Search the Community

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Най щастливиятъ денъ Миръ Мирътъ носи Божията радость. Размишление. За тема ще имате: „Най-щастливиятъ день въ годината“. Упражнение: Дѣсната рѫка настрана. Движение на китката нагорѣ и надолу, отначало по-бавно, съ постепенно усилване и пакъ отслабване. Дѣсната рѫка се прибира свободно. Сѫщото се прави съ лѣвата рѫка. Послѣ и съ двѣтѣ рѫцѣ едноврѣменно. Почивка. Двѣтѣ рѫцѣ успоредно напрѣдъ. Постепенно разтваряне рѫцѣтѣ на страна, съ движение на киткитѣ — трептение. Прибиране рѫцѣтѣ напрѣдъ, пакъ съ трептение. Това упражнение се прави нѣколко пѫти. Рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ. Бавно издигане на рѫцѣтѣ отстрана на главата и до надъ главата и бавно снемане пакъ напрѣдъ (седемъ пѫти). Единъ пѫть обратно движение: рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ издигагъ се надъ главата и се спущатъ покрай странитѣ на главата напрѣдъ. Пакъ първото движение четири пѫти. Рѫцѣтѣ спиратъ успоредно напрѣдъ, движение на киткитѣ съ трептение, при постепенно усилване и отслабване. Рѫцѣтѣ настрана и долу прибрани. Като си движите рѫцѣтѣ, какво усѣщате? Имате ли усѣщане на допиране нѣкакво пихтиеобразно вещество? — Да. Илюзия ли е това, или дѣйствителность? Щомъ движите много бързо рѫцѣтѣ си, усѣщате като че се допира нѣщо. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усѣщане? Когато нѣкой отъ васъ е неразположенъ духомъ, нѣка направи това упражнение. По такъвъ начинъ всѣки, отъ васъ може да трансформира своето състояние. Още първия день щомъ ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви укаже. То е единъ цѣрь за всички ви. Нѣкой пѫть може да не успѣете напълно, но все таки 85% ще имате резултатъ Неразположенъ сте, подвижете си рѫцѣтѣ, съ това упражнение ще се привлече магнетическа сила, и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието. Въ природата има единъ законъ, споредъ който може да се опрѣдѣля възрастьта на дърветата. Запримѣръ, у малкитѣ дръвчета клонищата сѫ винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарѣва, толкова клонищата започватъ да се прѣвиватъ къмъ земята. Този законъ за растенията, е сѫщъ, както и у човъка. Човѣкъ като мине извѣстна възрасть, нѣкой пѫть започза несъзнателно да се пригърбва. Това е идеята. Това пригърбване произтича отъ измѣнение на теченията, които дѣйствуватъ въ неговия организмъ. Това учение, което придобиваме, ако не го приложимъ, ние ще мязаме на онзи търновски адвокатъ, когото хващатъ разбойници между Търново и Севлиево и намиратъ въ джобоветѣ му два револвера запазени. Питатъ го: защо ти сѫ тия револвери? — За зоръ заманъ. Ами отъ този зоръ заманъ по-голѣмъ има ли? Тѣ го набили добрѣ и му казали: като не знаешъ да носишъ револверъ, защо го носишъ? Той си ка залъ: втори пѫть вече безъ револверъ ще ходя. Знанието има сила само когато се прилага. Сега изобщо, и въ тритѣ свѣта: и въ материялния, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ, всѣкога хората търсятъ най-лесния методъ за прилагане. Запримѣръ, българинътъ, щомъ го заболи глава, ще вика врачка дс махне съ рѫка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо, у всичкитѣ хора има стремежъ къмъ лесното. Тѣ не обичатъ мѫчнитѣ работи. Щомъ се яви една малка мѫчнотия, една мисъль, която не може да разрѣшимъ, или едно тягостно чувство или дѣйствие, винаги се намираме въ едно противорѣчие съ окрѫжающитѣ, и съ себе си. Въ единъ свѣтъ като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашитѣ тѣла сѫ устроени, ние не можемъ да очакваме животътъ ни да бѫде лесенъ. Този животъ който сега имаме, е единъ отъ най-мѫчнитѣ. Всички трѣбва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мѫчния животъ, не отвънъ, а отвѫтрѣ. Че е тъй, може да се увѣрите отъ това, че вие не може да намѣрите двама души, които да мислятъ еднакво и да си хармониратъ. Нѣкой може да си поклати главата, че е съгласенъ, но той не е съгласенъ. Нѣма да намѣрите двама души съгласни. Ако намѣрите двама души, които сѫ сѫгласни въ своитѣ мисли, то ако имъ дадете да изпѣятъ тона „до“, ще го взематъ тъй чисто, че гласоветѣ имъ ще се сливатъ. Ако двама души мислятъ еднакво, чувствуватъ еднакво, дѣйствуватъ еднакво, тѣ ще взематъ тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливатъ. Ние казваме, че човѣкъ е троякъ, т. е. има умъ. сърце и воля. Този законъ може да приложимъ и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърдцето и волята въ нѣкой човѣкъ, то вземели той този тонъ, пакъ трѣбва да стане сѫщото сливане между сърцето, ума и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умътъ образува, трѣбва да е тъй напълнена отъ сърцето, че нито една капка да се не излива, нито пъкъ да остане празно мѣсто — идеално да бѫде запълнена формата. Това значи съгласие. Щомъ остане празнина въ формата на ума, всѣкога се ражда извѣстенъ дисонансъ въ живота, т. е. нѣкой казва: не съмъ разположень, не мога да обичамъ, нѣщо ме стѣга, коравосърдеченъ съмъ. Това стѣгане се дължи на това обстоятелство, че формитѣ на ума не сѫ така идеално запълнени. Защо не сѫ идеално запълнени? Всѣки, който не знае какъ да запълни формата на ума си, той е духовенъ мързеливецъ. Духовниятъ мързелъ е единъ отъ голѣмитѣ врагове. Духовнитѣ хора сѫ много мързеливи. За тѣхъ трѣбва голѣмъ остенъ. Отъ невидимия свѣтъ има изпратени духове, които стѣгатъ мързеливитѣ, впрѣгатъ ги на работа. Имашъ да давашъ полица отъ 10 - 20,000 лева. Казвашъ: азъ мисля да я платя ли, или да нея плащамъ. Какъ, нищо нѣма да мислишъ, остенъ има! Седне нѣкой, пише трактатъ. Професоръ е, стегнали сѫ го студентитѣ — срамъ го е отъ тѣхъ, заставенъ е да пише. Послѣ, обществото какво ще каже, срамъ го е и отъ него. Съврѣменитѣ хора, и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи, никой не е свободенъ, всѣки е заставенъ съ остенъ да работи. Не само те каратъ да мислишъ, но те каратъ и да чувствувашъ. Така трѣбва да разрѣшавате въпроса. Вие казвате: азъ съмъ свободенъ, азъ чувствувамъ така и така, имамъ такава мисълъ. Не е така, не сте свободни. Често вие се поставяте въ положениего на единъ критикъ. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на двата бивола, които влѣзли въ локвата, Единия отъ тѣхъ имапъ каль на гърба си 1/2 с. м., а другиятъ единъ сантиметръ. Първиятъ казва на втория: много си се окалялъ, много дебела каль имашъ. А, неговата е по-малко! И двамата сѫ въ локвата! И малката каль, и голѣмата каль, въ дадения случай произвождатъ еднакви резултати. Когато дойдемъ до личния животъ, до идейния животъ въ насъ, всѣки ученикъ трѣбва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърцитѣ сѫ казвали: „познай себе си!“ Що значи да познава човѣкъ себе си? Да познава това сѫщинското, което е въ него. Не онова, което хората ми слятъ заради него, не това, което той мисли въ нѣкои щасливи моменти за себе си, но да познава онова неизмѣнното въ себе си, при всички случаи на живота си. Да кажемь, има щасливи дни, когато човѣкъ е 100% добъръ. Има и такива дни въ живота, когато той е 100% лошъ. Питамъ тогава: какво е спечелилъ човѣкъ? Като раздѣлите 100 на 100, какво ще получите? — Единица. Какво показва тази единица? Сто, дѣлено на сто, показва погрѣшки отъ втора категория. Единицата показва, че той не се е държалъ съ първата категория на Божествения животъ. Отъ едно до десетъ — това е първата категория на живота — чистиятъ Божествениятъ животъ. Десетьтѣ съставлява единица за по-голѣма мѣрка. Отъ едно до десетъ е животътъ на Бога. Отъ 10 до 100 — животътъ на ангелитѣ, животътъ отъ втората категория. Защото 100 тѣ е единица за хилядитѣ. Отъ 100 до 1000 е животътъ на хората, животътъ отъ третата категория. Слѣдователно човѣкътъ не може да живѣе като ангелъ. Защо? Защото той не разбра смисълътъ на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или подцѣнява, или надцѣнява своитѣ качества и способносги. Човѣкъ въ всѣки сучай трѣбва да се познава. Сега, забѣлѣзали ли сте, какъ нѣкой човѣкъ най-първо ви се вижда много добъръ. Казвате: азъ виждамъ въ лицето на този господинъ единъ много интелигентенъ, много добъръ човѣкъ — човѣкъ съ отличенъ характеръ. Не се мине и една година, вие казвате: азъ съмъ се излъгалъ, той не билъ толкова добъръ. Сега виждамъ, че този човѣкъ билъ лошъ Питамъ ви сега: тази промѣна въ първия и въ втория случай вѣрна ли е? Не, не е вѣрна. Азъ мога да направя всѣки отъ васъ да бѫде добъръ прѣзъ цѣлия си животъ. Какъ? Прѣдставете си, че ви направя една хубава кѫща, съ хубава градина, да имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познаватъ всичкитѣ ваши навици, та да задоволяватъ всичкитѣ ви нужди. Послѣ, да имате файтонъ, автомобилъ, и каквото пожелаете, всѣко най-малко ваше желание да се задоволява. Въ този случай, по-добъръ човѣкъ отъ васъ нѣма да има. Идеаленъ човѣкъ ще бѫдете. Ще ви туря тогава седемъ. Но, азъ мога да направя всѣки едного отъ васъ и най-лошъ човѣкъ. Може да ви пратя въ ада и слѣдъ една година ще станете рогатъ дяволъ. Какъ? — Ще звпочна да ви отнемамъ единъ по единъ слугитѣ — най-първо единия слуга, послѣ втория, че третия, слѣдъ туй файтона, автомобила, градината, кѫщата докато най-послѣ ви оставя гладенъ, голъ и босъ, безъ дрехи, безъ шапка, окѫсанъ... Добъръ ли ще бѫдешъ? Това сѫ нѣща, които ставатъ постоянно въ живота. Туй е което Богъ върши съ насъ. Външниятъ свѣтъ не прави това съчетание. Нѣкой ще каже, че туй е съчетанче на нашата дихарма, или нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човѣка щасливъ, добъръ: съчетанието на кармата прави човѣка нещастенъ, лошъ. Кармата всѣкога подразбира лошъ животъ. Кармата е законътъ за причина и послѣдствие. Ние казваме: това е сѫдба! Туй, което хората наричатъ щасливъ животъ, то е дихарма. Всѣки единъ отъ васъ може да бѫде щасливъ. Кога? — Когаго е свързанъ съ Бога. Тогава човѣкъ ще има правилни отношения и въ всѣко едно направление ще се развива правилно. Щомъ неговитѣ отношения съ този първиченъ принципъ на единицата се развагятъ, веднага животътъ му започва да се разрушава. Вие ще кажете: тия работи ние ги знаемъ. Сега, да обясня идеята си. Да кажемъ, че имате тукъ правата линия АВ: А ______________ B. Тя прѣдставлява единъ пѫть. Отъ едната, и отъ другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти въ живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Прѣдставете си, че най-напрѣдъ вие изминавате този пѫть съ бързината на свѣтлината, послѣ изминавате сѫщия пѫть съ единъ локомотивъ и третиятъ пѫть изминавате сѫщага линия съ биволска кола. Каква ще бѫде разликата, когато прѣминете съ бързината на свѣтлината, съ бързината на локомотива и съ бързината на биволската кола? Съ какво ще се различава това минаване? Съ свѣтлината вие ще прѣминете бързо и ще имате по-малко знания. Съ локомогива ще имате повече знания, а съ биволската кола ще добиете най-много знания. Добрѣ другъ случай: Прѣдставете си, че вие се движите съ бързината на свѣтлината, но сте слѣпъ. Питамъ: като сте минали отъ едната точка до другата, какво сте придобили? — Нищо. Да допуснемъ, че пѫтувате съ тренъ. Пакъ сте слѣпъ Какво сте придобили? — Нищо. Пѫтувате съ биволската кола и пакъ сте слѣпъ. Какво сте придобили? — Нищо Нѣкой казва зная това. Питамъ: ти когато минаваше съ бързината на свѣтлината, твоитѣ очи отворени ли бѣха? Казва. прѣзъ това врѣме азъ спахъ, ама и дълго врѣме не спахъ. Казвамъ за да се прѣмине тази линия съ бързината на свѣтлината, нужни сѫ всиччо осемь минути. Слѣдователно, ти прѣзъ това врѣме си спалъ, слѣпъ си билъ въ твоето съзнание. Допуснете, че този пѫть го прѣминавате съ тренъ. Колко ще ви вземе? Ще вземе 250 години. Биволската кола пъкъ ще ви огнеме нѣколко хиляди години, за да прѣпѫтувате съ нея сѫщия пѫть. Тъй че, зависи дали съзнанието на човѣка е будно, когато тои минава отъ едната точка до другага. При това, тази линия е раздѣлена на сектори. Първото правило: всѣки трѣбва да се спре и да опрѣдѣли съ какво пѫтува: съ бързината на свѣтлината ли, съ бързината на трена ли, или съ бързината на биволска кола. Сега, нѣкои отъ васъ, като имате страдания, искате да пѫтувате съ бързината на свѣтлината. Когато имате щастливи дни, искате да пѫтувате съ нѣкоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания въ природата, но тя всѣкога се коригира. Ако въ единъ моментъ вашето щастие е кратковрѣменно, а нещастието дълговрѣмен но, слѣдующиятъ моментъ законътъ ще бѫде обратенъ: щастието ви ще бѫде дълговрѣменно, а нещастието кратковрѣменно. Нѣма никакво изключение въ този законъ. Нѣкои казватъ: азъ не съмъ видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Това не почива на никаква философия. Приятнитѣ и неприятнитѣ случаи въ живота сѫ еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било въ спящо състояние. Нѣкой пѫть може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието — спящо. Нѣкой може да каже тъй: азъ не съмъ ималъ въ живота си щастие. Възможно е. Нѣкой може да каже: азъ въ живота си не съмъ виждалъ нещастие. Възможно е. Това сѫ само отношения, но това не сѫ чисто философски разсѫждения. Това не почива на Божестйената Мѫдрость. Въ природата всѣкога има равновѣсие. Сега, мнозина искатъ само щастливи дни. Не, това е невъзможно. Въ живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни. Зададохъ ви темата: кой е най-щастливиятъ денъ въ годината? Най-щастливиятъ день е Х, а най-нещастниятъ день е У. Най-нещастниятъ день и най-щастливиятъ день свързватъ верижката на живота. Най-щасливата халка и най-нещастната влизатъ една въ друга и образуватъ едно цѣло колело. Слѣдователно, най-щасливиятъ день и най-нещастниятъ день винаги се допиратъ. При това, трѣбва да знаете, че като намѣрите най-щасливия день въ годината, до него седи най-нещастниятъ. Тия щасливи и нещастни дни сѫ относителни. Ако вашето съзнание е будно, въ най-щасливия день на годината ще намѣрите най добритѣ условия, които сѫ заложени отъ минали ваши сѫществувания и сега се реализиратъ. Въ най-нещастния день тия разумни сѫщества сѫ заложили най лошитѣ условия на миналитѣ ваши сѫществувания. Едните ще изправяте, другитѣ ще използувате. Умниятъ човѣкъ, като има най-щасливия день въ годината, отъ щастливия день ще поправи погрѣшкитѣ на нещастния. Туй, което спечели въ щастливия день, съ него ще плати дълговетѣ на нещастния день. Който не е уменъ, като дойде щастливиятъ день той, ще каже: намѣрихь една тайна, забогатѣхъ. Ще започне да яде и пие. Той нѣма да плати дълговетѣ си, а ще затъне още повече. Тогава вториятъ пѫть неговиятъ нещастенъ день ще се увеличи. Въ това отношене, всички трѣбва да бѫдете внимателни. Нѣкои вѣрватъ, че въ живота има късметъ, има щастие. Да има щастие, но щастието се обуславя отъ миналото на човѣка. Само единъ уменъ човѣкъ може да бѫде щасливъ: глупавиятъ — никога. Когато хората станатъ умни, ще бѫдатъ щасливи. Щастието е качество на ангелитѣ. Когато нѣкой каже: азъ не съмъ отъ щасливитѣ — сѫщеврѣменно се опрѣдѣля и неговата интелигентность. Щомъ той е недоволенъ отъ живота си, въ невидимия свѣть знаятъ, че той не е много уменъ човѣкъ. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добъръ край води“, за този човѣкъ иматъ добро мнѣние, той е отъ умнитѣ. Сега, запримѣръ, вие казвате: въ този животъ нѣма да го бѫде, ама въ слѣдующия животъ ще тръгне. На какво отгорѣ градите това? Нали всѣко знание трѣбва да почива на нѣщо? Ами отъ гдѣ знаете, че слѣдующиятъ животъ ще бѫдете щасливъ? Нѣкой казва: азъ сега не можахъ да завърша, но оставамъ за слѣдующия животъ. На какво се базиратова твое прѣдположение? Вие трѣбва да знаете, че ако въ единъ животъ вие сте умрѣли щасливъ, погребали сѫ ви съ голѣмо великолепие, имало 5 — 6 диши свещеници, владика, подирѣ ви много войници, много свѣтъ, държали сѫ надгробни рѣчи за вашитѣ добродѣтели и т. н. Всичко това ви е много радвало. Втори пѫть, обаче, като умрете, ще имате едно отъ най-нещастнитѣ погребения. И обратното е вѣрно. Ако вие сте умрѣли въ единъ животъ като послѣденъ бѣднякъ, вториятъ пѫть ще имате едно отъ най-великолепнитѣ погребения. За сега хората не сѫ дошли да търсять безсмъртенъ животъ, но мислятъ, слѣдъ като умратъ, какъ ще ги погребатъ. Гледашъ нѣкой, свършилъ университетъ съ два диплома, казва: ще се мре, но какъ ли ще ме погребатъ? И владиката проповѣдва безсмъртие на другитѣ, но мисли какъ ще го погребатъ. И между васъ, ученицитѣ, слушамъ да казвате: какъ ли ще ни погребатъ? Какъ ще ви погребатъ! Едно отъ двѣтѣ: или съ почести, или въ мизерия. Това сѫ двѣтѣ крайни халки. Между тѣхъ има други второстепенни верижки, второстепенни погребения. Никога не оставяйте сегашния животъ, за да го реализирате въ бѫдаще. То е крива философия. Ние маже да насърчимъ извѣстенъ човѣкъ, който умира, че въ слѣдующия животъ като дойде, ще има по-добъръ животъ. Туй е за насърчение. Но когато азъ говоря на себе си, никога неказвамъ „втори пѫть“, но казвамъ „сега“. За менъ бѫдещето не сѫществува. За грѣшника, който умира, на когото грѣховетѣ не сѫ простени, има бѫдеще, но за праведния има само настояще — нищо повече! Онзи, който казва: „за въ бѫдеще ще възкръсна, на него Господъ не е простилъ грѣховетѣ. Хората на Любовьта, обаче, може да говорятъ само за сегашното, за Божетвеното. Сега, нѣма да изпадате въ другата крайноть. Това сѫ само философски разсѫждения, когато дойдете до онова Божественото въ себе си ще се поставите въ положение да гледате на нѣщата отъ чисто Божествено гледище. Тъй трѣбва да разисквате. Онѣзи отъ васъ, които искате да мислите правилно, подъ думата „сега“, ще разбирате условията, които животътъ днесъ, въ тозъ моментъ ви прѣдлага — използувайте ги за ваше добро! Т. м. Миръ! Мирътъ носи Божията радость! * 16-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III ГОДИНА), 6.II.1924 год. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ за кѫситѣ и дългитѣ линии. Миръ! Мирътъ носи Божията радостъ! Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „най-малката добродѣтель“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „произхода на усмивката“. Тема за слѣдующия пѫть: разлика между духъ и материя. Това е една философска тема. Тукъ имате точката А. Да кажемъ, че линията А - А1 е 5 см. дълга. Тази линия реална ли е? Свойството на живитѣ линии въ свѣта е, че тѣ се мѣнятъ постояно. Да допуснемъ че бихъ ви далъ такъвъ единъ ребусъ, какъвто имате на чъртежа. Какъ бихте изтъл кували този ребусъ? Той не е скроенъ току тъй. Туй е, което сѫществува и въ природата. Това е езикътъ на природата, Тия линии не сѫ измислени, те сѫществуватъ. Цѣлото човѣш ко тѣло е направено все отъ такива линии. Запримѣръ, точка D прѣдставлява вашия носъ горѣ, N - е окото ви. Тия малкитѣ линии - A, A1, A2,A3 — това сѫ вашитѣ вѣжди. Послѣ, имате единъ триѫгълникъ С, обърнатъ надолу. Сега, въ природата това сѫ приливи и отливи, и трѣбва да знаете, че когато имате прѣдъ себе си една реалность, за да се убедите, че реалностьта е дѣйствителна, тя трѣбва да даде едно отражение. Всѣка реалность, която не дава отражение, не е дѣйствителна. Слѣдователно, вториятъ триѫгълникъ С е едно отражение на първия — D. Правитѣ линии сѫщо иматъ отражение. Това е законъ на противоположноститѣ. Този законъ е необходимъ за разбиране на сегашния ви животъ, а не на бѫдещия. И цѣлата съврѣменна философия, и всички философски системи на миналото сѫ образувани все отъ тия знаци (фиг.1). Запримѣръ, говори се за абсолютното. Какво подразбирате подъ думата, абсолютно? Никой не може да опрѣдѣли какво значи абсолютно. Казватъ: Богъ е безконеченъ. Може ли да бѫде така? Кой е безконеченъ? Значи, идеята е безкоиечна, Може ли нѣщо, което има начало, да бѫде безконечно? И безконечното може ли да има начало? Може, т. е. начало само по отношение на нашето сѫществувание. Като говоримъ, че вселената е безконечна, подразбираме себе си. Азъ приемамъ едно начало за мене. Когато говоря, че вселената е безконечна, подразбирамъ, че за моето съзнание, за мене, това е начало А. Всѣко начало се подразбира по отношение на васъ. Които отъ васъ говорятъ за начало, подразбиратъ себе си, проявленията на извѣстенъ животъ въ даденъ моментъ извънъ врѣмето и пространсгвото. Да допуснемъ, азъ ви давамъ слѣдното изяснение: вие се движите съ бързината на свѣтлината, съ 300,000 клм. въ секунда. Прѣдставете си, че азъ ви казвамъ: вие, които се движите така бързо, съ тази бързина ще се намѣрите на другата страна на земното кълбо. Тамъ ще намѣрите и мене. Ще кажете: не си правете този трудъ. Може ли да има зарадъ. мене трудъ? Ако вие сте на другата страна на земята, а азъ се движа съ бързината на свѣтлината, колко врѣме ще ми вземе да ви намѣря на това мѣсто, кѫдѣто сте. — Не повече отъ около отъ секундата Значи, 1/20 отъ секундата ще иждивя, за да ви намѣря. Вие казвате: не си правете трудъ. Никакъвъ трудъ. Моето идвание е извънъ врѣмето и пространството. Не, освѣнъ че нѣма да си направя трудъ, но за менъ ще бѫде една приятность да се подвижа къмъ васъ. Нѣкой казва: много дълъгъ пѫть сте минали. Сега, да кажемъ, че ти си извървѣлъ 50 километра заради мене, да ме видишъ, и въ твоя умъ седи една грандиозна идея, че си направилъ много нѣщо. Хубаво, но, ако нѣкой иде отъ слънцето да те види и заради тебе е изминалъ 300,000 клм. въ секундата, какво е отношението между тебе и този послѣдниятъ? Ако сравнявамъ отношението между изминалия пѫть отъ тебе и отъ другото лице, което иде отъ слънцето, какво показва това? Туй е резултатъ на любовьта единъ къмъ другъ. Съзнанието В е извървѣло 300,000 клм. пѫть въ секундата, за да изрази своята любовь къмъ васъ Питамъ: кое отъ тия сѫщества има по-голѣма любовь? Което е извървѣло 50 клм. или което е извървѣло 300,000 клм.? Послѣ, на съзнанието А, което е изминало 50 клм. пѫть му трѣбватъ 10 часа врѣме, а на съзнанието В е нужно само една секнуда. Какъ ще примирите едното и другото положение? Едното сѫщество е извървѣло 50 клм. за 10 часа, а другото сѫщество е извървѣло 300,000 клм. за една секунда. При това, съзнанието А казва: азъ имамъ повече любовь. Азъ извървѣхъ 50 клм. пѫть, цѣлъ день изгубихъ. Съзнанието В казва: не, азъ имамъ повече любовь, понеже по-дълъгъ пѫть изминахъ. Да, но то е изгубило отъ врѣмето си само една секунда. Сега, кое отъ тия сѫщества обича повече? Дѣ е мѣрката за любовьта? Философски ще разсѫждавате. Трѣбва да намѣрите онѣзи елементи, за да не изпаднете на една отрицателна почва. Сега, азъ ще обърна тия величини. Да кажемъ, че съзнанието А ви дава 50 лева, а съзнанието В ви дава 300,000 лева, кое ви дава повече? Щомъ е за пари, разрѣшението е лесно. Второто съзнание В ви е услужило повече, разбира се. Добрѣ, да направимъ тия величини разнородни. Съзнанието В ви дава 300,000 лева, а съзнанието А ви дава 50 житни зрънца подаръкъ. Питамъ: коя величина е по-голѣма въ този случай? — 50-тѣ житни зрънца. Слѣдователно, когато вие прѣвръщате силитѣ, които сѫществуватъ въ васъ, вие трѣбва да знаете какви сѫ тия сили. Тия сили иматъ ли движение, живи ли сѫ, иматъ ли съзнание въ себе си? Вие ученицитѣ на тая школа, трѣбва да правите разлика въ вашитѣ мисли, въ вашитѣ философски схващания, да знаете къмъ коя категория спадатъ. Вие може да правите различни опити, да познаете, дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината й. Тя трѣбва да се движи бързо. Ако искамъ да отида на слънцето, азъ бихъ прѣдпочелъ бързината на съзнанието В. Обаче, ако искамъ да се заселя на земята и да се развивамъ при нейнитѣ условия, ще прѣдпочета бързината на съзнанието А, или туй А, което ми дава 50 житни зрънца. Въ този случай, между А и В има извѣстно съотношение. Тия величини вие може да ги прѣвърнете. Прѣдставете си, че А прѣдставлява почвата, а В прѣдставлява условията, или силитѣ, които работятъ за развиването на ония сѣмена, които сѫ вложени въ почвата. Тогава, като разсѫждаваме философски, различие между А иВ има само по отношение на тѣхнитѣ служби въ свѣта. Да допуснемъ, че едно живо тѣло се движи отъ точка А къмъ насъ, които сме въ точка В. То изминава правата линия АА2 . Колкото тази права се удължава къмъ В, толкова живото тѣло се прибдижава къмъ насъ; колкото тази права се скѫсява къмъ А, толкова живото тѣло се отдалечава отъ насъ. Слѣдователно, когато правитѣ линии се удължаватъ, живитѣ прѣдмети се приближаватъ къмъ насъ, когато правитѣ линии се скѫсяватъ, живитѣ прѣдмети се отдалечаватъ отъ насъ. Разбира се, този законъ има и изключения. Когато човѣшкиятъ носъ се разширява, животътъ се увеличава. Когато човѣшкйятъ носъ се стѣснява, животътъ се намалява. Туй намаление не става изведнъжъ. Тия линии изведнъжъ не се намаляватъ, а постепенно. Туй тѣло, което се отдалечава, се движи въ извѣстна посока. Туй е вѣрно и въ спектроскопа, съ който ученитѣ хора си служатъ. Когато едно тѣло се отдалечава отъ насъ, линиитѣ, които образуватъ правитѣ ѫгли се стѣсняватъ. Когато едно тѣло се приближава къмъ насъ, тия ѫгли се увеличаватъ. И затова, всички хора твърдятъ, че извѣстно небесно тѣло се приближава къмъ земята, а друго се отдалечава, по отношение на нашия животъ. Слѣдователно, когато окрѫжающата срѣда, (ние разбираме живата срѣда) или душитѣ които ви заобикалятъ, сѫ въ хармония, тѣхното съзнание е будно, всички сѫ въ добро настроение къмъ васъ, и линиитѣ ви се увеличаватъ. Щомъ погледнатъ на хората въ едно общество, по тия линии се познава, какво е това общество. Тия линии сѫ езикъ. Като срещнемъ единъ човѣкъ, по тия линии ние познаваме, дали съзнанието на този човѣкъ се приближава, или отдалечава отъ нѣкое дадено лице. Подъ думата „отдалечаване“, ние подразбираме всички ония условия, които носятъ въ себе си сила за развиване на този човѣкъ. По сѫщото ние сѫдимъ, дали Богъ се приближава къмъ насъ, или се отдалечава. Сега, когато азъ говоря, че Богъ се приближава или отдалечава, азъ употрѣбявамъ този езикъ, както когато астрономитѣ казватъ, че слънцето изгрѣва или залѣзва: въ сѫщность слънцето никога не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само по отношение на насъ. Сѫщиятъ законъ е и тукъ. Ако тия прави линии се скясяватъ, ние се отдалечаваме отъ Бога: ако тия линии се удължаватъ, това не става изведнъжъ, а върви по единъ математически законъ, и тогава ние сѫдимъ за правилния развой, има извѣстна пропорция, значи ние се приближаваме къмъ Бога. Щомъ се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е законъ на човѣшкото съзнанне. Често вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е добъръ. Азъ ще ви попитамъ: по какво познавате вие добритѣ хора? Вие казвате, че еди кой си човѣкъ е добъръ. Кои сѫ качествата на добрия човѣкъ? Фактически, кое е, което ви дава право да кажете, че този човѣкъ е добъръ, а другъ е лошъ? Кои сѫ качествата, които въ даденъ моментъ отличаватъ единъ човѣкъ отъ другъ? Ние ги изчисляваме матемагически. Въ добритѣ хора тия линии винаги сѫ широки, дълги, а у лошитѣ хора тия линии сѫ кѫси, неравни Затова казваме: добритѣ хора се приближаватъ къмѣ Бога, а лошитѣ хора се отдалечаватъ отъ Бога. Това е мѣрката, съ която мѣримъ нѣщата. Вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е лошъ, но това е само относително. Окултната наука казва тъй: Този човѣкъ се приближава къмъ Бога по своитѣ стремежи, значи въ стремежитѣ на своето съзнание той се приближава къмъ Бога. Тукъ не става въпросъ за зло. Злото е само единъ резултатъ. Кога се ражда злото? Ти вземи паритѣ на богатия, той отпослѣ се научава да краде, да лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждатъ само при неблагоприятни условия. А тия богатитѣ хора, които обичатъ да крадатъ, тѣ не съзнаватъ, че сѫ богати. Тѣ винаги мислятъ, че сѫ бѣдни хора. Единъ английски милионеръ въ врѣмето на ко ронацията на английския кралъ Едуардъ се връщалъ отъ Африка. Той ималъ 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавилъ въ морето, като мислилъ, че тия пари нѣма да му стигнатъ да прѣкара останалата часть отъ живота си. Значи въ съзнанието си този човѣкъ минавалъ за бѣднякъ. Той казвалъ: „При тази скѫпотия на живота, тѣзи пари нѣма да ми стигнатъ даже за единъ день“. Слѣдователно, богати хора сѫ само ония, които оцѣняватъ условията, при които живѣятъ. Богатството седи въ съзнанието. Нѣкой казва, че той може да има 100 милиона лева, да разбогатѣе. Това още нищо не значи. Човѣкъ може да е милиардеръ, и пакъ да е бѣднякъ, а може да нѣма нито петь пари въ джоба си, и пакъ да е най-богатиятъ. Може въ джоба си да не носимъ нищо, но въ банката на живота да имаме много нѣщо. Ние не знаемъ още, кои хора сѫ богати. Сега, когато правимъ сравнение, може да се употрѣби една аналогия. Думата „богатство“ ние я изключваме. Тя е за обикновения езикъ. Въ окултизма тази дума се изключва. Другъ е езикътъ тамъ. Ние не казваме: този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това сѫ само отношения. Това сѫ сѣнки на живота. Ние казваме: човѣкъ, у когото съзнанието се разширява въ пълнота и свѣтлина е богатъ. Когато въ едно съзнание се намалява свѣтлината, става здрачъ; когато слънцето на нѣкой човѣкъ залѣзе, разбираме, че този човѣкъ е бѣденъ, Бѣдность подразбира условия. Много хора, които казватъ, че сѫ бѣдни, не сѫ бѣдни. Това е само една илюзия на тѣхния умъ. И много хора, които казватъ, че сѫ богати, не сѫ богати. Законътъ е обратенъ. Богатъ е само онзи човѣкъ, който въ даденъ моментъ може да използува разумно богатството, което има. Сега, да допуснемъ, че вие имате 50 милиона лева. Или да кажемъ, че съзнанието А има 50 милиона лева. Имате 5 дъщери и 5 сина. На всѣки единъ отъ вашитѣ синове и дъщери се падатъ по 5 милиона лева наслѣдство. Слѣдъ като имъ дадете това наслѣдство, питамъ: какво печелятъ тѣ, и какво печелитѣ вие? Да дойдемъ до реалнитѣ нѣща. Ако единъ баща остави 5 милиона лева наслѣдство на своя синъ, какво печели той, и какво синътъ му? Съ този законъ азъ обяснявамъ, защо нѣкой пѫть идватъ страданията въ свѣта. Думитѣ „страдание“ и „радость“ въ дадения случай иматъ сѫщото отношение. Въ нѣкои случаи е необходимо бащата да остави 5 милиона лева на сина си, а въ другъ случай нѣма нужда да оставя нито петь пари. Защо? Изчислете, 5 милиона лева злато въ тяжесть колко килограма правятъ. Мисля, че около двѣ хиляди лева правятъ 200 наполеона, а единъ наполеонъ тежи 5 грама Тъй щото, единъ килограмъ злато колко лева сѫ? ( — Единъ милионъ злато тежи 1500 кгр.) Сега, прѣдставете си, че вашиятъ синъ трѣбва да прѣмине океана съ една лодка, която само него може да побере. Ще има ли той възможность да тури при себе си и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите и съ тѣхъ заедно да прѣмине океана? Слѣдователно когато сѫществата тръгватъ отъ небето за земята, нито 5 пари не имъ даватъ отгорѣ. Тѣ тръгватъ така голи, като туристи. На вашия синъ въ дадения случай най-доброто наслѣдство ще бѫде, ако му дадете само 50 житни зърна. Той като влѣзе въ тази лодка съ тѣзи зърна и прѣмине на другия брѣгъ, ще посади зърната тамъ. Нѣкой казва: трѣбва да осигуря сина си. Казвамъ: вашиягъ синъ ще мине прѣзъ морето, какъ ще го осигурите? Ама азъ искамъ да му оставя 5 милиона лева. Нищо не му оставяйте, дайте му само 50 житни зърна. И Господъ нѣкой пѫть ви дава само 50 такива зърна и ви казва: „Ще ги сѣете“. И всички мислите, че Господъ ви е направилъ щастливи. Но вие още не разбирате, дали Господъ ви е направилъ щастливи. Сега, нѣкои отъ васъ астрологически минавате прѣзъ море. Вие мислите, че имате нужда отъ голѣмо богатство. Ами че вие не разбирате законитѣ! Азъ виждамъ, мнозина отъ васъ искатъ съ малка лодка да минатъ прѣзъ това бурно море. Трѣбватъ ви само 50 зърна въ това море, защото всичкитѣ ви страда ния произтичатъ отъ голѣмото богатство. Тъй че ние сега сме въ морето. Тия страдания показватъ, че материята прѣзъ която минава човѣшкото съзнание е жидка, течна. И въ тази жидка материя ставатъ грамадни пертурбации. Въ тази материя ние сме на повърхностьта на живота, и вслѣдствие на това ние се намираме въ бури, въ помрачения, въ мѫчнотии. Нѣкой казва: азъ се забьркахъ. За довечера нѣмаме хлѣбъ, ще умремъ гладни. Но може ли човѣкь да не яде 24 ч. нищо и да умре? Казвамъ: не, 24 часа, 5 — 4 дни, пъкъ и повече да не яде човѣкъ, не умира. Тъй е наредено, че човѣкъ отъ гладъ не умира. Никой до сега не е умрѣлъ гладенъ. Никой не е умрьлъ отъ гладъ. Отъ прѣсищане много хора сѫ умрѣли. Сега всички хора умиратъ все отъ прѣсищане. Въ окултната история нѣма случай нѣкои да е умрѣлъ отъ гладъ, но отъ прѣсищане сѫ умрѣли много хора. Сегашнитѣ сиромаси, които умиратъ отъ гладъ и тѣ сѫ прѣситени — разбирамъ прѣсищане на съзнанието. Съврѣменнитѣ хора азъ наричамъ хора задънени. Казватъ: прѣплели му се червата. Значи, този човѣкъ като се наялъ хубаво, умрѣлъ. Е, отъ гладъ ли умира той? Не, отъ пресищане. Той е ялъ повече, отколкото стомахътъ му може да смѣли и червата му не могли да изхвърлятъ излишъцитѣ. Казвате: бѣдниятъ човѣкъ! Не, не, вие трѣбва да го очистите. И Писанието казва: „покайте се, очищение ви трѣбва!“ - Не само по отношение на стомаха има излишъци, но и по отношение на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ и на човѣшката воля има много излишни работи. Всички тия излишъци трѣбва да се изхвърлятъ, за да може новата храна, която възприемаме, да ни ползува. И тъй, законътъ е вѣренъ. Когато очитѣ въ своята орбита се намаляватъ, човѣкъ се отдалечава отъ Бога. Вие, понеже разсѫждавате по буквата, ще мислите, че се говори за външната орбита. Не, азъ не говоря за тази малка линия, която изразява външната орбита на окото. Тя, прѣди всичко, е проекция тукъ на земята на онази линия въ пространството, която има дължина съ милиони километри. Всѣка една отъ тия линии тукъ служатъ като мащабъ, като мѣрка, съ която мѣрятъ другитѣ линии, другитѣ ѫгли. Колко елемента сѫ нужни, за да измѣримъ колко сѫ дълги странитѣ на единъ ѫгълъ? (Три). Значи въ дадения случай трѣбва да имате единъ ѫгѫлъ. Да допуснемъ, че имате ѫгълъ АВС (фиг. 2). Да допуснемъ послѣ, че АВ е 200 милиона километра, ВС е 200 милиона километра, а между А и С разстоянието е само 10 см. Какво отношение има третата линия АС къмъ другитѣ двѣ линии, които сѫ по 200 милиона клм. дълги? Въ дадения случай, тия 200 милиона клм. трѣбва да се превърнатъ три пѫти, за да намѣрите тѣхната стойностъ. Защо трѣбва да направите на тия три линии три прѣвръщения? — Понеже едното изображение, което имате е въ менталното поле, трѣбва да го снемете въ астралното. Това изображение отъ астралния свѣтъ трѣбва да го снемете на физическия свѣтъ и едва тогава да си съставите една ясна прѣдстава, какво означава този символъ. Двѣтѣ страни АВ и ВС показватъ, че даденъ прѣдметъ се приближава къмъ реалностьта на нѣщата, а линията АС, която прѣдставлява физическия свѣтъ, показва, че физическиятъ свѣтъ е далечъ отъ реалностьта на нѣщата. Значи, 200 милиона километра е по-близо до реалностьта, отколкото 10 см. Слѣдователно, единъ човѣкъ, който е потъналъ въ материята се намира на линията АС, той е далечъ отъ Бога, И каквито усилия и да прави, той не може да се приближи. Вземете най-способното, най-гениялното дѣте и го оставете само въ природата. Какво ще направи? То само нѣма условия, нѣма срѣда и затова, каквито усилия и да направи, нѣма да се развие. Но, ако турите това дѣте при извѣстна благоприятна срѣда, двѣтѣ страни на този триѫгълникъ АВ и ВС показватъ, именно, условията, при които това дѣте може да се развие. Ако това дѣте има условия. то ще се развие. Вие трѣбва да вземете тия линии по отношение на вашето съзнание. Азъ ще ви дамъ слѣдующия мащабъ. Запримѣръ, трѣбви да простите нѣкому, който ви е обидилъ кръвно. Да оставимъ причинитѣ, поради които ви е обидилъ. Фактъ е, че има известна обида. Може да не си е одържалъ думата, или може да ви е изгорилъ кѫщата. Вие може да опитате, дълга ли е или кѫса правата линия на вашето милосърдие. Ако вие не можете да извините този човѣкъ въ себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате — нищо повече! Каквото и да философствувате: ама нѣма условия, туй онуй... Не, не, азъ зная, че вие се отдалечавате отъ Бога. Не ви е възможно да му простите, защото се отдалечавате отъ Бога. Нѣкой казва: азъ не съмъ готовъ, не мога да му простя, Другъ казва: азъ ще му простя. Защо вториятъ прощава? — Защото той се приближава къмъ Бога. Слѣдователно, ние можемъ да употрѣбимъ доброто само когато се движимъ къмъ Бога. Щомъ се отдалечаваме отъ Бога, невъзможно ни е да направимъ добро. Тъй че, когато азъ казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, подразбирамъ. че въ дадения случай нашето съзнание се приближава къмъ Бога, Ще схващате въпроса философски. Споредъ окултната наука, правенето добро не прѣдставлява нищо, никакво врѣме не ви отнима, нищо нѣма да иждивите. Казвате: ще ми вземи всичкото врѣме, азъ имамъ дѣца, трѣбва да работя. Не, не, доброто нѣма да ви вземе даже една хилядна часть отъ секундата. Туй добро, което може да направишъ, е извънъ врѣмето и пространството. Ти ще имашъ врѣме да работишъ и за жена си, и за дѣцата си, и при това да правишъ добро, колкото искашъ. Казвате: азъ трѣбва да отдѣля врѣме. Не, Господъ не иска врѣме. Врѣмето е дадено за физическия свѣтъ. Врѣмето е само за хора, които трѣбва да се мѫчатъ. Врѣмего е за хората на мѫчението, а за хората на блаженството нѣма врѣме. Врѣмето е само да се съзнавашъ, когато се мѫчишъ. Запримѣръ, обичашъ нѣкого, нѣкой свой приятель и той ти обѣщава да дойде. Чакашъ го, казвашъ: много закъснѣ той. Струва ти се, че е минало много врѣме, като че една цѣла година се е минала. Пъкъ то, само двѣ минути сѫ се изминали. Извадишъ часовника, погледнешъ, пакъ го приберешъ и мислишъ, че много врѣме се е минало. Че коя е нормата на врѣмето? Нѣкога врѣмето ви се вижда много кѫсо. Казвате: тази година си отиде като единъ часъ. Значи, въ нашето съзнание има друга мѣрка, съ която ние мѣримъ реалнитѣ нѣща. Сегашното врѣме въ живота не е дѣйствителна мѣрка. То е относителна мѣрка, затова не се спъвайте съ нея. Казватъ някому: ти трѣбва да работишъ за Бога. Ама нѣмамъ врѣме. Ти се отдалечавашъ отъ Бога, нищо повече. Да служишъ на Бога, това нѣма да ти вземе никакво врѣме. Ами че какво ми струва да отправя ума си къмъ Бога? Мислите ли, че Господъ е отъ тия сѫщества, които сѫ не искрени? Нѣкои като отиватъ при Бога, турятъ си було. Други пъкъ си държатъ затулени очитѣ. Не, нѣма да затваряшъ нито очитѣ си, нито ушитѣ си. Нѣкои затварятъ носа, устата си и така отиватъ при Господа, и Господъ като ги види съ затворени уста, знае защо са ги затворили. Защо си затварятъ устата? Защото миришатъ. Такъвъ човѣкъ ще ти каже: извинете, малко съмъ неразположенъ, не мога да говоря. Пъкъ нѣкой си туря памукъ въ ушитѣ, не иска да те слуша. Има богати хора( които си турятъ памукъ въ ушитѣ, когато не искатъ да изпълнятъ волята Божия. Говори му нѣкой бѣденъ, а той казва: не ви разбрахъ, болятъ ме малко ушитѣ, не чувамъ. Елате другъ пѫть. Казвамъ: щомъ намѣришъ единъ човѣкъ съ запушени уши, той се отдалечава отъ Бога, не си губете врѣмето при него. Тия нѣща не сѫ външни, това е процесъ на съзнанието. Азъ ви говоря само за правата линия. Щомъ можете да простите, вашата права линия показва, че вие се приближавате къмъ Бога. Имате голѣма неприятностъ, не се обесърчавайте! Живѣйте съ иззѣстна надежда, вашата права ляния е дълга. Обезсърчишъ ли се, отдалечавашъ се отъ Бога. Ако нищо не може да те разколебае, ако нищо не може да разклати вашето убѣждение, вашата права линия е дълга. Нѣкой пѫть вие се съблазнявате, мислите, че вашата вѣра се намалява. — Вашата линия е кѫса. Ако нищо не може да ви отдалечи отъ убѣжденията ви, вашата линия е дълга. Когато човѣкъ се съблазнява, той се отдалечава. Е, какво ще ме съблазнятъ хората? Нѣкой казватъ: ама неговата жена ме съблазнява. Неговата жена! Тя ли тебъ съблазнява, или ти нея съблазнявашъ? Чудни сѫ хората! Колкото тя може да те съблазни, толкова и ти можешъ да я съблазнишъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Не е въпросьтъ въ съблазъньта. Това сѫ играчки, а окултниятъ езикъ изключва такива залъгалки. Въ дадения случай азъ казвамъ тъй: или се приближавашъ къмъ Бога, или се отдалечавашъ отъ Него — двѣ положения има. Азъ зная, ако се приближавамъ къмъ Бога, всичкитѣ ми отношения сѫ прави. Тѣ може да не сѫ идеални, но всѣко користолюбие е изключено. Може да правя погрѣшки, то е по отношение на свѣтлината, но щомъ съмъ въ тази посока, азъ ще ги изправя, въ края на краищата. Отдалечавамъ ли се отъ Бога, може да съмъ идеаленъ човѣкъ, слѣдъ врѣме ще почна да правя погрѣшки. Има хора, които сѫ грѣшници, обаче сѫ въ посока да се приближатъ къмъ Бога. Казвамъ: този човѣкъ слѣдъ една година ще те замине. Защо? Защото той се стреми съ голѣма бързина къмъ Бога и скоро ще измѣни живота си, а ти, понеже вървишъ въ обратна посока, слѣдъ една година ще се отдалечишъ отъ Бога. Слѣдователно. щомъ се приближаваме къмъ Бога, имаме условия, а щомъ се отдалечаваме отъ Бога, ние губимъ условията. И тъй, правата линия въ нашия животъ може да се удължи, може и да се скѫси. Математицитѣ казватъ: най-кѫсото растояние между двѣ точки е правата линия. Но най-кѫсото разстояние за едно прѣстѫпление се намира между двѣ точки, а най-дългото разстояние между двѣ точки е мѣстото на добродѣтельта. И когато казвате, че между двѣ точки може да прѣкарате една права линия, или че правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки, тъй е, но това е едно отношение. Най-кѫсото разстояние между двѣ точки сѫщеврѣменно е и другъ единъ символъ. То показва и най-голѣмата скорость. Тукъ имате линията n1____________________________n2. Когато кажемъ „най-кѫсото разстояние мѣжду двѣ точки“, това показва, че тия съзнания се движатъ едно къмъ друго съ голѣма бързина. Слѣдователно, разстоянието мѣжду тия двѣ съзнания показва бързината на движението имъ. Това разстояние може да се скѫсява. Но, ако при това движение се образува единъ врѣмененъ застой, тогава върху този застой се зараждатъ най-голѣмитѣ катастрофи. Запримѣръ, ако човѣкъ се движи съ голѣма бързина най-послѣ той ще дойде до земята и ще поиска да се осигури, да живѣе единъ щастливъ животъ. Тогава се създава най-голѣмата катастрофа. Каква е тази катастрофа? Той ще има този тежакъ испитъ на Йова, който, като забогате, синоветѣ и дъщеритѣ му поискаха да се осигурятъ и казаха: „Нашиятъ баща е много богатъ, нека умре! Тия камили, овци, всичкото това за насъ трѣбва, ние ще живѣемъ, както си искаме“. И Господъ каза на Йова, „Понеже ти имашъ такива синове, ще те поставя на най-тежкия изпитъ, ще те науча другъ пѫть да раждашъ други синове, които да се приближатъ къмъ мене, а не да се отдалечаватъ“. И какво стана? Камилитѣ му, говедата, кѫщата, нивитѣ, всичкиятъ му имотъ се загуби. И, слѣдъ като Йовъ мина най-тежкото изпитание, разбра великия законъ на движението, въ него се зароди една нова идея, не само спрѣмо своето съзнание, но и спрѣмо това на своитѣ дѣца. Тогава тои направи едно ново обѣщание прѣдъ Бога. Слѣдъ това обѣщание всичко му се върна въ двоенъ размѣръ И други синове му се родиха. Кои синове се върнаха? Колко дъщери, и колко синове имаше Йовъ? Прочетете въ Писанието, колко синове, и колко дъщери ималъ Йовъ. Вие трѣбва да знаете, че Господъ е отъ онѣзи, които не извиняватъ погрѣшкитѣ, т. е. когато единъ човѣкъ не се движи къмъ Бога, Господъ не го извинява. Ето какво подразбира това: Богъ, на такъвъ човѣкъ не може да даде ония условия, които би далъ на човѣка, който се приближава къмъ него. Туй е всичкото, а не че у Бога нѣма желание да ти даде благоприятни условия. Ти който имашъ противоположенъ стремежъ, не отивашъ къмъ Бога, а се отдалечавашъ. Тогава, и 300,000,000 лв да ти дадатъ, съ какво ще прѣнесешътова богатство, какъ ще го използувашъ? Отъ васъ се изисква да имате опрѣдѣлени идеи въ сърцето, въ ума си, и да не сте колебливи. Вие мислите, че знаете много. Вие знаете много, но още не знаете, че хора, които се приближаватъ при Бога, линията имъ се удължава. Тия символи не ги знаете още. Това може да наблюдавате въ вашия животъ и да видите, че е така. Щомъ се приближавате къмъ Бога, вашето съзнание се разширява и придобивате свѣтлина. Тогава лесно може да си изясните явленията, които ставатъ около васъ. Щомъ се отдалечавате отъ Бога, нѣщата ставатъ смътни и нѣкой пѫть и себе си не разбирате даже. И тъй, азъ желая сега вашитѣ прави линии на съзнанието да се увеличатъ. За това увеличение на линиитѣ не се изисква никакво врѣме. То е само единъ вѫтрѣшенъ поривъ. Ще турите въ душата си онзи стремежъ — всѣкога да се приближавате къмъ Бога! Дръжте едно положение: като ученици, въ съзнанието си ще се движите къмъ Бога! Оставете вашитѣ форми за Христа, за свегиитѣ. Тѣ сѫ много хубави, но това сѫ само методи. Въ дадения случай ще имате само една свѣтла идея, че вие се движите къмъ Бога, въ когото седи всичкото благо на свѣта. Той е изразъ на всичкото съвършенство. Той е, който носи благата на всички сѫщества, отъ Него излиза този Духъ. И когато вие се движите къмъ Бога, ще бѫдете въ съгласие съ всички сѫщества, които отиватъ и се движатъ въ сѫщата посока. Какво може да ни прѣпятствува, когато всички се движимъ къмъ Бога? Въ моя джобъ нѣма нито петь пари, и въ вашия нѣма нито петь пари — нищо не мога да ви взема, и вие нищо не можете да ми вземете. Сега, всѣки единъ отъ васъ кѫдѣто ходи, ще носи съ себе си само 50 зърна, да сѣе.?Ако вие вземете само едно зърно повече, вашата лодка въ живота ще потъне. Ако вземете едно зърно повече, то значи: ако въ васъ се зароди най-малката мисъль за зло, тя може да ви свали долу. Помнете този великъ законъ на малкитѣ и дългитѣ линии! Нѣкой пѫть казвате: Господъ съ насъ не се занимава. Това е една дяволска мисълъ. Това е мисъль вънъ отъ съзнанието ви. Кажете ли така, въ дадения случай вие сте изгубили нѣщо, вие се опетнявате, вие се опорочавате, Ако вие мислите по този начинъ, ще видите единъ день дрехитѣ си опетнени, всички нѣща около васъ почернѣли, а вие ще се прѣвивате, ще се прѣгъвате отъ мѫка за това нѣщо. Не, ще пазите въ ума си слѣдната свещена идея: Богъ съ никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бѫдете силни. Туй е гръбнакъ за всѣки единъ ученикъ. Сега, вие нѣма да мислите, добъръ ли съмъ азъ, или не. Тази мисъль е спънка. Ама азъ не съмъ добъръ! Ти може да не си добъръ, и може да се движишъ къмъ Бога, а може да си добъръ и да се отдалечавашъ отъ Бога. Движението е важно въ този случай. Приближавашъ ли се къмъ Бога, ти ще се усъвършенствувашъ. Слѣдователно, правата идея е тази: да се движимъ къмъ Бога, отъ когото можемъ да почерпимъ знание и Мѫдрость, може да почерпимъ и сила за живота си. Тя ни е необходима при сегашното развитие. Упражнение: Ще теглите рѫцѣтѣ си отъ гѫрдитѣ до подъ лъжичката и ще произнесете думата „сърце“. Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано съ тѣхъ. Послѣ ще движите рѫцѣтѣ си нагорѣ къмъ главата, и ще произнесете думата „умъ“. Слѣдъ това ще разтворите рѫцѣтѣ си на страна: и ще произнесете думата „душа“. И най-послѣ ще приберете рѫцѣтѣ си прѣдъ челото и ще произнесете думата „духъ“. Значи, духътъ включва въ себе си всички движения. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 15-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 23. I. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Приливи и отливи. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“. Прочетоха се нѣколко теми; върху; „Най-малката добродѣтель“. Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на усмивката“. За да намѣри човѣкъ най-малката добродѣтель, иска се много ситна мрѣжа, за да я хване отъ морето, нѣкои отъ васъ сѫ взели много едра мрѣжа. Сега, какво разбирате отъ тази картина? Вие я считате за едно украшение. Тѣзи двѣ успоредни линии показватъ теченията, които ставатъ въ астралния свѣтъ, или въ всички онѣзи вещества, които сѫ жидки — можемъ да го наречемъ „течението на жидкитѣ вещества“. Тѣзи двѣ прави линии АВ и СД сѫ граници на астралния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ тѣзи триѫгълници отгорѣ? Съ тѣхъ ние изразяваме духовния свѣтъ. Тѣзи граници АВ и СД прѣдставляватъ по-гѫста материя, въ която хората постоянно биятъ главитѣ си, чупять коститѣ си. Това сѫ нѣща, които не могатъ да се промѣнятъ. Нѣкой пѫть ученитѣ хора се заклещватъ, че нито назадъ, нито напрѣдъ. Триѫгълницитѣ пъкъ показватъ чисто Божествения свѣтъ. Въ тѣхъ енергиитѣ сѫ отъ другъ родъ. Защо линията mn е крива, защото не върви по правъ пѫть? Защо змията като върви прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другатѣ животни, по права линия? Кои сѫ причинитѣ? Вие, физиолозитѣ, нали се досѣщате кои сѫ причинитѣ. — Понеже крака и рѫцѣ нѣма. Всички онѣзи сѫщества, всички онѣзи сили, които сѫ безотговорни, които сѫ невмѣняеми въ свѣта, вървятъ все по тѣзи криви линии. И ще забѣлѣжите, че това е фактъ. Вземете единъ човѣкъ, който върви много спретнатъ, дайте му вино да пие и той ще започне да върви като нѣкоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия. Сега, да обяснимъ, какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си, въ геометрията, тя нѣма никакъвъ смисъль. Казватъ: крива линия. Но отъ окултно гледище, за да изпѫкне тази линия нагорѣ, има извѣстно влияние. Тукъ, между втория и третия триѫгълници, при буквата Р се намира единъ разуменъ центъръ, който е прѣдизвикалъ единъ приливъ на тѣзи разумни енергии. Значи, тукъ има извѣстна култура. На противоположната страна на всѣка една крлтура има извѣстенъ отливъ. Този отливъ се дължи на друго разумно влияние Р1 за отличие отъ Р. Слѣдователно, въ движението на тази крива линия mn, еднитѣ сѫ приливи, другитѣ — отливи. Тия нѣща постоянно ставатъ у самитѣ васъ. Забѣлѣжете, че тукъ има другъ единъ законъ. Сега, коя е дѣсната страна на тия криви линии? Да кажемъ, че сърцето и умътъ въ дадения моментъ представляватъ граници на духовния свѣтъ. Въ ума и сърцето текатъ два рода енергии. Когато въ ума има приливъ, въ сърцето има отливъ. Когато въ ума има отливъ, въ сьрцето има приливъ. Туй не е само едно твърдение, то е единъ фактъ. Този фактъ ние обуславяме психологически на слѣдующето наблюдение. Вземете момчетата и момичетата на възрасть отъ 10—14 години, щомъ почне да се развива тѣхното астрално тѣло, щомъ почнатъ да се развиватъ чувствата у тѣхъ, колкото и да сѫ паметливи, почватъ да ставатъ разсѣяни, става приливъ въ тѣхъ и паметьта имъ почва да се губи. Къмъ 21-та си година, паметьта имъ пакъ почва да се възстановява. Слѣдователно, когато енергиитѣ слизатъ въ сърцето, всѣкога въ ума се явява една разсѣяность, а когато става приливъ въ ума, всѣкога човѣкъ усѣща, че въ сърцето настава една студенина и той казва: изгубихъ онѣзи благородни хубави чувства въ сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечнитѣ енергии, които изразяватъ сѫщность на сърцето, и енергиитѣ, които минаватъ презъ сърцето сѫ двѣ различни нѣща. Когато нѣкой пѫть вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате извѣстенъ родъ енергии, които сѫ въ съгласие съ вашитѣ сърдечни енергии. Пияниятъ като се напие, или гладниятъ като се нахрани, изпитватъ едно приятно разположенне. Учениятъ човѣкъ, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение въ умствения свѣтъ горѣ. Промѣнитѣ на тия енергии не съставлява още сѫщественото въ живота. Тукъ се раждатъ всички противорѣчия. Нѣкой стане сутринь, въ ума си има отливъ, не може да мисли правилно, а въ сърцето си има накипяване на енергии, не може да работи Щомъ влѣзешъ въ сърцето, тамъ трѣбва да работишъ, въ него има по-груба материя, Дразнишъ се нѣщо, но никаква философия нѣма въ това, не можешъ да си дадешъ отчетъ. Ако си майка ще намѣришъ нѣкого, върху когото да излѣешъ този гнѣвъ. Ще ти дойде на ума, че малкото, или голѣмото ти дѣте е счупило нѣкоя паница. Ще го набиешъ и ще му кажешъ: другъ пѫть да не чупишъ! Слѣдъ като го набиешъ пакъ ти е нѣщо мѫчно. Доиде ти на ума, че гащитѣ му скѫсани. Още единъ пѫть ще го набиешъ. Но и слѣдъ това пакъ не ти минава мѫката. Послѣ, дойде ти на ума, че мѫжътъ ти не е донесълъ хубаво месо и ще се скарашъ съ него. Това е една вѫтрѣшна енергия въ тебе, която се е събрала и трѣбва да я изразишъ. Защото ако не стане отливъ на астралнитѣ енергии, ако не имъ дадешъ възможностъ да изтекатъ тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миязми. Така ставатъ хората клюкари. Клюкаритѣ сѫ хора, въ които има блато съ миязми дѣто се събиратъ жаби. Тѣ обичатъ езерото и плашатъ жабитѣ. Такъвъ човѣкъ все мисли да изважда риби, това онова, все търси нѣщо, но тъй си отива животътъ. Тѣзи хора, у които сърцето се развива, азъ ги уподобявамъ на онзи циганинъ, на когото дали едно гърне съ млѣко да го продава. Тои го туря на главата си, тръгва и си мисли: ще продамъ туй млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца, Каго продамъ яйцата, ще си купя една гѫска, която ще ми даде патенца. И тѣхъ ще продамъ. Отъ паритѣ ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продамъ агнетата и ще си купя една крава. И тъй забогатѣлъ въ мечтитѣ си, че рѣшилъ да се ожени. Ама каква ще избере? — Ще се прѣдстави на царската дъщеря, тя ще се съгласи и послѣ ще си иматъ едно хубаво дѣтенце. Като си помислилъ за дѣтенцето, подскочилъ отъ радость, млѣкото съ гърнето паднало на земята и се разлѣло. Сега, има много учени благородни хора, които мязатъ на този циганинъ. Нѣкой отъ тия учени казва: Туй ще чета, онуи ще чета, ще проучвамъ Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Учениятъ казва: това ново ще изобретя, онова ще изобретя. Подскача и изгубва мисъльта си. Не трѣбва да си правите илюзии. Тѣзи граници които сѫществуватъ, това азъ ги наричамъ, граници на два свѣта. Дѣйствителниятъ, реалниятъ Божи свѣтъ, туй сѫ все разумни сѫщества. Всичкитѣ ваши постѫпки, всичкитѣ ваши мисли, всичкитѣ ваши желания нѣма да останатъ безъ послѣдствие. Да не мислить, че може да бѫдете по-умни отъ тѣхъ. Дотолкова, доколкото вашитѣ мисли, вашитѣ интереси сѫ въ съгласие съ тия разумни сѫщества, дотолкова тѣ ще ви съдѣйствуватъ, но въ монента, въ който се отклоните, ще ви турятъ прѣпятствие. Ще ви приведа единъ анекдотъ. Поканили едного на гости, и този, който го поканилъ, му показва една ябълка и веднага я скрива. Слѣдъ туй му показва друга една ябълка, донесълъ я до устата му, той я близналъ и веднага пакъ я скрива. Най-послѣ му донесълъ единъ много хубавъ бонбонъ, така направенъ, че отвънъ биль сладъкъ, а отвѫтрѢ — горчивъ. Близналъ го и си казалъ: А, хубавъ е! Но като го сдъвкалъ, изплюлъ го. Слѣдъ това му донесли ядене, хубаво сготвено, отъ хубаво месо, но като го изялъ, повърналъ — отъ развалено месо било сготвено. И слѣдъ това, като му донасяли нѣщо, питалъ: отъ кое е това? Отъ туй, което се вижда, или отъ туй, което се само близва, или отъ туй, което се вкусва и изплюва, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? И азъ ви питамъ: отъ кое е вашето знание? Отъ туй което се вижда само, или отъ туй което се близва, или отъ туй което се вкусва и повръща, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? Това не е знание. Това сѫ само опити, за да добиемъ онази истинска наука, И при сегашнитѣ условия, нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И въ туй и вие, и всичкитѣ хора сѫ специалисти. Ако нѣкой човѣкъ каже, че е щастливъ, този човѣкъ принадлежи на другъ свѣтъ. И азъ ви казвамъ: човѣкъ, който живѣе въ материялния свѣтъ, абсолютно не може да бѫде щастливъ. Който мисли, че е щастливъ, той се самозаблуждава. Ще ви дадатъ сладкия бонбонъ, но ще го изплюете. Ще ви дадатъ хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава, нѣкой ще каже: какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота е извънъ тази материя, извънъ този свѣтъ, въ който живѣемъ. Всѣки отъ васъ научно ще изучава зокона на приливитѣ и отливитѣ. Нѣкой има едно неразположение. Ще хване това неразположение. Защо си неразположенъ? — Тежко ми е. Е какъ, вчера бѣше готовъ за Христа всичко да направишъ? Казваше: азъ туй ще направя, онуй ще направя, а днесъ си се сгушилъ! Какъ тъй, отъ вчера до днесъ си другъ вече? — Ама такова е обществото! Не, ти ще намѣришъ сѫщинската причина. Ама Господъ тъй наредилъ. Какъ намѣри ти, че Господъ е наредилъ така? — Ама Господъ на едни е опрѣдѣлилъ да сѫ радостни, а на други да скърбятъ. Не, заблуждавашъ се, Господь не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цѣль, ако мога така да се изразя, тукъ на земяти е да ни застави да мислимъ. Сега разберете, азъ ви прѣдставямъ нѣщата въ една фигуративна смисълъ. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ: това е една подигравка съ нашитѣ чувства. Азъ, като на ученици, бихъ ви казалъ, че вие до сега хиляди пѫти сте се подигравали сами съ себе си. Ами, че ако единъ день вие мислите, че сте добъръ и уменъ човѣкъ, а на другия день мислите, че сте единъ идиотъ, или единъ голѣмъ грѣшникъ, питамъ: не се ли подигравате съ себе си? Слѣдъ като днесъ мислите, че сте единъ идиотъ, глупавъ човѣкъ, а утре мислите, че сте единъ гениаленъ човѣкъ, не се ли подигравате съ себе си? Може ли глупавиятъ човѣкъ да стане гений, и гениятъ да бѫде глупавъ? — Не може. Азъ говоря за сѫщностьта на нѣщата. Азъ говоря за интелигентностьта въ свѣта, за нейната колективность. Тя по сѫщество не може да се измѣни. Тази интелигетность, която ни рѫководи, произтича отъ единъ Божественъ центъръ и не може да се измѣни. И ако нѣкой пѫть ви се вижда, че тази енергия се е измѣнила, на това причината сте вие. Ако нѣкой пѫть енергията прави извѣстно отклонение, трѣбва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казватъ, че свѣтлината се движи вълнообразно Защо върви така? — Тя срѣща извѣстна съпротивления, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Свѣтлината има два вида елементи. Единиятъ елементъ носи енергиитѣ на сърцето, а другиятъ елементъ е образуванъ отъ трептения, които носять интелигентностьта, но не само тѣзи вибрации на свѣтлината. Тия вълни показватъ, че етерътъ е правилъ такива малки трептения. Между двѣ височини има една малка трапчинка, която се обуславя отъ извѣстно отклонение въ закона. Сега, вие може да отклоните вашата енергия, т. е можете да измѣняте вашето настроение. Запримѣръ, имате отливъ въ вашето сърце. Какво да правите? — Напуснете сърдечния свѣтъ и влезте въ умствения, не се занимавайте съ чувствени работи. Нѣкѫдѣ се дава театъръ, кинематографъ, забавление, но вие нѣмате пари. Не отивайте на театъръ, защото, ако отидете, ще си създадете редъ неприятности. Или, искате да отидете на курортъ нѣкѫдѣ, обаче нѣматѣ петь пари. Ако отидете, какво ще стане съ вась? — Ще прѣкарате тамъ единъ два, три дни и най послѣ хотелджията ще каже. господине, платете си! Не ви трѣбва курортъ. Колкото и да е труденъ вашия животъ, впрегнете ума си въ умствена работа! Сега, туй, което ви прѣчи е това, че много ученици живѣятъ съ своето минало. Мислите, че сте ученъ. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се повече нѣщо, отколкото сте. Ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ привеждалъ и другъ пѫть. Ако имате една справочна книга, денемъ на свѣтлината може да четете всичко на нея, но ако ви я дамъ на нѣкое тъмно мѣсто, какво може да четете отъ нея. Слѣдователно, нѣкой пѫть Божествената книга на живота е закрита и ние нѣмаме свѣтлина. И ако единъ день се усѣщате въодушевени, то е, че сте прочели единъ листъ отъ вашия животъ. Вие се радвайте, че можете да четете. Вториятъ день вие имате отливъ. Отваряте книгата и казвате: какво стана, че не мога да чета? — Нищо, ще легнешъ да спишъ. Какво означава спането? — Спането е единъ вътрѣшенъ процесъ. Ще напуснешъ физическия свѣтъ и ще влѣзешъ въ астралния свѣтъ, тамъ е день. Ще отидешъ, дѣто има день. Когато въ астралния свѣтъ настане нощь, въ умствения свѣтъ е день. Когато и въ умствения свѣтъ настане нощь, ти ще отидешъ въ Божествения свѣтъ, тамъ е день. Онѣзи, които разбирать законитѣ, ще вървятъ напрѣдъ. По нѣкой пѫть и въ тѣзи висши свѣтове настава нощь, и въ тѣхъ има отливи. Тогава ще започнешъ обратното, ще започнешъ да слизашъ надолу. Когато единъ висшъ духъ слѣзе на замята, т. е. когато слѣзе долу въ ада, за него това съставлява една голѣма приятность. Запримѣръ, ако единъ ангелъ слѣзе на земята, той ще я намѣри като едно забавление и слѣдъ 500 — 600 години ще се върне на небето съ голѣми опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: животътъ е нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото вие искате да бѫдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: нѣма ли нѣкой да ни помогне? Може да ти съдѣйствува, но никой не може да учи заради тебъ. Моята мисъль може да съдѣйствува за вашата мисълъ, но вие за себе си трѣбва да мислите. Моята добродѣтель може да ви съдѣйствува, но тя не може да бѫде заради васъ. Тя нѣма да ви ползува. Такъвъ е законътъ при сегашнитѣ условия. Туй разберете ли веднъжъ. не си правете повече илюзии. Вие си казвате: за мене условията въ живота не сѫ благоприятни. Не, доколкото зная, условията за всѣки единъ човѣкъ сѫ такива, каквито сѫ необходими за дадения случай. Ако така разсѫждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да прѣмахнете и всичкитѣ прѣпятствия, които сѫществуватъ у дома ви, между дѣцата ви. Сега, този законъ, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечерь нѣма да се спирамъ. Мнозина отъ васъ започватъ съ ирационалнитѣ числа, а свършватъ съ рационалнитѣ. А то трѣбва да е обратното: да започнатъ съ рационалнитѣ, а да свършатъ съ ирационалнитѣ числа. Защо? Защото рационалнитѣ числа се дѣлятъ правилно, безъ никакъвъ остатькъ. Ирационалнитѣ числа пъкъ сѫ числа, които сѫществуватъ въ другъ свѣтъ, тѣ не се дѣлятъ. И всичкитѣ спорове сега между васъ, всичкитѣ ваши криви разсѫждения се дължатъ все на тѣзи ирационални числа. Законътъ е такъвъ. Вие дойдете при мене съ една торба отъ 10 кгр., а другъ — съ една торба отъ 50 кгр, които може да носи и ме питате: защо на този даде 50 кгр., а на мене 10 кгр.? Защото твоятъ чувалъ е толкова голямъ — толкова можешъ да носишъ. Ама ти трѣбваше да ми туришъ единь твой слуга да ми носи повече. А, такъвъ законъ нѣма! Ако азъ накарамъ моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носишъ толкова, колкото можешъ. Единъ день, ако станешъ силенъ, и 100 кгр. може да ти дамъ. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, живата природа на всѣки единъ човѣкъ дава толкова, колкото може да носи. Другото заблуждение е слѣдующето: вие не се познавате. По нѣкой пѫть мислите, че се познавате. Нѣкой казва: азъ позназамъ еди-кого си. Да познавашъ нѣщо, то значи да боравишъ съ него. Да познавашъ електричеството, то значи, като посоча пръста си, да светне. Ако азъ мога да заповѣдвамъ на тази електрическа енергия въ моя пръстъ да светне, значи азъ имамъ познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарамъ да светне, но знания трѣбва да имамъ! Туй знание не се добива отъ книги, съвсѣмъ други условия се изискватъ. Азъ мога да запаля своя пръстъ и да гори безь да изгаря. — Ще свети само. Насъ не ни трѣбватъ електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. Послѣ, насъ не ни трѣбватъ тия соби. А сега, вие седите, имате голѣми претенции, мислите, че знаете много. Казвамъ: докато плащате за елекричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отѫпканъ пѫть, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е пѫть на страдания. Сега, вие казвате: защо ми сѫ тия страдания? Нѣкой отговаря: тъй ми е опрѣдѣлено въ свѣта. Сега, ще ви прѣдставя мисъльта си по ясно. Прѣдставете си, че на едно мѣсто природата е изкопала една дупка, около 1/2 до 1 м., дълбочина и широчина. Вие сте ученъ човѣкъ. Минавате покрай дупката, погледнете въ нея и си казвате: защо ли е изкопана тази дупка? — заминете си. Слѣдъ това мине вторъ, погледне въ дупката и пакъ си каже: защо ли е изкопана тази дупка? И, той си замине. Това сѫ все учени хора! Слѣдъ това минатъ още около стотина души, всички се спиратъ погледнатъ дупката и си казватъ: кой ли я изкопалъ и защо? Никой не я заравя. Срещнатъ се всички и си казватъ: забѣлѣзали ли сте тази дупка? Добрѣ, 100 такива дупки сѫ изкопани, всички минаватъ — заминаватъ и само хроникиратъ: 100 дупки има изкопани. Описватъ ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщатъ по сѫщия пѫть, но тъмно е — нощь. Тѣ не забѣлѣзватъ тия дупки и въ мрачината — хопъ, падне единъ въ дупката, изкълчи си крака. Другъ слѣдъ него падне въ друга дупка, изкълчи си рѫката и най-послѣ казватъ: да те пази Господъ отъ тѣзи дупки! Да те пази Господъ отъ този пѫть! Какво искатъ да кажатъ съ това? Ако тѣзи хора се върнатъ, напълнятъ тѣзи дупки съ пръсть и посадятъ въ тѣхъ нѣкакви дръвчета, втори пѫть като минатъ, ще пострадатъ ли? Слѣдователно, вие като сте минавали тамъ, като ученъ човѣкъ, не сте посадили сѣмката на нѣкоя добродѣтель. Втори пѫть като минете, ще я посадите. Питате тогава: защо сѫ страданията? — Много дупки има. Туй показва, до колко сте били готови да изпълните волята Божия. Ти срѣщнешъ единъ твой другарь. Срамъ те е да си изкажешъ мнѣнието, своитѣ убѣждения и затова нищо не му говоришъ Мислиш си: ще се изложа! Не, ти минавашъ за ученъ човѣкъ — срещни приятеля си и му кажи: слушай, приятелю, едно нѣщо има въ свѣта реално, единъ пѫть има: човѣкъ трѣбва да обича Бога съ всичкото си сърце! Така, както вървишъ, ти не вървишъ въ правия пѫть. Речешъ ли му така, ти ще го стреснешъ. Този човѣкъ си отива дома си, и втори пѫть като го срещнешъ, ще видишъ, че туй сѣменце е поникнало. Сега, мнозина казватъ: чакай, да си не казвамъ мнѣнието, да не се излагамъ. Я ми кажете, какъ се проповѣдва за Господа? — Ами да изучимъ Библията! Е, хубаво, пророкътъ какъ е проповѣдваль като нѣмаше Библия? Казвате: да изучишъ Евангелието! Ами апостолътъ какъ е проповѣдвалъ, като нѣмаше Евангелие? Казвате: е, на тѣхъ Господь е далъ. Отъ. гдѣ знаешъ, че Господъ е далъ на тѣхъ? Защо на васъ не даде? — Ама тѣ имаха особена привилегия. Е, въ какво седеше тази привилегия? Привилегията бѣше въ това, че тѣ имаха абсолютна вѣра, любовь, обичь, бѣха готови на всички жертви, за да изпълнятъ воляга Божия. Значи тѣ се учиха съобразно законитѣ на живота. Тѣ имаха друга книга. Сега за васъ е още по-добрѣ, понеже имате и тѣхната опитность. Това не е въ ущърбъ на васъ, азъ не искамъ да се върнете 2000 години назадъ, но казвамъ, че тѣ бѣха при много по-лоши условия. Тѣ сѫ направили много прѣводи отъ живата природа. Вие ще се ползувате отъ тѣхнитѣ прѣводи и опитности. И ние днесъ ще вложимъ нѣщо въ Евангелието на нашия животъ. Какъ? Всѣки отъ васъ ще внесе поне една дума, поне едно прѣдложение въ това ново Евангелие. То се пише тамъ горѣ. Каквато добрина направишъ на земята, тя се пише въ Божествената книга, отбѣлѣзва се. Помислилъ си нѣшо, казалъ си нѣкое прѣдложение, има разумни сѫщества, които веднага го внасятъ въ тази свещена книга, отбѣлѣзватъ името ти и кога се е родила тази мисъль. Вие мислите, че никой не се занимава съ тия работи, никой не се занимава съ васъ. Не, не, занимаватъ се. И всичкитѣ ваши упражнения, които имате тукъ единъ день ще ги разглеждате. Архиви има тамъ! Единъ день ще ви въведатъ въ тѣхъ и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде нѣкое отъ разумнитѣ сѫщества да ви покаже вашите гарджета които сте рисували и ще ви каже: вижъ съ какво си се занимавалъ! Ще дойде учения човѣкъ ще му кажатъ вижъ съ какво си се занимавалъ. Смѣшно ще бѫде! Тамъ ще ви обяснятъ, кои сѫ били причинитѣ, че сте написали тѣзи гарджета. Тѣзи истини ще ви обяснятъ единъ великъ законъ въ свѣта. Туй изисква дълго изучаване. Има извѣстни математически изчисления, споредъ които можете да знаете влиянието на планетитѣ прѣзъ всѣки день, часъ и минута. И послѣ, нѣкой ще каже: какво влияние има мѣсечината, какво влияние иматъ всичкитѣ звѣзди, какво влияние иматъ планетитѣ върху насъ? Ако дойдете да боравите съ тѣзи философски въпроси, вие съвсѣмъ ще се изгубите. Знаете ли какъ ще се изгубите? Казвамъ: има извѣсни учени хора, които обясняватъ, какво нѣщо е топлината, казватъ, че топлината била движение, че светлината била движение. Азъ казвамъ: топлината не е движение. Свѣтлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Свѣтлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега, да оставимъ тѣзи твърдения и отричания, но казвамъ: ще трѣбва ли азъ да чакамъ този ученъ човѣкъ да ми казва, какво нѣщо е топлината и послѣ да я употрѣбявамъ? Прѣди да ми обясняватъ ученитѣ хора, колко трептения имала свѣтлината, топлината, тѣ си сѫществуватъ, азъ си служа съ тѣхъ. И сега, ще ми казва нѣкой, какво нѣщо е Богъ! Ще чакамь азъ еди-кой си богословъ да напише своя трактатъ за Бога, и тогава азъ да боравя съ Него. Че азъ съмъ усѣтилъ, какво нѣщо е Богъ, прѣди да сѫ ми обяснявали. Неговата мисъль, Неговитѣ трептения азъ съмъ усѣщалъ въ себе си! Ако вие ми дадете най-последнитѣ обяснения за свѣтлината, добрѣ, но ако азъ чакамъ да ми обяснявате, какво нѣщо е Богъ, нѣма да чакамъ. И сега, въ църквитѣ ще ми доказватъ, какво нѣщо е Богъ. Тамъ е заблуждението! Прѣди да ми доказва църквата, какво нѣщо е Богъ, азъ Го зная. И всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, ни даватъ само методи, чрѣзъ които можемъ да използуваме великото Божие благо. Сега, първото нѣщо: не отивайте въ друга крайность! Вие искате да научите хората, какво нѣщо е Господъ, прѣди още вие да сте го разбрали. Не, ти не знаешъ какво нѣщо е Господъ. Когато Господъ дѣйствува въ сърцето ми, сърцето ми е меко. Азъ казвамъ: ела, приятелю, готовъ съмъ съ тебе да раздѣля хлѣба си. Седна съ него, приказвамъ си приятелски, дамъ му отъ хлѣба си и тогава и той, и азъ разберемъ какъ дѣйствува Богъ. Щомъ Го нѣма, затворя вратата си. Щомъ Господъ е въ моя умъ, като видя единъ ученъ човѣкъ, уча се отъ него. Може да ме изпъдятъ и 100 пѫти, но азъ ще ида, ще дамъ всички жертви, ще отстѫпя на всичко, само да науча нѣщо. Щомъ нѣма Господа горѣ въ моята мисъль, и цѣлата библиотека да ми дадатъ, азъ ще избѣгамъ отъ тамъ. Знанията и стремежътъ къмъ Божественитѣ идеи се дължатъ на Божественото, което отъ хиляди и милиони години дѣйствува вѫтрѣ въ насъ. Тамъ нѣма да имате тѣзи понятия, да казвате: чакай да видя, какво ще каже моятъ Учитель, че да имамъ едно по-право понятие за Бога. Не, моята задача не е тази, да ви дамъ едно по право понятие за Бога. Азъ искамъ да ви дамъ прави методи, какъ да служите на Бога. Казвамъ, че всичкитѣ методи, съ соито хората до сега сѫ служили на Бога, не сѫ прави. Не че не сѫ добри, азъ не ги отричамъ, но не сѫ единъ идеаленъ начинъ за служене на Бога. Добри сѫ всички църкви, и държави, въ всичко работи Божественото, но не е този истинскиятъ методъ, по който можемъ да служимъ на Бога. Когато истинскиятъ методъ влѣзе, ще има разбирания ще има миръ, ще има благородство между хората. Смъртьта ще изчезне, страданията ще се прѣмахнатъ, затворитѣ ще се прѣмахнатъ, всичко туй ще изчезне. Сега, нѣкои може да кажатъ, че това се отнася до далечното бѫдеще. Не, не, азъ твърдя едно нѣшо, което е вѣрно, а то е, че това е сега. То е извънъ врѣмето и пространствого. Вие може да имате туй нѣщо още сега, не слѣдъ единъ часъ, още сега може да го имате. Какъ? — Ако изхвърлите съмнѣнието отъ вашия умъ. Казвате: е, тогава още не му е дошло врѣмето. Ами че ти самъ си туряшъ тази мисъль въ ума, че не му е дошло врѣмето, Кога ще бѫде врѣмето? Онзи, ксйто казва, че не му е дошло врѣмето, знае ли философски, какво значи да ти е дошло врѣмето? Ами ако това врѣме е прѣминало? Ами ако ти си закъснѣлъ за станцията? Ще чакашъ вторъ тренъ. Не, не, ти ще идешъ точно на врѣме, защото природата обича точность, въ нея нѣма забавления, точно на врѣме ще тръгнешъ, най-малко двѣ секунди прѣди да тръгне трена. Закъснѣешъ ли една секунда, нейниятъ влакъ е на разтояние отъ тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажешъ: закъснѣхъ само една секунда, и не ме чакаха! А, ти се мислишъ една величина. Ама трѣбва да ме чакатъ! Не, ти ще чакашъ. Този е великиятъ законъ. Всички велики хора сѫ чакали. Азъ наричамъ велики хора добритѣ, онѣзи, които служатъ на Бога. Онѣзи хора, които служатъ на свѣта, отъ каквото произхождение и да сѫ, азъ не ги наричамъ велики. Онѣзи, които сѫ написали нѣкои велики книги, тѣхъ наричамъ велики. Вие ще кажете: ама пророкъ Исаия е написалъ една велика книга. Вие знаете ли кой бѣше пророкъ Исаия? — Тои бѣше само една фирма, а въ сѫщность туй сѫ онѣзи велики духове, които сѫ работили съ него. Исаия е като нѣкой редакторъ. Казвате: е, Викторъ Хюго е написалъ една книга. Какво е написалъ? — Клѣтницитѣ. Ние имаме криво понятие. Всѣки единъ трудъ прѣдставлява колективна работа на възвишени и велики сѫщества въ свѣта. Онѣзи велики оратори написали една хубава рѣчь, взиматъ я за своя. Азъ нали зная, нѣкои проповѣдници въ Америка, прочели нѣщо отъ тукъ-отъ тамъ, напълнили кошара си и ще говорятъ. Е, приятели, това е единъ колективенъ трудъ. Не трѣбва да се самоизмамваме. Това е колективенъ трудъ, това е общата интелигентность, която е работила. Тѣзи висши сѫщества, които иматъ благоволението да те вдъхновятъ, иматъ и доблестьта, като ти прѣдадатъ своитѣ мисли, да не искатъ да си турятъ името. Ти напишешъ една хубава рѣчь, казвашъ: тя е отъ мене. Истинскиятъ авторъ седи на страна, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: хайде, нѣма нищо, тури си твоето име! И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дѣте една ябълка, какво прави? — Тури си я въ джоба. И послѣ ти казвашъ: ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасажъ? Той пакъ те погледне, потупа те и каже: нѣма нищо. И послѣ, кой какъ те срещне, казва: ама ти си билъ гениаленъ човѣкъ! — Ами че и азъ не знаяхъ. Той пакъ те потупа и се поусмихне. Е, пакъ гениаленъ човѣкъ си, проводникъ на туй възвишеното. Ще се стремите да бѫдете проводници на туй възвншеното и благородното. Като държа нѣкоя бесѣда, нѣкой казва: учительтъ говори хубаво, но ние пакъ ще си вървимъ по нашия пѫть. Да, ще си вървите по вашия пѫть, но кракътъ ви втори пѫть ще бѫде изкълченъ. За мене е безразлично, но казвамъ: много отъ вашитѣ страдания може да се прѣмахнатъ още сега, не за въ бѫдеще, но трѣбва да вървите въ Божествения пѫть. Нѣкой отъ васъ казва: азъ имамъ доброто желание, правя тѣзи усилия. Други, обаче, търсятъ по лесния пѫть. За да се добере човѣкъ до една велика Божествена Истина при сегашнитѣ условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мѫчнотии. И прѣдставете си сега, азъ като изнасямъ тѣзи Божествени Исгини, всички казватъ за мене: той изнася едно ново учение. Това не може да се нарече ново учение, това е Божественото учение, това сѫ законитѣ въ природата, това сѫ начинитѣ, по които живата природа дѣйствува. Азъ констатирамъ тия закони, които дѣйствуватъ въ живата природа, които дѣйствуватъ и въ живота. Казватъ, че тия нѣща разваляли живота и започватъ срѣщу менъ шпионирания, че той лъже, това онова и т. н. Казвамъ: когато говорятъ за мене, че лъжа, азъ зная, че говоря Истината. Ама той е лошъ човѣкъ! Азъ зная че съмъ най-добриятъ човѣкъ. Защо? — Всѣкога, когато започнатъ за нѣкой човѣкъ да говорятъ лошо, азъ зная, че той е добъръ. Това е едно отъ най-силнитѣ доказателства, че той е добъръ. Хвалятъ ли го, азъ снимамъ 50% и казвамъ: този човѣкъ е единъ отъ посрѣдственитѣ. Говорягъ ли лошо за нѣкой човѣкъ, азъ го взимамъ за добъръ. Сега, мнозина отъ васъ казватъ: азъ влѣзохъ въ бътствого съ доброто желание да работя, но братята не ме разбраха. А, трѣбваше да го посрещнатъ съ финикови вѣйки, гении билъ! Ами че тогава ще бѫдемъ самохвалци! Туй е едно криво разбиране. Туй не съставлява идея на едно братство. Вие сте чудни, като казвате, че сте отъ Бѣлото Братство. Вие още не сте братство, но туй, което сега става е едно побратимяване. Въ какво седи туй побратимяване? — То седи въ това, че като срещнешъ нѣкого, когото много обичашъ, той ще ти направи единь абцесъ, и ти на него другъ, та ще смѣсите кръвьта си. Това е побратимяване, обмѣна. Еднитѣ ще взематъ отъ твоята кръвь и ти отъ тѣхната. Само по такъвъ начинъ у васъ ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъвъ начинъ животътъ ви ще се осмисли. Ще се намѣришъ въ едно затруднено положение: бѣденъ си, сиромахъ си, писатель, си художникъ си или музикантъ, не ти върви. Не че не ти върви, много добрѣ ти върви, но трѣбва да намѣришъ вѫтрѣшната философия на нѣщата, да разберешъ, защо не ти върви. Разбирате ли нѣщата, вие ще намѣрите красивата страна на живота. Като изнасямъ тия нѣща, вие не се занимавате съ себе си, но казвате: чакай, този е хиксъ (х), турите го долу. Онзи тамъ е игрекъ (у), и него турите долу; трети нѣкой е зетъ (z), турите и него долу. Ами вие какво сте? - A, ние сме горѣ. Азъ, азъ, чакай, азъ съмъ важниятъ. Ти казвашъ. азъ съмъ каквото съмъ, а oнѣзи тамъ не разбиратъ нѣщата. Ето философия, която ражда партиитѣ. Ти си като една гимия въ морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкашъ; щомъ морето ти е тихо, и ти си тихъ. Не че ти искашъ да играешъ, но морето те кара. Нѣкой казва: азъ съмъ тихъ, Тихъ си, защото морето е тихо. Нѣкой отъ васъ казватъ: азъ работя. Не работишъ ти, но други нѣкои работятъ съ тебъ. Азъ съмъ тихъ. Не, морето ти е тихо. Азъ бихъ искалъ, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато моретс се развълнува, вие пакъ да сте тихи, да можете да устоите срѣщу вълнитѣ. Тия сѫ солидни мисли. Като ученици, тъй трѣбва да разсѫждавате. Тия мисли трѣбва да се вложатъ въ ума ви. Тѣ не сѫ отъ сега, тѣ се прѣдаватъ отъ хиляди години. Сега искамъ, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става съ васъ, става и по цѣлия свѣтъ. И въ Америка да отидете и въ Англия, навсѣкѫдѣ въ сърцата и умоветѣ на хората има приливи и отлави. Това не сѫ недѫзи. Казвате „азъ“. Това „азъ“ е единъ приливъ горѣ, но послѣ ще дойде единъ отливъ. И тъй, „азъ“ можешъ да бѫдешъ и x, и y, и z — все ще бѫдешъ една величина. Тия величини може да се измѣнятъ. И тъй, въ тази лекция ви показвамь единъ начинъ, съ който може да възстановите равновѣсието на вашитѣ сили, не отвънъ само, но и отвѫтрѣ. Азъ не искамъ да се примирявате така привидно само. Казвате: да се примиримъ! Най-първо трѣбва да при миримъ силитѣ на ума съ силитѣ на сърцето, да можемъ да прѣкараме енергиитѣ на ума въ сърцето, и енергиитѣ на сърцето въ ума. А затова трѣбва да знаете тия закони и да ги проучвате. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость. * 14-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 16. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мъртвитѣ и живитѣ линии. Размишление. Прочете се разюмето отъ темитѣ „Единство на обичьта“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Произходо на лѣчебнитѣ растения“. Тема за слѣдующия пѫть: „Най-малката добродѣтель“. Ще си изкажете мнѣнието. То нѣма да бѫде мѣродавно, защото такава добродѣтель въ природата сѫществува. Каква е разликата между една мъртва и една жива линия? Да кажемъ, че имате линията С, имате и лииията Д. Какво представляватъ едната и другата линия? Линията С може да прѣдставлява една плоскость, но прѣдставлява и единъ квадратъ, нали? Тогава, казвамъ: тази мъртва линия е граница на една мъртва плоскость. Да допуснемъ, че втората линия Д е жива линия. Тя е граница на една жива плоскосгь. Тогава, по какво се отличаватъ мъртвитѣ линии отъ живитѣ? Сега, азъ нѣма да ви оставя въ затруднение, защото, ако река да взема вашето мнѣние, единъ ще каже едно, друтъ ще каже, че то не е вѣрно, тогава ще се накърни вашето честолюбие. Вие ще мълчите, за да бѫдете умни, пъкъ азъ ще говоря, та ако направя погрѣшка, ще кажете: Учительтъ не знае. Живитѣ линии всѣкога сѫ по-дълги, тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трѣбва да е съвсѣмъ права. Линията Д е една жива линия. Всичкитѣ физически или мъртви сили въ природата, въ които нѣма съзнание вървятъ по права линия, а всичкитѣ живи сили вървятъ по една вълнообразна линия. Слѣдователно, кривитѣ линии, това сѫ изключение между правитѣ линии. Геометрицитѣ всѣкога искатъ да направятъ кривитѣ линии на прави, за да ги измѣрятъ. Едно мъртво тѣло може да го прѣтеглите, но едно живо тѣло не може да го прѣтеглите. По какво се отличаватъ мъртвитѣ тѣла отъ живитѣ? — Че тежестьта на мъртвитѣ тѣла е постоянна, а тежестьта на живитѣ постоянно се измѣня. Тогава, по сѫщия законъ, когато кажемъ, че човѣкъ се е измѣнилъ, ние трѣбва да означаваме, че той се е измѣнилъ чрѣзъ живота. Това е едно благо заради него. Ако е станала една промѣна или едно видоизмѣнение вѫтрѣ въ него, то е за негово добро. Този законъ е много вѣренъ. Всички ония хора, които по единъ прѣстѫпенъ начинъ забогатѣватъ, тѣ идатъ по права линия. Запримѣръ, крадецътъ по права линия бръква въ джоба ти. Той ще се приближи до джоба ти и по правата линия бръкне, извади кесията ти и си свършва работата. И неприятельтъ ти, когато иска да те убие, или да ти направи нѣкоя пакость, гледа да се доближи до тебе по права линия. Слѣдователно, изваждамъ единъ общъ законъ: туй, което скоро се придобива въ живота, скоро се и изгубва. Туй, което скоро се извървява не се прѣцѣнявя. Онзи, който търси кѫсия пѫть въ живота, търси безсмисления пѫть. Смислениятъ пѫть е дългиятъ пѫть. Сега, по нѣкой пѫть мене ме очудва, че вие, като влѣзете въ школата, търсите кѫсия пѫть, искате въ една двѣ години да свършите всичко, всичко да научите и да си излѣзете. Може, туй е пѫтьтъ на С то, туй е пѫтьтъ на правитѣ линии. Но така свършватъ мъртвитѣ линии. Всичкитѣ умрѣли хора така свършватъ, но живиятъ човѣкъ въ свѣта, въ прирсдата, въ козмоса, има единъ дълъгъ пѫть. И туй трѣбва да го поставите като задача, да знаете, че пѫтьтъ ви е безграниченъ. За този пѫть, въ който вървите, никога не туряйте една прѣграда, че ще стигнете на този край. Вие ще стигнете този край, но той е начало на другь единъ пѫть, който е идеенъ. Роди ли се въ васъ мисъльта, че ще дойдете до край, вие имате въ себе си една дребнава мисъль, вие искате да стигнете една височина, и отъ тамъ да се върнете къмъ хората и да покажете, колко знаете. Човѣкъ, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо. Сега, въ васъ ще се зароди другъ въпросъ не трѣбва ли да обмѣняме мисли. Да обмѣняме разумни мисли, то е Божественото вѫтрѣ въ насъ. Да имашъ похвалата на Божественото вѫтрѣ въ себе си, да чуешъ гласа на вѣчното, на безконечното, че ти вървишъ по правия пѫть, по дългия пѫть, по тѣсния пѫть, а не по широкия пѫть, тази е моята идея? Често, нѣкои отъ васъ казватъ моитѣ страдания нѣма ли да се скѫсятъ вече? Мнозина отъ васъ се оплакватъ отъ страданията си. Не може безъ тѣхъ. Впрочемъ, има единъ пѫть, въ който хората не страдатъ, но той е пѫтьтъ на умрѣлитѣ. Два пѫтя има; пѫтьтъ на страданията и пѫтьтъ на живота. Пѫтьтъ на упокоението, въ този смисълъ, както хората го изискватъ, той е пѫть на умрѣлитѣ, на забравенитѣ въ природата. Азъ искамъ, като ученици на тази велика школа, да имате една мѣрка. Не е въпросътъ да се съкратятъ вашитѣ страдания, но трѣбва да станете разумни. Кога изчезватъ мѫчнотиитъ? За единъ способенъ ученикъ, за единъ способенъ математикъ, мѫчнотиитѣ изчезватъ, когато изучи всичкитѣ правила и споредъ тѣхъ рѣшава задачитѣ си. Той пакъ ще срещне мѫчни задачи, но нему е приятно да се бори съ тѣзи трудности, понеже знае какъ, а когато не знае тѣзи правила, той е като гѫска въ мъгла, не знае накѫдѣ да върви. И тъй, живитѣ линии сѫ дългитѣ линии въ живота. Слѣдователно, споредъ този принципъ, животътъ не е единъ крѫгъ. Всичкото движение, отъ положението, въ което сега живѣемъ се прѣдставя като множество отдѣлни крѫгове. Когато ние кажемъ, че трѣбва да любимъ ближния си, какво подразбираме? Кой е този ближенъ? Да кажемъ, че ти си единъ квадратъ. Цѣлъ квадратъ можешъ ли да бѫдешъ? Не, ти можешъ да бѫдешъ само линията АВ, твоятъ ближенъ ще бѫде АС, а твоятъ врагъ ще бѫде СД. Всичкитѣ линии отъ чисто геометрическо положенпе, които се намиратъ на западъ, сѫ все вражески линии, защото врагътъ ти никога нѣма да върви прѣдъ тебе, той всѣкога е отзадъ. И човѣкътъ го убиватъ по-лесно отзадъ, отколкото отпрѣдъ. Пъкъ въ доброто, законътъ е обратенъ. Всички линии въ геометрията, това сѫ сили въ природата, които играятъ, важна роль. Едни отъ тия сили въ природата, при сегашното ваше развитие сѫ въ разрѣзъ съ васъ, и затова вие трѣбва да разбирате този законъ. Слѣдователно, вие може да прѣвърнете единъ врагъ на вашъ приятель. Какъ? — Като намѣрите равнодѣйствуващата линия. Коя е равнодѣйствуващата линия въ квадрата? Тя е линията АВ Сега, за обяснение на мисъльта си, ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ прѣвеждалъ и другъ пѫть. Той е изъ романа на единъ графъ, който се влюбва въ нѣкоя си графиня, красива, интелигентна. Но тя, по едни или други съображения, се отказва отъ него и се оженва за другъ. Обаче, въ този графъ се заражда такава умраза, че той търси начинъ, какъ да отмѫсти и на нея, и на мѫжа й, по такъвъ начинъ, че и двамата да го почувствуватъ, Той помислилъ да ги убие, но този начинъ на отмѫщение му се видѣлъ слабъ. Минава година, двѣ, три, не може да намѣри такъвъ начинъ, че като си отмѫсти, и двамата да почувствуватъ това отмѫщение силно. Графинята почувствувала, че въ неговия умъ се заражда една мисъль да погуби и нея, и мѫжа й, затова като й се родила дъщеря, извикала графа на частна ауденция и му казва: „Дѣйствително, ние се обичахме едно врѣме и сега ти ми се сърдишъ. Ти си младъ, ето дъщеря ми ще порасне, ако искашъ, почакай я малко, ожени се зарадъ нея и считай, че за мене се оженвашъ“. Той се съгласилъ, и всичката му умраза изчезнала. Радостьта дохожда у него и слѣдъ нѣколко години той се оженилъ за дъщерята. Слѣдователно, тази графиня е разбирала великия законъ, какъ да прѣвърне едно чувство на умраза въ едно чувство на любовь. И тъй, всичкитѣ противорѣчия, отъ чисто окултно гледище, това сѫ сили. Това не сѫ индивиди, форми, това сѫ дѣйствуващи сили, на които вие трѣбва да проучавате законитѣ. Ако имате единъ приятель, или единъ врагъ, вие трѣбва да го проучавате като една сила, да проучавате законитѣ и силитѣ, по които той се движи. Защо тои те мрази? — Вие трѣбва да знаете положително причинитѣ за тази умраза. Казвате: ама той ме мрази! Това не е наука. Ама той не иска да ме гледа! — Това не е наука. Ама той не може да ме търпи! — Това не е наука. Всѣко нѣщо си има причина. Какъ можете да разберете тия причини? Може да кажете: той много ме обича. — И това не е наука. Защо те обича? Вие трѣбва да знаете. кое е онова, което той обича въ васъ. Вие имате единъ приятель и казвате: азъ много обичамъ моя приятель. Коя е онази чърта, която служи за основа на вашата обичь? Не знаете ли това — вашата обичь почива на пѣсъчлива почва. Знаете ли причинитѣ, тя почива на скала, или на диамантена основа. Сега, въ всѣка една школа трѣбва да се създадатъ отношения между ученицитѣ. Нали вие сте ученици? Кое е онова у васъ, което трѣбва да ви свързва като ученици? Може да ви дамъ това за тема. Ще кажете, че Богъ ви свързва. Но Богъ свързва ли отвънъ хората? Кое е онова специалното, което свързва ученицитѣ, което въ другитѣ, въ външнитѣ хора го нѣма? Ако това нѣщо го има и въ външнитѣ хора, значи то е общо за всички. Има нѣщо специално, което свързва тѣзи които се учатъ. Азъ бихъ ви задалъ сега другъ единъ въпросъ, за да ви помогна. Кое е онова, което свързва човѣка съ хлѣба? (Гладътъ) Тази сила положителна ли е, или отрицателна? — Тя е положителна сила, въ низходяща степень. Гладътъ самъ пс себе си е едно жестоко чувство, и когато човѣкъ е гладенъ, той и човѣка може да изяде. Слѣдователно, гладътъ сѫществува въ насъ като една връзка да съедини човѣка съ хлѣба. Питамъ тогава: защо природата не тури нѣкоя друга връзка, а туря този голѣмъ врагъ, глада, да свързва хлѣба съ човѣка — едно живо сѫщество съ друго живо сѫщество. Това азъ наричамъ каприции, игри на природата. Този законъ за васъ още не е доказанъ, и азъ не искамъ да го приемете само на вѣра. Вие ще разсѫждавате, ще направите опитъ и тогава ще го приемете. И тъй, ако въ вашия животъ се вмъкне едно зло, това е една съединителна нишка. Злото всѣкога е съединителна нишка между двѣ точки на доброто. Всѣко зло съединява двѣ противоположни точки на доброто въ себе си. Значи, всѣко зло е ограничено отъ двѣ граници на доброто. Тогава казвамъ: тази сила, която дѣйствува между двѣтѣ точки на доброто е зло само между точкитѣ, а вънъ отъ точкитѣ не е зло. Когато вие изучавате ботаниката, когато изучавате лѣчебнитѣ елементи на растенията, ще видите, че дѣйствително соковетѣ на едно растение, ако ги присадите, може да се прѣвърнатъ въ друго. Съврѣменнитѣ ботаници прѣсаждатъ само клонищата. Тѣ незнаятъ да прѣсаждатъ коренитѣ, но присаждане има и въ коренитѣ. Ако единъ ученикъ на окултната школа се заеме да изучава ботаниката, той трѣбва да изучи и двата вида присаждания. Сега е смѣшно да се говори за присаждане на коренитѣ, защото, за да присадимъ единъ коренъ, трѣбва да има други условия. За сега, тъй както живѣемъ, това не може да стане. Днесъ има условия само за присаждане на клонитѣ. Но психологически, въ самия човѣкъ трѣбва да се присадятъ коренитѣ на неговитѣ чувства. Е, питамъ: тия нови твърдения, които ви дадохъ, хвърлятъ ли свѣтлина въ ума ви? Освѣнъ че нехвърлятъ свѣтлина върху вашия умъ въ дадения моментъ, но веднага произвеждатъ едно смущение въ васъ. И знаете ли какво смущение произвеждатъ? Сега азъ ще ви дамъ единъ малъкъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте турили въ джоба си 20 лева и вървите съ мисъльта, че ще си купите билетъ за тренъ и ще направите една разходка. Тихъ и спокоенъ сте, вървите радостенъ, че тренътъ ще ви вози. Обаче, азъ се приближавамъ до вашия джобъ и по правилото на мъртвитѣ линии бръквамъ въ джоба ви и изваждамъ паритѣ. Вие сте още радостенъ, но дойдете до гишето за билетъ бръкнете въ джоба си, паритѣ ви нѣма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате въ дадения моментъ; азъ ли съмъ или не съмъ азъ? Въ джоба ми имаше пари! И първото нѣщо, което изпѫква въ вашия умъ е, че разходката съ трена нѣма да я бѫде, а пѣшъ ще се ходи. Вие казвате: азъ не обичамъ да ходя пѣшъ. Веднъжъ въ недѣлята рѣшихъ да ида на разходка съ съ тренъ, а то паритѣ ми нѣма! Пъкъ сега врѣмето е топло. Какъ ще вървя? Значи, мързелътъ ви безпокои. Другъ случай. Прѣдставете си слѣдующето. Вие сте едно дѣте. Майка ви дава 20 лева въ джоба и казва: иди, качи се на трена и направи една разходка до еди-кѫдѣ си! Обаче, ти не искашъ. Нѣколко твои другарчета сѫ тѣ повикали да отидете на разходка, но пѣшъ. Майката казва: не, ще вземешъ паритѣ, ще идешъ съ трена! Майката заповѣдва. Ти отивашъ, но си неразположенъ. Другаритѣ ти сѫ въ ума ти. Азъ дойда до гишето, бръкна въ джоба ти и ти взема паритѣ. Ти като отворишъ кесията си и видишъ, че паритѣ ги нѣма, развеселишъ се. Върнешъ се и отидешъ съ другарчетата си на разходка. Вечертьта майка ти те пита ходи ли кѫдѣто те пратихъ? — Не. Защо? Откраднаха ми паритѣ. Обаче, кражбата за тебе въ случая е една приятность, защото се постигна твоето желание. Обаче, възгледитѣ на единия, и на другия за откраднатитѣ пари сѫ различни. Питамъ: защо възрастниятъ човѣкъ и дѣтето не мислятъ еднакво? Единиятъ се радва, а другиятъ скърби? Нали старитѣ хора минаватъ за умни хора, а дѣцата за глупави? Кой въ дадения случай мисли здраво? Сега, всичкитѣ учения сѫ приятни само до толкова, доколкото иматъ приложение въ живота, или пъкъ доколкото ни даватъ възможность да се явятъ нови мисли. При всичкитѣ тия твърдения, които ви давамъ, нѣкой ще каже: вижъ какво казва. Учительтъ днесъ, че ако любовьта не може да те снеме въ ада, тя не е любовь, и ако умразата не може да те заведе при Бога, тя не е умраза. Какъ е възможно това? Какъ може умразата да те заведе при Бога! Ще ви дамъ двѣ обяснения, за да направя мисъльта си по-конкретна. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Да допуснемъ, че азъ съмъ единъ богатъ овчарь, или единъ земледѣлецъ. Имамъ 2,000 овце. Вие сте скарани съ мене, и азъ съмъ ви единъ голѣмъ неприятель, врагъ. Вие казвате: въ дома му азъ никога нѣма да стѫпя, не искамъ да го срѣщамъ даже по пѫтя. Обаче, тамъ въ планината азъ си направя една колиба, приготвя за себе си и за овцетѣ храна за прѣзъ зимата, обзавеждамъ се добрѣ. Вие сте единъ търговецъ. отивате по търговия, но случва се една виялица, снѣгъ, запуши пѫтя ви. Вие сте близо до моята колиба. Да вървите по-нататъкъ не можете, Вие се намѣрите прѣдъ една дилема. Гледате насамъ, нататъкъ, какво ще направите? Ще влѣзете ли въ моята колиба, или не? - Ще влѣзете и оттатъкъ ще минете. Като влѣзете въ моята колиба, азъ ще ви нагостя. Казвамъ: умразата си е умраза, а ние като хора, може да се споразумѣемъ. Значи, този студъ, това зло е станало причина, за да влѣзете въ колибата. Друго положение и, ето умразата може да ви заведе при Бога. Вие мразите нѣкого кръвно, но сѫщевръменно сте много слабъ, малодушенъ човѣкъ. Пъкъ онзи, когото мразите е голѣмъ човѣкъ, силенъ, може да ви направи голѣмо зло. Вие, обаче не може да му направите никаква пакость. Какво да правите? Самъ сте слабъ, на Бога не сте уповавали до сега, но този човѣкъ е опасенъ за васъ. Тогава? Обръщате се най-послѣ къмъ Господа и казвате: Господи, не виждашъ ли какво ми прави този, той ме измѫчва. Умразата ви къмъ него въ този случай ви праща къмъ Бога. Вие се молите веднъжъ, дважъ. и най-послѣ казвате: що ми трѣбва да се занимавамъ съ него, азъ намѣрихъ правия пѫть. Ето, умразата къмъ този човѣкъ ви тика къмъ Бога. Ако тази умраза не е толкова силна, тя нѣма да ви накара да се молите. Но какъ се молите? Вие не се молите на Господа да му прости, но искате да ви помогне да си отмѫстите. Сегашнитѣ хора така разбиратъ. Затова казвамъ: ако умразата не е толкова силна, че да ви прати при Бога, тя не е умраза. Питамъ: умразата прати ли те при Бога? — Прати ме. — Колко пѫти азъ Го викахъ на помощь, колко пѫти се молихъ! — Е, твоята умраза има смисълъ. Другиятъ въпросъ: ако любовьта ви не може да ви смъкне въ ада, тя не е любовь. Този въпросъ вие сами ще си изтълкувате. Ако не може да го изтълкувате, слѣдующиятъ пѫть азъ ще ви дамъ пакъ двѣ обяснения. Това сѫ нѣща, които сѫществуватъ въ живота. Когато ние говоримъ съ нѣкой символъ, този символъ трѣбва да се прѣвърне въ една права мисъль. Когато нѣкой човѣкъ каже, че е святъ, трѣбва да е святъ. Когато каже, че е ученъ, трѣбва да е ученъ. Когато каже, че е добъръ, трѣбва да е добъръ. Когато каже, че е търпеливъ, трѣбва да е търпеливъ. И когато каже, че е лошъ, трѣбва да е лошъ. Мнозина отъ васъ говорятъ съ единъ неопрѣдѣленъ езикъ. Казвате: азъ съмъ много лошъ човѣкъ. Ама съ туй вие се хвалите. Съ туй вие искате да си придадете една важность. Или, казвате: азъ съмъ много добъръ човѣкъ. Не сте добъръ, но ис кате да си придадете една важность. Нито сте добъръ, нито сте лошъ. Казвамъ: вашата умраза, вашата лошавина е толкова голѣма, че не ви е подвижила нито една педа отъ дома ви, тя и петь пари не струва. И добрината ви е толкова голѣма. Вие имате малки величини, които не сѫ ви помрѫднали нито на една педя. Тѣ сѫ такива величини, съ които даже и дѣцата не си играятъ. Запримѣръ, едно дѣте като има 5 ст., казва знаешъ ли колко имамъ! Питамъ: ако тия петь стотинки дадете на единъ търговецъ, какво ще направи съ тѣхъ? Тия петь стотинки, обаче въ ума на това дѣте стоятъ като една велика идея. То е право. Тия петь стотинки въ рѫцѣтѣ на дѣтето сѫ една голѣма величина. Ако то може да си купи едно ябълчно сѣме и да посѣе тази ябълка, слѣдъ десеть години то може да стане единъ отъ най-голѣмитѣ търговци; ако то разумно употрѣби 5-тѣ стотинки, въ продължение на 10 години, тѣ може да му донесатъ единъ голѣмъ приходъ. А 10 милиона лева злѣ употрѣбени, може да ти турятъ единъ такъвъ голѣмъ товаръ на гърба, че слѣдъ хиляда години може да слѣзешъ на дъното на океана. Това сѫ все сили, отношения, идеи, които може да ни отклонятъ отъ правия пѫть на живота, но разсѫждението е важно. За нѣкои ученици отъ школата има опасность да се отклонятъ отъ правия пѫть на своето развитие. Какъ? Запримѣръ, нѣкои дойдатъ въ школата и казватъ: азъ ще посѣщавамъ школата. Послѣ поседи, поседи една — двѣ години и казватъ: и безъ школа може. И безъ школа може, нѣмамъ нищо противъ това, но знаете ли какъвъ е законътъ. Сега да опрѣдѣля, какъвъ е моралниятъ законъ. Имате банката С. Имате и клиента А. Този клиентъ А внася 10,000 лева въ банката С. Тия пари седятъ петь години въ банката С съ лихва 7%. Единъ день дойде А, казва на С: Азъ искамъ да си изтегля паритѣ отъ банката ти. Пита ме: сега азъ правя ли зло, като изтеглямъ паритѣ си? Трѣбва да знаете, че С е приятель на А. Сега С казва: не правишъ злѣ, но нашиятъ интересъ страда. Паритѣ сѫ твои имашъ право да си ги изтеглишъ, но съ това нашиятъ капиталъ се намалява. Защо — Всичкитѣ банки се подържатъ все отъ вносове. Ако всички извлѣкатъ своитѣ вносове, банката ще трѣбва да уравновѣси своитѣ смѣтки — ще ликвидира. Добрѣ, но има друга една банка В. Този господинъ А изважда паритѣ си отъ банката С и ги дава въ банката В, дѣто му даватъ 12%. Банката С обаче му казва: тази банка В дѣйствително дава 12%, но слѣдъ една — двѣ години ще фалира и вашитѣ пари ще хвръкнатъ. Питамъ: какво ще придобие този клиентъ, ако извади паритѣ си отъ С и ги тури въ банката В? Най-послѣ, вие имате едно погрѣшно схващане за школата. Веднъжъ рѣшилъ въ себе си да слѣдвашъ Божествената школа, трѣбва да имашъ опрѣдѣлени, неизмѣнни отношения спрѣмо нейнитѣ закони и правила. Спрѣмо когото и да е, отношенията ви трѣбва да бѫдатъ коректни. Това сѫ математечески величини, безъ които вие не можете да функционирате. Ще ви обясня другъ единъ законъ. Нѣкой пѫть и у светиитѣ се заражда едно чувство, едно желание за уединение. И вие казвате: азъ искамъ да се уединя отъ хората, да ги напусна. Какво значи да се уединишъ отъ хората, или да ги напуснешъ? Да се уединишъ, значи да дадешъ свобода на всички хора. Сега да обясня своята мисъль. Представете си, че азъ имамъ 50 голѣми кѫщи, които давамъ подъ наемъ, и въ тѣхъ имамъ квартиранти повече отъ 50 фамилии. Постоянно имаме разправии помежду си. Най послѣ дойде ми до гуша и казвамъ: не мога да ги търпя тия хора! И тѣ казватъ: и насъ ни дойде до гуша, и насъ ни дотегна този човѣкъ! Ще ида въ пустинята най-послѣ! То значи: ще ги оставя свободни една — двѣ години, безъ да имъ искамъ наемъ. Туй значи да се уединишъ — да ги не смущавашъ. И слѣдователно, светиитѣ сѫ учили въ пустинята туй изкуство, да не смущаватъ хората. Сега, мнозина отъ васъ сте рентиери. Всѣка вечерь седите и казвате: този ученикъ тамъ има еди-какъвъ си недѫгъ. Значи има да ви дава. Вие сте сѫдия, сѫдите го. Хиляда лева глоба да се наложи на Драганъ Стояновъ. Налагате му глобата. Критикувате го. И тъй, нареждате този — онзи, на всички туряте глоба. Питамъ: кой ще изпълни вашитѣ присѫди? — Нѣма кой, затова отивате сами да си вземете паритѣ. Ти ще дадещъ 1000 лева. Защо? — Имашъ извѣстенъ недостатъкъ. На другия ти ще дадешъ 2000 лева. Е, кой ще те търпи? Ако тия хора всѣка вечерь изпѫкватъ въ твоя умъ съ своитѣ недостатъци, слѣдъ 10 години какво ще стане? — Разбира се, до гуша ще ти дойде живота. Не, ще седнешъ вечерь и ще мислишъ тъй, както Господъ е мислилъ, когато е създавалъ свѣта, че всичко е хубаво и красиво. Въ Бога всичко е хубаво и красиво, но вънъ отъ Него не е тъй. Слѣдователно, дойде ли вечерь — съ Бога. Дойде ли день — съ хората. Вие още не сте научили това изкуство. Вечерно врѣме, когато дойде да живѣете съ Бога, какво правите? — Всички се криете въ кѫщи. Ами знаете ли, колко е хубаво при Бога, тамъ на Витоша, горѣ! И запримѣръ, ако азъ бихъ ви задалъ една задача такава: въ тѣзи голѣми студове да идете на Витоша. Вие ще кажете: Учителю, извини, но другъ пѫть, защото не ще можемъ да се върнемъ. Пъкъ и азъ, като зная вашето разположение, никога нѣма да ви пратя по това врѣме. И азъ съмъ практиченъ, не ви давамъ такава задача, защото ще трѣбва да ви нося на рѫцѣ отъ Витоша надолу. Положителната страна за ученика е слѣдната: онзи, който иска да се учи, трѣбва постоянно да е въ съприкосновение съ Бога на мѫдростьта. Съврѣменнитѣ, религиозни хора казватъ: не трѣбвало много знание на човѣка. И Соломонъ казва: че много знание на човѣка не е потрѣбно. Има едно знание само на любопитството. То не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродѣтелитѣ сѫщо е потрѣбно. Сегашното знание върви въ низходяща степенъ. До сега вие сте изучавали всички науки въ щета на вашитѣ мисли, въ щета на човѣчеството. Всичкитѣ науки хората ги използуватъ все за зло, не тъй прямо, открито, но вѫтрѣ въ тѣхъ се крие една користолюбива цѣль. Даже най-благороднитѣ хора, или най-възвишенитѣ философи използувать всичко за извѣстни облаги. Защо нѣкой се учи? — Да стане нѣкой виденъ проповѣдникъ. Все очаква нѣкакво благо отъ своето учение. Питамъ: знание, което очаква своята облага отвънъ, знание ли е? — Не. Това е знание на мъртвитѣ линии. Слѣдователно, знанието, за което азъ говоря, то е знание за съприкосновение съ Бога — знание за добродѣтелитѣ. Ние ще дойдемъ до другата фаза на еволюцията — да се учимъ да прѣвръщаме всички отрицателни сили на природата въ добри сили, т. е. не самитѣ сили да станатъ добри, но да дѣйствуватъ за добро. Често, нѣкой казватъ: еди-кой си тъй разправя за насъ. Вие сте чудни! Ние нѣма какво да се занимаваме съ свѣта, нѣма какво да изправяме човѣшкия характеръ. Ами че, който и да е отъ васъ, когато е слѣзалъ на земята, той е подписалъ извѣстна програма за своя животъ. Колко сили, колко велики умове сѫ правили тази програма за работа, и сѫ му опрѣдѣлили начинъ за живѣене, които той трѣбва да изпълни. Нѣма какво азъ да му опръдѣлямъ, да му давамъ нова програма. Казвамъ му: разгърни кодекса на твоята книга, еди-коя си глава, еди-коя си страница, еди-кой си пасажъ и чети! Ако е уменъ, той ще разгърне и ще види. Отъ тамъ трѣбва да започнете. Сега всички ще се повърнете къмъ вашето минало Само така като разберете нѣщата, вие ще можете да използувате вашия живтъ и ще изучите, освѣнъ скрититѣ сили, които сега сѫ вложени въ васъ, но и всички главни точки, закони, съ които да работите. Азъ тази вечерь имахъ единъ разговоръ съ двама учени отъ лѣвото течение Казвамъ имъ така: Мислите ли, че животътъ може да се оправи само тъй, както вие разбирате, и че този е единствениятъ начинъ. Казватъ: да, този е начинътъ. Казвамъ имъ: има и другъ начинъ, хиляди пѫти по-добръ отъ вашия. Е, какъвъ е той? Азъ ще ви го кажа. И започвамъ, давамъ имъ слѣдното обяснение. Питамъ ги: гдѣ седи силата на богатитѣ хора? — Разбира се, въ тѣхнитѣ пари! Хубаво, ами гдѣ седи слабостьта на бѣднитѣ хора? — Въ безпаричието. Но, прѣдставете си, имъ казвамъ, вие сега искате да дадете възможность на бѣднитѣ хора да станатъ силни, да заграбятъ паритѣ на богатитѣ и да ги употрѣбѣтъ разумно. Но вие още не знаете, дали тѣ ще ги употрѣбятъ разумно. Прѣдставате си, че тѣзи бѣднитѣ хора знаяха този законъ, безъ орѫжие да изтеглятъ богатството на богатитѣ, и го приложатъ. Гледа богатиятъ, касата му затворена. Отвори я, вѫтрѣ празно. Я сиромахтъ стане, гледа касата си пълна. Казвамъ: гдѣ ще бѫде силата тогава? — У сиромаситѣ. Казвамъ: туй богатство отъ богатитѣ може да мине по единъ естественъ начинъ въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Да допуснемъ сега, че азъ мога да направя това, да прѣкарамъ златото на богатитѣ хора въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Но вие гарантирате ли, че тия сиромаси, като ги направите богати, ще употрѣбятъ туй богатство за благото на човѣчеството Казватъ: е и това сѫ хора. Да, хора сѫ и тѣ, като онѣзи богатитѣ. И тогава казвамъ: въ окултната наука се знае, че сегашнитѣ сиромаси сѫ едноврѣмешни богаташи, а едноврѣмешнитѣ богаташи сѫ сегашнитѣ сиромаси. Че какъ! Тъй е. Слѣдователно, друго, друго нѣщо трѣбва да се внесе въ живота. Вънъ има нѣщо по-важно. Но какво? — У всички ви трѣбва да има човѣщина. Но какви сме, богати или сиромаси, но човѣшки трѣбва да се отнасяме, да имаме еднакви права всички и да се зачитаме. Ама кога ще дойде това разбиране? Ами по вашия начинъ по-скоро ли ще дойде? Нѣма да дойде по-скоро. Та, сега и за васъ, ученицитѣ, които казвате по нѣкой пѫть, че може и безъ школата, казвамъ: вие грѣшите противъ себе си. Не може безъ школата. Вие не считайте буквата на нѣщата. Ако мислите, както нѣкои сегашни хора мислятъ, че трѣбва да отиватъ въ църква, не сте прави. Ти не трѣбва само веднъжъ да идешъ въ църквата, всѣкога трѣбва да бѫдешъ тамъ. Школата, това е постоянно общение съ Бога, постоянно общение съ всички ония живи и благородни божествени души, съ всички будни и съзнателни умове, съ всички благородни сърца, които иматъ единъ и сѫщъ съзнателенъ стремежъ. Слѣдователно, споредъ менъ, или споредъ правилото, желанието ви за знание, желанието ви за наука трѣбва да бѫде толкова силно, че да нѣма мѫчнотия, да нѣма сила въ свѣта, която да ви спѫне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате. Нѣкой казва; азъ не искамъ сега да уча. Защо? Ако Драганъ или Петко те е обидилъ, какво отъ това? Нали ти търсишъ знание? — Знанието иде отъ Бога. Всичко добро, всичко красиво излиза отъ Бога. Така трѣбва да схващате вие. И въ всинца ви трѣбва да има туй непрѣодолимо желание да учите, а не любопитство, като това въ Ева. Въ Ева нѣмаше непрѣодолимо желание за знание, но имаше любопитство. По нѣкой пѫть трѣбва да се спра да обясня, какво разбирамъ подъ „непрѣодолимо желание за знание“. Вие ще провѣрите много отъ тия качества, вѣрни ли сѫ, или не. Всѣка една жива идея трѣбва да се опрѣдели. Опитностьта, която имате сега е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате единъ новъ потикъ, въ васъ ще се образува едно ферментиране, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А тамъ, дѣто се образува вкиселяване и огорчаване, спира се и прогресътъ на човѣшката душа. Има много отъ васъ, които казватъ: е за въ бѫдаще, въ този животъ не мога да се уча, но въ другия животъ ще уча. Може но ученикътъ трѣбва сега да разрѣши въпроса. Това интенсивно желание за учене въ васъ никога не трѣбва да се прѣкъсва. Прѣкѫсне ли се туй желание, отъ гдѣ знаете че въ бѫдаще ще бѫде пакъ тъй? Кой ще ви свърже тогава? Азъ се чудя на вашата голѣма вѣра въ бѫдащето. Ако ти сега седишъ, — разговаряшъ се и не искашъ да подигнешъ една малка сламчица, какъ ще подигнешъ голѣмата греда въ бѫдещето? И тъй, сега желая ви да се движите. Ако искате да бѫдете живи, не избирайте кѫситѣ, мъртвитѣ линии, но избирайте дългитѣ, живитѣ линии. Слѣдователно, страданията въ живота, въ този смисълъ, сѫ само едно отъ качествата на дългия пѫть. Много се се изморява този, който е ходилъ на дълъгъ пѫть, нали? А онзи, който е изминалъ само 10 метра пѫть изморява ли се? Онзи който е извървѣлъ 10-15 километра, казва; много се изморихъ. Краката много ме болятъ. Не е грѣхъ, че се изморилъ. Той ще си измие краката, ще си почине и на другия день пакъ ще тръгне на дълъгъ пѫть и въ този дълъгъ пѫть той ще добие знание. Ще се срещне съ много хора, ще се запознае съ географическитѣ мѣста, съ живота, съ природата, съ дърветата, съ рѣкитѣ и т. н. Слѣдователно, ще разбере цѣлия козмосъ, който сега сѫществува. Азъ говоря сега за козмоса на човѣшкото съзнание, защото има единъ козмосъ, който е извънъ човѣшкото съзнание, той е съзнанието на ангелитѣ, или козмоса на ангелитѣ, който е различенъ отъ козмоса на човѣка. Нашиятъ козмосъ е много по-малъкъ отколкото козмоса на ангелитѣ. Когаго единъ ангелъ разсѫждава за козмоса, въ неговия умъ има такива нѣща, които единъ човѣкъ даже и на сънъ не е видѣлъ, и на умъ не сѫ му идвали. И тъй, коя е основната мисълъ? — Дългиятъ пѫть. Защо? Защото е пѫть на живота. А другиятъ пѫть, кѫсиятъ пѫть, той е пѫть на смъртьта, той е гладъкъ пѫть. Въ него нѣма никакви прѣпятствия. Сега, вие ще извадите извѣстно заключение. Азъ оставямъ безъ заключение. Знаете ли защо азъ не правя заключение? — Въ окултната наука никога, не затварятъ. Ако слѣдъ като излѣзете отъ школата азъ затворя вратата, какво означава? Или, слѣдъ като влѣзете, вратата се заключи, какво е това положение? Сегашнитѣ хора искатъ заключение. Никакви заключения! Разслждение и обсѫждане върху идеитѣ — да това може но ако вие искате да извадите едно общо заключение за цѣлия животъ, това не може. Заключение не може да се даде, не само за васъ, за никого, т. е. заключение може да ви дамъ, но това заключение нѣма да опрѣдѣли сѫщностьта или смисъла на нѣщата. Често вие питате: какъвъ е смисълътъ на живота? Може ли да дадемъ отговоръ, какъвъ е смисълътъ на живота? Може да питаме, каква е крайната цѣль на любовьта, защо Господъ създаде свѣта, защо хората се мразятъ, защо се обичатъ и т. н. И на всички тия въпроси може да дадете едно, второ или трето обяснение, но да дадете едно общо заключение, да обясните нѣщата, това е една отъ най-труднитѣ философии. Затова ние се пазимъ отъ заключения. Ние разсѫждаваме, обогатяваме се съ знания, а другото оставяме на страна. Заключение въ свѣта може да даде само единъ и то онзи, който разбира тази дълга линия, да събере двата края въ едно. Тогава азъ ви пигамъ: мислите ли, че единъ день Господъ, за да ви убѣди въ това, ще съедини двата края въ едно? Това е пакъ прѣдположение. Ние не можемъ да знаемъ, какво мисли Той. Догатваме, правимъ си прѣдположения, но нищо повече. Нѣкои учени хора говорятъ за случайноститѣ. Но азъ мога математически да изчисля, какви сили седятъ задъ всѣка една случайностъ. Сили работятъ въ изключенията! Има закони, съ които опрѣдѣляме на какво се дължатъ случайноститѣ. Задъ всѣко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието въ даденъ моментъ не е било будно, и така се е явила една случайность. Колкото тази случайность става по-често въ природата, толкова тия сѫщества сѫ по-малко интелигентни, Колкото случайноститѣ и изключенията сѫ по-рѣдки, толкова и тия сѫщества по-умни и по-висши. Тия заключения азъ правя за себе си, Мои заключения сѫ тѣ. Имамъ свои основания, и по този законъ, зная, слѣдъ първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото тѣ ставатъ периодически. Нѣкои питатъ: какъ ставатъ случайноститѣ въ свѣта? Ето какъ: при единъ младъ български чорбаджия отива единъ български абаджия да му крои биръ бучуклия гащи. Изнася абаджията единъ топъ хубаво сукно, измѣрва го и взима ножицитѣ да крои. Но въ това врѣме дъщерята на чорбаджията влиза. Абаджията я поглежда, забравя се, помръдва ножицитѣ и рѣже, обаче платътъ вече за биръ бучуклия гащи не става. Криво изрѣзълъ плата. Кой е причината? — Момата. Не, той се захласналъ и отрѣзълъ на криво плата. Значи, всѣка една случайность се дължи на разумна причина, която е отвлѣкла съзнанието на едно разумно сѫщество въ друга посока. Това не е умишлено. Погледналъ той момата, а тѣ го отдаватъ на закона на случайноститѣ. Тъй щото, тъй погледнато, случайноститѣ сѫ едно изключение, въздѣйствуване на една сила, на едно сѫщество върху друго интелигентно сѫщество. Да изпѣемъ новото упражнение: „Благость носи Свѣтлината“. Т. м. * 13-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 8. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единство на обичьта. Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „Качества на знанието“. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Единство на обичьта“. Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“. Сега, всички съгласни ли сте съ мислитѣ, които сте писали върху темата „Единство на обичьта“. Какво подразбирате подъ думата „единство“? Нали казвате нѣкой пѫть „единство въ вѣрата“. Какво подразбирате подъ понятието, да имаме вѣра? Като казвате единство на обичьта, подразбирате ли да се проявявате по единъ и сѫщъ начинъ въ обичьта? Вижте, това е единъ дѣтински въпросъ. Онѣзи отъ васъ, които разсѫждаватъ философски, ще кажатъ: не знаемъ ли ние какво нѣщо е единство? Но дѣтинскитѣ работи сѫ философски работи, а философскитѣ работи сѫ дѣтински. Че дѣтинскитѣ работи сѫ философски, това е вѣрно. Азъ, доколкото съмъ наблюдавалъ, забѣлѣзвалъ съмъ, че само дѣцата разсѫждаватъ философски, а възрастнитѣ хора разсѫждаватъ дѣтински. Сега, вие може да ми направите възражение. Добрѣ, снимамъ 50%. Азъ идвамъ тогава къмъ математическитѣ възможности. Нали има 100 възможности, отъ тия 100 възможности изключвамъ 50, оставатъ още 50 възможности. Изключвамъ и и още 25, оставатъ само 25. Съкращавамъ ги, оставатъ 7. Туй вече, е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно дѣтинскитѣ работи сѫ философски? Прѣдставете си, че единъ философъ носи единъ чувалъ отъ 5 крини съ злато на гърба си. Този чувалъ има тяжесть, но има и цѣна. Послѣ, срещнешъ на пѫтя едно дѣте, носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрий го. Всички обръщатъ внимание на философа. Всичкитѣ вѣстници пишатъ за него. Цѣлъ чувалъ съ злато е това! Като даде 25 грама отъ това злато, всѣки ще пише. Кой нѣма да пише? Дѣтето ако даде своето зрънце, никой нѣма да пише, никой нѣма да му обърне внимание. Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което дѣтето носи, и на този чувалъ, кѫдѣ ще бѫде силата? — Въ зърното на дѣтето. Ако вие разгледате всички съврѣменни философски системи и ги прѣведете въ тѣхната стойность, едва ли ще можете да извадите отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото се съдържа въ едно житно зърно. Азъ съмъ дошълъ до това заключение. Не само това, но ако вземете съврѣменнитѣ религиозни системи и ги прѣгледате, едва ли ще извадите и отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Тъй че всички тия съврѣменни философски и религиозни системи, това сѫ цѣлъ чувалъ съ злато, отъ които може да се прѣхрани цѣлъ свѣтъ, но едва може да се извади отъ него екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Сега, въпросътъ е, какво трѣбва да подразбираме подъ думата „единство“? Единството, това е съдържанието на нѣщата. Туй съдържание не включва външната форма. Може да ви дамъ малко вода въ една дървена чаша, може да ви дамъ въ една желѣзна, въ една сребърна, или въ една златна, важното е туй единство да е въ съдържанието, а не въ формата. Значи, подъ „единство на обичьта“ разбираме, че формата, съ която проявяваме нѣщата трѣбва да съдържа необходимото за насъ. Азъ разбирамъ подъ думата „единство“ само тия нѣща, които иматъ вѫтрѣшно съдържание. Единство има само въ нѣща, които сѫ необходими за живота. Тия нѣща, които нѣматъ тази необходимость, за тѣхъ думата единство не сѫществува. Единство въ обичъта, въ любовьта, въ знанието — тия нѣща, които сѫ реални, въ тѣхъ единство може да сѫществува, но тия нѣща, които не сѫ реални, за тѣхъ единството се изключва. Може ли да има единство въ лъжата? — Може да има, но то е вече минусъ, то е вече отрицателна величина, а не единство въ положителенъ смисълъ. И наистина, всичкитѣ лъжци лъжатъ, въ тѣхъ може да има единство. Каквото и да направятъ, за цѣль иматъ лъжата, и въ тази лъжа могатъ да успѣятъ. Каквото и да направятъ тѣ, кѫща да ти направятъ, пари да ти дадатъ на заемъ, друго нѣщо да ти обѣщаятъ, цѣль иматъ тѣ, обектъ иматъ. Въ сѫщинския смисълъ, думата „единство“ може да се приложи само върху добродѣтелитѣ. Затуй, при думата единство, казваме: единъ Богъ има само. Единъ, значи да Го отличимъ. Като кажемъ думата Богъ, тази дума сега е станала малко несъдържателна. Единъ Богъ имаме, значи въ Него има единство, въ Него нѣма абсолютно никаква лъжа. Единство е Той, т. е. туй което е основна мѣрка на всички нѣща. Сега, вие говорите за единство на обичьта. По какво се различаватъ обичьта отъ любовьта? Любовьта и обичьта иматъ единъ и сѫщъ произходъ, но не сѫ родени въ едно и сѫщо врѣме отъ Бога. Значи, тѣ се различаватъ само по врѣмето, по което сѫ излѣзли отъ Бога. Коя е родена по-рано, обичьта или любовьта, какъ мислите? — Любовьта. Да, любовьта е първата проява на Бога. Обичьта послѣ се явила въ свѣта. Сега, ще ви задамъ единъ въпросъ: единица съ единица може ли да се събере? Мислете сега, не искамъ нито единъ отъ васъ да се произнесе. — Единица съ единица не може да се събере никога. Туй, което казватъ математицитѣ въ математиката, че единицата може да се събере съ единица, азъ оспорвамъ това тѣхно твърдение. Когато въ математиката събиратъ единицата, това сѫ части на единицата, не е цѣла едииица. Математицитѣ казватъ, че нѣма число по-голямо отъ единица. Слѣдователно, туй голямото съ какво ще го съберете? Нѣкои хора казватъ: единъ и още единъ да се съберемъ, та да сме двама. Но ако азъ съмъ единица и ти щомъ си единица, ние никога не можемъ да се съберемъ. Тогава нѣкакъвъ договоръ между една единица и друга единица можете ли да турите? Не можете. Вие Бога можете ли да го заставите да направи нѣкакъвъ договоръ съ васъ? Не можете. Нѣкой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислишъ, че си единица, ако искашь да апелирашъ къмъ Бога да те послуша, Той никога нѣма да те послуша. Щомъ почнешъ да мислишъ, че си часть отъ единицата, Той е готовъ да чуе твоята молба, готовъ е да се разговаря съ тебе, на всично е готовъ. Кажешъ ли, че си единица, Той казва: „Ти си единъ първокласенъ невѣжа и лъжецъ въ свѣта!“ Но, сѫществува и друго нѣщо въ свѣта. Тогава единица и нула — можете ли да ги съберете? Нищо съ нѣщото можете ли да съберете? — Може. Единственото нѣщо което можете да съберете е единицата съ нищото. Единственото реално нѣщо въ свѣта е нищото. Нищото е неопрѣдѣлената реалность, а единицата е изявената реалность. Когато човѣкъ има нулата въ себе си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той нѣма нищо. Но, ако вие турите задъ единицата нулата, какво става съ тази единица? — Увеличава се 10 пѫти. Добрѣ, тогава, какъвъ законъ може да се изведе? Единицата, това е човѣкътъ, а нищото, това сѫ условията, при които този човѣкъ може да се развива. Всичкитѣ дадени условия, при всичкитѣ сѫществувания, при които човѣкъ може да се прояви, ние наричаме „нищо“. Така сѫ го опрѣдѣлили ученитѣ. За тѣхъ нищото седи като граница. Надъ нулата имаме единица съ плюсъ, двѣ съ плюсъ и т. н , а подъ нулата имаме единица съ минусъ, двѣ съ минусъ и т. н. + 2, + 1, 0, – 1, – 2... И тъй, въ природата има два вида величини. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Окултната наука трѣбва да разбира този законъ. Вие не можете да имате едно висше схващание за Божествения свѣтъ, докато не усѣтите онази пълна празнота че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Не да се усѣщате, че сте невѣжи; че нищо не знаете и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трѣбва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нѣмате въ себе си. И дъйствително, когато въ физическия свѣтъ, ние мислимъ, че имаме знание, че знаемъ нѣщо, че имаме сила, питамъ: истинско ли е това знание? Колко пѫти ние се самозаблуждаваме! Запримѣръ, азъ махамъ съ рѫката си, Виждашъ ли тази рѫка? — Виждамъ я. Добрѣ като мине единъ куршумъ прѣзъ нея, тя веднага пада надолу Е, какъ е възможно, тази рѫка да изгуби силата си отъ туй малкото парче олово. Нѣкой казва: а, докато имамъ туй сърце, на него мога да уповавамъ. Но утрѣ онзи лѣкарь, цръкне му една инжекция, и твоето сърце клекне. Питамъ тогава: гдѣ е силата на човѣка? Можемъ ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една такава малка инжекция отстѫпва? Можемъ ли да разчитаме на такава рѫка, която отъ едно малко ядро отпада? Нѣкой философъ казва: е, тукъ глава имамъ азъ мозъкъ има въ нея! Но утрѣ дойде единъ малъкъ ударъ, и той изгубва всичко, изгубва рѣчьта си. Питамъ: гдѣ е знанието сега на този човѣкъ? Азъ ще пристѫпя сега къмъ едно обяснение, не къмъ самата реалность на нѣщата, но ще направя една аналогия. Прѣдставете си, че вие сте единъ библиотекарь въ една съврѣменна голѣма библиотека, въ която има около два и половина тона книги. Вие сте ученъ човѣкъ, наредите я и знаете коя книга гдѣ се намира, знаете всички надписи. Но, прѣдставите си, че въ тази библиотека, която се освѣтлява отъ електрическо освѣтление, единъ день се прѣкѫсне токътъ. Питамъ тогава: можете ли да си служите съ тази библиотека? Какво ще прѣдставлява тя сега съ тия си многобройни томове? Самата свѣтлина е едно условие, което показва какъ да намираме тѣзи книги. Добрѣ, знанието намира ли се въ тѣзи книги? Не, не се намира въ книгитѣ. Знанието намира ли се въ човѣшкитѣ мозъци? Не, не се намира и тамъ. Човѣшкитѣ мозъци сѫ една библиотека, пълна съ символи. Гдѣ се намира знанието? — Въ човѣшкия умъ. Гдѣ се намира човѣшкия умъ? — Той се проявява въ мозъка, но той не живѣе тамъ, врѣменно само се проявява. Нѣкой пѫть сме по-интелигенти, а нѣкой пѫти не. Нѣкой пѫть разрѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть не. Нѣкой пѫть разѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть едва ли и нѣкой човѣшки вълросъ можемъ да разрѣшимъ. Защо така? Защото реално нѣщо въ свѣта е само това, което всѣкога се проявява по единъ и сѫщи начинъ, то значи, че въ всичкитѣ свои части то се проявява еднакво. Запримѣръ, като влѣзе животътъ вѫтрѣ въ материята, въ него всѣкога има една отличителна чърта, а именно, че въ всичкитѣ тѣзи частици дѣто влиза живота, има движение. И казвамъ: всичко, което се движи въ него има животъ. А пъкъ въ съзнателния животъ има друга отличителна чърта, тя е неговата разумность. Ние наричаме съзнателно, разумно сѫщество само това, което може да напише единъ триѫгълникъ. Всѣко сѫщество, което може да напише единъ триѫгълникъ въ природата, въ него има съзнатетеленъ, разуменъ животъ, а всѣко сѫщество, което не може да напише единъ триѫгълникъ, не живѣе съзнателно. Тогава вие ще кажете: ама много вещества кристализиратъ въ извѣстни свои форми, въ форми на триѫгълници. Да, но тия кристали, сами по себе си, тѣ ли правятъ тия форми? Ако азъ направя едно триѫгълно гърне и го опека въ пещьта, а нѣкой съзнателенъ, нѣкой разуменъ човѣкъ го намѣри и като не знае, че азъ съмъ го направилъ, почне да го изучава, какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Да допуснемъ. че азъ съмъ го направилъ прѣди 500,000 години, и дойде една култура, като сегашната и почне да го изучава. Какъ ще го изучава? Ще кажатъ, че това е едно проявление на природата, че природата го създала. Какъ го е създала? Азъ имъ казвамъ, че това нѣщо не го създала природата, но едно малко разумно сѫщесгво си играло съ него и го създало. Сьврѣменнитѣ учени минералози обясняватъ по кой начинъ се образуватъ кристалитѣ. Азъ като ги погледна, виждамъ, че има малки разумни дѣца, които правятъ тѣзи кристалчета. Щомь единъ прѣдметъ се постави близо до точката на замръзването си, тѣ направятъ отъ него единъ триѫгълникъ, единъ четириѫгълникъ или единъ петоѫгълникъ, а като дойдатъ ученитѣ, даватъ си важность и казватъ: Какво ли се крие задъ тия кристали? Какво ли е искала да каже природата? Тѣзи кристали винаги кристализиратъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тази кристализация показва, че задъ тѣзи кристали има едно разумно сѫщество. Да оставимъ другага страна но едно нѣщо, което ние знаемъ, то е, че задъ тази область на кристалитѣ седятъ разумни сѫщества, които мислятъ. И тѣзи разумни сѫщества задъ кристалитѣ почватъ да строятъ. Кристалитѣ сѫ основа, отъ която нататъкъ тия разумни сѫщества сѫ почнали да строятъ разстителното царство. По какво се отличаватъ растенията отъ кристалитѣ? (Тѣ се отличаватъ по форма въ това, че тѣхнитѣ клѣтки сѫ ѫглести.) Добрѣ, значи всичкитѣ растителни сѫщества се отличаватъ по това, че тѣ започватъ съ крѫговетѣ. Най-първо, тѣзи висши сѫщества, които образуватъ триѫгълницитѣ, четириѫгъл-ницитѣ, петоѫгълницитѣ, съ това изразяватъ граници на вѣчностьта. Тѣ най-първо сѫ изучавали вѣчностьта. Значи, триѫгълникътъ е единъ начинъ за изучване вѣчностьта въ нейнитѣ възможности. Азъ имамъ слѣдното опрѣдѣление: правата линия е най-малката отсѣчка отъ крѫга. Слѣдователно, слѣдъ като ученитѣ сѫ изучавали всичкитѣ възможности, тѣ очертаватъ единъ крѫгъ и въ него поставятъ живота, за да се види, дали тѣхнитѣ теории за възможноститѣ на живота могатъ да се проявятъ въ крѫга. Възможностьта на триѫгълника може да се прояви въ крѫга. Това сѫ три малки отсѣчки отъ крѫга въ движението му. Този крѫгъ, слѣдъ като се е завъртѣлъ около себе си три пѫти, при всѣко едно завъртване е отрѣзалъ по една малка отсѣчка. Всѣка една область, всѣка една часть отъ крѫга има специални възможности, които прѣдаватъ специални свойства на живота, когато мине прѣзъ този крѫгъ. Крѫгътъ е направенъ отъ живи точки, и всѣка точка има свои качества. Не мислите, че пространството, въ което живѣемъ, за което философитѣ говорятъ, дали сѫществува или не, е мъртво. Не, то е една жива реалность, въ която е включенъ вѣчния животъ. Вѣчниятъ животъ има закони, по които се опрѣдѣля въ себе си. Слѣдъ като ограничитѣ този животъ, той ще се прояви въ една или въ друга посока, ще зависи изобщо отъ проявлението му въ вселената. Отъ наше гледище, има четири важни точки въ крѫга, отъ които вселената може да започне, и споредъ това, сѫществата, които може да се проявятъ при създаването на вселената отъ едната или другата точка, сѫществено ще се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ, и по воля. Ангелитѣ сѫ минали прѣди създаването на сегашната вселена. Тѣ сѫ минали прѣди насъ. Слѣдъ тѣхъ идва създаването на сегашната вселена, въ която човѣкъ се проявява. Ето защо ангелитѣ и човѣкътъ се различаватъ. Единъ день хората ще бѫдатъ като ангелитѣ, но все пакъ ще се различаватъ, все ще има една разлика въ тѣхнитѣ естества. Човѣкътъ ще бѫде ангелъ, но човѣшки ангелъ. Нѣкой казва: азъ ще бѫда ангелъ. Да, ще бѫдешъ, но човѣшки ангелъ. Сега, като разглеждаме този законъ, ще дойдемъ до въпроса, какъ се е създала вселената. Този въпросъ е толкова сложенъ, че ако се заеме човѣкъ да го разглежда, ще изгуби и най-малкото знание, което има. Азъ наричамъ тия въпроси „научни разходки“. Тѣ сѫ много опасни. Резултатитѣ на тия разходки довеждатъ човѣка до положението на онзи човѣкъ, който тръгва да обикаля свѣта съ малко пари, та като остане безъ пари, гледа да започне работа, да спечели малко пари, за да се върне назадъ. Той трѣбва да работи. По крѫга се прави хороскопа на човѣка. Когато единъ астрологъ иска да направи единъ хороскопъ, той направя единъ крѫгъ и го раздѣля на 4 части, поставя зодиитѣ или планетитѣ, знацитѣ плюсъ или минусъ въ възходяща или низходяща степенъ, споредъ съчетанието имъ и почва да гадае, каква е сѫдбата на индивида който е роденъ въ това врѣме. Всичкитѣ хора не сѫ родени прѣзъ едно и сѫщо врѣме. Да кажемъ, нѣкой е роденъ прѣзъ мѣсецъ мартъ, но отъ 1—31 мартъ има 31 деня, значи 31 възможности има. Всѣки день по 24 часа, значи 24 възможности има, въ всѣки единъ часъ по 60 въможности, въ всѣка една минута пакъ по 60 въз можности. Слѣдователно, като дойдемъ и до секунди тѣ, и въ тѣхъ има 60 възможности. Значи, като разглеждаме астрологически всички тия хора, тѣ макаръ да сѫ родени въ единъ и сѫщъ день, все пакъ има разлика. Напримѣръ, и двамата сѫ родени на 1-ви мартъ, 10 часа сутриньта, но единиятъ е роденъ 10 минути по-рано, другиятъ 10 минути по-късно. Е, казватъ, какво има, 10 минути разлика? Голѣма е разликата! Ако вие се движите 10 минути, но съ бързината на свѣтлината, и той се движи 10 минути слѣдъ васъ, какво разстояние ще има между него и васъ? Колко километри изминава свѣтлината въ секунда? — 190,000 мили. Е, смѣтнете тогава: 10 минути по 60 секунди се равняватъ на 600. Умножете 600 по 190,000 и ще видите, че между онзи, който се е родилъ 10 минути по-рано, и онзи, който се е родилъ 10 минути по-късно, ще има нѣколко милиона километра разстояние. И послѣ казватъ: мязать си тия хора. Какво ще си мязатъ? Между тѣхъ има такова голѣмо разстояние. Ами че и една секунда разстояние да има, пакъ ще ги дѣли едно разстояние отъ 190,000 мили. Тъй щото, туй колело, крѫгътъ се движи въ живота ви. За човѣка има не само единъ хороскопъ — когато се е родилъ — за човѣ ка има нѣколко хороскопи. Единъ когато се родилъ, единъ, когато е започналъ да се учи, и трети хороскопъ, когато съ него е станало едно духовно обръщане. Кога си се обърналъ къмъ Бога, това трѣбва да го знаете. Питатъ нѣкого: Кога се обърна къмъ Бога? — Не зная. Не, ще забѣлѣжишъ точно; годината, мѣсеца, деня, часа, минутата, когато си се обърналъ къмъ Бога. Послѣ, ще отбѣлѣжишъ, дали деньтъ е билъ ясенъ, или не. Всичко туй трѣбва да го знаешъ на пръсти. Казвашъ: е обърнахъ се къмъ Бога! Ами че ти когато отидешъ при Бога, ще трѣбва да знаешъ кога си се обърналъ. Богъ е едно сѫщество на подробноститѣ. Той не обича едно сѫщество на невѣжеството. Вие казвате: е, това сѫ малки работи, ние съ голѣми работи се занимаваме. Кажете ми тогава една голяма работа, която помните! Чудни сте! Голѣми работи! Е, кои сѫ голѣмитѣ работи? Кажи ми кога си роденъ! То е малка работа. Е, хубаво, ами коя година постѫпи въ първо отдъление? И то е малка работа, не е важно. А кога постѫпи въ гимназията? И то не е важно. А въ университета? И то не е важно. Е, кое е важното? — Да изядешъ една печена кокошка. Но, азъ питамъ тогава: ти можешъ ли да ми докажешъ, че дѣйствително си изялъ една печена кокошка? Азъ до сега още не съмъ видѣлъ човѣкъ, който да е изялъ една печена кокошка. Запримѣръ, имате единъ пробитъ кюнецъ. Прѣзъ него минава вода. Колко вода е минала? Кажете ми колко вода е изпилъ този кюнецъ? Този кюнецъ може да ми философсгвува, да казва, че прѣзъ него сѫ минали милиони тонове вода, но азъ казвамъ: кажи ми колко милиона вода си изпилъ? Той казва: не е важно пиенето, но минаването. Не, не е важно минаването, но колко си задържалъ. Да изядешъ, да изпиешъ нѣщо, въ пълния смисълъ на думата, разбирамъ туй, което си приелъ, да можешъ да го задържишъ и употрѣбишъ за своето благо и за своето подигане. Казвамъ: ако ти дѣйствително си изялъ кокошката, трѣбваше да се научишъ какъ да хвъркашъ. Онзи, който дѣйствително е изялъ една птичка, или една кокошка, трѣбва да е научилъ изкуството да хвърка. Щомъ не е научилъ това изкуство, тази кокошка е минала прѣзъ него като прѣзъ единъ кюнецъ и нищо не е оставила. И тъй, питамъ: кое е сѫщественото въ живота? Нѣкои казватъ: да вѣрвашъ въ Бога. Това сѫществено ли е? Нѣкои казватъ: да любишъ Бога. Всички тѣзи нѣща вие ги говорите, говорите, но важното е, какво остава въ васъ. Казвате: ние трѣбва да говоримъ. Да, вие започвате добрѣ, но кой отъ васъ е опиталъ любовьта? Вие сега ще ми кажете: какъ, знаете ли колко любовь е минала прѣзъ насъ? Вѣрвамъ, че е минала милиони тонове, това не отричамъ, но колко отъ тази любовь задържахте? Че е минала, приемамъ, 100 милиона, 200 милиона, милиарди е минала, разбирамъ, въ туй отношение мога да ви кажа бравз, вие заслужавате, вие сте герои, че е минала толкова любовь, но питамъ: отъ тази любовь колко задържахте за себе си? Вие сте направени като единъ кюнецъ. Когато хората правятъ тѣзи кюнци, тѣ не сѫ живи, а когато Богъ прави хората, т. е. когато се родятъ отъ Него, Той така ги прави, че всѣко живо сѫщество да задържа нѣщо въ себе си. Вие пуснахте да минава тази любовь прѣзъ васъ и не я задържахте. Хубаво направихте. Ако не я пуснете, тя ще пукне кюнеца и пакъ ще си изтече, защото има напрѣжение. Тази любовь е минала прѣзъ всичката жива вселена, и всѣко сѫщество е взело отъ нея толкова, колкото му трѣбва. Питамъ тогава: ти задържа ли отъ тази любовь за себе си? Да, любовьта мина прѣзъ менъ. Колко задържа за себе си отъ тази любовь? Вие казвате: да любимъ Бога! Вие искате Господъ да мисли като васъ, да се радва като вась, и да скърби като васъ. По-глупаво нѣщо отъ това нѣма! Единствената права философия въ свѣта е ние да се научимъ да мислимъ, както Богъ мисли, да се радваме, както Той се радва, да се веселимъ, както Той се весели. Това е сѫщественото! Когато ние се приближимъ къмъ тази мисъль, ние ще бѫдемъ ученици на тази велика наука, на това Божествено училище. Сега всички насърчаватъ малкитѣ дѣца. Защо? Нѣкой се гневи на Господа и казва: азъ се молихъ, молихъ на Господа, но Той не ме узслуша, не искамъ повече да Му се моля. Защо не искашъ повече да се молишъ? Ето гдѣ е лъжливата философия на живота. Той казва: азъ нѣма да мисля вече за Бога, ти си единъ човѣкъ краенъ материалистъ, понеже си мислилъ, че Богъ има нѣкаква форма. Ти като казвашъ тъй, то значи: азъ съмъ единъ отъ важнитѣ послѣдователи на Бога, и като прѣстана да Му се моля, Той ще почувствува какво нѣщо съмъ. По-смѣшна идея отъ тази нѣма! И най-първо, Господъ не те е пратилъ на земята да Му се молишъ. Молитвата е нѣщо второстепенно, тя отъ послѣ е дошла. Ние сме дошли първо да се учимъ Ще учишъ за себе си и като се научишъ, като станешъ много ученъ, тогава ще почнешъ да говоришъ на Бога и да Му се молишъ. На думата „молитва“ ние сме дали едно криво направление. У васъ молитвата означава: азъ като направя една бѣля, тогава ще се моля, ще туря всичкитѣ глупости на Бога, а като живѣя единъ чистъ животъ, нѣма защо да се моля. И дѣйствително, така е. Когато човѣкъ е въ охолность, не се моли, а щомъ се намѣри въ нѣкоя бѣля, въ нѣкой зоръ, усърдно се моли, нѣкой пѫть се моли и по 3 — 4 пѫти на день. Не, станете като малкитѣ дѣца! И тъй, любовьта е единство на обичьта. Придобийте любовьта! Обичьта е единъ начинъ да прѣдадемъ любовьта си на другитѣ хора. Значи, тя е методъ, чрѣзъ който ние може да прѣдадемъ Божествената любовь. Думата ,,любовь“ и въ български, и въ английски, и въ френски, и въ турски езици не е сполучлива. Първата буква въ думата ЛЮБОВЬ на български езикъ е Л. Въ буквата Л имаме единъ отворенъ ѫгълъ. Този ѫгълъ показва една отсѣчка отъ крѫга. Този ѫгълъ опрѣдѣля отъ колко градуса е любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ. Нѣкои пишатъ този ѫгълъ по-широко, нѣкои — по-тѣсно. Да, кажемъ, че той е равенъ на 30°. Каква часть прѣдставлява той отъ цѣлата окрѫжность? — 1/12. Линиитѣ, които образуватъ този ѫгълъ сѫ живи, опрѣдѣлени. Какъ мислите, споредъ вашитѣ разсѫждения, по колко сантиметра сѫ дълги линитѣ АС и СВ, които образуватъ буквата Л? Азъ ще ви помогна, защото ние навлизаме въ отвлѣчената философия. Да кажемъ, че имаме една малка величина отъ 1 см., положена на едно равнище, на една плоскость. Каква сѣнка ще даде тази линия отъ 1 см. при изгрѣва на слънцето? Каква сѣнка ще даде, когато слънцето е хоризонтално на самата плоскость? И най-послѣ, колко голѣма ще бѫде сѣнката при самата реалность? Правили ли сте опити? При всѣки единъ часъ до обѣдъ правете опити и наблюдавайте. Слѣдователно, ако вие ми кажете, че тази линия може да бѫде дълга 10 см., тази малката буква вѫтрѣ въ закона, въ условията е почти несъизмѣрима съ нашитѣ величини. Тѣзи двѣ линии сѫ отражение на самата реалность. Щомъ ми кажете, че тия линии сѫ били по 10 см. дълги, тогава азъ правя изчисление, кѫдѣ е било дѣйствителното слънце на живота. И забѣлѣжете, когато нѣкой иска да пише на своята възлюбена, той пише голѣмо Л. Туй показва, че неговото слънце изгрѣва на хоризонта. Ако нѣкой пише малко Л, туй показва, че неговото слънце е на обѣдъ. Този човѣкъ е практиченъ, неговитѣ хамбари сѫ пълни, а този съ голѣмото Л е идеалистъ, съ празни хамбари. Той на думи е богатъ, съ много обѣщания, но дойде ли до живота, нѣма го. Този съ малкото Л има мѣрка, малко дава, събралъ е всичко. Този, който нѣма, много дава, обѣщава 100, 200, хиляди, милиони, а другиятъ ги икономисва, казва: съ мѣрка се дава. Вие ще кажете, че тѣзи нѣща сѫ случайности. Не, не сѫ случайности. Питамъ: онзи, който пише буквата Л така, че събере двѣтѣ линии на едно мѣсто, какъвъ характеръ има? Нѣкои графолози има ли тука? Когато нѣкой пише буквитѣ, че стѣснява линиитѣ имъ, какъвъ е по характеръ? Други пъкъ разширочаватъ буквитѣ. Какъ тълкуватъ графолозитѣ туй разширение на ѫглитѣ? Ѫглеститѣ, остритѣ букви показватъ единъ нервенъ характеръ, припрянъ човѣкъ, бързъ, който иска всичко бързо да направи. Тази бързина, това сѫ акумулатори. На всѣки върхъ има центрове. Такъвъ човѣкъ е динамическо сѫщество, той е пъленъ съ електричество. Казвамъ: ако искате човѣкъ, който да движи нѣкоя кола, или ако търсите пионеръ, намѣрете такъвъ човѣкъ. Но, ако искате да уреди нѣкое общество нѣкѫдѣ, него не търсете. Не че е лошъ човѣкъ, но като бърза, разваля работитѣ. Единъ свещеникъ изпратилъ слугата си на лозето и му казва: Стояне, една година си стоялъ при мене, ще можешъ ли да изрѣжешъ лозето? — Мога. Отива Стоянъ и съ ножицитѣ си го изрѣзва. Връща се. Изрѣза ли го? — Изрѣзахъ го. Плаче ли? — И ти да го видишъ, ще плачешъ. И тъй, тѣзи ѫгли може да се измѣнятъ, да ги прѣвърнемъ на магнетически. Ако въ главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетиченъ. Слѣдователно всичката енергия отъ мозъка ви, ще се прѣвърне въ стомаха на магнетическа Нѣкой пѫть стомахътъ е електрически, вслѣдствие на това хората боледуватъ отъ стомахъ. Събере ли се много електричество, енергията отъ мозъка трѣбва да се прѣвърне въ магнетическа. Затова казвамъ: идеитѣ на хората трѣбва да се измѣнятъ въ магнетически. Нѣкои хора много бързатъ, иматъ желание всичко да опитатъ. Това значи, че тѣ иматъ изобилно електричество. Това сѫ посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея. Е, коя е тази основна идея сега? Отъ всичко това, което казахъ до сега, какво извадихте като основна идея? Азъ бихъ желалъ всѣки единъ отъ васъ да остави въ ума си поне една основна идея. Т. м. * 12-а школна лекция на общия окултенъ класъ (Ш година), 2. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дoбpaтa постѫпка. 2-а школна лекция на общия окултенъ класъ (IV година) държана отъ Учителя на 22.Х.1924 г,- София. Размишление. Ще имате за слѣдния пѫть темата: „Отличителните черти на физическия и духовния човѣкъ“ Въ всички вѣкове, ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10,000, 100,000, 200,000, милиони милиарди левове, безъ, обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство. Ще ви дамъ друго сравнение. Представете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама оть това жито, да се нахрани съ него, или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате се изчислява на сто хамбара, и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви пол- зува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво, седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко жито въ хамбара ли, или въ сготѣ грама жито турени въ стомаха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието могатъ да бадатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани. Нѣкой казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде дъбъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате, нe е лошото въ слизането, не е доброто и въ качването. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ цѣль да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкой казватъ: да се качваме! Качването не е всѣкога добродѣтель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото, и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: той слѣзълъ. Туй още нищо не доказва, Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: защо се е качилъ? Нѣкой отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: Учительтъ казва да се качваме. За какво да се качвате?, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да фунционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота. И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо-набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ, и кой — добъръ. Само Богъ има право привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто, и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни разултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява, като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкаръть не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ. Ние, обаче, не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря, Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частности една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Нзъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този —- на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайната сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ. Ние пакъ употребяваме думитѣ ,може да бѫде /добъръ“ Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагоги- ята, или въ етиката?—Утилитарното схващане: доброто, това полезното или най-голѣмото благо за по-възможность най-голѣма часть хора. Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора, който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмь добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто, или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свътлина и свобода. Нѣма ли тия три качества, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ любовьта; свѣтлината иде чрезъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта. Както виждате не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ насъ. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото, азъ като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хра ще разбератъ това нѣщо, или не, за Божествения свѣтъ е безразлично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти прѣдизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ насъ въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по великъ акть отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да дъйствува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества взиматъ участие. И тъй, всѣка постъпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена. Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: сега имамъ по важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто. Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постъпка. (Да ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бждатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? — Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута която изживѣваме въ сегашния си животъ е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можите да си играете съ живота. Вие не можите да кажите: азъ сега си имамъ работа ще върша това — онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла. Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ същества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи. Вие ще ми кажете: това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра! Добрѣ, вие които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия, Какво ще правите? — Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете, и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ: защо не останете да си градите кѫ- щата. Нали имате друга философия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприятель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате ние сме сериозни хора! Кажете ми дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господъ не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? — Може. Както градите къщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре, ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо?— Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратила на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра не разбирамъ. Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайности, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи, и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта? Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ. Да се върна къмъ главната си мисѫль. Нзъ искамъ всички вие да се стреснете, т е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? — Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина. Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ, и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото, товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става; мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: дѣ е пѫтьтъ за Ситняково? Казва му: ще държишъ все лѣвата страна. Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: „Ситняково" ще е това, обаче то излѣзло Якуруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли: молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, слѣдъ четири-дневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: „Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има". Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не хедете сами въ този свѣтъ: трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия или Господъ, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрил пакъ на сѫщото мѣсто. Започналъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ, или действително съмъ на земята. И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якуруда. Въ Писанието се казва: „Въ доброто не трѣбва да има отлагане". Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Нe чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето когато имате най лошо разположение. Неразположенията въ насъ съ външни физически. Всички физически неразположения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2—3 дни като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ. И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ нѣща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: какъ да забравимъ? Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата „мразя". Качили сте умразата тъй високо и казвате: слушай, слѣзъ отъ тамъ! Вие и заповѣдвате, но тя слиза ли? — Не слиза. Умразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбв; да направите? — Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума „мразя. Воля трѣбва, рѫка трѣбва — нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата „мразя“, а послѣ съ думи казвате: искамъ да се махне тази дума отъ тамъ. Значи, вие и заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ вашата рѫка, и трѣбва да се изтрие пакъ, отъ вашата рѫка, не да и се казва съ думи: слѣзъ долу! Съ думитѣ не може да се махне, но съ рѫка — може. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща, отъ 7- 8 етажа, обаче забатачите съ 5 — 6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отива те въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, от тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: „Стоянчо, какъ върви тази кѫща? Забатачихъ. „Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхь". Питамъ: този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята умраза? — Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: „Заповѣдайте въ дома ми. Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи умразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постъпка въ свѣта, ние заличаваме умразaтa. Не е достатъчно само да кажете нѣкому „азъ тe обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра", но дѣла се изискватъ. Друго нѣщо, което правитѣ е слѣдното: написвате на дъската думата „любовь“. Казвате: гори ми сърцето за тебе. Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви - не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта. И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духь, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ, щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ, Слѣдователно Любовьта ангажира всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? — Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ „новораждане“. Това „новораждане“ не е обикновеното раждане. Новородилиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия. Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духь нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ, или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте, или въ формата на птичка, нѣкое животно, или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ — изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ дукове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ. Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други — въ формата на най-хубавото растение; трети — въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети — въ формата на нѣкой ангелъ — изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да действувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употребите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ. Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкой нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо, или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога". Та каз- вамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ дукове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣ- хнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? -Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдещо щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдователно, въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: и безъ добро може. Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате:. ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая. Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трябва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истински философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка; вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкой работи но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣватe въ моята искреность. Допуснете, обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣнѣ, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовността ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? — Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакать съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? — Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ, и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене доброто. Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхь не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: сърцето ми гори. Туй горене не е отъ Божественъ произходъ Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнят, лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатиль главата. Това е актиорство. Когато страдашъ трябва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте, колко сѫ смѣшни съврѣменнитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: „Съ този кръстъ всичко побѣждаваме“. — Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнece. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ на сетнѣ не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десетъ пѫти ще се изпотишъ, до като го изнесешъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдат, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ тѣ. Казватъ: ,,Турихь кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!" Чакай да видимъ силата ти де, дали кръста е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи! Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитатания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми, каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ. Та казвамъ; не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мъчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драгановъ казалъ на Петко Сгояновъ една обидна дума. Какво означава това? — Турилъ му едно малко кръстче, и той казва: знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ? Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество, и като се намѣришъ въ тази тъмна нощь, геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсемъ самъ кажи въ себе си: „Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се изменя. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ". Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко. Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволъть те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи, и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, не побѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобѣдими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да тe намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придобиемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣтели. Това е законъ. Сега, ако вие не усвоите този законъ каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било до сега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? — Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? — Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ за такива страдания ли съмъ роденъ? Не, азъ ви питамъ; кой отъ васъ е роденъ за страдания като христовитѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? — ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: „Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите“. Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой. Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпатания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти и страданията, но вие не можете да ги издържате, Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача, и вие току отивате да питате този, онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1 — 2 задачи нерешени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите. Вие казвате: ние сме хора отъ новото учение, Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкой казватъ: несъгласие има между насъ. Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣ- дизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто, прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть. Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възвишенитѣ духове се учатъ въ небето, и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра? Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раз- дѣляте това число на 2 и получавате 50.5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието. Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби въ едната нося праздно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захарь въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение? — И моето учение! Да, ще ти докажа Изваждамъ праздното шише и му казвамъ: това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него, Отваря той шишето, гледа, праздно шише. Казва ми: азъ празно шише ли съмъ? Питамъ го; ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ? — Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ? Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му; за втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Различна е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно а моето пълно, иначе и ти си човѣкь като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига. Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо, търси нѣкой да го обича — празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко! Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички. Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкой отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкой отъ васъ правятъ такива опити, и нека продължаватъ. Нѣкой сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше? Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: много хубаво бѣше и брашното, и дрѣшкитѣ, и обущата, всичко излѣзе много хубаво. Вие отивате при нѣкого и го запитвате: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ брашно. На тази дума на тази любовь сега ние трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата „брашно“ Ще го запиташъ пакъ: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ обуща. Пакъ написвате на дъската думата „обуща“. Казвате: азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ. Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете, всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бъде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ. А сега споредъ старото учение, ще се събератъ въ камаратa, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назначаватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцатa на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния. а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престъпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, за това казвамъ: вложете капиталътъ, който имате, вложете го въ Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина. Единъ день всички ние като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божествена свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовъ по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто тъй, както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимь, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро. Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозабпуждава да мисли, че е силень: Запримѣръ, военниятъ до като носи шашка е силень, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ до като кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ докато има перо е силенъ; съдията докато носи гертапа съ знака на правосъдието на врата си е силен и; пълководецътъ до като има войници задъ него е силень; но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно. Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното. Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ, важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Bcѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно; то е случайно въ вашия животъ. Туй което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате. Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хopa има и слѣдната мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и до сега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хopa не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ, и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ —като старъ. Доброто се отнася еднакво и за младия, и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? — Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се повдигатъ единъ предъ другъ. Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това, показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като и каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания, и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ? Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употребяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 — 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ упот- рѣбяватъ нѣкой възбудителни средства като опиумъ и др., но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба, хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ, или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почуствувалъ че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ. Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерята, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на друга- ритѣ си: „Оставете се, този човѣкъ оживѣ“. Американецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: „Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ“, Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главатарьтъ казва: „Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, Хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо“. Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не ще може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва; „Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.“ Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря; „Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно! Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на котела, дето живѣялъ. Какво било очудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: „Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ! “ Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опастности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще про- даватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: „Не плащамъ нищо за балсамиране“, И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкой казватъ: отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫтъ и нищо не придобихъ.“ И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите, и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа, какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ. Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? — Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Щората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдите едно самостоятелно клонче, да проявите вашата само- стоятелность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно Дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ, Това е приятното въ живота. Тази ло- ша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжелявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдростъ, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротостъ и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади, и между стари. Всичко друго което направите вънъ отъ туй, е отъ лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате да имъ ставате суфльори, и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме от горѣ, да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ от горѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу. Послѣ, им нѣкой отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ, и между старитѣ има такива. Да не могатъ да се молятъ? Ами че молитвата е първиятъ актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкой хopa, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздуха да влиза и да излиза гладко, тихо, като, че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте, грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите. Азъ бихъ се молилъ тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи, какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?“ Господъ казва: „Тукъ не става въпросъ за грѣхове“. За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква праздна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь, и то каква любовь? —- Любовь, която включва въ себе си всичко. Сега вие ще кажете: „Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫтъ ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга, Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли? Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ, и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе си. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: влѣзте вѫтрѣ, нищо повече. Сега теософитѣ казватъ: като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка. Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пустнатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младоженикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите единъ часъ, ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ живота, има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода. И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, постоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ. Мото прѣзъ седмицата: Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа. Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде. Размишление. Втора лекция на ООК ІV година 22 октомври 1924 г.

