философи, музиканти, художници, всички работятъ, за да се прояви въ тѣхъ Божественото съвършенство. Обезсърчението произтича отъ факта, че ние искаме да станемъ нѣкой виденъ ученъ, писатель или нѣкой виденъ философъ. Хубаво, най-послѣ станете единъ виденъ философъ, като Лайбница, запримѣръ. Какво е създалъ Лайбницъ като философъ? Той е билъ сѫщеврѣменно и философъ, и математикъ, Той е създалъ теорията за монадитѣ. Може ли Лайбницъ да обясни съ своята теория всичкитѣ явления вътрѣ въ природата? „Монада“ значи едно. Какво значи едно? Точка А означава първата монада, въ нея е Божественото съдържание. Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може да направи. Точка В е втората монада въ свѣта? Първото начало А е незнайното, неявеното, невидимсто, понеже свѣтлината, която иде отъ А не хвърля никаква сѣнка, нѣма никаква материя, въ свѣта, която може да я прѣчупи. Единственото реално, което виждаме, то е В. А е неизмѣнно, В е измѣнно. И сега, ако съврѣменнитѣ философи започнатъ да говорятъ отъ гледището на В, на туй, което е проявено, което е измѣнно за туй, което не се е проявило, тогава каква е истиностьта въ тѣхнитѣ разсѫждения? Сега азъ ще направя една малка аналогия. Вземете сегашния човѣкъ, въ сегашното свое развитие. Да кажемъ, че той е индивидътъ А. Този индивидъ има три важни части. Главата му В1 е равна на 56 см., В2 — лицето му - 18 см., челото му В3 — 6 см., носътъ му — е равенъ на 5 см. и В5 — брадата му равна на 5 см. Туй съставлява първиятъ етапъ на проявяването на В2, а 56 см., това е нормата, туй число показва, че това сѫщество живѣе въ единъ въображаемъ свѣтъ, дѣто материята е рѣдка, и ставатъ бързи трептения, т. е. то живѣе въ мисловия и чувствения свѣтъ. Всичко това създава движение. Едното движение започва отгорѣ и послѣ се прѣсича. Макаръ и да става прѣсичане, въ каква посока върви другото движение? Има възможность туй движение да тръгне нагорѣ, да се съедини съ първото движение и да направи една осморка, т. е. да се образуватъ два крѫга. Но законътъ е такъвъ, че тъй, както ние правимъ крѫговетѣ, въ природата нѣма такива крѫгове. Тамъ всичкитѣ крѫгове сѫ отворени, нѣма крѫгове свързани. За насъ тѣ изглѣждатъ като свързани крѫгове, но въ сѫщность, въ природята нѣма свързани крѫгове Туй движение отъ единия край до другия прѣдставя една линия, която се увива спираловидно, съ свободенъ край. Туй е първата монада, Божествената, който проектира тази права линия къмъ В и минава прѣзъ всичкитѣ движения Туй движение нагорѣ показва, че всѣка друга монада, произлѣзла отъ първичната, наново се връща въ Божественото, въ абсолютното. Ако вие проектирате единъ спиралъ, единъ винтъ въ единъ свѣтъ съ двѣ измѣрения, вие нѣма да го видите като винтъ, а той ще се проектира като крѫгъ. Значи, ако проектирате единъ конусъ, единъ спиралъ въ една плоскость, ще се образува единъ крѫгъ. Първо крѫгътъ ще бѫде много малъкъ, но послѣ, колкото повече се разширява конусътъ, толкова и крѫгътъ става все по-голѣмъ и по-голѣмъ, докато дойде до най-голѣмия си размѣръ. По този законъ се развиватъ и нашитѣ мисли. Всѣка една мисъль, която сега се проявява въ насъ е Божествена. Тия мисли не могатъ да се проявятъ въ единъ день Има мисли у човѣка, за които се изискватъ 5, 10, 15, 20, 50, 100 години, докато узрѣятъ. Нѣкой пѫть вие искате едно ваше желание да се реализира въ единъ день, но туй не е въ реда на нѣщата. Азъ бихъ привелъ много примѣри, за да ви изясня закона, но примѣритѣ биха ви съблазнили. Знаете ли какъ биха ви съблизнили? Прѣдставеге си, че вие обичате медъ, и азъ донеса прѣдъ васъ единъ бурканъ медъ, да ви правя опити. Веднага още половината отъ васъ ще се разсѣятъ. Умътъ имъ ще влѣзе въ меда, ще се роди въ тѣхъ желание да бръкнатъ, да вкусятъ отъ него. Слѣдователно, тѣ нѣма да бѫдать състрѣдоточени, ще мислятъ само за меда. Ето защо, когато азъ говоря върху нѣкой въпросъ, ще мислитѣ само за него. Сега запримѣръ, може да се приведе единъ свещенъ примѣръ за любовъта на майката, но и този примѣръ може да ви наведе на отрицателни мисли. Мога да ви приведа другъ нъкой хубавъ примѣръ, какъ нѣкой благодѣтель подържа нѣкого, но туй негово благодѣяние пакъ може да ви наведе на нѣкоя отрицателна мисъль. Нѣма добро въ свѣта, което да не роди една мисъль отрицателна. Вие може да възразите: човѣкъ не може ли да приеме една добра мисъль, безъ да допусне нѣкоя отрицателна? Всѣки день може да направите по единъ малъкъ опитъ и да се увѣрите въ този законъ. Съврѣменнитѣ хора не сѫ въ състояние още да разбератъ основния законъ на туй Божествено проявление. Допуснете, че вървите изъ пѫтя и виждате, че двѣ дѣца се биятъ. Веднага свивате вѣжди, мислите за причинитѣ, защо се биятъ, откѫдѣ се е зародила тази вражда между тѣхъ. Казватъ: биятъ се за двата орѣха. Не, причината е много по-дълбока. Вие сте ми приятель, срѣщате ме, но азъ съмъ сериозно замисленъ, погледна ви строго, вглъбенъ съмъ въ себе си. Вие казвате: защо така се е намръщилъ, защо не ме гледа весело, какво иска да каже? Ако сте философъ, ще разберете, ще знаете, че съмъ съ нѣщо сериозно ангажиранъ; ще знаете защо моитѣ вѣжди сѫ свити, защо лицето ми е намръщено, защо двѣтѣ дѣца се биятъ. Ще кажете: дѣца сѫ това, биятъ се за два орѣха. Хубаво, ами когато двама професори въ единъ университетъ спорятъ, мислите ли, че причинитѣ сѫ по-голѣми отъ двата орѣха? Мислите ли, че когато мѫжътъ и жената спорятъ за нѣщо, че причината е по-голѣма? — Не. Фактъ е, обаче, че всѣко едно сѫщество въ свѣта, не само хората, но и животнитѣ, иматъ особено мнѣние за себе си. Една оса има особено мнѣние за себе си, пчелата сѫщо има особено мнѣние за себе си. Тя, като колективна, като я бутнешъ, казва: какво ме буташъ азъ живѣя въ едно общество, имамъ си работа, ти не трѣбва да ми се бъркашъ. И току вижъ, забие жилото си и казва: махни се отъ тука! А сега съврѣменнитѣ философи казватъ, че въшката била много глупава. Да, азъ приемамъ това тѣхно твърдение, но на тази въшка й стига ума да влѣзе подъ мишцата на човѣка, на най-мекото мѣсто. Тя не отива на нѣкой по-твърдъ мускулъ, но избира най мекото мѣсто и тамъ започва да човърка. Тази въшка едва ли възприема тоетото измѣрение. Тя живѣе въ двѣ измѣрения, а за това, гдѣ да се настани, идва й на умъ. Послѣ, вземете охлюва, който живѣе сѫщо въ двѣ измѣрения. Единъ мой познатъ ми разправяше слѣдния олитъ, който направилъ съ охлюви. Турилъ въ една градина нѣколко хиляди охлюви, турилъ и единъ тель, но толкова близо до земята, че да не могатъ да прѣминаватъ охлювитѣ подъ него, и пустналъ по тела електрически токъ. Щомъ дойде охлювътъ до тела, електричеството го опари и веднага се връща назадъ. Той турялъ знакъ на всѣки охлювъ, който се качвалъ на тела и забѣлѣзалъ, че отъ бѣлѣзанитѣ охлюви нито единъ не се опиталъ да прѣмине тела втори пѫть. И слѣдъ всичко това ние казваме, че охлювътъ билъ много глупавъ. Туй заблуждение въ насъ произтича отъ факта, че ние, макаръ и да сме разумни, продължаваме да се изгаряме по нѣколко пѫти, та не вѣрваме, че охлювътъ отъ едно опарване само, вториятъ пѫть не попада въ сѫщата мрѣжа. Ние, слѣдъ като се опаримъ веднъжъ, дважъ, три, четири, петь и повече пѫти, въ насъ се заражда амбицията да се боримъ, да прѣмахнемъ тази прѣчка и казваме: ще прѣмахна тази тель. Охлювътъ казва: не мога да прѣмахна тази тель — и се отдръпва. Човѣкътъ казва: мога да я прѣмахна. Нѣкой пѫть я прѣмахва, нѣкой пѫть не може, и по-скоро самъ се прѣмахва. Ако тия телове сѫ турени отъ хора, можемъ да ги прѣмахнемъ, но ако сѫ турени отъ туй Великото сѫщество — отъ Бога — не можемъ. Богъ ни е турилъ въ тази Божествена ограда, пусналъ е токъ, та като дойдемъ до нея, ще се опаримъ, като охлюва, и ще ни кажатъ отъ тука нѣма да минавате, не трѣбда да минавате. Никакво желание не трѣбва да се явява у насъ за прѣминаване на тела. То е губене на нашата енергия. Туй е, което трѣбва за всѣки едного отъ васъ. И тъй, ако искате да се развивате правилно, въ ума си всѣкога трѣбва да държите идеята, че вие изразявате Божественото съвършенство. На пръвъ планъ вие трѣбва да се стремите да изразите Божественото съвършенство, а на вторъ планъ — вашето. То е правилниятъ ходъ на еволюцията. Вие сте жива частица отъ Бога, една малка монада, въ която Божественото трѣбва да се прояви. Когато ние говоримъ, че не трѣбва да мислимъ зло единъ за другъ, всѣкога подразбираме Божественото въ насъ, за него не трѣбва да говоримъ лошо, а не за човѣшкото. За човѣшкото, нито Господъ, нито ангелитѣ искатъ да знаятъ нѣщо. Че мѫжътъ и жената се карали, че двѣ дѣца си търгали коситѣ, че нѣкой ударилъ нѣкого, то се констатира като фактъ, доколко има отношение спрѣмо Божествената еволюция, но човѣшкото никѫдѣ не се хроникира. Че ти си направилъ нѣкаква кѫща за 100,000 лева, за това и поменъ нѣма, но енергията, която си иждивилъ се отбѣлѣзва. Какъ и гдѣ си иждивилъ енергията на своя животъ, това иска да знае Божествения свѣтъ, а че си билъ министъръ, не иска да знае, това е човѣшко. Нѣкои питатъ какво сѫ били въ миналото. Какво си билъ въ миналото? Хубаво, азъ да ти кажа какво си билъ. Когато си минавалъ прѣзъ животинското царство като слонъ, ималъ си дълъгъ хоботъ, кѫса опашка, краката ти сѫ били дебели. Като си минавалъ прѣзъ трѣвопаснитѣ, прѣзъ млѣкопитающитѣ, ималъ си голѣми рога, ходилъ си съ издигнатъ вратъ и постоянно си махалъ опашката нагорѣ-надолу. Послѣ, като си дошълъ между маймунитѣ, станалъ си една отъ срѫчнитѣ маймуни съ опашката си се вързвалъ за дърветата, катерилъ си се по тѣхъ. И най-послѣ, като си дошълъ като човѣкъ, си на най-високото мѣсто, станалъ си царь, събралъ си една стохилядна войска за война, осѫдилъ си 10,000 души на затворъ, 15,000 души на обѣсване, 50,000 души на застрѣлван? Да, билъ си великъ царь, но си избилъ 100 000 души! Въ този случай животътъ нѣма смисьлъ. Животътъ има смисълъ само тогава, когато въ насъ се изразява Божественото съвършенство. Може да направите опитъ съ себе си. Всички хора, които живѣятъ съ Бога сѫ доволни, а всички хора, които сѫ недоволни сѫ сами, тѣ живѣятъ безъ Бога. Това е фактъ: Ония хора, въ който се събужда единъ идеалъ, то е събуждане на Божественото въ тѣхъ. Тѣ иматъ една възвишена идея, въ тѣхъ се събужда безкористието и веднага ставатъ доволни, радостни, весели. Ако този човѣкъ е поетъ, неговата поезия диша животъ, ако е художникъ, неговитѣ картини дишатъ животъ, ако е проповѣдникъ, професоръ или какъвто и да е другъ, всичко въ него диша животъ И тъй, въ тази окултна школа, най-първо вие трѣбва да имате стремежъ, импулсъ, за да дадете възможность на Божественото да се прояви въ васъ, и да можете да правите въ себе си различие между двѣтѣ състояния А и В. Съ абсолютното, съ Бога човѣкъ не може да има никаква връзка. Ако човѣкъ при сегашното си състояние направи връзка съ Бога, той би се прѣвърналъ въ газообразно състояние и би изчезналъ. Човѣкъ, въ своето въображение трѣбва да има Бога като една мечта, Той да бѫде за него единъ стимулъ въ живота му. И къмъ всички ония сѫщества на които вибрациитѣ сѫ силни, човѣкъ трѣбва да прѣстѫпва внимателно, за да може да се повдигне. А сега, има много сериозни хора, които мислятъ, че иматъ съобщение направо съ Бога. Азъ много пѫти, въ недѣлнитѣ си бесѣди съмъ загатвалъ, че за да познаешъ дали имашъ прѣмо съобщение съ Бога, направи единъ опитъ, да видишъ права ли е твоята идея. Иди при нѣкой болѣнъ и вижъ, дали твоята енергия може да го излѣкува. Ако ти мислишъ, че имашъ връзка съ Бога, а не можешъ да излѣкувашъ болния, трѣбва да признаешъ факта, че това е само въображение въ тебе. Като казвамъ въображение, подразбирамъ, че мисъльта за връзката ти съ Бога не е една положителна идея, но е само едно настроение. Запримѣръ, житното зърно не трѣбва само да се посѣе — първата му стадия, не трѣбва само да изникне — втората стадия, да даде коренчета — третата стадия, да даде листа — четвъртата стадия, да цъвне — петата стадия, да завърже — шестьта стадия, да узрѣе — седмата стадия, но какво трѣбва още? Каква е осмата стадия? — Наново да започне живота. Сега, всѣки единъ отъ васъ ще каже: азъ зная всичко това. Като знаете, кажете ми, къмъ коя стадия спада сегашния ви животъ? Нали казвате, че знаете? Нека всѣки единъ отъ васъ ми каже, въ коя фаза на живота си се намира. Никнете ли, израстнали ли сѫ ви листа, цъвнали ли сте, завързали ли сте, зрѣете ли, узрѣли ли сте, или наново ще се посаждате? Азъ нѣма да разрѣша този въпросъ заради васъ, той е тъй, както ви казвамъ. Ако си малко сѣменце, то е фактъ, но ако ти кажа, че си въ фазата на цъвтенето, то не е фактъ. Ако ти едва си подалъ главичката отгорѣ, казвамъ: ти току що си поникналъ. И ние констатираме факта. Тогава, ние, въ тази философия разсѫждаваме тъй: съврѣменното човѣчество, съврѣменната култура още нищо не знае за Истината. Това е фактъ, тъй знаемъ ние това нѣщо. фактитѣ пъкъ прѣдставляватъ едно микроскопическо проявление на Истината, но не сѫ самата Истина. Ами, когато обичашъ единъ човѣкъ, и като мине нѣкѫдѣ, стѫпи нѣкѫдѣ, и вземешъ калѫпа отъ крака му, дѣто е стѫпилъ, това човѣкътъ ли е? — Не е човѣкътъ. Този човѣкъ само е стѫпилъ, но между човѣка и неговата стѫпка има грамадна разлика. Ние говоримъ за Истината, но какво нѣщо е Истината? — Истината не може да се опише. Съврѣменниятъ езикъ не е още въ такова състояние на развитие, за да можемъ чрѣзъ него да изучваме тази Истина. Единственото стѫпало, до което сме до стигнали въ сегашното си развитие, то е, че съзнаваме Бога въ Неговото първо проявление, като Любовь. Това е монадата В, творческиятъ принципъ (фиг. 3). А знаете ли въ какво би се прѣвърнала тази монада, знаете ли какво е второто нейно проявление? Онази майка, слѣдъ като роди своето дѣте, какво прави за него? Тукъ имаме третата монада Д. Тя прѣдставя Истина. Какво нѣщо е Истината, азъ мога научно да ви докажа. Сега, ще пристѫпя къмъ едно изясне ние. Нека вземемъ думата „Любовь“. Имате двѣ сѫщества А и В, които се движатъ къмъ една цѣль — цѣльта В (фиг. 4). Тѣ се движатъ къмъ една и сѫща посока, съ единъ и сѫщъ стремежъ, но на тия сѫщества имъ липсва една равнодѣйствуваща линия, равнодѣйствуваща сила? Тия сѫщества се обръшатъ къмъ тази равнодѣйствуваща линия и казватъ: ела ни на помощь! Тази равнодѣйствуваща линия е линията mn. Сега азъ ще ви покажа, какъ придобивате любовьта. Любовьта казва на тия двѣ сѫщества така: вие, като дойдете въ този общъ центъръ, нѣма да влѣзете въ него да почивате, но ще се въртите около него. Казвате: какъ ще се въртимъ? Ами нали така вие пишете на български езикъ буквата Б? Тя е равнодѣйствуващата, която показва, че стремежътъ на тия двѣ сѫщества е чисто материалистически, а щомъ туримъ линията mn за основа, образува се триѫгълника, което показва, че ние имаме любовь, т. е. любовьта се е прѣвърнала въ единъ триѫгълникъ, въ единъ разуменъ стремежъ. Слѣдователно, тамъ дѣто има споръ въ любовьта, ѫгълътъ е отворенъ и нѣма равнодѣйствуваща линия. Казватъ за нѣкого: той има любовь Има ли споръ тамъ? — Има. Тогава любовь нѣма. Дѣто има любовь, споръ нѣма, тамъ животътъ има смисъль. Първата стадия на любовьта е този ѫгълъ да се затвори, да се образува триѫгълника. Въ любовьта всичкитѣ противорѣчия трѣбва да се прѣмахнатъ. Щомъ се прѣмахнатъ тѣ, започва втората стадия на любовьта. Това се вижда по буквата Ю въ думата „любовь“, която е минала въ втората фаза на своето развитие. Любовьта ще мине прѣзъ еволюция. Напрѣчната чартичка въ буквата Ю е съединителна нишка, мостъ Какво нѣщо е еволюция? Ако азъ посѣя едно сѣменце и вие го извадите, или ако вие посѣете едно сѣменце и азъ го извадя, какво ще поникне? Ако азъ насаждамъ една мисъль, втора, трета, четвърта, пета, и всичко се изкоренява, това не е еволюция, това е анархия. На всѣка една мисъль, на всѣко едно чувство у насъ трѣбва да се даде подходяща почва, условия, за да може да изникне. Вънъ отъ тази почва, всичко друго е само губене на врѣме. Важно е за васъ да знаете, какъ сѫ образува ни буквитѣ. Въ всѣки езикъ азбуката прѣдставя сили, начини, които дѣйствуватъ въ самата природа. Азъ ще взема, запримѣръ, българскитѣ букви А, Б, В. Тѣзи букви прѣдставятъ съчетание отъ сили, които дѣйствуватъ. И когато вие създавате една дума; вие я създавате отъ група сили. Тия сили указватъ влияние върху васъ и затова, когато произнесете, запримѣръ, първата буква А, която е гласна, тя ще произведе извѣстни вибраци, и извѣстни трептения, които сѫ я образували. И тогава, какъ ще използувате тази буква когато поискате? Какво трѣбва да турите, за да я използувате? А означава първото сѫщество „азъ“. Ти като „азъ“ какво може да направишъ? Ти си незнаенъ като „азъ“. „Азъ“ може да живѣе само за себе си. И докато казвашъ: „азъ, азъ“, всички бѣгатъ отъ тебе. Като започнешъ да мислишъ за другитѣ, туй „азъ“ може да издържа, и тогава другитѣ казватъ: а, сега разбираме. Значи всѣкога „азъ“ въ първото проявление на битието ограничава всичкитѣ сѫщества. И който не разбира този законъ, може да влѣзе въ стълъкновение съ Бога и да бѫде унищоженъ — нищо повече. Не че Богъ ще го унищожи, но той, като влѣзе въ абсолютното, иска да вземе надмощие надъ него. Обаче, като се бори съ Бога, тои ще изчезне. Сега, мнозина казватъ: защо Господъ ме е създалъ? Азъ ви отговарямъ: за да се прояви Божественото съвършенство у тебе, да бѫдешъ съвършенъ тъй, както е Богъ съвършенъ. Какъ мога да бѫда съвършенъ? — Като Го слушашъ и живѣешъ съобразно Неговата воля, Неговия умъ, Неговото сърце, Неговата душа и Неговия духъ. Ама азъ не искамъ. — Ще бѫдешъ изтритъ. Богъ ще те направи съвършенъ, но по-хубаво не прѣпятствувай, защото ще те смачка. Ако стане нужда, може и 10 пѫти да те тури въ Неговата фурня, но ще направишъ туй, което Той иска. Той ще те тури и 100 пѫти въ своята пещь, и никой не може да се застѫпи заради тебе. Погледне те Господъ, но ти не искашъ да се примиришъ, не искашъ да изпълнишъ волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но отъ твоята личность нищо нѣма да остане. Въ нѣкоя друга еволюция, слѣдъ милиарди години Господъ пакъ ще си спомни за тебе, ще каже: я вижте туй упорито дѣте дали не е поумнѣло? Тѣ ще го извадятъ, и ако пакъ упорствува, Господъ пакъ го чукне и то пакъ изчезне. Слѣдъ милиарди години Господъ пакъ казва: онова упорито дѣте дали не е поумнѣло? И слѣдь като те е почукалъ Господъ най малко 100 пѫти. най-послѣ ще кажешъ: чакай да послушамъ баща си, да видимъ кактво ще стане И като кажешъ така, ще започнешъ една нова еволюция. Сѫщото нѣщо става и съ тия падналитѣ духове, ангелитѣ. Тѣ сѫ упорититѣ синове на Бога. И какво е станало съ тѣхъ? — Вързали сѫ ги съ вериги, ограничили сѫ ги да работятъ въ гѫстата материя вѫтрѣ. И тъй, основната мисъль въ тази лекция е да се прояви Богъ въ насъ, и ние да проявимъ Бога въ себе си. Това е необходимо за васъ въ сегашното ви състояние, за да работите, понеже се намирате въ една много гѫста материя Идеитѣ, които сега имате може да прѣтърпятъ редъ ограничения, редъ съпротивления. Ще казвате тъй; ние живѣемъ между този народъ, за да се прояви Богъ въ насъ, и ние да проявиме Бога въ себе си. Богъ като се прояви въ насъ, ние трѣбва да бѫдемъ носители на Неговата велика мисъль. Нѣма нищо по-велико отъ това, нѣма по-красивъ пѫть отъ този. Всѣки другъ пѫть е кривъ. Всички велики Учители въ свѣта, всички пророци, всички учени хора, всички адепти и на изтокъ, и на западъ, и въ миналитѣ култури, и въ сегашната, все туй проповѣдватъ, все туй е основната имъ идея. Когато ние дадемъ мѣсто на Божественото вѫтрѣ въ насъ, ще дойдемъ въ съобщение съ второто проявление на Бога, ще имаме сили да прѣодолѣемъ сегашнитѣ мѫчнотии, които ни измѫчватъ. А сега, ние за нищо и никакво се обезсърчаваме. Нѣкой дошелъ, запалилъ кѫщата ти, обезсърчишъ се. Ти си учитель нѣкѫдѣ, чиновникъ, уволнятъ те и ти се обезсърчишъ. Богатъ си, взематъ ти паритѣ; царь си, свалятъ те отъ прѣстола; министъръ си, паднешъ отъ власть. Всичко си билъ въ свѣта и за всичко загубено се обезсърчавашъ Умниятъ човѣкъ трѣбва да знае, обаче, че животътъ седи въ проявяване на Божественото съвършенство. Има нѣща по-велики отъ това, да си царь. Да слугувашъ на Бога, да се прояви Богъ въ тебе, да проявишъ Неговото съвършенство, то е по-горѣ отъ да си земенъ царь. Казва Писанието: „Всичкитѣ ще бѫдатъ царе.“ Но кога? — Не сега. Не искамъ да си правите илюзии, че човѣкъ билъ образъ и подобие на Бога. За въ бѫдеще ще бѫде, но не сега. Планъ за въ бѫдеще има, побуждение има всѣки день. Първото нѣщо на туй Божественото вѫтрѣ въ въ васъ е да обработвате постоянно почвата, докато Божествениятъ Духъ съ своето знание, съ своята Мѫдрость дойде, хвърли свѣтлина и направи нѣщата ясни. Безъ този Духъ може да ви се говори отъ катедрата дълго врѣме, може да свършите десеть университета, може да отидете въ Индия да слушате всичкитѣ адепти, може да слушате най-великитѣ Учители, нѣма да имате почва да закрѣпне въ васъ Божественото, и нищо нѣма да направите. Мойсей е свършилъ една отъ великитѣ школи на Бѣлото Братство въ Египетъ, но като не разбиралъ основния законъ на Любовьта, единъ день, като излѣзълъ и видѣлъ, че единъ египтянинъ бие единъ евреинъ, убилъ египтянина и го заровилъ въ пѣсъка. Послѣ, като се научилъ, че туй може да дойде до ухото на Фараона, избѣгалъ. Защо избѣгалъ? — Той не бѣше разбралъ още този великъ законъ. Слѣдъ като сгрѣши, той научи урока си, разбра великия законъ, намѣри пѫтя, по който Духътъ говори, и тогава започна да воюва съ Фараона не чрѣзъ убийство, а чрѣзъ знамения и чудеса. По този начинъ Богъ застави Фараона да отстѫпи. Едва слѣдъ 40 години прѣкарани отъ Мойсея въ пустинята, Господъ Му се яви при капината и му каза: „Изуй обущата си, защото земята, на която седишъ е свята“. Сега, вие, ученицитѣ на окултната школа, влизате въ школата съ обуща. Азъ ви прѣдупрѣждавамъ всички да влизате боси. Разбирате ли какво значи боси? — Сърцето ви да бѫде абсолютно чисто, умътъ ви да бѫде свѣтълъ, волята ви да бѫде готова за една отъ великитѣ работи, които Мойсей е вършилъ. Когато Мойсей казва на Бога да го освободи отъ тази работа, че е гъгнивъ, Господъ му отговори: ,,Не, ти ще отидешъ? И проводи му Богъ брата му Арона като помощникъ въ работата, краснорѣчивъ бѣ той. И тъй, да не ви обезсърчава вашата гъгнивость, но 40 години ще прѣкарате въ пустинята въ мѫчнотии, и въ пасене на овце. Защо трѣбва да пасете овцетѣ? Трѣбва да пасете вашитѣ нисши чувства съ тояга. Казвате: овчарь ли ще стана? Овчарь ще станешъ на своитѣ чувства, ще ги пазишъ отъ вълцитѣ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да пази своитѣ чувства да се не развратятъ Да се разврати едно чувство, значи единъ вълкъ да задигне овцата. Всѣко чувство, което се развращава, то е жива овца, и вълкътъ дошълъ, взелъ и я задигналъ Затуй казва Христосъ, че крадецътъ не иде, освѣнъ да заколи, открадне и погуби. И тъй, въ окултната школа, всѣко нѣщо има свой смисълъ. Нашитѣ чувства трѣбва да ги пазимъ да бѫдатъ чисти, свещени. Съ своята тояга, значи съ силата на волята, която е Божествена, съ своя умъ, съ своето сърце трѣбва да пазимъ чувствата си. Сега вие отивате въ астралния свѣтъ, който е билъ нечистъ, но ще го намѣрите чистъ. Всичкить грѣшници вече сѫ завързани. Тамъ има редъ и порядъкъ, и като влѣзете да живѣете въ този свѣтъ, нѣма да има развращаване. Съ сегашното си влизане въ асгралния свѣтъ, вие ще научите една нова култура. На земята вече такива условия нѣма да се създаватъ. Нѣкои казватъ: ще се върнемъ на земята. Не, на тази земя повече нѣма да се върнете. Туй ви живѣние на земята е за послѣденъ пѫть Тия условия, при които живѣете, тази обстановка, която имате, всичко това е за послѣденъ пѫть. Тия връзки, които имате сега сѫ за послѣденъ пѫть. Всички ония души, които сѫ по-налрѣднали, ще ги оставятъ да живѣятъ въ астралния свѣтъ, въ по-рѣдка материя, по-чиста, необезпокоявани отъ никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци — изобщо ще ги поставятъ въ по-благоприятни условия. Ония пъкъ, които спъватъ човѣчеството, ще останатъ на земята. Тъй щото, ученицитѣ на окултната школа трѣбва да знаятъ, че сега е послѣдното имъ прѣраждане. За тѣхъ ще започне единъ новъ етапъ, затова трѣбва да бѫдете сериозни съ живота си. Не е врѣме за игра и опити. Опити не трѣбва да правите. Вие сте правили много опити, ще прѣкратите съ тѣхъ. Сега, вие трѣбва добрѣ да ме разберете, да не се плашите. Ако дойдд съмнѣнието, то е единъ добъръ признакъ, ако дойде скръбьта, тя е единъ добъръ признакъ. И тъй, всички вие сте призвани за една свещена работа, ще я пазите добрѣ въ себе си. Първото нѣщо: всички ще пазите сърцето си! Ще започнете едно вѫтрѣшно чистене. То е много лесно. Ще оставите сърцето си на Бога да бѫде изчистено. Какъ, по кой начинъ? Азъ ви казвамъ: прѣвръзката нѣма да снимате. Послѣ, прозореца, прѣзъ който влиза свѣтлината ще се изчисти, но нѣма да ходите да гледате, какъ и отъ гдѣ влиза свѣтлината. Ще ходите, безъ да гледате, безъ да надниквате. Не е позволено да надниквате, да гледате колко свѣтлина влиза. Ще използувате свѣтлината, ще четете на нея книгата на живота, но надникнешъ ли на прозореца на живота, непрѣменно ще паднешъ въ изкушение. И въ какво изкушение падате? Казвате: азъ искамъ да се запозная съ нѣкой ученъ човѣкъ, да видя какъ живѣе той. Щомъ се запознаешъ съ този човѣкъ, ще паднешъ въ изкушение. Ти ще прѣживѣешъ сѫщото чувство, каквото ще прѣживѣе онзи знаменитъ цигуларь, който слуша да свири нѣкой по-знаменитъ отъ него, отчайва се и се самоубива. У васъ се явява амбиция да бѫдете като този ученъ, но не може да бѫдете, условия нѣмате Тогава вие ще разберете кривия смисълъ на живота. Животътъ не седи въ това, да си ученъ. Казвамъ ви: свѣтлината, която имате струва повече, отколкото свѣтлината, която цѣлия свѣтъ може да ви даде, защото съврѣменниятъ свѣтъ ходи въ тъмнина. И тъй, като ученици на тази окултна школа, азъ не искамъ на сила да бѫдете съвършени, но настоявамъ да работите за развитието на това, което е заложено въ васъ отъ хиляди години. У васъ има стремежъ. Дайте мѣсто на този стремежъ до толкова, доколкото е въ васъ, доколкото вашето съзнание е пробудено, ни повече, ни по малко. Т. м. * 5-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 7. XI. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Най-добриятъ начинъ за разсѫждение. Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху „Разликата между лѣвия и дѣсния пѫть“. Прочете се резюмето върху темата: „Отношението между въздуха и водата“. Тема за слѣдующия пѫть: „Киселитѣ и сладкитѣ храни“ — кои хора употрѣбяватъ киселитѣ, и кои — сладкитѣ храни. Ще пишете за киселитѣ и сладкитѣ храни, които съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ. Туи, което сега мислите и разсѫждавате, отъ памти-вѣка го знаятъ всички, не е нѣщо ново. Запримѣръ, въ дрѣзната философия нѣкой философъ казва: „Всички хора сѫ смъртни“. Това е наполовина вѣрно. Сократъ е човѣкъ, слѣдователно Сократъ е смъртенъ. То е единъ логически изводъ, но той не е вѣренъ въ своята цѣлокупность. Кѫдѣ е невѣрносьта? Всички хора, които прѣстѫпватъ Божия законъ сѫ смъртни. Сократъ, който е прѣстѫпилъ Божия законъ, и той е смъртенъ. Всички хора, които не сѫ прѣстѫпили Божия законъ, не сѫ смъртни. Сократъ не е прѣстѫпилъ Божия законъ, и той не е смъртенъ. Слѣдователно, една отъ прѣдсилкитѣ не е вѣрна. Ето кѫдѣ е лъжата на съврѣменната логика. Казватъ: мисъльта на нѣкого не е логична. Вѣрно е, но не всѣкога логиката подържа Истината. Нѣкой пѫть подържа, нѣкой пѫть — не. Значи вие трѣбва да се освободите отъ тия заблуждения. „Всички хора сѫ смъртни“, ние повтаряме. И азъ съмъ човѣкъ, и азъ съмъ смъртенъ. Смъртенъ си защо? — Защото грѣшишъ. И тъй, логическиятъ изводъ е: за да избѣгнемь смъртьта, трѣбва да бѫдемъ послѣдователни въ изпълнението на Божествения законъ. Божествениятъ законъ може да се изпълни обсолютно, въ това нѣма никаква спънка. Най-лесниятъ законъ за изпълнение е Божествениятъ. И дѣцата го изпълняватъ, и животнитѣ го изпълняватъ. Всичко живо въ свѣта изпълнява Божествения законъ, и голѣма гениалность се изисква, за да изопачишъ Божествения законъ. Само гениалнитѣ хора сѫ въ състояние да изопачатъ Божествения законъ и да създадатъ нѣщо ново. Само тѣ могатъ да отбиятъ хората отъ правия пѫть, да ги заблудятъ и да кажатъ: този е Божествениятъ пѫть. „Всички хора сѫ смъртни“. Въ това изречение се крие извѣстна отрова. За силния човѣкъ, за светията, за праведния, за умния, за Божествения човѣкъ, като кажешъ, че всички хора сѫ смъртни, друга е идеята, която се крие въ тия думи. Трѣбва, обаче, да знаемъ начина да прѣвръщаме идеитѣ, да разлагаме думитѣ и да намѣримъ Истината, която се крие въ тѣхъ. Другото положение. Казватъ сега: „Всички ние се раждаме смъртни“, и това не е вѣрно, т. е. на половина само е вѣрно „Всички се раждатъ смъртни“. Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христосъ: „Роденото отъ плътьта, плъть е“, т. е. роденото при едно грѣховно състояние носи смърть съ себе си, а роденото отъ духа безъ грѣхъ, носи вѣченъ животъ. Сега, въ този новъ начинъ на разсѫждение, ние трѣбва да се ограничимъ, понеже сме на границата. Вие сте близо при тази Божествена граница: n___________________________m Вие сте вижаали онзи символъ, който теософитѣ иматъ, нали? Тѣ иматъ единъ знакъ, но азъ обръщамъ този знакъ въ обратна посока. Тѣ започватъ движението на кривата линия отъ дѣсно къмъ лѣво, а ние обръщаме това движение отъ лѣво къмъ дѣсно. Този символъ е една прѣдстава за разсѫжденията на нисшия умъ. Горната линия АВ — това сѫ условията на живота. Азъ ще нарека другата, напрѣчната линия основа, върху която се крѣпи този животъ. Тя прѣдставя Божественото начало, основата, на която се крѣпи човѣшкиятъ животъ. Сега, азъ ще ви прѣдставя тази идея по слѣдния начинъ. Тукъ имате лицето на една пирамида АВС, С — е остъръ върхъ, като на една игла. ДЛ е една плоскость, която се крѣпи на него, Д и Л сѫ живи, разумни точки. Едната прѣдставлява любовьта, т. е. човѣкътъ, който държи закона на любовьта, а другата на омразата. Единиятъ си служи съ убийство, отмъщение, другиятъ — съ любовь. По нѣкой пѫть хората казватъ: защо трѣбва да любишъ ближния си, защо трѣбва да любишъ противника си, врага си? Прѣдставете си, че Провидението ви е турило на едната страна на тази плоскость, въ Д, а противникътъ ви — въ Л, и вие се държите въ равновѣсие на тази игла С. Какъ нѣма да обичашъ сега? Ако Л се махне, ти ще изгубишъ равновѣсието и ще отхвръкнешь нѣкѫдѣ далече. Слѣдователно, той съставлява противоположния полюсъ на твоя животъ. Това не е зло. Въ дадения моментъ ти ще говоришъ на този човѣкъ любовно, и той ще ти говори любовно, понеже вашитѣ интереси сѫ свързани. Вие по нѣкой пѫть си мислите: защо ли има лоши и добри хора въ свѣта? Лоши и добри хора, това е обикновенсто ваше разбиране. Вие още не знаете, кой човѣкъ е лошъ. Не е зло това, което ние считаме зло. Ние не знаемъ кой човѣкъ е лошъ. Относително само знаемъ. Извѣстенъ човѣкъ при извѣстно отношение е лошъ заради насъ. Така и извѣстенъ човѣкъ, при извѣстни отношения е добъръ зараде насъ, но то е само едно отношение. Това не е абсолютна истина. Когато ние говоримъ, че трѣбва да любимъ врага си, подразбираме, какви трѣбва да бѫдатъ ризумнитѣ ти отношения спрѣмо всички хора. Тия отношения, въ които Богъ те е поставилъ, не трѣбва да ги промѣняшъ, но трѣбва разумно да изпълнишъ всичкитѣ свои задължения. Какъ се създаватъ тия врагове? Д е било свободно сѫщество — ДС. И Л е било свободно — ЛС. Но ДС е жена а ЛС е мѫжъ. ЛС е човѣкъ славолюбивъ въ свѣта. Той иска да се повдигне, но нѣма пари ДС е богата. — ДСА. Слѣдователно, ЛСВ, за да постигне своята цѣль, влюбва се въ тази мома. За какво? — За да стане ученъ човѣкъ, да се прослави въ свѣта. И, слѣдъ като се влюби, Провидението понеже знае, че тѣхнитѣ отношения сѫ лъжливи, поставя ги на тази хосканица. Туй е една женитба. Казва имъ: „Ще се обичате и двамата“. И тѣ се обичатъ, но по необходимость. Тогава нѣкоя жена казва: не мога ли да напусна мѫжа си, азъ не го обичамъ? — Ако го напуснешъ, ще отхвръкнешъ надалече. Дойде мѫжътъ, и той иска да напусне жена си. Казвамъ; не може да я напуснешъ, на хосканица си. Ние можемъ да провѣримъ този законъ. Ако мѫжътъ напусне жената, той ще умре. И ако жената се опита да напусне мѫжа си, тя ще умре, т. е. толкова далече ще отхвръкнешъ, че ще излѣзешъ навънъ изъ орбитата на този свѣтъ. И затова Писанието казва; „Жененъ ли си, не търси да се отвързвашъ. Не си ли жененъ, не търси да се завързвашъ“. Тъй седи философията. Сега, вие не питате какво да правите прѣди да си създадете извѣстни условия въ свѣта, ами слѣдъ като ги създадете. Защото, имайте прѣдъ видъ, че азъ говоря на васъ, като на ученици, които разбиратъ. Ние не можемъ да си играемъ съ законитѣ, които Богъ е вложилъ въ този свѣтъ, въ тази велика школа, прѣдъ лицето на всички тия разумни сѫщества. Тѣ сѫ търпеливи и много снизходителни къмъ насъ, но нашата свобода е ограничена. Не може да прѣстѫпимъ границитѣ на тия закони! Щомъ създадемъ едно ново условие ДЛ, било на физическия свѣтъ, било на сърдечния свѣтъ, било на умствения свѣтъ, ние носимъ послѣдствията — законътъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Щомъ създадешъ въ себе си двѣ противорѣчиви мисли, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ; щомъ създадешъ въ себе си двѣ противорѣчиви желания, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ и щомъ създадешъ въ себе двѣ противорѣчиви дѣйствия, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ. И, ако не ги примиришъ, тѣ ще станатъ една язва и ще спънатъ цѣлото твое развитие. Сега, нѣкой казва: не може ли да поживѣемъ? — Свободни сте, нѣма нѣщо, което да не може да се позволи, но знайте, че въ природата за всичко се плаща. Единъ отъ еврейскитѣ царе, виденъ поетъ и сѫщеврѣменно пророкъ, си е позволилъ единъ произволъ, повидимому една проста постѫпка, позволена като на царь и казва: „Не съмъ ли царь, не мога ли да направя това, не сѫ ли тия мои поданици?“ Тъй и единъ овчарь казва: „Тия овци не сѫ ли мои? Азъ имамъ право да взема кое и да е агне, коя и да е овца, да я заколя и да я изямъ. Азъ съмъ господарь“. Обаче, тази философия, че овчарьтъ има право да яде овцетѣ, не е права. Въ Божествения кодексъ е туренъ слѣдния законъ: овчарьтъ има право да взема вълната и млѣкото, но никога не му е позволено нито да коли, нито да продава овцетѣ. Че ги продава, той е неговъ законь, но не и Божественъ Това не е философия. Казва: „Азъ не съмъ ли овчарь?“ Отъ това изваждамъ друто заключение. Нѣкой пастирь казва: „Азъ съмъ пастирь“. Има пастири въ свѣта, пастири на обществото. Нѣкой казва азъ имамъ право да направя това или онова. Не, нѣмашъ право. Какво можешъ да направишъ, ще се поучишъ отъ овчаря. Овчарьтъ нѣма право да заколи нито една овца, но има право да вземе млѣкото й, има право да вземе вълната й. Това е, което му е дадено въ дадения случай. Това е новъ начинъ за разсѫждение. Обаче не е важно само да разсѫждавате, но и да прилагате Ако разсхждавате и не прилагате, тогава въ васъ ще се яви обратния процесъ. Когато казвамъ, че искамъ да разсѫждавате, то не значи, че искамъ да измѣтете старото изведнъжъ. То е невъзможно. Отъ васъ, при сегашнитѣ условия, се изисква слѣдующето. Вие имате една цѣла кармическа пирамида, нали? Азъ турямъ на единия върхъ — А2, то е законътъ на противорѣчието, В2 е пакъ законъ на противорѣчието и С2 сѫщо е законъ на противорѣчието. Тази пирамида се е образувала отъ редъ беззакония, отъ редъ беззаконни постѫпки. Вие сте я съградили, да кажемъ, прѣди 3 — 4000 години. Мислите ли, че когато нѣкой ви каже, че всичко това трѣбва да се изхвърли, че въ единъ день, въ една седмица, въ единъ мѣсецъ ще може да го изхвърлите? — Не. Казвате, обаче: азъ не мога да го направя. Питамъ тогава: ти, когато за пръвъ пѫть започна да туряшъ камънитѣ на тази пирамида, каза ли, че не може отъ да я направишъ, че не можешъ да я съградишъ? Тогава каза, че можешъ. Слѣдователно, като си казалъ, че можешъ да направишъ тази пирамида, ти можешъ по сѫщия начинъ и да я развалишъ. Ти си започналъ да я градншъ отъ долу-нагорѣ, сега ще започнешъ да я събаряшъ отъ горѣ-надолу. Това е така по отношение на физическия свѣтъ, но по отношение на Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално, Тази пирамида е създадена моментално. И затова казвамъ, че и въ Божествения свѣтъ може да изчезне моментално. И Писанието казва така: „Ще залича прѣгрѣшенията ви и нѣма да ги помена“. Изведнъжъ, моментално, подразбира, че ще ги заличи. Тогава вие се спирате на физическото поле и казвате: какъ ще изправя живота си? — Ще започнете да изправяте живота си отъ тамъ, отдѣто сте го нарушили. Най-първо вие скѫсахте своята връзка съ Бога, и слѣдъ това образувахте тази пирамида. Съ това скѫсване се започва грѣховенъ животъ, лъжливъ животъ. Философията е, че слѣдъ като направихте тази пирамида, вие искахте да живѣете добъръ животъ, безъ всѣкакви грѣхове, а слѣдъ 4—5000 години да направите връзка съ Бога. Ето гдѣ е лъжата! И сега по сѫщия начинъ, както скѫсахте връзката, така и ще се свържете съ Бога. Ще започнете обратното, ще започнете събарянето на тази пирамида. Тя ще се събори сама по себе си. Тя се е образувала безъ Бога, а ще се събори чрѣзъ Бога. Сега, въ школата, както и въ всичкитѣ окултни школи, се проповѣдва единъ чисть и святъ животъ, който може да се постигне чрѣзъ усилие на човѣка. И какви ли не начини и методи се прѣпоржчватъ за това. Нѣкой отиде да се покланя прѣдъ Бога. Ще направи единъ, два, три, сто поклона. Другъ ще се изправи, ще се моли на Бога: Чете една, двѣ, три, четири молитви, ще прочете всичкитѣ псалми, ще се моли, моли, но нищо не излиза отъ тази молитва. Не е въ моленето, не е и въ работата. Божествениятъ законъ, казвалъ съмъ ви и другъ пѫть, изисква абсолютно да не нарушаваме Неговия законъ. То е първото правило за Неговитѣ дѣца. Богъ казва: „Абсолютно нѣма да нарушавате моя законъ!