Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'съборни беседи'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1922_08_27 I am the true vine

    I am the true vine I shall read to you the fifteenth chapter of St. John’s Book Jhn 15:1 “I am the true vine, and my Father is the husbandman.” This chapter is addressed to the disciples, not to ordinary people. The verse relating to the branches forms the first part of the chapter. The branches represent God’s Kingdom which is now developing on Earth. The second phase is contained in the verse: Jhn 15:3 “Now ye are clean through the word which I have spoken unto you.” This is a comparison between the vine branch and the relationships the disciple forms. For just as a branch draws juices from the vine, so should the disciple draw juices from his Master during his development. In this process of growth our Father is a husbandman. You need to know that it is namely the principle of reincarnation which is represented by the inoculation of the fruit’s seed. Do not imagine that when you choose a wrong Path you can be planted just anywhere. No, there is a similarity in the act of inoculation due to which you are under a duty to follow this principle. Jhn 15:7 “If ye abide in me, and my words abide in you, ye shall ask what ye will, and it shall be done unto you”. This and the following two verses relate to the thought world: Jhn 15:5 “He that abideth in me, and I in him, the same bringeth forth much fruit.” Jhn 15:8 “Herein is my Father glorified, that ye bear much fruit; so shall ye be my disciples.” These words of the Christ indicate the conditions necessary for you to become disciples. Someone says: “May I become a disciple!” Do read chapter fifteen and take note of the conditions. This is the only way for you to be disciples. Now the second phase of the disciple is taking place. What shall become of one after she becomes a disciple? The second phase you are now seeking is Love - it is the second consecration. To those who have to enter I shall say: Jhn 15:9 “As the Father hath loved me, so have I loved you: continue ye in my love”. The state which distinguishes a disciple is contained in the words:”…continue ye in my love.” Jesus says: Jhn 15: 10 “If ye keep my commandments, ye shall abide in my love; even as I have kept my Father's commandments, and abide in His love.” Now you want to be loved but you do not abide in Love yourselves. Which one of you abides in Love, could you tell me? Where is your Love? Christ has proven that he abides in Love; when He was crucified He cried, prayed and finally He bore all suffering voluntarily. This is what it means to abide in Love! Whether one is a disciple or a Master he still needs to prove his Love. This year, I want you to prove your Love. How can Love be demonstrated? To me, empty words mean nothing and promises do not matter, either. What is significant is this present Life and your task is to bear fruit. You wish for the Heavens to open up to you, for you to have all the strength you need, for God to do much for you, but you yourselves give nothing. As far as I can see the disciples in Bulgaria want a lot. It should not be this way! The rules have not changed for the disciples of any nation, tribe, of any period in time and any century, and they never will. Now you are seeking the Christ and speaking of Him, you wish His Love, you want to know Him and think you know Him. Is it possible for you to know Him and yet fail to abide in His Love? Christ clarifies: Jhn 15:11 “These things have I spoken unto you, that my joy might remain in you, and [that] your joy might be full.” Jhn 15:12 “This is my commandment, That ye love one another, as I have loved you.” The third point Christ addresses is that the Love which exists among all disciples should be the same as the Love which arises between the disciples and the Master: Jhn 15:13 “Greater love hath no man than this, that a man lay down his life for his friends.“ Jhn 15:14 “Ye are my friends, if ye do whatsoever I command you.” Jhn 15:15 “Henceforth I call you not servants; for the servant knoweth not what his lord doeth: but I have called you friends; for all things that I have heard of my Father I have made known unto you.” Jhn 15:16 “Ye have not chosen me, but I have chosen you, and ordained you, that ye should go and bring forth fruit, and [that] your fruit should remain: that whatsoever ye shall ask of the Father in my name, he may give it you.” Jhn 15:17 “These things I command you, that ye love one another.” Jhn 15:18 “If the world hate you, ye know that it hated me before [it hated] you.” Jhn 15:19 “If ye were of the world, the world would love his own: but because ye are not of the world, but I have chosen you out of the world, therefore the world hateth you.” Here, what Christ means by “world” is the Black Brotherhood, the Black lodge. It cannot love you. The modern world is governed by the Black lodge, its rules, orders and the formalities of the church are characterized by their ostentation and spirit of emulation. Further on Christ explains: Jhn 15:20 “Remember the word that I said unto you, The servant is not greater than his lord. If they have persecuted me, they will also persecute you; if they have kept my saying, they will keep yours also.” Jhn 15:21 “But all these things will they do unto you for my name's sake, because they know not him that sent me.” Jhn 15:22 “If I had not come and spoken unto them, they would not have had sin: but now they have no cloke for their sin.” Jhn 15:24 “If I had not done among them the works which no other man did, they would not have had sin: but now have they both seen and hated both me and my Father.” Jhn 15: 27 “And ye also shall bear witness, because ye have been with me from the beginning.” This chapter you can read many times and ponder. It holds precious directions and exercises for any disciple. Now, you are all inspired by the idea of leaving the Path for the Spiritual world you have entered. This is a misconception. When Spirit and flesh live and work together, they inevitably quarrel but at the same time they are so connected that each needs the other; similarly, once you enter the world you need to do your work and defeat it. If you do not defeat the world you cannot be good disciples. You will win and all it holds shall be at your disposal. If you do not defeat it, you cannot be good disciples. Christ says “I defeated the world.” If Christ - our Master did so, then so can a disciple. Now, your desire is to go in the world in order to defeat it but it is also to obey its thoughts, wishes and actions. You think all that happens in this world is perfection. Which of you does not desire to see how perfect actors play their parts? Well, is there a greater show than real life itself?! Between an actor suffering on stage and an ill man suffering in bed, who is a better performer? Between an actor killed on stage and a man killed in real life, who is a better performer? Certainly, it is the latter. Observe life and you can witness top performances of a great variety - comedies, tragedies, drama. You say: “Let us go to the theatre, this drama is to be played”. I am telling you - I have seen better plays than that. Indeed, the playwright has created a good replica through his work, but I have to ask if you have seen the original version of this drama. It is ten times better. There are painters and musicians, who copy Living Nature and if we reach a state where we are capable of understanding her language, then we will be able to perceive a things’ true essence and will then have a better and more correct understanding. The sense of hearing of modern people is not that well developed, thus, we think that Nature does not speak. But it speaks very well, beautifully and eloquently. At some times of the year, on some days, the Master of the White Brotherhood can, through a cosmic path, descend into Nature. They say of such moments that the Heavens open and different apparitions come forward. There are moments in every age when the Master descends to us and if you are aware of these moments, you will see the Splendour of Nature. Sometimes God remains silent, sometimes He speaks to us. He is silent when He is occupied with an ever so grand a thought of creation of a new world. And it is namely when these Divine acts of creation take place that the greatest crimes happen as well, as then God is too occupied to be concerned with mankind’s folly and foolishness. So now you say: “Let us commit this and this act while God is silent, now is the best time!” But once God finishes his work, He turns to us and sees it all. He keeps a record of everything, never forgets anything and anyone, misses nothing and never falls asleep. He may seemingly fail to notice you and even when He looks at you, God manifestly does not see you. He keeps his silence; continues to do so even when He observes you, but you tend to mistakenly think He does not notice you and you take comfort in this false idea. No, he did and does see you. In order to achieve Love, you have to be disciples. In order to be loved by its mother, a child has to become a child. If it does not, it cannot be loved. Similarly, a disciple has to assume the position of a disciple in order to have Love. If you want to experience Love, you have to descend upon Earth, to accept some limitations and to realise your relationship with God. Once you become humble, you shall all feel eternal as God; you shall begin to abide in Him and shall seek no other. Once you accept the limitations and come here to work, this is when the Lord will show Himself to you in his Love. And for this manifestation of Love, you will need a body; what is more - it needs to be a harmoniously developed body. In it we need an excellent heart made of the finest matter, which exists in God’s world. Next, we need an excellent mind, created by the finest powers which exist within Nature. Furthermore, we need a soul which originated in the Divine substance, in His very essence - a soul which holds and reflects the functioning of the whole Cosmos. We also need a Spirit - this Divine ray of light which disperses Life as it is released. This is the being within. And when all of these elements are combined, then one becomes conscious that she exists simultaneously on Earth, in the Astral dimension, in the Causal and, finally, Divine world. Now, when I say you should be disciples this is not to say you are not ones but it is desirable that you should be diligent and capable and when faced with hardship, able to find the most suitable solution. If you had a daughter who you kept locked in a castle, then she would be completely pure. If you had another daughter who remained pure after being lead into society and surrounded by any temptation and ordeal possible, which of these two would stand higher? It is certainly the latter. If you find yourselves in favourable conditions and you remain pure, then this is excellent, however, what you need to know is whether through the tests and hardships of life you can still remain uncorrupted. One who has gone through the turmoil of life, through all the temptations and, yet, has managed to keep her purity, can be said to be a disciple. You wish to be disciples, to isolate yourselves from any temptation and thus remain pure. This is the easiest thing to do but then being disciples would lose its purpose. No, a disciple walks in the world, he is put to any possible temptation; however, if he resists, you know he is a disciple. But when you set out on your Path, you say: “May the hardship and the temptations be fewer.” What an odd set of conceptions! You will have just as many difficulties along your way as are necessary for your growth and development. Take for instance a secular school and its curriculum. In first grade it corresponds to the level of understanding of the pupils; in second, third, fourth, fifth, sixth grades - it is the same. If people arrange things in life in this manner, then imagine how much better at this must be our Lord! May God foresee everything! We have set out on our Path and now say: “Dear Lord, please give us not difficulties which will break us!” We give our Lord advice! What this means is that we do not truly believe in Him. This is a trial, a temptation. Instead we should say: “Dear Lord, we shall fulfil Your plan as You have drawn it up for us. May Your Will prevail!” Now, I speak to those who are already preparing, who are on the doorstep of acquiring their status as disciples. You would say you are already disciples. Yes, of course, but there are disciples of first, second, third, fourth grade and so forth; from one disciple to the next there is ample difference. Moreover, there are high-school students, university students and finally - esoteric students or disciples. The word disciple is different from student. Sometimes, when I say you are not disciples as yet, you disagree “How come we are not!”. You are like primary school students rather than high-school students. Then you become like high-school students but still not university students. Is this not true? It is. Oh well, let me ask you now what should be the qualities of the disciples in the esoteric school? All the qualities required of a disciple need to be clearly determined for you and you have to possess these characteristics. The aim of a trader is to be rich and this is a right aim. The aim of the fighter is to be strong and tough. The aim of the warrior on the battle field is to prevail over the enemy. The aim of the one who is hungry is to satisfy his hunger, of the one who is thirsty - to quench his thirst. The aim of the disciple is to learn. And thus, our goal throughout the year will be to learn. What exactly? How to love. The first thing to learn is how to love! The second is to learn the ways and methods in which this Love is manifested. The third task is to know the conditions which will allow us to demonstrate our Love. In order for people to love you, there has to be something about you. For instance, you love music; if you know how to play, I will love you. You like art, painting; if you excel at it, if you are a first -class artist and do a painting, I will love you. You love compassion; I see you perform an act of compassion which is of assistance to someone and you uplift them – I will love you for that. In consequence, in order to be loved by people, you must always manifest your Love to others; you have to demonstrate your Love for the weaker through your acts. In order to be loved by her child, a mother must be able to educate it. Then all say: “She is an excellent mother and a wonderful example to others.” But if she then abandoned her child and left its education to others, if she instead chose to frequent different meetings which concern her private interest and no public matter, and if she were to leave her children on their own, then anyone would say: “This mother should know better than to leave her children alone and fail to educate them”. Now, you may know all there is to know in the world but you do not know how to serve Christ, your Master, you are unable to apply His Teachings. When you need to apply the principles, you do not know how to go about it. If I were to ask someone whether the teachings of the Christ are applicable and capable of being practised in the modern world, she would reply they are inapplicable and incompatible. Also when Purity is concerned, you say “We cannot be pure, I am married and thus could not possibly be pure.” Even if not married this one would still be impure. A woman is to you like a carafe which serves to keep you from becoming dirty. But do you know when a man and a woman become dirty? When they have such a union where they have their eyes fixed on the outward expression of their relationship: the man looks at what is on the outside, the woman looks at the same. But looking at the exterior is what brings dishonour. When one stops giving importance to God within and admiring His Love, but starts to admire the outer side, then he is on the road to crime - he has committed all the crimes already. And then anyone can disarm you: you can be disarmed by the eyes of a woman, when they are dark, when she has a plump figure, or that she has a beautiful nose, that she has full lips, and so on and so forth. Further on you can be disarmed by the fact that someone has houses, a field, and money. Anything can disarm you and thus weaken you. This is no longer Love; this is what is referred to as “scene of the crime” in the Holy Scriptures. If you are for instance disarmed by the knowledge of your teacher and love him for nothing but them, then you are committing a crime. Knowledge is not a goal in itself because it is Love that brings Knowledge within. You cannot behold Knowledge until you have Love. You lead yourselves into believing that you can achieve Knowledge before you attain Love. Only the one who has Love in its completeness can have knowledge. Do not think that you can have any Power whatever without Love. All statements to the contrary are false and fictitious. You say you can accomplish something without Love. But look for examples of this throughout history - there is no single reformer, not a single Great Master who took on his mission without Love and had success. He may have had temporary success but then everything necessarily collapsed and went to waste afterwards. Therefore, I am saying now that all your power, if it is demonstrated without Love, will go to ruin, will be a waste. And then you will say: “Why did we have to take this venture!”. Yes, you cannot succeed without Love. Only with Love! I am telling the truth in a way no one has before: without Love one cannot do anything. Someone may say: “Once I acquire Knowledge, the road before me will be clear and easy”. No, first you need to have Love and then you will attain true Knowledge. In this respect, there are no exceptions. You may say your hearts are cold. Why? Because you do not have Love. - “But how do I acquire it?” Well, where are you searching for it?... I shall leave this question unresolved but remember that all in the world is unveiled only through this Love that is hidden within Divine Wisdom and Divine Truth. When you realise this thought you shall have a revelation and will have an impulse which will lead you to see all human souls in a different light. Then you will think of everything as dear to your hearts; even the most ghastly creatures like frogs and snakes: after you look at them through the enlightened eyes of this Love, you will say of them: “Poor creatures, how sorry I feel for them! What could the reason be for this plight of theirs?” When you come across a tortoise, you will stop and exclaim: “How sorry I am for you! I understand why you are wearing this carapace.” When you happen to see a snake you will not be afraid but shall say: “Poor thing, now I understand you, I know the reason why you are crawling and squirming”. And you shall feel solely compassion. Now, when you meet someone you tend to say: “What a hypocrite you are! I know all about you - you want to lie to me, to lie to your God and think I do not know. I am not lied to easily!” If you reason like this, then you have surely already been deceived. If you know the Truth, you will think: “I understand where this brother of mine has tripped and this situation is familiar to me.” You will then see through the reasons that he behaves in this particular way – he is solving a difficult task. I want to give such examples with the disciples who formed communes; I need examples and I reckon they will not be offended if I use them to demonstrate my point. So a disciple comes to me and says: “We have found the true Path, we founded a commune and as we are secured with a home, I can now leave work. We will start a commune in this city and will thus serve as examples and enlighten people”. I tell him: “Do not demolish your house before you build the new one, or in other words - do not leave your old position. “ Another brother then comes from Sofia to give a lecture on communes. A sister who hears the talk tells him: “This brother from the commune has found the solution and knows how many acres of his field he needs to work in order to feed forty to fifty people.” However, no later than four or five months afterwards, the brother refuses to feed these people. Why? The work was not well considered - it is not as easy as that to feed so many people. For this you need Love, Love! This way some disagreements occurred, the people in the commune had a row and then separated. And afterwards they come to ask the Master to fix the situation. This is what I can say: I will fix this when you can no longer make amends. Later these same brothers established another commune but it is not successful, either. While the idea is an excellent one, these brothers are lacking in Love - they wish to secure themselves before the others, so they take extra. Now, many of you wish to be my disciples in order to be well provided for. But with me, there is nothing secure. You will work just as I do. I have not provided for myself. Some will ask: “When you grow old, what shall you do and who will be there to look after you?” When I grow old I could stay hungry forty to fifty days – I will suffer a bit, will resist. – “But you could die this way.” We die when we eat and when we do not, so then what is the difference? If this is meant to happen to me, I find it irrelevant if it will be in abundance or in penury. This is an unimportant issue in which I take no interest. Therefore, the first condition for the establishment of communes is the presence of strong conscientiousness. Disciples join together and act in mutual assistance. However, in the communes which you are now entering, you do not allow others to take initiative and ordain in the Lord’s Name. I often notice that people seek to impose their views about things. For instance, in the country those who follow me say that they do so because the Spirit told them. Others, in order to facilitate my work, persuade the rest that it is necessary to fast and that was the order of the Master. These people go on telling stories on behalf of their Master. And those who listen to them wonder how come the Master tells them one thing and then a completely different thing to the others. Do not be fooled and ask me when you are confused. I am here with you so why not come and verify the truthfulness of all you have heard. I speak with the spirits as well. If I were in Paul’s shoes, I would say “If someone were to say I was a Jew I would say I was twice the Jew he is.” Thus, if someone claimed I had sessions and communicated with spirits, then I would reply I had twice as many sessions as he imagined. And in my communication I do not need mediums but talk to them directly. Some accept all the spirits say as the unshakable truth. No, on the other side there are just as many lies and impurity as there are here. There is evil there as well, and fermentation even more than here but it is all so subtle that you cannot see it. In order to grasp the far -fetched deceit and traps which haunt you, you need to have a sharp and perspicacious mind. When you enter the spiritual world the spirits will welcome you and hand you clothes to put on, will treat you to some food and will take you to their woods and meadows. But there are flowers there which intoxicate and induce sleep. So, when you wake up you will no longer know where you are. They start well in that world but end badly. So, when you find yourself surrounded by such flowers, do not fall asleep but keep your minds alert. Some will say: “If there are lies involved, then, it is better not to take an interest in the Spiritual world.” No, you need to know about it, but be smart and remember that spirits behave as we do, the difference is that they have finer bodies. They are bored sometimes and take an interest in earthly matters; sometimes they make up false stories like we do. Someone told me how a spirit in the town of Pleven called a person and told him: “You will conduct this experiment: take a candle, then look in the mirror and exactly at twelve o’clock you will see me as never before.” The man then takes the candle and at twelve he gazes at the mirror but sees nothing. At last he hears a voice: “Do you not see this donkey in the mirror?” Then he understands it is all about himself and it is all a mockery… Now, this should not cause you to lose heart in the least. If you know the rules, you will not go and look for the spirit’s reflection in the mirror but will awake within yourselves these spiritual senses. You cannot see a spirit with your physical eyes or understand it with your physical feelings. You need to awaken within yourselves spiritual senses and use them to acquire knowledge of the Spiritual world! Now, a disciple has to know his Master. The Master is not on Earth. He might have a physical body but he always remains in the Heavens above. In form he is down upon Earth through his body but in substance he is up in the Heavens. Therefore, wherever you are and whatever you do this year you need to acquire the Love of your Teacher! Years ago a young lady, one of the most intelligent women I have ever met, told me: “I have this rule: I interact with all people very well but when I meet someone, I aim to find her one best quality and as I focus my mind on it I cause her to manifest it and then, no matter how rude or bad she is, a reaction occurs.” A laic has come in her spiritual growth to this revelation and these results and I recommend her behaviour to you, it serves as a good example. When you meet someone, you should both try to find a good trait in each of your characters. Do not concentrate on the bad qualities of the other; they are temporary things which lead you away from the Truth. Only this practical experience can lead to success. Do not do it out of obligation or because it is imposed upon you, but endeavour to try it. Just as the young lady discovered this art, so can you. Christ says: “I am the true vine”. Imagine that you are on this vine, that you yourselves are a twig engrafted in Christ. Do not seek Him anywhere but do believe that you are a branch and aim to understand the language of the vine. You will learn Christ’s language! It is not Jesus who should learn a disciple’s language but the disciple who has to learn His language. And when you learn it and start speaking it, then nothing you shall request will be denied to you. If you wish to learn His lessons you need to learn His language and how to speak it. If you do not speak His language you will see that you can address your words to Him for days and yet fail to receive His attention. On the other hand, if you only say one word in His language, He will notice you and listen. During this one year I want you to learn the language of Christ. The beginning of this language is Love. So, start with this first word - to love. It is not the first one but you need to begin with it. In the Bulgarian language, the word to love has a higher moral content than the meaning to fall in love. To love expresses a stronger feeling. Thus, you need to ask yourselves if you love Christ. But do not reply “I love Christ”; reply that you have “come to love the Christ”. When you use this expression, you change the meaning you put in this word. And it is a more powerful expression. This is why you need to remember it and make it a part of yourselves. Sing it! If you had Love you could now write a song about this expression and it would be the best song you have ever heard. You will say: “Master, sing us the melody of this song!” I will answer sincerely: one who has come to love only sings to his beloved. But if this one does not love Him back, He is silent. Thus, the Christ is silent and cannot sing for you. Now, as far as a song is concerned: yesterday I sang to you “Bless and forget not”, I also sang “Fir-fur-fen”1. You can sing of things unknown but not of things familiar to you. In the future, your hearts have to become so delicate as to allow you to sense the different shades of things. There is spiritual sorrow hidden within your soul. If you only knew how big and deep it is! There is sorrow which cannot be expressed through a sigh - so deep are these feelings that only the soul which contains and lives them knows what grief is. Whoever experiences deep and overwhelming grief that exists in Nature, has his clothes whitened and he is purified and cleansed from within as well. But do not think whiteness is the key to everything; it needs to evolve into Light, go through Life again and bear fruit in the Divine world, fruit which will improve Life and find their realization in this manner. Therefore, this white colour has to be transformed into Light, the latter has to turn into action and thus be used in the conscious Life and then produce the fruit on the Tree of Life. And when we eat them, when the soul feels the presence of our Lord in His completeness and magnificence, when we taste the great splendour in the Word of the Great Master of the world, then we shall comprehend the deep meaning of His Word. This year, all of you shall have the necessary conditions and an opportunity to become familiar with the language of your Master and learn it. Many of you tell me you saw Christ in your sleep. I ask them if He spoke to them. - “No, he only passed quickly.” How do you expect Christ to talk to you when you do not understand His language? Once you have learned it, Christ will talk to you and say: “If you only have Love for one another.” Now many of you will go into the world. There you will experience hardship, misunderstandings, obstacles, doubt, but anything can be overcome with this inner Completeness achieved through the knowledge and use of Christ’s language. This is why instructions will be given to you and we will thus understand each other. What would happen if I could not put myself in your shoes? Why does the doctor understand the plight of his ill patient? If the latter took the medic’s hand and said: “Doctor, you are the only one who can cure me; to me you are God, my mother and father - I have no one else; only you can relieve me of my pains!” Then the soul of the doctor would awaken and he would say” I will help this patient.” But if the patient were to say: “You are a doctor and it is your duty to cure me, this is what I am paying you for!”, then he would remain silent and ignore him. If you want and ask, the Divine will awaken within this doctor and he will say: “I will help this man” Now many say: “If He shall so desire, God will cure me.” What do you mean - if God so desires – you are the one who has to desire recovery! Then start and pray according to all rules, cry if you must and say: “Beat me, crush me, but only You will help me!” Then God would say “This ill man deserves (to be healed) but I want to make him turn to me”. Some of you say: “We had better not go to the Master, it is better not to disturb him.” Others speak to me: “Master, I wanted to ask you something important but I am noble and do not want to disturb you like the others do.” I am telling you - you have now disturbed me more than the others. You, who had to solve this issue at that given time, failed to do so and you now wish to lie to me. The lie has entered your soul. I would prefer it for anyone to disturb me but to solve their problem expediently and in compliance with all rules and principles of Divine art, to solve it according to the principle of Love. There is one issue for the solution of which I have never refused advice. I have never refused to receive anyone whose heart was under extreme pressure. I have never let anyone down. If someone’s will power was very strong, I would tell him: “You have will power as strong as steel or granite, you do not need my help” Now I speak to you in the name of Christ, in the name of God: since Creation I have never failed to help a sufferer. I shall state this more simply - as they are written in God’s book: never since the beginning of the world’s existence or since the creation of Cosmos has a soul in plight knocked on the Lord’s door and failed to receive help; in spite of his constant engagement with His affairs, He is always ready to assist. Never has a troubled mind knocked on God’s door and failed to have a ray of Light sent to it. And there is no exception to this. So, when we approach God with all our mind and heart and when our souls are in hardship, He shall speak to our minds and hearts. Now, you wish to be disciples and this is a commendable aspiration. There is no more beautiful desire than to be a disciple! Whoever was once a disciple remembers these days with admiration. It is the same in an esoteric school. There is no more beautiful wish than to be its disciple. Now, as disciples I wish you all success on the way to Truth. I wish you to become familiar with the language of Love, its grammar - to know where to put the noun - in the beginning or in the end, the same with a verb or an adjective, a connector or an interjection. I wish you to learn the language of Wisdom and that of Truth. And next year when I say: “Tell me Truth”, then you will start talking about it in the appropriate language. How beautiful and how excellent this language is! Yesterday evening a disciple, whom I commend, came to me and said: “Master, I shall tell you a bitter truth about myself: I failed to resist love as I should have, I failed to preserve my purity.” So I told her: ”I congratulate you on your courage!” She had started to speak the language of Truth. This sister then went on: “I should have done this earlier but my will power was too weak; from now on I wish to speak the Truth like never before. I want to be pure - pure like I have never been before.” The story I have just told you is a perfect example, I commend this disciple and wish for everyone to follow suit. There are many disciples who are not better than her but are considered better. We have to be brave and decisive in the Lord’s eyes, to confess every sin and all uncleanliness. We need to open our hearts and let go of all impurity. Confession is what we all need! What confession? Perfect confession: you shall face your Master and tell Christ within your souls: “Master, I have not kept to Your Love until now, did not abide in Your Purity, but from now on I will apply Your Love in all its completeness!” Then the devil will come and say: “Wait, do not give a promise, are you certain that you will manage to keep it?” You will then say “I will keep it! I will keep Purity!” Then another temptation will come along and you will ask yourself if you can walk with this Purity. Where there is Love, there is Purity as well. Finally, one last temptation remains - you shall think: “This Master of ours wants to make us saints, to deprive us of all the goods in the world.” If I love the world, what does it matter that I renounce it? You think that if you give up the world or something else nothing will remain of you or what used to characterise your personality. Do you know what this sort of reasoning makes you look like? You resemble the frog that says: “If I were to leave the marsh, what would my life turn into?” Better life exists. Is not the life of a musician better than the quacking of the frog? Does not an artist who paints beautifully stand higher than the frog? Does not the one who reads David’s psalms and the Holy books stand higher than the frog that only quacks and makes noise? I am telling you - when you leave this life the perspectives before you will be a thousand times grander and more glorious than the present life. As you are formed today, when a mother and daughter meet and kiss, the former shakes off and says: “Your lips are cold.” Why is she discontent? Because in this kiss there have to be vibrations - your soul should vibrate as if it were to become this kiss itself. A mother considers this requirement as entirely natural. The daughter kisses her but the mother is not contented, she feels that the daughter loves someone else more strongly and gave them a warmer kiss. The mother sighs and wonders: “Is this why I gave birth to her? She gave someone a warmer kiss and neglected me.” Similarly, do not think you could lie to me with some last kisses. I do not kiss for last or accept leftover kisses. I speak in the Name of the Lord. He does not give or receive last kisses. When the Lord kisses you, you will rise, will liven up, will be resurrected, will become virgin and as pure as an Angel. Virgin signifies the kiss of God, the kiss of Christ. I wish for all of you one day to receive this kiss, to rise, fill with life, be resurrected and say: “Now I know this infinite Divine Love, the Love of Christ, our Master of whom many have talked for so long.” You have sought and seek Him still. This is the one and only Path! Live in the world, work but always keep these three things in your minds: first, all in the world receives its meaning and makes sense through Love, second, all in the world is only created through Wisdom and, third, all in the world is only protected through Truth. Whatever work you take up, put into it Love, Wisdom and Truth. May all be conscientious and then work will go smoothly. Whatever these Teachings are applied to, they have no exception. There are no exceptions to the principle of Love. Christ says: Jhn 15:5 “I am the vine, ye [are] the branches” So, if you start a commune, call upon Christ and say to him: “Lord, we want you to have a share in this commune and be with us; we begin in Your Wisdom, we begin in Your Love, we begin in Your Truth.” Do not venture upon setting up a commune for ten people only but open it to the whole Divine world - let it serve as an example to the world, this expression of Truth! Now we are setting up a School2. Some consider that its members will only be chosen ones. No - it is open to all with no distinction! Anyone who can love, anyone who can think for themselves, anyone who can speak the Truth is welcome to become a disciple. It is irrelevant whether she is big or small. Next year, we shall meet again and talk. Then you will bring those ten topics. Let the most capable student write something on the topic of Love - in prose or poetry – as she chooses. But may she express her ideas so that each word has its meaning and weight and at the same time remain natural - express Love as she understands it. On the second subject may the most capable student write something on Wisdom - what exactly it represents. On the third subject, may the most capable student write something about Truth. Each of your works should be no longer than twenty small pages. Do not write too finely to trick me. Only write on the lines and not between them; only on the front side of the page and leave the back side blank. Only ten pages - no more! Write less if you will but not more. You can say something about Love with ten words, ten sentences or ten pages at most. Now, let us have a release/relax a little bit. Do you realise your own situations? You are like the rings of a barrel which is tightened by the cooper. He tightens all the rings so that no gaps remain. Then he pours water and again makes sure there are no leaks. Finally he turns the barrel around, takes out the rings and uses a big trying plane… The barrel wonders how long the process will be. Until there are no more leaks. Now that the barrel is ready, the rush can be put but if a ring breaks, there will be work again next year. Now you will set yourselves free and say: “We are now free and under no obligation to abide by the rules!” But after we set you free do not think of walking away. No, you can stay tomorrow and the day after tomorrow - according to your work and circumstances. Do not think I am signing your passports; a day, two, three, four, five, six, seven, eight, nine or ten - you can stay. I decide for up to ten days, the residents of Veliko Turnovo decide for any longer periods. For they can say: “How long do these people intend to stay here and keep our Master occupied?” But I do not believe they will say such a thing since they have already experienced this last year. Out of Love you can stay for as long as you like, you are welcome. Eat and drink as much as you wish, but once you leave, go and pay your debts. Receive and treat others like we treated you! 27th August 1922, Veliko Turnovo3 1 “Bless and forget not” and “Fir-fur-fen” – music exercises given by Master Beinsa Douno at the annual reunion of the White Brotherhood in Veliko Turnovo, 1922. 2 Setting up a school – Master Beinsa Douno inaugurates the School of the White Brotherhood on February 24th 1922 in Sofia. 3 The lecture “I am the vine of truth” was first published in the literary miscellany “I am the vine of truth”, Varna 1992. Source
  2. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Смисълътъ на живота Размишление. Иоана 14 :1—17. Често хората се запитватъ, има ли смисълъ животътъ? — Животътъ има смисълъ за онѣзи, които го разбиратъ. Разбраниятъ животъ е радость, неразбраниятъ — скръбь и страдание, а злеприложениятъ — мѫчение. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората започватъ да търсятъ Бога. Тѣ Го търсятъ отъ памти-вѣка. И доднесъ още продължаватъ да Го търсятъ. Вѣрващитѣ мислятъ, че сѫ Го намѣрили и Го познаватъ. Познаване, което не произвежда превратъ въ човѣка, е външно познаване, подобно на външната мазилка на кѫщата. Нѣкой замаже кѫщата си отвънъ съ бѣла боя или съ варь и мисли, че и той е станалъ бѣлъ. Външното познаване на нѣщата е подобно на приготвянето на мъртвеца: обличатъ го съ нови дрехи, турятъ му пръстени, украшения, накичатъ го съ цвѣтя и следъ това го заравятъ въ земята. Казватъ: Така трѣбва да бѫде. Отъ умрѣлия оставатъ само кости. И отъ житното зърно, като се посади въ земята, оставатъ само кости, но следъ време то израства и дава плодъ. Ако следъ известно време умрѣлиятъ не израсте и не даде плодъ, криво е разбралъ живота, криво е позналъ Бога. Защо е допусната смъртьта? — Да се изпита вѣруюто на хората. Чрезъ нея се познава, доколко човѣкъ е разбралъ Бога и доколко вѣрва въ Него. Ако Го е позналъ, той ще израсте и ще даде плодъ. Ако не Го е позналъ, отъ него ще останатъ само сухи кости. Ученитѣ дѣлятъ годината на четири времена: пролѣть, лѣто, есень и зима. Сега сме въ есенното равноденствие. Пролѣтьта е детинството на човѣка, лѣтото — юношеството, есеньта — възмѫжаването, а зимата — старостьта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството — за юношеството, юношеството — за възмѫжаването, а възмѫжаването — за старостьта. Четиритѣ възрасти съставятъ единъ годишенъ цикълъ. Понеже сега иде есень, ние влизаме въ възмѫжаването, което носи плодоветѣ на живота. Старостьта се ползува отъ тѣзи плодове, но трѣбва разумно да ги използува. Ако косата на стария е побѣлѣла, това показва, че той е придобилъ нѣщо. Има единъ статиченъ бѣлъ цвѣтъ, съ който мажатъ кѫщитѣ отвънъ. Той се получава отъ варовититѣ камъни. Обаче, има единъ бѣлъ цвѣтъ, който символизира чистотата. Въ този смисълъ, старостьта, бѣлиятъ цвѣтъ и чистотата съ синоними. Тѣ съ степени на една и сѫща гама, на една и сѫща Божествена идея. Мнозина мислятъ, че сѫ остарѣли. Това е крива идея. Да мисли човѣкъ, че е остарѣлъ, това значи, да се самоизлъгва. Старъ е онзи, който е поумнѣлъ, който е станалъ мѫдъръ. Ако не сте поумнѣли и не сте мѫдри, стари ли сте? — Краката ми сѫ отслабнали, не ме държатъ. — Ако на старини краката ви сѫ отслабнали, това показва, че или на младини не сте живѣли, както трѣбва, или не сте разбрали живота. Стариятъ човѣкъ има повече свѣтлина въ себе си, затова не се интересува отъ външния свѣтъ. Той живѣе въ своята свѣтлина, за да разглежда живота си, да си даде отчетъ, какъ е живѣлъ и какъ е използувалъ условията, които му били дадени. Той разглежда мисъльта си, да види, какво е останало отъ всички мисли, които сѫ минавали презъ главата му. Правата мисъль е материалътъ, отъ който се гради духовното и Божественото тѣло на човѣка. Непотрѣбнитѣ мисли трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, а да останатъ само онѣзи, които могатъ да се използуватъ като градивенъ материалъ. Стариятъ човѣкъ трѣбва да разбира качеството на градивния материалъ и да го поставя на мѣстото му. Тури ли веднъжъ материала на мѣсто, повече не трѣбва да го движи. За направеното не трѣбва да съжалява. Какво виждаме въ живота? Нѣкой старъ съжалява, че не се е оженилъ. Чудно нѣщо, той е станалъ причина майка му и баща му да се оженятъ, а съжалява, че самъ не се е оженилъ. Щомъ е майсторъ да жени другитѣ, и той е жененъ. Който е майсторъ на лъжата, самъ си служи съ нея. Не е въпросъ да се говори за лъжата, важно е да се придобие истината — онова всемогѫщо начало, което избавя човѣка отъ всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мѫчнотии, всички слабости. Тя освобождава човѣка отъ робството и ограничението, отъ невежеството и насилието. Истината освобождава човѣка и отъ смъртьта. Когато се изнася истината предъ хора, които не я разбиратъ и не я обичатъ, тѣ се отегчаватъ отъ нея. Да изнасяшъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ на хората, това не е истина. Истината открива пѫтя къмъ любовьта. Който търси слабоститѣ на хората, самъ попада въ тѣхъ. Който вижда погрѣшкитѣ имъ, самъ попада въ тѣхната мрежа. Нѣкой говори противъ пиенето, а самъ пие. Като видятъ хората, че си носи шишенце съ ракия, запитватъ го, какво има въ шишето. Той казва, че носи нѣкакъвъ цѣръ. Понеже не може да издържи на убеждението си, да не пие спиртни питиета, той прибѣгва до лъжа. Ще каже нѣкой, че не може да се живѣе безъ вино. Безъ вода не може да се живѣе, а не безъ вино. Ако е нуждно виното, защо да не се пие сладко вино? Гроздениятъ сокъ е за предпочитане. Когато ферментира и се превръща въ вино, образуватъ се отрови, които сѫ вредни за организма. Квасътъ или маята, отъ която се образува виното, не е нищо друго, освенъ малки сѫщества, ферменти, които се размножаватъ въ сока и оставатъ не— чистотиитѣ си въ него. Какво може да се очаква отъ хора, които се хранятъ съ нечистотиитѣ на ферментитѣ? Сладкото вино е отъ Божественъ произходъ, а ферментиралото — отъ човѣшки. Като сравняваме сладкото вино съ ферментиралото, това не значи, че всички хора ще се откажатъ отъ виното. Ние разглеждаме въпроса научно, а не отъ морална гледна точка. Каквото и да говорите на вълка противъ яденето на овце, той пакъ ще напада овцетѣ и ще ги яде. Той е убеденъ, че безъ овца не може да живѣе и се мѫчи да убеди и нея, че, като влѣзе въ него, положението ѝ ще бѫде по-добро. Той й казва: Докато те ямъ, ще се помѫчишъ малко, но следъ това ще бѫдешъ добре, ще влѣзешъ въ рая. Азъ ще те храня, ще се грижа за тебе. Останешъ ли сама въ живота, ще имашъ голѣми мѫчнотии. Погрѣшката не е въ вълка, но въ овцата, която вѣрва въ неговото учение. Когато се откаже отъ учението на вълка, овцата ще запази кожата си. Тогава вълкътъ никога нѣма да я напада. Единъ момъкъ обещалъ на една млада мома, че, ако се съгласи да се ожени за него, ще я направи княгиня: ще има хубава кѫща, по две-три слугини, ще се разхожда съ файтонъ, ще я облича въ коприна, ще я кичи съ скѫпоценности. Тя се подала на обещанията му и се оженила за него. Каква била изненадата ѝ, когато, вмѣсто златнитѣ кули, които очаквала, сама трѣбвало да стане слугиня. Той нѣмалъ никаква работа, затова и двамата трѣбвало да ходятъ по чужди кѫщи, да работятъ, за да изкарватъ прехраната си. Защо е трѣбвало момъкътъ да лъже момата? Ако тя не се е родила княгиня, тежко ѝ да очаква на този момъкъ, той да я направи княгиня. Ако момъкъ или мома се женятъ, за да може единиятъ да храни другия, тѣ вършатъ престѫпление противъ себе си, противъ своята душа. Богъ е далъ на човѣка всичкитѣ блага на живота. Той изпраща храната, водата, въздуха и свѣтлината, и, следъ всичко това, ще дойде мѫжътъ или жената да си казватъ единъ на другъ: Знаешъ ли, че азъ те храня? Това е първата лъжа, съ която тѣ си служатъ. Никой никого не храни. Човѣкъ е слуга на Божественото. Чрезъ него Божественото се проявява. Човѣкъ е проводникъ на благата, които идатъ отгоре. Колкото по-добъръ проводникъ е той, толкова по-голѣмо благословение го очаква. Човѣкъ трѣбва да мисли право, за да предава Божественитѣ мисли право. Трѣбва ли да казвате на хората, че сѫ лоши? По естество човѣкъ е добъръ, но не постѫпва споредъ добрината, която е вложена въ него. Затова, именно, той е отговоренъ. Ако лошиятъ постѫпва споредъ лошавината си, никой не го държи отговоренъ. Въ този смисълъ, и вълкътъ не е отговоренъ за дѣлата си. Като огладнѣе, той казва на овцата: Гладенъ съмъ, ще умра отъ гладъ. За да не умра, единъ отъ насъ трѣбва да се пожертува: или ти, или азъ. Богъ е създалъ и мене, и тебе, Той трѣбва да се грижи и за двама ни. Понеже въ дадения моментъ азъ нѣмамъ храна, като по-силенъ, ще те нападна, ще те накарамъ да се пожертвувашъ за мене. Единъ отъ учителитѣ на Индия размишлявалъ единъ день върху дѣлата на Брама. Близо до едно дърво висѣла люлчица, въ която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си само, докато свърши нѣкаква работа. Въ това време една кобра се приближила къмъ люлката. Индусътъ започналъ да мисли: Кобрата може да ухапе детето. Какво трѣбва да направя азъ въ дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но азъ нѣмамъ право да се мѣся въ Божиитѣ работи. Богъ създаде и детето, и кобрата. Следователно, Той има грижа за тѣхъ. Докато размишлявалъ, какъ трѣбва да постѫпи, кобрата повдигнала главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. Следъ години индусътъ умрѣлъ и, като се явилъ предъ Господа, да даде отчетъ за дѣлата си, Той го попиталъ: Защо не уби кобрата, за да спасишъ детето на бедната вдовица? Ти мислѣше, че, ако вземешъ участие въ тази работа, ще те обвинятъ въ намѣса на моитѣ планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислѣше, че ще изпълнишъ моята воля. Нѣмаше ли да изпълнишъ волята ми, ако бѣше убилъ кобрата? Понеже не разбра, каква бѣше волята ми, ще те изпратя пакъ на земята, да научишъ законитѣ и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Не можа ли да кажешъ на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щѣше да приложишъ закона на жертвата. Нѣкои хора минаватъ за миролюбиви, но когато се натъкватъ на злото. По отношение на злото човѣкъ може да не му се противи, но не може да, бѫде миролюбивъ. Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ него, ако то иска да ти се наложи? Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагатъ, тѣ да упражняватъ насилие върху него, той е отговоренъ и въ двата случая. И злото, и доброто трѣбва да се проявяватъ по закона на любовьта. И злото може да говори меко, както доброто. Ако иска да каже на нѣкого, че не постѫпва добре, то може да му каже меко, съ тихъ, спокоенъ гласъ. Нѣкой се извинява, че не може да говори меко, защото страда, боли го нѣщо. Болката и страданието сѫ причинени повече отъ страхъ, отколкото отъ нѣщо, което много ви измѫчва. Ако, наистина, болката ви е голѣма, турете рѫцетѣ си на болното мѣсто, съсрѣдоточете мисъльта си и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Като чуе, че говорите за вѣчния животъ, болката ще се изплаши и ще ви напусне. Ще кажете, че само лѣкарьтъ може да ви помогне. Щомъ мислите така, идете при лѣкарь. И лѣкарьтъ предава нѣщо на болния и усилва вѣрата му. Който отива при лѣкарь, дължи му нѣщо, трѣбва да се изплати. Изобщо, всички хора, които дохождатъ при васъ, все ви дължатъ нѣщо. Когато отивате при тѣхъ, вие имъ дължите нѣщо. Мнозина искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли въ другия свѣтъ. — Безъ любовь хората не могатъ да се познаватъ. Дето е любовьта, тамъ е познаването. За да познаешъ човѣка, ти трѣбва да го обичашъ. Детето познава майка си, защото взима нѣщо отъ нея. Като я познава, сѫщевременно то я обича. Ученикътъ обича учителя си, понеже учительтъ му дава нѣщо. Всички хора обичатъ слънцето, понеже взиматъ нѣщо отъ него. Хората обичатъ плодоветѣ, защото получаватъ нѣщо отъ тѣхъ. Следователно, човѣкъ познава всички нѣща, които му даватъ нѣщо. Невъзможно е да те познава нѣкой, ако никога нищо не си му далъ. И тъй, като заболѣете, не се страхувайте, но турете рѫцетѣ си на болното мѣсто и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Това е животъ вѣченъ, да позная любовьта, мѫдростьта и истината. Това е животъ вѣченъ, да позная, че Богъ е Духъ, Който царува навсѣкѫде. Ще кажете, че това е заблуждение. Не е ли заблуждение, да вѣрвашъ въ горчивия цѣръ, или въ инжекцията? И лѣкаритѣ помагатъ на хората, тѣ сѫ придобили изкуството да лѣкуватъ болни, но добре е, покрай тази работа, да имъ проповѣдватъ хигиена на здравето. Въ едно отношение лѣкарътъ е голѣмъ моралистъ. Той знае причинитѣ на болеститѣ и, ако нѣкой се оплаче отъ болки въ краката, ще му каже: Краката те болятъ, защото риташъ много. Престани да риташъ, и болкитѣ ще минатъ. — Боли ме устата, ранички имамъ вѫтре. — Престани да говоришъ криви, изопачени работи, и раничкитѣ ще минатъ. — Оглушахъ, не чувамъ добре. — Не давай ухо на лошитѣ думи, и слухътъ ти ще се възстанови. — Очитѣ ми отслабнаха. — Възлюби истината, и очитѣ ти ще се усилятъ. Когато възлюбятъ истината, хората влизатъ въ реалния свѣтъ, дето нѣщата сѫ вѣчни и истинни. Докато живѣятъ въ нереалния, въ преходния свѣтъ, тѣ сѫ въ сѣнката на истината. Стремете се къмъ реалностьта, за да придобиете истинския животъ, истинското знание и истинската свобода. Какво ще правятъ онѣзи, които сѫ въ есеньта на живота? — Ще събиратъ плодоветѣ си. — За себе ли ще ги задържатъ, или ще даватъ отъ тѣхъ и на другитѣ? Вижте какво прави изворътъ. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но, въпрѣки това, продължава пѫтя си, съ цель да се влѣе въ морето, и тамъ да даде нѣщо отъ себе си. Човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ едно добро. Много добрини трѣбва да направи той и да не изпуща случаитѣ за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за истината и да се прилага истината, това сѫ две различни нѣща. Да се страхувашъ отъ хората и да се страхувашъ отъ Бога, това сѫ две различни нѣща. Последниятъ страхъ е естественъ, а първиятъ — неестественъ. Хората се страхуватъ и отъ смъртьта и често си задаватъ въпроса: Кѫде ще отида, като умра? — Нѣма кѫде да ходишъ. Кѫде отива житото, когато излѣзе отъ хамбара? — Въ земята. Като израсте и даде плодъ, пакъ отива въ хамбара. Кѫде се чувствува житното зърно по-добре: въ хамбара, или въ земята? Въ хамбара то е спокойно, нѣма влага, дъждъ — нѣма противоречия. Въ земята житното зърно е изложено на голѣми противоречия, но тукъ, именно, то расте и се развива. Божествениятъ животъ се проявява чрезъ противоречията. Следователно, който търси щастието, нека влѣзе въ Божествения хамбаръ. Тамъ условията за животъ сѫ леки. Само едно е лошото, че ще бѫдешъ потиснатъ. Мѣстото е тѣсно, и всички ще се трупатъ едни върху други. Който иска да бѫде на широко, да отиде на Божествената нива. Тамъ го очакватъ страдания и противоречия: ще плаче, ще вика, докато се примири, но поне ще расте, ще се развива и плодъ ще даде. Това показва, че човѣкъ е въ правия пѫть на живота. Който иска да се учи. ще напусне хамбара и ще се посѣе на Божествената нива, да получи Божието благословение. Сегашнитѣ хора страдатъ, оплакватъ се ютъ живота, но тѣ не знаятъ, че страданията имъ се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Тѣ сѫ объркали мѣстата имъ и, като не знаятъ, кѫде да ги турятъ, страдатъ. Мѣстото на житото презъ зимата е въ хамбара, а презъ пролѣтьта — на нивата. Посѣете ли житото презъ зимата, то нищо нѣма да роди. Сѫщото се отнася и до Словото. Ако Словото не се приложи на своето мѣсто, не може да внесе миръ въ душата на човѣка, нито свѣтлина въ ума и радость въ сърдцето му. За това Слово казваме, че му липсва нѣщо. Всѣка дума, казана не на мѣсто и на време, измѫчва и обезнадеждва човѣка. Защо трѣбва да кажете на нѣкого, че не е добъръ? — Всичко, създадено отъ Бога, е добро. Следователно, и човѣкъ е добъръ, но, като музикантъ, въ дадения случай, не свири добре. Той има хубава цигулка, съ доброкачествени струни, добъръ лѫкъ, добъръ професоръ, прилежни другари, но има нѣщо, което не задоволява неговия професоръ. Не може ли да свири повече и да научи урока си добре? Да живѣешъ, това е велико изкуство. Човѣкъ трѣбва да се научи да живѣе правилно, споредъ изискванията на това изкуство. Ако не живѣете добре, за какво ще ви обича Богъ? За какво младиятъ момъкъ обича момата? За очитѣ ѝ, за носа, за веждитѣ, за устата, или за фигурата ѝ? Все ще намѣри нѣщо хубаво въ нея, за което ще я обикне. За какво момата обича момъка? — За нѣщо хубаво въ него. Ако е боленъ, той ще търси лѣкарь — не се интересува отъ моми, но и момитѣ не се интересуватъ отъ него. Ако човѣкъ не обича любовьта, мѫдростьта и истината, и Богъ нѣма да го обича; ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Защо никой не го обича? — Защото нищо не може да направи. Да се радваме, че можемъ да се движимъ, да отидемъ на планината, да посетимъ нѣкой чистъ изворъ, да срещнемъ нѣкой свой приятель. Да се радваме, че учимъ, че придобиваме знания. Да се радваме, че можемъ да работимъ, да влѣземъ въ връзка съ своитѣ ближни. Като се говори за работа, нѣкои мислятъ, че работа има само на земята. Не, човѣкъ работи и на този, и на онзи свѣтъ. Който отиде на онзи свѣтъ, трѣбва да е изработилъ нѣщо и да занесе изработеното съ себе си, за да разбератъ, каква нова работа да му дадатъ. Всѣки човѣкъ представя нѣщо отъ себе си. Нѣкой изобразява плодъ, другъ — изворъ, трети — ноти, по които може да се изпѣе или изсвири нѣкаква пѣсень. Каквато форма да представя човѣкъ, важно е тя да бѫде красива — да обърне внимание на сѫществата отъ възвишения свѣтъ. Ангелитѣ обичатъ красиви души. Ако твоята душа не е облѣчена съ красива дреха, какъ ще се явишъ въ ангелския свѣтъ? Тамъ не приематъ голи хора — всѣки трѣбва да бѫде облѣченъ. Нѣкои религиозни мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, Христосъ ще ги облѣче. Всѣки самъ ще облѣче своя умъ, своето сърдце, своята душа и своя духъ, и то съ дрехи отъ най-красива и фина материя. Да мисли човѣкъ, че Христосъ ще го облѣче, т. е. ще го спаси, това е криво разбиране. Спасява се само онзи, който е готовъ да работи. Като отиде на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да занесе нѣщо. Плодъ се иска отъ всѣки човѣкъ. Какво занесе блудниятъ синъ, като се върна при баща си? Той напусна бащиния си домъ отъ гордость, че не иска да го рѫководятъ други. Той си въобрази, че е голѣмъ и самъ може да се управлява. Влѣзе въ широкия свѣтъ и тамъ се изгуби. Като разбра, какво нѣщо е свѣтътъ, върна се при баща си съ плодъ въ рѫка и каза: Татко, живѣхъ при тебе като твой синъ, но не разбрахъ любовьта ти. Въ главата ми се роди идеята да те напусна, да отида въ свѣта, тамъ да приложа онова, което зная. Обаче, свѣтътъ ме погълна, азъ влѣзохъ въ него, окаляхъ се, пропиляхъ всичкото си богатство и сега се връщамъ при тебе да се уча. Не искамъ да ме приемешъ като твой синъ; приеми ме като единъ отъ твоитѣ последни слуги, да ходя на нивитѣ, да ора и копая. Тогава баща му го цѣлуна, пригърна и облѣче въ нова премѣна. Той билъ доволенъ, че синътъ му донесе единъ добъръ плодъ — смирението. Мнозина се стремятъ къмъ онзи свѣтъ, съ надежда, че ще ги посрещнатъ ангели, съ вѣнци на главата и съ китари въ рѫце, съ пѣсни и музика. Какъ ще ви посрещнатъ ангелитѣ, това е тѣхна работа. Какъ ще ви посрещне Богъ, и това е Негова работа. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъ ще го посрещнатъ. Това зависи отъ васъ, отъ това, което носите съ себе си. Лесно се туря вѣнецъ на човѣшката глава, но, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е приготвилъ нѣщо за своя вѣнецъ, за своята красива дреха. Безъ любовь и безъ обичь нѣма спасение. Безъ любовь никаква дреха не може да се изтъче. Любовьта и обичьта сѫ мощни сили, съ които Божиятъ Духъ работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трѣбва да се тъче съ любовь и съ обичь. Днесъ всички очакватъ идването на Христа. Тѣ казватъ, че само Христосъ може да оправи свѣта. — Преди две хиляди години Христосъ бѣше на земята, но не оправи свѣта. И днесъ пакъ нѣма да го оправи. Защо? — Хората очакватъ оправянето и спасението на свѣта по магически начинъ, безъ нѣкакво усилие отъ тѣхна страна. Когато дойде на земята, Христосъ ще обърне нѣщата наопаки. Силнитѣ, които сѫ разчитали на силата си, ще ги направи слаби, а слабитѣ — силни. Какво сѫ направили хората за Господа, че очакватъ отъ Него спасение? Ще кажатъ нѣкои, че познаватъ Господа. Това не е достатъчно. Тѣ Го познаватъ дотолкова, доколкото интереситѣ имъ се задоволяватъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ пчели, които жилятъ. Щомъ жилятъ, тѣ не могатъ да работятъ. Такива пчели сѫ стражари на кошера. Отъ кого пазятъ кошера? — Отъ крадци и разбойници. Тѣ се страхуватъ да не дойде нѣкой отвънъ, да вземе меда имъ. Споредъ мене, истински работници сѫ онѣзи, които даватъ меда си доброволно. Тѣ работятъ за Бога и отъ нищо не се страхуватъ. Лесно се вади медъ отъ пчелитѣ, но колко хора, като пчелитѣ, сѫ събирали соковетѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината и сѫ ги вложили въ душата си? Колко хора сѫ вложили соковетѣ на знанието, свободата и движението въ своята душа? Който не е вложилъ нѣщо ценно въ душата си, постоянно се оплаква, че душата му е праздна. Ако душата му е праздна, нека я отвори за любовьта, за мѫдростьта и за истината. Любовьта ще внесе въ него животъ и движение, мѫдростьта — знание и свѣтлина, а истината — свобода. Любовьта ще вложи въ душата му милосърдието, да помага на ближния си, като на себе си. Нѣкои казватъ, че искатъ да бѫдатъ Синове Божии. Само онзи може да бѫде Синъ Божи, който е проводникъ на Божията Любовь. Той може да бѫде и ученикъ, и учитель; той може да бѫде и майка, и баща. Докато не стане проводникъ на Божията Любовь, човѣкъ нищо не може да постигне. Каквото придобие, скоро ще го изгуби. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ Който люби, той придобива знания и помага на другитѣ. Често хората се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ. Отговорътъ е простъ: човѣкъ живѣе, за да си изработи права и чиста мисъль, да облагороди сърдцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъль изключва всѣкакви тревоги и безпокойства. Защо трѣбва човѣкъ да се безпокои отъ това, което става въ свѣта? Богъ царува въ свѣта. Какво страшно има тогава? Вѣрвайте въ живота, а не въ неговитѣ сѣнки. Вѣрвайте въ радоститѣ и страданията като носители на Божиитѣ блага. Страданията представятъ плодове на коренитѣ на живота, а радоститѣ — плодове на клонетѣ. Човѣшката душа е градината, въ която тѣзи плодове зрѣятъ. Отъ време на време Богъ поглежда къмъ тѣзи плодове и се весели. Хората пъкъ се радватъ на плодоветѣ, които зрѣятъ въ душитѣ имъ. Като се погледнатъ едни други, тѣ се радватъ на това, което сѫ изработили. Достатъчно е да погледнатъ къмъ нѣкое красиво ухо, за да разбератъ, че този човѣкъ е уменъ. Красивата уста пъкъ говори за любовьта въ човѣка; красивитѣ очи — за истината, която работи въ него; красивиятъ носъ — за разумностьта; красивата брада — за силната воля; красивото чело — за способноститѣ, които човѣкъ е развилъ. Какъвъ човѣкъ е този, който се е прегърбилъ отъ условията на живота? Здрави, бодри, работоспособни хора сѫ нуждни на свѣта. Това изисква новата религия. Каква религия е тази, която не може да подмлади човѣка? Каква старость е тази, която не може да използува условията на възмѫжаването, на юношеството и на детинството? Стариятъ трѣбва да носи благата на всички възрасти въ себе си и да ги предава на младитѣ. Благата на човѣшкия животъ трѣбва да се предаватъ отъ единъ човѣкъ на другъ, да се създава движение. Понеже влизате вече въ възмѫжаването, вземете благата на вашата възрасть, като плодове, и ги принесете въ жертва предъ олтаря на Бога, да се весели, че има хора, които, и при тежкитѣ условия на живота, могатъ да Му служатъ. Цѣлото небе и цѣлата земя се радва на онѣзи, които служатъ на Бога съ любовь. „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Така казва Христосъ. Нека всѣки отъ васъ каже: Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ. Както Той изпълнява нашитѣ желания, така и ние да изпълняваме Неговата воля. * 24. Беседа отъ Учителя, държана на 20 септемврий, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малки възможности Марка, 4 гл. Сѫществуватъ два вида възможности: малки и голѣми. Детето не се нуждае отъ философски книги, но отъ букваръ. Философътъ се нуждае отъ философски книги. Значи, букварътъ е за децата, а философската книга за философа. Не е важно, каква е възрастьта на човѣка, дали е дете, или голѣмъ, важно е да взима участие въ живота. И птичката, колкото и да е малка, щомъ живѣе, влиза вече въ театъра на великия животъ. Привилегия е да живѣешъ. Не е важно какво мѣсто заема човѣкъ, първо или последно. Когато отиватъ на концертъ, едни хора заематъ първитѣ мѣста, а други — последнитѣ. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ се ползуватъ еднакво. Първото мѣсто не е всѣкога най-хубаво. Голѣмиятъ човѣкъ не е всѣкога знатенъ. Не всѣки философъ е знатенъ. Много философи сѫ черпили знания отъ децата и така станали философи. Много хора станаха учени следъ като изучаваха живота на нѣкои растения, пеперуди, насѣкоми, бръмбари. Чувате да наричатъ нѣкого докторъ по ботаника, по зоология, или по минералогия. Значи, растенията животнитѣ или минералитѣ му дадоха докторска титла. Ако нѣмаше минерали, растения и животни, нѣмаше да има доктори по тѣзи специалности. Ако нѣмаше болки, нѣмаше да има и доктори по медицината. Като пожълтѣе лицето на болния, лѣкарьтъ търси причината на заболяването му и предписва различни лѣкарства. Какво лошо има въ пожълтяването на очитѣ? Като видятъ нѣкой човѣкъ съ жълто, изпито лице, казватъ, че прилича на светия. Жълтиятъ цвѣтъ символизира разумностьта, но цвѣтътъ на лицето на светията е особенъ, а не като на болния. За другъ нѣкой казватъ, че пулсътъ му отслабналъ, бавно бие. Чудни сѫ хората. Когато видятъ, че биятъ нѣкого, искатъ по-слабо да го биятъ; щомъ дойде до пулса на сърдцето, искатъ да бие по-бързо, да не забавя нормалния си темпъ. Радвайте се на малкитѣ възможности, които сѫществуватъ въ свѣта, а не на голѣмитѣ. Въ човѣка, както и въ млѣкопитаещитѣ, е останало и досега желанието на мамонта, да бѫдатъ голѣми, да внушаватъ страхъ и трепетъ въ окрѫжаващитѣ. Достатъчно е било да мине единъ мамонтъ край нѣкое животно, за да внесе въ него страхъ. Кѫде е днесъ мамонтътъ, на когото всички животни сѫ отваряли пѫть да мине? Дребнитѣ животни, които се плашеха отъ него, живѣятъ на земята и до днесъ, а той изчезна. Днесъ още живѣе китътъ, едно отъ голѣмитѣ животни, но и той е на изчезване. Хората искатъ да бѫдатъ голѣми като ангелитѣ, безъ да подозиратъ труднитѣ задачи, които тѣ разрешаватъ. Момата иска да бѫде красива, безъ да знае, какви задачи сѫ дадени на красотата. Ако е красива и неразумна, красотата ще внесе въ нея такава отрова, отъ която съ години не може да се освободи. Ако искашъ да бѫдешъ голѣмъ човѣкъ, приеми красотата, да видишъ, какъ ще се справишъ съ нея. Красота безъ разумность е нещастие. Който мине покрай красивия, ще пожелае да бѫде като него красивъ, ще му завиди. Не е лесно да се справя човѣкъ съ мислитѣ и пожеланията на окрѫжаващитѣ. Който иска да запази мира си, трѣбва да предпочете външната грозота и вѫтрешната красота. Въ сегашния животъ грозотата е за предпочитане предъ красотата, невежеството предъ ученостьта, сиромашията предъ богатството. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, ученъ, богатъ, но ако може да се ползува отъ тѣзи блага разумно. Не може ли да ги използува за благото на човѣчеството, по-добре да не ги притежава. Днесъ всички хора се плашатъ отъ бомбитѣ — едно отъ културнитѣ изобретения на човѣчеството. Страшни сѫ бомбитѣ, съ които военнитѣ си служатъ, но не по-малко сѫ страшни и бомбитѣ на религиознитѣ. Съ чувствата си тѣ могатъ да убиятъ човѣка. Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ, защо сѫществуватъ тѣ, не може ли безъ противоречия. И безъ противоречия може, но хармониченъ животъ се изисква отъ човѣка. Много отъ противоречията се дължатъ на натрупване на излишна енергия въ човѣшкия мозъкъ. Като не намира изходъ, тя произвежда натискъ върху нѣкои мозъчни центрове, и човѣкъ се проявява неправилно. Той не знае законитѣ, чрезъ които излишната енергия може да се трансформира. Защо трѣбва човѣкъ да трупа въ мозъка си взривни енергии, които разрушаватъ, умъртвявагь, тровятъ човѣшкия организъмъ? Една отъ взривнитѣ енергии е тази на гнѣва, на тревогитѣ и на безпокойствата. Една отъ причинитѣ за смъртьта на живота е щеславието. Когато черниятъ адептъ видѣ Ева въ райската градина, той ѝ заговори за голѣмитѣ възможности. Каза ѝ, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — цѣлиятъ свѣтъ ще говори за нея и ще ѝ се кланя. Така се събуди щеславието на Ева. Тя пожела да придобие тѣзи качества и яде отъ забраненото дърво, а следъ това даде и на Адама. Така, именно, смъртьта влѣзе въ живота. Търсете малкитѣ възможности и на тѣхъ уповавайте. Докато момата и момъкътъ разчитатъ на малкитѣ възможности, тѣ сѫ на спасителния брѣгъ на живота. Стремятъ ли се къмъ голѣмитѣ възможности, тѣ влизатъ въ вълнитѣ на морето и започватъ да се давятъ. Докато не сѫ женени, младитѣ сѫ свободни, разчитатъ само на онова, което е вложено въ тѣхъ. По едно време родителитѣ, приятелитѣ и познатитѣ имъ започватъ да ги увещаватъ да се оженятъ, да придобиятъ щастието. Щомъ се убедятъ, че женитбата имъ носи щастие, тѣ тръгватъ по пѫтя на голѣмитѣ възможности и тамъ загазватъ. Момъкътъ намира една млада, красива мома и започва да поетизира предъ нея: Ти си ангелъ, божество; ако се оженишъ за мене, ще ме спасишъ. Азъ ще се грижа за тебе, прахъ нѣма да падне върху главата ти. Тя го слуша, радва се, че е намѣрила единъ обожатель. Като се оженятъ, всичко забравятъ. Той се съмнява въ нея, тя — въ него и си приписватъ такива нѣща, каквито никога не сѫ мислили. Наричатъ се съ такива имена, каквито въ никой речникъ не можете да намѣрите. Тя вече не е ангелъ, но и той не е по-добъръ отъ нея. И това се върши не между диваци, а между културни хора. Не е лошо нѣщо женитбата, но има нѣщо неустойчиво въ човѣка, което създава противоречията. Мнозина се запитватъ единъ другъ: Жененъ ли си? Ако нѣкой не е жененъ, казватъ му: Щомъ не си жененъ, нищо не знаешъ. Невежеството е за предпочитане предъ това знание. Когато нѣкой се оплаква отъ жена си, азъ го съветвамъ да я обича. — Какъ да я обичамъ? — Ще я обичашъ. Въ обичьта е твоето спасение. Щомъ си се оженилъ за нея, трѣбва да я обичашъ. Защо не мисли преди да се женишъ? Ако бѣше дошълъ при мене по-рано, щѣхъ да ти кажа: Не се жени за мома, която не може да заеме мѣстото на дветѣ ребра въ твоя организъмъ. Женитбата е операция, която само разумниятъ и опитенъ лѣкарь може да направи. Ако момата може да запълни празднината на гръдния ти кошъ, да заеме точно мѣстото на дветѣ ребра, тя е за тебе. Не може ли да заеме това мѣсто, да изпълни празднината, тя ще ти причини най-голѣмитѣ нещастия. Такава женитба не е нищо друго, освенъ най-опасната операция въ човѣшкия животъ, която води къмъ смъртьта. Ще преведа тази идея на разбранъ езикъ. Не възприемай една мисъль, която не може да се намѣсти въ твоето съзнание, да свърши една разумна работа. Не възприемай едно чувство, което не може да се намѣсти въ сърдцето ти, да извърши нѣщо благородно. Не влагай въ волята си нито една постѫпка, която не може да се изяви навънъ така, че да повдигне душата ти. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освѣнъ тѣхнитѣ неразумни мисли, чувства и постѫпки, които тровятъ организма имъ и ги водятъ къмъ смъртьта. Женитба, въ която човѣкъ изразходва своитѣ енергии напраздно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христосъ казва: „ Който се е сподобилъ съ бѫдещия животъ, нито се жени, нито за мѫжъ отива.“ Който се жени и за мѫжъ отива, той самъ си подписва смъртната присѫда. Има случаи въ живота, когато нѣкой старъ, нежененъ човѣкъ, съжалява, че не се е оженилъ. Защо не се е оженилъ на младини, когато ималъ възможность да направи това? Той иска да се ожени сега, когато изгубилъ всички възможности. Който разбира дълбокия смисълъ на женитбата, знае, че още съ слизането си на земята, се е оженилъ. Всѣки човѣкъ представя съчетание между духа и плътьта. Значи, духътъ и плътьта се намиратъ въ брачни отношения помежду си. Плътьта е хванала духа така здраво въ оковитѣ си, че не мисли да го пусне на свобода. Всѣки день тя измисля нови начини, какъ по-здраво да го върже, завинаги да ѝ остане слуга. Духътъ пъкъ търси различни пѫтища, чрезъ които да задоволи плътьта, да отклони вниманието ѝ отъ себе си, да се освободи отъ нея. Въ този смисълъ, нито плътьта е свободна, нито духътъ е свободенъ. Докато не разреши правилно отношенията, които сѫществуватъ между духа и плътьта, човѣкъ не може да разреши отношенията между мѫжа и жената. Следователно, той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духътъ е създалъ голѣмото разнообразие въ свѣта, за да отвлѣче вниманието на плътьта отъ себе си, да има съ какво да се забавлява, да не го смущава отвѫтре. Плътьта пъкъ е измислила всички вѫзли, да свърже по-здраво духа, да не го изпусне. Като слушатъ да се говори за духа и за плътьта, мнозина се запитватъ, защо сѫществуватъ тѣ, защо сѫществуватъ такива отношения помежду имъ. Никой не може да отговори на тѣзи въпроси. Отговорътъ се крие нѣкѫде далечъ, въ началото на Битието. Защо водата тече надолу? — Наклонъ има. — Донѣкѫде е така, но и друга причина има. Защо парата отива нагоре? Водата се подчинява на едни закони, а парата — на други, обратни на първитѣ. Овцата пасе трева, а вълкътъ се храни съ месо, той обича да яде овце. Защо е така? — И това си има своитѣ причини. Вълкътъ е по-интелигентенъ отъ овцата, но, въ морално отношение, овцата е по-устойчива отъ вълка. Отличителното качество на вълка е привързаностьта. Колкото и да е лошъ и жестокъ, той се привързва като кучето. Привърже ли се къмъ нѣкого, той може да се жертвува за него. Вълкътъ има добри чърти, но нѣщо лошо е присадено въ него. Лошото, именно, го прави вълкъ. Отнеме ли се лошата му присадка, тогава изпъкватъ добритѣ му чърти. На сѫщото основание, казвамъ: Нѣкои хора сѫ лоши, понеже лоша присадка имъ е поставена. Други сѫ добри, понеже присадката имъ е добра. Лошитѣ хора сѫ присадени съ дяволска присадка, а добритѣ — съ Божествена присадка. Присадката на лошитѣ хора е направена отъ кръвьта на Каина, а присадката на добритѣ — отъ кръвьта на втория синъ на Адама — Авелъ. Всички сегашни хора носятъ въ себе си по малко отъ кръвьта на Авелъ — отъ добрата присадка. Като знаете закона за присаждането, не се лъжете въ хората, нито въ себе си. Съ каквато присадка сте присадени, такиви сте. Ако си добъръ, внимавай да не счупишъ добрата присадка отгоре, да не излѣзе лошата основа. Ако си лошъ, помѫчи се да счупишъ лошата присадка отгоре, да остане доброто, което е основа на твоя животъ. Значи, добритѣ хора сѫ присадени съ добра присадка, но подъ коренитѣ на това добро се крие злото. Лошитѣ хора сѫ присадени съ лоша присадка, но подъ коренитѣ на това зло се крие доброто, като основа на тѣхния животъ. Това сѫ контрасти, които сѫществуватъ, освенъ въ живота, още и въ природата. Дали вѣрватъ хората въ това, или не вѣрватъ, то е другъ въпросъ. Важно е, какво говорятъ фактитѣ. Нѣкои хора въ младини живѣятъ добре, вѣрватъ въ Бога, а въ старини се разпущатъ, водятъ лошъ животъ. Други пъкъ обратно: въ младини живѣятъ разпуснато, а на старини се стѣгатъ и започватъ да търсятъ Бога. Нѣкои се обезсърдчаватъ отъ живота и питатъ, защо сѫ дошли на земята. Не питайте, защо сте на земята, но считайте това за привилегия. Нѣкои ангели, които заематъ високи служби на земята, съ удоволствие биха замѣнили своето мѣсто съ вашето. Тѣ искатъ да дойдатъ на земята, да видятъ, какъ живѣятъ хората. Ангелитѣ работятъ неуморно. Всѣки моментъ пѫтуватъ презъ пространството. Тѣ слизатъ на земята, посещаватъ всички планети, носятъ заповѣдитѣ, които имъ се даватъ отъ по-високи мѣста. Тѣ непрестанно изпълняватъ Божията воля. Понѣкога пѫтуватъ групово, а понѣкога — единично. Каквото и да се говори за ангелитѣ, ще кажете, че никой не ги е видѣлъ. Това нищо не значи. Дали сте ги видѣли, или не, тѣ сѫществуватъ. Мухитѣ, комаритѣ, мравкитѣ виждатъ ли човѣка? И тѣ не го виждатъ, но той сѫществува. И дърветата не виждатъ човѣка, но тѣ чувствуватъ, че вънъ отъ тѣхъ има нѣщо, което отъ време на време ги изкоренява или сѣче. Единственото сѫщество, което се открива на човѣка направо, чрезъ любовьта си, това е Богъ. Като поглеждатъ къмъ мухата, нѣкои се чудятъ, какво предназначение може да има тя. Мухата е интелигентна, музикална. Като кацва по носа, по веждитѣ, по устата на човѣка, тя го възпитава, заставя го да мисли. Когато нѣкоя господарка се кара на слугинята си, мухата кацва по лицето ѝ, по очитѣ, носа, устата, хапе я, докато престане да се кара. Господарката маха съ рѫката си, да се освободи отъ мухата и съ това вниманието ѝ се отклонява отъ слугинята. Кѫде хвърчатъ мухитѣ? По плодоветѣ, по хранитѣ. Значи, дето има мухи, тамъ има блага. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да има плодове, макаръ че ще има и мухи, отколкото да нѣма плодове. Щомъ нѣма плодове, нѣма да има мухи. Дето има блага, тамъ има мухи. При хубавитѣ и вкусни работи всѣкога има мухи. Тѣ не сѫ източници на хубавитѣ и вкусни нѣща, нито на благата въ живота, но само ги придружаватъ. Значи, дето любовьта присѫтствува, тамъ непремѣнно има мухи. Гледайте на въпроситѣ въ широкъ смисълъ, за да разбирате предназначението на всички нѣща. Който е дошълъ на земята, трѣбва да учи, да изучава първо себе си, а после ближнитѣ. си. Човѣшкото тѣло не е завършено още. Всѣки трѣбва да знае, какво му липсва. Рѣдко ще срещнете хора съ добре оформени глави, съ правилно чело, носъ и уста. Въ нѣкой човѣкъ липсва центъра на хармонията, въ другъ. — реда, въ трети — времето, въ четвърти — музиката и т. н. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде набоженъ, но не му се подава. — Защо? — Не е развилъ въ себе си безкористната любовь. Да бѫдешъ набоженъ, това значи, да проявявашъ абсолютно безкористие. Набожниятъ е подобенъ на изворъ, отъ който постоянно изтича нѣщо навънъ. Той услужва на всички сѫщества и му е приятно да прави услуги. Отъ никого нищо не очаква и е готовъ да се притича на всички на помощь. Той се радва на всичко, каквото срещне на пѫтя си: камъкъ, дърво, цвѣте, животно, човѣкъ. Ако комаръ кацне на рѫката му, той не го убива, но го духне, да отиде на друго мѣсто. Комаритѣ и дървеницитѣ не хапятъ добрия човѣкъ. Понѣкога само го нападатъ, да си смукнатъ молко чиста кръвь. Тѣ не нападатъ и лошитѣ хора, на които кръвьта е нечиста и отровна. Тѣ отдалечъ ги подушаватъ и бѣгатъ отъ тѣхъ. Тъй щото, ако много ви хапятъ дървеници, или сте много добъръ, или сте много лошъ. И тъй, ще знаете, че всички сѫщества, малки и голѣми, сѫ призвани за нѣкаква работа. И на човѣка е дадена известна работа, която трѣбва да свърши добре. Колкото по-добре я свърши, толкова по-голѣмо благословение го очаква. Въпрѣки това, всички хора сѫ недоволни отъ работата, която имъ е дадена, и постоянно се оплакватъ: жената се оплаква, че е жена; мѫжътъ се оплаква, че е мѫжъ; детето се оплаква, че е дете. Радвайте се, че на всѣки човѣкъ е дадена специфична служба, каквато никой другъ не може да свърши. Една млада мома се оженила, но налетѣла на нѣщо лошо — свекървата била много сприхава. Снахата постоянно се оплаквала отъ свекърва си и се чудила, какво да прави, какъ да постѫпва съ нея. Една нейна другарка, която сѫщо имала сприхава свекърва, я посъветвала, на всѣка обидна, тежка дума, казана отъ свекървата, да преглъща. Щомъ се научила снахата да преглъща, свекървата престанала да се кара съ нея. Като преглъщала често, тя придобила търпение, и свекървата я обикнала. Тъй щото, когато снахата се оплаква отъ свекървата, вината е въ снахата. Когато свекървата се оплаква отъ снахата, вината е въ свекървата. Който се оплаква отъ нѣкого, той е виновенъ за лошитѣ отношения. Въ него има нѣщо криво, което трѣбва да се изправи. Когато хората се каратъ и морализиратъ едни други, тѣ мислятъ, че могатъ да си въздействуватъ, да се възпитаватъ. Не си правете илюзии, никой никого не може да възпита. Всѣки човѣкъ си остава такъвъ, какъвто си е. Той проявява това, което е вложено въ него. Вълкътъ всѣкога ще си бѫде вълкъ, мечката — мечка, тигърътъ — тигъръ, змията — змия и т. н. Споредъ мене, да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да му дадешъ възможность да прояви Божественото, което е вложено въ него. Ако чрезъ възпитанието искате да вложите въ човѣка това, което природата отначало не го е вложила, нищо нѣма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено въ човѣка, и на него да се разчита, но не и да внесе нѣщо отвънъ. Човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какво е вложено въ него и никога да не се самоосѫжда. Самъ да се сѫдишъ, това значи, да сѫдишъ Бога въ себе си. Доброто е Божественото начало въ човѣка. По естество човѣкъ е добъръ. Ако има нѣщо лошо въ него, това сѫ присадки, които той носи отъ минали сѫществувания. Тѣхъ трѣбва да възпитава той, а не доброто. Какво представя злото въ човѣка? — Навикъ да яде повече, отколкото трѣбва. Като яде повече, той изяжда часть отъ дѣла на другитѣ хора. Разправятъ за едного, че самъ, на едно ядене, изяждалъ обѣда, приготвенъ за 72 деца. За другъ пъкъ разправятъ, че изяждалъ на едно ядене цѣло агне, отъ 12 кгр., два килограма халва и единъ голѣмъ хлѣбъ. Богатството, придобивкитѣ не се заключаватъ въ голѣмитѣ работи, нито въ многото ядене. Стремете се къмъ малкитѣ възможности. Който иска да се развива, трѣбва да остава на заденъ планъ, да не се стреми да излиза всѣкога напредъ. Последното мѣсто е за предпочитане предъ първото. Ако е въпросъ за първо мѣсто, това право се пада на планината. Човѣкъ не може да бѫде висока планина. Малъкъ връхъ може да бѫде, но високата планина е една, тя има свое предназначение. Всички снѣгове, ледове се задържатъ все на нея. Тамъ ставатъ най-голѣмитѣ бури н земетресения. Тя понася всичко това и пакъ запазва величието си. Следователно, не се заемайте съ повече работа, отколкото можете да свършите. Защо ви сѫ нуждни милиони и милиарди левове? Човѣкъ се нуждае отъ малки, а не отъ голѣми работи. Ако малкото не го задоволи, голѣмото никога не може да го задоволи. Ако е въпросъ за богатство, цѣлата природа е дадена на разположение на човѣка. Щомъ природата му е на разположение, какво по-голѣмо богатство може да очаква той? Земята носи човѣка на гърба си десетки години, безъ да му иска нѣщо. Той се ползува отъ храната, отъ водата, отъ въздуха и отъ свѣтлината, безъ да му искатъ нѣщо. Защо да не се радва и да не благодари на благата, които му се даватъ изобилно? Цигуларьтъ свири на цигулката си и я познава, а хората живѣятъ заедно съ години и не се познаватъ. Който не знае да свири, бутне цигулката оттукъ-оттамъ и казва: Дърво е това. — Не е дърво, цигулка е. Така постѫпватъ всички хора, които не се ползуватъ отъ свѣтлината, не виждатъ, какво се крие въ ближния имъ. Голѣмо богатство е скрито въ човѣшката душа. Ако знаешъ, какъ да се домогнешъ до него, ще се ползувашъ; ако не знаешъ, то завинаги ще остане скрито за тебе. Човѣкъ е цигулка, на която всѣки може да свири. Кога? — Когато свири на нея съ любовь. Колкото повече се свири на една цигулка, толкова по-дълго време живѣе тя, толкова по-обработена е, и толкова по-интенсивенъ животъ се крие въ нея. Цигулка, на която видни майстори и виртуози сѫ свирили, е лѣковита. Достатъчно е да се докосне нѣкой боленъ до нея, за да оздравѣе моментално. Тя се отличава съ висши трептения, затова звучи приятно и хармонично. Оценявайте тѣлото си, което ви е дадено, както цигуларьтъ цени и пази цигулката си. Той не я оставя въ рѫцетѣ на невежитѣ, да не я демагнетизиратъ. По-велико творение на земята отъ човѣшкото тѣло не сѫществува. Човѣкъ има стомахъ — органъ за смилане на храната, въ който има повече отъ десеть милиона клетки; тѣ изпълняватъ ролята на разумни слуги и безропотно вършатъ своята работа. Той има дробове, образувани отъ повече отъ 20 милиона клетки, които изпълняватъ друга служба — приематъ въздуха и го пречистватъ. Той има и мозъкъ, съставенъ отъ около три билиона и 600 хиляди милиона клетки, които взиматъ участие въ неговата умствена дейность. Чрезъ стомаха, бѣлия дробъ и мозъка си човѣкъ влиза въ връзка съ всички свѣтове — съ физическия, съ духовния и съ умствения. Така той обогатява знанията си, придобива повече опитности и се развива правилно. Работете съзнателно върху себе си, за да се ползувате отъ благоволението на разумната природа. Тя действува възпитателно върху човѣка. — Какъ ? — Както родителитѣ постѫпватъ съ децата си. Ако детето е плачливо, тѣ го изнасятъ въ градината, да се разсѣе. Като види зрѣлитѣ плодове въ градината, то престава да плаче. Отправя погледа си къмъ плодоветѣ, усмихва се и насочва рѫце къмъ тѣхъ, да си откѫсне единъ плодъ. Не лишавайте човѣка отъ плодоветѣ на Божествената градина, за да го възпитава тя. Щомъ се разгнѣви, природата му показва своитѣ плодове, и той трансформира състоянието си. Красивъ е свѣтътъ. Каже ли нѣкой обратното, той самъ се заблуждава. Нѣма по-красивъ свѣтъ отъ този, въ който сега живѣемъ. Радвайте се и благодарете, че Богъ ви е изпратилъ на земята, да се учите и да придобивате опитности. Казано е въ Писанието, че Богъ създаде човѣка по свой образъ и подобие и го постави въ райската градина, да се учи. И доднесъ още земята е рай — отъ човѣка зависи, да гледа на нея като на рай, или като на адъ. Единственото мѣсто, дето човѣкъ може да живѣе, да се учи, да работи и да прилага наученото, е земята. Следъ всичко това той иска да напусне земята, като нечисто мѣсто, и да отиде на небето. Той не познава земята, а иска да отиде на небето. За да се ползува отъ условията на земята, човѣкъ трѣбва да измѣни своитѣ възгледи за живота. Нови възгледи, новъ моралъ, ново възпитание е нуждно за човѣчеството. Хората се дѣлятъ на различни нации и сами опредѣлятъ качествата на всѣка нация. Какъвъ трѣбва да бѫде българинътъ? Какви качества притежава той? Българинъ е онзи, който е проводникъ на Божествената енергия; българинъ е онзи, който помага за повдигането на цѣлото човѣчество, както и на своето отечество, въ физическо, духовно и умствено отношение. Всички народи сѫ Синове Божии. Никой нѣма право да преследва и малтретира своя братъ. Голѣмиятъ братъ може да напѫтва малкия, но не и да го измѫчва. Ако единъ отъ братята не постѫпва добре, другитѣ могатъ да го посъветватъ, какъ да живѣе, и да му кажатъ: Братко, не петни името на Баща ни. Голѣмитѣ братя ще служатъ за примѣръ на малкитѣ. Хората се нуждаятъ отъ образци, отъ модели, а не отъ теория. Свѣтътъ е пъленъ съ теории, какъ да се свири, но това не е достатъчно. Важно е човѣкъ да знае правилно да свири. Науката се заключава въ свиренето, а не въ теорията. Теорията произлиза отъ науката, отъ постоянното свирене. Който произвежда чисти и хармонични тонове, той може да създаде теорията. Мнозина искатъ да напуснатъ земята преждевременно. Защо? — Недоволни сѫ отъ живота, отъ окрѫжаващитѣ. Защо сѫ недоволни? — Защото не сѫ научени да виждатъ поне поедна добра чърта въ близкитѣ си. Единъ день Христосъ минавалъ съ Петра край нивитѣ. Петъръ видѣлъ едно умрѣло куче на земята и, като минали близо до него, казалъ: Учителю, колко лошо мирише това куче. Христосъ отговорилъ: Колко бѣли зѫби има това куче. Петъръ спрѣлъ вниманието си върху отрицателното на кучето, а Христосъ — върху положителното. Другъ день Христосъ и Петъръ вървѣли заедно и се разговаряли. Христосъ видѣлъ на земята едно петало и казалъ на Петра да го вземе. — Учителю, не ни трѣбва това петало. Кой ще се навежда на земята да го взима? Христосъ се навелъ и взелъ петалото. Следъ известно време, тѣ срещнали на пѫтя си човѣкъ, който продавалъ череши. Христосъ съобразилъ, че може да даде петалото за череши. Следъ това взелъ черешитѣ и продължилъ пѫтя си, като, отъ време на време, пущалъ по една череша на земята. Петъръ се навеждалъ, взималъ черешата и я изяждалъ. Тогава Христосъ му казалъ: Петре, ти ценишъ благото, което излѣзе отъ петалото, а самото петало не ценишъ. Умътъ и сърдцето сѫ петала, които човѣкъ не цени. Той цени благата, които произтичатъ отъ петалата. Ценете благата, но повече ценете източницитѣ, отъ които тѣ произлизатъ. Радвайте се и благодарете за, тѣлата, които ви сѫ дадени, като инструменти, съ които да си служите. Радвайте се на всичко, което Богъ е създалъ. Като изучавате организмитѣ на живитѣ сѫщества, виждате, какъ работи разумностьта. Тѣ се различаватъ по степеньта на своето развитие. Красиво е човѣшкото тѣло, но бѫдещето тѣло ще се отличава отъ сегашното: ще бѫде по-красиво, по-стройно, съ по-голѣма симетрия между отдѣлнитѣ части. Благодарете, че живѣете въ разуменъ свѣтъ, въ който Богъ се проявява. Всѣки предметъ, всѣко сѫщество, които срѣщате на пѫтя си, — камъкъ, дърво, цвѣте, птичка, животно, човѣкъ ви предаватъ, нѣщо. Рѣкитѣ, въздухътъ, свѣтлината сѫщо ви предаватъ нѣщо. Като знаете това, ползувайте се отъ всичко и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здравъ, бодъръ, младъ и се радва на живота. Въ бѫдеще нѣма да има болести. Тогава лѣкаритѣ ще се занимаватъ само съ здрави хора. Ще ги преглеждатъ, ще имъ казватъ, че сѫ здрави и ще имъ се плаща само тогава, когато кажатъ на нѣкого, че е здравъ. Днесъ безлюбието е причина за болеститѣ. Ако хората приематъ любовьта и я приложатъ, 99% отъ болеститѣ ще изчезнатъ. Ще остане само единъ процентъ отъ тѣхъ за научно изследване. Обичайте природата. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Обичайте красивия свѣтъ, въ който сте потопени. Ще кажете, че не можете да обичате всичко. Какво прави актьорътъ на сцената? Той играе различни роли; при това, съ любовь играе. Ако на сцената играе съ любовь и минава за гениаленъ, защо и въ живота си да не приложи любовьта? Външниятъ животъ на човѣка трѣбва да отговаря на вѫтрешния. Единъ негъръ се обърналъ къмъ Христа и станалъ ревностенъ последователь на християнството. Казали му веднъжъ: Много си черенъ. — Лицето ми е черно, наистина, но душата ми е бѣла, свѣтла. Не може човѣкъ да се обърне къмъ Бога и да нѣма свѣтла душа. Радвайте се, че душитѣ ви сѫ свѣтли. Ако сте чернички отвънъ, благодарете, че душитѣ ви сѫ свѣтли. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде спасенъ, но не трѣбва да очаква на другитѣ, тѣ да го спасяватъ. При това, всѣки човѣкъ има специфично предназначение. — Какъ ще изпълнимъ своето предназначение? — Като изпълняваме Божията воля. Който изпълнява Божията воля, стои по-високо отъ всички знатни и учени, отъ всички ангели и арахангели. Въ изпълнението на Божията воля е силата на човѣшката душа. Погледнете навънъ и си кажете: Единъ Господарь има въ свѣта. Той проявява своята благость къмъ всички сѫщества. Обърнете се къмъ Него и кажете: Отче, благодаря Ти за всичко, което си ми далъ. Отправете ума, сърдцето и душата си къмъ вашия Баща и благодарете, че ви е изпратилъ на земята. Благодарете Му, че пакъ ви приема, като блудния синъ, който съзна положението си и пожела да бѫде приетъ като слуга, а не като синъ. Единъ англичанинъ, милионеръ, влѣзълъ въ подземието, дето били съкровищата му, да преброи златото си и да му се порадва. По невнимание, вратата на подземието се заключила отвънъ, и той останалъ въ подземието, при паритѣ си. Никой не знаялъ, кѫде е, но и той нѣмалъ възможность да съобщи на нѣкого, да дойдатъ отвънъ да го отключатъ. Като наближила смъртьта, той написалъ на едно листче: Ако нѣкой би ми донесълъ парче хлѣбъ, щѣхъ да му дамъ половината си богатство. Защо умрѣ този милионеръ? — Защото не бѣше готовъ да даде цѣлото си богатство. И предъ смъртьта си той не бѣше готовъ да пожертвува цѣлото си богатство. Помнете: Една дума на Божествената любовь струва повече отъ всичко, което човѣкъ има. Бѫдете готови да дадете всичко за една дума на Божествената любовь. * 25. Беседа отъ Учителя, държана на 20 септемврий, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. Ани

