Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'съборни беседи'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Библиотека- Беинса Дуно

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Категории

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четвъртъкъ 25 августъ 5 ч. с. Утринна молитва Размишления 1. Отче нашъ. 2. Молитва за (колѣничили на лѣвото колѣно): Духътъ Христовъ да прѣбѫдва прѣзъ цѣлата година въ нашитѣ души. Размишления: а) Да укрѣпнатъ душитѣ ни въ Истината, за да прѣбѫдваме постоянно въ нейната свѣтлина. б) Силата на живота е вложена въ Истината, тя е изразъ всѣкога на Великия Божи Духъ. 3. Благославяй, душе моя, Господа. 4. Да се прочетатъ слѣднитѣ стихове по три пѫти: Второ послание отъ Йоана, 1; 2: „За Истината, която прѣбѫдва въ насъ, и ще бѫде въ вѣки съ насъ.“ Второ Послание къмъ Солунянитѣ, 2; 13: „А ние сме длъжни да благодаримъ Богу за васъ, възлюблени отъ Господа, братие, че Богъ отъ начало е избралъ васъ въ спасение чрѣзъ освещението на Духа и вѣрването въ Истината.“ Послание къмъ Ефесянитѣ, 6; 14: „Стойте, прочее, прѣпасани съ Истина прѣзъ чрѣслата си и облѣчени съ бронята на Правдата.“ 5. Добрата молитва. 6. Психически упражнения № 3 и № 4: При първото упражнение ще съсрѣдоточитѣ мисъльта си въ слѣдното изречение: „Да снеме Богъ всѣко лукаво иго на лукавия отъ сърдцата ни.“ А при второто упражнение: „Да въведе Господь душитѣ ни въ вѣчната свобода на Своя Благъ Духъ.“ Сега концентрирайте ума си въ живия Господь на любовьта — въ Христа. Психическо упражнение №3 е сѫщото, както психическо упражнение №1, само че тукъ се изговарятъ думитѣ: „Да снеме Богъ...“ Психическо упражнение № 4: Рѫцѣтѣ се поставять една срѣщу друга съ допрѣни пръсти и дланитѣ обърнати навънъ прѣдъ лицето. Тъйбавно се разтварятъ настрани до хоризонтално положение. Издигатъ се нагорѣ надъ главата, пръститѣ се допиратъ, дланитѣ се приближаватъ една къмъ друга, и въ това положение рѫцѣтѣ се спущатъ надолу прѣдъ лицето до подъ брадата. Дланитѣ се отдалечавате една отъ друга, но пръститѣ сѫ допрѣни съ длани обърнати навънъ. Въ това положение рѫцѣтѣ се издигатъ бавно нагорѣ до прѣдъ лицето. Слѣдъ туй рѫцѣтѣ пакъ се раздалечаватъ настрани до хоризонтално положение и т.н. Туй се прави три пѫти, а при снемането на рѫцѣтѣ за третия пѫть се задържа туй положение; дланитѣ една срѣщу друга съ допрѣни пръсти слизатъ до долу, отдѣто всѣка рѫка се прибира на мѣстото си.
  2. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумно служене Ще ви прочета 12 гл. отъ Посланието къмъ Римлянитѣ. Мислитѣ, които апостолъ Павелъ привежда чрѣзъ вдъхновението на Духа въ тази глава, сѫ важни за приложение. Всички учения за насъ иматъ смисълъ и значение дотолкова, доколкото тѣ сѫ въ свръзка, доколкото ние може да ги схванемъ споредъ степеньта на нашето развитие или тѣ да попаднатъ подъ нашия погледъ. Прѣдставете си, ако вие бихте се намѣрили на земята, а тя да бѣше просто като топка, да нѣмаше на нея ни растения, ни вода, нито камъни. Какво бихте се научили отъ земята, ако тя би била само една валчеста топка, гладка като стъкло? Ето защо хубостьта на нѣщата е въ онова безгранично разнообразие, което сѫществува въ божественитѣ мисли. И ние самитѣ сме такава проява на божията мисъль, а тая мисъль е нѣщо реално. Реалностьта на тази мисъль седи въ нашата душа, то е най-важното, къмъ което се стремимъ — да обхванемъ и познаемъ своята душа. И щастие и нещастие, и радость и скръбь, и смисълъ и безсмислие, и сила и безсилие—зависятъ отъ нашата душа. Когато вие почвате да изгубвате вашитѣ сили, скѫсвате нишкитѣ на душата си; когато изгубите мисъльта си, скъсвате нишката на волята си. Слѣдователно, изгубили сте вашата душа. И когато въ насъ иде вдъхновението, това показва, че сме отстранили грѣшкитѣ отъ душата си. А душата — това сме ние. Тази божествена душа се облича въ разни форми. Всѣка форма е необходима за свѣта, въ който душата се проявява. Не трѣбва да се прѣнебрѣгва тя! Когато душата слиза на физическото поле, тя ще се облѣче въ такова тѣло, каквото сега има. Не смѣсвайте плътьта на вашитѣ криворазбрани желания и стремежи съ вашето тѣло. Тѣлото, което сега имаме, то е най-великолѣпно здание, то е единъ моделъ за бъдещето тѣло, то още не се е завършило, по него ще се създаде истинскиятъ божественъ храмъ — Соломоновиятъ храмъ. И вие искате да разберете какво е сърдцето, какъвъ е умътъ на човѣка, какъвъ е духътъ му, каква душа има, но нито сърдцето сте виждали, нито пъкъ ума си виждате, нито душата, нито духа. Това, което знаете, сѫ само понятия, смѫтни схващания. Може да си зададете този въпросъ: „Какво съмъ азъ?” Да кажемъ, вие сте щастливъ, радостенъ, но нѣкой съсѣдъ ви бодне съ една малка иглица и отъ върха на тази малка иглица щастието ви се развали. Питамъ: кѫдѣ е отишло щастието ви? Или да кажемъ, имате нѣкоя голѣма болка, нѣкѫдѣ е нагноясало, а нѣкой съ една малка иглица пробие това мѣсто, изтиска гнойта, и вие се освобождавате отъ тежестьта; значи онова чуждо вещество, което е било въ организма ви и е причинявало всички страдания, щомъ се изхвърли, вие се освобождавате и ставате радостни и весели. Слѣдователно, всички ония мисли, чувства, желания и дѣйствия, които нѣматъ нищо общо съ нашия животъ, щомъ влѣзатъ въ организма на душата, причиняватъ болезнено състояние. Вие всички трѣбва да се стремите да намѣрите единъ начинъ да се освободите отъ тѣхъ. Да не говорите: „Нѣма нищо”. Не, има нѣщо. Ако кракътъ ви понаболява, ще намѣрите тръна. Оттукъ-оттамъ ще го извадите. И апостолъ Павелъ имаше единъ трънъ, но той казваше, че този трънъ му билъ потрѣбенъ — спирачка билъ той въ живота му. Този трънъ му е служилъ за спирачка, понеже Павелъ имаше да слиза надолу. Господь му казва: „Тази спирачка ти трѣбва, достатъчна ти е моята благодать; сега не мога да ти отнема спирачката, но слѣзъ долу и когато вземешъ да се изкачвашъ, ще ти я отнема”. Този трънъ не може да се отнема, но щомъ слѣзешъ до дъното и поемешъ нагорѣ, Господь ще ти отмахне спирачката, защото за нагорѣ нѣма нужда отъ спирачка. Сега нѣкой отъ васъ иматъ страдания, слизатъ надолу — иматъ спирачка. И ако ме питате: „Докога ще продължаватъ страданията?”, ще ви отговоря: дотогава ще имате тия страдания, докато слѣзете до дъното, а щомъ поемете нагорѣ, всички страдания ще почнатъ да се прѣмахватъ и като излѣзнешъ на върха, нагорѣ, страдания нѣма да има. Казвамъ: тия форми, въ които сме облѣчени на физическото поле, сѫ потрѣбни. Най-важниятъ органъ на физическото поле, това е човѣшкиятъ мозъкъ. И вие трѣбва да пазите най-впечатлителната часть на главата, това е тази прѣдна часть — челото. Трѣбва да пазите челото си, да бѫде впечатлително, да може да се възприематъ правилно божественитѣ форми. Гледайте да не огрубява лицето ви. Веднъжъ огрубѣе ли вашето лице, постоянно ще огрубяватъ и вашитѣ мисли, чувства и желания. По сѫщия законъ онѣзи, които сте садили цвѣтя, нали знаете какво става, ако се спече почвата? Защото ако глинестата почва е спечена, водата не може да проникне надолу, за да даде влага, и слѣдователно коренитѣ не могатъ да растатъ. По сѫщия начинъ и нашето лице може да се спече. А туй спичане на лицето може да спре влизането на божествената влага, която дава потикъ на развитие. И когато почнете да се спичате, вие ставате груби, очитѣ ви ставатъ жестоки, устата загрубява и се образува една дисхармония въ лицето. Вие ще се стараете да прѣмахнете туй спичане, да го изхвърлите отъ лицето си. Ще почернѣетѣ като вѫгленъ, ако изгубите божествения смисьлъ. Послѣ, може да побѣлѣе лицето ви като бѣла пръсть. Ще употрѣбите всички усилия, съ молитви, съ работа и пр., да възстановите пластичностьта на вашето лице, докато най-послѣ лицето ви дойде до онова състояние, че да свѣтне, т. е. отъ лицето ви да почне да излиза извѣстна свѣтлина. Тогава то ще има изразъ. И божествената свѣтлина ще почне да влиза въ мозъка, въ душата ви. Трѣбва да имате желание лицето ви да стане възприемливо за божественото отъ външния свѣтъ. Какъ загрубяватъ въ васъ чувствата? — Когато възприемете една отрицателна мисъль или едно отрицателно чувство. А всѣко едно чувство се опрѣдѣля отъ редъ причини, отъ вибрациитѣ на различнитѣ движения. Има рефлективни движения, които излизатъ отъ мозъка и отиватъ навънъ къмъ лицето. И тия удари отъ мозъка къмъ лицето, вие ставате толкова кисели, че носътъ ви почва да се изкривява, да се спитва. Нѣкой пѫть се подига нагорѣ, нѣкой пѫть — надолу, по нѣкой пѫть е хлътналъ, обезобразява се. Слѣдъ туй очитѣ ви почватъ да потъватъ, да се смаляватъ. И тъй почватъ да се явяватъ тия безобразни бръчки по лицето и то е така накълцано, като напукана земя, като чели е накълцано съ нѣкой сатъръ за месо, както се правятъ кюфтета. Божествениятъ Духъ на християнството казва: „Всѣка мисъль, която проектирате въ сърдцето си, може да се възприеме или не”. Ще се възползувате ли отъ нея, като й дадете ходъ навънъ? Говоря за съзнателнитѣ мисли, които влизатъ вѫтрѣ въ насъ и имъ даваме животъ. Слѣдователно, всѣка мисъль, която проникне въ васъ и е въ дисхармония съ вашия растежъ, не я изпъждайте, но спрете я на главния ходъ, накарайте я да чака день, два, три, десеть, мѣсецъ, година, двѣ, нека тя почака тамъ. И ние, съврѣменнитѣ хора, съврѣменнитѣ християни, които вървимъ въ правия пѫть, въ новото учение, ако не можемъ да изправимъ нашитѣ лица, тогава въ какво седи нашата наука, това ново учение? Ако нашитѣ лица огрубѣятъ тъй, както лицата на свѣтскитѣ хора, ако тѣлата ни огрубѣятъ, тогава въ какво седи нашето учение? Тогава ние ще започнемъ една обратна реакция, ще дойдемъ до колективното, съзнателно проявление на човѣшката душа. Има условия въ живота и тѣ сѫ слѣднитѣ: да кажемъ, че въ душата или въ съзнанието проникне една горчива мисъль или чувство, вие може да не сте виновни затова, но най-първо ще намѣрите отъ дѣ иде тази мисъль, отъ лѣво или отъ дѣсно, отпрѣдъ или отзадъ, отгорѣ или отдолу? Шесть посоки има, прѣзъ които може да мине мисъльта. Най-малко двѣ посоки трѣбва да намѣрите, да видите дали отъ лѣво или отъ дѣсно иде мисъльта. Може да е отъ лѣво тази лоша мисъль, и тогава нѣкоя жена ви я прѣпраща. Иде ли отъ дѣсно — нѣкой мѫжъ ви я праща. Тъй щото трѣбва да знаете кой ви е пратилъ тази лоша мисъль. То е наука, философия, да знаешъ отъ кого иде тази мисъль — отъ жена или отъ мѫжъ. Защото ако мисъльта иде отъ жена, а вие я приемете като изпратена отъ мѫжъ, ще употрѣбите погрѣшенъ методъ. Сега, като казваме мѫжъ и жена, то е защото има и женски дяволи, и мѫжки дяволи. Тъй че не само че има мѫже и жени, както сте вие, но има и женски дяволи, и мѫжки дяволи. Между всички сѫщества има мѫжки и женски. Ще знаете отъ каква категория сѫщества иде тази мисъль, която ви се изпраща. И Павелъ, който разбира законитѣ, казва: „Прѣдставете тѣлата ваши въ жертва жива, свѣта, благоугодна Богу“. А на съврѣмененъ нашъ наученъ езикъ това значи: изложете се на слънчевитѣ лѫчи и всички врѣдни микроби, които сѫ въ тѣлото ви — Господь да ги прости, ще изчезнатъ. Щомъ вие си изложите и вашитѣ тѣла на божиитѣ лѫчи, съединени съ Бога, тази божия свѣтлина правилно ще проникне въ васъ и Богъ ще измѣни условията. Тѣ тъй естествено ще се измѣнятъ, че нѣща, които ви се виждатъ невъзможни, ще станатъ възможни, и всѣки денъ ще бѫде веселие. Сега вие трѣбва не само да се въодушевлявате, но трѣбва да правите опити, и движенията ви ще станатъ леки. Остава да измѣнимъ носа си. Не казвайте: „Господь ще ми даде друго тѣло, друга форма, когато дойда на земята”. Направете слѣдното сравнение: ако имате единъ прѣкрасенъ диамантъ, туренъ въ една кутия, мислите ли вие, че тази кутия не върши една важна работа? Тя го прѣдпазва да не дойдатъ поврѣди на диаманта отвънъ. Тя прѣдпазва тѣлото на душата. Слѣдователно, тази кутия е потрѣбна и вие трѣбва да я пазите заради диаманта. Щомъ се развали кутията, и вашиятъ диамантъ ще се развали, а ако я пазите въ изправно състояние, и диамантътъ ще бѫде въ изправностъ. Ако твоята душа още не се е доразвила да влѣзе въ астралния свѣтъ, да придобие друга една обвивка — астрално тѣло, ти ще се изложишь на една опасность, твоята душа ще се изкриви. Затуй въ това отношение Писанието казва: „Нашитѣ тѣла сѫ храмъ божи, въ който Духътъ Божи се проявява”. Ние тукъ ще се стараемъ да не уврѣждаме не само нашето тѣло, но и тѣлото на нѣкой нашъ братъ. Сега азъ зная, нѣкои мѫже и жени правятъ слѣдната погрѣшка: насочатъ мислитѣ си върху нѣщо и ги прѣкръстосватъ. Напримѣръ, когато видятъ нѣкой човѣкъ много строенъ почватъ, да му завиждатъ, искатъ да се махне отъ него тази красота, този красивъ момъкъ да си изгуби силитѣ.Така постъпваме и когато видимъ, че нѣкой човѣкъ има особени таланти — завиждаме му. Въ нашия умъ, въ нашето сърдце не трѣбва да влиза никаква мисъль на зависть, а трѣбва да използуваме талантливия и умния човѣкъ, не да му завиждаме. И тогава този човѣкъ може много ползи да принесе. Има хора, съ които ти можешъ да дружишъ и тогава можешъ да приемешъ голѣмо благословение. Въ свѣта най-опасни хора сѫ глупавитѣ — тѣ сѫ джебчии. Кой може да те обере?— Който нѣма нищо. Учениятъ човѣкъ, талантливиятъ човѣкъ е като онзи, който е натоваренъ съ много голѣмъ чувалъ, та като го срѣщне нѣкой, казва: „Твоето не ми трѣбва, азъ мога да ти дамъ и отъ моето”, а който е глупавъ, носи чувала празенъ на гърба си и започва: тогова ще обере, оногова ще обере, докато си напълни и той чувала. И тъй, вие, като ученици на Бѣлото Братство, трѣбва да се пазите отъ всички ония кисели чувства, отъ всички ония вѫтрѣшни неразположения. Всѣка една мисъль, която вие проектирате въ свѣта, най-първо докосва божественото съзнание и послѣ отива при обекта, къмъ който я изпращате. Всѣка мисъль минава прѣзъ съзнанието на божествения центъръ и всички грѣхове произлизатъ отъ това, че грѣшимъ противъ Бога, противъ Неговитѣ велики закони. Тъй че една дисхармонична мисъль докосне ли божието съзнание, Господь пише: „Този въ бѫдеще да понесе товара си, наказанието си”. Това е карма. Та, не мислете, че това е безразборно. Всѣка ваша мисъль Господь я записва много точно, нищо незаписано не оставя. Ние всички въ бѫдеще трѣбва да мислимъ тъй, както е мислилъ Христосъ, не историческиятъ Христосъ, а Христосъ на Любовьта — този великъ Божи Духъ, Който създава всички блага на свѣта. Когато видите лицето на този живия Христосъ, вие ще бѫдете радостни. Псалмопѣвецътъ казва тъй: „Когато видя лицето Ти, ще се развесели душата ми”. И дѣйствително, въ бѫдещия животъ, въ другия свѣтъ новото нѣщо, което ще видите, то е Божието лице. Азъ не мога да ви Го опиша, но когато видите туй лице, ще разберете смисъла на всички други лица — и умственото, и сърдечното лице. Като видите туй лице въ тази свѣтлина, всичко ще разберете. И затуй ние се стремимъ умътъ, душата, сърдцето ни да бѫдатъ така впечатлителни, че да възприематъ Божието лице, защото то ще произведе ефектъ за обновяване въ този животъ, въ който сега пъшкаме. Всѣки отъ васъ сега казва: „Охъ, нѣма го, нѣма го”. Момата го търси, жената, бащата, майката, все търсятъ нѣкого и не го намиратъ. Като дойде, хванатъ го, цѣлуватъ го и казватъ: „Не е той”. Тъй и майката цѣлуне дѣтето си и казва: „Не е той”. Търсятъ го отъ хиляди години, но не го намиратъ. Явява се, не го познаватъ. Пророкътъ казва: „Когато вие ме потърсите съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, вие ще ме намѣрите”. Сега да се повърнемъ къмъ мозъка, който е най-важниятъ органъ въ насъ. Въ него има милиони малки нишки, които излизатъ отъ центъра къмъ повърхностьта. Всички тия нишки сѫ проводници на тая божествена енергия, която служи за образуване на божественитѣ мисли. Това е една арфа, на която човѣшкиятъ духъ, като свири, образува хармония. Въ прѣдната горна часть на мозъка се образуватъ разумнитѣ мисли; въ задната горна часть на мозъка се образуватъ нашитѣ лични чувства - че сме свободни божии индивиди; по-долнитѣ нишки отзадъ, задъ ушитѣ, произвеждатъ воинственостьта въ човѣка, а най-отдолу отзадъ—физическата любовь въ свѣта. Любовьта започва чрѣзъ токъ — положителенъ и отрицателенъ, затова хората се хващатъ за рѫка. И тѣзи токове почватъ така: рѫцѣтѣ се прѣкръстватъ, послѣ се пускатъ и послѣ хората си казватъ: „Какво искашъ да кажешъ, азъ не мога да разбера”. Пакъ се хванатъ, погугуцатъ си и послѣ се пуснатъ, и пакъ не могатъ да се разбератъ. Защо? — Защото тия центрове въ мозъка не сѫ тъй развити, за да могатъ да схванатъ първитѣ мисли. Всѣка една любовна мисъль трѣбва да има правилна форма, а не крива, изопачена форма. Тя ще ви въведе въ грѣхъ. Ти не можешъ, когато посрѣщнешъ твоя възлюбенъ, да си свиешъ юмрука и да кажешъ: „Дай да те ударя по устата”, за да провѣришъ дали те обича. Не, не. Въ съврѣменния свѣтъ ние употрѣбяваме формитѣ на по-низшитѣ сѫщества. Тукъ, за да те изпита нѣкой, трѣбва да ти причини най-голѣмо страдание. Обаче въ закона на небето е тъкмо обратното. И сега между насъ, казвамъ ви не заради мене, но заради самитѣ васъ: за да може да растете и да се развивате, необходимо е вашитѣ души да хармониратъ правилно. Ние всѣкога трѣбва да обичаме. Вие трѣбва да се обичате всички еднакво, но не се лъжете отъ външнитѣ форми. Има нѣкои хора, които ни правятъ много приятно впечатление и подъ лѫжичката си чувствуваме топлинка, но има и такива, въ присѫствието на които ни се причинява въ ума нѣкаква тяжесть, нѣщо лѣга като топка подъ лѫжичката и ние не можемъ да мислимъ и не се чувствуваме свободни. Една оса мина сега около менъ. Какво има осата отзадъ? Какво е осата? — Едно месоядно животно, крайно разрушително. Минава тя наоколо и азъ казвамъ: докато тази оса бръмчи тъй около окото ви, вие не можете правилно да се развивате - има опасность. Тъй и всѣка една лоша, небожествена мисъль може да осакати нашето божествено зрѣние. Ние говоримъ за хармонията. Дръжте въ ума си слѣдната мисъль: сегашнитѣ условия, които сѫществуватъ въ свѣта, не сѫ създадени отъ Бога, тѣ сѫ създадени отъ насъ. Тѣ сѫ една необходимость и ние не може да я прѣнебрѣгнемъ. Слѣдователно, тѣ не съставляватъ никаква спънка за нашето развитие, а сѫ единъ потикъ за развитие. Тъй мислете! Сега да кажемъ, че нѣкой отъ васъ има мѫжъ или жена, които сѫ непоправими. Не се сърдете: тази непоправимостъ е едно благо заради васъ. Имате единъ приятель, който е ексцентриченъ. Знайте, че приятельтъ ви не е спънка, а напротивъ, той помага за вашето въздигане. Или да кажемъ, нѣкоя ваша другарка е такава. Тази ваша другарка ще ви даде много добри уроци. Пъкъ и вие, ако прѣдставлявате външно една спънка за другитѣ, и по отношение къмъ васъ е сѫщиятъ законъ. Ние така сме нагласени да си помагаме, безъ да знаемъ това. Не се старайте да бѫдете по-добри, отколкото сте сега. Азъ не искамъ да бѫдете по-добри, отколкото сте сега. Туй го помнете: всѣко прѣсилване ще бѫде изтощаване. Задръжте туй състояние въ ума си. Бѫдете такива прѣзъ цѣлата година, както сте сега. Туй разположение, което сега имате, азъ съмъ доволенъ отъ него. Но знаете ли кѫдѣ е вашиятъ грѣхъ? — Вашиятъ грѣхъ е тамъ, че вие често се излагате, казвате: „Ела да видишъ какво имамъ!” Не си излагайте скѫпоцѣнноститѣ, не ги показвайте. Туй разположение, което имате въ душата си, нека седи за васъ. Не отваряйте цѣлия вашъ изворъ, нека видятъ водата прѣзъ чучура. Нека има нѣщо тайно въ душата ви. Нека хората не знаятъ всичко. Само Богъ трѣбва да знае какви сме. Ако Господь ни знае, и ние познаваме Него, достатъчно ни е. А хората по-добрѣ е да не ни познаватъ. Да те познава добриятъ човѣкъ е благословение, но да те познава лошиятъ човѣкъ е проклятие. Азъ забѣлѣзвамъ сега между васъ, вие имате желание да ви познае свѣта какви сте. Нѣма нужда да ни познаятъ. Този свѣтъ и да ни познава, и да не ни познава, пакъ ще му направимъ сѫщото добро —безъ разлика. Та, сега азъ не искамъ да станете по-добри, а да останете толкова добри, колкото сте сега. Не искамъ да станете и по-силни. Великиятъ Божи Духъ да вложи нѣщо ново въ васъ, каквото Той намѣри за добрѣ. Насочете тая мисъль, че като дойдете догодина, да забѣлѣжите, че се е родило нѣщо ново въ васъ. Ако забѣлѣжите по-рано, ще кажете: „Кудкудякъ, кудкудякъ”, както кокошката и пѣтелътъ; ако нѣкоя лисица го чуе, веднага идва при пѣтела, когато кукурига. Затова ти въ своитѣ дѣйствия трѣбва да мълчишъ като философъ. А сега кокошката кудкудяка, кудкудяка, и ще снесе яйцето. Хората ще излѣзатъ и ще кажатъ: „Нашата кокошка снесе едно яйце”. Мълчи, когато вършишъ нѣщо, иначе яйцето може да отиде. А въ първоначалното състояние яйцата не пропадаха тъй, както сега. И ние ще напуснемъ туй състояние, ще напуснемъ двора на кудкудякането, ще оставимъ всѣка една лоша мисъль, чувство и желание въ дълбочинитѣ на нашето сърдце, душа и умъ, да се прѣработятъ въ божествения законъ и да станатъ часть отъ нашия организъмъ. И азъ бихъ желалъ до идещата година лицата на всички ви да станатъ по-красиви. Какво разбирамъ подъ думата „по-красиви”? То значи да си завършилъ нѣкой прѣдметъ. Та казвамъ, идещата година като дойдете въ училището, да свирите по-хубаво, защото красотата е изкуство за свирене. Ние сме красиви, когато въ насъ има мислене, когато има чувствуване и дѣйствуване. Когато нашиятъ духъ работи, ние сме красиви, щомъ прѣстанемъ да дѣйствуваме, лицата ни ставатъ грозни. Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ ще се стреми да контролира своитѣ мисли. Азъ бихъ желалъ да не разваляте хармонията прѣзъ цѣлата година. Може да я развалите, и то знаете ли какъ? — Несъзнателно може да я развалите. Ако нѣкоя мома влѣзе между 10 момци, тя ще развали хармонията, и обратно: ако единъ момъкъ влѣзе между 10 моми, и той ще развали хармонията. Азъ зная такива случаи. Събиратъ се петь моми, и обѣщаватъ да живѣятъ единъ чисть, дѣвственъ животъ. Обаче слѣдъ врѣме дохожда при тѣхъ единъ момъкъ, подвизава се и той, но се влюбва въ една отъ момитѣ и съ това разваля братството. Той трѣбва да бѫде кавалеръ и да каже: „Азъ ида тукъ да взема една отъ васъ”. Тъй е, нищо повече. Хората трѣбва да бѫдатъ искрени въ всичкитѣ си постѫпки. Туй е божествено. А туй, което е божествено, то е право, което не е божествено, не е право. Сега законътъ е такъвъ: една наша лоша мисъль, като влѣзе между добри мисли, може да ги развали, и една добра мисъль, като влѣзе между лоши мисли, може да ги поправи, да ги подобри. Една лоша мисъль, колкото и да е слаба, може да развали хармонията на добритѣ мисли и може да ви отнеме день, два, мѣсецъ и година, докато направите вашата хармония. И тъй, вие ще обръщате внимание на мозъка си. Като станете сутринь и имате въ мозъка си, въ ума си, тъмнина, ще проектирате мисъльта си, като чели отъ невидимия свѣтъ слиза една свѣтла струя. Възприемете я, да влѣзе въ дълбочината на сърдцето ви, послѣ я прѣкарайте прѣдъ задната, послѣ прѣзъ прѣдната часть на мозъка. Направете мислено една манипулация и веднага туй мѫчно състояние ще изчезне. Вие може да правите тѣзи упражнения 5 ÷ 10 минути и ще се домогнете до извѣстни правила, които вашиятъ духъ ще ви научи прѣзъ тази година. Между насъ сприхави хора нѣма да има, и лоши хора нѣма, а има хора, които не знаятъ още да свирятъ. Сприхавиятъ човѣкъ има много енергия, пъкъ не знае кѫдѣ да я употрѣби. Нѣкой казва: „Неговата любовь не е на мѣстото си”. Той има много любовь, но нѣма вода, отъ кѫдѣто да излѣзе, и ще пропука кюнцитѣ. Крива ли е любовьта, че отъ повече тъй се проявява? Ще туримъ по-голѣми кюнци, нова канализация. Ще кажете: „Може ли всички хора да се обичатъ?” — Може. „Но какъ?” — Вие ще схващате, че всичкитѣ хора, това сѫ удове на едно и сѫщо божествено сѫщество, което вие обичате. Обичате ли вие тогова-оногова, ще обичате и всички. Майката какъ обича дѣтето си? Тя го цѣлува и отдолу, и отгорѣ, отвсѣкѫдѣ, защото обича душата му, но когато дѣтето умре и душата я нѣма вече, тогава казватъ: „Хайде, Господь да го прости!” Докато ние схващаме, че Богъ живѣе въ насъ, ние Го цѣнимъ и въ това дѣте, но въ момента, въ който ние почувствуваме, че нѣма Богъ, почваме да мразимъ човѣка и съ това причиняваме зло. Всѣкога ще си мислите, че въ всѣки едного отъ васъ живѣе Божиятъ Духъ и всички сте божествени. Който отъ васъ има по-голѣмо почитание къмъ другитѣ, има и по-голѣма любовь. Ако вие ме обичате, защото азъ ви обичамъ, то не е едно прѣимущество; но ако вие обичате единъ човѣкъ, който не ви обича, то е характеръ въ васъ. Ако вие давате нѣщо нѣкому, който ви е давалъ, то е въ реда на нѣщата. Нѣкога може да правите услуги на човѣкъ, който ви прѣслѣдва. Това е изкуство, това е характеръ. И Господь гледа тъй на насъ. Ако вие правите услуга на едного, който десеть пѫти ви е излъгалъ, вие сте особенъ въ своитѣ проявления. И Господь казва: „Станете особени въ своитѣ проявления”. Необикновени нѣща ние трѣбва да правимъ. И този свѣтъ се нуждае отъ такива необикновени нѣща. И ние ще си подадемъ рѫка. Всички, които сѫ останали днесъ, ще образуватъ тѣзи 100-тѣ, които азъ избирамъ. (Обаждатъ се избранитѣ.) Дали ще бѫдете избрани, още не се знае. Ако приложите казаното, ще бѫдете избрани. Този, който приложи закона, е избранъ. А който не го приложи, ще седи въ антрето. Сега вие, които сте останали тукъ, веднага ще пишете на другитѣ. Ще имъ кажете тъй: „Учительтъ каза, че за тѣзи, които останатъ тукъ, ще има айрянъ, ама той ни излъга, тукъ има и масло, и каймакъ”. Има, но дали ще го изядете, това е въпросъ. Сега за васъ, които присѫтствувате тукъ, ще има едно правило: сутринь като станете, ще изпратите нѣкому една хармонична мисъль.Ако не знаете какво да кажете, тогава кажете слѣдното: Да се прослави Господь тъй, както е писалъ въ Своята книга. Втория день сѫщото ще кажете. Всѣка сутринь прѣзъ цѣлата година, като ви дойде нѣкоя красива мисъль за нѣкой вашъ братъ, кажете я. Ако ли нѣмате такава мисъль въ ума си, кажете: Да се прослави Името Божие тъй, както е писалъ въ Своята книга. И всѣки единъ отъ васъ ще изпрати тази година 365 такива мисли, за да се прослави този живъ Господь. Послѣ ще изговорите втората мисъль: И като се прослави Господь тъй, както е писалъ въ Своята велика книга, да се прояви Неговата любовь въ моята душа и въ душата на всички мои братя. Тѣзи добри мисли ще пращате само сутринь. Ще започнете отъ днесъ и никакво отлагане. Отъ сутринь до обѣдъ може да изпълнявате законътъ. Като изпращаме по този начинъ всѣка сутринь по една мисъль, ще успѣемъ да прѣмахнемъ много болезнени състояния. Сега ония, които сѫ между насъ неврастеници, които иматъ главоболие, коремоболие, неразположения — „Това ме мѫчи, онова ме мѫчи” — съ изпращането на такива мисли, по този начинъ ще възстановимъ хармонията. Тогава ще ядемъ сладко, ще мислимъ хармонично, ще работимъ сладко, навсѣкѫдѣ все сладко ще бѫде. Азъ искамъ да ви изведа изъ затворитѣ, разбирате ли, да ви изведа изъ онѣзи кауши. Ще изпращате мисли на всички, на които съзнанието е пробудено. Ще се стараете да влѣзете въ свръзка съ всички ваши братя, на които съзнанието е пробудено. Законътъ е единъ и сѫщъ. Щомъ съзнанието на човѣка, до когото се изпраща мисъльта, е будно, той е веднага въ съобщение съ васъ. Мѣсто и пространство нѣма за пробуденитѣ души — съобщението става моментално. Ако ви дойдатъ мрачни мисли, изпитания, считайте, че това е една велика привилегия. Ще се изправите прѣдъ Господа и ще кажете: „Господи, благодаря Ти за тази велика привилегия, съ която днесъ си ме удостоилъ”. Тъй кажете на това съзнание. Може би ще срѣщнете малко съпротивление и мѫчнотии, но слѣдъ това мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ, вие ще почнете да се топите, да се топите и постепенно ще ви олекне. Законътъ е вѣренъ и тия цвѣтенца ще почнатъ да израстватъ. Ще имате най-малко 65 % печалба. Въ свѣта, въ който живѣете, пазете кесиитѣ си. Когато се върнете дома си, ще дойдатъ онѣзи бѣдняци, ще търсятъ: „Не остана ли нѣщо?” И ако го намѣрятъ, може нѣкои да ви обератъ. Вие ще държите кесията си затворена. Може да имъ давате, но ще имъ давате съ смѣтка, и ще имъ давате колкото вие намѣрите за добрѣ, а не колкото тѣ ви искатъ. Христосъ казва: „Който има двѣ ризи, да даде едната”. Двѣтѣ ризи ще дадете, ако е нѣкой насилникъ. Ако е противникъ, дай му едната си риза, ако е отъ лукавия — дай и двѣтѣ, та да си върви. „И тъй, прѣдставете тѣлата ваши въ жертва жива, свѣта, благоугодна Богу.” И тъй, нашата душа ще се научи какъ да се облича въ астралния свѣтъ съ астралното си тѣло, въ умствения свѣтъ — съ умственото си тѣло, въ духовния свѣтъ — съ духовното си тѣло, а като влѣзе въ рая — съ своето божествено тѣло. Въ оня свѣтъ на хармонията нѣма да ви познаятъ, ако сте съ сегашнитѣ си тѣла. Тъй ще си мѣните костюмитѣ, и като ви срѣщне нѣкой, ако той не разбира законитѣ на хармонията, даже нѣма да подозира, че това сте вие, нѣма да ви познае. И въ другия свѣтъ, за да се познаемъ, трѣбва да бѫдемъ всички въ закона на хармонията. Тъй ще гледате да държите вашитѣ мозъци въ изправно състояние. Всички мисли, които ви обезпокояватъ, гледайте да ги използувате. Не спете, гледайте неприятельтъ да не ви изненада. И знаете ли кога ни изненадва неприятельтъ?— Когато почнемъ да чувствуваме себе си най-радостни и весели; когато почнемъ да дигаме много шумъ; непрѣмѣнно трѣбва да знаемъ, че скоро неприятельтъ ще дойде и трѣбва да бѫдемъ на поста си. Това е едно правило. Голѣмата радость винаги показва, че ще ви дойде едно голѣмо изпитание, а голѣмата скръбь показва, че скоро ще дойде голѣма радость. И тъй, да се не плашите много, но да знаете, че голѣмитѣ радости прѣдсказватъ, че врѣмето скоро ще се развали. И тъй, вие 100-тѣ ще се стараете да въдворявате хармонията между васъ. Нито поменъ да не остава у васъ отъ мисъльта, че еди кой си е такъвъ-онакъвъ, не можемъ да го търпимъ. За насъ всичко е хармонично. Тамъ, дѣто е Господь, всичко е добро. И ако дойде нѣкой при насъ, ние ще го разтопимъ, ще го мачкаме, ще го прѣкараме прѣзъ този кюнецъ, прѣзъ онзи, прѣзъ тази трѫба, прѣзъ онази, прѣзъ тази реторта, прѣзъ онази, ще го прѣкараме прѣзъ 99 реторти и той ще каже най-послѣ: „Съ васъ съмъ”. Който влѣзе между 99 реторти... тъй е. Докато не каже „Съ васъ съмъ”, нѣма отърваване. Туй е божественото въ свѣта. Сѫщиятъ законъ и Господь държи между насъ. Страдаме, падаме, това е една реторта, послѣ друга, трета и т. н., докато кажешъ: „Господи, азъ Те познахъ”. Тогава и Господь ще каже: „И азъ те познахъ”. Но да знаете: назадъ пѫть нѣма. Нѣма връщане. Този пѫть, по който вървимъ, е най-хубавиятъ. Сега разбрахте, нали? Ясно е? — „Да”. Колебания има ли още? — „Не” (обаждатъ се). Нѣкой отъ васъ да е останалъ при особено мнѣние? — „Нѣма”. Ама може би да се случи нѣщо? (Обаждатъ се) „Не”. Може да не сме прѣдвидили нѣщо? (Обаждатъ се) „Нѣма такова нѣщо”. Може да питате какво ще стане съ другитѣ. Въпросътъ е рѣшенъ, отъ божествено гледище въпросътъ е рѣшенъ. Ще изпълнимъ волята божия тъй, както Богъ е писалъ въ Своята голѣма книга, и тогава Господь ще свърши заради насъ това, което е писалъ. И въпросътъ е уреденъ. И сега ще подпишемъ. Готови ли сте да подпишете? (Отговарятъ) „Готови сме”. Ще направимъ едно упражнение и ще го подпишемъ: Любовьта на Христа въ насъ ще свърши всичко започнато. Мислено ще произнесете тѣзи думи 3 пѫти. Упражненията ще правите рѣдко и когато сте насамѣ, или когато сте 10 души, но въ хармония. Пазете всичко, което е дадено, като свѣто и цѣнно. Ще ги употрѣбявате, дѣто Духътъ ви каже. Ще гледате вашата интуиция. Тъй нѣмамъ нищо противъ. Но тамъ, дѣто Духътъ ви не е говорилъ, не бързайте. Тъй че вашата задача се улеснява много. Ще слушате Духа. Бесѣда, държана на 25 август, 1921 год., четвъртъкъ, 10 ч. с., гр. Търново.
  3. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 6,30 часа сутриньта Законътъ на самопожертвуването Христосъ казва, че всѣки книжникъ, който се учи за Царството Небесно, подобенъ е на человѣкъ домовитъ, който изважда изъ съкровището си ново и вехто. Ще ви прочета 108 псаломъ. Тукъ когато псалмопѣвецътъ е пѣлъ, се е намиралъ въ възходяща степень на своето духовно развитие и започва така: „Утвърдено е сърдцето ми, Боже...” Значи, поставено е на канара вече. И като е утвърдено на канара, нѣма отъ кого да се плаши. „Ще пѣя и ще пѣснопѣя и съ славата си”. Като поетъ, казва на себе си: „Събуди се, псалтирю и китаро: Ще се събудя рано, Ще те славословя, Господи, между народитѣ,) И ще ти пѣснопѣя между племената. Защото твоята милость се възвеличи по-горѣ отъ небесата, И твоята истина до облацитѣ...“ Значи, той изразява една вѫтрѣшна опитность. Той е прѣминалъ своя изпитъ. Псалмопѣвецътъ говори за онзи Господь на любовьта, за когото сега говоримъ. Подъ „облацитѣ” тукъ се подразбира: да се обхване нашия мисловъ свѣтъ. Тѣзи облаци прѣдставляватъ това, че мислитѣ трѣбва да се обгърнатъ съ закона на любовьта. „Възнеси се, Боже, надъ небесата; И славата ти да бѫде надъ всичката земя... .............................................................. Богъ говори въ светилището си: .............................................................. .............................................................. Моавъ е омивалницата ми. Чрѣзъ Бога ние ще направимъ юначество .............................................................. И той ще стѫпче враговетѣ ни.“ Сега като се прѣведатъ тѣзи формули въ закона на любовьта, въ закона на мѫдростьта, въ закона на истината, всички, съединени въ едно, съ орѫжия, чрѣзъ които сега трѣбва да се войнствува. Сега ще ви говоря за закона на самопожертвуването, какъ трѣбва да се разбира този законъ. (Учительтъ държи въ рѫката си единъ лимонъ съ много правилна форма). Виждате ли този лимонъ? У него има най-ярката, най-силната първоначална краска. Той е единъ плодъ отъ умствения свѣтъ, който се е самопожертвувалъ. Знаете ли отъ кѫдѣ иде туй сѫщество въ този лимонъ? То е слѣзло отъ полето на мѫдростьта и затова се облѣкло въ тази жълта дреха. Жертва въ свѣта може да принесе само любовьта. Безъ любовь никаква жертва не е възможна. Жертвата подразбира най-хубавото въ насъ, най-възвишеното, най-благородното да го дадемъ въ услуга на Бога, да го пожертвуваме да работи за Бога. Знаете ли тази лимонена киселина, като влѣзе въ нашия организъмъ, какъвъ прѣвратъ прави? Когато нѣкое същество се обезсолѣе чрѣзъ грѣха, т. е. неговитѣ мисли не сѫ вече тъй активни, чувствата му ставатъ слаби, дѣйствията му — сѫщо, необходима е за него тази киселина, за да събуди всѣко дѣйствие. Слѣдователно, Духътъ въ своето първично проявление влага киселина, т. е. най-първо събужда активностьта въ всички сѫщества, и ония, които разбиратъ закона, ще проявятъ своята активность, а които не го разбиратъ, ще се гнѣвятъ. Причината, която възбужда човѣка къмъ дѣятелность, е Духътъ, който иска да се прояви. Трѣбва да прѣнасяме въ жертва на Бога най-чиститѣ си мисли. Напримѣръ, дойде вашата възлюбена, която очаквате съ години. Какъ мислите, коя ябълка ще откѫснете за нея? — Най-хубавата, най-добрѣ оформената, ще я очистите, ще се приближите нѣжно и деликатно къмъ вашата възлюбена и ще й я прѣдложите. Слѣдователно, когато Господь дойде, ще му принесете най-хубавитѣ си мисли, защото мисъльта е плодъ, нашитѣ мисли ставатъ храна за другитѣ сѫщества, служатъ за тѣхното растене, тъй както тѣзи плодове на земята спомагатъ за нашето растене. И тъй, за Бога или за ония сѫщества отъ мисловния свѣтъ ще принесемъ въ живота най-хубавитѣ плодове. Ние нищо нѣма да изгубимъ. Слѣдъ като приематъ тѣзи плодове, тѣ ще посѣятъ въ своитѣ градини сѣмената, които сѫ скрити въ мислитѣ. И когато мислитѣ ни почнатъ да израстватъ въ ангелския свѣтъ, ние ставаме гениални. Това е гений. Когато единъ ангелъ посѣе една твоя мисъль въ своята градина, ти ще станешъ гениаленъ. Посѣятъ ли твоя мисъль въ нѣкоя ангелска градина, ти ще станешъ необикновенъ човѣкъ, а не я ли посѣятъ, ти ще си останешъ обикновенъ човѣкъ. Сѫщиятъ законъ е и за чувствата. Когато дойдемъ въ нѣкой свѣтъ, ще трѣбва да принесемъ въ жертва отъ чувствата си най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ. Тѣ ще бѫдатъ приносъ на този живъ Господь, Който ще се изяви по единъ или другъ начинъ. Може да се изяви въ форма на единъ човѣкъ, може да се изяви въ форма на единъ духъ, въ форма на единъ серафимъ или херувимъ, въ каквато форма и да се изяви, трѣбва да Му принесемъ най-благороднитѣ, най-възвишенитѣ си чувства. И когато месцето на тѣзи чувства послужи за храна на нѣкой ангелъ, той непрѣмѣнно ще посѣе сѣмената имъ въ своята градина, и тогава ние ще станемъ сърцати, богати. Богатството на човѣка седи въ неговото сърце. Тъй е въ духовния свѣтъ. Най-послѣ ние слизаме на физическото поле. Когато ни дойде нѣкой нашъ приятель, когото обичаме, какво ще направимъ? — Ще му измѣсимъ хлѣбъ. Стопанката на кѫщата ще извади отъ най-хубавото пшенично брашно, ще го отсѣе съ ситото си, ще го закваси, сама ще го замѣси, ще го опече на своята пещь, сама ще го прѣдложи и съ това ще изрази своята любовь на физическото поле. И приятельтъ като го хапне, ще каже: „Много хубавъ е хлѣбътъ ти, отлично е замѣсенъ, отлично е изпеченъ.” И тъй, ние сме длъжни, отъ малки до голѣми, малко да жертвуваме, но всичко да става отъ любовь. Жертва, въ която нѣма любовь, не се приема.Ако нѣкой дойде при мене и каже тъй: „Азъ искамъ да изкажа една мисъль, която имамъ къмъ васъ”, азъ ще го попитамъ вѫтрѣшно: отъ любовь ли искашъ да кажешъ това или да ме подкупишъ? Ако е отъ любовь, азъ ще посѣя тази твоя мисъль въ нѣкоя градина, но ако не е отъ любовь, дръжъ я за себе си. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ ще изкажа едно свое вѫтрѣшно чувство къмъ тебе”. Питамъ го: отъ любовь ли ще го изкажешъ или за да ме подкупишъ? Ако е отъ любовь, ще му посадя сѣменцата, но ако искашъ да ме подкупишъ, дръжъ го, моля ти се, за себе си. Ако дойде нѣкой и иска да изяви едно дѣйствие къмъ мене, по сѫщия начинъ ще го запитамъ: туй дѣйствие отъ любовь ли искате да изразите или да ме подкупите? Ако е отъ любовь, ще го приема и ще го посадя въ нѣкоя градина, а ако е съ цѣль да ме подкупвате, задръжте го за себе си. И тъй, въ вашитѣ умове, въ умоветѣ на ученицитѣ отъ Бѣлото Братство, трѣбва да стои мисъльта, че законътъ е неизмѣняемъ и да се знае, че всичко, което вършимъ, трѣбва да бѫде за Бога. Ако въ умоветѣ ви се зароди мисъльта: „Трѣбва ли да вършимъ това, което сме намислили”— по-добрѣ не го вършете. Ако въ умоветѣ, сърдцата и дѣйствията ви нѣма съмнѣние, извършете го, но ако въ умоветѣ, сърдцата и дѣйствията ви се зароди нѣкакво съмнѣние, спрете се, не го извършвайте, защото съ това не само че нѣма да принесете полза нито на себе си, нито на другитѣ, но ще принесете врѣда. Искамъ щото всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко дѣйствие, каквото и да е то, било въ физическия свѣтъ, въ духовния или въ мисловния, да се извършва, да се прониква навсѣкѫдѣ отъ любовь. Ако всичкитѣ ни дѣйствия сѫ проникнати отъ любов, тогава ще се приематъ, ще се благословятъ. И когато нѣкой пѫть не успѣваме материално, то е защото не спазваме този законъ. Ако не жертвувате материалното отъ любовь, то какъвто и да сте — търговецъ, земледѣлецъ и др., нѣма да успѣвате. Но ако за всичко, което вършите, имате въ ума и сърдцето си мисъльта, че всичко това вършите отъ любовь за Господа, ще имате благословение, изобщо ще лѣгате и ставате съ радость, ще ядете и пиете съ радость и навсѣкѫдѣ ще има веселие. Затуй азъ желая всичкитѣ ви постѫпки да бѫдатъ любовни и ако не сте готови да вършите всичко съ любовь, въздържайте се, докато дойде любовьта. Който нѣма още въ себе си любовь, да се въздържа, докато дойде тя. Ако нѣкой иска да ни даде нѣщо, да ни помогне въ каквото и да е отношение, нека направи това отъ любовь, това е за негово благословение. Ако не може да направи това отъ любовь, по-хубаво нека се въздържа, защото може да се зародятъ нѣкой съмнѣния. За примѣръ, идватъ тукъ приятели, прѣстояватъ извѣстно врѣме и като наближи да си отиватъ, оставятъ малко пари въ жертва, но послѣ си казватъ: „Какво става съ тѣзи пари?” Онѣзи, които мислятъ така — какво ли става съ тѣзи пари, ние не искаме отъ тѣхъ нито петь пари. Влѣзе ли въ тѣхъ най-малкото съмнѣние, да си задържатъ паритѣ. Онѣзи, които не мислятъ така, да си оставятъ паритѣ. Който се съмнѣва, нека нищо не дава, ние ще му дадемъ всичко безъ пари, ще го нахранимъ, ще му платимъ, дѣто е стоялъ. Това е за васъ, а не за насъ. Какво ще ни ползуватъ паритѣ въ свѣта? Тѣ сѫ едно срѣдство сега, но и безъ туй срѣдство можемъ. Не мислете, че не можемъ. Ще кажете: „Тогава какъ ще се съберем тука?” - Е, какъ ще се съберемъ? Всѣки ще си донесе своя хлѣбъ. Туй е единъ начинъ, а хиляди начини има. Искамъ да ви кажа, нека този законъ на самопожертвуване легне въ душитѣ ви. Когато искате да пожертвувате нѣщо, не бързайте, спрете се, попитайте се, турете този въпросъ въ вашата интуиция, помислете си и кажете: „Господи, азъ искамъ да се жертвувамъ заради Тебе отъ любовь”. Ако почувствувашъ, че Господь ти се поусмихва, пожертвувай се, но ако видишъ, че лицето му е сериозно, въздържай се. Подиръ малко пакъ се помоли, и наблюдавай, какъвъ е израза му. Ако се усмихне, принеси жертва, ако ли не — въздържай се. Ще бѫде като Каина и Авела, тѣзи двама братя отъ стария завѣтъ, които направиха жертвоприношение Богу. Защо на едного се прие жертвата, а на другия не? Сега въ нашия животъ ще започнемъ съ туй ново учение или съ учението на любовьта. Всичкитѣ ни постѫпки да бѫдатъ проникнати отъ любовь и каквото вършимъ единъ къмъ другъ, всичкитѣ ни постѫпки да бѫдатъ диктувани отъ любовъ, и никой да не е толкова нахаленъ да каже нѣкому: „Направи това заради мене”. Азъ никога нѣма да кажа нѣкому: „Ти ще направишъ това заради мене”. Това го нѣма въ новото учение. Азъ прѣдпочитамъ, готовъ съмъ 10 пѫти да извърша една работа за васъ, 10 пѫти да изора нивата ви, ако вие не сте готови затова, отколкото да ви накарамъ да направите нѣщо за мене. Нѣмашъ право да кажешъ нѣкому: „Ти направи това, нѣмашъ ли любовь, какъвъ си такъвъ християнинъ?” У насъ такова учение нѣма. Ако нѣкой у насъ си прѣдложи 10 пѫти услугитѣ, ние ще му кажемъ: „Братко, ако това е отъ любовь, ние сме готови да го приемемъ”. Ако употрѣбите този законъ, нѣма да има между васъ никакви спорове. Отъ дѣ се раждатъ тѣзи спорове? Сега нѣкой билъ рѫководитель въ нѣкой градъ. „Защо да бѫде той?” Ами че ако любовьта го е поставила тукъ да се жертвува — добрѣ дошълъ, но ако самъ се натрапва, ще му кажамъ: „Братко, задръжъ си всичко за себе си”. Азъ искамъ всички рѫководители по градоветѣ да бѫдатъ поставени по любовь. Нали сме едно братство, основано по любовь? Двама, трима, четирима души се събрали, всички да се надпрѣварватъ въ любовь. Да допуснемъ, че имаме 10 души майстори, които сѫ се събрали да поправятъ една счупена кола. Единъ отъ тѣхъ казва: „Азъ ще я направя”. Дойде, повърти се, опита, не може да я поправи. Казва: „Не можахъ да я поправя”. Втори дойде, не може. Третиятъ—сѫщо. Най-послѣ десетиятъ дойде при колата, поправя я. Дали първиятъ или послѣдниятъ ще я поправи, не е важно, ти чакай редъ да проявишъ своето изкуство, а не бързай; не е въ бързането работата. И послѣ, ние се самозаблуждаваме. Въ свѣта има само единъ Учитель, той е Учительтъ на Любовьта. Единъ е Той, не мислете, че има много, единъ е великиятъ Учитель на Любовьта, а всички други учители сѫ проявления на Любовьта. Когато говоримъ за Учителя, разбираме Великата Безпрѣдѣлна Любовь, която се изразява въ даване знания, мѫдрость, щастие и блаженство на всички същества на земята. Туй същество всѣки день мисли за другитѣ същества, каква форма да имъ даде, и всѣки день чува въздишкитѣ имъ, цѣлъ день мисли какъ да подобри тѣхното съществувание. Това е Великиятъ Учитель и ние всички искаме да бѫдемъ изразъ на Неговитѣ мисли, на Неговитѣ чувства, на Неговитѣ дѣйствия. Азъ бихъ желалъ така да бѫдемъ всички. И тогава всички ще бѫдемъ ученици, всички ще бѫдемъ учители. Кога? Когато е Той въ насъ. Ученици сме, когато възприемаме, а учители — когато прѣдаваме нѣкоя божествена мисъль, както Той я е прѣдалъ. Когато я прѣдадешъ, ти си пакъ ученикъ, пакъ отивашъ да възприемашъ. Да бѫдешъ учитель значи да изкажешъ божественитѣ мисли, божествената истина и божествената любовь на свѣта. Така мислете, за да не се зароди у васъ мисъльта по отношение на нѣкого: „Че той ли е учитель?” Щомъ говори у него любовьта, всички ще го слушаме. Дѣте да е, крава да е, волъ да е, муха да е, като говорятъ, ще речемъ: „Господь говори чрѣзъ тѣхъ”. Не говори ли Господь чрѣзъ тѣхъ, тогава ще си ходимъ, нѣма да ги слушаме, ще си вършимъ работитѣ, нѣма да обръщаме внимание на тѣхъ. На такива учители ще кажешъ: „Чакайте, чакайте, работа си имамъ, много спѣшна работа си имамъ, дѣца имамъ, жена имамъ, нѣмамъ врѣме да ви слушамъ”. Но щомъ говори любовьта ще кажешъ: „Свободенъ съмъ, свършихъ си работата, на ваше разположение съмъ”. И спрямо себе си така трѣбва да постъпвате, трѣбва да знаете кога говори Господь и кога не говори Господь. Когато говори Господь, ще кажемъ: „Свободенъ съмъ, имамъ на разположение всичкото си врѣме, за да направя това, което искашъ”. Когато Господь не говори, ще кажешъ: „Нѣмамъ сега свободно врѣме”. Желая ви сега всички спънки, които имате по градоветѣ, да ги изгладите чрѣзъ закона на любовьта и да не се отнасяте до мене да ви съдя, кой е правъ и кой е кривъ. Ако е за това кой е кривъ, най-кривиятъ съмъ азъ. Ако Учительтъ, който ви говори, е кривъ, то и азъ съмъ съ него заедно кривъ. Такъвъ е законътъ. Нали евреитѣ казваха на Христа: „Този, ако е праведенъ, каква връзка има съ грѣшнитѣ, събира блудницитѣ наоколо си?” Да се не лъжемъ: ние не знаемъ още дълбокитѣ отношения, които сѫществуватъ въ живота, не се лъжете отъ външнитѣ прояви на човѣка. Нѣкой пѫть човѣкъ може да направи нѣкои грѣшки, но не се самоизмамвайте, вие не знаете защо той прави това, вие не знаете какво е съзнанието му въ даденъ моментъ, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога, вие туй не знаете. Трѣбва да се спремъ съ благоговѣние, да чакаме, да видимъ какво Богъ работи, и нашето произнасяне за едно, за друго трѣбва да бѫде правдиво, съ любовь, защото въ бързината истината не говори. Че сме бързореки, това не е грѣхъ, защото и свѣтлината е бърза. Като казвамъ: „Бѫдете бавни”, разбирамъ бавни въ грѣхъ, но бързи въ добро. Бавни въ грѣхъ, а съ свѣткавична бързина въ добро, въ любовь, въ истина, съ най-голѣмата бързина, която може да се тури въ дѣйствие. Сега азъ ще моля рѫководителитѣ въ градоветѣ тѣ да започнатъ съ закона на любовьта, тѣ да заематъ послѣднитѣ мѣста. Нали Христосъ казва: „Който иска пръвъ да бѫде, послѣденъ трѣбва да стане”. Силнитѣ въ любовьта да започнатъ да служатъ на всички. Ясновидецъ си, нали? Ами че туй ясновидство Господь ти го е далъ, за да услужвашъ съ него на другитѣ. Какъ ще имъ услужвате? Азъ като ясновидецъ виждамъ, че нѣкого искатъ да го изкусятъ, да му създадатъ едно падане, затова го турятъ въ търговия, и този братъ ще го изкуси, онзи ще го изкуси и виждашъ — падналъ. Като ясновидецъ казвамъ: „Братко, планътъ, замислитѣ на твоя братъ, не сѫ искрени спрямо тебе, той нѣма добро намѣрение. Ще се откажешъ.” Двама млади ще се женятъ, тѣ сѫ измежду братята и сестритѣ, искатъ да живѣятъ духовно. Но азъ като ясновидецъ виждамъ, че тѣ по Бога нѣма да живѣятъ, затова имъ казвамъ: „Не се женете! Ако слушате мене, не се женете!” — „Ами нали по Бога ще живѣемъ?” „Ако не се ожените, по Бога ще живѣете, ако се ожените — по дявола ще живѣете.” За други нѣкои пъкъ, като ясновидецъ виждамъ, че като се оженятъ, ще живѣятъ добрѣ. Да, но какъ, ние пари нѣмаме! Ако се съберете двама, ще ви тръгне напрѣдъ, вие оженете се, не бойте се, послушайте ме! Трѣбва да влѣземъ нѣкѫдѣ, да си помогнемъ. Това е законътъ на ясновидството. Дойде нѣкой, пита: „Какъвъ си ти?” — „Ясновидецъ.” „Ами какво виждашъ?” — „Духове.” Ами ако азъ отида въ нѣкой градъ и видя всички танцувачи, танцувачки, бѣли коне, черни коне, министри съ хубави шапки, и разказвамъ това на нѣкой земледѣлецъ напримѣръ? Какво го интересува този земледѣлецъ, че еди-кой си министъръ ималъ такова бомбе, билъ съ такива чепичета, ималъ толкова куфари, донесьлъ това-онова въ България? Какво го интересува всичко това? — Нищо не го интересува. Но ако му кажа, че този министъръ, като ходилъ въ странство, донесълъ много хубави сѣмена отъ нѣкоя плодна култура, той ще каже: „Да, това е добрѣ”. Азъ бихъ желалъ да използувате всички дарби, които имате. Бихъ желалъ всички да се разговаряте съ духове; бихъ желалъ всички да бѫдете ясновидци, да виждате тѣзи духове и да ги попипвате. Когато Христосъ се яви на ученицитѣ си, тѣ се уплашиха и казваха: „Това да не е сѣнка?” „Опитайте ме”, казваше Той. Пулсъ имаше въ Него. Вие казвате: „Като невѣрни Тома ще бѫдемъ”. Азъ харесвамъ Тома. Вие казвате: „Не трѣбва да изкушаваме Господа”. Не, понѣкога трѣбва да туримъ пръста си въ тѣлото Му. Нѣкой казватъ: „Докато не туря пръста си въ раната Му, тъй, да опитамъ, не искамъ да се самозаблуждавамъ”. Не съ този физически пръстъ, а съ духовния пръстъ да опитаме ранитѣ на Христа, да влѣземъ въ връзка съ Него, да прѣживѣемъ Неговия миналъ животъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да позная Христа”. „Можешъ да ме познаешъ”, казва Христосъ. Добрѣ, и той ти даде такова голѣмо нещастие, страдание, че се запали кѫщата ти отъ двѣтѣ страни. Прѣди 2000 години Христосъ пострада и днесъ казва на страдащитѣ: „Ето, това съмъ азъ, въ тебе съмъ сега, това азъ прѣживѣхъ“. Разбра ли? Страданията, това е първата стадия на посвещение. Но вие казвате: „Не, искамъ другояче, искамъ да видя Твоето възкресение!” Не, най-първо ще опиташъ страданията Му, и послѣ, слѣдъ като ги минешъ успѣшно, ще дойдешъ до възкресението — до великата любовь. Тогава ще Го познаемъ, сърдцето ни ще се отвори, и ще кажемъ: „Заслужава си човѣкъ да живѣе въ Божията Любовь и да служи на Господа”. И въ живота ще бѫдете, като че живѣете въ Царството Божие. Е, хубаво, намѣрите си единъ приятель, обичате се, четете си заедно, гугуцате си, а като си живѣете така, това не е ли все едно, че Христосъ живѣе въ васъ? Живѣете въ хармония. Това не е ли Богъ, Който живѣе въ васъ? Като минете отъ първата стѫпка къмъ втората, ще дойдете да видите Христа въ такава първична фаза. Но това всѣкога не става. На земята има само три случаи, дѣто човѣкъ може да види Христа, облѣченъ въ плъть. Ще се яви Христосъ, ще те хване за рѫката, и ще ти каже: „Попипай ме, това съмъ азъ!”. Но не всѣкога може да се види това! На физическото поле има само три случая да се види Христосъ, а на другитѣ полета има повече случаи. Ако ги използувате разумно, всѣки отъ васъ ще има възможностъ да Го види. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да Го видя”. Да, но има нужда отъ жертви. Докато вие не се научите да жертвувате най-хубавитѣ си мисли, най-хубавитѣ си чувства, най-хубавитѣ си желания, не може да видите Христа. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ: прѣди години Христосъ дойде въ кѫщата на единъ свещеникъ подъ формата на единъ старъ калугеръ, когото свещеникътъ не обичаше, и неискаше да го приеме. Азъ казвамъ на свещеника: „Слушай, калугерътъ е твой братъ, приеми го”. Съгласи се, прие го. Калугерътъ, за да изпита свещеника, казва му: „Имамъ нужда отъ пари, защото трѣбва да пѫтувамъ”. „И азъ имамъ само петь лева”, отговори свещеникътъ. „Е, хубаво, и безъ тѣхъ ще мога, азъ мога и пѣша да пѫтувамъ”, и излиза. Азъ казвамъ послѣ на свещеника: „Слушай, това бѣше Христосъ”. „А, ако е Той, пари имамъ, ще ида да го върна”. Христосъ е дошълъ подъ форма на калугеръ, но като мине нещастието, слѣдъ като дойде самопожертвуването, тази маска ще падне и Христосъ ще се изяви. Иначе, Той ще мине само като единъ калугеръ. Та, божественото въ свѣта е скрито въ всички форми и когато ние изявимъ нашата любовь въ мисли, чувства и дѣйствия, тогава Той ще ни се изяви, иначе ще бѫде за насъ като една далечна тайна и ние само ще въздишаме. Сега, млади и стари, всички ученици на Бѣлото Братство ще дѣйствувате по този законъ — абсолютна свобода въ любовьта, и прѣзъ цѣлата година ще се постараемъ да си прѣпращаме любовни мисли. Ако нѣкѫдѣ се яви дисхармония, всички ще насочимъ мисъльта си за благословение. Слѣдователно, искамъ всички да имате такава правилна форма като този лимонъ. Азъ бихъ желалъ всинца да сте умни като този лимонъ: той е много уменъ! Ако бихте били така умни като него, добрѣ щѣше да бѫде. Той е скроменъ, не говори, говорътъ му е чуждъ за васъ. Той ми казва: „Ти ще прѣведешъ моитѣ мисли на тѣхъ. Кажи имъ, че свѣтътъ, въ който ние живѣемъ, живѣе въ закона на любовьта, и по този законъ азъ съмъ слѣзълъ между хората, да понаблюдавамъ, да проуча тѣхния животъ, и слѣдъ врѣме мисля пакъ да се върна въ своето отечество”. А сега вие ще кажете: „Дълбокъ духъ!” Не, това е формата, духътъ е скритъ въ него, вие не го виждате. Знаете ли кѫдѣ е скритъ духътъ му? Ако има ясновидци между васъ, нека видятъ тоя духъ и кѫдѣ е скритъ. Вие всички сте ясновидци въ I степень, въ II степень се досѣщате само за ясновидството, а въ III степень се досѣщате дали може да сте ясновидци или не. Сега, тази сутринь закуска нѣма да имаме. Знаете ли защо? Понеже мислимъ да имаме единъ братски обѣдъ, да имаме повече врѣме да се приготви обѣда, та малко да се поизострятъ чувствата ви. Врѣмето до обѣдъ ще прѣкарате спокойно, въ размишления — за любовьта, за мѫдростьта, за истината. Гледайте да почерпите всичко. Всичко каквото мислите, искайте го, да може да го възприемете. И кой каквито желания има, да се не бои да ги приложи въ дѣйствие. Почувствувайте за Господа. Всѣко хубаво чувство, мисъль, желание, дѣйствие — не се колебайте, приложете ги, така както тѣ се зараждатъ въ васъ, безъ разлика — млади, стари, кой каквото разбира. Младиятъ, каквото той разбира, стариятъ — сѫщо, кой каквото той разбира. Всѣки отъ васъ прѣзъ цѣлата година каквото е влѣзло въ сърдцето му, въ ума му, въ душата му, да се постарае да го приложи тъй, както се е зародило, и Господь ще го благослови. И този духъ на лимона казва тъй: „И ние всички духове ще помогнемъ на тѣзи ученици, ще имъ съдѣйствуваме”. Тази година нѣма да обръщате внимание какво мислятъ другитѣ за васъ, а какво мислите вие за другитѣ, и ще започнете съ първото, съ най-важното: да слушате и възприемате всички велики мисли, ще четете хубави книги, ще слушате съвѣтитѣ на ваши приятели — всичко ще употрѣбявате като срѣдство за реализиране на онѣзи велики мисли и желания, които Богъ е вложилъ въ душата ви. И азъ бихъ желалъ всѣки отъ васъ, като дойде догодина, да донесе единъ хубавъ плодъ отъ своята умствена градина, отъ своята сърдечна градина, отъ градината на своята душа, на своята воля. Като донесете по единъ такъвъ хубавъ плодъ, ние ще ви посрѣщнемъ и ще кажемъ: „Добрѣ дошли, ученици на любовьта!” И тия плодове ще покажатъ степеньта на вашето развитие. Тогава ние ще ги изложимъ и тукъ, на земята, и въ другия свѣтъ, и всѣки единъ отъ васъ ще приеме своята награда. Каква ще бѫде тази награда? Наградата ще бѫде това, че истината ще ви озари и освети и ще ходите въ пѫтя на истината. („Аминъ”). Сега всички онѣзи отъ васъ, които иматъ спѣшна работа, не могатъ да чакатъ, слѣдъ братския обѣдъ сѫ свободни. Широкъ е пѫтьтъ имъ. Пращаме имъ всичката наша любовь, да се върнатъ по домоветѣ си и да заживѣятъ тъй, както Господь иска. А онѣзи отъ васъ, които сѫ свободни, ако отъ любовь желаятъ да останатъ, могатъ да стоятъ колкото врѣме искатъ: отъ вѫтрѣшно побуждение. Но да не остане нѣкой отъ васъ съ користолюбива цѣль, да доизядатъ каймака отъ послѣ. Не, каймакътъ е изяденъ вече, айрянътъ остава само. Тъй че да не остане нѣкаква мисъль на съблазънь, на съмнѣние, че има нѣщо скрито отъ васъ. Не, скритото е на друго мѣсто, скритото е горѣ, при Бога. Изпѣйте нѣкоя пѣсень! Хайде да изпѣемъ пѣсеньта на единъ нашъ братъ: „Стани!” Да я изпѣемъ тихо! Всички приятели ще се разпрѣдѣлите свободно изъ двора и ще си размѣните мисли по 2 ÷ 3 ÷ 5 ÷ 10 души заедно върху любовьта и върху всичко, което може да излѣзе отъ душата ви. Размѣнете мисли, докато дойде обѣдъ. Днешниятъ обѣдъ ще бѫде любовенъ, тъй щото искамъ да вложите всичката си любовь. Бесѣда, държана на 24 август, 1921 год., срѣда, 6,30 ч. с., гр. Търново.
