Search the Community

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Физичниятъ и Божествениятъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: Всѣки отъ васъ да направи опитъ, самъ да се нарисува. Гледайте се въ огледалото и се рисувайте. Интересно е да видите, какво може да постигнете въ това отношение. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ знанието на свѣта. Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание безъ прилагане прави човѣка гордъ. Значи, гордостьта е резултатъ на неизползувано, натрупано знание. Гордостьта е обратенъ процесъ на смирението. — Кога се смирява човѣкъ? — Когато прилага знанието, което е придобилъ. Така той вижда, какво може да направи и какво не може, и постепенно се смирява. Който живѣе само за себе си, не може да използува знанието си и го трупа като излишенъ баластъ. Като живѣе за Бога, за ближния си и за себе си, човѣкъ дохожда до истинския животъ и възможноститѣ, които му сѫ дадени. На фиг. 1. имаме крѫга АСDВ, който представя истинския животъ и възможноститѣ, които сѫ скрити въ него. Възможноститѣ показватъ, какво може да направи човѣкъ. Центърътъ на крѫга е точка или нула. — Отде иде нулата? — Отъ Индия. За нулата се казва, че е нищо и е по-малка отъ единицата. Въпрѣки това, нулата съдържа сила, която увеличава и намалява числата. Ако предъ единицата турите нула, числото се намалява. Ако следъ единицата турите една нула, числото се увеличава десеть пѫти. Тая сила показва възможноститѣ за човѣшкото развитие. Числата 700, 800 и 500 показватъ силата на нулата. Дветѣ нули следъ седморката, осморката и петорката показватъ, че тия числа иматъ възможность да растатъ. Когато се говори за числата, като количества, ние имаме предъ видъ простата материя; обаче, когато се говори за числата, като форми, които съдържатъ живи сили, ние имаме друго разбиране за тѣхъ. Това сѫ живи форми, носители на енергии. Напримѣръ, ако измѣрите дължината и широчината на човѣшката глава, ще видите, че тия числа сѫ живи, иматъ възможность да растатъ. Обикновено дължината на главата е по-голѣма отъ широчината ѝ. Това показва, че формата на човѣшката глава не е крѫгла, но продълговата, т. е. елипсовидна. Дължината на човѣшкото тѣло има отношение къмъ интелигентностьта на човѣка и неговата сила. Високиятъ човѣкъ, дългиятъ носъ, дългото ухо, дългитѣ вежди показватъ, че човѣкъ е интелигентенъ. Дебелитѣ вежди говорятъ повече за чувственостьта на човѣка, отколкото за неговата интелигентность. Като се изучаватъ веждитѣ, трѣбва да се обръща внимание още и на дължината на космитѣ, тѣхното направление, както и формата имъ. Дългитѣ и тънки вежди, дългиятъ и правиленъ носъ сѫщо говорятъ за интелигентностьта на човѣка, която се опредѣля още отъ широчината на ноздритѣ и тѣхната форма. Отстрана на носа има две-три линии, които опредѣлятъ качеството на човѣшкия умъ. Въ нисшитѣ животни носътъ е сраснатъ съ горната челюсть, а въ човѣка той е отдѣленъ, свободенъ. Това показва, че умътъ въ човѣка работи самостоятелно. Крѫгътъ, като геометрична форма, крие въ себе си зародишъ на сили, които иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Нѣкои математици твърдятъ, че въ крѫга се намиратъ известни знаци, представени въ видъ на ѫгли съ противоположни посоки. Силитѣ, които се отправятъ къмъ върха на ѫглитѣ, постепенно изчезватъ. Следователно, тия сили сѫ всѣкога по-малки отъ силитѣ, които действуватъ на края на ѫглитѣ. Човѣшкиятъ носъ има форма на ѫгѫлъ, горе тѣсенъ, долу широкъ, затова интелигентностьта и силата на човѣка зависи отъ долната часть на носа. Горната, тѣсната часть на носа показва стремежа на човѣка. Тя е свързана съ веждитѣ. Отъ голѣмо значение за човѣка е долната часть на носа, неговитѣ крилца. Тѣ трѣбва да бѫдатъ добре развити. Правилното развитие на носа се опредѣля отъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото по-правилни и фини сѫ тѣ, толкова по-красиви сѫ линиитѣ на носа. Понѣкога тия линии се извиватъ като запетая, а понѣкога иматъ форма на еврейската буква йотъ, която съдържа творчески сили въ себе си. Споредъ еврейската кабала, човѣкъ е създаденъ само отъ йотове, тѣсно свързани помежду си. Сега азъ искамъ да ви обърна внимание върху живота, като нѣщо невидимо, но реално. Той се изявява чрезъ движения, а интелигентностьта — чрезъ свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-голѣма е интелигентностьта. Дето чувствата сѫ по-развити, тамъ материята има по-голѣма гѫстота. Силата на чувствата има отношение къмъ страститѣ. Затова казватъ: Силни чувства, силни страсти. Ако претеглите единъ човѣкъ съ силни страсти, ще видите, че той тежи повече отъ интелигентния. Значи, духовнитѣ хора сѫ по-леки отъ материалиститѣ. Въ бѫдеще, когато искатъ да опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е духовенъ и до каква степень е духовенъ, ще го турятъ на везни, да го претеглятъ. Отъ теглото му ще опредѣлятъ неговата духовность. И тъй, сѫществуватъ два вида хора: обикновени, т. е. материалисти, които боравятъ само съ физичния свѣтъ, и духовни. Първитѣ се интересуватъ само отъ външния животъ, но не и отъ неговото вѫтрешно съдържание. Тѣ гледатъ на животнитѣ и растенията като на глупави, прости сѫщества. Много естествено, тѣ не проникватъ въ тѣхната сѫщина и не се запитватъ, защо нѣкои животни и растения сѫ дълговѣчни. Има животни, които по отношение на дългия животъ надминаватъ човѣка. Това показва, че тѣ знаятъ нѣщо повече отъ него за продължителността на живота. Сегашниятъ човѣкъ едва достига до 120 години. За оправдание на своя кратъкъ животъ на земята, хората казватъ, че това се дължи на интенсивностьта на живота. Значи, интенсивниятъ животъ отнема силитѣ на човѣшкия организъмъ. Отъ една страна, човѣкъ изразходва повече сили, отколкото трѣбва, а отъ друга страна, нѣма достатъчно храна, съ която да уравновеси тия сили. Щомъ е така, не му остава друго, освенъ да напусне земята преждевременно. Ще кажете, че така е опредѣлено, да си замине човѣкъ по-рано. Споредъ мене, опредѣленитѣ нѣща сѫ разумни. Ако намирате, че нѣщо е неразумно, а, въпрѣки това, става, туй показва, че то не е опредѣлено да стане. Сега, да се върнемъ къмъ крѫга, описанъ около квадрата АСDВ. Тоя крѫгъ е съставенъ отъ безброй малки величини, които излизатъ отъ центъра О — най-голѣмата величина, и отиватъ къмъ окрѫжностьта. Центърътъ О е душата на разумната сила, която се изявява на вънъ или въ видъ на клончета, или въ видъ на силови линии. На сѫщото основание, и човѣшката душа се намира въ центъра на Битието. Отъ душата, въ видъ на силови линии, излизатъ всички органи на човѣшкото тѣло. Споредъ едни, душата се намира нѣкѫде подъ лъжичката; споредъ други, тя е въ срѣдата на слънчевия вѫзелъ, нареченъ стомашенъ мозъкъ. Въ стомашния мозъкъ се намиратъ редъ ганглии, които образуватъ първичния мозъкъ. Последниятъ играе роля при храносмилането и кръвообръщението. Тамъ е мѣстото на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система, съ седалище главата, регулира човѣшката мисъль. Значи, въ човѣка има две нервни системи; симпатична нервна система, чрезъ която се проявява душата, и мозъчна нервна система, чрезъ която се проявява духътъ или умъть на човѣка. Коренитѣ на човѣка се намиратъ въ симпатичната нервна система, а клонетѣ сѫ пръснати по цѣлото тѣло. Когато човѣкъ страда, обича или се радва, това се отразява на симпатичната нервна система; когато мисли, това се отразява на мозъка, а оттамъ на лицето. Лицето е акумулаторъ, който събира енергията отъ външния свѣтъ и я предава вѫтре въ мозъка и вънъ отъ мозъка. Затова трѣбва да се обръща внимание на лицето, като възприематель и предаватель на енергии. По лицето се познава състоянието на човѣка. Достатъчно е да погледнешъ очитѣ, носа, устата на човѣка, за да познаешъ, какво преживява. Човѣшкото лице представя две пирамиди: едната е съ върха надолу — брадата на човѣка; надъ тая пирамида е поставенъ мозъкътъ; основа на пирамидата сѫ човѣшкитѣ скули, които даватъ широчина на лицето. Втората пирамида е съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ. Въ мозъка на човѣка, т. е. въ дветѣ хемисфери се криятъ неговитѣ възможности, чрезъ които той се проявява. Казваме: Проявенъ и непроявенъ човѣкъ, или проявенъ и непроявенъ животъ, т. е. добъръ и лошъ животъ. Това се изразява съ двата ѫгла на чъртежа: единиятъ ѫгълъ е обърнатъ съ върха надолу, а другиятъ — съ върха нагоре. Първиятъ ѫгълъ представя грѣшния, падналия човѣкъ, или човѣкътъ на чувствата. Вториятъ ѫгълъ — съ върха нагоре, представя добрия човѣкъ, т. е. доброто естество на човѣка. Двата ѫгла — съ върха нагоре и съ върха надолу, представятъ доброто и лошото естество на човѣка. Когато се проявява лошото му естество, той се обръща съ главата надолу. Тогава неговитѣ стремежи се отправятъ къмъ земята, къмъ свѣта. Вънъ отъ свѣта за него не сѫществува нищо реално. Той казва: Реално е само онова, което сѫществува на земята. Какво има на небето, това не ме интересува. Обърне ли се ѫгълътъ съ върха нагоре, ние имаме предъ себе си човѣкъ съ стремежъ къмъ слънцето. Той е представитель на мисъльта, на свѣтлината, на благородното и възвишеното въ човѣка. Първиятъ човѣкъ е стариятъ, голѣмиятъ, съ върха надолу. Праведниятъ човѣкъ, съ върха нагоре, е малкото дете, което сега се проявява. Понѣкога голѣмиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ малкия и постоянно го кара да работи, да регулира дихателната система. Неправилното дишане внася утайки, наслоявания въ човѣшкия организъмъ. — Кога диша човѣкъ неправилно? — Когато мисли и чувствува неправилно. Въ тоя смисълъ, туберкулозата не е само външна, органична болесть, но тя има отношение къмъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Изопаченитѣ мисли и чувства сѫ условия за туберкулозата. Тѣ произвеждатъ отслабване на дробоветѣ. Следователно, ако внесете въ ума си прави и свѣтли мисли, а въ сърдцето си прави и благородни чувства, туберкулозата, сама по себе си, ще изчезне. — Азъ ще умра. — Това е отрицателна мисъль. — Не мога да търпя тоя човѣкъ. — И това е отрицателна мисъль. Казвамъ: Ще живѣешъ и ще търпишъ. — Ще търпя, по неволя ще търпя. — Това не е търпение. Силниятъ те бие, и ти търпишъ — това е търпение по необходимость. Обаче, вѫтрешно ти скърцашъ съ зѫби и се заканвашъ: И азъ ще дойда на власть, ще ти покажа, какъ се бие. Нѣма да се заканвате на хората, но ще търпите, както търпѣха мѫченицитѣ за Христа. Тѣ понасяха страданията съ любовь и, който вдигна рѫка надъ тѣхъ, стана последователь на Христа. Ония, които ги гонѣха, приеха отъ тѣхната любовь и свѣтлина и станаха християни. Не можешъ да вдигнешъ рѫка върху единъ истински християнинъ или светия, и да не приемешъ неговитѣ идеи. Достатъчно е само съ пръстъ да го бутнешъ, за да тръгнешъ въ неговия пѫть. Достатъчно е да кажешъ една лоша дума за праведния или за светията, за да попаднешъ подъ неговата свѣтлина. Докоснешъ ли се до неговото хоро, не можешъ вече да се освободишъ, ще играешъ, както той играе. Сега азъ искамъ да насоча ума ви къмъ новата мисъль, да ви освободя отъ старитѣ разбирания на миналото, които сѫ разбирания на млѣкопитаещитѣ, на рибитѣ. Въпрѣки това, човѣкъ си мисли, че стои много по-високо отъ животнитѣ. Въ едно отношение човѣкъ е по-високо отъ животнитѣ, но въ друго отношение, тѣ сѫ разрешили нѣкои въпроси по-добре отъ него. Напримѣръ, птицата е разрешила семейнитѣ отношения по-добре отъ човѣка. Тамъ и мѫжката, и женската птици сѫ равноправни. Никѫде жената не е така свободна, както женската птица. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ животни, тамъ жената е робиня. Тя носи цѣлия товаръ на семейството; тя отглежда малкитѣ, а мѫжътъ го нѣма никѫде. Той се явява като гостъ и оставя жената да носи всичкитѣ последствия. Децата познаватъ само майка си. Бащата не се явява никакъвъ. Едва сега, между млѣкопитаещитѣ, специално между хората, бащата започва да се грижи за децата си и да поема тежестьта на семейството. Като се намѣри предъ голѣми мѫчнотии, той казва: Не е лесно да станешъ баща. Като живѣе на земята, човѣкъ ще стане и баща, и майка. Да станешъ баща, това значи, да туришъ край на своя егоизъмъ и да започнешъ да се очовѣчавашъ. Ако не станешъ баща и майка, не можешъ да се очовѣчишъ. Младата мома и младиятъ момъкъ мислятъ само за себе си. Щомъ се оженятъ и станатъ баща и майка, тѣ започватъ да мислятъ и за децата си. Като неженени, тѣ мислятъ по единъ начинъ; щомъ се оженятъ, напущать своя егоизъмъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да стане красивъ, да подобри чъртитѣ на лицето си. Малко хора иматъ красива уста. Красотата ѝ се заключава въ една особена извивка, която опредѣля човѣшката интелигентность. Въ сѫщность, интелигентностьта на човѣка се очъртава на неговия носъ, затова той трѣбва да работи главно върху носа си. Той е магътъ на човѣшкото лице. Ако носътъ ви е правиленъ и добре развитъ, вие ще бѫдете господари на себе си. — Какъ може човѣкъ да работи върху носа си? — Има редъ методи за това, които трѣбва да се изучаватъ. Ще работите, безъ да употрѣбявате насилие върху себе си. Всѣко насилие носи лоши последствия. Адамъ и Ева насилиха себе си, т. е. Божественото начало въ себе си. Богъ имъ заповѣда да не ядатъ отъ забраненото дърво, но тѣ не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Богъ запита Адама, защо наруши заповѣдьта Му, Адамъ не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и следъ това предложила и на него отъ забранения плодъ. Ева, на въпроса, защо яде отъ забранения плодъ, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Богъ каза на жената: „Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето сѣме и змията.“ Следователно, днесъ не се борятъ мѫжътъ и жената, но жената се бори съ злото. Какво представя жената? Тя е последното творение на Господа. Всѣко последно творение е по-високо отъ предидещитѣ. Богъ направи растенията и животнитѣ преди човѣка. Значи, човѣкътъ стои по-високо отъ растенията и животнитѣ. На сѫщото основание, Ева стои по- високо отъ Адама, т. е. жената стои по-високо отъ мѫжа. Богъ вдъхна на Адама жива душа, а на Ева — интелигентность. Значи, жената представя интелигентностьта. Когато се казва, че жената е само женствена, но не е интелигентна, това не е право. Изобщо, жената е по- интелигентна отъ мѫжа. Той е нагоденъ повече да воюва, да се бори — силенъ е, но въ него нѣма голѣма философия. Казватъ, че мѫжътъ е гениаленъ, ученъ, философъ. Помнете: Гений, великъ човѣкъ не може да се роди отъ проста и глупава майка. Само интелигентната и умна майка може да роди гениаленъ синъ или гениална дъщеря. Бащата може да е посрѣдственъ човѣкъ, но майката трѣбва да бѫде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мѫчно предава своята интелигентность на децата отъ майката. Той може да предаде своята интелигентность, само ако и майката е интелигентна. Като се събере интелигентностьта и на двамата, ще се създаде нѣщо по-добро. И тъй, знанието, интелигентностьта произлизатъ отъ любовьта. Мѫдростьта може да се прояви въ човѣка дотолкова, доколкото неговата любовь има за основа знанието и интелигентностьта. Тая любовь наричаме просвѣтена. Ако любовьта ви не е просвѣтена, нищо не може да родите. Нѣкои птици иматъ такива отношения помежду си, каквито хората още не познаватъ. Напримѣръ, когато мѫжката и женската птица изпълнятъ задължението си къмъ своитѣ малки, тѣ сѫ вече свободни. Между тѣхъ нѣма никаква ревность, нито разпуснатъ животъ. Нѣкои птици, като орела, сѫ еднобрачни, а други — живѣятъ задружно нѣколко години и после се напущатъ. Обаче, орелътъ се жени само единъ пѫть. Това сѫ вметнати мисли, които иматъ значение само за изясняване на нѣкои въпроси. Въ това отношение, женитбата, бракътъ е възпитателно срѣдство, което освобождава хората отъ крайния егоизъмъ. Той втвърдява човѣка. Ако не се освободи отъ това втвърдяване, човѣкъ рискува да загуби живота си. Семейството налага на човѣка известни жертви, чрезъ които той изучава закона—любовь къмъ Бога. Тая любовь е центъръ на всички възможности, на всѣки животъ. Това всѣки може да опита. Като изучава себе си, човѣкъ вижда дветѣ си естества: едното е тихо и спокойно, а другото постоянно е недоволно и за всичко се гнѣви. Първото естество наричаме разумно начало въ човѣка, а второто — неразумно начало. Между дветѣ естества има тѣсна връзка. Когато видите, че човѣкъ бърза, гнѣви се, иска по-скоро да постигне нѣщо, ще знаете, че въ него действува неразумното начало. Разумното или Божественото начало въ него тихо му нашепва: Не бързай толкова, не се сърди, почакай, има време за тая работа. — Не, искамъ по-скоро да я свърша. Най-после неразумното естество въ човѣка вижда, че е на кривъ пѫть. Тогава разумното естество мълчи. — Защо боледувамъ? — пита неразумното естество. Разумното мълчи, нищо не му казва. — Защо страдамъ? И на тоя въпросъ не получава отговоръ. Разумното не отговаря на тоя въпросъ, но тихо му на шепва: Ако ме слушашъ, нѣма да страдашъ. Ти искашъ да станешъ великъ, ученъ човѣкъ, но нѣма да успѣешъ. — Защо? — Това сѫ чужди желания, които сѫ преплетени съ твоитѣ. Ти трѣбва да се научишъ да отдѣляшъ твоето отъ чуждото и да давашъ ходъ само на твоитѣ мисли и желания. Искашъ да бѫдешъ богатъ, великъ човѣкъ — това е чуждо желание. Ти виждашъ духовното богатство на нѣкой човѣкъ и пожелавашъ да станешъ като него. И това е възможно, но методътъ е кривъ. Духовното богатство се постига по вѫтрешенъ, духовенъ пѫть. Ти искашъ да го постигнешъ по външенъ пѫть. Това е невъзможно. И тъй, ако вървишъ по стремежитѣ на неразумното начало въ себе си, ти самъ се осѫждашъ на падение, на израждане и най-после на смърть. Изгубишъ ли духовното въ себе си, ти умирашъ. Много естествено, щомъ изгубишъ условията за своето развитие, ти умирашъ. Казватъ, че човѣкъ има две души: животинска и Божествена. Докато страда, докато се бори, Божествената душа присѫтствува въ него, и той има условия да се развива. Напусне ли го тя, съ него всичко е свършено. Затова казваме, че човѣкъ има бѫдеще, докато се стреми къмъ Божественото. Народътъ има бѫдеще, докато всички хора се стремятъ къмъ Божественото. Ако всички хора проявявятъ любовьта си къмъ Бога, тѣхното бѫдеще е осигурено. Стремятъ ли се къмъ величие, къмъ надмощие надъ Божественото, тѣ влизатъ въ аномалиитѣ на живота, които водятъ къмъ грѣха. Прочетете пета глава къмъ Галатянитѣ, дето сѫ изброени 17 качества на грѣха и деветь плода на Духа. Какво допринасятъ лошитѣ качества и грѣха за човѣка? Тѣ развалятъ кръвообръщението му, вследствие на което цвѣтътъ на лицето се изгубва, очитѣ потъмняватъ, носътъ се деформира. Ако човѣкъ върви редъ поколѣния въ лошия пѫть, брадата му постепенно лѣга надолу, както въ животнитѣ. Добриятъ и благо роденъ човѣкъ се познава по това, че на брадата си има една вдлъбнатина. Стане ли брадата равна и придобие форма на чуканче, тя се е деформирала вече. Живѣйте така, че всѣки день да придобивате по нѣшо добро къмъ линиитѣ на лицето си, а не да се деформирате. Като наблюдавате устнитѣ на човѣка, виждате, че горната е по-развита отъ долната. Това е правилното положение. Такъвъ човѣкъ е повече активенъ, отколкото пасивенъ. Добре развита горна устна прави човѣка активенъ. Добре развита долна устна го прави пасивенъ. Активниятъ човѣкъ лесно се сърди, но лесно му минава. Пасивниятъ изглежда кротъкъ, но той отвѫтре се бушува. Стремете се къмъ хармонията въ живота, да изработите правилни хармонични чърти на лицето. Всѣко трептение на хармоничното лице е като трептенията на свѣтлината. Това лице е подобно на сутринната зора. Както се увеличава сутринната свѣтлина, така се увеличава сиянието на лицето въ хармоничния човѣкъ. Свѣтлината на добрия и хармониченъ човѣкъ постепенно се усилва, докато единъ день и въ него изгрѣе слънцето на живота. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали Божественото въ него взима надмощие, или човѣшкото. Ако Божественото има надмощие, и бедни да сте, нѣма да се безпокоите; ако човѣшкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболѣете, да не изгубите богатството си. Нова философия е нуждна на човѣка, която да измѣни неговата мисъль. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка? — Права, положителна, свѣтла. Трѣбва ли да се вмъквашъ въ Божественото съзнание и да критикувашъ Бога? Казвашъ: Защо Богъ ме е създалъ такъвъ? — Богъ не те е създалъ такъвъ. Ако ти обичашъ да пиешъ, Богъ ли е виновенъ за това? Че си ялъ и пилъ, когато не трѣбва, ти си виновенъ за това. Имашъ лоши навици. Обичашъ да критикувашъ хората, виждашъ по грѣшкитѣ имъ — ти си виновенъ за това. — Какво сѫ погрѣшкитѣ на хората? — Извержения. Не се занимавай съ тѣхъ. Мини-замини, безъ да имъ обръщашъ внимание. Да изследвашъ една добродетель, това е въ реда на нѣщата. Всѣка добродетель е скѫпоцененъ камъкъ, който ползува човѣка. Законъ е: Докато се занимавашь съ погрѣшкитѣ на хората, ти всѣкога ще страдашъ. Тѣ сѫ зараза, отъ която не можешъ да се освободишъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: Не търсете погрѣшкитѣ на хората, да не се заразите отъ тѣхъ. Несъзнателно човѣкъ възприема погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ сѫ скачени сѫдове. Спрешъ ли вниманието си върху погрѣшката на своя ближенъ, тя непремѣнно ще влѣзе въ тебе. Въ това отношение и влюбването е опасно нѣщо. Когато двама души се влюбятъ единъ въ другъ, тѣ започватъ да си приличатъ — между тѣхъ става обмѣна. За това е казано въ Писанието: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави“. Влѣзешъ ли въ едно общество, добро или лошо, ти ще възприемешъ нѣщо отъ него и ще измѣнишъ характера си. И тъй, не може да има любовь между хората, ако умътъ имъ не поеме рѫководството на всѣка работа. Ако умътъ не поеме работитѣ на любовьта, човѣкъ ще се обърка и не ще може да прояви любовьта си правилно. Оня, който се е влюбилъ привидно въ васъ, не може да рѫководи работитѣ на любовьта. Той има предъвидъ вашето богатство, вашето обществено положение. Така и вълкътъ обича. Вълкътъ има дълга муцуна, което показва, че е интелигентенъ. Обаче, той не е разуменъ. Отдалечъ още той познава, коя овца е болна и коя — здрава. Отъ болната бѣга, а здравата напада. Въ края на краищата, той плаща съ живота си. Това се дължи на неговата неразумность. Какъ постѫпватъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ? Лошиятъ човѣкъ, като те види, от далечъ още познава, може ли да се излъже, или не. Ако си религиозенъ, той започва да ти обещава, че лесно ще нареди работитѣ ти и, ако успѣе да вземе нѣщо отъ тебе, повече не те търси. Че обещалъ да ти услужи, да свърши работата ти, той не иска да знае. Добриятъ човѣкъ, въ отношенията си съ хората, спазва следното правило: пари на заемъ нито дава, вито взима. Ако имашъ нѣкаква нужда, ще ти помогне; ако си гладенъ, ще те нахрани; ако си беденъ пѫтникъ, ще ти плати пѫтя. Обаче, пари на заемъ на никого не дава. Той казва: Ако искашъ да ти е мирна главата, пари на заемъ на никого не давай. Сега азъ ви говоря за живота, какъвто е въ действителность, а не съ неговитѣ украшения и панделки. Ако харесвате панделкитѣ на живота, дръжте се за тѣхъ, но бѫдете готови да се разочаровате. — Не трѣбва ли да взимаме пари на заемъ? — Може да взимате пари на заемъ, но ако разчитате на нѣщо. Честниятъ човѣкъ предпочита да страда, отколкото да вземе пари на заемъ и да не може да ги върне. Ако може да ги върне, свободенъ е да взима пари на заемъ; така ще се благослови и заемодательтъ. Благословение е да имашъ отношение съ добъръ и честенъ човѣкъ. Азъ изнасямъ въпроса за заема между другото, за да не се създаватъ недоразумения между хората. — Може да ме излъжатъ хората? — Ако си излъганъ, ти печелишъ. Страшно е за оня, който лъже. Той внася отрова въ своя организъмъ. Тая отрова се предава въ кръвьта на бѫдещитѣ поколѣния, и тѣ постепенно се израждатъ. Лошата мисъль е по-силна отъ материалната отрова. За да не трови организма си, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си Божествени мисли. Чрезъ тѣхъ той може да изпълнява Божията воля. Само така човѣкъ може да осигури доброто бѫдеще. Ти нѣма да живѣешъ само единъ пѫть на земята — много животи те очакватъ. Като знаете това, не затваряйте очитѣ си за своитѣ погрѣшки, но ги изправяйте. Сегашнитѣ ви погрѣшки сѫ неизбѣжни, тѣ се предаватъ по наследство, но работете върху себе си, за да ги изправите. Правете опити безъ да говорите за тѣхъ. Защо ще говоришъ на хората за онова, което самъ не си опиталъ? — Така каза Учительтъ. — Това още не е знание. Приложи знанието, опитай го, и като получишъ плодъ, тогава говори за него. Представете си, че нѣкой отъ васъ има лошо разположение. Какъ ще си помогнешъ? Тури лѣвата си рѫка на очитѣ, да се допре до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Така ще направишъ три пѫти. Следъ това прекарай втория пръстъ на дѣсната рѫка надъ носа, пакъ три пѫти. Като на правишъ упражнението съзнателно, неразположението ти ще изчезне. И безъ това упражнение може, но ще преживѣешъ голѣмо напрежение. Нѣкой пѫть човѣкъ е много напрегнатъ, до пръсване, не знае, какъ да си помогне. Голѣмото напрежение се предизвиква отъ сѫщества, които, съ своитѣ отрицателни мисли, нападатъ човѣка и го тормозятъ. Той прилича на бомба, която очаква най-малкото бутане, за да избухне. Голѣмо е напрежението на човѣка, когато го сполети нѣкаква скръбь. Тогава той стиска главата си, чупи рѫцетѣ си, движи се, но не може да си помогне. Добре е да стиска главата си, особено отзадъ, дето е мѣстото на вълка. Съ това той иска да му каже: Ти ме доведе до това положение. Не стискай главата си, но тури пръста си на носа, твоя добъръ съветникъ, и отъ него искай помощь. Илия, като чу гласа на Господа, закри лицѣто си, тури пръста на носа си и започна да мисли. Господъ говори вѫтрешно на ума на човѣка и му помага. Казва се за Илия, че вдигналъ дрехата си и започналъ да се разговаря съ Господа. Забелязано е, че когато мисли, човѣкъ туря леко рѫката си на очитѣ, безъ да ги натиска. Така той се вглъбява въ себе си и мисли право. Когато имате голѣми мѫчнотии, правете упражнението, да си помогнете. — Може ли да си помогнемъ и безъ упражнението? — Знайте, че капиталътъ на физичния човѣкъ се опредѣля отъ духовния свѣтъ. Всѣки човѣкъ черпи енергия отъ духовния свѣтъ. Ако не е така, той не би могълъ да живѣе на физичния свѣтъ, дето постоянно го смучатъ. Ако човѣкъ не се кредитира отъ духовния свѣтъ, въ скоро време той ще бѫде изсмуканъ и отровенъ. Казвамъ: Не преливайте водата отъ едно шише въ друго. Колкото внимателно да я преливате, все ще излѣете часть отъ нея навънъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ. — Има ли условия за това? — Има условия. Изворътъ въ човѣка е неговиятъ умъ. Докато умътъ работи, чувствата на човѣка постепенно се облагородяватъ. Умътъ е изворътъ, сърдцето е почвата, въ която се посѣватъ сѣмената. Щомъ изворътъ блика и пои сѣмената, Богъ ще ги възрасти. Нека умътъ ви работи и възприема правата Божия мисъль, за да могатъ сѣмената да растатъ и да се развиватъ правилно. — Азъ съмъ религиозенъ човѣкъ. — Това нищо не значи. — Азъ мисля самостоятелно. — И това нищо не значи. — Азъ имамъ право разбиране за нѣщата. — И това нищо не значи. Кое е истинско знание? Представи си, че ти имашъ много знания, но не знаешъ, какъ да ги приложишъ, не можешъ да си помогнешъ. Приближавамъ се при тебе и ти пошепвамъ само три думи. Ти веднага ставашъ отъ мѣстото си и свършвашъ започнатата работа. Това е истинско знание. — Какъ можа толкова лесно да оправишъ обърканитѣ си смѣтки? Една комисия отъ десеть души отишла при единъ американски банкеръ да иска нѣкаква сума на заемъ. Банкерътъ ги погледналъ, замислилъ се и казалъ: Нѣмамъ свободни суми, не мога да ви услужа. Другъ пѫть елате. Следъ малко една млада, красива мома отишла при сѫщия банкеръ да иска пара. Съ влизането си още, тя се усмихнала, поздравила вежливо и се отправила къмъ банкера. Навела се до ухото и тихо му прошепнала само три думи. Веднага банкерътъ станалъ, отворилъ касата си и далъ на момата сто хиляди долари. Ще кажете, че момата завъртѣла ума на банкера. Не, момата била умна, знае, какъ да говори на хората. Тя разполагала съ вѫтрешна сила, която повдига духа на човѣка. Момата взела паритѣ, поклонила се на банкера и си отишла. Следъ шесть месеца тя се явила при банкера да върне взетата сума. Тя постѫпила честно, нѣмала никакво намѣрение да използува добротата на банкера. Едно отъ качествата на тая мома е, че имала любовь къмъ Бога и правилно отношение къмъ Него. Нѣкога вие се съмнявате въ Господа и казвате: Дали сѫществува Богъ, или не. Отговарямъ: Ако носътъ ви е на мѣстото си, Богъ сѫществува. Ако не е на мѣстото си, не сѫществува. Носътъ е свидетелство за сѫществуването на Бога. Щомъ имате носъ, Богъ сѫществува. Единъ день ще ви сѫдятъ, защо, следъ като имате носъ, отричате Господа. За оправдание, ще кажете: Ние не знаехме, че нашиятъ носъ доказва сѫществуването на Бога. Тогава носътъ и всички сѫщества, свързани съ него, ще отидатъ при Господа и ще кажатъ: Ние говорихме на човѣка, доказвахме му, че Богъ сѫществува, но той не искаше да слуша. Какво се иска отъ човѣка? — Вѣра, която да не се колебае отъ никакви външни и вѫтрешни бури. Бѫдете здравъ, голѣмъ параходъ, който да издържа и на най-голѣмитѣ бури и вълнения, безъ да пострада. Вълнитѣ ще ви биятъ отъ всички страни, но щомъ имате вѣра, ще излѣзете благополучно на спасителния брѣгъ. При това положение, нѣма сила въ свѣта, която може да ви погуби. Нищо не може да устои предъ Божественото начало въ човѣка. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Дето Божественото отсѫтствува, тамъ не е Богъ. Човѣшкото трѣбва да се подчини на Божественото. Коя е основната мисъль на лекцията? Ние говорихме за физичния и за Божествения животъ. Следователно, ще се спремъ и върху физичния или проявения човѣкъ и духовния или непроявения. Геометрически, физичниятъ човѣкъ представя квадратъ, а духовниятъ — крѫгь. Ако се опише или впише квадратъ въ крѫга, той ще има само четири допирни точки съ окрѫжностьта. Тия допирни точки иматъ отношение къмъ мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ и волевитѣ действия на човѣка. Значи, физичниятъ човѣкъ има само четири допирни точки съ духовния. Щомъ се движи физичниятъ човѣкъ, съ него заедно се движатъ и допирнитѣ точки. Понеже физичниятъ човѣкъ — квадратътъ се движи около духовния — крѫга, той възприема неговата разумность. Единъ день квадратътъ ще се отдѣли отъ крѫга и ще остане само духовното въ човѣка. Квадратътъ представя два триѫгълника, свързани помежду си съ общъ диагоналъ. Горннятъ триѫгълникъ означава човѣшкия умъ. Квадратътъ има отношение и къмъ физичния, и къмъ духовния свѣтъ, затова хората строятъ кѫщитѣ си на квадратни основи. Човѣкъ трѣбва да знае, коя часть отъ кѫщата му е духовна и коя — физична. Квадратътъ, на който хората строятъ кѫщитѣ си, трѣбва да има точно опредѣлени размѣри. Напримѣръ, числото 13 е нещастно, особено за нѣкои хора и народи. На едно голѣмо угощение били поканени 13 души. Това се случило въ Англия. Поканенитѣ не се решавали да присѫтствуватъ на угощението. Обаче, трима отъ тѣхъ взели всичката отговорность върху себе си. Тѣ казали: Ние сме готови да се боримъ съ числото 13 и, каквото нещастие стане, да дойде върху нашитѣ глави. Следъ нѣколко години и тримата свършили живота си съ голѣми нещастия. Ако трима души се хвърлятъ отъ голѣма височина въ една пропасть, ще останатъ ли живи? Числото 13 е високо мѣсто, отдето човѣкъ пада върху камъни. Той непремѣнно ще пострада, затова трѣбва да вземе мѣрки, да се спаси. Ако не съ друго, поне съ парашутъ трѣбва да се спусне. Сега, азъ не искамъ да бѫдете суевѣрни, да мислите, че и безъ знание може да се живѣе. Не е така. Незнанието е причина за голѣмитѣ нещастия въ живота. Следователно, ще знаешъ значението на числата, на днитѣ и месецитѣ презъ годината, за да се ползувашъ отъ знанието си. Разумниятъ използува само тия часове, дни и месеци, които сѫ полезни за него. Ония часове, дни и месеци презъ годината, които носятъ нещастие за човѣка, той ги прекарва въ постъ и молитва. И на васъ казвамъ: Като се натъкнете на нѣкакво нещастие, молете се. Само Богъ може да ви избави отъ нещастията. Ако те нападне единъ неприятель, моли се на Бога да смекчи сърдцето му, за да се освободишъ отъ него. Нѣкѫде въ България, въ горитѣ, върлувала една разбойническа банда, която нападала пѫтницитѣ и ги обирала. Единъ день презъ гората минавалъ единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ. Като знаелъ, че може да срещне разбойницитѣ, той почналъ да се моли: Господи, на Тебе уповавамъ. Готовъ съмъ, каквото имамъ, да го дамъ на разбойницитѣ. Едва изказалъ тия думи, насреща му излѣзълъ главатарьтъ на бандата, който го спрѣлъ съ намѣрение да го обере. Пѫтникътъ му казалъ: Приятелю, имамъ въ джоба си десетина лева. Вземи ги и си върви съ здраве. Главатарьтъ се замислилъ и му казвалъ: Човѣче, бѫди свободенъ. Такива хора, като тебе, не обираме. — Какво значи това? Ето една Божествена постѫпка. Когато изпълнявашъ Божията воля, ти ще минешъ презъ най-голѣми разбойници, безъ да те пипнатъ. И разбойницитѣ слушатъ Господа. Тѣ знаятъ, че животътъ имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Той казва на главатаря: Ще пуснешъ тоя човѣкъ да си върви. Нѣма да го обирашъ. Трѣбва ли богатитѣ да се обиратъ? — Разбойницитѣ иматъ умъ, иматъ сърдце и воля, трѣбва да мислятъ, какво правятъ. Ако не изпълняватъ Божията воля, ще носятъ отговорность за дѣлата си. Казвамъ: Който има вѣра и упование въ Господа, той страда по-малко, и страданията му сѫ осмислени. Прилагайте вѣрата въ живота си, да имате опитности, чрезъ които да измѣните характера си, да преустроите своя организъмъ. Ако не можете да направите това, никакво знание нѣмате. Една отъ задачитѣ ви е да подобрите външнитѣ условия на вашия животъ. Вие очаквате живота ви да се подобри самъ по себе си. Помнете: Оправянето на свѣта зависи отъ Бога и отъ васъ. Това е една отъ труднитѣ задачи. Тя не може да се реши изведнъжъ. Отъ осемь хиляди години Богь работи усилено върху душитѣ на хората, но тѣ още упорствувать. Има нѣщо упорито, твърдо въ човѣка, което не се подава лесно на влияние. Обаче, пробуди ли се Божественото въ него, той лесно се изправя. Има една сила, която лесно може да въздействува на човѣка. Тя е любовьта. Затова се казва, че любовьта ще спаси човѣчеството. Нѣма ли любовь между хората, безпредметно е да имъ се говори, че не живѣятъ добре. Видишъ ли, че нѣкой е неразположени, не го питай, защо е неразположенъ, но му помогни. Какъ ще му помогнешъ? Потърси причината на неразположението му и, ако е гладенъ, нахрани го; ако е босъ, купи му обувки; ако е окѫсанъ, купи му дрехи; ако е обезсърдченъ, кажи му нѣколко благи думи, да го насърдчишъ. Ако искашъ да помогнешъ на човѣка, трѣбва да му дадешъ нѣщо материално. Духовниятъ свѣтъ се грижи и за материалнитѣ нужди на хората. И Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ материални нужди. Той дава благата на хората, и Той ги взима. Ако нѣкой иска да има дете, Богъ му дава. Престане ли да изпълнява Божията воля, Богъ му взима детето. Човѣкъ трѣбва да разбере, че всички блага идатъ отъ Бога. Затова е казано: „Богъ дава, Богъ взима.“ Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага. Ако слуша Бога, той ще има всичко необходимо. Ако не Го слуша, ще му се отнеме всичко, което му е дадено. Той ще остане самъ като кукувица. Не е лошо да бѫдешъ кукувица. Тя има вѣра не само въ себе си, но и въ другитѣ птици: снася яйцата си въ чуждитѣ гнѣзда. Тя вѣрва, че тѣ ще излюпятъ яйцата ѝ. Ако кукувицата вѣрва въ другитѣ птици, колко повече вие трѣбва да вѣрвате въ себе си, че като снесете яйцата си въ своитѣ гнѣзда, ще ги излюпите. Обаче, начинътъ, по който кукувицата живѣе, е старъ. Вие не трѣбва да вървите по стария пѫть на кукувицата, да очаквате другитѣ птици да мѫтятъ вашитѣ яйца. Днесъ, ако нѣкой види кукувиче яйце въ гнѣздото си, веднага го изхвърля навънъ. Съ други думи казано: Щомъ разбере лошото намѣрение на нѣкого, той го счита за кукувиче яйце и го туря настрана. Ето защо, започнете ли една работа, сами трѣбва да я свършите, да не я оставяте на други — тѣ да я свършатъ. — Време е нуждно за тая работа. — И съ това ще се съобразите. Какво трѣбва да прави оня, който иде отъ топлитѣ страни? Щомъ иде на северъ, ще хвърли тънкитѣ дрехи и ще облѣче дебели, топли дрехи. Ако иде отъ северъ на югь, трѣбва да хвърли дебелитѣ дрехи и да облѣче тънки, леки дрехи. Всѣки трѣбва да знае, отъ коя посока иде, накѫде отива и да се съобрази съ съответнитѣ условия. Нѣкой казва: Азъ ида отъ Бога. Щомъ идещъ отъ Бога, ти слизашъ на земята, дето сѫ нуждни топли дрехи и здрава кѫща. При това, нѣма да проповѣдвашъ, че живѣешъ за Бога. Щомъ напуснешъ земята и тръгнешъ за небето, при Бога, ще облѣчешъ топли дрехи и ще разказвашъ, какво си работилъ на земята. Сега вие се събирате около мене, слушате ме, съ цель да изработите нови, правилни отношения помежду си. Като работите върху себе си, пазете се да не изпаднете въ положението на старитѣ хора, които виждатъ погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, безъ да сѫ въ състояние да имъ помогнатъ. Изучавайте себе си и изправяйте своитѣ погрѣшки; не виждайте погрѣшкитѣ на другитѣ хора. — Защо? — Задачата ви е да изправите себе си. Ако се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, сами ще се спънете. — Не сме светии още. — Не сте светии, но сте кандидати за светии; не сте ангели, но сте кандидати за ангели; не сте гении, но сте кандидати за гении. Единъ день ще постигнете всичко това, но сега сте само кандидати. — Какъ ще постигнемъ това? — По пѫтя на любовьта. Така сѫ работили пророцитѣ и светиитѣ. Така е работилъ и Христосъ. Всички сѫ минали презъ известни опитности; и вие трѣбва да минете презъ тѣхнитѣ опитности, да придобиете известно знание. Днесъ вие ядете сѫщия хлѣбъ, който и Христосъ е ялъ, и съ който нахранилъ хиляденъ народъ. Обаче, вие не можете да увеличите тоя хлѣбъ. — Защо ? — Не знаете законитѣ, съ които Христосъ е работилъ. Пророкъ Данаилъ се помоли, и Господъ затвори устата на лъвоветѣ. Ако нѣкой отъ васъ влѣзе въ ровъ между лъвове, ще излѣзе ли живъ? Тритѣ момци влѣзоха съ молитва въ огнената пещь. Ангелъ Господенъ слѣзе между тѣхъ, и тѣ излѣзоха живи отъ пещьта. Ако нѣкой влѣзе въ огнената пещь, ще излѣзе ли живъ оттамъ? — Богъ ще ни избави. — И това е възможно, но трѣбва да знаете, какъ да се молите. Трѣбва да гледате реално на нѣщата. Днесъ повечето хора живѣятъ въ относителната реалность и мислятъ, че всичко знаятъ. Като говорятъ за Господа, мислятъ, че и Него познаватъ. Тѣ гледатъ на Господа като на човѣкъ и лесно се разколебаватъ въ вѣрата си. Ако Богъ не отговори на молитвата имъ, тѣ започватъ да Му се сърдятъ. Не се сърдете на Господа. Той не е като васъ. Богъ нищо не ни дължи, далъ ни е всичко даромъ. Отъ насъ се иска работа. Да благодаримъ за всичко, което ни е дадено, и да го обработимъ. Казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ на малкото е вѣренъ и на многото.“ Време е вече да насочите ума си къмъ истинското, положително знание, а не къмъ това, което възгордява. Истинското знание повдига, облагородява и спасява човѣка. Бѫдете готови за жертвата, която се иска отъ васъ. Ще учите, ще придобивате знания и ще прилагате закона на жертвата. Отъ васъ се иска да живѣете добре. Каквото правите, всичко да бѫде по свобода, а не чрезъ насилие. Дишашъ, защото е необходимо. Отваряшъ очитѣ си, за да приемешъ свѣтлина. Това сѫ естествени процеси. Така трѣбва да работите върху себе си — естествено и по свобода. Това изисква новиятъ животъ, който нѣма нищо общо съ стария. Какво си билъ въ миналото, не е важно. Какво си днесъ и какво ще си въ бѫдеще, това е важно. Старото е отживѣло времето си, ново трѣбва да градимъ, съ нова, чиста материя. Едва сега започва новиятъ градежъ съ новъ материалъ. — Отде ще дойдатъ новитѣ работници? — Когато всѣки се прояви такъвъ, за какъвто е роденъ, той е новъ работникъ. Азъ зная следното: Всички сте добри, но не знаете, какъ да проявите добротата си; всички сте умни, но не знаете, какъ да проявите своята разумность; всички сте силни, но не знаете, какъ да проявите силата си. Това е най-лесното. Достатъчно е да завъртите ключа, за да дойде свѣтлината. Каква мѫчнотия има въ затварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ отварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ затварянето и отварянето на устата? Каква мѫчнотия има въ правото мислене? Хвани леко носа си, повдигни погледа си нагоре и ще възприемешъ една свѣтла мисъль. Дойде ли ти една хубава мисъль, сподѣли я съ Господа. Не си я изказалъ, както трѣбва — не се безпокой. Другъ пѫть ще я кажешъ по-добре. Кажи си въ себе си: Азъ съмъ прогресивенъ човѣкъ. Днесъ мога да свърша само една работа; утре ще свърша две работи. Днесъ имамъ десеть лева, готовъ съмъ да ги дамъ. Утре ще имамъ двадесеть лева, и тѣхъ ще дамъ. Когато спечеля сто лева, и тѣхъ ще дамъ. Готовъ съмъ на всѣкакви жертви. Т. м. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ начала Размишление. Вие писахте върху темата, кога се родило невежеството, но въпросътъ остава пакъ неразрешенъ. Какво ще отговорите на въпроситѣ: Може ли бедностьта да се яви преди богатството? Може ли човѣкъ да бѫде беденъ, ако никога не е билъ богатъ? Може ли да бѫде богатъ, ако никога не е билъ беденъ? Когато човѣкъ дойде до едно мѣсто, започва да мисли, че знае много. Това е общо казано. ВѢрно е, че нѣщо знае, но има нѣща, които не знае. Той казва: Азъ зная, какво представя животътъ. Ти знаешъ, какво представя обикновениятъ животъ, но дойдешъ ли до необикновения, нищо не знаешъ. За своя животъ знаешъ нѣщо, но за живота на ангелитѣ нищо не знаешъ. — Предполагамъ, какъ живѣятъ ангелитѣ. — Предположението не е знание. Ти не си живѣлъ между ангелитѣ, не си посещавалъ тѣхнитѣ училища. Говоришъ и за микробитѣ, но не познавашъ тѣхния животъ. Казвашъ, че микробитѣ сѫ малки сѫщества, но това знание не е достатъчно. Ще кажешъ, че тѣхниятъ животъ е простъ. И въ проститѣ процеси се криятъ истини, които не знаешъ. Напримѣръ, прости процеси сѫ: 2 + 2 = 4; 2—2=0; 2х2=4; 2:2=1. Какви истини се криятъ въ тия процеси? Представете си една крива линия. Вие знаете, какво представя кривата линия въ геометрията. Отъ друго гледище, тая линия представя човѣшки гръбъ. Защо е крива тя? Трѣбва ли гърбътъ да бѫде кривъ? Колко голѣма трѣбва да бѫде тая кривина? Ако кривината е голѣма, или човѣкътъ е слабъ, или носи голѣмъ товаръ. Тогава задницата излиза навънъ. Нѣкога коремътъ е много изпъкналъ, а гърдитѣ — сплескани. Това сѫ аномалии въ човѣшкия организъмъ. У нѣкои хора гърдитѣ сѫ много тѣсни, у други — много широки. Ще кажете, че това сѫ случайности. Не сѫ случайности. Всѣка права и крива линия въ човѣшкия организъмъ иматъ своето научно обяснение. Представете си, че нѣкой ви каже три изречения, които трѣбва да преведете. Първото изречение: Имамъ една красива форма, направена отъ злато. Второто изречение: Съдържанието ѝ е отровно. Третото изречение: Мисъльта е отрицателна. Дава ви се задачата, отъ тритѣ изречения да съставите нѣщо цѣло. Златната форма показва външната красота на нѣщата. Тѣ могатъ да бѫдатъ и отвѫтре златни, т. е. благородни, но могатъ да иматъ и отровно съдържание. Златото има отношение къмъ разумностьта, която освобождава човѣка. Отрицателната мисъль означава човѣшката сила, която ограничава. Наистина, когато човѣкъ започне да мисли за война, напримѣръ — отрицателна мисъль, силата му го ограничава. Мисъльта му работи само въ едно направление — войната. Ако войната излѣзе сполучлива, той получава контрибуция, но ако го биятъ, всичко изгубва. Какво представя човѣкъ въ миниатюръ? — Една малка държава, съ царь и царица, съ министри, съ опредѣленъ бюджетъ и т. н. Въ тая държава се разрешаватъ всички социални въпроси. Като изучавате човѣшкото лице, виждате, че всѣка клетка означава нѣщо специфично: едни клетки сѫ минали презъ материални области; други клетки сѫ минали презъ областьта на силата, а трети — презъ разумностьта. Ако клеткитѣ на кожата сѫ груби, това показва физична сила. Тъкачитѣ, които работили въ неговия организъмъ, не сѫ свършили работата си, както трѣбва. Господарьтъ, който ги управлявалъ, не разбиралъ отъ тъкачество; пъкъ и самитѣ тъкачи не разбирали много отъ работата си, та направили дрехата, както имъ падне. Дебелата кожа работи, но не дава добри приходи, поради което струва скѫпо на господаря. Господарьтъ искалъ да му направятъ по-хубава кѫща, но слугитѣ не могли да изпълнятъ желанието му — били невежи. Тѣ не поставили прозорцитѣ му — очитѣ, дето трѣбва; ушитѣ му — слушалкитѣ, не направили, както трѣбва; главата и челото му — оттукъ-оттамъ сбутани. Господарьтъ се принудилъ да влѣзе въ тая кѫща, но седи вѫтре като затворникъ, не може да се съобщава съ невидимия свѣтъ. Господарьтъ пита: Защо Господъ ми даде такава кѫща? Богъ не е виновенъ. Твоитѣ работници ти взеха паритѣ и не можаха да ти направятъ кѫщата, както трѣбва. — Защо ми направиха такова тѣло? — Направено е вече, нѣма какво да говоришъ. Платилъ си, колкото трѣбва, но не можешъ вече да излѣзешъ вънъ. Въ кѫщата ти е лошо, но отвънъ е още по-лошо. Не остава нищо друго, освенъ самъ да поправишъ кѫщата си, самъ да станешъ майсторъ. Щомъ слугитѣ не могатъ да свършатъ работата, както трѣбва, господарьтъ се заема да я свърши и да изправи погрѣшкитѣ имъ. Ти ще поправишъ прозорцитѣ, вратитѣ, тавана, пода и, като свършишъ всичко, ще си кажешъ: Направихъ това, което слугитѣ трѣбваше да направятъ, но поне се научихъ да правя кѫщи. Като станешъ майсторъ, втори пѫть нѣма да оставяшъ цѣлата работа на слугитѣ. Ти ще знаешъ, какъ се прави кѫща, и презъ всичкото време, докато строятъ кѫщата, ще наблюдавашъ, какъ работятъ майсторитѣ и ще ги упѫтвашъ. Мнозина се оплакватъ, че не разбиратъ нѣкои нѣща. Така е, има сериозни въпроси, които мѫчно се разбиратъ. Напримѣръ, разбирате ли произхода на вашитѣ желания? Знаете ли, отде идатъ тѣ? Затова е казано: Не давай ходъ на всѣко желание. Казвашъ: Искамъ да ямъ. — Желанието ти да ядешъ е естествено. Въ реда на нѣшата е да ядешъ по три пѫти на день, но трѣбва да знаешъ, кога да ядешъ и какво да ядешъ. Не яжъ остатъцитѣ отъ яденето. Отивашъ въ една гостилница и, понеже си закъснѣлъ, гостилничарьтъ ще ти даде, каквото е останало. Не яжъ такова ядене. По добре остани гладенъ, отколкото да ядешъ, каквото и да е ядене. Ядешъ ли остатъцитѣ отъ яденето, скѫпо ще платишъ. Казвашъ: Макаръ и остатъци, но ми хареса това ядене. — Пита ли стомаха си, да ядешъ ли отъ това ядене? Ако не го питашъ и му се наложишъ, ще носишъ последствията на насилието. Слушашъ нѣкой да говори и казвашъ: Хареса ми мисъльта на тоя човѣкъ. — Пита ли ума си, какъ му се отрази тая мисъль? Проникна ли въ дълбочината на тая мисъль, да разберешъ, какво се крие въ нея? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание, които раздвояватъ съзнанието на човѣка, не сѫ добри, има нѣщо неестествено въ тѣхъ. Какво трѣбва да се прави, за да дойде човѣкъ до естествения животъ? Той трѣбва да избѣгва механичното въ живота. Права мисъль е нуждна на човѣка. Трѣбва ли да питашъ, защо Богъ създалъ свѣта така, а не другояче? Това е механиченъ въпросъ. Мисли върху създаването на свѣта, а не питай, защо е така създаденъ. Ти не мислишъ по тоя въпросъ, а искашъ да го разберешъ. Това е невъзможно. И да разбирашъ нѣщо, пакъ трѣбва да мислишъ върху него. Дойдешъ до една пропасть, виждашъ, че не можешъ да я минешъ, разбирашъ, че си предъ една мѫчнотия и тамъ спирашъ. Не, ще мислишъ, какъ да минешъ мѫчнотията. Такива положения се срѣщатъ и въ математиката. Дойдешъ до нѣкой неразрешимъ въпросъ и спирашъ. Трѣбва да мислишъ, дано намѣришъ нѣкакво разрешение. Казвашъ: Мисля, но не мога да го разреша. — Пакъ ще мислишъ. Все ще дойде день, когато ще проникнешъ въ тоя въпросъ. Напримѣръ, ти мислишъ, какво нѣщо е смъртьта. Като не можешъ да си отговоришъ, казвашъ, че задъ смъртьта е вѣчниятъ животъ. Каква е разликата между временния и вѣчния животъ? Временниятъ животъ съдържа смѣси — утайки, отъ които трѣбва да се очисти, да остане само животьтъ. Вѣчниятъ животъ е чистъ, не съдържа никакви утайки, никакви примѣси. Следователно, когато изчистишъ временния животъ отъ утайкитѣ, остава животътъ, който е идентиченъ сь вѣчния. Тогава хората ще разбератъ вѣчния животъ. Единъ е животътъ, вѣченъ и недѣлимъ. Казвате: Трѣбва да се живѣе! — Това не е достатъчно. Трѣбва да се живѣе добре. Добриятъ животъ е за тебе, а не за другитѣ. Ако не живѣешъ добре, ти ще носишъ последствията на лошия животъ. Добриятъ животъ подразбира участието на съзнанието въ живота. Той не е механиченъ процесъ. Да давашъ нѣщо отъ себе си механически, това не е добро. И да взимашъ нѣщо механически, пакъ не е добро. Доброто има отношение къмъ вѣчния животъ. То запазва условията за тоя животъ въ човѣка. Безъ доброто ти губишъ тия условия. Изгубишъ ли доброто въ себе си, ти губишъ условията за вѣчния животъ. Чрезъ доброто ти пазишъ живота си; чрезъ доброто ти подкрепвашъ организъма си. Да бѫдешъ добъръ, това е въ твой интересъ, въ интереса на твоята душа. Колкото си по- добъръ, повече ще живѣешъ. Значи, ако си билъ добъръ само десеть години, на тая възрасть ще заминешъ за оня свѣтъ. Нѣкой заминава за оня свѣтъ на 20, на 30, на 40 години, споредъ степеньта на доброто въ себе си. Не е важно, колко години си живѣлъ на земята; важно е да си използувалъ доброто въ себе си, като капиталъ, отъ който си придобилъ нѣщо. Ако нищо не печелишъ, животътъ е безсмисленъ. И тогава ще кажешъ като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ И следъ Соломона мнозина подържатъ мисъльта, че всичко въ живота е суета. Ако е така, защо живѣемъ? Правъ е Соломонъ да твърди, че животътъ е суета, но това се отнася до неговия животъ. Всички, които живѣятъ като Соломона, иматъ право да казватъ, че животътъ е суета. Порочниятъ животъ е суета на суетитѣ, но добриятъ и чистъ животъ не е суета. — Какво има задъ суетата? — Нищо нѣма. — Какво има задъ безвѣрието? Ще кажете, че следъ безвѣрието иде вѣрата. Не е така. Ти си безвѣрникъ, значи, минавашъ презъ едно препятствие. Като минешъ препятствието, това не означава, че ставашъ вѣрващъ. Безвѣрието представя трънъ въ петата на човѣка. Той причинява болка въ крака. Изваждашъ тръна, изгаряшъ го, той се превръща на пепель, и болката минава. Това още не показва, че си станалъ вѣрващъ. Между вѣрата и безвѣрието има редъ процеси, презъ които неизбѣжно трѣбва да минешъ. Ако и вие, съ вашето съзнание, влѣзете като трънъ въ петата на единъ ангелъ или на едно възвишено сѫщество, знаете ли, какво ви очаква? — Огънь. Съ всѣко престѫпление, което правишъ, ти влизашъ въ петата на нѣкое напреднало сѫщество. То ще вземе щипци, ще те извади и ще те тури направо въ пещьта си, безъ да мисли, ще страдашъ, или не. То ще каже: Понеже ти ми причини страдание, азъ те турямъ въ огъня да се пречистишъ. Мѣстото ти не е въ моята пета, но въ огъня. Защо идатъ страданията? Докога ще страдаме? — Докато дойдете до крайния предѣлъ на страданията. Всѣко нѣщо има свой краенъ предѣлъ. Мислишъ върху даденъ въпросъ, но дойдешъ до едно мѣсто и казвашъ: Нищо вече не разбирамъ. Щомъ нищо не разбирашъ, ще се върнешъ назадъ, да излѣзешъ отъ мѣстото, дето си затъналъ. — Искамъ да изуча тоя въпросъ. — Има въпроси, които не можешъ да изучишъ. Напримѣръ, ти искашъ да изучишъ съдържанието на едно златно шише. Тая работа не е за тебе. — Защо? — Съдържанието на шишето е отровно. — Шишето е златно. — Това е външната страна, но вѫтрешната е опасна. Само разумниятъ може да опита съдържанието на златното шише. Той разполага съ такива методи, до които вие не сте дошли. Вънъ отъ разумнитѣ методи на природата, ти непремѣнно ще страдашъ. Това значи, да опитвашъ свойствата на азотната или сѣрната киселина съ езика си. Достатъчно е да близнешъ една отъ дветѣ киселини, за да не повторишъ опита. Въ природата има много златни шишета съ отровно съдържание. И въ астралния свѣтъ има такива шишета. Тѣхното съдържание е хиляди пѫти по-вредно отъ това на шишетата на физичния свѣтъ. Близнешъ ли малко отъ тѣхното съдържание, дълго време ще носишъ последствията. Когато Мойсей казва „не пожелай“, той има предъ видъ да не пожелавашъ отровното съдържание на златнитѣ шишета. Разумнитѣ сѫщества намиратъ смисълъ въ това съдържание, но за обикновенитѣ хора то е отрова, която костува живота имъ. Ако искашъ непремѣнно да опиташъ съдържанието на едно отъ шишетата, трѣбва да намѣришъ човѣка, който го е турилъ. Той ще ти опише свойствата му, както и начина на употрѣбата. Безъ него нѣмашъ право да отваряшъ шишето. Съдържанието му е бомба, която може да експлодира въ рѫпетѣ ти и да пострадашъ. Питате: Не сме ли свободни да правимъ, каквото искаме? — Не сте свободни. Вие живѣете въ свѣта на робството и ограничението. Говорите за свобода, но прилагате ограничението. Кой отъ васъ е свободенъ? Оня, който има да дава на банкера, свободенъ ли е? Той е чиновникъ, получава петь - шесть хиляди лева месечно, а дължи на банкера сто хиляди лева, взети съ лихва 25%. Свещеникътъ свободенъ ли е? И той не е свободенъ. За да облѣче дреха, каквато желае, той трѣбва да иска позволение отъ владиката. Никой човѣкъ не е свободенъ. Двама приятели се разговарятъ. Иде насреща имъ единъ познатъ. Тѣ веднага прекѫсватъ разговора си — не сѫ свободни. Познатиятъ пита: Защо престанахте да говорите? Той мисли, че за него говорять — сѫщо не е свободенъ. Движишъ се между хората, не си свободенъ. Молишъ се на Господа, страхъ те е, че нѣма да приеме молитвата ти — пакъ не си свободенъ. Дойде лѣтото съ голѣмитѣ горещини — не си свободенъ. Дойде студътъ — не си свободенъ. Живѣешъ при баща си — не си свободенъ. Отивашъ при брата и сестра си — не си свободенъ. Де е свободата? Азъ не изнасямъ противоречията въ живота, но изнасямъ факти, както сѫ въ действителность. Трѣбва да знаемъ, де е свободата. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата.“ Дето е силата, тамъ е ограничението. Дето е разумностьта, какво има? Между разумностьта и Духа има тѣсна връзка. Разумностьта има отношение и къмъ мисъльта, само разумниятъ мисли. Обикновениятъ човѣкъ мисли, когато види резултата отъ нѣщо. Виждашъ, че шишето съ розово масло пада на земята и се счупва. Маслото се разлива. Ти казвашъ: Отиде маслото! Следъ това започвашъ да мислишъ, какъ се счупи шишето и зашо се счупи. Какво допринасятъ тия разсѫждения? Ще имамъ една опитность. Каква опитность е тя? Какъ ще се успокои оня, който счупилъ шишето и разлялъ маслото? Ако розовото масло се разлѣе въ гората, дето минаватъ крадци и разбойници, добре е станало. Защото миризмата на маслото оказва добро влияние върху тѣхъ, и тѣ започватъ да мислятъ за доброто. Отъ две злини ще предпочетешъ по-малката. По-добре, че си разлѣлъ маслото, отколкото да бѫдешъ свидетель на нѣкакво престѫпление въ гората. Маслото се разлѣ, но разбойницитѣ решиха да измѣнятъ живота си. Питате: Какъ е възможно счупването на шишето да носи благословение? Какво представя разпъването на Христа на кръста? Това не означава ли счупване на Неговото шише? Разпнаха Христа, т. е. счупиха шишето Му. Животътъ му отиде —разлѣ се Неговото шише. Богатството Му изтече на земята, и хората се възползуваха отъ това богатство. Така тѣ се спасиха. И доднесъ още тѣ крепятъ живота си върху богатството на Христа. Съ своята смърть, Христосъ изкупи грѣховетѣ на хората. Съ други думи, Той ги освободи отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. — Не можа ли свѣтътъ да се освободи съ сила? — Ако силата може да спаси човѣка, Христосъ щѣше да дойде на земята съ небесна войска. Той дойде да пострада за човечеството и така да го спаси. — Защо трѣбваше Христосъ да спаси човѣчеството чрезъ страдания? Какъ трѣбваше да го спаси, съ сила ли? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да извадишъ падналия въ кладенеца съ пушка. Той е падналъ въ кладенецъ, дълбокъ 25 м., а ти стоишъ отгоре съ пушка въ рѫка и го заплашвашъ да излѣзе отъ кладенеца. Ако е вънъ, на широко и равно мѣсто, още като те види, той ще хукне да бѣга, но какво да прави въ кладенеца? Той чака, моли се, дано мине нѣкой състрадателенъ човѣкъ, да влѣзе въ положението му, да му подаде вѫже и да го извади навънъ. Никаква друга философия не помага. Сега, като се спирамъ върху научнитѣ доказателства, въ нѣкои отъ тѣхъ намирамъ известна несъстоятелность. Напримѣръ, нѣкои учени даватъ неправилно обяснение за високия ръстъ на човѣка. Азъ обяснявамъ високия ръстъ на хората съ отсѫтствие на пространство около тѣхъ. Като нѣматъ условия да растатъ на широчина, тѣ растатъ на височина. Какви кѫщи правятъ американцитѣ? Високи, отъ 20 етажа нагоре, наречени небостъргачи. Тамъ мѣстото е много скѫпо. Единъ квадратенъ метъръ мѣсто струва хиляди. При това, мѣстото, споредъ броя на населението, е оскѫдно. Ако разполагаха съ повече мѣсто, американцитѣ никога не биха строили такива небостъргачи. Значи, както има високи и низки хора, така има високи и низки кѫщи. Турцитѣ казватъ, че низкитѣ хора сѫ беля на Господа. Има една височина, подъ която човѣкъ не се чувствува добре. Най-низкиятъ човѣкъ въ свѣта е отъ дяволски произходъ. Като говоря за низкитѣ и високи хора, обръщамъ вниманието ви върху числата, съ които природата работи. Гледате пръститѣ на рѫцетѣ си и казвате, че пръститѣ ви сѫ кѫси или дълги. Дължината на пръститѣ има значение за характера на човѣка. Това е наука, която трѣбва да изучавате. Очитѣ на нѣкого сѫ хлътнали, а на другъ — изпъкнали. Космитѣ на нѣкого сѫ тънки и меки, а на другъ дебели и твърди. Рѫцетѣ на нѣкого сѫ топли, а на другъ — студени. Краката на нѣкого сѫ винаги много топли, а на другъ — много студени. Трѣбва да изучавате тия процеси и да знаете, кои отъ тѣхъ сѫ естествени и кои — неестествени. Трѣбва да изучавате и причината на тия процеси. Причината на всички процеси въ човѣшкия организъмъ се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има известно съчетание между мислитѣ и чувствата, което трови човѣка. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лѣкува. Значи, човѣкъ не е свободенъ да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободенъ въ чувствата; ако е свободенъ да чувствува, както иска, не е свободенъ въ мисъльта си. Ако е свободенъ да мисли и чувствува, както разбира, не е свободенъ въ действията си. Казвашъ: Свободенъ съмъ даже да убия човѣка. Опитай се да убиешъ не човѣкъ, а едно животно, да видишъ, какъвъ смутъ, каква тревога ще настане въ твоитѣ мисли и чувства. Ти си свободенъ да ударишъ нѣкого, но самъ се ограничавашъ. Щомъ се въздържашъ отъ боя, ти се чувствувашъ свободенъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Вървишъ доволенъ, разположенъ, че самъ си се ограничилъ. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да се въздържашъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Свободата на твоитѣ мисли и чувства подразбира ограничаване на постѫпкитѣ ти. Свободенъ ли си въ постѫпкитѣ си, значи, ограничилъ си чувствата и мислитѣ си. Тогава, де е свободата? Свободенъ е оня, който има свобода на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си. Права постѫпка е тая, която освобождава мислитѣ и чувствата. Права мисъль и право чувство сѫ тия, които освобождаватъ постѫпкитѣ. Искате ли да провѣрите, дали мислитѣ и чувствата ви сѫ прави, вижте, каква е постѫпката ви. Ако искате да провѣрите, дали постѫпката ви е права, вижте, какви сѫ мислитѣ и чувствата ви. Правотата на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки опредѣля отношенията ви къмъ Бога. Богъ живѣе въ абсолютна чистота, въ абсолютна хармония и въ абсолютна справедливость и свобода. Вънъ отъ абсолютния свѣтъ, отъ свѣта на абсолютната чистота и любовь живѣятъ грѣшнитѣ и паднали хора, къмъ които Богъ се отнася благосклонно. Той има грижата да ги повдигне и преобрази. Дето сѫ престѫпленията, тамъ Богъ не сѫществува, но работи върху тия, които вършатъ престѫпления. — Какво трѣбва да правя, за да живѣя зъ Божествената хармония? — Не ставай трънъ въ Божествения организъмъ нито съ мислитѣ, нито съ чувствата, нито съ постѫпкитѣ си. Пази се отъ злото, защото ще се върне къмъ тебе съ всичката си мощь и сила. Подържай доброто въ себе си, за да се увеличи стократно. Всѣко нѣщо, добро или зло, отправено къмъ Бога, се увеличава и се връща къмъ оня, който го е изпратилъ. Посѣй добро жито на нивата си, и ще бѫдешъ благословенъ. Какво ще ти даде нивата, ако я посѣешъ съ магарешки трънъ? Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране. Ако нѣматъ такова, тѣ дохождатъ до положението на изтощената почва. Колкото и да сѣешъ на нея, тя нищо не дава. Нѣкой се моли дълго време на Господа и, като не получи отговоръ, казва: Не ме слуша Господъ. — Не си се молилъ, както трѣбва. Дългитѣ молитви не разрешаватъ въпроситѣ. Единъ богомолецъ отишълъ на черква да се помоли. Понеже вѫтрешното му състояние било тежко, той започналъ да се моли на гласъ и така високо, че заглушавалъ службата на свещеника. Последниятъ се принудилъ да излѣзе навънъ. Единъ следъ другъ богомолцитѣ започнали да излизатъ; останали само нѣколко души въ черквата. Единъ отъ тѣхъ се приближилъ къмъ молещия се на високъ гласъ и го запиталъ: Каква е болката ти? Какво те заставя да викашъ толкова много къмъ Господа? — Имамъ дългове, за които ще ме затворятъ. — Колко имашъ да давашъ ? Ето, вземи тия пари и млъкни. — Послуша ме Господъ. Единъ отъ присѫтствуващитѣ му казалъ: Благодари на тоя добъръ човѣкъ, който предпочете да ти плати дълга, от колкото да слуша твоя крѣсъкъ. Неговото музикално ухо не може да издържи на твоя викъ. И агнето се моли на Господа да не го колять, но молитвата му не се чува. Причината за това е въ човѣка. Той се затворилъ за Божественото, което говори въ него. Ще кажете, че и вие имате свое убеждение, свой възгледъ по въпроса за клането на животнитѣ. Вашитѣ възгледи сѫ отживѣли времето си, трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Съблѣчете старитѣ си дрехи, като нехигиенични, и ги бракувайте. Следъ това идете на баня да се окѫпете и облѣчете нови, чисти дрехи. — Въ какво се изразява нехигиеничностьта на вашата стара дреха? — Въ убеждението, че Богъ не ви обича, а сѫщо и хората не ви обичатъ, — Десетина души могатъ да не ви обичатъ, но не и хиляда души. Да казвате, че всички хора не ви обичатъ, това е преувеличаване на фактитѣ. Ако двама души ви мразятъ, тѣ представятъ счупеното шише съ розовото масло. Въ края на краищата, омразата имъ ще се превърне въ любовь, както розовото масло преобрази живота на разбойницитѣ. Ако омразата на двамата души не внесе въ васъ разположение къмъ молитва, вие ще се мѫчите и страдате. Нѣкой казва: Не ми вървятъ работитѣ, сѫдбата ме преследва. — Никаква сѫдба не те преследва, ти си сѫдба на себе си. Лошиятъ животъ създава лоша сѫдба. Добриятъ и разуменъ животъ създава добра сѫдба. Когато слизашъ на земята, сѫдбата отваря вратата си. Ако си разуменъ и внимателенъ, тя отваря и затваря вратата си, безъ да ти причини нещастие. Ако си неразуменъ и невнимателенъ, така ще поставишъ рѫката си, че при затваряне на вратата, сѫдбата ще я притисне. Кой е виновенъ за това? Когато се отваря или затваря вратата, дръжъ рѫката си настрана, да не се притисне. — Еди - кой си е лошъ човѣкъ. — Това не е достатъчно, Трѣбва да знаешъ, каква е лошавината му. Лошиятъ човѣкъ е бомба. Не бутай бомбата, не се интересувай отъ нея. — Искамъ да я изследвамъ. — Това не е твоя работа. Мини край бомбата, погледни я и продължи пѫтя си. Ония, които сѫ поставили бомбата на пѫтя, тѣ трѣбва да я махнатъ от тамъ. Ти не си длъженъ да я мѣстишъ. Не се занимавай съ отрицателнитѣ мисли, които се пращатъ въ пространството, или които минаватъ презъ твоя умъ. Не се занимавай и съ отрицателнитѣ чувства и постѫпки. — Кой оставилъ тая бомба на пѫтя? — Не питай, кой я оставилъ. Вземи жена си и децата си и бѣгайте. Колкото по-скоро се отдалечите отъ бомбата, толкова по-добре. Тя може да експлодира всѣки моментъ. Пипнете ли я, и вие, и всичко около васъ ще отиде въ въздуха. Казано е въ Писанието: „Фитилътъ на бомбата е запаленъ, голѣма експлозия ще стане въ свѣта.“ Отъ хиляди години се говори за тая бомба. Иде това време. Бѫдете готови да бѣгате и да се криете. Каквото можете да вземете съ себе си, вземете; другото оставете на страна. Който не разбере тоя езикъ, ще каже: Ще се мре, грѣшницитѣ нека мислятъ за това. Нѣма защо да мислите за смъртьта. Вие мислите за нѣща, за които азъ не съмъ говорилъ. Мнозина ще минатъ презъ смъртьта; праведниятъ ще мине и замине, а грѣшникътъ ще мине и тамъ ще остане. Ако туришъ дърво въ огъня, то ще изгори и ще се превърне въ димъ и пепель. Обаче, желѣзото, поставено въ огъня, се нагорещява, зачервява се и не изгаря. Изложишъ ли го на въздуха, то ръждясва. Изложишъ ли златото на въздуха, чисто си остава. Значи, дървото изгаря въ огъня, желѣзото се нагорещява и започва да свѣти, а златото се очиства и запазва цвѣта си. Желая ви да минете презъ огъня и да се очистите като златото. Следъ това кажете: Разбрахъ смисъла на страданията. Нѣкой казва, че не се страхува отъ студа. Не трѣбва да се страхувашъ отъ студа, но да станешъ приятель съ него. Една наша сестра отишла на баня. Следъ като се измила добре съ гореща вода, влѣзла въ студения басеинъ и започнала да плава. По едно време усѣтила, че започнала да замръзва и да я побиватъ тръпки по тѣлото. Едва успѣла да си отиде вкѫщи и легнала болна. Отъ ушитѣ й започнало да тече кръвь. Следъ известно време оздравяла, но платила скѫпо за неразумностьта си. Мнозина отъ васъ постѫпватъ като тая сестра. Тѣ не пострадватъ отъ банята, но отъ крайноститѣ въ живота. Отъ голѣма любовь нѣкой минава въ голѣма омраза, отъ голѣма вѣра въ голѣмо безвѣрие. Тия крайности водятъ къмъ катастрофа. Казвашъ: Азъ вървя по кривъ пѫть. — Ако вървишъ въ пѫтя на мѫдростьта, на любовьта и на истината, ти не си въ кривъ пѫть. Който не знае, какъ да върви, самъ изкривява пѫтя си. И въ най-свѣтлия пѫть да си, щомъ не знаешъ, какъ да вървишъ, ти изкривявашъ пѫтя си и се натъквашъ на мѫчнотии и страдания. Всѣки моментъ трѣбва да провѣрявашъ, изкривилъ ли си пѫтя, или не. — По какво се познава това? — Ако имашъ миръ въ душата си, твоитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ прави, и ти си въ правия пѫть. — Искамъ да влѣза въ новия животъ.—Лесно можешъ да влѣзешъ, но не трѣбва да допущашъ нищо отрицателно въ себе си. Турете отрицателното въ шишенца, херметически затворени. — Защо Богъ допусна Христа и дявола да живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто? — Само така Богъ може да накара дявола на работа. Следователно, дойде ли дяволътъ въ дома ви, нака райте го да работи. — После? — После ще го заставите да се моли и да изправи погрѣшкитѣ си. — Искаме да го изпѫдимъ отъ свѣта. — Това е невъзможно, нито е ваша работа. Ваша задача е да изпѫдите дявола отъ ума си, после отъ сърдцето си. Като дойдете до постѫпкитѣ си, т. е. до областьта на физичния свѣтъ, от тамъ не можете да го изпѫдите. Ако изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, то ще влѣзе въ сърдечния свѣтъ, а оттамъ — въ умствения. Значи, не може да изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, но може да го впрегнете на работа и да се учите отъ него. Казвате: По кой пѫть да вървимъ? — Вие още не сте тръгнали по главния пѫть. Сегашнитѣ хора вървятъ по разни пѫтища, още се блъскатъ, търсятъ истинския пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Като влѣзете въ тоя пѫть, ще намѣрите истината и живота. Той е правиятъ пѫть. Българинътъ има обичай, като намѣри правия пѫть, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи. Той не обича да върви направо. Пакъ държи правата посока, но върви по нея съ отклоняване. Правъ пѫть е оня, който внася хармония въ мислитѣ. Истината е това, което разширява и освобождава чувствата. Дето е истината, тамъ сѫ свѣтлината и знанието, които освобождаватъ човѣка отъ робство и ограничение. „Азъ съмъ пѫтьтъ“ — пѫтьтъ на знанието. „Азъ съмъ истината“ — пѫтьтъ на свободата и свѣтлината. „Азъ съмъ животътъ“ — пѫтьтъ на любовьта. Тоя пѫть трѣбва да следвате всички. Това сѫ тритѣ начала на живота. И тъй, пѫтьтъ на любовьта е пѫть на новото учение. — Какво представя новото учение? — За да разберете новото учение, трѣбва да влѣзете въ Христовото учение. Както Христовото учение има своя християнска етика, така и новото учение има своя етика, различна отъ тая на християнството. Азъ се проявявамъ между васъ споредъ духа на християнската етика. Ще дойде день, когато ще се проявя вамъ споредъ духа на новата етика. Като живѣе, човѣкъ си служи съ различни срѣдства — хармония, музика, поезия, изкуство. Въ тоя смисълъ, музиката е стенография на живота. Всѣки тонъ е сборъ отъ думи, които трѣбва да се разчитатъ и превеждатъ. Ако направите правиленъ преводъ на музикалнитѣ тонове, ще придобиете нѣщо. Какво свирене е това, отъ което никой не се ползува? Ако си уморенъ и си посвиришъ, умората ти трѣбва да изчезне. И азъ махамъ умората съ свирене. Не свиря голѣми парчета, като тия на Бетовена, но малки. Голѣмитѣ музикални парчета сѫ голѣми, скѫпи яденета. Не е лесно да приготвишъ единъ голѣмъ, скѫпъ обѣдъ. Добре е, всѣки отъ васъ да има нѣкакъвъ инструментъ, на който да свири, да си помага въ мѫчнотиитѣ. Ако нѣкой не може да свири, да си вземе едно дааре или тѫпанче и да бие на него. Ще кажете, че ви е срамъ да биете дааре или тѫпанче. И безъ външно свирене, всѣки човѣкъ бие тѫпанъ. Важно е да знаешъ, какъ да го биешъ. Коя е основната мисъль на лекцията? — Тритѣ начала: Да се движите въ Христовия пѫть, въ пѫтя на истината и въ пѫтя на живота. Друга основна мисъль е тая, която опредѣля кривината на гърба и на гърдитѣ. Кривината на гърба не трѣбва да бѫде голѣма. Гърдитѣ да сѫ добре развити, а линията на задницата да не е много изпъкнала. Сѫщо така и коремътъ да не изпъква много напредъ. Не е правилно коремътъ да бѫде капитанъ на тѣлото. Главата е капитанътъ. Като теглите права линия отпредъ на главата до краката, челото трѣбва да излиза поне единъ милиметъръ навънъ отъ гърдитѣ; гърдитѣ да излизатъ поне два милиметра вънъ отъ корема. Който може да тури редъ и порядъкъ въ мислитѣ, чув­ствата и постѫпкитѣ си, може да бѫде господарь на главата, на гърдитѣ и на корема си. Упражнение: Поемате въздухъ и поставяте рѫцетѣ на раменетѣ съ свити пръсти на юмрукъ. Издишате въздуха — рѫцетѣ на предъ, съ отворени пръсти. Бавно сваляте рѫцетѣ надолу. Вдишането и издишането на въз­духа трае отъ поставяне рѫцетѣ на раменетѣ до свалянето имъ. Т. м. * * 7.Лекция отъ Учителя, държана на 24 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто разположение Размишление. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Да бѫде миренъ. — Кога трѣбва да бѫде миренъ? — Когато духатъ вѣтроветѣ. Въпрѣки това, нѣма мирни хора въ свѣта. Тема за следния пѫть: „Кога се е родило невежеството“? Кой е баща на невежеството? Знайте, че не може да стане нѣщо въ свѣта, ако нѣма условия за това. Никой не може да придобие нѣщо, ако нѣма условия за това. Може да сѫществува нѣщо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е законъ, опитанъ и доказанъ. Какво ще пишете върху дадената тема? Като чуете темата, веднага ще напишете нѣколко реда и ще се задоволите. Нѣкой ще напише, че невежеството се явява, дето отсѫтствува науката. Невежеството сѫществува вънъ отъ науката и вънъ отъ добродетелитѣ. Какъ ще си обясните тогава, защо учени и добри турци заставятъ женитѣ си, красиви и грозни, да закриватъ лицата си. Ако само красивитѣ закриватъ лицата си, ще кажемъ, че това се препорѫчва, за да не се съблазняватъ хората. Възможно е, красотата може да съблазни човѣка. Защо и грознитѣ жени закриватъ лицата си? Тѣ поне нѣма да съблазнятъ никого. Какво заключение ще извадите за тоя турски обичай, не е важно. Причината може да е външна, може и да е вѫтрешна. Все има нѣкакъвъ поводъ, който вие не подозирате. Напримѣръ, защо сѫществуватъ страхътъ и срамътъ въ човѣка? Както и да си ги обяснявате, тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ произходъ, който вие не знаете. Казвате, че човѣкъ живѣе, значи, сѫществува. Щомъ сѫществува, той е създаденъ отъ нѣкого. Не може да сѫществува нѣщо, ако нѣма причина за това. Първата Причина е създала всичко. Следователно, въ нея се крие произходътъ на всичко живо. Обаче, каже ли нѣкой, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ единъ малъкъ бръмбаръ, никой нѣма да повѣрва. Естествено е да не вѣрвате. Но защо вѣрвате, че малката микроба може да умъртви човѣка? Ако е възможно това, защо да не е възможно човѣкъ да произлѣзе отъ бръмбаръ? Въ сѫщность, човѣкъ не умира отъ микробата, но и не се ражда отъ бръмбара. Това сѫ разсѫждения, които нѣматъ нищо общо съ сегашния ви животъ. Другъ е въпросътъ, ако искате да бѫдете здрави, красиви, добри. Защо искате да бѫдете красиви? Защо искате да бѫдете добри? Кои сѫ подбудителнитѣ причини за това? Защо искате да бѫдете силни? Коя е причината за това? Сега и васъ питамъ: Като сте се събрали тукъ, какво искате? Защо влизатъ хората въ гостилницата? Една обща причина ги заставя — желанието имъ да ядатъ. Обаче, всички нѣматъ единъ и сѫщъ вкусъ: единъ обича едно ядене, другъ — друго ядене. Голѣмо разнообразие има въ вкусоветѣ на хората. Ако гостилничарьтъ е сготвилъ такова ядене, каквото клиентитѣ обичатъ, тѣ казватъ, че той е добъръ готвачь, Щомъ тѣ сѫ доволни, и гостилничарьтъ е доволенъ. — Кога е недоволенъ гостилничарьтъ? — Когато клиентитѣ му ядатъ малко и не обичатъ да плащатъ. Днесъ и вие сте дошли тукъ, като на гостилница, но ядене нѣма. Съжалявамъ, че нѣмамъ такива тенджери и ядене, каквото вие искате. Понеже нѣмамъ приготвено ядене за васъ, ще взема на заемъ отъ съседитѣ и пакъ ще ви дамъ нѣщо. Бѣхъ решилъ да ви посвиря, т. е. да ви приготвя хубаво ядене, но цигулката ми е малко неразположена, не иска да свири. Днесъ моята цигулка е на особено мнение и казва: Не искамъ да свиря на хора, които не разбиратъ и не ценятъ музиката. Въ такъвъ случай, азъ не искамъ да я заставя на сила да свири. Тая сутринь ще говоря върху „Науката за разположението.“ Правилното развитие на човѣка зависи отъ неговото добро разположение. То е съчетано отъ много тонове, съ известно съотношение помежду си, а не само отъ единъ тонъ. Да бѫдешъ добре разположенъ, това е велика наука. Ако си всѣкога веселъ, това не е наука; ако си всѣкога скръбенъ, и това не е наука. — Въ какво се заключава доброто разположение? — Да взимашъ навреме и да давашъ навреме. Ако не знаете, кога да давате и кога да взимате, вие можете въ единъ моментъ да развалите доброто разположение на вашия приятель. Представете си, че приятельтъ ви е дошълъ на гости, и вие го посрѣщате мраченъ, неразположенъ. Вашето неразположение ще развали доброто разположение на приятеля ви. Вие може да се извините, да приведете редъ оправдателни причини за неразположението си, но сте развалили вече едно добро разположение. Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, какъ да постѫпвате. Какво ще кажете за себе си: Всѣкога ли сте въ добро разположение? Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че къмъ нѣкои хора сте добре разположени, а къмъ други — не сте разположени. На какво се дължи доброто и лошото разположение, това е другъ въпросъ. Важенъ е фактътъ. Когато имате интересъ къмъ нѣщо, или къмъ нѣкого, вие сте добре разположени. Нѣкое дете, напримѣръ, обича орѣхи. Като се върне баща му отъ работа, то отива при него, започва да му се усмихва, да го гали и пригръща, да пипа джобоветѣ му. Щомъ бащата извади отъ джобоветѣ си нѣколко орѣха, детето ги взима и веднага излиза вънъ, да играе съ своитѣ другарчета. Доброто разположение въ живота на хората е пропускъ. Безъ него нищо не се постига. Отъ вашето добро разположение зависи, какъ ще ви посрещнатъ и изпратятъ. Ако сте работникъ, отъ доброто разположение къмъ работата зависи, колко ще ви платятъ. И тъй, силата на ученика зависи отъ доброто му разположение. Когато ученикътъ влиза въ окултната школа, първитѣ уроци, които му се преподаватъ, сѫ по самообладание, т. е. запазване на доброто разположение. Той не трѣбва да се влияе отъ времето, дали е снѣжно, дъждовно или вѣтровито. Когато слугата отива на нивата да работи и види, че вънъ вали снѣгъ, той си казва: Добре, че завалѣ снѣгъ. Господарьтъ си казва: Отде се взе тоя снѣгъ сега? Едно и сѫщо условие произвежда две различни разположения. Важно е, какво е мислила природата въ тоя моментъ. Тя прилича на майка, която, като види малкитѣ си деца гладни и боси, изпраща имъ по единъ бѣлъ юрганъ и казва: Завийте се добре! Никой нѣма право да събужда тия деца преждевременно! Като се наспятъ, тогава ще ги събудите и изпратите на училище. Следъ това ще влѣзете въ стаята имъ да чистите. Така постѫпватъ слугитѣ въ хотелитѣ. Когато клиентитѣ имъ излизатъ изъ града, тѣ чистятъ и подреждатъ стаитѣ. Сега, на васъ, като на ученици, казвамъ: Каквато работа и да започнете, влагайте въ нея добро разположение. Още съ ставането си отъ сънь, започнете да мислите нѣщо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли безъ разположение. Не работи безъ разположение. Не говори безъ разположение. Не яжъ безъ разположение. Ако ставашъ отъ сънь съ неразположение, мисли, че нѣкой говори за тебе добре, или е написалъ нѣщо хубаво за тебе. Така ти ще изпратишъ тая мисъль къмъ своитѣ приятели, и нѣкой отъ тѣхъ ще напише нѣщо добро за тебе. Ще кажешъ, че когато не си разположенъ, всичко забравяшъ, не можешъ да приложишъ никакъвъ методъ. Единъ ловецъ вървѣлъ презъ една гора и си казвалъ: Ако срещна разбойникъ или мечка, лесно ще се справя съ тѣхъ, имамъ въ джобоветѣ си два револвера. Както вървѣлъ, срещу него се задала една голѣма мечка. Той се уплашилъ толкова много, че забравилъ да извади револверитѣ и да стреля. Случило се, че мечката се отбила отъ пѫтя си, влѣзла нѣкѫде въ гората, и той се спасилъ. Като се успокоилъ, той самъ се запиталъ: Защо носѣхъ двата револвера, щомъ не можахъ да си послужа поне съ единия? Нали разчитахъ на тѣхъ? Понѣкога и вашето неразположение е толкова голѣмо, че забравяте да употрѣбите нѣкой методъ да си помогнете. Вие трѣбва да правите опити, да прилагате самообладанието, за да не се поддавате на страха. Казвамъ: Ако днесъ нѣкой отъ васъ е не разположенъ, нека каже, какво е неразположението му, да го излѣкуваме. Неразположението играе важна роля въ човѣшкия животъ. То се отразява на съзнанието. Колкото по-високо се издига човѣкъ по стълбата на живота, толкова по-голѣми сѫ страданията и изпитанията му. Ние говоримъ за неразположението, но мнозина не разбиратъ неговитѣ прояви. Да бѫдешъ сериозенъ, замисленъ, това не е неразположение. Да си скръбенъ, и това не е неразположение. Само оня може да бѫде разположенъ, който е изработилъ нѣщо постоянно, устойчиво въ себе си. Важно е да знаешъ причината на твоята скръбь, или на твоето неразположение. Нѣкога ти знаешъ, т. е. съзнавашъ, защо скьрбишъ; нѣкога скръбьта ти е извънъ съзнанието. Тя нѣма никакъвъ външенъ обектъ. Времето е студено, вѣтровито, и ти си неразположенъ. Причината за неразположението ти е вънъ отъ тебе, вънъ отъ твоето съзнание. Можешъ ли да накарашъ слънцето да грѣе, и вѣтърътъ да престане да духа? Не можешъ. Обаче, можешъ да накарашъ вѣтърътъ въ стаята ти да престане да духа, а можешъ и да го накарашъ да духа. Ти не можешъ да накарашъ хората вънъ отъ тебе да се каратъ или обичатъ, но можешъ да накарашъ хората въ твоята кѫща да се обичатъ или да се каратъ. Достатъчно е да кажешъ на слугитѣ си, че който отъ тѣхъ удари по една плесница на другитѣ, ще получи голѣмо възнаграждение, тѣ веднага ще се сбиятъ. Понѣкога човѣкъ върши добри работи, а понѣкога върши лоши работи. Докато нѣма власть, човѣкъ критикува управницитѣ и казва: Да имамъ власть, ще направя църкви, училища, болници, ще помагамъ на хората. Съ една дума, ще оправя свѣта. Много нѣща ще направишъ, но още на другия день не си разположенъ. Де отиде разположението ти? Ти се готвишъ да оправишъ свѣта, а твоятъ домъ не е оправенъ. Не можешъ да оправишъ външния свѣтъ, до като не оправишъ своя малъкъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, да мислишъ, че ще оправишъ външния свѣтъ, това е неразбиране на нѣщата. Тоя свѣтъ не се нуждае отъ оправяне. Има единъ неоправенъ външенъ свѣтъ, но има и единъ неоправенъ вѫтрешенъ свѣтъ, който е въ самитѣ васъ. Външниятъ свѣтъ е отзвукъ на вѫтрешния. Щомъ вѫтрешниятъ свѣтъ не е оправенъ, и външниятъ ще бѫде неоправенъ. Природата хроникира и клишира всичко, което става въ вѫтрешния свѣтъ, и човѣкъ минава презъ онова, което самъ е създалъ. Като знаете това, бѫдете внимателни, да не нарушавате хармонията на външния свѣтъ. Напримѣръ, съ вашето неразположение, съ вашитѣ необмислени думи и постѫпки, вие можете да развалите доброто разположение на приятеля си. Безъ да иска, несъзнателно, и той ще ви отговори по сѫщия начинъ, както и вие постѫпвате съ него. Силата на човѣка е въ неговото добро разположение. Затова той трѣбва да бѫде всѣкога разположенъ. Подъ „добро разположение“ разбирамъ такова, което съ нищо не прѣчи на твоитѣ възвишени прояви и стремежи. Твоето неразположение не трѣбва да спира благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, или отъ Бога. На това се дължи нещастието на човѣка. Ако детето ви е непослушно и нѣма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това благо, което желае. Благото, което му принадлежи, се отлага, поради неговото неразположение. Коя е причината за болеститѣ? — Неразположението въ човѣка. Всѣко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя въ организма, и човѣкъ заболява. Инертнитѣ сили, утайкитѣ и наслояванията трѣбва да се асимилиратъ по нѣкакъвъ начинъ. Ето защо, природата е допуснала болеститѣ, като методъ за лѣкуване. Болестьта не е наказание, но потикъ, побудителна причина, която кара човѣка да изхвърли всичко нечисто вънъ отъ себе си. Първоначално човѣкъ ималъ добро разположение на духа, но постепенно го изгубилъ. — Какъ се губи доброто разположение? — Днесъ не ядешъ и не пиешъ, както трѣбва; утре не спишъ, не мислишъ, не чувствувашъ и не желаешъ, как то трѣбва. Следъ нѣколко години забелязвашъ, че съ тебе става нѣщо особено, като че естеството ти се измѣня. Ти губишъ разположението си и казвашъ: Става нѣщо съ мене, но и азъ самъ не зная причината за това. Едно време бѣхъ веселъ, разположенъ, но изгубихъ всичко; не ми се живѣе, не искамъ да гледамъ хората. Казвамъ: човѣкъ има възможность да прояви всички добродетели, да бѫде веселъ и разположенъ, да се радва на живота. Като се изучава, човѣкъ вижда, че въ него има мѣсто за всичко добро, но той самъ е затворилъ пѫтя си за него, поради което днесъ не може да се прояви. Първата задача на човѣка е да отвори пѫтя на доброто въ себе си. — Какъ ще стане това? — Чрезъ неразположението. То е първиятъ слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се криятъ въ него. Като имъ отвори пѫть, господарьтъ за почва постепенно да организира своя вѫтрешенъ свѣтъ. Така той ще се върне къмъ онова първично състояние, когато е живѣлъ въ радость и веселие, въ добро разположение на духа. Много мога да ви говоря по този въпросъ, но намирамъ, че още не сте готови. То е все едно, да накарамъ сега нѣкой отъ васъ да изпѣе пѣсеньта „Аинъ фаси“, но хубаво, съ добро разположение на духа. Ако нѣкой се наеме да я изпѣе така хубаво, ще му се даде премия отъ 20 хиляди лева. Мнозина пѣете хубаво, но нѣмате това разположение, което е нуждно за пѣене. Днесъ пѫтьтъ за пѣене у васъ е затворенъ, не можете да пѣете, както трѣбва. Въ бѫдеще пѫтьтъ за доброто пѣене ще се отвори, и нѣкои отъ васъ ще станатъ гениални пѣвци. Като пѣятъ, лампитѣ ще се палятъ и изгасватъ. Това значи: вибрациитѣ на гласа ще бѫдатъ толкова силни, че ще действуватъ върху вибрациитѣ на свѣтлината. Колко такива пѣвци има днесъ въ свѣта? До сега не се е явилъ нито единъ пѣвецъ, чийто гласъ може да въздействува на свѣтлината. Колко пѣвци могатъ днесъ да палятъ и гасятъ лампитѣ? Подъ „палене и гасене на лампитѣ“ се разбира минаване на енергията отъ едно състояние въ друго. Нѣкога енергията минава отъ по-низко въ по-високо състояние, а нѣкога отъ по-високо въ по-низко. Ако къмъ буквата „а“ напишете буквитѣ „з“ и „ъ“, ще образувате личното мѣстоиме „азъ“, съ което българинътъ означава своята личность. Това мѣстоиме „азъ“ важи само за българитѣ. Другитѣ народи не го разбиратъ. Англичанитѣ означаватъ своята личность съ мѣстоимето „ай“. Ако турчинътъ чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, съ една и сѫща дума се изразяватъ две различни понятия. Това показва, че природата си служи съ съзвучия — възходещи и низходещи. Отъ тѣхъ ние образуваме думи, съ които изясняваме нѣкои наши идеи, понятия и състояния. Българинътъ казва „азъ“ — той разполага съ повече време. Англичанинътъ е практиченъ, казва „ай“ — той цени времето. Той казва: „Времето е пари“. Ако човѣкъ може да си служи правилно съ съзвучията на природата, да ги съчетава и прилага на мѣсто, той би завладѣлъ великата наука на природата и би дошълъ до истинското разположение на духа. Изучавайте разположението и неразположението, като сили въ природата, които минаватъ презъ различни области, докато дойдатъ при васъ. Разположението е добъръ веститель, който не иде случайно при васъ. Презъ много области е минало то, докато ви посети. Сѫщото се отнася и до неразположението. И едното, и другото оставятъ известенъ потикъ въ васъ, който трѣбва да се използува. Като не знаете това, вие искате да задържите разположението за себе си, а неразположението да отстраните. Нищо не може да задържите. И едното, и другото минаватъ и заминаватъ край васъ, като оставятъ известенъ отпечатъкъ. Разположението е Божествена мисъль. Какъ ще я задържишъ? Радвай се на онова, което ти е оставила тя, безъ да я задържашъ. Единъ добъръ приятель иде въ дома ви за два-три деня. Не се мѫчи да го задържишъ завинаги при себе си, но използувай неговото присѫтствие и това, което ще ти остави. Задръжъ въ себе си доброто и благодари, че те е посетило. Какво представя добрата мисъль? — Ангелъ, който иде отдалечъ да ви посети и да ви остави нѣщо хубаво. Значи, добрата мисъль е тѣло на нѣкое възвишено сѫщество, което иде при васъ за кратко време. То иде съ нѣкаква мисия, да ви остави нѣщо и да се върне назадъ. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъль е ваша. Искате да я задържите за себе си като ваша. Понѣкога не я оценявате, искате нѣщо повече. Какво повече може да желаете, ако при васъ дойде ангелъ и ви каже, че ще станете добъръ човѣкъ? Това не ви задоволява, искате веднага да станете добъръ. Ако не можете веднага да станете добърь, казвате, че това не се отнася до васъ. Може да ви посети единъ ангелъ и да ви каже, че трѣбва да учите. Казвате: Азъ не мога да уча, минало ми е вече времето. Който противодействува на Божественитѣ мисли, всичко ще изгуби. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ. Слушайте ме, докато съмъ съ васъ.“ Богъ минава край човѣка, оставя му нѣщо хубаво и си заминава. Сегашнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и казватъ: Богъ е навсѣкѫде. Ние не можемъ да споримь върху тая мисъль, защото тя е свещена, но казвамъ: Богъ е навсѣкѫде само въ абсолютно разумния свѣтъ. Въ неразумния свѣтъ Той присѫтствува само съ силата си. Неговото съзнание е вънъ отъ неразумния свѣтъ. Следователно, ако си разуменъ, Богъ работи въ твоето съзнание. Ако си неразуменъ, Той е вънъ отъ тебе и се проявява само като сила. — Защо идатъ болеститѣ? — Защото си неразуменъ. Дойде една болесть, тури те на легло. Дойде друга болесть, пакъ те тури на легло. Десеть години може да боледувашъ, но докато не научишъ урока си, болеститѣ нѣма да те напуснатъ. Нѣкой човѣкъ желае нѣщо и скоро го постига. Другъ желае нѣщо и не може да го постигне. — Защо? Първиятъ е работилъ съзнателно за постигане на желанието си, а вториятъ е работилъ несъзнателно, или съвсемъ не е работилъ. При доброто желание човѣкъ приготвя почва, условия за своето развитие. Човѣкъ работи съзнателно само при добро разположение на духа. Безъ добро разположение, Божественото съзнание не работи въ човѣка. Щомъ то не работи, човѣкъ не може да постигне нищо. Какъ иде неразположението въ човѣка? Представи си, че си купишъ хубавъ, доброкачественъ платъ и си ушиешъ отъ него дреха. Облѣчешъ дрехата и излѣзешъ да се разходишъ. Минавашъ покрай една ограда, дрехата ти се закачва на тела и се скѫсва. Разположението ти веднага изчезва. Ти съжалявашъ за дрехата си, но не можешъ да я поправишъ. Да се ушие нова дреха, невъзможно е, скѫпо струва. Какво трѣбва да се прави? Да се внесе нѣкаква мода и така да се закърпи скѫсаното. Модата не е нищо друго, освенъ маскиране на нѣкаква погрѣшка. Ако роклята ви е скѫсана, може да турите на скѫсаното мѣсто друго парче, отъ другъ цвѣтъ, но да се зашие толкова майсторски, че да не изглежда кръпка, но да представя нѣкаква мода. При това, ако ви питатъ, защо е турено парче на дрехата, ще кажете, че такава е модата. Както се закърпва скѫсаното мѣсто, така може да се смѣни неразположението въ разположение. Все ще намѣрите нѣкаква мода, било парижка или виенска. Важно е да се смѣни състоянието. Да допуснемъ, че нѣкой дойде при васъ и ви казва, че еди-кой си говорилъ лоши работи за васъ, че сте простъ човѣкъ, неграмотенъ, не знаете да поставяте на мѣсто препинателнитѣ знаци. Щомъ чуете това, вие веднага изгубвате доброто си разположение. Казвашъ: Какъ може да се говори за мене лошо? Какъ е възможно да съмъ простъ и неграмотенъ човѣкъ? Питамъ: Ти провѣри ли, че точно така е казано за тебе? Защо допусна толкова лесно тая отрицателна мисъль въ ума си? Каква мода трѣбва да създадешъ за твоето неразположение, да го превърнешъ въ разположение? Напиши нѣщо, за да покажешъ, че не си простъ. Ще кажатъ, че не знаешъ нищо отъ Омира и отъ Канта. Затвори се въ стаята си и започни да цитирашъ нѣщо отъ тѣхъ. Щомъ напишешъ нѣщо, състоянието ти ще се смѣни. Така ще докажешъ, че знаешъ нѣщо повече и отъ Омира, и отъ Канта. Трѣбва ли само отъ думитѣ на тоя - оня да губите разположението си? Преди всичко, ти си главниятъ виновникъ, ти знаешъ всичко. Трѣбва ли да вѣрвашъ на тоя, на оня, че нищо не знаешъ? Пръвъ ти разбирашъ, какво знаешъ и какво не знаешъ. Другъ нѣкой ще каже за тебе, че си слабъ човѣкъ, едва вдигашъ 50 кгр. Какъ ще вдигнешъ двеста килограма? Кажи: Наистина, 50 кгр. вдигамъ свободно, но и двеста килограма ще вдигна, само че съ помощьта на машина. Съ тая машина мога да вдигамъ и 500, и 1000 килограма. Законъ е това И на васъ казвамъ: Ако знаете законитѣ, мога да ви говоря за нѣща, които иначе ще ви се сторятъ невѣроятни. Напримѣръ, мога да ви кажа, че ако отидете при нѣкоя скала и я пипнете, тя ще тръгне следъ васъ, или предъ васъ, ще бѫде послушна като овца. Като вървите, и тя ще върви съ васъ. Щомъ седнете, и тя ще спре. — Какъ става това? — Тамъ е изкуството. Лесно е да хапнете едно парче баница, но мѫчно се прави баницата. На думи лесно се разказва, какъ се прави баница, но ако взема да я правя, нуждно е най-малко единъ часъ. Като я направя, ще ви поканя да я опитате. Сега вие искате да бѫдете добри. За да постигнете това, трѣбва да прилагате закона за доброто разположение и да имате абсолютна вѣра, че сте създадени добри. Ако не сте добри, това показва, че не сте работили достатъчно върху себе си, да проявите доброто, вложено въ васъ. Това не показва, че не сте способни, но съзнанието ви още не е пробудено. Съзнанието ви трѣбва да се разцъвти, да възприеме Божествената свѣтлина. Засега съзнанието на мнозина е пѫпка, която трѣбва да цъвне и после да даде плодъ. Тогава човѣкъ се отваря за всички хора, за всички живи сѫщества, както зрѣлитѣ плодове се усмихватъ. Когато види нѣкой човѣкъ, зрѣлиятъ плодъ казва: Вземи ме, помилвай ме, порадвай ми се. Така плодоветѣ правятъ връзка съ хората. Плодоветѣ обичатъ да ги кѫсатъ хората, но цвѣтята не обичатъ. Тѣ искатъ отъ хората само нѣженъ погледъ, милувка, радость. Цвѣтята можемъ да миришемъ, но ако ги кѫсаме, тѣ плачатъ, страдатъ, разочароватъ се. Сѫщо така, човѣкъ има желания, които сѫ подобни на цвѣтята. Тѣ искатъ само да ги миришатъ, да имъ се радватъ, но да не ги кѫсатъ. Има човѣшки желания, подобни на плодоветѣ, които позволяватъ на хората да ги кѫсатъ и да ги ядатъ, да имъ даватъ приемъ въ себе си. Ако ги приематъ добре, тѣ казватъ: Благородни сѫ тия хора, добре ни приеха. Какво носи още доброто разположение? — Знание. Който не е добре разположенъ, или не може да запази разположението си, нѣма характеръ, нѣма устойчива, постоянна мисъль. Който има добро разположение, трѣбва да подържа въ себе си мисъльта: Азъ съмъ създаденъ да бѫда добъръ; азъ съмъ създаденъ да бѫда красивъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда силенъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда разуменъ. — Не мога да постигна това изведнъжъ. — И следъ хиляда години да го постигнешъ, върви напредъ. Всичко зависи отъ вашето усилие. Колкото по-добре и усърдно работите, толкова по-бръзъ ще бѫде резултатътъ. Не работите ли съ любовь, и следъ хиляда години едва ще постигнете нѣшо. Силитѣ и способноститѣ сѫ въ човѣка, но отъ усилието му зависи, кога ще постигне желанието, посѣто въ душата му. Всичко посѣто въ човѣшката душа може да израсте, ако човѣкъ работи съзнателно и съ любовь. Мнозина се основаватъ на съвременната наука и намиратъ, че нѣма защо да се стремятъ да бѫдатъ добри, силни, красиви, разумни. Тѣ казватъ, че е минало времето за това, остарѣли сѫ вече. Какво ще постигнемъ на тая възрасть? Едно време вие бѣхте млади, защото майка ви и баща ви се влюбиха единъ въ другъ и пожелаха вие да дойдете на земята. Преди това вие бѣхте стари, не искахте да работите и заминахте за оня свѣтъ. Когато вашитѣ родители ви влияеха, вие бѣхте млади. Днесъ ги забравихте, и тѣ престанаха да ви влияятъ. И родителитѣ ви, докато сѫ били далечъ единъ отъ другъ, повече се обичали. Изобщо, когато хората дойдатъ на близко разстояние помежду си, любовьта имъ постепенно намалява. Много естествено, когато туришъ единъ предметъ близо до очитѣ си, той губи своята красота. Всѣки предметъ или човѣкъ, за да ви бѫде приятенъ или обиченъ, трѣбва да стои на известно разстояние отъ васъ. Нарушите ли това разстояние, нарушаватъ се и чувствата. Тоя законъ е вѣренъ и за физичния свѣтъ, и за духовния. Следователно, и въ съзнанието си човѣкъ може да държи предметитѣ и хората по-далечъ, или по-близо. Въ даденъ случай, вие може да държите единъ човѣкъ по-близо до себе си, от колкото трѣбва, а въ другъ случай — по-далечъ, отколкото трѣбва. И въ двата случая хармонията е нарушена. Какво трѣбва да се прави, за да не се на рушава хармонията? -— Всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото, което му е дадено отъ Бога. Всѣки трѣбва да знае, какво отношение има къмъ даденъ човѣкъ и, споредъ това, да си опредѣли, на какво разстояние да стои отъ него. Всѣки човѣкъ е форма, чрезъ която Богъ се проявява. Изучавайте тия форми, за да разберете тѣхната стойность. Казвате за нѣкого, че е добъръ човѣкъ. Следъ време намирате, че сте се излъгали, че тоя човѣкъ не е толкова добъръ, колкото сте мислили. — Защо не е добъръ? — Защото интереситѣ ви сѫ засегнати. Единъ младъ момъкъ, нашъ братъ, отишълъ въ дома на едно братско семейство да прекара известно време като гостъ. Домакинитѣ го приели добре, но той не могълъ да се постави на опредѣленото отъ Бога разстояние. Една сутринь домакинътъ му казалъ: Братко, добре дошълъ въ нашия домъ. Обаче, не забравяй, че сме въ военно положение. Като ставашъ сутринь отъ сънь, ще си четешъ Библията и Евангелието, ще четешъ беседитѣ и лекциитѣ, но нѣма да водишъ излишни разговори съ жена ми и дъщеря ми. Нарушишъ ли това правило, ще те подведемъ подъ законитѣ на военното положение. Младиятъ братъ си казалъ: Излъгахъ се, тоя човѣкъ не е много добъръ. Разочаровахъ се отъ него. — Лъжешъ се, братко, твоятъ интересъ е нарушенъ. Домакинътъ е добъръ и почтенъ човѣкъ. Той те прие въ дома си като истински братъ. Посрещна те като братъ и те изпрати като братъ, но ти даде добъръ съветъ, какъ да спазвашъ разстоянието, на което Богъ те е поставилъ. Питате: Кой е тоя братъ? — Всѣки отъ васъ е тоя братъ. По отношение на Божествения свѣтъ, и вие не постъпвате, както трѣбва. Кой отъ васъ, като влѣзе въ дома на своя братъ, е постѫпилъ като братъ? Всѣки се препорѫчва за братъ, а после не излиза такъвъ. Кой отъ васъ е оценилъ слънцето, звездитѣ, цвѣтята, хората? Никой не ги е оценилъ, както трѣбва, затова Богъ се е принудилъ да наложи военно положение и да каже: Нѣмашъ право да гледашъ дъщеря ми и жена ми и да се разговаряшъ съ тѣхъ. Това може да е временно положение, но то се дължи на неспазване на доброто разположение. Неразположението на духа се дължи на неестественитѣ желания на хората. Всѣки човѣкъ иска да постигне нѣщо, но не знае по какъвъ начинъ става това. Да харесвашъ красивата и млада мома, това е естествено, обаче, трѣбва да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ти започвашъ да се усмихвашъ, да декламирашъ стихове на видни поети, да свиришъ, дано и тя те хареса. Това поведение не е естествено. Нѣма защо да си служищъ съ чужди работи. Това сѫ кръпки на дрехата ти. Чуждото си е всѣкога чуждо. Казвамъ: Естествено е да обичашъ млада, красива мома, но трѣбва да се запиташъ, защо я харесвашъ и обичашъ. — Обичамъ еди-коя си мома. — Нѣма по-хубаво нѣщо отъ обичьта. Важно е сами да си отговорите, искрено ли обичате, или сте подъ влиянието на едно преходно чувство. Обичь, която се усилва и от слабва, не е истинска. Обичьта е проява на Божественото въ човѣка. Който обича, той расте постоянно и се развива. Обичь, която ви задържа на едно и сѫщо положение, носи голѣми нещастия. Любовь, която спира човѣшкото развитие, не е истинска. Любовь, която прѣчи на доброто разположение на духа, не е Божествена. Истинската любовь укрепва духа на човѣка. Да любишъ нѣкого, това значи, всѣки день да откривашъ по една добра чърта въ него и да съдействувашъ за неговото развитие. Любовьта вижда само доброто, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Тя поощрява доброто и помага за развиване на човѣшкитѣ дарби. Ако нѣкой е музикантъ, тя го насърдчава въ музиката; ако е поетъ, насърдчава го въ поезията; ако е ученъ — въ науката. Какъ се изразява разположението ви къмъ известенъ човѣкъ? — Въ даване на нѣкакво материално благо. Ако си разположенъ къмъ нѣкой човѣкъ, ще му подаришъ нѣщо: книга, чанта, цвѣте, или нѣкаква дреха за обличане. Когато разположението ви дойде до своя най-високъ връхъ, вие се намирате въ състоянието на ученикъ, който е завършилъ образованието си. Когато давате на нѣкого дипломъ за завършено образование, това изразява разположението ви къмъ него. Ти си директоръ на училището. Чрезъ диплома, който давашъ на ученика, ти изразявашъ доброто си мнение за него. Който обича, той е директорътъ на училището, а когото обичатъ — ученикътъ. Като директоръ, ти ще дадешъ на ученика дипломъ съ отличенъ успѣхъ. Така изявявашъ разположението си къмъ добрия ученикъ. На нѣкой ученикъ ще дадешъ дипломъ съ срѣденъ или добъръ успѣхъ и ще му кажешъ: Иди въ свѣта и работи споредъ диплома, който ти е даденъ. Какво се иска отъ човѣка? Да знае, какво обича въ своя ближенъ и да го цени. Като срещнешъ нѣкого, не казвай, че тоя човѣкъ не ти е приятенъ, но отвори архивата на неговия животъ и разбери, защо го срѣщашъ. Вижъ, какво можешъ да научишъ отъ него, и какво можешъ да му дадешъ. Не казвай, че тоя или оня човѣкъ е страненъ. Само неразбранитѣ нѣща сѫ странни. Колкото и да разбирате нѣщата, все ще остане нѣщо неразбрано за васъ. Колкото и да имате достѫпъ до архивата на човѣшкия животъ, вие можете да проникнете най-много до последния животъ на миналото му. Човѣкъ е миналъ презъ хиляди животи; той се е раждалъ и прераждалъ хиляди пѫти. Казвашъ: Познавамъ тоя човѣкъ, зная неговото минало. Какво знаешъ? Знаешъ само единъ отъ неговитѣ животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човѣка, който е проникналъ презъ всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цѣлата история на неговия животъ. Въ тоя смисълъ, човѣкъ е едно голѣмо, велико произведение на Бога, Който работи въ него, затова и азъ не бързамъ да се произнасямъ за Божието дѣло. Азъ не смѣя да кажа, че тоя или оня човѣкъ нищо не струва. Една негова постѫпка може да не е права, но, като човѣкъ, той е творение на Бога. Въ него, както въ всички хора, е вложено нѣщо хубаво. Божиитѣ работи никога не пропадатъ. Въ всѣка човѣшка форма е скрита душата, чрезъ която Богъ иска да прокара своята мисъль. Всичко може да стане въ свѣта, но Божията мисъль никога нѣма да се прекъсне. Тя ще се предава отъ една форма въ друга, докато се изяви въ своята пълнота. Сега вие ще се натъкнете на следния важенъ въпросъ: Защо Богъ не направи отъ нась нѣщо повече отъ това, което сме днесъ? Богъ желае да направи отъ васъ много нѣщо, но за това се иска и вашето участие. И вие трѣбва да работите заедно съ Него. Ако не работите заедно съ Бога, нищо нѣма да постигнете. Ако не работите, както Богъ изисква, ще минавате презъ по-голѣми страдания, докато започнете да мислите право и сами да решите въпроса. Представете си, че ходите на училище, а не искате да учите. Какво ще стане съ васъ? Другаритѣ ви ще учатъ и ще вървятъ напредъ, а вие ще останете назадъ. Тѣ ще свършатъ училище и ще заематъ нѣкаква служба, а вие ще останете назадъ, безъ никаква работа. Като видите, че сте останали назадъ, че сте изгубили добритѣ условия на живота, ще изгубите желание за работа. Казвамъ: Вие изгубихте първитѣ добри условия — не съжалявайте за тѣхъ. Идатъ вече новитѣ условия, които трѣбва разумно да използувате. Като изгубите първитѣ условия, ще дойдатъ втори, трети, четвърти, но знайте, че колкото повече пропущате условията, толкова повече се увеличаватъ страданията. И тъй, като станете сутринь отъ сънь, кажете си: Днесъ съмъ добре разположенъ. После, ако сте момъкъ, представете си, че сте царски синъ; ако сте мома, представете си, че сте царска дъщеря. Най-после, представете си, че сте силни, здрави, красиви. Ще кажете, че това сѫ праздни работи. Природата крие своитѣ тайни въ привидно празднитѣ работи. Само чрезъ тѣхъ ще се домогнете до тия тайни. Това не става само съ васъ, но даже и съ сѫщества, които стоятъ по-низко отъ васъ. Понѣкога и тѣ се пробуждатъ. Тѣхното по-високо съзнание разбира тия нѣща. Съзнанието на животнитѣ е низко, поради външната форма, съ която временно сѫ облѣчени. Като наблюдавате вола и коня, какъ махатъ опашкитѣ си, изглежда, че тѣ нищо не разбиратъ, нѣматъ никакво съзнание за живота. Въ сѫщность, не е така. Коньтъ и волътъ иматъ уменъ погледъ. Като те погледнатъ, тѣ искатъ да кажатъ: Не обръщайте внимание на нашата външна форма. Днесъ ние сме маскирани, временно играемъ тая роля. Като свършимъ работата си на земята, ще хвърлимъ рогата и копитата, ще съблѣчемъ тия дрехи и ще се представимъ въ своя истински видъ. Казвате: Волъ е това, конь е това. Не, това е синътъ на нѣкой арахангелъ, който е дошълъ на земята да се учи на смирение. Единъ день, когато се върне при баща си, волътъ ще разправя, че цѣли десеть години оралъ земята на Стояна. После ще разказва за отношенията на жената и на децата на Стояна къмъ него. Всичко, каквото волътъ разказва за Стояна и за неговия домъ, се пише. Сега ме слушате, но нѣкои отъ васъ си казватъ: Действителность ли е това, или забава? Питамъ: Вие, които се съмнявате въ моитѣ думи, знаете ли, докѫде се простира вашето съзнание? Нѣкои казватъ, че сѫ остарѣли, че сѫ вече на 50—60 години. Като мислите, че сте стари, знаете ли, отде сте дошли, де сте живѣли по-рано, какъвъ е вашиятъ произходъ? Нищо не знаете. Ще кажете, че сте родени отъ еди - коя си майка и отъ еди - кой си баща. От де сѫ дошли вашитѣ родители, не знаете. Ако знаете всичко това, ще кажемъ, че съзнанието ви е пробудено. Обаче, малцина сѫ дошли до това съзнание. Сега идатъ въ свѣта учени, музиканти и пѣвци, които работятъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Съ това тѣ искатъ да насочатъ мисъльта на човѣка къмъ Единния Богъ, Създатель на вселената. Днесъ повечето хора отричатъ сѫществуването на другъ свѣтъ и казватъ: Ще живѣемъ известно време на Земята и ще умремъ. — После? — Може да отидемъ при Бога, а може и да не сѫществуваме повече. Нѣкои говорятъ за Бога, безъ да иматъ представа за Него. Тѣ не се запитватъ, какъ ще ги посрещне Богъ. Казвамъ: Ако не ви посрещне Богъ, ще ви посрещне баща ви. Той ще ви пригърне и цѣлуне и ще заповѣда на слугитѣ си да заколятъ най-угоеното теле за васъ, да ви угостятъ. Следъ това ще дойде братъ ви отъ нивата и ще се разсърди, че баща ви устроилъ такова богато посрѣщане за васъ. Той ще каже: Чудно нѣщо, такова голѣмо посрѣщане за тоя нехранимайко! Азъ работя цѣлъ животъ на баща си, а той никога не ми е устроилъ такова угощение. Следъ това бащата трѣбва да примирява двамата синове. Вие очаквате ли такова посрѣщане? Нѣкои искатъ да бѫдатъ грабнати съ огнена колесница на небето, като пророкъ Илия. Какъ ще си обясните, споредъ вашето разбиране, факта, дето пророкъ Илия се възнесе съ огнена колесница на небето, а следъ това дойде отново на земята, като Иоанъ Кръститель, на когото отрѣзаха главата. Ето единъ необясненъ фактъ, върху който и азъ нѣмя да се спирамъ. За да обясня тоя фактъ, трѣбва да си послужа съ факти, които и най-способниятъ ученикъ не би могълъ да разбере. И той ще се намѣри предъ изкушение. — Защо? — Обяснението на тоя въпросъ е красива мома, предъ която момцитѣ не могатъ да издържатъ. Ако поставя и най-способния ученикъ въ класъ, дето има една много красива мома, и той нѣма да издържи. Красивата мома ще влѣзе въ неговия умъ, и той ще престане да учи. Ако и на васъ разкрия истината по тоя въпросъ, и вие ще се влюбите въ красивата мома и ще престанете да учите. Дето ходите, все за момата ще мислите; ще искате да я срещнете, да ѝ кажете нѣколко сладки думи, да ѝ напишете поне едно любовно писмо. Питамъ: Кое е онова, което момъкътъ, изобщо, вижда въ всѣка красива мома? Въ красивата мома влиза по единъ ангелъ, да свърши една работа. Следъ това той напуща момата. Значи, момъкътъ се влюбва въ ангела. Щомъ ангелътъ си отиде, момъкътъ се чуди, какво е станало съ момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелътъ е въ момата, тя е учтива, любезна, мека. Щомъ ангелътъ я напусне, тя изгубва тия качества и става груба съ момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава отъ нея. Всѣки ангелъ е образъ на любовьта. Дето мине, навсѣкѫде прави любовни връзки. Такъвъ е животътъ въ ангелския свѣтъ. Докато ангелътъ е въ красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. Щомъ я напусне, тя казва на момъка: Какъ смѣешъ да ме любишъ! Не знаешъ ли, че ти си голѣмъ простакъ? Азъ обичамъ ученитѣ, знатнитѣ хора. На такива като тебе не обръщамъ внимание. Като знаете това, пазете се отъ красива мома, въ която ангелътъ не присѫтствува. — Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? — Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате, че сте се влюбили. Като не правите разлика между влюбване и захласване, казвате: Кой не се е влюбвалъ? Азъ превеждамъ това на вашъ езикъ и казвамъ: Кой не се е захласвалъ? И вашитѣ майки и бащи сѫ били захласнати. Като се оженили, захласването минавало. После децата имъ се захласватъ. Понѣкога и бащата се захласва. — Кога? — Когато синътъ му е решилъ да се жени. Бащата започва да се интересува отъ снахата. И майката се захласва, когато дъщерята се жени. Тя се интересува отъ бѫдещия си зетъ. Дойде зетътъ въ дома на момата, а хората казватъ, че имъ е дошълъ приведенъ зетъ. Думата „приведенъ зетъ“ има особено значение. Като кажатъ, че нѣкой се намира въ положението на приведенъ зетъ, разбиратъ, че не е добре. Когато питатъ турчина, какъ вървятъ работитѣ му, той казва: Положението ми е по-добро отъ това на приведенъ зетъ. Казвамъ: Понѣкога, и въ духовно отношение, хората се намиратъ въ положението на приведенъ зетъ, или на снаха, която е влѣзла въ дома на своя мѫжъ. Не е лесно да бѫдешъ въ положението на приведенъ зетъ или на снаха, която всѣки моментъ трѣбва да се нагажда къмъ условията на чуждия домъ. Това значи, следъ като си ималъ едни възгледи за живота, да приемешъ нови, въ които още не си се убедилъ. Все пакъ положението на снахата е по-добро отъ това на приведения зетъ. Не е лесно да приемешъ нови възгледи, които не си опиталъ, не си провѣрилъ. Тѣ се налагатъ отвънъ, и ти си длъженъ веднага да ги приемешъ. Всѣки день слушашъ да ти се казва: Не забравяй, че ти дойде въ нашия домъ голъ и босъ; ние те облѣкохме и обухме, и ти си длъженъ да се подчинявашъ на това, което ти се заповѣдва. Той, горкиятъ, се свива, огъва се и, иска или не иска, приема новитѣ условия. Какво ще прави? Обича жена си и заради нея, ще търпи и майка ѝ, и баща ѝ. Тежко е положението на приведения зетъ, но ще търпи, нѣма какво да прави. Снахата е по-свободна. Още съ влизането си въ чуждия домъ, тя подчъртава произхождението си: Азъ съмъ отъ знатенъ родъ. Моятъ възлюбенъ ми обеща да ме гледа като царска дъщеря; и вие ще ме гледате така, както сѫ ме гледали моитѣ родители. Съ тия думи тя обявява война на новия домъ, и тѣ приематъ условията. Положението на снахата е за предпочитане предъ това на приведения зетъ. Желая ви да бѫдете снаха, но не приведенъ зетъ. Сега азъ изнасямъ тия факти само за диверсия. Когато нѣщата станатъ много сладки, че не може да се издържи сладчината имъ, прибавя се малко вода, да се разредятъ. Въ бѫдеще вие трѣбва да имате ясна представа за понятията снаха, приведенъ зетъ, майка, баща, братъ, сестра, както и за тѣхното истинско положение въ дома. Сѫщо така трѣбва да имате ясна представа за приятель, за господарь и слуга, за учитель и ученикъ. Какъвто и да си, трѣбва да заемешъ мѣстото си достойно. Какво представя, напримѣръ, кравата? Казвате, че кравата е животно и нищо повече. Не е така. Азъ често ходя при кравитѣ, изучавамъ живота имъ и се поучавамъ отъ тѣхъ. Отъ кравата взимамъ урокъ на търпение и безкористие. Господаритѣ ѝ я доятъ по три пѫти на день, и тя спокойно и довѣрчиво се оставя да я доятъ. Тя кротко си преживва храната и си казва: Не може безъ страдания. Опитай се да издоишъ човѣка само единъ пѫть и наблюдавай, какво ще направи. Той ще нададе викъ и олелия, всички да го чуятъ. Има ли нѣщо лошо въ това, че те издоили единъ пѫть? — Кое се дои? — Божественото. Всѣки трѣбва да даде часть отъ Божественото въ себе си и да благодари, че е могълъ да даде нѣщо. Колко струва едно кило млѣко? Всѣки може да даде поне едно кило млѣко отъ себе си, безъ да вика и вдига шумъ. Говоришъ на нѣкого нѣщо, но той не иска да те слуша. Ти не се обиждай. Той не иска да те слуша, защото не харесва нѣщо въ тебе. Вижъ, какво не ти харесва. Ти говоришъ, или нѣщо непровѣрено, или нѣщо, въ което самъ не си убеденъ. Не говори за нѣща, които самъ не знаешъ; не говори за нѣща, които никога не си опиталъ. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — къмъ доброто разположение. Пази правилото: Като ставашъ сутринь отъ сънь, не си представяй, че си царски или княжески синъ, но си помисли, че си дошълъ на земята като ангелъ, да благовествувашъ доброто между хората. Помисли си, че имашъ всички възможности да прилагашъ доброто въ свѣта. Казвашъ: Ангелъ ли съмъ въ сѫщность? — Ако съзнавашъ, че си дошълъ да служишъ на Бога, ангелъ си. Подъ „ангелъ“ разбираме веститель на доброто и служитель на Бога. Една опасность застрашава човѣка, особено религиозния. Тя се заключава въ следното: ако престане да се подвизава, т. е. да следва пѫтя, който Богъ му е начърталъ. Това значи, да забрави своята задача - да служи на Бога. Причината за отклоняването му отъ правия пѫть се крие въ преплитане на чувствата му. Стане ли това, човѣкъ губи нѣщо отъ себе си и се подпушва. Искашъ да говоришъ предъ едно общество върху молитвата, но се увлѣчешъ, говоришъ повече, отколкото трѣбва. Слушателитѣ започватъ да негодуватъ, не искатъ да те слушатъ, а ти се обиждашъ и излизашъ недоволенъ. Не се подпушвай, но самъ си кажи: Наистина, увлѣкохъ се, за молитвата не се говори много. Щомъ мога да свиря, ще посвиря на хората, но само петь минути, да останатъ доволни. Ако мога да говоря, ще поговоря само петь минути, но ще кажа такова нѣщо, което никога не сѫ слушали. Ново нѣщо трѣбва да имъ кажа. Казвамъ: Не говори на хората за това, което тѣ знаятъ. Старъ качамакъ не имъ давай. Ако искашъ да ги задоволишъ, дай имъ прѣсенъ качамакъ, съ прѣсно млѣко и прѣсно масло. Не се сравнявай съ хората, да се представишъ по-добъръ отъ тѣхъ. Ако е въпросъ за сравняване, сравнявай се съ нѣкой ангелъ, или съ нѣкое възвишено сѫщество. Търсите ли сила, знание, и свѣтлина, при тѣхъ ще ги намѣрите. Има и хора съ необикновени дарби и способности, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Въ единъ отъ ежедневнитѣ вестници пишеха за нѣкой човѣкъ съ необикновено силна паметь. Той помнѣлъ 250 хиляди изречения, могълъ да повтори числата на десеть страници отъ логаритмичните таблици. Ако въ продължение на две минути му прочетете числа, голѣми и малки, въ разбърканъ редъ, то може да ги повтори без погрѣшно. Това показва, че въ човѣка се криятъ голѣми дарби и способности, които той може да развие. Нѣкой казва, че знае много стихове отъ Библията наизустъ. Другъ казва, че знае много закони отъ физиката и химията. — Това още не е знание. Истинско знание е онова, да знаешъ цѣлата Библия, цѣлата физика и химия и, когато пожелаешъ, да възпроизведешъ това знание. Кой отъ васъ има такова знание? Ще кажете, че това не ви е нуждно. Всѣко знание е потрѣбно на човѣка. И тъй, като ставашъ сутринь отъ сънь, не мисли, че си мѫжъ, жена или дете, но си кажи: Азъ съмъ ангелъ, веститель, служитель на Бога. Това е моята работа, за която съмъ дошълъ на земята. Ангелътъ носи въ себе си знанието на всичкитѣ земни училища: забавачница, първоначално училище, прогимназия, гимназия и университетъ. Като погледне назадъ, той си казва: Това знание ми бѣше необходимо. Минахъ презъ него и получихъ нѣщо сѫществено. Сега ми предстои да придобия по-високо знание — знанието на любовьта, знанието на вѣковетѣ. Знанието на земята е допринесло много нѣщо за моето развитие, отъ детската ми възрасть до сегашната. Ако ангелътъ казва това, колко повече човѣкъ може да каже сѫщото за себе си. И днесъ човѣкъ е малко дете, което има много да учи. И въ най- високото си положение, той има още да учи. Значи, и въ най-низкото, и въ най-високото положение човѣкъ, има какво да учи и да прилага наученото. — Невежи сме още. — Благодарете за невежеството, защото е начало на живота, а знанието — неговъ край. Нѣкой се оплаква, че го считатъ невежа. — Ако си невежа, радвай се, защото си въ началото на живота. — Считатъ ме за ученъ човѣкъ. — Радвай се, защото си на края на живота, т. е. на излизане отъ училището. Щомъ свършишъ едно училище, ще влѣзешъ въ друго, по-високо отъ първото. Като свършишъ университетъ, даватъ ти право да влѣзешъ въ училището на живота, тамъ да прилагашъ наученото. Като получишъ дипломъ, ти можешъ да станешъ професоръ; ако не постигнешъ това, пущатъ те въ живота, тамъ да приложишъ знанието си. Тъй щото, докато си невежа, пращатъ те на земята да учишъ. Като станешъ ученъ, напущашъ земята и заемашъ по-високо положение. Какво е невежеството? — Условие за придобиване на знание. — Какво е ученостьта? — Условие за невежество. Когато станешъ ученъ на земята, ставашъ невежа на небето. На вашъ езикъ казано: На учения даватъ невежи хора, да ги учи. Невежиятъ е царски синъ, върху когото работятъ видни учители и професори. Учениятъ е силенъ въ знанието, затова разполага съ него; невежиятъ разполага съ паритѣ. Затова казвамъ, че невежеството е начало на живота и на знанието, а ученостьта — край на живота и на знанието. Следователно, кажатъ ли ти, че си невежа, радвай се, защото ще имашъ учители и професори да те учатъ; кажатъ ли ти, че си ученъ, радвай се, защото ще получишъ дипломъ за свършване на училището. — Така ли е всичко това ? — Мислете, както искате, но азъ повтарямъ: Невежиятъ е приспанъ, за да не помни, че нѣкога е билъ ученъ, и да се стреми днесъ къмъ нови знания. Като приспятъ учения, той изпада въ положението на невежия и вижда, че нищо не знае. Като минатъ презъ магнетиченъ сънь, невежиятъ се убеждава, че нѣкога е билъ ученъ; учениятъ се убеждава, че нѣкога е билъ невежа. Това показва, че нѣщата не сѫ статични: учениятъ може да стане невежа, а невежиятъ — ученъ. Невежиятъ живѣе въ неблагоприятни условия. Щомъ се промѣнятъ условията, той веднага се проявява. Учениятъ е пѫпка, която може да се разпукне и да цъвне. И тъй, нека всѣки си каже: Голѣмъ невежа съмъ, но и голѣмъ ученъ мога да стана. Ще кажете, че невежеството е създало злото. Азъ не съмъ съгласенъ съ това твърдение. По-скоро ученитѣ хора, скрити задъ невежеството, сѫ създали злото. Погрѣшкитѣ на ученитѣ се криятъ задъ невежеството. Който иска да се прояви, да направи нѣщо, минава за ученъ човѣкъ. Лисицата учена ли е, или невежа? Голѣма ученость се крие въ лисицата. Вижте, какъ дебне кокошкитѣ въ курника и ги одушва. Въ заключение на всичко казано за невежеството и ученостьта, повтарямъ: Ако сте невежи, станете учени. Т. м. 6. Лекция отъ Учителя, държана на 17 февруарий, 1932 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовьта на безсмъртието Размишление. Ще прочета часть отъ 61 псаломъ. Тоя псаломъ трѣбва да се преведе на езикъ, съ който си служи природата. За да разбере известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има разположение къмъ него. Безъ вѫтрешно разположение къмъ нѣщата, той не би могълъ да възприеме истината. Не можешъ да разберешъ въпроса за вегетарианството, напримѣръ, докато обичашъ да си хапвашъ месце. Виждашъ на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а нѣкой ти говори за вегетарианство. Ти слушашъ, какво ти се говори, но не разбирашъ. — Защо? — Представяшъ си, какъ ще си хапнешъ печена кокошчица и следъ това ще пийнешъ чашка винце. Хората виждатъ, какъ колятъ кокошки и агнета, виждатъ страданията имъ, но не се трогватъ. Тѣ иматъ облаги отъ тѣхъ. Друго нѣщо е, ако говоришъ на вегетарианци за страданията на кокошката и на агнето. Тѣ слушатъ, и сърдцата имъ се свиватъ отъ мѫка за животнитѣ. Следователно, хората могатъ да се разбиратъ, само когато ги свързва нѣщо, когато иматъ разположение едни къмъ други. При това, тѣ влизатъ въ положението си, влизатъ и въ положението на окрѫжаващитѣ. Ако хората се събиратъ безъ вѫтрешно разположение помежду си, колкото и да си говорятъ, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ ще бѫдатъ въ положението на месоядцитѣ, на които се говори за страданията на животнитѣ. Ще слушатъ, какво имъ се говори, но ще си казватъ: Вкусно е месцето на агнето и на кокошката. Въ разбирането на тия хора има нѣщо объркано, изопачено, както сѫ изопачени нѣкои думи. Напримѣръ, думата „старъ“ е приела друго значение отъ това, което нѣкога е имала. Тя произлиза отъ корена „сат“, който означава проява, повишение. Старъ е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, „старъ“ означава немощенъ човѣкъ, негоденъ за работа. Въ сѫщность, стариятъ човѣкъ се е калилъ, работи повече отъ младия. Той е оралъ, сѣлъ, жъналъ, а младиятъ не издържа колкото стариятъ. Вижте, колко добре тегли плуга стариятъ волъ. Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи. Работа, учене се иска отъ човѣка. Ако изучавате старитѣ езици, ще приложите единъ методъ; ако изучавате новитѣ езици, ще приложите другъ методъ. При това, всѣки новъ езикъ има специфиченъ методъ за изучаване. Това се дължи на особеноститѣ на езика. Казвате, че изучаването на езицитѣ трѣбва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи отъ своята красота. За предпочитане е нѣщата да бѫдатъ красиви, макаръ и усложнени. Който иска да бѫде красивъ, трѣбва да бѫде вътрешно богатъ, или вѫтрешно сложенъ. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивиятъ има особени линии на лицето, каквито въ обикновения човѣкъ не можешъ да намѣришъ. И на лицето на мѫдреца има сложни, красиви линии. Въ мѫдреца всичко е особено; неговиятъ ходъ се отличава коренно отъ хода на обикновения човѣкъ. Какъ се моли мѫдрецътъ? — Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, въ която човѣкъ забравя себе си и окрѫжаващитѣ. Истински пѣвецъ е оня, който забравя себе си, забравя, че хора го слушатъ. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стѣснявате едни отъ други. Не е така, събранието става далечъ нѣкѫде. Вие сте отражение на онова, което става въ невидимия свѣтъ. И каквото става тамъ, става и тукъ. Вие сте представители на ония, които присѫтствуватъ горе. Ако мислите, че работитѣ се нареждатъ тукъ, лъжете се. Всички работи ставатъ далечъ нѣкѫде, а тукъ се проявяватъ тѣхнитѣ отражения. Това ще разберете, когато се освободите отъ непотрѣбнитѣ мисли и желания. Само свободниятъ може да учи. Освободете и съзнанието си отъ всичко, което се е наслоило въ него отъ далечното минало. Само така ще избѣгнете стълкновението между миналия, сегашния и бѫдещия ви животъ. Преди нѣколко деня при мене дойде единъ земедѣлецъ, който ми каза: Азъ съмъ работливъ човѣкъ. Изорахъ нивитѣ си, посѣхъ ги; разработихъ градинитѣ си, посадихъ плодни дръвчета, отглеждамъ ги; и днесъ, благодарение на моя трудъ, земята има другъ видъ отъ тоя, който нѣкога е имала. Казвамъ му: Ти мислишъ така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изоралъ, посѣлъ, но тя е отхранила сѣмената. Ти се ползувашъ отъ нейнитѣ плодове, а на нея оставяшъ само сухи листа и клончета. Питамъ: Ако работишъ по сѫщия начинъ върху единъ човѣкъ, развивашъ доброто въ него и, въ края на краищата, оберешъ плодоветѣ му, какво си направилъ за него? Ти взимашъ плодоветѣ му, а на него оставяшъ сухитѣ листа. Следъ всичко това ще кажешъ на тоя човѣкъ, че си работилъ върху него. Работилъ си, наистина, но си взелъ най-хубавитѣ му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нѣщата, нищо не може да постигнете. Работете съ любовь. Освободете се отъ егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство въ работата си, то ще разяде основитѣ ѝ, както червеятъ изяжда младитѣ коренчета. Всѣка работа трѣбва да се започва и свършва съ свещенъ трепетъ и пълно безкористие. Единъ день, като преглеждахъ дърветата въ градината, видѣхъ на едно дръвче доста голѣма дупка. Взрѣхъ се да видя, какво има тамъ, и забелязахъ, че нѣщо пада отъ дупката. Разбрахъ, че е влѣзълъ червей, който руши дървото. Взехъ единъ тънъкъ телъ, пъхнахъ го внимателно вѫтре и извадихъ червея. Пазете се отъ червеи, които рушатъ и прояждатъ вѫтрешностьта на вашия животъ. Сега вие се учите да пѣете. Нѣкои отъ васъ сѫ добри пѣвци. Добре е да пѣете, да свирите, да се занимавате съ музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само въ едно направление, ще развиете само единъ центъръ. Главата трѣбва да бѫде добре развита, всички центрове да се подхранватъ. Ако развивате главно личнитѣ си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стѣснява. Нѣкой е толкова миролюбивъ, че и на мравката прави пѫть. Главата на тоя човѣкъ се стѣснява горе, като дъска. Кажете ли, че човѣкъ не трѣбва да фантазира, нито да живѣе съ въображение, ти не давашъ възможностъ на челото си да се разширява. Докато живѣешъ на земята, ще си въобразявашъ, че си богатъ, че си силенъ, че си великъ поетъ, ученъ, философъ. Така поне ще оформишъ челото си. Единъ турски бей отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия. Последниятъ го почерпилъ съ ново вино, което не било още прекипѣло. Беятъ изпилъ една-две чаши и се развеселилъ. Той казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, пѣе ми се. — Пѣй! После казалъ: Играе ми се. — Играй! Понеже беятъ никога не пилъ такова вино, почудилъ се, защо му се пѣе и играе. — Хубаво нѣщо е новото вино. То развеселява човѣка, казалъ беятъ. Казвамъ: Има реални състояния въ човѣка, но има и нереални, преходни, като това, причинено отъ новото вино. Човѣкъ трѣбва да разбира живота като проява на реалностьта. Казвате, че животътъ е сериозенъ, тежъкъ. Ако нѣмашъ пари, ако си боленъ, ако жена ти и децата ти сѫ гладни, животътъ е сериозенъ. Ако имашъ възможность да посрѣщашъ всичкитѣ си нужди, животътъ не е сериозенъ. Споредъ васъ, животътъ е сериозенъ, когато нѣмате пари. Щомъ имате пари, животътъ е приятенъ, лекъ. Нѣкой има много пари, но не знае, какъ да ги употрѣби. Нѣкой има дарба да пише, но се стѣснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларитѣ не гледаха съ добро око. Ако нѣкой се предаде на музика, казваха: Горкиятъ, взелъ цигулката и засвирилъ като циганинъ. Други казваха: „Цигуларь кѫща не храни.“ За да свири, човѣкъ трѣбва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравкитѣ имъ. И доднесъ още се подиграватъ на религиознитѣ, особено, ако тѣ сѫ млади. Човѣкъ трѣбва да дойде до вѫтрешно разбиране на живота, да се освободи отъ всички предразсѫдъци на времето. Освободи ума си отъ ненуждни мисли. Защо трѣбва да мислишъ и да се безпокоишъ, че ще се разболѣешъ, ще остарѣешъ, или ще обеднѣешъ? Ако обеднѣешъ, ти ще научишъ това, което при богатството никога нѣма да научишъ. Въ каквото положение и да се намѣришъ, или каквато работа да вършишъ, ти все ще научишъ нѣщо. Като художникъ, ще придобиешъ нѣщо ценно; като ученъ или философъ, сѫщо ще придобиешъ нѣщо. Не е художникъ оня, който само топи четката въ боята. Не е писатель оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобивашъ нѣщо ценно. Отъ любовьта къмъ работата и къмъ хората зависи твоятъ успѣхъ. Единъ виденъ майсторъ - шивачъ билъ поканенъ въ дома на единъ богатъ турчинъ да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторътъ взелъ съ себе си своя чиракъ, Стоянъ. Турчинътъ заповѣдалъ да сготвятъ на шивача кокошка. Понеже майсторътъ обичалъ кокошка, казалъ на домакина: Моятъ слуга не яде кокошка. Сгответе за него бобъ. Той искалъ да остане цѣлата кокошка за него. Стоянъ слушалъ, какво говори господарьтъ му, и само въздишалъ. Като се нахранили, слугата казалъ на домакинитѣ: Отвреме - навреме моятъ господарь го хващатъ нервитѣ и започва да се озърта, като че търси нѣщо. Вържете го съ едно вѫже и, като се успокои, освободете го. Въ това време той скрилъ напръстника на господаря си. Започнали да шиятъ. Майсторътъ търсѣлъ напръстника си, озърталъ се натукъ - натамъ, не можалъ да го намѣри. Като забелязали това, домакинитѣ хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторътъ се почудилъ, защо го връзватъ, но се подчинилъ. Въ това време слугата погледналъ къмъ него самодоволно и казалъ: Стоянъ не яде кокошка, бобъ яде! Законъ е: Каквото правишъ на другитѣ, ще ти се върне. Въ природата сѫществува ехо, отзвукъ или повторение на нѣщата. Природата не е отмъстителна, но спазва своитѣ закони. Ако бащата е музикаленъ, и синътъ ще бѫде музикаленъ; ако майката е художничка, и дъщерята ще бѫде художничка. Това наричаме законъ за предаване на дарбитѣ и способноститѣ. Понѣкога има изключения отъ закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синътъ ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: „Повтарянето е майка на знанието.“ Помнете: Всѣко нѣщо, което започвашъ, трѣбва да се изучи добре, защото следъ време ще се повтори. Само така то може да принесе своя плодъ. Не всѣко знание принася плодъ. Напримѣръ, говоря на богатия за любовьта, казвамъ му, че трѣбва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плодъ. То не е въ състояние да отвори сърдцето му. Той даже се страхува да не му искатъ пари на заемъ. Да знаешъ нѣщо, значи, да прилагашъ знанието си. Знаешъ, че любовьта дава и взима, а ти само взимашъ, безъ да давашъ. Твоето знание не принася плодъ. Ако детето не взима отъ майка си, не може да расте. Щомъ стане на две години, майката отбива детето и го учи само да яде. Не може само да давашъ, или само да взимашъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Даже и Богъ, Създательтъ на свѣта, смѣня нѣщата. Следъ като ти е давалъ, Той казва: Сега ти ще да вашъ. Пръвъ Богъ те е възлюбилъ. Следъ това ти ще Го възлюбишъ. Всичко, което ни е да дено, се дължи на Божията Любовь къмъ насъ. Всичко добро и хубаво въ насъ ни е дадено не само за единъ животъ, но за вѣчностьта. Богъ е предвидилъ всичко, което е нуждно за човѣшката душа. Като знаете това, трѣбва само да се радвате. Вие нѣмате представа, какво нѣщо е небето. Не мислете, че небето е подобно на земята- Казвате: Животътъ е тукъ, на земята. Родишъ се, живѣешъ известно време и умирашъ — всичко се свършва съ тебе. Младъ си, остарявашъ и умирашъ. Любишъ и после разлюбвашъ. Не е така. Следъ човѣшката любовь иде безлюбието, а следъ него — Божията Любовь. Следъ тая любовь иде свѣтлината. Следъ свѣтлината иде свободата. Ако живѣешъ по човѣшки, свѣтлината ще се смѣни съ тъмнина, а свободата — съ робство. Често казвате, че човѣкъ трѣбва да олекне. Нѣкога трѣбва да олекне, а нѣкога да стане тежъкъ. Ако въ голѣма буря корабътъ олекне, той непремѣнно ще потъне. Ето защо, когато минавашъ презъ голѣми изпитания, ти трѣбва да бѫдешъ тежъкъ, пъленъ корабъ, за да има на какво да разчиташъ. Трѣбва да имашъ знания, че като страдашъ, да знаешъ, защо страдашъ. Вие знаете много нѣща, но не сте приложили всичко. Нѣкои нѣща сте приложили, а нѣкой оставате да приложите въ бѫдеще. Азъ съмъ ви го ворилъ върху много въпроси, които и безъ моето говорене щѣхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвамъ на нѣкого, че на еди-кое си мѣсто на планината има единъ чистъ, хубавъ изворъ. И безъ да му кажа, ще го намѣри, но ще се лута повече време. Като знае, де е изворътъ, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който самъ е придобилъ знанието си, и оня, който е ималъ учитель. Ще кажете, че е по-добре човѣкъ самъ да си придобие знанието, самъ да си изработи свое убеждение или вѣрую. Не, въ реда на нѣщата е, пръвъ Богъ да вложи знанието въ човѣка. Богъ е първиятъ Учитель на човѣка. Следователно, никой не се учи самъ. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ нѣкого. Първиятъ човѣкъ бѣше поставенъ въ рая, за да се учи отъ Бога. Ще кажете, че той сгрѣши, яде отъ плода на забраненото дърво. Той бѣше още дете, което направи първата погрѣшка. Както детето пали фитила на бомбата и чака да види, какво ще стане, така и първиятъ човѣкъ яде отъ забраненото дърво съ желание да види, какво ще стане. Ако детето стои и чака бомбата да избухне, съ нея заедно и то ще отиде. Казватъ му, обаче, да бѣга, и то бѣга. И на първитѣ човѣци казаха да бѣгатъ. Тѣ послушаха тоя съветъ и избѣгаха. Ако не бѣха избѣгали, нищо нѣмаше да остане отъ тѣхъ. Първитѣ човѣци бѣха деца. Богъ имъ каза да не пипатъ голѣмата бомба въ рая, но Ева първа запали фитила на тая бомба. Тѣ искаха да видятъ, какво ще стане следъ това. Каза имъ се да бѣгатъ. Щомъ избухна бомбата, тѣ се уплашиха и избѣгаха. — Защо сгрѣшиха първитѣ човѣци? — Защото не знаеха, какъ се работи съ бомбата. Грѣхътъ е бомба, която лесно експлодира. Следъ експлодирането, нищо друго не остава, освенъ да бѣгатъ. Единъ познатъ ми разправяше за ужаса, който изживѣлъ при експлодирането на една бомба. Това е станало предъ самия него. Като експлодирала, бомбата го вдигнала въ въздуха и изхвърлила на разстояние 40 — 45 м. отъ мѣстото, дето станала експлозията. Като разбралъ, че е живъ, той благодарилъ за щастливото и чудно спасяване. Той усѣтилъ, че билъ слабо контузенъ, но лесно се поправилъ. Само страхътъ останалъ въ него. Той разбралъ силата на бомбата и, заговори ли се нѣщо за бомба, той все казвалъ: Пазете се, бомба е това! Законъ е: И най-малката погрѣшка на човѣка може да причини голѣмъ взривъ въ него. Експлозии ставатъ въ човѣка всѣки моментъ: въ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ сѫ въ състояние да нарушатъ правилното развитие на човѣка. Четешъ нѣкоя книга. Дойдешъ до една мисъль, която веднага измѣня правилния ходъ на твоитѣ мисли. Тя е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не чакай да избухне, не я пипай, но бѣгай вънъ. Заличи я отъ ума си да не те смущава. Напримѣръ, ти се молишъ, имашъ хубаво молитвено разположение. Дойде нѣкой и ти казва: Какво си се изправилъ като дърво? Така не се моли човѣкъ. Той смущава духа ти, но самъ не знае, какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Другъ пѫть си добре облѣченъ, разположенъ си, имашъ хубаво, добро отношение къмъ хората. Срещне те нѣкой и ти казва: Какво си се докаралъ като князъ? Не те ли е срамъ да ходишъ така облѣченъ между хората? Ти се смутишъ, връщашъ се вкѫщи, по-скоро да свалишъ новитѣ си дрехи. Напишешъ едно хубаво стихотворение, но близкитѣ ти не го харесватъ, намиратъ, че не е време за писане на стихове. Свиришъ съ разположение — и за свирене не било време. Чудишъ се, какво да правишъ, какъ да задоволишъ хората. Казвамъ: Грѣхътъ се крие въ разбирането, а не въ постѫпкитѣ. Че си добре облѣченъ, съ лачени обувки, това не е грѣхъ. Че свиришъ, или пѣешъ, когато нѣкой е умрѣлъ, това не е грѣхъ. Ти свиришъ и пѣешъ за него, че отишълъ при Баща си. Той е живъ, заминалъ за отечеството си, а ти му свиришъ и пращашъ много здраве на близкитѣ си. Който не разбира, какво нѣщо е смъртьта, казва, че умрѣлиятъ отива въ черната земя. Преди години бѣхъ въ едно Шуменско село. Дойдоха при мене и ми казаха, че една жена се мѫчи цѣли три деня да роди и не може да се освободи, ще умре. Казахъ имъ, че нѣма да умре, нуждни ѝ сѫ само петь минути и ще се освободи. Следъ това ще се радва, че човѣкъ се е родилъ на свѣта. — Ти отде знаешъ? — Зная, виждамъ и нейното състояние, както и състоянието на детето. Тя се нуждае отъ помощьта на невидимия свѣтъ, който ще ѝ по могне. Детето объркало пѫтя си, не може да излѣзе. То забравило, отде влѣзло и сега се мѫчи. Мислено го упѫтихъ. Казахъ му да се върне десетина сантиметра назадъ и отново да поеме правия пѫть. Да се върнешъ назадъ и оттамъ да поемешъ правия пѫть, това значи, да се обърнешъ къмъ Бога. Объркашъ се и не знаешъ, какво да правишъ. Обърни се къмъ Бога, Той ще ти даде съветъ. Раждането, въ широкъ смисълъ, е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. Всѣки може да се натъкне на тоя процесъ. Щомъ се намѣришъ въ затруднение, ще се върнешъ десеть сантиметра назадъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще излѣзешъ на свобода. Сега вие сте дошли до положението да възприемете любовьта. — Какво се иска за това? — Чистота. Вие трѣбва да се изчистите, както чистите сѫдоветѣ, въ които туряте най-хубавото съдържание. Вие се готвите за идване на Царството Божие въ васъ. Вие очаквате Богъ да влѣзе въ васъ. Затова трѣбва да Му приготвите жилище. Щомъ Богъ влѣзе въ васъ, животътъ ви коренно ще се измѣни: болести, беднотия, страдания нѣма да има. Вие само ще учите, ще пѣете и ще свирите. — Колко време ще продължава това? — Колкото искате, отъ васъ зависи. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се измѣни. Иначе, и науката, и музиката, и изкуството ще бѫдатъ безпредметни. Казвате: Докато сме млади, ще живѣемъ като млади; щомъ остарѣемъ, ще живѣемъ като стари. Все ще прекараме единъ животъ на земята. Не е така. Животътъ не е нито въ младостьта, нито въ старостьта, но въ правилното разбиране. Човѣкъ трѣбва да разбира силата на Божията мисъль, която се проявява чрезъ неговата душа: младиятъ ще разбира като младъ, стариятъ — като старъ. Въ това се заключава истинското знание. Ти трѣбва да знаешъ, че мисъльта, която се изявява чрезъ тебе, е Божествена. Кажешъ ли си така, да не се колебаешъ, но всѣкога да проявявашъ Божественото. Обаче, ако Божествената мисъль минава презъ твоя човѣшки умъ, тя се изопачава. Не подържай тая мисъль въ себе си. Божественото се изявява само чрезъ Божественото. Божествената мисъль носи въ себе си магическа сила — съ нея всичко се постига. Богъ казва: „Опитайте ме и ще видите, че съмъ благъ.“ —Какъ се изявява Божията благость? — Въ щедрость, въ даване. Богъ отваря пѫть на всички, които Го търсятъ, които работятъ и уповаватъ на Него. Единъ младъ братъ разправяше една своя опитность, която потвърждава горната мисъль. По едно време той съвсемъ объркалъ материалнитѣ си работи: оттукъ-оттамъ взималъ пари на заемъ, но не могълъ да ги върне. Приятелитѣ му започнали да странятъ отъ него. Той се видѣлъ въ чудо, не знаелъ, какво да прави. Решилъ въ себе си, отъ никого да не взима пари на заемъ, но да работи, да разчита на Бога. Започналъ да работи, самъ да се подържа. Като престаналъ да очаква на другитѣ, работитѣ му започнали да се оправятъ. Въ кратко време той изплатилъ дълговетѣ си. Пазете правилото: На заемъ пари не взимай. — Защо? — Защото започвашъ да уповавашъ на другитѣ. Имашъ да решавашъ една задача и започвашъ да се допитвашъ до хората, тѣ да ти помогнатъ — ти взимашъ пари на заемъ. Имашъ една мѫчнотия, не можешъ самъ. да я решишъ, търсишъ чужда помощь — ти взимашъ пари на заемъ. — Какво да правя, какъ да си помогна? — Свържи се съ Бога. Като душа, ти представяшъ часть отъ Божествения организъмъ. Носишъ ли тая мисъль въ ума си, твоитѣ работи ще се наредятъ по естественъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере, какви способности и дарби се криятъ въ него. Само така ще види, съ какви възможности разполага. Разправя се, че единъ англичанинъ знаелъ 15 езика. Той разполагалъ съ много думи. Колко езика знаете вие и съ колко думи разполагате въ обикновения си животъ ? Срѣдно човѣкъ употрѣбява около 500—600 думи, рѣдко до хиляда думи. Нѣкои талантливи поети и писатели си служатъ съ около четири-петь хиляди думи въ езика си. Милтонъ въ своитѣ произведения си е служилъ съ 11 хиляди думи, Шекспиръ — съ 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намѣрите само въ речникъ. За Омира се казва, че си е служилъ съ 40 хиляди думи. Съ колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейнитѣ думи. Чуденъ е езикътъ на природата. За оня, който го разбира, тоя езикъ е смисленъ. За оня, който не го разбира, тоя езикъ е безсмисленъ. Помнете: Предъ васъ се разкрива велико бѫдеще. Това, което досега сте придобили, е нищо предъ онова, което предстои да придобиете. Вие сте още въ предисловието. Животътъ, който сега минавате, е животъ на смъртьта. Въ бѫдеще ще влѣзете въ живота на безсмъртието. Това значи, да си роденъ отъ Бога и свободно да излизашъ и влизашъ въ тѣлото си. Когато пожелаешъ, ще напуснешъ тѣлото си, ще отидешъ на разходка и когато пожелаешъ, ще се върнешъ. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който самъ може да излиза и влиза въ тѣлото си. Остане ли хората да ви учатъ на това изкуство, скѫпо ще платите. Може да излѣзете отъ тѣлото си и да не се върнете назадъ. Може и да се върнете, но въ това време сѫ влѣзли въ тѣлото ви крадци и разбойници, които сѫ ви обрали. Това е друга опасность. Въ тоя смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ разбойничество. Дойдатъ въ дома ви крадци, счупятъ вратата, обератъ ви и ви изхвърлятъ вънъ. Обаче, ако вие владѣете изкуството, сами да влизате и излизате отъ тѣлото си, ще излѣзете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена съ най-красиви шарки и цвѣтове. Нѣкой проявява любопитство, иска да разбере, какъ става излизането и влизането въ тѣлото. За да не задоволи човѣшкото любопитство, природата е скрила нѣкои нѣща отъ хората. Напримѣръ, никой не може да проникне въ сърдцето, да види, какъ става кръвообръщението. Никой не може да проникне въ дробоветѣ, да види, какъ става дишането. Умствено човѣкъ може да проникне и въ сърдцето, и въ дробоветѣ, но по физиченъ начинъ не може. Казвамъ: Красиви сѫ тайнитѣ нѣща въ природата. Великото работи въ тайна. Като свърши работата си въ тайна, природата изнася дѣлото си навънъ, на изложба. Тя представя малка часть отъ това, което се работи вѫтре. Когато извадя цигулката си предъ васъ, вие виждате малка часть отъ това, което искамъ и мога да проявя. Понѣкога свиря предъ васъ, но това свирене представя малка часть отъ онова, което мога да изразя. Споредъ мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трѣбва, азъ вадя по нѣколко тонове отъ тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другитѣ. Тая музика има отношение къмъ вѣрата. Вѣрвамъ, че мога да свиря, че мога да се лѣкувамъ съ тая музика, че мога и да подобря живота си съ нея. Това значи, да свиришъ и да пѣешъ съ любовь. Помнете: Вѣрата и любовьта ви трѣбва да бѫдатъ прогресивни. Като такива, тѣ ще срѣщатъ на пѫтя си голѣми препятствия. Това да не ви плаши. Безъ препятствия тѣ не биха могли да се проявятъ. Безъ противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарьтъ? Когато му дадатъ да поправи единъ часовникъ, първо, той го разглобява на части. После изчиства отдѣлнитѣ части, оправя изкривенитѣ и отново го сглобява. Любовьта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нѣщата, за да отдѣли годното отъ негодното, чистото отъ не чистото. По това се познава истинската любовь. Представете си, че трѣбва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бѫде първата дума, съ която ще започнете? — Драги. —Не.— Любезни. — Не. — Възлюбени. — Не. Изкуство е да знаете, какъ да започнете писмото. Казвашъ: Като обичамъ, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжешъ, че обичашъ. Четете живота на светиитѣ, на великитѣ хора, на адептитѣ. Ще видите, че когато сѫ били най-повдигнати, пълни съ любовь, тогава не сѫ могли нищо да направятъ. И обратно: Когато сѫ били крайно обезсърдчени, недоволни отъ себе си, тогава сѫ свършвали най-добрата работа. Има състояния въ живота имъ, когато тѣ не могатъ да се проявятъ, но се радватъ на успѣха на хората, които стоятъ по-долу отъ тѣхъ. Тѣ казватъ: Дано тия хора свършатъ това, което ние не можемъ. Съ доброто си желание тѣ имъ по магатъ. Това значи, да се радвашъ на успѣха на своя ближенъ и да му помагашъ въ доброто. Нуждно е смирение на човѣка. Божиитѣ пѫтища сѫ неизповѣдими. Никой не знае, кога Богъ ще се прояви чрезъ него. Ти си поетъ, искашъ да напишешъ нѣщо. Вдъхновишъ се и започвашъ да пишешъ. Казвашъ: Написахъ едно хубаво стихотворение. — Ти си го на писалъ, но Богъ ти е диктувалъ. Ясновидцитѣ виждатъ това. Ти си ученъ, наблюдавашъ нѣкое явление, но отъ дветѣ ти страни стоятъ възвишени сѫщества, които ти диктуватъ, насочватъ вниманието ти на важни нѣща и ги обясняватъ. Ти казвашъ: Дойде ми едно просвѣтленне. — Ако други не бѣха ти помогнали, ти самъ нищо нѣмаше да направишъ. Казвашъ: Отвѫтре ми се подсказа нѣщо. — И това е вѣрно. Богъ отъ хиляди години говори на човѣка. — Какъ говори Богъ? — Всѣка права мисъль е гласъ Божи. Тя иде отъ три мѣста: отдалечъ, отвѫтре и презъ главата. Чуешъ ли гласъ близо до ушитѣ, това е гласъ на изкушение. Божиятъ гласъ иде отдалечъ. Чуешъ ли гласъ отдолу, около пѫпа, това е нѣкакво отражение — не се вслушвай въ него. Чакай да чуешъ гласа отвѫтре, отдалечъ нѣкѫде и отъ главата. Мисъль, която иде само отъ едно мѣсто, е отъ физичния свѣтъ. Ако мисъльта иде отъ две мѣста, тя е отъ духовния свѣтъ. И най-после, ако мисъльта иде едновременно отъ три мѣста, тя е Божествена, тя иде отъ Божествения свѣтъ. Тоя законъ е вѣренъ и въ науката, и въ музиката, и въ поезията. Вслушвайте се въ Божия гласъ, да разберете, какво значи вдъхновение. Казвате: Виждамъ изгрѣването на слънцето; виждамъ чисто, лазурно небе; чувамъ, какъ изворътъ блика и напоява растенията; слушамъ лекия зефиръ около себе си. Това е присѫтствието на свѣтлитѣ сѫщества, които те вдъхновяватъ и повдигатъ. И тъй, съ прости думи казано: Вдъхновението се проявява чрезъ правата мисъль, правото чувство и разумната воля. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е, но сѫ нуждни голѣми усилия и трудъ. Има случаи, когато единъ светия употрѣбява цѣли 20 години, за да придобие необходимата чистота. Той прекарва 20 години въ духовната баня, за да се очисти. Колко години следъ това трѣбва да работи, за да облѣче дрехата на светийството! И колко още работа му предстои, за да стане Божи работникъ. Не се придобиватъ лесно ду ховнитѣ дарби. Вие четете живота на светиитѣ и намирате, че лесно се постига светийство. Не е така. Преди всичко, животътъ на светиитѣ не е предаденъ правилно. Въ житията на светиитѣ сѫ описани най-слабитѣ моменти отъ живота имъ. Силнитѣ моменти, които представятъ тѣхното подвизаване, минаватъ незабелязано. Презъ голѣми изкушения минаватъ светиитѣ и, който издържи докрай, спасява се. Единъ римски патриций изпратилъ на единъ светия голѣми подаръци отъ благодарность къмъ него, че излѣкувалъ дъщеря му. Щомъ получилъ подаръцитѣ, веднага дошло изкушението. Понеже билъ гладенъ, светията се приготвилъ да си хапне отъ хубавото ядене, което получилъ. Въ тоя моментъ дошълъ при него единъ беденъ, изнемощѣлъ, гладенъ пѫтникъ. Светията погледналъ къмъ него, съжалилъ го и му далъ всичкото си ядене, да се нахрани добре. После решилъ да облѣче новия си костюмъ, да му се порадва, но друга изненада му се представила. Окѫсанъ, измръзналъ старецъ се приближилъ при него и му показалъ вкоченѣлитѣ си рѫце. Безъ да мисли много, светията му далъ новитѣ си дрехи и го изпратилъ да си върви. Гладенъ и уморенъ отъ работа, светията намѣрилъ една коричка хлѣбъ въ стаята си и решилъ да си хапне, да подкрепи силитѣ си. Въ тоя моментъ отнѣкѫде излѣзла една мишка и започнала да обикаля стаята, да намѣри нѣщо за ядене. Той далъ последната си хапка на мишката и дълбоко се замислилъ: Господи, разреши ми това противоречие. Помогни ми да си отговоря, защо трѣбваше въ единъ моментъ да се лиша отъ благото, което ти самъ ми даде? Христосъ се явилъ при него и му казалъ: Ти издържа изпита си. Свободенъ си вече. Доволенъ отъ отговора и отъ придобивката си, светията напусналъ старото си жилище и продължилъ своя пѫть. Питамъ: Кой художникъ би могълъ да нарисува лицето на тоя светия? Кой би могълъ да си представи, какъ тоя светия напуща жилището си и тръгва по новъ пѫть, очъртанъ отъ свѣтлината и любовьта? Всѣки ще го на рисува и опише по свой начинъ. Обаче, човѣкътъ, който се е проникналъ отъ истинска любовь и свѣтлина, който се е отдалъ въ пълно служене на Бога, има строго опредѣлени чърти, специфиченъ изразъ на лицето. Всичко въ него е положително. Дето мине такъвъ човѣкъ, всѣки тръгва следъ него. Той събужда мисъль въ човѣка, води го въ новъ пѫть. Достатъчно е да чуешъ, какъ стѫпва той, за да се замислишъ върху себе си и да си кажешъ: И азъ съмъ човѣкъ, и азъ мога да направя нѣщо, достойно за подражаване. Всѣки погледъ, всѣко движение, всѣка негова стѫпка е говоръ. Който разбира тоя говоръ, само той може да се ползува. Сила излиза отъ него. Единъ день Христосъ проповѣдвалъ на ученицитѣ си и около Него се стекълъ много народъ. Тамъ имало една жена, която страдала отъ кръвотечение цѣли 12 години. Тя си казала: Ще се приближа до тоя светъ човѣкъ, за да оздравѣя. Тя се приближила, и веднага оздравѣла. Въ тоя моментъ Христосъ се обърналъ къмъ ученицитѣ си и ги запиталъ: Кой се допрѣ до мене?— Никой, Учителю. Народъ много се е стекълъ и те притиска. — Сила излѣзе отъ мене, отговорилъ Христосъ. Обърналъ се и видѣлъ една жена, която се допрѣла до Него. Тя се изповѣдала, че била болна 12 години и почерпила отъ Него сила. Христосъ ѝ казалъ: „Жено, вѣрата ти те спаси.“ Вѫтрешно, обаче, Той я посъветвалъ, втори пѫть да не постѫпва по тоя начинъ, за да не заболѣе от ново. Добре е, че имала вѣра, но трѣбвало да иска позволение, когато взима нѣщо. Всѣко нѣщо, извършено безъ позволение, е кражба. Тя откраднала сила отъ единъ великъ човѣкъ, който я благословилъ. Ако бѣше откраднала нѣщо отъ обикновенъ човѣкъ, щѣше да плати скѫпо за тая кражба. Сега азъ изнасямъ тоя случай, за да ви покажа, какво може да направи любовьта. Тя е сила, която лѣкува, повдига, възкресява човѣка. Тя е любовь на безсмъртието. И вие имате любовь, но сте още смъртни. Вашата любовь не може да лѣкува, а още повече не може да възкресява. Отъ васъ не излиза сила, която може да лѣкува неизлѣчими болести. Работете съзнателно върху себе си, всѣки день прибавяйте нѣщо къмъ любовьта си. Слушали ли сте музика, която да ви изкара отъ равновесието, да ви накара да забравите себе си и да заиграете като дете? Единъ българинъ, цигуларь, далъ концертъ и свирилъ само български пѣсни и хора. Публиката се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и излѣзли вънъ да пѣятъ и играятъ. Две сѫ причинитѣ за това: той свирилъ съ любовь, и тѣ го слушали съ любовь. Не можешъ да възприемешъ музиката, ако нѣмашъ любовь въ себе си. Вашата любовь губи силата си, защото постоянно се натъква на смъртьта и трѣбва да я укротява. Понеже новата любовь е свободна отъ смъртьта, тя дава силата си на васъ. Тая любовь наричамъ любовь на безсмъртието. Кога ще дойде новата любовь?— Кога и да е, но ще дойде. Пригответе се за тоя день, да посрещнете любовьта и да за живѣете въ нея. И тъй, стремете се да придобиете новата любовь, да станете едно съ нея. Тя води къмъ новия животъ — животъ на безсмъртието. Стремете се къмъ любовьта на без смъртието. Т. м. 5. Лекция отъ Учителя, държана на 10 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Лица на реалностьта Размишление Ще прочета нѣколко стиха отъ 32 глава на Исайя, отъ 7 стихъ нататъкъ. Въ тая глава виждаме, какво е говорилъ единъ поетъ на Израилския народъ. Има нѣщо въ тая глава, което всички знаете и въ което вѣрвате. Въ това отношение, вие сте добри познавачи на човѣка. Мнозина се запитватъ, защо идатъ мѫчнотиитѣ въ живота. Ако бѣха само мѫчнотиитѣ, тѣ лесно ще се разрешатъ, но земята е мѣсто на голѣми противоречия. Нѣма нѣщо, което човѣкъ само да си е помислилъ и да не е станало или да не стане. Какво може да очаквате отъ такъвъ свѣтъ, въ който всичко може да стане? В тоя свѣтъ ставатъ и добри нѣща, но за тѣхъ нищо не казвате, считате, че тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Натъкнете ли се на злото, веднага питате, защо сѫществува то. Защо сѫществува злото, нѣмамъ време да отговарямъ. Питамъ: Защо богатиятъ си подрѣзва брадата? Защо бабата ходи съ патерица? Защо децата ходятъ съ кокили? Защо косата на хората побѣлява? Ще кажете, че е естествено, косата на стария човѣкъ да бѫде бѣла. Въ сѫщность, не e така. Старостьта не е причина за побѣляване на косата. Ако питате старостьта, защо е направила косата на човѣка бѣла, тя нищо не може да отговори. Старостьта има съвсемъ друга цель, а не да измѣня черния цвѣтъ на бѣлъ. Колкото младостьта е виновна за тъмния цвѣтъ на косата, толкова и старостьта — за бѣлия. Щастието на човѣка не е въ неговитѣ черни, кестеняви или руси коси; и нещастието му не е въ неговитѣ бѣли коси. Кой цвѣтъ е по-хубавъ: бѣлиять, или черниятъ? Ако черниятъ цвѣтъ е по-хубавъ, тогава ще кажемъ, че по-ценно нѣщо отъ вѫглищата нѣма. Тѣ служатъ за гориво; отъ тѣхъ получаватъ множество ценни продукти. Щомъ е така, туряйте черното въ печкитѣ си, а бѣлото — на тѣлото си. Ако бѣлата коса е нещастие, защо носите бѣла риза? Бѣлата коса е мода. Трѣбва ли да се плашите отъ нея? Когато искатъ да представятъ уменъ, мѫдъръ човѣкъ, турятъ му бѣла коса и бѣла брада, обаче, не всѣкога бѣлиятъ цвѣтъ е признакъ на мѫдрость. Като ученици на велика школа, вие трѣбва да изучавате езика на природата, съ който си служатъ всички истински учени, адепти и светии. Тоя езикъ осмисля нѣщата. И най-голѣмитѣ мѫдреци виждатъ въ него проява на Божията Мѫдрость. Велика е Божията Мѫдрость, но не е за обикновенитѣ хора. За да я придобиятъ, тѣ трѣбва скѫпо да платятъ. Фиг. 1 Начъртавамъ триѫгълника АСВ. За простия човѣкъ това е една обикновена картина. За учения, това е фигура, за която се знае, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѝ ѫгли е равенъ на два прави ѫгли. Казахъ, че триѫгълникътъ е половина отъ четириѫгълника. Въ живота тоя четириѫгълникъ може да представя спокойна водна повръхность. Ако поставимъ триѫгълника надъ тая повръхность, той ще се отрази въ водата. Триѫгълникътъ е въ по-рѣдка срѣда — въ въздуха; отражението му ще бѫде въ водата — въ по-гѫста срѣда. Горниятъ триѫгълникъ включва благоприятни условия за развитие, а долниятъ — неблагоприятни. Всѣкидневниятъ животъ има отношение и къмъ благоприятнитѣ, и къмъ неблагоприятнитѣ условия. — Кой носи еднитѣ условия и кой другитѣ? — Свѣтлината носи благоприятнитѣ условия, а тъмнината — неблагоприятнитѣ. Изобщо, първитѣ условия носятъ здраве за човѣка, а вторитѣ — болесть. Благоприятнитѣ условия сѫ свързани съ разумния човѣкъ, а неблагоприятнитѣ — съ глупавия и неразуменъ човѣкъ. Благоприятнитѣ условия водятъ къмъ доброто и любовьта, а неблагоприятнитѣ — къмъ злото и омразата. Благоприятнитѣ условия усилватъ човѣка, а неблагоприятнитѣ го обезсилватъ. Какво представя квадратътъ? — Мѣсто на противоречия, мѣсто на всички възможности и невъзможности. Въ квадрата всичко е възможно и невъзможно. Като раздѣлимъ квадрата на два триѫгълника, горниятъ триѫгълникъ представя едната страна на живота — раятъ, а долниятъ — другата страна на живота, адътъ. Защо раятъ и адътъ сѫществуватъ едновременно, не може да се отговори. Това е все едно, защо сѫществуватъ едновременно мѫже и жени. Не може ли да има само мѫже, или само жени? Ако това бѣше възможно, Богъ щѣше да създаде свѣта другояче. Никѫде не сѫществува свѣтъ само съ мѫже или само съ жени. Да се мисли другояче, това е въображение. Днесъ не може нито безъ мѫже, нито безъ жени. Не се занимавайте съ въпроси, които не сѫществуватъ. Вие разрешавате мѫчнотиитѣ си — това е въ реда на нѣщата. Казвамъ: Не разрешавайте мѫчнотиитѣ, които иматъ отношение къмъ суетата на живота. Азъ казвамъ това първо на себе си. Като остана свободенъ, азъ си пѣя една пѣсень съ следното съдържание: "Не разрешавай суетата на живота. Не избѣгвай благитѣ страдания, които сѫ дѣлъ въ човѣшкия животъ. Въ тѣхъ се крие любовьта. Стреми се къмъ вѣчностьта, дето е великата Божия слава.“ Като размишлявамъ върху тия думи, запитвамъ се: Мислишъ ли, че можешъ да разрешишъ въпроса, защо едни хора сѫ богати, а други бедни? — Защо ме боли главата? — Не се занимавай съ тоя въпросъ. — Защо ме боли стомахътъ? — И съ тоя въпросъ не се занимавай. Лѣкувай се и не мисли за причинитѣ. Като се излѣкувашъ, ще научишъ причината за болестьта. — Защо сѫ скѫсани дрехитѣ ми? Какво ще ямъ утре? — И за това не мисли. Не се занимавай съ утрешния день. Споредъ нѣкои философи, човѣкъ трѣбва да търси причината на всички явления и прояви въ жи вота. Така е, но не можешъ да намѣришъ причината, преди да си изучилъ явлението. Въ Варненско, въ село Чатма, се случило нѣщо, отъ което кметътъ пръвъ се поучилъ. Това било въ турско време. По онова време, когато събирали данъци отъ населението, който не могълъ да плати данъка си, набивали го добре и после го затваряли. Единъ беденъ българинъ, добъръ човѣкъ, не могълъ да плати данъка си и се помолилъ на кмета да му дадатъ срокъ, дано нѣкакъ се улесни и изплати. Кметътъ, строгъ човѣкъ, не се съгласилъ да отсрочи плащането и заповѣдалъ да го набиятъ и затворятъ. Не се минало много време, турскиятъ началникъ отишълъ при кмета да прегледа работитѣ му, и понеже намѣрилъ нередовни нѣща, издалъ заповѣдь да го набиятъ, та да се научи да бѫде изправенъ. Тогава кметътъ разбралъ, какво значи да се вдига и слага тояга върху гърба ти. Той си казалъ: Лошо нѣщо било боятъ! Следователно, докато другитѣ хора страдатъ, ние казваме, че страданията сѫ на мѣсто. Щомъ дойдатъ страданията до насъ, казваме, че това е жестоко, и започваме да търсимъ причината за тѣхъ. Казвамъ: Докато ти не се включишъ въ страданието, не можешъ да се включишъ и въ радостьта. Законъ е това. Ако можешъ да се изключишъ отъ страданието, ще се изключишъ и отъ радостьта. Както и да философствувате върху пѫтя, по който вървите, вашата философия нищо не разрешава. Казвате, че еди-кой си е щастливъ, наредилъ е добре работитѣ си. Покажете ми единъ човѣкъ, който е наредилъ всичкитѣ си работи поне за хиляда години. Нѣма човѣкъ на земята, който да е наредилъ работитѣ си даже за петь години. Затова се казва, че човѣкъ не е сигуренъ и за утрешния день. Какво може да се очаква при противоречията на живота? Какво може да очаквате отъ една преходна, фалшива мисъль? Това да не ви обезсърдчава, но да ви насърдчи да работите повече. Азъ искамъ да ви покажа, на какви закони почива сегашниятъ ви животъ. Изучавайте скръбьта и радостьта като две лица на реалностьта. Знайте, че вашата скръбь е основа за радостьта на вашия ближенъ. — Защо трѣбва да страдамъ? — За да се радва твоятъ ближенъ. Ако ти не страдашъ, ближниятъ ти нѣма да се радва. Ако ближниятъ ти не страда, ти нѣма да се радвашъ. — Защо се радвамъ? — Защото ближниятъ ти скърби. — Не искамъ да страдамъ. — Тогава нѣма да се радвашъ. Дето е смъртьта, тамъ е и животътъ; дето е животътъ, тамъ е смъртьта. — Какво трѣбва да се прави?— Да осмислимъ и живота, и смъртьта. — Дотегна ми да живѣя. — Това, което дотѣга, е смърть, а не животъ. Човѣкъ всѣки день умира, затова му е дотегнало. Истинскиятъ животъ никога не дотѣга, понеже нѣма абсолютно никакво тегло. Животътъ не е нѣщо материално. Следователно, страданията дотѣгатъ, смъртьта дотѣга, но животътъ — никога. Какво разбираме подъ „смърть“? Смърть е това, което смърди. Само то дотѣга на човѣка. Като умре, човѣкъ започва да мирише, да смърди. Така той разбира, че е живѣлъ въ затворъ. На земята човѣкъ е затворникъ. —Защо умира той?— За да го познаятъ хората. Всички казватъ: Сега ще разберемъ, какъвъ бѣше тоя човѣкъ. Наистина, човѣкъ се проявява следъ смъртьта си. Умрѣлиятъ става щедъръ, всичко раздава, даже и тѣлото си. Той дава на близкитѣ си по нѣщо, на църквата, на беднитѣ. Докато е живъ, човѣкъ нищо не дава. Щомъ започне да умира, става щедъръ и дава всичко, каквото има. Най-добриятъ човѣкъ е умрѣлиятъ. Като ме питатъ, защо човѣкъ умира, отговарямъ: Човѣкъ умира, за да прояви доброто, което е вложено въ него. И тъй, хората живѣятъ, но не разбиратъ живота. Казвашъ: Азъ трѣбва да живѣя! — За да живѣешъ ти, други трѣбва да умиратъ за тебе: кокошката трѣбва да умре, агнето трѣбва да умре, ябълката трѣбва да умре, житото трѣбва да умре. Най-мѫчното нѣщо е да се подържа животътъ — условия и срѣдства сѫ нуждни за това. Като не знаете това, вие искате само да живѣете и да имате блага, макаръ и временни. Вие не подозирате, че временнитѣ блага създаватъ голѣми нещастия. Ти си богатъ, сѣдашъ предъ трапезата и се наядешъ съ баница. Нагледъ тя е добре опечена, мазна, но, като се нахранишъ, усѣщашъ разстройство въ стомаха. — Защо? — Маслото и брашното били стари. Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ, да се наядешъ съ баница. Щастието не е въ баницата. Не мисли, че всѣка баница е направена съ прѣсно масло и брашно. Баничарьтъ ималъ интересъ и турилъ развалено масло и старо брашно. Не се спирай предъ всѣки банкеръ да искашъ пари на заемъ. Не се спирай предъ всѣка витрина да си избирашъ дрехи. Всѣка дреха не е за тебе. Всѣка баница не е за тебе. Не всички пари сѫ за тебе. Не всѣка книга е за тебе. Не всичко, каквото срѣщашъ на пѫтя си, е за тебе. Много нѣща ти сѫ нуждни, но и много не ти сѫ нуждни. Непотрѣбнитѣ работи ще объркатъ ума и сърдцето ти. Вие пълните живота си съ хиляди работи, но не и съ сѫщественото. — Кое е сѫщественото ? — Онова, което не гние, което отъ нищо не се разваля. Имашъ единъ цирей — това е несѫщественото. — Остави цирея да узрѣе, за да можешъ да го пробиешъ и очистишъ. Това е най-разумното, което можешъ да направишъ. Ако си тѫженъ, изпѣй една отъ любимитѣ си пѣсни, но не „Цвѣте мило, цвѣте красно“, нито „Стоянъ мами си думаше.“ Вие нѣмате нищо общо съ Стоянъ и неговата майка. Какво казва Стоянъ на майка си? Той казва: „Мале ле, мале, като си ме родила, защо ми тазъ болка прати, та деветь години боленъ да лежа?“ Стоянъ е виновенъ за своята болесть, а не майка му. Остави Стоянъ да се занимава съ болестьта си, а ти си изпѣй една ободрителна пѣсень, за да разсѣешъ тѫгата си. Нѣкой дойде при мене и ми се оплаква, че му е тѫжно на сърдцето. — Радвамъ се, че страдашъ. Това показва, че имашъ сърдце. Най-хубавото нѣщо на земята е страданието. Дето е Богъ, тамъ е страданието. Дето не е Богъ, никакво страдание не сѫществува. Благата на живота идатъ чрезъ страданието. Ако можеше безъ страдания, пръвъ Христосъ щѣше да спаси човѣчеството безъ тѣхъ. Не можеха ли да слѣзатъ ангели отъ небето, да завържатъ всички, които се гаврѣха съ Христа, а трѣбваше да Го разпнатъ? Питате: Защо Богъ не оправи свѣта? Защо изведнъжъ не го подобри? Преди всичко, азъ не вѣрвамъ, че свѣтътъ е лошъ. Докажете, че свѣтътъ не е добъръ. Единствениятъ, който не е оправенъ, е човѣкътъ. Щомъ той се оправи, цѣлиятъ свѣтъ ще се оправи. Достатъчно е човѣкъ искрено да пожелае идването на Царството Божие на земята, за да се оправи и неговиятъ вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, кажешъ ли, че свѣтътъ е лошъ, ще знаешъ, че тоя свѣтъ е отражение на твоя. Твоятъ свѣтъ е лошъ и неизправенъ. Ти виждашъ себе си въ другитѣ и казвашъ, че хората сѫ лоши. — Толкова ли съмъ лошъ? — Не си толкова лошъ, но не си и толкова добъръ, колкото си мислишъ. — Знаете ли, колко обичамъ хората? — Знаемъ, че обичашъ, но знаемъ, че и мразишъ. На земята не можешъ да обичашъ, ако не си мразилъ. Много естествено, обичашъ дъщеря си, жертвувашъ се за нея и изведнъжъ дойде единъ младъ момъкъ и започне да я гледа. Ти си недоволенъ отъ него, намразявашъ го. Не е лошо, че гледа. Видѣлъ нѣщо хубаво, разбира се, че ще гледа. Важно е, какъ гледа, съ какви намѣрения. Той гледа и чете, какво е написано въ книгата ѝ. Или гледа, какви плодове има въ нейната градина. Като види нѣкой хубавъ плодъ, иска да го откѫсне. Може да откѫснешъ, но съ позволение. Молитвата подразбира да искашъ позволение. Откѫснешъ единъ плодъ, ще носишъ последствията на твоята постѫпка. После ще се сърдишъ на Господа, защо страдашъ. Мнозина искатъ да станатъ велики, знатни хора. Великъ е оня, който носи съзнателно страданията. Избѣгвашъ ли страданията, ти не си великъ. Щомъ си дошълъ на земята, все ще се натъкнешъ на противоречия. — Кои сѫ причинитѣ за противоречията? — Много сѫ причинитѣ, едни сѫ видими, а други невидими. — Защо страдамъ? — Само ти не страдашъ, хиляди сѫщества страдатъ заедно съ тебе. За да се освободишъ отъ страданията, повдигни ума си по-високо, отколкото е обикновеното ти състояние. Нѣма да мине много време, и страданията ти ще престанатъ. Срѣщашъ единъ богатъ човѣкъ, разговаряшъ се съ него, но виждашъ, че той е неспокоенъ, озърта се натукъ-натамъ, да не го обератъ. Какъ ще се успокои тоя човѣкъ? Като престане да мисли за паритѣ си и за крадцитѣ. — Ако ме обератъ? — Ще страдашъ. Ако не те обератъ, ще се радвашъ. — Лесно се говори, но мѫчно се понасятъ страданията. Така говорятъ и ясновидцитѣ. Питашъ единъ ясновидецъ, какво ще стане съ тебе. Той казва: или ще живѣешъ, или ще умрешъ; ще отидешъ или въ рая, или въ ада. Ако живѣешъ, ще станешъ или министъръ, или простъ работникъ. — Ще намѣря ли оня, когото търся? — Ще го намѣришъ. — Какъвъ ще бѫде той? — Младъ човѣкъ, на около 25 години, съ черни мустаци, крайно нервенъ, ще те бие по нѣколко пѫти на день. Въ Бургасъ единъ гръкъ се оженилъ за една красива гъркиня, която му донесла две хиляди турски лири. Понеже паритѣ били нейни, тя заповѣдвала на мѫжа си, какво да купува. Днесъ купувалъ, утре купувалъ, докато паритѣ се свършили. Следъ това той ѝ казалъ: Ако искашъ да ти слугувамъ, иди при баща си да вземешъ още пари. Това значи: докато умътъ ти е здравъ и сърдцето — добро, ще ти слугувамъ и ще те гледамъ добре. Изгубишъ ли ума и сърдцето си и започнешъ да миришешъ, ще оставя да те заровятъ въ гроба, не те искамъ повече. Азъ се чудя на ония мѫже и жени, които плачатъ на гробоветѣ. Той не живѣлъ добре съ жена си, докато е била жива, а на гроба ѝ плаче. Сѫщото е и за жената. Плачѝ за човѣка, докато е живъ. Като умре, нѣма защо да плачешъ. Плачи за живитѣ, а не за умрѣлитѣ. Радвай се на страданията си. Ако се радвашъ на страданията си, никой не може да ти отнеме радостьта. Не се ли радвашъ на страданията, всѣки може да отнеме твоята радость. Ще се чудишъ после, защо радостьта те е напуснала. Като ви говоря така, азъ не засѣгамъ семейнитѣ ви отношения. Тѣ не ме интересуватъ. Азъ засѣгамъ онова, което е болно въ вашия животъ. Има нѣщо болно въ васъ, което трѣбва да се излѣкува. Събрали се двама приятели, но приятелство между тѣхъ не сѫществува. Събрали се двама учени, но никаква наука не ги свързва. Това не сѫ отношения, но търговски сдѣлки, които всѣки моментъ могатъ да се развалятъ. Днесъ азъ ви говоря, вие ме слушате, но това е преходно, временно. Вие може да си живѣете и безъ да ви говоря. Моята беседа може да ви допринесе нѣщо, а може нищо да не ви даде. Това е банкетъ, безъ който може да минете. Важно е, че ако не съмъ азъ, другъ ще дойде на моето мѣсто. Ако вториятъ отстѫпи, ще дойде трети, четвърти. Следователно, азъ съмъ най-малкото зло за васъ. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, все ще дойде нѣкой да му говори. Искашъ, не искашъ, ще ти говорятъ. Седа въ стаята си самъ, но отнѣкѫде ще дойде една муха да иска нѣщо. И тя казва: Дай! Излѣза отъ стаята, отида въ гората — и тамъ ще ме намѣрятъ хиляди проповѣдници. Мухата казва: Знаешъ ли, коя съмъ и какво правя? Азъ хапя всѣки глупавъ човѣкъ, защото не ме разбира. Като ме разбере, ще престана да го хапя. Ти казвашъ: Муха е това, нищо не допринася. — Ти какво донесе днесъ? Седнешъ да ядешъ и виждашъ, че си изялъ всичко, което е сложено на трапезата. Не си ли по-голѣма муха отъ тая, която гонишъ въ стаята си? Мухата не е разумна като човѣка, но какво допринесе той съ своята голѣма разумность? Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота и мислятъ, че като отидатъ на оня свѣтъ, тамъ ще ги посрещнатъ добре. Това е криво разбиране. Казалъ ли ви е нѣкой отъ вашитѣ покойници, какъ сѫ го посрещнали на оня свѣтъ? Кажете ми поне единъ отъ вашитѣ спомени за оня свѣтъ. Вие живѣете на земята и си въобразявате, какъ ще отидете на оня свѣтъ. Ако отидете на оня святъ неподготвени, и тамъ ще внесете сѫщото противоречие, което сѫществува на земята. Ще кажете: Колко добре живѣятъ сѫществата на оня свѣтъ! Колко лошо живѣемъ ние на земята! Помислишъ ли така, веднага трѣбва да напуснешъ оня свѣтъ. Дали си въ рая, или въ ада, не се позволява да правишъ сравнение между живота на едно или на друго мѣсто. И отъ ада ще те изпѫдятъ, както и отъ рая. Какъ ще живѣешъ? Дето и да си, ще приложишъ великата философия на живота. Вие сте едва въ началото на тая философия. — Не разбираме тая философия. — Не я разбирате, защото, като я разберете, трѣбва да платите скѫпо за нея. Единъ американецъ, милионеръ, чулъ, че въ Ню-Йоркъ ще се даде концертъ — ще свири нѣкой виденъ виртуозъ. Той се качилъ на влака и тръгналъ за Ню-Йоркъ, но закъснѣлъ. Когато стигналъ до театъра, концертътъ билъ свършенъ. Понеже ималъ силно желание да чуе тоя виртуозъ, той научилъ, де се е установилъ, и отишълъ при него съ молба, да му посвири малко. Виртуозътъ се обадилъ отъ стаята, че си е легналъ вече и е уморенъ. — Давамъ хиляда долари. — Уморенъ съмъ, не мога да свиря. — Давамъ две хиляди долари. — Виртуозътъ отворилъ прозореца на стаята и посвирилъ малко. Милионерътъ останалъ много доволенъ отъ свиренето. После казалъ: Дай цигулката си, и азъ да ти посвиря. Какво представя музиката? — Страданията въ живота. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-скѫпо ще платишъ. За обикновенитѣ концерти се плаща малко, но за страданията се плаща много. — Защо? — Защото отъ тѣхъ се получаватъ ценни уроци. Като страдашъ, ти говоришъ, оплаквашъ се, а хората те слушатъ. Казвате: Да бѫдемъ богати, да разполагаме съ пари. Готови ли сте, като богати, да приемате хората и да слушате съ часове тѣхнитѣ оплаквания? Това е богатъ човѣкъ. — Защо Богъ е създалъ така свѣта? Свѣтътъ е добре създаденъ, той върви по своя пѫть, но какъ трѣбва да вървимъ ние, това е важно. Мухата бръмчи — това е нейна работа. Важно е, азъ да не бръмча като мухата. Волътъ боде — това е негова работа. Азъ не трѣбва да бода като вола. Коньтъ рита — така е създаденъ. Той се брани съ копитата, тѣ сѫ срѣдство за защита. Обаче, азъ не съмъ конь и не трѣбва да ритамъ. Сѫдията сѫди, понеже е сѫдия, но азъ нѣмамъ право да сѫдя, не съмъ сѫдия. — Какво трѣбва да правя тогава? — Друга работа има за тебе. — Отъ кого страда слугата? — Отъ господаря си. — Отъ кого страда господарьтъ ? — Отъ слугата си. Значи, причината за страданията е въ самитѣ насъ. Когато роптаешъ, това показва, че не разбирашъ смисъла на живота, който Богъ е създалъ, и така самъ създавашъ нещастието си. Съ неразбирането си, първитѣ човѣци сами си причиниха страдания. И ние, съ своитѣ неразбирания, сѫщо си причинихме страдания. Най-малката нечиста мисъль е въ сила да наруши хармонията на твоя животъ. Най-малкото нечисто чувство или желание нарушава чистотата на твоя животъ — Защо понѣкога човѣкъ краде? — Гладенъ е, никой не влиза въ положението му. Ти си богатъ, минавашъ край бедния и казвашъ: Богъ ще оправи работата. Защо ти не я оправишъ? Защо ти е дадено това богатство? Спри се въ пѫтя си и помогни на бедния. Не му ли помогнешъ, ти ставашъ причина той да краде. Следователно, не питай, защо идатъ страданията въ живота, но вгледай се въ себе си, изпълнилъ ли си добре своитѣ задължения. Страдашъ — не страдашъ ти, другъ нѣкой страда въ тебе. Ако младиятъ скърби, другъ нѣкой въ него скърби; ако стариятъ скърби, пакъ другъ нѣкой скърби. — Дотегна ми животътъ. — Не говоришъ истината. — Минали ли сте единъ день безъ страдание? Какво ще бѫде положението на младия момъкъ или на младата мома, ако не плачатъ и страдатъ? Какво ще бѫде положението на майката и на бащата, ако не се грижатъ за децата си и не страдатъ? Радвайте се, че въ свѣта има майки и бащи, моми и момци, слуги и господари, които страдатъ. Радвайте се, че хората умиратъ и се раждатъ; радвайте се, че хората грѣшатъ и изправятъ погрѣшкитѣ си. Радвайте се, че сѫществува добро и зло. Ползувайте се отъ живота, безъ да ви дотѣга. Той съдържа велики уроци, за които се плаща скѫпо. Въ заключение на всичко това, казвамъ: Не разрешавайте суетата на живота, тя е неразрешима. Докато слънцето грѣе, все ще хвърля сѣнки, и триѫгълникътъ ще се отразява. Когато слънцето престане да грѣе, сѣнкитѣ, сами по себе си, ще изчезнатъ. Като се махне доброто, и злото ще се махне. Тогава, де ще отиде човѣкътъ? Вие искате да дадете умъ на Господа, какъ да пресъздаде свѣта. Богъ е мислилъ цѣла вѣчность, докато създаде свѣта, а вие, съ единъ замахъ, искате да го измѣните. Дайте своя проектъ на Господа, да видимъ, какъвъ свѣтъ ще създадете. Който се опитва да корегира Бога и Неговитѣ прояви, ще се намѣри въ положението на пророкъ Йона, който лежа три деня въ утробата на кита. Истинската философия на живота изисква отъ човѣка да бѫде доволенъ отъ всичко, което Богъ му е далъ въ момента. Считай, че всичко, създадено отъ Бога, е разумно. Само така ще познаешъ разумностьта. Не мисли, че си роденъ само да страдашъ, но не мисли, че си роденъ само да се радвашъ. Не си роденъ само за омраза, но не си роденъ и само за любовь. Моментътъ се мѣни, а съ него заедно и състоянията. Не казвай, че не си видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Ти не говоришъ истината. Свѣтлината и тъмнината се смѣнятъ непрекѫснато. Казвашъ: Войната не трѣбва да сѫществува. Ти не можешъ да спрешъ войната — тя си има своето предназначение. Не можешъ да спрешъ бурята. Ти не можешъ да спрешъ революцията. Ти не можешъ да спрешъ въртението на земята около нейната ось и около слънцето, да се образуватъ день и нощь, да се създаватъ четиритѣ годишни времена. Ти не можешъ да спрешъ изгрѣването и залѣзването на слънцето. — Какво мога да направя тогава? — Ти можешъ да заемешъ известно положение и да се ползувашъ отъ благата на живота. Нѣкой казва, че откакъ влѣзълъ въ новия пѫть, главата му побѣлѣла отъ страдания. Една гарга решила да пренесе гарджетата си въ друго, чисто гнѣздо. Тѣ се радвали, доволни били, че ще отидатъ на чисто мѣсто. Майка имъ ги запитала: Ще вземете ли и задничетата си съ себе си? — Ще ги вземемъ. — Тогава и чистото гнѣздо ще оцапате. Днесъ всѣки се пита, защо е дошълъ на земята. Задачата на човѣка е да превърне материята на злото отъ по-гѫста, каквато е сега, въ по-рѣдка. Така той ще подобри живота си и ще се освободи отъ противоречието въ своя умъ, че свѣтътъ е лошо създаденъ. Свѣтътъ не е нито лошъ, нито добъръ. Хората се произнасятъ за него — всѣки споредъ разбирането си. Като четете Библията, виждате, че за едно и сѫщо нѣщо, единъ пророкъ пише по единъ начинъ, а другъ пророкъ — по другъ начинъ. Христосъ казва: „Горко вамъ, книжници и фарисеи!“ — Защо казва така? — Защото тѣ задържатъ благото само за себе си. Ще дойде день, когато горкото на беднитѣ ще се излѣе върху главитѣ имъ. „Блажени сиромаситѣ.“ Единъ день това блаженство ще се изсипе върху главитѣ на богатитѣ. Колелото на живота се върти. Всѣки трѣбва да си изработи такава философия, която да го приближава до истината. Защо сѫществува злото? — За наторяване. Богатата почва не се нуждае отъ торъ, но бедната се нуждае. Значи, злото е потрѣбно само за нѣкои, а не за всички. Днесъ злото е нуждно, но ще дойде день, когато нѣма да има нужда отъ зло, отъ омраза, отъ зависть. Кажатъ ти една лоша дума, и ти веднага протестирашъ, намирашъ, че уронватъ твоето достойнство. Какво сѫ ти казали? Че си невежа, че си лошъ човѣкъ. Лошавината понѣкога принася добро. Защо си лошъ? Защото си свалилъ часть отъ товара на нѣкого. Ако не бѣше го свалилъ, той щѣше да падне отъ тежестьта на собствения си товаръ. Нѣкой изялъ твоята кокошка, казвашъ, че билъ лошъ човѣкъ. Какво лошо има въ това? Ти и той сте едно. Отъ човѣшко гледище, той не е постѫпилъ добре, но отъ Божествено гледище нѣма нищо лошо въ постѫпката му. Отъ гледището на овцата, поведението на вълка къмъ нея е лошо; отъ гледището на вълка, поведението му е добро. Ти се запитвашъ: Овца ли да бѫда, или вълкъ? За предпочитане е овца да бѫдешъ. Тревопаснитѣ животни носятъ огънь въ себе си. И овцата, като тревопасно животно, носи огънь и топлина, затова е потрѣбна на хората. Вълкътъ носи страданието въ свѣта. Стани овца, за да внесешъ въ живота огънь и топлина. Който те изяде, ще стане огънь. Много истини има въ живота, които трѣбва да се изучаватъ. Изучавайте Евангелието, като справочна книга, да знаете, какво да взимате отъ различнитѣ автори. Евангелието не е само написана книга. ВсѢки живъ човѣкъ, който благовествува, е евангелие. Ако благовествувашъ, ти си евангелие, което хората трѣбва да четатъ. Като зная това, азъ не се възмущавамъ отъ никого. Че нѣкое дете обичало да хапе — нищо отъ това. Ще му дамъ една-две ябълки. То се е учило да хапе и сега си има готовъ занаятъ. Ако не бѣше ме ухапало, нѣмаше да му дамъ ябълки. То ще се откаже нѣкога отъ тоя занаятъ. Гледайте на свѣта като на калейдоскопъ, презъ който се виждатъ различни картини, цвѣтно обагрени. Сега ще ви кажа да се проявите такива, каквито сте, безъ да се подценявате, или над ценявате. Добре е да бѫдете смѣли, но не по- смѣли, отколкото трѣбва, нито по-страхливи, отколкото трѣбва. Вие се представяте по-учени, отколкото трѣбва, и по-невежи, отколкото трѣбва; вие сте по-добри, отколкото трѣбва, и по- лоши, отколкото трѣбва. Лошото въ васъ се дължи на това, че сте по-богати и по-бедни, отколкото трѣбва. Добре е да бѫдете и богати, и бедни, но не повече, отколкото трѣбва. Едно се иска отъ всички: да следватъ пѫтя на новото учение. То не сѫди никого, но опредѣля точно, колко богатъ и колко беденъ трѣбва да бѫде човѣкъ. То ще даде на всѣкиго толкова, колкото му трѣбва. — Пари искамъ. — Не е лошо да имашъ пари, но трѣбва да знаешъ, какъ да си служишъ съ тѣхъ. Паритѣ сѫ срѣдство, както знанието, и ти трѣбва да се ползувашъ отъ тѣхъ разумно. И добродетелитѣ сѫ богатство, съ което трѣбва да се ползувашъ разумно. — Не искамъ да бѫда богатъ. — Богатството не е само въ паритѣ. Бѫди богатъ съ добродетели, съ знание, съ сила и животъ. Истински богатъ е оня, който може самъ да се товари и самъ да се разтоваря. Не можешъ ли едновременно да бѫдешъ и богатъ, и беденъ, самъ да се товаришъ и разтоваряшъ, ти не си разбралъ живота. Ти си станалъ богатъ благодарение на труда на беднитѣ. Ето защо, единъ день Богъ ще каже: Бедни и богати, елате всички при мене, да ядете и пиете заедно. — Кога ще ни повика Богъ? — Още утре. Трѣбва да бѫдете готови да се явите при Него. Благодарете на Бога за всичко, което ви е далъ: за ума, за сърдцето, за волята. Благодарете на Бога, че срѣщате и добри, и лоши хора. Благодарете на Бога, че срѣщате учени и прости, бедни и богати. Благодарете на Бога за всичко. Благодарностьта е една дума отъ езика на древнитѣ мъдреци, който и досега е останалъ неразбранъ. Една отъ думитѣ на тоя езикъ е благодарностьта. Така я превеждамъ азъ на български езикъ, но тя все още остава неразбрана. Т. м. 4. Лекция отъ Учителя, държана на 3 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ отвърстия Размишление. Чете се резюме на миналата лекция: „Смисълътъ на живота.