“ Е, какъ става нарушението? Азъ съмъ забѣлѣзвалъ, какъ се закачватъ двѣ братче и сестриче, които се обичатъ. Малкото братче дойде, хване нѣкое косъмче отъ главата на по-голѣмото си сестриче и казва: хванахъ една мушица, че искамъ да откѫсна единъ косъмъ отъ главата ти за да я завържа. Това дѣте не вземе единъ косъмъ отъ своята глава, ами отскубва отъ главата на сестричето си. Ето какъ се е родилъ грѣхътъ. Майката, като види това нѣщо, започва да се смѣе. Това малкото дѣте е извършило едно велико прѣстѫпление. То изтегля едно правило, единъ написанъ законъ отъ главата на своята сестра. Единъ косъмъ е единъ великъ листъ. Сестрата заплаква, а майката се смѣе, бащата се смѣе и казватъ: днесъ нашето момченце отскубна единъ косъмъ отъ главата на сестра си. Най-послѣ какво става съ този синъ? Като порасне: започва да отскубва космитѣ отъ главитѣ на баща си и майка си. Но законътъ, онзи Божественъ принципъ е слѣдующиятъ: ако на това дѣте бихме дали цѣлия свѣтъ, всичкото богатство, то не трѣбваше да отскуби този косъмъ. И ако бихте му казали, че ще му дадете всичкото богатство, дѣтето трѣбваше да каже: не азъ не продавамъ ни еднъ косъмъ отъ главата на сестра си. Онзи братъ, който е отскубналь единъ косъмъ отъ главата на сестра си, той е извършилъ прѣстѫпление, за такъвъ братъ вече се прѣдполага, че той може да направи всичкитѣ прѣстѫпления, да продаде баща си, майка си. Това е новъ начинъ за разсѫждение, който вие сте забравили. Какво правите днесъ? — Седнете и се занимавате съ вашитѣ голѣми грѣхове. Но, ако речете вие сами да съборите тази пирамида, трѣбватъ ви 4-5-6-7-8,000 години, и то, знаете ли какви усилия? Затова Писанието казва: „Ние ще викаме Силния, Великия въ сила и мощь, и мѫдрия въ знание, Истина и Любовь, да дойде да ни помогне, за да може да се освободимъ отъ нея, и нашиятъ умъ нашето сьрце, нашата воля да могатъ да работятъ тъй, както бихме желали.“ Не че въ насъ нѣма желание да работимъ, но повечето отъ васъ сѫ свързани. Вие казвате: ще направя това. Речете да го направите, и виждате, че рѫцетѣ ви сѫ свързани. Искате да направите нѣщо, но усѣщате, че сте вързанъ, ограниченъ. Защо? Вие не се спирате сами да си дадете отчетъ, защо е това. Азъ зная, че вие ще турите причината тамъ, дѣто не е. И тъй когато Христосъ е казалъ: „Любете враговетѣ си“, Той е подразбиралъ слѣдния великъ законъ: Любете враговетѣ си, защото това е волята Божия. Азъ имамъ едно правило, то е слѣдующето: ако мразишъ, ти правишъ единъ грѣхъ по отношение къмъ себе си, самъ се спъвашъ. А да любишъ значи да създавашъ красиви образи. Тия образи сѫ вѣчно красиви. Тѣ сѫ потикъ за твоето усъвършенствуване. Слѣдователно, образитѣ на любовьта сѫ великиятъ потикъ за растенето, за умственото развитие. Ние ще се спремъ върху закона: „Искамъ своето добро, растенето и благородството на моята душа. Азъ трѣбва да любя, понеже това е волята Божия.“ Въ окултната наука, съ която се занимавате, има двѣ противоположности. Въ нея има толкова възможность да станете добъръ, колкото има възможность да станете лошъ. Това не е само за васъ, но и за всичкитѣ религии има тази възможность, понеже всичкитѣ религии си служатъ съ окултната наука, съ окултни сили. И вие трѣбва да знаете, че всичкитѣ висши сѫщества, всичкитѣ разумни сѫщества не сѫ отъ тия, които може да окаляте или да оставите върху тѣхъ своитѣ нечистотии. Слѣдователно, тѣ сѫ много взискателни. Ако вие влѣзете въ една окултна школа, и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключатъ тамъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие мислите тъй: какво ли мисли Учительтъ за мене? Самата ви мисъль вече е нечиста. Ако вие сте човѣкъ на любовьта, какво ще мисля заради васъ? Ще констатирамъ единъ фактъ, че сте човѣкъ на любовьта, и ако река да изопача този фактъ друго-яче, значи да проваля себе си. Ако вие сте човѣкъ на мѫдростьта какво ще мисля заради васъ? Не мога да изопача този факъ. Фактъ е това! Ако при всѣка постѫпка, която вие вършите, постѫпвате по закона на мѫдростьта — азъ взимамъ думата „мѫдрость“ въ много тѣсенъ, ограниченъ смисълъ — човѣшка мѫдрость, а не Божествена — какво ще мисля? — Ще можемъ много добрѣ да се разберемъ. И въ критиката си пакъ ще се разберемъ. Любовьта, за която азъ ви говоря, не е човѣшка любовь, и ако вие постѫпвате по тази любовь ще се разберемъ. Азъ искамъ да ви насоча не къмъ личностьта, защото личностьта ще ви ограничи. Въ какво седи тази личность? Тя е единъ крѫгъ, който има два центра. Това е човѣшкото лице. Отдолу се образува единъ квадратъ. Въ този квадратъ има малки извивки. Въ това е красотата. Човѣкътъ може да се прѣдстави въ геометрическа форма. Онзи човѣкъ когото художницитѣ рисуватъ, той е човѣкътъ на желанията въ астралния свѣтъ. Тамъ има извѣстна пластичность, извѣстно движение. Въ малкитѣ извивки не се забѣлѣзватъ правитѣ линии. Когато гледаме човѣка въ лицето, красотата зависи отъ това, че въ него ставатъ промѣни. Тия промѣни именно ни радватъ. Ако се спратъ тия движения, човѣкъ е много отвратителенъ. Когато това лице се движи бързо, то е приятно. Живото лице е, което ни радва. Живо лице може да бѫде само умното лице. Въ личностьта се криятъ най-лошитѣ нѣща. Тя е изразъ на егоизмъ, на подлизурство, на страхъ, на измама, на лъжа. И човѣшката личность е създадена отъ всичкитѣ отрицателни качества въ свѣта. Това е личностьта. Азъ не говоря за „азъ — а“, за човѣка, за съзнателното, но — за личностьта. Нѣкой казва: обидиха ме. Обидили го въ какво? — Че му казали една истина. А, другъ е вече въпросътъ. Днесъ върху личностьта ни каква наука не може да се съгради. Какво е родила личностьта? Съврѣменната наука: съврѣменната философия,химия, физика, биология, вземете и богословието, и всичкитѣ други отрасли, по причина на човѣшката личность всички тия науки сѫ се опорочили, отклонили сѫ се отъ своя правъ пѫть. Да кажемъ, лѣкарь е нѣкой, но той не е истински лѣкарь, да служи на Бога. Единъ химикъ днесъ ни най-малко не му е цѣльта да служи на Бога. Съврѣменниятъ музикантъ сѫщо не е идеенъ. Всѣки музикантъ иска да спечели пари. Художникътъ иска да нарисува една картина за пари. Пари, навсѣкѫдѣ пари! Това е личностьта у човѣка. Сега нѣкой може да възрази че изкуството е принесло полза. Тъй е. Нѣкой може да каже, че науката е принесла полза. Тъй е, но въ свѣта не се проявява само личностьта, съ личностьта заедно се проявява и разумната човѣшка душа. Слѣдователно тя прѣвръща дѣйствията на егоизма въ добро. Това не се дължи на човѣшката личность. Това се дължи на човѣшката душа, която постоянно работи за доброто въ свъта. Ето защо, ние трѣбва въ себе си да се освободимъ отъ своята личность, не изведнъжъ, а послѣдователно и разумно. Така да се освободимъ, щото да не нарушимъ чувствата, мислитѣ и желанията на нашата душа. Нѣкой казва: Изведнъжъ да направимъ това! Вие не можете изведнъжъ да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камъкъ по камъкъ, разумно ще снимате, разумно ще изправяте погрѣшкитѣ си, и никакъ нѣма да се обезсърчавате. Тогава ние ще дойдемъ до онази нова филоссфия, която ще ни открие, че ние сме въ границата на този новъ свѣтъ. Иде една велика вълна отъ мисли, чувства и дѣйствия на възвишени сѫщества. Тя ще дойде, ще проникне на всѣкѫдѣ. И ако вие не сте готови, тя ще постѫпи тъй: ще прѣмахне снѣга отъ свѣта, сѣменцата, които сѫ потиснати, ще ги извади отъ земята, болнитѣ ще оздрави и всички нечистотии ще очисти. Това сѫ твърдения. Ще каже нѣкой: докажи! Тия нѣща не се доказватъ, вие ще ги видите. Тия нѣща нѣма какво да ги виждате отвънъ, тѣ сѫ вѫтрѣ въ васъ. Най първо вие искате да бѫдете радостни, спокойни, да имате добро разположение на духа, искате да имате връзка съ Бога. Тогава, защо ще Го търсите горѣ на небето? Толкозъ години го търсите, а не сте мислили, че Богъ, който прониква въ всички сѫщества, прониква чрѣзъ Духа и въ вашето сърце. Нѣкой пѫть вие сте недоволни. Дойде нѣкой приятель при васъ натѫженъ, скърбенъ, иска утѣха. Вие казвате: днесь не съмъ разлоложенъ, махни се отъ тука, другъ пѫть ела при менъ! Питамъ: съ тази ваша постѫпка вие не сте ли наскърбили Бога? Мислите ли, че Богъ е доволенъ отъ васъ? Не, вие сте Го наскърбили въ лицето на вашия приятель. Тогава туй разумно сѫщество ще ви погледне, ще помисли малко и ще ви тури името така: „За споменъ да мисли“ з. с. д. м. Господъ казва: „Азъ ще ви науча да мислите“. И знаете ли какво може да ви се случи? Ние имаме редъ наблюдения, не отъ миналого, но отъ сегашното. Тамъ, въ Габровско, нѣкое си малко дѣте се радвало на едно ластовиче гнѣздо. Изважда петь малки ластовичета и съ ножици отрѣзва езичетата имъ. Занася ги при майка си, а майката се радва и казва: „Моето дѣте днесъ извадило петь ластовичета отъ гнѣздото имъ и имъ отрѣзало езичетата. Колко пъргаво, колко умно дѣте!“ То израства и се оженва. Раждатъ му се петь дѣца, но всичкитѣ нѣми Слѣдователно, по този законъ вие трѣбва да знаете, че всичкитѣ дѣйствия, прѣгрѣшения въ свѣта, не сѫ много неразумни — за тѣхъ се държи смѣтка. Има много разумни сѫщества, които могатъ да пострадатъ отъ насъ. Ето защо, всички спънки, мѫчнотии, страдания, които ни сполетяватъ въ живота сѫ резултатъ на нашитѣ постѫпки. Сега, въ школата, ние не искаме вие да се боите, да казвате: а, то е страшно! Не, ще имате новъ моралъ, нови разсѫждения. Ние казваме: безъ страхъ!“ Азъ съмъ далъ на младитѣ единъ поздравъ: „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ На васъ казвамъ: ,,Само свѣтлиятъ пѫть на Божествената Мѫдрость води къмъ Божествената Истина!“ И тъй, ние ще употрѣбимъ науката не за нашата личность, не да пожертвуваме Истината за тази наука, ние искаме да употрѣбимъ съврѣменната наука като срѣдство за възтържествуване на Истината. Ние ще си послужимъ съ логиката, съ всички други науки съ които човѣчеството разполага. Азъ не съмъ противъ логиката. Онзи, който е измислилъ, добрѣ е направилъ. Но, тази логика трѣбва да бѫде свещена, Божествена. Истината не трѣбва да бѫде логика на лъжа. Сѫщеврѣменно и философията трѣбва да бѫде Божествена. Може да бѫде! Отъ насъ зависи. Не всички хора могатъ да бѫдать философи. Философитѣ сѫ родени, тѣ не се раждатъ сега. Човѣкъ не може като се роди и веднага да стане философъ, той трѣбва да е работилъ хиляди години, за да стане философъ. И тъй, нѣкои отъ васъ трѣбва да турятъ нова основа, да се очистятъ по новия начинъ. Вие трѣбва съ помощьта на Божественото съзнание да внесете Истината. Трѣбва да си прѣдставите Бога, като едно разумно лице, което те наблюдава, винаги щедъръ, мѫдъръ и да кажешъ: заради Него, заради Този, който ми е далъ всичкитѣ блага въ свѣта, ще се постарая да изпълня всичко. То е воля, то е сила! Богъ е единствената сила, която може да стимулира. А сега, нѣкои вмѣсто да турятъ Бога като идеалъ въ душата си, турятъ нѣкой великъ, нѣкой идеаленъ човѣкъ и си го прѣдставятъ като Богъ. Нѣмамъ нищо противъ това, обаче, ще си признаете факта, ще кажете тъй: Господи, направихме една погрѣшка, прости ни! Ние ще се стремимъ да изпълнимъ Твоя законъ. Погрѣшката е извънъ врѣмето и пространството. Изправишъ ли погрѣшката, веднага въ душата си ще почувствувашъ една лекота. Туй нѣщс сега е необходимо за васъ. Азъ ще влѣза въ необходимоститѣ, за да може тази наука да се реализира, вашиятъ животъ и условията да се подобрятъ. Сега, ако вие имате разединение помежду си, вие ще се срѣщате, но тъй както хората се срѣщатъ въ гостилницата; ядатъ, пиятъ и си приказватъ, но тѣзи връзки сѫ връзки на интересъ, не сѫ любовни връзки. Божественитѣ връзки сѫ връзки, които ще ни свържатъ съ вѣчностьта. Тѣ сѫ връзки на Добродѣльта, връзки на Божествената Мѫдрость и Любовь, връзки на свещенитѣ Божествени мисли. Когато обичашъ нѣкого, като напише нѣщо, ще го изслушашъ. Нека ти прочете единъ, два, три куплета, тогава си изкажи мнѣнието, тогава си изкажи одобрѣнието, но не за да го подмамвашъ, а само да го насърчишъ. Не казвай, че е много добрѣ. Кажи само, че е добрѣ. Ако е добро, като ти прочете тия два-три куплета, трѣбва да почувствувашъ хубостьта на неговата мисъль. Когаго вие пишете темитѣ, каква е моята задача? Азъ ви задавамъ теми отъ разни области. Моята цѣль не е да станете писатели, но да се научите да любите Истината и да мислите правилно. Не съмъ азъ, който ще ви науча да мислите правилно, но искамъ Божествениятъ Духъ въ васъ да се прояви, да дойде туй Божествено съзнание. Вие трѣбва да мислите правилно. Сега нѣкои казва тъй: азъ да порастна веднъжъ, нѣма да имамъ нужда отъ баща си. Не, това е крива философия, крива мисъль. Нѣкои казва: не искамъ да имамъ ярема на баща си. Щомъ е имало яремъ, това не е баща. Тогава, по сѫщия пѫть на мисъльта като се върви, нѣкой ще каже: ние искаме да се освободимъ отъ Бога, защото по-тежъкъ яремъ отъ Божия нѣма. Всички искатъ да се освободятъ, да бѫдатъ свободни. Свободата въ свѣта седи въ изпълнението на тия велики заюни. Тамъ е нашето щастие. Отъ Бога имаме нужда тъй, както отъ свѣтлината, отъ водата, отъ хлѣба даже и по-голѣма нужда. И отъ баща си имаме нужда, и отъ майка си. Това сѫ отношения. Тия отношения за бѫдеще ще станатъ по тѣсни. Нѣкой казва не искамъ Учителя си, искамъ да бѫда самичъкъ. Майката може да каже: азъ отъ дѣцата си нѣмамъ нужда. Крива философия е тази, вие не разсѫждавате правилно. Ако мислите, че дѣцата ви сѫ брѣме, че майката е едно брѣме, въ това нѣма никаква философия. Сега, нѣкои хора казватъ: е майка! Какво нѣщо е майката? Майката е велико нѣщо въ свѣта! Дѣтето — това е изразъ на тази майка, на това велико. Туй разбиране, което сега имате за живота, не е истинското разбиране. Туй, което вие наричате дѣца, това не сѫ още дѣца. Онова разумното дѣте въ тебе може да бѫде отвънъ, може да бѫде отвѫтрѣ, а може да бѫде и горѣ при Бога. И тъй, Христосъ е казалъ: „Единъ е вашиятъ Отецъ гсрѣ, а всички вие сте братя“. Сега, въ школата, трѣбва да се образуватъ тия интимни, а не фамилиарни отношения помежду ви. Досега азъ съмъ слѣдилъ и нѣкой пѫть ми е неприятно, като виждамъ че вие, като се събирате, не се събирате да видите добритѣ си черти, ами всички сте критици, ровите. Като срещнете нѣкой вашъ братъ, най-първо вие имате мнѣние, че той е добъръ. Като поседи 3 - 4 дни, вие почвате да се ровите въ него и изваждате всичкитѣ му недѫзи. „Азъ го мислихъ добъръ, а той билъ такъвъ“. Този човѣкъ, съ тия недѫзи не е вашиятъ приятелъ. Недѫзитѣ, които приятельтъ ви носи, сѫ нѣща случайни. Приятелството е съчетание на Любовь и Мѫдрость. Имате единъ приятель, това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оцѣнявате тази любовь. Вие сте събрани тукъ като ученици, но единъ день казвате: не искамъ да се интересувамъ по вече отъ това учение. Не е така. Това събиране ще послужи за вашето бѫдещо самоусъвършенствуване. За да се съберете така не съмъ ви събралъ азъ. Това е единъ любовенъ актъ на Божествената Любовь, Мѫдрость и Истина, въ името на които Богъ ви е събралъ, за да даде познание; мѫдрость и истина, да ги научи какъ да бѫдете добри. И туй вие не трѣбва да го прѣнебрѣгвате. Нѣкой дойде, казва азъ излизамъ отъ школата. Ти не можешъ да напупнешъ тази школа. Щомъ я напустнешъ, ще умрешъ. И нѣма човѣкъ, който като е напусналъ школата да не е умрѣлъ. Деньтъ, въ който напуснете Божествената школа, съ васъ всичко е свършено. Като ученици, азъ ви прѣдупрѣждавамъ, никога не влагайте мисъльта: азъ ще напусна школата. Ако си въ едно мѣсто на прѣстѫтпление, разбирамъ, но въ една школа, дѣто сте събрани да научите пѫтя на Божествената Любовь, Мѫдрость и Истина, да кажете: азъ ще напустна школата, тази пирамида АСВ ще се увеличи, ще стане толкова тежка, че вие ще се намѣрите въ дъното на Великия океанъ, дѣто грѣшнитѣ души се измѫчватъ. Бѫдещата наука изисква отъ васъ едно ново условие, за да ви изложи тази велика Истина тъй, че тя да бѫде достѫпна за васъ, т. е, да я схванете, както трѣбва. Нѣкой може да каже: азъ разбирахъ какво иска да каже Учительтъ, но азъ съмъ човѣкъ, облѣченъ въ плъть и кръвь, не мога да не грѣша. Добрѣ, вижте какъ се прѣкѫсва логическата връзка. Въ вашия умъ влиза една нова мисъль. Казвате: най-послѣ, ние сме хора, облѣчени въ плъть и кръвь, какво отъ това? ние знаемъ че човѣкъ е облеченъ въ плъть и кръвь. Плътьта сама по себе си и кръвьта сама по себе си никакво зло не раждатъ. Плътьта и кръвьта, съединени съ човѣшкия духъ, съ човѣшката душа и съ човѣшкия умъ и сърце раждатъ, грѣха. Защо се ражда грѣхътъ? Понеже човѣкъ оставя своитѣ нечистотии въ тази плъть и кръвъ и тази материя не знае какъ да се чисти. Ако човѣшкиятъ умъ и човѣшкою сърце сѫ нечисти, непрѣменно ще се появятъ всичкитѣ нещастия Имашъ лоша мисъль, лошо чувство - ти ще го оставишъ на страна. То е една смѣть. Казвашъ: да дойде нѣкой да ги поправи. Не, ние сами ще поправимъ своитѣ мисли и чувства. И тогава староврѣменнитѣ учени хора ето какъ сѫ обяснявали това нѣщо. Тукъ имате единъ ѫгълъ АСВ, който е въ движение, понеже тия точки А, С и В сѫ живи. Въ този ѫгълъ имате два процеса. Интереситѣ на А и на В сѫ къмъ С. Интереситѣ на В съвпадагъ едноврѣменно съ тия на С. Другь пѫть може да не се съзпадатъ. Въ други отношения пъкъ може да се изключвать. Значи има две положения, двѣ възможности: интереситѣ на В или да се съвпадатъ, или да се изключватъ. Прѣдставете си, че С е една жива ябълка, едно живо дърво. А и В се стремятъ къмъ собственость, да завладѣятъ туй дърво. Ще има ли любовни отношения между тѣхъ? Не, ще има споръ за дървото. Но прѣдставете си че А и В сѫ мѫжъ и жена, стремятъ се къмъ туй дърво. Тѣ живѣятъ по любовь. Дали ще има споръ? Тѣ ще кажатъ: ние ще завладѣемъ това дърво за нашитѣ дѣца. Значи, щомъ ѫгълътъ е отворенъ има споръ. Щомъ този ѫгълъ е затворенъ, въпросътъ е вече разрѣшенъ Тогава този външенъ дисонасъ, който сѫществува между хората изчезва, но може да се роди вѫтрѣшенъ дисонасъ. Дисонаситѣ може да се родятъ въ тия ѫгли, които сѫ образували триѫгълника (фиг. 6) — въ ѫгъла А, въ ѫгъла В и въ ѫгъла С. И тъй, нѣкой пѫть може да се родятъ дисонанси, а нѣкой пѫть може да се роди хармония, зависи отъ разбирането на човѣка. Това разбиране може да се измѣни. Кога? — Когато страната С стане по-малка отъ страната D (фиг. 7). Изобщо всѣка една отъ странитѣ на триѫгълника може да се намалява или увеличава. Всѣка една страна на триѫгълника прѣдставлява силови линии въ движение, т. е. сили, които дѣйствуватъ въ плоскость. Слѣдователно, силовитѣ линии на този триѫгълникъ може да се измѣнятъ. Щомъ се измѣнятъ тѣзи силови линии, измѣнятъ се и вѫтрѣшнитѣ съотношения, а щомъ се измѣнятъ вѫтрѣшнитѣ съотношения, може да се измѣнятъ и силовитѣ плоскости. Щомъ се измѣнятъ силовитѣ плоскости, тогава се зараждатъ много неприятности въ самия животъ: и въ ума, и въ сърцето, и въ волята. Сѫщеврѣменно се зараждатъ и разни болести въ ума, въ тѣлото и въ сърцето. Къмъ ума спадатъ всичкитѣ ония заболѣвания на подлудѣване, т. е. обезумяване на хората. Въ сърцето се раждатъ болести отъ чрѣзмѣрната алчность на хората. Неврастенията се дължи на дисхармония въ чувствата. И всичко туй произтича отъ факта, че ние мислимъ леко за живота. Ние, когато грѣшимъ, мислимъ, че всѣки единъ грѣхъ лесно може да се поправи. Прѣди да сме сгрѣшили мислимъ така, но щомъ сгрѣшимъ, имаме друга логика. Тогава намираме, че е много мѫчно да поправимъ грѣшкитѣ си. Нито едното е вѣрно, нито другото е вѣрно. Единъ невѣжа, когато направи единъ грѣхъ, много мѫчно може да го изправи. Единъ уменъ, когато направи единъ грѣхъ, много лесно може да го изправи, защото е уменъ. Когато нѣкой отъ васъ иска да грѣши съзнателно, да си каже тъй: достатъчно уменъ ли съмъ, за да мога въ скоро врѣме да поправя погрѣшката? Спрете се, помислете уменъ ли сте. Ако сте глупавъ и не знаете какъ да поправите погрѣшката, тогава не ви трѣбва да грѣшите. Ако си много уменъ, сгрѣши. Като грѣшишъ, ще трѣбва да мислишъ. Ще си кажешъ тъй: азъ рѣшихъ да направя този грѣхъ, но достатъчно ли съмъ уменъ да го изправя? Внесете този новъ факторъ въ живота си. Внесешъ ли го, ти вече 50% ще си помогнешъ въ тази окултна наука. Послѣ, внесете другъ факторъ. Искате да съгрѣшитѣ. Кажете си: азъ отъ любовь мога ли да сгрѣша? Трети факторъ: азъ заради истината мога ли да сгрѣша? Слѣдъ като започнете да мислите така, и слѣдъ като внесете тия елеменги въ ума си, тогава ще може да разсѫждавате. И знаете ли каква е тогава възможностьта за грѣха? Тя е: 1:100,000,000. Ако не разсѫждавате така, на сто милиона грѣхове, само единъ пѫть може да направите добро. И затова съврѣменнитѣ хора грѣшатъ. Тѣ не мислятъ. Всички мислятъ, слѣдъ като направятъ грѣха. Това не е мислене. Мисли прѣди да си сгрѣшилъ! Така ще се сполучи. Първитѣ хора слѣдъ като сгрѣшиха въ рая, започнаха да мислятъ. Сега се изисква да вървимъ по обратния пѫть: да мислимъ прѣди да грѣшимъ, а не да грѣшимъ и послѣ да мислимъ. И тъй, правилата, които се криятъ въ съврѣменната наука, въ геометрията сѫ скрити. Въ всички математически формули, които сѫществуватъ въ съврѣменната математика, задъ всички тия образи, които сѫ турени въ геометрията, е описанъ пѫтя на слизането пѫтя на човѣшкитѣ прѣгрѣшения. Всички тия ѫгли, триѫгѫлници, петоѫгълници показвагъ пѫтищата, по които човѣкъ се е отдалечилъ отъ Бога. И слѣдователно, тия сѫщитѣ формули ще му покажатъ обратния пѫть, по който той може да се качи. И гдѣ е заблуждението, знаете ли? Съврѣменнитѣ философи казватъ, че крѫгътъ изразява пѫть на съвършенство. Но когато човѣкъ сгрѣши, той ще се намѣри въ единъ крѫгъ, отъ който нѣма излазъ. Заблуждението, обаче, е тамъ, че човѣкъ като е сгрѣшилъ, започналъ своето слизане отъ една много малка точка. Той се е движилъ полека, толкозъ полека, че не е забѣлѣзвалъ какъ пада, какъ отива въ дъното на конуса. Като се гледа този конусъ отгорѣ, човѣкь вижда само крѫгъ, който се проектира въ това поле. Отъ падането, т. е. отъ слизането на човѣка въ материята се образувалъ цѣль конусъ, а ние виждаме само външната му форма крѫга на тази спирала и казваме: ние така се родихме, т. е. въ грѣха. Не, не сме се родили въ грѣха. Ето защо ние трѣбва да развиемъ тази спирала. По кой начинъ? — По обратния пѫть. Ще започнемъ отъ голѣмия крѫгъ. Смаляваме го, смаляваме, до като дойдемъ до точката, дѣто е направена погрѣшката. Отъ тамъ ще теглимъ една права линия, и въпросътъ е свършенъ. Азъ бихъ желалъ слѣдъ тая бесѣда да помислите върху новия начинъ на мислене, понеже той ще бѫде свързанъ съ съграждението на вашия бѫдещъ животъ. И тогава, новиятъ животъ който сега се заражда въ васъ, може да се използува при други условия. Ако мислите по старому, въ васъ никакъвъ новъ животъ не може да се съгради. Разумното изисква разумни разсѫждения. Това което ви казахъ е само въведение. Не мислете, че много съмъ ви казалъ. Не, много малко съмъ ви казалъ, има още редъ правила, редъ формули. Тия триѫгълници сѫ поставени въ извѣстни съотношения. Азъ пакъ ще се спра върху тѣхъ, когато имамъ благоприятни условия, защото Истината въ свѣта е Истина само тогава, когато се разбере и приложи. Размишление. * 4-а школна лекция на обшия окултенъ класъ (III година), 31. X. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СТРЕМЕЖИТѢ НА УМА и СЪРЦЕТО. Т. м. Прочетоха се резюметата на темитѣ: „Прѣдназначението на братя и сестри“, и „Задачата на ученика въ великата Бѣла школа“. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Воля и безволие“. За слѣдующия пѫть ще имате темата: „Разликата между лѣвия и дѣсния пѫть“. Сега ще говоря за стремежитѣ на ума и сърцето. На първо мѣсто вие трѣбва да се абстрахирате отъ вашитѣ врѣменни състояния, а врѣменнитѣ състояния азъ ги наричамъ прѣходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Запримѣръ: вие седите до прозореца, отдѣто иде постоянно течение и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пакъ седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате съ нѣкой философски въпросъ, да разсѫждавате, понеже умътъ ви е занятъ съ мисъльта за простудяване. Вие не можете да разрѣшите никакъвъ философски въпросъ, докато не се махнете отъ прозореца, да седнете тамъ, дѣто нѣма никакво течение, т. е. или трѣбва да се затворите въ себе си, или трѣбва съвършено да излѣзете вънъ въ природата. Едно отъ двѣтѣ нѣща трѣбва да изберете. Друго нѣщо: вие, като ученици, трѣбва да се освободитѣ отъ една слабость, която се срѣща въ васъ. Вие мислите, че окрѫжавашата ви срѣда, че небето, че хората, всички ви дължатъ нѣщо и трѣбва да го направятъ заради васъ. Вие считате това нѣщо като аксиома, като нѣщо, което не търпи доказателства. И често се тревожите въ себе си, защо тѣ да не го направятъ. Вие не разсѫждавате философски. Въ дадения моментъ вие се нуждаете само отъ себе си. Да кажемъ, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нѣщо дадено. Като кажемъ „дадено“, вие може да мислите, като че дадено нѣщо отвънъ. Не е така. Въ самото естество на човѣшката душа има вложено туй, което човѣкъ търси. То е вложено вѫтрѣ въ душата, но се изискватъ външни условия, запримѣръ условията — В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателния животъ, казвате: азъ съмъ. Това В считате извънъ васъ, т. е. това, което не е „азъ“. Едното наричаме „азъ“, а другото „не-азъ“. Но въ това ние можемъ да опровергнемъ съврѣменнитѣ философи по слѣдующия начинъ: да допуснемъ, че въ пръститѣ на дѣсната ми рѫка има съзнание, което съзнава, че е „азъ“, а въ лѣвата рѫка съзнанието не се е пробудило. Като се срѣщнатъ двѣтѣ, дѣсната рѫка ще каже: азъ съмъ „азъ“, а ти не си „азъ“. Обаче, туй А и В иматъ отношение къмъ С. С:А:В. Сега, разбира се, съврѣменнитѣ математици разсѫждаватъ малко по-другояче. Туй външното, което дава, отъ което ние имаме нужда, всѣкога е по-силно. Всѣкога природата е по-силна отъ насъ. Азъ взимамъ думата природа въ своята цѣлокупность, тогава тя е по-силна. Слѣдователно, всичкитѣ наши желания, всичкитѣ наши мисли могатъ да растатъ само подъ нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсебе. Обсебването въ свѣта зависи само отъ сѫщества подобни намъ. Само едно низко културно сѫщество има нужда да те обсеби. Въ висшитѣ сѫщества нѣма ни сѣнка отъ такова желание. Въ тѣхъ има желание да влияятъ за добро, да контролиратъ, да направляватъ другитѣ, но да обсебватъ, туй желание го нѣматъ. Въ по-нисшитѣ сѫщества, обаче, го има. Азъ забѣлѣзвамъ, че въ васъ има два вида желания и два вида мисли: АВ — нагорѣ, възходяще направление и АВ — надолу, низходяще направление. Сега ще ви изнеса едно малко разсѫждение за ония противорѣчия, които се явяватъ въ човѣшкия животъ. Имате да кажемъ линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя прѣдставлява условията, почвата, при която извѣстно растение може да расте. Сѣмето С се посажда подъ почвата. Това сѣменце най първо се проектира надолу въ земята, но при това си движение въ земята то достига единъ крѫгъ, единъ прѣдѣлъ, който не може да прѣмине. Щомъ коренитѣ на това малко растение достигнатъ крайния прѣдѣлъ на този крѫгъ, движениего спира надолу и се отправя нагорѣ. Значи, туй сѫщото растение най-първо се проектира надолу, това сѫ АВ — низходящитѣ желания и мисли на човѣка. Той иска да спусне корени въ материалния свѣтъ, мисли, че, като слѣзе въ материята и вземе нѣщо отъ нея, ще бѫде щастливъ. Щомъ слѣзе това сѣменце до крайния прѣдѣлъ, вижда, че нищо не е намѣрило, и тогава въ него се заражда жела ние да върви нагорѣ: имате втората проекция АВ. Този законъ е вѣренъ и за човѣка. Затуй, онѣзи натури, които ние наричаме грѣшници, могатъ да станатъ голѣми праведници, но трѣбва да знаете и обратния законъ, че праведникътъ може да стане грѣшникъ. Прѣдставете си, че вие сте едно разумно сѫщество, триѫгълникътъ и се държите само на една точка по почвата АВ. Трѣбва да знаете какъ да пазите вашето равновѣсие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грѣшникъ, слѣдъ като слѣзе на дъното, изгуби своето равновѣсие, той става праведникъ. Такъвъ случай имаме въ литературата съ Сократа. Сократъ е билъ единъ грѣшникъ, който се е отличавалъ съ много лоши чърти, но когато стигналъ дъното на този крѫгъ, въ него се заражда желание да се издигне нагорѣ. Той се обръща и става виденъ философъ въ Атина. Когато срещне нѣкои физиономисти, които описватъ неговия животъ на миналото, той имъ казва: „Така бѣше, но азъ чрѣзъ силата на своята воля се промѣнихъ“. Падението е законъ за събуждане. Човѣкъ трѣбва да падне за да се събуди. Сега вие ще кажете: защо трѣбва да падне човѣкъ? Падането има своитѣ добри страни. Имате растението А, имате и клонитѣ c, d, m. Тукъ на клона „m“ отъ това дърво се е родилъ само единъ плодъ. Ако този плодъ, слѣдъ като узрѣе не падне, ще може ли да поникне? — не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрѣлъ, и сѣменцата му ще паднатъ въ почвата и ще поникнатъ Слѣдователно, и вие трѣбва да паднете отъ дървото на живота, но не сами по себе си, а другъ нѣкой да ви катурне. Господъ ще ви бутне да паднете Вѣтърътъ е, който събаря тия плодове отъ дървото отгорѣ, а вѣтърътъ е символъ на разумния животъ. Значи, щомъ плодътъ узрѣе, той трѣбва да падне. И ако ти си падналъ повидимому, мислишъ, че си направилъ погрѣшка, не съжелявай. Щомъ паднешъ, не казвай: азъ сьжелявамъ, че паднахъ отъ своето високо положение. Щомъ паднешъ, трѣбва да потънешъ долу на четири пръста, и послѣ да се молишъ, да дойде отгорѣ малко пръсть, да поникнешъ. Ти пакъ ще излѣзешъ отгорѣ, ще пораснешъ на сѫщата височина, но въ друга една форма. Така трѣбва да разсѫждава единъ ученикъ, така трѣбва да разсѫждава единъ човѣкъ, който има философски умъ. Ако ние съжаляваме за нашитѣ високи положения, тия високи положения сѫ нѣща относителни. Знаете ли тогава, защо доброто и злото сѫ допуснати въ свѣта? Доброто и злото сѫществуватъ вѫтрѣ въ разумния свѣтъ. Злото е зло само заради насъ въ дадения случай. Доброто е добро само за насъ въ дадения случай. Сега, да обясня тази си мисъль. Има добро, което не произтича отъ любовьта; има зло; което произтича отъ любовьта. Не се изисква голѣма философия да се докаже това. Когато нѣкой ви прави извѣстно добро, съ извѣстна омисъль да вземе повече отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само по видимому това нѣщо е добро. То е добро, което не произтича отъ любовьта. Пъкъ има зло, което произтича отъ любовьта. Единъ лѣкарь, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разрѣже червата, стомаха и пакъ ще ги зашие. Той ще му причини голѣми болки, но стремежътъ на лѣкаря произтича отъ любовьта, тои иска да спаси неговия животъ, затова прѣкарва ножа. Ние не считаме това дѣйствие за неморално. Ако нѣмаше такъвъ законъ въ една държава, лѣкарьтъ да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили въ затвора най-малко за десеть години. Но сега считатъ, че тази операция, която лѣкарьтъ прави е на мѣсто. Казвамъ: природата често прави такива операции въ живота. Сега, азъ не говоря за онѣзи случайности; но говоря за онази разумность, която рѫководи живота ни въ всичкитѣ наши постѫпки. Има една вѫтрѣшна разумность. Колкото и дълбоки да сѫ нашитѣ побуждения, каквито и да сѫ, има една разумность, която постоянно влияе върху нашитѣ постѫпки за зло или за добро. Всѣки единъ отъ васъ може да провѣри това Да кажемъ, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точката С и В. Въ васъ се заражда дълбоко желание да направите нѣщо, и искате да го реализирате. Точката С ви казва: не трѣбва да го правите! Точката В ви казва: направете го! Вие сега имате двѣ противоположни влияния, не знаете кое е право, кое ще успѣе. Едното казва: направи го — не знаешъ дали ще успѣешъ. Другото казва: не го прави! Ти казвашъ: ако изгубя този благоприятенъ случай, тогава? Не знаешъ кой говори истината. Ти седишъ, колебаешъ се между двѣтѣ влияния. Въ природата има едно трето влияние, азъ го означавамъ съ буквата „n“. Тогава „n“ вземе, че те катурне. Ти седишъ на плета отгорѣ, единъ отъ лѣво, другъ отъ дѣсно ти седятъ, и ти не знаешъ какво да рѣшишъ. Единиятъ ти казва: хвърли се! Другиятъ ти казва: стой на плета! Третиятъ дойде и безъ да ти каже нѣщо, бутне те. Слѣдъ като те бутне, ти взимашъ първото положение, първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажемъ, че като те бутне въ морето първата мисъль е да влѣзешъ да се окѫпешъ, да плавашъ. Щомъ човѣкъ се намѣри въ такова положение, той вече има желание да излѣзе благополучно отъ зададената му задача. И тогава много отъ вашитѣ желания, вашитѣ философски разсѫждения се опрестотворяватъ. Вие мислите, философствувате, философствувате, дойде точката „n“, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро; вие ще тръгнете по пѫтя, но ако се спрете и за него разсѫждавате, защо става, вие ще изгубите пакъ благоприятнитѣ условия въ живота си. Запримѣръ, седите при онзи лѣкарь, който може да ви направи операция, но вие казвате; той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане — започвате да се безпокоите, и съ това спирате онзи процесъ на лѣкуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдатъ ли тия мисли на болния, че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичкитѣ благоприятни условия. Затова всички свещени книги сѫ казали: „Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Господа“. Прѣдишната лекция взехъ триѫгълника АВС. Животътъ се проявява отъ А, отъ любовьта, а животътъ е въ състояние да направи всичкитѣ погрѣшки. Нѣма погрѣшка, нѣма страдание, нѣма болка, нѣма скръбь, въ каквато степень и да сѫ тѣ, които животътъ, който слиза отъ любовьта, да не е въ състояние да ги поправи. Сегашнитѣ ви страдания единъ день ще ви се видятъ играчка, като единъ сънь. Вие ще се смѣете на себе си, какъ сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето сѫзнание ще се развие повече. Азъ ви навеждамъ на туй разсѫждение, понеже вие живѣете въ края на вѣка, ще дойдатъ вѫтрѣшни изпитания, а не външни Васъ може да не ви турятъ на кладата, но ще дойдатъ вѫтрѣшни терзания, терзания на вашето сърце, терзания на вашия умъ. Ако вие живѣехте прѣди 2 хиляди години, азъ другояче щѣхъ да ви говоря. Азъ ще ви дамъ сега едно изяснение, което не трѣбва да взимате въ буквалния смисълъ. Ще си служа съ живитѣ точки. Тукъ, при точка А имате млада мома, толкова красива, че всички искатъ да я иматъ на страната си, да иматъ нейното обѣщание. В е първиять кандндидатъ, с — вториятъ кандидатъ, d — третияtъ, p — четвъртиятъ, и т н. до n, плеада кандидати. Да допуснемъ сега, че ти си първиятъ кандидатъ В — искашъ да я завладашъ. Противъ тебе се намира n, въ права линия, той е по-силенъ. При това ти си бѣднякъ, той е богатъ. Тази мома обича да има кѫщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичашъ съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, да й пишешъ поезии, но тя казва: „кѫщата е по-сѫществено, твойта любовь за другъ пѫть, на земята кѫщата е по-реално нѣщо отъ любовьта“. Ти цѣлъ день оплаквашъ живота си, че си нещастенъ. Ще кажешъ: „Този „n“ да го нѣма, да се махне отъ тука!“ Добрѣ махне се той, но като се махне „n“ тогава p, другъ изпъква отъ навидено. Друга бѣля, ти се чудишъ, откѫдѣ изпъкна той, пакъ плачешъ — да се махне и p. И той се махне, но изпѫква на мѣстото му d. Казвашъ: „То не е една бѣля, да се махне и той! Хубаво, и той се махне, остава С. Махне се и той. Знаете ли какво става най-послѣ? — Този човѣкъ се прѣкатурва понеже, като е билъ на противоположна посока съ „n“ и двамата сѫ се опъвали, пазили сѫ равновѣсие, но сега, като нѣма „n“ и другитѣ, вѫжето се скѫсва, той се прѣкатурва съ главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искамъ нито момата, нито бѣлята“. Това сѫ нѣща, които ставатъ въ дѣйствителния животъ. Слѣдователно, за да се реализира едно ваше желание, всичкитѣ тия точки, всичкитѣ тия живи сѫщества, може да сѫ една, двѣ, три, десеть, двайсеть, трѣбва да ви съдѣйствуватъ, да кажатъ: „Той е най-достойниятъ, ние му отстѫпваме тази мома, тя се пада нему. Ние ще му станемъ шафери“. Само тогава той заслужава тази мома. Тѣ му я даватъ, и той бива щастливъ Туй наричамъ щастливитѣ моменти въ живота. Този примѣръ може да вземете като такъвъ, съ който да си обяснявате донѣкѫдѣ тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завлада тази мома, затова има дълбоки причини. Хората не разбиратъ причинитѣ, затова се и разочароватъ. Човѣкъ трѣбва да знае, защо се стреми. Като иде въ училище, трѣбва да знае, защо е отишълъ, а не, като иде тамъ, да каже: не зная защо съмъ дошълъ. Слѣдователно, връзка трѣбва да има между умственитѣ образи и сърдечнитѣ стремежи. Умътъ всѣкога се стреми надолу А, сърцето винаги се стреми нагорѣ В. Слѣдователно, не е умътъ, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умътъ е, който дава направление на сърцето, но за влияние, сърцето е по-силно. И силни натури не сѫ онѣзи, които иматъ силенъ умъ, но силни натури сѫ онѣзи, които иматъ силно сърце. И въ самото сърце има разумность. Въ него има два живота, двѣ области, Оть точка А, тази енергия възлиза отъ физическия свѣтъ къмъ духовния, т. е. енергията, която минава прѣзъ сърцето възлиза къмъ духовната страна на Божия свѣтъ Тъй щото всичкитѣ чувствувания на човѣшкото сърце, каквито и да сѫ тѣ, сѫ добри. Нѣма лоши чувствувания въ човѣка. Азъ говоря за самитѣ зародиши, не за проявитѣ. Всичкитѣ зародиши, които сѫ заложени вѫтрѣ въ човѣшкото сърце, иматъ благородно произхожденне. Любовьта е, въ която се зараждатъ най-благороднитѣ чувства. Отмѫщение, отвращение, тѣ сѫ вторични чувства. Вие нѣкой пѫть се заблуждавате, казвате: яви се въ менъ умраза. Умразата има съвсѣмъ друго произхождение. Да ви обясня произхода й. Имате живата точка „n“ и живата точка A. Тази жива точка А има стремежъ къмъ n. Този стремежъ първо е чисто божественъ Аn, но се заражда извѣстно прѣпятствие на пѫтя, и туй желание на А не се постига. Тогава се образува nВ, заражда се образътъ и човѣкъ се разочарова. Ако А искаше да вземе n и не може да успѣе, а В го взима, тогава въ сърцето на А ще се зароди едно неразположение къмъ В. Слѣдователно, всичкитѣ тия прояви, които имаме въ единъ отрицателенъ характеръ, като умраза, отмъщение, злоба, ненависть, всички тия чувства сѫ вторични. Тѣ сѫ сѣнка на нѣщо изгубено. Ако мразишъ, азъ зная какво си изгубилъ, ако се съмнявашъ, азъ зная какво си изгубилъ, ако се отвръщавашъ, азъ зная какво си изгубилъ. Каквито отрицателни качества и да има единъ човѣкъ, въ окултната наука математически може да намѣримъ сѫщинскитѣ причини, които сѫ образували тия отрицателни качества въ човѣка. И тъй, въ човѣка реално е само доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатитѣ негови желания. Сега, може би, въ друга лекция азъ ще се спра да говоря върху живото колело въ природата, чрѣзъ което се проектиратъ всичкитѣ благородни желания и мисли отъ Божественъ произходъ. Каквото и да е вашето състояние, трѣбва да знаете, че вторичнитѣ състояния у васъ сѫ ваши, тѣ не сѫ отъ Божественъ произходъ. Имашъ умраза, ще се обърнешъ къмъ Бога, ще кажешъ: въ Бога всичко е добро. Богъ е Любовь, слѣдователно туй, което сега съмъ загубилъ, за въ бѫдеще ще го постигна. Туй, казано на философски езикъ, не е въпросъ на врѣме и пространство, защото въ духовния свѣтъ нѣма врѣме и пространство. Може ли да мислишъ, че само ти желаешъ доброто? Единъ день, когато ще се обедините съ цѣлото човѣчество, вие ще чувствувате всички заедно нѣщата. Васъ ще ви бѫде радостно за реализирането мислитѣ или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализиране само на нашитѣ желания, на нашитѣ мисли. Ние не се радваме на Божиитѣ мисли. Защо да не се радвашъ, като погледнешъ звѣздитѣ? Всѣка звѣзда е Божествена мисъль. Защо да не й се радвашъ? Може да й се радвашъ. Ако ти дѣйствително възлюбишъ една звѣзда, най-малко ще получишъ една дума отъ нея. Да кажемъ, че вие се обърнете къмъ Сириусъ и я възлюбите, като Божествена мисъль, тя ще ви каже: „Богъ е любовь!