Търсене във форума

82. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Музикални произведения, песни и мелодии Учителя беше дал и преди идването Му на Изгрева, но с установяването Му тук музикалният живот на Братството доби особена яркост и сила. Учителят слизаше от стаичката си с цигулката, влизаше в салона изсвирваше донесената от Него мелодия, тя се поемаше, изсвирваше се многократно и се записваше. Ако Учителят не беше й дал текст, имахме поети, които с умение свършваха тази работа. За тъй красивият и величествен музикален отдел от живота на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, аз не съм компетентен за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сестрите, които бяха по-близо и по-подготвени за този дял на човешката изява. При многото случаи, аз само гледах, слушах, възхищавах се и мълчах. Написаните и известни досега, песни и мелодии са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя - композитори, а останалите 152 са дадени от Учителя. Употребявам думата „около", тъй като, както разбрах Учителят е дал някои мелодии, само в много тесен кръг братя и сестри, които може би да не са записани. Имаше една сестра Ирина Кисьова музикантка, която бе взела дейно участие в музикалния живот на Изгрева. Отивам при нея и казвам: „Иринке, напиши за историята на музикалния живот на Изгрева". - „Добре Николай, ще го направя". Минаха години и нищо не направи. А исках да включа тук и нейното описание. Не го написа. Не ми го даде! Към Асен Арнаудов, към неговата музикалност и талант Учителят имаше много голямо разположение. Но и той нищо не направи. Загуби се по света. От всички песни и мелодии, дадени от Учителя има и такива с дълбок и мистичен израз и текст на някакъв странен, прастар свещен език, който не може да се преведе на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя, като превод е дал само общият, приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, като не предразположихме и разпитахме Учителя по-настойчиво, да ни каже нещо повече, както за самите мелодии, така и самия текст. Кога, къде и при какви случаи са били дадени тези песни; от един народ и език, са дадени те или от повече, или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, от който език те са дадени? От тези песни и мелодии, ние имаме такива, които са дадени с текст и мелодия, те са: 1. ФИР-ФЮР-ФЕН 2. МАХАР БЕНУ АБА 3. ВЕНИР БЕНИР 4. НЕВА СЕНЗУ 5. КИАМЕТ ЗЕНУ 6. АИН ФАСИ Има и такива, дадена е мелодията, а текста е само една дума. Цялата мелодия се изпява само с една дума. Такива са: 1. АУМ 2. ВЕХАДИ Дадена е и една песен, със заглавие дума от свещеният език, а текста е с български думи, тя е: „Бершид Ба". И две мелодии без текст, това са: 1. БЕРХАН АСИ 2. МЕ-ХЕЙН Текста и мелодиите на тези песни, както и на всичките други, са дадени в Братската песнопойка. От всички странни за нас думи, срещаме само две, за които нещо се казало. Това са думите „ТАО" и „АУМ". Най-първо думата „Тао" ние срещаме да е казана от великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа. С тази дума Той е означавал „Началото", това, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на „Таистите", един народ живял някога в Индокитайският полуостров, преди народите, които сега го населяват. С тази дума те са означавали: „Най-върховният разпоредител на всичко". Тази дума е употребявана и от създателите на китайската религия, Лао- Дзъ и Конфуций, които са давали същото съдържание на тази дума.

18. НЕЩО ЗА БРАТСКИТЕ ПЕСНИ (М.Б. - Бележка на Благовест Тошев): Бащата на Учителя е православен свещеник. А Учителят е завършил евангелистко протестантско училище в Свищов. Та Той е познавал духовните песни и на едните, и на другите. Много от тях са с голяма сила и стойност. По-младите приятели и музикантите, явно не са информирани за авторите на някои от „братските" песни, а и за историята на ранния период на Братството. Затова ще си позволя да дам някои данни. Най-ранната издадена песнарка - „Песни на Всемирното Братство" - е издадена в София в 1921 г. Състои се от две части. Например, в първата й част от стр. 46-54 включително е поместено „Великото славословие" - ноти и текст. Това е много мистична православна песен. Песнарката съдържа 34 песни. Там са и „На Учителя покорен", и „Страдна душо" - не са посочени автори. В песнарката „Братски песни", издание 1941 г. също липсват автори. За песните на Учителя е ясен авторът. Но в голямата песнарка (издадена от Мария Тодорова), в коментара, за песента „На Учителя" - номер 14 е писано: „Мелодия и текст, съставени от ученик." „Страдна душо" - номер 10 в коментара, е писано: „Мелодия и текст от Учителя." Ще се спра само на двете. Първо ще уточня за песента „На Учителя" и ще продължа с цитат от баща ми Стефан Тошев. Песента „На Учителя" я намерих в сборник протестантски „Духовни песни"- издание 1923 г. под номер 154, като пише „непознат автор", а мелодия Paul Rowland. В предговора пише: „През месец август 1921 г. една осемчленна комисия - по четирима от Американската мисия в Южна България и от Българското евангелско благотворително дружество - започна работа около преработката на „Свещени песни". Досегашната сбирка „Свещени песни", някои от които са били съставени преди 50 години... " (М.Б.: През миналия век.) Между песните (452 на брой, плюс 15 още „Антеми") с мелодии и текст, има много псалми, „Отче наш" и на различни духовни теми и за различни случаи. Между композиторите виждам Бетховен, Хендел, Хайдн, Моцарт, Менделсон и много други. Между българските автори са: Иван Вазов, Стоян К. Ватралски, (автор на 15 от песните. Той е автор и на книжката „Кои и какви са белите братя" - представящ в хубава светлина Братството и Учителя. Но „На Учителя" не е от него.), Константин Величков, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Стоян Чилингиров и др. А сега спомените на баща ми: „Една от старите ни братски песни, която през месец септември 1911 г. чух, е „Страдна душо". Текстът й е написан от нашия брат Михалаки Георгиев от Видин - един от раншните ни и известни български писатели и поети след Освобождението на България. И той бе един от поканените за първи път на Търновския събор през август 1912 г. Когато нямахме още братски песни, помня, че в първото събрание в салона на Търновския събор през 1912 г. под ръководството на Учителя изпяхме 49-тата от евангелските песни: „О, животворни Дух Свети." Покойната наша сестра от Търново Елена Костадин Иларионова (в дома им Учителят квартируваше, когато посещаваше Търново) веднъж ми разправи, че около 1909 г. Учителят ги научил да пеят песен 211. Като прочете читателят тази песен, ще му стане ясно, че Учителят е ценял високо „Мистерията на Голгота."