“ Какво представя животътъ? Какво означава единицата? Казвашъ — единъ сомунъ хлѣбъ, едно дърво, но не можешъ да направишъ нито хлѣба, нито дървото. Знание е онова, съ което самъ можешъ да боравишъ. Говоришъ за дървото, но не знаешъ, какво представя то въ сѫщность. Говоришъ за рибата, за птицата, но какво сѫ тѣ, въ сѫщность, не знаешъ. Говоришъ за човѣка, за човѣшката личность, безъ да ги познавашъ. Какво представя човѣкътъ вънъ отъ своето тѣло? Какво е човѣкътъ вънъ отъ своитѣ очи и уши, вънъ отъ своитѣ мисли, чувства и действия? Какво е азътъ? Какво е Богъ? За да разберете и познаете Бога, вие трѣбва да изучите всичко, което Той е създалъ. Не можете да обичате Бога, докато не разберете, защо сте дошли на земята. Ти не можешъ да обичашъ нѣщо, което не познавашъ; не можешъ да обичашъ нѣщо, отъ което нѣмашъ нужда. Защо обичашъ водата? Защо обичашъ въздуха? Защо обичашъ свѣтлината? Защото имашъ нужда отъ тѣхъ. Защо обичашъ хлѣба? Защото имашъ нужда отъ него. Щомъ е така, не мо жешъ да обичашъ нѣща, отъ които нѣмашъ насѫщна нужда. Като ви задавамъ тия въпроси, казвате, че всичко сте разбрали. Нѣкои нѣща сте разбрали, но нѣкои още не сте разбрали. Напримѣръ, нѣкой може да мели брашно, но не знае, какъ да го мѣси. Другъ знае да мѣси хлѣбъ, но не знае, какъ да го пече. Трети знае да пече хлѣбъ, да го яде, но следъ това не знае, какъ да си почива. Нѣкой обича близкитѣ си, но не знае, какъ да обича другитѣ хора, затова едного обича, другиго мрази. Това е човѣшка, преходна любовь — любовь на земята. Земниятъ животъ е съчетание на любовь и омраза. Мѫжътъ обича жена си, а мрази всѣки мѫжъ, който се при ближава къмъ нея; жената обича мѫжа си, а мрази всѣка жена, която се приближава къмъ него. Не питайте, защо е така, а изучавайте омразата, за да разберете, какъ любовьта се е превърнала въ омраза. Защо мѫжътъ трѣбва да се страхува отъ оня, който се приближава къмъ жена му? Тоя мѫжъ, отъ когото се страхува, е баща на неговата жена. Той се е дегизиралъ. Достатъчно е да се вгледа внимателно въ неговитѣ чърти, за да познае бащата на своята жена, който се е преобразилъ въ младъ, красивъ момъкъ. Като нейнъ баща, той я държалъ на рѫце, цѣлувалъ я, пригръщалъ я, радвалъ ѝ се, преди нейниятъ мѫжъ да я срещне. Мислете върху вѫтрешнитѣ прояви на живота, да не изпадате въ противоречия. Ще кажете, че разбирате своя животъ, но не разбирате обществения. Питамъ: Какво представя обществениятъ животъ? Какво е религията? Личенъ, семеенъ, общественъ животъ, това сѫ понятия, които сѫществуватъ въ човѣшкия умъ. Животътъ е подобенъ на океанъ, а океанътъ е съставенъ отъ безброй капчици, които си приличатъ помежду си. Каквото сѫ капчицитѣ на океана, такова нѣщо представя животътъ въ своитѣ прояви. Въ сѫщность, единъ е животътъ. Ако океанътъ се пръсне въ цѣлата слънчева система, отъ него ще останатъ малки, микроскопични капчици. Събератъ ли се тия капки на едно мѣсто, океанътъ отново ще се възстанови. Много е водата въ океана, но тя е лишена отъ свобода. И земята е тѣло, което изгубило свободата си. — Какво нѣщо е слънцето? — Слуга, който постоянно свѣти. Казвате, че безъ любовь не може. — Вѣр но е, но и безъ омраза не може. Вие обичате едного, мразите другиго. При сегашното развитие на живота, хората не могатъ безъ омраза. Напримѣръ, тѣ обичатъ овцата, а мразятъ вълка. Ако едновременно обичатъ и вълка, и овцата, последната ще стане жертва на вълка. Ето защо, който обича вълка, мрази овцата; който мрази вълка, обича овцата. Щомъ обичашъ овцата, ще прогонишъ вълка далечъ отъ себе си, да отиде въ гората. Щомъ обичашъ вълка, ще опечешъ една овца и ще го поканишъ на обѣдъ. Като се нахрани добре, вълкътъ ще ти благодари за вкусноприготвената овца. Ако нѣкой те пита, защо колишъ овцата, ще кажешъ: Понеже обичамъ вълка, гощавамъ го съ овца. — Защо гонишъ вълка въ гората? — Защото обичамъ овцата; искамъ да я запазя отъ зѫбитѣ на вълка. Коя е причината за сѫществуване на омразата? — Неразбирането на нѣщата и невежеството. Когато създаде първитѣ човѣци, Богъ имаше предъ видъ да имъ даде истинското знание, да придобиятъ безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и тѣ не съзнаваха, че сѫ голи. Тѣ не обръщаха внимание на външностьта си, но черниятъ адептъ ги събуди преждевременно. Тогава тѣ видѣха, че сѫ голи, и се засрамиха. Адамъ бѣше толкова вглъбенъ въ себе си, въ вѫтрешния смисълъ на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тѣлото си. Заедно съ Ева, той изучаваше райскитѣ дървета, но се пазѣха отъ дървото за познаване на доброто и на злото — така имъ бѣше заповѣдано отъ Бога. Това дърво бѣше създадено заедно съ Адама. Колкото порасна Адамъ, толкова голѣмо стана и дървото. Колко голѣмъ е билъ Адамъ? Ще кажете, че той е билъ като васъ. Лъжете се. За първия Адамъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Работитѣ на Бога сѫ величествени, а не като човѣшкитѣ. Вие сте деца на втория Адамъ, който фалира, а не на първия Адамъ, Синъ на Бога. Да дойдемъ до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на триѫгълника е равенъ на два прави ѫгла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате въ истинностьта ѝ. Така дохождате до мисъльта, че триѫгълникътъ е часть отъ друга фигура — отъ четириѫгълника, на който сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли е равенъ на четири прави. — Защо трѣбва да отдѣляме триѫгълника отъ четириѫгълника? — За да намѣримъ посоката на нашето движение. Докато е въ четириъѫгълника, човѣкъ не може да намѣри посоката на своето движение. Той обикаля, движи се въ него, като въ затворенъ свѣтъ. Четириѫгълникътъ е омагьосанъ крѫгъ, въ който човѣкъ вѣчно ще се движи, безъ да намѣри изходъ. Триѫгълникътъ е вратата, презъ която може да излѣзе навънъ. Нѣкои рисуватъ адептитѣ съ триѫгълникъ на главата. Това показва, че тѣ знаятъ, отде могатъ да излѣзатъ. Щомъ се видятъ въ затруднение, веднага намиратъ пѫть за излизане навънъ. Тѣхната наука се крие въ вратата, презъ която излизатъ. Истински ученъ е оня, който, при най-голѣмата мѫчнотия, намира изходъ. Той лесно намира вратата и излиза вънъ на свобода. Това значи, да решишъ правилно задачитѣ на своя животъ. Невежиятъ стои затворенъ въ крѫга, обикаля, мѫчи се, не може да намѣри вратата, да излѣзе вънъ. Сега ще ви приведа единъ примѣръ отъ миналото, но така ще го предамъ, като че се е случилъ съ мене. Иде при мене единъ човѣкъ, добре облѣченъ, ученъ, но се представя за беденъ. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не сѫ яли три деня. Азъ го съжалявамъ, давамъ му сто лева, да купи хлѣбъ за семейството си и за себе си, да се нахранятъ. Той взима паритѣ и отива въ кръчмата. Още сѫщата вечерь изпива паритѣ съ приятелитѣ си и се връща вкѫщи пиянъ. Като ясновидецъ, азъ виждамъ това и изпращамъ на жената и децата четири хлѣба да се нахранятъ добре. Тѣ изяждатъ всичко, за него не оставятъ хлѣбъ. Сутриньта той се събужда изтрезнѣлъ, опомва се и съжалява, че изпилъ паритѣ и оставилъ децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за менъ, пакъ дохожда да проси. И тоя пѫть му давамъ сто лева, но се повтаря сѫщата история. На третия день пакъ ме посещава, но азъ решавамъ да му дамъ единъ добъръ урокъ. Иска пари отъ мене; азъ му казвамъ, че нѣмамъ, джобътъ ми е празенъ. Той си отива недоволенъ, но пакъ се отправя къмъ кръчмата. Сега вече е свитъ, прегърбенъ, не смѣе да влѣзе — пари нѣма. Поглежда презъ прозорцитѣ, дано нѣкой го покани вѫтре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имамъ пари, ще влѣза, ще бѫда изправенъ къмъ кръчмаря. Казва те: Горкиятъ човѣкъ, свилъ се е отъ мѫка. Кое отъ дветѣ положения е по-добро: да бѫдешъ свитъ, като крива линия, или изпѫченъ, правъ? Споредъ васъ, по-добре е да бѫдешъ изпѫченъ. Споредъ мене, и дветѣ положения не сѫ добри. Ти ходишъ изпѫченъ, безъ да знаешъ защо; после се свивашъ, пакъ не знаешъ защо. Вдигнешъ глава нагоре, после наведешъ главата си надолу, но самъ не знаешъ, защо правишъ това. Съ не знание въпроситѣ не се разрешаватъ. Временно можешъ да разрешишъ единъ въпросъ, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнешъ на сѫщия въпросъ. Днесъ си радостенъ, разположенъ си; на другия день си скръбенъ, свиешъ се, наведешъ глава. Казвашъ: Не съмъ разположенъ. Защо не си разположенъ? Нѣмашъ сто лева, да отидешъ въ кръчмата. Ако имашъ сто лева, ще се зарадвашъ и ще отидешъ въ кръчмата. Ще кажешъ: Дай едно кило вино, да пиемъ и да се повеселимъ. Въ тоя случай, за предпочитане е скръбьта предъ радостьта. Тая радость е лична. И тя е на мѣстото си, но когато нуждитѣ на окрѫжаващитѣ сѫ задоволени. Тогава, като нѣма какво да правишъ, можешъ да се радвашъ. Обаче, до като хората около тебе страдатъ, твоята лична радость носи страдание за всички. Като ученици, вие трѣбва да имате една свещена идея, чрезъ която правилно да разрешавате мѫчнотиитѣ си. Само така ще намѣрите вратата, презъ която ще излѣзете на свобода. Бѫдете искрени, говорете истината, за да ви кредитиратъ. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви нѣма да бѫде чута. Докато човѣкъ не се научи да говори истината, никакъвъ отговоръ не може да очаква на молитвата си. Той е въ положението на човѣкъ, който отива да си купи стока отъ нѣкой бакалинъ, но нищо не получава. — Защо бакалинътъ не му дава нищо ? — Защото паритѣ му сѫ фалшиви. Бакалинътъ дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всѣка фалшива монета той връща назадъ. Казвашъ: Молихъ се на Бога, но не получихъ отговоръ. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. — Право ли постѫпва бакалинътъ? — Право, споредъ законитѣ на държавата. Паритѣ трѣбва да бѫдатъ такива, каквито държавата е пуснала въ действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молишъ се, питашъ Господа, защо страдашъ. — Отде знаешъ, че страдашъ? — Кога влѣзе страданието въ свѣта? — Следъ непослушанието на първитѣ човѣци. Следъ грѣхопадането Адамъ обърна погледа си навънъ и разбра, че е голъ. Така той обърна погледа си навънъ и позна страданието, немощьта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силитѣ ми. — Голъ си, затова не можешъ да работишъ. — Не мога да уча. — Голъ си. — Не мога да се моля. — Голъ си. — Не мога да любя. — Голъ си. Кажешъ ли, че можешъ да любишъ, да работишъ, да учишъ, ти си облѣченъ въ дрехата на чистотата. Първичниятъ животъ е животъ на чистотата. Кажешъ ли, че не можешъ да любишъ, да учишъ, да работишъ, това показва, че си въ областьта на четириѫгълника, т. е. въ затвора. Мнозина очакватъ да получатъ знанието наготово, както момъкътъ очаква своята възлюбена, или момата — своя възлюбенъ. Който очаква, той е въ затвора, облѣченъ въ халатъ. Той се разхожда натукъ - натамъ, поглежда презъ прозореца, да дойде нѣкой да го освободи. Който отива да освобождава, сѫщо е затворникъ, но минава за герой. Ако е момъкъ, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Подъ „женитба“ разбирамъ освобождаване на човѣка отъ робство. Какво става следъ женитбата? Вмѣсто да се освободи единиятъ, и двамата се намиратъ въ затворъ. Като се родятъ деца, и тѣ сѫ въ затвора — малки затворничета. Сега азъ говоря това само на васъ, а не на външния свѣтъ, защото намирамъ, че вие сте изтрезнѣли, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имамъ отношение къмъ васъ. Моето отношение къмъ васъ се опредѣля отъ отношението ми къмъ Бога. Щомъ имамъ отношение къмъ Бога, имамъ отношение и къмъ васъ. Нѣкой ме пита: Ти не ме ли обичашъ? — Защо ще те обичамъ? Имашъ ли нужда отъ моята любовь? Думитѣ „не ме ли обичашъ“ означаватъ: не си ли готовъ да ми дадешъ сто лева? Ще ти дамъ сто лева, за да отидешъ въ кръчмата да пиешъ. — Гори ми сърдцето. — Гори ти сърдцето, но не за мене — за винцето. — Знаешъ ли, какво мога да направя за тебе? — Зная, но зная, и какво не можешъ да направишъ. Това е любовьта на сегашнитѣ хора. Това е драмата на живота. — Кой създаде драмата? — Жената. — Комедията? — Мѫжътъ. — А трагедията? — Дяволъть. Като казвамъ, че мѫжътъ създалъ комедията, вие се смѣете. Смѣшно е, наистина, затворникътъ, слабиятъ, инвалидътъ да освобождава. Той е инвалидъ, едва пристѫпва съ патерици, а отива въ затвора да освобождава жената. Кой може да повѣрва, че тоя инвалидъ ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала въ клопката на черния адептъ. Той я излъгалъ, а тя повѣрвала на думитѣ му. Той обещалъ, че ще ѝ даде истинското знание, но нищо не ѝ далъ. И доднесъ черниятъ адептъ — дяволътъ, обещава на хората, че ще имъ даде знание, богатство, сила, но освенъ че нищо не имъ даде, отне имъ най-сѫщественото — истинския животъ. Опасностьта тукъ е въ вѫтрешната самоизмама, а не въ измамата, която иде отвънъ. Никой не може да те измами отвънъ; ти самъ ще се излъжешъ. — На кого трѣбваше да се сърди жената? — Първо на себе си, а после на змията. Тя ѝ повѣрва, помисли, че змията говори истината. За свое оправдание жената казваше: Азъ повѣрвахъ въ думитѣ на змията, защото знаехъ, че тя е създадена отъ Господа. Богъ запита жената: Защо не дойде при мене да ме питашъ, дали змията говори истината, или не. Богъ каза на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво, а змията имъ каза да ядатъ, и тѣ ѝ повѣрваха. Трѣбваше да отидатъ при Господа, за да разбератъ истината. Змията имъ каза, че, ако ядатъ отъ за бранения плодъ, ще станатъ като Бога. Тѣ не се запитаха, като кой Богъ ще станатъ. Повѣрвали на думитѣ на черния адептъ, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и познаха доброто и злото. За да не ядатъ отъ дървото на живота, тѣ трѣбваше да напуснатъ рая. Иначе, злото щѣше да бѫде по-голѣмо за тѣхъ. При това положение, злото щѣше да бѫде непоправимо. То е все едно, млада, красива мома да се ожени за момъкъ, заразенъ отъ венерическа болесть. Положението на тая мома ще бѫде непоправимо. Баща ѝ трѣбва да каже на момъка: Азъ не давамъ дъщеря си на човѣкъ, който е заразенъ отъ такава страшна болесть. Дървото на живота се дава само на оня, който е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Болниятъ нѣма право да се ползува отъ плодоветѣ на живота. Той нѣма право да се жени за истинския животъ. Богъ поставя преграда между него и дървото на живота. Затова, именно, на първия човѣкъ бѣше забранено да яде отъ дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не послуша, той бѣше изпѫденъ отъ рая. Задачата на сегашния човѣкъ е да се освободи отъ вѫтрешното непослушание. Само така ще се избѣгне връзката между красивата мома и болния момъкъ, които ще родятъ болни и недѫгави деца. Такава връзка ще създаде голѣми страдания, нещастия и катастрофи. Едно се иска отъ васъ: да разрешите правилно живота, да намѣрите вратата за излизане отъ мѫчнотиитѣ. Дали по вѫтрешенъ, или по външенъ пѫть ще намѣрите тая врата, не е важно. Тя не се намира нито само по пѫтя на ума, нито само по пѫтя на сърдцето, нито само по пѫтя на волята. Тритѣ заедно представят пѫть за намиране на вратата. Тая врата е врата на любовьта. Тя не може всѣкога да се отваря. Когато човѣшката мисъль е неясна, човѣшкитѣ желания неопредѣлени и човѣшката воля непостоянна, вратата на любовьта не се отваря. Христосъ, съ едно повдигане очитѣ си нагоре, отвори тая врата и можа съ петь хлѣба и две риби да нахрани нѣколкохиляденъ народъ. — Какъ постигна това? — Съ своята права мисъль, чисти чувства и разумна воля. Това, което ви говоря днесъ, не е за обез- сьрдчаване, но не мога да ви залъгвамъ. Само крѣчмарьтъ залъгва клиентитѣ си, и тѣ сами се залъгватъ. — Съ какво се залъгватъ? — Съ пълнитѣ чаши и оканици. Никога пълната чаша или оканица съ вино не може да разреши въ проситѣ на живота. По-скоро праздната чаша може да разреши нѣщо, отколкото пълната. Другъ е въпросътъ, ако чашата е пълна съ бистра, чиста вода. Христосъ пита: „Чашата, която Отецъ ми даде, да я не пия ли?“ Съдържанието на тая чаша бѣще горчиво, но Христосъ я изпи. Какво направи Христосъ съ чашата, която изпи? До Негово време чашата имаше само едно отвърстие — отгоре, но следъ изпиването ѝ Христосъ отвори още едно отвърстие — отдолу. Тая е причината, поради която днесъ пияницитѣ не пиятъ, както едно време. Наливатъ виното въ чашата, но то се излива — отдолу изтича. Нѣкой казва, че не му се пие вино. Не му се пие, защото неговата чаша има две отвърстия — отгоре и отдолу. Каквото налѣе, всичко изтича. И тъй, не е достатъчно само да намѣришъ вратата — трѣбва да знаешъ, коя врата си намѣрилъ. Две врати сѫществуватъ: презъ едната се влиза, презъ другата се излиза. Нѣкои знаятъ само едната врата, презъ която сѫ влѣзли, а не знаятъ вратата, презъ която трѣбва да излѣзатъ. Разумниятъ човѣкѣ знае и дветѣ врати. Той знае отде да влѣзе и отде да излѣзе. Въ кѫщата си човѣкъ може да влиза и да излиза презъ една и сѫща врата. Въ природата не е така. Тамъ се влиза презъ една врата, а се излиза презъ друга. Като дойде до природата, по атавистиченъ начинъ, човѣкъ влиза презъ една врата и се мѫчи да излѣзе презъ сѫщата. Обаче, тамъ това не се позволява, и той се натъква на противоречия. Речешъ ли да излѣзешъ отъ вратата, презъ която си влѣзълъ, ти си служишъ съ насилие. Когато правишъ нѣщо, което не е въ съгласие съ Божия законъ, ти вършишъ престѫпление. Водата и свѣтлината идатъ по единъ пѫть, а се връщатъ по другъ. Невъзможно е за свѣтлината да се върне по пѫтя, по който е дошла. Сѫщото се отнася и за водата. И вие, ако искате да се върнете при Бога, ще отидете по съвсемъ другъ пѫть отъ тоя, по който сте дошли. Това е пѫтьтъ на правилното разбиране. Ако влѣзешъ въ една стая и не можешъ да излѣзешъ, ти се намирашъ въ положението на отровния газъ, който не може да излѣзе презъ кюнцитѣ. Щомъ се намѣри въ трудно положение, той ще излѣзе презъ вратата на печката и ще причини нещастие на хората, които сѫ въ стаята. Така сѫ пострадали много хора. Ето защо, за да не се самоотровите, като влѣзете презъ една врата, потърсете друга врата, за да излѣзете вънъ, на свобода. Преди години попаднахме съ единъ приятель въ единъ хотелъ въ Горна Орѣховица. Бѣше студена зимна нощь. Хотелджията запали печката и стопли добре стаята. За да се задържи по-дълго време топлината, той затвори капацитѣ на печката, безъ да обърне внимание, че имаше неизгорѣли дърва. По едно време усѣщамъ нѣщо особено въ въздуха. Събудихъ приятеля си, който бѣше вече заспалъ, и му казахъ, че трѣбва да отворимъ прозореца, защото въ въздуха има нѣщо чуждо, нѣкакъвъ отровенъ газъ. Той се събуди и се оплака отъ слабо главоболие. Отворихме прозореца и го посъветвахъ да постои на чистъ въздухъ. Така прекарахме нощьта на студено, но на чистъ въздухъ и вънъ отъ опасность отъ отравяне. Страшно е, когато и човѣкъ, като отровниятъ газъ, се заблуди и не може да намѣри вратата, презъ която да излѣзе. Казвамъ: Въ живота на сегашнитѣ хора има нѣщо затворено, поради което тѣ не сѫ въ състояние да трансформиратъ своитѣ скърби и мѫчнотии по естественъ начинъ. Тѣ се питатъ: Какво ще се прави съ тия мѫчнотии? Какъ ще се живѣе? Искатъ да се молятъ, не могатъ. Тѣ се чудятъ, защо едно време сѫ могли да се молятъ, а сега не могатъ. Много просто, нѣщо чуждо е влѣзло въ тѣхния животъ, което създава лоши състояния. Хората трѣбва да отстранятъ тия състояния. Тѣ трѣбва да търсятъ причината за тѣхъ въ себе си и въ окрѫжаващитѣ. Богъ е неизмѣненъ. Ангелитѣ и светиитѣ сѫщо сѫ неизмѣнни. Човѣкъ, обаче, се мѣни и самъ създава мѫчнотиитѣ си. Това, което се мѣни въ него, е резултатъ на влиянието, идещо отвънъ. Външното оказва влияние върху неустойчивото човѣшко естество. Обаче, има нѣщо устойчиво въ човѣка, на което той всѣкога може да разчита. Има една добра, неизмѣнна чърта въ него, която го опредѣля като разумно сѫщество, като човѣкъ. Питате: Де е човѣкътъ? — Въ онова, което никога не се мѣни. Наблюдавайте се отъ детство до стара възрасть, да видите, коя чърта е останала неизмѣнна. Всички сте били деца, станали сте възрастни и най-после сте остарѣли. Питате се, какво става съ васъ, защо се измѣняте. Както и да се измѣняте, колкото и да остарявате, има нѣщо въ васъ, което не се измѣня, не остарява. То е човѣкътъ. То е Божественото начало, съ което човѣкъ иде на тоя свѣтъ и съ което си заминава. Преходното въ него е като стара дреха, която той съблича, за да облѣче нова, чиста дреха. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, за нищо не го бива. Остарѣлъ значи, обеднѣлъ. Дайте на стария пари, да видите, какъ ще се подмлади. — Нищо не ми се иска, нѣмамъ никакви желания. — Нѣмашъ желания, защото джобъть ти е празенъ. Обаче, желанията не характеризиратъ човѣка. Другъ е въпросътъ да говоришъ за своя стремежъ. Младъ или старъ, стремежътъ на човѣка е не измѣненъ. Желанията на човѣка сѫ любовни работи, които днесъ сѫществуватъ, на другия день изчезватъ. Днесъ любишъ една мома, на другия день я разлюбишъ. Желанията напущатъ човѣка, както неговитѣ възлюбени. Желанията се раждатъ, растатъ и умиратъ, както и човѣкътъ. Имашъ дъщеря, или синъ отглеждашъ го, очаквашъ да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята и синътъ пораснатъ, започватъ да мислятъ само за себе си, докато си намѣрятъ другарка или другарь и не искатъ да знаятъ за тебе. Ще дойде день, ко гато тѣхнитѣ деца ще израснатъ и нѣма да се интересуватъ за родителитѣ си. Като изнасямъ човѣшкитѣ отношения, вие се смѣете. Смѣхътъ не разрешава въпроса. Това не сѫ истинскитѣ отношения между хората. Когато момъкътъ люби момата, трѣбва да ѝ каже: Азъ съмъ готовъ да се оженя за тебе, ако ти обичашъ майка си и баща си съ оная неизмѣнна, безкористна любовь. Сѫщевременно, и той трѣбва да обича нейнитѣ родители. И момата трѣбва да обича неговитѣ родители. Иначе, тѣ ще се лъжатъ единъ другъ и сами ще се чудятъ, защо не могатъ да живѣятъ добре. День следъ день човѣкъ преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи съ противоречията? Никой другъ, освенъ той самъ. Момата не трѣбва да се лъже, че ще стане царица въ дома на своя възлюбенъ. И момъкътъ не трѣбва да се лъже, че ще стане царь. Тѣ сѫ още роби, които сами трѣбва да се освободятъ. Човѣкъ може да бѫде царь самъ на себе си, а не на другитѣ. Първо трѣбва да се освободите отъ робството, после да станете царе. Стани царь, но никой да не може да те снеме отъ трона. Стани царь, както слънцето е царь на слънчевата система. Кой може да го снеме отъ мѣстото му? — Какъ трѣбва да живѣемъ? — Като слънцето, като луната и като звездитѣ. — Какво трѣбва да правимъ? — Каквото тѣ правятъ. Бѫди свободенъ като въздуха и свѣтлината. Ще кажешъ, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Нѣма защо да ги плаши, бурята носи благо за цѣлата природа. Ще кажете, че и дъждътъ понѣкога е неприятенъ, размеква земята и ви каля. Кальта е благословение. Отъ тая каль излиза хлѣбътъ. Бѫдете свободни като водата, като въздуха и като свѣтлината. Изливай се, както искашъ; духай, когато искашъ; свѣти, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ, да не тъпче даже мравката. Това значи: човѣкъ не трѣбва да върви по чуждитѣ пѫтища, да не се отбива отъ своя пѫть. Мине ли нѣкой по неговия пѫть, безъ да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пѫтя на престѫпницитѣ; остави ги, тѣ да си изминатъ своя пѫть, да научатъ урока си. Следвай своя пѫть неотклонно. — Кой е моятъ пѫть ? — Оня, на който Богъ те е поставилъ. Мнозина ме питатъ, защо съмъ дошълъ на земята. Едни казватъ, че съмъ дошълъ да реформирамъ свѣта; други казватъ, че съмъ дошълъ да уча хората, какъ да живѣятъ. Азъ пъкъ казвамъ, че съмъ дошълъ да пробия дъното на вашитѣ чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освенъ това, искамъ да зная, какви сѫ вашитѣ чаши: стъклени, или металични — сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но следъ десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. Въ сѫщность, животътъ, за който съжалявате, е животъ на робство и ограничения — отъ него трѣбва да се освободите. Не е въпросъ да се самоубиешъ, или самоунищожишъ, но самъ да намѣришъ пѫтя си и да го оправишъ. Това се постига само чрезъ любовьта. Когато говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ да излѣзете отъ мѫчнотиитѣ си по естественъ начинъ. Не се страхувайте, нито плашете предъ страданията и мѫчнотиитѣ си, но пробийте си пѫть презъ тѣхъ и излѣзте на свобода. Да намѣришъ пѫтя си, това значи, да си служишъ съ чаша, която има две отвърстия. — Какъ ще се справя съ мѫчнотиитѣ, когато жена ми е сприхава, съ лошъ характеръ. — Тамъ е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пѣешъ! Ако те удари, кажи: Златни рѫце имашъ, доволенъ съмъ отъ тебе. Като кажешъ така, тя ще се замисли и ще измѣни поведението си. Ще кажете, че лесно се даватъ съвети, но мѫчно се прилагатъ. Представете си, че вашата жена е учительтъ ви. Трѣбва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е животъ. — Какво, въ сѫщность, е животътъ? Не е ли съчетание отъ уроци? Ще живѣешъ и ще учишъ, за да се освободишъ отъ илюзиитѣ на живота. Сега вие искате да бѫдете здрави, силни, щастливи. Съ тоя умъ и съ това сърдце, които днесъ имате, никакво щастие не се постига. Съ вашия умъ и съ вашето сърдце нито здрави ще бѫдете, нито силни. Старитѣ, които сѫ опитали живота, сѫ разбрали това, но не сѫ готови да кажатъ истината на младитѣ. Ето защо, младитѣ вървятъ по пѫтя на старитѣ. Старитѣ казватъ, че ще се мре; и младитѣ казватъ сѫщото. Защо трѣбва да умиратъ? И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да знаятъ, какво нѣщо е смъртьта. Ако умрешъ и можешъ да разрешишъ въпроситѣ, смъртьта има смисълъ. Ако съ смъртьта нищо не разрешишъ, по-добре остани още на земята, да направишъ съзнателна, разумна връзка съ Божествения свѣтъ. Само така ще придобиешъ оная любовь, която разрешава въпроситѣ. Казвате, че сте направили връзка съ Бога. Тая връзка трѣбва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикътъ отговори първия срокъ добре по нѣкой предметъ, бележката му ще важи и за другитѣ срокове? Ученикътъ трѣбва да учи уроцитѣ си редовно, за да получава всѣки срокъ добра бележка. Връзката съ Бога трѣбва да се подържа постоянно. Една добра постѫпка презъ цѣлия животъ не спасява положението за вѣчни времена. Ако любишъ само единъ день презъ живота си, тая любовь нищо не разрешава. Любовьта трѣбва да бѫде непреривна. Не можешъ да се развивашъ правилно, ако при всички изпити презъ живота си и при всички мѫчнотии не прилагашъ любовьта. Вие какъ разрешавате мѫчнотиитѣ си? Търсите помощь отвънъ. Не е лошо да търсите помощь отъ другитѣ хора, но трѣбва да изучавате начина, по който тѣ сѫ решили задачитѣ си. Ти си беденъ, ходишъ окѫсанъ, босъ, търсишъ начинъ да се освободишъ отъ положението си. Какъ ще се освободишъ? Трѣбва ли да се успокоишъ съ ми съльта, че и другарьтъ ти ходи босъ и окѫсанъ? Трѣбва ли да се успокоишъ съ мисъльта, че другитѣ хора сѫ облѣчени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работишъ, ще правишъ усилия, ти самъ да бѫдешъ облѣченъ и обутъ. Ще работишъ, както другитѣ хора работять. Ако дрехитѣ и обувкитѣ ти сѫ скѫсани и на тѣхъ има дупки, преди да прогледатъ тѣ, ти пръвъ трѣбва да прогледашъ. Нѣкой утешава приятеля си да не плаче, а на другия день самъ плаче. Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за единъ добъръ момъкъ, който билъ сираче, отъ всички отритнатъ. Казахъ ѝ да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се и после дойде да се оплаква отъ него, че не билъ такъвъ, какъвто си го представяла. Казахъ й: По-рано те посъветвахъ да не се женишъ, но ти не ме послуша. Сега ти казвамъ да търпишъ. — Не съмъ ли свободна да се откажа отъ него ? — Не си свободна. — Защо? — Човѣкъ е свободенъ, докато не приеме едно желание въ себе си и не го подхранва. Щомъ го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всѣко желание, вънъ отъ тебе, е проява на сѫщество, което стои по-низко или по-високо отъ тебе и ти въздействува. Свържешъ ли се съ това желание, ти се свързвашъ и съ сѫшеството, отъ което излиза то, и дълго време не можешъ да се освободишъ отъ него. Всѣко желание въ човѣка е връзка съ друго сѫщество, което живѣе извънъ него. Тая връзка не е само външна. Тя крие коренитѣ си дълбоко въ човѣшкото естество. Ти си женена, имашъ мѫжъ, казвашъ, че си свързана съ него. Връзката ти не е външна, но вѫтрешна. Мѫжътъ или жената представятъ магнетиченъ центъръ или магнетиченъ вѫзелъ, дето желанията се събиратъ. Щомъ се свържешъ съ него, ти се свързвашъ и съ неговитѣ желания. Като умре той, ти постепенно се развързвашъ отъ него и скѫсвашъ връзката си съ неговитѣ желания. — Ще видимъ ли втори пѫть тоя човѣкъ? - Ще го видите, но не въ сѫщата форма. Тая форма изчезва отъ сцената, както актьорътъ, който изиграва ролята си въ дадено представление. Сѫщото представление вече не може да се повтори. — Ще се познаемъ ли на оня свѣтъ? — Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване сѫществува тамъ, дето е любовьта. Има една красива страна въ любовьта, за която още не сте готови. Единъ день, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна. Когато хората се повдигнатъ и дойдатъ до тая страна на любовьта, между тѣхъ ще има пълно разбирателство. Тогава, и който дава, и който взима, ще бѫдатъ доволни. И младиятъ, и стариятъ ще бѫдатъ доволни. Това означава щастие. Сега хората очакватъ щастието и доволството да дойдатъ отвънъ нѣкѫде, наготово. Да бѫдешъ щастливъ, въ пълния смисълъ на думата, това значи, да си готовъ да раздадешъ всичкото си имане, да обичашъ всички хора и да простишъ на ония, които говорятъ лошо за тебе. И при това положение, да не допуснешъ нито една отрицателна мисъль въ ума си. — Кой може да направи това? — Само оня, който знае и разбира нѣщата. Такъвъ човѣкъ наричаме адептъ на знанието. Каква е разликата между адепта и слабия човѣкъ? Адептътъ, като хване мечката за врата, тя сѣда предъ него и се подчинява на неговата воля. Ако слабиятъ хване мечката за врата, тя веднага настръхва срещу него и се готви да го нападне. Страданието въ живота е мечката. Ако си силенъ, хвани страданието за врата, и то ще изгуби силата си. Дойде невежеството при тебе, иска да те нападне. Хвани го силно за врата, и то веднага ще отстѫпи. Силенъ трѣбва да бѫдешъ, да не се страхувашъ отъ нищо. За да видишъ, какво се крие въ страданието, въ невежеството, трѣбва да ги впрегнешъ на работа. Затова и българитѣ си служатъ съ пословицата: „Впрегни дявола на работа, да те научи на умъ. Или, впрегни мързеливия на работа, да те научи на умъ.“ Като ученици, вие трѣбва да вложите всичкитѣ си дарби и способности на работа, да не очаквате наготово. Ония, които не обичатъ да работятъ, предаватъ думитѣ ми, какво съмъ казалъ, и очакватъ резултатъ. Нѣкой казва, че чулъ отъ мене да се говори за лекъ начинъ на забогатяване. Въ какво се заключава тоя начинъ? — Да туришъ единъ наполеонъ въ джоба си и, като го употрѣбишъ, да очаквашъ от нѣкѫде другъ. Обаче, въ тоя опитъ се крие дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Това значи, да впрегнешъ на работа своитѣ скрити сили. Като работишъ съзнателно, наполеонитѣ ще се увеличаватъ единъ следъ другъ. Работа се иска отъ всички. Не е достатъчно само вѣра въ думитѣ ми. Вѣрата има отношение къмъ работата. Ще вѣрвашъ и ще работишъ. Иначе, ще слушашъ, какво говоря, и ще искашъ да ти обясня, какъ ставатъ нѣщата. Казвамъ: Ще се нареди твоята работа. — Какъ ще се нареди? — Това не е твоя работа. Иди работи! Нѣмамъ време за обясняване. Ако започна да ти обяснявамъ, ще изгубя много време, и втори пѫть нѣма да те приема. Ти искашъ да провѣришъ, да видишъ, какъ Господъ ще нареди работата. Ти нѣмашъ право да провѣрявашъ, какъ Господъ ще оправи обърканитѣ работи на хората. Азъ говоря кратко: Ще се оправи работата. —Какъ ще стане това ?— Не е твоя работа. Нѣкога може да се оправи работата, нѣкога може да не се оправи — това нищо не значи. Важно е, като отидешъ у дома си, да държишъ мисъльта си будна, че всичко ще се оправи. И на васъ казвамъ: Работата ви ще се оправи. — Какъ ще се оправи? — Ако искате да ви обясня, ще се лишите отъ по-важното — втори пѫть нѣма да ви приема. Не искате ли обяснение, ще ви приемамъ, когато искате, и работитѣ ви ще се оправятъ. Времето ми е скѫпо и не мога да ви давамъ обяснения. Вие ще учите, ще наблюдавате, и сами ще дойдете до обясненията. Което е за оправяне, ще се оправи; което не е за оправяне, нѣма да се оправи. Много естествено. Хлѣбътъ, който е опредѣленъ за днесъ, ще се изяде. Днешнитѣ работи ще се оправятъ днесъ, а утрешнитѣ — утре. Следователно, кажа ли на нѣкого, че работитѣ му ще се наредятъ, той трѣбва да знае, че това се отнася до днешнитѣ работи. — Не се наредиха работитѣ ми. — Значи, тѣ сѫ били опредѣлени за другия день. Каквото Богъ е казалъ да стане днесъ, само то става. Днесъ Богъ е казалъ на десеть души да дойдатъ при мене да искатъ пари. Сѫщевременно Богъ е казалъ на други десеть души да дойдатъ и да ме кредитиратъ. Отъ тѣхъ ще взема и ще дамъ на другитѣ десеть. Въ първия моментъ, като видя 20 души около себе си, ще се уплаша. Но спасението е въ последнитѣ десеть души. Първитѣ ще искатъ да имъ платя сумитѣ, които дължа, а вторитѣ ще ме кредитиратъ. Това става днесъ. На другия день сѫщото не се повтаря. Направете единъ опитъ, да видите, можете ли въ продължение на десеть деня да не допуснете въ ума си нито една отрицателна мисъль, или отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случи презъ това време. Имашъ нѣкоя неприятность, благодари. Нѣкой ти казалъ нѣщо обидно, благодари. Имашъ да давашъ, благодари. Изгубишъ службата си, благодари. Времето е лошо, пакъ благодари. — Мога ли да благодаря за всичко това? — Можешъ. Кажи: Господи, благодаря Ти, задето ме водишъ въ тоя пѫть. Като богатъ, ще научишъ едно; като беденъ, ще научишъ друго. За Бога и богатството, и беднотията сѫ еднакво важни. Сѫщото се отнася и до радоститѣ, и до скърбитѣ. Човѣкъ се учи отъ всичко. Питамъ: Колцина отъ васъ сте готови за тоя опитъ? Който не се наема да изпълни задачата, нищо нѣма да придобие. Който не е готовъ, да не се наема, но и да не се страхува. Въ сѫщность, задачата не е мѫчна. Много ли сѫ десеть дни за една задача? Ако ви се виждатъ много, можемъ да намалимъ днитѣ. На колко се съкращава числото десеть ? — На две и на петь. Значи, едни ще приложатъ задачата за два деня, други за петь деня, а трети за десеть. Не е въ многото дни, всичко е въ резултата. Ония, които изпълняватъ задачата два деня, ще иматъ единъ резултатъ; ако я изпълняватъ петь деня, ще иматъ другъ резултатъ; десеттѣ деня ще дадатъ различенъ резултатъ отъ първитѣ два. Числото две показва, че ще имате любовни, добри отношения съ хората; числото петь показва, че ще се свързвате съ хората външно, безъ голѣми задължения; числото десеть показва, че живовътъ се развива напълно. Значи, при двойката ще правите любовни връзки; при петорката ще се научите да служите, както жената служи на мѫжа, и мѫжътъ — на жената. При десеторката ще използувате всички условия на живота. Направете сега задачата само за два деня. Ако нѣкой иска петь деня, свободенъ е. Ще знаете, че ще я по вторите три пѫти. Ако решите да я изпълните десеть деня, тогава нѣма да се повтаря. Да се установимъ на числото две. Нека всички приемемъ това число и да изпълнимъ задачата само за два деня. Като изпълнявате задачата, ще бѫдете будни, да не допуснете въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство. Ще бѫдете като светии. Много отрицателни мисли ще минатъ презъ ума ви, но нѣма да имъ дадете възможность да се проявятъ. Ще имъ кажете: Добре дошли, ще ги нагостите и ще ги изпратите да си вървятъ. Каквото и да ви се случи, ще си кажете: „Всичко ще ми съдействува за добро.“ Каквито мисли минавать презъ ума ви, ще ги отбелязвате на едно тевтерче. Днитѣ, презъ които правите опита, ще бѫдатъ дни на печалба. Останалитѣ петь дни ще изследвате причинитѣ, които сѫ ви спънали, дали сте имали успѣхъ, или не. Съ други думи казано, останалитѣ петь деня до следната срѣда ще провѣрявате, колко сте спечелили и колко сте из губили. Отъ днесъ ще започнете задачата. Ще бѫдете внимателни, смѣли, ще извадите всичкитѣ си орѫжия, ще бѫдете готови за война. Ако спечелите, добре; ако загубите, все ще научите нѣщо. Ще се стегнете, да победите до край. Изрѣжете си единъ триѫгълникъ отъ картонъ и го турете на главата си, когато сте самъ въ стаята си. Може да го носите мислено. Вие се стѣснявате да носите триѫгълникъ на главата си, а не се стѣснявате да допущате отрицателни мисли въ ума си. Триѫгълникътъ е символъ, който съдържа разумни сили въ себе си. Ползувайте се отъ тия сили, за да разберете тѣхния смисълъ. И тъй, напишете на тритѣ страни на триѫгълника следнитѣ думи: Тайната, съ която се разрешаватъ всички мѫчни въпроси въ живота. На втория редъ, на дѣсната страна на триѫгълника, напишете думата умъ, на лѣвата — сърдце, а на основата — воля. На третия редъ напи шете : любовь, мѫдрость, истина и на четвъртия редъ — сила, животъ и здраве. Когато изпаднете въ нѣкакво затруднение, хванете триѫгълника за долнитѣ два ѫгла и прочетете написаното. — Не може ли безъ триѫгълникъ ? — Не може. Всѣка мисъль, за да се проектира, трѣбва да има нѣкакъвъ обектъ. Приложете задачата за два деня, служете си съ триѫгълника, безъ да говорите за него на хората. Ако имате резултатъ, тогава може да сподѣлите опита си и то съ свой приятель, който ще ви разбере. Сподѣляте ли съ хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Тѣ ще изопачатъ думитѣ ви и, вмѣсто да се ползуватъ, и на васъ ще прѣчатъ. Като правите опита, ще се пазите отъ всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствувате като човѣкъ, който се е новородилъ, който живѣе въ Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Единъ Баща има въ свѣта, единъ Господарь. Ние сме само носители на Неговитѣ идеи. До колкото носимъ и прилагаме Неговата воля, до толкова се ползуваме отъ Неговата сила. За два деня ще бѫдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. Следъ това може да си облѣчете старитѣ дрехи на обикновения день, но за два деня искамъ да бѫдете като светии. Ако ви срещне нѣкой и ви запитва за обикновени работи, нѣма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нѣмате време за разговоръ. Ще бѫдете заети само съ себе си, съ своя вѫтрешенъ животъ, съ задачата, която ви дадохъ. Ако жената е наготвила, добре ще бѫде; ако не е наготвила, мѫжътъ ще счита, че всичко е наредъ, нищо нѣма да изисква отъ нея. И жената нѣма да изисква нищо отъ мъжа. Всѣки отъ васъ ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нѣщо отъ нея. Т. м. 3. Лекция отъ Учителя, държана на 27 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Раждане и растене Размишление. Човѣкъ минава презъ две състояния въ живота: пасивность — когато седи и очаква нѣщата да станатъ сами по себе си, и активность — когато работи, движи се и разчита на себе си, на своя трудъ и на своята дейность. Като свърши работата си, човѣкъ очаква да му платятъ, но случва се и нищо да не получи. Съ кое отъ двете състояния човѣкъ започва живота си? Детето е малко, разчита на майка си. Тя го носи, кѫпе, храни — то е пасивно, всичко очаква наготово. Детското разбиране е едно, а разбирането на голѣмия човѣкъ е друго. За възрастния се казва, че е израсналъ. Съ какво се отличава растенето? — Съ движение. Седите на единъ столъ и размишлявате спокойно. Привидно въ васъ не се забелязва никакво движение. Дойде нѣкой и ви бодне съ игла по рѫката. Вие веднага трепвате, вдигате рѫката си. Дойде втори пѫть, пакъ ви бодне. Дойде трети, четвърти пѫть, бодне ви съ иглата по рѫката, по крака. Вие скачате, започвате да се движите, изгубвате разположението си. Защо губите разположението си ? — Боднали сѫ ви по кожата нѣколко пѫти. Причината е външна, материална. Обаче, вие може да изгубите разположението си и безъ да ви боднатъ съ игла. Напримѣръ, срѣщате вашъ познатъ, който не ви поздравява. Срѣщате го втори, трети пѫть, пакъ не ви поздравява. Вие губите разположението си, обиждате се. И въ първия, и въ втория случай, вие се раздвижвате. Това движение създава условия за растене. Външно тия нѣща сѫ прости, но ставатъ причина да изгуби човѣкъ настроението си. Вие гледате на тѣхъ като на нереални нѣща. Въ какво се състои реалностьта на живота? — Въ познаването на Бога? — Познаването на Бога внася миръ въ човѣшката душа. — Какъ ще дойде тоя миръ? — Ще кажете, че познаването на Бога прави хората здрави, любещи, внася въ тѣхъ стремежъ къмъ учене. Като свършишъ училището, търсишъ мѣсто да приложишъ знанието си. Ако не намѣришъ такова мѣсто, ставашъ недоволенъ, неспокоенъ. Молишъ се на Бога и очаквашъ отговоръ. Ако не получишъ отговоръ, пакъ си недоволенъ. И светия да си, пакъ можешъ да бѫдешъ недоволенъ. Свѣтишъ известно време, но никой не те търси, никой не се ползува отъ свѣтлината ти — ставашъ недоволенъ. Очаквашъ да ти се разкрие нѣкаква тайна, но не ти се открива — недоволенъ си. Младъ си, мечаешъ за голѣми постижения, но не успѣвашъ — недоволенъ си. Остарявашъ, губишъ, силитѣ си — недоволенъ си. Питашъ се, какъ стана остаряването, но самъ не можешъ да си отговоришъ. Старостьта иде незабелязано, както колата, която се употрѣбява дълго време. Въ първо време колата е нова, здрава, но като се употрѣбява известно време, тя остарява, започва да хлопа. За да ти служи по-нататъкъ, трѣбва да я поправишъ. Като ученици, вие трѣбва да правите преводи, да съпоставяте нѣщата, да правите аналогии. Така ще разширите разбиранията си. Какъвъ преводъ ще направите на любовьта къмъ Бога? Да проявишъ любовь къмъ Бога, нуждно е да се разширятъ чувствата ти. — Какъ ще се разширятъ ? — Като се натъкнешъ на нѣщо, което може да те засегне. Напримѣръ, ти си банкеръ, старъ, 80 годишенъ човѣкъ, съ голѣма опитность. Дохожда при тебе единъ познатъ да иска 20 хиляди лева на заемъ. При какви условия ще му дадешъ тия пари? Съ други думи казано: При какви условия ще се прояви въ тебе любовьта къмъ Бога? Ако банкерътъ е религиозенъ човѣкъ, просительтъ трѣбва да си каже истината, може, или не може да върне исканата сума, 20 хиляди лева. Ако не може, ще си поговори съ него за другия свѣтъ, като каже, че тамъ ще му върнатъ сумата. Това значи, тамъ ще получи благословението си. Ако не е религиозенъ и не вѣрва въ другия свѣтъ, банкерътъ ще остане твърдъ къмъ молбата на своя познатъ и нѣма да му услужи. Това показва, че просительтъ не е могълъ да събуди въ него любовь къмъ Бога. И да заложи нѣщо, той пакъ нѣма да се съгласи да му даде пари на заемъ. Не е лесно да събудишъ въ човѣка любовь къмъ Бога. Какъвъ преводъ ще направите на гнѣва? На какво ще го уподобите ? — Гнѣвътъ е огънь, който постепенно се разпалва. Ако дървата сѫ сухи и течението на въздуха силно, огъньтъ ще гори добре. Ако дървата сѫ мокри и течението на въздуха слабо, огъньтъ ще бѫде слабъ. Нѣкой запали огъня, затвори печката и излиза навънъ. Като се върне вкѫщи, вижда, че огъньтъ изгасналъ. Той затворилъ печката преждевременно; трѣбвало огъньтъ да се разгори повече и тогава да се затваря. Като знаете условията за горението, прилагайте ги навреме, за да не се разпали огъньтъ неочаквано и да причини нещастия. Добре ще бѫде, ако има нѣкой при васъ, който може да намали силата на вашия огънь. Ако нѣма такъвъ човѣкъ, нещастието е неизбѣжно. Едно дете си откѫсва плодъ отъ една чужда градина. Градинарьтъ хваща детето и, или ще го набие, или ще му се скара и ще го изгони отъ градината. Той ще го набие, защото нѣма човѣкъ около него, който да намали силата на гнѣва му. Ако му се скара само, при него е оня човѣкъ, който е въ сила да го укроти. Казвамъ: Дето съмъ азъ, тамъ гнѣвътъ на хората изчезва и се превръща въ енергия. Дето ме нѣма, тамъ хората проявяватъ гнѣва си и си пакостятъ едни на други. Главниятъ въпросъ, върху който искахъ да говоря, е любовьта къмъ Бога, но се отклонихъ. Това е все едно, да дойде гладенъ чо вѣкъ въ дома ти, а ти да го запитвашъ за майка му и за баща му, де е пѫтувалъ баща му, какви впечатления изнесълъ отъ пѫтешествието. Гладниятъ се интересува отъ хлѣба и яденето, а азъ — отъ странични въпроси. Казвамъ: Дай на гладния да се нахрани, а после се разговаряй съ него. Мнозина се запитватъ, “защо трѣбва да любимъ Бога." Да любишъ Бога, това значи, да се родишъ. Който се е родилъ, само той живѣе. Следователно, ще любишъ Бога, за да живѣешъ. Да възлюбишъ Господа, това е първата заповѣдь. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си. — Защо трѣбва да любишъ ближния си? — За да растешъ. Значи, първо ще се родишъ и ще живѣешъ. Следъ това ще растешъ. Тия две заповѣди показватъ връзката, която сѫществува между раждането и растенето. „Да възлюбишъ Господа.“ Това значи, да се родишъ. Нероденнятъ се намира въ неблагоприятни условия, като затворникъ. Раждането е великъ актъ, презъ който минава човѣшката душа. То носи благоприятни условия за човѣка. Всѣки човѣкъ очаква да се новороди. Христосъ казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Казано е още: „Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Нѣкои религиозни твърдятъ, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Възможно е това, но той още не е съзналъ своя произходъ. Значи, човѣкъ е роденъ отъ Бога, но още не е пробуденъ, поради което не може да расте и да се развива правилно. Ако се родишъ, а не растешъ, какъвъ смисълъ има раждането? То е все едно, да ти дадатъ ядене, но да не можешъ да вкусишъ отъ него. Гледашъ яденето, намирашъ, че е хубаво нагледъ, но нѣмашъ понятие за неговия вкусъ. Следователно, родениятъ отъ Бога трѣбва да расте и да се развива правилно. Растенето е непреривенъ процесъ, който има от ношение къмъ любовьта. — Къмъ коя любовь? — Къмъ ближния. Ако любовьта на човѣка къмъ ближния е правилна, и растенето му ще бѫде правилно. Дисхармонията въ човѣшкия животъ е резултатъ на неправилната любовь на хората къмъ тѣхнитѣ ближни. Неправилната любовь може да се уподоби на неправилното пѣене на нѣкой пѣвецъ. Той пѣе, но гласътъ му не е издържанъ: взима ту чисти, ту нечисти тонове. Публиката го слуша и дава мнението си за него. Нѣкои го харесватъ, други не го харесватъ. Едни го извиняватъ, други не го извиняватъ. Природата не извинява пѣвеца. Тя не допуща никаква погрѣшка въ пѣенето. Всѣка погрѣшка образува пропускъ, междина, която води къмъ лоши последствия. Ако шивачътъ пропусне нѣколко бода на дрехата, следъ време ще се образува дупка, и дрехата ще започне да се кѫса. Не сѫ много два-три бода, но тѣ го ворятъ за небрежностьта на шивача. Той не трѣбва да се извинява съ машината си, че била стара, и прескачала бодоветѣ. Шивачътъ е отговоренъ за погрѣшкитѣ, а не машината. Тя е слуга, който се управлява отъ шивача. Когато шивачътъ грѣши, природата го наказва. Тя не се интересува отъ машината. Така и майката наказва своето любимо дете. Какъ се обяснява факта, че майката наказъа любимото си дете съ прѫчицата? Кое ѝ дало поводъ да приложи прѫчицата като срѣдство за наказание? Кога е приложила прѫчицата за пръвъ пѫть? Коя е била причината за това? Тя обича детето си, не може безъ него, а въпрѣки това, отвреме-навреме го бие съ прѫчицата. Несъзнателно майката е почувствувала, че въ детето ѝ се крие голѣмо богатство, което може да се изкара навънъ само чрезъ прѫчицата. Това е все едно, да развъртишъ крана на нѣкоя чешма. Питатъ те, защо развърташъ тоя кранъ. Много естествено, ти го развърташъ, за да пусне чешмата вода. За чешмата водата е голѣмо богатство, което трѣбва да се извади навънъ. Ако не си жаденъ, чешмата ще бѫде затворена. Щомъ ожаднѣешъ, отваряшъ крана, водата започва да тече и, освенъ тебе, и други се ползуватъ отъ нейната вода. Следователно, както жадниятъ взима нѣщо отъ чешмата, така и майката взима нѣщо отъ детето, когато го удари нѣколко пѫти съ прѫчицата. Когато брулятъ орѣхи, пакъ взи матъ нѣщо. Можешъ ли отъ сухо дърво да получишъ нѣщо? Плодъ не можешъ да получишъ, но ако вземешъ брадвата и го насѣчешъ, все ще получишъ нѣщо — ще си приготвишъ дърва за горене. Ето защо, каквото и да прави човѣкъ, все има нѣкакъвъ скритъ импулсъ, който го подтиква да се проявява. Той трѣбва да познава своитѣ импулси или стремежи, които го подтикватъ къмъ нѣщо. Тема за следния пѫть: „Главниятъ стремежъ на човѣка.“ И тъй, помнете: Чрезъ любовьта си къмъ Бога човѣкъ се ражда, а чрезъ любовьта си къмъ ближния той расте. Това сѫ два главни фактора за развитието на човѣшката душа. Ако не се родишъ и не растешъ, не можешъ да се проявишъ. Това е все едно да ходишъ голъ. Ще кажете, че човѣкъ може да ходи голъ. Лѣтно време може, но какво ще прави зимно време, при голѣмитѣ студове, когато дърво и камъкъ се пукатъ отъ мразъ. Преди грѣхопадането, първиятъ човѣкъ е билъ голъ. Следъ грѣхопадането той се облѣче, и съ това се създаде модата. Така той напусна рая и отиде въ странство да се учи. Първата дреха на човѣка е била отъ кожа; тя е дрехата на грѣха. После, като отишълъ въ странство, той създалъ модата. Както има дреха на грѣшния човѣкъ, така има дреха и на светията. Каква е неговата дреха, вие сами ще отговорите. Всички нѣща, всички прояви на хората се различаватъ. Ако ти говори човѣкъ, който те обича, ще ти говори по единъ начинъ; когато не те обича, той ще ти говори по другь начинъ. Лесно се говори, когато хората не се обичатъ. Казватъ: Да бѫдемъ хладнокръвни. — Щомъ сте истинали, щомъ краката и рѫцетѣ ви сѫ измръзнали, разбира се, че ще бѫдете хладнокръвни. Нѣкой казва: Гладенъ съмъ. Другъ отговаря: Нѣма нищо, все ще се намѣри отнѣкжде малко хлѣбъ. — Оголяхъ, цѣлъ съмъ окѫсанъ. — Нѣма нищо. — Страдамъ, боли ме стомахътъ. — Нѣма нищо. — Баща ми умрѣ. — Нѣма нищо. Казвамъ: Хладнокръвието тукъ не е на мѣсто. Това е незаинтересованость. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Ти трѣбва да вземешъ участие въ положението на своя братъ, или сестра, да имъ помогнешъ. И тъй, съ хладнокръвие не се живѣе. Ще кажете, че англичанитѣ сѫ хладнокръвни. Да бѫдемъ и ние като англичанитѣ. — И безъ това повечето отъ сегашнитѣ хора сѫ англичани, не влизатъ въ положението на своитѣ ближни. Да бѫдешъ хладнокръвенъ, безучастенъ къмъ положението на своя ближенъ, това не е истинската философия на живота. Другъ е въпросътъ, ако можешъ да се въздържашъ, или да приложишъ самообладание. Това се отнася до тебе, до твоя личенъ животъ. Обаче, каже ли ти нѣкой, че е гладенъ, ще потърсишъ начинъ, какъ да му помогнешъ. Ако въ дома ти дойде пѫтникъ, ще помислишъ, какъ да го приемешъ. Добра обхода се иска отъ хората. Тя не е само за моментъ. Да имашъ добра обхода къмъ хората, това значи, да знаешъ, какъ да постѫпвашъ при всички условия на живота. Представете си, че сте голѣмъ държавникъ и отивате на работа, имате нѣкакво важно заседание. Въ това време на вратата ви хлопа беденъ пѫтникъ. Вие махвате съ рѫка и казвате, че сте заетъ, имате бърза, неотложна ра­бота. Какъ ще постѫпите, ако на вратата ви хлопа не тоя беденъ пѫтникъ, но царьтъ? Вие веднага ще му отворите, ще го поканите вежливо и ще напишете една бележка до министерския съветъ, че по особена важна причина нѣма да присѫтствувате на съвета. Защо въ първия случай не можахте да отдѣлите поне петь минути отъ времето си, а въ втория случай се отказахте даже да отидете на работа? Какви сѫ съображенията ви? Ще кажете, че нѣкои нѣща сѫ невъзможни. Прави сте, има нѣща възможни, има нѣща и невъзможни. Понѣкога, обаче, и невъзможното — грѣхътъ става за човѣка възможенъ. Азъ се питамъ, какъ е възможно, човѣкъ, роденъ отъ Богъ, създаденъ по Неговъ образъ и подобие, да престѫпва Божия законъ? Какъ се създаде тоя дисонансъ? Това е въпросъ, на който мѫчно може да се отговори. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ истинското знание, което не изчезва. Иначе, каквото знание и да придобиете, ще го изгубите. Докато сте млади, ще се ползувате отъ него. Щомъ остарѣете, ще го изгубите. Като заминете за другия свѣтъ, съвсемъ ще го изгубите. — Какво е смъртьта? — Разваляне на едно съдружие. Нѣколко души се сдружаватъ да търгуватъ заедно. Като работятъ нѣколко години и спечелятъ нѣщо, раздѣлятъ печалбата помежду си и ликвидиратъ. Казватъ, че съдружието се разтурило, а ние казваме, че председательтъ на сдружението заминалъ за оня свѣтъ. Това показва, че съдружницитѣ свършили работата си. Всѣки взелъ своята часть отъ печалбата и се отдѣлилъ. Има случаи, когато сдружението се разваля, съдружницитѣ се отдѣлятъ, безъ да получатъ нѣщо. Това показва, че то е фалирало, нѣма никакви печалби. Мнозина се запитватъ, какъ да се подмладятъ. Да се подмладишъ, това значи, да излѣзешъ отъ едно сдружение съ печалба и да вложишъ капитала си въ друго сдружение, да спечелишъ повече. Въ единъ моментъ не можешъ да се подмладишъ. Подмладяването зависи отъ твоята интенсивна мисъль. Колкото по-интенсивна е мисъльта ти, толкова по-скоро можешъ да се подмладишъ. Да се родишъ отново и да растешъ правилно, това значи подмладяване. Това значи, да имашъ правилна връзка съ възвишенитѣ сѫщества, които постоянно те държатъ въ мисъльта си и ти помагатъ. Ако се отклонишъ отъ правия пѫть, ще те изоставятъ, и ти започвашъ да остарявашъ. Следователно, не питай, защо остарявашъ, но кажи си: Азъ се отклонихъ отъ правия пѫть, и разумнитѣ сѫщества ме изоставиха. Коя майка не остарява, когато синоветѣ и дъщеритѣ ѝ я напуснатъ и престанатъ да се интересуватъ отъ нея? Докато я подържатъ и влизатъ въ положението ѝ, тя по-мѫчно остарява. Сегашнитѣ хора искатъ да се подмладятъ, но не знаятъ какъ. Тѣ очакватъ на другитѣ, да умре нѣкое съдружие, да получатъ неговитѣ печалби, да се подмладятъ. Не е тоя пѫтьтъ на подмладяването. Ако искате да се подмладите, разчитайте на себе си, на своитѣ съдружници. Правили ли сте опитъ, да размишлявате поне по половинъ часъ на день върху подмладяването? Това значи, да изчистите чувствата и мислитѣ си отъ всички отрицателни прояви, отъ всичко нечисто. Освободете се отъ сѣнкитѣ въ живота. Само така ще се подмладите и обновите. Защо ще мислите, че никой не ви обича? Това е сѣнка на живота. Дръжте по ложителни мисли и чувства въ умоветѣ и сърдцата си, за да се подмладите по естественъ начинъ. Казано е: „Да възлюбишъ Господа, да възлюбишъ и своя ближенъ.“ Само така ще разберешъ закона на новораждането и закона на растенето. Само оня може да люби, който познава законитѣ на кабалата. Любовьта къмъ Бога е сила, която действува въ цѣлата природа. Буквитѣ л, к, Б, съ които започватъ думитѣ любовь къмъ Бога, иматъ различно значение, понеже чрезъ тѣхъ се проявяватъ различни сили. Любовьта подразбира сили въ възходещо състояние. Буквата „к“ крие сили, които сѫ неуравновесени, затова трѣбва да се преобразятъ. Буквата „к“ трѣбва да се превърне въ животъ, въ буквата „ж“ — въ уравновесени сили. Животътъ трѣбва да расте, да се развива правилно. Това се постига чрезъ прилагане любовь та къмъ Бога и къмъ ближния. Нѣкои ме питатъ, какъ могатъ да бѫдатъ щастливи. Щастието не се постига лесно. Истинско щастие е това, което не се нарушава отъ нищо. Момъкъ се влюбва въ една красива мома, но щастието му не е пълно. Той ѝ се радва, трепти за нея, но, като влѣзе въ дома ѝ, не може да остане дълго време тамъ. — Защо? — Въ дома ѝ има нѣщо неприятно, което го смущава. Момата е месоядка, а той — вегетарианецъ, не може да понася миризмата на кокошката. Момъкътъ се чуди, какво да прави. Да ѝ направи нѣкаква забележка, не може, красивитѣ моми не търпятъ съвети. Ако напусне стаята и излѣзе вънъ, безъ да ѝ обясни, защо си отива, ще развали работата си. Какъ ще се разреши въпросътъ ? Представете си друго положение: момата е влюбена въ момъка, а той обича да пие. Отива на гости у дома му, но той не ѝ обръща внимание: турилъ шише съ вино на масата си и пие една чаша следъ друга. Тя седи, поглежда къмъ него и не знае, какво да прави. Споредъ мене, и двата въпроса лесно се разрешаватъ: момата да се откаже да яде кокошка и, вмѣсто да я коли и държи вързана съ главата надолу, да я остави да си живѣе на свобода. И момъкътъ да се откаже отъ ферментиралото вино. Нека вземе сладка гроздова мъсть и да покани своята възлюбена, заедно да пиятъ. Нѣма по-лесна работа отъ това, да възкресишъ една кокошка и да превърнешъ гроздето въ сладъкъ гроздовъ сокъ. — Въз можно ли е това ? — Всичко е възможно; нуждно е само добро желание да направишъ нѣщо. Мнозина не успѣватъ въ живота си, поради подозрението и съмнението, на които сѫ дали ходъ. Тѣ се съмняватъ единъ въ другъ, съмняватъ се и въ Бога. После се чудятъ, отде идатъ противоречията. Много просто, турили сѫ на масата си миризливата кокошка и шишето съ ферментиралото вино. — Какво мисли Богъ за насъ? — Това не е ваша работа. Освободете се отъ противоречието въ себе си и дайте възможность на кокошката да оживѣе. Противоречието е причина за лошата миризма въ дома ви и за опиването ви. Не питайте, защо идатъ противоречията, но направете всичко възможно да се освободите отъ тѣхъ. Единъ селянинъ пѫтува съ колата си, но изведнъжъ движението спира — осьта на едното колело се счупила. Минаватъ пѫтници край него, и всѣки го запитва, какво е станало, защо колата е спрѣла. Той отговаря на всички, че осьта му се счупила, но колата не се мръдва. Най-после, минава единъ пѫтникъ, спира се, поглежда колата, навежда се къмъ колелетата и вижда, че осьта на едното колело е счупена. Изважда отъ торбата си едно дърво, поставя го на мѣстото на счупеното, зачуква го оттукъ-оттамъ, и колата тръгва. Той не пита, коя е причината за противоречието, но помага за неговото премахване. Казвамъ: Животътъ иска работа, а не философствуване. Седишъ и очаквашъ всичко на готово. И това може, но, като получишъ нѣщо наготово, трѣбва да го задържишъ. Искашъ да отидешъ на небето, да те посрещнатъ съ вѣнци, съ музика и пѣсень. И това е възможно, но ако не си готовъ за тоя животъ, ще те върнатъ на земята. Могатъ да ти подарятъ хубава цигулка и ноти, но трѣбва да учишъ. Ако не се упражнявашъ, цигулката ще остане за други, които искатъ да свирятъ. Могатъ да ви подарятъ нива, лозе, но вие трѣбва да ги обработвате. Както никой не може да яде за васъ, така никой не може да учи и да работи за васъ. Близкитѣ ви могатъ да ви помагатъ но не могатъ да свършатъ това, което се иска отъ васъ. Никой не може да мисли и да чувствува за васъ. Мисленето, чувствуването сѫ свещени процеси. Човѣкъ се свързва съ живота само чрезъ мислитѣ и чувствата. Затова се казва, че е привилегия за човѣка да мисли и да чувствува. Даже кривата мисъль и кривото чувство сѫ за предпочитане предъ невъзможностьта да мислишъ и да чувствувашъ. Кривата и нечиста мисъль може да се оправи и очисти. Какво ще правишъ, обаче, ако нѣмашъ никаква мисъль? Ще кажешъ, че нѣкоя мома се влюбила въ единъ лошъ момъкъ. Нищо, че се е влюбила въ тоя момъкъ. Така ще научи единъ урокъ и ще върви напредъ. — Еди-кой си мѫжъ напусналъ жена си. — И това ще се оправи. Той ще се отдалечи две - три години отъ нея и, като види, че не може да намѣри по-добра, пакъ ще се върне при жена си. Така той ще я цени повече.Ще кажете, че той не ѝ писалъ нито едно писмо, и тя не го дочакала, оженила се за другъ. Питамъ: Само писмата ли подържатъ връзкитѣ? Остане ли писмата да ви крепятъ, вашата работа е свършена. Ако мѫжътъ напусне жената, тя трѣбва да го чака три години. Не се ли върне презъ това време, тя е свободна, може да мисли за него, каквото иска. И тъй, когато мѫжътъ напуска жената, или жената — мѫжа, казвамъ, че тѣ не сѫ умни. Разумниятъ мѫжъ, разумната жена не се напускатъ. Ако се налага да направятъ това, тѣ пакъ се връщатъ. Тѣзи, които сѫ пили чиста вода отъ чешмата, никога не пиятъ нечиста вода. Който е пилъ отъ Божията чешма, той се родилъ който е пилъ отъ водата на своя ближенъ, той има условия да расте. Нѣкои запитватъ: Трѣбва ли жененитѣ хора да се напускатъ? — Ако съчетанието между тѣхъ е отъ Бога, никой не може да ги разлѫчи. Казано е въ Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчва.“ Следователно, не правете опити да разкѫсвате връзката между души, които Богъ е съчеталъ. Ако искате да разберете правилнитѣ отношения между човѣшкитѣ души и Бога, трѣбва да изучавате живота на пророцитѣ, на Христа, на светиитѣ, на апостолитѣ и на добритѣ хора. Само така ще имате ясна представа, какъ трѣбва да живѣете. Само така ще разберете, че сегашнитѣ морални правила не сѫ въ състояние да издържатъ напора на живота. Тѣ не разрешаватъ въпроситѣ на цѣлокупния животъ. Много естествено, ако водата на извора още въ началото си е нечиста, нищо не може да я очисти. Единъ американски професоръ отъ Ню Йоркъ държалъ научна сказка върху „Методитѣ за пречистване на водата.“ Той подкрепилъ сказката си съ опити, като пречистилъ по различни начини водата отъ най-нечисти локви и канали. За да убеди слушателитѣ си въ чистотата на водата, той самъ пилъ отъ пречистената вода. Поканилъ и публиката да пие отъ нея, за да се убедятъ въ методитѣ на пречистването ѝ. Както и да се пречиства водата, все ще останатъ микроскопични частици отъ нечистотиитѣ. Американскиятъ професоръ се примирява съ методитѣ за пречистване, но самъ той не е убеденъ въ тѣхната абсолютность. По необходимость, и сегашнитѣ хора се примиряватъ, както американскиятъ професоръ. Като нѣма абсолютно чиста вода, ще пиятъ, каквато намѣрятъ. Днесъ пиятъ вода отъ много рѣки. Нѣкои пиятъ вода отъ Дунава, като я пречистватъ по механиченъ начинъ. Казватъ, че, така пречистена, тя е добра за пиене. Сѫщо така искатъ да се убедятъ, че животътъ, който сега прекарватъ, е добъръ. — Добъръ е, колкото е чиста Дунавската вода. Казвамъ: Азъ не желая да пия вода отъ Дунава, не желая и животъ като Дунавската вода. Ние трѣбва да се стремимъ къмъ съвършенъ животъ, съ абсолютна чистота, безъ никакви микроби, безъ условия за смърть. Единственото нѣщо, отъ което хората се страхуватъ, е смъртьта. И тъй, турете на първо мѣсто любовьта къмъ Бога. — Какъ ще намѣря Бога? — Като се родишъ. Ако не се родишъ, не можешъ да Го намѣришъ. Една птичка кълве череши, и сѣмкитѣ имъ падатъ на земята. Можемъ ли да кажемъ, че птичката е баща на сѣмката? Сѣмката пада на земята и следъ време пониква. Почвата ли е майка на сѣмката? Нито птичката е баща на сѣмката, нито почвата нейна майка. Баща и майка сѫ ония, отъ които произлиза животътъ. Това, което е вложено въ сѣмето, считаме главенъ факторъ за неговото раждане и растене. Вложеното въ сѣмето се крие въ Първата Причина на нѣщата. Тамъ трѣбва да търсимъ условията за раждането и растенето. Често хората казватъ, че правятъ усилия да се повдигнатъ, но нищо не помага. Много просто, тѣ се грѣятъ на свѣщь. Тѣ си служатъ съ мисли, на които свѣтлината е равна на тая на свѣщьта. Излѣзте навънъ да се грѣете на слънчевата свѣтлина. Тя носи животъ въ себе си. Възприемайте мисли, които свѣтятъ като слънцето. Казвашъ, че имашъ любовь къмъ Бога, но нищо не постигашъ. — Защо? — Малка е свѣтлината на свѣщьта ти. Излѣзъ вънъ на слънце, и тогава прояви любовьта си къмъ Бога. Слабата свѣтлина не оправя работитѣ. Молишъ се, но нищо не постигашъ. — Защо ? — Молитвата ти е слаба. Младъ си, живѣешъ като младъ, недоволенъ си; живѣешъ като старъ, пакъ си недоволенъ. Стариятъ съжалява, че живѣлъ чистъ животъ, но не позналъ Бога. — Защо не Го позналъ? — Защото не могълъ да Го възлюби. Не можешъ да познаешъ Бога, докато не Го възлюбишъ. Сегашнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Тѣ наричатъ любовь това, което не е любовь, и после се отвръщатъ отъ нея. Любовьта е сила, която повдига човѣка; ако е боленъ, оздравява; ако е заробенъ, освобождава го. Който възприеме любовьта, не я задържа за себе си, но я оставя да минава и презъ другитѣ. Не може само една чешма да тече, а другитѣ да пресъхватъ. Смѣшно е да видишъ нѣкого да стои предъ пресъхнала чешма и да чака да капне отъ нея нѣщо. Ще кажешъ, че обичашъ тая чешма. Това е невъзможно. Не можешъ да обичашъ чешма, която нищо не дава. Не можешъ да обичашъ човѣкъ, въ когото Богъ не се проявява. Щомъ Богъ се проявява въ човѣка, ти веднага ще го обикнешъ. Помнете: любовьта прави човѣка добъръ, красивъ, силенъ. Безъ любовь човѣкъ е окѫсанъ, беденъ, слабъ. Дето отиде, всички го отбѣгватъ. И между светии да влѣзе, никой нѣма да му обърне внимание. Такова е положението на човѣкъ, който живѣе съ отрицателни мисли и чувства. Сега, като говоря за любовьта, имамъ предъ видъ три нѣща: първо, да ви кажа, какъ да се възлюбите; второ, да ви кажа, какъ да подържате любовьта си и трето, на какво разстояние да бѫдете единъ отъ другъ. Това значи да живѣете въ чистота, да придобиете безсмъртие. Къмъ тоя животъ се стреми всѣка душа. Това значи да се новородишъ, да растешъ и да се развивашъ правилно. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да видите силата на вашитѣ мисли и чувства, както и силата на вашата любовь. За да имате успѣхъ въ опититѣ си, трѣбва да се освободите отъ страха и отъ съмнението. Направете следния опитъ: единъ отъ васъ да легне на земята на гърба си, а шесть души да се опитатъ да го вдигнатъ високо въ въздуха: трима ще поставятъ показалеца и срѣдния пръстъ на дветѣ си рѫце подъ врата му, другитѣ трима ще поставятъ сѫщитѣ пръсти подъ краката му, близо до стѫпалата, и едновременно ще започнатъ да го вдигатъ. Ако не се съмнявате, може да махнете пръститѣ си и, безъ да го подържате, той може да остане за известно време въ въздуха. Осъмните ли се, той ще падне на земята. Дето нѣма съмнение, тамъ опититѣ излизатъ сполучливи. Нѣкой очаква резултати, безъ да прави усилия. Това е невъзможно. Другъ иска да стане добъръ пѣвецъ, но се съмнява въ успѣха си. — Искамъ да стана поетъ, ученъ, философъ, но се съмнявамъ въ постиженията си. Пази се отъ съмнението. То е червей, който изяжда нѣжнитѣ клончета на дървото. Каквото пожелаешъ, може да постигнешъ, но постепенно. И тъй, очистете ума си отъ съмнението. Докато го държите въ ума си, нищо не може да постигнете. Теории може да имате, колкото искате, но ще бѫдете лишени отъ опитности. Истинско, положително знание се придобива чрезъ опити, които изключватъ съмнението. 2. Лекция отъ Учителя, държана на 20 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ,