“. И ако я питате, защо Богъ е Любовь, ще каже: „Защото азъ живѣя“. Нѣкои звѣзди изпращатъ свѣтлина: Мѣсечината изпраща свѣтлина, Сириусъ изпраща свѣтлина. Щомъ Сириусъ изпраща свѣтлина, въ него има интелигентность. Които не изпращатъ свѣтлина, въ тѣхъ нѣма интелигентность, въ тѣхъ Любовьта дѣйствува, но не се е проявила Божествената Мѫдрость. Всички звѣзди казватъ: „свѣтлина има въ Бога, просторъ има!“ Като погледнемъ нагорѣ, ние почувствуваме едно облекчение. Ако пакъ попитате звѣздитѣ, защо Богъ е Любовь, тѣ ще ви отговорятъ: „Ние живѣемъ, защото обичаме Бога, защото Богъ е Любовь!“ Тъй ще ви каже една звѣзда. И ако вие искате да живѣете, обичайте Го, и вие ще почувствувате сѫщото. Не мислете, че това сѫ илюзии. Не, като излѣзете вечерно врѣме, най-малко съ една звѣзда, която е на вашето развитие, може да се разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви прѣдаде тия мисли. Това, че тѣ живѣятъ, че обичатъ Бога, това не сѫ илюзии, това е разумность въ тѣхь, тѣ иматъ свѣтлина И тъй, вие живѣете въ единъ свѣтъ, въ който едва сте си показали главичкитѣ надъ тази гѫста материя. Надъ тази почва, тукъ тамъ се показватъ малки дупчици, прѣзъ които надчинате нагорѣ. Единъ день, като излѣзете надъ туй ясно небе, всичкитѣ звѣзди като ви заговорятъ, слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бѫде? Тогава ще видите, че Сириусъ е много по-красивъ най-хубавата мома въ този свѣтъ. Въ него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя да е най-красива мома на земята Въ него има едно сърце, което трепти отъ хиляди години и казва: „Богъ е Любовь, и ние живѣемъ защото го обичаме“. Слѣдователно, когато нашиятъ умъ отива надолу, не трѣбва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагорѣ, пакъ не трѣбва да се смущаваме. По нѣкой пѫть ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете какъ се създаватъ нещастията. Нѣкой пѫть проявите вашата любовь, но слѣдъ туй казвате много надолу отидохъ. Вие правите пакость на себе си. Пратете само веднъжь тази Божествена вълна и оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате но послѣ казвате: нека се върнатъ, той нѣма да ги оцѣни. Не въздѣйствувайте злѣ на сърцето си, не се съмнѣвайте въ себе си, т. е. не се съмнѣвайте въ Бога, който живѣе въ васъ. Вие казвате: дали моята любовь е на мѣстото? Всѣка проявена любовь е на мѣсто. Ако този, когото любишъ не оцѣни, задъ него седятъ хиляди сѫщества, които ще я оцѣнятъ. Да ви обясня тази мисъль. Запримѣръ, тукъ имате вадичка, която тече на дължина 10 клм. Покрай нея посадишъ 10,000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидешъ при него и му кажешъ: ти не оцѣни моята любовь. Не, има още 9999 дръвчета, покрай които като мине твоята любовь, тѣ ще я почувствуватъ и ще ти пратятъ своята радость. Туй, че едно не я оцѣнило, нищо не значи. Най-малко едно отъ тѣхъ ще я оцѣни. Едно отъ тѣхъ да я оцѣни, достатъчно е. Казвате: моята любовь никой не я оцѣнява, Какъ никой не я оцѣнява? Най-първо Богъ я оцѣнява, Когато ти проявишъ любовьта, Господъ казва: „Синко, много добрѣ стори, азъ се радвамъ, че ти прояви своята любовь.“ Ти казвашъ: ама той не я оцѣни. Не, любовьта всѣкога се оцѣнява. Нѣма сѫщество, което да не я оцѣнява. защото тя носи животъ. Туй е истинската философия, която осмисля живота — философия, която за въ бѫдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смѣли, рѣшителни, съ благородни сърца и съ благородни умове. Любовьта е, която ще развие туй, за което копнѣете отъ хиляди години, отъ хиляди вѣкове. Вашата душа до сега е седѣла вѫтрѣ въ земята, въ тази гѫста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пѫтя, защото Господъ нѣма да спре своята кола заради васъ. Ако вие искате Богъ да спре каруцата си заради васъ. Той нѣма да направи това. Стойте на мѣстото, кѫдѣто Богъ ви е поставилъ. Всички вие трѣбва да научите великия законъ на търпѣнието. Има растения, които съ хиляди години стоятъ на едно мѣсто и чакатъ Господъ да ги освободи отъ това състояние. Търпѣнието учатъ тѣ. А вие колко сте чакали? Вие сте отъ много взискателнитѣ синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по медъ и масло. Не, вие сте въ едно училище и нѣма да се явите съ парадни дрехи, но съ прости дрехи, малко окѫсани. Ще отидете на това училище не съ първокласни обуща, а съ малко окѫсани. Рѫцѣтѣ ви нѣма да бѫдатъ много гладки. Господъ не иска гладки рѫцѣ, Господъ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станатъ гладки, тогава и рѫцѣтѣ ви ще станатъ гладки. Който попипа рѫцѣтѣ ви и види, че сѫ гладки, тогава ще познае, че и умътъ, и сърцето ви сѫ меки и гладки. Т. м. * 3 школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 24. X. 1923 г. София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУMНОСТЬ ВЪ ПРИРОДАТА. Т. м. За слѣдующия пѫть ще имате темата: „воля и безволие“. Ако ви се зададе една тема: сѫществува ли разумность въ природата, какво бихте писали? Това е една философска тема. Вѣрующитѣ ще кажатъ, че има разумность, но това трѣбва да се докаже. Въ математиката казваме, че А:В = В:С. Това сѫ величини, които трѣбва да се докажатъ. Какъ ще докажете, че А = В? Математицитѣ иматъ правила, иматъ извѣстни методи, съ които може да докажатъ това. Тия правила сѫ разумни. Първото доказателство за това, че въ природата сѫществува разумность е движението. Разумностьта започва съ движение. Тамъ, дѣто нѣма движение, не може да има разумность. Ще каже нѣкой: защо именно? Онзи, който може да констатира най-малкото движение между двѣ точки, въ него има зачатъкъ на разумность, значи прави разлика, че единъ прѣдметъ се е прѣмѣстилъ отъ едно мѣсто на друго. Туй движение, което става въ външната природа, стана и въ мозъка на човѣка. Фиг.1 Да кажемъ, че имате точката А (фиг.1). Тази точка е едно силово движение, единъ потикъ. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя прѣдставя едно движение, едно състояние въ човѣка. Човѣкъ, който е започналъ съ линията АС е започналъ съ радостьта. Като дойде горѣ до точката С, тази радость започва . да слиза надолу. Подъ думата „радость“ разбирамъ най-голѣмата интензивность на силата, съ която започва всѣко движение. Радостьта е потикъ отвѫтрѣ. Значи точката С е крайната, прицѣлната точка на движението. Тя е краятъ, до кѫдѣто може да се достигне. Отъ тукъ нагорѣ радостьта не може да отиде. Отъ точката С се започва обратно движение надолу, което се изразява съ линията СВ. Отъ тази точка С започвате вече съ най-малката скръбь, съ най-малкото страдание, защото трѣбва да слизате, но когато слѣзете въ точка В, имате най-голѣмото страдание. Значи тукъ процесътъ е обратенъ Отъ точка започва радостьта, С е точката на най-голѣмата радость, отдѣто надолу почва да се намалява, минава въ малка скръбь, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, то е мѣстото на най-голѣмата скръбь. Отъ точка В надолу туй страдание не може да слѣзе. И тъй въ природата има единъ законъ, които прѣвръща тия двѣ енергии. Тогава имате движение на радость АС и движение на скръбь СВ, т. е. А: С = С: В. Човъкъ накопява въ себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново Този първиятъ потикъ АС ние го наричаме потикъ на живота — Ж. Отъ живота се ражда растенето — Р. Този процесъ, растенето, това сѫ коренитѣ надолу. Значи, животътъ ражда растенето, т. е. той произвежда едно движение надолу, въ низходяща степень. Но за да се произведе това растене, изисква се разумность, защото животътъ може да се проявява само при една разумность въ природата. Безъ разумность животътъ не може да се проявява. Този животъ се ражда отъ любовьта. Първото проявление на любовьта е животътъ. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растението влиза движението, то тукъ се създава условие за свѣтлината. Тази свѣтлина е резултатъ на мѫдростьта. Щомъ има мѫдрость, ще има и знание. Само при свѣтлината може да има знание. Когато мислимъ за ангелитѣ, ние си прѣдставляваме, че тѣ живѣятъ въ една непрѣривна свѣтлина, а когато мислимъ за Бога, трѣбва да знаемъ, че той е свѣтлина безъ никакви сѣнки. Слѣдователно, тамъ, дѣто има свѣтлина има знание, а дѣто има знание има единъ другъ потикъ въ природата, а именно въ свѣтлината трѣбва да има просторъ, свобода. И тъй имаме едно друго движение. Отъ С. къмъ В. се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2). Фиг. 2 Само при свободата се проявява свободната воля, а тамъ, дѣто се проявява свободната воля, се проявява Истината. Слѣдователно, вие не може да започнете съ живота по обратенъ пѫть. Растенията не растагъ отгорѣ надолу, а растатъ отдолу нагорѣ. Въ Божествения свѣтъ е така, всички нѣща растатъ отдолу нагорѣ. Основата на всички нѣща е любовьта. Не може да израстне нѣщо въ свѣта безъ любовь. Любовьта е основа за проявяването на какъвто и да е животъ на каквато и да е разумность, на каквато и да а свобода или свободна воля. Сега щомъ се говори за любовьта, вие разбирате едни вѫтрѣшни трептения, но това не е любовь. Любовьта е почва въ която се проявява живота. Нѣма друга основа въ свѣта, освѣнъ Любовьта. Туй може да го провѣрите: щомъ загасне любовьта, хората веднага умиратъ. И когато нѣкой умира отъ разривъ на сърцето, отъ що умира? — Отъ безлюбие. Нѣкой има апоплексически ударъ въ мозъка. Отъ какво става туй? — Отъ малко свѣтлина. Нѣкой се задушава. Отъ какво става това? — Отъ малко въздухъ. Значи, нѣма свобода на дишането. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че животътъ нѣма смисъль, този човѣкъ вече не разсѫждава правилно. Ние запитваме: отъ гдѣ е туй разсѫждение, че животътъ нѣма смисъль? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумностьта. Съ какво сравнявате това разсѫждение? За да направите какво и да е сравнение въ математиката, или въ каква и да е друга наука, вие трѣбва да имате прѣдметъ, съ който да сравнявате. Слѣдователно, въ вашия умъ имате мѣрка, а тази мѣрка принадлежи на разумния животъ, и тогава вие разсѫждавате. Казвате: животътъ нѣма смисъль. Да, нѣма смисъль, но кой животъ? Когато ние казваме, че животътъ нѣма смисъль, подразбираме животъ, употрѣбенъ несъобразно законитѣ на разумностьта, но вънѣ отъ тази разумность. И тогава казваме: такъвъ единъ животъ, употрѣбенъ вънъ отъ разумностьта, нѣма смисъль. И тъй, животътъ започва съ чувствуване Тамъ, дѣто има растение, има и едно малко чувствуване, а тамъ, дѣто може да се появи едно чувствуване, има и растежъ. Гдѣто има растежъ, тамъ се явява радость и скръбь. Това е неизмѣненъ законъ. Щомъ чувствувате, щомъ имате разуменъ животъ, неизбѣжно ще дойдатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. И ако вие искате да имате живота, безъ да растете, безъ да чувствувате, такива нѣща въ природата не сѫществуватъ. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ скърби или казва че скърби, това е доказателство, че въ негр сѫществува единъ разуменъ животъ. Той прави разлика между радость и между скръбь, значи той едноврѣменно мисли. Питамъ: вие до сега виждали ли сте, какво нѣщо е скръбьта, какво нѣщо е радостьта? Нѣкои казватъ: всѣко нѣщо, което човѣкъ знае, той го вижда. Не може да знаешъ нѣщо, прѣди да си го видѣлъ. Знанието произтича отъ виждането. Трѣбва да видишъ, за да знаешъ. И въ природата е така. Знанието се е появило отпослѣ. Най-първо се е появило чувствуването, и когато човѣкъ е придобилъ външни впечатления, на тази почва се появилъ органа за досегашното гледане Запримѣръ, въ глиститѣ нѣма очи, което потвърждава мисъльта, че очитѣ се явяватъ късно. Какво мислятъ съврѣменнитѣ учени хора по този въпросъ не зная. Глиститѣ иматъ само зачатъкъ отъ очи, но нѣматъ органъ за зрѣние. И тъй, радостьта и скръбьта, това сѫ двѣ качества на всичкитѣ чувства, които се появятъ въ човѣка. Сега азъ ви говоря върху този прѣдметъ, защото въ вашия умъ има забъркани работи. Вие казвате: защо свѣтътъ нѣ е така направенъ, не е иначе направенъ, че ние ли трѣбва да страдаме и т. н.? Оставете тия глупави разсѫждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; слѣдователно, вие сте родени и за радость и за скрѫбь. Родени сте да живѣете: да чувствувате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнѣние за страданието? Защо сте тъй нелриязнени къмъ него? Едно отъ ний-великитѣ проявления на живата природа, това сѫ страданията, това сѫ скърбитѣ. И като отидете на небето, нѣма да те питатъ, колко си се радвалъ, но ще те питатъ, прѣзъ колко страдания, прѣзъ какви скърби си миналъ. Тамъ радоститѣ не ги турятъ въ смѣтка, както тукъ на земята не питатъ за бѣднитѣ. Като дойдете на земята, всѣки пита, богатъ ли си. И ако си богатъ, интересуватъ се за тебе; ако си бѣденъ, не се интересуватъ. А като отидешъ на небето, тамъ те питатъ, скърбѣлъ ли си, и по това те зачитатъ. Ако кажешъ, че си се радвалъ, казватъ: оставете този човѣкъ, той е харчилъ само. Въ радостьта човѣкъ нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мѫдрость, облагородява се, повдига се. И менъ ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само радостьта. Обърнете Библията и ми кажете, гдѣ се казва „блажени, които се радватъ“? Напротивъ, за тѣхь се казва: „Горко вамъ, които ядете и пиете“. А Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ! Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата! Блажени, които страдатъ!“ И при все това, всички искате да бѫдете щастливи. Ами че двѣ Евангелия въ свѣта може ли да има? Ако искате другото евангелие, цѣлиятъ свѣтъ — това е сегашното евангелие. Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казватъ: когато нѣкой човѣкъ страда, това е карма. Кармата нѣма нищо общо съ страданията и съ скърбитѣ въ свѣта. Страданията и скърбитѣ, това е езикътъ на живата природа, това е езикътъ на Бога — първиятъ езикъ, съ който Богъ започва да ни говори, за да ни пробуди отъ дълбокия сънь, въ който духътъ пада Богъ го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислишъ!“ Тукъ нѣма никаква карма. Кармата е езикътъ, съ който ни се говори да не се отклоняваме отъ Божествения пѫть. Да не смѣсвате скръбьта и страданията съ вашитѣ грѣхове. Питамъ тогава: ако е вѣрно това, че страданията сѫ кармата на човѣка, тогава, какви грѣхове е направилъ Христосъ, че страда? Той, ако и синъ Божий, дойде на земята да научи нѣкои уроци, да се усъвършенствува, Той дойде главно да научи онзи великъ законъ на Любовьта, който Богъ Му прѣдаде, да научи какъ става жертвата, какъ Богъ повдига падналитѣ сѫщества. Този урокъ Христосъ трѣбваше да го прѣдаде на своитѣ по-малки братя. Това наричамъ изкупление. И до сега още този законъ не е изясненъ. Слѣдователно, страданията, това сѫ божественъ езикъ. И азъ ви казвамъ: когато започнете да страдате, вие сте въ границитѣ на разярения животъ. Страдате ли, Богъ ви обича, не страдате ли, вие нѣмате нищо общо съ Бога, съ Любовьта. Сега вие ще кажете: защо сѫ тия страдания? Не забравяйте, че вашитѣ страдания образуватъ радоститѣ на другитѣ, а вашитѣ радости сѫ скърби за другитѣ хора. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, за да уясна тази си мисъль. Нѣкой здравъ, тежъкъ старецъ, качилъ се на коня, язди и се радва. Коньть обаче радва ли се? — Не, не се радва. Дойдатъ въ гората и коньтъ по нѣкакъвъ начинъ се освободилъ отъ юларя си, и хайде въ гората. Сега коньтъ се радва, но старецътъ радва ли се? — Старецътъ скърби. Докато старецътъ бѣше на коня, той се радваше, коньтъ скърбеше, а когато коньть избѣга въ гората, той се радваше, а старецътъ скърбѣше. Питамъ: скръбьта на този старецъ, скръбь на коня ли е? — Не, коньтъ се радва. Слѣдователно, нашитѣ интереси въ дадения случай не се съвпадатъ. Когато вие страдате, това значи, че вашиятъ конь е отишълъ въ гората. Е, хубаво, какво зло има въ това, че вашиятъ конь е отишълъ въ гората, я ми кажете? Какъвъ грѣхъ има въ това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: коньтъ ми отишълъ въ поразходи азъ ще го почакамъ. Ако дойде единъ день, азъ ще му се кача и тогава азъ ще се радвамъ, а той ще скърби. Тия разсѫждения ви сѫ необходими. Вие, като ученици, ако не разсѫждавате така, нѣма да имаге една правилна философия за живота. Божествениятъ свѣтъ не приема невѣжество. Той изключва всѣко невѣжество, изключва всѣко противорѣчие, изключва всѣко насилие. Въ школата всички вие трѣбва да мислите здраво, и слѣдъ като мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи. Сега, нѣкои казватъ: ама вие не живѣете добрѣ. Азъ ще ви задамъ другъ единъ въпросъ; ако вие кажете, че нашиятъ Учитель не живѣе добрѣ, я ми кажете, по кои правила не живѣе добрѣ? Или ще кажете: нашиятъ Учитель не мисли добрѣ. По кои привила не мисля добрѣ? Трѣбва да ми докажете това! Само въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ правила. Дайте ми онази мѣрка, съ която се мѣри добрия животъ! Тази мѣрка не сѫществува на земята, тя сѫществува само въ Божествения свѣтъ. И тъй, въ дадения случай, вие не може да знаете, дали другъ човѣкъ живѣе добрѣ или не. Въ дадения случай само азъ мога да кажа, дали живѣя добрѣ или не. Нито за васъ може да знае нѣкой, живѣете ли добрѣ или не. Вие разсѫждавате по другъ начинъ. Ето каква е мисьльта ми. Имате точката А. Да знаешъ, подразбира не продължителенъ периодъ въ даденъ моменть. Този периодъ може да е една стомилионна часть отъ секундата, и ти не може да го мѣришъ. Въ този даденъ моментъ трѣбва да знаешъ всичкитѣ възможности, които се съдържътъ, и да знаешъ какъ да постѫпишъ. Може да има сто милиона начини какъ да постѫпишъ, но отъ тия сто милиони начини на цѣлокупния животъ, има да избирашъ единъ начинъ, споредъ който да извършишъ едно добро дѣло. Ти отивашъ при една бѣдна вдовица, запримѣръ вдовицата А. Ще кажешъ: какво ще направя, като отида при нея? Ти като идешъ при тази вдовица, ще извършишъ своята длъжность, а именно съ това си посѣщение може да дадешъ потикъ на сто милиона други хора да налравятъ добро. Туй е законъ Ти може да имашъ само тази длъжность днесъ. Въ дадения моментъ ти не си пратенъ да идешъ при всичкитѣ бѣдни, а само до една бѣдна, но ти си едно звено въ природата, и когато туй звено се потегли отъ този Божественъ принципъ, всичкитѣ други звена отъ другитѣ верижки, отъ другитѣ върви ще се наредятъ едно слѣдъ друго. Въ тази Божествена верига може да влизатъ милиарди халки, е ако ти се откажешъ да вървишъ напрѣдъ, втората, третата, и всички халки не ще се мръднатъ, и тѣ ще се откажатъ; ако ти потеглишъ напрѣдъ, всичкитѣ халки на веригата ще се помѣстятъ една слѣдъ друга. Това е единъ математически законъ. Всѣка мисъль, която дойде у васъ, трѣбва да и дадете потикъ, т. е. не трѣбва да противодѣйствувате на Божественитѣ мисли вѫтрѣ въ себе си. Отъ туй гледище се опрѣдѣля закона за свободата. Да кажемъ, че буквата А прѣдставя една Божествена мисълъ, а буквата В — една човѣшка мисълъ. Божествената мисълъ върви въ възходяща степень, а човѣшката — въ низходяща степень. Отъ тукъ слѣдва, че когато двама души дружатъ заедно, тѣ изведнъжъ, въ даденъ случай не могатъ да иматъ една и сѫща Божествена мисъль. Азъ ви казахъ, че една стрмилионна часть отъ секундата, това е единъ моментъ. Значи, тази мисъль, която е дошла въ тебъ, въ една секунда може да се прѣдаде на сто милиона души. Като мине прѣзъ сто милиона души въ нашия свѣтъ, дава една единица. И тъй, една мисъль като мине прѣзъ сто милиона души, за 1 секунда образува първата единица, първата мѣрка Слѣдователно, онзи, у когото има човѣшка мисъль, трѣбва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъль. Такъвъ е законътъ Мѫжъ или жена, братъ или сестра, еднакво трѣбва да спазватъ закона. Братче и сестриче живѣятъ заедно. У братътъ има Божествена мисъль, у сестрата има човѣшка мисъль Тя цѣлия день трѣбва да се подчинява на братя. Втория день сестрата има Божествена мисъль, а братътъ — човѣшка. Тогава братътъ трѣбва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всѣкога биятъ не онзи който има Божествена мисъль, а онзи, който има човѣшка мисъль. Страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъль. Всѣкога, когато не се подчинишъ, въ тебъ ще има една малка скръбь, едно малко страдание. Казватъ: на дѣсно въ пѫтя! Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тѣзи мѣрки, съ които да разграничавате правите отъ кривитѣ схващания. Щомъ станете сутринь, ще се попитате: имамъ ли днесъ Божествената мисъль? Ако като станешъ сутринь мислишъ най-първо какво да сготвишъ, у тебъ е дошла човѣшката мисъль. Станешъ ли сутринь, не мисли за човѣшкото, но започни да се молишъ Богу, помисли за бѣднитѣ вдовици и кажи: днесъ мѫжъ ми може и безъ готвено. Тогава и той ще каже: днесъ Божественото се проявява въ жена ми, нека отиде при беднитѣ. На другия день пъкъ може въ мѫжа да се прояви Божествената мисъль и той ще каже: днесъ нѣма да нося нищо за готвене, ще отида да посѣтя нѣкои бѣдни, Постѫпи ли така, и жената нѣма да се сърди, че не е донесълъ нищо въ кѫщи, Туй е законъ! Щомъ единъ чоуѣкъ има Божественъ потикъ за нѣщо, не му въздѣйствувайте по никой начинъ! Въздѣйствувате ли, непременно ще ви дойде едно голѣмо страдание. Дайте годъ на Божественитѣ мисли, на Божественитѣ желания, на Божественитѣ дѣйсшвия! Само по този начинъ може да растете правилно, да придобивате знание и мѫдрость. Всичко туй зависи отъ вашата свободна воля. Никой не може да каже какъ сте изпълнили волята Божия, само вие знаете. Щомъ вие почувствувате едно малко страдание, вие знаете какъ сте изпълнили волята Божия. Нѣкой пѫть човѣкъ може да се смѣе, да е радостенъ, безъ да подозирате въ него нѣкаква скръбь. Външно той е много радостенъ, но задъ тази външна радось се крие една голѣма скръбь. Нѣкой пѫть човѣкъ е скърбенъ, но задъ тази скръбь се крие радость. Ние не можемъ да знаемъ каква е сѫщностьта на нѣщата. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, у когото разумното е започнало да се проявява, той трѣбва да провѣрява тия свои състояния, защото само слѣдъ като ги провѣрява, той ще може да се домогне до тази вѫтрѣшна свѣтлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начинъ. Кой е най-добриятъ начинъ. — Този, по който Богъ е създалъ свѣта. По нѣкой пѫть ние казваме: да се обичаме! Но какъ, по кой начинъ да се обичаме? — Като постѫпваме разумно. По кой начинъ? — Като се разбираме. Да, но какъ да става всичко това, трѣбва да знаемъ. Запримѣръ, правилото е: щомъ нѣкой братъ започне да ти говрри, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушашъ докрай. А пъкъ, ако братъ ти говори Божествено, той нѣма да говори дълго врѣме. Онѣзи хора, които иматъ Божествена мисъль, тѣ говорятъ кратко. Сега, вие ще ми възразите: Христосъ е държалъ дълги бесѣди, по нѣколко часа. Туй се нуждае отъ доказателство. Една бесѣда може да е дълга, може и да е кратка. Дългитѣ бесѣди сѫ несъдържателнитѣ, а краткитѣ бесѣди сѫ съдържателнитѣ. Да ви докажа това. Говорительтъ е А. Започва да говори. Слушательтъ му е В, но е злѣ разположенъ къмъ А. И двамата сѫ отрицателни. Едва що А казалъ 10 думи, В го прѣкѫсва: много говоришъ, стига, азъ те разбрахъ. Въ този случай бесѣдата е дълга. Така е, когато нѣкой не те обича. Ако пъкъ А и В сѫ положителни, хато започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, току му казва: говори, говори, много малко е това. Слѣдъ като А говори два часа, В казва: говори още! Значи бесѣдата е кѫса. Всичкитѣ съдържателни бесѣди сѫ все кратки, понеже сѫ моменти, т. е всѣка една бесѣда е свързана съ единъ малъкъ моментъ. Нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ говори много работи. но ти отъ цѣлата му бесѣда схванешъ само една негова мисъль. То е бесѣдата. Другитѣ работи ти не слушашъ, а разсѫждавашъ само върху една мисъль: Богъ е Любовь! Другъ пъкъ взелъ другъ пасажъ отъ бесѣдата. Слѣдователно, кѫситѣ бесѣди сѫ по-съдържателни. Ако ти запомнишъ цѣлата бесѣда на проповѣдника, ти ще бѫдешъ нѣщо като фонографъ. А какво значи думата фонографъ, можете ли да я изтълкувате? „Фоно“ — на гръцки значи звукъ, гласъ. Туй е философско разбиране на въпроса. Кѫситѣ бесѣди подразбиратъ опрѣдѣленъ моментъ. Всѣко прѣдложение въ кѫсата бесѣда е нѣщо отдѣлно, като житно зърно. Веднъжъ посѣто туй зърно вѫтрѣ въ тебе, то постепенно ще се размножава, и слѣдъ врѣме тази бесѣда ще стане дълга Вземете, запримѣръ, колко малко е записано въ Евангелието отъ това, което Христосъ е говорилъ, но върху туй малкото, колко много сѫ писали хората! И ако разгледате цѣлата литература, ще видите, че тя се гради върху туй малкото останало отъ Христа. И тъй, въ живота трѣбва растене! Растенето поражда чувствуване, а въ чувствуването има радость и страдание. Съ страданието се започва разумния животъ. Радость и скръбь, това сѫ двата елемента на разумния животъ. Щомъ дойдемъ до разумния животъ, ще се яви свѣтлината, а дѣто има свѣтлина, тамъ има и знание. Щомъ дойде знанието, ще има свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава висшиятъ разуменъ животъ може да се прояви въ своята пълнота, а това е цѣльта, къмъ която всички ученици на окултнитѣ школи въ свѣта се стремятъ — да подготвятъ почва за разумния животъ на земята Подъ думата „земя“ се разбира разумния човѣкъ вѫтрѣ въ неговата душа. Тѣзи Божествени мисли трѣбва да се посѣятъ въ неговия умъ, че за въ бѫдеще да нѣма нужда да се занимаваме съ елементарни работи и да ги доказваме. Упражнение: Съ малко свити пръсти рѫцѣтѣ по-ставяме на гѫрдитѣ Постепенно изправяме рѫцѣтѣ напрѣдъ, а пръститѣ държимъ допрѣни. Рѫцѣтѣ пакъ на гѫрдитѣ, и послѣ пакъ напрѣдъ, но пръститѣ държимъ отдалечени. Съединяваме пръститѣ и поставяме рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. Рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ, съ дланитѣ навънъ и успоредно на лицето. Рѫцѣтѣ на страна, съ бавно движение на хвърчене, послѣ постепенно засилване Рѫцѣтѣ напрѣдъ, на гѫрдитѣ, настрана, напрѣдъ, на гѫрдитѣ, напрѣдъ съ допрѣни пръсти, на гѫрдитѣ съ свити пръсти, напрѣдъ съ полукрѫгове. Рѫцѣтѣ нагорѣ успоредно, бавно спущане настрана, послѣ напрѣдъ и съ съединени пръсти ги поставете на гѫрдитѣ, Т. м. * 2 школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 18. X. 1923 г. София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът е добавен от Диянъ Николаѣвъ Димитровъ ) ВИСОКИЯТЪ ИДЕАЛЪ Природата обича само ония,които иматъ високъ идеалъ.Тя ги нарича свои възлюблени дѣца и по име ги знае. А ония, които нѣматъ никакъвъ идеалъ,тѣ не сѫ написани въ нейната книга.Тѣ сѫ бракувани,оставени въ нейнитѣ изби за далечни дни,за далечни врѣмена. Тъй щото,ако вие нѣкой пѫтъ се усѣщате,като че никой не обръща внимание на васъ,като че вие сте изоставени отъ Бога,отъ природата, ще знаете,че погрѣшката е въ васъ,нѣмате високъ идеалъ.Туй е,другояче не може.И слѣдователно,всѣки единъ отъ васъ може да поправи своя животъ,своето нещастие, всѣки ще излѣзе отъ тази забравена изба.Даже единъ отъ най-забравенитѣ въ дъното на тази изба,ако единъ день създаде единъ високъ идеалъ,той ще почне да пъпли като единъ охлювъ и нѣма да се мине дълго врѣме,ще се намѣри на повърхностьта отгорѣ.И природата ще каже:„Ето едно отъ моитѣ дѣца,което възкръсна". Що е смъртьта въ свѣта? - Смъртьта,това е нещастието на забравенитѣ дѣца,на дѣцата безъ идеалъ.Възкресението,това сѫ дѣцата на високия идеалъ,които излизатъ изъ дъното на тия изби на материалния свѣтъ.Сега, за да изпѫкнешъ, или да изпъплишъ отъ такава изба ,се изисква воля,се изисква безпримѣрна вѣра,която съ нищо не може да се сравни. Има извѣстни хора въ свѣта ,които казватъ: „Азъ нося каквото и да е,ямъ каквото и да е,всичко ямъ". Не е тъй. Човѣкъ,който казва,че всичко яде,е човѣк съ низъкъ идеалъ. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трѣбва да яде най-избрани храни въ природата,които дѣйствуватъ най-хубаво. Нищо повече ! Когото и да е отъ васъ, природата ще го познае. Какъ го познава? Тя всѣки день прави своитѣ изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави ? Тя, за да изпита какво се крие вѫтрѣ въ гънкитѣ на вашата душа, какво се крие въ гънкитѣ на вашия умъ, сърце, туй, което вие сте скрили, какви пориви имате, и какво може да стане отъ васъ,тя създава въ градината си най-прѣкрасни плодни дървета, и ги окичва съ плодове отъ разни качества. Ще те пусне въ тази градина, и ще внимава кой плодъ ще вземешъ. Ако имашъ високъ идеалъ, и намѣришъ най-хубавия плодъ, тя ще каже- „Ето едно мое умно дѣте". И веднага ще отбѣлѣжи въ своята книга: „Отъ тебъ човѣкъ може да стане.“ Но помързи ли те да се качишъ горѣ,тя има друго мнѣние за тебъ. Сега, тоя плодъ на дървото, трѣбва да е най-добриятъ. Може да ти костува живота, за да ги вземешъ,но, ако ти се качишъ и го откѫснешъ, тя ще каже: „Смѣло е това дѣте взема най-хубавото“. Но, ако туй дѣте погледне нагорѣ, и каже: „ Кой ще се качва сега“ и погледне долу да види, дали не е паднала една круша,и послѣ посѣгне отъ близкитѣ клонища да си вземе,тя казва: „Това е едно отъ забравенитѣ дѣца,отъ него човѣкъ нѣма да стане“.Сега, забѣлѣжете всички, тя гледа само на вашитѣ вѫтрѣшни стремежи. Тя само констатирва фактитѣ, само ги наблюдава, и споредъ каквото вижда, така и бѣлѣжи. Слѣдователно, ако тя е отбѣлѣзала най-хубавото заради васъ, причина на тази бѣлѣжка сте вие. И ако тя е хроникирала нѣщо, което не ви прѣпорѫчва, причина сте пакъ вие. Тя не е турила нито повече,нито по-малко. Тя е отбѣлѣзала просто факта,и отъ този фактъ тя изважда своитѣ заключения. Сега, кои сѫ тия заключения, които ще повлияятъ на вашия животъ? Тѣ сѫ вашиятъ изборъ, който вие сте направили. Азъ ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ за пояснение на тази идея, за една египтянка, която се наричала Елтамаръ. Тя била дъщеря на най-бѣдния селянин въ Египетъ,но била много умна и интелигентна , добродѣтелна и много скромна.Когато тя постѫпила въ училището,запиталъ я нейниятъ учитель:„Ти ще се оженишъ ли,или дѣвица ще останешъ?“ Тя казала:„Азъ имамъ само единъ идеалъ на земята.Азъ съмъ рѣшила тъй:само за царския синъ може да се оженя.Който и да е другъ,ако не е царскиятъ синъ,ще го върна.Единъ изборъ имамъ,пъкъ,ако той не дойде,азъ съмъ рѣшила да остана дѣвица.“Ще кажете вие : „Глупава работа!“ Не ,идеалъ има тя.„Ако дойде царскиятъ синъ,ще се оженя,ако не ,не ми трѣбва никаква женидба.“ Гдѣ е сега приложението на този великъ идеалъ вѫтрѣ въ свѣта? Ако ще имашъ едно вѣрую,ако ще имашъ една мѣрка,ако ще имашъ единъ образъ,ако ще имашъ едно сърце, ако ще имашъ единъ умъ,ако ще имашъ една душа, единъ духъ, този духъ да е синътъ на Истината. Сега,ще пристѫпимъ къмъ сравнението.‎Отивашъ да посрѣщашъ слънцето. Не отивай да го посрѣщашъ,когато то вече е излѣзло четири пръста надъ хоризонта. Ти трѣбва да си на първия лѫчъ, който се покаже.Той е най-важниятъ.Той е царскиятъ синъ.Не си ли тамъ,другитѣ не струватъ.Не видишъ ли него , ти си изгубилъ изгрѣва на слънцето . Него хвани, другитѣ не ти трѣбватъ.Ти вземи него,и се върни дома.‎Сега нѣкои казватъ:„Ходи ли на изгрѣвъ?“--Ходихъ,Видѣхъ какъ изгря слънцето.Азъ казвамъ:ти не си видѣлъ първия лѫчъ. Другитѣ лѫчи сѫ послѣднитѣ плодове на това велико дърво.Отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане! Ако отивашъ въ планината да не казвашъ:„Азъ пия каквато и да е вода.“ Не , ако намѣришъ най-хубавия изворъ,и отидешъ да пиешъ отъ центъра, отъ тамъ дѣто извира най-чистата вода,ти си човѣкъ съ високъ идеалъ. Отивашъ ли ти къмъ края,и кажешъ:„И отъ тукъ може да се пие“ имашъ единъ низъкъ идеалъ. Казватъ нѣкои отъ васъ:„Мога и отъ тукъ да пия.“ Не, това не е характеръ.Ученикътъ на окултната школа трѣбва да се отличава отъ всички. Отидешъ ли тамъ,при извора,макаръ че има мѫчнотии,отъ центъра ще пиешъ.Който и да е,ще вземе отъ най-чистата вода.Идеалъ имашъ вече. Ако се качишъ на нѣкой планински върхъ,пакъ сѫщия закон. Нѣкой казва:Кѫдѣто и да е азъ мога да се кача.“Не,на този планински върхъ ще изберешъ най-хубавото мѣсто,най-красивото мѣсто,да остави въ душата ти най-дълбокитѣ впечатления. И като слѣзешъ, този върхъ трѣбва да го носишъ въ сърцето си като единъ живъ върхъ. Ако четешъ книги, сѫщиятъ законъ е. Прочети най-знаменития списатель,на най-видния философъ,на най-видния проповѣдникъ! Ако отивашъ да видишъ нѣкои картини, иди и разгледай на най-видния художникъ,не на посрѣдствения- на най-видния. А пъкъ,тия,обикновенитѣ картини ще видишъ,когато наблюдавашъ хората:кой кога яде...тѣхъ като наблюдавашъ, ще видишъ обикновенитѣ картини. Но като правишъ изборъ, ще идешъ да видишъ само една картина. Първата картина в свѣта , тя е достатъчна. Когато избирашъ приятель-сѫщия законъ.Избери най-благородния,най-умния,най-интелигентния,най-добрия,съ най-чистото сърце. Мѫжъ избира ли жена- същия закон; жена избира ли мѫжъ,пакъ същото. Не отстѫпвайте отъ това правило! Отстѫпването отъ това правило ражда хилядитѣ страдания въ този свѣтъ. Сега,азъ говоря идейно върху нѣщата, върху принципитѣ, които трѣбва да прилагате ежедневно. Нѣкой пѫтъ вие ще кажете ,че вашиятъ идеалъ е кривъ.Хубаво,Сега е кривъ,но слѣдниятъ моментъ какъвъ идеалъ ще изберете? Да допуснемъ,днесъ вие сте пропуснали деня - не сте посрѣщнали първия лѫчъ.Но утрѣ пакъ трѣбва да го посрѣщнете.Ако посрѣщнете по сѫщия начинъ, вие пакъ сте изгубили деня; но, ако днешниятъ день вие сте били примѣренъ,посрѣщнали сте първия лѫчъ,и утре ще посрѣщнете първия лѫчъ.Така цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни. Когато дойдемъ да поправимъ живота си,пакъ сѫщиятъ законъ.Ако искашъ да поправишъ живота си,хвани най-голѣмата погрѣшка,не се занимавай съ дребнитѣ.Хвани оная най-голѣмата погрѣшка, не се занимавай съ дребнитѣ.‎Хвани оная най-голѣмата погрѣшка,дръжъ я день,два,три,седмица,мѣсецъ, година, 10 години ,и най-послѣ тази погрѣшка да знае,че има човѣкъ прѣдъ себе си,и да каже:„Азъ капитулирвамъ. Ти заслужавашъ да бѫдешъ на туй положение,на което се намирашъ“.Има нѣкои ученици,като клѣкнатъ 2-3 пѫти,като ги повалятъ 2-3 пѫти на земята, казватъ:„ Отъ насъ хора нѣма да станатъ“,напуснатъ полесражението. Това сѫ хора безъ идеалъ. Ами че защо сте повикани вие на земята? За угощение ли ? - Не. Васъ сѫ ви повикали да опитатъ,какъвъ е характерътъ ,умътъ ви. И като ядете на трапезата на природата,тя наблюдава, очи има, гледа, какъ постѫпвате. Вилушкитѣ,лъжицитѣ,кърпитѣ,всичко вижда,и отъ туй сѫди,какво ще стане отъ васъ. Ако ви поканятъ на угощение,и ви турятъ на втората смѣна,и ви дадатъ една паница,отъ която другитѣ сѫ яли,вие мислите ли ,че сте съ високъ идеалъ? Ще ми кажете вие сега:„Тогава какво да правимъ?“ Ще носите паницата съ себе си . Ще кажетe : „Моля, у васъ ще има ли една чиста паница?“ - Нѣма. „Азъ си нося моята паница“. Ще я дадешъ да ти сипятъ въ нея. Тъй ще ядешъ. Послѣ ще питашъ: „ Съ вашата лѫжица другъ ялъ ли е?“ Ще си извадите лѫжицата,ще си извадите вилицата, вашия ножъ...Разбирате ли? Това е правило за окултнитѣ ученици. Ама вие ще кажете сега : „Като ни поканятъ на гости,какъ ще го приложимъ това?“ Ето азъ какъ бихъ угостилъ моитѣ гости. Единъ день, като ви повикамъ на гости, знаете ли,какъ ще ви гостя? Ще зарѫчамъ 10 пити хлѣбъ хубаво направени,хубаво опечени,при единъ майсторъ фурнаджия, най-видниятъ, най-спретнатиятъ,най-умниятъ,най-добриятъ,най-благородниятъ фурнаджия.Него ще намѣря,той ще пече хлѣба. Тъй ,ако искамъ да ви дамъ едно угощение. При това,на моята трапеза нѣма да има никакви паници, никакви ножчета,никакви вилушки. Ще туря тия 10 пити хлѣбъ,ще ви донеса грозде избрано отъ най-хубавитѣ чукани на лозето си, разбирате ли,отъ най-отбранитѣ чукани. Послѣ,ябълки,отъ най-хубавите си ябълки. И тогава, ще взема по единъ гроздъ и ще го дамъ въ рѫката ви. Вашитѣ паници са вашитѣ рѫцѣ. Хлѣбътъ ще го разчупя,и ще ви дамъ по едно парче. Тъй ще ви угостя.Разбирате ли ? По единъ гроздъ,по една круша,по една ябълка,по едно парче хлѣбъ,и ще си приказваме сладко,както „сладко-медено“.