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ Размишление Да се изпѣе “Духътъ Божий”. Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность. Да допуснемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣделя отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсѣкѫдѣ? Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси, не е равномѣрна. Центърътъ, това е възможности на безграничното, на непроявеното. Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои - отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които сѫ съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиусъ ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, а СN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условия, има двойна дѣтелность. Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ, радиусътъ е резултатъ отъ човѣшката дѣятелность. И тогава ние казваме, че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво прѣдставлява правата линия сама по себе си, споредъ съврѣменната геометрия? - Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката. Добрѣ, какво прѣдставлява тогава плоскостьта въ съврѣменната геометрия? - Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта прѣдставлява съвокупность отъ всичкитѣ възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-послѣ идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съврѣменната геометрия? - Кубътъ прѣдставлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ прѣдставлява съвокупность отъ възможноститѣ на плоскостьта. Значи, възможноститѣ на плоскостьта сѫ включени въ куба. Слѣдователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, трѣбва да разбирашъ законитѣ на правата линия. Мнозина говорятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великия законъ на правата линия? Какво означава това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия, като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта, като се движи, образува куба. Слѣдователно, точката може да се разшири, тя сама по себе си има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба. Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия - води къмъ Божествения животъ. Правата линия образува плоскостьта - води къмъ ангелския животъ. Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Ангелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай, той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Азъ бихъ жеалалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата “желание”. Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ настрана, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ. Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пѫтя на отвлѣчената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животъ мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че сѫ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва надѣсно-налѣво, но като се събуди сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: “Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ.” Тия борчове, дълговетѣ, това сѫ излишнитѣ работи, за които ние разсѫждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си кѫща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господь казва: “Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по-важни работи, съ които трѣбва да се занимава.” Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето, което е постѫпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постѫпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви трѣбва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишнитѣ страдания, непрѣменно трѣбва да изучавате законитѣ за продължаване своя радиусъ. Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность. Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣтелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣтелность равна на СN. Отъ това именно се явява и различието между хората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣтелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Слѣдователно всѣки човѣкъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онѣзи, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣтелность, иматъ опасность, да правятъ повече погрѣшки, т. е. тѣ сѫ свободни да излизатъ отъ центъра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДN. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ тъй голѣми, както първия центъръ. Прѣдставете си сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка О, а послѣ и до точка N, а половината ще бѫдатъ въ нормално състояние. Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкои отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скѫсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, понѣкога се продължаватъ и нѣкои отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ хората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкои хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия. Слѣдователно, съотношението между ума и сърцето не е еднакво. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкои хора духътъ е силенъ; у други душата е силна; у трети умътъ е силенъ; у четвърти сърцето е силно; у пети волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва: “Азъ имамъ правилно сърце.” - Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални. Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. Ако радиусътъ на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на крѫга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бѫдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиусътъ на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бѫде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкои отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: “Азъ имамъ умъ, мога да мисля.” Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото Сѫщество, за което азъ зная да мисли, е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата. Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е сѫждение? (-“Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е сѫждение.”) Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ сѫщность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се, скачашъ - значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея? - Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: “Празна работа било всичко!” Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна. Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на земята, въ който всички участвуваме, е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли когато умрете? - Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъмнина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина. Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ - пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате, че има другъ свѣтъ, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? - Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо. Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: “Какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки?” - Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не имъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: “Какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ?” - Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ. Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най-послѣ го освобождаватъ, но казватъ: “Извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска.” Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръстъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ? Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойнство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (-“Божественото.”) Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия - значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинския човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече “човѣкъ”, въ абсолютната смисъль на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ. Казвате: “Искамъ да любя.” Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ, защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: “Ама той е безпомощенъ.” Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно сѫщество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ сѫщества, червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа. Любовьта е законъ, който носи всички блага за обеднѣлитѣ сѫщества. Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, но къмъ обеднѣлитѣ сѫщества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора. Христосъ казва: “Комуто много се прощава, много и люби”. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовь къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: “Щомъ е тъй, да грѣшимъ!” Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй сѫщество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: “Азъ съмъ търговецъ”, или “азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания.” Не, трѣбватъ ти знания, и то знания на абсолютната справедливость! И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ сѫщини, се състоятъ въ възможноститѣ, които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички сѫщества. Той не прави разлика между сѫществата, но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на хората. Богъ всѫщность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе - Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършатъ прѣстѫпления. Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: “Защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ?” - Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: “Събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ.” Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене. Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: “Учительтъ се засмѣ. Какво ли искаше да каже съ това?” Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстѫпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: “Сериозно ме погледна Учительтъ.” Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ примѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богъ казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? - Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкои могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: “И да видишъ, не вѣрвай!”. Защо се засмѣ Сара? Тя казва: “Не се засмѣхъ.” Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ: “Ние не сме направили това нѣщо.” Колко ученички има, които биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: “Чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н.” Не, когато ще изнеса единъ факт, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. Ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта, тъй, както си е - нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето “висше азъ”. Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: “Това, което направихъ е една погрѣшка въ моя животъ, която трѣбва да изправя.” Има погрѣшки въ живота, които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по малко, не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: “Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! - Всѣка сѫдба въ Него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта. Нѣкои хора говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютната справедливость, а не на осѫждане. Щомъ азъ произнеса една присѫда, това е човѣшко. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговитѣ условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ, […]* кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя. Защото, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина? Всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможность да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто, ще кажешъ: “Чакай, не е сега врѣме за това.” На една твоя мисъль ще дадешъ възможность да се прояви, а на друга ще кажешъ: “Чакай!” Ти не си господарь на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможность да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой животъ. На обикновения животъ. Нѣкой казва: да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля! - Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ. Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие. Тази искра можешъ да запазишъ за себе си, но да не й давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь. Законътъ, който изваждаме отъ този примѣръ, е слѣдния: Не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ. Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казватъ: “Като питашъ, и Цариградъ ще намѣришъ.” Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫдѣ въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ. Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: “Ходихъ на Витоша.” Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша? Знание се изисква отъ васъ, и то такова знание, че като тръгнешъ, да намѣришъ тази игла. Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходите по съвременната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣрите една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: “Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша?” - “Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи.” Господь казва: “Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго.” Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫврѣменнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ, философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣрите, ще разрѣшите всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най-великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ. И тъй, обръщамъ вниманието ви към най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката - иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не може да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла. При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човекъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най-послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. “Ами тогава какво ще стане съ мене?” Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Азъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможноститѣ на добродетелитѣ, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: “Тия нѣща сѫ отвлѣчени работи. Насъ ни интересува въпросътъ, какъ трѣбва да живѣемъ сега.” Много добрѣ. Вие сте двама приятели, казвате: “Азъ не искамъ да зная него.” И другиятъ казва сѫщото. Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планинитѣ, дохождате до едно опасно мѣсто, прѣзъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти, като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? - Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? - Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? - Ще те повлѣче надолу. Има нѣщо, което те засѣга. Азъ се смѣя на сегашната философия, за “даденото”, съ което се занимаватъ философитѣ. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото рѣшава въпроса. И взетото рѣшава въпроса. Всѣко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Слѣдователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичкитѣ въпроси диалектически е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човекъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? - Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомаха е. Нѣма хлѣбъ - взетъ е. Огладнѣя, търся взетото. Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: “Взели й сърцето.” Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе ума на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговия духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окулиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ настрана тази отвлѣчена философия. Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка. И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бѫдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бѫдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Не сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мѫдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бѫде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лѫкатушите дълго врѣме въ живота. И тъй, първото нѣщо за васъ: Абсолютна справедливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи; не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще дадете на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока [на] живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята сѫщина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: “Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля!” Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимъ волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вѫтрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постѫпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бѫдете абсолютно справедливи. Вие, като вѣрвате, че азъ съмъ абсолютно справедливъ, вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че сѫ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: “Менъ не ми е ясно това.” Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намерили. Като намѣрите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно. Като бутнете тази игла, ще се намѣрите прѣдъ такава свѣтлина, каквато не сте сънували. Ще намѣрите лампата на Аладина. Сега, стремете се да намѣрите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣрите. Всичко друго може да е отвлѣчено. Като отидете на небето ще ви питатъ: “Говориха ли ви за иглата?” - “Да.” - “Намѣрихте ли я?” - “Не.” - “Ще се върнете да я намѣрите.” Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашитѣ чувства, мисли, дѣйствия постоянно еволюиратъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ. Отъ него зависятъ постояннитѣ промѣни които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, другъ пѫть сте разположени. Тия промѣни ставатъ, защото ние влизаме въ единъ организъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ, като говори на римлянитѣ, казва имъ: “Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ день ще се освободимъ.” Кога? - Като намѣримъ иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза. И тъй, що е правата линия? - Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнание може да се разширява въ права линия, въ плоскость, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ви, правата линия ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране възможноститѣ на Божествения животъ. Плоскостьта ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране на ангелския животъ, а кубътъ за реализиране на човѣшкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможноститѣ на моя духъ, това сѫ възможноститѣ на моята душа, това сѫ възможноститѣ на моя умъ, това сѫ възможноститѣ на моята воля. Тѣ сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човѣчеството. Размишление Само Божията Любовь е Любовь. 1-ва школна лекция на Общия Окултенъ класъ Държана отъ Учителя на 15. Х. 1924 г., София --------------------------------------------------------- *Вероятно е пропуснатъ текстъ въ първото издание.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Школата и развитието на ученика. Т. м. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ „Отличителнитѣ черти на знанието“. Тема за слѣдующия пѫть: „Единство на обичьта“. Сега, ще изпѣемъ новото упражнение: Благость, Благость, Благость, Носи, Носи, Носи, Свѣтлината, Свѣтлината, Свѣтлината. Радость носи за живота (3 пѫти) За живота тя. (3 пѫти) Стари вдига, млади вдига (2 пѫти) Отъ леглото тя. (3 пѫти) Болни милва, здрави радва (2 пѫти) Кога иде тя, (3 пѫти) И рѣки текатъ обилно, и цвѣтя цъвтять красиво (2 пѫти),. Кога- иде тя. (3 пѫти) Музиката е диагноза. Когато човѣкъ загуби своето равновѣсие, тоноветѣ спадатъ — той не може да взима вѣренъ тонъ. И колкото повече човѣкъ огрубѣва, сѫщо така огрубѣва и неговото гърло, понеже вибрациитѣ му ставатъ груби, прѣчупени. Нѣкои казватъ: не мога да взема вѣренъ тонъ. Щомъ не може да вземешъ вѣренъ тонъ, това показва, че твоята енергия отива въ низходяща степенъ. Има добри цигулари, които по нѣкога не могатъ да взиматъ вѣрни тонове. Нѣкой пѫть свирятъ по-хубаво, а нѣкой пѫть свирятъ лошо. И тъй, нека пѣнието и музиката бѫдатъ една диагноза за васъ. Ако не пѣете гласно, поне вѫтрѣ въ душата си трѣбва да сте музикални — не по буква, но душата ви да пѣе. Изпѣйте сега упражнението „миръ“ съ тоноветѣ до, ми, соль, до. Упражнете го сега само съ до, ми, соль. Разгнѣвишъ се нѣкой пѫть, ще пѣешъ на себе си тихо упражнението „миръ“. Ще си кажешъ така: висшето пѣе на нисшето. Казвашъ: какво трѣбва да правя? Не ми върви не разбирамъ живота. Ще си изпѣешъ „миръ“. Ама не мога да простя. — Миръ! — до, ми соль. Ще пѣешъ тази дума: Миръ! Мирътъ е дѣте на любовьта, а ние знаемъ, че дѣцата сѫ, които помиряватъ кѫщата. Много хора, много ученици си правятъ илюзии за едно, за друго и съ това затрудняватъ живота си. Азъ наричамъ илюзиить „незаконородени дѣца“. Заблужденията, които каратъ хората да страдатъ за Бога, за ангелитѣ — чулъ, недочулъ нѣщо, тъй казалъ или писалъ еди кой си, това сѫ все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти самъ видишъ и знаешъ. Туй, което другитѣ знаятъ, то е истина за тѣхъ. По-нататъкъ, истина за двама души е само това, което двама сѫ видели и сѫ направили сравнение за виденото помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата сѫ направили сравнение въ виденото и резултатитѣ сѫ едни и сѫщи. А сега, събератъ се нѣколцина и единиятъ казва: азъ имамъ особено понятие за оня свѣтъ. Какво понятие? За онзи свѣтъ ти не можешъ да имашъ особено понятие, особена философия. Въ духовния свѣтъ свѣтлината е такава, че който човѣкъ влѣзе тамъ, не може да се лъже, не може да има илюзии. Тамъ свѣтлината е много силна. Въ физическия свѣтъ може да има лъжи, понеже сѣнкитѣ се въртятъ. Въ този свѣтъ човѣкъ може да си състави двѣ понятия за нѣщата, а въ духовния свѣтъ може да има само едно понятие. Сега, запримѣръ, щомъ се прави една такава забѣлѣжка, веднага въ вашето съзнание се явява мисъльта: това е за еди-кого си. Не, това е обща бѣлѣжка. За Истината трѣбва всѣкога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дѣте, въ даденъ случай, сложишъ ядене за обѣдъ, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговиятъ езикъ вкуси и неговиятъ сгомахъ възприеме. Което езикътъ на дѣтето почувствува, и което стомахътъ му прѣработи, това е важното за него въ случая. Паницата ти може да е пълна съ ядене, но ако твоятъ вкусъ е покваренъ, ако стомахътъ ти не може да работи, какво се ползувашъ отъ това изобилие? Нѣкой може да има малко, но му е сладичко. Защо? — Стомахътъ му е здравъ. Първиятъ казва: изобилно имамъ, но нѣмамъ вкусъ. И тъй, при пѣнието, всѣкога пулсътъ спада на ония хора, които не вървятъ по правия пѫть. Послѣ, всички меланхолици, всички хора, които намислятъ да извършятъ нѣкое прѣстѫпление, прѣставатъ да пѣятъ. Разправя единъ американски проповѣдникъ слѣдующия анекдотъ. Дѣте отива на събрание, въ църква съ баща си, човѣкъ на около 40 - 50 години, старъ християнинъ. Дѣтето казва на баща си: татко, азъ виждамъ, всички хора пѣятъ на събранието, ти защо не пѣешъ? — Е, синко, тѣ се радватъ, пѣятъ, а азъ съмъ утвърденъ вече, менъ пѣние не ми трѣбва. Тѣ сега се учатъ. Единъ день дѣтето и бащата отиватъ съ едно малко кабриолетче на разходка. Коньтъ ималъ нравъ да се спира на едно мѣсто и да не иска да върви. Дѣтето казва „Татко, коньтъ се утвърдилъ, затова не иска да върви“. Благодаримъ на такова утвърдяване. Наистина, животътъ не седи само въ пѣние, но то е едно отъ добритѣ качества на човѣшката душа. Пѣнието е само единъ начинъ, по който човѣкъ може да се изрази. Френологически, тъй, както е поставенъ центърътъ на музиката въ човѣка, той е на границата между двѣ царства: между чисто материалния и духовния свѣтъ. Въобще, у всички хора, между всички религии разположениятъ човѣкъ ще го познаешъ по това, че той всѣкога пѣе, или най-малкото — тананика. Неразположениятъ човѣкъ не пѣе, той си мълчи. Разбира се, природата, като е вложила пѣнието у човѣка, тя си има своитѣ дълбоки причини, защо, и за какво го е вложила. Защо хората пѣятъ? Защо сѫществува пѣнието? По своята сѫщина, пѣнието сѫществува като единъ фактъ, и ние го изнасяме — нищо повече. Всички пѣятъ „МИРЪ“ — до, ми соль. „МИРЪ“ е едносложна дума, нали? На И-то може да туримъ една възходяща и една низходяща степень. И дѣйствително И-то е пѫть на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече минйорна гама. Тя може и да се промѣни. При тона соль вървимъ вече нагорѣ. Въ какво седи силата на една рѣчь? Правили ли сте изслѣдванчя, да видите, въ какво седи силата на паритѣ, и силата на хубавитѣ думи въ живота? Вземете думитѣ „ОБИЧЬ и ЛЮБОВЬ“. Коя е по-звучна? — (Обичь) Отваряне устата широко, като за изговаряне буквата „О“ означава избухване. Буквата „Б“ какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие въ тази съласна? При всѣка съгласна буква се упражнява извѣстно налягане върху небцето, т. е. става извѣстно нагласяване на усгата. При Б стискате устнитѣ си, а при Л туряте езика си горѣ. Прѣчупване става, геометрия има при изговаряне на буквитѣ. При всѣка една буква положението на езика и движението на устнитѣ е различно. Линията АВ въ чъртежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите нѣкоя буква, отвѫтрѣ става едно напрѣжение. С — това е небцето и зѫбитѣ горѣ. При изговаряне на буквата Л, езикътъ взима положение Д. При изговаряне на буквата Р, езикътъ е малко по-назадъ, взима положение Д1. При изговаряне на буквата К, езикътъ се отегля къмъ гърлото, взима положение Д2. Вижте какъвъ е законътъ. Знаете какъ се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чъртежа, тя казва; азъ мога и надолу, и нагорѣ. Буквата К не е отъ много добритѣ букви. При изговаренето й езикътъ е готовъ да мушка като нѣкое копие. Но К-то има и добритѣ си страни. То казва: азъ мога не само да коля, но съмъ и кротъкъ. Послѣ, съ К се пишатъ думитѣ „кола и колело“. Значи, азъ съмъ въ началото на всѣко движение. „Клепало“ сѫщо се пише съ К. Имаме, обаче, и думитѣ „клекавъ“, „кьопавъ“. Тъй щото въ буквата К сѫ събрани противоположни качества. И то си го признава: двѣ противоположни качества има у мене: и нагорѣ мога да отида, и на долу: К. И тъй, тази енергия, събрана въ гърлото, е причината да се произведатъ два различни резултата при изговарѣнето на буквата К. Въ гърлото ни се намиратъ извѣстни чакри. Нѣкой пѫть изговарянето на буквата К, може да произведе въ тебе или низходяще, или възходяще състояние на гърлото т. е. или да подигне, или да понижи вибрациитѣ на гласнитѣ струни. Защо? — Понеже тия течения отдолу минаватъ въ гърлото Или, както казватъ астролозитѣ К-то въ своитѣ лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова, при неразположение всѣкога трѣбва да употрѣбявате мекитѣ букви. Коя буква е мека, споредъ васъ? — Буквата М. Кое взима участие при произнасяне на тази буква? — (Устнитѣ, носа.) Значи, М-то казва на В-то: азъ не само раста и търся слънцето да го използувамъ, но зная и законитѣ на мисъльта. М — мисъль. Азъ зная какъ да мисля. Послѣ, въ мене има и милосърдие. Сега, това сѫ само символи, емблеми на извѣстни сили, които опериратъ въ насъ. Още имаме и думата милость и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тѣзи меки букви, защото при грубость човѣкъ всѣкога прѣдизвиква такива букви, които сѫ силни. Този законъ до извѣстна степень е вѣренъ. Всички думи или имена, които съдържатъ силни букви, мязатъ и на хората. Запримѣръ, ако буквата Р се тури въ началото на една дума упражнява едно влияние, ако се тури въ срѣдата — друго влияние. Но, за да се издигне човѣкъ надъ тия влияния, трѣбва по-високо съзнание, трѣбватъ знания. Ако знанието се даде на хора, които не сѫ готови, бабичосватъ. Азъ наричамъ „бабичосване“ туй състояние на хората, при което иматъ много знания, които не могатъ да асимилиратъ не могатъ да ги разбератъ и да ги използуватъ, Такива знания оставатъ като една утайка въ природата, а законътъ е такъвъ: всѣко нѣщо въ природата трѣбва разумно да се използува. И тогава, туй, което въ даденъ моментъ, вземешъ и използувашъ, то остава. Оставишъ ли за послѣ, минава неизползувано. Туй, което можешъ да извадишъ за себе си въ сегашния моментъ, то ще те ползува. Трѣбва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху нѣкоя тема, става само веднъжъ, не може да се повтори вече. Една мисъль дошла веднъжъ и неизползувана, то е изгубенъ моментъ, втори пѫть не се връща. Нѣкой казва; е, послѣ. Не, вие трѣбва да използувате моментитѣ. Този моментъ втори пѫть не се връша. Каквого си използувалъ, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които извѣстни истини ти сѫ казани, въ другъ случай не може да ги нмашъ. Туй е вѣрно не само по отношение на чо-вѣка, но и по отношение на нашата земя Туй, което сега земята минава прѣзъ пространството, втори пѫть никога нѣма да го мине Ще кажете: идущата година тя ще мине пакъ сѫщиятъ пѫть Да, тя ще мине около слънцето, но не и прѣзъ сѫщого пространство, защото и слънцето се мѣни. Слѣдователно, този моментъ който имашъ сега, използвай го! Ти казвашъ:- утрѣ. Не, не, това е философия, която нѣма никакъвъ смисъль. Туй, което въ дадения моментъ използувашъ за себе си, него ще носишъ прѣзъ цѣлата вѣчность. Туй пъкъ, което сега си изгубилъ, никога нѣма да го добиешъ Може отчасти да се домогнешъ до него, но все таки ще чувствувашъ, че то е единъ кърпежъ, не е цѣло парче. И много праведници отъ невидимия свѣтъ като погледнатъ съ онова вѣчното око на тази ти придобивка, ще кажатъ: кръпка е това! Тя може да бѫде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега, вие ще кажете: защо този законъ е толкова строгъ? Той е много хубавъ законъ. Той е законъ само за ученици. И тѣзи кръпки не струватъ нито петь пари за онзи, у когото има знание, сьзнание, който търси Любовьта, Мѫдростьта и Божествената Истина. Това сѫ велики правила, съ които човѣкъ трѣбва да борави. Та, всѣко благо, което днесъ ви се дава, не го отлагайте! Нѣкой казва: като дойдемъ въ нѣкое друго прѣраждане, тогава ще го използуваме. Не, не, сега! Ти, като дойдешъ въ друго прѣраждане, ще имашъ толкова кръпки на дрехата си, че ще помнишъ какъвъ си билъ. Ти сега, въ туй прѣраждане не искашъ да живѣешъ добрѣ, че втори пѫть като дойдешъ, тогава ще живѣешъ добрѣ. То е само игра на заръ. Казва: сега загубихъ, но втори пѫть ще спечеля. Но на какво отгорѣ, като нѣмашъ никакво знание? — Е, азъ ще хвърля пакъ. Хвърляшъ, но пакъ загубвашъ. — Е, трети пѫть ще спечеля. Послѣ казвашъ: чакай, четвърги, пети, щести пѫть, докато спечеля. Не, като хвърлишъ единъ пѫть и да спечелишъ. Това разбирамъ положително знание. Нѣкой казва: азъ зная. Е, хубаво, като знаешъ, ела тогава да играемъ на табла. Нали си пророкъ, нали знаешъ, казвашъ ми, че като хвърлишъ зара, ще спечелишъ Азъ казвамъ: нѣма да спечелишъ. Ако спечелишъ, ти си правъ, азъ съмъ кривъ. Ако загубишъ, азъ съмъ правъ, ти си кривъ. Но ти хвърлишъ и загубвашъ. Казвашъ: е, то е случайность. Казвамъ: ще спечелишъ ли втори пѫть? — Ще спечеля. Казвамъ: нѣма да спечелишъ. Хвърлишъ, пакъ не спечелвашъ. Ама трети пѫть като хвърля, ще спечеля. — Нѣма да спечелишъ. Хвърлишъ пакъ загубвашъ, Тогава азъ обръщамъ закона. Казвамъ: азъ ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлямъ и спечелвамъ. Каквото кажа, излиза. То е знание вече. Хвърля и печеля, знание имамъ. Туй е само за изяснение на въпроса. Тѣ сѫ игри, упражнения. Сега ще упражнявате и върху други хора, и върху себе си това знание. Всѣки единъ отъ васъ може да си прави опити. Да не си правимъ илюзии: нито много ще се насърчаваме, нито пъкъ ще се обезсърчаваме, но трѣбва да се стремимъ къмъ онази абсолютна Истина, която е необходима за живота. Тогава ще бѫдемъ свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се научилъ човѣкъ отведнажъ, нищо отъ това. Ще се опита втори, трети пѫть. Вънъ отъ това, има извѣстни математически правила, чрѣзъ които всѣки единъ отъ васъ може да изчисли, запримѣръ въ една лотария, кои билети може да спечелятъ. Мнозина сѫ правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотрѣбява съ него. Злоупотрѣби ли, той изгубва тази способность. Значи, природата не търпи лъжа. Ще се ползувашъ отъ нея, ще взимашъ толкова, колкото ти е потрѣбно. Вземешъ ли повече, изгубвашъ нейното довѣрие. И затуй, въ истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вѣрность. Знанието и мѫдростьта не търпятъ абсолютно никаква лъжа, никакъвъ фалшъ. Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нѣщо произволно. Тия символи сѫ образувани още прѣди хиляди години. Нѣкои отъ тия символи днесъ сѫ видоизмѣнени отъ ученитѣ хора, и съ това сѫ направили едно голѣмо благодѣяние, една голѣма услуга на човѣчеството, като сѫ опростотворили тъй буквитѣ. Всѣка една дума съдържа извѣстни елементи въ себе си. Напримѣръ, азъ написвамъ думата БЛАГОСТЬ. Тази дума въ дадения случай съдържа извѣстни елементи. Запримѣръ, буквата Б е единъ материаленъ елементъ, съдьржа всички материали и условия на физическия свѣтъ. Онзи, който иска да говори за благость, той не борави съ умствения свѣтъ. Благо-стьта трѣбва да има нѣщо материално въ себе си. Ти не можешъ да бѫдешъ благъ къмъ нѣкой човѣкъ, ако не го нахранишъ, ако не го облѣчешъ. Съ това започва благостьта, а не съ красивитѣ думи. Благостьта започва съ реалното въ свѣта: съ ядене, съ обичане. Слѣдъ като си се занимавалъ съ физическото, иде буквата Л. Тя е една прѣходна връзка къмъ умствения свѣтъ. Буквата А означава чисто умствения животъ на човѣка, когато Л-то борави повече съ астралния свѣтъ, или съ чувствения свѣтъ на човѣка. То показва накѫдѣ е неговиятъ стремежъ. Съ други думи Л-то показва човѣкъ, който се движи, който търси нѣщата. Кой търси нѣщо? - Само този който чувствува, само чувствата търсятъ Който мисли не търси Когато обичашъ, търсишъ нѣщо, а като мислишъ, ти си на едно мѣсто. Когато мисъльта ти придобие способнсстьта едноврѣменно и да чувствува, значи, и да мислишъ, и да чувствувашъ, тогава има и движение, и търсене. Значи, първитѣ букви показватъ, че човѣкъ въ материално отношение, трѣбва да бѫде здравъ, да има какво да даде. Второто нѣщо: да може да се движи, да има добро сърце, да умѣе да чувствува, да се стреми къмъ нѣщо. Къмъ Бога да се стреми! Буквата А показва, че човѣкъ не трѣбва само да бѫде крайно интелигентенъ много уменъ, за да знае какъ да даде да направи туй благо - и то по най-добърь начинъ. Буквата Г е начинъ, като направишъ туй благо, да знаешъ какъ да го закрѣпишъ, да не се измѣня, а да остане за вѣчни врѣмена написано въ архивата на природата. Буквата О е мѣрка, съ която трѣбва да се мѣрятъ всичкитѣ величини. Сега, ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете, колко почитание и уважение иматъ хората къмъ васъ, или какво мислятъ за васъ, раздайте си всичкото имане, останет, само съ една скѫсана шапка, съ скѫсани обуща и дрехи и излѣзте изъ София. Само така ще познаетс, каква цѣна имате. Това е буквата О — нулата. Слѣдователно единъ човѣкъ, който иска да покаже своята сила, трѣбва да тури една нула въ джоба си. Може ли да турите една нула въ джоба си? Единъ грошъ може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи, ще носите въ себе си едно качество, и туй качество ще седи на върха на вашия езикъ, като една точица Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нѣщо. Нали, като направятъ нѣкоя урна, турятъ нищото на устата на урната, и прѣзъ туй нищо излиза всичко навънъ? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спремъ една рѣка въ нейния пѫть, какво може да стане съ околнитѣ села? — Тѣ ще изчезнатъ Слѣдователно, нищото показва безкористие въ живота. Ние носимъсвоята доброта само на езика си, а нѣкои пѫть, като искаме да станемъ прѣмного голѣми, тогава запушваме езика си. Нѣкои се оплакватъ, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човѣкъ. На земята, щомъ станешъ нѣщо, навъдятъ се жаби, риби и тѣ се разполагатъ въ туй нѣщо, т. е. тѣ се развиватъ, а ти имъ носишъ само мръсотиитѣ — нищо повече! И затуй, всичкитѣ велики Учители сѫ проповѣдвали, че човѣкъ не трѣбва да има нищо. Туй е законъ у тѣхъ. Другитѣ хора нека носятъ богатство, а ученикътъ ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата „нищо“, тя да бѫде толкова мощно изказана, че кѫдѣто и да иде, да има мѣсто за него. Ще кажете: кѫдѣ ще се прѣхрани такъвъ човѣкъ? — Такъвъ човѣкъ навсѣкѫдѣ може да се прѣхрани. И казва се въ Писанието: „Богъ направилъ свѣта отъ нищо“. Той направилъ свѣта отъ една енергия, която не е подпушена. Сега, азъ спирамъ до нищото, до О-то при думата БЛАГОСТЬ. Оставатъ буквитѣ С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тѣзи три букви вие ще ги разрѣшите. Какво означава буквата С въ природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това което ви говоря за буквитѣ, не е абсолютна истина. Това сѫ относителни сили, които работятъ въ природата. Може да кажете: какво е значението на тия букви въ нѣмски, или английски езикъ? — Сѫщото. Само че тамъ хората сѫ въ друга еволюция, Вземете буквата h въ френски и английски езикъ. Тя прѣдставлява нашето У обърнато надолу. Значи, тия хора сѫ по-умни, по-установени. Слявянитѣ иматъ У-то, а авропейцитѣ иматъ У (игрекъ). Сега, вземете думата „Gott“ на нѣмски езикъ, българската дума „Богъ“ и еврейската дума „Йехова“, по какво се различаватъ тия думи? Тѣзи думи нѣматъ еднакво значение у тритѣ народа. Когато англичанинътъ употрѣбява my God, това не означава онова абсолютното, а всички ония помощници въ човѣчеството. Значи, въ по-мека форма е това. И слѣдователно, у тѣхъ думата Богъ започва съ буквата G. Значи, пакъ съ нищото. Англичанинътъ казва: дѣйствително, азъ зная, че Богъ е всесиленъ, че Той може да направи нѣщата отъ нищо, но все таки, нека туримъ единъ коренъ къмъ земята, да се закрѣпи това нищо и затова турятъ този коренъ на долу - g. Българинътъ пъкъ пише думата Богъ съ началната буква Б. Той казва: за да мога да израсна нагорѣ, трѣбва да пусна коренъ надолу въ земята. Той не иска само единъ коренъ, както англичанинътъ, но два корена — да се закрѣпи по-здраво. Казва: два стълба менъ ми трѣбватъ. Евреинътъ пъкъ казва друго яче: нека Господъ ми даде мѣсто да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и азъ ще съмъ готовъ всичко да направя за Него. Затуй той е станалъ търговецъ. Българинътъ взелъ земледѣлието. Англичанинътъ, който има само единъ коренъ, какъвъ може да бѫде? — Морякъ съ своя корабъ. Корабътъ нали има само единъ коренъ? — Котвата. Като се спусне котвата въ морето, корабътъ се държи. Значи англичанитѣ вѣрватъ въ единъ Господъ, който има само единъ коренъ. Такова тълкуване може да имъ дадемъ споредъ условията, при които тѣ живѣятъ. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажемъ. Българинътъ казва: На дърво безъ коренъ не се качвамъ. Затуй българинътъ много обича живота. Той е веселъ само тогава, когато хамбарътъ му е пъленъ. Англичанинътъ е веселъ, когато корабитѣ му сѫ пълни, а евреинътъ е веселъ, когато дюкянътъ му е пъленъ съ стока. Всичко това не е абсслютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нѣщата, споредъ знацитѣ при писанието. — Тази бѣлѣжка е, за да изучавате мекитѣ звуци. Тѣхъ наричатъ съгласни, тѣ сѫ по възможность меки. Сега, вие трѣбва да знаете, какъ да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете голѣми неприятности. Когато човѣкъ наблюдава, той трѣбва да бѫде правдивъ. Първото нѣщо, като ученици, трѣбва да бѫдете много правдиви въ своитѣ заключения — и спрѣмо себе си, и спрѣмо другитѣ. Ако намѣрите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Въ всичкитѣ си твърдения трѣбва да бѫдете абсолютно правдиви! И въ писане, и въ говорене, необгсодимо ви е туй качество — правдивость Навсѣкѫдѣ трѣбва да създадете отношения на правдивость. Въ свѣта, тамъ дѣто можемъ да направимъ погрѣшки, може и да изправимъ своитѣ погрѣшки. На всѣки човѣкъ природата е дала мѣсто точно опрѣдѣлено. Азъ съмъ говорилъ и другъ пѫть: никой отъ вагъ не трѣбва да желае да измѣни своето мѣсто. Въ дадения случай, туй мѣсто, което природата ти е дала, туй мѣсто, въ което Богъ те е поставилъ е най-доброто за тебъ. Той нѣма да те остави тамъ. Туй звание ти трѣбва да го минешъ. Но, дадено ли ти е едно положение, не го замѣняй съ друго. Този моментъ въ който сега живѣешъ е най-важниятъ за тебе. Да кажемъ, ти си единъ бѣднякъ, имашъ само една риза. Другъ нѣкой е царь. Дойдатъ и те повикатъ, кажатъ ти: „Ела, стани царь!“ Трѣбва да кажешъ: не, туй положение азъ не го искамъ. Ако искахъ да бѫда царь, то прѣди да слѣза тукъ, щѣхъ да се родя тамъ, въ царския домъ, но понеже избрахъ да се родя въ туй положение, не го смѣнямъ. И ако стана царь сега, всички ще ми се смѣятъ, ще кажатъ: „Я, този говедарь станалъ царь!“ И сега, понеже съмъ избралъ туй звание, азъ ще му бѫда вѣренъ. Простиятъ може да придобие знание, а царьтъ може да изгуби знанието си. Царетѣ не всѣкога сѫ били най-ученитѣ и най-благороднитѣ. А бѣдниятъ човѣкъ, като е самостоятеленъ, може да придобие една добродѣтель. Слѣдователно, ние трѣбва да използуваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използувайте условията! Не ги измѣняйте, но ги облагородявайте! И послѣ, нито укорявайте нѣкого, нито взимайте страната му, нито пъкъ се опълчвайте противъ него въ училището. Въ училището, щомъ нѣкой вземе страната на кого и да е, веднага се раздѣлятъ на партии. Нѣма какво да се дѣлите на партии. Всѣки ученикъ трѣбва да учи! Почнатъ ли ученицитѣ да се дѣлятъ, тази работа не е на добъръ пѫть. Ако се явяватъ нѣкои несъгласия, нѣкои онеправдания въ школата, тѣ сѫ едно изключение. Въ една школа, като Всемирното Бѣло Братство, всичкитѣ погрѣшки сѫ абсолютно изключени. Казвате: е, тия братя! Вие сте чудни! Ами какво сѫ виновни тия братя Срещнете нѣкой, каже ти: ти си коравосърдеченъ човѣкъ, Казвашъ: обиди ме той. Ама той ти казва една истина. Че ти съ меко сърце ли си? Ако те вземемъ при сегашнитѣ условия, колко добрини си направилъ? Доброто не е само за даденъ моментъ. Срещна единъ човѣкъ и въ дадения случай му направя едно добро, но на сто други пъкъ не съмъ направилъ никакво добро — изпѫдя ги, Казвашъ: той направи едно добро. Ти си ме вядѣлъ като съмъ направилъ едното добро, но не си ме видѣлъ, когато изпѫдихъ сто души отъ кѫщата си. Не е това положението, което опрѣдѣля отношенията ми. Пита нѣкой: каква е задачата на единъ ученикъ? Казвате: знанието. Ами зашо ви е знание? — Да се развиваме. Защо трѣбва да се развивате? Азъ взимамъ думата развиване въ буквална смисълъ. Да се развивате, каго едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, взема туй платно, ида на рѣката да го бѣля. Развивамъ го, но какво показва това развиване? — Пера го, да стане по-бѣло. А вечерьта го намотая и го нося въ кѫщи. Казватъ: завилъ го. На другия день пакъ го развивамъ, пакъ го бѣля. Хубаво, но ако азъ само развивамъ платното, безъ да го бѣля, какво печеля съ туй развиване и навиване? Азъ, ксйто само развивамъ платного, нищо не печеля. То може да стане по цѣнно, ако стане по-бѣло. Но, ако не придобие тази бѣлина, азъ съмъ изгубилъ своята енергия напразно. Сега, ето гдѣ е сравнението. Ако азъ въ този си животь не придобия, едно ново качество, какво се ползувамъ, че съмъ дошълъ на земята? Само да се развивамъ и навивамъ като платното ли? Слѣдователно, въ развитието си, човѣкъ трѣбва да придобие едно основно качество! Въ всѣка възрасть има качества, които трѣбва да се придобиягъ. Когато дѣцата станатъ малко по възртстни, на около 15 — 16 години, иматъ извѣстни тѫги. Младото дѣтенце, синътъ или дъщерята, вече седятъ замислени. По-рано майката казва: моето дѣтенце е весело, Послѣ казва: замислило се е моето дѣтенце. Дойде ли къмъ 30-та си година, пакъ ще се замисли. Къмъ 45-та година пакъ ще се замисли. Къмъ 60-та година — сѫщо. И къмъ 120-та си година човѣкъ пакъ е замисленъ Всички сѫ замислени. Но, тия замисляния на човѣшкия духъ се различаватъ Обектитѣ на тия замисляния какви сѫ? Едни и сѫщи ли сѫ? — Не. Азъ турямъ такова правило: Никога да се не гнѣвишъ безъ обектъ! Ако се гнѣвишъ, трѣбва да имашъ обектъ, и да намѣришъ истинскитѣ причини, защо се гнѣвишь. Ако си намѣрилъ истинскитѣ причини, гнѣви се, но да не постѫпвашъ, както скѫперникътъ отъ Молиеровата комедия. Питатъ го: кой те обра? — Всички ме обраха! Но кажи кой, специално кой? — Цѣлиятъ свѣтъ ме обра? Е, каква наука има въ това? Цѣлиятъ свѣтъ го обралъ! Но кой специално, кажи! Ти можешъ да се гнѣвишъ, но да прѣдполагашъ, че всички сѫ виновни, това не бива. Азъ ви позволявамъ при едно условие да се гнѣвите: да знаете обекта на своя гнѣвъ. Щомъ имашъ обектъ, дръжъ го! Тогава може да се гнѣвишъ. Въ Писанието се казва: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!“ Сега, нѣкои казвать: не трѣбва човѣкъ да се гнѣви! Не, ще се погнѣвишъ нѣкой пѫть, но съ обектъ. Щомъ имашъ обектъ, ти се ползувашъ вече, ти пращашъ своята енергия. Разгнѣвишъ ли се безъ обектъ, ще се поправишъ, ще се извинишъ, ще кажешъ: братко, ще ме простишъ, азъ те обрахъ, взехъ ти 10,000 лв, но ще ти ги върна, на ти още 500 лв. Кажешъ ли така, гнѣвътъ ти ще мине. Тогава той пъкъ казва: ако ти не бѣше ми върналъ паритѣ, азъ щѣхъ да те убия. Ако пъкъ той ти е направилъ нѣщо, ти ще му простишь. Значи, като се разгнѣвишъ, трѣбва да извлѣчешъ полза отъ гнѣва. Обектъ трѣбва да имашъ! Вие казвате: Иванъ ме обра. Не, ти се лъжешъ. Ти само го подозирашъ, заблуждавашъ се. Иванъ казва: „азъ не те обрахъ”. Но единъ день се окаже, че той не те е обралъ. Ето кѫдѣ е опасностьта, ако се сърдишъ, безъ да си намѣрилъ истинскитѣ причини. Не, ти ще намѣришъ истинскиятъ човѣкъ, който те обидилъ. Ако не го намѣришъ, нѣма да се сърдишъ Та, въ живота си може да се гнѣвите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но сѫщиятъ законъ ще пазите. Може да кажете нѣкому нѣкоя дума остричка, но пакъ обектъ трѣбва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го! И въ туй правило има добри резултати. И защо да ви казвамъ да се не гнѣвите? Когато нѣкои казватъ да се не гнѣвишъ, азъ се поусмихвамъ малко, седя и си казвамъ: Значи, не трѣбва да ядатъ хората. Послѣ, нѣкои казватъ: не трѣбва да бѫдемъ алчни. Човѣкъ трѣбва да бѫде безъ користь на земята. Може ли да бѫде това нѣщо на земята? - Не може. До тогава, докато ти си на земята и имашъ една нишка съ нея, ти користолюбието ще си го носишъ Но, казвамъ: користолюбието ти да бѫде само съ единъ коренъ, както у англичанитѣ g-то, а не, както у нѣкой октоподъ, който пусналъ стотина-двѣста корена. Ние казваме: користолюбие може да имашъ, но само съ единъ коренъ. Ако имате нѣкой недостатъкъ, и този недостатъкъ трѣбва да има само единъ коренъ. Щомъ е така, лесно ще може да се справяме съ него. Много отъ правилата въ тази морална наука не сѫ приложени. Казвате: ние трѣбва да се освободимъ! Хубаво. — Ама ние трѣбва да живѣемъ братски! — Много хубаво. Ама ние не трѣбва да се критикуваме! — Много хубаво. Не трѣбва да се подозираме! — Много хубаво. Ние трѣбва да си помагаме единъ на другъ! — Много хубаво. И други нареждания, нареждания. Но какъ, кое е братството, я ми кажете! За братството ние трѣбва да изхождаме отъ слѣдующия принципъ. Ние не можемъ да говоримъ за братство, докато нѣмаме единъ основенъ принципъ. Той е слѣдующиятъ. Ето какво казва самата природа. На земята двама души могатъ ли да бѫдатъ братя, ако не сѫ родени отъ една майка и отъ единъ баща? Азъ взимамъ линията АВ. Това сѫ бащата и майката. И тегля други линии на долу С, Д, Н и т. н. може и повече линии да спусна. Тия линии може да бѫдатъ братя, понеже въ жилитѣ имъ прониква една кръвь, кръвьта на единъ баща и на една майка. Но, като дойдемъ до духовния смисълъ. пакъ трѣбва да сѫществува сѫщия принципъ. Въ насъ трѣбва да прониква сѫщия духъ. Ако прониква, може да бѫдемъ братя, но, ако нѣмаме този принципъ, ние не може да бѫдемъ братя. Въ братята на земята трѣбва да тече една и сѫща кръвь. И ако нѣкой пѫть братя и сестри не се обичатъ, азъ зная причинитѣ на това. — Сѫщата кръвь не тече въ тѣхъ. Ако бихъ изяснилъ причинить, бихъ ги смразилъ още повече. Има нѣщо чудно въ такива братя и сестри. Братъ и сестра не могатъ да не се обичатъ, ако въ тѣхъ тече кръвьта на единъ баща и на една майка. Щомъ законътъ на физическото поле е дѣйствувалъ правилно, то между тия линии които се спущатъ отъ линията АВ и които прѣдставляватй братя и сестри, всѣкога ще има любозь. Но, ако законътъ се измѣнилъ, не е дѣйствувалъ правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичатъ, и между тѣхъ не може да има правилни отношения. Милостьта при кои условия може да се прояви? За да направишъ милость нѣкому, пакъ се изисква сѫщия законъ. Ние трѣбва да туримъ една здрава основа въ живота си и да изхождаме винаги отъ тази основа. Това е моралъ! Всички трѣбва да дѣйствуваме така, че всѣкога да бѫдемъ добри. Ти не може да станешъ ученикъ въ една школа, прѣди да си станалъ добъръ. Ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ, прѣди да влѣзе въ школата, а не слѣдъ като влѣзе. Въ школата вѫтрѣ той ще проявява своята доброта. Въ школата, отъ невидимия свѣтъ, за ученика ще се разкриятъ двѣ нѣща: въ единъ случай, че е билъ добъръ, въ другъ — че не е билъ добъръ. Школата, това е почва, при която ученикътъ може да се изяви и да се развива. Въ тази почва, каквото и да посѣете, царевица, ябълки или жито, тя ще опрѣдѣли какво е сѣмето. То ще се изяви. Всѣко сѣменце само ще покаже своитѣ качества. Школата е, която ще покаже, какво е вложено въ ученицитѣ, и всѣки ще се види, какъвъ е. Въ школата ще се покаже, даденъ ученикъ царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Азъ взимамъ тия растения като символи на човѣшкия характеръ, както се проявява. Щомъ тия качества не се проявятъ, тогава този ученикъ не спада къмъ растителното царство. Той е нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ. Значи, той е за друга почва. Други сѫ законитѣ, въ които той може да се развива. Тия мисли, които нахвърлямъ, не трѣбва да ги вземете за упрѣкъ на вашия животъ. Вашиятъ животъ сега се развива много правилно, но той е за дадения моментъ. Азъ не искамъ да се занимавамъ съ вашия миналъ животъ. За вашия миналъ животъ не се интересувамъ. И за бѫдешия ви животъ пакъ не се интересувамъ, но за тазъ вечерната ви мисъль се интересувамъ. За другото, турямъ двѣ междини, казвамъ: вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще изявите тия принципи въ живота си. Азъ ви говоря за истини, за които много пѫти ви се е говорило, но и вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: за бѫдеще. Азъ виждамъ много ваши минали сѫществувания, прѣзъ които сте казвали: като дойда втори пѫть на земята, ще работя, ще се уча. Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пакъ казвате тъй, както и въ миналото. Тогава имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: Сега да се понаживѣемъ малко, че идущиятъ пѫть ще работимъ. И много отъ васъ сѫ били благородници, имали сте слуги, живѣли сте богато, но Господъ ви е казваль: „Слушай, трѣбва да се поправишъ!“ Вие сте казвали: я ме остави да се понаживѣя, че втори пѫть като дойда, тогава. И най-послѣ животътъ ви се приключилъ. Хайде, сега сте дошли, богатството го нѣма вече, слугитѣ ги нѣма. Такива нѣща има въ „Хиляда и една нощь“ въ при казкитѣ на Халима. Тамъ има много интересни работи. Вие сте вързани нѣкѫдѣ, но сега иде онзи който ще ви освободи, Нали въ приказкитѣ се говори, че имало едни, които били омагьосани, седятъ и чакатъ да дойде нѣкой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтѣли отъ памтивѣки. Какъ ще го направите? - И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! ,“Ама азъ ще му кажа какъ да го направи“. Не, той знае какъ да го направи. Всѣки знае какъ да направи нѣщата. И азъ зная, и вие знаете. Нѣкой ти казва - знаешъ ли, че ти си обидилъ еди-кого си. Тъй ли, пъкъ азъ не подозирамъ, че съмъ го обидилъ. Но когато него обидятъ, казва: той не трѣбваше тъй да постѫпи. Ти като обидишъ, казвашъ, че не знаешъ, че си обидилъ. Е, какъ тъй? Хубаво, ученици обидятъ единъ свой учитель. Учительтъ казва: тѣ не трѣбваше да постѫпятъ тъй съ мене. Ученицитѣ трѣбва да ме почитатъ. Казвамъ: ами ти съ ученицитѣ какъ трѣбваше да постѫпвашъ? Ти нарече онзи ученикъ съ името на едно четвероного дългоухо. Ти си учитель, ще държишъ съ ученицитѣ си единъ мекъ езикъ. Искашъ да те обичатъ — ще ги обичашъ. Искашъ да те почитатъ, ще ги почиташъ. Само така ще имате правилни отношения. Сега, не е важно ученичеството и учителството, важни сѫ отношенията между хората. Послѣ, и къмъ себе си ще спазвате сѫщия законъ. Туй, че утрѣ може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пъкъ, че този е учитель, а онзи ученикъ, и то е заблуждение. Човѣкъ въ свѣта самъ учитель не може да стане. И ученикъ самъ не може да стане. Учитель, за да станешъ, трѣбва да те назначатъ отъ нѣкѫдѣ, и ученикъ да станешъ, пакъ трѣбва да те пуснатъ отъ нѣкѫдѣ. Трѣбва да се тури въ тебъ този поривъ, тази любовь, туй непрѣодолимо желание да се учишъ, за да станешъ ученикъ. Друго нѣщо е, което те движи Да станешъ ученикъ — то е благодать, да бѫдешъ учитель, и то е благодать. То не е отъ единъ животъ само. Ако въ единъ животъ може да станешъ ученикъ или учитель, всѣки може да стане. За да станешъ учитель и ученикъ, изисква се дълго врѣме. Трѣбва да правишъ опити, опити, опити, докато дойдешъ до това положение И знаете ли, какви тежки сѫ условията за да бѫдешъ ученикъ? То не е лесна работа. Знаете ли какви сѫ условията да стане нѣкой учитель? Женитѣ по-добрѣ ще разбератъ, какво нещо е учителъ. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нѣщо, което приблизително, може да изясни идеята. Докато ие заченешъ извѣстна идея, като една жена, и докато не носишь всичкитѣ тия тягостни състояния, страдания и колебания, че нѣкой пѫть тъй, да треперишъ за тази идея, че може да я пометнешъ, да не я изнесешъ, да пропаднешъ, и всѣки моментъ да ти е скѫпъ, ти не можешъ да разберешъ, какво нѣщо е учителството. Послѣ, не само да искашъ да я изнесешъ, но да гледашъ какъ да я изнесешъ. И най-послѣ, като изнесешъ всичко туй, да кажешъ: Слава Богу! Тогава само ти ще бѫдешъ герой на положението. Та сега, вие имате една отъ важнитѣ задачи. Ако тази задача не може да я разрѣшите, учитель не може да станете. Добриятъ учитель е билъ добъръ ученикъ. Лошиятъ учитель е билъ лошъ ученикъ. Ученици и учители, това сѫ положения, които само опрѣдѣлятъ ония велики отношения, които Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Въ тия разисквания сега има една малка натегнатость. Знаете ли отъ какво произтича тази натегнатость? Тя произтича отъ факта, че не знаемъ какво да правимъ съ сегашния си животъ. Сегашенъ животъ нѣма. Когато вие говорите за сегашния си животъ, то е вашето минало, а животътъ за който азъ говоря, той изтича отъ Бога. Той е настоящиятъ животъ. Въ него нѣма спънки. Тамъ има всички добри условия за развитие. Щомъ говоримъ за спънки, то е нашето минало. Казва нѣкой: какво да правя съ настоящето? Щомъ има спънки въ него, то е вашето минало. Съ него вие сами ще ликвидирате. Казвате: ами какъ да се освободя отъ миналого? - Два начина има за освобождение Единиятъ начинъ: когато дължишъ, да кажешъ, че нѣмашъ да давашь — свършена работа! Нѣмамъ да ти давамъ! Вториятъ начинъ е да платишъ. Имашъ една кѫща, ще платишъ и ще останешъ безъ нищо. Най-бѣденъ да си ще дадешъ кѫщата си, ще легнешъ и ще спишъ. Ти ще въздъхнешъ, но ще платишъ. Тогава ще си свободенъ. Вториятъ начинъ е правилниятъ. Но, вие ще започнете: ама азъ съмъ безъ пари, нѣмамъ условия за животъ. Не, не, сега именно имашъ най-добритѣ условия. И тогава, знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома отъ окултната школа да се жени за момъкъ, който има дългове. И въ окултната школа, никога не се позволява на единъ момъкъ да се жени за мома, която има извѣстни недѫзи. Ученикъ иска да се жени, той трѣбва да каже на момата; никакъвъ дългь нѣмамъ! Чистъ да бѫде! Нищо може да нѣма, но и дългове да нѣма. А сега, момата казва: азъ имамъ извѣстни недѫзи, но слѣдъ време ще се оправя? Ха, слѣдъ врѣме! Не, не, то е все едно да каже: азъ сега не те обичамь, но послѣ, като се ожена, може да те обикна. Не, сега ще обичашъ! Ще обичашь сега, въ дадения моментъ. Нѣма дз мислишь за своитѣ минали грѣхове. Сега, дадениятъ моментъ, този случай е истинскиятъ. Само по този начинъ въ васъ може да се развие единъ характеръ, да мислите извънъ врѣмето и пространството. Има извѣстни нѣща, за които вие не мислите, понеже не може да минете извънъ врѣмето и пространството. Всѣко нѣщо искате да го ограничите. Въ дадения моментъ ще бѫда добъръ! — това правило туреге въ ума си. Въ дадения моментъ ще бѫда богатъ! Сега, когато азъ рѣша да платя нѣкому, боря се съ себе си. Казвамъ: ще платя, нѣма да платя, ще платя, нѣма да платя. Най-послѣ си кажа: ще платя и плащамъ. Питамъ; туй рѣшение каква часть отъ врѣмето е взело? — Никаква. Този моментъ, въ който азъ рѣшихъ да платя, той е важенъ. И щомъ съмъ рѣшилъ това, веднага ми олекне, като че сваля отъ гърба си единъ товаръ. Защо? — Много съмъ благодаренъ, че тъй правилно съмъ рѣшилъ въпроса. И ако вие, запример почувствувате сѫщото, кажете: ще бѫда добъръ! И като рѣшите да бѫдете добри, трѣбва да почувствувате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното рѣшение. Щомъ рѣшението е правилно, трѣбва да почувпвувате единъ вѫтрѣшенъ миръ. Ще бѫдете весели, бодри! Казватъ: какво стана съ тебъ? — Азъ спечелихъ много, много спечелихъ. Казвамъ вие сте взели правилно рѣшение. И тъй, ще мислите бързо! Ще живѣете въ врѣмето и пространството, а Възвишенитѣ рѣшения ще правите извънъ врѣмето и пространството. На туй всѣки е способенъ сега. Това е Истината. Т. м. „М и р ъ“. — Мирътъ носи Божията радость. * 11-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 26. XII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултната музика въ живота. Т. м. Прочете се резюмето върху темата; „Отличителиитѣ чърти на растенията“. Темата за слѣдующия пѫть: „Качества на знанието“. Всички тия теми вървятъ подъ единъ общъ законъ, и вие, които се занимавате съ изучването на природата, не се мѫчете да опрѣдѣляте качествата само на една вѣщь отдѣлно отъ другитѣ вѣщи. Единъ цвѣтъ е разбираемъ само въ свръзка съ другитѣ цвѣтове. Ако го разглеждате самъ за себе си, той е много яръкъ. Напримѣръ, вие като седите сами въ кѫщи, разхождате се изъ стаята, мечтаете си, че сте нѣщо, мислите се нѣщо, но, като дойде да се срав нявате съ другитѣ хора, веднага измѣняте своето мнѣние. Не бързайте нѣкой пѫть да правите бързи заключения. Азъ, като ви казвамъ нѣкои отдѣлни мисли, вие прибързано си правите заключения. Тия мисли още не сѫ въ свръзка съ Божествената хармония. Не правете бързи заключения, защото ще попаднете въ една обща грѣшка. Когато дойде редъ, азъ ще извадя едно общо правило, ще формулирамъ единъ законъ и ще кажа: ето, това е най-правилното положение! А сега, нѣкой правятъ едно рѣзко твърдение, но то е твърдение, направено вѫтрѣ въ стаята. „Азъ“, казва „мога да обърна цѣлия свѣтъ“. Да, можешъ да го обърнешъ, но да кажешъ, че можешъ да го обърнешъ, и да го обърнешъ, това сѫ двѣ различни нѣща, Да кажешъ. че знаешъ всичко, и да знаешъ всичко, това сѫ двѣ различни нѣща. Това сѫ общи фрази. Гледайте да не злоупотрѣбявате съ живото слово. Нѣма да кажа да бѫдете скромни, но трѣбва да знаете, че всички нѣща въ свѣта иматъ тѣсна връзка помежду си. Докато вие не дойдете до положение да разбирате тази тѣсна връзка, живата природа нѣма да ви разкрие своитѣ тайни, тя не може да ви разкрие обятията си, не може да бѫде и мека съ васъ. Сега, като ви казвамъ, че природата не може да бѫде мека съ васъ, вие ще извадите едно крайно заключение: какъ не може да бѫде мека съ насъ? Че много естествено! Ако заровите единъ камъкъ въ земята, и го поливате всѣки денъ съ вода, каква полза ще му принесете? — Никаква. Камъчето се нуждае отъ търкаляне. Ритнешъ го веднъжъ, дважъ, три пѫти то се радва. Обаче, този моралъ, туй правило не може да го приложите и върху едно житно зрънце. Житното зрънце, като го посадите въ земята, тогава се радва. Ако посадите единъ човѣкъ въ земята, той не може да се радва. Отъ тази аналогия може да извадите единъ общъ законъ. Азъ правя аналогии, и нѣкои отъ ученицитѣ правятъ аналогии. Но знаете ли на какво мязатъ тѣзи анлогии? Нѣкои казватъ: ама Господъ не може ли да направи всичко? Е, що отъ това, ако Господъ може да направи всичко? Господъ може да направи всичко по своя умъ, но ти не можешъ да направишъ всичко по своя умъ Ако ти ходишъ по волята Му, както Той мисли, ти ще се ползувашъ отъ това, което Той прави, но за тебе специално Той нищо нѣма да направи. Ако ти мислишъ, че Богъ ще направи по твоята воля нѣщо, лъжешъ се. Той нѣма да си помръдне даже и най-малкото пръстче заради тебе. Казвашъ: Господъ заради мене не мисли ли? — Той за васъ не мисли никъкъ. Какъ, не мисли ли заради насъ? Богъ не мисли като насъ. Неговата мисъль е особена. Вие имате понятие за себе си, че мислите, но не мислите. Какъ, не мислимъ? Да, не мислите като Бога. Прѣди хиляди години пророкътъ е казалъ за Господа: „Неговитѣ мисли не сѫ като нашитѣ. Колкото е разстоянието отъ небето до земята, толкова е разликата между Божественитѣ и нашитѣ мисли“ Слѣдователно, като има такава разлика, какви ще сѫ нашитѣ мисли? Вслѣдствие на това, крайнитѣ мисли, отъ които вадите заключение, органически произвеждатъ извѣстни резултати въ васъ, които се отразяватъ върху вашето развитие. Въ живота има двѣ крайности. Животътъ не седи нито въ скръбьта, нито въ радостьта. Днесъ хората говорятъ за радостьта, но радостьта е достояние само за ангелитѣ. Скръбьта, обаче, е непонятна за единъ ангелъ. Ако му говорите за скръбь, той не я разбира, защото скръбьта е признакъ на малка чистота. Всѣки единъ, който е свързанъ съ материята, който се е вплелъ въ нея, скърби. „Ама скърбенъ е“. Че какъ да не скърби? Щомъ се е вплелъ въ материята, ще скърби. Единъ ангелъ не може да скърби. Казвате: ами Господъ не скърби ли? — Господъ никъкъ не скърби, нито тѫга има. Падналитѣ духове пъкъ, сѫ запсзнати само съ скръбьта, тѣ не познаватъ радостьта. Ангелътъ не познава скръбьта, но като гледа, че нѣкой човѣкъ скърби, пита го: скърбишъ ли? — Бутне тукъ, бутне тамъ, вижда кои сѫ причинитѣ на твоята скръбь, махне туй-онуй отъ товара ти, и облекчи душата ти. Казвашъ поолекна ми малко Туй, което за тебе е нѣщо субективно, за него е обективно. И като отидешъ при него, той вижда скръбьта ти, вижда, че единъ трънъ се забилъ нѣкѫдѣ въ тебе, хване го съ щипцитѣ, и те освободи. Този трънъ е една малка мисъль, едно малко желание, загнѣздило се въ тебе — извади го, и всичко ще се свърши. Казвате ама какъ тъи, ангелътъ да не скърби! Ангелитѣ не могатъ да скърбятъ понеже в тѣхъ съзнанието е толкова будно, тѣхнитѣ крака сѫ тъй хубаво обути тѣхнитѣ тѣла сѫ тъй хубаво облѣчени, че никакъвъ трънъ, т. е. никаква посторопна мисъль не може да влѣзе. Тѣхнитѣ трептения сѫ толкова бързи и толкова силни, че никаква скръбь не може да мине прѣзъ тия трептения, всичко туй се отблъсва. Понеже човѣкъ е въ едно срѣдно състояние между падналитъ духове и ангелитѣ по туй се отличава и отъ тѣхъ, че отчасти разбира скръбьта и отчасти разбира радосьта. Вие мислите че разбирате радостьта. Отчасти я разбирате вие още не разбирате радоста, която ангелитѣ иматъ, не разбирате и скрьбьта и мѫчнотиитѣ, които падналитѣ духове иматъ. Това сѫ философски разсѫждения. Азъ изваждамъ отъ тѣхъ единъ изводъ. Слѣдователно, вие въ школата ще се стрѣмите да имате една трѣзва мисъль, за да имате просторъ въ мисъльта, да можете да се раззивате. Азъ забѣлѣзвамъ често едно отклонение въ вашата мисъль, и то е слѣдующето: понеже вие не сте на единъ уровенъ на развитие, всѣки единъ отъ васъ си има специално разбиране, слушате ме каквото казвамъ, и си казвате: азъ разбирамъ като онзи братъ. Не, не, всѣки братъ си има свое разбиране. Ама азъ разбирамъ, зная нѣщата като него. Не, не, ти още не знаешъ какъ разбира той. Знанието послѣ ще дойде. Ще ви се дадатъ практически, не само теоритически задачи. Грънчарь си, ще направишъ едно хубаво гърне. Художникъ си, ще нарисувашъ една хубава картина. Музикантъ си, поетъ си, ще напишешъ нѣщо. Има правила за всичко това. И послѣ, това нѣщо, изработено отъ васъ, трѣбва да се оцѣни отъ другитѣ. Е, хубаво, да кажемъ, че си художникъ, нарисувашъ една картина, дадешъ я на оцѣнка. Казвашъ: тия хора не разбиратъ отъ художество, тѣ сѫ пристрастни. Хубаво, ще изберемъ други. Избери нѣкои отъ най проститѣ хора, които не сѫ учили художество, и ще оставимъ и твоята, и моята картина, да видимъ коя ще удобрятъ, какво впечатление ще извадятъ. Дойдатъ, разгледатъ картинитѣ и харесатъ твоята. Какво трѣбва да кажа азъ? — Ще призная факта тъй, както си е — нищо позече! Природата има едно безпристрастно мнѣние за насъ. Трѣбва да знаете, че не можете съ нищо я накара да си измѣни мнѣнието заради васъ, защото тя ви познава. Знаете ли отъ колко хиляди години тя ви познава? Тя въ книгитѣ си ви е написала, има много поменици заради васъ И по нѣкой пѫть вие запитвате: какви сѫ тѣзи поменици? Азъ ще ви кажа друго нѣщо: нѣма прѣстѫпление, което всѣки единъ отъ васъ да не го е направилъ. И нѣма добро, което всѣки единъ отъ васъ да не го е направилъ. Ама какъ? Много просто! Едно врѣме ти си живѣлъ въ формата на единъ тигъръ, и като такъвъ, колко хора си изпоялъ! Едно врѣме си билъ змия, и като змия, колко животинки си изпоялъ, удушилъ! Като сте минавали прѣзъ всичкитѣ форми на животнитѣ, знаете ли колко беззакония сте извършили? И сега седите, минавате за... Не, природата всичко е записала и казва: еди-кой си едно врѣме бѣше тигъръ, мечка, змия, крокодилъ и извьрши много прѣстѫпления. Всичко е записала тя! Е, питамъ тогава гдѣ остава вашето благородство? — Вашето благородство ще се прояви въ бѫдеще. Сега, философски ще ви опрѣдѣля друго едно понятие — понятието за минало, настояще и бѫдеще. Вие имате едно криво схващане за минало, настояще и бѫдеще Нѣкои мислятъ, че миналото е процесъ на нѣщо минало вече, сложно и никой не може да борави съ него. Не е така. И за бѫдещето мислятъ сѫщо тъй. Нашето бѫдеще, за напрѣдналитѣ сѫщества, е настояще. Туй, което за другитѣ е настояще, за насъ е бѫдеще. Нашето настояще пъкъ е бѫдеще за животнитѣ, затуй тѣ се стрѣмятъ къмъ насъ. Слѣдователно, настоящето на ангелитѣ е наше бѫдеще, а тѣхното минало е наше насгояще. Нашето минало пъкъ е настояще за други сѫщества. Тъй щото едноврѣменно и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето, въ всичкитѣ тѣзи моменти, живѣятъ сѫщества. Вие трѣбва да пазите тия философски различия, да знаете че всички сѫщества въ дадения моментъ, и отъ миналою, и отъ настоящето и отъ бѫдещето сѫ живи сѫщества, и всичко това функционира. И тогава казваме философски, че Богъ се проявява на всички живи сѫщества въ всички моменти. Това е една велика мисълъ, и ако речемъ да я обяснимъ философски, тя веднага ще се замъгли, и човѣкъ ще загуби това, което разбира. Вие не може да разберете какъ се пррявява Богъ въ съзнанието на едно цвѣте, въ съзнанието на единъ човѣкъ, въ съзнанието на единъ ангелъ, и въ съзнанието на по-напрѣдналитѣ сѫщества, но това е фактъ. За себе си ние можемъ да знаемъ. Какъ се проявява Богъ въ мене, азъ зная, но — въ другитѣ, това е една тайна, която трѣбва да изучавате. За единъ ангелъ животътъ на цѣлото човѣчество прѣдставя сериозенъ обектъ за изучване. Понеже ангелътъ е извънъ васъ, извънъ човѣшкия животъ, той изучава човѣка, интересува се отъ него, но той не може да влѣзе въ човѣшкия животъ, понеже това е грѣхъ. Има врата, която не го пропуща. Единъ ангелъ щомъ влѣзе при васъ, той ще се опетни, затова той трѣбва да е човъкъ, да прѣстане да бѫде ангелъ. А вие, за да бѫдете ангели, трѣбва да прѣстанете да страдате. Ама какво да правимъ съ дѣцата си? — Щомъ мислишъ за дѣцата си, ти си единъ човѣкъ, ти си на земята. Ама то е жестоко! — Щомъ е жестоко, ти си долу, ти си единъ демонъ. Прѣстанешъ ли да мислишъ за дѣцата си, ти си ангелъ, горѣ си. Това сѫ забъркани понятия, а вие трѣбва да имате строго опрѣдѣлени понятия. Трѣбва да имате такива поня тия, съ които да си помагате, затова ще се стремите животътъ ви да бѫде разнообразенъ. За васъ трѣбва разнообразие. Едннообразието е убийствено, Човѣкъ е сѫщество на разнообразието. Той има разнообразието на сѫществата на скръбѣта, има разнообразието и на сѫществата на радостьта, а при това има още и свое собствено разнообразие. Какво е неговото собствено разнообразие? Че нѣкой пѫть си прави букетъ — свива цвѣтя отъ своята радость и отъ своята скръбь, и така ги прѣдлага другиму. Когато ангелътъ ви дава единъ букетъ, той е букетъ само отъ радость. Човѣкъ не може да даде букетъ само отъ радость Запримѣръ, единъ момъкъ откѫсне едно цвѣте и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: а, колко ме обича! Не, не, въ туй откѫснато цвѣте се крие една голѣма скръбь, която тя не вижда. Какво означава откѫснатото цвѣте? Ще ви го изтълкувамъ сега Ето какъвъ е езикътъ. Съ това цвѣте момъкътъ казва: колко те обичамъ! Единъ день азъ ще те откѫсна като туй цвѣте, и слѣдъ врѣме, като увѣхнешъ, ще те захвърля. Отъ тебе нѣма да остане нищо. Ти си едно цвѣте, откѫснато отъ небето и хвърлено на земята. Единъ денъ ще увѣхнешъ, и ще те хвърля. Туй казва момъкътъ. Момата пъкъ казва: ето моятъ спаситель! Това сѫ крайни философски заблуждения. Този момъкъ нѣмаше право да откѫсне туй цвѣте, било теменужка, или каквото и да е. Той трѣбваше да го занесе въ една малка саксийка, да го посади тамъ, и да й го подари живо, като каже: поливай туй цвѣтенце! Нека тя го полива, наглежда, туй има повече смисълъ, отколкото да й го даде тъй откѫснато. Сега, ние откѫснемъ една Божествена мисъль и казваме: колко е красива тя! Тия откѫснати цвѣтя сѫ отдѣлнитѣ стихове отъ Писанието. Това е нашата съврѣменна култура. Тия Божествени слова трѣбва да бѫдатъ живи, и всѣко едно слово да е посадено въ саксийка. Туй е учение! Сега, тази бѣседа нѣма да ви направи по-добри, вие пакъ ще си вървите по вашия пѫть. Това не е бесѣда, това сѫ малки забѣлѣжки. Вие ще ме изслушате и ще си кажете, като турцитѣ. Знаете ли какво казватъ турцитѣ. Тѣ казватъ: „Ходжата си пѣе това, което си знае“. И три викала да има, все сѫщото си пѣе: „Аллахъ, Аллахъ!“ На първото викало се качва, едно си пѣе. На второто викало се качва — сѫщото си пѣе, на третото - сѫщото, все сѫщото си пѣе, макаръ че нагорѣ се качва. Една и сѫща молитва си пѣе той. Защо има три викала? Не е виновенъ ходжата, такъвъ е редътъ на нѣщата. Онзи, който далъ идеята за направа на джамията съ тия три викала, не му е дошло на умъ да съчини три различни молитви. Вслѣдствие на това, ходжата, като не може да съчини молитвитѣ, пѣе каквото си знае. Не че е забранено да се четатъ и други молитви, но този, който е направилъ викалата, му дошло на умъ само една молитва. Та, казвамъ: вие за първото викало имате вече една молитва, но за второто и третото — нѣмате, затова, или вие ще измислите, или ще повикате другъ нѣкой, да ви направи по още една молитва за всѣко викало. Ще се стремите. Нѣкой пѫтъ мнозина правятъ погрѣшки, казватъ: вижъ, изчезна отъ нась туй въодушевление! Изчезнало въодушевлението! Въодушевлението въ свѣта е извънъ врѣмето и пространството. То идва, и заминава моментално. То не сѫществува въ врѣмето и пространството. Наблюдавайте, какво е съсотоянието ви при всѣка ваша скръбь. Събудите се сутринь, чувствувате се, като че сте изгубили нѣщо. Прѣкарете деня въ скръбь, легнете си, но на другата сутринь станете, чувствувате се радостни. Нѣкой пѫть седите, дойде ви нѣкакво въодушевление и слѣдъ 5 — 4 ч. дойде радостьта. Нѣкой пѫть идватъ тѫжни мисли; отъ васъ нищо нѣма да стане! Нѣщо ти говори, говори, натиска те, и като си въздъхнешъ, изчезне този кошмаръ. Следъ това, друго нѣщо ти казва: не, отъ тебе нѣщо ще стане. И тъй, нагорѣ-надолу, нагорѣ-надопу — това сѫ промѣни въ състоянията, които не ставатъ съ всички сѫщества, но съ по-напрѣдналитѣ. Опасностьта за окултнитѣ ученици седи въ товз, че тѣ, като развиватъ своята чувствителность пропорционално на това се увепичаватъ и страданията имъ въ свѣта. Едно врѣме, казва, азъ бѣхъ щастливь, а сега, намѣсто да съмъ по-радостенъ, страдамъ повече. Не, ти сега си по-щастливъ, повече радости имашъ. Какъ? Ами че, какво по-хубаво отъ това, вмѣсто прѣзъ цѣлия си животъ да пѣешъ „цвѣте мило, цвѣте красно“, да пѣешъ все разнообразни пѣсни? Все едно ли е? Станешъ сутринь ,,цвѣте мило, цвѣте красно“, станешъ на другата сутринь — пакъ сѫщото. Ще кажете: е, това е хубаво! Ами хубаво ли е прѣзъ цѣлия животъ все бобъ да ти готвятъ? Станешъ една сутринъ — бобъ, на другата сутринь — пакъ бобъ. По нѣкой пѫть казвате: е, може и тъй да се живѣе. Не е така, все бобъ не се яде. Разнообразие трѣбва въ мисъльта! Първото нѣщо: разнообразие трѣбва! То е едно правило. Косвено, ние си правимъ видъ на свободни, но единъ другъ се копираме. Ако нѣкой те изкушава на пѫтя, да кажемъ, постѫпва грубо, той съ това ти дава единъ лошъ примѣръ и ти да постѫпвашъ като него. Тамъ се огрубяватъ хората. Той като ти каже една груба дума, поставя те на изкушение, и ти казвашъ: чакай, и азъ мога да ти кажа нѣщо подобно! Кажешъ му още по-лоша дума. Е, питамъ: двама души, които си казватъ лоши думи, какво постигатъ? — Огрубяватъ се, нищо повече. Тамъ е всичката мѫчнотия. Затуй, въ езика си, въ мисъльта си, трѣбва да сге въздържани, ако искате да вървите успѣшно. Тази вечерь искамъ да мина къмъ втората стадия на музиката. Ние направихме едно условие, че ще пѣете, но вие не си изпълнихте условието. До колкото виждамъ вие не пѣете. По нѣкой пѫть слушамъ, гласоветѣ ви сѫ такива, не зная, трѣбва да измисля нѣкоя дума, съ която да ги кръстя. Нѣкога, слушамъ, гласоветѣ ви сѫ като кавала на нѣкой кавалджия който не го мазалъ дълго врѣме. Разбира се, ние трѣбва да поставимъ пѣнието на една идеална основа. Музиката и пѣнието азъ не ги взимамъ като изкуства за прѣхрана. Вие не трѣбва да казвате; ако излѣза да пѣя, какво ще кажатъ хората за мене? Ако излѣзешъ като нѣкоя пѣвица, то е друго нѣщо. Вие излизате да пѣете за себе си. Азъ искамъ да пѣете за себе си — за никого другиго! Ама за кого „себе си“ подразбирамъ? Не за това лично „себе си“, но за Божественото вѫтрѣ въ васъ. У васъ има такива кармически състояния, които по никой другъ начинъ не можете да смекчите, освѣнъ съ силата на музиката. Или пъкъ, трѣбва да изучавате мистически стихове и да мислите върху тѣхъ, понеже тѣ сѫ музикални. Пѣнието, което сега употрѣбяваме е езикъ на много напрѣднали сѫщества. Тѣ сѫ образували музиката. И туй, което за насъ е безсмислено, тоноветѣ, запримѣръ, за тѣхъ тѣ сѫ говоръ. Когато единъ день достигнете до туй развитие, ще видите, че въ единъ тонъ „do“ има нѣщо повече, отколкото вие може да разберете. Въ даденъ случай той ще ви проговори. Въ музиката ние схващаме само външната страна, нищо друго не схващаме, никаква смисъть не схващаме. Когато искашъ да изкажешъ нѣщо умилно, меко или силно, тия тонове се турятъ въ извѣстна връзка и изразяватъ това, което желаешъ, било то нѣщо радостно, или скръбно. Питамъ ви: кой застави човѣка да направи цигулката? Тя е единъ инструментъ, снетъ, копиранъ приблизително само, отъ единъ по-висшъ свѣтъ, и така прѣнесенъ на земята. Споредъ тѣзи материали, които сега сѫществуватъ на земята, човѣкъ е направилъ приблизително подобна на тази отъ по-висшия свѣтъ, за да може да свири и да се разговаря съ нея. Каквито и да сѫ сегаш нитѣ свирци, благодарение на тѣхъ, човѣчеството се облагородява. Тѣ сѫ като онѣзи бубулечици, глисти долу въ земята, които си правятъ дупки тамъ и помагатъ на орача. Сегашната човѣшка култура е приготовление за бѫдещата култура. Казвате: е, не ни трѣбва свѣтското пѣние. Ако тѣзи свѣтски хора не пѣяха, знаете ли, че вие не бихте могли да излѣзете навънъ въ свѣта? Докато тѣ пѣятъ, вие ще се радвате, но прѣстанатъ ли да пѣятъ, и радостьта ще изчезне. И азъ гледамъ, нѣкои свѣтски хора пѣятъ съ въодушевление. Вие тукъ, откакъ се заехте съ окултното пѣние, забравихте вашето обикновено пѣние. Да изпѣемъ сега „миръ“ — съ постепенно отслабване на гласа. То е леко упражнение. Още единъ пѫть! Сега, да изпѣемъ „махаръ бену - аба“. Изпѣйте сега слѣдната пѣсень: „Кажи ми ти, свѣтли Божи лѫчъ, Благото на живота, Свѣтлиятъ правъ пѫть на чиститѣ души (2) Души, души, чиститѣ души Измити въ водитѣ на Любовьта (2) Водитѣ на Любовьта (2) Живѣли въ свѣтлината на разумностьта. Свѣтлината на разумностьта. Хранени съ словото на живата Истина. Живата Истина, Истина, Истина“. Низкитѣ тонове сѫ такива, понеже се отдалечаватъ, а за насъ се прѣдставятъ, като че спадатъ. Низкитѣ тонове, обаче, сѫ най изразителни. Низкитѣ тонове сѫ миналото, отъ което се отдалечаваме, а високитѣ тонове сѫ бѫдещето, къмъ което се приближаваме. Втората стадия на музиката е свободното пѣние. При свободното пѣние сегашната музика не може да върви, защото тактътъ трѣбва съвсѣмъ другояче да се мѣни, ударението на думитѣ пъкъ иматъ особено съчетание. И, ако човѣкъ не е въодушевенъ, той не може да пѣе. Щомъ дойде въодушевението, всички могатъ да пѣятъ. Хайде сега да изпѣемъ: „кажи ми ти, свѣтли Бсжи лѫчъ“. Туй упражнение за сега може да го оставимъ незавършено. Трѣбва да се стремите да пѣете тихо, защото въ тихото пѣние вие ще можете да владате гласа си. Тихото пѣние облагородява. Силното пѣние е повече волево. Когато искате да прѣдадете нѣщо възвишено и благородно на вашата мисъль, на вашитѣ чувства, трѣбва да пѣете тихо. Силното пѣние е както онзи тѫпанъ, които бие въ музиката, влияе на ушитѣ, но и то си е на мѣсто. Сега, да направимъ едно малко промѣнение. Изпѣйте думитѣ: Благость (3) носи (3) свѣтлината (3). То е по ритъма на сърцето. Първото упражнение е свободно, то е за бѫдещата култура, а това е за сегашната култура. То е по-разбрано. Първото упражнение е отъ втората категория на музиката. Въ всичкитѣ врѣмена ученицитѣ отъ окултнитѣ школи се спъвали съ голѣмитѣ си очаквания. Ученикътъ не трѣбва да очаква голѣми резултати. Всичкитѣ резултати сѫ все микроскопически. Епохално, рѣдко се случва туй, което очаквате. При сегашнитѣ условия, трѣбва да благодарите даже и само на това, че можете да се съберете и да си попѣете малко. Казвате: а, благость носи свѣтлината! Какво съдържатъ тия думи? Питамъ: ако ти имашъ възможность да изпѣешъ тѣзи три думи, или пъкъ ти прѣдложатъ 100 милиона лева, кое струва повече, кое би прѣдпочелъ? Ако българскитѣ пари се обезцѣнятъ тъй, както германскитѣ, какво ще струватъ тия пари? Съ 100 милиона лева ти не ще можешъ да си купишъ мастило, за да напишешъ тѣзи три думи. Тѣзи три думи ще оставятъ у васъ отпечатъци за великото бѫдеще, а 100-тѣ милиона нѣма да оставятъ нищо. Ако имате 100 милиона лева, ще ви е страхъ този да не ви обере, онзи да не ви обере, неприятели ще имате и ще се ожесточите. А като пѣете „благость носи свѣтлината“, за нищо нѣма да се безпокоитѣ. Ще кажете: а, това да пѣя, е дѣтинска работа, но като имамъ тия пари, ще се повдигна. Никакво повдигане нѣма! Не съмъ противъ паритѣ, но тъй както се използува богатството днесѣ, това не е нищо, то е едно голѣмо зло. Ако тѣзи пари ме скаратъ съ моитѣ близки, ако тѣ ме отчуждягь и съ Бога и съ хората, и да не мога да спя, защо ми сѫ? Ако тия пари служатъ като едно срѣдство за сближаване, добрѣ дошли. Щомъ сѫ „добрѣ дошли“, като дойдатъ паритѣ въ мене, ще ги угостя, и хайде навънъ! А сега, всички хора угостяватъ паритѣ, турятъ ги въ касата си и имъ казватъ: навънъ нѣма да вървитѣ! Не, ще имъ кажете, навънъ! Та, ще оцѣнявате малкитѣ нѣща. Съберете се, и благодаретѣ за тѣхъ! Сега, ще каже нѣкой, велики нѣща има вѫтрѣ въ природата! Знаете ли какви сѫ великитѣ нѣща? Вземете, какъ разглеждатъ въ науката слънцето? — Като една голѣма горяща маса, като изучаватъ и неговитѣ елементи. Въ тази горяща маса има желѣзо, злато и много други елементи, които се забѣлѣзватъ въ спектроскопа. И послѣ, опрѣдѣлятъ температурата му. Съ това се задоволяватъ всичкитѣ хора. Това не е наука. Ученитѣ изучаватъ още и всичкитѣ други звѣзди и планети, но въпрѣки всичко това, ние сме въ невѣжество. Тъй, както върви за сега съврѣменната наука, това е много добрѣ. Туй е усилието на волята на ученитѣ хора, туй е усилието на човѣшкня духъ. Не казвамъ, че ученитѣ не знаятъ нищо, знаятъ, но туй е само въведение въ великата наука. Трѣбва да се учи! Тъй като вървите, тамъ, дѣто науката спира, вие ще продължавате вашия пѫть. И нѣма тъй изведнъжъ да правите заключения. Азъ харесвамъ съврѣменнитѣ хора, тѣ вървятъ стѫпка по стѫпка. Нѣкои отъ окултнитѣ ученици правятъ слѣдната погрѣшка. Нѣкой слушалъ, че въ слънцето имало хора. Нека каже: чухъ една сказка, казваше се, че въ слънцето имало хора. А той, говори направо, като че самъ провѣрилъ това. Не, не, ако ти си ходилъ, можешъ да сподѣлишъ това, но ако само си слушалъ една сказка, и ти допада тази идея, кажи: хареса ми тази сказка, особени идеи има. А ние, веднага удобряваме. Сегашната култура има лоши, но има и добри страни. Послѣ, като дойдемъ до медицината, вие казвате: азъ не искамъ да ме лѣкува такъвъ лѣкарь. Не, все трѣбва да ви лѣкува нѣкой лѣкарь. Отъ чисто окултно гледище, нѣкой лѣкарь ти дължи нѣщо отъ миналото, той трѣбва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магнетическа сила въ себе си, тури си рѫката на главата ти, и ти оздравѣешъ. Като си отиде, кажешъ: слава Богу, олекна ми! Остави този лѣкарь да издължи своята карма. Ти казвашъ: азъ не искамъ лѣкарь, а като се намѣришъ на зоръ, търсишъ лѣкарь. Докато сте здрави лѣкари не искате, а послѣ ги търситѣ. Не е право това, да не искаме лѣкари, но глупаво лѣкуване не искаме. Има много такива примѣри. Заболи те главата, дойде нѣкой лѣкарь, ледъ ти тури. Коремъ те заболи, нѣкакво възпаление се яви, ледъ ти тури. Този начинъ на лѣчение го нѣма въ природата. Тия методи не сѫ мѣродавни и въ медицинската наука. Това сѫ методи само на нѣколко лѣкари. Като разглеждашъ медицината, ти ще я разглеждашъ като наука, която се е проявила още отъ най-ранни врѣмена. Сегашниятъ методъ на лѣкуване съ ледъ е новъ методъ. Този новъ методъ, който лѣкаритѣ употрѣбяватъ не е естественъ. Египтянитѣ не сѫ лѣкували така. И природата не лѣкува така. Понеже природата е прѣдвидѣла, че ще грѣшимъ, че ще се разболѣваме, тя е създала и срѣдства за лѣкуване. Нѣкой се разболѣе, тя казва: „Ти ще сваришъ малко вода и ще пиешъ, докатз се изпотишъ хубаво. Заболи те нѣщо, пръста започва да бере, природата казва: „Здъвчи една смокиня, обвий хубаво съ нея пръста си и ще ти мине. Или, свари нѣколко смокини въ вода, направи лапа отъ тѣхъ и я тури на пръста си. Добро лѣчебно срѣдство е смокинята. Нѣкой казва: е, съ смокиня ще се лѣкувамъ! По другъ начинъ ще опитамъ. По кой начинъ? За всѣки човѣкъ има по нѣколко начини, по 7 — 8 начини за лѣкуване. По духовенъ начинъ само нѣкога може да се лѣкува човѣкъ. Малцина хора могатъ да се лѣкуватъ по духовенъ начинъ. Кои хора? — Само тия, у които нѣма абсолютно никакво съмнѣние. Тѣ трѣбва да иматъ пълно довѣрие къмъ тебе, пъкъ и ти да бѫдешъ абсолютно искренъ къмъ тѣхъ. Нѣма ли това довѣрие и тази искреность помежду имъ, никакво духовно лѣкуване не може да има. Тогава ще приложишъ единъ отъ методитѣ на природата: водата, билкитѣ и др. Този методъ е най-добриятъ — безъ никакви разноски, безъ никакъвъ лѣкъ. Освѣнъ този методъ за лѣкуване, има и трети методъ. Той е музиката. Съберете се нѣколцина заедно и употрѣбете музиката като срѣдство за лѣкуване. Охтиката, напримѣръ, може да се лѣкува съ музика. Тя произвежда едно разширение въ човѣка, което е особено нужно за охтичавия. Охтичавиятъ човѣкъ мисли само за себе си, всичкото му внимание е концентрирано само къмъ неговата личность. Голѣма зависть има въ него. Охтичавиятъ човѣкъ, кѫдѣто и да ходи, въ никого не може да види доброто. Той става краенъ песимистъ. Всички тия отрицателни чърти въ него сѫ живи сѫщества, отъ които той трѣбва да се освободи. Тѣ черпятъ отъ неговитѣ сокове. Ето защо, по единъ естественъ начинъ, чрѣзъ музика, пѣние и молитви, той ще може да се освободи отъ тия сѫщества. Слѣдователно, трѣбва да пѣете, да свирите, за да тонирате вашето тѣло. Болнитѣ хора пѣятъ ли? Щомъ видишъ нѣкой боленъ, можешъ да познаешъ, ще оздравѣе ли, или не. Нѣкой пѫть влѣза при нѣкой боленъ гледамъ го, останалъ самъ, и той, като седи ту си попѣе, ту си поплаче, но и плачътъ му, пакъ въ видъ на пѣсень Азъ зная, че това плачене е музика и си казвамъ: този човѣкъ ще оздравѣе. Отдѣ знаешъ? — Знамъ. Пѣе ли, той нѣма да умре, той самъ си помага, ще оздравѣе. Прѣстане ли да пѣе, нѣма да оздравѣе. Послѣ, и въ работата е пакъ сѫщото. Има ли пѣние — добрѣ върви работата. За кое пѣние азъ говоря? Разбирамъ туй тихо, вѫтрѣшно пѣние — да пѣешъ за себе си. Чувамъ нѣкой пѫть, нѣкоя мома викнала, запѣла, та на цѣлъ километъръ гласътъ й се чува. Това не е пѣние. Когато нѣкой човѣкъ тъй тихо пѣе, като нѣкоя пчела жужи та едва се чува, туй е пѣние. Това пѣние носи не само здраве, но развива и умственитѣ способности въ човѣка. Всѣки човѣкъ има този музикаленъ центъръ. Богъ го е далъ на всички, но трѣбва само малко храница да му дадете. Музикалното чувство е едно отъ хубавитѣ чувства въ човѣка, и ако пѣемъ, ще се разбираме по-добрѣ. Ако станемъ професионални пѣвци, тогава нѣма да се разбираме, защото ще има споръ, кой пѣлъ по-хубаво. Вижте, между всички пѣвци, музиканти, все споръ се води, че този не взелъ правилно тона „fa“, че онзи не взелъ добрѣ тона „mi“, че трети не взелъ бемола хубаво и т. н. Чудни сѫ тѣзи хора! Нѣкои казватъ, че нѣкой си, еди-кѫдѣ си сбъркалъ. Че какъ констатирвашъ тази погрѣшка? Прѣдставете си слѣдното положение: събератъ се двама музиканти, критици сѫ и двамата. Единиятъ взима бемолъ, другиятъ настоява, че не трѣбва. И двамата иматъ музикално ухо. Кой е на правата страна? Азъ слушахъ музиканта Марто. Той свири едно класическо парче, но не излѣзе хубаво. Той свири правилно, но му липсваше нѣщо. При свиренето, въ извѣстни парчета има Айнщайнъ ги нарича „вливане“. Та, въ свиренето на Марто, липсваше именно това вливане и този отливъ. Той не може да влѣе душата си. Второто парче хубаво свири, бързо ставаха тѣзи вливания. Третото парче пакъ изсвири хубаво. Изобщо, малко музиканти могатъ да свирятъ хубаво. Единъ музикантъ за да свири хубаво, непрѣменно трѣбва да изкара двойника си, и да го тури въ лѫка си, или въ пияното. Може ли да направи това, за такъвъ музикантъ казватъ: харесва ми този музикантъ! Изобщо, музикантътъ трѣбва да има вдъхновение. Идеалнитѣ музиканти ще дойдатъ, но кога? Марто хубаво свири, но като му плащатъ, той губи 1/2 отъ силата си. Казватъ: този музикантъ влага чувство въ свиренето си. Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му рѫкоплѣскатъ. Послѣ,, нѣкой музикантъ като свири, прави особени жестове. Казва: нали хубаво ги направихъ? Не, когато музикантътъ свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цвѣтоветѣ сѫ други? Слѣдъ туй, пакъ го виждашъ, слиза отъ сцената, очитѣ му къмъ слушателитѣ. Истинскиятъ музикантъ трѣбва да свири безъ пари, безъ цвѣтя, безъ всѣкакви рѫкоплѣскания. Той трѣбва да свири безкористно, това е съобразно музиката. За сега, и това, което имаме, не е лошо, благодаримъ за него, но за въ бѫдеще трѣбва да бѫде тъй, както ви говоря. Та, ние искаме да създадемъ тази музика въ васъ, не сега, но за въ бѫдеще Хубаво е да слушашъ тъй, като критикуватъ този-онзи, но сега, отъ мое гледище, азъ изказвамъ мнѣние да се въздържате въ критиката. Свири нѣкой, ти хвърлишъ единъ критиченъ погледъ къмъ него, той погледне, долови и съзнанието му се раздвоява — между рѫката и ума му нѣма връзка. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато умътъ и сърцето на човѣка сѫ въ хармония, изпълняватъ заедно всичкитѣ свои дѣйствия. Знаете ли, колко е болезнено, когато нѣкой младъ поетъ, напримѣръ напише нѣкое стихотворение и го осмѣятъ! Нѣщо го чопли, да го занесе нѣкому да му го прочете. Тои го носи, като новородено дѣте. Младъ поетъ е, занесе го на нѣкой старъ, опитенъ поетъ, да му го прочете и той да се изкаже. Този стариятъ поетъ слуша, поухили се и каже, че нищо не струва. Каква болка свива сърцето на този младъ поетъ, какъвъ катаклизъмъ става у него! Слѣдъ туй, като се поуспокои малко, вземе отново стихотворението си, тури го въ другия си джобъ и го занася на другъ поетъ. Ако той му каже, че го написалъ хубаво, радва се. Всичкитѣ поети все трѣбва да минатъ прѣзъ една дисциплина. Ако разглеждатъ произведенията на нѣкой виденъ поетъ, и нему само тукъ-тамѣ нѣщо ще удобрятъ. Та, и вашитѣ знания, като на ученици, все по сѫщия законъ ще минатъ. Нѣма да бързате да се произнасяте, нѣма и да се критикувате. Не е хубаво да се вадятъ слабитѣ страни на хората. По-добрѣ е да вадидѣ добритѣ страни. Всички хора сѫ силни критици въ слабитѣ страни. Въ доброто малко критици имаме. Онзи критикъ на когото сѫ намазали перото съ пари, за да даде добри отзиви, казва: а, хубаво е това! Истински критикъ е този, който пише доброволно, по убѣждение, безъ всѣкакво възнаждение, безъ всѣкакъвъ подкупъ. Нѣкой пѫть намажатъ нѣкому перото съ пари, за да критикува нѣкого, да даде лоши отзиви. Казвамъ и похвалата, и критиката не струватъ нищо, защото перото е намазано съ пари. Критика, въ която не присѫтствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трѣбва да бѫде между васъ! Размишление. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость. * 10-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 19.ХII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свобода, знания и миръ. Учительтъ ни поздрави съ думата: „МИРЪ“. Отговоръ: — Мирътъ носи Божията радость. Т. м. Прочете се резюме върху темата: „отличителнитѣ чърти на гордостьта и щестлавието“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „отличителнитѣ чърти на мѫжа и жената“. Тема за слѣдния пѫть; „отличителнитѣ чърти на растенията“. Въ всичкитѣ си постѫпки трѣбва да помнишъ слѣднитѣ четири правила: · 1) Да бѫдешъ честенъ — да знаешъ, че си човѣкъ. · 2) Да бѫдешъ добъръ — да знаешъ, че имашъ основа, на която да се крѣпишъ. · 3) Да бѫдешъ абсолютно уменъ — да знаешъ, че има капитанъ, който рѫководи кораба ти. · 4) Да бѫдешъ великодушенъ — да знаешъ, че имашъ срѣдства, съ които можешъ да разполагашъ. Да познае човѣкъ себе си, значи да познава своя мораленъ устой. Ученикътъ трѣбва да има умственъ усѣтъ за доброто и за злото. Злото — това сѫ тия нѣща, които дѣйствуватъ въ ущърбъ на твоето развитие. Доброто, това сѫ тия нѣща, които дѣйствуватъ въ полза на твоето развитие. Упражнение. Да изпѣемъ пакъ думата „МИРЪ“. (Пѣемъ, съ постепенно повишаване на тона. (do, mi, sоl, do). Назадъ отъ горно do, до долно do. (Изпѣхме го много тихо). При пѣнието вие се притѣснявате, че не можете да пѣете. Ще се научите! Най-голѣмото изкуство е да се научишъ да бѫдешъ вѫтрѣшно свободенъ, да не се притѣснявашъ. Една отъ най-голѣмитѣ спънки, която сега срѣщате е притѣснението. Едно отъ качествата на духовния свѣтъ е абсолютната свобода, а отъ Божия страна, нѣма абсолютно никакво притѣснение за никого. И при всичкитѣ си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричамъ, човѣкъ е абсолютно свободенъ. Тия състояния, които сега имате, сѫ създадени отъ васъ. Тия ограничения сѫ плодъ на човѣшкия умъ, който не разбира условията. Да кажемъ, запримѣръ, единъ ораторъ говори. Ако окрѫжаващата го срѣда, слушателитѣ му не сѫ разположени спрѣмо него, могатъ да го стѣснятъ, и той ще усѣща едно стѣснение, едно ограничение. А даже и най-гъгнивиятъ ораторъ, щомъ окрѫжаващата срѣда е разположена спрѣмо него, той се окуражава. Най първо трѣбва да турите въ ума си мисъльта, че окрѫжаващата срѣда, небето е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения! Нѣкой пѫть ви наблюдавамъ, у васъ има редъ традиции, които нѣматъ право на никакво сѫществуване. Азъ ги наричамъ, традиции на внушението. Единъ хипнотизаторъ може да ти внуши една мисъль, и да създаде редъ пертурбации. И сега, тѣзи пертурбации създаватъ редъ разрушения. Като ученикъ, ще знаешъ, че тази причина е външна нѣма да си правишъ илюзия, нѣма да се страхувашъ. Ще бѫдешъ разумень. Защото, нѣкои ще каже: а, какь да не се страхуваме? Ще знаете едно нѣщо: само разумниятъ човѣкъ не се страхува. Защо? Понеже тсй знае нѣщата. Какво има да се страхува. Той казва, приятелю, тази работа ще я уредимъ. Та, първото нѣщо: всички ще се стремите да бѫдете свободни, да се създаде у васъ тази вѫтрѣшна свобода, да нѣмате никакво стѣснение. Често вие имате тази мисъль: какво мислятъ другитѣ за мене? Най първо, вие не можете да забраните на хората да иматъ какво и да е мнѣние за васъ. Тѣ сѫ свободни, а добро, или лошо мислятъ за васъ, то е въпросъ извънъ вашето сѫществуване. Не се занимавайте съ това. Въпросътъ е, какво мнѣние вие може да имате за себе си. Азъ свързвамъ вшето мнѣние за себе си съ онова Божествено мнѣние, което е вложено въ васъ. Туй Божественото, което се проявява въ насъ, то е, което рѫководи сѫдбинитѣ ни. У всѣки човѣкъ има Божествено, само че едни се подчиняватъ на Божественото въ себе си, други не се подчиняватъ. По това се различава единъ човѣкъ отъ другъ. Нѣкой пѫть човѣкъ се усѣща раздразненъ, отслабналъ и търси причината отвънъ. То е, защото не се подчинява на Божественото въ себе си. Противорѣчието, което усѣщашъ въ себе си, показва, че Божествениятъ принципъ, Божествениятъ Духъ ти казва Истината, а ти не се подчинявашъ. Той ти казва: „Този е пѫтьтъ“ — и се отегля на високо. Отъ тамъ гледа, наблюдава, какво правишъ. Щомъ се извърши единъ актъ по човѣшка воля, човѣкъ се ограничава. Туй е характерътъ на човѣшката воля. Човѣшката воля се отличава по това, че докатъ човѣкъ започне нѣщо, той е свободенъ, но щомъ започне, се ограничава. Всѣко едно човѣшко дѣйствие ограничава човѣшката воля, и при всѣко едно такова дѣйствие Божествената воля ще те спре, ще срещнешъ единъ вѫзелъ. Понеже Богъ не допуща никаква дисхармония, Той веднага ще разгледа твоята постѫпка, веднага ще ти въздаде подобающето и послѣ пакъ ще те пусне на свобода. Ще започнешъ друго нѣщо по своя воля — втори вѫзелъ ще те спре Богъ пакъ ще разгледа твоитѣ постѫпки, пакъ ще ти въздаде за твоето дѣйствие, и пакъ ще те пусне на свобода. Тъй щото, въ туй отношение, Божествената воля дѣйствува абсолютно независимо. Сега, по нѣкой пѫть, азъ се очудвамъ съ хората, и съ ученицитѣ за тѣхнитѣ противорѣчиви схващания. Запримѣръ, ако азъ, като Учитель, направя една погрѣшка и съмъ снизходителенъ къмъ себе си, а щомъ единъ ученикъ направи една погрѣшка азъ съмъ строгъ къмъ него, така ли трѣбва да постѫпвамъ, правилна ли е тази моя постжка? Коя е причината на туй различие? Защо ние сме по-снизходителни спрѣмо себе си, а спрѣмр другитѣ по строги? На туй може да се дадатъ разни тълкувания. Човѣкъ, който нѣма правилно понятие за своитѣ постѫпки, трѣбва да знае, че е несъвършенъ и по умъ, и по сърце, и по воля. Щомъ правимъ тъй, че спрѣмо себе си сме снизходителни, а спрѣмо другитѣ — строги, значи има нѣщо, което не ни достига. Това различно прѣцѣняване на постѫпкитѣ произтича отъ едно обективно разглеждане на въпроситѣ. Когато разглеждамъ моитѣ постѫпки, свѣтлината въ мене е по-ярка азъ виждамъ своитѣ постѫпки по-правилно, и вслѣдствие на това правилно ги оцѣнявамъ. Когато пъкъ разглеждамъ постѫпкитѣ на другъ нѣкой, понеже този индивидъ е по-далечъ отъ мене, моята свѣтлина не е въ състояние да освѣтли неговитѣ постѫпки и азъ не мога да ги видя тъй добрѣ, както моитѣ, вслѣдствие на което схващанията ми за неговитѣ постѫпки сѫ различни отъ тия за моитѣ. Затуй, когато единъ ученикъ разглежда постѫпкитѣ на другитѣ хора, той трѣбва да има Божествена свѣтлина, която да освѣтлява постѫпкитѣ имъ. Това е потрѣбно и за по нататъшнитѣ схващания върху онѣзи велики истини въ свѣта. Ако нѣмате тази свобода въ себе си, нѣма да може да разбирате онѣзи истини, които ще ви се разкриватъ. Окултнитѣ истини сѫ точно опрѣдѣлени, както формулитѣ въ математиката. Ако вие не можете да разберете и прилагате проститѣ истини, какъ ще разберете по сложнитѣ? Запримѣръ, ако едно ваше дѣте може въ даденъ моментъ да мисли, че майка му има повече любовь къмъ сестричето му, отколкото къмъ него, когато и двѣтѣ сѫ родени отъ сѫщата майка, туй дѣте не седи на висока степень на развитие. У него нѣма скромность, нѣма смирение, у туй дѣте егоизъмътъ е силно развитъ. Ако туй дѣте имаше морални качества, щѣше да се радва, че майката обича сестричето повече отъ него. Щомъ обича сестричето, ще обича и него, Единъ важенъ законъ: когато нѣкой обича едного, а другитѣ не му противодѣйствуватъ, той ще прояви любовьта си и къмъ тѣхъ. Запримѣръ, слѣдниятъ фактъ: синътъ обича една мома, влюбва се въ нея, иска да я вземе. Да оставимъ сега, дали тази любовь е истинска, или не. Ако домашнитѣ не му противодѣйствуватъ, той всички ще обича и ще имъ се радва, но ако тѣ се опълчатъ и му противодѣйствуватъ, той всички ще намрази. Той взима ножа и казва: или тя ще бѫде, или съ всинца ви се сражавамъ! Значи, Любовьта не търпи противорѣчия — нищо повече! Нито майката, нито бащата могатъ да се разправятъ съ сърцето на своя синъ. Тѣ могать, като Бога, да дадатъ единъ свѣтъ, но да го оставятъ свободенъ. Ама щѣлъ да страда! — Нека страда. Ама тази мома не била за него. — То е другъ въпросъ, нека си научи урока, не го лишавай отъ тази опитность. Опитностьта е много по-цѣнна, отколкото всички тѣзи обществени порядки и схващания. Оставете го на мира! Окултниятъ ученикъ тъй трѣбва да гледа на нѣщата. Майката казва, че синътъ й не ще може да живѣе съ тази мома. Отгдѣ знае това, тя разбира ли нѣщо по астрологията? Я ми кажете, кой момъкъ, слѣдъ като се ожени, е живѣлъ добрѣ съ своята възлюбена? Покажете ми онези майки и бащи които слѣдъ като сѫ си избирали сами снахи, та да сѫ живѣли добрѣ съ тѣхъ? Азъ разглеждамъ математически този въпросъ и се чудя на глупостьта на хората. Сега, този въпросъ е постороненъ. Азъ го взимамъ, за да ви обясня единъ окултенъ законъ. Да кажемъ, вие искате да изберете една мома, искате да знаете, дали е за вашия синъ, или не. Трѣбва да знаете, кога е родена — Родена е въ 1899 год., 30-ти мартъ, 4 часа сутриньта. Сега онзи, който разбира отъ астрологията, изведнъжъ ще види по съчетанието на планетитѣ прѣзъ тази година, какво носи тя съ себе си, какъвъ е характерътъ й и т. н. Той ще разбере, дали всичко това говори за, или противъ тази мома. Слѣдъ туй ще вземе тия данни и за момъка, който иска да се жени. Той е роденъ въ 1889 г., 15-ти декември, 6 ч. сутринта. Тъй че този астрологъ, като направи хороскопа и на двамата, веднага ще разбере, какъ ще живѣятъ, дали си схождатъ и т. н. Разбира се, съврѣменната астрология прави извѣстни погрѣшки, и вслѣдствие на това не прѣдсказва абсолютно вѣрно нѣщата. Слънцето като влиза въ Водолея, става едно размѣстване, затова всичкитѣ астролози трѣбва да поправятъ своитѣ астрологии, своитѣ хороскопи. За сега астролозитѣ не прѣдсказватъ вѣрно, но принципитѣ сѫ вѣрни. Тѣ трѣбва да направятъ извѣстна реорганизация на съврѣменнитѣ хороскопи. Дѣйствително, отъ чисто астрологическо гледище, единъ астрологъ днесъ може да прѣдскаже, каква ще бѫде сѫдбата на вашата снаха, или на вашия зетъ, съ точность 75% — 8О%. Азъ бихъ желалъ нѣкои отъ окултнитѣ ученици да се занимаватъ съ астрология Нѣкои казватъ: какво ще бѫде моето щастие? Астролозитѣ могатъ да ви кажатъ, прѣзъ коя година какво можи да ви се случи: каква промѣна може да стане въ духовния ви животъ, какви боледувания ще имате на физическия свѣтъ и т. н. Тѣзи нѣща се прѣдвиждатъ. Пъкъ, като дойдете и до другитѣ науки, като физиогномия, френология, хиромантия, ще видите, че нищо не е скрито-покрито. Ще видите, че всичко, каквото прѣдстои на човѣка да мине, е написано, сѫдбата му е опрѣдѣлена. Това е една обективна наука, която за въ бѫдеще ще се разработи. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да владѣе звѣздитѣ. Не, нѣма какво да владѣе звѣздитѣ, но трѣбва да се води по съвѣта на звѣздитѣ. Ние не можемъ да ги владѣемъ. Човѣкъ трѣбва да се рѫководи по съвѣта на своята сѫдба. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да се подигне надъ сѫдбата си. Не, надъ сѫдбата си не можешъ да се подигнешъ, нито можешъ да й се налагашъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ много егоисти, искатъ да се налагатъ, да заповѣдватъ на всичко, но така не върви. Не върви нито на французитѣ, нито на американцитѣ, нито на кой и да е другъ народъ — има нѣщо, което не имъ достига. Вземете Рокфелеръ, комуто умътъ достигналъ толкова че могълъ да добие три милиарда долари, а не му достигналъ да намѣри начинъ какъ да живѣе единъ редовенъ животъ, та да не го хранятъ цѣли три години съ овесена чорба. Защо? - Толкова му стига пипката. Липсва му нѣщо. Вие трѣбва да знаете, че на всѣкиго едного отъ васъ липсва нѣщо. Вие сте смѣшни, седите по нѣкой пѫть и размишлявате. Не, ще признате факта, че ви липсва нѣщо, т. е. азъ ще употрѣбя една по-мека форма: нищо не ви липсва, но има въ васъ нѣщо недоразвито. Въ миналитѣ животи не сте дали условия на Божественитѣ, на благороднитѣ чувства да се изявятъ, и вследствие на това куцате и казвате сѫдбата ни е такава. Слушайте какво казва сѫдбата: приятелю, прѣди двѣ сѫществувания азъ ти дадохъ добри условия, но ти не ги използува, умътъ ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тѫпчатъ. Защо? — Да се научишъ на смирение. Тъй ли, азъ не искамъ да бѫде смиренъ. - Ако не искашъ да бѫдешъ смиренъ, главата ти ще пати. Ама ти заповѣдвашъ ли ми? — Ще ти заповѣдвамъ, казва сѫдбата. Ако ме слушашъ, нѣма да ти заповѣдвамъ, но ако не ме слушашъ, ще ти заповѣдвамъ. До тогава, докато се противишъ на волята Божия, ще ти заповѣдвамъ, а въ деня въ който испълнишъ волята Божия нѣма да ти заповѣдвамъ. Туй е сѫдбата — да се подчинишъ на волята Божия! Нѣкой се оплаква отъ сѫдбата си. Азъ казвамъ: има единъ изходенъ пѫть — ще се подчинишъ на волята Божия, а волята Божия се изпълнява само чрѣзъ любовь. Вънъ отъ любовьта дѣйствува сѫдбата, вѫтрѣ въ любовьта — волята Божия. Туй трѣбва да го знаете. Богъ е възвишеното и благородното въ свѣта. Любовьта е единъ великъ законъ, т. е. сама по себе си тя не е законъ, но се проявява въ единъ великъ законъ въ свѣта. При сегашнитѣ условия нѣкои изявяватъ своята любовь чрѣзъ червения цвѣтъ, т. е най-първо хората ще се набиятъ хубаво, и слѣдъ туи ще седнатъ да ядатъ. Слѣдъ като се наядатъ пакъ ще се набиятъ. И всѣки день боравятъ все съ червения цвѣтъ, все съзтезание и бой. Като дойде портокаления цвѣтъ въ свѣта, тамъ вече има дѣление, индивидуализиране и казватъ: това е мое, това е твое. Като дойде зеления цвѣтъ, говорятъ за ниви, за кѫщи и пакъ дележъ има. Въ всичкитѣ тѣзи цвѣтове любовьта нѣма условия да прояви своитѣ благородни чърти, затова ние трѣбва да внесемъ небесно синия цвѣтъ. При сегашнитѣ условия, ако работимъ чрѣзъ него, само така ще може да се прояви тази благородна, духовна любовь — любовьта на устоитѣ съ синия цвѣтъ. Обичашъ нѣкого, ограждай го съ синия цвѣтъ. Искашъ да го обсебишъ, ти го ограждашъ съ червения цвѣтъ. Като вземешъ чука и туришъ желѣзото въ огъня, какво става съ него? Огъньтъ го зачервява, стопява и изгаря. Частната собственость изгаря човѣка. Нѣкои отъ васъ ще каже: какъ, частната собственость изгаря? Ами вие сте чудни! Какво ще ви придаде частната собственость? Имате единъ хлѣбъ. Като изядететози хлѣбъ, той може ли да бѫде частна собственость? Азъ ще си служа съ този хлѣбъ, и силата, която той може да ми даде, тя ще бѫде въ моя полза. Ти имашъ извѣстна кѫща, казвашъ: азъ ще завѣщая тази кѫща на своитѣ дѣца, Да, но съ това завѣщание ти създавашъ едно прѣпятствие и за себе си, и за своитѣ дѣца. Ти учишъ тѣзи дѣца да се облѣнявать, да мислятъ, че тѣхното щастие седи въ тази кѫща. Нѣма да имъ казвашъ, че тѣхното щастие седи въ кѫщата. Ако си една майка, ти ще имъ кажешъ: слушайте дѣца, вие имате една кѫща, но не уповавайте на нея, учете се, ще ви дамъ образование, за да уповавате на Господа и на себе си. Тази кѫща може да изгори, всичко може да стане, не уповавайте на нея. Сега вие казвате, азъ имамь толкова и толкова пари, сложени въ банката. Е хубаво, при единъ такъвъ строй, дѣто всичко се мѣни, както е въ Германия, дѣто единъ хлѣбъ струва 140 милиарди, питамъ: какво струватъ тѣзи пари? Вие сте били милионеръ, вложили сте два милиона марки, но днесъ единъ хлѣбъ струва 140 милиарда — тогава какво сѫ вашитѣ два милиона? Германцитѣ ни даватъ единъ добъръ примѣръ, показватъ ни, че живѣемъ въ 1001 нощь. Богаташи сме били, но сега, съ единъ милионъ марки колко хлѣбъ може да се купи? Съ два милиона марки колко хлѣбъ може да се купи? Изчислете! Единъ килограмъ хлѣбъ струва 140 милиарда. Тогава, колко ще струва всѣки единъ грамъ отъ хлѣба? — 14 милиона. Е, питамъ тогава: съ два милиона марки единъ грамъ хлѣбъ ще може ли да се купи? — Не може. Каква часть отъ грама ще се купи? — Седмата часть отъ грама. Това е заблуждението, което имаме въ сегашния свѣтъ. Толкова сме осигурени! Слѣдователно, единственото вѣрно срѣдство е да чувствуваме една вѫтрѣшна връзка съ Бога, У васъ може да се роди една противоположна мисълъ, да кажете: може ли това? Може, само че, за да се допрешъ до Бога, не трѣбва да имашъ никакво отрицателно качество. Ти можешь да имашъ отрицателни качества, но понеже Богъ е огънь всепояждающъ, то допрешъ ли се до Него, ще има пожаръ, ще дойдатъ най-голѣмитѣ страдания. Ако си чистъ, нѣма да изгоришъ. Затова се прѣпоржчва да отидемъ при Бога абсолютно чисти, за да може горението да стане правилно — да горишъ безъ да изгаряшъ. Грѣшниятъ човѣкъ гори и изгаря, а праведниятъ гори и не изгаря, радва се. Това е религия. Второто нѣщо: ако искаме да успѣваме въ свѣта, нашата мисъль трѣбва да бѫде абсолютно правилна. Сега, васъ ви е страхъ да кажете: Господи, въздай ми споредъ Твоята Правда, азъ грѣшенъ човѣкъ. Казвате: А, само за Правдата да не се говори, понеже ще дойде наказанието. До сега ние сме искали само Божията милость. Не, нека дойде и Божията Правда, да се въздаде всѣкиму подобавещето, кой отъ каквото има нужда. Ти си гладенъ. Помоли се, и хлѣбътъ ще дойде. Ще дойде нѣкой приятель и Господъ чрѣзъ него ще го проводи. А ти казвашъ въ себе си: срамота е да искамъ хлѣбъ. Е хубаво, азъ питамъ: кое не е срамота въ свѣта? Азъ бихъ желалъ нѣкой пѫть да видя истинското достойнство Казвате: да не се унижаваме ние! Питамъ: ако азъ работя на нивата на единъ мой приятель, ще се унижа ли? Ами, ако азъ наслѣдя една кѫща отъ баща си, не се ли унижавамъ? Ако придобия въ наслѣдстео една кѫща отъ баща си, носи ли ми тя благословение? Слѣдователно, всѣко нѣщо придобито безъ трудъ не носи благословение. Азъ считамъ, че истинскиятъ моралъ седи въ слѣдното: ако дойда при васъ да работя, да работя по любовь. Това е истинскиятъ моралъ за ученика. Ако азъ работя отъ любовь и съмъ доволенъ въ себе си, не мисля какво ще ми се плаща, и вие съ любовь ще ми отплатите. На любовьта съ любовь се отплаща. Този е абсолютенъ моралъ. Азъ работя съ любовь, и вие ще работите съ любовь. Щомъ има любовь отъ моя, и отъ ваша страна, унижение не може да има. Затуй, ако съврѣменнитѣ учители прѣподавава съ любовь, и ако съврѣменнитѣ ученици слушаха и учиха съ любовь, какво щѣше да бѫде! Ако съврѣменнитѣ мѫже се жениха по любовь, и постѫпваха съ любовь спрѣмо женитѣ си, и ако женитѣ се жениха по любовь, и постѫпваха съ любовь спрѣмо мѫжетѣ си, мислите ли, че свѣтътъ не щѣше да се промѣни? Гдѣ изчезва любовьта? — Любовьта изчезва при ограниченията. Щомъ се оженятъ двама души, най-първо у двамата се зароди една тайна. Най-първото нѣщо е това. Това е единъ психологически фактъ, който наблюдавамъ. Първо, тия двама, които се обичатъ, обичатъ се съ единъ синкавъ цвѣтъ на любовьта. Казвамъ: много добрѣ сѫ започнали, любовьта имъ е съ синкавъ цвѣтъ, обичатъ се тѣ. Но, като се оженятъ, явяватъ се нѣкои материални работи, явява се желание, кой отъ двамата да ги владѣе. Току гледамъ, въ дъното на този синкавъ пламъкъ се заражда едно малко, червено пламъче. И като наблюдавамъ тия млади, въ сърцето имъ става една промѣна, явява се стѣгане на сърцата имъ и между тѣхъ започва да се заражда единъ антагонизъмъ, кой да владѣе тази вѣщь. Синиятъ цвѣтъ изчезва, и на сцената се явява червениятъ цвѣтъ, явяватъ се мѫжътъ и жената. Казватъ, че жената била слаба. Азъ съмъ виждалъ, какъ жената налага мѫжа си. Въ варненско, една жена праща момчето си на кръчмата, дѣто бащата често се отбива и му казва: иди, кажи на татко си, обѣда е готовъ. — Кажи на майка си да си гледа работата, нѣмамъ врѣме сега. Втори пѫтъ: кажи му да си дойде въ кѫщи. Трети пѫть — не дохожда? Отива тя съ една цѣпеница, набива го добрѣ и го довежда въ кѫщи съ счупена рѫка. Той отива да си прави рѫката. Срѣща го единъ турчинъ. Какво стана? — Е, яздихъ на конь, паднахъ отъ него, и си счупихъ рѫката. За тази жена разправятъ, че единъ день мѫжътъ й отишълъ да се бори съ единъ пехливанинъ. Пехливанинътъ го съборилъ на земята и му изкълчилъ крака. Той разправя това нѣщо на жена си. Тя става, отива, удря на пехливанина единъ шамаръ и го събаря на земята. Какво ще кажете, слаба ли е жената? Жената е само единъ символъ. Не си правете илюзия, че женитѣ сѫ много слаби, че сѫ като дѣцата. Ехе... хе... Това е едно лъжливо схващание. Нѣкои пъкъ разказватъ, че мѫжътъ билъ много силенъ. И въ това не си правете илюзия! И мѫжътъ е толкова силенъ, колкото онзи пехливанинъ, който се намѣрилъ на земята. Не е жената толкова слаба, не е и мѫжътъ толкова силенъ. Силенъ е мѫжътъ, слаба е жената, това сѫ отношенея само. Ние сме си въобразили, че жената е слаба. Не е така. За въ бѫдеще, за мѫжа, и за жената ще имаме съвсѣмъ друго понятие. Та, казвамъ сега: вие, като ученици, трѣбва да се стремите да си образувате правилни отношения. Имате задача: да възстановите помежду си една вѫтрѣшна хармония. Сега, азъ говоря за хармонията, и за вѫтрѣшната свобода, да нѣма стѣснение у васъ. Азъ забѣлѣзвамъ, дошълъ нѣкой ученикъ тукъ и казва: менъ не ми е мѣстото тукъ Е кѫдѣ? — Азъ ще ида въ Индия. Казвамъ: у този ученикъ има щестлавие и гордость. Знаете ли каква е школата въ Индия, при йогитѣ? Знаете ли колко англичани, свършили въ Кембреджския университетъ, по цѣли 20 години чакатъ прѣдъ вратата на йогитѣ съ всичкото си смирение да ги приематъ? Тия хора не приематъ току-така. Тѣ сѫ яли попарата на хората. Докато те приематъ, ще те прѣкаратъ прѣзъ много изпити, прѣзъ 99 огъня. И при това, Ани Безантъ, Ледбитеръ, и колко други сѫ чакали съ години, но йогитѣ още не сѫ ги приели въ тѣхнитѣ школи. Знаете ли това? То не е за разколебаване, но казвамъ, че всѣка една школа има своитѣ правила. И тази школа, въ която сте тукъ, и тя си има своитѣ правила, не бойте се. Тукъ законътъ дѣйствува отвѫтрѣ. Изобщо, Божествениятъ законъ дѣйствува отвѫтрѣ. И сега, вие можете да отидете въ Индия, не е въпросътъ тамъ, но като тръгнешъ за Индия най-първо, ще прѣгледашъ годината, астрологически, благоприятствува ли, опрѣдѣлено ли е да отидешъ, или не. Ако не е опрѣдѣлено, ще отидешъ и ще се върнешъ. Азъ зная нѣкои, които отидоха въ Америка, казаха „куку“ прѣдъ американската статуя на свободата, и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидешъ. Нѣкои казватъ: ще отида въ Индия, ще влѣза въ нѣкоя школа. Не е само да влѣзешъ. Други пъкъ казватъ: ще се оженя. Не е само да се оженишъ. Знаете ли какво е женитбата? Като запѣлъ единъ день пѣтелътъ, една булка го чула и му казала: не пѣй, че майка и тебе ще ожени. Не е въпросътъ въ това, да се оженимъ, или не, но ние трѣбва да спазваме отношенията вѫтрѣ въ природата. Има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени — какво трѣбва да вършимъ, това е опрѣдѣлено, и горко ономува, който не се подчинява на този Божественъ законъ. И всѣка една школа се стреми да тури нѣщата въ правилни отношения, да застави Божественото въ васъ да се опрѣдѣли. Нѣма какво да се плашимъ. Това сѫ задачи, които трѣбва да рѣшавате. Та, сега ще турите въ душата си първото правило: да нѣмате стѣснение. Това е цѣлата наука! Човѣкъ постепенно трѣбва да има разширение, докато почне да вижда на лицето си своята аура. Днесъ дойде при мене единъ художникъ, донесе свои картини. Идеи има въ този човѣкъ! Не само идеи има, но схващания, тонъ на цвѣтове. Този човѣкъ не е рисувалъ тия картини тукъ изъ градоветѣ, рисувалъ ги е горѣ въ планинитѣ. Религиозни убѣждения има въ него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убѣждение. Той за нищо не продава своитѣ картини. Духътъ работи въ този човѣкъ. Като го погледна въ очитѣ, искренъ е той, нѣма никакви задни мисли. Той казва: „Макаръ че живѣя по планинитѣ, азъ искамъ да се поправя, въ мене има нѣщо, което искамъ да го подчиня на Господа, да го туря въ услуга на Божественото“. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде тъй искренъ спрѣмо себе си. Нѣма нищо по-хубаво отъ искреностьта. Тя ще внесе Божественъ миръ въ насъ. И виждамъ, че Божественото у насъ е велико. На всѣка една стѫпка ние виждаме какъ се пробужда то. Ако не схващате въпроса така, вие ще станете стари, дряхли. Мнозина влизатъ въ школата и казватъ: чакай да си поживѣемъ. Азъ не съмъ противъ това, да си поживѣете, но въ какво седи истинскиятъ животъ? Ако азъ живѣя, и туй живѣние ми донесе хиляди страдания, питамъ: какво ме ползува то? Отъ такова живѣние нѣмамъ никакъвъ плодъ. Но, ако въ страданията, които прѣтърпѣвамъ, виждамъ плодоветѣ на страданията си, животътъ има смисълъ. Ето защо, ще работите и ще гледате да внесете въ аурата си синия цвѣтъ. Отправяйте често погледа си къмъ небето! И тъй, трѣбва да работите съ ясно-синия и съ жълтия цвѣтъ, за да облагородите себе си. Тия сѫ цвѣтоветѣ, които ще тониратъ човѣшкия умъ, човѣшкото сърце и човѣшката воля. Така човѣкь ще се намира подъ благородни импулси. А тъй, както сега живѣе човѣкъ, на всѣка стѫпка може да прѣдизвика тукъ неприятности, тамъ неприятности, туй се случило, онуй се случило. На всѣка стѫпка ще има дразнене. При такъвъ животъ, нѣма нѣщо, което да внесе миръ. Вие, като ученици на окултната школа, трѣбва да се отличавате съ безкористие. То трѣбва да дойде по закона на разумната Любовь Тия .условия ние ще ги създадемъ, и можемъ да ги създадемъ. Отъ насъ зависи да измѣнимъ сѫдбата си. Върху това ще се спра другъ пѫть, и ще ви дамъ нѣкои чъртежи, да видите какъ дѣйствуватъ живитѣ природни сили, да видите какви пертрубации прѣдизвикватъ тѣ. Азъ съмъ ви говорилъ за много нѣща, и ще пристѫпя къмъ нѣкои малки опити за да се убѣдите, че туй, което се казва, е вѣрно. Да допуснемъ, че имате извѣстна болка въ крака, въ рамото си, въ очитѣ, или нѣщо въ ушитѣ, ще ви докажа кои сѫ причинитѣ, и ще направя опити, като отстраня причината, да отстраня и болката. Само че за тия опити трѣбва малко обстановка, защото, ако вие се любопитствувате да знаете, по какъвъ начинъ азъ ще направя опита, за да го направите и вие, нѣма да сполучите. При лѣкуването трѣбва да знаете законътъ. Щомъ измѣните вашитѣ вибрации, и причината на болката веднага ще изчезне. Каквато и да е болка, моментално може да я прѣмахнемъ, и моментално може да се яви. Послѣ, безпокойствието изгубването на паметьта, слабото разсѫждение, гнѣвътъ, всичко туй се дължи все на извѣстни недѫзи, които трѣбва да прѣмахнемъ, за да добиемъ едно правилно развитие на своя умъ. Защото, ако живѣемъ въ окултната школа, а имаме сѫщитѣ резултати, каквито въ живота, тогава по какво се различаваме ние? Казватъ нѣкои: е, да се съберемъ, да се помолимъ на Господа. Добрѣ, азъ съмъ съгласенъ, да се помолимъ. Но какъ ще се помолимъ? Нѣма ли да мязаме на онѣзи мишки, които се събрали единъ день на съвѣтъ и казали: „слушайте да пратимъ една депутация при котката, да й кажемъ да не ни лови. Хубаво, но кой ще отиде при котката? Така и ние: „Да отидемъ при Господа.“. Да, но Той е огънь всепояждающъ. Ще пратимъ нѣкой праведенъ да каже, защото той се запалва, но не изгаря, та чрѣзъ него да мине огъня. Ами, ако всички се запалватъ, тогава ще има ли резултатъ? Запримѣръ, ще пратимъ една комисия, ще изгори и нѣма да се върне. Знаете ли на какво ще мязаме? Ще мязаме на еврейския пророкъ, Илия, който, слѣдъ като направилъ опита, качилъ се на една колесница. Еврейскиятъ царь праща една войска отъ 50,000 души при него, която му казва: „Човече Божи, царьтъ заповѣда да слѣзешъ“. Той имъ казва: „Ако съмъ човѣкъ Божи, Богъ ще прати огънь да ви изгори“. И изгорѣли. Царьтъ чака тия свои войници, нѣма ги. Идватъ втори. И тѣ му казали сѫщото нѣщо. „Човече Божи, царьтъ заповѣда да слѣзешъ“. „Ако съмъ чсвѣкъ Божи, Богъ ще прати огънь да ви изгори“. Изгорели и тѣ. Идватъ трети. Тѣ вече не му казватъ: „Човече Божи, царьтъ заповѣдва“ — но го молятъ. „Моля ти се, слѣзъ!“ Тогава Господъ му казва: „Сега вече можешъ да отидешъ“. Дойде нѣкой при тебе и казва: знаешъ ли какво казва Господъ заради тебе? — и започне гордо, надуто. Не е така. Когато разрѣшаваме единъ въпросъ за великото въ свѣта, за Божественото, ние трѣбва да прѣдизвикаме въ себе си всичкото смирение; да извикаме на помощь ума, сърцето и волята си, за да прѣдизвикаме най благороднитѣ си чувства, най-благороднитѣ си проявления. Всичко това да не е привидно. То се отнася до всички. Въ Бога нѣма лицеприятие, въ Него има само едно правило: онзи, който върши волята Божия, Богъ го слуша. приятель му е. Онзи, който не върши волята Божия, Богъ не го слуша. Сега, тия нѣща вие много пѫти сте ги чували, знаете ги. Въ вашия катехизисъ е казано: повторението е майка на знанието. Азъ ви давамъ друго едно правило: Изпълнението волята Божия е майка на знанието. Защото, може да се повтарятъ много глупости, но като се извърши Божията воля разумно, съ Любовь, у васъ ще се зароди желание да учите, а тѣзи знания ще ви приведатъ до тази майка, която може да ви научи на нѣщо хубаво, а именно — на Любовьта. Т. м. „Миръ“.— Мирътъ носи Божията радость. * 9-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 5. XII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Волята Божия! Т. м. Ще имате единъ пропускъ до идущата срѣда. Азъ ще ви кажа: МИРЪ. Вие ще отговорите: „Мирътъ носи Божията радость“. Произнесохме всички заедно три пѫти дадения пропускъ: Мирътъ носи Божията радость. Прочете се резюмето върху темата. „Отличителнитѣ чърти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Отличителнитѣ чърти на гордостьта и щестлавието“. Тема за идущия пѫть: „Отличителнитѣ качества на мѫжа и жената“. Вие ще разгледате отличителнитѣ качества не на сегашнитѣ мѫже и жени, и то обективно, като че не се отнася за васъ, а тъй както сѫ мѫжътъ и жената въ природата, идейно какви трѣбва да бѫдатъ. Сега, да имаме едно малко музикално упражнение. Ще изпѣемъ думата „миръ“. Колко слога има тя? — Единъ Понеже има само единъ слогъ затова е миръ. Тя е едносложна дума. Колко букви има? — Четири. Сега, ще пѣете думата „Миръ“, съ постепенно повишение на тона, и послѣ съ постепенно понижение. При повишението взимате тоноветѣ: do, mi, sol, do, а при понижението се пѣе отъ горно do, до долно do: do, si, la, sol, fa, mi, re, do. Колко стѫпки има на слизане? — Осемь. На качване? — четири. Отъ какво произлиза тази разлика? Сега, като съберете 8 и 4, колко правятъ? — 12. А като съберете 1 и 2 прави 3. Значи. имате числата 4, 8 и 3. Тѣ означаватъ хармония въ окултната музика. Числото 4 е бащата, който прави 4 стѫпки, за да възлѣзе нагорѣ. То е тона на Мѫдростьта. Осемь стѫпки надолу, това е майката. При слизането, стѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ всѣкога по-дребни; ако крачишъ повече, ще паднешъ. При качването стѫпкитѣ сѫ по-малко четири, защото сѫ по-голѣми, двойни сѫ тѣ. Който се качва горѣ, по-едри стѫпки прави, иначе ще падне. Ще ви запитамъ: какво нѣщо е музиката, само кога можешъ да пѣешъ? Музиката е първото видимо изявление на Любовьта. Когато първи пѫть се събудили ангелитѣ въ небето, почнали да пѣятъ. И тѣ се събуждатъ. Като почнали да пѣятъ, свѣтътъ почналъ да се създава. Тѣ и до сега пѣятъ. Значи видимата, външната страна на съзнателния животъ всѣкога започва съ музика. Ако разглеждате това единъ день, когато станете ясновидци, ще видите, че пѣнието започва тогава, когато любювьта заговори въ сърцето на човѣка. Вие и сега сте ясновидци, само че на дребно. Не че не можете да виждате, това не е обида, но прѣдъ васъ има прѣпятствия, качвате се нагорѣ, та хоризонтътъ ви е тѣсенъ. Но единъ день, когато се качите на високо и просторътъ ви бѫде широкъ, тогава ще почнете да виждате добрѣ. При пѣнието съзнанието всѣкога прониква. Не можешъ да пѣешъ, докато не обикнешъ, докато не съзнавашъ. Даже и този, който никъкъ не знае да пѣе, щомъ се влюби, почва да пѣе. Това е вѣрно и въ природата. Щомъ обикнешъ, почвашъ да пѣешъ. Не само хората, но и животнитѣ пѣятъ. Пѣние има даже и въ дърветата, и въ изворитѣ, навсѣкѫдѣ. Сега, васъ може да ви се вижда чудно, какъ е възможно, изворъ да се влюби, да пѣе! Чудно ви е, но загадъчна е пѣсеньта на извора! За да разберете тази мисъль, идете малко по-далечъ, въ едно философско разсѫждение. Запримѣръ, вземете едно сѫщество, на което съзнанието е по-низко отъ вашето и проявете къмъ него своята любовь. Не би ли се очудило туй сѫщество, ако ти искашъ да му покажешъ, че го обичашъ и проявявашъ своята любовь чрѣзъ рѫката си? То ще каже: защо ме стискашъ? — Защото те обичамъ. Любовьта въ рѫката ли седи? Не, тя може да се прояви чрѣзъ рѫката, но не е въ рѫката, може да се прояви чрѣзъ сърцето, но не е въ сърцето. Колкото рѫката е изворъ на любовьта, толкова и сърцето. Казвашъ: сърцето ме боли. Не, сърцето не може да те боли, но понеже накоплението на енергията, която се набира въ сърцето е голѣма и не може да изтича правилно, влюбениятъ почва да усѣща едно стѣгане въ сърцето, едно голѣмо напрѣжение и тогава всички казватъ: по-малко любовь трѣбва, т, е. казано на нашъ езикъ, по-малко напрѣжение трѣбва. И тогава той затваря сърцето си, за да не се пукне крана. Послѣ нѣкои казватъ за нѣкого: отъ много любовь мозъкътъ му се напрѣгналъ. Не, любовьта не е нито въ мозъка, нито въ сърцето, нито въ тѣлото. Вие може да направите опитъ съ единъ изворъ, да видите, че той люби. Идете при единъ балкански изворъ и измѣрете най-низкото ниво на водата му. Слѣдъ това изчистете го хубаво, докато не остане никаква тиня въ него и прѣзъ това врѣме проектирайте своята любовь къмъ водата на този изворъ Като поседите тамъ 1/2 или 1 часъ, ще забѣлѣжите, че нивото на водата въ този изворъ се подигнало на 1/2 мм. Ще кажете: това е случайно. Не е случайность. Направи слѣдния опитъ: прѣмѣри широчината на рѫката и на врата на нѣкой човѣкъ прѣди да е влюбенъ, и послѣ, слѣдъ като се влюби, и ще видишъ дали има разлика. Разширение има въ този човѣкъ. По сѫщия законъ и водата се е разширила. Вие ще кажете, че и това е случайность. Въ такъвъ случай, азъ мога да кажа, че разширението изобщо е случайность. Да, но философията е тамъ, че любовьта се чувствува навсѣкѫдѣ. Любовтьта може да я намѣритѣ и въ растенията. И тукъ можете да направите сѫщия опитъ, какъвто направихте съ извора. Изобщо, за да видите, че въ природата има съзнание, че всичко чувствува любовьта, се искатъ тънки усѣти. Прѣмѣрете съ една точна мѣрка колко сѫ широки и дълги листата на нѣкое растение и послѣ проектирайте вашата любовна мисъль къмъ тѣхъ, не когатото има плодове, защото ще ви прати плодоветѣ си, но когато още не е завързало, и ще намѣрите, че листата му сѫ станали съ 1/4 отъ милиметъра по обемисти. Въ това растение става едно разширение, което показва, че то чувствува любовьта и иска да каже: азъ те обичамъ, и ако дойдешъ идущата година при мене, ще ти дамъ отъ най-хубавитѣ си плодове. Съзнанието на тия сѫщества, които сѫ на земята сѫ въ нисша степень на развитие, но духътъ имъ, който е въ по-висшитѣ свѣтове, чувствува тази любовь, и чрѣзъ органитѣ си се изразява, като казва; азъ ти благодаря за вниманието, благодаря ти че ми изпрати едно любовно чувство, благодаря ти, че ме поля съ вода. Питамъ ви: ако почнете да мислите така, ще считате ли, че туй дърво не чувствува? Свещено е туй дърво! Нали има свещени дървета? Какъ станаха тия дървета свещени? Свещени станаха не самитѣ дървета, а тѣхнитѣ духове. И тъй, музиката е проявление на любовьта въ вашата душа. Музиката, пѣнието е събуждане. По нѣкой пѫть има механическо пѣние, но въ истинското пѣние има едно успокояване. Който пѣе истински, той трѣбва да пѣе само за себе си, защото щомъ мисли за окрѫжаващата срѣда, то е ограничение. Щомъ пѣе за себе си, той въ дадения моментъ е по-голѣмъ отъ всички хора наоколо. Физически той е по-малъкъ, но духовно е по-голѣмъ. Щомъ съзнавашъ, че всички хора сѫ като тебе, значи единишъ се съ тѣхъ. Всѣки човѣкъ е единица отъ едно велико цѣло. Слѣдователно, въ дадения моментъ може да схващамъ всички хора като материални единици, а сѫщеврѣменно може да ги съзнавамъ като души, като тѣла, като сърца и като умове. Значи, въ пѣнието има едно разширение, едно успокояване. Като пѣете, ще си избирате съотвѣтни думи на разположението си. Българитѣ започватъ: ,,Стоянъ си мами думаше“. Какво искатъ да кажатъ съ това? Или, друга нѣкоя пѣсень? „Отивала мома на извора“ и т. н. Туй сѫ пѣсни отъ народния битъ. Тѣзи пѣсни сѫ съвсѣмъ извратени, Първоначално тѣхното значение е било друго. Въ сегашнитѣ нови пѣсни почти нѣма поезия. Сегашното пѣние азъ го считамъ само упражнения, приготовления за бѫдещата музика. Въ класическитѣ парчета има идея, тѣ сѫ продиктувани отъ нѣщо по-високо, а останалитѣ сѫ повече упражнения. Упражненията не сѫ лошо нѣщо, но пѣснитѣ сѫ нѣщо велико. Нѣкой казва: е, какво нѣщо е пѣсеньта? Чудна работа! Азъ наричамъ моята любовь едно окултно упражнение, тя не е пѣсень, ще стане пѣсень, но докато стане пѣсень, трѣбва да има такива пѣснопойци. Защото, пѣсеньта става чрѣзъ пѣснопойцитѣ. Ще кажете: какъ тъй? Вземете едно парче и накарайте единъ първокласенъ цугуларь-виртуозъ да го изсвири. Накарайте слѣдъ това нѣкой обикновенъ цигуларь да го изсвири и ще видите грамадната разлика. Казвате; отлично парче! Отлично, но при великия цигуларь „Цвѣте мило, цвѣте красно“ при нѣкой великъ цигуларь е чудо, а при обикновенъ — е обнкновено. Слушате послѣдния и казвате: стига, разбрахъ го. Слѣдователно, хубавитѣ пѣсни, само хубавитѣ, красивитѣ души могатъ да ги пѣятъ. Само една красива душа може да пѣе упражнението „Богъ е Любовь''. Нѣкой пѫть, като ви слушамъ, че пѣете „Богъ е Любовь“, чудя ви се, каква е тази любовь. Защото, ако въ дѣйствителность бѣхте изпѣли само веднъжъ както трѣбва „Богъ е Любовь“, моментално щѣхте да се промѣните и като се върнете въ кѫщи, не бихте могли да се познаете. „Богъ е Любовь“ пѣемъ, значи приближаваме при Бога, при Неговата благость. Знаете ли какво е благостьта на Бога? Вчера ви говорихъ за едно отъ качествата на Бога. Ти, като отидешъ при Бога, никога не ще можешъ да кажешъ една лоша дума. Каквото си намислилъ да кажешъ всичко го забравяшъ, и като слѣзешъ на земята, казвашъ си: защо не Му казахъ това-онова? Ти като отидешъ при Бога, забравяшъ да искашъ книги, дрехи, знание, сила, всичко забравяшъ и като се върнешъ, казвашъ си: кѫдѣ ми бѣше ума? Азъ всичко забравихъ. — И знаете ли на какво мяза вашето положение? Въ Англия въ едно отъ подбудителнитѣ събрания се явява единъ великъ проповѣдникъ. Той билъ много краснорѣчивъ човѣкъ, и всѣки, който отивалъ да го слуша се захласвалъ. Единъ отъ тѣзи джебчии-обирачи казва: а, азъ нѣма да се захласна. Азъ харесвамъ този проповѣдникъ, той върши за мене една велика работа, понеже всички, които отиватъ да го слушатъ се захласватъ. Ще отида при всѣки захласнатъ и ще го обера. Отива той въ църквата, сяда при единъ богатъ човѣкъ и го чака да се захласне. Седи и си казва: чакай, изведнъжъ нѣма да пристѫпя, ще гледамъ да се захласне, че тогава. Чака, чака, и не усѣща какъ се захласва и той самъ. Всички се събуждатъ, събужда се и той. Е, тозъ пѫть не успѣхъ, ще отида втори пѫть. Отива втори пѫть, проповѣдникътъ започва, но той си казва: ще почакамъ отначало малко, докато се позахласнатъ. Не усѣща, обаче, какъ се захласва и той. Като ходилъ десетина пѫти и все не успѣвалъ, казалъ си най послѣ: повече нѣма да ходя, рискувамъ да си загубя занаята. Такова нѣщо е великата Истина въ свѣта! Ще отидешъ веднъжъ, дважъ при нея, ще се захласнешъ и повече нѣма да буташъ въ никой джобъ. Защо хората не искатъ да отидатъ при великата Истина? — Ще си загубятъ занаята, нищо повече! Да изпѣемъ още единъ пѫть ,,Миръ“. Сега, азъ ще ви говоря върху едно качество, което всички абсолютно трѣбва да го имате — безъ никакво изключение, и безъ никакви разсѫждения. То е, че всички трѣбва да се научите да изпълнявате волята Божия! Нѣма какво да ви налагамъ, това е единъ общъ законъ Ще изпълните водята Божия безъ разсѫждения. Волята Божия, това е единъ всемиренъ законъ, изпълнението на който е единъ врѣмененъ актъ. И когато говоря за изпълнение волята Божия, разбирамъ всичкитѣ моменти на проявление на тази воля въ даденъ случай Защо? Защото този актъ въ дадения моментъ подразбира благото на всички сѫщества, безъ изключение. Да изпълнишъ, волята Божия въ даденъ моментъ, подразбира да направишъ едно благо, което се отнася до всички сѫщества безъ изключение: не на единъ човѣкъ, не на едно общество, не на единъ народъ, — на всички сѫщества. Този е великиятъ законъ! Нѣкой казва: азъ изпълнявамъ волята Божия. Не, не, ти изпълнявашъ твоята воля, волята на още много други сѫщества, но волята Божия не изпълнявашъ. Разбрахте какво значи да изпълнишъ волята Божия. Туй подразбиралъ и Христосъ. Въ туй схващане и изпьлнение волята Божия човѣкъ може да стане великъ. Вашата воля е тази, която ви разслабва. Ако единъ вашъ актъ не включва благото на всички въ себе си, това е слабость. Сега, туй не може да се доказва, но трѣбва да се опита. Ако вие се опитате да изпълните волята Божия правилно, ще забѣлѣжите голѣмата промѣна, която ще стане въ васъ. Нѣкога азъ слушамъ да казватъ за нѣкои: А, той се влияе. Да, щомъ не изпълнявашъ волята Божия, ти ще се влияешъ, и ще бѫдешъ подъ влиянието на единъ, на втори, на трети, на четвърти, и на много други, но не подъ Божието влияние. Изпълнишъ ли волята Божия, ти ще бѫдешъ подъ едно влияние само, подъ влиянието на абсолютното. Бѫдешъ ли подъ влиянието Му, ти отъ никого нѣма да се влияешъ. Кой ще ти влияе тогава? Мислите ли, че ако азъ бѫда едно голѣмо езеро, и въ мене се влива една малка вода, та азъ ще се повлияя отъ нея? Мислите ли, че ако азъ съмъ една рѣка, която се влива въ океана, та ще повлияя на океана? Не, нищо нѣма да му прѣдамъ. Онази вода на океана има една форма, а водата на рѣката има друга форма. Слѣдователно, споредъ туй схващане, ако не искате да се влияете, трѣбва да държите ума си свободенъ, и въ всѣки единъ моментъ, всѣки актъ да включва благото на всички сѫщества. „Ама той не го заслужава“. Не, ти ще служишъ на Бога, а за Петко, за Драгана нѣма да мислишъ. Стари дертове нѣма да има. Че този ималъ да плаща. Не, само единъ актъ у тебе ще има — да служишъ на Бота! Е, питамъ сега: има ли нѣкоя обида въ свѣта, която да е толкова дълбока, че да не може да се оправи? Да дапуснемъ, че азъ съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, макаръ, че не съмъ обидилъ никого. Тия, които мислятъ, че съмъ ги обидилъ, това е тѣхно схващане, азъ го оставямъ на тѣхна смѣтка. Питамъ: въ какво съмъ ви обидилъ? Да допуснемъ, че вие сте професоръ въ нѣкой университетъ, но азъ подѣйсгвувамъ да ви уволнятъ и заемамъ вашето мѣсто. Вие минавате покрай университета, казвате: той ми взе мѣстото, характеръ нѣма у него, това-онова. Азъ съмъ професоръ вече. Е, допуснете сега, че азъ като съмъ въ университета, безъ да знаете вие, подѣйствувамъ да ви направятъ ректоръ. Сега, каква ще бѫде вашата философия? Вие, като не знаете кой ви назначи, ще кажете: а, той ме изпѫди отъ университета, взе ми мѣстото, но провидѣнието ми помогна, направи ме ректоръ Чакай, азъ ще му отплатя! И първото нѣщо, като ректоръ, какво ще направите? Ще се поставите малко неприязнено къмъ него. Това е неразбиране на живота, и въ него нѣма никаква философия Всичкитѣ ваши постѫпки, като ученици на една окултна школа, трѣбва да поставитѣ на мѣсто. Трѣбва да знаете, че като ученици, всичко, каквото ви се случи, то е прѣдопрѣдѣлено, нищо не е случаино, и вие не можете да го избѣгнете. Програма има вѫтрѣ въ шчколата, която се спазва най строго. Сега, разсѫждавайте добрѣ! Азъ задавамъ слѣднитѣ философски въпроси: каква нужда имаше да биятъ Христа? Небето не бѣше ли силно да го освободи отъ тѣзи римски тояги? Въ дадения случай, Христосъ бѣше ученикъ въ школата, Той напусна небето, забрави високото си мѣсто и дойде съ смирение на земята, дѣто биде подложенъ на изпитъ Той не казваше, че бѣше господарь Той казваше: „Тукъ азъ съмъ слуга“. Питамъ каква нужда имаше да Го биятъ? Невидимиятъ свѣтъ не бѣше ли силенъ да Го избави? — Може да Го избави. Казва се, че небето е всесилно. Е, питамъ тогава, какъ ще си обясните това противорѣчие, защо трѣбваше да биятъ Христа? Не само, че Го биха, но защо трѣбваше да Му се присмиватъ? Заковаха Го на кръста и му се присмиваха отдолу. Защо трѣбваше да бѫде тъй? Какъвъ смисълъ имаше това нѣщо? Въ лицето на Христа ние виждаме единъ великъ примѣръ на онова велико любовно чувство, на онази велика Божия Любовь! Характеръ имаше въ Христа! Той казваше: „Прости имъ Боже, прости! Ако тѣ знаяха нѣщата тъй, както азъ ги зная, ако тѣ разбираха нѣщата тъй, както азъ ги разбирамъ и ако тѣ сѫ готови да изпълнятъ волята Ти тъй, както азъ съмъ готовъ да я изпълня, не биха сторили туй. Единъ день тѣ ще научатъ това, прости имъ!“ Е, какво каза Господъ? — Ще имъ простя, но единъ день тояга ще има. Тояга ще има, разбира се. Чудни сѫ хората! Ако праведниятъ биятъ съ тояга, оплюватъ Го, заковаватъ Го, и Му се присмиватъ, грѣшниятъ трѣбва ли да му се простятъ грѣховетѣ, и да мине безъ бой? Ще му се простятъ грѣховетѣ, но и тоягата ще дойде. Отъ кой? Отъ твоитѣ подобни, отъ твоитѣ другари, съ които си ялъ и пилъ. Тѣ ще кажатъ: въ тебе характеръ нѣма, убѣждения нѣма. Азъ гледамъ на философската страна — на въпроса. Отъ толкова врѣме говоря, а у васъ, у нѣкои отъ ученицитѣ, нѣма тѣзи елементарни разсѫждения. Нѣкои, които минаватъ за много умни, разсѫждавтъ дѣтински. Въ какво седи дѣтинското разсѫждение? Дѣтинското разсѫждение седи въ това, че ние мислимъ, какво нѣкои могатъ да ни повлияятъ. И за потвърждение на тази си мисъль, нѣкои ще ни цитирвагъ стихове отъ Писанието, отъ нѣкои философи, отъ кѫдѣ ли не. То е смѣшно! Човѣкъ не може да се повлияе. Ако хората можаха да се повлияватъ, то до сега добри щѣха да станатъ. Нѣкои казватъ: Учительтъ имъ повлиялъ. Ако азъ мога да ви повлияя, вие светии щѣхте да станете. Това е единъ фактъ, обаче, вие сте такива, каквито си искате, а не каквото ви говоря. Гдѣ съмъ ви повлиялъ? Не, не съмъ ви повлиялъ. Вие можете да бѫдете такива, каквито искате, а законътъ говори: Вие можете да измѣните вашия животъ, у васъ има сили. Вие сами можете да измѣните вашия животъ къмъ добро, къмъ Бога. Въ окултната школа има два велики закона, които сѫ неизмѣняеми: Причината слѣдствие не може да бѫде, и слѣдствието причина не може да бѫде. Сега, да го опрѣдѣлимъ. Майката дѣте не може да бѫде, и дѣтето майка не може да бѫде. Вие ще ми докажете обратното. Какъ? Че туй дѣте като израсне, може да стане майка. Но това не е философия. Философията не е въ врѣмето и пространство, ако вие изисквате нещата въ врѣме и пространство то е друго нѣщо. Имате точкитѣ А и В — движатъ се: А______________________________________В Ако имате само една точка — А, на кѫдѣ ще се движи тази точка? Влиянието й може да бѫде къмъ В, т. е. А може да се движи къмъ В, а може и точката В да се движи къмъ А. Това сѫ два полюса. Въ дадения случай А може да бѫде по-силно отъ В, но може и обратното да бѫде, т. е. В да е по-силно отъ А. Сега, при даденитѣ условия, А — положителната страна е по-силна отъ отрицателната. Слѣдователно. електричеството се явява на по-слабата страна. И въ живота е така: само слабитѣ хора се проявяватъ, силнитѣ хора не се проявяватъ. Всички хора, които се проявяватъ като философи, писатели, това сѫ все слабитѣ хора. У васъ се явява една мисъль: какъ, това сѫ великитѣ хора! Ами че слънцето може ли да се прояви на земята? Слънцето у васъ, на гости, може ли да дойде? Не може. Вие сте чудни? Слънцето на гости не можемъ да го поканимъ. Не че не може, но нѣмаме мѣсго кѫдѣ да го туримъ. То е единъ милионъ и толкова пѫти по-голѣмо отъ земята. Гдѣ ще го туримъ? Ще му кажемъ: молимъ ти се, седи си на мѣстото. Ние, обаче, можемъ да отиваме на гости на слънцето, и тамъ има мѣсто заради насъ. Богъ при насъ не може да дойде. Вие ще кажете: Богъ живѣе въ насъ. То е другъ въпросъ, Това, дѣто казваме, че Богъ живѣе въ насъ, то е само проявление на Бога, проявление на Любовьта. Богъ като люби, и Любовьта живѣе въ насъ, но туй е едно ограничение на Бота. Животъть седи въ малкитѣ нѣща. Богъ като животъ, може да се прояви у насъ, но Богъ като Любовь, въ всичката своя пълнота, сега не може да се прояви у насъ, нѣма още условия за това. Единъ день, когато дойде Любовьта, ние ще отидемъ при Него. Той нѣма да дойде при насъ. И тъй, като животъ, Богъ идва при насъ, а когато трѣбва да Го познаемъ, като Любовь, ние ще идемъ при Него. Нѣкои отъ васъ казватъ: и ние можемъ да отидемъ при Бога. Хубаво, това трѣбва да докажете сами на себе си. Слѣдователно, А само не може да се движи къмъ никаква посока, значи то не може да се влияе. Обаче, отгдѣ произтича влиянието? Туй е моментъ на съзнанието. Сега, искамъ да имате едно философско, едно окултно схващане, Подъ „моментъ на съзнанието“, ето какво азъ разбирамъ. Този моментъ не включва никакво врѣме и пространство. Вие сте свободни въ себе си, имате прѣкрасно разположение, но у васъ се зароди едно малко желание. Щомъ имате най-малкото желание, вие вече се влияете. Обикнете ли нѣкого, вие вече се влияете. Не само вие се влияете, но и този, когото обикнете, сѫщо се влияе. Вие нѣкой пѫть казвате, че този, когото вие обичате, не ви обича. Да ви обича, значи да се влияе отъ васъ. Той казва: азъ не искамъ да се влияя отъ васъ. Защо? Ще го питате: ти обичашъ ли ме, любовьта ти истинска ли е? Ами докажи я! Ако ме обичашъ, направи ми една кѫща; ако ме обичашъ, качи ме на каруцата си; ако ме обичашъ, опечи ми едно прасенце, една кокошка, туй-онуй. И виждашъ, този, който те обича, станалъ цѣлъ слуга все за туй „обичашъ ли ме“. Е, питамъ: при туй разбиране на любовьта, каква свобода може да има? Любовьта не пита „обичашъ ли ме“. Туй е единъ моментъ. Ти ще съзнаешъ въ себе си въ даденъ моментъ, че ти обичашъ, и че те обичатъ, безъ никакви граници. Така трѣбва да бѫде! А вашитѣ разсѫждения, ви довеждатъ до други схващания. Ако искате да се самовъзпитавате, то съ сегашнитѣ си разбирания, по стария начинъ не можете да се възпитавате, и не можете да си самовъз дѣйствувате. Ще бѫдешъ безъ желания! Е, какъ ще ме разберете сега, какво означава думата „безъ желание“? Азъ не я разбирамъ тъй, както теософитѣ я разбиратъ. Ще изясня мисъльта си. Прѣдставете си, че имамъ една много хубава ябълка, която обичамъ и я държа въ стаята си да я гледамъ. Дойде нѣкой у дома, види я, и той я обикне. Седнемъ и двамата около нея, и двамата я обичаме. Дойде трети, и той я обикне. Дойде четвърти, пети, шести, десети, всички я обичаме, всички седнемъ наоколо й. Въ обичьта нѣма нищо лошо, но лошото е, че въ дадения моментъ у Менъ се поражда желание да взема ябълката и да я изямъ. Въ този случай азъ вече се влияя. У всички се поражда желание, споръ, кой да изяде ябълката. Азъ казвамъ; азъ се отказвамъ. Вториятъ — сѫщо, третиятъ, четвъртиятъ, десетьтѣ — сѫщо, и ябълката остава. Сега ябълката сама ще разрѣши въпроса. Тя казва “Азъ съмъ много благодарна за всички услуги сторени отъ васъ, но ще ми направите още една услуга“. Каква? — Ще ме посѣете, и слѣдъ като минатъ 10 години, ще ви отблагодаря. Ще имате търпѣние. Слѣдъ 10 години, като минете покрай мене. ще ви кажа: „Вземете си сега ябълки, колкото искате“. Туй сѫ великитѣ схващания въ Божествения свѣтъ. Желаешъ ли нѣщо само заради себе си, ти се влияешъ вече. У тебе ще се зароди и зависть, и гнѣвъ. Ще си кажешъ: азъ обикнахъ тази ябълка, но моята мисъль е безкористна. Сега ще положите този законъ на безкористие вѫтрѣ въ душата си, и ще работите. Не е лесна работа да се освободите отъ всичкитѣ остатъци на миналото, азъ ги наричамъ атавистически. Вие сте ги придобили отъ хилядитѣ сѫществувания, прѣзъ които сте минали. Колко отрицателни качества сѫ се наслоили вѫтрѣ въ ума ви, въ сърцето ви, въ волята ви! И тѣзи качества сега изпѫкватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ убива. Защо убива? Мислишъ ли, че той като човѣкъ е научилъ това? Не, той е научилъ туй изкуство нѣкога си, когато е живѣлъ като тигъръ. Нѣкой обича да души хората. Той когато е билъ като паякъ, обичалъ да души. Послѣ, всичкитѣ хитрости, лукавства ги е научилъ, когато е миналъ прѣзъ животинското царство, Той трѣбва да поправи всички тѣзи животински, атавистични навици, на своя характеръ, да ги облагороди „Този е благороденъ човѣкъ“, казватъ за нѣкого. Отворя книгата на неговото минало, гледамъ, нѣкога си билъ вълкъ. „Азъ съмъ благороденъ човѣкъ“. Да, изялъ си 100 овци, и не си платилъ за тѣхъ. Благороденъ си билъ! На друго мѣсто гледамъ, нѣкой билъ боа, одушилъ 10 души. И този дългъ не си платилъ. Но, яви ли се като човѣкъ, то е другъ въпросъ. Та, карамически, колко живота има да изплащате въ сегашния си животъ? Като казваме „въ грѣхъ ме зачна майка ми“, разбираме далечното минало. Човѣкъ е грѣшилъ, грѣшилъ, и сега има много недъзи. Единъ день ще плати това нѣщо. Какъ? — Чрѣзъ закона на Любовьта ще плати на всички тия сѫщества. Мислите ли, че единъ кюмурджия, който е изсѣкълъ толкова дървета, нѣма да плати? Не, като дойде кармическиятъ законъ той ще плати всичко туй до стотинка, той ще посади всички изсѣчени отъ него дървета и тогава ще се завърне на небето. Нѣма да остане нѣщо, което да не плати. Сега, ние имаме въ живота си една велика задача: да научимъ хората да бѫдатъ милостиви не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ, и къмъ растенията. Туй е великиятъ Божи законъ! Тѣзи работи Богъ Ги е изправилъ, но недъзитѣ сѫ въ насъ. Той ги е изправилъ отдавна, нѣма наша погрѣшка, която Богъ да не е изплатилъ. Нѣкому си изкривилъ тѣлото. Богъ го е поправилъ, но го е турилъ на твоя смѣтка. Ти си избилъ толкова животни, Той имъ е възвърналъ живота, но всичко това е турилъ на твоя смѣтка, отбѣлѣзалъ е, че си билъ жестокъ човѣкъ. Тази чърта е отбѣлѣзана въ твоя характеръ. Единъ день ще идешъ при Бога и ще Му кажешъ: Господи, азъ съмъ готовъ да Ти служа, да изправя всичкитѣ си грѣхове“, и Той ще те постави на изпитъ. Ще кажешъ: „Едно врѣме въ грѣхъ ме зачна майка ми, и грѣхове правихъ, но сега искамъ да ме зачне въ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, и съ тѣхъ да Ти служа“. Ако въ грѣхъ ме зачна, значи може и другояче да ме зачне. Слѣдователно, като ученици, всички трѣбва да желаете да бѫдете заченати по другъ начинъ. Туй е новораждането, за което Христосъ проповѣдваше: „Ако се не родите изново“. Той не говори за раждане въ грѣхъ. Роденото въ плъть — плъть е, а новораждането отъ Духъ — Духъ ще бѫде. Като сте родени въ Духъ, Духъ ще бѫдете. Това е великата задача! Тъй ще работите. А сега, вие седите и тъй, както сте родени, искате да бѫдете добри хора. Вашитѣ сегашни добрини знаете ли на какво мязатъ? Една капка вода, като падне на сухата земя, море може ли да направи? Толкова и вие сте добри. Ако една капка вода падне на сухата земя, рѣкичка може ли да направи? Толкова добри и вие ще бѫдете. Казва Христосъ: „Безъ мене нищо не можете да бѫдете“, т. е. ако се не родите въ Любовьта, ако тя не влѣзе вѫтрѣ въ васъ, вие ще бѫдете въ стария животъ и само дългове ще трупате. Та, сега не че не трѣбва да имате желания, но всѣко желание, което се проявява, трѣбва да бѫде отъ другъ родъ. И колко е трудно да дадешъ на единъ човѣкъ туй, което обичашъ. Имали ли сте такава опитность? — Имали сте. Запримѣръ, гладували сте 2—3 деня, и тъкмо седнете да се храните, дойде нѣкой да ви иска малко хлѣбъ. Какъ ще се почувствувате? — Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: азъ съмъ гладувалъ толкова врѣме, а сега дошли хлѣбътъ да ми искатъ! Не, трѣбва да кажете: на драго сърце! — Заповѣдайте. И като дадете, да забравите това, като че нищо ие се е случило. Вие седите и си казвате: гледай му ума, това човѣщина ли е? Азъ да гладувамъ, а нему да дамъ хлѣба си! Така разсѫждавате всички. Азъ не ви осѫждамъ, но казвамъ, че по този начинъ на разсѫждение вие всѣкога ще имате А и В. Тогава А: В = В: А. Имате друга една величина АВ:Х = Х:АВ. Хиксътъ е единъ неизвѣстенъ резултатъ, но този резултатъ може да е равенъ на друга нѣкоя величина, съ която ще има извѣстни съотношения. И тъй, въ великата природа послѣдствията на нѣщата сѫ неизбѣжни. Не се плашете отъ това, но знайте, че всѣки единъ актъ, всѣка мисъль, всѣко чувство на съзнателния животъ си има своитѣ послѣдствия, и съ хиляди години тамъ тече. И въ Писанието се казва: „Доброто Богъ го въздава съ тисящи вѣкове“. Едно добро може да се прѣдава до 25,000 години, затуй трѣбва да бѫдете внимателни, но въ вашитѣ разсѫждения да нѣма страхъ. Влияете се, имате нѣкакво желание. Тогава, у васъ трѣбва да остане само едно свещено желание: да изпълните волята Божия! Що е волята Божия? — Вънъ отъ врѣмето и пространството, въ даденъ моментъ, вашитѣ постѫпки да включватъ благото на всички сѫщества въ вселената. Мислите ли тъй, вие ще бѫдете всесилни, и въ даденъ моментъ ще можете да направите всичко. Този е великиятъ законъ, който трѣбва да спазвате, и да мислите върху волята Божия. Да вършите волята Божия, то не е нѣщо, което можете да направите механически. Важното: разкривамъ ви единъ великъ законъ. Ама да не дойдете при мене да ми кажете: не може ли по другъ начинъ? Никаква философия! Ние говоримъ извънъ врѣмето и пространството, безъ философия. „Ама туй ще ми отнеме врѣме“. Не, да изпълнишъ волята Божия никакво врѣме не се изисква, никакви разноски въ това нѣма. Волята Божия може да изпълни този, на когото умътъ не е ангажиранъ никѫдѣ. Този, който иска да изпълни волята Божия трѣбва да бѫде свободенъ, а свободниятъ умъ, свободното сърце, свободната воля всичко могатъ да направятъ. Вие можете да бѫдете свободни! Всѣки едйнъ човѣкъ се ограничава отъ своитѣ мисли, отъ своитѣ желания и отъ своитѣ дѣйствия. Така седи великиятъ законъ въ свѣта. Второто нѣщо: тия наши мисли, чувства и дѣйствия иматъ вторични резултати въ свѣта. Има влияния чрѣзъ отражение. И тъй, ще изпълнявате волята Божия. ще приложите този законъ, за да изгладите сѫществуващата дисхармония, защото между васъ има една дисхармония. Мене това не ме безпокои, защото азъ съмъ дошълъ до друго едно разположение: дисхармонията която сѫществува между васъ, за мене е много приятна. Азъ като се върна дома си, свиря си, пѣя си, радвамъ се и си казвамъ: успѣватъ тѣзи ученици! Но въ свѣта сѫществува другъ единъ законъ: докато ядете и пиете е много добрѣ, но като се свърши гуляя, кръчмарьтъ иска пари, и като нѣмате, ще ви набие. Обратна реакция ще има. Азъ искамъ да минете съ по-малко страдания, по възможность съ по-малко страдания! Да се заблуди човѣкъ, азъ наричамъ страдание това. Една сестра дошла една вечерь при мене, казва: „Учителю, позволи ми да си замина, да се самоубия“. — Не ти позволявамъ. „Защо“? — Ами ти си яла и пила толкова врѣме, а сега трѣбва да плащашъ. Чакай, нѣма никакво самоубиване, азъ имамъ ниви, ще ги прѣкопаешъ, ще ги разорешъ. До тогава, ни поменъ нѣма да има отъ самоубиване, всичкитѣ вѫжета сѫ скрити. Азъ зная какво значи това. Този духъ, който е направилъ толкова пакости, сега иска да се провре незабѣлѣзано, че като отиде на друго мѣсто, и тамъ да прави пакости. До сега азъ плащахъ, а отъ сега — ти. Това е законъ! Лесно е да кажемъ: да си заминемъ! Нѣма да си заминемъ, да се провремъ, безъ да плащаме. Вие трѣбва да научите този законъ. Нѣкой назва: да умра! Ами знаете ли, че като излѣзете отъ тѣлото си, ще дойдете до една врата, дѣто вратаритѣ ще ви хванатъ, ще ви обератъ, ще ви взематъ всичко, до иглица, нищо нѣма да ви оставятъ. Вие още нѣмате тази опитность. Нѣкои като умратъ, все се криятъ, дълго врѣме ходятъ измежду хората. Нѣкой пѫть ще трѣбва да минете прѣзь една баджарница, прѣзъ втора, прѣзъ трета, 44 сѫ тѣ. Тамъ ще опиташъ много нѣща, и като излѣзешъ, знаешъ ли какво ще стане съ тебъ? Нѣма да остане никаква форма отъ тебъ, ще се изгубишъ. Нѣма да знаешъ какъвъ си, и кой си билъ, Стоянъ, Драганъ. Никаква форма нѣма да имашъ! Нѣма да остане нѣщо, на което да се опрешъ. Нѣма да мязашъ даже и на единъ листъ, който вѣтърътъ повѣва изъ пространството. Ще дойдешъ до положението на единъ пѫтникъ, който е изгубилъ пѫтя си, прѣдъ очитѣ на когото всичко е мракъ и тъмнина. Сега, у васъ има една особена философия. Като дойдете до Писанието, мислите, че всичко знаете и казваге: този стихъ казва тъй, онзи — тъй, и т. н. Нѣкой казва: азъ съмъ чулъ гласа на Господа. Ако вие сте Го чули, и азъ съмъ Го чулъ. Нѣкой ще каже: на мене Господъ е говорилъ. Ако на васъ е говорилъ, и на мене е говорилъ. Сега ще сравнимъ казаното на васъ, и казаното на менъ, и ще видимъ плодоветѣ отъ казаното. Защото, въ Божиитѣ думи плодоветѣ иматъ еднаква цѣна. Може да сѫ кирливи, но като ги измиемъ, тѣ никога не губятъ своята цѣна. Тѣ никога не губятъ и своята сила. Божиитѣ плодове сѫ еднакви. Та, като ви проговори Господъ, какво ще стане съ васъ? Много отъ ученицитѣ тукъ ми казватъ, че Господъ имъ проговорилъ. Азъ ги слушамъ, като ми казватъ, че Господъ имъ проговорилъ. Въ дадения моментъ имъ хващамъ вѣра, че Господъ имъ проговорилъ, но слѣдъ единъ день нѣкой отъ тѣхъ ми казва: тамъ, онази сестра, не искамъ да я срѣщамъ, не съмъ разположенъ къмъ нея. Азъ зная вече, до колко Господъ му е проговорилъ. „То вече не се търпи — веднъжъ, двашъ, трижъ, тя го прѣкали вече“. Ами че ти не си ли прѣкалилъ? Кой отъ васъ. не е прѣкалилъ, я ми кажете? И ангелитѣ, и всички сѫ прѣкалили. Единственото сѫщество въ свѣта, безъ измѣнение, което азъ зная, като съвършенство, това е Богъ. Отъ тамъ насетнѣ, като започнешъ отъ Него надолу, у всички ще има по нѣщо несъвършено. Значи, въ свѣта на проявленията има видоизмѣнения. Като дойдемъ до обикновения, човѣшкия свѣтъ, тия измѣнения ние наричаме гнѣвъ, умраза, злоба. Всички тѣзи отрицателни проявления трѣбва да прѣвърнемъ въ положителни. Всички тѣзи нѣща сѫ прѣпятствия, които Господъ турилъ за да опита нашата любовь. Той казва; „Туй прѣпятствие можешъ ли да го прѣминешъ? Богъ ще те тури въ положението на баща, мѫжъ, жена и като минешъ тѣзи изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури прѣдъ себе си, ще те наприви ангелъ, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпись, и ще ти даде единъ свободенъ билетъ, колкото искашъ да ходишъ кѫдѣто искашъ да посѣщавашъ, и когато искашъ да се върнешъ. Като се върнешъ отъ разходката, ще те пита? „Видя ли всичко?“ - Видѣхъ. „Искашъ ли още разходка?“ — Не, Господи, сега искамъ да Ти служа. Тогава Той ще ти даде да управлявашъ едно слънце, за което ще отговаряшъ. Тамъ ще те считатъ за Богъ, и като направишъ нѣкоя погрѣшка, тѣ ще се оплачатъ на Господа. Като направишъ редъ погрѣшки, Господъ отново ще те върне като човѣкъ, пакъ ще минешъ тази процедура на трансмигриране, на странствуване, послѣ пакъ ще те прати въ свѣтоветѣ, слѣдъ туй въ друга нѣкоя слънчева система и т. н. Дълго врѣме ще се разхождашъ, докато се научишъ какъ да Му служишъ. И тогава, Той като те види, нѣма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже; „Ще се научишъ да служишъ“, И като заминешъ отъ Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. Богъ нѣма намръщено лице, Той всѣкога е усмихнатъ. Който Го е видѣлъ, той никога да Го забрави. Какъ виждаме ние тази усмивка на земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? — Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за пръвъ пѫть трепне, първото трепване на сърцето ви, прѣди да сте любили, това е усмивката на Бога. Това е първата любовь. Отъ тамъ насетнѣ нищо не остава; другитѣ усмивки, това сѫ фотографии на първата. Първата е много ясна, тя е усмивката на Бога. Тази усмивка се извършва моментално. Тя е единъ моментъ. Нѣкой казва: не мога да я видя. Други казватъ: изгубихъ я Да, защото тя не може да трае дълго врѣме на земята. Тъй седи факта. Психологически този фактъ вие го знаете. Тази усмивка може и да се повтори. И тъй, изпълнение волята Божия! Какво нѣщо бѣше волята Божия? — Волята Божия е този актъ, който въ даденъ моментъ включва благото на всички сѫщества. Т. м. * 8-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 28.ХI.1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силовитѣ линии въ природата. Т. м. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Отличителнитѣ черти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Киселитѣ и сладки храни“. За идущия пѫть ще имате темата: „Разлика между гордость и щестлавие“. На десеть теми една трѣбва да бѫде отрицателна. Ще разгледате щестлавието и гордостьта като двѣ положителни прояви на човѣка въ низходяща степень, или като двѣ отрицателни качества на неговия характеръ. Когато въ човѣшкия организъмъ се появи нѣкой цирей, въ какво съотношение е този цирей къмъ човѣка? Сега, запримѣръ, англичанитѣ казватъ: ,“The proud flesh.“ То значи: човѣшката плъть е такова нѣщо, че съ какъвто мехлемъ и да я мажешъ, не се лѣкува. Такова нѣщо е и човѣшката гордость: на никакъвъ моралъ, на никакъвъ съвѣтъ, на никакво разсѫждение не се подава. Тя казва: азъ сама за себе си живѣя. Въ български езикъ думитѣ „гордъ“ и „щестлавенъ“, започватъ съ буквитѣ Г и Щ. Щестловниятъ човѣкъ обича рекламитѣ. Буквата Щ е знакъ за размножение. Щестлавниятъ обича много работи, обича разнообразието. Въ щестлавието влиза единъ важенъ елементъ, едно отъ добритѣ качества, една положителна черта — общителностьта. Щестлавниятъ човѣкъ е общителенъ, много разговорчивъ, отдѣто мине, всички го знаятъ. Думата „гордъ“ въ български има двѣ значения. Гордъ човѣкъ е този, който пази своето достойнство. Думата „гордъ“ започва да се развива въ възходяща степень. Тя еволюира и добива добро значение. Въ гордостьта, като основа влиза личното чувство, самоуважението, то е главниятъ елементъ, а въ щеславието — общителностьта. Горделивиятъ мисли само за себе си, а щестлавниятъ мисли за окрѫжаващитѣ. Той, като мисли за окрѫжаващитѣ, интересува се отъ това, какво тѣ мислятъ за него, какво е тѣхното мнѣние. За тѣхъ общественото мнѣние е мѣродавно. Всички хора, които искатъ да знаятъ какво е общественото мнѣние за тѣхъ, сѫ щестлавни. Онѣзи, които казватъ „азъ петь пари не давамъ за общественото мнѣние“, сѫ горделиви. Сега, да кажемъ, че А е главната монада, т. е. висшето съзнание. В е малкото съзнание, казва: азъ не искамъ да зная какво мисли А. Какъ мислите, право ли е разрѣшението на въпроса. Въ всѣко едно общество има отдѣлни разсѫждения на индивида, има и общи разсѫждения. Запримѣръ, единъ народъ трѣбва да има общо съзнание, колективна душа. Такава една душа, която прониква единъ народъ, минава като индивидъ. Туй, което е колективно, което е множество на земята, въ небето минава за единица. Българския народъ въ Божествения свѣтъ се прѣдставлява отъ единъ човѣкъ. А нѣкои народи въ Божествения свѣтъ нѣматъ още свой прѣдставитель. Значи, не е въ множеството. Сега, каквито качества има А, има ги и В, само че въ по-малъкъ размѣръ. Всѣка една монада, изобщо има три проявления. Монадата А се проявява като единъ съзнатетеленъ, мислящъ животъ въ своето висше произхождение. Тя е първото произхождение на този висшъ животъ. Слѣдъ туй имате АВ. То изразява живота на тази монада въ единъ астраленъ свѣтъ. Тукъ се развиватъ чувствата на тази монада. Най-послѣ имате третото проявление на тази висша монада. То е ВС. Това проявление прѣдставлява единъ чисто материаленъ, физически животъ. Съврѣменното общество днесъ прѣживява своя материаленъ животъ. Българитѣ, запримѣръ, сега прѣживѣватъ послѣднитѣ дни на своя материаленъ животъ. Германиитѣ, англичанитѣ, американцитѣ, сѫщо така прѣживѣватъ своя материаленъ животъ, но слѣдъ като го прѣживѣятъ, иматъ умствена култура. Българитѣ ще прѣживѣятъ своя материапенъ животъ, безъ да иматъ толкова интелектуална култура. Въ тѣхния животъ чувствата взематъ участие. Тѣ се намиратъ въ послѣднитѣ дни на своя астраленъ животъ. Всѣки единъ отъ васъ минава прѣзъ тия три категории животъ. Ако прѣживѣвате вашия Божественъ животъ, умътъ ви всѣкога ще се съсрѣдоточи къмъ посоката на сърцето. Ако прѣживѣвате вашия чувственъ животъ, ще бѫдете съсрѣдоточени повече къмъ главата си, ще мислите повече; защото, само онѣзи хора, които мислятъ много сѫ чувствени. Тѣхната мисъль е насочена къмъ начинитѣ, по които биха могли да удовлетворятъ своитѣ чувства. Ако прѣживѣвате вашия физически животъ, постоянно ще мислите за тѣлото си. Запримѣръ, при най-малкото заболѣване, всѣка една часть отъ тѣлото ви ще ви интересува много. Идете на единъ балъ, на единъ концертъ, тамъ ще видите всичкитѣ тия типове на прѣживѣване. Слѣдователно, тия три типа иматъ три различни понятия, три различни схващания за живота. Защо е така? — Защото всѣки типъ разглѣжда нѣщата прѣзъ особена призма. Запримѣръ, единъ човѣкъ, у когото чувствителностьта е развита, той си има своя особена призма. Не мислете че когато вие мислите за духовния свѣтъ, та можете прѣмо да гледате на нѣщата. Вашиятъ умъ все ще гледа прѣзъ нѣкаква призма. Тази призма може да прѣдставлява знанието на друго нѣкое сѫщество, по-високо отъ васъ. Умътъ на единъ човѣкъ може да бѫде като призма за другъ човѣкъ Вие можете да глѣдате нѣщата прѣзъ ума на нѣкой човѣкъ. Имаме единъ такъвъ примѣръ, той е слѣдниятъ: единъ отъ американскитѣ професори, музикантъ и учитель по музика, прѣдава на една своя ученичка, и забѣлѣзва, че когато ученичката е на прозореца къмъ пѫтя, а той свири на пианото, вижда кой минава. Щомъ тя се отдалечи отъ прозореца, нищо не вижда. Това значи, че неговиятъ умъ и умътъ на тази млада мома иматъ единъ и сѫщъ фокусъ. Затова и при ясновидството казватъ, че трѣбва да се създаде извѣстна срѣда, за да се вижда, Трѣбва да се намѣри човѣкъ, чрѣзъ ума на когото да виждаме. Какво може да ни ползува такова виждане? Да допуснемь, че прѣзъ ума на нѣкого може да видите какво става въ духовния свѣтъ. Ако вие надникнете въ духовния свѣтъ, ще видите, че и той има три проявления. Запримѣръ, вие може да надникнете само въ физическата страна на духовния свѣтъ, въ външнитѣ му прояви. Тия три проявления сѫ проявления на единъ и сѫщъ животъ. Съврѣменнитѣ учени хора написватъ една линия която въ началото е крива, а къмъ края се изправя, и казватъ: това е крива линия, а това е права линия. Добрѣ, кои сѫ причинитѣ за изкривяването на линиитѣ, и кои сѫ причинитѣ за изправянето на линиитѣ? Ние казваме: правата линия е най-кѫсото растояние между двѣ точки, а кривата линия показва, че е срещнала редъ прѣпятствия по пѫтя си Когато имаме редъ прѣпятствия, тогава обичаме кривата линия. Слѣдъ това тия учени хора написватъ и втора, и трета такива линии. Тия линии сѫ три типа хора, три пѫтя, по които тѣ се движатъ. Тия линии сѫ една въ друга. Горната прѣдставя пѫтьтъ на единъ човѣкъ, който разсѫждава дълбоко, умно, умѣрено, разсѫдливо, благоразумно и не бърза. Неговиятъ темпераменть е донѣкѫдѣ холериченъ. Втората линия изразява втория типъ, човѣкъ сангвиникъ, бързъ, еластиченъ експансавенъ, обѣщава всичко, но и половина отъ обѣщанията не извършва. На обѣщания е пръвъ, но като дойде до изпълнение казва: обѣщахъ, но не мога да изпълня. А третата линия, третиятъ типъ е човѣкъ смѣткаджия. На всички хора природага е турила на тѣхния организъмъ по единъ знакъ. Ако вие изучаватс организмитѣ подъ микроскопъ, ще видите, че силовитѣ линии въ тѣхъ иматъ опрѣдѣлени пѫтища. Както ние мислимъ и чувствуваме по сѫщия начинъ се двияжатъ и силовитѣ линии въ живота ни. Познанието на тази наука може да ни ползува, ако искаме да изправимъ своя организъмъ. Запримѣръ, срѣщаме много млади и стари хора, които се прѣгърбватъ. Защо се прѣгърбва човѣкъ? Когато се крие човѣкъ, какво прави? — Прѣгърбва се. Въ прѣгърбването има нѣкакъвъ замисълъ, крие се чсвѣкъ нѣкѫдѣ. Щомъ започнемъ да се криемъ въ нашата мисъгь или въ нашия чувственъ животъ, ние започваме да се прѣгърбваме, докато най послѣ съвсѣмъ се изкривимъ. Нѣкои ще отдадатъ туй изкривяване на съвсѣмъ други причини. Всѣки трѣбва да гледа гърбътъ му да е правъ Има изкривяване и на краката. Често, гледате токоветѣ на нѣкого изкривени, кракътъ му сѫщо изкривенъ. Защо става това? Има една свещена область, която азъ не искамъ да разкривамъ. Кракътъ нѣкой пѫть може да се изкриви въ ходилото, като започва да се изкривява навънъ, или навѫтрѣ, и то не само мускула, но цѣлата кость. Това показва, че въ движението на силовитѣ линии въ мисъльта има дефекти, не вървятъ хармонично. Щомъ започнатъ обущата ви да се разкривяватъ, трѣбва да знаете, че имате нѣкакъвъ дефектъ. Оть обущага си може да констатирате какви болести ще имате слѣдъ единъ мѣсецъ, слѣдъ два мѣсеца, дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие, или какво и да е друго. Други случай: допуснете, че нѣкой мѫжъ туря шапката си малко накриво, или я хваща оггорѣ, и тъй я туря на главата си. Какво означава всичко това? Това сѫ все признаци. Азъ забѣлѣзахъ, прѣди да дойде всеобщата война, имаше една мода да сплѣскватъ щапкитѣ отпрѣдъ, а отзадъ оставаше вдигната. Какво означаваше това? Понеже отпрѣдъ на челото е милосърдието, хората казваха: милосърдието на хората трѣбва да се сплѣска, да се спити. На този свѣтъ не трѣбва милосърдие. И хората опитаха тази своя философия. Милосърдието се сплѣска, но се намѣриха въ трудно положение. По сѫщия законъ, когато милосърдието се развива, развива се и горната часть на челото. Истинската база на умствения животъ е милосърдието. Нѣкой хора искатъ да възпитаватъ, да развиватъ ума. Тѣ сѫ приложили хиляди системи до сега, но въпрѣки това умствениять животъ не върви по правиленъ пѫть. Събудете въ единъ човѣкъ милосърдието, ще събудите въ него и правата посока къмъ умственъ животь. Милосърдието се намира въ центъра на челото. Милосьрдието е центъръ, къмъ който хората трѣбва да се стремятъ. Въ умствения животь милосърдието има най-силно влияние. Нѣма друго чувсгво, друга способность, която да има такова силно влияние върху ума, каквото милосърдието, затова челото трѣбва да расте съразмѣрно. Горната му часть трѣбва да се издига нагорѣ. Отъ чисто идеално гледище, вие трѣбва да оставяте милосърдието да прояви резултатитѣ си въ ума. Тъй както днесъ нѣкои схващатъ милосърдието, то е безидейно Запримѣръ, гледашъ, че нѣкой страда, но твоето сърце не се трогва ни най-малко. Когато дойде истинското милосърдие въ свѣта, когато човѣкъ схваща правилно нѣщата, той има еднакво разположение къмъ всички живи сѫщества. Затова, първото нѣщо въ умствения животъ е милосърдието. Човѣкъ на главата си има три центъра, които играятъ важна роль: милосърдие, любовь къмъ Бога и твърдость. Милосърдието е качество, което свързва човѣка съ висшитѣ сѫщества, у които нѣма страсти. Вториятъ центъръ е висшето чувство у човѣка — любовь къмъ Бсга. То го свързва съ сѫщества, които произлизатъ отъ първичната свѣтлина. Третото чувство прѣдставлява твърдостьта у човѣка, единъ отъ главнитѣ стълбове на неговата воля. То го съединява съ сѫществата, които разполагать съ силитѣ въ природата. Твърдиятъ чсвѣкъ, издържа всичко което му дойде въ живота. Имало е случай, когато нѣкой го бие, пукне му главата, но той издържа, нищо не казва. Въ него търпѣнието е силно развито. Не всички хора сѫ еднакво търпеливи. Твърдъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да бѫде търпеливъ. Когато разумнитѣ сѫщества ви разглеждатъ, тѣ разглеждатъ само движението, пѫтищата на силовитѣ линии въ васъ, а не се занимаватъ съ вашата външна страна. Когато влѣза въ една кѫща, азъ не изучавамъ хората, кой какъвъ е на гледъ, но разглеждамъ какъ е направенъ прозореца му. Гледамъ каква е голѣмината на прозореца му, какво съотношение има между височината и широчината му. Послѣ, гледамъ какъ е направилъ вратата си, какви сѫ стълбитѣ, по които се качва, гледамъ още какво е разпрѣдѣлението на стаитѣ. Туй характеризира човѣка! Кѫщата му е една книга, и по тази книга ти ще го познаешъ какъвъ е. Когато едно висше сѫщество иска да изучи характера на нѣкое човѣшко сѫщество, като влѣзе въ тѣлото му, поглежда какви сѫ прозорцитѣ му, т. е. какви сѫ очитѣ му, какъвъ размѣръ иматъ и т. н. Да кажем, че това (фиг. 2) изразява окото и лѫчитѣ, които излизатъ отъ него Това око е живо, То има хоризонтално движение. Единъ французинъ изучавалъ тъй наречения „боваризъмъ“, наука, която опрѣдѣля хората по очитѣ, главно по този лѫчъ, който излиза отъ очитѣ по неговото направление. Човѣкъ, у когото свѣтлината, която излиза отъ окото има направление въ двѣ страни е материалистъ. Нѣкой пѫть лѫчътъ, който излиза отъ окото има движение нагорѣ къмъ слънцето, отъ двѣтѣ страни на окото. Нѣкой пѫть човѣкъ погледне, погледътъ му е надолу. Отъ това нѣщо вие трѣбва да се пазите. Всѣки день трѣбва да се оглеждате, да наблюдавате движението на силовитѣ линии на очитѣ си, понеже очитѣ изразяватъ най-висшето нѣщо въ човѣка. Въ видимия човѣкъ нѣма по-изразително нѣщо отъ човѣшкото око. Единственото нѣщо, което не се мѣни е човѣшкото око. По очитѣ може да познаешъ какво мисли човѣкъ, той не може да те излъже нѣма скрито-покрито. И дѣцата знаятъ този законъ. Като направятъ една погрѣшка, тѣ си затварятъ очитѣ, да ги невижда майка имъ, защото знаятъ, че тя ще ги познае. Тѣ правятъ и друго нѣщо: турятъ рѫката на очитѣ си, не че ги е срамъ, но тъй привидно, си турятъ маска. Вие съзнавате този фактъ. Когато направите нѣкаква погрѣшка въ духовния свѣтъ, въ васъ има желание да си закриете духовнитѣ очи, затова сьрцето ви се свива. Божествената свѣтлина, или свѣтлината на по-висшитѣ сѫщества тогава не реагира върху васъ, и вие усѣщате въ себе си единъ недоимъкъ. Въ такъвъ случай, най-главното за васъ е да изправите погрѣшката си. Всѣка погрѣшка ще ви застави да си затворите очитѣ. Щомъ си затворишъ очитѣ, ти се лишавашъ отъ Божественото благо. Погрѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ спънка, за да се лишишъ отъ Божественитѣ блага. Нѣкой казва: защо трѣбва да изправя погрѣшката си? — Защото една погрѣшка може да съкрати твоя животъ. Една погрѣшка може да поврѣди твоя умъ, твоето сърце, твоята воля. Ако имашъ музикални способности, ще ги изгубишъ, ако имашъ художествени способности, ще ги изгубишъ. Какъвто и да е недостатъкъ, каквато и да е грѣшка, трѣбва да ги махнешъ Туй е научната, вѫтрѣшна страна на въпроса, защо трѣбва да изправяме живота вѫтрѣ въ себе си. Всѣка една погрѣшка трѣбва да се констатира точно, защото небето не обича прѣувеличаване. Онѣзи които прѣувеличаватъ и намаляватъ, тѣ лъжатъ. Духовниятъ свѣтъ обича да константира нѣщата тъй, както сѫ си, точно, съ мѣрка. Така и ти нѣма да прѣувеличавашъ, нѣма и да намалявашъ. Ще кажешъ истината. Благородството въ характера седи въ това, да си признаешъ погрѣшката както е безъ никакво пристрастие. Не се плашете отъ вашитѣ погрѣшки. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е грѣшило. Като изключимъ Бога, всички други сѫщества сѫ грѣшили. Единственото сѫщество, което не е грѣшило е Богъ. Той е абсолютенъ. Всички, които сѫ излѣзли отъ Него, сѫ минали прѣзъ погрѣшкитѣ. Тѣ знаятъ какво е погрѣшка. Погрѣшката не е мораленъ недѫгъ. Грѣхътъ е друго. Погрѣшката и грѣхътъ сѫ двѣ различни идеи. Грѣхътъ е нѣщо умишлено, той е прѣстѣпване на извѣстенъ законъ, който Богъ е турилъ, а погрѣшкитѣ произтичатъ отъ невнимание. Затова ще се стараете да поправяте погрѣшкитѣ си. Единъ отъ недѫзитѣ у хората, както и у ученицитѣ е този, че тѣ виждатъ погрѣшкитѣ на другитѣ. Ако започнете да виждате много погрѣшкитѣ на хората, да знаете, че сте на опасенъ пѫтъ. И ако не ги виждате, пакъ сте на опасенъ пѫть, защото погрѣшкитѣ на другитѣ хора сѫ училище заради насъ. Една погрѣшка, която си видѣлъ у другитѣ, можешъ да я използувашъ, за да изправишъ себе си. Ако не я видишъ, ще минешъ прѣзъ сѫщия пѫть. Запримѣръ, въ единъ голѣмъ класъ, като вашия, трѣбва да се балансиратъ силитѣ, които дѣйствуватъ. Най-първо трѣбва да се балансиратъ вашитѣ мозъчни сили. На второ положение трѣбва да се балансиратъ вашитѣ сърдечни сили. И на трето положение трѣбва да се балансиратъ вашитѣ физически сили, силитѣ на тѣлото. Двама души може да се отблъснатъ. Какъ? — Ако вие сте положителенъ и се приближите къмъ менъ, но и моята рѫка е пълна съ положителна енергия, какво ще стане? — Щомъ се приближите веднага ще усѣтите едно стѣсняване. Между двѣтѣ рѫцѣ има една борба. Може да сте имали такава опитность. Приближишъ се до нѣкого, рѫката ти започва да те сърби. Ти усѣщашъ сърбежъ, и той усѣща сърбежъ. Едва търпите и гледате да се прѣмѣстите отъ тамъ. Вие искате да си дадете отчетъ за тия нѣща, искате да си ги обясните. Разбира се, тази е много важна область за проучване, но вие мязате още на онѣзи любопитнитѣ дѣца. Знаете ли какви дѣца сте? Има единъ разказъ изъ древностьта, може да го знаете, гдѣто женитѣ протестирали, искали и тѣ да управляватъ свѣта. Явила се депутация прѣдъ царя и казала: „Голѣма неправда е само мѫжетѣ да управляватъ. Искаме и ние да вземемъ участие въ управлението“. „На драго сърце“ казалъ царьтъ, „но ще ви дамъ едно малко изпитание“. Далъ имъ една затворена сфера и казалъ: „Дръжте я една седмица и слѣдъ туй ми я донесете“. Показалъ имъ какъ се отваря, но имъ порѫчалъ да не я отварятъ. Слѣдъ като я взели, още на другия день се питатъ: Какво ли има вѫтрѣ! Да я отворимъ, или да не я отворимъ? Най-послѣ рѣшаватъ да я отворятъ. Отворили я, но каквото било скрито въ сферата, изкочило навънъ. Такива сме и ние, като дѣцата. Всѣкога искаме да влѣземъ вѫтрѣ. Природата има много такива сфери, и като ни даде нѣкоя, отворимъ я, и пилето изхвръкне. Като изхвръкне пилето, яйцето вече нищо не струва. Сега и вие, като ученици на окултната наука, като ви дадатъ нѣщо, не го държите затворено. Като огидешъ при царя и върнешъ сферата, той ще ти каже: „Отвори сферата“. Но прѣди той да ти е казалъ, не е отваряй. Значи, въ природата има закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Когато природата каже: нѣма да отваряшъ! — Ще слушашъ, ще чакашъ, ще търпишъ, нѣма да бързашъ. Казва: Сега отвори! — Ще отворишъ. Ние всѣкога отваряме нѣщата безъ врѣме. И отъ това се раждатъ всичкитѣ страдания и заблуждения. Казватъ за нѣкого: той е отличенъ човѣкъ, като него нѣма вторъ въ цѣлия свѣтъ. Не се минава единъ мѣсецъ, казватъ: ние се излъгахме, той билъ лошъ човѣкъ Слѣдъ единъ мѣсецъ пакъ казватъ: не той билъ добъръ, азъ съмъ се излъгалъ“. Не правете бързи заключения! Азъ мога да бѫда и добъръ и лошъ. Ако съмъ бирникъ, пратенъ при васъ да събирамъ държавнитѣ пари, нали като приближа закона, ще бѫда лошъ човѣкъ? Длъжность изпълнявамъ! Ако съмъ чиновникъ на държавата, изпратенъ при васъ да давамъ пари на бѣднитѣ, нали ще бѫда добъръ човѣкъ? Хубаво, въ този случай добрината моя ли е? Тогава, вашитѣ зѫби сѫ най-виновни. Кажете ми, кого сте посрещнали добрѣ? Казвате: ние сме отлични хораI Да, вие минавате за много добри хора, но я питайте ябълчнитѣ сѣмки и всичко живо въ свѣта, какво могатъ да кажатъ за вашитѣ зѫби! По нѣкой пѫть мѫжътъ може да каже какво нѣщо сѫ зѫбитѣ на жената. И жената може да каже, какво нѣщо сѫ зѫбитѣ на мѫжа. Питамъ сега: кой е виновенъ? Зѫбитѣ ли сѫ виновни, или ние сме виновни? Ние можемъ да извадимъ зѫбитѣ на единъ човѣкъ, но злото пакъ не се поправя. Злото не е въ зѫбитѣ. Друго прѣдназначение иматъ зѫбитѣ. Злото въ зѫбитѣ е дошло вторично, когато човѣкъ ги е употрѣбилъ въ това направлелие, за зло. На много отъ нашитѣ органи ние сме изопачили службата. Това сме направили съ очитѣ, съ езика, съ носа, съ ушитѣ. Ухото не е направено да подслушва. Ухото не е направено за шпионство. То е създадено да придобивашъ съ него Мѫдрость. Езикътъ не е за злословене, но да благославяшъ, да говоришъ разумно, а ти съ него можешъ да изкажешъ и най-лошитѣ работи, езикътъ не е виновенъ. Като ученици, никога не отлагайте! Вие всѣкога трѣбва да имате единъ силенъ стремежъ. Пазете се отъ слѣдното: Не казвайте, че знаете, но кажете: Ние се учимъ! Знанието е нѣщо прѣходно. Туй, което сега знаешъ, ще видишъ, че слѣдъ врѣме не го знаешъ. Туй, което сега не знаешъ, ще видишъ, че слѣдъ врѣме го знаешъ. Тия хора, които много знаятъ, многс грѣшатъ. Истинскиятъ човѣкъ или ученикътъ, трѣбва да казва: Азъ ще се уча! Това е правото положение. Това е мисъльта, въ която нѣма никакво раздвояване — уча се! И да е погрѣшка, и да не е погрѣшка, уча се, отъ всичко се уча. Ако добрѣ свиря, и ако лошо свиря, всичкото е една наука, изпитвамъ и едното, и другото положение. Размишление. * 7-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 21.ХI.1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Излишъкъ и недоимъкъ въ живота. Размишление. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Разлика между лѣвия и дѣсния пѫть“. Сега, нека имаме едно мислено упражнение! Прѣдстаѣете си въ ума, че този моментъ въ слънцето има едно голѣмо събрание на интелигентни сѫщества, които разрѣшаватъ единъ отъ важнитѣ въпроси, и се постарайте, да видимъ можете ли мислено да се свържете съ тѣхъ. Сега азъ не казвамъ да вѣрвате, но само да си прѣдставите това. Ако речете да вѣрвате, вие ще се намѣриге въ едно раздвоено състояние. Ще си прѣдставите това нѣщо въ ума, като една картина. Ще си прѣдставите слънцето не на това мѣсто, кѫдѣто е сега, но ще си го мислите подъ ѫгълъ 80° къмъ изтокъ, т. е. 10° до земята. Размишлението ще трае 5 минути. Тема за слѣдующия пѫть; „Отличителнитѣ черти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Упражнение: Дѣсната рѫка малко нагорѣ и напрѣдъ. Китката се изправя по възможностъ нагорѣ. Малкиятъ пръсть се отдѣля, послѣ приближава. Палецътъ се отдѣля, послѣ приближава. Показалецътъ се отдѣля, послѣ приближава. Палецътъ се отдѣля, послѣ съединява съ върха на малкия пръсть, плъзга се надолу по пръста и пакъ нагорѣ, надолу, послѣ се изкачва по безимения нагорѣ, пакъ надолу. Слѣдъ това палецътъ минава по срѣдния пръстъ нагорѣ, надолу; послѣ по показалеца нагорѣ, надолу. Палецътъ и показалецътъ се допиратъ и заедно съ цѣлата рѫка се навежда напрѣдъ, като палецътъ и показалецътъ сѫ надолу. Въ сѫщото положение на пръститѣ рѫката се издига и пакъ сваля. Рѫката настрани и се прибира надолу. Тази вечерь ще говоря върху темата: „ОТЪ КАКВО ПРОИЗТИЧА ЗЛОТО ВЪ СВѢТА“. За абсолютното зло нѣма да говоря сега. Злото е излишекъ въ природата. Ако извѣстна енергия, която възприемате не може да се асимилира отъ вашия организмъ, тя ще създаде едно дисхармонично състояние въ организма ви. Значи, накоплението на извѣстни сили, които не може да асимилирате, да употрѣбите, образуватъ едно състояние въ васъ, което наричаме зло. Тия сили сѫ живи. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е зълъ. Този човѣкъ прѣди единъ, прѣди два часа е билъ въ едно прѣкрасно състояние на духа, мислилъ е трѣзво, а слѣдъ единъ, слѣдъ два часа виждате, че неговиятъ умъ, неговото сърце, неговиятъ организмъ съвсѣмъ сѫ се измѣнили. Защо е зълъ този човѣкъ? Въ природата има тъй нареченитѣ, тъмни сили, отъ които произтича тъмната, черната свѣтлина. Сега, физиологически, ако вие приеметѣ извѣстна храна, която не може да се асимилира отъ вашия стомахъ, набиратъ се такива енергии, които раждатъ болести, и природата трѣбва да ги лѣкува. Болеститѣ въ свѣта сѫ единъ методъ на природата за лѣкуване на тия излишни енергии. Природата не търпи абсолютно никакъвъ излишекъ. Тамъ, дѣто има излишекъ, всѣкога се заражда едно лошо състояние. Сега, запримѣръ, съврѣменнитѣ хора, като ядатъ много страдатъ. Само една микрископическа часть отъ храната се асимилира, а другата е излишекъ. Този излишекъ трѣбва да се изхвърли навънъ. И всички болести днесъ се дължатъ на този изпишекъ, а въпрѣки това всички проповѣдватъ, че трѣбва повече храна. Не, по-малко храна е нужна за човѣка, и тя трѣбва да се приеме и асимилира така, че отъ нея да остане по възможность най-малъкъ излишекъ. Щомъ имате извѣстенъ излишекъ, вие ще си съградите отъ него единъ хамбаръ. Този излишекъ въ тѣлото се изразява въ извѣстни натрупвания, като мазнини, мускули и човѣкъ започва да надебелява. Казвате: този човѣкъ се поправилъ. Да, лицето му подпухва, странитѣ му ставатъ по-дебелички, и той върви и се радва, че има единъ излишекъ. Излишекътъ вѫтрѣ въ природата се изразява по два начина: въ тлъстина, и въ сухота. И тлъстината, и сухотата сѫ излишекъ, само че затлъстѣването е излишекъ въ материални нѣща. Този, който е забогатѣлъ, има много ниви, хамбари, кѫщи, говеда и други подобни, а този който е изтънѣлъ е продалъ всичко, всичко е хора иматъ излишекъ. Сега природата на първо мѣсто иска да ни лѣкува. Отъ какво? — Човѣкъ не трѣбва да има никакъвъ излишекъ, а въ всѣко отношение да има толкова, колкото е потрѣбно за неговия животъ. Природата абсолютно не търпи излишекъ! Природата е приготвила за всѣки единъ потрѣбното. Излишекъ въ природата нѣма, и недоимъкъ нѣма. Излишекътъ ние го създаваме. Затова нѣкой пѫть вие се разболѣете, и не може да оздравѣете. Защо? Понеже въ природата нѣма излишекъ, и нѣма отъ гдѣ да ви даде тази енергия за живртъ. Нѣкой казватъ: не може ли Господъ да ни даде повече? — Не. Излишекъ нѣма въ природата. Лѣкуването тогава става само по благодатъ. Нѣкой трѣбва да отдѣли не отъ излишека си, ами да направи една жертва, да отдѣли малко отъ живота си, за да се възстанови здравето на болния. Ще ви приведа единъ примѣръ: една стара баба се оплаквала, че много остарѣла, че Господъ я забравилъ, та искала да я вземе. Десеть години наредъ се молила тя, Господъ да изпрати нѣкой ангелъ да й вземе живота. Сѫщеврѣменно, другадѣ нѣкѫдѣ, единъ богатъ търговецъ, като изпадналъ, взелъ да се моли на Господа да умрѣ. Единъ ученъ човѣкъ, философъ ослѣпѣлъ, и той се молилъ на Господа да го вземе, понеже, като не вижда да се занимава, животътъ му станалъ безсмисленъ. Единъ свѣщеникъ, като остарѣлъ, и той сѫщо се молилъ на Господа да го вземе, понеже билъ непотрѣбенъ на хората, и на църквата. Обаче, имало единъ младъ, много красивъ човѣкъ. Той се разболѣлъ и билъ на умиране, но билъ сгоденъ за царската дъщеря, много красива мома. Слѣдъ като го прѣгледали всички лѣкари, казали: не може да го спасимъ. Астрологически зодията му е такава, че той трѣбва да замине. Тогава бащата казалъ на лѣкаритѣ: „Не може ли да му дадете вие малко енергия, та да се продължи живота му поне за единъ часъ, да види годеницата си?“ Е, може, но ще видимъ дали има нѣкой човѣкъ, който може да отдѣли отъ живота си единъ малъкъ излишекъ. Това може да направи само този, който иска прѣждеврѣменно да умрѣ. Отиватъ, намиратъ тази старата баба, казватъ й; „Ти по рано искаше да умрешъ. Можешъ ли сега поне единъ часъ отъ своя животъ да дадешъ?“ — Не може, единъ животъ е. Едно врѣме се молихъ да умра, но сега искамъ да си изживѣя врѣмето. Отиватъ при търтовеца, казватъ му; „Ти се молеше да умрешъ, можешъ ли да дадешъ единъ часъ отъ своя животъ“. — Да, едно врѣме искахъ да умра, тогава работитѣ ми бѣха забъркани, но сега работата ми тръгна добрѣ, не давамъ“. Отиватъ при философа. „Ти, казаатъ му, се молеше едно врѣме да умрѣшъ. Сега единъ часъ не давашъ ли отъ своя животъ?“ — Да, тогава желаяхъ смъртьта заради очитѣ, но единъ лѣкарь ме лѣкува и сега малко прозъртамъ, та не искамъ да дамъ нито часъ отъ живота си, имамъ надежда да се отворятъ очитѣ ми. Отиватъ при свѣшеника „Дѣдо, ти си вече старъ, не давашъ ли едйнъ часъ отъ живота си за единъ болѣнъ?“ — Макаръ че съмъ старъ, но сега ще ми дадатъ служба, не давамъ. Тъй обиколили цѣлия свѣтъ, връщатъ се при царя и и му казватъ: „Не намѣрихме нито единъ часъ излишна енергия за царския синъ“. И тъй, ще знаете закона: въ природата излишекъ нѣма, и недоимъкъ нѣма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употрѣбите разумно. Нѣкои тълкуватъ, че трѣбва да пожертвуваме живота си. Човѣкъ, който иска да се пожертвува най-първо трѣбва да проучи великия законъ на Любовьта. Не го ли проучи, той ще разпилѣе живота си. А разпилѣването на живота, разпилѣването на енергията не е жертва. Много хора разпилявать живота си. И казватъ: ние го пожертвувахме. Жертва може да направи само онзи, който е проучилъ великия законъ на Любовьта. Безъ любовь жертва не може да има въ свѣта. И, единствената сила въ свѣта, въ която има единъ малъкъ плюсъ, това е Любовьта. Не въ природата, но въ Любовьта има единъ плюсъ. То не е излишекъ, а изобилие. Тъй че, въ Любовьта има изобилие. И туй изобилие, което има тя е безопасно, понеже то спада не въ границитѣ на ограниченото битие, но въ безграничното. Слѣдователно, отъ този излишекъ малцина могатъ да се ползуватъ, И затуй, за да може човѣкъ да се ползува отъ това изобилие, трѣбва да възприме Любовьта. Казватъ, че Христосъ въ Палестиня е излѣкувалъ този-онзи че възкресилъ сина на еди-коя си вдовица. Да, тѣ не разбиратъ този великъ законъ на Любовьта. Че и въ Израилъ имаше много болни. Защо не възкреси той всички, а само дъщерята на наинската вдовица? Човѣкъ, който дълго врѣме, съ години се моли той събира енергия да му се помогне. Имаме примѣръ отъ онзи боленъ при кѫпалнята. Този човѣкъ се молилъ 38 години! Но при все това, всѣкога, когата се приближавалъ при тази кѫпалня, нѣкой другъ го изпрѣварвалъ, и той се връщалъ съ една дълбока въздишка, но съ вѣра, че идущата година ще може да влѣзе. Обаче и на слѣдната година пакъ го прѣварвали. Цѣли 38 години той се молилъ, докато най-послѣ Христосъ дошълъ при него и го запиталь: „Ти 38 години се молишъ, нѣма ли нѣкой да те тури въ кѫпалнята?“ — Нѣма. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ? — Искамъ Господи. „Тогава стани, вземи си одъра и ходи!“ Цѣли 38 години е трѣбвало той да се моли, за да дойде Любовьта, да дойде Христосъ и да му даде отъ своето изобилие. И тъй, излишекъ въ природата нѣма, и недоимъкъ нѣма, но пълнота има. Слѣдователно, излишекътъ, който ние искаме да натрупаме, всѣкога ще ни създаде нѣкакво нѣщастие. Сега, като ви говоря за излишекъ, вие ще кажете; тогава какъ трѣбва да живѣемъ? Нали трѣбва да имаме нѣщо складирано за нашия животъ? Да кажемъ, че въ вашия хамбаръ имате 100,000,000 житни зрънца. Мислите ли, че тѣ сѫ ваши? Мислите ли, че тѣ сѫ вашъ излишекъ? Не, вие се самоизмамвате. Тѣ иматъ единъ самостоятеленъ животъ, и вие не може да вземете живота на тѣзи сто милиона зрънца, Вие нѣмате право да ги обсебите. Такава мисъль даже не трѣбва да влиза въ вашия умъ. И забѣлѣжете факта, че всѣки, който като съгради една кѫща, мисли, че тази кѫща е негова, непрѣменно нѣкой отъ тази кѫща трѣбва да умрѣ. Защо? — Понеже камънитѣ сѫ отъ единъ по-нисшъ животъ, то като помисли човѣкъ, че тѣ сѫ негови, тѣ казватъ: „Понеже сме твои, дай ни животъ да живѣемъ въ тебъ“. И не е имало случай на изключение. Въ Търново, единъ отъ нашитѣ приятели поиска да си строи кѫща. Азъ му казахъ да не си гради кѫща. Ама защо? Той си съгради кѫща, не ме послуша, но боледува много врѣме. Най-послѣ оздравѣ, и каза: минахъ трапа. Слѣдъ туй му идва на гости единъ неговъ, много близъкъ роднина и умрѣ въ тази кѫща. Не само той умрѣ, но и втори, и трети. Като градиха църквата Алексадъръ Невски, казахъ, че нѣма да мине безъ жертви. И наистина, падна една камбана, и завлѣче нѣколко души работници. Въобще, всички голѣми здания, който се правятъ, все ще дадатъ нѣкоя жертва. Това произтича отъ факта, дѣто казваме, че ние сме господари. Не, въ свѣта може да използуваме нѣщата врѣменно, но на камънитѣ не сме господари, на житнитѣ зърна не сме господари, а можемъ само да се ползуваме отъ тѣхъ. Щомъ внесешъ въ ума си една мисъль, която е въ разрѣзъ съ Божественитѣ закони, ще пострадашъ Ти може да имашъ сто милиона зрънца, но ще кажешъ: тия зрънца не сѫ мои, азъ съмъ просто единъ тѣхенъ настойникъ Какво ще стане, ако вземешъ тия сто милиона зрънца и ги смелишь? Знаете ли отъ какво страда съврѣменната култура? — Съврѣменната култура страда отъ излишекъ. Тя има консерви, има брашна, риби въ тенекии. Всичко това е единъ излишекъ, за който съврѣменната култура, бѣлата раса днесъ скѫпо плаща, и още по-скѫпо ще плати. Въ природата не се позволяватъ абсолютно никакви консерви! По нѣкой пѫть казватъ: да опражимъ домати, това-онова. Не бива. Малко може да извадишъ сѣмената на тия домати, но тѣхъ нѣма да варишъ. Сокъ можешъ да вземешъ сѫщо. Това до нѣкѫдѣ ви се позволява. Сега, като се проповѣдва тази велика Истина, казвате: колко е строго! Нѣмаме ли право да ядемъ както си искаме? — Нѣмаме право. Слѣдователно, тия излишеци по нѣкога се натрупватъ и въ желанията ни. Съврѣменнитѣ хора иматъ чрѣзмѣрно желания, но не всички желания трѣбва да живѣятъ. Тия, обаче, които трѣбва да живѣятъ, на коитс дадемъ животъ, се нуждаятъ отъ извѣстна хран. Да кажемъ, имашъ десеть души приятели. Обичашъ ги, но ако тѣ се нагласятъ нѣкой день да ти дойдатъ единъ подиръ другъ на гости, ти непрѣменно трѣбва да имъ сложишъ трапеза. Ако не имъ сложишъ, ще кажатъ: толкова врѣме мина, и той нищо не ни гости. Затуй, умниятъ ще извика всичкитѣ 10 души приятели заедно и ще имъ сложи една обща трапеза, а не по отдѣлно — 10 трапези нѣма да имъ сложи. И природата не търпи много угощения, защото нашитѣ угощения често служатъ за спънка въ еволюцията на други сѫщества. Ето защо въ всичкитѣ религии, въ окултната наука всѣкога се прѣпорѫчва въздържание. Подъ въздържание не се разбира абсолютенъ постъ, но да нѣма никакъвъ излишекъ. Колкото малко и да ядешъ, въ душата си трѣбва да благодаришъ на Бога, че си можалъ да използувашъ, туй което Богъ ти е далъ сега. Нещастието на всинца ви седи въ това, че нѣмате излишекъ. Казвате: нѣмаме си парици, спестени за черни дни. Брашенце нѣмаме, това нѣмаме, онова нѣмаме. Е, мислите ли, че онѣзи, които иматъ сѫ осигурени? Азъ говоря за излишека въ природата, но има друго нѣщо. Ти си гладувалъ 10 дена, нѣмалъ си какво да ядешъ. Дойде единъ приятель, иска да ти услужи, носи една торба съ брашно, дава ти я. Ти си честенъ човѣкъ, казвашъ: не искамъ, какъ ще го взема? Не, ти ще го вземешъ, ти си се молилъ заради него. То не е излишекъ. То е необходимо за твоя животъ. И тъй, вие трѣбва да изпѫдите отъ вашия умъ всѣка мисъль на недоволство, всѣка мисъль, която внася дисхармония въ живота ви и да бѫдете въ хармония съ великата Любовь. Вие трѣбва да знаете, че ако живѣете по Бога, Той ще ви помогне чрѣзъ хората. Като казвамъ да живѣемъ по Бога, нѣкои ме разбиратъ криво. При сегашнитѣ ваши разбирания, вие не можете да живѣете по Бога тъй, както трѣбва. Да живѣемъ по Бога, значи да разбираме законитѣ Му, да ходимъ въ Неговата воля, и въ основата на живота ни да легне Любовьта. Казвате: по Любовь не се живѣе. Ако азъ живѣя по Любовь, всѣки ще ме използува. При сегашнитѣ условия така е, но ние говоримъ за единъ разуменъ животъ. Вие искате да влѣзете въ новия животъ, нали? Едно отъ качествата на новия животъ е, че той не търпи никакъвъ излишекъ, и никакъвъ недоимъкъ Излишекътъ ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкътъ ще породи въ вашата душа недоволство, неблагодарность, роптание, зависть, че другитѣ иматъ, Значи, трѣбва да имашъ толкова, колкото ти е потрѣбно. Тия излишни енергии въ природата създаватъ злото. Никога не дружете съ човѣкъ, който има излишекъ — нищо повече! Азъ не разбирамъ само физически, но и духовно. Никога не дружете съ такъвъ човѣкъ. Като го срѣщнете, не го поздравлявайте въ душата си. Абсолютно нѣма да го поздравлявате, нѣма да му снемате шапка. Казвате: идеаленъ човѣкъ е този. Щомъ има излишекъ, той не може да бѫде идеаленъ. Идеалнитѣ хора сѫ безъ излишекъ и безъ недоимъкъ. А този човѣкъ съ излишека не го поздравлявайте, и никакъвъ разговоръ съ него — отъ кѫдѣ си, какъвъ си — мини и замини. Той е послѣдниятъ човѣкъ въ свѣта. Ако ти заведешъ разговоръ съ него, отъ тамъ насетнѣ въ живота си бѣлъ день нѣма да видишъ. Вие ще кажете: е, това търсимъ ние, я! Да, но ако ти носишъ чувала на гърба си, ако ти имашъ излишекъ, какво ще говоришъ за другитѣ? Най-първо ти ще погледнешъ себе си, да не би ти да имашъ нѣкой излишекъ. И като се убѣдишъ въ факта, че нѣмашъ нито излишекъ, нито недоимъкъ, тогава ще гледашъ за другитѣ. Ти, като тръгнешъ на пѫть въ живота си, ще прѣгледашъ кесията си. Говоря за необходимата кесия въ природата. Ще прочетешъ смѣтката си добрѣ, и ще гледашъ да имашъ толкова, колкото ти е необходимо, — нито недоимъкъ, нито излишекъ да има. Най-сигурната почва е това. Като срѣщнете единъ човѣкъ, който е недоволенъ въ живота, какъ мислите, отъ кои е той? Той е отъ хората, които иматъ единъ недоимъкъ. Всички недоволни хора иматъ недоимъкъ, а всички хора, които сѫ радостни, които скачатъ насамъ-натамъ, иматъ излишъкъ сега, уловихъ ви на тѣсно! Нѣкой казва: зарадвахъ се въ Господа. Зарадвалъ се въ Господа, но слѣдъ като изялъ кокошката и слѣдъ като пийналъ. Не, не, тази не е радостьта въ Господа. Или, спечелилъ си 10,000 лева отъ нѣкоя лотария, казвашъ: благодаря на Господа. Не, това не е радость въ Господа, това.е излишекъ. Божествената радрсть отъ обикновената радость се различава. И тъй, недоволни сте, ще знаете, че имате недоимъкъ, и ще наваксате този недоимъкъ. Ще намѣрите нѣкой доволенъ човѣкъ, който и да е, и ще допълните вашиятъ недоимъкъ. Много доволниятъ човѣкъ има излишъкъ, затова и той трѣбва да има толкова, колкото му е потрѣбно. Послѣ много сте радостенъ, имате излишекъ. Ще намѣрите нѣкого въ свѣта, който е недоволенъ и ще му дадете. Умнитѣ хора търсятъ нѣкой недоволенъ човѣкъ да вземе отъ тѣхния излишекъ. Защо умнитѣ хора не искатъ да иматъ излишекъ? Окултниятъ ученикъ нѣма нужда отъ излишекъ. И всичкитѣ велики Учители, като идватъ въ свѣта, иматъ свои ученици все по закона на самоотричането. Въ окултната наука плюсъ и минусъ нѣма, т. е. подразбирамъ, че въ истинския животъ плюсъ и минусъ нѣма. Какво има тогава? — Само една математическа точка. И тя е толкова малка, щото нѣма никакво измѣренйе. Минусъ — това е недоимъкъ, плюсъ — това е излишекъ. Въ какво седи минусътъ? — Минусътъ показва само човѣшкото. Тази черта — прѣдставлява само една плоскостъ, една хоризонтална повърхность, върху която нѣма никаква растителность, никаква мисълъ. Плюсътъ, това е човѣшкото и Божественото, съединени заедно. Тѣ сѫ въ постоянна борба. И слѣдователно, когато на съврѣменнитѣ хора се проповѣдва една Божествена идея, най-първо тѣ казватъ: туй е неприложимо въ нашия животъ, условията сѫ такива. Това е плюсътъ, поражда се борба. Защо е неприложимо? Казвате: такива сѣменца не растатъ. Не, ние сме правили опити и сме видѣли, че само при минуса не растатъ. И съврѣменнитѣ писатели и проповѣдници проповѣдватъ недоволство. Тѣ казватъ: човѣкъ трѣбва да бѫде недоволенъ, за да прогресира. Тѣ подържатъ че доволнитѣ не прогресирали, а недоволнитѣ прогресирали. Не, и еднитѣ, и другитѣ не прогресиратъ. Тази идея, че въ доволството или въ недоволството човѣкъ прогресира е само измама. Единственото нѣщо, чрѣзъ което човѣкъ може да прогресира е неговото съзнание, Азъ ще опрѣдѣля какво нѣщо е съзнанието. Съзнанието не е единъ атрибутъ на човѣшкия умъ, нито пъкъ има нѣщо общо съ ума. Съзнанието е само единъ принципъ на сърцето. То носи свѣтлина въ себе си. Съзнанието се отнася само до човѣшкото сърце. И когато кажемъ, че човѣкъ носи единъ съзнателенъ животъ, ни най-малко не подразбираме единъ интелегентенъ, ученъ животъ. Всичко, което съзнанието носи е прѣживено. Въ съзнанието нѣма нищо непрѣживено. Слѣдователно, съзнанието е една база, една основа, върху която човѣшкиятъ умъ може да се развива и расте. Тъй както за ученика е потрѣбна свѣтлина, за да може да чете, така за ума е необходимо съзнание. Затова, съзнателниятъ животъ трѣбва да прѣдшествува умствения животъ. Умътъ е външната страна на нѣщата, а съзнанието се занимава съ вѫтрѣшната страна н а живота. Нѣкои казватъ: човѣкъ може да е уменъ, а да нѣма съзнание. Не, обратното е вѣрно Човѣкъ може да не е толкова интелигентенъ, а да е съзнателенъ Слѣдователно, туй, което подтиква живота къмъ развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно отъ великитѣ качества на душата. Азъ казвамъ: Съзнанието е първиятъ лѫчъ, който душата проектира въ сърцето. Не говоря за обикновената душа, но за Божествената душа. Първиятъ лѫчъ е съзнанието, а отъ тож лѫчъ, вторично вече се явява човѣшкия умъ. Силитѣ на съзнанието пъкъ събуждатъ центроветѣ и способноститѣ на ума. Тъй щото, изчезне ли съзнанието, умътъ се губи. И дѣйствително, въ живота това е вѣрно. Вземете единъ младъ момъкъ, въ когото има съзнание. Той казва: азъ искамъ да помогна на баща си, на майка си, на сестритѣ си, да се отрека отъ своето. Защо се жертвува този момъкъ? — Съзнанието у него е пробудено, и интелигентностьта се развива. Онѣзи синове и дъщери, които искатъ да се пожертвуватъ за своитѣ близки, умствено се развиватъ. Нѣкой момъкъ казва: азъ искамъ да живѣя за себе си. Тъй казватъ и старитѣ, и оглупѣватъ. Тѣ казватъ: ние трѣбва да живѣемъ за себе си. Кажатъ ли така, у тѣхъ съзнанието изгасва, и тогава тѣ започватъ да отѫпѣватъ, да оглупѣватъ. И за туй въ Божествената наука съзнанието на старитѣ хора не трѣбва да загасва. Че стариятъ човѣкъ е десеть пѫти по-юнакъ, по силенъ отъ младия. Старитѣ?хора трѣбва да се жертвуватъ, а не младитѣ, а сега е обратното. Старитѣ хора казватъ: до сега ние се жертвувахме, сега вие, младитѣ трѣбва да се жертвувате. И тъй, прогресътъ зависи отъ съзнанието, затова трѣбва да култивираме съзнанието въ себе си. И въ Писанието има единъ стихъ, който казва така: „Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатени“. Духътъ, въ този смисълъ, се разбира, този Божественъ лѫчъ, който иде отъ душата. Отъ тази душа излиза нѣщо, то е Духътъ, движение, което слиза, за да помогне за въздигането на човѣка. Слѣдователно, ще знаете едно правило: щомъ имате единъ излишекъ, веднага ще се зароди изкушението. Да кажемъ, че първиятъ човѣкъ изразимъ съ точка А (фиг. 1). Той ималъ всичко въ себе си. Той е първата монада. И когато Богъ опиталъ тази монада или този първиятъ човѣкъ, какво станало? Богъ прѣкаралъ всички животни да минатъ покрай човѣка, да имъ тури имена, да имъ бѫде господарь и да ги учи. Всички животни минали двѣ по двѣ покрай човѣка. Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нѣмалъ другарка, подобна на себе си. И тукъ именно той сгрѣшилъ. И знаете ли въ какво седи сгрѣшаването? Неговиятъ другарь билъ Богъ, но той, като не видѣлъ Бога, у него се явило желание да си има другарь, и вслѣдствие на това си желание той сгрѣшилъ. И Богъ, за да го избави отъ едно зло, веднага се проектира въ монадата В. Слѣдователно, жената е първиятъ коренъ, който човѣкъ е спусналъ въ земята и човѣкътъ, като я видѣлъ подобна на себе си, казалъ; „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Но на тази монада В свѣтлината е била тъмна, и тя се привлича отъ онова дърво на „Познанието на добро и зло“. Сега ще употрѣбя една поговорка, да уподобя защо свѣтлината на монадата В била тъмна, но да не се обидите. Хайде по-добрѣ ще замълча. Какъ казвате, да кажа ли, или да не кажа? (Кажете). Хубаво, но нѣма да ми се сърдите. „Краставитѣ магарета прѣзъ деветь баира се намиратъ“. Човѣкъ, като има единъ недѫгъ въ себе си, нѣма да намѣри нѣкой човѣкъ, който има една добродѣтель, но ще намѣри нѣкой, като себе си — съ сѫщия недѫгъ, та да го види хубаво. Тѣзи двамата търсятъ трети сѫщо като тѣхъ. Като влѣзете въ нѣкоя болница, ще провѣрите сѫщия законъ. Лежатъ трима-четирма болни. Единиятъ разправя какъ заболѣлъ. Започва вториятъ: чакайте азъ да ви разправя какъ заболѣхъ. На слѣдния день, като станатъ, пакъ почнатъ да разправятъ сѫщото. Дойде четвърти боленъ, казва: вашего нищо не е, ами чакайте азъ да ви разправя моето. И той ще разправя какъ заболѣлъ. Дойде пети, шести, все сѫщото разправятъ. Тѣ се привличатъ и намиратъ удоволствие като си приказватъ за болеститѣ. Туй сѫществува като единъ недѫгъ и въ всичкитѣ нови течения. И въ новото учение азъ забѣлѣзвамъ по нѣкой пѫть сѫщитѣ тия недѫзи. Нѣкой има единъ недѫгъ, Той не го счита за недѫгъ, ами ще почне да ви изнася нѣкоя извинителна причина, защо постѫпва тъй. Не, помнете едно нѣщо. Ако нѣщата сѫ Божествени, тѣ си оставатъ Божествени, идейни.Ако сѫ човѣшки, тѣ си оставатъ човѣшки. Нѣщата могатъ да бѫдатъ или животински, или човѣшки или Божествени. При по-нататъшното си състояние монадата В се привлича отъ лошитѣ условия и съ това тя влѣче и монадата А, понеже тѣ сѫ свързани (фиг. 2). Какво става тогава? — Монадата В се повръща нагорѣ, но не по сѫщия пѫть. АВ прѣдставлява едно движение, слизане надолу. То е инволюция, а ВС е еволюция. Обаче, това движение АВ прѣдставвява едно растение, което нѣма да има сладъкъ плодъ. Плодътъ ще бѫде горчивъ, отровенъ, но туй отровното растение единъ день като се прѣвърне на човѣкъ, какво ще прави? Най-първо ще се учи да рѣже главитѣ на хората. Всички лютиви растения, като лука, чесъна и др., ние знаемъ каква култура носятъ въ себе си. И нѣкой ме пита какъвъ е билъ въ миналото. Ще ти кажа. Едно врѣме, като растение, си билъ лукъ, чесънъ. А като си миналъ прѣзъ животнитѣ, прѣзъ млѣкопитающитѣ, ималъ си формата на лъва, на тигъра, на котката, на змията, и до сега още твоятъ характеръ не е облагороденъ. Въ тебе нѣма самопожертвуване, нѣма самоотричане, нѣма туй съзнание, което се изисква. Ами какво трѣбва да направя? - Ще се повърнешъ назадъ. И затова египтянитѣ, въ своята теория за трансмигрирането на душитѣ, казватъ: „Ако една душа не е минала прѣзъ нѣкоя стадия, тя ще се повърне назадъ, ще мине прѣзъ туй положение, за да добие всичкитѣ качества, които сѫ необходими за нейното развитие, и послѣ ще продължи нагорѣ“. Та, за да се изправи извѣстна погрѣшка въ васъ, не е тъй лесна работа. За да може коренно да изправите нѣкоя погрѣшка, непрѣменно трѣбва да настане едно слизане на душата. При това слизане на душата, човѣкъ за 2 — 3 години като че изгубва своето знание — никаква дѣятелность не проявява. Душата тамъ се повръща, като че въ нѣколко форми назадъ. Слѣдъ това дохожда едно подобрѣние, човѣкъ се съвзема и тръгва напрѣдъ. Ако на нѣкой човѣкъ липсва нѣщо, той трѣбва да се върне назадъ, къмъ природата и отъ тамъ да си достави този недоимъкъ. Тази монада В се проектира въ С. С — това сѫ дѣцата. Сега може да изпаднете въ една погрѣшка, да мислите, че всѣкога А проектира една тъмна монада В. Вземете, да кажемъ първиятъ човѣкъ, който е направенъ по образъ и подобие Божие А1. (фиг. 3). Проектираната монада отъ него е В1, Тя е била свѣтла. Сега за тази монада казватъ, че тя е църквата, това-онова. Тази монада В1 е майката на бѫдещето човѣчеството, отъ която всички трѣбва да се родятъ. И тогава, всѣки единъ отъ васъ може да провѣри какви сѫ мотивитѣ, причинитѣ които васъ ви подтикватъ къмъ дѣйствия. При сегашното състояние на вашето съзнание всѣки може да провѣри това. Нѣма скрито-покрито въ вашето съзнание. Викате ме, угощавате ме. Въ дадения моментъ вие знаете защо ме угощавате. Или, учитель сте, отивате да учите дѣцата. Въ дадения случай вие знаете подбудителнитѣ причини, които ви заставятъ да станете учигель. Свѣщеникъ сте, запримѣръ. Вие пакъ знаете подбудителнитѣ причини, защо сте такъвъ. Всѣки единъ знае подбудителнитѣ причини за всѣка една своя постѫпка. Нѣма скрито-покрито прѣдъ нашето съзнание, прѣдъ нашата, душа. Тази душа е огледало, въ което Господъ вижда всичко. Единственото нѣщо, което не ни лъжи е съзнанието. Въ съзнателния човѣкъ лъжа нѣма. Като говоримъ за съзнателния човѣкъ, ние подразбираме това въ абсолютната смисъль на думата. Такъвъ човѣкъ е съ чистота, той е добъръ, той е интелигентенъ, той е благороденъ. Тия качеста той абсолютно ги притежава. Никаква лъжа нѣма у него, нито помисъль да прѣиначи Истината. Той е много прѣмъ. Тия двѣтѣ сѫщества, двѣтѣ монади А и А1, както и В и В1 сѫ свързани; Едното положение въ Писанието се нарича „стариятъ човѣкъ“ — А, а другото положение, което сега се заражда се нарича ,,новиятъ човѣкъ“. Значи, тия двѣ монади, които едноврѣменно се борятъ да взематъ върхъ на съзнанието ви: А1 дѣйствува върху В1 . То е нашата Божествена душа. Отъ В1 излиза С1. Това е нашето съзнание, първиятъ плодъ на Божественото съзнание. Сега въ А, В, С има желание да се домогнатъ до тази вѫтрѣшна свѣтлина. И, ако вие наблюдавате вашия животъ, ще забѣлѣжите въ него една постоянна борба. Нѣкой пѫть вие се страхувате, дали сте на правия пѫть, или не сте. Питамъ ви азъ: може ли човѣкъ да се съмнѣва дали е на правия пѫть или не? Или, казвамъ тъй: може ли свѣтлината да пита, дали съмъ свѣтлина или не съмъ? — Никога! Може ли доброто да пита, дали съмъ добро или не съмъ? — Не може. Само злото пита: азъ добро ли съмъ? Слѣдователно, щомъ дойде такова раздвояване въ васъ, вие трѣбва да знаете, че тукъ дѣйствува принципътъ на монадата В. Тогава вие сте въ противорѣчие съ общия Божественъ законъ и се съмнѣвате въ установенитѣ закони, които сѫществуватъ въ природата. Тогава вие имате нѣкакъвъ другъ авторитетъ. И като направите нѣкоя погрѣшка, казвате: еди-кой си казалъ тъй .... Не, никаква философия нѣма въ това. Нѣма Учители въ свѣта, нѣма адепти въ свѣта, които могатъ да измѣнятъ волята Божия. Благодарение на това, че Богъ е неизмѣняемъ, нашиятъ животъ е осигуренъ. Всички трѣбва да се радватъ на това именно качество въ Бога, че Той е неизмѣняемъ. Това трѣбва да ви радва! Всичко въ свѣта, което се заражда, ако е добро, щомъ дойде до Бога, благославя се, но ако е зло, то се разтопява и изчезва. И тъй, ако вие се държите за лошитѣ хора, за лошитѣ си постѫпки, за лошитѣ си мисли, желания и дойдете въ съприкосновение съ Бога, какво ще стане? Ако вие не искате да ги оставите, ще отидете съ тѣхъ наедно. Ако ги държите, и тѣ, и вие ще се изпарите и отъ поменъ нѣма да остане. Само една милость ще ви спаси. Какъ? — Щомъ идете при Бога, ако се откажете отъ вашитѣ лоши желания, като главня ще бѫдете изтегленъ отъ този огънь. Иначе не може, не си правеге илюзии. Казвате: „Господъ е милостивъ“. То е другъ въпросъ. За Милостьта Божия ние не споримъ, но и Правдата Божия ние подържаме и казваме какво прави Господъ въ своята Правда. Въ Него нѣма двѣ мѣрки. Той, изисква абсолютна чистота. Той изисква, щото Неговитѣ дѣца да нѣматъ абсолютно никакъвъ излишекъ. Излишекътъ, това е нечистота Недоимъкътъ сѫщо е нечистота, защото единиятъ има ниви и кѫщи, а другиятъ нѣма ниви, но има пари. И единиятъ, и другиятъ иматъ излишекъ. Слѣдователно, когато Христосъ казва да се отрече човѣкъ отъ себе си, азъ подразбирамъ да се отрече човѣкъ отъ всичкитѣ свои излишъци — нищо повече! Сега, често възставате и казвлте: еди-кой си не ме обича. Казвате: братята тукъ не ме обичатъ. Отъ гдѣ знаете, че не ви обичатъ? Кои ви сѫ аргументитѣ? Фактически какъ ще докажете това? Ама той не ме погледна хубаво. Добрата обхода отъ поглеждането ли зависи? Добриятъ погледъ е резултатъ на нѣщо друго. Не е погледътъ, който ражда доброто, но доброто ражда погледа. Добриятъ погледъ е резултатъ на добра постѫпка. И отъ гдѣ знаешъ, че не те е погледналъ хубаво? Казватъ нѣкои: той съ мене не бѣше учтивъ. А въ какво седи учтивостьта? Ами, ако азъ кажа за васъ, че вие не сте се отнесли учтиво съ нѣкого? Първото нѣщо за единъ окултенъ ученикъ: той трѣбва да е слѣпъ за обръщенията на другитѣ хора. Азъ съмъ ви казвалъ, че като ученици, вие трѣбва да бѫдете мъртви и когато ви хвалятъ, и когато ви укоряватъ, и да бѫдете слѣпи и глухи за погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Сега, като прѣвеждамъ това, казвате: тъй, тъй е. Не споредъ тоя принципъ, въ дадения моментъ, зарадъ менъ е важно, какви сѫ отношенията ми къмъ Бога най-първо. А тъй, критикувамъ ли другитѣ хора, връзкитѣ ми съ Бога сѫ слаби, и тогава всѣки растежъ у мене спира. Искате ли доказателства? Скарате ли се съ нѣкого, вие не можете да се молите. Въ Америка, единъ христианинъ, слѣдъ като живѣлъ единъ бѣденъ животъ, задлъжнѣль много. Молилъ се тукъ, молилъ се тамъ, отъ никѫдѣ нѣма помощь, а кредиторътъ си иска паритѣ. Една вечерь, като се връща отъ молитвено събрание, дѣто пакъ се молилъ за подобрѣние на материалното си положение, вижда единъ прозорецъ отворенъ и тамъ близо — торба съ злато. Вѫтрѣ свѣтло, обаче никой нѣма. Дръпва той торбата и си казва: Господъ чу молбата ми. Това била кѫщата на единъ банкеръ. Касата му била близо до прозореца, и той, като броилъ паритѣ си. забравилъ да я затвори. Този бѣденъ взима паритѣ, и радостенъ отива дома си, но рече да се моли, касата изпѫква прѣдъ очитѣ му. Молилъ се часъ, два, обаче молитвата му стига до торбата, и по-нагорѣ не отива. Може би, трѣбва да направя нѣщо, казва си той. На другия день сутриньта пакъ започва да се моли. Десеть деня наредъ се молилъ, но молитвата му не могла да се качи нагорѣ, все торбата изпѫквала отпрѣдѣ му. Взима той торбата, отива при банкера и му казва: „Азъ взехъ тази торба отъ тебе и не бихъ я донесълъ, но не мога да се моля Богу. Знаешъ ли защо взехъ торбата ти? Имамъ много дългове да плащамъ“. Тогава банкерътъ му казалъ: „Хайде, ще ти дамъ половината отъ тѣзи пари, плати си дълговетѣ“. Туй желание на христианина, да има тази торба и да плати дълговетѣ си е добро, но начинътъ, чрѣзъ който той се домогва до паритѣ, е лошъ. Дългътъ е зло, но има и друго зло. Ти може да платишъ дълговетѣ си на хората, но дойдешъ ли до Господа, Господъ не те приема. И на Него имашъ да давашъ нѣщо. Кое е по-добрѣ, да уредишъ смѣткитѣ си хората, или да уредишъ смѣткитѣ си съ Бога? — По добрѣ е смѣткитѣ ни съ Бога да сѫ уредени. По-добрѣ е да дължимъ на хората, отколкото на Бога. Въ какъвъ смисълъ да бѫдемъ изправени? — Каквото Господъ ни каже, да го направимъ. Всѣка вечерь да знаемъ, че сме извършили Неговата воля, каквато и да е тя. И тъй, първото нѣщо въ живота ви, което трѣбва да спазвате като ученици, то е да избѣгвате всѣкакъвъ излишекъ. Този прѣдметъ не е напълно още изчерпанъ. Върху него има много да се говори. Не мислете, че вие сте набутали една истина. Азъ зная, че мнозина се намирате на опасния пѫть и ще изтълкувате криво това нѣщо. Нѣкой ще каже: азъ нѣма да работя, да не би да спечеля много. Другъ ще каже: азъ нѣма да уча. Не, не, на кривъ пѫть сте. Но и другото положение не е вѣрно. Запримѣръ, нѣкой свършилъ единъ факултетъ, слѣдвалъ четири години и послѣ казва: да свърша и втори факултетъ. На кривъ пѫть е. Свършишъ по математика, свършишъ по астрономия, най-послѣ свършишъ и по химия. Е, хубаво, слѣдъ като свършишъ, въ какво ще приложишъ своето знание, какво ще спечелишъ? Ти си изразходвалъ всичко. Въ какво ще бѫдешъ полезенъ на човѣчеството? Познанието е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можешъ да го използувашъ. Всѣка сутринь, като станешъ, да си благодаренъ, че на всѣкѫдѣ може да използувашъ туй знание. А сега, хората учатъ отъ щеславие. Казватъ: той свършилъ два факултета. И въ Америка ги има такива. Титуловатъ се DD — значи докторъ по богословието. Има и LDD — то е една почетна титла — свършилъ не само по богословие, но и по правнитѣ науки, Такъвъ човѣкъ е съ двѣ титли. Азъ казвамъ: въ България всички сѫ DD. Значи, знанието е резултатъ на човѣшкото съзнание, а не на ума. Казва нѣкой, че знанието произвеждало гордость. Кое знание? Истинското знание, или знанието, което е произлѣзло отъ съзнанието, никога не произвежда гордость, понеже е прѣживѣно, опитано. Има друго едно знание, то е само външната страна на истинското знание и произтича отъ ума. Азъ го наричамъ механическата страна на живота. Въ това знание се заражда всичкото зло. То не произтича отъ Бога. То е единъ излишекъ въ живота. Когато казвамъ „знание“, подразбирамъ да имате съзнание, защото щомъ имате съзнание, непрѣменно знанието ще дойде, а щомъ изгубите съзнанието си и знанието ще изчезне. И тъй, при сегашнитѣ условия всички трѣбва да развивате съзнанието си, бѫдете увѣрени, че вашиятъ умъ и вашето сърце ще се развиятъ правилно. Мислитѣ ви, волята ви и желанията ви ще растатъ правилно. Затова казвамъ: въ съзнателния животъ едно отъ необходимитѣ условия е цѣломѫдрието и благоразумието. Тѣ сѫ плодове на какво? — Цѣломѫдриетои благоразумието не сѫ плодове на ума, а сѫ плодове на съзнанието. Чистотата пъкъ е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще рззберемъ всички ония качества, за които се говори въ Писанието. Запримѣръ, казва се: „Мисля съ сърцето си“. Това се отнася само за съзнателния животъ. Не се казва: „Мисля съ главата си, а — размислихъ съ сърцето си.“ Значи съ лѫчътъ, човѣкъ е размишлявалъ съ този лѫчъ, който е излѣзалъ отъ неговата душа и слѣдъ туй се проявилъ. Нѣкой казва: да бѫдемъ учени! Но вземете факта, че навсѣкѫдѣ, дѣто има богословски училища и въ Америка, и въ България, и въ Германия религиозностьта на хорага е понижена, защото тамъ се учатъ физически, външни работи. Тия богослови нѣматъ съзнание, не водятъ съзнателенъ животъ. Казватъ: да свършимъ едно богословско училище, да бѫдемъ учени! И слѣдъ като изучатъ нѣщо по богословие, третиратъ въпроса: какъ дошълъ Христосъ, какъ живѣлъ и т. н. Не, силата не е тамъ. Богословътъ трѣбва да е прѣживѣлъ тия нѣща. Той трѣбва да е почувствувалъ Любовьта въ душата си и тя е разтърсила отъ дъно сърцето му. Тази Любовь не трѣбва само да го разтърси, но да тури въ движение и сърцето, и ума, и волята му, та тогава да иде да слѣдва по богословие. И като излѣзе отъ тамъ, да нѣма никакъвъ товаръ на гърба си и да не мисли нищо за осигуряване: че трѣбвало да стане чиновникъ за да се прѣхранва, или каквото и да е друго. Ето защо отпадатъ богословскитѣ училища. И въ Америка сѫщо, много малко съзнателни студенти има по богословие. Сега, въ съврѣменната окултна наука има една опасность. Тя прѣдставлява школа на сърцето, прѣди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума. А вторично отъ туй съзнание се заражда, вече опитната наука, която лежи върху една морална база. Тогава природата разкрива недрата на своитѣ тайни. Нѣмашъ ли, обаче свѣтлината на съзнанието, природата държи всичкитѣ свои врати затворени. И сега, мнозина сѫ ме питали, какво трѣбва да правятъ. — Ще слушате душата си. Първиятъ лѫчъ, който душата е пратила до сърцето ви е съзнанието. Нѣма да чакате Христосъ да дойде, но отворете вашитѣ прозорци широко! Христось ще дойде кога? Казвате: Той ще похлопа на вратата. Да, хлопа Христосъ, но тамъ, дѣто има запалени свѣщи, а тамъ, дѣто сърцата сѫ мъртви, Христосъ никога не хлопа. Дѣто има съзнание, само тамъ ще похлопа Христосъ. Който е мъртавъ, Христосъ при него не отива. Какво значи, да отворите душата си? — Тази душа трѣбва да се разтвори като нѣкоя пѫпка, за да може да влѣзе Божествената свѣтлина и да се разцъвти. Туй значи „отваряме вратата на сърцето“. То не е едно механическо отваряне на вратата. То е процесъ на съзнанието. То не е и единъ умственъ процесъ. И онзи, който не разбира закона, като влѣзе Христосъ въ него, ще се раздруса и ще каже: Господи, иди си отъ мене, азъ не съмъ готовъ. А който е готовъ, ще Го приеме, ще се зарадва, ще яде и пие съ Христа. Това е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, една вѫтрѣшна опитность. Всички ще се стремите къмъ този процесъ. На всички ви липсва тази опитность. Сега, всички турете въ ума си мисъльта: Съзнателенъ животъ трѣбва да имаме. Азъ взимамъ думата „съзнание“ въ Божественъ смисълъ. Подъ „съзнателенъ животъ“ подразбирамъ животъ, въ който има свѣтлина, защото свѣтлината е едно отъ качествата на съзнанието. Т. м. * 6-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 14. ХI. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божественото съвършенство. Размишление. Прочете се резюмето върху темата: „Воля и безволие“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ върху: „киселитѣ и сладкитѣ храни“. Било е врѣме когато човѣкъ е сѫществувалъ извънъ врѣмето и пространството. Било е врѣме когато човѣшкото съзнание или човѣшката душа е била извънъ врѣмето и пространството. Сегашното състояние на душата е една опрѣдѣлена величина А1. Душата излиза изъ абсолютното битие, дѣто е била щастлива. Нали всичкитѣ хора търсятъ щастието? И вие го търсите. По-голѣмо щастие отъ това, да живѣе човѣкъ въ Бога има ли? Обаче, да излѣзе душата въ свѣта, това не е желание на душата, това е желание на Бога. Слѣдователно, Богъ е заставилъ своитѣ щастливи дѣца насила да излѣзатъ отъ дома Му. Неговото желание е тѣ да излѣзатъ, и да отидатъ въ свѣта да работятъ. Тия дѣца другояче никога не биха излѣзли. Туй е единъ фактъ въ природата, Изобщо всички организми се отличавагь съ една вѫтрѣшна лѣность, всѣко едно съзнателно сѫщество се отличава съ лѣность, не обича да работи. Всички сѫщества по възможность гледатъ да отбѣгнать работата. И тъй, още въ първитѣ епохи на човѣшкото битие, човѣкътъ е билъ заставенъ да напусне своето щастие по разни причини. Само Божествената Мѫдрость е могла да застави тия дѣца да излѣзатъ отъ Бога. Човѣкъ, по естественото си положение, като произлиза отъ Бога, има високо мнѣние за себе си. Сега, азъ ще се простря малко, да ви обясня отъ кѫдѣ произтичатъ противорѣчията въ живота, т. е. да ви обясня какъвъ е естествениятъ ходъ на противорѣчията, защо се раждатъ тѣ. Допуснеге, че точка А означава душата или съзнанието, което е излѣзло отъ Бога То прѣдставя една съвокупность отъ множество малки съзнания или отъ безброй количество малки души, които съставляватъ една обикновена човѣшка душа. Допуснете сега, че туй висше съзнание се движи въ врѣмето и пространството и разбира законитѣ, затова всичко върви хармонично, нѣма никакво прѣпятствие. Прѣдставете си, че всѣка една малка душа на туй висше съзнание чувствува силата, чрѣзъ която се движи, и затова у всички тия малки съзнания се заражда желание да се разединятъ, да станать самостоятелни и да излѣзатъ изъ тази обща точка А. Окрѫжностьта прѣдставя крайниятъ прѣдѣлъ на движението имъ. Всѣка точка, която се отдѣля отъ общото съзнание, носи идеята, че е всесилна, както цѣлото съзнание, и че има право да се движи, кѫдѣто иска. Туй желание на всичкитѣ съзнания да се движатъ кѫдѣто искатъ, може ли да се осѫществи? Питамъ; като се движатъ тия безброй точки, коя на кѫдѣто иска, нѣма ли да се срещнатъ и да се сблъснатъ? Сега, всички вие искате да работите, да бѫдете силни, както Бога, т. е. да дѣйствувате, както си искате и да нѣмате никакви прѣпятствия. Но, понеже всички хора искатъ да бѫдатъ като Бога, то ставатъ прѣкръстосвания въ желанията имъ. Въ насъ трѣбва да се роди съзнанието, че ние сме излѣзли отъ Бога, и като така, трѣбва да разбираме законитѣ на своето движение, т. е. въ дадения моментъ разумниятъ човѣкъ трѣбва да знае какво може да извърши. Това което човѣкъ днесъ може да извърши, не може да го извърши слѣдъ 20 години. Тогава условията ще се измѣнятъ съвършенно за дадената работа. Какъ бихме опрѣдѣлили тази обща точка А? Казваме: въ Бога всичко е хармонично, понеже у Него тия сѫщества сѫ малко ограничени, а у човѣвѣка тия милиарди сѫщества, които се движатъ въ единъ тѣсенъ крѫгъ, искатъ да излѣзатъ въ разни направления. Какво ще стане съ тѣхъ, ако излѣзатъ отъ тази обща точка А? Питамъ: като се движите съ тази свобода въ този свѣтъ, както си искате, нѣма ли да си пръсните главитѣ нѣкѫдѣ? Вие често, като наблюдавате нѣкое дѣте, намирате, че то си играе съ вѣщитѣ и сте недоволни отъ него. Дайте на едно дѣте една книга, то почва да дращи по нея и казва, че всичко може да направи. Не, ти трѣбва дълго врѣме да го учишъ да пише, докато вземе да се разбира написаното отъ него. И медиумитѣ като започватъ да пишатъ, въ първо врѣме дращатъ, дращатъ и казватъ, че всичко могатъ да напразятъ. Човѣкъ може да се движи така свободно, широко въ дадено пространство, само ако е самъ, но ако сѫ двама или трима, не може. Ако сѫ двама, пакъ могатъ да се движатъ свободно, но ако се намиратъ въ едно пространство, каквото е разстоянието между слънцето и Алфа-Центориусъ. Тогава възможностьта да се срѣщнатъ и да се стълкновятъ е само едно на сто милиона. А въ тия малки пространства на движения, изключенията сѫ правила. И тъй, всички съврѣменни моралисти искатъ да ни покажатъ, че ние не трѣбва да имаме чрѣзмѣрно желания, защото всѣко едно желание има безброй отклонения, движения, а тия движения всѣкога ще ни турятъ въ противорѣчие съ самия животъ, Сега, може да си зададете въпроса: защо трѣбва да живѣемъ? На този въпросъ окултната наука отговаря така: ние още не изживѣваме нашия истински животъ, но когато го изживѣваме, ние ще живѣемъ, за да се изяви Божественото съвършенство. Слѣдователно, когаго всички сѫщества достигнатъ до своя краенъ прѣдѣлъ на развитие, всичката творческа енергия въ вселената се разкапва, всичко туй се повръща въ Бога, и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство въ нова форма. Слѣдователно, всички ние сме слѣпи, за да се прояви Божественото вѫтрѣ въ насъ, а не човѣшкото. И когато ние се отклоняваме отъ този законъ, всѣкога идватъ наказания, страдания. Туй великото Божественото чака, търпи да кажемъ хиляда, двѣхиляди години и слѣдъ двѣхиляди години, за всички сѫщества, които не сѫ изпълнили великия законъ на Божественото съвършенство идва тъй нареченото мъздевъздаяние. Туй е правилното схващане на въпроса, защо живѣемъ. Апостолъ Павелъ казва: „Азъ не живѣя, но Христосъ живѣе въ мене“. То значи: азъ не живѣя за себе си, но живѣя, за да се прояви въ мене Божественото. Слѣдователно, писатели, философи, музиканти, художници, всички работятъ, за да се прояви въ тѣхъ Божественото съвършенство. Обезсърчението произтича отъ факта, че ние искаме да станемъ нѣкой виденъ ученъ, писатель или нѣкой виденъ философъ. Хубаво, най-послѣ станете единъ виденъ философъ, като Лайбница, запримѣръ. Какво е създалъ Лайбницъ като философъ? Той е билъ сѫщеврѣменно и философъ, и математикъ, Той е създалъ теорията за монадитѣ. Може ли Лайбницъ да обясни съ своята теория всичкитѣ явления вътрѣ въ природата? „Монада“ значи едно. Какво значи едно? Точка А означава първата монада, въ нея е Божественото съдържание. Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може да направи. Точка В е втората монада въ свѣта? Първото начало А е незнайното, неявеното, невидимсто, понеже свѣтлината, която иде отъ А не хвърля никаква сѣнка, нѣма никаква материя, въ свѣта, която може да я прѣчупи. Единственото реално, което виждаме, то е В. А е неизмѣнно, В е измѣнно. И сега, ако съврѣменнитѣ философи започнатъ да говорятъ отъ гледището на В, на туй, което е проявено, което е измѣнно за туй, което не се е проявило, тогава каква е истиностьта въ тѣхнитѣ разсѫждения? Сега азъ ще направя една малка аналогия. Вземете сегашния човѣкъ, въ сегашното свое развитие. Да кажемъ, че той е индивидътъ А. Този индивидъ има три важни части. Главата му В1 е равна на 56 см., В2 — лицето му - 18 см., челото му В3 — 6 см., носътъ му — е равенъ на 5 см. и В5 — брадата му равна на 5 см. Туй съставлява първиятъ етапъ на проявяването на В2, а 56 см., това е нормата, туй число показва, че това сѫщество живѣе въ единъ въображаемъ свѣтъ, дѣто материята е рѣдка, и ставатъ бързи трептения, т. е. то живѣе въ мисловия и чувствения свѣтъ. Всичко това създава движение. Едното движение започва отгорѣ и послѣ се прѣсича. Макаръ и да става прѣсичане, въ каква посока върви другото движение? Има възможность туй движение да тръгне нагорѣ, да се съедини съ първото движение и да направи една осморка, т. е. да се образуватъ два крѫга. Но законътъ е такъвъ, че тъй, както ние правимъ крѫговетѣ, въ природата нѣма такива крѫгове. Тамъ всичкитѣ крѫгове сѫ отворени, нѣма крѫгове свързани. За насъ тѣ изглѣждатъ като свързани крѫгове, но въ сѫщность, въ природята нѣма свързани крѫгове Туй движение отъ единия край до другия прѣдставя една линия, която се увива спираловидно, съ свободенъ край. Туй е първата монада, Божествената, който проектира тази права линия къмъ В и минава прѣзъ всичкитѣ движения Туй движение нагорѣ показва, че всѣка друга монада, произлѣзла отъ първичната, наново се връща въ Божественото, въ абсолютното. Ако вие проектирате единъ спиралъ, единъ винтъ въ единъ свѣтъ съ двѣ измѣрения, вие нѣма да го видите като винтъ, а той ще се проектира като крѫгъ. Значи, ако проектирате единъ конусъ, единъ спиралъ въ една плоскость, ще се образува единъ крѫгъ. Първо крѫгътъ ще бѫде много малъкъ, но послѣ, колкото повече се разширява конусътъ, толкова и крѫгътъ става все по-голѣмъ и по-голѣмъ, докато дойде до най-голѣмия си размѣръ. По този законъ се развиватъ и нашитѣ мисли. Всѣка една мисъль, която сега се проявява въ насъ е Божествена. Тия мисли не могатъ да се проявятъ въ единъ день Има мисли у човѣка, за които се изискватъ 5, 10, 15, 20, 50, 100 години, докато узрѣятъ. Нѣкой пѫть вие искате едно ваше желание да се реализира въ единъ день, но туй не е въ реда на нѣщата. Азъ бихъ привелъ много примѣри, за да ви изясня закона, но примѣритѣ биха ви съблазнили. Знаете ли какъ биха ви съблизнили? Прѣдставеге си, че вие обичате медъ, и азъ донеса прѣдъ васъ единъ бурканъ медъ, да ви правя опити. Веднага още половината отъ васъ ще се разсѣятъ. Умътъ имъ ще влѣзе въ меда, ще се роди въ тѣхъ желание да бръкнатъ, да вкусятъ отъ него. Слѣдователно, тѣ нѣма да бѫдать състрѣдоточени, ще мислятъ само за меда. Ето защо, когато азъ говоря върху нѣкой въпросъ, ще мислитѣ само за него. Сега запримѣръ, може да се приведе единъ свещенъ примѣръ за любовъта на майката, но и този примѣръ може да ви наведе на отрицателни мисли. Мога да ви приведа другъ нъкой хубавъ примѣръ, какъ нѣкой благодѣтель подържа нѣкого, но туй негово благодѣяние пакъ може да ви наведе на нѣкоя отрицателна мисъль. Нѣма добро въ свѣта, което да не роди една мисъль отрицателна. Вие може да възразите: човѣкъ не може ли да приеме една добра мисъль, безъ да допусне нѣкоя отрицателна? Всѣки день може да направите по единъ малъкъ опитъ и да се увѣрите въ този законъ. Съврѣменнитѣ хора не сѫ въ състояние още да разбератъ основния законъ на туй Божествено проявление. Допуснете, че вървите изъ пѫтя и виждате, че двѣ дѣца се биятъ. Веднага свивате вѣжди, мислите за причинитѣ, защо се биятъ, откѫдѣ се е зародила тази вражда между тѣхъ. Казватъ: биятъ се за двата орѣха. Не, причината е много по-дълбока. Вие сте ми приятель, срѣщате ме, но азъ съмъ сериозно замисленъ, погледна ви строго, вглъбенъ съмъ въ себе си. Вие казвате: защо така се е намръщилъ, защо не ме гледа весело, какво иска да каже? Ако сте философъ, ще разберете, ще знаете, че съмъ съ нѣщо сериозно ангажиранъ; ще знаете защо моитѣ вѣжди сѫ свити, защо лицето ми е намръщено, защо двѣтѣ дѣца се биятъ. Ще кажете: дѣца сѫ това, биятъ се за два орѣха. Хубаво, ами когато двама професори въ единъ университетъ спорятъ, мислите ли, че причинитѣ сѫ по-голѣми отъ двата орѣха? Мислите ли, че когато мѫжътъ и жената спорятъ за нѣщо, че причината е по-голѣма? — Не. Фактъ е, обаче, че всѣко едно сѫщество въ свѣта, не само хората, но и животнитѣ, иматъ особено мнѣние за себе си. Една оса има особено мнѣние за себе си, пчелата сѫщо има особено мнѣние за себе си. Тя, като колективна, като я бутнешъ, казва: какво ме буташъ азъ живѣя въ едно общество, имамъ си работа, ти не трѣбва да ми се бъркашъ. И току вижъ, забие жилото си и казва: махни се отъ тука! А сега съврѣменнитѣ философи казватъ, че въшката била много глупава. Да, азъ приемамъ това тѣхно твърдение, но на тази въшка й стига ума да влѣзе подъ мишцата на човѣка, на най-мекото мѣсто. Тя не отива на нѣкой по-твърдъ мускулъ, но избира най мекото мѣсто и тамъ започва да човърка. Тази въшка едва ли възприема тоетото измѣрение. Тя живѣе въ двѣ измѣрения, а за това, гдѣ да се настани, идва й на умъ. Послѣ, вземете охлюва, който живѣе сѫщо въ двѣ измѣрения. Единъ мой познатъ ми разправяше слѣдния олитъ, който направилъ съ охлюви. Турилъ въ една градина нѣколко хиляди охлюви, турилъ и единъ тель, но толкова близо до земята, че да не могатъ да прѣминаватъ охлювитѣ подъ него, и пустналъ по тела електрически токъ. Щомъ дойде охлювътъ до тела, електричеството го опари и веднага се връща назадъ. Той турялъ знакъ на всѣки охлювъ, който се качвалъ на тела и забѣлѣзалъ, че отъ бѣлѣзанитѣ охлюви нито единъ не се опиталъ да прѣмине тела втори пѫть. И слѣдъ всичко това ние казваме, че охлювътъ билъ много глупавъ. Туй заблуждение въ насъ произтича отъ факта, че ние, макаръ и да сме разумни, продължаваме да се изгаряме по нѣколко пѫти, та не вѣрваме, че охлювътъ отъ едно опарване само, вториятъ пѫть не попада въ сѫщата мрѣжа. Ние, слѣдъ като се опаримъ веднъжъ, дважъ, три, четири, петь и повече пѫти, въ насъ се заражда амбицията да се боримъ, да прѣмахнемъ тази прѣчка и казваме: ще прѣмахна тази тель. Охлювътъ казва: не мога да прѣмахна тази тель — и се отдръпва. Човѣкътъ казва: мога да я прѣмахна. Нѣкой пѫть я прѣмахва, нѣкой пѫть не може, и по-скоро самъ се прѣмахва. Ако тия телове сѫ турени отъ хора, можемъ да ги прѣмахнемъ, но ако сѫ турени отъ туй Великото сѫщество — отъ Бога — не можемъ. Богъ ни е турилъ въ тази Божествена ограда, пусналъ е токъ, та като дойдемъ до нея, ще се опаримъ, като охлюва, и ще ни кажатъ отъ тука нѣма да минавате, не трѣбда да минавате. Никакво желание не трѣбва да се явява у насъ за прѣминаване на тела. То е губене на нашата енергия. Туй е, което трѣбва за всѣки едного отъ васъ. И тъй, ако искате да се развивате правилно, въ ума си всѣкога трѣбва да държите идеята, че вие изразявате Божественото съвършенство. На пръвъ планъ вие трѣбва да се стремите да изразите Божественото съвършенство, а на вторъ планъ — вашето. То е правилниятъ ходъ на еволюцията. Вие сте жива частица отъ Бога, една малка монада, въ която Божественото трѣбва да се прояви. Когато ние говоримъ, че не трѣбва да мислимъ зло единъ за другъ, всѣкога подразбираме Божественото въ насъ, за него не трѣбва да говоримъ лошо, а не за човѣшкото. За човѣшкото, нито Господъ, нито ангелитѣ искатъ да знаятъ нѣщо. Че мѫжътъ и жената се карали, че двѣ дѣца си търгали коситѣ, че нѣкой ударилъ нѣкого, то се констатира като фактъ, доколко има отношение спрѣмо Божествената еволюция, но човѣшкото никѫдѣ не се хроникира. Че ти си направилъ нѣкаква кѫща за 100,000 лева, за това и поменъ нѣма, но енергията, която си иждивилъ се отбѣлѣзва. Какъ и гдѣ си иждивилъ енергията на своя животъ, това иска да знае Божествения свѣтъ, а че си билъ министъръ, не иска да знае, това е човѣшко. Нѣкои питатъ какво сѫ били въ миналото. Какво си билъ въ миналото? Хубаво, азъ да ти кажа какво си билъ. Когато си минавалъ прѣзъ животинското царство като слонъ, ималъ си дълъгъ хоботъ, кѫса опашка, краката ти сѫ били дебели. Като си минавалъ прѣзъ трѣвопаснитѣ, прѣзъ млѣкопитающитѣ, ималъ си голѣми рога, ходилъ си съ издигнатъ вратъ и постоянно си махалъ опашката нагорѣ-надолу. Послѣ, като си дошълъ между маймунитѣ, станалъ си една отъ срѫчнитѣ маймуни съ опашката си се вързвалъ за дърветата, катерилъ си се по тѣхъ. И най-послѣ, като си дошълъ като човѣкъ, си на най-високото мѣсто, станалъ си царь, събралъ си една стохилядна войска за война, осѫдилъ си 10,000 души на затворъ, 15,000 души на обѣсване, 50,000 души на застрѣлван? Да, билъ си великъ царь, но си избилъ 100 000 души! Въ този случай животътъ нѣма смисьлъ. Животътъ има смисълъ само тогава, когато въ насъ се изразява Божественото съвършенство. Може да направите опитъ съ себе си. Всички хора, които живѣятъ съ Бога сѫ доволни, а всички хора, които сѫ недоволни сѫ сами, тѣ живѣятъ безъ Бога. Това е фактъ: Ония хора, въ който се събужда единъ идеалъ, то е събуждане на Божественото въ тѣхъ. Тѣ иматъ една възвишена идея, въ тѣхъ се събужда безкористието и веднага ставатъ доволни, радостни, весели. Ако този човѣкъ е поетъ, неговата поезия диша животъ, ако е художникъ, неговитѣ картини дишатъ животъ, ако е проповѣдникъ, професоръ или какъвто и да е другъ, всичко въ него диша животъ И тъй, въ тази окултна школа, най-първо вие трѣбва да имате стремежъ, импулсъ, за да дадете възможность на Божественото да се прояви въ васъ, и да можете да правите въ себе си различие между двѣтѣ състояния А и В. Съ абсолютното, съ Бога човѣкъ не може да има никаква връзка. Ако човѣкъ при сегашното си състояние направи връзка съ Бога, той би се прѣвърналъ въ газообразно състояние и би изчезналъ. Човѣкъ, въ своето въображение трѣбва да има Бога като една мечта, Той да бѫде за него единъ стимулъ въ живота му. И къмъ всички ония сѫщества на които вибрациитѣ сѫ силни, човѣкъ трѣбва да прѣстѫпва внимателно, за да може да се повдигне. А сега, има много сериозни хора, които мислятъ, че иматъ съобщение направо съ Бога. Азъ много пѫти, въ недѣлнитѣ си бесѣди съмъ загатвалъ, че за да познаешъ дали имашъ прѣмо съобщение съ Бога, направи единъ опитъ, да видишъ права ли е твоята идея. Иди при нѣкой болѣнъ и вижъ, дали твоята енергия може да го излѣкува. Ако ти мислишъ, че имашъ връзка съ Бога, а не можешъ да излѣкувашъ болния, трѣбва да признаешъ факта, че това е само въображение въ тебе. Като казвамъ въображение, подразбирамъ, че мисъльта за връзката ти съ Бога не е една положителна идея, но е само едно настроение. Запримѣръ, житното зърно не трѣбва само да се посѣе — първата му стадия, не трѣбва само да изникне — втората стадия, да даде коренчета — третата стадия, да даде листа — четвъртата стадия, да цъвне — петата стадия, да завърже — шестьта стадия, да узрѣе — седмата стадия, но какво трѣбва още? Каква е осмата стадия? — Наново да започне живота. Сега, всѣки единъ отъ васъ ще каже: азъ зная всичко това. Като знаете, кажете ми, къмъ коя стадия спада сегашния ви животъ? Нали казвате, че знаете? Нека всѣки единъ отъ васъ ми каже, въ коя фаза на живота си се намира. Никнете ли, израстнали ли сѫ ви листа, цъвнали ли сте, завързали ли сте, зрѣете ли, узрѣли ли сте, или наново ще се посаждате? Азъ нѣма да разрѣша този въпросъ заради васъ, той е тъй, както ви казвамъ. Ако си малко сѣменце, то е фактъ, но ако ти кажа, че си въ фазата на цъвтенето, то не е фактъ. Ако ти едва си подалъ главичката отгорѣ, казвамъ: ти току що си поникналъ. И ние констатираме факта. Тогава, ние, въ тази философия разсѫждаваме тъй: съврѣменното човѣчество, съврѣменната култура още нищо не знае за Истината. Това е фактъ, тъй знаемъ ние това нѣщо. фактитѣ пъкъ прѣдставляватъ едно микроскопическо проявление на Истината, но не сѫ самата Истина. Ами, когато обичашъ единъ човѣкъ, и като мине нѣкѫдѣ, стѫпи нѣкѫдѣ, и вземешъ калѫпа отъ крака му, дѣто е стѫпилъ, това човѣкътъ ли е? — Не е човѣкътъ. Този човѣкъ само е стѫпилъ, но между човѣка и неговата стѫпка има грамадна разлика. Ние говоримъ за Истината, но какво нѣщо е Истината? — Истината не може да се опише. Съврѣменниятъ езикъ не е още въ такова състояние на развитие, за да можемъ чрѣзъ него да изучваме тази Истина. Единственото стѫпало, до което сме до стигнали въ сегашното си развитие, то е, че съзнаваме Бога въ Неговото първо проявление, като Любовь. Това е монадата В, творческиятъ принципъ (фиг. 3). А знаете ли въ какво би се прѣвърнала тази монада, знаете ли какво е второто нейно проявление? Онази майка, слѣдъ като роди своето дѣте, какво прави за него? Тукъ имаме третата монада Д. Тя прѣдставя Истина. Какво нѣщо е Истината, азъ мога научно да ви докажа. Сега, ще пристѫпя къмъ едно изясне ние. Нека вземемъ думата „Любовь“. Имате двѣ сѫщества А и В, които се движатъ къмъ една цѣль — цѣльта В (фиг. 4). Тѣ се движатъ къмъ една и сѫща посока, съ единъ и сѫщъ стремежъ, но на тия сѫщества имъ липсва една равнодѣйствуваща линия, равнодѣйствуваща сила? Тия сѫщества се обръшатъ къмъ тази равнодѣйствуваща линия и казватъ: ела ни на помощь! Тази равнодѣйствуваща линия е линията mn. Сега азъ ще ви покажа, какъ придобивате любовьта. Любовьта казва на тия двѣ сѫщества така: вие, като дойдете въ този общъ центъръ, нѣма да влѣзете въ него да почивате, но ще се въртите около него. Казвате: какъ ще се въртимъ? Ами нали така вие пишете на български езикъ буквата Б? Тя е равнодѣйствуващата, която показва, че стремежътъ на тия двѣ сѫщества е чисто материалистически, а щомъ туримъ линията mn за основа, образува се триѫгълника, което показва, че ние имаме любовь, т. е. любовьта се е прѣвърнала въ единъ триѫгълникъ, въ единъ разуменъ стремежъ. Слѣдователно, тамъ дѣто има споръ въ любовьта, ѫгълътъ е отворенъ и нѣма равнодѣйствуваща линия. Казватъ за нѣкого: той има любовь Има ли споръ тамъ? — Има. Тогава любовь нѣма. Дѣто има любовь, споръ нѣма, тамъ животътъ има смисъль. Първата стадия на любовьта е този ѫгълъ да се затвори, да се образува триѫгълника. Въ любовьта всичкитѣ противорѣчия трѣбва да се прѣмахнатъ. Щомъ се прѣмахнатъ тѣ, започва втората стадия на любовьта. Това се вижда по буквата Ю въ думата „любовь“, която е минала въ втората фаза на своето развитие. Любовьта ще мине прѣзъ еволюция. Напрѣчната чартичка въ буквата Ю е съединителна нишка, мостъ Какво нѣщо е еволюция? Ако азъ посѣя едно сѣменце и вие го извадите, или ако вие посѣете едно сѣменце и азъ го извадя, какво ще поникне? Ако азъ насаждамъ една мисъль, втора, трета, четвърта, пета, и всичко се изкоренява, това не е еволюция, това е анархия. На всѣка една мисъль, на всѣко едно чувство у насъ трѣбва да се даде подходяща почва, условия, за да може да изникне. Вънъ отъ тази почва, всичко друго е само губене на врѣме. Важно е за васъ да знаете, какъ сѫ образува ни буквитѣ. Въ всѣки езикъ азбуката прѣдставя сили, начини, които дѣйствуватъ въ самата природа. Азъ ще взема, запримѣръ, българскитѣ букви А, Б, В. Тѣзи букви прѣдставятъ съчетание отъ сили, които дѣйствуватъ. И когато вие създавате една дума; вие я създавате отъ група сили. Тия сили указватъ влияние върху васъ и затова, когато произнесете, запримѣръ, първата буква А, която е гласна, тя ще произведе извѣстни вибраци, и извѣстни трептения, които сѫ я образували. И тогава, какъ ще използувате тази буква когато поискате? Какво трѣбва да турите, за да я използувате? А означава първото сѫщество „азъ“. Ти като „азъ“ какво може да направишъ? Ти си незнаенъ като „азъ“. „Азъ“ може да живѣе само за себе си. И докато казвашъ: „азъ, азъ“, всички бѣгатъ отъ тебе. Като започнешъ да мислишъ за другитѣ, туй „азъ“ може да издържа, и тогава другитѣ казватъ: а, сега разбираме. Значи всѣкога „азъ“ въ първото проявление на битието ограничава всичкитѣ сѫщества. И който не разбира този законъ, може да влѣзе въ стълъкновение съ Бога и да бѫде унищоженъ — нищо повече. Не че Богъ ще го унищожи, но той, като влѣзе въ абсолютното, иска да вземе надмощие надъ него. Обаче, като се бори съ Бога, тои ще изчезне. Сега, мнозина казватъ: защо Господъ ме е създалъ? Азъ ви отговарямъ: за да се прояви Божественото съвършенство у тебе, да бѫдешъ съвършенъ тъй, както е Богъ съвършенъ. Какъ мога да бѫда съвършенъ? — Като Го слушашъ и живѣешъ съобразно Неговата воля, Неговия умъ, Неговото сърце, Неговата душа и Неговия духъ. Ама азъ не искамъ. — Ще бѫдешъ изтритъ. Богъ ще те направи съвършенъ, но по-хубаво не прѣпятствувай, защото ще те смачка. Ако стане нужда, може и 10 пѫти да те тури въ Неговата фурня, но ще направишъ туй, което Той иска. Той ще те тури и 100 пѫти въ своята пещь, и никой не може да се застѫпи заради тебе. Погледне те Господъ, но ти не искашъ да се примиришъ, не искашъ да изпълнишъ волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но отъ твоята личность нищо нѣма да остане. Въ нѣкоя друга еволюция, слѣдъ милиарди години Господъ пакъ ще си спомни за тебе, ще каже: я вижте туй упорито дѣте дали не е поумнѣло? Тѣ ще го извадятъ, и ако пакъ упорствува, Господъ пакъ го чукне и то пакъ изчезне. Слѣдъ милиарди години Господъ пакъ казва: онова упорито дѣте дали не е поумнѣло? И слѣдь като те е почукалъ Господъ най малко 100 пѫти. най-послѣ ще кажешъ: чакай да послушамъ баща си, да видимъ кактво ще стане И като кажешъ така, ще започнешъ една нова еволюция. Сѫщото нѣщо става и съ тия падналитѣ духове, ангелитѣ. Тѣ сѫ упорититѣ синове на Бога. И какво е станало съ тѣхъ? — Вързали сѫ ги съ вериги, ограничили сѫ ги да работятъ въ гѫстата материя вѫтрѣ. И тъй, основната мисъль въ тази лекция е да се прояви Богъ въ насъ, и ние да проявимъ Бога въ себе си. Това е необходимо за васъ въ сегашното ви състояние, за да работите, понеже се намирате въ една много гѫста материя Идеитѣ, които сега имате може да прѣтърпятъ редъ ограничения, редъ съпротивления. Ще казвате тъй; ние живѣемъ между този народъ, за да се прояви Богъ въ насъ, и ние да проявиме Бога въ себе си. Богъ като се прояви въ насъ, ние трѣбва да бѫдемъ носители на Неговата велика мисъль. Нѣма нищо по-велико отъ това, нѣма по-красивъ пѫть отъ този. Всѣки другъ пѫть е кривъ. Всички велики Учители въ свѣта, всички пророци, всички учени хора, всички адепти и на изтокъ, и на западъ, и въ миналитѣ култури, и въ сегашната, все туй проповѣдватъ, все туй е основната имъ идея. Когато ние дадемъ мѣсто на Божественото вѫтрѣ въ насъ, ще дойдемъ въ съобщение съ второто проявление на Бога, ще имаме сили да прѣодолѣемъ сегашнитѣ мѫчнотии, които ни измѫчватъ. А сега, ние за нищо и никакво се обезсърчаваме. Нѣкой дошелъ, запалилъ кѫщата ти, обезсърчишъ се. Ти си учитель нѣкѫдѣ, чиновникъ, уволнятъ те и ти се обезсърчишъ. Богатъ си, взематъ ти паритѣ; царь си, свалятъ те отъ прѣстола; министъръ си, паднешъ отъ власть. Всичко си билъ въ свѣта и за всичко загубено се обезсърчавашъ Умниятъ човѣкъ трѣбва да знае, обаче, че животътъ седи въ проявяване на Божественото съвършенство. Има нѣща по-велики отъ това, да си царь. Да слугувашъ на Бога, да се прояви Богъ въ тебе, да проявишъ Неговото съвършенство, то е по-горѣ отъ да си земенъ царь. Казва Писанието: „Всичкитѣ ще бѫдатъ царе.“ Но кога? — Не сега. Не искамъ да си правите илюзии, че човѣкъ билъ образъ и подобие на Бога. За въ бѫдеще ще бѫде, но не сега. Планъ за въ бѫдеще има, побуждение има всѣки день. Първото нѣщо на туй Божественото вѫтрѣ въ въ васъ е да обработвате постоянно почвата, докато Божествениятъ Духъ съ своето знание, съ своята Мѫдрость дойде, хвърли свѣтлина и направи нѣщата ясни. Безъ този Духъ може да ви се говори отъ катедрата дълго врѣме, може да свършите десеть университета, може да отидете въ Индия да слушате всичкитѣ адепти, може да слушате най-великитѣ Учители, нѣма да имате почва да закрѣпне въ васъ Божественото, и нищо нѣма да направите. Мойсей е свършилъ една отъ великитѣ школи на Бѣлото Братство въ Египетъ, но като не разбиралъ основния законъ на Любовьта, единъ день, като излѣзълъ и видѣлъ, че единъ египтянинъ бие единъ евреинъ, убилъ египтянина и го заровилъ въ пѣсъка. Послѣ, като се научилъ, че туй може да дойде до ухото на Фараона, избѣгалъ. Защо избѣгалъ? — Той не бѣше разбралъ още този великъ законъ. Слѣдъ като сгрѣши, той научи урока си, разбра великия законъ, намѣри пѫтя, по който Духътъ говори, и тогава започна да воюва съ Фараона не чрѣзъ убийство, а чрѣзъ знамения и чудеса. По този начинъ Богъ застави Фараона да отстѫпи. Едва слѣдъ 40 години прѣкарани отъ Мойсея въ пустинята, Господъ Му се яви при капината и му каза: „Изуй обущата си, защото земята, на която седишъ е свята“. Сега, вие, ученицитѣ на окултната школа, влизате въ школата съ обуща. Азъ ви прѣдупрѣждавамъ всички да влизате боси. Разбирате ли какво значи боси? — Сърцето ви да бѫде абсолютно чисто, умътъ ви да бѫде свѣтълъ, волята ви да бѫде готова за една отъ великитѣ работи, които Мойсей е вършилъ. Когато Мойсей казва на Бога да го освободи отъ тази работа, че е гъгнивъ, Господъ му отговори: ,,Не, ти ще отидешъ? И проводи му Богъ брата му Арона като помощникъ въ работата, краснорѣчивъ бѣ той. И тъй, да не ви обезсърчава вашата гъгнивость, но 40 години ще прѣкарате въ пустинята въ мѫчнотии, и въ пасене на овце. Защо трѣбва да пасете овцетѣ? Трѣбва да пасете вашитѣ нисши чувства съ тояга. Казвате: овчарь ли ще стана? Овчарь ще станешъ на своитѣ чувства, ще ги пазишъ отъ вълцитѣ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да пази своитѣ чувства да се не развратятъ Да се разврати едно чувство, значи единъ вълкъ да задигне овцата. Всѣко чувство, което се развращава, то е жива овца, и вълкътъ дошълъ, взелъ и я задигналъ Затуй казва Христосъ, че крадецътъ не иде, освѣнъ да заколи, открадне и погуби. И тъй, въ окултната школа, всѣко нѣщо има свой смисълъ. Нашитѣ чувства трѣбва да ги пазимъ да бѫдатъ чисти, свещени. Съ своята тояга, значи съ силата на волята, която е Божествена, съ своя умъ, съ своето сърце трѣбва да пазимъ чувствата си. Сега вие отивате въ астралния свѣтъ, който е билъ нечистъ, но ще го намѣрите чистъ. Всичкить грѣшници вече сѫ завързани. Тамъ има редъ и порядъкъ, и като влѣзете да живѣете въ този свѣтъ, нѣма да има развращаване. Съ сегашното си влизане въ асгралния свѣтъ, вие ще научите една нова култура. На земята вече такива условия нѣма да се създаватъ. Нѣкои казватъ: ще се върнемъ на земята. Не, на тази земя повече нѣма да се върнете. Туй ви живѣние на земята е за послѣденъ пѫть Тия условия, при които живѣете, тази обстановка, която имате, всичко това е за послѣденъ пѫть. Тия връзки, които имате сега сѫ за послѣденъ пѫть. Всички ония души, които сѫ по-налрѣднали, ще ги оставятъ да живѣятъ въ астралния свѣтъ, въ по-рѣдка материя, по-чиста, необезпокоявани отъ никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци — изобщо ще ги поставятъ въ по-благоприятни условия. Ония пъкъ, които спъватъ човѣчеството, ще останатъ на земята. Тъй щото, ученицитѣ на окултната школа трѣбва да знаятъ, че сега е послѣдното имъ прѣраждане. За тѣхъ ще започне единъ новъ етапъ, затова трѣбва да бѫдете сериозни съ живота си. Не е врѣме за игра и опити. Опити не трѣбва да правите. Вие сте правили много опити, ще прѣкратите съ тѣхъ. Сега, вие трѣбва добрѣ да ме разберете, да не се плашите. Ако дойдд съмнѣнието, то е единъ добъръ признакъ, ако дойде скръбьта, тя е единъ добъръ признакъ. И тъй, всички вие сте призвани за една свещена работа, ще я пазите добрѣ въ себе си. Първото нѣщо: всички ще пазите сърцето си! Ще започнете едно вѫтрѣшно чистене. То е много лесно. Ще оставите сърцето си на Бога да бѫде изчистено. Какъ, по кой начинъ? Азъ ви казвамъ: прѣвръзката нѣма да снимате. Послѣ, прозореца, прѣзъ който влиза свѣтлината ще се изчисти, но нѣма да ходите да гледате, какъ и отъ гдѣ влиза свѣтлината. Ще ходите, безъ да гледате, безъ да надниквате. Не е позволено да надниквате, да гледате колко свѣтлина влиза. Ще използувате свѣтлината, ще четете на нея книгата на живота, но надникнешъ ли на прозореца на живота, непрѣменно ще паднешъ въ изкушение. И въ какво изкушение падате? Казвате: азъ искамъ да се запозная съ нѣкой ученъ човѣкъ, да видя какъ живѣе той. Щомъ се запознаешъ съ този човѣкъ, ще паднешъ въ изкушение. Ти ще прѣживѣешъ сѫщото чувство, каквото ще прѣживѣе онзи знаменитъ цигуларь, който слуша да свири нѣкой по-знаменитъ отъ него, отчайва се и се самоубива. У васъ се явява амбиция да бѫдете като този ученъ, но не може да бѫдете, условия нѣмате Тогава вие ще разберете кривия смисълъ на живота. Животътъ не седи въ това, да си ученъ. Казвамъ ви: свѣтлината, която имате струва повече, отколкото свѣтлината, която цѣлия свѣтъ може да ви даде, защото съврѣменниятъ свѣтъ ходи въ тъмнина. И тъй, като ученици на тази окултна школа, азъ не искамъ на сила да бѫдете съвършени, но настоявамъ да работите за развитието на това, което е заложено въ васъ отъ хиляди години. У васъ има стремежъ. Дайте мѣсто на този стремежъ до толкова, доколкото е въ васъ, доколкото вашето съзнание е пробудено, ни повече, ни по малко. Т. м. * 5-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 7. XI. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Най-добриятъ начинъ за разсѫждение. Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху „Разликата между лѣвия и дѣсния пѫть“. Прочете се резюмето върху темата: „Отношението между въздуха и водата“. Тема за слѣдующия пѫть: „Киселитѣ и сладкитѣ храни“ — кои хора употрѣбяватъ киселитѣ, и кои — сладкитѣ храни. Ще пишете за киселитѣ и сладкитѣ храни, които съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ. Туи, което сега мислите и разсѫждавате, отъ памти-вѣка го знаятъ всички, не е нѣщо ново. Запримѣръ, въ дрѣзната философия нѣкой философъ казва: „Всички хора сѫ смъртни“. Това е наполовина вѣрно. Сократъ е човѣкъ, слѣдователно Сократъ е смъртенъ. То е единъ логически изводъ, но той не е вѣренъ въ своята цѣлокупность. Кѫдѣ е невѣрносьта? Всички хора, които прѣстѫпватъ Божия законъ сѫ смъртни. Сократъ, който е прѣстѫпилъ Божия законъ, и той е смъртенъ. Всички хора, които не сѫ прѣстѫпили Божия законъ, не сѫ смъртни. Сократъ не е прѣстѫпилъ Божия законъ, и той не е смъртенъ. Слѣдователно, една отъ прѣдсилкитѣ не е вѣрна. Ето кѫдѣ е лъжата на съврѣменната логика. Казватъ: мисъльта на нѣкого не е логична. Вѣрно е, но не всѣкога логиката подържа Истината. Нѣкой пѫть подържа, нѣкой пѫть — не. Значи вие трѣбва да се освободите отъ тия заблуждения. „Всички хора сѫ смъртни“, ние повтаряме. И азъ съмъ човѣкъ, и азъ съмъ смъртенъ. Смъртенъ си защо? — Защото грѣшишъ. И тъй, логическиятъ изводъ е: за да избѣгнемь смъртьта, трѣбва да бѫдемъ послѣдователни въ изпълнението на Божествения законъ. Божествениятъ законъ може да се изпълни обсолютно, въ това нѣма никаква спънка. Най-лесниятъ законъ за изпълнение е Божествениятъ. И дѣцата го изпълняватъ, и животнитѣ го изпълняватъ. Всичко живо въ свѣта изпълнява Божествения законъ, и голѣма гениалность се изисква, за да изопачишъ Божествения законъ. Само гениалнитѣ хора сѫ въ състояние да изопачатъ Божествения законъ и да създадатъ нѣщо ново. Само тѣ могатъ да отбиятъ хората отъ правия пѫть, да ги заблудятъ и да кажатъ: този е Божествениятъ пѫть. „Всички хора сѫ смъртни“. Въ това изречение се крие извѣстна отрова. За силния човѣкъ, за светията, за праведния, за умния, за Божествения човѣкъ, като кажешъ, че всички хора сѫ смъртни, друга е идеята, която се крие въ тия думи. Трѣбва, обаче, да знаемъ начина да прѣвръщаме идеитѣ, да разлагаме думитѣ и да намѣримъ Истината, която се крие въ тѣхъ. Другото положение. Казватъ сега: „Всички ние се раждаме смъртни“, и това не е вѣрно, т. е. на половина само е вѣрно „Всички се раждатъ смъртни“. Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христосъ: „Роденото отъ плътьта, плъть е“, т. е. роденото при едно грѣховно състояние носи смърть съ себе си, а роденото отъ духа безъ грѣхъ, носи вѣченъ животъ. Сега, въ този новъ начинъ на разсѫждение, ние трѣбва да се ограничимъ, понеже сме на границата. Вие сте близо при тази Божествена граница: n___________________________m Вие сте вижаали онзи символъ, който теософитѣ иматъ, нали? Тѣ иматъ единъ знакъ, но азъ обръщамъ този знакъ въ обратна посока. Тѣ започватъ движението на кривата линия отъ дѣсно къмъ лѣво, а ние обръщаме това движение отъ лѣво къмъ дѣсно. Този символъ е една прѣдстава за разсѫжденията на нисшия умъ. Горната линия АВ — това сѫ условията на живота. Азъ ще нарека другата, напрѣчната линия основа, върху която се крѣпи този животъ. Тя прѣдставя Божественото начало, основата, на която се крѣпи човѣшкиятъ животъ. Сега, азъ ще ви прѣдставя тази идея по слѣдния начинъ. Тукъ имате лицето на една пирамида АВС, С — е остъръ върхъ, като на една игла. ДЛ е една плоскость, която се крѣпи на него, Д и Л сѫ живи, разумни точки. Едната прѣдставлява любовьта, т. е. човѣкътъ, който държи закона на любовьта, а другата на омразата. Единиятъ си служи съ убийство, отмъщение, другиятъ — съ любовь. По нѣкой пѫть хората казватъ: защо трѣбва да любишъ ближния си, защо трѣбва да любишъ противника си, врага си? Прѣдставете си, че Провидението ви е турило на едната страна на тази плоскость, въ Д, а противникътъ ви — въ Л, и вие се държите въ равновѣсие на тази игла С. Какъ нѣма да обичашъ сега? Ако Л се махне, ти ще изгубишъ равновѣсието и ще отхвръкнешь нѣкѫдѣ далече. Слѣдователно, той съставлява противоположния полюсъ на твоя животъ. Това не е зло. Въ дадения моментъ ти ще говоришъ на този човѣкъ любовно, и той ще ти говори любовно, понеже вашитѣ интереси сѫ свързани. Вие по нѣкой пѫть си мислите: защо ли има лоши и добри хора въ свѣта? Лоши и добри хора, това е обикновенсто ваше разбиране. Вие още не знаете, кой човѣкъ е лошъ. Не е зло това, което ние считаме зло. Ние не знаемъ кой човѣкъ е лошъ. Относително само знаемъ. Извѣстенъ човѣкъ при извѣстно отношение е лошъ заради насъ. Така и извѣстенъ човѣкъ, при извѣстни отношения е добъръ зараде насъ, но то е само едно отношение. Това не е абсолютна истина. Когато ние говоримъ, че трѣбва да любимъ врага си, подразбираме, какви трѣбва да бѫдатъ ризумнитѣ ти отношения спрѣмо всички хора. Тия отношения, въ които Богъ те е поставилъ, не трѣбва да ги промѣняшъ, но трѣбва разумно да изпълнишъ всичкитѣ свои задължения. Какъ се създаватъ тия врагове? Д е било свободно сѫщество — ДС. И Л е било свободно — ЛС. Но ДС е жена а ЛС е мѫжъ. ЛС е човѣкъ славолюбивъ въ свѣта. Той иска да се повдигне, но нѣма пари ДС е богата. — ДСА. Слѣдователно, ЛСВ, за да постигне своята цѣль, влюбва се въ тази мома. За какво? — За да стане ученъ човѣкъ, да се прослави въ свѣта. И, слѣдъ като се влюби, Провидението понеже знае, че тѣхнитѣ отношения сѫ лъжливи, поставя ги на тази хосканица. Туй е една женитба. Казва имъ: „Ще се обичате и двамата“. И тѣ се обичатъ, но по необходимость. Тогава нѣкоя жена казва: не мога ли да напусна мѫжа си, азъ не го обичамъ? — Ако го напуснешъ, ще отхвръкнешъ надалече. Дойде мѫжътъ, и той иска да напусне жена си. Казвамъ; не може да я напуснешъ, на хосканица си. Ние можемъ да провѣримъ този законъ. Ако мѫжътъ напусне жената, той ще умре. И ако жената се опита да напусне мѫжа си, тя ще умре, т. е. толкова далече ще отхвръкнешъ, че ще излѣзешъ навънъ изъ орбитата на този свѣтъ. И затова Писанието казва; „Жененъ ли си, не търси да се отвързвашъ. Не си ли жененъ, не търси да се завързвашъ“. Тъй седи философията. Сега, вие не питате какво да правите прѣди да си създадете извѣстни условия въ свѣта, ами слѣдъ като ги създадете. Защото, имайте прѣдъ видъ, че азъ говоря на васъ, като на ученици, които разбиратъ. Ние не можемъ да си играемъ съ законитѣ, които Богъ е вложилъ въ този свѣтъ, въ тази велика школа, прѣдъ лицето на всички тия разумни сѫщества. Тѣ сѫ търпеливи и много снизходителни къмъ насъ, но нашата свобода е ограничена. Не може да прѣстѫпимъ границитѣ на тия закони! Щомъ създадемъ едно ново условие ДЛ, било на физическия свѣтъ, било на сърдечния свѣтъ, било на умствения свѣтъ, ние носимъ послѣдствията — законътъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Щомъ създадешъ въ себе си двѣ противорѣчиви мисли, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ; щомъ създадешъ въ себе си двѣ противорѣчиви желания, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ и щомъ създадешъ въ себе двѣ противорѣчиви дѣйствия, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ. И, ако не ги примиришъ, тѣ ще станатъ една язва и ще спънатъ цѣлото твое развитие. Сега, нѣкой казва: не може ли да поживѣемъ? — Свободни сте, нѣма нѣщо, което да не може да се позволи, но знайте, че въ природата за всичко се плаща. Единъ отъ еврейскитѣ царе, виденъ поетъ и сѫщеврѣменно пророкъ, си е позволилъ единъ произволъ, повидимому една проста постѫпка, позволена като на царь и казва: „Не съмъ ли царь, не мога ли да направя това, не сѫ ли тия мои поданици?“ Тъй и единъ овчарь казва: „Тия овци не сѫ ли мои? Азъ имамъ право да взема кое и да е агне, коя и да е овца, да я заколя и да я изямъ. Азъ съмъ господарь“. Обаче, тази философия, че овчарьтъ има право да яде овцетѣ, не е права. Въ Божествения кодексъ е туренъ слѣдния законъ: овчарьтъ има право да взема вълната и млѣкото, но никога не му е позволено нито да коли, нито да продава овцетѣ. Че ги продава, той е неговъ законь, но не и Божественъ Това не е философия. Казва: „Азъ не съмъ ли овчарь?“ Отъ това изваждамъ друто заключение. Нѣкой пастирь казва: „Азъ съмъ пастирь“. Има пастири въ свѣта, пастири на обществото. Нѣкой казва азъ имамъ право да направя това или онова. Не, нѣмашъ право. Какво можешъ да направишъ, ще се поучишъ отъ овчаря. Овчарьтъ нѣма право да заколи нито една овца, но има право да вземе млѣкото й, има право да вземе вълната й. Това е, което му е дадено въ дадения случай. Това е новъ начинъ за разсѫждение. Обаче не е важно само да разсѫждавате, но и да прилагате Ако разсхждавате и не прилагате, тогава въ васъ ще се яви обратния процесъ. Когато казвамъ, че искамъ да разсѫждавате, то не значи, че искамъ да измѣтете старото изведнъжъ. То е невъзможно. Отъ васъ, при сегашнитѣ условия, се изисква слѣдующето. Вие имате една цѣла кармическа пирамида, нали? Азъ турямъ на единия върхъ — А2, то е законътъ на противорѣчието, В2 е пакъ законъ на противорѣчието и С2 сѫщо е законъ на противорѣчието. Тази пирамида се е образувала отъ редъ беззакония, отъ редъ беззаконни постѫпки. Вие сте я съградили, да кажемъ, прѣди 3 — 4000 години. Мислите ли, че когато нѣкой ви каже, че всичко това трѣбва да се изхвърли, че въ единъ день, въ една седмица, въ единъ мѣсецъ ще може да го изхвърлите? — Не. Казвате, обаче: азъ не мога да го направя. Питамъ тогава: ти, когато за пръвъ пѫть започна да туряшъ камънитѣ на тази пирамида, каза ли, че не може отъ да я направишъ, че не можешъ да я съградишъ? Тогава каза, че можешъ. Слѣдователно, като си казалъ, че можешъ да направишъ тази пирамида, ти можешъ по сѫщия начинъ и да я развалишъ. Ти си започналъ да я градншъ отъ долу-нагорѣ, сега ще започнешъ да я събаряшъ отъ горѣ-надолу. Това е така по отношение на физическия свѣтъ, но по отношение на Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално, Тази пирамида е създадена моментално. И затова казвамъ, че и въ Божествения свѣтъ може да изчезне моментално. И Писанието казва така: „Ще залича прѣгрѣшенията ви и нѣма да ги помена“. Изведнъжъ, моментално, подразбира, че ще ги заличи. Тогава вие се спирате на физическото поле и казвате: какъ ще изправя живота си? — Ще започнете да изправяте живота си отъ тамъ, отдѣто сте го нарушили. Най-първо вие скѫсахте своята връзка съ Бога, и слѣдъ това образувахте тази пирамида. Съ това скѫсване се започва грѣховенъ животъ, лъжливъ животъ. Философията е, че слѣдъ като направихте тази пирамида, вие искахте да живѣете добъръ животъ, безъ всѣкакви грѣхове, а слѣдъ 4—5000 години да направите връзка съ Бога. Ето гдѣ е лъжата! И сега по сѫщия начинъ, както скѫсахте връзката, така и ще се свържете съ Бога. Ще започнете обратното, ще започнете събарянето на тази пирамида. Тя ще се събори сама по себе си. Тя се е образувала безъ Бога, а ще се събори чрѣзъ Бога. Сега, въ школата, както и въ всичкитѣ окултни школи, се проповѣдва единъ чисть и святъ животъ, който може да се постигне чрѣзъ усилие на човѣка. И какви ли не начини и методи се прѣпоржчватъ за това. Нѣкой отиде да се покланя прѣдъ Бога. Ще направи единъ, два, три, сто поклона. Другъ ще се изправи, ще се моли на Бога: Чете една, двѣ, три, четири молитви, ще прочете всичкитѣ псалми, ще се моли, моли, но нищо не излиза отъ тази молитва. Не е въ моленето, не е и въ работата. Божествениятъ законъ, казвалъ съмъ ви и другъ пѫть, изисква абсолютно да не нарушаваме Неговия законъ. То е първото правило за Неговитѣ дѣца. Богъ казва: „Абсолютно нѣма да нарушавате моя законъ!“ Е, какъ става нарушението? Азъ съмъ забѣлѣзвалъ, какъ се закачватъ двѣ братче и сестриче, които се обичатъ. Малкото братче дойде, хване нѣкое косъмче отъ главата на по-голѣмото си сестриче и казва: хванахъ една мушица, че искамъ да откѫсна единъ косъмъ отъ главата ти за да я завържа. Това дѣте не вземе единъ косъмъ отъ своята глава, ами отскубва отъ главата на сестричето си. Ето какъ се е родилъ грѣхътъ. Майката, като види това нѣщо, започва да се смѣе. Това малкото дѣте е извършило едно велико прѣстѫпление. То изтегля едно правило, единъ написанъ законъ отъ главата на своята сестра. Единъ косъмъ е единъ великъ листъ. Сестрата заплаква, а майката се смѣе, бащата се смѣе и казватъ: днесъ нашето момченце отскубна единъ косъмъ отъ главата на сестра си. Най-послѣ какво става съ този синъ? Като порасне: започва да отскубва космитѣ отъ главитѣ на баща си и майка си. Но законътъ, онзи Божественъ принципъ е слѣдующиятъ: ако на това дѣте бихме дали цѣлия свѣтъ, всичкото богатство, то не трѣбваше да отскуби този косъмъ. И ако бихте му казали, че ще му дадете всичкото богатство, дѣтето трѣбваше да каже: не азъ не продавамъ ни еднъ косъмъ отъ главата на сестра си. Онзи братъ, който е отскубналь единъ косъмъ отъ главата на сестра си, той е извършилъ прѣстѫпление, за такъвъ братъ вече се прѣдполага, че той може да направи всичкитѣ прѣстѫпления, да продаде баща си, майка си. Това е новъ начинъ за разсѫждение, който вие сте забравили. Какво правите днесъ? — Седнете и се занимавате съ вашитѣ голѣми грѣхове. Но, ако речете вие сами да съборите тази пирамида, трѣбватъ ви 4-5-6-7-8,000 години, и то, знаете ли какви усилия? Затова Писанието казва: „Ние ще викаме Силния, Великия въ сила и мощь, и мѫдрия въ знание, Истина и Любовь, да дойде да ни помогне, за да може да се освободимъ отъ нея, и нашиятъ умъ нашето сьрце, нашата воля да могатъ да работятъ тъй, както бихме желали.“ Не че въ насъ нѣма желание да работимъ, но повечето отъ васъ сѫ свързани. Вие казвате: ще направя това. Речете да го направите, и виждате, че рѫцетѣ ви сѫ свързани. Искате да направите нѣщо, но усѣщате, че сте вързанъ, ограниченъ. Защо? Вие не се спирате сами да си дадете отчетъ, защо е това. Азъ зная, че вие ще турите причината тамъ, дѣто не е. И тъй когато Христосъ е казалъ: „Любете враговетѣ си“, Той е подразбиралъ слѣдния великъ законъ: Любете враговетѣ си, защото това е волята Божия. Азъ имамъ едно правило, то е слѣдующето: ако мразишъ, ти правишъ единъ грѣхъ по отношение къмъ себе си, самъ се спъвашъ. А да любишъ значи да създавашъ красиви образи. Тия образи сѫ вѣчно красиви. Тѣ сѫ потикъ за твоето усъвършенствуване. Слѣдователно, образитѣ на любовьта сѫ великиятъ потикъ за растенето, за умственото развитие. Ние ще се спремъ върху закона: „Искамъ своето добро, растенето и благородството на моята душа. Азъ трѣбва да любя, понеже това е волята Божия.“ Въ окултната наука, съ която се занимавате, има двѣ противоположности. Въ нея има толкова възможность да станете добъръ, колкото има възможность да станете лошъ. Това не е само за васъ, но и за всичкитѣ религии има тази възможность, понеже всичкитѣ религии си служатъ съ окултната наука, съ окултни сили. И вие трѣбва да знаете, че всичкитѣ висши сѫщества, всичкитѣ разумни сѫщества не сѫ отъ тия, които може да окаляте или да оставите върху тѣхъ своитѣ нечистотии. Слѣдователно, тѣ сѫ много взискателни. Ако вие влѣзете въ една окултна школа, и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключатъ тамъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие мислите тъй: какво ли мисли Учительтъ за мене? Самата ви мисъль вече е нечиста. Ако вие сте човѣкъ на любовьта, какво ще мисля заради васъ? Ще констатирамъ единъ фактъ, че сте човѣкъ на любовьта, и ако река да изопача този фактъ друго-яче, значи да проваля себе си. Ако вие сте човѣкъ на мѫдростьта какво ще мисля заради васъ? Не мога да изопача този факъ. Фактъ е това! Ако при всѣка постѫпка, която вие вършите, постѫпвате по закона на мѫдростьта — азъ взимамъ думата „мѫдрость“ въ много тѣсенъ, ограниченъ смисълъ — човѣшка мѫдрость, а не Божествена — какво ще мисля? — Ще можемъ много добрѣ да се разберемъ. И въ критиката си пакъ ще се разберемъ. Любовьта, за която азъ ви говоря, не е човѣшка любовь, и ако вие постѫпвате по тази любовь ще се разберемъ. Азъ искамъ да ви насоча не къмъ личностьта, защото личностьта ще ви ограничи. Въ какво седи тази личность? Тя е единъ крѫгъ, който има два центра. Това е човѣшкото лице. Отдолу се образува единъ квадратъ. Въ този квадратъ има малки извивки. Въ това е красотата. Човѣкътъ може да се прѣдстави въ геометрическа форма. Онзи човѣкъ когото художницитѣ рисуватъ, той е човѣкътъ на желанията въ астралния свѣтъ. Тамъ има извѣстна пластичность, извѣстно движение. Въ малкитѣ извивки не се забѣлѣзватъ правитѣ линии. Когато гледаме човѣка въ лицето, красотата зависи отъ това, че въ него ставатъ промѣни. Тия промѣни именно ни радватъ. Ако се спратъ тия движения, човѣкъ е много отвратителенъ. Когато това лице се движи бързо, то е приятно. Живото лице е, което ни радва. Живо лице може да бѫде само умното лице. Въ личностьта се криятъ най-лошитѣ нѣща. Тя е изразъ на егоизмъ, на подлизурство, на страхъ, на измама, на лъжа. И човѣшката личность е създадена отъ всичкитѣ отрицателни качества въ свѣта. Това е личностьта. Азъ не говоря за „азъ — а“, за човѣка, за съзнателното, но — за личностьта. Нѣкой казва: обидиха ме. Обидили го въ какво? — Че му казали една истина. А, другъ е вече въпросътъ. Днесъ върху личностьта ни каква наука не може да се съгради. Какво е родила личностьта? Съврѣменната наука: съврѣменната философия,химия, физика, биология, вземете и богословието, и всичкитѣ други отрасли, по причина на човѣшката личность всички тия науки сѫ се опорочили, отклонили сѫ се отъ своя правъ пѫть. Да кажемъ, лѣкарь е нѣкой, но той не е истински лѣкарь, да служи на Бога. Единъ химикъ днесъ ни най-малко не му е цѣльта да служи на Бога. Съврѣменниятъ музикантъ сѫщо не е идеенъ. Всѣки музикантъ иска да спечели пари. Художникътъ иска да нарисува една картина за пари. Пари, навсѣкѫдѣ пари! Това е личностьта у човѣка. Сега нѣкой може да възрази че изкуството е принесло полза. Тъй е. Нѣкой може да каже, че науката е принесла полза. Тъй е, но въ свѣта не се проявява само личностьта, съ личностьта заедно се проявява и разумната човѣшка душа. Слѣдователно тя прѣвръща дѣйствията на егоизма въ добро. Това не се дължи на човѣшката личность. Това се дължи на човѣшката душа, която постоянно работи за доброто въ свъта. Ето защо, ние трѣбва въ себе си да се освободимъ отъ своята личность, не изведнъжъ, а послѣдователно и разумно. Така да се освободимъ, щото да не нарушимъ чувствата, мислитѣ и желанията на нашата душа. Нѣкой казва: Изведнъжъ да направимъ това! Вие не можете изведнъжъ да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камъкъ по камъкъ, разумно ще снимате, разумно ще изправяте погрѣшкитѣ си, и никакъ нѣма да се обезсърчавате. Тогава ние ще дойдемъ до онази нова филоссфия, която ще ни открие, че ние сме въ границата на този новъ свѣтъ. Иде една велика вълна отъ мисли, чувства и дѣйствия на възвишени сѫщества. Тя ще дойде, ще проникне на всѣкѫдѣ. И ако вие не сте готови, тя ще постѫпи тъй: ще прѣмахне снѣга отъ свѣта, сѣменцата, които сѫ потиснати, ще ги извади отъ земята, болнитѣ ще оздрави и всички нечистотии ще очисти. Това сѫ твърдения. Ще каже нѣкой: докажи! Тия нѣща не се доказватъ, вие ще ги видите. Тия нѣща нѣма какво да ги виждате отвънъ, тѣ сѫ вѫтрѣ въ васъ. Най първо вие искате да бѫдете радостни, спокойни, да имате добро разположение на духа, искате да имате връзка съ Бога. Тогава, защо ще Го търсите горѣ на небето? Толкозъ години го търсите, а не сте мислили, че Богъ, който прониква въ всички сѫщества, прониква чрѣзъ Духа и въ вашето сърце. Нѣкой пѫть вие сте недоволни. Дойде нѣкой приятель при васъ натѫженъ, скърбенъ, иска утѣха. Вие казвате: днесь не съмъ разлоложенъ, махни се отъ тука, другъ пѫть ела при менъ! Питамъ: съ тази ваша постѫпка вие не сте ли наскърбили Бога? Мислите ли, че Богъ е доволенъ отъ васъ? Не, вие сте Го наскърбили въ лицето на вашия приятель. Тогава туй разумно сѫщество ще ви погледне, ще помисли малко и ще ви тури името така: „За споменъ да мисли“ з. с. д. м. Господъ казва: „Азъ ще ви науча да мислите“. И знаете ли какво може да ви се случи? Ние имаме редъ наблюдения, не отъ миналого, но отъ сегашното. Тамъ, въ Габровско, нѣкое си малко дѣте се радвало на едно ластовиче гнѣздо. Изважда петь малки ластовичета и съ ножици отрѣзва езичетата имъ. Занася ги при майка си, а майката се радва и казва: „Моето дѣте днесъ извадило петь ластовичета отъ гнѣздото имъ и имъ отрѣзало езичетата. Колко пъргаво, колко умно дѣте!“ То израства и се оженва. Раждатъ му се петь дѣца, но всичкитѣ нѣми Слѣдователно, по този законъ вие трѣбва да знаете, че всичкитѣ дѣйствия, прѣгрѣшения въ свѣта, не сѫ много неразумни — за тѣхъ се държи смѣтка. Има много разумни сѫщества, които могатъ да пострадатъ отъ насъ. Ето защо, всички спънки, мѫчнотии, страдания, които ни сполетяватъ въ живота сѫ резултатъ на нашитѣ постѫпки. Сега, въ школата, ние не искаме вие да се боите, да казвате: а, то е страшно! Не, ще имате новъ моралъ, нови разсѫждения. Ние казваме: безъ страхъ!“ Азъ съмъ далъ на младитѣ единъ поздравъ: „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ На васъ казвамъ: ,,Само свѣтлиятъ пѫть на Божествената Мѫдрость води къмъ Божествената Истина!“ И тъй, ние ще употрѣбимъ науката не за нашата личность, не да пожертвуваме Истината за тази наука, ние искаме да употрѣбимъ съврѣменната наука като срѣдство за възтържествуване на Истината. Ние ще си послужимъ съ логиката, съ всички други науки съ които човѣчеството разполага. Азъ не съмъ противъ логиката. Онзи, който е измислилъ, добрѣ е направилъ. Но, тази логика трѣбва да бѫде свещена, Божествена. Истината не трѣбва да бѫде логика на лъжа. Сѫщеврѣменно и философията трѣбва да бѫде Божествена. Може да бѫде! Отъ насъ зависи. Не всички хора могатъ да бѫдать философи. Философитѣ сѫ родени, тѣ не се раждатъ сега. Човѣкъ не може като се роди и веднага да стане философъ, той трѣбва да е работилъ хиляди години, за да стане философъ. И тъй, нѣкои отъ васъ трѣбва да турятъ нова основа, да се очистятъ по новия начинъ. Вие трѣбва съ помощьта на Божественото съзнание да внесете Истината. Трѣбва да си прѣдставите Бога, като едно разумно лице, което те наблюдава, винаги щедъръ, мѫдъръ и да кажешъ: заради Него, заради Този, който ми е далъ всичкитѣ блага въ свѣта, ще се постарая да изпълня всичко. То е воля, то е сила! Богъ е единствената сила, която може да стимулира. А сега, нѣкои вмѣсто да турятъ Бога като идеалъ въ душата си, турятъ нѣкой великъ, нѣкой идеаленъ човѣкъ и си го прѣдставятъ като Богъ. Нѣмамъ нищо противъ това, обаче, ще си признаете факта, ще кажете тъй: Господи, направихме една погрѣшка, прости ни! Ние ще се стремимъ да изпълнимъ Твоя законъ. Погрѣшката е извънъ врѣмето и пространството. Изправишъ ли погрѣшката, веднага въ душата си ще почувствувашъ една лекота. Туй нѣщс сега е необходимо за васъ. Азъ ще влѣза въ необходимоститѣ, за да може тази наука да се реализира, вашиятъ животъ и условията да се подобрятъ. Сега, ако вие имате разединение помежду си, вие ще се срѣщате, но тъй както хората се срѣщатъ въ гостилницата; ядатъ, пиятъ и си приказватъ, но тѣзи връзки сѫ връзки на интересъ, не сѫ любовни връзки. Божественитѣ връзки сѫ връзки, които ще ни свържатъ съ вѣчностьта. Тѣ сѫ връзки на Добродѣльта, връзки на Божествената Мѫдрость и Любовь, връзки на свещенитѣ Божествени мисли. Когато обичашъ нѣкого, като напише нѣщо, ще го изслушашъ. Нека ти прочете единъ, два, три куплета, тогава си изкажи мнѣнието, тогава си изкажи одобрѣнието, но не за да го подмамвашъ, а само да го насърчишъ. Не казвай, че е много добрѣ. Кажи само, че е добрѣ. Ако е добро, като ти прочете тия два-три куплета, трѣбва да почувствувашъ хубостьта на неговата мисъль. Когаго вие пишете темитѣ, каква е моята задача? Азъ ви задавамъ теми отъ разни области. Моята цѣль не е да станете писатели, но да се научите да любите Истината и да мислите правилно. Не съмъ азъ, който ще ви науча да мислите правилно, но искамъ Божествениятъ Духъ въ васъ да се прояви, да дойде туй Божествено съзнание. Вие трѣбва да мислите правилно. Сега нѣкои казва тъй: азъ да порастна веднъжъ, нѣма да имамъ нужда отъ баща си. Не, това е крива философия, крива мисъль. Нѣкои казва: не искамъ да имамъ ярема на баща си. Щомъ е имало яремъ, това не е баща. Тогава, по сѫщия пѫть на мисъльта като се върви, нѣкой ще каже: ние искаме да се освободимъ отъ Бога, защото по-тежъкъ яремъ отъ Божия нѣма. Всички искатъ да се освободятъ, да бѫдатъ свободни. Свободата въ свѣта седи въ изпълнението на тия велики заюни. Тамъ е нашето щастие. Отъ Бога имаме нужда тъй, както отъ свѣтлината, отъ водата, отъ хлѣба даже и по-голѣма нужда. И отъ баща си имаме нужда, и отъ майка си. Това сѫ отношения. Тия отношения за бѫдеще ще станатъ по тѣсни. Нѣкой казва не искамъ Учителя си, искамъ да бѫда самичъкъ. Майката може да каже: азъ отъ дѣцата си нѣмамъ нужда. Крива философия е тази, вие не разсѫждавате правилно. Ако мислите, че дѣцата ви сѫ брѣме, че майката е едно брѣме, въ това нѣма никаква философия. Сега, нѣкои хора казватъ: е майка! Какво нѣщо е майката? Майката е велико нѣщо въ свѣта! Дѣтето — това е изразъ на тази майка, на това велико. Туй разбиране, което сега имате за живота, не е истинското разбиране. Туй, което вие наричате дѣца, това не сѫ още дѣца. Онова разумното дѣте въ тебе може да бѫде отвънъ, може да бѫде отвѫтрѣ, а може да бѫде и горѣ при Бога. И тъй, Христосъ е казалъ: „Единъ е вашиятъ Отецъ гсрѣ, а всички вие сте братя“. Сега, въ школата, трѣбва д