    1942_08_30 Опознаване

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опознаване Размишление върху най-ценното, което дава любовьта. Сегашнитѣ хора сѫ много замислени, но мислитѣ имъ сѫ най-разнообразни; тѣ не мислятъ за едни и сѫщи нѣща. Старитѣ казватъ: Какво ще се прави? Краката не ни държатъ вече, ще се мре, а трѣбва да се дава отчетъ за живота. Значи, старитѣ се смущаватъ отъ смъртьта. Възрастнитѣ, които иматъ деца, казватъ: Какво ще се прави съ тѣзи деца? Животътъ е скѫпъ, пари трѣбва, да се учатъ, грижи и условия сѫ нуждни за възпитанието имъ. Младитѣ моми и момци мислятъ, какъ по-здраво да хванатъ плячката си, да не я изпуснатъ. Момата мисли да хване здраво момъка, какъ да го върже по-добре. Момъкътъ мисли, какъ да хвърли мрежата, да хване сигурно момата, за да не я изпусне. Какво мислятъ децата, за тѣхъ нѣма да говоря. Едно е нуждно за човѣка: да знае, какво да изповѣдва и какъ да го изповѣдва. Тъкмо това малцина знаятъ. Ще кажете, че е лесно да колѣничишъ, да туришъ главата си подъ епатрихила и да се изповѣдашъ, а който изповѣдва, само да слуша. Ако единъ гладенъ човѣкъ дойде въ кѫщата ви, какво ще направите съ него? Вие сте свещеникъ, въ широкъ смисълъ на думата, ще извадите епатрихила си и ще му кажете да колѣничи, да му прочетете една-две молитви. Ще му четете молитви, но той ще ви каже: Братко, три деня не съмъ ялъ, гладенъ съмъ. Добре е да му прочетешъ една-две молитви, но какво ще правишъ после? Все ще снемешъ епатрихила отъ главата си. Готовъ ли си следъ това да го нахранишъ? Гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ, а не отъ молитви. Кое е най-ценното, което любовьта дава? Като отидешъ при любовьта, тя ще те прати при мѫдростьта, да се запознаешъ съ нея и да придобиешъ знанието, което тя носи въ себе си. Мѫдростьта пъкъ ще те изпрати при истината, която ще ти даде свобода — най-ценното за човѣшката душа. Нѣма по-ценни нѣща въ живота отъ знанието и свободата. Тѣ отварятъ пѫть навсѣкѫде. Който е придобилъ живота, знанието и свободата, той се е запозналъ съ трима приятели отъ небето — съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Който се е сподобилъ съ тѣзи приятели, той е човѣкъ безъ недѫзи и слабости. Той се ползува отъ ценнитѣ подаръци на своитѣ приятели. Любовьта му подарява живота, мѫдростьта — знанието, а истината — свободата. Да притежавашъ тѣзи подаръци, това значи, да живѣешъ между свѣтли, разумни и свободни сѫщества. Който има тѣзи подаръци, а не се ползува отъ тѣхъ, самъ прави живота си тежъкъ и безсмисленъ. Въ дома на едного, който минавалъ за набоженъ, дошълъ единъ мѫдрецъ, добъръ гадатель. Набожниятъ не разбралъ, какъвъ човѣкъ е влѣзълъ въ дома му, защото мѫдрецътъ билъ скромно облѣченъ, като обикновенъ човѣкъ. Като поседѣлъ малко, мѫдрецътъ казалъ: Дай ми Библията си, да ти предскажа нѣщо. Взелъ той Библията и написалъ съ пръстъ, вънъ на корицата, думата „любовь“. Съдържателна е тази дума, но мѫдрецътъ обърналъ внимание на друго нѣщо. Какъ може да пише човѣкъ съ пръстъ върху една книга и написаното да се чете, ако тази книга не е прашасала? Следъ това мѫдрецътъ запиталъ домакина: Четете ли Библията? — Да си кажа истината, повече отъ десеть години не съмъ я челъ. Мѫдрецътъ отговорилъ: Ти притежавашъ едно богатство, което не знаешъ, какъ да използувашъ. Ако бѣше го използувалъ, ти щѣше да разберешъ смисъла на думата, която написахъ върху корицата на Библията. Мнозина четатъ Библията, говорятъ за Бога, но малцина познаватъ любовьта, мѫдростьта и истината. Може ли да каже нѣкой, че е челъ и чете Словото Божие, ако не се е запозналъ съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината? За него Словото Божие е затворена книга. Дълго време плакалъ Иоанъ, като видѣлъ предъ себе си книга, затворена съ седемь печата. Той не могълъ да отвори книгата, но ако би я отворилъ, не би могълъ да чете. Да отворишъ една книга, това значи, словото въ нея да оживѣе, редоветѣ, думитѣ и буквитѣ да се размърдатъ, да излѣзе нѣщо отъ четенето. Най-после дошълъ единъ ангелъ при Йоана и казалъ: Има единъ, който може да отвори книгата и да размърда редоветѣ ѝ. — Кой е той? — Това е агнето, агнецътъ Божи — любовьта. Агнецътъ Божи е огъньтъ, който излиза отъ любовьта. Той отваря книгитѣ, размърдва словото и чете. Казано е, обаче: Любовьта носи живота. Всѣки търси охолния животъ, да бѫде богатъ, да разполага съ пари. Не е лошо да има човѣкъ пари, но трѣбва да има обхода къмъ тѣхъ, да знае, какъ да ги използува. Едни богати използуватъ свободно богатството си, открито казватъ, колко пари иматъ. Тѣ сѫ смѣли, не скриватъ нищо отъ богатството си. Други сѫ страхливи, не смѣятъ да разполагатъ съ богатството си и казватъ, че нѣматъ нищо. Тѣ предпочитатъ да минаватъ за сиромаси, отколкото да се признаятъ за богати. И религиознитѣ постѫпватъ по сѫщия начинъ: едни сѫ смѣли, открито изповѣдватъ убеждението и вѣруюто си. Други сѫ страхливи, не се изказватъ, да не имъ вземе нѣкой богатството. Въпрѣки това, държавата създава закони, съ които преследва богатитѣ, особено онѣзи, които сѫ забогатѣли незаконно. Едно време турцитѣ преследвали българскитѣ чорбаджии, които забогатѣвали много. На всѣки 45—50 години, тѣ обявявали голѣмо преследване противъ тѣхъ, докато съвършено ги опропастявали. Като имъ обератъ всичко, оставяли ги свободни. Не правятъ ли сѫщото и пчеларитѣ съ своитѣ пчели? Като видятъ, че единъ кошеръ е забогатѣлъ, тѣ идватъ съ своитѣ пушалки, опушатъ пчелитѣ, взиматъ меда имъ и за тѣхъ оставятъ по 10—12 кгр., да иматъ за презъ зимата. Ако кошерътъ е събралъ около 30—40 кгр., тѣ взиматъ 30 кгр. за себе си, а 10 кгр. за пчелитѣ. Който може да взима медъ отъ пчелитѣ, той е уменъ човѣкъ. Сегашнитѣ пчелари проявявзтъ по-голѣма човѣщина къмъ пчелитѣ, въ сравнение съ миналитѣ. Едно време пчеларитѣ избивали пчелитѣ и така имъ взимаха меда. Сегашнитѣ сѫ внимателни къмъ живота на пчелитѣ. Взиматъ пушалката, като кадилница на свещеника, и започватъ да кадятъ. Пчелитѣ се изплашватъ, замайватъ се, сгушатъ се около царицата, и пчеларьтъ работи свободно, вади медъ, туря нови рамки и казва: Бѫдете благодарни, нови рамки ви турямъ, да има какво да работите. Като извади, колкото медъ иска, той затваря кошеритѣ и оставя пчелитѣ отново да събиратъ медъ. Той постѫпва съ тѣхъ по евангелски, сподѣля благото, което тѣ иматъ, раздѣля го между себе си и тѣхъ. Като разсѫждава спокойно, пчеларьтъ си казва: Пчелитѣ правятъ меда, но взиматъ нектара и праха отъ цвѣтята, всичко не е тѣхно. На сѫщото основание, и азъ имамъ право да взимамъ медъ отъ пчелитѣ. Всѣки човѣкъ представя кошеръ съ хиляди пчели въ него, които работятъ за неговото благосъстояние. Единъ день Богъ — Господарьтъ му, ще дойде при него, да види, какъвъ медъ е изработенъ и да вземе часть и за себе си. Какъ искате да дойде Господарьтъ ви при васъ: по старъ начинъ, да издави пчелитѣ въ вода, или по новъ начинъ — съ кадилница въ рѫка, само да ги замае. Нито по старъ, нито по новъ, модеренъ начинъ. Вие трѣбва да очаквате Господаря си съ любовь и доброволно да Му отстѫпите меда си. Той знае, колко да вземе за себе си и колко да остави за васъ. Защо пчеларитѣ постѫпватъ съ насилие къмъ пчелитѣ? — Защото пчелата е користолюбива. Като приготвя медъ, тя има предъ видъ само себе си. Щомъ се приближи нѣкой до кошера, тя го посрѣща съ бръмчене, като го запитва: Какво искашъ? Нѣмашъ работа при насъ. Скоро да си вървишъ, че ще те ужиля. Ако не разбере езика ѝ, тя го жили. За да я възпита, сегашниятъ пчеларь отива при нея съ кадилницата си и я опушва. Като се замае, тя вече отстѫпва. Учете се да давате доброволно, за да не става нужда да ви пушатъ. Кое е сѫщественото въ човѣшкия животъ? — Задоволяване на естественитѣ нужди на човѣка. Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи и да работи. Като пѫтува, той все ще се отбие въ единъ домъ, дето ще го посрещнатъ добре. Ще му дадатъ топла вода да измие краката си, да се преоблѣче. Следъ това ще му сложатъ хлѣбъ, топло ядене, да се нахрани. Най-после ще му предложатъ легло, да си почине. Рано сутриньта, той ще стане, ще благодари и ще продължи своя пѫть. Каквото е отношението на човѣка къмъ тѣлото му, такова трѣбва да бѫде отношението му и къмъ неговия умъ, къмъ неговото сърдце и къмъ неговата душа. И тѣ се нуждаятъ отъ почивка. Като работятъ презъ деня, вечерь трѣбва да си починатъ, да се освободятъ отъ всички грижи и безпокойства. Да се грижи и безпокои онзи, който има деца, а нѣма овце, които да му даватъ млѣко, това е въ реда на нѣщата. Но трѣбва ли да се безпокои овчарьтъ, който има стотици овце на разположение? Да се безпокои циганинътъ, който не знае, кѫде ще осъмне, кѫде ще замръкне, това е естествено. Но да се безпокои онзи, който се е свързалъ съ Бога и всѣки моментъ се ползува отъ Неговитѣ блага, това не е естествено. Нови времена идатъ, нови хора сѫ нуждни на свѣта. Христосъ дава Притчата за петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви, които очаквали младоженика. Първитѣ петь били готови, кадилницитѣ имъ били пълни съ масло; вторитѣ петь не били готови, и когато дошълъ младоженикътъ, тѣ тръгнали да търсятъ масло за кадилницитѣ си, но вратата се заключила следъ тѣхъ, и тѣ останали отвънъ. Свѣтътъ се нуждае отъ готови хора, на които кадилницитѣ сѫ пълни съ масло и които очакватъ идването на любовьта. Българитѣ иматъ обичай да палятъ вечерь кандило. Защо сѫ нуждни кандила? Тѣ ги палятъ главно за покойницитѣ, да имъ е свѣтло на онзи свѣтъ. Много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ се намиратъ въ тъмнина, преследвани и измѫчвани отъ тѣхни неприятели — лоши духове. За да не се мѫчи нито на този, нито на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има кандило, което постоянно да гори и свѣти. Следователно, който се мѫчи, нѣма кандило. Всѣки трѣбва да носи въ себе си кандилото на мѫдростьта, напълнено съ маслото на истината и запалено отъ огъня на любовьта. Запалите ли веднъжъ това кандило, то постоянно свѣти. Въ който домъ свѣти такова кандило, Божественитѣ блага непрестанно текатъ. Като се отегчатъ отъ земния животъ, хората искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ да благуватъ. Само онзи може да се ползува отъ благата на другия свѣтъ, на когото кандилото постоянно свѣти. Онзи, на когото кандилото не свѣти, като отиде въ другия свѣтъ, още на третия день ще се отегчи. Защо? — Нѣма какво да работи. Тамъ има много работа, но той не е готовъ, не знае какво да прави. Каквато работа му дадатъ, той вдига рамене, нищо не може да свърши. Представете си, че влизате въ оркестъръ, въ който свирятъ 50-60 цигулари, всички съ музикално образование, цигулкитѣ имъ се сливатъ въ едно. Вие слушате, чудите се, какво да правите. Имате цигулка, но не знаете да свирите като тѣхъ. Щомъ вземете първия тактъ, веднага започвате да грѣшите. Вие виждате, че пръститѣ на музикантитѣ се движатъ по цигулкитѣ, но не разбирате, какво свирятъ. Пъкъ и ухото ви не е развито, не можете да различавате тоноветѣ. Колкото и да е хубава тази музика, ще се отегчите и ще пожелаете да се върнете у дома си. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който не е подготвенъ да свири въ симфонически оркестъръ. Дали е на земята, или на онзи свѣтъ, положението му е едно и сѫщо. Ако е на земята, ще пожелае да се върне у дома си, да свири още много години, докато го приематъ въ оркестъра. Ако е на онзи свѣтъ, ще пожелае да слѣзе на земята, да използува условията, които нѣкога му били дадени. Невидимиятъ свѣтъ е хармониченъ, тамъ не се допущатъ никакви дисонанси. На земята хората говорятъ високо, викатъ, крѣскатъ. За невидимия свѣтъ тѣхниятъ говоръ е буря и гръмъ. Казватъ за нѣкого, че говори тихо, не го чуватъ отдалечъ. Колкото тихо да се говори на земята, на онзи свѣтъ го възприематъ като гърмотевица. Ако влѣзете въ обществото на ангелитѣ, само ще виждате, че устата имъ се движи, но нищо нѣма да чувате. Хората нѣматъ представа за невидимия свѣтъ и за сѫществата, които живѣятъ тамъ. Затова тѣ говорятъ за любовьта, искатъ да я придобиятъ, безъ да знаятъ, отде иде и какъ се придобива. Любовьта слиза отъ възвишенитѣ свѣтове. Никой не може да я придобие, ако предварително не се е научилъ да дава. Преди всичко, вие нѣмате съответенъ сѫдъ, въ който да ви сипятъ любовьта. Ако отидете въ разумния свѣтъ, можете да си вземете, колкото искате любовь, но сѫдъ трѣбва да имате. Кѫде ще турите любовьта, ако на земята още не сте си приготвили сѫдъ? Ще кажете, че ще вземете кола, съ която да я пренесете. Това не се позволява. Всѣки самъ ще си донесе сѫдъ, въ който ще му турятъ толкова, колкото може да носи — ни повече, ни по-малко. Като знаете това, ще се пазите отъ заблуждения, да мислите, че можете да бѫдете много добъръ, че имате много любовь въ себе си. Като е дошълъ на земята, на човѣка е точно опредѣлено, колко добъръ може да бѫде или колко любовь може да носи въ сърдцето си. Има случаи въ живота, когато и да иска, човѣкъ не може да прояви добротата си. Представете си, че въ дома на една млада жена дойде гостенка млада, красива мома. Тя е пѫтувала нѣколко деня, уморила се е, изгладнѣла и ожаднѣла. По обичая, домакинитѣ трѣбва да я посрещнатъ любезно. Ако домакинътъ я посрещне добре и я погледне мило, даде ѝ вода да се измие, приготви ѝ закуска, домакинята ще бѫде недоволна, ще се свие сърдцето ѝ, ще почне да ревнува. Ще кажете, че грѣшката е въ жената, тя трѣбва да се издигне високо, да не се подава на ревностьта. Вината не е само въ жената. Кога ревнува човѣкъ? — Когато остане на последно мѣсто. За да не се яви ревность, мѫжътъ трѣбва да даде първото мѣсто на жена си. Той ще я остави, тя да услужи на момата. Когато услужва, жената ще познае, каква е момата, която влиза въ дома ѝ. Ако е добра, разумна и справедлива, тя ще види въ лицето ѝ ангелъ и ще я посрещне добре. Следъ това ще даде пѫть на мѫжа си, да я посрещне добре, да ѝ услужи, както той може. Когато жената даде право на мѫжа си да услужи на момата, последната ще приеме услугата му и ще го благослови. Жената ще я цѣлуне и ще я приеме като сестра. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ мѫже и жени, между разумнитѣ хора. Съвременнитѣ хора страдатъ, разочароватъ се отъ любовьта, защото сѫ размѣстили нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на мѣстото си. Днесъ много майки цѣлуватъ децата си по лицето, по устата, по крачетата. Нѣкои майки особено обичатъ да цѣлуватъ крачетата на децата си. Като ги окѫпятъ, тѣ започватъ да ги повиватъ и цѣлуватъ рѫцетѣ и краката имъ. Това не е правилно. Майката трѣбва да цѣлува детето си по челото, по странитѣ, по устата, а бащата — по крачетата. Мѫжътъ и жената сѫ объркали своитѣ работи и задължения, затова страдатъ. Мѫжътъ трѣбва да цѣлува краката на детето си, а жената — по лицето. Защо? — Понеже мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, взета отъ земята, трѣбва да върви отдолу нагоре; понеже жената е направена отъ реброто на мѫжа, трѣбва да слиза отгоре надолу. Следователно, когато хората ревнуватъ, това показва, че тѣ живѣятъ въ свѣта на безпорядъка. Има нѣщо, което имъ недостига, поради което тѣ се страхуватъ, че нѣкой може да ги измѣсти, т. е. да отнеме мѣстото имъ, което сѫ заели. Кой може да измѣсти способниятъ професоръ по математика? Никой не е въ състояние да го измѣсти, защото той решава и най-мѫчнитѣ задачи. Кой може да заеме мѣстото на видния и способенъ цигуларь въ оркестъра? Ако може нѣкой да го замѣсти, той ще бѫде или по способенъ отъ него, или равенъ на него. Ако е по-способенъ, радвайте се, защото ще се учите отъ него. Трѣбва ли човѣкъ да се смущава при това положение? Способниятъ и даровитъ човѣкъ все ще остави нѣщо на човѣчеството. Обаче, обикновениятъ ученъ, професоръ или музикантъ, нека има търпение и смирение, да работи, докато дойде до едно по-високо положение, да заеме достойно мѣстото на способния и даровитъ човѣкъ. И тъй, учете се, работете прилежно, за да придобиете любовьта, следъ което ще давате отъ нея и на другитѣ. Докато взимате нѣщо отъ любовьта, вие се учите отъ нея. Щомъ можете да предавате нѣщо отъ нея, вие сте въ положението на първокласния ученъ и музикантъ. Ще обичате и ще съзнавате, че много има да учите. Ще изучавате и разбирате законитѣ на човѣшката мисъль, на човѣшкото сърдце и на човѣшката душа. Ако не ги разберете, ще влѣзете въ дисхармонията на живота. И тогава, дисхармонията, на която ще се натъкнете, ще се създаде първо отъ вашата възлюбена и отъ децата, които сте родили. Ще съжалявате, че сте се оженили, че сте родили толкова деца. Това значи, да се намѣрите въ положението на рибата, която хвърля по 300,000 семенца — хайверъ, отъ които нищо не придобива. Коя риба познава децата си? Кѫде отиватъ нейнитѣ деца? — Въ нѣкоя уста. Има ли смисълъ човѣкъ, като рибата, да ражда много деца, които да не познава, нито тѣ да го познаватъ? Ако е въпросъ да реализира желанията си, не е ли по-добре да роди нѣколко свѣтли мисли и чувства, съ които да се огради, отколкото да роди нѣколко деца, чужди на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата душа. Свѣтлитѣ мисли, желания и постѫпки правятъ човѣка мощенъ, готовъ за велики подвизи. Какво ще прави човѣкъ въ днешнитѣ времена, ако, като рибата, роди триста хиляди деца? За едно дете днесъ сѫ нуждни стотици хиляди лева, за да получи образование. Колко милиарди ще трѣбватъ за триста хиляди деца? Заблуждение е да се отхранватъ много деца. Многото деца представятъ безбройнитѣ човѣшки желания. Едно дете е достатъчно, важно е да го възпиташъ и образовашъ, да излѣзе добъръ гражданинъ и на земята, и на небето. Като поставишъ много огледала предъ единъ образъ, той ще се умножи. Отъ едното ще получишъ хиляди. Това представя многото човѣшки желания. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отражение на едно единствено желание на човѣка въ много огледала. Кое е това желание? — Желанието на човѣшката душа да служи на Бога и да се слѣе съ Него. Единственото желание на човѣка е да намѣри любовьта, да я познае и да ѝ служи. Докато не е реализиралъ още желанието си, той ще го вижда въ много огледала, ще се раздвоява и ще живѣе въ заблуждения. Сегашнитѣ хора говорятъ за любовьта и я търсятъ тамъ, дето я нѣма. Ако искате да намѣрите любовьта, търсете я навсѣкжде — въ цвѣтята, дърветата, изворитѣ, мушицитѣ, бръмбарчетата и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ величини — хората. Търсете я между смиренитѣ хора. Горделивиятъ човѣкъ не дава мѣсто на любовьта въ себе си. Между насѣкомитѣ комарътъ е горделивъ. Той кацва на човѣка, съ цель да прави научни изследвания на кръвьта му. Пчелата пъкъ излиза да се бори съ него съ жилото си. Като извади жилото си и го забие нѣкѫде по тѣлото му, тя не може да го извади и умира. Въ това отношение осата е по-умна отъ пчелата. И тя жили, но не забива жилото си дълбоко, затова може да си служи съ него много пѫти. Пчелата не се е научила още да воюва. Тя не знае да прилага правилно любовьта. Това показва, че злото и доброто се проявяватъ паралелно въ органическия свѣтъ. Пчелата дава медъ, но сѫщевременно лошо жили. Така постѫпватъ всички хора, мѫже и жени, момци и моми. Отъ една страна даватъ медъ, а отъ друга — жилятъ. Когато млада мома или младъ момъкъ влѣзатъ въ нѣкой домъ, родителитѣ се страхуватъ, да не се обърка умътъ на тѣхната дъщеря, или на тѣхния синъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Тѣ могатъ да объркатъ ума на дъщерята или на сина, но могатъ и да внесатъ нѣщо добро въ тѣхъ — зависи, коя страна ще обърнатъ къмъ васъ — свѣтлата, или тъмната страна. Какво представятъ доброто и злото? — Доброто е младата мома, а злото — младиятъ момъкъ. Когато доброто влѣзе въ нѣкой домъ, то обръща умоветѣ на членоветѣ въ семейството, и тѣ започватъ да раздаватъ на бедни, на страдащи. Който ги наблюдава отвънъ, казва: Така не може да се живѣе, човѣкъ скоро ще остане на пѫтя. Когато злото влѣзе въ нѣкой домъ, то започва да обира. Въ този случай, домакинитѣ трѣбва да проявятъ доброто въ себе си и да започнатъ да възпитаватъ злото. Следователно, ако въ дома ви дойде доброто, т. е. момата, тя ще поправи вашия синъ. Ако въ дома ви дойде злото, т. е. момъкътъ, дъщеря ви ще го възпитава. Доброто въ човѣка се задължава да внесе нѣщо въ злото, да го повдигне. Злото навсѣкѫде търси доброто. Дето и да се намѣри човѣкъ — при злото, или при доброто, всѣкога трѣбва да съзнава, че има добро въ свѣта. Отъ кои момци бѣше Христосъ? — Отъ онѣзи, които даватъ ходъ само на любовьта и на доброто. Докато човѣкъ, мѫжъ или жена, момъкъ или мома, обича баща си и майка си повече отъ свѣта, той има синовни отношения къмъ тѣхъ и къмъ Бога. Ако даде предимство на любовьта си къмъ свѣта, за смѣтка на любовьта си къмъ своитѣ родители, той вече е направилъ първия грѣхъ. Какъ може човѣкъ да обича свѣта повече отъ онѣзи, които сѫ го родили и му даватъ всички блага въ живота? Свѣтътъ нищо не дава, той само взима, черпи жизненитѣ сокове на сѫществата. Какво ще кажете за онзи домъ, който изчерпва последнитѣ сили на своя ближенъ? Момъкъ или мома, когато се женятъ, трѣбва да се пазятъ отъ такъвъ домъ. Това значи свързване съ свѣта, съ злото въ него, а не съ доброто. Свързвайте се съ доброто, а възпитавайте злото. Мнозина питатъ какво представя новото учение. Новото учение не е нищо друго, освенъ запознаване на човѣка съ любовьта. Щомъ се запознае съ любовьта, тя ще го запознае съ мѫдростьта, а последната — съ истината. И ако човѣкъ придобие отъ любовьта животъ, отъ мѫдростьта — знание и свѣтлина и отъ истината — свобода, той е на правъ пѫть. Ако животътъ му даде възможность да се движи, движението — възможность да се учи, а учението — възможность за работа и освобождаване отъ ограниченията, той е на правъ пѫть. Който не може да се запознае съ принципитѣ на живота — любовьта, мѫдростьта и истината, той е осѫденъ на страдания. Той плаче, вайка се, не може да намѣри изходенъ пѫть въ живота си. Добре е човѣкъ да плаче, но ако сълзитѣ му носятъ благословение. Иначе, тѣ сѫ вредни, както за него, така и за окрѫжаващитѣ. Има сълзи, които сѫ отровни. Има сълзи, които горятъ, дето паднатъ; тѣ сѫ като киселинитѣ, съ които си служи химията. Какво носѣха сълзитѣ, които Христосъ пролѣ за евреи ския народъ? Съ тѣзи сълзи Той искаше да имъ каже: Вие не приемате учението на любовьта, но ще минете презъ голѣми страдания и горчевини. Следъ това ще дойде Божието благословение върху васъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да изпълнява Божията воля, за да се излѣе благословението върху него, както пролѣтниятъ и есененъ дъждъ се изливатъ върху посѣтото жито. Пазете се да не предизвикате сълзи на очитѣ на Христа отъ това, че не сте изпълнили Божията воля. Блажени сте, ако очитѣ на Христа се пълнятъ съ сълзи отъ радость, че изпълнявате Божията воля. Следователно, когато плачете, когато мислите, когато чувствувате или когато действувате, първо вие трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си, оть сълзитѣ, които проливате. Често хората се срамуватъ отъ любовьта. Защо? Любовьта е запалена свѣщь. Трѣбва ли да криете запалената свѣщь и да се срамувате отъ нея? Запалишъ ли свѣщьта си, ще я туришъ на видно мѣсто, да освѣтява пѫтя на всички, които се заблудили. Като запалишъ огъня си, ще го туришъ на такова мѣсто, всички хора да се отопляватъ. Огъньтъ на любовьта не изгаря човѣшкитѣ сърдца, но ги повдига и обновява. Любовь, която изгаря човѣшкитѣ сърдца, не е истинска. Знание, което възгордява човѣка, не е истинско; знание, което разширява човѣшкия умъ и смирява човѣка, е истинско. Отличителното качество на любещия, на знаещия и на свободния е смирението. Той знае, какво прави, какво мисли, затова не се дразни за нищо и никакво. Това е човѣкътъ на новото учение. Щастливъ е онзи, който може да срещне човѣкъ отъ новото учение и да му услужи. Новиятъ човѣкъ не говори за себе си, но ще го познаете по проявитѣ му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пакъ ще ви се усмихне. Новиятъ човѣкъ разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вѫтрешна красота. Той и външно е красивъ: главата му е добре оформена, чъртитѣ на лицето му сѫ красиви. Челото, носътъ, устата, веждитѣ му сѫ правилни и красиви. Отъ всѣка клетка на организма му излиза животъ и енергия. Който иска да придобие Божието благословение, трѣбва да отвори сърдцето си за Божествената любовь и свѣтлина, както житнитѣ зрънца и плоднитѣ семена се разпукватъ, за да приематъ слънчевата свѣтлина и топлина. Всѣко зрънце, всѣко семе, които се разтварятъ за слънчевата свѣтлина и топлина, израстватъ и даватъ плодъ; всѣко зрънце и всѣко семе, които не се отварятъ, не израстватъ, лишаватъ се отъ животъ. Задава се въпросъ, какъ да се отвори човѣкъ за свѣтлината и топлината на Божественото слънце? — Както отваря куфаритѣ си. Какво правите, когато заминавате за чужбина или се връщате оттамъ? Щомъ дойдете до границата, гранични чиновници ви спиратъ, за да разгледатъ куфаритѣ ви, да видятъ, какво носите. Както отваряте куфаритѣ си, така ще отворите сърдцата си и, което е за земята, ще остане на земята; което е за небето, ще го вземете съ себе си, като вѣченъ капиталъ на своята душа. Земното остава на земята, а небесното — на небето. Ако земното отиде на небето, а небесното остане на земята, човѣкъ самъ се спъва. Трѣбва ли той да се пита, какво е нуждно за земята и какво — за небето? Трѣбва да се знае, че има едно нѣщо, което е еднакво нуждно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и любовь къмъ Бога. Следователно, не питайте, кого трѣбва да обичаме. Единъ ни обича и Едного трѣбва да обичаме. Кѫде ще Го намѣримъ? Или въ майка си, или въ баща си, или въ брата си, или въ сестра си и най-после въ приятеля си. Много видни жени, съ високо обществена положение, обичатъ кучета и ги водятъ съ верижки, разхождатъ ги по улицитѣ. Тѣ се занимаватъ съ тѣхъ по цѣли часове: кѫпятъ ги, чистятъ ги, радватъ имъ се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трѣбва да се занимаватъ съ кучета, да изразходватъ срѣдства по тѣхъ? Право е това, но тѣ не сѫ срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърдцето на нѣкоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво отъ човѣка. И това е право, но има животни, които нѣкога проявяватъ по-голѣма интелигентность отъ човѣка. Какво ще кажете за ослицата на пророкъ Валаама? За нея се казва, че тя видѣла ангела, преди господарьтъ ѝ да го види. И когато той я биелъ, за да върви напредъ, тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангелъ стои предъ тѣхъ. Следъ това ангелътъ проговорилъ на пророка: „Нѣма да се връщашъ отъ пѫтя си, но ще отидешъ тамъ, задето си тръгналъ, и ще говоришъ това, което вложа въ устата ти.“ Днесъ всички хора, като Валаама, сѫ тръгнали за нѣкѫде съ своята ослица. Нѣма да имъ кажа, че трѣбва да се върнатъ. Нека продължаватъ пѫтя си, но да слушатъ внимателно, какво ще имъ каже ангелътъ. Каквото имъ каже, точно да го предадатъ на онзи, къмъ когото сѫ тръгнали. Словото Божие трѣбва да се разнесе по цѣлия свѣтъ, а съ него заедно и Божиитѣ блага. Следователно, не казвайте, че сте бедни, че нѣмате нищо, че сте неразположени, защото не говорите истината. Вие живѣете въ свѣтъ, дето Богъ е господарь. Той раздава изобилно благата си. На васъ не ви остава нищо друго, освенъ да отворите широко умоветѣ, сърдцата и душитѣ си, за да възприемете Божиитѣ блага. Отворете ушитѣ си, да чуете думитѣ, които Той ще ви каже, за да ги предадете на време тамъ, дето трѣбва. Само така вие ще се запознаете съ ангелитѣ — служителитѣ на любовьта; съ херувимитѣ и серафимитѣ, които стоятъ най-близо до Бога, и съ всички възвишени сѫщества, които работятъ за прилагане на Божествения редъ въ свѣта. Когато се говори за познаването на Бога, трѣбва да се иматъ предъ видъ три Негови качества. Той е вселюбещъ, всемѫдъръ и истиненъ. Любовьта е сила, която при никакви условия не се измѣня. Всичко може да се измѣни, но любовьта — никога. Какво представя мѫдростьта? — Това, което носи свѣтлина и знание и никога не се измѣня. Какво нѣщо е истината? — Това, което носи свобода за човѣшката душа, и на което всѣкога може да се разчита. Който носи въ себе си любовьта, мѫдростьта и истината, и въ ада да влѣзе, огъньтъ нѣма да го изгори, грозотата нѣма да го уплаши и ограничението нѣма да го обхване. Вратата на ада сама ще се отваря и затваря предъ него, за да може той свободно да влиза и да излиза. Животъ безъ любовь не може да се прояви; знание безъ свѣтлина не може да се придобие и истина безъ свобода не може да се приложи. Който се е запозналъ съ любовьта, ще възкръсне; който се е запозналъ съ мѫдростьта, ще се облѣче съ най-красивата дреха — съ дрехата на свѣтлината; който се е запозналъ съ истината, ще придобие свобода, да ходи, дето иска, да проповѣдва Словото Божие. Желая тази сутринь да се отворятъ очитѣ ви, и всѣки да види своя ангелъ, който го рѫководи. За всѣки човѣкъ е опредѣленъ по единъ ангелъ, да се грижи за него; ангелитѣ се споразумѣватъ помежду си, тѣ не искатъ да знаятъ, кой е по-голѣмъ отъ тѣхъ. Тѣ знаятъ, че всички сѫ носители на Божията Любовь и проповѣдници на Божието Слово. Единственото нѣщо, което може да приближи човѣка до Бога, е любовьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е мѫдростьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е истината. Щомъ дойде до Извора на живота, човѣкъ започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползува съ довѣрието на сѫществата отъ разумния свѣтъ. Дето е любовьта, тамъ животътъ се проявява въ своята пълнота; дето е мѫдростьта, тамъ знанието се изявява въ своята истинска свѣтлина; дето е истината, тамъ свободата се проявява такава, каквато душата я желае. Време е вече да се запознаете съ любовьта, мѫдростьта и истината. Ако се запознаете още днесъ, ще се подмладите. Оставите ли за другъ животъ, нищо нѣма да постигнете. И въ другия животъ ще бѫдете такива, каквито сте днесъ. Настоящето опредѣля бѫдещето. За мнозина се вижда невъзможно запознаването имъ съ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ ядешъ, ти можешъ да се запознаешъ съ любовьта, която ражда живота; щомъ знаешъ да четешъ, ти можешъ да се запознаешъ и съ мѫдростьта, която носи знанието. Щомъ имашъ очи да наблюдавашъ нѣщата, ти ще видишъ красотата навсѣкѫде: въ хората, въ животнитѣ и въ растенията. Достатъчно е да изчистите външно и вѫтрешно човѣка, за да видите Божественото му лице, озарено отъ красота, отъ свѣтлина и отъ любовь. Затова, именно, Богъ поглежда благосклонно на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Когато любовьта посети бръмбаритѣ, чува се бръмчене между тѣхъ; когато посети дърветата, чува се шумолене на листата и на клонетѣ. Който не познава действието на любовьта, казва, че шумъ се вдига въ природата. Това не е шумъ, но изявяване радостьта на живитѣ сѫщества отъ посещението, което любовьта имъ е направила. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не се радва на топлината и на свѣтлината; нѣма сѫщество, което да не търси любовьта, за да се радва на нейнитѣ топли и свѣтли лѫчи. Единъ день Александъръ Велики пожелалъ да види Диогена, гръцки философъ, за когото чувалъ да се говорятъ интересни нѣща. Той го намѣрилъ вънъ нѣкѫде, на открито, въ една бъчва. Следъ като се разговарялъ съ него, Александъръ Велики го запиталъ: Съ какво мога да ти услужа? — Нищо не искамъ. Моля те само да се отдалечишъ, да не ми закривашъ слънцето, искамъ свободно да ме огрѣва. Колко хора днесъ биха имали смѣлостьта на Диогена, да отговорятъ така на Александъръ Велики. Следъ това Александъръ Велики казалъ: Ако не бѣхъ това, което съмъ днесъ, щѣхъ да пожелая да бѫда на мѣстото на Диогена. Ако зададете сѫщия въпросъ на любещия, какъвто зададоха на Диогена, и той би отговорилъ, че не се нуждае отъ никаква услуга, освенъ никой да не застава предь слънцето, да прѣчи на слънчевитѣ лѫчи да го огрѣватъ. Всѣки трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че е голѣмъ, че може да бѫде господарь, да заповѣдва на другитѣ. Къмъ голѣмство се стреми и малкото дете. То иска да порасне, да стане господарь, да заповѣдва. Преди да стане господарь, човѣкъ трѣбва да е билъ слуга. Първо ще бѫдешъ слуга, а най-после господарь. Само мѫдриятъ, любещиятъ, истинолюбивиятъ може да бѫде господарь. Истински господарь е онзи, който не причинява зло на никого. Кое е за предпочитане: да ездишъ, или да те ездатъ; да давашъ, или да взимашъ; да бѫдешъ уменъ, или глупавъ; да бѫдешъ силенъ, или слабъ? Когато човѣкъ прави зло, глупостьта и безсилието сѫ на мѣсто; когато прави добро, разумностьта, знанието и силата сѫ на мѣсто. Постѫпвайте така, че да изявявате Онзи, Който живѣе въ душитѣ ви. Съ други думи казано: Изявявайте се такива, каквито сте. Какъвъ е човѣкъ? — Какъвто първоначално е създаденъ. Казано е за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, той може да се проявява като Създателя си. Какво по-голѣмо благо може да очаквате? Вложи любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си, а истината въ душата си, за да проявишъ Бога, да се радватъ всички около тебе. Лесно се говори за любовь, мѫдрость, истина, но, докато дойде до тѣхъ, човѣкъ минава презъ по-достѫпни области. Въ това отношение, различаваме нѣколко категории прояви на човѣка: движение, животъ и любовь — първа категория. Ако не се движишъ, не можешъ да проявишъ животъ; ако не живѣешъ, не можешъ да любишъ и да те любятъ. Проявата на любовьта е животъ, а проявата на живота — движение. Животътъ е най-хубавата музика и най-мелодичната пѣсень, каквито добриятъ музикантъ и пѣвецъ могатъ да изпълнятъ. Мѫдрость, знание и свѣтлина — втора Категория на прояви. Ако нѣмашъ свѣтлина, не можешъ да учишъ и да придобивашъ знания, не можешъ да станешъ мѫдъръ. Стремете се къмъ добритѣ и разумнитѣ хора, да се учите отъ тѣхъ. Какъ ще станете цигулари, ако не слушате добри, знаменити майстори? Истински майсторъ - цигуларь е онзи, който обича цигулката си. Като свири, двойникътъ му влиза въ цигулката, и той поставя всѣки пръстъ на опредѣленото мѣсто. Между него и цигулката му сѫществува вѫтрешенъ афинитетъ. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, съ чисти, меки. Тѣ се отличаватъ и съ голѣма сила и яснота. Това се отнася не само до музиката, но и до пѣнието и движенията. Въ всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да влагате любовь и разположение. Тогава движенията и гимнастическитѣ упражнения ще ви направятъ силни, да помагате на другитѣ. Всѣко упражнение, направено съ любовь и разположение, внася такава сила въ васъ, че можете да спасите и давещия. Всѣко повдигане на рѫката представя изнасяне навънъ книгата на вашия животъ. Всѣки може да чете по тази книга. Линията на живота на рѫката огражда областьта на Венера — областьта на любовьта, която слиза по палеца. Той се поставя срещу всички пръсти, което показва, че е въ съгласие съ тѣхъ. Четиритѣ пръста съ четиритѣ струни на цигулката. Отнемете ли палеца, човѣкъ губи основата на живота. Ако линията на живота е слабо развита, и любовьта на човѣка е слаба. Освенъ линията на живота, има още две важни линии на рѫката: линията на ума и линията на сърдцето. Изобщо, рѫката е свидетель на цѣлия човѣшки животъ. По нея можете да четете историята му: какъ е живѣлъ, какви мисли и чувства сѫ го вълнували. Който знае да чете по рѫката, даже само по палеца може да разбере миналия и сегашния животъ на човѣка. Нѣкои криятъ палеца си между другитѣ пръсти. Не крий палеца си, но го хвани и кажи: Господи, благодаря Ти, че ми показвашъ пѫтя на любовьта. Както Ти проявявашъ любовьта си къмъ мене, така азъ ще проявя обичьта си къмъ Тебе. И тъй, когато сте обезсърдчени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всички клетки въ васъ трѣбва да благодарятъ и да се радватъ, че живѣятъ и се ползуватъ отъ благата на живота. Отворете сърдцата си предъ Бога, да види, какво има въ тѣхъ, и да ви помогне. Той знае всичко, но вие трѣбва да бѫдете готови, да се отворите за Неговата свѣтлина. Бѫдете чистосърдечни и искрени. Не крийте нищо отъ Бога и не се критикувайте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Нѣма по-голѣмо благо отъ свободата на мисъльта, на чувствата и на действията. Нѣма по-голѣмо благо и отъ познаването: да познавашъ себе си, да познавашъ ближния си, а сѫщо така и тѣ да те познаватъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. Да познаваме Бога въ всички Негови проявления — това е новиятъ животъ, който иде вече въ свѣта. Виждайте Бога навсѣкѫде — въ камънитѣ, въ водитѣ, въ растенията, въ звездитѣ, въ животнитѣ, въ хората и кажете: Благословенъ е Господъ, Който се проявява навсѣкѫде и ни говори чрезъ всички живи сѫщества. Благословено е името Му сега, всѣкога и презъ всичкитѣ вѣкове. Единъ младъ момъкъ се спрѣлъ предъ единъ изворъ да пие вода. При него се приближила една стара жена, уморена, запъхтѣна. — Бабо, отде идешъ? — запиталъ я момъкътъ. — Отдалечъ, синко; много съмъ уморена, много е патила главата ми. — Седни, бабо, да си поприказваме. Седнала бабата при извора и разказала своята история. — Какъ ти е името, бабо? Искамъ да се запозная съ тебе. Вмѣсто да каже името си, бабата свалила маската отъ лицето си и бързо се отдалечила съ думитѣ: Млади човѣче, ако не искашъ да остарѣвашъ, търси Бога, да Го видишъ и познаешъ. Голѣма била изненадата на момъка: вмѣсто образа на бабата, видѣлъ млада, красива мома. Той запомнилъ лицето ѝ, но запомнилъ и думитѣ ѝ. * 22. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добриятъ животъ Добриятъ животъ е като утринната роса, като утринната зора, като изгрѣващото слънце. Добриятъ животъ е животъ на любовьта. Какво представя животътъ? За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да се намира въ положението на онзи, който излиза вече отъ затвора, а не на онзи, който влиза въ затвора. Първиятъ има опитности, които му даватъ възможность да разбира нѣщата. За да разберете живота, трѣбва да бѫдете като децата, които сѫ готови да се учатъ и да възприематъ, а не като стария и прегърбенъ дѣдо. Нѣкои мислятъ, че сѫ стари вече и не могатъ да учатъ. Щомъ е така, нека опредѣлятъ, какво нѣщо е старостьта. Не е старъ онзи, на когото косата е побѣлѣла, или краката му сѫ слаби и не държатъ тѣлото му. Бѣлата коса е зимниятъ снѣгъ, който покрива земята. Нѣма по-хубава завивка отъ снѣга, съ който природата покрива растенията, да прекаратъ спокойно своя зименъ сънь. Следователно, щомъ главата ти побѣлѣе, ще спишъ, т. е. ще отидешъ въ другия свѣтъ да учишъ и, като се върнешъ сутриньта, ще разправяшъ на хората, какво си научилъ. Побѣляването на косата не е нищо друго, освенъ дигизиране, както актьоритѣ се дигизиратъ на сцената. Като гледате, какъ играятъ актьоритѣ, вие пожелавате да бѫдете на тѣхното мѣсто. Мислите, че слава и почести ви очакватъ. Отъ ваше гледище, животътъ на сцената е много красивъ, но питайте нѣкой артистъ, той ще ви каже, презъ какви мѫчнотии минава. Играе той, но лицето му не е естествено; при това, играе чужда роля, която не е по неговата воля. Животътъ на хората е актьорство. Ако не можешъ да изиграешъ добре ролята, която ти е дадена, ти не си истински актьоръ. Нѣкой играе ролята на герой, но, като излѣзе на сцената да се бори, другъ, по-силенъ отъ него, дойде и го повали на земята. Какъвъ герой е тогава той? Другъ пъкъ играе ролята на ученъ, но срещу него излѣзатъ по-учени, които веднага го оборять. Какъвъ ученъ е той? Двама млади англичани решили да си устроятъ една шега, да се подиграятъ съ християнството. Предварително тѣ се наговорили, каква роля ще изиграе всѣки отъ тѣхъ. Първиятъ ще играе роля на безвѣрникъ, ще се мѫчи да доказва на другия, че Богъ не сѫществува. Вториятъ ще играе ролята на вѣрващъ, да убеди другаря си, че Богъ сѫществува. Безвѣрникътъ излѣзълъ пръвъ и започналъ да убеждава приятеля си, че извънъ видимия свѣтъ нищо не сѫществува, че свѣтътъ е само материя, че духътъ е нѣкаква илюзия и т. н. Вѣрващиятъ слушалъ всички доводи на безвѣрието, но останалъ вѣренъ на своето вѫтрешно убеждение. Следъ това вѣрващиятъ излѣзълъ на сцената и започналъ да говори: Какъ не те е грѣхъ и срамъ да не вѣрвашъ въ своя Създатель? Може ли полското цвѣте да расте безъ слънце? Науката не допуща растенето и развитието на цвѣтята безъ слънчева топлина и свѣтлина. Може ли човѣкъ да стане силенъ безъ въздухъ, безъ свѣтлина и безъ храна? Който приема, че може да се живѣе безъ въздухъ, храна и вода, той е най-голѣмиятъ невежа въ свѣта. Знаешъ ли, какво те очаква на онзи свѣтъ? Тамъ ще те горятъ въ вѣченъ огънь, ще те държатъ гладенъ и жаденъ съ години. Като слушалъ приятеля си да говори толкова убедително, най-после безвѣрникътъ навелъ глава и тихо напусналъ сцената. На другия день той срещналъ приятеля си и му казалъ: Знаешъ ли какво стана съ мене? Като те слушахъ да говоришъ за ада, за вѣчния огънь, азъ се уплашихъ, цѣла нощь не можахъ да спя. Повѣрвахъ въ Бога и решихъ да стана християнинъ. — Чудно нѣщо, азъ самъ не зная, какъ съмъ ти въздействувалъ. Можешъ ли и ти да ми проповѣдвашъ така, че и азъ да повѣрвамъ въ сѫществуването на Бога? Изкуство е, така да проповѣдвашъ на човѣка, че да го убедишъ въ своето вѣрую. Така, хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината проповѣдватъ днесъ на човѣка. Тѣ го убеждаватъ, че Богъ сѫществува и изпраща блага на цѣлото човѣчество. Хлѣбътъ и водата внасятъ животъ въ човѣка; въздухътъ му дава възможность да говори, а свѣтлината го заставя да мисли. Хлѣбътъ, въздухътъ, водата и свѣтлината представятъ реални величини, безъ които животътъ не се проявява. Ще кажете, че реално е всѣко нѣщо, което човѣшкиятъ умъ може да обхване и разбере. Не е реално онова, което умътъ не може да обхване и разбере. Слънцето и земята не можемъ да обхванемъ съ ума си, но това не значи, че не сѫ реални. За да ги обхванемъ и разберемъ, тѣ сѫ поставени далечъ отъ насъ, да ги виждаме малки. Въ този видъ тѣ ставатъ за насъ видими и разбрани. Малкитѣ, микроскопически нѣща пъкъ се увеличаватъ, за да станатъ видими. Следователно, за да обхване нѣщата, човѣкъ влиза въ опитния свѣтъ, дето всѣко нѣщо се поставя на провѣрка. Първо опитвате топлината на тѣлата, да видите, можете ли да издържите на нея. После опитвате студа имъ. Ще кажете, че имате вѣра, нѣма защо да си служите съ опита. Споредъ менъ, хората още не сѫ дошли до истинската вѣра. Тѣ иматъ вѣрвания, вѣра още нѣматъ. Едва сега тѣ изучаватъ вѣрата, която изключва противоречията. Първитѣ християни били безбожници. Нѣкои отъ тѣхъ вѣрвали въ много божества, други били идолопоклонци. Какво може да се очаква отъ единъ богъ, направенъ отъ човѣка? Божество, което не може да внесе свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ душата, не е никакво божество. Само онова сѫщество можете да наречете Богъ, Което помага на човѣка при всички условия. Онзи, Който повдига човѣка и крепи животнитѣ и растенията, наричаме Богъ. — Какво представятъ ангелитѣ? — За да имате представа за ангелитѣ, вие трѣбва да се върнете къмъ онази епоха, да видите свѣта такъвъ, какъвто първоначално е билъ създаденъ. Тогава и растенията, и животнитѣ, и човѣкътъ не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането всички форми се изопачили, поради което днесъ хората нѣматъ истинска представа нито за себе си, нито за окрѫжаващитѣ. Първитѣ животни заемали мѣстото на човѣка, а човѣкъ е билъ още по-високо. Следъ грѣхопадането човѣкъ заелъ мѣстото на животнитѣ, а тѣ слѣзли по-долу отъ него. Въ всички животни сѫ затворени човѣшки души, изостанали въ развитието си. Когато човѣкъ се издигне на стѫпалото, до което е билъ, и животнитѣ ще се издигнатъ, а съ тѣхъ заедно и затворенитѣ човѣшки души. Чувате, че нѣкой бръмбаръ бръмчи и казвате, че това е бръмбаръ, дребно сѫщество. Не е така. Като бръмчи, той обръща вниманието ви на своето произхождение. Бръмбаръ съмъ, казва той, но произлизамъ отъ Брама, имамъ Божественъ произходъ. Сегашнитѣ хора минаватъ за умни, за културни, а като умре нѣкой, веднага се обличатъ въ черни дрехи и плачатъ, че сѫ го изгубили. Когато ядете ябълки, дървото не плаче за децата си, но се радва, че влизатъ въ красивия човѣшки свѣтъ. А хората плачатъ за покойницитѣ си. Когато питате ябълката, кѫде сѫ децата ѝ, тя казва: Тѣ влѣзоха въ благоутробието на човѣка, за да посетятъ добрата стаичка на ума и добрата стаичка на сърдцето му. Наистина, като изяде една ябълка, човѣкъ я носи въ мисъльта си и казва: Изядохъ една вкусна ябълка. Помнете: Животътъ, вложенъ въ всички форми, е единъ и сѫщъ. Той само се разлива въ тѣхъ и различно се използува. Недѣлимъ и единенъ е животътъ, затова го наричаме Божественъ. Всички сладки, вкусни, красиви и морални нѣща произлизатъ отъ Божествения свѣтъ. Грознитѣ, неморалнитѣ нѣща криятъ произхода си въ човѣшкия свѣтъ. По произходъ, всички нѣща идатъ отъ едно и сѫщо мѣсто, но, като минаватъ презъ нечисти мѣста, и тѣ ставатъ нечисти. Докато умътъ и сърдцето на човѣка сѫ нечисти и изопачени, Божественитѣ нѣща всѣкога ще приематъ примѣси, които ще ги опетняватъ. Като влѣзе човѣкъ въ нѣкое общество, първата работа е да го поставятъ на изпитъ, да разбератъ, какви сѫ намѣренията му. Ако е издигнатъ, мораленъ и носи нѣкакъвъ идеалъ въ себе си, веднага ще го подозрятъ въ желание да се наложи на другитѣ, да ги хипнотизира. И животнитѣ се хипнотизиратъ едни-други; вие знаете, какъвъ е резултатътъ на хипнотизирането. Змията може да хипнотизира съ погледа си и човѣка, и животнитѣ, и тѣ се сковаватъ на мѣстото си. Коткитѣ се хипнотизиратъ една-друга, и хипнотизираната остава на мѣстото си. Обаче, не можете да кажете сѫщото и за човѣка, който носи въ себе си високъ идеалъ или велика идея. За да се произнасяте за нѣщо, вие трѣбва да имате права мисъль. Коя мисъль е права? — Която носи свѣтлина, топлина и сила. Правата мисъль и правото чувство освобождаватъ човѣка. Тѣ свалятъ товара отъ гърба на обременения. Тѣ освобождаватъ човѣка отъ сиромашията и нейния гнетъ. Богатството и сиромашията сѫ психически състояния. Както мисли човѣкъ, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромахъ, сиромахъ става; ако мисли, че е богатъ, богатъ става. Отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или сиромахъ. Богъ му е далъ носъ, съ който да помирисва нѣщата отдалечъ, да намѣри златото и да го използува. Съ носа си можете да намирате добритѣ хора въ свѣта. Отъ тѣхъ излиза ароматъ, който привлича хората, както цвѣтята привличатъ пчелитѣ. Ако носътъ ви е повреденъ и не можете да възприемате миризмитѣ, вината е ваша. — Много се молихъ. — При това положение молитвата ти е безпредметна. Ти си далъ сѫщественото на слугата си, а после ще се молишъ да ти даде нѣкакво подаяние. Не, ще хванешъ слугата си, ще го разтърсишъ и ще му кажешъ: Богатството, съ което разполагашъ днесъ, е мое. Азъ ти го дадохъ, за да те изпитамъ. Ако си жаденъ за пари, ще ти дамъ, колкото искашъ, но не ти позволявамъ да ме изнудвашъ. Господарьтъ трѣбва да бѫде разуменъ, силенъ и справедливъ, да не се оставя на слугитѣ, да го използуватъ и да разполагатъ съ него. Какво ще бѫде положението на обикновения човѣкъ, ако забогатѣе? Какво ще направи той съ богатството си? Ще си купи хубава кѫща, съ голѣмъ, добре уреденъ дворъ, съ плодове и красиви цвѣтя. После ще облѣче децата, жена си въ коприна; ще имъ купи златни украшения, скѫпоценности. Следъ това ще си купи автомобилъ, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайность. Нѣкои хора изпадатъ въ друга крайность. Тѣ се обличатъ съ стари, скѫсани дрехи, и така искатъ да се представятъ за светии. Светийството не е нито въ богатитѣ и скѫпи дрехи, нито въ скѫсанитѣ. Сиромахътъ не вѣрва въ богатитѣ светии, но и богатиятъ не вѣрва въ светии, които се обличатъ съ скѫсани дрехи. Свѣтътъ не може да се оправи съ такива светии. Умътъ не се проявява нито чрезъ скѫпитѣ дрехи и обуща, нито чрезъ скѫсанитѣ. Свѣтътъ се нуждае отъ богати хора по умъ, по сърдце и по душа. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ“. Това не значи, че нищиятъ е хилавъ, беденъ, слабъ. Напротивъ, той е силенъ по духъ, по съзнание и по разбиране. Казано е още: „Блажени кроткитѣ.“ Кроткиятъ не е слабъ и мекушавъ. Той е силенъ чрезъ кротостьта си и така се налага на злото, на неправдата въ свѣта. Кроткиятъ не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволътъ е допуснатъ въ свѣта, именно, за това, да направи хората силни. Чрезъ него тѣ опитватъ силата си. Като излизатъ на двубой съ него, ако той ги повали на земята, тѣ продължаватъ да се трениратъ, докато най-после го победятъ и сложатъ на земята. Когато дяволътъ започне да се плаши отъ хората и да бѣга отъ тѣхъ, тогава тѣ ще разбератъ, какво значи кротъкъ, нищъ, чистосърдеченъ. Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Преди нѣколко месеца заболѣхъ отъ разстройство на стомаха, което ме докарваше до полуда. Понѣкога имахъ желание да се самоубия, толкова тежко ми бѣше състоянието. Преди да заболѣя, сънувахъ следния сънь: Сънувамъ, че съмъ самъ въ стаята си и при мене дойде единъ черенъ човѣкъ, съ ножъ въ рѫка. Хвана ме, повали ме на земята и ме мушна съ ножа си въ стомаха. На сутриньта ставамъ отъ сънь, но съ голѣми болки въ стомаха. Легнахъ и цѣли четири месеца боледувахъ. Презъ това време черниятъ човѣкъ ме посещаваше всѣка нощь и се борѣше съ мене. Всѣкога той побеждаваше. Болестьта ми не ме напусна. Азъ се чудѣхъ, какъ да си помогна, отникѫде не виждахъ помощь. Обаче, въ борбата си съ черния човѣкъ, нѣщо въ мене се засилваше — духътъ ми укрепваше, макаръ че тѣлото ми все още бѣше слабо. Всѣка нощь, когато черниятъ ме събаряше на земята, азъ си казвахъ: Азъ ще те науча, ще ти дамъ добъръ урокъ, само ако посмѣешъ да дойдешъ другъ пѫть. Той редовно ме посещаваше. Веднъжъ азъ решихъ да се бия докрай. Дойде черниятъ човѣкъ, азъ скочихъ отъ леглото си и видѣхъ, че имамъ ножъ въ рѫката си. Хвърлихъ се върху него съ всичката си сила; счупихъ ножа му, и той, обезорѫженъ вече, удари на бѣгъ. Той бѣга, азъ следъ него, докато го прогонихъ. По едно време той влѣзе въ единъ домъ, отдето излѣзоха две малки черни човѣчета — негови деца. Ударихъ и тѣхъ съ ножа си и ги насѣкохъ на парчета. Следъ тази победа се успокоихъ, легнахъ и заспахъ дълбокъ, здравъ сънь. Събуждамъ се на сутриньта, но вече здравъ, безъ болки въ стомаха. Хората страдатъ, защото се страхуватъ отъ болести, отъ сиромашия, отъ смърть. Изхвърлете страха навънъ и отъ нищо не се плашете. Ще кажете, че волята на Бога е човѣкъ да умира. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Следователно, ще се боришъ съ смъртьта. Другъ е случаятъ, ако доброволно пожелаешъ да умрешъ. Истинската жертва е доброволенъ актъ. Само онази овца се жертвува, която доброволно туря главата си подъ ножа на своя господарь. Ако богатиятъ жертвува доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздавашъ богатството си, раздавай го съ разположение и любовь. Тогава богатството на цѣлия свѣтъ ще бѫде въ твои рѫце. Не мислете, че, като раздава богатството си, човѣкъ ще осиромашее. Щомъ вършите всичко съ любовь, сиромашията е изключена. Какво означава раздаването на богатството? То е все едно да имате две голѣми бъчви, пълни съ вода и да раздавате отъ водата на жаднитѣ. Ще изпразните едната бъчва, ще напълните другата. Изворътъ е близо до васъ, ще пълните и ще изпразвате бъчвитѣ и никога нѣма да осиромашавате. Пригответе всички по две бъчви у дома си, за да ги пълните и изпразвате и да раздавате на онѣзи, които се нуждаятъ. Нѣкои се страхуватъ да раздаватъ благата си, да не обеднѣятъ. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислитѣ, чувствата, богатството, съ които днесъ разполагате, сѫ чужди. Това е богатството на напредналитѣ сѫщества, които сѫ живѣли преди васъ. Когато заминали за онзи свѣтъ, тѣ оставили богатството си на земята, да се ползуватъ отъ него бѫдещитѣ поколѣния. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които днесъ разполагате, принадлежатъ на възвише-нитѣ сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. —- Не знаемъ какъ. — Ще се научите. Затова, стремете се къмъ знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се къмъ знание, което подмладява. Като глътнете единъ отъ неговитѣ хапове, да се подмладите. Има такива хапове, отъ които бръчкитѣ на лицето моментално изчезватъ; побѣлѣлата коса става руса, кестенява или черна. — Възможно ли е това? — Възможно е, това може да се опита. Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онѣзи, които иматъ нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила въ единъ виденъ американски епископъ и пожелала да се ожени за него. Американскитѣ епископи иматъ право да се женятъ, но нѣкои отъ тѣхъ се посвещаватъ въ служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа съ следното съдържание: Давамъ на твое разположение сърдцето си, рѫката си и всичкото си богатство. Той ѝ отговорилъ: Уважавамъ чувствата и разположението ти, но съветвамъ те да дадешъ сърдцето си на Бога, рѫката си — на онзи, който те обича, а богатството си — на беднитѣ. Защо ще дадешъ сърдцето си на онзи, който нѣма право на него? Защо ще дадешъ рѫката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадешъ богатството си на онзи, който нѣма нужда отъ него? Помагайте на онѣзи, които ви обичатъ и които иматъ нужда отъ васъ. Помагайте на по-слабитѣ отъ васъ — на растенията и на животнитѣ, които работятъ за васъ. Тѣ ще направятъ за васъ това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тѣхъ това, което тѣ не могатъ да направятъ за себе си. Герои сѫ нуждни за живота, а не хора съ обикновени вѣрвания и убеждения. Истински човѣкъ е онзи, който притежава три качества: умъ свѣтълъ, който мисли право; сърдце любещо, което има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества, и душа силна, широка, която обхваща цѣлата вселена. Той благодари и на най-малкитѣ сѫщества за услугитѣ, които му правятъ. Когато коньтъ му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направилъ. Ще кажете, това е конь, не разбира отъ милване и благодарность. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава отъ човѣка следъ смъртьта му? — Само кости. Главата му се изпразва, сърдцето, дробоветѣ, стомахътъ му изгниватъ. Коститѣ могатъ ли да се нарекатъ човѣкъ? Истински човѣкъ е онзи, на когото умътъ е пъленъ съ свѣтлина, сърдцето — съ топлина, а душата — съ сила. Той вѣчно живѣе. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ пѫтища, които опредѣлятъ живота на човѣка. Сѫщевременно тѣ го опредѣлятъ като човѣкъ. Истински човѣкъ е този, който мисли, люби и действува по вѫтрешенъ потикъ на своята душа. Това значи, да живѣе Богъ въ човѣка. Ако всѣки самъ не вижда Бога въ себе си, никѫде не може да Го види. Щомъ Го види въ себе си, ще Го види и въ ближния си, както и въ цѣлата природа. Ако питате водата, въздуха и свѣтлината, кѫде е Богъ, тѣ ще ви отговорятъ: Като ни приемешъ вѫтре въ себе си, чрезъ насъ ще се изяви Този, Когото търсишъ. Следователно, ще намѣрите Бога въ всичко, което влиза въ васъ и което излиза отъ васъ. То е реалното, т. е. Божественото, чрезъ което Той се проявява. Виждайте Бога и въ всички сѫщества, малки и голѣми, съ които се срѣщате. Какъ трѣбва да гледате на слугата си, който ви работи съ разположение? Той е пратеникъ, служитель на Бога. Той не опредѣля, колко да му плащате, но оставя на вашата добра воля. Ще кажете, че е глупавъ, не застѫпва интереситѣ си. Идея има този човѣкъ, не е глупавъ. Въ древностьта, въ християнската епоха, единъ отъ ревностнитѣ християни вървѣлъ по улицитѣ и викалъ, че нѣкой го души. Хората минавали — заминавали, не му обръщали внимание. Една майка се спрѣла да го пита, защо вика. — Гладенъ съмъ, гладътъ ме мѫчи. Тя го нахранила и следъ това го запитала: Искашъ ли да ми станешъ робъ? — Искамъ. — Купувамъ те за хиляда драхми. — Съгласенъ съмъ. Тя го завела у дома си, доволна, че го купила евтино. Тя имала две дъщери, които оставила въ рѫцетѣ на роба, той да ги възпитава. Като добъръ християнинъ, той ги възпитавалъ въ духа на Христовата любовь и изкаралъ отъ тѣхъ две добри християнки. Следъ десеть години той казалъ на господарката си: Понеже свършихъ работата си въ вашия домъ, отднесъ искамъ да бѫда свободенъ. Връщамъ ви хилядата драхми, за които ме купихте, и вече съмъ свободенъ. Този светия станалъ робъ, за да спаси дветѣ дъщери на господарката си. Нека всѣки се запита, колко души е обърналъ къмъ Бога. На колко хора сте дали примѣръ за любовь къмъ Бога, за човѣщина? Ако учениятъ, професорътъ или учительтъ не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвѣти, каква е неговата ученость? Ако майката не може да научи синоветѣ и дъщеритѣ си да обичатъ Бога, каква е нейната любовь? Истинска майка е тази, която може да запознае децата си съ любовьта; истински баща е този, който може да запознае децата си съ мѫдростьта; истински братъ е този, който може да запознае сестра си съ истината. Значи, любовьта има отношение къмъ майката, мѫдростьта — къмъ бащата, истината — къмъ брата. Кой има нужда отъ любовьта? — Който не я е придобилъ още. Богатиятъ не се нуждае отъ богатство, сиромахътъ има нужда отъ него. Слабиятъ се нуждае отъ помощьта на силния. Единъ светия си въобразилъ, че постигналъ всичко, че се повдигналъ много и нѣмалъ вече работа на земята, затова отишълъ въ другия свѣтъ. Щомъ влѣзълъ тамъ, срещналъ единъ ангелъ и започналъ да му разправя, какво правилъ на земята. Ангелътъ му казалъ: Понеже си свършилъ работата си на земята, ще останешъ тукъ да си почивашъ въ пълно мълчание. Тукъ всички сѫ заети, никой не е свободенъ, да се разправя съ тебе. Светията седѣлъ безъ работа и въ мълчание известно време и започналъ да мисли: Какво да правя тукъ? Работа нѣмамъ, прекарвамъ само въ мълчание, отегчихъ се. Въ това време единъ отъ жителитѣ на земята се приближилъ при него и му казалъ: Слѣзъ на земята между хората, които се нуждаятъ отъ помощь. Разкажи имъ, какъ си работилъ, какво си постигналъ и какво си видѣлъ на този свѣтъ. Кажи имъ, че сѫществата въ този свѣтъ живѣятъ въ любовь и хармония помежду си, че всички работятъ за общото; тукъ нѣма зло, нѣма никакви престѫпления. Наистина, единъ погледъ на любовьта, една сладка дума на мѫдростьта и една благородна постѫпка на истината, струватъ повече отъ всичкото богатство на свѣта. Влѣзе ли любовьта въ сърдцата ви, всичкитѣ ви желания ще се изпълнятъ. На всѣка ваша мисъль, на всѣко ваше чувство и желание веднага ще се притичатъ красиви, свѣтли сѫщества на любовьта, да ви предлагатъ услугитѣ си. Ако искате да се учите, веднага ще ви дадатъ условия за учене; ако искате дрехи, храна, и това ще ви доставятъ; ако искате да се разхождате, ще ви разведатъ, дето искате. Ще кажете, че това сѫ илюзорни работи. Възможно е, човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ илюзии. Гледате нѣкой търговецъ, седи по цѣли часове въ магазина си, чака клиенти, дано спечели стотина лева.: Това не е ли илюзия? Какво ще продаде и какво ще спечели? Има нѣщо ценно, което придобива. Той се учи на търпение и обхода. Въ сѫщность, само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да услужватъ на човѣка, да му доставятъ това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовьта ще му ги достави; ако търси свѣтлина и знание, мѫдростьта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Ученъ, който не знае законитѣ на тритѣ велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание, предадено по законитѣ на тѣзи принципи — по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, се отпечатва въ мозъка на човѣка. Съ това знание той влиза въ областьта на безсмъртието. Тритѣ принципа, съединени въ едно, раждатъ живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пъкъ даватъ условия на човѣка да работи. Който иска да работи, трѣбва да е миналъ презъ Божествения и ангелския свѣтъ и следъ това да слѣзе на земята. Истинската работа се придружава отъ любовьта. Едно отъ отличителнитѣ качества на любовьта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбенъ. Така постѫпва Богъ. Като ни обича, Той се оттегля въ себе си и ни дава свобода да се проявяваме и въ любовьта, и въ знанието, и въ движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели въ насъ. Той не се нуждае отъ палене на свѣщи, отъ жертви, отъ милостиня. Едно иска Той отъ насъ: каквото правимъ, да става съ любовь. Всѣка жертва, всѣка милостиня, направена безъ любовь, не е истинска. Всѣка свѣщь, запалена безъ любовь, гори и изгасва; запали ли се съ любовь, вѣчно гори. Животъ, който не гасне, е истински; той е животъ на любовьта. Дето е любовьта, тамъ Богъ присѫтствува. Радвайте се, когато обичате, защото Богъ се проявява чрезъ васъ. Не е важно, какво обичате — камъкъ, дърво, животно или човѣкъ. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е пѫть, чрезъ който Божествената сила влиза въ васъ. Любовьта е пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да стане мощенъ, съ свѣтълъ умъ, съ топло сърдце и съ силна воля. Сегашнитѣ хора сами създаватъ законитѣ и сами се страхуватъ отъ тѣхъ. Въ бѫдеще законитѣ ще се пишатъ въ човѣшкитѣ сърдца. Иска ли да се изяви въ нѣщо, човѣкъ ще погледне въ сърдцето си, да види, какво е написано тамъ. Ако е написана думата „любовь“, ще постѫпи по закона на любовьта. Ако е написано „мѫдрость“, ще постѫпи по закона на мѫдростьта. Тогава хората ще бѫдатъ сѫдени за доброто, което правятъ, а не за злото. Сѫдбата нѣма да бѫде затворъ или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, споредъ доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голѣмо добро, голѣмо възнаграждение, Ако нѣкой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и азъ ще ти отговоря съ сѫщото. Турете доброто за основа на живота си и вървете въ пѫтя на любовьта. — Кѫде е този пѫть? — Дето е правата мисъль, правото чувство, правата постѫпка. — Кѫде е пѫтьтъ на любовьта? — Дето сѫ добритѣ отношения — отношения на хармония и мелодия, на музика и пѣсень. Какво ще кажете за единъ домъ, въ който всички сѫ генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мѫжътъ-генералъ, тя непремѣнно трѣбва да заеме мѣстото на войникъ, който да изпълнява всички заповѣди. Не е лесно на тази майка, да ѝ заповѣдватъ петь генерала. Ако изпълни службата си добре, тя ще бѫде призната за героиня. Като отиде на онзи свѣтъ, направо ще ѝ отворятъ вратата за рая. Желая ви да бѫдете добри войници, да изпълнявате заповѣдитѣ на петтѣ генерала съ любовь. Само така ще ви запишатъ за граждани на Царството Божие. Който може да мине презъ всичкитѣ страдания — презъ огънь, презъ хули и гонения, презъ обиди и огорчения, безъ да мръдне мускулъ на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човѣкъ съ свѣтълъ умъ, съ вѫтрешенъ миръ, съ силенъ и мощенъ духъ. Дето мине, той чува пѣсеньта на възвишенитѣ сѫщества: Великъ е Господъ! Велики сѫ Неговитѣ дѣла! Блажени любещитѣ. Блажени сѫ, които обичатъ. Блажени, които служатъ на Истината. Превърнете жилищата си въ храмове на Любовьта. Превърнете вѫгленитѣ въ диаманти, за да се украсявате съ тѣхъ. * 23. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. Ани