И мърдане нѣма да има ,търкане на вилици...безъ шумъ ще мине.И кърпи нѣма да ви дамъ.Защо?Знаете ли,нѣма да ви дамъ кърпи.Щомъ си изцапате рѫцѣтѣ,ще ви заведа при най-хубавата си чешма,ще ви кажа:измийте се тукъ,извадете си вашитѣ кърпи,и се избършете. Туй е единъ идеалъ на съзнателния животъ.Запр. много богати хора има,които сѫ взискателни къмъ храната,но тѣ въ морално отношение, въ умствено отношение нѣматъ такъвъ идеалъ.Азъ харесвамъ единъ богатъ човѣкъ. Той е много внимателенъ къмъ хлѣба,къмъ яденето,но въ друго отношение,да открадне - не е тъй внимателенъ. Казвамъ: добрѣ започвашъ,злѣ свършваш. Идеалътъ ти на физическото поле е добъръ,но въ духовния свѣт- отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане. Нѣкой казва: „Азъ мога да любя когото и да е.“‎Не,вие не говорите истината.Азъ бихъ желалъ единъ отъ васъ да ми каже,че той може да люби когото и да е.Не само тъй да кажешъ. Ние трѣбвада поставимъ любовьта на единъ вѫтрѣшенъ опитъ.Като кажешъ думата „любовь“,въ нейния пъленъ смисъль, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на любовьта? Въ свѣта ние можемъ да любимъ само Бога,нищо повече.То е великата истина! Великата истина е тамъ.И онзи човѣкъ,който не започва съ Бога,отъ него човѣкъ не става.Ако моитѣ думи на сѫ вѣрни,прѣглѣдайте цѣлата човѣшка история ,и намѣрете нѣкой,който,като е постѫпилъ другояче,да е станалъ човѣкъ. Всички велики хора,всички светии,гении,учители на човѣчеството сѫ били хора,които сѫ любили само Бога. Сега,нѣкои правятъ възражения: ако е тъй учението, ние ще забравимъ хората.Не,не ще ги забравимъ,ние ще дадемъ на хората единъ идеалъ. Ако всички хора се стремѣха къмъ първия лѫчъ на слънцето,ако всички хора се стремѣха къмъ идеала на Божествената Любовь,какъвъ щѣше да бѫде съврѣменниятъ свѣтъ и съврѣменнитѣ ваши души?Щѣха ли да бѫдатъ така хилави?-Не. Добрѣ. Азъ ще ви дамъ едно възражение на всички онѣзи,които казватъ тъй: „ Азъ мога да любя когото и да е,азъ любя човѣчеството.“ Казвамъ : добрѣ,за да любишъ всички, трѣбва да познаешъ човѣка. Значи, щомъ любишъ човѣчеството, ти познавашъ хората, а щомъ познавашъ хората , ти можешъ да изправишъ тѣхнитѣ погрѣшки. Питамъ: ти имашъ една жена, и тя е членъ отъ човѣчеството,а ти съ нея не можешъ да живѣешъ.Защо? Имате синъ,не се разбирате.Трѣбва да се обичате. Имате дъщеря,трѣбва да се спогаждате. Отъ гдѣ познавашъ дъщеря си ? Значи,лъжливо е твърдѣнието. Тъй сѫдя азъ. Казвате: „ Много лесно е то. Моето сърце гори,умирамъ зарадъ тебъ“. Да,да,вие сте въ любовьта,която уморява хората. Това не е любовь,това е смъртъ,това е смрадъ. Това е любовьта на черната свѣтлина,която разлага и осмърдява,и опетнява, и развращава, и помрачава човѣшката душа. И не мислете,че този великиятъ вѫтрѣ въ свѣта...Въ Бога има едно велико качество.Богъ обича въ насъ най-доброто Богъ люби въ насъ най-доброто. Вие ще намѣрите този стихъ в Писанието: „Възлюбилъ е истината вѫтрѣ въ човѣка.“Най-възвишеното,най-чистото вѫтрѣ въ насъ,това Богъ обича. Нѣкой иска да знае дали Господь се интересува за тѣхния обикновенъ животъ.За вашия обикновенъ животъ може да се интересуватъ хиляди други хора хора,но не и Богъ. Ако азъ съмъ слуга при нѣкой виденъ господарь,и наоколо си имамъ 10 души слуги на разположение да ми обуватъ чорапитѣ,да ми чистятъ обущата, ще дойде ли господарьтъ ми и той да ме обува ?‎Ще бѫде ли умно? - Не.Той не се интересува за моитѣ чорапи, кой ще ги тури,той казва: „ Има 10 души,които ще ги турятъ“.Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми.Защо? Сума ваксаджии има ,щомъ имъ дадешъ 5 лв.,тѣ сѫ готови,както искашъ да ти ваксатъ обущата. Нѣкои питатъ : „ Дали Господь днесъ е доволенъ отъ моитѣ обуща?“ Че защо Господь да е доволенъ отъ твоитѣ обуща? Той може да е доволенъ отъ онзи ваксаджия , който си е турилъ за идеалъ;първиятъ човѣк ,който дойде при мене,азъ ще му лъсна обущата най-хубаво. И ти идешъ,възприемешъ идеята на ваксаджията,казвашъ: „Дали ‎Господь се интересува отъ моитѣ обуща?“ - Не. Той се интересува отъ ваксаджията. Идея има въ него. Той ти е лъсналъ обущата най-хубаво,тъй както той разбира.Сега ще ви говоря за единъ идеалъ. Ако една жена шие риза на мѫжа си ,и даде пари,и вземе какъвъ да е платъ,и я мине отгорѣ-отгорѣ,тя не е жена! Не,тя трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да намѣри най-хубаво платно,тънко,копринено или най-здраво ленено,да му ушие една риза,и да си каже: „Веднъжъ ще му ушия една риза,но да я помни.“Тя трѣбва да вложи всичкото си изкуство - това е жена съ идеалъ. Мѫжътъ отива да купи платъ за своята жена. Не да вземе една басма,и да каже: „Скѫпи врѣмена сѫ,да я позалъжа малко“.Това не е мѫжъ.Той трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да купи най-хубавия платъ,да нѣма подобенъ на него.Това е идеалъ въ него! Него день природата записва за жената и мѫжа, че тѣ сѫ направили най-добрия изборъ.Това е характеръ въ тѣхъ. Избирашъ една книга за своя приятель,ще му изберешъ по възможность най-хубавата книга и ще му я дадешъ подаръкъ.Да те помни! Даде ти нѣкой от своя албумъ да му напишешъ за споменъ нѣколко реда, ти седнешъ и казвашъ:„Хайде нѣщо отъ Петко Славейковъ:„Парице,парице,всесилна царице,...“-- ти ще идешъ въ дъното на тази изба. Това не е идеалъ. Ти ще изберешъ,най-хубавото каквото има, ще му напишешъ,че като прочете той тия думи,да се забрави. Най-хубавото ще вложишъ.Веднъжъ ще напишеш,ама ще напишешъ най-хубавото,което имашъ вѫтре въ себе си. Щомъ го запишешъ така,пакъ пише природата:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане.“ Послѣ, обичашъ нѣкого,нали? И тамъ се познава каква е любовьта. Нѣкой казва:„Азъ обичамъ моя приятель“.Защо? „Ами че отлични вѣжди има,а очитѣ му тъй, да се ненарадвашъ“. Той не е разбралъ любовьта. Низъкъ идеалъ има. Другъ пъкъ казва: „Носътъ му да видишъ...устата му какви сѫ“.Другъ казва:„ Мустачкитѣ му какви сѫ“. Тия всичкитѣ хора иматъ низъкъ идеалъ.Ще намѣришъ вѫтрѣ въ своя приятель онова качество,което го отличава отъ всички други хора.Ще кажешъ:„ Въ него има една чърта,която другитѣ я нѣматъ.Еди-каква е тя.“ Тя не е отвънка. Тя не е въ неговитѣ очи,не е въ неговия носъ,нито въ неговата уста. Тя е най-високото мѣсто въ тия клонища. И като я намѣришъ,ще я откѫснешъ,ще я държишъ вь своята душа,ще я запишешъ в своята паметь,и природата ще пише пакъ:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане!“ Имате учитель,казвате:„ Нашиятъ учитель е много ученъ,той по химия ,по физика,по астрономия,по философия,по това,по онова,много знае.“ Не,това не е вашиятъ учитель.Това е натоварена камила.Това,което отличава вашиятъ учитель не седи въ туй.Това сѫ панделки, това сѫ украшения,но гдѣ е шапката? И тогава,знаете ли какъ се прѣиначаватъ идеалитѣ? Учительтъ казва на ученичката тъй:„ Ще си вземешъ най-хубавата шапка безъ панделки “.Тя отиде при шапкарката,която ѝ каже:„ Той,вашиятъ учитель каза тъй,но не може безъ панделки. Ако туримъ една малка панделка,шапката ще стане по-хубава“.Добрѣ. Турятъ една панделка. Но тамъ има и други,тѣ казватъ:„И отъ другата страна,ако туримъ още една панделка,ще стане още по-хубава“.И тя каже :„ И менъ ми се струва,че учительтъ ще бѫде доволенъ“.Мислите ли,че тази шапка стана по-цѣнна?-Не,тя изгуби своята цѣна.И да ви докажа защо изгуби своята цѣна.Прѣдставете си,че моятъ учитель ми дава едно красиво перо,съ което може да се пише отлично. Дойде нѣкой мой приятель,каже:„ Чакай,азъ имамъ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ,като едно кокоше яйце,ако го туримъ на върха на писалката ,по-хубава ще стане“.Съ синджирче,тъй го туря.Азъ пиша.Дойде другъ,казва:„ И азъ имамъ единъ диамантъ,като паче яйце,да го туримъ отгорѣ,още по-хубава ще стане“.Тури го.Питамъ: този писатель ще може ли да пише хубаво съ тѣзи скѫпоцѣнни камъни?- Не. Това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ ученици,това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ религиозни хора,които не разбиратъ онази велика Божествена искра,която трѣбва да проникне дълбоко вѫтрѣ въ нашитѣ души. Нѣкой пѫтъ вие казвате тъй:„ Да има нѣкой да ми закачи единъ диамантъ“. Хубаво, ако азъ река да закача нѣкому единъ диамантъ, трѣбва да намѣря най-голѣмия въ свѣта. Ако го намрѣря,ще го закача. Ако не го намѣря,никакъвъ диамантъ не закачамъ на врата. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ и за васъ.Най-хубавото въ свѣта! Именно,по този вѫтрѣшенъ вашъ изборъ,всичкитѣ вие ще се отличавате отъ другитѣ хора. Сега,схващате ли накѫдѣ отива моята мисъль? Схващате ли накѫдѣ отива тази рѣка,която тече сега? Толкова врѣме не съмъ ви говорилъ. Тази вечерь азъ рѣшихъ ,казахъ: тази вѣчерь на тия ученици ще имъ говоря , ще имъ говоря най-хубавото,най-хубавото,което мога да имъ дамъ! Ако сте схванали първиятъ лѫчъ,който излѣзе отъ Божественото, отъ васъ ученици и човѣци ще станатъ.Ако сте закъснѣли, и не сте схванали този първия лѫчъ,ще ви кажа,ученици,една горчива дума:вие ще бѫдете забравенитѣ дѣца въ дъното на тази изба. Любящиятъ говори за любовьта,а страхливиятъ-за страха! Кой печели въ свѣта? Който говори за любовьта ли ,или който говори за страха? Умниятъ говори за мѫдростьта, а глупавиятъ - за блудкавитѣ работи въ свѣта. Кой печели отъ двамата? Умниятъ гради,а глупавиятъ - разсипва. Умниятъ пише,а глупавиятъ - разписва.„Азъ“, казва, „съмъ се научилъ само да се разписвамъ на записа,който баща ми праща“.Все се разписва. Има хора,на които цѣлиятъ животъ е само разписване.Все се разписва,че взелъ нѣщо. И когато природата погледне това нѣщо, казва:„Отъ това дѣте човѣкъ нѣма да стане“. То се научило само да се разписва,а никога нищо не написва. И тъй,всичкитѣ възвишени сѫщества,всички онѣзи братя на Всемирната Бѣла Школа,сѫ минали по този пѫть. Въ тѣхъ има великъ идеалъ. Тѣ всички все така мислятъ. И когато нѣкой братъ отъ тѣхъ рѣши да дойде на земята,какво казватъ? Той ще дойде при най-добрия.И сега,може да ми цитиратъ кой е най-добриятъ. - Който има стремежъ,който има идеалъ,най-високиятъ идеалъ. При него той ще дойде. Онзи ученикъ,на който душата трепти,всѣки день мисли за своя Учитель,при него ще дойде Учительтъ. А онзи ученикъ,който мисли за това-онова,Учительтъ ще мине покрай кѫщата му,и ще каже : „ Тукъ седи единъ отъ забравенитѣ ученици,“ и ще си замине.А щомъ мине покрай дома на първия,ще каже:„Тукъ седи единъ отъ ученицитѣ,когото трѣбва да посѣтя тази вечерь.“ Това е то великиятъ идеалъ,високиятъ идеалъ, който всички трѣбва да имате. Най-хубавото,най-възвишеното,най-красивото,най-силното,най-мощното,най-доброто,най-умното,най-правдивото,най-истинолюбивото - всичко отъ първа степень! Вложете,този идеалъ,и вижте какъ вашиятъ животъ ще се измѣни.Но приложение трѣбва! Седишъ,падналъ си духомъ,кажешъ:„Празно е сърцето ми,нѣма я любовьта.Какво да правя?“ Кажи: „Утрѣ ще ида да посрѣщна слънцето,и ще гледамъ да хвана първия лѫчъ“. Вие правили ли сте наблюдение сутринь,като се събудите,да видите,каква е първата ви мисъль? Природата въ туй отношение е крайно взискателна. Щомъ се събуди едно дѣте,веднага тя се спре прѣдъ него съ единъ трепетъ,задържа дишането си ,и се вслушва за какво ще помисли това дѣте.Ако веднага като се събудишъ отправишъ ума си къмъ Бога,и помислишъ за тази велика Любовь,която, е изпълнила твоята душа съ всички блага, тя казва: „Отъ това дѣте великъ човѣкъ ще стане!“ Благославяй,душе моя, Господа! Т.м. 8. ч.в.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УЧЕНИКЪТЪ ТРѢБВА ДА РАЗБИРА. Т. м. Едно отъ сѫщественитѣ качества на ученика, това е разбирането. Въ разбирането има три степени три фази. Първо: чрѣзъ обхващане прѣдметитѣ. То значи, че нѣщата, които сѫществуватъ въ живата природа, ученикътъ трѣбва да ги обхване въ тѣхното външно проявление съ своя физически погледъ, или, ако сѫ нѣкаква вѣщь, той може да обхване вещьта съ рѫката си. Слѣдъ хващането иде втората фаза: чувствуването. Ученикътъ ще почувствува какъвъ е този прѣдметъ, какви сѫ неговитѣ отношения, какви сѫ качествата му, топълъ ли е или студенъ. И слѣдъ туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържимото. То значи, да се разбере, дадено нѣщо, дали има животъ въ себе си или не. Ученикътъ трѣбва да знае, че може да изучава само живата природа. Единственото достѫпно нѣщо за нашитѣ чувства, за нашия умъ е само живата природа. Мъртвитѣ нѣща ние не можемъ да изучаваме, тѣ нѣматъ абсолютно никакъвъ изгледъ. Туй, което е мъртво, то е безобразно, a туй, което е красиво, то съдържа животъ. Слѣдователно, като говоримъ да изучаваме природата, значи, да разбираме живота въ неговото първично отношение, а животътъ въ неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Бога. Тѣ не сѫ се отдалечили отъ аурата на Бога, тѣ сѫ останали да работятъ съ Бога. Ние ги наричаме свѣтлитѣ, чисти духове, духоветѣ на свѣтлината. Едни отъ тия сѫщества сѫ отишли малко по далече, отколкото свѣтлината е отишла, понеже тѣ сѫ духоветѣ на материалния свѣтъ. Тѣ сѫ излѣзли извънъ свѣтлината и сѫ се прѣвърнали на тъмнина. Като казвамъ, че сѫ се прѣвърнали на тъмнина, разбирамъ, че свѣтлината е останала отвънъ, а тъмнината — отвѫтрѣ, и за това сѫ останали недоволни отъ живота. Нѣкой богатъ човѣкъ, дѣца има, жена има, власть има, всичко има, но той е недоволенъ отъ туй положение, има нѣщо, което му липсва. Всичко има, но сѫщественото нѣма. И обратно: другъ човѣкъ нѣма нищо, но неговата душа е радостна — той има сѫщественото. Сега, има два вида ученици: едни сѫ богати, талантливи, гениални, силни, способни ученици. Тѣхъ постоянно ги хвалятъ, тѣ обѣщаватъ много и свършватъ съ отличие. Другитѣ ученици сѫ бѣдни, посрѣдствени, съ тройки минаватъ, по някой пъть иматъ и двойки, и в края на годината едва поправятъ двойката в тройка, и казватъ: „Слава Богу, намѣрихме смисъла на живота“. За тѣхъ тройката е смисълътъ въ живота. Подъ „животъ“, разбирамъ стремежа на човѣка. Въ живота има двѣ крайности, отъ които трѣбва да се пазите едната крайность, е крайното щестлавие. Такъвъ човѣкъ иска да придобие всичко и като го придобие, въ него става едно прѣсищане — най лошата болѣсть, която сѫществува. И като го хване това прѣсищане, тогава идва духовната диария. Такъвъ човѣкъ не може да седи въ кѫщи, излиза, влиза, иска да се освободи отъ прѣсищането. Тъй че прѣсищането е най лошото състояние за човѣка. Отъ прѣсищането се ражда жестокостьта. Хора които се прѣсищатъ ставатъ много жестоки. Другата крайность е лишението. Ученикътъ може да е толкова индиферентенъ, че да се лиши отъ единственото благо, което му се пада. Слѣдователно, въ него тогава идва отчаянието. Щомъ дойде отчаянието, въ него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. Това сѫ за сега двѣтѣ крайности въ живота на окултния ученикъ. Тия двѣ крайности се явяватъ и в живота и на обикновенитѣ ученици, и на окултнитѣ ученици. Окултниятъ ученикъ. който не е готовъ, ако въ него чувството на гордость не е възпитано, черното братство непременно ще присади въ него една малка присадка и ще му създаде най лошото състояние. Ако у него липсва вѣра въ живота, тогава пъкъ ще му присадятъ чувство на разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човѣкъ като отслабне, въ него се ражда лъжата, И тъй, баща на лъжата, това е най-слабиятъ, а баща на Истината, това е най-силниятъ. Тогава, ако турите лъжата въ живота си, тя навсѣкѫдѣ не може да ви помaга. Тя е като леда, има врѣменна устойчивость, но всичко това скоро изчезва. Ученицитѣ често си служатъ съ лъжата, особено тѣзи, които нищо не знаятъ. Тѣ се преструватъ, че много знаятъ, а тѣзи, които знаятъ, нѣкой пѫть се преструватъ че нищо не знаятъ. Но и учителитѣ хитруватъ. Често тѣ вдигатъ тъкмо този ученикъ, който нищо не знае, но се преструва, че много знае. Ученицитѣ като излъжатъ учителя си, радватъ се и казватъ: „Излъгахме го“. Когато пъкъ учительтъ хване нѣкой отъ тѣзи „смѣлитѣ“ ученици, тогава той излиза съ едно удоволствие, а ученикътъ е сърдитъ. Сега и живата природа ни хваща тъй. Тя постоянно ни слѣди. Въ нея има отлична педагогия. Тя понѣкога остава да я излъжемъ, но знаете ли какво става послѣ? Ти отивашъ при Бога, тя поставя прѣдъ тебе едно сито съ голѣми дупки. Ти ще минешъ прѣзъ него, но когато стигнешъ до Царството Божие, ще видишъ друго едно сито, много ситно. Ти се върнешъ назадъ, обаче, природата поставя прѣдъ тебе едно сито два пѫти по-ситно отъ прѣдишното и пита ученика: защо влѣзе тукъ, въ този пѫть? Най-хубавото е, всѣка една душа да се стреми къмъ Бога съ ония чувства, които сѫ събудени въ нея при даденъ моментъ. Тя никога не трѣбва да се приближава съ чувствата на другитѣ хора. Едно дѣте храни по други чувства отъ единъ възрастенъ човѣкъ. Всичкитѣ хора, отъ разнитѣ степени на развитие, иматъ различни чувства. Не мислете, че ние като се приближаваме при Бога, се рѫководимъ отъ едно и сѫщо побуждение. Не, разни реалности ни движатъ. Нѣма два момента, които да сѫ еднакви. Тази опитность, която сега имате въ живота си, слѣдующиятъ пѫть нѣма да я имате. Тя сега образува само единъ родъ връзка, но слѣдующиятъ пѫть ще образува друга връзка. И вие трѣбва да направите единъ изборъ, той е слѣдующиятъ: Ето на какво ще го уподобя, и какво трѣбва да правите. Допуснете че вие пѫтувате, имате да извървите извѣстна мѣстность. Мѣстото, което трѣбва да извървите е пустиня. Вие сте въ една страна съ много плодове и разни продукти. Тѣзи продукти трѣбва да вземете съ себе си, за да може да минете пустинята. Значи, вие трѣбва да вземете отъ изобилието на тази опитность при днешното ваше разбиране, при други условия ще учите друга опитность въ пустинята. Само въ пустинята вие може да научите, да добиете добродѣтелитѣ. Пустинята е мѣсто ма чистота. Тамъ, дѣто има растежъ, има и нечистота, а пустинята, дѣто има само пѣсъкъ, тамъ всичко е чисто. Ученикъ, който минава прѣзъ пустинята, трѣбва да научи, какво нѣщо е добродѣтельта. И тъй, щомъ се намѣрите безъ храна, вие ще кажете: животътъ ни е пустъ. Азъ ще ви попитамъ: ако бихте се намѣрили на земята прѣди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намѣрили такива растения, каквито има сега? Тогава земята имаше съвсѣмъ друга форма. Туй, което сега виждате по земята, бѣше ли първоначално въ самата природа или от послѣ дойде? На земята най първо сѫществуваха кристалитѣ, слѣдъ тѣхъ растенията, послѣ се развиха малкитѣ животинки, голѣмитѣ животни и най-послѣ се яви човѣкътъ. Кристалитѣ слѣзоха отъ свѣта на Мѫдростьта, растенията слѣзоха отъ свѣта на ангелитѣ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха синоветѣ на арахангелитѣ — животнитѣ и най-послѣ дойде човѣкътъ, по образъ и подобие на Бога, но за него нѣмаше условия да се развива, и затова се направи сегашниятъ човѣкъ, който е една друга фаза. Човѣкътъ по образъ и подобие Божие сега ще дойде. И човѣчеството, което сега се връща къмъ Бога, ще подеме човѣшката еволюция. Тия души сѫ сега на пѫть и ние ще се срѣщнемъ съ тѣхъ. Всичкитѣ религии ги очаква прѣобразование на съзнанието. Сега всички вие се приближавате къмъ свѣта на синоветѣ Божии. Когато вие влѣзете въ тѣхния свѣтъ, въ васъ ще стане сѫщото, каквото съ животнитѣ. Когато човѣкъ е миналъ прѣзъ свѣта на животнитѣ, той е взелъ толкова животни, колкото му трѣбваха, а другитѣ остави въ горитѣ. Туй, което сега се проповѣдва на хората: любовь, религия, възпитание и т.н., то е все приготовление за това врѣме. Като дойдатъ тия свѣтли души, тѣ ще се вселятъ въ васъ. И вие, и тѣ заедно ще живѣете. Тѣ ще внесатъ въ васъ туй новото, което всички очаквате. Ако нѣкой ученикъ седи дълго врѣме при нѣкой знаменитъ учитель, нали той ще добие това изкуство, което и учительтъ му има? То е сѫщиятъ законъ. Вие търсите щастието въ живота. Но кой може да бѫде щастливъ? — Само ученикътъ може да бѫде щастливъ. Щастието е качество само на ученика. И на земята, най-щастливи сѫ ученицитѣ. Въ кѫщи дѣцата сѫ най-щастливи, тѣ сѫ ученицитѣ. Щомъ порастнатъ, нѣма вече туй щастие. Ученикъ, у когото се е вселилъ единъ отъ Божественитѣ духове, забравя лошия животъ и злото се заличава отъ него. То остава само като една привидность, а туй, което остава за вѣчни врѣмена, то е доброто и истинското знание. Ще каже нѣкой: не трѣбва ли да си живѣя на широко? — Умрѣлиятъ живѣе на широко, но тамъ, въ смъртьта има такова разпъване, каквото човѣкъ не може да си прѣдстави. Само съвършениятъ човѣкъ се отдѣля отъ смъртьта, а ученикътъ, който не е научилъ този урокъ, докато се освободи отъ смъртьта, ще види какъ се живѣе на широко. Вие не трѣбва да се молите, че щастието е въ свѣта. Може да минете и вънъ отъ ученичеството, но никакво щастие нѣма да намѣрите. Затуй, въ окултната наука, отъ ученицитѣ се изисква единъ пъленъ и съвършенъ животъ, за да може да използуватъ знанията и силитѣ си. Да бѫде човѣкъ съвършенъ, то е най-лесното нѣщо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити. Сега вие, съ всичкитѣ знания и дарби, които Богъ е вложилъ въ васъ, започвате това-онова, но не го довършвате. Послѣ, като сте научили закона на присаждането, присаждате това-онова, но си служите съ недоброкачествени присадки и послѣ казвате: тъй ни е създала природата. Не, природата ни е създала съвършени, но ние сме измѣнили своето естество. Ученикътъ трѣбва да има едно правилно разбиране върху живота и законитѣ на живата природа. Той трѣбва да има качествата на добродѣтелитѣ. Вие сега не правите грѣхове, отдавна сте грѣшили, сега нѣмате възможность да грѣшите, а се изправяте. Азъ ще ви кажа, отъ гдѣ идатъ грѣховетѣ. Ти взимашъ отъ 100 души пари на заемъ. Дойде врѣме да ги връщашъ — нѣмашъ пари, но никои не ти вѣрва, че нѣмашъ пари. Дойде първиятъ заемодавецъ, казва ти: „Дай паритѣ!“ Ти нѣмашъ пари, и почвашъ да лъжешъ. Послѣ казвашъ: огрѣшилъ съмъ се. Не, то е миналото, което те лъже. Грѣхътъ излиза отъ момента, когато си направилъ всичкитѣ тия погрѣшки. Ти още тогава не си се спрѣлъ да изправишъ погрѣшкитѣ си, както Божествениятъ законъ изисква, но прибѣгвашъ до лъжата. Едно магаре често носѣло на гърба си соль. Единъ пѫть, като прѣгазвало една рѣка, ударило се въ единъ камъкъ и клѣкнало въ водата. Като станало, забѣлѣзало, че товарътъ му олекналъ малко, часть отъ сольта се стопила. То си казало „А, лесна работа било, ще зная за другъ пѫть какъ да си облекчавамъ товара“. Слугитѣ разказали за случилото се на господаря си. Другъ пѫть господарьтъ натоварва магарето съ вълна. То, като минавало и тозъ пѫть прѣзъ рѣката, казало си: „Пакъ ще клѣкна“. Та, нѣкой пѫть лъжата, като сольта, може да ни помогне, но нѣкой пѫть, като вълната, ще затрудни доста много положението ни. Ученикътъ, щомъ влѣзе въ школата, трѣбва правилно да различава нѣщата, не по форма а по духъ, по смисълъ. Въ съзнанието на ученика не трѣбва да има ни поменъ отъ лъжа. Лъжата се отличава по слѣдното качество: Да кажемъ, че ти имашъ 10 свѣтилника Щомъ кажешъ каква и да е лъжа, единиятъ свѣтилникъ ще изгасне. Ако кажешъ двѣ лъжи, два свѣтилника ще загаснатъ, три лъжи — три свѣтилника ще изгаснатъ и т.н. Остава ти само единъ свѣтилникъ, питашъ какво трѣбва да правя! — Тръгни по обратния процесъ назадъ изхвърли 9 та лъжа веднага свѣтилника ти ще се запали. Изхвърли 8 та, 7 та лъжа и т. н., докато всичкитѣ ти свѣтилници пламнатъ. Тогава ще кажешъ азъ говоря истината. Отъ гдѣ знаешъ? — Всичкитѣ ми свѣтилници свѣтятъ. Цѣлиятъ свѣтъ може да ме обвинява, че лъжа, но азъ зная че говоря Истината, защото свѣтилницитѣ ми свѣтятъ. У човѣка има 10 първични способности, които сѫ вложени въ душата му за работа на земята. Отъ тия способности сѫ произлѣзли още 10. И когато човѣкъ сгрѣши, всѣки единъ грѣхъ врѣменно неутрализира проявлението на тия способности. Ето какво показватъ съврѣменнитѣ наблюдения ако вие въ волевия или въ разумния свѣтъ почнете да грѣшите, волята ви въ ангелския свѣтъ почва да се деформира вашата брада губи красивата си форма. Ако грѣхътъ ви се увеличава, брадата ви полѣгва малко назадъ и става по-малка. Тогава устата излиза навънъ, и тяжестьта отъ прѣдната часть на мозъка се прѣнася назадъ, за да пази равновѣсие. Понеже между разумния свѣтъ и волята има съотвѣтствие, то и челото се измѣня — горната часть отива назадъ, а долната часть се издува напрѣдъ. Ако продължавашъ да грѣшишъ, носътъ ти се спитява и се сраства съ челюстьта. Ако вървишъ по този пѫть на грѣха, ще се образува една муцуна, ще ти израстнатъ косми, които ще покриятъ цѣлото ти лице Това вече е тъмниятъ животъ. Тамъ се намиратъ животнитѣ. Това е едно отъ най-ужаснитѣ положения. И които попаднатъ въ това положение, нѣма спасение за тѣхъ. Тѣ има да чакатъ много, докато дойде една вълна да ги подигне, И животнитѣ, съ това голѣмо пожертвуване постепенно се приготовляватъ за този моментъ. Това, дѣто ги колятъ, е едно щастие за тѣхъ, но човѣкътъ отъ това се спъва Живата природа, съ която ние се занимаваме, е една безподобна, неподражаема за насъ учителка. И тъй, ще помните, че само ученикътъ може да бѫде щастливъ. Щастието не е нѣщо, което трѣбва да придобивате съ вѣкове. Ти можешъ да го придобиешъ моментално, и пакъ моментално можешъ да го изгубишъ. Сега, туй, което ви говоря, то се отнася до външната страна на живота. Искашъ да си поправишъ носа, ще трѣбва да поправишъ погрѣшката си. Тъй както е създадена човѣшката рѫка, тя има едно отлично устройство. Колкото човѣкъ е морално по-развитъ, толкова и палецътъ му слиза по-надолу. Китката прѣдставлява интелектуалната страна на човѣка! Тази часть отъ китката до лакета — чувствената страна, а отъ лакета до рамото — материалната страна у човѣка. Колкото повече палецътъ слиза надолу, толкова човѣкътъ е по духовенъ, той слиза надолу, за да обхване материята, да я влада. Като изправите тритѣ си пръста, слѣдъ палеца образува се една дѫга, която показва степеньта на вашето развитие. Пръститѣ, това сѫ извѣстни величини, за измѣрването на които сѫ правени редъ математически изчисления. Показалецътъ е една величина, отъ която изтичатъ разумнитѣ сили. Въ палеца е проявениятъ Богъ. Голѣмиятъ пръстъ е родилъ първия пръстъ. Той е първиятъ синъ. Слѣдователно, съ явяването на този пръсть, у човѣка се явили личнитѣ чувства. Тогава Провидението създало втория братъ, за да изправи погрѣшката на брата си, понеже той станалъ егоистъ. Този братъ е най скоро роденъ, затова е и най високъ. Ако искате да знаете, пръвъ е роденъ най малкиятъ пръстъ, но понеже билъ много непослушенъ, баща му го изпъдилъ. Той напусналъ баща си, и отишълъ да яде и да пие съ женитѣ. Той е секретарь на боговетѣ. Слѣдъ туй баща му ражда показалеца, послѣ третия — Аполонъ и послѣденъ ражда четвъртия пръсть. Това сѫ пръститѣ на дѣсната рѫка. Слѣдъ туй се родили сестритѣ на лѣвата рѫка. Тѣзи нѣща, които ви говоря, сѫ символи, вие ще мислите върху тѣхъ. Пръститѣ изразяватъ извѣстни сили. Никога не дръжте голѣмия пръстъ самъ отворенъ. Това е лошъ признакъ. Ако искате, хванете палеца и показалеца си леко, нѣжно, тъй ще може да получите отговоръ на нѣкой въпросъ. Възбуденъ си, искашъ да узнаешъ, дали нѣщо е право, хвани нѣжно срѣдния си пръстъ и палеца! Най-чувствителното мѣсто слѣдъ окото и устнитѣ, това е краятъ на пръститѣ. Срѣдниятъ пръстъ прѣдставлява ония водители, които се занимаватъ съ Божествената Правда. Искашъ ли знание, хвани безимения и палеца и съсрѣдоточи ума си. Природата по този начинъ ще ви научи много нѣща. Това сѫ начини за самовъзпитание, сами да си въздѣйствувате. Онѣзи, които не сѫ готови, ще кажатъ: азъ съ такива работи ли ще се занимавамъ? Нѣкои, като не могатъ да разрѣшатъ нѣкой въпросъ, кършатъ си рѫцѣтѣ, стискатъ си главата, като цѣдилка. Тия дѣйствия не сѫ разумни. Хвани двата си пръста, съсрѣдоточи ума си, и въпросътъ ще се рѣши много лесно. Ако искашъ да бѫдешъ мѫжественъ, гледай горната часть на рѫката си, а ако искашъ да разрѣшавашъ нѣщо разумно, гледай вѫтрѣшната часть на рѫката си, тя е по разработената часть. Първото нѣщо: ученикътъ трѣбва да разбира! Прѣдставете си, че вие сте одърпанъ, окѫсанъ и гладенъ човѣкъ. Отивате при единъ богатъ човѣкъ, той казва на слугитѣ си да ви измиятъ и облѣкатъ хубаво. Вие седите чистъ, облѣченъ, но не ви питатъ, гладенъ ли сте. Казватъ ви: поогледай се на огледалото. Вие се оглеждате „Е, какъ се усѣщате?“ — Отвънъ съмъ много добрѣ, но отвѫтрѣ... срамъ те е да кажешъ, че си гладенъ. Заведатъ ни на прѣдставление, и слѣдъ това ви питатъ: „какъ намирате прѣдставлението?“ — Много хубаво, обаче не можахъ нищо да науча. „Защо“ — Има нѣщо, което ми липсва. Богаташътъ все още не пита за глада. Казва: „Я му дайте една хубава книга!“ Послѣ: „Заведете го въ училището да се учи! Какъ сте сега?“ — Много хубаво е всичко и театърътъ, и училището, но липсва ми нѣщо. Тѣзи нѣща сѫ важни, но въ дадения моментъ трѣбваше най първо този човѣкъ да се нахрани. Тъй и ние, всичко имаме, но едно нѣщо нѣмаме. Понеже богатиятъ не е гладувалъ, чуди се, какво ли липсва на този човѣкъ? Слугата казва: да го нахранимъ! Даватъ му да яде, и слѣдъ това го питатъ: какъ сте сега? — Всичко у васъ е прѣкрасно, азъ съмъ много доволенъ. Това сѫ символи. Прѣведете ги и ще разберете мисъльта. Това сѫ начини на разсѫждения. Ученикътъ трѣбва да разбира! Той трѣбва да бѫде още честенъ, добъръ, крайно интелигентенъ великодушенъ и благороденъ. У човѣка има едно чувство на скритность, и отъ тамъ се зародила лъжата. Важно нѣщо за васъ: не искайте да бѫдете еднообразни! Еднообразието не носи нито интелигентность, нито доброта. То носи всѣкога слабость. Ако единъ човѣкъ почне да се проявява точно като тебе, ти ще изпиташъ отвращение къмъ него. Ти сега го харесвашъ, защото има нѣщо което не е като твоето, различава се отъ тебе. Кое е най сѫщественото нѣщо за ученика? — На ученика трѣбва разбиране. Какво означаватъ буквитѣ въ думата „разбиране“? Буквата Р — значи да обхванешъ нѣщата! А умътъ трѣбва да вземе участие; З — то е законъ на физическото поле. Трѣбва да разбиратѣ законитѣ на физическия свѣтъ. И — какъ се движатъ силитѣ въ природата, ѫглитѣ, които образуватъ тѣ и тѣхнитѣ отношения. Н — мѣстото, дѣто противорѣчията може да се прѣмахнатъ. Тия сѫ елементитѣ необходими за разбирането. Т. м. * 35 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.VII.1923 г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНО МАЛКОТО И АБСОЛЮТНО ВЕЛИКОТО. Т. М. Животътъ може да се прояви само между двѣ абсолютни величини: първата величина е крайно голѣмата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина. Отъ тия двѣ величини се зараждатъ всичкитѣ благости, всичкитѣ противорѣчия на свѣта. Когато великото въ живота иска да се вмѣсти въ крайно малкото, се зараждатъ всичкитѣ страдания. То е много естествено. Ако вие искате да помѣстите най хубавитѣ си дрехи въ куфара, какво ще стане съ тѣхъ? Всичкитѣ имъ гънки и панделки ще се смачкатъ, и като ги извадите, ще ви се счупи кефа. Тъй казватъ турцитѣ. Благото въ живота седи въ това, когато малкото се вмѣсти въ великото, тогава настава и хармонията въ живота. И тъй, като ученици на Всемирната Бѣла Школа, по закона на Мѫдростьта, въ даденъ моментъ, трѣбва да знаете насоката на вашето движение. Животътъ може да се прояви въ двѣ величини, въ насоки, и то, споредъ това, въ каква насока живѣете: въ движение къмъ малкото или въ движение къмъ великото. Слѣдователно, ще имате два резултата. Когато се движите къмъ абсолютно малкото, всѣкога ще усѣщате нѣщо ужасно, едно безсилие въ живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъжъ подвижени отъ великото къмъ малкото, вие не може да вземете обратно движение назадъ. Обратно движение въ природата нѣма. По посоката, въ която вървите, вие трѣбва да минете до абсолютно малкото, трѣбва да изпитате безсмислието на живота, защото туй малкото ще ви даде една нова идея. Отъ друга страна, щомъ усѣщате веселие и радость, вие се движите къмъ великото. Сега, нѣма да се спирате да питате защо сѫ тия страдания, или, да питате, защо сѫ тия радости. Радоститѣ и страданията сѫ резултати отъ тия двѣ насоки. За да може да живѣете, за да има каквото и да е съзнание въ васъ непрѣменно трѣбва да имате или едната или другата насока. И всѣки философъ, който се е опиталъ да коригира тия два закона, всѣкога е полудѣвалъ. Споредъ тия два закона, ти ще приемешъ страданията тъй, както сѫ. Нищо повече! Защо и за какво, философия нѣма тамъ. Тамъ има само едно мнѣние. Когато седишъ при абсолютно малкото, ще страдашъ; когато дойдешъ крайния прѣдѣлъ, и минешъ отъ абсолютно малкото къмъ абсолютно голѣмото, веднага твоето състояние ще се измѣни. Отъ гледището на хората тукъ на земята, абсолютно малкото произвежда всичкитѣ нещастия въ живота. Въ небето законътъ е обратенъ: великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Слѣдователно, туй, което за насъ е най-голѣмото нещастие, на небето е най-голѣмо щастие, и туй, което за земята е най голѣмото щастие, за небето е най голѣмото нещастие. Е, какъ ще разберете това противорѣчие сега? Вие сте нещастни, понеже нѣмате нищо, а като направя паралелъ, единъ великъ духъ въ небето става нещастенъ, когато е богатъ. Тогава въ него се ражда желание, всичко, което има, да го раздаде, за да стане щастливъ. Вие ще кажете: ама защо да е така? Азъ ще ви задамъ другъ въпросъ: защо да не е така? Колкото единиятъ въпросъ е силенъ, толкова и другиятъ е силенъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Защо е така, или защо не е така — тия въпроси не разрѣшаватъ сѫщностьта на живота. Ако обяснимъ едното, или другото положение, ни най-малко нѣма да изяснимъ самия животъ. Туй, че ние скърбимъ, това сѫ наши субективни схващания. Ако човѣкъ страда, то се дължи на частично състояние на индивида. Ако у единъ великъ духъ се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човѣчество, защото животътъ самъ по себе си нѣма тия съотношения. И тъй, тази философия е необходима за васъ. Щомъ идватъ страдания, значи, вие се движите къмъ абсолютно малкото, а то е необходимо, за да опрѣдѣлите сѫщностьта на вашия животъ. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, съ която трѣбва да се мѣрятъ всичкитѣ нѣща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мѣрка да мѣрите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения. Привиднитѣ обяснения въ живота всѣкога ни водятъ къмъ една крива посока. Вземете всички ония съврѣменни духовни и религиозни твърдения, кой е на правата страна. Даватъ се само частични обяснения на ония съврѣменни философи, които сѫ създали почти всички нещастия въ живота, но тѣ сѫ само палеативни обяснения. Запримѣръ, кой отъ васъ не може да проповѣдва моралъ? Какъвъ ли не моралъ вие проповѣдвате на вашитѣ дѣца? Проповѣдвате имъ, какъ трѣбва да живѣятъ, за да бѫдатъ щастливи. Питамъ гдѣ има поне единъ отъ тия щастливитѣ хора, който да е написалъ своята биография и да покаже, че е билъ щастливъ, и въ раждането, и въ умирането си? Значи, тамъ не е смисълътъ на живота. Има другъ смисълъ въ живота: да влѣзешъ въ тѣлото си, и да излѣзешъ отъ тѣлото си, безъ да се мѫчишъ. И тъй, всѣко едно криво желание е една крива връзка, която свързва душата на материята, а всѣка връзка ограничава човѣка. Желанията, които имате, всѣкога трѣбва да бѫдатъ свободни, да не ви вързватъ. Имайте желания, но не се вързвайте! Никога не оставяйте да ви вързватъ други въ живота. Запримѣръ, имате едно дете, казвате: азъ безъ туй дѣте не мога. Дѣтето пъкъ казва азъ безъ майка си не мога. То е една крива насока. Дѣтето безъ майка си може. Чудни сте вие! Майката не може безъ дѣтето. Ами ти, прѣди да се оженишъ, когато нѣмаше дѣца, какъ живѣеше безъ тѣхъ? Защо се държишъ въ тази крива философия? Нѣкои казватъ: азъ безъ радости въ живота не мога да живѣя. — Можешъ. Всѣки иска да живѣе съ радости, а безъ скърби. Не, ако щастието е една необходимость, тогава и скръбьта е друга необходимость. Не е вѣрно, че щастието е една необходимость за душата. Душата може и безъ щастие. Ще кажете; какво ще бѫде състоянието на душата тогава? Да кажемъ, че ти имашъ единъ обектъ, който ти причинява извѣстно приятно настроение, но ти искашъ да го хванешъ съ рѫцѣтѣ си и да го стиснешъ до гѫрдитѣ си. Ти мислишъ, че само като го стискашъ, само тогава живѣешъ. Туй е най-глупавото състояние. Туй, което можешъ да стискашъ, и далечъ отъ тебе да е, пакъ можешъ да живѣешъ безъ него, обаче, въ дадения моментъ, туй е едно твое състояние, но тамъ е всичкото заблуждение. Този прѣдметъ може да бѫде недушевенъ, може да бѫде и одушевенъ, законътъ е все сѫщиятъ. Важното е, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ прѣдмета. Нѣкой пѫть казваме: какъ е възможно човѣкъ да живѣе безъ тѣло? — Може да живѣе безъ тѣло. Подъ думата „тѣло“, разбирамъ ограничение. Ако ние кажемъ, че безъ тѣло не може, значи тѣлото е една абсолютна реалность, на която душата е сѣнка. Не е така. То е все сѫщото, ако кажемъ: азъ безъ кѫща не мога да живѣя. Какъ не можешъ? Птицитѣ какъ могатъ да живѣятъ? Значи тѣ сѫ по-умни отъ тебъ? Може безъ кѫща да се живѣе. Не е кѫщата, която дава живота. Кѫщата е само единъ резултатъ. Ние създаваме кѫщитѣ, а може да създадемъ кѫщи, каквито искаме. Може да имъ туримъ два, три, четири, петь етажа ние сме господари на положението. Казвате: какво ще стане като загубя тѣлото си? — Ще почнешъ да мислишъ какъ да създадешъ една по добра кѫща Като изгори първата ти кѫща, ще направишъ втора, по хубава, по най модеренъ начинъ, и ще благодаришъ на Бога, че първата е изгорѣла. Сега необходимо е за всинца ви да схващате абсолютнитѣ величини. Богъ всѣкога се стреми къмъ насъ, а ние се стремимъ къмъ Бога. Значи, смисълътъ на нашия животъ е въ стремежа ни къмъ Бога, но имайте прѣдъ видъ, че вие не може да обхванете Бога. Абсолютно голѣмото не може да се побере въ абсолютно малкото, и абсолютно малкото не може да изпълни абсолютно голѣмото. Тѣ сѫ двѣ невъзможности, и между васъ и Бога всѣкога ще има слѣдната разлика: вие никога въ живота си нѣма да заемете туй, което Богъ заема, и Богъ, колкото и малъкъ да стане, Той нѣма да бѫде като васъ. Схващате ли каква е мисъльта? Цѣлото не може да се прѣвърне на една своя часть, нито частьта може да образува цѣлото. Въ висшата математика доказватъ, че частьта е равна на цѣлото. Това сѫ математически твърдения. Въ какво отношение частьта е равна на цѣлото? То е слѣдующето положение, ако абсолютно малкото и абсолютно великото, иматъ единъ и сѫщъ стремежъ единъ къмъ другъ, то въ дадения моментъ, когато абсолютно великото се движи къмъ абсолютно малкото, и абсолютно малкото се движи къмъ абсолютно великото, ако силитѣ, съ които се движатъ единъ къмъ другъ сѫ равни, въ туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бѫде като абсолютно малкото. Въ даденъ моментъ, ако стремежътъ на човѣка къмъ Бога е толкова силенъ, колкото стремежа на Бога къмъ човѣка, въ туй отношение казваме, че тѣ сѫ равни, а не по своята есенция, не по своята сѫщина. Въ този стремежъ трѣбва да се зароди тази хармония между Бога и насъ, за да изпълнимъ Неговата воля. Като се зароди у насъ силно желание да изпълнимъ Неговата воля, и въ Бога се заражда желание да изпълни нашата воля. Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? — Не може. То може да я прояви. Въ абсолютно малкото може да се зароди силния стремежъ да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажемъ, ти желаешъ Богъ въ тебе да стане великъ, и въ туй величие ти се разширявашъ. Понеже Богъ е великъ, като Го повикашъ, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширимъ!“ Ти отговаряшъ: „Малка е, но пари нѣмамъ“. Тогава Богъ влага срѣдства. Ти градишъ. Той влага; ти градишъ. Той влага и, така ти създаде работа. Ти трѣбва да Го повикашъ. Той ще ти даде планъ, начинъ за работа, а ти ще почнешъ да реализирашъ Неговия планъ. А сега, като дойде Господь, вие казвате: я ни съгради кѫщата! — искате Той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всѣкога гради, то слага камъче, по камъче, а Богъ, въ своята прѣмѫдрость наблюдава градежа, както това става и въ козмическия животъ. Много пѫти ви нападатъ противорѣчия, съмнѣния, като че нищо не сте постигнали. Това сѫ прѣходни състояния. Нѣкой пѫть мислите, че никой не ви обича, не мисли за васъ, считате се като едно микроскопическо сѫщество, а нѣкой пѫть мислите, че сте много голѣмъ, цѣлата земя може да разтърсите. Колкото е вѣрно едното състояние, толкова е вѣрно и другото. Вие се движите едноврѣменно между тия двѣ величини, за да създадете една нова мисъль. Щомъ мислите за Великото, вие сте въ връзка съ Бога. Когато не мислите нищо, тогава Богъ мисли за васъ. Господь се обърне, тури си микроскопа и започва съ своитѣ клѣщички. Ти дигашъ шумъ, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ Много ми е тѣсно тукъ. „Тя е лесна работа“. И ти тогава казвашъ: ето спасението. Значи, само Богъ съ Своята Мѫдрость е въ състояние да те извади отъ абсолютно малкото. То е едно отъ най опаснитѣ състояния въ живота, нѣма по-голѣмо страдание отъ туй, да се намѣришъ въ абсолютно малкото! Който се намѣри въ клѣщитѣ на абсолютно малкото, той знае какво нѣщо сѫ страданията. И когато Богъ иска да смири единъ духъ, който мисли, че е великъ, туря го въ абсолютно малкото. Той се спира тамъ и почва да се моли, и тогава Господъ дойде, хване го съ щипцитѣ си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи великиятъ?“ Само въ абсолютно малкото човѣкъ може да се смири. Затуй ние въ живота си минаваме отъ вѣчния животъ къмъ врѣменния, за да научимъ абсолютното смирение. Господъ иска, щото всичкитѣ сѫщества, колкото и да сѫ голѣми да разбиратъ тия два велики закони. И всѣки, който въ най-малкия смисълъ пристѫпи закона, само като помисли, че е безграниченъ, трѣбва да влѣзе въ абсолютно малкото, да се смири. Безграниченъ е само Единъ Богъ! Всички ние се стремимъ къмъ Него. Щомъ нѣкой помисли, че е безграниченъ, той влиза въ стълкновение съ закона, и трѣбва да вземе обратно движение, къмъ абсолютно малкото. Като стигне до дъното, отъ тукъ вече човѣкъ започва да се възражда наново. Като стигнешъ да абсолютно малкото, Богъ ще те посрещне, ще те спре и въ този моментъ на крайно отчаяние, когато ти искашъ да се самоунищожишъ, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажешъ: разбрахъ. Тогава Той ще те вземе въ другата посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на своитѣ крила, ще те разведе изъ цѣлата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходишъ въ съгласие съ моитѣ закони, всичко туй ще бѫде твое, но деньтъ, въ който ти направишъ най малкото прѣстѫпление, ще се намѣришъ въ положението на послѣденъ слуга. Нѣкой пѫть вие искате да правите инатъ на Господа, не искате да Му говорите, искате да Го заставите Той да ви проговори. Това съ хората е лесна работа. Ако мълчишъ при единъ човѣкъ 10 години, той ще ти проговори. Но съ Бога не е така. Мълчишъ 10 години, 100 години, 1000 години и пакъ ти ще заговоришъ пръвъ, Господъ нѣма да ти заговори. И като заговоришъ, Господъ казва: „Добрѣ че заговори нашето гнѣвливо дѣте“. И всички тия хора на земята, както ги виждате, все сѫ такива гнѣвливи дѣца, паднали отъ небето. Тѣ се разгнѣвили за много малко нѣщо и съ хиляди години мълчатъ, отъ дома си бѣгатъ и казватъ: азъ за дома не искамъ да мисля, Ама сега се затѫжили вече, като сѫ дошли до дъното на абсолютно малкото и питатъ: какво ли правятъ горѣ? Тѣ сѫ дошли до едно умиление и разкаяние. Тогава почватъ ангелитѣ да слизатъ отгорѣ, да носятъ писма отъ кѫщи. Тѣ четатъ писмата, текатъ имъ сълзи и питатъ: „Какво прави моята сестра?“ — Мисли за тебъ. Ами ти? „Азъ мисля да се върна назадъ, познахъ погрешката си“. И Христосъ казва: „Голѣма е радостьта на ангелитѣ горѣ на небето, когато една душа се обръща къмъ Бога“. Човѣкъ минава прѣзъ абсолютно малкото и отива къмъ абсолютно великото, безграничното. Само въ този моментъ ще дойде Божествената Любовь. Сега вие ще кажете: тия работи ние ги знаемъ. Да, но тази философия има приложение. Нѣкой день сте разтревожени, може би случайно, гледайте въ една минута да измѣните състоянието си. Тази философия, споредъ която сега вървите, изискватъ се години, за да станете добри. Добрината на човѣка зависи отъ момента. Въ единъ моментъ човѣкъ може да стане добъръ, а хиляди години се изискватъ да се прояви добродѣтельта въ своята сѫщина. Това вече е за проявлението на-доброто, като Божествено начало, но измѣнението на човѣка става моментално. Има, тъй нареченитѣ Божествени минути. Често азъ ви говоря за думата „сега“, като ви казвамъ никога да не туряте въ ума си момѣнта „утрѣ“. Между „сега“ и „утрѣ“ има единъ промеждутъкъ, има тъмнина, земята се е завъртѣла веднъжъ, и въ тази тъмнина ти ще заспишъ, връзката между твоето сегашно и утрѣшно съзнание ще се измѣни. Ти, като започнешъ нѣкоя работа, кажи „сега“. Вечерьта, като си лягашъ, нѣма да кажешъ „утрѣ“, ще кажешъ пакъ „сега“. Станешъ, пакъ кажи „сега“; день, два, година, то е все „сега“. Туришъ ли въ мисъльта си думата „утрѣ“ веднага въ съзнанието ти ще се зароди една междина, ти ще загубишъ съзнание и трѣбва да си спомнишъ това нѣщо пакъ наново. Нѣкои казватъ: утрѣ ще направя тази работа. „Утрѣ“, това е човѣшко, „сега“ е Божествено. Ние трѣбва да започнемъ съ човѣшкото и да свършимъ съ Божественото въ живота. И тъй, животътъ трѣбва да се разбира отъ тази дълбока, философска страна. Въ живота трѣбва да има философия. Запримѣръ, често вие плачете, и всѣки ви вижда. Когато плачете, влѣзте въ стаята си, изплачете се и като излѣзете, никой да не знае, че сте плакали. Щомъ плачете прѣдъ хората, тѣ ви плащатъ вече. Пъкъ, ако вие имате тѫга, нека остане тази тѫга за васъ, да не я плащатъ хората. Изражение на тѫгата може да има отвънъ, но сълзитѣ да останатъ вѫтрѣ въ тебъ. Плачешъ ли отвънъ, тия сълзи ще направятъ тиня, каль, а колко е по-добрѣ тѣ да влѣзатъ въ почвата! Вие забѣлѣзвате ли, какви ставатъ тия дѣца, които много плачатъ? Идете въ училището и вижте, дали нѣкой ученикъ, който е започналъ съ плачъ е станалъ великъ човѣкъ въ живота! Не. Слѣдователно скръбьта трѣбва въ вашия животъ. И азъ бихъ желалъ, скръбьта ви да бѫде тъй дълбока, че който влѣзе вѫтрѣ въ васъ и погледне скръбьта ви, да му настръхнатъ коситѣ. Като съзре тази ви скръбь да не се отчайва, но да каже: въ този човѣкъ има воля. Какво геройство е, когато видишъ единъ човѣкъ, срѣщу когото всички се опълчватъ, носи голѣми незгоди, неприятности, бѣднотия, недоразумѣния, и всички тия, страдания прѣнася мълчаливо, съ радость въ живота си! Каква велика гледка прѣдставлява такъвъ човѣкъ! Това е животъ! А когато всички ви видятъ, че плачете, тѣ ви водятъ за рѫка. Този ви утѣши, онзи ви утѣши. Е, кой нѣма да ходи така? И дѣцата могатъ тъй да ходятъ. Днесъ, Петровъ-день, врѣмето е хубаво, ние сме на „изгрѣвъ“. Миналата година на Петровъ-день бѣхме на Мусала. Тази година сме при малкото, а миналата година бѣхме при великото. Учимъ единъ и сѫщъ законъ. Тамъ горѣ бѣше тихо и при малкото сега е пакъ тихо. И абсолютно малкото има добри страни и абсолютно великото има добри страни. Защо до днесъ валѣше, а днесъ не вали? Господъ казва: „Днесъ нѣма да вали, защото този дъждъ въ абсолютно малкото нѣма кѫдѣ да влѣзе, ще изподави всичкитѣ дѣца. Ако излѣешъ единъ котелъ съ вода върху единъ човѣкъ, то е цѣло благословение, но за мравкитѣ, то ще бѫде цѣлъ потопъ. Тия течения, които ставатъ отвънъ, въ природата, прѣдизвикватъ извѣстни промѣни на състоянията и въ насъ. Като вали дъждъ, нѣкой пѫть усѣщате нѣщо мрачно въ васъ. Тия течения създаватъ цѣло наводнение въ васъ, а нѣкой пѫть като вали дъждъ, вие усѣщате едно приятно настроение Тогава вашето движение е къмъ Бога. Всички ще гледате да се поляризирате да имате стремежъ къмъ Бога. Не сте ли добрѣ настроени, измѣнете настроението си, турете въ ума си мисъльта, че въ свѣта има само Едно Сѫщество, което ви разбира. Неговото съзнание е всѣкога будно. Когато дойде да се справяте съ Истината, никаква друга философия! Нѣкой пѫть може да ви изоставятъ и ангели, и богове, и вашитѣ рѫководители, вие ще се спрете върху великата Истина и ще расте само на Божието съзнание; то никога не спи, всѣкога е будно. Само така ще придобиете една вѫтрѣшна опитность. Слѣдователно, въ едно голѣмо страдание, при най-голѣмото безмислие на вашия животъ, има Едно съзнание, което ви разбира. То се интересува отъ васъ толкова, колкото и вие. То е Божието съзнание. Богъ мисли най-добриятъ начинъ за вашето избавление. Той върви и ви срѣща, Той е задъ васъ. Вие сте тѫжни, не виждате нищо и си казвате: свърши се съ тази работа. Когато всичко за васъ се е свършило, Той върви задъ васъ и мисли да употрѣби най-добрия начинъ, за да ви избави. Той мисли какъ може да ви зарадва, но трѣбва да идете до дъното. Той намира планъ, какъ да ви се обади. Както не се надѣвашъ, току ти подшушне нѣщо, почне да ти говори, ти чуешъ първия гласъ но мислишъ, че въ тази пустиня на живота около тебе нѣма никой, че си самъ, но изведнъжъ чуешъ този гласъ, казвашъ си: значи тукъ имало и другъ нѣкой. Гласътъ започне да ти говори, а ти се услушвашъ. Чуешъ единъ гласъ, втори, трети, четвърти, всичко туй оживѣва, и около тебе ще дойдатъ Бѣлитѣ Братя и ангелитѣ, ти ще се зарадвашъ и ще кажешъ; не съмъ самъ, другояче не би останало нищо отъ мене. Тѣ ще те взематъ, ще ти говорятъ, ще ти дадатъ единъ добъръ обѣдъ, послѣ ще легнешъ да поспишъ. Послѣ ще те заведатъ при баща ти, при майка ти. Ти ще си въздъхнешъ свободно и ще кажешъ: „Заслужва да се живѣе за Бога!“ Смисълътъ на живота е въ това. Вие сте минали много опасни мѣста въ живота. Нѣкои иматъ още да минаватъ а нѣкои сѫ ги минали. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ това опасно мѣсто. Това е обръщане къмъ Бога, покаяние, спасение, и какви ли още имена не му турятъ. То е възстановяване на онази вѫтрѣшна хармония между Бога и насъ, а тя трѣбва да сѫществува всѣкога. Всѣко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спрешъ и ще кажешъ: ще ида при Баща си да поправя погрѣшката си. Сега, да обясня моята идея. Богатъ господарь, съ прецизенъ характеръ, има 10 души слуги. Единъ день посажда орѣхъ въ градината си, обаче тамъ, кѫдѣто не би трѣбвало да го посади. Израства орѣхътъ. Той пита: кой го посади тукъ? Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се — не е той. Тъй изрежда всичкитѣ 10 слуги — никой отъ тѣхъ не го е посадилъ. „Че кой го посадилъ, вие всички сте се сговорили да ме лъжете. Не знаете ли, че тукъ има планъ! Кой ви позволи да посаждате тукъ орѣха? Хока ги, бие ги, всички мълчатъ, никой не го посадилъ. Господарьтъ развълнуванъ, върви и си мисли, какъ тъй израстналъ този орѣхъ! Тъй както седи при орѣха, изведнъжъ си спомня, че този орѣхъ го посадилъ самъ той. А сега белята! Божествениятъ законъ какво изисква отъ господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугитѣ си тъй: „Азъ ще ви простя, но още веднъжъ да не ме лъжете“. Това е по човѣшки, обаче Божествениятъ законъ казва другояче: ще съберешъ слугитѣ си и ще имъ кажешъ, че този орѣхъ ти си го посадилъ. Той ще се изповѣда предъ тѣхъ и ще имъ цѣлуне рѫка. Божествениятъ законъ така урежда нѣщата. Като направишъ единъ грѣхъ на брата си, ще се извинишъ прѣдъ него, ще му кажешъ: Братко, азъ съмъ забравилъ, азъ посадихъ този орѣхъ. Като направи господарьтъ тъй, той веднага ще се реабелитира прѣдъ очитѣ на слугитѣ си, но ако не си признае погрѣшката, тѣ ще кажатъ: „И той е като всички“. Иначе тѣ ще знаятъ, че тѣхниятъ господарь е справедливъ и честенъ. И кой ли нѣма такива орѣхи посадени въ градината си? Всѣки единъ отъ васъ има посѣтъ по единъ такъвъ орѣхъ. И тамъ е спорниятъ въпросъ, кой го е посадилъ. Не е лошо, че ти си го посадилъ, но кажи: азъ го посадихъ, и въпросътъ е уреденъ. Нали всинца искате да бѫдете господари? Сега азъ бихъ желалъ да си признаете прѣдъ слугитѣ, че вие сте посадили този орѣхъ, и въпросътъ между господари и слуги веднага ще се разрѣши. Слѣдъ като господарьтъ направи своето извинение, ще трѣбва да повика всичкитѣ слуги да имъ даде едно угощение, да си хапнатъ приятелски, всички заедно и да кажатъ: „Хайде да живѣе орѣхътъ!“ Този орѣхъ стана причина господарьтъ и слугитѣ да се разбератъ. Така и всичкитѣ противорѣчия вѫтрѣ въ живота ставатъ причина да се опознаемъ и разберемъ повече, и кажемъ: Да, животътъ; тъй, както се проявява, е добрѣ уреденъ. Т. м. * 34 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.VII.1923 г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УПѪТВАНЕ т. м. Сега ще направимъ едно кратко упражнение: Рѫцѣтѣ напрѣдъ. Дѣсната рѫка се поставя върху лѣвата, бавно се тегли нагорѣ до рамото, послѣ отива прѣдъ главата въ крѫгъ и пакъ напрѣдъ успоредно съ лѣвата; слѣдъ това лѣвата рѫка се поставя вьрху дѣсната и се прави сѫщото, което и съ дѣсната. Слѣдъ това рѫцѣтѣ отъ прѣдъ бавно отиватъ настрани, нагорѣ и надолу. Лѣвата рѫка опната напрѣдъ, дѣсната рѫка се поставя на рамото на лѣвата, тегли се по лѣвата до пръститѣ и се снима надолу. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Прѣдназначението на братя и сестри“. Изпѣйте Духътъ Божий! 2. Упражнение. Дѣсната рѫка право напрѣдъ. Палецътъ на дѣсната рѫка хваща малкия пръстъ на сѫщата рѫка, пуска го; слѣдъ това палецътъ и безименниятъ се допиратъ, отпущатъ се; послѣ палецътъ и срѣдния и най-послѣ палецътъ и показалеца и се отпущатъ. Педята широко се отваря. Палецътъ, малкиятъ пръстъ и показалецътъ се съединяватъ, слѣдъ това и безимения се присъединява, само срѣдния пръстъ остава правъ, послѣ и той се присъединява. Слѣдъ това показалецътъ се отдѣля, послѣ срѣдния, безимения и малкия, рѫката се слага отпрѣдъ на масата. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Като правите тия упражнения, умътъ ви трѣбва да е концентриранъ въ пръститѣ. На пръвъ погледъ това ще ви се види дѣтинско упражнение, но въ дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всѣки единъ пръстъ е свързанъ съ извѣстни течения. Запримѣръ вие искате да образувате въ себе си една черта на достойнство и благородство, Ако искате да работите надъ ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другитѣ пръсти да останатъ свити, Съсрѣдоточете ума си върху тази група пръсти (палеца и показалеца съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и срѣдния пръстъ, и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздѣйствува на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичьта къмъ природата, съединете безименния съ палеца. Искате да бѫдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръстъ, защото нѣкой пѫть вие постѫпвате нетактично, сприхави сте. Сутринь и на обѣдъ ще правите това упражнение, и ще видите какво влияние ще окаже. Това сѫ елементарни упражнения. Имайте едно нѣщо прѣдъ видъ: ако вие отидете да разправяте тия нѣща другиму, този ключъ е изгубенъ? Знаете ли защо е изгубенъ? Този, който ще прави упражнението, ще мисли заради васъ, ще си казва: чакай, какво ли прави онзи? И като мисли така заради васъ, веднага ще се прѣкѫснатъ съобщенията. Ако вие кажете тия упражнения нѣкому, той ще каже: азъ съ тия залъгалки съ пипане на пръститѣ не се занимавамъ, това е глупава работа. Ти ще се върнешъ дома си съ едно прѣкѫсване на сърцето. Не трѣбва така да постѫпвате. Най-първо вие ще провѣрите тия работи сами. Ще направите това упражнение веднажъ, дважъ, и като видите резултата, тогава може да го прѣпорѫчвате и на другитѣ. Тия упражнения може да ги употрѣбите и за възпитание на дѣцата си. Ще кажете на дѣтето си: ха, татовото, ха да направимъ едно упражнение. Нѣкой пѫть майката не може да умири дѣтето си. Ще вземе да направи туй упражнение съ дѣтето си и то ще се умири. Нѣкой пѫть се скарате въ кѫщи. Ще правите упражнението съ пръститѣ, то е свирене, и ще се свърши работата. Едно отлично упражнение е то. Ако нѣкой пѫть не си разположенъ духомъ, прави туй упражнение, и ще видишъ, че нѣма да се минатъ 5 —10 минути, и ти ще имашъ едно прѣкрасно разположение на духа, иначе, ще мислишъ защо свѣтътъ е тъй създаденъ, и какви ли не други въпроси. А тъй, ще си побуташъ пръститѣ и туй, което ти трѣбва, ще го приемешъ. Нѣкой пѫть има изключения, но все-таки ще гледате всѣкога умътъ ви да присѫтствува, въ правене на упражнението, да вѣрвате, но твърдо да вѣрвате, а не само нѣкаква глупава вѣра да имате. Опитайте единъ законъ, да видите има ли резултати или не. Послѣдователность се иска въ това, затуй природата е създала рѫцѣтѣ, извѣстно прѣдназначение иматъ тѣ. 3 Упражнение: Рѫцѣтѣ отпрѣдъ, съ включени пръсти и дланитѣ обърнати навънъ. Малкитѣ пръсти се отделятъ, слѣдъ това безименнитѣ, послѣ срѣднитѣ, накрай показалцитѣ, само палцитѣ оставатъ допрѣни. Рѫцѣтѣ се обръщатъ напрѣдъ като букетъ, пръститѣ се допиратъ. Слѣдъ това дѣсната рѫка се тегли по лѣвата до рамото, минава прѣдъ лицето, надъ главата, отъ дѣсната страна, слиза надолу, отива напрѣдъ, палцитѣ се допиратъ, послѣ показалцитѣ, слѣдъ това срѣднитѣ пръсти, безименнитѣ и малкитѣ пръсти. Така рѫцѣтѣ минаватъ надъ главата, отъ прѣдъ надъ главата, и въ туй движение се произнасятъ формулитѣ: Въ единство на Божията Любовъ (рѫцетѣ надолу) и Мѫдрость (нагорѣ) Истината (надолу) постига своитѣ цѣли. (нагорѣ). Въ името на Божията мѫдрость (надолу) и Божията Любовь (на горѣ) Истината (надолу) постига своитѣ завѣтни цѣли (нагорѣ) и послѣ бавно се спущатъ надолу. Дочетоха се останалитѣ теми. Прочете се резюмето върху темата: „Разлика между добро и правда'. За идущия пѫтъ ще имате темата: „Отношенията между въздуха и водата“. Най-първо, умътъ на окултния ученикъ трѣбва да се научи на разграничение, да знае да разграничава нѣщата. Азъ бихъ желалъ, безъ да се самокритикувате, да знаете, въ даденъ моментъ, къмъ коя категория спадатъ състоянията, които прѣкарвате, и да видите какви резултати има. Да кажемъ веднъжъ презъ деня имате едно меланхолично състояние, туй не трѣбва да ви плаши, туй е въ реда на нѣщата. Или, нѣкой пѫть може да имате едно весело състояние, това не трѣбва да ви радва, вие не знаете кое е по-хубаво, кое отъ двѣтѣ състояния ще произведе по-добъръ резултатъ. Възможно е едно добро, приятно състояние да е по-хубаво, но възможностьта въ единия, и въ другия случай се равнява на 50%. Окултниятъ ученикъ трѣбва да слѣди постоянно състоянията си. Вие още се очудвате на вашитѣ състояния. Нѣкой пѫть се намирате въ положение, като че отсѫтствувате, усѣщате се изпразнени, умътъ ви не работи, и не само това, но идвате до едно състояние, да изгубите вашето съзнание, като че нѣкоя друга сила взима върхъ надъ васъ. Даже ако изгубите съзнанието си, не се плашете, понеже и вечерно врѣме, като заспивате губите вашето съзнание. А окултниятъ ученикъ трѣбва винаги да има будно съзнание. Вие сега не знаете какъ да заспивате, тамъ е всичкото зло -вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно. Слѣдователно, ще имате една отлична опитность за вашитѣ състояния. Да се добие такова едно будно състояние на душата, се изискватъ доста упражнения. Запримѣръ, нека нѣкои отъ васъ се опитатъ да заспятъ съзнателно -като да знаятъ, че заспиватъ. Ще ви дамъ едно малко обяснение какво ще се случи съ васъ когато заспивате. Да кажемъ, седите, съзнанието ви е тихо и спокойно. Изведнъжъ усѣщате че вѫтрѣ въ мозъка ви става едно шумоление, като че нѣщо ви сграбчва v вие не можете да се върнете назадъ и въ васъ се заражда единъ вѫтрѣшенъ страхъ. Въ такива случаи нѣкои хора усѣщатъ едно мѫчение и почватъ да викатъ. Стойте тихо и спокойно, защото щомъ се уплашите, настава единъ моментъ на помрачаване и вие погубвате съзнанието си, и въ тази тъмнина ще се намѣрите въ една тъмна зона. Вие трѣбва да пазитѣ мисъльта за себе си, да се познаете, за да излѣзете благополучно отъ тази тъмна зона. Нѣма да се мине дълго врѣме, веднага ще влѣзете въ духовния свѣтъ, и ще правите разлика, ще знаете, кога спите, кога сънувате, кога ходите, ще различавате нѣщата. И послѣ, като се върнете отъ духовния свѣтъ, по сѫщия начинъ пакъ мъже да се събудите. Работата е, се като дойде туй шумоление, тогава се намѣсватъ тия гѫсти магнетически състояния, при които човѣкъ изгубва съзнанието си, не се познава, всичко за него е разбъркано, всички предмети, положения, които вижда, всичко туй прѣдставлява за него една фантасмагория, но щомъ влѣзе въ съзнанието си, ще види, че между всички нѣща има една вѫтрѣшна връзка. За да надделѣете, изисква се много голѣмо усилие, защото нѣкои отъ васъ, които се концентриратъ, заспиватъ. Заспиването е единъ методъ на природата. Нѣма по лесно нѣщо отъ това, да заспишъ, но въ туй лесното нѣщо, нищо човѣкъ не може да научи. По нѣкой пѫть и въ съня се пробужда съзнанието ви, когато искатъ да ви прѣдпазятъ отъ нѣкое бѫдеще събитие. Онѣзи, които те рѫководятъ, ще събудятъ съзнанието ти, като ти дадатъ нѣкой живъ сънь. Внимавай да запазишъ този сънь. Нѣкои пѫть човѣкъ запомни нѣкой сънь, дълбоко се врѣже въ ума му и може да се прѣдпази отъ нѣкоя бѣда! Разбира се, това съставлява една часть отъ окултната наука, единъ отъ труднитѣ въпроси, да може да регулирате вашитѣ енергии. Тия енергии идватъ отъ центъра на земята, вървятъ по гръбначния стълбъ и въ видъ на едно голѣмо течение нахлуватъ къмъ централната мозъчна система. Въ тия течения съврѣменния свѣтъ е изгубилъ своята контрола. Има и друго едно течение, което иде отъ слънцето. То върви по обратна посока, отъ мозъка къмъ симпатическата нервна система или къмъ стомаха. И тъй, ние днесъ се намираме между двѣ вълни, които постоянно ни плискатъ. Ние се намираме въ положението на една черупка, хвърлена въ водата, която се блъска отъ вълнитѣ ту на една, ту на друга страна. Когато имаме благото, което Богъ ни е далъ, не знаемъ какъ да го използуваме, и когато дойде страданието, пакъ не можемъ да го използуваме и се лакатушкаме. Тия страдания сѫ необходими, понеже като влѣзете въ духовния свѣтъ, като се освободите отъ тѣлото, ще трѣбва да знаете какъ да контролирате вашето духовно тѣло. Това нѣщо трѣбва още отъ сега да го научите. Малки опити може да се правятъ. Азъ съмъ правилъ такива наблюдения при сегашното ви състояние. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който ви е неприятенъ, и при тази неприятность, понеже неговитѣ магнетически и електрически течения сѫ гѫсти, вие не искате да си вдигнете очитѣ нагорѣ да го погледнете, но искате да избѣгнете неговия погледъ, защото въ погледа всѣкога става съединение. Злото не седи въ това че не искате да го гледате, но злото седи въ това, че у васъ се заражда страхъ и отвращение. Тия нѣща сѫ вродени въ човѣка. Слѣдователно, прѣдставете си, че Господъ е между васъ и този човѣкъ, когото не може да гледате. Или представете си, че вашиятъ рѫководитель или вашиятъ Учитель или най добриятъ човѣкъ е между него и васъ, и гледайте да се примирите съ туй състояние. За да ликвидирате съ кармата си, трѣбва да се примирите съ всичкитѣ хора. Докато сѫ живи, по лесно може да се примирате, щомъ идатъ въ другия свѣтъ, по-мѫчно може да се примирите, измѣнятъ се вече условията, и вслѣдствие на това кармата по мѫчно се ликвидира. Ще гледате по възможность бързо да изглаждате всичкитѣ си отношения. Ако това не може да направите, тогава защо ни е школата? Като влѣзете въ другия свѣтъ, той трѣбва да прѣдставя за васъ само една почва. Онзи, който не е работилъ въ този свѣтъ, слѣдъ като замине, дълго врѣме ще дрѣме или ще чака кармата му да узрѣе въ чистилището. Пъкъ нѣма нужда да чакате съ години да ви пържатъ въ чистилището. Тукъ въ школата, въ половинъ година може да минешъ чистилището, а тамъ може да ти взематъ 4 — 5 години. Защо ще чакашъ 4 — 5 години, докато минешъ чистилището, когато тукъ на земята може да прѣкарашъ този курсъ въ 6 месеца. Казватъ каква придобивка има единъ окултенъ ученикъ въ школата? — Придобивката е тази че три години и половина спестявате. А знаете ли на какво се равняватъ тия години? — Тѣ се равняватъ на много години. Туй е хубавото на всички окултни школи които вървятъ по методитѣ на Бѣлото Братство, че приготовляватъ своитѣ ученици да бѫдатъ готови за новитѣ условия, при които животътъ може да се прояви. Това е смисъльтъ на школата. Щомъ има условия, и знания може да придобиешъ. Знанието не се придобива на физическото поле. Знанието е смѣсь отъ всичкитѣ свѣтове. Човѣкъ трѣбва да разбира свойствата, качествата на материята въ физическия свѣтъ; той трѣбва да разбира още и свойствата, качествата на астралната материя, на материята, съ която ума работи и най-послѣ — на материята, съ която душата борави. Това сѫ все знания, това сѫ закони така прѣплетени, че има какво човѣкъ да учи. За ученицитѣ има много нѣща да учатъ, а за онѣзи, които сѫ дѣца, тѣ още може да се занимаватъ съ физическия свѣтъ. По напрѣдналитѣ ще се занимаватъ съ другитѣ свѣтове, съ по тънкитѣ материи. Ако азъ бихъ желалъ да ви прѣдамъ повече интелигентность, ще избера срѣдата, като день на събрания въ школата. Ако искамъ повече да ви прѣдамъ благородни качества, ще избера четвъртъка. Ако искамъ да се усили Любовьта въ школата, ще избера петъка. Ако искамъ да се развие трѣзвата мисъль въ ученицитѣ, ще избера сѫботата. Ако искамъ да се развие тѣхното въображение, ще избера понедѣлника. Ако искамъ да се развие въ тѣхъ войнствения характеръ — вторника. Ако искамъ да се индивидуализиратъ — недѣлята. Всѣки единъ методъ има свое приложение. Питатъ нѣкои, защо събранията ставатъ недѣля вечерь? Има си причина, то не е току тъй. Ние ги измѣнихме отъ четвъртъкъ въ недѣля вечерь, На школата ѝ липсва едно: трѣбва да се създаде разположение въ чувствата. У васъ, ученицитѣ, липсва разположение на чувствата. За да придобиете това разположение, трѣбва да посвѣтите цѣла една година, усилено да работите, за да изправите чувствата си, хармонично да дѣйствуватъ. Това е цѣло изкуство, а сега, по нѣмане на това изкуство, ония енергии, които придобивате въ разходкитѣ, ги изгубвате. Съ единъ замахъ изгубвате богатството, което имате и послѣ страдате. Трѣбва да имате разположение на чувствата. Вие сами може да се упражнявате въ това. Ще ви дамъ едно упражнение за разположение на чувствата. Упражнение: Сутринь, като станете ще седнете на земята на лѣвия си кракъ, а дѣсниятъ съ колѣното нагорѣ, Лакетътъ на дѣсната рѫка се опира на дѣсното колѣно, а показалецътъ и срѣдниятъ пръстъ подпиратъ челото отъ страна. Лѣвата рѫка свободно надолу. Това е едно отлично положение за съзерцание. Отправете ума си нагорѣ къмъ вѣчното, къмъ Бога и сѫщеврѣменно мислете за онзи миръ, гдѣто царува хармония. Тамъ е дѣйствителниятъ животъ. Това упражнение може да го правите на обѣдъ, и вечерь, ако искате, но единъ пѫть — сутринь, непрѣменно. Сутринь ще го правите, прѣди молитвата. То ще внесе разположение на чувствата, и прѣзъ цѣлия день ще имате едно прѣкрасно настроение. Това упражнение може да го правите 4 седмици наредъ, по 5 минути. То е едно отлично положение за съзерцание. Сега, помнете, че всѣка една поза има свой смисъль вѫтрѣ въ природата. То е наука. Всѣка една поза на мускулитѣ, на вѣждитѣ, всѣка поза изобщо, въ даденъ моментъ, става по единъ азбученъ геометриченъ редъ. Слѣдователно, когато дойдемъ до положение да владаме себе си, ние веднага ще прѣустроимъ геометрически мускулитѣ си. То е задача. Има нѣкои хора, които не могатъ да контролиратъ очитѣ си, ушитѣ си, веждитѣ си, устата си. Всѣко нѣщо за ученика трѣбва да бѫде осмислено. Много движения въ човѣка сѫ прѣдизвикани отъ голѣми мѫчения. Нѣкой човѣкъ, слѣдъ като се мѫчилъ много, станалъ е нервенъ, нѣкой човѣкъ като го гълчатъ много, въ него ставатъ извѣстни спазми. Когато дѣцата се възпитаватъ добрѣ, или когато нѣкой човѣкъ е религиозно настроенъ или има добро душевно разположение, мускулитѣ на лицето му ставатъ пластични. Щомъ се постави въ ненормални условия, тогава се изисква отъ него воля, да се самовлада. Напримѣръ, при една обида или при страхъ, човѣкъ веднага трепва и хуква да бѣга. Не, като ти трепне сърцето, веднага трѣбва да се самовладашъ. И бѣгането е хубаво, защото ако човѣкъ не бѣга, може да го сполетятъ нещастия, а тъй, като бѣга, той се спасява. Всѣкога, обаче, умътъ трѣбва да присѫтствува въ главата, понеже ако не присѫтствува, човѣкъ може да бѫде изненаданъ. Щомъ човѣкъ трепне, като подскочи и избѣга, това е една спасителна мѣрка. Вземете единъ войникъ. Ако умътъ му присѫтствува когато ще гръмне той ще запази присѫтствието на духа си и нѣма да пострада. Хубаво е да имате туй хладнокръвие. Има ученици отъ Индия, които специално ги изпращатъ въ Европа, за да участвуватъ на бойнитѣ полета, и съ мисъльта си да може да отклонятъ страха. Много пѫти нѣкои адепти специално образуватъ войни, за да прѣдставятъ единъ дѣйствителенъ урокъ на своитѣ ученици. Тѣ създаватъ една война между два народа, за да дадатъ изпитъ на ученицитѣ си. Ами че какво мислите? Вие се биете а истинскитѣ ученици се учатъ, шрапнелитѣ минаватъ покрай тѣхъ а тѣ седятъ тихо и спокойно и се учатъ. Туй не е свещенъ егоизъмъ, това е геройство! А пъкъ вие тукъ трѣбва да използувате условията. Хората създаватъ войни, тѣ сѫ отговорни за тѣхъ, а вие, покрай тѣхъ, ще държите изпититѣ си. Запримѣръ една самарянка да отиде, на бойното поле, дѣто падатъ шрапнелитѣ, да вземе единъ раненъ и да го изнесе извънъ бойната линия, това е единъ изпитъ за нея, съзнателно или несъзнателно. Може наскоро да стане една война, най кѫсно въ срокъ отъ 10 години, а може и по рано отъ 10 год. да стане тази война. Та, нѣкои отъ васъ ще ги пратимъ да си държатъ изпита тамъ, на бойното поле. Ние ще използуваме всички условия. Ние не създаваме войнитѣ, но вие като ученици, трѣбва да се изпитате. Запитватъ: може ли безъ война? — Има само единъ начинъ. Когато хората възприематъ Любовьта въ сърцето си, съ войнитѣ е ликвидирано. Ще стане още една война, и тогава хората ще поумнѣятъ. Тази война е натрапена. Има условия сега, само чакатъ нѣкой да запали. Великиятъ законъ, който управлява свѣта не се отнася до насъ. Има други разумни сѫщества, които се грижатъ за сѫдбинитѣ на човѣчеството. Ние само ще използуваме условията. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ, други сѫ отговорни за това. Ние сме зрители на туй, което става, и трѣбва само да използуваме условията, при които Богъ ни е поставилъ. Т. м. * 33 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 8.VII.1923 г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОЯВА НА РАЗУМНИТѢ СИЛИ ВЪ ПРИРОДАТА Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху: „задачата на ученика въ Всемирното Бѣло Братство“. Упражнение. Лѣвата и дѣсната рѫцѣ напрѣдъ, слѣдъ това дѣсната се движи бавно надъ лѣвата рѫка до горѣ, надъ рамото. Послѣ минава прѣдъ гѫрдитѣ, близо до врата, до лѣвото рамо, слѣдъ което се изнася и тя напрѣдъ. Двѣтѣ рѫцѣ оставатъ успоредно, слѣдъ което лѣвата рѫка минава бавно надъ дѣсната рѫка — сѫщото положение, каквото заемаше дѣсната рѫка. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, ту съ лѣвата, ту съ дѣсната рѫка. Въ всѣко едно движение на рѫцѣтѣ вие можете да концентрирате ума си, и да привличате силитѣ на природата. Искате ли да уякчите силитѣ на сърцето и ума си, кажете тъй: моето сърце ще се изпълни съ Божествената Любовъ, и ще бѫде устойчиво въ всѣка Правда и Истина (лѣвата рѫка). Моятъ умъ ще се изпълни съ Божествена свѣтлина, и азъ ще възприемамъ въ себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждамъ въ свѣта, (дѣсната рѫка надъ лѣвата). Двѣтѣ рѫцѣ нагорѣ: Аминъ, тъй да бѫде! (3 пѫти), (свалени рѫцѣтѣ долу). Земниятъ животъ на човѣка се изразява чрѣзъ движения. Всѣка една мисъль, всѣко едно ваше чувствуване ще се изяви чрѣзъ какво и да е движение: или чрѣзъ движение на вашитѣ уста, или чрѣзъ движение на вашитѣ очи, на вашата дѣсна или лѣва рѫка, на вашия дѣсенъ или лѣвъ кракъ, на вѣждитѣ, на главата — все ще заемете каква и да е поза. Ако наблюдавате себе си, отъ движенията си ще можете да познаете какво е настроението на душата ви, въ каква посока вървите — надолу или нагорѣ. Слѣдователно, най-първо е необходимо да възпитаме тѣлото си, да имаме пластични движения, т. е. като ходимъ, при всѣко едно движение кракътъ ни да стъпва тъй, че да има едно устойчиво движение, да нѣма клатушкане, несигурность. Като стѫпвашъ, да имашъ всичката увѣреность на крака си. Има една цѣла наука, спорѣдъ която хората се познаватъ въ движенията си. Нѣкой човѣкъ като върви напрѣдъ, по движенията му отзадъ, отъ гърба, можешъ да го познаешъ какво мисли, какъвъ е характерътъ му, накѫдѣ отива и какви сѫ неговитѣ приятели. Тия хора на които мислитѣ сѫ много дребни, тѣ вървятъ тъй-тип-тип-, бързи сѫ тѣ, бързи крачки правятъ, но ситнички, много ситнички. А онѣзи хора, които сѫ аристократи или хора съ идея, вървятъ полека. Бързото ходене и плавното ходене сѫ двѣ крайности. Питамъ ви: какъ трѣбва да стѫпвате при ходенето си, на петата си трѣбва да стѫпвате първо, а послѣ на пръститѣ, или първо на пръститѣ, а послѣ на петата? Всичкитѣ съвременни хора изобщо стѫпватъ първо на петата послѣ на пръститѣ, затуй като вървятъ има едно тропане, вслѣдствие на което гръбначниятъ стълбъ изпитва едно сътресение, а въ задния мозъкъ се усѣща едно тегнение, поради което всички хора сѫ нервни. По закона на ходенето гръбначниятъ стълбъ усѣща едно голѣмо сътресение което нѣкой пѫть ни създава най голѣмитѣ нещастия. Слѣдователно, на пръститѣ ще ходишъ и ще стъпвашъ леко и плавно. Нѣма да ходишъ тъй, като нѣкой автомобилъ, да се тресешъ цѣль. Не, леко трѣбва да стѫпва човѣкъ, едва да се допира. Лекото движение на краката зависи отъ човѣшката мисъль. Щомъ мисъльта ти е материалистическа, тъй ще стѫпвашъ съ краката си че цѣлата земя ще трепери, като ходишъ. Туй показва, че човѣкъ е свързанъ повече съ центъра на земята, отколкото съ центъра на слънцето И въ дадения случай трѣбва да знаете закона, какъ да се развързвате. Трѣбва да знаете начина на движението. Запримѣръ, магнетизаторитѣ, като знаятъ закона на движението, могатъ лесно да приспятъ нѣкого. Започватъ да му правятъ движения, тъй отгорѣ надолу веднъжъ, дважъ, три пѫти, докато го приспятъ — съ дѣсната рѫка на дѣсната страна, съ лѣвата рѫка на лѣвата страна. Послѣ правятъ движения съ рѫцѣтѣ настрана и духане, които иматъ разбудително влияние. Когато нѣкой човѣкъ направи срѣщу васъ движение съ рѫцѣтѣ си отгорѣ надолу, вие току вижъ, погледнете го и заспите. Нѣкой човѣкъ ви погледне, и веднага си отнеме очитѣ. Какво изразява туй движение? Това е едно неправилно движение. Може да кажете какво било че човѣкътъ погледналъ отгорѣ? Ако този човѣкъ е съ силна зла воля, то като те погледне отгорѣ 3 — 4 пѫти, може да те приспи. Всѣки човѣкъ не може да те приспи. Този, който може да те приспи, той притегля токоветѣ отъ тѣлото ти, измѣня електричеството и магнетизма ти, измѣня кръвообръщението ти, пулса ти и те приспива. Чудни сте, като казвате: какъ може да ме приспи? Ако стисна нѣкого за артериитѣ на врата, на гушата, нѣма ли да го приспа? Ако ви стисна тъй, щото съ силата на моя умъ да измѣня направлението на вашата кръвь, нѣма да ви приспа ли? Туй го правятъ съврѣменнитѣ магнетизатори. Хората на свѣта сѫ повече майстори, отколкото набожнитѣ, духовнитѣ хора. Сега вие ще кажете ама Господъ ще му позволи ли? Мудни сте, като питате, Господъ ще позволи ли? Когато онзи паякъ хване нѣкоя муха, Господъ ще му позволи ли? Когато онази жаба дойде до мравуняка и почва да гълта мравитѣ, Господъ ще ѝ позволи ли? Когато мравитѣ дойдатъ до твоя хамбаръ и почнатъ да ядатъ житото, Господъ позволява ли имъ? Всички сѫщества вършатъ тѣзи работи безъ да имъ позволява Господъ. Като питате така, вие сте прави, по моралния законъ трѣбва позволение. Ако е по моралния законъ то е друго нѣщо, трѣбва да искаме разрѣшение, но ако не постѫпваме по този законъ, всичко вършимъ безъ разрѣшение, и вслѣдствие на това ние сме отговорни за своитѣ постѫпки. Защо? — Понеже Богъ не взима участие въ нашитѣ постѫпки. Всѣка постѫпка, въ която Богъ не взима участие е лоша постѫпка, а всѣка постѫпка, въ която участвува Божественото съзнание, Божествената мисъль, тази постѫпка е добра, морална. Сега, пакъ се заражда у васъ мисъльта какъ може да се знае въ даденъ моментъ, дали една мисъль е божествена или не? Всѣка една мисъль, въ която участвува Божественото съзнание, въ която е будно то, тази мисъль има една мека и приятна свѣтлина въ себе си. Всѣка една мисъль, въ която Божественото съзнание не е будно и не взима участие, е тъмна. Не само това но правете слѣднитѣ наблюдения. Нѣкой вашъ приятель е намислилъ да направи нѣкакво добро, ще забѣлѣжитѣ на неговото лице една мека свѣтлина, която отпослѣ се изгубва, а онзи, които е намислилъ да направи зло, на неговото лице веднага минава една тъмна сѣнка. Тази сѣнка минава и заминава. Правете наблюдения и върху себе си. Често гледайте вашето лице въ огледалото, защото въ вашето подсъзнание има едно хипнотическо състояние. Запримѣръ, 5 — 6 000 души нѣкѫдѣ сѫ намислили да правятъ зло, и вие, по едно стечение на условията въ вашето раждане, попаднете при тия условия, и вижте, че у васъ се яви такова желание да участвувате въ извършването на туй зло. Или нѣкѫдѣ една тълпа отъ нѣколко души искатъ да направятъ едно зло на нѣкоя печатница, искатъ да чупятъ прозорци, и вие минавате покрай тѣхъ. У васъ веднага се заражда едно желание да направитѣ и вие това сѫщото нѣщо, тази тълпа ви увлича. Силниятъ човѣкъ трѣбва да се отдалечи отъ това течение — нищо повече! Сега вие като слѣдвате школата, може да ви се дадатъ много формули, много теории но ако не ги прилагате на врѣме, нѣма нищо да ви ползуватъ. Азъ съмъ виждалъ мнозина които сѫ чели разни окултни книги, разполагатъ съ много формули, но има закони за приложението на всичкитѣ тия формули. Иначе, тѣ само на книга могатъ да ви помогнатъ. Запримѣръ, ако вие сте яли единъ много добъръ обѣдъ, разнообразенъ, съ месо или друга нѣкоя храна много пищна, и усѣщате въ послѣдствие една тяжесть ако слѣдъ това искате да приложите нѣкоя окултна формула тя ще бѫде безполезна за васъ, тя не влиза въ живота. Послѣ, вие можете да приложитѣ една окултна формула, ако сте гладували 10-ина дена. Има извѣстни състояния, въ които силитѣ на вашия организъмъ се уравновѣсяватъ, т. е. негативнитѣ и кинетическитѣ сили се уравновѣсяватъ въ положителни и потенциални. Значи, въ даденъ моментъ вие може да употрѣбите каква и да е окултна формула въ границитѣ на нейната възможность. За да познаете дали вашата воля се е развила, т. е. дали имате воля да приложите една окултна формула, най добриятъ опитъ е слѣдующиятъ: нѣкой пѫть ви заболи корема, усѣщате едно въртение вѫтрѣ, опитайте си волята! Typeте си лѣвата рѫка отзадъ на гърба, а дѣсната отпрѣдъ на корема, съсрѣдоточете ума си и произнесете слѣдната формула къмъ стомаха си моля болестьта да прѣстане! Ако тази формула не помнишъ кажи болестьта е прѣстанала. Ако слѣдъ като кажете формулата, въ единия или въ другия случай и се подчините на волята си, вие сте послушни и волята mу е силна. Но ако слѣдъ като кажете едната и другата формула, болестьта ви седи, волята ви е слаба. Друго нѣщо. Запримѣръ, имате нѣкой вашъ приятель, искате да знаете, дали този вашъ приятель ви мисли доброто. Сега, това сѫ тайни, секрети, които не трѣбва да издавамъ, но азъ ще ги издамъ, защото не е за зло. Тия нѣща не се повѣряватъ. И тъй стомахътъ те боли. Ще повикашъ въ дадения моментъ на помощь нѣкой твой приятель, за когото мислишъ, че те обича. Ще повикашъ неговия духъ и ще му кажешъ: моля ти се приятелю, ела, кажи на болестьта ми да прѣстане. Като дойде той и болестьта ти не прѣстане, ще извикашъ втори, трети, до 10 души. Ако болестьта ти мине, всички ти сѫ приятели, ако не мине тѣ сѫ ти приятели само на думи. Ами че тъй е! Ако каже „въ името на Господа Исуса Христа болѣстьта да изчезне“ и тя изчезва, приятель ти е този човѣкъ. Ако съзнанието ти е будно, и се обърнешъ за помощь къмъ този твоя приятель, веднага ще се прояви неговата воля. Онзи, който лѣкува тамъ, въ бургазско, Иванъ Томовъ, казва на една еврейка, която дошла при него на лѣчение: „Вашитѣ евреи разпнаха Исуса Христа, ти вѣрвашъ ли въ Христа?