  4. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Упражнения Ще ви дамъ едно психическо упражнение. Когато извършвате това дѣйствие, ще произнасяте слѣдното изречение: Да подчини Богъ всѣко низше дѣйствие вь насъ на Духа на Истината. Като правите упражнението, ще произнасяте тази формула и ще имате прѣдъвидъ низшето въ свѣта, което развращава хората, ще го снемете надолу. Като дигнете рѫцѣтѣ си нагорѣ, ще концентрирате мисъльта си, да започне да дѣйствува Духътъ на Истината върху васъ. Това упражнение ще го направите три пѫти. Изречението, което ще произнесете при второто психическо упражнение е: „Да се възцари Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ всичката своя пълнота въ нашитѣ души.” (Рѫцѣтѣ се турять хоризонтално прѣдъ гърдитѣ, съ дланитѣ обърнати напрѣдъ и срѣднитѣ пръсти допрѣни, слѣдъ това рѫцѣтѣ се разтварятъ и движатъ въ хоризонтална посока и се допиратъ надъ главата и се свалятъ надолу прѣдъ гърдитѣ). Това упражнение ще го направите три пѫти и при послѣдното изпълнение на упражнението, ще кажете: „Така ние отваряме сърдцата си на Господа, Който е сега между насъ. Да се прослави Неговото Име. Аминъ.” Слѣдъ това се пристѫпи къмъ изпълнение на четиритѣ гимнастически упражнения.
  5. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Срѣда 24 августъ 5 ч.с. Утринна молитва Размишления 1. Отче нашъ. 2. Размишления (колѣничили на лѣвото колѣно): а) Да ни благослови Господь да ходимъ неуморно въ пѫтя на Истината и живота. в) И всичкитѣ ни мисли, желания, дѣйствия и постѫпки да бѫдатъ заквасени съ живата Истина, която изтича отъ Духа на Любовьта. 3. Благославяй, душе моя, Господа. 4. Да се помолимъ на Господа: всички наши приятели, които сѫ тукъ и които не присѫствуватъ, да ги закваси съ живата Истина на живия Господь, Който сега е между насъ. 5. Добрата молитва. 6. Евангелие отъ Йоана, 4; 24: „Богъ е Духъ, и които му се кланятъ, съ Духъ и Истина трѣбва да се кланятъ.” Евангелие отъ Йоана, 17; 17: „Освети ги чрѣзъ Твоята Истина: Твоето Слово е Истина.” Послание къмъ Ефесянитѣ, 4; 25: „Затова, отхвърлете лъжата, и всѣки съ ближнаго си говорете истина: защото сме удове единъ на другъ.” Евангелие отъ Йоана, 1; 17: „Защото законътъ чрѣзъ Мойсея бѣ даденъ, а благодатьта и Истината чрѣзъ Исуса Христа биде.” Първо Послание къмъ Коринтянитѣ, 5; 8: „Затова, да празнуваме не съ ветъхъ квасъ, нито съ квасъ на злоба и на лукавство, но съ безквасни хлѣбове на искреностъ и на Истина.”
  6. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 4 часа следобѣдъ Отговори на зададени въпроси (Едно малко съзерцание, само за нѣколко секунди.) Нали обѣщахте да запишете 20 въпроса. Готови ли сѫ? „Не, не сѫ още. Само нѣколко има събрани. Тѣ сѫ написани.” Колкото има събрани, на тѣхъ ще отговоря. Прѣдварително азъ ще ви поясня нѣкой отъ Христовитѣ думи въ слѣдния смисълъ: само възмѫжалитѣ души се подлагатъ на изпитание. Всѣка душа, която е възмѫжала, се подлага на изпитания, а невъзмѫжалата не се подлага. Тъй щото имайте прѣдъвидъ, че щомъ дойдатъ изпитания, това е единъ признакъ, че вие сте възмѫжали и трѣбва да минете по този редъ на нѣщата. И като ученици на Бѣлото Братство трѣбва да проучите закона и сами по себе си да се освѣтлите. Сега, за примѣръ, както ви виждамъ тукъ въ събранието, мнозина отъ васъ сѫ подложени на такива вѫтрѣшни изпитания, други сѫ въодушевени, а трети ги мѫчи нѣщо, души ги и не знаятъ причинитѣ затова. Възмѫжали сѫ, значи минаватъ първата фаза на изпитанията. Всѣко едно изпитание е резултатъ отъ смѣна на душевни състояния. Всѣкога, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, смѣня и мѣстото си. Той минава и се връща, въ него настава една вѫтрѣшна тѫга. Тъй щото тѫгата е нѣщо естествено. Има тѫги, на които не знаете причинитѣ, т. е. ставатъ смѣни на вашето състояние и вие трѣбва да се учите отъ тѣзи смѣни. Не ги считайте като лошъ признакъ, тѣ сѫ едно благословение за васъ, за вашето растене, а тѣхното отсѫтствие е единъ лошъ признакъ за васъ. Ако на земята отсѫтствуватъ изпити за вашата душа, това е единъ лошъ признакъ. Дойдатъ ли изпитания, кажете на себе си: „Моята душа е възмѫжала, значи мога да нося изпитания”. Има и другъ родъ изпитания, които идватъ по причина на нѣкои ваши грѣхове, тѣ сѫ кармични послѣдствия на ваши грѣхове. Затова трѣбва да отворите очитѣ си и да кажете: „Направихме грѣхове, ще носимъ послѣдствията”. И тогава пакъ ще бѫдете мѫжествени. Сега едно интересно нѣщо въ характера на Исуса. Христосъ каза на ученицитѣ си: „Вие възлѣзте на тоя празникъ, а азъ нѣма още да възлѣза, защото врѣмето ми не се е още изпълнило. А като възлѣзоха братята му, тогазъ и той възлѣзе на празника, не явно, но тайно нѣкакъ си”. Послѣ започнаха да се чуватъ глъчки между народа, да казватъ, че той не говори право. Това е патриотическото чувство, което говорѣло въ евреитѣ. Това чувство и днесъ говори. Евреитѣ и днесъ сѫ такива, каквито сѫ били прѣди 2000 години. Интересенъ е 16-тиятъ стихъ отъ седма глава отъ Евангелието на Йоана. Отговори имъ Исусъ и рече: „Моето учение не е мое, но на Оногози, Който ме е проводилъ”. Значи Онзи, Който го е проводилъ. Слѣдователно, всѣки, който е проводенъ и носи туй учение, той и учението иматъ единъ и сѫщъ източникъ. А когато дойде нѣкой и каже: „Азъ тъй казвамъ”, другъ дойде и каже: „Азъ пъкъ тъй казвамъ” — това сѫ учения, които раждатъ спорове. А всѣко учение на онзи, който говори, и Онзи, Който го е пратилъ, е едно и сѫщо. Това е учението на Бѣлото Братство. Когато едни кажатъ: „Ние тъй мислимъ“, други: „Ние пъкъ тъй мислимъ“, това е учението на свѣта. Христосъ ясно казва, че туй учение не е негово, а на Оногова, Който го е проводилъ. Сега, когато у васъ се зароди едно учение, вие ще се запитате: това учение ваше ли е или на Оногова, Който ви е проводилъ? Ако е на Оногова, Който ви е проводилъ, то е право, а ако е ваше, то е учение на свѣта. Желанието ни е вашето учение да е на Оногова, Който ви е пратилъ. Не само азъ каквото ви говоря, но и вие каквото говорите, да е едно и сѫщо съ думитѣ на Оногова, Който ви е проводилъ. Азъ вѣрвамъ въ Неговото учение, то е всѣкога право. То е принципално. Туй трѣбва да бѫде учението на душата ви. И тъй, учението на Оногова, Който ви е проводилъ, е право учение. А ще го познаете по това, че щомъ е Негово учение, въ душата си ще чувствувате една радость, въ нея ще блика вѫтрѣшна любовь къмъ всички хора, въ дълбочината на душата ви ще се зароди едно вѫтрѣшно съзнание, дано всички да се обърнатъ, да познаятъ истината тъй, както у васъ се зародила. („Аминъ.”) Всинца ще имате туй съзнание. Сега ще ви отговоря на зададенитѣ въпроси. 1. Каква е ролята на изкуството? — Ролята на изкуството е облагородяване и сближаване на хората. И когато азъ имамъ изкуството да говоря, и вие имате изкуството да говорите, азъ ще кажа нѣщо, ще се сближимъ, ще се облагородимъ. И когато ти пишешъ и азъ пиша, ще се облагородимъ и сближимъ. И когато ти рисувашъ и азъ рисувамъ, чрѣзъ картинитѣ пакъ сме се сближили и облагородили. И тъй, ролята на изкуството въ всѣко отношение е тази: да сближава и облагородява хората. 2. Практически правила за възпитанието. Не мисли, че си глупавъ. И не мисли, че онзи, на когото говоришъ, е глупавъ. Мисли, че си въ състояние да прѣдадешъ най-великата божествена мисъль; мисли, че този най-близъкъ твой братъ, на когото говоришъ, е въ състояние да възприеме тази истина. Тѣзи сѫ двѣтѣ най-велики правила, които азъ зная. Друго: ще бѫдете конкретни и прѣдметни въ изразитѣ си. Не говорете мъгливи нѣща, нѣща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте прѣживѣли и онова, съ което сте направили най-малко 10 опита. Това сѫ практически правила при възпитанието. По отношение на дѣцата си, започнете да говорите, да имъ обяснявате онѣзи прѣдмети, които сѫ най-близки, най-належащи и най-необходими за тѣхъ. А то сѫ въпроситѣ за водата, за въздуха, за слънцето и др. Водата на дѣцата указва най-голѣмо влияние. Заведете дѣтето при нѣкой изворъ, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разказвате нѣкоя приказва, и ще забѣлѣжите, че мисъльта му ще тръгне тъй, както водата. Послѣ започнете съ изгрѣващото слънце. Слѣдъ това пристѫпете къмъ цвѣтята, къмъ плодоветѣ. Всички тия нѣща указвать влияние върху дѣтето, затова, говорете за тѣзи отношения. Ще забѣлѣжите, че въ дѣтската душа ще започнатъ да се произвеждатъ всички онѣзи сили, които сѫ свързани съ свѣтлината, съ водата и цвѣтята. И така вие постепенно ще се подигате къмъ реалнитѣ нѣща, които дѣцата могатъ да схващатъ, защото дѣцата въ нѣкой отношения иматъ много по-ясни схващания, отколкото възрастнитѣ. И причинитѣ, по които нѣкой пѫть спъваме малкитѣ дѣца, е тази, че ние имъ прѣдставляваме нѣщата такива, каквито не сѫ. Послѣ, имайте прѣдъвид слѣдното нѣщо: когато нѣкой педагогъ или възпитателъ или възпитателка, майка или баща, иска да поучи дѣцата си на нѣщо, не имъ е позволено едноврѣменно съ тази идея да прѣживѣватъ нѣкое свое душевно състояние, да ги безпокои нѣкоя тѣхна вѫтрѣшна мисъль или нѣкой сторенъ малъкъ грѣхъ. Мислятъ ли за грѣха, които сѫ направили, цѣльта имъ нѣма да бѫде постигната. Ако постъпвате така, каквото и да направите, колкото малко и да е то, въ туй най-малкото ще влѣзе единъ червей, който слѣдъ врѣме ще разруши направеното. Слѣдователно, онзи, който иска да възпитава, трѣбва въ дадения моментъ да е много чистъ. Послѣ пакъ може да си мисли върху направената грѣшка, но когато иска да приложи нѣкоя божествена идея, непрѣмѣнно трѣбва да е чистъ. 3. Какъ да се организира една братска комуна? — Съ любовь, съ мѫдрость и съ истина. Съ любовь, защото тия, които образуватъ комуната, трѣбва да се обичатъ тъй, че да жертвуватъ всичко единъ за другъ. Послѣ, възгледитѣ, които иматъ, да не ставатъ причина никога за нѣкакъвъ споръ между тѣхъ, и да не се лъжатъ единъ другъ. Направете тази комуна на такива основания и тя ще съществува. Другитѣ практически методи сѫ у васъ, вие ги имате, тѣ сами ще дойдатъ. Много пъти сте правили комуни. Азъ зная отъ миналото ви, вие сте живѣли много години единъ комунистически животъ, живѣли сте царски, но сте го забравили. Виждамъ въ далечното ви минало какъвъ животъ сте живѣли. Правилата на тази комуна съ написани вътрѣ въ васъ. Че какъ мислите, комуната на мѫжа и жената не започва ли добрѣ? Много добрѣ започва. Оженватъ се по любовь, викатъ попъ да имъ чете Евангелие, но послѣ сами я развалятъ. Народятъ имъ се дѣца, развалена е комуната. Правятъ комуни и ги развалятъ. Мѫжътъ и жената много добрѣ започватъ своята комуна, работятъ даромъ за своитѣ комунисти. Единъ комунистъ ме питаше кой е правилниятъ методъ за образуване една истинска комуна? Казвамъ: когато майкитѣ заченатъ своитѣ дѣца и тѣ още въ утробата й заживѣятъ съ комунистически идеи, дѣцата ще се родятъ комунисти. 4. Какъ да се възпитаватъ дѣцата на нашитѣ братя? Нѣкой практически правила за възпитанието имъ. — Този въпросъ е почти сѫщиятъ. Създайте малки физически занимания на дѣцата. Въ бъдеще трѣбва да се направятъ малки дѣтски градини за обработване. 5. Подробни разяснения за босоходството, за гологлавието и облѣклото. — Боси трѣбва да ходите лѣтно врѣме, особено отъ началото на месецъ май, за да може краката ви да сѫ въ свръзка съ земята, да може да прѣмине у васъ електричество и земенъ магнетизъмъ. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ свикнали да ходятъ боси, трѣбва да ходятъ боси само 1 ÷ 2 часа слѣдъ като изгрѣе слънцето. Това е хубаво. И азъ бихъ прѣпорѫчалъ и на мѫже, и на жени да излизатъ боси, при изгрѣвъ слънце, но извънъ града, на нѣкоя хубава мѣстность. Опасно е да ходятъ въ градоветѣ боси, защото може да се натъкнатъ на камъни, на тръне. Запитватъ: „Може ли да се ходи прѣзъ цѣлата година боси?” — Не е толкова практично. Дѣцата именно лѣтнитѣ мѣсеци трѣбва да бѫдатъ боси. Запитватъ: „По трѣвата може ли?” — Да, по трѣвата, по горещия пѣсъкъ, по водата. За ония отъ васъ, на които коситѣ сѫ започнали да падатъ, които иматъ главоболие, хубаво е лѣтно врѣме да ходятъ по 3 ÷ 4 ч. на день безъ шапки. Ходенето на слънце безъ шапка дѣйствува лѣчебно на главата. Но лѣтно врѣме, отъ 10 ÷ 12 ч. по обѣдъ, по-хубаво е да има човѣкъ шапка на главата си, защото слънчевитѣ лѫчи прѣдизвикватъ голѣмо сътресение на мозъка. Но отъ 4 или 5 часа слѣдъ обѣдъ до вечерьта хубаво е ходенето безъ шапка. Отлично е да ходи човѣкъ по 7 ÷ 8 ч. на день гологлавъ, но това трѣбва да става постепенно, и туй трѣбва да го правите съ убѣждение. Облѣклото трѣбва да бѫде широко, за да става постоянно провѣтряване на тѣлото и да ставатъ свободно електрическитѣ и магнетическитѣ течения. Облѣклото трѣбва да е леко, женитѣ трѣбва да си направятъ такива облѣкла, които да прилѣгатъ добрѣ на тѣлото имъ. Азъ бихъ желалъ женитѣ на Бѣлото Братство да иматъ особена осанка, да се стремятъ къмъ красота на тѣлото, да се развиватъ. Затуй давамъ на всички ви тѣзи упражнения, за да не сте хилави. Запитватъ: „Съ какви цвѣтове да се обличаме?” — Всѣки си има по-голѣма обичь къмъ даденъ цвѣтъ. Бѫдете вѣрни на този цвѣтъ, който вие си обичате. Спрете се на този вкусъ. Гледайте и вашитѣ приятели да обикнатъ този цвѣтъ. Та ако дойдете въ едно съчетание на вашия вкусъ и онзи на вашитѣ приятели, ще се намирате въ щастливо положение. Но ако тѣ не го харесватъ, ще започнатъ да ви казватъ: „Този ли цвѣтъ намѣри?” И съ това ще започнатъ да ви внушаватъ отрицателни мисли. Носете меки цвѣтове. Запитватъ: „Кѫси или дълги рокли да носимъ?” — Вие какъ намирате, кои сѫ по-практични? „Кѫситѣ сѫ по-практични.” Изобщо този въпросъ женитѣ могатъ да го разрѣшатъ отлично сами. 6. Какъ може практически да се развие гласътъ по-правилно (по отношение на пѣнието)? — Първото правило: вашиятъ гласъ зависи отъ бѣлитѣ ви дробове и отъ ларинкса. Слѣдователно, никога не трѣбва да оставяте ларинкса ви да прѣминава рѣзки състояния отъ студено на топло и отъ топло на студено. Друго: разнитѣ изкуствени киселини развалятъ гласа ви и онзи, който иска да има хубавъ гласъ, трѣбва да яде повече сладки храни. Като излизате на отворени мѣста, правете всевъзможни упражнения съ гласа си. Забѣлѣзалъ съмъ, понѣкога у насъ сѫ останали извѣстни стари чувства, като дойдемъ до извѣстна възрастъ: мѫже или жени, които нѣкога сѫ пѣли, и то хубаво дори, сега казватъ: „Ние сме вече възрастни, срамота е за насъ да пѣемъ”. И тѣ замълчаватъ, замълчаватъ, докато прѣстанатъ да пѣятъ. И така чрѣзъ внушение се разваля гласътъ имъ. Щомъ останете сами, пѣйте си. Не работете съ закона на внушението за гласа си. Знайте, че гласътъ зависи отъ любовьта. Само онзи, който люби, той има гласъ, той говори. Хора безъ любовь сѫ безгласни. Имайте прѣдъвидъ, че рибитѣ, които най-малко любятъ, сѫ безгласни, не могатъ да говорятъ. И ако ме питате: „Защо тѣ не говорятъ?” — Ще ви отговоря: защото любовьта у тѣхъ не говори. Най-голѣмиятъ адъ е въ морето. Въ морето всички сѫ месоядци, тамъ нѣма трѣвопасни животни. Че туй е вѣрно, ще забѣлѣжишъ, че щомъ влѣзе нѣкѫдѣ любовьта, започвашъ да чувашъ пѣене тукъ-тамѣ, а щомъ прѣстане любовьта, грозно мълчание настава. Докато майката има малко дѣтенце, чувашъ я, пѣе си, кѫпе го въ коритото, но умре ли то, пѣсень не се чува. Нѣкой пѫть на гроба чувашъ пѣние, но то е минорно пѣние. И тъй, трѣбва да имаме обектъ, а обектъ е животътъ. Не работете чрѣзъ закона на внушението, че не можете да пѣете, а работете чрѣзъ закона на внушението, че можете да пѣете, да развиете гласа си. Прилагайте мисъльта си, че можете да развиете гласа си, слушайте добри пѣвци, въодушевявайте се отъ тѣхъ, тѣ ще ви дадатъ импулсъ. Хубаво е да изслушвате нѣкой пѫть мѫже или жени, които минаватъ за добри пѣвци. Не се вслушвайте въ онѣзи, на които гласътъ не е добрѣ развитъ, понеже ще имате обратно внушение. 7. Какво поведение да държимъ по случай на война, на трудова повинностъ или въ врѣме на революция? — Въ врѣме на война ще станете доктори и фелдшери, ще помагате да привързвате рани. „Съ това пакъ не помагаме ли на войната?” — Не, ще помагате на онѣзи, на които краката, рѫцѣтѣ сѫ изпочупени, които сѫ пострадали. А ножъ — намъ не е позволено ножъ да вадимъ. За насъ въпросътъ е рѣшенъ. И ние воюваме, само че не съ ножъ. Що се отнася до трудовата повинность, ще си покопаете. Трудовата повинность може да я изпълните. Дойде ли въпросъ за революция, ако имате запичане, позволява ви се да вземете рициново масло. Понеже ние воюваме съ доброто, то войни не можемъ да имаме. И понеже ние служимъ на любовьта, за насъ революция не може да има, тя е изключена. А по отношение на свѣта, въ свѣта ще има още много революции и още много войни, но това е единъ фактъ, който ние не можемъ да спремъ за сега. 8. Кой е най-добриятъ начинъ за душевно обединение между възрастни и млади? — Най-добриятъ начинъ е старитѣ да станатъ млади и младитѣ — стари, т. е. старитѣ, като отидатъ при младитѣ, да станатъ като тѣхъ млади, да подематъ тѣхната мисъль. А пъкъ единъ младъ, като отиде между старитѣ, и той да започне като тѣхъ. Ние говоримъ сега за млади и стари въ най-добрия смисълъ. Младитѣ сѫ жизнерадостни, тѣ носятъ радость и веселие навсѣкѫдѣ, а старитѣ носятъ тактичностъ, трѣзвостъ, мѫдрость. А кое е най-доброто, знаете — между тѣхъ трѣбва да има любовь. Нищо повече. Като дойдемъ до любовьта, въ името на любовьта, стариятъ трѣбва да счита младия като себе си, и младиятъ да счита стария като себе си. 9. Битието ли опрѣдѣля мисъльта или мисъльта — битието? — Този въпросъ седи тъй: кокошката ли опрѣдѣля яйцето или яйцето опрѣдѣля кокошката? Слушайте сега моето мнѣние. Тъй както азъ зная, кокошката и яйцето вѣчно сѫществуватъ, но послѣдователно се явяватъ. Когато кокошката се умори да е кокошка, става яйце, а пъкъ когато яйцето се умори да е яйце, става кокошка. Тѣ сѫ двѣ форми, които вѣчно сѫществуватъ въ свѣта, тъй щото тѣ сѫ съзнателни форми, съзнателни и въ яйцето, и въ кокошката, и въ мисъльта, и въ битието. Интересно е, този, който е задалъ въпроса, какво е разбралъ подъ думата „битие”? „Външниятъ, материалниятъ свѣтъ.” Външниятъ, материалниятъ свѣтъ е продуктъ на мисъльта. Въпросътъ е такъвъ тогава: материята ли създава мисъльта, или мисъльта създава материята? Материалниятъ свѣтъ е въплътена идея, въплътена мисъль. Най-напрѣдъ идеята е била, а послѣ тя се е въплътила. 10. Конкретизиране понятието Богъ. — Въ окултизма подъ думата „Богъ” се подразбира, когато Абсолютното, Вѣчното само себе си ограничава. Богъ е Вѣчното, първото сѫщество, което само себе си съзнателно е ограничило, за да се изяви. 11. Какъ въздѣйствуватъ природнитѣ закони на мисъльта? Какъ се създаватъ характери? — Природнитѣ закони въздѣйствуватъ на мисъльта да се прояви. Природата е тѣло на Бога, проявление на Бога. Когато нашата мисъль не е правилна и е врѣдна за самитѣ насъ, тогава природата ни въздѣйствува. Но всѣкога законитѣ на природата ни съдѣйствуватъ да се прояви мисъльта ни, т. е. тѣ ни заставятъ да мислимъ. И въ туй отношение, тия закони изискватъ отъ всинца ни да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Законитѣ на природата не търпятъ нашитѣ двоумѣния и колебания. За примѣръ, вземете слѣдното разяснение: вие имате старитѣ понятия и излизате денемъ навънка, на разходка, но си казвате: „Азъ ще се простудя”. И наистина, не се минава дълго врѣме и вие се простудявате. Но ако като излѣзете всрѣдъ природата, не допуснете тази мисъль въ ума си, никакво простудяване нѣма да дойде, защото природата, която е жива, има прѣдъвидъ вашето добро. Тя ни съдѣйствува, постоянно ни помага. Затова азъ наричамъ живата природа проявление на Бога. И когато влѣземъ въ нея, трѣбва да вѣрваме, че тя има най-доброто разположение къмъ насъ, и ще приемемъ доброто й разположение. Почнемъ ли да мислимъ, че това може да стане, онова може да стане въ нея, тогава идватъ нещастията. Природнитѣ закони въздѣйствуватъ благотворно върху нашата мисъль и върху нашия характеръ. 12. Домашнитѣ животни случайно ли сѫ попаднали между насъ или по кармични причини? — Всичкитѣ домашни животни сѫ доброволни ученици и помагачи на хората. Когато човѣшкиятъ духъ е миналъ прѣзъ тѣхното царство, тогава тѣ доброволно сѫ слѣзнѫли да му помагат. Само че човѣкъ имъ е обѣщалъ едно нѣщо, а сега върши друго нѣщо съ тѣхъ, но той ще се повърне, ще изправи поведението си. Ако бихте попитали единъ египтянинъ или единъ индусъ нѣщо за животнитѣ, той ще ви каже, че въ много животни, въ конетѣ, въ кравитѣ, въ коткитѣ, въ пѣтлитѣ се криятъ вашитѣ дѣди и прадѣди. Запитватъ: „Ние можемъ ли да кажемъ това?” — Ние можемъ да кажемъ, че тѣ сѫ по-малки наши братя. Волътъ е единъ по-малъкъ нашъ братъ въ еволюцията си, но не е паднала човѣшка душа. Запитватъ: „Не е ли прѣродена човѣшка душа?” — Не е. Азъ ги наричамъ малкитѣ братя въ свѣта. Запитватъ: „Че такава дегенерация не е ли възможна?” — Дегенерация отъ човѣкъ на волъ е недопустима. Дегенериранитѣ не живѣятъ между хората. Волътъ е емблема на една велика идея за насъ. Когато кажемъ волъ, магаре, конь, пѣтелъ, това сѫ все емблеми, символи. Ами че ако искамъ да изразя приятелството символично, какъ бихъ го прѣдставилъ? Ще кажа, че еди-кой си е отлично куче. Ако искамъ да изразя, че нѣкой е добъръ прѣдачъ, ще кажа, че той е отличенъ паякъ. Ако искамъ да изразя идеята, че нѣкой има отлично търпѣние, ще кажа, че той е отличенъ волъ. Онзи волъ, който всѣки день си прѣживя, като му погледнешъ очитѣ, той казва: „Нѣма работа, не бързай толкова, ще се свърши работата, тихъ и спокоенъ бѫди!” Отлични символи сѫ за насъ млѣкопитающитѣ. 13. Ученикътъ на Бѣлото Братство трѣбва ли да даде необходимия физически трудъ въ замѣна на своитѣ нужди или да се ограничи само въ духовна работа? — Да, единъ ученикъ на Бѣлото Братство трѣбва да даде отлични примѣри на физически трудъ. Той трѣбва да върши най-малко 2 часа на день такъвъ трудъ. 14. Правилна ли е теорията за произхождението на човѣка отъ маймуна? — Окултната теория поддържа, че маймуната е произлѣзла отъ човѣка. Всички ония човѣшки единици, които, когато сѫ минавали прѣзъ пѫтя на своето развитие, сѫ се спънали, единъ день сѫ се видоизмѣнили. Маймунитѣ, това сѫ недоразвити хора. Тъй седи въпроса. Днесъ тѣ сѫ недоразвити, има застой въ тѣхната еволюция, но ще се развиятъ при по-благоприятни условия. 15. Кои часове отъ денонощието за какъвъ родъ работа благоприятствуватъ? Кои за молитва, кои за творческа работа? — Тѣзи въпроси влизатъ къмъ вѫтрѣшната страна на школата. Сутриннитѣ часове сѫ най-добри за умственъ трудъ, обѣднитѣ — за физически трудъ, т. е. за ядене, а вечернитѣ — за почивка. Затова трѣбва специална книга, защото всѣкога, щомъ се дадатъ общитѣ опрѣдѣления, единъ ще разбере едно, другъ — друго, трети — трето, единъ казалъ тъй, другъ — иначе, и тогава дохождатъ до извѣстно заблуждение. Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ единъ методъ за самонаблюдение. Щомъ станете сутринь, поставете се въ едно състояние на вашата интуиция, да схванете кои въпроси и кои мисли най-много ви интересуватъ. Схванете ли нѣкоя мисъль и тя е най-важната, обмисляйте я прѣзъ цѣлия день и се постарайте да я реализирате. Не се занимавайте съ блуждаещи мисли по форма, съдържание и смисълъ. А всѣка конкретна мисъль, у която формата, съдържанието и смисъла изпѫква ясно, постарайте се да я реализирате. Дали тази мисъль е практическа, дали е мисъль за художество или за физически трудъ, или каква и да е друга мисъль въ живота, безразлично е, стига да има приложение, постарайте се да я реализирате. На другитѣ въпроси, азъ почти съмъ ви отговорилъ по-рано. Изпѣйте една пѣсень. Бесѣда, държана на 23 август, 1921 год., вторникъ, 16 ч., гр. Търново.
  7. Ани

    1921_08_23_2 Въ Горницата

    Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ Горницата 1. Размишления върху Мѫдростьта. 2. Разглеждане и наблюдение на картинитѣ по стѣнитѣ. Да се спремъ или на всички, или на ония отъ тѣхъ, които ни обърнатъ особено внимание. Да се стремимъ да схванемъ по интуиция това, което остане въ душата ни. 3. Прочитане три стиха отъ Св. Писание по жребие. 4. Изказване едно общо желание на цѣлата група. Стиховетѣ отъ прочетената глава и общото желание на всичкитѣ групи се написватъ на единъ общъ листъ.
  8. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вторникъ 23 августъ 5 ч.с. Утринна молитва Размишления 1.Отче нашъ. 2. Размишления (колѣничили на лѣвото колѣно): а) Начало на всѣки разуменъ животъ започва съ мѫдрость, която изтича отъ Бога. б) Нѣма мѫдрость като Божията Мѫдрость, само Божията Мѫдрость е Мѫдрость. в) Въ тази Мѫдростъ сѫ вложени всичкитѣ условия за разумно живѣене. 3. Благославяй, душе моя, Господа. 4. Евангелие отъ Матея, 7;24: „И тъй, всѣки, който слуша тѣзи мои думи и ги прави, ще го уподобя на човѣкъ разуменъ, който е съзидалъ кѫщата си на камъкъ“. Послание Яковово, 3; 13: „Кой е отъ васъ мѫдъръ и ученъ, да покаже отъ доброто си поведение своитѣ работи съ кротость на прѣмѫдрость“. Послание къмъ Ефесянитѣ, 5; 15: „И тъй, гледайте какъ съ прѣдупазване да ходите, не както глупави, но както прѣмѫдри“. 5. Нѣма мѫдрость като Божията Мѫдрость, само Божията Мѫдрость е Мѫдрость. 6. Добрата молитва. Слѣдъ молитвата се направиха гимнастическитѣ упражнения. Всички мѫже и жени се разпрѣдѣлиха на групи отъ по 61 човѣка. Така на групи всички се изредиха въ Горницата, дѣто прѣстояваха на молитва по 15 минути.
