Търсене във форума

166. ЗАМЕСТНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Когато пътувах за София, за да видя малкия Чавдар, след като поседях в купето, но не ме сдържаше и станах и отидох на прозореца, та като гледам да се разсее мъката, която стягаше сърцето ми. В купето имаше само едно празно място, а аз стоях на прозореца и гледах бързо сменящите се картини. По едно време се обърнах и видях в купето между другите пътници старец с дълга подрязана коса и бяла брада. Кога бе дошъл в купето не зная, защото не бях чула вратата да се отваря, но той стоеше в купето и ме гледаше проницателно, но същевременно и тъй благо и бащински, че аз мислено му казах: „Гледай ме, гледай ме, старче, та дано разтопиш мъката ми." И аз пак се обърнах към прозореца, както си бях и преди това. Но в съзнанието ми тоя благ поглед и се обърнах още веднъж да го видя, но за мое голямо учудване него вече го нямаше в купето. Той бе изчезнал тъй неочаквано, като беше се явил, без да забележа или чуя да се отваря вратата на купето. Една нощ същият тоя старец ми се яви насън и ми каза: „Ела с мене." И тръгна по едно шосе, и аз го последвах. Вървяхме доста през една гора. След като свърши гората, видяхме там квартал. Старецът ми каза, че този квартал се казвал „Изгрев" и че там ще намеря утеха. Той продължи да ми говори: „Аз сега не съм на земята, но аз тук имам заместник." Събудих се. Този ден бе събота. Привечер аз тръгнах по същия път, по който насън ме преведоха. Стигнах до Изгрева и отидох пред салона, като разглеждах тук-там, понеже всичко тук бе ново за мене. Тогава се приближиха към мене някои сестри от Изгрева, запознахме се и виждайки, че аз търся нещо, те предложиха услугите си. „Търся един човек, когото сънувах, но кой е и как се казва, не зная." - „Остани да нощуваш тук. Утре сутрин в пет часа ще има беседа, ще дойдат много братя и сестри, та дано познаеш човека, когато търсиш" , ми казаха любезно сестрите. Приех поканата за нощуване на Изгрева. Със сестрите се уговорихме, че сутринта ще ме събудят. На разсъмване някой чукна на прозореца и аз станах веднага и се приготвих за салона, но ето че идват сестрите да ме будят. „Кой ви събуди?" - ме питаха изненадано те. - „Някой чукна, аз мисля, че сте вие и станах." - „Събудили са ви", казаха сестрите и тръгнахме към салона. В салона видях няколко картини и един портрет. В лицето на този портрет познах стареца, който ми се бе явил в купето и когото бях сънувала миналата нощ, че ме доведе на Изгрева. „Чий е този образ?" - попитах аз. - „Това е Учителят", ми отговориха те. Развълнувах се и почнах да плача. Нищо не чух от беседата, която се чете. Но кой е неговият заместник, си мислех аз. Видях брата, който чете беседата, но той не беше, когото търся. „Намерихте ли човека, когото търсите?" - ме запитаха любезно сестрите. - „Не, още не съм го намерила." - „Тогава останете за десет часа. Тогава ще има втора беседа, на която идват още повече хора. Идват и от града." Приех поканата и останах. Наистина на втората беседа имаше повече хора, но и там не намерих заместника на Учителя който ми бе показан насън. Вече се свечеряваше, когато минавахме покрай една къща. В този момент лампата светна и видях човека, когото търся и отидох при него, като му казах: „Вас търся, брат. Изпратена съм от Учителя." -„Аз ви очаквам", ми каза той. „И аз затуй съм дошла", обади се една сестра, която заварих при него. „На мене ми се каза - почна тя - че днес брат Боев ще има едно необикновено посещение и аз дойдох и чакам цял ден заедно с брата." Почнахме разговор, в който им разказах за мъката си, както и за явяването на непознатия старец в купето, както и за съня, дето той ме доведе миналата нощ на Изгрева, като ми каза, че тук ще намеря утеха. Водихме дълъг и интересен разговор, който продължи до късно. От тази среща с брат Боев аз разбрах, че тука е моето място и почнах да чета беседите. От този ден датира моето духовно пробуждане. Разказала: Майката на Чавдар. „Майка е не тая, която физически ражда, а която в душата доброто посажда." Г. Събев /Из „Майка"/