Търсене във форума

46. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ" НА ГАБРОВСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА г. VIII, бр. 43, (5.III.1941 г.), с. 4-5 НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ПРЕДИСТОРИЯТА НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА (спомени) Реших да напиша откъде води началото си Габровска популярна банка и кога се тури основата й. През 1897 г. на 27 май стана голямо наводнение в Габрово, което отвлече няколко къщи и нанесе големи щети на жителите, след което настана остра парична криза. Средната ръка, еснафа, се огъваше от тоя бич. Двете частни банки на Тодор Арнаудов и Минчо Петров, които обслужваха нуждаещите се от кредит, също не можаха да устоят и спряха платките. Остана една Земеделска банка, която даваше само на по- крупните търговци, занаятчии и на фабрикантите. Средната ръка се луташе и тук и там, и като не намираше почти никъде опора и подкрепа, прибягваше до взаимопомощ като си услужвахме едни други, което беше много трудно. През 1900 г. в края на март или в началото на април, имах да плащам една полица около 212 лв. но не ми достигнаха 40-50 лв. Обиколих по „Барата" /пазарния площад/ и потърсих да ми заеме някой тази сума, но напразно. Помня, че беше пазарен ден. Свих бакърените си гологани, за да ги изменя и се отправих при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурен магазин в собственото си здание, над сегашната Народна банка. Казвам му: „Алекси, имам плащане и не ми достигат 40-50 лева, услужи ми". Той, види се, че нямаше - направи една бележка и прати момчето при Руся Михов, обущар в махлата им, което донесе 50 лв. сребърни и ми ги даде. Тръгнах за Земеделска банка, дето се намираше полицата ми, но по пътя се отбих в кантората на хаджи Стойчеви да си изменя бакърените гологани, понеже в банката не земаха такива, а само сребро и злато. Стигнах в банката, която се помещаваше в „Грънчерите", бившето здание на д-р Цончев и срещам на прага разсилния. Питам го: Къде дядо Иване? - Отивам, казва в съда. - Чакай, полица имам, връщам го и почуквам на гишето, което беше затворено. Показа се чиновника и сърдито ме пита: „Какво има?" Казвам му: „Полица имам" - „Не може, отвръща ми, да си идвал на време". Видя се, че и други е имало, като мене, да са закъснявали, защото той се нахвърли много лошо, но аз търпях и продължавах да го моля да се съгласи, да се уреди полицата като се извинявах, че съм се забавил с размяната на гологаните. Най-после, той се съгласи. Щом си уредих полицата, отидох направо при Алекси Вълнаров. Ядосан, дето така трудно си набавих парите и обиден от чиновника, казах на Алекса, че това не може да се търпи повече, и че аз ще намеря по „Барата" стотина-двеста другари, ще внесем по пет лева и ще ги дадем да ги съхранява някой от нас, та кога стане нужда някому, да го подпомогнем от събраните помежду ни пари. Той се оплака също, че трудно се посреща и одобри моето предложение. Аз не го оставих и слязохме надолу към „Барата". Дадох му аз 5 лв. и той даде 5 лв. да турим началото и тръгнахме по дюкяните из пазаря. Отидохме най-първо при Стефан Т. Бойновски. Казахме му: Дружество правим, дай 5 лева и му разправихме всичко и той даде. След това отидохме при Сава Върбов казахме и на него същото. Той възприе горещо идеята и сам пое грижата да обиколи пазаря и отиде веднага при Ив. Хр. Рачев, Косю Карликов и др. някои, които също се нагърбиха да идат по горния край, други по долния и така заставени от общата нужда намерихме добър прием у всички. Само за няколко дни събрахме над 1000 лева. Направихме едно-две събрания, потърсихме някои устави, за да се ръководим, определихме името на дружеството „Съединение" и решихме от събраната сума да услужваме на някои. По кафенета и по дюкяни, навсякъде взе да се говори и разисква по уреждането на новото дружество. Сава Върбов земаше живо участие и на събранията беше избиран няколко пъти за председател. Наредихме всяка събота, след пазаря, да се събират от членовете по 50 стотинки, като изпращахме едно момче с тефтер да събира тези малки вноски. На първо време решихме да основем дружество за 5 години, като написахме и устав, по който да се ръководим и го зарегистрирахме. Каквито нужди се явяваха за дружеството, покривахме ги със събрани суми помежду ни. Никакъв разход не предвиждахме. После продължихме срока на дружеството с още 5 години, тъй че то просъществува цели 10 