  9. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 4 часа следобѣдъ Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили Сега азъ ще ви попитамъ като онзи православенъ попъ, който запитва: „Благословени християни, знаете ли какво ще ви говоря?” — „Знаемъ, дѣдо попе.” „Е, като знаете, нѣма какво да ви говоря.” — „Не знаемъ, дѣдо попе.” — „Е, като не знаете, пакъ нѣма какво да ви говоря”. Азъ отчасти ще засегна правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили. Главната задача въ сегашния животъ е правилното растене и развитие на душата. Душата трѣбва да се развива, да расте, да се разширява, да заема по-голѣмо пространство. Защото въ духовния животъ голѣми нѣща сѫ само ония, които съзнателно сѫ организирани, използуватъ се хармонично и се развиватъ сили. Въ природата има единъ великъ законъ, споредъ който всички тѣзи сили се развивать правилно, послѣдователно. Сега въ съврѣменнитѣ методи отъ нѣколко хиляди години насамъ едни сѫ правилни, други — неправилни, понеже събуждатъ нѣкои сили по-рано отъ другитѣ и вслѣдствие на това се зараждатъ много нежелателни резултати. При сегашното развитие трѣбва да имате едно нормално въображение, т.е. не трѣбва да бѫдете безъ въображение, но то трѣбва да бѫде силно и нормално, въображение, въ което нѣщата да се прѣдставляватъ въ тѣхния естественъ видъ, а не въ тѣхния извратенъ видъ. Естественъ видъ въ свѣта е напримѣръ, сутринь, когато небето е ясно, нѣма никакъвъ облакъ. Тогава може да имате единъ естественъ и правиленъ изгледъ на природата. Но щомъ се явятъ облацитѣ и се зародятъ разни сѣнки, веднага ще имате другъ видъ, друго впечатление, друго схващане за природата. И тъй, когато отидете сутринь всрѣдъ природата и видите естествения видъ на нѣщата, у васъ се заражда една вѫтрѣшна радость, а когато видите неестествения, извратения видъ на нѣщата, у васъ се заражда една тѫга. Не можете да си обясните защо е това, но има неестествени нѣща, които сте възприели. Напримѣръ, да ви кажа единъ простъ фактъ. Вървите, срѣщнете единъ вашъ приятель въ градината, но веднага виждате единъ човѣкъ, който вдига тоягата си, удря приятеля ви и му счупва крака. Веднага се заличава у васъ хубавото впечатление отъ природата, въ сърдцето ви се заражда една тѫга, въ ума ви се е сложило едно неестествено явление, и вие усѣщате болка. Винаги болкитѣ се дължатъ на такова ненормално състояние. Когато влѣзете въ едно учение, когато влѣзете въ религиозния свѣтъ, и тамъ ще има едно анормално схващане за нѣщата, ще изпитате една тѫга. Не знаете защо. И тамъ има счупени глави. Но когато влѣзете въ единъ ученъ свѣтъ и четете нѣкоя хубава книга, не сте ли изпитвали тѫжно впечатление? Този ученъ човѣкъ има нѣщо, което му куца. Разбира се, низшата, животинската душа на човѣка не е тъй схватлива, че да може да разбере дѣ сѫ грѣшкитѣ. Понеже интелектътъ борави съ пипане въ духовния свѣтъ, затова той трѣбва да се подпомогне съ духовното зрѣние. Не трѣбва да отидемъ въ друга крайностъ, да кажемъ, че които иматъ интуиция, нѣматъ нужда отъ пипане. Не, и тѣ се нуждаятъ. За далечнитѣ прѣдмети е зрѣнието, а за близкитѣ — пипането. Ние влизаме да изучаваме духовния свѣтъ не тъй, както сѫ ни учили до сега, т. е. тъй, както е описанъ, той ни се прѣдставлява като нѣщо нереално, етерно, въздухообразно. За душата, за духа ние нѣмаме такава ясна, реална прѣдстава. Е, хубаво, когато вие сте болни, и дойде при васъ нѣкой човѣкъ и ви хване за рѫката и съ това хващане вие веднага оздравеете, умътъ ви добива сѫщо здраве и яснота, питамъ: на какво се дължи това здраве само отъ допирането съ този човѣкъ? Това се дължи на Духа, реалната проява на Духа. Това е тази реална форма. Ако обаче тази форма не може да произведе у васъ този ефектъ, Духътъ го нѣма тамъ, вие имате само сѣнката на Духа. Слѣдователно, отъ проявленията на нашия умъ, на нашето сърдце и на нашата душа въ даденъ моментъ ще се познае до колко реално се проявява нашия духъ. Ние въ себе си трѣбва да знаемъ до колко той е реаленъ или не. Трѣбва да знаемъ това. Послѣ, азъ искамъ вашитѣ прѣдстави за Бога да бѫдатъ ясни. За Бога непрѣмѣнно трѣбва да имате една много ясна, реална прѣдстава, въ която да не остава никакво съмнѣние, и споредъ тази прѣдстава всѣкога да го познавате, кѫдѣто и да отидете, да знаете, че Той е, а не другъ. Това се изисква отъ ученика на Бѣлото Братство. Има моменти въ живота, въ които самъ Господь се проявява, самъ Господь заповѣдва. Тѣзи моменти трѣбва да ги знаете. Това ще научите отъ нѣкои вѫтрѣшни опити. И тогава ще настане онази фаза на посвещение. Когато дойде тази фаза, умътъ ви ще тръгне въ правилния пѫть на тази философия. Това ще бѫде посвещението. Слѣдъ това ще бѫдете въ състояние да изучавате небеснитѣ свѣтила: Слънцето, Венера, Марсъ, Сатурнъ, послѣ да влизате въ други свѣтове, да се съобщавате съ тѣхнитѣ жители и прочие. Това, което сега преживѣватѣ, още не е животъ, то е азбука на живота, защото има други състояния, въ които животътъ има по-други проявления отъ тѣзи, които ние имаме тукъ. И тогава каква е цѣльта ни, каква е цѣльта на живота? — Да влѣземъ въ съобщение съ тѣхъ. Реално трѣбва да разсѫждаваме. Каква е цѣльта на младата мома, която седи при майка си? Единъ день тя става недоволна. Тя иска да се срѣщне съ друга душа, но изопачава това. Тя иска да намѣри друга една форма и намира. Тѣзи двѣ души като се съединятъ, искатъ да намѣрятъ третя, тя отъ своя страна иска да намѣри четвърта, и т. н. Искатъ да се съединятъ и като се съединятъ, разбиратъ тази божествена мѫдрость, която сега се събужда. Туй е вѣчниятъ стремежъ. Вие ще се стараете да развиете умственитѣ си способности. Има у васъ много дарби, които чакатъ своето развитие, и да имъ дадете по-сѫществена подкладка. Не се обезсърдчавайтѣ! Отъ лукаваго е, ако изгубите куражъ. Вие искате да бѫдете герои, но дойде ли нѣщо, което ви жегне, изгубвате всичко. Герой е този, който като го жегнатъ, веднага си плюе на раната, самъ се лѣкува и си тръгне, продължава си пѫтя. Съ плюнки си лѣкува раната и върви напрѣдъ, А сега, като те жегнатъ, викашъ този-онзи на помощь, послѣ минаватъ мѣсеци и казвашъ: „Слава Богу, отървахъ се отъ дявола”. Той мисли, че е много уменъ, много знае. Нищо не знае, щомъ не може да се лѣкува самъ. Сега ще се лѣкува не само той, ще мие не само своитѣ рани, но и ранитѣ на своитѣ другари. А сега като намѣримъ нѣкого ранень, казваме: „Ами ти защо не внимаваше, защо падна, биваше ли туй да направишъ?” Ще те съвѣтватъ този-онзи, но никому не дохожда на ума да плюне на раната. Тази е стара философия. Не е въпросътъ защо съмъ го направилъ. Погрѣшката е тамъ, че е направено, разбра ли? Написалъ е тамъ нѣкои числа криви. Какво остава сега? Да вземе своята бърсалка, да ги изтрие и да напише други числа. Намѣсто четири, напиши петь, направи изчисление и върви напрѣдъ. Второ едно заблуждение, което се явява между по-млади и по-стари, е кой отъ тѣхъ знае повече. Знанието зависи отъ събуждането на тѣзи божествени способности, които имате въ душата си. Тѣ трѣбва да се пробудятъ и чрѣзъ тѣхъ ние ще изучаваме свѣта по единъ обективенъ начинъ. Навредъ свѣтътъ трѣбва обективно да го изучаваме, а ние, като нѣмаме такова обективно схващане, спираме се и казваме: „Дали този човѣкъ говори истината или не?” За мене този въпросъ е рѣшенъ. Азъ ще ви дамъ диагноза да познавате дали даденъ човѣкъ говори истината или не. И вие, когато говорите, ще ви познаятъ дали говорите истината, и други, когато говорятъ, вие ще ги познаете. Та, ние сега ще се стремимъ да събудимъ у насъ тия възвишени чувства, които сѫ още въ спѣщо състояние. Въ васъ сѫ събудени още обикновенитѣ чувства, обикновената любовь, която сегизъ-тогизъ се примѣсва съ духовната любовь, но духовната любовь още не е започнала да се проявява. Че не е пробудена се забѣлѣзва по тази ревность, която има между васъ, по това, че не можете да се търпите. Духовни хора, пъкъ не могатъ да се търпятъ! Тѣ сѫ съ духовна табела, а съдържанието имъ не е духовно. Нѣкой казва: „Тази сестра не е духовна”. Ами, че и ти не си такъвъ. Другъ казва: „И тази сестра не е духовна”. Че и ти не си, защото, ако ти си духовенъ, ще ги попипашъ по очитѣ, и веднага тѣ ще те видятъ и ще тръгнатъ напрѣдъ. Когато Каравеловъ създаде тѣзи дребни пари-каравелчетата, колко българи бѣха излъгани съ тѣхъ! Гледашъ ги, въ първо врѣме лъскави, минаватъ за наполеончета, а послѣ — почернѣятъ, изгубятъ цѣната си. Ти мислишъ, че всѣка теория, всѣко учение, което е лъскаво, е цѣнно, и казвашъ: „Знаешъ ли какво имамъ азъ, какво научихъ! Тукъ, тукъ въ кесията ми е”. Не мине и мѣсецъ, тѣ почернѣятъ. Отъ лъскавината на тия учения не се лъжи. Всѣко учение ние сме готови да приемемъ, отдѣто и да дойде то. Божественитѣ мисли, божественото учение, който и да ни го донесе, ние сме готови да го възприемемъ. Една хубава книга, който и да ми я донесе, ще я приема. Но една книга, която нѣма никакво съдържание, и най-учениятъ човѣкъ да ми я донесе, ще кажа, че нѣма нищо въ нея. Та, главната цѣлъ е каква? — Да станемъ добри. Азъ казахъ, че доброто — това е плодъ на любовьта, а любовьта е плодъ на Духа. Сега, този животъ, който имаме, е естественъ. Въ Писанието се казва, че Господь щѣлъ да разруши сегашното тѣло, търбуха. Вие какъ тълкувате тази мисъль? Това тѣло той нѣма да разруши, но то, като изпълни своята служба, понеже иде ново тѣло, което сега се гради, то старото ще отстѫпи мѣстото си на новото. Слѣдователно, сега нашитѣ нови чувства и способности ще се вложатъ въ тѣзи нови тѣла, които сега се градятъ. Това ново тѣло у нѣкой е въ началото си, а у нѣкой то е на единъ мѣсецъ. Азъ говоря за граденето на това ново тѣло, отъ което ще излѣзе вашето възкресение. Съ тѣзи тѣла, съ които сега живѣете, не можете да вървите въ тѣзи истини. Тѣлото на плътьта е плъть, тѣлото на духа е духъ. Плътьта е тѣло, дѣто врѣменно живѣе духътъ, а духовнитѣ тѣла сѫ тѣла на вѣчностьта. Въ този смисълъ азъ искамъ да се заемете да изучите учението на Бѣлото Братство. Вие ще го намѣрите разхвърлено въ цѣлия окултизъмъ, въ теософията, въ християнството, навсѣкѫдѣ ще го намѣрите. Въ туй учение навсѣкѫдѣ има единство, въ него нѣма разногласие. Въ учението на Бѣлото Братство има особено разбиране за създаването на свѣта, особена теория. Бѣлото Братство никога не оспорва съврѣменнитѣ теории, то си мълчи за тѣхъ. То не казва никому: ти не си правъ. То ще му каже: „Правъ си”. И прави сѫ сегашнитѣ хора. Туй, което сѫ видѣли и описали, прави сѫ. Но ако тѣ описватъ туй, което не сѫ видѣли, то мълчи тамъ и казва: „Туй, което не съмъ видѣлъ, не зная, нѣма какво да оспорвамъ”. Нѣкой каза: „Ти духовния свѣтъ не го разбирашъ”. Казвамъ: ти ходилъ ли си въ духовния свѣтъ? — „Не, не съмъ.” Съ ангелитѣ разговарялъ ли си? — „Не съмъ.” Съ светиитѣ разговарялъ ли си? — „Не съмъ.” Е, тогава? — „Видѣлъ съмъ нѣщо, мина една сѣнка покрай мене.” — Е, какво, каза ли ти нѣщо? — „Нищо не ми каза, само се усмихна.” Ами тази усмивка знаете ли какъ я тълкуватъ турцитѣ? Като имъ се усмихне нѣкоя жена, тѣ казватъ: „Работата е наредъ”. Тя казва: „Само за мене мисли той”. Това е едно криво схващане на нѣщата. Тази сѣнка се усмихнала. Туй усмихване трѣбва да изтълкувате въ другъ смисълъ. Има усмивка и усмивка. Тази сѣнка погледне нѣкакъ сериозно, ти казвашъ: „Искаше да ми каже нѣщо”. Какво щѣше да ти каже? Е, хубаво, когато човѣкъ само се усмихне, мускулитѣ на устнитѣ се подигатъ, а очитѣ сѫ ясни, огнени, остри, нѣма мекота въ тѣхъ, всичко това какво показва? Такава усмивка показва: „Азъ ще те изямъ”. А когато една усмивка излиза отъ вѫтрѣ, въ очитѣ има божествена свѣтлина, мекота, нѣжность, и този човѣкъ казва: „Азъ съмъ готовъ да ти помогна, азъ любя Господа”. Слѣдователно, за мене усмивкитѣ веднага разрѣшаватъ въпроса. Като мине една сѣнка и ми се усмихне, очитѣ й остри ли сѫ и иска ли да ме изяде, или сѫ меки и нѣжни и иска да ми помогне. Нѣкой казва: „Азъ видѣхъ една сѣнка, не видѣхъ лицето й, но само гърба й”. Какво искаше тя да покаже съ своя гърбъ?” Въ Англия, въ врѣме на галското духовно движение въ 1905 год., жената, която водеше движението, придружавана отъ огнени кълба, една вечерь като се връщала отъ събрание, казала на единъ близъкъ свой приятель да я чака вънка. По едно врѣме вижда единъ господинъ съ черна пелерина върви напрѣдъ. Тя мислила, че това е приятельтъ й и бързала да го настигне. Извиква го на име, той не обръща лицето си. По едно врѣме той дохожда до нея съ забулено лице и си поклаща пръста. Тя веднага се досѣща, че това не е нейниятъ приятель, не иска да го знае кой е. Веднага го познава. Той се прѣвръща въ едно черно куче и се скрива. Тя казва: „Това е дяволътъ, който се бърка въ моето царство, но азъ ще се разправя съ него”. Сега ние трѣбва да знаемъ точно тѣзи, съ които се срѣщаме, наши приятели ли сѫ или не, мислятъ ли като насъ или не, мислятъ ли право или не. С всички наши приятели трѣбва да бѫдемъ съ една мисъль, съ едно сърдце, т. е. мисъльта ни да бѫде отправена къмъ Бога, да служимъ на Бога, всѣки единъ отъ васъ, който е готовъ по този начинъ да дѣйствува за Бога, готови сме да го приемемъ съ отворени рѫцѣ и да му дадемъ всички наши съдѣйствия. Ако се откаже да служи на Бога, бѣлитѣ братя сѫ много взискателни, тѣ ще затворятъ вратитѣ си за васъ. Сега трѣбва да знаете, че въ България има достатъчно братя отъ черното братство, които сѫ готови да се борятъ съ насъ. Тѣзи братя сѫ между православнитѣ въ църквата, между евангелиститѣ, между католицитѣ и между насъ ги има. Навсѣкѫдѣ дѣйствуватъ по принципа: „Раздѣляй и владѣй!” Навсѣкѫдѣ искатъ да внасятъ смутове. Често тѣ ви заблуждаватъ. Навсѣкѫдѣ, дѣто има такива събрания, тѣ идватъ. Всѣкога тѣ сѫ много учтиви. Онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ сѫ прѣдъ тѣхъ много кавалери. Тѣ сѫ въплътени. Затова ще изпитвате духоветѣ. Тѣзи хора сѫ много добрѣ облѣчени, съ елегантни дрехи, съ черни гантени рѫкавици, съ попски калимявки, съ попски дрехи, владишка корона, на професорска катедра, ние нѣма какво да имъ се сърдимъ. Тѣ сѫ много учтиви. Това е една борба. Тѣ сѫ съвършени въ тѣхнитѣ обходи, много сѫ умни. Не мислете, че тъй лесно може да се борите, да се разминете съ тѣхъ. Тѣ сѫ отъ черното братство. Да, но тѣ сѫ много умни, знания има въ тѣхъ, тѣ могатъ да ви измамятъ, тѣ могатъ да ви спънатъ отъ вашия пѫть. Сега туй не ви казвамъ да се плашите и да мислите, че когото срѣщнете, когото видите, е отъ черното братство. Бѫдете спокойни, нѣма какво да се плашите, тѣ не сѫ страшилища. Тѣ сѫ хора, турени въ своята еволюция, тѣ изпълняватъ своята мисия, но ние трѣбва да знаемъ тѣхното прѣдназначение и нашата задача. Всѣки единъ да стои на мѣстото си и като срѣщнемъ такъвъ братъ, ще му кажемъ: „Твоето движение е друго, нашето движение е друго, посоката, въ която ние отиваме е права, и посоката, въ която вие отивате е сѫщо права”. Можешъ ли да се поставишъ прѣдъ единъ такъвъ братъ така, той ще те приеме, той ще отстѫпи и ще каже: „Въ твоя умъ има една философия”. Но речешъ ли да го обърнешъ къмъ Господа, ти се поставяшъ на крива посока. Всѣка душа сама трѣбва да се обърне къмъ Господа, къмъ божественото слънце, не можешъ ти да я обърнешъ. Евангелието казва, че ти можешъ да я обърнешъ къмъ Господа, но само ако тя иска. Всѣка сама трѣбва да се обърне къмъ Господа, защото тя си има орбита въ своето движение и тя трѣбва сама да се обърне къмъ слънцето. Докато тя се отдалечава отъ слънцето, докато си върви по своята орбита, трѣбва да се остави да си измине своя пѫть. Вие не можете да измѣните нейния пѫтъ. Вие ще измѣните цѣлия редъ на Космоса, ако искате да обърнете тази душа. Слѣдователно, на земята ние можемъ да помагаме само на ония, пѫтьтъ на които се съвпада съ нашия. Когато тѣхниятъ пѫть не се съвпада съ нашия, вие отъ едната страна и отъ другата страна ще харчите енергията си напразно. Азъ нахвърлямъ тия мисли, защото ще се явятъ нѣкои, ще кажатъ: „Ти спасенъ ли си, позналъ ли си Христа?” Не се бойте, че ще ви обърне нѣкой. Обръщането ви е въ това, да имате любовь. Имате ли любовь, имате Бога въ себе си, имате ли Бога, имате и Христа, защото Богъ е любовь. Ще кажатъ: „Твоето сърце стопли ли се?” Да, когато ставамъ сутринь и върша Волята Божия, когато азъ ямъ съ любовь, когато говоря съ любовь, когато пиша съ любовь, когато чета съ любовь, питамъ се: азъ съ Христа ли съмъ? Тогава познавамъ ли Христа или не? Да, не само че Го познавамъ, но живѣя съ Него и разговарямъ съ Него всѣки день, ямъ съ Него. Отличенъ човѣкъ е Христосъ! Прями и категорични трѣбва да бѫдете, всички други прояви ще дойдатъ. Има и други духовни прояви, но вие ще се стараете да развиете вашитѣ психически сили, т. е. силитѣ, които Богъ е вложилъ въ вашитѣ души правилно да ги развиете. Напримѣръ, нѣкои отъ васъ, които сте развили тѣзи сили, тѣзи способности, чрѣзъ волята си ще може да излизате отъ тѣлата си навънъ, но всички това не може да го направите. Който е готовъ, ще напусне тѣлото си, ще направи една разходка, въ Америка може да отиде, въ Китай, Япония и другадѣ, а който не — той ще чака. Но всички не сте герои. Всѣки да се задоволи съ това, което му е далъ Духътъ, т. е. до тази степень, до която сте дошли, всѣки, каквото му е далъ Духътъ, да бѫде вѣренъ на Господа. Този Духъ сега работи и всичко разпрѣдѣля. Азъ искамъ всичко да става споредъ този Божественъ Духъ. Азъ искамъ да бѫдете въ хармония съ себе си, да не се раздвоявате. Вие мене не може да раздвоите по никой начинъ. Щомъ речете да ме раздвоите, азъ кѫсамъ нишкитѣ и ви оставямъ долу. Раздвояване не може да има. Ама нѣкой ми изпраща, нахвърля мисли: „Ти на правъ пѫть ли си?” Азъ кѫсамъ нишката. Въ моя пѫть дѣсна и лѣва страна нѣма. Единъ пѫть има само — пѫтьтъ на любовьта — нищо повече. И правиятъ, и лѣвиятъ пѫть сѫ свързани съ любовьта. По този пѫть върви и нѣма какво, не се бой! Ще кажешъ: „Братко, този въпросъ азъ тъй съмъ разрѣшилъ за себе си, ще ти кажа и на тебе какъ да го разрѣшишъ. Тази вода азъ съмъ я опиталъ.” „Ама каква е тя?” — Нѣма какво да я описвамъ. Ще кажа: елате съ мене, пийте и я опитайте! Азъ искамъ туй новото учение да го опитате като една жива вода вѫтрѣ въ себе си, да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме единъ личенъ опитъ”. Да не казвате: „Той ни е заблудилъ, той ни е хипнотизиралъ”. Въ хипнотизирането обръщане нѣма. Азъ ще те убѣдя, че имашъ нѣщо, че ти давамъ нѣщо. Утрѣ ще ти дамъ друго, но ти нѣмашъ въ джеба си нито едното, нито другото. Това е хипнотизиране, а въ хипнотизирването има изтощаване; въ истината има растене и душата расте въ благодать. И тъй, когато пиемъ отъ божествения чучуръ, никаква хипнотизация нѣма. A ние хипнотизирваме, азъ не отказвамъ това, но кога? Като срѣщна нѣкого отъ чернитѣ братя, още прѣди да ме види, тегля рѫцѣтѣ си надолу. Той заспива и азъ си заминавамъ. Като отмина, пакъ тегля отподирѣ му рѫцѣтѣ си, за да го събудя. Но като срѣщна добъръ човѣкъ, азъ му сторвамъ пѫть и казвамъ: „Съ божието благословение върви си по пѫтя”. Защото онзи, който се опита да хипнотизира брата си отъ Бѣлото Братство, той носи голѣма отговорностъ. Хипнотизацията е голѣмо заблуждение. У насъ хипнотизиране нѣма, а има друго: да кажемъ една велика истина, която служи за нашето растене и тази истина, като я възприемете, искамъ да виждамъ лицата ви съ друга една свѣжестъ. Макаръ и да е черно лицето ви, но ще има въ него една свѣтлина. Въ очитѣ ще виждашъ нѣщо особено. Когато дойде божественото, другъ е въпросътъ. Но когато дойде онова, което не е божествено, ние сами знаемъ, че не сме въ съгласие съ Бога. Първото нѣщо у насъ — ни поменъ да нѣма отъ лъжа; нито ще ви лъжа, нито да ни лъжете. Никой да не прави опитъ! Защото, ако вие речете да направите опитъ да ме лъжете, азъ ще дигна рѫцѣтѣ си, ще ви приспя, ще си замина, слѣдъ това пакъ ще дигна рѫцѣтѣ си да ви събудя. Такъвъ е законътъ. Защото ако се прѣдадете на такова влияние, вие ще станете орѫдие, другото въздѣйствие не може да бѫде въ дадения случай. Тогава движението ще бѫде отгорѣ надолу, а нѣма да бѫде настрани. Ако искате правилно да се развивате, прѣдупрѣждавамъ ви, нѣма да говоря повече върху това, нѣма да се спирамъ, защото има много да се учи отъ сега нататъкъ, една велика наука ни прѣдстои. Има много работи за изучаване, които стоятъ прѣдъ насъ. Разкрива се новъ, великъ животъ! Искамъ всички да се подмладите и по умъ, и по сърдце, и по душа, и по духъ, та и стариятъ на 100 години като теле да подскача. А туй, че той билъ такъвъ-онакъвъ, това не е философия. Критика да нѣма между васъ, оставете я навънка! Като дойде нѣкой да си покаже своето изкуство, способноститѣ си, ако е музикантъ, ще му дамъ цигулката си, и ще му кажа: „Изсвири ми едно парче отъ Шопена!” Азъ ще го слушамъ, може ли хубаво да свири. Ако свири хубаво, ще кажа: „Хубаво свиришъ”. Ако не свири хубаво, ще кажа: „Еди-коя си часть отъ парчето не свиришъ добрѣ. Е, отъ Бетховена изсвири нѣщо”. Дойде нѣкой художникъ, ще му дамъ четкитѣ си. Ако рисува добрѣ, ще му кажа: „Хайде, нарисувайте нѣщо, хубави сѫ идеитѣ ви”. Но когато нѣкой не знае да свири, не знае да чете, не знае да рисува, да пише, а казва, че има много идеи, питамъ: какво отъ това, дѣ сѫ тѣ? Музиката трѣбва да се изрази. Тази музика трѣбва да се изрази по който и да е начинъ. Не може единъ човѣкъ да има талантъ по музика и да не може да го изяви. Заемете се съ най-малкитѣ дарби да ги развивате. Всѣки, какъвто най-малъкъ талантъ и идея да има, да ги развива. Всѣки отъ васъ, каквато и най-малка дарбица да има, да не я прѣнебрѣгва, дайте й мѣсто, тя ще се развие, тя е отлична. Не се спирайте да казвате: „Този мой братъ е по-талантливъ, на мене Господь нищо не е далъ”. Този твой братъ, който има толкова дарби, е посветилъ десеть живота въ трудъ и постоянство, а нищо не е добилъ така. Даромъ се дава на способнитѣ ученици. Когато единъ ученикъ е трудолюбивъ и способенъ, учительтъ е готовъ всичко да му даде, а ако не е трудолюбивъ, нека работи самъ. Въ бѫдеще азъ бихъ желалъ всички онѣзи, на които умоветѣ сѫ развити, да изучаватъ всичко, да изучаватъ цѣлата природа. Онѣзи, у които сърдцата сѫ пробудени, да създадатъ въ себе си една черта на братолюбие, кротость, смирение, но не това привидно, външно смирение. Да създадете отъ себе си характеръ! Смиренъ човѣкъ азъ наричамъ този, който много знае, който всичко знае. Той, когато влѣзе нѣкѫдѣ, кѫдѣто занимаватъ дѣца, казва имъ: „Тъй, дѣца, работите ли? А, отлично работите”. Той седне съ тѣхъ, като че ли е на тѣхния уровенъ, и имъ дава импулсъ въ работата, а дѣцата казватъ: „Този човѣкъ е като насъ, като насъ мисли”. Защо? — Защото имъ придава своето знание. Той имъ говори съ душата си. Това значи да бѫдешъ смиренъ! А когато нѣмашъ смирение, ще кажешъ: „Само тѣ говорятъ, не ми дадоха думата”. Такъвъ човѣкъ не е смиренъ. Смирениятъ човѣкъ чака врѣмето, чака реда си. За всички ни въ този свѣтъ има опрѣдѣлено врѣме. Когато му дойде врѣмето, смирениятъ човѣкъ казва: „И азъ сега ще кажа думата си”. Има врѣме, когато Господь ще каже: „Иване, стани, кажи си и ти думата!” Той знае, че си тщеславенъ. Ще отвори единъ день Господь бѣлѣжника си, ще прѣлисти, и като ти знае мислитѣ, знае, че си тщеславенъ, обръща листа си, не те вдига. Като знае всичко за тебе, Господь казва: „Да стане Стоянъ!” Ахъ, този Стоянъ, все него вдига, но единъ день, когато ти си неподготвенъ, Господь казва: „Стани ти!” А, втасахме я! И туй често става. Казвате: „Мене Господь да ме изпрати на работа”. Но той не те изпраща. Не, трѣбва да бѫдемъ всѣкога готови, и като ни каже „Стани!”, когато не очакваме, да станемъ и да си кажемъ урока. У Бога има една велика справедливость! Сега пакъ ще ви помоля прѣзъ тази година да се стараете да вложите хармония въ умоветѣ си, да мислите хармонично, да чувствувате хармонично, да дѣйствувате хармонично, и само така ще създадете единъ новъ потикъ, иначе ще парализирате своята еволюция. Ще станете меланхолични и ще кажете: „Ние и тукъ не намѣрихме това, което сме търсили”. Че кѫдѣ ще го намѣрите? Азъ бихъ ви попиталъ: дѣще намѣрите пѫтя къмъ Христа, кой ще ви го покаже? Ще дойде единъ проповѣдникъ евангелистъ и ще ви каже: „Ела, азъ ще ти кажа какво казалъ Христосъ, какво е писалъ ап. Павелъ”. Да, но ти не го писа. Знаешъ ли дѣ е Христосъ, срѣщалъ ли си го, въ тебе живѣе ли? „Азъ не съмъ срѣщалъ Христа, нищо не зная, зная само, че тъй е писано.“ Добрѣ, ти си 1 м., 65 см. високъ, и азъ толкова. Твоето чело е 6 см. широко, и моето е толкова. Носътъ ти е 7 см. дълъгъ, и моятъ толкова. Ушитѣ ти сѫ 7 см., и моитѣ толкова. Твоята рѫка е 75 см. дълга, и моята толкова. Твоето тѣло тежи еди-колко си килограма, моето тежи повече. Да, тогава съ какво ме прѣвъзхождашъ? Това не сѫ факти. Знание е това, което е придобито чрѣзъ една вѫтрѣшна опитность. Щомъ е така придобито, ние можемъ да си направимъ този опитъ всѣкога. Когато единъ скулпторъ може да извае една хубава статуя, единъ техникъ да направи една машина, единъ инженеръ да направи една желѣзнопѫтна линия, единъ ученъ астрономъ да изчисли пѫтя, по който минава една планета, това е знание, това е учение. А ако нѣкой прѣдскаже нѣщо и не се сбѫдне, това не е учение, това не е знание. Въ Бѣлото Братство учението е неизмѣнно, въ него изключенията сѫ много рѣдки, тѣ много скоро ги поправятъ. Въобще учението, въ което ще влѣзете, е основано на една канара, която не може да се разбие. Въ това учение, още отъ създаването на свѣта, още отъ самото начало, има редъ факти, които сѫ написани, но се пазятъ въ тайна. Това се знае отъ онѣзи братя, които сѫ ходили горѣ, всичко това запазватъ сега на земята. Всичко това е написано на каменни скрижали, и единъ день, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите каква е историята за създаването на свѣта отъ начало до сега. Ще разберете всичкитѣ стадии, прѣзъ които сте минали, и ще почнете да виждате тѣзи фази. Тѣ ще се явяватъ прѣдъ очитѣ ви като живи картини. Струва си да изучавате такава наука! Слѣдователно, струва си да бѫдемъ ученици на Великото Бѣло Братство, понеже учителитѣ на това Братство държатъ всичката архива на Космоса. Тѣ пазятъ книгата на живота и всички вие трѣбва да изучавате тази книга. По-голѣмо благо отъ нея нѣма! Това е изкуство, затова ще се стремите всички да го придобиете. Изведнажъ нѣма да дойде, но постепенно. Единъ день ще си кажете: „Благодаримъ, че тръгнахме въ този пѫть”. Защото колкото по-рано тръгнете, толкова по-добрѣ; колкото по-късно, това е пакъ за васъ, толкова по-късно ще стигнете. Не се отчайвайте, може да дойдатъ изпитания, колебания, съмнѣния. Тѣ сѫ нѣща естествени въ този пѫть. Не се плашете, вѣрвайте, вие сте подъ рѫководство. Щомъ сте вѣрни на закона на любовьта, нѣма да има никакви изключения и тогава на всичко ще се научите. Ще се научите да прѣдавате учението на Бѣлото Братство. Да не казвате, че това е учението на нѣкой си Дѫновъ, че той го е измислилъ. Ако азъ съмъ го измислилъ сега, утрѣ ще дойде нѣкой Иванъ, нѣкой Петко, нѣкой Стоянъ. Е, какво ще стане, ако ние измисляме нѣщата? Какво ще стане съ тѣзи картини? Другояче стои въпросътъ. Всички онѣзи велики хора, които сѫ дохождали, сѫ прѣдали тази Божествена Истина тъй, както имъ е дадена. Въ това седи тѣхното величие, тѣхната слава, че сѫ прѣдали тази истина тъй, както Богъ имъ я е далъ, а всѣки, който не е прѣдалъ тази истина, както му е дадена, е отъ чернитѣ братя. Не е въпросъ за Петко и за Стоянъ, но въпросътъ е за Божествената Мѫдрость и Божествената Любовь, въ която всички трѣбва да се учимъ и посвещаваме, че като ходимъ въ нея, на всички да се отворятъ очитѣ. Всички да сме съ отворени очи, а не вие да сте слѣпи, а азъ да виждамъ. Давамъ нѣкому череша. Питамъ: какъ виждашъ черешата? — „Червена.” Пипни я, вкуси я, сладка ли е? „Да, правъ си, такава е, каквато и азъ я виждамъ.” Като виждаме, пипаме и вкусваме, еднакво провѣряваме нѣщата. Ако еднакво мислимъ и чувствуваме, еднакви сме. А ако вие сте слѣпи, и азъ ви убѣждавамъ, че това е така, онова е така, такава философия не може да има въ свѣта. Философия може да има само тогава, когато ученикътъ и учительтъ еднакво виждатъ и еднакво мислятъ, но учительтъ има само по-голѣми опитности, повече знания, затова върви напрѣдъ и показва пѫтя, а ученицитѣ вървятъ слѣдъ него. Такъвъ е пѫтьтъ, който Богъ е създалъ въ този свѣтъ. Та сега между васъ съмнѣнието да се намали поне съ 75 %, да добиете вѣра въ себе си. Знаете въ кое. Въ вашето божествено Себе. Вѫтре въ васъ, въ всички ви има божествено начало. Вѣрвайте всички въ божественото, което живѣе въ васъ, което говори, само то е спасителниятъ пѫть! Говори ли у васъ божественото, вие сте на спасителния пѫть, не говори ли, всички сме на човѣшкия пѫть. И тогава е опасно. И сега всички въ разни направления, на работа! Кой каквато дарба има, кой каквито дарби му е далъ Господь! Всѣки да се старае да развие въ себе си нѣкоя малка дарбица. Всѣки единъ отъ васъ да се стреми да бѫде особенъ въ извѣстни моменти, всѣки да има по една особеностъ, която у другитѣ да я нѣма, да не сте еднакви. Тя ще бѫде ваша специална черта, та като ви видятъ, да кажатъ: „У този човѣкъ има нѣщо особено”. Това е красивото! Срѣщнешъ нѣкого, у него има нѣкаква черта, срѣщнешъ другиго — сѫщата черта. Казвашъ: „Това не е нѣщо особено”. У българитѣ има обичай, отидешъ нѣкѫдѣ на гости, дѣтето имъ само двѣ години свирило на цигулка, и майката казва: „Хайде, мама, изсвири „Цвѣте мило, цвѣте красно!” Дѣтето свири. Гоститѣ казватъ: „Е, хубаво”. Отидешъ на друго мѣсто, пакъ нѣкое дѣте свири. Майката казва: „Хайде изсвири „Цвѣте мило, цвѣте красно.” Е, хубаво. Но като отидешъ въ нѣкоя кѫща и свирятъ хубаво, доволенъ си. Отидешъ въ друга кѫща, още по-хубаво свирятъ. Разнообразие трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Така и у насъ трѣбва да има разнообразие въ схващане на нѣщата. И природата е толкова разнообразна, че има за всинца ви възможности да бѫдете особени. Азъ искамъ да бѫдете особени! Всѣки единъ отъ васъ да пази тази особена черта и да не искате да бѫдете еднакви, напримѣръ, всички да не бѫдете еднакво смирени. Знаете ли колко начини има за изразяване на смирението? Въ милосърдието има толкова красиви форми, толкова оттѣнъци, чрѣзъ които то се изразява, че не можешъ да срѣщнешъ двама души милосърдни, които да изразяватъ милосърдието по единъ и сѫщъ начинъ. Милосърдието, смирението, всичко може да се прояви въ безконечно разнообразие. И тъй, ще възприемете разнообразието като единъ процесъ, който произвежда радость и води къмъ безконечното. Въ свѣта има единъ центъръ, отъ който радииратъ всички тия разнообразия, и той е любовьта. Чувствувате ли, ще мислите; мислите ли, ще дѣйствувате; дѣйствувате ли, ще има прогресъ, разнообразие. И тъй, бѫдете сега ученици на любовьта! Сега искамъ да запиша за ученици ония отъ васъ, които искатъ да влѣзатъ въ първия класъ на любовьта, затова да си дадатъ имената. Ученицитѣ, които ще влѣзатъ въ класа на любовьта, ще почнатъ да се записватъ постепенно. Всинца ви приемаме безъ разлика. Отваряме ви училище да се запишете. А послѣ, като влѣзете, прѣди да започнете учението си въ специалната область, ще се явите прѣдъ комисия да държите изпититѣ си и резултатитѣ ще зависятъ отъ вашитѣ способности. Тъй е. Бѣлитѣ Братя ви отварятъ мѣсто въ своята школа. Ако бѫдете вѣрни на тоя законъ на любовьта, ще опитате вѣрностьта на моитѣ думи, но ако не бѫдете вѣрни, ако изневѣритѣ, ще ви изключатъ, азъ не отговарямъ, да не ми се сърдите. Първото нѣщо е да имате една беззавѣтна любовь, ще влѣзете съ пълно сърдце, умъ и душа да проявите волята си, да се учите отъ Господа. Тъй е казано съ езика на пророцитѣ: да се учите отъ Господа, но ще започнете всички съ любовь. Това е божествениятъ пѫть, нѣма другъ пѫть! Има другъ пѫть, но за други. Бѣлото Братство върви по пѫтя на любовьта. Като влѣзете въ този пѫть, ще видите другъ специаленъ пѫть и ще разберете, че тази е една отъ най-добритѣ системи, която сѫществува въ свѣта — системата на Бѣлитѣ Братя. Нѣма другъ по-хубавъ пѫть! А това въ единъ животъ нѣма да го научите, и въ два живота, и въ три, и въ петь, и въ десеть живота нѣма да го научите. Не се смущавайте, нѣма нищо! Който ви каже, че може да го научи въ единъ животъ, не ви говори истината. Ами ако единъ бѣлъ братъ ви вземе астралното тѣло и ви заведе на слънцето и видите онази свѣтлина, ще кажете: „Ехе, какво сме мислили, а то какво било!” Питамъ ви: колко врѣме ще искате да живѣете тамъ? И като дойдете на земята, само ще гледате хората, ще изпитвате необикновена радость и ще казвате: „Ехъ, да отидите да видите какво има тамъ!” Опиши го! „Съ езикъ не може да се изкаже”, както казва Павелъ. Ще каже нѣкой: „Какво има на мѣсечината?” Трѣбва да ви заведа тамъ да видите, мѣсечината не е, както казватъ нѣкои, пуста. Тя не е пуста. Тя е много хубаво мѣсто, но ако ние се прѣнесемъ съ своя организъмъ въ нея, тя не е нагодена да ни приеме, ще ни очаква смърть. Но ако отидете въ нея съ своето духовно тѣло, тамъ има нѣща, отъ които може да разберете отлични работи. Тя е първата станция за слънцето, нагорѣ. Ами че ако бихъ ви казалъ какво има отъ другата страна на мѣсечината, знаете ли каква тревога би настанала между учения свѣтъ? И защо мѣсечината е спрѣла да се движи около себе си, защо обръща само едната си страна? Но това е тщеславие, нѣма защо да се говори по него. Казвамъ, че въ мѣсечината има отличенъ животъ. Често онѣзи, които завършватъ своята еволюция, има още да слизатъ къмъ земята, но не сѫ слѣзли и до сега. Има много още човѣшки души, които слизатъ на земята. Като завършатъ тамъ своята еволюция, тогава ще слѣзатъ на земята. Нѣкой казватъ, че сѫ слѣзли. Не сѫ слѣзли още. Има още много души тамъ. Това сѫ отвлѣчени нѣща. Какъ може човѣкъ да отиде на мѣсечината! Той трѣбва да излѣзе отъ тѣлото си, да се излѫчи, да види отношенията, вѫтрѣшнитѣ връзки, да види какъ седи тя духовно, да види земята, и само тогава ще има едно правилно разбиране. Ако вие вървите правилно и се развивате правилно, най-малкото, което ще направите, първиятъ опитъ, който ще имате, е да слѣзете къмъ центъра на земята. Послѣ, вториятъ опитъ: отъ центъра на земята ще отидете на мѣсечината. Този е единъ доста сериозенъ опитъ. Да слѣзешъ въ центъра на земята и отъ тамъ да идешъ на мѣсечината, сериозенъ опитъ е това! Ще имате вече познания, реални познания и като се върнете, ще знаете какво има долу въ земята; и когато всички учени хора говорятъ, че на мѣсечината има това-онова, ти ще кажешъ: „Хубаво говорятъ, право е, точно както говорятъ, тъй е!” Земята крие голѣми богатства, мѣсечината крие голѣми богатства, слънцето — сѫщо. И тѣзи богатства сѫ все за човѣка. И затуй ние сега трѣбва да бѫдемъ ученици на Бѣлитѣ Братя. Затова трѣбва да сме послушни въ това си прѣраждане и когато нѣма какво да правимъ, ще използуваме свободното си врѣме да направимъ една разходка къмъ центъра на земята. Ако нѣкой отъ васъ рекатъ да слѣзатъ 10 ÷ 20 километра къмъ центъра на земята, ще започватъ да се задѫхватъ, мѫчно се слиза. Тамъ ще останатъ. Нѣкои пъкъ като отиватъ къмъ мѣсечината, мислятъ, че не може да се върнатъ, затова ще се поколебаятъ, ще се уплашатъ и ще се върнатъ. Не, вие трѣбва да бѫдете толкова смѣли, че да знаете като отидете тамъ, какъ ще се върнете. Скѫсва се нѣкога нишката и оставате тамъ. Тогава братята на мѣсечината трѣбва да те излѫчатъ по обратенъ пѫть, за да те върнатъ на земята, да завършишъ своята еволюция, и да ти кажатъ: „Като си неопитенъ, не трѣбва да дохождашъ тукъ”. Първото нѣщо, ще се стараете да бѫдете добродѣтелни, умни, да имате схватливъ, остъръ умъ, да не могатъ да ви лъжатъ хората. Ще оставяте да ви лъжатъ, безъ да излъгвате. Сега се завършватъ общитѣ упѫтвания, а прѣзъ годината всѣки ще се старае по единъ особенъ начинъ да работи върху си. Всѣки отъ васъ трѣбва да има единъ особенъ методъ за работене върху своето умствено и духовно развитие — за укрѣпване на волята и ума. Ще си комбинирате единъ методъ въ себе си, за да се образува у васъ тази особена черта, всинца да имате нѣщо особено, да нѣма между васъ двама души еднообразни. То е красивото, хубавото! Смѣсената китка е хубава, но не откѫснатата. Сега, отъ утрѣ нататъкъ старайте се да се настройвате вече, да може да схващате тия вибрации отъ духовния свѣтъ, вѫтрѣшно да се настройвате и да пласирате енергията вѫтрѣ въ себе си. А това значи, по закона на свободата — да се разширявате отъ божествената любовь и отъ излишъка й да изпущате навънъ. Естествено течение да има. Отпуснете сега чучуритѣ си, че отъ това изворче да може да избликва навънъ божествената любовь. И започнете отъ утрѣ сами по закона на хармонията. Вие имате това разположение: мязате на онѣзи гарджета, които чакатъ майка си, чакатъ я на полога, да донесе храница. Тя дойде, тѣ отварятъ устата си: цъкъ...! Но като види тя, че то може само да си отваря устата, да се храни, тя отива на друго клонче, а то като си отвори устата, тя го поглежда, не му дава нищо. Затова и нѣкой отъ васъ трѣбва да излѣзатъ отъ полога си. Азъ искамъ да излѣзете отъ тамъ. Онѣзи отъ васъ, на които крилцата сѫ израсли, трѣбва да напуснатъ полога си и сами да си търсятъ храна. Но онѣзи, на които крилцата не сѫ израсли, могатъ да стоятъ на полога си. Когато щъркелчетата израснатъ, подигнатъ си малко крилцата и пакъ слѣзатъ, послѣ повечко ги подигнатъ, и пакъ слѣзатъ. Правятъ нѣколко такива опити, и като видятъ, че могатъ да хвърчатъ, изхвъркватъ. Така и вие, малко по малко ще се вдигате докато най-послѣ станете свободни и може да се учите сами. Това сѫ все символи, вие ще ги употрѣбявате и ще ги използувате. Задайте ми сега най-глупавия въпросъ. Запитватъ: „Защо човѣкъ е оглупѣлъ?” — Защото е прѣстаналъ да вѣрва въ своя умъ, а е започналъ да вѣрва въ другитѣ умове. Той е прѣстаналъ да вѣрва въ божественото вѫтрѣ въ себе си, а е започналъ да вѣрва въ човѣшкото. За да бѫдешъ уменъ, трѣбва да прѣстанешъ да вѣрвашъ въ външното, а да вѣрвашъ въ божественото вѫтрѣ въ себе си. Тогава ще създадешъ една връзка между себе си и външното и ще станешъ единъ уменъ човѣкъ. Азъ ще ви отговоря. Най-глупавиятъ въпросъ не може да се изкаже, но и най-умниятъ въпросъ сѫщо не може да се изкаже. Най-глупавиятъ въпросъ не може да се зададе и най-умниятъ въпросъ, и той не може да се зададе. Крайната глупость подразбира крайна мѫдрость и крайната мѫдрость подразбира крайна глупость. Това сѫ крайности въ природата. Високитѣ върхове подразбиратъ дълбоки долини и дълбокитѣ долини подразбиратъ високи върхове. Дѣто има слаби хора, тамъ сѫ и най-силнитѣ хора, и дѣто има силни хора, тамъ сѫ и най-слабитѣ. Но силниятъ безъ слабиятъ не може да сѫществува, и слабиятъ безъ силния не може да се прояви. Тогава да ви приведа тѣзи два термина. Слабиятъ въ природата, това е потенциалната енергия. Силниятъ въ природата, това е кинетическата енергия. Слѣдователно, слабиятъ всѣкога е по-силенъ. Въ началото силниятъ е силенъ, въ края силниятъ е слабъ. Слабиятъ въ началото е слабъ, а въ края е силенъ. Слѣдователно, всѣки единъ човѣкъ, който е силенъ въ началото, е слабъ въ края, и всѣки, който е слабъ въ началото, е силенъ на края. Сега и Писанието казва: „Добритѣ хора не сѫ отъ най-умнитѣ хора”. Цѣлиятъ свѣтъ ни счита глупави като фасулъ, но въ края ние ще бѫдемъ по-умни отъ тѣхъ. Това сѫ афоризми, въ които само половината е истина. Ние можемъ отъ тѣзи двѣ разсѫждения да извадимъ заключения въ една крива посока и да кажемъ: „Значи азъ трѣбва да бѫда глупавъ, за да бѫда уменъ”. Но въ природата дѣтето ражда ли се умно? — Не. Ами че постѫпкитѣ на това дѣте морални ли сѫ? На вашитѣ дѣца постѫпкитѣ не сѫ морални. Но майката търпи това, тя заличава всички тѣзи неморални проявления, тя го чисти отъ всички физически недѫзи и иска всѣкога дѣтето й да бѫде чисто. Единъ день, когато израсне, то става морално, силно и всѣкога е чисто. Въ природата тъй се започва, тъй се проявява всичко. Затова своитѣ слабости ще ги схванемъ като една необходимост, като една стадия на развитие. Когато у насъ се породи една слабость, ние не я искаме. Едно 15 ÷ 16 годишно момче да се изпуща, това е срамъ за него, но у него има нѣщо въ органитѣ, които не може да се контролиратъ отъ волята. Когато волята укрѣпне и мускулитѣ укрѣпнатъ, слабостьта не се проявява. Та и въ морално отношение нашитѣ органи не сѫ така развити, затова нашата воля не може да ги контролира. И въ нашитѣ усилия трѣбва да се стремимъ да укрѣпнемѣ духовно, да развиваме нашитѣ малки способности, и каквото имаме — рѫцѣ, крака, очи, вѣжди, да ги цѣнимъ, да ги използуваме до тѣхнитѣ крайни прѣдѣли и да кажемъ, като си свършимъ работата: „Господи, ние Ти много благодаримъ, ние пакъ ти връщаме това, което ни даде”. На друго мѣсто пакъ ще вземемъ каквото ни дадатъ, пакъ ще благодаримъ и ще оставимъ тази книга. Туй тѣло, което имаме, това е една книга, ние ще го оставимъ и тогава Господь ще ни даде друго тѣло. Сега всички противоречия вие ще ги изпитате и доброто ще държите. Ще гледате широко, нѣма да осѫждате, да критикувате. Ако нѣкой отъ васъ е сприхавъ, бързъ, кажете: „Ние благодаримъ, че имаме такъвъ братъ”. Ако нѣкой е флегматиченъ, пакъ ще благодарите. Въ всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите. И като се срѣщнемъ съ всички тия братя, ще видимъ, че всѣки отъ тѣхъ има по нѣщо добро, ще видимъ все нѣщо особено. Въ сегашния окултизъмъ се прѣпорѫчва мълчание. То е толкова тягостно състояние, че не може да се издържи. Ако въ едно такова събрание пуснемъ едно куче, то нѣма да издържи това мълчание, и ще залае. Ако хората говорятъ, то ще се чувствува добрѣ, но ако всички мълчатъ, то ще помисли, че ще стане нѣкаква катастрофа, и ще почне да вие. Тъй щото мълчание разбирамъ само, когато сме сами. Когато сме сами въ природата, може да мълчимъ, но съ близкитѣ, ще говоримъ. Ще даваме за другитѣ да се изказватъ, пъкъ ние — когато му дойде редътъ. Азъ бихъ желалъ да напишете въ една книга онѣзи въпроси, които сѫ жизнени, които ви интересуватъ, които сѫ отъ полезенъ характеръ, които сѫ важни, за да ви дадатъ сила да се развивате, може да ги разгледаме утрѣ слѣдъ обѣдъ. Задавайте въпроси, които иматъ спѣшенъ характеръ, а другитѣ въпроси може да ги отложите за идещата година. Тази вечерь ние свършваме първата фаза на нашитѣ събрания. И небето отгорѣ показва, че ако посѣете, ще ви даде Господь, дъждъ ще има. Ако сѣете, ще има жътва, но ако не сѣете, пакъ ще дойде дъждъ, но друго ще израстне. Хайде да изпѣемъ нѣкоя пѣсень, за да промѣнимъ гамата! („Любовьта е изворъ”) Бесѣда, държана на 22 август, 1921 год., понедѣлникъ, 16 ч., гр. Търново.
  10. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 9.15 часа сутриньта Правилно употрѣбление на ума, сърдцето и волята въ живота Ще ви прочета 2 гл. от Изходъ, 1 ÷ 16 стихъ. Често се забѣлѣзва, че както въ България, така и въ Америка, така и навсѣкѫдѣ другадѣ, дѣто ставатъ голѣми събрания, дѣто се събиратъ до 5 ÷ 10,000 души, непрѣмѣнно въ такива събрания ще има най-малко 100 души, които ще спятъ. Нѣкой пѫть най-набожнитѣ, най-ревностнитѣ хора спятъ. Господинъ Муди (събудитель), знаменитъ американски проповѣдникъ въ Чикаго, ималъ единъ голѣмъ салонъ, специално за събиране, дѣто държалъ проповѣди. По нѣкой пѫть той поканвалъ видни проповѣдници въ този салонъ, да държатъ проповѣди на извѣстни теми. Веднъжъ той поканилъ единъ знаменитъ американски проповѣдникъ да говори нѣщо за дявола. Въ това врѣме Муди тръгналъ изъ града да търси хора, слушатели на тази проповѣдь, да напълни църквата си. Но докато намѣри едни-други изъ града, той пропусналъ да чуе проповѣдьта за дявола. Послѣ други, които слушали тая проповѣдь, казали на Муди: „Много хубаво говори проповѣдникътъ”. „Съжалявамъ”, казалъ Муди, „азъ, който толкова искахъ да чуя нѣщо за дявола, не можахъ да присѫствувамъ.” Обаче, сѫщиятъ проповѣдникъ и втори пѫть говорилъ на тази тема. Муди си казалъ: „Е, този пѫть вече ще чуя за дявола”. Вечерьта у дома си Муди се наялъ хубаво съ саламъ, и като отишълъ да слуша сказката за дявола, отъ голѣмата тяжесть отъ салама въ стомаха и корема, не можалъ да издържи и пръвъ отъ всички заспалъ. Първиятъ пѫть дяволътъ се изхитрилъ, като го накаралъ да ходи и събира хора да слушатъ сказката, а вториятъ пѫть го накаралъ да яде салами, да му стане по този начинъ тежко и да не може да издържи бодро да слуша, а да заспи. Питатъ го: „Защо, какъ стана тази работа?” „Оставете се, дяволътъ ме излъга съ саламитѣ”. Та, сега въ свѣта, въ нашия животъ има едно лъжливо положение, на което ние се поддаваме. И туй лъжливо състояние ни лишава нѣкой пѫть отъ много блага. За примѣръ, дойдешъ при нѣкой човѣкъ, но той освѣнъ че не събужда нѣкаква мисъль у тебе, ами ти започвашъ да заспивашъ при него. На какво се дължи този сънь? Съньтъ въ природата сѫществува като едно състояние на почивка. Слѣдъ като сме работили дълго врѣме, ние се уединяваме вечерно врѣме и започваме да мислимъ, че трѣбва да си починемъ, излизаме изъ съзнанието навънка и оставяме другитѣ да ни проповѣдватъ. Другъ пѫть, слѣдъ като си похапнемъ отъ нашия саламъ, заспиваме, но Господь влиза въ кѫщата си, и започва да работи. Но съньтъ се дължи и на други причини, а именно на това, че мозъчната енергия се отбива по другъ пѫть. Мозъчната енергия, която служи за производство на нашата мисъль, може да се отбива тъй, както се отбива вадичката на кой и да е градинаръ. И ако вие се намирате при нѣкой много сухъ човѣкъ, той често ще отбива вадичката ви. Вие тогава ще спите, а той ще полива градината си. Азъ наблюдавахъ единъ фактъ въ гр. Варна въ една евангелска църква. Единъ баща и синъ, 22-годишенъ, редовно посѣщаваха събранията, но синътъ, щомъ седнеше на мѣстото си, веднага заспиваше. Баща му постоянно го ругаеше: „Какъвъ си такъвъ волъ, такова говедо, щомъ дойдешъ въ събранието, тогава започвашъ да спишъ, не мислишъ ли какво ще кажатъ хората?” Синътъ обѣщаваше, че въ бѫдеще нѣма да спи, но щомъ седнеше, веднага пакъ заспиваше. Единъ день обаче, като никога синътъ бѣше бодъръ, отвори си очитѣ, слушаше внимателно и гледаше проповѣдника. Поглежда къмъ баща си, той спи. Синътъ послѣ го запита: „Татко, какъ е тази работа? Днесъ моятъ дяволъ влѣзе въ тебе”. Когато хората почнатъ да спятъ много, това показва едно състояние на пасивна дисхармония. Че туй е фактъ, може да се опрѣдѣли отъ слѣдното разяснение. Двама души се обичатъ. Единиятъ като говори, другиятъ внимава, слуша го, послѣдругиятъ говори, първиятъ го слуша. Понеже енергиитѣ се обмѣнятъ, тѣ хубаво си говорятъ. Но единъ день тия двама души, които сѫ се обичали, се скарватъ. Единиятъ започва да спи, не може да го слуша. Значи тия двама души сѫ измѣстили своето положение. Енергията на единия отъ тѣхъ се отбива въ друга посока. Двама души, които не си хармониратъ, не трѣбва да бѫдатъ заедно, трѣбва да бѣгатъ единъ отъ другъ или да приспимъ едного. Хора, които не се обичатъ, или трѣбва да не се събиратъ, или да живѣятъ далечъ единъ отъ другъ. Когато говорѣлъ Мойсей за крадене на овцитѣ и ослитѣ, тѣзи нѣща произвеждали сънь. За да бѫде човѣкъ бодъръ, буденъ, съзнанието му всѣкога трѣбва да е будно, умътъ му трѣбва да е схватливъ. Сърдцето и умътъ му трѣбва да бѫдатъ чисти отъ всички странични влияния. Непремѣнно въ неговото сърдце и умъ не трѣбва да има никакво странично чувство или мисъль, която да ги владѣе. Щомъ една такава мисъль го владѣе, непремѣнно той ще се поддаде на едно или друго влияние. Сега трѣбва да знаете, че съврѣменниятъ свѣтъ си служи съ хипнотизъмъ. Всички учрѣждения, като започнете съ военщината, съдебното вѣдомство, училищата, навсѣкѫдѣ внушението, хипнотизмътъ, е едно отъ употрѣбимитѣ срѣдства. Нѣкѫдѣ се употрѣбява въ мека форма, нѣкѫдѣ въ по-силна форма. Всички хора днесь вършатъ Божията Воля не отъ съзнание, а отъ страхъ. Той е тази вода, която е пусната въ воденичното колело, върти го и то мели брашното. Тр-тр-тр — мели се брашното. И когато ние се разгнѣвимъ, по сѫщия начинъ казваме: „Тр-тр-тр, да знаешъ, че азъ мога да меля брашно”. При всички тия случаи ние не се ползуваме нищо. Когато ние се намираме въ какво и да е хипнотическо състояние, окрѫжаващитѣ се ползуватъ, а ние плащаме. Слѣдователно, въ истинското духовно развитие, ученикътъ на божествената школа, който иска да развива правилно въ себе си всички свои умствени, волеви и сърдечни сили, тѣ трѣбва да присѫтствуватъ въ тѣлото му. Тогава излишъкъ може да се прояви въ едного, въ другиго или въ трети, и отъ този излишъкъ само може да се дава. Но никога ние нѣмаме право да пръскаме навънка капитала на нашитѣ сили, които Богъ е вложилъ. И всѣки, който се опита да заложи навънка тоя капиталъ, плаща скѫпо за своитѣ погрѣшки. И когато кажемъ, че трѣбва да пожертвуваме нѣщо, ние ще пожертвуваме само отъ своя излишъкъ. Да ме разберете какво значи излишъкъ. Слѣдъ като посѣя хубави плодове, азъ мога да пожертвувамъ отъ плодоветѣ, но не и самото дърво. Ще избера нѣкои отъ хубавитѣ плодове, и тѣхъ ще принеса жертва. Когато казвамъ, че трѣбва жертва за нѣщо, подразбирамъ, че отъ прѣизобилието, отъ най-хубавото отъ себе си ще дадешъ жертва, а не отъ най-малкото. Богатиятъ може да даде жертва, а сиромахътъ не може да даде никаква жертва. И тъй, законътъ за жертвата е законъ задължителенъ само за богатитѣ хора, а не и за сиромаситѣ. Вие трѣбва да разберете този законъ, ако искате у васъ да се развива умственъ животъ. Между ученицитѣ на една окултна школа или едно братство има опасности да се развиятъ тѣхнитѣ умове и сърдца въ едно анормално сѫстояние и да се атрофиратъ тѣхнитѣ умове. Въ какво направление? По форма и по съдържание нашата енергия може да е отправена къмъ духовния свѣтъ, но цѣльта й да е чисто материална. Ще ви разкажа единъ такъвъ случай, станалъ въ Германия. При единъ виденъ младъ германски проповѣдникъ се явява една красива графиня германка, покайва се, кръщава я той. Въ продължение на 10 години тя става най-ревностна послѣдователка на този проповѣдникъ. Чудятъ се всички съ нея. Най-послѣ проповѣдникътъ казва: „Тази именно е моята другарка, която ще може да ми помага да работя съ успѣхъ”. Оженва се за нея. Щомъ се оженила, духовниятъ стремежъ у нея изчезва и тя казала: „Омръзна ми вече този животъ, сега искамъ малко свѣтски животъ, да ходя на концерти, театри, балове”. И слѣдъ 10 години проповѣдникътъ заспива, не се чуватъ вече проповѣди. Значи, Христосъ, когото търсила тази красива мома, билъ въ ума й, но сега, като го добива, тя казва: „Нѣма какво да търся повече.” Слѣдователно, ако у васъ има духовенъ стремежъ, а цѣльта ви е материална, ще има подхлъзване. Крайната ви цѣль трѣбва да бѫде чисто духовна, а методитѣ, срѣдствата, нека бѫдатъ материални. Не трѣбва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания въ цѣльта, къмъ която се стремите. Затова има ученици, които вървятъ нѣколко години добрѣ, а послѣ се съблазняватъ. Защо? — Тѣ идватъ тукъ да придобиятъ знания, да станатъ учители, послѣ да имъ плащатъ. Затова проповѣдватъ тѣ. Ако азъ стана учитель, за да ми плащатъ, цѣльта ми е материална; ако азъ стана учитель, за да имамъ влияние, цѣльта ми е материална. Но ако моята цѣль е чиста, да се подобри животътъ на тѣзи хора, душитѣ имъ да се повдигнатъ за Славата Божия, да оставятъ своитѣ стари стремежи на заденъ планъ, цѣльта ми е чисто божествена, защото нашиятъ животъ не се изразява сега. Туй, което е сега, то е начатъкъ на единъ животъ, на едно благо, което трѣбва да опитаме. Единъ день ще се срѣщнемъ въ една обстановка по-друга отъ тази, каквато е сегашната. Ще се срѣщнемъ въ единъ свѣтъ малко по-другояче устроенъ. Тогава душитѣ ви нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Да допуснемъ, че ние се срѣщаме съ рогове, копита, но имаме съзнание; единъ день обаче ще се срѣщнемъ при особена обстановка, рога нѣма да имаме, копита сѫщо нѣма да имаме. „Ами защо сме безъ рога, защо сме безъ копита? Тъй не може”. И безъ рога може, и безъ копита може. Човѣшкитѣ рѫцѣ ще бѫдатъ другояче устроени. Та единъ день ще се срѣщнемъ при друга обстановка, която ще бѫде 100 пѫти по-добра, отколкото сегашната. Пакъ на земята ще се срѣщнемъ, но тогава земята ще прѣтърпи едно видоизмѣнение. Второто положение, въ което ще дойде цѣлиятъ сегашенъ свѣтъ, е, че ще прѣтърпи едно органическо прѣустройство, цѣлата материя ще се прѣкристализира, всичко ще се видоизмѣни. Какъ мислите, тогава ще се познаваме ли ние? — Ще се познаваме. Тази картина ще я прѣкараме на кинематографъ. Ще видите, че прѣди толкова и толкова хиляди години въ гр. Търново, при такава и такава обстановка, при такива и такива условия, такива картини имаше. „Тъй ли било това нѣщо?”, ще се запитвате. Всичката тази обстановка ще я видите, тогава ще я разберете по-идейно, отколкото сега, защото съ тази картина ще има редъ други картини, които ще дадатъ смисълъ на тази. Тогава нѣма да бѫдете такова едно малцинство като сега. Но това ще бѫде въ далечно бѫдеще. Е, добрѣ, сега ще ме запитате какъ ще видите всичко това. Като му дойде врѣмето, тогава ще разберете. А дѣцата ще иматъ търпѣние, защото сегашното е прѣдвкусване на бѫдещето. Този бѫдещъ животъ се приготовлява, още не е създаденъ, и вие ще влѣзете въ него като добрѣ дошли, ще ви настанятъ тамъ. Нали като идвате тукъ въ Търново, прѣди васъ има нѣкои, които сѫ дошли по-рано да ви посрѣщнатъ, да ви разквартируватъ, да ви настанятъ и да ви развеждатъ навсѣкѫдѣ. Тогава ще имате една обстановка по-красива отъ сегашната. Но за да може да постигнете това бѫдеще, за да не се спрете въ своята еволюция, непрѣмѣнно трѣбва да съхранявате вашитѣ умствени, сърдечни и волеви сили, т. е. да се пазите да не се изврати волята ви, да не я давате подъ наемъ да се извърши нѣкакво зло, било за нѣкакъвъ вашъ личенъ приятель или за другъ нѣкой. Никой ученикъ на Бѣлото Братство не трѣбва да даде своята воля нѣкому за извършване на нѣкакво прѣстѫпление. Който я даде, изкуплението за този грѣхъ е голѣмо. Послѣ, въ Бѣлото Братство не е позволено никому да дава ума си подъ наемъ за извършване на нѣкакво прѣстѫпление за другитѣ, или той самъ да извърши извѣстно прѣстѫпление. Въ Бѣлото Братство никой нѣма право да дава сърдцето си подъ наемъ, да служи като примка другиму да върши прѣстѫпление или той самъ да върши. Тѣзи нѣща трѣбва да ги пазите като правила. Законитѣ сѫ абсолютно неизмѣняеми и никому не се прощава. Значи, той кармически ще изпие чашата до дъно и когато научи урока си, тогава ще му се прости. Това ви казвамъ, прѣдпазвамъ ви, влизате въ една свещена область, дѣто умътъ ви трѣбва да бѫде свещенъ, сърдцето ви да бѫде свещено, волята ви да бѫде свещена, душата ви да бѫде свещена. И духътъ ви трѣбва да бѫде жертва на Бога живаго. Тогава ще бѫдете ученици на Бѣлото Братство. Никакво колебание, никакъвъ споръ! Абсолютно никакво изключение! Ще кажете: „Ами ако го направя?” — Като го направишъ, друго нѣщо. Ние говоримъ за туй, което не трѣбва да бѫде, а не говоримъ за туй, което трѣбва да бѫде. Умътъ ще дойде напълно въ услуга на доброто, сърдцето ще дойде напълно въ услуга на любовьта, волята ще дойде напълно въ услуга на истината, а душата ви — напълно въ услуга на божията мѫдрость. Туй сѫ законитѣ, които сѫ написани като на скрижали вѫтрѣ въ всѣки единъ, който иска да стане ученикъ на Всемирното Бѣло Братство, въ морала на което нѣма никакви изключения. И ако вие спазвате тѣзи правила така, божието благословение ще бѫде на ваша страна, и ще растете отъ знание въ знание, отъ сила въ сила и душата ви постепенно ще придобива тѣзи радости, които желаете. Но ако най-малко се опорочите нѣкѫдѣ, ще изгубите всичко. Напримѣръ, мнозина сѫ казвали: „Азъ отъ Учитель нѣмамъ нужда, въ мене говори Духътъ”. Не е разбралъ той. Духътъ, който говори въ насъ, е единъ, и всѣкога въ цѣлата вѣчностъ ще имаме нужда единъ отъ другиго. Който каже, че нѣма нужда отъ другиго, то е отъ лукаваго. Туй да го знаете, затова той нѣма нужда отъ Бога живаго, а онзи, който е роденъ отъ Бога, той ще има всѣкога нужда отъ другитѣ, защото и въ тѣхъ живѣе Богъ. И ако вие се отклоните единъ день отъ мене, вие ще пострадате, а не азъ. Веднага ще почувствувате лишение отъ Бога, и нѣма да може да говорите, ще изгубите вашето краснорѣчие. Сѫщиятъ законъ е и за мене, и за васъ. Пазете се отъ това! Имате нужда отъ брата си и той отъ васъ. Защо? — Защото и въ двамата живѣе Господь и трѣбва да слушате какво ви говори Господь. Когато кажешъ нѣкому: „Нѣмамъ нужда отъ тебе”, ти говоришъ противъ себе си. Когато братъ ти каже: „Нѣмамъ нужда отъ тебе”, той говори противъ себе си. Когато кажемъ, че азъ имамъ нужда отъ него, това показва, че той ми е братъ на любовьта и азъ съмъ неговъ братъ на любовьта. Туй е първото учение, което трѣбва да имате въ сърдцата, умоветѣ, душитѣ и волята си. Това е абсолютна истина, въ която нѣма никакво изключение. Ще опитате това. Всичко туй ние правимъ въ името на тази истина. Ако съмъ тукъ между васъ, защо съмъ, защо е това? Нѣкои казватъ: „Азъ нѣмамъ нужда отъ васъ”. Хубаво, азъ ще си замина. Като нѣматъ нужда отъ майката, тя умира. Мѫжътъ като каже на жена си: „Нѣмамъ нужда отъ тебе”, тя умира. Като кажатъ на бащата, че нѣматъ нужда отъ него, и той умира. Като кажатъ на сина, че нѣматъ нужда отъ него, и той умира. Като кажете, че нѣмате нужда единъ отъ другъ, всички ще умрете. А като кажемъ, че всинца имаме нужда единъ отъ другъ, това е възкресение въ Христа. Само така можемъ да обяснимъ факта, защо Христосъ е слѣзълъ отъ небето да помага на грѣшнитѣ. Защо е слѣзълъ? Това е велика тайна. Ако Богъ усѣща нужда да слѣзе въ другитѣ, колко повече ние. Тъй щото ще знаете, че всички имате нужда единъ отъ другъ, но нѣма да бѫдете натрапничави. Всичко по любовь ще стане. Нѣма защо азъ да дойда, да те хвана за гушата, да кажа: „Азъ те обичамъ” Нѣма защо, то се знае. Ако азъ те обичамъ, какво ще направя? — Като ми дойдешъ на гости, ще намѣришъ готова трапеза, ще ти дамъ да се измиешъ, ще ти дамъ кърпа да се изтриешъ, ще те разведа изъ градинитѣ си, изъ нивитѣ си, и цѣлувки ще има, и милувки ще има. Това сѫ цѣлувки и милувки. Като не те обичамъ, градини нѣма да има, трапеза нѣма да има, ще те питамъ колко врѣме ще стоишъ, кѫдѣ ще отивашъ, имашъ ли стая, и ще ти кажа, че нѣмамъ врѣме да те разхождамъ. Е, това любовь ли е? Когато се работи съ любовь, вратата навсѣкѫдѣ сѫ отворени и ще има блага; когато нѣма любовь, ще се намѣримъ въ едно грѣшно състояние отъ всички страни. И тъй, сега ще отворимъ сърдцата си, умоветѣ си и душитѣ си по единъ правиленъ начинъ, за да може този великъ законъ да се прояви и да създаде по възможность една по-благоприятна хармония. Като се срѣщнете така, вие ще се погледнете съ нѣкой братъ, и като се разминете, ще усѣтите въ себе си едно въодушевление. Единъ погледъ само ще бѫде достатъченъ. Такава е любовьта, тя прѣдава всички свои емоции, движения, импулси. Ако ние създадемъ такава атмосфера, ще имаме добри проявления. Нѣкой казва: „Защо не мога да пиша?” — Защото нѣмашъ любовь. Музиканти, учители, свещеници, всички се спъватъ. Защо? — Любовь нѣматъ. Има ли тази хармония на любовь, всичко може да се създаде. Сега азъ забѣлѣзвамъ мнозина отъ васъ влѣзли сте въ новия пѫть, но си носите ножчета, шашки, и слѣдъ като употрѣбявате методитѣ на любовьта, казвате най-послѣ: „Хайде сега съ ножчета, хайде съ шашки!” Не, ще ви моля всички догодина да дойдете безъ ножчета, безъ шашки, тѣ ще стоятъ въ антрето. Докато сте въ града и ви разхождатъ, нѣма нужда отъ никакви губерки, никакви шашки и ножчета. Кокове и игли по тѣхъ женитѣ не трѣбва да носятъ, а коситѣ имъ да бѫдатъ надолу спуснати. Послѣ, дълги нокти не се позволяватъ, опасни сѫ, а ще бѫдатъ валчесто изрѣзани. Краката ви ще бѫдатъ измити, незапарени. Всинца ще носите ленени чорапи и ленени долни дрехи. Това е символически. Лененитѣ дрехи сѫ най-добритѣ проводници на електрическата и магнетическата енергия. Вълненитѣ дрехи при сегашнитѣ условия сѫ най-хигиенични, послѣ идватъ памучнитѣ, а най-добритѣ сѫ конопенитѣ и лененитѣ. Сега за прѣзъ тази година ще задамъ 10 теми на всички онѣзи наши приятели, които могатъ да пишатъ върху нѣкои отрасли. Тѣзи теми сѫ слѣднитѣ: По химия. Отношение на химическитѣ сили къмъ физическитѣ и органическитѣ сили въ природата. По физика. Отношение на физическитѣ сили къмъ химическитѣ и органическитѣ сили въ природата. По астрономия. Отношенията на слънчевата енергия и лунната енергия къмъ земната енергия и какво е отношението и влиянието на слънцето и луната върху земята. По минералогия. Съзнанието на минералитѣ. По зоология. Начинътъ, по който става прѣминаването на неорганическото съзнание къмъ органическото, т. е. съзнанието на кристалитѣ къмъ съзнанието на клѣткитѣ. По ботаника. Влиянието, което растенията сѫ указвали въ развитието на човѣшкия животъ. По теософия. Описание на първичното или ембрионалното състояние на будическото тѣло, когато човѣкътъ е почналъ да инволюира. По математика. Върху четвъртото измѣрение, отношението му къмъ първото, второто и третото измѣрения. По окултизма. Прѣди колко милиона години човѣкъ е дошълъ на земята. Ония, които се занимаватъ съ окултизма, да прочетатъ всички догадки по въпроса и възъ основа на тѣзи догадки да го разрѣшатъ. Пакъ по окултизма. На кое мѣсто ще се яви шестата раса? Тѣзи сѫ десетьтѣ теми, които ще си разпрѣдѣлите помежду си. Нека се намѣрятъ доброволци за тази работа. Aко всички тѣзи бесѣди излѣзатъ сполучливи, ние ще ги напечатимъ въ единъ сборникъ. Искамъ 10 килограма медъ отъ васъ! Ще имате работа за цѣлата година. Мнозина отъ васъ сѫ запознати съ различни езици, ще четете отъ всѣкѫдѣ, ще събирате материалъ, както пчелитѣ събиратъ медъ. Отъ всѣки единъ кошеръ искамъ по единъ килограм медъ, отъ десетьтѣ — 10 килограма медъ искамъ. Пакъ ще ви напомня, ще съсрѣдоточвате своята енергия тази година. Азъ съмъ турилъ намѣрение да разкѫсамъ всички онѣзи връзки, които ви спъватъ. Да оставимъ всички божествени връзки сами да дѣйствуватъ по единъ пѫть и Господь да образува една божествена организация, която да почива на закона на любовьта. Дойде ли любовьта, тя ще ни организира. Щомъ се организираме, ние ще бѫдемъ на мѣстото си и ще почнемъ да дѣйствуваме, да функционираме като единъ нормаленъ божественъ организъмъ. Тогава волята, сърдцата, умоветѣ ви ще дѣйствуватъ правилно, всичко ще бѫде правилно, нѣма да усѣщате никакво стѣснение, връзкитѣ помежду ви ще станатъ нормални и приятни. Нѣма да усѣщате стѣснение, а въодушевление, музика, поезия ще има. Тогава ще можемъ да се качваме на 2500 ÷ 3000 м. височина. Сега и на стари, и на млади ви прѣпорѫчвамъ любовь, която никога не прѣстава. Тя изтича отъ непрѣстаненъ изворъ, на който ще отворимъ мѣсто въ сърдцето си. Спасението е тамъ, никаква друга философия нѣма въ свѣта. Да не се стараемъ да обясняваме любовьта. Както и да обясняваме любовьта, важно е да почнемъ да изявяваме тази любовь. Какъ ще я изявимъ? Сега най-много нужда отъ любовь иматъ младитѣ. Старитѣ иматъ любовь, но нѣматъ сила да я използуватъ. Младитѣ пъкъ иматъ сила, но понеже любовьта имъ е слаба, не могатъ да използуватъ силата си. Та сега единственото нѣщо, което трѣбва да направимъ, остава — старитѣ да направимъ млади. Стариятъ човѣкъ да го направишъ младъ е голѣмо изкуство. Най-добрата инжекция е тази: ще говорите всички за любовь, но въ принципаленъ смисълъ. Като говорите за тази любовь, ще я чувствувате и въ ума, и въ сърдцето, и въ волята си. Едноврѣменно вие умствено ще искате да се позаквасите, тъй че всѣка ваша постѫпка да бѫде заквасена отъ любовьта. Често азъ усѣщамъ вашето състояние. Нѣкой пѫть минавамъ покрай васъ и моятъ умъ се сковава, и знаете ли какъ? Трѣбва да направя единъ напоръ, за да се размрази той. Туй състояние всѣки може да го опита. Често може да изпитвате сърцебиене, главоболие, това сѫ анормални състояния, отклонения на любовьта. Може да се появи сърцебиене или да почувствувате болка въ сърцето: ако азъ ви изпратя едноврѣменно двѣ противоположни мисли, веднага ще почувствувате като че ли нѣкоя стрѣла ви бодне въ сърдцето. Сега ще се пазите. Ще затворите умоветѣ си за злото. По никой начинъ нѣма да давате ума си подъ аренда, подъ наемъ. Умътъ ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бѫдатъ посветени на Господа. Туй е девизътъ на ученицитѣ на Бѣлото Братство! Който постѫпва така, той е добрѣ дошълъ, нему ще отворимъ вратата, а който не постѫпва така, ще намѣри вратата затворена: той ще остане на едно мѣсто и ще му трѣбватъ 150 прѣраждания, за да се освободи отъ тамъ. Сега прѣпорѫчвамъ чистота, на всички ви чистота. Никаква друга философия. Кой е правъ, кой е кривъ, прави и криви хора въ свѣта нѣма. Ние сме рѣшили да служимъ на Господа. Ще влѣземъ, ще се учимъ, тъй както ангелитѣ се учатъ, и ще изпълнимъ Неговата Воля. Ще слушаме по-голѣмитѣ си братя, ще се учимъ отъ тѣхъ. Както тѣ пишатъ, тъй ще пишемъ и ние, както тѣ свирятъ, тъй ще свиримъ и ние. Ще усвоимъ тѣхния правопись, тѣхната поезия или тѣхнитѣ изкуства, тѣхния начинъ на обличане, на хранене — изобщо всички тѣхни правила за живѣене. Въ бѫдеще ще трѣбва да започнете да се чувствувате, че сте ученици на Бѣлото Братство. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бѣлото Братство, по нѣкаква табела ли ще ви познаватъ? Всѣки братъ трѣбва да ходи правъ като свѣщъ, гърбица да нѣма. Очитѣ на ученика отъ Бѣлото Братство не трѣбва да бѫдатъ примрѣжени, а любовь, енергия да блика отъ тѣхъ, да свѣтятъ и денемъ, и нощемъ, свѣтлина да блика отъ тѣхъ; гърдитѣ да бѫдатъ отворени, изпѫкнали, а не така, хилави; лицето да бѫде свѣтло, бодро, да показва, че въ него има добродѣтели; устата, устнитѣ, да бѫдатъ отворени, да се вижда, че въ тѣхъ има животъ, а не така, затворени. Нѣкой казва за нѣкого: „Какво мисли той?” — Нищо не мисли. Така искамъ лицата ви на всички да говорятъ. Щомъ ви погледнатъ, да кажатъ, че въ лицата на тѣзи хора има нѣкаква идея. Всички да казватъ за васъ, че сте особени хора. Послѣ, гледайте да бѫдете мускулести, да не ви е страхъ, та като хванете противника си за крака, той да усѣти, че сте го хванали. Ще се стремите всички да бѫдете силни. И когато апостол Павелъ казва: „Азъ се хваля съ своята немощь”, то значи да бѫдемъ немощни въ злото, но силни въ доброто. Като хванешъ нѣщо, да го направишъ. Силни да бѫдемъ, значи да контролираме всички свои клѣтки, да направляваме всички свои мускули въ всѣки моментъ. Изящностъ въ всичко трѣбва да имате. Устата ви трѣбва да бѫде винаги прѣчистена, а не да мирише. Ако нѣкому мирише устата, да каже: „Въ името на Божията Любовь, въ името на Божията Мѫдрость това, което мирише въ мене, да изчезне”. Чрѣзъ внушение ще заповѣдашъ на устата си да не мирише, и въ единъ день миризмата ще изчезне. Ще заповѣдате сѫщо и на зѫбитѣ си да не миришатъ, да не се развалятъ. Ще ги държите въ изправность, ще ядете чиста храна, никаква нечистота да не остава по зѫбитѣ ви. Туй се изисква отъ ученика на Бѣлото Братство: да притежава абсолютна чистота. Когато ученикътъ има условия, вода има и не чисти устата си, това не е позволено, грѣхъ е на душата му. Всички тия нѣща ще внесатъ нова свѣжестъ въ васъ и ще кажете: „Устата ни, мѣстото на любовьта, трѣбва да е чисто.” Послѣ, да развиемъ своето обоняние, своята чувствителность, да бѫдемъ внимателни къмъ всички цвѣтя, къмъ растенията, къмъ животнитѣ. Да бѫде ученикътъ внимателенъ, то значи да вижда своитѣ по-малки братя по пѫтя — мравитѣ, да имъ сторва пѫть, да не ги тѫпче. Това е за ученичкитѣ и ученицитѣ на Бѣлото Братство. Малката ученичка, като срѣщне нѣкоя по-голѣма ученичка, ще я цѣлуне. Като срѣщне нѣкоя баба, ще й стори пѫть, ще я цѣлуне. Младиятъ момъкъ, като срѣщне нѣкой старъ дѣдо на около 80 ÷ 100 г., ще го цѣлуне, ще му умие краката. Тѣзи баба и дѣдо ще останатъ толкова благодарни и ще кажатъ: „Тѣзи ученици дѣйствително сѫ ученици на Бѣлото Братство”. Такива отношения трѣбва да имате всички. Всичко това правете не по насилие, но ако имате любовь. Ако имате любовь, правете го, но ако нѣмате любовь и насила го вършите, ще се създаде зло. Прѣзъ останалото врѣме до 12 ч., ако искате, разпрѣдѣлете се мѫже и жени, млади и стари на едно мѣсто, разисквайте тамъ подъ дърветата, размѣнете нѣкои важни, сѫществени мисли помежду си, и който може, нека ви даде нѣкакво освѣтление по тѣхъ. Изпѣйте една пѣсень: „Братство, единство”. Бесѣда, държана на 22 август, 1921 год., понедѣлникъ, 9.15 ч. с., гр. Търново.