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законътъ и любовьта Размишление. Упражнение за дишане съ движения. Съвременнитѣ хора говорятъ за чистъ и добъръ животъ, като иматъ предъ видъ главно външната чистота и доброта. Това е все едно, да ходи детето на училище и да пази тетрадкитѣ си чисти, да не пише въ тѣхъ, да не решава задачитѣ си. Ще бѫдатъ ли доволни майката и бащата отъ чистотата на тѣзи тетрадки? — Нѣма да бѫдатъ доволни. Детето отива на училище, връща се, но нищо не учи. За предпочитане е тетрадкитѣ му да бѫдатъ нацапани, т. е. изписани, но то да учи, да пише и да смѣта. Това радва учителитѣ. Кое е подобре: да се запазите чисти, като тетрадкитѣ на мързеливото дете, или да изцапате живота си, но да учите, да пишете и смѣтате върху неговитѣ листа? Пазете вѫтрешната чистота на душата си. Не се страхувайте, ако външниятъ ви животъ е малко изцапанъ. Тая нечистота лесно се премахва. Не може майсторътъ да работи и да бѫде чистъ. Дрехата му все ще се нацапа малко, но лесно ще се очисти. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо остаряватъ. Това е все едно, да се запитва детето, защо се цапатъ тетрадкитѣ. Отговорътъ е простъ: детето е писало, смѣтало, учило, за което и учителитѣ, и родителитѣ се радватъ. Не е въпросъ, че тетрадкитѣ се изписватъ; важно е да се учи. Много тетрадки ще се изпишатъ и турятъ настрана, като непотрѣбни, важно е да се пише и смѣта, да се решаватъ задачи и да се придобива знание. Едно се иска отъ човѣка: да придобие знание. — Какво знание? — Което може да го крепи. Всѣко знание, което не крепи човѣка, не е истинско. Всѣко нѣщо, което не внася радостъ въ човѣка, не е на мѣсто. Разумностьта прави човѣка радостенъ. Ето, взимате пергелъ и чъртаете съ него окрѫжностъ. Вие се радвате, че окрѫжностъта е правилна, но разумностьта е въ васъ, а не въ пергела. Следователно, колкото правилна да е окрѫжностьта, никой не би желалъ да бѫде пергелъ. Пергелътъ даже не подозира, че може да чъртае окрѫжности. Щомъ го затворите, той изгубва способностьта си да чъртае нѣщо. Той губи вѣра въ себе си. Щомъ го отворите и започнете да чъртаете съ него, той отново се насърдчава. Начъртайте си по единъ триѫгълникъ и по една окрѫжностъ. Ако на половината крѫгъ турите сѣнки, чъртежътъ ще бѫде по-красивъ отъ предишния. Всѣко нѣщо, което има сѣнки, е по-красиво отъ това, което нѣма сѣнки. Какъвъ ще бѫде животътъ безъ сѣнки? Ще кажете, че сѣнкитѣ внасятъ противоречия въ живота. Обаче, противоречията се осмислятъ, когато сѫ разумни. Следователно, всѣка сѣнка, поставена на мѣсто, носи благословение за човѣка. Всѣка сѣнка, турена дето не трѣбва, носи нещастие. Благословение е за човѣка, да го завиешъ зимно време съ дебелъ, вълненъ йорганъ; нещастие е за него, ако лѣтно време, при температура 30—40°, го завиешъ съ тоя дебелъ йорганъ. Това сж обикновени положения, които всѣки човѣкъ може да научи. Така и децата лесно научаватъ стихотворения и ги декламиратъ. Като слушатъ нѣкое дете да декламира, казватъ: Учено е това дете, много знае. — Не е учено то, чужди работи възпроизвежда. Ако нѣколко деца декламиратъ едно и сѫщо стихотворение, тѣ ще се отличаватъ едно отъ друго по гласа си и по начина на предаването. Когато детето декламира добре, авторътъ на стихотворението е доволенъ. Той седи между публиката и се усмихва на детето. Ако декламацията не излѣзе добре, той се крие между хората, не смѣе да погледне никого. Сѫщото състояние преживява и майката, когато милватъ или стискатъ рѫката на детето ѝ. Въ първия случай тя се усмихва доволно; въ втория случай тя е недоволна и страда. И тъй, колкото по-тѣсно сѫ свързани хората, толкова по-голѣми сѫ страданията имъ. Тѣ възприематъ страданията си единъ отъ другъ. Разправяха ми единъ случай за предаване на страданието. Една ханъмка, отъ високо произхождение, страдала отъ зѫбъ. Това се случило въ с. Николаевка. Мѫжътъ ѝ, който я обичалъ много, я завелъ при единъ българинъ да извади зѫба ѝ. Кѫщата на българина била на два етажа. Ханъмката се качила на втория етажъ, а мѫжътъ ѝ останалъ на първия етажъ да чака, докато извадятъ зѫба. Като вадѣли зѫба ѝ, тя викала отъ болки, но и мѫжътъ започналъ да вика. Нейната болка се предала на него. — Защо? — Понеже били тѣсно свързани. Не може да обичашъ нѣкого и да не вземешъ участие въ неговото страдание. Сѫщиятъ законъ се отнася и до неодушевенитѣ предмети. Единъ цигуларь далъ цигулката си на поправка при единъ виденъ италиански майсторъ. Той решилъ да почака въ работилницата, докато се поправи цигулката му. Седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ, какъ работи майсторътъ. Последниятъ взелъ ножа си и умѣло го ,прекаралъ по дължината на цигулката, за да отлепи едната часть отъ другата. Като видѣлъ това, цигуларьтъ припадналъ. Майсторътъ му помогналъ да се съвземе и казалъ: Не се безпокой, цигулката ти ще бѫде така добре поправена, че нѣма да я познаешъ. — Защо изгубилъ съзнание цигуларьтъ? — Защото двойникътъ му билъ свързанъ съ цигулката. Казано е въ Писанието, да не се свързвате съ свѣта. Това значи: Не се свързвайте съ преходни неща. Съ други думи казано: Не се влюбвайте въ временни нѣща. Имашъ кѫща. Кажатъ ти, че кѫщата ти изгорѣла. Ти се уплашишъ и припаднешъ. Имашъ пари, пазишъ ги въ кесия, радвашъ имъ се. Нѣкой открадне кесията, и ти страдашъ, пропадашъ съ паритѣ заедно. Тѣ се изгубватъ, и ти изгубвашъ живота си. — Тогава да не обичаме никого и нищо. — Обичайте нѣща, които никой не може да ви отнеме. Щомъ ви ги отнематъ, тѣ сѫ временни, преходни нѣща. Когато всички хора обичатъ едно и сѫщо нѣщо, ти дръжъ сърдцето си далечъ отъ тоя предметъ. Всички обичатъ златото. Ето защо, за да не си причинявашъ излишни страдания, стой далечъ отъ него. Колкото по-малко влагашъ сърдцето си въ временнитѣ нѣща, толкова по-добре за тебе. Въ любовьта има степени. Ще започнешъ съ единица любовь и ще вървишъ нагоре. Съ единица любовь ще обичашъ временнитѣ нѣща, които днесъ сѫществуватъ, а на другия день изчезватъ. Като минава отъ временнитѣ къмъ вѣчнитѣ нѣща, човѣкъ постепенно увеличава любовьта си отъ единица въ две, три, четири и повече единици. Коя е степеньта на разумната любовь, не се знае. И тя постоянно расте и се увеличава. Докато човѣкъ обича съ чуждитѣ сърдца, дотогава любовьта му се насочва къмъ временнитѣ и преходни нѣща, т. е. къмъ мъртвитѣ работи. Щомъ вложи своето сърдце, любовьта му се отправя къмъ вѣчното и безгранично начало на живота. Когато човѣкъ дойде до любовьта на своето разумно сърдце, до високата степень на любовьта, нѣщата се осмислятъ и оживяватъ. Любовьта е непреривна. Обаче, хората мислятъ, че съ смъртьта става прекѫсване на любовьта. Не е така. Единствената непреривна сила е любовьта. Представете си, че ви дамъ около двадесетъ различни предмети отъ по единъ килограмъ: гипсъ, желѣзо, медь, калай, олово, сребро, злато и други метали. На всички предмети давамъ форма на хлѣбна питка. Вие взимате тия питки, разглеждате ги и забелязвате, че тѣ се отличаватъ по своето относително тегло и по свойствата си. Коя отъ тия питки ще задоволи глада ви и ще внесе сила въ организма ви? — Никоя. Обаче, ако имате една питка отъ чисто пшеничено брашно, тя ще ви задоволи. Ще я изядете и ще се ободрите и усилите. Пшеничената пита представя истинската любовь. Тя струва по-евтино отъ златния кѫсъ, но силата ѝ е по-голѣма. Каквато е разликата между различнитѣ прояви на любовьта, такава е разликата и между видоветѣ знание. Има знание, което прилича на гипса, друго — на желѣзото, трето на среброто, на златото и т. н. Истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ ограниченията на живота. Стремете се къмъ това знание. Придобивайте знание, което може да ви освободи отъ всички мѫчнотии, тревоги, смущения и страдания. Стремете се къмъ изучаване на ония закони, които разрешаватъ противоречията. Представете си, че вървите по единъ пѫть. Настига ви единъ човѣкъ, застава отъ лѣвата ви страна и започва да ви укорява, да говори обидни думи по вашъ адресъ. Въ същото време, отъ дѣсната ви страна застава човѣкъ, който ви говори добри думи. Колкото първиятъ човѣкъ ви хули и обижда, толкова вториятъ ви хвали и говори за васъ най-добри думи. Какво трѣбва да правите? Вие сте тръгнали на далеченъ пѫть, очакватъ ви нѣкѫде да получите голѣмо наследство, отъ нѣколко милиона лева. Трѣбва да се явите на опредѣленъ часъ. Ако закъснѣете, ще объркате работата си. Вървите по пѫтя и си казвате: Ако се спра само за моментъ да се обяснявамъ съ тоя, който ме хули, или да благодаря на тоя, който говори добре за мене, ще объркамъ работата, за която съмъ тръгналъ. Какъ трѣбва да постѫпишъ? Ако си ученикъ, ще бѫдешъ глухъ за укоритѣ и за похвалитѣ. Ученикътъ знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, самъ се понижава. Прилагайте тоя законъ, безъ да се смущавате. Ако го прилагате, всичкитѣ ви мѫчнотии и страдания ще изчезнатъ. Това е единъ отъ великитѣ закони на живота. Ученикътъ се отличава по това, че прилага законитѣ на разумната природа. Тѣ сѫ закони и на великия, цѣлокупния животъ. Често се говори за мѫжа и за жената, за майката и за бащата, за учителя и за ученика, безъ да се знае тѣхната сѫщина, т. е. тѣхнитѣ отличителни чърти. Майката, напримѣръ, има отношение къмъ раждането. Майка е само оная жена, която ражда. Изворъ е това, отъ което изтича вода. И отъ кладенеца се вади вода, но той не е изворъ. Вода черпятъ и отъ изворъ, и отъ кладенецъ, и отъ чешма, но тѣ се различаватъ. Както числата се различаватъ едно отъ друго по значение и смисълъ, така и понятията за нѣщата сѫ различни. Изговаряте числата 45 и 72 и започвате да треперите. Когато жената стане на 45 години, започва да се страхува. Когато мѫжътъ стане на 72 години, и той започва да се страхува. Какво страшно има въ числото 45? Това е възрасть, при която жената постепенно губи външния си кредитъ. Банкитѣ преставатъ да я кредитиратъ, и тя разчита на собствения си капиталъ. Мѫжътъ, като стане на 72 години, започва да се безпокои, че губи кредита Си. Той казва: Затвориха се вече банкитѣ за мене. Отсега нататъкъ трѣбва да живѣя съ свой собственъ капиталъ, а такъвъ нѣмамъ. Числата 45 и 72 сѫ добри, но, вложени въ човѣшкия животъ, тѣ ставатъ опасни. Като дойдатъ до тия числа, мѫжътъ и жената се стрѣскатъ и казватъ: Свърши се нашата работа. На младини всичко бѣше възможно. Сега нищо не може да се направи. И тъй, истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ страха и ограниченията. Изкуство е да превръщашъ числата 45 и 72 така, че да използувашъ всичкитѣ имъ свойства. Ще гледашъ на тѣзъ като на живи величини. Какво се крие въ числото 45? То е книга отъ 45 страници, въ които е написано движението, презъ което сѫ минали твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля. Земята е обиколила около слънцето 45 пѫти, а вие се страхувате отъ това число. Отворете книгата и прочетете, какво сте написали въ нея. Така ще осмислите числата 45 и 72, като книга на вашия животъ. Много знания се криятъ въ тия числа. И тъй, когато вървите въ правия пѫть на живота, не се спирайте да отговаряте на ония, които ви хвалятъ, или корятъ. Бѫдете глухи и за еднитѣ, и за другитѣ. Каквото става вънъ отъ човѣка, сѫщото става и вѫтре въ него. Като се научи да се справя съ външнитѣ мѫчнотии, той ще може да се справя и съ вѫтрешнитѣ. Ще кажете, че откакъ сте тръгнали въ правия пѫть, имате по-голѣми мѫчнотии. Така казваше единъ християнинъ, че откакъ приелъ Христовото учение, ималъ по-голѣми изпитания и изкушения. Радвайте се, когато ви изпитватъ, но бѫдете будни да издържите изпититѣ си. Съ лошъ човѣкъ не се разправяй. Той само чака да го бутнешъ, да го предизвикашъ. И съ човѣкъ, който те хвали, не говори. И двамата иматъ нѣкаква користолюбива цель, да взематъ нѣщо отъ тебе. Това е все едно, да говоришъ лошо за хлѣбаря и да му искашъ хлѣбъ, или да го хвалишъ и да очаквашъ доброволно да получишъ отъ него хлѣбъ. И въ единия, и въ другия случай хлѣбарьтъ не може да даде хлѣбъ. — Защо? — Хлѣбътъ не е неговъ. При това, и двамата не сѫ избрали добъръ методъ. Първиятъ мисли, че съ укори и лоши думи ще успѣе да получи хлѣбъ. Вториятъ мисли, че съ похвали и съ добри думи ще успѣе. Нѣщата се придобиватъ само съ любовь. Тя изключва и укоритѣ, и похвалитѣ. Въ живота действуватъ две сили: законътъ и любовьта. Едно малко момиче, добро и умно, отива на училище. Минава край една хубава плодна градина, пълна съ зрѣли плодове. Влиза въ градината, навежда се и взима една паднала ябълка. Изведнъжъ излиза градинарьтъ и запитва момичето, кой му позволи да събира ябълки. Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една отъ падналитѣ ябълки, но градинарьтъ не иска да чуе, удря му една плесница. Следъ време детето пакъ минава край градината и пожелава да си вземе единъ отъ падналитѣ плодове — забравило плесницата. Озърнало се да не го види нѣкой, но останало изненадано, че пакъ излѣзълъ срещу него човѣкъ, но не съ намѣрение да го наказва. Той го спрѣлъ, напълнилъ джобоветѣ му съ хубави плодове, откѫснати отъ дървото, и му казалъ, когато пожелае, да се отбива въ градината и да си откѫсва по нѣколко плода. — Защо първиятъ човѣкъ постѫпилъ по единъ начинъ, а вториятъ— по другъ начинъ? — Първиятъ човѣкъ е слугата на градинаря, градината не е негова. Той прилага закона. Вториятъ човѣкъ е господарьтъ, той прилага любовьта. Следователно, когато ви биятъ и наказватъ, ще знаете, че сте се натъкнали на слугата. Когато получавате блага изобилно, натъкнали сте се на господаря. Дето е Богъ, тамъ е изобилието. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ има наказание и бой. Ако придобивашъ, знание отъ слугитѣ, ще бѫдешъ битъ — тамъ действува законътъ. Ако искашъ да не те биятъ, ще вървишъ край плета на градината, безъ да поглеждашъ къмъ зрѣлитѣ плодове. Позволишъ ли си да откѫснешъ единъ плодъ, веднага ще те питатъ: Кой ти позволи да влизашъ въ градината? Добре е човѣкъ да не влиза безъ позволение въ чужда градина, но нѣкои хора не издържатъ предъ желанието да си откѫснатъ единъ плодъ. Тѣ знаятъ, че после ще има бой, ритане, но, въпрѣки това, не могатъ да се противопоставятъ на желанието си. Колко пияници сѫ бити отъ кръчмаритѣ, но пакъ ги посещаватъ. Като мине 12 часа следъ полунощь, кръчмарьтъ ги бие, блъска, да напуснатъ кръчмата, но тѣ не искатъ. Следователно, когато се оплаквате, че сте бити, ще знаете, че или сте били въ положението на детето, което влиза въ чуждата градина безъ позволение да си вземе единъ плодъ, или сте въ положението на пияницата, когото кръчмарьтъ бие, да излѣзе отъ кръчмата. Всѣки извинява детето, казва, че е малко, не познава закона. Какво ще кажете за възрастния, който познава закона и, въпрѣки това, отива въ кръчмата да пие и не мисли, че трѣбва да се върне вкѫщи? Учете се отъ всичко, което става въ живота. Има примѣри, които включватъ въ себе си житейска мѫдрость. Тѣ сѫ символи, отъ които хората трѣбва да се поучаватъ. Единъ турски бей посетилъ единъ български чорбаджия, съ когото разговаряли по разни въпроси. Беятъ видѣлъ на стената три икони — св. Богородица, св. Георги на конь и св. Никола съ дълга, бѣла брада, като старецъ. Предъ иконитѣ висѣли три кандила, които постоянно горѣли. Беятъ запиталъ чорбаджията: Защо горятъ тия кандила? Защо ти сѫ тия икони? Чорбаджията отговорилъ: Откакъ имамъ тия икони, никакво нещастие не се е случило въ дома ми. — Щомъ е така, и азъ ще си купя такива икони, ще запаля по едно кандило предъ тѣхъ, да се пазя отъ кражби. Слугитѣ ми постоянно ме крадятъ. Като се върналъ вкѫщи, първата работа на бея била да си купи тритѣ икони и кандила. Следъ това изпѫдилъ слугитѣ си. Съседитѣ, като научили, че беятъ нѣма слуги, влѣзли една вечерь въ дома му и го обрали. Беятъ останалъ крайно изненаданъ отъ кражбата. Влѣзълъ въ стаята, дето били иконитѣ, и започналъ да се разговаря съ тѣхъ. Погледналъ къмъ иконата на св. Богородица и казалъ: Тебе те оправдавамъ. Ти си майка, имашъ малко дете, не можешъ да се занимавашъ съ моитѣ работи. После се спрѣлъ предъ св. Георги и му казалъ: И тебе оправдавамъ. Ти си младъ, имашъ конь, трѣбва да го ездишъ, не можешъ да пазишъ кѫщата ми. Най-после се спрѣлъ предъ св. Никола и строго му казалъ: Ти нѣмашъ дете, нѣмашъ конь, не си младъ, трѣбваше да ме пазишъ отъ крадци. За наказание обърналъ иконата съ главата надолу. Случило се, че съседитѣ се разкаяли за постѫпката си и върнали краденитѣ вещи. Какво представятъ тия икони? Първата икона, св. Богородица, представя човѣшкото сърдце, което не може да се държи отговорно за постѫпкитѣ си. Втората икона, св. Георги, представя човѣшкия умъ, който сѫщо не е отговоренъ за постѫпкитѣ си. Иконата на св. Никола, бѣлобрадиятъ старецъ, е човѣшката воля, която отговаря за всичко, което правятъ умътъ и сърдцето. Тя е длъжна да пази всичкото богатство, което човѣкъ е събиралъ отъ вѣкове. Това се иска отъ разумната воля, която учи човѣка на въздържание. Който не се въздържа, ходи по пѫтя на своята неразумна воля. Днесъ повечето хора — млади и стари, не се въздържатъ. Какво ще кажете за тѣхъ? Тѣ сѫ баби и дѣдовци, безволни сѫщества. Не е герой оня, който не може да се владѣе. Самообладание е нуждно на човѣка. Безъ самообладание нищо не се постига. Ти не си дошълъ на земята да оправяшъ свѣта. Като живѣешъ, ще прилагашъ разумната си воля и самообладание. Рѣката трѣбва да се движи въ опредѣлени граници, между двата си брѣга. Понѣкога рѣката излиза отъ своето корито, но това е неестествено. Тя излѣзла отъ пѫтя, който природата ѝ опредѣлила. Съ какво ще се похвали неканализираната рѣка? Ще каже, че може да излиза вънъ отъ брѣговетѣ си. Това не е за похвала. — Каква ще бѫде водата на рѣка, която постоянно излиза отъ брѣговетѣ си? — Нечиста. Тя събира нечистотиитѣ по пѫтя си и ги разнася, дето не трѣбва. Човѣкъ, който не може да се владѣе, поема нечистотии по пѫтя си и ги разнася навсѣкѫде. Законъ е: Ако искашъ да запазишъ състоянието си, трѣбва да прилагашъ самообладание. Понѣкога е достатъчно да се мръднешъ съ една десетохилядна часть отъ милиметъра, за да изгубишъ самообладанието си. Затова е казано: „Малкото камъче катурва колата.“ Разумниятъ върви по пѫтя си и не дава ухо нито на оня, който го ругае, нито на оня, който го хвали. Той знае, че и двамата грѣшатъ. И ако рече да се спре и обяснява съ тѣхъ, и той грѣши. Той губи най-много. Речешъ ли да се обяснявашъ съ оня, който те кори, ще знаешъ, че ако му кажешъ една лоша дума, той ще ти каже две. Какво ще спечелите отъ това? Помнете: Неуспѣхътъ въ живота ви се дължи на това, че се занимавате съ обикновени работи. Откажете се отъ обикновеното въ живота, то е причина да останете назадъ въ развитието си. Много работи ви предстоятъ да учите — не сте изпълнили програмата, която ви е дадена. Учене е нуждно. Вие мислите, че и съ малко знание ще минете. Не е така. Комисията, коята ви изпитва, е крайно взискателна. Тя ще провѣри знанието ви и ще ви пипне тамъ, дето най-малко знаете. Ще ви подложатъ на такъвъ изпитъ, какъвто не сте предполагали. Като видятъ, че знаете, ще ви пуснатъ въ по-горенъ класъ. Ако не знаете, ще ви оставятъ да повтаряте класа. Това се отнася до всички. Строга, но крайно справедлива е тая комисия. Като ви изпитатъ, сами ще видите, че не сте толкова добри, колкото трѣбва да бѫдете; не сте толкова справедливи, милостиви, търпеливи, колкото трѣбва да бѫдете. Още много ви липсва, докато станете истински ученици. Ще кажете, че правите усилия. — Разумни усилия сѫ нуждни. За да придобиете търпение, милосърдие, трѣбва да спазвате известни закони. Само разумниятъ може да бѫде търпеливъ. Ако е разуменъ, и слабиятъ може да бѫде търпеливъ. Търпението е качество на разумния, на вѫтрешно богатия, на оня, който е придобилъ самообладание. Стариятъ, немощниятъ, бедниятъ, който постоянно се оплаква отъ положението си, не може да бѫде търпеливъ. Нѣкой казва, че търпи по неволя, и мисли, че е търпеливъ. Неволята не е търпение. Казвашъ: Не мога да търпя повече. — Беденъ си. — Това не мога да направя. — Слабъ си. —Не е време за работа, условията сѫ лоши. — Ленивъ си. — Това е задача, която не може да се реши сега. — Това показва, че обичашъ охолния животъ. Трудолюбивиятъ веднага решава задачата си. Всички го обичатъ и му помагатъ, безразлично, дали е младъ, или старъ, мома или момъкъ. Кое е отличителното качество на младия, и кое на стария? Ако въ дома си имашъ старъ, немощенъ човѣкъ и отидешъ на нивата да работишъ, той ще те чака да се върнешъ, ти да му помогнешъ. Ако имашъ млада дъщеря, като се върнешъ отъ нивата, ще заваришъ всичко готово: кѫщата изчистена и наредена, дрехитѣ изпрани, хлѣбътъ опеченъ, яденето готово. Ти ще се измиешъ, ще благодаришъ на Бога за всичко, което ти е далъ. Ще благодаришъ, че имашъ млада, работна дъщеря и ще седнешъ предъ трапезата съ благодарностъ и доволство. Младиятъ е готовъ да помага на всички. Стариятъ очаква помощь отъ другитѣ. Кое е отличителното качество на ученика? — Ученикътъ е всѣкога младъ и готовъ да помага на по-слабитѣ. Каже ли нѣкой, че е ученикъ, а очаква да му помагатъ, той е на кривъ пѫть. Каже ли, че учительтъ ще му помага, той е правъ дотолкова, доколкото разчита на свѣтлината на учителя си. Ако и вие очаквате, азъ да ви уча наготово, лъжете се. Азъ ще ви свѣтя, а вие ще учите. И азъ съмъ училъ така. Очаквате ли всичко наготово, ще оставя други да ви учатъ — слугитѣ на градинаря. Тѣ учатъ съ плесници. Ще ви ударятъ една-две плесници и насила ще ви заставятъ да учите. Понѣкога и ученицитѣ се биятъ помежду си. Казвамъ: Биятъ се и се каратъ слугитѣ. Господаритѣ никога не се биятъ. Който иска да не го биятъ, трѣбва да изпълнява закона на послушанието. Като мине край чужда градина, да не влиза вѫтре безъ позволение. Каже ли нѣкой, че е прекаралъ добъръ животъ, това показва, че е билъ послушенъ. Той е миналъ край нѣкоя чужда градина, господарьтъ на градината го извикалъ, и самъ напълнилъ джобоветѣ му съ сладки плодове. Добриятъ и лошиятъ животъ сѫ временни положения. Ти се оплаквашъ отъ лошия си животъ и казвашъ, че хората те мразятъ. Не те мразятъ хората, но ти си влѣзълъ въ чужда градина безъ позволение, и слугата ти ударилъ една плесница. Влѣзъ въ градината, когато е тамъ господарьтъ. Той ще напълни джобоветѣ ти съ сладки, зрѣли плодове. Това сѫ благоприятнитѣ условия на живота. Нѣкои слушатъ, какво говоря, но не ме разбиратъ и казватъ: Не вижда ли Учительтъ доброто, което носимъ въ себе си? — Това не е важно за мене. Доброто въ васъ е вашето минало. Вие сте го изработили вече. Важно е днесъ да вървите стѫпка по стѫпка следъ мене, да увеличите капитала на сегашния си животъ. Не следвате ли тоя пѫть, азъ ще си вървя самъ, а вие ще останете на мѣстото си да се оплаквате, че ви укоряватъ, или да се радвате, че ви хвалятъ. Мене не ме интересуватъ нито укоритѣ, нито похвалитѣ, които се сипятъ върху васъ. Не се интересувамъ отъ лошото и отъ доброто, което се говори за мене. Който говори добро или лошо за мене, това си остава за негова смѣтка. Въ края на краищата, и въ двата случая азъ придобивамъ нѣщо ценно — и отъ двамата се уча. Азъ влизамъ въ положението и на двамата и ги разбирамъ. Азъ зная. защо единиятъ кори, а другиягъ хвали. Ще кажете, че е добре да бѫде човѣкъ учитель, да знае всичко. Добре е за оня, който не знае, каква отговорность носи учительтъ. Добре е да бѫдешъ и майка, но тя знае, какъ е станала майка. Единъ свещеникъ разправяше една своя опитность. Въ една отъ стаитѣ на неговата кѫща живѣела една жена. Дошълъ деня жената да ражда. Случило се, че свещеникътъ билъ у дома си и трѣбвало да преживѣе мѫкитѣ и страданията на раждането. Жената се мѫчила цѣли три деня. Презъ това време свещеникътъ не могълъ спокойно да си върши работата. Излизалъ отъ стаята си, връщалъ се, но все не билъ спокоенъ. На третия день, когато жената родила, и той се освободилъ. Отишълъ на църква и отправилъ къмъ Бога дълбока, благодарствена молитва, че се освободилъ отъ мѫкитѣ и страданията, които преживѣлъ заедно съ родилката. И тъй, докато човѣкъ ражда, непремѣнно ще мине презъ мѫчнотии и страдания. Когато нѣкой пита, защо идатъ страданията, казвамъ: Страданията идатъ, за да роди човѣкъ нѣщо. Казано е: „Жена, докато ражда, на мѫки е.“ — Кое се мѫчи въ човѣка ? — Висшето, благородното. Щомъ роди нѣщо, животътъ на човѣка се осмисля. Мнозина гледатъ на страданията като на нѣщо ненуждно. Не е така. Страданието е необходимъ процесъ. Ще страдашъ, докато се пробуди въ тебе висшето съзнание, т. е. Божественото начало. Цѣлата природа минава презъ страдания. Тъй щото, не питайте, защо сѫ страданията, но работете съзнателно върху себе си, да се осмислятъ. Веднъжъ страданията осмислени, въпроситѣ на живота лесно се разрешаватъ. Само така човѣкъ ще се подмлади и обнови, а следъ това ще възкръсне. Религиознитѣ очакватъ възкресението следъ смъртьта. — Кой възкръсва? — Добритѣ, способнитѣ ученици, които сѫ завършили успѣшно училището. Тѣ сѫ издържали изпититѣ си и сѫ получили дипломъ за завършено образование. Обаче, ония, които не учатъ, пропадатъ на изпититѣ. Божествената школа е снизходителна къмъ тѣхъ. Тя имъ дава възможность да се явяватъ по нѣколко пѫти на изпитъ, но безъ знание не ги допуща. Тя не прави никакви отстѫпки. Въ тоя смисълъ, възкресението е естественъ процесъ за придобиване знания и освобождаване отъ ограниченията. Щомъ завърши съ успѣхъ програмата на земното училище, човѣкъ възкръсва и влиза въ новия животъ. Който познава Божественитѣ закони и ги прилага, той минава презъ възкресението. Ако не познава тия закони, той е далечъ отъ възкресението. Каквито обидни думи да кажете на възкръсналия, той не се смущава. Той казва: Едно време бѣхъ и конь, и магаре, и лошъ човѣкъ, но минахъ и заминахъ презъ това. Сега съмъ свободенъ, възкръсналъ човѣкъ. Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. Достатъчно е да кажешъ на нѣкого, че е магаре, за да се разсърди. Магарето е умно животно. То пие само чиста, бистра вода. Ще мине презъ много изворчета, но ще избере най-чистото и оттамъ ще пие. Ще кажете, че магарето реве. Кой не реве днесъ? Разсѫждавайте философски и ще видите, че всѣко животно крие въ себе си нѣщо добро. Казвате, че змията е ехидна, хапе и внася отрова въ човѣка. Отъ ваше гледище, змията е опасна, но отъ нейно гледище, не е така. Отровата е нейна защита. Тя хапе само оня, който я настѫпва. Безъ причина тя никого не напада. Като знаете това, ще се пазите отъ змията. Въ Индия има змии, които ядатъ мишки. Ако такава змия влѣзе въ единъ домъ, тя изяжда всичкитѣ мишки и напуща дома. Тая змия е на мѣстото си. Казвамъ: Не е страшна змията. Страшно е, да не се върне човѣкъ къмъ стария животъ, животътъ на първия черенъ адептъ, който се яви предъ Ева въ видъ на змия. Това е стариятъ човѣкъ безъ крака, който много обещава, а нищо не изпълнява. Ако накарате тоя човѣкъ да ви услужи нѣщо, той ще каже: Не е време сега за тая работа. Той има само една задача: да изпитва хората, да види, колко сѫ послушни и вѣрни на Господа. Тоя адептъ имъ обещава голѣми придобивки: знание, слава, богатство. Той имъ описва такъвъ свѣтъ, какъвто никой не може да имъ даде. Само едно нѣщо иска отъ тѣхъ: да ядатъ отъ забранения плодъ. И Ева излѣзе много лековѣрна. Тя повѣрва на обещанията му, яде отъ тоя плодъ, даде и на Адама. Въ края на краищата, и двамата видѣха, че сѫ излъгани. Много гадатели има въ свѣта, но малцина казватъ истината. Трѣбва да се каже истината на човѣка, но само оня може да я каже, който е свързанъ съ Бога. Преди 20 години дойде при мене единъ познатъ, помоли ме да му кажа, може ли да стане музикантъ. Той обичалъ музиката, искалъ да я изучава, да стане музикантъ. Понеже искаше да му кажа истината, трѣбваше да му говоря открито. Казахъ му: Отъ тебе може да стане всичко, каквото пожелаешъ, но въ никой случай музикантъ. Ти можешъ да станешъ търговецъ, учителъ, свещеникъ, но не и музикантъ. Ако ме послушашъ, ще живѣешъ добре. Иначе, ще прахосашъ паритѣ си и ще загубишъ времето си. Той ме послуша и се нареди добре въ живота. Попитахъ го, отколко време е влѣзла въ ума му идеята да изучава музика. Той ми каза, че преди три години слушалъ единъ оркестъръ и оттогава се явило у него желание да стане музикантъ. Музикантътъ се ражда музикантъ. Той трѣбва да е роденъ съ желанието да бѫде музикантъ, да е роденъ отъ музикални родители, да живѣе въ музикална срѣда. Тоя човѣкъ, обаче, нѣмаше музикаленъ тактъ въ себе си. Музикалното чувство въ него не бѣше развито. За да стане музикантъ, той трѣбва да работи поне два живота усилено въ областьта на музиката. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да знае, какво може да придобие въ даденъ моментъ. Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е да учи. Въ тоя смисълъ, всѣки може да стане ученикъ. Като учи, той ще се ползува отъ срѣдствата, които природата му предлага. Ще се ползувашъ отъ музиката като срѣдство за твоето развитие. Голѣми богатства се криятъ въ природата. Човѣкъ може да се ползува отъ тия богатства дотолкова, доколкото сѫ неговитѣ способности. Напримѣръ, нѣкой не знае, какъ да посрещне единъ гостъ. Изкуство е да умѣешъ да посрещнешъ човѣка, да знаешъ, какво да го запиташъ и какво да му кажешъ. Единъ българинъ, чорбаджия, разправяше, какъ майка му, която била гъркиня, посрещнала единъ виденъ гостъ българинъ. Баща му казалъ на жена си, какъ трѣбва да посрещне госта, съ какви думи да го приветствува. Той ѝ казалъ да посрещне госта съ думитѣ: Приятно ни е, че ви виждаме между насъ. Понеже не знаела български езикъ, тя повторила тия думи нѣколко пѫти, да ги научи добре. Дошълъ гостътъ и, вмѣсто да каже, че ѝ е приятно, тя казала обратно: Неприятно ни е, че ви виждаме между насъ. Така постѫпватъ много хора. Вмѣсто да кажатъ една добра дума, или да отправятъ добро чувство къмъ своя ближенъ, тѣ го приематъ съ свито, стегнато сърдце. Напримѣръ, не си разположенъ. Дойде нѣкой въ дома ти, и ти се стегнешъ. Той чувствува, че не е дошълъ навреме и започва да се притѣснява. Външно го посрѣщашъ съ „добре дошълъ“, но вѫтрешно си казвашъ: Сега ли намѣри да дойдешъ? Казвате: Добра обхода е нуждна между хората. Истинска обхода е тая, да посрещнешъ човѣка добре и когато не си разположенъ. Виновенъ ли е той, че е дошълъ не на време, когато не си разположенъ? Дали си разположенъ, или неразположенъ, ти трѣбва да имашъ самообладание, да се владѣешъ. Представете си, че Господъ ви повика на работа. Трѣбва ли да се съобразявате съ разположението си? Ще кажете, че не е време за работа, не сте разположени. Помнете: Богъ говори единъ пѫть. Той ще ви нашепне отвънъ, или отвѫтре, и вие трѣбва веднага да се отзовете. Каже ли ви веднъжъ нѣщо, Той повече не повтаря. Чувашъ, че отвѫтре ти се казва да напуснешъ мѫжа си. Ти чувашъ гласа, но започвашъ да разсѫждавашъ: Възможно ли е да напусна мѫжа си? Имамъ деца, имамъ задължения къмъ дома си, не мога да послушамъ тоя гласъ. Обаче, гласътъ не се обажда повече. Ти си доволна, че не си послушала. Трѣбва да знаете, че Богъ изисква отъ човѣка нѣща, които сѫ възможни. Да иска отъ жената да напусне мѫжа си, това е задача, която тя трѣбва да реши правилно. Въ напущането се крие нѣщо, което жената не разбира и се противопоставя. Обаче, като дойде смъртьта, иска, не иска, жената напуща мѫжа си. Тя плаче, прощава се съ него; и той плаче, иска да я задържи, но не може. Какво ще правятъ? Най- после тя ще го убеди, че трѣбва да го напусне. Тя му казва: Остани ти да живѣешъ, както намѣришъ за добре. Бѫди свободенъ, радвай се на живота. Азъ, като се наредя горе, ще ти пиша. Казвамъ: Всички хора не се раздѣлятъ така. Нѣкоя жена затвори устата си, млъкне, не проговаря дума и така си заминава. Когато обича жена си, мѫжътъ ѝ остава вѣренъ. Той продължава да живѣе за нея и, каквото прави, всичко става въ нейно име. Жената живѣе вече въ мѫжа си. Това означаватъ думитѣ „напусни мѫжа си.“ Мѫжътъ остава на земята, да работи за човѣчеството. Ако жената напусне мѫжа си, отиде на другия свѣтъ и оттамъ роптае и изказва недоволството си отъ него, тя не го е напуснала, както трѣбва. Ако и мѫжътъ напусне така жена си, и той не е решилъ задачата си правилно. Това е търкане, което води към изтриване. То не носи нищо добро. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбере добре смисъла на живота и да не се оплаква отъ страданията си. Да се оплаквашъ, да изказвашъ недоволството си отъ Господа, това е търкане, което изхабява човѣшката душа. Презъ каквито изпити, мѫчнотии и страдания да минавашъ, ти трѣбва да запазишъ въ душата си едно свещено чувство къмъ Бога и да си кажешъ: Хиляди промѣни могатъ да станатъ въ мене и около мене, но въ отношенията на Бога къмъ моята душа не може да има никаква промѣна. Богъ е неизмѣненъ. Така трѣбва да мисли всѣки човѣкъ, който има вѣра, упование и любовь къмъ Бога. Ще дойде день, когато смъртьта ще похлопа на твоята врата и ще каже: Напусни свѣта на илюзиитѣ, на страданията. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Христа: „Ела въ реалния свѣтъ, между сѫщества, които те обичатъ и разбиратъ.“ — Има ли прераждане ? — Има прераждане, но то се осмисля, само когато дойдешъ при по-добри условия, между хора, съ които се разбирашъ. Ако въ тоя животъ не изработишъ по-добри условия за бѫдещия, прераждането нѣма смисълъ. При всѣко прераждане условията трѣбва да се подобряватъ. Единъ познатъ ми разправяше своята опитность, какъ се отказалъ отъ пиянството. Цѣли 20 години той пиелъ. Другаритѣ му сѫщо били пияници. Всѣка вечерь се събирали заедно и пиели. Единъ день той отворилъ Евангелието, да види, какво се крие въ него, и се увлѣкълъ, започналъ редовно да чете. Подъ влияние на Евангелието, той се измѣнилъ и се отказалъ отъ пиянството. Единъ день той срещналъ другаритѣ си и се сбогувалъ съ тѣхъ. — Кѫде отивашъ? — го запитали тѣ? — Отсега нататъкъ нѣма вече да пия. — Защо? — Не мога да ви кажа нищо. Досега пиехъ, но решихъ вече да не пия. Другаритѣ му съжалявали, че губятъ такъвъ добъръ приятель, но той билъ доволенъ. Казвамъ: Тоя човѣкъ се преродилъ, т. е. влѣзълъ въ нови, по-добри условия на живота. Какъ ще покаже човѣкъ любовьта си къмъ Бога, ако не е готовъ да се откаже отъ една своя слабость? Богъ не се нуждае отъ нашата любовь, но, като Го любимъ, ние се повдигаме. Достатъчно е да мислимъ за Бога, за да се повдигнемъ. Въ това се крие силата на нашата душа. Да любишъ Бога, това значи, да придобиешъ истинското знание, къмъ което душата ти се стреми. Богатиятъ, който дойде при Христа да иска вѣченъ животъ, знаеше, какво означава тоя животъ. Да придобиешъ вѣченъ животъ, това подразбира да носишъ благословение въ всѣки домъ. Ако влѣзешъ въ единъ домъ, въ който има умрѣлъ, да го възкресишъ. Ако влѣзешъ въ дома на търговецъ, който е предъ фалитъ, да се справишъ съ кредиторитѣ му и отново да го кредитирашъ. Това значи, да носишъ радость и веселие въ всѣки домъ. Велико изкуство е това, всѣки може да го придобие. — Какъ ще го придобиемъ? — Чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце и чрезъ своята воля. Сегашниятъ животъ, презъ който минавате, е резултатъ на вашитѣ мисли отъ миналото. Каквото сте мислили въ миналото, днесъ се реализира. Каквото мислите днесъ, ще се реализира въ бждеще. Като знаете това, дръжте въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — възвишени чувства и въ волята си — благородни постѫпки. Само така ще се оправи свѣтътъ. Ще кажете, че това не се постига въ единъ животъ. — Всичко, което човѣкъ желае, може да го постигне — зависи отъ интенсивностьта, съ която се движатъ неговитѣ мисли и чувства. Това, което малкиятъ чукъ не може да направи, голѣмиятъ ще го направи. Това, което слабата воля, слабото сърдце и слабиятъ умъ не могатъ да постигнатъ, силната воля, силното сърдце и силниятъ умъ ще го постигнатъ. Човѣкъ трѣбва да има силна воля въ доброто, силенъ умъ въ доброто и силно сърдце въ доброто. Умниятъ върви по закона на любовьта, а глупавиятъ се натъква на плесницата на слугата. Умниятъ влиза въ градината, когато е господарьтъ, който му казва: От кѫсни си, колкото плодове искашъ. Всичко е на твое разположение. Сега, като ви говоря така, азъ имамъ желание да ви заведа въ Божествения свѣтъ, при Господаря, а не при слугитѣ. Вашитѣ мѫчнотии и страдания се дължатъ на факта, че срѣщате слугитѣ, а не Господаря. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете готови да обичате всички хора. За едного вие казвате: Не обичамъ тоя човѣкъ. За другъ казвате: Обичамъ тоя човѣкъ. Въ всѣки човѣкъ има една добра чърта, т. е. скрито богатство, което трѣбва да намѣрите. Отворете затворената каса и ще намѣрите това богатство. Ако можете да направите това, невидимиятъ свѣтъ ще ви похвали. И самиятъ човѣкъ ще ви обикне, ще гледа на васъ като на светия. Да проникнешъ въ душата на човѣка, това значи, да влѣзешъ въ широкия Божественъ свѣтъ, да се преобразишъ. Сегашнитѣ хора си служатъ повече съ тояга. Време е вече тоягата да се превърне въ рало, да изоре земята. Следъ това житото ще се посади. Най-после и Богъ ще вземе участие съ влагата, свѣтлината и топлината. Каквото става съ житото, сѫщото става и съ човѣка. За да расте правилно и да се развиватъ въ него възвишени и благородни чувства, не е нуждна тояга, нито ритане и роптание. Отрицателнитѣ чувства — роптание, съмнение, за висть, омраза сѫ тояга въ човѣшката рѫка. Тѣ сѫ на мѣстото си, докато житото е на класа. Съберешъ ли житото въ хамбара, тоягата, т. е. законътъ, остава настрана. Посадишъ ли житото въ земята, ще приложишъ любовьта. Съ други думи казано: Започне ли доброто да расте въ тебе, ще приложишъ любовьта. Помнете: Тоягата само очуква житото, тя не може да го посади и възрасти. Тоягата е насилието въ живота. Чрезъ насилие човѣкъ не се повдига. Само любовьта е въ сила да повдигне човѣшката душа. Тя е сила, която работи въ човѣка отвѫтре навънъ и възраства ума и сърдцето му. Следователно, ако сте овършали житото, турете тоягата си настрана. Посадете го въ земята и приложете любовьта, за да може то свободно да расте, цъвти и връзва. Безъ любовь никаква хармония не сѫществува. Хармонията не се постига по механиченъ начинъ. Тя има отношение къмъ любовьта. Въ заключение, мнозина ще ме запитатъ: По кой методъ да живѣемъ — по метода на укоряването, или по метода на хваленето? — Нито по единия, нито по другия. Живѣйте по метода на любовьта, която води къмъ върха. — Можемъ ли да стигнемъ върха? — Вървете нагоре и не се съмнявайте. Не се обезсърдчавайте. Вървете нагоре къмъ любовьта, която още не сте опитали и познали. Любовь, въ която човѣкъ не може да забрави себе си, не е любовь. Да забравишъ себе си, това значи, да се свържешъ съ Бога, съ всички хора, съ всички живи сѫщества. Тогава радоститѣ и страданията на хората сѫ твои радости и страдания. Да забравишъ себе си, това значи, да заемешъ последно мѣсто въ живота. Тая сутринь ви говорихъ повече, за да ви оставя на свѣтло. Вънъ е вече свѣтло, но и салонътъ е освѣтенъ. Добре е да бѫде свѣтло и отвънъ, и отвѫтре, да разбирате по-добре. Това е все едно, женениятъ мѫжъ да срещне жена, по-красива отъ неговата. Трѣбва ли да се съблазни отъ нея? Той не трѣбва да се съблазнява, но да благодари на Бога, че е внесълъ красотата въ свѣта, да повдига хората. Ако срещне грозна жена, пакъ трѣбва да благодари. Тя го навежда на мисъльта за противоречията въ живота. Тѣ сжществуватъ, защото човѣкъ живѣе и въ тъмнина, и въ свѣтлина. Щомъ излѣзе отъ тъмнината, противоречията изчезватъ. Следователно, срещнешъ ли човѣкъ въ тъмнина, той ще изглежда грозенъ. Видишъ ли сѫщия човѣкъ на свѣтло, той ще бѫде красивъ. Една жена, или единъ мѫжъ сѫ грозни, защото ги срѣщашъ на тъмно. Срещнешъ ли ги на свѣтло, и двамата сѫ красиви. Казвате за нѣкое дете, че е палаво. Вечерь сте го срещнали, затова е палаво. Презъ деня то е кротко, добро. Гледайте на живота и на хората по новъ начинъ, да станете зидари на новото. — Какво мога да направя азъ? — Не питай, какво можешъ да направишъ; питай, какво може да направи Божественото въ тебе. — Защо съмъ дошълъ на земята? — И за това не питай. Живѣй, работи, мисли право и ще разберешъ, каква е твоята мисия на земята. Докато прилагашъ закона, ще бждешъ далечъ отъ мисията си. Щомъ приложишъ любовьта, ще разберешъ смисъла на живота и ще изпълнишъ мисията си. И тъй, тури тоягата въ ѫгъла на стаята си и напиши върху нея: Отъ днесъ те пенсионирамъ. Досега съмъ те слушалъ, но минахъ гоѣми мѫчнотии. Отварямъ новъ листъ на моята книга и започвамъ съ любовьта. Благодаря на рѫцетѣ, които Богъ ми е далъ, и ги прилагамъ въ действие. Ще работя безъ тояга. Благословени сѫ ржцетѣ, които не се нуждаятъ отъ тояга. Само Божията Любовь носи пълния животъ. 1. Лекция отъ Учителя, държана на 13 януарий, 1932 г. София .— Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Граници въ живота Размишление. Човѣкъ е обезсмислилъ живота си по единствената причина, че иска да постигне несъществени нѣща. Напримѣръ, малкото дете иска да израсне, да стане голѣмо, като баща си. Какво ще приви следъ това? По-нагоре не може да върви. Нѣкой иска да стане ученъ, но и учението има граници. Като дойдешъ до известенъ предѣлъ, по-нататъкъ спирашъ. Какво искашъ следъ това? Ако искашъ богатство, и то има граници. Каквото пожелаешъ, всичко има граници. Това е материалното, външното схващане на нѣщата. Казватъ: Човѣкъ се ражда и умира. Така разсѫждаватъ материалиститѣ. Представете си такъвъ животъ, дето човѣкъ нито се ражда, нито умира; или, ражда се, а не умира; или, умира, безъ да се ражда. Съществува ли такъвъ животъ? Смъртьта е сѣнка. Дървото ли прави сѣнката, или сѣнката прави дървото? Дървото прави сѣнката. Следователно, реалностьта произвежда сѣнката. Често хората се занимаватъ съ сѣнкитѣ на живота. Де е богатството: въ сѣнката, или въ реалностьта? Богатството е въ реалностьта; то е заровено въ човѣка. Затова човѣкъ трѣб ва да изучава неизчерпаемото богатство въ себе си, за което той самъ нѣма ясна представа, Понѣкога той поглежда тѣлото си и мисли за него, безъ да подозира, какво богатство е вложено въ него. Той не знае, какъ е устроенъ неговиятъ организъмъ. По три пѫти на день туря храна въ стомаха си, безъ да знае, какво нѣщо е стомахъ. Едно нѣщо иска той: лицето му да бѫде червено, свежо, бодро. Че това зависи отъ доброто състояние на дихателната и кръвоносната "системи, не го интересува. Той нѣма понятие за тѣзи системи. Той иска да бѫде ученъ човѣкъ, безъ да разбира апарата, съ който си служи. Който има радио, може да манипулира съ не-говитѣ ключове, върти ги на една и на друга страна, хваща различни станции — на кѫси и дълги вълни. Дойде ли до своя апаратъ—мозъка, нищо не знае. Казватъ: Господъ ще нареди всички работи. Ние сме противъ този възгледъ — старъ възгледъ е той. Ако това се отнася до Господа, Който е въ насъ, вѣрно е, че Той ще нареди всичко, но ние трѣбва да Го слушаме. Що се отнася до Господа вънъ отъ насъ, Той е наредилъ свѣта толкова добре, че на насъ остава само да го изучаваме. Господъ, като направилъ свѣта, оттеглилъ се. Той се радва на свѣта, както го е направвлъ; радва се и на хората, наблюдава всѣки човѣкъ, какъ живѣе, какъ използува богатството, което му е далъ. Животътъ, въ своитѣ прояви, е троякъ: физически, който се изразява въ движение, хранене и дишане; духовенъ — въ чувствуване, мислене и воля; най-после иде Божествениятъ животъ — въ любовь, мѫдрость, истина, или животъ, свѣтлина и свобода. Различавайте Божественото отъ човѣшкото. Това, което не умира, е любовьта. Значи, любовьта въ човѣка никога не умира. Това, което не умира, но се промѣня, е човѣшката мисъль, човѣшкитѣ чувства и човѣшкитѣ постѫпки. Волята не престава, но се мѣни. Не можешъ да се радвашъ на нормаленъ физически животъ, ако не знаешъ, какъ да дишашъ, ако не знаешъ, какъ да ядешъ и ако не знаешъ, какъ да се движишъ. Можешъ да дишашъ добре, но ако не се движишъ, ще умоешъ. Искашъ да бѫдешъ красивъ, строенъ, но това зависи отъ дишането. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да диша, да има ритъмъ въ дишането. Казвате, че въ музиката трѣбва да има тактъ, отмѣреность, ритъмъ. Който свири, трѣбва да има ритъмъ. И въ мислитѣ, и въ чувствата се иска ритъмъ. Смѣня ли се бързо една мисъль съ друга, едно чувство съ друго, човѣкъ е лишенъ отъ ритъмъ, поради което е недоволенъ отъ всичко. За него се казва, че мисли бързо. Въ какво се заключава бързината на мисъльта? Какво придобива касиерътъ на една банка, който само прехвърля паритѣ презъ рѫцетѣ си и ги брои? Бързо брои, бързо смѣта, но забогатѣлъ ли е той? Брои 200 хиляди, 300 хиляди, милионъ, два милиона, но нищо не придобива. Ако и вие постоянно бъркате въ вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъль, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете двеста, триста хиляди, милионъ, но не сте доволни. Най-после казвате: Не си струна човѣкъ да живѣе. Казвашъ, че не искашъ да живѣешъ, но разбирашъ ли значението на тѣзи думи? Не искашъ да живѣешъ, това значи: този животъ, който сега живѣешъ, не го искашъ повече. Много естествено! Ходишъ по кръчмитѣ, ядешъ, пиешъ; този кръчмарь те бие, онзи те бие, и най-после казвашъ: Дотегна ми този жнвотъ, не искамъ повече да живѣя, станахъ за посмѣшище. Какво е положението на затворника? Погледне къмъ тавана на своята келия — небе нѣма. Погледне къмъ изтокъ, никакво слънце не вижда; погледне къмъ западъ — сѫщо, никакво слънце не вижда. Потърси съ погледъ нѣкой отъ своитѣ близки — баща, майка, братъ, сестра — никого не вижда. Само стѫпкитѣ на стражара чува отвънъ — стои съ пушка и го пази. Ако и вие нѣмате близки хора, кѫде сте? Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрѣва и не залѣзва и не можете да се ориентирате, кѫде сте тогава? Казвамъ: Въ затворъ сте. Това сѫ състояния, презъ които често минавате. Тежки съсояния сѫ, но трѣбва да ги разбирате. Тѣ сѫ инжекции въ малка доза, за да усилятъ вашата дейность. Всѣка мѫчнотия е пѣсъкъ подъ колелото на вашия животъ, което се е спрѣло нѣкѫде и не върви. Богъ туря пѣсъкъ на пѫтя ви, да подеме колелото и да продължи пѫтя си. Лошата мисъль е остенъ. Ти си се спрѣлъ нѣкѫде въ пѫтя си, стоишъ, потривашъ се, не тръгвашъ. Опасно е да спирашъ на желѣзопѫтна линия, дето треноветѣ минаватъ единъ следъ другъ; опасно е да спирашъ на пѫть, дето минаватъ множество коли. Станете всички! Питате: Защо трѣбва да станемъ? — Да направимъ едно упражнение за дишане, споредъ ритъма на сърдцето. Ще броите мислено до шесть, споредъ пулса на сърдцето, и ще поемете въздухъ. Следъ това ще броите до три и ще задържате въздуха въ дробоветѣ си. После ще издишате въздуха, като броите пакъ до шесть. Значи, шесть вдишки, шесть издишки и три задържания на въздуха — всичко 15. Числото 15 означава разклащане на дявола. Не да изхвърлишъ дявола, но да разклатишъ основитѣ, на които се крепи. Когато поемете въздуха и броите до шесть, лѣвата рѫка излиза напредъ и малко нагоре, подъ ѫгълъ 45°, а дѣсната рѫка отива назадъ. Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръститѣ на рѫцетѣ, безъ да ги движите. Като броите до шесть и издишате, изнасяте рѫцетѣ отстрана на тѣлото, съ отпуснати пръсти. При второто поемане на въздухъ, става смѣна на рѫцетѣ: дѣсната рѫка излиза напредъ и малко нагоре, а лѣвата — назадъ. Като броите, тѣлото не трѣбва да се движи, само рѫцетѣ се движатъ. Свиването на пръститѣ, при задържане на въздуха, показва, че си взелъ нѣщо, задържашъ го въ себе си, за да го използувашъ. При издишане отваряшъ рѫцетѣ си настрана — давашъ това, което си получилъ. (Упражнението се прави три пѫти). Когато лѣвата рѫка се изнася напредъ и поемаме въздухъ, дишаме за сърдцето; когато дѣсната рѫка излиза напредъ, дишаме за ума. Така рѫцетѣ се смѣнятъ. Това упражнение за дишане е свързано съ естествени, нормални движения. Като правите упражнението, нѣма да мислите за нищо, освенъ за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате отъ въздуха. Въздухътъ е складъ на Божествени енергии. Животътъ е складиралъ тамъ своитѣ енергии. Въздухътъ е най-голѣмиятъ складъ, въ който животътъ е складиралъ енергиитѣ си. Ако не дишашъ правилно, и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообръщението не е правилно; ако кръвообръщението не е правилно, и мисъльта не е правилна; ако мисъльта не е правилна, и чувството не е правилно. Следъ такива процеси, човѣкъ казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния животъ. Ще умрешъ за анормалния животъ, т. е. ще излѣзешъ отъ него. Правете упражнението за дишането по петь пѫти съ лѣвата рѫка и петь пѫти съ дѣсната рѫка. Ако страдате отъ ревматизъмъ, това упражнение ще го изпѫди навънъ; ако имате сърдцебиене, и него що изпѫди навънъ; ако имате главоболие, и съ него ще се справите. Това нѣма да стане изведнъжъ, но постепенно. Всѣки ще брои споредъ пулса на своето сърдце. Провѣрете пулса, ритъма на своето сърдце. Той е козмически ритъмъ. Ако ритъмътъ на сърдцето не е правиленъ, може да го регулирате съ правата мисъль. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъмъ на сърдцето. Помнете: Въ едно отношение Богъ прилича на насъ, а въ друго отношение не прилича. Когато сме милостиви, Богъ е като насъ, и ние сме като Него. Когато не сме милостиви, Богъ не е като насъ, и ние не сме като Него. Когато мислимъ право, Богъ е като насъ; когато не мислимъ право, Богъ не е като насъ. Отрицателното въ насъ не е Богъ. Положителното въ насъ е Богъ. Следователно, щомъ имашъ хубави мисли, Богъ е като тебе, и ти си като Него. Измѣнишъ ли отношението си къмъ Бога, ти влизашъ въ область на страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си се отдалечилъ отъ Бога. Наистина, като се отдалечишъ отъ това, което обичашъ, ти страдашъ. Щомъ си далечъ отъ свѣтлината, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ въздуха, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ водата и отъ хлѣба, ти изпитвашъ страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си далечъ отъ красотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щомъ се приближишъ до тази красота, страданията се прекратяватъ. Има страдания, които се дължатъ на факта, че си далечъ отъ Бога. Нѣкои страдания се дължатъ на факта, че си далечъ отъ себе си. — Какво трѣбва да се прави, за да не страдамъ? — Да бѫдешъ близъкъ съ Бога, близъкъ съ своитѣ ближни и близъкъ съ себе си. Тази е основата на здравето и на щастливия животъ. Друга философия нѣма. Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи. Ако нѣкоя философия ви донесе щастие, и азъ ще я изучавамъ. И азъ търся знанието. Тогава ще се откажа отъ своето знание и ще приема вашето. Изпѣйте новата пѣсень: „Сила, животъ и здраве.“ Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пѣете правилно. Тази пѣсень е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. „Сила, животъ и здраве, тѣ сѫ едно; служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта.“ Силни сѫ думитѣ на тази пѣсень. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотамъ ще я оставимъ. Думитѣ „сила, животъ и здраве“ представятъ идейната страна на пѣсеньта. Останалитѣ думи сѫ въ разговорна форма. Пѣйте пѣсеньта, но вѣрно — това е най-важното. Като пѣете „служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта“, да чувствувате, че сте млади, че носите мѫдростьта въ себе си. Младостьта и мѫдростьта да бѫдатъ въ тебе вѫтре, а не вънъ отъ тебе. Пѣйте така, че да се храните съ пѣенето. Пѣенето, музиката трѣбва да бѫдатъ храна за човѣка. Ще пѣете и свирите по малко, цѣлъ день нѣма да се храните само съ музика. Колкото години сте пѣли досега, ако сте пѣли съ любовь, щѣхте да станете първокласни пѣвци. Музиката се проявява въ три направления: музика въ движенията, музика въ дишането, музика въ яденето. Често се говори за опростяване на работата. Това е невежество. Да приспишъ всички свои способности, това е криво разбиране. Ще кажете, че това или онова не ви трѣбва. Има нѣща, които не ви трѣбватъ, защото сѫ ви направили нещастни. Отъ тѣхъ може да се откажете, но да се откажете отъ благата, които Богъ ви е далъ, това е престѫпление. Ще кажешъ, че не искашъ да бѫдешъ богатъ. Това е другъ въпросъ. Да бѫдешъ богатъ, но въ сиромашията. Ние не говоримъ за сиромашията, която прави хората нещастни; не говоримъ и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предъ видъ онова богатство и онази сиромашия, които криятъ въ себе си доволството на душата. Какво иска човѣкъ за себе си? — Животъ — едно отъ ценнитѣ богатства. Второ — сила — друго богатство, здраве — трето богатство. Не можешъ да се откажешъ отъ живота; не можешъ да се откажешъ отъ силата; на можешъ да се откажешъ отъ здравето. Животътъ е за душата, силата —за ума, а здравето — за тѣлото. Да бѫдешъ силенъ, това не значи, да властвувашъ надъ другитѣ хора, нито самъ да се ползувашъ отъ богатството, което ти е дадено. Като се върнешъ при Бога, трѣбва да дадешъ отчетъ, какво си правилъ на земята. Ще прекарашъ на земята известно време и ще те повикатъ горе, да си починешъ. На едни хора често даватъ отпускъ, презъ всѣки 10, 15 или 20 години. Прекаратъ на земята 20 — 30 години и ги викатъ горе. На другн не даватъ отпускъ, оставятъ ги на земята да работятъ 80—100 години и следъ това ги викатъ горе, като свършатъ всичката си работа. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, искатъ голѣми ваканции. И това е добре, но голѣмитѣ ваканции сѫ остатъци отъ стария животъ, отъ старата философия. Новото учение изисква отъ хората новъ начинъ на работа. Да работятъ, както Богъ работи. Да изучаватъ добре предметитѣ и да правятъ правилни преводи. Напримѣръ, какво нѣщо е омразата? Какво е ревностьта? Като запушишъ извора си, ти ставашъ ревнивъ. Когато дойдешъ до ограничения животъ, ти ставашъ ревнивъ. Пълнишъ шишето си съ вода и го държишъ само за себе си. Въ необятния животъ никаква ревность не сѫществува. Докато си при великия изворъ на живота, никаква ревность не те мѫчи. Колкото хора и да пиятъ отъ този изворъ, не могатъ да го изпиятъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ едно шише съ вода и внимавашъ капка отъ него да не се излѣе навънъ. Не е лошо да бѫдешъ ревнивъ, но да отправишъ това чувство къмъ Бога, да пазишъ ревниво Божиитѣ заповѣди. Да бѫдешъ ревнивъ къмъ хората, това е безсмислено и опасно. Човѣшката ревность е смѣшна. Пазишъ нѣкого, ревнувашъ да не го вземе нѣкой. Майката пази дъщеря си, башата пази сина си, да не изгубятъ чистотата си. Какъ ще ги опазятъ? Може ли рибката, родена отъ майка си, и оставена да живѣе въ чистата вода, да се окаля? Това е невъзможно. Обаче, ако рибката, синъ или дъщеря на голѣмата риба, напусне чистата вода и влѣзе въ нѣкоя мѫтна, нечиста вода, все ще се окаля малко. Така правятъ и хората: напущатъ чистата срѣда и влизатъ въ нечиста, мжтна вода. Какъ ще ги възпитавате? Нѣма защо да ги възпитавате, но ще имъ кажете да влѣзатъ въ чистата вода, да се измиятъ. Казвашъ: Грѣшенъ съмъ, не зная вече, какво да правя. Казвамъ: Излѣзъ отъ мѫтната вода и влѣзъ въ чистото езеро; тамъ гърбътъ ти лесно ще се очисти. Живѣй при Бога и ще бѫдешъ чистъ. Ще се възрази, че Богъ е огънь пояждащъ. Наистина, Богъ е огънь, но сѫщевременно Той е и свѣтлина, и въздухъ, и вода. Богъ се проявява като огънь, когато престѫпишъ Неговия законъ. Ако изпълнявашъ закона Му, Той е най-чистата вода, най-свежиятъ въздухъ, най-меката и приятна свѣтлина. По-красивъ езикъ отъ езика на Бога никѫде не можешъ да чуешъ. Правете вѣрни преводи; замѣствайте нѣщата едно съ друго. Казватъ за нѣкого, че е сприхавъ човѣкъ. Какво подразбира думата „сприхавъ“? Сприхавиятъ е енергиченъ човѣкъ, живо говори. Азъ му се радвамъ, че е поне живъ, а не умрѣлъ. Какво допринася умрѣлиятъ? Гледашъ единъ умрѣлъ човѣкъ, не се движи, не се гнѣви, не грѣши, не чува нищо — като светия. Защо ви е този умрѣлъ светия? Той не поглежда къмъ чуждитѣ жени. Какво лошо има въ гледането на чуждитѣ жени? Да гледашъ една чужда жена, за да вземешъ нѣщо отъ нея, да я оберешъ, това гледане не е на мѣсто. Но ако я гледашъ като болна жена, на която влизашъ въ положението и желаешъ да й помогнешъ, това гледане е на мѣсто. Ако гледашъ една разпусната жена и търсишъ начинъ да й покажешъ пѫтя, безъ да я изобличишъ, безъ да й кажешъ, че е въ лошъ пѫть, това гледане носи благословение. Лошиятъ животъ крие богатство въ себе си. Ако можешъ да го впрегнешъ на работа, ти ще станешъ богатъ човѣкъ; ако не знаешъ, какъ да го впрегнешъ на работа, ще плащашъ голѣми данъци и ще обеднѣешъ. Не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е грѣшенъ, но да мислите върху грѣха. Има нѣщо лошо въ грѣха, но за онзи, който върши грѣхове и не може да ги изправя. Обаче, за мѫдреца грѣхътъ е богатство. Казва се, че Христосъ слѣзе на земята и понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Значи, презъ две или три хиляди години Богъ слиза на земята да вземе грѣховетѣ на хората. Така Той внася хармонията въ живота. Питате: Кѫде носи Богъ грѣховетѣ? Кѫде ги хвърля? Не ги хвърля Той, но ги преработва: отъ вѫглени Той ги превръща въ диаманти. Грѣховетѣ и престѫпленията на хората Той превръща въ добродетели. Човѣшкитѣ престѫпления сѫ Божии добродетели, а Божиитѣ добродетели сѫ човѣшки престѫпления. — Кога? — Когато не се разбиратъ. Казвашъ: Не мога да живѣя като Бога. — А можешъ да грѣшишъ? Говоришъ за любовьта, казвашъ, че я разбирашъ, а, въпрѣки това, грѣшишъ. — Защо? — Защото си спрѣлъ вниманието си само върху една отъ формитѣ на любовьта. Тя има хиляди и милиони форми на изявление, а ти се спирашъ само върху една. Спирашъ вниманието си само върху момата, или момъка, отъ тѣхъ искашъ любовь. Това е неразбиране. Момата и момъкътъ, сестрата и братътъ сѫ полюси. Въ сестрата действува любовьта, а въ брата — мѫдростьта. Въ майката действува любовьта, въ бащата — — мѫдростьта. Майката е акумулаторъ, който събира енергията на любовьта отъ Божествения свѣтъ. Бащата е акумулаторъ, който събира енергията на мѫдростьта отъ Божествения свѣтъ. Ако не можешъ да живѣешъ съ баща си и майка си, ти ще бѫдешъ въ тъмнина. Сестрата е акумулаторъ, както майката; братътъ е акумулаторъ, както бащата. Гледай на окрѫжаващитѣ съ уважение и знай, че всѣки моментъ могатъ да ти бѫдатъ полезни. Учете се чрезъ сърдцето си да събирате енергиитѣ на любовьта — акумулатори да станете; чрезъ ума си да събирате енергиитѣ на мѫдростьта — акумулатори да станете. Ако не знаете, какъ да складирате въ сърдцето си енергиитѣ на живота и на любовьта, а въ мозъка си — енергиитѣ на свѣтлината и на мѫдростьта, вие всѣкога ще живѣете въ противоречия, ще бѫдете бедни и нещастни. Богати трѣбва да станете! Съ какво? — Съ енергията на любовьта и на мѫдростьта. Казвате: Защо ми е сърдцето? — То е машина, която възприема енергия отъ възвишения свѣтъ и я обработва. Главата на това сърдце е подчинена на Великото начало на живота. Затова се казва, че първо се е образувало сърдцето, а после главата. Когато първиятъ учитель на човѣчеството — Адамъ, умрѣ, хората изгубиха знанието си за небето. Тѣхното знание достигаше само до Сатурнъ, затова го поставиха глава на човѣка. Човѣшкиятъ мозъкъ символизира Сатурнъ — философътъ, критикътъ въ човъка. Когато вдигнешъ рѫцетѣ си нагоре, ти представяшъ човѣкъ, готовъ вече за работа. И като се молишъ, пакъ вдигашъ рѫцетѣ си нагоре — работишъ. Катоспуснешъ рѫцетѣ си надолу, ти дохождашъ до Сатурна, до противоречията на живота. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре и казва, че се задоволява съ малко: една малка колибка, единъ столъ, една маса и единъ креватъ. Той не говори истината. Самото вдигане на рѫце има отношение къмъ крайния предѣлъ на вселената. Затова, вдигни рѫцетѣ си нагоре и кажи: Господи, Творецъ на вселената, искамъ да Ти служа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това значи, да бѫдешъ Синъ Божи и да говоришъ, както Богъ ти е заповѣдалъ. Сегашнитѣ възпитатели на човѣчеството учатъ хората по другъ начинъ, а именно: малко да работятъ, малко да учатъ, малко да мислятъ, да избѣгватъ страданията и мѫчнотиитѣ. Ако обичашъ много, сърдцето ще си разстроишъ; ако учишъ много, умътъ ще пострада; ако работишъ много, тѣлото ще отслабне. Какво трѣбва да правишъ? Да съзерцавашъ. Това е криво разбиране. То не може да бѫде идеалъ на човѣка. Това сѫ ученици, които сѫ изгубили смисъла на живота. Много мѫже и жени следватъ пѫтя на факиритѣ, не работятъ, но само съзерцаватъ. Има работни жени и мѫже въ свѣта. Тѣ сѫ истински работници, творци за общото благо на човѣчеството. Жена, която не разбира работата си, вдига много прахъ. Взима метлата, вдига прахъ и така създава условия за образуване на дъжда. Мѫжътъ, като се върне вкѫщи, веднага отваря прозорцитѣ, провѣтрява кѫщата и я освобождава отъ праха. Жената мете, вдига прахъ и образува дъжда; мѫжътъ отваря прозорцитѣ, пречиства въздуха и образува вѣтъра. Жената чувствува, т. е. работи съ сърдцето; мѫжътъ мисли, т. е. работи съ ума. Като се съединятъ сърдцето и умътъ, тогава започва истинската работа. Нѣкой казва, че не обича да се моли. — Защо? — Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механиченъ процесъ, наистина, ще дотегне. Единъ евангелистъ завелъ детето си, деветгодишно момче, на молитвено събрание. Проповѣдникътъ обичалъ дългитѣ молитви и проповѣди, започвалъ съ Битие и свършвалъ съ Откровението. Детето стояло на колѣне половинъ часъ, заболѣли го краката, и най-после запитало баща си: Татко, скоро ли ще се свърши молитвата? — Нѣма да свърши скоро, ние сме едва въ пустинята. Много време ще мине, докато излѣземъ оттамъ и стигнемъ до Откровението. — Втори пѫть не ме води на това мѣсто, дето проповѣдникътъ ходи. Води ме на събрания, дето молитвата е кѫса. Хората, съ своитѣ разбирания, сами правятъ живота си несносенъ. Никой нѣма право да затруднява живота си, да го прави непоносимъ. Нѣкой иска да убеди хората, че животътъ е пъленъ съ мѫчнотии и страдания. Че има мѫчнотии и страдания въ живота, вѣрно е, но че цѣлиятъ животъ е само страдания, това не е право. Адътъ, който минава за мѣсто на страдания, пакъ не е само страдания; и тамъ има радость, музика и пѣсень. Адътъ представя коренитѣ на живота. Но животътъ не се състои само отъ корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи, отъ коренитѣ животътъ трѣбва да мине въ стъблото, а оттамъ въ клонетѣ, листата и цвѣтоветѣ. Коренитѣ на живота, т. е. адътъ, е вѫтре въ човѣка. Казваме, че човѣкъ се мѫчи вѫтрешно, но не постоянно. Да мислишъ, че мѫчението и страданието сѫ постоянни, това значи, да се заблуждавашъ. Тѣ сѫ временни нѣща. Считайте ги за привилегия, дадена на човѣка, за да се изяви Богъ. Ако много си страдалъ и намѣришъ човѣкъ, предъ когото изкажешъ скръбьта си и ти олекне, не ти ли се е изявилъ Богъ? Между тебе и този човѣкъ се създаватъ добри, приятелски отношения. Ти казвашъ: Страданието ми има смисълъ, защото намѣрихъ единъ приятель въ живота си. Здравиятъ може да вземе половината отъ страданието на болния и да облекчи положението му. Като отиде при здравия, болниятъ оздравява; като отиде при щастливия, нещастниятъ става щастливъ. Като отиде при умния, глупавиятъ поумнява. Това сѫ полюси, които се привличатъ и си взаимодействуватъ. Правило въ живота е: ако искашъ да станешъ щастливъ, не ходи при нещастенъ. Ако искашъ да се обмѣнишъ съ нѣкого, чети живота на великитѣ хора — светни, гении, Учители на човѣчеството. Тѣ сѫ гледали оптимистично на живота и съ това сѫ оказали влияние на хората. Едно се иска отъ човѣка: добро желание да изправи погрѣшкитѣ си и да придобие нѣщо ценно въ живота си. Единъ виденъ писатели направилъ много дългове, които не могълъ да изплати навреме. Когато кредиторитѣ дошли да искатъ дължимата отъ него сума, той имъ казалъ: Имамъ всичкото добро желание да платя дълговетѣ си, но ще ви моля да ми дадете малко време, докато се справя съ тѣхъ. Тѣ задоволили желанието му, и той започналъ постепенно да плаща. Сега и отъ васъ се иска добро желание да плащате дълговетѣ си, а отъ Господа — да ви даде време. Има една опасности за човѣка, че като му е дадено време, той е недоволенъ отъ живота си и не иска да работи. Тогава Богъ казва: Доведете го тукъ, да се помѫчи малко. Виждате, че този човѣкъ започва да пожълтява, да слабѣе, докато отиде на другия свѣтъ. — Какво стана съ този човѣкъ? — Извикаха го горе, отдето отново ще го върнатъ на земята при по-добри условия. И това е добре, но за предпочитане е да използуваме условията на земята, тукъ да сме доволни отъ живота и да работимъ. Какво ще стане, ако подпушите изворитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината? Или, какво ще стане съ васъ, ако подпушите изворитѣ на вашата мисъль, на вашето чувство, на дишането, на яденето и на движението ви? Нѣкои казватъ, че чувствата развалятъ човѣка. Не е така. Подпушването на чувствата разстройва човѣка, а не самитѣ чувства. Ето защо, оставете чувствата и мислитѣ свободно да се проявяватъ. Като давате свобода на себе си, дайте свобода на окрѫжаващитѣ. Ако мѫжътъ на вашата съседка не се отнася добре съ нея, не я настройвайте противи него, но кажете на съседката си: Твоятъ мѫжъ е отличенъ човѣкъ, не обръщай внимание на думитѣ му. Той е добъръ, нѣма намѣрение да те, обижда. Не говорете лошо нито за мѫжа, нито за жената. Така тѣ ще се примирятъ по-лесно, отколкото като говорите лошо за тѣхъ. Като ученици, стремете се да виждате доброто въ човѣка. Погрѣшкитѣ му туряйте настрана. Тѣ сѫ остатъци отъ миналото, отъ стария животъ. Старото е дългъ, който постепенно ще изплащате — време ви е нуждно само. Какво представятъ 100 — 200 лв. дългъ предъ милионитѣ наследство, които ви очакватъ? Че имате малъкъ недостатъкъ, това е нищо предъ милионитѣ, които носите въ себе си. Ще платите малкия си дългъ. Гледайте оптимистично на живота. Нѣкой 50—60 годишенъ човѣкъ, като не разбира живота, казва: То се вижда, че ще се мре. Така е, ще се мре, но и като умирашъ, да дойдатъ сватове при тебе. Какво е положението на момата, когато идатъ сватове въ дома й? Тя се радва, мечтае, че новъ животъ я чака. Ако не дойдатъ сватове за нея, тя напуща кѫщата, т. е. умира. Сватове трѣбва да дойдатъ за момата — да я изпратятъ отъ дома й тържествено. Трѣбва ли момата да забѣгне сама, безъ сватове, да не могатъ да я намѣрятъ? Нѣкои моми избѣгватъ отъ домоветѣ си, особено когато майката е мащеха. За да се изнесе тежкото й положение, служатъ си съ израза: Мечка ставамъ, но въ дома си не се връщамъ. Така казва момата, която живѣе при своята мащеха. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, отъ благата, които му сѫ дадени, прилича на мома, напуснала дома си и забѣгнала въ гората. Какво ще спечелишъ въ гората? Бѣгашъ отъ живота, не искашъ никого да видишъ, не вѣрвашъ въ доброто. Богатъ си, но и на богатството не се радвашъ. Радвай се на онова богатство, което не се губи и никой не може да го отнеме. Има нѣщо въ човѣка, което никога и отъ никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плъть“, или змията въ човѣка. Тя е голѣмата змия въ свѣта, която е умна, будна — никога не спи. Тя живѣе въ всѣки човѣкъ, още отъ раждането му, но въ спещо състояние, и постепенно се пробужда. Съ пробуждането й, между духа и нея, започва борба. Който не знае, какъ да подчини змията на себе си, натъква се на голѣми бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голѣмо богатство. Нѣкой казва: Да унищожимъ плътьта! Ти не знаешъ, че като унищожишъ плътьта, ще умрешъ. Докато змията действува въ тебе, и ти ще живѣешъ; щомъ тя престане да действува и започне да умира, заедно съ нея и ти умирашъ. Въ живота на змията е животътъ на човѣка. Казвашъ: Защо Господъ не премахне злото? — Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Богъ предпочита съществуването на единъ свѣтъ съ змии, но съ животъ въ него, отколкото единъ мъртавъ, пустъ свѣтъ безъ змии, но и безъ животъ. Змията е за предпочитане предъ смъртьта. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, бѣха поставени предъ дървото за познаване на доброто и на злото, да научатъ правилата и законитѣ, чрезъ които да се справятъ съ змията, да използуватъ нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие въ дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи съ нея. Тя взе плода, който змията й даде, яде отъ него и отиде при Адама, и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътьта, нито мѫжътъ го разреши. Въ това положение се намиратъ и сегашнитѣ хора. Всички хора трѣбва да се върнатъ назадъ, да разрешатъ този въпросъ. Безъ това разрешение не могатъ да вървятъ напредъ. Този пѫть е неизбѣженъ. Богъ нѣма да го мине заради насъ. Той слиза на земята между насъ, учи ни да разберемъ законитѣ на живота, но нѣма да ни избави отъ страданията, отъ змията. Всички трѣбва да се учите отъ нея. Тя крие въ себе си великитѣ тайни на живота. Духътъ се намира въ непрестанна борба съ нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно съ нея, и вие ще умрете. Казвашъ: Не ми се живѣе вече срѣдъ тия страсти, които бушуватъ въ мене. — Радвай се, змията се е събудила въ тебе. Съ събуждането й, животътъ се е проявилъ въ тебе. Ще служишъ на Бога, а съ тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христосъ — Синътъ Божи, дойде на земята заедно съ змията — съ плътьта. Той бѣше духъ, но се облѣче въ плъть, прие рабски образъ и се смири. Понеже разбираше законитѣ, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. Бѫдете свободни и следвайте правия пѫть. Вие ще разрешите този великъ въпросъ чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта и чрезъ истината. Така ще приложите любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си и истината въ волята си. Не мислете, че умътъ ще намѣри пѫтя на истината. Умътъ е простъ слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуватъ. Какво знае умътъ? Какво разбира той? Знае нѣщо за желѣзото, за златото; знае нѣщо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветенъ въ дълбокитѣ тайни на живота. Има нѣща, които човѣкъ възприема вѫтрешно, не съ ума си. Той предчувствува нѣща, които ще станатъ въ бѫдеще, следъ 10—15 години. Значи, има нѣщо по-високо отъ човѣшкия умъ. Богъ оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Онова скритото въ човѣка, то е Божествено. Казва се за сърдцето „грѣшното сърдце.“ Богъ не иска отъ човѣка грѣшното сърдце, но онова, въ което живѣе заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живѣе въ човѣка, тя крие въ себе си половината богатство па козмоса. Всички скъпоценности, които съществуватъ въ свѣта, сѫ на нейно разположение. Ако можешъ да й станешъ господарь, всички нейни богатства и скъпоценности минаватъ въ твоитѣ ръце. Не можешъ ли да й станешъ господари, ще си останешъ последенъ беднякъ. Отъ това зависи твоето богатство — господарь да й станешъ. Срѣденъ пъть нѣма. Нѣкой мисли, че ще спуснатъ колесница отъ небето и съ нея ще възлѣзе нагоре, като пророкъ Илия. Знаешъ ли, какъвъ бѣше животътъ на Илия? Той мина презъ голѣма дисциплина. За да го взематъ съ колесница, животътъ му не бѣше обикновенъ. Приятно е човѣкъ да има такава колесница, да говорятъ за него, както говорятъ за пророкъ Илия. Той мислѣше, че е силенъ човѣкъ, но като видѣ жената, уплаши се и избѣга въ пустинята. Той не разбираше жената, но Богъ му даде добъръ урокъ. Отъ ревность къмъ Бога, той изкла 400 пророци. Господъ му каза: Ти изкла моитѣ пророци, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да ми служишъ. Сега и твоята глава ще снематъ. Като видѣ, какво го чака, той избѣга въ пустинята и каза: Господи, опасна е тази жена. Той чу първо гласа на Бога чрезъ бурята, чрезъ огъня и се скри. После чу тихия гласъ на Бога и се засрами. Така той позна жената, разбра, какво представя тя, но плати съ живота си. Като напущаше пустинята, Илия намѣри своя замѣстникъ — Елисей, земедѣлецъ. Като мина край него и го повика, Елисей напусна нивата си, принесе жертва на Бога и тръгна следъ Илия. Казаха на бащата на Елисея, че синъ му напусна нивата и принесе въ жертва воловетѣ, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана единъ отъ великитѣ пророци. Всички имате опитностьта на Илия, но трѣбва да чуете тихия гласъ на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това нѣма да стане въ единъ моментъ, но следъ като запалите огъня. И огъньтъ нѣма да се запали изведнъжъ, да избухне — постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъжъ да станете радостни — това е невъзможно. Голѣмата радость не показва още, че сте на правия пѫть. Радостьта, която иде и изчезва, не показва, че сте на правия пѫть. Тази радость не е естествена. Тя не води къмъ естествено развитие. Радостьта ви трѣбва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сѣнки, но радостьта не трѣбва никога да се прекѫсва. Ще дойдатъ и страдания, но тѣ не трѣбва да прекѫсватъ радостьта. Ще дойдатъ скърби, беднотия, но и тѣ не трѣбва да ви лишаватъ отъ радостьта. Нѣкой казва, че е християнинъ. Какво отъ това? Какво особено си постигиалъ? Азъ се учехъ преди епохата на християнството, още преди Адама бѣхъ християнинъ. Какво отъ това? Ако азъ носѣхъ вашия умъ, нищо нѣмаше да направя. Не се водѣхъ по чужди умове, както и сега не се водя. Пита ме нѣкой, какво намирамъ въ тия будали, че имъ проповѣдвамъ. Азъ намѣрихъ въ тѣхъ това, което той никога не би намѣрилъ. — Какво особено има въ тѣхъ? — Тѣ сѫ. най-богатитѣ хора на свѣта, голѣми банкери сѫ. Всѣки отъ тѣхъ, като подпише единъ чекъ, чудеса прави. Тѣ не сѫ прости хора, както изглеждатъ. — Ти се шегувашъ съ мене. Питамъ: Какво трѣбва да кажа на този човѣкъ? Така гледамъ на човѣка. Богъ е създалъ човѣка, и азъ виждамъ въ неговото лице Божията мѫдрость. Той, като гледа на хората, като на будали, какво търси между тѣхъ? Азъ предпочитамъ да живѣя съ будали, отколкото безъ тѣхъ. Азъ се интересувамъ и отъ мушицата, като Божие създание. Единъ човѣкъ съ отчаялъ отъ живота, почувствувалъ се самотенъ, никой не го обичалъ, никой не мислѣлъ за него. Това било презъ едва мрачна зимна нощь. По едно време една мушица излѣзла отнѣкѫде и започнала да се върти около него. Обиколила нѣколко пѫти главата му и се скрила. Той почувствувалъ, че нѣщо топло, приятно го обхванало; разбралъ, че не е самъ, че има нѣкой да го обича. Давайте цена и на малкитѣ нѣща. Не казвайте, че хората сѫ будали, смахнати, извѣяни. Всички хора, съ които се срѣщате, сѫ еднакво важни и ценни. Ще срещнешъ нѣкой човѣкъ и ще поговоришъ съ него само петь минути, съ другъ — десеть минути. Колкото време и да сте се срещнали, всичко е ценно, смислено. А съ тѣзи, съ които постоянно се срѣщате, можете само да благодарите. Много говорѣлъ нѣкой, че дотѣгалъ. Ако чешмата нѣма кранъ, отдето да изтича водата, какъ щѣше да се прояви? На какво се дължи величието на голѣмитѣ философи, музиканти, поети, учители? На любовьта на хората — все има нѣкой да ги обича, и тѣ да обичатъ нѣкого. Поетътъ пише, излива сърдцето си, но нѣкой го обича, и той обича нѣкого. Кой е този, който го обича и когото той обича? — Нѣкои го нари-чатъ Богъ, други — майка, баща, братъ, сестра, приятель. Този, именно, който ви обича, е потикъ за васъ, да се проявите. Отде ще дойде тази сила, този потикъ, не знаете. Нѣкой има само единъ приятель, който го обича, но задъ него се криятъ още хиляди приятели, за които той никога не е помислялъ. Хилядитѣ приятели влизатъ въ единия приятель, когото виждате и който ви подтиква. Ще видите, че задъ единъ вашъ приятель стоятъ хиляди негови приятели, негови дѣди и прадѣди. Ако се върнете до Адама, ще видите тази нескончаема редица отъ ваши приятели. Всички души сѫ свързани въ едно неразривно цѣло. Да остане въ ума ви мисъльта, не да напуснете вашитѣ приятели, вашитѣ братя и сестри, но да съзнаете връзката, която сѫществува между васъ като души. Вие сте минали презъ различни положения, всичко сте опитали: женили сте се и разженвали, яли сте и пили; били сте поети, учени, философи, музиканти, какви ли не сте били. Минали сте презъ дълъгъ пѫть на опити. Казвате, че животътъ ви е дотегналъ. Какво искашъ да станешъ, поетъ ли? Колко пѫти си билъ поетъ! Колко пѫти си битъ за своята поезия! Пишешъ нѣщо за отечеството си, минавашъ за добъръ патриотъ. Патриотитѣ одобряватъ стихотворението ти, хвалятъ те, но онѣзи, които не сѫ патриоти, те ругаятъ, биятъ, че си поощрявалъ хората къмъ война. Нѣкой добъръ проповѣдникъ поучава хората, учи ги на добро, и тѣ сѫ доволни отъ него. Но други не сѫ доволни отъ проповѣдитѣ му, много размеквалъ сърдцата имъ, трѣбвало по-корави сърдца за суровитѣ условия на живота. Колко проповѣдници се връщали въ домоветѣ си съ пукнати глави! Вь единъ малъкъ американски градъ изпращали всѣка година новъ проповѣдникъ. Въ града имало единъ човѣкъ, който билъ голѣмъ безвѣрникъ и, на края на годината набивалъ проповѣдника, да го накара да мисли, какво говори. Той му казвалъ: Нѣма защо да заблуждавашъ хората. Проповѣдникътъ бивалъ принуденъ да се върне, отдето е дошълъ, или съ пукната глава, или съ счупена рѫка. Никой не се съгласявалъ да отиде въ този градъ да проповѣдва. Единъ денъ епископътъ събралъ всички проповѣдници отъ енорията си, да види, кой е готовъ да отиде въ този градъ. Никой не се решавалъ. Епископътъ отправялъ молбата си къмъ този, къмъ онзи, но всички отказвали. Най-после, единъ младъ, снаженъ и здравъ човѣкъ се съгласилъ да отиде въ опредѣления градъ. Какво направилъ той? Още съ пристигането си, разбралъ отъ граж-данитѣ, кой е героятъ, който биелъ проповѣдницитѣ, и си казалъ: Вмѣсто да чакамъ той да ме бие, азъ ще го набия пръвъ. Причакалъ го единъ недѣленъ день на пѫтя, хваналъ го, вързалъ му рѫцетѣ и краката и го набилъ добре. Следъ това го закаралъ на събранието, турилъ го близо до амвона и свободно си проповѣдвалъ. Героятъ слушалъ проповѣдьта, харесала му и се обърналъ къмъ Бога. Да обърнешъ човѣка къмъ Бога, това значи, да подчинишъ змията на духа въ себе си. И вие, като младиятъ проповѣдникъ, ще хванете безвѣрника въ себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете предъ амвона, да слуша Божието Слово. Когато се обърне къмъ Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане братъ. Това изисква Новото учение: неприятелитѣ ви да станатъ ваши приятели. Тогава вашитѣ противоречиви мисли, чувства и постѫпки ще ви станатъ приятели и ще взематъ участие въ вашия животъ. Нищо старо не хвърляйте, но превърнете го въ слуга, съ васъ заедно да служи на Бога. Тази беседа е за новата година, която ви поздравява по особенъ начинъ. Ако ви поздравява по старъ начинъ, тя е стара година. Сега азъ не искамъ да бѫдете много меки, но не искамъ да бѫдете и много корави; не искамъ да бѫдете много бедни, но не искамъ да бѫдете и много богати. Искамъ да бѫдете богати, въ пълния смисълъ на думата, да носите товара си, безъ да се уморявате; искамъ да бѫдете учени, безъ да се възгордявате; искамъ сърдцата ви да бѫдатъ пълни съ любовь, безъ да се разкашквате. Искамъ сърдцата ви да бѫдатъ чисти, пълни съ бистра вода, да поливате градинитѣ си, да превърнете земята на рай. Богъ е Любовь, нѣма защо да се страхувате. Богъ ще бѫде на единия край на вашия животъ, а вие — на другия. Богъ е Създатель на всичко! Ние да бѫдемъ ценители на това, което Той е създалъ. Да бѫдемъ ценители на любовьта. И тогава, който иска да стане поетъ, да пише поезии, да постигне желанието си. Не съмъ противъ вашето желание, но стани такъвъ поетъ, до когото никой да не смѣе да се докосне, да чупи главата му. Бѫдете и богати, но богатството да не ви причинява нещастия. Бѫдете любещи, но да радвате хората съ любовьта си. Като любите, отворете всички врати на затворитѣ, да пуснете затворницитѣ на свобода. Всички вѫглени на миналото трѣбва да се превърнатъ на диаманти. Лесно се говори, мѫчно се изпълнява. Така е, и азъ съмъ правилъ опити, зная, че мѫчно се превръщатъ недостстъцитѣ въ добродетели. Лесно е да изцапашъ нѣщо, но мѫчно се чисти изцапаното, да го облагородишъ и туришъ на работа. Ако си сприхавъ, и християнинъ да бѫдешъ, пакъ сприхавъ ще си останешъ. Понеже си уменъ, като дойде нѣкой, нѣма да му казвашъ, че си сприхавъ, но ще му кажешъ: Рѣката ми е доста дълбока. Не влизай вѫтре, да не се удавишъ. Ако знаешъ да плавашъ, влѣзъ вѫтре; ако не знаешъ, стой настрана. — Защо не направи рѣката си по-плитка? — Такава е рѣката ми, дълбока, не мога да я измѣня. Едно време бѣше по-плитка, имаше много тиня, но следъ като я изчистихъ, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. Канализирахъ я, направихъ я плавателна и дълбока. Корабитѣ свободно плаватъ, нѣма опасность за тѣхъ, но хората могатъ да се удавятъ. Животътъ на нѣкои хора е дълбока вода. Ако не знаешъ да плавашъ, ще се удавишъ въ тѣхния животъ. Тѣ не сѫ виновни за това, но като минавашъ край тѣхъ. ще бѫдешъ внимателенъ, да не паднешъ въ водата имъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че рибкитѣ, децата на голѣмитѣ риби, не могатъ да се оцапатъ въ водата. Следователно, и ние, като деца на Бога, не можемъ Да се оцапаме. Ако случайно попаднемъ въ нѣкоя мѫтна вода, можемъ да се оцапаме, но това не е голѣма грѣшка. Ако си се окалялъ, ще влѣзешъ отново въ чистата вода и ще се измиешъ. Като знаете това, не казвайте, че животътъ не е чистъ. Щомъ живѣешъ и се движишъ въ Бога, не можешъ да се окаляшъ. Ако умътъ ти временно не работи, не мисли, че е загасналъ. Нѣкѫде е станало малко нарушаване въ инсталацията, но лесно ще се поправи. Нѣкой пѫть не можешъ да обичашъ. — Защо? — Защото живѣешъ въ областьта на егоизъма, живѣешъ само за себе си. Трѣбва да влѣзешъ въ идейната любовь, която има предъ видъ благото на всички. Докато живѣешъ въ тѣсния крѫгъ на егоизъма, „светия“ си; излѣзешъ ли отъ този крѫгъ, напущашъ светийството. Когато влѣзешъ въ общение съ много хора, ще се натъкнешъ на тѣхнитѣ мисли и ще видишъ, че тѣ не мислятъ като тебе. Приятно ми е да изучавамъ вашата мисъль, макаръ че не мислите като мене. Нищо лошо нѣма въ това. Нѣкой мислѣлъ едно време по единъ начинъ, а сега по другъ начинъ — нищо отъ това. Колко пѣвци има, които едно време сѫ пѣли. много добре, а сега не пѣятъ така. Много естествено, простудило се е гърлото имъ, и гласътъ имъ се изгубилъ. Помнете: Никой не може да живѣе самъ. Щомъ не можешъ да живѣешъ самъ, пази правилото: Живѣй близо до Бога, близо до ближния си и близо до себе си! Изучавайте тази близость и се ползувайте разумно отъ нея. Щомъ си близо до Бога, имашъ отношение къмъ Него. Той не ти казва, какво да правишъ, но наблюдава, доколко си досѣтливъ, да направишъ това, което Му е приятно. Нѣма да слѣзе ангелъ отъ небето, да ти каже, какво да правишъ, но ти самъ трѣбва да се сѣтишъ; като видишъ, че едно сираче плаче на пѫтя, да разберешъ, отъ какво има нужда, и да му помогнешъ. Детето се радва, и ти се радвашъ. И Богъ, Който те наблюдава, е доволенъ, че се е намѣрилъ човѣкъ да изпълни Неговата воля. Детето е плакало, молѣло се, да му помогне нѣкой. Ти влѣзе въ положението на детето и му помогна. Това се иска отъ човѣка: да е досѣтливъ, да изпълнява Божията воля. Може и ангелъ да слѣзе отъ небето, да изпълни Божията воля, но друга работа има той. Хората трѣбва да изпълняватъ Божията воля на земята; ангелитѣ ще вършатъ онази работа, която хората не могатъ да свършатъ. Това е новото разбиране за живота и за отношенията на хората къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Какъ се разбира Божията воля? Ако си светия, лесно можешъ да я разберешъ. Първо се запитай, светия ли си, свѣщь ли си, могатъ ли хората на твоята свѣтлива да четатъ. Могатъ ли съ твоята топлина да запалятъ огнището си, да опекатъ хлѣба си и да сварятъ яденето си? Ако палишъ огъня на хората, светия си; ако само димъ правишъ, никакъвъ светия не си. Подъ „светия“ вие разбирате образитѣ на светиитѣ въ църквата. Де сѫ самитѣ светии? Споредъ мене, светии сѫ онѣзи, които освѣтяватъ и отопляватъ стаята ми. Често седа около печката и си мисля нѣщо. Наблюдава ме нѣкой и си казва: Какво ли мисли Учительтъ? Нищо не мисля, разговарямъ се съ топлината на печката. Тя е светия, който влѣзълъ въ печката. — Какъ да разберемъ това: буквално, или преносно? Право е и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Азъ седа около печката и мисля за всички, които взеха участие въ доставянето й: нѣкои я правиха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а азъ се топля на нея. Това е любовьта на тия хора. Тѣ донесоха топлината, и печката топли. Азъ мисля и изпращамъ своята благодарность къмъ Бога, както и къмъ всички онѣзи, които сѫ работили и работятъ за общото благо. Въ благодарностите се заключава философията на живота. Да благодаримъ на Бога, за да просвѣтне умътъ ни и да се облагороди сърдцето ни! Да влѣземъ въ Бога и да бѫдемъ носители на Неговата мисъль! Това носи новат,а година. Христосъ казва: „Ще потече като жива вода.“ Мислете право и разбирайте право, да потече животътъ въ васъ, като свѣтлина и топлина. Единъ день, когато станете светии, и вие ще влѣзете въ нѣкоя печка. Засега, обаче, сте свободни. И този светия, отвреме - навреме, е свободенъ. Тогава ние казваме, че печката не гори. Като истине стаята, светията пакъ влѣзе въ печката. Топля се, ямъ хлѣбъ, дишамъ въздухъ и благодаря на всички разумни сѫщества, които сѫ работили за доставяне на необходимитѣ нѣща за цѣлото човѣчество. Нѣкой ме пита, какво мисля. Мисля за Божията любовь и за живота, който изтича отъ нея. Мисля за Божията мѫдрость и за свѣтлината, която изтича отъ нея. Мисля за Божията истина и за свободата, която изтича отъ нея. Мислете и вие така. Това е правиятъ пѫть за размишление — да отправяте мисъльта си къмъ ония сѫщества, които работятъ. Не е позволено, при великитѣ блага и жертви, които ни се даватъ, да бѫдемъ недоволни. Единъ день ще влѣзешъ като слуга въ печката. Това е образъ, който може да разберете и по буква, и преносно. Ще влѣзешъ въ живота и ще те накаратъ да свършишъ една неприятна работа. Ако имашъ любовь, ще я свършишъ добре и ще научишъ отъ нея това, което по другъ начинъ не можешъ да научишъ. За да познаешъ душата на нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да влѣзешъ въ особени отношения съ него, както Христосъ влѣзе въ свѣта и го позна. Само така Христосъ можа да разбере и познае човѣшката душа. Той разбра свѣта, позна човѣка и научи великия урокъ на послушанието. Презъ голѣми изкушения и изпитания мина Христосъ, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да го отмине горчивата чаша, но не можа — трѣбваше да я изпие. Той лѣкуваше болни, възкресяваше мъртви, но на себе си не можа да помогне. Трѣбваше да мине презъ голѣми противоречия. Когато бѣше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: Мѫдрецо, спасителю на свѣта, не виждашъ ли, че Богъ те е изоставилъ и не се интересува за тебе? Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, Господи, защо си ме оставилъ?“ Като мина и това противоречие, Той каза: „Въ Твоитѣ рѫце, Господи, предавамъ душата си. Да бѫде Твоята воля!“ Презъ голѣмъ изпитъ мина Христосъ. Лесно се говори за страданията, но мѫчно се понасятъ. Христосъ мина презъ такива страдания, като че вселената се рушеше. Всички хора минаватъ презъ страдания, но сѫ едва въ началото на голѣмитѣ страдания. Вие нѣма да бѫдете заковани на кръста, но все ще ви турятъ едно малко кръстче на главата; ще ви затворятъ въ сандъкъ и ще ви кажатъ: Опитай се да излѣзешъ! Онѣзи, които ви обичатъ, ви правятъ добро: турятъ дъски отгоре, да не взематъ богатството ви. Змията знае, че богатството ви е заровено, и започва да чопли, докато вземе всичко. Следъ време, като разкопаятъ, нищо не намиратъ, освенъ мертецитѣ* — богатството е ограбено. Душата не е въ земята. Тя излиза отъ тѣлото съ духовната си дреха, която е еластична, пъргава — приятно е да се движишъ съ нея. Съ тази дреха ти се чувствувашъ младъ, подвиженъ. Опитай се да вкарашъ душата въ физическото тѣло, следъ като го е напуснала! Накарали единъ светия да влѣзе въ тѣлото си, но той се отказалъ. — Мирише това тѣло, не искамъ да влѣза въ него. — То е твоето тѣло, отговорили му близкитѣ. — Не искамъ да влѣза въ него. Физическото тѣло е временно жилище на човѣка. Павелъ казва: „Ако физическото тѣло се разруши, има друго тѣло — нерѫкотворено, за което сега се приготвяме.“ Трѣбва да се готвимъ за новото, което иде въ свѣта. Ще дойде день, когато душата ще бѫде независима отъ тѣлото. Душата е безсмъртна, тѣлото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза въ тѣлото, човѣкъ минава презъ мѫчения и страдания. И сега излизате отъ тѣлото си и влизате, но несъзнателно. Малцина могатъ да правятъ това съзнателно и по желание. Нѣкой иска да излѣзе отъ тѣлото си, но не знае, де е вратата за излизане. Ако не знаешъ, де е вратата на автомобила, какъ ще излѣзешъ отъ ного? Следете, какво става съ васъ при заспиване. По-нѣкога, като заспивашъ, чувашъ нѣкакво фучение, изгубвашъ съзнание и правишъ опитъ да излѣзешъ вънъ. Това фучение, или скърцане е подобно на отваряне на нѣкаква ръждясала врата. Следъ това сънувашъ, че си свободенъ, ходишъ нѣкѫде, разхождашъ се. После виждашъ, че нѣкой те гони; влизашъ въ една, въ втора кѫща, качвашъ се по покривитѣ, докато успѣешъ да влѣзешъ въ една стая — твоето тѣло. Тѣлото представя стая, или цѣла кѫща. Като влизашъ въ тѣлото си, знаешъ, отде влизашъ; като излизашъ, не знаешъ, отде си излѣзълъ. Трѣбва да се научишъ, отде се излиза. Всички хора посрѣщатъ гоститѣ си любезно, но скоро имъ се насищатъ. Въ това отношение, тѣ знаятъ само една врата — да посрѣщатъ любезно. Тѣ приличатъ на онзи проповѣдникъ, на когото дошълъ гостъ. Проповѣдникътъ го запиталъ: Скоро ли ще си отивашъ? — Не мисля да си отивамъ скоро. Имамъ желание да остана повече време при васъ, не бързамъ. — Ако те чакатъ вкѫщи? Побързай да си отидешъ, да не се безпокоятъ за тебе. Не му казалъ направо да си отиде, но съ заобикалки: че жена му ще го чака, че децата му ще се тревожатъ за него. Сѫщиятъ законъ се отнася и до страданието. Нѣкой пѫть ви нападне едно страдание и ви мѫчи. Задъ страданието се крие нѣкое сѫщество, нѣкой вашъ познатъ отъ миналото, който ви се оплаква, че е изгубилъ нѣщо ценно, че е нещастенъ. Ти слушашъ, какъ ти се оплаква, и казвашъ, че страдашъ. Значи, страданието не е твое, но на сѫществото, което се крие въ тебе. Както скръбьта не е твоя, така и радостьта. Нѣкой пѫть и радостьта ти се крие въ нѣкой твой познатъ отъ миналото, който скача, радва се. Значи, скръбьта и радостьта ви сѫ чужди. На васъ остава само едно: да различавате своитѣ радости и скърби отъ чуждитѣ. Чуждата радость и скръбь лесно изчезватъ, а вашитѣ сѫ дълготрайни. Като не познавашъ закона, ако изгубишъ радостьта си, казвашъ: Отиде ми радостьта, взеха ми я. Никой не ти я взелъ. Тази радость е твой гостъ, на чийто разноски си ялъ и пилъ. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само часть отъ своето ухание, и ти страдашъ. Ще знаешъ, че никой на никого не може да отнеме радостьта, освенъ онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастенъ, че си му отнелъ радостьта; ти мислишъ, че нѣкой е открадналъ твоята радость. И дветѣ положения сѫ невѣрни. Ако ти можешъ да обърнешъ една душа къмъ Бога, тя ще ти бѫде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнешъ човѣка къмъ Бога, но трѣбва да знаешъ, какъ да му помогнешъ, да се освободи отъ страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно. Защо идатъ страданията? И докога човѣкъ страда? — Докато приеме страданията като методъ за възпитание и започне да ги носи съ радость. Какъвъ смисълъ има да разказвашъ на всички, че страдашъ? Нѣкой страда, отива при приятеля си, да му разказва страданията си. Приятельтъ му започва да говори за своитѣ страдания. Следъ това двамата отиватъ при трети свой приятель, да му кажатъ, какви страдания иматъ. Третиятъ говори за своитѣ страдания. После се събиратъ четирима, петима — всички говорятъ за страданията си. Азъ стоя и слушамъ тия оплаквания и предлагамъ да купя страданията имъ. Щомъ ги купя, всички ставатъ радостни и доволни. Това, отъ което човѣкъ се нуждае, трѣбва да му го даде нѣкой: или хората, или Богъ, Другояче казано: Всѣко желание на душата трѣбва да се задоволи. Това е законъ, това е новото разбиране, това е истинско служене. Ако единъ човѣкъ самъ не може да помогне, да извика втори, трети. Казватъ: Ако имаме пари, ще помогнемъ, но какво да правимъ, като нѣмаме пари? Всички сте богати. Що се отнася до паритѣ, това е последна работа. Като говоря така, и азъ плащамъ данъкъ на своето учение. Дойде нѣкоя сестра, оплаква се, че страда отъ стомахъ, отъ слабость, едва се държи на краката си. Азъ й говоря, но тя не иска да слуша, казва ми: Сега стомахътъ ме боли, не мога да слушамъ, какво ми говоришъ. Първо ми помогни да оздравѣя, че после ще ми проповѣдвашъ. Права е тя. Тогава й давамъ единъ съветъ и казвамъ: Иди въ дома си, ще оздравѣешъ. Следъ това вземи мотиката и иди на нивата да копаешъ. Следъ десетина дни тя дохожда пакъ при мене и ми благодари — оздравѣла вече. Но сега има нужда отъ пари. Азъ виждамъ, че нѣкой богатъ човѣкъ ще й помогне, затова й казвамъ: Върни се в кѫщи, ще получишъ това, отъ което се нуждаешъ. Както казвамъ, така става. Тя е доволна, вѣрва вече на думитѣ ми. Всички вие сте призвани да вършите Божията воля. Богати сте, имате възможность да вършите Божията воля тайно, въ душата си, поне въ малъкъ размѣръ. Всѣки самъ трѣбва да прояви инициатива, да не очаква да дойдатъ хора отвънъ да го подканятъ. Докато момата не се облѣче хубаво, не тури китка на главата си и не отиде на хорото да потропа, сватоветѣ нѣма да дойдатъ. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове нѣма да дойдатъ. Тя трѣбва да хвърли черната дреха и да напусне манастири. Всѣки домъ е храмъ, църква или манастиръ. Като напусне манастира, сватоветѣ ще дойдатъ. Въртенето на хорото е животътъ. Животътъ има смисълъ, а не смъртьта. Сватоветѣ осмислятъ живота. Следователно, докато има свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ волята, сватове има. Когато има свѣтлина въ ума, любовь въ сърдцето и свобода въ душата, сватоветѣ сѫ дошли вече. Има смисълъ въ тропането на хорото. Момата потропа, потропа и погледне наоколо. Правете преводи на всичко, което става около васъ. Ако тълкувате нѣщата правилно, вие ще се радвате на красивъ животъ. По-красивъ животъ отъ този, който имате, никъде не може да намѣрите. Тогава ще разберете, че и дрехата си даже не бихте смѣнили за царския животъ. За нищо на свѣта не смѣняйте положението си съ това и на най-щастливия човѣкъ. Вие сте и богати, и щастливи. Вашето положение е повече отъ това на пръвъ министъръ. Ако е въпросъ за свобода, и свобода имате. Какво повече искате? Отъ тази свобода, която днесъ имате, по-голѣма не може да ви се даде. Цѣлото човѣчество трѣбва да се повдигне поне една степень по-високо отъ това, съ което днесъ разполага, за да придобиете и вие по-голѣма свобода. Отъ день на день свободата ви се увеличава. Не само свободата ви се увеличава, но всичко, което имате: любовьта ви се увеличава, свѣтлината ви се увеличава — всичко се увеличава. Какво повече искате? Едно се иска отъ васъ: да работите, да бѫдете близо до Господа, близо до своя ближенъ и близо до себе си. Това изисква новиятъ животъ, който иде сега въ свѣта. Довечера ще се съберемъ да прекараме една вечерь между своитѣ близки. Ще сваримъ оризъ, ще приготвимъ малки хлѣбчета. Ще попѣемъ, ще посвиримъ малко и ще си поговоримъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 6 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ. ________________________ *мертек (тур.) – тънка греда, под керемидите на покрив; мартак

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинско познаване Размишление. Завършенитѣ процеси сѫ процеси на разочарование. Бѫдсте доволни отъ незавършенитѣ процеси. Питате за нѣщо: Какъвъ ще бѫде краятъ? Краятъ включва началото, а началото включва края. Сѫщото се отнася до причината и последствието. Въ причината се включва последствието, а въ последствието — причината. Посадишъ едно дърво и питашъ: Какъвъ ще бѫде краятъ? — Ще ядешъ плодъ. Това не е край, защото и втората, и третата година пакъ ще ядешъ плодъ отъ дървото. Какъвъ е краятъ на живота? — Смъртьта. Обаче, смъртьта нито е начало, нито е край. Ти мислишъ, че като си се родилъ, ще умрешъ. Значи, раждането е начало, смъртьта — край. Не е така. Виждашъ, единъ човѣкъ се движи. Пѫтьтъ, който изминава, означаваме съ права линия. Движи се човѣкъ по тази линия, на която е поставена една малка преграда, малка чъртичка. Тя показва процеса на раждането. Той расте, става голѣмъ и продължава да се движи по правата линия. На пѫтя си срѣща друга преграда — смъртьта. Задъ преградата не виждаме човѣка, но той продължава да се движи. Тѣзи процеси на виждане и невиждана наричаме раждане и смърть. Виждашъ нѣкого — родилъ се е; не го виждашъ — умрѣлъ е. Това сѫ. човѣшки понятия. Това сѫ впечатления, които постоянно се смѣнятъ. Започвашъ да ядешъ, взимашъ първата хапка и казвашъ, че е най-сладка. Колкото повече ядешъ, сладостьта намалява. Това е впечатление на вкуса. Всички хапки сѫ еднакво сладки, но вкусътъ постепенно се губи, и сладостите намалява. Обаче, всички хапки заедно внасятъ сила въ човѣшкия организъмъ. Какво внася яденето въ човѣка? — Сила. Какво внася музиката? — Бодрость. Като си попѣешъ или посвиришъ малко, ти се ободрявашъ. Но човѣкъ не е доволенъ отъ малкото. Той иска много да печели. Въ сѫщность, печалбата е нищо; въ единъ моментъ можешъ да изгубишъ това, което си печелилъ съ години. Като изгубишъ всичко, страдашъ. А като си попѣешъ малко, никой не може да ти вземе печалбата отъ пѣенето. Всички нѣща, които иматъ външенъ изразъ, сѫ преходни. Питашъ нѣкого: Какво спечели? — Спечелихъ това, което мога да изгубя. Мога да печеля, мога и да губя. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията. Защо се оплаква? — Дотегнала му. Той не знае, че сиромашията е важенъ процесъ въ природата. Гладенъ си, значи, сиромахъ си; ситъ си, значи, богатъ си. Това е истинскиятъ преводъ на богатството и сиромашията. Защо си сиромахъ? За да ядешъ. Защо си богатъ? За да престанешъ да ядешъ. Хората иматъ криво разбиране за богатството и за сиромашията. Споредъ тѣхъ, богатъ е онзи, който се облича добре, ползува се отъ уважението на хората. Това е човѣшко тълкуване. Външното обличане не носи щастие, и външното събличане сѫщо не носи щастие. Ако зимно време си облѣченъ съ кожухъ, добре ще ти бѫде. Но ако влѣзешъ съ кожуха въ топла стая, ще бѫдешъ нещастенъ. Всѣко нѣщо има значение, когато се приложи на време и на мѣсто. Кой се е родилъ облѣченъ, както хората се обличатъ? Има една тънка ризичка, съ която е обвито детето, но щомъ се роди, веднага го събличатъ. Който иде въ свѣта, прилича на млада булка — въ було е обвитъ. Щомъ се роди, т. е. влѣзе въ свѣта, веднага свалятъ булото му, искатъ да видятъ, какъвъ човѣкъ е той. Като снематъ булото, той започва да плаче и да се сърди. Близкитѣ му, като чуятъ плача, радватъ се и казватъ: Живо е, оживѣ вече! Това е вѫтрешенъ процесъ, който трѣбва да се разбере. Ако не се разбере, той остава неясенъ. Тогава трѣбва да вѣрваме. Вѣрата е вѫтрешенъ, непреривенъ процесъ. Презъ цѣлия животъ трѣбва да прилагаме вѣрата си, за да се усилва. Колкото повече се усилва, толкова по-добре. Нѣкой казва: Едно време вѣрата ми бѣше силна, но сега отслабна. На млади години човѣкъ вижда добре, на стари години зрението му отслабва. Значи, на млади години той има вѣра — добре вижда; на стари години вѣрата му отслабва — не вижда добре. Отъ какво отслабватъ очитѣ? Отъ много прахъ. Мислилъ, тревожилъ се, плакалъ, докато най-после очитѣ му прашасали и отслабнали. Като ставате отъ сънь, вие миете очитѣ си, но все пакъ оставатъ малки прашинки по тѣхъ, които намаляватъ зрението. Ако човѣкъ води чистъ и светъ животъ, никакви прашинки, никаква излишна материя нѣма да се натрупа на очитѣ му, и той ще има здрави, силни очи до дълбока старость. Ти се оглеждашъ въ огледалото и казвашъ: Остарѣхъ вече. Какво означава старостьта? Остарѣвашъ, защото самъ си внушавашъ тази мисъль. Кажешъ ли си, че ще остарѣешъ, че краката ти не държатъ вече, че рѫцетѣ ти треперятъ, всичко ще се сбѫдне. Както мислишъ, така става. Като остарѣешъ, какво постигашъ? — Нищо не постигашъ — отслабвашъ само и губишъ всичко. Това е кривъ пѫть на мислене. Ще кажешъ, че си напусналъ детинскитѣ работи. Какво си придобилъ отъ това? Нищо не си придобилъ. Ти си въобразявашъ, че като отидешъ на онзи свѣтъ, ще срещнешъ своитѣ близки. Де е този свѣтъ, не знаешъ. Де сѫ близкитѣ ти, не знаешъ. Говоришъ нѣща, които не знаешъ. Това не е реално. Де е реалностьта? — Въ васъ. Фотографнитѣ снимки реални ли сѫ? — Не сѫ реални, тѣ сѫ сѣнки на истинскитѣ образи. Наистина, като се проектиратъ върху платното, тѣ се движатъ като сѣнки. Въ широкъ смисълъ, външниятъ човѣкъ е сѣнка, проектирана върху екрана. Човѣкъ е вѫтре нѣкѫде, а не отвънъ. Външниятъ и вѫтрешниятъ свѣтъ се различаватъ. Виждате, какъ единъ капелмайсторъ маха съ рѫцетѣ си. Чудите се, защо маха. Това е времеиенъ процесъ. Когато музикантитѣ се научатъ да свирятъ добре, може и безъ махане на рѫце. Докато капелмайсторътъ маха съ рѫце, музикантитѣ още не сѫ готови. Сега, ако накарамъ нѣкоя отъ възрастнитѣ сестри да пѣе, тя ще се стѣсни и нѣма да пѣе. Тя се стѣснява да пѣе предъ други. Тя мисли, че салонътъ е пъленъ съ хора. Не, това сѫ сѣнки, проектирани върху екрана. Хората живѣятъ въ свой субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ и го проектиратъ навънъ, върху екрана. Ще кажете, че и сѣнкитѣ сѫществуватъ. Така е, има сѣнки въ живота, но тѣ не сѫ реални, а реалностьта е нѣщо вѫтрешно. Реалностьта не се пипа. Има нѣщо реално въ човѣка, но то е вѫтре нѣкѫде, не се вижда. Казвашъ, че рѫцетѣ, краката, сърдцето ти сѫ реални нѣща. Реални сѫ и тѣ, но мисъльта ти не е въ тѣхъ. Това, което мисли въ тебе, не е нито въ рѫцетѣ, нито въ краката, нито въ сърдцето ти — никѫде не се вижда. То е нѣкѫде въ мозъка ти, едва го чувствувашъ. Ти си въобразявашъ, че го виждашъ; това, което виждашъ, е само проява на реалностьта. Ти си тѫженъ, скръбенъ и мислишъ, че скръбьта ти е нѣщо реално. Ако скръбьта е реално нѣщо, де е тя? Ще кажешъ, че я чувствувашъ подъ лъжичката нѣкѫде. Колко тежи вашата скръбь? Азъ бихъ я претеглилъ. После, бихъ я купилъ; 20 хиляди лева бихъ далъ за една скръбь. Донесете ми скръбьта си въ едно шише, азъ веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбьта е нѣщо илюзорно, както и сиромашията. Казвашъ, че нѣмашъ петь пари въ джоба си. И това е илюзия. Казвашъ, че си скърбенъ, беденъ, гладенъ, но ако ти дадатъ една златна монета, скръбьта ти веднага изчезва. Каква скръбь е тази, която изчезва толкова скоро? Ти си скърбенъ, защото мислишъ, че си скърбенъ. Ако мислишъ, че си щастливъ, ще бѫдешъ такъвъ. Като ви посети скръбьта, не я крийте, но изнесете я вънъ, дайте й единъ хубавъ обѣдъ и си поговорете съ нея. Азъ съмъ се разговарялъ съ скръбьта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете следъ нея. Красива е скръбьта! За да не я познаятъ, тя се дигизира: закрива се съ черенъ воалъ, облича се въ скѫсани дрехи и така минава незабелязано. Кой отъ васъ е пожелалъ да види скръбьта и да си поговори съ нея? Като ви говоря за красотата на скръбьта, вие мислите, че ви залъгвамъ, и казвате: Знаемъ, какво нѣщо е скръбьта, не сме забравили мѫката, която ни е причинила тя. Помни: Единственото нѣщо, което просвѣщава хората, е скръбьта. Като дойде радостьта при тебе, занимава те, люлѣе те, пѣе ти приспивна пѣсень: Нани-нани, нани-на. Скръбьта е строга, не позволява такива нѣща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: Хайде, ставай! Нѣма време за сънь и почивка. Хайде, на работа! Иди да учишъ, да се молишъ. Радостьта обича мечтитѣ и фантазиитѣ. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспивашъ. Радостьта и скръбьта сѫ едно и сѫщо лице съ две страни. Радостьта е мома, която цѣлува и пригръща човѣка. Скръбьта е сѫщата мома, покрита съ черенъ воалъ, облѣчена въ стари, скѫсани дрехи; тя кара човѣка да учи, да работи и да се моли. Чрезъ радостьта и скръбьта невидимиятъ свѣтъ си устройва забави. Когато сѫществата на онзи свѣтъ искатъ да Си починатъ, тѣ си устройватъ забави съ хората, рѫкоплѣскатъ имъ и си заминаватъ. Хората се влюбватъ, разлюбватъ, плачатъ, страдатъ, а разумнитѣ сѫщества ги наблюдаватъ и се смѣятъ. Ти се влюбишъ въ единъ момъкъ, безъ да подозирашъ, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала — играе роля на момъкъ. Ти му пишешъ любовни писма, получавашъ отъ него, а приятелката ти се смѣе. Единъ день тя сваля булото си предъ тебе и казва: Много си се влюбила въ мене. И дветѣ започватъ да се смѣятъ. Смѣшно нѣщо е влюбването. Момъкъ и мома се оженятъ. Въ първо време и двамата сѫ дигизирани, съ маски на лицето. Колкото повече години минаватъ, маскитѣ постепенно се свалятъ: изчезва красотата имъ, коситѣ побѣляватъ, зѫбитѣ опадатъ. Питатъ се: Де отиде предишната красота? Това, което изчезва, е илюзия на живота. Човѣкъ не остарява. Реалностьта никога не остарява. Всичко, което се измѣня отвънъ, е привидно. Който не познава реалностьта, не може да си даде отчетъ на това, което става около него. Живѣй като дете, като младъ момъкъ и мома, като старъ човѣкъ и знай, че не си дете, не си младъ, нито си старъ. Това сѫ фази на човѣшкия животъ. Сега имашъ брада, бѣла коса, но като отидешъ на онзи свѣтъ, ще ги оставишъ на земята. Тамъ не приематъ хора съ бради и съ бѣли коси. Като напусне земята, човѣкъ взима съ себе си само онова, съ което е дошълъ. То е реалното. Човѣкъ, който люби всички, живѣе въ реалностьта. Казвате, че е невъзможно да любишъ всички. Споредъ мене, най-мѫчно е да любишъ единъ човѣкъ. — Защо? — Ще ви отговоря на вашъ езикъ. Единицата, човѣкътъ е толкова малка величина, че съ микроскопъ не можешъ да го видишъ, не можешъ и да го хванешъ. Много хора, множеството, съставятъ цѣлото, образувано отъ милиарди души, свързани заедно, въ единицата. Казвашъ: Не мога да обичамъ всички хора. Ако подъ „всички“ разбирашъ сѣнкитѣ на хората, правъ си, не можешъ да обичашъ сѣнки. Но ако подъ „всички“ разбирашъ великата реалность, наречена Богъ, можешъ да ги обичашъ. Ще обичашъ Бога, и въ Неговото лице ще обичашъ всички. Тази идея трѣбва да проникне въ умоветѣ ви. Нѣкой страда и плаче за своята дъщеря, че умрѣла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умрѣла. Тя нито се е раждала, нито е умрѣла. Де е забуждението на този човѣкъ? — Въ вѣрата му, че човѣкъ умира. Може ли това, което излиза отъ Бога, да умре? Не може. Значи, всичко, което излиза отъ Бога, нито остарява, нито умира. Всичко което излиза отъ Бога, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизмѣня, но нито се създава отново, нито изчезва. Ако този законъ е вѣренъ за материята, колко повече за духа. Ако въ дома ти дойде единъ мѫдрецъ, въ единъ день той може да се измѣни много пѫти: ще го видишъ като светия, съ брада, съ свѣтло, красиво лице; после ще се превърне на млада, красива мома, или красивъ момъкъ. Косата му ще се измѣня, ту бѣла, ту черна; очитѣ му ще станатъ по-голѣми, или по-малки, веждитѣ по-дебели, или по-тънки. Ще гледате и ще се чудите на тѣзи промѣни. Ако мѫдрецътъ може да се мѣни споредъ желанието си, това показва, че той познава великитѣ закони на Битието и споредъ тѣхъ живѣе. Следователно, ще знаешъ, че си излѣзълъ отъ Бога, въ Когото смърть не сѫществува. Презъ страдания ще минешъ, но не и презъ смърть. Привилегия е за човѣка да страда. Ще страдашъ, за да познаешъ истината, да разберешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Това е новото вѣрую, което Христосъ е нроповѣдвалъ. Дръжте и вашето старо вѣрую, да има съ какво да сравнявате. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че сѫ нещастни. Обаче, като се избавятъ отъ нѣкакво нещастие, казватъ, че Христосъ имъ помогналъ. Нѣкой се дави, но го спасяватъ. Кой го спасилъ? — Христосъ. Майката ражда детето, отглежда го. Бащата се грижи за него. Кой въ сѫщность върши това? — Христосъ. Имашъ приятели, който ти помага въ училището. Това не е ли пакъ помощьта на Христа? Следъ всичко това, питате, де е Христосъ. Невсѣкѫде е Христосъ и на всички помага. По нѣколко пѫти па день Го срѣщате, но не Го познавате. Всички минавате за учени хора, но не познавате Христа, не можете да Го намѣрите. Ученитѣ твърдятъ, че вселената има много центрове. Не, вселената има само единъ центъръ. Колко центъра има колелото? — Само единъ — центъръ на равновесие. Нѣкои казватъ, че вселената е сфера, на която центърътъ е навсѣкѫде, а периферията никѫде. Какво разбирате отъ това? Може ли нѣщо да има центъръ, а да нѣма периферия? Щомъ има центъръ, има и периферия. Следователно, вселената има само единъ центъръ. Като говоримъ за единъ центъръ на вселената, подразбираме една реалность. Богъ е единствена реалность въ свѣта. Кажешъ ли, че има две и повече реалности, ти се натък-вашъ на противоречие. И човѣкъ има само единъ центъръ въ живота си, т. е. само една реалность. Всичко, което познавашъ и знаешъ, е реално; всичко, което не познавашъ и не знаешъ, не е реално. Ти мислишъ, че ако изгубишъ сина, дъщеря си или приятеля си, изгубилъ си ги безвъзвратно. Нищо не си изгубилъ. Твоятъ синъ, твоята дъщеря и твоятъ приятель сѫ навсѣкѫде. Тѣ не се мѣнятъ. А това, което никога не се мѣни, е реално. Истински приятель е този, който не измѣня отношенията си къмъ своитѣ близки, който не прави разлика между своитѣ интереси и интереситѣ на близкитѣ си. Ако обичашъ себе си повече отъ другитѣ, ти не си въ реалностьта; и ако обичашъ хората повече отъ себе си, пакъ не си въ реалностьта. Защо остарява човѣкъ? — Защото не живѣе въ реалностьта, защото не мисли право. Не е страшна старостьта; страшна е, ако не я разбирашъ. Въ старостьта се крие велико знание, което трѣбва да се използува. Ако си старъ, носи брадата на старостьта, докато придобиешъ нейното знание; следъ това хвърли брадата и се подмлади. Старостьта е кола, натоварена съ различни материали. Щомъ свалишъ товара, ще бѫдешъ пакъ такъвъ, какъвто си билъ по-рано. И младиятъ има знание, и стариятъ има знание, но истински знаещъ е онзи, който за осемь минути отива до слънцето и за осемъ минути се връща. Животътъ иде отъ слънцето, а се обработва на земята. Младиятъ работи, а стариятъ доставя материали за обработване. И детето, като се храни съ млѣкото на майката, обработва го и го превръща на енергия. Изучавайте младостьта и старостьта, за да се освободите отъ илюзиитѣ на живота. Това не се постига изведнъжъ. Азъ не искамъ изведнъжъ да олекнете, за да не се обърнете съ главата надолу. Знаете ли, колко години е употрѣбилъ човѣкъ, докато се научи да държи главата си изправена? Нѣкой държи главата си напредъ, другъ — назадъ. Така не се нареждатъ работитѣ. Ще държишъ главата си направо, перпендикулярно къмъ замята. Само така можешъ да станешъ музикантъ, ученъ и философъ. Навеждашъ ли главата си, работата ти е загубена. Ако се пригърбвашъ, скоро ще остарѣешъ. Никакво пригърбване не се позволява. Защо трѣбва да се пригърбвашъ? Защо свивашъ раменетѣ си? Вдигни главата си нагоре, изправи се и мисли само за слънцето и земята. Мисли за ангелитѣ, за тѣхната младость. Нѣма стари ангели. Лицата на ангелитѣ сѫ гладки, безъ никакви косми. Тѣ нѣматъ брада и мустаци, както обикновенитѣ хора. И Христосъ нѣма брада. Какъ ще Го познаете? Брадата представя животъ на закони и правила. Срещнешъ ли човѣкъ съ брада, веднага ще чуешъ известни наставления: какво трѣбва да правишъ, какъ да се отнасяшъ. Този човѣкъ не е въ съгласие съ общественото мнение, има особено мнение. Той казва, какво е писалъ еди - кой си моралистъ, какво подържа тази или онази религия. Единъ моралъ, една религия сѫществуватъ въ свѣта. Ако две рѣки се вливатъ една въ друга и образуватъ една рѣка, има ли нѣщо неморално въ това? Рѣката е нечиста, но ще се пречисти. Въздухътъ може да е нечистъ, но лесно се пречиства. Нѣма нечисти нѣща въ свѣта. Казано е въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Следователно, който живѣе и се движи въ Бога, не може да бѫде нечистъ. Като работи, той може да се изцапа, но тази нечистота е временна. Съ мисъльта си човѣкъ се петни, съ мисъльта си се чисти. Мислишъ, че ако бръкнешъ въ джоба на нѣкого и вземешъ кесията му, ще забогатѣешъ. Нѣма да забогатѣешъ, но ще опетнишъ мисъльта си. После започвашъ да мислишъ, че нѣма кражба въ свѣта, че всичко принадлежи на Бога и постепенно се очиствашъ. Ако отидешъ на извора и си налѣешъ една - две стомни вода, кражба ли е това? Кражба е, ако вземешъ водата отъ шишето на своя приятель. Значи, докато водата тече, кражба не сѫществува. Щомъ се намали, или престане да тече, кражбата се явява. Докато джобътъ ми е пъленъ и постоянно се пълни, никаква кражба не става. Ако бръкнешъ въ джоба ми и вземешъ нѣщо, де ще го занесешъ? Ще го оставишъ на земята, дето съмъ и азъ. Това не е кражба, но игра между хората. Ти мислишъ, че си обралъ нѣкого. И той мисли, че го обрали. Въ сѫщность, никой никого не може да обере. Ще дойде день, когато богатиятъ ще благодари на онзи, който бръкне въ джоба му и извади нѣколко монети. Той ще каже: Доволенъ сьмъ, че взе часть отъ паритѣ ми — олекна ми малко. Въ бѫдеще хората ще гледатъ по особенъ начинъ на кражбата, на отношенията помежду си. Срѣщате младъ, красивъ момъкъ, пази се отъ хората, не иска да го обератъ. Но ако се приближи до него красива мома и бръкне въ джоба му, той ще се направи, че нищо не вижда и ще се усмихне, ще започне да се разговаря съ нея. Той желае и втори пѫть тя да го срещне и да бръкне въ джоба му. Ако нѣкой старъ, грозенъ човѣкъ бръкне въ джоба му, той ще бѫде недоволенъ, ще се възмущава отъ безморалието на хората. Това се дължи на личното му разположение къмъ хората. Като обичашъ нѣкого, търпишъ всичко и каквото прави, не го обвинявашъ въ нищо. Ако не го обичашъ, ще бѫдешъ недоволенъ отъ постъпката му и ще го критикувашъ. Помни: Тамъ, дето е Богъ, никакви престѫпления не ставатъ. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ се вършатъ престѫпления. Въ момента, въ който помислишъ, че нѣкъде се вършатъ престъпления, Богъ моментално се оттегля. Докато мислишъ право, Богъ е съ тебе и свѣтлина те озарява. Щомъ изкривишъ мисъльта си, свѣтлината те напуща и изпадашъ въ мракъ. Всички кражби и престъпления се вършатъ въ мракъ и тъмнина. Докато мислишъ, че майка ти и баща ти съ умрѣли, че и ти ще умрешъ, ти си въ илюзиитѣ на живота. Човѣкъ не умира, но само се измѣня. Апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Кое се измѣня? — Въз-гледитѣ на човѣка. Пита ме нѣкой: Въ онзи свѣтъ ще се познаемъ ли? — Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тукъ се познавате, нито на онзи свѣтъ ще се познавате. На земята хората познаватъ маскитѣ си, но не и своитѣ души. Реалностьта е въ душата на човѣка. Както свѣтлината опредѣля лампата, така и мислитѣ, чувствата и постъпкитѣ опредѣлятъ човѣка. Тѣ го правятъ красивъ. Като се говори за кражбата, имаме предъ видъ само слѣпцитѣ. Какъ ще обератъ ясновидеца? Той вижда намѣрението на апаша още отдалечъ и му казва: Ти имашъ нужда отъ пари. Колко искашъ? Ако нѣкой иска да го убие, той вижда още отдалечъ ножа въ ръката му и го превръща на книженъ. Ако рече да замахне съ ножа, самъ ще се очуди, че вмѣсто металически ножъ, държи книженъ. Какъвъ герой ще излѣзе отъ него? Съ книженъ ножъ не можешъ да убиешъ никого. Нѣкой се страхува даже отъ дървения ножъ и казва, че ще го убиятъ. Мислишъ ли, че могатъ да те убиятъ? Светията гори въ огъня и си пѣе. Мислите ли, че той се мѫчи? Не, не се мѫчи, пѣе си човѣкътъ. Какво стана съ тримата момци въ огнената пещь? Изгорѣха ли? Вѣра е нуждна на хората. Ако нѣматъ вѣра, тѣ живѣятъ въ илюзии. Две моми се каратъ за единъ момъкъ, или два момъка — за една мома. Всѣки мисли, че има повече право на момата отъ другия. И това е илюзия. Никой нѣма право на собственость върху човѣка. Двама души се каратъ за една кѫща. Ако се обичатъ, и двамата могатъ да живѣятъ заедно; ако се обичатъ, кѫщата може да се разшири, и за двамата ще има мѣсто. Когато човѣкъ има любовь, и въ една стая да живѣе, ще му бѫде широко. Нѣкои религиозни казватъ, че познаватъ Христа. Какъ Го познаватъ? Кое показва, че познавате Христа? Ако, наистина, Го познавашъ и боледувашъ, това не е истинско познаване. Когато си боленъ и се свържешъ съ Христа, болестьта ти веднага изчезва; ако си сиромахъ и се свържешъ съ Христа, джобътъ ти всѣкога ще е пъленъ съ пари. Ако болестьта ти не минава, не си свързанъ съ Христа. Болестьта те учи, какъ да познаешъ Христа. Тя казва: Докато не познаешъ Христа, нѣма да си отида. Ти казвашъ, че ще оздравѣешъ, но се колабаешъ, не вѣрвашъ на думитѣ си. Кажешъ ли., че ще оздравѣешъ, ще вѣрвашъ на думитѣ си. Отивамъ при единъ боленъ приятель, да го видя. Той ми казва: Моята работа е свършена, но поне ми отвори пѫть. Рѫцетѣ и краката ми не държатъ, нѣма да оздравѣя. Азъ се усмихвамъ и казвамъ: Стани отъ леглото! Той става. — Опитай се да ходишъ. Той започва да ходи изъ стаята. Като направи това нѣколко деня наредъ, оздравѣ напълно. Пита го лѣкарьтъ, какъ оздравѣлъ. Той казва: Не зная, какъ оздравѣхъ, но каза ми се да стана, и азъ станахъ; каза ми се да ходя, и азъ започнахъ да ходя. Каза ми се, че ще оздравѣя, и азъ оздравѣхъ. — Какви лѣкарства ти дадоха? — Никакви, безъ лѣкарства оздравѣхъ. Ще вѣрвашъ! Вѣрата лѣкува. Тя не търпи никакво колебание. За да се лѣкувашъ, нуждно е абсолютна вѣра. Какъ лѣкуватъ днесъ треската? Лѣкаритѣ препорѫчватъ хининъ, а народътъ я лѣкува по особенъ начинъ Единъ познатъ ми разправяше следната опитность. Той боледувалъ отъ треска цѣли три години. Единъ неговъ приятель го накаралъ единъ день да излѣзатъ на разходка край близката рѣка, да го види малко слънцето. Като се разговаряли, приятельтъ му го бутналъ въ рѣката. — Свърши се моятъ животъ! — помислилъ си болниятъ. Много се уплашилъ, но направилъ последно усилие, да излѣзе отъ рѣката. Едва се измъкналъ. Приятельтъ му носѣлъ дрехи, помогналъ му да се преоблѣче. Отъ този моментъ треската го напуснала. Стрѣскането, което преживѣлъ болниятъ, изпѫдило треската навънъ. Значи, за да се измѣни състоянието на човѣка, нуждно е нѣкакво стрѣскане, което да го раздвижи. Това виждаме и въ живота. Понѣкога едно страдание освобождава човѣка отъ друго страдание. Важно е да стане смѣна въ състоянието. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Бога, ще се превърне на добро.“ Казвашъ: Моятъ приятель измѣни отношенията си къмъ мене, не ме обича вече, не мисли добре за мене. Това сѫ заблуждения, наслоявания отъ миналото, които внасятъ противоречия въ човѣшкия животъ. Казвашъ, че ще умрешъ. Не мисли за това. Единственото нѣщо, върху което трѣбва да мислишъ, е познаването на Бога, а не смъртьта. Щомъ Го познаешъ, ще възстановишъ хармонията на своя животъ. Казано е: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Не е достатъчно да кажешъ, че мѫжътъ ти е грубъ, но трѣбва да се запиташъ, обичашъ ли го. Ако го обичашъ, това не значи, че трѣбва да му казвашъ, че го обичашъ, но да премахнешъ въ себе си причината, която го кара да бѫде грубъ. Щомъ ти се измѣнишъ, и той ще се измѣни. Молишъ се на Бога да ти помогне. Той казва: „Възлюби ближния си, и Азъ ще ти се изявя.“ Щомъ приемешъ, че Богъ живѣе въ тебе, ще знаешъ, че Той живѣе и въ твоя ближенъ. Разбрахте ли всичко, което ви говорихъ? Понеже сте разбрали, изпѣйте пѣсеньта „Сила, животъ и здраве.“ Това, което ви говорихъ, има отношение къмъ свободното мислене. Трѣбва да освободите мисъльта си отъ старитѣ, затвърдѣли възгледи на миналото. Вие мислите по старъ начинъ, а старото внася нещастията въ живота. Мисъльта ви трѣбва да се обнови. За това е нуждно знание. Има съ какво да се занимавате, има какво да учите. Нѣкои седатъ, чакатъ всичко наготово. Тѣ очакватъ да дойде Христосъ да ги учи, да имъ даде свѣтлина. Въ това отношение, вие приличате на младата мома, която очаква да дойде нѣкой момъкъ, да се омѫжи за него. Не е въпросъ да се омѫжи — работа я очаква. Като дойде Христосъ, веднага ще ви изпрати на работа. Вие ще познаете Бога въ най-голѣмитѣ страдания и противоречия. Всѣки самъ ще дойде до това познаване — нищо не се дава наготово. Който не разбира живота, казва, че това не струва, онова не струва. Защо не струва? Защото си напълнилъ торбата си съ сухъ, мухлясалъ хлѣбъ. Азъ отварямъ торбата ти и хвърлямъ мухлясалия хлѣбъ вънъ. Питашъ ме, защо хвърлямъ мухлясалия хлѣбъ навънъ. Ти не разбирашъ великитѣ закони на живота. Ще изпраздня торбата ти и ще туря въ нея отъ моя прѣсенъ, пшениченъ хлѣбъ, отъ моитѣ ябълки и круши, току-що откъснати отъ дървото. Изхвърли мухласалия хлѣбъ и гнилитѣ плодове отъ торбата на човѣка и му дай прѣсенъ, топълъ хлѣбъ и прѣсни плодове, да яде и да блгодари на Бога. Новото трѣбва да проникне въ вашия животъ. Ако не проникне, вие ще бѫдете нещастни. Новото трѣбва да обедини всички хора, да се почувствуватъ братя помежду си. Това значи, да бъдатъ хората свързани, да си помагатъ взаимно. Всѣки човѣкъ дава нѣщо отъ себе си на своя ближенъ, но същевременно приема нѣщо отъ него. Предавайте и приемайте доброто. Този е начинътъ за разрешаване на въпроситѣ. Ще кажете, че искате да ви се говори, да разберете нѣщата. Какво ще ви се говори? Боленъ си, казвамъ ти: Стани и ходи! Отговаряшъ: Лесно се говори, но не мога да стана, не мога да ходя. — Трѣбва ли съ количка да те возятъ? Не, ще станешъ и ще ходишъ. Ще паднешъ, пакъ ще станешъ и ще повтаряшъ думата „обичамъ“. Ако си скърбенъ, кажи си: Нѣма скръбь въ свѣта. Ще се радвамъ на всичко, което става въ свѣта. Счупи се кракътъ ти, пакъ ще кажешъ: Благодаря, че ме сполетѣ това нещастие, да се усили вѣрата ми. Болятъ те очитѣ, страхувашъ се да не ослѣпѣешъ. Не се безпокой, ще се усилятъ очитѣ ти. — Какъ ще стане това? Стара съмъ вече. — Отъ тебе зависи да се подмладишъ. Ако не допущашъ нито една отрицателна мисъль въ ума си, въ три месеца можешъ да се подмладишъ. Когато се влива въ организма нова енергия, той се обновява. Тѣлото постепенно се изправя, засилва, и човѣкъ се чувствува младъ. Обновяването на организма не е механиченъ процесъ. То има отношение къмъ духовното естество на човѣка. Ако си беденъ, не се обезсърдчавай, но си кажи: Паритѣ сѫ въ джоба ми, въ кръвьта ми, въ моитѣ мисли и чувства. Така е. Който нѣма злато въ кръвьта, въ мислитѣ и въ чувствата си, той не може да бѫде богатъ. Помни: Вѫтрешното всѣкога отговаря на външното. Следователно, можешъ да имашъ отвънъ само това, което имашъ вѫтре въ себе си. И обратно: не можешъ да имашъ отвънъ това, което нѣмашъ вѫтре въ себе си. Не можешъ да бѫдешъ външно богатъ, ако нѣмашъ вѫтрешно богатство. Трѣбва да имашъ злато въ кръвьта си, за да бѫдешъ външно богатъ. Срѣщате бедна, но красива мома. Дето отиде, тя получава блага: пари, дрехи, скѫпоценности. Ще кажете, че тя продава красотата си. Красотата не се продава. Защо? — Защото ще се изгуби. Но красотата има сила да заповѣдва. Ако умътъ ти е свѣтълъ, сърдцето ти топло и волята ти силна, тѣ заповѣдватъ на условията. Сила се крие въ тѣхъ. За да дойдешъ до това положение, ти трѣбва да не допущашъ за никого нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство. Вие трѣбва да си помагате взаимно, да работите за Бога, да работите заедно съ Него. Богъ изисква отъ васъ да правите това, което и Той прави. Не очаквайте наследство отъ баща си и майка си. Не уповавайте на ближния си и не очаквайте само на Бога. Първо разчитайте и уповавайте на себе си, а после на другитѣ. Христосъ иде на земята да опита хората, какво могатъ да направятъ за Него. Той казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; боленъ бѣхъ, не ми помогнахте; въ тъмница бѣхъ, не ме посетихте.“ Мнозина казватъ, че сѫ окултисти, че сѫ. хора на Новото учение. Въ какво се заключава Новото учение? Хората на Новото учение освобождаватъ затворницитѣ. Ако нѣкой отъ Новото учение влѣзе въ затвора, ще отвори вратитѣ на затворническитѣ килии, ще пусне затворницитѣ на свобода и ще имъ каже: Отсега нататъкъ не грѣшете. Идете на работа и поправете грѣшкитѣ си. Ще кажете, че така се нарушава общия редъ на нѣщата. Важно е да се спазва Божествения редъ на нѣщата. Досега хората сѫ служили на човѣшкия редъ, а потъпквали Божествения редъ. Досега тѣ сѫ изпълнявали човѣшката воля, а не Божията воля. На всички казвамъ: Изпълнете Божията воля и не мислете за последствията. Единъ проповдѣдникъ говорилъ на слушателитѣ си въ църквата за отварянето очитѣ на слѣпия. Той се вдъхновилъ отъ проповѣдьта си и решилъ, като излѣзе отъ църквата, да направи опитъ съ единъ отъ просецитѣ, слѣпъ отъ рождение, да му каже: Въ името наГоспода Исуса Христа ще прогледашъ. Като се приближилъ до слѣпеца, веднага се разколебалъ и си казалъ: Какво ще стане съ мене, ако изговоря името на Бога, а слѣпецътъ не прогледа? Ще се изложа предъ хората, ще изгубя авторитета си. Спрѣлъ се за моментъ, замислилъ се и продължилъ пѫтя си. Слѣпиятъ и доднесъ стои предъ църквата. Казвамъ: Бѫди готовъ да изпълнишъ Божията воля, макаръ и да изгубишъ авторитета си. Кажи на слѣпия: Въ името на Господа Исуса Христа, въ Когото вѣрвамъ, да се отворятъ очитѣ ти и да прогледашъ. Иде Христосъ на земята да изпита вѣрата и любовьта на хората. Ще кажешъ на слѣпия: Въ името на Господа Исуса Христа да прогледашъ! Ще кажешъ на болния: Въ името на Господа Исуса Христа, вдигни одъра си и ходи! — Ако кажа и не стане, както мислѣхъ? — Кажи и не се страхувай. Ако кажешъ и стане, вѣрата ти ще се усили. Ако кажешъ и не стане, ще направишъ опита втори, трети пѫть, докато думитѣ ти се сбѫднатъ. Ще кажешъ и каквото кажешъ, ще стане. Да отворишъ очитѣ на слѣпия, това значи, да усилишъ вѣрата си. Не постѫпвайте и вие като пророкъ Йона, на когото Богъ заповѣдалъ да отиде въ Ниневия да проповѣдва. Обаче, той се качилъ на единъ корабъ и избѣгалъ въ Испания. Не изпълнилъ Божията воля, но щѣлъ да плати съ живота си за своето непослушание. Оставямъ ви мисъльта: Да просите, докато ви се даде; да хлопате, докато ви се отвори и да търсите Истината, докато я намѣрите. Т. м. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 30 декемврий, 1931 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сила, животъ и здраве Размишление Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ качества на свѣтлината и на тъмнината.“ Въ какво се заключава силата на човѣка? Кога губи човѣкъ силата си? Ще кажете, че човѣкъ губи силата си, когато боледува. Защо болниятъ губи силата си? Ако човѣкъ губи мисъльта си, защо я губи? — Защото изгубилъ чувството си. — Защо губи чувството си? — Защото изгубилъ постѫпкитѣ си, не знае, какъ да постѫпва. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Това е твърдение. Човѣкъ трѣбва да има знание. И това е твърдение. Истинско знание е онова, съ което човѣкъ може да си послужи, когато потрѣбва. Представете си, че нѣкой се задушава, не може да диша. Ако има знание, той самъ трѣбва да си помогне, да възстанови дишането си. Ако самъ не може да си помогне, да потърси човѣкъ, който носи истинското знание въ себе си. Знаещиятъ е силенъ човѣкъ. Ще кажете, че силата на човѣка е въ неговата вѣра. Казваме „вѣра и вѣрване.“ Това сѫ две различни нѣща. Ако между васъ има ясновидци, може ли да предскажете, какво ще свиря? Сега ще изсви ря думитѣ; „Сила, животъ и здраве.“ Вие нѣмате представа, какъ се свири думата „сила.“ Мнозина могатъ да изпѣятъ, или да изсвирятъ тази дума, но въ сѫщность, какъ трѣбва да се изпѣе или изсвири? Когато работитѣ ви се объркатъ, пѣйте думитѣ: „Сила, животъ и здраве; тѣ сѫ едно, тѣ сѫ служители на Духа.“ Когато сте обезсърдчени, изпѣйте тѣзи думи, да видите, какво влияние ще окажатъ върху вашето състояние. За да се промѣни състоянието ви, трѣбва да приложите нѣкакъвъ специфиченъ методъ. Напримѣръ, нѣкой се простуди. Явява се хрема, кашлица, дишането се затруднява. Причината за това се крие въ свиване на капилярнитѣ сѫдове. За да се възстанови кръвообръщението, болниятъ трѣбва да се разтрие съ дървено масло, или съ камфоровъ спиртъ. Има мисли, които действуватъ като студа, свиватъ капилярнитѣ сѫдове И въ този случай, човѣкъ трѣбва да има начини, чрезъ които да се лѣкува. Има мисли, които действуватъ като топлината — разширяватъ капилярнитѣ сѫдове. За да се лѣкува човѣкъ физически и психически, трѣбва да има знание. Физическиятъ животъ се управлява отъ физически закони, а психическиятъ — отъ психически закони. Нищо не става произволно. Който не познава законитѣ на живота, мисли, че нѣкои нѣща ставатъ произволно, или по волята на дявола. Какво въ сѫщность е дяволътъ? Той е колективно сѫщество. Милиарди сѫщества образуватъ едно търговско сдружение, съ единствената цель да задигатъ всичко, което харесатъ, и да го продаватъ. Дяволътъ срещне единъ човѣкъ, хареса го, задигне го и го продаде. Нѣкой рисуватъ дявола като човѣкъ съ волски рога. Кой не си е служилъ съ рогата на вола? Тѣ представятъ чаша, съ която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употрѣбява ли рогата на дявола? Когато си неразположенъ, не си ли свързанъ съ рогата на дявола? Нищо лошо нѣма въ дяволскитѣ рога, но важно е, какъ ги употрѣбявате. Възмущавате се отъ дяволскитѣ рога, но безъ тѣхъ не можете да ушиете никаква дреха. Всѣка игла е дяволски рогъ. Случи ли се нѣщо лошо въ живота, всички казватъ, че дяволътъ е причина за това. Не е така. Всѣки самъ е виновенъ за лошото, което му се случва. Има нѣщо лошо въ дявола, а именно, той може да спъне развитието на човѣка — да подобри своето положение, а да влоши неговото. Докато не се спъне отъ дявола, човѣкъ не се интересува отъ него. Той гледа на дявола като на човѣкъ. Щомъ го спъне, тогава го нарича дяволъ, демонъ. Подъ „дяволъ“ разбиратъ клеветникъ, шепотникъ — това е неговата специалность. Той нашепва на човѣка различни нѣща, докато го накара да направи нѣкаква погрѣшка и после отива при Господа да го клевети; ще представи погрѣшката му по-голѣма, отколкото е въ действителность. Богъ вижда, какво прави дяволътъ, разбира намѣренията му, но нищо не казва — само се усмихва. Въ всѣки човѣкъ може да се яви желание като въ дявола, да наклевети своя ближенъ. Това се дължи на слизането на духа въ гѫстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна область, въ която не трѣбва да влизате. Занимавате ли се съ дявола, има възможность да се отровите. Не трѣбва да се говори много за дявола. Говоришъ ли за него, и въ тебе може да се яви желание да намѣришъ нѣкаква погрѣшка въ ближния си и да го наклеветишъ. Какво изисква новата философия отъ човѣка? — Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога съ любовь. Страшно е да служишъ безъ любовь. Помнете: Никога не ограничавайте силитѣ на любовьта и силитѣ на доброто въ себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото въ себе си. Влѣзе ли любовьта да действува въ тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай опѫтвания на любовьта, какъ да действува, ако искашъ да бѫдешъ далечъ отъ злото. Който дава опѫтвания на любовьта, той се поставя по-горе отъ Първата Причина на нѣщата. Не спъвай любовьта, въ каквато форма и да се проявява. Ти мислишъ, че любовьта прави зло, затова искашъ да я спънешъ. Помни: Единственото нѣщо, което никога не прави зло, е любовьта. Тя гледа къмъ всички сѫщества еднакво. Дайте пълна свобода на любовьта въ себе си, да се прояви, както тя желае. Този законъ е вѣренъ и по отношение на доброто. Туришъ ли на силитѣ на доброто въ себе си преграда, ти самъ се спъвашъ. Има нѣщо въ човѣка, което е по-високо и отъ неговата мисъль. То е свѣтлината на Духа. Стане ли въпросъ за доброто, не се спирай, не мисли, да го направишъ, или не. Каже ли господарьтъ ти да дадешъ нѣщо на нѣкого, веднага изпълни желанието му. И скѫпоцененъ камъкъ да е, веднага го занеси дето трѣбва. Не се отказвай отъ доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещиятъ не се спира предъ нищо. Ако разбирашъ закона на любовьта, вѣтърътъ ще дойде задъ гърба ти, ще те подтикне вмѣсто да те спъне. Ако туришъ препятствие на любовьта, вѣтърътъ ще застане на пѫтя ти, предъ тебе, и ще те спъне. Обаче, ако разбирашъ любовьта, тя ще те вдигне на рѫце. Всѣки е изпиталъ и едното, и другото положение. Понѣкога, съ своята философска мисъль, вие разваляте най-хубавитѣ си състояния. Ако тази мисъль е вънъ отъ насъ, ние й благодаримъ. Влѣзе ли въ дома ни, вѫтре въ насъ, тя разваля всичко. Когато бащата влѣзе в кѫщи, децата трѣбва да знаятъ, какви отношения да иматъ къмъ вего. Въ дома се прилага философията на бащата, а не на децата. — Знаятъ ли децата, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ бащата? — Знаятъ, разбира се. Както човѣкъ знае да яде, така и децата знаятъ, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ баща си. Остави детето да се храни само, както знае. Нѣкои майки заематъ положението на професори, постоянно учатъ децата си, какъ да ядатъ, да спятъ, поради което ги осакатяватъ. Това се отнася и до възрастнитѣ хора, когато се натъкватъ до религиозния, т. е. до своя вѫтрешенъ животъ. Влѣзешъ ли въ дома на Духа, тамъ всѣкаква философия остава вънъ. Ще я съблѣчешъ, ще окачишъ дрехата й вънъ и ще кажешъ: Ще ме почакашъ тукъ, докато видя близкитѣ си. Щомъ излѣзешъ вънъ, ще вземешъ съ себе си и философията. Разбиране е нуждно на човѣка. Ако има правилно разбиране, той знае, кога и какъ да говори. Не му препятствувай да се прояви. Ще му кажешъ, какъ трѣбва да говори. Ако говори високо, тихо трѣбвало да говори; ако говори пламенно, трѣбвало да се въздържа. Оставете човѣка да си говори, както знае, а не както вие разбирате. Нѣкой, младъ или старъ, иска да се прояви. Оставете го свободенъ, да се прояви, както желае. Хората ще кажатъ нѣщо лошо за него. — Тѣзи хора мѫдреци ли сѫ? Ангели ли сѫ? Ако свѣтътъ трѣбваше да бѫде идеаленъ, какво търсите вие срѣдъ него, да губите времето си? Въ свѣта има добри хора и добри работи, но има и лоши работи. Въ свѣта сѫществуватъ ограничения. Дрехата е ограничение, връзката е ограничение, обувкитѣ сѫ сѫщо ограничение. Както и да бѫдешъ облѣченъ, това е временно, външно положение. Какъвъ смисълъ има, хлѣбарьтъ да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а хлѣбътъ да не е добъръ? За предпочитане е хлѣбарьтъ да бѫде облѣченъ съ стари, скѫсани дрехи, но хлѣбътъ да е хубавъ, отколкото да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а да вади лошъ хлѣбъ. Идеално положение е, дрехитѣ на хлѣбаря да бѫдатъ чисти, и хлѣбътъ да е хубавъ. Въ Америка хлѣбаритѣ носятъ бѣли дрехи, бѣли рѫкавици и така разнасятъ хлѣба. Ако единъ американецъ види нашъ фурнаджия, ще се откаже отъ неговия хлѣбъ. Трѣбва да живѣемъ за Бога! Това е истинското положение въ нашия животъ. Богъ е най-разумното, най-доброто сѫщество въ свѣта. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Затова не трѣбва да се съмняваме въ Него, не трѣбва и да реагираме срещу Него. Обаче, Той ни е далъ свобода въ всичко, можемъ да се съмняваме въ Него, можемъ да се проявяваме и въ доброто, и въ злото. Всичко можемъ да правимъ, но всѣко нѣщо, което правимъ, носи своитѣ последствия. Ти правишъ добро, но не държишъ Бога отговоренъ; правишъ зло, държишъ Го отговоренъ. Казвашъ: Защо Богъ допусна злото? Ако Той те ограничи, казвашъ: Защо ме ограничава? Нали съмъ свободенъ? Богъ не ограничава човѣка, законътъ го ограничава. Той не позволява на човѣка да направи нѣщо, добро или зло, преди да го е опиталъ самъ. Българската пословица казва: „Каквато попара направишъ, такава ще сърбашъ.“ Пръвъ ти ще опиташъ попарата, която си направилъ и, ако я харесашъ, ще дадешъ на другитѣ. Всички хора говорятъ за любовьта, търсятъ я и мислятъ, че я разбиратъ. Но видятъ ли, че нѣкой прояви любовьта си, веднага го критикувать. Не критикувай никого, но запитай се, дали тази любовь е въ състояние да чисти кальта. Цѣлуналъ те нѣкой. Запитай се, дали тази цѣлувка очиства твоята каль. Ако любовьта ти не може да очисти моята каль, не е истинска любовь. И ако моята любовь не може да изчисти кальта на брата ми, не е истинска. Това правило се отнася до любовьта на всички хора. Не мислете, че пригръдката на нѣкого може да ограничи човѣка или да го изкаля. Никой не е въ състояние да окаля или да ограничи извора. Всѣки човѣкъ е изворъ. Следователно, докато Богъ живѣе въ човѣка, никой не е въ състояние да го окаля. Цѣлуналъ те нѣкой — цѣлуналъ е кѫщата ти, твоятъ автомобилъ. Тѣлото на човѣка е неговиятъ автомобилъ. Като напуснешъ земята, ще оставишъ този автомобилъ и, като дойдешъ втори пѫть на земята, ще имашъ новъ автомобилъ. Какво престѫпление има въ цѣлувката? Страшни сѫ вѫтрешнитѣ цѣлувки, вѫтрешнитѣ грѣхове и престѫпления на човѣка. Чистота е нуждна въ свѣта: чистота въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Никой не може да опетни чистия човѣкъ. Който има желение да използува другитѣ, той себе си петни. Когато синътъ и дъщерята цѣлуватъ родителитѣ си, тѣ се радватъ, приятно имъ е, Когато чужди деца ги цѣлуватъ, не имъ е приятно. — Защо? — Трептенията на тѣхната любовь не сѫ еднакви — въ любовьта имъ има нѣщо нехармонично. Бащата чувствува трептенията на чуждото дете като нехармонични съ неговитѣ. Обаче, случва се, че нѣкое чуждо дете има по-голѣма хармония съ този баща, отколкото неговото дете. Тогава бащата е доволенъ отъ тази цѣлувка. Не само бащата е доволенъ, или недоволенъ отъ цѣлувката на децата, но и децата не обичатъ всѣкога да ги цѣлуватъ. Като цѣлувате нѣкое малко дете, то се сърди, недоволно е. Много естествено, цѣлувката на хората не е всѣкога чиста. Детето плаче, сърди се, намира, че сте го опетнили. Нѣкои деца се усмихватъ като ги цѣлуватъ. Тѣ чувствуватъ хубавото, което се влива чрезъ цѣлувката. Тѣ се изтриватъ следъ цѣлувката, но не плачатъ. Всѣко действие трѣбва да се основава на чистота и светость. Само така хората могатъ да се разбиратъ и да си помагатъ. Свобода е нуждна на хората. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Понѣкога хората се ограничаватъ едни - други, поставятъ си условности, които ги спъватъ. Ше знаешъ: Ти живѣешъ за Бога, а не за хората. Ако си чистъ и живѣешъ за Бога, не се страхувай отъ нищо. Каквото и да правишъ, не можешъ да избѣгнешъ цѣлувкитѣ: свѣтлината те цѣлува, водата те цѣлува, хлѣбътъ те цѣлува. Благодари на Бога за всичко. Не препятствувай на Духа въ Неговитѣ прояви. Моли се на Бога, да превърне всичко на добро. Кого не цѣлуватъ днесъ? Цвѣтето всички го цѣлуватъ, навеждатъ се да го миришатъ. Това е цѣлувка. Докато е пѫпка още, никой не го цѣлува, никой не се интересува отъ него. Като цъвне пѫпката, всички я цѣлуватъ, всички й се радватъ. Колко пеперуди, насѣкоми, бръмбърчета цѣлуватъ цвѣтята! Ако тѣ гледаха на този въпросъ по човѣшки, цѣла история щѣше да се повдигне. Цвѣтята благодарятъ за всичко, защото цѣлувката и любовьта на насѣкомитѣ съдействува за тѣхното оплождане. Тѣ сѫ изпълнили Божията воля. Мнозина говорятъ за спасението, но мислятъ, че сами ще се спасятъ. Това е неразбиране на основния законъ. Самъ човѣкъ не може да се спаси. Богъ е създалъ човѣка, както и всички живи сѫщества. Следователно, нищо лошо нѣма въ проявитѣ на живота. Който съзнава, че е създаденъ отъ Бога, той прилага любовьта и живѣе споредъ нейния законъ. Страшно е, ако цѣлувката ти отнима чистото, красивото, ценното въ тебе. Лошо е когато твоитѣ прояви отниматъ, задигатъ ценноститѣ. Внасятъ ли нѣщо хубаво, тѣ сѫ на мѣсто. Ако си прокаженъ, пази себе си, пази и другитѣ. Не е позволено на прокажения да цѣлува. И на светията не е позволено да цѣлува. На светията даватъ задача да цѣлуне единъ прокаженъ и, ако не го цѣлуне, носи отговорность. Цѣлувката на светията е лѣкъ за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лѣкува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли следъ това болниятъ, който е оздравѣлъ, мъртвиятъ, който е възкръсналъ, да не благодарятъ? Прокажениятъ, който е излѣкуванъ, ще благодари, ще цѣлуне светията, но неговата цѣлувка е чиста, пропита съ благодарность и любовь. Въ другъ животъ прокажениятъ може да бѫде млада, красива мома, и, дето срещне светията, тя ще го цѣлуне и пригърне. Трѣбва ли да гледате на тази цѣлувка като на престѫпление? Тя ще сгрѣши, ако не го цѣлуне. Какъ гледатъ обикновенитѣ хора на цѣлувката, това е другъ въпросъ. Важно е да цѣлувашъ съ благодарность, че нѣкой ти е помогналъ, да се излѣкувашъ. Духътъ на човѣка трѣбва да бѫде свободенъ, да се прояви навреме. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ свободата на духа. Това значи: да дадемъ свобода на Бога въ себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети, какъ да действува. Когато Богъ дойде между хората, нѣма да се спира върху тѣхнитѣ мисли, но направо ще чисти: непотрѣбното ще тури настрана, а нечистото ще прекара презъ огънь. Види ли, че момата се страхува отъ момъка, Той вади заключение за тѣхната чистота. Момата трѣбва свободно да пристѫпи къмъ момъка, и момъкътъ — къмъ момата, да предизвикатъ доброто въ себе си. Цѣлувката е символъ на нѣщо. Въ нея трѣбва да взиматъ участие умътъ и сърдцето. Въ горната устна действува човѣшкиятъ умъ, а въ долната — човѣшкото сърдце. Когато устнитѣ се опънатъ въ права линия, тогава се проявява волята. Цѣлувката е вѫтрешна, духовна връзка между душитѣ. Като отвори устата си, човѣкъ възприема нѣщо. Така и чрезъ цѣлувката се възприема и предава нѣщо. Майката цѣлува детето си. Тя взима нѣщо отъ него и му предава нѣщо. По този начинъ, майката и детето се обмѣнятъ — контактъ има между тѣхъ. Отъ горната устна любовьта слиза въ долната, а отъ долната — въ сърдцето. Така, именно, любовьта се изявява навънъ. Горната устна опредѣля нѣщата, тя е началото. Ако чрезъ нея се предаде едно неестествено желание и влѣзе въ сърдцето, човѣкъ или ще пометне това желание, или ще го реализира. Сега ще разгледамъ рѫкуването и цѣлувката, като прояви още отъ далечното минало. Рѫкуването представя волевъ, разуменъ актъ. То е сѫществувало отъ хиляди години, после се е измѣнило въ другъ процесъ, и отново се явило. При рѫкуването пръститѣ се допиратъ; така се предаватъ енергии отъ едно лице на друго. И цѣлувката има далеченъ произходъ. Тя е била известна още преди съществуването на човѣка. И животнитѣ, и растенията се цѣлуватъ. Трѣбва да гледате на цѣлувката съ всичката чистота и светость. Тя е контактъ, чрезъ който действува Божествениятъ свѣтъ. Разумниятъ свѣтъ работи върху разбирането на човѣка, да превърне всичко на добро. Хората страдатъ не отъ много цѣлувки, но отъ недостатъчно цѣлувки. Христосъ казва: „Цѣлунете се съ свето цѣлувание.“ На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Дойдохъ въ дома ти и не ми даде никаква цѣлувка.“ Цѣлувката не е външенъ процесъ. Ако влѣза въ дома ти и мога да смѣня скръбьта ти въ радость, недоволството ти въ доволство, азъ съмъ те цѣлуналъ. Между мене и домакина е станала правилна обмѣна. Две мисли, две чувства сѫ хармонични, когато между тѣхъ има допирни точки. Между единъ свѣтлиненъ лѫчъ и другъ свѣтлиненъ лѫчъ сѫщо има допирни точки. Като говоря за цѣлувката, азъ нѣмамъ предъ видъ човѣшката, т. е. земната цѣлувка. Цѣлувката има вѫтрешна, духовна страна, за която не трѣбва да се говори. Какво ще кажете за цѣлувката на онзи, който спасява давещия, обезсърдчения, болния, падналия човѣкъ? Дави се нѣкой. Младъ момъкъ стои на брѣга, хвърля се въ водата и спасява давещия. После го цѣлува, помага му да си отиде въ дома си. Нечиста цѣлувка ли е тази? Млада мома седи скръбна, обезсърдчила се нѣщо. Единъ момъкъ се приближава при нея, цѣлува я. Веднага обезсърдчението й изчезва. Следъ това момата се оплаква, че момъкътъ си позволилъ да я цѣлуне. Нечиста цѣлувка ли е тази? Момъкътъ понесе грѣховетѣ на момата, спаси я отъ отчаяние, но, като не разбира вѫтрешния смисълъ на цѣлувката, момата го осѫжда. Младиятъ е недоволенъ, че го цѣлуватъ; стариятъ е недоволенъ, че не го цѣлуватъ. Ако живѣешъ по Божественъ начинъ, ще те цѣлуватъ и като младъ, и като старъ. Който прилага Божественитѣ закони, никога не остарява. Азъ говоря за вѫтрешния, за чистия, за Божествения животъ въ човѣка. Казвамъ: Да не ограничаваме силитѣ на Божествената любовь, която се проявява чрезъ насъ. Да не ограничаваме силитѣ на доброто, което се проявява чрезъ насъ. Какво трѣбва да ограничаваме? Да ограничаваме нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да ограничаваме човѣшкото, да отваряме пѫть на Божественото, въ каквато и да е форма. Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото отъ човѣшкото. Сѫществуватъ три течения въ живота: течение на мисли и чувства, които излизатъ отъ индивида; течение на мисли и чувства, които идатъ отъ окрѫжаващитѣ — отъ вашитѣ майка, баща, братя и сестри; течения на мисли и чувства, които идатъ отъ възвишения свѣтъ, отъ Бога. Азъ говоря за Божията любовь като за течение, което минава презъ човѣка. Човъкъ не се развива правилно, ако презъ него не минаватъ тѣзи течения. Бѫдете будни, да различавате теченията. Човѣшкитѣ можете да ограничавате, а на Божественитѣ ще давате пѫть, да се проявятъ. Нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого по човѣшки и да го е повдигналъ. И обратно — нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого съ света цѣлувка, и да не го е повдигналъ. Божественото възкресява, човѣшкото умъртвява. Да бѫдемъ носители на Божията любовь! Да бѫдемъ цвѣтя, които растатъ подъ лѫчитѣ на Божественото слънце. Да бѫдемъ извори, въ които да се влива Божествената любовь. Само така човѣкъ ще придобие сила, животъ, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието. Помнете: Когато се говори за Божественитѣ енергии, човѣкъ може свободно да се проявява. Дойдете ли до човѣшкото, тамъ енергиитѣ трѣбва да се пестятъ. Човѣшкитѣ отношения сѫ подобни на търговскитѣ: повече давашъ, по-малко получавашъ. Човѣкъ е недоволенъ, когато почувствува, че е далъ повече, а е взелъ по-малко. Стане ли обратното, да получишъ повече, а да дадешъ по-малко, ти си всѣкога доволенъ. Божествениятъ законъ произвежда радостъ и даволство. Да съберемъ следнитѣ числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15. Получаваме резултатитѣ три, деветь и петнадесети, или три, три по три и три по петь. Въ последния случай, тройката се взема петь пѫти. Това показва, че човѣшката мисъль се реализира, когато мине презъ три свѣта. Първиятъ свѣтъ е физическиятъ, вториятъ — духовниятъ, т. е. свѣтътъ на чувствата, а третиятъ е умствениятъ, т. е. Божествениятъ. Ако нѣщата не се наредятъ въ Божествения свѣтъ, ще се наредятъ въ духовния; ако не се наредятъ въ духовния, ще се наредятъ на физическия. Човѣкъ живѣе едновременно въ тритѣ свѣта, затова прави погрѣшки и въ тритѣ свѣта: или въ ума, или въ сърдцето, или по отношение на волята. Подъ „воля“ резбирамъ душата като Божествено съкровище, т. е. храма на човѣка. Да влѣзешъ въ храма, това значи, да влѣзешъ въ душата си, дето се извършватъ свещени процеси. Затова е казано, че душата е мѣсто на свещенодействие. За да влѣзешъ въ този храмъ, едно се иска отъ тебе — да имашъ любовь. Каквито усилия и да правишъ, ако нѣмашъ любовь, не можешъ да влѣзешъ въ този храмъ. Прекѫсне ли се течението на любовьта, ти излизашъ отъ храма. Безъ любовь ти не можешъ да възлѣзешъ къмъ храма, т. е. къмъ планината на твоята душа. — Не може ли само съ молитва да се влѣзе въ храма на душата? — И съ молитва може, защото молитвата е разговоръ на душата съ любовьта. Постоянно трѣбва да се молимъ! Молитвата е нуждна за насъ, а не за Бога, за да раздаваме отъ благата, които носимъ. Ще се молишъ и ще раздавашъ отъ своето благо. Ще се молишъ, ще търсишъ Господа въ душата си и ще се разговаряшъ съ Него. Ако мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе, ти си на кривъ пѫть. Докато си свързанъ съ Бога, всичко можешъ да направишъ. Ако си боленъ, веднага ще оздравѣешъ; ако си обезсърдченъ, ще се насърдчишъ. Иначе, колкото и да се молишъ, ще приличашъ на Вааловитѣ пророци, които се молѣха цѣлъ день на своя богъ, но не получиха никакъвъ отговоръ на молитвата си. Илия се помоли на Господа, и молитвата му се прие: отъ небето слѣзе огънь и запали дървата на жертвеника. Какво нѣщо е небето? — Външниятъ свѣтъ. — Тамъ ли живѣе Богъ? — Навсѣкѫде живѣе Богъ. Той е абсолютна разумность, неограничено Начало. Значи, дето е разумностьта, тамъ е Богъ. Да мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе и подобенъ на тебе, това е твой нѣкакъвъ Богъ. Ако искашъ да познаешъ Бога, остави Го свободно да се прояви въ тебе, безъ никакво ограничение. Боленъ си — обърни се къмъ Господа, веднага ще усѣтишъ малка топлина въ сърдцето си, свѣтлина въ ума си, и болката ти ще изчезне. Ако си беденъ, гладенъ, пакъ се обърни къмъ Бога. Ще дойде нѣкаква помощь отвънъ. Изпитанието на Иова ни показа, какъ можемъ да намѣримъ Господа. Преди голѣмитѣ си страдания, Иовъ жертвуваше воловетѣ си, овцетѣ си и благодарѣше на Господа. Но следъ като изгуби всичко, нѣмаше вече какво да жертвува. И тѣлото му се покри съ струпеи. Той викаше къмъ Бога, молѣше се, но отникѫде не получи отговоръ. Той се разкая, съзна всичкитѣ си заблуждения, вглъби се въ себе си и тамъ намѣри Господа. Тогава струпеитѣ изчезнаха отъ тѣлото му и, каквото бѣше изгубилъ — синове, дъщери, волове, овце, имотъ — всичко му се върна двойно. Казвамъ: Всички ще минете презъ страданията на Иова. Ще минете презъ изпитъ, за да се освободите отъ заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намѣрите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбѣжни сѫ изпитанията. Ще стане голѣма промѣна въ васъ и, като се обърнете къмъ Господа, ще Го намѣрите вѫтре въ себе си. Това е най-хубавото състояние, презъ което човѣкъ минава. Не се обесърдчавайте! Не се страхувайте отъ нищо. Трѣбва да минете презъ изпитанията, за да станете смѣли. Не е въпросъ да страдашъ за човѣшкото. Страдай за Божественото. Когато чуешъ гласа на Бога, тръгни следъ Него и не мисли. Когато чуешъ гласа на човѣшкото, не се отклонявай, следвай своя пѫть. Когато следвашъ Божественото, не давай ухо на човѣшкитѣ думи. Каквото и да ти говорятъ хората, смѣло върви напредъ. Това е благо и за тебе, и за тѣхъ. Да изпълнявашъ Божията воля, това е благо за всички хора въ свѣта. Въ Божествения пѫть нѣма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото. Каквото Богъ ти казва, приеми го. То носи новото въ свѣта. Предъ Божественото отстѫпва всѣкаква философия, всѣкакво знание. Ако часовникътъ ти е здравъ, точенъ, ще му вѣрвашъ. Защо ще го отваряшъ да гледашъ, какъ върви? Точенъ е, добре върви, не го разваляй. Докато живѣешъ въ Божественото, вѣрвай му напълно. То носи сила, животъ и здраве; миръ и благоденствие; търпение и милосърдие; кротость и въздържание. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете снизходителни едни къмъ други. Нѣкой братъ иска да се изкаже — изслушай го. Бѫдете внимателни къмъ него. Ако спрешъ предъ единъ водопадъ, какво ще правишъ? Ще го слушашъ. Колкото и да е буренъ, ще го слушашъ. Водопадътъ не може да бѫде тихъ, спокоенъ. Ще бучи, колкото трѣбва. — Дотегна ми да го слушамъ. — Щомъ минавашъ край него, ще го слушашъ. Изслушвайте съ внимание всѣки човѣкъ. — Дотегна ни да го слушаме. — И вие дотѣгате понѣкога, но ви слушатъ хората. Нѣкога и азъ говоря повече, отколкото трѣбва, но ме слушате. Виждамъ, че сѫдоветѣ ви преливатъ, налѣтото изтича, но правя опитъ. Казвамъ: Ако вдигнете капацитѣ си, колкото да ви говоря, всичко ще се събере, безъ да се излѣе капка навънъ. Помни: Никога не противодействувай на силата на Божията любовь, която работи въ тебе. Не противодействувай на силата на доброто, което работи въ тебе. Ако мислишъ, че си добъръ и съзнавашъ, че доброто е резултатъ на Божественото начало въ тебе, ти си на правъ пѫть. Ако мислишъ, че доброто си ти, веднага изпадашъ въ заблуждение. Не мисли, че ти си запалилъ огъня. Ти си създалъ условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които сѫ вънъ отъ тебе. Друга е причината за горението на тѣлата. Тази причина действува, защото между тебе и огъня има съгласие. Богъ казва: И въ тебе може да гори огънь. Тогава турямъ вода на огъня да ври и пия топла водица. Пия топла вода, ямъ прѣсенъ хлѣбъ и благодаря на Бога за всичко, което ми е далъ. Само така имамъ ясна представа и за водата, и за хлѣба. Следователно, каже ли ти Богъ да направишъ нѣщо, направи го и не мисли. Казвашъ, че си старъ, че тази работа не е за тебе. Какво представя старостьта? — Стара дреха. Ще отидешъ при шивача, ще си порѫчашъ нова дреха. Като я ушие, ще я облѣчешъ и ще станешъ младъ. Докато вѣрвашъ въ старостьта, ти си старъ; щомъ престанешъ да вѣрвашъ въ старостьта, ти си младъ. Ако престанешъ да вѣрвашъ въ младостьта, пакъ си старъ. Това е новото правило на живота. Всички искате да станете добри. Вие сте добри, но не проявявате доброто. Не се стремете да станете светни по външенъ пѫть, както едно време сѫ ставали чрезъ постъ. Имало единъ постникъ, който цѣли 40 години седѣлъ на пѫтя и само по единъ пѫть въ седмицата се хранѣлъ. Какво ще стане съ светиитѣ, ако всички се хранятъ по единъ и сѫщъ начинъ? Този светия не е идеаленъ образъ на светията. Достатъчно е единъ такъвъ светия, повече не сѫ нуждни. Ако нѣкой отъ васъ иска да стане светия, бихъ му далъ следния съветъ: да стане такъвъ, безъ да го знаятъ. Външно светията трѣбва да бѫде толкова обикновенъ човѣкъ, че никой да не вижда светийството му. Само той да знае, но не и окрѫжаващитѣ. И на Христа гледаха като на обикновенъ човѣкъ, който ходи по сватби, яде и пие съ митари и грѣшници. Образътъ на онзи Христосъ, Който е живѣлъ преди две хиляди години, и образътъ на вашия Христосъ, сѫ различни. Нѣкой си представя Христа съ корона на глава, съ голѣма мантия. Това е Христосъ въ църквата на обикновенитѣ хора. Но Христосъ, Който живѣ преди две хиляди години, е външно обикновенъ човѣкъ, дошълъ на земята за страдащитѣ, беднитѣ, онеправданитѣ. Той всѣки моментъ хлопа на вратата на нѣкой страдащъ и се вслушва въ страданието му. Сега Христосъ е между хората, слуша, какво говорятъ, и се усмихва. Съзнанието на Христа прониква въ всички хора. Нѣкой пѫть си добре разположенъ, имашъ желание да направишъ едно добро, но си казвашъ: Не му е времето сега, утре ще го направя. Не, щомъ Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Богъ ти заповѣдва. Веднъжъ казахъ на единъ ученикъ: Днесъ нѣма да отидешъ на училище. Какво станало този день въ училището? Нѣкакво разследване на ученици, изключването имъ отъ училището. Значи, отсѫтствието му минало незабелязано — училището било затворено. Когато трѣбва да извършите Божията воля, не туряйте никакво препятствие на пѫтя си. Когато вършите Божията воля, не само вие нѣма да си препятствувате, но никой нѣма да ви препятствува. Майка си, имашъ малко дете, не можешъ да го оставишъ само вкѫщи. Искашъ да изпълнишъ Божията воля, да направишъ едно добро нѣкѫде, но не смѣешъ да оставишъ детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършишъ работата за Бога. Детето ти ще се събуди отъ сънь, следъ като свършишъ работата си за Бога. Не туряй човѣшкия редъ на нѣщата надъ Божествения. Ако не изпълнишъ Божията воля, ще те уволнятъ отъ служба. Богъ назначава, Богъ уволнява. Чиновникъ си, не искашъ да изпълнишъ Божията воля, но ще се разболѣешъ и ще боледувашъ нѣколко месеца. Най-после ще те уволнятъ. Могатъ да те уволнятъ и завинаги. Бѫди готовъ да направишъ за Бога поне едно малко добро. Работата, която вършишъ за Бога, може да бѫде приятна, може да бѫде и неприятна. Напримѣръ, дава ти се задача да нагледвашъ нѣкой старъ, боленъ човѣкъ: да миешъ лицето му, да чистишъ очитѣ му, да миешъ краката му. Може да ти се даде задача да се наведешъ и завържешъ връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората — приятна. Ако обичашъ Бога и си готовъ да Му служишъ, ще свършишъ и дветѣ работи съ еднакво разположение и любовь. За Бога и едната, и другата задачи сѫ еднакво важни. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 23 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правиленъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: „Защо въздишатъ хората“. Вие плачете, но защо плачете, не знаете. Коя е първата причина, която заставила човѣка да плаче? Който си отговори на въпроса, защо плаче, той е разрешилъ една велика задача. Човѣкъ диша и въздиша. Когато въздиша нормално, това наричаме дишане. Знанието, което досега сте имали, е било полезно за васъ, много работа е свършило. Но въ дадения моментъ то не може да ви ползува. Напримѣръ, на бойното поле сабята е вършила и върши работа, но какво значение има тя между мирнитѣ хора? Ако влѣзешъ съ сабя въ едно мирно общество, какво ще правишъ? Ще разправяшъ за своето минало, но ще станешъ смѣшенъ. И вие, съ досегашното си знание, приличате на военния, който влиза между мирнитѣ хора съ сабя. Ако влѣзешъ между прости хора и започнешъ да изговаряшъ думитѣ „обичь, любовь, знание, мѫдрость, възвишенъ животъ, небе, ангелъ, честность, справедливость“, тѣ ще слушатъ, но ще бѫдешъ смѣшенъ за тѣхъ. Това сѫ отвлѣчени думи, безъ никаква връзка. Нека съберемъ нѣколко числа, да видимъ, какъвъ резултатъ ще имаме. 1+ 1 + 1 + 1 = 4 2 + 2 = 4 1 + 3 = 4 При събиране на тѣзи числа, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ — четворка, но условията, при които става събирането, не сѫ едни и сѫщи. Напримѣръ, имашъ нужда отъ четири лева. Седишъ на пѫтя и чакашъ да мине нѣкой, да ти даде тази сума. Минава единъ човѣкъ, подхвърля ти единъ левъ; следъ половинъ часъ минава втори, подхвърля единъ левъ. Най-после, следъ два часа събирашъ четири лева. Ако мине нѣкой благороденъ човѣкъ, може изведнъжъ да ти даде четири лева. При възприемане на една мисъль, или на едно чувство играятъ роля времето и условията. Ако не е спазено времето, резултатътъ не е добъръ. Тази е причината, дето важни мисли и чувства оставатъ неразвити. Пѫпката трѣбва да цъвне, цвѣтътъ трѣбва да се превърне на плодъ, плодътъ трѣбва да узрѣе. И най-после, трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да употрѣби този плодъ. Това сѫ отношения. Преведете думитѣ „пѫпка и цвѣтъ“. Въ пѫпката се криятъ сили, които образуватъ цвѣта. Въ цвѣта се криятъ сили, които образуватъ плода. И въ плода се криятъ сили, необходими за неговото узрѣване. Плодътъ носи условия, животъ за създаване на сѣмката. Ако една мисъль и едно чувство не служатъ за обновяване първо на вашия организъмъ, а после и на вашитѣ мисли и чувства, тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ васъ. Но и това не е достатъчно. Всѣка ваша мисъль и всѣко ваше чувство трѣбва да иматъ отношение къмъ Бога, къмъ ангелитѣ, къмъ чиститѣ и възвишени сѫщества, къмъ всички окрѫжаващи. Ако мисъльта и чувството ви нѣматъ никакво отношение къмъ Бога и възвишения свѣтъ, вие не може да оперирате съ тѣхъ. Казвате, че искате да имате любовь къмъ Бога. Какво разбирате подъ „любовь“? Казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видѣлъ. Въпрѣки това, ние искаме да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. За нѣкои това е противоречие — да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. Този стихъ се отнася до слѣпитѣ, които никога не сѫ видѣли Бога. Онѣзи, които иматъ очи, много пѫти сѫ видѣли Бога. Както слънцето е видимо за очитѣ само при известни условия, така и Богъ става видимъ при известни условия. Бога всѣкога не можешъ да видишъ — крие се понѣкога. Казано е за Бога: „Скрилъ се.“ Това е човѣшко разбиране. Слънцето изгрѣва и залѣзва, понеже земята се върти около себе си. Въ сѫщность, слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Често се натъквате на вѫтрешни противоречия, които не можете да разрешите. На-примѣръ, вѣрвашъ въ нѣщо, мислишъ, че си разрешилъ известенъ въпросъ и се зарадвашъ. Не се минава много време, вѣрата ти отслабва, започвашъ да се колебаешъ и съмнявашъ въ това, въ което си вѣрвалъ. Имашъ приятель, въ когото вѣрвашъ. Обръщашъ се къмъ него за една услуга. Той обещава да ти услужи и опредѣля день и часъ, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нѣщо, и той не идва на уречения часъ. Вѣрата ти въ него се разколебава. Че не е дошълъ на време да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакашъ, ти отидешъ на близката рѣка да се кѫпешъ. По невнимание се подхлъзнешъ и започнешъ да се давишъ. Около тебе нѣма нито единъ човѣкъ. Сега вече разчиташъ само на приятеля си, който е обещалъ да дойде въ този часъ. Само той може да те спаси, но ето че закъснѣлъ. Въ момента, когато започвашъ да губишъ съзнание, приятельтъ ти пристига. Хваща те за рѫката, изважда те отъ водата и те обръща съ главата надолу, да изтече водата, която си погълналъ. Ти благодаришъ на приятеля си, но все пакъ остава въ тебе мисъльта, защо не дойде по-рано, преди да изгубишъ съзнание. Не се сърди на приятеля си. Знай, че всѣко влизане и излизане отъ водата е придружено съ известно страдание. Числата 1, 2, 3, 4 сѫ количествени, тѣ иматъ отношение къмъ физическия свѣтъ, но могатъ да се прехвърлятъ и въ другитѣ свѣтове. Напримѣръ, имате два тона вѫглища. Тукъ числото две е материално, има отношение къмъ физическия свѣтъ. Ако знаете законитѣ на духовния свѣтъ, двата тона вѫглища могатъ да се превърнатъ на известно количество топлина. Даватъ ви жито, на което трѣбва да използувате динамичната сила. Ще го дъвчете, но зѫби нѣмате. Ще го счукате и така ще го ядете. Не е все едно, дали ще ядете чукано жито или ще го дъвчете. Въ дъвченето е силата. Това е вѫтрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувствуването има известна връзка. Както дъвчешъ, така ще мислишъ; както мислишъ, така ще чувствувашъ; както чувствувашъ, така ще постѫпвашъ. Тѣзи процеси сѫ тѣсно свързани помежду си. Ще кажете, че знаете тѣзи нѣща. Има положения, при които вашето знание е полезно; има положения, при които знанието ви е безпредметно. Листата могатъ да ползуватъ само гѫсеницата. Щомъ се превърне на пеперуда, листата сѫ безпредметни за нея. Като пеперуда, тя не може вече да си изкарва храна отъ листата. Ново знание е нуждно сега. Вие влизате въ нова фаза и трѣбва да разбирате Божията любовь не като гѫсеници, но като пеперуди; не като пѫпки, но като цвѣтове; не като цвѣтове, но като плодове; не като плодове, но като сѣмена. Трѣбва да имате вѫтрешно разбиране за любовьта. Сега имате механично разбиране за Бога и казвате: Богъ не мисли за мене. — Само за тебе ли ще мисли? Той мисли за всички сѫщества, за всички вселени. Добро е желането ви Богъ да мисли само за васъ, но възможно ли е, отъ сутринь до вечерь, да мисли само за васъ? Като не разбирате Бога, щомъ желанията ви не се изпълнятъ, вие се измѫчвате. Казвате: Иванъ, Стоянъ по-добри, по-умни ли сѫ отъ мене? Азъ се моля по три пѫти на день, а работитѣ ми не се нареждатъ. Тѣ не се молятъ, а тѣхнитѣ работи вървятъ добре. Азъ уча, чета, мисля и нищо не постигамъ. Тѣ не правятъ нищо, и въ всичко успѣватъ. Такива мисли минаватъ презь главитѣ на всички ви, де повече, де по-малко. Важно е, защо мислите така. Когато искашъ Богъ да мисли само за тебе, това е една велика идея, която включва цѣлото Битие. Тя се отнася само до Бога. За Бога само могатъ да мислятъ всички сѫщества отъ сутринь до вечерь. — Защо? — Защото, като мислятъ за Него, тѣ живѣятъ. Течащата вода трѣбва да мисли само за извора. Не мисли ли за него, тя ще престане да тече. Какво се разбира подъ „мисъль“? — Връзка, отношение. Напримѣръ, рѫката има връзка съ цѣлия организъмъ, но тази връзка трѣбва да бѫде нормална, да не страда нито рѫката, нито организъмътъ. Накѫдето и да движишъ рѫката си, да ти е приятно. Ако изпитвашъ нѣкаква неприятность, отношенията не сѫ правилни. При такива отношения рѫката не може да изпълнява службата си. Само при правилни отношения тя може да върши всичко, каквото й заповѣдватъ. Вие искате Богъ да мисли за васъ. И Богъ иска вие да мислите за Него. По човѣшки говоря: Богъ мисли за васъ толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има къмъ васъ точно такова отношение, каквото вие имате къмъ Него. Каквото е отношението на децата къмъ бащата въ семейството, такова е отношението и на бащата къмъ децата. Като знаете това, не се чудете, защо бащата обича нѣкое отъ децата си повече. Бащата обича всичкитѣ си деца, но доброто дете отваря сърдцето на бащата и получава повече. Нѣщата въ живота сѫ въ известна зависимость. Не можешъ да мразишъ онзи, който те обича. Любовьта любовь ражда. Следователно, не можешъ да имашъ добри чувства и мисли, ако не дъвчешъ храната си добре. Дъвченето опредѣля чувствата и мислитѣ на човѣка. Казватъ за нѣкого, че е религиозенъ човѣкъ; за другъ, че е ученъ. Религията има отношение къмъ сърдцето, т. е. къмъ човѣшкитѣ чувства; науката има отношение къмъ ума, т. е. къмъ човѣшкитѣ мисли; обществениятъ животъ има отношение къмъ човѣшкитѣ постѫпки. Религия безъ чувство не е религия. Наука безъ мисъль не е наука. Общественъ животъ безъ постѫпки не е общественъ животъ. Често се говори за примиряване на науката съ религията. Това не става изкуствено, по външенъ начинъ. Ако дъвчешъ храната добре, ще мислишъ добре. Щомъ дъвчешъ храната си, както трѣбва, ще изпитвашъ приятно разположение, което ще ти даде импулсъ за работа и за учене. При добро разположение, човѣкъ всѣкога мисли добре. Ако не дъвчешъ добре, не можешъ да мислишъ добре. Тогава ще страдашъ отъ разстройство на стомаха и на корема; това ще те застави насила да мислишъ добре. Не е все едно, да мислишъ при добро разположение на духа и при разстройство на стомаха. Ще кажешъ, че за да станешъ човѣкъ, трѣбва да страдашъ. Страданието облагородява човѣка, но то не може да изработи отъ него истински човѣкъ. За да растешъ и да се развивашъ правилно, нуждно е знание и любовь. Растенето има отношение къмъ знанието, къмъ любовьта и къмъ добритѣ постѫпки. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви сѫ механични, вие се отклонявате отъ правия пѫть. Можешъ да обичашъ отъ страхъ, можешъ и да учишъ отъ страхъ, но страхътъ нищо не допринася. Да обичашъ отъ страхъ е едно нѣщо; да обичашъ съзнателно е друго нѣщо. И съ заповѣдь нищо не се постига. Какъ ще накарашъ човѣка насила да свири и да учи? Лѣкарьтъ казва на болния: Ти трѣбва да бѫдешъ здравъ! Болниятъ отговаря: Дай ми вѣра. Лѣкарьтъ не трѣбва да заповѣдва, но да даде на болния правиленъ методъ за лѣкуване. Изведнъжъ не можешъ да станешъ здравъ, но постепенно. Какъ ще направишъ едно дебело, здраво вѫже? Ще вземешъ хиляди нишки и една по една ще ги съединявашъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до усилване на мисъльта. Къмъ една мисъль ще прибавяшъ постепенно още много мисли, докато усилишъ и закрепишъ мисъльта си. Не по стѫпвашъ ли така, мисъльта не може да расте. Какъвъ ученъ ще бѫдете, ако свършите университетъ за една година и получите дипломъ за завършено образование? Какъвъ инженеръ ще излѣзе отъ васъ, ако учите само една година? И да получите дипломъ, знание нѣмате. Какъвъ музикантъ е този, който изучавалъ музика само една година? Какъвъ концертъ може да даде този музикантъ? Дипломъ, полученъ по бързъ начинъ, не е истински, не отговаря на вѫтрешното съдържание на човѣка. Много такива дипломи има въ свѣта — лъжливи дипломи. Въ Америка опредѣлятъ единъ день презъ годината, когато хората се забавляватъ, като допущатъ най-невѣроятни нѣща. Напримѣръ, нѣкой си напише чекъ отъ 25 — 50 хиляди долари и го дава на свой познатъ, да изтегли означената сума отъ нѣкоя банка. Който не знае тази шега, отива въ банката, но се връща празенъ — банката не изплаща такъвъ чекъ. Гледашъ отвънъ, чекъ, пари сѫ това, но се връщашъ празенъ. Забава е това. Много отъ вашитѣ мисли и чувства представятъ такива забави — съдържание нѣма въ тѣхъ. Истински чекъ е този, срещу който можешъ да получишъ означената сума. Законъ е: Всѣка мисъль, въ която се влага абсолютна вѣра, може да се реализира. Вѣрата е опорна точка въ живота. Безъ вѣра нищо не се постига. — Какво да правимъ, ако нѣмаме вѣра? — Животътъ ще ви застави да придобиете вѣра, т. е. да проявите своята вѣра. Какво правите, когато се качвате на параходъ? Нагаждате се споредъ условията на парахода. Тамъ се проявявате и живѣете по единъ начинъ; на сушата, въ вашитѣ кѫщи, живѣете по другъ начинъ. Ако не се нагодите на условията въ парахода, ще се намѣрите въ трудно положение. Богъ, на Когото служите, нѣма да ви остави въ едно и сѫщо положение. Той желае вашето щастие, вашето добро, помага въ развитието ви, но не така, както вие разбирате. Божиитѣ мисли се коренно различаватъ отъ вашитѣ. Вие търсите щастието си тамъ, дето го нѣма. Представете си, че туряте едно малко, петгодишно дете на голѣмъ, силенъ конь. Давате гема въ рѫката му и го оставяте само да езди коня. Какво ще стане? Коньтъ ще започне да скача, да рита, и детето ще падне на земята. Какво е придобило детето отъ тази разходка? И вие, понѣкога, имате желание да се качите на голѣмъ, здравъ конь, но затова сѫ нуждни съответни мисли и чувства. Нѣкой казва: Като чопля, все ще изчопля нѣщо. — Зависи, кѫде чоплишъ и съ какво чоплишъ. Ако чоплишъ Свещената книга, какво ще извадишъ отъ нея? Ако чоплишъ себе си, какво ще извадишъ? Седишъ, чоплишъ живота си отъ младини, отъ детската си възрасти и казвашъ: Не зная, кога ще стана човѣкъ. Като дете, обичахъ да прескачамъ плета на чуждитѣ градини, да чупя стомни, да се бия съ децата. Всички ме считаха палаво, немирно дете. Ето, сега съмъ на 45 години, пакъ върша сѫщитѣ работи. И доднесъ още прескачамъ чуждитѣ градини. Де е погрѣшката? Лошо е, когато ученикътъ напусне училището и влиза въ чуждитѣ градини. Другъ е въпросътъ, ако учи и следъ това влѣзе въ нѣкоя градина да си откѫсне една ябълка. Ще каже градинарьтъ, че ябълкитѣ сѫ негови. Когато човѣкъ свърши една полезна работа, има право да си откѫсне една ябълка. Когато ученикътъ свърши училището и получи дипломъ, той е свободенъ, има право да влѣзе въ нѣкоя градина, да си откѫсне единъ плодъ. Той ще намѣри градинаря и ще иска позволение отъ него. Ако не учи и не работи, нѣма право да влиза въ чуждитѣ градини. Той не е свободенъ. Казвамъ: Ако си училъ и работилъ добре, имашъ право да чоплишъ — все ще изкарашъ нѣщо. Ученикътъ, като свърши училището съ успѣхъ, получава дипломъ и право да се разхожда, дето иска. Той е свободенъ човѣкъ. Ако не е свършилъ училището, той е ограниченъ, нѣма право на свободна карта. И тъй, каже ли нѣкой, че е нещастенъ, това значи, че не е свършилъ съ успѣхъ училището, пропадналъ е на единъ - два предмета. Ако си слуга при единъ търговецъ и, вмѣсто печалба му докарвашъ загуби, мислишъ ли, че той ще ти даде карта, да се разхождашъ свободно, дето пожелаешъ? Другъ е въпросътъ, ако му докарашъ печалба отъ 500—600 хиляди лева. Той ще се усмихне, ще подпише единъ чекъ и ще ти даде единъ месецъ почивка. Значи, отъ работата, която сте свършили, зависи вашата свобода, или ограничение. Това е природенъ законъ, въ който нѣма изключение. Щастието върви следъ прилежнитѣ, следъ онѣзи, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ добре. Онѣзи хора, които не мислятъ, не чувствуватъ и не постѫпватъ добре, тѣ гонятъ щастието и не го достигатъ. За добритѣ ученици щастието върви следъ тѣхъ, то ги гони; за слабитѣ ученици щастието върви предъ тѣхъ, тѣ го гонятъ. Нѣкой младъ студентъ не свършва университетъ, понеже гони щастието. Като срещне млада, красива мома, той мисли, че тя е неговото щастие, върви подиръ нея, но уроцитѣ оставатъ назадъ. Другъ младъ студентъ не търси щастието предъ себе си, но учи, не поглежда момитѣ и свършва университета съ успѣхъ — щастието го гони. Когато мѫжътъ работи, жената трѣбва да е следъ него; и когато жената работи, мѫжътъ трѣбва да е следъ нея. Когато бащата и майката работятъ заедно, синътъ и дъщерята трѣбва да сѫ задъ тѣхъ, да ги следватъ. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, бѫди ми задна стража!“ Трѣбва да работимъ! Ти можешъ въ единъ день да станешъ щастливъ и въ единъ день да изгубишъ щастието си. Една твоя постѫпка може да те направи щастливъ, но може да те направи и нещастенъ — зависи отъ постѫпката. Вие се нуждаете отъ здрава, положителна мисъль. Всички второстепенни, странични работи турете задъ гърба си. Апостолъ Павелъ казва: „Вънъ отъ любовьта Христова всичко считамъ за изметъ.