Търсене във форума

126. СЛЕД ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ ГОДИНИ „Посей семето и чакай." Живеехме в гр. Шумен срещу училище „Добри Войников", в една ниска, полусрутена къщичка с многобройната си челяд. Мъжът ми беше военослужащ, фелдфебел. Получаваше малка заплата. Едва живеехме. Един ден от София ни дойде скъп гост, Спас Димитров - един от първите ученици на Учителя, който по всяка вероятност имаше ясновидство. Защо мисля тъй, сега ще ви разкажа. Той като видя крайно оскъдните условия, в които живеем, каза: „Има две категории хора: едните, на които в началото им върви, а страданията идват отпосле. А има и такива, на които страданията са в началото, а после идва хубавият живот. Вие, сестра, сте от втората категория." - „За какво щастие ми говориш, брат Димитров? Не виждате ли каква немотия ни е налегнала? Ние нямаме пари да препокрием къщата, а вие говорите за щастие. Отде ще дойде то?" - „Вие, сестра, ще имате къща като дворец на брега на морето. Като идват параходи, пред вас ще спират. Слънцето като изгрява, първо вашите прозорци ще огрява." Така и стана. Голямата ми дъщеря се премести във Варна. Мъжът ми се помина. Веднага продадохме къщата за хубави пари. Нареди се тъй, че намерихме хубава двуетажна къща на морския бряг. Купихме я. После се включихме в блок. Вземахме третия етаж на ул. „Васил Дринов" 63 на пътя за Златните пясъци. Думите на брат Спас Димитров се сбъднаха след 39 години. Сега живеем в хубав, светъл, слънчев апартамент, като палат. През прозорците гледаме параходите в морето. Разказала: Геновева Жекова Ул. „Васил Друмев" 63 10.01.1965 г. - Варна.