  11. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 6.15 часа сутриньта Правилниятъ развой на човѣшкитѣ енергии Нека обърнемъ погледа си нагорѣ само за нѣколко минути, да възнесемъ една топла молитва къмъ Бога. Ще ви прочета 64 гл. отъ Исаия. Така е говорилъ прѣди нѣколко хиляди години единъ отъ виднитѣ израилски пророци. Разбира се, това е едно вѫтрѣшно прѣживѣване на пророка. За да може да разберемъ дълбоко вѫтрѣшния смисълъ на думитѣ, за да разберемъ какво е искалъ да каже пророкътъ, трѣбва да имаме сѫщитѣ прѣживѣвания, сѫщата обстановка. Много отъ неговитѣ думи намъ ще се видятъ така странни. Сега, защо пророкътъ се обръща съ думитѣ: „О, да би раздралъ ти небесата да слѣзешъ, Да биха се стопили горитѣ отъ лицето ти?” Това е една толкова естествена фигура! Въ природата, когато облацитѣ и тъмнината сѫ покривали небето, и слънчевитѣ лѫчи не се докосватъ до онѣзи малки сѣменца и растения, каква ще бѫде тѣхната молитва? Ще кажете: „Дано облацитѣ се размахнатъ и слънчевитѣ лѫчи отгорѣ да проникнатъ върху тия малки души, които чакатъ божието благословение”. Така и човѣшкитѣ души се молятъ да биха се раздрали небесата и божията любовь да слѣзе върху тѣхъ. Тази сутринь има да размишляваме върху три изречения: „Да царува любовьта въ сърдцата ни, да се слави мѫдростьта въ духоветѣ ни и да осияе истината душитѣ ни.” Първото е: Да царува любовьта въ сърдцата ни. Значи, тази любовь, която трѣбва да царува въ сърдцата ни, тя ще прѣдизвика единъ родъ енергия; мѫдростьта, която трѣбва да се слави въ нашитѣ духове, ще прѣдизвика другъ родъ енергия; истината, която трѣбва да осияе душитѣ ни, ще прѣдизвика трети родъ енергия. Тукъ имамъ (Учительтъ показва) три обикновени уреда. Единиятъ отъ тѣхъ е свързанъ съ магнетичнитѣ полюси. Това е компасътъ. Той опрѣдѣля най-правилно течението на земния магнетизъмъ. Значи, той е чувствителенъ къмъ тия енергии, държи една и сѫща посока. Другиять уредъ е свързанъ съ другъ родъ енергии, именно съ атмосфернитѣ промѣни, това е барометърътъ. Всѣкога, когато става промѣна въ атмосферата, този уредъ отбѣлѣзва тѣзи промѣни. Този третиятъ уредъ отбѣлѣзва течението на човѣшкитѣ енергии, които изтичатъ отъ дѣсната и отъ лѣвата рѫка на човѣка. Като се обхване този уредъ съ рѫката ни, стрѣлката му показва каква е енергията ни, въ какво направление се движи тя. И тъй, тѣзи три уреда опрѣдѣлятъ енергиитѣ; едни, които текатъ отъ сѣверъ къмъ югъ, други, които се проявяватъ въ атмосферата, и трети — въ човѣшкия организъмъ. Ние не трѣбва да спъваме себе си, не трѣбва да спъваме нито сърдцето си, нито душата си, нито ума си. Всички противорѣчия, които произлизат въ насъ, спъватъ самитѣ насъ. Съмнѣния, омраза, всички противорѣчиви чувства спъватъ най-първо насъ самитѣ, а послѣ всички онѣзи, които може да се заразятъ отъ тѣзи чувства. Тѣ сѫ като пожаръ, който може да обхване всичко. Отрицателнитѣ енергии се прѣдаватъ и положителнитѣ енергии на злото сѫщо се прѣдаватъ. Доброто, което вършимъ, се изразява въ добрия стремежъ. За да не се спъваме, трѣбва да имаме вѣра, която е особено необходима за насъ. Тя ще внесе едно успокоение въ нашия умъ. Напримѣръ, случи ти се едно нещастие, ти ще се смутишъ, ще кажешъ: „Нали Господь е справедливъ, уменъ, добъръ, защо допусна тѣзи работи за мене?”Ако прѣминешъ прѣзъ тѣзи страдания, ти ще придобиешъ опитноститѣ отъ тѣзи страдания, нещастия, смущения, докато чакъ слѣдъ мѣсеци ще се свѣстишъ, ще съзнаешъ, че погрѣшката е въ тебе, а не въ Бога, и ще видишъ, че не си на правия пѫть. Ако ти се спънешъ по единъ пѫть и срѣщнешъ прѣпятствия, Богъ ли, който е турилъ прѣпятствието, е виновенъ, или ти, който не знаешъ пѫтя, по който вървишъ? Най-първо, ние не трѣбва да смущаваме себе си. Като казвамъ, че не трѣбва да се смущаваме, то значи да не смущаваме духа и душата си съ такива дѣтински разбирания. Каквото да ни се случи, трѣбва да казваме: „Такава е Волята Божия”, но не само да го кажемъ, а да го почувствуваме дълбоко въ душата си, да го помислимъ, да съзнаемъ, че туй, което е допуснато, е за наше добро въ дадения моментъ, и тогава да насочимъ волята си въ тази правилна посока, въ която Божествениятъ Духъ иска да ни прѣведе. Вчера, когато правихте избора за физическия, духовния, просвѣтния и примирителния съвѣти, трѣбваше да знаете, че тѣзи съвѣти трѣбва да ги имате вѫтрѣ въ себе си. Като говоримъ за физическия съвѣтъ, съвѣта на труда, да се има отъ всички прѣдъвидъ, да се стремимъ да поставимъ тѣлото си въ едно правилно състояние, да го обновимъ физически, защото, казва се въ Писанието, че нашето тѣло е храмъ Божий. Трѣбва да работимъ физически върху него, ще го измазваме отвънъ, отвѫтрѣ. Ако падне нѣкоя тухла оттукъ-оттамъ, нова ще поставимъ на мѣстото й. Когато говоримъ за физически трудъ, ние разбираме нѣщата извънъ себе си. Не, първо трѣбва да ги разбираме вѫтрѣ въ себе си. Може ли да приложимъ този законъ вѫтрѣ въ себе си, да изправимъ своето тѣло, ще може да поправимъ и себе си. Но ако азъ не мога да изправя себе си, какъ ще мога да изправя другитѣ? Слѣдователно, физическиятъ трудъ може да се използува само тогава, когато у насъ има едно високо духовно съзнание. Тогава вече физическиятъ трудъ е едно приятно забавление на духа. Когато духътъ се разшири много, не знае какво да прави, и Господь го изпраща на земята да работи. За духа туй е най-приятниятъ актъ. Съ този актъ се започва всичката творческа работа. Той се радва на този творчески актъ, който се заражда у Бога. Слѣдователно, физическиятъ, материалниятъ свѣтъ е изявление на Бога; онова, което е скрито, невидимо за насъ, става видимо. И въ видимия свѣтъ ние трѣбва да съзираме невидимия, а може да го съзремъ само тогава, когато се взираме въ нѣщата. Когато единъ поетъ вземе едно цвѣте въ рѫката си, той вижда въ него повече, отколкото единъ обикновенъ човѣкъ. За това цвѣте единъ поетъ може да напише 10 ÷ 15 листа, и то най-красиво описание. А обикновениять човѣкъ, като вземе цвѣтето, ще каже: „Това малко цвѣтенце има петъ листенца, червенъ цвѣтъ и малко, тънко стъбълце, не зная за какво създадено!” Поетътъ ще седне, ще опише това цвѣте, ще го направи като едно живо сѫщество, и ти като четешъ, ще си кажешъ: „Отъ дѣ намѣри този поетъ толкова нѣщо въ това малко цвѣтенце?” Е, хубаво, какво е положението на поета? Допуснете, че вие стоите отъ едната страна на нѣкоя ограда, а азъ — отъ другата, и прѣзъ една малка дупчица си пъхна пръста. Вие побутвате пръста ми, но не знаете, че задъ оградата стои човѣкъ. Ако сте простъ човѣкъ, ще стиснете малко пръста ми и ще кажете: „Нѣщо мекичко, тъничко хванахъ”. Ще тикнете пръста ми назадъ и той ще се скрие. Ако обаче сте чувствителенъ, деликатенъ, ще почувствувате, че задъ тази прѣграда има една особена енергия, нѣщо друго, живо сѫщество, което обичате, и ще почнете да описвате това сѫщество. Такова е положението на поета. Задъ тази прѣграда той вижда това, което обикновениятъ човѣкъ не може да види. Слѣдователно, всѣки отъ васъ ще се стреми да развие божественото съзнание, интуицията въ себе си, да вижда въ всички форми божественитѣ прояви на живия Господь на любовьта. Ако ти, като погледнешъ единъ човѣкъ, не видишъ въ него божественитѣ прояви, то ще го постиснешъ малко и ще кажешъ: „Нѣма нищо особено”. По сѫщия начинъ, ако се обърнемъ къмъ единъ касапинъ да ни опише какво нѣщо е човѣкътъ, какъ би го описалъ той? Той ще намѣри, че месото на едного отъ васъ е по-крѣхко, а на другиго — по-жилаво, че мѣсото на едного става за пражоли, а на другиго — не. Такова ще бѫде неговото описание за човѣка. И когато злото вземе надмощие въ свѣта, започваме да имаме разбирания като тѣзи на касапина и казваме: „Това месо е грубичко, не става за пражоли”. Това не е едно разумно схващане на нѣщата въ този свѣтъ. По такъвъ начинъ ние не може да се развиваме правилно. Най-първо ние трѣбва да схванемъ физическитѣ, несъзнателнитѣ енергии, които се развиватъ въ нашето тѣло и изтичатъ отъ природата. Тѣ иматъ особенъ родъ дѣйствие. Тѣзи енергии трѣбва да ги прѣкараме прѣзъ тѣлото си отгорѣ надолу, налѣво надѣсно, за да се обновява то. Тѣзи енергии се прѣнасятъ чрѣзъ артериалната и венозната кръвь отгорѣ надолу и отдолу нагорѣ, постоянно циркулиратъ въ тѣлото ни. Въ тѣзи физически енергии има другъ родъ енергии, които азъ наричамъ енергии на чувствителностьта. Не трѣбва само да съзнавашъ енергията като физическо проявление, но да схващашъ, че всѣка енергия произвежда извѣстенъ родъ приятно и неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да те подтикне да вървишъ напрѣдъ, или да те спъне. Когато физическата енергия те спира, създава корабокрушение, а когато те движи напрѣдъ, туй движение ни е приятно. Тъй се движи единъ тренъ, напримѣръ отъ София до Варна. Но ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пѫтници изкачатъ отъ трена навънъ. Когато единъ родъ енергия отъ астралния свѣтъ се спре, ние чувствуваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си. Третиятъ родъ енергии сѫ вѫтрѣ въ ума ни. Когато тѣзи умствени енергии дѣйствуватъ, ние мислимъ, че има разширение въ ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувствувашъ като че ли единъ връшникъ се поставя надъ главата ти. И тогава мислишъ, но нищо не излиза. Защо ставатъ тѣзи нѣща? — Защото сме изгубили ключа на любовьта. Щомъ изгубимъ този ключъ, започватъ нещастията на физическото поле, на физическия свѣтъ, послѣ започватъ нещастията въ астралния свѣтъ, и най-послѣ — въ умствения свѣтъ. Дойде ли духътъ, веднага всичко у насъ оживѣва. Духовнитѣ енергии на Бога, когато Той се проявява, за насъ сѫ физически енергии, а нашитѣ духовни енергии отъ земята сѫ физически енергии за Бога. Туй, което ние наричаме физическо, като че ли нѣма никакво прямо отношение къмъ насъ. То е проявление на Бога. Всѣка физическа енергия е проявление на Бога. Въ туй, въ което ние не намираме никакъвъ смисълъ, Богъ е вложилъ най-голѣмия смисълъ. А въ туй, въ което ние виждаме най-голѣмия смисълъ, Богъ намира най-малкото съдържание. Тогава, когато на земята се считаме най-много духовни, Богъ не намира никаква духовностъ въ насъ. По човѣшки говоря. Защото ние мислимъ, че като станемъ духовни, Богъ ще ни обича. То ще бѫде смѣшно! Нѣма нужда Богъ да ни обича за нашето съвършенство. Индивидуално той нѣма защо да ни обича, но въ Бога има една вѫтрѣшна потрѣба да се прояви, да се радва всѣко сѫщество на земята, да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. И Богъ има различни начини и пѫтища, и като не разбираме тѣзи пѫтища, намираме ги неестествени за насъ. Но неестественото за насъ е естествено за Бога. Значи, туй, което ние наричаме анормално, за Бога е нормално. Та, ние ще пристѫпимъ сега да изправимъ тѣлата си. Криви сѫ тѣлата ни, защото, като дойде извѣстна аномалия въ черния ни дробъ, усѣщаме едни притѫпени чувства, не може да обичаме. Тогава тѣлото ви не ще бѫде въ състояние да прѣдаде вашата енергия, затова цѣлото ви тѣло, рѫцѣтѣ, краката ще бѫдатъ студени, краката ви ще бѫдатъ като сухи клечки, и който ви пипне ще каже: „Нѣма топлина въ този човѣкъ”. Е, питамъ ви: кой обича да носи сухи клечки? Сухи клечки за огънь, разбирамъ, но за насъ сухи клечки въ живота не ни трѣбватъ. Слѣдователно, всѣкога въ рѫцѣтѣ си трѣбва да имате една топлинка. Ако я нѣмате въ рѫцѣтѣ си, ще си създадете мисъльта да придобиете тази топлинка. Вие ще я създадете мислено, като си казвате: „Въ мене има една малка дисхармония, ще я поправя.” Това показва, че въ любовьта сте сгрѣшили. Щомъ стомахътъ ви не дѣйствува правилно, значи вие сте сгрѣшили съ любовьта въ нейното първо проявление, яли сте повече или по-малко. Хората нѣкой пѫть развалятъ стомаха си, когато малко ядатъ, както правятъ нѣкои скѫперници, за да не осиромашеятъ, а нѣкога, когато много ядатъ — прѣяждатъ и слѣдъ това употрѣбяватъ разни лѣкарства. Едни измѫчватъ тѣлото си, като се лишаватъ отъ нужната храна, за да печелятъ пари, а други прѣяждатъ. И еднитѣ, и другитѣ развалятъ стомаха си. Всѣки ще употрѣби отъ тази енергия до толкова, доколкото му е необходима за поддържане на физическия животъ. Ще се обърнете къмъ Бога и ще му благодарите за храната, за всичко, което ви дава. Сега за всинца ни е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви въ едно хилаво тѣло. Я си прѣдставете, че ние имаме само едни кости, едни жили, и очитѣ ни се движатъ въ такова едно тѣло! Каква красота щѣше да има това тѣло? Я си прѣдставете само! (Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да бѫдемъ много дебели”.) Ами ако бѫдемъ много сухи! И едното и, другото е една крайность. Значи, ние трѣбва да имаме красиви тѣла, въ които да се проявява божествената енергия. Лицата ни трѣбва да бѫдатъ красиви, пластични, за да може да изразяватъ всички наши чувства и движения. Движенията, ходътъ да ни бѫдатъ тъй пластични, че като ни погледне човѣкъ, да каже: „Много хубаво върви този човѣкъ!” А нѣкога вървятъ като нѣкоя гемии, залитатъ натукъ-натамъ като пияни. Хората отъ новото учение трѣбва да се различаватъ по всичко отъ другитѣ. Като те срѣщне нѣкой човѣкъ, да каже: „Този човѣкъ върви по особенъ начинъ, спретнатъ е, оправенъ е” На васъ не се позволява да ходите прегърбени като буквата S. Богъ не обича въпросителнитѣ. Свѣтътъ може да мяза на въпросителни, но ние ще мязаме на изправени дървета. Ще бѫдемъ тъй изправени, че прѣдната часть на лицето да е паралелна, успоредна на гръбнака ни. Като вървишъ, гръбнакътъ и лицето ти да образуватъ двѣ успоредни линии. Това е правото ходене. Първото нѣщо е, всички да изправите гърбицитѣ си. На ученицитѣ отъ тази школа не се позволява да иматъ гърбици. Азъ ще ви дамъ единъ методъ да познавате дали имате гърбица или не. Вечерно врѣме прѣди да си лѣгате, турете си гърба на вратата, и вижте какво е разстоянието между кръста ви и вратата. Колкото е по-голѣмо разстоянието между кръста и вратата, вие имате толкова по-голѣма гърбица. Разстоянието между кръста и вратата трѣбва да е малко. Щомъ се образува разстояние отъ 4 пръста, въ тебе вече има гърбица. Туй е въ състояние да измѣни енергиитѣ на умоветѣ ви. Навсѣкѫдѣ тази енергия ще се явява въ умоветѣ ви и не ще може да мислите правилно. Ако гърдитѣ ви сѫ притиснати, ако не дишате правилно, ако нѣмате достатъчно кислородъ, ако нѣмате тази фосфорна енергия въ организма ви, веднага ще се образува въ васъ едно вѫтрѣшно помрачаване. Защо? — Защото не сте ходили право. Правда и правота, тѣзи нѣща сѫ свързани. Бихъ желалъ като дойдете догодина тукъ, всинца да имате по-малки гърбици. Сега съврѣменнитѣ религиозни хора изтощаватъ тѣлото си, докато най-послѣ, споредъ този законъ, умратъ и станатъ нещастни. Тѣ мязатъ въ това отношение на Настрадинъ Ходжа, който искалъ да отвикне своето магаре да яде. Но като го отучилъ да яде, то умрѣло и трѣбвало слѣдъ това той да носи вода самъ. Азъ не бихъ желалъ да умре вашето магаре. „Има”, казва апостол Павелъ, „тѣла естествени и тѣла духовни”. Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата „магаре” може да я чувствувате като вулгарна, но това значи и оселъ, а оселътъ е емблема на четвъртото посвещение, то е смирението. Когато дойдешъ до положение да пораснешъ много, Богъ те смирява и ти дохождашъ въ положение на магаре. Казватъ: „Той е магаре”. Каквото и да говоришъ, все магаре те наричатъ. Каквото и да правишъ, все за твоитѣ уши ще говорятъ: „Магаре е той”. Туй е посвещение за смирение и търпѣние. Като говоримъ за магарето, то значи да се смири човѣкъ, да се откаже отъ своята гордость. Вие мислите, че магарето е смирено. Не, горделиво е то! Че е горделиво, пуснете го, ще видите, че то никога не остава назадъ на опашката, все напрѣдъ върви. То показва: „Азъ съмъ капитанъ, азъ водя”. Голѣми амбиции има въ него. Слѣдователно, за да дойде туй магаре въ естествено състояние, Господь го е турилъ на голѣми изпитания. То е нашето вѫтрѣшно състояние. Отначало мислимъ, че имаме голѣми таланти, знания, но най-послѣ казваме: „И хората иматъ право”,смиряваме се и започваме да прѣнасяме всички оскърбления. Нѣма учитель, нѣма какъвъ и да е проповѣдникъ, който да не е понесълъ оскърбления. Та и вие като изпитате туй състояние, ще кажете: „Азъ съмъ сега въ четвъртата стадия на посвещение — на магарето”. Като видишъ едно магаре, ще попиташъ: дали съмъ изпиталъ това състояние на магарето? Забѣлѣжете, Христосъ не влѣзе въ Ерусалимъ съ конь, а съ ослица. Съ това той казва,че хората не трѣбва да яздатъ на конь, а на магаре. Ослицата ни казва, че който не се научи на този божественъ законъ, ще реве като магаре. Вториятъ родъ енергии сѫ енергиитѣ на сърдцето и енергиитѣ на чувствата. Щомъ запасътъ на физическитѣ енергии е достатъченъ, тѣлото е нормално. Тогава и духовнитѣ енергии съотвѣтствуватъ на физическитѣ, т. е. физическитѣ енергии по-лесно могатъ да се трансформиратъ въ чувствени енергии. А когато има една несъобразностъ между физическитѣ и духовнитѣ енергии, тогава нашето състояние не може да се прояви. Нѣкой пѫть чувствувате, че не можете да се проявите. Чувствувате тукъ (подъ лъжичката) една топка. Нѣкой казва: „Изгубихъ любовьта си”. Не, не си е изгубилъ любовьта, но неговото астрално тѣло е въ едно анормално състояние. Туй анормално състояние произтича отъ слѣдния фактъ: когато въ ума ви се загнѣзди мисъльта, че нѣкой приятелъ, когото сте обичали, ви е причиниль нѣкое огорчение, изгубвате всѣко довѣрие къмъ него, този приятелъ ви оставя въ астралното тѣло нѣщо като отрова, което ви мѫчи постоянно. Този мъртвецъ трѣбва да го изнесете отъ себе си, отъ кѫщи, ще го опѣете, ще извикате всички приятели. Щомъ го изнесете, ще заплачете малко, но послѣ ще се утѣшите и ще ви олекне на душата. И тъй, ученицитѣ отъ Бѣлото Братство трѣбва да се освободятъ отъ тѣзи мъртви образи. „Той ме крайно обиди”, казвате. Съ това ти вече имашъ единъ мъртвецъ, който трѣбва да изхвърлишъ навънъ. Колкото повече дни го държишъ, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържишъ, ти ще страдашъ. Не мисли, че ако задържишъ единъ мъртвецъ вѫтрѣ въ себе си, ще напакостишъ нѣкому. Не, никому нѣма да напакостишъ, освѣнъ на себе си, защото като не дохожда въ тебе божествената любовь, ти ще започнешъ да изсъхвашъ, и твоитѣ корени ще изсъхнатъ. Какво ще правишъ? — Ще извикашъ господаря на този мъртвецъ и ще кажешъ: „Въ името на Божията Любовь, която дѣйствува въ сърдцата ни, въ името на Божията Мѫдрость, която дѣйствува въ душитѣ ни, и съ силата на Словото Божие, което дѣйствува въ духоветѣ ни, Богъ да го прости!” И сега, всички ваши умрѣли да ги погребете, но да не викате други да ги погребватъ, да не викате мене да ги погребвамъ, азъ нѣма да дойда. Всѣки самъ ще отиде да погребе своитѣ си. Христосъ казва: „Оставете умрѣлитѣ да погребватъ умрѣлитѣ си”. И вие, живитѣ, сами ще погребвате вашитѣ умрѣли. Да не викате други, освѣнъ единъ-двама. За тия умрѣли азъ не искамъ да слушамъ. Дойде нѣкой при мене, започва: „Знаешъ ли еди-кой си какъ кръвно ме обиди?” Дойде другъ, сѫщото се оплаква. Казвамъ: достатъчно, за умрѣлитѣ нѣма какво да се говори. Ще те обиди, разбира се: умрѣлъ човѣкъ не може да не те обиди. Всѣка дисхармония въ нашитѣ чувства, всѣко горчиво чувство ще го туримъ на повърхностьта, нека отиде при своя господарь. Това сѫ чувства на дявола, а ние ще внесемъ благороднитѣ чувства на любовьта. Тѣзи чувства на любовьта нека се борятъ съ отрицателнитѣ, а ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Сега ще ви дамъ друго едно правило за вашето умствено развитие. Често ученицитѣ, които започватъ съ окултизма, се спъватъ съ своитѣ учители. Тѣ започватъ помежду си да спорятъ кой учитель е казалъ по-велики истини и кой не. Божественитѣ истини не може да бѫдатъ ни по-велики, ни по-малки. Ако ти внесешъ въ ума си мислитѣ на двама учители и започнешъ да разглеждашъ коя мисъль е по-права, ти самъ се спъвашъ. Въ ума си ще имашъ винаги само единъ Учитель. Този Учитель азъ ще го кръстя съ името Учитель на Любовьта. Нѣкой пита: „Вѣрвашъ ли въ Христа?” Казвамъ: не вѣрвамъ въ Христа. Ами какво е Христосъ? Христосъ, това е външна страна, той е Учительтъ на Любовьта. Ако познавашъ любовьта, ще познаешъ и Христа. Самъ Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го призове, не го привлѣче”. Съ какво ще го привлѣче? — Съ любовьта. Слѣдователно, когато насъ любовьта ни привлѣче, ще познаемъ и Христа. И тъй, ще вложите любовьта като единъ алхимически камъкъ въ себе си, и за нея само ще мислите. Азъ говоря за любовьта като единъ великъ принципъ, който ще прѣмахне всички мѫчнотии, ще разрѣши всички въпроси. Защо? — Защото тя внася хармония. Азъ като ви говоря сега, въ този моментъ, между васъ нѣма още хармония. Туй се дължи отчасти на атмосфернитѣ промѣни, които ставатъ въ насъ. Въ нѣкои има повече влага, а въ други — по-малко. Днесъ врѣмето противодѣйствува на нашитѣ разбирания. Ако ние не разбираме закона, ще мислимъ, че има нѣкакво противорѣчие. Какъ може да изправимъ това противорѣчие? — Понамалете малко влагата, т. е. въ нѣкои има желание да взематъ повече, отколкото имъ трѣбва, а други нѣкои пъкъ не искатъ да взематъ и толкова, колкото имъ трѣбва. Онѣзи, които сѫ взели повече, ще го изоставятъ, а онѣзи, които не сѫ довзели, ще взематъ туй, което мислятъ, че имъ трѣбва. Обръща се пророкътъ и казва: „О, да би раздралъ Ти небесата, да слѣзешъ!” Небесата въ този смисълъ показватъ онзи разуменъ животъ, да се изяви божественото въ насъ. Павелъ казва, че завѣсата, задъ която сѫ стояли тѣзи мистерии скрити, се раздрала. Значи, тѣзи мистерии сѫ станали явни на човѣчеството. По-рано, любовьта при слизането на човѣчеството, не е била тъй силно проявена, както сега, не е имало такава любовь. Но понеже днесъ ние сме на дъното, въ най-голѣмитѣ противорѣчия на живота, въ най-голѣмитѣ страдания, затова и тази любовь се проявява по-усилено. Богъ спрямо насъ сега употрѣбява по-голѣми усилия да ни помогне, отколкото въ по-раншни врѣмена. Той ни е чакалъ докато сме се хлъзгали и сега изпраща всички помощници да прѣвързватъ тѣзи счупени крака. Сега нѣкои отъ васъ излизатъ отъ болницата. Надолу вече нѣма слизане. Като сте падали, сега ще подемете пѫтя на вашето възлизане къмъ Бога. Пѫтьтъ на слизането е пѫтьтъ на мѫдростьта, а пѫтьтъ на възлизането е пѫтьтъ на любовьта. Затова новата фаза, новата еволюция, това е фазата на Любовьта, пѫтьтъ на мѫдростьта е свършенъ. Той ще бѫде въ помощь на любовьта. По-рано е било обратно, затуй трѣбва да туритѣ на първо мѣсто Божията Любовь като принципъ и да се подчините на всички нейни внушения и пориви въ вашата душа и да изгладите по възможность всички противорѣчия, които се създаватъ умствено между вашитѣ братя и васъ самитѣ. „И да бѣха се стопили планинитѣ отъ лицето ти, като огънь, който прави водата да клокоти, за да стане Името Ти познато на противницитѣ ти.” Е, кои сѫ тия противници? Тия противници сѫ все ония духове, които искатъ да спънатъ вашата еволюция. „Да стане Името Ти извѣстно”, значи силата Божия да преодолѣе. И всички вие сте жертва, около васъ има извѣстни спънки, мѫчнотии отъ физически характеръ, извѣстни спънки, мѫчнотии отъ сърдеченъ характеръ и такива отъ умственъ характеръ. Нѣма никой отъ васъ, който да нѣма мѫчнотии. Тѣзи мѫчнотии сте ги опитали всички: и мѫже, и жени, и дѣца. Когато дойде любовьта, ще изяви Името Божие. Защото кога туряме име нѣкому? — Когато обичаме нѣкого, тогава му туряме име. Като не го обичаме, туряме му номеръ, напримѣръ № 1, № 2 и т. н. За да обикнемъ нѣщо, трѣбва да му туримъ име. Първото име е любовьта. Не може да дойде Божията Любовь, ако не знаемъ името на Бога. Като го произнесемъ, Той ще каже: „Тукъ съмъ”. Срѣщнешъ нѣкого по улицата, викашъ слѣдъ него: „Ей, чакай!” Той си върви, не се обръща. Като му кажешъ: „Иване, братко!” — Той се обръща. Призовешъ ли Бога като Богъ на любовьта, веднага ще се обърне и ще ти каже: „Какво искашъ?” И тебе веднага ще ти олекне. Затова се казва, че като ходимъ въ пѫтя на любовьта, прѣди да поискаме нѣщо, ще го имаме. Господь ще разбере нашитѣ желания, за които копнѣе умътъ и сърдцето ни, и Той ще ни ги даде. Сега нѣколко думи по отношение на избора за четиритѣ съвѣта, който стана вчера. Този изборъ нѣма да се анулира. Той ще ви бѫде прѣзъ цѣлата година една задача, която ще трѣбва да изправите. Не се смущавайте отъ нея! Ония отъ васъ, които влизатъ въ тъй наречената физическа група, най-малката задача, която ще трѣбва да извършатъ прѣзъ годината, ще бѫде слѣдната: да убѣдятъ трима души да садятъ дръвчета въ градинитѣ си. Това е най-малкото, което могатъ да направятъ. Ония отъ васъ, които сѫ въ духовния съвѣтъ, най-малкото, което може да направятъ, е слѣдното: да намѣрятъ трима души и да ги убѣдятъ да изправятъ по три грѣшки въ живота си. Ония отъ просвѣтния съвѣтъ да намѣрятъ трима души и да ги убѣдятъ да прочетатъ по три отъ най-хубавитѣ книги. Онѣзи, които влизатъ въ примирителния съвѣтъ, да намѣрятъ трима души и да ги примирятъ съ по трима тѣхни неприятели. Това е задачата на тѣзи четири съвѣта отъ по 100 души. Нали е ясно? Отговарятъ: „Ясно е”. Ясно и опрѣдѣлено. Туй е най-малкото, което трѣбва да направите. Нали можете да го направите? - „Можемъ”. — Запитватъ: „Ако се намѣри нѣкой човѣкъ, който да нѣма три погрѣшки, какво да правимъ? Да допълнимъ ли погрѣшкитѣ съ такива отъ другъ човѣкъ?” — Ще се намѣри единъ човѣкъ, който да има три погрѣшки. Напримѣръ, ще намѣрите единъ човѣкъ, който обича да побийва жена си; втората му погрѣшка е, че обича да говори лошо за своитѣ приятели, и третата му погрѣшка — че е постоянно недоволенъ отъ живота си. Ще намѣрите такива хора, били тѣ мѫже или жени. Непремѣнно трима души ще намѣрите. Най-малкото се върши най-лесно. Вие не се спъвайте. Турете на ума си мисъльта да свършите това и ще го свършите. Азъ ви казвамъ, че и да имате мѫчнотии, нѣма да бѫдатъ такива, които да не ги преодолѣете. Знаете ли, ако вие примирите трима души, какъвъ ефектъ ще произведете вѫтрѣ въ свѣта? Опитайте дѣ е правата философия. Нѣкои мислятъ, че туй, което четатъ въ книгитѣ, че е тъй, както когато го четатъ въ романитѣ. Напримѣръ, когато нѣкой романистъ описва фактитѣ, тъй ли сѫ тѣ, както той ги описва? Не, не сѫ тъй. Нѣкой пѫть той имъ туря парафернали (излишни прибавки), прѣдставлява героинята по-силна, отколкото е, героятъ — сѫщо. Въ всички романисти има една слабость, че прѣдставляватъ героитѣ не тъй, както сѫ. И нашитѣ светии сѫ прѣдставени такива, каквито не сѫ. Светостьта имъ е по-малка, отколкото си я прѣдставляваме. И ученитѣ, и гениитѣ не сѫ такива, каквито сѫ въ нашитѣ очи. Има двѣ крайности, или ще увеличимъ, или ще намалимъ. Не сме дошли още до това състояние да разбираме нѣщата тъй, както сѫ тѣ. Всѣка група ще извърши 900 работи. Групата, която азъ ще избера отъ 100 души, тя ще въдворява хармонията. Въ нея ще влизатъ най-умнитѣ, най-добритѣ и най-силнитѣ по умъ, по сърдце и по воля. Сега въ вашия умъ ще се зароди мисъльта: ами ние не сме ли добри? Четиритѣ групи ги избра Господь, а тази група азъ ще избера. Четиритѣ групи стоятъ по-високо, Господь ги избира, а останалитѣ азъ ги избирамъ, затова тѣ трѣбва да правятъ по-голѣми усилия, за да се кандидатиратъ. Тѣ сѫ най-малкитѣ, тѣ сѫ послѣднитѣ. Знаете ли какво ще правятъ тѣ, когато всички други, които вече влизатъ въ една отъ групитѣ, заематъ своитѣ длъжности? Онѣзи, които нѣматъ какво да правятъ, взиматъ цигулката си и започватъ да свирятъ. Тѣзи хора на хармонията сѫ свирачитѣ, които взиматъ цигулката, че хайде тукъ да посвирятъ, хайде тамъ да посвирятъ. Тѣ сѫ свирцитѣ, а другитѣ, като ги слушатъ, казватъ: „Хайде да имъ дадемъ по нѣщо, тѣ ни посвириха.” Азъ искамъ да използувамъ условията, искамъ да използувате влиянието, съчетанието, което сега имаме. Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате другъ пѫть, тя не е образувана по човѣшки. Всѣки отъ васъ да гледа да се възползва отъ природата, използвайте нейната свѣжестъ, красота, чистъ въздухъ. Искамъ всѣки отъ васъ да приеме тази божествена обстановка, божествена любовь, и всѣки да си отиде у дома богатъ. Що се отнася до другитѣ, човѣшкитѣ нѣща, тѣ сѫ второстепенни и третостепенни. Щомъ сме дошли тукъ, нека бѫдемъ въ съприкосновение съ невидимия свѣтъ, та всѣки да си отиде бодъръ, здравъ, за да прѣодолява мѫчнотиитѣ, които ще срѣщне изъ пѫтя си. Каквито мѫчнотии и да срѣщнете прѣзъ цѣлата година, да може да ги преодолявате. Запитватъ: „Ако азъ си поправя свои три погрѣшки, все едно ли е, че и на другитѣ съмъ направилъ това, та да се счита, че още на двама трѣбва да повлияя?” — Примирителитѣ най-първо трѣбва себе си да примирятъ, че послѣ ще започнатъ съ другитѣ. Той ще бѫде пръвъ, а другитѣ трима ще бѫдатъ вънъ отъ него. Изобщо въ всичкитѣ градове сега има една малка вълна на разединение. Тя започна като краста, отъ София мина въ Стара Загора, сега е въ Сливенъ, отива къмъ Бургасъ, приближава се къмъ Айтосъ, въ Шуменъ се е развила въ голѣми размѣри, диария има тамъ. Това сѫ психически вълни, които се дължатъ на извѣстни микроби. Обсебенитѣ отъ тѣхъ мязатъ на ония, които играятъ тарантелската игра. Въ Европа има единъ паякъ, който като ухапе нѣкого, ухапаниятъ започва да играе по особенъ начинъ, и като мине отровата, прѣстава да играе. Та и ние като мине дяволътъ, започваме да играемъ, гърчимъ се, гърчимъ се, а като отмине той, казваме: „Какво направихъ?” Е, ухапна си дяволътъ отъ насъ. Затова като ни ухапе, ще играемъ. За прѣдпочитане е да играемъ, но да се пазимъ. Нѣкои отъ васъ запитватъ напримѣръ, защо трѣбва да имаме рѫководители? То е все едно да запитвате, защо трѣбва да имаме глава? Като дойде нѣкой чувалъ, здравиятъ е, който трѣбва да вдигне чувала. Ако този рѫководитель е само като капелмайсторъ да маха съ пръчицата, азъ такъвъ не искамъ, но ако той вдига чувала, азъ го похвалявамъ. Ако тѣзи рѫководители като капелмайсторитѣ само вдигатъ пръчицата, не ги признавамъ за такива, били тѣ мѫже или жени, но ако работятъ много, ще ги наречемъ рѫководители. Всѣки рѫководителъ е отъ Бога. Ако е отъ Бога, той ще работи, ако е отъ дявола, той ще маха само пръчицата. Ако е отъ Бога, той е пръвъ на жертви, отваря кесията си. Ако не е отъ Бога, той е като нѣкой офицеръ, който командува: „Напрѣдъ, братя, напрѣдъ!” А като дойде сражението, скрива се задъ камънитѣ. Ако каже „Напрѣдъ, братя”и излиза, той е герой, но ако не излиза, не е герой. Тъй разбирамъ, че трѣбва да дѣйствува рѫководительтъ. Той трѣбва да бѫде олицетворение на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Има ли това, ние ще му дадемъ всичкото съдѣйствие, защото той е изпратенъ отъ Бога. И тъй, чрѣзъ когото дѣйствува Господь, нѣма да го спъваме, нѣма да се нахвърляме върху него. Нѣма защо. Богъ работи, а не ние. Сега неразбираемитѣ работи станаха разбрани. Отговарятъ: „Само изпълнение трѣбва, Богъ да го благослови”. — Ще, ще, ще бѫде. Азъ вѣрвамъ, че нѣма нито единъ отъ васъ, който да не желае любовьта да е въ сърдцето му. Всички я желаятъ. Азъ вѣрвамъ, че нѣма нито единъ отъ васъ, който да не желае мѫдростьта да бѫде въ ума му; азъ вѣрвамъ, че нѣма нито единъ отъ васъ, който да не желае истината да бѫде въ духа му. Всички желаятъ. Щомъ желаемъ ние, ще бѫде. Желаемъ ние, и Господь желае, Господь желае и ще направи, а ние слѣдъ Него. Сега прѣдъ насъ върви Господь, нѣма какво да се плашимъ. И ние ще Го славимъ. Той си движи рѫката, урежда свѣта, ние ще вървимъ слѣдъ Него. Нѣкой казва: „Ами тази работа мога ли да я направя?” — Ще я направишъ. „Защо?” — Защото Господь ни прѣдшествува. Господь казва на Мойсея: „Азъ ще прѣдида прѣдъ тебе”. Тъй че не се питайте, ще мога ли или не. Тази работа ще стане не тъй, както ние си мислимъ, а по най-добрия божественъ начинъ. Сега всички да имате здрави, красиви тѣла, рѫцѣтѣ ви да бѫдатъ меки и топли, сърдцата ви сѫщо да бѫдатъ мекички и топли, а умоветѣ ви да бѫдатъ свѣтли и гъвкави, та всѣкога да бѫдете готови за работа. Волята ви трѣбва да бѫде като единъ осѣдланъ конь съ юзда, и като станете дежурни, да се качите горѣ и на работа да бѫдете, Божията Воля да вършите. Азъ съмъ готовъ на всинца ви да помогна, безразлично. Всички ония, които искатъ да изпълнятъ Волята Божия, ние ще имъ помогнемъ, та каквито и да сѫ тѣ, кѫдѣто и да сѫ. Тѣ сѫ съ насъ. И тъй, Господь ви поздравлява и казва, че ще ви помага. Обичайте Го, вѣрвайте, надѣвайте се въ Него, и прѣзъ годината ще провѣрите дали сѫ вѣрни думитѣ ми или не. Сега да идемъ, Господь ще ни угости, да се понарадваме малко на благото, което е прѣдъ насъ. Бесѣда, държана на 22 август, 1921 год., понедѣлникъ, 6.15 ч. с., гр. Търново.
  12. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Понедѣлникъ 22 августъ 5 ч. с. Утринна молитва Размишления Да обнови Богъ сърдцата ни съ съвършената божествена чистота. 1. Добрата молитва. 2. Благословенъ Господь Богъ нашъ. 3. Първо Послание къмъ Коринтянитѣ, 16:14 „Всичко у васъ съ любовь да бива“. Послание къмъ Колосянитѣ, 2:2 „Да се утѣшатъ сърдцата имъ съединени купно въ любовь и въ всѣко богатство на съвършено разумѣние да познаятъ тайната на Бога и Отца и на Христа“. Евангелие отъ Йоана, 13:15 „Отъ това всички ще познаятъ, че сте мои ученици, ако имате любовь помежду си“. 4. Размишления върху божествената чистота (колѣничили на лѣвото колѣно). а) Да царува любовьта на Единния нашъ Отецъ въ сърдцата ни. б) Да се слави мѫдростьта на Единния нашъ Отецъ въ духоветѣ ни. в) Да осияе душитѣ ни Истината на Единния нашъ Отецъ, Който е начало и конецъ на всичко. 5. Отче нашъ. Бѣлѣжка. Щомъ отъ Любовьта се прѣминава на Мѫдростьта и Истината, прѣминава се отъ едно състояние въ друго. При произнасяне на тия изречения да се постараемъ да схванемъ вѫтрѣшната страна на онова, което е скрито.