години. Касиери на дружество „Съединение" през тоя период бяха: Алекси Вълнаров - 1900/1903 г., Косю Карликов - 1903/4 г., Ст. Т. Бойновски -1905/7 г. и Никола Кавалов 1908/10 г. у когото се съхраняваше и архивата, но понеже той се изсели във Варна, така и пропадна, макар че можеше да се намерят в нея много интересни документи. Като нарастна дружеството, замислихме да разширим дейността му. Събирахме се често със Стефан П. Станев, който беше началник на Земеделската банка. Той ни съветваше да уредим популярна банка, понеже най-добре работели те - популярните банки. Нашето дружество даваше заеми с двама поръчители. Имаше няколко случаи, когато за гаранция служеха ценни книжа, акции от „Балкан" и държавни облигации. Размера на заемите се движеше средно от 100 до 300 лв. Най-малкия заем 14.40 лв. е даден на Колю П. Енчев, а най-големия - 1000 лв. на Косю Карликов. Имаше един тефтер у Стефан Бойновски, в който се записваха падежите на записите. По едно време той се оплака, че цялата дружествена работа тежи на него и затова му предвидихме по 30 лв. месечно. Държахме здраво и обслужвахме на много. Не липсваха присмехи и подигравки, но ние не се отчайвахме и поддържахме нашето спасително дело. Същият съвет ни даваше и Лазар Бараков, счетоводител при Народната банка. От разговори с горните лица, с които постоянно се събирахме, както и след дълго години обсъждания на създалото се желание помежду ни в едно събрание решихме да образуваме Популярна банка, като натоварихме Бараков да извърши подготвителните работи и да ни докладва, а същевременно пристъпихме към ликвидацията на дружество ..Съединение", като избрахме да ликвидират Сава Върбов, Петко Кашев и други, тъй като към своя край дружеството работеше, до колкото си спомням, с около 40 хиляди лева. Събранията станаха повече в Палаузовското и Умниковото училища докато на 6.III.1911 г. стана и учредителното събрание на Габровската популярна банка в салона на казино „Бузлуджа". Много наши другари влязоха, като членове на новата банка и трима измежду тях: Ст. Бойновски, Ст. Д. Читаков и пишещия тия редове, влязохме в първите управителни тела на същата. Така от дружество „Съединение" се роди Габровска популярна банка. НАРЯД* НАПИСАН СОБСТВЕНОРЪЧНО ОТ НИКОЛА ДОЙНОВ Неделя - 51/2 часа сутринта 1. Отче наш 2. Лука 9 гл. ст. 9-21 3. Матея 12 гл. ст. 1-10 4. Йоан 3 гл. ст. 1-15 5. Духът Божий 6. Молитвата на Царството 7. Добрата Молитва 8. „И това е живот вечен да познаят тебе истиного Бога и Исуса Христа, когото си изпратил" - три пъти. -------------------------------- * Оригиналът е ръкописен текст на Николай Дойнов.

45. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ" НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА Год. VIII, брой 43(5. III.1941 г.) ПОКАНА Съгласно устава на Габровската Популярна банка, кредитно кооперативно сдружение в Габрово, управителният съвет на същата поканва членовете кооператори, които имат постоянното си местожителство в габровската община на XXX - то редовно общо годишно събрание на 16 март 1941 г. 9 часа сутринта, в салона на библиотеката „Априлов Палаузов" - Габрово при следния дневен ред: 1. Отчет на управителния съвет за изтеклата 1940 г.; Доклад на контролния съвет за същата година; Одобрение годишния баланс и сметка „Загуби и печалби" за 1940 г. и Освобождаване от отговорност двата съвета за дейността им през същата година. 2. Одобряване глобалния бюджет на банката за 1941 г. 3. Одобрение: а/ преразходите по бюджета за 1940 г. б/ изразходените през 1940 г. от „Културния фонд" лева 166,000; в/ решението на управителния съвет за членуването на банката в млекарската кооперация „Узана" /протокол N 16/5.03.1939 г./ с 10,000 лв. 4. Определяне максималните кредити от 450,000 на 500,000 лева за индивидуалните членове и от 500,000 на 600,000 лева за колективните членове и даване мандат на управителния съвет да кредитира, под форма на заеми и текущи сметки, членовете в горните размери и с 50% превишение в сконто и дело на полици съгласно устава. 