    1942_08_29 Любовь и обичь

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь и обичь Размишление върху любовьта и обичьта. Всѣки си задава въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ. За да се задава този въпросъ, това показва, че човѣкъ нѣма ясна представа за себе си. Гледате човѣка въ движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, имате друга представа. Когато спи, той затваря очитѣ си, тихъ и спокоенъ е; отъ време на време нѣкой мускулъ на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Нѣкои хора спятъ спокойно, не се обръщатъ; на която страна легнатъ вечерь, на сѫщата страна се намиратъ сутринь. Други пъкъ се обръщатъ ту на дѣсната, ту на лѣвата си страна, ту на гръбъ — неспокойно спятъ. Когато сѫ будни, хората сѫщо се различаватъ: едни говорятъ тихо, меко, а други — високо, грубо. Ако питате нѣкого, защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човѣкъ говори високо; когато има да дава, говори тихо, низко. Важно е да разбирате вѫтрешния смисълъ на високото и на низкото говорене. Задава се още и въпросътъ: какво нѣщо е топлината и какво — студътъ? По какво се различаватъ тѣ? — По броя на трептенията, на амплитудитѣ, на разстоянието, което заематъ. Тази е причината, поради която мѣркитѣ, съ които опредѣлятъ топлината, сѫ различни отъ тѣзи, съ които опредѣлятъ студа. Знаковетѣ, съ които се опредѣлятъ, сѫщо сѫ различни. При това, студътъ достига най-много до минусъ 273°, а топлината — до милиони градуси. Както се разглежда въпросътъ за студа и топлината, така се разглежда въпросътъ за тъмнината и свѣтлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво — злото? Всѣко нѣщо, което поставя живота за основа, е добро; всѣко нѣщо, което поставя смъртьта за основа, е зло. Доброто се разбира само отъ разумния човѣкъ, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за нѣкого, че е добъръ, но не разбира сѫщностьта на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи въ себе си благата на живота. Що е човѣкътъ? — Сѫщество, което се движи отъ едно мѣсто на друго. Той е свързанъ за земята, по-далечъ отъ нея не може да отиде. Той поглежда къмъ луната и си мисли за условията, които сѫществуватъ тамъ. Какво има на луната? Вечерь има голѣмъ студъ, а презъ деня — голѣма горещина. Тя действува върху въображението на човѣка. Подъ нейно влияние той си мисли, че е красивъ, богатъ, ученъ, но като излѣзе отъ въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисъльта и чувствата, човѣкъ разбира, че ангелитѣ живѣятъ въ тѣзи свѣтове. Тъй щото, човѣкъ мисли и чувствува чрезъ ума и сърдцето на ангелитѣ. Чистата и права мисъль е достояние на ангелитѣ. Това, което хората наричатъ мисъль, е въ сѫщность въображение. Единъ младъ циганинъ турилъ на главата си едно гърне съ млѣко и тръгналъ да го продава. Като вървѣлъ, той си мислѣлъ за бѫдещето и си представилъ, че, като продаде млѣкото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпятъ, ще си има пиленца. Като пораснатъ пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голѣма овца. Тя ще му роди нѣколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи конь, ще го впрегне и ще работи съ него, докато забогатѣе. Като стане богатъ, ще си намѣри една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувалъ живота циганинътъ и подскочилъ отъ радость. Гърнето паднало на земята, млѣкото се разлѣло, и той се озовалъ предъ разбити мечти — нито циганката, нито циганчето постигналъ. Мнозина живѣятъ съ въображението си, като младия циганинъ, но, въ края на краищата, изгубватъ реалното. Човѣкъ трѣбва да мисли. Той е дошълъ на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трѣбва да учи, докато разбере живота и неговитѣ прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае, кой я направилъ, отъ какво дърво е, какви сѫ струнитѣ, но той трѣбва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трѣбва да бѫде добъръ цигуларь. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ. Това значи: Азъ имамъ цигулка, т. е. цигуларь съмъ. Богъ ме е създалъ. — Значи, добъръ майсторъ е направилъ цигулката ти, но тя трѣбва да знае да говори. Всѣки човѣкъ има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четиритѣ струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще изсвири нѣщо. Модерниятъ и опитенъ цигуларь ще изсвири нѣщо отъ Бетховенъ, отъ Моцартъ, отъ Бахъ. Обикновениятъ цигуларь ще изсвири една народна или хороводна пѣсень. Както знае да говори човѣкъ, така знае и да свири на своята цигулка. Тѣлото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, представятъ неговата мисъль. Колкото по-чисти сѫ тоноветѣ, толкова мисъльта е по-права. Като свири, човѣкъ храни душата си. Той се нуждае, освенъ отъ физическа, още и отъ духовна храна. Като живѣе, човѣкъ минава презъ нѣколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалътъ, който се използува за подържане на организма. Мисъльта и чувствуването сѫ градивни процеси. Тѣ използуватъ физическия и духовния материалъ за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тѣло на човѣка. Красивъ е човѣкътъ, но бѫдещиятъ човѣкъ ще се различава коренно отъ днешния. Каквато ще бѫде разликата между бѫдещия и сегашния човѣкъ, такава е разликата между сегашния и миналия. Има единъ образъ, къмъ който се стреми човѣкъ. Това е образътъ, който Богъ е направилъ още при създаването на свѣтаъ. За него се казва: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Ние се интересуваме отъ храната дотолкова, доколкото можемъ да извадимъ отъ нея живота. Ако човѣкъ не мисли върху това, което Ботъ е създалъ, той не може да се ползува отъ живота, който е скритъ въ цѣлата природа. За да се ползуваме отъ природата, трѣбва да проявимъ и външенъ, и вѫтрешенъ животъ. Външниятъ животъ се изразява чрезъ движение, а вѫтрешниятъ — чрезъ мисъль, чувствуване и действие. Движи се физическиятъ човѣкъ, за когото се казва, че е направенъ отъ пръсть. За да стане жива душа, която да мисли, чувствува и действува, трѣбвало е Богъ да вдъхне презъ ноздритѣ му отъ своето дихание. Красивъ е билъ първиятъ човѣкъ, но следъ грѣхопадането се е изопачилъ. Днесъ той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне тамъ, отдето се е отклонилъ. Каква е дрехата, съ която били облѣчени първитѣ хора? Ще кажете, че тѣ били облѣчени съ дрехи, каквито сегашнитѣ хора носятъ. И на сегашнитѣ хора липсва нѣщо. Тѣхнитѣ дрехи не сѫ изработени съ любовь. За да бѫдатъ здравословни, преди всичко, овчарьтъ трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и справедливъ. Като пасе овцетѣ си, трѣбва да се отнася добре съ тѣхъ, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не имъ казва. Щомъ се отнася добре съ тѣхъ, тѣ доброволно ще си даватъ вълната. Който я купи, трѣбва да я пере съ чиста вода, да я преде и тъче съ разположение и радость. Вретеното, на което се преде човѣшкиятъ животъ, не е нищо друго, освенъ земята, която се върти около себе си и около слънцето. Богъ е направилъ първата дреха на човѣка отъ преждата, която земята изработила. Сега, за насъ е важно, какво Богъ е направилъ; за човѣка пъкъ е ценно, какво той може да направи. Ще туримъ на мѣсто основата, вѫтъка и ще започнемъ да тъчемъ. Като изтъчемъ плата, ще намѣримъ добъръ шивачъ, да скрои и ушие дрехата. Който облѣче дреха, изработена съ любовь, той ще чуе най-хубавата пѣсень, която едва ли нѣкога се е пѣла въ свѣта. Това значи, да си изработи човѣкъ сватбарска дреха, съ която да влѣзе въ небето. Подъ думата „небе“ разбираме разумния свѣтъ, между сѫщества, които любятъ. Разумнитѣ и възвишени сѫщества любятъ, а човѣкъ обича. Любовьта се изявява чрезъ музика и пѣсни, написани въ мажорни и миньорни гами. Мажорнитѣ пѣсни иматъ сила, а миньорнитѣ — мекота. Въ обикновената музика подъ миньорни пѣсни разбиратъ такива, които съдържатъ тонове съ понижение. Какво представя човѣкъ? — Копие отъ първоначалния, истински оригиналъ. „Познай себе си!“ — е казалъ единъ отъ старитѣ гръцки философи. За да се познае, човѣкъ трѣбва да познае първо своя оригиналъ. Оригиналътъ, по който човѣкъ е създаденъ, се отличава по три нѣща: доброта, сила и разумность. Отъ доброто, като основа на живота, се вади градивенъ материалъ. Силата произвежда движението. Като се подвижилъ, човѣкъ станалъ жива душа. Дето има движение, тамъ е животътъ. Разумностьта пъкъ подразбира словото и мисъльта. Като мисли, човѣкъ дохожда до положението да съзнава, че живѣе не само за себе си, но и за своитѣ ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава отъ истинския животъ и изпада въ статическо положение. Колкото повече навлиза въ Божествения свѣтъ, човѣкъ опредѣля отношенията си къмъ Бога, като Неговъ синъ, и разбира, че безъ любовь нѣма животъ. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адамъ сгрѣши, защото още не бѣше се опредѣлилъ. Той живѣеше въ рая, но не се ползуваше отъ условията, които му бѣха дадени. Той съзнаваше, че не е готовъ още да живѣе въ рая, съ Бога, и пожела да има другарка, съ която да се разговаря. Желанието му, да има около себе си сѫщество, подобно на него, стана причина да излѣзе отъ рая. Сегашнитѣ хора сѫ извънъ рая. Следъ излизането на Адамъ и Ева отъ рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първитѣ човѣци отъ рая? — Изкусительтъ. Той започна да имъ описва красотата на външния свѣтъ, съ което ги съблазни. Обаче, тѣ не знаеха, какъ да излѣзатъ. Той имъ даде съветъ да направятъ нѣкаква погрѣшка, съ която да проявятъ неподчинение на Божиитѣ заповѣди. Погрѣшката на Адама се заключаваше въ неговото скрито желание, да получи единъ плодъ направо отъ рѫката на Ева. Той самъ си кѫсаше плодове, когато пожелаеше, но не бѣше опиталъ, какво значи, да получи плодъ отъ рѫката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и, при първия случай, който ѝ се представи, тя му поднесе единъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, какъ се яде този плодъ. Първо тя хапна отъ него, а после даде и на Адама. Щомъ ядоха отъ забранения плодъ, царскитѣ мантии паднаха отъ гърба имъ, и тѣ се намѣриха предъ отворената врата на рая. Какво става съ човѣкъ, който грѣши и прави престѫпления? Стражари го хващатъ и го затварятъ, като турятъ на ръцетѣ и краката му вериги. Щомъ влѣзе въ затвора, той е далечъ вече отъ бащиния си домъ. Той влиза въ новъ свѣтъ, но лишенъ отъ свѣтлина и свобода. На наученъ езикъ казано, той слиза въ гѫста, неорганизирана материя. Като се натъкне на тѣзи условия, човѣкъ започва да мисли, какво да прави, за да излѣзе отъ ограничението. Той се чуди на положението си: богатъ е, но не е доволенъ — нѣщо му липсва. Единъ младъ селянинъ, отъ Варненскитѣ села, се отличавалъ между момцитѣ, свои другари, съ голѣма сила и необикновено здраве. Прочутъ билъ между селянитѣ. Всички го знаели като голѣмъ юнакъ и борецъ. Едно му недостигало — момитѣ не го харесвали и бѣгали отъ него. Той често казвалъ на майка си: Мамо, не зная, какво да правя съ тази сила и това здраве, които Богъ ми е далъ. Защо, ми сѫ, щомъ момитѣ не ме харесватъ. Единъ день той заболѣлъ отъ тежка болесть, която го газила три години. Като отслабналъ съвършено, той казалъ на майка си: Мамо, да ми върне Богъ здравето и силата, и съ камъни да ме товари, на всичко съмъ готовъ. Сега той разбралъ, че здравето и силата сѫ за предпочитане въ свѣта. Сегашнитѣ хора иматъ сила, знание, здраве, богатства, но пакъ сѫ недоволни. Защо? — Защото мнозина отъ тѣхъ ги използуватъ криво, не знаятъ, кѫде да ги приложатъ. Силниятъ прилага силата си тамъ, дето не трѣбва. Като намѣри нѣкой слабъ, бърза да го повали на земята, да му покаже, че е силенъ. Излиза, другъ, по-силенъ отъ него, и го поваля на земята. Вториятъ пъкъ срѣща по-силенъ, който поваля него и т. н. Така и ученитѣ, и богатитѣ се борятъ помежду си, всѣки иска да излѣзе пръвъ, да събори противника си. При това положение, могатъ ли хората да се обичатъ? Докато се тъпчатъ едни други, никаква любовъ не може да сѫществува между тѣхъ. Въ свѣта сѫществуватъ две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грѣшни, красиви и грозни. Учениятъ казва на невежия: Признавашъ ли ме за ученъ? — и го повали на земята. Добриятъ казва на лошия: Признавашъ ли ме за добъръ? — и го повали на земята. Така постѫпватъ и праведниятъ, и грозниятъ, но, въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ сѫ нещастни. Слабиятъ иска да стане силенъ, грозниятъ — красивъ, невежиятъ— ученъ, грѣшникътъ — добъръ, но съ цель да господствуватъ надъ по-слабитѣ отъ себе си. Това е криво разбиране на живота. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри, силни и справедливи хора, които да кажатъ: Слабъ е този човѣкъ, но да не го натискаме; ако е падналъ, да му дадемъ възможность да стане, да се изчисти и да върви напредъ. Какво прави майката съ детето си? — Дълго време тя го кѫпе, докато го изчисти и вложи въ съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва въ гласа му, радва се, че то пѣе. Въ плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тонъ. Следъ това въ нея се явява желание, да стѫпи детето ѝ на краката си и да започне да се движи. Най-после въ нея се заражда желание детето ѝ да учи. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всички хора едни къмъ други. Ще каже нѣкой, че въздиша, че има страдания. — Това е въ реда на нѣщата. Безъ страдания и безъ радости не може. — Искамъ да се радвамъ, да бѫда силенъ, да забогатѣя. — Това сѫ задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне нѣкого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкътъ да натиска камъкъ, това е естествено, но човѣкъ да натиска човѣка, това не е позволено. Добриятъ човѣкъ освобождава потиснатия. Докато хората продължаватъ да се натискатъ едни-други, животътъ нѣма смисълъ. Като се обезсърдчаватъ, мнозина казватъ, че нѣма защо да живѣятъ, всичко е безсмислено за тѣхъ. Вземете примѣръ отъ очитѣ, ушитѣ, устата, рѫцетѣ и краката. За кого живѣятъ очитѣ? — За свѣтлината? Ушитѣ? — За звука. Устата? — За яденето. Рѫцетѣ? — За работата. Краката? — За ходене. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да се познае. Всѣки трѣбва да знае, защо е роденъ и какво може да направи. Всѣки трѣбва да се запознае съ душата си, т. е. съ доброто; после трѣбва да се запознае съ сърдцето си — съ живота и най-после, съ своя умъ — съ мисъльта си. Щомъ се запознае съ душата, съ сърдцето и съ ума си, той придобива истинската красота. Безъ красота нѣма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарностьта красотата е родила доволството и благодарностьта. Благодарнитѣ хора сѫ станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарнитѣ — невежи, грозни, лоши и слаби. — Слабъ човѣкъ съмъ. Какво трѣбва да правя, да се освободя отъ безсилието? — Да благодаришъ за всичко, което ти е дадено. Както ученицитѣ се срѣщатъ съ учителитѣ си, така и ти ще се срѣщашъ съ Господа, Той — на своята катедра, а ти — на своето столче, и оттамъ ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемашъ и прилагашъ. Като не разбиратъ причинитѣ на злото, мнозина ги търсятъ въ дявола и него считатъ виновенъ за всичко. Тѣ не сѫ прави. Дяволътъ е внесълъ стремежи и желания въ хората, да постигнатъ велики нѣща, да станатъ господари на свѣта. Нѣкои майки и бащи сѫ заели тѣзи служби по потикъ, внесенъ пакъ отъ дявола. Много хора сѫ станали учени, музиканти все по сѫщата причина. Красиви нѣща е създалъ дяволътъ, затова не трѣбва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновенъ за падането на човѣчеството и за съгрѣшаването на първитѣ хора. Вината не е въ дявола, но въ Ева. Тя трѣбваше да го попита, по кой начинъ да изяде плода. Дяволътъ учи хората на нѣщо, но тѣ трѣбва да го разбиратъ. Ако не разбиратъ, нека питатъ, но да не бързатъ да прилагатъ учението му. Единъ свѣтски човѣкъ се обърналъ къмъ Бога и станалъ религиозенъ. Той си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си и, безъ да я чете, очаквалъ да се наредятъ работитѣ му. Какво станало? Не само че работитѣ му не се наредили добре, но отъ день на день положението му се влошавало. Той си казалъ : Чудно нѣщо! Откакъ купихъ тази книга, работитѣ ми се объркаха повече. Ще я туря въ огъня, да изгори, да се освободя отъ нея. Решилъ и изпълнилъ решението си. Библията изгорѣла, но случайно едно крайче отъ една страница не изгорѣло. Той взелъ листчето и прочелъ: „Богъ е Любовь“. Ще скрия това листче въ джоба си, казалъ си той, и ще мисля върху него, да видя, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Какво било очудването му, когато отъ този день, именно, работитѣ му тръгнали добре. Той турилъ въ сърдцето и въ ума си мисъльта, че Богъ е Любовь, и работитѣ му се оправили. Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй подъ възглавницата си. Носи всѣки день въ ума, въ сърдцето и въ волята си мисъльта, че Богъ е Любовь, за да постигнешъ всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образъ и подобие на Бога, ще станемъ като Него. Богъ е мислилъ хиляди и милиони години наредъ, докато създаде свѣта, докато направи човѣка и му даде всички блага и условия за добъръ животъ. Единъ день, когато човѣкъ се пробуди, ще разбере, какво е правилъ Богъ и колко време е мислилъ, за да се прояви. Следъ всичко това ще кажете, че Богъ не мисли за васъ. Всичко следи Той, нищо не може да избѣгне отъ Неговото око. Той следи и най-малкитѣ движения на човѣшката мисъль. Той следи и най-слабитѣ чувствувания и движения и знае, какъ мисли, чувствува и постѫпва всѣки човѣкъ. Той следи и най-малкитѣ му движения и постѫпки. Всѣки моментъ Богъ внася възвишени и свѣтли импулси въ човѣка, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаятъ, отпущатъ се, отлагатъ, не искатъ да дадатъ ходъ на доброто, което имъ се нашепва. Колко учени хора, колко търговци сѫ изпуснали моментитѣ да помогнатъ на нѣкой нуждаещъ. Учениятъ погледне къмъ невежия, който иска помощь отъ него, но той го отминава, като казва: Нѣмамъ свободно време. Петь минути иска човѣкътъ. Отдѣли му петь минути отъ времето си и продължи научнитѣ си изследвания. Търговецътъ седи въ дюкяна си, нѣкой беденъ го безпокои, иска помощь отъ него. — Нѣмамъ пари за раздаване, иди да работишъ! Какво ти костува да му дадешъ единъ левъ? Ако пожертвувашъ нѣщо за ближния си, и за тебе ще пожертвуватъ. Ако не си готовъ за жертва, вмѣсто него, тебе ще поставятъ на работа. Природата ще ти прати болесть, ще те тури налегло и ще те застави да се обръщашъ на една и на друга страна въ леглото си, да се въртишъ съ часове. Следъ това ще се оплаквашъ, че си далъ за лѣкари и за лѣкарства хиляди левове. Защо да не кажешъ „Богъ е Любовь“ и да дадешъ на бедния нѣколко лева? Любовьта е въ сърдцето. Вложи любовьта въ ближния си, и той самъ ще започне да работи. Любовьта ще го подтикне къмъ дейность. Често хората ме запитватъ, вѣрвамъ ли въ Христа. Азъ не отговарямъ на този въпросъ, но се стремя да правя добро на всички, които искатъ нѣщо отъ мене. Като имъ направя добро, казвамъ имъ: Вложете Бога, т. е. любовьта въ сърдцето си, и всичкитѣ ви работи постепенно ще се наредятъ. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ сърдцата ви.“ Когато Богъ направи жилище въ човѣшкото сърдце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата сѫ щастливи? — Когато се роди първото имъ дете. Кога човѣкъ е щастливъ? — Когато въ ума му се роди първата мисъль, въ сърдцето — първото чувство — и въ волята — първата постѫпка. — Да видимъ лицето на Бога. — Когато погледнете небето, осѣяно отъ милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройнитѣ звезди на небето сѫ изразъ на Божието лице. Красивата синева на небето е другъ образъ на Божието лице. Отъ това лице се излѫчва свѣтлина, която прониква цѣлия свѣтъ и на всички дава по нѣщо. На всѣки човѣкъ тя казва: Бѫди добъръ! Нека доброто расте и се развива въ тебе. Бѫди силенъ! Употрѣби силата си за добро. Бѫди уменъ! Употрѣби разумностьта си за произвеждане на свѣтлина. Прави добро на всички хора, на всички живи сѫщества. Вложете въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да оживѣятъ, както посаденитѣ въ земята семена израстватъ и се развиватъ. Когато тѣзи думи оживѣятъ въ сърдцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи съ зрѣли, сладки плодове. Красиво е всѣко плодно дърво, което ражда. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земедѣлецътъ. Всѣка прѫчка, която дава плодъ, се обрѣзва; а която не дава плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля“. Казано е, че дървото се познава по плода; сѫщото се отнася и до насъ. Нашитѣ свѣтли мисли и чувства, нашитѣ добри постѫпки създаватъ нашия образъ, отъ който излиза сила. Тѣ сѫ плодоветѣ на нашия животъ. По тѣхъ ни познаватъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Човѣкъ се обича за това, което дава отъ себе си на другитѣ хора. Понеже Богъ е вложилъ въ насъ своитѣ свѣтли мисли и чувства, ние трѣбва да Го обичаме. Като Го възлюбимъ съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, каквото пожелаемъ и каквото очакваме, ще ни се даде. Съ любовь всичко се придобива; безъ любовь нищо не се придобива. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ Го възлюбихъ“. Той даде всичко заради Господа, да изяви любовьта си къмъ Него. Всички хора трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си за Господа, но трѣбва и да приематъ нѣщо отъ Него. Давайте, за да приемате. Когато нѣкой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, съ което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човѣкъ? — Отвори писмото и прочети. Какво правятъ нѣкои моми и момци, когато се влюбятъ? — Тѣ бѣгатъ. Момата бѣга отъ момъка, а момъкътъ — отъ момата. Защо бѣгатъ? — Да не изгорятъ. — Това, което изгаря хората, не е любовь. Когато нѣкой момъкъ залюби млада мома, тя почернява — лицето ѝ става тъмно. Това е любовьта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на рѫце, слуги ще има на разположение, ще я облича въ коприни, нищо нѣма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Другъ момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, и лицето ѝ свѣтне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не ѝ обещава, но казва, че тя трѣбва да отвори сърдцето си за всички, които я обичатъ; да излѣзе отъ инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмѣни майка си въ работата. Разправятъ единъ анекдотъ, който се случилъ въ Бостонъ, съ американския председатель на Щатитѣ — Вашингтонъ. Единъ день той билъ на пазара, наблюдавалъ, какъ хората купуватъ и продаватъ. По едно време той спрѣлъ вниманието си върху единъ богаташъ, който купилъ единъ пуякъ, но се озърталъ, търсѣлъ човѣкъ, да му го занесе вкѫщи. Намѣрилъ нѣколко носачи, но не се установилъ нито на единъ, скѫпо му се видѣло това, което искали. Тогава Вашингтонъ се приближилъ къмъ богатия господинъ и му казалъ: Азъ мога да ви услужа. Той веднага взелъ пуяка и тръгналъ следъ богаташа. Като стигналъ до кѫщата му, спрѣлъ се и подалъ пуяка на собственика. Последниятъ бръкналъ въ джоба си, извадилъ единъ доларъ и го подалъ на носача. — Благодаря, господине, не се нуждая отъ пари. — Какъ, да не би и ти да си недоволенъ отъ възнаграждението? Въ този моментъ Вашингтонъ извадилъ картичката си и я подалъ на богаташа. Той останалъ крайно изненаданъ и засраменъ, като прочелъ името на Вашингтона. Следъ това той тихо добавилъ: Ако азъ мога да нося пуяка, защо да не направишъ и ти сѫщото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавамъ пуяка. Моля те, да не го колишъ. Ако ме обичашъ, ще го оставишъ въ двора си на свобода. Нека ти остане за споменъ, да знаешъ, че нѣкога Вашингтонъ, председатель на Щатитѣ, ти е носилъ пуякъ. Не прави ли сѫщото и Богъ? Ти вървишъ напредъ, а Той следъ тебе, носи пуяка ти, за което Му давашъ единъ доларъ възнаграждение. Колко хубави и свѣтли мисли, чувства и желания ти донася Богъ, за които ти Му плащашъ по единъ доларъ. Ако Го обичашъ, ще задържишъ Неговитѣ мисли и чувства въ сърдцето си. Тѣ ще те повдигнатъ и ще ти предадатъ по-голѣма цена. Ще приемашъ съ радость и съ благодарность всичко, което Богъ ти донася и ще си кажешъ: Това, което Богъ прави за мене, и азъ мога да направя за .другитѣ. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я, но като я намѣрятъ, въ края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовьта, това значи, да проявявате Бога, всѣки да Го види и познае. Иначе, любовьта нѣма смисълъ. Ще кажете, че любовьта причинява страдания, че който ви обича, сѫщевременно ви измъчва. Любовьта никога не измѫчва. Злото мъчи човѣка, съ единствената цель, да го накара да обикне Бога. То не казва на човѣка, какъ да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материалъ за работа, а доброто гради. Доброто показва на човѣка, какъ трѣбва да обича. Казано е въ Евангелието: „Не противи се на злото“. Сега се иска още нѣщо: не само да не се противишъ на злото, но и да го обикнешъ. Като го обикнешъ, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камъкъ. Ако не можешъ да го разтопишъ, ще ударишъ главата си въ него и ще я разбиешъ. Мѫчно се разтопява злото, но, ако успѣешъ, ще го превърнешъ въ течность и въ пара и ще лъхне къмъ тебе като вѣтрецъ. Тогава ще видишъ, че Богъ се крие задъ злото. Дрехата, съ която е облѣчено злото, е създадена отъ човѣка. Кой е цѣрътъ срещу злото? — Любовьта. Въ кой свѣтъ най-много се проявява злото? — Въ човѣшкия. Тамъ то се шири навсѣкѫде. Въ ангелския свѣтъ е само началото на злото. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакво зло не сѫществува. Обикнете злото, за да се освободите отъ неговия тормозъ. Ако нѣкой ти е неприятенъ, обикни го; не можешъ ли самъ да постигнешъ това, извикай нѣколко свои приятели да ти помогнатъ. Любовьта е колективецъ процесъ, и въ нейно име всичко се постига. Тя е процесъ, който се изявява на открито. Когато влюбенитѣ се криятъ и бѣгатъ отъ хората, тѣ свършватъ съ катастрофа. Лицето на влюбения трѣбва да бѫде свѣтло, а не тъмно. Щомъ потъмнѣе, той е на кривъ пѫть. Като се влюби, болниятъ оздравява, глупавиятъ поумнява. Любовьта произвежда превратъ въ човѣка. Тя го прави смѣлъ и решителенъ, готовъ на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човѣкъ да обича всички хора? Както житното зърно, въ продължение на нѣколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани цѣлия свѣтъ, така и любещиятъ може да обича всички живи сѫщества. Вложете въ умоветѣ и въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да постигнете желанията си. — Бедни сме, слаби сме, невежи сме. — Щомъ Богъ не е съ васъ, разбира се, че ще бѫдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената свѣтлина, да увеличите амплитудата на своитѣ мисли, чувства и действия. Любовьта носи всички възможности въ себе си. Предъ нея и злото се отваря като доброто. Предъ любовьта и ангелътъ на смъртьта е красивъ. Той има две лица: предъ човѣка на безлюбието открива грозното си лице; предъ любещия той отваря своето красиво и засмѣно лице и го носи презъ пространството на онзи свѣтъ, докато го постави на опредѣленото мѣсто. Докато е на земята, човѣкъ се лута натукъ-натамъ, не знае кого да обича. Като замине на онзи свѣтъ, той обиква Бога, защото остава самъ. Време е вече да вложите любовьта въ сърдцето си и, когото срещнете, вашъ приятель или неприятель, да сте готови да си подадете рѫка въ името на любовьта. Бѫдете готови, да раздадете всичко, каквото имате, въ името на любовьта. Какво е направилъ единъ разбойникъ? Като разбралъ, че Богъ е Любовь, вложилъ любовьта въ сърдцето си и, каквото открадналъ, върналъ го на хората, които ограбилъ. Той имъ казалъ: Всичко това правя въ името на любовьта и желая, всички да се превърнемъ отъ разбойници на добри, праведни хора, да проповѣдваме навсѣкѫде любовьта. Помнете: безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Като любите, всѣки да си постави за задача, да намѣри първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта. После ще намѣрите първия човѣкъ, който е проявилъ щедрость. Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта, нищо не можете да постигнете. Човѣкъ трѣбва да има образецъ за всички нѣща, за да върви напредъ. Любовьта носи истинскитѣ образци. Следвайте я, за да се ползувате отъ нейнитѣ възможности и блага. Поставете си днесъ като задача, когото срещнете, да намѣрите една добра чърта въ него, изразена въ очитѣ, въ ушитѣ, въ носа, въ устата, въ движенията или другаде нѣкѫде. И, като го видите, да ви стане приятно. Всѣки човѣкъ носи нѣщо хубаво въ себе си, за което заслужава да бѫде добре посрещнатъ. Вземете примѣръ отъ младитѣ моми и момци. Като се срещнатъ, тѣ веднага намиратъ по една хубава чърта единъ въ другъ, за която сѫ готови да се жертвуватъ. Като се оженятъ, тѣ забравятъ, че иматъ нѣщо хубаво, и развалятъ отношенията си. Търсете Божественото, както въ себе си, така и въ своя ближенъ, да разчитате на него. Какво прави българинътъ, когато жъне нивата си? Той отдѣля житото отъ плѣвата: житото туря въ хамбара, защото разчита на него; плѣвата дава на добитъка. Правете и вие сѫщото. Ако се жените, разчитайте на Божественото въ човѣка, т. е.на житото въ него, а не на плѣвата — на човѣшкото. Разчитайте на любовьта, на чистото жито, отъ което може да се направи хубавъ хлѣбъ. Разчитайте на онази любовь, която кара сърдцето, ума и душата да трептятъ по особенъ начинъ. Това е чистата, истинска любовь. Въ нея болниятъ оздравява, умрѣлиятъ оживява и възкръсва. Казано е въ Писанието: „Които чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ и възкръснатъ.“ Какъ ще посрещнете любовьта днесъ? Тя ще ви посети по особенъ начинъ. Ще бѫде облѣчена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облѣчена въ царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовьта, но скромно облѣчена. Изкуство е да я познаете въ дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде единъ отъ плодоветѣ на живота, отъ който ще оживѣете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртьта, а любовьта — плодове на живота и на безсмъртието. Любовьта дава на всѣки човѣкъ първия плодъ, първия погледъ, първата усмивка, първото движение. Идването на любовьта подразбира оживяването и възкресението. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ вашитѣ души“. Който приема любовьта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовьта въ всичко, което днесъ става въ свѣта — добро или лошо. Божието благословение е навсѣкѫде — и въ доброто, и въ злото. Отъ васъ зависи, да го приемете, или да го отхвърлите. * 21. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 5. ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постоянна благодарность Размишление върху стиха: „Богъ е Любовь“. Какво представя човѣкътъ? Ако говоримъ за духовния човѣкъ, характерно за него е това, че той изпитва всичко, а него никой не изпитва. Човѣкъ се интересува отъ много нѣща, но всички не сѫ еднакво важни, много отъ тѣхъ сѫ второстепенни. Единственото нѣщо, което интересува човѣка, е отъ какво зависи неговото благо. То се опредѣля отъ добротата му. Благо е за човѣка да бѫде добъръ. Добриятъ не се безпокои, нито смущава. Който се безпокои и смущава, не е истински човѣкъ. Той е развълнувана вода, която постоянно се блъска въ брѣговетѣ; той е канара, която постепенно се разрушава; той е изсъхналъ листъ, който пада отъ дървото и започва да гние; той е пепель отъ огнището. Хората се чудятъ, кѫде да турятъ нечистата си вода, парчетата отъ разрушената канара, изсъхналитѣ листа, както и пепельта отъ огнището, да не ги смущаватъ. На всички нѣща, които смущаватъ човѣка, сѫ турени различни имена. Като четете Стария Заветъ, на много мѣста срѣщате да се говори за прокажения. Днесъ ние употрѣбяваме тази дума повече за психически прокаженъ човѣкъ, понеже физически тази болесть не е толкова разпространена, както въ миналото. Съ каквато дреха и да се облѣче прокажениятъ, пакъ прокаженъ си остава, дрехата нищо не го ползува. Съ каквато идея да се накичи, каквото чувство и да се вложи въ сърдцето му, нищо не го ползуватъ. Проказата не е нищо друго, освенъ неблагодарностьта на човѣка. Той трѣбва да се освободи отъ нея, да стане благодаренъ. Защо човѣкъ е неблагодаренъ? — Защото му липсва нѣщо. Като се огледа, той вижда, че му липсватъ нови обуща, нова дреха, нова шапка, нѣкаква книга и става неблагодаренъ. Благодарностьта трѣбва да влѣзе въ човѣшката душа, като необходимость, не само за единъ моментъ, но завинаги. Радвайте се, че неблагодарностьта не е постоянна, но посещава човѣка периодически и отваря пѫть за благодарностьта. Герой е онзи, който всѣкога е благодаренъ. Неблагодарниятъ е подобенъ на каменнитѣ вѫглища, които сѫ се образували преди хиляди години отъ дървета, затрупани отъ земнитѣ пластове. Тѣ сѫ се овѫглили отчасти или напълно. Ние ги горимъ и се ползуваме отъ тѣхъ като гориво. Съ използуването на вѫглищата, човѣчеството се натъкна на голѣми мѫчнотии и изпитания. Вѫглищата се образували отъ гигантски предпотопни дървета, съ голѣми амбиции и копнежи. Богъ затворилъ тѣзи сѫщества въ земята, да не вдигатъ голѣмъ шумъ и безпокойство. Обаче, отъ невежество, хората ги пуснаха на свобода, и днесъ тѣ имъ причиняватъ по-голѣми пакости и мѫчнотии, отколкото въ миналото. Хората мислятъ, че като вадятъ каменнитѣ вѫглища отъ земята и ги горятъ, съ това печелятъ нѣщо. Не, каменнитѣ вѫглища се извадиха отъ земята преждевременно. Трѣбваше да се извадятъ по-късно — въ епохата на любовьта, когато сѫществата, които сѫ затворени въ тѣхъ, ще иматъ възможность да изправятъ погрѣшкитѣ си. Сега не само че не имъ се помага, но на пепель ги превръщаме. Тѣ трѣбва да се върнатъ къмъ своя първоначаленъ животъ. Кои нѣща сѫ ценни: живитѣ, или тѣзи, които могатъ да оживѣятъ и да вършатъ работа? Влакътъ е цененъ, когато се движи, когато пухти подъ напора на водното напрежение. Тогава той пренася пѫтници, стока, изминава известенъ пѫть. Параходътъ е цененъ, когато се движи. Машинистътъ кара влака, капитанътъ — парахода и ги заставятъ да вършатъ нѣкаква работа. И човѣкъ е цененъ, когато се движи. Той може да се движи физически, сърдечно и умствено. Не е важно, въ кой свѣтъ става движението, важно е нѣщата да се движатъ. Движението ги одухотворява и ги прави живи. Прекрати ли се движението въ всички свѣтове, навсѣкѫде настава смърть. Както машината се направлява отъ нѣкого, така и човѣкъ трѣбва да има капитанъ, който да го управлява. Капитанътъ на човѣшката машина, споредъ едни, е неговиятъ духъ, а споредъ други — неговиятъ умъ. Той се справя съ всички мѫчнотии, несгоди и недоволства. Желая ви, още тази сутринь, да постѫпите съ недоволството споредъ закона на любовьта, да му кажете, че е седнало на чуждъ столъ и да му дадете неговия. Мѣстото, на което седи, е почетно, то е опредѣлено за доволството. Досега недоволството и неблагодарностьта сѫ били господари въ човѣшкия животъ; отсега нататъкъ тѣ ще станатъ слуги, а доволството и благодарностьта — господари. Това не значи, че трѣбва да хванете неблагодарностьта и да я разтърсите. Ако постѫпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротивъ, ще благодарите на неблагодарностьта, че ви е дала ценни уроци въ живота, и ще постѫпите съ нея по закона на благодарностьта. Какъ трѣбва да се постѫпва? — Много примѣри има за това, но, ако човѣкъ не е готовъ вѫтрешно да се справи съ недоволството и съ неблагодарностьта, примѣритѣ не могатъ да го ползуватъ. Много фокуси има, съ които човѣкъ може да си служи, но той и за тѣхъ трѣбва да бѫде готовъ. Разправятъ за единъ фокусникъ следния примѣръ. Той взималъ 12 ножа и единъ следъ другъ ги забивалъ на една дъска, отъ разстояние на петь-шесть метра. Предъ дъската стояла жена, съ разперени настрана рѫце. Фокусникътъ отправялъ първия ножъ къмъ дѣсното й ухо, втория — къмъ лѣвото, третия — надъ главата, четвъртия — до врата, отъ едната и отъ другата страна, петия и шестия — отъ дветѣ страни на краката и т. н. Така забивалъ той 12 ножа, но толкова сполучливо, че нито единъ отъ тѣхъ не докосвалъ живото тѣло. Опитенъ билъ той, но не по-малка заслуга имала и жената. Единъ следъ другъ ножоветѣ се забивали около нея, безъ да трепне мускулъ на лицето или на тѣлото ѝ. И двамата се отличавали съ голѣмо самообладание. Не можете ли и вие да направите така съ неблагодарностьта? Поставете я на една дъска, и забивайте отъ всичкитѣ ѝ страни ножове, безъ да я докоснете, безъ да я нараните. Това е изкуство — да ликвидирашъ съ нѣщо, безъ да го огорчишъ, обидишъ или наранишъ. Единъ виденъ гръцки скулпторъ и единъ виденъ художникъ решили да изработятъ нѣщо ценно, което да изнесатъ предъ свѣта. Скулпторътъ изработилъ единъ гроздъ толкова естествено, че излъгалъ птицитѣ. Като приближавали до него, тѣ се опитвали да клъвнатъ, но веднага се отдръпвали назадъ — човката имъ удряла въ камъкъ. Художникътъ пъкъ нарисувалъ една красива мома, покрита съ тънко було. Като дошълъ скулпторътъ, той пожелалъ да види красивата мома и се приближилъ до картината, съ намѣрение да вдигне булото. Като насочилъ рѫката си къмъ булото, останалъ излъганъ, то било рисувано. Той се задоволилъ да гледа красивата мома презъ булото. Какво сѫ постигнали двамата майстори съ изкуството си? Първиятъ излъгалъ птицитѣ, а вториятъ — човѣка. Въ грозда на скулптора липсва съдържание. Птицитѣ кацали и се връщали излъгани, но и скулпторътъ останалъ излъганъ отъ картината на своя приятель. Той мислилъ, че задъ булото ще види красивата мома. Голѣмъ майсторъ ще бѫде онзи, който може да извади задъ булото неблагодарностьта и вмѣсто нея да постави благодарностьта. Днесъ всички хора казватъ, че трѣбва да се обичатъ. Всички говорятъ за любовьта, но картинитѣ имъ сѫ подобни на грозда, който скулпторътъ направилъ, и на булото на художника. Ще кацатъ птицитѣ върху грозда и ще се връщатъ, безъ да си вкусятъ отъ него. Ще дохождатъ хората до булото, задъ което се крие красивата мома, но и нея нѣма да видятъ. Любовьта иде само отъ едно мѣсто, а не отъ много мѣста. Докато иде отъ много мѣста, хората ще говорятъ за нея, но въ края на краищата всички ще умратъ. Сега, като те залюби единъ човѣкъ, ти трѣбва да умрешъ. Ако ти го залюбишъ, той трѣбва да умре. Ако залюбишъ кокошка, тя умира; залюбишъ ябълка или круша, и тя умира; залюбишъ паритѣ, и тѣ умиратъ. Каквото залюби човѣкъ, непремѣнно трѣбва да умре. Когато смъртьта влиза въ любовьта, това показва, че животътъ не се разбира, както трѣбва. Въ древностьта, единъ отъ Учителитѣ на любовьта изпратилъ двама отъ своитѣ ученици въ свѣта да се учатъ и да проповѣдватъ. Тѣ пѣли и проповѣдвали на хората. Съ пѣсеньта си единиягь ученикъ развеселявалъ хората; вториятъ, не само ги веселѣлъ, но отварялъ сърдцата имъ и ги разполагалъ къмъ даване, къмъ добри отношения съ ближнитѣ си. Отъ пѣсеньта му болнитѣ оздравявали, скръбните забравяли скръбьта си. Сега и вие пѣете много пѣсни. Пѣете, че можете да любите и да обичате, да станете слуги на Бога. Желая ви, както пѣете, така да се проявявате. Какъвъ смисълъ има служенето, ако не сте доволни отъ живота? Недоволството показва, че не разбирате дълбокия смисълъ на служенето. Ако момъкътъ не служи на своята възлюбена, и ако момата не служи на своя възлюбенъ, любовьта не може да се прояви между тѣхъ. Любовь безъ служене не е истинска любовь. Първото качество на любовьта е даването. Не можете да наречете любовь това, което нищо не дава отъ себе си. Не можете да наречете обичь това, което не оценява проявитѣ на душата. Любовьта и обичьта сѫ вѣчни принципи въ Битието. Любовьта излиза отъ Бога и носи Неговия животъ на всички сѫщества, да растатъ и да се развиватъ, да се радватъ и веселятъ. Всички очакватъ този животъ, но той не може да се прояви безъ любовь и безъ благодарность. Благодарностьта носи безсмъртието, а неблагодарностьта — смъртьта. Не се изисква много отъ човѣка, за да бѫде безсмъртенъ. Щомъ е всѣкога доволенъ и благодаренъ, той е придобилъ вече безсмъртието. Обралъ те нѣкой, благодари, че те обралъ; казалъ нѣкой лоши думи за тебе — благодари; заболѣлъ си нѣщо — благодари. Това сѫ сѣнки на живота, презъ които неизбѣжно ще минешъ. Че времето е дъждовно или вѣтровито — благодари; че имашъ или нѣмашъ нови дрехи — благодари. За всичко благодари: и за малкото, и за голѣмото благо. Нѣкой те нарекълъ животно — пакъ благодари. Има нѣщо лошо въ думата „животно“. Лошото се крие въ неговата неблагодарность. Животнитѣ изглеждатъ кротки, примирени съ положението си, но въ сѫщность тѣ сѫ крайно недоволни и неблагодарни. Опитай се да приближишъ при нѣкое животно, когато яде. То веднага ще даде изразъ, че е недоволно отъ тебе, не иска да го смущавашъ. Животнитѣ спазватъ това правило едни къмъ други, внимаватъ да не се безпокоятъ, когато ядатъ. Ако при вола се приближи другъ волъ, първиятъ веднага ще отправи рогата си къмъ него и ще му каже: Не виждашъ ли, че ямъ? Защо ме безпокоишъ? И доднесъ още животнитѣ не сѫ разбрали живота, който носятъ въ себе си, но и хората още напълно не сѫ го разбрали. Често хората се спъватъ сами. Всѣки иска да знае, какво мислятъ другитѣ за него. Ако е религиозенъ, той иска да знае, какво мнение иматъ близкитѣ му, дали обича Христа и каква е любовьта му. Ако е свѣтски, той иска да знае, мислятъ ли го познатитѣ му за ученъ, за голѣмъ човѣкъ. Искате ли да знаете, каква е любовьта ви, вижте, какво ще кажатъ животнитѣ за васъ. Дойде едно куче около васъ, върти си опашката. То е гладно, иска да му дадете малко хлѣбъ. Ако го погледнете и нищо не му дадете, то има вече известно мнение за любовьта ви. То казва: Този човѣкъ нѣма сърдце, не влиза въ положението ми. Обаче, дадете ли му хлѣбъ, то разбира, че имате любовь. Колкото повече хлѣбъ му давате, толкова по-голѣма е любовьта ви. Младитѣ моми и момци си пишатъ писма, въ които изливатъ любовьта си. Каква любовь е тази, която е написана съ черно мастило? Истинската любовь трѣбва да се пише съ лѫчи на свѣтлината, а не съ черно мастило. Въ бѫдеще така ще се пишатъ любовнитѣ писма. Като отворите едно любовно писмо, трѣбва да се облѣчете съ лѫчи отъ свѣтлината, да свѣтнете. При това, ако въ писмото се говори за ябълки и круши, ще ги получите въ действителность. За каквото се пише въ писмото, ще го имате предъ себе си. Не е въпросъ да имате цѣли кошници съ ябълки и круши. Една ябълка да имате, но да отговаря на действителностьта. Хората се интересуватъ още, могать ли да видятъ Бога и Христа. — Отъ тѣхъ зависи. Като извадятъ неблагодарностьта вънъ отъ себе си и внесатъ благодарностьта въ сърдцето си, тѣ ще видятъ и Бога, и Христа. — Какъ? — Въ проявитѣ на любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, отвори широко сърдцето си, да влѣзе Божествената топлина въ него, да изпиташъ Божествената радость и веселие. Отвори ума си широко, да влѣзе Божествената свѣтлина въ него, за да изправишъ пѫтя си. Отвори широко душата си, да влѣзе Божествената сила въ нея, да те направи смѣлъ и решителенъ. Топлината, свѣтлината и силата, това е Богъ, Когото търсите. Той живѣе въ нашитѣ умове, сърдца и души. Като знаете това, гледайте съ благоговение на душата си, като жилище на Бога, на ума си — като на свещенъ олтаръ и на сърдцето си — като на свещена стаичка. Благодарете за ума, за сърдцето и за душата, които ви сѫ дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болеститѣ, които сѫщо ви сѫ дадени. Болеститѣ, страданията, сиромашията представятъ проявитѣ на Бога, Който ви хваща съ рѫцетѣ си и изпитва любовьта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрезъ тѣхъ ви посочватъ новъ пѫть къмъ любовьта. Ще благодаришъ за всичко: ако си боленъ, ще благодаришъ; ако си здравъ, пакъ ще благодаришъ; като умирашъ, ще благодаришъ; и като се раждашъ, пакъ ще благодаришъ. Днесъ, като се ражда нѣкой, всички благодарятъ; като умира, всички скърбятъ. Щомъ дойде смъртьта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нѣщо страшно въ смъртьта? Ако умрешъ, за да излѣзешъ отъ затвора, ти придобивашъ свободата си. По-страшно е, когато се раждашъ въ затворъ. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човѣкъ се изпитва и чрезъ смъртьта, и чрезъ живота. Ако не мине и презъ дветѣ положения, той не може да разбере любовьта и обичьта. Когато момъкътъ и момата се влюбятъ, тѣ трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си, да се откажатъ отъ нѣщо, да се научатъ да служатъ единъ на другъ. Ако човѣкъ мисли само за себе си, той забравя, че трѣбва да служи на другитѣ. Ако Богъ служи на всички сѫщества, и човѣкъ трѣбва да следва Неговия примѣръ. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ ще работя“. Хората искатъ да станатъ господари, безъ да сѫ служили на другитѣ. Това е невъзможно. Господарь може да бѫде само онзи, който се е научилъ да служи. Днесъ хората се учатъ да служатъ. Ако най-голѣмиятъ Господарь, Който е създалъ свѣта, служи, какво остава за онзи, който нищо не е създалъ? Затова, всѣки човѣкъ вѫтрешно трѣбва да пожелае да стане слуга, да служи на любовьта. Работата е служене, въпрѣки това, мнозина не сѫ доволни отъ работата си. Тѣ казватъ: Тази работа не ни подхожда, не е за насъ. Сократъ е билъ метачъ въ Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарялъ: Уча се да работя, да измета всичко нечисто въ себе си. Той искалъ да покаже, че човѣкъ може да бѫде благодаренъ на всичко. Сѫщевременно, той доказалъ, че човѣкъ може да бѫде благодаренъ и отъ лошата жена, затова се оженилъ за Ксантипа, известна по своя лошъ харак-теръ. Както и да постѫпвала съ него, той всѣкога благодарѣлъ. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарялъ: Благодаря, че разтръсвашъ главата ми, да мисля по-добре. Като го потупвала по гърба, той казвалъ: Благодаря ти, че изтърсвашъ праха отъ дрехитѣ ми. Чрезъ Ксантипа той си изработилъ една велика философия за живота и си казалъ: Благодарение на Ксантипа, азъ станахъ философъ. Неблагодарностьта трѣбва да се превърне въ благодарность. Ако човѣкъ не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ това, да бѫдешъ благодаренъ. Благодарностьта отваря пѫтя на любовьта. Мислите ли, че, който ви люби, може да ви направи зло? Злото се дължи на неблагодарностьта. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣхъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, обичатъ се, но, въпрѣки това, постоянно се каратъ. Защо? — Защото тѣ не обичатъ Бога въ човѣка, а себе си. Нѣкой обикне единъ човѣкъ и веднага влиза въ него. Щомъ влѣзе въ него, той обича първо себе си въ своя възлюбенъ и започва да го хвали и да се възхищава отъ него. Въ сѫщность, той обича себе си. Като излѣзе отъ него, той вижда вече погрѣшкитѣ му и се чуди, какъ го е обичалъ. Докато възлюбенитѣ влизатъ единъ въ другъ, тѣ се обичатъ, но започватъ да се налагатъ, кой на кого да служи. Ако единиятъ отстѫпи и приеме да стане слуга, тѣ живѣятъ донѣкѫде добре, споразумяватъ се. Обаче, ако никой не отстѫпва, тѣ излизатъ навънъ и започва война помежду имъ. Ето защо, когато срещнешъ единъ човѣкъ, възлюби Бога въ него, а не човѣка, и кажи: Господи, готовъ съмъ да Ти служа, защото Ти внесе живота въ мене. Благодаря Ти за всичко, което си направилъ заради мене. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Господа: Влѣзъ въ Царството на любовьта и бѫди блаженъ. Това значи, Богъ да се весели въ човѣка, а човѣкъ да се радва и да има вѫтрешенъ миръ. Сегашнитѣ хора се влюбватъ и разлюбватъ. Защо става това? — Защото всѣки човѣкъ влиза въ възлюбения си самъ, безъ Господа. Затова казвамъ: Като обикнешъ нѣкого, влѣзъ въ него съ Господа заедно, не влизай самъ. Като те обикне нѣкой, и той трѣбва да влѣзе въ тебе съ Господа заедно. Който влиза въ човѣка самъ, безъ Господа, той не носи любовьта. Влѣзешъ ли въ нѣкой домъ безъ любовь, ти носишъ нещастие за този домъ. Свѣтътъ, който сега се създава, е свѣтъ на любовьта. Влѣзешъ ли въ този свѣтъ, любовьта трѣбва да бѫде твой съпѫтникъ. Каквото помислишъ, каквото почувствувашъ, всичко трѣбва да бѫде продиктувано отъ любовьта. Както и да постѫпвашъ, всичко трѣбва да е написано съ рѫката на любовьта. Това може да ви се вижда чудно — нищо не значи. Чуднитѣ нѣща сѫ приятни. Ако нѣкой ти изпѣе една пѣсень, и ти не пожелаешъ да я чуешъ втори пѫть, това показва, че тя не е пѣта съ любовь. Изпѣятъ ли ти я съ любовь, ти ще пожелаешъ да я чуешъ и втори, и трети пѫть. Ако една пѣсень не расте като дървото и не зрѣе като плода, не е истинска, т. е. не носи любовьта. Ако една мисъль не расте и не зрѣе, не е права мисъль. Правата мисъль е капиталъ, на който човѣкъ всѣкога може да разчита. Каже ли нѣкой, че е остарѣлъ и нищо не може да постигне, той не мисли право. Правата мисъль подразбира вѣченъ животъ. Човѣкъ живѣе вѣчно, като съблича старата си дреха и облича нова. Казано е въ Писанието: „И прибра се Аврамъ при отцитѣ си“. Не е казано, че Аврамъ остарѣ и се прибра при старитѣ хора. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, въ онзи свѣтъ не се говори за старость. Тамъ има мѫдреци, а не стари хора. Този стихъ може да се преведе въ следния смисълъ: Ако благодарностьта не влѣзе въ сърдцето ти, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Благодарностьта води къмъ любовьта. Безъ благодарностьта не можешъ да намѣришъ пѫтя къмъ любовьта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидятъ, и като ви похвалятъ, еднакво благодарете. Не е въпросъ да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчевината въ сладчина. Всѣки човѣкъ е на фронта, началникътъ му заповѣдва, и той трѣбва да изпълнява. — Докога ще продължава това подчинение? — Докато човѣкъ дойде до онази вѫтрешна дисциплина въ себе си, докато придобие пълно самообладание, да стане господарь на себе си. Сегашнитѣ хора страдатъ, защото не разбиратъ това, което става вѫтре въ свѣта. Вѫншно тѣ го разбиратъ, но вѫтрешно още не сѫ го разбрали. Външно свѣтътъ е добре нареденъ. Външниятъ редъ и порядъкъ е добъръ: навсѣкѫде има кѫщи, фабрики, работилници, желѣзници, параходи, аероплани. Превозни срѣдства има навсѣкѫде. Външно животътъ е улесненъ, но време е вече да се постави вѫтрешенъ редъ и порядъкъ, да се оправи и вѫтрешниятъ животъ на хората. Божественото носи вѫтрешния редъ и порядъкъ въ всички хора, въ всички домове, общества и народи. Вѫтрешниятъ редъ ще направи хората радостни и весели. Всѣко лице ще бѫде засмѣно. И тогава, колкото хлѣбъ сложите на трапезата, нѣма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и на тѣхъ. Нѣма да казвате, че нѣкой ви е далъ само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме. Единъ светия тръгналъ за небето, да се срещне съ Господа, да Му даде отчетъ за дѣлата си. На пѫтя си срещналъ единъ богатъ човѣкъ, който го запиталъ, кѫде отива. — При Господа. — Моля ти се, кажи Му, че ми дотегна богатството, искамъ да се освободя отъ него. Ако не ме освободи, ще слѣза въ дъното на ада и ще се погубя. По-нататъкъ светията видѣлъ единъ голъ човѣкъ, заровенъ въ пѣсъка. — Какво правишъ тукъ? — запиталъ го той. — Какво правя? Лежа и оплаквамъ положението си. Дотегна ми вече тази сиромашия. Ти си светъ човѣкъ, кажи, моля ти се, на Господа, да ме освободи отъ сиромашията и отъ тази голота. Светията отишълъ при Господа, свършилъ работата си и на връщане пакъ миналъ по сѫщия пжть. Първо видѣлъ сиромаха, а после богатия. Той казалъ на сиромаха: Богъ те съветва, да благодаришъ за сиромашията и за голотата, въ които се намирашъ. Само чрезъ благодарностьта ще се освободишъ отъ сиромашията. — Това е невъзможно! — отговорилъ сиромахътъ. — Щомъ не можешъ да благодаришъ за сиромашията, тя никога нѣма да те напусне. После светията миналъ покрай богатия и му казалъ: За да се освободишъ отъ богатството, Богъ те съветва да роптаешъ, да проявишъ недоволство, че си богатъ. — Това е невъзможно! — отговорилъ богатиятъ. — Щомъ е невъзможно, ще носишъ богатството си и ще пъшкашъ подъ неговия тормозъ. И тъй, който благодари за всичко, което му е дадено, е богатъ. Който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромахъ. Благодарностьта се крепи върху три нѣща: доброта, разумность и справедливость. Дето сѫ доброто, разумностьта и справедливостьта, тамъ е любовьта. Дето отсѫтствуватъ доброто, разумностьта и справедливостьта, тамъ никаква любовь не сѫществува. Тамъ е човѣшкиятъ, временниятъ порядъкъ на нѣщата. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно благодарете“. Ще кажете, че не е дошло още времето за Божествения порядъкъ. Не само, че е дошло, но повечето сѫ закъснѣли, трѣбва да усилятъ темпа на своя ходъ. Мнозина запитватъ, въ какво да вѣрватъ, кое вѣрую е най-право. Не е въпросътъ за това. Всѣки трѣбва да се запита, благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарятъ за това, което Богъ имъ е далъ, тѣ ще се разбератъ. Тѣхното вѣрую е право, тѣ вѣрватъ въ единъ и сѫщъ Богъ. Ако хората постоянно благодарятъ, много нѣща ще имъ се дадатъ, и много тайни ще имъ се откриятъ. Обаче, държатъ ли само една неблагодарность въ сърдцето си, тѣ сами се спъватъ. Бѫдете благодарни на всичко, за да ви се даде онова, отъ което душата ви се нуждае. Дали космитѣ отъ главата ви падатъ или не падатъ, пакъ благодарете. Всѣки косъмъ е законъ. Като се свързвате съ тѣзи закони, трѣбва да ги прилагате. Ако не ги прилагате, нищо не се постига. Нѣкой вземе косъмъ отъ своя любимъ, радва му се, държи го за спомеиъ. Като се разочарова отъ него, хвърля косъма. За да не дойде до разочарование, той трѣбва да приложи закона, който е свързанъ съ косъма. Вложи доброто, разумностьта и справедливостьта въ душата си, за да приложишъ Божиитѣ закони. Божиитѣ косми сѫ законитѣ на Битието. Тѣ сѫ лѫчитѣ на слънцето, за които постоянно трѣбва да благодаришъ. Всѣки лѫчъ трѣбва да се използува разумно. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които подхранватъ и развиватъ ума. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които подхранватъ сърдцето и го правятъ мощно. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които хранятъ душата. Понеже днесъ е петъкъ — деньтъ на любовьта, желая ви, лѫчитѣ на Божията Любовь да хранятъ ума, сърдцето и душата ви не само единъ день, но за вѣчни времена. Желая ви, постоянно да благодарите на тѣзи лѫчи. Служете на Господа съ любовь, служете Му съ мѫдрость, служете Му съ истина, за да имате животъ, свѣтлина и свобода въ себе си. * 20. Беседа отъ Учителя, държана на 28 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Устойчиви връзки Размишление. Ако на съвременнитѣ хора се зададе въпроса, доволни ли сѫ отъ живота, какво ще отговорятъ? Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, весели и красиви, да бѫдатъ добре облѣчени, да иматъ хубави жилища. Мислите ли, че, ако имате тѣзи нѣща, животътъ ви ще бѫде добъръ? Мнозина не мислятъ по този въпросъ, тѣ искатъ да иматъ всичко и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете тогава за малкитѣ бръмбари и щурци, които се криятъ въ своитѣ дупчици и се задоволяватъ съ тѣхъ? Какво ще кажете за дърветата, които съ години стоятъ заровени въ земята? Не само това, но дойде единъ день нѣкой човѣкъ, замахне съ брадвата си и ги отсѣче едно по едно. Следъ всичко това ги туряте въ огъня да горятъ. Ще кажете, че това е Божия работа. Да горите дърветата, да кѫсате цвѣтята, това не е Божия работа. Богъ ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човѣка да се гнѣви, да не иска да работи и да учи? Малко хора си даватъ отчетъ за своя животъ и за проявитѣ си и постоянно си мислятъ, че, ако въ този свѣтъ не сѫ добре, поне на онзи свѣтъ ще бѫдатъ добре. Тѣ си представятъ онзи свѣтъ като този. Старитѣ българи имаха особена представа за онзи свѣтъ. Тѣ мислѣха, че като замине нѣкой отъ близкитѣ имъ за онзи свѣтъ, тамъ ще го посрещнатъ всички негови познати отъ земята. Затова, като умре нѣкой тѣхенъ близъкъ, селянинъ или гражданинъ, всичкитѣ имъ познати, които иматъ покойници, ще се изредятъ при умрѣлия, да пращатъ много поздрави на тѣхния покойникъ. Какъ ще носи поздравитѣ имъ, не мислятъ по това. Преди всичко, умрѣлиятъ не знае, кѫде е адьтъ, или раятъ, не знае езика на онзи свѣтъ, а ще носи поздрави отъ земята. Както на земята човѣкъ трѣбва да ходи, да вижда, да чува, да разбира, да мисли и да чувствува, така и на онзи свѣтъ трѣбва да притежава тѣзи способности. Ако човѣкъ не може да ходи, въ кой свѣтъ ще бѫде тогава? Ако не вижда, не чува, не мисли и не чувствува, въ кой свѣтъ е той? Ще кажете, че това сѫ дребни работи. Не сѫ дребни нѣща тѣ. При това, трѣбва да знаете, че Богъ се занимава и съ дребни нѣща. Това, за което човѣкъ никога не помисля, Богъ за него, именно, мисли. Повечето хора мислятъ, че паритѣ движатъ живота. Въ сѫщность така ли е? Можете ли да купите живота съ пари? Никакви милиони не могатъ да откупятъ единъ животъ. Дойде ли смъртьта, паритѣ сѫ безсилни. Храната, водата, въздухътъ и свѣтлината даватъ на човѣка повече, отколкото паритѣ. Тѣ го повдигатъ, обновяватъ, подмладяватъ. Това съ пари не се постига. Цената на паритѣ зависи отъ свѣтлината. Ако нѣма свѣтлина, паритѣ не се виждатъ. Щомъ не се виждатъ, тѣ нѣматъ никаква цена. Обаче, дойде ли свѣтлината, паритѣ ставатъ видими. Щомъ сѫ видими, тѣ ставатъ ценни. Ценно е това, което прави човѣка вѫтрешно и външно доволенъ. Ще кажете, че безъ пари не може. Съгласенъ съмъ, безъ пари не може, безъ хлѣбъ не може, но безъ кое не може нито единъ моментъ? Безъ въздухъ, безъ свѣтлина, безъ вода може ли? Ако нѣма свѣтлина, човѣкъ не може да се движи свободно. Какво ще кажете, ако той не довижда малко, или ако никакъ не вижда? Нѣкои мислятъ, че очитѣ сѫ нуждни само за земята, а не и за онзи свѣтъ. И тамъ човѣкъ трѣбва да вижда. Съ какви очи ще си служи, това е другъ въпросъ. Важно е, че и тамъ е нуждна свѣтлина, да вижда, кѫде ходи. Като отиде на онзи свѣтъ, първата работа е да видятъ, какъ се движи човѣкъ, по права, или по крива линия. Докато е на земята, той се стреми да върви по права линия. Въпрѣки това, друга една сила го заставя да криволичи, да се движи по крива линия. Не само това, важно е, какъ стѫпва човѣкъ. Правилно е да стѫпва първо на пръститѣ, а после на петата. Който не спазва този законъ, стѫпва първо на петата, после на пръститѣ. Така той вдига голѣмъ шумъ, разтърсва пода, дето стѫпва, и изразходва много енергия. Природата не обича хора, които вдигатъ голѣмъ шумъ около себе си и изразходватъ напразд-но енергията си. Животътъ не е само буря, нито само гърмотевици. Ако е само гърмотевици, хората ще се изпоплашатъ и изпокриятъ въ миши дупки. Много хора се страхуватъ отъ гърмотевици, палятъ свѣщи, молятъ се, безъ да подозиратъ, че гърмотевицитѣ действуватъ обновително. Когато природата плаче и се сърди, тогава, именно, обновява нѣщата. Дъждътъ е плачътъ на природата, а буритѣ и гърмотевицитѣ — нейниятъ гнѣвъ. Защо плаче природата? — Защото децата ѝ не я разбиратъ. Като имъ се разсърди и види, че пакъ не я разбиратъ, тя поплаче малко и се отдалечи отъ тѣхъ, като казва: Пакъ ще ви навестя. Щомъ се отдалечи, хората започватъ да я подражаватъ: викатъ, крѣскатъ, сърдятъ се, съмняватъ се едни въ други. Но работитѣ не се нареждатъ нито съ крѣскане, нито съ недоволство, нито съ съмнение и подозрение, нито съ плачъ. Преди години вестницитѣ писаха за единъ интересенъ случай, който станалъ на Софийския пазаръ. Единъ селянинъ, отъ близкитѣ села, донесълъ едно каче съ чисто, прѣсно кравешко масло, да го продава. Приближили се до него двама граждани, добре облѣчени, и го запитали, колко иска за маслото. — Еди-колко си, казалъ селянинътъ. Тѣ му дали 50 лв. и добавили: Ние сме трима души съдружници. Третиятъ е свещеникъ въ село. Той е добъръ човѣкъ, ще плати останалата сума. Ето, вземи този пликъ, на който е написанъ адреса на свещеника, и ще получишъ паритѣ си. Тѣ турили въ плика 50 лв., за свещеника и му написали да приеме добре селянина и да му прочете една молитва, защото е малко психически разстроенъ. Като получилъ писмото, свещеникътъ го прочелъ, взелъ паритѣ и завелъ селянина въ черковата да му чете. Турилъ епатрихила на главата му и започналъ да чете. Селянинътъ се навелъ, колѣничилъ и слушалъ, какво чете свещеникътъ. Молитвата продължила 15—20 минути, докато най-после селянинътъ се обадилъ подъ епатрихила: Отче, тази работа съ четене нѣма да се нареди. Като чулъ, че говори несвързани работи, свещеникътъ продължилъ да чете още молитви. Селянинътъ пакъ проговорилъ: Отче, тукъ никакви молитви не помагатъ, пари трѣбва да дадешъ. Нѣкои хора искатъ да разрешаватъ важни въпроси съ молитви. Какво става? Четатъ молитви една следъ друга, но, въ края на краищата, въпроситѣ оставатъ неразрешени. Животътъ се нуждае отъ добри и разумни хора. Нѣмо защо да четете молитва за 50 или за сто лева. Това е съблазънь. Ако нѣмаше пари въ писмото, свещеникътъ нѣмаше да чете молитви и нѣмаше да се изложи. Много хора, като свещеника, четатъ молитви върху главата на нѣкой човѣкъ, дано се нареди работата имъ добре. Напримѣръ, нѣкой си купува лотариенъ билетъ и, ако не е вѣрващъ, очаква на щастието, да спечели нѣщо; ако е вѣрващъ, моли се на Бога да спечели, като обещава, че ще раздаде часть отъ печалбата на беднитѣ. Преди години дойде при мене единъ познатъ, да ме моли, да му кажа, кой билетъ е пъленъ, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щѣлъ да даде на Братството 50 хиляди лева. Казахъ му, че ако Братството се нуждае отъ пари, то ще вземе пълния билетъ, нѣма да чака на него. — Сиромахъ човѣкъ съмъ, да си помогна на положението. — Сиромахъ си, но днесъ си по-добре, отколкото, ако станешъ богатъ. Богатството ще те заслѣпи и ще се откажешъ да служишъ на Бога. Чудни сѫ сегашнитѣ хора. Тѣ разполагатъ съ голѣми богатства, но не ги ценятъ. Мозъкътъ, сърдцето, тѣлото, които имъ сѫ дадени, съ никакви пари не могатъ да се купятъ. Тѣ струватъ милиарди. Следъ всичко това, нѣкой казва: Какво струва човѣкътъ? Отъ пръсть е направенъ, въ пръсть ще се превърне. Не е така. Вие не знаете, отъ каква пръсть е направенъ човѣкъ. Не знаете, какви елементи има въ тази пръсть и какъ сѫ съчетани тѣ. Скѫпо струва човѣкъ. Сложенъ е неговиятъ организъмъ. Нѣкои хора сѫ недоволни, искатъ да бѫдатъ красиви. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но красотата е опасна. Само умниятъ, добриятъ, любещиятъ могатъ да бѫдатъ красиви Който се учи, който обича истината, само той може да бѫде красивъ. Нѣма ли тѣзи качества, човѣкъ не може да бѫде красивъ. Интересно е, че човѣкъ е недоволенъ отъ грозотата, но върши нейната работа. Обича истината и любовьта, но не постѫпва споредъ тѣхнитѣ закони. Всѣки иска да бѫде обичанъ, и, като намѣри нѣкой да го обича, злоупотрѣбява съ него. Любовьта е свѣтлина. Какво взимате отъ нея? Отваряте се за свѣтлината и оставяте свободно да влѣзе въ васъ. Каквото ви даде тя, вие сте доволни отъ нея. Трѣбва ли, тогава, да искате отъ онзи, който ви обича, да ви даде всичко, каквото има? Чрезъ свѣтлитѣ слънчеви лѫчи, въ васъ влизатъ разумни сѫщества, които ви носятъ нѣщо ценно. Всѣко сѫщество се представя чрезъ специаленъ цвѣтъ — синь, червенъ, жълтъ, зеленъ, портокаловъ и т. н. Приемайте цвѣтоветѣ имъ и благодарете за тѣхъ. Не очаквайте да дойдатъ при васъ ангели, да ви донесатъ благата на живота. Каквото ви донесатъ, малко или голѣмо благо, бѫдете доволни отъ него. Ангелитѣ сѫ сѫщества на мисъльта. Тѣ не могатъ да се спиратъ при васъ съ часове и да ви занимаватъ. Тѣ минаватъ и заминаватъ край васъ, както свѣтлината. Тѣ се движатъ съ бързината на свѣтлината, никой не може да ги стигне, нито тѣ могатъ да се спиратъ на обикновени разговори. Който има свѣтли и възвишени мисли, може да следва ангелитѣ съ своята мисъль. Има ли нѣкой отъ васъ опитностьта, да е изпратилъ една свѣтла мисъль въ ангелския свѣтъ, която да се е върнала следъ известно време? Много мисли, чувства и постѫпки на хората ги осакатяватъ. Който иска да се освободи отъ тѣхъ, нека се погледне въ огледалото. Всичко е написано на лицето. Вземете четката, като художници, и заличавайте всичко, което ви спъва. Следъ. това нарисувайте такива линии, които да ви предадатъ онази красота и любовь, къмъ които се стреми вашата душа. Истинскиятъ човѣкъ е художникъ, скулпторъ, музикантъ. Той работи върху себе си, да пресъздаде онзи първоначаленъ образъ, за който е казано въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Човѣкъ има очи. Защо? — Да изразяватъ възвишената мисъль на Бога. Чрезъ тѣхъ той трѣбва да я възприема и да се учи отъ нея. Който не може да възприема тази мисъль, постоянно се натъква на горчиви нѣща и се обезсърдчава. И горчивитѣ, и сладкитѣ нѣща сѫ на мѣсто. И природата си служи съ тѣхъ. Когато лѣкува човѣка, тя му дава горчиви хапове. Горчивото оправя работитѣ. Ако нѣкой не може да приеме направо горчивия хапъ, природата го покрива отгоре съ нѣщо сладко. Така постѫпватъ лѣкаритѣ съ децата. Има два вида животъ: единиятъ е отвънъ сладъкъ, отвѫтре горчивъ; другиятъ е отвѫтре сладъкъ, отвънъ горчивъ. Дали отвънъ, или отвѫтре е горчивъ, горчевината е неизбѣжна. Земниятъ животъ е отвънъ сладъкъ, отвѫтре горчивъ. Раждането на детето представя сладката обвивка на живота. Смъртьта на човѣка представя вѫтрешната горчевина на живота. Има единъ животъ, който и отвънъ, и отвѫтре е сладъкъ. Това е Божествениятъ животъ, въ който любовьта царува. Какви сѫ условията на този животъ? — Първото условие е свѣтлината. Който живѣе въ свѣтлина, животътъ му е сладъкъ и външно, и вѫтрешно. Човѣкъ е създаденъ отъ свѣтлина. Защо да не живѣе въ собствената си срѣда? Свѣтлината води къмъ доброто, а тъмнината — къмъ злото. Кое е дошло по-рано въ свѣта: доброто или злото? Доброто е проявена реалность на нѣщата, а злото — сѣнка на тази реалность. Значи, доброто е дошло по-рано. Доброто представя клонетѣ на дървото, а злото — коренитѣ. Тѣ смучатъ хранителни сокове отъ земята и ги изпращатъ въ стъблото и клонетѣ. Сладкитѣ, вкусни плодове се раждатъ на клонетѣ. Между доброто и злото сѫществува такова отношение, каквото между коренитѣ и клонетѣ на дървото. Тѣ взаимно си помагатъ. Често хората свързватъ лошитѣ постѫпки съ злото. Въ сѫщность, тѣ не сѫ идентични. Злото влиза въ лошитѣ постѫпки и престѫпления на хората, за да ги изяви навънъ, но то се различава отъ тѣхъ. И доброто влиза въ лошитѣ постѫпки, за да ги изправи, но то е само условие за тѣхъ. Злото е кислородътъ на лошитѣ постѫпки и погрѣшки, то усилва проявитѣ имъ. Като влѣзе доброто между тѣхъ, горението се прекратява. То се противопоставя на злото, както азотътъ регулира буйното действие на кислорода въ въздуха, и човѣкъ може свободно да диша. Кое е по-добро: съ огънь да се живѣе, или безъ огънь? Огъньтъ, самъ по себе си, гори, изгаря и руши, но резултатитѣ му сѫ добри. Едно се иска отъ човѣка — да мисли право. Впрегнете ума си на работа, и вървете напредъ. Ще кажете, че искате да видите Господа. Който има свѣтли мисли, чувства и постѫпки, всѣкога може да Го види. Животътъ е построенъ върху доброто. Значи, доброто е основа на живота. Богъ вижда доброто, което се прави, и постоянно пише. Бѫдещиятъ животъ на човѣка се опредѣля отъ това, което е писано въ неговата книга. Споредъ писаното се опредѣля кредитътъ на човѣка. Ако нищо не е написано въ книгата, или, ако писаното не е свѣтло, кредитътъ на човѣка се отнема. Може да е писано малко, но свѣтлина има въ него. Тази свѣтлина, именно, опредѣля човѣшкия животъ. Малко ще знаешъ, но добре и правилно ще го прилагашъ. Какъ ще постѫпишъ, ако видишъ, че две мравки се борятъ за една трошица? Едната казва, че първа видѣла трошицата; и другата казва сѫщото. Ти си сѫдия. Какъ ще разрешишъ спора? На коя отъ дветѣ мравки ще отдадешъ правото? На онази ли, която първа видѣла трошицата? Не, джобоветѣ на сѫдията трѣбва да бѫдатъ пълни съ трошици и, дето срещне недоимъкъ, да хвърля. Трѣбва ли хората да спорятъ за една трошица и да обвиняватъ Господа въ несправедливо раздаване на благата? Кой човѣкъ е добъръ? Може ли да наречете добъръ онзи човѣкъ, следъ посещението на когото говедата ви започватъ едно следъ друго да умиратъ? Добъръ човѣкъ ли е онзи, ако, следъ неговото идване въ вашия домъ, плоднитѣ дървета започватъ да съхнатъ? Този човѣкъ носи нѣщо користно въ себе си. Той не е искренъ къмъ домакинитѣ, въ чиято кѫща влиза. Въ това отношение той прилича на онази мома, която дава видъ, че не иска да се жени, а сѫщевременно скрито поглежда къмъ момъка, който я интересува. Какво ще ѝ даде този момъкъ, ако той самъ не е полезенъ на себе си? Който не е полезенъ на себе си, не може да бѫде полезенъ и на другитѣ. Да бѫде нѣкой полезенъ на себе си и на ближния си, това значи, да е доволенъ отъ живота. Щомъ е доволенъ отъ живота, той е готовъ да служи на Бога. Пръвъ Богъ е далъ примѣръ за служене. Той е служилъ на хората, повдигалъ ги е, за да израснатъ, и така ги е училъ и тѣ да служатъ. Въпрѣки това, когато накаратъ човѣка да служи, той е недоволенъ, счита себе си за господарь. Нежеланието на човѣка да слугува е причина за страданията му. Той иска да бѫде щастливъ, богатъ, да се ползува отъ изобилието на живота, но други да работятъ за него. Овцата изработила вълната си, други я прали, прели и тъкали, а той облича готовитѣ дрехи и се докарва предъ хората. Виждате нѣкой облѣченъ съ нови дрехи, съ копринена риза, бѣла връзка, съ сребърни или златни копчета, върви напредъ, никого не поглежда. Защо носи връзка? Връзката има нѣкакво значение, което човѣкъ не знае. И пръстенътъ на рѫката на младата мома или на младия момъкъ има нѣкакво значение. Той е символъ за свързване. Добре е човѣкъ да разбира значението на нѣщата, като символи, въ които се крие нѣщо. Кое е по-важно за човѣка: да бѫде добре облѣченъ, или да бѫде здравъ? — Здравето е надъ всичко. Здравето на човѣка зависи отъ свѣтлината на Божествената мисъль. Дето е свѣтлината, тамъ сѫ и благата; щомъ изчезне свѣтлината, и благата изчезватъ. Дето е топлината, тамъ е животътъ; щомъ изчезне топлината, смъртьта иде. Дето е силата, тамъ е здравето; щомъ изчезне силата, болестьта иде. Когато е здравъ, човѣкъ се ползува отъ всички блага на живота. Свѣтлината, топлината и силата сѫ срѣдства, пѫтища, чрезъ които възвишенитѣ сѫщества се проявяватъ и пращатъ подаръци на хората. На нѣкого даватъ пари, а на другиго — едно житно зърно. Разумниятъ се радва повече на житното зърно, отколкото на паритѣ. Житното зърно се размножава и храни цѣлия свѣтъ. Ако има жито, съ паритѣ можешъ да си купишъ, колкото искашъ; ако нѣма жито, паритѣ нищо не струватъ. Житото се яде, а паритѣ не се ядатъ. Паритѣ не даватъ нищо отъ себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, кѫде е силата му. Ако го обработвате, въ продължение на десеть години можете да станете богатъ човѣкъ. Малко е житното зърно, но цѣлъ свѣтъ храни. Всѣка свѣтла мисъль, всѣко свѣтло чувство и всѣка свѣтла постѫпка сѫ като житнитѣ зрънца. Малки сѫ тѣ, но всесилни. Тѣ носятъ благо за цѣлия свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, ще ви питатъ: Носите ли поне единъ отъ плодоветѣ на ума, на сърдцето и на волята си? Тамъ и най-малкитѣ плодове се ценятъ. Ако имъ занесете голѣми нѣща, тѣ нѣма да имъ обърнатъ внимание. За тѣхъ голѣмитѣ нѣща не сѫ важни. Ще каже нѣкой, че иска да стане голѣмъ, великъ човѣкъ. Кой човѣкъ е голѣмъ? — Който разполага съ голѣми възможности за правене на добро. Опредѣлено е, колко голѣмъ може да бѫде човѣкъ. Като дете, човѣкъ постепенно расте, дохожда до известна възрасть, и растенето спира. Следъ това отново се смалява. Значи, човѣкъ започва съ малкото, въ срѣдата на живота си е голѣмъ, израсълъ, и накрая пакъ се смалява. Това сѫ фази на единъ и сѫщъживотъ. Въ какво се заключава цената на живота? — Въ умѣенето да привлича благата къмъ себе си. Този животъ е цененъ и полезенъ. Кой умъ е полезенъ? — Който привлича Божественитѣ мисли. Кое сърдце е полезно? — Което привлича Божественитѣ чувства. Коя воля е полезна? — Която привлича Божественитѣ постѫпки. Ако нѣма привличане въ живота, човѣкъ не може да постигне нѣщо, нито може да направи нѣщо полезно. Правете това, което разумнитѣ сѫщества правятъ. Вие искате всѣкога да бѫдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чистъ хоризонтъ. Ако всѣки день сте весели и радостни, небето ще бѫде всѣкога свѣтло, ясно и ще настане суша. Ако всѣки день сте скръбни, небето всѣкога ще бѫде облачно и постоянно ще вали дъждъ. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да бѫде небето му ясно и кога — облачно. Стремете се къмъ свѣтли мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете сами доволни отъ живота си. Не очаквайте хората да ви харесватъ и да бѫдатъ доволни отъ васъ. Вие сами трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си. Само онзи е доволенъ отъ себе си, който носи музиката въ душата си. Той е доволенъ отъ пѣнието си, разбира, кои тонове сѫ чисти и кои не сѫ. Щомъ разбира и своитѣ, и чуждитѣ погрѣшки, той е истински музикантъ. За него не само пѣнието е музика, но и мисъльта, и чувствуването, и говорътъ. Стремете се навсѣкѫде да виждате музика и да я прилагате. Докато не превърнете живота си въ музика, вие не можете да се свържете съ природата и да се ползувате направо отъ нейнитѣ блага. Преди да се свърже съ природата, човѣкъ трѣбва да се е свързалъ съ своя Създатель, да Го познава. Нѣкой живѣе десетки години на земята и още не Го познава. За свое оправдание, той казва, че не Го е видѣлъ. Това е невъзможно. Какъ можешъ да не познавашъ въздуха и свѣтлината, въ които си потопенъ? Богъ е Духъ. Богъ е свѣтлина. Следователно, Той е навсѣкѫде и въ всичко, не може да не Го познавашъ. Ученитѣ Го търсятъ по небето, по звездитѣ — въ голѣмитѣ нѣща. Тѣ не подозиратъ, че Той се крие въ малкитѣ, микроскопически нѣща. И въ голѣмитѣ ще Го намѣрите, но и въ малкитѣ — трѣбва да знаете да търсите. Нѣкои Го търсятъ въ сѣнкитѣ на нѣщата, но и тамъ не е. Той е въ реалнитѣ нѣща, а не въ тѣхнитѣ сѣнки. Реално е това, което работи за съграждането на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата душа. Реално е това, което разширява ума, сърдцето и душата ви. Реалното прави човѣка доволенъ и щастливъ. И тъй, за да бѫдешъ доволенъ, приемай всѣкога Божественитѣ мисли съ разположение. Тѣ сѫ сѫщественото въ човѣшкия животъ, защото сѫ вѣчни. Избѣгвай временнитѣ нѣща и се стреми къмъ вѣчнитѣ. Напримѣръ, паритѣ сѫ временни, свѣтлината е вѣчна. Човѣкъ се нуждае главно отъ хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина, а не отъ пари. Паритѣ идатъ най-после, като резултатъ на нѣщо. Тѣ сѫ слуги на вѣчнитѣ нѣща. Следователно, не обръщай внимание на паритѣ, като на резултатъ въ човѣшкия животъ. Човѣкъ се нуждае и отъ любовь. Ако имате любовь, паритѣ ще дойдатъ сами по себе си. Който нѣма пари, любовьта му е малка. Който има любовь, всѣкога ще намира по единъ наполеонъ въ джоба си. Любовьта носи живота, а животътъ е свързанъ съ златото. Затова, именно, златото е ценно. Стремете се къмъ Божествения животъ, да мине презъ васъ и да ви остави ценното, което носи въ себе си. Работете върху себе си, да придобиете качествата на златото. Веселието на Бога е проявената свѣтлина. Радостьта на човѣшката душа е сѫщо така проявена свѣтлина. „Богъ се весели, човѣкъ се радва“ е казано въ Писанието. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 19. Беседа отъ Учителя, държана на 26 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тайната стаичка Размишление. Каква е разликата между здравия и болния, между умния и глупавия, между силния и слабия? Има нѣщо, по което се различаватъ. Кое е отличителното качество на способния и даровитъ ученикъ? — Той учи добре и никога не повтаря класа. Не е достатъчно ученикътъ да минава отъ единъ класъ въ другъ и, като свърши училището, да забрави всичко. Какъвъ ученикъ е този, който презъ годината придобива знания, а презъ ваканцията ги забравя? Какъвъ ученикъ е този, който е забравилъ знанието и опитноститѣ, които е придобилъ въ миналитѣ си сѫществувания? Това е все едно да носи човѣкъ въ ума си мисъльта, че нѣкога е билъ ученъ или богатъ. Само мисъльта не храни човѣка. Стремежътъ му къмъ забогатяване има опредѣлено мѣсто въ мозъка, надъ слѣпитѣ очи. Колкото по-силно се стреми човѣкъ къмъ забогатяване, толкова повече се развива този центъръ. Често хората заболяватъ отъ ракъ по причина на голѣмата имъ алчность къмъ пари и забогатяване. Клеткитѣ въ нѣкои отъ удоветѣ имъ се индивидуализиратъ, нарастватъ, ставатъ самостоятелни и не слушатъ господаря си. Като заболѣятъ, тѣ се обръщатъ къмъ лѣкари, да имъ помогнатъ. Лѣкаритѣ правятъ операции, рѣжатъ рака, рѣжатъ и тумора, но следъ това и болниятъ заминава за онзи свѣтъ. Защо? Клеткитѣ не искатъ да се подчиняватъ на господаря си. Човѣкъ се нуждае отъ нѣколко сѫществени нѣща: отъ очи, уши, носъ, уста, рѫце и крака, чрезъ които влиза въ общение съ външния свѣтъ. За да постигне това, той трѣбва да се намира въ особено състояние. Иначе, той ще гледа, ще слуша, ще мирише, ще говори, ще яде и ще се движи, но механически. Време е вече да се освободи отъ механическия животъ. Механическиятъ животъ подразбира движение по инерция, въ което съзнанието не участвува. Гнѣвътъ и безпокойството за загубване на нѣщо ценно, създаватъ въ човѣка състояние на инерция, при което, изпадне ли веднъжъ, мѫчно може да се върне въ първото си положение. Като изгуби нѣщо ценно, човѣкъ губи и самообладанието си и се предава на тревога и безпокойство. Ако пъкъ се разгнѣви, той губи вѫтрешния си миръ, който дълго време не може да възстанови. Гнѣвътъ е полезенъ, като енергия, когато е подъ влияние на ума, на сърдцето и на волята. Ако тѣ не могатъ да го регулиратъ, гнѣвътъ действува разрушително. Той е порой, който прави голѣми пакости. Каквото срещне на пѫтя си, отнася го съ себе си. Ако този порой може да се контролира, той върши полезни работи — напоява градини, дървета, цвѣтя. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде смѣлъ и решителенъ въ доброто. И като се гнѣви, и като е тихъ и спокоенъ, да бѫде смѣлъ. Въ първия случай, да бѫде смѣлъ да укротява гнѣва, а въ втория да бѫде смѣлъ да проявява доброто. Когато работитѣ на човѣка вървятъ добре, той е смѣлъ. Когато срѣща противоречия на пѫтя си, той се плаши и отстѫпва. Защо отстѫпва? Богъ е и въ противоречията. Чрезъ тѣхъ Той изпитва хората. Защо да не бѫдатъ смѣли, да решатъ задачата, която се крие въ противоречието, а трѣбва да отстѫпватъ? Страхътъ подразбира известна слабость. Щомъ забележи нѣкакъвъ страхъ въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи, да се справи съ него, да го преодолѣе. Не се ли освободи отъ страха, той прилага лъжата, бѣлата или черната. Децата обикновено лъжатъ. Когато направятъ нѣкаква пакость, която води къмъ наказание, тѣ прибѣгватъ къмъ лъжа, за да избѣгнатъ наказанието. Животътъ на мнозина е изграденъ върху бѣлата лъжа. Щомъ не могатъ да изпълнятъ обещанието си, тѣ прилагатъ бѣлата лъжа. Уплашатъ се отъ нѣщо, пакъ си служатъ съ бѣлата лъжа. Искатъ да постигнатъ нѣщо преждевременно, пакъ излиза на лице бѣлата лъжа. Защо момъкътъ трѣбва да казва на момата, че умира за нея? Въ сѫщность, ще умре ли за нея? Нѣма да умре. При това, умиралъ ли е, за да знае, какво нѣщо е смъртьта? Защо тогава говори нѣща, които нѣма да станатъ? Избѣгвайте лъжата, била тя бѣла или черна. Японцитѣ иматъ обичай, срещу Нова година да посетятъ всички хора, къмъ които иматъ задължения, и да изплатятъ дълговетѣ си. Новата година трѣбва да ги завари безъ дългове. Единъ младежъ, богатски синъ, ималъ голѣми дългове, които трѣбвало да изплати. Той отишълъ при единъ отъ своитѣ кредитори — известенъ банкеръ, да уреди дълга си, и казалъ на банкера: Дължа ви голѣма сума, но понеже не мога да я изплатя, по обичая, ще направя харакири, ще се самоубия предъ васъ. Не мога да остана съ това безчестие, да дължа такава голѣма сума. Банкерътъ се разтревожилъ и казалъ на младежа: Не прави харакири, готовъ съмъ да простя цѣлия ти дългъ. Не се самоубивай. Като чулъ тѣзи думи, младежътъ благодарилъ и тръгналъ да си отива. — Стой, почакай да изпиемъ заедно по едно кафе! — добавилъ банкерътъ. — Не мога, бързамъ; трѣбва да отида още на нѣколко мѣста, да направя харакири. Японецътъ обикаля всички банкери, да прави харакири. Често хората използуватъ нѣкой иароденъ обичай, за да нареждатъ личнитѣ си работи. Тѣ прилагатъ пакъ бѣлата лъжа. Едни си служатъ съ нея отъ страхъ, а други — отъ слабости. Силниятъ плаши слабия. Първиятъ настѫпва, вториятъ отстѫпва. Ако съзнавашъ, че си силенъ, настѫпвай; ако съзнавашъ, че си слабъ, отстѫпвай. Съ други думи казано: ако си силенъ, самъ решавай задачата си; ако си слабъ, не прави грѣшки, които мѫчно се решаватъ, но остави други да решатъ задачата ти. Който не може самъ да реши задачата си, нека потърси помощьта на единъ, двама, трима, докато най-после я реши правилно. Една отъ великитѣ задачи, дадена за разрешение, е задачата за служене на Бога. Тя е толкова лесна, колкото и мѫчна. Малцина сѫ я разрешили правилно, Човѣкъ може да служи на Бога и съ любовь, и безъ любовь, но резултатитѣ сѫ различни. Така служи той и на доброто, и на злото, като сили, които взаимно си помагатъ. Човѣкъ е силенъ дотолкова, доколкото дава условия на доброто и на любовьта въ себе си, да се проявятъ. Иска ли да запази силата си, той никога не трѣбва да се отказва да прави добро. Никога не отлагайте времето за правене на добро. Щомъ сте решили да правите добро, не отлагайте. И разбойници да ви гонятъ, и стражари да ви преследватъ, вие пакъ можете да се отклоните, да направите едно малко добро. Представете си, че нѣкой ви гони да ви убие. Въ това време виждате на пѫтя си единъ умиращъ конь, падналъ отъ крайно изтощение, отъ слабость и жажда. Ако можете да се спрете за моментъ, да намѣрите вода и да я подадете на умиращия конь, вие сте готовъ всѣки моментъ да правите добро. Вие обичате доброто и сте свързани съ него. Правете добро съ любовь, и не се страхувайте. Богатиятъ се страхува да прави добро, за да не осиромашее. Нѣма случай въ живота, нѣкой да прави добро и да е осиромашалъ. Невъзможно е да правишъ добро безъ любовь. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, е зло. И обратно: всѣко нѣщо, направено съ любовь, е добро. Който попадне въ областьта на злото, трѣбва да се стреми да направи най-малкото зло. Влѣзе ли въ областьта на доброто и на любовьта, трѣбва да се стреми да направи най-голѣмото добро. Кое е най-голѣмото добро, което човѣкъ може да направи? Ако може да даде парче хлѣбъ и чаша вода на умиращия и да го подкрепи, това е най-голѣмото добро въ дадения моментъ. Този умиращъ е прекаралъ 40 дневенъ гладъ; ако гладува още единъ день, непремѣнно ще умре. Дадешъ ли му въ този моментъ малко хлѣбъ и вода, ти си му направилъ най-голѣмото добро. Ще кажете, че паритѣ сѫ важни, че безъ тѣхъ не може да се живѣе. Предъ смъртьта паритѣ нищо не струватъ. Въ този случай, хлѣбътъ и водата сѫ за предпочитане. За обезсърдчения сладката дума струва повече отъ всѣкакви пари. За обезсърдчения, за болния, за умиращия добриятъ и милосърденъ човѣкъ е вѫже, съ което тѣ се спасяватъ.Той имъ предава нѣщо отъ себе си. Не може човѣкъ да предаде нѣщо отъ себе си на другитѣ, ако не го носи въ ума, въ сърдцето и въ душата си. Напримѣръ, вѣрващиятъ може да предаде отъ своята вѣра и на другитѣ, безъ да говори за нея. Обаче, безвѣрникътъ, колкото и да проповѣдва за вѣрата, нищо нѣма да постигне. Думитѣ му ще минаватъ и заминаватъ край ушитѣ на хората, безъ да ги засегнатъ. Вѣрата заема особено мѣсто въ човѣшката глава. Достатъчно е да погледнете главата на човѣка, за да познаете, вѣрващъ ли е, или не. Вѣрата има различни прояви. Не е все едно, дали човѣкъ вѣрва въ Бога, въ ближния си или въ себе си. Въ каквото и въ когото вѣрва човѣкъ, това се отпечатва на лицето му. Казано е въ Писанието: „Привлѣкохъ ви съ любовьта си.“ Значи, любовьта има нишки, съ които привлича или свързва човѣка. Силата на любовьта опредѣля и силата на човѣшката вѣра. Ако любовьта се проявява въ своята пълнота, и вѣрата е устойчива и непреривна. Тя действува и въ спокойни, и въ усилни времена, тя придружава човѣка навсѣкѫде — и на този, и на онзи свѣтъ. Съ вѣрата и съ любовьта човѣкъ е добре приетъ и на този, и на онзи свѣтъ. Той има навсѣкѫде добри приятели, които ще го посрещнатъ съ радость. Безъ вѣра и безъ любовь той навсѣкѫде се чувствува самотенъ, като чужденецъ, вънъ отъ отечеството си. Той има очи и не вижда, има уши и не чува; носи само едно съзнание въ себе си, че е самъ, изоставенъ отъ всички. Катознаете това, не питайте, защо трѣбва да обичате. Ще обичате хората на земята, за да виждате външния свѣтъ. Ще обичате разумнитѣ сѫщества въ невидимия свѣтъ, за да виждате чрезъ тѣхъ свѣта, въ който тѣ живѣятъ. Като се говори за обичь между хората, запитватъ се, може ли да обичатъ лошия човѣкъ. Могатъ ли добъръ и лошъ човѣкъ да дружатъ? Какъ може да се изправи лошиятъ човѣкъ? — Като го турите между двама добри. Не се ли постави между добри хора, той никога не може да се изправи. Като разгледате буквата „Ж“, ще видите, че тя не е нищо друго, освенъ дружба между двама лоши и единъ добъръ, праведенъ човѣкъ. Така се изпитва силата на праведния или на добрия. Значи, лошитѣ хора потискатъ добрия. Какъ ще се освободи той отъ тѣхъ? — Като ги обикне. Тѣ сѫ обърнати къмъ него съ гърбоветѣ си и гледатъ навънъ, къмъ външния свѣтъ. Затова Христосъ казва да възлюбишъ врага си. Буквата „Ж“ показва сѫщо така и положението на лошия човѣкъ между двама добри. Въ единия случай, правата линия въ буквата „Ж“ показва положението на добрия човѣкъ между двама лоши. Въ другия случай, правата линия показва положението на лошия между двама добри. Така тѣ взаимно си помагатъ и въздействуватъ. Като знаете това, не оставяйте лошитѣ хора да се съединяватъ помежду си. Между тѣхъ поставяйте добри хора, за да намаляватъ силата на злото. Тъй щото, не примирявайте злото съ доброто, но чрезъ доброто да се намалява силата на злото. Ако това се постигне, доброто и злото ще вървятъ паралелно и ще вършатъ Божията воля. Не мислете, че добриятъ човѣкъ може да направи самъ всичко, каквото желае. Може ли да даде животъ на умрѣлия? Може ли да направи хората богати и щастливи? Задачата на добрия е да изпълни своитѣ задължения — нищо повече. Ако направи това, той е изпълнилъ своето предназначение, да смекчава ударитѣ на злото. Можешъ ли да обичашъ чуждото дете, както го обичатъ майка му и баща му? — Искамъ да му помогна, да го повдигна. — Щомъ искашъ да му помогнешъ, трѣбва да го обичашъ повече отъ родителитѣ му. Ако го обичашъ, както тѣ го обичатъ, ти не си му нуженъ. При това, трѣбва да обичашъ и родителитѣ му. Не ги ли обичашъ, твоята любовь е користна. Така обичашъ и кокошката. Хранишъ я, грижишъ се за нея, за да взимашъ яйцата ѝ. Мѫчно е днесъ да прояви човѣкъ абсолютно безкористна любовь. Ако това е невъзможно, той трѣбва да бѫде поне справедливъ. За да бѫде справедливъ, добъръ и любещъ, човѣкъ трѣбва да има високо съзнание, да се е издигналъ надъ обикновенитѣ условия на живота. Пазете се отъ обикновеното съзнание, което създава тревоги, безпокойства и противоречия. Докато живѣе въ това съзнание, човѣкъ често изпада въ заблуждения. Въ едно бедно американско село назначили единъ проповѣдникъ, за когото веднага се разчуло, че косата му била вчесана на пѫть. Селянитѣ не обичали да решатъ така коситѣ си и веднага се обявили противъ него. Тѣ казали, че не искатъ такъвъ проповѣдникъ. Докато изложатъ протеста си писмено, проповѣдникътъ пристигналъ вече въ селото. Каква била изненадата имъ, когато видѣли, че главата му била съвършено гола. Той нѣмалъ никакъ коса, а тѣ били заблудени, подали се на лъжливи слухове. Какво лошо има въ това, че нѣкой разчесва косата си на пѫть? По-добре е съ пѫть, отколкото безъ пѫть. Както коситѣ се решатъ на пѫть, така и мислитѣ трѣбва да иматъ пѫть. Какъ рисуватъ Христа? Какъ е ресалъ Той косата си, съ пѫть или безъ пѫть? Буквата „Ж“ представя косата на човѣка, разчесана на пѫть. Отлѣвата страна на главата е злото, отдѣсната — доброто, а въ срѣдата — самиятъ човѣкъ, който се ползува отъ силитѣ на доброто и на злото. И тъй, помнете, че добриятъ, праведниятъ човѣкъ се намира между двама лоши хора, като въ затворъ. Какво трѣбва да прави той? — Да се моли. Така се молѣха добритѣ хора, когато туриха апостолъ Петра въ затворъ. Въ отговоръ на тѣхната молитва слѣзе ангелъ отъ небето, бутна вратата на затвора и влѣзе при Петра. Докосна се до веригитѣ, и тѣ паднаха отъ краката му. Тогава той му каза: „Излѣзъ вънъ и повече не се връщай въ затвора“. — Честно ли е това? — За слабия е честно. Щомъ дойде нѣкой отвънъ да го освободи, той не трѣбва да се връща въ затвора. Който е подъ влиянието на злото, той е въ неговия затворъ; който е подъ влиянието на доброто, е въ затвора на доброто. Кой отъ двата затвора е по добъръ? Въ затвора на злото ще те биятъ по нѣколко пѫти на день, а въ затвора на доброто ще те хранятъ редовно съ чиста, здравословна храна, ще те водятъ на разходка, и вечерь ще те връщатъ въ затвора, на почивка. Като не разбиратъ живота, мнозина се безпокоятъ за нищо и никакво. Майката се безпокои за децата и за мѫжа си; мѫжътъ — за жена си, децата — за родителитѣ си. Ученитѣ пъкъ се безпокоятъ, да не би нѣкога слънцето да изгасне и да се прекрати животътъ. Странно е това. Защо ще се страхувашъ, че слънцето ще изгасне? За да свѣти и грѣе, нѣкой го е запалилъ. Който го е запалилъ, той има грижата за него. Той знае защо го е запалилъ. Който го е запалилъ, той стои по-високо отъ слънцето. Това е Богъ, Който е виделина, която никога не гасне и не потъмнява. Като знаете това, стремете се да се справите съ безпокойството. — Какъ да не се безпокоимъ, когато сме гладни, когато не сме яли нѣколко деня? Какво трѣбва да прави гладниятъ и изморенъ пѫтникъ? Представете си, че пѫтникъ минава презъ едно село; гладувалъ е три-четири деня, нѣма хлѣбъ, нѣма и пари въ джоба си. Ако е разуменъ, лесно ще се справи съ положението си. Има два начина за това: външенъ и вѫтрешенъ. Ако работи по външенъ пѫть, той ще влѣзе въ нѣкой домъ да си почине. Ще започне да разправя нѣщо отъ живота си, съ което ще разположи домакина, да му даде нѣщо да си хапне. Ако работи по вѫтрешенъ пѫть, ще потърси нѣкаква добра чърта въ характера на домакинитѣ, съ което ще отвори сърдцата имъ. Той трѣбва да проникне въ тайната стаичка на душата имъ, дето Богъ живѣе, и да се свърже съ тѣхъ. Мисли ли добро за тѣхъ, тѣ непремѣнно ще го приематъ добре и ще го нагостятъ. Ако мисли лошо за тѣхъ, той ще предизвика злото и, вмѣсто да го приематъ добре, тѣ ще го обератъ. Въ всѣки човѣкъ живѣе и доброто, и злото — отъ васъ зависи, кое ще събудите въ него. Злото и доброто трѣбва да се опитатъ, да знаете, кое е по-силно въ васъ. Ако злото е по-силно, ще работите върху доброто, поне да се уравновесятъ. Въ началото, доброто е слабо, а злото силно; накрая, злото е слабо, а доброто — силно. Любовьта, обаче, и въ началото, и въ края е еднакво силна. Колкото повече се усилва доброто, толкова по-голѣми сѫ условията за проявяване на любовьта. Ако доброто не започне съ слабата си страна и постепенно не се усилва, любовьта никога нѣма да се прояви. Единъ отъ главнитѣ закони на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Това не значи, че трѣбва да желаете цѣлия свѣтъ, да бѫде вашъ, нито да желаете всички блага да сѫ ваши. Дайте възможность на близкитѣ си да взиматъ участие въ благата ви, за да станатъ ваши приятели. Дайте отъ любовьта си на близкитѣ си, за да бѫдете обичани и почитани отъ тѣхъ. Ако не дадете възможность на близкитѣ си да взиматъ участие въ вашето знание, въ вашето добро, въ благата и любовьта, които имате, нищо не можете да постигнете. Ако си пѣвецъ, не пѣй само за себе си, но пѣй за болния, за обезсърдчения и за отчаяния. Изпѣй имъ една пѣсень, кажи имъ една сладка, насърдчителна дума. Кажи на болния и на обезсърдчения: Както изгрѣва слънцето, така ще се оправятъ и твоитѣ работи. Днесъ всички питатъ, кой ще победи вь сегашната война. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да питате, кой ще победи: рѣката или канарата? Рѣката трѣбва да следва своя пѫть, да влѣзе въ морето. Канарата може да отбие водата, но да я отправи тамъ, дето тя е нуждна. Ако не срѣща препятствия, рѣката трѣбва да следва своя пѫть, да тече тамъ, дето иматъ нужда отъ нея. Ако се отклони отъ пѫтя си, ще заобиколи и пакъ ще отиде тамъ, дето я очакватъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да изпълни Божията воля. Момата и момъкътъ се женятъ, за да се научатъ взаимно да обичатъ Господа. Ако не се научатъ да обичатъ Господа, женитбата имъ е безпредметна. Ако имашъ приятель, задачата ти къмъ него се свежда въ това, да го научишъ да обича Господа. И той има сѫщата задача къмъ тебе. Всички хора трѣбва да обикнатъ Господа и да съзнаятъ, че Той е Любовь. Когато любовьта проникне въ човѣшкитѣ умове, сърдца и души, свѣтътъ ще се оправи. Дето е любовьта, тамъ е редътъ и порядъкътъ; тамъ е музиката, тамъ е изкуството. Който свири съ любовь, той може да оправя времето: ако е суша, ще докара дъждъ; ако е буря, ще я укроти. Като свири на болния, вдига го отъ леглото. — Какъ става това? — То не е моя работа. Това изкуство е отъ Божествения свѣтъ. Който придобие това изкуство, веднага става музикаленъ — музикалното му чувство се проявява. Никой нѣма право да злоупотрѣбява съ това изкуство. Обикновената любовь дава обикновени постижения, а Божествената дава необикновени постижения. Прилагайте Божията Любовь, учете се отъ нея, за да имате необикновени резултати. Когато всички хора станатъ добри, красиви, силни, любещи, свѣтътъ ще се оправи. Време е вече хората да излѣзатъ отъ човѣшката любовь и да влѣзатъ въ Божествената. Нѣкой казва, че не може да търпи хората. Защо не може да ги търпи? — Защото любовьта му е ограничена. На този дава, на онзи не дава; на единъ се усмихва и го приема добре; къмъ другъ е строгъ, не го приема въ дома си. Разширете се, отворете сърдцата си за Божията Любовь, за да търпите всички хора и да ги обичате. Учете се едни-други да обичате Господа, за да ви обича и Той. Едно отъ качествата на Великата Любовь е способностьта ѝ да превръща киселитѣ плодове въ сладки, болнитѣ хора — въ здрави, лошитѣ — въ добри. Който се е научилъ да люби Бога, ще учи и близкитѣ си, какъ да любятъ. Ако самъ не е научилъ това изкуство, и на другитѣ не може да го предаде. Мойсей даде на евреитѣ нѣколко заповѣди, показа имъ, какъ да любятъ Бога, но тѣ не научиха това изкуство. Богъ имъ изпрати своя Синъ, Той да ги научи, но тѣ не пожелаха да Го следватъ и Го разпнаха. Сега и на васъ се казва: Приемете Божията Любовь като правда, като красота, като знание, за да бѫдете полезни на себе си и на своитѣ ближни. Всички хора сѫ призвани за работници на Божията нива. Като работи съ любовь, човѣкъ изпълнява Божията воля. Той помага, безъ да говори. Огъньтъ показва отдалечъ, че гори. Хлѣбътъ самъ говори за себе си. Като влѣзе въ стомаха, той проявява силата си. Сѫщото се отнася и за любовьта. Тя не се нуждае отъ проповѣди. Достатъчно е да я възприемете, за да разберете, че тя носи животъ въ себе си. Тя обновява, подмладява и повдига човѣка. Стремете се къмъ любовьта, за да се подмладите и възкръснете. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 18. Беседа отъ Учителя, държана на 19 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. Ани

