Търсене във форума

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинната врата. Забѣлѣзвамъ, много отъ васъ кашляте. Защо? — Пили сте студена вода. Когато човѣкъ ожеднѣе, трѣбва да се въздържа, да не бьрза да пие студена вода. Нека постои прѣдъ чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начинъ за възпитаване на волята. Вие, щомъ дойдете до чешмата, напиете се веднага съ студена вода, простудявате гърлото си и започвате да кашляте. Ще имате прѣдъ видъ като свещено правило слѣдното положение: като отидешъ при нѣкоя чешма, колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути прѣдъ нея, погледай какъ тече водата и слѣдъ това пий! При това, като си налѣешъ вода въ чашата, вкуси само нѣколко глътки и отстрани чашата. Послѣ пий още нѣколко глътки, докато изпиешъ всичката вода. Постѫпи тъй, както онзи, който пие вино. Нека изпиването на една чаша вода ви отнеме най-малко 15 минути, и вижте тогава ще кашляте ли. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: лесно се даватъ правила, но мѫчно се изпълняватъ. Онѣзи, които мѫчно или никакъ не изпълняватъ законитѣ, въ гробищата ги изпращатъ. Онѣзи, които изпълняватъ законитѣ тѣхъ попъ не опѣва. Когато си лѣгате вечерно врѣме, сѫщо така трѣбва да спазвате единъ законъ. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички прѣдохранителни мѣркн. Легнете си по всички правила! Вие какъ лѣгате? Като си легнете, ще турите въ съзнанието си мисъльта, да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шумъ да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тѣлото си: сега като замина, ти ще наредишъ кѫщата, добрѣ ще я изчистишъ и слѣдъ като се върна, ще бѫдемъ и ти, и азъ весели. Дадешъ ли всички тия разпореждания, веднага да излѣзешъ. Да не отидешъ до вратата, че пакъ да се връщашъ да давашъ разпореждания чакъ до сутриньта. Не, излѣзешъ ли веднъжъ, назадъ нѣма да се връщашъ. Голѣма дисциплина се изисква отъ васъ! Докато не се научите да контролирате тѣлото си, добри ученици не може да бѫдете. Тѣлото ще ви спъва много. То казва: или ме учи добрѣ, или азъ ще те науча. Слѣдъ като изучите тѣлото си, ще пристѫпите да учите сърцето си, послѣ ума си и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите. Нѣкой отъ васъ не дочуватъ, какво се говори, но това усилва вниманието имъ, усилва мисъльта имъ. Тия пъкъ, които сѫ наблизо, тѣ сѫ малко глухички. Това е въ прѣносенъ смисълъ. По естество вие не сте глухи, но въ васъ има едно желание, което е глухо, не ви слуша. Тия забѣлѣжки, които ви направихъ, сѫ встѫпителни, както има встѫпителна часть, наречена въведение, и въ всѣко литерагурно, или музикално произведение. Ще се спра върху единъ стихъ, въ който Христосъ казва: „Истина ви казвамъ, че азъ съмъ вратата на овцитѣ.“ За да може животътъ ви да се прояви правилно, все-таки трѣбва да имате извѣстни условия — най-малко едно условие, чрѣзъ което човѣкъ може да се прояви. Нгпримѣръ, въ кѫщата, която построяваме, оставяме една врата прѣзь която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на земята, за да намѣримъ онѣзи условия, при които да придобиемъ истинскитѣ качества, които могатъ да придружатъ нашия животъ извънъ земята. Душата е дошла на земята да придобие повече животъ, отколкото е имала въ себе си. И животътъ се придобива, и знанието се придобива, и любовьта се придобива. Човѣкъ богатѣе чрѣзъ любовьта. Когато говоримъ, че човѣкъ може да разбогатѣе, подразбираме богатства, които носи любовьта. Тия богатства сѫ златото, което се съдържа въ човѣшката кръвь. Когато човѣкъ натрупа достатъчно злато въ кръвьта си, трѣбва да знае онзи законъ, по който може да го използува. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то? Споредъ васъ, кое е най-сѫщественото нѣщо въ живота? Вие ще кажете, че най-сѫществгното нѣщо е любовьта. Не, кажете ми, като станете сутринь, кое е най-сѫщественото за васъ? — Храната. Вие не мислите за никаква любовь тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които любовьта ще се прояви. Ако дойде любовьта на физическото поле прѣди да сте яли, какво ще ви даде? — Нищо. Първо ще дойде яденето, а послѣ — любовьта. Изобщо, всички хора, които говорятъ за любовьта, искатъ да сѫ облѣчени хубаво, рѫцѣтѣ, лицето имъ да сѫ хубави, да сѫ разположени добрѣ, да иматъ външенъ изразъ и т. н. Хората разбиратъ любовьта много материално. Тѣ казватъ: любовьта е нѣщо духовно. Така е, но щомъ дойде любовьта, искать да имать бѣли чепички, шапка, хубави дрехи, все любовьта ги подтиква къмъ това. Това е физическа любовь. Почнешъ ли да ходишъ босъ, изгубилъ си своята физическа любовь. Почнешъ ли да ходишъ гологлавъ, да ставашъ немарливъ, изгубилъ си своята физическа любовь. Ти се напущашъ, дрехитѣ ти почватъ да се кѫсатъ и ти казвашъ: все ми е едно! Питатъ те нѣкои: защо ходишъ гологлавъ? Защо ходишъ босъ? Ако е свѣтски човѣкъ, той ще има едно разрѣшение на въпроса; ако е духовенъ човѣкъ, ще има друго разрѣшение на въпроса. Сѫщественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т. е. да разберемъ смисъла на физическия животъ, не въ неговитѣ ограничени рамки, но въ неговото истинско проявление, това е любовьта къмъ Бога. Най-първо вие трѣбва да разберете физическия животъ и, ако него не разберете, духовниятъ нѣма да ви бѫде понятенъ. Ако не разберете видимото, близкото до васъ, далечното нѣма да разберете никога. Ето защо, най-напрѣдъ трѣбва да започнете да проучавате близкитѣ нѣща. Питамъ ви сега опитвали ли сте нѣкой пѫть да мислиге, какво ще правите, като отидете на небето? Казвате: ще служа на Господа. Въ вашия умъ седи идеята, че ангелитѣ сѫ облѣчени съ хубави бѣли дрехи, свирятъ съ китари и като отидете при тѣхъ, веднага ще ви посрещнатъ. Да, ако знаешь езика на ангелитѣ и те срещне нѣкой отъ тѣхъ, ще ти проговори; не знаешъ ли езика имъ, той нѣма да те погледне, ще си замине. Ако носишъ една обида отъ земята и почнешъ да му разказвашъ, че си обиденъ, ще се спре ли той да слуша твоята обида? — Не, този ангелъ не се интересува отъ вашитѣ обиди. Вие ще му разправяте, че ви взели нивитѣ, че не ви оставили да орете, той не се интересува отъ това. Вие ще му разправяте, че сте били министъръ, че сте били професоръ и ви отнели тия постове, но той не се интересува и отъ това. Съ какво ще заинтересувате единъ ангелъ? Този ангелъ ще ви запита: бихте ли могли да ме обичате? Не го ли обичате, той те погледне, минава си и заминава. Ангелътъ иска вашата любовь; ако можешъ да го любишъ, той ще се спре да се поразговори съ тебе, ако не го любишь, заминава си, не иска да ви знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва „Празни работи сѫ тия! Ние не се занимаваме съ празни работи. Покажи сега любовьта си!“ Нека изявимъ обичьта въ всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате нѣкого, но кракътъ му е изкълченъ, прѣвива се отъ болки. Двѣ чувства се съзтезаватъ въ него. Той има чувства къмъ васъ, но сѫщеврѣменно има болки въ крака. Какъ ще проявите сега любовьта си къмь него? Най-първо ще се занимавате съ неговия боленъ кракъ, и слѣдъ като оздравѣе, тогава ще му говорите за вашата любовь. Казвате нѣкому: азъ ви обичамъ. И като го обичате, искате той винаги да е близо при васъ, постоянно да го гледате. Майката като обича дѣтето си, все го гледа. Като падне нѣкѫдѣ, тя извиква заедно съ него: „охъ!“ Каквото стане съ него, любовьта взима участие. И послѣ, като се върне дѣтето отъ училището съ хубаво свидѣтелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговитѣ придобивки сѫ и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вѫтрѣшна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако тѣ се радватъ, и ние се радваме. Щомъ чувствуваме тѣхната радость, чувствуваме и тѣхната скрьбь. Не е лошо, че чувствуваме радостьта и скръбьта на всички хора, но трѣбва да се стремимъ да живѣемъ споредъ Любовьта. Тя е единъ великъ законъ, който туря всички живи сѫщества въ Божествения организьмъ на тѣхното мѣсто. Понеже свѣтътъ сега се прѣустройва, всѣки отъ васъ трѣбва да отиде на своето мѣсто. Любовьта ще тури всѣки на своето мѣсто, за да може да се проявите правилно. Затова съзнанието ви трѣбва да бѫде много будно. Вие трѣбва да имате една основна идея въ живота си, около която всички други ваши идеи да се концентриратъ. Тогава вашиятъ животъ ще се освети. Земледѣлецъ си, орешъ земята. За кого? Това оране трѣбва да бѫде свързано съ твоята идея. Ако кажешъ, че орешъ за себе си, не си правъ. Тогава за кого орешъ? — За жена си, за дѣцата си, за приятелитѣ си, за своя народъ, за Бога. Нѣкой казва, че оре за жена си, но щомъ овършее житото, туря го въ хамбара за себе си, а на жена си казва: азъ орахъ за тебъ, а житото прибрахъ за себе си. Значи житото не е заради жената, а заради него. Тя ще му готви, той ще яде. Направете прѣводъ: защо трѣбва жената да му готви? Ами че съ това ще изрази любовьта! Тя трѣбва да му подслади яденето. Той казва на жена си: наготви ми едно ядене, да видя каква е любовьта ти. Като сготвишъ ядене, като омѣсишъ хлѣбъ на мѫжа си, на дѣцата си, на приятелтѣ си, чрѣзъ всичко това тѣ ще опитатъ твоята любовь.. И колкото яденего е по-сладко, толкова и любовьта ти е по-силна. И колкото яденето е по-невкусно, толкова и любовьта е по-слаба. Пишешъ нѣкому писмо, и другъ нѣкой му пише. Той чете първото писмо — приятно му е; чете второто писмо — не му е приятно. Защо? Първиятъ е знаялъ какь да нареди писмото си. Той е вложилъ въ него любовь. Сѫщото нѣщо е и въ говора. Ние трѣбва да знаемъ, какъ да нареждаме говора си. Сега, като ви гледамъ тази година въ събора, намирамъ, че сте доста изправни, повдигнали сте се 4-5 степени нагорѣ, но има да се повдигате още много степени. Прѣдставете си, че тъй, както седите на нѣкое мѣсто на трапезата, прѣдъ чиния съ доматена супица изобилно съ зехтинъ, но въ това врѣме ви повикать за нещо и нѣкоя сестра вземе вашата паница съ ядене и тури своята, посна, безъ зехтинъ. Какво ще кажете? Кой ми взе паницата, азъ едва мръднахъ отъ тукъ и нѣкой я взе! Какво ще се зароди въ ума ви? — Съмнѣние. Вие казвате: тия сѫ малки, дребни работи! Да, вижте отъ какви малки работи се влошава вашиять животъ! Добрѣ, допусчете сега обратния случай. Вие седнеге на трапезата послѣденъ и ви сипятъ отъ едно казанче, въ което нѣма никакво масло. Погледнешъ наоколо си, въ чиниитѣ на другитѣ има масло, а въ твоята нѣма. Казвашъ си: тъй е то, нали идвамъ за пръвъ пѫть, никой не иска да ме знае! Едва що си помислилъ това, обърнешъ се нѣкѫдѣ, гледашъ, нѣкоя сестра туря прѣдъ тебъ своята паница съ много зехтинъ, и ти се зарадвашъ. Защо сега се радвашъ, а по-рано скърбѣше? Мислишъ ли, че тази сестра, която ти туря паницата съ мазното ядене, те обича? Не, тя размѣня паницитѣ, защото сюмахътъ й е разваленъ. Тя обича постно ядене. Вие сте готови да мислите, че тази постѫпка е продиктувана отъ любовь. Подбудителнитѣ причини ни най-малко не сѫ любовни. За всинца ви се изисква дисциплина на ума! Когато се нареждате на една трапеза, всички трѣбва да сте наредени идеално, т. е. всѣки да седне точно на своето мѣсто. Ще кажете: ами какъ ще знаемъ, кое е нашето мѣсто? Американскитѣ праскови знаятъ, коя дѣ да влѣзе, та вие ли не знаете? Азъ съмъ гледалъ въ Америка, какъ подбиратъ прасковитѣ. И колко сѫ умни тѣзи праскови! Изкопаватъ дълги, голѣми канали и въ тѣхъ поставятъ нѣколко реда дъски съ дупчици отъ различна голѣмина. Единиятъ редъ дъски отдѣлятъ отъ другия чрѣзъ специални прѣгради. Изсипватъ прасковитѣ отъ кошницитѣ върху тия дъски и като минаватъ най-малкитѣ праскови, казватъ: туй мѣсто е за насъ! Най-долу сѫ най-голѣмитѣ дупки. Най-голѣмитѣ праскови, като дойдатъ до своето мѣсто, казватъ: туй мѣсто е за насъ! А сега, наи-голѣмитѣ отъ васъ, дойдатъ до най-малката дупка, мѫчатъ се да минатъ прѣзъ нея, казватъ: не зная, защо не мога да мина прѣзъ тази дупка! Казвамъ: има голѣми дупки а васъ, тѣ сѫ тамъ долу. И гледашъ, кошницитѣ се пълнятъ отъ другата страна, сортиратъ се прасковитѣ. Казвамъ: колко сѫ възпитани тия праскови! Като намѣришь малката дупка, ще минешъ прѣзъ нея и ще кажешъ: тази е моята дупча! Тъй ще намѣришъ своето мѣсто. Вие казвате: колко долу ме туриха, на послѣдното мѣсто чакъ! Не, послѣдната дупка е най-голѣмата, тя е за голѣмитѣ юнаци! Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната врата, която дава знания“. Знанието е необходимо за всички. То е нѣщо сѫществено за насъ, храна, която трѣбва да възприемемъ и опитаме. Докато не асимилираме и опитаме знанието, то не може да бѫде за насъ нѣщо реално, нѣщо сѫществено. Азъ наричамъ истинско знание това, съ което можешъ да трансформирашъ и най-тежкото си състояние въ приятно, радостно и то въ продължение само на половинъ часъ. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ е кръвно обиденъ. Нека се опита съ това знание да прѣвърне обидата въ добро разположение. Да кажемъ, че нѣкое отъ малкитѣ братчета тукъ задига ножчето на единъ отъ по-голѣмитѣ братя и го продава, за да си купи малко сливи. Да, ставатъ тия рабоги, но не по зла воля разбира се. Това дѣте продава ножчето. Вие казвате: изяцоха ножчето ми! Какъ, ножче яде ли се? Сега, ти за да покажешъ, че имашь знания, ще трансформирашъ това недоволство, този гнѣвъ. Вие какво правите? — Разгнѣвите се, очитѣ ви светнатъ, лицето потъмнѣва, недоволни сте, че ви отнели нѣщо. Не, ще трансформирате състоянието си, ще минете оть единия полюсъ въ другия. Има единъ великъ законъ въ свѣта, споредъ който всѣка постѫпка, всѣко дѣйствие въ живота има два полюса. Всички постѫпки, добри и лоши, имать обратни дѣйствия. Животътъ на земята ще се подобри, ще се осмисли, когато мине отъ единия полюсъ въ другия. Тогава се образува единъ крѫгъ. Въ добритѣ постѫпки силата на вашитѣ дѣйствия ще мине отъ положителния полюсъ къмъ отрицателния, и истинскиятъ животъ ще се прояви. Въ лошитѣ постѫпки ударътъ идва отзадъ. Всички удари, които идватъ отъ гърба, сломяватъ човѣка. Ако извършите една лоша постѫпка, ударътъ ще дойде отзадъ. Кажете ли една лоша дума нѣкому, нѣма да се минатъ 5—10—15 минути и тази дума, отъ противоположния полюсъ ще се върне къмъ васъ. Като разбирате този законъ, прѣди да заговорите, спрете се, помислете, какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божественъ начинъ, ще чувствувате разширение въ себе си. Не постѫпвате ли по този законъ, всичкото богатство, спечелено отъ вашитѣ дѣйствия, ще дойде съ голѣма тяжесть върху васъ и ще ви сломи. Ако направите една малка топка отъ снѣгъ и я пуснете да се търкаля отъ нѣкое високо планинско мѣсто, докато слѣзе въ подножието на планината, тя ще прѣдставлява голѣма снѣжна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да сѫ малки лошитѣ думи, изказани ли сѫ веднъжъ. колкото по-дълго врѣме минава, толкова повече се увеличава тѣхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всѣка лоша дума, която искате да кажете нѣкому. Колкото повече я задържате, толкова по-силенъ вѫтрѣшенъ импулсъ ще придобиете. Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: тази дума е толкова красива, че азъ ще я задържа за себе си. Искате да кажете нѣкому нѣщо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъль за себе си! Кажете си: тази мисъль е толкова хубава, че ще я оставя за себе си. Колцина отъ васъ сѫ задържали такива думи за себе си? Покажете ми една отъ тѣхъ! Писанието казва: „Възлюбете се единъ другъ! Какъ? — Съ чисто сърце. „Азъ съмъ вратата на овцитѣ“. Вратата подразбира онѣзи разумни Божествени условия, които сѫ даденч за нашего растене и развиване. Ние сме събрани тукъ отъ всички краища на България, и всичко това, което ни е дадено, може да се реализира само при Божията Любовь, само при Божията Мѫдростъ и Свѣтлина. Когато Божията мисъль е насочена къмъ васъ, всичко, каквото желаете, ще се реализира. И за да бѫде Божията мисъль насочена къмъ васъ, вие трѣбва да бѫдете като малкитѣ дѣца, да имате желание да изпълните волята Божия тъй, както никой въ България не я изпьлнилъ. Не казватте: ще видимъ, ще помислимь — туй сѫ празни думи, залъгалки. Ще турите въ ума си слѣдното желание: ще изпьлня волята Божия, както я изпълняватъ малкитѣ дѣца. Всички ще изтьлчимъ волята Божия' Днесъ ни проповѣцватъ, че който рече да изпълни волята Божия, ще изгуби всичко. Не, щомъ почнешъ да изпълнявашъ волята Божия, Богъ ще почне да замѣства книжнитѣ пари съ звонкови. Той казва: „Дай си кайметата!“ Да кажемъ, че имашъ 3000 лева книжни, които струватъ 100 лв. швейцарски. Като отидешъ при Господа, Той ще ти даде за тия 3030 лв. книжни 3000 лв. златни. Сѫщото нѣщо се отнася и до грѣховетѣ на хората. Когато човѣкъ се напълно обезцѣни отъ грѣхове и така отиде при Бога, Той му взима грѣховетѣ и му дава въ замѣна на това, вѫтрѣшна радость. Той е посребрилъ и позлатилъ грѣховетѣ му. Този човѣкъ излиза, радва се, че Богъ е позлатилъ грѣховетѣ му, и ги прѣвърналъ въ добродѣтели. И Писанието казва: „Всичко, каквото се случи на онѣзи, които любятъ Бога, ще имъ съдѣйствува за добро“. Запримѣръ ти си кралъ, убивалъ си въ живота си, срѣщалъ си голѣми противорѣчия, но най-послѣ разберешъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, възлюбишъ Господа и казвашъ: отъ сега нататъкъ ще служа на Господа! Убилъ си да кажемъ 10 души. Всички тия хора отиватъ при Господа, оплакватъ се отъ тебе и казватъ: искаме този човѣкъ да ни върне живота! — Отъ дѣ ще го вземе, нѣма никаква вьзможность. Турятъ те въ затвора. Господъ казва: „Какво ви дължи?“ Единъ казва: взе ми живота. Другъ казва: и на менъ ми взе живота. Трети, четвърти казватъ сѫщото. Господъ се поусмихне, извиква обвиняемия и му казва: „Понеже ти обѣща да ми служишъ, ето, вземи тия пари да си платишъ дълговетѣ“! Господъ ти дава съ лихвитѣ, и ти се разплащашъ. Казва ти: „Питай ги сега доволни ли сѫ?“ — Много сме доволни. Като имате Божията Любовь, вие ще ликвидирате най-първо съ своята стара карма, и нѣма да се боите отъ нищо. Ама вие ще дойдете пакъ до вашата философия, кой какъ разбира любовьта. Любовьта може да се разбира само по единъ начинъ! Ти си гладенъ, и срещнешъ единъ човѣкъ, който носи хлѣбъ въ торбата си. Ако извади хлѣба си и ти го даде, бѫди увѣренъ, че той те обича. Може да го познаващъ, може и да не го познавашъ, но този човѣкъ има въ душата си любовь. Тази любовь може да е микроскопическа, но тя е истинскиятъ зародишъ, отъ който може да се роди и великата Любовь. Голѣмото дърво израства отъ малката сѣмка, не отъ нѣщо голѣмо. Ако ти си богатъ и давашъ, това не е любовь. И този човѣкъ, като дава отъ малкото, което има, приятно му е. Туй е едно отъ проявленията на Любовьта. Ти питашъ Господа: какъ да постѫпвамъ Господи? — Постѫпвай, както този човѣкъ е направилъ съ тебе. Най-красивитѣ нѣща въ живота ни сѫ малкитѣ добрини, които можемъ да направимъ. Нѣкой човѣкъ е изпадналъ въ свѣта, самотенъ е, никой не му е казалъ една сладка дума, никой не му е далъ милъ погледъ. Ти минавашъ покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечати въ неговия умъ. Христосъ дойде на земята, когато хората бѣха изоставени. Даже и ангелитѣ не сѫ знаяли, какь да постѫпятъ съ хората. И тѣ се учатъ сега. Първиятъ завѣтъ биде даденъ чрѣзъ ангелитѣ. Тѣ приложиха закона на Правдата, но той не можа да спаси хората. Чрѣзъ Христа дойде Любовьта на земята — единъ новъ методъ. Божественъ методъ е методътъ на Любовьта. Сега вие сте прѣдъ прага на новата епоха, когато Синоветѣ Божии идватъ да изявятъ Божията Любовь, да покажатъ на хората, въ какво седи тя. Всѣки Синъ Божий идва съ пълна торба — да дава и да храни хората. Синоветѣ Божии нѣма да говорятъ за нещастията на хората. Тѣ искатъ да направятъ всички хора на земята щастливи. Туй е тѣхното желание! За да станатъ хората щастливи, трѣбва да забравятъ своя старъ животъ, всѣкакъвъ споменъ отъ миналото да изчезне съвършено отъ тѣхното съзнание, а да останатъ само опитноститѣ, придобити отъ редицата животи на миналото. Сѫбота, 7 ч. с. 29 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ образи. Можете ли да ми кажете, защо ви пече днесъ слънцето? Слънцето може ли да пече нѣкого? Кого е изпекло до сега? Пече ли, или грѣе слънцето? (— грѣе и топли.) Ако ви пече, то е отъ васъ; ако ви грѣе и топли, то е отъ него. Когато нѣкой човѣкъ те пече, то е отъ васъ, а пъкъ когато той ви грѣе и топли, то е отъ него. Защо ви пече? Когато дойде нѣкой разбойникъ, защо ви пече? Защото не му давате пари. Дай му паритѣ си, нѣма да те пече. Въ печенето той влага нѣщо, все иска нѣщо. Онзи, който иска да вземе нѣщо, той те пече. Той иска да вземе най-доброто. И като те напече, като си вземе, каквото му трѣбва, не иска нищо повече. Сега, като чета Евангелието на Иоана, спирамъ се на различни глави отъ него. Мислихъ да ви чета 8-ма глава, но тя е много корава за васъ; дойдохь до 14-та, казвамъ много е костелива; 15 та — много е тежка. Избрахъ най-послѣ 3-та глава отъ Иоана, 1-ви и 2-ри стихъ: „Имаше нѣкой си человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ, началникъ юдейски. Той дойде прѣзъ нощь при Исуса и рече Му: „Равви, знаемъ, че отъ Бога си дошълъ Учитель, защого никой не може да прави тѣзи знамения, които Ти правишъ, ако не е Богъ съ него.“ Вторичтъ стихъ, това е встѫпление въ рѣчьта Му. Той започва внимателно, похвалява Го, понамазва малко колата, много отдалечъ пипа. На туй привѣтствие, на тази рѣчь на Никодима, Христосъ отговаря: „Истина. истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. „Че азъ сьмъ дошъль отъ Бога, то е тъй“, казва му Христосъ, „и че съмъ Учитель, и то е право, но важното за тебе е, ти да влѣзешъ въ Царството Божие.“ Казва Му Никодимъ: „Какъ може старъ човѣкъ да се роди?“ Това е важниятъ въпросъ. Вие казвате: грѣшенъ човѣкъ може ли да се изправи? И си отговаряте: не може. То значи: старъ човѣхъ може ги да се роди? И пакъ си отговаряте: не може. Не е така. — Може. Ами кога те вкаратъ въ нѣкой затворъ и те облѣкатъ съ халата на нѣкой прѣстѫпникъ, ти прѣстѫпникъ ли си? Правото е, че не си прѣстѫпникъ, но носишъ халатъ № 35. Значи, мязашъ на прѣстѫпникъ. Дойда азъ, хвърля ти халата, хвърля №35 и на мѣстото му напиша: този е царски синъ, пратете го при баща му. Питамъ: като видятъ хората това, какъ ще те посрещнатъ тогава? Значи, всичкото ти нещастие е било въ халата. До тогава, докато ти носишъ въ себе си една отрицателна мисъль, че не можешъ да бѫдешъ човѣкъ, ти носишъ дяволски халатъ. Казвашъ: номеръть ми е 35, отъ менъ човѣчъ не може да стане. Слѣдъ като огворятъ вратата на затвора и ти кажатъ да излѣзешъ навънъ, ти казвашъ: не, азъ не излизамь, може да ме убие нѣкой. Излѣзъ навънъ, плюй на петитѣ си, и да те нѣма: Ама честно ли е да напоавя това? Питамъ: честно ли бѣше да влѣзешъ въ затвора? Ти си направилъ вече едно безчестие, направи тогава второ безчестие и излѣзъ отъ затвора навънъ! Като се извършатъ двѣ безчестия въ противоположна посока, ражда се една правда. Ако влѣзешъ да крадешъ въ една кѫща, или да направишъ едно прѣстѫпление, но усѣтишь, че хазяинътъ иде, какво правишъ? — Плюешъ на петитѣ си, и бѣгашъ навънъ. Какво става тогава? — Себе си избавяшь отъ страдания, а тѣхъ отъ прѣстѫпления. Слѣдъ каго си влѣзълъ въ чуждата кѫща, ти не си мислилъ нищо, но послѣ се питашЪ: Господи, право ли е да бѣгамъ сега? Ами защо ти е далъ Господъ крака? — Да бѣгашь — нищо повече. Бѣгането всѣкога подразбира интелигентность. Само разумниятъ човѣкъ бѣга. Заякътъ е много уменъ, когато бѣга. Когато пасе, той е много будала. Нѣкой пѫть, като те види, той се слегне и те гледа. Ти вървишъ къмъ него, той мисли, че не си го видѣлъ. Туй е тактъ отъ негова страна. Но, като прострешъ рѫката си да го хванешъ, той изведнъжъ се извива и избѣгва. Питамъ: защо не бѣга по-рано, ами тъй се е слегналъ само? Защо не плюе на краката си по-рано и да бѣга? — Понеже и той подържа вашия моралъ, мисли си: дали ще мога да бѣгамъ, или не. Подгони ли го, обаче, нѣкой хрътъ, или нѣкой копой, той веднага се слѣга и притайва, послѣ подскача въ обратната страна и изведнъжъ избѣгва. Значи, той мисли. Най-напрѣдъ прави стратегия, по геометрически начинъ си прави измѣрванията. Той още като върви, крои си планъ, размишлява, какъ да избѣга. Заякътъ бѣга всѣкога точно въ обратната посока. Така и човѣкъ, когато се уплаши, мисли много хубаво. Азъ трѣбва да ви уплаша, за да мислите. „Може ли втори пѫть да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди?“ Отговори Исусъ: „Истина, истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой отъ вода и Духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Тукъ Христосъ опрѣдѣля елементитѣ, необходими за новораждане — „вода и Духъ.“ Христосъ иска да каже, че да се ражда човѣкъ при обикновенитѣ условия, не струва вече, но да се роди отъ вода и Духъ. Той не подразбира обикновеното раждане. „Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духъ, Духъ е.“ „Вѣтърътъ вѣе, дѣто ще“ — както и днесъ вѣе. „Гласътъ му чуешъ, но не знаешъ отъ дѣ иде, и кѫдѣ отива.“ Тия въпроси за „раждане и новораждане“ сѫ още земни работи. Тѣ се отнасятъ до земята, до този животъ. За да се прѣнесе животътъ отъ едно състояние въ друго, ти трѣбва да се родишъ отъ вода и Духъ, да туришъ водата въ себе си, да станешъ толкова пластиченъ, че на колкото парчета да те рѣжатъ, да не могатъ да те прѣрѣжатъ, отново да се съберешъ на еднс мѣсто, както се събиратъ воднитѣ капки. Водата можешъ да я биешъ, да я рѣжешъ, да я цапашъ, но оставишъ ли я да мине прѣзъ почвата, тя пакъ се прѣчиства. Врѣменно можешъ да и направишъ всѣкаква пакость, но тя не се цапа, отново се възстановява въ първия си видъ. Така и вие като вода ще бъдете. Вие ще кажете: какъвъ животъ може да има въ водата? — Въ водата именно е животътъ. Ако ти нѣмаше плюнчица да си сдъвчешъ хлѣбеца, какво щѣше да стане съ него? Водата, като влѣзе въ стомаха, тя прави всичко. И храната, ако не се прѣвърне въ жидкость, нищо не може да стане. Слѣдователно, твърдата материя трѣбва да стане пластична, да мине въ жидка, да стане по-ефирна, по-нѣжна. „И никой не е възлѣзълъ на небето, тъкмо Този, Който е слѣзълъ отъ небето, Синъ человѣчески, Който е на небето“. Думата „Синъ Человѣчески“ ще замѣстите съ думата „най-възвишеното, най-разумного, Божественото“, което трѣбва да бѫде въздигнато у човѣка, а не разннато. То трѣбва да управлява човѣка. „Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“. — Значи, Богъ голкова възлюби свѣта, че имь даде разумность, внесе разумъ въ тѣхъ, за да ги спаси отъ всичкитѣ имъ страдания. „Понеже Богъ не е проводилъ Сина си въ свѣта да сѫди свѣта, но да бѫде спасенъ свѣтътъ чрѣзь Него.“ — Нашиятъ разумъ не е даденъ да сѫдимь хората, а да ги спасимъ, да ги упѫтимъ, да ги научимь, да имъ покажемъ пѫтя кьмъ спасението. „Който вѣрва въ Него, не ще бѫде осѫдень, а който не вѣрва, той е вече осъденъ, защото не е повѣрвалъ въ Имею на Единороднаго Сина Божия“. Тия думи ще изтълкувамъ така: всѣки, който не възприеме законитѣ на разумния животъ и не го използува за доброто на неговия разумъ, той е осѫденъ вече. Той е единь първокласенъ будала, и всѣки ще му се смѣе. Този будала казва: Господъ не можа ли да направи земята така, че единъ день да се върти отъ лѣво къмъ дѣсно, а вториятъ день — отъ дѣсно къмъ лѣво? Господъ не можа ли да устрои човѣка така, че храната да влиза въ стомаха, безъ да я дъвчимъ? Или, Господъ не можа ли да тури очитѣ на човѣка на гърба? Или, Господъ не можа ли да ни тури по 100 очи, а ни е турилъ само по двѣ? Господъ не можа ли да постави по едно око на всѣки пръстъ, та човѣкъ, като ходи, да не си удря краката? Будала! Око на пръстъ туря ли се? И този човѣкъ мисли, че е нѣкакъвъ великъ философъ! Защо Господь допусна грѣха въ свѣта? — За будалитѣ. „Буд—аллахъ“, значи събуди Господа въ себе си! Будала е този, който не е събудилъ Божественото въ себе си. Понеже будалата не събужда Господа въ себе си, ще му дойдатъ мѫчнотиитѣ. Щомъ го събуди, той става „ил-аллахъ“. И вие сега седите и казвате: тази моя съсѣдка, или тази моя сестра е будала. Защо я прати Господъ при менъ, да ме пече всѣки день на шишъ? Ами ти, която си разумна, обърни тази будала. Будалата самъ не може да се обърне. Законътъ е такъвъ. Вие отидете въ нѣкоя кѫща, при нѣкоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае да преде и е съвсѣм оголѣла Вие и се смѣете. Не се смѣйте, но покажете й какъ се преде, научете я. Знаете ли, на какво мяза тя? Единъ младъ човѣкъ се оженилъ за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаяла да преда. Той й казалъ: „Жена, съ хубость само не става, ти трѣбва да знаешъ да предешъ, защото ще оголѣемъ“. Тя взела отъ майка си двѣ вретена съ прежда, турила ги въ една каца и от врѣме на врѣме показвала на мѫжа си ту бѣлото, ту черното вретено, като му казвала ето, и азъ преда. Обаче, само съ показване на вретената въпросътъ не се разрѣшавалъ, тѣ си оставали на сѫщия редъ. Дошло врѣме да се жени братъ й. Повикали я на сватба. Какъ ще отиде, нѣма дрехи! Окѫсала се, нѣма съ какво да се облѣче. Тя казва на мѫжа сй: „Какво да правя?“ — Нали ти казахъ, че трѣбва да работишъ! Менъ ме е срамъ да те водя таказа окѫсана. Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме единъ голѣмъ кюпъ, ти ще ме туришь въ кюпа и ще ме заведешъ съ колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облѣка за сватбата." Впрѣга колата повежда я, но и той хитъръ, намислило друго нѣщо. Оставя колата вънь отъ селото и отива самъ при майка й. Тя го пита „Защо идеш самъ, дѣ е дъщяер| ми?“ — А, твоята дъщеря, като нѣкоя царица, иска да излѣзат всички девери, сватове, цѣлото село, да я посрешнатъ съ музика и гайди, не иска да дойде тукъ сама. „Тъй ли?“ Тръгватъ тѣ, но дъщерята, като усѣтила, че идватъ всички сватове да я посрещчатъ, изкочила отъ кюпа и се върнала въ кѫщи. Тѣ дошли, намѣрили кюпа празенъ. „Кѫдѣ е дъщерята?“ — А, тя е особена, върнала се е въ кѫщи, види се иска отъ село да я вземете. Свършили тѣ свадбата и безъ нея. Връща се той въ кѫщи, и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде. Той направилъ качамакъ, вика я да ядатъ, но тя казва: „Не искамъ да дойда, тури качамака на рамото ми, та и да преда, и да ямъ“. Пробудила се тя вече, преде. Казва си: „Втори пѫть сватба нѣма да пропущамъ“. На рамото каша и преде! Та сега и вие, ще държите хурката въ рѫка, а кашата на рамо. Това не се отнася до всички, но само до нѣкои отъ вась, на които работата не е изправна. Тия, на които работата е изправна, този примѣръ не се отнася за тѣхъ. На всички трѣбва една свещена работа, но да не ви е срамъ отъ нищо. Дойде ли до работата, трѣбва да бѫдемь готови за всичко! Човѣкъ, който не се срамува отъ работа, той е на правия пѫть. „Понеже всѣки, който прави зло, мрази видѣлината, да не би да се, докажатъ неговитѣ дѣла, че сѫ зли.“ — Значи, всѣки, който не възприема разумния животъ, живѣе по старому. И всѣки, който не живѣе въ видѣлината, мрази разумния животъ. „Но който прави Истината, иде къмъ видѣлината, за да се явятъ дѣлата му, че сѫ по Бога направени.“ (До 22 стихъ ви е достатъчно.) „Има трудни въпроси въ свѣта, които трѣбва да се разрѣшатъ, и трудни задачи, които трѣбва да се изпълнятъ. Ще започна съ единъ примѣръ, но прѣди това ще ви кажа нѣколко обяснителни думи. Прѣдставете си слѣдното положение. Ако спасението на човѣчеството зависѣше отъ нѣкое външно условие, напримѣръ, ако трѣбваше да имате 100 милиона лева злато, колцина отъ васъ биха се спасили по този начинъ? Добрѣ, прѣдставета си, че въпросътъ бѣша туренъ другояче. Ако вие, за да се спасите, трѣбваше да бѫдете най-умния, най-учения, най-мѫдрия човѣкь, колцина отъ васъ биха се спасили при това условие? Или, ако спасението зависѣше отъ това, че трѣбваше да бѫдете единъ отъ най-силнитѣ хора, да можете да се борите едноврѣменно съ 100 души, колцина отъ васъ биха се спасили по този начинъ? Значи, има още по-трудни задачи за спасениего. Но азъ ви казвамъ: спасението се дава даромъ, а отъ васъ се изисква само вѣра. Знаменитиятъ адептъ Саваатъ-Бенъ-Абу трѣбвало да прѣкара своето послѣдно посвещение, за да бѫде приетъ като членъ на Бѣлото Братство. Нѣкога, въ миналото си, той направилъ една малка погрѣшка, която трѣбвало да изкупи съ едно голѣмо изпитание. За това изпитание го пратили въ царството на Елмуръ. Царь Елмуръ билъ много знаменитъ човѣкъ, много уменъ, но и много строгъ: най-строгиять царь, който нѣгога сѫществуваль на земята. Той ималь само една дъщеря, Елмира-Мелбуръ, най-красивата мома, която, обаче, била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашили отъ нея. Дѣто минавала, ако намѣри нѣкоя погрѣшка нѣкѫдѣ, да си мисли този, който я направилъ. На този адептъ дали задачата да изкупи своето прѣгрѣшение на миналото, но само въ такъвъ случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби въ него. Обаче, изпращатъ го на земята като най-послѣденъ бѣднякъ, дрипавъ, окѫсанъ, и той трѣбвало въ този си видъ да накара царската дъщеря да се влюби въ него. Само по този начинъ ще може да изкупи своята погрѣшка. Той се намѣрилъ въ чудо. Употрѣбилъ всичкото си знание, което придобилъ оть миналото, но не хваща, по никой начинъ не може да й обърне вниманието. Дошълъ до отчаяние, казалъ си: изглежда, че тази моя погрѣшка ще си остане и занапрѣдъ, и азъ не ще мога да влѣза като членъ на Бѣлото Братство. Питамъ ви: какъ бихте разрѣшили този въпросъ? Отчаялъ се той. И наистина, може ли послѣденъ бѣднякъ да се ожени за царската дъщеря? И вие по нѣкой пѫть искате нѣкой възвишенъ ангелъ, нѣкой възвишенъ духъ, който има такава история, такива познания въ себе си, такава красота, да ви обърне внимание. Питамъ: не искате ли невъзможното? И нѣкой пѫть казвзте: Господи, защо не изпратишъ Духа си? За да изпрати Господъ Духа си, знаете ли какво се иска отъ васъ? Отчаялъ се този адептъ, но знаялъ, че по какъвто и да е начинъ, ще трѣбва да разрѣши тази задача и почналъ да се моли на Бога, да му помогне, да му даде единъ методъ за изправление, защото той съвсѣмъ объркалъ работитѣ. Всичкитѣ методи, които той знаялъ, приложилъ, но задачата не се разрѣшила. Сърцего на тази царска дъщеря не се отваря. Моли се той, цѣли 20 години се молилъ, да му се помогне да разрѣши задачата си и да влѣзе като членъ въ Бѣлото Братство. Той не искалъ да се ожени за царската дъщерй, но само да я накара да го обикне. Обикне ли го тя, любовьта й ще го спаси. Ако тя не го обикне, той не може по никой другъ начинъ да се спаси. Добрѣ, можешь ли да заставишъ любовьта съ законъ да те обикне? — Не можешъ. Двадесеть години се молилъ той! И знаете ли, какъвъ билъ резултатътъ отъ тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболѣла отъ проказа. Лицето й, тѣлото й тъй се обезобразили, че изгубила всичката красота. Сърцето на бащата се стѣгало отъ мѫка, и затова изпратилъ хора по цѣлото царство, да доведатъ всички най-умни и знатни лѣкари, да помогнатъ, да спасятъ дъщеря му. Бащата обичалъ дъщеря си много, всичко жертвувалъ заради нея, само да се спаси, обаче никой не могълъ да й помогне. Най-послѣ тя казала на баща си: „Татко, ако дойде нѣкой, който ще може да ми възвърне красотата, азь съмъ готова да го обикна“. Тогава изпращатъ този адепть при нея. Той дохожда, полага си двѣтѣ рѫце отгорѣ й, и проказата изчезва; прѣдишната й красота се възвръща, и тя го обиква. Тогава го направили членъ на Бялото Братство. Но знаете ли, колко е костувало на Саваатъ-Бенъ-Абу туй лѣкуване на царската цьщеря? Той трѣбвало да вложи цѣлата си душа вѫтрѣ въ нея — да се пожертвува. Слѣдователно, ако ние, въ даденъ случай, не сме готови да пожертвуваме за Бога всичко, Богъ не може да влѣзе въ насъ. Не казвамъ, че ние не правимъ жертви, всички правимъ жертви, но когато искаме да придобиемъ онова благо — да станемъ свободни - царската дъщеря непрѣменно трѣбва да заболѣе отъ проказа, и ние трѣбва да бѫдемъ готови да я излѣкуваме, като вложимъ всичката си душа. Само по този начинъ ще дойде Божествената Любовь въ насъ, като единъ ключъ. Само така ще се прояви Богъ въ насъ! Въ Любовьта има единъ великъ законъ. Той е слѣдниятъ: ако ти си позволишъ само да споменешъ на нѣкоя жива душа, че я обичашъ и съ това я ограничишъ, ти си изгубилъ вече всичката любовь. Богъ, Който е направиль свѣта, напълно спазва този законъ. Кой е чулъ до сега Господъ да каже нѣкому: „Азъ те обичамъ“? Другитѣ говорятъ за Него, че Той е Любовь, но Богъ никога не споменава това. Защо? — Той спазва този великъ, свещенъ законъ, за да на се ограничи Любовьта. Затуй Богъ е неизмѣнень, святъ, чистъ. Любовьта трѣбва да бѫде чиста въ всички свои проявления. И само така тя е въ сила да подигне човѣка. Туй ни най-малко не трѣбва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. И сега да знаете, ще дойде день, когато и да е, когато на единъ отъ вашитѣ изпити вие ще трѣбва да положите цѣлата си душа, за да излѣкувате царската дъщеря. Ще дойде този изпитъ, а може би да е сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могатъ да се сравнятъ съ този, който ни прѣдстои за въ бѫдеще. Когато вложите цѣлата си душа, само тогава ще разберете, какво нѣщо е Любовьта. Христось казва: „Имамъ власть да положа душата си, да я дамь; имамъ власть и да я взема". Казахъ ви онзи день въ бесѣдата си, че човѣшката душа никой не може да зароби. Ако азъ влагамъ нѣкѫдѣ моята душа, за да бѫде тя проводникъ на Божията Любовь, това е именно, което тя изисква. Душата всѣкога иска да бѫде проводникъ на Божията Любовь. Този примѣрь е толкова великъ по своето схващане, че вие въ обикновения си животъ може да се обезсърчите, да кажете: е, каква е нашата работа! Дѣ да сме и ние въ своето послѣдно посвещение! Обаче, това не трѣбва да ви обезсърчава. Ако при единъ 200-годишенъ дѫбъ, или при единъ 200-годишенъ орѣхъ посадите единъ малъкъ орѣхъ, който едва сега се показва надъ почвата, питамъ: каква разлика има между голѣмия и малкия орѣхь? Този малъкъ орѣхъ слѣдъ 200 години ще бѫде като голѣмия. Вие ще се радвате на възможностьта, която е скрита въ душата ви, да растете. Вие ще се радвате на възможностьта да разбирате, което разбиране е вложено въ васъ, и което можете още повече да придобиете за въ бѫдеще. Трѣбва да се радвате! Не трѣбва да отпадате духомъ, не трѣбва да се смущавате, че нѣкой е израсналъ голѣмъ. Вие ще се радвате, че той се е проявилъ, но ще знаете, че и въ вашата душа има сѫщитѣ възможности да израстете като него. Този голѣмъ орѣхъ нека ви бѫде единъ потикъ, че и въ васъ има такава възможность да израстете. Когато видите единъ добъръ, единъ уменъ или единъ красивъ човѣка, нека туй бѫде въ васъ единъ импулсъ, че Богъ е вѣренъ и истиненъ. Всички тия хора ще бѫдать свидѣтели, че и ние можемъ да бѫдемъ добри, умни, красиви, учени и т. н. Когато говоримъ за ангелигѣ, туй да ви причинява радость, да знаете, че и вие единъ день ще бѫдете ангели. Да станете ангели, то не подразбира само да ви израснатъ крила, тогва ще бѫдете птици, но ако станете ангели, трѣбва да имате една възвишена интелигентность въ себе си, една свѣтла ангелска мисъль, съ която ще може свободно да посѣщавате слънчевитѣ системи и да ги изучавате. Тогава нѣма да питате, трѣбза ли да дойда отъ София на събора, или не. Съ своята крилата мисъль, вие ще бѫдете навсѣкѫдѣ. Въпросътъ е, че вие сега сте на земята, а азъ ви говоря за ангелитѣ. Независимо отъ това, тукъ ме разбирате добрѣ, но когато се върнете въ София и другитѣ градове изъ България, вие ще влѣзете пакъ въ вашитѣ кухни, а ангелитѣ ще останатъ на небето. Вие ще останете около тенджеритѣ, а всички тия възвишени работи ще останатъ горѣ. Вие ще търкате въ коритото кирливитѣ си дрехи, а всички възвишени работи ще ви се видятъ отдалечени И ще кажете: тази работа нѣма да я бѫде! — ще се обезсърчите. Питамъ: кой ви тури на коритото да перете? Защо перете, я ми кажете? Кой е виновенъ за това положение? Не сте ли вие самитѣ? Прѣди да перете на вашия възлюбенъ дрехтѣ, колко сте му мърморили, че го обичате, че ако не го вземете, не ще можете да живѣете безъ него и т. н. А сега, като сте на коритото, казвате: защо да му пера дрехитѣ! Като дойдете при тенджерата, пакъ казвате: защо да му готвя? Прѣди да се съчетаете, и той ви е казвалъ, азъ те обичамъ, безъ тебъ не мога да живѣя, безъ тебе ще умра. А сега, като седне въ канцеларията прл масата, цѣлия день дращи съ перото, или пъкъ цѣлия день оре земята съ ралото и казва: не може ли да се намѣри нѣкой по-лесенъ пѫть? Добрѣ, кой го накара да оре земята? Питамъ тогава: какво е вашето разбиране за живота? Когато изпѫдиха Адама изъ рая, Богъ му каза: „Ще отидешъ да орешъ земята“! И когато жената съгрѣши, Богъ й каза: „Цѣлъ день ще бъркашъ въ тенджерата и ще перешъ.“ Има обаче, единъ лесенъ начинъ за пране. Знаете ли кой е той? — Ще вземешъ дрехата на своя възлюбенъ и само като я изтърсишъ, тя ще стане чиста и бѣла. И азъ имамъ единъ методъ, чрѣзъ който изпитвамъ хората, дали ме обичатъ, или не. Ще имъ дамъ ризата си, и ако тя светне само като я тръснатъ, ще зная, че ме обичатъ. Като дойде нѣкой при менъ, ще му дамъ кърпичката си, ще кажа: изтърси я само, да видя какъвъ си. Нали ще учите сега новото? Ние прѣнасяме нѣщата отъ обикновеното къмъ необикновеното, отъ врѣменното къмъ вѣчното. Щомъ влѣзете въ небето, вие и тамъ ще живѣете. Животътъ на земята е само едно приготовление за единъ по-възвишенъ животъ. Птицитѣ ператъ ли дрехитѣ си? Казвамъ: важниятъ въпросъ за вась е, че при всѣко едно посвещение, вие трѢбва да имате по едно ново проявление на Любовьта. Трѣбва да знаете това! Животътъ седи въ всестранното проявление на Любовьта. За сега вие имаге само първото проявление на Любовьта, т. е. вие знаете само една отъ формитѣ на Любовьта. Колко форми, колко проявления има Христовата Любовь! Нали всички проповѣдватъ, нали всички търсятъ Любовьта на Христа? Какъ ще я придобиете? — Ще изучавате Писанието основно, ще изучавате опитностьта на всички ваши братя, които сѫ живѣли прѣди васъ. Въ обикновения си животъ, между обикновенитѣ си работи, ще изучавате и сѫщественитѣ. Нѣкой пѫть вие сте недоволни отъ сегашния си животъ, но тъй както сте поставени въ живота си, той е едно училище заради вась, въ което постепенно трѣбва да разрѣшите всичкитѣ задачи. Всички вие имате различно мнѣние и разположение къмь хората. Нѣкои хора ви сѫ антипатични, други — симпатични, за нѣкоя сестра казвате: тази сестра ни е антипатична. Хубаво, но вие трѣбва да разрѣшите правилно този въпросъ. Ами че единъ день, когато заминешъ за другия свѣтъ и видишъ въ рая тази сестра при тебе, тогава? Единъ американски професоръ казалъ, че не иска да види нѣкои хора за 10,000 години. Не е така. Всички ще се измѣните, и трѣбва да знаете, че когато не обичате нѣкого, той ще дойде въ рая при васъ. Тогава какво ще правите? Той ще наруши мира ви и тамъ. Не е въпросътъ да измѣнимъ естеството на другитѣ хора, но ние трѣбва да измѣнимъ себе си. Азъ трѣбва да измѣня себе си, да зная, че обичамъ хората, а не да ги карамъ да вѣрвать, че ги обичамъ. Азъ трѣбва да зная, че туй, което проявявамъ въ даденъ случай къмъ хората, е отъ любовь къмъ тѣхъ и да се радвамъ на най-малкото проявление на любовьта. За менъ е важно това, че проявявамъ Божията Любовь. И нека това да е свършенъ фактъ за мене, а не да се спирамъ върху туй, какво мислятъ другитѣ хора. Само така могатъ да се спасятъ хората. Питамъ: когато Христосъ дойде и пострада за човѣчеството, колко души повѣрваха въ Неговата Любовь? — Само 12 души повѣрваха и то до нѣкѫдѣ, не напълно. Най-послѣ и тѣ се разбѣгаха. Единъ се отрече, другъ си остави дрехата и избѣга, за да не се съблазни, но слѣдъ възкресението почнаха единъ по единъ да се събиратъ. Питаха: какъ стана тази работа? Христосъ знаеше въ себе си, че е извършилъ волята Божия, че е изпълниль закона нз Любовьта, и тоза му причиняваше голѣма радость. Христосъ дойде въ свѣта не само да спаси човѣчеството но и Той самь да добие една велика опитность. Нѣкои казватъ: Учителю, ти знаешъ. Не ми казвайте, че азъ зная. Какво зная азъ, извѣстно ми е; не е въпросътъ въ това, какво азъ зная, но какво вие знаете. Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате — ето въпросътъ, който трѣбва да ви занимава. Отношения трѣбва да имате! Кажи ми ти, какви отношения имашъ къмъ хората, какви отношения имашъ къмъ Бога; кажи ми, какво знаешъ по този или онзи въпросъ, това ме интересува — нищо повече. Нѣкѫдѣ се били двама души, казватъ ми: знаешъ ли какво стана? Какво? — Биха се двама Когато се биятъ хората, азъ не се интересувамъ. Тогава азъ съмъ слѣпъ, нищо не виждамъ. Ама той ми открадна паритѣ! — Азъ и това даже не зная. Когато нѣкой краде, азъ се занимавамь съ нѣщо друго. Ще бѫда много простъ, ако наблюдавамъ, кой краде, кой лъже и т. н. Даже когато нѣкой бие жена си, азъ нищо не зная. Нѣкоя жена ми казва: ти знаешъ ли, че мѫжътъ ми ме би! Казвамъ: така ли? Азъ не мисля, че той може да направи това нѣщо, да бие, да не е нѣкой другъ? Азъ се чудя, дали е той! Тя казва: а, моятъ възлюбенъ бѣше! Казвамъ: до колкото го познавамъ, не ще да е той. И тъй, вие ще прилагате Любовьта, като сила, която ще трансформира вашия характеръ, за да можете да се справяте съ голѣмитѣ мѫчнотии, които имате въ живота си. Запримѣръ, една съврѣменна жена, християнка, трѣбва да се справи съ слѣднитѣ мѫчнотии. Нека си прѣдстави, че единъ день мѫжътъ й можз да замине, дѣцата й сѫщо могатъ да заминатъ, и тогава да си каже: какво мога да направя сега сама? Положзнието й, че мѫжътъ й е здравъ и принася всичко въ кѫщи, е по благодатъ дадечо, хубаво е, но тя трѣбва да разрѣши въпроса сама! Този въпросъ трѣбва да изпѫкне и у васъ. Ако мѫжътъ замине, или ако жената замине, ако дѣцата заминатъ, ако изгубя всичко, какво ще правя самъ, какво ще правя сама? Нѣкой пѫть е по-добрѣ мѫжътъ да замине; нѣкой пѫть е по-добрѣ жената да замине. За кѫдѣ? — За другия свѣтъ. И азъ ще ви кажа, защо е по-добрѣ да замине жената, или нѣкой пѫть мѫжътъ въ невидимия свѣтъ. Слѣдъ като замине за онзи свѣтъ, у мѫжа се събужда силното желание да помогне на жена си. Какъ? Тя има много богатъ съсѣдъ. Мѫжътъ влиза въ кесията на съсѣда си и го праща при жена си. Казва му: вземи кормилото! И гледашъ, този богатиятъ се смилилъ за вдовицата, започва да й изпраща брашно, това-онова, и тя казва: какъвъ благодѣтель! Много добъръ човѣкъ е нашиятъ съсѣдъ. Но това не е съсѣдътъ й, това е мѫжътъ й. Той станалъ слуга на съсѣда си. Съсѣдътъ му повѣрилъ всичкото си богатство и току само изпраща помощи на бѣдната си съсѣдка. Казватъ: този богатъ човѣкъ е отличенъ, много добъръ, какъ щедро помага на еди-коя си вдовица. Да, но за да се създаде този законъ, християнството трѣбваше да роди много мѫченици, които, като умрѣха, влѣзоха въ лошитѣ хора на земята, и по такъвъ начинъ ги направнха съмишленици на християнството. Тѣзи възвишени души обърнаха по такъзъ начинъ много езичници къмъ християнството. Тѣ използуваха въ духовния свѣтъ всичко за добро. И въ всѣка една постѫпка вие трѣбва да виждате проявлението на Божествената Мѫдрость. Затуй казвамъ, че на всинца ви трѣбва търпѣние. Казахъ ви, ако вие имате тьрпѣние, ние ще ви дадемъ вѣра. Търпѣнието отъ вась, вѣрата отъ насъ; или, вѣрата отъ насъ, търпѣнието отъ васъ, защото ние сме отъ нетърпеливитѣ хора. Ние имаме вѣра, но сме много нетърпеливи, а вие нѣмате вѣра, но сте много търпеливи. И знаете ли, защо ние сме нетърпепиви? — Нѣма защо да носимъ търпѣнието! Прѣдставете си, че азъ нѣмамъ да давамъ никому нищо, нѣма кой да ме безпокои, живѣя въ единъ свѣть на Божествена хармония, кому и какво търпѣние ще показвамъ? Тамъ никакво търпѣние не е необходимо. Значи, като казвамъ, че азъ съмъ отъ нетърпеливитѣ хора и нѣмамъ нужда отъ търпѣние, подразбирамъ, че живѣя въ единъ свѣтъ на Божествена хармония, а вие живѣете въ единь свѣть, дѣто нѣма вѣра, а търпѣнието се създава сега. Въ нашия свѣтъ има вѣра, нѣма търпѣние; въ вашия свѣтъ има търпѣние, нѣма вѣра. Затова сега искаме да съединимъ тия два свѣта. Отъ васъ търпѣнието, отъ насъ вѣрата. Така ще започне една правилна обмѣна на нѣщата. Ние взимаме отъ вашето търпѣние, а ви даваме отъ нашата вѣра, която вие трѣбва да обърнете въ разумно търпѣние. Това значи обмѣна на Божествената енергия отъ единъ свѣтъ въ другъ. Това е само едно външно обяснение на въпроса, но на земята всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има тия два процеса: да бѫде търпеливъ и да има вѣра, за да може да черпи едноврѣменно и отъ двата свѣта. Щомъ си търпеливъ, ти имашъ коренитѣ си въ земята, на физическото поле си, можешъ да черпишъ отъ соковетѣ на земята. Пъкъ колкото по-силна вѣра имашъ, толкова повече сѫ израснали твоитѣ клонища и можешъ да черпишъ отъ топлината и свѣтлината на слънцето. Като съберемъ енергиитѣ на земята прѣзъ тия корени, и тѣзи отъ слънцето прѣзъ клонищата и ги съединимъ въ едно, самото растение придобива цѣнностъ за господаря си, защото се образуватъ въ него сладкитѣ плодове. Азъ ви желая прѣзъ този съборъ да придобиете двѣ практически нѣща: търпѣние и вѣра. Азъ нѣма да казвамъ нѣкому, че трѣбва да ме търпи, азъ не употрѣбявамъ въ такъвъ смисълъ думата търпѣние но разбирамъ търпѣнието като законъ; да спуснешъ дълбоко въ земята коренитѣ си и да работишъ. Да ми бръкне нѣкой въ очитѣ, и азъ да търпя да не казвамъ нищо. Това не е търпѣние. Защото азъ мога и да си затворя очитѣ. Търпѣнието, това е проникване дълбоко въ живота. Изкусгвото е, като дойдатъ мѫчнотиитѣ за менъ, да мога да ги разграничавамъ, дали сѫ външни, или вѫтрѣшни. Има външни мѫчногии, има и вѫтрѣшни мѫчнотии. Че Петко, или Драганъ казали нѣщо за мене, тозае външно нѣщо; има вѫтрѣшни и сѫществени мѫчнотии. Тамъ трѣбва да се спуснатъ коренитѣ, дълбоко въ моя разуменъ животъ. И слѣдъ това, съ помощьта на вѣрата да се подигнатъ клонищата нагорѣ, надъ земята. Често вие се спъвате, казвате: азъ бѣхъ успѣла малко, но една сестра постоянно ме спъва, постоянно ми прѣчи. Тъкмо що придобия нѣщо, тя ми бутне чашата, и млѣкото се разлѣе. И ти буташъ нейната чаша. Послѣ и двѣтѣ оставате гладни. Казвамъ: този въпросъ и за двѣтѣ ви има едно разрѣшение. Какво е то? — Не стойте наблизо, стойте далечъ една отъ друга, да не си бутате чашитѣ. Стойте 2-3 метра една оть друга, и нѣма да се бутате вече. Ето разрѣшението! Азъ искамъ да изхвърлите всичкитѣ стари образи, всички стари идоли отъ васъ и да ги замѣните съ нови! Защото неджзитѣ на хората, това сѫ старитѣ идоли. Нѣкои хора отъ цѣли 20 години носятъ единъ свой недѫгъ, и не могатъ да се освободятъ отъ него. Напримѣръ, не могатъ лесно да прощаватъ. Тѣ казватъ: знаешъ ли, какъ ме обиди този човѣкъ? Какъ? — Прѣди 20 години ме изпѫди отъ кѫщата си. Азъ нѣма да забравя това никога! И наистина, цѣли 20 години той носи тази обида въ ума си. Не, извади този старъ образъ, този идолъ отъ себе си, той не ти трѣбва — нищо повече. А той, извади образа, погледне го, скрие го, пакъ го извади, пакъ го скрие, като светия го носи въ себе си. Извади този светия! — не ти трѣбва. Азъ виждамъ много такива образи, много такива идоли въ васъ. Слушайте какво ще ви кажа: азъ ще купя тия образи отъ васъ, продайте ми ги! Хемъ скѫпо ще ви заплатя за тѣхъ. Колко години трѣбва да се молите на тия образи? — Двадесеть години. Добрѣ, но като съкратимъ нулата, оставатъ двѣ години. Виждамъ, вие казвате: не си даваме златнитѣ идолчета, ще си изгубимъ вѣрата. Пъкъ тия идоли за насъ иматъ и магическа сила, ще си загубимъ и силата. Щомъ си загубимъ вѣрата, щомъ си загубимъ силата, нѣма какво да ни стимулира. Прави сте, азъ съмъ искренъ да ви призная правото; разбирамъ, че единъ такъвъ идолъ има сила. Защо? Нѣкой нѣма пари. Отиде въ кѫщи, извади стария си тевтеръ и вижда, че еди-кой си има да му дава пари — насърчава се. Отива при този човѣкъ и му казва: дай ми паритѣ! — Ще почакашъ малко. Върне се въ кѫщи, пакъ огвори тевтера, намѣри другъ, който има да му дължи 2000 лева — пакъ се насърчава. Отива при него, казва му: дай ми паритѣ! — Нѣмамъ сега, почакай малко, спѣдь три мѣсеца. Връща се въ кѫщи при своя тевтеръ, отвори го, намѣри трети, четвърти, които имать да му даватъ, заобиколи ги, но тѣ все казватъ: почакай малко! Знаете ли, азъ какво ще направя? Тъкмо отворите тевтера и намѣрите, че нѣкой ви дължи, азъ ще се приближа при васъ и ще ви кажа: колко има да ви дава този човѣкъ? — Толкова. Продайте ми полицата му! Азъ ще я купя безъ лихвитѣ. Вие се колебаете, не искате да я дадете. Казвамъ ви: половината отъ тази полица е достатъчна за васъ, вземете паритѣ. Защото иначе, другиятъ нѣма да ви даде нищо. Вие пакъ се колебаете. На нѣкого ще дамъ само четвъртъ отъ стойностьта на полицата, но все ще дамъ нѣщо. Продадете ли ми я, вие все пакъ ще спечелите нѣщо, иначе 20 пѫти ще вадите тевтера и нищо нѣма да получите. Азъ зная, какво ще кажете за мене тогава. Ще кажете: той ни плати само на половина полицитѣ. Да, но все пакъ спечелихте, иначе щѣхте да задържите полицитѣ въ себе си, и никакви пари нѣмаше да получите. Знаете ли, какво ще направя азъ отъ тия полици? — Ще направя цѣрь. Азъ имамъ единъ голѣмъ казанъ и, слѣдъ като ги събера, турямъ ги вѫтрѣ и ги варя. Като ги варя дълго врѣме, изцѣждамъ хубаво сока имъ, турямъ го въ едно шишенце и съ него лѣкувамъ болнитѣ даромъ. Тъй е, този е единъ великъ законъ. Може да ви се види смѣшно, но и Богъ взима така грѣховетѣ ви и ги заличава, употрѣбява ги за едно велико благо на свѣта. Та казвамъ: всички онѣзи стари традиции, които спъватъ растенето въ живота ви, ще се постараете прѣзъ този съборъ да ги прѣмахнете. Сега, тъй както ви гледамъ, виждамъ, че има единъ малъкъ прогресъ у васъ, качили сте се прѣзъ този съборъ 4-5 стѫпала нагорѣ. Туй е фактъ вече. Днесъ е дошъль и вѣтърътъ. Знаете ли, защо е дошълъ вѣтърътъ? Понеже той се е научилъ, че ще ви говоря нѣкои нѣща, та да ги разнесе, да ги телеграфира навсѣкѫдѣ, затова духа той сега. Той взима думитѣ ми и ги разнася. Вие сега недочувате малко, а той взима думитѣ и ги разнася изъ въздуха, да ги съобщи и на другитѣ. Вчера казахъ, че този день ще употрѣбимъ за молитва. Ще се молимъ за всички братя, да се отворятъ сърцата имъ, та кой каквато тяжесть има, и кой каквото му не достига, да му се даде. Нѣкой има рана на сърцето, да я излѣкуваме. Нѣкой има материални циреи, да му помогнемъ. Има материални рани, има и рани на сърцето. Послѣднитѣ не се виждатъ. Слѣдъ като имъ излѣкуваме тия рани, да помогнемъ на тѣхния животъ, та всѣки, като си отиде дома, да бѫде радостенъ, да каже: азъ съмъ благодаренъ, че получихъ нѣщо много хубаво и цѣнно. Тъй че, всѣки като се върне въ кѫщи, да носи поне единъ скѫпоцѣненъ камъкь съ себе си. Азъ не искамъ да бѫда този бижутеръ, само да ви покажа камънитѣ и послѣ да ги скрия; нито искамъ да бѫда този гостилничарь, който да ви нахрани само единъ пѫть. Азъ искамъ вие да сте въ гостилницата, да шътате и всѣкога, да имате прѣизобилно да ядете. Азъ искамъ вие да сте при бижутера и всѣки да има по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ въ себе си. Азъ желая всички да сте бодри и весели, а тази бодрость и веселость ще се добиятъ само, когато работимъ заедно. Да направимъ единъ договоръ между васъ и мене, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Тъй ще бѫде много добрѣ, ще впрегнемъ на работа вѣрата и търпѣнието. Слѣдъ туй знаете ли, кой ще дойде? — Господъ ще дойде. Като дойде Господъ, съ Него заедно ще дойдатъ всичкитѣ ангели. А тѣ сѫ толкова богати, че всѣки отъ тѣхъ ще остави много подаръци — редъ години ще ядемъ и пиемъ. Нѣма само да ядемъ и пиемъ, но и ще работимъ. Казвамъ: всички онѣзи отъ васъ, които сѫ въ напрѣднала възрасть, и всички, които сѫ млади, ще погледнете на свѣта съ очитѣ на търпѣнието и съ очитѣ на вѣрата. Азъ бихъ желалъ сега да се поопознаете малко. Всички сестри и братя отъ селата и отъ градоветѣ, посъберете се малко, нека има една по-интимна обмѣна между васъ. Може да направите тъй, че когато се храните на маситѣ, да сѣдатъ братя и сестри отъ всички градове и села, да бѫдете размѣсечи, но да сте наредени хармонично. Този въпросъ, обаче, е най-лесниятъ. Туй се отнася още до външната страна. Човѣшката душа желае нѣщо по-дълбоко, но когато човѣкъ не може да добие сѫщественото въ дълбочината на душата си, той търси и се забавлява съ малкитѣ работи. Душитѣ трѣбва да бѫдатъ отворени. За какво? — Всѣка душа трѣбва да се отвори за Божествената свѣтлина. Това е потрѣбно за васъ, и азъ искамъ вие да се разтворите по правилностьта на този Божественъ законъ — точно на врѣме да се разтворите, а не прѣждеврѣменно. Тогава всѣки ще приеме толкова, че сърцето му ще бѫде доволно. Нѣкои оставатъ недоволни. Защо? Защото не сѫ се отворили на врѣме — нищо повече. Сега ние говоримъ върху закона на искреностьта. Туй, което желаемь за себе си, ще пожелаемъ и за другитѣ. Днесъ ще се молите въ себе си, като дѣцата, ще пожелаете, щото всички да приематъ по едно Божествено благо, че като се върнатъ въ кѫщи, този день да съставлява една епоха въ тѣхния животь, не само тукъ на земята, но и въ другия свѣтъ. Днешниятъ день все трѣбва да има нѣщо, съ което да го помните. И дѣйствително, има нѣща, които, като приемете, помните ги за вѣчни врѣмена, не можете да ги забравите. Има нѣщо, което всѣки отъ васъ желае. Вие желаете много силно нѣкои нѣща и като ги приемете, помните ги, но си казвате: азъ ще задържа това нѣщо само за себе си. Не, има нѣща, които не можете да задържите само за себе си. Прѣдставете си, че ви дамъ 10 милиона злато. Можете ли да го носите съ себе си? — Не можете да го носите. Ако имате само единъ милионъ, можете ли да го носите? — И него не можете да носите. Злато е това, звонково злато, тежи! Единственото нѣщо, което можете да носите, то е чекътъ за тѣзи пари, който ще турите въ себе си, една книжка, на която можете да вѣрвате, и като идете на банката, отъ тамъ ще можете да извадите стойностьта й. Има нѣща, които не можете да имате дефактумъ. За тѣхъ ще имате само една малка книжка, и като отидете на банката, туй нѣщо ще го имате въ дѣйствителность. Въ банката само ще го реализирате. Тази банка прѣдставя невидимия свѣтъ, дѣто можете да получите стойностьта на тази книжка. Но за хубавитѣ работи въ свѣта се изисква врѣме! За всичкитѣ блага, които може да приемете, за развиването на всички ваши способности, сили има точно опрѣдѣлено врѣме. Не можете всѣкога да добиете тия нѣща, но на тѣхното опрѣдѣлено врѣме. Туй трѣбва да знаете! И за спасението на човѣка има точно опрѣдѣлено врѣме. Човѣкъ не може всѣкога да се спасява — има опрѣдѣлено врѣме за това. Слѣдователно, ние всички трѣбва да бѫдемъ толкова разумни, че да търсимъ нѣщата точно на врѣмето, въ което Богъ ги е поставилъ. Всичко е постижимо, но на врѣмето си. Защото, въ Божествения планъ, туй, за което душата ни копнѣе, туй, за което всѣко сърце, всѣки умъ копнѣятъ, още не е реализирано. И туй, което ти реализирашъ, важи само за тебе. Всѣки си има свой планъ. Сега, като ме слушате, вие като че се губите, като че се обезличавате, тъй се усѣщате по нѣкой пѫть. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, когото давятъ въ водата. Не се ли обезличавате тогава? Да, но като ви извадятъ изъ водата, вие пакъ изпѫквате. Та нѣкой пѫть така ви натиснатъ чуждитѣ мисли, мислитѣ на окрѫжаващитѣ ви хора, че вие съвсѣмъ се загубвате. То е, защото окрѫжаващитѣ ви хора сѫ толкова егоисти, че вие въ гѫстотата на тѣхнитѣ мисли се загубвате. Послѣ, вие трѣбва да намѣрите по-добри хора, за да излѣзете отъ това положение. Вие трѣбва да живѣете между благородни хора. Единъ егоистъ човѣкъ е като октоподъ. Той само тегли, тегли, изсмуква другитѣ. Окултната наука въ такъвъ случай прѣпорѫчва да се пазите отъ този, отъ онзи, да се ограждате. Какво става въ края на краищата? Ти почвашъ да се пазишъ отъ всѣкиго. Това не е животъ! Ще се доближишъ до брата си, ще му дадешъ отъ себе си каквото можешъ, но и ще вземешъ нѣщо отъ него. Трѣбва да си между хора, дѣто всѣки дава. Ако Божественото е събудено въ всѣки едного отъ васъ, тогава може да има правилна обмѣна помежду ви. Всѣка душа се отличава съ нѣщо специално, нѣщо особено за нея, а общото за всички души е това, че прѣдставляватъ срѣда на Божествената Любовь, на Божествената свѣтлина. Особеното пъкъ за всѣка душа се състои въ това, че като минава прѣзъ нея Божествената свѣтлина, тя я прѣчупва по свой специаленъ начинъ. Ще знаете, че всѣки отъ васъ прѣчупва Божествената свѣтлина по особенъ начинъ. Затова всички хора носятъ нѣщо хубаво и красиво въ себе си. Ето защо, като се приближавате при нѣкого, трѣбва да очаквате да възприемете Божествечото отъ него. Всѣки човѣкъ носи Божественото въ себе си. Събудете Божествечото въ него и ще видите красотата на този човѣкъ. Какь ще го събудите? Ако не можете да събудите Божественото въ него, извадете една поука за себе си. Използувайте всичко за поука! Като се върнете по домоветѣ си, вие ще мислите, какъ да уредите работитѣ си. Толкова врѣме сте ги уреждали, и не сте ги уредили. Защо? — По стария начинъ не се уреждатъ работитѣ. Тѣ се уреждатъ по съвсѣмъ другъ иачинъ — чрѣзъ вѣра и търпѣние Опасностьта за хората на новото учение при сегашния прѣходенъ периодъ е, че тѣ могатъ да станатъ немарливи. Кога човѣкъ става немарливъ? — Когато започне да забогатѣва. Богатството се придружава всѣкога съ немарливость, съ небрѣжность. Запримѣръ, една сестра казва: като дойдохъ първата година, сърцето ми трептѣше да чуя нѣщо, но сега почнахъ да разбирамъ работитѣ. — Нищо не е разбрала тя. Ако тя разбираше работитѣ, тъкмо сега сърцето й трѣбваше да трепти повече. Какво е разбрала тя? — Ама азъ видѣхъ толкова нѣща! Нищо не е видѣла. Ако тя е влѣзла въ стаята и видѣла нарисувани коне, кокошки, тя нищо не е разбрала. Ако е да види нѣщо, азъ ще я заведа въ курника си, въ дама си, да види тамъ какво има — поне живи образи. Но и тамъ не е смисълътъ. Слѣдъ това ще я заведа въ училището, да види, кѫдѣ се занимаватъ дѣцата. Послѣ ще я заведа при онѣзи богомолци, да види, какъ се молятъ, и какъ пѣвцитѣ пѣятъ. Като види и чуе всичко това, тя ще бѫде по-близо до самата Истина. Та когато се занимавате съ дребнави работи, това сѫ курници, това сѫ дамове — нищо повече. При това положение вие нищо не сте разрѣшили. Хора, които се занимаватъ съ такива дребнави работи, не сѫ лоши, но смисълъть на живота, който търсимъ, е въ училището и въ църквата, при онѣзи, които се учатъ, и при онѣзи пѣвци, които пѣятъ. Тамъ има смисълъ! Ние трѣбва да се стремимъ къмъ това Божествено училище, да научимъ великия урокъ на живота. Запримѣръ, нѣкоя стара сестра срещне единъ младъ, красивъ братъ — знаете ли какво ще й дойде на ума? Азъ ще бѫда много искренъ ще прѣведа вашия езикъ. Тя ще го погледне и ще си каже: ехь, да бѣхъ и азъ млада! Тази мисъль минава бързо прѣзъ ума й. Азъ казвамъ: това е само една вѣроятность въ мисъльта й. Ако бѣше млада, този момъкъ можеше да я погледне, можеше и да не я погледне. И този младъ момъкъ, като погледне старата сестра, и той ще си помисли нѣщо. Ще я погледне и ще си каже: колко е набръчкано лицето на таза стара сестра! Дали и моето лице ще се набръчка тъй на старини? Не, не трѣбва да мислятъ така. Старата сестра трѣбва да каже: Господи, колко красивъ е този братъ! Работи чрѣзъ него! Нека тази сестра му се зарадва, нека Богъ работи чрѣзъ него! Нека и тя да му изпрати най-хубавото отъ своята любовь! Пъкъ и този младиятъ братъ нека каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде възможность да срещна тази сестра и да се поразговоря съ нея. Лицето й е сбръчкано, но сърцето й е красиво. Въ тази срѣща нѣма изкушение, нѣма и съблазънь. Красивитѣ хора не сѫ лоши. Красивиятъ братъ, и красивата сестра сѫ добри, тѣ не сѫ виновни, че нѣкой се влюбилъ въ тѣхъ. Красотата винаги служи за съблазънь. Случва се, нѣкой се влюбва въ една красива сестра; послѣ и другъ се влюбва въ нея. А пъкъ за тази сестра казватъ: тя върти двама. Не, тя никого не върти. Въ нея се влюбва и трети, и четвърти, но тя никого не върти. Тя си върви по пѫтя, мисли си за съвсѣмъ други нѣща, а тѣ й прѣдаватъ качества, които нѣма. Казватъ й: какво си завъртѣла тия хора? Тя подига рамѣнѣ казва: никого не въртя! Ахъ, колко си умница, правишъ се, че нищо не разбирашъ! Не е тъй, не сѫ прави хората. И за брата казвать сѫщото. Не, ще бѫдемъ искрени. Ние ще приемаме нѣщата по Бога, по Божествено, тъй както Богъ ги е създалъ. Когото и да видимъ, трѣбва да обърнемъ мисъльта си къмъ Бога, като че Бога срѣщаме и да му изпратимъ една добра мисъль. Тия отрицателни мисли ще дойдатъ въ васъ, но не считайте, че сѫ лоши. Турете ги настрана! Срещнете нѣкой братъ, падналъ духомъ, съ наранено сърце, какво ще правите? — Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нѣщо отъ себе си. Направете му едно най-малко добро, което рѫката ви дава. Азъ ще ви дамъ една формулка за този случай. Като минете покрай нѣкой братъ, който е много наскърбенъ, а не знаете какво му е, кажете: Братко, твоята скръбь скоро ще се махне! Като чуе това, той ще се зарадва. Щомъ му кажете това, заминете си! Произнесете тази формула съ вѣра! Като минете втори пѫть покрай него, пакъ му кажете: твоята скръбь ще се махне. Той пакъ ще се зарадва. Срещнете нѣкоя сестра, която е нѣщо тѫжна, кажете и на нея сѫщото. Говорете си всѣкога положително. Като видите нѣкой тѫженъ, вие гадаете, какво става въ неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: твоята скръбь скоро ще се махне, азъ виждамъ това. Ето лѣкътъ на скръбьта! Всѣки човѣкъ желае да му се каже нѣщо хубаво. Всѣки човѣкъ иска нѣщо хубаво. Ще му кажешъ: Братко, това, коею мислишъ, ще се сбѫдне. Нѣкой иска да слѣдва въ училище, но нѣма нито петь пари, четири години чакалъ, отчаялъ се вече. Като го срещнешъ, ти му кажи: Братко, не се отчайвай, ти си младъ. Туй, което мислишъ, ще се сбѫдне още тази година! Той ще се зарадва. Може би той обмисля нѣкакъ да изправи живота си. Кажи му: туй, което мислишъ, ще се сбѫдне! Не го питай, какво му е. Това гадателитѣ нека говорятъ, а ние ще казваме: ще се сбѫдне, ще стане, защото въ Бога всичко хубаво и красиво, се сбѫдва. Различнитѣ състояния у хората, това сѫ възможности, които сѫществуватъ. Като изживѣваме различни състояния, ние постоянно се свръзваме съ тѣхъ. Изживѣваме едно отрицателно състояние, свързваме се съ една отрицателна мисъль; изживѣваме положително състояние, свързваме се съ една положителна мисъль. При всички състояния, обаче, когато сме свързани съ Бога, ние се свързваме съ силага Му, възприемаме Неговитѣ свѣтли мисли. Въ една Божествена работа, трѣбва всички да взиматъ участие, кой съ каквото може и каквото знае. Послѣ, спазвайте закона: даромъ сте взели, даромъ ще давате. Но вие не давате даромъ. Сега ще се молите, Господъ да изпрати на всички едно благословение. Ще се молите да благослови Богъ дѣлото си, да може да успѣва. Ще се молите да се възстанови Царството Божие на земята. Царството Божие е дошло, но трѣбва ца се усили още повече. Та сега ще отворимъ пѫть за работа. Този день всички ще се молите! Ще имате прѣдъ видъ всички ония братя и сестри, които сѫ останали, както въ София, така и въ всички градове и села. Ще се молите още и за всички хора по цѣлия свѣтъ. Нека Богъ свърже, нека Богъ благослови всички добри хора, у които съзнанието е пробудено. Тогава, онѣзи, които носятъ отгорѣ вѣрата, и вие, които носите отдолу търпѣнието, нека всички възприемагь отъ Бога великото благо, което ги очаква. Ще се молите по свобода, сами или по групи. Нека животътъ ви бѫде прѣзъ цѣлия день като едно излияние, като едно цвѣте, което мирише и разлива своето благоухание, като слънцето, което постоянно разлива своята свѣтлина! Нека тъй излива човѣкъ душата си кьмъ Бога! Да се радваме ние, да се радватъ и всички хора! И тъй, ще отворите душата си, ще се молите, и лицата ви ще станатъ малко по-красиви, ще светнете, ще се запалите, а сега сте малко стѣснени. Широко си отворете душата! Който нѣма знания, ще прицобие. Всѣки ще успѣе. Смирение ви трѣбва! Дойде ли смирението, и знанието ще се добие. Ще учите, ще дращите, погрѣшки ще правите, ще се молите, и най-послѣ ще научите нѣщата. Когато се научите, тогава ще учите и другитѣ да ходятъ по нашия пѫть. Сега ще се отдѣлите на размишление при маситѣ, подъ сѣнкитѣ, на слънце изъ двора, изъ шатритѣ — навсѣкѫдѣ. Петъкъ, 7 ч. с. 28 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Високиятъ върхъ. Ще прочета 18-та глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е ученикъ на Любовьта, затова Евангелието на Иоана ще наречемъ Евангелие на „най-високия върхъ.“ Този ученикъ, който бѣше познатъ на първосвещеника, излѣзе вънъ и каза на вратарката да пуснатъ Петра. Значи, Иоанъ въведе Петра. Иоанъ е емблема на Любовьта, а Петъръ е емблема на старото учение. Той е камъкътъ. Щомъ дойде Любовьта, веднага ще те поставятъ на изпитъ, да видятъ, дали можешъ да подържашъ нейнитѣ принципи. Момата, която се влюбва, тъкмо се разговаря съ своя възлюбенъ, ето идватъ баща й и майка й и я питатъ: що търси тоя момъкъ тукъ? И той започва да се отрича. И слугинята-вратарка, казва на Петра: „И ти ли си отъ ученицитѣ на тоя човѣкъ?“ Той казва: „Не съмъ!“ Петъръ казва рѣзко и отривисто: не съмъ! Да се отрича единъ човѣкъ отъ Истината, то е все едно, онзи човѣкъ, който има черно лице, да се отказва отъ него. Истината, като тури печата си, съ нищо не може да се изтрие. Външниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния. Туй, което е станало прѣди 2000 години съ Исуса, съ Петра, съ тия първосвещеници, е това, което става и въ самия човѣкъ. Не е въпросътъ, какво става отвънъ, а какво става отвѫтрѣ. Много пѫти вие имате свещени идеи, които ви причиняватъ голѣма радость, но единъ день вие се отричате отъ всички тия свещени идеи. Казвате: това е празна работа! Вие ги прѣдавате на Пилата и Кайафа. Послѣ казвате: азъ бѣхъ щуръ едно врѣме, че се водихъ по такива глупави учения. Сега станахъ уменъ човѣкъ! Въ този случай вие играете ролята на Петра. Но когато пропѣе този пѣтелъ, той ще напомчи на човѣка за неговитѣ погрѣшки. Този пѣтелъ пѣе винаги, когато дойдатъ страданията. Прѣди да дойдатъ страданията, човѣкъ мисли, че всичко ще му върви добрѣ, лесно, но дойдатъ ли страданияга, тѣзи неизбѣжни спѫтници въ живота, този пѣтелъ много пѣе, той кукурига всѣка минута, проглушава ушитѣ ви. Той пѣе много, понеже страданията му даватъ хубава храна. Вие знаете, че пѣтелътъ пѣе щомъ си похапне, и слѣдъ това започва да вика кокошкитѣ наоколо си. Хубавитѣ идеи, това сѫ кокошкитѣ, които се подхранватъ съ житцето, условията на живота. Тѣ казватъ: да помогнемъ, да освободймъ нашия господарь. Вие мислите, че пѣтелътъ не може да освободи господаря си. — Може. Знаете ли онази басня за единъ знаменитъ магъ, който разбиралъ езика на животнитѣ и могълъ да се разговаря съ тѣхъ? Тази тайна, да се разговаря съ животнитѣ, му била повѣрена, но съ условие да не я съобщава никому. Момента, въ който разправи нѣкому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче, единъ день жена му подозрѣла, че той крие нѣщо. Тя видѣла, че като влѣзълъ въ яхъра, позасмѣлъ се малко. Ученъ, сериозенъ човѣкъ билъ той, тя никога не го виждала да се усмихва. Чуди се и си казва: какъ тъй, толкова сериозенъ човѣкъ, влиза въ яхъра и се засмива! Той се усмихналъ, защото, като влѣзълъ въ яхъра, чулъ, че коньтъ и магарето се разговарятг и разбралъ разговора имъ. Жена му казва: „Кажи ми защо се засмѣ, като отиде при коня и магарето!“ — Остави тия нѣща, тѣ сѫ обикновени работи. „Ти ще ми кажешъ, защо се засмѣ!“ Той се замислилъ, ходи изъ двора, не може да разрѣши въпроса, какво да й отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трѣбва да се отрече. Единъ день той чува, че пѣтелътъ, по обикновеному, си изкукуригалъ, но кучето веднага излиза срѣщу него и му казва: „Не те ли е срамъ! Огънь гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти съ всичкия умъ си събралъ кокошкитѣ и кукуригашъ.“ Пѣтелътъ му отговорилъ: „Кой му е кривъ, когато не постѫпва умно! Азъ имамъ 100 кокошки, 100 другарки и всички ми се подчиняватъ, всички ме слушатъ, а той има една другарка, и тя не го разбира.“ Този знаменитъ магъ, като чулъ отговора на пѣтела, разрѣшилъ въпроса, като си казалъ: „Нѣма защо да се безпокоя отъ това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е повѣрена, никога нѣма да я съобща, защото хората не сѫ готови за нея.“ Азъ взимамъ думата „жена“ не въ обикновения смисълъ. Какво означава жената въ обикновенъ смисълъ на думата? Жената, това е животътъ. Всички идеи, които влизатъ въ насъ и ни занимаватъ, иматъ това характерно свойство, че ни излагатъ нѣкой пѫть. Защо? — Всѣка идея иска да се прояви. Казвамъ: тази драма се разиграва вѫтрѣ въ насъ. Това е ужасното въ живота! И всѣки отъ васъ ще се опита, до колко е силенъ да устои. Всѣки отъ васъ ще види, дали може да устои за своята свещена идея. Какво прѣдставляватъ свещенитѣ идеи? — Тѣ сѫ облѣклото на Господа. Щомъ дойдатъ тия свещени идеи въ насъ, това показва, че Господъ, ще дойде. Това сѫ Неговитѣ дрехи. И, ако ние възприемемъ тѣхъ, ще възприемемт. и Господа. Вечерно врѣме, когато се задава въ морето нѣкой параходъ, най-първо параходъть ли виждате, или неговата свѣтлина? Когато отъ далече се задава нѣкой параходъ, той ли се вижда най-първо, или неговото знаме? Та тия идеи, това сѫ свѣтлината, която Господъ носи съ себе си, великата свѣтлина, която Господъ ни изпраща. Това сѫ живитѣ дрехи, които Той носи. Когато Господъ дойде въ свѣта, разпръсква тази свѣтлина навсѣкѫдѣ. Когато Господъ дойде въ насъ, като свѣтлина, тия идеи възникватъ като мощни сили и движатъ насъ, движатъ и свѣта. Сега нѣкой ще каже: има ли смисълъ да умра за своитѣ идеи? Азъ питамъ: има ли смисълъ човѣкъ да живѣе за своитѣ идеи? Защото, ако ние тълкуваме думата „смърть“, тази дума за насъ има съвсѣмъ друго значение. Ако прѣведемъ думата „смърть“ съ посаждане, а „животътъ“ съ растене, тогава можемъ да примиримъ смъртьта съ живота. Слѣдователно, между смъртьта и живота има тѣсна връзка. Ние трѣбва да направимъ тази тѣсна връзка. Ако човѣкъ умира и не расте, гова смърть ли е? — Това е недоумиране, този човѣкъ не е умрѣлъ. И ако човѣкъ расте безъ да израства, това растене ли е? — Не е. Значи, човѣкъ трѣбва напълно да умре, за да може напълно да израсте. Такъвъ е законътъ. Не умрешъ ли напълно, не можешъ да растешъ напълно. То е прѣобразуване на енергията отъ едно по-гѫсто състояние въ едно по-рѣдко, отъ едно спяще състояние въ едно будно. Ето защо, въ смъртьта всѣкога има страдание. И Христосъ казва на едно мѣсто: „Скръбна е душата ми до смърть“, Значи, въ смъртьта сѫ най-голѣмитѣ страдания, които човѣкъ може въ даденъ случай да опита. Сѫщеврѣменно, слѣдъ най-голѣмата скръбь иде най-голѣмата радость, която човѣкъ може да добие въ своя растежъ. Сега, отъ какво зависи колебанието на Петра? — Отъ неразбирането закона на Любовьта. Той се подвуоми, и каза: „Този човѣкъ говорѣше, че царь ще стане, а днесъ е изложенъ на такова гонение! Възможно ли е това учение, което Той проповѣдваше? Не си струва да умира човѣкъ за него!“ Петъръ бѣше практиченъ, уменъ човѣкъ. Той се поколеба въ себе си по отношение на Христа и каза: „Ако Христосъ бѣше силенъ човѣкъ, не щѣше да се прѣдаде въ рѫцѣтѣ на римската власть. Азъ не съмъ вече отъ Неговитѣ ученици.'' Питамъ сега: този, който се отказа, Петъръ ли бѣше? Сѫщиятъ Петъръ ли е, който казваше: „Всички да се отрекатъ отъ Тебе, азъ обаче, никога!" Какъ ще примирите тия двѣ състояния? Христосъ му каза: „Сатана поиска да те прѣсѣе.“ Но знаете ли какво значи прѣсѣване? Прѣдставете си, че единъ по-силенъ човѣкъ вземе рѫката ти и съ нея те подпише нѣкѫдѣ. Питатъ те послѣ: ти ли се подписа?— Да, азъ се подписахъ. Какъ ще се оправдаешъ, че не си се подписалъ? — Не можешъ да се оправдаешъ. Христосъ познаваше характера на Петра и му казва: „Моли се, и азъ се моля заради тебе, да не оскудѣе вѣрата ти, докато прѣминешъ своята голѣма опитность. И когато се обърнешъ къмъ Бога, ще обърнешъ и своитѣ братя.