  13. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 5 часа следобѣдъ Опредѣляне работата на четиритѣ съвѣта Нека да направимъ сега една тайна молитва. Ще ви прочета нѣколко стиха отъ 6 гл. на посланието къмъ Галатянитѣ. 6 ст.: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участникъ въ вситѣ си добрини тогозъ, който го учи.” 7 ст.: „Недѣйте се лъга: Богъ поругаемъ не бива: понеже каквото посѣе човѣкъ, това ще и да пожъне.” 8 ст.: „Защото който сѣе въ плътьта си, отъ плътьта си ще тлѣние да пожъне; а който сѣе въ Духа, отъ Духа ще животъ вѣченъ да пожъне.” 9 ст.: „Да не ни се додѣва да правимъ добро; защото ако се не уморяваме, наврѣме ще пожънемъ.” 10 ст.: „И тъй, докато имаме врѣме, да струваме добро на всички, а най-вече на своитѣ по вѣрата.” Какъвъ е великиятъ законъ? Не можешъ да любишъ този, който нито те люби, нито те мрази. Двѣ условия: за да можешъ да любишъ нѣкого, той трѣбва или да те люби или да те мрази, едно отъ двѣтѣ. Но ако той нѣма тѣзи двѣ разположения къмъ тебе, туй чувство на любовьта не може да се яви. Само че онзи, който те прѣдизвиква чрѣзъ своята омраза на любовь къмъ него, той съжалява, че ти е далъ повече масло, той съзнава, че е усилилъ твоето гориво — любовьта, съжалява, че е допусналъ да се увеличи у тебе любовьта. И тъй, Господь ни люби по двѣ причини. Засега ни люби, защото грѣшимъ, а грѣшното, това е едноврѣменно заблуждение на човѣшката душа, която се отклонява отъ пѫтя на любовьта. Ние мислимъ, че може да има другъ пѫть, по който любовьта може да се прояви, обаче слѣдъ като завършимъ цѣлата си еволюция, ще видимъ, че има само единъ пѫть, единъ начинъ за любовьта. Сега да се повърна къмъ практическата страна, т. е. къмъ реалната страна, която е съществена за насъ. Ние искаме да се организираме, за да работимъ. Организациитѣ може да бѫдатъ механически, когато нѣма тѣсна, вѫтрѣшна връзка между частитѣ. Връзката може да бѫде органическа, т. е. вѫтрѣшна, но ако въ тази вѫтрѣшна, органическа връзка нѣма съзнание, т. е. нѣма разбиране между частитѣ, не се постига цѣльта. Какъвъ е великиятъ законъ вѫтрѣ въ природата? Всички ония, които започватъ съ механически начинъ на организиране, се увеличават отвънка, а всички ония, които започватъ съ органическия, се увеличаватъ отвѫтрѣ. И тъй, ако ние сега добиваме познания само отвънка, отъ опитноститѣ на другитѣ хора, ние имаме механическо организиране. Добиваме знания, но нѣмаме онова вѫтрѣшно знание, което иматъ растенията, да се организиратъ отвѫтрѣ да растатъ. Слѣдъ нашата смърть всичкото това знание се разкапва. Това е причината, задѣто нѣкой виденъ философъ, който е писалъ много книги, слѣдъ смъртьта си се прѣражда като единъ простъ човѣкъ. И тъй, знание, което ние добиваме отвънъ, чрѣзъ хората, лесно може да се заличи, но онова знание, добито чрѣзъ великия опитъ на любовьта, никоя сила не може да го заличи. Слѣдователно, истинско знание може да се добие чрѣзъ правия пѫть на любовьта. Туй е единъ законъ. За да любимъ човѣка, трѣбва да го познаваме, да знаемъ да разкриемъ неговата душа, неговото минало и бѫдеще и тогава непрѣмѣнно ще го обикнемъ. За да почитаме нѣкого, трѣбва да го любимъ. Нѣма ли у насъ тази любовь, ние сме чужди единъ на другъ. А за да познаемъ Бога, трѣбва да го любимъ. Да се не спирамъ на това какъ ще познаемъ Бога — ще Го намѣримъ. Бога може да почнемъ да любимъ, тъй както единъ човѣкъ може да любимъ. Тъй щото любовьта е едно качество на човѣшката душа, а не качество на човѣшкия умъ. Сега, за онова организиране, за което говоримъ, казвате: „Ами какъ ще се организираме?” Не мислете, че туй организиране ние го създаваме сега, то е вложено вѫтрѣ въ насъ. И малкитѣ спорове, които могатъ да създадатъ неразбирания, сѫ като онѣзи старини, които се срѣщатъ при разнитѣ разкопки. Като намѣрятъ нѣкои такива старини, заливатъ ги съ разни киселини, съ цѣль да ги изчистятъ отъ прашоляка, но при това изчистване, тѣ измиватъ и надписа. Въ сѫщность, цѣнното е написаното. Сами трѣбва да бѫдемъ майстори, да не би като бършемъ, да избършемъ, да изтриемъ и написаното, но да оставимъ това, което е първоначално написано. Сега всѣки отъ васъ е роденъ за извѣстна дѣятелность, не сте всички за една дѣятелность. Единъ фактъ. Всички онѣзи отъ васъ, които иматъ низки чела, тѣ не сѫ за нѣкоя философска дѣятелность, тѣ не сѫ за умственъ трудъ. Ако нѣкой пѫть имъ дойде мисъльта да станатъ писатели, тѣ напразно ще губятъ врѣмето си, тѣ сѫ за практическа работа, а въ сегашния животъ ще приготовляватъ условия за бѫдещия си животъ. Това съмъ провѣрилъ. Вслѣдствие на това, ония, челата на които сѫ низки, а мислятъ, че иматъ умъ, се лъжатъ; тѣ иматъ умъ, но въ астралния свѣтъ, а въ физическия свѣтъ нѣматъ условия да се прояви той. Ако цигулката имъ има само една струна, какво ще правятъ? На една струна може ли да се свири? Или ако има само струнитѣ ми и сол, може ли да се свири? Значи, тѣхната цигулка трѣбва да е пълна, съ всичкитѣ струни, и свирачитѣ да разбиратъ законитѣ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ много активни. Но не могатъ. Защо? — Тѣхната глава отзадъ е много сплескана. Човѣкъ, който иска да бѫде дѣятеленъ, трѣбва да има широка глава отзадъ. Човѣкъ, който има сплескана глава отзадъ, като му дадатъ да направи нѣщо, остава все недовършена работата си, все ще намѣри туй причина, онуй причина, а онзи, който има широка глава отзадъ, все ще намѣри врѣме да довърши работата си. Така и нѣкои отъ насъ, като ги турятъ на работа, нѣма ги. Затова трѣбва да опрѣдѣлимъ мѣстото на всѣкиго отъ насъ, кой за какво е. Който е роденъ за духовна работа, да бѫде духовенъ. Въ бѫдеще, това е другъ въпросъ. Нѣкой е роденъ за музикантъ и като такъвъ, той има цѣна, а другъ нѣкой не е роденъ за такъвъ, и цѣлъ животъ да прѣкара като музикантъ, нѣма да направи нищо. И той ще научи нѣщо, но не тъй, както родениятъ за това. Тъй щото всинца сме родени за нѣщо. И ако се заемемъ за туй, за което ни е турилъ Господь, ще направимъ нѣщо, но ние казваме: „Азъ ще коригирамъ плана на Бога”. И цѣлъ животъ коригираме Господа. Най-послѣ казваме: „Нищо не можахъ да постигна”. Вториятъ животъ пакъ коригираме Господа — „Нищо не можахъ да сполуча”. Друго нѣщо: за да познаете дали вашиятъ умъ е въ състояние да се прояви, дайте по-усилена работа на ума си. Ако въ три години вие можете да подигнете челото си, да стане съ 2 мм. по-високо, може да постигнете нѣщо. Но ако слѣдъ три години вашето чело не е прѣтърпѣло никакво измѣнение, не си губете врѣмето въ разни философии. Тъй и споредъ интензивностьта на волята трѣбва да бѫдемъ въ състояние да измѣнимъ челото си, формата на главата, носа и да моделираме лицето си като единъ художникъ. Причината за неуспѣха въ това е, че когато говоримъ за себе си, имаме по-високо мнѣние, отколкото сме, а другитѣ иматъ по-долно мнѣние за насъ, отколкото сме. И тамъ е всичката грѣшка. Той има за себе си по-високо мнѣние, отколкото е, а окрѫжаващитѣ иматъ по-долно мнѣние за него, отколкото е. И така се намираме въ двѣ крайности, затова трѣбва да съберемъ тѣзи двѣ величини и да ги раздѣлимъ на двѣ. Отъ това, което ние мислимъ за себе си, да смъкнемъ 50 % и отъ това, което хората мислятъ за насъ, да смъкнемъ пакъ 50 % - останалото, това си ти. Сега между насъ трѣбва да се постараемъ да създадемъ една благоприятна атмосфера за всички прояви, но не амбиции. Защото, гледамъ, у васъ се развиватъ повече личнитѣ чувства, тѣзи отзадъ на главата, т. е. вие имате разположението на пѣтела, на пауна — само пъстритѣ му пера — тр-тр-тр. Той казва: „Вижте какво съмъ направилъ!” — Е, хубаво, тази пъстра опашка е отъ милиони години. А сега какво направи? Като си изкаже гласа, ще видите, че нищо не е той. Пѣтелътъ като се изкачи на плета, извиква: кукуригу! Послѣ пакъ слиза долу. Вториятъ день пакъ се качи на плета: кукуригу! День слѣдъ день, а какво иска да каже съ това кукуригу? Веднажъ кукуригу, втори пѫть — кукуригу, трети пѫть — кукуригу, хиляди пѫти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на пѣтела. Когато започнатъ да пѣятъ първи пѣтли, на човѣкъ му става леко на душата, тъй, като че ли се освободилъ отъ нѣкоя напасть. А като влѣзешъ въ село и чуешъ лаенето на кучетата, побива те страхъ. Лаенето на кучетата подразбира, че има нѣкаква опасность, а когато пѣтелътъ пѣе, подразбира, че нѣма никаква опасность, че нѣщо хубаво се крие. Е, добрѣ, ако на моя прагъ дойде единъ пѣтелъ и извика: „кукуригу”! вторъ дойде — изкукурига, 3 ÷ 10 ÷ 15 пѣтли изкукуригатъ, какво впечатление ще ви произведатъ тѣзи пѣтли? Най-първиятъ пѣтелъ ще ви произведе едно приятно впечатление, отъ втория ще почне туй впечатление да се намалява, докато най-послѣ послѣдниятъ пѣтелъ ще ви произведе едно неприятно впечатление и ще се заемете да го изпъждате. Сѫщото нѣщо и ние вършимъ. Този пѣтелъ докарва голѣми бѣди. Дойде единъ пѣтелъ, каже „кукуригу” — прѣдставя единъ планъ за работа. Дойде вторъ пѣтелъ — пакъ „кукуригу”, другъ планъ прѣдставя. Първиятъ планъ е хубавъ. Вториятъ планъ казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснемъ”. Ние ще се върнемъ къмъ основната мисъль: въ сегашното ви състояние Богъ е вложилъ какво трѣбва да вършите, той ви е свързалъ съ извѣстни хора, и вие трѣбва да ги намѣрите, вие ще ги почувствувате и съ тѣзи хора ще трѣбва да работите. Тѣзи двама, трима и повече души ще дойдатъ съ други и ще заработите заедно. Така се обединяватъ хората, домоветѣ и цѣлото човѣчеството. По сѫщия законъ се организиратъ мравкитѣ и пчелитѣ. Всѣка една мравя си знае своето прѣдназначение. Кой организира мравкитѣ, кой организира пчелитѣ? Работата върви по единъ механически начинъ. А ние, дѣто се бъркаме тукъ-тамъ, мислимъ, че сме създадени по другъ начинъ. Не, и ние сме организирани като тѣхъ, само че се отдалечаваме. Това блъскане, това грѣховно състояние ни е отдалечило отъ правия пѫть на развитие. Всѣки единъ методъ е полезенъ, защото ако приложите единъ методъ, той ще ви разкрие дѣ сѫ неговитѣ слаби страни. Ще приложите втори методъ, той сѫщо ще ви разкрие слабитѣ си страни. И като приложите този методъ день, два, три, вие сами ще намѣрите погрѣшкитѣ, ще ги коригирате. Тѣзи грѣшки естествено се проявяватъ. Не мислете, че всѣка работа ще бѫде съвършена, ще има редъ опущения, но съ течение на врѣмето, ако се уповавате на божествения законъ и божията мѫдрость, която работи, сѫществата, които сѫ заинтересувани, ще помогнатъ да се организираме. Та сега ще започнемъ съ организацията, която туряме като проба. Нали по 100 души ще бѫдете въ група? Питамъ: какъ ще започнете сега първата ваша работа? Тѣзи съвѣтници на труда какъ ще започнатъ работата? А онѣзи на духовния животъ съ какво ще започнатъ? Сега виждали ли сте нѣкои опитни музиканти, като взематъ нѣкои ноти, поизсвирватъ нѣщо тукъ-тамѣ отъ тѣхъ, но като дойде нѣкой виртуозъ, безъ ноти, започва отъ начало и изсвирва цѣлото парче. Сега, разбира се, вие още не сте виртуози, но ще отворите нотитѣ, и ще заучите парчето добрѣ да го свирите. Азъ се надѣвамъ, че ще го заучите. Това ще бѫде единъ импулсъ да събудите способноститѣ, които имате, и единъ на другъ ще придадете отъ вашитѣ енергии, които ще се кръстосватъ. Има нѣкои, у които природниятъ умъ е силно развитъ, затова тѣ ще придадатъ часть отъ своята енергия на други, у които природниятъ умъ и способноститѣ сѫ слабо развити. Ще има прѣдаване на енергии у всинца ви и тогава ще започне едно вѫтрѣшно брожение. Които сѫ много енергични, ще прѣдадатъ отъ енергията си на ония, които сѫ слабо енергични, тъй щото ще почне обмѣна на енергиитѣ ви; но ако не разбирате закона, ще дѣйствувате единъ на другъ по контрастъ и тѣзи енергии ще се неутрализиратъ. Какъ се създаватъ тѣзи енергии? Може да се зароди у васъ желание кой да бѫде пръвъ. Трѣбва да се избѣгне тази погрѣшка, иначе ще мязате на онѣзи красиви 12 дами въ единъ градъ, които били избрани да посрѣщатъ единъ царь, но съ условие най-красивата отъ тѣхъ да подаде букета на царя. Въпросътъ за това коя е най-красива щѣлъ да се рѣши по болшинство, съ гласуване. Всички гласували, и като прѣгледали бюлетинитѣ, виждатъ 12 бюлетини съ различни имена — всѣка гласувала за себе си. Ако всѣки гласува за себе си, тогава нѣма да има кандидатъ, който да се избере измежду всичкитѣ. Ако подаваме бюлетинъ всѣки за себе си, нѣма да можемъ да свършимъ божията работа. А това, казано на простъ езикъ, значи, че всѣки трѣбва да си пробие самъ пѫть. Пѫтьтъ, въ който Богъ те е турилъ, нѣма да го напущашъ. Всѣки отъ васъ ще си върви по своя пѫть, и нѣма да се клатушкате ни на лѣво, ни на дѣсно. Може да се ползувате отъ опитноститѣ на другитѣ, но отъ пѫтя, въ който ви е турилъ Богъ, нѣма да се отклонявате. Това е желанието на всинца ни, на всинца, които сѫ посветени. Нито да ви спъватъ, нито да спъвате вие. А всѣки отъ васъ, като види брата си, че се спъналъ, да му посочи пѫтя и да му каже: „Този е пѫтьтъ”, и да го насърдчи. Сега азъ ще спра до тукъ, и бихъ желалъ, ако има нѣкои важни въпроси, нека, който отъ васъ иска, да се изкаже въ 5 ÷ 10 минути, конкретно, ясно да даде нѣкоя идея или да си изкаже мнѣнието. Но не да дава мнѣние, че тъй или иначе мисли, но ако има нѣкоя основна, божествена идея въ него, която да произтича отъ Духа — Духътъ да му говори — нека се изкаже. Запитватъ: „Какъ да познаемъ кога ни говори Духътъ, защото много пѫти се съмняваме? Какъ може да узнаемъ кой пѫть е за насъ?” — Допуснете, че азъ съмъ бѣденъ човѣкъ. Отивамъ при единъ господинъ, искамъ да ми даде работа, не ми дава. Отивамъ при нѣкой мой приятель, а той ми казва: „Почакай.” Но прѣдставете си, че азъ имамъ дарбата да правя оси на колелета, хубави коли мога да правя. Гледамъ, счупила се на нѣкого колата. Първата ми работа е да му прѣдложа да поправя колата. Той ме прѣпорѫчва на втори, на трети; ето, азъ си пробивамъ самъ пѫть. Този ще ми даде нѣщо, онзи ще ми даде нѣщо. И тѣхната кола е направена, и моята кола е направена. Да допуснемъ сега слѣдното противорѣчие. Напримѣръ, азъ съмъ свършилъ извѣстенъ университетъ, свършилъ съмъ финанситѣ, но нѣма за мене подходящо мѣсто. Трѣбва да чакамъ 1 ÷ 2 години за мѣсто и казвамъ: свършилъ съмъ финанситѣ, не отивамъ да правя коли, макаръ че зная този занаятъ. Отивамъ въ кафенетата, пуша цигара слѣдъ цигара... пуфъ-пуфъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има въ това? Намѣсто да казва „пуфъ-пуфъ”, да вземе теслата, че „тракъ-тракъ” съ нея. Нали е по-умно? Е, да допуснемъ други примѣри. Ти си свършилъ по пчеларство, имашъ дарби да се занимавашъ съ пчелитѣ, захвани пчеларството. Имашъ вѫтрѣшни дарби къмъ земледѣлие, прояви своята дѣятелность въ това отношение! Може да срѣщнешъ мѫчнотии, но ако вървишъ противъ своето прѣдназначение, по този начинъ ще срѣщнешъ други мъчнотии. Първитѣ мъчнотии ще прѣодолѣешъ по-лесно, и докато ти се подобри кармата, ти ще намѣришъ добри приятели. Сега нѣкои отъ васъ се намиратъ при по-благоприятни условия, други — при по-неблагоприятни. Нѣкой отъ васъ ще се борятъ повече, но ние ще имъ помогнемъ да надвиятъ. Нѣма да имъ върви по медъ и масло, но ние ще проявимъ своята дѣятелность, своя умъ, своето сърдце и своята воля. Да кажемъ, нѣкоя сестра е шивачка, бѣдна е тя. Иска да работи за Господа, ще тръгне, ще влѣзе въ нѣкой градъ, ще пита: „Имате ли работа?” Ще работи на едно, на друго мѣсто, ще си пробие пѫть. Но ако тя мисли, че ще може по по-лекъ пѫть да мине, не е достойна за духовна култура, това не е правиятъ пѫть. Тъй въ дадения моментъ, това е едно орѫжие, което Богъ ти е далъ, то е свещено и то ще те избави отъ извѣстни изкушения. Та сега ние, и по-младитѣ, и по-старитѣ, ще се повърнемъ да развиемъ своитѣ дарби доколкото можемъ. Най-първо въ плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всѣки единъ градъ да има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина, отъ 5 ÷ 20 ÷ 30 декара, колкото имате. Ония отъ васъ, които нѣматъ какво да правятъ, нека отидатъ тамъ да се позанимаватъ, да вложатъ труда си, и отъ туй, което излиза, да се ползуватъ онѣзи братя, които иматъ по-малко. Нали е практично празното врѣме да се използува? Нѣкои отъ васъ се заемате да образувате столарско заведение въ нѣкой градъ. Заемете се да правите маси, каци, приложете каквото изкуство владѣете прѣзъ свободното си врѣме, и каквото придобиете, ще може да го продавате. Всички занаяти, които имате, постарайте се да ги турите въ дѣйствие. Нѣкой е педагогъ, да събере 5 ÷ 10 ÷ 15 ÷ 20 малки дѣца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница, и да започне да ги занимава. Нѣкои отъ васъ нека се сдружатъ по 2 ÷ 3 души, да прѣвеждатъ книги; ето културна работа! Нѣкои нека образуватъ класове за четене на книги, съчинения на видни писатели, учени хора. Други, съ музикални способности, нека образуватъ оркестри отъ цигулки, кларнети и пр. И като се съберемъ, всѣкога да има между насъ едно голѣмо разнообразие. Да знаемъ и да работимъ, и да пишемъ, и да пѣемъ, и да свиримъ, и да четемъ, всичко да можемъ. Господь иска отъ всичко по малко да знаемъ, та да кажатъ другитѣ, че тѣзи хора знаятъ всичко. А сега като се съберемъ, всички искаме да бѫдемъ духовни хора, особено тѣзи, които иматъ повече опитности. Въ какво седятъ опитноститѣ? Опитноститѣ се състоятъ въ слѣдното. Ако ви заведа въ нѣкоя планинска мѣстность, ще имате опитности. Но ако азъ имамъ само нѣкои снимки, и ви ги прѣдставя, какво се ползувате отъ тѣзи картини? Вие ще имате само едни умствени прѣдстави. Ако ви заведа въ една планинска мѣстность, вие ще възприемете магнетичното влияние на тази мѣстность, ще дишате чистият въздухъ, ще пиете свѣжата и чистата вода, ще вкусите отъ всички блага на тази мѣстность. Слѣдователно, за да ви заведа въ духовния свѣтъ, нѣма да ви изнеса книга, въ която е описанъ духовния животъ, и отъ нея да го разглеждате, а ще ви кажа: елате съ мене! Единъ день, ако направимъ екскурзия за духовния свѣтъ, ще си отрѣжете голѣми пръчки и ще ви кажа: „Вземете си по една тояга и да тръгнемъ за духовния свѣтъ!” Този духовенъ свѣтъ ще го намѣримъ въ нѣкоя планинска мѣстность. Вие мислите, че той е на нѣкое особено мѣсто. Тамъ, дѣто бѣхъ това лѣто, намѣрихме единъ рай, „страдрадосткия” рай го наричамъ азъ. Всѣко мѣсто, което въ вашия умъ може да произведе най-красивитѣ мисли, най-красивитѣ чувства и да измѣни вашия животъ въ извѣстно направление, това е рай. Ще кажете: „Такова мѣсто не съмъ виждалъ”. Това е часть отъ рая, единъ кѫтъ отъ рая. Като отидешъ на друго мѣсто, ще намѣришъ другъ кѫтъ отъ рая. Този божественъ рай е разпръснатъ по цѣлото земно кълбо. Сега, за да се познавате, употрѣбете следния методъ. Събирате се двама души на едно мѣсто, ти разправяшъ на другаря си нѣщо, той не се интересува отъ това, което му разправяшъ. Туй не произтича отъ това, че този братъ не иска да те слуша, а отъ това, че у него сѫ развити едни способности, у тебе — други. Ти му говоришъ за музика, за изкуство, а той си мисли за дръвчетата, за кравицитѣ си, за масълцето, да има кѫща, градина и пр. Ти му говоришъ за музика, а той си мисли за своитѣ крави. Тогава той започва да ти говори, да ти разправя за кравитѣ, въодушевява се и се чуди защо ти не се интересувашъ. И двамата сте прави. Той се интересува за едното, ти — за другото. Тогава този, който е уменъ, ще си каже: „За да разбере този братъ, азъ трѣбва да слѣза тамъ, дѣто е той”; или той трѣбва да се качи при тебе. И тъй правятъ младитѣ. Когато двама млади се обичатъ, момъкътъ, като музикантъ, говори за музиката, защото има музикално чувство, а момата, по интуиция, се нагажда къмъ него, показва, че се интересува отъ музиката, докарва се. Той казва: „А, намѣрихъ я!” Но като се оженятъ, той вижда, че тя нѣма никакъвъ интересъ къмъ музиката. „Охъ, будала си, казва тя, азъ докато се оженя се интересувахъ, но сега между насъ не трѣбва да е така”. Азъ виждамъ, нѣкои отъ васъ може да разсѫждаватъ като философи, а други — не; нѣкои отъ васъ сѫ активни на физическото поле и могатъ да свършатъ грамадна, отлична работа, а други не сѫ активни, не могатъ да свършатъ толкова много работа. Та всички тѣзи енергии, които имаме, ще ги оставимъ да дѣйствуватъ по божественъ пѫть. Нѣма да измѣняме божествения пѫть по никой начинъ. Ония отъ васъ, които сѫ въ просвѣтителния отдѣлъ, размѣнете мисли върху този книжовенъ отдѣлъ, какви книги да издадете, какви книги да се прѣпорѫчватъ за четене. И нѣкои отъ васъ, които могатъ, нека прочетатъ тѣзи книги. Ще се постараемъ да разпрѣдѣлимъ този трудъ, за да станемъ по-интелигентни, защото тъй, както вървимъ, не сме интелигентни. Хората отъ външния свѣтъ сѫ по-интелигентни отъ насъ. Имайте прѣдъвидъ, че Христосъ казва: „Синоветѣ на този вѣкъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на видѣлината”. Нѣкои отъ насъ трѣбва дълго врѣме да страдаме, за да се научимъ на правия божественъ пѫть. Сега има друга опасностъ. Ония наши духовни братя, които се занимаватъ съ физическа работа, не трѣбва да ги оставяме да се погълне всичката имъ енергия само въ физическото, а да заговори въ тѣхъ и духовното. Единъ човѣкъ на физическия трудъ, който не е изразходвалъ своята физическа енергия, и влиза въ духовния свѣтъ тъй неприготвенъ, той ще произведе цѣла анархия. Този въпросъ вие ще го проучвате. Всѣка група отъ 100-тѣ души ще избере по 10 души помежду си отъ най-умнитѣ. Тази сутринь, когато теглихте жребие направихте една погрѣшка. Тази погрѣшка седи въ слѣдното: когато единъ отъ апостолитѣ стана измѣнникъ и прѣдатель на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолитѣ се събраха, теглиха жребие кой да го замѣсти и избраха Матея. А слѣдъ туй Господь имаше и други кандидати. Апостолитѣ си избраха кандидата Матея, а Господь избра Павелъ. Кой отъ двамата свърши по-голѣма работа? - Павелъ. Щомъ имате двѣ мнѣния и теглите чопа, 50 % е вѣрно. Чопътъ ви не може да разрѣши въпроса. Вие ще теглите сега всички, за да разрѣшите една мѫчнотия, но тя 50 % е разрѣшена. Тогава мислите ли, че въ тегленето на чопа всички сѫ попаднали на мѣстото си? Значи, работата, която вие сами можахте да направите, вие я възложихте на Господа, и ето той пакъ я разрѣши. Физическиятъ човѣкъ пита: азъ дали трѣбва да работя на лозето или да стана чиновникъ? Въпросътъ е рѣшенъ: мотиката. Тамъ е неговото призвание. Тя ще свърши чудеса. Ако има синъ умствено надаренъ, не му трѣбва мотика, а умствено поле, тамъ да работи. Запитватъ: „Може ли да ставатъ размествания отъ една група въ друга?” — Може да стане размѣстване на нѣкои отъ една група въ друга, т. е. прѣливане. Слѣдъ като се намѣстите, които сѫ останали отвънка, тѣ ще бѫдатъ въ запасъ. Вие ще имъ кажете: „Ти не може ли да дойдешъ на моето мѣсто, а азъ да остана въ запасъ?” Въ тѣзи стотѣхъ души ще вземете всички участие, ще почнете да мислите какъ да се създаде на всички работа. Ето единъ разуменъ начинъ за създаване на работа! Когато нѣкой се намира въ единъ пѫтъ на изкушение, да му се създаде работа, за да се избави отъ това изкушение, и да може да добие поне своята прѣхрана. Запитватъ: „Понеже пчелитѣ живѣятъ най-хармониченъ животъ, а ние се готвимъ за такъвъ, затова не е ли добрѣ да започнемъ съ пчелитѣ и да се заемемъ съ проучване на тѣхния животъ?” Като турите на пчелитѣ една изкуствена пита, тѣ не я изхвърлятъ, а тукъ-тамѣ само я поправятъ. Така и ние, изкуствената пита нѣма да я изхвърляме, а ще я оправимъ само тукъ-тамѣ. Нѣкои приятели иматъ вече наченки, заели сѫ се съ пчеларството. Нѣкои опити сѫ били сполучливи, а нѣкои сѫ излѣзли несполучливи. Не се обезсърдчавайте! Всѣка работа трѣбва да започне съ малкото. Ако има нѣкои отъ васъ да изкажатъ мнѣнието си върху нѣкои неуяснени въпроси, нека се изкажатъ. Говорете върху въпроси за саморазвиване, за самообразование, а празното си врѣме искамъ да посветите за външна дѣятелность. Говоря за празното врѣме, защото трѣбва разумно да се използува за нашето душевно саморазвитие и облагородяване. Това трѣбва да бѫде първото нѣщо, цѣльта на работата. Запитватъ: „Каква работа ще има четвъртата група?” Тя има най-голѣма работа, примирителна. Напримѣръ, двѣ сестри се скарали. Примирителитѣ ще проучатъ основнитѣ причини, защо и за какво се скарали, и то не да рѣшавате кой е виновенъ, а да търсятъ причинитѣ. Тази дѣятелность е важна не само за васъ, а и за външнитѣ хора, ще дадемъ единъ малъкъ моделъ, да покажемъ какъ трѣбва да се работи. Може да направите въ единъ градъ слѣдния опитъ за работа: съберете се 2 ÷ 3 сѣмейства за една година поне да се храните заедно, безъ да си туряте нѣкакви ограничения, да видимъ какъ ще направите опита. При задружно ядене ще съкратите бюджета си. Ние имахме такъвъ опитъ на нашия курортъ. Бѣхме 20 души, които, ако се хранѣхме сами по отдѣлно щѣхме да плащаме скѫпо, а така, задружно, ни излѣзе по 16 лв. дневно на човѣкъ. И при това ще се научите да ядете само необходимото. Едно или двѣ ястия сѫ достатъчни. Тогава и женитѣ ще се освободятъ отъ излишенъ трудъ. Послѣ, да се научатъ сестритѣ, да иматъ една обща пералня, да ператъ задружно. И да иматъ една обща кухня. Направете единъ опитъ, туй не е наложително, но така ще видите какви ще бѫдатъ практическитѣ резултати. А сега една жена иждивява цѣлъ день въ кѫщи за работа и трудътъ й е разпръснатъ. При отдѣлно пране напримѣръ, изгарятъ се повече дърва, изхабява се повече сапунъ, и разноскитѣ сѫ по-голѣми. Приложете това кѫдѣто може, кѫдѣто условията позволяватъ. За пръвъ пѫть опититѣ може да сѫ несполучливи, може да дадатъ обратни резултати. Запитватъ: „За да има успѣхъ при такова задружно живѣене, не трѣбва ли да има надпрѣварване въ работата?” — Трѣбва да има, но съ любовь. Коя е прицѣлната точка на майката? — Дѣтето. Докато има дѣте отвънъ, тя може да работи. Коя прицѣлната точка на учителя? — Ученицитѣ. Учительтъ работи, докато има ученици. Щомъ изгуби ученицитѣ си, той прѣстава да работи. Навсѣкѫдѣ трѣбва да има отвънка единъ външенъ стимулъ. Запитватъ: „Възможна ли е съвмѣстна работа на тѣзи групи, щомъ има хора отъ различни градове?” — Въ първо врѣме ще си кореспондиратъ. Напримѣръ, нѣкои братя отъ София ще ангажиратъ нѣкое мѣсто и ще започнатъ да го обработватъ. Сега русенци правятъ опитъ, тѣ не сѫ завършили още работата си, не сѫ видѣли още своя резултатъ. Айтосци сѫщо правятъ опити. Всички работятъ. Въ една работа внесатъ ли се дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи отъ всѣки, билъ той мѫжъ или жена, щомъ си служи съ дребнавоститѣ. Пазете слѣдната идея: като започнете тѣзи опити, ако мислите да се осигурите материално съ тѣхъ, никакъ не се залавяйте. Тия малки опити не сѫ мѣста за осигуряване. Ако нѣкой има свободно врѣме, да се заеме съ тѣзи опити. Да допуснемъ сега, че нѣколко млади братя образуватъ една малка комуна, искатъ да живѣятъ единъ идеаленъ животъ. Сега защо ги обвиняватъ? Влизатъ тѣ въ тази комуна и заработватъ. Слѣдъ врѣме нѣкоя сестра се обърнала къмъ Бога и казва: „И азъ искамъ да работя”, и влиза вѫтрѣ. Влюбва се въ едного отъ братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо. Оженватъ се, послѣ иматъ дѣца. И сега, за да осигури дѣцата си, ще изпъди всички други членове на комуната. И затова, азъ не казвамъ като васъ, че женитѣ развалятъ всичко, но женитѣ взиматъ всичко. И обратното е вѣрно. Напримѣръ, 5 ÷ 6 сестри сѫ рѣшили да заживѣятъ единъ комунистически животъ. Единъ братъ иска да влѣзе да работи съ тѣхъ. Влюбва се въ една отъ сестритѣ, иска да се ожени. Оженватъ се и изпъждатъ другитѣ сестри. Тѣзи нѣща не сѫ лоши, трѣбва хората да се женятъ, но когато влѣземъ да работимъ по Бога, трѣбва да туримъ всички нѣща на тѣхното мѣсто. Не е въпросътъ да се женимъ или не, да имаме дѣца или не, въпросътъ е да живѣемъ единъ разуменъ, божественъ животъ. Най-послѣ да се опитаме да направимъ една идеална комуна. Цѣлото братство ще вземемъ нѣкои общи мѣста и прѣзъ течение на годината братя и сестри отъ всички градове ще отиваме на тѣзи мѣста да работимъ. Запитватъ: „Дали ще бѫдатъ съгласни всички братя и сестри да работятъ на общото лозе?” — Мѫчно се уреждатъ работитѣ на физическото поле. Този е единъ отъ мѫчнитѣ въпроси. Сега тази работа трѣбва да се подеме отъ млади и стари, отъ всички, та ще видимъ и добритѣ, и лошитѣ страни, и така това ще бѫде единъ опитъ за васъ. Въ тази работа искамъ да ангажирате само празното си врѣме, когато нѣмате съ какво друго да се занимавате. И свищовци правятъ опити, а сливенци и софянци проектирать и тѣ да правятъ опити. (Изказаха се отъ нѣкои братя и сестри различни мнѣния по поводъ на предстоящата работа на четиритѣ отдѣла и образуване на комунитѣ. Всички наблѣгаха на мисъльта, че тази работа ще бѫде успѣшна, ако между насъ има любовь и готовность за самопожертвуване. Изказа се желание да се поправи грѣшката, сторена при избора по жребие, но у всички се забѣлѣзваше желание Учительтъ да ни посочи опрѣдѣлена работа за групитѣ.) Тѣзи четири групи сѫ една задача, която трѣбва правилно да разрѣшите. Като казвате, че трѣбва да анулирате избора, не значи, че като направишъ борчъ, трѣбва да го анулирашъ, и като подпишешъ, назадъ да си отнемешъ подписа. Каквото е станало, станало. Ние не считаме, че това е една грѣшка, това не е грѣшка, това е единъ опитъ, който вие правите сега. И този опитъ ще се поправи, всичко ще се поправи, ще дойде до своя естественъ редъ. Всички онѣзи, които сѫ избрани, ще влѣзать въ ролитѣ си. Най-първо вие не сте разбрали какво значи да влизате въ трудовия съвѣтъ. Вие се уплашихте, мислите, че ще вземете мотикитѣ да работите. Идеята съвсѣмъ не е тази — да вземете мотиката. Ние искаме само да използуваме свободното врѣме и да не оставаме празни, та да влизаме въ грѣхъ. То може да бѫде единъ день въ седмицата или въ мѣсеца, но по закона на любовьта. Единъ день ли ще употрѣбимъ, ние сме сполучили. Сега влѣзохте вече, впрѣгнахте се. Съ труда си вие ще създадете една вълна за работа. Въодушевите се, но послѣ веднага отстѫпвате и казвате: „Не съмъ за работа”. Онѣзи, които сѫ влѣзли, почватъ да съжаляватъ, че сѫ влѣзли, а онѣзи, които не сѫ влѣзли, съжаляватъ, че не сѫ влѣзли. Вие имате четири групи и азъ ще избера 100 души, защото имамъ запасъ, имамъ право да избера 100 души. Всички ще влѣзатъ на работа и нѣма да остане никой празенъ. Не се смущавайте, че опитътъ ви е излѣзълъ несполучливъ. Всѣки първи опитъ е несполучливъ. Всѣкога е така. Знаете ли колко несполучливи опити е правилъ Господь? Ами че той направи първия човѣкъ по свой образъ и подобие, тури го въ рая, но опитътъ излѣзе несполучливъ. Христосъ дойде, и той направи втори опитъ. И той излѣзе несполучливъ. Защо? — Защото като остави работата на своитѣ избраници, тѣ я развалиха, и той трѣбва да дойде пакъ, да я поправи. И още опити има да се правятъ. Господь изпъди Адамъ и Ева изъ рая и послѣ слѣзе на земята да учи хората, че не трѣбва да се биятъ. Сега хората теоретически се мѫчатъ да разрѣшатъ кое учение е по-право. Всѣкога трѣбва да се знае, че първиятъ опитъ е несполучливъ, не че не е сполучливъ, но че е подготовка за втори опитъ. Вие не се обезсърчавайте, защото ако разсъждаваме тъй; всинца ще започнемъ да попадаме въ едно замаяно състояние, ще почнемъ да усѣщаме тягостъ въ главитѣ си. Бесѣда, държана на 21 август, 1921 год., недѣля, 17 ч., гр. Търново.
  14. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 9 часа сутриньта Четиритѣ съвѣта Ще ви прочета 21 глава отъ Откровението, 21-та глава има връзка съ 21-та година. „Израилъ” значи всички синове на човѣчеството. 12-тѣ порти сѫ за цѣлата раса. Отъ изтокъ тритѣ порти сѫ за жълтата раса; откъмъ сѣверъ тритѣ порти — за бѣлата раса; откъмъ югъ тритѣ порти — за червената раса и откъмъ западъ тритѣ порти — за черната раса. Както виждате, мидитѣ, които сѫ образували тия бисери, сѫ били много голѣми. Понеже сега Господь прави ново небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе заминава, вашето небе ще се закрие, и старитѣ ви разбирания, убѣждения, вѣрвания, всичко туй ще замине и нито поменъ нѣма да остане отъ него. Знаете ли въ какво положение ще се намирате вие? Ще бѫдете като онзи мѫжъ, който се оженилъ за една красива жена, която току само я прѣгрѫщалъ и цѣлувалъ. Като умрѣла, цѣлувалъ я пакъ; но нѣма я, отиде вече! Това не е любовь, това не е животъ — да изгубимъ реалностьта и да живѣемъ въ мечти и илюзии. Животътъ — това е най-голѣмото страдание, по-голѣмо страдание нѣма. Тогава вие ще мязате на онѣзи пѫтници, които пѫтуватъ прѣзъ нѣкоя пустиня и прѣдъ себе си виждатъ нѣкой изворъ. Пѫтуватъ день, два, наближаватъ тоя изворъ, чакатъ, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отражаватъ въ живота ви! Често и ние имаме такива миражи. Не се мамете съ такива миражи! Това е далечна реалностъ, която нѣма нищо общо съ васъ. Една малко изворче е за прѣдпочитане, отколкото единъ голѣмъ изворъ, за който ще трѣбва да се пѫтува 400 ÷ 500 километра, за да се достигне. Понеже Богъ строи новото у насъ, Той ни казва да се пазимъ отъ тѣзи илюзии, които ни мамятъ. Нѣма да се спирамъ върху илюзиитѣ, вие имате опитности. Понеже тази година азъ я наричамъ „юбилейна година”, трѣбва да разчистите смѣткитѣ си, всѣкакво взимане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете, и ще кажете: „Братко, азъ имамъ да ти давамъ, вземи си го”. Пъкъ и каквото имате да взимате, ще си го вземете, ще кажете: „Братко, върни ми това, което си взелъ”. Кой каквото е взелъ или далъ на другиго, ще си вземе своето. Туй, което е ваше, прѣзъ 9 рѣки ще минете, но ще си го вземете. Не да хванешъ брата си за гушата и да кажешъ: „Братко, дай ми взетото!” Тогава кажи: „Хвани ме и ти”. Подъ „хващане за гушата” азъ разбирамъ любовь. Нали дѣцата така хващатъ? Учительтъ, и той е въ затворъ, ученицитѣ — сѫщо. Учительтъ е голѣмъ затворникъ, а ученицитѣ — малки затворници. Учительтъ ги учи на новата култура. Ще вѣрватъ въ Бога. Каква вѣра има въ затвора? Попътъ проповѣдва, но какво има въ тази проповѣдь? Всички чакатъ пари. Никакви вѣрвания нѣма въ църквата. Тя дава благословение, но иска пари. Това е лъжливо учение. Това е все за пари. Лъжи сѫ това. Казвамъ: ние ще напуснемъ тия затвори. А вие казвате: „Като отидемъ въ училището, ще станемъ учени, а като отидемъ въ черквата, ще станемъ благочестиви”. Не, въ училището съ единъ дяволъ ще влѣзешъ, съ десеть ще излѣзешъ. Тъй е! Едно дѣте, като отиде на училище, ще отиде кротко, нѣжно, но като се върне, ще бѫде съ отворени очи, майка си и баща си ще знае да излъже, да ги окрадва. „Много ученъ е синътъ ми”. — Да, знае какъ да окраде, да пипне баща си. Това не е никаква наука. Ще дойде свещеникътъ, ще свети масло, ще свети вода. Ами че то неговото масло не е светено! Единъ човѣкъ, който на себе си не може да свети масло, какъ ще може да свети на другитѣ? Да се не лъжемъ, Богъ чрѣзъ нечисти срѣдства, чрѣзъ нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако единъ проповѣдникъ ви каже, че чрѣзъ него Богъ изпраща благодатьта си, не се лъжете: Богъ всѣкога избира чисти срѣдства. Когато Богъ трѣбваше да изпрати Словото си, Той изпрати Сина си и чрѣзъ него изпрати благодатьта си. Нѣкои ще се намѣрятъ да кажатъ, че не само чрѣзъ Христа, но и чрѣзъ тѣхъ може да дойде благодатьта. Лъжатъ тѣ, не се лъжете вие. Тъй седи истината! Ако нѣкой каже, че чрѣзъ него може да говори Богъ, лъже се. Не може чрѣзъ тебе да говори Богъ. Ти чувствувашъ ли твоето положение като онова на Сина? Ако не чувствувашъ, не може чрѣзъ тебе да говори. Ти чувствувашъ ли, че като те тури Господь въ всички страдания, ще можешъ да се жертвувашъ, и да кажешъ: „Господи, да бѫде Твоята воля!”? Ако чувствувашъ това, Господь може да говори чрѣзъ тебе, ако не чувствувашъ — не може. Но да изпрати Богъ чистата, святата любовь чрѣзъ тебе, това не може. Тя не може да се прѣкара въ малки, нечисти канали. Слѣдователно, законътъ е вѣренъ, че всѣкога новото въ една канализация минава прѣзъ най-светѣщи, най-чисти трѫби. Богъ когато прави нѣщата нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трѣбва да бѫдемъ чисти и святи. Не се плашете отъ чистота и святость! „И чухъ гласъ голѣмъ отъ небето, който казваше: „Ето скинията божия съ человѣцитѣ, и ще се засели съ тѣхъ и тѣ ще бѫдатъ люде Негови и самъ Богъ ще бѫде съ тѣхъ, тѣхенъ Богъ.” Значи непрѣмѣнно Господь трѣбва да дойде, да живѣе съ насъ. Съединимъ ли се съ Него, въ бѫдеще нѣма да има такива бракове, като сегашнитѣ. Сегашнитѣ сѫ безъ Господа. Вѣнчани сѫ, но гледашъ: Господь Го нѣма тамъ. Мѫжътъ съ жена си не се разбиратъ, съ дѣцата сѫщо. Нѣма Го Господь тамъ. А дѣто нѣма Господь, нѣма разбиране. Когато дойде Господь да живѣе между тѣхъ, жената, като види мѫжа си, ще го прѣгърне, мѫжътъ, като види жена си, ще я прѣгърне, дѣцата, като видятъ майка си и баща си, ще ги прѣгърнатъ — и ще има миръ и радость навсѣкѫдѣ. Слѣдователно, Господь трѣбва да дойде да живѣе между насъ. Ако не дойде, вие нѣма да ме разберете, и азъ нѣма да ви разбера. Знаете ли какво ще кажете, като не е Господь между васъ? „Е, той нека си говори, но всичко, което говори, не се изпълнява”. И азъ ще кажа: „И азъ говоря, за да си изпълня длъжностьта, но Господь Го нѣма между насъ”. И послѣ, работата куца. Защо? — Защото Господь Го нѣма между насъ. Орали сме, сѣли сме, но сухо било — нищо не израсло. Отидемъ на Нивата, не е дала никакъвъ плодъ. Обаче когато дойде този живъ Господь, който е между насъ, съ Него всичко ще свършимъ, казва Писанието, и ще започне онова вѫтрѣшно растене, и всички нѣща ще ставатъ безъ принуждение. Сега вие срѣщате нѣкого и казвате: „Той е учитель, по законъ ще го назначаватъ, трѣбва да има цензъ, да е свършилъ университетъ”. Имате право. Обаче когато дойде Господь да живѣе между насъ, ще има само единъ Учитель и този Учитель ще живѣе въ всинца ни. И когато говори Той въ когото и да е, ние ще го слушаме, ще познаемъ Неговия гласъ. Когато говори този Учитель, Неговитѣ думи сѫ опрѣдѣлени, Неговитѣ думи сѫ особени, Неговиятъ гласъ е особенъ. Този Учитель говори съ словото на любовьта. Знаете ли колко е силна любовьта? Когато нѣкой човѣкъ ви каже нѣкоя дума съ любовь, какъ се отваря сърдцето ви и вие сте готови всичко да свършите. А когото нѣкой ви каже нѣщо безъ любовь, казвате: „Стига, стига, разбрахъ това, не искамъ да ми говоришъ повече.” Когато нѣкой ви говори съ любовь, казвате: „Е, кажи още една дума.” Любовьта не говори много. Тя една дума казва, но тази дума съ години ще я помнишъ. Тя расте, развива се, живѣе, принася своето благословение. Та първото нѣщо е да имате тази опитностъ. Господь е при вашитѣ сърдца. Вие го познавате. Или искате азъ да ви го покажа какъвъ е? Вие го познавате, били сте много пѫти при Него и сте се връщали. Понѣкога сте усѣщали божествената тояга на познанието върху си. Колко пѫти се е слагала отгорѣ ви! Колко пѫти Той ви е училъ и питалъ: „Познавашъ ли ме?” Познавате го, но вие сте въ едно хипнотическо състояние. Дяволътъ ви е хипнотизиралъ, затова не познавате Господа. Моята цѣль сега е да ви разхипнотизирамъ и правя обратни паси. Когато искатъ да направятъ нѣщо съ тебе, гледатъ те втренчено. Така и дяволътъ като вълка, хване те, гледа те въ очитѣ и послѣ ще те разтърси. Послѣ влиза въ всичкитѣ ти удове, заема мѣстото вѫтрѣ въ мозъка ти и казва: „Тъй ще направишъ, иначе ще направишъ”; и ти изпълнявашъ неговитѣ заповѣди. Той казва: „Господь не е туй, което ти мислишъ, той е прѣтърпѣлъ извѣстно измѣнение.” Ние правимъ сега обратни паси (Учительтъ разтваря рѫцѣтѣ си встрани и духа), като при всѣко прѣкарване на рѫцѣтѣ казваме: „Това е вече законъ”, и по този законъ ние даваме отъ една страна Любовьта, а отъ друга страна — Мѫдростьта. Като кажемъ тѣзи думи и духнемъ, дяволскитѣ нишки се разкѫсватъ и въ човѣка става едно разтърсване и казва: „Кѫдѣ бѣхъ до сега, кѫдѣ бѣхъ?” Та сега и вие ще се попитате кѫдѣ сте били — въ дъното на ада. И тъй, всинца трѣбва да се освободите отъ туй хипнотическо състояние, затова ви казвамъ, че трѣбва да работите съ любовь и мѫдрость, понеже тѣ сѫ божиитѣ рѫцѣ, и ще започнете по права линия. Това наричамъ очистително дишане. Ще проектирашъ волята въ себе си и ще кажешъ: въ името на Божията Любовь, въ която нѣма никаква измѣна, и въ името на Божията Мѫдрость, и въ името на Неговото Слово, тъй да бѫде. Противъ тази магия, противъ тази сила, нѣма друга сила въ свѣта, която може да устои. Така ще се разтръсятъ всички основи на черната ложа и всички нейни сили се махватъ. Слѣдователно, всѣки отъ васъ ще гледа да се пробуди. Азъ съмъ виждалъ, нѣкой дойде и погледне особено. Това не е хубаво гледане. Вие майкитѣ какъ гледате вашитѣ дѣца? Колко вида гледане употрѣбявате? Това е магнетизъмъ, нали? Отговарятъ: „Споредъ разположението.” Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трѣбва да бѫдемъ внимателни въ каква посока теглимъ ние рѫката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите въ себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройватъ онѣзи вибрации, понеже вънъ отъ нашето физическо тѣло, човѣкъ е облѣченъ съ своето астрално тѣло, което е въ една етерна, подвижна форма, и когато той прокара рѫката си, произвежда извѣстно сътресение. Нѣкой пѫть, когато се намираме въ присѫтствие на хора, отъ които излиза злоба, то тѣзи стрѣли на злоба прѣдизвикватъ въ насъ извѣстно неразположение. То е защото тѣ сѫ прѣдизвикали извѣстни удари, които ни се отразяватъ въ видъ на болка. Първото правило, когато се приближавате къмъ нѣкого, е: не бързайте да отидете изведнъжъ къмъ него, а се спрете и тогава дигнете рѫцѣтѣ си и кажете: „Въ името на Божията Любовь и въ името на Божията Мѫдрость, въ която живѣемъ и се движимь, и въ името на Неговото Слово, всѣко зло и лукаво помишление да се разпръсне” (духане). Изговорите ли това, ще забѣлѣжите, че всѣка зла мисъль, всички стрѣли и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснатъ. Той прѣдава орѫжието си и казва: „Азъ се прѣдавамъ.” Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате въ една засада. Тогава идватъ съмнѣнията, терзанията, омразата, злобата, и послѣ казвате: „Нѣщо ме души.” Сега азъ искамъ ученицитѣ на Бѣлото Братство да ходите разумно и да употрѣбявате това орѫжие. Давамъ ви единъ законъ. Употрѣбете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постѫпите. Запитватъ: „Прѣдъ него ли да извършимъ това?” — Не, отдалече, отдалече още, като забѣлѣжите неприятеля. Ние имаме право да употрѣбяваме своитѣ орѫжия.” Писанието казва: „Тамъ да се въорѫжите.” Какъ? Ако тѣ употрѣбяватъ извѣстни сили, ние ще употрѣбимъ други въ противодѣйствие. Отдалечъ ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагорѣ и ще си направите упражнението. Който ви види, ще каже: „Този какво ли прави?” Той нѣма нищо да разбере. Това е само единъ начинъ да се фиксира вашия умъ едноврѣменно, за да противодѣйствува. Това упражнение можете и мислено да го направите, но когато и рѫцѣтѣ дѣйствуватъ, по-силно е, едноврѣменно взиматъ участие нашиятъ умъ и нашето сърдце. Запитватъ: „Ами когато се намираме много близо до неприятеля?” — Тогава отблизо ще дѣйствувате, но това сѫ изключения, на 10,000 — единъ случай. Ако вашиятъ противникъ дойде наблизо, това показва, че той ви е омагьосалъ отдалече, прѣди васъ. Ако влагате силитѣ си, вие ще го видите по-напрѣдъ. Въ духовния свѣтъ е тъй: който види по-напрѣдъ, той печели. Бѣлитѣ братя сѫ силни въ това, че тѣ виждатъ отдалечъ и взиматъ мѣрки. Дѣто чернитѣ ви видятъ по-напрѣдъ, тѣ спечелватъ. Нѣкѫдѣ може да изгубимъ сражението и ще отстѫпимъ, ще поправимъ погрѣшката си. Но то нищо не значи. Нѣкѫдѣ ще спечелимъ сражението, но казвамъ, че трѣбва да воюваме мѫжки. Сега ще се съедините всички и ще работите по този законъ на любовьта. Ще турите закона на хармонията, и той ще почне да отваря пѫтя ви, ще дойдатъ божиитѣ мисли въ васъ. Този свѣтъ е на Бога, ние сме Негови служители и ще работимъ за Него. Нищо повече. Ние нѣма да работимъ за нѣкоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работимъ за Царството Божие. Ако пъкъ и тѣзи черкви работять за Царството Божие, добрѣ дошли, ние сме съ тѣхъ. Но за тѣзи черкви, ако не работятъ за Бога, азъ единъ мой косъмъ нѣма да дамъ. Единъ мой косъмъ отъ брадата ми струва повече отъ една такава черква. Нашето правило е да служимъ съзнателно на Онзи, Който ни е далъ животъ, Който ни е далъ всичко. Ние нѣма да допуснемъ да ни лъже нѣкой. Стига толкова лъжи! Ние и вие, черквитѣ, сме служители на Господа, а това, което вие правите, дѣто искате да ни лъжете, нѣма да мине. Ние познаваме тѣзи лъжи. Нали мѫжъ и жена, прѣди да се оженятъ, се докарватъ? Мѫжътъ се докарва, че е много благороденъ, жената се докарва, че е много благородна, а послѣ като се оженятъ, казватъ единъ другиму: „Не ми се прѣдставлявай де, познаваме се, бѣше то, въ моминство бѣше, но сега вече се опознахме. Какво има да се лъжемъ?” Сега трѣбва да излѣзе чистата истина, за да може да се обновимъ, и тогава ще станемъ ученици на Всемирното Бѣло Братство, ученици на Христа въ този смисълъ. Ние сега нѣма да бѣгаме отъ свѣта, нѣма защо. Сега свѣтътъ бѣга отъ насъ. Едно врѣме ние трѣбваше да бѣгаме отъ свѣта, а сега той бѣга отъ насъ. Казватъ: „Да живѣемъ ли въ свѣта, или да бѣгаме отъ свѣта?” Нѣма защо, свѣтътъ си заминава. Тъй че въпросътъ е рѣшенъ. Дойде му врѣмето, свѣтътъ ни напуща. „Азъ ви напущамъ.” казва той. — Е, на добъръ часъ. Послѣ, ще ви дамъ нѣкои внушения за работа прѣзъ цѣлата година на тѣзи, които присѫствуватъ тукъ. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така не само че се намирате на едно и сѫщо поле на развитие, но и връзкитѣ ви отъ миналото сѫ по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо — работа на физическото поле, второ — работа въ умствения свѣтъ и трето — работа въ духовния свѣтъ. Нека отъ васъ самитѣ да излѣзе единъ практически методъ за работа, който да даде резултатъ, а не само теоретически. Да се събератъ двама, трима или петима души, да се съгласятъ да размѣнятъ чрѣзъ писма мисли какъ да работять въ физическо отношение: да насаждатъ градини съ плодове — ябълки, круши, съ зеленчуци и др. Или пъкъ да се основатъ малки колонии, забавачници за дѣца, или малки училища и да размѣняте мисли за разнитѣ методи по прѣподаването; или пъкъ да се отворятъ гостилници — изобщо навсѣкѫдѣ да се проявява вашата инициатива. Добрѣ е да се занимавате съ малкитѣ дѣца, да взимате участие въ тѣхнитѣ игри съ куклички и др. Защо не? Ако съ малкитѣ дѣца не можете да се справите, какъ ще се справите съ възрастнитѣ? У всѣкиго отъ васъ има нѣщо цѣнно въ опитностьта му. Може да създадете единъ общъ планъ за другата година и всички да се ползувате. Тази година, както ви казахъ, работата ви темелъ не може да хване, не може да кажемъ, че ще направимъ това или онова. Тази година ще се заемете да уредите смѣткитѣ си, ще отворите тефтеритѣ си, и ще кажете: „Братко, у мене има остатъкъ отъ баба ти, отъ дѣдо ти, ела да си го вземешъ”. Другиятъ ще пише: „Братко, азъ имамъ остатъкъ отъ дѣдо си, ще дойда да си го взема”. Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмѣна и размѣна. Тогава ще почне да се разведря вашето съзнание и умътъ ви ще заработи. Та онѣзи отъ васъ, които иматъ най-много инициатива, да основатъ нѣщо, и по-младитѣ, и по-старитѣ да почнатъ всички да работятъ, тъй както въ живота започватъ. Най-напрѣдъ започватъ младитѣ, послѣ възрастнитѣ и най-послѣ — старитѣ. Когато единъ старъ човѣкъ е здравъ и уменъ, той дори и на стари години ще почне да пише нѣщо хубаво, отъ което младитѣ, като четатъ, ще се въодушевяватъ. Ако не е здравъ и уменъ, а боледува, той ще разправя само за своитѣ болести, че нѣма кой да го гледа, че краката не го държатъ, че главата го боли и т. н. Духовната работа се състои въ слѣдното: ще се съберете на групи отъ по 5 ÷ 10 ÷ 15 ÷ 20 ÷ 100 сестри въ една група, да се молите за нѣкой свой братъ или сестра. Напримѣръ, нѣкой вашъ братъ страда, ще направите молитва за него, и ще му се помогне. Тази група ще наречемъ съвѣтници на божественитѣ молитви. Сѫщото ще направятъ и мѫжетѣ. Ще си опрѣдѣлятъ специални дни, прѣзъ които ще се молятъ за нѣкой братъ, комуто работитѣ не вървятъ добрѣ, въ каквото и да е отношение. Ето единъ колективенъ начинъ за помагане. А сега казвате: „Нека Господь му помогне”. Ами че когато искамъ да направя нѣщо, нали трѣбва да дойдатъ въ дѣйствие моятъ умъ, мозъкъ, крака, мускули, цѣлото ми тѣло, нали трѣбва да взематъ участие? А когато искаме отъ Господа нѣщо, нали и той ще трѣбва да се раздвижи? И ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижимъ. Щомъ започне Господь да работи, то кракъ ли си, нокътъ ли си, рѫка ли си, или каквото и да си, ще заемешъ своето мѣсто да работишъ. Другъ не може да заеме твоето мѣсто. Ще кажешъ: „Азъ ли съмъ опрѣдѣленъ за тази работа?” — Да, ти си. Ще си кажете: „Господи, ние можемъ да извършимъ Твоята воля”, и Божиятъ Духъ ще ни даде извѣстни внушения. Азъ ще се радвамъ много, ако отъ васъ могатъ да излѣзатъ нѣкои хубави работи. Ако азъ ви дамъ нѣкои работи, както съмъ ви давалъ досега, наблюдавалъ съмъ ви, погледнете ги, пъкъ си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде за другъ пѫть”. А дѣтето, като излѣзе отъ васъ, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отхранва. Чуждото дѣте си е чуждо, но когато е твое, ще се ангажирашъ съ него. Азъ искамъ сега всѣки да се ангажира съ нѣщо, да роди по нѣщо. И тъй, ще си образувате три съвѣта отъ по 100 души съвѣтници: съвѣтъ на физическия трудъ, съвѣтъ на духовния животъ и съвѣтъ на просвѣтата. И така, ще разграничите кои работи влизатъ въ съвѣта на просвѣтата, кои въ съвѣта на духовния животъ, и кои — въ крѫга на физическия трудъ. Този послѣдниятъ е най-важниятъ. Не се самозаблуждавайте, но започнете. Законътъ на сегашното развитие изисква да се започне отъ физическия съвѣтъ, съ материалното, а не съ духовното. Това се налага. Апостолъ Павелъ казва: „Първо съ видимото, а послѣ съ невидимото”. Най-първо ще уредимъ всички работи, които сѫ близо до насъ, физическитѣ, а щомъ тѣхъ може да уредимъ, по сѫщия законъ на развитие ще може да уредимъ и духовнитѣ. Щомъ уредимъ духовнитѣ, ще уредимъ и просвѣтителнитѣ. Ние ще започнемъ съ физическитѣ работи. Ако има нѣкоя сестра, която се обезпокоява за своята прѣхрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бѫде духовна. За да бѫде човѣкъ духовенъ, не трѣбва да се страхува, а ако е духовенъ и се страхува, той не е голѣмъ герой. Можешъ ли, като те биятъ, да се молишъ на Господа? Малцина сѫ такива хора. Вземете малкото дѣте. Като го бие майка му, то казва: „Моля ти се, мамо, не ме бий!” Първото нѣщо е да се постараете да оправите работитѣ на физическото поле. Ще създадете работа за всички. Ако нѣкоя отъ сестритѣ нѣма работа, ще й създадете. Между васъ не считайте за унижение това, че нѣкоя е бѣдна, та се срамува да работи и да очаква подаяние. Ние ще вършимъ всичко отъ любовь. Нѣкоя сестра е бѣдна, ще отиде при друга сестра, която има, която е състоятелна, и ще й каже: „Сестро, ще дойда днесъ отъ любовь да ти опера”. Тя ще ти отговори: „Сестро, и азъ отъ любовь ще ти помогна”. Отъ любовь ще ти опере дрехитѣ и отъ любовь ще отворишъ кесията си. А сега, ще дойде при тебе, ще започне: „Азъ съмъ бѣдна, мѫжъ ми това-онова”, оплаква се. Такова учение у насъ нѣма, то е отъ лукаваго. Нѣкой мой братъ е бѣденъ, нѣма работа, ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна въ дюкяна!” Вечерьта той си затваря дюкяна и каже: „Братко, азъ отъ любовь ще ти дамъ нѣщо отъ това, което съмъ припечелилъ”. По този начинъ ще се стараемъ да приложимъ Христовото учение въ практическия животъ. Малко ще се поизпотите, но ако речете да го приложите по този начинъ, Господь ще каже: „Понеже вие осветявате Моето име, азъ ще ви благословя, азъ ще тръгна съ васъ”. Тогава нѣма да има жена, на която мѫжътъ й да е лошъ, нѣма да има мѫжъ, чиято жена да не е замѣсила тѣстото за хлѣба си, да не е изпрала дрехитѣ си, и всичко ще върви добрѣ и ще се благославя. Ние сега трѣбва да уредимъ своитѣ работи, трѣбва да работимъ за себе си по Бога. Не само единъ ще работи, но всички ще започнете, и то дотолкова всѣки, доколкото у него съзнанието е пробудено, и не на сила, а всѣки единъ отъ насъ ще работи съзнателно, отъ любовь. Всѣки единъ отъ насъ ще отвори кесията си съзнателно и отъ любовь ще помогне на брата си, и ще каже: „Братко, позволи ми отъ любовь да го направя”. Добрѣ, и азъ отъ любовь ще го приема, но безъ любовь не го вземамъ. Това е правило, което азъ ви давамъ. Приложете го, пъкъ и вашиятъ умъ ще създаде нѣщо. Туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите въ живота, ще се създаде много нѣщо. Идещата година като се съберемъ, вие ще ми разправите за нѣкои нѣща, които и мене ще ме радватъ. Освѣнъ тѣзи три съвѣта, ще изберете още 100 души за тъй наречения „съвѣтъ на примирителитѣ”, който да разглежда всички недоразумѣния, които се пораждатъ въ градоветѣ. И когато се дигне нѣкой малъкъ скандалъ, за пръвъ и послѣденъ пѫть тѣзи 100 души ще се събератъ на съвѣтъ и ще уредятъ този въпросъ. Тогава всички ще дигнатъ рѫката си и ще кажатъ: „Въ името на Божията Любовь, въ името на Божията Мѫдрость и съ силата на Неговото Слово, да изчезнатъ всички дяволски работи — ху” (духа се), и всичко ще се оправи. И тъй сега четири съвѣта имате: I. Съвѣтъ на физическия трудъ. II. Съвѣтъ за духовния животъ. Ш. Съвѣтъ за просвѣтата. IV. Съвѣтъ на примирителитѣ. Всѣки съвѣтъ ще се състои отъ по 100 души, смѣсени ще бѫдатъ — мѫже и жени. Всѣки единъ градъ може да си направи въ миниатюръ сѫщото нѣщо, но ще бѫдатъ свързани. И тъй, отъ всинца ви ще има 400 души чиновници, но безъ заплата, безъ портфейлъ. Още днесъ слѣдъ обѣдъ къмъ 3 часа, ще се съберете и ще изберете тѣзи четири съвѣта изведнъжъ и ще ги приложите, за да се започне тази работа. Отъ 100-тѣ души половината ще бѫдатъ мѫже и половината — жени. И младитѣ ще влизатъ вѫтрѣ. Младитѣ момци и моми ще бѫдатъ отъ по 21 година нагорѣ. Тѣ ще бѫдатъ въ запась, въ резерва, ще замѣстватъ старитѣ, когато тѣ издържатъ сражението. Старитѣ ще турять най-напрѣдъ, а младитѣ — отзадъ, понеже старитѣ сѫ калени. Младитѣ като видятъ 1 ÷ 2 сражения и дойде до тѣхъ редътъ, тѣ сѫ вече герои. Запитватъ: „Какъ ще стане изборътъ?” — Ще го измислите, вие го знаете по-добрѣ. Съберете се, направете нѣщо, и ще ми кажете какво сте направили. Азъ ще се съглася съ васъ, и каквото направите, ще го туримъ въ дѣйствие. Идущата година, ако има нѣщо, пакъ ще го изправим. И тъй, ще обмѣните мисли сериозно. Не мислете, че тази работа е много трудна, не е трудна, тя е едно добро забавление. Сега никому нѣма да остане хатъръ, като влѣзатъ по 100 души, все пакъ ще свършатъ работа. Прѣзъ течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвѣтъ да внася хармония и ще работимъ прѣзъ цѣлата година за създаване на тази божествена хармония, и ще бѫдемъ искрени вече спрямо себе си, спрямо ближнитѣ си и спрямо Бога. И тогава ще дойдатъ по-голѣми благословения, по-голѣми проявления, може да се явятъ между насъ хора съ по-голѣми способности, съ по-отворени очи, музиканти, поети, съ дарби въ изкуствата, ще се застѫпятъ всички отрасли, всичко, което е божествено. Искамъ всички недоразумѣния, които до сега сѫ сѫществували, постепенно да се загладятъ. Нѣма защо да се спъваме подъ старото небе и старата земя, които си заминаватъ. Като останете сами, вие ще бѫдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този изборъ. Азъ ще ви оставя за единъ часъ да си наредите работата, да не ви стѣснявамъ. Е, какъ мислите да постѫпите? Всѣки единъ съвѣтъ между себе си ще избере по 10 души, които ще бѫдатъ постоянното присѫствие, за да може работата да върви по-спѣшно. Да кажемъ, има нѣщо, ще изпратите тѣзи 10-тѣ да отидатъ, тѣ ще бѫдатъ като изпълнителенъ комитетъ. Ония, които ще влѣзатъ въ съвѣта за физическия трудъ, ще трѣбва да иматъ здрави мускули и воля. Ония, които ще бѫдатъ въ примирителния съвѣтъ, ще трѣбва да бѫдатъ съ сѫдийски познания и сами да сѫ примирени. Ония, които ще бѫдатъ въ духовния съвѣтъ, трѣбва да иматъ сърдца повече развити. Ония, които сѫ въ просвѣтния отдѣлъ, трѣбва да иматъ умъ повече развитъ. Примирителитѣ сѫ хора на милосърдието. По жребие се избраха 400 души за четиритѣ съвѣта. Бесѣда, държана на 21 август, 1921 год., недѣля, 9 ч. с., гр. Търново.