    1942_08_16 На зазоряване

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На зазоряване Казано е въ Писанието, че животътъ на праведния е като на зазоряване. Често се задаватъ въпроситѣ: каква е основата на живота? Каква е основата на свѣта? Преди да се отговори на тѣзи въпроси, важенъ е въпросътъ за човѣшкия животъ. На какво почива той? Човѣшкиятъ животъ се рѫководи отъ три важни начала: отъ ума, отъ сърдцето и отъ волята. Като дойде до тѣхъ, той отива и по-далечъ, иска да знае, какво представя душата, сѫществува ли тя, или не. Душата е навсѣкѫде, но е толкова малка и толкова голѣма, че съ нищо не може да се измѣри. Какво представя животътъ? И на този въпросъ не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Сѫщото се отнася и за свѣта. Той е създаденъ отъ съвокупностьта на множество числа, наредени въ хармонични съчетания. Ще запитате, отъ какви числа е създаденъ свѣтътъ — отъ четни или нечетни? Да се отговори на този въпросъ, това значи, да се врачува. Какво представя сегашниятъ животъ на хората? — Врачуване. Повечето хора живѣятъ, като че ли очакватъ да дойде нѣкой да имъ врачува. Тѣ живѣятъ отъ день за день. Ставатъ сутринь отъ сънь и си казватъ: Да видимъ, какво ще ни се случи днесъ. Така постѫпватъ младата мома и младиятъ момъкъ. Тѣ търсятъ нѣкоя баба — врачка, да имъ хвърля бобъ, карти, или да имъ гледа на кафе, какво ще имъ се случи въ близкото или по-далечно бѫдеще. Ако питате врачкитѣ, какво въ сѫщность виждатъ и разбиратъ на боба, или на кафето, и тѣ сами не знаятъ, но нѣкога налучкватъ нѣщо. Има врачки, които врачуватъ на хората, а на себе си не могатъ. Събератъ се две врачки, една на друга врачуватъ, но на себе си не могатъ да познаятъ. Въ Варненско нѣкѫде имало една врачка, която познавала бѫдещето на хората. При нея се стичали хора отъ всички крайща на околията и оставали доволни отъ врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще имъ се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечерь я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало въ тѣхни рѫце. Тя останала пакъ бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка. Като живѣятъ, хората искатъ да се възпитаватъ, да просвѣтятъ умоветѣ си и да облагородятъ сърдцата си. Въ сѫщность, тѣ не знаятъ, какво искатъ. Първата задача на човѣка е да използува възможноститѣ и условията за проява на ума и на сърдцето, а после да се грижи за просвѣта на ума и за облагородяване на сърдцето. Щомъ се проявятъ тѣ, естествено е, че умътъ ще търси условия да се просвѣщава, а сърдцето — да се облагородява. Задачата на човѣка е да опредѣли първо отношенията си къмъ Божественото въ себе си, къмъ своята душа и на нея да разчита. Съ какви капитали разполагатъ хората, какъ мислятъ, колко сѫ добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, съ което ти разполагашъ, което ти носишъ въ своя умъ и въ своето сърдце. Ще кажете, че трѣбва да се разчита само на Бога. Това е другъ въпросъ. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трѣбва да Го познавате, да Го разбирате като реалность, която сѫществува вънъ отъ васъ и вѫтре въ васъ. Той е и въ малкото, и въ голѣмото въ човѣка. Сѫщевременно, Той е и въ малкото, и въ голѣмото вънъ отъ човѣка. Следователно, когато казваме, че трѣбва да разчитаме на Божественото въ себе си, имаме предъ видъ Бога като реалность, въ която нѣма никаква измѣна. Следъ това човѣкъ може да разчита отчасти и на хората. Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ здрава основа, при която, всѣко нѣщо да е поставено на мѣстото си. При това положение човѣкъ ще има ясна представа за смъртьта и за живота, за раждането и прераждането. Днесъ мнозина се произнасятъ повръхностно за смъртьта, и току слушате нѣкой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъль въ главата му? Защо младиятъ не мисли и не говори за смъртьта? Като наближи да се ражда нѣкое дете, всички казватъ: Дете ще се роди въ този домъ. Какво означава раждането? Въ широкъ смисълъ, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човѣкъ на свѣта. Ако нѣкой човѣкъ ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е въ дома ви, при вашитѣ условия, той е ограниченъ. Щомъ напусне дома ви, за васъ той е умрѣлъ, но за себе си — роденъ, излѣзълъ отъ ограниченитѣ условия на вашия домъ. Тъй щото, понятията „раждане и смърть“ сѫ относителни. Човѣкъ се ражда, когато напусне ограничителнитѣ условия, при които е живѣлъ цѣли деветь месеца. Следъ това той влиза въ други ограничителни условия на живота. Следъ време напуща земята — умира, т. е. заминава за другия свѣтъ, дето отново се ражда. Значи, човѣкъ непрекѫснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането сѫ многократни процеси въ живота. Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онѣзи, които нѣматъ кѫщи, т. е. които живѣятъ вънъ отъ тѣлата си. Ще кажете, че тѣ сѫ умрѣли хора. Ние наричаме умрѣлитѣ хора свободни. Ограничени пъкъ сѫ онѣзи, които живѣятъ въ малки, затворени кѫщи. Човѣшкото тѣло е малка кѫщичка, въ която духътъ и душата пребиваватъ временно. Ще кажете, че реалното въ човѣшкия животъ се заключава въ създаване на семейство: да се ожени човѣкъ и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мѫжъ? Има ли случаи въ живота, когато мѫжътъ и жената да сѫ прекарали заедно единъ животъ отъ сто години? Ако се оженили на 20 годишна възрасть и сѫ живѣли сто години заедно, да заминатъ и двамата заедно на 120 години. Такъвъ случай не съмъ срѣщалъ въ живота си. Значи, като се оженятъ, мѫжътъ и жената живѣятъ заедно най-много 40–50 години и заминаватъ, единиятъ по-рано отъ другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Нѣкѫде мѫжътъ и жената живѣятъ заедно само една-две години и се раздѣлятъ. Реалнитѣ нѣща сѫ вѣчни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влѣзе въ новъ животъ. Това е лесна работа. Но трѣбва да се знае, че женитбата е слугуване. Всѣки може да стане слуга, но важно е, като се пазаришъ нѣкѫде да слугувашъ, да не те изпѫдятъ преждевременно, безъ да ти платятъ. Когато намаляватъ заплатата ти, това показва, че има нѣщо, което не е въ естествения редъ на нѣщата. Увеличаватъ ли заплатата, това е въ реда на нѣщата. Когато мома и момъкъ се оженятъ, тѣ скѫпо си плащатъ. Тѣ си даватъ по сто цѣлувки на день. Всѣка цѣлувка е чисто злато — ефективъ. Колкото по-дълго време живѣятъ заедно, цѣлувкитѣ постепенно намаляватъ. На втората, третата година едва ли си даватъ по една цѣлувка на день; на десетата година по една цѣлувка годишно. Значи, заплатата имъ се намалява до минимумъ. Когато заплатата между мѫжа и жената въ дома намалява, животътъ имъ постепенно се влошава, изгубва всѣкаква поезия. Много отъ сегашнитѣ хора не знаятъ да се цѣлуватъ. Това не е нищо друго, освенъ измама. Много хора не се рѫкуватъ правилно. Тѣ подаватъ само единъ, два или три пръста. Ще се рѫкувашъ съ цѣлата си рѫка, да знае човѣкъ, че може да разчита на тебе. Съвременнитѣ хора отричатъ сѫществуването на душата, но, въ сѫщность, тѣхниятъ стремежъ къмъ проявяване не е нищо друго, освенъ стремежъ на душата да се изяви. Тя се проявява чрезъ ума, сърдцето и волята. Умътъ се проявява чрезъ очитѣ, сърдцето — чрезъ носа, а волята — чрезъ устата. Вижте, какво прави лъвътъ, когато хване жертвата си. Той я сграбчва съ краката си и я туря до устата си да я разкъса. Значи, устата е изразъ на волята. Нѣкои искатъ да знаятъ, иматъ ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човѣкъ да има силна воля. Колкото по-голѣма е устата на човѣка, толкова по-силна е волята му, но колко голѣма трѣбва да бѫде устата, това е въпросъ, който сами трѣбва да изучавате. Всѣки човѣкъ има уста, носъ, очи, вежди, уши, но малцина знаятъ, по колко сантиметра сѫ тѣ. Никой не ги е измѣрвалъ точно, да знае голѣмината на своитѣ удове. Ако попитате единъ земедѣлецъ, колко голѣма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за кѫщата му и нейнитѣ размѣри, сѫщо така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължатъ на факта, че нѣщата, съ които си служатъ, не сѫ построени добре, не отговарятъ на точнитѣ мѣрки, които природата е предвидила. Сегашнитѣ кѫщи сѫ много хубави. По-хубави и по-удобни кѫщи човѣчеството не познава, въпрѣки това, тѣ сѫ нехигиенични. Свѣтлината не пада добре, поради което повечето хора сѫ нервни, лесно се дразнятъ. Пречупването на свѣтлината отъ стенитѣ и таванитѣ не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивкитѣ имъ, не сѫ хигиенични. Сѫщото се отнася и до дрехитѣ, съ които се обличатъ. Тѣ не сѫ хигиенични, затова трѣбва да си изработятъ облѣкла, които да отговарятъ на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и тамъ има нѣщо нехармонично. Главниятъ елементъ при храненето — житото, го мелятъ съ камъни. Това значи, да отнематъ хранителнитѣ му вещества — етернитѣ масла, и да останатъ въ него трицитѣ. Въ бѫдеще, житото нѣма да се мели сухо. Изобщо, една отъ причинитѣ за страданията на хората се крие въ преобладаване на прави линии и остри ѫгли въ тѣхния животъ. Поради изопачаване на живота си, човѣкъ е изкривилъ и своитѣ удове. Рѣдко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, свѣтлината не се възприема еднакво отъ всички хора. Тя не пада подъ еднакъвъ ѫгълъ, затова хората иматъ различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да иматъ еднакви разбирания за любовьта. Ако двама добри художници се заематъ да рисуватъ единъ и сѫщъ човѣкъ, да предадатъ основнитѣ му чърти, тѣ ще се различаватъ въ схващанията си. И двамата ще предадатъ различно неговитѣ чърти. Всѣки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, въ края на краищата, ще имате два различни образа за единъ и сѫщъ човѣкъ. За да рисува точно, художникътъ трѣбва да следва пѫтя на природата: да предаде характернитѣ чърти на човѣка така, както природата ги е поставила, безъ никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата въ нейната работа. Задачата на човѣка е да подражава на природата, но не и да конкурира съ нея. Какво представя човѣкъ? — Сборъ отъ милиарди малки душички или сѫщества, които се съгласили, въ името на Божията Любовь, да влѣзатъ въ човѣка и да работятъ за него, да му дадатъ изразъ на човѣкъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за него, станали сѫ негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нѣщо е тѣлото? — Нищо друго, освенъ машина. Нѣкои религиозни гледатъ на тѣлото като спънка за духовния животъ на човѣка и казватъ: Не ни трѣбва тѣло, можемъ да се освободимъ отъ него. За насъ е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесѫща. Колкото и да е голѣма, тя присѫтствува едновременно въ всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, споредъ нуждата. Малкитѣ клетки създаватъ голѣмото тѣло. Като погледне тѣлото си, нѣкой се запитва, съ какво тѣло ще дойде въ бѫдеще. Не е важно, съ какво тѣло ще дойде човѣкъ на земята. Важно е, съ колко души ще дойде, т. е. съ какъвъ брой. Ако дойде съ по-малко души отъ тѣзи, които сега влизатъ въ тѣлото му, той никога нѣма да влѣзе въ рая. Доказано е, че на лошитѣ и престѫпни хора липсва нѣщо. Значи, въ всѣки животъ малкитѣ души ги напущатъ една по една. Тѣ започватъ да приличатъ на праздни кошери. Пчелитѣ ги нѣма, а кошеритѣ оставатъ. Когато душитѣ разбератъ, че нѣкой човѣкъ не изпълнява Божията воля, тѣ казватъ: Този човѣкъ нѣма да се оправи, да го напуснемъ, нека да си научи урока. Човѣкъ усѣща, че нѣщо изчезва отъ него, и той остава самъ. Това състояние на самота го плаши, той се усѣща вѫтрешно изоставенъ, осиромашалъ. Докато малкитѣ душички сѫ въ човѣка, той е радостенъ и веселъ. Щомъ го напуснатъ, той става скръбенъ, започва да се оплаква отъ живота си, докато единъ день си замине. Когато остане самъ въ живота си, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли. Той пита, кѫде е Богъ. Иска да Го намѣри вънъ отъ себе си. Безъ любовь и безъ обичь човѣкъ не може да влѣзе въ общение съ Бога. Да мисли човѣкъ, че може да живѣе безъ любовь и безъ обичь, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотдѣлно, както и всички удове на човѣшкия организъмъ, не могатъ да любятъ, и човѣкъ не може да люби. Любовьта е качество на душата. Значи, човѣкъ люби чрезъ клеткитѣ на своя умъ, на своето сърдце; човѣкъ люби чрезъ своята душа и чрезъ своя духъ. Колкото повече добродетели има човѣкъ, толкова и любовьта му е по-силна. Колкото по-голѣмъ е неговиятъ умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговиятъ духъ, толкова по-силна е любовьта му. Домъ, въ който хората не се каратъ, е домъ на любовьта. За този домъ може да се каже, че е хигиениченъ. Какво ще кажете за този домъ, въ който хората постоянно се каратъ? Ще кажете, че тѣ се молятъ на Бога по три пѫти на день. Азъ чета надписитѣ и виждамъ, че тѣ се каратъ и оплакватъ отъ живота си по три пѫти на день. Тѣ се молятъ за хлѣбъ, за дрехи, за кѫщи, за пари. Рѣдко виждамъ надписи, които показватъ, че нѣкой домъ изпълнява Божията воля, че хората въ този домъ служатъ на Бога.Нѣма по-велико нѣщо въ човѣшкия животъ отъ служенето. На кого може да служи човѣкъ? — На съвършения. Кого може да слуша ученикътъ? — Учителя си. За да бѫде ученикътъ абсолютно послушенъ, учительтъ трѣбва да бѫде гениаленъ. Гениалниятъ учитель се отличава съ голѣмо постоянство и решителность. Когато Мохамедъ проповѣдвалъ учението си, най-после той дошълъ до голѣмо обезсърдчение и решилъ да бѣга отъ хората. Не могълъ да издържи на хулитѣ и гонението, което обявили противъ него. Спрѣлъ на едно мѣсто да си почине и дълбоко се замислилъ. Въ този моментъ той видѣлъ, какъ една мравка, носеща много тежъкъ товаръ за нея, искала да го занесе въ мравуняка. Мохамедъ броилъ, колко пѫти мравката вдигала товара отъ земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успѣла да го занесе въ мравуняка. Като видѣлъ голѣмото постоянство на мравката, Мохамедъ си казалъ: Чудно нѣщо, една мравка проявява такова голѣмо постоянство и смѣлость. Тя може да вдига и изпуща 99 пѫти товара си, съ надежда, че на стотния пѫть ще успѣе, а азъ се обезсърдчихъ още отъ първитѣ опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния пѫть и азъ ще успѣя въ своята работа. Малка е мравката, но и отъ нея можете да се учите. Човѣкъ иска едно нѣщо — да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човѣкъ, когато, още съ идването си на земята, той е осигуренъ? Който го е изпратилъ на земята, Той го е осигурилъ. Вѣрвайте въ Онзи, Който живѣе въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Той ще нареди работитѣ ви, както трѣбва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за васъ. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва отъ любовьта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голѣмъ човѣкъ. За да бѫдете голѣми, трѣбва да носите голѣмъ товаръ. Великиятъ човѣкъ разрешава велики въпроси. Той трѣбва да има предъ видъ благото на цѣлото човѣчество. Всѣки човѣкъ трѣбва да носи нѣщо, освенъ за себе си, още и за своитѣ ближни. Свѣтътъ се нуждае отъ живия хлѣбъ. Който мисли и за ближнитѣ си, той е добъръ човѣкъ. Той дава пѫть на Божественото въ себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената свѣтлина въ ума си, нищо не постига. Човѣкъ е дошълъ на земята да се възпитава, да постигне три нѣща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човѣкъ, това значи, да прилага всичко, което е научилъ. Достатъчно е да се погледне въ огледалото, за да види, ясни или мѫтни сѫ очитѣ му. Яснитѣ, бистри очи показватъ, че човѣкъ е изработилъ въ себе си права мисъль, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постѫпва право, очитѣ му са мѫтни, пълни съ влага. Едно време и земята бѣше пълна съ влага, но Господъ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредѣли въ морета и въ океани, и небето се изясни. Нашиятъ умственъ свѣтъ трѣбва да се проясни, да се махнатъ облацитѣ и да се разкрие хоризонтътъ, чистъ и ясенъ. Звездитѣ на небето символизиратъ хората. Слънцето и луната представятъ дветѣ системи, съ които хората си служатъ. Слънцето е представитель на ученитѣ хора, а луната — на религиознитѣ. Казано е въ Писанието, че слънцето и луната ще потъмнѣятъ. Това подразбира, че религията и науката ще слѣзатъ отъ положението, въ което се намиратъ. Новъ животъ, нови пѫтища, нови условия идатъ въ свѣта. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ, всички народи се биятъ за нѣкаква идея. На мѣсто ли е тази идея? Ако каменарьтъ чупи камъни, за да направи кѫща, чупенето на камънитѣ е на мѣсто. Ако дърварьтъ сѣче дървета, за да ги вложи въ строежа на една кѫща, сѣченето на дърветата е на мѣсто. Обаче, ако каменарьтъ и дърварьтъ вършатъ една работа, безъ да иматъ предъ видъ нѣкакво благо, работата имъ не е на мѣсто. Да изсичате горитѣ безразборно, това значи, да си създавате най-голѣмитѣ нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителностьта. Много отъ болеститѣ на хората се дължатъ на слабата растителность въ тѣхния организъмъ. Растителностьта въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха имъ е отслабнала, поради което тѣ заболяватъ отъ мозъчно разстройство, или отъ разстройство на дробоветѣ и на стомаха. Когато растителностьта въ човѣка е силна, той се радва на дълъгъ животъ. Растенията знаятъ законитѣ за дългия животъ по-добре отъ хората. Има дървета, които живѣятъ стотици и хиляди години, когато никой човѣкъ не е стигналъ хиляда години. Въ Стария Заветъ имаме примѣръ само за единъ човѣкъ, който е живѣлъ най-много, и то 900 години. „Животътъ на праведния е като на зазоряване“. Дружете съ праведни и добри хора, за да изгрѣе и у васъ зората на новия животъ. Една българска поговорка казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Ако дружишъ съ болни, боленъ ще станешъ; ако дружишъ съ здрави, здравъ ще станешъ; ако дружишъ съ уменъ, уменъ ще станешъ; ако дружишъ съ силенъ, силенъ ще станешъ. Следователно, за да се оправи свѣтътъ въ единъ день, хората трѣбва да дружатъ съ Любовьта, т. е. съ Бога. Животътъ на земята е времененъ. Човѣкъ е като наематель, отъ него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време въ кѫщата, която е наелъ. Ако отношенията му съ домакина на кѫщата сѫ добри, той ще остане по-дълго време да живѣе въ нея. Развали ли отношенията си съ домакина, последниятъ ще го изпѫди отъ кѫщата си. Ако иска да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ себе си и къмъ ближния си. Каква любовь? — Която възкресява. Ако младъ момъкъ, съ свѣтълъ умъ и сърдце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравѣе и ще стане отъ леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. Въ който моментъ се убеди, че нѣкой я обича, тя се пробужда за новъ животъ и оздравява. Сегашнитѣ хора умиратъ отъ безлюбие, а оживяватъ отъ любовь. Следователно, човѣкъ живѣе, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трѣбва да се убедите, че има Единъ, Който ви обича. Кой е Той? — Той е Единниятъ, Вѣчниятъ, Който не се отказва отъ никого, не сѫди никого, къмъ никого не отправя кривъ погледъ, на никого не казва горчива дума. Като срещне нѣкого, който направилъ една погрѣшка, Той му казва: Добро дете си ти, човѣкъ ще излѣзе отъ тебе. Ангелитѣ могатъ да не го харесватъ, но Богъ харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Богъ отправя къмъ васъ, вие сте радостни и весели. Осъмните ли се въ Него, радостьта ви напуща.Щомъ се насърдчите въ живота, радостьта отново ви посещава. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човѣкъ. За образецъ на истинския човѣкъ ни служи Христосъ. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Съ живота си Той доказа, че не е дошълъ да приложи своята воля. Ако бѣше приложилъ своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдатъ на помощь 12 легиона ангели. Единъ ангелъ е въ състояние да се справи съ 150,000 души. Значи, тѣ можаха въ една нощь да се справятъ съ цѣлото човѣчество. Цельта на Христа не бѣше тази. Той дойде да изпита любовьта на хората и да приложи Божията Любовь. Каква е любовьта на хората, Той и до днесъ още я опитва на гърба си. Казва се въ Писанието, че Христосъ срещналъ Савела на конь и го ослѣпилъ съ свѣтлината си. Христосъ го запиталъ: „Савле, защо ме гонишъ?“ — Кой си ти, Господи? — Азъ съмъ Исусъ, Когото разпнаха. Казвамъ ти да не риташъ срещу остенъ“. Отъ този моментъ Савелъ се обърна къмъ Христа и стана единъ отъ ревностнитѣ Му последователи. Савелъ разбра, че на жертвата, която Христосъ даде за цѣлото човѣчество, заслужава да се отговори пакъ съ жертва. Съвременнитѣ хора мислятъ, че, като се пожертвува за Христа, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ жена си, отъ децата си и да напусне своя домъ. Не е така. Когато мѫжътъ възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мѫжа, и децата си. Сѫщото се отнася и до децата. Като възлюбятъ Христа, тѣ ще обичатъ родителитѣ си. Когато хората възлюбятъ Христа, ще обичатъ и отечеството си, ще станатъ истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаятъ и възлюбятъ Христа, хората ще бѫдатъ готови да раздаватъ отъ своитѣ блага на онѣзи, които нѣматъ, както пощальонътъ носи писмата на онѣзи, за които сѫ предназначени. Днесъ искамъ да направите следния опитъ: Като излѣзете отъ салона, да прекарате петь-шесть часа въ абсолютенъ вѫтрешенъ миръ. Каквото и да ви се случи презъ деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живѣете въ ангелския свѣтъ. Който и да ви говори, да се вслушвате въ думитѣ му и да си представяте, че слушате нѣкаква музика. Ако мѫжътъ или децата ви сѫ сърдити, разгнѣвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорятъ! Бѫдете глухи и слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Само така ще разберете Христовата Любовь. Христосъ живѣе въ човѣшкитѣ души. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“. Защо? — Защото Той живѣе и въ неговата душа. Той се интересува отъ живота, а не отъ смъртьта. Следователно, ако човѣкъ умира, за да живѣе, смъртьта има смисълъ; ако живѣе, за да умира, нито животътъ има смисълъ, нито смъртьта. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щомъ съзнава, кой му е далъ главата, той трѣбва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човѣкъ трѣбва да си каже: Благодаря за Божествената свѣтлина, която възприемамъ чрезъ главата. Благодаря за любовьта, която възприемамъ чрезъ сърдцето си. Готовъ съмъ да приложа свѣтлината и любовьта, които възприемамъ, не само къмъ хората, но и къмъ най-малкитѣ сѫщества. Готовъ съмъ да направя пѫть и на мравката и да ѝ се притека на помощь. Единъ день наблюдавамъ, какъ две мравки се каратъ за една трошица хлѣбъ. Питамъ ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Азъ първа намѣрихъ тази трошица; тя иска да вземе половината, но азъ не я давамъ. Въ този моментъ изваждамъ отъ джоба си много трошици и имъ хвърлямъ. Спорътъ веднага се разреши. И за дветѣ мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпроситѣ. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора сѫ жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любовь не разрешава въпроситѣ, но голѣмата ги разрешава. Да носишъ голѣмата любовь въ себе си, това значи, следъ като си работилъ цѣлъ день усилено, да се върнешъ вечерьта бодъръ, пъленъ съ сили и животъ въ себе си. Българинътъ, като прави стомнитѣ си, предвижда две отвърстия: голѣмо, презъ което стомната се пълни; малко, странично отвърстие, презъ което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отвърстие, но то трѣбва да бѫде два пѫти по-широко отъ сегашното. Помнете следния законъ: много давашъ, много взимашъ; малко давашъ, малко взимашъ. Много мислишъ, много знания придобивашъ; малко мислишъ, малко знания придобивашъ. Много работишъ, много печелишъ; малко работишъ, малко печелишъ. Това сѫ процеси на любовьта. Не можешъ да постѫпвашъ, както искашъ, и да се ползувашъ отъ любовьта. Мома или момъкъ, които се каратъ съ баща си, съ майка си, съ братята и сестритѣ си, не могатъ да живѣятъ добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкътъ на момата, той нѣма да ги изпълни. Невъзможно е, да се карашъ, сърдишъ и гнѣвишъ на родителитѣ си, а да живѣешъ добре съ своя възлюбенъ. Такава мома и такъвъ момъкъ могатъ да изпълняватъ службата на надзиратели, но не на мѫжъ или на жена въ семейството. Днесъ Богъ ни гледа, какво правимъ, и се чуди на умоветѣ ни. Сегашнитѣ християни мислятъ да влѣзатъ въ Царството Божие по лесния пѫть. Нѣма лесенъ пѫть за Царството Божие. Който иска да влѣзе тамъ, трѣбва да бѫде готовъ да мине по пѫтя на Христа. Той дойде въ свѣта, донесе Божията Любовь, пожертвува се за човѣчеството, заради което Го разпнаха. Цѣла нощь римскитѣ войници се гаврѣха съ Него, но Той понесе всичко съ любовь и велико самообладание. Той знаеше, че единъ день тѣзи удари ще се сипятъ върху тѣхнитѣ гърбове. Римскитѣ войници опредѣлиха броя на ударитѣ, които бѫдещето човѣчество трѣбваше да понесе. Днесъ всички се интересуватъ, кой ще победи въ сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвамъ: Блаженъ е този народъ, който пръвъ приложи Божията Любовь, Божията Правда, Божията Мѫдрость и Истина. Старото трѣбва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрезъ любовьта, която изключва всѣкакво безправие. Свѣтътъ се нуждае отъ новъ редъ и порядъкъ, отъ разумность и справедливость. Безправието трѣбва да изчезне отъ всѣки домъ и отъ всѣка държава и да се замѣсти съ порядъка на правдата и любовьта. „Животътъ на праведния е като на зазоряване“. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Търсете тогава разрешението на въпроситѣ въ любовьта, а не вънъ отъ нея. Като дойде между хората, любовьта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия животъ, който ще се изяви чрезъ ума, сърдцето и душата на хората. Отворете умоветѣ, сърдцата и душитѣ си за Онзи, Който всѣки моментъ ви говори чрезъ всички живи сѫщества. Слушайте, какво ви говори, и изпълнявайте Неговата воля. Отворете се за любовьта. Ще кажете, че любовьта е само за младитѣ. Не е така. Любовьта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовьта въ себе си. Любещиятъ е здравъ, уменъ и добъръ. Щомъ е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовьта си въ всѣко свое действие. Като готви, тя влага любовьта си въ яденето. Който яде отъ това ядене, ако е боленъ, оздравява; ако е недоволенъ, става доволенъ. Когато нѣкой казва, че има любовь въ сърдцето си, накарайте го да сготви. Отъ яденето му ще познаете, каква е неговата любовь. Докато дава пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ разполага съ всички нейни възможности. Щомъ изгуби любовьта, изгубва и възможноститѣ, съ които тя разполага. Животътъ е цененъ главно за любовьта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрѣли. Тѣ ще възкръснатъ, ще се явятъ отново на земята, като левенти моми и момци, и всички единодушно ще извикатъ: Напредъ съ любовьта! Блаженъ е онзи, който се е родилъ отъ любовьта. Йосифъ се роди отъ любеща майка и получи благословението на любовьта. Преди това, обаче, мина презъ две голѣми изпитания. Той видѣ единъ сънь, който разказа на братята си. Тѣ възнегодуваха противъ него и решиха да го убиятъ, но после измѣниха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха въ Египетъ. Отъ тѣхъ го купи Пентефрий, началникъ на тѣлохранителитѣ. Неговата жена се влюби въ Йосифа. За да се освободи отъ нея, той избѣга, като остави дрехата си въ нейнитѣ рѫце. Наклеветенъ отъ жената на своя господарь, той бѣше осѫденъ да лежи въ затворъ. Йосифъ предпочете затвора, отколкото да сгрѣши предъ господаря си. Оттукъ той бѣше освободенъ, следъ като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана гладъ въ Ханаанъ, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се — съньтъ на Йосифа се сбѫдна. Тогава Йосифъ имъ се откри, като тѣхенъ братъ, и имъ прости направената отъ тѣхъ погрѣшка. Животътъ на Йосифа показва пѫтя, по който всички хора минаватъ. За да получи Божието благословение, човѣкъ трѣбва да мине по пѫтя на изпитанията и мѫчнотиитѣ. Той трѣбва да победи мѫчнотиитѣ, да се справи съ тѣхъ и тогава да дойде до любовьта. Любовь безъ мѫчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любовь иде следъ голѣми изпитания и страдания. Голѣми блага, възможности и условия се даватъ на хората, но тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Богъ чака търпеливо да се осъзнаятъ всички хора и да се върнатъ къмъ Него. Времената сѫ усилни. Който иска, може да живѣе въ любовьта. Всички имате опитности, които трѣбва да използувате. Природата не обича повторението на нѣщата. Тя не позволява да се повтарятъ погрѣшкитѣ. Една погрѣшка, направена веднъжъ, е на мѣсто, човѣкъ се учи отъ нея. Обаче, не е позволено сѫщата погрѣшка да се повтаря. * 17. Беседа отъ Учителя, държана на 16 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. Ани