“ Не дръжте своя миналъ животъ предъ лицето си. Не дръжте скѫпоценнитѣ камъни предъ очитѣ си. Ако имате два скѫпоценни камъка, турете ги на гърдитѣ си, или на пръститѣ си — тѣ да ви бѫдатъ слуги, а вие — тѣхни господари. Ако ги поставите предъ очитѣ си, мисъльта ви ще се изопачи, и страданието ще ви следва. Мнозина казватъ, че живѣятъ добре. — Щастливи ли сте? — Не сме щастливи. — Щомъ не сте щастливи, не живѣете добре. Щастливиятъ върви напредъ, вглъбенъ въ мисъльта си и отъ нищо не се съблазнява. Ако види богата, голѣма кѫща, оставя я назадъ; ако види красива мома, оставя я назадъ; ако срещне ученъ, или знаменитъ музикантъ, и него туря задъ гърба си. Всичко чуждо той туря задъ гърба си, не товари своята мисъль съ чуждъ капиталъ. Една философия има той и нея следва. Нѣкой се оплаква, че го турили на бойната линия. Много естествено, той е страхливъ и, за да се кали, да стане смѣлъ, Провидението го поставило на първа бойна линия. Той се намира между две злини — страхъ отпредъ и страхъ отзадъ — и отъ дветѣ ще избере по-малката злина. Така ще придобие смѣлость и решителность. Не се плашете отъ живота. Нуждно ви е истинско, положително знание. Имате ли това знание, и на бойното поле да попаднете, ще станете невидимъ. — Какъ се постига това? — Ще се намалишъ до молекула — никой нѣма да те види. Или, ще се превърнешъ на вода. Тогава, колкото и да те стрелятъ, никой не може да те убие. Помнете: Причината за много отъ вашитѣ нещастия е вънъ отъ васъ. Напримѣръ, докато не се хване на вѫдица, рибата е щастлива. Тя пътува, свободно си живѣе въ водата. Въ момента, въ който пожелае да изследва вѫдицата, тя се натъква на нещастие. Вѫдицата се забива въ устата й, и тя се чуди, отде дойде това нещастие. Тегли се напредъ-назадъ и си казва: Какъ стана тази работа? Това нещастие иде отъ вѫдицата. Казвамъ: Съблазнитѣ въ живота, сѫ вѫдици, които причиняватъ нещастия. Ти се интересувашъ отъ вѫдицата, искашъ да я изследвашъ. Ти искашъ да изследвашъ една каса, да видишъ, какво има въ нея. Касата е вѫдица. Не ти трѣбватъ чуждитѣ пари. Ако искашъ да знаешъ, де е твоята каса, отъ която можешъ да вадишъ пари, ще те заведа при нея. Бъркашъ ли въ чужда каса, ще се закачишъ на вѫдица. Единъ день, на едно отъ Рилскитѣ езера, хванаха две пастърви. Купихме ги и ги пуснахме отново въ водата. Тѣ разказаха на останалитѣ риби да не хващатъ вѫдицитѣ, защото смърть ги очаква. Отъ този день рибаритѣ не хванаха нито една риба. Освобождавайте се отъ непотрѣбни мисли, които спъватъ развитието ви. Напримѣръ, искашъ да знаешъ, какво мисли нѣкой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороденъ, добъръ човѣкъ, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той иде при тебе да иска пари. Трѣбва да платишъ за похвалата. Ако не му услужишъ, веднага ще измѣни мнението си за тебе. За да докажешъ, че си благороденъ, ти трѣбва да предвиждашъ нуждитѣ му и, безъ да ти иска пари, да му се притечешъ на помощь. Виждашъ, че този човѣкъ не е ялъ три деня; ще му приготвишъ единъ хубавъ обѣдъ и ще го задоволишъ. Помагай на човѣка, безъ да очаквашъ нѣщо отъ него. Като помагашъ на другитѣ, помагашъ на себе си. Какво правятъ ученицитѣ въ училището? Способнитѣ ученици помагатъ на слабитѣ. Тѣ имъ разказватъ урока, обясняватъ имъ, каквото не разбиратъ и въ края на краищата, слабиятъ ученикъ получава по-добра бележка отъ силния. Това е истинска помощь. Способниятъ ученикъ, и да получи по-долна бележка отъ слабия, не се смущава. Той всѣкога може да се прояви, защото носи знанието въ себе си. Дипломътъ е външна страна на знанието. Казватъ за нѣкого, че е ученъ човѣкъ, звездитѣ сваля отъ небето. Въ сѫщность, той не е ученъ. Истински ученъ е онзи, който държи звездитѣ на мѣстото имъ, не ги снема отъ небето. Какво ще стане съ небето, ако звездитѣ паднатъ на земята? Звездитѣ сѫ нуждни като свѣтила, като мѣрка за опредѣляне на времето и годинитѣ. Като знаете това, не се мѫчете да сваляте слънцето, месечината и звездитѣ. Наблюдавайте ги и се ползувайте отъ тѣхнитѣ енергии. Дръжте въ ума си мисъльта: Всички хора иматъ заложби и възможности въ себе си, но не сѫ работили еднакво, и доднесъ още не работятъ еднакво. Разликата между хората се заключава въ работата, която сѫ вършили въ миналото, която вършатъ днесъ и която ще вършатъ въ бѫдеще. Кой човѣкъ е добъръ? — Добъръ човѣкъ е онзи, който мисли, чувствува и постѫпва добре. Що е добро? — Непреривенъ процесъ на права мисъль, право чувствуване и прави постѫпки. Щомъ този процесъ се прекѫсне, злото се вмъква въ доброто като клинъ. Като съзнателенъ човѣкъ, азъ се стремя всѣкога да постѫпвамъ добре. Какъ постѫпватъ хората съ мене, това не е важно; азъ трѣбва да постѫпвамъ добре. Неправилната постѫпка е неправилно взетъ тонъ. Какво трѣбва да правишъ, ако вземешъ тона неправилно? Ще го изпѣешъ нѣколко пѫти, докато го вземешъ правилно. Вземи тона единъ пѫть, спри малко; вземи го втори пѫть, пакъ спри. Когато тонътъ прозвучи чисто, правилно, ще спрешъ и ще чакашъ одобрението на учителя. Така ще постъпвате и съ Бога. Той иска отъ всички да мислимъ добре — първото изкуство въ живота; да чувствуваме добре — второто изкуство и да постъпваме добре — третото изкуство. Като придобиемъ и тритѣ изкуства, ще разберемъ стиха: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Кой човѣкъ е съвършенъ? — Който мисли, чувствува и постъпва правилно. — Това е непостижимо. — Постигането на съвършенството е непреривенъ процесъ. — Какъ се изявява съвършениятъ човѣкъ? Той се справя и съ най-голѣмитѣ мѫчнотии. За него нѣма нѣщо невъзможно. Той има съдействието на Бога, на природата, на ангелитѣ — на всички добри и разумни същества. Христосъ казва: „Отецъ ми е въ мене, и Азъ съмъ въ Него.“ Следователно, ако Богъ е въ тебе, Той е твоето спасение. Ако Богъ не е въ тебе, кой ще те спаси? Ти живѣешъ въ Бога, но не Го разбирашъ. Защо не Го разбирашъ? — Затворилъ си сърдцето си за Него. Отвори сърдцето си за Бога, да работи Той за тебе и да Го разберешъ. Тогава и ти ще работишъ за Него. — Не работя ли за Бога? — Работишъ, но така, че Той трѣбва да поправя това, което си изработилъ. Когато разбирашъ Бога, ти ставашъ гениаленъ и казвашъ: Отъ известно време мислитѣ ми текатъ леко, перото ми пише добре. Това показва, че Богъ работи въ тебе, но те оставя да се радвашъ и да мислишъ, че ти работишъ. Богъ не прилича на насъ. Той се радва на всичко, което сме изработили чрезъ Него. Така Той ни учи на безкористие и пълна готовность за работа. Понѣкога Богъ не влиза самъ въ насъ, но праща нѣкой свой слуга да работи вмѣсто Него. Тогава Той се радва и на насъ, и на своя слуга, че сме работили задружно, въ Негово име. Три важни нѣща трѣбва да останатъ въ ума ви: да мислите добре, да чувствувате добре и да постѫпвате добре. Минава презъ ума ви мисъльта, че сте нещастни — турете тази мисъль задъ гърба си и вървете напредъ. Нѣкога мислите, че сте щастливи, че сте постигнали съвършенство. Докато сте на земята, щастието и съвършенството сѫ моментни прояви. Когато изпълнявате Божията воля, съвършени сте; щомъ престанете да я изпълнявате, губите съвършенството си. На земята нѣма съвършени хора. Въ това всѣки самъ ще се убеди. Минавашъ за съвършенъ. Даватъ ти една работа да я свършишъ идеално. Една погрѣшка само да направишъ, ти не си съвършенъ. Много знания имате отъ миналото, но всичко не ви ползува. Днесъ минавате за християни, но и вашето християнство не ви ползува. Новата свѣтлина на изгрѣващото слънце ви ползува. Да се спирате върху миналото, какви сѫ били баща ви и майка ви, това е изгубено време. Каквито и да сѫ били тѣ, до бри или лоши, това си е за тѣхъ, то е минало време. Единственото важно нѣщо е да знаете, че въ васъ се крие мощна сила, чрезъ която можете да изправите малкитѣ погрѣшки на своето минало. Малкитѣ погрѣшки, ако не се изправятъ, ставатъ голѣми; и голѣмитѣ погрѣшки, ако се изправятъ, ставатъ малки. Всѣки, човѣкъ е въ състояние да изправи малкитѣ си погрѣшки. Опитвали ли сте да рисувате носа си? Наблюдавали ли сте очитѣ си при добро разположение на духа? Вие мислите, че имате знания, а не познавате себе си. Можете ли да познаете състоянието на човѣка по промѣнитѣ на неговото лице, по цвѣта на лицето му? Който чете по лицето за състоянията на човѣка, той знае причинитѣ, които предизвикватъ тия промѣни, и може да ги избѣгне. Нѣкой седи, движи краката си, криви устнитѣ си, чопли носа си. Външно изглежда съсрѣдоточенъ, а въ сѫщность той предизвиква близкитѣ си. Да се съсрѣдоточишъ къмъ нѣщо, това значи, да контролирашъ своитѣ действия. И при това положение можешъ да се мръднешъ, но чувствувашъ контрола, който си налагашъ. Не е лесно да се съсрѣдоточишъ. Това значи, да изпиташъ слаби бодвания, като че съ игла те бодятъ. Това показва, че си попадналъ въ область на електрични енергии, които ти въздействуватъ. Тури тѣзи бодвания на работа въ нервната система, и тѣ скоро ще изчезнатъ. Ако ги оставишъ въ областьта на чувствата, тѣ ще се превърнатъ на лоши мисли. Впрегни лошитѣ мисли на работа, и тѣ ще се превърнатъ на добри. Каже ли нѣкой, че не е разположенъ, знай, че лоши мисли го безпокоятъ. Азъ виждамъ, отъ лѣвата страна дошли баба му и прабаба му, отъ дѣсната — дѣдо му, прадѣдо му, чичовци — всички искатъ нѣщо отъ него. Едни го теглятъ на една страна, искатъ помощь отъ него; други го теглятъ на друга страна, и тѣ искатъ помощь — никой не влиза въ положението му. Той пъшка, мѫчи се, не може да си помогне. Питамъ: Какво ти е? — Не зная, какво ми е, но като че цѣлиятъ адъ е върху мене. Азъ се обръщамъ къмъ бабитѣ и дѣдовцитѣ му и казвамъ: Оставете човѣка свободенъ. Той е беденъ, нѣма какво да ви даде. Въ половинъ часъ да го освободите, никой да не остане тукъ! Азъ ще ви помогна вмѣсто него. Следъ това той казва: Слава Богу, олекна ми! Като ви казвамъ това, вие не трѣбва да се плашите. Всички имате тази опитность, но не можете да си помогнете. Азъ ги виждамъ, разговарямъ се съ тѣхъ, държа имъ лекции, а тѣ си разказватъ цѣлата история. Като имъ предамъ лекцията, тѣ се успокояватъ и се разотиватъ. Поканвамъ ги и другъ пѫть да ме посетятъ. Постѫпвайте и вие така съ вашитѣ баби и дѣдовци. Богъ изисква това, и вие трѣбва да изпълните Неговата воля. Отъ васъ зависи да бѫдете щастливи, или нещастни. Задача. За една седмица ще направите опитъ да мислите право, да чувствувате право и да постъпвате право. Всѣки да си каже: Заради Бога ще мисля право; заради Бога ще чувствувамъ право и заради Бога ще постъпвамъ право. Като обичашъ нѣкого, ти трѣбва да се жертвувашъ за него. Искашъ да те обичатъ — това е една страна на въпроса; искашъ да обичашъ — това е друга страна на въпроса. Да те обичатъ хората, това значи, да бѫдешъ нещастенъ; да обичашъ хората, това значи, да бѫдешъ щастливъ. Ако си нещастенъ, причината за това се крие въ желанието ти да те обичатъ; ако си щастливъ, причината за това се крие въ желанието ти да обичашъ. Когато обичамъ нѣкого, азъ се радвамъ и на малкитѣ му придобивки. Да обичашъ, това е велико изкуство. То е все едно, да знаешъ, кога и какъ да гълташъ храната си. Храна, която не си сдъвкалъ добре, не гълтай. Мисъль, която не си разбралъ добре, не възприемай. Чувство, което не си разбралъ добре, не възприемай. Велика наука е да знаешъ, кои нѣща сѫ за тебе и какъ да ги приемашъ. Успѣхътъ ти за хиляди години зависи отъ твоитѣ прави мисли, чувства и постъпки. — Кой може да ни научи, кои нѣща сѫ за насъ и какъ да ги приемемъ? — Само Богъ. Когато влѣзе въ насъ, Той ще ни научи на всичко. Той ще ни научи да мислимъ, да чувствуваме и да постъпваме право. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали да мислятъ право, други сѫ започнали да чувствуватъ право, а трети сѫ започнали да постѫпватъ право. Помни: Снѣгътъ е бѣлъ, но студенъ. Огъньтъ е топълъ, но не е твърдъ. Любовь, която не произвежда топлина, не е любовь. Мѫдрость, която не произвежда свѣтлина, не е мѫдрость. Истина, която не носи свобода, просторъ и разширяване, не е свобода. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 16 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Непреодолимо желание Размишление. Чете се темата: „Предназначението на християнството, “ Тема за следния пѫть: „Защо плачатъ малкитѣ деца?“ Казано е въ Писанието: „ И голи бѣха и двамата, и Адамъ, и жена му, и не се срамуваха.“*) Защо първитѣ човѣци сѫ били голи? Когато Адамъ сгрѣши, Богъ го търсѣше въ рая, докато най-после го намѣри. Адамъ каза: „Чухъ гласа Ти, Господи, но убояхъ се, защото съмъ голъ; и скрихъ се.“ И рече му Богъ: „Кой ти обади, че си голъ? Ялъ ли си отъ дървото, отъ което ти заповѣдахъ да не ядешъ?“ Като ялъ отъ забранения плодъ, очитѣ на Адама се отворили, и той видѣлъ, че е голъ. Трѣбва да се знае, действително ли е билъ голъ, или, като сгрѣшилъ, оголѣлъ. — Кога оголява човѣкъ? — Когато грѣши. Голотата има отношение къмъ грѣха, къмъ човѣкъ съ неоформенъ характеръ. Той се представя такъвъ, какъвто не е, поради което лицемѣри. Той мисли за себе си, че е добъръ, щедъръ, че има знания. Човѣкъ се мисли или за добъръ, или за лошъ. Нѣкой казва за себе си, че е лошъ. Съ това той иска да каже, че не е отъ слабитѣ хора. Казватъ: Да бѫдемъ добри! Кой човѣкъ е добъръ? Споредъ нѣкой, добъръ човѣкъ е този, който ни дава пари на заемъ, храни ни — дава ни, каквото пожелаемъ. Който не задоволява желанията ни, той е лошъ. Право ли е това заключение? Отчасти, 50% е право. Значи, който прави добро, е добъръ, светъ човѣкъ. Той прави добро, дава пари на заемъ, защото срещу това има подписитѣ на двама богаташи. Въ този смисълъ, банкерътъ прави добро на банкеръ, светията — на светия. Добъръ е банкерътъ, но, ако не можешъ да платишъ дълга си, хваща порѫчителитѣ. Нѣкой банкеръ не ти дава пари на заемъ, подъ предлогъ, че нѣма пари. Той не говори истината. Ще каже, че кредитътъ му е малъкъ, че го отстѫпилъ на други — ще се извини по нѣкакъвъ начинъ. Най-после казва: Ще те имамъ предъ видъ. Добре ли постѫпва този банкеръ? Добре постѫпва, защото ти не трѣбва да искашъ пари отъ него. — Той е длъженъ да дава. — Ако е длъженъ, трѣбва да има нѣкакъвъ законъ, който да го задължава. Касиерътъ на нѣкоя банка е длъженъ да изплати известна сума, но ако имашъ чекъ срещу това. Ако касиерътъ не иска да ти даде тази сума, той отговаря предъ закона. Ти не носишъ никакъвъ чекъ, а казвашъ, че си внесълъ пари въ банката. Касиерътъ не вѣрва на думитѣ ти, той иска документъ. — Има ли право да не вѣрва? — При сегашнитѣ условия на живота, той не е длъженъ да вѣрва. Сега ще направимъ единъ опитъ. Дайте ми четири конеца по единъ метъръ дълги. Като разбъркамъ концитѣ, може ли да кажете, кой конецъ на кого принадлежи? Ще каже нѣкой, че този, или онзи конецъ е неговъ. Твой е конецътъ, ако можешъ да се хванешъ за него. Ако не можешъ да го хванешъ, не е твой. Вие имате цѣли кълба съ конци, но не можете да работите съ тѣхъ и ходите голи. Виждашъ, че нѣкой е добре облѣченъ, а ти ходишъ голъ и се питашъ, защо другитѣ хора сѫ облѣчени, а ти си голъ. Онзи, който се облича, е превърналъ концитѣ на дреха. Той смѣня дрехитѣ си по три пѫти на день, има съ какво да се облича. А ти нищо не си направилъ и нѣма съ какво да се облѣчешъ. Сега да излѣзатъ вънъ единъ младъ братъ и една млада сестра, да хванатъ по единъ конецъ. Така хванати, концитѣ се кръстосватъ, спорятъ помежду си. Какъ ще решите въпроса: кой отъ двамата пръвъ ще пусне конеца? При това, всѣки трѣбва да пази своя конецъ. Като пуснешъ конеца отъ едната рѫка, ще внимавашъ после да хванешъ сѫщия край. Да излѣзатъ сега единъ възрастенъ братъ и една възрастна сестра, да хванатъ краищата на останалитѣ два конеца. Сега и четиритѣ конци се кръстосватъ. Първо спорѣха двата конеца. Ако единиятъ отъ тѣхъ отстѫпи, решава ли се въпросътъ? Не се решава. Това е все едно, момата да люби единъ момъкъ, после още единъ и да мисли, че е разрешила известенъ въпросъ. Нищо не е разрешила. Докато любѣше само единъ момъкъ, тя живѣеше въ частната собственость. Като люби двама, тя живѣе въ колективната собственость. Може ли тази мома да люби четири - петь мѫже? Ако тя може да люби четири - петь мѫже, ще бѫде колективна собственость, но и съ това спорътъ не се решава. Другояче разгледанъ въпросътъ: ти взимашъ пари отъ единъ банкеръ, но можешъ да вземешъ пари и отъ четирма души. Ако имашъ да давашъ на четирма души, въпросътъ е още по-сложенъ. Отъ единъ банкеръ е трудно да вземешъ пари, но отъ четирма е още по-трудно. А отъ десеть души е най-трудно. — Кое е най-хубавото? — Отъ никого да не взимашъ пари. — Възможно ли е това? — Възможно. Ще става обмѣна. Днесъ продавашъ стока, получавашъ пари. Изкуство е да живѣешъ безъ задължения. Да се върнемъ къмъ опита. Четиритѣ конеца сѫ объркани. Какъ ще се оправятъ? За всѣки въпросъ има начинъ, по който може да се разреши. Единиятъ начинъ е да отстѫпвашъ. Ще пуснешъ единия край на конеца, а другия ще държишъ здраво. Нѣма да пуснешъ двата края на конеца, защото той представя твоята мисъль. Ще дадешъ възможности на мисъльта си свободно да се проявява. За това, ще вземешъ конеца и ще си отидешъ съ него. Никой нѣма да остави конеца си, не е хубаво това. Имашъ убеждение за нѣщо, но следъ време казвашъ: Старо е това убеждение! И въ старото убеждение има нѣщо хубаво, не трѣбва изведнъжъ да се отказвашъ отъ него. Ако имашъ единъ старъ, златенъ пръстенъ, нѣма да го хвърлишъ, но ще го стопишъ, ще му дадешъ, каквато форма искашъ, и върху него ще поставишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ. Стариятъ пръстенъ не струва ли пари? Зависи отъ метала. Щомъ е златенъ, златото никога не губи цената си. Както обтѣгате концитѣ и ги впрѣгате на работа, така трѣбва да впрѣгате всѣка своя мисъль на работа. Днесъ повечето хора разрешаватъ въпроситѣ си по особенъ начинъ. Всѣки търси нѣкое малко удоволствие въ живота. Всѣки иска да държи двата края на конеца. Ако всички държатъ двата края на концитѣ и теглятъ, тѣ ще се скѫсатъ. Ще пуснете поне единия край на концитѣ. Конецътъ представя връзката, която държи човѣка за земята. Скѫса ли се конецътъ, прекѫсва се и животътъ на човѣка. Какво печелятъ двама души, на които животътъ е прекѫснатъ? Ще кажете, че има и другъ животъ, ще се преродите. Има ли смисълъ да скѫсашъ конеца на своя животъ и да чакашъ ново прераждане, само за това, че не си знаялъ, какъ да държишъ конеца? Като обтегнешъ конеца, пусни единия му край, да не се скѫса. Ако постѫпишъ така, ти си уменъ човѣкъ. Ти си разрешилъ въпроса правилно. Дали съ ума, или съ сърдцето си ще разрешишъ въпроса, не е важно; важно е да го разрешишъ правилно. Ако държишъ нѣщо съ дветѣ си рѫце, за да не пострадашъ и платишъ съ живота си, ще отпуснешъ едната си рѫка. Това значи: или сърдпето ти трѣбва да отстѫпи и даде, или умътъ ти трѣбва да отстѫпи. Представете си, че всички се стремите къмъ единъ центъръ. Обаче, такова е положението, че само единъ може да държи центъра. Въ случая, всѣки държи по единъ край на конеца, азъ държа другия край на всички конци. Азъ съмъ центърътъ и заставямъ останалитѣ да се движатъ около мене по окрѫжность. Тия, които се движатъ по окрѫжностьта, не сѫ свободни, нѣма де да отидатъ. Тѣ сѫ въ едно поле на дейность, отдето не могатъ да излѣзатъ. Отъ мене зависи да бѫдатъ свободни, или не. Ако не пусна концитѣ, които държа въ рѫката си, всички ще бѫдатъ недоволни, ще кажатъ, че имъ влияя. Съ какво влияя? Какво мога да имъ дамъ по тѣзи конци, или какво мога да взема отъ тѣхъ? Почти нищо. Азъ мога само да си въобразявамъ, че съмъ господарь на положението. Концитѣ могатъ да се скѫсатъ, и цѣлата система да изчезне. Де е приложението на тая система? — Въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Значи, тѣ могатъ да се концентриратъ къмъ единъ центъръ. Каквото е отношението между членоветѣ на едно семейство, такова е отношението между мислитѣ и чувствата. Въ това отношение, човѣкъ представя едно общество. Той трѣбва да разреши спорнитѣ въпроси между своитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль е едно възвишено сѫщество, единъ ангелъ, който временно обитава въ човѣка. Въ бѫдеще тоя ангелъ може да се въплъти на земята, и ти трѣбва да бѫдешъ неговъ проводникъ. Той може да се яви като твой синъ, или твоя дъщеря. Ето защо, трѣбва да давате мѣсто само на добритѣ и възвишени мисли въ своя умъ. Ако давате мѣсто на лоши мисли и чувства, въ бѫдеще тѣ могатъ да се въплътятъ на земята, като ваши деца. Не е все едно, дали ще имате добъръ синъ и добра дъщеря, или лошъ синъ и лоша дъщеря. Живѣйте добре, мислете и чувствувайте правилно, за да създадете условия за добъръ бѫдещъ животъ. Бѫдещето ви зависи отъ вашитѣ добри мисли и чувства. Ако още сега не внесете възвишени мисли и чувства въ себе си, какво бѫдеще ви очаква? Вие искате нѣкой да ви обича. Каква обичь може да има между тѣзи конци? Обаче, всѣки конецъ може да оживѣе, да се превърне въ клонъ отъ дървото на живота. Сега всички конци спорятъ, понеже взиматъ участие въ общия животъ на дървото за познаване на доброто и на злото. Какъ ще разрешите въпроситѣ по закона на това дърво? Когато между двама души има отношение, единиятъ трѣбва да дава съ ума си, а другиятъ — съ сърдцето си. Ако и двамата даватъ или съ ума си, или съ сърдцето си, въпроситѣ не могатъ да се разрешатъ. Имате едно дърво съ корени, клоне и листа. Коренитѣ представятъ сърдцето, клонетѣ — ума, а листата и цвѣтоветѣ — други сили, които работятъ въ общия животъ на сърдцето. Всѣко дърво, което нѣма корени и клоне, не може да сѫществува. Следователно, и човѣкъ не може да успѣва въ морално отношение, докато не разбере връзката между частитѣ на цѣлото. И тогава, той ще знае, че не е независима единица и ще отстѫпва. Богъ държи единия край на всички конци и казва: Пусни конеца! Чуешъ ли тази заповѣдь, пусни края на конеца. — Ще ми взематъ конеца. — Не се страхувай, никой нѣма да ти вземе конеца. Пусни единия край на конеца! Двама души спорятъ за нѣщо. Какъ ще разрешатъ въпроса? Ако единиятъ иска да държи и двата конеца, той е на кривата страна. Всѣки си взима своя конецъ, и спорътъ се разрешава. Но утре ще дойде ново заплитане. Какъ ще се разреши? Ще кажете, че спорътъ се разрешава мѫчно. Споредъ мене, нѣма никаква мѫчнотия. Нѣма споръ, който не може да се разреши. Какъвъ споръ може да има между бащата и децата? Бащата съмъ азъ, държа центъра, дето сѫ краищата на всички конци. Положението на децата зависи отъ мене. Правя преводъ: влиянието на онзи, който държи единия край на концитѣ, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни сѫщества. Ако тия сѫщества сѫ възвишени, добре ще бѫде за васъ; ако сѫ нисши, това значи, да попаднете подъ влиянието на дявола. И този въпросъ е разрешимъ, но искамъ да ви покажа, на какво може да се натъкнете. Има въпроси, които първоначално лесно се разрешаватъ, даже и отъ деца, но, колкото повече се навлиза въ системата, толкова и разрешаването на въпроситѣ става по-трудно. Има единъ магически начинъ за разрешаване. Въ дадения случай, азъ, който държа единия край на концитѣ, сѫщо се намирамъ подъ влиянието на други действуващи сили. Не съмъ азъ единственото лице, което разрешава въпроса. За васъ може да съмъ единственото лице. Но, ако мислите, че тази е единствената система и нѣма другъ изходенъ пѫть, вие се заблуждавате. Да допуснемъ, че азъ съмъ подъ влиянието на други сили. Какво ще стане тогава? Ако тѣ ме заставятъ да си оттегля рѫката, да пусна края на концитѣ, азъ ще ги послушамъ. При това положение, въпросътъ веднага се разрешава. Всѣки споръ се разрешава чрезъ отстѫпване. Двама души спорятъ. Единиятъ трѣбва да отстѫпи. Ще пусне края на конеца и ще си вземе конеца за споменъ. Сегашнитѣ хора иматъ смѫтна представа за морала, за отношенията си къмъ Бога. Малкото дете е въ рѫцетѣ на майка си. Тя го носи, пригръща, цѣлува; тя го кѫпе, храни. Като поизрасне, майката измѣня отношенията си къмъ него: престава да го носи на рѫце, да го пригръща и цѣлува; не го кѫпе всѣки день, не го кърми. Ако при първото отношение, детето си мислѣло, че майката изявява любовьта си къмъ него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката къмъ него сѫ измѣнени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има нѣкаква промѣна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия умъ и сърдце сѫ причина майката да измѣни външно отношенията си къмъ него. Има ли нѣкакво престѫпление въ това, че майката не кѫпе всѣки день детето си и не го носи на рѫце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко — най-много до три години. Щомъ влѣзе въ четвъртата година, то трѣбва да стѫпи на краката си. До три години майката може да кърми детето си, но отъ четвъртата година нататъкъ, то трѣбва вече да дъвче храната си. И Богъ, по сѫщия начинъ, е измѣнилъ отношенията си къмъ насъ. Каквито сѫ били нѣкога, днесъ не сѫ такива. Отношенията на сегашнитѣ хора сѫ по-добри, отколкото въ миналото. Като отивашъ на баня, ти търсишъ теллякъ. Нѣма по-лошо отъ това, да очаквашъ на теллякъ да те кѫпе. Това е най-лошото кѫпане. Най-доброто кѫпане е безъ теллякъ. Като се оставншъ на теллякада търка кирьта отъ тѣлото ти, заедно съ кирьта той ще отнеме толкова хубави работи отъ тебе, че съ години не можешъ да възстановишъ предишното си положение. Обикновено богатитѣ хора търсятъ телляци. Нѣкой богатъ отива на баня, вика теллякъ да го кѫпе, но се връща оттамъ така разстроенъ, че съ месеци не може да възстанови първоначалното си състояние. Нѣкой професори, следъ като ги е търкалъ теллякъ, сѫ изгубвали нѣщо ценно отъ себе си. Следъ всичко това, ще се говори за телляци. Нѣкой казва: Препорѫчай ми единъ добъръ теллякъ! — Никакъвъ теллякъ не ти трѣбва. Телляцитѣ сѫ за хора отъ външния свѣтъ, а не за васъ. Нѣкои сестри още търсятъ теллячки. На напредналитѣ казвамъ: Никакви телляци! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, самъ да изтъркашъ тѣлото си. Ако срещнешъ въ банята единъ светъ човѣкъ, нека той те изтърка; не срещнешъ ли такъвъ човѣкъ, по-добре самъ се изтъркай. Искамъ да ви наведа на мисъльта, да бѫдете самостоятелни. Въ известно отношение, ученикътъ трѣбва да бѫде крайно самостоятеленъ. Влѣзе ли въ банята, да каже: Азъ самъ ще се изтъркамъ. Това е най-хубавото упражнение. Ще кажешъ, че на нѣкои мѣста рѫката недостига. Кажи си: Господъ ми е далъ рѫката. Нѣма да оставя мѣсто, дето тази рака да не пипне. Бедниятъ се оплаква, че нѣмалъ пари да плати на теллякъ. Още по-добре, самъ ще се изтъркашъ. Искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, да реализирашъ една мисъль. Какво правишъ? Търсишъ единъ теллякъ да те разтрие малко. Не търси веднага външна помощь. Почакай помощьта да дойде въ крайния моментъ, когато си приложилъ всички срѣдства. Чакай последния моментъ! Тогава ще дойде единъ човѣкъ отвънъ, да ти направи една малка услуга. Ти си донесълъ трески, дърва, приготвилъ си всичко за огънь, но кибритъ нѣмашъ. Ще дойде този човѣкъ, ще драсне клечка кибритъ, и огъньтъ ще се запали. Нека той намѣри всичко готово, само да драсне клечицата, да не търси дърва и запалки. И тъй, следъ като си мислилъ дълго време върху известенъ въпросъ, приготвилъ си всичкия материалъ, ще дойде учениятъ да драсне клечицата, и огъньтъ да се запали. Това е Божественъ законъ, който гласи: Всѣкога действувай съ най-малкитѣ сили. Последнитѣ сили сѫ най-малкитѣ, съ които се действува. Казвашъ: Дошълъ съмъ до края на своята беднотия, повече нѣма накѫде. — Щомъ си дошълъ до края, ти си на спасителното мѣсто. Действувай вече съ най-малкитѣ сили въ себе си. Тѣ изправятъ всички нѣща. Ако не дойдешъ до крайната сиромашия, да бръкнешъ въ джоба си и да извадишъ последнитѣ трошици, ти не можешъ да оценишъ, какво нѣщо е хлѣбътъ. Това е философията на живота. Ако не можешъ да оценишъ малката трошица, ти не разбирашъ живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плодъ. Магътъ, мѫдрецътъ, които сѫ завършили развитието си, иматъ тази сила въ себе си. Дай на мага своята торба, съ трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на сомунъ. Сега вие разглеждате въпроситѣ механично, искате цѣлия свѣтъ да ви обърне внимание. Въ това желание се крие нѣщо фалшиво. Ако свѣтътъ сега трѣбва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Богъ сега трѣбва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовьта на Бога е отъ вѣчностьта. Богъ всѣкога е ималъ, има и ще има едни и сѫщи отношения къмъ насъ. Нищо друго не остава на човѣка, освенъ да съжалява, че не е обърналъ внимание на тази любовь по-рано и не я преценилъ. Затова въ него се ражда дълбока, вѫтрешна скръбь. Ако човѣкъ мисли, че любовьта на Бога къмъ него трѣбва да се увеличи, или че Богъ не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривитѣ човѣшки идеи. Ако мислишъ, че нѣкой хора те мразятъ — това е крива идея. Мразятъ те, понеже ти мислишъ така. Азъ мога да накарамъ, когото и да е отъ васъ, да мрази, или да обича. Въ единъ часъ само мога да ви накарамъ да обичате и да мразите. Имашъ приятель, когото обичашъ, но и той те обича. Ако той забие една игла въ кожата ти, на дълбочина два сантиметра, ти ще изпиташъ желание да му отмъстишъ, да го блъснешъ настрана. Защо да не се усмихнешъ и да кажешъ: Приятно ми е, забий иглата още по-дълбоко. Колкото повече забива, толкова повече да благодаришъ. Кажешъ ли, че това е безобразие, ти нѣмашъ любовь. Де остана любовьта ти? Каква любовь е тази, която се явява и изчезва? Сега всички минавате за светии; въ дадения случай сте светии. И азъ ви признавамъ за светии, но не свѣтите всѣкога. Светии сте, които по известни съображения нѣкога не свѣтятъ. Туряте капаци на вашата свѣтлина и се скривате. Срѣщамъ единъ светия, който ми казва: Ако постъпвашъ съ мене така, нѣма вече да дохождамъ въ дома ти. Казвамъ: Ти и сега не си въ дома ми. Първо, азъ нѣмамъ домъ. Азъ съмъ бездомникъ. Ти се заблуждавашъ, че си въ моя домъ. Този домъ е чуждъ. Споренъ е въпросътъ, дали този домъ е мой. Ако искашъ да ми станешъ наследникъ, азъ ти казвамъ истината: Този домъ не е мой. Азъ имамъ да плащамъ наемъ на стопанина. Любовьта опредѣля правилни отношения между съществата. Въ любовьта противоречие не съществува. Любовьта решава въпроситѣ разумно. Ако зная, че отношенията, които имате къмъ мене, съ опредѣлени отъ Бога още отъ началото на вѣчностьта, ще зачитамъ тѣзи отношения. Отъ това зависи моето щастие, моето бѫдеще. Това показва любовьта ми къмъ Бога. И ако въ даденъ случай вие съзнавате, че отношенията ми къмъ васъ, сѫ опредѣлени отъ Бога още отъ вѣчностьта, вие ще ги зачитате. Отъ това зависи вашето щастие. Туй е неизмѣненъ законъ въ природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тѣзи въпроси, вие се самоизлъгвате. Друга философия нс сѫществува. Ако въ свѣта съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две сѫщества, събрани заедно, иматъ два различни възгледа за Бога. Едното сѫщество мисли, че Богъ опредѣля отношенията имъ, а другото отрича това. Когато съзнавамъ, че отношенията ми къмъ тебе сѫ отъ Бога опредѣлени, и когато ти съзнавашъ, че отношенията ти къмъ мене сѫ отъ Бога опредѣлени, азъ съмъ радостенъ и веселъ. Следователно, когато азъ и ти съзнаваме, че взаимнитѣ ни отношения сѫ отъ Бога опредѣлени, ние сме дошли до право разбиране на нѣщата. Всѣки човѣкъ трѣбва да разбере тѣзи връзки, да разбере Божественитѣ отношения. Като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да разберете, дали връзкитѣ ви съ него и отношенията ви къмъ него и къмъ Бога сѫ отъ вѣчностьта. Зачитай всичко, което е отъ Бога! Вървишъ изъ гората и виждашъ, че срещу тебе иде голѣма мечка. Какво трѣбва да правишъ? Ще се обърнешъ назадъ и ще бѣгашъ. Тази мечка е изпратена отъ Бога, да опиташъ смѣлостьта си. Ти казвашъ: Господи, готовъ съмъ всичко да направя за тебе. — Ще те опитамъ тогава. Богъ казва на мечката: Застани на пѫтя на моето дете, да опита смѣлостьта си. Щомъ я видишъ, бѣгашъ — не постѫпвашъ правилно. Ти трѣбва да спрешъ за моментъ и да се запиташъ, отъ Бога ли е изпратена мечката, или не. Ако е отъ Бога изпратена, тя ще се приближи до тебе, ще клекне предъ краката ти и ще започне да ги ближе. Ти ще я погладишъ по гърба, ще благодаришъ, че не ти е направила нѣкакво зло. Следъ това тя ще се скрие въ гората, а ти ще се върнешъ въ дома си, дето ще благодаришъ, че си ималъ една добра среща. Така ще разберешъ, че мечката не е страшна. Ще измѣнишъ мнението си за нея и ще кажешъ: И въ мечката има нѣщо, което се подчинява на Божественото начало. Ако не си опиталъ това, мечката е страшна. Всѣки човѣкъ може да застане на пѫтя на своя ближенъ като мечка. Всѣки може да застане и на своя пѫть като мечка. Можешъ да бѫдешъ мечка за другитѣ, можешъ да бѫдешъ мечка и за себе си и да кажешъ: Голѣмо страшилище съмъ. Ужасявамъ се отъ себе си. Помни: така, както мислишъ, чувствувашъ и постѫпвашъ, това сѫ отношения, създадени отъ началото на вѣчностьта. Всѣки моментъ вие сте въ периодъ на опознаване, но отношенията помежду ви сѫ отъ далечното начало на Битието. Приемете ли тази философия въ себе си, всички спорни въпроси се разрешаватъ изведнъжъ, както при опита съ концитѣ. Ще пуснешъ края на конеца, и спорътъ ще се разреши. Тази сутринь закъснѣхъ десеть минути, понеже искахъ да зная, на кого концитѣ сѫ объркани; искахъ да го убедя да пусне единия край на конеца. Въ този споръ бѣха замѣсени четири души. Десеть минути употрѣбихъ да ги убеждавамъ, да пуснатъ края на конеца, но не успѣхъ — спорътъ остана неразрешенъ. Сега и на васъ казвамъ: Пуснете единия край на конеца. Казвате: Лесно се говори, но да си на нашето мѣсто, и ти не би могълъ да пуснешъ конеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, както за мѫдреца, така и за глупеца. Само че мѫдрецътъ изпълнява закона въ съвършенство, а глупецътъ даже не го изпълнява. Любовьта се изявява въ постоянното изпълняване на Божията воля. Щомъ изпълняваме Божията воля, отношенията ни къмъ Бога, ближния и себе си сѫ правилни. Мнозина търсятъ лекъ, охоленъ животъ, безъ мѫчнотии и страдания. Който търси такъвъ животъ, има нужда отъ теллякъ. Който е готовъ на тежъкъ животъ, съ трудъ и страдания, той казва: И безъ теллякъ мога. Никакви телляци не ви трѣбватъ! Когато се яви нѣкакъвъ споръ между васъ, вземете конци и направете упражнението. Ще употрѣбите 10—15 минути за упражнението, но ще видите, коя сестра и кой братъ трѣбва да отстѫпятъ. Като разрешите спора, ще се хванете за рѫка. Казвате: Остарѣхме. Значи, докато бѣхте млади, имахте кредитъ; като остарѣхте, съжалявате за младостьта си. При старостьта има по-голѣма опасность. Ако не спазвате законитѣ на старостьта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи, да имате правилни отношения къмъ Бога. Лесно можешъ да се подмладишъ, но ако не допуснешъ никаква отрицателна мисъль въ ума си. Когато младата мома хване рѫката на момъка, той не пита, защо постѫпва така — приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва нѣкакъвъ капанъ. Дали ще ви хване грозна, или красива мома, важно е да не се яви въ васъ нѣкаква отрицателна мисъль, или отрицателно желание. Нѣма нищо лошо въ хващането за рѫка. Ако на скѫперника хванете рѫката, и той стане щедъръ, хващането на рѫката е на мѣсто; ако жестокиятъ смекчи сърдцето си, хващането на рѫката е на мѣсто. Вие ставате проводпикъ, на Божия Духъ, Който работи въ свѣта. Вие можете да бѫдете проводникъ на Духа не само чрезъ рѫцетѣ, но и чрезъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Азъ не искамъ да се откажете отъ това, което имате, но да прибавите къмъ него нѣщо, да приложите новия методъ на работа. Всѣки день трѣбва да се придобива по нѣщо ново; всѣки день да се притуря по нѣщо къмъ новия методъ. Въ това се заключава развитието. Намирате се въ трудно положение. Какъ ще разрешите въпроса? Ако знаете, какъ да постѫпите, какъ да приемете известни мисли и ако разбирате известни закони, ще разрешите правилно въпроса. Дойде нѣкой при мене за съветъ. Казвамъ му: Твоята работа ще се нареди. Азъ зная, какъ ще се нареди. Дойде другъ при мене, казвамъ му: Твоята работа нѣма да се нареди — така е писано. Ако въ дадения моментъ, когато се намирашъ въ трудно положение, можешъ да извикашъ отнѣкѫде една Божествена мисъль, твоитѣ работи ще се наредятъ. Свѣтътъ е пъленъ съ Божествени мисли. Две сестри спорятъ. И дветѣ сѫ бедни. Двама бедни не могатъ да жявѣятъ на едно мѣсто. Ако и дветѣ сѫ богати, пакъ сѫщото положение. Двама богати не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Ще турите богатия на мѣстото на бедния, и въпросътъ ще се разреши. Ако заради любовьта не можешъ да отстѫпишъ на една сестра, или на единъ братъ, ти нѣмашъ любовь. Казвашъ: Не мога да обичамъ тази сестра. — Че ти никога не си я обичалъ. Ако я обичашъ, значи, Богъ те е посетилъ. Защото обичьта е отъ Бога. Ако не я обичашъ, значи, Богъ не те е посетилъ. Той те изпитва. Богъ ти казва: Ако можешъ сега да станешъ проводникъ на моята любовь, добре ще бѫде и за тебе. Азъ трѣбва да я обичамъ чрезъ тебе. Отговаряшъ: Нѣмамъ време. Мога да направя това съ нѣкоя друга сестра, но не съ тази. Тогава ти давашъ на Бога опѫтване, какво да прави, Ти трѣбва да кажешъ: Да бѫде волята ти, Господи! И тя е душа, излѣзла отъ Бога. Ако ти станешъ проводникъ, ще видишъ тази душа. Една сестра ми разправяше единъ свой сънь: Въ София става тревога, търсятъ нѣкого — търсятъ единъ човѣкъ, облѣченъ въ бѣли дрехи. Въ съня си тя вижда, че въ човѣка съ бѣлитѣ дрехи имало другъ човѣкъ, като пихтия. Гърмятъ срещу този човѣкъ. Онзи, който билъ като пихтия, се отдѣля и остава само човѣка съ бѣлитѣ дрехи. Нѣкой пѫть и вие сте облѣчени въ бѣли дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вѫтре въ васъ. Когато се освободите отъ него, ще се подобри състоянието ви — ще ви олекне. Въ човѣка проникватъ нисши астрални сѫщества и го обсебватъ. Вие трѣбва да се освободите отъ стария човѣкъ, който, като пихтия, ви е обсебилъ. За да придобиете Божията любовь, всички трѣбва да сте готови за велики жертви. Въ себе си човѣкъ трѣбва да каже: За Господа всичко ще направя. И при най-голѣмитѣ несгоди, които сѫществуватъ, разрешението е въ жертвата. Ще дойдатъ изпитания. Вие всички сте на добъръ пѫть, но Учительтъ ще ви даде една мѫчна задача. Вие трѣбва да я разрешите. Господъ всѣкога се радва, когато правилно разрешавате задачитѣ. Ако не ги разрешите сега, ще ги решите, като дойдете втори пѫть на земята. Сега вие сте светии, но отъ кои светии? Вие свѣтите много хубаво за себе си. Нито единъ отъ васъ не оставя свѣщьта си да свѣ ти на другитѣ. Като влѣзатъ въ дома ви, всичко свѣти, всичко е чисто, но вънъ не е така. Хубаво е това, не е лошо. Но въ известни часове на деня вие трѣбва да излизате съ своята свѣщь навънъ — това е вашата мисия. Не мислете само за себе си. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, отъ сутринь до вечерь, само за себе си. Най-хубавото на свѣта е, отъ сутринь до вечерь да мислишъ за Бога, да мислишъ за всичко, което Той е създалъ, и въ което ти участвувашъ. Като мислишъ за този, или за онзи, като мислишъ за хората, ти мислишъ и за себе си. И като мислишъ за Бога, ти пакъ мислишъ за себе си; като мислишъ само за себе си, ти самъ си навличашъ нещастия. Главната мисъль, която трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е мисъльта за вѣчното развитие. За първо отдѣление всички имате свидетелство, минавате съ отличие, но това не показва, че сте свършили второ отдѣление. Нѣкой отъ васъ може да имате свидетелство за второ отдѣление, но трето отдѣление още не сте свършили. Миналото е минало. Използувайте настоящето. Вие сте извървѣли миналото. Настоящето трѣбва да минете. Това е най-важното засега. То е важната задача. Вие ще срещнете мечката въ гората. Ако разберете, че тя е пратена отъ Бога, ще познаете, какво нѣщо е мечката. Изучавайте страданията отъ Божествено гледище. Знанието, което имате, трѣбва да служи за основа на онова, което има да вършите. Ако нѣмате знание, нѣма защо да ви говоря. Азъ ви говоря за онова знание, което трѣбва да добиете следния моментъ. Самъ никой не може да намѣри своя пѫть. Нѣкой казва: Азъ мога всичко да разреша. Не си правъ. Другъ казва: Нека хората да разрешаватъ задачитѣ вмѣсто мене. И ти не си правъ. Само въ труденъ моментъ ще дойде нѣкой отвънъ, да ти покаже, какъ да решишъ своята задача. Като влѣзешъ въ непознатъ градъ, все ще се намѣри нѣкой да те опѫти. Все ще имате единъ адресъ, да спрете нѣкѫде. Въ всѣка мѫчнотия, все ще се домогнете до една мисъль, която ще ви даде разрешение. Тази мисъль е отъ Бога. И тъй, на какъвто споръ и да се натъкнете, приложете закона, който ви дадохъ съ концитѣ. Всѣки трѣбва да отпусне единия край на конеца и да си занесе конеца вкѫщи. Той е мѣрка, съ която може да се работи. Турете любовьта като действуваща сила въ васъ. Вложете въ сърдцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: За Бога, за Когото азъ живѣя, всичко мога да направя. Постоянно събуждайте въ себе си този стимулъ. Всѣки день казвайте: За Бога всичко мога да направя! Дръжте тази мисъль постоянно въ ума си. Само така ще видите Божието лице. Тогава ще кажете като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега виждамъ.“ Т. м. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 9 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ. ----------------------- * Битие, 3 гл.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разтоваряне на съзнанието Размишление. Какво бихте писали върху темата „Предназначението на християнството“? Мислили ли сте по този въпросъ? Какво бихте писали върху предназначението на сегашния животъ? Съ други думи казано: За какво е даденъ животътъ на човѣка? Ако бащата е богатъ и остави голѣмо наследство на сина си, последниятъ може да го изяде и изпие. Разбралъ ли е той предназначението на богатството, което баща му оставилъ? Нищо не е разбралъ. Въ този смисълъ, животътъ е богатство, дадено на човѣка, за да го използува разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбралъ толкова-колкото богатскиятъ синъ — богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е животъ въ тѣхь, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложенъ въ него, и не го е използувало, както трѣбва. Рибата плува въ водата, хвърля яйцата си на брѣга, безъ да разбира, защо живѣе. Птицата каца отъ клонъ на клонъ, търси храна, прави си гнѣздо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя животъ. Нѣкои хора живѣятъ като рибата, други като птицата, трети като млѣкопитаещото; малцина, обаче, съзнаватъ положението си като човѣци, дошли на земята да извършатъ нѣкаква работа. Наистина, срѣщате една жена, натруфена като птица, и постоянно мисли за облѣклото си, какъ по-модерно да се облѣче. Това е животъ на птицата, която по цѣли часове чисти перата си и за нищо не мисли. Нѣкой мисли само за ядене, колко пѫти на день да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасятъ облѣклото и яденето на човѣка? Все му донасятъ известни облаги, но, въ края на краищата, той пакъ остарява и казва: Едно време бѣхъ младъ, обличахъ се добре, хранѣхъ се добре, но това не ме интересува вече. — Защо не се интересува? — Защото търси нѣщо сѫществено. — Кое е сѫщественото? — За стария сѫщественото е младостьта, за болния — здравето, за бедния — богатството, за невежия — знанието. Когато младиятъ се облича добре, здравъ ли е, или боленъ? — Здравъ е. Болестьта се отразява еднакво и на младия, и на стария. Когато е боленъ, човѣкъ губи желанието си за ядене и за обличане. Какво прави здравиятъ човѣкъ? Той мисли за ядене, за облѣкло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите, какъ постѫпве като господарь въ своя домъ. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстѣятъ, да си устрои голѣмо угощение. Вегетарианецътъ ще каже, че не коли животнитѣ, не се нуждае отъ тѣхното месо. Въ това отношение, той постѫпва добре съ животнитѣ, но въ друго отношение не се е отказалъ още отъ стария животъ. Малко християни живѣятъ по новъ начинъ. Не е достатъчно само да се откажешъ отъ стария животъ. Откажешъ ли се отъ стария животъ, веднага трѣбва да приемешъ новия. Понѣкога и жабата напуща блатото, но, като види, че работата не върви добре, отново се връща въ него. Човѣкъ не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже отъ стария животъ, но види ли, че работитѣ му не вървятъ добре въ новия животъ, отново се връща въ стария. Чувате нѣкой да казва, че съ добро не се живѣе на земята. Доброто подразбира новъ начинъ на живѣене. Значи, като не можешъ да живѣешъ по новъ начинъ, ще се върнешъ въ стария животъ. Другъ казва, че съ мекота нищо не се постига. Зависи, де ще приложишъ мекотата. Вѣрно е, че съ пръста си не можешъ да орешъ — рало е нуждно за това. Всѣко нѣщо трѣбва да се прилага на мѣстото си. Ако ядешъ хлѣбъ, ще го изберешъ по вкуса си: нѣкога препеченъ, нѣкога мекъ. Има случаи, когато нито препечениятъ е на мѣсто, нито мекиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, само когато допринася нѣщо къмъ нашия животъ. Въ този смисълъ, и животътъ на светиитѣ, и на добритѣ хора ни интересува дотолкова, доколкото може да придаде нѣщо и на насъ. Ако се интересувашъ отъ светиитѣ и отъ добритѣ хора, а твоятъ животъ не се подобрява, нищо не си придо-билъ. Не губи напраздно времето си. Занимавай се съ нѣща, които могатъ да допринесатъ нѣщо и за твоя животъ. Кой е изходниятъ пѫть за подобряване на човѣшкия животъ? Човѣкъ трѣбва да се съзнае като часть отъ Божественото съзнание. Колкото и да е малка частьта, ако тя действува правилно, Богъ се радва и весели. Така Той участвува въ човѣшкия животъ и го подобрява. Ако частьта не действува правилно, Богъ се вглъбява въ себе си, да намѣри причината за това и да я премахне. Мнозина се съмняватъ въ участието на Бога въ тѣхния животъ и мислятъ, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Въ сѫщность, човѣкъ прави това, което не иска. Напримѣръ, безъ да иска, той грѣши и съжалява за погрѣшката си. Понѣкога той прави добро безъ да иска. Ако не иска да направи доброто, тоягата ще играе по гърба му. Обаче, човѣкъ има възможность да се въздържа въ правене на погрешки и да се проявява въ правене на добро. Трѣбва ли детето да прескача плета на съседитѣ и да краде плодове? Който не се въздържа отъ правене на погрѣшки и не се проявява въ правене на добро, той е слабъ човѣкъ. — Какво се иска отъ него? — Да бѫде слабъ въ правене на погрѣшки и силенъ въ правене на добро. Задача на ученика е да освободи съзнанието си отъ мисли и желания, които спъватъ неговото развитие. За тази цель той трѣбва да ги анализира, да знае, къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ категорията на низходещитѣ, или къмъ категорията на възходещитѣ. Външно нѣкой желания представятъ градина, пълна съ плодни дървета. Човѣкъ стои предъ тази градина и се пита, да влѣзе ли вѫтре, или не; да си откѫсне ли единъ плодъ, или не. Не е лошо да влѣзешъ въ градината; не е лошо и да си откѫснешъ единъ плодъ. Лошото е въ неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизашъ безъ позволение и да не кѫсашъ отъ плодоветѣ на съседа си. Има желания, които се натрапватъ на съзнанието, като неканени гости. Тѣ не сѫ реални. Ние ги наричаме „безобектни желания.“ Тѣ идатъ отвънъ, а понѣкога и огвѫтре, безъ нѣкаква външна, видима причина. Напримѣръ, презъ ума на единъ отшелникъ-светия, който прекаралъ въ пустинята цѣли 20 години въ постъ и молитва, минава мисъльта за нѣкоя красива мома, да си поговори съ нея, да й се порадва. Това е мисъль, която внася съблазънь, и той започва да се смущава. Той самъ се чуди, какъ е дошла тази мисъль, безъ да вижда красивата мома отвънъ. Момата го посещава като астрално сѫщество, което иска да влѣзе въ него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползува отъ знанията му. Като не разбира това, отшелникътъ чувствува момата въ себе си и изпада въ изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, какъ да й помогне, и се моли да го освободятъ отъ изкушението. Понеже нѣма опитность, не знае, какъ да се справи съ натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? — Неблагодарностьта и егоизмътъ на хората. Много хора идатъ при него да ги лѣкува и, като се излѣкуватъ, отиватъ си, безъ да му благодарятъ. Щомъ почувствува красивата мома въ себе си, като мисъль, той си казва: Ето човѣкъ, който влиза въ положението ми. Обаче, той и тукъ се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща въ мисъльта си, той трѣбва да се моли въ тайно, никой да не знае, кога се моли. Какво заключение може да извадите отъ примѣра съ отшелника? Заключението е въ това, че изкушението си пробива пѫть навсѣкѫде: и въ гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновениятъ човѣкъ. Фактътъ, че и той се подава на изкушение, показва, че сърдцето му не е изпълнено съ любовь къмъ Бога. Има нѣкаква празднина въ сърдцето му, въ която изкушението влиза. Дето е любовьта, тамъ никакви изкушения и съблазни не сѫществуватъ. Любовьта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнѣва вънъ отъ себе си. Невъзможно е човѣкътъ но любовьта да се гнѣви. Ако се гнѣви, любовьта му не е пълна, липсва й нѣщо. Защо трѣбва отшелникътъ да се изкушава съ мисъльта за красивата мома? — За да се изпита любовьта и вѣрата му. Красивата мома е неговиятъ професоръ, изпратенъ отъ разумния свѣтъ да го изпита, да види, какво е научилъ въ пустинята. Тя го пита, защо се моли, а той се смущава, не знае, какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи отъ изкушението, но не получава никакъвъ отговоръ. Момата го пита, защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовьта му липсва нѣщо; въ нея има нѣкаква непълнота, праздно мѣсто, въ което изкушението влиза да свърши нѣкаква работа. Всѣко изкушение е професоръ, който се явява въ форма на красива мома или красивъ момъкъ. Докато не получи задоволителенъ отговоръ, професорътъ нѣма да си отиде. Той иска отговоръ на два въпроса: Защо се молишъ? И защо, като се молишъ, не получавашъ отговоръ на молитвата си? За оправдание, човѣкъ казва, че не получава отговоръ, защото не е завършилъ развитието си, не е още достатъчно напредналъ. Така е, има задачи въ математиката, които и най-добриятъ математикъ не може да реши. Има задачи въ живота, които не могатъ да се решатъ на физическия свѣтъ. Задачи, които не се решаватъ на физическия свѣтъ, лесно се решаватъ въ духовния. Задачи, които не се решаватъ въ духовния свѣтъ, се решаватъ въ Божествения. Физическиятъ свѣтъ има отношение къмъ материята, духовниятъ свѣтъ има отношение къмъ чувствата, а Божествениятъ свѣтъ — къмъ мислитѣ. Физическиятъ свѣтъ работи съ елементитѣ на материята, духовниятъ — съ елементитѣ на чувствата, а Божествениятъ — съ елементитѣ на мислитѣ. Ето защо е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Нѣма задача въ свѣта, която да е неразрешима. — Де се решаватъ всички задачи? — Въ Божествения свѣтъ. Който живѣе въ този свѣтъ, решава задачитѣ си сто на сто. Той е вѣчно младъ, бодъръ, жизнерадостенъ и готовъ на всички жертви. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ старостьта, защото не могатъ да се справятъ съ нея. Споредъ мене, стариятъ е дегизиранъ, не е старъ. Истински старъ е онзи, които разполага съ знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадатъ примѣри. Много хора сѫ подмладени, но, каквото сѫ придобили, не могатъ да го предадатъ на васъ. Кой каквото печели, за себе си печели. Никой не може да предаде знанието си. Учениятъ може да внесе импулсъ въ окрѫжаващитѣ, но не може да имъ даде знанието си. Срѣщате единъ човѣкъ, разговаряте съ него, възхищавате се отъ знанието му, разбирате, че е честенъ, добъръ, вдъхва ви довѣрие. Всичко това остава за него. Ако искате и вие да станете ученъ, трѣбва да следвате неговия пѫть. Първо, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да разбира своитѣ прояви, да се наблюдава. Ето защо, още съ ставането си отъ сънь, вие трѣбва да се оглеждате въ огледалото, да видите, какво изражение иматъ очитѣ ви въ тихо и спокойно състояние на духа ви и да запазите този образъ въ себе си. Оглеждайте се и въ гнѣвно състояние, да различавате разположенията си. Наблюдавайте, какво е дишането ви, когато сте разположени и когато сте гнѣвни. Изучавайте движенията си, какъ ходите, какво положение заема тѣлото ви. Вие не знаете още, какъ ходятъ праведниятъ и светията. Какъ ходи пияницата, знаете и можете да го подражавате. Какъ ходи светията, не знаете. Изучавайте проявитѣ на честния човѣкъ, на любещия, на мѫдреца. Честностьта има свой тонъ и цвѣтъ; любовьта, мѫдростьта и истината сѫщо иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Всички добродетели иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Музика има въ тѣхъ. Видишъ ли човѣкъ съ единъ отъ тия топове, разчитай вече на него. Работете върху себе си, да придобиете тоноветѣ и цвѣтоветѣ на добродетелитѣ. Не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако нѣмашъ тона и цвѣта на доброто. Колкото и да ви се говори за доброто, каквито знания да ви се даватъ, не можете да станете добри, ако не сте придобили тона и цвѣта на доброто. Време се иска за това. Можешъ ли да начъртаешъ правилна окрѫжность безъ пергелъ? Дълго време трѣбва да се упражнявашъ, за да придобие рѫката ти техника. За постигане на нѣщата сѫ нуждни опити и упражнения. Голѣмо самообладание е нуждно за това! Точность се иска въ живота, да знаешъ, какъ и кога да дадешъ ходъ на своитѣ мисли и чувства. Не е страшна мисъльта; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ нея. Не е страшно чувството; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ него. Мислитѣ и чувствата сѫ или отъ човѣшки произходъ, или отъ Божественъ. Трѣбва да ги познавате и различавате. Не е все едно, дали ще ядешъ прѣсна, топла пита, или такава, печена преди единъ-два месеца. Има прѣсни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си отъ мухлясалото, отъ нечистото, отъ непотрѣбното. Казвате: Толкова години живѣемъ, работимъ, не сме ли очистили още съзнанието си? Ако не учите, още толкова години да работите, нѣма да имате постижения. Учене е нуждно. Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. Въ старитѣ окултни школи, ученикътъ се поставялъ на подигравкитѣ и закачкитѣ на своитѣ съученици, и трѣбвало той да издържи. Единъ го удари, другъ скубне косата му, трети му каже обидна дума, или го заплюе. Какво значи, да те заплюе човѣкъ? За съзнателния ученикъ, това е все едно, да паднатъ върху него нѣколко дъждовни капки. Той знае, че минава презъ известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията сѫ условия за дисциплиниране на човѣка. Отъ най-старо време, още въ школата на Питагора, и доднесъ хората минаватъ презъ тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цѣлата бѣла раса, цѣлото човѣчество минаватъ презъ изпитъ и, който издържи, приематъ го за ученикъ; който не издържи, ще бѫде оплютъ. Щомъ издържите изпита си, нѣма повече да ви плюятъ. Тогава ще знаете, защо 2 по 2 е равно на 4, и 5 по 5 е равно на 25. Между числата две и петь има известно отношение. Тѣ си приличатъ: двойката е първата майка, а петорката — втората майке, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия пѫть. Условията, при които сега живѣете, изискватъ повече усилия и работа. Така, както сѫ живѣли нѣкога светиитѣ, днесъ не може да се живѣе. —Защо? — Може би тогава се изисквало отъ светията по-малко; тогава той е живѣлъ въ закона на числото две, кѫсъ е билъ пѫтьтъ му. Сега пѫтьтъ е по-дълъгъ. Нѣкога пѫтьтъ е билъ четири километра дълъгъ, 2 по 2 = 4, а сега е 25 километра дълъгъ — 5 по 5. Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молишъ, това е дългъ, доброволно поетъ; да учишъ, това е необходимость. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Баща ти може да ти достави всичко необходимо — дрехи, книги, храна, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Молитвата не прави човѣка ученъ. Добротата не прави човѣка ученъ. Българинътъ казва: „Лозето не ще молитва, а мотика.“ Който не разбира тази поговорка, казва: Моля се, лошо; не се моля — пакъ лошо. Правя добро — лошо; не правя добро, пакъ лошо. Какво да нравя, не зная. Важно е, каквото правишъ, въ тебе да остане. Запитай се, можешъ ли да се кооперирашъ съ всичко, което правишъ? Ако можешъ, постигналъ си нѣщо. Ако една мисъль стои съ години въ главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигналъ, не си влѣзълъ въ реалния животъ. Не че сегашниятъ животъ не е важенъ. И той е важенъ, по трѣбва да се използуватъ условията. Животътъ е велико, предметно училище. И учительтъ постѫпва съ ученицитѣ си, както животътъ — съ хората. Учительтъ казва: Иванчо, колко правятъ единь орѣхъ и още единъ? Ученикътъ поглежда орѣхитѣ и отговаря: Два орѣха. — Вземи, Иванчо, орѣхитѣ и ги изяжъ. Докато ученикътъ се научи да смѣта, учительтъ му дава орѣхи, ябълки. Щомъ се научи да смѣта, той работи безъ орѣхи и ябълки. Когато Иванчо стане ученъ, пакъ смѣта, че единъ орѣхъ и още единъ правятъ два орѣха, но орѣхитѣ ги нѣма вече. Иванчо решава задачата безъ орѣхи, а учительтъ ги яде. И въ живота виждаме сѫщото. Работишъ, учишъ, имашъ резултатъ — орѣхитѣ сѫ предъ тебе. Нѣкога работишъ, учишъ, а единъ орѣхъ нѣмашъ въ джоба си. Единъ американецъ, свършилъ богословски факултетъ, отишълъ въ чифлика на единъ богаташъ милионеръ, тамъ да проповѣдва Божието Слово. Следъ шестмесечна усилена работа, богословътъ решилъ да напусне чифлика. Явилъ се при чифличкията да се сбогува. Последниятъ благодарилъ и му далъ половинъ доларъ — възнаграждение за цѣлата работа. Проповѣдникътъ погледналъ паритѣ и си поми-слилъ; За какво по-напредъ ще ми послужатъ — за кола ли, за билетъ ли? Ще кажете, че чифликчията билъ голѣмъ скѫперникъ. Не, той искалъ да каже на богослова, че всичкото му знание струва половинъ доларъ. Отде произтичатъ противоречията? Нѣкой казва, че откакъ тръгналъ въ Божествения пѫть, работитѣ му останали назадъ. Много естествено, по-рано си ималъ благоутробие, тежалъ си повече. Сега, откакъ влѣзе въ правия пѫть, изтънѣ, олекна малко. По-рано си ялъ и пилъ, лицето ти било мазничко, а сега си пожълтѣлъ, отслабналъ — нѣма да ти върви, разбира се. Който те види, съжалява те, казва: Горкиятъ! Какви бѣха тѣзи идеи, че го изсушиха толкова? Това сѫ две противоположни, неестествени състояния. Колкото е било естествено състоянието му като свѣтски човѣкъ, живѣлъ въ охолство и разкошъ, толкова естествено е и сега, като духовенъ, светъ човѣкъ. Нито по-рано си билъ въ естествено положение, като свѣтски човѣкъ, нито сега, като духовенъ. Смисълътъ на живота на свѣтския човѣкъ не е въ яденето и пиенето. Смисълътъ на живота на светията не е само въ постъ и лишения. Тѣлото на светията трѣбва да бѫде изтъкано отъ фини, копринени нишки, безъ мазнини, безъ излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нѣщо; ако е крайно закрѫглено, има излишъци. Въ тѣлото на светията всѣка клетка е впрегната на работа. Въ тѣлото, въ мислитѣ, въ чувствата и по-стѫпкитѣ на светията не се позволява никаква нечистота. Придобие ли човѣкъ тази чистота, той става силенъ. Да се чистимъ, това е задача на всички хора. — Богъ да ни чисти. — Не, Той ни дава условия за чистене, а ние сами трѣбва да се чистимъ. Майка, баща, деца, всички трѣбва да се чистятъ. Чистенето подразбира организиране на материята. Какво нѣщо е неорганизирана и какво — организирана материя? Неорганизираната материя е неустойчива и гниеща; организираната материя е устойчива, чиста. Тя е тъй наречената „девствена материя.“ Ние сме пратени на земята да пречистимъ материята, да я организираме и �