“ Петъръ бѣше малко по-смѣлъ отъ другитѣ ученици. Другъ единъ отъ ученицитѣ бѣше по-слабъ и отъ Петра. Него като хванаха за дрехата, той я остави и избѣга. Иоанъ бѣше този ученикъ. Петъръ се отрече, а Иоанъ каза: „По-добрѣ да оставя дрехата си, отколкото да се отрека" — и избѣга. Кое е по-хубаво: да избѣгашъ и да оставишъ дрехата си, или да останешъ и да се отречешъ? Кое е по-хубаво: да се отречешъ, да излѣзешъ вънъ и да се разкаешъ, или да избѣгашъ и никога повече да се не върнешъ? Слѣдователно, по-добрѣ е въ първия случай да оставишъ дрехата си и да избѣгашъ, безъ да се отречешъ. Но когато дойдемъ до разкаянието, по-добрѣ е да се отречешъ и послѣ, като пропѣе пѣтелътъ, да се разкаешъ, отколкото да избѣгашъ и никога да се не връщашъ. Нека разгледаме сега това трояко проявление на човѣшкия животъ, като физически, духовенъ и Божественъ. Първото проявление на живота е като физическо движение. Той е врѣменниятъ животъ, съ тѣзи врѣменни блага за насъ, които упражняватъ най-силно влияние върху организма ни. Отъ тѣзи врѣменни блага на първо мѣсто сѫ тия, които се доставятъ за подръжка на нашето тѣло: хлѣбецътъ, водицата, въздухътъ — безъ тѣхъ не може. Питамъ сега: ако ние грѣшимъ, ще подобримъ ли своя животъ? — Нѣма да го подобримъ. Струва ли си тогава човѣкъ да жертвува своя духовенъ животъ за физическия? По кой начинъ, именно, ние ще можемъ да запазимъ своя духовенъ животъ, безъ да накърнимъ и физическия си животъ? — Физическиятъ животъ се запазва, когато бѫдемъ разумни, когато живѣемъ духовенъ животъ, защото духовниятъ животъ е основа на физтческия. Духовното въ насъ е най-деликатното нѣщо, което трѣбва да знаемъ, какъ да запазимъ. Ето защо, ние трѣбва основно да изучаваме законитѣ за физическия свѣтъ и послѣ да прилагаме тия закони по отношение нашата духовна природа. Нашето тѣло ще се трансформира, ще мине въ една по-висока стадия на своето развитие. Туй тѣло е живо, направено отъ живи клѣтки, съ коиго ние сме тѣсно свързани. Обаче, човѣкъ съ неразумния си животъ може да разврати своитѣ клѣтки, а това ще се отрази и на духовния му животъ. Запримѣрь, ако нѣкой човѣкъ разврати клѣткитѣ на стомаха си, той постоянно го възбужда, и въ неговата камара се издаватъ укази, че трѣбва да се яде, трѣбва да се готви. Такива хора ще ги видишъ, че постоянно млѣскатъ. Виждашъ го, вади отъ джеба си сѣмки, яде — плюе, цѣлъ день намира какво да яде. Такова дѣте цѣлъ день иска да бозае. То едва заплаче, и майката го туря да бозае. Ще кажете: е, дѣте е. Не, това е глупаво разбиране на живота. Когато Богъ изпраща това дѣте въ свѣта, Той е далъ програма за неговото храчене: колко пѫти на день трѣбва да яде, и качва храна да употрѣбява. То трѣбва да се подчинява на тази програма. Щомъ дойде това дѣте на земята, вие ще му кажете: Ти ще се подчинявашъ на разумнитѣ закони, които Богъ е положилъ въ физическия свѣтъ. Само три пѫти ще ядешъ на день: сутринь въ толкова часа, на обѣдъ въ толкова и вечерь въ толкова часа — отъ тамъ насетнѣ, нѣма да ядешъ. Никакъвъ плачъ да нѣма! По възможность всички своенравности, всички дѣтски прлщевки и капризи да се избѣгватъ! Колко майки има въ свѣта, които схващатъ въпроса тъй идейно? Дѣцата трѣбва да се възпитаватъ прѣди да сѫ дошли на земята, още докато живѣятъ като идеи въ невидимия свѣтъ. Тамъ е погрѣшката. Синътъ и дъщерята, които се раждатъ, носятъ идеитѣ на баща си и майка си въ тѣхния животъ. Туй дѣте е живѣло като едно свещено чувство въ майката или бащата, и сега се проявява навънь. Дѣтето, което за пръвъ пѫть се ражда въ единъ домъ, изразява най-свещенното чувство, което родителитѣ му сѫ имали въ себе си. Ако бащата и майката не изпълняватъ волята Божия, когато се роди дѣтето имь, тѣ ще усѣтять нѣкаква празнича, като че нѣщо сѫ изгубили, но ако изпълняватъ волята Божия, дѣтето имъ ще бѫде радость за тѣхъ, то ще запълня живота имъ, ще ги въодушевява, ще усѣтятъ, че е станало едно прѣливане отъ тѣхъ къмъ дѣтето имъ. Когато майката и бащата не устоятъ на своето свещено чувство, или свещена идея въ живота си, тогава и двамата се хващатъ за туй дѣте, дано не избѣга. Майката го държи, и бащата го държи. Питамь: защо не задържаха туй чувство въ себе си? Туй дѣте живѣеше като една свещена идея въ тѣхъ, като единъ великъ идеалъ, защо не го запазиха? Нѣкои хора живѣятъ съ възвишени идеи, но като се роди синътъ, казватъ: нека сега синътъ да се занимава съ тази работа! Значи, синътъ е билъ свещената идея въ тѣхъ. Слѣдъ като се роди синътъ, бащата остава празенъ. Хубаво, ако този синъ, който се ражда по такъвъ начинъ, възприеме тази свещена идея, която баща му носилъ въ себе си, и успѣе да я прокара, неговото идване на този свѣтъ е оправдателно. Бащата казва: азъ не можахъ, но синъ ми ще продължи. Право е това. Но когато синътъ или дъщерята не изпълнятъ свещената идея на родителитѣ, тогава бащата и майката казватъ: изгубихме, не си струва този трудъ, тѣзи усилия, които направихме за това дѣте. То не е отъ тѣзи, които очаквахме. Сега, у всинца ви има тѣзи свещени идеи, но вие трѣбва да ги родите, да ги облѣчете въ форма. Какъ? — Има единъ новъ начинъ на въплотяване. Не материализирайте вашитѣ идеи, а ги оставете да живѣятъ духовно въ васъ. Другъ пѫть ще ви обясня закона. Турите ли въ едно ваше свешено чувство, или въ една ваша свещена идея желанието да я въплотите въ животинска плъть и кръвь, вие развращавате тази свещена идея, или това свещено чувство. Вие ги погубвате. Слѣдователно, ако искате да облѣчете туй ваше чувство, или тази ваша идея въ форма, има и другъ начинъ. Кой е този начинъ? Христосъ казва: „Трѣбва да се родите отъ Духъ и вода“. Духътъ — то е най-мощното, то е великата майка на нѣщата, която е вложена въ тази твоя свещена идея, въ това твое свещено чувство. Първото качество на Духа е Любовьта. Тя внася животъ, затова, живѣе ли Духътъ въ тебе, туй дѣте ще остане въ тебе. Не очаквай нищо отъ това дѣте, което не иска да живѣе въ твоята кѫща! Христосъ казва: „Азъ излизамъ отъ Отца, дойдохъ въ свѣта, и пакъ се връщамъ при Отца“. Сѫщото трѣбва да бѫде и съ насъ. Ние сме тукъ, на земята, и пакъ трѣбва да се върнемъ на небето. При кого? — При Отца. Онзи, който се стреми къмъ една свещена идея, но сѫщеврѣменно иска да остане на земята да благува, не може да носи тази свещена идея. Искате ли да благувате на земята, ще опитате голѣми горчивини, каквито и сега опитвате, т. е. Богъ ще ви прѣкара прѣзъ страданията. Щомъ постѫпвашъ невѣрно спрѣмо общия животъ, спрѣмо онзи великъ принципъ на Любовьта, ти ще имашъ приятель, който ще те разлюби; ще имашъ слуга, който ще те разлюби; ще имашъ синъ, който ще те разлюби; ще имащъ жена, която ще те разлюби; ще имашъ дъщеря, която ще те разлюби. Кѫдѣто и да идешъ въ свѣта, всички ще те разлюбватъ. Питамъ тогава: какьвъ смисълъ ще има за тебе животътъ? Като минешъ покрай нѣкой кошеръ, всички пчели ще те жилятъ. Ща минешъ прѣзъ нѣкое село, кучетата ще те залаятъ. Отдѣто и да мичешъ, ще бѫдешъ немилъ-недрагъ на всички. Ще кажешъ: Господи, дотегна ми този животъ! Какво ще ти отговори Той? — Ти страдашъ, защото се отрече отъ своя Господъ. Казвашъ: не Го познавамъ, азъ не дойдохъ на земята за Него, дойдохъ на земята да се проявя. Нѣкой казва: азъ трѣбва да се проявя. Ами че какъ ще се проявишъ? Азъ ви давамъ тази свобода, да се проявите. Какъ се проявявате сега? На единъ българинъ дали 20,000 лева, за да се прояви. И той се проявилъ. Какъ? — Направилъ си новъ костюмъ, хубавъ пъстъръ поясъ, купилъ си една салтамарка, единь хубавь самуренъ калпакъ и го накривилъ, купилъ си една бъклица и я напълпилъ съ най-хубавата ракия, че най-послѣ си купилъ и единъ конь, качилъ се отгорѣ му и като минавалъ прѣзъ селото викалъ: Ха бре де-е-е-е! Обаче, като станалъ на 60 годишна възрасть, коньтъ му умрѣлъ, бъклицата му се счупила, ходи недоволенъ съ тояжката си. Казватъ му: дѣдо Милене, каква е работата? — Е, отиде коньтъ, отиде бъклицата, отидоха и 20-тѣ хиляди лева, нищо не разбрахъ отъ живота. То не било, както азь си мислихъ. Нека втори пѫть Господъ да ми даде пари, другояче ще живѣя. Какъ ще живѣешъ? — Тогава ще си помисля. Та и вие сега, какъ ще се проявиге? Като този българинъ ли? Не, има другъ начинъ, по който човѣкъ може да се прояви. Ще ви дамъ другъ примѣръ, пакъ за единъ българинъ. Българитѣ не сѫ толкозъ лоши хора, добри сърца иматъ тѣ. Този българинъ се казвалъ дѣдо Генчо. Добъръ и уменъ билъ той. Нему Господъ помагалъ, и той забогатѣлъ. Още първия пѫть като спечелилъ 10,000 лева, съумѣлъ какъ да ги използува. Имало една бѣдна вдовица, която той знаялъ, живѣла въ единь коптъръ. Той й направя една малка кѫща, купува й покѫщнина, единъ чифтъ волове, праща слугитѣ си да й изоратъ нивата, да й насадятъ лозе, грацина и най-послѣ праща дѣцата й да се учатъ на училище. И като уредилъ всички тия работи, зарадвалъ се и казалъ: хубаво е! Кой животъ е по-красивъ? — Вториятъ животъ е по-красивъ. Ако и ние постѫпваме на земята по сѫщия начинъ, Богъ ще ни помага. Въ тази бѣдна, слаба вдовица живѣе Богъ, затова дѣдо Генчо й помагалъ. Защо Богь се проявява на земята въ най-слабата форма? Една отъ великитѣ тайни е тази именно, че Богъ се проявява въ една отъ най-слабитѣ форми. Самитѣ ангели, като видятъ Бога въ такавз форма, очудвато се. И най-великигѣ духове се очудватъ. Защо Този, Който създаце всичко, взима такава форма? Всички се чудятъ, защо Господъ се е намалилъ до такава малка форма и очакватъ, какво ще излѣзе отъ тази работа. Въ това, именно е величието на Бога, че невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Него. Господъ ни изпитва, какъ ще постѫпимъ спрѣмо Него. Господъ ще се прояви като една свещена идея въ тебе. Ти можешъ да Го изхукашъ, но Той, тихъ и спокоенъ, съ голѣмо смирение, отново ще се обърне къмъ тебе. Виждали ли сте Бога въ смирение и унижение? Ти може да Го нахукашъ, но Той нѣма да каже: знаешъ ли кой съмъ? Азъ създадохъ свѣта! Когато ти постѫпишъ съ Бога така, Той, макаръ че че плаче, ти ще видишъ въ този случай да капне една сълза отъ очитѣ Му. Когато изпѫдишъ Господа навънъ, една сълза ще капне отъ очитѣ Му. Той ще каже: Това дѣте не е разбрало смисъла н а живота. Защо капва тази сълза? — Това е Неговата Любовь, която казва: „Трѣбва да се моля още много за това дѣте“. Господъ те посѣщава, докато най-послѣ въ тебе проработи законътъ на Любовьта: ти се събудишъ отъ дълбокия сънь и започвашъ да плачешъ. И толкова пѫти ще плачешъ, колкото пѫти Господъ е пролѣлъ по една сълза за тебе. Най-послѣ Господъ събира тия сълзи. праща ги на други и казва: „Свърши се съ тебе, ти разбра великия законь на живота, ела сега да работишъ.“ Така и всички ние сме повикани отъ този великъ законь, да участвуваме въ тази велика драма на живота. Животътъ е драма не трагедия — драма на страдания, драма на противорѣчия. Единъ день, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нѣщо много тържествено, и ние ще разберемъ дълбокия смисълъ на този великъ вѫтрѣшенъ животъ. Затова трѣбва да минатъ всички страдания, за да дойдатъ радоститѣ Христосъ дойде на земята и сѫщо така очакваше Любовь? Но Любовь не Му се даде? Какво Му се даде? — Страдание. Отказа ли се Той? — Не. Питатъ го: „Ти царь ли си?‘ Той казва: „Ти казвашъ, че съмъ царь.“ Защо именно Христосъ отговори по този начинъ? Христосъ съ тия думи обърна вниманието на Пилата, каза му: „Вие имате извратени понятия за царетѣ. Азъ не съмъ отъ тѣзи царе чието царство е на земята. Ако бѣхъ отъ тъзи Царе, моитѣ слуги щѣха по сѫщия иачинъ както и вашитѣ, да се биятъ за мене, но моето Царство не е отъ този свѣтъ.“ Тѣ Го питатъ: какво нѣщо е Истината? Какъ ви опрѣ дѣлихь азъ вчера Истината, какво нѣщо е тя? — Истината води къмъ живота. Второто положение е животътъ на чувствага, животътъ на душата Съ чувствата ние опитваме вѫтрѣшното съдържание на живота въ физическия животъ човѣкъ иска да има кѫщи, ниви, да бѫде богатъ външно. И то е право, защото човѣкъ трѣбва да има нѣщо, което да владѣе, съ което да покаже, че е физическо сѫщество. Той все трѣбва да има нѣкѫдѣ нѣщо материално, на което да разчита. Щомъ е на земята, той не може да бѫде единъ съвършенъ духъ, каквито сѫ ангелитѣ, които живѣятъ въ Бога. Друго важно положение въ живота е, че трѣбва да имаме нѣщо живо, което да обичаме, и да ни обича. Вь първия случай ти искашъ да владѣешъ неодушевени нѣща. Въ втория случай ти искашъ да обичашъ живи сѫщества, които да отговарятъ на твоитѣ чувства. Ти искашъ да имашъ дѣца, искашъ да имашъ жена, искашъ да имашъ приятели. Дойде ли въ тебе този животъ на чувствата, ти непрѣменно ще искашъ да се женишъ, да имашъ дѣца. Туй е естествено нѣщо въ живота. Законитѣ на този животъ трѣбва да се разбиратъ. Той не е така простъ. Въ сегашната форма на живота, тъй, както хората се женятъ, това е прѣдисловие на единъ великъ законъ. Жененето, както сега хората го правятъ, не е нѣщо идеално. Ако нѣкой пита коя ще бѫде идеалната форма на женитбата, казвамъ: хората на бѫдещата култура нито ще се женятъ, нито за мѫжъ ще отиватъ Кога ще бѫде това? — При сегашнитѣ условия това не може да бѫде, пазете това въ ума си. Кога ще бѫде? Когато този умъ, това сърце се измѣнятъ. Това може и при този животъ да бѫде, но при условие; ако придобиете Христа въ себе си, ако придобиете вьзкресението. Слѣдовагелно, този човѣкъ нѣма да бѫде вече ограниченъ. Въ сегашния животъ, тъй както хората се проявяватъ въ своитѣ постѫпки, тѣ извращаватъ чувствата си. Това се дължи на обстоятелството, че хората не разбиратъ правилно закони на Любовьта и не могатъ да го приложатъ правилно въ живота. Между чувствата на хората не става правилна обмѣна. Когато единъ човѣкъ те обича, и ти не отговаряшъ на тази обичь, ражда се една вѫтрѣшна реакция, която образува язва. Ако той те обича, а ти си индиферентенъ, въ него се раждатъ чувства на умраза. Значи, тази обичь ще се изрази по другъ начинъ. Вие ще кажете: азъ не искамь да зная нищо заради него. Да, но ако той пусне въ твоята градина вадичката си, не го подпушвай. Позволи на тази вадичка да полѣе твоитѣ растения и да мине по-нататъкъ, въ другитѣ градини. Той, като види това, ще се зарадва. Пусни го, Господъ го е допусналъ! Дай възможность на този човѣкъ да се прояви, не го връщай, пусни го да мине. А ти започвашъ да му четешь мораль, да казвашь: кой дяволъ те накаралъ ца дойдешъ тукъ, да ме безпокоишъ. Той ще каже: ами тебе кой дяволь те е накаралъ да стоишъ на пѫтя ми, и азъ да мина покрай тебе? — Това не е разрѣшение на въпроса. Или, ти ще му кажешъ: защо ме обичашъ? Какво хубаво видѣ въ мене? Пъкъ той ще каже: защо да не те обичамъ, какво лошо има вь това? Не е въпросътъ и тамъ. Ако този човѣкъ те е обикналъ, ето една задача, която трѣбва да разрѣшишь. Ако свѣщьта свети, признай, че има защо да свети. Ако нѣкой те обича, признай, че той има право да изяви чувствата си. Ако чувствата сѫ проводници на Божията Любовь, ти имашъ право да ги проявишъ. Искашъ ли да проявишъ чувствата си, ще извикашъ Божественото въ себе си и ще кажешъ: Господи, какъ да постѫпя? — Има начини, по които може да се постѫпи. Вие често избѣгвате да проявявате чувствата си. Не трѣбва да избѣгвате тия нѣща, но трѣбва да изявявате чувствата си правилно. Нѣкой казва: азъ съ дѣтински работи не се занимавамъ! — Най-хубавитѣ работи сѫ дѣтинскитѣ. Животътъ безъ Любовь нѣма смисълъ. Който казва, че не иска да знае нищо за Любовьта. той въ сѫщность най-много се интересува отъ нея, само че се крие. Ами ти като мислищъ за общественого мнѣние, не е ли сѫщото, че искашъ обичьта на хората? Като пишешь нѣщо, не е ли пакь за хората? Искашъ да имашъ власть. Не е ли пакъ за хората? — да дойдатъ при тебе. Искашъ да станешь виденъ човѣкъ. Не е ли пакъ за хората? Навсѣкѫдѣ и въ всичко дѣйствува Любовьта, скрита дълбоко, като единъ вѫтрѣшенъ импулсь. Ще ви прѣдставя нѣкои примѣри изъ живота, но да не ви съблазнявать. Прѣдставете си, запримѣръ, че вие сте една сестра красива, имате мѫжъ, който ви много обича. Единь младъ момъкъ се влюбва въ васъ и ви пише идеални писма, обяснява се, че ви обича. Той ви пише: „Безъ тебъ не мога, безъ тебь животътъ ми нѣма смисълъ, само тебъ като видя, мога да живѣя, да се приближа къмъ Бога“. Питамъ: какъ ще разрѣшишъ въпроса? — Ще криешъ писмата отъ мѫжа си, нѣма да му казвашь нищо. Това не е разрѣшение на една задача. Азъ засѣгамъ въпроса чистосърдечно, искрено. Разберете ме право и разсѫждавайте тъй, както Господъ иска. Азъ взимамъ такъвъ случай, дѣто младиять момъкъ не може да живѣе безъ васъ. Вѣрно ли е, че не може да живѣе безъ васъ? Да, въ дадения случай е така, но че може да живѣе безъ васъ, и туй е вѣрно. Той си мисли, той си е внушилъ, че безъ васъ не може да живѣе. Най-послѣ вие се убѣждавате, че ако му откажете, наистина може да се самоубие. Тогава какво трѣбва да правите? Ще започнете да се плашите отъ мѫжа си, ще си кажете: ако се научи той, ще се създаде голѣма неприятность! Да, но и мѫжътъ ви е красивъ. Тамъ е работата сега, че друга нѣкоя сестра, сѫщо красива, злюбва се въ мѫжа ви. Пише му едно писмо: „Азъ не мога да живѣя безъ тебе! Откакъ те видѣхъ, ти стана моя идеалъ“ — и т. н. Той крие писмото, става сериозенъ, мисли, какво да направи. И двамата ставатъ много сериозни въ кѫщи. Въпросътъ е сериозенъ, И двамата сѫ свързани. Питамъ: какъ ще разрѣшатъ въпроса? Какъ го разрѣшаватъ хората въ свѣта? Хората въ свѣта ще го разрѣшатъ по слѣдния начинъ. И двамата единъ день ще си кажатъ, че забѣлѣзватъ, какво чувствата имъ вече сѫ доста охладнѣли, затова да направятъ единъ опитъ, за малко врѣме да се пораздѣлятъ. Съгласяватъ се. Мжжътъ отива въ еди-кой си градъ по работа, по търговия, а жената отива нѣкѫдѣ си на курортъ. Между тѣхъ се промъква една малка лъжа. И двамата не сѫ искрени вече. Тѣ търсятъ единъ начинъ за разрѣшение на въпроса, но ако се опитатъ да скѫсатъ връзкитѣ, отношенията си по този начинъ, правилно ли е рѣшена тази задача? — Не е правилно рѣшена. Защо? Защото този младъ братъ, който се влюбилъ въ сестрата, и тази сестра, която се влюбила въ брата, създаватъ нови връзки, нова верига, която усложнява положението, и тѣ се намирать въ единъ замотанъ лабиринтъ. Турцитѣ казватъ: чакмакъ сокакъ, задънена улица. Такова е тѣхното състояние. Но има единъ великъ законъ въ свѣта, споредь който тази, женената сестра, въ която се е влюбилъ младиятъ момъкъ, може да трансформира неговитѣ чувства отъ едно по-нисше въ едно по-висше състояние. Тя трѣбва да му покаже закона на великата жертва, да му каже, че ако той дѣйствително я обича, трѣбва да пожертвува всичко за нея. „Азъ искамъ ти да ми покажешъ идеалната любовь. Моятъ мѫжъ е користолюбивъ, но искамъ да видя, че ти, като ме обичашъ, жертвувашъ всичко за мене. Постѫпишъ ли така, ти ще живѣешъ въ душата ми като една свещена идея, като едно свещено чувство, което ще нося въ сърцето си за въ бѫдеще. Защото, ако се самоубиешъ, ще ми създадешъ най-голѣмото нещастие. Ако произведешъ скандалъ съ мѫжа ми, ще наранишъ сърцето ми. Пъкъ, ако съ твоето поведение ме компрометирашъ прѣдъ другитѣ хора, ще ми създадешъ кръстъ, който трѣбва да нося. Това не е любовь. Азъ искамъ твоята любовь да бѫде благословение за тебъ, за менъ и за мѫжа ми. Нека и другитѣ знаятъ, че имашъ свещено чувство въ себе си“. Тъй трѣбва да му говори тя. Ребромъ трѣбва да постави въпроса, и съ това да трансформира чувствата му. Той й казва; „Да, азъ ще направя всичко това“. И дѣйствително, направя го. Какъ? Мѫжътъ на тази сестра е търговецъ. Този младъ момъкъ се пазарява слуга при него, става му най-добриятъ слуга, и мѫжътъ забогатѣва. Той обиква този младъ човѣкъ и всѣка вечерь го хвали на жена си: „Много добъръ, отличенъ човѣкъ е този младъ момъкъ, богато сърце!“ Тя си мълчи, нищо не казва. Слѣдъ врѣме имъ се ражда дъщеря. Расте, развива се и когато стане на 21 години, този младъ човѣкъ е вече 40 годишенъ. Оженватъ го за дъщеря си. Въпросътъ се разрѣши правилно. Това става въ свѣта. Ще кажете: ожениха го! Азъ взимамъ любовьта въ втора степень, дѣто нѣма съблазни. Туй е разрѣшение на въпроса по Божественъ начинъ. Това е по закона на жертвата. Тукъ дъщерята е жертвата. Това е вѫтрѣшно съединение на двѣ близки души. Туй разбирамъ женитба! Ако вие ожените дъщеря си по материаленъ начинъ, тѣ ще иматъ сѫщата спънка, каквато имате и вие. Женитбата не трѣбва да включва материални сдѣлки. Чувствата трѣбва да се трансформиратъ всѣкога въ втора степень. Онзи, който ви обича, трѣбва да жертвува всичко заради вась. И онази сестра така трѣбва да трансформира неговитѣ чувства, че да нѣма никакви користолюбиви цѣли за свое удоволствие. Сѫщото се отнася и за този братъ, въ когото се влюбила нѣкоя млада сестра. Той трѣбва да трансформира нейнитѣ чувства и да й каже: „Ако ти ме обичашъ, трѣбва да жертвувашъ всичко заради мене.“ Тогава ще имаме една млада и красива сестра, и единъ младъ братъ, които идеагно жертвуватъ всичко. И двамата живѣятъ въ тази свещена идея. И двамата жертвуватъ. Какво прави тази млада сестра, която се е влюбила въ този мѫжъ? — Става слугиня на жената на този, когото обича. Тя започва да хвали слугинята прѣдъ мѫжа си: „Толкозъ внимателна, толкова добра слугиня никога не съмь имала!“ Той мьлчи и си казва: „Така е, и азъ зная сѫщото.“ Тъй трѣбва! — той да хвали слугата, а тя — слугинята. Ето какъ се разрѣшаватъ великитѣ въпроси въ живота! Когато обичаме нѣкого, ще идемъ да му слугуваме. Момата, която обича своя възлюбенъ, ще отиде да слугува на жена му. И момъкътъ, който обича своята възлюбена, ще отиде да служи на мѫжа й. Само така може да се разрѣши гози въпросъ правилно. Не постѫпвате ли по този начинъ, всѣкога въ живота си ще имате споръ. Не се ли разрѣши въпросътъ правилно, ще дойдатъ всички нещастия, ще се наложать, не могатъ да се избегнатъ. Защо ставатъ тия нѣща? Защото не живѣемъ правилно. Ние трѣбва да възприемемъ живота тъй, както днесъ се проявява — по Бога. Ние трѣбва да възприемемъ живота тъй, както е вложенъ въ великата книга на живата природа и да бѫдемъ чистосърдечни и искрени. Не живѣемъ ли така, ще се роди подозрѣнието. Като дойде подозрѣнието, нищо не се печели. Подозрѣнието може да бѫде вѣрно, може да бѫде и невѣрно, но даже и когато е вѣрно, пакъ нищо не печеля. Добрѣ е да имамъ въ душата си нѣщо хубаво, красиво, за когото и да е. Защото, при сегащнитѣ условия на живота, ние сме склонни, безъ да искаме, да вѣрваме повече на отрицателнитѣ прояви на живота, отколкото на положителнитѣ. А туй спъва нашитѣ души, спира нашето развитие, спира свѣтлината на нашитѣ мисли и чувства. И тъй, който люби нѣкого, азъ му прѣпорѫчвамъ горния методъ за разрѣшение на въпроса. Любовьта е неизбѣжна за всички сѫщества. Всички, стари и млади, все ще чувствувате любовьта, въ една или въ друга форма. Все ще имате по единъ любимецъ, или по една любимка! Много баби сѫ се влюбвали. Тупка сърцето на бабата, внимателна става тя! Свещени сѫ нейнитѣ чувства! Колко е хубаво това нѣщо! Ще уважавате тия чувства. Нѣма да казвашъ: туй старо бабище! Не, това е голѣма обида. Сърцето ти трѣбва да тупти съ едно дѣтинско чувство, като погледнешъ старата баба, която се е влюбила. Въ душата на старата баба се развива една велика драма. Погледнете я съ онова велико уважение и почитание, че въ тази й възрасть, на тия стари години, Господъ се проявява въ нея. Ще гледате да закрѣпите туй чувство въ нея, да се зарадва и тя. Въ страданията на Христа се крие нѣщо велико! Той дава великъ примѣръ на самоотричане. Той имаше сили да стори всичко. Казва се въ Евангелието, че войницитѣ, които дойдоха да Го уловятъ, паднаха на лицето си. Той можеше да ги парализира, но ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, азъ съмъ готовъ“. Той бѣше готовъ да пожертвува своя животъ, да понесе всичкитѣ тягости, всичкитѣ страдания, само да не накърни онѣзи страждущи души, да вложи своя животъ въ тѣхъ, за да бѫдатъ спасени. „Азъ приемамъ страданията, дано слѣдъ мене тия хиляди, милиони души да могатъ да се зарадватъ, да заживѣятъ въ тази Любовь, която имъ оставямъ“. Това е великата Любовь, това е великиятъ законь на самопожертвуване. Азъ засѣгамъ единъ отъ жизненитѣ въпроси. На това огнище на Любовьта се раждатъ най-голѣмитѣ противорѣчия, спорове и нещастия въ живота. Разрѣшите ли ги, тогава идва третото положение на живота — идейниятъ животъ, животътъ на Духа, или животътъ на мисъльта, както го наричатъ съврѣменнитѣ културни хора. Тукъ по-лесно се разрѣшаватъ въпроситѣ. Сега всички ще се стремите да разрѣщите по любовенъ начинъ вашитѣ отношения къмъ окрѫжаващитѣ ви. Не мислете, че любовьта нѣма да дойде. Ако любовьта не се прояви въ положителенъ смисълъ, ще се прояви въ отрицателенъ смисълъ: въ умраза, отмъщение, негодуване и т. н. Затуй, съзнанието ви всѣкога трѣбва да бѫде будно. Когато дойдемъ въ противорѣчие съ любовьта въ живота, ние трѣбва да обърнемъ мисъльта си къмъ Бога — изворътъ на живота. Всѣко противорѣчие насочва мисъльта ни къмъ Бога и казваме: Господи, Ти, Който си Любовь, най-високиятъ върхъ, помогни ми да се изкача на този върхъ, отъ тамъ да погледна! — и започвашъ да се качвашъ на този върхъ. Защото съ седенето си на низкитѣ мѣста, безъ да се качваме на този върхъ, нѣма да можемъ да обичаме и да ни обичатъ. Започватъ ли да те обичатъ хората, качи се на този върхъ. Обичашъ ли хората, пакъ се качи на този върхъ. И въ двата случая — когато обичашъ, и когато те обичатъ, трѣбва да се качишъ на високия върхь. Не се ли качишъ, ти ще изживѣешъ най-голѣмитѣ противорѣчия, които животътъ може да ти донесе. Нѣкой казва: азъ намѣрихъ една душа, съ която можемъ да се разбираме. Намѣрилъ си една душа, но слѣдъ двѣ години намѣришъ друга душа, а първата изоставяшъ. Слѣдъ други двѣ години намирашъ трета душа и т. н. Най-послѣ виждашъ, че тази душа, която си обичалъ, умира. „Отиде", казвашъ, „моятъ приятепь умрѣ". Може ли да умиратъ онѣзи, съ които се обичаме? Може ли да умре една душа, която обичашъ? Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която умира. Азъ не вѣрвамь въ смьртьта на душата, която те обича. Онзи, който те обича свещено, слѣдъ като замине въ другия свѣтъ, пакъ е около тебе - Той мисли постоянно за тебе, всичко прави за твое цобро. Той е силенъ човѣкъ, силенъ духъ. Като умре, може да ти помага десеть пѫти повече, отколкото приживѣ. Тогава той е повече живъ, отколкото когато бѣше на земята. Като умре, ти мисли само за него, безъ да плачешъ. Като мислишъ заради него, ще ти опекне нѣщо на душата, понеже чрѣзъ него се проявява Богъ. Богъ ще ти покаже своя образъ. И тъй. всччки ние сме образъ на Бога, на Неговата Любовь. Нашиятъ животъ на земята ще придобие смисълъ само тогава, когаго изразимъ Божията Любовь, когато се качимъ на най-високия върхъ. Само тогава вашиятъ животъ ще се осмисли, и само тогаза ще може да придобиете тази красота, която тьрсите. Нали сестритѣ искатъ да бѫдатъ красиви? Пъкъ и братята искатъ да бѫдатъ красиви. Не е лошо това. Азъ ви казахъ, какво значи красота. Красотата, това е Истината. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да има Истината въ себе си. Послѣ, човѣкъ трѣбва да има животъ въ себе си, но трѣбва да се качи на най-високия върхъ. Най-послѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, но трѣбва да бѫде и мѫдъръ. Съ тази си бесѣда искамъ да ви накарамъ да се качите на най-високия върхь, да се свържете съ най-великата сила въ свѣта, да дойдете въ съприкосновение съ Истината, която ще ви даде тази възвишена красота на живота. Това ще бѫде встѫпление къмъ онзи великъ Божественъ животъ, който може да се изрази на земята. Ние ще можемъ да живѣемъ въ този Божественъ животъ, само когато излѣземъ извънъ земнитѣ условия и минемъ въ по-висши условия на живота си. Ние, които се срѣщаме тукъ, ще се срещнемъ и при тия по-висши условия. Кѫдѣ сѫ тѣ? — При Господа. Дѣ е Господъ? — Господъ е навсѣкѫдѣ. Ще се срещнемъ при по-красиви условия на живота! Сега, ще ви дамъ една картина, каква ще бѫде тази срѣща. Прѣдставете си, че имате единъ младъ момъкъ, 21- годишенъ, свършилъ гимназия, много интелигентенъ, образованъ, срѣща се съ едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговоръ съ него. Между този младъ момъкъ и малкото дѣгенце се образува една връзка, едно съприкосновение въ чувствата имъ. Тази връзка не е умствена, защото това дѣте не може да разсѫждава като момъка.Слѣдъ години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, свършва гимназия, а младиятъ момъкъ е вече 40-годишенъ. Какви ще бѫдатъ отношенията имъ при тази срѣща? Тази мома е придобила извѣстни знания. Тѣ сега могатъ да се разговарятъ, могатъ да се разбиратъ и по умъ Любтвьта на тази мома сега ще бѫде по-силна, по-идеална, отколкото по-рано, защого дѣцата сѫ материалисти. Тѣхната любовь е неустойчива. Тѣ се привързвать кьмъ всички хора. Дѣцата сѫ идеалисти въ друго отношение — по своята чистота. Ние не можемь да вземемъ дѣцата като идеалъ за любовьта, тѣ сѫ много неустойчиви. Азъ взимамъ двѣ фази въ живота, като идеални образи на любовьта: младата мома на 21 години, и стариятъ дѣдо на 100 години. Любовьта и на двамата е идеална. Ако момата до 21-годишна възрасть не се е покварила въ любовьта си, тази любовь ще има идеаленъ характеръ. Хората отпослѣ се покварятъ; като влизатъ въ живота, тогава се явяватъ примѣси въ любовьга имъ. Тия примѣси развалятъ красивата любовь. Всички сте минали прѣзъ тази възрасть. Нѣкои отъ васъ още живѣете въ 21-та си година; други вече мислять да я напуснатъ, казватъ: тукъ, на земята съ идеали не става. ами чакай да се вдълбоча въ себе си, да поразгледамъ, какво имам. И като се затворите, какво става? — Въздухътъ става несносенъ за живота ви. Човѣкъ не трѣбва да се затваря, но трѣбва да се отвори, като цвѣтъ за тази Божествена свѣтлина и да придобие тази мощна форма. Вие още не сте любили. По кой начинъ не сте любили? Вие още слуга и слугиня не сте ставали, нито при тебе слуги сѫ идвали. Слуга да станешъ! — туй е разрѣшението на задачата на Любовьта. Вие тепърва ще почнете да разрѣшавате този вьпросъ. Тепърва ще започнете да прогвявате любовьта си! За васъ сега се създаватъ условия. Вие сте повикани да разрѣшите този специаленъ въпросъ, специаленъ въ неговия пръвъ етапъ. Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си. Отрече ли се отъ себе си, споредъ онова дълбоко разбиране смисъла на тия думи, той е завършилъ цѣлокупния си животъ. Разрѣши ли въпроса въ тази форма, той ще добие пълно разрѣшение да помага и на другитѣ. Само така ще се образува между васъ тази хармония, тази мека атмосфера, безъ подозрѣния, безъ съмнѣния и безъ страхъ. Азъ трѣбва да имамъ въ съзнанието си само единъ идеалъ, да зная, че въ душата ми царува безкористна любовь и да кажа: азъ съмъ готовъ да жертвувамъ живота си за доброто на всѣка душа! Всѣка сестра и братъ трѣбва да сѫ готови да жертвуватъ всичко за онзи, когото обичатъ. Ако ние сме готови така да се жертвуваме единъ за другъ, ние ще се жертвуваме и за Бога. Вие не трѣбва да взимате всичко това въ букваленъ смисълъ. Ще дойдатъ изпитанията и ще ви заставятъ да проявите любовьта. Нѣкой пѫть ангелитѣ слизатъ отъ небето съ цѣль да разрѣшатъ извѣстна задача на Любовьта. Напримѣръ, на нѣкой ангелъ се дава задача, да прояви Любовьта чрѣзъ нѣкоя сестра съ кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трѣбва да влѣзе въ нейното сърце и да изяви Любовьта навъчъ. Тази мома като се влюби, ще се намѣри въ небрано лозе. Какво ще прави? Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото ангелътъ разрѣшава своята задача. Ако тя върви по неговитѣ съвѣти, ще дойде до най-красиво разрѣшение на Любовьта. Обаче, ако не послуша този свещенъ гласъ, ще падне въ изкушение. И тъй, когато казвамъ, че Богъ е Любовь, подразбирамъ, че нѣкой ангелъ разрѣшава въ васъ задачата на Любовьта. Когато Богъ дойде въ васъ да се прояви, по никой начинъ нѣма да Го подпушвате. Подпущите ли Го, вие ще си създадете най-голѣмото нещастие. Ще съзнавате, че Господъ е въ васъ, ще слушате Неговия свещенъ гласъ; ще бѫдете вѣрни, нѣма нито на йота да отстѫпвате отъ това, което ви говори. Вървете по този правъ пѫть, и не се бойте! Вървите ли по този пѫть, ще се яви разширение въ сърцето и душата ви. Умътъ ви ще се освободи отъ всички спънки и ограничения, Тогава вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на живота, ще оздравѣете отъ всички недѫзи и, окрѫжаващитѣ ви ще познаятъ, че вашиятъ животъ е чистъ. Тази е великата задача, която ви прѣдстои да разрѣшите. Ако не разрѣшите въпроса по този начинъ, тогава ще имате единъ животъ на изсъхване. Да скѫсате извѣстни връзки и да считате, че сте ги разрѣшили, това е глупаво. Религиознитѣ хора въ това отношение сѫ егоисти. Божественото учение, което иде въ свѣта да подигне човѣчеството, нѣма такъвъ характеръ, какъвто вие се стремите да му дадете. Та всички ще се молимъ! И тъй, молете се единъ за другъ не за опрощение на грѣховетѣ си, но Богъ да оправи пѫтищата на Любовьта, която дѣйствува въ вашитѣ сърца. Богъ да оправи пѫтищата на свѣтлината, която се отправя къмъ вашия умъ. Богъ да оправи пѫтищата на знанието, което иде да се всели въ вашитѣ души, да ви покаже свещения пѫть на живота. Казвате: ние можемъ да направимъ всичко. Ако Богъ живѣе въ насъ като Любовь; и ние като живѣемъ въ Него, щомъ прояви Любовьта Си, ние ще се качимъ на най-високия върхъ, ще дойдемъ въ съприкосновение съ най-високата сила — Любовьта, ще бѫдемъ при Истината, която ще даде красота на живота ни, и тогава ще се създаде новото човѣчество. То е създадено вече, но ще се даде изразъ на новия човѣкъ. Ние ще почувсгвуваме тази вѫтрѣшна връзка, ще минемъ отъ спяще състояние въ будно, или отъ смьрть, отъ ограничено състояние въ безгранично, отъ врѣменния животъ къмъ вѣчния, дѣто нѣма изтощаване — съ една дума, ще намѣримъ туй, което алхимицитѣ сѫ търсили — „вѣчното подмладяване.“ Това е смисълътъ на живота — човѣкъ постоянно да усѣща въ себе си, какъ се подмладява, какъ се видоизмѣня отъ красота въ красота, оть сила въ сила. Затова Христосъ пострада. Той казваше: „Много работи има да ви кажа, но сега още не е врѣме. За въ бѫдеще, когаго Духътъ дойде, Той ще ви научи. Тогава азъ пакъ ще бѫда на земята“. Сега Богъ иде въ свѣта да се изяви по единъ новъ начинъ. Той се изявява въ всички ни, прѣустройва всичко наново. Ние ще бѫдемъ строители на туй ново, строители на новото човѣчество. Вие ще кажете: какво можемъ да правимъ ние тукъ? — Богъ, Който живѣе въ насъ, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можемъ да направимъ. Тѣзи „ние“ вече живѣятъ по цѣлата земя. Единъ день тия Братя ще започнатъ да ви посѣщаватъ, и тогава нѣма да се плашите. Нѣкой отъ тия Братя ще дойде, и тогава мѫжътъ нѣма да пита: кой бѣше онзи, който влѣзе въ кѫщи? И ти нѣма да питашъ мѫжа си: коя бѣше онази, която влѣзе въ стаята? Ще имаме свещена вѣра единъ въ другъ, и никой абсолютно нѣма да се съмнѣва въ нѣщо нечисто. Всичко ще бѫде свещено! Любовьта ще се проявява и по другъ начинъ, безъ какво и да е опетняване, което грѣхътъ е внесьлъ. Навсѣкѫдѣ ще има голѣмо изобилие. Коя мисъль остана въ ума ви като най-важна? — Мисъльта за Божественото. Вие не се безпокойте, какъ ще се разрѣши въпросътъ. Той ще се разрѣши по единъ естественъ пѫть, но всички трѣбва да бѫдете готови, когато Божественото говори въ васъ, да Го слушате. Всички трѣбва да бѫдете готови за това, да не жертвувате Божественото, да не се отказвате отъ Него, но да Го познаете. Този въпросъ е за сега, не е за въ бѫдеще. Днешния день ще отбѣлѣжимъ съ това — да се качимъ на високия върхъ! Туй ще бѫде задачата ни. Сега ни прѣдстои една материална работа — да се качимъ на високия върхъ. Той е много високъ, но всетаки приятно е да се качимъ горѣ! Само тамъ ще разберете, какъвъ е този върхъ. Той не е много остъръ, той е най-красивиятъ върхъ, който нѣкога сте виждали въ свѣта. Той е толкозъ красивъ, че като се качи човѣкъ горѣ, каквато скръбь и да има, всичко това моментално изчезва, сърцето започва да тупти усилено, и той забравя всичко. Като се качи на високия върхъ, човѣкъ е готовъ всичко да изправи. Нѣма нѣщо невъзможно за него! Той казва: не струва човѣкъ да скърби! Музикантъ може да стане, поетъ може да стане, господарь може да стане — каквато работа и да започне, всичко разрѣшава. Като погледне отгорѣ, той поклати глава и казва: сега разбирамъ Божиитѣ пѫтища! Господи, прати ме пакъ долу. И като слѣзе долу, той вече е пъленъ съ онази велика сила на Любовьта. Отдѣто мине, носи благословение. Такива сѫ великитѣ Братя! Все отъ този върхъ слизатъ; тѣ тамъ живѣятъ. Като слѣзатъ, послѣ отново се качватъ, защото все отъ тамъ черпятъ. Дойдатъ на земята, пакъ се върнатъ. Слѣзатъ, пакъ се качатъ. Постоянно има слизане отъ върха, и качване къмъ върха. Сега, по сѫщия законъ, и вие ще започнете да се качвате и слизате — това е великото разрѣшение на въпроса! Срѣда, 8 ч. с. 26 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Подпушване на свѣтлината. Ще ви прочета 18-та глава отъ Евангелието на Матея. „Ако се не обърнете и не бѫдете като дѣцата, нѣма да влѣзете въ Царсгвото небесно“. — Това е едно много ясно положение за васъ, но не е приложено. Вие казвате: ние го разбираме. Да, разбирате, но опитайте се да го приложите! Запримѣръ, сега азь гледахъ отъ прозорцитѣ, като се дигнахте да дойдете тукъ, дигнахте прахъ до 20 м. височина, който послѣ сами ще гълтате. Вие не стѫпвате на пръсти, не вървите полекичка, а бързате, всѣки тича да заеме първото мѣсто. Като се яви малко вѣтъръ, този прахъ ще навлѣзе въ устата, въ дробоветѣ ви, ще се яви кашлица, неразположение. И слѣдъ всичко това ще кажете: неразположенъ съмъ нѣщо. Този прахъ е на мѣстото си, но слѣдъ дъждъ, обаче сега не е врѣме за дъждъ, защото, щомъ дойде дъждътъ, ще развали нашето събрание и тукъ не ще можете да седите. Та първото нѣщо: като идвате тукъ, ще стѫпвате на пръститѣ си полекичка, внимателно, да не дигате прахъ — нищо повече. На какво мязате вие? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Азъ съмъ виждалъ нѣкой ученъ, свършилъ два факултета, върви по прашния пѫть, бърза, разисква философски въпроси, но дига прахъ наоколо си, гълга го, а послѣ кашли, киха. Той трѣбва да върви съобразно мисъльта си: каквато е мисъльта му, такова трѣбва да бѫде и движението на краката му. Вие трѣбва да обръщате внимание на това, какъ ходите, защото споредъ вървежа си вие издавате скритото въ васъ, вашия недѫгъ. Вие вървите тъй, малко изкривени, ребромъ, но съ това се издавате. Човѣкь трѣбва да върви правъ. Като направи едно движение, въ него да се забѣлѣзва пластичность. Той трѣбва да бѫде като корабъ, който като се издига и слага по повърхнината на водата, да образува онѣзи кривитѣ линии, да прави движения ту на една, ту на друга страна, но тия движения да бѫдатъ гъвкави, пластични. Каквито сѫ движенията на вашето тѣло, та кава ще бѫде и мисъльта ви. Ако движенията, ви сѫ гъвкави, пластични, и мисъльта ви ще бѫде гъвкава, пластична. Казвате: е, то е физическо. Да, но физическото е резултатъ на духовното. Забѣлѣзвамъ, нѣкой писалъ едно писмо. Започналъ най-първо много внимателно, отчетливо, но послѣ станалъ по-невнимателенъ, започва да зацапва, да прави грѣшки и се извинява: ще ме извините, направихъ много грѣшки, зацапахъ, защото снощи свѣщьта ми догаряше, та не се виждаше добрѣ. Казвамъ: това не е извинение, ти не трѣбва да пишешъ никакво писмо вечерно врѣме. Като изгрѣе слънцето, тогава ще напишешъ писмото си. На когото и да пишешъ, ще знаешъ, че пишешъ като за Господа, като за ангелитѣ — ще се научишъ на чистота. Ангелитѣ сѫ сѫщества на абсолютната чистота, на редъ и порядъкъ. Сега запримѣръ, вие искате да живѣете като тѣхъ, но щомъ влѣзете въ това училище, много пѫти ще плачете, много пѫти упражненията ви ще бѫдатъ задрасквани, ще ги връщатъ и единъ, и два пѫти. Това трѣбва да знаете! Всѣки животъ е единъ Божественъ день, и когато не напишете упражнението си добрѣ, постоянно ще повтаряте програмата си. Сега, въпросътъ е да станете като малкитѣ дѣца. Като кои дѣца? Като глупавитѣ дѣца ли? — Не, като разумнитѣ дѣца. Майката, запримѣръ, казва на своето разумно дѣте: хайде, мама, вземи тази стомничка! — Сега, мама — скача, взима стомничката и отива за вода. Друго нѣщо мога ли, мамо, да направя? Хайде сега донеси малко дръвца! То веднага отива, донася дръвца. Разумното дѣте никога не пита защо все него пращатъ. Напротивъ, то казва на майка си: мамо, прати мене да услужа. И наистина, то всѣкога услужва. Васъ, като ви пратятъ единъ — два пѫти да услужите нѣщо, на третия пѫть казвате: само азъ ли ще ходя за вода? Сега запримѣръ, кой ходи тукъ за вода? Вие казвате: по-културнитѣ братя не бива да ходятъ за вода. Тъй е, по-ученитѣ братя не бива да ходятъ за вода, но по-проститѣ — могатъ. Щомъ мислите тъй, това е въ реда на нѣщата и въ свѣта. Тогава и вие мислите като хората отъ свѣта. Въ такъвъ случай, какво ново има въ васъ, което да ви отличава отъ свѣтскитѣ хора? Като казвамъ, че всички трѣбва да ходите за вода, не значи, че ако отида да донеса една стомна вода, ще стана по-добъръ, но азъ, който съмъ свършилъ два факултета, ако отида за вода съ онова дълбоко убѣждение, съ онова смирение като у малкитѣ дѣца, то като донеса стомната съ вода, въ мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влѣзе въ водата. Че какъ мислите? Тия свещени идеи могатъ да влизатъ въ стомнитѣ! И който пие отъ тази стомна, ще възприеме една отъ тия свещени идеи. Азъ ще отида нѣкой день да донеса една стомна вода, и вие, като пиете отъ нея, ще видите, какви нови идеи ще влѣзатъ въ васъ. Ако вие ме заставите да сторя това, азъ нѣма да отида, но ако направя това нѣщо съ дълбокото убѣждение, че трѣбва да донеса вода, като пиете отъ тази вода, ще видите, какви нови идеи, какви нови убѣждения ще почерпите отъ нея. Трѣбва да направя това нѣщо и азъ, но какъ? — Съ онова дълбоко вѫтрѣшно убѣждение че като носятъ всички вода, и азъ да донеса. У мене трѣбва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбокъ свещенъ потикъ, да донеса една стомна вода. Това значи да бѫдемъ като онѣзи малки, разумни дѣца. Не казвамъ, че у васъ нѣма доброто желание да направите това, или онова, но вие считате, че извѣстни идеи сѫ за прѣдпочитане прѣдъ други. Като дойде да служимъ на Бога, всички идеи иматъ еднаква тяжесть. Защо? Защото въ една машина и малката вида, и голѣмата вида могатъ да причинятъ еднаква врѣда. Нѣкой пѫть малката вида може да причини по-голѣма опасность, по-голѣма врѣда, отколкото голѣмата, но има и обратни процеси. Нѣкой пѫть малката вида струва повече, отколкото голѣмата. Като дадешъ на нѣкой майсторъ да поправи тази малка вида, той казва: съ такивд малки работи не се занимавамъ, трѣбва да платите повече. Мѫчно се правятъ малкитѣ работи! За тѣхъ се изисква по-голѣмъ майсторъ. Голѣмитѣ работи и циганинъ може да неправи, но за малката вида, за онази малка, деликатна часть, всѣки не може да се заеме, нея само голѣмиятъ майсторъ може да хване и поправи. Нѣкой пѫть една малка, микроскопическа постѫпка ни струва по-скѫпо, причинява по-голѣма пакость, отколкото голѣмата За голѣмитѣ нѣща ние сме съвьршени, съ чукове можемъ да ги поправимъ, лесно ги дѣламе, но за малкитѣ нѣща се изисква голѣмъ майсторъ. „И който приеме едно таквозъ дѣте въ мое име, мене приема.“ Какво разбирате отъ този стихъ? Какъ трѣбва да се приеме такова едно дѣте — вѫтрѣшно, или външно? — Вѫтрѣшно. Такива дѣца нѣкой пѫть се изпращатъ отъ небето да посѣтятъ земята и като дойдатъ, запитватъ: мога ли да дойда у васъ, да ви погостувамъ една седмица? Туй дѣте е много разумно. Като ви дойде на гости, ще ви свърши много работа: каквото поискате ще направи. Ти го погледнешъ и си кажешъ: не е това дѣте, което очаквамъ, не мога да го приема. Ти не приемашъ това свещено дѣте, но съ това изгубвашъ много. Като си замине то, ти почувствувашъ една болка и си казвашъ: не направихъ добрѣ. „Който съблазни едного отъ тѣзи малкитѣ, които вѣрватъ въ мене, за него по-добрѣ би било да се окачеше на врата му камъкъ водениченъ и да потънѣше въ дълбинитѣ на морето“. Една отъ голѣмитѣ погрѣшки се крие тукъ именно, че нѣкой пѫть ние можемъ да съблазнимъ и другитѣ. Тогава? Именно отъ това трѣбва всички да се пазите. Азъ мисля тази вечерь да ви говоря върху християнската етика, какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ въ живота си. „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ!“ „По-добрѣ ти е да влѣзешъ въ живота хромъ или клосенъ, а не съ двѣ рѫцѣ и съ двѣ нозѣ да влѣзешъ въ вѣчния огънь.“ „И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли отъ себе си; по-добрѣ ти е съ едно око да влѣзешь въ живота, а не да имашъ двѣ очи и да бѫдешъ хвърленъ въ пъкъла огненъ“. Христосъ подъ думата „око“ е подразбиралъ всички навици, създадени въ насъ отъ миналото. Ако азъ кажа на единъ волъ, че докато не отрѣже своята опашка и я хвърли, никога нѣма да стане човѣкъ, какво ще ми каже той? Ще каже: тази опашка ми трѣбва, азъ съ нея се браня отъ мухитѣ. Тази опашка ми е нужна, дадена ми е отъ Бога. Питамъ: като човѣкъ, той ще има ли нужда отъ тази опашка? — Нѣма. Е, да допуснемъ сега, че ти имашъ това завистливо око, съ което виждашъ навсѣкѫдѣ, кому какво е дадено, какво ще те ползува то? Добрѣ, ти си християнинь, влѣзешъ нѣкѫдѣ, но съ това око виждашъ само лошитѣ работи — кой кѫдѣ седналъ, кой взелъ първото мѣсто, кой седналъ на плюшенъ столъ, съ какви дрехи билъ облѣченъ и т. н. — какво те ползува всичко това? Човѣкъ вьзприема съ такова око всички тия работи, напълва ума си само съ такива мисли и почва да критикува всичко, което вижда. Той не вижда хубавитѣ работи. Какво добро ще допринесе съ всичко това за себе си? Въ дадения случай, за себе си той е гочило, нищо повече. Ако азъ стана едно точило и изтривамъ ръждата на хората, това въ дадения случай е добро за тѣхъ, но за мене, като човѣкъ, не е добро, азъ имамъ друго прѣдназначение, ще загубя правата си посока. За точила има хиляди други хора, по-способни, нека тѣ извършатъ тази работа! Господъ не ме е пратилъ да бѫда точило въ този свѣтъ, нито пъкъ васъ е пратилъ да бѫдете точила. Та въ този смисълъ, всички онѣзи непотрѣбни навици, трѣбва да се отрѣжатъ и да се изхвърлятъ навънъ. Тѣ сѫ като онѣзи дяволски нокти, тъй нареченитѣ мазоли, брадавици, които, за да отрѣжешъ, трѣбва да изтръгнешъ отъ коренъ, иначе не можешъ да ходишъ. „Гледайте да не прѣзрете едного отъ тѣзи малкитѣ!“ „Ако единъ человѣкъ има сто овци и се изгуби една отъ тѣхъ, не оставя ли той 99-тѣ въ гората и отхожда да търси едната?“ Христосъ цитира този стихь като фактъ отъ живота. Така правятъ и овчаритѣ. „И ако се случи да я намѣри, истина ви казвамъ, че се радва за нея повече, нежели за 99-тѣ неизгубени. Това не е волята на Отца вашего, Който е на небеса, да погине единъ отъ тѣзи малкитѣ“. Подъ „малкитѣ“ подразбирамъ въплотенитѣ души, които сѫ дошли на земята да се спасятъ. Хубаво, дойде нѣкой тукъ, и вие му казвате: не можешъ да се спасишъ, върви си! Вие много бързо рѣшавате въпроситѣ. Добрѣ е човѣкъ да рѣшава бързо, но само въ нѣкои случаи; нѣкога не е добрѣ. Защо? Защото щомъ рѣшавашъ бързо, и за тебе ще рѣшатъ бързо. Щомъ рѣшавашъ медлено, и за тебе ще рѣшатъ медлено. „Ако ти съгрѣши братъ ти, иди и обличи го между тебе и него самичъкъ!“ Знаете ли защо трѣбва да отидешъ самичъкъ? Онзи ученикъ, който се заема да скрибучи на своята цигулка, трѣбва да се отдѣли нѣкѫдѣ самичъкъ да свири, никой да го не чува. Чували ли сте такова скрибучене на цигулка? Този ученикъ си свири, а тебе ти дотегва да го слушашъ. Ето защо, понеже ти ще сподѣлишъ съ този твой братъ горчиви думи, а може и да се поскарате, идете надалечъ, двама само да сте, никой да ви не чува. Ако има трети, и той ще се намѣси, а това ще обърка работата. Иди при брата си и насамѣ го изобличи! Той ще те изобличи, ти ще го изобличишъ, и тъй ще се свърши въпросътъ. Така е по-хубаво. Онѣзи, които иматъ право да правятъ бѣлѣжки, това сѫ пророцитѣ, изпратени отъ Бога. Само тѣ иматъ право да из-обличаватъ, да правятъ общи бѣлѣжки. Знаете ли, колко пророци сѫ бити за това? Трѣбва да знаете, че за всѣки човѣкъ, който не знае да изобличава, Господъ казва: „Я му дайте единъ хубавъ урокъ!“ Трѣбва да знаешъ какъ да изобличавашъ. Ако направишъ една малка погрѣшка въ изобличаването, ще ти дадатъ единъ добъръ урокъ, да знаешъ какъ да изобличавашъ. „Ако те послуша, спечелилъ си брата си.“ — Значи, при брата си ще отидешъ самъ. „Но, ако те не послуша, вземи съ себе си още едного или двама, за да се потвърди всѣка дума чрѣзъ устата на двама или трима свидѣтели.“ — Значи, при първия опитъ самъ ще отидешъ, при втория опитъ — съ единъ или двама братя, тъй че двама или трима ще бѫдете. „Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че, ако и църквата не послуша, нека ти бѫде като езичникъ или митарь“. — Значи, има три фази: най-първо ще отидешъ самъ, послѣ ще отидете двама или трима, слѣдъ това ще отидете при църквата, и така тѣ ще рѣшатъ въпроса. „Истина ви казвамъ: каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ — Тъй ще бѫде за всѣки едного, който постѫпва съобразно Божия законъ. Тогазъ пристѫпи Петъръ при Него и рече: „Господи, до колко пѫти, ако ми сгрѣши братъ ми да му прощавамъ, до седемь пѫти ли?“ Петъръ излиза изъ между дванадесетьтѣ ученици, като старши братъ и запитва Христа, до колко пѫти да прощава на брата си. Умно постѫпва той. Уменъ човѣкъ е, осигурява се. Казва му Исусъ: „Не ти казвамъ до седемь пѫти, но до седемдесеть пѫти по седемь.“ Петъръ, като прѣсметна, казва: „Много е това, на седемдесеть мѣста по седемь!“ „И смили се господарьть надъ тогози слуга, пусна го и прости му заема.“ Христосъ привежда единъ примѣръ отъ древностьта за единъ древенъ царь, който е постѫпилъ така. Тоя примѣръ не е измисленъ. Сѫществувалъ е този разуменъ царь. Понеже този слуга нѣмаше да си плати дълга, повѣлѣ господарьтъ му да продадатъ него, жена му и дѣцата му и всичко, що имаше, и дългътъ да се плати. Падна прочее слугата прѣдъ него, кланяше му се и думаше: „Имай търпѣние къмъ мене, и ще ти платя всичко!“ „Така и Отецъ Мой Небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърцата ваши всѣки на брата си прѣгрѣшенията.“ — Тукъ Христосъ засѣга единъ кармически законъ. Между хората сѫществуватъ не само обикновени отношения, но и кармически отношения, кармически връзки. Азъ ще приведа само нѣкои извадки отъ прочетената 18-та глава. Казва се, че Богъ е свѣтлина. Богъ не само че е свѣтлина, но Той произвежда свѣтлината, проявява се въ свѣтлината. Всѣки човѣкъ, който иска да борави съ свѣтлината, трѣбва да разбира законитѣ й. Свѣтлината си има свои начини, методи, по които дѣйствува. Тази свѣтлина, която дѣйствува въ физическия свѣтъ, тази свѣтлина, която дѣйствува въ духовния свѣтъ и тази свѣтлина, която дѣйствува въ умствения свѣтъ, се различаватъ по своята сила, по своята интенсивность. Свѣтлината, както и всички други сили, може да се подпуши, да стане натрупване. Това става и въ хората, и тогава се образува туй вѫтрѣшно горене, което ги изсушава. Нѣкои хора сѫ нервни по причина, че свѣтлината въ тѣхъ е подпушена. Въ тѣхъ се образува вѫтрѣшно електричество. Тѣзи хора ставатъ сухи, слаби като куки, много нервни, много нетърпеливи — подпушили сѫ свѣтлината. Ти не можешъ да търпишъ нѣкого, то е подпушване. Ти не можешъ да изслушашъ нѣкого, то е подпушване. Изслушвай го, изтърпи го, ще има врѣме и ти да говоришъ. Ако разбирашъ законитѣ, ти всѣкога можешь да говоришъ. Кои закони? — Законитѣ на говора. Силниягь изворъ всѣкога може да се прояви повече, огколкото слабиятъ. На силния изворъ всѣки може да отвори пѫть, а онзи слабия изворъ, оть който водата едва цицирика, и дѣцата могатъ да го подпушатъ. Той се оплаква на хората и казва: „Кажете на тѣзи дѣца да не ме подпушватъ, да ме оставятъ свободно да си върша работата!“ А този голѣмиятъ изворъ казва: „Азъ и тѣзи дѣца мога да нося.“ Голѣмиятъ изворъ зацига всички прѣгради. Той казва: „Всѣки, който се опита да ме спре, ще бѣга далечъ отъ мене“. Това е силниятъ човѣкъ. Силниятъ човѣкъ е като голѣмиятъ изворъ. Учениять човѣкъ е силенъ човѣкъ, ти ще бѣгашъ отъ него. Ти не можешъ да го подпушишъ. Той всичко може да аргументира. Всѣки може да подпуши малкиятъ изворъ. Слѣдователно, при голѣмия изворъ ти ще бѫдешъ разуменъ да не го подпушвашъ, защото самъ ще си причинишъ врѣда. Но и малкия изворъ не подпушвай, защото той може да образува локва, и пакъ ще причини врѣда. Съ това ти нищо не печелишъ, но само правишъ пакости. Бѫди благоразуменъ, пусни извора въ себе си! Законътъ, който може да извадите отъ този примѣръ и да го приложите въ живота си, е слѣдниятъ: силнитѣ желания, силнитѣ мисли, силнитѣ чувства, които излизатъ отъ дълбочината на вашата душа, това сѫ силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква прѣграда на тѣзи Божествени потици. Дай имъ ходъ да се проявятъ! За тѣхъ нѣма да давашъ никакъвъ отговоръ. Дойдатъ нѣкои при тебе, питатъ те: защо си допусналъ този изворъ да тече въ тебе? Ти ще имъ кажешъ: това е изворътъ, който извира отъ мене. Той кара воденици, азъ не трѣбва да го спирамъ. Той ще си тече, а азъ спокойно ще си продължавамъ пѫтя. „Ама винтове трѣбва да му се турятъ!“ — Елате вие да турите тѣзи винтове. Тукъ, прѣди години, имахме единъ много религиозенъ братъ, който казваше: въ името на Исуса Христа азъ мога да направя всичко. Той имаше много планове. Запримѣръ, имаше единъ планъ да вземе една кандилница, да ходи изъ Търново и да кади. Обаче, това не направи. Единъ день му идва друга една идея — да опита силата си. Какъ? Единъ день, при обиколката си изъ търновско, като минава прѣзъ село Беброво, излиза срѣщу него единъ голѣмь бикъ. Този братъ хваща бика за рогата и казва: въ името на Исуса Христа азъ ти заповѣдвамъ да се махнешъ! Този бикъ не познава думитѣ „въ името на Исуса Христа“, поваля светията на земята и го рови въ праха. Идватъ други двама души и едва го спасяватъ. Какво трѣбваше да направи той? — Той трѣбваше най-първо да опита силата си на единъ малъкъ бикъ, че послѣ на по-голѣмъ, на по-силенъ. А той, изведнъжъ отиде срѣщу голѣмия бикъ. Обаче, бикътъ излѣзе по-силенъ. Всѣка ваша силна мисъль е единъ голѣмъ бикъ, който излиза насрѣща ви. Не я бутайте, оставете я на страна! Нека си ходи изъ горитѣ, нека си върви изъ своя пѫть. Остави силната мисъль сама да се реализира. Слабитѣ изворчета сѫ най-добри за васъ, използувайте ги разумно! И въ тѣхъ има сила. И тъй, при реализиране на вашитѣ мисли, чувства и желания, пазете слѣдния законъ: не подпушвайте свѣтлината на вашия умъ! Щомъ я подпушите, ще се яви съмнѣние въ душата ви. Азъ гледамъ, мнозина сѫ повѣрвали въ Бога, но срещне ги нѣкой и, отъ своя страна, иска да ги наставлява да вѣрватъ. Онзи, който наставлява хората въ вѣрата, трѣбва да разбира степенитѣ на вѣрата, като разумни сили. Той самъ трѣбва да разбира, въ какво седи степеньта на вѣрата. И тогава, като обяснява на другитѣ хора, или на нѣкой братъ, да може да имъ я прѣдаде. Първо, ти трѣбва да си способенъ да прѣдадешъ вѣра на нѣкой човѣкъ. Ти не можешъ да прѣдадешъ вѣра на когото и да е, който нѣма търпѣние. Щомъ не търпи, не се опитвай да му говоришъ за вѣра, говори му други работи. Щомъ придобие търпѣние, тогава можешъ да му говоришъ за вѣра. Имайте прѣдъ видъ едно правило за себе си: безъ търпѣние не можете да приложите нищо. Вие искате да приложите нѣкои нѣща, но не успѣвате. Защо? Защото нѣмате търпѣние. Въ окултната наука има методи, редъ правила за придобиване търпѣние. Запримѣръ, да вземе човѣкъ едно огледало и да се гледа въ него 5 — 10 —15 минути, до 1/2 часъ. Седѣли ли сте вие толкова врѣме прѣдъ нѣкое огледало? Ако се гледате толкова врѣме въ едно огледало, ще се хипнотизирате. Щомъ се самохипнотизирате, никой не ще може да ви събуди. Какво трѣбва да направите? Като започнете опита, ще си кажете: като направя опита, слѣдъ два часа ще се събудя. Само така ще пристѫпите къмъ опита. Постѫпите ли така, разумниятъ законъ вече дѣйствува. Като паднешъ въ този летаргически сънь, ще дойдатъ разумнитѣ сѫщества да пазятъ тѣлото ти и слѣдъ два часа ще те събудятъ. Ако не ги прѣдупрѣдишъ, тѣ ще мислятъ, че ти си силенъ човѣкъ, нѣкой великъ Учитель, и ще те оставятъ самъ да се, събудишъ. Въ това врѣме ще дойдатъ други сѫщества, ще те обератъ и слѣдъ нѣколко часа може да се събудишъ, но ще бѫдешъ вече единъ хилавъ човѣкъ. Значи, вие нѣма да се подпущвате! Всѣкога ще се стараете да имате едно добро разположение на духа и една непоколебима вѣра. Вѣра въ какво? — Вѣра въ великия законъ, че ако ние имаме търпѣние, Богъ ще ни даде разумна вѣра. Той ще я внесе въ насъ. Туй хубавото, което имаме до сега, това Богъ е внесълъ въ насъ. Всѣки има начатъкъ отъ вѣра въ себе си, но туй, малкото, Богъ ще го благослови. Христосъ обяснява този великъ законъ на своитѣ ученици съ стиха, въ който уподобява вѣрата на синапово зърно. И казва: „Ако бихте имали вѣра, колкото едно синапово зърно, бихте могли да прѣнасяте планини и гори отъ едно мѣсто на друго“. Защо се уподобява вѣрата на синапово зърно? Защото въ него има условия да расте. Като му давате свѣтлина и топлина, единъ день то ще стане голѣмо дърво. Стига да разкопавате това дърво наоколо, слѣдъ нѣколко години ще израсте голѣмо и силно. Вѣрата не е механически процесъ. Тя е нѣщо разумно, което можете да положите като основенъ камъкъ въ живота си. Тя е една велика, разумна сила, която постоянно се развива въ вашия духъ. Вѣрата може да се развива само на земята. И ангелитѣ иматъ вѣра, само че тѣхната вѣра се различава отъ нашата. Азъ говоря за вѣрата, която е свързана съ физическия свѣтъ. И тъй, нѣма да подпушвате свѣтлината въ вашия умъ. Никаква алчна мисъль, никакво алчно желание нѣма да допущате въ себе си. Тѣ ще дойдатъ ртвънъ, но вие не трѣбва да имъ се подавате. Като казвамъ, че не трѣбва да имате никакви алчни желания, трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното обяснение. Като се качите на парахода въ океана, ще дойдатъ срѣщу него голѣми вълни, ще блъскатъ парахода ви отпрѣдъ — отзадъ, отлѣво — отдѣсно, но параходътъ не трѣбва да допуща тия вълни вѫтрѣ. Тия вълни, това сѫ човѣшкитѣ желания. Нека тия вълни отвънъ си бушуватъ, колкото искатъ, нека дигатъ шумъ, но параходътъ не трѣбва да ги допуща вѫтрѣ. Душата ти трѣбва да бѫде тиха и спокойна. И при най-голѣмитѣ бури, ти трѣбва да имашъ самообладание и вѣра, че Богъ нѣма да те остави, и твоятъ параходъ нѣма да потъне. Всички вие трѣбва да минете прѣзъ извѣстни опитности. Въ тази Божествена наука млади и стари трѣбва да минете прѣзъ извѣстни опитности, но не е необходимо всички да минете прѣзъ единъ и сѫщъ пѫть. Всѣки отъ васъ минава прѣзъ особена планинска пѫтека. Всѣки човѣкъ има въ живота си особени пѫтеки, прѣзъ които минава, и които го водятъ къмъ главния Божественъ пѫть. Значи, тази свѣтлина, която е опрѣдѣлена за васъ, е специална. За очитѣ на всѣки едного е изпратена отъ невидимия свѣтъ специална свѣтлина, специаленъ лѫчъ. Специална свѣтлинна енергия е изпратена само за вашитѣ очи. И нѣкой пѫть, когато правимъ екскурзиитѣ си по Витоша, азъ избирамъ врѣмето, за да може да се придобие тази именно свѣтлина. Въ даденъ случай ти не можешъ да добиешъ тази свѣтлина въ София, а трѣбва да се качишъ или на Витоша, или на Мусала, или да отидешъ въ нѣкой другъ градъ. И какво трѣбва да направишъ? — Ще напуснешъ работата си, и ще отидешъ на това, опрѣдѣлено за тебе, мѣсто. Не напуснешъ ли работата си, нѣма да добиешъ тази свѣтлина. Нѣкой пѫть ще те накаратъ да пѫтувашъ далечъ нѣкѫдѣ, да отидешъ въ Америка, напримѣръ, за да добиешъ тази свѣтлина. Като се върнешъ, ще кажешъ: азъ съмъ много доволенъ, че ходихъ въ Америка. Защо? Защото добихъ тази свѣтлина. Нѣкой ще каже: ами защо трѣбва чакъ въ Америка да се ходи? Не може ли и тукъ да се добие тази свѣтлина? — Не, въ Америка ще отидешъ, за да добиешъ тази свѣт лина. Нѣкой американецъ, за да добие тази свѣтлина, ще го изпратятъ въ България. Ще кажатъ: чудно нѣщо, този американецъ не може ли другадѣ да се просвѣщава, ами дошълъ въ тази страна, която европейцитѣ считатъ некултурна? Той не се просвѣщава тукъ, но отъ небето, отъ невидимия свѣтъ сѫ изпратили за него тази свѣтлина именно въ България. И той, като се върне, казва: чудна работа, каква свѣтлина добихъ въ България! Той трѣбва да се подчини на Божия законъ, на Божия Духъ, на това вѫтрѣшно рѫководство. Той трѣбва да дойде тукъ и, като търговецъ ли ще работи, като проповѣдникъ ли, или на нѣкаква друга работа ще се залови, но непрѣменно ще дойде тукъ. Сега вие се събирате тукъ, въ Търново, и казвате: не може ли другадѣ да се съберемъ? Може навсѣкѫдѣ; и на Мусала може, и на Витоша може, и въ Варна може, и въ Русе може, навсѣкѫдѣ може да се направи съборътъ, но навсѣкѫдѣ не може да приемемъ тази свѣтлина, която ни е опрѣдѣлена за тази година. Тамъ е въпросътъ! Туй е законъ. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрѣшава, но онова, духовното, отъ което ние се нуждаемъ, него именно трѣбва да спазваме. Нѣкой казва: защо дойдохъ тукъ? — За да добиешъ тази свѣтлина. Само тукъ като дойдешъ, ще добиешъ тази свѣтлина. Вие по нѣкой пѫть тичате да седнете напрѣдъ, на първитѣ мѣста, обаче, не знаете, на кое мѣсто е вашиятъ лѫчъ. Всѣки отъ васъ по интуиция трѣбва да избира това мѣсто, отдѣто ще дойде неговиятъ лѫчъ. Ако се подчинявате на този законъ, той ще ви посочи точно, на кое мѣсто трѣбва да седнете, до кой братъ, или до коя сестра. И ако седнете тамъ, въ този моментъ вие ще получите тази свѣтлина. Туй течение е точно опрѣдѣлено за васъ. Ако цаправите този опитъ, вие ще възприемете наврѣме тази свѣтлина, която иде отгорѣ и ще провѣрите закона. Разумнитѣ сѫщества сѫ опрѣдѣлили точно геометрически мѣстото ви и, ако не седнете на своето мѣсто, а на друго мѣсто, казвате: усѣщамъ се нѣщо много неразположенъ. Защо? Понеже тази свѣтлина, като стане физическа, вие я приемате отъ всички страни като вълни и се образува това вѫтрѣшно неразположение, вѫтрѣшно бълникане и казвате: днесъ не съмъ разположенъ. Станешъ сутринь, искашъ да се молишъ, но почувствувашъ, че не можешъ да се молишъ, кѫдѣ и да е. Нѣкой пѫть ти се молишъ въ кухнята и пакъ приемашъ тази свѣтлина. Казвашъ си: чудно нѣщо, и въ кухнята може да се моли човѣкъ! За този день това е твоето геометрически опрѣдѣлено мѣсто. Тамъ ти е опрѣдѣлено да приемешъ тази свѣтлина. Нѣкой пѫть излѣзешъ на двора да се помолишъ. Тамъ ще те намѣри тази свѣтлина, този лѫчъ. Вие не знаете, дѣ ще намѣрите Божественото. Може би, като стигнешъ до вратата, тамъ ще дойде тази свѣтлина. Ама какво ще кажатъ хората, като те видятъ, че се мопишъ на двора, или прѣдъ вратата? Не се безпокой за това. Втори пѫть, обаче, нѣма да се спрешъ тамъ. Спрешъ ли се, нищо нѣма да получишь. Ще се спрешь тамъ, дѣто ти е опрѣдѣлено да получишъ свѣтлината. Всѣки день е опрѣдѣлено да получишъ по едно Божествено благо. Та хубавитѣ дни въ живота, Божественитѣ дни всѣкога се отбѣлѣзватъ. Тѣ започватъ съ едно Божествено благо. Всѣко благо се опрѣдѣля съ нѣщо много хубаво, което трѣбва да дойде на деня си. За да стане знаменитъ този день, за да се отбѣлѣжи въ живота ти, трѣбва да се опрѣдѣли съ едно благо, което да помнишъ за винаги. То ще се отбѣлѣжи тъй, както въ албумитѣ се пишатъ нѣкои изречения и цѣнни мисли за споменъ. Тъй е и въ Божествения свѣтъ, като дойдатъ тия два лѫча. Има лѫчи, които идатъ всѣки день. Има лѫчи, които идатъ единъ пѫть прѣзъ седмицата. Има лѫчи, които идатъ единъ пѫть прѣзъ годината, а има и такива лѫчи, които идатъ само единъ пѫть въ живота ви. И колко буденъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Тия лѫчи може да дойдатъ въ твоитѣ младини, може да дойдатъ въ срѣдата на живота ти, а може да дойдатъ и въ края на живота ти. Ти не знаешъ кога ще дойде тази свѣтлина. Нѣкой пѫть идва къмъ 30-тата година, нѣкой пѫть къмъ срѣдата на живота, а нѣкой пѫть на края. Нѣкой казва: защо трѣбва да дочаквамъ края на живота си? Защото не си получилъ тѣзи лѫчи, които ознаменуватъ живота ти. Ти не си приелъ още тия два лѫча. Като ги получишъ, ще кажешъ: сега съмъ доволенъ, приелъ съмъ тѣзи лѫчи въ живота и мога спокойно да замина за другия свѣтъ. Докато не си ги приелъ, не ти се иска да умирашъ. Тази е причината, задѣто човѣкъ не иска да умира. Та въ обходата си трѣбва да бѫдете внимателни. Запримѣръ, вие не можете да обмѣните никакви идеи помежду си. Нѣкой пѫть казвате, че човѣкъ трѣбва да се самовъзпита, да се самообразова и вдълбочава въ себе си, затова прѣкарвате въ мълчание и не размѣняте никакви мисли помежду си. Пъкъ и да размѣняте нѣкои идеи, не можете да образувате тази връзка на свобода. Запримѣръ, като слушашъ нѣкой братъ да ти говори, изслушай го съ такова внимание, да чувствувашь като че себе си слушашъ. Сега нѣкой братъ седи тамъ недоволенъ. Защо? — Не е намѣрилъ човѣкъ, който да го разбере. Казва: азъ дойдохъ при тѣзи хора, но тѣ сѫ студени, нищо не разбрахъ! И така, вие чакате да ви запознаятъ, че тогава да се приближите единъ къмъ другъ, тогава да се поразговорите. Ами знаете ли, че като изслушате този братъ, като видите на какво стѫпало на развитие се намира, ще имате Божието благословение? Може би, Господъ е опрѣдѣлилъ да получишъ тия два Божествени лѫча чрѣзъ този братъ. Гледамъ, нѣкой братъ седи, всички се разговарятъ по между си, а той, горкиятъ, седи самъ: никой не се занимава съ него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряшъ, вникни въ дущата му! Не казвамъ да го пригръщашъ, но влѣзъ въ положението му! Изпълнишъ ли великия законъ, и за тебе, и за него ще дойде това благословение. Този е пѫтьтъ! Всички трѣбва да бѫдете внимателни. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫдете внимателни. Опитайте това! Онзи, който е майсторъ да се кара, нека бѫде майсторъ и да се примирява. Азъ обичамъ тия двѣ качества въ човѣка. Дойде нѣкой и те нахука. Нека дойде слѣдъ това и ти каже: братко, ще ме простишъ, азъ съмъ малко сприхавъ човѣкъ, такъвъ ми е характерътъ, но ще ме извинишъ. Хайде малко да се поразговоримь! Слава Богу, научихъ единъ добъръ урокъ. Че нѣкой се проявява грубо, това не показва, че той е най-грубиятъ, но той се изявява. Защото нѣкои хора лесно се изявяватъ, а други не се изявяватъ. Казватъ за нѣкой братъ: ето този братъ е много нетърпеливъ. Не, има други, които сѫ по нетърпеливи, но се въздържатъ прѣдъ хората. Знаете ли, на какво мязатъ тия хора? — На онази млада невѣста, която прѣдъ своя възлюбенъ показвала, че се самообладава, не се дразни, не се сърди, а послѣ, като отишла въ кухнята, отъ голѣма нервность, направила дупка на масата. Въ прочетената глава се засѣга този кармически законъ. Всички, като ученици на това велико училище, трѣбва да се стремите да имате изразъ, да изслушвате душитѣ, да знаете, че когато ти страдашъ, има още много души, които страдатъ въ друга посока, и както ти искашъ да бѫдешъ утѣшенъ, така и тѣ искатъ да бѫдатъ утѣшени. Ти искашъ да намѣришъ нѣкоя душа, която да има пълна вѣра въ тебе. Затова, като изслушвашъ нѣкого, изслушвай го съ пълна вѣра и не казвай: гледай, какви малки, какви дѣтински работи го занимаватъ! Малкитѣ работи въ живота ни причиняватъ голѣми терзания. Друго положение ще засегна. На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трѣбва. Това е една слаба черта, която сѫществува въ всички хора, даже и въ много религиознитѣ, въ много напрѣдналитѣ. Когато имаме много знания, даваме много, говоримъ много, но като се почувствуваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трѣбва. Тѣзи пъкъ, които ни слушатъ, казватъ: ама че дърдорко! — държа ни цѣли 2—3 часа. Казвамъ: ти можешъ да говоришъ 3 часа само на нѣкоя душа, която се е отворила, която е голѣмъ джобуръ, та тъкмо въ 3 часа да се напълни. Когато говоришъ на този човѣкъ, той ще каже: сега съмъ доволенъ, напълниха ме. Ако този човѣкъ е нѣкой малъкъ джобуръ, ти като си му говорилъ 3 часа, той прѣливалъ, прѣливалъ, че окалялъ всичко наоколо. Не е лошо и това, на тази тиня ще изникне трѣвата. Въ дадения случай е важна етиката въ обходата. Етика, етика ви е необходима! Трѣбва да бѫдете разумни, да знаете тази нова обхода, не принудената, а естествената обхода. Вие, като срещнете нѣкой братъ, казвате - азъ познавамъ този братъ. Не го познавашъ. Тъй, както вчера го познаваше, днесъ той не е такъвъ. Пазете се да не правите тѣзи грѣшни, прибързани заключения. Всѣки день човѣкъ се разтваря, всѣки день разгръща по единъ новъ листъ отъ своята душа. Всѣка душа е отлична книга, но за външния, физическия свѣтъ човѣкъ е нѣщо друго. Когато дойдемъ до душата, тя е една велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристѫпите ли къмъ нѣкоя човѣшка душа, вие ще считате тая душа свещена. Вие съ благоговѣние ще пристѫпвате къмъ нея, за да пристѫпятъ съ благоговѣние и къмъ васъ. Когато се отнася до тѣлото, това е другъ въпросъ, но пристѫпите ли къмъ душата, най-първо, прѣди да я пипнешъ, ще измиешъ рѫцѣтѣ си 3-4 пѫти съ сапунъ, та като дойде да обърнешъ нѣкой листъ, да не остане никакво петно върху нея. Внимателно ще пипате! Физическиятъ човѣкъ може да го гледашъ, както искашъ, но онази душа, която е пробудена, вижъ, тя е проникната отъ свещеното съзнание и трѣбва да се пипа внимателно. Тя те погледне, иска да те проникне, да обмѣни своитѣ хубави мисли и чувства съ тебе, но започнешъ ли да се прѣдпазвашъ отъ нея или да я човъркашъ, ще й оставишъ много лоши впечатления. Ако не си готовъ да говоришъ на тази душа, ще кажешъ: братко, ще ме извинишъ, днесъ не мога да говоря съ тебе, имамъ всичкото добро желание, но не съмъ разположенъ духомъ. Имамъ нѣщо, което ми тежи на душата, ще ме извинишъ. Кажешъ ли така, и той ще ти отговори: разбирамъ те, братко! Ако хората бѣха тъй внимателни единъ къмъ другъ, щѣше да се образува една вѫтрѣшна хармония. Необходимо е да се образува тази вѫтрѣшна хармония, защото тя ще привлѣче съотвѣтни сили. Защото сроднитѣ сили винаги се привличатъ, и вслѣдствие на това, човѣкъ всѣкога търси противоположното. Противоположното у човѣка е хубавото въ живота. Като видите у човѣка една хубава черта, тя ви привлича. Та у всѣки човѣкъ трѣбва да има необикновени проявления на ума, необикновени проявления на сърцето. Вие ще кажете: нека бѫдемъ всички еднакви. Ами ако бѫдемъ всички еднакви, гладки, валчести, като билярдни топки, всички направени все отъ слонова кость, какъ бихме се познали? На какво ще замязаме тогава? Не, ние не сме топки, нито сме гумени кукли. Душата не може да бѫде гумена кукла. Душата, дѣйствителнр, може да я ограчичимъ по нѣкой пѫть, но тя е свободна. Тя не може да бѫде робиня. Тя може да се зароби, но най-послѣ тя е силна да се избави отъ това робство. Този законъ ще го знаете: никой не може да зароби вашата душа. Сега нѣкои отъ васъ се опасяватъ, дали сѫ спасени, или дали имъ е простенъ дългътъ. Дългътъ ви всѣкога може да се прости. Нѣкой день вие мислите, че сте най-голѣмия грѣшникъ, че грѣховетѣ ви не сѫ простени, окайвате се. Какво трѣбва да направите? Намѣрете нѣкой голѣмъ грѣшникъ и му кажете: братко, и тъй азъ не съмъ спасенъ, поне тебе да спася. Платите ли дълговетѣ му, ще се простятъ и вашитѣ. Знаете ли какво е направилъ единъ голѣмъ скѫперникъ, който никога въ живота си не е правилъ добро? Слѣдъ като изгубилъ всичкото си богатство, започналъ да се измѫчва и да си казва: „Голѣмъ глупакъ, голѣмъ серсеминъ бѣхъ! До сега нито на единъ човѣкъ не помогнахъ, никому добро не направихъ. Не стига това, ами опълчихъ всички хора противъ себе си, опропастихъ много нещастни. Сега имамъ всичко сто лева въ джеба си, тѣхъ ще дамь.“ Отива, намира единъ бѣденъ човѣкъ, купува му едни дрехи и казва: „Носи тѣзи дрехи за мое здраве! Азъ нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господъ“. Другъ единъ господинъ го прослѣдява и като вижда туй проявление на скѫперника, отпуща му единъ авансъ отъ 100,000 лева. Значи, Господъ, като вижда, че той признава грѣшката си, че скѫперничеството не е хубаво нѣщо, и пожелава въ себе си да стане щедъръ, казва: ето една хубава черта въ този човѣкъ! И тъй, щомъ дадешъ всичко, Божието благословение ще дойде върху тебъ. Сега, вие трѣбва да търсите по-добри хора отъ васъ, но нѣкой пѫть трѣбва да търсите и по-лоши хора отъ васъ. Защо? Нѣкой пѫть лѫчитѣ на Божествената свѣтлина ще намѣрите при добритѣ хора, при светиитѣ, тѣхъ ще търсите. Накрай свѣта ще отидете, но ще ги намѣрите. Нѣкой пѫть ще отидете при най-лошитѣ хора — тамъ ще намѣрите тия Божествени лѫчи. И тъй, нѣма да се подпушвате! Срѣщалъ съмъ нѣкои сестри, казватъ: какво да правимъ, ние не сме учени хора? Ами ученитѣ какво сѫ направили? Дѣйствително, учениятъ човѣкъ като намисли нѣщо добро, хубаво ще го направи, но като намисли нѣщо глупаво, и него майсторски ще направи. А простиятъ, като направи нѣкоя беля, и най-голѣмата да е, нѣма да е толкова лошо направена. Не е въпросътъ въ това, да бѫдемъ всички учени. Кой може да бѫде ученъ? — Който се учи. Въ дадения случай, въ живота вие трѣбва да имате тази вѫтрѣшна благодарность, да съзнавате, че въ васъ има сили още непроявени, неразкрити и, ако вие дружите съ нѣкои по-високоиздигнати отъ васъ братя, вие трѣбва да дойдете въ такова съприкосновение съ тѣхъ, че да се събудятъ въ васъ тия скрити сили. Затова, като идваме въ съобщение единъ съ другъ, трѣбва да спазваме закона на хармонията, за да можемъ да придобиемъ нѣщо; или, по-право, да получимъ нѣщо по-добро. Не мислете, че ще имате загуба. Всѣки, който върви по този законъ, нищо не е загубилъ, а всѣки, който върви противъ този законъ, всичко загубва. Слѣдователно, ако не спазвате закона на свѣтлината, въ главата ви ще стане едно подпушване, ще се яви едно забъркване на идеитѣ. Ако подпушите вашето сърце, ако задьржате топлината на вашитѣ чувства, ще забѣлѣжите едно вѫтрѣшно недоволство, едно неразположение, една вѫтрѣшна нервность. Ако подпушите правилнитѣ функции на тѣлото си, или свѣтлината на физическото тѣло, ще дойдатъ болеститѣ. Слѣдователно, ще започнете вече съ отпушването. Нѣма да казвате: днесъ много пече. Не говорите право. Нѣма да противодѣйствувате на проявлението на природата. Ти казвашъ, че пече, а другъ казва, че не пече. Не, ти ще кажешъ: приятна е топлината, която иде; отлична е свѣтлината! Ако врѣмето е дъждовно, нѣма да казвате: колко е неприятно това облачно врѣме! Не, отлично е врѣмето. Това врѣме е точно за тебе. Ами ако ти отивашъ на разораната си вече нива да садишъ царевица, жито, и по пѫтя удари единъ проливенъ дъждъ и те накваси хубаво, но сѫщеврѣменно полѣе и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е врѣмето? Питамъ: царевицата и житото изгубиха ли нѣщо? — Не, царевицата и житото ще платятъ дрехитѣ ти. Да допуснемъ сега, че не вали дъждъ, прашно, сухо е врѣмето, и дрехитѣ ти не се мокрятъ. Искашъ да копаешъ, но земята е суха, корава — не можешъ да копаешъ. Какво ще правишъ тогава? Хубаво ли е сега? Кое положение е по-хубаво: съ дъждъ, или безъ дъждъ? Друга аналогия. Ти отидешъ при нѣкой братъ, който говори много ласкаво за Христа, за Бога. Казвашъ му: дай ми 100 лева. — Нѣмамъ. Отивашъ при другъ братъ, той ти говори за моралъ, за това-онова, и най-послѣ те нахука. Ти му поискашъ пари на заемъ, и той веднага ти дава. Нахука те, но ти дава пари. Нахукването не е ли този дъждъ? — Дъждъ е. Ти ще благодаришъ на Бога и ще кажешъ: благодаря, Боже, че завалѣ дъждъ. Наистина, той накваси дрехитѣ ми, но и царевицата се полѣ. Така и този братъ, нахука те, но ти даде пари. Това положение е по-хубаво отъ първото. Трѣбва да бѫдете внимателни, да прилагате тази философия въ живота. Приложението й е мѫчно. Азъ съмъ виждалъ много развити, учени хора, които сѫ срѣщали много трудности, голѣми спънки въ приложението на тази философия. Запримѣръ, обиди те нѣкой. Знаешъ ли, колко мѫчно можешъ да глътнешъ този хапъ на обидата? Лѣкували ли сте вие тази обида? Знаете ли какъ се лѣкува тя? — Съ сурова сланина. Вие сте чудни, не вѣрвате въ това! Ще ви кажа, каква е тази сланина. Да кажемъ, че ти си обидилъ нѣкой братъ много, и той не иска да ти прости. Какво трѣбва да правишъ? Ако направишъ една хубава кѫща на този братъ, ако издържашъ дѣцата му въ странство, това не е ли намазване на обидата, която си му причинилъ? Това не е ли сланината, която си употрѣбилъ? Този е единъ отъ ефикаснитѣ методи. Този методъ, наистина, е много труденъ, но е възможенъ. Първото положение: ние трѣбва да бѫдемъ като разумнитѣ дѣца. Второто положение: ние трѣбва да имаме този всеопростителенъ духъ. Третото положение: ние трѣбва да бѫдемъ търпеливи. Четвъргото положение; всичко това трѣбва да правимъ отъ любовь къмъ Бога. Когато правимъ нѣщата отъ любовь къмъ Бога, Той ще ни даде това, което обичаме. Ами кой образува връзката между хората? — Богъ я образува. Много пѫти азъ гледамъ: нѣкои братя измежду васъ сѫ поети, пишатъ, искатъ да ви прочетатъ нѣщо, но вие нѣмате желание да ги изслушвате, нѣмате търпѣние. Външнитѣ хора ги изслушватъ, вие не ги изслушвате. Този братъ като отиде между външнитѣ хора, тѣ харесватъ, което пише, изслушватъ го. Вие казвате: знаемъ го ние! Нѣкой писатель отъ свѣтскитѣ хора, външнитѣ не искатъ да го изслущватъ, но като дойде тукъ, между васъ, вие го изслушвате, разбирате го, и той казва: много добрѣ ме приеха тѣзи хора. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ сѣмействата. Майката, като набие хубаво дъщеря си, при кого отива тя? — При баща си. Като дойде при него, той взима страната й. Тя върви задъ него. Ако пъкъ бащата набие сина си, той при кого отива? — При майка си. Добрѣ, но ако и майката, и бащата набиятъ дѣтето си, то при кого отива? — При дѣдо си, при баба си. Това ви се вижда смѣшно, но това сѫ закони. Всѣки човѣкъ усѣща, че трѣбва да има нѣкой, на когото да се осланя. Все търсишъ нѣкого, съ когото да сподѣлишъ скръбьта си — искашъ да имашъ тилъ, Сега Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и въ тази дълга бесѣда разправя за законитѣ, които ще прѣобразуватъ тѣхния животъ, които ще създадатъ онѣзи хармонични отношения помежду имъ. Защото, отсега нататъкъ ние ще създадемъ образци. Божественото у васъ още спи. То ту се пробужда, ту пакъ заспива. Казвамъ: ти не си юнакъ. Онзи юнакъ, който спи, не е силенъ. Малкото дѣте може да свърже и най-силния юнакъ. Кога? — Когато спи. Виждали ли сте какво правятъ дѣцата съ нѣкой юнакъ? — Завържатъ го хубаво и послѣ между пръститѣ му вплетатъ книжки, и слѣдъ това ги запалятъ. Търкаля се той горкиятъ, а тѣ си правятъ смѣшки съ него! Сармо онзи човѣкъ, който е пробуденъ, той е силенъ; а онзи, който спи, всѣкога е слабъ. И слабиятъ, който е буденъ, и силниятъ, който е буденъ, всѣкога сѫ силни. И обратното е вѣрно: и слабиятъ, който спи, и силниятъ, който спи, всѣкога сѫ слаби. Онзи заякъ, у който се събужда съзнанието, щомъ дойде хрътката, и той избѣгва. А онзи, който спи, той попада въ устата й. Мечката, когато е будна, и дойде човѣкътъ, тя избѣгва. Казвамъ тогава: и заякътъ бѣга, и мечката бѣга. Заякътъ бѣга отъ кучето, а мечката бѣга отъ хората. Питамъ: страхътъ на заяка не му ли помогна? Пъкъ и страхътъ на мечката не й ли помогна? Заякътъ става силенъ, като се събуди; и мечката става силна, като се събуди. Ако и двамата спѣха, и двамата щѣха да платятъ съ живота си. Слѣдователно, отъ всички се изисква будность. И всичкитѣ нещастия въ живота ни идватъ всѣкога, когато ние спимъ. Затова Писанието казва: „Будни бѫдете, защото не знаете, кога ще дойде Синъ Человѣчески.