    1942_08_12 Силнитѣ

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силнитѣ Размишление. Представете си, че сте нарисували на дъската окрѫжность съ единъ диаметъръ. Центърътъ на окрѫжностьта, означенъ съ единица, опредѣля силата, която е създала свѣта. Съ две означаваме самата окрѫжность, която е граница на свѣта. Тройката пъкъ представя диаметъра, т. е. силата, която е вложила съдържание на свѣта. И човѣкъ минава презъ сѫщитѣ числа: презъ единицата, която създала неговия свѣтъ; презъ двойката, която ограничила неговия свѣтъ и презъ тройката, която вложила съдържание и смисълъ въ него. Като ученици на живота, вие искате да се учите, но сѫщевременно искате да станете и учители. Днесъ не се става лесно учитель. Едно време, за да станешъ учитель, трѣбвало да свършишъ най-малко четири-петь класа. И съ първокласно образование се е ставало учитель. Сега, за да станешъ първоначаленъ учитель, трѣбва да си свършилъ гимназия. За да станешъ гимназиаленъ учитель, трѣбва да свършишъ университетъ. Нѣкой иска да стане професоръ. За това е нуждно да свършишъ не само гимназия и университетъ, но да си специализиралъ по нѣкакъвъ отрасълъ отъ науката. Нѣкой пъкъ иска да стане силенъ, ученъ човѣкъ или да се прояви въ духовно отношение. Какъ можешъ да станешъ такъвъ? Трѣбва да си работилъ много въ известна область и тогава да реализирашъ желанието си. За да постигне известно положение, човѣкъ трѣбва да изпитва любовь и обичь къмъ това, което иска да придобие. Каква е разликата между понятията „любовь и обичь“? Подъ „любовь“ разбираме това, което постоянно дава и никога не взима. Подъ „обичь“ разбираме това, което всѣкога взима и нищо не дава. Богъ се проявява въ човѣка чрезъ своитѣ атрибути: постоянно дава и постоянно взима. За нѣкои това не е ясно. Тѣ не могатъ да си представятъ, какъ така Богъ постоянно дава и постоянно взима. Че нѣкои не разбиратъ известни нѣща, това не значи, че тѣ не сѫществуватъ. Много нѣща не разбира човѣкъ, но, въпрѣки това, тѣ ставатъ. Какъ ще обясните, напримѣръ, процеса на човѣшката мисъль? И най-ученитѣ не могатъ точно да обяснятъ процеса на мисъльта, но тя си тече, изминава известенъ пѫть. Разбирането или неразбирането на този процесъ не спира течението на мисъльта. За да си обясни, какъ идатъ мислитѣ, по какви закони се движатъ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да стане господарь на своитѣ мисли. Като дойдемъ до мисъльта, съставена отъ числата 1, 2 и 3, казваме, че е динамическа. Всѣка мисъль, която създава единъ свѣтъ около себе си, която внася въ него известно съдържание, е динамическа. Всѣка мисъль, която не създава нѣщо, която не ограничава и която не внася съдържание и смисълъ въ човѣка, е слаба. Ще възразите, че мислите добре. Който мисли добре, и пѣе добре. И обратно: Който не пѣе добре, не може да мисли. Слабиятъ не мисли добре. Който не е силенъ и разуменъ, сѫщо така не мисли добре. Силниятъ има добри мисли, добри чувства и добри постѫпки. Ще каже нѣкой, че отъ десетки години насамъ следва Божественото учение и още не е станалъ силенъ и добъръ. Отде знае той това? Отъ години насамъ житото се сѣе въ земята, и привидно е останало сѫщо; то не се измѣнило, но е вършело и доднесъ още върши своята работа. Човѣкъ живѣе и сѫществува благодарение на водата, на въздуха и на свѣтлината. Като отваря и затваря устата си, въздухътъ влиза и излиза отъ нея. Така той приема и водата. А като отваря очитѣ си, той приема свѣтлината и се ползува отъ нея. Следователно, отъ създаването на човѣка доднесъ, той приема едни и сѫщи елементи за подържане на, своя животъ и привидно е останалъ все човѣкъ, но разликата между първобитния и днешния човѣкъ е голѣма. Днесъ всички хора търсятъ правилно разрешение на социалнитѣ въпроси. Единъ отъ социалнитѣ въпроси е женитбата. Всѣки иска да знае, кой е правиятъ начинъ за разрешаването му. Кой трѣбва да се жени? — Само онзи, който е уменъ, добъръ и здравъ. Той ще създаде здраво и добро поколѣние. Ако не си уменъ, добъръ и здравъ, по-добре не се жени. Нѣма защо да се женишъ, да създавашъ хилаво поколѣние. Свѣтътъ се нуждае отъ умни, добри и здрави хора. Всѣка мома и всѣки момъкъ, които искатъ да се женятъ. трѣбва да отговарятъ на тѣзи изисквания. Въ такъвъ случай нека се женятъ. — Каква е Божията воля? — Волята Божия е опредѣлена: жени се само умниятъ, добриятъ и здравиятъ. Богъ създаде първитѣ хора умни, добри и здрави и позволи имъ да се женятъ. На онѣзи, които не сѫ умни, добри и здрави, Той забранява да се женятъ. Човѣкъ се жени всѣки моментъ, безъ да разбира смисъла на женитбата. Всѣка хапка хлѣбъ, която туря въ устата си, не е нищо друго, освенъ женитба. Ако човѣкъ сдъвче хлѣба правилно, а стомахътъ го смели добре, въ него се развива сила. Въ този смисълъ, силата, която той придобива, представя детето, което се ражда отъ женитбата на човѣка съ хлѣба. Жени се за хлѣба и става силенъ само онзи, който е уменъ, добъръ и здравъ. Това показва, че умствената, дихателната и храносмилателната система въ него сѫ добре развити. Ако една отъ системитѣ не работи добре, той ще яде, но хлѣбътъ нѣма да се използува правилно и не може да развие необходимата сила. Той ще яде, но храносмилането нѣма да става правилно. Какъвъ смисълъ има това хранене? Има смисълъ човѣкъ да се жени, т. е. да се свърже съ хлѣба, но да го използува добре. Помнете: всѣко нѣщо е ценно, когато става на време. Тогава то се използува разумно и дава добри резултати. Ако се жените, на време да се жените. Ако раждате, на време да раждате. Какво дете ще бѫде това, което се ражда на първия, на втория, на третия, на четвъртия, на петия, на шестия, на седмия или на осмия месецъ отъ зачеването му? Каква жена е тази, която бабува на майка, която носи детето си само единъ или два месеца следъ зачеването му? Не ставайте майка на такова дете. Не бабувайте на преждевременно родено дете. Имайте търпение да дочакате деветия месецъ. Не е лесно да бабувашъ на такава майка. Още по-мѫчно е да родишъ такова дете. Това раждане е последствие отъ стария животъ, дето има болести, недоразумения, противоречия. Стариятъ животъ е мѫтенъ порой, който трѣбва да изтече. Новиятъ животъ носи чиста, кристална вода. Той изтича отъ Божията Любовь, която постоянно дава. Той изтича и отъ обичьта, която всичко взима. За Бога е казано, че всичко дава и всичко взима, но не и за човѣка. Човѣкъ не може всичко да даде, не може и всичко да вземе. Може ли човѣкъ да иска всичко отъ онзи, който го обича? Какво му е далъ, за да иска всичко отъ него? Умъ даде ли му? Сърдце даде ли му? Тѣло даде ли му? Ако нищо не си му далъ, съ какво право му искашъ всичко? Майката и бащата сѫ родили детето, дали сѫ нѣщо отъ себе си, следователно, иматъ право да искатъ нѣщо отъ него. Обаче, какво право иматъ външнитѣ хора по отношение на него? Нѣкой зарови житното зърно въ земята и счита, че има право на всичко, което ражда то. Земята е майка на житното зърно, а той се счита за неговъ баща. Въ сѫщность, той ли му е баща? И птичката може да зарови житното зърно въ земята, безъ да се счита за неговъ баща, безъ да има право на него. И свинята като рови, може да зарови едно житно зърно въ земята, безъ да е неговъ баща. Тя заравя и житни зрънца, и царевица, и семена на бора, безъ да се нарича тѣхенъ баща. Какво се разбира подъ думитѣ „баща, майка и синъ“? Бащата дава, майката взима и обработва нѣщата, а синътъ изпълнява. Синътъ носи радость на баща си и на майка си. Сѫщото отношение трѣбва да имаме и ние къмъ Бога. Той е нашъ Баща, а ние — Негови синове. Богъ се весели, а ние трѣбва да се радваме. Веселието е право на Бога, а радостьта — на човѣка. Ние трѣбва да се радваме на Божиитѣ дѣла, на ума, на сърдцето и на душата си. Да се радваме, че умътъ изучава нѣщата, а сърдцето ги възприема. Да се радваме на всичко, което ни е дадено, което е вложено въ насъ. — Трѣбва ли да обичаме? — Ще обичате, разбира се; при това, колкото повече сѫщества обичате, толкова по-добре за васъ. Кой досега е обикналъ всички хора, цѣлото човѣчество? — Само Христосъ. Той слѣзе на земята, обикна всички хора и съ любовьта си плати всичкитѣ имъ дългове. Ще кажете, че и вие трѣбва да обичате всички хора. За да ги обичате, трѣбва да умрете за тѣхъ и следъ това да възкръснете за тѣхъ. За да любишъ всички, първо трѣбва да си роденъ отъ Бога, после да умрешъ за тѣхъ и най-после да възкръснешъ за тѣхъ. Всѣки е роденъ, но не всѣки е готовъ да умре. Защо? — Защото не е роденъ отъ Бога. Той не е готовъ да умре, затова не може да възкръсне. Много хора умиратъ по необходимость, затова не могатъ да възкръснатъ, т. е. да израснатъ. Тѣ очакватъ да дойде новата свѣтлина и топлина въ свѣта, че тогава да възкръснатъ. Да се върнемъ къмъ числата 1, 2, 3. Какво означаватъ тѣ? — Много нѣщо се крие въ тѣхъ, но само за онзи, който разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. За него тѣзи числа носятъ разумность, доброта и сила. — Кога ще се свърши войната? — Когато приложите числата 1, 2, 3 въ живота си. Тѣ разрешаватъ всички въпроси. Когато любовьта и обичьта започнатъ да работятъ заедно, свѣтътъ ще се оправи. — Кога ще се освободимъ отъ страдания и болести? — Когато и вие, и страданията ви, и болеститѣ ви възлюбятъ Бога. Въ любовьта се крие и вѣрата, и надеждата. Не допущайте болеститѣ въ себе си, преди тѣ да се влюбили въ Бога. Вие оставяте тѣ да се влюбватъ въ васъ и да ви измѫчватъ. Всѣка такава болесть е неканенъ гостъ. Какъ ще обичате неканения гостъ, и какъ ще ви обича той? Бѫдете будни къмъ страданията и къмъ болеститѣ и, докато тѣ не изправятъ отношенията си къмъ Първата Причина, не ги приемайте въ дома си. Сѫщото се изисква и отъ човѣка. Никой нѣма право да обича, докато първо не е обикналъ Бога. Любовьта подразбира вѫтрешно възприемане на нѣщата. Какъ ще изядешъ единъ плодъ, ако не ти е дадено право за това? Ако нѣмате любовь въ себе си, нѣмате право да ядете плодоветѣ на дърветата. Първитѣ човѣци ядоха отъ забранения плодъ и създадоха нещастия и на себе си, и на цѣлото човѣчество. Да ядешъ отъ забранения плодъ, това значи, да ядешъ безъ любовь. Следователно, ако искате да възприемете Божията Любовь и да я приложите, следвайте пѫтя на Христа. Той дойде на земята и направи опитъ да обикне всички хора. Скѫпо плати за този опитъ, но опитътъ Му излѣзе сполучливъ. Това не значи, че Христосъ и втори пѫть ще дойде на земята да направи сѫщия опитъ. Ако дойде втори пѫть, сѫщата участь Го очаква. Трѣбва ли да желаете това? Днесъ цѣлото човѣчество трѣбва да се жертвува за Христа, Който пръвъ се е пожертвувалъ и е доказалъ, че обича всички хора. Човѣкъ може да се жертвува само за Онзи, Който се е пожертвувалъ за него. Майката, която се е жертвувала за детето си, има право да изисква нѣщо отъ него. Обаче, тя нѣма право да изисква отъ чуждитѣ деца. На сѫщото основание, човѣкъ може да изисква нѣщо само отъ онѣзи мисли, които той е родилъ. Но какво ще иска той отъ мисли, които не сѫ излѣзли отъ неговата глава? Тѣ нѣматъ нищо общо съ него. Мнозина се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не. Нѣкои вѣрватъ въ сѫществуването Му, други не вѣрватъ, но и еднитѣ, и другитѣ нѣматъ страхъ отъ Бога. Тѣ се страхуватъ отъ хора, отъ животни, но не и отъ Бога. Не е нуждно да се страхуватъ, но трѣбва да Го зачитатъ, да се съгласуватъ съ Неговата воля. Пазете се, да не изпаднете въ положението на клеветника — дяволъ, който постоянно хулѣлъ името Божие, за което го изпѫдили отъ небето. Който се осмѣлява да хули своя Създатель, той следва пѫтя на този клеветникъ, и самъ подписва присѫдата си. Не говорете лошо и за хората, за които Богъ се грижи като за свои деца. Изобщо, не се подавайте на клевети, на критики, на хули, да не изгубите мѣстото, което ви е опредѣлено на небето. Днесъ се изисква отъ всички хора будно съзнание, да знаятъ, какво говорятъ и какво правятъ. Дойдете ли до Божественитѣ работи, не оставяйте другъ да ги върши. Всѣки самъ ще свърши работата, която му е опредѣлена. Не я ли свърши, скѫпо ще плати. Божиитѣ работи трѣбва да оставяте въ рѫцетѣ на онзи, който може да ги поеме като свои. Съ тѣхъ не се търгува; съ тѣхъ не може да осигурявате материалното си положение. Тѣ се изпълняватъ доброволно и съ любовь. Каквато работа предприемете, обърнете се първо къмъ Бога, да видите, одобрява ли я Той, или не. Дали човѣкъ се ражда, жени или умира, първо трѣбва да потърси одобрението на Бога. Нѣма ли Неговото одобрение, животътъ му ще се превърне въ адъ. Каквато служба и да вършите, искайте одобрението на Бога. Само съ Него можете да разчитате на успѣхъ. Безъ Него и доброто ще се превърне на зло. Съ Него и злото ще се превърне на добро. Спазвайте следнитѣ правила въ живота си: яжте чиста храна, пийте чиста вода, дишайте чистъ въздухъ, живѣйте въ здравословна кѫща. Преди лѣгане мийте краката и рѫцетѣ си. Никога не лѣгайте съ немити рѫце и крака. Ако сте неразположени, не търсете причината вънъ отъ себе си, но направете нѣщо, да се облекчите. Измийте лицето, рѫцетѣ и краката си съ топла вода. Ако неразположението ви не изчезне, окѫпете се, разходете се на чистъ въздухъ. Не се критикувайте едни-други, че този не е добъръ, онзи не е добъръ. Между онѣзи, които търсятъ Бога, нѣма лоши хора, но има такива, които сѫ въ процесъ на узрѣване. Докато пло-дътъ узрѣе, минава презъ много фази: като пѫпка, като цвѣтъ, като завързалъ плодъ — зеленъ още, киселъ или стипчавъ. Трѣбва да мине известно време, докато узрѣе и стане сладъкъ, готовъ за ядене. Щомъ е така, радвайте се, че има условия, плодътъ да узрѣе и да се ползувате отъ него. Радвайте се, че има условия да станете умни, добри и силни. Кой прави човѣка уменъ? – Богъ. Очаквайте тогава, Той да ви даде условия да придобиете това, което ви е нуждно. Отворете сърдцата си за Господа, безъ страхъ и безъ смущение. — Не сме готови още. — Отъ васъ зависи да бѫдете готови. Измийте кѫщата си, провѣтрете я. Той ще влѣзе вѫтре и ще ви даде своето благословение. Приемете Божията Любовь въ дома си, за да се ползувате отъ нейнитѣ блага. Тя носи скѫпоценни нѣща — храна, свѣтлина, топлина и въздухъ. Тя прави човѣка уменъ, добъръ и силенъ. Тя осмисля живота и сближава хората. Тя премахва преградитѣ и противоречията между тѣхъ. Безъ любовь нищо не се постига. Каквито усилия да правите, ако любовьта е далечъ отъ васъ, животътъ ви се превръща въ адъ. Отворете се за любовьта, за да влѣзете въ рая, въ областьта на безсмъртието. Мнозина искатъ да бѫдатъ добри, безъ да сѫ придобили правата мисъль. Това е невъзможно. Първо човѣкъ трѣбва да мисли. Мисъльта му трѣбва да мине презъ мозъка, после презъ сърдцето и най-после презъ тѣлото. Когато тя обхване и тѣлото, като сила, казваме, че той носи свѣтлина въ своя умъ. Приеми любовьта въ ума си, обичьта — въ сърдцето си, а силата — въ душата си, за да бѫдешъ уменъ, добъръ и силенъ. Прилагайте разумностьта, добротата и силата си, за да помагате на себе си и на своитѣ ближни. Ако знаете, че нѣкой вашъ близъкъ е боленъ, не го лѣкувайте съ лѣкарства, но нека го посетятъ десетина души, и всѣки отъ васъ да отправи къмъ него мисъльта, че ще оздравѣе. Ако той приеме мисъльта ви и повѣрва въ нея, ще стане отъ леглото си. Мисъльта е мощна сила, която лѣкува и повдига човѣка. Човѣкъ се нуждае отъ нѣколко нѣща: отъ красота, доброта и милосърдие; отъ хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина. За да придобие тѣзи качества, той трѣбва да мисли. Иска, или не иска, трѣбва да мисли. Като мисли право, той ще стане и добъръ, и силенъ. Това се изисква отъ всички хора. Който не стане уменъ, добъръ и силенъ, главата му ще пати. Сега е време всички да бѫдемъ умни, добри и силни. По-добро време отъ сегашното нѣма. Всѣки за себе си ще работи, да стане уменъ, добъръ и силенъ. Всѣки самъ ще свърши работата, която му е опредѣлена. На всѣки е даденъ дѣлъ отъ Божията нива, и всѣки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да попрѣчи на вашата работа. Ако досега сте били спъвани, причината се крие въ вашата слабость. Никой не може да препятствува на силния. Единъ день паяцитѣ чули, че слонътъ щѣлъ да мине презъ тѣхното царство и решили да го спратъ, да не го пущатъ между тѣхъ, да ги смущава. Тѣ започнали да правятъ паяжини на пѫтя му, да го спънатъ. Събрали се всички паяци въ царството и започнали да сноватъ своитѣ паяжини. Сновали по цѣли дни и нощи и, когато барикадата имъ била готова, слонътъ пристигналъ. Той миналъ безпрепятствено презъ паяшката крепость. Като го запитали, какво усѣтилъ, той спокойно махналъ съ опашката си и казалъ: Нищо не усѣтихъ. Иде слонътъ въ свѣта; ще мине презъ царството на паяцитѣ, но нищо нѣма да остане отъ паяжинитѣ. Всички паяци ще го питатъ, какво усѣтилъ, но той спокойно ще отговори: Нищо не усѣтихъ. Слонътъ представя любовьта. Иде любовьта въ свѣта. Тя ще мине и замине презъ всички препятствия, но нищо нѣма да усѣти. Вложи любовьта въ ума си, обичьта въ сърдцето си и силата въ тѣлото си, за да се ползувашъ отъ благата на живота. Стреми се да проявишъ силата, доброто и разумностьта, които Богъ е вложилъ въ тебе. Това се отнася само до онзи, който е готовъ да служи на любовьта. Който не е готовъ да служи на любовьта, нека да се държи за стария животъ. Който е възприелъ любовьта, обичьта и силата въ себе си, да отиде още сега на работа. Никой да не пита, какъ да работи. Трѣбва ли да казвате на художника, какъ да работи? Щомъ има платно, бои и четки, той знае, какъ да работи. Започни да рисувашъ, безъ да питашъ, какъ се рисува. Времената сѫ усилни, не чакатъ да се теоретизира много. Нека всѣки се опита да състави нѣкаква мелодия на следнитѣ думи: „Люби ти, добъръ бѫди! Обичай ти, силенъ бѫди!“ Любовьта и обичьта даватъ потикъ въ живота. Изпѣйте думитѣ: „Азъ мога да любя, добъръ да бѫда. Азъ мога да обичамъ, силенъ да бѫда.“ Който иска да придобие любовьта, нека се опита, да си съчини нѣкаква мелодия на дадения текстъ, да затвори стария тевтеръ на своя животъ и да отвори новъ. Нека напише въ новия тевтеръ думитѣ: Азъ мога да любя, добъръ да бѫда. Азъ мога да обичамъ, силенъ да бѫда. Следъ това всѣки въ себе си да каже: Господи, готовъ съмъ да направя всичко заради Тебе, защото Си ме възлюбилъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 16. Беседа отъ Учителя, държана на 12 августъ 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наследници на земята „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята (Матея 5:5.). Понѣкога човѣкъ изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. Въ младини той е идеалистъ, а на стари години става материалистъ. Ако сѣчемъ постоянно клонетѣ на дървото, коренитѣ му се развиватъ чрезмѣрно и се забиватъ дълбоко въ земята. Значи, когато клонетѣ нѣматъ условия да се развиватъ, за тѣхна смѣтка се развиватъ коренитѣ. Сѫщиятъ законъ има значение и за човѣка. Когато човѣкъ нѣма условия да се развива духовно, той се развива материално. Коренитѣ въ него се развиватъ за смѣтка на клонетѣ. Обаче, човѣкъ, както и дървото, трѣбва да се развива правилно — и коренитѣ, и клонетѣ му трѣбва да растатъ еднакво, т. е. той трѣбва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремимъ къмъ такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремимъ къмъ такава наука, която едновременно да усили вѣрата, надеждата и любовьта ни. Мнозина се запитватъ, какво представя човѣкъ предъ вселената. Наистина, човѣкъ е микроскопическо сѫщество предъ вселената, но тя представя материалната страна за него. Той трѣбва да я изучава. За него тя е предметно обучение. Малъкъ е човѣкътъ, но милиарди клетки, т. е. милиарди малки сѫщества образуватъ тѣлото му и живѣятъ за него. Само стомахътъ му е образуванъ отъ десеть милиона клетки. Значи, човѣшкиятъ стомахъ е голѣма фабрика, въ която взиматъ участие десеть милиона работника. Който не разбира смисъла на тѣхната работа и не я оценява, казва, че храненето е проста работа. Не е проста работа. Десеть милиона работника участвуватъ въ обѣда, който ти си приелъ. Ако плащате по единъ левъ на работникъ, за единъ обѣдъ трѣбва да платите десеть милиона лева. Кой може да плати десеть милиона за единъ обѣдъ? И по една стотинка да плащате на работникъ, пакъ е много. Това е само за единъ обѣдъ. А колко пѫти на день яде човѣкъ? Направете изчисление, да видите, колко струва годишно работата само на стомаха. Следъ това изчислете, колко работници има въ мозъка, въ дробоветѣ и направете смѣтка, колко струва тѣхната работа. Приложете математиката, да видите, какво нѣщо е човѣкътъ и колко струва на природата. Само така ще разберете, имате ли право да се обезсърдчавате. Човѣкъ се обезсърдчава отъ две положения въ живота: отъ недоимъкъ и отъ изобилие. Въ първия случай той купува билети, конто не печелятъ; въ втория случай купува билети, които печелятъ, и той изпада въ такова изобилие, което го обезсърдчава; не знае, какъ да се справи съ него, че да се задоволи. Който не печели, не е доволенъ, търси богатство. И той може да спечели. — Какъ? — Или като купи всичкитѣ билети, или като разполага съ голѣми знания, да разбира науката за щастливитѣ числа и да си вземе билетъ, който печели. Кой човѣкъ е истински богатъ? Богатъ е онзи, на когото умътъ, сърдцето и душата се проявяватъ правилно. Ще се запитате, сѫществува ли, наистина, душа. За мене този въпросъ е разрешенъ. Азъ виждамъ проявитѣ на душата всѣки моменть. Тя се изявява чрезъ човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който тя работи. Азъ се разговарямъ съ нея и виждамъ, че тя крие въ себе си велика история. Тя носи голѣми знания въ себе си, всичко помни. Само учениятъ признава сѫществуването на душата, защото всѣки моментъ влиза въ разговоръ съ нея. Тъй щото, който пита, сѫществува ли Богъ, сѫществува ли душа, има ли любовь въ свѣта, той самъ опредѣля мѣстото си. Той самъ се поставя въ категорията на проститѣ, или на онѣзи, които искатъ да учатъ, или между истинскитѣ учени. За ученитѣ тѣзи въпроси съ предрешени. Може ли човѣкъ да разреши въпроситѣ за душата и за духа, за доброто и за злото? — Може. За онзи, който е въ съгласие съ Първата Причина на нѣщата, всичко е възможно. И за него има невъзможни нѣща, но за тѣхъ той никога не мисли. Напримѣръ, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно мѣсто и да имъ даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и тѣ да я посетятъ. Има хора лунни типове, но това не значи, че тѣ идатъ отъ луната. Луната имъ влияе силно, и тѣ вечерь ставатъ отъ леглото си, качватъ се по покриви; тѣ ходятъ свободно, безъ да падатъ. Това е въпросъ, който нѣма отношение къмъ невъзможнитѣ нѣща. Нѣкой иска да бѫде богатъ, безъ да мисли за последствията, които богатството може да му създаде. Ако богатството ти създава нещастия, защо ти е то? Това богатство влиза въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Какъвъ смисълъ има да се качи човѣкъ на Монтъ-Еверестъ и да се задуши тамъ? Човѣкъ не е пригоденъ за голѣми височини. За да се изкачи на този връхъ, той трѣбва да носи съ себе си чистъ кислородъ, да подържа дишането си. Едно време и човѣкътъ е мислилъ, като рибитѣ, че вънъ отъ водата нѣма животъ. Но впоследствие и нѣкои риби се убедиха, че извънъ водата може да се живѣе и станаха птици. Въ бѫдеще човѣкъ ще се убеди, че може да се живѣе и на голѣми височини, дето въздухътъ е крайно разреденъ. Както рибитѣ използуватъ въздуха отъ водата, така и човѣкъ единъ день ще извади отъ въздуха онази материя, която е необходима за дишането. Тѣлото на бѫдещия човѣкъ ще бѫде по-фино отъ сегашното, и той ще живѣе въ етера. Тогава той ще пѫтува свободно отъ земята до луната, защото пространството между тѣзи планети е изпълнено съ етеръ, къмъ който човѣкъ ще бѫде нагоденъ да живѣе. Обаче, сегашниятъ човѣкъ не може да отиде на луната, не е годенъ за тамъ — дробоветѣ му не могатъ още да възприематъ етера. Който си е изработилъ дробове, нагодени къмъ етера, свободно може да пѫтува до луната. Споредъ окултиститѣ, има такива хора на земята. Тѣ пѫтуватъ не само до луната, но и до други планети. Обаче, какъ става това, не може да се докаже научно. За истината това не е важно. Тя не се нуждае отъ доказателства. Доказватъ се само материалнитѣ работи. Свѣтлината има ли нужда отъ доказателства? Ако доказвате броя на трептенията на червената, жълтата или на синята свѣтлина, съ това още не се доказва самата свѣтлина Трептенията сѫ превозни срѣдства на свѣтлината, но свѣтлината, сама за себе си, не е трептение. Човѣкъ си служи съ автомобила като превозно срѣдство, но самиятъ автомобилъ не е човѣкътъ. Автомобилътъ е едно нѣщо, а човѣкъ — друго; трептенията на свѣтлината сѫ едно нѣщо, а свѣтлината е съвсемъ друго; трептенията на музикалния тонъ сѫ едно нѣщо, а музиката нѣма нищо общо съ трептенията. Звукътъ се предава чрезъ трептенията на въздуха, но нито звукътъ, нито трептенията представятъ сѫщинската музика. И тъй, когато говоримъ за човѣка, можемъ да го разглеждаме като индивидъ, като личность; можемъ да го разглеждаме и като колективно сѫщество, излѣзло отъ единъ общъ Източникъ на живота. Той е дошълъ на земята да живѣе за себе си, за дома си, за отечеството си, за цѣлото човѣчество. Най после, като мине презъ всички фази на живота, той ще съзнае, че е дошълъ на земята да живѣе за своя Създатель. Да живѣешъ за Създателя си, за Бога, това значи, да имашъ любовь въ себе си. Да живѣешъ за свѣтлината и да се ползувашъ отъ нея, това значи, да имашъ очи. Който има очи, той вижда и свѣтлината, и Бога и ги познава. Въ този смисълъ, тѣ не се нуждаятъ отъ никакви доказателства. Ще каже нѣкой, че чувствувалъ Бога. Чувствуването на нѣщата е срѣдство, съ което човѣкъ си служи, но то не е доказателство. То е превозно срѣдство за човѣка, каквото е автомобилътъ за физическия му животъ. Обмѣната между Бога и човѣшката душа е доказателство за сѫществуването на Бога и за Неговитѣ прояви като Любовь, Мѫдрость и Истина. Да живѣешъ въ Бога, и Той да живѣе въ тебе, това е доказателство за Неговото сѫществуване. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, любовьта е отношение на Бога къмъ насъ. Обичьта пъкъ представя отношение на човѣка къмъ Бога. Малцина разбиратъ тѣзи отношения, затова тѣ обичатъ, безъ да знаятъ, кого обичатъ. Нѣкой ги люби, безъ да знаятъ, кой въ сѫщность ги люби. Нѣкой казва, че едикой си го люби — Петко, Стоянъ, Драганъ. Човѣкъ не може да люби. Може ли едно кило вода да задоволи жаждата ви презъ цѣлия животъ? Може ли единъ скѫпоцененъ камъкъ да ви украси? Следователно, единъ човѣкъ не може да задоволи нуждата на душата ви, да бѫдете любени; нито човѣкъ може да обича само едного. Ако Богъ не живѣе въ човѣка, подобниятъ му не може да го обича. Може ли котката да обича човѣка за самия него? Тя го обича за хлѣба, който той ѝ дава. Като престане да я храни, и тя престава да го посещава — не го обича вече. Всички хора говорятъ за любовьта, но малцина я разбиратъ като велика сила, като велика добродетель. Тя осмисля живота и внася хармония въ него. Безъ любовь животътъ е смърть, а безъ обичь — адъ. Когато престане да люби, човѣкъ умира; когато престане да обича, той слиза въ ада. Богъ каза на първия човѣкъ: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ“. Това значи: въ който день престѫпишъ закона на любовьта, ще умрешъ. Смъртьта под разбира отдалечаване на човѣка отъ любовьта. Като говорятъ за любовьта, хората я разглеждатъ като проява, отъ една страна въ индивидуалния животъ на човѣка, а отъ друга, като проява на колективния животъ. Отъ това гледище авторитѣ, различнитѣ писатели, романисти, философи, разглеждатъ въпроситѣ на живота. Напримѣръ, Викторъ Хюго разрешава вѫтрешнитѣ противоречия въ индивидуалния животъ на човѣка. Толстой пъкъ разрешава единъ голѣмъ социаленъ въпросъ — причината за войнитѣ, за голѣмитѣ спорове и недоразумения между народитѣ. По отношение на своитѣ възгледи, въ романитѣ си „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“, и двамата сѫ прави. И сегашнитѣ хора се питатъ, като Толстоя, коя е причината за сѫществуването на злото въ свѣта. Какво правятъ войницитѣ, когато минаватъ презъ нѣкой мостъ? За да не го разрушатъ, тѣ не вървятъ ритмично, но по единъ или по двама-трима, безразборно. На основание на този законъ отъ физиката, казвамъ: Злото сѫществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войницитѣ вървятъ ритмично по нѣкой мостъ, тѣ го събарятъ. Когато много хора вървятъ ритмично въ посока на злото, тѣ създаватъ голѣми катастрофи въ свѣта: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратятъ катастрофитѣ, хората трѣбва да се откажать отъ ритъма на своя изопаченъ умъ и своето сърдце, отъ единодушието въ злото. Тѣ трѣбва да се обединятъ по умъ, по сърдце и по воля въ правене на добро, за да превърнатъ земята въ рай, а живота си — въ музика и пѣсень. Не е достатъчно само човѣкъ да търси причината на злото, но той трѣбва да бѫде готовъ да се откаже отъ него. Ако не се откаже отъ своята алчность, той не може да влѣзе въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Ако пчелата - работница не може да излѣзе отъ обществото на пчелитѣ, нищо нѣма да придобие. Тя ще има царица - пчела, която ще ѝ заповѣдва, и завинаги ще си остане работница въ кошера на своята царица. И въ кошера има редъ и порядъкъ, чистота, но този редъ и порядъкъ не е идеаленъ. Ако пчелата се стреми къмъ нѣщо възвишено, трѣбва да напусне кошера. Въ живота на пчелитѣ е допуснато многомѫжеството, което не може да бѫде идеалъ на единъ възвишенъ свѣтъ. Тѣхниятъ строй е отживѣлъ времето си. Всѣка съзнателна пчела търси нови условия, за новъ, възвишенъ животъ. Въ какво се заключава идеалниятъ строй на живота? — Въ прилагане на любовьта и на обичьта. Вънъ отъ любовьта и обичьта никакъвъ идеалъ не може да сѫществува. Въ бѫдеще, когато се приложатъ любовьта и обичьта въ живота, хората нѣма да се страхуватъ отъ смъртьта. Тѣ нѣма да умиратъ, но ще минаватъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Хората умиратъ днесъ по единствената причина, че не сѫ хармонизирали любовьта и обичьта въ себе си. Който не ги е хармонизиралъ, не може правилно да ги прилага. Слушахъ една млада жена да се оплаква отъ положението си. Разправя, че се оженила преди две години, а се обичали съ мѫжа си седемь години преди женитбата си. И тя не знае, какво е станало помежду имъ, но той обикналъ друга жена и казвалъ ѝ: Ще ме извинишъ, сега не те обичамъ, както по-рано. Ако ти ме обичашъ, пожертвувай се за мене, остави ме свободенъ. Понеже жена му го обичала, макаръ и съ мѫка, тя го оставила свободенъ, не го напуснала, но не се мѣсила въ любовьта му. Тази жена е разумна. Тя разбира, че не може да се бърка въ живота на сърдцето, но иска да знае, коя е причината за новото положение, въ което се намира. Много просто. Кога човѣкъ обича нѣкого? — Когато той се жертвува за него. Следователно, тази жена въ миналото нѣкога се е пожертвувала за него, и днесъ той ѝ благодари съ обичьта си. Като обича тази жена, той ще прояви и къмъ жена си по-голѣма любовь, но ако тя го остави свободенъ. Той ще оцени жертвата, която тя прави за него, и ще ѝ благодари. Сѫщото се отнася и до жената. Любовьта е единна и непреривна. Въ нея нѣма никакви престѫпления, никакво зло. Престѫпленията, които хората приписватъ на любовьта, се криятъ другаде, а не въ любовьта. Тѣ не я разбиратъ, или криво я разбиратъ. Любовьта повдига и възкресява човѣка, а не го умъртвява. Богъ се проявява чрезъ любовьта въ всѣко живо сѫщество. Колкото повече хора обича човѣкъ, толкова повече се отворилъ за Бога. Любовьта е пѫть кьмъ повдигане. Какъ се проявява любовьта, не е важно Тя има милиони начини за проявяване. Важно е да се придобие нѣщо ценно чрезъ нея. Като се повдига отъ едно стѫпало на друго, човѣкъ ще дойде най-после до великата любовь, въ която нѣма измѣна, нѣма престѫпления, нѣма смърть. Тя носи радость и щастие, тя носи свобода и безсмъртие. Задачата на разумния свѣтъ се заключава въ това, да освободи човѣка отъ заблужденията, които носи отъ миналото, да внесе въ живота имъ новъ, великъ моралъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ едни въ други? Трѣбва ли мѫжътъ да се съмнява въ жена си, да мисли, че тя търси други мѫже? Трѣбва ли жената да се съмнява въ мѫжа си? Защо мѫжътъ да не гледа на женитѣ като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мѫжетѣ като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщеритѣ си, майката обича синоветѣ си. Има ли нѣщо престѫпно въ тази любовь? Семейството е създадено, именно, за това, да регулира отношенията между мѫжа и жената, да ги повдигне на по-висока степень. Не мислете, че, ако нѣкой мѫжъ обича една жена, той върши престѫпление. Въ любовьта нѣма престѫпления. Невъзможно е да любишъ, и да вършишъ престѫпления. Който люби, не върши престѫпления; който не люби, върши престѫпления. Това се отнася еднакво и за мѫжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичатъ. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщеритѣ си, а майката — синоветѣ си? На земята нѣма по-възвишена любовь отъ тази на майката и на бащата. Днесъ повечето хора не разбиратъ любовьта, а говорятъ за нея, приписватъ ѝ качества, каквито тя не притежава. Това е любовь на насѣкомитѣ, сь която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизатъ въ любовьта на сърдцето. Тѣ четатъ романи, влюбватъ се, мислятъ, че познаватъ тази любовь. И нея още не познаватъ. Ако тази любовь още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любовь. Ще каже нѣкой, че познава Бога, че Той е близо до насъ. Понѣкога Богъ е близо до насъ, нѣкога е далечъ. Когато Го обичаме, Той е далечъ отъ насъ. Когато не Го обичаме, Той е близо до насъ, учи ни, възпитава ни. — Какъ? — Чрезъ страданията. Когато жената се оплаква отъ мѫжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всѣка стѫпка я следи, да не направи нѣ каква погрѣшка. Когато е далечъ отъ нея, тя е доволна отъ него и знае, че той я обича. Тя има вѣра въ него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далечъ“ сѫ относителни. Разумнитѣ сѫщества, които се движатъ съ бързината на свѣтлината, отиватъ до слънцето за осемь минути и се връщатъ за осемь минути. Тѣ сѫ близо до насъ. Обикновениятъ човѣкъ, за да отиде до града и да се върне, трѣбватъ му единъ-два часа. Значи, той е далечъ отъ васъ. Въ бѫдеще мѫжътъ и жената ще живѣятъ далечъ единъ отъ другъ. Ако жената е на слънцето, мѫжьтъ ще бѫде на земята. После ще смѣнятъ мѣстата си. Мѫжътъ ще се качи на слънцето, а жената ще слѣзе на земята. Адамъ направи грѣшка, като извика жената отъ другия свѣтъ, въ който тя живѣеше. Той я взе при себе си, но, въ края на краищата, и двамата излѣзоха отъ рая. За да се обичатъ, хората трѣбва да се вселяватъ едни въ други. При това положение, тѣ нѣма да се каратъ, нѣма да се сърдятъ. Ако жената се разсърди, мѫжътъ ще се всели въ нея. Ако мѫжътъ се разсърди, жената ще се всели въ него. И така, тѣ нѣма да се каратъ, ще бѫдатъ скрити единъ за другъ. Самъ човѣкъ може ли да се кара? Вѫтрешната страна на живота представя небето, а външната — земята. Който иска да запази хармонията си, трѣбва постоянно да влиза въ себе си и да излиза, т. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовьта, не се страхува, че нѣкой може да му я отнеме. Любовьта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовьта е неизчерпаема. Който люби, никога не измѣня на любовьта. Който иска да го любятъ, трѣбва да стане като детето. Всѣки се радва на детето, всѣки го носи на рѫце. Можете ли да носите единъ мѫжъ или една жена на гърба си? Следователно, за да бѫде обичана, жената трѣбва да се откаже отъ желанието си, да я носи мѫжътъ на гърба си. И мѫжътъ трѣбва да се откаже отъ желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бѫде обичанъ. Христосъ казва: „Кроткитѣ ще наследятъ земята“. Кой човѣкъ е кротъкъ? — Който носи въ себе си любовьта и обичьта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява въ тѣхъ, не ги измѫчва, не имъ причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява въ мѫжа си, не допуща нито една лоша мисъль за него; ако е мѫжъ, и той не се съмнява въ жена си и не допуща нито една лоша мисъль за нея. Кроткиятъ познава любовьта и обичьта и вѣрва въ тѣхнитѣ прояви. Като се говори за любовьта, ние не разбираме свободната любовь, която хората допущатъ. Любовьта стои по-високо отъ свободата. Тя произтича отъ истината, а сѫщевременно носи въ себе си и истината, и мѫдростьта. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вѣрно. Нѣма живо сѫщество въ свѣта, което да не е обичано. Едно се изисква отъ човѣка: да възприеме любовьта чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ душата си. Който не възприема така любовьта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трѣбва да се запознаете и съ любовьта. И тогава, нѣма да казвате, че мѫжътъ ви или жена ви не ви обичатъ, но ще знаете, че, като ви е изпратилъ на земята, Богъ ви е обикналъ. Той не ви е пратилъ между мѫже и жени, но между братя и сестри, да имъ покажете, какво нѣщо е любовьта. Не очаквайте да ви обичатъ, но вие обичайте. Бѫдете герои да проявите любовьта, да бѫдете носители на новото въ свѣта. * 15. Беседа отъ Учителя, държана на 9 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ценни добродетели Разумниятъ и щастливъ животъ зависи отъ прости нѣща. Всѣки човѣкъ иска да бѫде щастливъ, но въ какво се заключава щастието, не знае. Да казвашъ, че трѣбва да бѫдешъ щастливъ, това е все едно, да казвашъ, че трѣбва да ходишъ. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да ходи. Ако ходишъ правилно, ще бѫдешъ здравъ; ако не ходишъ правилно, ще си създадешъ различни болезнени състояния. Отъ хода се познава, дали човѣкъ е уменъ, дали има повече или по-малко свѣтлина въ съзнанието си; ходътъ опредѣля още и твърдостьта на човѣка. Изобщо, отъ хода се познаватъ неговитѣ характерни чърти. Всѣко движение, съзнателно или несъзнателно, опредѣля характера на човѣка. Тѣлото е изразъ на човѣшката душа. Достатъчно е да изучите тѣлото на човѣка, за да познаете неговия вѫтрешенъ животъ, скрититѣ сили въ него. Нѣкой мисли, че като мълчи, никой не знае, какво носи въ себе си. Лъже се той, не е нуждно човѣкъ да говори, за да го познаятъ. Лицето, главата му, рѫцетѣ и краката, както и цѣлото тѣло, говорятъ за него. За онзи, който знае да чете, всичко е открито. Той знае да чете, но знае и да мълчи. Съвременнитѣ хора се страхуватъ едни отъ други. Ако нѣкой има лошо мнение за васъ, вие сте затворени за него. Ако ви попитатъ, кой човѣкъ е добъръ, вие ще се произнесете за неговата доброта по проявитѣ му. За бакалина ще кажете, че е честенъ, понеже продава честно. Като мѣри стоката си, точно тегли. При това, той казва: Тази стока е първокачествена, а тази е второкачествена. Както казва, така излиза. Учениятъ, обаче, чете по лицето на човѣка, дали е честенъ, или не. Той казва: Ако бащата и майката на даденъ човѣкъ сѫ били честни, и той ще бѫде честенъ; ако тѣ сѫ били умни и добри, и той ще бѫде уменъ и добъръ; ако тѣ сѫ били здрави, и той ще бѫде здравъ. На лицето и на главата на човѣка е написанъ живота не само на неговитѣ родители, но и на десетки поколѣния преди него. Всѣко нѣщо крие произхода си въ единъ далеченъ източникъ. Вие гледате електрическитѣ лампи и казвате, че електрическата енергия е взета отъ водата. Истински учениятъ, обаче, знае, че тази свѣтлина не иде направо отъ водата, но отъ още по-далеченъ източникъ — Слънцето, което е само резервуаръ на тази енергия. Задъ Слънцето пъкъ се крие първопричината на нѣщата. Следователно, следъ всѣко извършено действие или проява иде друго нѣщо. Напримѣръ, следъ яденето иде почивката, а следъ почивката — работата. После отново идатъ ядене, почивка, работа. Какъвъ е смисълътъ на живота? Като живѣе, човѣкъ се стреми да придобие нѣщо. Ако всѣки день не придобива нѣщо ново, той мисли, че не живѣе. Чиновникътъ и работникътъ се стремятъ да увеличатъ заплатитѣ си. Всѣки иска увеличаване на хлѣба, да задоволи глада си и да предаде нѣщо къмъ строителния материалъ на тѣлото си. Както за строежа на една кѫща е нуждно известно количество материалъ — тухли, камъни, греди, пѣсъкъ, така и за човѣшкото тѣло, външно и вѫтрешно, е нуженъ градивенъ материалъ. Ако нѣма достатъчно отъ този материалъ, той се оплаква, че му липсва нѣщо. Всѣки човѣкъ изпитва нѣкакъвъ недоимъкъ въ живота си и се стреми да го набави. Недоимъкътъ, липсата на нѣщо прави човѣка недоволенъ. Той знае, че му липсва нѣщо, но каква е тази липса, нѣма ясна представа за нея. Защо? — Защото едва придобие нѣщо, явява се другъ недоимъкъ. Цѣлъ животъ се мѫчи човѣкъ, да задоволи липсата си и все не може да я задоволи — нѣщо му недостига. Христосъ казва: „Едно ти недостига“. Какво е това „едното“? Ще кажете, че любовь искате. Какво нѣщо е любовьта? Яде ли се, пие ли се? Нито се яде, нито се пие, но тя сама донася всичко онова, което се яде и пие. Сама по себе си любовьта не е щастие, но щастие носи; тя не е силна, но прави хората силни; тя не е свѣтлина и топлина, обаче, носи свѣтлина и топлина. Какво въ сѫщность е любовьта? Излиза, че любовьта е нищо, а всичко носи. Подъ думата „нищо“, разбираме, че любовьта не е ограничена, къмъ никого не е задължена, а всичко прави. Любовьта не е задължена къмъ никого, но всички задължава. Като донесе ядене на човѣка, тя го заставя да яде; като го направи разуменъ, тя го заставя да прояви разумностьта си; като му даде свѣтлина и топлина, тя изисква отъ него да ги прояви, дето трѣбва. Докато момата е при родителитѣ си, тя е свободна отъ задължения. Щомъ се влюби въ нѣкой момъкъ и се ожени за него, тя е длъжна да се грижи за дома, за възлюбения и за децата си. Новороденото дете се нуждае отъ грижитѣ на майка си. То иска да яде, но не знае, отде да вземе храна и какъ да яде. Майката му дава отъ себе си доброкачествена храна и се грижи на време да я доставя. Както детето се учи отъ майка си, така и всѣки човѣкъ, за да стане добъръ, уменъ, силенъ и здравъ, трѣбва да има учитель, който да му покаже начинъ за придобиване на тѣзи качества. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, но не знаятъ, какъ да постигнатъ желанието си. Ако имъ се каже, че, за да бѫдатъ здрави, трѣбва да дишатъ дълбоко, тѣ нѣма да повѣрватъ и ще започнатъ да философствуватъ. Тѣ искатъ да имъ се каже друго нѣщо. Защо? — Защото мислятъ, че дишането си върви само по себе си. Вѣрно е, че всѣки човѣкъ диша, но неправилно. Всички болести, всички неразположения се дължатъ на неправилното дишане. Съвременнитѣ хора дишатъ само съ горната часть на дробоветѣ си, а това е недостатъчно. При дишането трѣбва да взиматъ участие умътъ, сърдцето и волята. Ако тѣ не взиматъ участие при дишането, човѣкъ не се ползува, както трѣбва отъ въздуха. Той го приема и изпуша механически. Човѣкъ трѣбва да диша съзнателно. Здравето на човѣка зависи отъ количеството на въздуха, на свѣтлината и на топлината, които той приема отъ външния свѣтъ. Свѣтлината дава просторъ на човѣшката мисъль. Дишането пъкъ дава просторъ на чувствата му, а топлината внася разширение и въ чувствата, и въ мислитѣ. Какво дишане е това, което не може да освободи човѣка отъ недоволството му? Нѣкой диша, приема свѣтлина и топлина, а е недоволенъ. Защо е недоволенъ? — Защото обущата му били стари, дрехитѣ му — изтъркани и избѣлѣли. Едно ще знаете: Нѣма нови нѣща въ свѣта, но нѣма и стари. Сльнцето, което изгрѣва и залѣзва, не е нито старо, нито ново. То сѫществува отъ създаването на свѣта. Ново ли е тогава? Сѫщевременно, казваме, че иде новъ день, когато слънцето ще изгрѣе отново, съ нова свѣтлина и топлина. Значи, за едни хора слънцето е ново, а за други — старо. Всѣко новородено дете е новъ човѣкъ.Но колко пѫти това дете се е раждало и умирало! Колко пѫти то е било ученъ, знаменитъ човѣкъ! Въ малка форма е дошло то, но въ него се крие голѣмъ ученъ или голѣмъ философъ. Често хората се оплакватъ отъ живота си, не могатъ да носятъ страданията и търсятъ виновника вънъ отъ себе си. Въ това отношение тѣ приличатъ на малкитѣ деца, които сами си причиняватъ страдания, но, като не се разбиратъ, отдаватъ вината на външни условия. Едно дете яло диня и, като си играло съ семкитѣ, пъхнало една семка въ ухото си и не могло да я извади. Следъ това започнало да плаче, че ухото го боли. Семката набъбнала и причинила голѣма болка.. Майката се чудѣла, на какво се дължи това. Извикала една опитна баба, да го прегледа. Бабата пипнала ухото отвънъ и забелязала една подутина. Запитала детето, да не е турило нѣщо въ ухото си. Едва сега то си спомнило, че пъхнало една семка въ ухото си, която не могло да извади. Бабата взела една кука, внимателно я пъхнала въ ухото и извадила семката. Така постѫпватъ и възрастнитѣ хора. Тѣ турятъ една мисъль, едно чувство или една постѫпка тамъ, дето не трѣбва, и после се чудятъ, защо страдатъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Ако си бакалинъ, ще теглишъ стоката точно. Премѣришъ ли по-малко, отколкото трѣбва, ще те хванатъ и ще изгубишъ довѣрието на хората. Ще кажешъ, че не си забелязалъ това, или че слугата ти е направилъ погрѣшката. Не скривай истината. Бѫди буденъ къмъ постѫпкитѣ си и, ако съзнателно правишъ погрѣшки, признай си и започни да се изправяшъ. Ще кажете, че живѣете добре. Радвайте се, ако, наистина, живѣете добре; но, ако животътъ ви не е достатъчно чистъ, благодарете на условията и на сѫществата, презъ които той минава, за да се пречисти. Земниятъ животъ на човѣка прилича на мѫтна вода, която минава презъ земнитѣ пластове и се пречиства. Пластоветѣ, презъ които минава този животъ, съ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата душа. Като мине презъ тѣхъ, животътъ на човѣка се пречиства и излиза въ видъ на чистъ изворъ, отъ водата на който се ползуватъ всички живи сѫщества — растения, животни и хора. Колкото е по-чистъ изворътъ, толкова радостьта на разумнитѣ сѫщества е по-голѣма. Ако изворътъ е нечистъ, тѣ казватъ: Този животъ не е добъръ, още трѣбва да се пречиства. Казватъ за нѣкого, че мислитѣ му не съ чисти. За другъ казватъ, че чувствата и желанията му не сѫ чисти. Това показва, че умътъ, сърдцето и волята на дадени хора, като филтри на живота, не съ изпълнили добре службата си. Както хората се хранятъ отъ плодоветѣ на дърветата, така и много по-долностоещи и по-високостоещи отъ човѣка се хранятъ отъ неговитѣ мисли и желания. Както плодоветѣ на дърветата влизатъ като съставна часть въ човѣшкия организъмъ, така сѫщо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка влизатъ като съставна часть въ организмитѣ на други сѫщества. Значи, цената на човѣка се опредѣля отъ плодоветѣ, които той дава на другитѣ сѫщества. Затова казваме, че човѣкъ носи отговорность за дѣлата си. Богъ е турилъ всички хора на работа, като съработници въ Неговото дѣло. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ е поелъ една служба, която трѣбва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чиновникъ, когото ревизиратъ всѣки моментъ. Сутринь, като изгрѣе слънцето, той поема службата си, цѣлъ день работи, а вечерь дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всѣки день, всѣка седмица, всѣки месецъ и всѣка година. И най-после, като свърши цѣлата работа, пакъ го ревизиратъ. Последната ревизия опредѣля положението му, като добъръ или лошъ чиновникъ. Главата и лицето на човѣка показватъ, какъвъ чиновникъ е билъ той въ своитѣ минали сѫществувания. Бѫдещиятъ му портретъ ще покаже, какво е работилъ той въ сегашния си животъ. Каквато работа предприеме човѣкъ, трѣбва да я изпълни добре. Въ това отношение той трѣбва да бѫде като музиканта, всѣки тонъ да бѫде чистъ, ясенъ, никакъвъ фалшъ, никаква неясность да нѣма въ него. Какво се иска отъ добрия музикантъ? — Да взима чисти, ясни, опредѣлени тонове. Всѣки тонъ трѣбва да има опредѣлена форма, голѣмина, тежесть. Сѫщевременно, тонътъ трѣбва да има редъ, количественость и животъ въ себе си. Ако тонътъ на музиканта нѣма тѣзи качества, музиката му не привлича. Коя мома и кой момъкъ привличатъ хората? — Красивитѣ. Не сѫ ли красиви, никой не ги търси. Голѣмата красота е опасна, но и голѣмата грозота е опасна. Това, което повдига човѣка, е красотата; това, което го понижава, е грозотата. Ще кажете, че грозниятъ нѣкога ще стане красивъ, а красивиятъ — грозенъ. Не е така. Грозниятъ, трѣбва да стане красивъ; красивиятъ трѣбва да стане добъръ. Добриятъ трѣбва да стане справедливъ, а справедливиятъ — разуменъ. Това сѫ степени, презъ които човѣкъ минава въ развитието си. Красотата дава външнитѣ условия на живота. Ако си красивъ, всички хора сѫ готови да ти услужатъ. Красотата е подобна на златото, което не се окислява. Който разбира свойствата на златото, може да си послужи съ него, като физическо злато, да подобри материалния си животъ, но може да си послужи съ него и като съ органическо злато, да подобри вѫтрешния си душевенъ животъ. Много отъ болеститѣ се дължатъ на отсѫтствието на органическо злато въ кръвьта. Слабостьта и малокръвието се дължатъ на недостатъчно количество желѣзо въ кръвьта. Когато мисъльта на човѣка е неподвижна, това показва, че той има малко фосфоръ въ кръвьта си. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които не се виждатъ. Говори се за мисъльта, но никой не я вижда. Казватъ, че нѣкой мисли добре, но и за това има причина. Само онзи мисли добре, когото обичатъ. Ако никой не обича даденъ човѣкъ, той не може да мисли добре. Съ любовьта си майката заставя детето си да мисли. Колкото повече го обича, толкова по-добре мисли то. Първоначално детето е било въ спещо състояние, но постепенно въ него се събуждала мисъльта. Като се прояви умътъ, и сърдцето се проявява и повдига. Сърдцето пъкъ дава възможность да се прояви тѣлото и неговата сила. Значи, умътъ, сърдцето и волята сѫ свързани помежду си. Умътъ е свързанъ съ сърдцето, а сърдце то — съ тѣлото, т. е. съ силата на човѣка. Разумностьта има отношение къмъ майката. Тя представя проява на Божествения Духъ въ човѣка, който го заставя да мисли. Когато детето отговаря на майчината любовь, умътъ му се събужда, и то започва да мисли. Събуди ли се умътъ, сърдцето и душата въ човѣка, той започва да живѣе съзнателно. Това значи, да се движи човѣкъ въ три посоки — по дължина, широчина и височина или дълбочина. Съзнателниятъ животъ подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и възприемане на свѣтлината. Мнозина ядатъ, пиятъ, дишатъ, безъ да даватъ значение на тѣзи процеси. Съ това тѣ малко използуватъ условията. Дишането има смисълъ, когато и мисъльта, и чувствата, и волята взиматъ участие. Дишане безъ концентрирана мисъль нищо не допринася. Като дишашъ, бавно ще приемашъ въздуха, и бавно ще го изпущашъ. Както влиза въздухътъ, така трѣбва и да излиза. Петь минути ще дишашъ, но ще мислишъ само за Божествени, за възвишени нѣща, нѣма да се смущавашъ отъ обикновени работи. Когато е гладенъ и яде съ любовь и съ разположение, човѣкъ придобива нѣщо ценно отъ яденето. Малко ще ядешъ, но съ любовь. То допринася повече отъ многото ядене, прието безъ любовь. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь, се увеличава; всѣко нѣщо, което не става съ любовь, се смалява. Бѫдете доволни отъ малкото. Ако имате едно житно зърно или една клечка кибритъ, бѫдете доволни и оть тѣхъ. Едно житно зърно може да роди 30, 60 или 100 зрънца. Съ една кибритена клечка можете да запалите голѣмъ огънь, на който да се грѣете и да сготвите ядене за много хора. — Какво да правя съ едно житно зърно? — Посѣй го въ земята. — Какво да правя съ една клечка кибритъ? — Запали огънь. Който мисли правилно, туря клечката тамъ, дето огъньтъ лесно се запалва. За да помогне на горението, той духа. Така той внася повече въздухъ и усилва горението. Духането на огъня подразбира отправяне на мисъльта тамъ, дето може да се придобие нѣщо ценно. Каквито упражнения да правите, вложете мисъльта и чувствата си, да се ползувате отъ тѣхнитѣ блага. Всѣко упражнение крие въ себе си известно благо. Въ продължение на една седмица правете гимнастическитѣ упражнения, както и упражненията за дишане, съ вѣра и любовь, да видите резултата. Голѣмъ е резултатътъ при работа съ любовь и вѣра. Турете далечъ отъ себе си съмнението и работете. Всѣко съмнение въ мисъльта, въ чувствата или въ волята води къмъ нещастие. Действието на съмнението за човѣка е подобно на въздухъ, който лѣкарьтъ, по невнимание, допуща при вкарване на кръвь въ болния. Влѣзе ли въздухъ въ кръвьта, болниятъ е изложенъ на голѣми страдания. На сѫщото основание, казвамъ: Влѣзе ли съмнението въ човѣка, той е изложенъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Съмнението е единъ отъ опаснитѣ паразити, който се размножава бързо. Въ 24 часа то е въ състояние да отрови кръвьта на човѣка. И следь това трѣбва да прави голѣми усилия, да пречисти кръвьта си отново. И тъй, всѣко упражнение трѣбва да се прави съзнателно. Вдигнешъ ли едната рѫка нагоре, това показва, че приемашъ нѣщо. Щомъ я спуснешъ надолу, давашъ нѣщо. Едната рѫка помага на ума, а другата — на сърдцето. Чрезъ пръститѣ на рѫката човѣкъ възприема Божиитѣ блага. Палецътъ е свързанъ съ волята, съ Божествения свѣтъ. Ако отрѣжатъ палцитѣ на дветѣ рѫце, човѣкъ става безволевъ. Въ старо време, когато искали да накажатъ нѣкой крайно упоритъ човѣкъ, отрѣзвали палцитѣ му, и той ставалъ безволевъ. Останалитѣ четири пръста сѫ свързани съ ангелския свѣтъ. Показалецътъ е свързанъ съ личнитѣ чувства, срѣдниятъ пръстъ — съ справедливостьта, безименниятъ съ чувството на красивото и изящното, а малкиятъ пръстъ — съ честностьта. Малкиятъ пръстъ е търговецътъ въ човѣка. Чрезъ пръститѣ си човѣкъ черпи необходимия материалъ за работа. Нѣма ли този материалъ, нищо не може да направи. За да работи разумно, човѣкъ влиза първо въ връзка съ силитѣ, които действуватъ въ тѣлото му, а после и съ силитѣ, които действуватъ въ разумната природа. Като погледнете краката си, радвайте се, че имате възможность да изучавате доброто. Като се движите отъ едно мѣсто на друго, ще срѣщате добри хора и ще се свързвате съ тѣхъ. Радвайте се и на рѫцетѣ си. Не казвайте, че не сѫ красиви, но гледайте пръститѣ да не сѫ криви. Тѣ трѣбва да бѫдатъ успоредни единъ на другъ. Всѣко изкривяване на пръститѣ показва, че сте изопачили нѣкѫде живота си — стремете се да го изправите. Човѣшкото тѣло е апартаментъ, въ който душата пребивава. Красивъ е този апартаментъ, но въ бѫдеще човѣкъ ще разполага съ още по-красивъ. За да си изработи нѣщо по-красиво, отъ него се изисква разумна и съзнателна работа. Да работи човѣкъ съзнателно върху себе си, това значи, да се стреми къмъ красивитѣ нѣща. Красивото се крие въ Божественото начало, а грозното — въ човѣшкото. Не се занимавайте съ човѣшкото, съ погрѣшкитѣ на хората. Всѣки самъ да изправя погрѣшкитѣ си. Тѣ сѫ временна опаковка на нѣщата. Срещнешъ нѣкой лошъ човѣкъ. Не казвай, че е лошъ, но потърси причинитѣ, които го заставятъ да се проявява така. Ролята му е такава. Той е поставенъ на постъ, да плаши хората. Щомъ изпълни задачата си, той нѣма да бѫде вече лошъ. Молете се за себе си, молете се и за другитѣ хора. Какъ трѣбва да се молимъ? Като станешъ сутринь, поглади челото си и кажи: Господи, благослови челото ми и способноститѣ, които сѫ скрити въ него. Ако не мислишъ добре, поглади носа си и отправи мисъльта си пакъ къмъ Бога. Ако очитѣ ти гледатъ криво на нѣщата, поглади и тѣхъ. Ако не ядешъ правилно и не говоришъ правилно, ще се помолишъ за устата си и ще я погладишъ. Ако не възприемашъ звуковетѣ чисто, ще погладишъ ушитѣ си и ще се помолишъ за тѣхъ. Следъ това ще погладите рѫцетѣ и краката си, които ви служатъ добре. Благодарете за удоветѣ, които ви сѫ дадени въ услуга. Тѣ сѫ ваши слуги, а вие — тѣхни господари. Вие зависите отъ тѣхъ. Какво ще стане съ васъ, ако очитѣ, ушитѣ, устата, носътъ, рѫцетѣ и краката се откажатъ да ви служатъ? Вие ще се намѣрите въ положението на пъленъ инвалидъ. За да се развивате правилно, трѣбва да имате добра обхода къмъ себе си, т. е. къмъ всичкитѣ свои удове. Не е позволено на човѣка да бѫде грубъ къмъ себе си. Ако ви сърби носътъ, не го хващайте грубо, но го погладете леко съ рѫката си и следъ това го измийте съ топла вода. Ако човѣкъ е грубъ къмъ себе си, къмъ другитѣ хора ще бѫде още по-грубъ. Човѣкъ трѣбва да има високъ моралъ, който да прилага първо къмъ себе си, а после и къмъ ближния си. На себе си ще се учи, а върху ближния ще прилага наученото. Какво правятъ свѣтскитѣ хора? Когато страдатъ отъ болки въ рѫцетѣ и краката, тѣ посещаватъ различни бани, дето се лѣкуватъ като стоятъ по половинъ часъ въ водата. Значи, тѣ се грижатъ за краката, за рѫцетѣ, за цѣлото си тѣло. Трѣбва ли човѣкъ да чака момента, когато краката му сѫ болни, за да се грижи за тѣхъ? Бѫдете внимателни къмъ своитѣ удове, преди да сѫ заболѣли. Отнасяйте се добре и съ ума, и съ сърдцето си, за да използувате условията, вложени въ тѣхъ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко и какво трѣбва да постигне чрезъ ума и чрезъ сърдцето си. Работете върху себе си съ любовь, за да се ползувате отъ нейнитѣ сили. Любовьта е единствената сила, която дава, безъ да взима нѣщо. Тя не очаква на никого. Докато работи любовьта въ васъ, ползувайте се отъ нея, но пазете се да не я изгубите. Тя напуща човѣка, когато той се стреми да я задържи само за себе си. Тя е вода, която не се подпушва. Подпушите ли я, тя ще разруши бентоветѣ, ще ви наводни и ще продължи пѫтя си. Радвайте се на любовьта, която дава животъ и свѣтлина на всички. Благодарете, че тя посещава всички и дава на всѣко живо сѫщество споредъ нуждитѣ му. Свѣтлината и топлината слизатъ на земята, благодарение на любовьта. Всички блага слизатъ на земята, благодарение на любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, благодарете на Бога за всичко, което ви дава. Тъй щото, ако искате да бѫдете здрави, да живѣете добре, работете съ любовьта. Нека тя бѫде мѣрка въ вашия животъ. Избѣгвайте всѣкакви отношения съ хора, които не служатъ на любовьта. Не дружете съ хора, които нѣматъ нищо общо съ любовьта. Не правете връзки съ хора на безлюбието. Какво постигна Ева отъ връзката си съ черния адептъ? Не само че нищо не придоби, но изгуби щастието и свободата си за хиляди години. Който се свързва съ безлюбието, влиза въ областьта на смъртьта; който се свързва съ любовьта, влиза въ областьта на вѣчния животъ. Да придобиешъ вѣчния животъ, това значи, да придобиешъ благоприятни условия за развиване на своя умъ, на своето сърдце и на своята душа. За това се изисква благодарность за всичко, което ви е дадено. Ако имате нѣщо криво въ себе си, не търсете виновника вънъ нѣкѫде, но сами се изправете. Вината се крие въ вашето минало, въ нѣкой вашъ дѣдо или прадѣдо, който не е живѣлъ добре. Изправете погрѣшката си, за да помогнете и на вашия дѣдо или прадѣдо. Мнозина се обезсърдчаватъ отъ живота си, казватъ, че сѫ остарѣли, че нищо не могатъ да постигнатъ. Престанете да мислите за старость. Старъ човѣкъ ли е онзи, който е на 60–70 или повече години? Възрастьта на човѣка се опредѣля отъ времето, което той е употрѣбилъ за служене на любовьта. Ако нѣкой е 70 годишенъ, но отъ 20 години насамъ се е предалъ въ служене на любовьта, въ сѫщность той е 20 годишенъ. Ако пъкъ се е обърналъ къмъ Бога отъ две години насамъ, той е едва двегодишно дете. Защо да не се чувствува като дете? Защо да не е готовъ да възприема отъ възрастнитѣ и да се учи? Всѣки се радва на децата, всѣки ги обича. Детето носи нѣщо ново, отъ което всѣки иска да вземе часть. Всѣки обича добрия човѣкъ, защото може да вземе отъ неговитѣ плодове. Човѣкъ не е сухо дърво, но живо, което дава плодове. Всѣко дърво, което не дава плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля. Работете върху себе си, не само да давате плодове, но плодоветѣ ви да бѫдатъ доброкачествени. Който вкуси отъ вашитѣ плодове, да благодари и да пожелае и втори пѫть да си откѫсне. Стремете се да бѫдете плодни дървета, съ добри мисли и чувства, всѣки да ви търси, да желае вашитѣ плодове. Религиознитѣ хора очакватъ посещението на Духа. Какво ще намѣри Духътъ въ тѣхъ? Той посещава само онѣзи хора, които иматъ плодове. Когато Мойсей изведе евреитѣ отъ Египетъ, Той имъ даде закони, които да изпълняватъ. За да се ползуватъ отъ Божиитѣ блага, тѣ трѣбваше да научатъ закона на жертвата. Безъ жертва човѣкъ не може да постигне нѣщо ценно. Евреитѣ не познаваха този законъ. Тѣ не бѣха готови на никаква жертва, и затова трѣбваше да започнатъ първо отъ материалната жертва. Нѣкой стане сутринь и мисли, какво да прави. Ако нѣма работа, нека полива цвѣтята и дърветата. — Нѣмамъ дървета и цвѣтя въ градината си. — Ще отидешъ въ друга градина, на свой близъкъ, и тамъ ще поливашъ. Следъ това ще поишъ птичкитѣ, ще имъ хвърляшъ трошици, особено презъ зимата, когато земята е покрита съ снѣгъ. Когато се научите да правите малки жертви, тогава ще влѣзете между учени хора, да придобивате знания. И следъ това се искатъ жертви. Истински ученитѣ сѫ хора на жертвата и на любовьта. Помагайте на по-малкитѣ и слаби сѫщества отъ васъ, за да се ползувате и вие отъ тѣхнитѣ услуги. Като чистите дърветата отъ гѫсеници, тѣ ще ви благодарятъ и ще ви даватъ отъ своитѣ плодове. Ще кажете, че това не е ваша работа. Всѣко криво нѣщо, което човѣкъ види, трѣбва да го изправи, особено, ако това е въ негова възможность. Като ставате сутринь, пѣйте. „Който пѣе, зло не мисли“ — казва българската поговорка. Днесъ всички хора искатъ да се подмладятъ, но не знаятъ, какво да правятъ, какъ да станатъ млади. Любовьта подмладява човѣка. Тя твори, съгражда живота и го обновява. Тя внася хармония навсѣкѫде. Обръщайте внимание на малкитѣ работи. Така постѫпва и любовьта. Тя не пренебрегва никого. Срещнешъ единъ човѣкъ, който се прегърбилъ. Не го критикувай, не му се смѣй, но вижъ, коя е причината за прегърбването му. Ако товарътъ му е физически, снеми часть отъ него и го облекчи; ако товарътъ му е сърдеченъ, кажи му нѣколко сладки, ободрителни думи, да го насърдчишъ; ако товарътъ му е умственъ, изпрати му нѣколко свѣтли мисли, да го повдигнешъ. Изпращайте добри мисли къмъ близкитѣ си, за да изпращатъ и на васъ. Добритѣ и възвишени сѫщества — хора, ангели работятъ въ свѣта съ своитѣ мисли и чувства и повдигатъ цѣлото човѣчество. Бѫдете носители на доброто и красивото въ свѣта, за да се ползувате отъ Божиитѣ блага. Въ това се заключава подмладяването и облагородяването на човѣка. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 14. Беседа отъ Учителя, държана на 5 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  14. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Самовъзпитание Матея, 2 гл. Въ 12. глава отъ Евангелието на Матея е важна думата „раждане“. Като процесъ, раждането представя великъ актъ въ природата, защото носи велики последствия. Раждането на човѣка, на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ е свързано съ известни събития. Тъй щото, раждането има смисълъ, когато носи известни последствия и когато е свързано съ известни събития. Вънъ отъ това, то представя обикновенъ процесъ, а ние не се занимаваме съ обикновени работи. Обикновенитѣ нѣща сѫ трици въ живота. Следователно, дали човѣкъ ще отиде въ рая или въ ада, дали е билъ богатъ или сиромахъ, това не е важно. Важно е той да бѫде добъръ, уменъ и справедливъ. Ако притежава тѣзи качества, човѣкъ може да превърне и ада въ рай. Каква е цельта на самовъзпитанието? — Да приготви човѣка външно и вѫтрешно да, създаде рай въ себе си. Който е подобрилъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия на своя животъ, той се е освободилъ отъ ада, или, както казватъ, отъ пъкъла. Адътъ не е такъвъ, какъвто си го представятъ хората. Тамъ живѣятъ различни хора: учени и прости, професори, доктори, музиканти и др. И тамъ се женятъ, раждатъ се деца и т. н. Ще кажете, че адътъ е мѣсто на вѣченъ огънь. Огъньтъ не е лошо нѣщо. Огъньтъ е игралъ важна роля при създаването на свѣта. И доднесъ още той не е изгубилъ значението си. Страшно е, когато хората не знаятъ, какъ да се ползуватъ отъ огъня, и сами си създаватъ нещастия съ него. Страшно е, когато човѣкъ не знае, какъ да употрѣби храната, водата, въздуха и свѣтлината, които природата изобилно му дава. Като работи съзнателно върху самовъзпитанието си, човѣкъ дохожда до положение да се справя правилно съ всички блага, които му се даватъ. Всички хора говорятъ за самовъзпитание, но едва сега тѣ започватъ да разбиратъ, какво въ сѫщность е самовъзпитанието. Какво означава думата ,самовъзпитание“? Тя е образувана отъ думитѣ „самъ и питая“. Значи, човѣкъ трѣбва да дойде до положение, да се храни самъ, да храни една мисъль, едно чувство или една своя постѫпка. Човѣкъ не може правилно да се питае, ако нѣма обичь къмъ храната, която употрѣбява въ физическия, духовния или въ умствения свѣтъ. Съ глагола „питая“ е свързанъ глаголътъ „питамъ“. Когато се храни, човѣкъ трѣбва да се запитва, каква храна да употрѣби и какво количество. И тъй, ще знаете, че любовьта и обичьта подразбиратъ връзка съ нѣщата. Правилнитѣ връзки сѫ връзки съ разумни сѫщества. Въ този смисълъ, любовьта и обичьта сѫществуватъ само въ разумния свѣтъ. Вънъ отъ този свѣтъ, тѣ не се проявяватъ. Тамъ действуватъ механически закони. Когато не сѫ възпитани, хората живѣятъ въ неразуменъ свѣтъ. Не е лесно човѣкъ да се възпита. Той живѣе едновременно въ три свѣта: въ физическия, дето се раждатъ постѫпкитѣ; той живѣе едновременно и въ умствения свѣтъ, дето се раждатъ мислитѣ и идеитѣ; той живѣе и въ духовния свѣтъ, дето се раждатъ чувствата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава едновременно и въ тритѣ свѣта. Ще кажете, че ясновидството помага при самовъзпитанието. Кой човѣкъ е ясновидецъ? — Който вижда ясно и надалечъ. Какъ познаваме, кой човѣкъ е ясновидецъ? — Като го подложимъ на опитъ, да провѣримъ, какъ и колко вижда. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде авторитетъ за себе си, самъ да провѣрява нѣщата. За мене не е музикантъ онзи, когото хората ми препорѫчватъ, но онзи, когото азъ самъ съмъ чулъ. Като чуя, какъ свири, азъ веднага се произнасямъ, дали е добъръ музикантъ. Като свири, веднага ще го поставя въ известна категория — на добритѣ или на слабитѣ музиканти. Когато самъ опитва нѣщата, човѣкъ има свое собствено мнение. Той не се нуждае отъ доказването на другитѣ хора. Защо ясновидецътъ вижда нѣщата ясно и отдалечъ? — Защото има по-голѣма свѣтлина. При голѣма свѣтлина, човѣкъ вижда нѣщата ясно; при малка свѣтлина, той ги вижда слабо. При лунно освѣтление нѣщата не се виждатъ ясно. Обаче, като изгрѣе слънцето, нѣщата се виждатъ ясно. Който има голѣма свѣтлина въ ума си, вижда отдалечъ; който има малка свѣтлина, вижда отблизо. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да се е родилъ ясновидецъ. Щомъ имашъ очи, ти можешъ да бѫдешъ ясновидецъ; щомъ имашъ уши, ти можешъ да чувашъ добре; щомъ имашъ носъ, ти можешъ да възприемашъ всички миризми. И човѣкъ, като цвѣтята, отдалечъ още разнася своята миризма — приятна или неприятна. Отъ нѣкой човѣкъ се отдѣля ухание, по-приятно отъ това на карамфила или на розата. Нѣкои, обаче, миришатъ неприятно. Отъ лошитѣ хора излиза лоша, неприятна миризма. Отъ материалиста лъха материалистическо ухание, отъ духовния — духовно, отъ интелигентния — интелигентно и т. н. Какъ се доказва това? — Съ сѣтивата. Развийте добре зрението, слуха, обонянието си, сами да провѣрите тѣзи нѣща. Нѣщата ставатъ ясни, когато се видятъ, чуятъ, помиришатъ, пипатъ и вкусватъ. Не приложите ли сѣтивата си, като методи при научното изследване на фактитѣ, нищо не можете да разберете. Колкото и да говорите на слѣпия за свѣтлината, колкото и да му я обяснявате, въ края на краищата, той ще ви каже, че тази работа му е тъмна, не я разбира. Мнозина отричатъ самовъзпитанието, като работа върху себе си, и разчитатъ само на онѣзи качества и способности, които сѫ унаследили. Тѣ не знаятъ, че унаследенитѣ нѣща произтичатъ, именно, отъ самовъзпитанието. Това, което бащата и майката сѫ придобили чрезъ самовъзпитание, тѣ го предаватъ на децата си. Това, което синътъ и дъщерята сѫ придобили чрезъ самовъзпитание, тѣ го предаватъ на следното поколѣние и т. н. Хората взаимно си влияятъ и предаватъ нѣщо отъ себе си. Духовниятъ предава на окрѫжаващитѣ нѣщо отъ своята духовность, учениятъ — отъ своето знание. Ако дружишъ съ ученъчовѣкъ, той ще те подтикне къмъ придобиване на знание. Затова е казано, че съ какъвто, дружишъ, такъвъ ставашъ. Нѣкой е търговецъ и се стреми да стане светия. Това е невъзможно. Колкото е невъзможно търговецътъ да стане светия, толкова е невъзможно и светията да стане търговецъ. Невъзможно е светията да остави богатството си и да тръгне да пасе трева. Време е вече животътъ на човѣка да се преобрази. Това не може да се постигне по другъ начинъ, освенъ чрезъ самовъзпитанието. Ако не преобрази живота си, човѣкъ не може да придобие любовьта. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ се е преобразилъ и придобилъ любовьта? — Като го поставите на изпитания. Докато не посѣете житното зърно въ земята, то остава непроявено. Какъ ще познаете, каква круша, ябълка или слива ще излѣзе отъ семкитѣ имъ, ако не ги посадите? Щомъ ги посадите, отъ тѣхъ ще израсте дърво — ябълка, круша или слива, които следъ време ще дадатъ плодъ и по плода имъ ще ги познаете. За да познаете плода, трѣбва да го обичате. Ето защо, при възпитанието и самовъзпитанието главна роля играятъ любовьта и обичьта. Ако не любишъ и не обичашъ, не можешъ да се самовъзпиташъ. Любовьта има отношение къмъ мисъльта, а обичьта — къмъ чувствата. Човѣкъ люби съ ума си, а обича съ сърдцето си. Всички хора сѫ любили и обичали, но любовьта и обичьта имъ се понижили, тѣ сѫ изгубили нѣщо отъ тѣхъ. Отъ любовьта имъ сѫ останали само нѣкои мисли, а отъ обичьта — нѣкои чувства. Остатъцитѣ отъ любовьта и обичьта могатъ да се уподобятъ на сухитѣ кости, останали отъ покойницитѣ. Вие туряте коститѣ въ една торбичка и казвате, че това сѫ свещенитѣ кости на вашитѣ ближни. На всѣки, който не се възпитава съ обичь и любовь, коститѣ му ще лежатъ въ торбичка. За него се казва, че умрѣлъ. За всѣки, който се възпитава съ обичь и съ любовь, казваме, че е преминалъ отъ смърть въ животъ, т. е. влѣзълъ е въ областьта на безсмъртието. Всѣки иска да бѫде щастливъ, но трѣбва да знае, че дето има смърть, щастие нѣма. Следователно, за да бѫдете щастливи, избѣгвайте всичко, което води къмъ смъртьта. Понѣкога малкитѣ желания спъватъ човѣка и го водятъ въ областьта на смъртьта. Единъ день вървя изъ града и виждамъ на една поляна нѣколко момчета разиграватъ единъ патокъ. Тѣ скачатъ, играятъ, а той се върти около тѣхъ. Искахъ да разбера, защо патокътъ не бѣга, а се върти наоколо. Приближавамъ се и какво виждамъ? Момчетата нанизали на единъ тънъкъ канапъ царевица, която патокътъ нагълталъ лакомо, но краятъ на канапа останалъ въ рѫката на едно отъ момчетата и съ него държи патока. Тази шега ми се видѣ жестока и пожелахъ да освободя патока отъ рѫцетѣ на палавитѣ момчета. Попитахъ ги: Колко искате за този патокъ? Искамъ да го купя отъ васъ. — Ако ни купишъ шекеръ, ще ти го дадемъ. Помислихъ си: Много евтино го продаватъ. Дадохъ имъ пари да си купятъ шекеръ и веднага прерѣзахъ канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи отъ момчетата, патокътъ нагълта края на връвьта и се отдалечи настрана. Азъ му предадохъ мисъльта: Ще внимавашъ, да не гълташъ втори пѫть низана царевица, да не те разиграватъ момчетата. Така изправихъ тѣхната погрѣшка и освободихъ патока. Какъ може човѣкъ да различава доброто и злото въ свѣта? Сѫщинското добро и сѫщинското зло сѫ невидими. Видими сѫ само сѣнкитѣ на доброто и на злото. Забелязано е, че сѣнкитѣ на злото сѫ положителни, когато самото зло е отрицателно. Напримѣръ, като се намѣри предъ нѣкоя каса, човѣкъ започва да си мисли: Защо да не взема нѣколко хиляди лева отъ тази каса? Ще отида въ странство, ще науча езикъ, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагамъ. При това, паритѣ принадлежатъ на Бога, не сѫ собственость на този, на когото е касата. Като разсѫждава така, човѣкъ попада въ сѣнкитѣ на злото, които сѫ положителни. Щомъ извърши кражбата, той влиза въ самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващатъ, турятъ го въ затворъ и го осѫждатъ на 10–15 годишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Сѣнкитѣ на доброто пъкъ сѫ отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човѣкъ да краде отъ нѣкоя каса, веднага идатъ сѣнкитѣ на доброто, които сѫ отрицателни и започватъ да го плашатъ: Не кради, ще те хванатъ, ще те турятъ въ затворъ, дето можешъ да заболѣешъ, да изгубишъ благоволението на Бога и т. н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влѣзе въ областьта на доброто, дето всичко е положително. Пазете се отъ онѣзи, които даватъ голѣми обещания. Тамъ се крие злото. Въ малкитѣ обещания пъкъ се крие доброто. То казва на човѣка: Предпочитай сиромашията и смъртьта предъ богатството и охолния животъ; така ще се ползувашъ отъ благоволението на Бога. Злото казва: За предпочитане е славата, богатството, величието предъ сиромашията и безславието. Защо трѣбва човѣкъ да прекара цѣлъ животъ въ беднотия и мъчение? Въ миналия вѣкъ, единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Муди, често държалъ съживителни събрания на открито. Единъ день минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтонъ, и решила да спре за моментъ, да чуе, какво говори този празднословецъ–проповѣдникъ. Като я видѣлъ, Муди прекѫсналъ проповѣдьта си и се обърналъ къмъ събранието съ следнитѣ думи: Въ този моментъ продавамъ душата на еди-коя си госпожа. Какво дава свѣтътъ за нея? И какво дава Христосъ за нея? Следъ това той започналъ да изрежда, какво дава свѣтътъ за една душа и какво дава Христосъ. Като чула, какво дава Христосъ за душата ѝ, тя веднага слѣзла отъ файтона си, приближила се къмъ проповѣдника и казала: Отднесъ азъ ставамъ християнка. Днесъ всички хора продаватъ душитѣ си, и всѣки иска да знае, кой повече ще даде за душата му — свѣтътъ, или Христосъ? Защо трѣбва да ходите съ наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. Съ какво ви тъпче? — Съ болести, съ сиромашия. Кое е лошото въ болестьта и въ сиромашията? Изправете главитѣ си и радвайте се, ако сте боленъ, или ако сте сиромахъ. Какво липсва на човѣка? Всѣки носи въ себе си несмѣтни богатства. Той има очи, уши, носъ, уста, сърдце, дробове, стомахъ и т. н. Това струва милиарди, а той минава за сиромахъ. Той има душа, духъ, които сѫщо струватъ милиарди. Трѣбва ли при това богатство човѣкъ да минава за беденъ? Трѣбва ли при методитѣ, които сѫ вложени въ него за лѣкуване, да мисли, че е боленъ и не може да се излѣкува? Преди години дойде при мене единъ богатъ софиянецъ, да ме моли да го лѣкувамъ, понеже страдалъ отъ нѣкаква неизлѣчима болесть. — Ако ме излѣкувашъ, казва той, ще ти дамъ много пари. — Колко пари ще ми дадешъ? Ако мислишъ, че можешъ да ми дадешъ 5–10,000 лв., това не е нищо. Когато се лѣкува нѣкой, той трѣбва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излѣкуванъ, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласенъ при тѣзи условия, азъ се наемамъ да го лѣкувамъ. Защо човѣкъ да не даде всичко на Онзи, Който му е далъ всичко? Обаче, този господинъ се замисли и доднесъ още мисли, не се явилъ да ми отговори. Ако намѣри другъ лѣкарь, освенъ Бога, Който може да го излѣкува и физически, и душевно, нека отиде при него. Богъ лѣкува всички болести и недѫзи на хората. Съ други думи казано: Любовьта лѣкува всички външни и вѫтрешни болести и недѫзи. Тя лѣкува, повдига и възкресява. Като не разбиратъ силата на любовьта, нѣкои се запитватъ, защо трѣбва да обичатъ, или защо трѣбва да мислятъ за любовьта. Ще мислишъ за любовьта, ще обичашъ хората, защото не можешъ безъ тѣхъ. Любовьта и обичьта внасятъ импулсъ, потикъ въ човѣка. Ти се интересувашъ отъ нѣкого, защото го обичашъ. Ти се интересувашъ отъ една книга, четешъ я и се ползувашъ отъ съдържанието ѝ, защото я обичашъ. Ти се интересувашъ отъ хлѣба, отъ плоднитѣ дървета, защото ги обичашъ. Изчезне ли любовьта, интересътъ ви изчезва, а заедно съ него и условията за вашето растене и повдигане. Ще кажете, че нѣмате никакво отношение къмъ растенията. Не е така. Растенията и плоднитѣ дървета представятъ енергии на висши, разумни сѫщества, къмъ които вие имате естествени отношения. Вие не можете безъ тѣхъ. Тѣ внасятъ въ васъ потикъ къмъ добро; тѣ събуждатъ въ ума ви красиви и възвишени мисли, а въ сърдцето ви — благородни чувства и желания. Когато Ева яде отъ забранения плодъ, въ който се криеха нисши енергии, въ нея се събудиха съответни потици — щеславие, гордость. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде отъ забранения плодъ, тя си въобрази, че ще се прослави по цѣлия свѣтъ, всичкитѣ поколѣния ще говорятъ за нея. Не излѣзе така. Тя стана причина за падането на човѣчеството, а оттамъ и за разпъването на Христа. Въ времето на Христа, тя бѣше на земята и горко плака. Тя съзна погрѣшката си и се разкая, че я направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала въ своитѣ мисли и желания. Погрѣшката ѝ се дължи на безлюбието. Тя яде отъ забранения плодъ безъ любовь. Тя обичаше двама, и то съ различна сила. Любовьта е единна и нераздѣлна. Когато любовьта ви къмъ двама души е различна, вие сте на кривъ пѫть. Въ любовьта нѣма различие. И къмъ човѣка, и къмъ животното любовьта е една и сѫща. Различието се заключава само въ това, че човѣкъ повече оценява любовьта, а животното — по-малко, или никакъ. Храната за човѣка е една, а за животното — друга. Като хранишъ човѣка съ добра храна, той става и поетъ, и художникъ, и музикантъ, и философъ и ученъ. Каквато храна да давашъ на животното, добра или лоша, пакъ животно ще си остане. Ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: Ще ме извинишъ, че не мога да използувамъ, както трѣбва, храната, която ми давашъ. И тъй, не мислете, че растенията и животнитѣ сѫ невежи, че нищо не разбиратъ и не знаятъ, но благодарете, че се ползувате отъ тѣхнитѣ енергии. Въ Божествения свѣтъ тѣ сѫ разумни сѫщества, като хората, но на земята изпълняватъ по-долна служба. Тукъ тѣ живѣятъ колективно. На земята живитѣ сѫщества сѫ сѣнки на една реалность, която сѫществува въ другъ свѣтъ. И човѣкъ е сѣнка на истинския човѣкъ, който не се е проявилъ на земята. Докато сѣнката на човѣка стане реалность, неговата форма постоянно ще се измѣня. Когато сѣнката му стане съвсемъ малка, това показва, че той е най-близо до реалностьта. Колкото по-голѣма е сѣнката на човѣка, толкова по-далечъ е той отъ реалностьта. Когато страданията на човѣка се увеличаватъ, и благата му се увеличаватъ. Когато се увеличаватъ страданията и благата, човѣкъ е близо до реалностьта. Като знаете това, ползувайте се отъ страданията си и отъ благата още въ момента, когато дохождатъ. Какво прави ученикътъ въ училището? — Учи, работи, решава задачи. По четири-петь часа на день той се занимава, учи уроцитѣ си; усилията, трудътъ и работата му се увѣнчаватъ съ успѣхъ. Значи, благото иде следъ мѫчението и страданието, следъ труда и работата. Не е лесно да стане човѣкъ ученъ, музикантъ, художникъ или скулпторъ. Много години той трѣбва да се рови въ библиотекитѣ, да движи лѫка по струнитѣ, да тегли четката по платното или да удря съ чука по камъка. Само онзи може да стане добъръ цигуларь, който, освенъ видимата цигулка, си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръститѣ на цигулката си, тѣ падатъ точно на мѣстата си. Следователно, докато човѣкъ не даде ходъ на Божественото начало въ себе си, да проникне въ физическото му тѣло, той не може да живѣе добре. Вънъ отъ Бога нѣма добъръ животъ. Като не разбиратъ това, нѣкои гледатъ на Бога като на страшилище, плашатъ се отъ Него. Единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка?“ Това е неразбиране на нѣщата. Не може Онзи, Който те е създалъ, да застане на пѫтя ти като мечка и да те преследва. Така, именно, мислѣлъ пророкъ Иеремия, който билъ голѣмъ патриотъ, обичалъ народа си. Той намиралъ, че голѣми страдания се даватъ на евреитѣ. Много погрѣшки е направилъ еврейскиятъ народъ, които трѣбва да се изкупятъ. Послушание се иска отъ този народъ. Разумниятъ свѣтъ желае да имъ помогне и обръща вниманието имъ къмъ разумностьта, доброто и справедливостьта. Както всички хора, така и евреитѣ трѣбва да бѫдатъ добри, разумни и справедливи. Единъ отъ древнитѣ учители на мѫдростьта изпратилъ единъ свой ученикъ въ свѣта, да се учи. Ученикътъ искалъ въ скоро време да се прослави, и затова решилъ да лѣкува болни. На слѣпи отварялъ очитѣ, на глухи — ушитѣ; сакати прохождали. Наистина, въ скоро време той се прочулъ, но и на голѣми изненади се натъкналъ. Всички, които излѣкувалъ, почнали да го биятъ, да го гонятъ, за да напусне царството имъ. Тѣ си казвали: Този човѣкъ ще иска пари, задето ни излѣкува. За да се освободимъ отъ него, трѣбва да го прогонимъ. Ученикъгь се принудилъ да избѣга и се върналъ при учителя си да се оплаче, какъ, вмѣсто благодарности, всички му отговорили съ черна неблагодарность. Коя е причината за противоречието, на което се натъкналъ? Учительтъ го изслушалъ и следъ това му отговорилъ: Погрѣшката е въ тебе. Преди да отваряшъ очитѣ на слѣпитѣ, ти трѣбваше да ги научишъ да обичатъ свѣтлината; преди да отваряшъ ушитѣ на глухитѣ, трѣбваше да ги научишъ да обичатъ звука; преди да лѣкувашъ краката на хората, трѣбваше да ги научишъ да обичатъ движението и да знаятъ, какъ да ходятъ. Трѣбва ли да давате свѣтлина и знание на човѣкъ, който не се е отказалъ отъ престѫпленията си? Трѣбва ли да просвѣщавате човѣкъ, който не е готовъ за една висока култура? Какво правятъ съвременнитѣ хора съ своитѣ технически изобретения? Днесъ аеропланитѣ, параходитѣ, подводницитѣ сѫ впрегнати повече за разрушение, отколкото за внасяне на нѣщо добро въ културата. Това култура ли е? Днесъ повечето хора се стремятъ къмъ голѣми нѣща, къмъ велики постижения. Всѣки иска голѣми кѫщи, дворци и палати. Защо ви сѫ голѣми кѫщи? Нѣкога кѫщитѣ ще бѫдатъ малки, прости, съ тънки стени, като паяжина. Ако е въпросъ за голѣми кѫщи, ето, земята е най-голѣмата кѫща, съ голѣмъ покривъ — небесниятъ сводъ. Какво повече искате? Не е ли по-добре, дето седнешъ, да си направишъ една магнетична кѫща, да тежи едва сто грама. Щомъ станешъ, ще съберешъ кѫщата си и ще я вземешъ съ себе си. Ако искашъ две стаи, ще ги разпънешъ нѣкѫде и веднага ще се подслонишъ. Една стая ще тежи сто грама, две стаи — двеста грама и т. н. Важно е да владѣешъ изкуството, да си правишъ магнетични стаи. Щомъ владѣешъ това изкуство, можешъ да давашъ стаи подъ наемъ. Като работите върху самовъзпитанието, имайте предъ видъ първата и главна задача, да развиете въ себе си любовь къмъ Бога. Докато не развиете това чувство, всѣкога ще бѫдете изложени на голѣми страдания и изпитания. Защо, като яде хлѣбъ, човѣкъ да не мисли за източника, отдето иде той? Като мисли за това, човѣкъ се свързва съ онази категория слънчеви сѫщества, които изпращатъ енергията си за създаване на хлѣба. Различни сѫщества изпращатъ различни енергии отъ слънцето и на специфични мѣста. Има сѫщества на слънцето, които специално се интересуватъ отъ България. Тѣ предвиждатъ за нея специаленъ бюджетъ, колко жито, колко плодове да изпратятъ. Тѣ опредѣлятъ точно, колко деца трѣбва да се раждатъ всѣка година, колко хора да се оженятъ и колко да умратъ. Сѫщевременно тѣ се интересуватъ и отъ начина, по който се използуватъ полученитѣ отъ тѣхъ блага. Ще кажете, че слънцето е огнено тѣло и нищо повече. Освенъ огнено тѣло, слънцето представя и съвокупность отъ свѣтли, разумни сѫщества. Отде знаятъ хората, че слънцето е огнено тѣло? — Отъ ученитѣ, на които тѣ гледатъ като на авторитети. Религиознитѣ пъкъ считатъ Мойсея, Буда, Мохамеда, Христа за авторитети. Като се говори за създаването на свѣта, тѣ казватъ, че Мойсей е писалъ по този въпросъ. Споредъ него Богъ създаде свѣта въ шесть деня. Богословитѣ спорятъ по този въпросъ — какъ е възможно да се създаде свѣтътъ въ шесть деня. Едни казватъ, че тѣзи шесть деня съ Божествени, а други, че тѣ съ по 24 ч., както нашитѣ денонощия. Въ бѫдеще, когато човѣкъ стане господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, тогава ще има ясна представа за създаването на свѣта. Дотогава той ще приема нѣщата като хипотези. Единъ день, когато човѣкъ се научи да служи на ума, на сърдцето и на душата си, тогава самъ ще ходи на слънцето, и самъ ще провѣрява, какъ е станало създаването на свѣта. Днесъ човѣкъ живѣе на една, сравнително малка планета — земята и не може да я обгърне, а какво би било положението му, ако живѣеше на слънцето, което е милионъ и 500 хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята. Ще дойде време, когато слънцето ще бѫде населено като земята и ще се огрѣва отъ друго слънце, по-голѣмо отъ него. Както мравкитѣ не могатъ да обхванатъ идеята, какво нѣщо е земята, на която живѣятъ, така и ние не можемъ да си представимъ, какво нѣщо е слънцето и какъ може да се живѣе на него. За мравкитѣ земята е най-голѣмата планета въ свѣта. За тѣхъ земята е нѣщо Божествено. Казано е въ Притчитѣ: „Върнахъ се въ обетованата земя; и влѣзохъ тамъ съ Синоветѣ Божии.“ Подъ „обетована земя“ се разбира земята, въ която нѣма никакъвъ недоимъкъ. Като влѣзе тамъ, човѣкъ се освобождава отъ страха и отъ всички мѫчнотии. Обетованата земя представя благоприятнитѣ условия въ живота. Отъ какво се страхува човѣкъ? — Отъ тъмнината. Има една тъмна зона около земята, въ която витаятъ всички отрицателни човѣшки мисли, желания и постѫпки. Докосне ли се до тѣхъ, човѣкъ настръхва. Когато възвишенитѣ сѫщества минаватъ презъ тази зона, тѣ, като Мойсея, вдигатъ тоягата си и я раздѣлятъ, отварятъ си свободенъ пѫть. Който има знания, лесно минава тази зона; който нѣма знания, удавя се въ нея. Мостътъ, който свързва тъмната зона съ свѣтлата, е много тѣсенъ, като конецъ. Праведниятъ лесно минава по него. Въ това отношение той е акробатъ. Грѣшникътъ, обаче, като дойде до него, поколебае се, завие му се свѣтъ и пада въ пропастьта. Затова е казано, че, когато заминава за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ всичко земно, отъ всичко човѣшко, нищо да не носи съ себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. Като познавалъ човѣшката природа, Богъ поставилъ тъмна зона за граница между този и онзи свѣтъ, да не ставатъ никакви кражби. На земята можешъ да крадешъ, колкото искашъ, но въ обетованата земя не се позволяватъ никакви кражби и престѫпления. Тамъ можешъ да занесешъ само свѣтлитѣ си мисли и желания. Тамъ всичко е безсмъртно. Дойдешъ ли до своитѣ смъртни мисли и желания, ще ги оставишъ на земята. Човѣкъ трѣбва да се роди изново. Това значи, да възприеме Христовата мисъль, да даде мѣсто на Божественото въ себе си. Христосъ е Божествениятъ принципъ, който свързва всички души. Той не може да дойде втори пѫть на земята. Защо? — Защото има опитность вече отъ любовьта на хората. Обаче, Христосъ се проявява навсѣкѫде въ свѣта. Ще Го срещнете въ всѣко чисто сърдце, въ всѣки свѣтълъ умъ и въ всѣка възвишена душа. — Възможно ли е това? — Както слънцето се отразява въ хиляди огледала, така и Христосъ се проявява въ хиляди души. Той се проявява чрезъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Както слънчевата свѣтлина влиза презъ очитѣ ни, така и Божествената свѣтлина прониква човѣшкитѣ души. Нѣкои религиозни цитиратъ стиховетѣ, какво е казалъ нѣкога Мойсей, какво сѫ казали пророцитѣ, апостолитѣ. Вѣрно е, че ние се учимъ отъ тѣхъ, но днесъ и тѣ се учатъ отъ съвременнитѣ християни. Ние се учимъ отъ онова, което Богъ е разкрилъ на тѣхъ, но и тѣ се учатъ отъ онова, което Богъ е разкрилъ на насъ. Христосъ донесе любовьта въ свѣта, но, въпрѣки това, пострада. Така Той научи, какво представя Божията Любовь. Той разбра, че въ Божията Любовь нѣма измѣна, тя е вѣчна и безгранична. Христосъ упова на Бога докрай, затова възкръсна на третия день. Ако имаше нѣщо, което Го направи великъ, това е любовьта Му къмъ Бога. Той не се поколеба въ нея нито за моментъ. Следователно, който уповава на Божията Любовь, той ще възкръсне. Който не уповава на нея, ще падне въ пропастьта. Живѣйте на земята, ползувайте се отъ благата на живота, но не си поставяйте за цель да занесете тѣзи блага на онзи свѣтъ. Докато дойде часътъ за заминаването ви на онзи свѣтъ, вие трѣбва да сте се отрекли отъ всичко земно. Въ онзи свѣтъ има повече и по-ценни блага отъ земнитѣ. Не носете съ себе си нѣща, които гниятъ и се развалятъ, но занесете своитѣ добри, свѣтли и възвишени мисли, чувства и постѫпки и благодарете на Бога за тѣхъ. Благодарете за всичко, което ви е далъ. Благодарете и за страданията, и за радоститѣ, които сте имали на земята. Всичко ще се превърне на добро. Да се върнемъ къмъ въпроса за самовъзпитанието. За да се възпитава, човѣкъ трѣбва да черпи знания отвсѣкѫде. Въ каквато срѣда и да влѣзете, вие ще научите нѣщо. Ако влѣзете между бедни, страдащи, ще научите едно нѣщо; ако влѣзете между здрави и весели, ще научите друго нѣщо; ако влѣзете между музиканти, учени, философи, и отъ тѣхъ ще придобиете нѣщо. Човѣкъ се учи и отъ радоститѣ, и отъ страданията. Страданието е методъ за пречистване на човѣшкото сърдце. Както водата въ природата се пречиства чрезъ прецеждане и изпаряване, така и страданието подлага човѣшкото сърдце на прецеждане и изпаряване, докато го пречисти. Тъй щото, сърдцето се чисти и чрезъ радостта, и чрезъ страданието. Като се радвашъ, ще сподѣляшъ радостьта си съ своя ближенъ. Като страдашь, ще задържашъ страданието си само за себе си. Ако постѫпвашъ така, и въ двата случая печелишъ. Постѫпвашъ ли обратно, да задържашъ радостьта си за себе си, а да сподѣляшъ страданието и скръбьта си съ ближния си, и въ двата случая губишъ. Който не разбира този законъ, търси начинъ да стовари страданието си на гърба на другитѣ. Това не е право. Страданието си ще давашъ на Бога, а радостьта си — на своя ближенъ.Затова е казано въ Писанието: „Възложи товара си на Господа“. Само Богъ е въ състояние да оцени страданието на човѣка и да му даде заслуженото. Да сподѣляшъ скръбьта си съ Бога, а радостьта си съ хората, това подразбира, да се възпитавашъ по новъ начинъ. И тъй, докато сте на земята, ползувайте се отъ условията, които тя ви дава. Като отидете на небето, ще се ползувате отъ тамошнитѣ условия. Ако не използувате разумно земнитѣ условия, и небеснитѣ не можете да използувате. Бѫдете доволни отъ това, което сега имате. Всички хора страдатъ отъ изобилие, а не отъ недоимъкъ. Раздайте излишното, за да се облекчите. Вие сте пѫтници, екскурзианти на земята. Всѣки носи по-тежка раница, отколкото му сѫ силитѣ. Снемете излишния товаръ отъ гърба си и оставете само толкова, колкото можете да носите съ радость и разположение. * 13. Беседа отъ Учителя, държана на 2 август, 10 ч. с. 1942 г. София – Изгрѣвъ.
  15. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Домъ на блаженството Размишление. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.“ (Иоана, 3 гл., 3 ст.) — Родениятъ изново е човѣкъ, роденъ отъ любовьта, оживѣлъ въ мѫдростьта и възкръсналъ въ истината. Това е човѣкътъ, който сега излиза отъ Бога и иде на свѣта, за да изяви силата Божия, да изяви силата на доброто, силата на правдата и силата на разумностьта. Това е човѣкътъ, който носи знанието на любовьта и силата на милосърдието. Това е човѣкътъ, който носи свѣтлината на мѫдростьта. Той отваря очитѣ на слѣпитѣ. Това е човѣкътъ, който носи истината и свободата. Това е човѣкътъ, който носи живота на безсмъртието. Съгради дома си отъ нишкитѣ на любовьта; изплети го отъ нишкитѣ на мѫдростьта; украси го съ нишкитѣ на истината. Сложи тогазъ трапеза въ дома си и покани на гости любовьта; покани на гости мѫдростьта; покани на гости истината. Стани, та имъ послужи, да се научишъ, какъ да живѣешъ. Престани да се тревожишъ за малкитѣ нѣща — отъ тѣхъ се създаватъ скѫпоценни камъни. Престани да се тревожишъ за мѫтната вода — тя наторява живота. Престани да се смущавашъ отъ тъмнината, която ограничава живота. Тъмнина и свѣтлина сѫ приятели на любовьта. Знание и невежество сѫ приятели на мѫдростьта. Робство и свобода сѫ приятели на истината. Тъмнината е стариятъ заветъ; свѣтлината — новиятъ заветъ. Родениятъ отъ плътьта е човѣкъ на стария заветъ; родениятъ отъ Духа е новиятъ човѣкъ — човѣкътъ на любовьта. Всѣки човѣкъ, който се тревожи отъ хапливитѣ мухи, не може да разбере свѣта. Който впрѣга хапливитѣ мухи на работа, да оратъ земята, той разбира живота. Създай отъ хапливитѣ мухи говеда, крави, коне и тури имъ самаръ; нека и тѣ да работятъ, да помагатъ на живота. Не мисли, какво ще стане съ тѣхъ и каква е тѣхната участь. Нека работятъ! По-добре работа, отколкото хапане; по-добре ядене, отколкото ритане; по-добре говорене, отколкото злословене. Накарай хапливитѣ мухи да пѣятъ. Накарай хапливитѣ мухи да играятъ на хорото, както младитѣ моми и момци. Нека хапливитѣ мухи станатъ ученици на добритѣ хора. Нека хапливитѣ мухи станатъ ученици на живота. Нека хапливитѣ мухи забравятъ своето минало недоволство и не се гордѣятъ съ това, че заставятъ воловетѣ да бѣгатъ отъ тѣхъ. Защото, когато слабиятъ гони силния, смѣшенъ става; когато слабиятъ рита силния, краката му се изкълчватъ; когато слабиятъ се бори съ силния, рѫцетѣ му се осакатяватъ; когато слабиятъ спори съ силния, той оглупява. Не се опитвай да победишъ Всесилния. Не се опитвай да надхитришъ разумния. Не се опитвай да ограничишъ свободния. Стани слуга на любовьта. Стани ученикъ на мѫдростьта. Стани придворенъ на истината. По-добре любовь, отколкото омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство. Хапливитѣ мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти костува да се откажешъ отъ една хаплива муха? Нѣма по-слабо сѫщество отъ хапливата муха. Какво те спъва да я победишъ? Не се заблуждавай да мислишъ, че хапливата муха е силна. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнатъ да играятъ хоро. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнатъ да пѣятъ въ хоръ. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще вдигнатъ знамето на свободата и ще го разнесатъ по свѣта. Стани началникъ на хапливитѣ мухи и ги поведи напредъ, като знаменосецъ. Да пѣятъ, да играятъ, да скачатъ и да кажатъ, че това е новиятъ животъ въ свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за любовьта, която си изпратилъ на свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за мѫдростьта, която си изпратилъ на свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за истината, която си изпратилъ на свѣта. Тѣ ще ни въведатъ въ дома на блаженството. * 12. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 3 юлий, 5 ч. с. 1942 г.
  16. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красотата на живота Размишление. „Защото, който прави волята на Отца моего, Който е на небеса, той ми е братъ, и сестра, и майка“. (Матея, 12 гл.,— 50 ст.). Въ добрия и разуменъ животъ красивото е любовьта. Въ добрия и чистъ животъ красивото е мѫдростьта. Въ добрия и свѣтълъ животъ красивото е истината. Подържай красотата на любовьта. Подържай чистотата на мѫдростьта. Подържай свѣтлината на истината, и ще бѫдешъ винаги радостенъ и блаженъ, защото Богъ пребѫдва въ тѣхъ. Любовьта, съ своята красота, изпълва цѣлия Божественъ свѣтъ. Мѫдростьта, съ своята чистота, прониква цѣлото Битие. Истината, съ своята свѣтлина, държи въ свобода всички сѫщества въ Божествения свѣтъ. Обичай любовьта, обичай мѫдростьта, обичай истината. Нека тѣ бѫдатъ свѣтилници на душата ти, защото чрезъ тѣхъ Богъ се изявява на онѣзи, които Го търсятъ. Призовавайте Бога въ любовьта. Призовавайте Го въ мѫдростьта. Призовавайте Го въ истината. Само така ще чуете тихия гласъ на Неговия Духъ да говори на вашия духъ, да говори на вашата душа, да говори на вашия умъ, да говори и на вашето сърдце. Благостьта на Бога винаги пребѫдва въ Неговата любовь, въ Неговата мѫдрость, въ Неговата истина. Чрезъ тѣхъ се изявява Неговата безгранична благость. Служете на Господа съ любовь, служете Му съ мѫдрость, служете Му съ истина, и ще имате животъ, свѣтлина и свобода. Красотата на любовьта, чистотата на мѫдростьта и свѣтлината на истината да пребѫдватъ въ васъ. Пребѫдете въ тѣхъ, за да пребѫдатъ и тѣ въ васъ. Тѣ сѫ новиятъ животъ, който Богъ изпраща въ свѣта. Духътъ Божи иска милость, а не жертва. * 11. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч. с. 1942 г.
  17. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новата култура Времената, които днесъ преживяваме, представятъ обсадата на цѣлия християнски свѣтъ. Думитѣ, които Христосъ е казалъ въ 24 гл. на Евангелието отъ Матея, 22 ст., характеризиратъ сегашнитѣ времена: „И ако да не се съкратѣха онѣзи дни, ни една плъть не би се избавила; но заради избранитѣ, онѣзи дни ще се съкратятъ“. Днесъ хората се измѫчватъ едни други, превознитѣ имъ срѣдства — кораби, параходи потѫватъ. Сегашната война е най-страшната за човѣчеството. Никога не е ставала такава война. Никога не се вдигали толкова войници на кракъ. Воюващитѣ страни сѫ турили на кракъ десетки милиона войници, и всички се биятъ ожесточено. Всички войни, всички недоразумения между хората се дължатъ на непослушанието на първитѣ човѣци. Ако Адамъ и Ева бѣха послушали и изпълнили Божията заповѣдь, днесъ нѣмаше да ставатъ тѣзи нѣща. Свѣтътъ се изопачи поради непослушанието първо на Ева, а после и на Адама. Тѣ сѫ свидетели на нещастията и страданията на човѣчеството. Тѣ виждатъ лошитѣ последствия на непослушанието. Така, именно, Ева научи следната истина: Като се отпуши крана въ горния етажъ на зданието, цѣлото здание се напълва съ вода. Време е вече старото да си замине, да дойдатъ новитѣ хора — хората на побратимяването, които да мислятъ за доброто на своитѣ ближни, като за свое добро. Какво ще стане съ лошитѣ хора? — Ще се замѣстятъ съ добри. Какво ще стане съ слабитѣ хора? — Ще имъ се дадатъ условия да станатъ силни. Тѣ трѣбва да станатъ силни, за да проявятъ любовьта. Досега само слабитѣ хора сѫ проявявали любовьта, затова всички сѫ били нещастни. Като носятъ любовьта, слабитѣ хора се страхуватъ да не изпуснатъ всичката ѝ топлина и свѣтлина, че и тѣ да изгорятъ, и свѣтътъ да изгори. Силнитѣ хора ще пуснатъ всичката топлина и свѣтлина на любовьта, за да просвѣтятъ цѣлото човѣчество. Какво лошо има въ това, че свѣтътъ ще разполага съ повече свѣтлина и топлина? По-добре да има пламъкъ и свѣтлина, отколкото димене и пушекъ. Днесъ свѣтътъ повече дими и пуши, а не свѣти. Иде любовьта въ свѣта. Нейната свѣтлина и топлина не сѫ механически, но органически, всичко пречистватъ. Да мине човѣкъ презъ свѣтлината и топлината на любовьта, това значи, да мине презъ страдания, които пречистватъ, обновяватъ. Любовьта носи животъ въ себе си. Днесъ воюватъ доброто, разумностьта и справедливостьта, като елементи на Великата Любовь, Мѫдрость и Истина. Богъ е далъ властьта си въ тѣхнитѣ рѫце. Който ги прилага, ще се ползува отъ свѣтлината, знанието и свободата и ще се учи. Който не ги прилага, ще държи книгата затворена, безъ да се ползува отъ свѣтлината ѝ. Той ще бѫде принуденъ да ходи на нивитѣ да оре и копае. Мнозина се запитватъ, защо сгрѣшиха Адамъ и Ева. — По две причини: отъ една страна, имаха желание да станатъ като Бога, а отъ друга страна, имаха желание да опитатъ забранения плодъ, да задоволятъ глада си. Тѣ мислѣха, че така ще станатъ силни като Бога и се отдѣлиха отъ Него. Човѣкъ е силенъ, докато е свързанъ съ Първата Причина, съ Цѣлото. Рѫката е силна, докато е свързана съ тѣлото. Отдѣли ли се отъ тѣлото, тя нищо не може да направи. Силата на човѣка се заключава въ връзката му съ Любовьта. Само любещиятъ, мѫдриятъ и истинолюбивиятъ постига желанията си и става гражданинъ на Царството Божие. Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, говорятъ за онзи свѣтъ, за ангелитѣ, но не знаятъ, че никой не може да влѣзе тамъ безъ любовь, безъ знание и безъ свобода. Ще кажете, че имате и любовь, и знание, и свобода. Това сѫ още човѣшки нѣща. Съ човѣшки нѣща въ онзи свѣтъ никого не приематъ. Тамъ нищо нечисто не се допуща. Ще кажете, че Христосъ ви е изкупилъ съ кръвьта си. Кръвьта на Христа не е нищо друго, освенъ Словото, изявено чрезъ любовьта, мѫдростьта и истината въ своята пълнота. Въ тѣхъ нѣма страдания и мъчнотии, нѣма никакви загуби и лишения. Човѣкъ страда, когато се отдалечи отъ Любовьта. Тогава той губи и здравето, и чувствата, и мислитѣ, и богатството си. Човѣкъ страда, защото не изпълнява закона на любовьта. Първитѣ човѣци не изпълниха този законъ, поради което и доднесъ още хората страдатъ. Тѣ се изпитаха чрезъ забранения плодъ, да видятъ, колко ценятъ свободата и какъ разбиратъ любовьта. И сегашнитѣ хора още ценятъ външното богатство повече отъ вѫтрешното. Въ сѫщность, човѣкъ се повдига чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце, чрезъ своята душа и чрезъ своя духъ, а не чрезъ забраненитѣ мисли, чувства и желания. Въ послушанието и изпълнението на Божиитѣ заповѣди се крие силата на човѣка. Значи, първиятъ грѣхъ се дължи на непослушанието на първитѣ човѣци. Ева сгрѣши съ сърдцето си, а Адамъ — съ ума си, и по този пѫть тѣ внесоха чуждъ елементъ въ живота. Този елементъ ще се изхвърли вънъ чрезъ страданието. Казано е въ Писанието: „Петата на жената ще смаже главата на змията“. Петата, ходилото на крака представя доброто. Значи, доброто ще смаже ума на змията. Кракътъ на жената ще излѣзе по-силенъ отъ главата на змията. Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човѣчеството, за възприемане свѣтлината и топлината на любовьта. Време е вече за ликвидиране съ стария редъ и порядъкъ на живота. Новиятъ редъ означава създаване на новъ свѣтъ, дето любовьта ще царува, Въ стария порядъкъ тя присѫтствува само за утеха на страдащитѣ. Тя имъ казва: Бѫдете герои, да понесете страданията, които ви се даватъ. Тя казва на слабия и на болния: Стани отъ леглото си, вземи орѫжието си и върви напредъ! Болниятъ не се нуждае отъ утеха и залъгване, но отъ сила и импулсъ. Защо дойде Христосъ преди две хиляди години на земята? — Да приготви условия за идването на Царството Божие на земята, на хората на любовьта. Новиятъ редъ ще трае хиляди Божествени години, а не човѣшки. Затова е казано: „Тѣхното царство е во вѣки вѣковъ“. Праведнитѣ ще оживѣятъ, ще добиятъ сила и власть, ще възкръснатъ. Тѣ ще победатъ смъртьта. Блажени праведнитѣ и светиитѣ. Какво представя светията? Той носи свѣтлина за цѣлото човѣчество. Той се е родилъ чистъ и свѣтълъ, не е миналъ по пѫтя на обикновения човѣкъ, не е падалъ и ставалъ. Той е силенъ, защото е свързанъ съ Бога, Блажени сѫ, които очакватъ възкресението. Тѣ се готвятъ да излѣзатъ отъ своитѣ пашкули. Възкръсналиятъ е силенъ човѣкъ, Въ бѫдеще и звѣроветѣ ще разбератъ, че е настанала нова епоха въ свѣта. Всички растения, животни и хора ще се радватъ на новия редъ и порядъкъ въ свѣта. Всички ще бѫдатъ приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай. Мнозина питатъ, колко време има още за излизане на брѣга. Брѣгътъ се вижда вече. Наближила е пролѣтьта. Прелетнитѣ птички идатъ и оповестяватъ пролѣтьта. Днесъ човѣчеството преживява последнитѣ дни на зимата. Работете за по-скорошното идване на пролѣтьта. Нека всички единодушно кажемъ: Наближило е вече Царството Божие на земята. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 10. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 1 юлий, 7. ч. с. 1942 г.
  18. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красота и благость „Азъ затова се родихъ и затова дойдохъ на този свѣтъ, да свидетелствувамъ истината. Всѣки, който е отъ истината, слуша гласа ми“. (Иоана, 10 гл., 37 ст.). Красива и блага е любовьта. Красива и блага е мѫдростьта. Красива и блага е истината. Чрезъ тѣхъ Богъ се изявява на свѣта. — Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, да Му се кланятъ въ Духъ и Истина. * 9. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 1 юлий, 5. ч. с. 1942 г.
  19. Ани