5. Даване мандат на управителния съвет: а/ да изменя и допълва тарифата на банката съобразно условията; б/ да сключва съдебни и извън съдебни спогодби със затруднени банкови длъжници; в/ да изисква от кооператорите да записват дялове, съответни на ползуваните от тях кредити по досегашната таблица; г/ да изпраща делегати на кооперативните конгреси, конференции и др. д/ да сключва заеми при Съюза ни до размера на определения ни личен кредит 19,000,000 лв. е/ да отпуща на общината или на други общ. учреждения заеми в свръзка с продоволствието или други временни нужди на града до размер на 3,000,000 лева; ж/ да даде на библиотеката „Априлов-Палаузов" в Габрово дългосрочен заем в размер на 3,000,000 лева; з/ да приема на сконто или депо боновете, които държавата издава срещу доставки, извън определените кредити на членовете до 2,000,000 лева максимално за един член, а общо най-много до 10,000,000 лева, съобразно разполагаемите средства. 6. Разглеждане заявлението на изключен банков член. 7. Избор на трима действителни членове за управителен съвет вместо излизащите по реда си г.г. Иван Колев, Пею К. Караколев и Тодор К. Шиваров и трима запасни членове за същия съвет, така също избор на трима действителни и двама запасни членове за контролния съвет за една година. Съгласно устава на банката, всеки член-кооператор е длъжен да се яви лично на събранието, а в краен случай, ако е възпрепятствуван да стори това, може да даде пълномощно на друг член да го представлява. Всеки член има право на един глас за себе си и на два гласа с пълномощие. Пълномощните се представят за заверка лично от опълномощителите в банката, в срок най-късно до 15 март 1941 -1 2 часа по обед. Членове намиращи се извън околията пращат пълномощията си нотариално заверени в същия срок. Всяко пълномощно се обгербва с 10 лева. Ако на 16 март 1941 г. не се явят достатъчно членове, то съгласно чл. 41 от устава, събранието се отлага за следния неделен ден, а именно 23 март 1941 г, на същото място и време, като това второ събрание ще се счита законно, колкото членове да се яват. гр. Габрово, 14 февруари 1941 г. За управителния съвет на Габровската Популярна банка кредитно кооперативно дружество Подпредседател: Перо Станков Председател: Иван Колев * * * НАРЯД* НАПИСАН СОБСТВЕНОРЪЧНО ОТ НИКОЛА ДОЙНОВ Неделя - 51/2 часа сутринта 1. Отче наш 2. Лука 9 гл. ст. 9-21 3. Матея 12 гл. ст. 1-10 4. Йоан 3 гл. ст. 1-15 5. Духът Божий 6. Молитвата на Царството 7. Добрата Молитва 8. „И това е живот вечен да познаят тебе истиного Бога и Исуса Христа, когото си изпратил" - три пъти. ______________________________________________ * Оригиналът е ръкописен текст на Николай Дойнов.

44. ПРЕДИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА* Спомени на Никола Дойнов - баща на Николай Дойнов, роден 1868 г. на Кръстовден. Неговият баща Дойно се поминал 1893 г., Март. А майката на име Дойна се поминала през 1900 г. на 18 юни. Габрово, 20 октомври 1925 г. Откъде води самото начало на Габровската популярна банка. През 1897 г. - 27 май в Габрово стана едно голямо наводнение, което направи големи щети и много стоки повреди, и след това се отрази голяма парична криза на средната ръка. Еснафът имаше две частни банки, които отслужваха на еснафа Минчо Петров и Тодор Арнаудов, и не можаха да устоят. Спряха платките и средната ръка се луташе един друг да си отслужат с кредит, но беше много трудно. Остана една земеделска банка и тя отслужваше само на крупни и фабриканти. Средната ръка нямаше пари, и тоя бич трая доста време. През 1900 г. в края на март или в началото на април аз Никола Дойнов имах изплащане една полица около за 21 0 лева в Земеделската банка и не ми достигаха около 40-50 лева. Помня, че пазарен ден беше, сряда, като си приготвих парите и свих бакърените си гологани и тръгнах да намеря, при еснафа, където си отслужвахме. Обиколих барата и по пазаря, но никъде не можах да намеря тези 40-50 лева, които не ми достигаха. Отивам при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурски дюкян в собствения си дюкян над Народната банка сега. Казвам му, Алекси, имам сега плащане на полица и не ми достигат 40-50 лева дай ми да си платя. Той имаше или не, но направи на момчето една бележка да отида при Руси Михов обущар в тяхната махала и момчето донесе 50 лева сребро, даде ми ги се упътих за Банката земеделската, която се помещаваше в „Грънчерите" сега къщата на д-р Цончев. Като се отбих и в кантората на X. Стоичеви, сега Народна банка, за да си изменя бакърените си гологани, понеже в банката не ги вземат, освен злато или сребро. И като отивам в банката тъкмо излиза разсилния дядо Иван, питам го къде? - Отивам в съда. Казвам му чакай полица имам и почуквам на гишето, което беше затворени и се показа едно средно момче, чиновник и ме пита какво има. Казвам - полица имам и искам да я