  15. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Общи упражнения Ще четете Новия Завет по следния ред: Софиянци ще започнатъ отъ Еванг. на Йоана Търновци …… Посл. Римляномъ Бургасци …… Ев. на Матея Сливенци …… Ев. на Марка Русенци …… Ев. на Лука Варненци …… I. посл. Коринтяномъ Пловдивчани …… II. посл. Коринтяномъ Казанлъчани …… Посл. Евреемъ Старозагорци …… Посл.Галатяномъ Айтосци …… I. посл. Петрово Ямболци …… П. посл. Петрово Шуменци …… Посл Яковово Новозагорци …… Посл. Юдино Панагюрци …… I посл. Солуняномъ Свищовци …… II. посл. Солуняномъ Севлиевци …… Посл. Колосяномъ Габровци …… I. посл. Иоаново Карнобатци …… II. посл. Иоаново Еленчани …… III. посл. Иоаново Т. Пазарджичани …… Посл. Ефесяномъ Бѣлоградчичани …… I посл. къмъ Тимотея Ломчани …… II посл. къмъ Тимотея Трѣвненци …… Посл. къмъ Тита Видинци …… Откровението Г. Орѣховчани …… Посл. къмъ Филимона С. Гърци (Видинско) …… Посл. къмъ Филипянитѣ Четенето започва отъ опрѣдѣления текстъ и върви послѣдователно до края на Новия Завѣтъ. Това четене започва още отъ събора, отъ днесъ. Ще прочитате по 10 стиха на день, и то когато сте въ най-добро разположение. Когато не сте разположени ще прочитате само по единъ стихъ, и то или първия, или послѣдния, или който искате. И тогава ще си отбѣлѣжите кой отъ тѣзи 10 стиха ви е обърналъ внимание, дали 1, 2, 3 или кой и да е отъ десетьтѣ. Когато сте неразположени, ще четете само по единъ стихъ, понеже тогава сте на пѫть. Щомъ сте неразположени, пѫтувате, разбира се, само по единъ стихъ ще четете. Щомъ сте разположени, на почивка сте, по 10 стиха ще четете. Сега за всички ви опрѣдѣлямъ единъ день въ мѣсеца за почивка, прѣзъ който день нѣма да ядете. Ще почивате на физическото поле, а ще работите въ духовния свѣтъ. Този день ще бѫде третия петъкъ отъ мѣсеца, значи 12 петъци ще си почивате. Постътъ ще започне отъ четвъртъкъ на обѣдъ въ 12 ч. и ще свърши въ петъкъ на обѣдъ 12 ч. Това е почивка, законъ, не е постъ. Той ще се продължава отъ обѣдъ до обѣдъ. Защо? Идущата година ще ви обясня защо именно отъ обѣдъ до обѣдъ ще си почивате. Слънцето тогава е на зенита, горѣ. Това, което ви давамъ като постъ, е много малко, но ако вие спазите закона, ще имате отлични послѣдствия. Той е единъ великъ законъ. Ще кажете: „И, азъ колко съмъ постилъ!“ Да, но тъй не си постилъ. Тази почивка мяза както когато пѫтуваме лѣтно врѣме прѣзъ планинска мѣстностъ. Вървишъ, вървишъ, седнешъ по едно врѣме да си починешъ малко, пийнешъ малко топла вода, нахранишъ се хубаво, надишашъ се чистъ въздухъ, прѣоблѣчешъ се и послѣ пакъ продължишъ. Това е разходка, която обновява. А като пиешъ студена вода, когато си изморенъ, връщашъ се дома си боленъ. И тъй, това, което ви давамъ, не е постъ, а почивка, това е за обновлението на нервната система. И не мислете, че постите, не си туряйте на умъ мисъльта, че постите, а че си почивате, и тогава ще видите какъ ще си хапнете хубаво слѣдния обѣдъ. Нѣкои иматъ тази слабость, когато ще постятъ, наяждатъ се много, за да издържатъ поста. Послѣ ги запалва за вода, та едва дочакватъ да се свърши поста. Не, ще ядете малко, както въ четвъртъкъ, така и въ петъкъ. Малкото, то е законътъ на благословението. Постътъ ще се започва отъ третия четвъртъкъ на мѣсеца. Запитватъ: „Нѣкои чиновници, които излизатъ на 1 ч. отъ работа, кога ще ядатъ?“ — Който е чиновникъ, да си вземе два геврека, това му е достатъчна храна. Ще кажатъ за него: „Закусва си човѣкътъ, не е нѣщо лошо“. Вие прѣдставяте извѣстни изключения, които се случватъ на 10,000 едно, но не вѣрвамъ нѣкой отъ васъ да попадне въ изключението на тѣзи 10,000 случаи. Този часовникъ, по който ще се рѫководите, той е вашето чувствуване, той е вашиятъ зенитъ. Докато имате отлично настроение, вашиятъ обѣдъ идва, но щомъ си изгубите настроението, обѣдътъ е миналъ, слънцето вече е подъ наклонъ. Защото всички хора на земята нѣматъ еднакви отношения къмъ слънцето. Обѣдътъ не става въ едно и сѫщо врѣме за всички. Психически за всички хора врѣмето е различно. Запитватъ: „Задължителенъ ли е този редъ и за ония наши братя и сестри, които сѫ канени на сьбора, но не присѫствуватъ?“ — Да, могатъ и тѣ да го изпълняватъ, ако желаятъ. Всички ония наши братя, дали присѫствуватъ или не, всички наши братя, които иматъ единъ духъ съ насъ, по нищо не се различаватъ отъ насъ, нѣма никаква разлика, и тѣ могатъ да изпълнятъ всичко, каквото и вие. А онѣзи братя, които нѣматъ единъ духъ съ насъ, и тукъ да сѫ, много не се ползуватъ. За братството е важно всички да иматъ еднакви разбирания. Туй, което ни свързва, то е божествениятъ принцип, който дѣйствува въ насъ, и ние искаме този принципъ да дѣйствува и въ всички хора. Той е, който ни свързва. Щомъ го има между насъ, ние сме братя, ако го нѣма — не сме братя. Това е най-малкото, което ви давамъ, но ако го изпълните добросъвѣстно, съ любовь, ще имате единъ отъ най-добритѣ резултати, каквито не сте виждали въ живота си до сега. Много малко е, но ако го изпълните отъ любовь къмъ Бога, ще опитате какво нѣщо е това. Специалнитѣ упражнения сѫ достояние само на достойнитѣ ученици, които сѫ изпълнили общитѣ упражнения съвѣстно. Тѣ сѫ по закона на свободата, а този законъ е много строгъ. Въ духовния свѣтъ законътъ е много строгъ. Веднъжъ си обѣщалъ и не си го направилъ, пази се да не попаднешъ пакъ въ тази грѣшка. Затова не искамъ да ви причинявамъ излишни страдания. Веднъжъ си се ангажиралъ съ нѣщо, трѣбва да го направишъ, ако ще и земята съ главата надолу да се обърне. Слѣдъ тѣзи общи упражнения ще дойдемъ до частнитѣ, които ще се дадатъ само на ония, които съ добро желание и добросъвѣстно ще ги изпълнятъ. Много отъ васъ иматъ добро желание, но като дойде затруднение, казватъ; „Да се отложи за сега.“ Нѣма никакви отлагания. За специалнитѣ упражнения нѣма никакви отлагания. Когато дойде Христосъ, той имаше едно специално задължение - да изпие горчивата чаша и казваше:: „Не може ли да отмине тази чаша? Не, затова дойдохъ.“ Отстѫпишъ ли, работата ти е загубена. Законитѣ сѫ такива. Сега Господь нѣма да измѣня законитѣ си за нашитѣ разбирания. Ние сега казваме: „Господи, не можешъ ли да направишъ за насъ едно изключение?“ Изключение може да направи само въ това, да каже: „Почакай, не го вземай сега“. И тъй, прѣзъ цѣлата година ще пуснете да работи у васъ закона на хармонията, та всички да чувствувате, че у васъ блика единъ изворъ, който пълни сърдцата ви. А сега се срѣщате и си казвате: „Старозагорци не вървятъ добрѣ въ пѫтя, софиянци — сѫщо и т.н.“. Тогава кои вървятъ добрѣ? Всинца вървите добрѣ, само дяволитѣ въ София, въ Търново и пр. не вървятъ добрѣ. Кога сѫ вървѣли добрѣ? За да ги накараме да вървятъ добрѣ, трѣбва да ги направимъ слуги. Надпрѣварвайте се да си отдавате почитание единъ къмъ другъ. И тъй, сега като ви срѣщна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя. Като ви погледна, нѣкои си навеждатъ очитѣ. Знаете ли какво означава това? — Че не съмъ готовъ да служа на Господа. Като ви срѣщна, ще ви погледна 10 секунди, и ще ви дамъ половина отъ Божията Любовь. И сега азъ ви поздравлявамъ така: „Давамъ ви половината отъ любовьта, която Господь ми е далъ“. Една сестра ми пише едно писмо, въ което изкарва, че всички, които сѫ събрани тукъ, сѫ вагабонти. Туй е неразбиране на закона. Ние нѣма да се поддаваме на това. Богъ е Любовь и ние нѣма да осквернимъ вече името на нашия Баща за нищо. Сега ще отидемъ на една сладка закуска. 9 часа сутриньта. Ясенъ слънчевъ день. Слънцето май ви обича. Ще издържате любовьта му. Азъ нѣма да ви държа дълго врѣме. Всички дойдоха ли вече? — „Има още да идват. Да ги чакаме ли?“ „Колко?” “Петь минути.“ Щомъ имъ давате петь минути, то е благодать. Общото рѣшение е Божие рѣшение. Запитватъ: „Винаги ли?“ — Винаги. Когато хората изпълняватъ волята на единъ човѣкъ, тѣ вършатъ прѣстѫпление, а когато единъ човѣкъ върши волята на много хора, той върши добро. Злото има всѣкога прѣдъвидъ една личность, а доброто има прѣдъвидъ всички. Тази е разликата.
  16. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 6,15 часа сутриньта Правилни методи за разбиране Нека вземемъ цигулката като единъ отъ най-обикновенитѣ инструменти, единъ отъ най-съвършенитѣ инструменти. Ако ни запитатъ какво изразява цигулката, ще кажемъ: „Цигулката, това е инструментъ на хармонията“. Нуждата да свири човѣкъ, да изрази своитѣ вѫтрѣшни чувства по единъ осезателенъ външенъ начинъ, го е заставила да си направи този инструментъ. Сега, като правимъ аналогия, сравняваме какво изразява човѣшкото тѣло. Човѣшкото тѣло по сѫщия законъ е една необходимостъ за душата, за да се прояви тя въ външния свѣтъ. По сѫщия законъ е създадено и тѣлото. Слѣдователно, когато нѣкой виденъ цигуларь има единъ добрѣ избработенъ инструментъ, той е много внимателенъ къмъ инструмента си, къмъ цигулката си, туря я въ кутията й, пази я най-щателно. Отъ какво? — Отъ влага, да не би да се разлѣпи, да отвлагне и дървото да изгуби своята еластичностъ. Нѣкой пѫть той пази ин- струмента си и отъ голѣми горещини, да не би да се разсъхне и да се разпука. Тъй че музикантътъ гледа да запази инструмента си отъ двѣ крайности: отъ голѣма влага и отъ голѣма сухота. Така сѫщо е и съ тѣлото. Тѣлото е единъ инструментъ, който трѣбва да се пази отъ крайна влага и крайна сухота. Дѣ е влагата, ще обясня. Тя е въ извънмѣрнитѣ чувствувания, които развалятъ тѣлото. Извънмѣрнитѣ мисли внасятъ сухота, отъ която тѣлото може да пострада. Азъ ще ви приведа факти. Забѣлѣжете всички онѣзи млади момичета, които започвать къмъ 15—16-годишната си възрасть да свирятъ първата музика, да любятъ, започва да не имъ се яде, тѣ отслабватъ. Майката се чуди какво става съ дъщеря й. Много влага влиза. Какво да се направи? — Да се намали влагата. Ще затворите кутията, ще турите малко повече огънь отъ истинската любовь. Защото чувствата внасятъ само влага, тѣ още не сѫ любовь. Тѣ сѫ условия за проявление на любовьта. Подъ думата „любовь“ подразбирамъ това, което носи живота, а влагата въ свѣта, водата, е условие за проявление на живота, защото животъть не може да се прояви безъ влага. А ако има много влага, тя ще прѣпятствува, тъй щото само толкова влага трѣбва, колкото е необходима за проявлението на живота. Тъй, всички наши мисли сѫ сѣменца, за които трѣбва влага. Ако туримъ много влага, ще ги поврѣдимъ, но ако ги лишимъ съвършено отъ вода, пакъ ще ги поврѣдимъ. Ето защо и отъ двѣтѣ крайности ще се пазимъ. Нѣкои казватъ: „Моето сърдце гори“. Но като какво, като кандило или като слама? Защото има горение, дѣто се отдѣля много димъ, а има и приятенъ огънь. Най-приятенъ огънь е този, който блика на огнището, топлимъ се около него. А нѣкой пѫть толкова слабо мъжделѣе, че не може да принесе никаква полза. И тъй, чувствата сѫ необходими като влага за проявление на любовьта. Сухотата въ мислитѣ пъкъ е необходима, за да даде просторъ на растенето. Въ влагата изобщо коренитѣ растатъ повече надолу, а когато дойде сухота, суша, клонищата растатъ повече нагорѣ. Тъй щото, когато е много влажно, коренитѣ могатъ да растатъ много и да се поврѣдятъ, а когато е много сухо, клонищата могатъ да пострадатъ; и това взаимно влияние, което иматъ клонищата и коренитѣ, се отразява върху растенето. И тъй, вашата любовь на първо врѣме ще седи въ това: всѣкога сутринь да имате малко роса. Ще започнете съ роснитѣ капки. Като станешъ сутринь, цвѣтята трѣбва да иматъ по малко росица и съ нея да започнешъ. Нѣкой пѫть станемъ сутринь, а по цвѣтята нѣма никаква влага, никаква росица. Това е вече признакъ на сухота. Като нѣма никакъ роса, тия съотношения се отразяватъ на сърдцето, на ума и на човѣшката воля. Ако вземете долния ставъ на показалеца, той съотвѣтствува на стомаха въ физическия човѣкъ. Срѣдната часть на показалеца съотвѣтствува на дихателната система и крѣвообращението. А горната часть на показалеца съотвѣтствува на умствения животъ на човѣка. Слѣдователно, горната часть прѣдставлява челото, срѣдната часть прѣдставлява носа, а долната часть — устата и брадата на човѣка. Че туй е вѣрно, може да направите наблюдения. Всички хора, у които благоутробието е развито, долната часть на пръститѣ сѫ дебели, нѣма междини. Такива хора обичатъ да си угаждатъ. А всички онѣзи, на които стомашната система е слабо развита, този пръстъ е малко сухъ долу. Сѫщиятъ законъ е и за дихателната система. Когато дихателната система куца въ нѣщо, и срѣдниятъ ставъ на показалеца куца. Ако гърдитѣ сѫ правилно развити, широки, то и срѣдниятъ ставъ има съотвѣтствуваща форма на гърдитѣ, и ако най-послѣ мозъкътъ е добрѣ развитъ, значи умствено е човѣкътъ добрѣ развитъ, и горната часть на палеца е симетрично развита. Тъй щото стомахътъ съгражда първата фаланга, дробоветѣ — втората, а умътъ — третата. Ако вземете пъкъ цѣлата рѫка на човѣка, китката му, и тя изразява сѫщия законъ. Цѣлата рѫка може сѫщо да я раздѣлимъ на три части: китката прѣдставлява умствения човѣкъ. Това е духовниятъ човѣкъ. Отъ лакъта надолу, тази часть на рѫката прѣдставлява чувствения човѣкъ. Значи, чувствата играятъ най-важна роль. Нѣкои баби мѣрятъ съ лакъта; всѣка една мѣрка включва чувства и мисъль. Отъ лакъта нагорѣ, тази горна часть на рѫката прѣдставлява физическия човѣкъ. Никога съ горната часть на рѫката не се мѣри. Горната часть на рѫката отговаря на стомаха, благоутробието. Ако тази часть на рѫката е дебела, стомахътъ е добрѣ развитъ. Ако китката на рѫката е добрѣ развита, значи мозъкътъ е добрѣ развитъ. И тъй, въ всичкитѣ нѣща има едно съотношение на частитѣ, та нищо не е за прѣнебрѣгване, за невнимание. Ще кажете: „Много умъ не ни трѣбва“. Е, умъ като не ви трѣбва, сърдца като не ви трѣбватъ, тогава външнитѣ органи ще почнатъ да се деформирать. И като казвамъ, че нашиятъ умъ трѣбва да бѫде добрѣ развитъ, подразбирамъ и прѣдната часть на рѫката да бѫде добрѣ развита. Понеже умътъ е скритъ вѫтрѣ (въ мозъка), то като погледнемъ рѫката си, тя като единъ барометъръ ще показва какво е сѫщинското състояние на нашия мозъкъ. Ако малкиятъ ви пръстъ започне да се изкривява навѫтрѣ, това показва, че центроветѣ на съвѣстьта, на мозъка започватъ да се деформиратъ, т.е. центроветѣ на мозъка сѫ въ едно анормално състояние. Ако показалецътъ започне да се изкривява, да се деформира, това показва, че личнитѣ чувства на човѣка, чувствата на уважение, започватъ да се изкривяватъ. Този човѣкъ е окачилъ честолюбието на клечка, той вече не пази своята честь и затова пръстътъ му се изкривява Ако се изкриви въ едно или друго направление срѣдниятъ пръстъ, това показва, че моралнитѣ чувства на човѣка се изкривяватъ, деформиратъ. Ако се изкриви безименниятъ пръстъ у човѣка, това показва, че умътъ на човѣка се изкривява. Тъй че разнитѣ състояния на изкривяване ни показватъ състоянията на мозъчнитѣ центрове, а това показва силитѣ, които работятъ вѫтрѣ въ душата. Тъй щото, като започне да се изкривява единъ или другъ пръстъ, Господь ни показва съ това, че става вѫтрѣшно деформиране. Какво да правимъ тогава? — Трѣбва да се молимъ по три пѫти на день за изправяне на изкривенитѣ ни пръсти. Започнатъ ли да се изкривяватъ пръститѣ ти, непрѣмѣнно ще се изкриви и мозъка ти. Затуй е казано, че ние си носимъ всичко написано. Като слѣзе нѣкой ангелъ, той погледне на рѫката ти, погледне на носа ти, погледне на лицето ти, на очитѣ ти, и той знае вече какво е твоето положение на физическото поле. Знае ли какъвъ си на физическото поле, той, като се върне въ невидимия свѣтъ, започва своитѣ изчисления и знае кои сѫ дълбокитѣ причини на всичко това. Напримѣръ, за да се изкриви малкия пръстъ у човѣка, той може да е работилъ десеть поколения въ една крива посока. Тѣ сѫ послѣдствия. Та сега, когато кажемъ, че трѣбва да служимъ по закона на любовьта, трѣбва да туримъ една най-велика сила на нашия животъ въ дѣйствие, за да изправимъ нашитѣ криви постѫпки. Затова трѣбва да любимъ, защото само любовьта е, която съкратява врѣме, спестява енергия и произвежда най-добри резултати. Ако слѣдвате досегашния начинъ на възпитание, ще ви трѣбватъ най-малко десеть прѣраждания, за да си изправите една малка погрѣшка. Затуй нѣкой пѫть мислимъ, че сме много добри, не се познаваме, но щомъ ни поставятъ въ най-неблагоприятни условия, веднага ще се познае колко сме добри. Запримѣръ, азъ разсѫждавамъ по слѣдния начинъ. Какво показва гнѣвътъ? Гнѣвътъ, това е едно окисляване, рѫждясване. Човѣкъ, който се гнѣви, той е направенъ отъ желѣзо. Слѣдователно дъждътъ ще го стопи. А човѣкъ трѣбва да е направенъ отъ злато. Отъ злато да е човѣкъ! Затуй старитѣ алхимици сѫ търсили онзи великъ законъ за трансформиране на елементитѣ отъ едно състояние въ друго, докато се дойде до състоянието на златото, което е единъ символъ или методъ да не се окислява тѣлото, да може прѣзъ всички врѣмена да остане неизмѣняемо и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Това е великата наука. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ Господа, всичко ще направя за Него!“ Но при най-малката спънка тази любовь се изпарява. Това не е любовь, това е влага, тя още нищо не показва. Първото нѣщо е: да знаете вашитѣ слабости и не мислете, че сте съвършени, не се критикувайте един другъ. Всинца, които сте тукъ прѣдъ мене, сте на еднакъвъ уровенъ на развитие. Единъ има добродѣтели въ едно отношение, другъ — въ друго отношение, единъ има едни погрѣшки, другъ има други погрѣшки. Грѣшкитѣ ви не сѫ едни и сѫщи, и добродѣтелитѣ ви не сѫ еднакви, затова ще трѣбва всички добродѣтели да ги съедините заедно, защото ни трѣбватъ много добродѣтели, много любовь, и като се съединимъ колективно, погрѣшкитѣ ще изчезнатъ. Тѣзи погрѣшки произтичатъ много естествено. Азъ зная причинитѣ, но нѣма да се спирамъ да ги обяснявамъ. Ще ви приведа единъ примѣръ. Въ Варненската гимназия постѫпва да се учи като ученикъ едно бѣдно момче, сираче отъ Македония. Директорътъ го приема и му дава една стая горѣ на тавана, да живѣе тамъ. Ученицитѣ отъ гимназията се хранѣли при гостилничаря Шишко. Единъ день този бѣденъ ученикъ остава безъ пари и понеже билъ много гладенъ, отива при гостилничаря Шишко и му казва: „Я ми дай отъ първата тенджера!“ Гостилничарьтъ мисли, че той разбогатѣлъ оть нѣкѫдѣ, сипва му една порция. „Я ми дай отъ втората и отъ третата тенджера!“ Сипва му и отъ тѣхъ гостилничарьтъ. Наялъ се хубаво ученикътъ и се готви да си излѣзе. „Е, плати сега де“, казва гостинничарьтъ. — „Нѣмамъ пари.“ „Е, добрѣ, ами като нѣмашъ пари, яде ли се толкова много?“ Взима Шишко, па му дръпва единъ бой. Ученикътъ излиза и си казва: „Биха ме, но поне 5—6 паници ядене изядохъ“. Та сега, всички наши погрѣшки произлизатъ все отъ такава една необходимостъ въ живота. Гладенъ е човѣкътъ, иска и той да се разположи. И ние сме се разполагали, разполагали, та като трѣбва да излѣземъ вънка, нѣмаме да си платимъ. Гостилничарьтъ казва: „Плати!“ — „Нѣмамъ“. И той те хване и те набие. Така и кармата сега, хване те, та като дойдешъ въ гостилницата, да знаешъ какъ се яде. Пазете се сега отъ закона на осѫждането, на критиката. Критиката, това е краста, психическа краста. Когато критикувашъ, казвашъ: „Той е вагабонтинъ“. Дай факти, докажи! Щомъ казвамъ за нѣкого, че е такъвъ, ще кажа: „Дай си рѫката!“ Ако видя, че срѣдниятъ пръстъ се изкривява, ще му кажа: приятелю, твоятъ пръстъ е взелъ да се изкривява, ти обичашъ да полъгвашъ, и себе си лъжешъ, и брата си лъжешъ, и приятеля си лъжешъ, не вървишъ въ правия пѫть. Твоитѣ морални чувства, твоята съвѣсть сѫ се намалили. „Какъ тъй?“ Ето, това е фактъ! Ако безименниятъ ти пръстъ се е изкривилъ, значи умътъ ти се деформиралъ. „Какво да правя?“ — Ще молишъ Господа да ти помогне. Всѣки день ще разтривашъ пръста си и като се изправи пръста ти, ще повикашъ приятелитѣ си и ще направишъ едно угощение. Щомъ се изправи пръстътъ ти, и умътъ ти ще се изправи. Сега като говоримъ тѣзи нѣща, тѣ сѫ опасни, защото онѣзи отъ васъ, които сѫ критици, ще кажатъ: „Кривъ му е пръстътъ. То и моятъ е кривъ, но неговиятъ е повече“. Чакай сега да му видимъ малкия пръстъ. Почналъ е вече да се изкривява. И моятъ е малко кривъ, но неговиятъ — повече“. Това не е философия. Защото ако онзи, който е фалиралъ и падналъ на дъното, има изкривенъ пръстъ, по сѫщия законъ и моятъ пръстъ е почналъ най-малко да се изкривява, и азъ ще слѣза при него. Това е въпросъ само на врѣме. Азъ съмъ се хлъзналъ и скоро ще слѣза. Та въ божествения законъ трѣбва да знаемъ дали стоимъ на една здрава основа. Ако не стоимъ на такава основа, това не е животъ, но животъ на подхлъзване и неправилно развиване. Животъ е, когато той е поставенъ на една здрава почва, да нѣма хлъзгане, а това е възможно само въ божествения животъ. Свѣтскитѣ хора могатъ да упражняватъ върху насъ голѣма сила; тѣ могатъ да ни причинятъ голѣма врѣда по закона на внушението. Сега всички искатъ да ни внушатъ, че сме из- мѣнници, безбожници, анархисти. Не, ние ний най-малко не се лъжемъ. Дали съмъ анархистъ, чета си, гледамъ малкия си пръстъ. Казвамъ: не виждамъ такова нѣщо. Гледамъ срѣдния си пръстъ — сѫщо, нищо анархистично не виждамъ. Гледамъ неговитѣ пръсти, има такива признаци. А тѣзи, които ни критикуватъ, я ги вижте! На всички благоутробието е изпѫкнало. Човѣкъ, който разсѫждава съ корема си, той не може въ царството божие да влѣзе. Разсѫжденията ставатъ съ върха на пръста, а не съ основата на пръста. Опашката е турена да брани говедото, а главата е турена да му показва посоката накѫдѣ да върви. Ниене вървимъ назадъ, а напрѣдъ. Ние не мислимъ съ корема си. Защото законътъ е такъвъ: когато умътъ е здравъ, ще бѫдатъ здрави и дробоветѣ; когато дробоветѣ сѫ здрави, ще бѫде здравъ и мозъкътъ. Такова е съотношението. Всѣки божественъ законъ върви отдолу нагорѣ. Ние не можемъ да кажемъ, че понеже ние сме добри, то и Господь е добъръ, а ще кажемъ: „Понеже Господь е добъръ и ние сме добри“. Ние любимъ. Защо? — Защото Богъ е любовь, и тази любовь е съ насъ, и като е тъй, тя не може да дѣйствува другояче. Не можемъ да кажемъ, че Господь люби, защото и ние любимъ. Нѣкои казватъ за насъ: „Тѣ не сѫ на правия пѫть“. Не, на правия пѫть сме, защото любимъ. Не допущайте никакви странични мисли. Когато се изкриви малкиятъ ти пръстъ, когато се изкриви безименниятъ ти пръстъ, когато се изкриви срѣдниятъ ти пръсть, палецътъ и показалецътъ, ти си вече единъ дяволъ. Вземете онѣзи, които изобразяватъ дявола, какъ го прѣдставятъ? — Всичкитѣ му пръсти сѫ криви. И тъй, всѣки човѣкъ, на когото всичкитѣ пръсти сѫ криви, той е дяволъ. Дяволътъ е сѣщество съ изкривени пръсти. Изкривенитѣ пръсти показватъ една воля, която е турена да служи на себе си, а подъ „дяволъ“ разбирамъ образъ, който е туренъ да служи на своя егоизъмъ. У човѣка се събужда този принципъ. Сутринь станемъ, за себе си мислимъ, вечерь легнемъ, за себе си мислимъ. Всинца ние се боримъ съ този принципъ вѫтрѣ въ себе си. Дяволътъ живѣе вѫтрѣ въ насъ. Той като живѣе вѫтрѣ въ васъ, Господь го е поставилъ вѫтрѣ като единъ добъръ слуга, но като започне да ви управлява, опасна ви е работата. Дръжте го като слуга! Ще му кажете: „Господь те е турилъ като слуга, не е твоя работа да ми давашъ съвѣти. Хайде на работа!“ Като дойде дяволътъ у васъ, турете го на нивата, той знае отлично да оре и да жъне. Той е научилъ свѣта да измисля машини, параходи да прави, отличенъ работникъ е той, но оставите ли го господарь, ще има бой за васъ. Турите ли го на мѣстото на слуга, всичко ще бѫде изчистено, тъй, по всички правила. Много внимателенъ е той! Та сега въ новото учение искаме да кажемъ на дявола: „Ти си единъ слуга, а Господь е господарь и ти ще слугувашъ като мене. Хайде на работа съ мене!“ Отъ една страна дявола, отъ друга — ти. Ти-тропъ! — съ мотиката, дяволътъ-тропъ! — съ мотиката, гледашъ, нивата прѣкопана, и като се върнешъ, ще кажешъ на дявола: „Това е новото учение“. Вие трѣбва да възпитате дявола. А той, като е много уменъ, казва: „Слушай, защо да правишъ това, хайде заеми се за друга работа!“ Ти го послушашъ, тръгнете по свѣта, натрупате си една карма, и послѣ казвашъ на Господа: „Господи, дяволътъ ме излъга“. Знаете ли какво прави тогава Господь? Той ще ти се усмихне малко. Човѣкъ не иска да признае, че самъ се излъгалъ, ами — дяволътъ го излъгалъ. Господь казва: „Хубаво, ще се върнешъ на земята и ще изправишъ този дяволъ“. И тъй, първото нѣщо, което трѣбва въ бѫдеше да спазвате, е да не приписвате на човѣка туй, което не знаете, напримѣръ, че еди-кой си човѣкъ е грѣшенъ. Ще кажете: „Но азъ чувствувамъ тъй”. На чувствата не разчитайте. Отъ 100 чувствувания само едно е право, а 99 — не. И всѣки день може да провѣрявате, че вашитѣ чувствувания сѫ лъжливи, а интуицията е друго нѣщо, тя е божественъ законъ, който показва какви сѫ отношенията. Интуицията показва отношенията право — и нашитѣ, и на другитѣ хора. Ето защо старайте се да развиете интуицията си. Самоосѫждане между васъ да нѣма. Това е необходимо, за да се образува между васъ извѣстна хармония. Напримѣръ, азъ често вървя, замисленъ съмъ нѣщо, наблюдавамъ нѣкоя муха, нѣкоя мравка, и не съмъ обърналъ нѣкому внимание, а вие казвате: „Ето, на мене Учительтъ не обръща внимание“. Азъ искамъ да намѣря причинитѣ на това нѣщо. А вие казвате: „Минавате къмъ насъ, а не искате да обърнете внимание на насъ“. Значи, не трѣбва да мислишъ за Бога, не трѣбва да разсѫждавашъ, а трѣбва да държишъ шапката си въ рѫка и да поздравлявашъ. Хубаво е да имаме тѣзи външни етикеции, да бѫдемъ учтиви. Бихъ ви далъ единъ начинъ на поздравление, когато се срѣщате. Погледнете се съ любовь 5—10 секунди въ очитѣ и поздравете се съ леко навеждане на главата, а то значи: Моята глава е на мѣстото. И той ще ти отговори съ сѫщото: „И моята глава е на мѣстото“. Погледътъ да бѫде сериозенъ. И тогава дай му рѫката си, и му кажи: „Хайде на добъръ ти часъ“. И ще си тръгнете. Щомъ главата ни е на мѣстото си, тогава и сърдцето ни ще бѫде на мѣстото си, защото Богъ е глава на исти- ната. Въ такъвъ случай ще се стараемъ да бѫдемъ естествени. Ще кажете: „Срамъ ме е, какъ да го гледамъ толкова врѣме въ очитѣ?“ Не го гледай много, погледни го съ любовь 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мѣстото си, изпращамъ ти половината отъ любовьта, която Богъ ми е далъ“. И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мѣстото си, изпращамъ ти и азъ половината отъ любовьта, която Богъ ми е далъ“. Втория, третия день като се срѣщате, все така ще се поздравлявате, ще раздѣляте тази божествена любовь и хармонията ще започне. Послѣ, между стари и млади, старайте се да си отдавате почитание единъ на другъ, защото вие не знаете кой отъ васъ е старъ и кой младъ. Нѣкои отъ васъ сѫ живѣли по-дълго врѣме, иматъ по-голѣми опитности, тѣ сѫ по-стари, защото не е човѣкъ това, което говори, а това, което носи и прѣживѣва. Е, допуснете, че азъ нося една торба съ злато отъ десетина килограма и никому нищо не казвамъ. Другъ разказва: „Азъ имамъ пари толкова и толкова“, а нищо не дава. Бръкна въ торбата и ти дамъ едно отъ тѣзи златни колелца. А другиятъ извади книжни пари отъ торбата и те пита: „Колко искашъ?“ — „100 лева.“ „Дай полица!“ Е, този, който е взелъ полицата, трѣбва да я шконтира, а азъ като му давамъ едно златно колелце, казвамъ му: Иди да работишъ сега съ звонкови пари, съ ефективъ! Слѣдователно, всѣка наша мисъль, всѣко наше чувство трѣбва да бѫде една звонкова монета, и врѣмето не трѣбва да се губи, а трѣбва да се използува. Тази година ще ви дамъ по-рано начинъ за четене на библията. Сега ще има общо четене за всички, а послѣ ще има специално четене: нѣкои ще ги иматъ, нѣкои нѣма да ги иматъ. На всинца ви ще дамъ общи упражнения, тѣ ще сѫ задъл- жителни. Само на нѣкои отъ васъ ще дамъ специални упражнения. Да не се сърдите, защото нѣкои отъ васъ не сѫ готови да имъ дамъ такива упражнения. Специалнитѣ упражнения сѫ по добра воля, а общитѣ — задължителни. Специалнитѣ упражнения не се налагатъ. Така е и въ живота. Общо образование има за всички, а специално образование се дава само на този, който има срѣдства да отиде въ странство да се специализира. Когато нѣкой иска специални упражнения, ще кажа: ти нѣмашъ срѣдства, въ странство не може да те пратятъ, ще чакашъ докато придобиешъ срѣдства, иначе нѣма да се постигне цѣльта.
  17. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Недѣля 21 августъ 5 ч. с. Утринна молитва Ще бѫдете много внимателни. Българинътъ има една особена черта — започва много добрѣ и къмъ края свършва злѣ. Всички трѣбва петь минути по-рано да дохождате, да нѣма разтакания, изисква се да си наложите сами абсолютенъ редъ, иначе се явява дисхармония. Ние сме се рѣшили да служимъ на Бога свободно, безъ никакви закони, безъ никакви правила. Едно единствено правило, единственъ законъ трѣбва да бѫде: Любовьта. Трѣбва да знаете, че има единъ вѫтрѣшенъ контролъ, който е най-строгъ. Ако вие се опозорите съ нѣкои ваши постѫпки, въ бѫдеще ще отговаряте. Невидимиятъ свѣтъ е много деликатенъ, но сѫщеврѣменно и взискателенъ, той търпи погрѣшкитѣ на физическия свѣтъ, но не ги допуща въ себе си. Ако вие мислите съ нѣкои ваши мисли, съ нѣкои ваши желания или съ нѣкое ваше любопитство да влѣзете съ ума си нѣкѫдѣ, то въ десеть прѣраждания нѣма да се освободите, нѣма да се изплатите. Всѣки човѣкъ, който рѣши да шпионствува, да съгледателствува, десеть прѣраждания ще тегли хомота си като единъ волъ на нивата. Никой на сила не ви е привикалъ, доброволно сте дошли, никой отъ васъ да не се опитва да излъже Господа. Ако нѣкой се опита да Го излъже, ще го изнесемъ, както въ врѣмената на апостолитѣ, мъртъвъ. Съ Бога шега не бива. Съ всички ваши мисли да служите на Господа, да не се прѣдавате на нѣкои лоши духове, но да бѫдете господари на себе си, и да дойде Господь да живѣе въ васъ. Това е желанието на Бога, това е и моето желание. Прѣдметътъ на тазсутрѣшнитѣ размишления ще бѫде: „Законътъ на Божествената Хармония“. Желателно е всички да се стараете да си въздѣйствувате, да си угаждате единъ другъ. Азъ искамъ тукъ да минавате като братя и сестри, а не да си казвате: „Хей, момче!“ „Братя“ и „сестри“ ще си викате, а който не иска, да излѣзе навънъ. И послѣ, ще се поздравлявате съ лозинката: „Нѣма Любовь Като Божията Любовь — само Божията Любовь е Любовь“. Като идвате въ тази сграда, абсолютно никакво друго поздравление не се позволява, а като се разпръснете, като излѣзете отъ тази сграда, ще се поздравлявате, както искате. Това се изисква, за да не ставаме причина да се спъва Духа. Като се срѣщнете, ще кажете: „Братко, сестро, нѣма Любовь като Божията Любовь...“ И послѣ, старайте се да бѫдете мили и нѣжни въ отношенията си. Ще бѫдете като добритѣ музиканти, да взимате правилно музикалнитѣ тонове, докато се научите на братство. Тъй ви прѣдупрѣждавамъ като мои приятели, прѣдупрѣждавамъ ви като мои ученици, прѣдупрѣждавамъ ви като мои братя и сестри. Прѣдупрѣждавамъ ви като ученици, защото въ новото учение лицеприятие и благоволение нѣма, ученикътъ трѣбва да учи; ти можешъ да бѫдешъ богатъ, можешъ да бѫдешъ всичко, но ако не учишъ, не можешъ да имашъ никакъвъ успѣхъ. А за да бѫдешъ приятель, трѣбва да имашъ сърдце, т.е. приятеля си трѣбва да обичашъ. Само така може да бѫдешъ приятель. А за да бѫдешъ братъ или сестра, трѣбва да имашъ душа на братъ и сестра. Старайте се всички. Всички имате възможность, и млади, и стари. Всѣки, който изпълнява Божия законъ, е младъ, а който не Го изпълнява, е старъ. Всѣки, който изпълнява Божия законъ, е уменъ, а който не го изпълнява, е глупавъ. Всѣки, който служи на Бога, на Любовьта, той е добъръ човѣкъ, а който не служи на Любовьта, е лошъ човѣкъ. Сега ще се помолимъ: 1. Вдигнете всички рѫцѣтѣ си нагорѣ. Въ това положение три пѫти изговорете лозинката: „Нѣма Любовь като Божията Любовь — само Божията Любовь е Любовь“. 2. Отче нашъ. 3. Ще колѣничимъ на лѣвото колѣно и ще се помолимъ тайно да се въдвори закона на Божествената хармония вѫтрѣ въ насъ. 4. Благославяй, душе моя, Господа. 5. Добрата молитва. 6. Послание къмъ Колосянитѣ, 3;14: „И надъ всичко това облѣчете се съ любовьта, която е свръзка на съвършенство“. (Всѣки за себе си ще го прочете три пѫти.) 7. Послание къмъ Филипянитѣ, 1;9: „И това се моля, да прѣизобилва любовьта ви още повече въ познание и въ всѣко разумѣние“. (Всѣки за себе си ще го прочете три пѫти.) Евангелие отъ Матея, 22; 37—39: „А Исусъ му рече: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си умъ“. Тази е първата и голѣма заповѣдь. А втората и подобна на нея: „Да възлюбитѣ ближния си като себе си“. Гимнастически упражнения. Воля, воля на всички ви трѣбва. Дяволътъ само съ воля се държи, само съ воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тѣзи упражнения, ще възстановите хармонията. Тѣ сѫ обосновани на единъ великъ законъ въ природата.