“ Будни бѫдете! Та казвамъ сега: вие се събирате тукъ за 5—6 дни, да прѣкарате заедно, да се образуватъ между васъ приятелски връзки, че слѣдъ заминаването да си пишете, да се разговаряте мислено, да се образува тази вѫтрѣшна връзка на единодушие. Като се образува тази връзка, тогава ще провѣрите този великъ законъ, споредъ който „дѣто сѫ двама или трима души, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ“. Това събрание трѣбва да става споредъ законитѣ на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Въ дадения случай азъ мога да постѫпя споредъ единъ отъ тия закони, не мога едноврѣменно да постѫпя и споредъ тритѣ закона. Азъ мога да постѫпя, запримѣръ, споредъ закона на Любовьта, другъ може да постѫпи споредъ закона на Мѫдростьта, а трети може да постѫпи споредъ закона на Истината. Така ще се допълваме. Ако постѫпя по закона на Любовьта, ще ви дамъ животъ. Ако постѫпя съобразно закона на Мѫдростьта, ще ви дамъ знание. Ако постѫпя съобразно закона на Истината, ще ви дамъ свобода, ширина, възможности да работите въ свѣта. Значи, ще работите по тѣзи три закона въ свѣта. Нѣкоя сутринь като станете, ще работите съ Любовьта. Втория день ще работите съ Мѫдростьта. Третия день ще работите съ Истината. При каквото състояние и да се намирате, приятно, или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчени — при всички случаи работете съзнателно, бѫдете будни, използувайте всички условия въ живота! Нѣкой билъ нервенъ. Хубаво е това. Азъ плащамъ за нервни хора. Щѣше да бѫде голѣмо нещастие, ако всички хора бѣха така широко разложени. Пъкъ щѣше да бѫде голѣмо нещастие, ако всички хора бѣха отъ нервнитѣ. Сприхавитѣ хора съ разпоженитѣ добрѣ се допълнятъ. Като се съединятъ, тѣ се обикватъ, но никога не впрѣгай двамата заедно въ една каруца. Ако искашъ да впрегнешъ една каруца, впрегни въ нея или двама разположени, или двама бързи. Вижте какъ впрѣгатъ парата въ машината. Впрегнете два бързи коня заедно, и вижте какъ тичатъ! И тъй, първиятъ важенъ законъ: не подпушвайте свѣтлината! Щомъ се подпуши свѣтлината, като срещнете и най-малкото прѣпятствие, ще почувствувате вѫтрѣшна тъмнина. Туй трѣбва да знаете! Стане ли нѣкакво подпушване въ васъ, срещнали сте нѣкакво прѣпятствие. Какъ да се отпушите? — Махнете туй прѣпятствие! Да допуснемъ сега слѣдния примѣръ. Нѣкой братъ ви е обидилъ; съзнателно, или несъзнателно, това не е важно, важното е, че ви е обидилъ. По кармическия законъ, и вие трѣбва да го обидите. Да допуснемъ, че обидата седи въ това: срещне ви този братъ, вземе отъ рѫцѣтѣ ви стомната, която носите, удря я въ земята и я строшава. По кармическия законъ, и вие взимате неговата стомна, удряте я въ земята, и тя се строшава. Послѣ и двамата се хващате за коситѣ. Питамъ: въпросътъ свършенъ ли е? — Не е свършенъ. Този братъ, на когото вие счупихте стомната, и той, който счупи вашата, какво трѣбва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: Братко, азъ бѣхъ неразположенъ духомъ, другъ пѫть нѣма да правя така. Ще ме извинишъ. Щомъ му дадешъ тази хубава стомна, въпросътъ е ликвидиранъ. Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадишъ тия 100 лева и ще я купишъ, макаръ да сѫ и послѣднитѣ ти пари. По-хубаво е да отпушишъ ума си, ако ще би да похарчишъ и послѣднттѣ си 100 лева. Като направишъ това, ти прѣмахвашъ враждебното чувство, което стѣга сърцето ти, и ще почувствувашъ, че въ ума ти влиза свѣтлина. Тогава Господъ ще ти каже: „Добрѣ направи, че купи стомната на брата си“. По този законъ именно, когато хората на земята се обичатъ, трѣбва да се молятъ единъ за другъ, да не умре нѣкой отъ тѣхъ. Защо? — Когато ти обичашъ нѣкого, който сѫщо те обича, той всѣкога внася въ тебе своитѣ свѣтли мисли, внася нѣщо ново въ живога ти. Ти чувствувашъ това нѣщо, но когато той умре, въ тебе настава тъмнина, и ти чувствувашъ вече, че нѣщо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази свѣтлина въ тебе. Нѣкой пѫть казвашъ: азъ мога и безъ него. Не, не можешъ. Като го изгубишъ, въ твоето съзнание се образува едно тъмно петно. Разправяше ми единъ анархистъ за единъ свой приятель, когото много обичалъ, но често си казвалъ, че може и безъ него. Обаче, единъ день неговиятъ приятель се самоубива. „И отъ тогава“, казваше той, „азъ почувствувахъ такива тъмни, черни петна въ съзнанието си, че не можахъ никѫдѣ да си намѣря миръ“. Тѣзи черни петна въ него показватъ, че слѣдъ като изгубилъ приятеля си изчезнала е и онази свѣтлина, която той му изпращалъ. И знаете ли сега, колко е мѫчно да се възстанови старото положение? Трѣбва да се извика тази душа отъ онзи свѣтъ, да се прѣдизвикатъ тѣзи свѣтли мисли, за да може да дойде отново свѣтлина въ съзнанието му. Колко мѫчно може да се примири тази душа! Само така могатъ да се махнатъ тия тъмни петна. Затова, като обичашъ нѣкоя душа, трѣбва да се молишъ за нея, да я пази Господъ отъ всѣко зло. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ, за да изцѣлѣете“. И вие трѣбва да се молите единъ за другъ. Знаете ли, колко блага изпраща Господъ за васъ? Всѣки оть васъ е единъ великъ факторъ въ икономията на живата природа. Това е единъ великъ законъ. Вие казвате: да си върви този братъ, и безъ него можемъ. Знаете ли, колко добрини приемате всички чрѣзъ тази душа? Не само вие приемате тѣзи добрини, но и цѣлъ свѣтъ ги приема. Казвате: и безъ тази смахната сестра може. Не, колкото и да е смахната тази сестра, колкото и да е смгхнатъ този братъ, заслужаватъ да живѣятъ между насъ. Защо? Защото свѣта нѣма да оправятъ умнигѣ хора, но смахнатитѣ хора ще го оправятъ. Ами че и въ Писанието се казва: „Избралъ си, Господи, само безумнитѣ хора“. Щомъ въ тѣзи хора, именно, има доброто желание да бѫдатъ носители на Божията Любовь, да отворятъ душитѣ си за Бога. добрѣ дошли! Казвамъ: ето кѫдѣ е хубавото въ живота. Всички трѣбва отъ сърце и душа да се молимъ усърдно на Бога, да даде свѣтлина на еди-кой си братъ, та работитѣ му да се оправятъ, но не тъй, както той иска, а както Богъ иска. Запримѣръ, нѣкой братъ нѣма пари да се върне въ София. Другитѣ казватъ: Господъ да промисли за това! Хубаво, Господъ е промислилъ. Какъ? — Въ моя джебъ Той е турилъ нѣколко лева и за този братъ. Трѣбва да ги извадя и да му ги дамъ. Днесъ ми дойде този методъ на ума и го казвамъ на васъ Нѣкоя сестра нѣма пари да дойде тукъ, и си казва: Госпоцъ ще промисли за менъ. Качва се на трена, влиза въ първа класа купе — пѫтува. Каззамь: добрѣ е постѫпила, но тя не разбира законитѣ. Азъ, който разбирамъ законитѣ, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра нѣма билетъ за пѫтуване, ще взема единь билетъ отъ първа класа, ще го дамъ на кондуктора и ще му кажа: този билетъ е за тази сестра тамъ. Така, тя нѣма да знае, че пѫтува съ билетъ, ще мисли, че Богъ е промислилъ за нея и вѣрата й ще се утвърди. Господъ ми казва: „Тази сестра се качва безъ пари на трена въ мое име. Азъ не искамъ да се петни имего Ми, загова ти ще и купишъ билета“. Тази сестра ще каже: Азъ се радвамъ, че Господь ми помогна. И азъ ще се рацвамъ, че Господь й помогналъ. Азъ бихъ желалъ, всички братя, които сѫ безъ пари, да се качатъ на трена, а другитѣ, които иматъ пари, да отидатъ слѣдъ тѣхь, да имъ купятъ билети и да се радвать, че сѫ изпълнили Божия законъ Нека тѣ отидатъ слѣдъ тѣхъ като ангели хранители. Направете този опитъ! Колкото души тръгнатъ, вие ицете слѣдъ тѣхъ и провѣреге, дали ще бѫдатъ отъ тия, които ще пѫтуватъ съ специаленъ билетъ. Този плань ми дойде на ума днесъ, и азъ пръвъ ще го приложа, като разбера, че нѣкой братъ нѣма билетъ. Не е ли хубавъ този планъ? Та казвамь: много братя и сестри нѣматъ пари за билетъ, т. е изпратень имъ е чекътъ, но не сѫ го получили още. Ти, като разберешъ това нѣщо, иди слѣдъ тѣхъ и имъ купи билета, защото днесъ тѣ нѣматъ нито петь пари въ джеба си. Той, като забогатѣе, ще ги плати. Нѣма да събирате пари по милость, а по любовь. Този братъ иска да дойде тукъ, а нѣма, горкиягъ, билеть. Не, за тия братя има приготвени специални билети. Ако на единъ кореспондентъ се дава специаленъ билетъ за пѫтуване, защо на единъ нашъ братъ да не се даде специаленъ билетъ? Разбира се, това се отнася за онѣзи по-напрѣднали духове отъ васъ, за онѣзи, които съ тази си постѫпка искатъ да добиятъ Божествената свѣтлина, да приематъ Божия лѫчъ. Единъ братъ казва: тази година азъ не мога да дойда на събора, паритѣ ми не дойдоха на врѣме. Ти, който искашъ да получишъ Божията свѣтлина, прибързай да купишъ на брата си билетъ, за да не съжалявашъ послѣ. Ще кажешь: Братко, тази година азъ ще ти купя билетъ, а догодина ти ще ми купишъ. Тъй трѣбва да си услужвате. Въ васъ трѣбва да се роди това братско чувство. Каквото вършимъ, да го вършимъ за Бога, да чувствуваме, че това, което правимъ, е една привилегия за насъ Тъй да направимъ тази услуга, че този братъ да не знае нищо. Ако пъкъ узнае, тъй да я направимъ, че да не се обижда. Ще кажешъ: Братко, ще ме извинишъ, азъ ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай отъ постѫпката ми. Единъ день, когато имашъ възможность, и азъ изпадна въ нужда, ти ще ми купишъ билетъ. Още по-добрѣ би било, ако този братъ свободно можеше да ти каже: Братко, можешъ ли да ми купишъ единъ билетъ? Искрени трѣбва да бѫдемъ! Сега между васъ трѣбва да се образува такава обхода, че да не накърнявате чувствата си единъ другъ. Въ отношенията си вие отивате въ другата крайность. И тъй, вие ще провѣрите сега на опитъ закона за подпушване на свѣтлината. Този въпросъ още не е изчерпанъ, ще се продължи и по-нататъкъ. Вторникъ, 8 ч. с. 25 августь.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Търпѣние и вѣра. Въ съзнателния животъ има три положения, които трѣбва да се поставятъ въ ума на всѣки, който иска да се развива правилно. Разбира се, тукъ не е въпросътъ за обикновенитѣ схващания, за обикновенитѣ разбирания на живота. Обикновенитѣ разбирания нѣма какво да се повтарятъ, тѣ сами по себе си се налагатъ отъ външния, отъ физическия животъ. Човѣкъ прѣкарва едноврѣменно два диаметрално противоположни живота. Отъ това се раждатъ противорѣчията, но въ края на краищата тия противорѣчия пакъ се хармонизиратъ. За насъ сѫ важни резултатитѣ, а тѣ сѫ различни. За оня, който отива къмъ небето, материята се разредява, условията на живота се подобрѣватъ, тамъ има повече свѣтлина; за оня пъкъ, който отива къмъ ада, материята се сгѫстява, той отива надолу, дѣто има тъмнина и пѫтьтъ му е труденъ. И на едното, и на другото мѣсто, обаче, живѣятъ разумни сѫщества. На небето живѣять свѣтлитѣ духове, а въ ада — тъмнитѣ духове. Споредъ това, движите ли се отъ небето къмъ ада и обратно, въ васъ се създава извѣстно раздвояване. Туй раздвояване се отразява въ ума и сърцето ви. Когато сте свързани съ небето, вие сте подъ влиянието на свѣтлитѣ духове, прѣживѣвате тѣхния животъ, т. е. живота на свѣтлината; когато сте свързани съ ада, вие се намирате подъ влиянието на тъмнитѣ духове, т. е. прѣживѣвате живота на тъмнината. Но и въ двата случая този животъ не е вашъ. Нѣкой день вие сте радостни, настроението ви е подигнато, вие прѣживѣвате живота на ангелитѣ. На другия день вие сте тѫжни, настроението ви е понижено, вие прѣживѣвате живота на тъмнитѣ духове. Това сѫ двѣ различни състояния. Ще взема единъ примѣръ за пояснение на мисъльта си. Да допуснемъ, че вие имате въ кесията си 200,000 лева, съ които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате въ кесията си и да си служите съ тия пари, даже и когато не сѫ ваши. Другото положение: да допуснемъ, че вие ставате гарантъ нѣкому. Ако той не плати дълга си, вие трѣбва да платите единъ день вмѣсто него. Каква полза, че имате тия 200,000 лв. въ кесията си? Въ този случай тѣ не сѫ ваши. Азъ казвамъ: гаранти не ставайте! — нищо повече. Но трѣбва да знаете, че това, което оставите въ касата на Бѣлото Братство е една гаранция. Законътъ, който може да се извлѣче отъ този примѣръ е слѣдниятъ: въ моята кесия, съ моитѣ пари, мога да разполагамъ само азъ. Не бъркайте въ чуждитѣ кесии, не разполагайте съ чужди пари! Сега вие казвате: не искаме да имаме скърби. Тогава откажете се и отъ радоститѣ. Щомъ искате радости, ще имате и скърби. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Влизате вие въ единъ магазинъ съ бижутерии, съ много скѫпоцѣнни камъни. У васъ ще изпѫкне желанието да имате единъ отъ тия скѫпоцѣнни камъни. Това желание може да реализирате по два начина: или да си купите този скѫпоцѣненъ камъкъ, или да го откраднете. Но вие можете да реализирате и двѣтѣ желания и да се считате истински притежатель на този камъкъ само тогава, когато сте работили за този бижутеръ. Тогава у васъ се заражда желание да се учите, да рабогите, за да го спечелите. Цѣльта на живота е именно тази, да прѣдизвика това желание у васъ. Първото положение е, че този бижутеръ занимава вашия умъ. Слѣдъ това идва друго едно положенне въ живота: вие сте гладенъ, влизате въ една гостилница, въ която има много госби. Гостилничарьтъ ви показва тенджеритѣ съ всичкитѣ ястия и най-сетнѣ той ви сипва малко отъ едната госба, но само за реклама. Вие излизате отъ гостилницата и почвате да хвалите госбитѣ му. Втори пѫть като отидете при сѫщия гостилничарь, той ви казва: сега ще си платите за яденето. И тъй, въ свѣта вие се намирате въ двѣтѣ положения. Най-напрѣдъ у васъ се заражда желание да се учите и учите много, но когато дойдете въ второто положение, ще видите, че сте придобили малко. Каква ще бѫде вашата изненада, като видите, че не сте забогатѣли отъ бижутера и не сте се наяли при гостилничаря? Питамъ: защо става така? Отговарямъ: ти си бѣднякъ, ти си сиракъ, не можешъ да платишъ за този скѫпоцѣненъ камъкъ, който ти се иска, не можешъ да платишъ и за много госби. Ако си билъ синъ на нѣкой богатъ баща, щѣше да купишъ скѫпоцѣнния камъкъ. Слѣдователно, изводъгъ отъ тия два примѣра е слѣдниятъ: ти ще тръгнешъ да търсишъ Баща си. Като Го потърсишь, ще Го намѣришъ. Ако пъкъ не си се възползувалъ отъ гостилничаря, това значи, че ти си на кривия пѫть. Ако този гостилничарь, ако този бижутеръ е Баща ти, тогава ти ще се опретнешъ да Му работишъ: или ще продавашъ тия камъни въ магазина на Баща си, или ще служишъ въ гостилницата Му. И тъй, сега вие сте или въ дюкяна на бижутера, или въ гостилницата. Вие можете да ми кажете: гостилничарьтъ не разбира мойтѣ нужди. Не, азъ казвамъ: ти не разбирашъ отношенията си къмъ този гостилничарь и къмъ този бижутеръ. Тогава какво трѣбва да направите? Сега виб сте тукъ 62-ма души. Ако ви кажатъ да влѣзете въ гостилницата, ще може ли всички да влѣзете изведнъжъ въ една гостилница? Ще има ли тя нужда отъ 62-ма слуги? Ами ще има ли 62 гостилници за всѣки едного отдѣлно? Какво подразбирамъ подъ „гостилница“? — Всѣко мѣсто, дѣто може да се служи на Бога. Сега, да дойдемъ до сѫщинската задача. Вие искате да бѫдете носители на Божественото учение. Можете ли да постѫпите по единъ отъ тия два метода — на бижутера, или на гостилничаря? Първиятъ методъ, на бижутера, е да събуди у васъ желание да учите, да знаете. Вториятъ методъ, на гостилничаря, е да възбуди вкуса на гладния. Въ първия случай у насъ се явява нужда да вкусимъ отъ благата, които Богъ ни е далъ въ тоя свѣтъ. Но какъ да удовлетворимъ тая нужда? Ако не я удовлетворимъ, ще се чувствуваме недоволни, ще има нѣщо, което ще смущава сърцето ни. Тогава трѣбва да разрѣшите, кой е този бижутеръ, отъ който можете да вземете скѫпоцѣнния камъкъ, и кой е този гостилничарь, който ви е далъ малко отъ госбата си? Вие ще ги намѣрите. Въ лицето и на единия, и на другия ще видите вашия Баща. Тогава само вие ще разрѣшите въпроса по сѫщество. Това значи, че трѣбва да се намѣрятъ сѫщинскитѣ отношения между Бога и насъ. И тъй, първиятъ въпросъ, който трѣбва да разрѣшите, е да опрѣдѣлите отношенията си къмъ бижутера, т. е. къмъ живата природа, отъ която ще черпите знания и мѫдрость. Вториятъ въпросъ е да придобиете Любовьта, която трѣбва да носите въ свѣта. Тя е любовьта на гостилничаря. Всѣки човѣкъ, който иска да проповѣдва Божественото учение, трѣбва да бѫде богатъ. Въ ума ви трѣбва да бѫде складирано най-голѣмото богатство. Сѫщо и въ сърцето ви трѣбва да бѫде вложено най-доброто ядене. Всѣки отъ васъ трѣбва да стане богатъ. Вие всички минавате за рѫководители — рѫководители въ най-широкъ смисълъ на думата — на себе си, и на другитѣ. Ако придобиете знание, знанието ви трѣбва да има поне отчасти малко приложение. Въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ егоизъмъ, но вие трѣбва да обръщате и на другитѣ толкова внимапие, колкото и на себе си. Вие трѣбва да знаете, че хората, които идватъ при насъ, сѫ отъ разни категории. Тѣ сѫ като животни: единъ е като вълка, другъ като лисицата, трети като змията, четвърти като гълѫба и пр. За да ги задоволите, вие трѣбва да имъ дадете онова, отъ което иматъ нужда. На вълка трѣбва да дадете една овца. Вие ще възразите: имамъ ли право да давамъ овца на вълка? Вие какъ постѫпвате въ такъвъ случай? Казвате: ние нѣмаме право да даваме на вълка да яде овци. Теоритически е право, но фактически вършите тъкмо обратното: давате овцата въ устата на вълка. Сега, ще ви дамъ другъ примѣръ. Азъ искамъ да възпроизведа една ябълка, и за тази цѣль посаждамъ нѣколко сѣмена отъ нея. Вие казвате: защо посадихте тѣзи сѣменца, да изгниятъ въ земята? Азъ ви отговарямъ: ако едно сѣме отъ посѣтитѣ въ земята изникне, то компенсира жертвата на ябълката. Съ този примѣръ азъ изнасямъ само значението на мѫчнотиитѣ, на страданията въ свѣта. Вълкътъ, това сѫ мѫчнотиитѣ въ свѣта. Въ сѫщность, вълкътъ не може да изяде овцата, защото въ природата сѫществува единъ законъ, че туй, което се изяжда, повече се размножава. Ако вълцитѣ се бѣха отказали да ядатъ овцетѣ, овцетѣ щѣха да намаляватъ. Значи, докато сѫществуватъ мѫчнотиитѣ и страданията въ свѣта, знанието на земята ще се увеличава. Вземете запримѣръ послѣдната война, която стана. Тя причини много врѣди, но и ползитѣ отъ нея сѫ грамадни. Страданията въ този животъ ви причиняватъ много болки, но тѣ сѫ необходими за бѫдещия ви животъ. Тѣ ни донасятъ много блага. Павелъ казва: „Днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещитѣ ни блага“. Всѣки отъ васъ трѣбва да има правилни отношения къмъ живата природа, т. е. къмъ Бога. Тѣ трѣбва да бѫдать напълно естествени, а не прѣсилени. Само тогава ще имате вѫтрѣшна свобода, вѫтрѣшенъ миръ. Ако още не сте придобили тази вѫтрѣшна свобода и този вѫтрѣшенъ миръ, това да не ви обезсьрчава. Защо? Защото и мирътъ, и свободата сѫ на степени. И тъй, благото, което искате отъ Бога, ще ви се даде. Но кога? — Само когато имате вѣра и търпѣние. Вѣрата може да се придобие отвънь, тя отвънъ се дава, но вие трѣбва сами да придобиете търпкнието. Тогава, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Азъ не мога да ви дамъ търпѣние, но вѣра мога да ви дамъ. Ако питате за нѣщо: ама кога ще бѫде това? — вие сте нетърпеливъ човѣкъ. Ти нѣма да туряшъ въ ума си мисъльта, дали това нѣщо ще бѫде сега, или слѣдъ единъ милионъ години, защото единъ милионъ години може да се събератъ въ една минута, и една минута може да се разтегли въ единъ милионъ години. Да допуснемъ, че имамъ желание да ви дамъ една круша, но вие ме нахуквате, и азъ я скривамъ. Повторно ви я давамъ, но вие пакъ ме нахуквате, и азъ пакъ я скривамъ. Значи, за да получите крушата, не хукайте. Вие сте причичата, за дѣто не ви давамъ крушата. Благость и търпѣние трѣбва да имате! Не трѣбва да ми напомняте постаянно за крушата. Ако ми напомняте за нея, азъ ще я туря въ торбата си. Всѣко благо носи първия день. Кой е този първи день? — Днитѣ въ небето не се броятъ тъй, както на земята. Всѣки день носи едно велико благо. Азъ бихъ желалъ, всѣки отъ васъ да има въ ума си мисъльта: днесъ слънцето изгрѣ заради менъ! Днесъ почувствувахъ, какво значи човѣкъ да бѫде роденъ отъ Божествения Духъ! Въ този съборъ азъ бихъ желалъ да изгрѣе слънцето на вашия день. Това е първото нѣщо. Второ: да ви се даде крушата. Но за тази цель, трѣбва да имате търпѣние. Вѣрата ще дойде, а пъкъ и най-малкото нетърпѣние, което човѣкъ проявява, може да стане причина да не му се даде опрѣдѣленото за него благол Нетърпеливиятъ човѣкъ е човѣкъ съ слаба вѣра и съ слаба любовь. Търпѣнието показва степеньта на нашата любовь. Това е единъ ключъ, и ето, азъ ви го давамъ. Вие ще го турите на 100 ключалки, но трѣбва да знаете, че този ключъ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки, за да намѣрите съотвѣтната за този ключъ ключалка. Сега азъ забѣлѣзвамъ, че вие сте направили извѣстенъ напрѣдъкъ. Ония стѫпала, които сте направили тамъ долу, показватъ вашия растежъ. Вие ги направихте, безъ да ви се каже, колко трѣбва да направите, а това изразява напрѣдъка въ васъ. Слѣдъ това ги боядисахте съ бѣла боя, а бѣлиятъ цвѣтъ е хубавъ, той е символъ на чистотата. Азъ прѣпорѫчвамъ на всички рѫководители да проучаватъ добрѣ Библията. Ще я прочетете единъ, два, до три пѫти прѣзъ годината. Ще прочетете и всичкитѣ ми бесѣди и ще си извадите отъ тѣхъ бѣлѣжки на по-главнитѣ мисли и закони. Важно е да се види, какво приложение може да иматъ тия закони за всѣки едного отъ васъ. Когато вършите тази работа, ще ви посѣтятъ отгорѣ по-напрѣднали ученици, а може да ви посѣтятъ и по-напрѣднали братя. И азъ ще присѫтствувамъ при васъ съ една лампа. Трѣбва да знаете, че мѫчнотиитѣ и страданията въ живота сѫ Божествениятъ огънь, който постоянно се сгѫстява и усилва. Вие ще скачате отъ този огънь, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напрѣдналитѣ отъ васъ скачатъ отъ тоя огънь. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената Правда. Вие трѣбва да бѫдете запалени свѣщи за по-малкитѣ отъ васъ братя и да бѫдете носители на великото, благородното и мощното въ свѣта. Наистина, има противорѣчия въ живота, но тѣ не сѫ само за васъ; такива има и за най-напрѣдналитѣ братя. Противорѣчия имаше и за Христа. Е, добрѣ, ако за главния Учитель имаше такива противорѣчия, та за васъ ли, малкитѣ ученици, нѣма да има? Божията Правда е абсолютна! И вашитѣ противорѣчия сѫ на степени. Богъ не раздава благата самъ, а ги дава на други да ги раздаватъ, и тѣ ги раздаватъ въ изобилие. Когато дойде до страданията, Богъ самъ ги раздава и тогава е много внимателенъ. Той дава отъ тѣхъ на всѣки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Богъ е много внимателенъ спрѣмо нашитѣ страдания! Щомъ знаете, че това е тъй, и вашитѣ отношения къмъ другитѣ хора трѣбва да се изяснятъ, да бѫдатъ правилни. Когато видите, че нѣкой страда, вие обикновено казвате: кармата му е такава. Да, може кармата му да е такава, но ние трѣбва да му помогнемъ, за да се освободи отъ тази карма. И тъй, ако искате да бѫдете работници, отъ тукъ трѣбва да започнете — съ търпѣние и вѣра. За сега достатъчно е това, което ви говорихъ. Идушиятъ съборъ ще продължимъ отъ тукъ нататъкъ. Вие живѣете въ единъ свѣтъ, съ новъ редъ и порядъкъ, но още не сте ликвидирали съ стария си животъ. Затова именно ние още не можемъ да отрѣжемъ пѫпа ви. Разбрахте ли? Туй, което не сте разбрали, ще дойде Духа на Истината, и Той ще ви научи. Сега, като излѣзете вънъ, разпрѣдѣлете всички братя и сестри на групи и имъ прѣдайте това, което ви говорихъ. Направете единъ малъкъ опитъ. Кажете имъ: Учительтъ ни каза нѣщо, което ще прѣдадемъ и на васъ. Давамъ ви тази работа да я свършите до обѣдъ. Бесѣда, държана въ Горницата за рѫководителитѣ. 5 ч. 30 м. сл. об.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На отворено и на затворено. Азъ взимамъ като прѣдметъ на тази си бесѣда думитѣ: „на затворено и на отворено“. Казватъ за нѣкого: той е отворенъ човѣкъ. За другиго казватъ: той е затворенъ човѣкъ. На отворено живѣятъ свободнитѣ хора, а на затворено живѣятъ затворницитѣ. Обаче, думата „затворено“ има и другъ смисълъ. Ако думата „затворено“ подразбира редъ и порядъкъ. тогава ние живѣемъ въ Бога, ние сме на затворено. Слѣдователно, като живѣемъ въ Божията Любовь, въ Божията Мѫдрость, въ Божията Истина, въ Божията Правда и въ Божията Добродѣтель, ние сме затворени, ограничени сме. Отъ това гледище, думата „отворено“ означава, че живѣемъ извънъ Любовьта. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да разбира живота дълбоко, трѣбва да разбира вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Той не се е явилъ тукъ като случайно сѫщество; той има смисълъ, цѣль въ живота. Човѣкъ може да се е родилъ българинъ, може да се е родилъ французинъ, може да се е родилъ англичанинъ, американецъ, или какъвто и да е, това не е смисълътъ на живота, защото първитѣ хора не бѣха нито българи, нито англичани, нито американци. Ами какви бѣха тогаза? — Богъ създаде двама души и нищо повече. Тъй че отдѣлнитѣ индивиди, общества и народи играятъ съвсѣмъ друга роль въ икономията на природата, а не както хората разбиратъ. И всѣки индивидъ на земята, отъ това гледище, играе извѣстна роль вѫтрѣ въ приоодата. Всѣки човѣкъ е на своето мѣсто. Всѣки индивидъ, който е дошълъ на земята, и у когото има съзнание, трѣбва да схване своето прѣцназначение въ живота и да го изпълни. Най-първо той трѣбва да знае отношенията си къмъ Бога. Да опрѣдѣлимъ отношанията си къмъ Бога, този е важниятъ въпросъ, който ни прѣдстои. Нашата земя най първо е разрѣшила отношенията си къмъ слънцето, и чрѣзъ това се е самоопрѣдѣлила. Тя е опрѣдѣлила своята орбита, и съ това ни е дала възможность да се явимъ. Ако земята промѣни отношенията си къмъ спънцето, цѣлиятъ органически свѣтъ въ нея ще се измѣни. Слѣдователно, отъ нейното самоопрѣдѣление зависи какво ще бѫде и нашето опрѣдѣление. Нѣкой ще каже, че може да живѣе и безъ да се самоопрѣдѣля. Не, докато не се самоопрѣдѣлишъ, не можешъ да живѣешъ. Съзнателно или несъзнателно ние ще се самоопрѣдѣлимъ. Рибитѣ живѣятъ въ водата, но рибата се е самоопрѣдѣлила безсъзнателно. Сѫщеврѣменно окултната наука гласи, че душата на рибата не живѣе въ водата, а живѣе извънъ водата. Значи, горѣ колективно рибата се е опрѣдѣлила, въ каква срѣда да се движи. Дърветата по сѫщия законъ сѫ се самоопрѣдѣлили. Половината отъ тѣхния животъ е въ почвата, половината въ въздуха. Хората се самоопрѣдѣлили да живѣятъ по Бога, и всички трѣбва да живѣемъ по Бога. Насъ не ни трѣбва само едно голо вѣрую за Бога, насъ не ни трѣбва само едно формално спазване Божия законъ отъ страхъ, но всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде законъ за себе си! Този законъ въ него трѣбва да бѫде свещенъ, както когато е самъ, така и когато е вънъ. Не трѣбва човѣкъ въ дома си да има единъ законъ, а вънъ въ свѣта — другъ законъ. Единъ законъ трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Този законъ трѣбва да бѫде свещенъ, той трѣбва да бѫде законъ на Любовьта. Любовьта, това е най-великиятъ законъ въ свѣта, отъ който произтичатъ всички закони. Защо? — Понеже Любовьта опрѣдѣля живота. Пъкъ самиятъ животъ опрѣдѣля условията. Искашъ да се хранишъ: животътъ те заставя да работишъ; животътъ те заставя да дишашъ; животътъ те заставя да мислишъ — животътъ те заставя да вършишъ всичко това. Животьтъ не е едно просто движение. Движението е резултатъ на самия животъ, а животътъ произтича отъ Любовьта. Тя е нѣщо разумно, велико! Ето защо, въ живота ние трѣбза да виждаме онова свещено проявление на Бога. Кое се проявява въ всѣко живо сѫщество? — Разумното. Всѣко сѫщество, колкото малко и да е, когато го настѫпишъ, чувствува извѣстна болка. Запримѣръ, настѫпишь една малка мравя, една малка пеперудка тя те погледне и казва: недѣй, и азъ искамъ да живѣя, колкото и да съмъ малка! И тъй, отъ вашето самоопрѣдѣление зависи бѫдещето на цѣлото човѣчество. Човѣчеството, това сѫ разумни души, въплотени на земята. За въ бѫдеще, вашитѣ тѣла ще се измѣнятъ. Нѣкои отъ васъ сте сега жени, други сте мѫже. Това е само една форма на живота. Цѣлокупностьта на живота още не се е проявила. Каква форма може да имате слѣдъ хиляда години? — Не знаете. Нѣкои казватъ: то се свърши вече съ живота! Това свършване, което вие подразбирате, е много повърхностно. Въпросътъ съ това не се разрѣшава. Нѣкой ученикъ отъ първо отдѣление казва: свърши се вече! Какво се е свършило? — Свърши се първо отдѣление. Послѣ ще започне второ. Като свърши второ отдѣление, казва: свърши се! Какво се свърши? — Второ отдѣление. Но слѣдъ това ще свърши трето, четвърто отдѣление и т. н. Слѣдъ като свърши всичкитѣ отдѣления, всичкитѣ класове, свършва ли се въпросътъ? Не, това, което вие считате свършване, прѣдставлява единъ непрѣкжснатъ процесъ. Учението е единъ вѣченъ процесъ на онази Божествена Мѫдрость, която душата очаква, за което се радва и въ която постоянно се разкрива. Въ човѣка има нѣщо, което постоянно трепти. Въ човѣка има много желания, които не могатъ да се реализиратъ на земята. Много отъ тия желания, въ продължение на хиляди години не могатъ да се осѫществятъ. Човѣкъ има желание да стане царь на цѣлата земя и да заповѣдва на всичко: като каже на плодоветѣ да зрѣятъ, да зрѣятъ; като каже на вѣтроветѣ да спратъ, да спратъ; като имъ каже да духатъ, да духатъ; като каже на небето да има дъждъ, да има; да стане буря, или да се роди жито и т. н. — изобщо, каквото каже, да стане. Всѣки отъ васъ има скрито въ себе си това желание. Борбата днесъ въ свѣта е за осѫществяване на това желание. Хората днесъ искатъ да бѫдатъ голѣми. Добрѣ, да допуснемъ, че ви дадатъ цѣлата земя. Тогава пъкъ въ васъ ще се яви друго желание — да заповѣдвате на слънцето да грѣе. Ако и цѣлото слънце ви дадатъ, ще се роди друго желание — да владате и цѣлата вселена. Питамъ: вие можете ли да се задоволите съ тия нѣща? Ако човѣкъ има днесъ 1,000 лева, послѣ 2,000 лева, 3,010, 10,000 лева, милионъ, пакъ не ще е доволенъ. Въ Америка имало единъ богаташъ, който ималъ хиляда милиарди. Можете ли да си прѣдставите, колко злато сѫ хиляда милиарди? Този човѣкъ усѣща ли благото на това богатство? — Не. Единъ отъ американскитѣ милиардери казва така: „Тритѣ лева, които спечелихъ първия пѫть съ своя трудъ, ми причиниха много по-голѣма радость въ душата, отколкото милионитѣ, които се втичатъ въ моята каса, безъ да ги усѣтя, безъ да вземе моето съзнание участие въ припечелването имъ“. Слѣдователно, този день, въ който сме се събрали да подишаме чистъ въздухъ, тѣзи малкитѣ блага, които имаме, струвагъ повече, отколкото хилядитѣ блага на цѣлата земя. Прѣдставете си, че вие сте господарь на цѣлата земя, и тия единъ милиардъ и половина хора ви гракатъ всѣки день, искатъ това-онова отъ васъ. Какво ще бѫде положението ви? Вие не ще може да спите, ще станете неврастеникъ. Наистина, да бѫде човѣкъ царь, това е нѣщо велико! Знаете ли какво нѣщо е да бѫде човѣкъ царь? Да бѫде човѣкъ царь, трѣбва да бѫде най-разумень, трѣбва да бѫде изпълненъ съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и съ Божията Истина. Царьтъ трѣбва да бѫде като единъ океанъ, като единъ изворъ, който постоянно да излива, да изпраща своето благословение тъй, както слънцето изпраща своята топлина и свѣтлина. Слънцето, като мине отъ изтокъ къмъ западъ и ни оставя хилядитѣ си блага, какво иска отъ насъ? — Нищо. Прѣдставете си, обаче, че слѣдъ като залѣзва слънцето всѣка вечерь, дойдатъ ония негови агенти, както има такива въ обществената безопасность, и ви кажатъ: ще платите толкова хиляди лева за изразходванитѣ отъ васъ калории свѣтлина и топлина! Какъвъ ще бѫде вашиятъ халъ. Но слънцето си минава и заминава, и неговитѣ агенти не идватъ. Ако пъкъ дойдатъ агентитѣ му, казватъ: имахте ли достатъчно свѣтлина? — Нѣмахме. Е, нищо, утрѣ ще ви дадемъ повече. Вие ги запитвате: ами колко да ви заплатимъ? — Даромъ даваме. Какво искате отъ насъ тогава? — Да служите на Бога и да Го обичате. И тъй, Богъ иска отъ насъ да Му служимъ доброволно и съзнателно. Туй съзнателно служене на Бога подразбира, че всички по-дребни сѫщества отъ насъ да познаятъ, че ние дѣйствително служимъ на Бога. И мравкитѣ, и птичкитѣ, и дърветата, и изворитѣ — всички да знаятъ, че служимъ на Бога. Дѣто и да минемъ, да оправимъ пѫтя, да служимъ съзнателно на Бога. Да служимъ тъй, както Богъ служи, както слънцето служи, както звѣздитѣ служатъ, както земята служи. Ние сме призовани на земята само за това — да служимъ. Единъ день, когато съзнанието на хората се пробуди, когато умоветѣ имъ се просвѣтятъ, тѣ и сега сѫ просвѣтени, но не сѫ проявени, така ще служатъ на Бога — отъ любовь и съзнателно. Има нѣкои хора богати, но скѫперници. Трѣбва да ги натиснешъ, за да излѣзе нѣщо отъ тѣхъ. Има голѣми извори съ вода, нѣкѫдѣ дълбоко скрити въ земята и нѣкой пѫть трѣбва да стане катаклизъмъ, землетресение, да се пукне канарата надъ тѣхъ, за да взематъ да бликатъ. Съ хиляди години се е събирала тази вода. Казватъ хората: какъвъ хубавъ изворъ' Казвамъ: да, отъ колко хиляди години тази вода се е събирала тамь! Тия скѫперници на земята сѫ сѫщо такива голѣми извори които трѣбва да разпукнешъ, за да излъзе нѣщо отъ тѣхъ. Ще ги пропука Господъ ще видите, че и въ тѣхнитѣ сърца се крие нѣщо хубаво. Единъ день, отъ сърцата на хората, споредъ Божието благоволение, ще се разкрие нѣщо хубаво. Таи се нѣщо хубаво и въ тѣхъ, но хубавото още не се проявява. Дълбоко въ душата на всѣки човѣкь има скрито нѣщо цѣнно, но непроявено. Когато се прояви, тогава ще дойде Царствою Божие на земята между насъ, и ние ще се разберемъ. Вь това отношение именно, знанието, което имаме, опитностьта, която носимъ съ себе си, ще ни помагатъ. Сега между хората има споръ, дали за първи пѫть се явяватъ на зсмята. Човѣкъ е излѣзълъ нѣкога оть Бога. Кога? — Въ далечното минало той е излѣзъль отъ Бога, и въ далечното бѫдеще пакъ ще се върнепри Бога. Знаете ли какъ ще се върне при Бога? Когато се върне, велико посрѣщане ще бѫде! Ще го посрещнатъ тамъ съ пѣсни и свирни. Такова посрѣщане ще бѫде, каквото въ свѣта никога не може да стане! Въ сърцата на всички, които посрѣщатъ, ще блика Бзжествената Любовь. Богъ ще се прояви като свѣтлина. Тогава ще се оправдаятъ сегашнитѣ ни страдания. Ще разберемъ, че днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава, която ще се открие за нашитѣ души. Слѣдователно, ние живѣемъ за Бога. Като живѣемъ за Бога, то и Богъ като живѣе въ всички хора, всичко, което Той създава е красиво. Като служимъ на Бога, ние косвено изпълняваме волята Му. Всички растения и животни и всички народи изпълняватъ Божията воля, споредъ великия Божественъ планъ. Казвамъ: първото нѣщо за всинца ви е да се яви въ васъ онова велико съзнание за онази вѫтрѣшна благодарность, да се радвате, че сте дошли на земята. Този моментъ е най-важенъ. Слушамъ нѣкой казва: защо ли съмъ се родилъ на земята? По-добрѣ да не бѣхъ се раждалъ! Хубаво, да допуснемъ, че е така, но родилъ си се веднъжъ. Какво трѣбва да правишъ? Казва нѣкой: сиромахъ съмъ се родилъ. — Не е вѣрно, ти мислишъ само, че си сиромахъ. Нито петь пари нѣмамъ! — Не, имашъ двѣ очи, които струватъ най-малко 10 милиона лева, Ако ти дадатъ 10 милиона лева за очитѣ, ще ги дадешъ ли? Хемъ 10 милиона златни, звонкови монети. Пъкъ самиятъ животъ, то е нѣщо неоцѣнимо! Онова, което трепти въ насъ, тази радость, която усѣщаме, съ пари не може да се купи. Тя е избликъ на Божествената Любовь. Това е Богъ, Който живѣе въ насъ и се проявява. Слѣдователно, ние не можемъ да спремъ този великъ избликъ на Бога. Ако ние не искаме да проявимъ Бога доброволно, Той най-послѣ самъ ще се прояви. Такъвъ е законътъ. Когато единъ клюнъ се откаже отъ дървото и не иска да работи, какво става съ него? — Изсъхва. Когато цѣлото дърво се откаже да работи, и то изсъхва. На мѣстото на това дърво ще дойде друго, и тогава, въ края на краищата, Богъ ще се прояви. Тъй че, ако нѣкой каже, че не иска да живѣе, ще изсъхне като това дърво. Ако пъкь каже, че иска да живѣе, туй дърво ще расте, ще придобие интелигентность, сила. Всичко онова, което искате, ще ви се даде. Това е Божественото учение за всички. Така трѣбва да схващатъ всички хора положението. Вземете, напримѣръ, войницитѣ. Отъ тѣхъ може да научите единъ добъръ урокъ. Кой човѣкъ, като стане войникъ, иска да забогатѣва? У насъ, бьлгаритѣ, даватъ на войницитѣ по 6 лева мѣсечно — даромъ служатъ. И наистина, тѣ искатъ само да служатъ. Богатството, което ние търсимъ, се придобива отвѫтрѣ. Богатството на човѣка е неговото сърце, неговата душа, неговиятъ духъ. Богатството на човѣка седи въ знанието, което той може да придобие и съ което може да си служи. Всичко, каквото искате на земята, принадлежи на Бога. Щомъ ние обичаме Бога. можемъ да разполагаме съ всичко Негово. Ако ние имахме Божията Любовь въ себе си, оскѫдность въ този свѣтъ нѣмаше да има. Съврѣменнитѣ хора могатъ да провѣрятъ този законъ. Ако тѣ биха живѣли по Бога, любовно, гладни години за тѣхъ нѣмаше да има, болести нѣмаше да има, землетресения, катаклизми нѣмаше да има. Забѣлѣжете, гладнитѣ години, морътъ, всичко това сѫ резултати отъ нарушението на онзи великъ Божественъ законъ на Любовьта, която ражда хармонията. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ, че ние не сме умни хора. Погрѣшката е ваша. Уменъ може да бѫде всѣки, който живѣе по Бога. И всѣки, който наруши Божия законъ, може да оглупѣе. И тьй, първото нѣщо, което трѣбва да почувствува всѣки отъ васъ, като си лѣга вечерь, е да бѫде въ съгласие съ общия пулсъ на живата природа. Има едно ритмическо движение на живота — вдигане и слагане, приливъ и отливъ, съ което движение човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие. Сутринь като станешъ, туй движение ще те подеме нагорѣ-надолу така, както майката люлѣе дѣтето си. Ето защо, всѣка вечерь, всѣки отъ васъ трѣбва да знае, въ съгласие ли е неговиятъ животъ съ това общо разумно движение, което Богъ е вложилъ въ него. И сутринь като стане, трѣбва да почне пакъ сѫщия животъ. Направете опитъ и ще видите, каква голѣма разлика ще има тогава въ живота ви, въ сравнение съ днешния. Мѫчнотиитѣ нѣма да изчезнатъ, но тогава лесно ще разрѣшавате въпроситѣ. Всичкитѣ ви спънки ще бѫдатъ благословение. Тѣ ще ви донесатъ радость и веселие. Тия нѣща сѫ се проповѣдвали отъ хиляди години насамъ, и днесъ пакъ се проповѣдватъ. Единъ великъ проповѣдникъ въ Америка запитва единъ артистъ отъ театъра: „Защо вие, които прѣдставлявате всѣкакви небивалици, карате хората да плачатъ въ театъра, а ние, които проповѣдваме велики Истини, никой не плаче?“ Казва му артистътъ: „Вие проповѣдвате Истината като лъжа, а ние проповѣдваме лъжата като истина“. Така и вие сега проповѣдвате Господа. Казвате: я има Господъ, я нѣма. Ти ще проповѣдвашъ тази Истина смѣло, безъ колебание, ще бѫдешъ вѣренъ на себе си. Ще проповѣдвашъ туй, което си опиталъ; ще проповѣдвашъ туй, което е открито въ душата ти като Истина. Ще проповѣдвашъ като този артистъ. Този артистъ прѣдставлява, запримѣръ, че нѣкой умира. Той прѣживѣза това като истина, и така го прѣдставлява. Този артистъ, който прѣдставлява сцени на умиране, по-скоро умира. Да прѣдставлявашъ, че нѣкой умира, все ще прѣживѣешъ нѣщо отъ неговото състояние. Не е лесна работа това! Нѣкои хора търсятъ лесния пѫть. Въ свѣта лесенъ пѫть нѣма. Казвалъ съмъ и другъ пѫть: ако изберете най-мѫчния пѫть, той е най-лесниятъ пѫть, а най-лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть. Да кажешъ, че лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть, това е едно противорѣчие повидимому. Всички съврѣменни хора страдатъ все отъ лесния пѫть. Азъ ще ви приведа едно малко сравнение. Допуснете, че въ съврѣменнитѣ училища, тъй както сѫ наредени у насъ и на западъ, нѣкой българинъ отива въ странство и безъ да е слѣдвалъ, купува си единъ дипломъ за инжинеръ, или за архитектъ. Не, знания съ пари не се купувать. Човѣкъ трѣбва да работи, за да придобие знания. Не работи ли, получава ли знанието безъ усилие, ще го познаятъ. Ще му дадатъ да построи нѣкоя линия. Първиятъ пѫть, прѣди да се е проявилъ, ще му повѣрватъ, че знае, но слѣдъ като построи една-двѣ линии — никой нѣма да му вѣрва. Ще му кажатъ: ти нищо не знаешъ! Дипломъ имашъ, но дипломътъ не съотвѣтствува на знанието, което имашъ. Другъ нѣкой може да е слѣдвалъ медицина, но слѣдъ като измори нѣколко хиляди души, знаете ли на какво ще замяза неговата медицина? Тя ще мяза на медицината на онзи срѣдновѣковенъ лѣкарь, който лѣкувалъ болнитѣ си по особенъ методъ. Той ги лѣкувалъ, като имъ пущалъ кръвь и отгорѣ имъ давалъ да пиятъ топла вода. Всѣки день, за да изтече лошата имъ кръвь, пущалъ по малко кръвь. Цѣли 20 години наредъ лѣкувалъ само по този начинъ, но нито единъ отъ пациентитѣ си не могълъ да излѣкува. Запитва се най-послѣ самъ: какъ така моето лѣкарство не спаси нито единъ боленъ? Отговаря си: е, нима другитѣ лѣкари ги спасяватъ. Не, туй е залъгване, туй е заблуждение. Ние не лѣкуваме хората съ пущане кръвь. Въ човѣка трѣбва да се внесе нѣщо ново. Храната е, която лѣкува. Храната, свѣтлината, въздухътъ, обмѣната съ добритѣ хора — това ще бѫде лѣкарството ви за въ бѫдеще. Срещнешъ единъ добъръ човѣкъ — той е цѣрь. Добриятъ човѣкъ, святиятъ човѣкъ ще те лѣкува безъ да знаешъ, че се лѣкувашъ при него. Лѣкаритѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Свещеницитѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ най добритѣ хора. Офицеритѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Войницитѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Навсѣкѫдѣ, въ всички съсловия се изискватъ най-добритѣ, най умнитѣ хора. Казвамъ: като туримъ всички тия хора на своето мѣсто, ще имаме редъ и порядъкъ, какъвто свѣтътъ изисква. Най-добри, най-умни, най-благородни хора се искатъ! Добрѣ, но отдѣ ще дойдатъ тия добри хора? — Отъ небето. Та и вие отъ небето дойдохте. И вие ще бѫдете отъ най-добритѣ. Трѣбва да дойдатъ сега други нѣкои и да ви напомнятъ, че сте дошли отъ небето. Вие сте забравили това. На какво мяза вашата работа? Една много красива слугиня, отъ нѣкое село, се пазарила въ града, при една много взискателна господарка. Тя била много угледно момиче. Накичила се единъ день, излиза на пазаря, намира своя възлюбенъ и забравя, че я чакатъ за хлѣбъ, че гювечъ има на фурната. Господарката я чака, но нѣма я още. Иде господарьтъ, чака и той, нѣма я още. Лѣгатъ си вече, но слугинята все я нѣма. Едва слѣдъ полунощь се връща тя. И хората мязатъ на тази слугиня. Нѣкой стане търговецъ, казва: искамъ да се осигуря! Господъ го пратилъ на земята, чака го, а той тьрговецъ сганалъ, за осигуряване мисли. Търговияга не е твоя работа. Тебъ Господъ не те е пратилъ търговецъ да ставашъ. Ти си пратенъ тукъ на земята да служишъ на Бога, волята Му да извършишъ. Търговията е нѣщо послѣдно, нѣщо вмѣтнато въ живота ти. Най-първото нѣщо, като съзнателенъ човѣкъ, трѣбва да служишъ на една велика идея. Тогава Господъ ще живѣе въ тебъ. Ще Му служишъ, ще се вдъхновявашъ и всѣки день ще слушашъ гласа Му. Този гласъ е толкова хубавъ, толкова красивъ толкова благъ, толкова тихъ, че като го възприемешъ и разберешъ, умътъ ти се разширява, просвѣтлява, сърцето ти се облагородява и отъ тебе изчезва оня духъ на униние. Ти се повдигнешъ, казвашъ си: има за какво да се живѣе! Не е ли този Господъ въ тебе, ще дойде смъртьта и ще кажатъ хората: младъ и зеленъ умрѣ! Да, безъ Бога зеленъ умира, а съ Бога вѣчно живѣе. Та сега искамъ всички да сте на закрито. Азъ вѣрвамъ, че тази вечерь ние сме на закрито. Отгорѣ ни има поставена една завѣса. Казватъ: вие сте били на открито. Не, нашиятъ покривъ бѣше отъ стъкло, а отдолу сме на зелената трѣва. Много хубавъ салонъ имаме тука. Ние трѣбва да благодаримъ на Бога, че Той ни е далъ освѣтление безъ пари. За такова освѣтление въ София, за една вечерь, само за два часа, взиматъ 4-5 хиляди лева. И при това, даже и не е такова освѣтление. Ние тукъ, ще благодаримъ на служителитѣ на този салонъ, които сѫ били толкозъ добри, че ни го прѣдлагатъ даромъ. Както виждате, днесъ салонътъ е много добрѣ отопленъ и освѣтленъ, прѣчистенъ е добрѣ. Азъ вѣрвамъ, че вие ще благодарите на тѣзи, които сѫ помислили за васъ. Тъй сѫщо ние трѣбва да благодаримъ на Бога за живота, който ни е далъ. Трѣбва да благодаримъ на Бога за ума, който ни е далъ. Трѣбва да благрдаримъ на Бога за доброто сърце, което ни е далъ. Трѣбва да благодаримъ на Бога и за това, че ни е събралъ тука. Трѣбва да благодаримъ на Бога, че е изпратилъ своитѣ свѣтли духове да ни рѫководятъ въ пѫтя на живота ни. Да благодаримъ, че Той ни окриля съ Своята Любовь, да живѣемъ въ Него, да Го познаваме и да Му служимъ. Сега, коя е основьата мисъль, която трѣбва да носите съ себе си ? — На закрито и на открито. Когато правишъ добро — крий го, а когато правишъ зло — открий го, нека знаятъ всички! Това е законъ. Сегашнитѣ хора, когато правятъ добро, откриватъ го. Обратното трѣбва да бѫде! Когато правишъ добро, скрий го, никой да не го знае — туй е великъ законъ въ свѣта. Нека само Богъ те знае. Когато правишъ зло, нека те знаятъ всички хора, за да се изправишъ. Слѣдователно, лошото въ живота да бѫде открито за хората, а добриятъ животъ да бѫде откритъ за Бога. И тъй, ние седимъ на открито прѣдъ хората. Хората могатъ да кажатъ много лоши работи заради насъ — прави сѫ. На открито да ни ги кажатъ! На закрито пъкъ Богъ ще ни каже много хубави нѣща. Хората ще кажатъ едно, Господъ ще каже друго. Когато хората говорятъ нѣщо лошо за васъ, вие ще кажете: това е на открито! Когато Богъ вѫтрѣ въ васъ ви каже хубавото, великото, ще кажете: това е на закрито! Тази е мисъльта, която искамъ тази вечерь да остане въ ума ви. Понедѣлникъ, 9 ч. с. 21 Августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двѣтѣ свещени положения. Ще ви прочета нѣколко извадки отъ книжката „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи“ отъ Духа на Любовьта — стр. 10. „Вижъ, Господи, защото съмъ въ утѣснение“. — Сега всички вие сте въ утѣснение. Не само вие, но и цѣлиятъ свѣтъ е въ утѣснение. „Скърбитѣ на сърцето ми се умножиха, Веселието ми се обърна на скръбь: Сърцето ми е изнемощѣло въ менъ“. — Това го казва не единъ свѣтски човѣкъ, но единъ много високо духовно повдигнатъ човѣкъ, който разбира Божия законъ. Тъй усѣщалъ той. Сега иде отговорътъ на това нѣщо. „Ако прѣмина всрѣдъ утѣснение; Ти ще ме оживишъ“. И наистина, при туй утѣснение, въ което се намирате, само Господъ може да ви утѣши. Тази идея трѣбва да проникне дълбоко въ душата ви. Ако търсите утѣшение огъ другитѣ, никога не може да го намѣрите. То е заблуждение.. Понеже ние живѣемъ въ Бога, само Богъ ще ни утѣши, само Богъ ще ни оживи. Кога? — Когато Богъ се всели въ насъ. Другъ единъ процесъ се заражда въ свѣта. Азъ ще говоря върху него. „Той, наистина, взе на себе си болеститѣ ни и съ скърбитѣ ни се натовари“. — Защо? — Любовьта го е заставила. За да вземе Господъ нашитѣ скърби, значи, тѣ не сѫ за друго, освѣнъ да познаемъ Любовьта Му. Скърбитѣ и страданията сѫ начини, прѣзъ които се изпитва, доколко единъ човѣкъ е силенъ въ свѣта. Юнацитѣ се познаватъ, доколко сѫ юнаци, по тяжестьта, която дигатъ; учениятъ — чрѣзъ силата на своето знание; силниятъ — чрѣзъ своята сила. Голѣмиятъ юнакъ се познава по тяжестьта, която носи на гърба си. Отъ невидимия свѣтъ, за да изпитатъ единъ човѣкъ, до колко е силенъ, турятъ му скръбь, равносилна на едно кило, двѣ, три . . . 40, 50, 100, 500, 1000 кгр. Колкото повече носи, толкова по-силенъ, е той по-голѣмъ герой; колкото по-малко носи, толкова е по-слабъ. Като се питате сега, защо ви сѫ скърбитѣ, ще знаете, че ви сѫ дадени, за да изпитатъ, доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросътъ. Сега, Богъ се обръща къмъ онѣзи, които сѫ оскърбени въ свѣта и мислятъ, че сѫ изоставени. „О, оскърбени, смутени, неутѣшени“ — къмъ човѣшкитѣ души се обръща. „Ето, азъ ще постеля камънитѣ ти стивиевидни, Ще туря основанияга ти отъ сапфиръ“. — Значи, Той ще тури такива основи на душата. Въ всички тия недоразумѣния пророкътъ или псалмопѣвецътъ изказва слѣдното: „Млъкнете и разумѣйте, че Азъ съмъ Богъ.“ — Значи, човѣкъ, за да разбира работитѣ въ свѣта, трѣбва да мълчи. Когато говори Учительтъ, ученикътъ трѣбва да мълчи. Ако той говори и се разправя, нищо нѣма да разбере. Нѣкой пѫть казваме: защо трѣбва да мълчимъ? — За да научишъ нѣщо, ще мълчишъ въ себе си. Докато ти се смущавашъ и мислишъ, че свѣтътъ не е уреденъ, нищо нѣма да научишъ. Богъ казва: „Азъ съмъ Любовь“. Млъкнете и ще разберете, че Богъ е Любовь. Като млъкнемъ ние, Богъ, Любовьта ще уреди всичкитѣ работи. Затова трѣбва да мълчимъ, защото Богъ е Любовь. Ако Богъ не бѣше Любовь, щѣхме да говоримъ постоянно, но щомъ Богъ е Любовь — ще мълчимъ. „Богъ на всѣко утѣшение“. — Значи, Любовьта е, която утѣшава. Всѣко утѣшение иде само отъ Любовьта. Само онзи, който ни люби, може да ни утѣши. Никой никого не може да утѣши, ако не го обича. „Азъ съмъ съ тебе да те утѣшавамъ“ — Значи, Богъ е всѣкога съ насъ. „Духъ на утѣшение“. — Духътъ е онзи Учитель, Който рѫководи човѣшката душа и я утѣшава. „Азъ съмъ, Който ви утѣшавамъ. За да утѣша всички сѣтующи, Да имъ дамъ музика вмѣсто пепель, Елей на веселие вмѣсто плачъ; Облѣкло на хваление вмѣсто дрехи на униние“. — Значи, човѣкъ трѣбва постоянно да хвали Господа. Туй сѫ облѣклата на човѣка. „Да се не смущава сърцето ви“ — това сѫ думитѣ на Христа. „Ето Азъ съмъ съ васъ“. Кой? — Богъ на Любовьта. ..И днитѣ на сѣтованието ти ще се свършатъ, И ще избърше Богъ всѣка сълза отъ очитѣ имъ“. Кога се унижи нѣкой, тогава ще речешъ: има възвишение. „Скръбьта ви ще се промѣни въ радость“ Казва се по-нататъкъ: „Утѣшавайте, утѣшавайте людетѣ ми. За да научатъ всички, и всички да се утѣшаватъ. И ще го водя и ще въздамъ пакъ утѣшение нему и на оскърбенитѣ му.“ „И ще ви даде другъ утѣшитель да прѣбѫде съ васъ въ вѣки“. — Духътъ на Любовьта. „Който ни утѣшава въ всѣка наша скръбь, За да може и ние да утѣшаваме тѣзи, Които се намиратъ въ всѣка скръбь, Съ което и ние сме утѣшавани отъ Бога“ Разумна и свята обхода — това ще ви бѫде една задача за прѣзъ цѣлата година. Азъ искамъ да изнеса нѣколко мисли тъй ясно, че да ви бѫдатъ понятни, т. е. да ги направя достѫпни за вашия умъ. Има една голѣма мѫчнотия, която срѣщаме въ магериалния свѣтъ, а тя е тази, че духовнитѣ идеи не могатъ да се прѣдставятъ ясно, не могатъ да изпѫкнатъ лесно въ ума. Сега азъ ви питамъ: когато онази млада мома на 20 или 21 годишна възрасть се облѣче много хубаво, за кого се облича? Три положения има: тя се облича или за себе си, или за окрѫжаващитѣ или за своя възлюбленъ. Едно отъ тия три положения е нѣрно. Друго положение има ли? Ако ние живѣемъ въ разумна и свята обхода, за кого ще бѫде това? Или за себе си, или за окрѫжаващитѣ ни, или за Бога. И тритѣ тия положения сѫ важни. Отдѣ трѣбва да започне разумниятъ ученикъ? Когато хващате една кокошка, дѣ я хващате, за краката, или за главата? Нѣкои я хващатъ за краката, други за главата, а трети за опашката. Като влѣзете въ курника, тя е на ваше разположение, и вие я хващате, както ви дойде. Но азъ казвамъ: да хванешъ кокошката за краката, да хванешъ кокошката за главата, или за опашката — това не е разрѣшение на въпроса. Е, какъ трѣбва да да я хванете, я ми кажете? Ще вземешъ малко житце за тази кокошка и ще й кажешъ: кътъ — кътъ. Тя ще излѣзе отъ курника, ще дойде при тебе, и ти ще я помилвашъ малко по гърба — това е правилното разрѣшение на въпроса. И вие сега хващате всѣки въпросъ или за краката, или за главата, или за опашката. До сега хората все така сѫ хващали въпроситѣ: кой за главата, кой за опашката, но туй не е правилното разрѣшение. Питамъ: какви сѫ резултатитѣ отъ вашия сѣмеенъ животъ? Много отъ въпроситѣ тамъ сѫ разрѣшени по сѫщия начинъ: за главата, за краката, за опашката. Вие опитвате тия три метрда. Тѣ, обаче, нѣматъ добри резултати. Какъ ще постѫпите тогава? — Ще вземете крината съ жито, ще извикате кокошката, ще й кажете: кътъ — кътъ. Като излѣзе, ще я потупате малко, и тя ще тръгне подирѣ ви. Тогава вие ще можете да се разговаряте съ тая кокошка. Казвате: това е кокошка, какво ще разговаряме съ нея? Тя живѣе въ курникъ. Може ли тя да мисли тъй, както азъ мисля? Питамъ ви тогава: вие можете ли да мислите тъй, както Господъ мисли? Че вашето положение прѣдъ Бога е такова, каквото е положението на кокошката въ курника. Съ туй знание, съ тия способности, които имате, можете ли да се равните съ знанието, съ туй дълбоко разбиране, което Богъ има. Ще кажете: ама за въ бѫдеще и ние ще се развиемъ. Че и кокошката ще се развие за въ бѫдеще. Когато вие станете ангелъ, тази кококшка ще стане човѣкъ, Все таки, вие не унижавайте кокошката! Не мислете, че кокошката не разбира. Е, каква интуиция има тя! Туришъ й житце, викашъ я, но тя те поглдне и си казва: не ти искамъ житцето, не ти искамъ житцето — и седи надалечъ. Защо? — Тя схваща, че имашъ лоши намѣрения. Интуиция има тази кокошка! Второто положение, което трѣбва да имате въ ума си, е слѣдното. Вие, като сте дошли на този свѣтъ, очакавте да ви посрещнатъ съ плетени вѣнци, съ угощения, като нѣкои царски синове. Това е идеалното положение, то е сѫщото, като да извадишъ кокошката отъ курника, да я погалишъ малко и да я пуснешъ на свобода. Но хората въ свѣта не посрѣщатъ така. Когато пуснатъ онзи голѣмия съврѣмененъ параходъ въ морето, какъ го посрѣща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарадъ него? Мислите ли сѫщо така, че навсѣкѫдѣ по свѣта ще се издаде заповѣдь да утихне морето, никой да не побутне даже съ перце този царски синъ? — Не. Щомъ влѣзе въ морето, всичко ще се подигне срѣщу него. Даже нарочно се издава заповѣдь: всички противъ него! Подигнатъ се бури, вѣтрове, хали. . . . Най-първо, този великанъ, до като стои на пристанището. мисли, че е много силенъ, че никой не може да го разклати. Хиляди килограма тежи, но, като влѣзе въ морето или океана, тия вълни го люлѣятъ налѣво — надѣсно, отдзадъ — отдпрѣдъ, и всички ония хора вѫтрѣ, които имаха упованието си на него, почватъ да се страхуватъ. Но той не се спира да се разправя съ тия вълни, той не се страхува, той ги руши. Една отлѣво го удари, друга отдѣсно, но той си държи своя пѫть. Питамъ сега: ако вие сте въ това море, или този океанъ, и ако срещнете всики тия противодѣйствуващи вълни, какво има да се разправяте съ тѣхъ? Вие ще помните вашата цѣль. Каква е цѣльта ви? — Пристанището на живота. Това е Божията Любовь, къмъ която трѣбва да се стремимь. И този океанъ трѣбва да го минемъ! Тия вълни не сѫ нѣкакво нещастие. Тѣ сѫ овации, съ които ви посрѣщатъ. Ние виждаме доуго-яче работитѣ. Всички вълни се повдигатъ, подскачатъ налѣво, — надѣсно отъ парахода, ей . . . морето се вълнува. То казва: една овация ще ви дадемъ! — поздравлява парахода. Ако тѣзи хора разбираха закона, нѣмаше да се плашатъ. Но понеже не го разбиратъ, плашатъ се. Стегне се умътъ и сърцето имъ, казватъ: този параходъ може да потъне. Питамъ ви: мислите ли, че извънъ Бога, Който така разумно е устроилъ нашето тѣло, Който е вложилъ въ насъ Духа Си, има нѣкоя сила, която може да потопи нашата душа въ океана, да ни лиши отъ живота? — Нѣма такава сила. И никой не може да ни лиши отъ Божията Любовь. Кой е въ състояние да вдигне Любовьта и да я скрие нѣкѫдѣ? — Криятъ се малкитѣ капчици вода. Кой отъ васъ може да скрие голѣмия изворъ? Слѣдователно, въ умоветѣ на нѣкои ученици седи идеята, че благото, което Богъ имъ е далъ, може нѣкой да имъ го вземе. Тѣ мислятъ, че параходътъ, съ който сѫ тръгнали по този пѫть, може да загине нѣкѫдѣ въ морето. Това сѫ възможности, това сѫ вѣроятности, но тѣ сѫ само разсжждения въ живота. Всѣки отъ васъ, който е влѣзълъ въ този пѫть, трѣбва да знае, че нѣма сила въ свѣта, която може да го отдѣли отъ пѫтя, който Богъ му е опрѣдѣлилъ! Така седи въпросътъ положително. Третото положение е мисъльта за слънцето. Когато слънцето изгрѣва, то носи своето благословение. Слънцето извършва два процеса на земята: сухитѣ дървета прави по-сухи, изсушава ги, а онѣзи дървета, които растатъ, уголѣмява и имъ дава по-голѣма сочность и мекота. Кои дървета изсушава слънцето? — Тия, които не искатъ да растатъ, които се отказватъ да работятъ. Има и хора като тия дървета. Тѣ се наричатъ хора съ установени характери. И азъ ги наричамъ установени характери. Тѣ всѣкога сѫ изправени нагорѣ, като празни класове. Такива хора казватъ: правъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Не, отъ такава правота въ свѣта вие трѣбва да се откажете. „Ама азъ не искамъ да се огъвамъ“. Ще се огъвашъ, защото иначе ще бѫдешъ едно сухо дърво. Животътъ се отличава по това, че въ него има огъване. Ще заемешъ хиляди различни положения: и правъ, и кривъ ще бѫдешъ, но трѣбва да си господарь на всѣко положение. Туй, което хората въ свѣта разбиратъ подъ „огъване“, то е — клонътъ да не се отдѣля отъ дървото — това е важното. Всѣка твоя мисъль трѣбва да бѫде свързана съ общия Божественъ животъ. Туй, което азъ мисля, трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божия умъ, съ Божиитѣ мисли, съ Неговитѣ закони. Не само това, което азъ мисля, но и вашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ въ съгласие съ Божиитѣ мисли и закони. Щомъ ние сме въ съгласие съ великия Божи законъ, съ Неговия Духъ, ние ше бѫдемъ клонъ, свързанъ съ Божественото дърво. Въ такъвъ смисълъ, именно, трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ всичко въ Бога. Ще ви запитамъ: кога сте излѣзли отъ небето? Вие не помните, отъ колко хиляди години сте излѣзли отъ небето. Вие даже не помните ония хиляди блага, които сѫ ви дадени оттамъ. Вие сте забравили, когато ангелитѣ сѫ ви изпращали съ вѣнци. То е толкова далечно врѣме, че почти никакво възпоменание нѣмате отъ него. Тържествено ви изпратиха оттамъ. Тогава бѣхте облѣчени великолѣпно: съ красиви дрехи, съ гирлянди и съ свѣтли лица. А сега сте се сгушили, като нѣкоя разбита армия. Нѣкой отъ васъ облѣкълъ офицерски мундиръ, но еполетитѣ му нѣма; шинелътъ му промушенъ оттукъ — оттамъ, и той си казва: какъ стана тази работа? Слѣдъ такова едно разнебитване на армията, военнитѣ казватъ: ще има нова обмундировка. Сега свѣтътъ прѣтърпѣва едно вѫтрѣшно прѣобразование, едно коренно прѣустройване. Богъ прави новъ свѣтъ сега, и ние сме свидѣтели на този свѣтъ. По новъ начинъ Той устройва този свѣтъ — чрѣзъ закона на Любовьта. И всички ние, които се намираме въ този моментъ, помагаме на тази нова зидария. Всѣки отъ васъ може да тури на това ново здание поне по единъ камъкъ отъ Любовь! Единъ день ще кажете: и ние сме турили единъ камъкъ въ туй велико, ново здание. И като туримъ единъ камъкъ, ние вече имаме дѣлъ въ великото, което Богъ приготовлява. Вие ще кажете: да видимъ, дали ще бѫде така. Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, огчасти знаемъ, отчасти разбираме, отчасти чувствуваме. Има нѣкои нѣща мѫчни за разбиране. Запримѣръ, азъ нѣма да се спра да ви разправямъ степенитѣ на Любовьта, но ще ви дамъ обяснение, какво нѣщо е радостьта. Или, ще ви покажа степенитѣ на радостьта. Има една радость въ свѣта, тя е слѣдната. Прѣдставете си, че вие имате да плащате нѣкому 200,000 лева златни, но кредиторътъ ви е такъвъ кожодеръ, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осѫжда. И сѫдията е съгласенъ съ него, осѫжда. ви: ако не изплатите на врѣме дълга си, ще ви затворятъ 20 години въ затворъ. Единъ вашъ приятель ви обѣщава до това врѣме да ви даде паритѣ. Обаче, врѣмето наближава, остава още единъ часъ. Вашиятъ приятель го нѣма. Само една минута остава още. Но законътъ е толкова строгъ, че ако тия пари не дойдатъ на врѣме, вие сте изгубени. Сърцето ви тупа, смутени сте, но въ послѣдния моментъ паритѣ пристигатъ. Какво ще почувствувате? — Една радость, че сте свободни отъ затвора. Туй е едното понятие за радостьта. Вие спечелихте ли нѣщо? Тия пари влѣзоха ли въ джоба ви? — Не. Тѣ отидоха въ чуждъ джобъ. Защо се радвате тогава? — Радвате се, че не сте влѣзли въ затвора, че имате свобода да работите. Второто положение на радостьта. Прѣдставете си, че вие сте пѫтникъ и отъ дългия пѫть сте оголѣли, обосѣли, нѣмате хлѣбъ. Зимно врѣме е: вънъ е виелица, студъ. Вие сте се приютили въ една малка колибка и ви казватъ, че единъ вашъ приятель ще ви донесе топла храница и дрехи. Вие чакате. Първиятъ день минава, нѣма го. Бурята бучи отвънъ. Казватъ ви: скоро ще дойде приятельтъ ви. Още петь минути, още една минута и най-послѣ ви казватъ: ето иде приятельтъ ви съ топлата храница! Той дойде, запали огънь, стопли стаята, даде ви дрехи. Вие се омиете, обличате се и вкусвате отъ топлата чорбица. И въ този случай пакъ имате радость въ душата си. Питамъ ви: спечелихте ли нѣщо? — Спечелихте. Хлѣбецътъ влѣзе въ стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радость и първата мязатъ ли си? При едната радость вие чувствувате, че сте придобили свобода, и единъ товаръ се е смъкналъ отъ гърба ви: усѣщате една лекота въ душата си. Въ второто положение, освѣнъ първата радость, усѣщате, че сте придобили нѣщо, което е влѣзло въ стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радость се отличава по нѣщо отъ първата. Третото положение на радостьта. Вие имате вече свободата: 200,000 лева сѫ платени за васъ, имате и хубави дрешки, и хлѣбецъ, и чорбица, — осигурени сте. Но иде едно трето положение: тамъ, дѣто живѣете, има единъ великъ университетъ, въ който трѣбва да постѫпите. Ако не постѫпите тамъ, изгубвате всичко въ този свѣтъ. Вие давате своето заявление прѣдъ една специална за това комисия и чакате резултата. Чакате день, два . . . послѣдниятъ день иде. Оставатъ още петь минути, една минута само остава, и вие треперите, какъ ще се произнесе комисията за васъ. Тупа ви сърцето! Има опасность и да не ви приематъ. Най-послѣ комисията се произнася, и вие получавате отговоръ, че ви приематъ въ университета. Пакъ имате радость. Питамъ: по какво се отличава тази радость сега? Прѣдъ васъ се отваря единъ широкъ свѣтъ, ще влѣзете вѫтрѣ, ще се обогатите съ знание, съ мждрость и послѣ ще имате кѫдѣ да работите. Нѣкои отъ васъ сега придобивате първата опитность на радостьта. Остава ви още една миута и 200,000 лева ще дойдатъ. Вие очаквате. Сърцето ви тупа. Други отъ васъ сте въ положението на онзи, на когото остава една минута само да дойде хубавата супа и дрехитѣ. Вие пакъ чакате. Трети отъ васъ сге прѣдъ вратата на университетъ, при туй велико училище. Една минута остава още, комисията да разрѣши, ще влѣзете ли вѫтрѣ, или не. Азъ ви казвамъ, че тази комисия е много справедлива. Тя нѣма да ви лиши отъ благата, които ви се падатъ. И вашиятъ приятель, кайто ви е обѣщалъ дрехитѣ и топлата храна, ще дойде на врѣме, нѣма да закъснѣе. И онзи, който ви е обѣщалъ паритѣ, и той ще дойде. Азъ ви говоря за нѣщата тъй, както ставатъ. Ако приятелитѣ ви въ свѣта сѫ толкова точни, то оня отъ другия свѣтъ, или БѣлитѢ Братя, за които ние говоримъ, сѫ още по-постоянни, още по-точни. Ако вие искате да си съставите понятие за Бѣлитѣ Братя, всѣкога трѣбва да изпѫкне въ вашия умъ образа на Христа. Христосъ, обаче ни е показалъ само едната страна на своя образъ. Ние виждаме Христа въ унижението, въ носенето скръбь и страдание, въ изкуплението на човѣчеството. Ние не сме видѣли Христа въ Неговата любовь. Ние не сме видѣли още Господа въ Неговата Любовь. Въ какво седи тази любовь? Първото положение, съ което можемъ да познаемъ Бога е слѣдното: — ще ви приведа двѣ свещени положения. Искамъ вашитѣ сърца да сѫ готови да чуете тия свещени нѣща. Това, което ще кажа, е свещено за менъ. По-свещени работи на земята отъ тия нѣма да намѣрите. Едното свещено положение е: да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе въ насъ! Нѣма по-свещена идея отъ тази — да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе у насъ. И когато Богъ дойде въ насъ, Той ще произведе това разширение, това освобождение въ нашата душа, което чакаме. Богъ е, Който ще ни освободи. Само когато Богъ дойде да живѣе въ нашата душа, ще дойде и тази свобода. Нѣма другъ изходенъ пѫть. Само така ще познаемъ Божията Любовь. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Богъ дойде да живѣе въ васъ, вие ще усѣтите пълнота въ себе си, ще бѫдете примирени съ небето. Вие ще бѫдете толкова горещи, че всичкитѣ скърби и страдания на земята ще се стопяватъ въ васъ. Вие ще бѫдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичкитѣ дългове на свѣта. Вие ще бѫдете толкова силни, че ще можете да дигнете цѣлата земя на рѫцѣтѣ си. Това ще бѫде само тогава, когато Богъ дойде да живѣе въ васъ. Това не е само тъй символически, но е фактъ. Вие ще чувствувате такъвъ миръ, такава радость, такова веселие, каквото никога не сте чувствували. Да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе въ васъ — то е първото свещено положение. Но туй положение отъ страна на Бога е само на половина. Богъ ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за менъ е свято, е слѣдното: ние да влѣземъ да живѣемъ въ Бога. За сега ние сме още отвънъ. Ще кажете: защо е така? Христосъ казва: „Отецъ живѣе въ менъ, и азъ живѣя въ Отца“. Това сѫ двѣ положения, коренно различни помежду си. И тъй: Отецъ живѣе въ менъ — първото положение. То е силата, която азъ имамъ, а тази сила е отъ Бога. Азъ живѣя въ Отца си — това е второто положение. Като влѣземъ да живѣемъ въ Бога, тогава ще се изпълнимъ съ Божията Любовь. Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение — да живѣете въ Бога. Тогава вие ще се изпълните съ Неговата Мѫдрость, съ Неговото знание, съ Неговата сила и съ пълнотата Му, Имаге ли тия двѣ положения, т. е. живѣе ли Богъ чрѣзъ Духа си въ васъ, и живѣете ли вие въ Бога, между Бога и човѣшката душа вече настава единство. Павелъ казва: „Нѣма сила въ свѣта, която може да ни отдѣли отъ Любовьта на Бога, отъ Любовьта Христова“. А това е цѣльта — да се образува тази връзка. Азъ нѣмамь врѣме да ви обяснявамъ, какво нѣщо е тази връзка. Днесъ ще размишлявате върху тѣзи двѣ идеи: първото положение — да живѣе Богъ въ васъ — да придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение — да живѣете вие въ Бога — само тогава ще придобиете онази вѫтрѣшна интуиция, чрѣзъ която ще разбирате сѫщината на нѣщата. Защо сега не се познавате? Вие не сте възприели, не сте научили тѣзи закони. Ще се опитате най-първо да живѣете въ Бога. Вие сега започвате да опитвате тази Любовь. Правили ли сте опитъ да живѣете въ Бога? Правили сте, но не зная, до колко опитътъ ви е излѣзълъ сполучливъ. Въ всѣка работа има само единъ сполучливъ моментъ, при който изпълнението й бива съвършено. Когато живѣемъ въ Бога, всичкитѣ ни работи на земята, въ каквото положение и да сме, ще бѫдатъ съвършени. Тогава вие нѣма да бѫдете въ нужда. Ако тръгнете на пѫть, азъ нѣма да ви дамъ цѣлъ самунъ, но ще ви дамъ едно малко парченце хлѣбецъ, не повече оть 100 грама. Този хлѣбъ ще има това свойство, че и цѣла година да пѫтувате, все 100 грама ще си носите, все ще имате хлѣбъ. Хлѣбътъ ви нѣма да се намали. Ако ви дамъ една круша, прѣзъ цѣлата година ще ядете тази круша, и все цѣла ще бѫде. Постояно ще ядете отъ нея, безъ да можете да я изядете. Ако пъкъ ви дамъ една златна монета, по този законъ тя все ще си остане цѣла. Ще я давате навсѣкѫдѣ, но въ джоба ви все ще има една монета. Цѣлиятъ свѣтъ ще пропѫтувате съ нея, и тя пакъ ще остане въ джоба ви. Какъ ще си обясните юзи законъ? Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава, до безкрайность. Това е красивото въ живота! И когато ние приемаме този Божественъ животъ въ насъ по този начинъ именно, — Богъ да живѣе въ насъ, и ние въ Бога, — този нашъ малъкъ животъ ще бѫде сила. Малкитѣ нѣща, това сѫ силнитѣ нѣща. Вие не очаквайте голѣми радости. Малкитѣ радости; това сѫ силнитѣ положения въ свѣта. Да знаешъ да се радвашъ на малкитѣ блага, както малкитѣ дѣца, туй е истинската радость. Нѣкои учени мислятъ върху нѣкой въпросъ цѣли 20 години и нищо не успѣватъ. Най-послѣ, една малка идея проблесне въ ума имъ, и тѣ се зарадватъ. Тази малка идея разрѣшава въпроса. И тъй имайте прѣдъ видъ тѣзи свещени идеи. Като живѣете по този начинъ, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вѫтрѣшна връзка на Любовьта. Безъ нея вие нѣма да се разбирате. Вие ще имате за менъ едно понятие, ще кажете: Учигельть прави, каквото иска. И азъ за васъ ще кажа: тия мои ученици си правятъ, каквото искатъ. Не е така, азъ не правя, каквото си искамь. Азъ започвамъ съ първото положение. Азъ правя това, което Богъ изисква. Като стана сутринь, казвамъ: Господи какво искашъ да направя сега? Кѫдѣто ме прати Господъ, тамъ отивамъ. Азъ съмъ готовъ да направя всичко, което ми каже Господъ. Вие трѣбва да знаете и второто положение, че и Господъ прави за менъ всичко, което азъ искамъ. Защо? — Понеже и азъ живѣя въ Него. Нѣма нищо, което азъ да поискамъ, и Богъ да го не направи. Когато Богъ обърне лицето си къмъ мене, Той мисли, какво да направи за мене. Слѣдователно, Той и азъ сме въ съгласие. Азъ мисля за Него, питамъ Го: какво да направя Господи? Той ми каже да поправя нѣкои малки работи — да посѣтя нѣкого, направямъ го веднага. Ето азъ съмъ ви събралъ тукъ. За кого? — За Господа. Господъ е казалъ да се събератъ тия ученици. И ето, азъ ви събирамъ, разправямъ ви това, което Богъ ми казва. Той ми казва: „Това ще имъ разправишъ! Вие казвате: тъй си помислилъ Учительтъ, да ни говори това-онова. Не, азъ не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господъ ми каже. Вие казвате: е какво ще каже Господъ утрѣ? — То е въ менъ, и каквото ми каже Господъ, ще ви го кажа и азъ. Вие ще възразите: наистина, дали е така? Това, дали вие ще вѣрвате, или не, то е другъ въпросъ. Може да мислите, както искате, за менъ това е единъ фактъ, абсолютно вѣренъ. Азъ ви казвамъ, че ако Господъ живѣеше въ васъ, щѣше да бѫде нѣщо красиво, нѣщо величествено. Какво ще каже Господъ сега на васъ? Ако Господъ живѣе въ насъ и ни говори всѣка сутринь, какво трѣбва да направимъ за Него? Ще дадемъ 200,000 лева които сме обѣщали на онзи, когото ще затворятъ. Ще занесемъ дрешкитѣ и топлата чорбица, която сме обѣщали на онзи, който зъзне на студа и ни чака! Ако Господъ живѣе въ насъ и го слушаме, ще рѣшимъ да приемемъ този, който трепери предъ вратата на училището и очаква да влѣзе тамъ, да се учи. Тази комисия сме ние. Тази комисия е все отъ хора съставена, а не отъ ангели. Тази комисия трѣбва да рѣши да пусне въ училището всѣки, който иска да се учи, за да може да работи, да се зарадва. Вчера дойде при менъ единъ младъ братъ, трепери горкиятъ и ми казва: „Учителю, до сега не съмъ билъ въ школата, не съмъ слѣдвалъ това учение, но отъ Васъ зависи всчко Ако ме приемете въ школата, моята душа ще се повдигне“. По човѣшки, по вашему, вие ще кажете: този братъ не е посѣщавалъ школата, да не се приеме! Казвамъ му азъ: чакай да видя, какво ще каже Господъ. Какъ мислите, какво ще каже Господъ? — Щомъ Господъ го праща при менъ, Той го е приелъ вече. Казвамъ му: не бой се, Господъ те е приелъ! Ти като обичашъ Господъ, дай му възможность да живѣе въ тебе! В тази външна работа, да влѣзешъ въ школата, е уредена вече. Не бой се! Ти ще слушашъ Бога, защото, който влиза въ училището, трѣбва да слуша. Като влѣзе учительтъ въ класъ, нали трѣбва да го слушашъ? Ако нѣмашъ туй разположение на ума да слушашъ, не ще може да разбирашъ и да възприемашъ тѣзи велики работи, тѣзи велики задачи, които се прѣподаватъ. Тѣ сѫ толкова тънки и деликатни! Въ туй училище се изисква единъ свѣтълъ умъ и разположение на духа, за да се разбератъ нѣщата, да стане нашата душа благородна. По нѣкой пѫть въ обходата си ние не сме толкова деликатни, по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Нѣкой пѫть искаме да кажемъ нѣщо хубаво, но езикътъ ни не е тъй мекичъкъ, не може да се огъва, та току вижъ, кажешъ нѣкои думи, за които послѣ се разкайвашъ. Казвашъ си: не трѣбваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа и т. н. Значи, като се всели Господъ въ насъ, ние ще придобиемъ такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, въ които Господъ живѣе. Чували ли сте, колко е мекичъкъ гласа на единъ такъвъ човѣкъ? Нѣщо особено има въ Божественото, въ Любовьта. Та прѣзъ тази година вие ще живѣете въ Бога, и Той въ васъ Вие сте живѣли въ Бога тъй, както дѣтето е живѣло въ утробата на майка си. Вие сте живѣли въ Бога тъй, както скѫпоцѣннитѣ камъни сѫ живѣли съ хиляди години заровени въ нѣдрата на земята. Несъзнателенъ животъ е билъ тогава. И въ този културенъ вѣкъ ги изкопаватъ отъ земята, за да ги турятъ на пръстена на нѣкоя млада невѣста, или на нѣкоя царска корона. Мислите ли, че този камъкъ, когато е билъ заровенъ въ дъното на земята, не е усѣщалъ скръбь? — Усѣщалъ е. Но мислите ли, че и сега, когато е туренъ на царската корона, или на нѣкой пръстенъ, не усѣща радость? — Усѣща. Въ този скѫпоцѣненъ камъкъ е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излѣзе отъ земята, тя се радва, че е излѣзла на бѣлия свѣтъ. Радва се, че е на пръстена, или на царската корона. Така и ние казваме за васъ: ангелитѣ влизатъ въ тази гѫста материя и ви изкопаватъ. Това наричамъ азъ „пробуждане на съзнанието“. И вие сте били затрупани тъй, както скѫпоцѣннитѣ камъни. Тия, у коиго съзнанието се е пробудило, ангелитѣ ги намиратъ тъй, както днесъ намиратъ заровенитѣ скѫпоцѣнни камъни, и ги изкопаватъ. Какво значи „прбуждане на съзнанието“? — Да се пробуди сьзнанието, значи да почувствувате Божествената Любовь. Турятъ ви на пръстена на нѣкой духъ. Той ви поглади, и вие почувствувате неговата любовь; сърцето ви затупа. Значи, почувствували сте любовьта му, почувствували сте Бога. Сега, прѣзъ цѣлия день желая да останатъ двѣ важни нѣща въ ума ви. Ще размишлявате върху слѣднитѣ положения: Богъ да живѣе въ васъ, и вие да живѣете въ Бога. Само по този начинъ ние ще разрѣшимъ великитѣ задачи, които ни прѣдстоятъ: да станемъ зидари, да служимъ на Бога, да вземемъ участие въ съграждането на този разуменъ животъ, който Богъ сега строи! Азъ ви кзвамъ, че Господъ въ мене, ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!“ Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думитѣ ми въ всѣко отношение. Въ тѣхъ нѣма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и срѣдства, и здраве, и знание — Всичко ще имате, но не се стремете да задържате физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трѣбва да се съблѣчете отъ тѣхъ. Ново се гради сега у човѣка. Да съградимъ новия животъ, да почувствуваме, че ние сме братя — това е, което трѣбва да желае всѣка душа. Братя ще бѫдемъ, само когато Духътъ на Бога живѣе въ насъ. Този Духъ ще ни разкрие великата тайна на живота. По-велика тайна отъ тази нѣма. Ами какво щѣше да бѫде вашето положение, ако ви се отворѣха очитѣ и видите и другитѣ ваши братя, които присѫтствуватъ тукъ? Какво ще стане съ васъ тогава? — Всички ще излѣзете изъ кожата си навънъ. Вие сте чудни, когато запитвате, защо ще излѣзете отъ кожата си навънъ. Ами когато дойде майка ти, която си очаквалъ съ нетърпѣние цѣли 20 години, ще седишъ ли въ кѫщи, докато пристигне тя? — Не, ще излѣзешъ вънъ да посрещнешъ майка си. Нѣма да я чакашъ въ кѫщи. Такова е и състоянието на човѣшката душа, когато очаква да види тия свои братя. Ще излѣземь отъ тѣлата си! Ще останатъ само слугитѣ ни и, като дойдатъ нашитѣ братя, ще ни намѣрятъ полегнали, ще кажатъ: тия хора сѫ измрѣли. Тъй ще бѫде! И Павелъ казва: Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ. Но има и друго нѣщо: кѫщитѣ ни тогава ще бѫдатъ много лекичко направени, като колибки, та лесно ще ги събираме въ едно малко денкче, което нѣма да тежи повече отъ единъ грамъ. И ние, и колибката ни ще идемъ да посрещнемъ майка си. И тъй, ще се въорѫжите съ вѣра, съ новата вѣра, която излиза изъ дълбокотс съзнание, че Богъ живѣе съ насъ. За тази вѣра Христосъ казва: „Ако имате вѣра, голѣма колкото синапово зърно“ . . . Това е вѣрата, която Богъ разработва. Христовитѣ ученици разбираха много добрѣ закона. Тѣ казваха: „Господи придай ми вѣра!“ Христосъ имъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдатъ въ васъ, и вие прѣбѫдвате въ менъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ.“ Туй е законътъ на вѣрата. Всѣки единъ отъ васъ, който иска вѣра, Богъ трѣбва да се всели чрѣзъ Духа си да живѣе въ него, и той да живѣе въ Бога. Само тогава ще имате тази вѣра, която прѣмѣства планини и гори — вѣра, чрѣзъ която всичко може да стане. Не е мѫчно да се достигне тази вѣра. Нѣкои хора искатъ чудеса. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво прави вѣрата. Въ София имаше една болна сестра. Единъ день тази сестра отива на Витоша, но се връща отъ тамъ болна. Сираче е тя, сама въ кѫщи. Цѣла година боледува. Пращамъ сестри, да я нагледватъ, казвамъ имъ: идете при нея, подкрѣпете я. Тѣ чакатъ, Учительтъ да отиде при нея, да я дигне веднага, но той не отива, особенъ Учитель е той. Пращамъ една сестра, пращамъ друга сестра, да я видятъ, да я понасърчатъ, но тази сестра става все по-злѣ. Работата се влошава. Нѣкои й казватъ: нали вашиятъ учитель всичко може, защо не те дигне тогава? Най-послѣ, тя иска да влѣзе въ болницата, понеже здравословнитѣ условия въ кѫщи не били благоприятни за нея, трѣбвало й млѣчице, по-силна храна изобщо. Казвамъ: ако тя влѣзе въ болницата, повече нѣма да излѣзе, и въпросътъ не е рѣшенъ. Иде една сестра, казва ми: тая сестра нѣма да я бѫде, не може да стане отъ леглото си. Казвамъ й: ще кажете на тази сестра да дойде при мене! — Учителю, защо си тъй жестокъ? Ти трѣбва да отидешъ и да я насърчишъ, да кажешъ, че я обичашъ. Казвамъ: тая сестричка ще дойде при мене! Какъ ще дойде? — Ще пълзи, и ще дойде. Единъ день тя дойде. Казвамъ й тъй: слушай, Господъ ти е далъ едно малко изпитание. — Ама учителю, краката ми . . . Гледамъ, зжбитѣ й сѫ здрави, казвамъ: нищо, ще се оправи тази работа. Тя очаква да туря рѫцѣтѣ си отгорѣ й, пъкъ азъ ги турихъ отдавна . . . Тя казва: не мога да ходя, слаба съмъ. Казвамъ й: въ една седмица отгорѣ ти ще можешъ да ходишъ до Борисовата градина. Нѣма да викашъ сестри да те водятъ. И съ файтонъ нѣма да ходишъ, ще пъплишъ, ако не можешъ да ходишъ на два крака, но сама ще отидешъ. Тя ме гледа. Казвамъ й: ще ме слушашъ, моята дума е свещена. И наистина, слѣдъ една седмица тя бѣше на Борисовата градина. На втората седмица й казахъ: ще идешъ „на изгрѣвъ“ и ще почнешъ да работишъ тамъ, ще копаешъ. Най-послѣ ще идешъ и на Витоша. Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тукъ между насъ. Казвамъ на тия сестри: човѣкъ не се утѣшава тъй, както вие мислите. Азъ казвамъ на болната сестра: Господъ въ менъ ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влѣзе да живѣе въ тебъ и ще те повдигне, но и ти трѣбва да научишъ урока си — да имашъ вѫтрѣшна вѣра. Азъ й казахъ да дойде при менъ, защото Господъ ми каза това, Това значи, че тя трѣбва да дойде при Вѣрата на душата, при Господа. Нѣкой пѫть вие трѣбва да отидете при Господа, при Вѣрата на душата. Азъ ви давамъ този примѣръ, но той не се отнася само за тази сестра, за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората — до „Изгрѣвъ“; третата — до Витоша, а четвъртата ще бѫдете вече здрави, навсѣкѫдѣ ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълнимъ волята Му. Най-доброто, най-хубавото нѣщо, което можемъ да направимъ е: — да изпълнимъ Волята Божия. И за насъ нѣма по-свещено нѣщо, нѣма по-свещена идея отъ тази, да изпълнимъ Волята Божия, да изкажемъ нашата благодарность, нашата признателность, че Богъ къмъ насъ е билъ толкова благъ и че отъ хиляди години Той се е грижилъ и грижи за насъ. И днесъ Богъ е толкова благъ къмъ насъ, че ни е събралъ тукъ, че е накаралъ слънцето да грѣе за насъ, че ни е далъ онѣзи самунчета тамъ наредени въ кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т н. Пъкъ както виждамъ, и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пѣемъ на Господа, ще кажемъ: „Господи, много Ти благодаримъ за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служимъ, Господи, ще изпъпнимъ Твоята Воля!“ И тогава Господъ ще каже на своитѣ слуги — ангелчета: „Я разведете тия мои ученици изъ хубавата градина, която съмъ напрвилъ заради тѣхъ!“ И тѣ ще изпълнятъ своя цѣлъ въ тази работа. Всѣки ангелъ ще почне да ви разхожда, кѫдѣто искате, но грѣбва Богъ да влѣзе да живѣе въ васъ, съзнателно да чувствувате това. Всѣка сутринь, като станете, трѣбва да кажете: Господи, какво мога да направя днесъ заради Тебъ? Прѣзъ цѣлия день ще мислишъ, какво можешъ да направишъ за Господа. Само така ще бѫдете свободни. Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога! И Любовьта да бѫде една силна връзка помежду ни — не само между насъ, но межу всички на земята; не само между всички на земята, но и между всички на небето. И всички, които живѣятъ на земята, и на небето, да бѫдатъ всички едно. — Аминъ. Тъй да бѫде! Сега, ще дадете просторъ на вашия умъ. Главата ви да се освободи отъ всички спънки и ограничения на ума. Ще дадете просторъ на вашето сърце. Сърцето ви трѣбва да обича нѣщо, да върши волята Божия. Както сърцето постоянно тупа и изпраща кръвь по цѣлото тѣло, — а кръвьта е символъ на живота, така и Божественсто сърце трѣбьа да изпраща новия животъ навсѣкѫдѣ. Туй сърце може да бѫде движено само чрѣзъ Божия Духъ. Кръвьта ще бѫде Духътъ и чрѣзъ всѣко пулсиране на това сърце Той ще изпраща животъ къмъ ума ни, къмъ душата ни, къмъ сърцето ни — навсѣкѫдѣ, и ние ще бѫдемъ живи, Второто положсние е, че онова живо огнище, на което всички нѣща се ковятъ, се приготовлява. Всичко трѣбва да бѫде свещено! Това да бѫде живиятъ огънь, който постоянно трѣбва да гори въ душата ни. И тъй, свѣтлина въ ума ни, животъ въ сърцето ни и любовь въ душата ни! Това е мѣстото, дѣто Богъ живѣе. Богъ се проявява въ ума ни като свѣтлина, въ сърцето ни като животъ, а въ душата ни като Любовь. Туй е великото! Ако ние не можемъ да разберемъ свѣтлината, която се разкрива въ живота ни — а то е физическата страна на работата, не можемъ да разберемъ и живота. Ако не разберемъ живота, не можемъ да разберемъ и Любовьта. Процесътъ е вѣренъ. Ако разберемъ свѣтлината, и тази свѣтлина внесе всичко хубаво въ душата ни, ние ще разберемъ този животъ. Този животъ ще разшири вашето сърце. Щомъ разбираме живота, ще разберемъ Любовьта, която живѣе въ душата ни. Живѣемъ ли въ Бога, тогава цѣлиятъ свѣтъ ще се отвори прѣдъ насъ, като единъ цвѣтъ, и ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ смисълъ на нашата душа. Ние ще разберемъ Бога като свѣтлина, тъй както ангелитѣ го разбиратъ. Ще разберемъ Бога като жиВотъ; ще го разберемъ и като Любовь. Разберемъ ли тия нѣша, ние ще имаме една основа, отъ която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мѣрка, съ която ще можемъ да разрѣшаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелитѣ, и ще се радваме. Тогава и ние ще бѫдемъ ангели. Ангелъ значи служитель. Всинца вие ще бѫдете служители. Сега нѣмате крилѣ, но единъ день тѣ ще ви израснатъ. Щомъ свѣлината влѣзе въ ума ви, животътъ въ съцето ви и Любовьта въ душитѣ ви, вие ще бѫдете ангели. Това сѫ качествата на единъ ангелъ. Така се проявява Богъ. И тъй, като ви питатъ, какви сте, ще кажете: ние сме носители на свѣтлината; ние сме носители на живота; ние сме носители на Любовота. Защо? Защото Богъ живѣе въ насъ, и ние живѣемъ въ Бога. Това е разрѣшението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече свѣтлината има смисълъ, и животътъ има смисълъ, и Любовьта може да се прояви, И азъ вѣрвамъ въ това, тъй ми каза Гссподъ сега. Като казвамъ „тъй ми каза Господъ", азъ чувствувамъ една малка скръбь. Въ думата „казва“ има нѣщо, което спира, думата не е силна. Буквата „з“ дразни езика. Ако знаехте езика на ангелитѣ, бихъ ви казалъ Вехади. Вехади — това е свойство на Духа. Тази дума произтича отъ дълбочината на душата, отвѫтрѣ произлиза тя. Съзнанието трѣбва да се пробуди. Какъ? Ще имате вѣра. При думата „казва“, буквата „з“ показва, че искашъ нѣщо, но вѫтрѣ се спъвашъ, а при вехади, виждате, какъ се отваря духа ви. За въ бѫдеще и вие ще знете този законъ. Като станете духовни хора. това „з“ ще се смекчи. Българскиятъ езикъ ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато нѣкой инструментъ не върви, то е защото не е нагласенъ. Нали и той така шуми, не издава приятенъ звукъ, но като се образуватъ бързитѣ течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на нѣкоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво. И тъй, Любовьта е най-силната връзка, която ние можемъ да направимъ въ този свѣтъ. И като направимъ този вѫзелъ, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която сѫществува между Бога и насъ. Винаги да сме съединени съ Бога — това е смисълътъ на нашия животъ. Ще изучавате този законъ! Той е една разумна сила, която трѣбва да прилагате въ живота си. Духътъ Божий отвѫтрѣ ще ви научи, какво трѣбва да правите. И вие сами ще се учите отъ своята опитность. Ние ще ви учимъ, Господъ ще ви учи, и вие сами ще се учите. Трима души като се събератъ да ви учатъ, ще научите туй, което е най-сѫщественото за живота. Сега азъ ви поздравлявамъ съ радостьта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявамъ ви съ радостьта на онзи, който очаква дрехитѣ и топлата чорбица; поздравлявамъ ви съ радостьта на онзи, който очаква да го приематъ въ училището. Господъ да бѫде съ васъ, и вие да бхдете съ Господа! 6 ч. сл об.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Понеделник. 21 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Няма Истина, като Божията Истина, само Божията Истина е Истина. 3. Да вѫзсияе лицето на Господа Бога Нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа — проявената Божия Любов, Начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си, Светлина, която показва Пѫтя, Пѫтя за Едната Проявена Любов, която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бѫдем като Бога. Да бѫдем като Любовта Му. Да бѫдем без страх и без тѫмнина. Да бѫдем с обич и светлина, Светлина, която носи новия ден на живота. Ден на вечната Божия радост. Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който слѫнцето никога не залязва. Ден, който обгрѫща и запѫлня всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа — времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух, и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина. Духѫт и Истината е нашия девиз. Ние сме проявената Истина — плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бѫде Нему сега и вѫв всичките векове, които сѫ били, и които ще бѫдат и които сѫ. Амин. 4. МОЛИТВА НА ДУХА. Господи, Боже наш, да дойде Твоя благ Дух и да обгѫрне нашия дух в своите обятия. Да изпѫлни сѫрцето ни с необятната Любов, която изявява Твоето присѫтствие на всѫде. Да укрепи рѫцете ни вѫв всяка правда, нозете ни вѫв всяка добрина. Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето име в нашите души. Укрепи ни, вѫздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето царство с всяко веселие за изявената любов кѫм нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти Си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за Силата ни, крепост за духовете ни, пѫлнота за сѫрцата ни. Ти си венец и слава в живота ни! * Като четете тази молитва, ще бѫдете много внимателни, не бѫрзайте, да дойде ума ви на мястото си; вие започвате без сѫрце. Сѫберете умовете и сѫрцата си на мястото си. Сѫсредоточете ума и сѫрцето си кѫм Бога и да произнесем тази молитва. (Прочетохме пѫрви пѫт „Молитвата на Духа“, като коленичихме с десния крак на земята и десната рѫка дигната нагоре). Ще мислим вѫрху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни. (Прочетохме още един пѫт молитвата в сѫщото положение, но с лявата рѫка дигната нагоре). Не бѫрзайте само. 5. Благославяй, душе моя, Господа. (Изпя се няколко пѫти с различни движения на рѫцете). Аз ви поздравлявам, братя, с новия ден на Любовта! Аз ви поздравлявам, сестри, с новия ден на Любовта! Ще започнем сега едни малки упражнения. Новия Божествен ден изисква от нас диамантена воля. Забележете си това! Когато срещнете някоя мѫчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена, и пред тази воля всяка мѫчнотия трябва да отстѫпи.“ Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това сѫ воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, сѫздават всички спорове и недоразумения в света, а царството Божие започва с диамантена воля, на която цветѫт е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бѫдат украсени с белия цвят, т. е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бѫдат бяли, лицето на вашата душа да бѫде бяло. (Запишете си времето, колко е часа сега? — 6 ч. без 20 м. Слѫнцето изгря). Аз пак ще ви попитам: знаете ли сега защо ви гледам? Прочетете моята мисѫл сега! Хайде да видим колко сте ясновидци! Сега в ума ми има само две мисли, дали може да ги прочетете или не? (Една от сестрите се обажда: Питате ни дали имаме диамантена воля, и цвета на душите ни бял ли е?) Да, така е, като ви гледам, казвам си: Волята ви диамантена ли е, и цвета на душите ви бял ли е? Сестрите вече успяват в туй схващане. Точно прочетоха. Тогава, братя, утре ще ви изненадам и вас, гответе се за вашият опит. Сестрите прочетоха, да видим вие дали ще прочетете. Ние вече няма да ходим с пипане, мина вече пипането, с виждане ще ходим! Всичките религии на старата култура все с пипане ходят, ние с виждане ще ходим. До сега всички все сте искали да виждате, сега вече ще виждате, ще започнете да виждате. И като почнете да виждате, не пипайте нещата, които виждате, защото всяко пипане е едно сѫмнение, че виждаш. Туй, което виждаш, не го пипай! Светлината, която виждате, може ли да я пипнете? Туй, което не се пипа, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. Туй, което се вижда, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. И тѫй, вие виждате реалното, вечното, а пипате временното и преходното. А сега, тѫй, както вие се наблюдавате, пипате се един друг, живеете вѫв временното и преходното. Мисля, че слѫнцето почна да изгрява. Виждате ли го? — „Почна да изгрява“. Ще ви дам един опит да познавате дали е изгряло, или не. Обѫрнете гѫрба си кѫм слѫнцето преди то да е изгряло, и, ако усетите една малка топлинка, изгряло е. На хоризонта е вече изгряло, аз тѫй го усещам на гѫрба си. Моят гѫрб познава по-добре, изгряло ли е, или не. 6. Гимнастически упражнения. Най-напред ще направим старите упражнения, като броим всички заедно ритмично до шест. Запитват: Старите упражнения ще се правят ли през цялата година? — Да, от време на време. Сега, да направим новите упражнения.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4 ½ ч. сл. обед. Много плод принася. Нека да произнесем нашата формула: Няма Мѫдрост, като Божията Мѫдрост, само Божията Мѫдрост е Мѫдрост! Ще прочета няколко стиха от 12 гл. от Евангелието на Иоана, до 37 стих. Ще взема 24 стих: „Истина, истина ви казвам: ако житното зѫрно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Смѫрта е двояка, има смѫрт за злото, има смѫрт и за доброто. Когато грешника престане да греши, той умира за греха — смѫрт е това. И когато праведния престане да прави добро, и той умира за правдата. Тѫй щото, когато кажем, че човек трябва да умре, трябва да се попитаме: от каква смѫрт трябва да умре, за греха или за добродетелта? И Христос казва, че житното зѫрно трябва да падне, значи да умре, за греха трябва да умре. Законѫт е такѫв. Казва Христос: „Ще последва закона на размножението“. Сега, житното зѫрно, това сте вие, трябва да умрете! По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре. Христос е казал: „Ако житното зѫрно не падне на земята, и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася“. Човек, значи, е като житното зѫрно. Ако не падне и не умре... няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е“. От коя смѫрт трябва да умрем, то е вѫпрос. Сега, думата умиране значи ограничаване. Смѫрта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение. Ако умреш за правдата, за правдата се налага най голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия и в другия случай. Сега, ще се мре не само по един пѫт на ден, а по много пѫти на ден ще умирате, ще ставате и ще вѫзкрѫсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико вѫодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, любовта си кѫм Бога, и си готов да направиш най-голямото престѫпление. Не се мине и половин час, пак измениш настроението си. Всеки ден крѫстосваме правия пѫт, по крива линия вѫрвим. Именно сега, вие, като ученици, трябва да разберете, как стават тия неща. Не мислете, че като влезете в окултната школа, ще се подобри положението ви. Не, в пѫрво време ще се влоши, а после ще се подобри. И, ако вашето положение в пѫрво време не се влоши, вие не сте на правия пѫт, няма да бѫдете ученици. Ако ви вѫрви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия пѫт сте. Такѫв е законѫт. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болния почне да се лекува, неговото положение пѫрво се влошава, претѫрпява една ужасна криза, и после дохожда едно подобрение; след това, наново втора криза — пак подобрение, пак криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и, като дойде последната криза, болеста ще се вѫрне назад, по обратен пѫт. Та, сега и вие, като влезете в школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „От как влязох в тази школа, станах по-лош“. Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има, следователно, трябва да се мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И, ако някой пѫт вие не виждате туй подобрение на живота, не го сѫзнавате, туй се дѫлжи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тѫй че по-малките погрешки стават по-голями. После, с умирането на това житно зѫрно, вѫв вас ще се развие една чрезмерна чувствителност. И онези от вас, които влезат като ученици, трябва най-пѫрво да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен, страда повече. С голямите страдания се добива повече опитност и знания. Мнозина от учениците не искат да имат страдания. На едно място в Откровението се пише: Иоане, Сине Человечески, знаеш ли от кѫде дойдоха тези хора с белите дрехи? Те дойдоха от голямата скрѫб, че избеляха дрехите им. Те минаха през огѫня. Сега, някои от вас, като ученици, искате да минете през този свят, да ви посрещнат с палми, с цветя, да нямате абсолютно никакви страдания. Туй е невѫзможно! При сегашните условия е невѫзможно. Следователно, на всекиго едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага, ще ги минем еднакво, и едните и другите — трябва да ги приемем на драго сѫрце. И този е най-щекотливия вѫпрос. Сега, между мнозина у вас се зараждат спорове, разделения, убеждения. Ако те спорят, казват: „Туй е нужно, ние кармически имаме нещо.“ Един от двамата трябва да отстѫпи. Ще каже: „Ама аз няма да отстѫпя.“ — Ще отстѫпите, кармически е това, няма да ви оставят, ще отстѫпите. Ще ви докажа защо трябва да отстѫпите. Допуснете, че пѫтувате в един океански параход, и носите 100,000,000 л. злато — десет души сте. Започнете в парахода да ги делите, не можете да се примирите. Казвам: примирете се! „Не можем.“ Казвам им веднага: слушайте, парахода потѫва! Я ми кажете, какво ще делите сега? Всички, които сѫ тук, ще потѫнат, и аз ви казвам сега: „Всички тези светски параходи, на които пѫтувате — потѫват!“ След няколко часа всички трябва да се качите на спасителните лодки по морето, и докато идете на новия параход, ще има треперене. Е, питам тогава: какво ще мислите за 100-те милиона? Или ще кажете: „Слава Богу, че си спасихме живота.“ Нито един милион не ви трябва вас. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Не казвам, че не трябва да се трудите. Някои казват: „Трябва да работим!“ Ами че на парахода какво ще работиш? Само при едно условие — дето има земя, ще работиш, ами дето няма земя, какво ще работиш? Та именно, ние най-пѫрво трябва да сѫздадем за себе си една благоприятна атмосфера. А сега тия неприятни мисли, които се изпращат от град в град какво сѫ? Няколко души в града се скарали, почват да се разправят, да препращат своите мисли — като адвокати всички защищават своята страна, кой е прав, кой е крив. Всички сѫ прави, всички сѫ криви. Сега, не казвам, че ние трябва да се оставим да ни тѫпчат. Не, но когато е вѫпроса да установим закона на Любовта, ние трябва да сме готови да отстѫпим. Казано е: „Не противи се на злото.“ Защото, ако се противим на злото, ние тогава му даваме сила. В името на този закон на Любовта, злото не го признавам, и то, като дойде, ще вземе само туй, което е негово. Ще си вземе своите злини, доброто не може да вземе. Ще ви приведа един анекдот. Преподавах на един ученик по окултизма нещо и му казах: Слушай, има опасност някой пѫт да те глѫтнат духовете. — „Как може да ме глѫтнат?“— Ще видиш как, тѫй както кит може да те глѫтне. И дойде време, та го глѫтнаха духовете, та трябваше 24 ч. да губя с него, да го изкарам от кита. „Ужасно е“, казва, в кита. Намерих се в една пустиня, мрак, тѫмнина, нищо не виждам.“ След като излезе от кита, веднага пак просия тази светлина. Сега, вие седите някой пѫт, и не знаете, че сте в някой кит. И тогава вѫв вас настава мрак и тѫмнина, та вашите братя трябва да се молят, да ви пусне този кит, да ви избѫлва. Сега, пѫрвото нещо, което трябва да знаете, като ученици на окултизѫмѫт е: като ви глѫтне някой кит, да кажете: „Стомаха на един кит нас не може да ни смели.“ Като престоите 24 ч., най-много 36 ч. в кита, духовете ще ви избѫлват; кита ще бѫде принуден да ви избѫлва, понеже вие сте толкова тежѫк, че ще каже: „Не ми трябва тази беля.“ Но щом се изплашите, този дух ще бѫде толкова силен, че някой пѫт с години не можете да дойдете в себе си. Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам, обсебени. Аз пѫк казвам: това не е полудяване, а изсмукване на всичката тая енергия. След това ще те пуснат навѫн пак да почувствуваш. И сега, често духовете, за да разбогатеят, правят тия операции. Например, сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера — едните, че уж служат на Бога, а другите — на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки сѫс своите идеи, и тогава духовете си турят пипалцата. Едни с едната партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдеш в себе си, виждаш, че всичко е изчезнало. Та, и едните и другите, ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви — един чешит сте. Като дойде един вѫзвишен и благороден дух, който е на правата страна, ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога.“ Той няма де вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта!“ А като дойде един лош дух, ще каже: „Ти си благороден човек, ти имаш право, ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под сѫд.“ Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мѫлчи, и ще затреперят гащите му. Само тѫй може да се оправи светѫт. Само туй учение е право. И действително, от 8,000 години прилагаме старото учение, и на какво сме замязали? Сега, в нашата школа ще приложим другото учение — учението на абсолютната Любов, и всички заедно ще работим. Например как? — Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажат: „Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ!“ Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия — воюване ще има. Друг ден неприятеля нападнал Ямболци, те пострадват, Сливенци ще идат на помощ — воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която подѫржаме, да внесем единство в мисѫлта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бѫдеш. Сега аз не препорѫчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта. Без любов не може да има единство. Не мислете, че без любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем любовта, и тогава да говорим за братство и равенство. Но, ако няма между нас любов, тоя вѫпрос е решен. До като не внесем в нас любовта, може да спорим с години, вѫпроса ще си остане пак спорен. Всичките окултни сили имат приложение само в Божествената Любов. Единствената сила, която може да владее всички други сили, и да ги регулира, това е Любовта. Тази сила има своето приложение в всички светове. Като физическа сила има приложение в чувствата. В астралния свят пак има приложение, и в умствения — сѫщо. Да кажем, че на физическия свят вие прилагате любовта. Нали сте виждали жени, като намерят някое дете, пригѫрнат го, и го стискат, стискат. Аз сѫм виждал някой пѫт, като дойдат някои от тия любовници, децата бягат от тях. Детето не обича да го стискат. Защо не обичат децата да ги стискат? Сега ние сме предмет на тази любов, която стиска. Е, стиснат те един, двама, трима, четирма, 50, 100, 500 души, най-после ще кажеш: „Прекалиха го“. После, имаме другата любов, любовта на ограничението. Ти обичаш някого, но искаш той само с тебе да дружи, само тебе да гледа целия ден, никого другиго да не поглежда. Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вѫн от това, друго учение няма, всичко друго е лѫжливо.“ Не е тѫй. Аз много пѫти сѫм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тѫй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тѫй и вие ще постѫпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит, и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действува. Всички тѫй ще постѫпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пѫлната любов. Запример, не искаме всички да раздадете имането си. За сега, от всинца ви искам да спазвате едно правило: да работите на ден по един час за Господа! Значи, от десетте часа през деня, деветте часа ще бѫдат за вас, и един за Господа. И тѫй, тази година ще приложим десетия час за работа, за да научим как действува този велик закон. Ако го приложите, ще придобиете вѫтре в себе си много опитности. Запример, да не мислите, че ако има някой пари, той без друго трябва да дойде при нас. Не, това е от лошите духове. Нам целта ни не е за парите. Ако е за пари, при нас ще дойдат много от тези духове. Не ни е за парите. Целта ни е за онази вѫтрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Труда, който ще вложим, той е, който ще донесе туй вѫтрешно обединение. Запример, и Толстой в своето учение, се е придѫржал в правилото, никога да не дава пари. Ако някой му поисквал пари, той взимал инструментите си и отивал да работи в кѫщата му. Ако някой нямал пари да си купи обуща, той му ошивал обуща, но никога пари не давал. И тѫй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш: обущар си — обуща му оший. Преди десетина години, минавам покрай едно място, среща ме един просяк, иска ми пари — давам му. Хваща ме след два часа пак, не ме познава, че сѫм сѫщият, иска пари, че е беден. Казвам му: Преди два часа минах покрай тебе, дадох ти. „Не, не си ми давал.“ Щом не сѫм ти давал, защо ти сѫ пари? — „Гладен сѫм.“ Хайде на гостилницата! Колко пари искаш? — „Толкова“. Дайте му ядене, казвам на гостилничаря, но пари не му трябват. Сега именно парите развращават. Казвам: Развратително действуват парите, когато вложим в тях своята надежда. Те сѫ едно средство, размяна в света, едно удобство, за да си служим, тѫй както минаваме пѫтищата с един параход, с една железница, или с един велосипед. Те не сѫ тѫй необходими, както е необходим вѫздуха, както е необходима храната. Някой пѫт казват, че без пари не може. Да, без вѫздух не може, без светлина не може, без знание не може, но без пари — може. Как да не може. Аз сѫм цигулар, гладен сѫм. Отида някѫде, тегля лѫка на цигулката, нагостят ме, малко хлебец — дойда на своето място. Пет пари не нося. Минава покрай мене един колар, искам да се повозя. Питам го: Хайде да ме повозиш, може ли? — „Може, качи се на колата.“ Качвам се, тегля му лѫка, той кара, а аз свиря. После ще ми каже: „Много ти благодаря, че ти ми посвири, аз карах по-лесно конете.“ Тѫй няма да ти иска човека пари. Следователно, ние можем да турим в живота си един по-разумен начин за живеене, но трябва да сме по-умни. Сега искаме да образуваме едно общество. Стария свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тѫй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. Ще можем ли да изпѫлним Христовия закон на Любовта? Аз наскоро говорих на някои от учениците си за преврѫщане на енергиите, за да познаят колко е силна волята им, понеже казват, че всичко в света чрез волята става. Сега вие имате най-добрите условия за преврѫщане на енергиите. Обиди ли ви някой крѫвно, постарайте се да видите за колко минути, часове, дни или седмици ще можете да превѫрнете тази обида в добро. Ако я обѫрнете в един час, в два, в един ден или по-вече, както и да е, но ако отиде по-вече от 30 дни, волята ви е слаба. И за мене казват, че еди-кой си господин ви тормози в града. Че как? Вие сами се хипнотизирвате. Дрѫпнат някому една черта отпред, и му казват, че по-вече не може да вѫрви. Той я вижда, а другите не я виждат. И после казват, че аз ви хипнотизирвам. Не, вие сами си теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия. Това е само една хипнотическа линия, и казват, че аз ви тормозя. Никого не сѫм тормозил. Турете една преграда на тормозенето. Аз ще дам едно правило на учениците от Бялото Братство. Да допуснем, че имате един приятел, който от добри сѫвети не взима, и каквото да му говориш, той си казва: „Аз сѫм си го намислил, ще го направя“. При това, той ви мрази, преследва ви. Какво трябва да правите? — Обѫрнете се кѫм Бога, и се помолете, Господ да му сѫздаде работа. Каква работа? — Най-пѫрво, Господ ще му тури идеята, да стане голям тѫрговец, да забогатее, и ще започне най-големи предприятия. Така вече няма да мисли за тебе, ще мисли за полици. И тѫй, помолете се да му се сѫздаде работа с бели — полици да плаща. После кажете: „Слава Богу, че ме освободи Господ чрез тези полици“. Ако дойде при вас да ви се помоли за подкрепа, стойте на страна, не отивайте да му изплащате. Ако ви се оплаква, кажете: „Много сѫм доволен, че започнахте тази тѫрговия; от как я започнахте, станахте по-добѫр „Как?“ — „Не се занимавате вече с нас“. И аз сѫм забелязал следующето: някои се скарат, не могат да се тѫрпят. Погледнеш — един от тях заболява от корем — готов е вече да се помири. Другия го заболел грабнака. И тѫй, ние сѫс своите неприязнени мисли, сѫздаваме ред болести, с които Божествения закон иска да ни постави в ред и порядѫк. Често приятелите ми казват, че този се разболял, онзи се разболял. Казвам: „Турете ред и порядѫк помежду си и ще има хармония, лесно ще можете да се лекувате“. Ние ще образуваме една школа за лекуване, начини за лекуване ще имаме, че някои от вас, като ходят да работят между простия народ в селата, няма да ходят между тях като проповедници, а ще си вземат торбичките, и ще ходят като прости работници, ще се облекат малко по-скѫсаничко, и като видят болни хора, ще ги излекуват. А когато почувствуват, че е дошѫл момента да разпространяват учението, ще проповядват. И тѫй, ще добием методи да бѫдем полезни на своите ближни, но пѫрвото нещо е, да се сѫздаде между вас абсолютна хармония. Искам от вас абсолютна хармония! Аз ви гледам, миналата година ви говорих за тези крѫгове, но някой от вас сте тѫй войнствени, турили сте ножа, наточили сте го, казвате: „Любов ли!“ Някой е турил кобура и казва: „А, любов ли!“ Е, хубаво, извадиш ножѫт и той се счупи, какво ще правиш? Ножа се счупил и патроните се свѫршили. Какво ще правиш? ще си прибереш и ножѫт и револвера. Сега, в школата ще имаме един метод, ще правим опити за преобразования. Ще ви сѫздадем един ден на всички нарочно бели. Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видяли, и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплатете се, и ги приложете, превѫрнете тия енергии в ваша полза. Ще чакам 30 дни, и после ще ви освободя“. Запример: двама души от вас ще ви скарам, и ще ви кажа тогава: „Примирете се според окултните закони“. Нарочно ще ви сѫздам такива бели. Ами, че това, което ми разправяте, че става по градовете, това аз го правя. Сега, това аз направих с сливенци. Знаете ли как го правя? Някой пѫт, като мина през някой град, виждам, духовете без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пѫк, като си правя смешка с тех, те си правят с вас, тѫй си отплащат. Сега ще ме разберете криво, но да ви изясня своята мисѫл, как сѫздавам тия работи, как сѫздавам белите. Минавам в града, вие сте беден човек, от дѫлги години сте се молили на Господа да ви даде пари, това-онова. Донеса ви една торба от 10 кгр. злато, и обявявам, пред всички, казвам, че аз сѫм ви оставил пари. Почнат да ви обикалят апашите, да насочват револвери срещу вас. Казвате: От где дойде тази беля, щяха да ме изпобият!“ Пари искахте! Когато аз ви оставя торбата, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите, могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят?“ А тия апаши сѫ пак мои хора. Оставям торбата и казвам на апашите: „Вижте можете ли да вземете торбата с насилие?“. Ами защо да не ми вѫрнете вие торбата пак? Какво зло има от това? Дойде апаша, дай му парите. Сега, ако сте като свещениците ще кажете: „Ама такава философия!..“ Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено, сѫздадено за вас. Може да направите опит. Ще кажете: „Такава е волята Божия, всичко мога да понеса“. При това, вѫпроса веднага се разрешава. Но кажеш ли: „Не е такава волята Божия“, вѫпроса се усложнява, всичко пада. Болен си, кажи: „Такава е волята Божия, добѫр е Господ“, не се лекувай, по-скоро ще оздравееш. Ако ние тѫрсим причината на болеста, продѫлжаваме я по-дѫлго време. Следователно, ние трябва да знаем, че сме житни зрѫнца, и ако сме паднали на земята и умираме, такава е била волята Божия. Защо? Той иска като ни посее, да умрем, та да може от туй умиране в света да принесем много плод. И ако сега в света има известни страдания, то е все сѫщия смисѫл, те не сѫ случайни. Постарайте се да видите кои сѫ причините. Постарайте се да видите от кога датира туй неразположение, може да е от 10 прераждания, а сега се довѫршват работите. Сега, някои се скарали, причината за това е от 10 прераждания, а сега се започва между вас известен спор за работи, които вие преди 10 прераждания сте ги подигнали, сега идват условия за ликвидация. Ще кажете: „Онзи спор, който тогава сме подигнали, ще го ликвидираме, ще го уредим.“ Дошли апаши, нека вземат парите. Защо да не ликвидираме с добро? „Не противи се злому“, казва Христос. И тѫй, ще дойде закона на любовта без противене на злото; ще се освободим от това зло и ще дойдем, както казва Христос, в благодатта, в закона на Любовта, а не без любов и без дух. Като дойдем в закона на Любовта, ще работим, и тогава всичките ни работи ще вѫрвят хармонично, и ние ще можем да помагаме на всички наши братя. И тѫй, когато дойдат тия спорове, ние ще ангажираме цялата школа. Ние казваме, че те кармично се сѫздават. Лекарите, често, за да освободят болният от някой абцес, запример от някой цирей, отварят рана около този цирей. Правят изкуствено пробиване, за да може да изтече гнойта. Значи, за да излезе нечистата материя, правят нови дупки. Има един брат, у когото на много места сѫ отворени такива дупки, абцеси имал. Като действуваме кармично, ще отворим една, две, три дупки, и с това ще причиним страдания. Виновен ли сѫм за това? И като пробием три-четири дупки ще кажем: „Туй ние го причиняваме.“ Защо? — За да ви излекуваме. Като казвам, че причинявам тия бели из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забелязвам, че някой от вас ще се отклони от пѫтя си, ще го спѫне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пѫтя за няколко прераждания, и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам вѫзможност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. По-добре е двама души да се скарат, отколкото да се убиват. Та, всички тия неща, които стават между нас, те, от окултно гледище, сѫ методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой пѫт действуват за концентриране на ума. Когато дойде умразата, тя си има добрата страна, в умразата човек е по-концентриран, отколкото в любовта. Когато дойде любовта, човек е по-разсеян. В интенсивната любов умѫт е концентриран, но сега, умразата е по-силна. Ще видите, че светските хора сѫ много по-концентрирани и по-будни от нас. А ние, като станем духовни, казваме: „Е, Господ ще промисли“, оставяме всичката работа на Господа. Той казва: „Аз не мога да свѫрша всичката ви работа, вие ще орете и сеете, а аз ще ви изпращам дѫжд и светлина. Ако остане на мене да ора и сея, гладни ще умрете“. Да допуснем, че Господ ви е дал едно сѫстояние, богати сте. Защо туй сѫстояние да не го употребите за вашето повдигане? Всяко богатство, всяко благо, всяко знание, всяка сила, която имате, тя е дадена да се употреби за туй вѫтрешно повдигане на ученика. Но, сега има други мѫчнотии. Имате доброто решение, но се отвлече вниманието ви. Някои от вас се скарат, не могат да се примирят. Много мѫчно е да знаеш как да се примириш. Как ще се примириш, когато душата на онзи, който те мрази, е пѫлна с умраза кѫм тебе? Как ще се примириш? Онзи, който те мрази, най пѫрво ще му пробиеш дупки. Знаеш ли какво е тази дупка? — Ти ще насѫскаш другиго в света да го мрази по-вече отколкото той тебе. И тогава той ще се примири. Онзи, като го мрази и изтезава, той ще тѫрси тебе и ще каже: „С този могло да се живее, но с онзи изедник..“ И светските хора в политиката си все туй тѫрсят и прилагат. Такѫв е законѫт. Ние някой пѫт искаме да се молим за светските хора, да се примирят. Не, не се старайте да примирявате сегашния свят. Всички тези вѫлци, ако ги примирите, и се нахвѫрлят вѫрху ви, от кожата, от вѫлната ви здраво място няма да остане. Тѫй както Господ е сѫздал света, много добре го е направил. Ние се радваме, че доброто живее братски с злото, друго-яче, ни една овца не би останала в света. Не говорим за примирение, но трябва да се внесе един нов порядѫк. Но кога? — След като влезе любовта като закон, а не при сегашната еволюция на хората. „Да се примирим“, казват, „да живеем братски“. Как? — Всичко ще турим в моя хамбар, и който има нужда, ще взима. А, кооперации ще има, това ще има — сега в туй няма какво да се месим, тия неща сѫ на мястото си. Нашето учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2 — 3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че сѫ сѫбрани 1000 души заедно, семейно дори да сѫ, ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдѫхновение в умовете и в сѫрцата на хората, и тогава човек ще може да работи срѫчно. Знаете ли как се работи с любов? Когато работиш с любов, запееш, всичко вѫрви — и мазане и миене. Ако е без любов, копаеш, казваш си: „Защо ли копая, няма смисѫл живота.“ И тѫй, най-пѫрво трябва да имаме любов, за да знаем защо работим. Казвате: „Да обѫрнем някого кѫм Господа“ — да си сѫздаде беля на главата. Искате да привлечете някой учен в Бѫлгария, да стане наш сѫмишленик. Защо? — Да обѫрнете света на опаки, той няма да дойде сѫс смирение. Утре като дойде, ще ви каже: „Дайте ми някоя длѫжност.“ Преди десетина години, един млад човек, 30 годишен, отиде при Кортеза сѫс страхопочитание, и я запитва: как се моли, какви молитви чете, иконите ѝ какви сѫ, и как сѫ наредени. Като се научи всичко това от нея, после разказваше: „А, тя, Кортеза, нищо не знае.“ И знаете ли какво правеше? Наредил иконите Свети Дух от едната си страна, Отец и Син Божий от другата, той в средата застанал, и всичко предсказва. Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис, попада в рѫцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляри и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тази книжка? — Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Остави го, казвам, нека я разпространява“. В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духа ти говори, то е друго, но да вземеш чуждото нещо, и да кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиаторство. Туй го казват сѫвременните списатели. Родила неговата глава! Сѫбрал материал от 30 души, и казва: „Вижте какво роди моята глава!“ Това е компилация. Нашите глави ще родят туй, което сами можем да напишем, което изучаваме. Аз искам да ви запозная с природата, и когато ви дойде някоя неприятност, болест или страдание, да се занимаете с дѫлбоките положителни причини, защо страдате, защо сте неразположени. Ще ви покажем това френологически, накѫде главата ви е хлѫтнала, накѫде изпѫкнала. Толкова прераждания си работил! Питате: какво да правя? Ще туриш в ума си мисѫлта, че главата ти ще се оправи, и след няколко години главата ти ще се изравни — ти ще станеш човек с по-големи дарби. Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? — Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа, и започнах да разкривам вѫтрешният език на природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си тѫрсят кусурите, и тогава затворих школата. Вѫпроса се свѫрши. Те не взеха да учат, а си казваха: „Там главата ти е сплесната“, „ти се прозяваш“ —дух е влязѫл в тебе, „кихаш“ — знам причината, „косата ти е много твѫрда, като свинска четина“ — лош си и т. н. Казвам: Туй ли ви е всичката философия? — Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи.“ Сега пак ще отворя школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тѫй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пѫти ще се изпотите, че ще забравите всички хлѫтнали места по главите си. И сега, тия опити, които ще правим, те сѫ мистически наредени, те сѫ просто за уякване на вашите способности. Запример, ще излизате нощно време, през мрачни нощи — да се концентрира вниманието ви. Ако вие всяка нощ излизате през мрачни нощи, и имате слаби очи, вашите очи ще се подобрят. Подобрение става! Та, сега, тия опити сѫ просто за концентриране. Онези от вас, които имат туй концентриране, нямат нужда от тия опити. На всекиго едного от вас ще се дадат такива опити, които му сѫ необходими. Онези от вас, които сѫ малограмотни, ще бѫдат слушатели в школата, няма да ви е мѫчно. На способните ученици ще им се даде мегдан да учат, да вѫрвят. Сѫстезание да има, но не и спѫнки! Да не мислите че има някаква привилегия. Не, всеки от вас си разрешава задачата, и според разрешението ѝ всеки ще вѫрви мистически напред, понеже ще се сѫбудят тия чувства, и вие ще проверявате. В школата ще има доста богата литература, ще преведем доста окултни книги. Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2— 3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази школа, както трябва. Не мислете, че само 2 години ни трябват. Вие ще кажете: „До тогава дали ще бѫдем живи?“ Ще продѫлжим живота ви, ако искате да живеете; можем да го продѫлжим с 10, 20 години, стига да учите, а можем и да го сѫкратим. И едното и другото можем да направим. Сега, ще турите в ума си идеята да учите. Аз искам да се яви най-пѫрво у вас една мисѫл, едно силно желание да бѫдете добри ученици на Бялото Братство. Тѫй, у вас да се вложи една амбиция, сѫрцето ви да гори за тази велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствувате една вѫтрешна радост, една вѫтрешна самоувереност за истинноста на законите, които действуват вѫтре в живота. Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои — по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри сѫ отвѫнка. В школата всички сѫ ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които сѫ по-назад от него. Не трябва да завиждат на онзи ученик, който е напреднал. Вѫв вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бѫде за пример. Взаимно почитание ще има на всякѫде. При това, между вас, учениците, трябва да има скромност! Някой пѫт този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си, и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде. Сега, пѫрвото нещо е, че учениците често нямат тѫрпение, както в училищата, обичат да дигат рѫката си 20 — 30 души изведнаж, и всички искат да отговарят. Най-после учителя се спре на едного. Хубаво е, но трябва да имат тѫрпение. Сега, житното зѫрно — вие — ще бѫдете посяти, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна рѫка — Божествената рѫка. Да не помислите: Е, той, нашият Учител, той нарежда тѫй работите. Ако помислите тѫй, нищо няма да успеете. Знайте, че вѫв вашето сѫзнание действува Божествения принцип на Духа, и Той ще сѫбуди у вас онези скрити способности, които сѫ лежали у вас с векове непробудени. Той ще сѫбуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, пѫт, как да роботите. Може да дойде внушението отвѫн, а после може да дойде отвѫтре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което тѫрсих вѫнка, ще го намеря вѫтре в себе си, зарадвах се, и се успокоих.“ Знайте, че онова, което вие тѫрсите вѫнка, то се намира вѫтре вѫв вас. То е житното зѫрно посято, и ние ще му дадем вѫншните условия — светлина, топлина и влага, за да израстне. Сега, вие ще сѫдействувате за хармонията. За всинца ви има място. Аз искам всинца да бѫдете млади. Туй учение е повече за младите, а не и за старите. И сега искам, онези, които се мислят за стари, да се повѫрнат най-малко 20 години назад! Вие казвате: „Остаряхме, но да сѫ живи децата.“ Не, ще кажете в себе си: „Аз сѫм млад, мога още 20 години да работя усѫрдно“. Всички можем да учим, и туй, което ще учим от живата природа, то е толкова интересно, че даже и на най-старите от вас, ще може да се вѫзобнови енергията; те ще се вѫзродят, или най-малко ще се подобрят условията за бѫдещите им вѫплотявания, а това е от голяма полза. Сега, за утре, ще искам от всичките градове, онези, които ще вземат участие в школата, да си дадат имената. Да помислите малко? Някои ще бѫдат слушатели. За да станете ученици на школата, трябва да минете през ред изпити, и тогава ще се произнесат, че сте вече редовен ученик на тази школа. Както ви говорих вчера, ще има общи класове, и специални класове, за младите. И аз казвам: за специалните класове ще употребим най-малкото празно време, туй, което не можем да употребим за друго. Обаче, време има. Туй време ще употребим за окултната школа, за да не кажете един ден: „Отде се намери тази школа, тя ни спѫва.“ С най-малките разноски искам да следваме тази школа, и с най-малките опити, микроскопическите. Запример, качването на Мусала е един микроскопически опит. Виж, да срещнеш една мечка... май не е тѫй просто! Ами, ако вам ви дадат една задача да се провери туй учение по следния начин: Да допуснем, че животните в някоя област не могат да живеят в мир и сѫгласие, тогава ще пратим един от вас да живее между тях, да ги примири и да тури ред и порядѫк помежду им. Ако можете да примирите животните, тогава ще научите законите. Ако не можете да примирите животните, как ще примирите хората? Затова се иска наука! После, някои от вас изучават пчеларството, отглеждат пчелите, но отиват при тях с була. Без була! Това не е наука! Ще им свирнеш, като Буда — има особено свирене — те ще те познават. Ние ще ви дадем туй свирене. Като отиваш да им вземеш меда, няма да ги кадиш с духалка, ами ще им свирнеш, ще им кажеш чрез внушение: „Тази пита ще я освободите.“ Няма нужда от духалка. Това е пчеларство, окултно пчеларство! Това ще бѫде не занятие, а задача. Когато вие можете да направите това, ще знаем, че имате знания. Тогава вашите мисли могат да се предават и на хората. Можете ли да предадете мислите си на пчелите, на хората ни най-малко не може да ги не предадете. После, ще се занимаваме с градинарството. Ще ви изпитаме знаете ли по какѫв начин да го прилагате? В туй градинарство ще изпитате дѫлбоките, скрити черти на вашия характер. Запример, някому ще дам череши да развѫжда, другиму — ябѫлки и круши, и ще гледам виреят ли ябѫлките и крушите му, какви гѫсеници има по тях. Тия червеи сѫ все ваши, от астралния свят. Те сѫ окултни червеи. Зад тези видими червеи има други в астралния свят, които им сѫответствуват. И, ако ябѫлките ви не виреят, крушите ви не виреят, има нещо, което куца в живота ви. Тогава ще изучаваме градинарството от окултно гледище, ще изучаваме дѫлбоките причини на градинарството. И аз бих желал да се занимавам с вашите духове, като задача, и да допринеса нещо за вашите души. Защото, ако аз правя опити с ябѫлки и круши, и ако сѫздам вѫв вас един импулс, тогава има смисѫл да се занимавам с вас; но ако моето желание е само да ви науча един занаят, тогава ще бѫде злоупотребление с това нещо. Този занаят се оправдава само тогава, когато допринесе нещо благородно вѫв вашите души. После, ще направите доста окултни опити, за да видите силата на вашата воля, да видите до колко е концентриран ума ви. Сѫс силата на волята си ще опитате да спрете градушката, без особени орѫдия, и да ѝ посочите пѫтя, по който да минава. Тогава, като ви научим как да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село, и ако ви приемат добре, ще спрете градушката, ако не ви приемат, няма да я спирате. Ето где седи опасноста от окултните знания: тези знания може да се използуват за лични цели, затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мѫдроста и Истината, и тогава всичко ще трѫгне по този начин, както очакваме. Това сѫ задачи на школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал сѫм много неща, имам силна воля.“ Добре, ние ще сѫздадем градушка, спри тази градушка. Ако я спреш, добре, но да не стане, като онзи адепт, който дошѫл от Индия в Париж, и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бѫрзия експрес, но затова му трябват огѫрлици, скѫпоценни камѫни, за да може да концентрира ума си в тях. Дали му те такива скѫпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата. Действително, той не могѫл да спре експреса, но скочил от експреса, и избягал. Онези там го чакали, експреса не спрял, но адепта се спрял. Та, на всинца ви трябва висок морал. Видяхте, там вчера на беседата, можаха да се разиграят бастуни, можеше да има счупени глави, крака и др., но всичко тѫй хубаво стана, избягна се това. Всички можаха да сѫсредоточат, да насочат мисѫлта си, като в един фокус, отгоре, вѫрху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вѫтрешна артилерия е това, токове навсякѫде — насочите ли я, всички ще мѫлчат. Никой нищо няма да говори. Тия сѫ някои от задачите на школата, които може да се реализират. А за това трябва един чист живот, и това ще стане постепенно, не с голяма бѫрзина, бѫрзане няма да има. Тѫй ще се сѫздаде една хармония, едно приятно занимание, и вѫв вашите умове ще се родят някои нови идеи. Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучването на природата и онези познания, до които вие може да се домогнете — всичко това може да се издаде. Вѫрху това ще остане вие да пишете, аз няма да пиша, такива работи аз никога не пиша. Вие, като се научите, можете да пишете, колкото искате. Затуй искам да добиете малко знания и да ги излагате верно. Сега запример, казвате: „Аз мога да спра градушката.“ Но като кажеш това, да можеш действително да я спреш. Това е наука! Ако кажете: „Елате с мене да видите как ще мога да спра градушката“, и като дойде градушката, виждаш, че не можеш да я спреш, това показва, че си пропуснал някой факт, сѫгрешил си нещо. Видим някоя мечка, не можем да я укротим, и наместо тя да отстѫпи, ние отстѫпваме, казвам: Опитѫт е несполучлив, има нещо, което липсва. Е, допуснете, че за тази мечка опитѫт е тѫй решен, че на 10 крачки пред вас трябва да спре, а вие още на 20 крачки бягате. Вие ще си кажете: „Като дойде тази мечка на 10 крачки от мене, не може да не отстѫпи.“ И действително, тя като дойде кѫм вас, и вие се засилвате, тя ще гледа, ще гледа, ще спре — ще отстѫпи и ще каже: „Хайде от мене да замине.“ Че гневѫт е една такава мечка, астрална мечка. Ако го гледате в астралния свят, той е едно ужасно чудовище. Така и всичките тия: злоба, умраза сѫ големи животни, които ние трябва да контролираме. Страха, той е един голям, изтѫрван заяк — който му изтропа и той „пфѫ“, бяга. Та, именно всичките тия недѫзи, които имаме, и положителни и отрицателни, няма да гледаме да ги отстраним сѫвѫршено, но ще гледаме да вѫздействуваме вѫрху себе си по един разумен начин, да ги използуваме разумно. Страхѫт е потребен, но трябва да знаем как да използуваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използува. Тѫй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мѫчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мѫчнотия, и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство, се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш.“ Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се.“ Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заяка. Казвате: „Сега ние сме атакувани.“ Казвам: чакай, сега ще турим картечницата, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво.“ А сега, религиозните седят, молят се, това-онова, пеят, казват: „Картечници има.“ Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизѫм на миналото, примесен с християнството. Христовото учение е точно определено. Та, казвам: в школата ще се занимаваме с практически методи. Хубаво е, всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: „Ще го запомним, после ще ги имаме.“ За да се напечатат тия протоколи, трябват 2 — 3 м., а то трябва още до като сме тук да си ги имате. Запишете и тия изречения: 1. Всичко, което Любовта може да направи в света чрез нашата воля, ние можем, да го сторим. 2. Бог е Любов и тази Любов може всичко да стори. 3. Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Неделя 20 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Благославяй, душе моя, Господа. 2. Любовта за работата на Духа Христов. (Това е мотото за работа днес през целия ден). 3. Любов за приложение, любов за изпѫлнение. 4. Любов за вѫзрастване на всичко добро в нашите сѫрца. И тогава тази формула вие ще си я превѫрнете така Любов за вѫзрастване на всичко добро в моето сѫрце. ............ Сега, туй., което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. ............ Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извѫршите. Учениците на окултната школа, мѫже и жени, без чистотата нищо не могат да извѫршат. Абсолютна вѫтрешна чистота трябва. Аз говоря за вѫтрешна чистота — чистота на сѫрцето. За да може учителя да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бѫде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия пѫт. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия пѫт, на десно. Това е по отношение на учителя. Сѫщо така и ученикѫт, ако не е абсолютно чист, не може да вѫрви в правия пѫт, няма да бѫде способен да вѫрви в този пѫт, и да вѫзприеме Божествената Истина. Затуй в дадения момент, едновременно, и учителѫт и ученикѫт, и двамата, трябва да бѫдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент, вие трябва да бѫдете абсолютно чисти, и този, който ви слуша, непременно ще вѫзприеме тази истина, и сѫрцето му ще се обѫрне кѫм Бога, ще познае Господа. Сега, аз говоря за абсолютната чистота, а не говоря за обикновената. Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие, двама братя или две сестри, се сѫберете и между вас има едно натегнато сѫстояние, това показва, че сѫрцата ви сѫ нечисти. Щом не можете да се тѫрпите, показва, че сѫрцата ви сѫ нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превѫрнете вашето сѫстояние. Имайте пред вид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй, от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия пѫт спазите ли го, ще бѫдете на десно. Сега, Христос, който е глава на това велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в Бѫлгария. 5. Забележете си следните стихове: Обичай, прочее, Господа Бога твоего. Вѫзлюбете се усѫрдно един друг от чисто сѫрце. Любовта не прави зло ближному. Любовта дѫлготѫрпи, благосклонна е. Бог толкоз вѫзлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да познаят всички тази Любов, която носи в себе си Божия живот. Там, в Писанието, е казано „да не погине“ — аз превеждам — „за да познаят всички тази любов.“ Няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си. 6. Ев. Иоана — 14 глава. Аз искам да внеса един нов импулс вѫв вашия ум, като ученици. Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга; каквото и да правите, не можете да го добиете. Сега е един момент, който трябва да използувате: втори пѫт този момент няма да го има. Всяко нещо в природата, в Божествената книга, си има определено време, специално време, и ако се използува, добре, ако не се използува, изгубен е момента, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сѫрцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бѫдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използуване, и аз имам хитрост. Аз сѫм бил и в двете ложи, и в бялата и в черната, мен никой не може да ме използува. Зная законите и правилата и на едните и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе сѫм бил, и долу сѫм бил. Когато аз говоря, че сѫм от слѫнцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, слѫнцето? — Божественото, то е слѫнцето, защото само в слѫнцето има мисѫл. Дето има мисѫл, там сѫм. Аз сѫм от Божествения свят. Ако мислите за това слѫнце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой пѫт казваме: „От земята е този човек“. Какво подразбираме? „Земен човек е той“ —значи, има низки желания. Земята е символ. Един свещен импулс трябва да имаме кѫм тази истина. Чудното е, че аз не сѫм намерил в дадения момент, мѫж или жена, да имат туй будно сѫзнание за истината, — все ще изопачат нещо. Запример казвам ви: „Чисти ли ви сѫ сѫрцата?“ Вие започвате да философствувате. Никаква философия не се изисква! Чистотата, това е едно произведение, един продукт, или, мога да кажа, един атрибут на Любовта. Само Любовта носи чистотата, и затуй без Любов не можете да бѫдете чисти. Туй трябва да го сѫзнаете. Влезе ли вече Любовта, произведе ли чистотата, вие ще имате най-великия импулс. Някой казва: „Как?“ Като видиш Божественото лице, твоята душа ще се сѫбуди, у тебе ще се яви един импулс да живееш, да работиш, и за тебе в света няма да има нищо невѫзможно, всичко ще бѫде вѫзможно. Псалмопевеца казва: „Когато видя Твоето лице, душата ми ще изпита едно задоволство“. Туй задоволство значи, че нашата душа, нашето сѫрце ще бѫдат сѫбудени. Туй е Божественият импулс — да работим. Тѫй ще го схванете! Онези, които нямат чистота, ще отиват в горите, вѫшките ще ги ядат, ще се молят, ще плачат, всичко могат да правят, но това сѫ само приготовления. А онези, които разберат това нещо, след като сѫ иждивили 20 — 30 години в пост и молитва, ще проблесне в ума им вѫтре този лѫч и ще кажат: „Туй, което тѫрсим, то е в нас“. То ще дойде само чрез чистотата. Тя иде сега в света, и ще почнете да помагате на своите ближни, братя и сестри. Вие сега тѫрсите това нещо, вземете една книга, обѫрнете я, казвате: „Тук ще го намеря“. Автора започва много добре, но като го прочетете, остава нещо недоизказано. Казвате: „Този автор ме приготовлява за друг“. Вземете втор автор, обѫрнете книгата, той започва с громки слова, и пак остава нещо недоизказано. Вземете трети автор — сѫщото. Туй, което е недоизказано, то е вѫтре вѫв вашата душа, там ще го намерите. Последното, което е недоизказано, то е вѫв вашата душа. Всеки автор казва: „Аз ви показвам пѫтя, а туй, което тѫрсите, ще го намерите в еди-коя си глава, в главата, която означава: чистота — в главата на чистотата, вѫтре ще го намерите. В тази глава ще намерите всичко онова, което искате“. За да бѫдете силни, непременно, трябва да бѫдете чисти! И за да бѫде ученика способен, непременно трябва да бѫде чист. И белите И черните братя знаят това правило, и имат едно схващане за чистотата, само, че те използват тази чистота в две противоположни направления. Черните братя добиват чистотата и после я опетняват. Те използуват чистотата тѫй, както ние използваме водата, да измиваме тиганите. Те измиват тиганите си, и нечистата вода после я изхвѫрлят. Те сѫбират чистотата тѫй, както някой проводник. Те казват: „Нас ни трябва вода, за да измием тиганите си“. Казвам: „Защо изкушавате хората? Вода им трябва на тях“. Кажи: „Ти имаш чистота в твоето сѫрце, малко от твоето чисто сѫрце може ли да ни дадеш, да изчистим кѫщата си?“ И после, като изчистят кѫщата си, казват: „Благодаря ти, пак ще те посетя“. И затова черните братя, в туй отношение, сега, сѫ затвѫрдели. По причина на тази леност, те забравили туй изкуство да придобиват чистота, и сега пречат на другите хора да я добиват. И сега, вие, трѫгнете, като тях да обещавате: „Ние пари ще ви дадем“. Една жена е чиста, дойдете да ѝ обещавате туй-онуй, пари, докато използувате чистотата ѝ. После, като използувате чистотата ѝ, оставяте я. Тѫрговия е това! В божествения свят чистотата не се продава! За нищо в света не продавайте вашата чистота! През тази чистота ще минава любовта в другите, и нека хората се ползуват от вашата любов. И любовта в тях ще внесе чистота. Чистотата, това е резултат на любовта. Ако любовта мине през вас в другите хора, тази любов ще внесе чистота, и тази чистота ще произведе любов. Ученика трябва да бѫде чист, за да може да се учи. Сега, аз пак чета вѫв вашите очи мисѫлта, вие казвате: „Толкова години ние все за Бога говорим, това сме направили, онова сме направили, и да бѫдем пак нечисти!“ Тази чистота, с която се занимавате, тя е обикновена чистота, аз за нея не говоря. Чистотата, за която ви говоря, тя е необикновена чистота, необикновена чистота на сѫрцето. Когато тази чистота влезе вѫтре в сѫрцето, лицето ви добива друг оттенѫк, други черти, които окрасяват човешкото лице. И ако вие искате да бѫдете красиви, вѫншната ви форма да стане красива, непременно трябва да дойде чистотата вѫв вашето сѫрце. Тази чистота ще се отрази вѫв вашето лице, и вие ще придобиете красота. Красотата е резултат на чистотата. Ние трябва да бѫдем красиви, непременно трябва да бѫдем красиви. Можете ли вие да си представите един светия хилав, или един ангел хилав, блед? Можете ли да си представите, че ангелите на небето сѫ жѫлти, хилави, изпити? Не, всички ангели сѫ красиви, с красота, която е желателна. А тази „красота“, която сегашните хора имат, това е резултат на черната ложа. Всички в черната ложа сѫ хилави. Някои от тях сѫ красиви, но повечето от тях сѫ изродени, хилави. Вие, сестри, готови ли сте вече да не огорчавате Господа в сѫрцето си? (Отговарят: „готови сме.“) Готови сте, да. Е, тогава ще ви дам пѫрвият опит. Вие, братя, готови ли сте? (Отговарят: „готови сме, Учителю!“). За какво сте готови? — „Да не огорчаваме Господа в сѫрцето си.“ И на вас, братя, ще дам пѫрвият опит. Запишете си го: ще ни се даде пѫрвият опит. Вие на себе си в кавички ще си го турите, да не го знае никой: „Да не огорчавам Господа в душата си.“ За какво е пѫрвият опит? — Да не се огорчава Господ. И когато човек огорчи Господа, знаете ли какво става с него? Вие, братя, знаете ли какво става? — Остарява преждевременно. Когато човек огорчи Господа, остарява преждевременно, нищо повече, и става негоден за нищо. Туй в кавички ще си го турите за себе си, вие да си го знаете, за вас е то само. „Става негоден за нищо“, в кавички да си го турите. Сега, понеже тази мисѫл е отрицателна, ще си турите в кавички и следната мисѫл: „А когато човек чрез своята любов весели Господа, подмладява се“. Тѫй че, сега ви давам начин за подмладяване. Като четете пѫрвата, отрицателната мисѫл, ще заключите с другата, положителната, защото Господ се весели, когато ние правим усилия да живеем сѫобразно с Неговата Любов. В душата на Господа се заражда голяма радост и голямо веселие. Той се радва, когато види, че в нашата душа има един голям стремеж, един импулс да живеем заради Него. Весели се Господ, радва се и Той като нас. За да успява някой ученик в школата, непременно Господ трябва да бѫде весел и радостен в него; той, ученика, не трябва да огорчава Божия Дух в себе си. Тогава той ще има светлина в ума си, за да вѫзприема правилно знанията. Направете един опит: огорчете един ваш приятел, и идете след това да му говорите най-сладките думи, ще видите как ще ви разбере. Нищо няма да остане в сѫрцето му. Обаче, обича ли ви, той на всяка ваша дума ще се вслушва. Сега, разбира се, туй показва отрицателната страна на характера му, че той е слаб, дете е. Онзи, който се обижда от най-малките работи, дете е. Има деца на греха. Хора, които се обиждат, аз ги наричам „деца на греха“. Щом се обиждат от най-малките работи, деца на греха сѫ. А хора, които претѫрпяват всичко заради любовта, наричам ги „деца на любовта“. Разликата между тия деца е следующата: пѫрвите деца умират, а вторите — вечно живеят. И тѫй, вие сестри, като ученички на туй училище, ще гледате да не огорчите Господа нито в себе си, нито в другите. Всяка дума, всяко обещание, което сте дали, трябва да бѫде изпѫлнено: то е свещено! Никакво изключение! Обещанието, което си дал, трябва да го изпѫлниш, никакво отлагане за утре или за други ден. Аз сега имах един опит с една от ученичките, която снощи даде едно свещено обещание, но не го изпѫлни. Пѫрвият изпит, който ѝ дадох, не издѫржа. Обеща, че ще изпѫлни, а не издѫржа — дадох ѝ един изпит и пропадна. Затуй ви дѫржах днес тази лекция. Дума, дадена в училището, трябва да се изпѫлни точно на време, нито минута отлагане. Обещано — казано и свѫршено. В нас това трябва да бѫде правило за всички. Не трябва да се вѫртим на колело. Кажа ли аз нещо — думата ми е дума. На време ще изпѫлним всичко. Аз и вие ще бѫдем точни на времето. Туй е велик Божествен закон, и онзи, който не изпѫлни този закон, каквото ми донесе, ще го хвѫрля. Книга ли ми донесе, ще я хвѫрля. Щом дойде такѫв ученик, и донесе нещо на учителя си, предмет ли бѫде, или друго нещо, праща го в обратна посока. Всичко трябва да става на време. Майката трябва да роди на време. На време трябва да лягате, на време да ставате, на време да ядете, всичко трябва да става точно по определени закони. Ще кажете: „Утре мога да го направя“. Не, доброто трябва да се направи на време, може да го направите само днес. Туй, което обещавате днес, днес трябва да го направите, а не утре. За утрешния ден има друга работа, друго нещо е приготвено. Този сѫборен ден никога няма да се вѫрне. И аз няма да имам туй разположение да ви говоря за тия неща — за други работи ще ви говоря. Някои от вас, братя, ученици, имате голяма слабост: не си дѫржите думите. От всинца ви се изисква да стоите на думата си отгоре. Никаква разписка няма да взимате от брата си. Ако той ви иска пари, и не искаш да му дадеш, ще му кажеш истината: „Братко, нямам вяра в тебе“. Никакво подписване. Готови ли сте тѫй да постѫпвате? — „Готови сме“. Готови ли сте, вие сестри? — „Готови сме“. Това е за онези, които сѫ в школата, това не е за света; това правило е за отношенията между вас, между братя и сестри. Туй учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света, за света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си! Ще признае факта, и ще се изправи. Всяко нещо трябва да се изпѫлни на времето си. Туй, което Христос дава е един велик закон за тази Христова школа. Изисква се точност, точност в бѫдеще, по-точни от германците, по-точни от англичаните, които сѫ за пример. От полици ни помен, от записи ни помен, от лихви на пари ни помен между вас! Вѫтре в Бялото Братство такива работи не се позволяват. Като дойде при тебе брат ти, и ти каже: „Имам нужда за пари“, ще отидеш с него между четирите стени, ще извадиш, и ще му дадеш. Ще кажеш: „Господи, това го правя заради Тебе“, и ще му дадеш, като забравиш, че си му дал. Разбрахте ли, сестри? Не, братя и сестри, тѫй е, и ще се свѫрши вѫпросѫт, и тогава ще се избегнат тия недоразумения. А така, да дойде някой, да иска пари на заем, за да вѫрти тѫрговия — не. Друг е вѫпросѫт, ако има някоя насѫщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насѫщното, за необходимото ми трябват.“ Който даде, ще даде по закона на свободата. Сега, може да изпѫкне в ума ви една или друга мисѫл, те сѫ посторонни. В школата, между вас, искам да има абсолютна хармония. Трябва да бѫдеш щедѫр, толкова щедѫр, че 10 лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш, нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се, твоята празна кесия Господ ще я напѫлни. Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш на заем, той от трети и т. н. Тѫй ще се изредите, и по такѫв начин ще си кажете по една сладка дума. Вие ще кажете: „Как, да отида да искам пари на заем? Не на заем, вие ще опитате любовта на брата си. Нищо от това! Господ ще ви тури в тежко положение, да изпитате нужди, ще ви тури в такова положение, че да си направите една услуга, и тогава, като постоиш 10 — 15 — 20 минути в разговор с брата си, и ти ще бѫдеш радостен, и той ще бѫде радостен. Това е правило и за сестрите: то е за братството и за сестринството. Ще приложим този закон през тази година, и идната година ще ми кажете, може ли някои от правилата да се приложат или не. Практически ще опитате това, да видим какви резултати ще има. Това се отнася за крайно нуждающите се, а не да се правят заеми за да се тѫргува. В школата законѫт е такѫв, а вѫн от школата, законѫт е друг. 7. Добрата молитва.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Сѫвѫршенния мѫж. Тайна молитва. Ще ви прочета четвѫртата глава от Посланието кѫм Ефесияните. След третия стих Учителя каза: Разбира се, говори се за учениците вѫтре в цѫрквата. Един Господ, значи, една Любов. Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва да се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания. Всички красноречиви теории и проповеди, които можете да слушате, ако не се приложат принципално и разумно, ще бѫдат, като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие да участвувате в тия обеди — описват хубавите пуйки, ябѫлки, круши, баници, и някой пѫт лигите ви ще потекат, но само мислено ще се храните. Сега, в пѫтя, по който вѫрвим, сме дошли до едно място, дето вече Божествената Светлина и Божествената Любов могат да ни озарят, и ние можем да имаме едно приложение на туй учение, не в големи размери, но в малки. Запример, имате опитноста, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20 годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие, сега, трябва да кажете: „Заради любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помѫча да победя тия горчивини“. Заради тази любов ще се постараете да превѫрнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука. Вие ще кажете: „Аз не мога, той ме обиди крѫвно“. Ама че там е всичката мѫчнотия, че той не разбираше; ако разбираше, не щеше да ви обиди. Ако разбирате законите, ще знаете как да преврѫщате тия енергии, пѫк ако не знаете, не ще можете да ги преврѫщате. А пѫк какво струва един закон с празни залѫгвания? Аз ще ви приведа един пример за тия празни залѫгвания. В Ямбол има един дарак, който се кара с един кон. На дарака има подвижна площадка, вѫрху която турят малко сено, поставено на разстояние половин до един метѫр от коня. В стремлението си да достигне сеното, той целия ден се движи и развлаче вѫлната. И надвечер му дават малко сено. Така и ние цял живот посветяваме за постигане на известни идеали. Най-после получим малко сено. Тогава казваме: Не можахме да ги реализираме, но втори пѫт като дойдем, ще успеем. Втори пѫт дойдеш, пак сѫщото сено намериш. При сегашните условия пак ще ви кажа: „Онези от вас, които сѫ на девет месеца, пѫпѫт им непременно трябва да се отреже“. Аз сѫм решил на девет-месечните от вас, да им се режат пѫповете безпощадно. И да плачите и да не плачите, ще ви режа пѫповете, ще скѫсам врѫзките с вашия стар живот; и да се сѫрдите и да не се сѫрдите, трябва да се отрежат. И вие ще станете самостоятелни. Вие си казвате: „До сега майка ми ме е гледала, но като ми се отреже пѫпа, какво ще стане?“ Какво ще правиш? Ще почнеш да дишаш, и да живееш един самостоятелен живот. И сега, апостол Павел в 13-я стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единство на вярата и на познанието на Сина Божия в сѫвѫршен мѫж, в мярата на вѫзраста на Христовата пѫлнота“ — вяра, подразбира знанието, дѫлбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа!“ Вярване подразбира, да се качиш горе на Мусала, и да се вѫрнеш без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задрѫстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги, а онзи майстор разбира, как да ги поправи и разбира, как да подкара своята машина. „В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божия в сѫвѫршен мѫж, в мярата на вѫзраста на Христовата пѫлнота, да не сме вече младенци, блѫскани и завличани от всеки вятѫр на учението, с човеческото лѫстене, с пронирство по ухищерението на измамата, но с истинство в любовта да порастнем по всичко в него, който е главата Христос“. „Познание на Сина Божия“ — познанието става всякога чрез любовта. Никога не можете да познаете човек, когото не обичате. Може да познаете само този, когото обичате. Ако мислите, че чрез каква и да е философия ще познаете Бога, ще можете да се домогните до мѫдроста, лѫжете се. И до мѫдроста е потребна любов, и то много по-велика, от колкото сегашната, обикновена любов, която имаме. Вие ще кажете, защо ви е знанието? Има мнозина помежду нас, както и в света има, които десятки години разправят за едно и сѫщо нещо. Запример, те сѫ отишли на гости някѫде, не ги нагостили, не ги посрещнали добре, малко хладничко се отнесли, и те идат на едно място, ще го разправят, на друго място сѫщото ще разправят, мине година — две, разправят, разправят това 150 пѫти. Какво спечелиха? Не ги посрещнали, не ги нагостили. Разправи веднаж, тури крѫст, забравѝ го. Сега, важна е причината на тези неща, защо ние обичаме да разправяме старите работи. Аз мога да изтѫлкувам този факт малко друго-яче. Представете си, че се раждате в едно семейство с пѫлно сѫзнание на един вѫзрастен човек, но сте в едно малко тело и майка ви вижда, че вашия стомах може да яде само млечице, тя сѫзнава, че телото ви е слабо. Тази майка ви храни само с млечице. А вие мислите, че с духа си много нещо можете да направите. Вие искате твѫрда храна. Вие постоянно се сѫрдите. Питам: кой разбира по-добре, вие или майка ви? Ако сте отишли някѫде на гости и тия хора не сѫ ви нахранили хубаво, то е, защото те разбират, че тази твѫрда храна не е за вас. Казвате си: „Представете си, сложиха ни печен лук и варени картошки, това ядене ли е? После ни дадоха топла вода. Нито баница ни точиха, нито кокошка заклаха, нито винце наточиха“. Сега, всички вие, ученици на Бялото Братство, трябва да се различавате с нещо. Сѫс своите вярвания не, с вярвания света се различава. Толкова вярвания има, че и суеверие има в света, и света страда от много вяра, но вяра не в истината, а вяра в лѫжата. Има даже учени хора в Бѫлгария и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, в врачувания вярват, в кафе вярват. Има мнозина, на които да им проповядваш за онзи свят, ще кажат: „Остави ме, погледай ми на кафето, обѫрни чашата и виж, дали ще сполуча“. Вярва! Е, как ще определите тези два противоположни факта? Аз наричам това развращение на човешките чувства. Като не познаха Бога, и Бог ги остави да се заблудят в тия суеверия“. Че ако ти имаш Божията Любов, ще знаеш, какво е писано в Неговото кафе. И на всеки едного аз мога да му кажа, какво му е бѫдещето. Какво ви е бѫдещето? Ако мѫжа стане сутринта, и се скара с жена си, с сина си или с дѫщеря си, може ли да мисли, че ще му вѫрви работата? Не, каквото похване него ден, ще бѫде катастрофално. Ако е работник, няма да му вѫрви работата; ако е дѫрводелец, най-малко на две — три места ще се пореже; ако е писател, ума му ще бѫде разсеян и нищо няма да може да напише. Мислите ли, че ако ние не се примирим с Бога, и нашите сѫрца не се изпѫлнят с онази Божествена Любов, че ние ще свѫршим нещо? Нищо не можем да извѫршим. Постоянно в душата ни ще има едно противоречие, едно незадоволство. Ние сме недоволни, липсва ни нещо. Какво? Липсва ни Божествената Любов, и то сѫщинската Любов, защото сегашната любов мяза на едно малко чучурче, при което се сѫбират 20 души, ще се скарат и ще стане сбиване. На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям, и могат 100 — 200 да си пѫлнят чубурите, ще ли има караница? Няма да има караница. Следователно, всички ние трябва да се приближим при този Божествен извор на Любовта. Сега, в вашите умове израства идеята: Как? Този вѫпрос сам по себе си ще се реши. Когато човек яде, как ще яде? Трябва да огладнее. Когато се зароди онзи вѫтрешен глад, тогава яденето е сладко и полезно. Сѫщия закон е и тук: ако ние оставим тази Божествена Любов да говори в душите ни — а тя идва периодически — ще можем да я вѫзприемем. Тя еднакво действува, но понеже ние едновременно се движим и в света и около Бога, то положението ни постоянно се мени. Всякога ние нямаме еднакво разположение за любовта. Аз мога да туря на изпитание кой и да е проповедник, да изпитам силата му: ще го дѫржа 10 деня гладен, и ще го пратя в една аудитория да проповядва — сѫс сѫщото усѫрдие той няма да проповядва. Той трябва най-пѫрво да се нахрани. С това аз правя един паралел. Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всинца трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души сѫ сѫединени в един ум, в едно сѫрце, могат да извѫршат успешно каквато и да е работа. А един човек, или 20 души разделени, много по-мѫчно може да я свѫршат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. И всички трябва да употребим, да посветим известно време за физически труд. Труда да бѫде за ония братя, на които трябва да се помага. Всинца трябва да помагаме. У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бѫде едно удоволствие. После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделяния между някои братя — не се обичат. Аз казвам, че това сѫ хора, които няма какво да правят, без работа сѫ, разделят се. Вземете някой фалирал тѫрговец, като няма работа, отваря тевтера, гледа, кой има да му дава, та да го даде под сѫд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под сѫд. „Не сѫдѝ брата си“. — „Да но трябва да се прехранвам, ще го сѫдя“. Ние ще вземем да изгорим всички стари тевтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Стария живот сѫвѫршенно ще изчезне. Сега започва новия живот на Любовта. И Господ тѫй казва: „Ще залича: всичките ви грехове, и ще ги хвѫрля зад гѫрба си“. Ние тѫй ще заличим всичко, и ще започнем новия живот на Любовта. Туй, което хвѫрлим, него вечерно време ще го носим като тор, ще торим нивите си. И когато някой брат ти донесе малко тор, ти го занеси на нивата си и я натори. Сега, за всички ония братя, които сѫ готови, ние мислим да основем школа, да се занимавате, да работите, и физически и духовно и умствено, да се развивате. В тази школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. Какви сѫ тези задачи? Аз, преди година и по-рано на братята в София, на мѫже и жени, казвах често: „Представете си, че някоя нощ отидите самички на Витоша!“ Те казаха: „Учителю, ти не знаеш ли общественото мнение, какво ще стане? Сама жена може ли да отиде на Витоша? Нашето дело може да се компрометира“. — Няма нищо, аз тѫй само казах, само тѫй питам. Някой пѫт пак ги запитвам. Една вечер, в едно сѫбрание с по-вече от 200 — 300 души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици: посред нощ в 12 часа точно, ще трѫгните от дома си, и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пѫтя, и ще се вѫрнете. Те ме гледат тѫй, дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: в една година време ще изпѫлните тази задача. Който има любов, решението на задачата ще бѫде сполучливо. Започва едно разговаряне, едно оживление. И в три седмици отгоре, изпѫлниха задачата. И най-страхливите софиянки отидоха на Витоша, изредиха се всички, 200 — 250 души, и най-малките момичета дори. Сега, за през тази година ние имаме една задача, тя не е за всички, а само за някои. Някои искат да бѫдат пѫрви, ще им дадем пѫрвото място, ние имаме много столове, ще ви дадем пѫрвите, но ще направим следующия опит: от всички градове в Бѫлгария, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чам-Курия до Мусала, денем. Най-пѫрво ще минем през долината на Марица, през „Рилската пустиня“ от южната страна на Мусала ще се изкачим, и ще слезем през северната страна, през Бистричката долина. Това ще бѫде денем пѫрвия пѫт. Втория пѫт ще минем по месечина, третия пѫт — в тѫмна нощ, когато няма месечина, и четвѫртия пѫт ще минем през една много бурна нощ. Тогава много души ще бѫдем, от 200 — 300. То е лесно. Но сега мѫчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама, да мините денем, после по месечина, през тѫмна нощ и най-после през бурна нощ. След това сами ще мините денем, вѫв време на месечина, през тѫмна нощ и бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш. Ще пристѫпим, това трябва да стане, да се калите, за да опитате вашата смелост и вашето юначество. Сега не знаете какво можете да извѫршите. Вие казвате, че имате воля. Да се качиш на Мусала, да минеш през „Рилската пустиня“ и да се вѫрнеш толкова пѫти, в теб ще има пробудено сѫзнание, малко ще се пробуди сѫзнанието ти. Сега, разбира се, тези екскурзии ще ги направим сѫзнателно, с чисто научни цели, сѫобразно с природните закони, ще изберем времето и начина. Сега вие ще кажете: „Ами пари, средства?“ Всичко ще се нареди, не мислете за това. Когато дойде време да правим тези опити, част от нашите братя ще останат да уреждат работите на другите. Тѫй ще уредим, че сѫс всинца ще направим опит, да видим кой колко може да издѫржи. Някой от вас може да се ухитрят и да кажат, че сѫ ходили. Ние ще пратим отподире им двама трима души, от далеч, да ги сѫгледателствуват. Те ще бѫдат от невидимия мир. Непременно ще мините. Някои от Софиянци колективно минаха пѫрвия опит. Двама по двама не сѫ минали. Денем минаха, и по месечина минаха, а през тѫмна и бурна нощ не сѫ минали. Още три опита колективно има да минат, след туй по двама и после един по един. Дванадесет пѫти е това! Като мините 12 пѫти през Мусала, ще се сѫбудят у вас всички клетки, и вие ще се подмладите най-малко с 45 години в бѫдеще. Ще станете млади, и като се вѫрнете, ще припкате като някой телец, ще се чудите на онази промена, която е станала вѫв вас. Сега, ние ще се сѫединим. Земята е направена от много планини, реки, долини и всичко туй е едно училище. То си има своето предназначение. Туй е едно Обучение. В планините сѫ складирани ония велики енергии, от които трябва да черпим. Така сѫщо и в долините и в реките. Да, това е пѫрвият опит. Сега, като свѫршите това, ще владеете вече стихиите в природата, няма да ви е страх от вятѫр, град и буря. Сега ви е страх от мечки и вѫлци, но ще ви пратим в Родопите, там, дето има най-много мечки. И тоя опит ще дойде. Най-пѫрво ще направим опита колективно. Ще ви кажем де има мечки. Ще срещнем някоя мечка и ще видим, тя ли ще бяга, или ние ще бягаме. То сега колективно лесно е, мечката ще бяга от нас. После ще правим опита двама по двама, после един по един и тогава, като срещнеш мечката, ще гледаш, тя ли ще се отбие от пѫтя или ти ще се отбиеш. Туй е второто калявана на човешката воля. Само при една мечка ти можеш да се калиш. Защото, ако ти победиш, и мечката познае, че ти си господар, ще приемеш един характер на издѫржливост. В Бѫлгария, Слава Богу, мечки има достатѫчно. Ако някой се уплаши, ще го тресе най-малко три години. Тогава няма да го пращаме. Нали искате да бѫдете ученици? Аз ни най-малко няма да ви пращам в менажерия, а в гората ще ви пратя. И то е много хубаво да срещнеш една мечка. Тя да те изненада, и ти да я изненадаш. Колко интересно сѫбитие, да можеш да обуздаеш този инстинктивен страх! Ума ти не може да работи, и ти хукваш да бягаш. В това време ти трябва да му вѫздействуваш, да спреш този страх и да кажеш, че в тази мечка живее Господ, и нищо по-вече. Тя ще те разбере. Направо ще вѫрвиш и ще дойдеш до нея, ако тя не се отбие, ти ще се отбиеш. Ако тя те счита за много срѫчен, смел, решителен, тя ще ти направи пѫт, а ако си страхлив, ти ще се отбиеш. И като мине покрай тебе, ще те наплюе и ще каже: „Такѫв юнак да не си“. Е, питам сега: С този страх, който имаме, какво можем да извѫршим? Смелост трябва. Тази сутрин се явиха мечки пред нас, сѫздадоха тревога. Изпѫкна, че тези хора револвери сѫ имали, ками. Сѫщия закон е. Мечки има, трябва да се пазим. „Докле достигнем всинца единство на вярата“... Единството седи в следующето: когато някой трѫгне да направи този опит, ние казваме: „Той няма да го направи“. Не, трябва да му кажем, че ще го направи. На тези приятели, които отидоха, казаха им, че няма да направят опита. Казах: „Бѫдете уверени, че ако спазите правилата, ще го направите“. Като трѫгните, от никого не искайте сѫвет, не бойте се, нищо няма да стане. Нека кажат всички ония, които изпѫлниха опита, как излезе. Много добре излезе. Ако се заблудите из пѫтя, вѫрвете из коя и да е посока, ще го намерите, защото има един вѫтрешен закон, който рѫководи, и ние трябва да пробудим туй велико Божествено чувство. Така ние сами ще се ориентираме в тоз живот, по-правилно ще се разберем. Сега, ние ще образуваме тази мистична, окултна школа. Има материал приготвен. Може би, тези беседи ще се напишат, специално ще се проучват, ще се пише вѫрху зададени теми. То е вече упражнение, и каквото вие направите, то ще бѫде за вас. Ще започнат тогава да ви дават изпити. Които сѫ в провинцията, ще дойдат в София, ще ви приемем за една вечер, и ще отидите на Витоша, ще изпѫлните задачата. Ако нямате пари, ще дойдете на наши разноски. Пѫк, ако имате средства, сами ще си платите. Сега, ние ще образуваме един фонд за подпомагане на учениците. На всякѫде в градовете ще се образуват тези школи. Селата ще гледат да се присѫединят кѫм градовете. Постепенно тази работа ще ви се разясни. Има известни правила, ще ги знаете. Но, започва една сериозна работа. После, друго нещо. Ние ще образуваме един фонд от средствата, които сѫ добити чисто от нашия труд. Запример, всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа. Ще работи, ще вложи труда си, за да изкара нещо, а не да дава от платата си. Той ще дѫржи своята плата. Той ще се моли да намери нещо, и да вложи личния си труд. И каквото спечели от личен труд, него ще влага. Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари сѫ вече благословени, с тях можем да работим. Сега, от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. Само по един час на ден ще употребите за тази работа. На по-младите, на класа от 50 души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица, всеки един от тях да изкара прехраната си, хляба си от личен труд. Баща му праща пари, но той сам ще си изкара, прехраната, хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще тѫрси случай 2 — 3 часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опита не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога, но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на рѫцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа“. Един от младите ученици, който има достатѫчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека, и ще си изкарам прехраната за една седмица. Без пари ще си пробия пѫт“. И да имаш приятели, да си като че не познаваш никого. Туй е изкуство. Тези сѫ изпитите, които всички окултни ученици ще минат не теоритически, а на опит. Ако искате, аз ще ви дѫржа пѫрвия изпит. Ако някой се сѫмнява, може да го придружа, да види, как лесно може да намери работа. Сега ще ви улесним. Най-пѫрво ще ви прекараме през най-мѫчните изпити, после ще ви улесним в пѫтя. Как? Аз ще ви улесня по следующия начин. След като минете изпита, ще отидете някѫде, ще ви дам начин, как да лекувате. Останете гладен, ще идете да питате някѫде, в някое село, има ли някой болен, ще го изцерите, и те ще ви нахранят. Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба си, и като дадете някому, той ще оздравее. Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате: има ли някой парализиран, напр. от 2 — 5 години, или неврастеник, и ако се укаже такѫв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бѫдете уверени, най-малко един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мѫчните опити, защото пѫрво ще требва да се калите. На всинца ви трябва воля. Напр., между вас има много срѫдня. Някои искат да направят много нещо, но срѫднята между тях започва много бѫрзо. Имат сѫбрана енергия, скарват се. Един казва: „Аз искам туй да направя“, друг казва: „Аз искам туй да направя“. Разбягват се един по един, и най-после остава само един и той казва: „Няма какво да ги слушам, ще свѫрша при най-големите мѫчнотии.“ Няма защо да се сѫрдите, тя е Божия работа. При най-големите мѫчнотии ще я свѫршите, това е характер. Ако не можем да победим най-големите мѫчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бѫдем готови? Сега, в тази школа няма да бѫде погѫлнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за школата. Значи, в годината 360 часа за школата, или за „Божественото училище“, както аз го наричам. Един час да работите, е достатѫчно за сега. Мислите ли че е много? Не е много. Тогава, когато почне да се образува школата, да не се роди сѫстезание защо щяло да се образува клас за млади. Ще има общ клас, в който ще влезат и стари и млади, а за младите от известна вѫзраст ще има специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синѫт отива на училище, бащата се радва, казва: „Нека се учи.“ Бащата не може заедно сѫс сина си да се учи. Той казва: „Втори пѫт като се преродя на земята, тогава и аз ще уча. Сега аз ще работя, пѫк сина ми ще учи“. Сега, нещо за братските градини. Запр., какво сте направили вие до сега за братските градини? На колко места сѫ направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатѫчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капитала, но труда, работата. И аз сѫм уверен, че вѫв всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Като ходихме на Мусала, аз се уверих, че мнозина могат да направят това. На опит им доказах, че може. Бяхме 116 души, и стигнахме до най-мѫчното място, до най-горното езеро. Пѫтя бе затворен с преспа сняг на дѫлжина до 100 метра, и който речеше да мине по този пѫт, би пожертвувал живота си. Мотики нямаме, лопати нямаме да направим пѫт. Сядат всички и гледат, да се вѫрнем ли или да продѫлжим? Пред нас една стрѫмнина с камѫни, и ако се качиш и бутнеш някой камѫк, може да те завлече. Всички тия 116 души се спират и казват: „Учителю, какво трябва да направим, назад или нагоре?“. Казвам: „Нагоре“. Всички ония жени, млади и стари като попѫплиха нагоре... Сестрите най-пѫрво попѫплиха, мѫжете, и те се насѫрчиха. Само покрай мене мина едно малко камѫче. Казвам: Задачата е много хубава. И всички излязоха благополучно на Мусала. Там седяхме 5 — 6 часа, когато на Мусала не е бивало случай да се седи повече от 15—20 минути. Казвам: Често могат да се явят големи мѫчнотии, не бойте се! Като дойдете до най-голямата мѫчнотия, ще опитате най-великия разумен закон, който работи в природата. Не е вѫпроса да подобрим живота си, но да работим в туй велико царство, което иде сега. Ние трябва да станем служители, трябва да се приготвим. Ще наредим вѫв всички градове, в които има школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмена, ще бѫдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, истината, любовта, мѫдроста да се вселят, да се назидаваме и да даваме потик за работа. Не да идем в някой град да сѫздадем малко разногласие, но да дадем потик за работа. Ония, които сѫ способни за учение, ще им се даде учение; ония, които сѫ способни за работа, работа ще им се даде. Кой за каквото е способен, трябва да му се даде поле да се прояви. Туй се изисква сега от вас и, както ви казах тази сутрин, всички ще минете по закона на Любовта, и ще дадете обещание за една година: готови ли сте, каквото ви кажат да го изпѫлните, без никакви уговорки? Да или не? После няма да кажете: „Аз така не мислих.“ Вие ще си примерите силите, и ще видите, дали можете да го направите сѫзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако вѫв вас работи закона на любовта, опита ще бѫде много сполучлив, обаче, дойде ли най-малкото сѫмнение, резултатите сѫ лоши. Ако го направите сѫс сѫзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви сѫдействува. Ще ви се яви нов потик за работа, ще ви покажат нови методи за работа. Друго-яче, колкото и да ви разправям, няма да го разберете. Достатѫчно е два пѫти да се качите на Мусала, много нещо ще научите, друго-яче ще разберете живота, други разбирания ще имате. Ако се качите вечерно време, сѫвсем друго нещо ще, е още по-добре ще разберете, просветление иде. Сега, сѫс споровете ние нямаме намерение да се занимаваме. Споровете ще ги разглеждате по закона на любовта. Ние знаем защо стават споровете. Ако някой има да дава някому, ако той сам не може да си плати, ние ще му платим дѫлговете, и ще му кажем: „Братко, още един пѫт да не правиш дѫлгове.“ А на онзи, който е дал пари, ще кажем: „Ти втори пѫт не давай, или пѫк, като дадеш, трябва да ги забравиш; ако не можеш да ги забравиш, не давай“. Ако дойде някой да ти иска, ще му кажеш тѫй: „Ти тези пари заради Господа ли ги искаш, или на заем от мене? Ако от мен искаш на заем, ще ги вѫрнеш скоро; ако ги искаш заради Господа, работата е свѫршена, аз ще ти дам, и ще ги забравя.“ Трябва да знаем, заради Господа ли даваме, или на заем даваме. Казва: „Дадох ти пари на заем.“ „Хубаво, ще ви ги вѫрна.“ „Аз му ги дадох заради Господа.“ Ще ги забравиш, нищо повече, туй е закон. Ако забравим, Господ ще ни благослови, Бог ще изправи нашата работа, ще Го опитаме. Нали ще Го опитаме? Защото е писано в Евангелието, Господ казва: „Опитайте ме и вижте, че сѫм благ.“ Христос казва: „Ако думите ми пребѫдват вѫв вас, и вие пребѫдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим вѫв вас, и каквото попросите, ще ви бѫде.“ Но като изпѫлним всичките условия, които Великия Божествен закон изисква, всичко е вѫзможно. Сега ще гледаме да вѫдворим мир в себе си. Аз се радвам, че между вас се вѫдвори Божествена хармония на единство. Утре ще говорим по-обстойно вѫрху този фонд, напр. методите за чисто материалната работа. Да кажем, че някои нямат вѫзможност да извѫршат нещо на физическото поле, тогава ще го извѫршат в духовния свят, т. е. като служат на болни безвѫзмездно, или може да го извѫршат и в умствения свят, но без да им се плати. Да кажем, че на някой окултен ученик се даде тази задача: ще ви пратим при някой паралитик, парализиран от 10 години, да го излекувате с вашите сили, да покажете знанието си. Ще определим да се молите за този човек по два часа на ден, и туй може да се продѫлжи два месеца — 120 часа усѫрдна молитва, то е една работа. И знаете ли как ще се кали вашата воля? Лекуването често се дѫлжи на вашата воля. Аз сѫм загатвал, че има болести, като ставния ревматизѫм, които се лекуват с вода водно лекуване, но може да се излекуват и с човешката воля, само че трябва да са знаят вѫтрешните течения. Но, трябва да се кали човешката воля; значи, това е система, начини, методи. Тази работа не е лесна. Всички няма да се занимавате с лекуване. Но онези от вас, и най-страхливите и най-безстрашните, ще минете през Мусала поне най-малко един пѫт. Тази година всички приятели, които сѫ записани в школата, ще минат един пѫт през Мусала. Аз ще бѫда с вас. Сами няма да ви пратя. В тия екскурзии, които ще направим, аз ще бѫда с вас, и ще ви покажа всичките правила. Когато минавате и по месечина, и в тѫмна нощ, и тогава ще бѫда с вас, но, като дойде в бурна нощ... Ив бурно време ще бѫда с вас. Ще изучим тия електрически и магнетически течения, ще изучим растенията, билките, водите, изворите, техните свойства и качества, тѫй че, като ви види някой, да знае, да ви познава, да се отличавате поне като екскурзианти, ако не повече. До сега хората все по пещерите се криеха, а ние ще се изкачваме по високите места, по вѫрховете. Всички светии сѫ ставали светии по пещерите, а за нас, дошло е време — по високите вѫрхове. Ще се постараем, през тази година, на пѫрво място, да подобрим жилищата си, телата си, да ги подобрим заради Господа; да подобрим малко сѫрцата си и умовете си чрез екскурзии. Ще направим някоя екскурзия и вѫв виелица, в сняг, най-малко до 30 — 40 сантиметра дѫлбочина на някое планинско място и то с тези, които сѫ по-юнаци. То ще бѫде за през зимата, като дойде другата година. Нека от всичките градове, ония, които сѫ любители за школата, да се самоопределят. Два класа ще се направят: един общ клас, и един специален. Самата работа през цялата година ще се определи по-точно, но сега не може да се направи по-детайлно. От всичките по-големи градове сега ще се сѫберете да обмислите малко, да видите колко ще вѫзлезете на брой. И които влезат в класа, да учат поне един час през деня. Работата ще се оформи. Ще се образува врѫзка за изпращането на всички беседи, на лекциите, които сѫ потребни. После, от клас в клас постоянно ще се посещавате.. Софиянци ще отиват в провинцията, всяко място ще се посети веднаж в месеца, най-малко 12 пѫти в годината. Тѫй щото, всеки град ще има 12 посещения в годината. Ще се изберат приятели, братя-делегати, и тогава ще се опѫлномощят. Ще искам да направим тази работа обстойно. Ще ви дадем работа, план, теми, ще сѫберем потребните необходими материали за школата. Материала сѫществува, но трябва да се подреди сѫобразно сѫс сегашните нужди, които сѫществуват. И това ще бѫде една сериозна работа. Като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисѫл, аз разбирам: в закона на любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. Сега, за утре, неделя, всички трябва да решите, да дадете обещание вѫрху това, което днес ви говорих. Трябва да се решите, и то само онези, които поемат задѫлжението да се подчинят и да работят за една година. Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпѫлни. Аз го освобождавам, нека си седи свободен. Но, който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпѫлни точ в точ. Да се знае, че когато иска да служи на Бога, трябва да има само една мисѫл. И тогава, туй мото, което се даде тази сутрин, всеки може да го препише; но който не даде обещание, няма защо да го преписва, може да го прочете само, като казвам, че който, го е страх, нека да си помисли, ние не бѫрзаме. Да не би у вас да се роди друго мнение: Нас искат да ни впримчат, да ни хванат. Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. Ами как, вие, като искате да тѫрсите някое имане в някоя пещера, нали ще трябва да се подчините, да коленичите, да пѫплите. Има ли нещо смешно? Защо? Ако в една пещера пѫплите, то е за да намерите имането. Стига да имате смелоста да влезете. После, има доста способни братя, и чрез тях ще внесем от всички изкуства у нас. Каквото искуство имате, трябва да го развиете, всичко да се употреби за работа. Да видим, какво можем да направим за една година. Като се работи по един час на ден, ще видим какво можем да сѫберем за една година отгоре. Като се образува този фонд, тогава, от общия клас ще изберете 12 души, сѫвет ща бѫдат, те ще дѫржат сметките. Те ще дават средства за учениците, за братята, които ходят от едно място на друго. Този сѫвет ще се грижи за иждивяването на тези пари, за всички благородни цели. Ако някой от учениците напише нещо хубаво, труда му ще се напечати. Ако някой иска да иде, да изпѫлни задача, а няма средства, ще му се дадат средства. Тѫй щото от сѫщите средства, от този фонд може да се отворят и братски гостилници, братски домове. Вѫв всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та, като дойде един брат, да има кѫде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисѫл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е, вѫв всичките градове, да се зароди тази инициатива, да има две-три легла, та, като дойде един брат да не става потриване: „тук не може, там не може.“ Братски дом е, ще го поканим да си отпочине, ще го нагостим, и ще го изпратим радостен и весел. Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година! Сега, аз искам най-пѫрво от старо-загорци — две легла, от ново-загорци — две; от бургазлии — две; от айтосчани — две; от казанлѫчани — две; от ямболчани — две; от пловдивчани — две; от шуменци — две; от варненци — две; от панагюрци — две; от софиянци — пет. Може ли пет? Защото всички до сега все тѫй ми казват: „Дойдем в София, не ни приемат.“ И тѫй, като дойде сега някой брат, ще му кажем: „Ето, имаме, еди-кѫде си място.“ Сега, в селата повече легла има. От Тѫрново искаме две легла; от Русе — три; от Сливен — три; от Свищов — две; от Лом — две; от Видин—две; от Габрово — две. от Пазарджик — едно; от Севлиево — две; от Карнобат — едно; Трявна — едно; с. Кортен — две; с. Гѫрци — две; с. Лѫджене, Бургазко — едно; Карлово — две; Петрич — едно; Рахово — едно; Елена — едно. Значи, имаме успех в туй отношение. Прочете се „добрата молитва“.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Новият живот. Най-важното в този свят, това е животѫт. Имайте добрината да ме изслушате. Моето учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит. Аз сѫм подложил всички, и най-малките детайлности на туй учение на опит, на строг опит. Ние сме готови да изправим всичките му погрешни. Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тѫй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане. Там, дето методите се укажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и сѫщи. Сега ще определя какво подразбирам под „нов живот“ и какво под „стар живот“. Нов живот, разбирам, сѫзнателния, разумния живот, дето законите се прилагат сѫзнателно, с еднаква справедливост спрямо всички, за да се добият отлични резултати; а стар живот, подразбирам живот, дето прилагането на законите не е дало добри резултати. Питам ви сега: от 8000 години като живеем, сегашният живот какви резултати е дал? Цялата земя е покрита с гробища, цялата земя е покрита с развалени градове, и всички народи днес боледуват. Туй е един факт. Защо? — Ние трябва да знаем дѫлбоките причини — защото ние сме се отклонили от онзи естествен пѫт на правилно разбиране. Следователно, новият живот встѫпва не да борави сѫс старите методи, сѫс старите похвати — новият живот има нови методи. Може някой да ни вѫзразят, че принципите сѫ сѫщите. Да, любовта на малкото дете се различава от любовта на вѫзрастния, от любовта на майката. Тя по сѫщество, по качество е една и сѫща, но по изражение, по интенсивност, не е една и сѫща. Малкото дете може да плаче за нищожни работи, когато вѫзрастната жена може прекрасно да се усмихне. Сега ние, сѫвремените хора, имаме малки куклички и мислим, че като се развалят те, светѫт ще пропадне. Онези, които сѫ по-напреднали, се усмихват на това. Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следущия опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18 годишни юноши до 70 годишни хора, (имаше една сестра на около 70 год. вѫзраст) на височина 3000 м., без да се разболее някой, всички се вѫрнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисѫл. Сега, като ви казвам това, как ви се вижда, 70 год. жена може ли да се качи на такава височина? 104 души се качиха горе без да се разболее някой. Ще кажите: „тук някоя магия има“. Няма никаква магия. Тук се спазва един естествен закон на туризма. Трябва да се вземат всички сѫображения, за да се избегнат заболяванията. Сега, сѫвремения живот е едно движение. Ако вземем всички предохранителни мерки, много малко боледувания ще има. Сега аз говоря само за учениците на Бялото Братство, които подлагат всичко на строг научен опит. Ние не се спорим. Ако иска някой да спори, нашия живот е, който дава отговора. Не е мястото тук, в това читалище, дето ще се реши вѫпроса, кой е правият живот. Ако вие живеете по-добре от мене, вие сте решили вѫпроса, а ако аз живея по-добре от вас, аз сѫм решил вѫпроса. Честният тѫрговец решава вѫпроса сѫс своя честен живот, честният свещеник решава вѫпроса с своя честен живот, честният владика, честният сѫдия, честният учител решават вѫпроса с своя честен живот. И обратното е вярно. Това е факт. Най-ученият учител да е, баща му и майка му може да сѫ много благородни, но ако негова живот не е честен, той ще реши вѫпроса. И в живота това е верно: онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато природата е сѫздала, той ще успее. Онзи, който живее в здравословни жилища, с изобилна светлина, той ще успее. Следователно, и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци. Тази идея не излиза само от Бѫлгария. Днес има 100,000 души учени, които се занимават с разрешението на този вѫпрос. И какво е казал един английски дѫржавник на духовенството сега? Той казал: „Вие трябва да убедите света, в бѫдаще да се не бие, а ако това не направите, Европа е изгубена“. Какво е предназначението на духовенството в сѫвремения свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да сѫ справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истината, а те се присѫединиха кѫм страната на обратния лагер. Питам тогава В какво се сѫстои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз сѫм военен, с силата на ножа, на орѫжието решавам вѫпросите“, а един свещеник, който говори за любов и препорѫчва нож, това не разбирам. Ние трябва да, се отличаваме. Следователно, този дѫржавник казва на духовенството тѫй: „Вие трябва да убедите сѫвременото общество, да наложите вашето влияние, за да престанат войните. Не убедите ли обществото, Европа е изгубена. Туй го казва един практичен, английски ум. Туй не е упрек. Аз когато говоря за духовенството, не разбирам нашето духовенство. Аз, казвам: принципално трябва да разрешим вѫпроса — или с сила, или с любов. Няма по-велика сила от Любовта. Най-великата сила, която действува, това е Любовта. Това сѫ опити, които сега прилагаме. И аз сѫм готов с всички ония, които не подѫржат моето учение, на следующия опит: за 1, 2 или 4 години да приложим принципите, които аз проповядвам, Ще сѫздадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги вѫзпитавам сам; според тия принципи, които проповядвам. И от другата страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази система, която даде най-добрите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои, че религията не е потребна. Религията, като един вѫтрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-низша култура. Аз давам следующето свое вѫзражение: Ако действително религията говори за една по-низша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, когато това не е така. Нашата сѫвременна религия е изопачена. Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя бѫлгарска цѫрква — това не е за упрек — ще намери ли той в нея ред и порядѫк? От небето ли ще капне този ред и порядѫк? Той ще излезе от нас. Свещеникѫт и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип. Сега, за нашето учение, некои казват: „вие сте сектанти“. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме сѫвѫршенно целия сѫвременен живот и неговите методи, и поддѫржаме новия. Следователно, онези, които поддѫржат стария живот, те сѫ сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има сѫзнание, като види една мравка, трябва да ѝ направи пѫт. И ако един човек има такова сѫзнание, че може да направи пѫт на една мравя, ако неговото сѫзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казваме: „Какво, не сѫм убил никого, аз сѫм честен и почтен човек“. Да, „честни“, „почтени“ но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който днес царува любовта? Тук духовниците искат да се спорят с мене. Няма какво да спорят с мене. Били ли сте в София? Онези хиляди хора, които ходят там по крѫчмите, какво ще правите с тях? Онова младо поколение, което бяга от цѫрквите, какво ще правите с него? Ще кажете: „те сѫ безбожници“. Не сѫ безбожници. В тях има един купнеж за нови идеи, и аз споделям тяхните мисли. Може да има в тях някои крайности, които, обаче, не ги споделям. Копнеж има в младото поколение, може да се учи, в него има самопожертвуване, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една бѫлгарска пословица казва: „До като мѫдрите се намѫдруват, лудите се наиграват“. Този нов живот ще се изрази в нови форми; в този нов живот неврастения няма да има, ревматизѫм, няма да има, хора с болни стомаси, няма да има, глухота, слепота няма да има, сѫс счупени крака хора няма да има, а ще бѫде той живот на пѫлна хармония. Туй може да го сѫздадем на опит, да го приложим на опит. И трябва да чакате, тѫй не може, в една година отгоре. За да може да се изкара такова поколение. Мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите сѫ прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата. Това не сѫ неща, които сѫ сѫздадени изкуствено. Аз в София правих други опити. Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 — 1600 м. височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят. Мога да ви ги кажа и на вас, но ще ми дадете честна дума, че няма да злоупотребите. „Честен човек“, казват, бил клисаря, а парите от цѫрквата липсали! Честен човек ли? Парите трябва да бѫдат на място. Според мене, касите ви трябва да бѫдат отворени, и като минава човек покрай тях, да се не сѫблазнява. И казваме, че нови хора сме. Като дойде някой да ви иска пари на заем, казвате: „Господине, аз те зная, ти си честен, но ще намериш двама гаранти.“ Да, честен човек си, и така всеки ти дава пари. Кѫде е тая честност, кѫде е честният човек? Казвам: приятелю, аз ти давам 10,000 лв. без всякаква гаранция, и ти след 1, 2 или 3 месеца, като дойдеш да ги донесеш, аз да сѫм ги забравил, а ти — не. Това е честен човек! Питам: вие сега тази култура ли защищавате? Всички сѫдилища сѫ пѫлни с такива дела. Знаете ли кѫде отива сѫвременото общество? Знаете ли след една година какво ще се случи на земята? Ще кажете: ние не знаем, но Господ знае, ако Господ е определил...“ Той, като е направил човека, е казал: „Слушай, на тази кола до 1000 килограма най-много можеш да туриш, а повече не, защото ще се счупи.“ Когато Господ е направил нашия живот, Той е казал до колко килограма може да издѫржи. Ако ние натоварим този живот с излишни неща, няма ли да стане с тая кола някоя катастрофа? — ще стане. Аз сѫм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак сѫм в Бѫлгария няма друг човек, против когото да сѫ се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най малко не ме смущава, защото аз сѫм един голем извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз сѫм слаб, че не мога да се защищавам. Мога, но не с орѫжие. Аз казвам: имам други сили, сѫзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам, с мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в Бѫлгария, но и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядѫк. Те сѫ и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те сѫ обсебили света. И вие, бѫлгарите, мислите сега, че като се опѫлчите, ще ги победите. Не, не, те ще ви пометат! Сега тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуция. Чудите се как да изплащате данѫците. Роби ще станете! Животѫт се влошава. Бѫлгарския лев колко спада? Един американски долар струва 150 — 160 лева. Е, какво ви очаква сега? Казвате, че моето учение разваляло Бѫлгария. Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1500 години, насам бѫлгарите сѫ направили 150 войни. Питам: за тия падения и нещастия на Бѫлгария аз ли сѫм виноват? „Едно време“, казвате, „дошли богомилите“. Но защо да не се признае факта, че богомилите беха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но, както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в сѫвременото духовенство няма добри хора, има, но тия добри хора в духовенството сѫ малцинство. Ние сме готови да признаем този факт тѫй, както си е. Нека се изнесат фактите. Ние не сме за онзи вѫншен морал, ние сме за онова единство вѫтре в душата. Ние не сме за това да започнем добре, а да свѫршим зле, а сме от ония, които започват зле, а свѫршват добре. Ако някой човек си е счупил крака, ние можем да му направим най-добрата операция, да му намерим най-добрия хирург. Някой заболее от инфекциозна болест, ние желаем да дойде най-вещият лекар, който разбира законите, той да го лекува. А сега, колкото лекари, толкова лекарства: все опити правят. Онзи, вещият адвокат, всичко е предвидил, добре разбира делото си, а който го не разбира, като го изгуби, извинява се и казва: „аз предвидих всичко, употребих всички усилия“. Адвокатѫт знае, ще спечели ли делото, или не. В Америка имало един адвокат, който вземал да защищава само честни дела и всякога печелил. Когато дохождали с други дела при него, той казвал: „Извинете, аз такива дела не защищавам.“ Ако ние всички сме така честни и почтени, че да защищаваме само честните си дела!.. Сега, някои от вас искат да ме оборят. Че с какво ще ме оборите? Моето учение е тѫй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете; вие ще умрете без моето учение, тѫй, както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е учение на новия живот, в него няма смѫрт. В туй учение ние положително знаем има ли живот зад гроба, или не. Ще каже някой: как? Елате при нас и ще видите, ще ви кажем всички методи. Изведнаж не може, но ще влезете да учите, както при един учител, който преподава математика, както при един художник, който преподава художество. Може ли някой, който не е рисувал, да вземе четката и да рисува нещо като Рафаела, или друг да напише нещо като Бетховена? Той трябва да носи в себе си една дарба, един заложен талант, който да може да се развие. Аз се занимавам и с млади, и сѫс стари. Аз искам да ви дам само методите и начините, как да се развие онова, което е заложено в бѫлгарския народ. Тия методи ги показвам на младите и те учат. Някои казват: „хипнотизирване е това.“ Знаете ли какво сѫстояние е то? Хипнотизмѫт приспива всички способности, и остава само една способност да действува, като че ли се гледа само през един мазгал. Туй е хипнотическо сѫстояние, а нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се сѫбудят вѫв всичката своя интенсивност. Човек трябва да бѫде буден вѫв всяко отношение, вѫв всяко положение. Той трябва да бѫде честен пред себе си, да констатира фактите тѫй, както сѫ, защото има факти, които сѫ верни по форма, а не и по сѫдѫржание; има факти, които сѫ верни по сѫдѫржание, а не и по смисѫл. Но това сѫ философски вѫпроси. Сега, този новия живот вие го тѫрсите. Аз бих желал да намера някой от вас щастлив, здрав човек. Но още не сѫм намерил такѫв човек. Ако има такѫв човек, нека се яви пред мене, аз ще запиша името му, и ще отбележа, че той е един изключителен случай в света. Туй ще ми даде повод да проуча нещата, защо е здрав, да проуча резултатите вѫв всяко отношение. Като видя здрав човек, ще кажа как е живял. Като видя болен — сѫщо. Аз уча сега тия неща. Ние проучаваме нещата и в едно и в друго отношение. Сега, този новият живот е вѫтрешен, той е индивидуален най-пѫрво. Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господствуват над другите величини. Какво може да извѫрши една такава величина, това само един математик може ща ви го разправи. Вземете, за пример, всички искате да бѫдете богати, силни, да оправите света. Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрѫнце, като ви казва: „Посейте туй зрѫнце!“ Ако сте човек свѫршил висше образование, ще кажете: „Нима сѫм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрѫнце?“ Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрѫнце се посее, в една година ще даде 10, после 100 зрѫнца, а в 10 години ще посееш цялата земя с него. Сега, ние, сѫвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнаж да оправим света. Света ще се оправи само сѫс житното зѫрно. Знаете ли какво значи житното зѫрно? То е онзи икономически вѫпрос, който поддѫржат всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна; на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни сѫ прави, а други — не, но едните отлагат, а другите прилагат. А ние, хората на новия живот, бѫрзаме сега да приложим доброто в света, и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор. Туй учение може да го опитате. Сега питам: вие сте бѫлгари, каква е задачата на бѫлгарския народ? Онези, които сте националисти, какво искате за бѫлгарите? Искате да имате голяма земя. Бѫлгарите никога няма да имат такава широка земя, както англичаните. Знаете ли в какво положение ще се намерите? Едно време, когато Господ решил да даде всички благословения в света, пратил един ангел да занесе тия добрини с пакети в голяма торба. Този ангел не прегледал как били наредени тия пакети, замислил се нещо и пакетите един по един изпопадали по пѫтя. Той видял, че в торбата останал сама един пакет — всички изпадали — направил една погрешка. Изпопадалите пакети били разграбени. Ангелѫт се замислил: „какѫв отговор ще дам сега пред Бога?“ В това време дохожда един поет и го запитва: „няма ли нещо за мене?“ — „Има един пакет останал“, отговорил ангелѫт, „но той е вярата; тя не е за земята, а за небето, затова ти горе ще отидеш да си почиваш.“ Питам тогава хората, какво искат? Опитаха яденето, опитаха пиенето, спането, науката, но пак ви липсва нещо. Спорите, но за какво спорите? — „Дали има Господ или не, кѫде е Господ, как ще го намерим, що е Господ?“ — Господ — това е Любовта. Този Господ, Любовта на Когото говори в сѫрцата на всичките хора, на този Господ трябва да знаем езика Му. Той говори и в брата и в сестрата, Той говори и в майката и в бащата. А когато говори Той, ние можем да се споразумеем. И ние Го тѫрсим на небето, но този Господ в своето проявление е Любов. Може ли да Го приемем? Но вие ще кажете: „Какво нещо е Любовта?“ Любовта ето какво дава, аз ще ви определя: Любовта внася истина в душата, светлина в ума и чистота в сѫрцето. Тогава Истината ражда свобода в душата, светлината — знание в ума, а чистотата внася сила в сѫрцето. Следователно, ако тази Любов дойде вѫтре в нас, трябва да роди тези три неща. Аз сѫм готов на всеки един православен брат да му кажа: аз не спадам кѫм никоя цѫрква, кѫм никакѫв народ, защото не сѫм от земята. „А от де си?“ пита ме един, — От слѫнцето ида, и отивам кѫм него, отговорих му аз. Като казвам „слѫнцето“, разбирам онзи разумен, вѫзвишен живот. В мене всяка мисѫл, всяко желание е претеглено. Аз не искам да лѫжа никого. За мене е най-голям позор това, да излѫжа някого. В бѫдаще не искам да страдат хората от моето учение, заради мене. Искам тия хора, като приложат моите методи да се ползуват. Аз сѫм се ползувал, и вие да се ползвате. 20 години аз правя опити, и още ги продѫлжавам. Някои казват: „нека се изкажем“. Искат, като в един сбор, догматически да решим вѫпроса. Тия неща не стават изведнаж. Туй може да го направи някой друг, но аз не се занимавам с това, защото нашето учение почива на опит, като в една лаборатория, трябва да се работи, опити да се правят, да се корегира. Сега, аз се обрѫщам кѫм учениците, обрѫщам се и кѫм вас, братя ви наричам, — но не за да ви привлека, не ми е целта това — и казвам: излезте от вашите дупки, изложете се на тази светлина, която иде от природата — този Бог на Любовта, допуснете тази светлина да проникне вѫтре вѫв вас! Допуснете я да проникне, направете един малѫк опит. Ще кажете: „какво може да направи светлината?“ — Много работи може да направи. Ще ви приведа един факт между многото други факти, и той е следующият: имаше едно момиченце в Княжево, което вѫв времето на сраженията, на недоразуменията, които имаха бѫлгарите през 1918 година пострада, като в рѫката му беше попаднало едно парче от шрапнел. Лекарите му направиха 5 — 6 операции, но не можаха да извадят шрапнела, и най-после решиха да му отрежат рѫката. Идват домашните му при мене и ме питат: „Какво да правим?“ Понеже зная какѫв е ефекта на слѫнчевите лѫчи вѫрху желязото, казвам: „нека излага рѫката си няколко месеца на слѫнце по 3 — 4 часа на ден“. И, наистина, един ден, след 3 — 4 месеца последователно излагане, желязното парче от шрапнела се показа навѫн, падна и детето се освободи. Туй дете оздраве, това може да го проверите. Слѫнцето произвежда електричество и магнетизѫм, и с това постепенно прави най-добрата операция. Ако бяха казали това на лекарите, те нямаше да повярват. Защо да се не оставим на слѫнцето да направи най-хубавата операция, и да ни излекува; защо да не се оставим на Любовта да се прояви? А сега ще пишем закони: „да не крадеш, да не лѫжеш“. С такѫв отрицателен морал аз не се занимавам, а казвам: ще любиш, ще обичаш истината, ще бѫдеш мѫдѫр, ще бѫдеш добродетелен, справедлив, щедѫр, снизходителен. Ще се самопожертвуваш за другите. Туй препорѫчваме ние, не какво не трябва да правим, а какво трябва да правим. И като казвам как да любиш, имаме начин за любов. Ще ви приведа един окултен разказ. Един вѫлк се явява при овците и им казва: „Ние се реформирахме вече и можем да живеем с вас по братски. Ние с вас ще се примирим. В нашето сѫзнание туй се реши. Решихме и свѫршихме. И аз сѫм един делегат от вѫлците и от сега нататак заедно ще живеем“. По едно време той се влюбил в една млада овца и ѝ казва: „Аз сѫм силен, имам опитности в живота, с мене ще живееш добре, мога да се боря, ще те защищавам“. И трѫгва тази млада овца след него. Един ден добре живели, минали два, три дни — добре, На четвѫртия ден той огладнял и казва: „Аз трябва да те изям, за да живея“. И вашият морал сега издѫржа изпит само за 3 — 4 дни. Дойде ли четвѫртия ден, казвате: „Ние ще ви изядем“. Е, какѫв е този морал? Всички казват: „ние не трябва да бѫдем овци“. Не, като овците ще бѫдем, защото всичко, което носим, все овците сѫ го дали. благодарение на тях, ние имаме и мляко, и сиренце, и вѫлна. Да, като овците ще бѫдем, разумни овци. И аз бих желал такива овци да бѫдем — да служим на закона на самопожертвуването. Не мислете, че овците не сѫ умни. Колко сѫ те по-умни от нас! А ние много умни се мислим, културни хора се мислим! Нека признаем този факт. Аз уважавам ония волове, които орат на нивата. Те сѫ свещени волове, те орат на нивата, а господаря им ги бие в дама, те пѫшкат но се покоряват, седят покорно. Герои сѫ те! А вие казвате: „той е вол, може да издѫржа тия страдания“. Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите културни хора, знаете ли колко милиона волове, овци, кокошки, патици сѫ станали жертва за нас? Един богат тѫрговец в София подарил за нещо 10,000 лв. и пишат името му вѫв вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по високо от тоя богат човек, разбирате ли? Това е морал, това е благородство! Онзи свещеник ще отиде да прочете една молитва на главата на някой болен, и ще кажат: „много хубаво направи“. Нищо не си направил. Ти пожертвува ли вѫлната си, живота си, като онази овца? Христос не дойде да сѫздаде духовенство в света. Той дойде да сѫздаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бѫдат образец на любовта, на честен живот. Аз сѫм готов сѫс сѫвременото духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има — дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, пѫрво ще отидем кѫм Бистрица, ще вѫрвим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня“, ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м. височина, ще обмислим и ще решим вѫпроса, какво да бѫде православното духовенство. Този вѫпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Тѫрново. На Мусала сѫм готов, братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „братко, само тук, на тоя чист вѫздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсѫждаваме здраво, смислено по тия вѫпроси, за Бога“. Ще кажите: „той иска да излага владиците“. Аз ли ги излагам? Те сами сѫ се изложили. Ако те не живеят добѫр, честен живот, те сѫ се изложили. Ако аз не живея добѫр, честен живот, сам сѫм се изложил. Няма нищо скрито-покрито. Всяка болест в света ще се прояви по какѫвто и да е начин. Всички болести в света не са ли израз на онази морална поквара, която сѫществува вѫтре в човешкия организѫм? Лекарите не могат да насмогнат на тия болести, но не е там вѫпроса. Между нашите приятели има много, които сѫ приели начина на лекуването на природата. С топла вода и картошки се лекуват. Един наш приятел беше болен, взел рициново масло, не му действува. Слушай, казвам му, в половин час ще изпиеш 5 — 6 чаши топла вода. И наистина, след няколко часа настѫпи реакция. Тук е сега този приятел. Ще употребим тоя метод. Един лекар най-пѫрво трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство. Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действува. Аз правя аналогия. В сѫвременото общество има много недѫзи. Как ще приложим туй лекарство на Любовта? И то с доза се дава. Да не мислите, че тази любов всички хора еднакво могат да я разбират? Не, Любовта е една сила, тя се проявява вѫв физическия свят по един начин, в умственния — по друг начин, в духовния по трети начин. Има си закони. Някои казват: „кажи ни как!“ Преди години, когато правих френологическите си изследвания — измервах черепите на бѫлгарите — дойде един студент, каза ми: „господин Дѫнов, искам да зная на какво се основават тия ваши наблюдения и изследвания?“ Казвам му: трябват най-малко 11 години за да научиш това. „Е, не може ли сега? Искам да ги приложа в практическия си живот, да се ползувам“. Не, сега не може, като изуча всички тия данни, тогава ще изнеса пред света нещо завѫршено. А сега, това, което имам, то сѫ откѫслечни данни, има неща, които липсват. Това, обаче, ни най-малко не показва, че учението не е верно. Я вижте онези хора, които имат длѫгнести лица, очи черни, живи, не сѫ ли активни? Защо? — Черният дроб у тях има преимущество. Той е развит, като динамическа сила. Вземете онези хора, които имат валчести лица, като месечина, в тях стомахѫт е развит, те обичат да си похапнат, да си попийнат, и като ядѫт, от тях по-добри хора няма, и казват: „тѫй разбираме света, Господ го е сѫздал да, ядем и да пием“. Има други хора, които сѫ интелектуални, те се занимават с отвлечени вѫпроси, и затуй тяхното лице се различава. Значи, природата си е турила отпечатѫк. Тя си има свой език, свои закони. Когато някой пѫт аз загатвам, че човек може да чете по канарите, както геолозите четат по клонете, по растенията, това значи, че има други начини, за изучаване на природата, само че трябват големи наблюдения. Ние можем да изучваме кои сѫ причините, които сѫ тикнали бѫлгарите в туй безизходно положение. Това е един резултат не от 1 — 2 години, а от преди 2000 години. От тогава е станало това. Следователно, сега се завѫршва един цикѫл, и бѫлгарите се намират в началото на пѫтя, от дето сѫ направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия пѫт. Как да хванат тоя прав пѫт? Тоя прав пѫт е пѫт на онази сѫзнателна любов, в която мѫдроста трябва да владее законите. Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да вѫзпитава своите ученици; свещеникѫт трябва да знае как да служи на своите пасоми; сѫдията трябва да знае как да решава своите дела. Трябват методи, за да се изправи живота. Преди всичко, ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вѫн от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито сѫдия. Ние се раждаме разумни сѫщества, като хора, които трябва сѫзнателно да работим. А при сегашната култура, аз ви казвам: ако и за напред живеете според нея, добро бѫдаще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тѫй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена. Сѫвремената култура е осѫдена на смѫрт, ако тя не се видоизмени в своя пѫт. Ако духовенството не се пробуди, да сѫзнае своите грехове; ако учителите не се научат да прилагат правилно законите на вѫзпитанието, ако управниците не изменят законите на управлението, да сѫзнаят, че сѫ правили грехове — никакво бѫдаще не ви очаква. Покаяние, покаяние трябва! Всички трябва да се покаят, но не с вретище на главата, а да признаем, че фактите, които нашите деди сѫ турили, не сѫ в сѫгласие с законите на природата, и да ги отменим. Туй изисква новия живот. Този нов живот и той си има свои физиологически проявления. Има вече нови хора, типове от новото поколение, които сѫ се родили в Америка. Хора на новото поколение има и вѫв Франция, Германия, Англия, но най-вече ги има в Америка. Физиологически тия хора се отличават от другите. Сега нямам време да ви обяснявам това. Има сѫчинения, в бѫдѫще може да се пише за новите типове. Ние идем в Тѫрново, за да сѫздадем на тѫрновци една благоприятна атмосфера. Защо сѫм избрал Тѫрново? Аз сѫм го избрал, като един центѫр, дето земните влияния на Бѫлгария се срещат и може да се подобри здравословното сѫстояние на бѫлгарите. Целта ми не е да се увеличат моите сѫмишленици, а да могат мозѫците на бѫлгарите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера, и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат по-вече жито. Това имам предвид. Казвам: аз ще направя един опит с бѫлгарите, ако нашето духовенство не вярва, и той ще бѫде следният: на духовниците казвам, че, за опит една година ще ви оставя да действувате вие на бѫлгарите, а после ще действувам аз една година, и ще видим кога ще има по-вече плодородие. Тѫй е казал Господ: Дето има любов и земята по-вече ражда; там, дето има любов, и лозето по-вече ражда, и крушата и всички плодове по-вече раждат. Любовта е дѫлбока сила, която може да действува в природата, и тази природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! Туй е опита. Сега, ако дойда да изпѫдя свещениците и да туря моите хора, моите сѫмишленици, да венчават и да крѫщават, и те ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого. Нека свещениците вѫршат своето в цѫрквата си, тя е техен дом, и те носят всичката отговорност. Даже ще им дам всички наставления; ние нямаме желание да заемаме чужди места, а искаме да изпѫлним своя дѫлг кѫм човечеството, кѫм младото поколение. Вие, като човек, идеализирате всичко: може да обичате народа си, уважавам ви, хубаво нещо е това, но вашата любов трябва да бѫде разумна. Казват някой пѫт, че майките от любов одушват децата си. Русите пѫк сѫс своя патриотизѫм погубиха народа си. Разумен трябва да бѫде човек. Разумният човек не трябва да бѫде алчен. Силата на разумния човек седи в самия него. Щастието ни е скрито в туй, което носим в себе си, а не отвѫн. Някой ще каже: „С туй знание, което имам, навсякѫде в света мога да отида“. И аз мога да кажа: с туй знание, което имам, навсякѫде мога да отида — и в Англия, и в Америка мога да живея. Защо? — Разбирам живота, разбирам природата. Сега сѫм дошел в Бѫлгария. Много пѫти сѫм казвал: аз мога и на друго място да работя. Ако не ме искат бѫлгарите, казвам, другаде ще отида. Ако бѫлгарите мислят, че аз нося зло на Бѫлгария, че искам да я разруша, казвам: ако мислите тѫй, че аз ви желая злото, не мисля за вашето щастие, аз сѫм готов да напусна дома ви, и да отида другаде. Нямам нищо против. Но ако моето присѫтствие ви носи благословение, да ви направя свободни, да не пострадате като народ, не изпущайте случая. Аз ви казвам: зная, имам знания, опитност имам, но трябва време, имайте тѫрпение, вѫв вестниците не пишете, чакайте, опитайте. „На лѫжата краката сѫ кѫси“, казва бѫлгарската пословица. Един ден историята ще се произнесе. Какво ще се произнесе историята? Ако едно дело е божествено, то ще успее. Това дело, което ние поддѫржаме, ако е верно, земята с главата надолу да се обѫрне, то ще успее: то е дело на любовта. И сега иде една вѫзвишена култура на Любов. Любов, която ще свѫрже всички народи, Любов, която ще свѫрже всички индивиди, всички майки, всички приятели, от най-малките до най-големите, и между хората ще настане братство и равенство, но не само между хората, а и между животните. Туй иде и ще се наложи. Ако е за теории, социалните науки сѫдѫржат такива теории за подобрението на обществото. Всяка партия в Бѫлгария си има своя програма. Те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи сѫ, а други сѫ несполучливи. Принципално те сѫ до някѫде прави, но методите им сѫ криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска сѫщото. Принципите им сѫ верни, но по какѫв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с любов? Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „братко, тия пари сѫ общи, ще си ги разделим.“ Иначе, насилието ще дойде. За този глад, който настана сега в Русия, аз преди 2 години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде, този глад? — Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да вѫведат ред с насилие и по такѫв начин почнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и до сега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да вѫзстановят с орѫжие свободата си, но те трябваше не с орѫжие, а както им казваше Толстой — с любов. „Не противи се злому“, казва Христос. Как ще тѫлкуват това свещениците? Болшевиците сега сѫ турени да действуват с орѫжие. Свещениците казват: „всяка власт е от Бога.“ Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: „всяка праведна власт е от Бога дадена.“ Там, дето болшевиците сѫ праведни и прилагат добри дела, те сѫ прави, там, дето прилагат насилие — не сѫ прави. И в Бѫлгария е сѫщото: ония, които прилагат добри методи, прави сѫ, а другите, които не прилагат добри методи — не сѫ прави. Тѫй седи принципѫт. Утре може да се народят и анархисти. Сега някои ще кажат: „А, той говори против дѫржавата“. Не, вие сами говорите против дѫржавата. С вашите криви методи, вие сами ще станете причина да се народят тия анархисти. Знаете ли, ако в Бѫлгария настѫпи неурожай, какво ще стане? — Ще дойде глад. Знаете ли какви разбойници ще се появят? Този глад ще направи всички хора разбойници. А какво е глада, знаете ли? Какви ужасни инстинкти за отмѫщение се сѫбуждат у човека! С този новият живот ние искаме да спасим света от една катастрофа. Един американец предсказа, че в Европа ще избухнат 70 вулкани, и по-голямата част от Европа— Югославия, Австрия (кѫм Буда-Пеща) ще потѫнат. Това цитирам само за куриоз, тѫй казва американеца. А пѫк аз казвам: в света иде една катастрофа, поради безумието на сѫвремените хора, една социална катастрофа иде, която ще произведе сѫтресение в мозѫците на хората и те ще полудяват. Мен болка изпѫлва сѫрцето ми, когато виждам хиляди моми и жени, които продават честа си за хляб! Те сѫ наши сестри. Е, духовенството казва, че аз развращавам хората. Ами тези хора аз ли ги развратих? Аз идвам да им покажа правия пѫт, да им покажа начин да се спасят. Те сѫ ваши синове и дѫщери. Туй не сѫ хиляда и десет хиляди души, туй е едно грамадно число момичета и момчета, които не вѫрвят в правия пѫт. И сега старите, вместо да им покажат пѫтя, постоянно реагират и спират колата. Но тия кола ще се счупят! Тогава какво да правим с младите? На тях трябва да препорѫчвате Божествената Любов, да им покажете как да любят. Добѫр пример им покажете! Какво по-хубаво има от тази любов? Знаете ли какво ме заставя да остана в Бѫлгария? То е любов. Ако нямах тая любов, аз никога не бих седял в Бѫлгария. Преди години, градоначалника в София ме вика и ми казва: „Научавам се, че обичаш да попипваш, да постискаш рѫцете на младите жени. Приятно ли е това?“ Че какво има от това, ако стисна рѫката на едного? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскверни ли? Но ако ти влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Ако сѫм чист, никакво престѫпление не вѫрша. Аз бих желал да дойде един, когото аз сѫм опетнил или опорочил: аз сѫм готов десет пѫти да се разпѫна зарад него. Мѫж или жена, ако някому сѫм направил най-малкото зло, ако кажат, че сѫм опорочил или ума, или сѫрцето, или волята му, аз сѫм готов да пожертвувам всичко. А вѫв вестниците пишат туй било, онуй било, но мене вестниците не ме смущават. Мене не ме смущават вестниците, защото за нас има други вестници. Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато заради Господа кажат някаква лѫжа за вас“. Защо? Защо да се радваме? — Защото има друго едно обществено мнение в света: то е общественото мнение на сѫзнателната Любов, на всички добри хора, които живеят на земята. Аз наричам тия хора светии, а източните народи ги наричат адепти, наричат ги още учители, ангел-хранители. Аз ги наричам: големите бели братя на човечеството. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение. И аз ги познавам, познавам ги като хора, и сега цѫрквите трябва да знаят, че те им дѫлжат. Те ще кажат, че на Христа дѫлжат. Ще кажат: „Христос е глава на цѫрквата“. Христос е глава на туй Бяло Братство. Ще кажете: „Христос е горе на небето“. Христос не е на небето. Ние виждаме работите друго-яче, в заблуждения не ходим. Христос какво е казал? — не на мене, на много други. Среща един Христа и го пита: „Учителю, какво казваш?“ Ето какво казал Христос: „Моите служители в цѫрквата, които ми палят толкова свещи, които ми изгарят толкова тамян, които ми изчитат толкова молитви, не вѫршат моята воля, не сѫ приложили моя закон, не сѫ хора на Бога“. И прибавя: „аз трябва да дойда втори пѫт на земята, да коригирам“. И сега иде Той да коригира, но няма вече да Го разпѫвате! Няма да Го разпѫвате вече, защо? — Защото дѫржавните мѫже сѫ напреднали и се заели да извѫршат туй, което духовенството трябваше да извѫрши; дѫржавните мѫже в Англия, в Америка, в Германия и в Бѫлгария сѫ напреднали по-вече от духовните хора, по-добре схващат нещата. Сега, аз се обрѫщам кѫм вас. Топло е днес нали? Какво нещо е топлината? Туй изпотяване, което имаме, то е хубаво, отварят се нашите пори, всички нечистотии трябва да изчезнат, дишането става по-добре. Вие страдате. Но какво нещо сѫ страданията? Те сѫ признак, който показва, че вие сте се отклонили от правия пѫт. Като премахнем препятствията, страданията ще изчезнат. Новият живот трябва сѫвѫршено да скѫса врѫзките сѫс стария. За някои трябва сѫвѫршено да се скѫсат. Аз обуславям този закон тѫй: когато майката е заченала детето си и то скѫса врѫзките на пѫрвия месец още, опасно е, смѫрт има; ако скѫса врѫзките на втория месец, опасно е, смѫрт има; ако скѫса врѫзките на третия, четвѫртия, петия, седмия месец, опасно е, но ако туй дете е стояло 9 месеца, непремено трябва да му се отреже пѫпа. Аз, сѫс своя нож, искам да прекѫсна тази нишка. Това не е ли право? Ако не скѫсам нишката, и за майката, и за детето е лошо. Ако кажа жените да помятат, то е друг вѫпрос. Следователно, ние разумно искаме да скѫсаме тази стара нишка. И сега казват: „Христос тѫй проповедва, иначе проповедва“. Какво проповедва? И тогава не Му вярваха, и сега не Му вярват. Тогава Той казваше: „Иде час, когото истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма да се покланят нито в Иерусалим, нито в Самария“. Туй аз го тѫлкувам: Иерусалим, това сѫ всичките сѫвременни религии, Самария, това е светѫт на науките и изкуствата, а само в Дух и Истина ще се молят навсякѫде. Всеки човек ще бѫде свободен, да се покланя на Бога тѫй, както намира за добре, и неговото поклонение да бѫде благословение за другите хора. Не казвам, че трябва да излезете от цѫрквите и те да се разрушат, а казвам: на онези, които сѫ в деветия месец, непременно трябва да се отреже пѫпа. За другите пѫк, които сѫ на 2, 3, 4, 5, 7, 8 месеца, т. е. които още не сѫ се родили, — да си стоят в цѫрквата. Всичко трябва да бѫде разумно. Аз не сѫм и против училищата. Този, новият живот, това сѫ ред принципи, ред методи. Той е като една лаборатория, в която има научни методи, и всяко нещо иде на своето време. Вие орете — на време орете, жѫнете — на време жѫнете, сеете — на време сейте. Но не мислете, че на всяко време може да вѫзпитавате. И за вѫзпитанието има специално време, за прилагането на тия нови методи има специално време. Не се ли използува туй време, никакви резултати няма да се добият. За тези нови методи ще се издадат нови книги. Нали има учение на Кнайпа за водолечението, а други лекари имат своите методи. Някои лекари и те се оплакват, вѫзмущават се от едно, от друго. Не, и сѫвремената медицина трябва да прогресира, трябва да се приложат новите методи. Едно лекарство, един метод не трябва да дава само 10 на сто резултати, а най-малко 90 на сто. А сега вие казвате: „Вярвайте в Бога“. Какво се разбира под думите: „вярвайте в Бога“. Аз казвам: „само високо интелигентният човек може да вярва, а глупавият не може да вярва“. Това е обосновано на математически закони. Само интелигентният човек може да разбере причините, защо е сѫздаден света. Само на такѫв човек може да казваш, защо е сѫздаден света. А ние казваме: „Защо е вярата?“ Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „не ви трябва вяра“. Вярата е един принцип, необходим за човешкия интелект, тя трябва да бѫде подкрепа в света, и с нея младежта ще победи всички мѫчнотии и препятствия, които ще срещне вѫв физическия, умствения и духовния живот. Ако има силна, непоколебима вяра, сѫс своята мисѫл всичко ще може да постигне, да победи. И тѫй, новият живот сега хлопа при вас. Той иде от вѫнка, както слѫнчевите лѫчи. Ако вѫв вашето сѫзнание, за една година само, а не за цял живот, турите в ума си мисѫлта, че всички хора по естество сѫ добри, че вие по естество сте добри, че майка ви е добра, баща ви и пр., не че сте родени добри, но че сте по естество добри, тогава ще се измени и вашето схващане за живота. Може материалѫт, от който сте сѫздадени, да не е добѫр, то е друг вѫпрос, но онези сили, крито функционират, които имате вѫв вас, сѫ добри, копнежите сѫ добри. Кой от вас не иска да бѫде разумен, учен, почтен? Всички искате да бѫде такива. Следователно, ние трябва да влезем в общение с този разумен свят и по разумен начин: социалистите по един начин, религиозните — по друг, тѫрговците — по трети начин, но в края на крайщата, когато сѫзнанието на всички хора се развие, всички ще имат едни и сѫщи методи. Какѫв ще бѫде този метод? Той ще бѫде закона на самопожертвуването. Никой няма да иска да експлоатира своя брат или сестра. Като дойде брат му в кѫщи, да му даде пѫрво място, като дойде майка му, да ѝ даде пѫрво място, като дойде баща му да му даде пѫрво място, като дойде приятеля му, да му даде пѫрво място. Това е да покажеш всичката своя любов. Еднакво безпристрастие. Това е то новият живот. Вие ще кажете: „това нещо приложимо ли е? — Приложимо е, но трябва да знае човек как. Онзи цигулар, който знае как да свири, ще може да свири, но ако не знае, не ще може. Онзи, който знае как да дѫржи четката си, ще може да рисува, но ако не знае как да си служи с нея, не ще може да рисува. И сега ви казвам, че единствения Господ, който остава, то е Любовта, която иде сега в света. Една велика сила иде сега в света, и вие несѫзнателно ще се измените. И тази любов ще дойде и ще смѫкне всичко от вас, и вие ще се измените. Един ден вие ще се сѫбудите, и ще разберете, че ума ви се е изменил. Сега някой пѫт човека сѫщо го изменят. Ако е много упорит, набият го и упоритоста му изчезва. Имаш неверие, но дойде някоя велика сила и ще те измени. Единственото нещо е да вѫзприемем любовта. Само Божествената Любов е, която ще ни спаси. В тази любов ще се облечем, тя ще ни даде простор и свобода. А вие казвате: единственото нещо, което може да ни спаси, е: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бѫдеш спасен ти и дома ти“. Не, трябва да вѫзприемем всички любовта, която може да ни спаси. Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т. е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз сѫм пѫрвия, който ще ги поздравя. Всеки духовник да ходи от дом в дом в Бѫлгария да проповядва не що е „дѫновизѫм“, какво може да донесе „дѫновизма“ и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слѫнчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да вѫзпитават майките и бащите. „А, нали имаме любов“, ще кажете? Нека свещениците викат народа и го питат: искате ли да стои Дѫнов в Бѫлгария, или не? Ако народѫт гласува, че не иска, аз сѫм готов да напусна Бѫлгария, нищо по-вече, Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Вѫрнете се в православната цѫрква“. Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но каквото говори бѫлгарския народ. Тоя народ сѫздаде свещениците, а не свещениците сѫздадоха бѫлгарския народ. Следователно, бѫлгарския народ каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направим един опит: да трѫгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бѫдат резултатите. Аз ще оставя бѫлгарина пак да си е бѫлгарин, няма да го изменя. Аз искам да сѫбудя тази божествена вяра в бѫлгарите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили сѫ я. Бѫлгаринѫт е практичен. Той казва така: „Този човек защо работи, за пари или без пари? Ако работи за пари, тази работа лесно се разрешава, но ако работи без пари, тук има нещо.“ Щом работи без пари, той започва да изучава. Бѫлгаринѫт е практичен. Туй е практическа философия вѫтре в живота. Ние не искаме никакви спорове, но на опит можем да приложим това учение. Аз не сѫм се изказал по всички вѫпроси. Това не сѫ твѫрдения, а приложение на ред принципи и закони. Аз сѫм опитал туй учение и има резултати. Нека опитат тези закони и принципи и после ще видят. Ако не дадат добри резултати, нека ги оставят. Ако учението е фалшиво, то утре ще умре, но ако то е учение на живата природа, на живия Господ на Любовта, на Божествения закон, туй учение е твѫрдо като диамант, а не като желязото и гранита. Ние носим в нашето учение една диамантена воля, а не желязна, не гранитна. Туй е здраво учение. Диаманта надминава всички тела по твѫрдост. Аз туй учение наричам диамантено, учение на Божествената Любов, да сѫзнаеш в дадения момент, че имаш един противник, да го обичаш, а не да искаш да го унищожиш. Ние трябва да бѫдем толкова благородни, както вѫв времето на пруско-френската война, един французин минава и вижда един германец паднал в един трап. Французина взема пушката му, подава я, и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200 — 300 м., аз ще те чакам, иначе трябва да те застрелям.“ В един французин има толкова сѫзнание, че казва на неприятеля си: „Иди на страна“. А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, но сме готови да си извадим очите един на друг. Какви сѫ тия религиозни хора?— евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бѫде само в цѫрквата, а да прониква вѫв всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в цѫрквата!“ В коя цѫрква? Цѫрквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сѫрца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сѫрце — в твоя дом — аз ще дойда, но в твоята каменна цѫрква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тѫй трябва да разбираме закона, трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже, че само един Господ остава в света, той е Господ на Любовта — за млади и за стари, и за учени и за прости, за всички, и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действува. В нея всички хора стават, оживяват и вѫзкрѫсват. И сега иде ден на вѫзкресение. За кои? Аз поздравлявам младото поколение, те ще вѫзкрѫснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое сѫдействие, с тях сѫм едно. Аз сѫм с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж кѫм Бога, които имат любов. И сѫс старите, които имат сѫщия стремеж, и сѫщата любов, и с тях сѫм, но с онези, които нямат тази любов — скѫсвам. Аз поздравлявам младите ученици, всички ги поздравлявам, с този Господ на Любовта. Идете и воювайте с орѫжието на Любовта! Няма по-голяма сила от нея! Победата ще бѫде ваша: победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир, и в бѫдаще ще дойде едно ново поколение, нови типове, и домовете ни ще бѫдат отворени за всеки брат или сестра. Няма да има: — „колко да се плати?“ — „По 150 лева за едно спане“. Е, сега колко бѫлгари могат да дадат 150 лв.? Всички домове трябва да бѫдат отворени за бедните, т. е. не казвам „само за бедните“, но за онези, които имат сѫзнание в себе си, да помагат на тия наши братя и сестри. Аз сѫм имал случай, да идват при мене млади момичета, да плачат и казват: „Какво да правим, погинваме!“ Отговарям им: Идете в цѫрквата, свещеници има. там. „Но те не помагат“. За туй младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим туй безчестие на Бѫлгария. Но ако не ми дадете вѫзможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадете вѫзможност, туй младо поколение ще го вѫздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа — не калугери, монаси, да ги направя, а художници, музиканти и поети, и работници, да служат на Бога, вѫв всички области на науката ще бѫдат посветени, и в екскурзии ще участвуват, а не да казвате, че сѫм се оградил с тия хора. Нека дойдат всички! Ние и тук, в Тѫрново, правим сега опит. Казват: „Молите се“. И туй считат чудно! Елате да видите! Ние правим най-малките, микроскопически опити. Засягаме опити от физически, от умствен и от духовен характер и ги преврѫщаме. Туй е една сложна задача. Ние знаем законите. Вие искате да нахвѫрляте лоши мисли вѫрху нас, но ние сме тѫй оградени, с една диамантена стена! В тези вѫлни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вѫлни, които ние произвеждаме, сѫ толкова силни, че всичко могат да пометат. Ние искаме да дадем потик на ония паднали души, които сѫ в отчаяние, които страдат и сѫ готови да умрат, искаме да им кажем: Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ, идем, дрѫжте крепоста, победата ще бѫде ваша. Ние искаме на страждущите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпѫлним Христовия закон, който Той положи преди 2000 год. И сега Той иде пак в света. Как ще Го посрещнем? Аз искам: всички наши братя, свещеници, всички, облечете се в любовта, махнете туй предубеждение, приемете Христа! Аз бих желал този Христос, на когото вие служите, да Го приемете, да ви се усмихне, и да бѫде доволен от вас. Аз сѫм ясен, казвам: „Ако Христос сега дойде в Бѫлгария, ще бѫде ли доволен той от бѫлгарите, ще бѫде ли доволен от синодалните старци, от цѫрквата? Ще бѫде ли той доволен от тех, които решили, че „Господин Дѫнов се самоотлѫчил“ от православната цѫрква? Че и те самите не сѫ още православни, те сѫ схизматици, а мене ще отлѫчват! Католическата цѫрква може да ме отлѫчи, но православната цѫрква? Ами, ако аз сѫм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скѫсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвѫрлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка, и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, бѫлгарите, колкото по-рано вѫзприемете това учение, толкова по-добре ще бѫде за вас. * Беседа, дѫржана в читалище „Надежда“, на 19 август 1922 година, гр. В. Тѫрново.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Сѫбота 19 август, 1922 г. 5 ч. с. ПРЕОБРАЖЕНИЕ Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. Любовта е сврѫзка на сѫвѫршенството. Да ни привлече Господ с тази врѫзка. Да Го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни сѫблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на любовта, мѫдроста, и истината. Да чуем Неговия сладѫк глас, който носи мир и преизобилен живот на утрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бѫде като Божията Любов. Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по любов. Той ще бѫде следующият: ще се задѫлжите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лѫжа. Опита всеки един от вас ще направи вѫтре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вѫтре в сѫрцето му, в душата му, в ума и духа му, и наблюдава, притегля всички наши помисли, желания и действия. Нашия девиз е вече: ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това сѫ неща без любов. Приятелство, което започва и свѫршва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свѫршва, е живот без любов. Работа, която започва и свѫршва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свѫршват. И тѫй, ние ще мислим за вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя. Бог е Любов, и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота. Сега, ние ще коленичим в размишление, и всеки един от вас да обмисли, готов ли е да направи малкият опит за една година, да извѫрши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него, и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по любов — за една година от сега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бѫдат дадени сѫобразно развитието на всеки едного. Няма да питате „мога ли“ или „не мога“. През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действуваме. Ще действуваме тѫй, както по закона на яденето: когато човек е гладен, не говори, а яде. Ще говориш, когато се наядеш. Ама кога? — Сега ще ядеш. „Кога ще говоря?“ — След като се наядеш. Това е мисѫлта. Сега ще коленичим и ще отправим ума си кѫм този Господ на Любовта, и ще Му кажем: Господи, ние сме готови да изпѫлним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бѫде да Ти служим с всичкото си сѫрце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вѫтре в нази и вѫнка от нази. Да бѫдеш Ти все и все вѫв всичките ни начинания, вѫв всичките ни мисли, желания и действия; да бѫдеш Ти начало и край на нашия живот. Началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на истината и край на лѫжата; начало на мѫдроста и край на глупоста; начало на силата и край на насилието. Да бѫдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата светлина, на новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш, ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти си един в изявената тази светлина. От сега нататѫк ще царува Твоята Любов в пѫлнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме новия живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси светлината си на новия живот. Озари новите ни сѫрца, които си ни дал. Изпѫлни умовете ни сѫс светлината си, която си внесал в духовете ни. Благослови ни, и ние ще носим Твоето благословение. Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание. Няма да преписвате, докато не дадете обещание. Ще коленичим, ще се молим, и ще решим безвѫзвратно, за една година само, а не през целия си живот. Ще опитаме. Ще коленичим в размишление и онова обещание, което ще дадете в сѫрцето си, ще го направим гласно пред всички. Ще направим един опит тази година, но опит без двоумение. Ще опитаме истината, и тя ще ни опита. Един божествен опит ще направим. Като казвам ще коленичим, разбирам, че ще коленичим не с тия колене, ще коленичим с душата си, ще вдигнем рѫцете на своя дух и ще призовем Господа. Ще го призовем в Неговата милост, и Той ще ни отговори. Сега, всички, които ме слушате, да не дойде у вас мисѫлта, че „аз сѫм млад, аз сѫм стар“. Не, млади-стари няма. Има само живи души. Тия души вечно сѫ сѫществували и вечно ще сѫществуват, вечно сѫ били и вечно ще бѫдат, вечно сѫ се проявявали и вечно ще се проявяват, вечно сѫ се учили и вечно ще учат. Тия души сѫ любени от Бога и сега те ще любят Бога. Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето хлопам на сѫрцата ви и ако някой отвори, ще влеза“. Сега Господ хлопа на вратата на тия души, и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на любовта. Тогава ще имате такѫв изгрев, както сегашния (посочва назад и нагоре); изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човека на ум не е идвало и в сѫрцето му не е влизало туй, което изгрева носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носи като едно леко шумоление в Божествения свят. В това шумоление душите стават, оживяват и вѫзкрѫсват, и запяват новата песен на живота. Само едната проявена Божия Любов е Любов и няма друга Любов проявена, като Божията Любов. И тѫй, нашият девиз е: Страх от вѫнка, любов от вѫтре; тѫмнина от вѫнка, а светлина от вѫтре. С любов и сѫс светлина! Ние сме душите на любовта и на светлината. Сега ще коленичим, и ще дадем в себе си онова тѫржествено обещание за една година. Аз ще ви разправя какво подразбирам под „една година“. Една година, която няма да ви ограничи. Тази една година ще бѫде година само на чистене, да смѫкнете всички ваши недѫзи от умовете си, от сѫрцата си, от душите си, от духовете си, от телата си, и след една година ще се намерите обновени. Сега, тайно ще призовем Господа като Любов, като проявена Любов, която няма начало, която няма и край. Коленичихме на дясното коляно в размишление и в сѫщото положение прочетохме: 4. Отче наш. На всички онези от вас, които дадохте това тѫржествено обещание, Христос, изявената Божия Любов, изпраща на всинца ви по един лѫч от тази светлина — поздрав личен на всеки едного от вас, като души. Поздрав! Днес започваме с проявената Любов, а утре сутринта ще започнем с любовта, която трябва да се осѫществи. * * * Гимнастически упражнения. Сега ще започнем сѫс своите упражнения. Ще започнем сѫс старите упражнения и ще реализираме новите. Всички ще броите заедно, ще броите ритмично. Малка почивка. 1. Старите упражнения. 2. Новите упражнения (шест). I а) Издигане рѫцете отстрани над главата с допрени прѫсти. б) Десния крак напред. в) Приклякане, и сваляне рѫцете покрай телото надолу и допиране до прѫстите на краката. г) Изправяне телото и движение на рѫцете напред в полукрѫг до над главата. Левия крак напред. Точките „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак напред. Точките „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак назад. Точките „в“ и „г“ се повтарят. Левия крак назад. Точките „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак при левия. Рѫцете се свалят покрай телото надолу. II. а) Издигане рѫцете отстрани нагоре над главата с допрени прѫсти. б) Десния крак напред. в) Навеждане на телото с рѫцете напред, и приклякане до опиране рѫцете до прѫстите на краката. г) Изправяне и движение на рѫцете покрай телото до над главата. Левия Крак напред. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак напред. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Левия крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак при левия. Рѫцете се свалят покрай телото надолу. III а) Десната рѫка описва полукрѫг, назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред. б) Десния крак напред. в) Приклякане на лявото коляно и поставяне десната рѫка вѫрху десното коляно. г) Изправяне на телото. д) Лявата рѫка описва полукрѫг назад, нагоре до отвесно положение с дланта напред. е) Левия крак напред. ж) Приклякане на десното коляно и поставяне лявата рѫка на лявото коляно. з) Изправяне на телото. Точки „а, б, в, г“, се повтарят. Лявата рѫка описва полукрѫг (виж точка „д“). Десния крак назад. Точки „ж“ и „з“ се повтарят. Точка „а“ се повтаря. Левия крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Точка „д“ се повтаря. Десния крак назад. Точки „ж“ и „з“ се повтарят. Прибиране десния крак при левия. IV а) Двете рѫце се изнасят на десно успоредно (на височина на раменете). б) Десния крак напред. в) Коситба на ляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на телото, при което рѫцете заемат успоредно положение на ляво (на височина на рамената). г) Левия крак напред. д) Коситба на десно, приклякане на десното коляно, изправяне на телото, рѫцете в положението на точка „а“. Точка „б“ се повтаря. Точка „в“ се повтаря. е) Десния крак назад. Точка „д“ се повтаря. ж) Левия крак назад. Точка „в“ се повтаря. Точка „е“ се повтаря. Точка „д“ се повтаря. з) Прибиране десния крак при левия. и) Рѫцете се изнасят напред хоризонтално. к) Рѫцете се разтварят хоризонтално, на длѫж на раменете. л) Сваляне на рѫцете. V а) Изнасяне рѫцете на страна, прегѫване и слагане прѫстите вѫрху раменете. б) Десния крак напред, без да се слага на земята. в) Движение сѫщия крак на ляво. г)Движение сѫщия крак на десно. д)Движение на ляво. е)Движение на десно. ж)Движение на ляво. з)Десния крак напред, допрян на земята. и)Приклякане на лявото коляно. к)Изправяне на телото. л)Левия крак напред, без да се слага на земята. м)Движение сѫщия крак на десно, на ляво, последователно по три пѫти. н)Левия крак напред, допрян на земята. о)Приклякане на десното коляно. п)Изправяне на телото. Точки „б, в, г, д, е, ж, и, к, л“ се повтарят. р)Десния крак назад, без допиране на земята. Точки „в, г, д, е, ж“ се повтарят. с)Десния крак назад, допрян до земята. т)Приклякане на десното коляно. у)Изправяне на телото. ф)Левия крак назад, без допиране на земята. Точки „г, д, е, ж, г,“ се повтарят. х) Левия крак назад, допрян до земята. Точки „и, к“ се повтарят. Точки „р, в, г, д, е, ж, с, т, у“ се повтарят. ц) Прибиране десния крак при левия. ч) Поставяне рѫцете на страни (на длѫжина раменете). ш) Сваляне рѫцете надолу. VI а) Рѫцете назад и нагоре в полукрѫг до отвесно положение. б) Десния крак напред. в) Приклякане на левото коляно и снемане рѫцете напред в хоризонтално положение. г) Прибиране рѫцете назад, и поставяне дланите от страна на гѫрдите и едновременно вдишване. д) Изнасяне рѫцете напред хоризонтално и издишване през устата (вѫв вид на струя). Точки „г, д“ се изпѫлняват по 6 пѫти. е) Разтваряне рѫцете настрани хоризонтално. ж) Поставяне рѫцете с дланите на вѫтре пред устата с допрени прѫсти, и вдишване. з) Обрѫщане дланите навѫн, разтваряне рѫцете на страни и издишване леко, тихо. Точки „ж, з“ се изпѫлняват по 6 пѫти. и) Изправяне на телото. к) Прибиране десния крак при левия. л) Сваляне рѫцете надолу. Забележка. При изпѫлнението на всяка точка от упражнението се брои до шест. Благодарим Ти, Господи, за великото благо, което си ни дал. Ти си нашата проявена Любов. 6. С рѫце дигнати нагоре в полегато положение, изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа (един пѫт). С рѫце поставени на гѫрдите (втори пѫт). С рѫце изопнати напред (трети пѫт). С рѫце поставени на темето (четвѫрти пѫт). Коленичили на десното коляно и рѫце поставени на коленете (пети пѫт). Изправени, с рѫце превити вѫрху раменете (шести пѫт). Рѫцете в хоризонтално положение с дланите нагоре (седми пѫт). В сѫщото положение с дланите надолу (осми пѫт). Рѫцете на тила (девети пѫт). Снемане рѫцете отпред надолу (десети пѫт). * * * Сега, аз ви приветствувам от името на всички наши братя, не ония, които сѫ сега на земята, а които сѫ в невидимия свят. В тяхно име ви поздравлявам като добре дошли! Те изпращат своите любовни поздрави на всинца ви. Като казвам тия братя, да не мислите, че те сѫ далеч, те присѫтствуват при нас. Само по отношение на нашето сѫзнание ние сме далеч от тях. Сега, пѫрвото нещо, което ще почувствувате от поздрава на белите братя тази година, ще бѫде, че онези, които верно изпѫлнят обещанието, което сѫ дали, ще почувствуват в душата си небивал мир, мир, който ще бѫде като една творческа енергия вѫтре в душите им, мир на ума, сила на сѫрцето и на волята. Воля в какво? — Воля на любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля. И в този акт на волята вие ще почувствувате две сѫстояния, две противоположни течения: едното от периферията кѫм центѫра, когато спуснем рѫцете си надолу кѫм земята, а другото — от центѫра кѫм периферията, когато се издигаме нагоре. Най-пѫрво ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите, и ще отидеш при падналите, ще ги подигнеш и пак ще се качиш при Бога. То е един акт на любов. Следователно, в акта на любовта има едно слизане и едно качване. Няма ли ги тези два акта, няма любов. И онези от вас, които искат да бѫдат само щастливи, не разбират закона. Щастлив е онзи, който слиза долу и се окаля. Като се окаляш, няма да гледаш на окаляните си гащи. Като излезеш навѫн, ще се преоблечеш. То е вече акт или действие на любовта. Сега, вие тѫрсите само издигането нагоре. Пѫрвото е слизане надолу. И слабата страна, която аз забелязвам е, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям“. Без окаляне няма качване, работа не става. Сега, като сте с вашите бели дрехи и ви накарам да измажите нещо, няма ли да падне нещо вѫрху им, да се изцапат? — Ще падне. Тия братя с тия чисти дрехи, ако ги накарам да изметат двора няма ли да се изпрашат? — Ще се изпрашат. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е верна и в най-малките неща. Истината седи в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слезат и двамата, но единия вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме?“ и започват и двамата да се дѫрпат. Окалят се и двамата и казват: „Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме“. Няма какво да се обичат. Обичта не е за тях, а за падналите е. Пита: Обичаш ли ме? Няма какво да се обичате, вие сте излезли от любовта, имате достатѫчно любов, ще хванете падналия, ще издигнете рѫцете си нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете. В туй е недоразумението. Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича“. Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извѫршената работа — плода, го вземам и занасям горе“. Направете този опит. Седиш, недоволен си, слез още по-долу. Недоволен си, нали? Изгубил си 1000 лева. Аз ще ви дам един цяр: 1000 лева си изгубил и се тревожиш, но имаш още 1000 лева в касата си, раздай ги на бедните, нищо да не ти остане, и ще изчезне всичката ти тревога. Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава. Изгубиш 1000 лева, раздай и другите: и без пари може. Този опит ще го направи онзи, който е дал обещание. Онзи, който не е дал обещание, да не го прави. Като го направи, ще види верноста на закона, защото ние мислим, че нещата, които притежаваме сѫ наши; не, нашите неща сѫ скрити в Бога, нашето щастие лежи в Бога, нашето богатство е Той — Мѫдроста, Истината, всичко е Той. В Него живеем и се движим. В какво? Движим се вѫв всички тия добродетели, които сега бликат в цялото човечество по един или по друг начин. И тѫй, аз ви казвам сега: Да бѫде благословен нашия Господ, Той е бил и ще бѫде през всичките векове. Нашия живот е Негов живот; нашите мисли сѫ Негови мисли; нашата любов е Негова Любов; нашата воля е Негова воля. Да бѫде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове. Да се слави името на Сина Божия, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашият Отец, Който е начало на всяко благо. Моето благословение на всички ви. Сега, сѫс закуска или без закуска? Какво ще решите? Туй, което решите, то е желанието на Духа. Всички решават: без закуска. Казано и свѫршено — без закуска. Ще се приготвим за една усилена работа. На обед няма да ядете много, ще останете малко гладни. Ще има упражнения и за децата, ще бѫдем всинца заняти. Ще направим доста опити. Като започнете опитите отсега, през цялата година ще имате опити. И мисля, че до идущата година ще останете доволни. Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене. Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидите? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вѫтрешен страх, едно вѫтрешно обществено мнение. Отговарят: „С белите дрехи“. — То е пак обществено мнение. Вѫпроса можем да приложим по принцип. Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пѫк, ако имате любов в душата си, ще сѫблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх — с белите си дрехи; ако имате любов — с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи, и страха ще изчезне. Ще постѫпите по закона на свободата. Най-пѫрво вие ще направите каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. Отговарят: „Каквото вие кажете.“ Е, тогава, всички, които искат да имат любов, нека останат с белите си дрехи; които не сѫ готови за тази любов, да си облекат обикновените дрехи.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обяд. Вѫрху задачите на школата. Учениците на окултната школа, от всеки град в провинцията, трябва да си имат в София по един представител, който да ги дѫржи в течение на всички разпореждания. Да кажем, Стара-Загора, Сливен, Ямбол, Бургаз, Айтос, всички градове ще си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки един град може да бѫде един, могат да бѫдат двама, могат да бѫдат и трима кореспонденти, за да вѫрви работата бѫрзо, експедитивно, и да не се занимава само един човек сѫс всичките тия неща. Ако остане един човек да извѫршва тази работа, има да чакате много. Тази вечер ще се определи, за кои градове от провинцията, кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирването ще бѫде доброволно. За Айтос се ангажирва Иван Толев „ Варна „ Елена Иванова „ Свищов „ Белева и Николов „ Русе „ Симеонов „ Стара-Загора „ Начо Петров „ Сливен „ Тереза Керемидчиева „ Пловдив „ Ив. Дойнов и Фархи за Н.Загора се ангажира Димитѫр Стоянов „ Бургаз „ Николина Балтова „ Трявна „ Начо Кючуков „ Севлиево „ Богдан Икономов „ Пазарджик „ Мария Недялкова „ Тѫрново „ Здравка Попова и Гарвалов „ Ямбол „ Тодор Попов и Савов „ Панагюрище „ Михаил Влаевски „ Казанлѫк „ Пенка Влаевска „ Шумен „ Д. Толева „ Видин „ Младен Попов „ Оряхово „ Георги Марков „ Лом „ Георги Марков „ Габрово „ Борис Николов „ Елена „ Петѫр Попов „ Петрич „ Влаевски „ Карлово „ Александѫр Балтов „ Карнобат „ Иван Толев „ Попово „ Щилияна Русева „ Белоградчик „ Георги Марков „ Плевен „ Гинева „ Каменлар „ Толева „ Станимака „ Фархи „ Г.Оряховица „ Георги Радев „ Хебибчево (Любимец) „ Начо Петров „ Орхане „ Начо Петров Онези, които се ангажират, трябва да бѫдат изправни и експедитивни — да няма отлагане. Сега, всички тия кореспонденти ще сѫставляват един сѫвет, и ще се сѫбират най-малко един пѫт в месеца в София, за да обменят някои мисли вѫрху работата си. Образувахте ли вѫв всеки един град общия клас? — Образувахме. Знаете ли горе-долу общите правила и задѫлжения, които ви трябват? И тѫй, чрез тия ваши кореспонденти, ще ви се изпращат лекциите. Всяка тема, която ще се зададе в общия клас вѫрху известен предмет, ще я вземете всички, и ще мислите вѫрху нея най-малко ден или два, независимо от това, дали ще пишете вѫрху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в общия клас, има врѫзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите вѫрху нея, ще ви наведе на една нова мисѫл. Всички тия 52 теми през годината ще бѫдат тѫй свѫрзани една с друга, че, може да пишете или не, но, ако помислите вѫрху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. Написани 1 или 2 реда, може да мислите, че е нищо, но то има голямо значение за самите вас. После, всяко едно упражнение, което ще се даде в общия клас, не трябва да го отлагате, защото, отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите вѫрху него, или да излѫлните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спѫвате, но до известна степен спѫвате и целия клас. Запример, на вас в провинцията ви се даде да изпѫлните следната задача: вечерно време да отидите на гробищата, и да се вѫрнете в 12 ч. през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата, и да се вѫрнат назад. Задачите, изобщо, ще бѫдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци и др. Сега, помнете закона, няма да имате абсолютно никакво сѫмнение. Не прониква ли сѫмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото сѫдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извѫршите на време, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте пред вид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. Не бѫрзайте, но не отлагайте. Всяко нещо да стане на време. Който от моите ученици не е изпѫлнил една задача, и я изпусне, трябва явно да се изповяда, да не крие. Да кажем, че някой се ангажира, като кореспондент на някой град, а после си прави оглушки, че туй било, онуй било. Не, не, ако той не може да изпѫлни ангажимента, да намери свой заместник. Работата да вѫрви експедитивно. Тази работа с един човек не може да стане, тя става с много хора. Тия хора, като имат един и сѫщ стремеж, всичко се извѫршва с голяма бѫрзина и приятност. Имате ли някой специален вѫпрос, който можете да подигнете тази вечер? Например, по организиране работата на едночасовия труд. Как ще почнем? Какво ще правим? Най-пѫрво в един от градовете трябва да се направи опит, и той да даде образец на другите. Ние в София правим опит. Общите чѫрти знаем. Тази е една обща задача — 365 часа да работим за Господа. Тя е една задача, която трябва да се разреши. Не мислете, че от пѫрво време ще бѫде много добре, все ще има куцане. Как ще се разреши, идната година ще се види. Тя ще има най-малко хиляда вида решения. Всеки един от вас ще я разреши по особен начин. Ще видим кой е най-практическия начин, на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един пѫт, но повече часове, на месеца ли по три пѫти, както и да е, но 365 ч. работа за Господа ги турям, като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бѫде сѫвестен. Ако е списател, например, може да пише три пѫти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“ Запитват: Работните дни ще работим ли? Неделята счита ли се работен ден за Господа? Сега, не взимайте в буквален смисѫл това, „един час“. Един час, то е според разположението ти. Ти щом се ангажиращ да работиш, може да свѫршиш в твоя час работа за един ден и обратно — за цял ден можеш да свѫршиш работа, колкото за един час. Този „един час“ подразбирам времето, в което твоето сѫзнание се пробужда да работиш за Господа, и в един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувствуваш тази радост, че работиш за Господа. Дали ще спечелиш или не, то е друг вѫпрос. Може да не спечелиш нищо. Например, може да няма кѫде да отидеш да работиш. Най-малкото, в това време иди да нагледаш някой беден. То е пак работа, то е пак за Господа. Ако си зает, вечерно време ще отидеш. Всяка една задача си има своите мѫчнотии. Ако всичко е лесно — добре, но лесните работи всеки ги вѫрши, нали искаме да свѫршим една мѫчна работа? Запитват: Трябва ли непременно да се определя точен час, например 3 часà? — Нали ви казах? В тази работа ще срещнете мѫчнотии, хиляди разрешения ще има, но всеки ще си я разреши, както намира за добре. Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бѫде една уловка, та после, да кажете: Защо се хванах? Вие свободно, сами, ще се ангажирате. Туй ще бѫде една свободна работа. Това ще бѫде едно благословение за вас. Туй не е едно обещание, но просто разрешаваме една задача, която взимаме, за да видим какво можем да направим. Ще видим колко от тия 365 ч. можем да използуваме, колко от тия часове ще бѫдат ползотворна сила. Ти работи един час, а пѫк, ако можеш да работиш повече, добре ще бѫде. Законѫт е, този час да го турите най-пѫрво за Господа, за братството. Като турите тази идея в ума си, тя ще работи, защото всеки ден ще си спомняте, ще казвате: Аз ще работя за Господа. Сутрин или вечер, като внасяш тази идея, че ще работиш за Господа, всеки ден ще се свѫрзваш с невидимия мир, с Господа. Всеки ден да имаш врѫзка, да се свѫрзваш с Господа, да бѫдеш свѫрзан духовно. Всеки ден, като помислиш, че трябва да работиш за Господа, ти вече си свѫрзан с небето. Всякога, когато отправим духа си кѫм невидимия свят, по какѫвто и да е начин, туй вече е едно благо заради нас. Човек трябва да бѫде продуктивен. Ако той е продуктивен, той ще бѫде едновременно продуктивен и на физическия, и на умствения, и на Божествения свят, но най-малко трябва да бѫде продуктивен на Божествения свят. Не трябва да има изключения. Ти за този час ще мислиш, как да го прекараш в работа. Сега, вие ще схванете само физическата страна, ще кажете: „Не, не, аз не мога да направя нищо“. Не, в един час вие може да направите много нещо. Разрешението на тази задача да не ви спѫва. Ние ще искаме да я разрешим, пѫк каквито мѫчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спѫвайте от буквата, защото от как светѫт е засветувал, и по-вѫзвишените духове, и ангелите, и те правят опити. И ангелите, които сѫ направили света, и те сѫ направили много опущения. В всяка работа има опущения и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва да се реализира в умовете, в сѫрцата ни, най-пѫрво в физическия свят. От 365 ч. да излезат 150 ч. продуктивни, то е пак подготвяне. Най-много могат да излезат 360 ч. продуктивни, то е идеално. Идеята е завѫршена, и времето е използувано най-разумно. Запитват: В всеки град не сѫ всички за-, писани в школата. Тия задѫлжения важат ли и за тях? — Те ще бѫдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон, без закон да работим, а при това да изпѫлняваме Божествения закон. Сега, запример, в Бѫлгария наложиха трудовата повинност с закон. Е, не вѫрви. Може трудова повинност, но пѫрво трябва да се подхване идейно. Сѫзнателно може да се приложи. На физическото поле всеки трябва да знае, че той работи идейно, от любов. Любов като имаш, като обичаш някого, приятно ти е да работиш. Тогава ще намериш не само един час време, а и 10 часа ще намериш. А като не обичаш някого, и празен да си, пак няма да намериш един час време, туй е верно. Ние сега тази задача сами си налагаме, за една година. Необходимо е всеки ден да работим за Господа по един час. През другите часове ще мислим как да работим, а през този час ще работим. Запитват: ученика, като дава парите, ще дава ли обяснение как ги е изработил? — Не, ученика ще дава обяснение пред себе си как е работил. Идущата година ще имаме приблизително една представа, как ще се разреши тази задача. След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. Някои питат, как могат да изпѫлнят този час, нали? Аз ще ви дам начин как да го изпѫлните. Да кажем, че някоя от сестрите иска да ѝ перат, трябва ѝ перачка, а 10 сестри сѫ решили този ден да работят по един час за Господа, но не могат да намерят работа. Те ще си наредат работата така, че всяка една от тях ще отиде по един час да пере, и ще изперат прането. Така ще свѫршат работата, като една жена. Сега слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тѫржествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим „Празник на труда“. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември нов стил, ще определим, като ден, когато ще започне труда — „Празника на труда“. Спущайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява слѫнцето тогава? — В 6 часа. Ще станем рано, и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-пѫрво в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление, и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бѫде продуктивен, тези 365 ч. да бѫдат благословени зарад нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 ч., ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часа, който ще се прекара в размишление, ще бѫде от 5 до б ч. сутринта. От 5 — 6 ч. с. ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни опѫтят тѫй, че тези 365 ч. да можем да ги употребим за най-добрата работа. Зададоха вѫпроси на Учителя: Защо жената е по-некултурна, щом се ражда ту мѫж, ту жена? Каква е врѫзката и разликата между наследствеността и специфичните качества на човека, в врѫзка с прераждането? Какво е значението и появата на сектите според Божия план на новото време? Всичко, което можем да си представим, може ли да бѫде абсолютно, или е такова, според днешната ни еволюция? — Това сѫ философски вѫпроси, затова трябва специално време. Най-пѫрво, трябва да се определи, какво нещо е мѫж, и какво — жена. Аз сѫм казвал, че сегашните жени сѫ развалени мѫже. Досега природата е работила вѫрху жената. За жената има един модел, а за мѫжѫт още няма. Жените сѫ без мѫже. Няма го още мѫжа. Не е дошла още Мѫдростта. Вследствие на това, в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Сѫществено нещо липсва. Ами и жената я няма. Любовта не е дошла още вѫв света. Аз за тази жена приказвам от толкова време, все за жената приказвам, за Любовта. Вие казвате: „Какво ще бѫде, като дойде жената?“ Като я няма жената в кѫщи, какво е? — Разхвѫрлено, децата вѫшки ги налегнали, мѫжа с окѫсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огѫня гори, сготвено, дрехите закѫрпени, всичко е в ред и порядѫк. Туй става, като влезе жената в кѫщи. И Любовта, като дойде в нас, ще се изчистим, всичко ще бѫде — тя знае. Стига да дойде жената в кѫщи, вѫрти се кѫща. Аз сѫм уверен, че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дрѫжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин, или на обед, или вечер може да работите за Господа. Вечер до 12 часа може да изпѫлните задачата; от 12 часа, до изгрева на слѫнцето, докато започнете вашата работа, сѫщо можете да работите за Господа, и от 12 ч. на обяд до 2 ч. пак имате един час на разположение. Тѫй щото, на ден имате три условия, три вѫзможности да посветите един час време за Господа. Да, ще се калите, и невѫзможните неща ще ги направите вѫзможни. Ние можем да сѫздадем времето, да го продѫлжим, и да го скѫсим. Сега, някои искате работа. Ще се молите за всеки един час да ви се сѫздаде работа. Ще се молите, и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите, за да ви се сѫздаде работа, за този час, условия за този закон, и ще видите как ще ви се отговори на молитвата. А пѫк, ако можете сами да си сѫздадете работа, още по-добре. Да живее труда, нали? Тѫй. Ще имате толкова разнообразни случаи, 365 случаи, да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден. Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, то значи, че сте хора, които умеете. Ако пѫк ги сгрупирате един пѫт в месеца, или 2 — 3 пѫти в седмицата, не е тѫй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, запример, един брат предложи тѫй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час — трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазаря, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там. (общ смях). Ако те е срам, ще си сѫздадеш друга работа. Сега, слушайте, онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан, ще отидат да ги продават, един час, и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават вѫзнаграждение 50%, а другите — 25%. Така ще се сѫздаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пѫк сами могат да си сѫздадат работа, още по-добре. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Който може да си сѫздаде свой час, той ще бѫде свободен. Сега, туй не го налагам, а искам да проявите всинца инициатива, да работят умовете ви вѫрху този вѫпрос. Ще мислите как да си сѫздадете работа за този един час. Всеки ден може да си изберете, който час искате, или сутрин, или на обед, или вечер, и каквато работа искате. Запитват по вѫпроса за яденето. Сега вече денят става малѫк, слѫнцето залязва кѫм 4 — 4½ ч. Да се вечеря по това време е много рано. Как да разрешим този вѫпрос? — То и за яденето има много мѫчнотии. Тази вечер да вечеряме по-рано. Готово ли е за вечеря? Другите вѫпроси ще ги разискваме утре; утре и в неделя, ще бѫдем по-свободни. Помнете, че Любовта е с нас, и ние с Любовта, всичко можем да свѫршим. Няма Любов, като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов. Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов. Само Любовта на плода е Любов Божия! Изпяхме песента: Firfürfen...

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Какѫв трябва да бѫде ученика. Изпяхме песента „Firfürfen“. След това изпяхме упражнението с буквата „а“ сѫс следните движения на рѫцете: дясната рѫка на страна, после — лявата, а след това и двете. Имате едно упражнение за развиване, едно явление, което е много естествено, подражание на пчели, които се роят. Всички пчели сѫ заети с една такава велика мисѫл — да излезат. Значи, у нас туй сѫзнание е назряло, че сега и ние искаме да се роим. Пак изпяхме упражнението с буквата „а“. Сега, много плавно да се изпее. (Изпяхме го). Ще ви прочета 148 псалом. Забележете, този е един окултен псалом. След гадовете и птиците крилати, идат земни царе и всички люде, князове и всички земни сѫдии, юноши и деви, старци и млади. Най-после, старци и млади, да хвалят името Господне, защото само Неговото име е превѫзнесено, и славата Му е над земята и над небето. Туй е целия вѫтрешен човек, туй е вашето естество. Ще ви прочета три стиха от 12 гл. от Евангелието на Иоана. Стихове — 12, 13, 14: „На утрешния ден, народ много, който беше дошѫл на празника, като чуха, че иде Исус в Иерусалим, взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осанна, благословен, който иде в името Господне, Цар Израилев. А Исус намери осле и вѫзседна на него, според както е писано.“ Аз, ще ви задам един вѫпрос, най-пѫрво на старите: Вие любили ли сте някога, имате ли опитноста на любовта, имали ли сте опита, да сте преживяли поне един ден на любовта? Хубаво, аз се радвам. Онези, които имат тази опитност, те може да разбират по-добре, а онези, които не сѫ преживяли, нека се постараят да придобият тази опитност — едно преживяване на любовта. Аз мога да уподобя туй преживяване, като на едно цвете, което е стояло в една изба, дето слѫнчевите лѫчи не сѫ достигали, затуй е блядо и хилаво. Цветовете му сѫ недоразвити, и сѫ почнали да окапват от нямане на светлина. А онова цвете, което се намира под естествената светлина, расте и се развива, и цѫвти под нейното влияние. Когато човешката душа дойде под туй сѫчетание, под Божествените лѫчи на Любовта, разтваря се този цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В една минута той може да преживее велики неща в този свят. Сега, мѫчно може да се опише туй сѫстояние, но когато то дойде, набира се онази енергия, която подмладява, пречиства, душата от всичките ѝ грехове. Когато човек преживее един такѫв момент, един ден на Любовта, туй в православната цѫрква го наричат „спасение на греховете“. Тази Любов спасява, заличава всичко в неговото сѫзнание, и човек се обновява, подмладява, а някои добиват още по-вѫзвишено сѫстояние, и достигат до Нирвана. За тях Писанието казва, че те сѫ родени от Дух и вода. Сега, аз желая, вие, като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между 365-те дни да имате един ден да преживеете туй сѫстояние. Нали? И като преживеете, да стане у вас една коренна промена, която само вие да знаете. Де стане у вас една коренна промена, едно видоизменение, което да даде разширение на вашият ум, разширение на вашето сѫрце и разширение на вашата воля. Сега, вѫв всинца ви има желание, всеки от вас желае най-пѫрво да го любят, и след туй се заражда второто желание — той да люби. Когато говоря за тия сѫстояния, аз разбирам проявлението на висшия Божествен живот. Тази Любов не е като обикновената любов, при която ума на човека се утѫпява. Не, той става по-просветлен и с такава висота, че в една минута той вижда сѫздаването и проявлението на целия козмос. Той схваща как е сѫздаден света, защо е сѫздаден, и кои сѫ крайните цели на тази безпределност. Виждането на крайната цел на тази безпределност дава на човека една неописуема радост на Божественото, което е скрито в него. Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усѫрдни, искат да влезат, като ученици. Аз ви предупреждавам, гледайте туй усѫрдие да се увеличава, и в края да сте усѫрдни, а не само в началото. Ние всички сѫвременни хора започваме добре с любовта, започваме жежко, започваме с 400 — 500°, а свѫршваме с 30 — 50°, а някой пѫт и с 10° под нулата. Павел, като окултист, който е разбирал добре, казва: „Любовта зло не мисли, на неправдата се не радва, а радва се на Истината. Всичко дѫлготѫрпи, на всичко хваща вяра“. И после, едно от качествата ѝ е, че тя никога не отпада. Знаете ли при какви условия може да се прояви любовта? Аз питам, но този вѫпрос е малко тѫмен, и трудно може да му се отговори. Христос на едно място казва: „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди“. А какви сѫ тия заповеди? Какво искал да каже Христос? Нали казваме, че Любовта работи без закон? Казва: „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. Само по това ще се познае вашата любов, ако упазите моите заповеди, и ги изпѫлните. Ако не изпѫлните заповедите ми..“ Сега, ако ние не изпѫлним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученика не изпѫлни всичко туй, което учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? — Ученика, да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителя на Любовта, и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпѫлним пѫрвият урок на Любовта. А кой е пѫрвият урок на Любовта? Вас как ви запознаха най пѫрво с Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на сѫзнанието. Другояче, тя действува безсѫзнателно. Нали поне сте имали отрицателната страна на любовта? Когато обичате някого, запример, имате някой приятел или някоя приятелка, които обичате, и по едно време тя ви каже: „Аз не ви обичам“. Веднага, като че ли падне някоя топка на сѫрцето ви. Защо? Онзи когото не обичате, и да ви каже, че не ви обича, малко ви струва, но когато онзи, когото обичате, ви каже, че не ви обича, като че ли някое голямо сѫбитие, някоя голяма катастрофа е станала в света. Защо? Вие сте пуснали този ваш приятел да вѫрти ключовете на Божествената светлина, и той, като завѫрти ключовете, вие оставате без светлина, на тѫмно. Вие му казвате така: „Аз слизам на физическия свят да работя, законѫт е такѫв. Ти сега ще бѫдеш тѫй добѫр да останеш там горе, дрѫж ключовете на Любовта, и когато ми трябва, отвори ключовете да ми пращаш светлина“. Обаче, този приятел, като стои горе, казва: „Няма да ти пусна светлина, да знаеш, че аз заповядвам“. Защо страдате? — Защото нямате светлина, нямате любов, туй е един закон. Че кой от вас може да работи без любов? Когато сѫрцето ни е пѫлно с любов, много сме експедитивни. Като влезеш в някоя кѫща, кѫдето домакинята пее, омиването на паниците, и всичко, като че с магическа бѫрзина става. Всичко става много лесно с любовта. Но изчезне ли любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, живота няма смисѫл, защо сме дошли и т. н.?“ Това е верно и в религиозния живот. Когато човек изгуби своята любов, казва: „Нищо не искам, нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито темян, нито свещи, нищо ми не трябва“. Когато мома изгуби любовта си, разочарова се, хвѫрля дрехите си, сѫбува чехлите си, хвѫрля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже, и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо“. И религиозния човек, ако е поп, най-пѫрво си хвѫрля евангелието, епатрахила, молитвите. Щом изгубим любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия, и оставаме като сухи, мѫртви кости. Туй е психологически верно. И тѫй, потребно ни е да обичаме някого. Себе си не можем да обичаме. Любовта сама себе си не може да обича, защото, ако рече тя сама себе си да обича, значи да ѝ липсва нещо. И тѫй, обекта на Любовта е извѫн нея. А какво люби Любовта? Тя люби Мѫдростта. Обекта на Любовта, това е Мѫдростта. И защо, запример, една жена се вѫзхищава от един силен мѫж? Защото само умния човек е силен. Тя се вѫзхищава и казва: „Мога да го любя, мога да разчитам на него“. И Мѫдроста всякога се вѫзхищава от Любовта. Затова, пѫрвото нещо: жената трябва да бѫде умна за да може да люби Мѫдроста. И мѫжа трябва да бѫде умен, за да люби Любовта. Сега, този закон е верен и в духовния свят. Сега, запример, аз правя този опит — изпитвам вашата любов по слѫнчевите лѫчи, и виждам, че вибрациите на слѫнчевите лѫчи сѫ по-силни от любовта ви, и вследствие на това, се образува едно омаломощяване. Вибрациите на вашата любов не сѫ тѫй силни, че да асимилират вибрациите на слѫнцето. Ако човек може да люби, и то тѫй силно, че неговото сѫрце да вибрира като слѫнчевите лѫчи, то неговият ум може да бѫде тѫй концентриран в любовта, щото той може да излезе зимно време на студ, когато дѫрво и камѫк се пукат, и нищо Няма да му стане. Ако с тази любов той излезе денем, в най-голямата горещина, и ума му е сѫсредоточен в любовта, нищо няма да му стане. Слѫнчевите лѫчи няма да го засегнат, и няма да слѫнчаса. Ако в нашето сѫрце има любов, то скѫрбите, недоразуменията, всичко туй ще бяга пред светлината на любовта. Нищо няма да му стане. Пред този свещен огѫн на Любовта, няма преграда вѫв света, която да не се топи. Защото, всички онези недоразумения, които сега сѫществуват, сѫ все огради. Всеки се огражда. Този свещен огѫн трябва да разтопява тия огради; щом го изпратим, той разрушава всички прегради. Човешката любов се намира отпред на главата, дето е милосѫрдието. Той има долу при ушите си любов, туй, което наричат Купидон. Едни го наричат малкото ангелче на любовта. Този ангел някога си, преди грехопадането, бил отличен, много благороден, вѫзвишен, но с грехопадането, той се извратил. Под тази зона на главата има и специална любов кѫм Бога, кѫм другите. Има едно чувство насред главата. Когато туй чувство е развито, тази Божествена Любов се проявява. После, тази любов минава отзад, специална любов е, само за приятели, приятелска любов. Има друго чувство отзад на главата, любов само за малките деца. Следователно, за любовта има много чувства и способности, които се занимават специално с нейните проявления. И забелязали ли сте, че онзи, който иска да го любят, най-пѫрво иска да обѫрне вниманието на някого. Той прави всичките аванси, но щом усети, че го обикнат, направя една психическа гримаса, затваря очите си, вратата си, показва, че той е индиферентен. Питам: Защо се ражда тази индиферентност? И той почва да се страхува, в очите му се явява един страх, и казва: „Много далеч сѫм отишѫл“. Затваря вратата си и казва: „Ни чул, ни юлар“. Сега, знаете ли защо става тѫй? Понеже този субект, който тѫрсеше идеала, се отвори, вижда че не е този идеалѫт, и казва: „А, този аз го виках, но той ще ме обере, той ще задѫржи всичката ми любов“, затваря вратата си. А онзи, у когото любовта е сѫбудена, казва: „Защо сѫбуди любовта у мене, щом затваряш вратата си, и не ме пущаш вѫтре?“ И започват тогава спорове между младите, не могат да се примирят. „Ти не ме обичаш“. „И ти не ме обичаш“. Карат се, докато най-после свѫршат. Туй чувство го има и между религиозните. Сѫщия закон действува. Какво трябва да се прави? Там започва флирта у хората. Флирта започва с това, че като си предизвикал един, предизвикваш втори и трети, и те се наредят, като тѫрговци. Флирта, това е тѫрговец на любовта, а флиртачите сѫ купувачи на стоки. Онзи казва: „Имах стока, нямам вече, продадох я“. Тѫрговеца чака. Като дойде втория тѫрговец, на него казва: „И твоята стока се продаде“ — „Кога ще има?“ — „След две седмици. Ами защо не дойде по-рано?“ Все идват за стока, купуват, купуват, и най-после какво ще стане? Фалира цялата банка, и всичко се свѫршва. Така стана с един европейски княз. Той имал 10 любовници, и на всяка една казвал, че ще умира. Обаче, те разбрали, че той ги лѫже. Един ден всички му дават рандеву, и той мисли, че сѫс всяка една по отделно ще се срещне. По едно време, дохожда той, и всички го заобикалят на стола в градината, и му дрѫпват такѫв един пердах, какѫвто жените знаят. Казват му: „Да се научиш още един пѫт, как се лѫжат жени“. Сега, приятно е това, една шега я наричат те, шега на любовта, но опасна шега. Не, не, нека с тази шега си играе света. Вие сте играли тези шеги. Няма ни един от вас, който да не е играл тази шега. И питам ви: какво сте добили? Всичките недѫзи, които сега имате, се дѫлжат все на такива флиртувания. Ужасни изопачения! Флирта на любовта предизвиква ужасна умраза. Любовта ще вземе обратен процес на умразата и отмѫщението. Следователно, свѫрзваме се с закона на кармата за неестествените постѫпки в живота си. В сегашния нов живот не се позволява абсолютно никакво флиртуване! Аз сега на младите говорих, и на вас сестрите ще говоря. Бѫлгарина казва: „Играе му окото“. Защо му играе окото? Когато играе окото на един човек не е на хубаво. Погледа не трябва да бѫде фиксиран, като на някоя статуя, но трябва да бѫде ритмически. Туй резкото вреди, нервната система сѫсипва. Ще правите едно крѫгообразно движение, т. е. най-пѫрво ще подигнете ума си на горе, после ще подигнете очите си мислено, после ще гледате, гледеца да вземе ѫгѫл 45 — 60º над хоризонталната линия нагоре. Само тогава ще имате друг поглед. И след това имате право да снемете погледа си надолу. И тѫй, най-пѫрво ще обѫрнете погледа си кѫм Бога на Любовта, и когато стане сѫединението, ще обѫрнете погледа си кѫм страждущите, кѫм вашите братя на земята. И ще знаете как да погледнете. Ако ти обѫрнеш пѫрво погледа си кѫм света, а после кѫм Бога, вѫпросѫт е свѫршен. Затуй всички светски хора, всички хора, които не сѫ искренни, като им говориш, гледат кѫм земята. Гледа ли на земята, ти да знаеш, че нищо няма да излезе, всичко е свѫршено. Вашия поглед не трябва да бѫде на страна, но прям, в права посока, и ще кажеш на брата си: „Твоята любов, като моята ли е, твоята светлина, като моята ли е, и твоята истина, която живее в душата ти, като моята истина ли е?“ Ако е така, дай ми рѫката си, можем да живеем заедно, да се разговаряме, да се разбираме. Сега, пѫрвото нещо на една неестествена любов е следующето: когато любовта е неестествена, всеки един от вас се намира в едно стеснено сѫстояние, чувствува стеснение в душата си, каточе нещо го притиска. Мѫчите се да водите разговор, не вѫрви. Сами се лѫжите. Не, всички сѫстояния, които предизвикват лѫжа, ще ги махнете! Ще бѫдете естествени. Всички мисли, желания, действия, които произвеждат едно неестествено, стеснително сѫстояние на духа, ще ги отмахните! Всички да се усещате свободни! Поне в туй общо сѫбрание да се сѫздаде една такава атмосфера, да се усещате свободни. Аз искам в тия наши сѫбрания всички да сте свободни. Трябва ли онази благодат, която сега иде, онази сила, която сега взимате, да я задѫржате за себе си? Вие даром взимате, даром трябва да дадете. От изблика на тази Божия благодат, която идва в вашето сѫрце, в вашият ум, в вашата душа, и в вашия дух, вие трябва да давате изобилно и на другите. Като ви погледне човек, от всяка една пора от вас трябва да излизат струи от светлината на тази Божествена Любов. И тогава, лицата ви ще почнат да се изменят, и ще придобият една мекота. Туй е едно естествено средство за разхубавяване, и тогава не ще да има нужда да туряте вѫрху лицата си някакви косметически средства: ще имате един нектар от природата, който ще ви предаде естествена белина на лицето. Но аз искам, очите ви да бѫдат ясни, на млади или стари, очите ви трябва да бѫдат ясни, прозрачни. Млади или стари, очите ви трябва да бѫдат ясни, прозрачни, както водата в някой чист извор е бистра, като сѫлза, та, като погледнеш надолу, всичките камѫчета да се забелязват. Такива трябва да бѫдат очите ви! При това, очите ви трябва да имат мекота. Второто качество: очите ви трябва да изразяват интелигентност, да бѫдат извор на вашите мисли. Да се вижда, че в този извор има любов, стремеж и цел, и че той изтича, не мяза на кладенец, а има стремеж да се влива в далечното море. Който ви погледне, да знае, че у вас тече любов, благословение за хората, което трябва да се дава на всички ваши братя и сестри, които живеят покрай реката. Като ви видят, да познаят, че вие сте един интелигентен човек. При това, в очите ви трябва да се забелязва решителност и сила, че можете да изпѫлните всичко. И като кажете нещо, никой да се не усѫмни в вас, никой да се не поколебае в вас, но като кажете „да или не“, да се знае, че вѫпросѫт е свѫршен. Никакво извинение! Ще мислите. Дадете ли веднаж дума — речено, казано, свѫршено. Ама сега да не употребите тази философия, да казвате: „Ами нали ти го каза?“ Не, ще ме оставите свободен, аз да го извѫрша. Щом кажете „нали ти каза“, вие ме изнасилвате. Аз ще кажа: „Аз го казах пред себе си, но, щом вие искате да го изпѫлня, вие нарушавате един естествен Божествен закон“. Аз обещах пред Бога на Любовта, и ще го изпѫлня, ще го изпѫлня не заради вас, но заради Онзи, който живее в сѫрцето, ума, душата и духа ми, заради Него, заради Неговото лице, което е свещено. И сега, искам от вас, да се отличавате като ученици. Вие се поставяте като учители. Всинца вие сте учители. Само учителят има право да се отнесе грубо, ученика няма това право. Учителя може да ви постави на разни изпити, той знае, като счупи, може да поправи. От учениците се изисква да имат взаимно почитание. И даже, ако имате някой сѫученик, сестра или брат, когото не можете да тѫрпите, ще се постараете да развиете в себе си такава воля, че да кажете: „Заради моя Учител, аз ще го тѫрпя“. Аз бих желал, като се срещнете, най-пѫрво да се зарадвате! Аз зная, че вие се обичате. Ако ви затворят в някой затвор, и после, след, като ви бият, ви пуснат, вие щом се срещнете, ще се целуните, ще кажете: „Ах братко, ах сестричке!“ Но, понеже сега не сѫ ви били, като ви пуснат и се срещнете, не се разбирате. Защо? — Защото всички едновременно живеете на физическото поле. Аз ще ви обясня това. Ако аз дойда в дома ви, и виждам, че имате една отлично мобелирана кѫща, и ако искам да живея, като вас на физическото поле, но нямам средства, ще хвѫрля око на кѫщата ви. Щом забележите туй, че аз хвѫрлям око на кѫщата ви, веднага ще се стисне сѫрцето ви, ще стегнете окото си и ще кажете: „Хайде този приятел да го няма тук!“ Обаче, ако аз сѫм сѫсредоточен в духовния свят, сѫрцето у вас ще се отвори, и аз казвам: „Колко сѫм доволен, че имате такава кѫща!“ И вие ще бѫдете доволни. Защо? — Защото няма да ви задигна кѫщата. Та, искам от вас, поне повече от половината, да напуснете физическия свят, но не да умирате, защото онзи, който умре, не отива в другия свят. Пѫрвото нещо, което изисква Любовта, то е, като срещнеш един твой сѫбрат, един твой сѫученик или сѫкласник, да се постараеш да намериш поне една вѫзвишена, благородна чѫрта в характера му, за да го обикнеш. Едно добро, от което ти можеш да се ползуваш. И аз бих желал вие, да си намерите поне по една добра чѫрта, която можете да обичате. Да допуснем, че аз сѫм един неспособен ученик, ходя тук, ходя там, нищо не излиза. Допуснете, че имам един учител, който с магически сеанси може да развие в мене художество или музика. И в една година той сѫбужда в мене чувството на художник, и аз ставам един отличен художник. Вие ще имате нужда от мене да ви рисувам. Понеже аз схващам вашите чѫрти, вие ще бѫдете много внимателни кѫм мене, ще се отнасяте кѫм мене любовно. Ще ме нахраните, ще говорите с мене, туй ще направите, онуй ще направите. Значи, щом у мене се сѫбуди едно благородно чувство, вие ще ме обичате. Ще кажете: „Туй мога да направя за вас.“ Туй е любов! Така е и с музиката. Следователно, любовта трябва да даде един израз, чрез който тя да може да се приложи в практическия живот. Сега, аз желая, ученичките и учениците, които имат любов, когато дойде един тяхен сѫкласник, сѫбрат, ученик, който ви обича, ако не сте си знаяли урока, щом дойде той, да си научите урока. Ако не те обича, ти и да знаеш урока си, ще го забравиш. И много учители има, които, като не обичат учениците си, скѫсват ги. Учителя само като погледне ученика, и той се парализирва, и като стане, разтреперва се. Там, дето няма любов, човешките способности се парализирват, а там, дето има истинска любов, всички човешки чувства растат и са развиват правилно. Следователно, пригответе се в бѫдеще да сѫздадем новата култура! Изисква се любов, която да направи всички чувства вѫзвишени и благородни. Ето защо, ние тази година ще направим един опит. Ще вземем един наш приятел, който е неспособен, и ще насочим всичките си сили кѫм него, да видим може ли да стане с него малко подобрение. Ще сѫбудим в него някои чувства и способности. Ще кажете: „Аз предлагам услугите си за такѫв опит“, всички ще искате да се подложите на такѫв опит. Не, аз искам с едного да направим опита. Щом излезе с едного верен, и с останалите 99 ще бѫде верен. Вие ще направите други опити. Ако 100 души ученици направите по един опит, те сѫ 100 опити. Аз ще направя един, а вие останалите. Сега, в прилагането на Любовта има една голяма мѫчнотия. Знаете ли в какво именно седи тя? Ако един яде много, а друг малко, те не могат да се обичат. Ако и двамата ядат много, пак не могат да се обичат. Ако и двамата никак не ядат, пак не могат да се обичат. За да се обичат двама души, единия трябва да даде половината от своето ядене на брата си. Така могат да се обичат хората. Туй е закон в природата. Майката, като яде, употребява част от яденето за себе си, а половината дава на детето си — дои го. Онази птичка, като хване зрѫнце, глѫтне го сама, но ако е майка, пѫрво го дава на децата си, и после тѫрси за себе си. Следователно, Любовта най-пѫрво услужва на другите, а после на себе си. Услужвате ли на другите, имате любов. Тѫй е любовта в природата. Аз констатирвам един факт. Така е и в хората, и в животните, и в птиците, и в растенията. Така е и в училищата, и в обществото. Вие този закон не можете да го измените. Ще започнем сѫс себе си. Най-пѫрво ще работим за Бога. Ще дадем половината от това, което имаме. Тогава ще имаме любов и ще дойде благословението вѫрху нас. Такѫв е законѫт. Ако имаме един приятел, най-пѫрво ще дадем нему, а после ще мислим за себе си. Вие ще кажете: „Ами, ако според новото учение почна да давам на този половината, на онзи половината, какво ще остане за мене?“ — Вие разсѫждавате много плитко. Ако всички се надпреварват, тогава ще има ли недоимѫк? Аз проверявам този закон и виждам, че няма никакѫв недоимѫк в природата. Не, тогава ще има една правилна обмена, и ние ще бѫдем доволни. Аз ще взема моето, ти твоето, и ще стане правилна обмена. Всеки ще вземе своето. Следователно, ако не си в сѫстояние да дадеш на своя приятел половината от своето ядене, което имаш, в твоето сѫрце любов няма. Ако си ученик, и не си готов всякога да разкажеш урока си, туй което знаеш, на своя сѫкласник — любов нямаш. Има някои способни ученици, които не обичат да разказват, задѫржат знанията за себе си, за да получат само те шесторка. А други, като седнат, на този разказват, на онзи разказват, всички си научават урока. Други пѫк, не обичат това, казват: „Аз нямам време.“ Аз бих желал, вие да бѫдете от тия ученици, които разправят всичко на другите. Такѫв ученик, докато дойде учителя в клас, всичко разправя на другарите си. И тѫй, любовта всякога трябва да внесе нещо ново. Не употребявайте една и сѫща дума: Аз те обичам. Казах ви един пѫт, че любовта има 35,000,000 видове форми, чрез които може да се изрази. Знаете ли по колко начина можете да кажете „аз ви обичам?“ Знаете ли колко значения може да дадете на думите „обичам ви?“ Всякога внасяйте разнообразие. Тогава душата ви ще бѫде една богата градина, в която има много цветя, много богатства, и като дойде да давате, с душата си давайте. И като дойде Господ, употребете тази Любов, както Бог се проявява. Не бѫдете скрѫжливи. Когато Любовта дава, тогава има изобилие, трапезата ѝ е богата. Тя не е тѫй скрѫжлива. Тя не туря само боб сѫс солница, а туря всичко изобилно. Като даде банкет, онези ми ти прасенца, патици, кокошки, баници с яйца, масѫлце, супица, всичко е направено пѫрвокласно. Няма по-богат банкет от нейния, затуй всички я тѫрсят. Който е ял един пѫт на нейната трапеза, никога не може да я забрави. Главоболие няма да имаш, и след като излезеш от нейната трапеза, всякога ще я помниш, и ще казваш: „Аз бях на едно място, ах, колко сладко беше онуй ядене, няма да го забравя!“ Срещнеш един дядо 70 — 75 годишен, казва: „Е, едно време беше така.“ Срещнеш друг — сѫщото: „Какво беше едно време!“ Bcè едно време е било. Ами сега? Значи, едно време, преди хората да сѫгрешат, но сега, като сѫгрешили, не е тѫй. Ами сега как сѫ? Казвам: Не какво е било едно време, ами в сегашно време как е. Виждате ли, ние имаме един добѫр пример сега. Тук 5-6-7 дни ние сме на банкет. Вас ви угощават! Аз ви прислужвам; с престилка на всички прислужвам. Аз сервирам: на тогоз паница, на оногоз паница, и на всички казвам: Има ли нещо да ви липсва? Яжте и да помните! (Учителя сочи нагоре кѫм слѫнцето). Видите ли го? Виждате го. Колко ясна е тази светлина, колко хубаво е времето сега! Те знаят, че аз ще говоря — отвориха. Колко хубава е тази светлина, която слиза отгоре сега! Виждате ли ги тия наши приятели, които сега сѫ тук, между вас? Е, колко е хубаво! Ами че вие ги виждате, но не ги познавате. Вчера един брат казваше: „Ами, че аз в рая бях!“ — Е, ами ти си присѫтствувал! Тѫй, както гледал, той поставил в ума си една мисѫл: как ще бѫде в рая? — Ще бѫде тѫй, както е тука. В ума му, в неговото сѫзнание е проникнало нещо. Ами иначе как ще бѫде в рая? Тѫй ще бѫде, както е тук. Той е прозрял вече. Раят е място на живи, разумни сѫщества, които се обичат с беззаветна любов. Те се обичат с една интелигентност, която озарява целия свят, целия козмос. Сега, вие седите и казвате: „Ние през годината ще направим туй“. Не, каквото сега ще направите, през сѫбора, туй ще стане и през годината. Ако сега виждате, и през годината ще виждате. Ако сега не виждате, и през годината няма да виждате. Тук имате най-хубавите условия да виждате. Ако той сега не може да прогледа, че през годината ще прогледа! Тия влияния, които имате, като влизате тук, ако бихте концентрирали умовете си, щяхте да видите и светлинки, и ангели, и ангелчета, и светии, и вашите заминали приятели да ходят тук, а по някой пѫт да ви приказват. Приказват ви. Преди няколко дни дойде една сестра, да ми каже за друга, че духовете я обзели. Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, нека се занимават с нея. Един брат довел тук сестра си, обсебена, и влезла тя в една палатка, набила две големи сестри. Аз я слушам, минава, говори. Казват, че била умопобѫркана. Седя, гледам я, тия духове се разправят тук. Отивам при нея, казвам ѝ: Слушай, вас кой ви дава право в този дом да биете? И аз, както никога, дадох ѝ два магнетически тока. Тя: олеле... и всички тия духове изчезнаха. Казвам: в тази свещена ограда сте дошли, ще любите, няма да се биете. Никому не се позволява в тази ограда да бие. Сега, и на вас казвам какво е моето правило, то е: Който от вас бие другите в тази ограда, по сѫщия закон и на него ще ударя два. Ще ви питам: Кой ви позволява в тази свещена ограда да биете другите? „Око за око, зѫб за зѫб“. Сега, ние се намираме в тази свещена ограда: и рѫце, и очи, и крака, всичко ще употребим за Любовта. Всички недоразумения в света стават извѫн райската градина. Докато човек живее в райската градина, зло не може да стане. Всичкото зло живее извѫн райската градина. Пред лицето на Господа зло не може да стане. Като си обѫрнем погледа на другаде, само тогава грешим. И тѫй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувствуваме Любовта!“ Знаете ли колко любов има на земята? В този дом има толкова любов, че тя може да оживи и вѫзкрѫси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото, за някѫде мечтаете, за някакво бѫдеще. Знаете ли на какво мязате? Аз ще уподобя какво представлява вашия бѫдещ свят. Дойде някой благороден момѫк, с голяма самоотверженост, яви се при момата, иска да я направи щастлива. Тя, като го види, че е в дрипели, отказва му. Тя си мечтае за някой княз с очилата му, с еполетите му, но този княз е развален, той не е човек. Сега, една проста форма, в която Бог ви се изявява, вие я изоставяте, и си вѫобразявате за далечно бѫдеще някакви си ангели, светии, което няма да бѫде — Нерде Шам, нерде Багдат. Бог е туй, в което сега Той се проявява. Ако Го разберем, ние ще разберем и великото бѫдеще, което иде. В него Бог ще дойде. Ако малкото разберем, и голямото ще разберем, ако малкото не разберем, и голямото няма да разберем. Аз сѫм уверен вече в едно, че 50% от опитите, които ще направим тази година за Любовта ще излезат сполучливи, най-малко 50%. Уверен сѫм, че всички градове ще се постараят да внесат хармония. Щом Господ е с вас, 100% ще бѫдат сполучливи опитите, но да не бѫде това изкуствено. Ще се постараем, поне за една година да приложим този закон, и всеки един от вас да добие знания, опитности. Ако някому е слаба паметта, да си подобри паметта; ако някому е слабо здравето, да засили здравето си — в всяко направление да добие нещо, и да докажем, че нашето учение е учение, което засяга живота целокупно. Най-после, можем да направим и туй дори, че мѫртвите да вѫзкрѫснат от гробовете си. Може лесно да направим този опит. Ще трѫгнем из града, ще видим, че опяват някого. Тогава ще му кажем: „Стани!“ Искат да ме спрат, а пѫк аз ще излеза в някой град, и ще вѫзкрѫся 10 мѫртви. Тогава какво ще кажат поповете? Това не сѫм го направил още. Ами, ако в всяко село, в всеки град вѫзкрѫся по един мѫртав, какво ще кажат? Щом дойде за Славата Божия, ще го направя. Това за сега не ми е работа. Това е работа на лекарите. Аз ги очаквам те да направят туй, обаче, щом те свѫршат работата си, като дойде за Славата Божия, за Любовта на Бога, не само че ще го направя, но ще го направя в Името на небето — когато цялото небе присѫтствува, когато Белите братя присѫтствуват, когато Нашия Баща присѫтствува — тогава ще го направя. И тогава ще кажа: Ето Те всички сѫ свидетели, Те го направиха, а аз го изявих. Разбирате ли? Аз искам на вас да изявя това, което Те правят. Та, казвам ви, бѫдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия! Ние приближаваме кѫм опити, кѫм велики опити в живота. Ще кажете: „Дали е време?“ Време е сега! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бѫде велик, чуден, и вие ще забравите всичкото ваше минало. Стария свят си заминава, новия ще се разкрие, и всички ще кажете: „Едно време бяхме сляпи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сѫрцето ни е пѫлно с Любов, душата ни е пѫлна с Истина, всичко можем да направим, няма нищо невѫзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, сѫединени рѫка-за-рѫка, всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее вѫв света! Хайде сега да изпеем песента: Firfürfen... Да произнесем нашите три формули: Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов! Няма Мѫдрост, като проявената Божия Мѫдрост, само проявената Божия Мѫдрост е Мѫдрост! Няма Истина, като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Петѫк. 25 август 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (с вдигнати рѫце). 2. Вие, които желаете да се приближите при този камѫк на Любовта, отхвѫрлете всяка злоба, всяка лѫст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новорождени младенци, чистото словесно мляко, с Него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте, като при камѫк жив, от человеците отхвѫрлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камѫни, зидете се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта. 3. Благославяй, душе моя, Господа (5 пѫти). Пѫрвия пѫт рѫцете нагоре свободно; втори и трети пѫт — хоризонтално; четвѫрти пѫт — рѫцете на гѫрдите, пред устата, с дланите навѫн и хоризонтално; пети пѫт — хоризонтално, на гѫрдите, пред устата и хоризонтално. 4. Тайна молитва (коленичили на дясното коляно). 5. Благословен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта. Благословен е Той (изпя се с положение, на рѫцете на страна). Който ни благославя (изпя се, рѫцете на страна). Бог на Любовта (бавно пение, с бавно спущане на рѫцете от страни до долу). Бла-го-сло-вен (пение, с бавно издигане рѫцете на страна). Бла-го-сло-вен е Той (пение, с бавно спущане рѫцете надолу). Кой-то ни (пение, с бавно издигане рѫцете горе). Бла-го-сла-вя (пение, рѫцете разтворени напред). Бог на Любовта (пение, с бавно сваляне рѫцете надолу). Бог на Любовта (рѫцете хоризонтално). Бог на Любовта (рѫцете се свалят надолу бавно). Бог на Любовта (рѫцете настрана). Любовта (рѫцете надолу). Бог на (рѫцете на страни) Любовта (рѫцете надолу). Бог на (рѫцете на страни) Любовта (рѫцете напред). Благословен е Той (4 пѫти — с движение на рѫцете на страни и напред). Благословен е Той (3 пѫти — рѫцете отпред малко прибрани, с движение на хвѫркане). Който ни благославя (бавно спущане на рѫцете, с хвѫркане не сѫвсем до долу — 1 пѫт). Който ни благославя (рѫцете в последното положение, с хвѫркане — 2 пѫти). Който ни благославя (рѫцете на страни, с хвѫркане — 3 пѫти). Благославя (няколко пѫти крѫгообразно движение на рѫцете, сѫс слабо приклякане). Благославя (няколко пѫти — рѫцете в движение напред, нагоре, напред, нагоре и т.н.) Да сме благи (сѫщите движения — 3 пѫти). Благи (сѫщите движения, само че по-бѫрзи — 3 пѫти). Благи (рѫцете се движат отгоре надолу, до прѫстите на краката). Благи (рѫцете се дигат нагоре). Благи (много пѫти — рѫцете се движат крѫгообразно около телото, и оставят хоризонтално). Да сме силни (рѫцете напред). Да сме крепки (рѫцете настрана). Да сме твѫрди (сѫщото положение). Твѫрди, като диамант (сѫщо положение). Да сме чисти (рѫцете напред). Като живата вода (сѫщото положение). Да сме чисти, като живата светлина (сѫщото положение). Да сме чисти, като Любовта (сѫщото положение). Нашия закон е чистата Любов (рѫцете на страни). Нашия пѫт е чистата светлина (рѫцете напред). Нашето Слово е Мѫдроста (рѫцете настрана). Ние сме всички крепки в Бога на Любовта (рѫцете напред). В Него ние победихме света (на страна). В Неговата Любов ние добихме своята свобода (рѫцете напред). Ние сме веч свободни от закона на смѫртта (рѫцете на страна). Необятната Любов ни вѫздигна (рѫцете напред). Безпределната Мѫдрост ни оживи (рѫцете настрани). И едната неизказана Истина ни вѫзкрѫси (рѫцете напред). Святи Отче на небето, ние осветихме името Ти (рѫцете настрани). Ние свѫршихме делото Ти (на страни). И вѫдворихме Твоето царство (на страни). Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин (рѫцете настрана и долу). Изпяхме „Амин“ — 7 пѫти, с движение на рѫцете: на страни и крѫгообразно движение на рѫцете, сѫс слабо приклякане. Забележка. При тези движения на рѫцете, хвѫркането, това е раздрусване на вашето сѫзнание, раздрусване, сѫбуждане. 6. Гимнастически упражнения.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Живот вечен. И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благий, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Лука, 18:18. Може ли да се досетите, да се догадите, защо именно този големец е питал Христа, как може да наследи вечния живот? Той е задал един от сѫществените вѫпроси. След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за телото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сѫрцето, за ума, за душата, за духа ни, всичко, каквото повидимому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, и то много голяма празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот. Този големец питал Христа, какво до направи, за да наследи вечния живот. А Исус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, тѫкмо един Бог. Заповедите знаеш“. Значи, този големец е учил, той бил ученик на окултната школа, но е служил и на двете школи. Онзи големец е изучавал системите, като теоритик, и на двете братства, и на Бялото и на черното, служил си е с двете. Христос му казва: „Заповедите знаеш — да не правиш прелюбодеяние, да не убиваш, да не крадеш и да не лѫжесвидетелствуваш. Туй сѫ методи на черното братство, от тези методи да се откажеш“. Като му казва да не прелюбодействуваш — това е метод на черната ложа. Да не убиваш — пак тяхен метод. Да не крадеш и да не лѫжесвидетелствуваш. И после, двете правила: „Почитай баща си и майка си, както себе си.“ Това е едното от най-висшите правила на Бялата Ложа. А той рече: „Всичко туй сѫм упазил от младоста си“. Той не е казал цялата истина. И Христос, за да го опита, не му каза, че ти не говориш истината, но му каза: Понеже казваш, че всичко си направил, то едно ти не стига — всичко що имаш, продай го, раздай го на сиромаси, и дойди да ме последваш“. А той, като чу това, наскѫрби се, защото беше много богат, а за да стане богат, лѫгал е, крал е, всичко е правил. И като го видя Исус, че се оскѫрби, рече: „Колко мѫчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие“. Сега аз питам: Ако се зададе и на вас този вѫпрос, ще кажете, че и вие сте готови, ще кажете, че сте изпѫлнили закона, но ако ви кажа: Продайте всичкото си имàне, мнозина от вас ще се наскѫрбят вѫтрешно. Не казвам всички, но мнозина от вас ще се наскѫрбят. Най-малко ще кажете: „Сега ли намери Учителя, сега сме още млади, нека минат поне още 10, 15, 20 години, но сега, при тия условия, да продадем всичко, да го раздадем на сиромасите, да трѫгнем като него, да ни гонят, да ни хулят, и да нямаме подслон за главата си!“ Тази перспектива ще изпѫкне в ума ви. Е, моля ви се сега! Един човек, който обича света, чист ли е? Не е чист. И аз ще ви докажа това ето как. Аз няма как да аргументирам. Ако една река чиста и една мѫтна река се сѫединят, чисти ли ще бѫдат? — И двете ще се оцапат. Ако два извора, единия мѫтен, другия чист, се сѫединят, чисти ли ще бѫдат? — Не, и двата ще се оцапат. Много пѫти някои казват, че може един праведник с един грешник да се сѫединят. Може, но и двамата ще се опетнят. За да се очисти пѫрвият извор, трябва да мине през някой по-дѫлбок филтѫр, през някои по-дѫлбоки пластове. Единия трябва да мине през процеса на чистенето. И сега, много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе.“ Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене трябва да минете през един много голям филтѫр, или най-малкото, да ви прекарам през 7 огѫня. Може да живеете, но пѫрво ще минете или през филтѫр или през огѫн. Тогава можете да живеете. Туй трябва да го знаете. Това е правило. Нито пѫк двама ученици могат да дружат, ако единият има порочни наклонности. Дрѫж ума си, сѫрцето си чисти! Говори с него, но не дружи с него. Между тебе и него да има една диамантена преграда. Разбирате ли това? Ще кажете: „Много строго говори Учителя.“ Не, влагам един принцип. Нечист е, ще го избягвате. Аз не говоря против вашето желание. Вие работете, желанието ви да помогнете е много благородно, но трябва да знаете какѫв е начина. Този ваш другар трябва да го прекарате или през филтѫра долу, или през огѫня, и тогава може да се сѫедините. И сега, туй ще го имате пред вид в школата. Досега аз сѫм имал ред такива опити. Някой от вас доведе някой такѫв мазен ученик, и казва: „Учителю, намерихме един много способен ученик, той ще бѫде много полезен.“ Не сѫм седнал да му разправям колко е способен! Много добре, щом е способен, кѫде, в какво сѫ неговите способности? Той е способен, но е кàлен, и тѫй кàлен, че като влезе вѫтре, ще накаля всички. Не го пущайте! В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си сѫбуе обущата, нови дрехи, нови обуща, през банята ще мине да се окѫпе, после през 7 огѫня, и след като мине през всичко това, тогава ще го вѫведете вѫтре в братството. Тѫй е било в старо време, тѫй ще бѫде и сега. Не си правете илюзии, не мислете, че човешкото естество може да се измени. Не може да се измени човешкото естество. Не се мамете от сладките думи! Аз с един от учениците употребих един метод, той се намери в едно противоречие. Аз направих езика си тѫй остѫр, с такѫв остѫр език му говорих, какѫвто той никога не е слушал. Като му говорих тѫй, той каза: „Учителю, дай ми малко почивка, че не мога да издѫржа.“ В делата си бях много добѫр. Той ми каза: „В езика си си много строг, а делата ти сѫ тѫй изправни. Аз не мога да разбера как е вѫзможно това, да постѫпваш тѫй добре, а да говориш по такѫв начин. Ти ще ми направиш една голяма операция, ще ми разрежеш корема, после ще ми зашиеш корема, ще духнеш, и раната ще изчезне. Никога не мога да разбера, защо го вѫршиш туй.“ Казвам му: Искам да бѫдеш чист, ще разтворя и корема ти, и ума ти и сѫрцето ти, няма да оставя място в тебе, което да не разтворя. Всичко ще очистя. Щом, си изчистен, няма да ти правя никаква операция. Мене ми е приятно, ученика да бѫде чист. Тѫй прави и небето. Я ми кажете, кой е оня пророк, кой е онзи светия, или Син Божий, които, като сѫ дошли на земята, да не сѫ били бити? Христос, Който е бил толкова свят и чист, знаете ли колко удари Му нанесоха, колко плюнки на лицето Му туриха! И Той научи нещо. Защо, каква нужда имаше да Го бият? Писанието казва, че Той бил наранен и бит заради нас, заради нашите беззакония. Сега, аз искам всички вие, които ме слушате, да разсѫждавате, но не разсѫждавайте като обикновените верующи. Нямам пред вид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в школата пред вид великите принципи и вѫрху тях ще градим. Да не мислите, че вашите личности имам пред вид. Пред мен, като души, аз имам всичката своя любов и уважение кѫм вас, но като личности на земята, като ваш приятел, спрямо всичките ваши дела, спрямо вашите погрешки, аз не мога да бѫда сляп. Ще ви обичам, то е закон, потик на моята душа, но спрямо вашите погрешки не мога да бѫда сляп. Тези погрешки сѫ вредни и за вас, и за вашите ближни. Каквато и да е слабост, тя е вредна за самия човек. Тия принципи вие ще приложите в живота си, ще ги опитате през тази година, но в тяхната пѫлнота. То е трудно да туриш един принцип в неговата пѫлнота, запример, да говориш абсолютната истина. Няма по-тежѫк принцип от този, да говориш абсолютната истина. Ако бихте говорили един ден поне абсолютната истина, биха ви направили луди, но ще направите поне микроскопически опити, да говорите истината. Сега, този вѫпрос: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?“ Христос знаеше, че този големец не е изпѫлнил закона, и когато му казваше — иди, продай имането си и го раздай на сиромасите, той се наскѫрби и каза: „Туй не мога да направя“. Сега, аз взимам тия думи в сѫотношение, но, да говорим истината в обикновен смисѫл. Срещна ви аз, да допуснем, че сѫм нещо недоволен от вас, нали? Погледна ви, отдрѫпна си погледа, и се правя, че не ви виждам, но в моя поглед има някакво неразположение, а аз искам да скрия туй неразположение, че уж като че ли нищо няма. Не, в моя поглед има нещо лѫжливо. В законите на Бялото Братство няма такова поведение, те не го позволяват. Ти ще оставиш туй неразположение вѫнка, а вѫтре душата ти няма да бѫде размѫтена, но целокупна. После, някой пѫт ще ти кажат да кажеш истината, но ти само ще си постиснеш устата, и тѫй ще минеш за един благочестив човек. Не, не трябва стискане на устата. Ти устата си трябва да стискаш, когато говориш зло, а за доброто устата ти ще бѫде отворена. Ти си стискаш устата, когато говориш истината, а когато дойде да лѫжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява. Сега, аз не засягам простото любопитство. Аз оставям тия посторонни вѫпроси. Аз засягам истината принципално. Заставен си да кажеш истината, ще я кажеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте двама приятели. Ти обичаш приятеля си от сѫрце и душа. Сега, можете ли да се досетите какѫв ще бѫде примера ми, какво искам да кажа? Не знаете още, но ще ви стане ясно. Вашия приятел се влюбва в една красива, но бедна мома, и започват любовта си идеално. Идеално започват. Обаче, след няколко години става един разрив, и този приятел си вдига рѫцете. Тази мома става бременна, и този твой приятел се отказва от нея, вдига рѫцете си. Дават го под сѫд, а тебе те викат за свидетел — да кажеш истината. Как ще постѫпиш между твоя приятел и тази мома? От една страна ще имаш приятеля си, от друга — истината. Сега истината разрешавате, но тогава, заради любовта кѫм приятеля си, ще вземете страната на приятеля си и ще кажете: „Той е чист“, и ще се закѫлнете. А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големия приятел на човека вѫв света, това е Истината. Следователно, ако имаме приятел, който ще ни лиши от нашия приятел — Истината — той не ни е приятел. И тѫй, приятелството е обосновано на любовта, защото между приятелството и тази любов трябва да има единство. Аз желая, като влизате, като ученици в школата, да имате единство вѫв вашата любов, а за да има любов, трябва да обичате истината. Сега, всичката грешка на този големец, била там, че той не бил в сѫстояние да каже онази, скритата истина. И на всинца ви казвам, че като влезете в школата, ще се научите как да обичате, и как да любите. Сега, запример, вие нали говорите за любов? Аз ще ви приведа сега пример от сѫвременната любов, която може да действува иначе. Ще я поставим на опит. Опита решава вѫпроса. Сега ние взимаме проявленията на сегашната любов, и ги сравняваме с онази любов, която иде сега вѫв света, любовта с новата запалка. Сега, ще вземем пѫрвото проявление на любовта в живота, обикновената любов, която има форма. Онази младата мома обича едного, казва му: „Аз те обичам, всичко давам за тебе, за тебе умирам, за тебе се жертвувам.“ Е, представете си сега, че този момѫк заведе момата пред някоя скала и ѝ казва: „Хвѫрли се от тука“. — „Защо да се хвѫрля?“ Вѫпросѫт е свѫршен с любовта. Казва ѝ да се хвѫрли. Момата го обича, но той е богат. Тя му казва: „Като ме обичаш, раздай всичкото си богатство, да живеем, като бедните“. „Но как, защо, как ще живеем после?“ — Вѫпросѫт е свѫршен с Любовта. Той казва, че за нея е готов да умре, а като го постави на изпит да раздаде всичкото си богатство, той се огорчи. Значи, той не е изпѫлнил закона, и тази мома не може да живее с него. И аз казвам на моите ученици: Ще приложа закона, моя закон, закона на Бялото Братство, запишете го! Сега, младите, които искат да се женят, някоя моя ученичка, като се влюби в някой момѫк и му каже, че аз без тебе не мога да живея, той да ѝ каже: „Хвѫрли се долу!“ Ако тя се хвѫрли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ѝ позволявам. Ако тя откаже да се хвѫрли, той ще каже: „Аз сѫм свободен“. Сѫщо и за момѫка. Ако момата каже на момѫка: „Хвѫрли се долу“, и той се хвѫрли, той има право да се ожени за нея. Ако му каже: „Раздай имането си“, и го раздаде, тя ще се ожени за него. Каквото му заповяда да стори, ако той го стори, има право на нея, но ако не го стори, тя ще му каже: „Вѫрви си в пѫтя!“ Сега, този вѫпрос в една своя минала беседа аз го разреших. Но нека направим опит. Защо ти е един другар, който не може да се хвѫрли, да умре заради тебе, който не може да раздаде имането си, не може да се жертвува? Нека си вѫрви вѫв света той. Тя ще живее сама. На момѫка защо му е такава: другарка, която не може да се хвѫрли заради него, не може да се жертвува? На момѫка защо му е такава жена, и на момата защо ѝ е един такѫв мѫж? Тѫй говори новото учение, в новия живот така седи вѫпроса. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за една жена, и ѝ се начумериш един пѫт само и я изгѫлчиш, бракѫт е опорочен, опозорен. То не е брак, свѫршва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение кѫм жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сѫрце няма да влезе нито една горчива мисѫл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. Ти в своя ум ще имаш мисли за нея, като за едно божество. Не можеш ли така, ще седиш далеч от нея, да я не опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон“. (Обаждат се: Никой не може да го изпѫлни). Не е труден. Който може. Чакайте да ви кажа: тогава ще имаме само неженени ученици.. Учението на Бялото Братство е това. Сега, ако няма такива ученици, за в бѫдеще ще има. Ще се положат правила, който може, а който не може, то е друг вѫпрос. Най-високият идеал ще бѫде такѫв: който може, а който не може... Нали се приготовлявате за сѫвѫршенство, поне отсега ще знаете правилата, ще ви питат: Какѫв е брака в Бялото Братство? — Такѫв е бракѫт. Ами вие прилагате ли го? — Правим го. „Ама аз не сѫм го направил още“. Ще го направиш за в бѫдеще. На другите всякога ще казвате: „Аз досега не сѫм бил женен, но сѫм робувал“. Че никой от вас не е бил женен. От 8000 години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женидбата, и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мѫжете сте роби на женидбата и жените сте роби на женидбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И бѫлгарите казват, че идвало „сляпа сѫбота“, Е, там дето има сляпа сѫбота, женидба ли е това? Сега, туй е едната страна. При това, вие сами знаете вашите заблуждения. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излѫгах се“. И мѫже и жени. Вие сами си знаете истината. Аз ви говоря за истината вѫтре вѫв вас. Ако има някой, който е доволен, той е постѫпил сѫобразно законите на Бялото Братство. Казвам тогава: Вие сте в законите на Бялото Братство. Не казвам че няма, има, но в тази смисѫл тия бракове сѫ почти изключения, а другите бракове сѫ общи. Аз засягам този вѫпрос, понеже в обществото ще ви запитат: как ще се жените вие, как ще се венчавате, какви ще бѫдат вашите обществени и социални наредби, какѫв е вашия морал, в какво се различавате? И ако вас поповете ви венчават като нас, женят като нас, вие сте подобни на нас. Ще им кажем, че нас попове не ни венчават, нас Господ ни венчава, Той ни свѫрзва, нищо повече. Сега, тия работи, като ученици, няма какво да ви смущават. Ще изнесем истината без страх и без тѫмнина, ще изнесем фактите тѫй, както сѫ. Ние минаваме от един стар живот в нов. За в бѫдеще всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Като се изменим, как трябва да живеем? Вѫпросѫт е, като души, как ще живеем? — Ще живеете тѫй, както живеят ангелите. Аз засягам този вѫпрос, за да ви покажа, че трябва абсолютна чистота. Ние трябва да се стремим да направим живота си чист, чист, вѫв всяко отношение чист трябва да бѫде той. Този живот можем да го направим чист моментално. Опорочената жена и мѫж моментално може да станат чиста девица и чист мѫж, и девствената моментално може да се опорочи. Не мислете, че опорочаването изисква време и пространство. Не, тия неща стават моментално. Щом ти помислиш да се ожениш за някоя мома, която може да те направи щастлив, ти си се опорочил. Щом една мома се ожени за някой да я направи щастлива, тя се е опорочила. Нейния Господ, Който я сѫздал, не я направил щастлива, че този трябва да я направи щастлива. Туй Безпределното, Вечното, Щастливото, от което тя излязла, не я направило щастлива, та от туй ограниченото, тя ще очаква своето спасение, то ще ѝ даде щастие! Когато тѫрсиш своя вѫзлюблен, ще видиш дали той е вѫтре в тази мома или го няма там вѫзлюбления ти. Източната философия го нарича Единния навсякѫде, Единния в множеството, и туй множество в Единния. И, какво се казва там в притчата: „Който ме намери..?“ Може ли някой да цитира тази глава? Има ли някой от вас Библия? Обаче, този не е най-важния вѫпрос, който трябва да ни занимава. Най-важния вѫпрос е, че трябва да се учите, учението е най-важното. И вие сѫжалявате, че няма да имам нито един ученик, тѫй мислите. Много се лѫжете. Аз ви казвам, че имам достатѫчно ученици, и ако искате, мога да ви ги доведа. Имам ученици. Имам още една школа, специална школа, която вие не сте виждали още. На тях когато говоря, друго-яче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички сѫ ученици. Сега, онези от вас, които се готвят за специалния клас, трябва да знаят правилата На специалния клас, или аз казвам: „Който иска да влезе в специалния клас, трябва да изучава Истината. Такѫв е великия закон там. Запитват: Нали не се допущат всички там? — Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвѫрлите от канарата — може. Който е готов да продаде всичко, може. Този вѫпрос ще го оставим сега. Знаете ли, когато гониха Илия, какво каза той на Господа? Господи, само аз оставам, и моя живот искат!“ Господ му каза: „В Израил има още 7000, които не сѫ преклонили коляното си пред Ваала, поклонници на Истината, на чистотата. Има. Сега вие сте Илия, когото гонят, извади ножове, и изби толкова пророци. Но, като се яви онази царкиня, която му каза: „Ти ще отговаряш“ — той избяга. Уплаши се от една жена, че трябваше да избяга в Таркии (в планината Кармил), да вѫзстанови своята сила, да пости 40 дни. И трябваше Бялото Братство да му покаже, че ще дойде ден, когато света ще се оправи не чрез убийства, а чрез любов. Тогава той каза: „Аз се отричам от своя кожух, ще го дам на моя ученик, и ще се кача на огнената колесница, и ще дойда в края на века, ще туря единия си крак и ще кажа: „Прави правете Божиите пѫтища!“ И дойде отново, снеха му главата, както той сне главата на другите. 306 Пѫрвото нещо: от всинца ви искам да бѫдете искренни, абсолютно искренни! Искам учениците помежду си да сѫ вѫтрешно искрени, защото, като се намерите двама, усеща се има ли искренност или не. Като се приближиш при някой човек, който не е искрен, усеща се едно натегнато сѫстояние. Вложете искренноста, и тази натегнатост ще изчезне. Искренни ще бѫдете, не откровени, а искренни, искренни вѫтре в душата си. Искренноста е морално качество. Второто нещо: ще бѫдете истиннолюбиви. Не се срамувайте да кажете истината в очите на някого, макар той да ви е приятел. Ще бѫдете смели и решителни да казвате истината, макар и да се обиди някой. Кажете му истината, макар и сѫлзи да излезат от очите му, нека си поплаче. А пѫк и той, ако е смел, нека ти каже истината, но истината, тази абсолютна истина, да няма никаква друга мисѫл. Нищо повече! Аз ще ви кажа сега, ще ви определя, като говорите истината, как да я казвате. За да кажете истината, най-пѫрво сѫрцето ви трябва да е пѫлно с любов, с тази безгранична Любов, да има тази запалка. Второ: ума ви трябва да е пѫлен с Мѫдроста, която ще внесе светлината и знанието. Тогава, кажи истината и не бой се, не мисли за резултатите, кажи истината! Вие ще мислите за вашето положение. Кажете истината, каквото и да ви костува! Тя ще ви повдигне. Но, спрете се пѫрво да се попитате: любовта в сѫрцето ви ли е, мѫдростта в ума ви ли е — кажете истината, и не се бойте! Сега, запример, вчера аз изнесох един факт, нали, според вашата философия, за моите светии, Кирил и Методи, за св. Наум и св. Евгения. Дали сѫ те или аз, то е безразлично сега. Ние никога не трябва да играем лѫжливи положения, фалшиви роли. Ако аз сѫм св. св. Кирил и Методи, трябва да сѫм, и никой друг. Ако сѫм Христос, трябва да сѫм. Някои искат да знаят, дали сѫм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга вѫв света, и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз сѫм. Ако на тази свещ не можете да четете всяка книга, и ако при моята светлина не може да се разкрие всяка книга, тогава не сѫм. Е, как е тогава, как го разбирате сега? Неразбрано остана. Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибѫрзано е. Аз не искам да правите прибѫрзано това нещо. Аз искам да направите опит, и който направи, нека си чете каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона, и искам да ви обясня вѫпроса. Сега, аз не разрешавам вѫпроса за себе си, аз разрешавам вѫпроса за Христа, как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, да Го познаете. Ако при Неговата светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да вѫзкрѫснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито вѫзкрѫснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лѫжете. Това е истината, и аз ви говоря истината. Това сѫ математически правила, вложени в туй Бяло Братство, та, като дойде този велик Учител, Христос е. Този велик Учител е Христос, да знаете как да Го познавате. Сега, преди 2000 години дойде Христос между евреите. Колко души Го познаха? Имаше 12 души, които Го познаваха, 72-ма Го налучкваха, и после се отдрѫпнаха, и 500 братя имаше след вѫзкрѫсението, оглашени, които мислеха, че Го познават. След Неговото вѫзкрѫсение се сѫбраха, но даже и след вѫзкрѫсението някои се усѫмниха. Такова е сѫстоянието на човешкият ум. Сега, този е посторонен вѫпрос — за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. Има един специален отдел, който трябва да изучавате. Ап. Павел казва: „Всичко считам за измет да позная Христа“. Туй е нещо велико! И сега, Христос казва на този, който пита за вечния живот: „Иди и раздай всичко, ела и ме последвай!“ Не казва — иди раздай, и ходи по света, но — ела и ме последвай, аз ще те науча тогава. Значи, след туй ще бѫдеш способен да се учиш, ще те науча как да живееш. Но за сега ще оставя този вѫпрос. Някои от вас още не сте достатѫчно вѫзрастни, понеже, както ние ви знаем годините, те на всинца ви не сѫ еднакви. Тѫй щото от всинца ви не се изисква едно и сѫщо нещо, но всеки според пробуждането на неговата душа, според развитието му. Туй се говори общо. Най-пѫрвото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане, и никой никого да не използува! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бѫде — взаимно да си помагат, но един друг да се не използуват. Това е едно от пѫрвите правила на учениците. Второ: един другиму да си правят бележки, да си говорят истината, но да се не сѫрдят! Сега, вие сте много заняти с буквата, с формата на нещата. Като говоря за някои неща, вие се хващате за буквата, за формите. Не, тѫлкувайте смисѫла, духа на нещата. Когато говоря за жененето, не мислете, че е само тѫй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но 10 пѫти сѫ се венчавали и женили. Поп не го е венчавал! Не можете да ме излѫжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но 10 жени има той! Казва: „Да се женим или да се не женим?“ С тази жена не може да живее, и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тѫй, сега хората по 10 пѫти на ден се женят и разженват, и при това минават официално, че живеят един чист живот. Някои казват: „Да се женим ли?“ Че с кой мѫж не можеш да живееш? Седем мѫжа имаш! И мѫжа казва: „Не мога да живея сѫс жена си“. Че с коя жена? Ти имаш 7 жени. И това било еднобрачие! Не е верно! Няма нищо скрито-покрито там. В Бялото Братство няма нищо скрито-покрито. Светлината там е толкова ярка, че като влезете, ще снемете всички маски, ще се поставите в тази Божествена светлина и ще кажете: „Ликвидирам сѫс старото, нямам нищо там!“ Ученички и ученици има в училището. Един ученик пише на няколко момичета писма. За тази умира, за онази умира, и всяка си мисли, че той за нея умира. И те тѫй пишат. Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишел малко по-далеч, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз, сѫм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бѫда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея. (Един от братята: един брат днес казваше, че Учителя решил да ни направи светии). Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: Този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш, ами какво ще правиш? Не е само в отрицателната страна на живота. Има едно сѫстояние, може би, всеки един от вас го е изпитал. Едно сѫстояние: когато обичаш някого, под лѫжичката усещаш едно разширение, и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме, неговия глас е музикален, та и ние се вѫодушевляваме. Като се изгуби туй сѫстояние, усещаме една натегнатост. Аз ви опитвам. Ако сега изкарам някой от учениците да ви говори, веднага ще ви се свие сѫрцето. Защо? Отговарят: Предпочитаме вие да ни говорите. Не, не, вие сте прави, той ще влезе в положението на учител, ще почне да ви морализира, а той сам не е приложил тия свои правила. Някой ще ви говори за Юпитера, за Марса, нещо от астрологията, от астрономията, но той не е приложил тия знания. Той не е имал някаква опитност по астрологията, той е учил по книги. Има една опитна страна на астрологията. Сега, тия положения ние ще ги изгладим. Някой пѫт ще извадим да ви говори някой ученик, когото не можете да тѫрпите, и ще се постараете, не само да го изслушате, но и да го обикнете. На опит ще бѫде туй. И тези 10 души, които сега дѫржим с темите, мисля — сега ли да направим опита, или да го оставим за следующата година? То е опит. Като го слушате, ще кажете: „Тези глупости защо ли ги говори?“ Или: „като не знае да пише, защо ли пише?“ Не, някои от тези ученици могат да говорят. Като им се даде преднина, като им се даде вдѫхновение, много нещо могат да кажат. Някои от тия ученици отлични работи могат да кажат. Някои от София отлични работи можаха да напишат. Значи, почнахте да се опасявате, че светии ще станете. Казвам: като ви срещна, как да почувствувам, че като говорите за любовта, говорите за истината, че като говорите за мѫдроста, говорите за истината, и като говорите за истината, говорите за самата истина? Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бѫдете смели, да говорите истината. Ти си министѫр не просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете, че ти си неспособен, не мога да те поставя учител. Ама той ще измени мнението си за тебе! — Ще му кажеш истината. Дойде някой при тебе, и ти казва: „Господин министре, аз предлагам своите услуги, 50000 от тези златничките ти давам, можеш ли да ме назначиш?“ Ще кажете: „И 100000 да ми дадете, не мога да ви назнача“. С пари истината не се подкупва. Имаш да даваш някому, дойде той, ще му кажеш истината. Ще му кажеш: „Ще ме извините, ще платя“. — Като му кажете „ще платя“ — плати! И тогава Бялото Братство ще ви благослови. Вие ще се застѫпите за принципите на Бялото Братство, и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови. Това, което виждате в православните цѫркви, това още не сѫ светии. Това сѫ последните ученици на Бялото Братство, които Му носят вода. Тѫй ги зная аз. Вода носят те на Бялото Братство, а тук на земята, в цѫрквата на формите, минават за светии. И за голяма привилегия се счита туй, да носиш вода на Бялото Братство. Някои казват: „А, вода!“ Ех, всеки би предпочел да носи вода там, отколкото да бѫде тук цар на земята! Защото ще знае, че като даде вода на един бял брат, той ще му даде един такѫв любовен поглед, една такава мисѫл ще му каже, че ще заиграе сѫрцето му. А тѫй, да станеш цар, ще ограничиш живота си, ще стоиш на страх, да не би твоя служител да те убие. Е, кое е по-добре, пред любовта ли да стоиш, или пред страха? Пред любовта, разбира се. Та, сега ние познаваме канонизираните светии на православната цѫрква. Ще говорим истината, и вие ще говорите истината. Пѫрвото нещо: аз искам идущата година, като дойдете, да ви опитам колко сте говорили истината. Ще ви дам един прием и ще ви опитам колко говорят истината, и колко сте я говорили през цялата година. Аз разбирам, да говориш истината в името не Любовта. Сега, вие ме разбирате в отрицателна смисѫл, да отидите да кажете някому погрешките. Не, ето какво аз подразбирам. Някой брат се поотчаял, казва: „Тази школа няма да я свѫрша аз, що ми трябваше да влезна? То не е заради мене, жена имам, деца имам“. Ти ще му кажеш истината: „Братко, ти ще свѫршиш, ти си силен, не бой се!“ После, при тебе ще дойде мисѫлта: Ами ако аз кажа и не се сбѫдне? Повярваш ли в това, ти сам себе си ще излѫжеш. Онуй, което Бог е вложил в тебе, кажи го, и не се сѫмнявай! Не е било време, когато човек каже истината, която Бог е вложил, и да се е излѫгал! Не е било време, когато човек е бил верен на една Божия мисѫл, и да се е излѫгѫл! Изневериш ли един пѫт, после и да кажеш истината, не важи вече, тя вече дикиш не хваща. Има някои случаи, дето трябва непременно да кажеш истината, тя е толкова набѫбнала. Ще му кажеш: „Братко, ти си се поставил на една опасна, хлѫзгава почва, и ако вземеш една крачка, ти ще се пукнеш като мехур. Моля ти се, слез!“ Той ще ти каже: „Ама ти ме обезсѫрчаваш!“ Не е обезсѫрчаване казването на една истина от любов. Сега, при това сѫстояния, ако ние добием този вѫтрешен мир, в нас ще може да се развие всякакво художество, музика, ще станем; способни за всички изкуства, и каквато работа, започнем, ще я извѫршим с вѫодушевление и всичко ще може да се гради. Сега, щом влезете в школата, макар, че някои още не сѫ станали ученици, казват: „Ами, като ученици, ние ще се женим ли? Ти най-пѫрво стани ученик на Бялото Братство, че според тези негови закони белите братя ще те упѫтят. Какви ще бѫдат формите на Бялото Братство? Те сѫ хиляди пѫти по-хубави отколкото сегашните. Тогава, как ще си обясните мисѫлта в думите на апостол Павла: родих ви. Сега казвате: „Ще има ли раждане?“ Павел, един мѫж, казва: „Родих ви в Христа“. Както виждате, в Новия живот, и мѫжете раждат. Павел беше мѫж, и раждаше. Вие се смеете сега, ами че то трябва вѫтрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мѫки сѫм, докато вѫв вас се изобрази Христос“. Ще има зачатие, ще има раждане, но туй роденото ще бѫде по дух. Роденото по плѫт, плѫт е. Този вѫпрос е старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа — Дух е, роденото от плѫтта — плѫт е“, тѫй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот. Какво значи чист, свят живот? В Бялото Братство светията жертвува своето благо за своите ближни, а в черното братство светията жертвува своите ближни за своето благо. Ти имаш овци, ти ги жертвуваш, колиш ги, ти си един святия от черното братство, зарад тях. Аз. говоря за светиите, които живеят чист, свят живот. Сега, най-пѫрво, какво разбирате вие под светия? — Обикновен човек, който живял 20 години чист, свят живот, принесѫл добро, и хората сѫ го направили светия. Свят човек е този, който разпрѫсва светлина и знание, защото всеки един светия носи светлина и знание. За светиите ап. Павел казва: „Идете да помогнете на светиите!“ Светии и сега има. Тази дума може да се вземе в права и в отрицателна смисѫл. Светии и сега има в селата. Те живеят чист, свят живот. Заемат незавидно положение. Светиите никога не сѫ живяли в пустините. Отшелници сѫ тези, които живеят в пустините. Щом научат законите, те се врѫщат при своите близки, и стават пророци. Почват да пророкуват, да тѫлкуват, дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания и мѫдрост. Светия е той, свят човек, безкористно работи. И не само туй, но като се погледне цялата аура на такѫв човек, той е облечен в една бяла дреха, сѫс светлина. По това се отличава, с грамадна светлина е той. Вечерно време той свети, и денем свети. Черното братство не може да тѫрпи такива хора. Черното братство няма светии. Запитват: Ани Безант светица ли е? — Не е още. И св. Иван Рилски още не е станал светия. Още се разхожда из своя монастир. Един ден, той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишѫл да му каже да го вѫрне. Светия, но още не се е освободил от този национален дух. Може да го наричат светия, но той още не се освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ, те го дѫржат вѫрзан. Той е под големи изпитания. Сега, ще разберете, тези светии ни най-малко не сѫ биле хора с чист, свят живот. Ни най-малко не искам да говоря против тях, но искам да кажа, че има степени на развитие, има големи пророци и малки пророци; има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме светия, какѫв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на бѫлгарите. Вѫв всички православни цѫркви не го познават. Св. св. Кирил и Методи нали минават за светии? Св. Иоан Крѫстител поне цялата православна цѫрква го признава. Но когато някои светии, от католическата цѫрква не сѫ признати от православната цѫрква, празни светии сѫ те. Сега, ние говорим за учениците на Бялото Братство в сѫвсем друг смисѫл. То е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога, в прямо общение с Христа. Те сѫ наречени светии, които не сѫ вѫрзани, имат прямо общение с Бога, с Него сѫ свѫрзани. А тези светии, които сѫ тук на земята, те се приготовляват, те сѫ с бели дрехи облечени, но имат да се самоусѫвѫршенствуват. Иван Рилски пак ще дойде, пак ще се вѫплѫти. Сега, това е окултна история. Какво мислят православните, то е друг вѫпрос. Те мислят, че св. Иван Рилски е един светия, завѫршил сѫс всичко. Те сѫ прави в това, както разбират. В цѫрквата много от светиите сѫ свѫрзани с Бялото Братство, и работят за повдигането на цѫрквата, но имат големи препятствия, големи мѫчнотии, понеже народа не слуша тия светии. Доколкото може да ги използува за свои лични блага, слуша ги, но повече не ги слуша. Както и цѫрквата, дето е да използува Христовото учение, за лични блага, използува Го, но повече — не. „Да любите Бога сѫс всичкото си сѫрце, ум, душа и сила“, остава на заден план. „Любете Бога и ближния си, както себе си“ — остава на заден план, а „око за, око, зѫб за зѫб“ — туй се прилага. Тези второстепенни правила те ги прилагат. Сега, вѫрху този вѫпрос аз някой пѫт специално ще се спра — вѫрху вѫпроса за светиите. Когато дойда до него, аз ще трябва да донеса своята стевасарница, та тази вѫлна ще я раздрѫнкаме тѫй, че да направим опит с който и да е светия, да видим до колко е свят или не, тѫй както можем да направим опит с каквато и да е вода, да видим колко е чиста, и какво влияние има. Можем да направим опит с който и да е хляб, така и сѫс всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Като дойде този вѫпрос, ще го разгледаме принципално, и ще премахнем всички заблуждения, които сѫ свѫрзани с него, но сега да го повдигам, ще се отдалечим от главната цел, която имаме. Ами ако сега някои от тия светии, които признава православната цѫрква сѫ между вас? Ако те сѫ тук, а православната цѫрква ги признава и им служи, каква врѫзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и Всички светии сѫ тук между вас, а православната цѫрква не признава това, мисли, че сѫ горе, а те сѫ долу, тогава какво е туй положение? „И в края на века всичките светии ще бѫдат на земята“, казано е. Те сѫ тук вече на земята — Христос, апостолите, всички праведници, те сѫ всички на земята. Тѫрсят ги горе, при тях да идат, а те сѫ тук. Не казвам, че те сѫ тук на земята в плѫт, а в една или в друга форма сѫ тук, по цял свят обикалят и работят. Бѫдете уверени, ние този вѫпрос постепенно ще го обясним. Този вѫпрос ще стане ясен. Светлината като дойде, ще го уясни. Желая до 10 години да се развие вашето сѫзнание, че след 10 години да работите преспокойно, да влизате от този свят в другия свят, да ходите и да се врѫщате. Ако вие имахте тази способност, сега този вѫпрос щяхме да го решим на опит моментално. Щяхме да сѫберем едно сѫбрание, хайде сега! Ще се сѫберем на планината: сѫсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде — веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят, и започнем да го изучаваме. Ще ви кажа: „Гледайте сега физическия свят, гледайте духовния, Правете сега сравнение!“ След туй, след като походим цял ден, ще се вѫрнем пак, и ще запеем: „Firfürfen tao bi aumen“. Веднага пак ще се пробудите и ще си кажете: „Нещо ново влезе в тази светлина, аз видях нещо ново“. И като видите с очите си, кой ще ви разубеди? Видях туй с очите си, изследвах го. Кой може да ви разубеди? Каква философия има! Вие ще бѫдете твѫрди като диамант в убежденията си. И то ще бѫде! Нали там е казано: Ела и виж! И туй ще бѫде. Там Христовите думи: „Аз ще ви се изявя“, аз така ги разбирам. Сега, това сѫ далечни перспективи. Има неща, които могат да ви дадат импулс, но има преходни стадии. Трябват ви знания, упражнения за вашият ум, за вашата воля, за вашето сѫрце. Има много неща, с които трябва да се занимаваме, упражняваме. Например, некои искат, като остареят, да умрат, да отидат в другия свят, да видят нещо. Какво ще видите там? Какво ще тѫрсите? Ако отидете горе и не намерите там Христа, няма ли да се врѫщате да Го тѫрсите? Защо искате да умрете преждевременно, когато, ако чакате, ще се измените? Ще чакате, и ще продѫлжите вашия живот. Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим“. Сега, трябва да използувате вашите тела. Защо искате да умрете, когато можете да използувате този живот? „Ама моето тело е хилаво!“ По-добре с това тело да влезеш в царството Божие, отколкото да влезеш с здраво тело в пѫкѫла. Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се умира. Не е нужно да ви опява поп. Не е нужно и лекар да ви лекува. Ами да мислите, че си болен, то е пѫрвата лѫжа! Ами от какво ще си болен? Я ми кажете, от какво ще си болен? Някой казва, че стомаха му бил слаб, че грѫбнака му бил слаб. А, стомаха ти е слаб, грѫбнака ти е слаб! Турил си голяма раница. Хвѫрли раницата, ще ти олекне! Ама разранил се крака ми! Хвѫрли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от пластина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя!“ Хвѫрли кожения калпак, ходи гологлав, ще израстнат космите ти. Не е време за умиране сега! Някои ме питат: гробища няма ли да имаме? Не сѫ нужни гробища сега. Няма нужда. Ние за смѫртта не трябва да мислим. Всичко е на наша страна. Всичко имаме ние сега. В туй може да вярвате. Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пѫк сме бедни?“ Туй е работата! Нищо да нямаш, а богат да се мислиш. А то, много да имаш, и беден да се мислиш... Ние сме богати бедни, доброволно бедни, а хората сѫ бедни богати. Тази е разликата между тях и нас. Сега, аз искам, като напуснете това място тази година, между всинца ви да се вѫдвори искренност. Ще турим туй желание — тази искренност да се вѫзцари. Да кажем: заради великата Любов, която сега ни посещава, ние ще сторим всичко, без колебание. И после, абсолютно да не кажете: Ама дали ще го сторим? Без колебание — ще го сторим. Но може да се случи нещо! Не мислете за това — ще го сторим. Ама може да сѫгрешим! Ти кажи: Ще сторя — не мисли за греховете си. Нищо повече. Положително турете мисѫлта: Ще направим. Тази Любов ще ни бѫде през цялата година правило. Истината ще ни бѫде през цялата година правило, но не обикновената истина и любов, а тази великата Любов, новата запалка, великата Мѫдрост, и тази велика Истина, която ще внесе мекотата не на онези овци, от които света се храни, но мекотата на онези овци, от вѫлната и козината на които се обличаме. Но всички ще знаят, че от нашата вѫлна белите братя ще оплетат вѫжета за черните братя, и като изплетат вѫжета, всички ще бѫдат вѫрзани с тях. От нашата козина те ще бѫдат вѫрзани! Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще турим бели юлари, и ще им покажем как сѫ постѫпвали те с нас, и как ние ще постѫпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братѫт е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем и ще му кажем: „Ето тѫй трябваше едно време да се отнасяш, туй е добро“. Тѫй ли беше? — Да, тѫй беше. Едно време, когато орах на нивата ти, ти ме мушкаше с остен. Нали тѫй беше? — Да, тѫй беше. Нали едно време ти ни хранеше с слама в дама? — Да, тѫй беше. Но той ще живее не в дама, а в подобни такива кѫщи, в каквито вие сега живеете, в вашите кѫщи. Това е култура! Това сѫ формули, символи, които може да разберете, както искате, но тѫй ще бѫде. Онези от вас, които сѫ ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духа раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мѫдрост, Неговата Любов! И ако тѫргувате, ще тѫргувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бѫдеш учител заради Него. Каквото и да вѫршите, мѫж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него!“ Туй е правило. Сега, ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите, и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин. Сега, на старите, да ги насѫрча, казвам следующето: Който е женен, женен да си остане, и добре да живее с жена си. Който не се е женил, да се не жени. Не му е времето за женидба сега. Не сѫ дни и години за женидба сега. Нека се жени света, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения!“ Ако стане една обсада в Иерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате гнездо да го свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате новия закон! В онези времена, когато Господ сѫздаде тия условия вѫв света, каза: „Женете се и плодете се!“ Сега, Той като сѫздал новата земя, новия свят, сѫздава нов човек, нова раса, и като дойде, той ще каже и ще напише: „По този новия закон ще ходите“. И по този новия закон каквото трябва, ще се напише в сѫрцата на онези, които Го любят или в сѫрцата на учениците. „По този закон ще ходите“. Сега, нали е ясно туй? Тѫй ще бѫде вѫпроса. Следователно, ние чакаме. Туй положение ще запазите, докато дойде новото. Вие сте в едно спяще сѫстояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните, и един ден Господ му вдѫхнал дихание — тогава се сѫзнал. Но, като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега, какво да правя?“ Сѫзнал се, сѫзнание ново му дошло, тѫй казва легендата. И тогава Господ решава да му сѫздаде другар. Сега, тѫй се тѫлкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви, разправя тази велика история, тя е тѫй интересна! Но само трябва да намеря този бутон, и тогава да видите в картини тази велика история, а не да мислите, дали е тѫй. В картини да видите тази велика истина и да кажете: „Разбирам, разбирам, как стои смисѫла на тази велика истина“. Тѫй ще засегна този вѫпрос, и ще го направя ясен, но в школата, сега не мога да го бутна. Ако го бутна, ще стане цяла суматоха в умовете ви. Ще кажете: „Как да го разберем.“ Ще дойде един ден ред и за него. Ще дойде време и за него, както за много неща ред ще дойде. За през тази година вие ще говорите ли. Истината? И рѫцете ви да говорят Истината, и краката, и очите, и носа, и ушите, всичко да говори Истината. И като слушате, Истината да говорите, и като виждате, и като гледате, и като миришите, навсякѫде Истината да виждате, и като вкусвате, Истината да виждате. Турете Истината като идеал, и като дойдете идната година, ще ви попитам: Вкусихте ли Истината, чухте ли Я, при Нея ходихте ли? Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песента. „Firfürfen“. Едната половина от сѫбранието пя пѫрвата част, а другата — втората част. Нали у вас се сѫздаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се сѫбужда вѫтре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е сѫздадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бѫдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви, отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешния ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента! Няма Любов, като проявената Божия Любов! Само проявената Божия Любов е Любов!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обяд. Предварителни бележки. Хайде, постарайте се сега да измените вашето сѫстояние, и вашите обикновени мисли. Сега, както ви виждам, всинца се занимавате с много обикновени мисли. Да видим, кой от вас е достатѫчно смел, да каже с какви мисли се занимава в този момент. (Един брат се обади: Ето, аз се занимавам с мисѫлта за кѫрската работа). Сега, този брат взема лаврите, той си каза, той е прѫв. Вие докато се понаумувате, той си казва направо, затова спечели. Той постѫпи по божественому, а вие — по човешки. Вие мислите, а той — „занимавам се с кѫрска работа“. Вие сте от тия стари философи. Мнозина от вас сте играли важна рол на списатели, давали сте тон на света. Знаете ли с колко години е ритнат света назад от вашето учение? Затуй сте изпратени в тази школа — да ви изправим. И то видни философи сте били! Всяка система е видна, но когато се сѫбори тази система, всичко рухва. Тя сама се сѫбаря, унищожава се. Това е било, не защото сте имали лоши намерения, но вашите схващания сѫ били такива, а опитѫт е показал обратното. Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща, а не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а в сѫщност тия малки работи сѫ важни. Сега, преди да пристѫпя кѫм беседата си, важно е да имате добра почва под себе си. Ще си изберете почва. И всички растения, като вземете, запример дѫба, бука, бора, ябѫлката, крушата, черешата, всички си избират своя подходяща почва; и когато едно дѫрво попадне на хубава почва, която сѫответствува на неговото естество, то расте и се развива правилно. Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извѫршите следующата задача: една 72 годишна баба — взимам туй число 72, като известно число, което има смисѫл, — имала 10 деца, 7 сина и 3 дѫщери. Тя е вложила в тях всичкия си капитал, вѫзложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче, измират всички до едно, и тя остава неутешима. Сега, изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не сѫм млада да се оженя втори пѫт и да родя деца. Изгубих. Стара сѫм, на 72 години, всичко изгубих, отиде!“ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата? Ние взимаме един тип сѫбуден. Сега, аз ще ви приведа, ще превѫрна тази формула в друга, искам да ви науча на новия начин на разсѫждение. С вас бих разсѫждавал по вашия начин, но аз ще се спра, защото по този начин сме разсѫждавали, и пак ще дойдем до известни резултати, но ще превѫрна тази задача в друга форма. Представете си, че тази баба е едно старо дѫрво, покрай което е минавала една рекичка и поила корените на туй дѫрво. То расло и се веселило. Някой воденичар отбива тази рекичка и пуща водата ѝ другаде, а дѫрвото остава без вода. Как ще утешите туй дѫрво? Отговарят: „Ще го поливаме“. Да, но най-после ще се уморите. Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Това е, нищо повече. Тази баба плаче, понеже вода няма. Нищо повече, вода иска. Запитват: „Ами, ако не се сѫгласи той да ѝ пусне водата?“ Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дѫрвото долу. Тѫй ще бѫде. Сега, до колкото ние знаем, бащата и майката, между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то сѫставлява ядката на всички тия деца. Всички могат да умрат, а то да остане. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи, то е детето, което разбирало майката, и я обичало. И поради любовта на туй дете, тя обича и всичките други деца. Тя казва: „Изгубих туй дете, което ме обичаше, което ме любеше“. И действително, един тежѫк изпит е, да изгубиш онзи, който те обича. Това сѫставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученика трябва да реши. По какѫв метод? Защото, ние имаме един такѫв случай с една наша сестра, която и сега още не може да се утеши за своя син. Тя още не може да се утеши за тази загуба, скѫрби още, макар че е в братството. Ще дойдем до практически задачи за разрешение. Има практически задачи, които трябва да се разрешат в сегашния ви живот, належащи задачи сѫ. Те сѫ най-важни. Трябва да се разрешат; всеки един от вас ще разреши, една от тия задачи.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Четвѫртѫк. 24 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. (С вдигнати рѫце). 2. Благославяй, душе моя, Господа. (С движения. Виж наряда от сряда). 3. Господ постави престола си на небето, ѝ царството Му владее над всичко. Царството Божие не е в обикновеното слово, а в разумната сила. Царството Божие не е вѫтре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа; в душата, която обича и Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който Тя е почнала да се проявява. Отвори сѫрцето си, и чакай Я. Приготви нозете си, и посрещни Я. Отвори обятията си, и целуни Я. Приложи живото Слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякал с нишките на своята Любов. Тия нишки сѫ в рѫцете на Христа, изявения, Бог на Любовта. Идете, казва Той, известете на братята ми, да идат в Галилея, и там ща ме видят. Галилея, това е човешкия разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас — „Чрез сѫветите си ще ме водиш, и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела. Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могѫщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мѫдрост и в светлината на Неговата Истина. Призовете Го, и Той ще дойде. Посейте доброто, и Той ще го вѫзрасти. Приложете милосѫрдието, и Той ще го благослови. Ще бѫдете тогава всички народ избран, синове и сѫнаследници с Христа на Бога Живаго. 4. Да произнесем думата „Благост.“ Ще опитаме какѫв ефект може да произведе тази дума в нас, само като я произнесем. Произнесохме думата 5 пѫти в песен сѫс следните положения на рѫцете: на страни с малѫк наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устата и т. н. При това положение на рѫцете се изпя с постепенно усилване, а после — отслабване. Бла-а-а-гост. Две ритмични движения има в думата „благост.“ Направихме едно крѫгообразно движение с рѫцете (3 пѫти). Отпред, надолу, с полуклякане, и сѫс широк крѫг обикаляхме назад около телото, нагоре и пак се спущаха напред, надолу, без свиване на лактите. Изпяхме пак „Благост.“ (Рѫцете в хоризонтално положение, надолу, отпред, нагоре, до брадата). 5. Да произнесем думите: В Дух и сила — рѫцете хоризонтално. Повторихме ги 7 пѫти. При сѫщото движение на рѫцете се изговаря: В дух и сила, която носи победа (5 пѫти). При разтваряне на рѫцете и изговаряне на думите, след всяка дума, движението на рѫцете се спира вѫв вид на хвѫрчене. Сѫс сѫщото движение на рѫцете — като хвѫрчене, се изговарят следните думи: В дух и сила, която носи победа и дава свобода. Пак се изпя „благост“ (3 пѫти), и при разтваряне на рѫцете с движение на хвѫрчение, изговорихме следните думи: Свобода на изявената Божия Истина в нашите души. С рѫце напред простряни, изпя се „благост.“ Изговори се: „Благост“ и изречението: В дух и сила, която носи победа и дава свобода, свобода на изявената Божия Истина в нашите души. 6. Отче наш. (рѫцете нагоре). 7. Гимнастическите упражнения (новите). Това сѫ пѫрвите уроци на закона на ритѫма. Виждам, че мнозина от вас, като не сте си доспали, не сте в туй нормално сѫстояние. Понеже не сте свикнали на ранно ставане, то мнозина от вас сте в положение на махмурлии, и затова като пяхте „Благославяй, душе моя. Господа“, гласа ви не вѫрвеше. Сутрин, като не си доспал, ще вземеш думата „благост“, ще я изпееш няколко пѫти, докато се тонираш, и после ще отидеш на работа. Това е то новото учение, туй е предговора на новото учение, предисловие. Как разбирате думите на пророка, казани още преди 2000 години? „И ще бѫдат научени от Господа.“ Той е говорил за тези времена, когато хората ще бѫдат научени чрез Божията Любов. „И ще им дам нови сѫрца, и ще вложа Духа си.“ Щом вложи Духа си, чрез тази Любов, Бог ще ни научи на своите закони, как да живеем, как да Му служим, как да обичаме. Да обичаме, това е едно изкуство. Да обичаш — това е най-великото изкуство, а да любиш е още по-голямо изкуство. Не мислете, че е лесно. Да обичаш, то е изкуство, наука — Божия наука. Тѫй ще го схванете. Туй схващане на тази наука е нещо безпределно, обширно вѫтре в себе си. Изисква се време и пространство. Е, какво схващате вие от днешния ден? Вижте, туй хубавото лице, какво означава? — Благост. На кого е това лице? — То е лицето на Нашия Баща, Той ни се усмихва отгоре. Обаждат се: отзаран имаше малко вятѫр. Вятѫра, това е емблема на нашите души. На умствения живот трябва да стане едно малко проветряване. Питам сега: Света разбира ли туй нещо? Онези, които сѫ в цѫрквата разбират ли и те? — В затвор сѫ те. Ето защо трябва да излезем под отворено небе, да видим Божията благост. В нашите затворени сѫрца какво ще видим? В умовете им има само тези човешки художества — икони, кандила, туй-онуй, и мислят, че като излезеш от цѫрквата, ще станеш добѫр. Как ще станеш? Та, ние сега сме в Божията цѫрква, и кандилото се запали, излезе вече. (Подразбира се слѫнцето). Ние сега виждаме, излизат пѫрвосвещеник и свещеник от тази цѫрква, и ние почваме да Го чувствоваме, и Той почва да благославя. Този свещеник, Той е Христос на Любовта, и като дойде Тя, Той дигне рѫцете си. Тогава се запалва кандилото на нашето сѫрце, и почваме да разбираме какво нещо е да се служи на Бога в Дух и Истина. И когато ви питат: вие на цѫрква ходите ли? — Ще им отговорите: Е, каква цѫрква имаме ние, какво кубе има само? А пѫк едно кандило има, като се запали туй кандило, навсякѫде светва. Туй е цѫрквата, това е великата Божия цѫрква. И днес цѫрквата, и всичко, което имаме, устройват заради нас. Сега, аз желая днес да разбрете Христа. Какво ви казва Христос тази сутрин? — Благост. Прочетете от начало какво ви е казал Христос тази сутрин. Искам един от вас да го прочете музикално. Кой може да чете музикално? (Брат Зурков прочете стиховете). * 9 — 12 ч. с. На прага пред вѫтрешната стая. Групи от по 72 души се изреждаха в Горницата, и престояваха по 10 минути: Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си, пентограма, която принадлежи на братството, рисувана с бледи цветни бои, и сѫс всичките ѝ символи, релиефно изрисувани. На горния вѫрх образа на Учителя. Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригинала. Този образ да бѫде постоянно в ума ви. Сега, ще бѫдете без страх и без тѫмнина! Служете на Господа на Любовта, и всичко ще се свѫрши. Като казвам, че ще се свѫрши, то значи: Започва новото.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Милосѫрдието. „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Матея: 18:23. (Започнехме с окултното упражнение на буквата „а“, придружено с движение на рѫцете над главата. Изпяхме песента „Fir für fen tau bi aumen“. Половината от сѫбранието изпя пѫрвата част от песента, а другата половина — втората част). Ще прочета няколко стиха от 18-та глава от Евангелието на Матея, от 18 стих. Ще говоря вѫрху 23 стих: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Схванете добре думите Христови: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Сега, този цар разглежда счета сѫс слугите си. Учителя ще разгледа счета си с учениците си, майката — с дѫщеря си, бащата сѫс синовете си и т. н. Този велик закон ще се приложи: счет! Защо именно този цар искал да прегледа счета си? — Понеже на този слуга е дал 10000 таланти, а той ял, пил, изпопил всичко, и не вѫрнал нищо на Господаря си. И най-после, Господарят искал да знае: ще плати ли, или няма да плати. Хваща го, и казва да го предадат него, жена му, децата му, да се продаде, за да плати дѫлга си. Туй е пѫрвото решение на Господаря. Тогава слугата припада на колене пред господаря си, кланя му се и казва: „Господарю, имай малко тѫрпение, аз ще ти платя, покажи милост“. Казва: „Ее, щом е за милост“, пуща го и му прощава всичкия дѫлг. Но в сѫщата притча се разправя, че щом излязал този слуга, намерил едного от сѫ служителите си, който имал да му дава 100 пенеза, уловил го, давел го, и му казал: „Плати ми онова, що ми си длѫжен“. Падна, прочее, служителя на нозете му, молеше му се, и казваше: „Имай тѫрпение кѫм мене и всичко ще ти платя“. Но той не щеше, отиде и затвори го в тѫмница, докле изплати дѫлга си. И като видяха сѫслужителите това, що стана, твѫрде се наскѫрбиха, дойдоха и казаха на Господаря си всичко, що стана. „Викайте го!“ казал царя. Причината за гдето този човек си иска парите, коя е? То е, че в душата на този човек няма милосѫрдие, милост няма. Всеки един от нас, който не може да прощава, значи, липсва му, какво? — Милосѫрдие. Тогава Господаря казва: „Доведете го, хвѫрлете го в затвора, до като не изплати всичкия си дѫлг“. Защо го турил в затвора Господаря му? Сега, ще бѫдете, като ученици, много сериозни. Искам всеки един от вас да се попита, има ли милоста вѫтре в сѫрцето си. Не на вѫн, но вѫтре имате ли вие туй милосѫрдие? Без милосѫрдието законѫт показва, че лошите последствия непременно ще се повѫрнат назад. Законѫт е верен. Туй, което наричаме орисница, всякога ще се повѫрне. Престанеш ли да се рѫководиш от милосѫрдието, непременно тази лоша орисница, сѫдбата, ще се повѫрне. Тя е жива, и щом се повѫрне тази орисница, тогава ученика не може да бѫде вече ученик. Сѫрцето на ученика трябва да бѫде непременно обсебено от милосѫрдие. Той трябва да бѫде милостив. Може да го направите или не, трябва да бѫдете. И тѫй, милосѫрдието, когато е развито, френологически се изразява на преднята част на главата — на челото. Ако нямате милосѫрдие, предната част на главата е сплесната. Всеки от вас може да придобие милосѫрдието. Туй милосѫрдие може в човешката душа да расте и да се развива, както всяка друга добродетел. И ученика е длѫжен да култивира милосѫрдието. Туй милосѫрдие като премахне тази лоша орисница, ще премахне лошите условия, и ще му сѫздаде благоприятни, при които той ще бѫде един отличен ученик. Ако вие сте неразположени духом, може ли да учите? За да учиш, трябва да имаш най-доброто разположение на духа. само при добро разположение може да се учиш; само при едно добро духовно настроение може да мислиш за най-великите вѫпроси, да вѫзприемаш най-великите мисли, желания, които сѫществуват в природата, да разглеждаш великия козмос, който Господ е сѫздал. Изгубиш ли това разположение, тогава божествените лѫчи не могат да проникнат в сѫзнанието, всичко се затваря. И когато човек остава в тѫмнина, сѫзнанието, всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува, и най-после и ние заспим. Сега, аз искам да турите като добра основа милосѫрдието, няма да се поврѫщам да говоря пак за него. Други ще говорят за милосѫрдието: скѫрбите, страданията, нещастията, неволите, всичко туй ще ви говори все за милосѫрдието. И всичко, което сега сѫществува в света, тази дисхармония показва, че милосѫрдието не е обсебило човешкото сѫрце. Туй милосѫрдие е потребно и необходимо за правилния вѫрвеж на школата. То е необходимо. Запример, ако дѫщерята постоянно нервира майка си, мислите ли, че тя има милосѫрдие? Ако постояно иска да се облича, да си купува нови шапки, чепичета, иска само ней да ѝ е приятно, да я уважават в обществото, да бѫде свободна, но за майка си и за баща си не иска пет пари да даде — това милосѫрдие ли е? „Аз искам да сѫм свободна.“ Да, тя е свободна, но без милосѫрдие. И обратното е вярно. Ако един ученик след като влезе в школата, почне да иска само нему да е приятно, нему да е добре — няма милосѫрдие. Взаимност трябва да има. И аз сѫм забелязал, някои ученици сѫ способни, но те сѫ като шила, като го пуснеш, сѫс шилото си ще сѫздаде хиляди нещастия. Но знайте, че ние в окултната школа имаме ножици за шилата, най-острите шила можем в скоро време да ги притѫпим. И аз казвам: или престанете сѫс шилата си, или от шилата в рѫцете ви ще останат само дрѫжките. Сега, да се разберем добре, всички, които влизат в школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба гдето сѫбираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ Ние имаме торба, ще оставиш туй шило навѫнка. Ние ще го турим в склада. И след като свѫршите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навѫнка. Разбирате ли? И ако хванем в школата някого да е влязѫл сѫс шило, той ще намери затвора. Положението на този сѫс шилото е, като положението на оня длѫжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дѫлг. Такѫв е закона. Ще влезете в затвора, неизбежно е. Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ Не, не е там вѫпроса. Ще влезете и оттатак ще минете. Ще влезете, вие сте поканени вѫтре като ученици, неизбежно е това сега: Трябва да стане волята Божия: всички трябва да се учите. На този, царския длѫжник, не се разправя причината. За да му даде Господаря 10,000 таланта, да му има доверие за толкоз пари, той е имал взимане-даване, той е стоял на почетно място при Господаря си. То е високо положение. Десет хиляди таланта, то е голямо нещо, грамадна сума е тя. Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска.“ Колкото нашите способности сѫ по-големи, толкоз и отговорноста ни е по-голяма. Сега, вие искате много, трябва да знаете, че и отговорности имате сѫобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите като влезете в школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности, никой да не ви дѫржи сметка за вашите дела. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което сѫ ви дали ще ви искат счет, как сте го употребили. Ще ви повика този цар. Сега, някои от вас може да си зададат вѫпроса: дали сме милосѫрдни или не. Лесно може да се провери дали сте милосѫрдни или не. Най-лесна проверка се прави. Всеки ден се прави тази проверка. Всеки един от вас трябва да прави тази проверка, трябва да знае и милосѫрден ли е или не. Ако милосѫрдието е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосѫрдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенѫк на човешката душа. Да бѫдем в себе си милосѫрдни! Да го чувствуваме в себе си и да се радваме на своето милосѫрдие. То дава особени черти една мекота на човешката душа, едно снизхождение, да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосѫрдие, ще бѫдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бѫде тѫй остра, но ще бѫде мека, снизходителна спрямо вашите сѫкласници. Ако един ученик няма това милосѫрдие, той ще бѫде горд и надменен, а пѫк онзи, който е неспособен, няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсѫтствието на милосѫрдие ще го направи подѫл, долен и лицемерен, той ще пѫпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят, те сѫ горди, а други, които пѫплят и казват: „Ние сме смирени.“ Никакво смирение! Една жестокост се крие у тях, на вид едно хладнокрѫвие, както у жабите, у студенокрѫвните. Седи онази жаба, философствува, поглежда някоя муха, кацнала наблизо: хоп-хоп, изяде я. Пак седи — друга муха. Моментално мухата изчезне. Пак седи — хоп-хоп и като че ли ни лук яла, ни на лук мирисала. Това сѫ сѫстояния на душата, и вие трябва да изпитвате себе си. Има сѫстояния, които стават без да ги схващате вѫв вашето сѫзнание. Много пѫти човек може да се намери в едно хипнотическо сѫстояние, да е под влиянието на други духове, да вѫрши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години, ще различи туй сѫстояние. Вземете, запример, пиянството. У някой човек се заражда желание да пие, мисли, че в чашката се сѫстои всичко. Някой пѫт пие една чашка, после още една, после още една, и по такѫв начин у него се заражда една вѫтрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие, и вѫпросѫт остава неразрешен. У вас има желание да се подигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек, някой списател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бѫдете задоволен. Не, няма да бѫдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похваляват и вие се радвате. Но като заминете, ако видят, че вие се нуждаете от похвали, ще започнат да ви се смеят. Ако аз обработвам една градина и моите плодове сѫ отлични, от какви похвали се нуждаят моите плодове? Онзи, който яде, ще каже в себе си: „Отлични плодове сѫ.“ Чувствува ги в себе си. Туй качество е вѫтрешно. Па и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични сѫ.“ Похвалата е нещо вѫтрешно. Там, дето казва Христос: „Не тѫрси слава от човеци, но тѫрси слава от Бога,“ това значи, че ученика трябва да тѫрси тази слава вѫтре в себе си, от Бога. Ученика трябва да тѫрси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване. Следователно, като вложите Любовта вѫв великия закон, като вложите милосѫрдието, в душата ви ще се появи едно желание да бѫдете снизходителни кѫм всеки, който има някаква слабост. И като видите такава черта у когото и да е, има два начина, по които ще можете да му послужите. Ако видите, че някой е жесток, идете и кажете на този цар, какво е направил той. Нищо повече. Сега, този цар в света, при сегашното сѫстояние, кой е? Световните хора казват, че той е разума. Царя, разумѫт е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет, коя мисѫл, кое желание и кое действие, какво е извѫршило вѫв света, и да дадат една преценка на техните постѫпки. Сега, вие, като ученици, ще си дадете отчет за досегашния, ваш живот. Аз искам да направите един преглед, доволни ли сте вие от вашия живот? Но само за себе си ще дадете този отчет. И ако не сте доволни, какво трябва да правите? И писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните от ляво, а другите от десно“. Отчет ще иска. Защо ще ги дели? Това има дѫлбок окултен смисѫл. Като дойде Христос, онези, които с хиляди години сѫ работили добре, като ученици, ще ги вѫведе в новите условия на тази школа. Едни ще вѫведе от десно, други ще вѫведе от ляво, на едните ще покаже пѫтя, по който трябва да се вѫрнат, а на другите пѫтя, по който ще отидат напред. Казано е в една притча, защо именно едни праща напред, а други назад, на десно и на ляво, вие знаете тази притча. Сега, всеки един от вас ще си, даде отчет! Няма да чакате последния ден да ви турят от ляво или от десно. Този вѫпрос е свѫршен, малко от по-напред трябва да започнете. На учениците, на вас ви трябва туй милосѫрдие, едно от най-необходимите качества, качество потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото, един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самия учител пѫк ще заеме мястото на ученик, защото има Учители на Учителите и ученици на учениците, но сѫ Учители. Има иерархии по-горни. В тази иерархия можеш да бѫдеш едновременно и Учител и ученик. В едно положение може да си учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония сѫщества като нас, които сѫ ограничени, те имат всякога нужда. Сега, по-вече няма да говоря за милосѫрдието. То е потребно за всинца ви. Когато някой спор между учениците не може да се разреши, то се дѫлжи на това, че имат малко милосѫрдие. Има вѫпроси, които принципално могат да се разрешат. Има известни вѫпроси или задачи, които по божественому трябва да се разрешат. Има известна работа, която трябва да се направи. Тази работа ще я направи най-способният. Има задачи, които трябва да се разрешат. Тези задачи ще ги разрешат най-способните ученици. Сега, като влезете вѫтре в школата, казвам ви, че трябва да живеете сѫзнателно, защото човек може да живее в една школа сѫзнателно, а може да живее и несѫзнателно. До сега вие сте живели несѫзнателно. Сѫзнателно ще живеете в школата. Ако не разберете законите на школата, има опасност да се яви у вас страха, постоянно да сте в страх от господаря си. Защо? — Когато си злоупотребил, излѫгал, това-онова, постоянно си на страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. Някои хора постоянно ги е страх от господаря. Защо ги е страх? — Защото имате много да дѫлжите на Господа. Всеки, който има да дѫлжи казва: „Дано да Го няма този Господ“. Има Го, има Го, защо да Го няма? — Защото много има да Му дѫлжат. А онези, които сѫ извѫршили Неговата воля, които нямат да Му дѫлжат, казват: „Има, има Господ“. Те сѫ вярващи, защото сѫ оправени работите им. И тѫй, безверници наричам хората, на които сѫ обѫркани сметките, а вярващи — хората, на които сметките сѫ оправени. Да не мислите, че в ума си онзи безверник не сѫзнава това? Той сам сѫзнава. Сега, ние ще оставим този посторонен вѫпрос. Той се разисква вѫв света. Но вие влизате в школата. В тази школа се влиза да се учи. И тогава, през годината ще ви се дадат големи задачи, и малки задачи, големи изпити, и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали до сега. Аз сѫжелявам, по някой пѫт, че, като дам изпит на някои, те не се радват. Тѫй щото, аз сѫм решил на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача, ще бѫда много внимателен, защото това е най-економичното. Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва, а с някои сѫм решил да нямам абсолютно взимане даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство, и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосѫрдие няма в душата му. Онзи човек, който се разгалва, той няма милосѫрдие в душата си. Онези хора, които нямат милосѫрдие в душата си, аз за тях имам особено мнение. И като намеря ученик в школата без милосѫрдие, аз зная какѫв ученик е той. (В школата има начини за развиване на милосѫрдието). Това мнение не можем да го престѫпим. Затуй искам, като влезете в школата, да си носите милосѫрдието. Шилата, които имате — отвѫнка, а милосѫрдието отвѫтре. И тогава вие ще бѫдете най-почтените ученици, най любимите, на които ще се укажат всички услуги в школата, навсякѫде пѫтя ви ще бѫде отворен. После, пазете се от друго. Вие, като влезете в школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко сѫ те. Бялото Братство сега отваря тази школа, а до сега то е дѫржало своята школа затворена. И малцина сѫ влезли в нея. Христос казва: „Малцина сѫ влезли през тесните врата.“ Сега се отваря този широк пѫт, да влезете и да учите тази велика наука на бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. То е от черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продѫлжение на 20 години от живота си ще видите какви ще бѫдат техните резултати. В дѫното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те сѫ неща хубави, но в дѫното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плода узрее, мислиш че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодѫт опорочен. Е, питам: защо ти сѫ плодова, изядени от червеи или плодове, в които червеите сѫ оставили своите извержения? Следователно, Бялото Братство сега отваря своята школа, и като влезете в нея и се запознаете с методите, приомите и законите, които управляват природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа, какво нещо е великата природа, в която сега живеем. Сега имате една ясна представа. Когато детето се роди и майка му го взима на рѫце, мислите ли, че то знае нещо? То е на майчините си рѫце. Но един ден ще слезе от рѫцете на майка си. Сега някои от вас искате да ви носят на рѫце. Една година ще ви нося, но после, по тоя закон, ще ви турят на земята. Тогава ще застанете на своите крака и ще ходите. Тия два крака ще бѫдат божествените добродетели. После, ще ви кажат, че трябва да работите. Работата става с рѫцете, да проверяват закона на справедливостта, на правдата. Значи, работата подразбира правдата. Затова сѫ сѫздадени рѫцете, за да проверят тази правда. Работете, за да видите колко сте справедливи. Сега някои от вас сте носени вече на рѫце, известно време оставени сте на, земята. Вие казвате: „Да сме пак на ония рѫце, колко хубаво беше като ни носеха!“ Нани, нани, мама. Питам сега, бихте ли желали, като сте сега на 20, 30 години, майка ви да ви носи на рѫцете си, да ви казва: нани, нани, мама? Да ви носи майка ви на рѫцете си, когато вашите другари сѫ израстнали и влезли в училище, мислите ли, че имате милосѫрдие в душата си? Не, вие сте най-големият егоист! Майка ви ще вѫздѫхне дѫлбоко и ще каже: „Защо родих това дете!“ Питам ви тогава: трябва ли да бѫдем в Божието училище такива деца, да вѫрзваме Божиите рѫце? Трябва ли по този начин да шиканираме божественото милосѫрдие? И понеже Бог е милостив, всеобемляюща Любов, трябва ли да злоупотребим с Него? Какво ще добием от всичко това? Ние вредим сами на себе си. Тогава, като приложите тази. истина, понеже тази велика истина е строга — то, онзи господар, който приложил истината и правдата... само милосѫрдието е в сѫстояние да смегчи истината. Една сила има в света, която смекчава истината — да бѫде малко снизходителен и да ти даде време. Сега, вие ще ми кажете: „Защо ни е нуждно да влезем и да учим в школата, в училището на Бялото Братство?“ — За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, да знаете как да живеете. Няма друг пѫт! Новия живот е пѫт кѫм Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бѫдещия ви живот ще се обусловя от школата, затуй трябва да влезете, няма как друго-яче, защото ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тѫй, както до сега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бѫдите при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това сѫ само копнежи. Само в тази велика школа на Христа ще намерите ония истински методи на новия живот в които душата ви да се задоволи. Сѫбират се, двама младежи, но и двамата фалират, не могат да се разбират. Аз имам в школата двама ученици — ще приведа този пример — двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те кѫм мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един кѫм друг“. „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно“. В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светни, и ги крѫстиха „светии Кирил и Методи“. Казваха спасението на Бѫлгария иде вече: светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една св. Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това сѫ факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре сѫ започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосѫрдие. — „Как?“ Казват: „Учителю, имаме това милосѫрдие“. Този другия приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дѫлбоко вѫтре, милосѫрдие им липсва, аз не се лѫжа в тия работи. Не е вѫпроса заради мен, вѫпросѫт е заради тях. И когато ги поставихме на един вѫтрешен изпит, стана разрив между тия „св. св. Кирил и Методи“. На тия „св. св. Кирил и Методи“ аз им казвах: вѫпроса за женидбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически, какво подразбирам под думата „женидба“. Светѫт и Бог — това сѫ двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога, или за света да се оженим. Гледаш, гледаш този свят, имаш всички условия, ожениш се, и света ти стане мѫж, той това дава, онова дава, и един ден света ти вземе всичката сила, и казва: „Аз с тебе не мога да живея, дайте ми развод писмено“. Хайде навѫнка! Кое е това разводно писмо? — Смѫрта. Идеш при Бога, коленичиш, плачеш и казваш: „Сѫгреших Господи, аз не те познах, моля ти се, прости!“ Пуснат те навѫн, пак дойдеш на земята, пак се ожениш за света. И когато става вѫпрос: Трябва ли да се жени човек или не? — За света никога не се женете, абсолютно никога. Ако се жени някой, за Бога да се жени! Отворете Стария Завет, и ще намерите методите за женидбата — онази форма, онзи начин, по който трябва да се жени човек. Той разправя какви трябва да бѫдат учениците. Сега, ще вземете не тази профанната женидба, а вѫтрешната, онази свещена врѫзка, която свѫрзва човешкия ум, сѫрце и душа. Защото, щом приближим кѫм Бога, и слѫнцето на вашия живот ще се измени. Ние разбираме тия свещени врѫзки: да имаш вѫтре в душата си едно чувство, една мисѫл, да знаеш, че си свѫрзан с Господа Бога Твоего, сѫс сѫрцето си, с ума си, с душата си, сѫс силата си. По този начин ще постигнете всичко онова, което желаете. И аз желая вашето сѫрце, вашият ум, вашата душа, вашата сила да бѫдат свѫрзани. Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз сѫжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен, и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам преди осем хиляди години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие дѫржахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си — описвам историята им,— сега идете вѫв света, и аз искам да си издѫржите изпита. Изпити толкоз пѫти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излѫжете, но аз не се лѫжа, Отсега нататак не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит, и ако издѫржите изпита, ще мините в класа. Те още дѫржат изпита, и едва на половината сѫ го издѫржали. И аз ги следя, те мислят, че сѫ го издѫржали. Аз следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тѫй. Аз казвам: По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в школата, до като не издѫржите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато сѫ, като хора, братски си гугукат, но щом влезат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на десно, и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? — Двамата почнаха да вѫздишат. И единия почна да тѫрси света, и другия почна да тѫрси света. Сега, и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици, каква привилегия сѫ имали!“ Вие сте сѫщите ученици. Вие сте на сѫщото място. Няма по-хубаво нещо в света да намериш един твой другар, който в ума си да има сѫщото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си, другар, на който можеш да разчиташ при всички условия. Двамата да се дѫржите като една святиня. Този твой другар, всякога да бѫде готов да жертвува живота си за тебе, и ти да си готов да жертвуваш живота си за него. Няма нещо по благородно от това. И Христос казва: „Вие сте ми приятели“, т. е. приятели, които могат да жертвуват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвувате вашия живот заради мене, и ако аз не сѫм готов да жертвувам живота си заради вас, вѫпросѫт е свѫршен. Разбирате ли? Такѫв е Божествения закон. Като казвам „заради мене“, разбирам принципа. Ако вие заради вашият Учител, заради този велик Учител сте готови да жертвувате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученика. Когато туй проявено идва вѫв врѫзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този божествен живот, за да можем да познаем Бога, т. е. ще дойдем в сѫприкосновение, за до познаем Бога, и Бог да те познае, че и ти си като Него. Сега, аз не сѫм оставил този вѫпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какѫв е резултата. Как мислите, мога ли да ги сѫединя? (Отговарят: „можете“). Мога ли да ги разединя? (Отговарят: „можете“.) И едното и другото мога да направя. Когато има егоизѫм в сѫрцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сѫрцата на хората, аз ги сѫединявам. Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш.“ Светлината сѫединява и разединява. Кои разединява? — Мѫртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги сѫединяват. Мѫртвите тела се разкапват, а живите вѫзрастват. Разберете, че това е закон. В природата нищо не е произволно. Това е закон вѫтре в природата. Сега, като ви говоря символически, ще кажете: „Тия неща стават механически.“ Живи сме, будно е нашето сѫзнание, великата Божествена Любов действува, този велик Учител действува, и ще ни сѫедини. От нас ще станат едни отлични ученици. Сега, днес вие сте пред лицето на този велик Учител, вие още не сте Го виждали; вие още не сте виждали, каква трябва да бѫде формата на бѫдещия човек. Тази сутрин ви показах какви сѫ сегашните ученици, видяхте формата на главата, тя е доста хубава глава, знание има, но на тази глава липсва нещо. Знание има, но любов няма, тѫмнина има наоколо. Сега, обаче, има една друга картина, която, ако вие станете добри ученици, за идната година ще можете да видите, какѫв трябва да бѫде истинският ученик. „Ела и виж.“ И трябва да видите. Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето сѫзнание. И казва псалмопевеца: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бѫда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали пѫрвата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тѫй седи сега вѫпросѫт: „Я е той, я не е.“ Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но, като влезете в тази свещена аудитория — схващайте добре, в моят ум има сѫвсем друга мисѫл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят, и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тѫй слепи в душите си. Стига душите ви от туй говорене да се изменят, да влезат в по-висшите светове, да се подигнете, вие ще видите, че тази обстановка ще се видоизмени. Сега сте като корените, долу, криви, но ако корените излезат на листенца, ще видите, че обстановката ще се измени. В горното и долното положение има подобие. Между клонете и корените има известно подобие. Но турците казват: „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Казвам: Струва си човек да влезе в тази вѫтрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие ще чуете гласа на тази светлина, необятното сѫзнание да говори на вашето сѫзнание, на вашите ум, душа, сѫрце и дух, вие, като Павла, ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език.“ Павел, като бил на третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в телото ли бях, вѫн от тялото ли, не зная.“ Павел там иска да се покаже скромен, с такѫв един човек ще се похвали, че бил пренесен на третото небе. Третото небе — това е школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мѫдрост и се вѫодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание.“ И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа.“ Но, като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет.“ Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: „Ние благодарим на Бога, че пожертвувахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мѫдрост, тави велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици, и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тѫржествен.“ И ще разберете деня тѫржествен, да влезете в школата, да чуете, като Павла, онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на великия Учител вѫв вселената. Един е Той вѫв вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свѫрзва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем.“ Сега, вие сте при тази врата, да чуете да се отвори, но вѫн вдигате голяма гюрултия, голям шум. Кой вдига голям шум? — Децата ви вдигат голям шум, приятелите ви, мѫжа ви. Онези, които имат да взимат от вас, казват: „Чакай, кѫде отиваш, плати, имаш да плащаш.“ Всички вдигат шум. Вие се разплащате, развѫрзвате, и казвате: „Не можем вече, ще влизаме.“ Жена ти вика: „чакай.“ — Жено, с тебе е свѫршен вѫпроса, с тебе всичко свѫрших. Аз отивам, ела и ти, ако искаш.“ Дѫщерята вика: „Кѫде отиваш, татко?“ — „Ела с мене.“ — „Не мога.“ Като не можеш, аз отивам, имайте ме отречен.“ Тѫй, тѫй, свѫршва се, на ляво или на дясно. Ама какво да правим? — Ще оставиш мѫжа, жената, децата, приятеля, синовете, и ще кажеш: „Оставям ви.“ — „Защо ни оставяш?“ — „Не ви оставям, елате с мене.“ Сега и аз казвам на вас: Аз сѫм при вратата и влизам вѫтре, оставям ви. Много пѫти казвам: оставям ви! „Как?“ — Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея вѫв вашите глупости. Повече не мога да живея. Досега, аз ви обичах, аз живях с вас. Сега, вие, ако ме обичате, елате при мене, вратата сѫ отворени. Ще решите този вѫпрос. Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение, всичко туй ще се реши, знаете ли как? — Ще се образуват едни по-святи и идеални врѫзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил.“ Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие дѫржите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега, вие с едната рѫка дѫржите света, а с другата се дѫржите за Бога, та, като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете рѫката, с която дѫржите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас. И тѫй, вѫв вашето сѫзнание трябва да израсте тази велика мисѫл, да бѫдете смирени и решителни, да няма абсолютно никакво лицемерие, никаква лѫжа, никаква измама, никакѫв гняв, никаква умраза. Тия неща може да дойдат. Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се вѫорѫжите само с великата божествена Любов, с великата Мѫдрост, с великата Правда, Истина, Милосѫрдие, с Добродетелта, с великото дѫлготѫрпение и вѫздѫржание, и тогава ще бѫдете действително св. св. Кирил и Методи, св. Наум и св. Евгения. Сега св. Евгения, св. Наум, св. св. Кирил и Методи служат на хората само за пангаря. Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали с цел да придобием тези хора на своя страна. „Ти си способен, ти си отличен, ти си добѫр.“ Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дѫлбока мисѫл. Аз сѫм слушал, да кажем, един сѫкласник да свири, оставам доволен и казвам: „Действително, изслушах твоето свирене, останах доволен, ти ми достави едно удоволствие, хубаво свириш.“ Това е достатѫчно. Художник е, нарисувал е една картина, която прави добро впечатление, видоизменя моето сѫзнание. Кажете му: „Приятелю, оставам доволен от твоята картина, хубаво впечатление ми прави.“ „Кажи ми една дума, която да даде потик на моя живот.“ Казвам: „Оставам доволен.“ Думите и градят и сѫбарят. Всяка една дума, която изказваме, може да направи нещо. Ако аз кажа: От вас нищо не става, какво ще почувствувате? И ако аз кажа: Не, от вас ще излезе един отличен човек в доброто. Имате едни ум, заложени сѫ много дарби в него, способности, обработвайте го, имате добро сѫрце, обработвайте го. Та, всички трябва да се поощрявате. Това подразбира: „Молете се един за друг.“ Това подразбирам, че доброто, което е заложено в нас, този велик Учител ще го разработва, за да можем да се избавим от майя, както казват източните народи — да се освободим от измамата и заблужденията на черното братство. Питам ви сега: тия двамата св. св. Кирил и Методи, защо дойдоха в Бѫлгария? Те свѫрзаха бѫлгарския народ с небето. Нали те вѫзкрѫснаха? Хубаво, за тия ученици казват, че сѫ св. св. Кирил и Методи. Ако ги пратим в православната цѫрква, ще ги приемат ли? Не, вѫншната страна на вѫпроса — св. св. Кирил и Методи ще ги приемат ли там? Ако Христос днес дойде в света, ще Го приемат ли? Ако Божественото знание дойде днес вѫв света, вие може ли да го приемете? То е вѫпросѫт. Ако Любовта дойде вѫв своята пѫлнота, вие готови ли сте да я приемете? И понеже тази Любов иде вѫв света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви сѫбудя. Защото, този ден, като дойде, може да не ви сѫбудя и ще изгубите най-тѫржественото. Аз искам да ви сѫбудя, остава още половин час до изгрева. Сега блѫскам, дрѫнкам звѫнеца: ставайте всички! Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?“ Побутна някой, обѫрне се на ляво, побутна други — на десно, казвам му: ставай, ще закѫснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото — навѫн. Вие не сте опитали, как Учителя знае да изважда учениците си из леглото на вѫн. Който ученик остане вѫтре, като влеза, ще кажа? „Всички на крака, ще идем да посрещнем слѫнцето!“ Затуй, през цялата година, ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане, и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бѫдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане вѫв света? „Всички няма да умрем“, казва апостол Павел, „но всички ще се изменим“. Да оставим нещо и за утре, нали? Не можем да желаем по-хубаво време. Сега, Белите Братя се радват отгоре, те тѫржествуват, те се радват, поздравляват ви. С тях сме, и те сѫ с нас. Аз когато дойдох в Тѫрново за поправка на някои работи, и трябваше внезапно да се вѫрна в София, изненадах приятелите си, как така изведнѫж трѫгвам. Взимам шапката си, срещам шестима души войници, вѫорѫжени, с пушки на раменете си. Тримата дѫржат пушките на рамо, боево, а тримата, така надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах“, и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием“, т. е. от Бялото Братство имаше духове, и те казваха: „Ние, от Бялото Братство отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бѫде наша“. Те отиваха от изток кѫм запад. Това е символ. Казвам: на добѫр час, на добѫр пѫт. Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Тѫрново, но ние на време ще бѫдем там, ще видите какво можем да направим“. Сега, те приготовляват друго сражение, пак ще видите какво ще направят, те сѫ в сила да сторят всичко. (Запитват: „Какво ще направят?“) Това е множество, ще го видите през годината. Ще видите, трябва да се отворят очите ви, но като се отворят, тогава. А сега, да бѫдете смели и решителни, без страх и без тѫмнина, абсолютно без никакво изкривено разбиране. Искам на всички от вас крепост на душата ви, да обичате Истината, да не стѫписвате. Дойдете до Истината, да сте готови за всички жертви. Истината — не обикновената истина, аз не говоря за обикновени работи — а за тази Истина, която носи свобода на човешкият ум и човешкото сѫрце вѫв всяко направление. Искам всичко между нас да става по закона на Любовта. Тази година можем да направим много неща заради вас. Ако вие ме слушате, мога да уредя всички ваши недоразумения, всички ваши работи може да се изгладят по най-естествен начин. Ако ме слушате, в името на Божествената Мѫдрост, в името на Божествената Истина, всичко мога да уредя, но само да ме слушате. Тази сутрин аз ви пожелах тази Любов да се всели в сѫрцата ви, Божествената Мѫдрост в умовете ви, Божествената Истина в душите ви, но тази Истина не само да се всели в душите ви, а да ви направи свободни; не само да ви направи свободни, но да внесе светлина и знание в умовете ви; Любовта не само да се всели в сѫрцата ви, но да внесе чистота и сила в сѫрцата ви. Туй пожелавам на всинца ви. Още ви пожелах моето Благословение и Божия Мир да бѫде с вас. Да отидем да работим всички заедно за успеха на Царството Божие на земята, и да видим последното сражение и разгрома на цялата черна ложа, да видим пардесютата хоризонтално обѫрнати, всичко туй да изчезне в един ден, и цялото бойно сражение да остане наше. Тогава, да изпеем новата песен Fir für fen tau bi aumen! Всички произнесохме три пѫти формулите: Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов. Няма Мѫдрост, като проявената Божия Мѫдрост, само проявената Божия Мѫдрост е Мѫдрост. Няма Истина, като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина. Отче наш.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 8½ — 12½ ч. с. В Горницата. От 8½ ч. с. братята и сестрите по отделно на групи от по 60 души вѫв всяка група, влизаха в горницата, гдето престояваха па 10 минути. Учителя говори на всички. Мотото за през цялата година, и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в школата: Ще се стремите да придобиете Истината в душите си, светлина в умовете си, чистота в сѫрцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сѫрцата си. Гледайте да сѫграждате вѫрху трите основи: Любовта да вземе надмощие в сѫрцата ви, Мѫдроста — в умовете ви и духовете ви и Истината — в душите ви. Тази картина показва вашето сегашно сѫстояние (пентограмата). Вие сте всички в тѫмнина. Целия фон е тѫмнина. Вие излизате от тѫмнината, не сте още в светлината. Туй е тѫмнината, в която всички се движат. Това сѫ двата пѫтя, през които хората влизат. Този е третия пѫт (на десно) — пѫтя кѫм сѫвѫршенството, той е новата епоха, новия живот. А тази глава показва сегашното сѫстояние на хората, на учениците, които следват. Туй е пѫтя. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата с зеления цвет — това е материалния свят — Любовта с розовия цвят — това е астралния свят — а в по-висшите му проявления, той се губи, душата се губи в полето на Нирвана, Истината — сѫс синия цвят, или висшето ментално поле, и Мѫдроста — с жѫлтия цвят. Добродетелта — белия цвят, Правдата — зеления, Любовта — розовия, Мѫдроста — жѫлтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. Сега, мислете, че като влезете в школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гѫрмотевици. Да знаете, че тия неща сѫ необходими за проветряне на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цѫвтят цветовете. Когато всичко повидимому е в ред, не се радвайте на това сѫстояние. Ще бѫдете духом бодри, весели и свободни, и ще се стараете да работите с любов. Това ще учите през цялата година. Ние ще се стараем да дадем всички упѫтвания, и които сѫ способни, на всеки според способността му. На всички ще дадем еднакви условия, и който може, да използува. Ще учите. Сега ще се обѫрнете в една тайна молитва, жежка молитва кѫм невидимия свят кѫм Бога на Любовта, да помолите да дойде Неговата Любов, Мѫдрост и Истина — Любовта Му — в сѫрцата, Мѫдроста — в умовете и Истината — в душите. Сега, пожелавам на всинца ви Любовта да бѫде в сѫрцата ви! Моето благословение да бѫде на всички ви. Идете си сега с мир!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Сряда 23 август 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. (Като четете тази молитва, не бѫрзайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Сѫсредоточете се, за да може смисѫла на тези думи да се разкрие в сѫрцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техния вѫтрешен смисѫл). 2. Да прочетем следното изречение три пѫти: Духѫт Божий, Духѫт на вечноста. Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с любовта. При изговарянето на туй изречение се поставят рѫцете в следните положения: двете рѫце наклонено дигнати нагоре, после в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после на гѫрдите. 3. Да изпеем три пѫти: Firfürfen tau bi aumen. 4. Благославяй, душе моя, Господа. При пението рѫцете се поставяха в следните положения: нагоре (отвѫсно), на челото, на гѫрдите, на устата, нагоре, на гѫрдите, нагоре, на устата, нагоре, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално. 5. Да произнесем следните думи гласно: Да дойде (3 пѫти) рѫцете нагоре. Духѫт (3 пѫти) рѫцете нагоре. Божий (1 пѫт) рѫцете нагоре. Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Да очисти (1 пѫт) рѫцете вѫрху лицето. Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Пѫтя ни (3 пѫти) рѫцете успоредно напред. Пѫтя на Духѫт на Истината (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Да отстрани (3 пѫти) рѫцете като че отстраняват нещо отпред настрани. Всичките ни недоразумения (3 пѫти) спущане на рѫцете отгоре и настрани с широк замах. Да се всели (3 пѫти) рѫцете отстрани кѫм гѫрдите, каточе нещо се влага. Да живее (3 пѫти) сѫщото движение. В нас (3 пѫти)„„ Да сме благи, (3 пѫти) движение отпред кѫм гѫрдите. Както е Той благ (3 пѫти) сѫщото движение. Да просветнат лицата ни с Божията светлина (3 пѫти) рѫцете нагоре, вѫрху очите, хоризонтално, на челото, до устата, хоризонтално. Да сме носители (3 пѫти) рѫцете отпред, вѫв вид на крѫг надолу, като че се взема нещо и нагоре. На Неговата (3 пѫти) сѫщото движение. Сѫвѫршенна Любов (3 пѫти) сѫщото движение. Любовта, дето Бог живее (3 пѫти) сѫщото движение и рѫцете спират горе. Дето мир царува (3 пѫти) сѫщото движение. И радост пѫлни сѫрцата ни (3 пѫти) сѫщото движение. Да дойде Духѫт Божий. Да очисти пѫтя ни. Пѫтя на Духѫт на Истината. Да отстрани всичките ни недоразумения. Да се всели, да живее в нас. Да сме благи, както е Той благ. Да просветнат лицата ни с Божията светлина. Да сме носители на Неговата сѫвѫршенна Любов. Любовта, дето Бог живее. Дето мир царува. И радост пѫлни сѫрцата ни. Духѫт Божий (с пение). Духѫт на вѫчноста Духѫт пресвяти (рѫцете нагоре). Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите), Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите). Духѫт пресвяти (рѫцете хоризонтално). Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите). Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите). Духѫт благи (3 пѫти) рѫцете на гѫрдите). * Седнала всички, Учителя започна да ни учи мелодията на „Духѫт Божи“. В произнасяне на думата, се вижда где е вашето сѫрце, и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатаците на хората. Не се произнася лесно една дума! Тия сѫ все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вѫтре, това сѫ символи, магически формули, за да се повдигате. Сега, нали някой пѫт имате някое хубаво настроение, и някой ви кресне изведнаж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви, и сега не знаете закона, как да я нагласите. Трябва да знаете закона как да се нагласявате. Силно казано нещо, разваля настроението, и трябва да се мине час, два докато се тонирате, а вие трябва да знаете веднага как да се тонирате. В школата, вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисѫл тѫй, да се подхлѫзне езика ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш, и сѫзнанието ви всякога трябва да бѫде будно. Там, дето писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли от ума ви, никакви гнили чувства от сѫрцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сѫрцето си, где е нашата воля? За какво ще ни послужи учението ми? Ако безразборно всичко може да мине през ума ни, ако безразборно всичко може да мине през сѫрцето ни, знаете ли на какво ще мязаме? Ще употребя една формула, която не е хубаво сега да кажа, ще замязаме на ония лакоми животни, които всичко ядат. Не, не, ще ядем само онова, което е здравословно, нищо повече. В стомаха само ябѫлчици, крушици, сливици, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. Сѫщия закон е и по отношение на мислите. Такива, подобни мисли, трябва и в ума ни да минават. Пак ви говоря, туй е за школата вѫтре. Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духѫт Божий, Духѫт на вечноста, Който пѫлни сѫрцата ни с Любовта, подвижи сега моят ум, да каже Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсѫтствува светлина, има горчевини, всички неща сѫ кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благоста е емблема, тя показва присѫтствието на Божията светлина. И тѫй, между вѫншното проявление на природата — светлината, щом изговорите думата „светлина“, чувствувате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега, ние говорим за светлината, тази вѫтрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? — За този Дух, който идва. За Духѫт Божий, за Духѫт на вечноста, Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с Любов. Всички да изговорим: Подвижи сега нашия ум да кажем Твоята светлина. Вѫрху вас има много да се работи, вѫрху всинца. Някои от вас сте целини, тѫй че трябва да впрегнем 5 — 6 чифта волове, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане. А някои сте келемета — хубаво място, изложено на слѫнце — то иска торене, хубаво грозде може да стане. Тѫй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дѫлбоко своето вѫтрешно естество, какво е вложено вѫтре вѫв вас, и какво може да стане от вас. Сега, аз искам да внеса вѫв вас тази нова мисѫл на новия живот — като видите небето, да виждате лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате. То е лицето на нашия Баща. Радостен е днес. И Той се весели. Защо? — Защото вѫв вашето сѫзнание има желание, вие сте готови да приемете Любовта. И Той казва: „Децата сѫ днес добре,“ и като сѫ добре, Той се весели. Сега у вас може да има философия да кажете: „Какво сѫотношение може да има туй небе с нас, с настроението ни? — Има. Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите рѫката ми свита на юмрук, но ако лицето ми е намрѫщено, рѫката ми ще бѫде свита на юмрук. Да кажем че аз имам едно перде пред лицето си, и ви покажа само юмрука си през него, от юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето сѫстояние. Туй е закон на сѫотношение. Тогава ще имаме едно изкривяване на челюстите, на очите, мускулите ще бѫдат свити и юмрука насочен. Всички ще се стараете да вѫзприемете тази вѫтрешна красота. В ходенето ще бѫдете спретнати, няма да ходите тѫй, като някоя гимия, няма и като някоя селска кола, тѫй, „трак-трак“, че като скача, от 2 клм. се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя вече.“ Колата трябва да има пружини, или най-малко, пѫтя трябва да е гладѫк. Това друсане се дѫлжи на този негладѫк пѫт: има камѫчета, трапчинки. Щом сме навѫсени, това показва, че пѫтя ни не е гладѫк, и колата ни е без пружини, вследствие на това има дисхармония. Как ще го поправим? — Ще отмахнем всички камѫни, пѫтя трябва да бѫде гладѫк като стѫкло, и колата да има пружини — движението ще става правилно. Сега, запример, личните чувства сѫ една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина, и когато тази пружина не е развалена, работите вѫрвят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то вѫрви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превѫрне в самоуважение, човек вѫрви с достойнство, той се обрѫща с уважение кѫм хората, внимателен е кѫм себе си, кѫм хората, какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори каквото му попадне, той е, както казват бѫлгарите „цапнат.“ Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова за тебе. Това не е философия. За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам, но за правите, ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш. Та, учениците, които влизат, аз бих желал, пѫрвите от тях, които узреят, тѫй да започнат, да бѫдат образец, да бѫдат за пример. И този пример да бѫде тѫй естествен, че да няма вмѫкнато нищо изкуствено. В сѫвремената музика всеки инструмент: пиано, цигулка, китара, си има начин, форма, чрез който може да се свири. Свиреца на пиано ще се сѫобрази според методите, по които се свири на пиано, свиреца на китара, — според методите на китарата, свиреца на цигулка — сѫщо, свиреца на кавал — сѫщо. Всеки инструмент си има свой начин. Сега, при говоренето и чувствуването в духовният и чувствения свят си тима начини и методи как да се говори и постѫпва. Всичко туй сѫществува, но понеже сме изгубили това Божествено изкуство, казваме: „Може и по друг начин“. А, не може по друг начин. Отсега нататак нещата могат само по божественому. Ние ще ходим само по божественому. Казват: „По човешки“. Не, то мина вече, по божественому ще ходим, по Божественому ще говорим, по божественому ще се поздравляваме, по божественому ще се обичаме. По човешки ние го знаем, ние го направихме вече. Сега, по божественому! Божествено ще любиш, божествено ще говориш, божествено ще мислиш и т. н. Туй е за учениците, сега разбрахме се вече. Ще кажете вие: „Дали сѫм аз ученик?“ Това е старата школа, това е стар метод. Дали сѫм ученик! То значи: сѫбудиш се, и не знаеш дали си ти или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита: „Аз ученик ли сѫм? По какво се отличава ученика? Иска да се учи. Желание, непреодолимо желание да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание, ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш — не си. Непреодолимо вѫтрешно желание, копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? То е, значи, онзи човек, който преброжда 99 извори, тѫрси, за да, намери онзи, хубавия извор, той е жаден човек и не си щади труда. Сега, вѫв вашия ум е залегнала една идея, тя е следующата: „Аз не мога това“. Защо? — „Моето обществено положение, което имам, не ми позволява това, знанията, които сѫм придобил, аз сѫм свѫршил науки, не ми позволяват“. Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора! А че невидимия свят не дава 5 пари за нашето положение! И цар да е, и учен, и богат, и който и да е от висше положение, сваля го, простира го на земята и го осмѫрдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е осмѫрдял!“ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се осмѫрдят. Учители, свещеници, майки, бащи — всички ги простират на земята — смѫрдят. Тия майки не сѫ майки. Всичко туй, което смѫрди, е една квадратна лѫжа. Туй, което смѫрди, то е само приготовление за хубавото, за бѫдещето, което иде. Сегашните майки показват, че те отварят пѫтя на бѫдещите майки. Сега на земята няма майки, т. е. има ги, но те все смѫрдят. Ако има майки, те трябва да бѫдат от новата епоха, майка, в сѫрцето на която е запален свещеният огѫн. И тази майка тогава каква ще бѫде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смѫрдим. Когото и да е от вас, сега, аз в 5 минути мога да накарам да смѫрди. И смѫрди той! Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в сѫзнанието ни, да почувствуваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават вѫв вас? И от невидимия свят, напредналите братя се интересуват от нас. Понеже нашия живот е свѫрзан с техният. И техния живот се гради вѫрху нашия живот. Хората за невидимия свят, За напредналите духове, сѫ като една нива. Те някой пѫт ще дойдат сѫс своите рала, и искате, не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие, имате една нива, и иска, не иска, взимате ралото и хайде, разоравате я. „Какво става“, ще рекат тези бубулечици и тревички, „какво е това землетресение, какви преобразования?“ Ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, дигайте се!“ Така и ние представляваме за невидимия свят една целина. Като погледнат казват: „Еди коя нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем“, и вие ще се подчините на тези нареждания; блаженни сте, ако дадете нещо. Ще дадете, ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние сѫздаваме условия за по-напред нали духове, които ще работят. Сега, аз искам да внеса вѫв вас мисѫлта, да не се боите, че като се изхвѫрли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не сѫ запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвѫрлим всичко?“ Е, добре ако тебе сѫ те хранили с мухлясал хлеб с години, и стомах ти е отслабнал, ако сѫ те хранили години сѫс вмирисани патици, и устата ти почнали да миришат, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ Но с какво ще се храним? Ако този мухлясалия хляб се замени с най-хубавия топѫл хляб, сега излязал от пещта, вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: Кое е по хубаво, какво ще предпочетете? Ние казваме: „Остави това тук!“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите вѫпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала, това е труда на хиляди поколения, сѫбран. Труд! Сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много сѫщества, които сѫ оставили този чернозем — храна — който сега хората използуват. Ние можем да използуваме само нашия труд. Божествения морал е такѫв: ние можем да използуваме само нашия труд. Затуй писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, утрудените, понеже работят. И сѫвременните хора, които се занимават с динамическите сили, могат всякога една сила да я преврѫщат. Горението, запример, може да е слабо, а може и да е силно. Вземете обикновенния газ, когато става непѫлно горение, усеща се миризма, отделят се сажди, кадеж. Този газ може да се превѫрне, и горението да бѫде по-силно. Та сега, и ние у нас ще усилим горението. Според силата на любовта, такѫв е и живота. Каквато е любовта, такѫв е и живота на човека. Сега, да допуснем, че сте в едно общество, гдето всички хора сѫ неврастеници, хора, които имат идеи, планове, но капитали нямат — липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния човек липсва нещо, на жадния — сѫщо. Да кажем, че се намирате между тия неврастеници, трябва да се пазите от тях, защото всяка дума ги предизвиква. У тия неврастеници слухѫт им е толкова чувствителен, тяхното астрално тело е толкова чувствително развито, че ако кажете някоя дума, те изведнаж могат да реагират. Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлѫст вол, ще си турите рѫката вѫрху него, и като си дѫржите рѫката тѫй 4 — 5 — 10 минути, веднага вашето неразположение, вашето вѫзбудено сѫстояние ще изчезне. Този вол ще каже: „Бѫди, братко, по тѫрпелив, няма какво да се смущаваш, бѫди малко по-разположен, не се смущавай, аз не се смущавам, за нищо не мисля, затуй сѫм спокоен.“ Но да не отидете при вол, който едва се дѫржи на краката си, сух, а — при вол, който е орал на нивата, изхранен, и като си туриш рѫката на гѫрба му, той си дига опашката, казва: „Добре дошел, приятно ми е, може да си дѫржиш тѫй рѫката.“ А онзи вол, който бяга, не стой при него. При изхранения вол, тури си рѫката, помилвай го, поглади го, той ще се обѫрне, ще те погледне, и след туй ще му кажеш: „Много ти благодаря, ти ми даде един много добѫр урок, благодаря ти.“ Може някой от учениците, когато е разтревожен, да направи този пѫрви опит. Когато е много неразположен, и не може лесно да му мине, нека отиде при такѫв един вол. Туй е за лекуване. Като направите този опит три-четири пѫти, ще ви мине. Тѫй че, като излезете някѫде на разходка, ще намерите един такѫв вол, но не от тези, които бягат. То е лекуване. После, ако искате да добиете хладнокрѫвие, да бѫдете хладнокрѫвни, ще хванете някоя жива змия, и ще прокарате рѫката, си по телото ѝ, ще хванете змията за главата и ще прекарате рѫката си по дѫлжината на телото ѝ до опашката. Туй е вѫпрос за хладнокрѫвие. Ето, сега, сѫрцето ви трепери вече. Змията е много хладнокрѫвна. Тя, като хване жабата, вземе си я, и от нищо не се смущава. В змията има всичкото спокойствие и хладнокрѫвие. Питат: Как да я хванем? Аз ще ви кажа: Ще вземете един чатал, ще натиснете главата ѝ, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете. Много пѫти змиите си страдат заради онези интелектуални змии: тях знаят. Щом видим днес змия, казваме: „А, змия!“ То ни най-малко не показва, че тя е лоша. 6. Гимнастически упражнения. Задачата на упражненията е, ума да присѫтствува. Там е силата.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Изпитвайте писанията! „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Йоан 5:39. Ще взема 39 стих от 5-та глава от Евангелието на Иоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Този стих може да се вземе и в тесен и в широк смисѫл. В тесен смисѫл може да се вземе, каквото сѫ писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирвал този стих, в Неговия ум е имало широка идея. „Изпитвайте писанията“ — всичко онова, което Бог е написал в разумния свят, свидетелствува за мене. Изпитвайте това, което е написано. Вѫв света има едно изпитване, което се налага. Запример: готвачката трябва да изпита храната, дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб, и го е турила вѫв фурната, трябва да опита дали се е опекѫл. Когато една работа се свѫрши, опитва се дали е свѫршена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, трябва да изпитваме дали нещата сѫ верни, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тѫнки чувства, сензитивност, може да се пренесете вѫв времето на Христа, вѫв времето на пророците, и, понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях, и да се научите, какво сѫ искали да кажат. Сега те сѫ по-напреднали, тяхното сѫзнание се е разширило и ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тѫй рекѫл пророка“. Но от тогава досега колко води сѫ изтекли! Ако дойде Христос ще каже: „Изпитвайте писанията, какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук на земята, но и горе на небето, и ангелите, и светиите, всички пишат. Затуй се препорѫчва на всинца ви да имате един буден ум, да изпитвате писанията. Запример, ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта, да я проучавате, като сила вѫв всичките нейни форми, в каквито се проявява, в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мѫдроста в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, сѫщо велики резултати щяхте да добиете. Това сѫ велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. Христос казва: „Изпитвайте писанията, те сѫ които свидетелствуват заради мене“. За кого свидетелствуват? Всичко туй свидетелствува за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици. Представете си един болен ученик, боли го крак, зѫб, стомах, как ще учи той? Следователно, ученика трябва да бѫде здрав, у него умѫт и сѫрцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вѫтре в школата, следва, че всички трябва да бѫдете здрави. Всеки ученик трябва да бѫде здрав! Сега, запример, нашите противници, или по-право, вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре, и те сѫ като нас, карат се“. Насочват мисѫлта си и гледаш... един ден вие се скарвате. Казват: „И те се спорят помежду си, и те не знаят истината“. И вие започвате да спорите, кой от вае знае истината? Най-пѫрво, ние трябва да се освободим от хорските мисли отвѫнка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. Затова, всеки един ученик трябва да се постарае да го добие. Това е само едно твѫрдение. И ние в школата ще ви дадем методи. Тия методи сѫ тѫй прости, че като ви се дадат, вие се усѫмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите, и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Сега, понеже утре ще бѫде ден за школата, аз бих желал, всички онези от вас, които имат някакви сѫмнения, да си изповядат сѫмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото, знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега е гѫста, и те се дѫржат с нас заедно, но утре ще разредим средата, и понеже сѫ тежки, ще паднат на дѫното. Ние ще им кажем начин, как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоритически. Знаете ли каква среда представлява Бѫлгария? Знаете ли каква среда представлява бѫлгарското духовенство? Сега, например, вие мислите, че ние ще ги набрулим вѫв вестниците, ще си измѫкнем ножа. То е лесно да измѫкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например, аз ще ви вѫорѫжа. Ние имаме мечове, изковани в огѫня на Любовта, после полировани в огнището на Мѫдроста, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне, като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да цѫрка. Казва се в Словото Божие: „Турете меча на Духа!“ Той е ужасен. Знаете ли какѫв мач е той? Той е такѫв силен меч, че не само укротява, но който веднаж е прободен с него, не чака, или се предава, или, както казват турците: „Табанà кувет“ — бяга. Но тази е вѫтрешната страна. Мене ще ми бѫде приятно да установим вѫтре в школата един ред, да представлявате един образец, та, който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на природата, и можем да турим вѫв света ред и порядѫк. Аз ще позная моите честни ученици, ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Пѫрво ще видя дали сте честни — с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба сѫс злато, и ще му кажа: Ще занесеш тази торба в еди-кой си град. Ако той офейка с торбата, вѫпросѫт е решен вече. Другиму ще дадем някоя кѫща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество, и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какѫв е този ученик. И ако на някой от учениците поверим един дял да го рѫководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори пѫт, ще ги питаме: Ти не си ли този, който взе торбата? — Да. — Сѫс здраве си вѫрви! На другия: Ти ли беше този, който усвои кѫщата? Имайте пред вид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че си честен, почтен. Вярвам вѫв всичко това, но торбата кѫде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но кѫде е любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези сѫ на физическото поле. На торбата, на кѫщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за добро, добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“, ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После, ще изпитваме някои от учениците на специалния клас. Запример, ще му дадем някаква работа, някакѫв труд за цял месец, и ще му кажем: Ще знаеш, ако работиш добре, ще ядеш, ако не работиш, нищо няма да ядеш. После, ще му кажем да направи сѫщото за една година. Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден, и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик, и ще ти турим шест. Ако за ½ година си намерил работа, ще ти турим четири, ако ¼ от годината си работил, ще ти турим три, ако си работил само 1 — 2 дни, ще ти турим единица. Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим прѫв министѫр в Бѫлгария, после ще го смѫкнем отгоре, и ще накараме целия бѫлгарски народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави, и ако си издѫржи изпита, шест ще му турим; ако не го издѫржи, ще накараме бѫлгарския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продѫлжение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издѫржат добре изпита си, тогава ще им се повери... Знаете ли какво ще ви се повери? — Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той вѫв вас, че каквото ви каже, няма да развалите славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мѫдроста, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпѫлните всичко тѫй, и то абсолютно тѫй, че всичко да бѫде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, вѫв волята ви, и тогава всичко ще дойде, всичко е вѫзможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички — млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена, и пред никакви мѫчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“. Младото като не се помрѫдне, старото няма да стане, и старото, като не се помрѫдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал“. Ами че, това сѫ най-великите истини, които сѫм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата любов, каква е вашата мѫдрост, истина, правда, добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи, ще гледате дали вѫв вашия дух, вѫв вашата душа, вѫв вашия ум, вѫв вашето сѫрце, царуват тия велики Божествени добродетели. То е силата; а знания, растене, сѫвѫршенство, то е вѫпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е вѫзможно. Та сега, за през цялата година ще турим една формула, да си помагате. Които сѫ слаби, ще ги направим герои. Казвате: „Слаб човек герой може ли да стане?“ — Много лесно може да стане. Вземете един сѫвременен неврастеник, страх го е от студено. Хвѫрлете го в студена вода, след като се окваси, няма да има страх вече. След като се окваси, не само че не му е страшно, но почва да му става и приятно. На всеки един от вас, когато се страхува — един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се окваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа запример, някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво, и тогава, като минете тѫй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение“. След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблеста да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо-благородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бѫдем всички високо интелигентни и да се стремим кѫм сѫвѫршенство. Всеки ученик от класа, който се стреми кѫм сѫвѫршенство, и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше сѫдействие. В школата вие ще се научите на различни методи. Не само ще се учите, но едновременно ще бѫде и теория и опит, всичко ще вѫрви паралелно. Запример, искате да премахнете някой ваш недѫг, нали? Да допуснем, че си страхлив. Е, кои сѫ причините на страха? Може би, когато вие сте били заченати, майка ви да се е оплашила от някоя котка, и тя да е станала причина да се яви у вас страх. Следователно, вие постоянно ще се плашите от котка. Ще се плашите не само от котка, но и от всички други животни, които се плашат от котка. Запример, има хора, които много се плашат от мишки. Някои пѫк се плашат от паяк, пиявица и др. От тия малки работи се плашат. Ние трябва да знаем закона, да се повѫрнем назад, да изправим погрешките си, да не се плашим от котка. И действително, уплашването от котка има значение: котката упражнява лошо влияние. Сега, с това не казвам, че като се вѫрнете в кѫщи да изпѫдите всички котки. При известни случаи котките сѫ ужасни. В даден момент, когато тя изплаши една бременна жена, влиянията ѝ сѫ лоши. И всякога, когато една бременна жена се оплаши или от котка, или от змия, или от паяк, пиявица, или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила. И тѫй, гледайте как да изкорените този страх, който се увеличава у човека. Ще се стараете тогава, да се приближавате до котка, или до всичко онова, от което се боите. Ще се доближите да го пипнете. Ако е змия, например, най-пѫрво ще се стараете да я гладите отдалеч, после ще я пипнете по-спокойно. Ако е умряла, ще я вземете, ще прекарате рѫцете си през цялото ѝ тело, и ще се ободрите. След туй, зимно време, като намерите някоя змия, ще я прекарате през рѫцете си, и после, като вземе да мѫрда, ще я хвѫрлите, тѫй ще правите, до като страха изчезне. Щом излезе страха от вас, вие на половина сте решили тази задача. Та, казвам сега методите. Туй е само един метод, а не че всинца ще ходите да гоните змии, да ги хващате. Това ще бѫде задача, може би, за едни от учениците — да ловят змии. На други може да се падне случай да имат работа с мечки, с малки мечки и т. н. Христос казва: „Изпитвайте писанията“. Тази велика книга в природата трябва да се изпита. Написаните формули, както растенията, камѫните, животните, това е една написана книга, и ние трябва да проучаваме великите сили, които сѫ скрити, заложени в природата, и за какво можем да употребим в даден случай тия сили. Ще разберете един велик закон, че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш. Например, имаш неразположение кѫм свой приятел, ти вече си на половина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им вѫрви, никому не вѫрви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в школата, никакви недоразумения! Излезете ли вѫнка, можете, позволявам това, колкото искате можете да се налагате. И ако някой иска да се бие, казвам: Можем да ви освободим за няколко месеца се да биете, и като се вѫрнете сѫс счупени глави, носове ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме. Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега, туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля. Като влезете в тази окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия вѫзвишени светове, и ни покажи какво има скрито там.“ Може. Е, после за страхливите има и друг начин за лекуване. Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3 — 4 клм. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите. След като слезе и ни опише какво е преживял, ще го питаме иска ли втори пѫт да се качи. Ако иска, значи станал е много срѫчен, смел. То е достатѫчно изпитание, на аероплан отгоре. Но да не мислите, че това е за старите; не, това е за специалната школа, то е за младите юнаци, то е за най-младите ученици, които сѫ силни и крепки. За по-напредналите други изпити ще има. Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бѫдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бѫдем срѫчни и способни за всичко. В нашата школа ще застѫпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застѫпим, и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дѫрводелци ще имаме, тѫй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвѫн да ни работи. Някой брат няма кѫща, хайде няколко други братя ще се заемат, в 2 — 3 недели ще му направят кѫща с 2 — 3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камѫни, тухли, пясѫк, всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз прѫв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи кѫща, как се работи, дѫрводелство, всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да вѫрши работата си. Запример, следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча или не? Всеки трябва като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тѫкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо? — Защото не ми се искаше да работя. И по такѫв начин ние ще сѫкратим труда на 3 — 4 часа дневно. Ако всички работим по 3 — 4 часа физически труд на ден, нашия труд много нещо ще ни даде. При такѫв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега запример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара-Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякѫде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се сѫздава една комуна, трябва да се комунизира труда, а не капитала. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран — готовото лесна се изяда. Тук, миналата година, аз заедно с още трима души свѫршихме един канал — копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2 — 3 часа на ден. Той едва след 3 — 4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той, като вземе мотиката, изведнаж забѫрза, забѫрза, и не се минава половин час гледаш го, оставил мотиката настрана, почива. После пак я вземе, бѫрза, бѫрза. Не бѫрзай, най-накрая бѫрзай! Ще изпрахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бѫрзане, полека ще започнеш. Затуй казвам: С микроскопически опити започнете! Най-пѫрво образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене, и аз ще видя, дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачват, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пѫк ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тѫй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тѫй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега, туй е само един опит, не да сѫбираме пари, но да се научим на един честен труд, труд с любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от любов, и от пѫрвия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази, радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини, това е една велика сила. И тѫй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от любов и за любов. Разбирате ли всички? Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дѫлг. Ще го питаме: Ти заплати ли дѫлга си? Не. Нищо, ние знаем, че ти си задигнал торбата и нищо повече. Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа а не я свѫрши, ние ще свѫршим работата ѝ, и ще напишем в книгата, че дала обещание, и не го е издѫржала. За през цялата година ще направим един списѫк, и ще бележим кой не си плаща дѫлга, не си свѫршва работата. Обещал някѫде, а не свѫршил работата. Аз ще я свѫрша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един пѫт, ще му кажем да чака. Ще му кажа: Аз не разполагам с време, за да ти свѫрша работата. Сега, вѫв всинца ви ще има туй добро желание да работите. Ще турим като идея в ума си да работим, и ще работим разумно. В тази школа всекиму е определена работата от невидимия свят. И тѫй, ясно е: за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? — Този вѫтрешен закон. Онази кокошка, която и от сянката си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна. Кой я прави смела? — Този вѫтрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вѫтре в себе си, че има пилци. Следователно, какво ни дава идеята на човек, който се страхува? Той е кокошка без пилци. Имаш ли идея, ти си без страх. Следователно, законѫт е верен. За да изчезне страха, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божия Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни, и ще намерим, че туй благо, което тѫрсим, то е вѫтре вѫв нас. Сега, аз трябва да ви убедя вече, макар че от толкова години говоря все за едно и сѫщо нещо, трябва да ви убедя, че няма по-велика сила от Любовта. И едва сега вие казвате, че тѫй, както казва Учителя, тѫй е. Казвате: „Ние още от Любовта не сме видели нищо.“ Но най-великата сила в света, това е сѫзнателната любов, и когато тя влезе в човека, в него се развиват потайни сили, за които човешката душа копнее. Не любов, която смущава, но любов, която разширява. Когато тази любов влезе в сѫрцето на поета, как гладко вѫрви перото му; когато тази любов влезе в списателя, как лесно, в един час, си развива темите; когато тази любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко вѫрви тѫй експедитивно. Но когато тази любов изчезне, всичко вѫрви тѫй хлабаво. Любовта има своя идея. Трябва да сме експедитивни. Когато любовта влезе у някого, искаш нещо веднага става. Бѫрзо, кажеш и става. Вземеш пари на заем, виж, веднага ги врѫщаш. Нямаш любов, казваш: туй стана, онуй стана, децата, майката виновни — няма я любовта. Взел пари на заем, за една минута ги намира, а за врѫщане го няма. Не, не, любов нямаш. И който взема и който дава, изгубили любовта си. Та, пѫрвото нещо, което искам от вас учениците на тази окултна школа, е всички да се сдобиете с тази любов. Тя е вѫв вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствувате тѫй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само ума ви, но и сѫрцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този вѫншен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. Я ми кажете, ако аз пратя свещениците, те ще изопачат всичко. Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля да ви пратя, аз казвам: Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично, значи без ограничение. В нашето Бяло Братство принципѫт е: Само за Бога можем да работим, и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип, и той трябва да легне вѫтре в нас. Само Бог е сѫвѫршен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сѫрце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на земята. И само Него можем да намерим тук на земята и горе на небето. Следователно, само Нему можем да вѫздадем чест и поклонение и хваление и никому другиму. Само този принцип — Бог на Любовта — трябва да легне като основа, правило в душата ви. Него ще намерите и на земята и на небето, и Той като ви проговори, ада веднага става рай. Ако не ви проговори, рая става ад. Такѫв е дѫлбокия закон. Вие, като имате най-добро разположение, като се махне любовта, изпитвали сте какѫв ад настава, каква тяжест, какво безсмислие. Дойде ли любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко сѫм радостен!“ — Готов си да служиш. Махне ли се любовта, всичко изчезва. Като имаме тази опитност, пѫрво ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, който живее в нас, да не нарушаваме този мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този печат, с който е запечатана тази книга. После, ще се стараете, вие учениците, да имате взаимно уважение и почитание. Като се срещнете сега, как ще се поздравлявате? — Няма Любов, като Божията Любов. Като ти каже брат ти: Няма Любов, като Божията Любов, ти ще му кажеш: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Тогава брат ти ще ти каже: Само Божията Любов е Любов. Ти ще му кажеш: Само в моята любов ти ще ме познаш. Понеже виждам, че туй е малко дисхармонично за вас, ще изменя, ще направя друг превод. Казва ти: Няма Любов като Божията Любов. Отговарят: Само в проявената Божия Любов ти ще ме познаеш. Туй ще бѫде за една година. Учениците тѫй ще се поздравляват. Пѫрвата формула може да употребите, като влезете в дома на приятеля си, а втората — като си излизате от дома. Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпѫлняват. Да кажем, пратим пѫрвата лекция, трябва да знаем колко екземпляра ще ви сѫ нуждни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато сѫ напечатани всички беседи изведнаж, това е опасно, защото се явява една сѫблазѫн, искат да ги прочетат всички изведнаж, и после не искат да ги учат. Запитват: На улицата като се срещнем, как да се поздравляваме? — Единия ще каже: Без страх! Другия ще отговори: Без тѫмнина! Или може да му каже тихичко на ухото: Няма Любов, като Божията Любов. Той ще ти отговори: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Щом има между тебе и приятеля ти чужд, не поздравлявайте. Поздравления ще си давате само когато няма никой помежду ви. Иначе, това е буквата на нещата, не е духа. Може да си дадете един сигнал, един символ за поздравление. Аз бих ви дал един символ, но вие може да злоупотребите с него. Поздравлението ще бѫде тѫй естествено, че в туй движение, което ще направите, да не се забелязва нещо извѫнредно, естествено да става. Тогава ще си носите една специална бяла кѫрпа, и като срещнете някого, ще я извадите, уж си триете носа, мустаците. Чиста кѫрпа ще носите, кѫрпа само за поздравления. Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади своята кѫрпа. Но, ще извадите кѫрпата си от далеч, и няма да я туряте на устата си, ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кѫрпа, и той ще те поздрави. Всички от Бялото Братство трябва да носите бели врѫзки. В бѫдеще няма да носите яки, а една бяла кѫрпичка, хубаво забодена с златна игла с пентограм. Селяните ще имат бели ризи, яки от ризата чисто бели, нищо шарано по тях. Яките ще се заместят с нещо по-хубаво, по-приветливо. Яките могат да бѫдат меки, обѫрнати. Но това, — пентограмите, поздравленията, това сѫ най-простите неща. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Работа за новия живот. Да започнем пак упражнението с буквата „а“, да опитаме кѫде има пукнатини в сѫзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата „а“. (Пяхме упражнението сѫс следните движения: десната рѫка простряна под наклон и после я завѫртаме напред, като образуваме над главата крѫг). Сега, поемете вѫздух, че тогава ще пеем. Двете рѫце простряни напред, после поставени горе над главата с допряни прѫсти. Двете рѫце настрана, после над главата, и обливане. Туй е един метод за вѫзпитание на децата в бѫдещата школа. Когато се учи музика, учителите ще вѫзпитават децата по този метод най-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнаж да ги учиш, но около 10 — 15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира сѫзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите „а“ и „о“ можем да заменим с думи — хармонично сѫчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то сѫ сега нашите. Навсякѫде имате сѫвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дѫлбочина на сѫрцето, а тази дѫлбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интенсивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той сѫс своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата, на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй, аз бих желал, всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бѫдат само слушатели, оглашени, но, ученици, без музика не могат да бѫдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! Запитват: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? — Всè им липсва нещо, вcè им липсва едно благородно чувство. И тѫй, ние ще употребим музиката, като средство за вѫзпитание. После, има много светски песни, които в сѫщност не сѫ песни. Защо? — Защото те сѫ тѫй нагласени, че не упражняват изискуемото влияние. Класическата музика е друго нещо, нея ще изучаваме от кѫдето и да е. Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен.“ Който има хубав глас, нека изпее. „.Живот преизобилен.“ Ако искате да заставите някого да пее, той трябва да има вдѫхновение. Някой брат или някоя сестра, която има вдѫхновение, да я изпее, ако дойде Духѫт; ако не — няма нужда. (Един брат изпя песента). Хайде сега всички да я изпеем. (Изпяхме я). (Учителѫт изпя едно хубаво окултно упражнение). Гласа на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тѫй че като изпеете пѫрвата, втората част сама изпѫква. А при последното упражнение изведнаж има едно повишение. Туй сѫ две сѫстояния на сѫзнанието. Между двете части няма врѫзка. Изисква се воля, да знаете законите на сѫединението, за да можете пак да се вѫрнете. Често някоя мисѫл у вас се скѫса, вие изпуснете известна нишка, тя се загуби, и не знаете какво сте мислили. Тогава прекарвате един преходен период, и затова не можете да знаете. Този преход е положението на човек, който е живял в най-низко сѫстояние, и иска да се качи горе, но като се качи горе, не знае какво да прави. Сѫединителна нишка ще турим сега! Всяко едно от тия окултни упражнения сѫбужда вѫтре в човека един импулс. Това хо-хо-хо дава известно настроение. Измените ли го — ще дойде друго настроение. Запример, о-о-о, то значи: Е, ти ще направиш тази работа. А хо-хо-хо, значи: Хо-хо-хо, и оттатѫк ще мина. Туй е отговор — една положителна мисѫл. На песен ще опитваме това. Някой казва: „Ти ли си дошѫл тук да оправяш, света?“ Ние ще му кажем: Хо-хо-хо, хо-хо-хо. И в училището идната година тѫй ще им пеем, и музика ще имаме. И когато те излезнат, ние ще им духаме, и ще им свирим, и ще пеем нова песен. Аз ще ви дам песни, но трябва да имате чутко схващане. В пението влизат не само половинки, но и четвѫртинки тонове. Изпяхме пѫрвата част на упражнението „Firfürfen“. Това е пѫрвия превод на физическото поле. Той е за мѫжете. Това сѫ чувства на мѫжа. Туй упражнение е за човек, който е погѫлнат в материята, да го сѫбудиш. Той е потѫнал вѫтре в земята. Един тежѫк човек, който е потѫнал в земята с мисѫлта си, само тѫй ще го сѫбудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на любовта. Ти си недоволен, твоето сѫстояние е несносно, ти тѫрсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какѫвто и да е начин да се подигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му тѫрси метод, начин, как да се подигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (firfürfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията сѫ войнствени. Ти вѫв войната, между грѫмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте пѫрвата част — firfürfen. Превод: Всичко вече аз свѫршвам в света. В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тѫй, Божествено да бѫде всичко. Ние се врѫщаме кѫм Божествения живот, чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да вѫрна красотата на вашите лица, на вашите очи, рѫце, крака, да стане телото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще вѫзстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за небето. Небето е тук. Туй, което Бог е сѫздал, трябва да го вѫзстановим — да повѫрнем тази пѫрвоначална Божествена чистота, затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да вѫзстановим Божественото у нас, и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го, и сега можеш да присѫтствуваш в нас“. Да сѫградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще ти служим сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си душа и сѫс всичката си воля“. Туй е задачата ни, и когато сѫградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия — вѫв всеки човек ще става богослужение. Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика сѫ нагласени по известни ключове, и когато ученика влезе в школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бѫде нагласена сѫобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-пѫрво сѫдѫржание и смисѫл. По формата си напѫрво време ще куца, но ще има сѫдѫржание и смисѫл. Най-после ще дойде формата. И вѫв света е така. А хората искат за всичко форма. Бедния човек не може да направи един палат. Той трябва най-пѫрво да сѫбере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави кѫщата. Когато ти станеш богат, силен, умен, тогава ще бѫдеш в сѫстояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава, и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма“. Не, най-после ще сѫздадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма“. Не, не може така, ние ще постѫпим глупаво, най-пѫрво ще турим сѫдѫржание и смисѫл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесѫн, а може да живееш в колиба, и пак да си богат. Пѫрво ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палата не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те сѫ неща относителни. Пазете законите, окултните закони! В човека, при сегашното му сѫстояние, има три течения. Аз ги определям тѫй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повѫрхноста на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бѫде сѫбудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да сѫбуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния сѫ нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете от влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават вѫв вашето сѫзнание. Запример, гневен си: блѫскаш, удряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си? — На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете — на кравата, ако дращите, хапите — все сте под влиянието на животни с или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени сѫстоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие, ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пѫтя.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувствуваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувствуваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпѫди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойда Христос да ви лекува, Той ще изпѫди всички. „Ама, Господи, ние сме майка, баща.“ Не, не, всички навѫн! Да остане само този, който е необходим за твоето лекуване. Останат ли други, те ще развалят работата. Сам ще останеш за да разбереш онези велики тайни. Човек трябва да остане сам в душата си. Сега, на онези от вас, които сѫ земледелци или градинари, ще им дам да направят следующия малѫк окултен опит през тази година. Отделете си едно място ¼ декар, 1 декар или 100 м., насейте го с жито, и Когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога, и туй жито, което е расло под вашите молитви, сѫберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия, и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда; ходете при нея всеки ден, пращайте ѝ хубави мисли, когато зреят плодовете ѝ. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите, какви резултати ще произведе. Своите мисли и желания ние можем да ги влагаме навсякѫде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние, ще усети? — Всеки се усеща добре разположен, цялата атмосфера се различава от вѫншната — голяма разлика има вѫв влиянията. Та, вие ще се стараете да влагате тия влияния и всеки от вас ще бѫде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. Всеки може да образува едно малко изворче. Почне ли да извира, то ще отвори пѫт, ще се стичат други, и после ще се разширят, и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпѫкнал един човек в един град, там друг, и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено слѫнце. Помнете закона: с любов се действува по един начин, без любов се действува по друг начин! Туй е за учениците на окултната школа.. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате вѫв света. Приложете ги вѫрху себе си, до като вѫв вас не остане абсолютно никакво сѫмнение. Аз ви ги предавам, но у вас може да се зароди едно сѫмнение. Ще направите най-напред един опит, той излезе несполучлив, втори, трети, все несполучливи, казвате си: Тази работа може да не е тѫй, както се говори. Не, тѫй е, тѫй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат, за мене, че вчера, там в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях вѫв Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената“. Чувам по едно време „пиу, пиу!“ — Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената и му казва: „Ти ще мѫлчиш!“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!“ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме“. Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? — Защото Бог живее вѫв всичките сѫрца, и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон, заради Бога. Разбирате ли? Бог живее в мечката и ѝ казва: „Ти няма да го плашиш“. — Ще слушам. „Ти няма да го плюеш“. — Добре, така ще направя. „Ще минеш мѫлком, няма да го плашиш, защото сѫрцето му е много страхливо“. Мечката казва: „Слушам Господи“. Ще се отбиеш малко в гората, ще кажеш: „Мини“. А ние казваме: „Мечката се оплашила“. Не, тя не се бои, но слуша какво ѝ казва Господ. Тя казва „Понеже се плашиш, ще се поскрия малко в гората, и после пак ще си продѫлжа пѫтя“. Хорските мечки сѫ 100 пѫти по-опасни, отколкото горските мечки. Туй е без обида. Изобщо, вие не се интересувайте най-пѫрво за общественото мнение, но се интересувайте за мнението, което Господ трябва да има за вас. Какво трябва да бѫде мнението на Господа на живата Любов, какво мнение Тя трябва да има заради вас, туй е важно! И когато аз мина покрай вас, вие ми казвате: „Учителю, вие не ме обичате!“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сѫрцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сѫрце, че да ви туря нещо в него! То едва сѫдѫржа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна, и тогава вие ще свѫршите с живота си. Ако една муха кацне на прѫста ми и казва: „Учителю, искам, да ме обичаш!“ Как ще изявя любовта си кѫм нея? Понеже крилцата ѝ сѫ много мекички, ще я пипна така лекичко отгоре, отгоре, да не ги смачкам. Туй е любов. Друго, което мога да направя, то е, ще взема една клечица за чистене зѫби и сѫс вѫрха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам и ще ѝ дам. Тя ще каже:. „Учителя ми даде отличен обед“. Но, ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, ще свѫрши работа, но ако на вас дам, толкова, с такава микроскопическа част, няма да се свѫрши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? — „Прави правете пѫтищата Господни!“ Та, гледайте да имате мнението на Божествената Любов. То е важно за всинца ви. Мнението на Божествената Любов. Всеки ден я питайте: изменила ли си е мнението за вас? Щом Любовта си измени мнението за вас, в душата ви ще стане една коренна промена. (Сега, малко неудобство имате, слѫнцето ви малко препятствува). Изпейте песента „Fir für fen“. (Изпяхме пѫрвата част от упражнението). Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна, и всинца да се наредим в една верига и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опита. Отличен опит ще бѫде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един вѫрх има една голяма поляна — Карлѫка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дѫска, може да дѫржи пространство около 1½ часа. Отлично място е там! Сега, някои се занимават с онази мисѫл, да се освободим от общественото мнение. Знаете ли онзи анекдот, дето един искал да се освободи от общественото мнение? За тази цел той се сѫблякал гол и така трѫгнал. Наистина, той се освободил от общественото мнение на хората, но дошѫл, попаднал до общественото мнение на децата. Сега, туй го давам като вѫзражение, казвам: не да се сѫблечем голи, но, като хвѫрлим дрипелите на сѫвременния свят, да облечем дрехите на Истината! Да не ходим голи, а да турим новата премяна, дрехите на Истината! Не голи, а облечени ще влезем! Гледайте, като се освободите от общественото мнение на вѫзрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. То е по-опасно, отколкото мнението на вѫзрастните. Сега, общественото мнение на по-напредналите и общественото мнение на глупавите, е все пак обществено мнение, но второто е по-опасно, отколкото пѫрвото. С учения човек е по-лесно да се разбереш, но с глупавия — ще каже: уа-уа, и нищо по-вече. И тѫй, аз обуславям туй учение, не от това, че духа тѫй казал, или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те сѫ нисши, а Божествения Дух — Той е абсолютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мѫдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосѫрдие. Той сѫдѫржа всичко в себе си. И питам тогава: тия духове, които говорят вѫв вас, какви сѫ? Някому проговорил духа, но му казва: „Туй да не казваш на Учителя?“ Защо да не казваш това на Учителя? Не, което е Божествено, то трябва да излезе навѫнка. Божественото трябва да излезе! Аз искам всинца да бѫдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женидбата, аз сѫм категоричен. Роб сѫс роб да се не жени, защото жената робиня и мѫжа роб, ще народят робчета. Сѫщите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спечелите? Утре ще дойде господаря, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободния да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега, ще ви питат: ще се жените ли вие? — Няма да се женим. Защо? — Ние отхвѫрляме робството. Че деца не искате ли да имате? — Не искаме деца на робство, а искаме деца свободни. Попове не искате ли да ви венчават? Не, не искаме, само робите се венчават. Нищо повече. Поп кого опява? — Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява. После, ще се крѫщавате ли? ? — Не, с вода не искаме да се крѫщаваме. Майка ми до сега ме е крѫщавала по-вече от 100 пѫти. Майка ми през пѫрвата година от рождението ме е крѫщавала 365 пѫти, втората година — 150 пѫти, третата година — 50 пѫти, а последната година — само един пѫт. Колко пѫти ще ви крѫщават! А сега ние искаме да бѫдем крѫстени с огѫн, с Дух. Крѫщение с вода не чисти. Крѫщение с огѫн искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се крѫщава, то ще бѫде с огѫн — то ще внесе чистотата. Ако трѫгнем по учението на поповете, какво ще ни дадѫт те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дѫщеря ви, сина ви?“ Аз казвам: ако вашите дѫщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, те ще ги опяват. Но, ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви крѫсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. Тия вѫзгледи трябва да ви бѫдат ясни на вас, като ученици. Като ученици, казвам, а който не е ученик, може да разрешава тия вѫпроси, както иска; но за ученика този вѫпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мѫж отива. То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи: родени в беззаконие, родени в робство. Евангелието пѫк казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола родени в робство.“ Тѫй, мнозина от вас сѫ идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не? Разбрахте ли ученици, разбрахте ли сега как седи вѫпроса? Да се не жените! Този вѫпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Сѫвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Сѫвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на духовно-болните да се женят, позволяваме на идиотите да се женят. Кои сѫ по-умни? — Лекарите сѫ по-умни. Тогава ние казваме: На роби хора не позволяваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По сѫщия закон ще бѫдем последователни. Свободен ще бѫдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не — вѫздрѫж се! Ясна ли е тази мисѫл за учениците? Само свободния може да се жени. Всеки, на когото сѫрцето е изпѫлнено с Божествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени. Запитват: Практически казано, един момѫк и едно мома от нашето братство могат ли да се женят? — Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик —това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме вѫпроса принципално. До сега вие сте се женили хиляди пѫти, вѫв всичките ваши сѫстояния. И сега ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията, на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по сѫдѫржание или по смисѫл. Там математически точно е определено. Когато бѫркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пѫти ще се жени и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине тази стадия; тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по сѫдѫржание. Запример, той ще стане учител някѫде, тогава пак ще народи деца. Учителя като вѫзпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се сѫбуди тази пѫрвоначална душа, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този вѫпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже: кога да са жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този вѫпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по рѫката дали да са жениш, или. не. Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навѫрши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 година, това не е в реда на нещата. Момата трябва да бѫде 28 години, а момѫка — 30 години. Сегашните икономически условия не сѫ такива. Ние казваме: Ако света беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вѫрвите по старому. Този е, обаче, посторонен вѫпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: Иди се ожени, и като народиш деца, ела тогава да станеш ученик. Нищо повече. Този вѫпрос ни отвлича от главната цел. Той е най-лесния вѫпрос. Сега, утрешния ден ще го посветим изключително на школата. Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две сѫбрания — едно за общия клас и друго за специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят общ клас и специален клас. В специалния клас ще влизат, при сегашните условия, само онези, които не сѫ женени. Това е едно от условията. В общия клас влизат и женени и неженени. Защото, ако в един специален клас влезат женени, женидбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мѫже и жени влизат, и някой женен е внимателен кѫм някоя мома, каже нещо за нея пред жена си, и тя му казва: „Ти на еди-коя си тѫй... аз не ти позволявам.“ Тогава, вѫн от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някои мѫж и жена женени сѫ свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали сѫ свободни. Щом се ревнуват, вѫн от класа! Тѫй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме свободни ли сѫ те или не. Щом той ревнува жена си, или щом тя го ревнува, вѫн, в общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вѫрвят. Запитват: вдовици да влизат ли? — Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мѫж: „Аз имах един много хубав мѫж.“ Тя така развращава. Щом тѫй действува, тя не е вдовица, и ще ѝ кажем: Ние те освобождаваме. Като влезе в класа тя ще мисли, че не е вдовица. В специалния клас тѫй ще мисли, и нищо повече. Започне ли тя да разправя за спомени: какѫв хубав бил, как си гугуцали добре, какви му били мустачките и брадичката. Че как тѫй? Образите развращават. Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи? Ние 5 пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада... А то, колко пѫти хората хвѫрлят мустаците и брадите си и отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не сѫ основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения. Сега, в специалния клас, няма да се занимаваме с подозрения. Един ден ще кажете: „Аз влязох тук, но развалих семейния си живот.“ Вас не ви е мястото в класа. И после, никой ученик от един специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува, навѫнка! Мома, която иска да флиртува, навѫнка! Погледа ни трябва да бѫде честен, мек. Честни, чисти, откровени. Митки да няма. Сега е вече ясно. Аз уважавам един ученик, който се застѫпва за ученичката, който има най-високо почитание кѫм нея, и не си позволява даже лоша мисѫл. Туй е свещено място! А като ги погледнеш, и двамата, учат, учат, хайде научат се. Няма какво да учат, не искам да се лѫжат. Който влезе в специалния клас, той трябва да бѫде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бѫдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престѫпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление вѫв физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои, не направите ли — плюя на гѫрба ви и казвам: Вие не сте за класа, вѫн! И като любите ще се изповядвате, и като мразите ще се изповядвате. Да бѫдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сѫрцето, той ми замота сѫрцето.“ Това не сѫ никакви специални класове. Това сѫ класове на света. Светѫт е пѫлен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на общите класове е друга. В специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква новия живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем какви трябва да бѫдат отношенията им в света. Ние няма да бѫрзаме. А не, както вѫв сегашния живот, майките искат още на 18 години да оженат дѫщерите си. Защо? — За да станат хилави. Не, трябва точно да изпѫлним туй, което Бог е написал. Ние ще извѫршим Неговата воля вѫв всички подробности и в причинния, и в менталния, и в астралния, и вѫв физическия свят, и няма да нарушим нито на една йота Неговите закони. Това е нашата задача — да изпѫлним Волята Божия без никакво изключение. Как ще стане това? — Знаем как ще стане тази работа. Разбирате ли я? Аз зная как ще стане тази работа, ще я направя тѫй, както Господ иска. Не може ли по друг начин? — Може по много други начини, но за мене има само един Божествен начин. Ученик, който влезе в специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи. Все насѫлзен ще го виждате. Умѫт и сѫрцето ти трябва да бѫдат такива, че като се пробуди сѫзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят, отиде та се не види. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам, кое е право и кое не. А сега, ние сами не знаем кое е правото вѫв света. За да намерим правдата, трябва да бѫдем чисти, затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов сѫ я добили светиите, но как? Като сѫ се молили, плакали, чистили по 15 — 20 години, и след това сѫ добили едно прозрение, и се вѫрнали вѫв света. Казват: „Какво сѫ свѫршили?“ По сѫщия закон ще го добием и ние. Нас ни трябва чистота. Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз, и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета“. Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея, и тѫкмо говоря това, ето задават се трима души. Тя трепна. Нека минат. Защо трепваш? Ако се оплашиш, греха, престѫплението е вече извѫршено. С мене си сега. Ако те е страх, страха ще влезе в второто престѫпление. Ти поне сега ще имаш смелоста да стоиш. Трябва да бѫдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в доброто и в злото. Ако аз сѫм грешен, ще кажа: Грешен сѫм, няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бѫде между нас. Сега, аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премѫлча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда сѫс своите ученици? Аз ще ви питам: Има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господаря да води своите слуги? Та, като казвам учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пѫлна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител, принципално разбирам вѫпроса. Всеки може да бѫде учител, светѫт е пѫлен с учители, той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? — Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око, не е нищо. Ами, че когато аз стоя в тѫмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, ноща е тѫй, както денят. Аз в тѫмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме сѫди. Кой от вас е по-чист? Следователно, вие не можете да ме сѫдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пѫти, но ако вѫв вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате, аз ще ви докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? Ще налея моята вода в едно корито, и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи, еднакви сѫ. Опита всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще дѫржим, а новия морал иде като някое новородено дете, трябва да го отглеждаме да израстне. Аз не сѫм за погрешните ви, аз казвам за този вѫтрешен морал. В сѫзнанието си трябва да турим единство; в дѫлбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни — дѫлбок копнеж да изпѫлним волята Божия сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пѫти, но да имаме този стремеж, да реализираме този копнеж на душата и на сѫрцето. Сѫвременното общество хвѫрля вѫрху ви най-лоши мисли, и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвѫрлим всичко това. Сега, аз засягам щекотливи вѫпроси, и като ви говоря по тези работи, аз ви оцапвам по някой пѫт. Някои казват: „Защо Учителя засяга тия вѫпроси, които сѫ тѫй болни?“ — Само аз зная защо ги засягам. Аз ви оцапвам, но аз ща ви дам от своята вода да се измиете. Знам защо говоря. Аз зная закона, че като подигам този вѫпрос, ще се оцапате, но по-добре аз да ви оцапам, и да ви очистя, отколкото другите. Има опасност! Ние искаме да турим всичките благородни чувства в нас. Дето се казва в Писанието: „Молете се един за друг за изцеление.“ Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер кѫм Бога, за да изпрати Божествения Дух по-вѫзвишени духове, които да регулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Запример, вчера имахте друго настроение, днес — друго. Не зависи от вас, вие не познавате законите. Някой ден не сте разположени, вечерта настроението ви стане по-хубаво. Днес настроението не е тѫй добро. Днес е борба. (Обрѫщат внимание, че някои минувачи се спират по пѫтя). Те обикалят, но ние ще прекѫсваме тази верига. Ще турим психически една ограда да не ни влияят. Те нека си минават отвѫнка, нека гледат, нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас. Сега, трябва да се обяснят ред други вѫпроси, понеже в школата ще вѫзникнат за в бѫдеще много, и след туй ще питате: Няма ли някакѫв отговор на този вѫпрос, някое мнение не е ли дадено? Отчасти искам тия вѫпроси принципално да се разрешат, а за в бѫдеще, при по-голямата светлина, която ще дойде, ще се дадат и по-големи разяснения. В специалните класове могат да влезат такива лица, които да бѫдат образец, да се познават. Вдовици да влезат, но да сѫ девствени. Женени сѫщо може, но които живеят чист живот. Онези, които сѫ в чистота, те сѫ свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. Годеници не могат да влизат. Сега, никому не трябва да става мѫчно. Всички трябва да бѫдете тѫй разумни, да знаете, че всичко у нас трябва да става разумно. Всичко е обусловено, и ние не можем да престѫпим великия закон на Бога, понеже има ужасни последствия. Ние седим пред тази велика интелигентност и не искаме по никой начин, даже най-малко да размѫтим Божественото сѫзнание; и Господ, макар че е дѫлготѫрпелив, не искам, да злоупотребим с Неговото дѫлготѫрпение. Ние искаме Господ да се весели в нас, и ние да се радваме в Него. Всички тези работи ще се уредят в специалните класове. В общите класове всички ще присѫтствувате; там ще има теми, задачи, и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пѫк, които могат да изпѫлняват задачите, ще ги изпѫлняват. Всички ще придобият нов смисѫл за живота. После, вие от провинцията ще минете курса, който сѫ минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции сѫ безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които сѫ в специалния клас, ще бѫдат и в общия клас. Специалния клас ще води свой живот. Апостол Павел, като го питали за брака, какво казал? — „Който има дѫщеря, може да я жени, но по-добре да се не жени.“ Значи, този вѫпрос е засегнат в Евангелието. Ние сега ще му дадем по-широко разяснение. Сега, разбира се, нямам време. И тѫй, от думата „ученик“ не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисѫлѫт. Оглашени ще бѫдете, слушатели ще бѫдете, но трябва да се стремите да станете ученици. А после, за всинца ви ще сѫздадем работа. Ти си човек, ще се приготвяш за бѫдещето, ще използуваш времето вѫв всяко направление. Ако изпѫлним всичко туй в школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павла, че „Око на е видяло, и ухо не е чуло, и на сѫрцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в телото си ли бях или вѫн от телото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви вѫведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от телото вѫнка. Най-пѫрво, трябва да се очисти вашето сѫрце, после да се очисти вашия ум, и най-после да се приготви волята ви, че, като ви изведа от телото ви, да видите Школата, и като се вѫрнете да кажете: „Сега сѫм решил на всяка цена да изпѫлнявам волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква — целия ви живот. А сега, ще благодарите и за туй, което имате. Не бѫрзайте, защото, за онези, които сѫ подир вас, долу, вашето сѫстояние е идеал. Има души, които считат вашето сѫстояние за рай. Идеал е за тях да се намерят вѫв вашето сѫстояние само за един час, и те посветяват целия си живот, за да постигнат туй сѫстояние, в което сте вие. А за нас има други сѫстояния, които сѫ идеал. Ще се помолите дано времето бѫде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз сѫм приготвил за учениците нещо, което не сѫ виждали, специално е. То е за прѫв пѫт правено. За учениците сѫм го приготвил, защото, все-таки, трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате пред вид, за да знаете какво трябва да правите. Пипнешком няма да ходите, модел има, и според този модел трябва да ходите. Сега, не знаете какво е това нещо. Аз ще ви вѫведа и ще ви го покажа. Като го видите, ще го познаете. Сега, не искам да се заражда у вас неразположение; то е специално за учениците приготвено, само учениците ще го видят. Пѫк имам и за оглашените, и за тях имам нещо, и те ще видят. Но тези две неща се различават. И пак ще ви кажа: когато вѫвеждаме ученика в природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разберете от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слуха му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкуса му не е развит, какво ще разбере от сладоста им? Ами ако той влезе и чувствуванието му не е развито, какво ще разбере той от нежноста на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе в природата, да разбере, защо тя е сѫздала нещата по този начин. За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И то е най-мѫчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, невидимия мир ни помогнаха, за да се сѫздаде един модел. В Бѫлгария да се сѫздаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превѫзмогнем някои мѫчнотии: Или по-добре да ви кажа: Ще ги превѫзмогнем. Запитват: С новия Живот ще станат ли промени в управлението? — Ще станат, ще станат, ще станат, имайте тѫрпение! Онези от Бялото Братство, които сѫ поели сега отговорноста да рѫководят сѫдбините на света, сѫ предвидели всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие вѫзприемете тяхната програма, работите ви ще вѫрвят, ще се улеснят. Тия вѫпроси, за които казвате: „Ами ако ме срещне някой разбойник?“ Ами че, как ще те срещне, щом Господ е с тебе? „Ами, ако жена ми умре?“ — Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тѫй, че да издѫржиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пѫк, ако Господ не е с нас, нищо не може да се вѫзвѫрне. Сега, най-важния вѫпрос е: Господ ще остане ли с нас или не, Любовта ще ни бѫде ли един закон или не, Мѫдростта ще бѫде ли с нас или не, Истината ще бѫде ли с нас или не? Туй е важния вѫпрос, а всички други вѫпроси: женидба, класове, ученици, всичко туй ще се уреди, като по мед и масло. Но сега, ще турим основата. Основата я нямат, а питат ще се оженят ли. Ако твоята дѫщеря е робиня, и аз сѫм роб, аз ви казвам: ние ще чакаме да ни освободят от затвора. Че не е ли робство да имаш едно хилаво тело? Искаш да служиш на Бога, а сакат си, хром си, нещо постоянно те измѫчва, на онази вѫтрешна инквизиция си, че няма ли да чакаш някой да те освободи? И Писанието казва: „Цял свет е в робство, вѫздиша и очаква нещо“. Не само на земята, но и под земята вѫздишат и очакват. Сега, и ние очакваме да дойде нещо. Иде новия ден, който ще ни освободи, и всички ще бѫдем освободени, ще живеем сѫобразно сѫс законите на Любовта, сѫобразно с програмата на това царство. Всички ще се молим на Господа, да се отворят вратите на затворите, да рухне всичко, и всички вѫжета, бесилки да си вѫрвят, от гдето сѫ дошли — никакви разбойници няма да има. Искам нови дрехи на пролетта, чисти дрехи. И когато влизаме и излизаме, да не ходи стражар подире ни. А сега, затворника го пущат на време, затварят го на време, следят го, питам: Защо ти е такѫв живот? Ще благодарим на Господа, за дето сме дошли до тия разбирания, а за останалите неща ще има време, трябва да правим нещо. Ако свѫршим всички вѫпроси, тогава другите дни какво ще правим? Ще трябва да вземем мотиката, и да копаем. Ще свѫршим сѫбранието с „Молитвата на Духа“. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Вторник 22 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. Няма Мѫдрост като Божията Мѫдрост, само Божията Мѫдрост е Мѫдрост. 4. Начало на мѫдроста е любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сѫрца. Вѫзлюблени, сега сме чада Божии. Пейте Богу, песнопейте на името Му. Всяко дихание да хвали Бога. Да се веселят небесата, и да се радва земята. Душата ни ще се весели в Неговото присѫтствие. 5. Благославяй, душе моя, Господа. 6. Аз сѫм истинската лоза, вие прѫчките. Който пребѫдва в мен, и аз в него, той принася плод много. Коленичихме на десното коляно в размишления вѫрху тия изречения. В сѫщото положение изговаряме и следните изречения: 7. Начало на нашата любов е Божията Мѫдрост. Начало на нашата мѫдрост е Божията Любов. 8. Отче наш. 9. Молитвата на Духа. 10. Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премѫдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети сѫрдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му, и какво е богатството на преславното Негово вѫв светиите наследие — „проявената Негова Мѫдрост“, „изявеното Негово Слово“. 11. Гимнастически упражнения.