платя, казва ми: Не мога сега! Да си идвал по-рано, ден-два, какво правиш сега и други някои думи, като беше много сърдит, вижда се че и други е имало такива, но аз му си извинявах, че във фабриката ме забавиха докато си от там взема парите, но и това не помагаше. По някое време ми се съгласи и уредих полицата си. И в тоя яд като се лутах да намеря пари и чиновникът ме ядоса и отивам право при Алекси Вълнаров и му разправих всичко какво ми се случило. Също и той ми се оплака, че пари не можал да си намери. Казвам му, ела още сега с мене, аз ще намеря 100-200 другари и като дадем по 5 лв. ще га дадем на някои от другарите, и като потрябват на някого да вземе да си отслужи, и да не се лута да търси. Той одобри този проект и му казвам: Ела още сега с мене по Барата и ще почнем, но ако и да не се съгласяваше още, не го оставях, взех го и тръгваме за Барата като давам 5 лева и той даде, и слязохме, и право при Стефан Бойновски. Казвам му, дружество правим дай 5 лева, като му разправихме всичко и той даде. Отиваме при Сава Върбов, казваме му дружество правим дай 5 лева и той даде като му разправихме, и той ми каза да направим тук. Пари да ти потрябват никъде не можеш да намериш. Той възприе енергично идеята и зае се да отиде при Кося Карликов и Ив. Рашев и други. Обиколи всички по пазаря. И ние отидохме, един в долния край, а друг в по-горния край. И кого де срещнем земаме. Имаше един ентусиазъм между всички и всеки води по някой, и се записва и стана едно оживление. И след някой ден Алекси, на когото давахме парите, каза че сега имаме повече от хиляда лева помощи да отслужим на някого и направихме едно- две събрания като се събирахме устави да разглеждаме, как да се водим, събирахме се няколко пъти, нарекохме го Дружество „Съединение". Като се събирахме по чехларската махала в някое кафене или дюкяна бивало е и у дома в дюкяна, където го имах. И живо участие вземаше Сава Върбов и бе избран много пъти за Председател, заемаше живо участие. Написахме си и устав и го напечатахме, по който да се водим, също го заверихме. Всичко беше в ред, пари раздавахме с по двама гаранти и никакви разноски не предвидихме, което трябваше за нуждите. Събирахме помощи и всяка събота подир пазаря ходеше едно момче събираше от членовете по 50 стотинки за фонда. Това го предвидяхме и наредихме един период за 5 год. и след това, като изтече, наредихме още 5 години и всичко работи 10 години. Като нарасна дружеството замислихме да направим банка, да му дадем по-широк мащаб. Критикувахме и споделяхме какво да направим. Стефан Станев, който беше началник на Земеделската банка, с когото често се събирахме, понеже сме роднина по жената и той ни препоръча Популярна банка понеже те най-добре работят. Също и Бараков, който беше чиновник в Народната банка и той беше сродник на Юрдан Базиргянов и често се събирахме и там ни препоръча Популярна банка и в едно събрание, което направихме в Палаузовото училище взехме решение и решихме да образуваме Популярна банка. Възложихме на Бараков да уреди това като дружеството му даде пълномощно и нужните пари да нареди каквото трябва, тъй че от дружество „Съединение" да се образува Популярна банка, като се ликвидира с Дружеството и се образува Популярна банка. Сава Върбов беше в ликвидацията на дружеството. Първият касиер на дружество „Съединение" беше Алекси Вълнаров 1900-1902 г. Втория касиер беше Косю Караликов 1903-1904 г. Третият касиер Стефан Попновски 1905,1906-1907 г. Четвърти касиер Никола Кавалов 1908-190 и 1910, който и я предаде на Популярна банка. Много имаше, които ни се присмиваха и какви ли не щеш приказки, но сега виждаме едно благо за целия град и околията да му се радват, и намират наши евтин кредит. Нека Божията Промисъл да го пази за винаги и да ни служи. Има един тефтер, който ми даде Стефан Бойковски, където е записвал падежите на полиците, когато е бил касиер, и го дадох на Сава Върбов, който се намира сега у него. От него ще видите какви суми се е раздавало и на кого. Има суми по 50, 100, 200, 300, 500, 1000 на полици, които се раздават. Архивата, която беше в последния касиер Никола Кавалов не знам къде се дяна. Той се изсели във Варна и там той почина, и не се знае какво е станало с нея дали е запазено нещо от нея. Не се е заинтересувал никой да се потърсят тези са бележки които си спомням като съвременник на това. Аз Н. Дойнов - Габрово. ------------------------ * Оригиналът е ръкописен текст.