  18. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 10 часа сутриньта Законътъ на съвършенството „И тъй бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на Небеса.“ [1] Азъ ще разгледамъ 48 стр. отъ прочетената глава, понеже тя принципално засѣга живота. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса“. Тукъ думата „съвършенъ“ се употрѣбява не въ наслѣдствена смисъль, но въ смисъль на човѣшката воля, човѣкъ може да бѫде съвършенъ, когато иска, т.е. когато иска да прави добро, може да прави. Който иска да прави добро, той е съвършенъ, а който не иска да прави добро, той не е съвършенъ. Който мисли правилно, той е съвършенъ, а който не мисли правилно, е несъвършенъ. Съвършенъ въ дѣйствия, съвършенъ въ мисли, съвършенъ въ чувства. Можемъ всѣкога да имаме красиви чувства, красиви мисли, красиви дѣйствия. Значи, онази философия, споредъ която мислимъ, че трѣбва да се усъвършенствуваме, подразбира да използуваме правилно всички условия, които Богь ни е далъ. Това се разбира подъ „съвършенство“, а не че въ всѣки единъ моментъ можемъ да станемъ съвършени. Не. Ние трѣбва да спазваме вѣрния законъ на съвършенството, който сѫществува въ природата. Природата е най-добрата учителка и всѣки, който се е отдалечилъ отъ нейнитѣ методи, всѣки, който се отдалечилъ отъ нейнитѣ поучения, той е забатачилъ въ една дълбока тиня, той е влѣзълъ въ тинята на живота, и такъвъ човѣкъ никаква религия, никакво учение не може да го избави. Когато търговецътъ забатачи своитѣ работи, явява се дяволътъ и създава сегашнитѣ полици, дава кредитъ на онзи, който фалирва. Той пъкъ отпуща кредитъ на другъ, вториятъ на трети и единъ день съ него заедно ще забатачи още десѣтки души. По-добрѣ самъ остани, макаръ и безъ никакъвъ кредитъ. Въ природата нѣма никакъвъ кредитъ. Тя ни кредитира въ настоящия моментъ, тя ни дава всичко, но за утрѣ не помислюва за насъ. Когато ние, съврѣменнитѣ хора, започнемъ да мислимъ за бѫдещето, какъ да го наредимъ по-добрѣ, по-сносно, влизаме въ дълбокитѣ води на лъжливия животъ. Ако влѣземъ въ Бога, Който е взелъ всички нѣща прѣдъвидъ, каква полза има да Му даваме съвѣтъ какво да прави? Ако се движимъ въ Бога, тогава има ли смисълъ да се осигуряваме? Азъ говоря само за онѣзи, които сѫ духовни и иматъ това съзнание. Това е въпросъ само на съзнание. Какво върши свѣтътъ, то е другъ въпросъ. Свѣтътъ е извънъ Бога. Като казвамъ това, разбирамъ, че свѣтътъ е извънъ хармонията на божествения животъ. Извънъ хармонията на божествения животъ може да ставатъ много нѣща, но вѫтрѣ въ хармонията на божествения животъ нѣщата ставатъ само по единъ начинъ, не по два начина. Слѣдователно, когато двама души духовни се срѣщнатъ и се запитватъ какво нѣщо е доброто, тоя въпросъ е отъ лукаваго. Човѣкъ, който те пита какво нѣщо е доброто, той те изкушава. Нима азъ трѣбва да ви запитвамъ какво нѣщо е зрѣнието? Азъ зная какво нѣщо е зрѣнието и този, когото запитвамъ, и той знае какво нѣщо е зрѣнието. Ако сме слѣпи и двамата, като тръгнемъ, ще почнемъ да се спъваме тукъ-тамѣ и послѣ ще вземемъ да философствуваме кои сѫ причинитѣ на нашето спъване. Азъ казвамъ: основната причина на нашето сегашно състояние е нашата слѣпота. И тъй, когато сме въ основнитѣ причини на божествения животъ, нѣма защо да питаме що е доброто. Това го знаемъ. Ние знаемъ какво нѣщо е доброто. Доброто е плодъ на любовьта, а любовьта е плодъ на Духа. Слѣдователно, който има Духъ, ще има плода на Духа — любовьта, а който има любовь, ще има добро. Дѣто има любовь, има добро, дѣто нѣма любовь, нѣма добро въ свѣта. Слѣдователно, не може да вършимъ добро, безъ да има любовь; не може да се заемемъ за доброто, безъ да имаме духъ. Тъй разбирамъ нѣщата. Всѣки отъ васъ може да провѣри този законъ вѫтрѣ въ себе си. И тъй, ние ще приемемъ тѣзи три положения: Духътъ, това е първото проявление на Бога въ свѣта, т.е. изявлението на Бога, това е Духътъ. Второто изявление на Бога, това е Любовьта. Третото изявление на Бога, това е Доброто, плодът на Духа. Азъ говоря за методи, които поставямъ отъ гледището на законитѣ на природата. Може да ми възразите: Защо въ това разпрѣдѣление да не влизатъ мѫдростьта, истината? Въ това разпрѣдѣление тѣ не могатъ да влѣзатъ. Има единъ законъ, който опрѣдѣля ражданията на дѣцата, и той върви така: нѣкѫдѣ се раждатъ дѣца. Първото отъ тѣхъ е мѫжко, послѣ второто, третото, четвъртото, петото, шесто- то сѫ все мѫжки, чакъ седмото се ражда женско. Законътъ е такъвъ: шесть братя трѣбва да се родятъ, за да дойде една сестра. Нѣкой пѫтъ законътъ е обратенъ: шесть сестри трѣбва да се родятъ, за да дойде единъ братъ. Нѣкой пѫть става една промѣна, първо се ражда единъ братъ, послѣ една сестра, пакъ братъ, пакъ сестра. Нѣкога пъкъ се раждатъ двама братя и една сестра или двѣ сестри и единъ братъ. Всички тѣзи положения ги има, може да ги контролирате навсѣкѫдѣ въ сѣмействата. Казва се какъ трѣбва да бѫдемъ съвършени. Какъ? — Като Бога. И тогава съврѣменната философия, съврѣменнитѣ знания казватъ, че ние, хората, не можемъ да бѫдемъ съвършени. Съвършенъ е само единъ Богъ, а съвършенството заради насъ е въпросъ на бѫдещето. Това е едно погрѣшно схващане. Ние не говоримъ по сѫщество за онова абсолютно състояние на Бога, за Неговото съвършенство, ние говоримъ за съвършенството, което се проявява въ даденъ случай въ настоящето. Азъ мога да бѫда въ даденъ случай като Бога милостивъ. Какво може да ме спре да бѫда милостивъ? Милостьта не подразбира, че трѣбва да обхвана цѣлъ свѣтъ съ нея. Въ даденъ случай, като срѣщна едно сѫщество, мога да бѫда внимателенъ къмъ него, както Богъ е внимателенъ, защото съвършенството е само въ добродѣтелитѣ, въ злото нѣма съвършенство. Когато ние отричаме съвършенството и добродѣтелитѣ, подразбираме злото. Когато отричаме, че човѣкъ може да бѫде съвършенъ, ние тогава взимаме доброто у насъ като една реклама. Нѣкой пѫть се стремимъ да бѫдемъ добри, за да увеличимъ нашия търговски кредитъ. Лѣкарьтъ, професорътъ трѣбва да се стремятъ да бѫдатъ умни, честни, за да иматъ майкитѣ, дъщеритѣ довѣрие въ тѣхъ. Но това споредъ мене не сѫ добродѣтели, това сѫ дѣйствия на заинтересовани хора, които иматъ отвънъ табела за благочестие, а по сѫщество, отвѫтрѣ, нѣматъ никакво благочестие. Добриятъ човѣкъ не очаква за себе си абсолютно никакво благо. Той е човѣкъ на доброто и усѣща, че като извърши своята длъжность, ще има Божието благоволение, Божията любовь, или казано на нашъ езикъ: когато извършимъ каквото Богъ изисква, да се задоволимъ, че Той ни се усмихва и казва: „Добрѣ сте сторили, изпълнили сте закона тъй, както азъ обичамъ.” Питамъ: има ли нѣщо по-хубаво въ свѣта отъ Божията усмивка? Ще питате: „Усмихва ли се Господь?“ А знаете ли коя е Божията усмивка? Божията усмивка е милосърдието. Господь казва: „Призовете ме въ милосърдието“. Когато Той се усмихне, Той ни призовава. Понеже сме голѣми философи, слушали сме отъ хората за Бога и си мислимъ дали ще ни приеме Той, голѣми грѣшници сме. А като се приближимъ при Него, Той ни се усмихва и казва: „Не е така, както свѣтътъ ви е научилъ, не бойте се, елате при мене, моята мѫдрость не е тъй елементарна“. Потупа ви малко Господь, отмине си, и вие започвате да се разширявате, започвате да ставате по-щедри, по-милостиви, по-добри. Значи Господь е започналъ да работи у насъ. Не, днесъ Господь е тукъ, стои на едно мѣсто, азъ Го виждамъ. Той казва: „Чакай да видимъ тѣзи дѣца дали може да ме видятъ“. Вие казвате: „А, изпитвате ни вие, ние ли сме най-праведнитѣ, че Той да е тукъ?“ Казвамъ ви: Ето, Господь е тукъ сега. Можете ли да видите Неговата усмивка? Не знаете ли какво правятъ младитѣ моми и момци? Първиятъ моментъ и двамата сѫ сериозни. Послѣ момата се усмихне и той малко. Ако тя не се усмихне, минаватъ и двамата начумерени, не се усмихватъ. Така и вие. Понеже имате едно извратено понятие за Бога, казвате: „Ние сме грѣшни, какъ ще се явимъ прѣдъ Бога?“ И минавате съ наведени очи прѣдъ Него. Така и момата минава прѣдъ момъка. И вие минавате съ наведени очи, искате да бѫдете много праведни и чисти, та да каже Господь, че като васъ други нѣма. Прѣдставете си, че Господь за вашитѣ грѣхове не мисли даже. Никой ангелъ, никое съвършено сѫщество не донася прѣдъ Бога, че еди-кой си отъ васъ е сгрѣшилъ, че еди-кой си еди-какво е направилъ. Знаете ли, като сгрѣши нѣкой човѣкъ, какво донасятъ ангелитѣ за него прѣдъ Бога? Тѣ казватъ: „Това Твое дѣте направи едно голѣмо благодѣяние“. Господь казва: „За това добро, което е направилъ, ще му дадете единъ георгевски кръстъ. За това добро ще го възнаградите.“ А какво ще бѫде възнаграждението, георгевскиятъ кръстъ? — Страдания. Тъй седи великата философия на живота. Богъ е толкова снизходителенъ къмъ всички, Той не е начумеренъ така, както сѫ го прѣдставяли толкова години. Той е Богъ на Любовьта, на тази любовь, която сега ще учимъ. В тази любов седи Той сега, поусмихва се и казва: „Тия деца...“. „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса“. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени“, но прави едно голѣмо условие — бѫдете, бѫдете сега съвършени, въ дадения моментъ. И ние трѣбва да приемемъ сега този Господь на усмивкитѣ. Азъ бихъ желалъ ние да почнемъ така да се усмихваме като Него. Когато правите добрини на земята, ангелитѣ никакъ не обръщатъ внимание, но когато направите нѣкое голѣмо зло, тѣ казватъ: „Това е нѣщо извънредно, това заслужава да се изучава, особенъ спесиментъ е това, нѣщо чудесно за нашитѣ научни изслѣдвания“. Господь казва: „Дайте единъ георгевски кръстъ на този, който е направилъ това нѣщо“. За този контрастъ ще приведа слѣдния случай. Единъ голѣмъ разбойникъ убилъ прѣзъ живота си 99 души, но единъ день се разкаялъ за тѣзи си прѣстѣпления, и рѣшилъ да се изповѣда прѣдъ едного. Той му казалъ: „Извънреденъ е твоятъ случай, твоето спасение въ милиони подобни случаи става единъ пѫть. Но ето какво ще трѣбва да направишъ: ще насаждашъ всѣка година по единъ бостанъ съ дини и други плодове, и който пѫтникъ мине, ще го спирашъ и ще му давашъ по една диня. Сѫщеврѣменно ще забиешъ една главня въ земята, която редовно ще поливашъ. Ако Господь ти прости грѣховетѣ, тази главня ще покара. Не покара ли, твоята работа е свършена“. Разбойникътъ послушалъ съвѣта, направилъ си бостанъ, и който пѫтникъ минавалъ покрай бостана му, той го спиралъ и му прѣдлагалъ по една диня. Десеть години прѣкаралъ той около бостанитѣ си. Единъ день минава единъ пѫтникъ на конь и той се опиталъ и нему да прѣдложи диня. Извикалъ му нѣколко пѫти да спре, но конникътъ си продължавалъ. Разбойникътъ се ядосалъ, дигналь пушката, посочилъ я срѣщу пѫтника и извикалъ: „Я, толкова души съмъ убилъ, и тебе поне ще убия, стотниятъ человѣкъ ще бѫдешъ ти“. Убилъ го и се връща на бостана си. Какво вижда тамъ? — Главнята изникнала. Каква била работата? Господь билъ заповѣдалъ на единъ царски синъ да се ожени за нѣкоя мома, а този пѫтникъ бързалъ да развали сватбата. Та този разбойникъ дигналъ пушката си и убилъ пѫтника, за което Господь му простилъ грѣховетѣ. Какъвъ грѣхъ има отъ това, ако нѣкой отѣ васъ дигне пушката си и убие този, който ви мисли зло? Ние не знаемъ кое е зло и кое добро. Тѣ сѫ нѣща относителни. Добро е това, което е плодъ на любовьта, което е въ съгласие съ Волята Божия. Ние сме се събрали да приложимъ този законъ. Какъ? Сега всинца сме казали, че ще служимъ на Господа. Апостолъ Павелъ казва: „Съработници да станемъ съ Бога“, или казано на сегашенъ езикъ - да станемъ съдружници съ Него, да вложимъ капиталитѣ си въ Него и да започнемъ да работимъ, да кажемъ: „Господи, каквото кажешъ Ти, каквото благоволишъ, ние сме готови на Твоето благоволение“. Азъ засѣгамъ този законъ на съвършенството, за да може да се избавимъ отъ съврѣменнитѣ илюзии. И най-доброто дѣте, т.е. и най-добриятъ зародишъ, който може да се положи въ утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи въ врѣме на брѣменносттьта си. Майката въ врѣме на брѣменностьта си може да прѣдаде всичкитѣ си качества на дѣтето. Ако като брѣменна, тя се въодушевява отъ музика, поезия, художество, всичко това тя може да прѣдаде на своето дѣте. Но и обратното може да стане. Ако прѣзъ душата на една брѣменна жена минаватъ емоции на омраза, завистъ, всички тѣзи чувства пакъ ще се вложатъ въ нейното дѣте. Слѣдователно, Богъ, когато иска да вложи своитѣ добродѣтели въ нашата душа, може да ги вложи, но нашата душа трѣбва да се постави въ най-добри условия, за да може да възприеме тѣзи добродѣтели. Дѣтето не трѣбва само да се роди, но всичкитѣ органи на тѣлото му добрѣ да се устроятъ, та като се яви това дѣте въ живота, да могатъ тѣзи органи да функциониратъ правилно, за да възприематъ силитѣ отъ природата и да работятъ съгласно Божията Воля. Затова трѣбва да приемемъ това, че Господь, който е между насъ, съ тази усмивка ни казва така: „Азъ съмъ създаль за васъ най-добритѣ условия за живота.“ И когато съврѫменнитѣ хора често настояватъ, че трѣбва да се молимъ, да измолимъ нѣщо отъ Господа, това е едно криво разбиране. Подъ “измолване“ азъ разбирамъ да дойдемъ въ съгласие съ Божията Любовь, да любимъ както Господь люби, да бѫдемъ милостиви, както Господь е милостивъ и да бѫдемъ съвършени, както Господь е съвършенъ, т.е. нашата воля и мисъль да сѫ насочени къмъ Бога. Напримѣръ, често имате тази опитность: умствено, т.е. съ ума си рѣшавате да направите едно добро. Казвате си: „Еди-коя си вдовица има малки дѣца, да направя дрешки за тѣхъ“. Послѣ заговаря сърдцето и казва: „Хубаво е това“. Но послѣ дойде волята и казва: „Не му е врѣмето сега, почакай малко.“ Почакашъ день, два, отложишъ работата и най-послѣ едно твое дѣло остава нереализирано. А любовьта всѣкога се проявява въ волята. Любовь въ мисли нѣма, умствена любовь нѣма. И сърдечна любовь нѣма, но има само волева любовь, защото любовьта подразбира единъ актъ напълно завършенъ. Туй, което е само казано и не е свършено, не е любовъ. Помислено, почувствувано и несвършено, това не е любовь. Любовьта подразбира три акта: помислено, почувствувано и свършено. Когато се казва въ Писанието да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила, подъ „сила“ се подразбира човѣшката воля. Сега вие, които живѣете въ тази епоха, така трѣбва да разбирате, ако искате да ви се усмихне този Господь. Ако искате да Го видите, турете въ вашия умъ, въ вашето сърдце и въ вашата воля желание да проявите любовьта си, и веднага ще Го видите. Азъ мога да ви цитирамъ случаи, дѣто млади хора, като дойдатъ въ врѣмето на половата любовь, която е най-малката любовь, проявена на физическото поле, ставатъ ясновидци. Момъкътъ казва: „Тя ми се усмихва“. Други не виждатъ това. „Не, тя ми се усмихва“, настоява момъкътъ. „Не, тя бѣше много сериозна“, му казватъ другитѣ. „А, много хубаво ми се усмихва тя.“ — „Не, ти си въ заблуждение.“ Азъ вѣрвамъ, че младитѣ ще потвърдятъ това, което говоря като фактъ. Половата любовь е най-малката любовь на физическото поле и ако въ нея не можемъ да дадемъ жертви, какъ ще можемъ да дадемъ жертви въ божията любовь? Затова божията любовь започва съ най-малкитѣ величини. Тя е любовьта на младитѣ. Ако тази любовь започне съ лъжа, цѣлиятъ ви животъ ще върви въ лъжи. Нѣма изключения. Ако тя започне по умъ, воля и сила, цѣлиятъ ви животъ ще бѫде честенъ. Затова Христосъ казва: „Бѫдете съвършени въ всички ваши мисли, чувства и дѣйствия“. Ако искате да се домогнете до божията наука, този е въпросътъ, който азъ съмъ провѣрилъ. Въ него нѣма никакво изключение. Знаете ли вие кога се е родила усмивката? — Когато се е проявилъ първия духъ въ свѣта, който билъ недоволенъ, и се чудилъ, че е могълъ да се събере сега въ такава малка форма, когато по-рано е билъ толкова голѣмъ, че цѣлата вселена не е могла да го побере. Като затворилъ Господь този духъ въ най-малката форма, той билъ недоволенъ и тогава Господь му се усмихналъ. А усмивката се явява тогава, когато човѣкъ е доволенъ. Та този духъ, като не го побирала първо цѣлата вселена, а послѣ го затворили въ тази малка форма, си казалъ: „Нѣма какво“ — примирилъ се. Господь тогава му се усмихналъ и му казалъ: „Ти сега разбра моя законъ“. Затова въ свѣта сега сме затворени въ малки черупки. Ние сме много велики хора, велики духове. Всѣки отъ васъ иска да заповѣдва, да бѫде царь, царица, да кажете нѣщо и веднага да стане. Не само у едного, но у всинца ви има тѣзи велики идеи. Сега Господь ни е турилъ въ малки дупки. Като сме дошли да учимъ закона на смирението, той казва: „Тѣзи мои велики дѣца, въ тѣзи малки кратунки сѫ доволни, усмихватъ се прѣзъ тѣзи малки мозъци и казватъ единъ за другъ: „Колко му сѫ хубави очичкитѣ!“ Сега сме на правия пѫть и сме по-добрѣ, отколкото сме били по-рано, т.е. въ разбиранията си. Една пословица казва: „Всѣки ангелъ, който е сгрѣшилъ и е дошълъ въ съзнание, е по-добъръ отъ онзи, който не е грѣшилъ, защото първиятъ ангелъ е изпиталъ много възможности. Въ свѣта има възможности да грѣшимъ и да не грѣшимъ. За всѣки човѣкъ има възможностъ и да грѣши, и да не грѣши, и добро да прави, и зло да прави. Щомъ човѣкъ не може да направи добро, злото е на мѣстото му. И тъй, ние можемъ да бѫдемъ съвършени, като вложимъ любовьта въ мисъльта си, въ сърдцето си и въ волята си. И когато всѣко едно наше дѣйствие е заквасено отъ тѣзи три велики сили, ние можемъ да приложимъ Христовия законъ на любовьта, както сега се проявява. Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова го разпнаха, а сега, като дойде Христосъ, не ще могатъ да го разпнатъ. Защо? — Защото нѣма такова голѣмо дърво, отъ което да направятъ кръста му. Едно врѣме имаше такива дървета, а сега всички дървета да се съединятъ, нищо нѣма да излѣзе. Сега въ свѣта сѫществува една невъзможность да разпнатъ Христа, защото не може да му се направи такъвъ голѣмъ кръстъ. А ние трѣбва да се радваме, че Христосъ въ този смисълъ е станалъ по-силенъ, кръстъ за него нѣма. Само за насъ още има, и то тукъ-тамѣ, понеже ние сме отъ малкитѣ, и насъ може да ни заковаватъ, но единъ день и за насъ ще бѫде мѫчно да ни правятъ кръстове. Азъ гледахъ въ Варна, когато морето бѣ изхвърлило една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смѣяха да я бутнатъ. Гледамъ, наоколо я обикалятъ, прѣдпазливо пристѫпятъ до нея. Всѣки отъ насъ ще замяза на една такава мина и всички ще казватъ: „Не го бутайте, защото е много опасенъ“. Та ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме, и който не знае какъ да ни развинтва, спукана е работата му. Но законътъ е съвършенъ. Законътъ на съвършенството е законъ на любовьта. Не може да има съвършенство безъ любовь. Туй може да го провѣрите. Когато ние обичаме нѣкого интензивно, когато тази любовь е съзнателна, вижте, колко сме внимателни, прѣдвиждаме всичко! Колкото е по-малка тази любовь, толкова и нашитѣ отношения сѫ по-малко деликатни. Затуй любовьта трѣбва да прѣдшествува съвършенството. Имаме ли любовь, може да бѫдемъ съвършени; тогава и умътъ ни ще работи, и сърдцето ще чувствува, и волята ще дѣйствува. И тъй, тази сутринна бесѣда бѣше на тема: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Начало на съвършенството, това е любовьта, любовьта е плодъ на Духа, а доброто е плодъ на любовьта. Сега тѣзи принципи, тѣзи плодове ние ще ги посадимъ вѫтрѣ въ себе си. Този Господь отъ хиляди години ни е чакалъ да се събудимъ. Той е пращалъ ту майката, ту слугинята да ни събуди. Така майката днесъ като праща слугинята да събужда дѣцата, казва й: „Вижъ дали сѫ станали дѣцата!“ — „Не, спятъ още.“ „Нека си спятъ. Иди да видишъ пакъ, може да се е събудило нѣкое отъ дѣцата“. Отива слугинята: „Най-малкото се е събудило.“ — „Нищо, нека поспятъ другитѣ.“ — „Я иди вижъ пакъ!“ — „Второто е станало.“ Едно по едно се събуждатъ. Така и Господь праща слугитѣ си, и казва: „Вижте, спятъ ли дѣцата?” — „Не сѫ още станали.“ „Нека си поспятъ!“ Едно по едно се събуждатъ. Започватъ да ги измиватъ и да ги обличатъ. Като се събудимъ, тогава ще дойдемъ да попѣемъ и ще започнемъ работата на деня. Сега сме въ епохата на пробуждането. Едни се пробуждатъ по-рано, други по-късно, но все пакъ до обѣдъ ще се събудимъ всички. Като се събудимъ, ще бѫдемъ съвършени и ще започнемъ съ новия законъ на любовьта, който ще зацарува на земята, и ще си казваме: „Братко, сестро!“ Това ще бѫдатъ поздравленията ни. _____________________________________________________ [1]Матея, 5: 48.
  19. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 6 часа сутриньта Кратки обяснения върху гимнастическитѣ упражнения и бѣлѣжки по други въпроси Великиятъ законь въ природата е само за ония хора, които не бързатъ, а ония, които бързатъ, падатъ въ пъкъла. Вие мислите, че ще изгубите нѣщо, затова всѣкога бързате да заемете първитѣ мѣста. Не сте дисциплинирани. Който почне да се увлича, той нѣма воля, затуй трѣбва да ви поставятъ на бойното поле, при пръскане на гранатитѣ, за да видите колко воля имате. Единъ войникъ запримѣръ, върви тихо и спокойно, туй показва присѫствие на духа, или човѣкъ, който има воля. Нѣкои хора минаватъ съ озъртане, а други минаватъ тихо и спокойно. Изберете помежду си 10 жени и 10 мѫже, добри гимнастици, да направятъ упражненията, за да се усвоятъ добрѣ отъ всички. Внимавайте какъ се правятъ тѣ ритмически. Тѣ не сѫ обикновени упражнения, а се правятъ споредъ законитѣ на природата. Ако ги правите така, ще имате полза. Всички упражнения вървятъ по извѣстенъ законъ. Ние ще се постараемъ да схванемъ закона, доколко може той да става ритмически. Тѣ сѫ прости упражнения, но умътъ ви трѣбва да вземе участие въ тѣхъ. Като застанете на единъ кракъ, да нѣма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всѣко колебание е единъ симптомъ, че има извѣстни елементи, които сѫ извънъ вашето естество, съ които трѣбва да се справите. Това не е недостатъкъ на вашето естество, но показва, че има извѣстни спънки, срѣщу които трѣбва да вземете мѣрки. Нали знаете анекдота за онзи готвачъ, който сготвилъ една патка на своя господарь, и като се опекла, изялъ единия й кракъ. Господарьтъ го пита: „Иване, дѣ е единиятъ кракъ на тази патка?“ „Всички патки сѫ съ по единъ кракъ, господарю“, отговаря слугата. Завежда го на полето да види какъ всички патки сѫ съ единъ кракъ. Но господарьтъ му изважда пищова си, гръмва срѣщу паткитѣ, тѣ се разбѣгватъ и казва на слугата си: „Виждашъ ли, че всички патки сѫ съ по два крака?“ Въ тѣзи упражнения започва да дѣйствува съзнателно волята, затова ги наричамъ волеви упражнения. Ще контролирате всѣко едно движение. Всѣки ще се упражнява да ги научи добрѣ. Погрѣшката въ съврѣменното възпитание е, че сме започнали да мислимъ как нѣкои нѣща сѫ важни, а нѣкои — маловажни, а то въ процеса на природата всички моменти, всички дѣйствия сѫ еднакво важни. Не може да има единъ процесъ, едно дѣйствие или едно проявление въ природата, което да считате, че не е важно. Тѣ сѫ еднакво важни. Първото нѣщо е да бѫдете хладнокръвни, да не бързате. Бързина ще има, но тя най-накрая ще бѫде. Знаете ли, че бързитѣ хора и флегматицитѣ сѫ двѣ крайности? Онзи, който много бърза, най-послѣ клѣкне нѣкѫдѣ и става флегматиченъ. У флегматичнитѣ хора прѣодоляватъ жлѣзитѣ, тѣ взиматъ надмощие, тѣ започватъ да управляватъ, и човѣкъ става флегматиченъ. Такива хора замязватъ на бурета, а бързитѣ хора — на сухи клѣчки. Забѣлѣзали ли сте бързиятъ човѣкъ, който е замязалъ на суха клѣчка, какъ бързо се движи? И толкова е олекналъ, че като дойде нѣкоя вълна, може да го отнесе и всички могатъ да си играятъ съ него. Флегматичниятъ човѣкъ, когато е въ морето, трѣбва да изхвърли малко отъ багажа си навънъ, а сухиятъ — да притури малко къмъ своя багажъ. И за единия има опасность да се удави, и за другия. Човѣкъ трѣбва да бѫде виталенъ, жизненъ темпераментъ, да прѣобладаватъ въ него стомахътъ и бѣлитѣ дробове. Щомъ прѣобладава само стомахътъ, имаме флегматиченъ темпераментъ. Когато прѣобладаватъ бѣлитѣ дробове, имаме сангвиниченъ темпераментъ. Когато черниятъ дробъ взима надмощие, имаме холериченъ темпераментъ. Когато нервитѣ прѣобладаватъ, имаме умственъ или нервенъ темпераментъ. Какво означава първото движение напрѣдъ? Двѣтѣ рѫцѣ, това сѫ волята, проявление на любовьта. Вземешъ първата стѫпка — да правишъ добро. Броишъ до шесть, значи рѣшилъ си вече да правишъ добро въ свѣта. Послѣ започва приклѣкане — слизане вѫтрѣ въ живота, да извършишъ това, което си рѣшилъ. Направилъ си нѣкоя крива постѫпка, отстѫпи назадъ (което става въ упражненията), поправи погрѣшката си. Намислилъ си да правишъ зло, отстѫпи сега по сѫщия законъ. По който начинъ правишъ доброто, по сѫщия начинъ ще изгладишъ и злото въ себе си. Тѣзи движения напрѣдъ и назадъ вървятъ по права линия. Тѣзи обяснения ви давамъ за първото упражнение, което е първата стѫпка въ живота — да правите добро. А тѣзи стѫпки се наричатъ законъ за самоотричане. Давайте мѣсто на другитѣ. Дошълъ нѣкой човѣкъ да прави добро, вие ще отстѫпите, ще му дадете мѣсто той да се прояви. И за васъ има мѣсто. Защото три изключения може да има: когато дойде нѣкой да прави добро, ти ще отстѫпишъ мѣстото си; може да се яви и втори, и нему ще отстѫпишъ, а третиятъ ще бѫдешъ ти. Когато се движи вашия кракъ въ извѣстна посока, за да извърши нѣкое добро дѣло, т.е. разумно, съ васъ заедно ще взематъ участие всички други разумни сили и всички разумни сѫщества. Движението е разумно, когато то е въ хармония съ движенията на всички разумни сѫщества. А неразумно е, когато ние сами вършимъ нѣщо, а другитѣ не взиматъ участие. И когато ние извършимъ една постѫпка, тогава усѣщаме този вѫтрѣшенъ законъ. Когато всички сѫщества сѫ били съ насъ въ хармония, усѣщаме една вѫтрѣшна радость, а когато направимъ нѣкоя глупость, усѣщаме една тѫга. Това показва, че тази наша постѫпка не е наврѣменна, може да е права, но не е въ съгласие съ разумнитѣ сили. Всѣко наше движение, всѣка наша мисъль, всѣко наше чувствуване трѣбва да бѫде въ съгласие съ цѣлокупния божественъ законъ на всички сѫщества, които сѫ вѫтрѣ въ туй колективно съзнание. Запитватъ: „Пето упражнение нѣма ли да има?“ — Не е въ многото, а въ малкото, но хубавото. Ако бихъ ви казалъ да стоите така 10 минути на единъ кракъ, какво ще направите? Щомъ започнете да мислите за ядене, и ще затреперите. Вие въ упражненията не спазвате врѣмето. Вие сте като тѣзи учители, които постоянно коригиратъ. Ако искате да видите какво е състоянието ви, правете упражненията. Чрѣзъ тѣхъ може да правите много провѣрки надъ себе си. Когато говоря за крѫговегѣ, тогава ще обясня значението имъ. Туй движение напрѣдь, туй движение назадѣ, това сѫ въ новата теория двѣтѣ течения — едното електрическо, другото магнетическо. Съ дѣсния кракъ имате едно влияние, това е активната страна на електричеството, а съ лѣвия — пасивната страна, влиянието на магнетизма. Ако съ дѣсния кракъ правите добрѣ упражнението, а съ лѣвия не можете, значи вие сте активенъ, затова ще гледате да уравновѣсите движенията си. Всѣкога човѣкъ трѣбва да знае дѣ грѣши. Той не трѣбва да мисли, че е грѣшенъ, че морално грѣши, но да е както онзи, който грѣши въ музиката. Даже и най-съвършенитѣ сѫщества въ свѣта грѣшатъ. Докато се възпита тази материя, духътъ трѣбва да дойде въ висше съзнание, да употрѣби всички сили, за да я регулира. Туй хората наричатъ грѣхъ и казватъ: „Азъ съмъ грѣшенъ“. Не, но въ съзнанието на твоята материя и твоя духъ има дисхармония. Такива величини има у насъ. То е енергия. Имашъ една величина да направишъ нѣщо, а послѣ имашъ противоположна величина. И двѣтѣ сѫ прави. Но всички тѣзи величини трѣбва да се съвпаднатъ въ единъ моментъ. Та трѣбватъ примѣри. За въ бѫдеще отъ ученицитѣ, които знаятъ да правятъ упражнения, не искамъ само теория, но искамъ като музикантитѣ да знаятъ да свирятъ. Онзи музикантъ, който може да произведе на ухото най-добрия ефектъ, той е най-добриятъ музикантъ. Онзи художникъ, койте може да произведе най-добритѣ краски за окото, той е най-добриятъ художникъ. И въ живота характерътъ трѣбва да се прояви по сѫщия начинъ. Всѣки отъ васъ има добри черти, които сѫ на мѣстото си. Напримѣръ, нѣкой е много учтивъ, нѣженъ въ поздравленията си, това е добра черта, а другъ е грубъ. Онзи, учтивиятъ, и той си има мѣстото, грубиятъ сѫщо — ще туришъ всѣки човѣкъ на мѣстото му. Но когато имъ размѣнишъ мѣстата, и работата се обърква. Когато пратишъ деликатния да посрѣща гости, той ще свърши работата, но ако пратишъ грубия — той ще я развали. Всѣки е на мѣстото си. Ние се повръщаме въ момента, когато си деликатенъ да извършишъ работата, която Богъ ти е далъ, а когато си активенъ, да употрѣбишъ тази енергия, която е потрѣбна. Не трѣбва да измѣняме енергията на природата, но да се съгласяваме съ нейнитѣ дѣйствия, и тогава да нѣма думитѣ „мога“, „не мога“, а да казваме само „мога“. Въ думата „мога“ се подразбира, че отивашъ и се качвашъ, нѣма никаква спънка. Въ думата „не мога“, въ частицата „не“ има едно прѣпятствие, дойдете до половината и се спъвате. „Не“-то показва една заключена врата, ти ще намѣришъ ключа, ще я отключишъ, и ще слѣзешъ долу. Всички нѣща, които сме знаяли и забравили, това е една заключена врата. „Не мога“, значи трѣбва да намѣришъ ключа. Трѣбва да намѣришъ ключа и да си кажешъ: „Какво да правя, да счупя вратата ли?“ Не, ще се върнешъ, ще намѣришъ ключа и ще отворишъ. Великиятъ законъ е всичкиятъ въ Бога. Богъ се проявява въ насъ и той ни изпитва. Великото съзнание изпитва насъ, малкитѣ, поставя ни извѣстни прѣпятствия и започва да ни изпитва. Ти се сърдишъ. Молишъ се, но не знаешъ какъ да се молишъ. Сега азъ ще ви приведа изъ човѣшкия животъ нѣкои нѣща, които сѫ толкова ясни. Да кажемъ, че мѫжъ и жена се обичатъ, любовь иматъ помежду си, но случило се тъй, че три дни мѫжътъ не могълъ да донесе нѣщо за ядене, гладували сѫ и тя, и той. Жената започва да става неразположена, цѣлото й естество се вълнува. Почва да се съмнява въ мѫжа си и казва: „Азъ го обичахъ, защото мислѣхъ, че е уменъ, а то има въ него нѣщо“. Мѫжътъ започва да се дразни, но иска да се помири и ако той й каже: „Хайде да се цѣлунемъ“, тя отказва. Тогава той ще отиде да намѣри нѣкой свой приятель, ще поиска пари, ще купи масълце и ключътъ ще се отвори. Това е на физическото поле проявлението на този законъ. Туй, което е вѣрно на физическия свѣтъ, то е сѫщото и за духовния свѣтъ. Удовлетворението на нуждитѣ, това е ключътъ. Въ великитѣ божии закони нѣма изключения. Изключения има само на земята; тѣ се допущатъ поради незнание. И още много години ще има изключения, сега сѫ неизбѣжни. Безъ изключения не може нито сега, нито въ бѫдеще. Но ще се стремите да разбирате Бога въ Неговитѣ проявления на земята. Ние всички страдаме отъ мисъльта, че сме силни, че знаемъ много, а всѣки день Провидѣнието ни дава редъ опити да видимъ, че не сме много силни и че нѣмаме много знания. Ние съвѣтваме другитѣ хора какъ да живѣятъ, морализираме мѫже и жени, но щомъ дойде до насъ, не можемъ да приложимъ сѫщия опитъ. Тогава какъ тъй, на чужда глава защо бръснешъ? Първо научи се да бръснешъ своята глава. И тъй, великиятъ законъ отъ чисто мистическо гледище седи въ това, че доброто ние обясняваме като такова, въ което има всички възможности и нѣма никакви ограничения. Щомъ влѣзатъ най-малкитѣ ограничения, вече се създава злото въ свѣта. Доброто, това сѫ безкрайнитѣ възможности да виждашъ тъй, както Богъ е създалъ нѣщата. Злото въ свѣта не е нищо друго, освѣнъ ограничение на доброто. Доброто е да се върши всичко това, което Бог е създалъ, а злото значи, че нѣмате всички възможности да правите добро. Запримѣръ, щомъ има у васъ мисъль, че Господь ви е изоставилъ, че не ви е далъ такъвъ мѫжъ или жена, каквито сте очаквали, не ви е далъ такива дѣца, каквито сте желали, не ви е далъ кѫщи, вие имате съмнѣние въ Бога, и слѣдователно отъ този день започватъ всички ваши нещастия. Може да имате единъ външенъ комфортъ, но вѫтрѣ ще имате всички нещастия. Мислете, че Той е всемѫдъръ. Щомъ съзнаешъ, че Богъ е благъ, че Той е същество съвършено, че Той е Любовь, въ Него нѣма изключения, веднага ще почувствувашъ една радость. Може да нѣмашъ всички удобства на живота, но ще бѫдешъ бодъръ и веселъ. И тъй, всѣки моментъ може да провѣрите, че като мислите за Бога, че е Любовь, всички ще бѫдете радостни, но усъмните ли се, вложите ли най-малкото съмнѣние, ще забѣлѣжите едно навѫсване въ васъ. Богъ се оттегля и казва: „Покажи своята добродѣтель сега“. И тъй, за Бога ще мислите, че Той е съвършенъ, че Той е благъ и че всичкитѣ наши вѫтрѣшни проявления се дължатъ Нему. Всичко добро въ насъ дължимъ само на Него. Всички велики мисли, велики чувства, велики дѣйствия дължимъ само на Него, на Господа на Любовьта, Той е единъ и сѫщъ. Ние Го наричаме Спаситель, Той идва въ свѣта, въплътява се. За Него ние трѣбва да имаме само едно мнѣние, че Той е една вѣчна любовь, отъ която диша само животъ, животъ, само благъ животъ. Понеже тази година е тринадесета по съдържание, по сборъ на цифри, то които мислятъ добро да направятъ, нѣма да го направятъ, и които мислятъ зло да направятъ, пакъ нѣма да го направятъ. Тази година е година на почивка. Искамъ вие да си починете тази година, не се старай нито добъръ да станешъ, нито лошъ. Цѣлата година нищо нѣма да направите. Сега да разберемъ почивката. Тази е божествена почивка. Евреитѣ напримѣръ, слѣдъ всѣки шесть години, оставятъ нивата да почине една година. Тази почва трѣбва да се остави на слънце да се грѣе, за да придобие енергия. Енергия трѣбва да придобиете и вие. Мнозина отъ васъ иматъ желание да направятъ добро, но затова се иска енергия, а вие я нѣмате. Трѣбва да има какво да дадешъ. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, като дойде нѣкой новобранецъ, започватъ да го гощаватъ съ най-хубаво ядене, съ хубава баница, ще му свирятъ съ музика, и най-послѣ накрая ще го турятъ на работа. Духовнитѣ хора пъкъ другояче постѫпватъ. Като дойде нѣкой ученикъ при тѣхъ, веднага го сплашватъ. Той си вземе шапката и бѣга. Свѣтскитѣ хора добрѣ започватъ, злѣ свършватъ, а духовнитѣ обратно — злѣ започватъ, добрѣ свършватъ. А по-добрѣ е да започнемъ добрѣ и да свършимъ добрѣ. Ако започнемъ злѣ, то и добрѣ нѣма да свършимъ. Въ колективното съзнание, споредъ другъ единъ законъ, хората колективно трѣбва да си помагатъ. Като срѣщнешъ нѣкого, нѣкой твой братъ напримѣръ, не го критикувай въ душата си, но гледай да намѣришъ нѣкоя добра черта въ него и чрѣзъ Божествения Духъ да го подпомогнешъ, защото твоето подигане е и негово, защото неговото падане е и твое. Той ще падне въ едно отношение, ти въ друго. Азъ мога да ви обясня този законъ. Отъ този законъ произлизатъ много нещастия. Единъ като прави грѣшка въ едно отношение, другъ — въ друго отношение. Единъ като направи добро въ едно отношение, другъ ще направи добро въ друго отношение. Доброто е общо за всички ни, и злото е общо за всички ни. Този Господь, Който ни говори, Който ни учи вънъ отъ насъ и вѫтрѣ въ насъ, азъ Го виждамъ проявенъ въ всички форми, всичкото Негово желание е да Го познаемъ като Любовь. Азъ съмъ увѣренъ, че все ще Го познаете, когато и да е: нѣкои по-рано, нѣкои по-късно, нѣкои може сега, нѣкои въ бѫдеще, а нѣкои въ миналото може да сѫ Го познали. Въ астралния свѣтъ страданията на астралцитѣ сѫ все минали страдания. Знаете ли като влѣзе нѣкой въ астралния свѣтъ, какво става съ него? Понеже нѣма възможность да прави нови грѣхове, започва да вижда стари картини отъ своето минало и страда. Тѣзи картини се явяватъ прѣдъ него като картини на нѣкой кинематографъ и започва да живѣе той съ своето минало. День, два, три, цѣли дни отъ сутринь до вечерь се нижатъ лентитѣ прѣдъ него. Всѣки день ленти, ленти, докато въ съзнанието му се втълпи идеята, че той трѣбва да върши Волята Божия, и тогава казватъ: „Пратете го сега на земята, да видимъ разбралъ ли е какво трѣбва да прави“. Дохожда на земята въ ново въплъщение. Като дойде, ако забрави какво е научилъ отъ невидимия миръ, прави пакъ грѣшки, и като влѣзе отново въ другия свѣтъ, той вижда тогава погрѣшкитѣ си, вижда нови и стари ленти. Ако стане подобрение, тогава влиза въ духовния свѣтъ и се радва, вижда и нарежда живота си, както трѣбва. Тъй че туй, което всѣки моментъ ние сега прѣживѣваме, това ще бѫдатъ свѣтли страници на нашия животъ въ бѫдеще. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, всички срѣщи съ хората, всички картини на минали прѣживѣвания ще минаватъ прѣзъ вашия умъ. Всичко това съставлява хубави нѣща въ живота ви. Не считайте, че това не е на мѣстото си, всѣко дѣйствие е на мѣстото си. Което не е на мѣстото си, Господь съ своята четка ще го заличи. И Той казва: „Грѣховетѣ ви азъ ще залича“. Значи, въ края на краищата у насъ ще останатъ само божественитѣ нѣща и тогава ще започне вѣчния Животъ на хармонията.
  20. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 20 августъ, сѫбота, 5 ч.с Утринна молитва Размишления 1. Добрата молитва. 2. Благославенъ Господь, Богъ нашъ. 3. (Колѣничили на лявото коляно) Размишления. За съшествието на Благия Божий Духъ въ нашитѣ сърдца и умове. 4. I Послание Петрово, 1:22 „Понеже сте очистили душитѣ си съ послушанието на Истината чрѣзъ Духа за нелицемѣрно братолюбие, възлюбете се усърдно единъ другъ отъ чисто сърце." (3 пѫти) 5.Послание къмъ евреите, 6:10 „Защото Богъ не е неправеденъ, че да забрави вашето дѣло и труда на Любовьта, която показахте къмъ Неговото Име, като послужихте и служите на светиитѣ.“ (3 пѫти) 6. I Послание къмъ Тимотея, 1:5 „А цельта на зарѫчането е: Любовь отъ чисто сърце, отъ добра съвесть и отъ нелицемѣрна вѣра.“ (3 пѫти) 7. Господи на Любовьта, Ти си изпълнението на всичкия законъ вѫтрѣ въ насъ, Ти си радостъ на всички отъ сега за прѣзъ всичкитѣ вѣкове. Това ще бъде мотото, което ще произнасяте всѣки недѣленъ денъ сутринъ прѣзъ цѣлата година, и то прѣди почване на молитвата. Този законъ е много естественъ. Кога иска дѣтето хлѣбъ отъ майка си? Нали слѣдъ като се събуди? Значи това е една просба. Мотото е свързано съ молитва – не може безъ молитва. Значи молитвата считаме като връзка, която ще ни съедини съ Бога. Ако нѣма Любовь, не може да произнасяме това мото. Ние може да го произнасяме сутринъ, на обѣд и вечеръ прѣди молитва, но само недѣленъ день. Абсолютно никакво отклонение, това или онова – нищо повече. Само три пѫти и то недѣленъ день! Сега нека се разберемъ. Като казвамъ недѣленъ день, той е день на почивка. Въ света има само единъ недѣленъ день. Подъ "недѣленъ день" разбирам само деня, когато сме въ Закона на Любовьта. Само тогава имаме право да произнасяме това мото, а другъ день, даже и да иска човѣкъ да го произнесе, не може. Вечерно врѣме не се чете на тъмно, нали? Чете се на свѣтло. Недѣлята подразбирамъ само вѫтрѣшния законъ, той е деньятъ на Любовьта и на почивката или сѫботниятъ день, а всички други дни сѫ разклонения на този день, те сѫ части отъ този день. Сега да не влиза въ ума ви мисъльта дали не може и прѣзъ другитѣ дни мотото да се произнася. Нѣма да питате защо и за какво. Никаква философия. Азъ виждамъ, че за да се заглади нѣщо, притурятъ къмъ даденото това-онова, но нѣма какво, на Божиитѣ работи нито се притуря, нито се отнема! 8. Отче нашъ. Гимнастическитѣ упражнения.
  21. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 10 часа сутриньта Пробуждане на колективното съзнание Моля, ще бѣдете тъй добри да ме изслушате, азъ нѣма да говоря дълго. На умния човѣкъ не трѣбва да се говори дълго, малко трѣбва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моитѣ почитания и уважения, азъ искамъ да ви говоря кратко и разбрано, като на разумни. Животътъ на земята е музика. Този животъ върви въ три направления. Да се изразя на музикаленъ езикъ: нѣкой пѫть върви въ мажорно направление, тъй както се изразяватъ военнитѣ; нѣкой пѫть върви въ минорно направление, тъй както скърбьта се изразява, а другъ пѫть върви по една хроматическа гама, въ която влизатъ първитѣ двѣ гами. Това сѫ три велики метода, три велики закона, които регулиратъ живота ни. Когато не разбираме дълбокия вѫтрѣшенъ смисълъ на живота, ние се спираме върху маловажнитѣ нѣща и се запитваме защо животътъ е така устроенъ, а не другояче. Имайте прѣдъвидъ, че азъ поддържамъ онзи положителенъ възгледъ на една опитна наука въ живота, която сме провѣрили 99 пѫти и въ насъ нѣма 1/100 000 000 часть отъ съмнѣние въ това, което говоримъ. Съмнѣнието е признакъ на невѣжество въ свѣта. Не казвамъ, че невѣжеството е лошо, но то е процесъ на развитие. Всички малки дѣца, които се раждатъ, сѫ невѣжи, тѣхното съзнание трѣбва постепенно да се пробужда и развива. И тъй, човѣшкото съзнание — да се изразя на единъ строго наученъ езикъ — минава прѣзъ три степени: степень есенциална, степень субстанциална и степень материална. Есенциалната страна включва принципитѣ на живота, субстанциалната страна включва законитѣ на живота, а материалната страна — фактитѣ на живота. Слѣдователно, групирането на фактитѣ вѫтрѣ въ свѣта, т.е. нашитѣ частни малки опитности, които добиваме, като се формуватъ, образуватъ единъ законъ, и казваме, че законътъ се изразява по единъ или другъ начинъ. Сега съврѣменнитѣ учени хора се изразяватъ за закона, че той е нѣщо механическо, но законътъ, това е една жива сѫщина. Законъ може да има само въ сѫщества, които сѫ разумни, съзнанието на които е минало отъ материалната страна, отъ фактитѣ къмъ законитѣ, отъ частното къмъ общото и отъ общото къмъ цѣлокупното. Запитваме се ние: кое е най-важното за насъ, слѣдъ като сме се изявили на земята? При сегашнитѣ условия хората считатъ, че най-важенъ е животътъ на земята, когато тѣ сѫ материално осигурени, и всички народи частно и общо се стремятъ къмъ своето материално подобрение, осигуряване. И днесъ имаме тъй наречената „икономическа борба“. Стремежътъ на народитѣ къмъ материалното състояние е едно течение. Значи, човѣшкото съзнание минава отъ материалното къмъ субстанциалното, или става събуждане на колективното съзнание у човѣка. Човѣчеството до сега е живѣло въ колективното подсъзнание, както животнитѣ, а отсега цѣлото човѣчество минава въ колективното съзнание, т.е. хората започватъ да съзнаватъ, че тѣ сѫ нужни единъ за другъ. Досега всѣки човѣкъ е живѣлъ самъ за себе си, всѣки е търсилъ за себе си спасение, а сега въ цѣлото човѣчество има единъ вѫтрѣшенъ импулсъ да се подобри общото състояние; тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението, и то по единъ разуменъ начинъ, а не да мислимъ, че ние сами ще подобримъ живота си. Не, прѣди хиляди и хиляди години човѣчеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но нѣма да се спирамъ да обяснявамъ кои сѫ причинитѣ. Било е врѣме, когато земята е мязала на рай, растителностьта е била тъй богата, хиляди и милиони плодове е имало и хората сѫ се хранили само съ плодове, но настава една ледена епоха на земята, която се дължала на извѣстни физически причини. Тогава тази плодоспособность на земята се намалила и вслѣдствие на това хората започнали да ядатъ месо, да изтрѣбяватъ не само животни, но и сами единъ другъ, да се изтрѣбяватъ, да се изяждатъ. Затова и до сега между хората е останалъ този изразъ: „Ще ти изсмуча кръвчицата“. Е, питамъ ви: ако единъ изсмучи кръвчицата на другиго, какво ще спечели отъ това? Ако единъ унищожи другиго, какво спечелва отъ това? Това е неразбиране на живота. Не само общо хората не се разбиратъ, но и религиознитѣ, и духовнитѣ хора, които сѫ начело, които мислятъ, че иматъ връзка, общение съ Бога, които мислятъ, че иматъ правото да рѫководятъ, и тѣ сѫ изгубили правилното разбиране на живота. Азъ ви говоря истината. Другитѣ не че не искатъ да ви говорятъ истината, не че умишлено я укриватъ, но това е естествено за тѣхъ. Когато на нѣкой човѣкъ се забие единъ трънъ въ крака му, той става нервенъ. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днесъ съвременнитѣ хора сѫ лоши, то е, защото всѣки си има по единъ трънъ въ плътьта, който не го оставя на спокойствие. Ап. Павелъ казва, че си ималъ единъ трънъ, който не му давалъ мира. Азъ не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да нѣма трънъ. Докато този трънъ е въ насъ, не можемъ да мислимъ разумно, не можемъ да разсѣждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вслѣдствие на този трънъ. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота. Единъ англичанинъ търговецъ запитва единъ английски проповѣдникъ да му разкаже какво учи библията. Той му разправилъ това-онова. Търговецътъ казалъ: „Не, не, кажи ми конкретно, въ нѣколко думи, въ какво се състои това учение“. Той искалъ, както въ единъ орѣхъ да видишъ ядката му и да разберешъ това учение. Най-послѣ проповѣдникътъ му казалъ: „Купи си една библия и много работи ще научишъ отъ нея“. Търговецътъ си купилъ една библия и челъ, челъ много нѣща отъ нея, но откакъ я купилъ, работитѣ му тръгнали назадъ, много нѣщо изгубилъ. „Откакъ купихъ тази книга, само нещастия ме сполетяватъ“, си казалъ ядосано търговецътъ. И хайде единъ день въ огъня! Като горѣла библията, едно малко парченце отъ единъ листъ паднало настрана и се запазило. Взима той това парченце листъ и прочита: „Богъ е Любовь“. Сега съврѣменнитѣ християни питатъ какво нѣщо е християнството, каква религия е то? Иразказватъ, че християнството това било, онова било. Не, не, Богъ е любовь, която трѣбва да съедини хората да живѣятъ въ любовь, въ миръ и въ братство, а дали тѣ сѫ царе, управляващи и какво положение заематъ, това сѫ второстепенни нѣща. Всички хора трѣбва да живѣятъ по любовь, братски, трѣбва да иматъ взаимно уважение. Всичко трѣбва да раздѣлятъ по братски, не по единъ насилственъ начинъ, а по единъ доброволенъ и съзнателенъ начинъ. Щомъ засегнемъ този въпросъ, пораждатъ се други въпроси: има ли задгробенъ животъ или не, коя религия е най-права и други подобни. Азъ казвамъ: въ свѣта има само едно учение, което може да подобри домоветѣ, и то е учението на разумната любовь, а не сегашната класова любовь. Любовь принципална, любовь, която да включва въ себе си самопожертвуване, любовь, която да включва въ себе си любовьта на майката, любовьта на брата, любовьта на приятеля, любовьта на светията, любовьта на най-възвишенитѣ хора въ свѣта. И когато тази любовь се всели въ насъ, нашитѣ очи ще се отворятъ. Сега има много хора въ свѣта, които не вѣрватъ дали човѣкъ има шесто чувство или не, дали може да вижда съ него. Всѣки може да вижда. Когато нѣкой младъ момъкъ се влюби въ нѣкоя грозна мома, той вижда въ нея това, което никой другъ не вижда. Той казва: „Тази мома е единъ скѫпоцѣненъ камъкъ“. Когато обичаме нѣкого, ние виждаме неговитѣ способности, неговитѣ дарби. Дѣ сѫ тѣ? Има едно мѣсто, дѣто ние виждаме тѣзи дарби. А когато не обичаме нѣкой човѣкъ, ние ще му припишемъ най-лошитѣ качества, че той билъ такъвъ- онакъвъ. Въ свѣта започва да дѣйствува сега единъ великъ законъ. Имайте прѣдъвидъ, че свѣтътъ е миналъ въ една нова фаза и нѣма да се минатъ и 10 години, това течение ще се усили. Този великъ законъ работи сега въ всички хора, той работи въ човѣшкитѣ мозъци, въ човѣшкитѣ сърдца. Че този законъ работи се вижда по това, че всички хора днесъ сѣ неспокойни. Защо сѫ неспокойни? Ако сѫ сиромаси, ще кажемъ, че като работятъ много, сѫ безпокойни. Това разбирамъ. Но защо ученитѣ, защо богатитѣ сѫ неспокойни? И еднитѣ, и другитѣ, и религиознитѣ хора, всички се безпокоятъ. - Защо? Защото иматъ само вѣрвания, а нѣматъ вѣра. Ако днесъ биха се явили гонения за вѣрата, не знамъ колцина биха издържали. Днесъ всички хора сѫ християни, защото нѣма кой да ги гони, но вѣрата на единъ човѣкъ се изпитва, познава въ мѫчнотиитѣ. Самопожертвуването се изпитва въ бѣднотията, въ нѣмотията, когато дойде един тежъкъ моментъ. Ако човѣкъ пожертвува живота си, тогава се изпитва и неговия характеръ. Сега кое е най-голѣмото благо въ свѣта? Благото на индивида ли, благото на единъ народъ, благото на цѣлото общество или благото на цѣлото човѣчество? Това е едно и сѫщо нѣщо. Единъ човѣкъ е миниатюръ на цѣлото човѣчество. Слѣдователно, единъ народъ въ своето развитие прѣдставлява човѣчеството въ по-малка форма, затова когато говоримъ за индивидъ, разбираме човѣка като една сѣмка. Когато говорим за едно общество, подразбирамъ, четази сѣмка е започнала да расте. Когато говоримъ занародъ, подразбирамъ, че тазисѣмка е започнала да се разраства, а когато говоримъ зачовѣчеството въ неговата пълнота, подразбирамъ, че тази сѣмка се разклонява, дава цвѣтове и плодове. Като разбираме тъй живота, ще познаемъ, че всѣки отъ насъ е необходим факторъ въ човѣчеството. Ние не разбираме човѣчеството тъй, че половината от него есъздадено да живѣе въ рая, а другата половина въ ада. Азъ зная, че когато схващаме Бога като любовь, всички живѣем въ рая, а вънъ отъ него, всичко е празднота. А за да познаемъ Бога, трѣбва да имаме любовь. Въ тази любовь всѣки човѣкъ, всѣка форма е единъ факторъ. Тѣзи форми, въ които сега сѫществуваме, не сѫ завършени. Мислите ли, че за първи пѫть идвате на земята, че за първи пѫть сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако нѣкой ви опише историята, щеви се види много интересно това, какви сте били въ миналото и какви щебѫдете въ бѫдеще. Това е единъ великъ процесъ, прѣзъ който минаваме. Когато единъ човѣкъ; е правилно развитъ и благороденъ напримѣръ, съзнава, че всички хора трѣбва да живѣятъ :въ любовь. Какъвто и да е той, ще приложи всички условия на живота и ще съдѣйствува за общото благо. Само любовьта дава всички тия условия. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ отъ що произтичатъ борбитѣ въ свѣта. За мене тѣ произтичатъ по единъ естественъ начинъ. Азъ ги обяснявамъ съ слѣдния примѣръ: вземете двѣ дървета, близко посадени едно до друго. Тѣзи двѣ дървета съ многобройнитѣ си листа, цвѣтове, клончета хубаво си живѣятъ, братски, гугукатъ си, но по едно врѣме лъхне вѣтъръ и тѣзи клончета и листа се прѣплитатъ едни въ други, увиватъ се. Вѣтърътъ става по-силенъ, извива се буря, клончетата се удрять силно едни въ други. Запитватъ се едни други: „Какво сте се забъркали?“ Питамъ: Кѫдѣ е причината на това, вънъ или вѫтрѣ? — Причината е отвънъ. Причинитѣ и за неразбирането на хората днесъ сѫ пакъ външни, това сѫ икономическитѣ условия. Този вѣтъръ е, който :кара хората да се не разбиратъ и да се борятъ. Нѣкои питатъ колко: врѣме ще трае тази буря. Една буря може да трае 24 — 48 ч., най-много три дни, и всички листа ще дойдатъ слѣдъ това въ покой. Сега въ свѣта има една такава буря, която ни тласка, прѣсѣва, ще има и крака, и глави счупени. Затова не се сърдете, тази буря скоро ще прѣстане. Тази социална буря ще прѣстане слѣдъ 45 години, но само ако хората поумнѣятъ. Обаче, не взематъ ли поука отъ опитноститѣ си, за да подобрятъ живота си, тази буря ще се продължи още повече. Извлѣкатъ ли поука отъ опитноститѣ си, срокътъ на бурята ще се съкрати, понеже великиятъ законъ, който направлява свѣта, е разуменъ, безъ разлика на това дали човѣкъ вѣрва или не. Има една разумна сила, единъ великъ законъ въ свѣта, който кара хората, и които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, да мислятъ и да дѣйствуватъ еднакво. Азъ съмъ виждалъ много пѫти хора, които не вѣрватъ въ Бога, не ходятъ въ църква, но се хвърлятъ въ водата съ рискъ за живота си, за да избавятъ нѣкого. Въ такъвъ човѣкъ нѣма механически законъ, а единъ другъ законъ — той е роденъ съ закона на самопожертвуването. Слѣдователно, той носи въ себе си нѣщо по-велико, отколкото формалната религия. Религията се яви по-късно въ свѣта. Нѣкои питатъ: „Ти религиозенъ ли си?