Търсене във форума

64. ПОДГОТВЯНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ Когато работех мозайката на Алпийския лагер на Мальовица, идва един и ме моли да му направя мозайка на една вила в с. Говедарци. А другите около мене, с които работя, те го познават и ми казват: - Да знаеш, голям комунист е този. А той е председател на Окръжния комитет на Отечествения фронт, на целия окръг. Голяма служба, с голяма власт. Викам му: - Абе, вие, големците, искате да работя на обществена постройка, искате да работя и на частния ти строеж. Е, как става така? - Абе, ти нали си от тия, дето ходят по гьоловете. - Какво викаш? - По гьоловете горе - на Еди-гьол. А така се наричаха от местното население Седемте рилски езера. Значи знаеше, че съм «дъновист». Беше ми разучил биографията. За тях това беше много лесно - завъртят един телефон и от милицията знаеха кой какъв е и какво работи. Нямаше скрито и покрито за тях. Та, този човек се казваше Петър Динков. Беше истински идеен човек и истински комунист и на дела. Това го проверих по-късно. Та, да се върнем на разговора ми с него. - Абе, вие не сте лоши хора, но ще дойдеш да ми кажеш колко мозайка ще ми трябва. Виличката ми е малка. Викам му: - Добре. Отивам, казвам му всичко, що му трябва. - Не бързай - кога си свободен, можеш да я работиш. Ти къде живееш? - На Изгрева. Започнах да му работя мозайката. И той понякога от с. Говедарци ме докарва със служебната си кола до Изгрева. Оглежда бараката на д-р Жеков, която само дето не се е сгромолясала. - Абе, ти тука ли живееш? Ами ти как живееш там? Ами ти имаш ли жили ще? Обяснявам му, че старите ще ми прехвърлят къщата и имота. - Абе, как ще ти го прехвърлят? Ти си голям наивник. Те нищо няма да направят за тебе. И така, аз две години му правя мозайката на вилата. Това е 1967-1968 г., и то когато съм свободен, защото аз работя като мозайкаджия по държавни обекти. Аз съм свободен понякога в събота и неделя. Накрая докторът реши да ми прехвърли мястото с къщата. Предаде нотариалния си акт на един адвокат и направи всички документи. Дадоха пълномощно на адвоката, за да придвижи документите. Занесох ги, но после ми ги върнаха от инспекториата, от ул. «Париж», където дават ход на тия преписки. Върнаха ги, защото смятаха, че съм шарлатанин. Тук, на Изгрева, никой не ме познаваше, аз бях непрекъснато по обекти и там спях. А искат свидетелство, подписано от 19 души, че живея на Изгрева, за да ми приемат молбата за собственик. Върнаха документите. Аз привърших мозайката на вилата в с. Говедарци. Та, разговаряме за туй-онуй и аз му се оплаках, че са ми върнали документите. Казва ми да дойда на ул. «Цар Калоян», в канцеларията, където му е службата. Качвам се горе, на втория етаж, той разговаря с един човек, изпраща го и без да го питам, ми казва: - Абе, тебе оправиха ли те старите? - Направиха документи, но ми ги връщат. Казва ми: - Аз имам един познат там. След това си уредихме сметките, заплати ми за труда за мозайката много добре.