“ — Вѣрвамъ. Тогава, въ името на този Исусъ Христосъ тя оздравя. Но едно нѣщо трѣбва да знаете вие не можете да приложите една формула на Всемирното Бѣло Братство вътрѣ въ живата природа, ако имате прѣгрешения и неразположения. Не се ли свържете съ законитѣ на Бога, съ тия велики сили на природата, тия формули не струватъ нищо, тия формули тогава ще иматъ обратни резултати върху васъ. Туй да го знаете! Правете опити съ вашата воля да видите каква е тя, силна ли е или слаба. Толкова пѫти азъ съмъ ви говорилъ какъ да лѣкувате болеститѣ си! Запримѣръ, имате нѣкакъвъ ревматизъмъ. Всички тия болести не сѫ нищо друго, освѣнъ случаи съзнателно изпратени отъ Бѣлото Братство, за да упражнявате вашата воля. Вие за тази си болесть ще посѣтите най малко 20 доктори, и ще се върнете пакъ съ вързана рѫка. Това е една задача. Е, хубаво, вие отивате при единъ лѣкарь. Колко му плащате? Сто лева. Извади тѣзи 100 лева и кажи така: въ името на Този лѣкарь, при Когото отивамъ да се лѣкувамъ, и Който единствено може да ме излѣкува, азъ ще туря тия 100 лева въ Божествената каса, и въ Негово име заповѣдвамъ на тази болесть да изчезне. Тури въ ума си тѣзи лѣкарства, които би ти прѣпоръчалъ лѣкаря и чакай да видишъ резултата. Ако не ти помогне този пръвъ опитъ, иди при другъ лѣкарь. Той взима 200 лева. Прѣдстави си че си отишълъ, и тури тия 200 лв. въ Божествената каса, намажи се съ туй лѣкарство, което този лѣкарь би ти далъ. Ако и той не ти помогне, иди при трети, четвърти, а паритѣ които би имъ далъ, внеси въ Божествената каса и най послѣ кажи: Господи, Исусе Христе, обръщамъ се къмъ Тебе, и въ Твое име да се махне ревматизма ми всичкото си имане давамъ. Като го дадешъ, ревматизмътъ ще изчезне. Като кажешъ че всичкото си имане давашъ, трѣбва да го дадешъ. Ще го дадешъ разбира се защото този ревматизъмъ костува живота ти. Азъ ще ви дамъ единъ примеръ. Едного заболява зѫбъ, и отива при единъ зѫболѣкарь. Той изважда зѫба му но става инфекция на кръвьта, и болниятъ умира. Сега, ако не дадешъ имането си този ревматизъмъ ще ти костува живота. Казвашъ какъ тъй да дамъ имането си? — Ще го дадешъ за откупъ на живота си, ако искашъ да живѣешъ. Всички ученици трѣбва да разбиратъ тѣзи общи закони, и да ги прилагатъ съзнателно. Туй е крайниятъ прѣдѣлъ. Казано е въ Писанието. „Двама или трима души събрани въ мое име или въ името на този великъ законъ, тамъ съмъ и азъ“. Може да опитате закона, но трѣбва да бѫдете чисти, не тъй обикновено чисти, но вътрѣ въ всичкитѣ свои намѣрения, въ всичкитѣ свои помисли и желания. На повърхностьта на вашето съзнание може да дойдатъ най отвратителни мисли, азъ не говоря за тѣхъ, но въ дълбочината на вашата душа вие трѣбва да бѫдете чисти. Много пѫти, по повърхностьта на съзнанието ви ще станатъ пертурбации, това е въ реда на нѣщата, но въ дълбочината на вашето съзнание трѣбва да има единство. Да се усъмнишъ въ справедливостьта на Бога, дали Той е добъръ или не, това не е правилно. Тогава ти ще се усъмнишъ въ всичко положително. Защото, злото е нѣщо случайно, нѣщо изключително. Злото е едно проявление на повърхностьта, слѣдователно ние не трѣбва да го туряме вѫтрѣ въ нашето съзнание. И тъй самиятъ животъ се изразява въ движения. Запримѣръ, когато вие се разсърдите нѣкому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очитѣ трептятъ, държите си погледа надолу къмъ земята. Защо? Защото тия течения ви свързватъ съ центъра на земята, вие сте свързани съ черното братство. Вие сте свързанъ човѣкъ, не сте господарь на вашитѣ клѣпачи, затова, като погледнете, очитѣ ви трепватъ, искате да прикриете нѣщо. Така и дѣтето нѣкой пѫть се сърди, не иска да погледне майка си. Вие се смѣете на малкитѣ дѣца, но сте такива малки дѣца. „Присмѣлъ се хърбелъ на щърбелъ“. Сега, ние ще дойдемъ до правилнитѣ движения. Слѣдъ като направишъ едно движение, ако то е правилно, ти ще усѣтишъ въ себе си една приятность. Запримѣръ, туй упражнение, което тази вечеръ направихте, то е едно много хубаво упражнение. Разсърдилъ си се нѣкому, искашъ да му отмъстишъ, направи туй движение и си кажи: „Чакай, чакай малко, какво мислишъ да правишъ? Чакай, ти обмисли ли, като кажешъ това, какви ще бѫдатъ послѣдствията, обмисли ли хубаво? Ако искашъ да го нахукашъ, знаешъ ли какво ще стане? При правене на туй упражнение веднага у тебе се зароди едно противоположно желание и си казвашъ: чакай да отложа. Не, не да го отлагашъ, но ще бѫде тъй, както Господъ е казалъ. Какво е казалъ Господъ? Всичкитѣ ни дѣла трѣбва да бѫдатъ изправни. Значи, на този, на когото искамъ да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце, и ще го зарадвамъ. Тъй ще бѫде! Ще водишъ единъ разговоръ съ себе си, и като те видятъ отъ небето, че постѫпвашъ тъй, ще хроникиратъ това въ Бѣлото Братство. Ще кажатъ: „Единъ приятенъ инцидентъ се случилъ съ единъ отъ ученицитѣ, ималъ единъ приятенъ разговоръ, написалъ едно приятно писмо“. Тѣ ще хроникиратъ това въ тѣхнитѣ вѣстници. Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме!“ Едно приятно упражнение е това. Най ученитѣ, Бѣлитѣ Братя, като ви видятъ, спиратъ се и казватъ: „Тъй, тъй, много хубаво, много добрѣ постѫпи, споредъ нашитѣ закони“. И нѣма да се минатъ 5 —10 минути, ще се изпълнишъ съ радость. Ще кажете: безъ движения не може ли? — Не може безъ движения. Какъ безъ движения? Ще седнешъ на земята, ще прѣкръстосашъ краката си, натукъ-натамъ, вcé ще вземешъ нѣкоя поза. Или ще седнешъ въ килията си, всé по нѣкакъвъ начинъ ще сгърнешъ рѫцѣтѣ си, тѣ вcé ще заематъ нѣкакво положение. И свѣтии да имаме, пакъ ще иматъ нѣкакви движения. Разправяше ми единъ господинъ, че не можалъ да си обясни, защо Иванъ Томовъ, той го наблюдавалъ, подъ калпака си ималъ скрита една шарена шапка, съ златни нашивки, като съ гайтани. Послѣ подъ съдраното му кюлче ималъ единъ шаренъ коланъ. Единъ день, отиватъ нѣкои млади, искатъ да го биятъ, да му направятъ нѣкоя пакость. Той снема кюляфа си, остава шарената шапка, изважда колана и почва да лѣкува. Като прѣстане опасностьта, пакъ туря кюляфа си. Това е символъ. Въ Писанието нѣма ли такива символи, формули? Вземете 119 псаломъ, въ него е турена цѣлата еврейска азбука, той е образуванъ отъ 22 части. Това сѫ все магически формули. Слѣдователно, всинца трѣбва да имате такива магически формули. Но всичкитѣ магически формули не важатъ еднакво за всички. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има по 1 2 формули, които да му сѫ въ полза за дадения случай. И всички, които влизатъ въ братството трѣбва да иматъ красиви движения. Запримѣръ, азъ съмъ говорилъ толкова пѫти да се прѣмахнатъ гърбицитѣ ви. Защо? Онзи, който има стеснени гърди, всѣкога е неразположенъ духомъ. Тѣснитѣ гърди произвеждатъ неразположение на духа, нищо повече. Когато човѣкъ е стѣсненъ, той е неразположенъ духомъ, затуй ще внесете вѣрата въ себе си. Разширение ви трѣбва. Никога не се стискайте! Туй стѣснение ще дойде. Винаги имайте едно разширение на вашето сърце, разширение къмъ Бога. Туй е първото нѣщо. Когато седите, азъ по нѣкой пѫть ви наблюдавамъ, да видя, на коя страна си държите главата. Въ какво положение трѣбва да държите главата си? Българинътъ казва: „Тази работа тъй ли е?“ — наведе тавата си на лѣвата страна. Другъ пѫть той си тури дѣсната рѫка на слѣпото око и казва: „Гледай си ти ума!“ Ами че ако цѣль день си държишъ главата въ туй положение, ти губишъ отъ своето достойнство, ще се измѣнятъ всичкитѣ ваши магнетически влияния. Винаги ще държишъ главата си перпендикулярно къмъ центъра на слънцето, нищо повече. И вечерно врѣме, като седнете, направете си единъ счетъ, днесъ главата ви дали е била свързана съ центъра на слънцето, съ този магнетически или разуменъ центъръ, дали тѣзи течения сѫ били правилни. По този начинъ много отъ вашитѣ състояния, които създаватъ нервностьта, неразположението на духа у васъ, ще се изгладятъ. Тѣзи малкитѣ грапавини, тѣзи прѣпятствия, които сега се зараждатъ, ще изчезнатъ. И тъй, отъ черната ложа отъ центъра на земята постоянно измѣнятъ движенията ви. Наблюдавайте какви движения иматъ добритѣ хора. Азъ бихъ желалъ да наблюдавате главнитѣ движения на свѣтски хора, които сѫ добри, и на свѣтски хора, които сѫ лоши. Това е едно приятно наблюдение. Така ще можете да си дадете единъ вѫтрѣшенъ отчетъ за тия течения, които ставатъ. Онѣзи по способни ученици отъ васъ, които искатъ да се занимаватъ съ себе си, да се изправятъ, които искатъ да се занимаватъ съ окултната наука, нека правятъ тия наблюдения, а които не искатъ, тѣ сѫ свободни. Но, да не влѣзе у васъ единъ страхъ, да не знаете гдѣ да турите рѫцѣтѣ си. Ако се оставитѣ въ едно естествено положение, вие ще знаете кѫдѣ да ги туритѣ. Ако не знаете кѫдѣ да турите рѫцѣтѣ си, турете ги на масата. Вечерно врѣме е, турете ги на масата, попѣйте си 5 — 10 минути да си починете, турете си краката успоредно, малко разтворени, отпуснете послѣ рѫцѣтѣ си и ще имате извѣстна почивка. Каквито мѫчнотии да имате, знайте, че вашитѣ мѫчнотии сѫ прѣдвидени, 75% отъ мѫчнотиитѣ които имате, сѫ прѣувеличени, оставатъ само 25% а това е законъ, който може да носите. И тъй, щомъ сте много разтревожени, прѣди да си легнете, направете си тазъ вечерното упражнение, изговорете и формулата, която ви дадохъ тази вечерь, поприказвайте си. Или, като правите упражнението, като прѣкарвате лѣвата рѫка надъ дѣсната и дѣсната надъ лѣвата, може да вземете единъ стихъ отъ Писанието и да го прочетете. Това сѫ елементарни упражнения. Вие казвате: безъ тѣхъ не може ли? — Не може. Е, да допуснемъ, че нѣкои отъ васъ иматъ бръчки по лицето си. Въ нашата школа влиза като задача, въ една година да изправитѣ тѣзи бръчки. Да кажемъ, че вие сте старъ, на 60 години, въ една година трѣбва да изгладитѣ тѣзи бръчки. Това сѫ натрапени, излишни сѫщества у васъ. Ако ти посветишъ живота си на изправяне, нѣма да остане отъ тѣхъ нищо, въ една година ще прѣмахнете всичкитѣ тия излишни вещества отъ вашето лице. Нали женитѣ употрѣбяватъ косметически срѣдства за това? Туй, което ви прѣпорѫчвамъ азъ, то не е за красота, но за усилване на волята, да прѣмахнете всичкитѣ чужди вещества отъ лицето си. Ами че, ако не сме господари на своето тѣло, на своето лице, на туй, което Господъ ни е далъ, на туй, което е наше собствено, а не чуждо, друго какво можемъ да направимъ? Ако не знаете какъ да владате главата си, какъ да владате рѫцѣтѣ и краката си, какъ да владате вашитѣ мускули, всичкитѣ ваши думи ще бѫдатъ празни. Туй е здравословно и за мислитѣ, и за чувствата, и за волята ви. Знаете ли това нѣщо за васъ, за въ бѫдеще ще знаете какъ да възпитавате дѣцата си. Дѣцата се много лесно подаватъ. Ще кажете: ела мама! Ще направите едно движение, друго движение, и тѣ ще възприематъ. Защо да взимате пръчка? Има редъ упражнения, при които и вие ще се упражнявате, и дѣтето заедно съ васъ. Ще кажете: ами че ние възрастнитѣ хора съ такива работи ли ще се занимаваме? Ами мислитѣ ли, че тия наши движения, които сега вършимъ сѫ на мѣстото си? Не. Има морални движения, но има и неморални движения. Еднитѣ носятъ добродѣтелитѣ, а другитѣ носятъ злото въ свѣта. Наблюдавайте само онзи, който мисли да убива, какво се крие въ свиването на неговитѣ вѣжди, какво изразява неговото чело, неговитѣ мускули. Послѣ, вземете, какви движения има кучето, което мисли да ви ухапе. Може да наблюдавате мечката. Посѣтете нѣкой пѫть зоологическата градина, и ще видите, че когато мечката иска да изяде нѣкого, тя почва да заглажда кожата си, прави движения като, нѣкоя змия. Значи тя е намислила да направи нѣкое зло. Ако си въ гората, ти трѣбва да се качишъ на нѣкое дърво. Но идва ли мечката тъй насрѣща ти, съ настръхнала козина, това значи, че тя идва да те плюе и казва: „Ти не заслужавашъ да се занимавамъ съ тебе, азъ такъвъ човѣкъ не ямъ“. Е, питамъ: Защо когато мечката не иска да яде нѣкого козината ѝ настръхва, а когато иска да изяде нѣкого, заглажда космитѣ си? Вземете човѣка, когато пипне нѣкоя кокошка или агънце, тъй се глади по корема и си казва; „Ахъ, хубаво, хубавъ кебапъ става“. И мечката сѫщо. Улови нѣкого и казва: „А, хубавъ кебапъ става отъ тозъ човѣкъ“. И въ живота е сѫщото. Когато нѣкой човѣкъ почне да ти говори много гладичко, като мечка, това значи: онѣзи сили, които вървятъ по този начинъ, тѣ иматъ обратни движения противъ насъ. Трѣбва да знаете, че хората въ даденъ моментъ могатъ да попаднатъ въ отрицателнитѣ сили на природата. Вие трѣбва да знаете, че имате много врагове, хиляди сѫщества, които всѣки день ви дебнатъ, всѣки день ви устройватъ капанчета, навсѣкѫдѣ въ обществото, навсѣкѫдѣ въ природата. Гдѣто и да минавате, тѣ вcé гледатъ да ви устроятъ нѣщо, камъни почватъ да падатъ върху ви, или какво и да е друго. Но има други сѫщества, които ви прѣдпазватъ. Това сѫ вашитѣ приятели, които ще имъ противодействуватъ. Кои сѫ причинитѣ, то е друго нѣщо. Въ природата има много разумни сили. Много отъ нашитѣ нещастия се дължатъ на тия невидими врагове въ живота. Тѣ сѫ много опасни. Това сѫ факти. Въ живота има такива невидими врагове, има и видими врагове, които не могатъ да се избѣгнатъ. Тѣ всички си служатъ съ извѣстни хипнотически движения. Тѣ постоянно ти внушаватъ, и почватъ да ти прѣдаватъ извѣстни форми, днесъ една, утрѣ друга. Запримѣръ, тѣ искатъ да ти уморятъ нѣкое дѣте, започватъ да ти казватъ: „Туй вашето дѣте ще умре“. И ти повтаряшъ: то ще умре. Повтаряшъ, повтаряшъ, и нѣма да се минатъ 4 — 5 мѣсеца, туй дѣте се разболѣва и умира. Въ дадения случай, туй нѣщо въ волята на Бога не е прѣдвидено. Туй дѣте нѣма да умре, но ти се съгласявашъ и го прѣдавашъ. Ще кажешъ: нѣма да умре, туй дѣте. Ако това не е волята Божия, ти ще усѣтишъ едно раздвояване въ себе си. Онѣзи нѣща, които трѣбва да станатъ, които сѫ Божествени, за тѣхъ провидението не те предупреждава. А когато вашето дѣте трѣбва да умре, смъртьта идва безъ да я знае нѣкой, идва тъй незабѣлѣзано, внезапно. Това става извънъ вашата воля, но въ всички случаи, когато дойде да ви прѣдупрѣждаватъ, трѣбва да упражните вашата воля, за да бѫдете чисти. И тъй, да се повърнемъ къмъ красивитѣ движения. Трѣбва да знаете, че има красиви движения въ свѣта. Азъ желая ученицитѣ на тази школа да се отличаватъ съ тия пластични движения. Запримѣръ, викате нѣкоя ваша приятелка. Вие какъ я викате? Тъй съ показалеца, движите го. Туй движение не е красиво. Какъ ще повикате единъ вашъ приятель? Не съ пръста си. Ето една задача. Азъ казвамъ: повикайте отдалечъ вашия приятель! Кое е най-красивото движение, съ което ще можете въ дадения случай да обърнете вниманието на вашия приятель? Толкова врѣме сте живѣли на земята, кажете какъ ще го извикате? Тъй съ цѣлата рѫка? И съ цѣлата рѫка да викашъ, това не е красиво движение. Тъй може да те вика единъ стражарь. Това движение не е за приятель. Е, тогава какъ ще повикате единъ приятель, когото обичате? Ще отидете при него и нищо повече. Ще го хванете за двѣтѣ рѫцѣ и ще му кажете: моля, ела на гости у насъ! Запитватъ: ако нѣмаме възможность, какъ ще отидемъ? — За приятели всѣкога ще имате възможность. Въ този случай нѣма изключения. Ами, ако единиятъ е на единия брѣгъ на една рѣка, а другиятъ — на другия? — Ще има мостъ или лодка, и тъй ще отидешъ. Законътъ е такъвъ: между двама приятели никога не може да се изпрѣчи една рѣка. Може да опитате това нѣщо. Никога не може да се срѣщнете съ единъ вашъ приятель прѣзъ една рѣка, всѣкога ще се намѣрите на единъ вѫзелъ, отгдѣто ще можете да минете свободно. Това е Божествено. Никога не могатъ да ви поставятъ на едно противорѣчие. Щомъ обичьта ви е непрѣодолима, противорѣчия нѣма. И тъй, азъ искамъ, като ученици, да спазвате тия красивитѣ движения, съ едно морално вѫтрѣшно убеждение. Ако за васъ всичкитѣ нѣща сѫ маловажни, трѣбва да знаете, че нѣма маловажни работи. Разбира се, вие трѣбва да се пазите, като правите тия движения, да не ставате прозвище, да не произвеждате смѣхъ. Когато усмивате нѣкого за неговитѣ криви движения, вие всѣкога ще попаднете подъ сѫщия законъ. Азъ забѣлѣзахъ нѣкои ученици, на които съмъ казалъ нѣкои нѣща, тѣ се смѣха, и попаднаха подъ сѫщия законъ. Не се смѣй, ти ще се свържешъ съ тѣзи отрицателни движения. Първото нѣщо, не е право да се смѣешъ! 2 Упражнение. Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ успоредно. Послѣ се дигатъ нагорѣ, свалятъ надолу, нагорѣ, надолу, тъй нѣколко пѫти ритмично движени. Пакъ нагорѣ, но само киткитѣ се движатъ нагорѣ, надолу. Слѣдъ това, и двѣтѣ рѫцѣ се движатъ нагорѣ и надолу (много пѫти), и спиратъ въ хоризонтално положение. Рѫцѣтѣ настрана, на прѣдъ — киткитѣ една върху друга и пакъ настана. Повторете първото упражнение нѣколко пѫти. Рѫцѣтѣ надъ главата раздалечени, и послѣ спущане надолу, отъ страна покрай тѣлото (нѣколко пѫти). Рѫцѣтѣ напрѣдъ (нѣколко пѫти). Т. м. * 32 окултна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 1.VII.1923 г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО ДНЕСЪ, А НЕ УТРѢ. Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „Ползата отъ прѣдметното обучение“. Да се изпѣе „Духътъ Божий“. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Разликата между добро и правда“. За слѣдующия пѫть ще имате темата: „Прѣдназначението на братя и сестри“. Ако бихъ ви задалъ единъ въпросъ: Защо човѣкъ не се ражда наученъ, защо природата е изключила това, какъ бихте отговорили? Може ли човѣкъ да се роди ученъ? Ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато се създаде нѣкой инструментъ, като пияно или органъ, този инструментъ създава ли се съвършенъ? Не, трѣбва да има нѣкой, който да умѣе да свири, и той ще види, какво му липсва. Следователно, човѣкъ се ражда не ученъ не само въ потенциално отношение, като органа, а и кинетически — значи трѣбва да се прояви, както музиката въ органа. Като дойде онзи артистъ и се съединятъ двамата — артистътъ и органътъ, тогава излиза нѣщо. Ние наричаме, ученъ човѣкъ този, който се проявява. Сега, въ окултната школа има едно твърдение, че всѣка душа вѣчно носи всичкитѣ свои способности и качества, но ги проявява само тогава, когато дойде въ съприкосновение съ Божествения Духъ Тъй щото, ако въ нѣкои отношения вие сами себе си не познавате, то е по простата причина, че човѣкъ може да се познае само когато до него се докосне Божественото. Но, да слѣземъ малко по близо до живота. Какво е прѣдназначението на една школа? Може да ни запитатъ, какво е прѣдназначението на писането? Защото, има изкуства като писането или като рисуването или орането, копането, шиенето, готвенето и т.н. Това сѫ все изкуства, отъ които човѣкъ се ползува. Говорътъ, това е едно изкуство. Да мисли човѣкъ, и това е едно изкуство, само че не принадлежи на физическия свѣтъ, а на единъ по-висшъ свѣтъ. Често нѣкои отъ васъ се спиратъ и казватъ: защо не съмъ добъръ? Азъ ще ви запитамъ: отгдѣ знаете, че не сте добри? За да познаешъ, че си лошъ, трѣбва да си позналъ по-рано, че си добъръ. Не можемъ да отречемъ нѣщо прѣди то да е сѫществувало. Слѣдователно, били сте добри, а сега сте лоши. Добрѣ, ако пъкъ твърдимъ, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечерь ще имаме малко контрасти. Има ли нѣщо лошо въ това, ако кажа нѣкому, че е лошъ? Ако кажа нѣкому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има въ това? Ами, ако азъ нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до единъ чистъ изворъ, доближа се и го напълня, какво лошо има въ това? Ако този човѣкъ е празенъ, виновенъ ли е? Но, ето да ви покажа гдѣ седи погрѣшката на вашата философия, особено на васъ ученицитѣ. Прѣдставете си, че вашиятъ господарь ви праща на работа, но трѣбва да минете прѣзъ една пустиня, дълга 50 — 60 клм., и въ нея нѣма никакъвъ изворъ. Той ви дава едно шише съ 5 кгр. вода, но по едно врѣме то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали нѣма никаква възможность да се освободя отъ този товаръ?“ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте въ шишето само ½ кгр. вода и казвате: „А, сега намѣрихъ една философия, освободихъ се отъ този товаръ“. Но прѣзъ деня слънцето ви напече, дойде жаждата, и гърлото ви засъхне. Тъй че вие като искахте да се освободите отъ този малъкъ товаръ, отъ туй зло, освободихте се, но то дохожда отвѫтрѣ. Сега, ние умнитѣ хора, които искаме да се освободимъ отъ този малъкъ товаръ отвънъ, налитаме на по-голѣмъ — отвѫтрѣ. По-добрѣ да носишъ туй шише съ 5 кгр. вода на гърба си, отколкото да усѣтишъ тази вѫтрѣшна жажда. Слѣдователно, вие не можете да избѣгнете туй вѫтрѣшно противорѣчие. Щомъ вашиятъ господарь ви е далъ туй шише, ще го носишъ и ще пиешъ. Ще дигнешъ шишето на едно мѣсто, ще пиешъ една глътка и ще се ободришъ. На друго мѣсто друга глътка, послѣ трета, четвърта и т.н. Слѣдователно пълнитѣ шишета, които ви сѫ дадени, не изпразвайте! Сега, да ви прѣведа този примѣръ. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли въ този свѣтъ, и Господъ ви е далъ 10 души приятели, обаче вие обидите едного, и веднага изгубите всичкитѣ други ваши приятели. Тѣ за васъ сѫ вече празнитѣ шишета, и като минавате прѣзъ пустинята, тѣ не могатъ да ви помогнатъ. Питамъ: Какво сте спечелили? И тъй, въ живота си не обиждайте, не изпразвайте вашитѣ приятели! Приятельтъ ти може да е единъ съдружникъ. Не изпразвай съдружника си, имашъ нужда отъ него. Добрѣ, да допуснемъ сега, че твоятъ господарь ти е далъ 10 празни шишета, всѣко отъ които тежи по единъ килограмъ, а ти трѣбва да ги носишъ прѣзъ пустинята. При това, той ти дава единъ ключъ и ти казва: „Иди на еди-кое си мѣсто въ пустинята, тамъ ще намѣришъ една плоча, ще я отключишъ, ще я дигнешъ, вѫтрѣ има единъ изворъ и ще напълнишъ всички тия 10 шишета отъ тази вода. Всѣко едно отъ тия шишета събира по 10 кгр. вода. Можешъ ли да носишъ тия 100 кгр. вода? Не можешъ да я носишъ. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седите и мислите, какво да правите Ето, 10 души ваши приятели идватъ. Тѣ сѫ изгубени изъ пустинята, иматъ голѣма жажда, а не знаятъ гдѣ има вода. Едно врѣме тѣ сѫ били ваши неприятели, и сѫ били толкова гнѣвни спрѣмо васъ, че въ друго врѣме биха ви изтрепали, но сега гърлата имъ тъй сѫ засъхнали за вода, че всичко това сѫ забравили и ви питатъ: нѣмате ли малко вода. Дадете имъ шишетата, обърнатъ ги, задоволятъ се и казватъ: „Много благороденъ човѣкъ сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма“. Слѣдъ това си тръгнете въ пѫтя, и се върнете въ мѣстожителството си примиренъ вѫтрѣ въ себе си. Слѣдователно, навсѣкѫдѣ въ живота, и въ едно, и въ друго отношение, и въ училището, и вънка отъ училището, и въ пустинята, и вънка отъ пустинята, и въ смъртьта, и вънка отъ смъртьта трѣбва да прилагаме единъ и сѫщъ законъ, защото, не мислете, че слѣдъ като умрете, нѣма задачи. И въ смъртьта има задачи, и въ страданията, и въ радоститѣ, навсѣкѫдѣ има задачи, които трѣбва да разрѣшавате. Онази философия, която ви казва, че слѣдъ смъртьта нѣма животъ, нѣма задачи, не е вѣрна. Това е вашата крива философия. И слѣдъ смъртьта, и въ тъмнината нѣма освобождение. И въ свѣта нѣма никакво освобождение. Освобождение има само когато изпълнишъ волята Божия. Не я ли изпълнишъ — нѣма освобождение. И въ ада, кѫдѣто и да отидешъ, нѣма освобождение. Слѣдователно, ще кажешъ: „(Азъ съмъ изпратенъ и въ тъмнината, и въ ада, навсѣкѫдѣ да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бѣлото Братство да изпълнимъ волята Божия. А всѣко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вѣрно учение. Туй е правата философия. Казвате: ще умра, и всичко се свършва. Не, и тамъ не се свършва, и тамъ има мѫчения. Слѣдъ смъртьта именно започва мѫчението. Знаете ли какви добри учители, какви лаборатории има тамъ. Като те турятъ ония учители тамъ въ този огънь вѫтрѣ! Слѣдователно, ние сме изпратени на земята да изпълнимъ волята Божия. Сега, другото заблуждение между ученицитѣ е това, че тѣ всѣкога търсятъ една школа, гдѣто могатъ лесно да минатъ. Че то лесното минаване въ едно отношение е мѫчно минаване въ друго отношение. Нали знаете онзи разказъ за щуреца и мравкитѣ. Щурецътъ цѣло лѣто пѣлъ, ялъ и скачалъ, не мислилъ за зимовище. Идва студена, люта зима, отива при мравкитѣ, казва имъ: „Малко житце ми се ще“. „Какво прави цѣло лѣто?“ — го запитватъ тѣ — Играхъ, пѣхъ и скачахъ. „Иди пакъ поскачай, и не яжъ“ — Но гладенъ не се скача. Лѣтно врѣме може да се скача, да се играе, но зимно врѣме не може. Слѣдователно лесниятъ пѫть не е правиятъ пѫть. Въ тази школа вие трѣбва да прибѣгнете до всички методи за прилагане. Да кажемъ, тази вечерь всинца не сте еднакво разположени духомъ. Туй не е грѣхъ, че не сте еднакво разположени. Това е естествено, понеже заемате разни положения въ живота. На едного мозъкътъ е възбуденъ отзадъ, на другиго — при ушитѣ, на трети — отгорѣ, на четвърти — отдолу, отстрани, навсѣкѫдѣ е възбуденъ. И всѣки, кѫдѣто е възбуденъ мозъка му, такива проявления има. Важното е да намѣрите методъ да се хармонизирате. Онзи, у когото мозъкътъ е възбуденъ при ушитѣ, той седи като курдисанъ пищовъ. Нали има такива малки момчета работници при сарачитѣ, които шиятъ настрана, а майсторътъ имъ слѣди и който отъ тѣхъ не знае да шие, щомъ е близо до него, той току изведнъжъ го бодне съ иглата. Това е състояние, което произтича отъ напрѣжение на енергията задъ ушитѣ, но заблуждението е тамъ, че нѣкои, като мислятъ да те ударятъ, искатъ да ти внушатъ, че ще те убиятъ. И ти вземешъ пушката и чакашъ. Излѣзешъ навънъ — нѣма никой. Цѣлъ часъ седишъ тъй съ пушката, мислишъ, че нѣкой ще те убие. Слѣдъ такова едночасово очакване ти цѣлъ день си възбуденъ, подпушенъ си, и прѣзъ него день, вижъ, че си се скаралъ съ нѣкого. Тази лъжа, че щѣлъ нѣкой да те убие, е поработила вѫтрѣ въ тебе. Ние, съврѣменнитѣ хора, 95% страдаме все отъ такива лъжи. Вие имате 25,000 лв. въ Народната Банка, и дойде нѣкой да ви каже, че Народната Банка е понижила шконтото, нѣма да изплаща, че вече е на фалирване. Веднага сърцето ви се обръща, става цѣла една пертурбация. Върнете се у дома си, пакъ не вѣрвате. Дѣйствително, тази банка е спасителната банка, но нѣкой пѫть така спасява хората, че за винаги сѫ спасени. Какъ? Фалирва тази банка. Изяде паритѣ и нищо не ви плаща, а вие започвате отново. Та, всинца ние на земята идваме все съ прѣвзети идеи, които ние сами сме създали, и отъ това страдаме. Правото учение е това, че ние трѣбва да се повърнемъ къмъ живота съ онѣзи идеи, които Богъ е вложилъ вѫтрѣ въ насъ, и да започнемъ съ тия Божествени идеи. Сега, азъ ще ви приведа този примѣръ за Шлятера, който се явилъ въ 1895 год. въ Америка. Той билъ обущарь, човѣкъ тихъ и спокоенъ. Тръгва за западна Америка, и тамъ се прочува като лѣкарь на разни болести. При него се стичатъ около 50 — 60,000 американци отъ цѣла Америка да ги лѣкува. Всѣки день той стоялъ на вратата си и по 15,000 души минавали прѣзъ рѫцѣтѣ му. Той само ги хващалъ и пущалъ, и така ги лѣкувалъ. Започвалъ работата си сутринь отъ 4 часа. Слѣдъ като седѣлъ така нѣколко мѣсеца, Шлятеръ пише въ своя дневникъ: „Понеже мисията ми се свърши, азъ се връщамъ при Отца си“. И досега не знаятъ, гдѣ е изчезналъ Шлятеръ, питамъ: „защо Шлятеръ се яви и защо изчезна? Какво придоби той съ лѣкуването на тия американци? Никаква религия, никакво учение не остави. Прѣзъ цѣлото врѣме той е мълчалъ. Той казвалъ: „Втори пѫть като дойда, ще говоря. Сега съмъ пратенъ само да лѣкувамъ. Нищо повече! Шлятеръ е разбиралъ своето прѣдназначение, Казва му се: „Ще лѣкувашъ“. Хваща болнитѣ за рѫцѣтѣ и ги излѣкува. Той не билъ ученъ човѣкъ, не е свършилъ три факултета нѣкѫдѣ, простъ обущарь билъ, но дава единъ отличенъ примѣръ на послушание. И сега, на всинца въ школата казвамъ, че ви липсва послушание. Когато ви дамъ една задача, вие така ще я изопачите, такива качулки ще ѝ турите, ча какво съмъ искалъ да кажа, не се познава. Вие ще я обърнете съ главата надолу, и слѣдъ туй, като не я направите, казвате: „Нищо не излѣзе отъ тази работа, учительтъ е простъ, не разбира отъ това“. Да, простъ е учительтъ, а този ученикъ е отъ ученитѣ. Само ученитѣ хора могатъ да критикуватъ, но тия учени хора, като отидатъ въ Бѣлото Братство, връщатъ ги назадъ. Пращатъ ги на земята да станатъ отъ тия животни за впрѣгане, да оратъ нивитѣ. Тия животни тамъ сѫ все учени хора, които критикуватъ своитѣ Учители. Всички сѫ критикували своитѣ Учители, и Богъ ги е пратилъ на земята да оратъ, като имъ казва: „Нали сте учени хора, задавамъ ви слѣдната задача: повикайте вашитѣ господари и ги научете на това, което вие намирате за право. Не мислите, че не е възможно това. Васъ ви се вижда чудно, че тия учени хора днесъ работятъ по нивитѣ. Ако краката на ангелитѣ се обърнаха на копита, и на задницитѣ имъ израстнаха опашки, а на главитѣ имъ израснаха рогове, мислите ли, че на синоветѣ Божии тукъ на земята, сѫдбата имъ ще бѫде по-добра? Защото, рогата е изопачение на човѣшката воля. Опашката у животнитѣ е изопачение на човѣшкия умъ, а копитото е извращане на човѣшката сила. Слѣдователно, когато тия сили се отнематъ, отъ туй идватъ страданията. Промѣнете духовния стремежъ въ себе си, веднага ще се измѣни и формата ви. Сега ние казваме, че Господъ ще оправи свѣта. Ами какъ ще се оправи? Ние разваляме свѣта, а Господъ да го оправя. Не, развалениятъ свѣтъ ние ще го оправимъ. Нѣма защо Господъ да оправя този свѣтъ. За Бога е по-лесно да създаде единъ новъ свѣтъ, отколкото да оправя стария. И когато човѣшкото тѣло стане много грѣшно, на Господа е по лесно да направи ново тѣло, отколкото да поправя това грѣшно човѣшко тѣло. И не мислете че Господъ ще поправи това тѣло или ще поправи този свѣтъ. Не, Той ще създаде новъ свѣтъ. Да се поправимъ! Нѣма какво да се поправяте, не мислете за поправяне. Ама ще ме схващате добрѣ, на васъ говоря така, Тази дума „поправяне“ употрѣбете я не въ обикновения ѝ смисълъ. Вземете да разбирате Божествено нѣщата. Думата поправяне е малко нѣщо, то е обикновена работа, а животътъ никога не се поправя, той се обновява. Не мислете за поправяне въ живота, а търсете обновление въ живота. Вие не знаете какво да искате. Искайте великото отъ Бога — да се обновите! Богъ, който е толкова великъ, не искайте отъ Него малки, дребни работи. Отивате при Господа, казвате: „Моля Ти се, дай ми 10 лева!“ Че 10 лв, да искашъ отъ мене, лесно мога да ти ги дамъ, отъ Драгана сѫщо, но като отидешъ при Бога, отъ Него ще искашъ нѣщо, което никой човѣкъ на земята не може да ти го даде. И тогава, като поискашъ отъ Бога туй великото, Той ще ти обърне внимание, и ще ти го даде. Туй е учението на Бѣлото Братство. А сега, вие седите и очаквате дребни работи, съ тѣхъ се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че ти си била едно празно шише. И започвашъ: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише?“ И сега Господъ ще се занимава съ това, че ти си била едно празно шише. На друга нѣкоя казали, че била пълно шише. Друга нѣкоя казала на сестра си, че била черна. Тя ѝ казала, че ти си бѣла и т. н. Сега Господъ ще се занимава съ тия нѣща. Не, Господъ се занимава съ велики съ сѫществени работи. Че то ще бѫде смѣшно, ти си въ единъ театъръ, дали ти да играешъ на сцената една роль на графиня, и ти казвашъ: „Защо Господъ не ме вдъхнови да изиграя добрѣ тази си роль?“ Хубаво, като те вдъхнови, и ти изиграешъ добрѣ ролята си, съ това ще оправишъ ли свѣта. Единъ карагосчия иска да си изиграе добрѣ ролята, и Господъ му помогне. Какво отъ това? Това не сѫ прави сѫждения. И тъй, вие ще вложите една велика идея, и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното. Ще отправите вашия умъ къмъ Бога, да ви благослови, и да ви даде това, което никой другъ не може да ви го даде: Щомъ разберете този великъ законъ, като ученици, това ще желаете, да искате отъ Бога невъзможното — невъзможното за хората, а възможното за Бога. Сега всички казватъ: защо да не живѣемъ братски? Не, вие искате малкото. Идете въ свѣта, тамъ всички живѣятъ братски. Това изкуство азъ го знамъ, да ви дамъ на всички правила. Това е най лесното изкуство — да живѣете братски. Не, искайте отъ Бога Той да се всели въ васъ, Неговата любовь да дойде у васъ, да опитате каква е тази любовь. Всички други въпроси се разрѣшаватъ лесно. Искайте да имате тази Любовь още сега, въ този си животъ. И послѣ, като ученици, има само едно „сега“, „днесъ“. Не казвайте „утрѣ“! Въ Божествения свѣтъ кажешъ ли „утрѣ“, ти влагашъ човѣшкото въ Божественото. Кажешъ ли: Азъ туй ще го направя, но послѣ добавишъ „утрѣ“, тави идея е напълно парализирана. И съ вашето незнание, какъ да говорите, вие парализирате онѣзи благородни начинания въ себе си. „Утрѣ“, това е човѣшкото. „Днесъ“, това е божественото. Писането не казва „утрѣ“, но, „днесъ“. „Ако чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето си“! То значи: не губете онѣзи хубави условия, посѣйте доброто въ себе си, и то ще се благослови. Туй правило може да се приложи. Запримѣръ, вие сте художникъ, имате дарбата на скулпторъ, или сте поетъ, писатель, земледѣлецъ или желѣзарь, или какво и да е друго изкуство имате, колкото и да е малко то, използувайте го! Условията, които ви се даватъ, колкото и малки да сѫ тѣ, използувайте ги. Сѣдали ли сте въ най голѣмото си отчаяние, когато мислите, че всичко съ васъ е свършено, да опитате, че има единъ законъ, който слѣди всичко туй? Този законъ е нареченъ законъ на Ополенсъ. Ще ви обясня какво нѣщо е закона на Ополенса. Законътъ на Ополенса казва, че условията или най хубавитѣ елементи или най-хубавитѣ срѣдства за вашия животъ сѫ вложени нѣкѫдѣ въ България, или въ Франция, или въ Германия, или най-послѣ нѣкѫдѣ въ Америка, и вие трѣбва да отидете точно на врѣме на това мѣсто да си ги вземете. Не трѣбва да отидете прѣждеврѣменно, защото ще чакате, но не трѣбва и да закъснѣете. Точно на врѣме трѣбва да отидете, тия нѣща ви очакватъ тамъ и ще си ги вземете. Единъ американецъ отъ Ню-Иоркъ, търговецъ, който като изучавалъ окултнитѣ науки, изучавалъ и този законъ на Ополенса, случва му се, че по едно врѣме пропада въ търговията си. Най послѣ той иска да опита този законъ. Туря въ ума си една доста крупна сума, и настоявалъ, търси тия пари, иска да му дойдатъ отнѣкѫдѣ. Той си казвалъ, азъ искамъ, въ силата на този законъ, въ продължение на два мѣсеца тия пари да ми се донесатъ тукъ. Но тия пари слѣдъ опрѣделенитѣ два мѣсеца не дошли. Тогава той казва. „Ритамъ този законъ!