“ Човѣкъ може да бѫде религиозенъ и пакъ да не е честенъ. Религията не е една фирма, която да показва, че човѣкъ е честенъ или не. Че това е така, посѣтете всички хора търговци напримѣръ, които ходятъ въ църква и вѣрватъ въ Бога, и вижте смѣткитѣ имъ какви сѫ и какъ продаватъ. Другъ е законътъ, който управлява свѣта. Любовьта трѣбва да сѫществува въ сърдцата имъ и да се съзнаятъ като хора, че нѣма да лъжатъ брата си. Това ще ги застави да гледатъ на интереситѣ на другитѣ хора като на свои интереси и да не продаватъ лоши стоки на брата си. Само така като гледаме на работитѣ, ние ще можемъ да се разберемъ. Ако се поставимъ на почвата на народноститѣ — да се запитваме ти българинъ ли си, ти англичанинъ ли си, ти французинъ ли си, ти германецъ ли си, нѣма да се разберемъ. Ние казваме: „Българинътъ е лошо нѣщо“. Това сѫ индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още божественъ законъ, въ народитѣ още не се проявява онзи божественъ принципъ. Въ тѣзи народи всѣки си гледа своята икономия. Никой народъ нѣма прѣдимство прѣдъ другия, всѣки си има своето мѣсто. Ако напримѣръ вдигна рѫката си и изправя единъ отъ пръститѣ си нагорѣ, и този пръстъ помисли, че има първенство надъ другитѣ, какво ще стане? Единиятъ пръстъ показва само посоката на нѣщата, но само съ него не може да се работи. Работа става съ всичкитѣ пръсти. Всѣки пръстъ си е на своето мѣсто на рѫката. Само когато всички пръсти сѫ заедно, само тогава имаме цѣлата рѫка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжностьта си. Слѣдователно, когато единъ народъ съзнава своето положение вѫтрѣ въ човѣчеството като единъ удъ, като единъ органъ отъ общия организъмъ, който трѣбва да извърши своята длъжность точно наврѣме, тогава той ще бѫде на своето мѣсто. Съврѣменнитѣ хора искатъ да поддържатъ стария богъ. Знаемъ кой е този старъ богъ. Несе обиждайте. Този старъ богъ е докаралъ всички войни, всички насилия, всички нещастия. Въ Господа на Любовъта обаче, нѣма абсолютно никаква лъжа. Този Господь на Любовьта гледа къмъ всички хора, както и къмъ най-малкитѣ сѫщества, съ еднаква любовь, съ еднакво състрадание, и е готовъ да помага на всички. И когато дойде при Него нѣкое малко сѫщество, на което формата се разрушила, Господь му дава друга форма и казва: „Продължи работата си, не бой се, върви напрѣдъ“. Питамъ сега: ако ние, слѣдъ като сме живѣли 50—60 години на земята, и свършимъ живота си, какво сме спечелили? Да допуснемъ, че нѣкоя майка ражда една красива дъщеря, отлична мома, хубаво се облича, много момци я обикалятъ, щастлива е, питамъ: колко врѣме ще се продължава това — 5—10—15 години. Постепенно нейното лице се набръчква, губи красотата и свѣжестьта си, погрознява и момцитѣ я напущатъ. Ще се явятъ други красавици, които ще я замѣстятъ, и най-послѣ у нея ще се породи недоволство, че животътъ й нѣма смисълъ, че не е щастлива. Най-първо въ нея е имало задоволство, а послѣ животътъ й става безмисленъ. Тя заприличва на онзи европейски авторъ, който написалъ една книга, въ която изтъквалъ, че нѣма по-благородно сѫщество на земята отъ човѣка и че животътъ е добъръ, но слѣдъ като прѣтърпѣлъ една криза, едно разочарование отъ хората, написалъ друга книга, че нѣма сѫщество по-лошо отъ човѣка и че свѣтътъ е лошъ. Слѣдователно, когато ни върви всичко по медъ и масло, казваме: „Всичко е хубаво, Богъ е много добъръ“. Сполети ли ни нѣкаква катастрофа, нѣкакво нещастие или дѣйствие, каквото не сме мислили, казваме: „Нѣма по-несправедливъ Богъ въ свѣта отъ сегашния“. Свѣтътъ си върви по опрѣдѣления пѫть. Прѣди нѣколко врѣме при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да й разрѣша единъ въпросъ, едно недоразумѣние, а именно слѣдното: въ врѣме на анверското изложение, сегашниятъ й мѫжъ, като младо момче още, билъ въ Анверсъ. Той чувалъ, че въ този градъ имало нѣкакъвъ си човѣкъ, който заспивалъ и въ това състояние казвалъ бѫдещето на хората. Заинтересувалъ се да го посѣти, да му каже и на него нѣщо, и отива въ дома му. Спѣщиятъ човѣкъ му казва тъй: „Ти ще се оженишъ много младъ, ще имашъ четири дѣца, едно отъ дѣцата ти ще умре. Ти ще се оженишъ за жена си по любовь и ще живѣешъ съ нея щастливъ сѣмеенъ животъ 10 години. Но послѣ ще дойде въ дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживѣешъ съ нея. Ако издържишъ този изпить, слѣдъ 10-15 години ще се върнешъ при първата си жена и ще живѣешъ много добрѣ“. „И наистина“, казва госпожата, „умре ни едно отъдѣцата. Като умре дѣтето, азъ намирамъ между книжата на мѫжа си тази бѣлѣжка, въ която се съобщаваше бѫдещето му. Тази русокоса жена влѣзе въ дома ни, развали ни живота“. Слѣдъ това тя ме пита какво да прави, да остави ли мѫжа си. Казахъ й, нека слѣди, да види дали ще се сбѫдне и останалата частъ отъ пророчеството. Тя ме запита какъ ставатъ тѣзи работи? Казвамъ й тъй: „Животътъ е прѣдопрѣдѣленъ, не фатално, но има редъ причини, които прѣдопрѣдѣлятъ сѫдбинитѣ на хората. И нашиятъ животъ, тъй както сега се слага, и той е прѣдопрѣдѣленъ отъ редъ прѣдшествуващи причини.“ Ако използуваме тѣзи причини, може да подобримъ този животъ, може да се боримъ съ злото въ свѣта, може да го побѣдимъ. Това наричатъ индуситѣ карма или грѣхопадане. Ние можемъ да се боримъ съ грѣхопадането. Един човѣкъ, който може да пада, да прави грѣхове, той може да стане и да побѣди. Обаче днешнитѣ религиозни хора въ схващанията си отиватъ въ друга крайность. Тѣ казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е 50% вѣрно. Религията не може напълно да подобри живота. Друга обществена класа поддържа сѫщо, че и тѣхното учение напълно ще подобри живота. И това тѣхно твърдение е само 50% вѣрно, защото ние 50% сме фактори на нашата сѫдба, а има и други 50% фактори, които регулиратъ живота ни. Азъ казвамъ: върху нашия животъ оказватъ влияние 50% сѣдбата, природата, 25% — ние сами и 25% — обществото. Слѣдователно когато тия три фактора дойдатъ да работятъ съвокупно въокултно и въ морално отношение, ще дойде единъ подемъ, едно подобрѣние. За да стане това нѣщо, непрѣмѣнно трѣбва да се явятъ много лица, за да работятъ въ една посока. Когато дойдепролѣтьта, съ едно цвѣте ли дохожда тя? Не, съ милиони, съ много цвѣтя. Послѣ идватъ пчеличкитѣ, започва се всичкото това брожение въ природата. И съ туй се създава една цѣлокупность. Слѣдователно, отъ окултно гледище, ние мязаме на малки цвѣтенца, които сега сѫ цъфнали, т.е. нашето съзнание е на такава степень на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме доброто отъ злото. Казвате: „Е, човѣкъ все трѣбва малко да поизлъже“. Не, въ съзнателния животъ не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй както въ математиката не се допущатъ никакви грѣшки, защото всѣка грѣшка, допусната въ архитектурата и въ техниката, ще донесе нежелателни послѣдствия. Така и лъжата, която ние допущаме въ нашия животъ, ще произведе такива резултати въ нашия строежъ, каквито показватъ и неправилнитѣ изчисления на единъ архитекть. Съврѣменнитѣ духовни хора поне трѣбва да иматъ правила както музикантитѣ. Дайте едно музикално парче на тѣзи хора, всички ще спазятъ такта при изпълнението му. Дайте една картина на нѣколко видни художника и всички ще я изрисуватъ по единъ и сѫщъ законъ. Дайте една задача на нѣколко математици, и тѣ по единъ и сѫщъ законъ ще я рѣшатъ. Щомъ дойдемъ до духовния животъ, казваме: „Музика не ни трѣбва, изчисления не ни трѣбватъ, Господь ще уреди работитѣ“. Не, приятели, въ духовния животъ се изисква строга математика, тамъ всички нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Единъ човѣкъ или единъ народъ, за да бѫде щастливъ или нещастенъ, ще зависи отъ извѣстни факти, които сѫ допуснати. И тъй, този великъ законъ, който регулира живота на съврѣменнитѣ европейски народи, ги е турилъ на тѣхното мѣсто. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала отъ Египетъ, минала е въ Сирия, Персия, Римъ, Англия, Германия, Америка, сега минава наново въ Русия и се повръща пакъ къмъ източния материкъ, и отъ тамъ ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде въ свѣта и движи човѣчеството, не е механическа. Всички вие сте опрѣдѣлени да вземете въ нея участие, щете-не щете. И ние трѣбва да вземемъ участие съзнателно. Въ какво седи благородството на единъ народъ? Защо англичанитѣ сѫ благородни? Защото у тѣхъ има събудено колективно съзнание. Макаръ да иматъ грѣшки, но тѣ лесно ги поправятъ. Най-много окулисти има между тѣхъ. Всѣки народъ, въ който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до извѣстна степень, че всичко трѣбва да се подчини на общата цѣль. Англичанитѣ сѫ разбрали това до извѣстна степенъ. Това съзнание се заражда не само у англичанитѣ, а навсѣкѫдѣ, по цѣлото земно кълбо. У всички бѣдни хора, у всички бѣдни вдовици, сирачета, това съзнание е проникнало. Знаете ли въ какво положение се намирате днесъ? Въ положението на онзи американски проповѣдникъ, който ималъ обичай всѣки день да свиква бѣднитѣ дѣца у дома си и да ги нахранва. Той ималъ обичай прѣди ядене да чете заедно съ тѣхъ „Отче нашъ“. Единъ день намира едно сираче дѣте, завежда го у дома си да го нахрани, но прѣдварително му казва: „Хайде да прочетемъ заедно „Отче нашъ“. Започватъ: „Отче нашъ, който си на небето. Да се свети името Ти“ — дѣтето спира, мълчи. „Защо мълчишъ?“ То запитва: „Какъ, значи Господь е нашъ Баща?“ — “Да.” — „Значи, ти трѣбва да ми си братъ?” Съ тѣзи думи дѣтето искало да каже: „Ти си единъ проповѣдникъ, спишъ на меко, хубаво се хранишъ, а мене, братко, виждашъ ме, треперя отъ студъ, гладенъ лѣгамъ“. Проповѣдникътъ разбралъ положението си. Та сега и ние. Христосъ дошълъ да спаси свѣта. Четемъ: „Отче нашъ, който си на небето“. . . Въ никой народъ не трѣбва да има бѣдни хора, срамота е днесъ да има бѣдни хора! Въ никой народъ не трѣбва да има бѣдни вдовици. Срамота е днесъ наши сестри и братя да продаватъ своята честь за хлѣбъ! Хиляди наши сестри и братя сѫ днесъ въ блуднитѣ домове, продаватъ своята честь. И ние казваме: „Въ църквата, на небето има Богъ, има Христосъ“. Да, този Христосъ дойде за тѣзи блудници, да ги спаси, а не дойде за праведнитѣ. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме днесъ доблестьта да изправимъ нашитѣ грѣшки на миналото. Трѣбва да ги поправимъ, по който и да е начинъ. Ние трѣбва да подадемъ рѫката си на нашитѣ сестри и братя, които сѫ паднали. Днесъ всички хора страдатъ отъ неразбрана любовь. Отнемете слънчевата свѣтлина на кое и да е цвѣте, на кое и да е растение, ще видите рѣзката промѣна, която ще стане. Отнемете любовьта на кое и да е сѫщество, сѫщиятъ законъ дѣйствува. И тъй, ние трѣбва да говоримъ за Бога на бѫдещето не като за нѣкое отдалечено сѫщество, а като за сѫщество, което работи въ сърдцата ни, за да може да изпълнимъ доброволно, безъ насилие, Неговата воля и Неговия законъ. Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на свѣта. Този Господь на любовьта ви е призвалъ, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето вѣрую. Той днесъ ви вика да минете, да вземете една крачка нагорѣ, не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни сѫщества, като братя, които сте родени отъ единъ и сѫщъ Баща и въ жилитѣ ви тече една и сѫща кръвь. Една и сѫща кръвь тече въ жилитѣ на всички хора. Схванемъ ли ние този фактъ, това е новото учение, така трѣбва да се реформира религията. Ако бѫдещата религия не схване този великъ законъ, тя е осѫдена въ 100 години отгорѣ да й пишатъ: „Богъ да я прости!“ Азъ казвамъ една велика истина. Това трѣбва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа: „Богъ е Любовь“. И всички ние ще се жертвуваме за любовьта, и всички владици, свещеници, майки, учители, сѫдии — трѣбва да напишатъ този законъ. Това трѣбва да бѫде общия принципъ — любовьта, и като се срѣщнемъ всички, да се познаемъ, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука, и тѣзи прѣгради, които сѫ днесъ между насъ, ще изчезнатъ и ще започне единъ новъ животъ, който ще внесе миръ и радость: миръ вѫтрѣ въ умоветѣ, радость вѫтрѣ въ сърдцата и сила — въ човѣшката воля. Врѣме е сега, когато всички ние трѣбва да живѣемъ въ това колективно съзнание на човѣчеството, да знаемъ, че смъртъ нѣма. Човѣшката душа, човѣшкото съзнание не умира. Промѣна на човѣшкото тѣло става, формата се е промѣнила, но това не е сѫществено. Човѣкъ промѣнява много тѣла, много органи, но той като душа, която се развива, като съзнание въ природата, не се губи. Това е единъ фактъ, въ който нѣма никакво изключение. Провѣрете истината и ще видите. Слѣдователно, азъ ви казвамъ: провѣрете истината, която е вложена вѫтрѣ въ васъ, потърсете вашия идеалъ въ себе си, въ душитѣ си. Този идеалъ нѣма да го намѣрите навънка. Той е вложенъ въ душитѣ ви, той е вложенъ въ мозъцитѣ ви, той е вложенъ въ вашитѣ тѣла, тъй както енергията е вложена въ сѣмето, а сѣмето е вложено въ земята. То изсмуква соковетѣ отъ нея и създава всички органи. Та и всички енергии, които сѫ вложени вѫтрѣ въ нашето тѣло, по сѣщия законъ се използуватъ отъ човѣшкия духъ, за да създаде всички органи на човѣшкото тѣло. Бихъ се спрѣлъ на слѣдния фактъ: колко години сѫ употрѣбени за създаване на вашата рѫка? Тѣзи закулчета или стави на пръститѣ показватъ колко милиони години е живѣлъ човѣкътъ, тѣ показватъ историята на човѣчеството, историята на човѣшкото развитие, състоянието, прѣзъ което е минало цѣлото човѣчество. Ако азъ бихъ ви казалъ, че човѣшкиятъ пръстъ разказва цѣлата история на човѣка, ще кажете, че това не е възможно, това е небивалица. Да, за онзи, който не разбира законитѣ на природата, така е. Единъ день азъ се разхождахъ съ приятели въ една борова гора. Спрѣхме се прѣдъ единъ боръ и казвамъ: Закулчетата (колѣлцата) на този боръ показватъ прѣзъ кои години е имало повече влага и прѣзъ кои по-малко. Това се познава по тѣзи колѣлца. Може да провѣрите този фактъ. Слѣдователно, когато годината е била изобилна съ дъждъ, разстоянията между тѣзи колѣлца сѫ по-голѣми и обратно — когато годината е била лишена отъ изобилни дъждове, тѣ сѫ по-малки. Слѣдователно, математически може да се изчисли и приблизително опрѣдѣли какво е било количеството на влагата. Значи, така влагата се отразява. Сѫщо и върху нашитѣ тѣла се отразяватъ извѣстни събития — индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носимъ грѣховетѣ на цѣлото човѣчество. Не мислете, че ние, които сме далечъ отъ Африка, не носимъ грѣховетѣ на африканцитѣ. Да, носимъ ги. Има една вѫтрѣшна сила, която свързва хората и прѣплита живота имъ. И тъй, въ бѫдеще, когато ние съзнаемъ този великъ законъ, ще разберемъ, че всички хора трѣбва да създадатъ добри условия, за да може да се избѣгнатъ всички съврѣменни нещастия. И не единъ пѫть азъ съмъ казвалъ, че това нѣщо само майкитѣ сѫ въ състояние да създадатъ. Всѣка майка, като зачене едно дѣте, мѣжко или женско, да каже: „Дъще, синко, азъ искамъ да живѣешъ въ бѫдеще въ закона на любовьта и да прѣдставлявашъ нейната пълнота“. Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или синъ герои, които ще живѣятъ въ закона на любовьта. Всѣка майка трѣбва да внушава това на дѣцата си. Младитѣ, които се женять, трѣбва да кажатъ така: „Нашитѣ синове и дъщери трѣбва да живѣятъ за любовьта, за Господа на Любовьта, който обединява хората.“ Новото поколѣние ще бѫде носитель на новитѣ идеи, на Божествената Любовь. А тъй както вървимъ сега, ако се раждаме по този хилавъ начинъ и искаме да прѣвъзпитаме хората, които сѫ работили отъ толкова хиляди години, нищо не можемъ да направимъ. Човѣкъ може да се прѣвъзпита само въ утробата на майка си, въ любовьта на Бога, а самъ не може да се прѣвъзпита. Само майката е въ състояние да прѣсъздаде човѣка, да го прѣвъзпита. Той самъ е 50% факторъ за своето прѣвъзпитание. Той мяза на единъ корабъ безъ кормило, който навсякѫдѣ може да бѫде тласканъ отъ вълнитѣ. И тъй, въ бѫдеще, условията за женитѣ трѣбва да се измѣнятъ. Жени, които зачеватъ, трѣбва да сѫ при най-добри условия, а сѫщо и условията на дѣцата трѣбва да се видоизмѣнятъ, и то не механически да започнемъ, а по онзи законъ, който дѣйствува въ живата природа. И тази природа е жива, отлична е тя, чета по нея какви красиви методи има тя. Ако българитѣ приложатъ методитѣ на природата, биха подобрили своето положение. Какви голѣми богатства се криятъ въ нея! Въ десеть години биха изплатили всичкитѣ си дългове. Но ще трѣбва да се заематъ да изучаватъ тази жива природа. А сега какво правятъ българитѣ? Тѣ очакватъ отъ нѣкѫдѣ своето спасение, тѣ го очакватъ отъ тамъ, отъ дѣто нѣма да дойде. А туй спасение е вѫтрѣ въ тази жива природа, която е вложила своитѣ сили, и хората трѣбва да ги турятъ въ дѣйствие, да заработятъ по закона на любовьта за доброто на другитѣ. Така ще дойде и тѣхното благословение. И тъй, този великъ законъ сега призовава хората къмъ братство и сестринство. И само тогава ще имаме една нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука ? Онова малко агънце, което дѣтето гледа, цѣлува, вѣнци му прави, дойде день, майката казва: „За да може маминото дѣтенце да живѣе, трѣбва да заколимъ това агънце“. Малкото дѣтенце плаче. Казвате: „Не, тъй трѣбва да се живѣе“. Е, мислите ли, че това ваше дѣте ще се възпита? То ще се запитва: „Какъ тъй този Господь, Който е толкозъ добъръ, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце?“ — „Е, мама, тъй е наредилъ Господь“. Не, не е наредилъ тъй Господь. Ние наредихме тъй живота. И сега да се освободимъ отъ нашитѣ заблуждения! Да не мислимъ, че Господь е наредилъ тъй свѣта. Не, тѣзи агънца не трѣбва да се колятъ. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този, на онзи. Чува се само „бумъ-бумъ“. Всички казватъ: „То е за отечеството“. Но каква полза сѫ принесли войнитѣ на човѣчеството? — Абсолютно никаква полза. Хората са се ожесточили и днесъ войнитѣ донесоха този развратъ. И бѫдещитѣ войни нѣма да донесатъ никакво добро. Трѣбва да воюваме, но по какъвъ начинъ? — Да воюваме, но да не убиваме. Този законъ на любовьта сега призовава хората. Трѣбва да дойдатъ най-способнитѣ, най-великитѣ, най-добритѣ хора, майки, бащи, учители, свещеници, хора незаинтересовани, за да подематъ това велико дѣло. Ако тѣ не дойдатъ наврѣме, други ще дойдатъ. Сега ще сведа своитѣ заключения въ слѣдното: ни най-малко нѣмамъ за цѣль да ви налагамъ да вѣрвате, азъ искамъ вие да опитате. Опити, опити трѣбватъ и нищо повече! Има единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Както всѣко растение трѣбва да намѣри своя почва, да намѣри всички подходящи условия за своето растене, така и всѣки човѣкъ въ свѣта трѣбва намѣри своитѣ благоприятни условия, за да расте и да се развива. Никога не мислете, че условията, при които живѣете, сѫ неблагоприятни. Това сѫ само вѫтрѣшни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание, всѣки човѣкъ е точно на мѣстото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съмъ като този господинъ“. Не гледайте тоя човѣкъ отвънка, той може да е богать, може да има много ястия, но той е нещастенъ, неговиятъ вѫтрѣшенъ животъ е разваленъ, има порокъ на сърдцето, стомахътъ му е разваленъ. А онзи, бѣдниятъ, нѣма такова изобилие, но е здравъ, яде си сладко. Щастието на човѣка се обуславя отъ разположението на духа, да е доволенъ отъ това, което е приелъ въ даденъ моментъ. И когато тѣзи хора се съединяватъ, трѣбва да иматъ еднакви идеи. Идеитѣ на всинца ни трѣбва да бѫдатъ прави. Не казвамъ, че винаги сѫ прави, но индивидуално сѫ прави. Слѣдователно, въ индивидуално, обществено и народно отношение ние трѣбва да коригираме нашитѣ идеи и да внесемъ новитѣ идеи, които идатъ въ свѣта отгорѣ. Както растението гради своитѣ форми, така и ние трѣбва да градимъ правилно своитѣ мисли и чувства. Нѣкои казватъ: „Сега животътъ е много тежъкъ“. Не, казвалъ съмъ и другъ пѫть, че сега се намирате въ най-благоприятнитѣ условия на живота. Вие сте въ положението на евреитѣ, които излѣзоха изъ Египетъ. Въ пустинята може да нѣмате месо и други нѣща, но ще имате вода и чистъ въздухъ и Фараонъ нѣма да ви заповѣдва. По-добрѣ човѣкъ да е свободенъ въ пустинята, отколкото да е робъ и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараонъ съ своя камшикъ да ви потупва и да ви заповѣдва: „Кирпичи и тухли ще правите“. И ние казваме: „Нѣма какво, ще се правятъ“. Не, нѣма да правимъ вече тухли и кирпичи. Намъ ни прѣдстои единъ дълъгъ пѫть въ пустинята на божествения животъ. Всички млади, които могатъ да ходятъ, трѣбва да си турнатъ по една раница и да вървятъ напрѣдъ. Знаешъ ли какво ще бѣдешъ тогава ти? Като срѣщнешъ нѣкой човѣкъ, свободно ще продължишъ пѫтя си. А сега като срѣщнешъ нѣкого, ще се посвиешъ, ще се скриешъ да не те обере, да не би да ти бръкне въ джеба. Казвашъ: „Апашъ е той“. Казвамъ: свѣтътъ днесъ е пъленъ съ апаши. Я ми кажете, кой не е апашъ, кой отъ васъ не е бъркалъ въ джеба на баща си? Кой не е вземаль отъ забранения плодъ? А въ бѫдеще, като влѣземъ въ една градина за плодове, по закона на любовьта ще кажемъ: „Братко, мога ли да си откѫсна отъ плодовѣтѣ на твоята градина или ти ще ми откѫснешъ?“ И той ще ми каже: „Може, братко, заповѣдай!“ Като ида при нѣкой приятель, ще кажа: „Може ли, братко, въ твоята кѫща да прѣнощувамъ?“ — „Може.“ Това трѣбва да бѫде новото учение. А сега какво ще кажешъ? „Господине, има хотелъ, иди тамъ, ние не разполагаме съ свободни стаи, жилищна криза има“ и т.н., и ще се свърши въпроса. Сега като срѣщнешъ нѣкого, започвашъ да го разпитвашъ: ти българинъ ли си, въ Бога вѣрвашъ ли, отъ коя партия си и т.н. Не казвамъ, че тия нѣща сѫ лоши, но тѣ не сѫ сѫществени. Въ насъ трѣбва да проникне онова благородно чувство на братство, че като срѣщнемъ една жена или единъ мѫжъ, да видимъ въ лицето му единъ нашъ братъ. Ако може да възпитате това чувство на братство, ще поставите човѣчеството на едни нови нога. И тогава нѣма да има между насъ туй неразбиране, а ще има единъ правиленъ стремежъ. Това е божественото учение, което сега иде въ свѣта. Подели сѫ го малкитѣ дѣца, а слѣдъ 10 години малкитѣ дѣца ще го проповѣдватъ. Слѣдъ 10 години гѫсеницитѣ ще излѣзатъ изъ какавидитѣ си и ще литнатъ съ крилцата си. Ще кажатъ: „Не ни трѣбватъ пашкули“. Въ свѣта иде този законъ. Фактитѣ сега се групиратъ и законитѣ се установяватъ. Ние минаваме отъ материалния къмъ духовния свѣтъ, всичко минава отъ частното къмъ общественото, т.е. да не мислимъ само за онзи законъ на осигуровкитѣ, всѣки да се грижи слѣдъ като умре да остави наслѣдство нѣколко милиона, оставя за това, за онова толкова — „благодѣяния“ прави, та да кажатъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣль и оставилъ толкова пари — „благороденъ“ човѣкъ е. Не, въ бѫдеще хората нѣма да умирать, нѣма да иматъ нужда оть паметници. И тъй, вложете любовьта като стремежъ въ сърдцето си, като чувство въ душата си, като сила въ ума си и като принципъ въ духа си. Въ туй е спасението на човѣшкия духъ. Тъй, въ тѣзи три нѣща трѣбва да разберемъ любовьта: като стремежъ въ сърдцето, непрѣодолимъ стремежъ надолу, като чувство въ душата — нагорѣ, и като една сила, която дава разширение на ума, която има въ себе си разумния принципъ да знаемъ защо живѣемъ, защо сме дошли, откѫдѣ сме дошли и какво е нашето прѣдназначение на земята. Бесѣда, държана въ читалище „Надежда“, на 19 августъ, 1921 год., гр. Търново.
  22. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 7 ч. с. Утринна молитва Възпитание на човѣшката воля Сега ще ви дамъ нѣкои основни правила за възпитанието на човѣшката воля. Туй, което досегашнитѣ педагози сѫ говорили по този въпросъ, както и тѣхнитѣ методи, не сѫ обосновани. Човѣкъ трѣбва да има воля. Въ какво трѣбва да седи човѣшката воля? Човѣшката воля може да се изрази само въ контролиране на нашитѣ удове. Човѣкъ, който не може да контролира своитѣ удове, нѣма разумна воля. Слѣдователно, затова Богъ е създалъ тѣлото на човѣка, за да развие у него воля. Ако човѣкъ нѣма тѣло, не може да прояви никаква воля. Слѣдователно, не мислете, че вашата воля ще се прояви вънъ отъ вашето тѣло. Нѣкой ще каже: „Но какъ се проявява човѣшката мисъль?“ Виждали ли сте какво нѣщо е човѣшка мисъль? Когато азъ си подвижа рѫката, това е една реализирана мисъль. Мисъльта, това е една форма — движение на тѣлото въ извѣстно направление. Ако туй движение е правилно проявено, то и мисъльта е правилна. Запримѣръ, когато искаме да погладимъ нѣкого, да изкажемъ едно хармонично чувство, ние го погалваме леко около главата и казваме: „Моето пиленце“. Това е едно хармонично движение. А когато искаме да изразимъ нѣкое негодувание, казваме: „Пфъ!“ (пръхтимъ и широко разтваряме рѫцѣтѣ си). Значи, туй е безволие. И всѣкога онѣзи сили, у които волята не е разумна, избухватъ моментално, а онѣзи, у които съзнанието се проявява, тѣзи движения сѫ пластични. Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите да имате пластични движения на всичкитѣ си удове и мускули, да не изглеждатъ като дресирани. Трѣбва да се повърнемъ къмъ първоначалнитѣ божествени движения. Напримѣръ, нѣкой, който иска да покаже, че много страда, вика, охка, но той нѣма болка, иска да излъже другитѣ, че много страда, туй е прѣструвка. Човѣкъ може да се хване за корема, за да покаже, че има голѣма болка. Когато много страдате, нѣма защо да показвате това съ движения, турете рѫцѣтѣ си на корема, съсрѣдоточете ума си 5—10 минути и болката ще изчезне. Защото всѣко болезнено състояние се заражда у човѣка, когато се срѣщнатъ двѣ противоположни мисли, двѣ противоположни чувства или двѣ противоположни волеви дѣйствия. Болка може да се яви навсѣкѫдѣ въ нашия организъмъ, когато умътъ, сърдцето и волята не си хармониратъ. Въ такъвъ случай ще се почувствува главоболие и то ще се изрази като болка или между вѣждитѣ, или въ слѣпитѣ очи, или въ корема. Та сега, първото нѣщо важно за насъ е да знаемъ защо ни е далъ Господь рѫцѣтѣ. Рѫката, това е изразъ на човѣшката воля. Движението на очитѣ, движението на устата, движението на езика може да контролираме чрѣзъ волята си; особено езикътъ трѣбва да знаемъ да контролираме. При сегашното състояние езикътъ не е подъ нашия пъленъ контролъ, не че ние нѣмаме най-доброто желание да не говоримъ, но като дойде врѣме до езика, той изказва понѣкога това, което ние не искаме. Слѣдователно, ще се стараете да имате пластични движения, да владате тѣлото си. Първото нѣщо е да си зададете въпроса, можете ли да владате вашето тѣло, вашитѣ удове, защото това е ваше право, което Богъ ви е далъ; напримѣръ, да владате очитѣ си и всички други удове. И не казвайте, че тъй Господь ви е създалъ. Такива каквито сте сега, Господь не ви е сьздалъ. Ще бѫде смѣшно, когато майката е облѣкла дѣтето си съ хубави дрехи, а то слѣдъ като ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облѣче майка ми“. Не, майка му го е облѣкла много хубаво. Ние като ходимъ тукъ-тамѣ, изцапваме се. Това е произволъ на нашата воля. Та, понеже сега влизаме въ божественото училище, за да приложимъ божественото учение, трѣбва да имаме едно правилно разбиране на човѣшката воля. Човѣшката воля може да се изрази само въ рѫцѣтѣ, въ краката, въ очитѣ, въ езика, а послѣ ще дойдемъ да контролираме мозъка, сьрдцето, мислитѣ, чувствата и желанията си, тогава ще влѣземъ въ съгласие съ невидимия свѣтъ. Ангелитѣ запримѣръ, контролиратъ много добрѣ органитѣ си. Ще кажете: „Дѣ сѫ ангелитѣ?“ — Нѣкои отъ васъ съставляватъ малкото пръстче на ангелитѣ и когато нѣкой ангелъ рѣши да употрѣби твоята воля, ти ставашъ мекъ, нѣженъ, и тогава те хваща страхъ, че си на пръста на ангела, а утрѣ, щомъ те остави свободенъ, казвашъ си: „Слава Богу, свободенъ съмъ“. Но слѣдъ това може да те тури на другия си пръстъ. Ап. Павелъ казва, че сме удове на едно тѣло, Което е Христосъ. Прѣзъ деня нашето тѣло заема различни положения въ божествения свѣтъ. Нѣкой день сме въ ходилото на божествения човѣкъ, другъ пѫть въ рѫцѣтѣ му. Не е нещастие да бѫдешъ въ ходилото на Бога. Господь казва: „Днесъ ще походя малко съ тебе“. Утрѣ те туря на рѫцѣтѣ си и казва: „Днесъ съ тебе ще помилвамъ нѣкого“. Може да станешъ лѣкарь, нѣкой хирургъ, да напишешъ нѣкое хубаво писмо, да принесешъ хиляди блага, но ако не си готовъ да заемешъ разни удове отъ божественото тѣло, не можешъ да разберешъ божествения законъ. Напуснете вашия аристократизъмъ и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бѫдешъ въ рѫцѣтѣ на Господа или въ нозѣтѣ му — неговитѣ добродѣтели, или изобщо кѫдѣто и да те тури Той. Трѣбва да има у насъ една готовностъ да вършимъ волята Божия, безъ да се спъваме отъ такива криви разбирания. Послѣ, друго нѣщо, което парализира вашата воля е, че вие се борите единъ съ другъ и казвате: „Ти не знаешъ нищо“. Е, хубаво, онзи, който казва, че ти не знаешъ нищо, бихъ го запиталъ: Е, приятелю, ти, който знаешъ всичко, я ми кажи: колко милиона години има откакъ е създадено слънцето? — „Е, това не съмъ изучавалъ“. Добрѣ, кажи ми, прѣди колко милиони години се създаде човѣшкото сърдце? — „И по този въпросъ още не зная нищо“. Е, хубаво, кажи прѣди колко години човѣкъ е приелъ тази конкретна форма, кога е почналъ да говори? — „Тази история не зная“. Да, и вашата история не знаете, откѫдѣ идете, накѫдѣ отивате, нищо не знаете, и миналото е скрито, и бѫдещето е скрито за васъ. Знаете само, че сте тукъ и чувствувате божественото слънце, но всичко друго е скрито. Досега се намѣрвахме въ свѣта на илюзиитѣ — на промѣнитѣ и измѣнитѣ. Сега сме излѣзли отъ колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме въ новата фаза на колективното съзнание — да съзнаваме, че всички хора, съ които живѣемъ, сѫ удове единъ на другъ и сме необходими единъ за другъ. Ако твоятъ братъ умре или загуби, ти ще носишъ товара му; ако той стане ученъ или уменъ, ти ще се ползувашъ отъ неговитѣ блага. И благата, и скърбитѣ сѫ общи. И тъй, ще се мѫчите да създадете хармонията на добритѣ дѣйствия на волята. Напримѣръ, за нѣкого казватъ, че има дяволитъ погледъ, шейретъ човѣкъ е. Въ всѣки добъръ човѣкъ погледътъ трѣбва да бѫде опрѣдѣленъ. Обичашъ нѣкого, изрази обичьта си. Срамота ли е да обичашъ? Какво лошо има въ обичьта? Но има обичь, която си туря за цѣль да вземе нѣщо отъ нѣкого; тогава човѣкъ започва да лъже, че много обича, и като вземе това нѣщо, става явно, че не е имало обичь. Туй е прѣсторената любовь, отъ която съврѣменнитѣ хора страдатъ. Събератъ се двама приятели и за тѣхъ казватъ: „А, тѣ се много обичатъ“. Да, но слѣдъ два мѣсеца тази любовь изчезва. Защо? — Защото въ нея нѣма стремежъ, нѣма чувство, нѣма сила. За да се прояви любовьта, трѣбва да има всичко това. И когато азъ любя, трѣбва да дамъ възможностъ на Господа да се прояви въ менъ: Богъ е, който люби въ мене. Ние искаме да се прояви Богъ на физическото поле въ насъ. Всички желаете да бѫдете обичани. Но отъ кого? — Отъ Бога. И така, да се освободимъ отъ едно заблуждение. Любовьта не произтича отъ хората; тя не произтича нито отъ мене, нито отъ васъ, тя минава прѣзъ насъ. Богъ е тази любовъ. Свѣтътъ на любовьта е безконеченъ и за да може да се познае, трѣбва да се прояви въ насъ, т.е. въ конечния свѣтъ. Когато тази любовь дойде въ насъ, добиваме приятно настроение, умътъ ни работи, сърдцето работи, всичко наоколо върви въ хармония, а щомъ липсва тя, и чувствата сѫ въ напрегнато състояние. И тъй, първо: ще се стараете да се самоконтролирате, думитѣ ви да бѫдатъ отмѣрени, да не говорите повече, отколкото трѣбва. Напримѣръ, азъ мога да кажа: „Обичамъ ви“. Но другъ ще каже: „Не, азъ ви обичамъ повече отъ онзи, азъ ви много обичамъ“. Почнете ли да туряте „много“, „повече“, „най-вече“, любовьта си е заминала. Любовьта не търпи никакви сравнения. И тогава азъ опрѣдѣлямъ: най-малката любовь въ свѣта е любовьта на родителитѣ къмъ дѣцата. Отъ тамъ започва физическата любовь. Физическата любовь е най-малката. Искашъ да цѣлунешъ нѣкого, това е най-малката любовь. И съ най-малкото трѣбва да се започне. Ще дадешъ нѣкому малко хлѣбецъ, ще кажешъ нѣкоя сладка дума, това е най-малката любовь. А когато говорите за духовната любовь, тя изисква много, тя дава всичко и взема всичко. Още не можемъ да правимъ въпросъ за духовна любовь. Какво подразбирате подъ думитѣ „духовна любовь“? Нѣкой братъ може да каже, че той има духовна любовь, че ви обича, но ако влѣзе вѫтре в кѫщата си и затвори прозорцитѣ си, веднага любовьта му изчезва. Щомъ се усъмнишъ, нѣмашъ никаква любовь. Любовьта не допуща никакво съмнѣние, любовьта не прави никакво зло. Ако у мене живѣе Богъ, този Богъ не може да прави зло. Правишъ ли зло, то значи, че не живѣе Господь въ тебе. Ще се освободите отъ тия съмнѣния: „Мене не ме обичатъ хората, гледатъ ме съ прѣдубѣждение“. Не, не сме още това, което трѣбва да бѫдемъ, нѣмаме този божественъ култъ. Когато се всели Богъ въ васъ, тогава ще имате всичкото добро разположение, което търсите: любовьта ще се прояви въ васъ. Всички ще се съсрѣдоточимъ, всички ще опитаме, ще работимъ, нѣма да чакаме единъ да работи, всички трѣбва да проявимъ своята мисъль, да знаемъ, че ние сме удове на Господа и че Той по единъ или другъ начинъ се проявява въ насъ. Дѣто видимъ една божествена мисъль, трѣбва да се радваме. Сега ще ви покажа едно движение (дѣсната рѫка дигната нагорѣ, подъ наклонъ остѫръ ѫгълъ съ главата и палецътъ поставенъ между първи и втори пръстъ). Какъ бихте го обяснили, защо този палецъ е влѣзълъ между първи и втори пръстъ? Ако божественото съзнание у човѣка не е пробудено, то когато човѣкъ се намѣри въ нѣкои мѫчнотии въ живота, физическиятъ човѣкъ и той е като една змия, крие си главата, за да не го прѣбиятъ. Палецътъ, това е главата на змията, това е физическиятъ човѣкъ, който, като ме срѣщне, взима прѣдпазителни мѣрки по стария законъ и казва: „Не олуръ, не олмазъ — какво ли не става“. Азъ казвамъ на физическия човѣкъ: „Нѣма какво да се боишъ“. Второто положение (тритѣ пръста приготвени за кръстене), това е съзнателниятъ животъ, свързанъ съ ангелитѣ и Бога. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, добродѣтеленъ и справедливъ. Палецътъ допитва двата пръста. Слѣдователно, вториятъ, духовниятъ човѣкъ казва: „Ние трѣбва да се проявимъ разумно, да се допитваме“. Това е допитване на голѣмия палецъ, който пита: Какъ трѣбва азъ да постѫпя? — Трѣбва да имамъ къмъ васъ всичкото уважение, да бѫда справедливъ, тъй, както постѫпвамъ къмъ себе си. И християнитѣ ще кажатъ: „Въ името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можешъ да се прѣкръстишъ. Като свиешъ рѫката си на юмрукъ, трѣбва да знаешъ, че си слѣзълъ въ физическия свѣтъ и да се справишъ съ обстановката, въ която живѣешъ. Какъ трѣбва да се поставя палеца? Не отстрани, а отгорѣ, но никога не стискайте, не е въ многото стискане. Когато си събирате пръститѣ, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръститѣ си, турете палеца отгорѣ, безъ много стискане, защото всѣко стискане е едно нервно състояние. Възбудени сте и ако искате да се укротите, вземете слѣдното положение: лѣвата рѫка на кръста, а дѣсната — изправена нагорѣ, подъ остъръ ѫгълъ, пръститѣ свити и палецътъ отгорѣ надъ тѣхъ. Нѣма да стискате рѫката си. Нѣкой ще каже: „Стиска юмрукъ“. Юмрукътъ е на физическото поле. Това ще бѫде само когато искашъ да воювашъ. Просто ще държишъ рѫката си леко и ще съсрѣдоточишъ мисъльта си. Тази хармонична мисъль ще произведе въ тебе много по-голѣмо дѣйствие. Слѣдъ това бавно сваляне рѫката надолу. Тѣзи упражнения ще ги правите за васъ и когато имате резултатъ, тогава ще започнете да ги изучавате. Най-първо ще правите опити и послѣ ще видите философията на пръститѣ. Азъ ще говоря за отношенията на пръститѣ, защо сѫ създадени тѣ. Това е една проста форма, която ще употрѣбите. Добрѣ, да допуснемъ сега, че вие сте възбудени, разгнѣвилъ ви е нѣкой, изгубили сте равновѣсие. Дигнете рѫцѣтѣ си нагорѣ и направете слѣдното: бавно издигане двѣтѣ рѫцѣ надъ главата и лекодокосване съ тѣхъ по цѣлото тѣло отпрѣдъ, надолу покрай главата си и послѣ изтръсване (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече отъ три пѫти на день. Тѣзи правила ще ги пазите свещени, нѣма да се подигравате съ тѣхъ; ако рече нѣкой да се подиграе, нѣма да има никакъвъ резултатъ. Ще отправите вашата мисъль нагорѣ къмъ Бога, ще отправите любовьта си къмъ Него и считайте, че тия рѫцѣ сѫ Божии, изявявате волята си и Богъ се изявява въ васъ. Божията воля дѣйствува. И като прѣкарате единъ пѫть така рѫцѣтѣ си, Господь е, който прави това, и ще видите, че туй добрѣ ще ви подѣйствува. Затуй се казва въ Писанието: „Прѣдставете тѣлата ваши въ жертва жива, свята и угодна Богу“. Не бойте се отъ разнообразнитѣ проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окрѫжаващата ви природа. Нѣкои дѣца, които сѫ събудени, като говори майка имъ, тѣ я разбиратъ, а които спятъ, нищо не разбиратъ. Най-първо въ човѣка трѣбва да се пробуди божественото съзнание, за да разбира окрѫжаващата го природа. Въ този свѣтъ всички растения, цѣлата природа, трѣбва да я изучаваме. Всѣко нѣщо, което може да дойде подъ вашия погледъ, това, което може да привлѣче вашето внимание, то е за васъ, не го отминавайте, отбѣлѣжете си, че сте видѣли нѣщо, вгледайте се въ него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето нѣкой облакъ, наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за васъ, онова не е за васъ. Всѣко нѣщо, което обръща вниманието ни, то е заради насъ. Хората правятъ различни движения. Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, а не прѣсторени. Сегашнитѣ хора прѣдставляватъ нѣкакво благочестие. Какво е това движение въ тѣхъ? То е смѣшно движение! Вижте дѣцата какви движения иматъ! Наблюдавайте малкитѣ дѣца до 6—7 годишната възрастъ, движенията у тѣхъ сѫ много правилни, естествени, но като минаватъ отъ 7—14 годишна възрасть, тѣхнитѣ движения ставатъ изкуствени. Вслѣдствие спирането на тѣзи движения у насъ се зараждатъ разнитѣ болести. Искашѣ да изразишъ едно желание, но казвашъ: „Какво ще кажатъ хората?“ Спирашъ се. Днесъ за едни се спирашъ, утрѣ за други, и послѣ казвашъ: „Падна ми топка на сърдцето“. Никаква топка не трѣбва да оставяме да ни пада. Затуй между всинца ни трѣбва да се образува едно естествено положение, между млади и стари да се образува хармония. Въ закона на хармонията, понятието за „млади и стари“ има друго значение отъ онова, което сега се разбира. Ще гледаме да приложимъ този великъ законъ, който е работилъ, ще го оставимъ да работи, за да създаде въ бѫдеще по-добри условия за нашето развитие. Въ България трѣбва да се създадатъ по-добри условия, защото тѣ сега сѫ много дисхармонични. Въ България силитѣ, които дѣйствуватъ, сѫ повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде въ България, тукъ творчество нѣма. Посѣтете горитѣ, ще видите дърветата изсѣчени. Посѣтете една чешма, ще видите, нѣкой дошълъ, ударилъ съ брадвата си. Тукъ наддѣлява разрушаващиятъ елементъ надъ творческия. Този народъ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейскитѣ държави му турятъ букаи, окови. Господь казва: „На това малко дѣте, наречено България, ще му турите два вида букаи“. А то като не се е научило, казва: „Много ми сѫ тѣзи букаи“. Не, точно на мѣстото си сѫ, за да се научи да върви караишкинъ. Не трѣбва да се плашимъ. Туй, което сега става съ българитѣ, е най-голѣмото добро, което имъ се дава. Господь самъ се е заелъ да ни възпита, методи има, и калѫпи има, ще те тури въ тѣхъ, може да риташъ колкото искашъ, и докато риташъ, отъ калѫпъ въ калѫпъ ще минавашъ. Докато не прѣстанешъ да риташъ, нѣма избавление, нѣма да те освободи. И тъй, ще създадемъ мисъльта, че тѣзи условия сѫ най-добри за насъ, тозиживотъ е най-добриятъ, страданията, които ни се даватъ, сѫ най-добритѣ, всичко това е за наше добро, и ще знаемъ, че Богъ е, който разполага съ нашитѣ сѫдбини, и нѣма защо да се плашимъ. Ще дойдатъ гладъ, страдания, болести, нѣма защо да се плашимъ. Каквото и да дойде, трѣбва да знаемъ, че е отъ Бога. Богъ е, Който е създалъ този законъ. Доброто, което Господь ни дава, вземаме го за страдание, но като го разберемъ, то ни става приятно. А вие казвате: „Господи, днесъ много страдаме“. Ние нѣма да говоримъ вече за страдания, а трѣбва да казваме: „Господи, благодаря ти“. Прострете сега дѣсната си рѫка всички. Да направимъ едно упражнение. Изправете дѣсната си рѫка подъ наклонъ въ остъръ ѫгълъ на главата и кажете: „Оставяме старото настрана. Хващаме новото, възприемаме Божествената Любовь“. Дланьта на рѫката нагорѣ. Турете я на сърдцето си и направете паси надолу (отъ лѣвата страна). Отворена рѫката нагорѣ значи възприемане божествената любовь. Свиваме рѫката си и казваме: „Влагаме тази любовь въ сърдцето си”. (Поставяме рѫката на сърдцето си.) Съ това се свършва упражнението. (Закуска)
  23. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Гимнастически упражнения Сега ще направимъ нашитѣ нови упражнения — за проявяване на волята ни. Когато правимъ тия упражнения, да имате въ ума си мисъльта, че проявявате волята си. Редътъ си нѣма да измѣняте, само ще се обърнете съ лицето си къмъ югъ. Всѣко ново движение трае шесть броя. Брои се бавно, ритмично. При всѣко коленичене колѣното едва допира до земята. I. Рѫцѣтѣ се издигатъ настрани до хоризонтално положение. Така се държатъ рѫцѣтѣ до края на упражнението. Дѣсниятъ кракъ се изнася напрѣдъ. Колѣничи се на лѣвото колѣно. Изправя се тѣлото. Изнася се лѣвиятъ кракъ напрѣдъ. Колѣничи се на дѣсното колѣно. Изправя се тѣлото. Изнася се дѣсниятъ кракъ напрѣдъ. Колѣничи се на лѣвото колѣно. Изправя се тѣлото. Връщане: Дѣсниятъ кракъ се поставя назадъ. Колѣничи се на дѣсното колѣно. Тѣлото се изправя. Лѣвиятъ кракъ назадъ. Колѣничи се на лѣвото колѣно. Тѣлото се изправя. Дѣсниятъ кракъ назадъ. Колѣничи се на дѣсното колѣно. Тѣлото се изправя. Дѣсниятъ кракъ се поставя на мѣстото при лѣвия. Рѫцѣтѣ се свалятъ. II. Рѫцѣтѣ се изтеглятъ назадъ успоредно съ дланитѣ навънъ. Дѣсниятъ кракъ се поставя напрѣдъ. Колѣничи се на лѣвото колѣно, като едноврѣменно съ това рѫцѣтѣ се спущатъ надолу съ дланитѣ обърнати напрѣдъ и пръститѣ малко прѣвити както за гребене. Тѣлото се изправя и едноврѣменно рѫцѣтѣ обикалятъ успоредно прѣдъ тѣлото съ дланитѣ обърнати навѫтрѣ. Рѫцѣтѣ заставатъ въ отвѣсно положение съ дланитѣ обърнати напрѣдъ и навънъ, а пръститѣ прибрани и изправени. Лѣвиятъ кракъ се поставя напрѣдъ. Колѣничи се на дѣсното колѣно, като едноврѣменно рѫцѣтѣ се извиватъ назадъ и надолу. Упражнението продължава по сѫщия начинъ, като още веднъжъ се изнася дѣсниятъ кракъ. Връщане: Рѫцѣтѣ сѫ горѣ. Поставя се дѣсниятъ кракъ назадъ. Колѣничи се на дѣсното колѣно, заедно съ това рѫцѣтѣ се извиватъ назадъ и се свалятъ надолу. Тѣлото се изправя и рѫцѣтѣ се издигатъ прѣдъ тѣлото успоредно нагорѣ съ дланитѣ обърнати навънъ. Сѫщото става съ лѣвия кракъ назадъ и още веднъжъ дѣсния кракъ назадъ. Прибира се дѣсниятъ кракъ при лѣвия (рѫцѣтѣ сѫгорѣ отвѣсно). Прибиратъ се и рѫцѣтѣ на мѣстото отстрани. III. Рѫцѣтѣ се поставятъ на кръста. Изнася се дѣсниятъ кракъ по крива линия върху лѣвото колѣно. Изнася се сѫщиятъ кракъ по права линия напрѣдъ. Колѣничи се на лѣвото колѣно. Тѣлото се изправя. Сѫщото се прави съ лѣвия кракъ напрѣдъ и още веднъжъ дѣсния напрѣдъ. Връщане: Дѣсниятъ кракъ по крива линия назадъ, задъ лѣвото колѣно. Изнася се сѫщиятъ кракъ по права линия назадъ. Колѣничи се на дѣсното колѣно. Тѣлото се изправя. Сѫщото става съ лѣвия и още веднъжъ съ дѣсниятъ кракъ назадъ. Прибира се дѣсния кракъ при лѣвия. Свалятъ се и рѫцѣтѣ. IV. Рѫцѣтѣ се издигатъ нагорѣ отстрани и горѣ въ видъ на конусъ се съединяватъ, пръститѣ и палцитѣ сѫ допрѣни. Дѣсниятъ кракъ се изнася напрѣдъ. Колѣничи се на лѣвото колѣно, като сѫщеврѣменно се свалятъ рѫцѣтѣ отстрани и пръститѣ се допиратъ подъ дѣсното колѣно. Тѣлото се изправя и едноврѣменно рѫцѣтѣ се издигатъ въ първото положение. Сѫщото се повтаря съ лѣвия и пакъ съ дѣсния кракъ напрѣдъ. Връщане: Дѣсниятъ кракъ се поставя назадъ. Колѣничи се на дѣсното колѣно и едноврѣменно се свалятъ рѫцѣтѣ отстрани и пръститѣ се допиратъ подъ лѣвото колѣно. Тѣлото се изправя и едноврѣменно рѫцѣтѣ се издигатъ до първото положение. Послѣ сѫщото съ лѣвия и още веднъжъ съ дѣсния кракъ назадъ. Дѣсниятъ кракъ се прибира при лѣвия. Рѫцѣтѣ се свалятъ отстрани. Така се развива човѣшката воля.
  24. Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Петъкъ 19 августъ, Преображение 5 ч. с. Утринна молитва 1. Нѣма любовь като Божията любовь — Само Божията Любовь е Любовь (3 пѫти). 2. Добрата молитва. 3.[1] Послание кам Ефесянитѣ, 5;2: „И ходете въ любовь, както и Христосъ ни възлюби и прѣдаде себе си за насъ приносъ и жертва Богу въ благовонна миризма“. 4. Първо послание къмъ Солунянитѣ, 4;9: „А за братолюбието нѣмате нужда да ви пиша; защото вие сами сте отъ Бога научени да имате любовь единъ къмъ другъ“. 5. Послание къмъ Галатянитѣ, 5;6: „Защото въ Христа Исуса нито обрѣзването има нѣкаква сила, нито необрѣзването, но вѣра, която дѣйствува съ любовь“. Постарайте се да възприемете тази мисъль вѣтрѣ въ себе си, защото ние се намѣрваме прѣдъ единъ живъ свѣтъ и дѣй- ствуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъль. 6. Ние ще призовемъ сега нашата втора формула, която ще произнесемъ три пѫти: Нѣма мѫдрость като Божията мѫдрость — Само Божията Мѫдрость е Мѫдрость. Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи тя. 7. Благославяй, душе моя, Господа! 8. Ще колѣничимъ съ дѣсното колѣно долу на земята, а лѣвото ще издигнемъ нагорѣ — къмъ Бога, и ще отправимъ тайна благодарителна молитва къмъ Господа на Любовьта, който досега не е призоваванъ и който иде да поправи свѣта. Богъ да прѣбѫдва прѣзъ цѣлата идеща година въ насъ и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрѣшимъ всички обществени и духовни въпроси. Самъ Господь на Любовьта да се всели въ насъ. Любовьта е, която създава хармонията въ свѣта, любовьта е, която създава живота, любовьта е, която създава всички блага. Доброто иде отъ Бога, злото — отъ насъ. Когато Господь не е въ насъ, злото се ражда, а когато Господь е въ насъ, доброто се ражда. Сега да отворимъ сърдцата си за Господа и Той да прѣустрои всичко споредъ своята Любовь. 9.Благословенъ Господь Богъ нашъ (три пѫти). 10.Отче нашъ. Сега ви привѣтствувамъ всички съ „Добрѣ дошли“ въ името на Любовьта! Привѣтствувамъ всички ви съ „Добрѣ дошли“ въ името на Господа, Който е между насъ! Привѣтствувамъ ви въ името на всички наши братя, които присѫствуватъ тукъ по духъ, по душа и по тѣло! Азъ употрѣбявамъ думата „тѣло“ въ смисълъ на разумното, което ни рѫководи. Въ този смисълъ „тѣло“ е изразъ на Божията воля. Тамъ, дѣто има тѣло, има и воля. И тъй, привѣтствувамъ ви съ „Добрѣ дошли“, да възприемете любовьта, за да имате свободата. Напуснете сега всѣкакъвъ критически духъ въ васъ. Цѣлата ваша стара философия, дали това е право или не, оставете навънъ. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ за Господа: „Опитайте ме, че съмъ благъ“. А ние може да опитваме Бога само въ любовьта. Всѣка молитва въ насъ може да дѣйствува, само ако е придружена съ любовь, защото не може да произнесе човѣкъ молитва, ако Духътъ не е изпълнилъ сърдцето му, защото Божествениятъ Духъ е, който произнася молитвата. И всѣка молитва е творчески актъ: тя създава условия за растенето на душата. Ако ме пита нѣкой защо трѣбва да се молимъ, отговарямъ: защото молитвата е една необходимостъ за нашето растене. Всѣки, който иска правилно да расте и да се развива, трѣбва да има любовь. И тъй, Духътъ казва: „Дѣто е любовьта, тамъ е и свободата, и страхъ нѣма. Дѣто не е любовьта, свобода нѣма“. Слѣдователно, за да бѣдемъ свободни всички, трѣбва да имаме Господа въ себе си. И тогава върху насъ ще дойде едно ново откровение; това откровение ще бѫде придружено съ новата свѣтлина, която иде. Туй небе, което виждате днесъ, какво говори? Господь говори така: „Отъ едната ни страна е мѣсечината, която е пълна, тя е емблема на Христа, а отъ изтокъ изгрѣва слънцето, което е емблема на Божествения Духъ, който раздвижва свѣта“, т.е. двѣ условия имаме - мѣсечина и слънце, които се гледатъ, т.е. Христосъ въ материалния свѣтъ и Духътъ въ ангелския свѣтъ. И двамата работятъ за създаване на човѣчеството. Господь казва, ако го слушаме, нѣма да има въ този свѣтъ нѣщо невъзможно. Тогава думитѣ на ап. Павла сѫ вѣрни: „Всичко мога чрѣзъ Христа“. Но чрѣзъ кой Христосъ? — Чрѣзъ онзи Христосъ, който е изявление на Божията любовь. И тъй, въ тази любовь сега ние ще се постараемъ да обгърнемь всички Божии чада по цѣлото земно кълбо, ще се постараемъ да чувствуваме нѣщата тъй, както Богъ ги чувствува, т.е. да почнемъ да Го разбираме. Тогава всички киселини, които имате въ организма си, ще се махнатъ. Неврастенията, неразположението на ума и на сърдцето, сърдцебиене, ревматизъмъ, болки въ краката, всичко ще изчезне, всички ще бѫдете здрави, ще възиграете като васански телци. А знаете ли какво значи телецъ? — Човѣкъ, който е побѣдилъ съ своето търпѣние всички мѫчнотии. Сега въ тази велика свобода, въ тази велика любовь ще оставимъ Господа да дѣйствува върху всички наши братя и прѣзъ всичкото врѣме, докато трае нашата срѣща, да бѫдемъ радостни и весели. Искамъ мислитѣ, които ще размѣните, да бѫдатъ естествени, братски. Никакви официалности, всичко да бѫде естествено, както Господь го е създалъ. Всѣко движение на рѫцѣтѣ ни, всѣко движение на очитѣ ни да бѫде съобразно съ първоначалната божествена хармония. Тъй като мислимъ и чувствуваме, всички ще бѫдемъ радостни, всички ангели ще дѣйствуватъ съ насъисъ нашитѣ братя. Тогава Господь ще живѣе въ насъ. Тогава ще ни се отворятъ очитѣ. Казвате: „Да се отворятъ очитѣ ни“. Само който люби, той има отворени очи. Само любовьта отваря очитѣ. Когато допуснемъ Господа да дойде въ насъ, тогава ние ще Го виждаме. Сега ви поздравлявамъ съ „Добрѣ дошли“ въ името на Божията любовь, на нашия Господь, Който е царь на цѣлия свѣтъ. ______________________________________________________________________ [1]Слѣднитѣ три стиха всѣки ще си прочете самъ по единъ пѫть и послѣ три пѫти всички заедно и гласно.
  25. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Седми день — СРЂДА 25 августъ 6 ч. сутриньта 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа! 3. Пѫтьтъ на живота. 4. Ще се развеселя. 5. Отче нашъ.
×
×
  • Създай нов...