    1942_06_28 Новиятъ свѣтъ

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новиятъ свѣтъ Размишление. Душата е храмъ на истината, умътъ — светилище на мѫдростьта, сърдцето — олтаръ на любовьта. Богъ създаде свѣта на свѣтлината за очитѣ, свѣта на слуха — за ушитѣ, свѣта на уханието — за носа, свѣта на словото — за устата, работата — за рѫцетѣ, движението — за нозетѣ, тѣлото — за жилище на душата. Стариятъ човѣкъ бѣше създаденъ за живота и за движението. Новиятъ човѣкъ е създаденъ за любовьта и за знанието. Следователно, отъ живота къмъ любовьта! Отъ любовьта къмъ Бога! Само така човѣкъ познава, че Богъ е всичко въ свѣта. Ние не говоримъ за свѣта на тъмнината, въ която хората блуждаятъ, но за свѣта на свѣтлината, която отваря очитѣ на хората за ново познание на Бога. Ние говоримъ за свѣта на свѣтлината, въ която хората възкръсватъ. Богъ е вѣчна красота на живота. Богъ е вѣчно постижение на любовьта. Богъ е вѣчно изявяване на красотата — основа на доброто. Въ новия свѣтъ, който Богъ създава, всички хора се обединяватъ въ едно цѣло, за да живѣятъ въ любовьта. Вѣрни сѫ думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за душитѣ, които Го любятъ“. Богъ създаде вселената за душитѣ, да живѣятъ въ нея и да се радватъ на славата Божия, въ която Той ги е облѣкълъ. Христосъ казва: „И славата, която Ти ми даде, азъ я дадохъ на тѣхъ, за да бѫдатъ едно, както и ние сме едно“. (Иоана, 10 гл., 22 ст.). Като четатъ Евангелието, нѣкои религиозни хора искатъ да имъ се откриятъ великитѣ истини на живота. Какъ ще откриете на човѣка нѣщо, ако той държи очитѣ си затворени? Докато очитѣ му сѫ затворени, той нищо не вижда. Щомъ отвори очитѣ си, ще види всичко, каквото му се открива. Какво ще разбере за свѣтлината онзи, на когото очитѣ сѫ затворени? Каквото и да му се говори, нищо нѣма да разбере. За да учи и да придобива знания, човѣкъ трѣбва да отвори очитѣ и ушитѣ си за свѣтлината. Тя има и звукъ, който се възприема чрезъ ушитѣ. Звукътъ, звуковитѣ вълни носятъ Словото. Какво ще говорите на човѣкъ съ затворени уши? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осѫденъ на страдания. Какво представятъ страданията за човѣшката душа? — Условия за растене и развиване. Когато страда, душата расте и се развива. Нейнитѣ мисли, чувства и способности се разцъвтяватъ. Тя се превръща въ цвѣтъ, който разнася надалечъ уханието си; завързва плодъ, който скоро узрѣва. Душа, която не страда, завинаги остава затворена пѫпка. Храни душата си съ зрѣлитѣ плодове на своя животъ, за да расте тя, да се развива и постоянно да се освобождава. Плодоветѣ на душата сѫ райски плодове, къмъ които всѣки се стреми. Едва сега хората се готвятъ да влѣзатъ въ реалния животъ, пъленъ съ красота и вѫтрешна сладость. Реалниятъ животъ наричаме още Божественъ животъ. Животътъ безъ сладость е горчевина. Животътъ безъ ухание е смрадь. Животътъ безъ красота е грозота. Днесъ се твори новъ свѣтъ, който се нуждае отъ нови условия, нови положения, които да станатъ плъть и кръвь на човѣка. Това наричаме реалность въ живота. Въ тази реалность, именно, човѣшката душа ще се изяви въ своята красота и величие. Когато ператъ нечистата риза, трѣбва ли да се плаче? Когато посѣватъ житното зърно въ земята, трѣбва ли да се плаче? Когато вършеятъ житото, трѣбва ли да се плаче? Когато удрятъ камъка, за да се извае отъ него хубава статуя, трѣбва ли да се плаче? „И явихъ имъ Твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта, съ която Си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ“. (Иоана, 10 гл., 26 ст.). Стариятъ човѣкъ изучава живота, а новиятъ — любовьта. Бѫдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате любовьта. * 7. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 28 юний, 5 ч. с. 1942 г.
  20. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Козмичната любовь Какво представя човѣшкиятъ животъ? — Въ едно отношение човѣшкиятъ животъ представя сборъ отъ нѣколко живота, т. е. сборъ отъ минали сѫществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човѣкъ носи въ себе си сили, способности, желания, дарби — резултатъ на далечното минало. Едни отъ тѣхъ трѣбва да развива, а други да изправя. Хората се раждатъ, растатъ, женятъ се, умиратъ, безъ да знаятъ, защо става това. Нѣкои мислятъ, че всичко, което става въ живота имъ, е резултатъ на Божествения редъ и порядъкъ. Въ сѫщность, малко сѫ процеситѣ, които се извършватъ по силата на Божественитѣ закони. Напримѣръ, женитбата е човѣшки процесъ. Въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата е да се жени човѣкъ. Като се оженятъ, хората развалятъ отношенията си. Когато нивата се ожъне, житото се туря въ хамбара, а сламата — въ плѣвнята. Повечето отива въ плѣвнята, а по-малкото — въ хамбара. Въ случая, плѣвнята символизира човѣшкото, а хамбарътъ — Божественото. И въ Божествения свѣтъ се говори за женитба, но тя се различава коренно отъ тази на земята. Затова е казано въ Писанието: „Който се сподоби съ бѫдещия животъ, нито се жени, нито за мѫжъ отива“. Коя е причината за разваляне на отношенията между хората? — Егоистичната любовь. Тѣ говорятъ за любовь, за хармонични отношения, а мислятъ само за себе си, искатъ всички да ги обичатъ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да го очистишъ. Любовьта се проявява въ абсолютно чиста срѣда. Въ нечистата срѣда тя не се проявява. Дойдете ли до вжтрешната любовь, първото условие за проявата ѝ е чистотата. Безъ чистота не можете да получите нито едно отъ благата на любовьта. Всички познаватъ външната любовь, но вѫтрешната малцина я познаватъ. Кой може да напише едно любовно писмо, да отправи единъ любовенъ погледъ или да каже една сладка дума? Само чистиятъ по сърдце може да отправи любовенъ погледъ. И само чистиятъ може да възприеме единъ любовенъ погледъ. Нечистиятъ е слѣпъ за любовния погледъ и глухъ за любовната дума. Чистиятъ не се страхува отъ нищо — той е смѣлъ и решителенъ. Мнозина искатъ да знаятъ, какво нѣщо е любовьта. Не бързайте, не можете изведнъжъ да я разберете. Посѣйте я въ земята, както посѣвате житното зърно, и, когато израсте, цъвне и даде плодъ, тогава ще разберете, какво представя тя. Изучавайте проявитѣ на любовьта съзнателно, спокойно, за да не изпадате въ заблуждения. Нѣкой ви обича, и вие се радвате на неговата любовь. Тази любовь не е негова, тя се дължи на нѣкое възвишено сѫщество, което го посещава периодически. Докато това сѫщество е въ него, той ви обича. Щомъ се отдалечи отъ него, и любовьта му престава. Като не разбирате проявитѣ на любовьта, вие страдате, мѫчите се, недоволни сте отъ него. Загубването на любовьта е привидно. Следъ известно време възвишеното сѫщество отново ще го посети, и той пакъ ще прояви любовьта си къмъ васъ. Затова никога не мислете, че любовьта се прекѫсва. Тя е непреривна, минава отъ единъ човѣкъ на другъ, съ цель да даде на всѣки нѣщо, всички да повдигне. Радвайте се, когато любовьта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичатъ. Нѣкой съжалява, че го обичали, или че обичалъ. Когото и да сте обичали, или който и да ви е обичалъ, не съжалявайте. Малко или много, любовьта всѣкога дава нѣщо отъ себе си. Ако ви е обичалъ обикновенъ човѣкъ, и вие сте станали обикновенъ; ако ви е обичалъ нѣкой човѣкъ, повдигнатъ въ умствено отношение, вие сте станали талантливъ; ако ви е обичалъ нѣкой гений, и вие сте станали гениаленъ. Понеже всички хора иматъ известни сили, дарби и способности, това показва, че нѣкой ги е обичалъ. Любовьта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичатъ. Любовьта лѣкува всички болести. Тя не търпи слѣпи, глухи, нѣми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види въ човѣка, тя всичко изправя. Едно изисква любовьта — пълно довѣрие. Съмнявате ли се въ нея, тя се затваря за васъ и нищо не дава. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Въ познаването на Бога се крие разрешението на въпроса за безсмъртието. Познаването на нѣщата подразбира опитване. Когато опитате и познаете човѣка, обмѣната между васъ и него е правилна. Познаването на Бога подразбира познаване на великата козмична любовь. Щомъ Го познавашъ, ти Го любишъ, виждашъ Неговото присѫтствие навсѣкѫде и въ всичко. Природата оживява за тебе, и ти ставашъ едно съ нея. Любовьта е колективенъ, а не единиченъ актъ. Когато човѣкъ люби, съ него заедно любятъ всички хора, всички ангели и арахангели — цѣлото небе. Той се радва, понеже е станалъ проводникъ на любовьта. Каквото благо приеме отъ нея, той го предава и на другйтѣ сѫщества. Голѣма е свѣтлината на любовьта. Голѣмъ е огъньтъ и топлината ѝ. Каквито прѣчки срещне на пѫтя си, тя ги изгаря и разрушава. Който е ограденъ съ огъня на любовьта, нищо не може да се докосне до него. Той живѣе въ пълна безопасность. Радвайте се, когато окото на любовьта бди върху васъ. Нѣма сѫщество, за което окото на любовьта да не следи и да не мисли. Който иска да получи нѣщо повече отъ другитѣ, той самъ си създава нещастия. Всичко живѣе и се движи въ любовьта. Това, което наричаме Промисълъ, не е нищо друго, освенъ зоркото око на любовьта. Докато дойде до проявитѣ на Великата любовь, човѣкъ минава презъ различни форми, за да изучи и най-малкитѣ нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цѣлото и за Неговитѣ прояви въ любовьта. Какъ ще проявите любовьта си къмъ бедния? — Като го нахраните. — Къмъ невежия? — Като го учите. — Къмъ болния? — Като му помогнете да оздравѣе. — Какъ ще проявятъ любовьта си две възвишени сѫщества, едно къмъ друго? Тѣ нѣматъ нуждитѣ на гладния, на невежия, на болния. Както се преливатъ водитѣ една въ друга, така се преливатъ душитѣ на възвишенитѣ сѫщества, които се любятъ. Водата отъ рѣкитѣ отива въ моретата и океанитѣ; часть отъ океанската и морска вода се изпарява, отива въ въздушното пространство, отдето пакъ слиза на земята, като вода, и отново се връща въ океанитѣ. Както между водитѣ става едно крѫгообръщане, така и между душитѣ на възвишенитѣ сѫщества става едно крѫговратно преливане. Любовьта е сила, която се дава свободно, безъ насилие и принуда. Който я получава, трѣбва да я разбира и цени. Не може ли човѣкъ да оцени любовьта, която му се дава, тя го напуща, безъ да загуби нѣщо. Тя веднага отива на друго мѣсто, дето я ценятъ, и тамъ свършва полезна работа. За да разбере и оцени Великата любовь, човѣкъ трѣбва да дойде до единството на живота, да схваща всички прояви като едно цѣло, нераздѣлно Начало. Тогава двама любещи ще обичатъ трети; тримата ще обичатъ четвърти; четирмата ще обичатъ пети и т. н. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново“. Този стихъ се отнася до любовьта. Когато влѣзе въ човѣка, любовьта постепенно замѣства старата, груба дреха съ нова, направена отъ мека, фина материя. Каменното сърдце се замѣства съ плътско, което е отзивчиво къмъ човѣшкитѣ страдания и мѫчнотии. Когато се докосне до нѣкой камъкъ, любещиятъ помага и на камъка, и на всѣки, който влѣзе въ контактъ съ него. Любовьта оставя своитѣ добри влияния навсѣкѫде. Ако нѣкой отчаянъ се допре до този камъкъ, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нѣщо отъ любовьта на онзи, който пръвъ се докосналъ до камъка. Човѣчеството едва сега се отправя къмъ козмичната любовь. Едва сега то влиза въ реалния животъ — въ живота на Великата, козмична любовь. * 8. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 28 юний, 10 ч. с. 1942 г.
  21. Ани

    1942_06_27 Новиятъ пѫть

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новиятъ пѫть Размишление. Всички се питатъ, кой е правиятъ пѫть за постигане на добритѣ желания. — Единствениятъ правъ пѫть е пѫтьтъ на любовьта. Нѣкой иска да стане художникъ. Той може моментално да стане художникъ, но трѣбва да влѣзе въ областьта на художеството, дето се съединяватъ всички умове на художницитѣ. Ако не влѣзе въ тази область и не се свърже съ умоветѣ на художницитѣ, той пакъ ще рисува, но нѣма да направи нито една ценна картина. Ако искашъ да станешъ музикантъ, ще влѣзешъ въ областьта на музиката; ако искашъ да станешъ поетъ, ще влѣзешъ въ областьта на поезията; ако искашъ да станешъ философъ, ще влѣзешъ въ областьта на философията. Докато не влѣзе въ срѣда, съответна на неговитѣ желания, човѣкъ ще свири, ще пише, ще философствува, но никакъвъ музикантъ, никакъвъ поетъ, нито философъ може да стане отъ него. Влѣзе ли въ хармонична срѣда, човѣкъ постига лесно желанията си, съ малки усилия. Всѣка хармонична срѣда води къмъ любовьта. Затова казваме, че единствениятъ правъ пѫть за постигане на човѣшкитѣ желания е пѫтьтъ на любовьта. Този пѫть не е нито новъ, нито старъ; той не е нито мѫченъ, нито лесенъ. Красивъ е пѫтьтъ на любовьта. Отъ човѣка зависи да бѫде той лесенъ или мѫченъ. Какъ проявяватъ любовьта си повечето хора? Като обикнатъ нѣкого, тѣ му турятъ юларъ и седло, и казватъ: Дий! Това е мѫчниятъ пѫть на любовьта, защото заробва. Обаче, има хора, които, като обикнатъ нѣкого, освобождаватъ го. Тѣ махатъ юлара и седлото му и го пущатъ на свобода. Това е лесниятъ пѫть на любовьта. Значи, едни хора обичатъ и съ любовьта си заробватъ, а други — обичатъ и освобождаватъ заробенитѣ. Какво е положението на съвременнитѣ хора? — Постоянно се освобождаватъ. Тѣ сѫ потопени въ свѣта на любовьта, обиколени сѫ съ разумни сѫщества, които ги обичатъ и непрекѫснато ги освобождаватъ. Щомъ излѣзешъ отъ една мѫчнотия, това показва, че сѫ те освободили. Заробването е двояко: човѣкъ самъ се заробва, и други го заробватъ. Достатъчно е да обикнешъ нѣкого и да пожелаешъ да го обсебишъ, т. е. да го задържишъ за себе си, за да се заробишъ самъ. Въ това отношение, човѣкъ прилича на онази морска птица, която отдалечъ се хвърля въ водата, да грабне плячката си, но вмѣсто да извади рибата, тя пада въ водата и тамъ се удавя. Какво става? — Оказва се, че рибата е много голѣма, и птицата не може да я отнесе съ себе си. Докато се домогне до любовьта, която освобождава, човѣкъ минава презъ велика школа. Една млада, красива мома се явила при Господа, съ молба, да ѝ даде нѣщо, съ което да се прослави въ свѣта. Господъ чулъ молбата ѝ и я превърналъ въ дрѣнова прѫчка. Единъ учитель видѣлъ тази прѫчка и я взелъ, съ цель да наказва немирнитѣ ученици. Като я вдигалъ и слагалъ върху гърбоветѣ на непослушнитѣ ученици, красивата мома останала недоволна отъ службата, въ която била впрегната, и отишла при Бога да се оплаче. Богъ ѝ казалъ: Сега ще те направя лѣскова прѫчка. Намѣрилъ я единъ добъръ капелмайсторъ и я взелъ, да му служи при дирижиране. Въ скоро време капелмайсторътъ се прочулъ по цѣлия свѣтъ, всички говорили за неговитѣ успѣхи. Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я направилъ лѣскова прѫчка. Следователно, докато хората изпълняватъ служба на дрѣнови прѫчки, да биятъ съ тѣхъ непослушнитѣ ученици, тѣ всѣкога ще бѫдатъ недоволни отъ живота си. Станатъ ли лѣскови прѫчки и влѣзатъ въ рѫката на добритѣ капелмайстори, тѣ ще се прославятъ и ще бѫдатъ доволни отъ живота си. Първоначално човѣкъ ще бѫде дрѣнова прѫчка и ще влѣзе въ рѫката на учителя, който възпитава непослушнитѣ ученици; после ще стане лѣскова прѫчка и ще влѣзе въ рѫката на добрия капелмайсторъ, чрезъ когото ще се прослави. Онѣзи ученици, които учительтъ е билъ и възпитавалъ съ дрѣнова прѫчка, ставатъ послушни, възпитани и влизатъ въ оркестъра на добрия капелмайсторъ, който ги дирижира съ лѣскова прѫчка. Така изминатиятъ пѫть придобива великъ смисълъ. Разумната природа възпитава своитѣ деца по различенъ начинъ, чрезъ различни методи, споредъ степеньта на тѣхното развитие, докато ги доведе най-после до пѫтя на истината и свободата, на мѫдростьта и свѣтлината. Единъ день, когато извървите този пѫть, вие ще се радвате и ще си казвате: Колко сме били неразумни! Да живѣемъ при такива богати условия и да роптаемъ! Влѣзе ли въ пѫтя на любовьта, душата се радва на богати условия и възможности. Любовьта е пѫть на вѣчно обновяване и подмладяване, пѫть на вѣчно повдигане. Какво ще кажете за онази пѣвица, на която всички рѫкоплѣскатъ, която обсипватъ съ цвѣтя и подаръци? Тя е въ пѫтя на своето възлизане. Обаче, дойде друга, по-добра, по-млада, по-красива и измѣства първата. Тя е недоволна отъ положението си, защото слиза отъ върха, на който се е качила. Това е човѣшко гледане на нѣщата. Неизбѣженъ е пѫтьтъ на възлизането и на слизането, но, за да се ползува и отъ двата пѫтя, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Възлизането радва човѣка, внася въ него радость и разширение. При слизането си, човѣкъ има страдания, които развиватъ въ него дълбочина; тя отговаря на височината, до която е стигналъ. Ако нѣма слизане, човѣкъ само ще се радва, но ще остане на едно и сѫщо мѣсто въ развитието си; нѣма да слѣзе долу, но и по-горе не може да се качи. Първата пѣвица трѣбва да се радва на успѣхитѣ на младата, за да не пресуши изворитѣ на своя талантъ. Само така тя си приготвя условия за по-голѣмъ възходъ и разцвѣтъ на своитѣ дарби и способности. Не може Човѣкъ да бѫде щастливъ, докато не желае щастието на всички хора. Съвременното човѣчество е дошло до новъ пѫть, а именно: едва сега то прави връзка съ Божията Любовь. Разумность се иска отъ сегашнитѣ хора. Защо? — Защото само разумниятъ, добриятъ и справедливиятъ могатъ да бѫдатъ носители на любовьта. Какво значи да бѫдешъ носитель на любовьта? — Да обичашъ и да те обичатъ. Разумность се иска отъ онзи, който обича, както и отъ онзи, когото обичатъ. Казватъ, че любовьта не вижда погрѣшкитѣ на хората. Ще излѣзе, че любовьта е слѣпа. Не, любовьта има много очи, тя всичко вижда, но никого не сѫди. Какъ да не вижда, че единъ човѣкъ е малъкъ, а другъ — голѣмъ? Трѣбва ли да мисли, че и малкото шише събира толкова вода, колкото и голѣмото? Като налѣе въ малкото шише единъ килограмъ вода, то веднага ще се напълни. Налива ли още вода, тя ще прелѣе. Всѣки човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, колко богатство може да събере въ себе си. Важно е, разумно да използувате богатството, което ви се дава, а не да се стремите къмъ придобиване на голѣми богатства. Любовьта е богатството, къмъ което се стреми човѣшката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиешъ; важно е да го използувашъ, както за твоето благо, така и за благото на своя ближенъ. Какво правятъ нѣкои хора съ любовьта? Какъ постѫпватъ съ нея? — Както съ плодоветѣ на дърветата. Нѣкой откѫсне една ябълка отъ дървото и, ако не му хареса, веднага я изплюва. Това не е правилно. Преди да я откѫсне, той трѣбва да се спре предъ нея, да я разгледа, да разбере, ще му хареса, или не. Следъ това, ако му хареса, може да я откжѫсне. Мнозина постѫпватъ по сѫщия начинъ и съ любовьта. Тѣ се приближаватъ до този, до онзи, взиматъ по нѣщичко отъ тѣхъ и, ако не имъ хареса това, което сѫ взели, веднага го изплюватъ. Тази е причината, дето много хора сѫ недоволни отъ любовьта. Това сѫ пѫтищата на човѣшката любовь. Новъ пѫть се открива предъ човѣчеството — пѫтьтъ на Божията Любовь. Който влѣзе въ този пѫть, той става здравъ, уменъ и добъръ. Отличително качество на тази любовь е, че носи условия за постоянно растене. * 6. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 27 юний, 5 ч. с. 1942 г.
  22. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прилагане на живитѣ числа Размишление. Като изучавате живитѣ числа, ще видите, че всѣко число има приложение въ живота. Въ основата на всѣко число влиза една дума, която има съдържание и смисълъ, които отговарятъ на самото число. Значи, всѣко число има отношение къмъ нѣщо. Напримѣръ, въ основата на числото едно влиза положителната частица „да“. Въ основата на числото две влиза отрицателната частица „не“. Въ основата на числото три влиза думата „съгласие“. Въ основата на числото четири влиза думата „работа“. Въ основата на числото петь влизатъ думитѣ „напредъ съ любовьта“. Когато дойдете до нѣща, които иматъ отношение къмъ васъ, вие трѣбва да мислите, да опредѣлите посоката на своето движение. Ако мисъльта ви е съгласна съ Божествената, ще вземете права посока и ще кажете „да“. Въ противенъ случай, ще кажете „не“. Отрицателната частица „не“ показва, че човѣкъ не трѣбва да измѣня пѫтя, по който върви. Ако си далъ обещание да служишъ на Бога, ще потвърдишъ обещанието си съ частицата „да“. Ако въ този моментъ ти дойде друго желание, което те отклонява отъ служенето, ще го отречешъ съ частицата „не“. Както и да те отклоняватъ отъ обещанието да служишъ на Бога, ти трѣбва да останешъ независимъ, непоколебимъ. Докато остава независимъ въ обещанията си къмъ Първата Причина, човѣкъ дава предимство на Божественото Начало въ себе си. Щомъ стане зависимъ отъ хората, той е въ областьта на човѣшкото. Който живѣе въ Божественото, той е твърдъ като канара. Никой не е въ състояние да го измѣсти отъ поста, на който е застаналъ. Може да те измѣсти само Онзи, Който те е поставилъ на този постъ. Значи, само Богъ може да те измѣсти. Дойде ли другъ нѣкой да те смѣни, ще кажешъ: Не, не се мърдамъ отъ мѣстото си. При служене на Бога ще бѫдешъ положителенъ, ще казвашъ „да“. Като дойде човѣшкото, което иска да те отклони, ще кажешъ „не“. Следъ положителната частица „да“ иде съгласието на човѣка да върши това, което Богъ е опредѣлилъ. Значи, утвърдениятъ човѣкъ въ положителното е съгласенъ съ всичко, което Богъ е опредѣлилъ. Щомъ даде съгласието си, човѣкъ започва да работи за Бога. И най-после, той се вдъхновява въ работата си отъ мисъльта, че върви напредъ съ любовьта. Всички хора се стремятъ къмъ любовьта, но, въ края на краищата, оставатъ разочаровани. Защо? — Защото попадатъ на човѣшката любовь, която повече руши, по-малко гради. Божествената любовь е положителна и съграждаща. Като влѣзе въ нея, човѣкъ вижда, че Единствениятъ, Който обича и дава условия за растене, е Богъ. Той праща слънчевата свѣтлина и топлина на всички живи сѫщества. Той изпраща хлѣба на човѣка. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Значи, хлѣбътъ иде отгоре, отъ слънчевата свѣтлина и топлина. И тъй, кажете ли въ душата си за нѣщо „да“, не отстѫпвайте отъ думитѣ си. Богъ каза на Адама да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, и той каза „да“; обеща, че ще изпълни Божията заповѣдь. Когато дойде изкусительтъ и го накара да яде, той не повтори думитѣ, казани предъ Бога, и се отрече. Ионъ пъкъ имаше желание да отиде на западъ, въ Испания, но Богъ му каза да не отива тамъ, а да отиде въ Ниневия, да проповѣдва на тамошнитѣ жители да се разкаятъ. Ионъ не послуша Господа и замина за Испания, дето за наказание го хвърлиха въ морето. Тукъ го глътна китъ и трѣбваше да престои три деня въ утробата му; следъ дълга молитва, китътъ го изхвърли на брѣга. Ето защо, когато Богъ ти казва да вървишъ напредъ, върви и не мисли. И да има мѫчнотии, върви напредъ. Ако се върнешъ назадъ, мѫчнотиитѣ и опасноститѣ ще бѫдатъ по-голѣми, отколкото, ако вървишъ напредъ, по заповѣдь, дадена отъ Бога. Каквито мъчнотии да има напредъ, все ще ги преодолѣешъ. Върнешъ ли се назадъ, мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми и по-непреодолими. Ионъ излѣзе отъ кита, следъ като обеща въ себе си, че ще изпълни Божията заповѣдь. Той изяви готовность къмъ послушание. Ако не слушашъ, смъртьта ще те погълне; слушашъ ли, смъртьта ще те изхвърли вънъ отъ себе си, както китътъ изхвърли Иона на брѣга. Богъ създаде човѣка въ шестия день — день на усилена дейность, день на създаване на новъ човѣкъ. Задачата на сегашния човѣкъ се заключава въ това, да слуша и да гледа, какво Богъ създава днесъ, въ самия човѣкъ. Новъ човѣкъ се създава! Той е човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога — човѣкътъ на новия животъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 5. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 26 юний, 1942 г. 5 ч. с.
  23. Ани

    1942_06_25 Живитѣ числа

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ числа Размишление. Често се говори за числата, освенъ като числени стойности, още и като живи величини. Живитѣ числа се дѣлятъ на категории: отъ 1–10 сѫ числа отъ Божествения свѣтъ; отъ 10–100 — отъ ангелския свѣтъ; отъ 100–1,000 — отъ човѣшкия свѣтъ; отъ 1,000– 10,000 — отъ животинския свѣтъ; отъ 10,000 –100,000 — отъ растителния свѣтъ и отъ 100,000–1,000,000 — отъ минералния свѣтъ. Мислете върху живитѣ числа и върху значението имъ въ живота. Подъ думитѣ „живи числа“ разбираме такива числа, които, за всѣки даденъ случай, могатъ да услужватъ на човѣка. Числата иматъ значение, не само когато опредѣлятъ нѣкаква числена стойность, но и когато опредѣлятъ посоката на нѣщата. Не е все едно, дали единицата е надѣсно, налѣво, нагоре или надолу отъ човѣка. Ако е надѣсно, тя означава изгрѣвъ, налѣво — залѣзъ, нагоре — зенитъ, а надолу — полунощь. Четиритѣ посоки на физическия свѣтъ — изгрѣвъ, залѣзъ, зенитъ и полунощь не сѫ само механически точки или положения, но тѣ представятъ още и четири процеси, фази или състояния, презъ които минава съзнанието. Отъ това гледище, ако кажемъ, че нѣкой човѣкъ е отишълъ налѣво, имаме предъ видъ залѣзъ на слънцето. Ще прочета 1. глава отъ Битието. „Въ начало създаде Богъ небето и земята“. (—1 ст.). — При числото едно Богъ създаде небето и земята — първата стѫпка надѣсно. „А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната, и Духъ Божи се носѣше върху водата“. (— 2 ст.). — При числото две земята е била неустроена и пуста — първата стѫпка налѣво. И рече Богъ: „Да бѫде виделина!“ — и стана виделина. (— 3 ст.). — При числото три се явява свѣтлина — първата стѫпка нагоре — зенитътъ на слънцето. При това състояние, въ съзнанието на човѣка проблѣсва идеята, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. „И видѣ Богъ виделината, че бѣше добро; и разлѫчи Богъ виделината отъ тъмнината“. (— 4 ст.). При числото четири човѣкъ съзнава, че виделината е добро нѣщо. Това число представя службата, която човѣкъ трѣбва да върши. То е число на служенето. „И нарече Богъ виделината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро, день първи“. (— 5 ст.). — Въ съзнанието на човѣка има свѣтлина и тъмнина — день и нощь. Деньтъ означава дева, младость, а нощьта — покой, старость. Въ числото петь се е родила първо девата, младостьта. Деньтъ дава условия за проява на дейностьта, на енергията; нощьта дава условия за почивка, тя носи покой и тъмнина. Нощьта означава още старость, т. е. примиряване на човѣка съ противоречията. Старостьта е крайниятъ предѣлъ на противоречията. Следователно, за да се примири съ противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да остарѣе. Между младостьта и старостьта има известенъ периодъ отъ време. Ето защо, за да се примири съ противоречията, човѣкъ непремѣнно трѣбва да мине по-кѫсъ или по-дълъгъ периодъ отъ време. Примиряването, справянето съ противоречията или разрешаването имъ не става изведнъжъ. Какъвъ смисълъ иматъ за васъ прочетенитѣ стихове? Какво отношение иматъ тѣ къмъ сегашния ви животъ? Ако знаете, какъ Богъ е създалъ и устроилъ небето и земята, ще знаете, какъ да създадете и вашия външенъ и вѫтрешенъ свѣтъ. Това знание се крие въ живитѣ числа. Питагоръ е открилъ на ученицитѣ си значението на живитѣ числа само отъ 1–4, а на васъ се откри значението и на числото петь, защото времената сѫ усилни. Бѫдете доволни на това, което досега ви се е открило, и на онова, което предстои да се открие въ бѫдеще. Това, което днесъ ви се откри, представя пѫтя, по който идатъ Божиитѣ благословения. Вие трѣбва да изучавате този пѫть и да го следвате. День и нощь, свѣтлина и тъмнина. Тъмнината е свързана съ страшни нѣща: съ змии, съ тигри, съ лъвове, съ земетресения, съ смърть. Свѣтлината и тъмнината сѫ процеси, които ставатъ въ съзнанието. Ако ги разглеждате само като външни, механически процеси, тѣ губятъ смисъла си. Сѫщо така и процеситѣ смърть и животъ не сѫ само външни, механически, но и вѫтрешни, съзнателни процеси, Казватъ за нѣкого, че е умрѣлъ. Това не е механически процесъ, но органически. Той е посаденъ въ земята, и следъ време ще израсте, т. е. ще възкръсне. Ако не умре, човѣкъ не може да възкръсне. Смърть и възкресение сѫ два процеса, които ставатъ въ съзнанието на човѣка. Който е умрѣлъ, само той има възможность да възкръсне; който не е умрѣлъ, не може да възкръсне. Да умрешъ, това значи, да минешъ презъ най-страшнитѣ противоречия и тогава да възкръснешъ. Ионъ прекара три деня въ утробата на кита и следъ това възкръсна. Когато Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, той се отказа, видѣ му се страшно. Но, като прекара три деня въ утробата на кита, видѣ, че има нѣщо по-страшно отъ задачата, която Богъ му възложи. Поглъщането на Иона отъ кита не е обикновена смърть, но минаване, отъ свѣтлина въ тъмнина. Това е все едно да паднешъ отвисоко въ нѣкоя пропасть. Обратниятъ процесъ е изкачване, излизане на свѣтлина, или възкресение. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво, ще умрешъ“. Богъ заповѣда на Адама да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповѣдь. Богъ заповѣда на Иона да отиде въ Ниневия да проповѣдва, но и той не изпълни заповѣдьта. И двамата изгубиха добритѣ условия на живота и влѣзоха въ смъртьта. Адамъ напусна рая, а Ионъ влѣзе въ утробата на кита. И двамата минаха отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ животъ въ смърть. За една ябълка Адамъ и Ева изгубиха рая. Ябълката може да е била красива, но отрова криела въ себе си. Който яде отъ плодоветѣ на тази ябълка, непремѣнно ще умре. За да се спаси, той трѣбва да повърне. Адамъ пристѫпи Божията заповѣдь и се скри. Дълго време Богъ го търсѣше въ рая, но Адамъ мълчеше — за пръвъ пѫть той приложи мълчанието. Най-после Богъ го намѣри и го запита: Адаме, защо се криешъ? — Убояхъ се, Господи, отъ лицето Ти. Разговорътъ между Бога и Адама е разговоръ на душата съ своя Създатель. Излизането на Адама отъ рая представя началото на човѣшкия животъ, а връщането му въ рая — краятъ на този животъ. Влѣзе ли човѣкъ отново въ рая, страданията преставатъ за него, и той влиза въ новия животъ — въ живота на веселието и на радостьта. Раятъ на земята се намира въ полюситѣ — въ северния и въ южния полюси. Мѫжътъ живѣе на северния полюсъ, а жената — на южния. Значи, раятъ на Адама се намира на северния полюсъ, а раятъ на Ева — на южния полюсъ. Северниятъ полюсъ представя още умствения свѣтъ, а южниятъ — духовния. Това сѫ символи, чрезъ които си служимъ за изяснение на известни идеи. Като се говори за рая, въ ума на човѣка изпъква, като контрастъ, понятието за ада, за грѣха. За него не трѣбва да се мисли и да се говори много. Защо? — Защото чистата кърпа лесно става нечиста. Достатъчно е да я прехвърлите нѣколко пѫти презъ рѫцетѣ си, и тя става нечиста. Следъ това трѣбва да я перете. Не се чисти лесно грѣхътъ. Той е каль, която крие произхода си въ далечното минало. Само Провидението е въ състояние да я премахне. Само Провидението е въ състояние да изработи нѣщо ценно отъ нея. Голѣми знания трѣбва да притежава човѣкъ, за да освободи съзнанието си отъ петната на грѣховната каль. Кажешъ ли една обидна дума на нѣкого, или отправишъ къмъ него кривъ погледъ, трѣбва да направишъ голѣми усилия, докато освободишъ съзнанието си отъ тъмнината, която го е засѣнчила. За да се справи съ грѣха, човѣкъ трѣбва да повдигне съзнанието си и да влѣзе въ новия животъ. Време е вече хората да излѣзатъ отъ сегашното си положение, да се откажатъ отъ старитѣ разбирания, отъ критиката, която повече ги спъва, отколкото ги освѣтява. Изучавайте свѣта, който Богъ е създалъ, безъ да го критикувате. Задачата на човѣка е да учи и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човѣкъ, — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 4. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 25 юний, 1942 г. 5 ч. с.
  24. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възходещиятъ пѫть Размишление. Иоана 10:1—15. Божествениятъ свѣтъ е свѣтлина, свѣтъ на редъ и порядъкъ, свѣтъ на вѣчна Божествена хармония, която свѣтлитѣ души разнасятъ изъ вселената, създадена отъ Бога за проява на своята слава и величие. Свѣтъ безъ свѣтлина е свѣтъ на безпорядъкъ и безредие — свѣтъ, който се нуждае отъ Божествената рѫка. Свѣтътъ на безводието и свѣтътъ на сухотата е свѣтъ, който се нуждае отъ Божия миръ, отъ живота на радостьта. Използувай услугитѣ на малкитѣ случки въ живота, за да направишъ добро. Използувай услугитѣ на малкитѣ случки, за да постѫпишъ справедливо къмъ своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугитѣ на малкитѣ, ежедневни случки въ живота, за да проявишъ своята разумность. Само така душата уяква въ доброто, въ справедливостьта и въ разумностьта. И най-малката случка дава потикъ къмъ доброто, което иде отъ Бога; най-малката случка дава потикъ къмъ справедливостьта; най-малката случка дава потикъ къмъ разумностьта. Всѣко нехайство къмъ доброто, къмъ справедливостьта и къмъ разумностьта сѫ причина за страданията въ човѣшкия животъ. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ доброто. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ справедливостьта. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ разумностьта. Напусни калния пѫть на живота, дето всичко е въ мъгла, и тръгни по възходещия пжть на любовьта. Не презирай малкитѣ цвѣтенца, които срѣщашъ на пѫтя си. Не презирай роснитѣ капчици, които виждашъ по завѣхналитѣ листа. Не презирай цвъртенето на малкитѣ птички, които се разговарятъ помежду си. Не отхвърляй и най-малката пѣсень на свѣтлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугитѣ си на малкия бръмбаръ, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на колѣното ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носишъ. Благодари, не за хапливитѣ мухи, които хапятъ, но за малкитѣ бръмбарчета, които милватъ. Хапливитѣ мухи сѫ лошитѣ хора, а малкитѣ бръмбарчета — добритѣ хора. Говори ясно и отчетливо, не бѫди гъгнивъ. Всѣки човѣкъ, който седи на два стола, е гъгнивъ. Всѣки човѣкъ, който не знае, какъ да постѫпва, е несретникъ. Въ свѣта на доброто и на злото, въ който живѣешъ, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство съ злото. То е най-тежкиятъ товаръ, който можешъ да понесешъ; най-тежката работа, която можешъ да свършишъ; най-трудното учение, което можешъ да постигнешъ; най-голѣмитѣ изненади, които можешъ да срещнешъ. Злото има само единъ приятель — любовьта. Запознай се първо съ приятеля на злото — съ любовьта, а после и съ самото зло.. Не бутай огъня съ пръстъ, но съ дилафъ. Свѣтътъ на доброто и на злото е Божественъ свѣтъ. Не влизай преждевременно въ този свѣтъ — тамъ не ти е мѣстото. Докато не разполагашъ съ знанието и силитѣ на напредналитѣ и разумни сѫщества въ Божествения свѣтъ, ти всѣкога ще страдашъ. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвигъ за душата. Радвай се на малкитѣ блага, които Богъ ежедневно и непреривно ти изпраща, за да се укрепишъ въ пѫтя, който води къмъ любовьта. Когато влѣзешъ въ предѣлитѣ на любовьта, тя ще открие предъ тебе красотата на Божествения свѣтъ. Безъ любовьта Божественитѣ блага сѫ непостижими. Съ любовь Божественитѣ блага представятъ нишки, отъ които цѣлиятъ животъ е изтъканъ. Духътъ е Онзи, Който съ своята свѣтлина тъче добрия животъ на човѣка. Ходи въ свѣтлината на Духа, за да те благослови Господъ. Използувай допирнитѣ точки на свѣтлината. Използувай възможноститѣ на свѣтлината. Обръщай внимание на най-малкия лъхъ на свѣтлината, за да откриешъ незнайнитѣ пѫтища на живота. Въ тѣхъ се криятъ Божиитѣ радости, които слизатъ отъ небето. Земята е мѣсто на Божиитѣ съкровища, отъ които ти се ползувашъ ежедневно. Тамъ и прахътъ е толкова цененъ, колкото и златото. Думата „прахъ“ е смислена. На български езикъ тя има две значения: сѫществителното „прахъ“ и глаголътъ „прахъ“. Човѣкъ пере, за да премахне праха. Всѣко напрашено нѣщо трѣбва да се изчисти. Думата „прахъ“ е свързана съ понятието чистота. Думата „чистота“ пъкъ е свързана съ Божествения свѣтъ. Значи, прахътъ води къмъ чистота, а чистотата — къмъ Божествения свѣтъ. Въ разумния свѣтъ прахътъ е цененъ, както златото, както скѫпоценнитѣ камъни, както сладкитѣ плодове, както чистата течаща вода. Прахътъ е перото, съ което е написанъ земниятъ животъ. Ако го обичашъ, той е единенъ; ако не го обичашъ, той се разединява и ти създава мѫчнотии. Не презирай мѫчителя си. Обичай го, защото чрезъ него ти ще се върнешъ при Бога. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справишъ съ праха и да се освободишъ отъ него. За предпочитане е да се справяшъ съ праха, отколкото да заемашъ най-високото положение въ свѣта. Да царувашъ, безъ да си се справилъ съ праха, това е суета на живота. Да царувашъ, следъ като си се справилъ съ праха, ти си въ радостьта на живота. Ако се радвашъ, много е прахътъ въ живота ти; ако скърбишъ, малко е твоятъ прахъ. Прахътъ пѣе своята пѣсень на живота, отъ чиито частици е произлѣзълъ той. Посрѣщайте съ радость Словото Божие, което влиза въ вашитѣ души. Словото Божие носи Божественитѣ блага. Каквото и да се случва въ живота ви, добро или зло, радвайте се. Богъ ще превърне всичко на добро. Тамъ, дето е Богъ, смърть и животъ сѫ едно. Пребѫдвайте въ Бога, за да пребѫдва и Той въ васъ. Изучавайте ценнитѣ думи на любовьта. Изучавайте Словото, което иде отъ Бога. * 3. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 23 юний, 5 ч. с. 1942 г.
  25. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единното и недѣлимото Размишление. „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ“. (Матея, 5 гл., 4 ст.). — Кого утешаватъ? — Нажаления. Който никога не е билъ нажаленъ, не може да се утешава. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. (Матея, 5 гл., 5 ст.). — Защо кроткиятъ ще наследи земята? — Защото само на кроткия може да дадешъ нѣщо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари. „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. (Матея, 5 гл., 6 ст.). — Който не гладува и жадува за правдата, не може да бѫде здравъ. „Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“. (Матея, 5 гл., 7 ст.). — Искате ли да ви милватъ, бѫдете милостиви. Който не е милостивъ, не може да бѫде помилванъ. „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. (Матея, 5 гл., 8 ст.). Съ други думи казано: Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ любовьта, въ нейната слава и величие. Който не е чистосърдеченъ, той не може да види любовьта. Щомъ не вижда любовьта, той ходи въ тъмнина и всѣкога се спъва. Съвременнитѣ хора се спъватъ, защото не виждатъ любовьта. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“. (Матея, 5 гл., 9 ст.). — Какъвъ трѣбва да бѫде миротворецътъ? — Силенъ. Слабиятъ не може да бѫде миротворецъ. Той иска миръ, а се страхува да не го изнудятъ. Обаче, силниятъ носи миръ, затова ще се нарече Синъ Божи. „Блажени гоненитѣ заради правдата, защото е тѣхно царството небесно“. (Матея, 5 гл., 10 ст.). — Каквото царство искашъ, ще бѫдешъ за него гоненъ. За да извадите житното зърно отъ класа, трѣбва да го гоните съ коне на хармана. Конетѣ, които тъпчатъ житото, представятъ противоречията въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. Житото трѣбва да мине презъ много противоречия, за да излѣзе отъ него доброкачествено зърно. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно“. (Матея, 5 гл., 3 ст.). — Кой е нищъ духомъ? — Който не влага духа си въ земни работи. Не впрѣгай духа си въ земни работи подобно на земедѣлеца, който впрѣга вола въ колата си и го кара да оре. При това положение, както волътъ не може да бѫде свободенъ, така и духътъ не може да бѫде господарь на царството небесно. Бѫдете, прочее, нищи духомъ, за да бѫдете вънъ отъ ограниченията на материалния свѣтъ. Нищиятъ духомъ не иска нищо отъ материалния свѣтъ, и затова е свободенъ отъ неговитѣ връзки. — Може ли да се живѣе безъ материални блага? — Щомъ живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага, но не трѣбва да се свързва съ тѣхъ. Кой е занесълъ нѣкакво материално благо съ себе си на онзи свѣтъ? Никой нищо не е занесълъ. Даже косъмъ не можете да занесете на онзи свѣтъ. Единъ младъ момъкъ се оженилъ за една мома, която постоянно се кичела съ жълтици. Като гледалъ жълтицитѣ, той си мислѣлъ, че сѫ отъ чисто злато, и се радвалъ, че се осигурилъ. Какво излѣзло въ края на краищата? Жълтицитѣ били фалшиви. Земниятъ животъ е пъленъ съ фалшиви жълтици. Не се женете за мома, която се кичи съ фалшиви жълтици, колкото красива и да е тя. Дръжте въ ума си мисъльта: реално е само това, което върви следъ васъ. Ако паритѣ вървятъ следъ васъ, тѣ сѫ живи, тѣ сѫ реални величини; ако не ви следватъ, тѣ сѫ фалшиви, нереални, на тѣхъ не може да се разчита. Не само момата трѣбва да носи жълтици, но и момъкътъ. И като срещне своята възлюбена, да окачи на врата ѝ три жълтици: едната да излиза отъ любовьта, втората — отъ мѫдростьта и третата — отъ истината. Ако не окачи тритѣ жълтици на врата ѝ, работитѣ имъ нѣма да вървятъ добре. Когато проповѣдвате на нѣкого, пакъ трѣбва да окачите тритѣ жълтици на врата му. Какво означаватъ тритѣ жълтици? — Тритѣ добродетели: любовьта, мѫдростьта и истината. Благодарение на тѣхъ, разумнитѣ сѫщества създадоха очитѣ, ушитѣ и устата на човѣка. Понеже тѣ ни обичатъ, любовьта ни създаде устата, мѫдростьта — ушитѣ, а истината — очитѣ. Кой ни създаде носътъ? — Богъ. Той го създаде, за да приемаме уханието на цвѣтята. Синоветѣ на мѫдростьта пъкъ ни създадоха рѫцетѣ и краката. Онѣзи отъ васъ, които сѫ дошли на планината, мислятъ, че сѫ сами, че нѣма никой около тѣхъ. Тѣ се заблуждаватъ, много сѫщества има около тѣхъ: слънцето, въздухътъ, водитѣ, камънитѣ. Ще кажете, че тѣ не сѫ живи, нищо не разбиратъ. Който мисли така, той се намира въ илюзиитѣ на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но за да се убедите въ това, трѣбва да минете презъ илюзиитѣ, да видите, че тѣ нѣматъ това съдържание, което влагате въ тѣхъ. Докато дойде до мѫдростьта на живота, до истинската свѣтлина, детето трѣбва да мине презъ нѣколко училища. То постѫпва първо въ основното училище, дето учителитѣ му откриватъ буквитѣ; после го учатъ да срича, да образува цѣли думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да смѣта, детето влиза въ прогимназията, после въ гимназията и най-после въ университеть. Като свърши науката на земята, едва тогава природата оживѣва за човѣка, и той гледа на нея като на нѣщо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другитѣ хора. Който не знае азбуката, не може да пише; който не знае думитѣ, не може да говори; който не разбира законитѣ на живота, нѣма правилно отношение къмъ нѣщата, не може да решава задачитѣ си. Като не разбирать законитѣ на живота и не знаятъ, какви връзки и отношения сѫществуватъ между душитѣ, мнозина се оплакватъ, че никой не ги обича. Тѣ не подозиратъ, че всички разумни сѫщества ги обичатъ. Нѣма разумно сѫщество въ свѣта, което да не ви обича. Всѣки моментъ тѣ ви донасятъ нѣкакъвъ подаръкъ, турятъ го тихо предъ васъ и незабелязано си отиватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да приеме подаръцитѣ на любовьта на време. Увлѣче ли се нѣкѫде, веднага ще дойдатъ около него ненапреднали сѫщества, които ще взематъ подаръцитѣ за себе си. Като знаете това, бѫдете будни, да се освободите отъ неразумнитѣ сѫщества около васъ, да получите подаръцитѣ на любовьта и правилно да ги използувате. Какъ ще се освободите отъ тѣзи сѫщества? — Като ги приспите. Щомъ заспятъ, вие сте свободни и лесно ще се справите съ благата, които ви се даватъ. Като се събудятъ, вие можете да имъ дадете, каквото искате. Коя е причината, дето човѣкъ усѣща нѣкога сърдцето си праздно, като че нищо нѣма? — Мравкитѣ, които всичко изяждатъ, и мишкитѣ, които всичко изгризватъ. Тѣ се интересуватъ отъ външни нѣща и ги нападатъ. Ако искате да знаете, дали даденъ човѣкъ има такива сѫщества въ себе си, вижте го, накѫде гледа, като говорите съ него. Ако поглежда надѣсно и налѣво, той търси да намѣри нѣщо за ядене, както и начинъ, по-лесно да се домогне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тѣзи сѫщества сѫ го нападнали. Той говори, но отъ време на време пресича мисъльта си. Обаче, каквото и да виждате въ събеседника си, трѣбва да мълчите, както мълчатъ камънитѣ, които присѫтствуватъ заедно съ васъ. И тѣ слушатъ, но мълчатъ. Около васъ има много слушатели — камънитѣ, вѣтърътъ, слънцето и др. Най-малко 12,000 слушатели има тукъ. Да имате толкова слушатели, това значи, да присѫтствувате на най-голѣмия съборъ въ свѣта. Обаче, тѣ могатъ да се събератъ въ единъ лешникъ, но могатъ да заематъ и цѣлото пространство. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣка. И той е малъкъ и голѣмъ. Като духъ, може да заеме голѣмо пространство; като човѣкъ, дошълъ на земята въ плъть, той може да се смали. Като се фотографира, човѣкъ става малъкъ, едва се вижда. И тъй, човѣкъ живѣе въ пространството като духъ, и на земята — като плъть. И въ двата случая той е потопенъ въ любовьта на свѣтлитѣ, разумни сѫщества. Етерътъ, както и висшитѣ свѣтове, сѫ населени съ сѫщества, които иматъ известно отношение къмъ насъ. Каквото е отношението на въздуха къмъ водата, по гѫстота, такова е отношението на етера къмъ въздуха. Има срѣди по-рѣдки и отъ етера. По отношение на тѣхъ, етерътъ е гѫста, плътна маса. Свѣтлината се плъзга по повръхнината му като по плоскость. Коя е причината за слизането на свѣтлината къмъ земята? — Нѣкакво напрежение или импулсъ. Както сгѫстениятъ въздухъ се стреми да се разшири и да заеме голѣмо пространство, така и свѣтлата ангелска мисъль се стреми да се разшири, да заеме голѣмъ обемъ и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъль като свѣтлина и я използуваме. Свѣтлината, която получаваме, не е нищо друго, освенъ подаръкъ отъ любовьта. Значи, човѣкъ се крепи и живѣе, благодарение на любовьта на разумния свѣтъ. Който не разбира проявитѣ иа любовьта, той изпада въ голѣми противоречия. Той търси човѣкъ да го обича, и като намѣри такъвъ, започва да го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва любовьта. Не мислете, че ако нѣкой обича и васъ, и други, ще изгубите неговата любовь. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата любовь. Ако две кѫщи сѫ обърнати на изтокъ, иматъ еднакво число голѣми прозорци, тѣ ще се огрѣватъ еднакво отъ слънцето, т. е. ще приематъ едно и сѫщо количество свѣтлина. Сѫщото се отнася и за любовьта. Помнете: Любовьта на Бога е еднаква къмъ всички сѫщества, съвършени или несъвършени. Любовьта на Бога е вѣчна и неизмѣнна. Едного обичатъ повече, защото се отворилъ повече за свѣтлината и за любовьта и приема повече. Другъ се затворилъ, затова получава по-малко — отъ него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече свѣтлина и топлина. Въ сѫщность, Богъ обича еднакво и двамата. Ако се отворятъ еднакво, ще получатъ еднакво. Освободете се отъ заблуждението да мислите, че Богъ, като обича всички сѫщества, намалява любовьта си къмъ васъ. Любовьта на Бога, или на кое и да е сѫщество, къмъ васъ е специфична. Когото и да възлюби, освенъ васъ, колкото и да го обича, никой не може да отнеме любовьта Му къмъ васъ — тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичатъ, да се радвате. Радвайте се на проявитѣ на любовьта къмъ едного или къмъ всички. Любовьта е единна и недѣлима. Единственото нѣщо, което не се дѣли, е любовьта. Любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество е и твоя любовь. Любовьта има еднакво отношение, както къмъ едного, така и къмъ всички. Който обича единъ волъ, обича и човѣка. Когато младиятъ момъкъ се влюби, става мекъ, нѣженъ и къмъ животнитѣ. Ако преди това е бодѣлъ вола съ остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волътъ е живо сѫщество, което се нуждае отъ любовь, както и неговата възлюбена. Защо биятъ човѣка? — По две причини: или за безлюбието му, или за любовьта му къмъ другитѣ хора. Единъ баща изпратилъ своя своенравенъ синъ на училище и казалъ на учителя му: Моятъ синъ е много упоритъ и своенравенъ. Когато се провини въ нѣщо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрѣшки е направилъ и колко тояги му се падатъ, та като дойда при васъ, сложете тоягитѣ върху моя гръбъ. Следъ това се обърналъ къмъ сина си съ думитѣ: Синко, бѫди внимателенъ, за да се товарятъ по-малко тояги върху гърба ми. Тукъ бащата понася бой и страдания отъ любовь къмъ сина си. Понеже го обича, не иска да го биятъ. Като биятъ сина, бащата би страдалъ повече, затова предпочита да бѫде битъ вмѣсто сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовьта ви къмъ нѣкого ви причинява страдания, безъ той да ги желае. Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на любовьта му. За да опита силата на неговата любовь, момата казала: Ще те обикна, ако извадишъ сърдцето на майка си и ми го донесешъ въ кутия. Момъкътъ изпълнилъ желанието ѝ. Извадилъ сърдцето на майка си, турилъ го въ кутия и хукналъ къмъ възлюбената си съ радость, че ще има вече любовьта ѝ. Въ бързината си, той се спъналъ и ударилъ силно крака си. Въ този часъ още сърдцето тревожно запитало: Синко, удари ли се? Коя е причината за страданията въ човѣшкия животъ? — Желанието на хората да дѣлятъ любовьта. Каквито усилия да правите, любовьта остава единна и недѣлима. Който се опитва да я дѣли, той самъ се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовьта причинява страдания на онѣзи, които искатъ да я раздѣлятъ и не разбиратъ, че тя е недѣлима. Любовьта носи радость на онѣзи, които я разбиратъ и знаятъ, че тя е единна и недѣлима. Който не разбира любовьта, влага въ нея качества съвършено различни на нейното естество. Тѣ играятъ роля на утайки, които тя туря на работа и, въ края на краищата, отъ тѣхъ излиза нѣщо ценно. Любовьта носи и безлюбието въ себе си и го туря на работа. Като се говори за неразбиране на любовьта, дохождаме до пророцитѣ и виждаме, че и тѣ не сѫ я разбирали напълно. Тѣ се обръщали къмъ евреитѣ съ думитѣ: „Богъ завинаги ще ви изхвърли отъ лицето си“. Обаче, не излѣзло така. Достатъчно е било да се разкаятъ, за да имъ прости Богъ. Това показва, че пророцитѣ не сѫ разбирали всѣкога Божията Любовь. Мнозина се запитватъ, защо страдатъ, щомъ Богъ ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовьта, на Бога, човѣкъ е изложенъ на страдания. Следъ това той приписва на любовьта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовьта, но въ всичкитѣ си прояви тя остава единна и недѣлима. Безбройни сѫ проявитѣ на любовьта, разнообразни сѫ формитѣ, чрезъ които тя се проявява, но задъ всичко това стои единната и недѣлима Божия Любовь. Земедѣлецътъ може да посади житното зърно по различни начини, но резултатътъ ще бѫде единъ и сѫщъ — житното зърно ще израсте и ще даде плодъ. Каквито и да сѫ проявитѣ на любовьта, тѣ сѫ еднакво ценни. Едни отъ тѣхъ даватъ веднага плодъ, а други — следъ повече или по-малко време. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 2. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера на 22 юний, 5 ч. с. 1942 г
×
×
  • Създай нов...