“ и тръгва за единъ малъкъ градецъ. Качва се на трена и стига въ града. Щомъ влиза въ града, явява се една буря една такава голѣма хала, че почти половината отъ този градъ билъ унищоженъ. Едно голѣмо здание се съборило, и както минавалъ покрай него, единъ камъкъ удря крака му, счупва го, и цѣли 4 5 часа той билъ въ несвесть. Събужда се послѣ, и до крака си вижда единъ чекъ отъ 10,000 долари на негово име. Паритѣ дойдоха, но и кракътъ отиде. Та сега този законъ дѣйствува навсѣкѫдѣ. Нѣкой министъръ отъ нѣкое министерство ще му се дадатъ по закона на Ополенса тия 10,000 долари, но и кракътъ му ще отиде. Не, по законенъ начинъ ще използувашъ тия блага. Не чакашъ ли по законенъ начинъ, или вземешъ ли по-вече отъ туй, което ти се пада, или искашъ ли го не наврѣме, ще ти дойде нѣкое нещастие. И сега отъ 20 години насамъ, ученицитѣ искатъ незаконни нѣща. Тѣ казватъ: „Учителю, дай ни сила да лѣкуваме, дай ни тази Любовь, че като излѣземъ прѣдъ българския народъ всички да потреперятъ, да познаятъ, че туй учение е Божествено. Знаете ли тогава на какво ще мяза българскиятъ народъ? Ако азъ бихъ ви далъ тази сила, положението на българския народъ ще се влоши 10 пѫти повече отколкото е сега. Не е позволено да се лѣкува който и да е. Има прѣстѫпници, убийци, които по никой начинъ единъ духовенъ лѣкарь не може да ги лѣкува. Ако единъ духовенъ лѣкарь освободи единъ прѣстѫпникъ, той ще носи неговата карма. Не трѣбва само да го освободишъ, но ще трѣбва да извършишъ цѣлъ единъ прѣвратъ вѫтрѣ въ него, и да му кажешъ: „Слушай, ти си единъ прѣстѫпникъ — убийца, ще идешъ да се молишъ, и когато се разкаешъ, ела при менъ!“ А сега тѣзи ученици, ако иматъ сила да лѣкуватъ, ще отидатъ на дѣсно — на лѣво, и най-послѣ ще кажатъ: „Да отворимъ очитѣ на този“. На кого? На онзи прѣстѫпникъ. Знаете ли на какво мяза това? Единъ учитель праща дѣцата отъ своето училище при другъ свой учитель, който живѣе при единъ модеренъ пчелникъ и имъ казва да наблюдаватъ и изучаватъ тамъ живота на пчелитѣ. Тръгватъ тѣ, но си взематъ по едни тънки пръчици. Били около 10-ина дѣца. Стигатъ на пчелника, и веднага започватъ да бъркатъ вѫтрѣ въ кошеритѣ съ своитѣ тънки пръчици, пчелитѣ, обаче хубаво ги нажилватъ. Слѣдъ единъ часъ дѣцата се връщатъ при учителя си, но на нѣкои отъ тѣхъ очитѣ подпухнали. Защо? Учительтъ ги пита: Наблюдавахте ли пчелитѣ? Мълчатъ всичкитѣ. Да, нѣкои, като влѣзатъ вѫтрѣ въ Божествения свѣтъ, като тия малкитѣ дѣца, не отиватъ да да наблюдаватъ работата на пчелитѣ, ами ги бъркатъ съ пръчицата си. Пчелитѣ иматъ такива малки жила, съ които учатъ непослушнитѣ дѣца, какво трѣбва да правятъ. Сега, въ школата вие трѣбва да знаете едно нѣщо: споредъ вашитѣ мисли, споредъ вашитѣ желания, нѣкой пѫть вие привличате сѫщества отъ по висока иерархия, а нѣкой пѫть привличате сѫщества отъ по-нисша иерархия. Туй трѣбва да го знаете! Нито единъ отъ васъ не е свободенъ. Щомъ дойдатъ при васъ сѫщества отъ по-нисша иерархия, тѣ непрѣменно ще донесатъ по-лоши послѣдствия, ще донесатъ нещастия. А щомъ дойдатъ другитѣ сѫщества, отъ по-висшата иерархия, тѣ ще донесатъ блага. Слѣдователно, щомъ дойдете въ школата, непрѣменно трѣбва да бѫдете чисти! Като дойдатъ по-висшитѣ сѫщества, тѣ ще донесатъ по висши нѣща, вие ще почнете да се подигате, и вашиятъ животъ ще се урежда по единъ естественъ начинъ. Слѣдователно, има милиони работници, които работятъ за човѣка. И вие като работите, ще провѣрите този законъ. Разправятъ за онзи, който дошълъ сега въ Бургазко да лѣкува болни, че като дойде нѣкой боленъ при него, въ първо врѣме той седи и чака. Питатъ го: какво чакашъ? Той казва: „Не сѫ дошли още моитѣ помощници, не мога да лѣкувамъ“. Щомъ дойдатъ тѣ, и той започва да лѣкува. Слѣдователно, щомъ си отидатъ тѣ, ще спрешъ. Има помощници на човѣшката мисъль. Туй всички поети, всички писатели го знаятъ. Той седне и чака. Като ги нѣма помощницитѣ, той драще, драще, нищо не излиза. Когато дойдатъ тѣ, всичко е гладко, тъй като по масло върви, всичко се нарежда. Всички вие сте изпитали това. Имате работа въ кѫщи. Когато тия работници сѫ съ васъ, работа за 10 часа се свършва въ единъ часъ, всичко бързо върви. И тъй, запомнете този законъ: всички трѣбва да имате прѣдъ видъ Божественото, да не го прѣнебрѣгвате, а да знаете, че у всинца ви има хубави зачатки. Азъ не искамъ вие да бѫдете фонографи като курдисатъ единъ фонографъ, като него, да дадете отгласъ. Не, азъ искамъ вие да мязате на една насадена градина и туй хубавото, красивото у всички ви да се прояви — у всѣкиго едного отъ васъ да се съградятъ Божествени мисли. Всѣка една Божествена мисъль, която идва сега въ свѣта, може да стане като единъ подбудителенъ принципъ въ ума ви. Вие прѣнебрѣгвате този законъ и вслѣдствие на това у васъ се ражда единъ песимистиченъ духъ и казвате: тази работа нѣма да излѣзе. Коя работа? Работата на школата отлично ще се свърши Работата на Бога въ свѣта отлично ще се свърши. Новиятъ свѣтъ, който идва сега, тия свѣтли духове, ще съградятъ единъ отличенъ животъ, и вие като дойдете, ще намѣрите единъ отличенъ свѣтъ, редъ и порядъкъ ще има въ него и школа ще има. Вие пакъ ще влѣзете въ тази школа. Та, казвамъ: сега това е само едно начинание, но вие не се съмнявайте въ Бога! Трѣбва да имате една непрѣодолима вѣра, вѣра безъ съмнѣния. И като дойде нѣкой да ви говори за каквато и да е религия, вие, като учѣници на Всемирното Бѣло Братство, казвайте: Този въпросъ ние го изключваме, ние за религия не говоримъ. Заговорятъ ви за нѣкои обществени въпроси, за нѣкоя партия: „Не, ние и за това не говоримъ. Това сѫ стари нѣща, а ние съ вехтории не се занимаваме“. Туй да го знаете! На всинца ви казвамъ: съ стари работи не се занимавайте! Тъй трѣбва да бѫде съ всинца ви. Нѣкой казва: какво трѣбва да направимъ, че да бѫдемъ по-благоприятни на българитѣ? Ако речемъ да бѫдемъ по благоприятни на българитѣ, нашата работа е свършена. Азъ искамъ всинца да бѫдемъ благоприятни на Господа — нищо повече! Да имате благоговението на този живиятъ Господъ, който е създалъ всичко, да имате Неговото съдѣйствие, Неговата Любовь, Неговата Мѫдрость, да изпълнявате Неговата воля — има ли нѣщо по-хубаво отъ това? — Нѣма. Сега, вашата минала карма да не ви плаши, да не ви смущава? Казвате какво да се прави съ кармата? Да имате да плащате, това е най-приятното нѣщо. Азъ съмъ се посветилъ, искамъ да служа на Бога, но имамъ да давамъ нѣкому. Какво трѣбва да направя? — Ще отида при него и ще искамъ да му се отплатя, но той ми казва: „Братко, срѣщна ме Господъ, Той поговори съ мене, и азъ искамъ да ти простя. Дай полицата тукъ!“ — вземе я и я скѫса. Въ тебе има желание, искашъ да си платишъ, но, другиятъ ти прощава. Тогава, ще намѣримъ мѣсто на тия пари. Слѣдъ това ще отидешъ на второ, трето, четвърто мѣсто, събирашъ полицитѣ. На всички тия, на които дължишъ, паритѣ сѫ готови, но тѣ се отказватъ. Записватъ: какъвъ ще бѫде новиятъ порядъкъ въ свѣта? — При новия порядъкъ ще има каси. Ти се нуждаешъ отъ хиляда лева. Ще вземешъ ключа, ще отворишъ и ще си извадишъ 1000 лв. Ще оставишъ една бѣлѣжка, че си взелъ 1000 лв. Слѣдъ като си услужилъ, ще туришъ паритѣ на мѣсто. Въ Бургазъ нашитѣ приятели правятъ единъ опитъ. До колко е вѣрно това, не зная но тъй, както ми разказватъ работата, тѣ направили единъ шкафъ и турили въ него всички окултни книги. Поставили шкафа вънъ нейдѣ, близо до дюкяна на единъ познатъ. На шкафа писали тъй: кой каквато книга иска да си вземе, нека отвори шкафа и си я вземе. Да обърне книгата и да види цѣната на гърба ѝ. Да тури паритѣ въ шкафа и да го затвори. Отъ три мѣсеца е този шкафъ, и паритѣ не сѫ взети, никакъвъ дефицитъ нѣма въ касата. Минава единъ анархистъ и като вижда това, казва: „Е, имало още хора, които вѣрватъ“, купува си книги за 27 лв., туря паритѣ на мѣсто, и си отминава. Ние мислимъ, че само сегашниятъ порядъкъ на нѣщата е вѣренъ. Не, има и по добъръ редъ на нѣщата отъ него. Трѣбва да съберемъ всичко положително. Въ туй хубавото, красивото има нѣщо идеално. Някои казватъ да подържаме стария редъ на нѣщата! Не, отъ стария редъ на нѣщата нѣма нито поменъ да остане. Знаете ли какъ сѫ живѣли вашитѣ прадѣди споредъ древната история? Ако хората сѫ произлѣзли отъ маймунитѣ, знае те ли какъ сѫ живѣли маймунитѣ въ горитѣ? Какво казва Мойсей? Адамъ първоначално е билъ голъ въ рая. Каква е била неговата култура тогава? Ние казваме голи били, но прѣстѫпления нѣмало. Ние сега сме облѣчени, но прѣстѫпления има. Питамъ: кой порядъкъ е по-добъръ. Порядъкътъ на голия, но безъ прѣстѫпления или порядъкътъ на облѣчения, но съ прѣстѫпления? Разбира се порядъкътъ на голия, но безъ прѣстѫпления е за прѣдпочитане, отколкото порядъка на облѣчения, но съ прѣстѫпления. Не мислете, че тия здания, които сега имате сѫ изразъ на нѣкаква особена култура. Всички тия здания, които сега имаме сѫ само разсадници на болести. Нима вашитѣ кухни не сѫ разсадници на болести? Нима вашитѣ хали за месо не сѫ разсадници на болести? Гдѣ сѫ хигиеничнитѣ ви кѫщи? Има ли прѣдъ всѣка една кѫща градинка? Прѣдъ всѣка една кѫща трѣбва да има градина. За въ бѫдеще, като дойде шестата раса, прѣдъ всѣка една кѫща трѣбва да има една градина най малко отъ 1000 м., и въ тази градина да има нѣщо посадено. Та, казвамъ, споредъ вашитѣ идеи, вие седите и казвате свѣтътъ е тъй. И по нѣкой пѫть седите и ме критикувате. Ако е за знания, азъ зная много но щастието въ живота не седи въ многото знание. Ако азъ проява своето знание, ако азъ прѣкарамъ прѣзъ себе си, прѣзъ своя та нервна система 2,000,000 вота електричество, питамъ гдѣ ще бѫдете вие, ще може ли да седи нѣкой при мене? Я ми кажете, кой отъ васъ, като мине покрай него, ще може да се приближи при мене да ми цѣлуне рѫката? Ще седите най-малко 10 метри разстояние отъ мене. Азъ свободно ще заобикалямъ, и прѣзъ кѫдѣто мина, пѫть ще ми се отвори. Кѫдѣто ходя изъ града, пѫть ще ми се отваря, и когото бутна, ще се стопи. Като бутна вашата дъщеря тя ще се стопи. Ще кажете много добъръ човѣкъ е този, но за небето тамъ нека си седи, да се не доближава до дъщеря ми. Затуй всичкитѣ висши духове, които идватъ отъ висшиятъ свѣтъ, взиматъ енергия отъ земята, за да се приравнятъ съ васъ, а Божественото носятъ въ себе си. И тъй, безъ критика въ живота! Разбирате ли какво значи безъ критика? Ако е за величието, не търсете величието другадѣ, погледнете въ природата. Ако искате да знаете колко е великъ Богъ, погледнете на всички сѫщества! Ако искате да знаете колко е великъ Богъ, вижте хората! Хората, това сѫ проявление на онова величие, което е Богъ. Тѣ сѫ проявление на туй великото, мощното. А всичко това е само единъ моментъ на проявление на Божията Любовь. Това е само единъ мигъ отъ Божието величие. Тогава, какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, да разберете Божието величие, всинца трѣбва да ви дигна отъ тука, да ви заведа на слънцето. Да ви казвамъ, че азъ имамъ тази сила — всичко е напразно, това сѫ само думи, азъ не искамъ да се занимавамъ съ това. За да ви покажа самата дѣйствителность, трѣбва да ви дигна всинца и въ продължение на ½ часъ да бѫдете на слънцето, и като се върнете назадъ нѣма какво да ви говоря повече. Дѣла! Единъ фактъ струва повече, отколкото цѣли томове съ философски разсѫждения. Величието на Бога не е въ прославянето на хората въ свѣта. При сегашнитѣ условия на живота, името Божие трѣбва да се изяви и Богъ трѣбва да се прослави въ свѣта. Това е задачата на всички видни Учители. Всѣки Учитель, колкото и да е великъ, Неговата задача е да прослави името на Бога, и тогава Той да се прослави чрѣзъ Бога. Христосъ казва „Отче, азъ прославихъ името Ти, отъ нинѣ Ти ме прослави съ Своята слава“. Славата, която носи Христосъ, въ нея е идеята. И ако има нѣщо въ живота, съ което Христосъ се отличава, то е тази велика Любовь, която и вие трѣбва да имате, като ученици. Христовата Любовь трѣбва да имате! Знаете ли каква непрѣодолима Любовь имаше въ сърцето на Христа? Та, сега на всинца ви трѣбва едно, най сѫществено нѣщо: то е характерътъ, Любовьта която Христосъ имаше къмъ Бога, къмъ Своя Отецъ. Отъ тази Любовь всички имате нужда. И тази Любовь всинца трѣбва да я имате. Още сега може да я имате, а не утрѣ. И туй „сега“ не го прѣкъсвайте, казвайте „сега“, утрѣ е сега. Като си лѣгате, не казвайте „утрѣ“, защото ти ще прѣкъснешъ Божественото. Лѣгайте си съ тази мисъль въ ума „сега“. Азъ бихъ желалъ да държите тази мисъль въ ума си за 2 — 3 седмици, да видите какъвъ ефектъ ще има. Та по този начинъ именно у васъ ще се яви една нова интелигентность, която носи свѣтлина. При тази интелигентность нѣма да бѫдемъ така раздразнителни. Азъ като ви говоря ще поизмѣня моя езикъ, нѣма защо да ви нападамъ, да ви обиждамъ. Азъ съмъ рѣшилъ да залича отъ своя умъ погрѣшкитѣ на всички хора, да не мисля за тѣхъ. Мене не ме интересува туй ни най малко. Туй което ме интересува за васъ, туй което ви желая, то е само онова, което е добро, възвишено, благородно — то ме интересува, а за другитѣ нѣща за вашитѣ погрѣшки, азъ съмъ съвършено слѣпъ. И, ако нѣкой пѫть вие видите моята рѫка оцапана, що отъ това? Това е вашиятъ свѣтъ. Свѣтътъ, въ които живѣете може ли да бѫде чистъ? Може ли нѣкой отъ васъ да маже и дрехата му да остане чиста? Може ли нѣкой отъ васъ да готви, и тази дреха за готвенето да не се промѣни? Може ли нѣкой да пуши тютюнъ или да пие винце и да не остане този дъхъ у него? Слѣдователно, ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, които не е чистъ. Не искайте да бѫдете светии въ свѣта, не е възможно това. Слѣдъ като умрете, можете да бѫдете светии, но приживѣ — никога! За Христа се казва че Той носилъ грѣховетѣ на свѣта. Е човѣкъ, който носи грѣховетѣ на свѣта, светия ли е? „И съ неговитѣ болки“, казватъ, „ние се изцѣрихме“. Вие сте ученици на тази Всемирна Бѣла школа, затова ще имате трѣзви, философски мисли. Ще бѫдете безпощадни къмъ Истината и къмъ себе си, и къмъ другитѣ. Азъ нѣкога ще ви държа една бесѣда, ще ви изтъкна, че най голѣмитѣ врагове на себе си, това сте вие единственитѣ. Вие дадете едно обѣщание и послѣ казвате много обѣщахъ 10,000 лв. ще дамъ. И почнешъ да хитрувашъ, да си служишъ съ бѣли лъжи, за да се оправдаешъ. Казвашъ: азъ съмъ честенъ човѣкъ. Послѣ се усъмнишъ и правишъ извѣстни измѣнения щомъ се усъмнишъ, ще се опорочишъ. И тогава казвашъ азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ оглупѣлъ съмъ. Не, казвамъ, ти си благородна душа. А, благородна душа. Най-послѣ, казвамъ, Господъ ще те направи честенъ човѣкъ. „А, отгорѣ и честенъ човѣкъ“. Ти не вѣрвашъ въ себе си, въ Бога не вѣрвашъ, и изпадашъ въ противоположности. Бѫдете изпълнителни! Прѣди да дадете обѣщание, мислете, но дадете ли едно обѣщание, една дума, стойте на тази дума, изпълнете я, и ще видите, какво благословие ще дойде. Послѣ, вѣрвайте въ вашата интелигентность, вѣрвайте въ благородството на вашата душа, въ вашето добро, понеже туй добро, туй благородство и тази интелигентность не сѫ ваши тѣ сѫ Божествени. Слѣдователно ако вѣрваме въ туй добро у насъ, ние вѣрваме въ Бога, въ великото, благородното, което движи свѣта. Като ученици, вие само по този начинъ може да изпълните тази задача. Да кажемъ, че сега се даде нѣкаква заповѣдь отъ Бѣлото Братство, или отъ Господа, колко отъ васъ ще изпълните заповѣдьта? Знаете ли, че вие ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие? Въ 905 г, въ Англия, въ врѣме на Галското движение, една англичанка се молила цѣли 10 години да я благослови Господъ, да и даде сили и възможность да бѫде полезна на своитѣ ближни и най-послѣ ѝ се явява Христосъ и ѝ казва: „Туй, което ти искашъ, не е опрѣдѣлено за тебе, но отъ еди-кога си е опрѣдѣлено за друга, която се е молила по-отдавна за сѫщото. Затова, стани рано сутриньта, и иди да ѝ кажешъ това нѣщо“. Тя става рано сутриньта и омѫчнена въ душата си, отива при тази жена и ѝ казва, че Христосъ я праща да ѝ каже това и това. Тя се уплашила и казва: „Не съмъ готова“. Първата казва: е тогава азъ ще взема дѣлото азъ съмъ готова. И цѣли чудеса се започватъ въ Англия. Слѣдователно, ако дойде сега Христосъ и ви каже да започнете работа, вие ще кажете; „Е, още не сме готови“, и изгубвате случая. Като дойде тази заповѣдъ, вие трѣбва тъй, като войници, да кажете: „Мобилизация, мобилизация, пушкитѣ, раници, патрони, една-двѣ ризи и хайде на бойното поле“! Ето единъ примѣръ нищо по вече. И вие, като ученици на тази Всемирната Бѣла школа трѣбва да постѫпвате така, а не да се занимавате съ извѣстни философски системи. Ако е за философски системи, ние имаме отлични системи, но всичко седи въ изпълнението. Азъ може да имамъ много мѫчни пиеси, но трѣбва свирене. По добрѣ е да имашъ само едно хубаво парче, което да можешъ да свиришъ, отколкото да имашъ 100 парчета, и нищо да не можешъ да свиришъ. Малко, по хубаво, отколкото много, но развалено. И тъй, вѣрвайте въ думитѣ си, вѣрвайте въ своята доброта, вѣрвайте въ своята интелигентность, вѣрвайте въ благородството на душитѣ си, вѣрвайте въ вашето смирение! Само по този начинъ ще минете, понеже сега наново ви записватъ. Вие свършихте вече първия курсъ на отдѣленията, сега ще ви приематъ въ 1 класъ на прогимназията на окултната Бѣла школа. Тамъ е малко по-строго, затова нѣма да влѣзете тъй лесно, както по-рано. Макаръ и малко по строго, но и тамъ ще влѣзете. Като ви дадемъ смирение, честность, доброта, крайна интелигентность, благородство на душата, това сѫ необходимитѣ качества, за да влѣзете, като ученици въ 1 класъ на тази Божествена Окултна Школа. Тия качества не трѣбва само да ги познавате въ тѣхната пълнота, но отгдѣто минете, да ги носите да сѫ написани и въ сърцата, и въ умоветѣ, и въ душитѣ ви. И тогава ще пристѫпите при новитѣ условия, въ новата наука, да изучавате окултнитѣ, природнитѣ закони въ тѣхното приложение. Мнозина отъ васъ боледуватъ: нѣкои иматъ ревматизъмъ, нѣкои — сърцебиене, на нѣкои очитѣ сѫ отслабнали, и какво ли не още, но тия нѣща между васъ не трѣбва да ги има. Глухи хора не трѣбва да има между насъ, слѣпи не трѣбва да има. Между ученицитѣ, които ще постѫпватъ въ 1 класъ на окултната школа, тамъ не се позволяватъ никакви дефекти. Безъ дефекти! Казватъ нѣкои: безъ дефекти не може. Всичко може. Който вѣрва, всичко може, който не вѣрва, нищо не може. Това е законъ. Вѣрвате ли, ще може. И единъ день азъ ще направя единъ опитъ. Той ще бѫде слѣдующиятъ: ще ви пратя да съберете изъ София всичкитѣ хилави хора — не само невръстеници, но паралитици, и отъ други болести, тѣ ще изпълнятъ тогава салона, а не вие, отъ васъ ще има само около десетина души, и на тия хора ще държа една кратка бесѣда, ще ги питам: вѣрвате ли сега? — Вѣрваме. Добрѣ, ще бѫде споредъ вѣрата ви. Ти вѣрвашъ ли?— Вѣрвамъ. „Хайде, стани и си върви, да бѫде споредъ вѣрата ти“. Нѣкой ще каже: „Е, възможно ли е?“ Тогава ти ще си останешъ тъй. Всички, които повѣрватъ, ще оставятъ патерицитѣ си, и ще излѣзатъ навънка. Тъй ще се прояви Господъ, и ще провѣримъ, че въ свѣта има единъ великъ законъ. Ще убѣдимъ всичкитѣ хора, че вънъ отъ свѣта има нѣщо по-велико, отколкото всичко друго. На новитѣ, които идватъ тукъ отъ 6 — 7 мѣсеца, ще имъ поставимъ сѫщата диагноза: ти вѣрвашъ ли? Вѣрвамъ „Стани и си върви!“. Въ живота на всѣки човѣкъ трѣбва да стане едно прѣобразование, да посвѣти живота си на Бога, да отиде дома си и да не грѣши вече. А стариятъ животъ ще го заличи. Като се върне дома си, ще обърне единъ новъ листь, и ще каже: „Азъ и дома ми ще служимъ вече на Бога. Нищо повече!“ Туй ще бѫде новото учение, което ние ще носимъ на този свѣтъ. Туй е учението, което вие ще носите навсѣкѫдѣ. За това учение се пригответе! Ако нѣмате тази идея въ себе си, тогава ще бѫдете оглашени ученици. Сега, нѣма какво да се обезсърчавате. Разбирате ли? Безъ обезсърчение? За всинца ви има възможности, а не само за васъ. И за васъ, и за всички ваши приятели има всички възможности. Т. м. * 31 лекция на общия окултенъ класъ (II година) 28.VI.1923.г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАКОНЪ ЗА КОНТРАСТИТѢ. МАЛКИТѢ ПОГРѢШКИ. Размишление. Прочете се резюмето върху темата. „Отношението между тъмнината и свѣтлината“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ върху „Отличителнитѣ чърти на младостьта и старостьта“. За идущия пѫть ще напишете нѣщо върху „ползата отъ прѣдметното обучение“. Въ прочетенитѣ теми, има много нѣщо казано за старостьта и младостьта, и то почти въ сѫщия тонъ. Разликата между младиятъ и стариятъ е тази, че младиятъ постоянно слиза и възлиза, а стариятъ постоянно се промѣня. Въ каква смисъль? Запримѣръ, нѣкой старъ дѣдо дойде до нѣкоя рѣка и рѣши да я прѣскочи, но, като дойде до рѣката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!“ Послѣ, дойде до нѣкой мостъ, казва „Ще го прѣмина“. Но, послѣ се размисли. „То не е моя работа, за младитѣ е“. Значи, постоянно рѣшава и не изпълнява, а а младиятъ рѣши и изпълни — падне, не падне, скача. Психологически туй е вѣрно, констатирано е. Щомъ почнете да чувствувате, че трѣбва да станете по-добри, ти казвашъ тѫй: азъ ще стана по-добъръ — рѣшавашъ. Но като дойде врѣме да станешъ добъръ, казвашъ: то не е за този животъ, като дойда слѣдующия пѫть на земята, тогава. Другъ пѫть рѣшишъ да напишешъ нѣщо, но си казвашъ: то е философски прѣдметъ, не е за мене. Нѣкой пѫть дойдете до музиката, рѣшитѣ да учите, но трѣбва ли приложение казвате: е, то е за младитѣ, техника трѣбва! Младиятъ пъкъ макаръ и въ водата да падне, рѣши ли да скача, скача. Азъ съмъ виждалъ какъ нѣкое дѣте, дойде до водата, скочи въ нея и казва: хопала! — Нѣма нищо, втори пѫть ще го направя по-хубаво. Стариятъ казва, що ми трѣбваше да скачамъ то е толкова глупава работа! Тъй щото, въ туй състояние, почвате ли да рѣшавате и да отлагате, туй е старостьта. Това можете да го провѣритѣ практически. Младостьта и старостьта, това сѫ двѣ сѫществени качества или двѣ прояви въ човѣка. Стариятъ човѣкъ всѣкога гледа да използува другитѣ. Запримѣръ, като мине нѣкое младо момче покрай стария, той казва: хайде, дѣдовото, вземи стомничката! — туй — онуй, все да му донесатъ нѣщо. Той почва да чувствува нужда отъ услуги. Туй е едно отъ качествата на старостьта. Туй, което самъ можешъ да го направишъ, никога не желай другитѣ хора да ти го направятъ. Това е едно отъ правилата за младитѣ. Туй, което можешъ самъ да направишъ, направи го, а само невъзможнитѣ нѣща остави другитѣ да ги направятъ. Само така ще спазишъ духа си. Никога не влагай въ себе си идеята, да казвашъ: това не мога да направя, то е невъзможно за мене. Макаръ да не е възможно, ще кажешъ: мога да го направя. Тури въ себе си мисъльта, че за въ бѫдаще ще можешъ. „Можешъ“ — туй е първото правило. Ние отъ дълго врѣме не сме пѣли. Азъ забѣлѣзвамъ, че гласоветѣ ви се малко поразвалили. (Учительтъ поставя сурдинката си върху цигулката). Защо се туря сурдинката, гребенчето на цигулката? — За да не се вдига много шумъ. Нѣкои отъ васъ трѣбва да имате такива гребенчета, за да не дигате много шумъ. Когато трѣбва, ще извадите гребенчето. Правили сѫ опити съ кучета и съ други животни, да видятъ какъ имъ дѣйствува цигулката и другитѣ инструменти. Забѣлѣзали сѫ, че отъ звуковетѣ на трѫбата кучетата виятъ. Да изпѣемъ сега: „Сила жива кажи ми гдѣ вода извира“. Изпѣйте първото упражнение: si, mu, to, si. Слѣдъ това изпѣхме сѫщото упражнение една гама по-високо. За да може музиката да произведе ефектъ, или за да може да си въздѣйствувате съ нея, трѣбва да имате два противоположни тона по сила. Запримѣръ ако вземете два тихи тона или изсвирите два паса жа съ еднакви по сила тонове, (Учительтъ взимана цигулката два еднакво силни тона) тѣ нѣма да произведатъ никакъвъ ефектъ върху васъ, върху ухото ви (Учительтъ свири една мелодия; при която взима два тона съ противоположни сили) При изсвирване то на два противоположни тона се забѣлѣзва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е законъ на контраститѣ въ музиката. И въ музиката, и навсѣкѫдѣ трѣбва да има силни контрасти, за да си въздѣйствувате. Ако въ единъ моментъ въ живота ви, запримѣръ, вие сте тихи и добри, това сѫ тихитѣ тонове. А нѣкой пѫть, въ нѣкои моменти отъ живота ви, вие сте гнѣвни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е единъ контрастъ, туй сѫ силнитѣ тонове. Не считайте това състояние на душата си като нѣщо лошо. Това сѫ контраститѣ въ живота. Между тия контрасти се явява единъ трети тонъ, посрѣдствомъ който ще разберете Божественото. Туй третото не се прѣдава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено съ цигулката. (Учительтъ свири сѫщата мелодия съ контраститѣ въ тоноветѣ, а послѣ свири нещо като акомпаниментъ, тихичко). Такова едно тихо, душевно състояние има и у васъ. Туй състояние, подготвя постепенно, но то може да се прѣвърне въ караница, или отъ караница може да се прѣвърне въ единъ сладъкъ разговоръ. Значи, въ живота ви трѣбва музика. И тъй, за да избѣгнете караницата, прибегнете къмъ живата музика. (Учительтъ свири нѣщо весело, като хороводно). То е единъ видъ музика въ природата. Като дойде туй настроение, казвашъ какво ми се доигра нѣщо! Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание. Слѣдъ това, дойде ви на ума нѣщо, нѣкоя мисъль, вие я подпушите. Никога не подпушвайте енергията на вашия мозъкъ! Дойде ви едно желание да поскачате да си поиграйте, не го подпушвайте, дайте му ходъ! Вие казвате, е старъ човѣкъ съмъ, що ми трѣбва! Не се подпушвайте! Природата не обича подпушване. Всѣки, който се подпушва, природата разваля бентоветѣ му. Никакво подпушване! Най първо, живата енергия трѣбва да се използува. Не се ли използува тави енергия, тя донася всичкитѣ злини въ свѣта. Ще я използувате. Въ туй отношение трѣбва да научите елементарнитѣ тонове: силнитѣ и тихитѣ. Запримѣръ, нѣкой пѫть сте възбудени. Тогава употрѣбете единъ силенъ контрастъ въ музиката, кажете: врѣме за пѣние ли е? Ами че какъ ще се упражните вие, какъ ще си въздѣйствувате, какъ ще калите вашата воля? Врѣме за калене е, да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия, отъ която и да е часть на мозъка се отразява върху музикалнитѣ ви центрове. Всинца не сте еднакво подготвени за тази музика, но за въ бѫдаще, съ нея, все таки ще може да си въздѣйствувате въ възпитателно отношение, за да можете да регулирвате вашата енергия. Да изпѣемъ „сладко-медено“. (Изпѣхме го нѣколко пѫти). Да го изпѣемъ пакъ, но много тихо! (Учительтъ свири едно упражнение, като започва отъ по-низки тонове и свършва съ по високи, а ние пѣемъ слѣдъ него) И това упражнение е за контраститѣ. (Учительтъ свири и пѣе едноврѣменно едно упражнение съ контрасти). Туй упражнение ще произведе едно вѫтрѣшно успокояване, ще засѣгне душата ви малко по-дълбоко. Да изпѣемъ сега тихо: „Богъ е любовь“! Опититѣ, които се правятъ съ пѣнието и музиката сѫ дали чудни резултати, особено когато при туй пѣние и свирене душата взима участие. Ето защо знаменити цигулари никога не даватъ своитѣ цигулки да ги бутатъ други. Като бутнешъ цигулката на когото и да е, можешъ да познаешъ какво е неговото естество. Тъй като е направена цигулката, тя може да приеме и да прѣдаде вибрациитѣ, трептенията на всѣка една душа. И цигуларьтъ, като пипне нѣкой пѫть цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири — нѣма настроение. Цигуларитѣ всѣкога свирятъ по вдъхновение. Понеже тѣ не сѫ окултисти, не могатъ да прѣдадатъ всѣкога вибрациитѣ си на своитѣ инструменти. Сега, по сѫщия законъ вие искате да говоритѣ нѣкому, искате да го убѣдите въ истинностьта на нѣщата, въ истинностьта на вашитѣ прѣживѣвания. Но вие като говоритѣ, трѣбва да прѣдадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша. Само тогава ще бѫдете убѣдителни. Като говоритѣ Истината, най-първо трѣбва да я прѣкарате прѣзъ вашето гърло, прѣзъ вашия ларинксъ, и тия отмѣрени вибрации ще се прѣдадатъ до ухото. Да знаешъ да говоришъ Истината, това е най голѣмото изкуство! Въ говоренето трѣбва да има музика — ще говоришъ най-първо на себе си, ще пѣешъ на себе си. Да допуснемъ, че искате да убѣдите нѣкого въ милосърдие. Убѣждавали ли сте себе си въ милосърдие, за да видите колко мѫчно се убѣждава човѣкъ! Дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вѫтрѣ въ тебе единъ ти казва „дай“, другъ ти казва „не давай“ — ти се раздвоявашъ. Кое е тогава човѣкътъ? Човѣкътъ не е тамъ, въ тия двамата, които спорятъ. Ти казвашъ; азъ имамъ разположение. Не, съ разположението не си ти. — Нѣмамъ разположение. И въ неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си въ разположението, и ако ти си въ неразположението, ти си раздвоенъ. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема, това е човѣкътъ. Щомъ искашъ да помогнешъ на Нѣкой бѣденъ човѣкъ, ще кажешъ: да азъ не съмъ разположенъ, но ще направя обратното, ще дамъ. Нѣкой пѫть си разположенъ, ще кажешъ: азъ ще дамъ, не защото съмъ разположенъ, но защото е право да дамъ. Да кажемъ, че дойде нѣкой мой приятель, който ме е угощавалъ и азъ кажа: ще го угостя, защото и той ме е угощавалъ. Не, правило е: ще го угостя заради Любовьта. Любовьта изисква безъ да ме угощавалъ никой, да му направя една услуга. Туй е Божественото. Значи, въ даденъ моментъ, като имаме едно разположение, то ни спомага да изпълнимъ волята Божия. Изпълнимъ ли волята Божия тогава ние сме на правия пѫть. Туй е, гдѣто казватъ проститѣ хора, че ние имаме попътенъ вѣтъръ, който ни подтиква напрѣдъ. Нѣкой пѫть имаме вѣтъръ който ни тласка назадъ, но дали имаме попѫтенъ вѣтъръ или заденъ вѣтъръ и въ двата случая трѣбва да изпълнимъ волята Божия и все-таки ще постигнемъ цѣльта си. Ако имаме попѫтенъ вѣтъръ, той ще ни помага, а ако имаме заденъ вѣтъръ, ще ни спъва. Сега, нѣкои отъ васъ казватъ: не му е дошло врѣмето. Щомъ човѣкъ прави разлика между разположение и неразположение, той всѣкога ще закѫснѣе въ своя избори. Запримѣръ, Богъ, Който е абсолютенъ, въ Него нѣма никакво колебание. Той казва и свършва. Колебаемъ ли се, ние не сме на правия пѫть. Сега, азъ забѣлѣзвамъ една чърта у васъ. Запримѣръ, много пѫти вие се въодушевите, но слѣдъ туй въодушевлението постепенно се намалява, намалява, и казвате; нѣмамъ въодушевление, не може да се направи това. Не, всѣкога трѣбва да имате въодушевление. Не се водете по настроения. Настроението е единъ особенъ свѣтъ, свѣтъ на илюзии. Нѣкой казва: днесъ азъ съмъ вдъхновенъ Да, но вдъхновението никога не се мѣни. Нѣкои смѣсватъ вдъхновение съ настроение. Обектътъ на вдъхновението никога не се мѣни, а обектътъ на настроението се мѣни. Казва се въ Писанието, че Духътъ Божий като влѣзе единъ пѫть въ васъ не се връща. Като влѣзе Господь единъ пѫть въ васъ, Той не е отъ тѣзи слабодушнитѣ, да се връща. Стѫпи ли Му крака веднъжъ нѣкѫдѣ, Той не се връща вече. Въодушевлението си е въодушевление. Сега, мнозина християни казватъ: „Духътъ може да се отнеме“. А, да, обикновениятъ духъ може да се отнеме и може и да се даде, но Божиятъ Духъ никой не може да Го отнеме и да Го даде. Обикновениятъ духъ може да се махне и даде, но когато дойде Великиятъ Божи Духъ, Духътъ на слънцето, азъ, съ своитѣ грѣхове, не мога да Го изпѫдя. И никой другъ не може да Го изпѫди. То си върви по опрѣдѣления пѫть. Не се самозаблуждавайте! Великиятъ Божественъ Духъ, като посѣти човѣка единъ пѫть, дѣлото е свършено: Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, а щомъ не правишъ грѣхъ, не можешъ и да паднешъ: Сега ще кажешъ: знаешъ ли какво нѣщо е да не правишъ грѣхъ? Да нѣмате желание да правите грѣхове, значи, да считате, че всичко, което имате, всичко което правите е за общо добро. Всичко това не ви спъва, и въ каквото положение да ви турятъ, вие ще може да се справите съ него. Нѣкои съвременни християни, даже и ученици на окултизма, считатъ, че Духътъ може да дойде когато и да е. Не, за да те посѣти. Духътъ, ти трѣбва да завършишъ срѣдното си образование въ окултната школа. Само така ще остане туй посѣщение въ тебе. То е едно състояние, когато съзнанието се е разширило, и душата е готова да разбира, какво ѝ се говори. Този който се ражда отъ Бога, той е готовъ да приеме посѣщението на Духа. Казватъ за нѣкого: простъ човѣкъ е той, — не е простъ, той е много ученъ, той е човѣкъ, който разбира Божия законъ и ходи по Божиитѣ пѫтища. Трѣбва да знаете какво нѣщо е Божествениятъ езикъ, Божествената логика. Съврѣменнитѣ християни казватъ, че и на простия човѣкъ Господъ може да говори. Не, не е така. Когато ние говоримъ за Божията Любовь, ние подразбираме тази готовность на душата — да слуша, да възприема и да изпълнява. Когато ние говоримъ за общъ животъ, за общение на души, ние разбираме туй, което въ даденъ случай можемъ да възприемемъ, трѣбва и да го приложимъ, да се създадатъ правилни отношения между Бога и насъ, защото между Бога и насъ може да има правилни и неправилни отношения. Богъ може да ни обича, и сѫщеврѣменно да съзнава, че ние не използуваме, Неговата Любовь и Му противодѣйствуваме, безъ Той да реагира, Той е всесиленъ. Той съзнава, че ние не правимъ добро, но не реагира, остава ни. Каже ни веднъжъ, дважъ и най послѣ отстѫпва. Да не мислимъ, че ние сме спечелили въ този случай нѣщо! Нищо не сме спечелили. Правилни отношения сѫ: да знаемъ и азъ и Богъ, че моитѣ отношения къмъ Бога сѫ прави, и отношенията на Бога къмъ менъ сѫ прави — между Бога и мене да има една обща хармония. По какво ще се познаятъ тия правилни отношения? Въ стария завѣтъ е казано тъй, „Прѣди да поиска, азъ ще му дамъ“. Господъ разбира твоитѣ нужди, и година прѣди да се помолишъ, Той ще ти даде. Кога? — Прѣди да се помолишъ. А слѣдъ като се молишъ 10 години, и Господъ едва ти отговори, значи не си отъ много праведнитѣ. Слѣдъ като 10 години си се молилъ за нѣщо, и Господъ едва ти отговори, значи не си и отъ много умнитѣ. Не знаете ли у дома ви какъ е? Онова дѣте, което обичате, прѣди да ви поиска нѣщо, вие сте му го приготвили, а онова дѣте, което не обичате, трѣбва да ви врънка съ мѣсеци за туй-онуй, че хайде за Коледа, хайде за Великъ день, и едва най послѣ ще му го приготвишъ, ще се откѫсне нещо отъ сърцето ви и за него. Защо? — Въ единия случай ние слѣдваме Божиитѣ закони, а въ другия случай — не. Въ послѣдния случай ние спъваме своя прогресъ, създаваме въ съзнанието си голѣми прѣпятствия и тогава Богъ ни оставя. Тия наши състояния се отразяватъ къмъ Бога, и послѣ по обратенъ пѫть тѣ се връщатъ къмъ насъ — жънимъ своитѣ послѣдствия. Ние се спъваме така и въ своитѣ мисли и желания. Тогава, какъвъ е законътъ, каква е философията? — Да отстранимъ сами прѣпятствията, които ни прѣчатъ да живѣемъ въ Божествения законъ. Туй е задачата на ученицитѣ. И сега, мнозина казватъ, че влизането въ една окултна школа е опасно. Да, всѣки, който е влѣзълъ въ окултната школа и противодѣйствува на нейнитѣ методи, пѫтьтъ му е много опасенъ. Най-първо въ такъвъ човѣкъ трѣбва да има чистота въ всичкитѣ му намѣрения, и каквото прави въ името Божие, да е доволенъ отъ себе си. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да си доволенъ отъ себе си и да се радвашъ, че изпълнявашъ волята Божия. А не, слѣдъ като напишешъ нѣщо, да питашъ другаря си: хубаво ли свиря? Нима азъ като свиря за себе си, та трѣбва да излизамъ на сцената, и да питамъ публиката въ София, какъ свиря? Азъ зная, колко и какъ свиря, Вѣстникаритѣ ще излѣзатъ да критикуватъ какъ свиря. Какъ свиря, азъ това зная по-добрѣ отъ критицитѣ. Азъ зная това споредъ моето ухо, какъ въздѣйствува цигулката върху ми. Запримѣръ, нѣкой пѫть съмъ настроенъ злѣ, искамъ да направя пакость нѣкому, и взема цигулката, изсвиря нѣщо. Ако се измѣни настроението ми, и вмѣсто да направя зло, направя добро, значи добрѣ свиря, добъръ цигуларь съмъ. Щомъ свиренето ми не може да измѣни моето настроение, азъ не съмъ добъръ цигуларь. Туй разбирамъ музика! Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да упражнява пѣнието си. Ние сме правили опити, но и още трѣбва да правимъ. Не мислете, че нѣщата може да ги придобиемъ даромъ. Не, работа трѣбва! Въ окултната наука къмъ дребнитѣ, къмъ малкитѣ работи ще бъдете много взискателни, нѣма да ги прѣнебрѣгвате. Запримѣръ, вие, като окултни ученици, ето какво прѣнебрѣгвате. Станете сутринь, и виждате, че на обущата ви има едно малко леке. Вие използувате случая, други да ви услужатъ и казвате: а, жена ми, дѣцата ми не ми изчистиха обущата. Не, ти ще вземешъ една кърпа и ще си изчистишъ обущата. Не жена ти, не слугата ти, а ти самъ ще си ги изчистишъ. Ще си кажешъ: тази работа е моя. Излѣзълъ си на пѫтя, забѣлѣзвашъ на дрѣхата си прахъ, нѣма да звънишъ на слугата да дойде, а самъ ще си я изчистишъ. Тази работа е твоя. А ти, ще направишъ цѣлъ въпросъ. Туй, което виждашъ въ дадения моментъ, то е за тебе. Тѣзи сѫ погрѣшкитѣ които вие постоянно правите. Шапката ти е нечиста, ще я свалишъ и ще си я изчистишъ. Туй което ти виждашъ, то е твоя работа, а туй което не виждашъ, то е работа за другитѣ хора. Запримѣръ, вървя и нѣкой приятель види, че имамъ едно леке отзадъ и ми каже: имашъ едно леке. Ще му кажа: изчисти го, това е твоя работа. Нѣкой пѫть азъ видя, че нѣкой има леке нѣкѫдѣ, ще взема да го очистя. — Какво правишъ? Казвамъ: то е моя работа. Туй сѫ малкитѣ работи. Сега, вие се занимавате съ велики идеи, нали? Но, ако спазвате малкитѣ правила, тѣ ще произведатъ голѣми ефекти. Колко пѫти малкитѣ работи, запримѣръ, едно малко леке на шапката ви, разваля настроението ви за цѣль день! Какъ, туй леке? Или, какъ да остане на обущата ви това леке? Не прави въпросъ, вземи, очисти го и си върви напрѣдъ! Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате. Всички окултни ученици трѣбва да бѫдатъ примѣръ, образци на чистота! Всѣко нѣщо у васъ трѣбва да е чисто, Ноктитѣ ви трѣбва винаги да сѫ чисти, макаръ и да сте работили нечиста работа. Нѣкой си погледне ноктитѣ, каже: нѣма нищо. Не, щомъ има калъ, вземи та ги изчисти хубаво. Ти казвашъ: ама то врѣме се губи. Не се губи врѣме. Защото, като оставишъ тази нечистотия днесъ, като оставишъ я утрѣ, у тебе се образува единъ психологически навикъ, и тогава, отъ най-малкитѣ погрѣшки въ твоитѣ мисли, желания и дѣйствия се раждатъ лоши послѣдствия. Туй, което виждашъ въ себе си, като лошо, изправи го. Запримѣръ, нѣкой пѫть виждашъ косата си разчорлена, настръхнала, вземи малко вода, намокри я. Много електричество има. Вземи малко топла вода, заглади я — хемъ приятно, хемъ лѣкуване. Послѣ, ако имашъ гребенъ, вчеши я. Това сѫ навици. Гледайте да не станете педанти, но разумно въздѣйствувайте върху себе си. Ще пазите като правило слѣдното: косата ви трѣбва де бѫде гладка, да не стърчи. Много отъ васъ кривите токове на обущата си, Азъ нѣма да се спра да ви разказвамъ какви сѫ недѫзитѣ, които прѣдизвикватъ това изкривяване. Като ученици на окултната школа, вие се старайте да нѣма никакво изкривяване на токоветѣ. Ученицитѣ отъ окултната школа не трѣбва да носятъ тѣсни и високи токове. Широки и низки токове на обущата си! Туй като правило разбирате ли го? И който отъ васъ си криви крака на лѣво или на дѣсно, на вѫтрѣ или навънъ, ще внушава на крака си да не се криви, нито налѣво, нито надѣсно. Ще гледа да изправя обущата си. Ако вие не можете да заповѣдате на вашия кракъ да ходи правилно, какъ ще заповѣдате на други нѣща, които сѫ извънъ васъ? Този изкривенъ вашъ кракъ е свързанъ съ извѣстни течения въ природата. Щомъ измѣните външно това, ще срещнете тия течения, Направете опитъ! Ще ви кажа една отъ причинитѣ, отгдѣ идва туй изкривяване. Вървите правилно по единъ стръменъ пѫть, и ви дойде на ума за нѣкой човѣкъ, който не обичате и казвате: какъвъ човѣкъ е този Иванъ! И като вървите тъй, хопъ на задницата си! Да кажемъ, че е нѣкой си Иванъ или Петъръ, когото не обичате, безразлично е — не мисли за него. Ти съ това врѣдишъ и на себе си, врѣдишъ и на него. И тъй, щомъ помислишъ за него, падашъ на задницата си. „Той не е късметлия човѣкъ“. Не мисли за него. Така се образуватъ лошитѣ отношения между хората. Първото нѣщо: като ученици на окултната школа ще се стараете да бѫдете изправни къмъ вашитѣ мисли по отношение на Бѣлото Братство или по отношение на вашия Великъ Учитель, който се намира въ другия свѣтъ. Често, онѣзи, които си кривятъ обущата навънка, сѫ несправедливи къмъ своитѣ ближни, а които си кривятъ обущата навътрѣ, сѫ несправедливи къмъ себе си. Азъ, онзи день на екскурзията, гледахъ, на мнозина отъ васъ бѣха изкривени токоветѣ. Трѣбватъ ви широки токове, за да не ги кривите. Ако не вѣрвате въ това, направете опитъ. Когато човѣкъ стане критикъ на себе си повече, отколкото трѣбва, той започва да криви токоветѣ си навѫтрѣ. Онзи човѣкъ, който изпитява токоветѣ си назадъ, той е твърдъ, и по-скоро магарето ще влѣзе вѫтрѣ, отколкото той, а онзи, който изпитява токоветѣ си отпрѣдъ, той е измѣнчивъ. Нѣкои ги изпитяватъ и отпрѣдъ и отзадъ, значи такъвъ човѣкъ нѣкой пѫть е твърдъ, а нѣкой пѫть измѣнчивъ, страхливъ. Та, първото нѣщо: ще гледате да не изкривявате обущата си, да ходите нормално, защото тия състояния, които идватъ несъзнателно, ще се отразятъ въ общия ви животъ. Колко пѫти тия криви токове може да станатъ причина на нещастия, да се изкриви, да се навѣхне крака ви. А онзи, който ходи правилно, той не е изложенъ на това. Има изключение и отъ това правило. Често изкривяването на токоветѣ може да се прѣдаде на другитѣ хора. Въ Америка, въ единъ градъ, имало единъ владика, който си държалъ главата изкривена на лѣвата страна. Всички проповѣдници въ този градъ си държали главата като него. Туй е подражание по симпатия. Така по симпатия може да се изкривятъ и токоветѣ. Казвамъ: ние не трѣбва да седимъ подъ сѣнката на когото и да е. Имашъ единъ навикъ — то значи, че си подъ сѣнката на нѣкого. Слѣдователно, всички тия анормалности, всички лоши навици, които имате, ще се стараете да отстраните. Сега, като тръгнете по разходки, да не казвате: чакай да видимъ, кому сѫ изкривени токоветѣ. То е другъ лошъ навикъ. Да гледате погрѣшкитѣ на другитѣ хора, безъ да ги използувате, врѣдите на себе си, създавате си лоши послѣдствия. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ казва Христосъ. Щомъ гледашъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора, ти ги сѫдишъ, а щомъ ги сѫдишъ, и тебе ще сѫдятъ. Щомъ гледашъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора, трѣбва да изправя една своя погрѣшка и да кажа приятелски на този човѣкъ: Имашъ една лоша чърта, гледай да я изправишъ. Азъ се възползувахъ отъ този твой недостатъкъ и се изправихъ. Та, първото нѣщо: ще започнете съ обущата си. Въ една година отгорѣ, ученицитѣ отъ окултната школа да сѫ съ изправени токове! Криви токове да нѣма! Вие сами ще ги изправите. И ако нѣкой си изкривява тока на една или друга страна, азъ ще му дамъ правило, какъ да си го поправи. Ще дадете обущата си на нѣкой кундуржия и ще го помолите да направи съ ½ см. по-висока тази страна отъ тока ви, която изкривявате, за да стѫпвате тъй както трѣбва. Изправите ли краката си по този начинъ, вие ще дойдете до едно правилно разрѣшение на онѣзи психологически процеси, които ставатъ въ мозъка ви. Защото, нѣкой пѫть, най красивитѣ ни мисли въ свѣта се поврѣждатъ отъ едно криво движение. Запримѣръ, азъ тръгвамъ отъ дома си съ добро разположение, но нѣкѫдѣ из пѫтя падна, хлоцна, казвамъ си: не ми върви работата — и се върна въ кѫщи. И тъй, на когото отъ васъ обущата сѫ изкривени, ще ги изправи. Ще започнемъ по закона на природата — широки токове! Има хора въ свѣта, които ходятъ съ остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега, ние ще учимъ закона на природата. А туй, да ходишъ съ високи токове, за това нѣщо се изисква особено концентриране на ума. И дѣйствително азъ гледамъ тия дами, които носятъ високи токове, не ги изкривяватъ. Казвамъ: тази дама като стѫпва съ тия токове, постоянно мисли за тѣхъ, не ги изкривява. И тъй, ще започнемъ най първо отъ видимитѣ, естественитѣ погрѣшки, съ които започва природата, до като дойдемъ до по-голѣмитѣ, за които се изисква по-голѣмо изкуство. Ако можемъ да изправимъ видимото, съ това ще придобиемъ повече вѣра въ себе си, за да изправимъ по голѣмитѣ недѫзи, за които се изискватъ по голѣми тънкости. А това, че човѣкъ изкривява едната или другата страна на токоветѣ си, това е една отъ малкитѣ погрѣшки, единъ отъ малкитѣ недѫзи. Упражнение. Двѣтѣ рѫцѣ се поставятъ прѣдъ лицето съ дланитѣ навънъ, като се допиратъ съ пръститѣ, и послѣ се отдалечаватъ, пакъ се събиратъ, и отново отдалечаватъ, при което отдалечаване се поставятъ настрана. Сѫщото упражнение се прави още два пѫти. Слѣдъ това рѫцѣтѣ се изправятъ нагорѣ, и тамъ се срѣщатъ съ допрѣни пръсти. Бавно се спущатъ настрана, съ дланитѣ надолу. Постепенно се изправятъ горѣ надъ главата, послѣ — поставятъ се напрѣдъ, съ дланитѣ надолу, пакъ надъ главата, изправени горѣ (безъ допиране съ пръститѣ), съ дланитѣ навънъ, като се прѣгъва само китката. Рѫцѣтѣ напрѣдъ, пакъ нагорѣ, съ дланитѣ навънъ, прѣгѫване само на китката, напрѣдъ рѫцѣтѣ. Рѫцѣтѣ нагорѣ, съ дланитѣ навънка, напрѣдъ, бавно отдалечаване, до положение рѫцѣтѣ настрана, послѣ нагорѣ надъ главата, съ допрѣни пръсти, и бавно обливане до рамѣнѣтѣ. Рѫцѣтѣ отново нагорѣ надъ главата, и послѣ бавно обливане до рамѣнѣтѣ. Рѫцѣтѣ прострени напрѣдъ, приближаватъ се съ пръститѣ, прострѣни пакъ напрѣдъ, приближаватъ се съ пръститѣ, и бавно се разтварятъ настрана, съ дланитѣ нагорѣ. Отъ това положение, рѫцѣтѣ се поставятъ на рамѣнѣтѣ (както при V-то упражнение отъ тазъ годишнитѣ съборни), настрана рѫцѣтѣ, пакъ на рамѣнѣтѣ, настрана, на рамѣнѣтѣ, и най-послѣ горѣ надъ главата, въ видъ на триѫгълникъ. Въ това положение се задържатъ малко. Въ туй положение на рѫцѣтѣ направете една тайна молитва! Бавно разтваряне и спущане рѫцѣтѣ до долу. * 29 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 20. V. 1923 г. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно разпрѣдѣляне на енергиитѣ у човека. Т. м. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Произходътъ на религиитѣ“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Отношенията между свѣтлината и тъмнината“. За въ бѫдеще всѣки да си туря името подъ работата отдолу. Тъй просто да е, като ученици, да не се криете. Ще си напишете името, и ще четемъ работитѣ ви споредъ списъка на номерата, така че въ единъ урокъ ще се четатъ темитѣ на около 10 — 15 души, въ другъ урокъ на други 10 — 15 души, тъй че презъ годината да се четатъ темитѣ на всѣки едного поне по 5 — 6 пѫти. Сега, трѣбва да напишете една жива тема за свѣтлината. Знаете ли какъ се пишатъ живитѣ теми? Живата тема се състои въ изкуството на писането, тъй да напишешъ едно твое прѣживѣване, че всѣки, който го прочете, да прѣживѣе сѫщото. Запримѣръ, вие описвате какъ сте се освободили отъ единъ вашъ порокъ, отъ пиянството напримѣръ, но тъй живо да го опишете, че който е пияница и го прочете, да каже: и азъ се отказвамъ. Ако не е живо описано, и нѣкой го прочете, ще каже: а, това е само така написано. Да допуснемъ, че трѣбва да напишемъ една жива тема върху милосърдието. Ние можемъ да напишемъ много красиви поетически изражения върху милосърдието и като го прочете нѣкой, да не му въздѣйствува, а пъкъ може да напишемъ едно просто изложение върху милосърдието и като го прочете нѣкой, да постѫпи тъй, както ние сме постѫпили въ дадения случай. Имайте предъ видъ, че окултната школа е опасна въ едно отношение: опасна е по своитѣ енергии. Азъ ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвамъ, че е опасна, то не е за да се страхувате, а искамъ само да ви покажа гдѣ лежи опасностьта, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасностьта седи въ устройството на нашето физическо тѣло. Нервната система е една инсталация, а мозъчнитѣ центрове сѫ инсталатори, акумолатори на тѣзи идеи. Има случаи, когато тия идеи сѫ съ толкова силни трептения, че като се възприематъ чрѣзъ мозъка, тази инсталация изведнъжъ усѣща едно запалване, едно омаломощаване, а нѣкой пѫть може да усѣти едно изгаряне. Сега, нѣкой казва: защо да не възприемемъ едно вдъхновение отъ Бога? Ако дойде едно такова вдъхновение, може би твоята нервна система да не е толкова силна и не ще може да издържи този токъ. Когато дойдатъ тия силнитѣ течения, това става често. Има двѣ течения, два вида енергии, които идватъ едноврѣменно. Когато идва слънчевата енергия, т. е, течението отъ слънцето, листата добрѣ се развиватъ, клонете растатъ — изобщо има разтежъ нагорѣ. Когато течението на земята е по-силно, тогава коренитѣ се развиватъ добрѣ. Пѫпътъ на човѣка прѣдставя физическия центъръ, и като завъртите човѣка около-този центъръ, около пъпа, образува се единъ правиленъ крѫгъ, въ който дължината на цѣлия човѣкъ е диаметърътъ въ този крѫгъ. Отъ пѫпа надолу, това е физическиятъ човѣкъ, това сѫ всички точения, които отиватъ къмъ центъра на земята. И когато тия течения взиматъ надмощие въ човѣка, тогава въ него се образува едно благоутробие. Всичката тази енергия почва да се прѣнася надолу. Нѣкой пѫть е обратно: енергията отъ тѣлото може да се прѣнесе къмъ раменѣтѣ. Тия, у които енергията се прѣнася къмъ духовния свѣтъ, раменѣтѣ имъ нагорѣ ставатъ широки, а когато енергията отива къмъ умствения свѣтъ, главата постепенно се разраства. Всичко зависи отъ това, какви сѫ теченията, Та въ, всѣка една окултна школа може да имаме добри резултати, когато умѣемъ да направляваме тия течения, а тия течения сѫ отъ разни степени отъ разни калибри. Запримѣръ, често въ Англия, въ Америка, нѣкои сѫ употрѣбявали като методи за развиване концентрирането на мисъльта, обаче тия методи сѫ дали лоши послѣдствия. Защо? — Вие съ това спирате мисъльта си, а като не знаете какъ да възприемете тази енергия и какъ да я прѣпратитѣ къмъ тѣлото си, въ васъ става едно подпушване. Вие се концентрирате, концентрирате, подпушвате вашитѣ чувства, спирате тази набрала се енергия и ставате ексцентрични. Послѣ започвате да скачате, да играете, да лудувате, явява се истерия. Природата не обича да я възпирате. Затуй, усѣтишъ ли избликъ на нѣкаква енергия, излѣзъ всрѣдъ природата, играй скачай тамъ. Ако почнешъ да играешъ всрѣдъ София, ще минешъ за ексцентриченъ, но иди на Витоша или нейде изъ Борисовата градина далечъ отъ хората и тамъ си подекламирай, по скачай, по играй, по махай съ рѫцѣ и ще се върнешъ обновенъ. А сега, ние се страхуваме, като войници сме, срамъ ни е, какво ще кажатъ хората и въздържаме мисъльта и чувствата си, ставаме ексцентрични. По такъвъ начинъ страхътъ взима надмощие. Вслѣдствие на това, въ Америка има слѣднитѣ случаи: на нѣкой религиозенъ човѣкъ му дадатъ възможность да поговори ужъ само 5 минути, а той, като започне, че ½ часъ, че 1 часъ, че 2, 3, 5 часа, отпусналъ енергията, че не спира. Такъвъ билъ евангелиста Мулли. Той като започвалъ да говори трѣбвало да му се каже: спри, стига вече, не искаме да те слушаме той все продължавалъ. Та, азъ гледамъ, у всинца ви се набрала достатъчна енергия, у нѣкои даже умствена енергия Какво да прави? — Да взема перото да работи. У нѣкои се набрала физическа енергия. Какво да прави? Да вземе мотиката да копае. Ако вървите тъй, ще станете едностранчиви. Не мислете, че трѣбва да станете едностранчиви Защо ви извеждамъ на екскурзии? За да не станете едностранчиви, а това е опасно. Азъ искамъ да насоча ума ви въ всички направления, да станете всестранно умствено активни, въ всѣко отношение да се произведе въ васъ и проза и поезия. При това, вие трѣбва да станете активни а послѣ пасивни. Нѣкои пѫть може да се развие у васъ любовь, но не тази едностранчива любовь, любовь къмъ едного. Едностранчивата любовь е опасна. Изключите ли едного отъ вашата любовь, започватъ шушукания, прѣпращания на мисли, и отзадъ на главата, въ мозъка, усѣщате едно загорещяване. Изобщо, тази любовь трѣбва да се разпространи навсякъде еднакво. Та, въ школата има редъ закони, които трѣбва да се изучватъ практически. Не трѣбва само да казвате, че сте окултистъ, но ще ви дадемъ задачи да прѣвръщате тази енергия. Запримѣръ, сиромахъ сте безъ пари сте, нѣмате срѣдства, не ви достигат 500 лв. въ мѣсеца, и правите дългове. Имате един центъръ въ главата, който показва, че обичате паритѣ а пъкъ ги нѣмате. Значи, имате единъ любовникъ, паритѣ, когото очаквате, но не идва на врѣме и говоритѣ за него. А сега, вие трѣбва да се справитѣ съ този любовникъ. И майката, и бащата, и дѣцата все за него говорятъ. Ученикътъ казва: сто лв. не ми достигатъ. Какъ ще се справимъ съ него сега? Тази енергия се набира, набира, и тогава какво става? Кражбата се ражда. Ще ви приведа единъ фактъ: какво стана въ нашата кѫща, въ комуната. Изчезватъ отъ кѫщи 150 лева. Навѣрно нѣкой братъ, който много обича паритѣ ги е взелъ. И сега, азъ мога да намѣря този, който ги е взелъ но оставямъ онзи, който има нужда отъ пари, самъ да си каже, че има нужда. Ако той има нужда ще му дадемъ и 200 лв. Тази година въ събора сѫщо се загубиха толкова нѣща! Ние това не обичаме. Този, който се нуждае ще му помогнемъ, кражбата, това е единъ занаятъ днесъ, но въ сѫщность това е една извратена енергия, извращение на чувствата. И тъй, сега ще знаете какъ се раждатъ пороцитѣ. Пороцитѣ се раждатъ отъ накопление на извѣстна енергия, която трѣбва да се употрѣби. Азъ искамъ нашето общество да бѫде идеално! Отъ кражба ни поменъ да нѣма! Разбирате ли? Азъ съмъ готовъ да дамъ 1000 — 2000 лв. на онзи, който има нужда отъ пари, но кражба не се позволява. Послѣ, изгубена е една книга сега. И двѣ такива книги ще дамъ, но кражба да нѣма. Кражбата това е стара култура. Когото хванемъ въ прѣстѫплението, ще го пратимъ къмъ центъра на земята. Нищо повече! Да знае това нѣщо. Ами че тукъ се образува едно общество, и трѣбва да покажемъ на свѣта, че може и безъ кражби. Този, който е взелъ паритѣ, ако мисли че по любовъ го е сторилъ, трѣбва да знае, че и по любовь, и по какъвто и да е начинъ, абсолютно никакво питане на се позволява! Като се оставятъ паритѣ на масата да лежатъ и 10 мѣсеци да лежатъ отгорѣ, да не изчезнатъ. Туй общество считамъ за честно, но щомъ се оставятъ паритѣ на масата, и изчезватъ, туй общество не може да мине за идеално. Сега, нѣма да си правимъ илюзии, да се спираме върху това, кой билъ този, който ги взелъ. Безразлично е кой е — който и да, въпросътъ не е тамъ, принципътъ е важенъ. Този принципъ може да поврѣди общо на всинца ни, а добродѣтелитѣ общо помагатъ. Онзи ученикъ, който ималъ нужда отъ тия 150 лв. и ги взелъ, може да, иска да се оправдае и да каже: азъ искахъ да направя единъ опитъ, да изпитамъ до колко имате любовь помежду си, та като взема паритѣ, дали ще можете да ме търпитѣ помежду си съ моитѣ недостатъци. Въ школата, вѫтрѣ, не е позволено на ученицитѣ да изпитватъ Учителя си. Това е единъ законъ. Вънъ отъ школата може, по вѫтрѣ въ школата — не може. Вѫтрѣ въ школата Учительтъ изпитва, ученикътъ учи. Вѫтрѣ въ школата никакви опити не се правятъ отъ ученика. Ученикътъ трѣбва да изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и да бѫде образецъ. Сега, азъ зная, че тази наклонность у васъ е стара. У нѣкого се набират повече енергия, която той трѣбва да обуздава. Най първо, въ него се роди едно желание да вземе паритѣ — взима ги, послѣ ги оставя, пакъ ги взима оставя ги, взима ги, и най-послѣ казва: е нека Господъ да ме прости! Нито кражбата, нито взетитѣ пари сѫ нѣкакъвъ голѣмъ грѣхъ. Че нѣкой взелъ паритѣ, това не е единъ отъ много голѣмитѣ грѣхове, но послѣдствията му отпослѣ сѫ лоши. Освѣнъ кражбата, има и други пороци. Запримѣръ ако у нѣкои отъ васъ е чрѣзмѣрно развитъ мозъчния центъръ на благоговѣние и любовь къмъ Бога, а разсѫдъкътъ му не е развитъ, за да може да прокара тази енергия въ умствения свѣтъ, тогава туй чувство ще се изроди въ фанатизъмъ. Всѣки единъ фанатикъ е човѣкъ безъ разсѫдъкъ въ своитѣ убѣждения. Туй чувство инстинктивно се проявява, той мисли, че като неговата любовь къмъ Бога нѣма друга. Не е тъй. За да бѫде любовьта ни къмъ Бога съвършенна човѣкъ трѣбва да пожертвува всичко, което има. Не само това, но Любовьта къмъ Бога трѣбва да се изрази въ жертвата за цѣлото човѣчество — да станешъ слуга на човѣчеството и да му дадешъ своето знание. Само единъ великъ човѣкъ, у когото умътъ е развитъ, у когото всички способности сѫ развити, само той може да слугува на Бога. Че азъ мега да направя едно добро дѣло, това още не е доказателство за служене на Бога. Но, за всѣки даденъ случай ние трѣбва да постѫпваме разумно! Отъ това се нуждаемъ всинца. Още много врѣме има, докато се развиятъ нашитѣ глави. Много нѣщо още липсва. Че ни липсва, това всѣки день можемъ да провѣряваме. Нашето милосѫрдие, сѫщо е единъ центъръ, морално чувство е, но ако то е чрѣзмѣрно развито, а разумътъ не е развитъ, ние ще гледаме, каквото имаме, да го раздадемъ безъ огледъ, тамъ гдѣто не му е мѣстото. Ако пъкъ у насъ е развитъ разумътъ то ще раздадемъ всичко точно на мѣстото си. Не е въпросътъ да се раздаде всичко, че каквото стане. Азъ съмъ правилъ опити, и съмъ видѣлъ, че благодѣяние съ пари никога не води къмъ добри послѣдствия. Ако на единъ човѣкъ се създаде работа, да бѫде самостоятеленъ, да може да работи и да счита, че каквото е изработилъ е негово, не му е дадено даромъ, това има много добри резултати. Това е една система на американцитѣ. Много практична е тя. Добрѣ е даже и ние да я приложимъ помежду си, да създадемъ работа за всѣки. И като работи човѣкъ, знае че туй, което яде го заслужава, работилъ е заради него: Друго нѣщо: въ школата трѣбва да се създаде извѣстна хармония за развиване на нашитѣ умове. За сега, ако дойде нѣкой между васъ, той ще почувствува ли въ себе си единъ подемъ да мисли? Нѣкои ученици, приятели, идватъ при мене, оплакватъ се, че усѣщатъ едно ограничение. Даже явиха се при мене двѣ ученички и ми казаха: искаме, тъй, да се поотстранимъ малко. Какво показва това? Или че тази набрана се енергия въ мозъка имъ не може да намѣри мѣсто да се пласирва и търси друго мѣсто, или че срѣдата, въ която живѣятъ не е въ състояние да имъ помогне. Между насъ, ние, трѣбва да насърчаваме музиката, и изкуствата, всички работи, и най-малкитѣ дори, трѣбва да ги поощряваме. И физическия трудъ, всичко добро трѣбва да поощряваме. Само че за по-грубите работи ще определимъ по-малко врѣме. Някой, който мие дъски, ще му опрѣдѣлимъ единъ часъ време. Единъ часъ миене на дъски, това е равносилно на 6 часа умствена енергия. А сега е обратно. Единъ цигуларь, като свири 3 часа, взима толкова пари, колкото ти ще вземешъ, ако работишъ 3 години физическа работа. Значи труда на едни се възнаграждава повече. Въ моралния свѣтъ такава аномалия не се търпи. Послѣ, между васъ, ученицитѣ, има някои, които още обичатъ да попушватъ тютюнъ. Колко души има още, които пушатъ тютюнъ? (Станаха четирима.) То е значи почти на 100 души 1%, нали? Колко души има между васъ, които изкривяватъ фактитѣ? Аз съмъ казалъ, че в школата ще пазимъ слѣдующето правило. Ти говоришъ нещо, ще говоришъ само туй, което си видѣлъ и констатиралъ. Някой ти разправялъ нѣщо и ти го прѣдавашъ, значи ти си подъ сѣнката му. Щомъ той ти говори нѣщо, ти ще го провѣришъ и ще го изнесешъ тъй, както си е. Провѣри го и туй то. Много пъти се разпространяватъ такива лъжливи слухове. Единъ прѣдава, другъ прѣдава, трети, четвърти, и фактитѣ се изкривяватъ. Азъ съмъ ви казвалъ: азъ съмъ за Истината, нека се изнесе Истината но тъй, както си е. Това е правило. Нѣкой пѫть Истината трѣбва да се изнесе, а нѣкой пѫть може и да не се изнесе, но когато се изнася, трѣбва да се изнесе тъй, както е. Колко отъ васъ говорятъ Истината тъй, както е? Не искамъ да си налагате да говоритѣ Истината, но искамъ въ туй отношение да бѫдете свободни, да знаете, че, ако не употребитѣ закона на свободата, у васъ ще се набере излишна енергия, която за въ бѫдаще, за цѣлъ единъ животъ ще ви се наложи да изплащате. Законитѣ на природата не се шегуватъ, съ тѣхъ не се играе. Не мислете, че нѣкой може лесно да се провре прѣзъ Божественото сито. То е толкова ситно, че всичко ще прѣсѣе много хубаво. Добрѣ сега туй правило е да се прѣдпазвате отъ лъжата. Колко отъ васъ обичатъ да казватъ Истината тъй, както е, т. е. колко отъ васъ има, които обичатъ бѣлата лѫжа? Разяснението, което тази сутринь ви дадохъ, че вѣтърътъ гали, че произвежда двойна плевмония, а слънцето милва и здраве дава, може да се отнесе и до бѣлата лъжа — нѣкой пѫть и тя гали. Нѣкой пѫть, за да избѣгнемъ нѣкои нещастия, прибѣгваме до нея. Правило е: Не можешъ ли да говоришъ Истината, по хубаво мълчи! Кажете: не съмъ разположенъ, не мога да говоря, и нищо повече! Запитватъ пушенето тютюнъ позволено ли е на единъ окултенъ ученикъ или не? Щомъ е ученикъ, не е позволено. Врѣдно е въ тази смисъль, че уврежда неговитѣ способности за работа въ школата. Бѣлата лѫжа азъ наричамъ съзнателна лѫжа. Тя не принася прями пакости. Запримѣръ, въ стария завѣтъ Давидъ, като се намѣри въ опасность, прѣстори се на лудъ, и почнаха да му текатъ лиги. Царьтъ рече. Какво сте ми довели този лудъ човѣкъ? — Пуснете го! Аврамъ, като се намѣри въ голѣми изпитания, рече: „Кажи, че си ми сестра!“ Послѣ каза:, Убояхъ се да не ме убиятъ“. Това е въпросъ на схващания, то е моралъ на врѣмето. Сега, вие ще се опрѣдѣлитѣ въ отношенията си. Лъжата е само по отношение къмъ единъ Божественъ законъ, написанъ законъ, който сѫществува, и къмъ който ние имаме задължения. Ще говоришъ Истината. Кому? — На този, когото обичашъ. Първиятъ законъ, ще говоришъ Истината на този, когото обичашъ. Когото обичашъ, лъжа не може да му говоришъ, а когото не обичашъ, лъжа може да му говоришъ. Лъжа и любовь сѫ несъвмѣстими, вибрациитѣ имъ сѫ несъвмѣстими. Съвършената Любовь изключва всѣки страхъ казва Писанието. Щомъ изключва страха, тя изключва и лъжата. Лъжата е едно послѣдствие на страха. Сега, дойде нѣкой и те пита: кажи какво мислишъ? Ти не си длъженъ да му кажешъ какво мислишъ. Дойде другъ, кажи си мнѣнието! Не си длъженъ да му казвашъ мнѣнието си. Ето въ какво отношение не трѣбва да лъжемъ. Азъ имамъ нужда отъ 100 лв. и казвамъ на единъ господинъ дай ми 100 лв. на заемъ, слѣдъ 3 мѣсеца ще ти ги върна. Дойде ли опрѣделеното врѣме не манкирай, не ходи да го залъгвашъ съ нѣкакви бѣли лѣжи, че жена ти болна, че туй онуй, Ако не можешъ да платишъ на този срокъ кажи му истината. Имашъ ли задължение, не манкирай, не ходи да се извинявашъ! Бѫди смѣлъ да си кажешъ погрѣшката. Ще кажешъ не можахъ да издържа на задължението си, ще имашъ ли добрината да ме почакашъ още 3 мѣсеца? Туй разбирамъ честенъ човѣкъ. А нѣкой почне да увъртва. Като се признаешъ, не само, че нѣма да ти падне кредита, но ще се подигне. Имашъ задължение къмъ единъ човѣкъ, бѫди вѣренъ на думата си! И Христосъ говори на ученицитѣ си за единъ чистъ, идеаленъ животъ и да даде образецъ за това съ своя животъ. И тъй, въ обещанията да бѫдемъ искрени. Често дѣцата обичатъ да скриватъ истината. Така постѫпвате и вие. Запримѣръ, ние имаме самовари, съ които си служимъ. Тия самовари иматъ ремъци за носене на гръбъ. Да допуснемъ сега, че дадемъ нѣкому, който е дежуренъ, да накладе самовара, обаче той забравилъ да свали ремъцитѣ, и единъ отъ тѣхъ поизгаря малко. Този дежуренъ прѣдава самовара на другъ и не казва, че изгорѣлъ ремъка. Запитватъ: кои изгори ремъка? Той мѫлчи. Не, този, който бѣше дежуренъ и изгори ремъка, трѣбваше да каже: Азъ направихъ една голѣма погрѣшка, бѣхъ невнимателенъ, забравихъ да извадя каиша. Той трѣбва да се изповѣда. Другъ случай: дадемъ нѣкому самовара да го носи. Той се прѣпъне нѣкѫде, изпети самовара — прѣмълчава. Даде го другимо да го носи. Питатъ: кои изпети самовара? Първиятъ мълчи. Нека бѫде смѣлъ и рѣшителенъ да каже: по невнимание паднахъ еди-кѫдѣ си и го изпетихъ. Ще кажемъ: нищо, ще изправимъ самовара. Защото, ако той отъ страхъ скрие истината, този страхъ за въ бѫдаще ще създаде по лоши послѣдствия по голѣми нещастия. Та всѣкога когато имаме заблуждения, има и страхъ, а когато нѣмаме заблуждения, ние сме свободни. Дойде нѣкой, иска отъ тебе 1000 лв. казва ти: ти нали си християнинъ, услужи ми! То е другъ въпросъ вече, това е изнудване. Може да имамъ 10,000 лв., но тѣ сѫ обѣщани вече на други 10 души. Нѣмамъ пари за тебе. Ние трѣбва да дойдемъ до нѣкои правилни разбирания. Има нѣща, които трѣбва да се разбератъ правилно. Единъ братъ запитва: Учителю, азъ съмъ пенсионеръ, получавамъ 800 лв. пенсия. При една справка, направена отъ едно учреждение ме запитватъ колко пенсия получавамъ, за да ми се наложи да платя съотвѣтно на нея нѣщо, азъ можахъ да излъжа, да кажа, че получавамъ по малко, за да платя по-малко. Азъ, обаче, рѣшихъ да кажа истината. Можахъ ли да излъжа, или трѣбва ще да кажа истината? — Ти каза истината, нали? — Да. Е, много добрѣ постѫпи. Ти си се лишилъ отъ едно нѣщо, а спечели друго. Позволена ли е лъжата или не? — На единъ окултенъ ученикъ лъжата не е позволена. Учительтъ запитва: ами вие какъ намирате? — Не трѣбва да лъжемъ. Това нѣщо, именно, въ живота си трѣбва да го прилагаме. Има, обаче, нѣкои, които изкривяватъ истината несъзнателно, не могатъ да я прѣдадатъ. — Е, ако нѣкой несъзнателно изкриви единъ фактъ, то е друго нѣщо, ние говоримъ за съзнателното изкривяване на истината. Правило е: когато кажешъ истината, да не съжалявашъ; ако съжалявашъ, по-добрѣ кажи лъжата, нищо повече! Като кажешъ истината веднъжъ, колкото и да си изгубилъ, да си радостенъ. Туй е изпълнение на Божия законъ! Ако кажешъ защо бѣхъ толкова глупавъ, та казахъ истината, по-добрѣ не я казвай, ти вече си допусналъ лъжата. Изпитай себе си! Човѣкъ трѣбва съзнателно да прави нѣщата. Като направи нѣщо, да счита своята постѫпка права, да се радва, че е постѫпилъ тъй, и да не съжалява. Ние изтъкваме общия принципъ, но има второстепенни въпроси, които нѣма да разрѣшимъ сега. Искаме за сега да научимъ само основнитѣ принципи, а отдѣлнитѣ постѫпки за вторъ планъ ще оставимъ. Ако ги засѣгнемъ сега, тѣ сѫ трудни въпроси. Има общи принципи, които сѫ необходими още сега, тѣхъ може да приложимъ. Като говоримъ „вънъ отъ школата, и вѫтрѣ въ школата“, трѣбва да се знае, че щомъ нѣкой е ученикъ, той и вънка и вѫтрѣ е ученикъ, не може да лъже. Нѣкѫде той може да поизлъже, но веднъжъ има съзнание, той може да поправи грѣшката си. Като се оплаши отъ нѣщо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но послѣ ще се бори съ себе си, и ще си поправи грѣшката. Само че слѣдъ като говоря на тия ученици върху този моралъ, утрѣ пакъ ще си кажатъ на общо основание нѣкоя бѣла лъжа. То е естествено, но послѣ започватъ да мислятъ. Не, ние трѣбва да започнемъ да се боримъ разумно съ този вѫтрѣшенъ недѫгъ, да разберемъ причинитѣ, по който той се проявява, а не само да кажемъ: азъ се отказвамъ отсега вече да лъжа, а утрѣ — пакъ излъгвамъ. Запримѣръ, смѣшно ще бѫде сега нѣкой да каже: азъ обѣщавамъ, че като срѣщна мечка, нѣма да ме е страхъ. Въ момента, когато говори, да, той е правъ, но я го изведи утрѣ въ гората да види мечка, ще го видишъ страхъ ли го е или не. Той може да обѣщава, но между онова прѣдполагаемо юначество, и между сѫщинското, има грамадна разлика. Ще видишъ, до колко можешъ да издържишъ, до колко си смѣлъ. Много пѫти има случаи, когато можешъ да издържишъ, възможно е, но нѣкой пѫть не можешъ да издържишъ. При плътьта възможно е и едното и другото. И тъй, вие трѣбва да знаете, че и въ живота сте ученици. Вземете сега, запримѣръ, този приятель сѫ го поставили на изпитъ върху Истината. Щомъ те поставятъ на изпитъ, тогава законътъ те задължава да говоришъ истината, и ти трѣбва да изпълнишъ закона точно. Щомъ закона не те задължава, можешъ да минешъ свободно. Е, да допуснемъ сега, вие вървите по улицата и намѣрите 100,000 лв. Въ тия врѣмена на нужда, трѣбва ли да кажете, че сте намѣрили паритѣ, или трѣбва да си прѣмълчите? — Ще кажете. Прѣдставете си, че вие кажете само затова, защото този господинъ, който е загубилъ паритѣ публикува това въ вѣстницитѣ, че ги е загубилъ и обѣщава добро възнаграждение на този, който ги намѣри и му ги донесе. Обаче, да кажемъ, че вие държите тия пари въ себе си и слѣдите по вѣстницитѣ, никакъвъ гласъ не се чува, че ги е загубилъ нѣкой. Тогава какво трѣбва да се прави? Запитватъ: Ако се намѣри едно богатство въ земята, което принадлежи на човѣкъ, който не е живъ сега, длъжни ли сме да го съобщимъ или не? Нѣкой отъ васъ намѣрилъ ли е такова богатство? Сега, азъ ще поставя въпроса малко по-другояче: дѣдо ти умрѣлъ прѣди 30 години, и той заровилъ, да кажемъ, 2,000 или 3,000 наполеона въ нѣкое гърне. Вие, слѣдъ като намѣритѣ паритѣ на дѣда си, трѣбва ли да съобщите за това на държавата? Дѣдо ви ги оставилъ тамъ за този, който ги намѣри, като оставилъ бѣлѣжка, че сѫ негови пари. — Споредъ законитѣ на държавата, една часть отъ паритѣ тя задържа, а другата часть дава на този, който ги намѣрилъ. Запитватъ: Тия, които пушатъ тютюнъ, трѣбва ли врѣменно, докато надделѣятъ тази слабость, да напуснатъ школата? Не, за тия ученици това ще бѫде една задача, да се справятъ сами съ пушенето на тютюна. Ние ще имъ дадемъ най-първо една година срокъ да се справятъ съ пушенето; слѣдъ това ще имъ дадемъ още една година, и ако пакъ не могатъ, още една година, 3 години срокъ, и ако пакъ не сѫ се поправили, ще питамъ класа: да продължаватъ ли да стоятъ въ школата или не? Сега, въпросътъ е принципаленъ, той е вѫтрѣ въ самото желание на човѣка. Недъзитѣ, които сѫществуватъ, азъ не считамъ за нѣкакво нещастие, тѣ сѫ уроци, задачи, да видимъ каква воля имате вие. Защото вие сами сте създали тия недостатъци, вие сте тѣхни творители, вие сами трѣбва да ги изправите. Слѣдователно, ще видимъ обратното дѣйствие на вашата воля, вие да се справите съ тѣхъ. Така ще придобиете по голѣма енергия за работа. Тия недѫзи нѣма да изкоренитѣ, но ще ги използувате за работа. Сега, ако единъ ученикъ се изпѫди вънъ отъ школата, това е единъ методъ, който нѣма никакъвъ педагогически смисълъ. Не, ще се справяте съ недѫзитѣ си. Недѫгътъ, това е единъ придобитъ навикъ, може да се справите съ този навикъ, като прѣсадите на него нѣщо добро. Като продължавате школата, ние ще ви дадемъ методи, какъ да се борите съ много ваши недѫзи. Ще употрѣбите единъ методъ, втори, трети, и то не само да корените лошитѣ навици; но и да ги прѣсаждате съ добри присадки. Слѣдъ туй ще ви дадемъ методи за развиване на онѣзи възвишени ваши чувства, които не сѫ се проявили още. Тѣ трѣбва да се проявятъ, за да се прѣдизвика у васъ нѣщо възвишено, благородно. Азъ имамъ единъ методъ противъ пушенето на тютюнъ, но до сега още не съмъ го употрѣбилъ. Азъ ще го приложа за онѣзи, които сѫ страстни пушачи, само тѣ ще го опитатъ. Запитватъ: Може ли да се прѣпорѫча този методъ и за нѣкой близки? — Съ външния свѣтъ за сега нѣма да се занимаваме. Тѣ нека си пушатъ на общо основание. Ние ще се научимъ какъ да не кади нашата кѫща, че като изправимъ това, тогава ще мислимъ за другитѣ кѫщи. Окултенъ законъ е: не можешъ да помагашъ на другитѣ, докато тѣ съзнателно не вѣрватъ. Да кажемъ, ти дадешъ нѣкому едни наставления за поправяне на извѣстни недѫзи, но ако той не повѣрва, и ще ти отправи обратни мисли. Не е така лесно да поправишъ недъзитѣ на хората, понеже, онзи, който ги лѣкува, най послѣ тѣ ще излѣзатъ прѣзъ него. Запримѣръ, лѣкувашъ нѣкого, но ако не разбирашъ законитѣ, ти самъ може да пострадашъ. По закона на внушението, ще почувствувашъ сѫщата болка. Трѣбва малко да уякнете, че тогава да лѣкувате другитѣ, затова въ школата ще ви дадемъ методи. Въ природата има извѣстни сили които сѫ опасни, не сѫ за игра, затова, като манипулирате съ тѣхъ, трѣбва да бѫдете внимателни. А сега, лесно е да се говори за вѣра, надежда и любовь. Вие казвате: Господь е Любовъ. Любовь е Господъ, но за уредения свѣтъ. Неговата Любовь нѣкой пѫть се проявява и по другъ начинъ. Сега, да поговоримъ за екскурзията която ще бѫде въ четвъртъкъ. По силнитѣ отъ васъ, онѣзи, които искатъ могатъ да тръгнатъ още отъ срѣда вечерьта. А тѣзи, които ще тръгнатъ въ четвъртъкъ сутринта, ще излѣзатъ отъ домоветѣ си по рано отъ 4½ ч, около 4 ч 15 м и ще бѫдатъ най късно до 5 ч на кладенчето. Вечерниятъ бивакъ ще бѫде тамъ, ма желѣзната врата. Тия, които ще тръгнатъ отъ вечерьта, могатъ да тръгнатъ въ 7, 8, 9. 10 или 11 часа, когато искатъ. Прѣзъ деня ще имате една нова задача, която ще трѣбва да изпълнитѣ. Отъ селото нагорѣ ще вървимъ на триѫгѫлници, било прѣзъ нощта, които ще пѫтуватъ или тѣзи прѣзъ деня. Тъй че този пѫть триѫгѫлницитѣ ще се образуватъ по планината нагорѣ. Чайницитѣ ще носятъ отъ вечерьта, ще има дежурни за това, за да има гореща вода, както за тия, които ще пристигнатъ прѣзъ нощьта, така и за тия, които ще пристигнатъ прѣзъ деня. Това е за екскурзията. Сега, да направимъ нѣколко упражнения! Първо упражнение. а) Лѣвата рѫка напрѣдъ прострѣна, а дѣсната рѫка така прѣгъната, че дланьта да допира до рамото на лѣвата рѫка. И двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ прострѣни. Дѣсната рѫка напрѣдъ, а лѣвата надъ дѣсната, въ положение (а) Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ. Дѣсната надъ лѣвата въ положение (а), лѣвата надъ дѣсната въ положение (а), дѣсната пакъ въ положение (а) Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ, а послѣ двѣтѣ рѫцѣ прѣгънати при лактитѣ, и поставени една надъ друга. Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ прострѣни, допиратъ се съ върховетѣ на пръститѣ, а послѣ и двѣтѣ рѫцѣ прострѣни настрана. б) И двѣтѣ рѫцѣ горѣ надъ главата съ пръститѣ допрѣни и послѣ на страна прострѣни. (3 пѫти положение (б) ) в) Двѣтѣ рѫцѣ надъ главата горѣ, допрѣни съ върховетѣ на пръститѣ и послѣ раздалечени, пакъ горѣ надъ главата изправени съ дланитѣ навънъ — сѫщото положение (в) 8 пѫти. Сѫщото положение на рѫцѣтѣ (в) 30 пѫти, само, че много по-бързо. Постепенно разтваряне на рѫцѣтѣ и прѣминаване отъ положение (в) до настрана, и бавно прибиране отпрѣдъ, съ допиране на пръститѣ до върховетѣ. Изправяне рѫцѣтѣ горѣ надъ главата съ дланитѣ напрѣдъ близо една до друга, при което се движатъ само киткитѣ нагорѣ и надолу (така се движатъ киткитѣ много пѫти, около 50 пѫти, съ постепенно ускоряване. Настрана прострѣни рѫцѣтѣ, като се движатъ изцѣло (около 30 пѫти), съ постепенно спиране. Рѫцѣтѣ малко напрѣдъ, съ бавно движение на долу-нагорѣ, надолу нагорѣ (5 пѫти), постепенно ускоряване въ движението (15 пѫти) (Забѣлѣзвате ли нѣкаква хладина въ рѫцѣтѣ си? Да) Бавно постепенно намаляване движението на рѫцѣтѣ, (нѣколко пѫти), при което движението става по бавно, по бавно, замира, спира. Рѫцѣтѣ се свалятъ бавно до долу. Второ движение. Рѫцѣтѣ се издигатъ низко прѣдъ лицето, съ допрѣни върхове на пръститѣ, като се отварятъ (съ дланитѣ навънъ) и затварятъ (съ върховетѣ на пръститѣ сближени). Въ първо врѣме рѫцѣтѣ сѫ по наблизо, и послѣ постепенно се разширяватъ, и пакъ отново сближаватъ. Туй упражнение е за успокояване. Рѫцѣтѣ въ хоризонтално положение; постепенно, бавно издигане рѫцѣтѣ до височина на главата и движение на рѫцѣтѣ, като хъркане. Въ това положение на рѫцѣтѣ, съ дланитѣ надолу и на височина до главата рѫцѣтѣ се спиратъ и послѣ бавно се спущатъ надолу. Т. м. 28 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 13. V. 1923 г. София