Търсене във форума

6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София) Манола Юрдан Икономова Духовна обнова, Г. VIII, бр. 8 (Х.1929), с. 33. М. Н. Попов На 30 август при автомобилна катастрофа, трагично почина Манола Юрдан Икономова, по пътя между Пирдоп и Копривщица. Тя е родена на 18 януарий 1868 г. в гр. Свищов. Дъщеря на известният в евангелските среди дядо Гавраил Илиев, първият евангелски пастир в България. Манола Икономова получила християнско домашно възпитание. Бидейки един от будните и високо просветени тогавашни българи, нейният баща изпратил всичките си деца да учат в американски училища. Малката Манола още на 12 годишна възраст била изпратена в Американското девическо училище в Самоков. Там тя между другото знание, с което обогатявала ума си, силно се заинтересувала за спасението на душата си и усърдно молила Бога да придобие уверение в това спасение. Все още с този копнеж в душата си тя била изпратена да продължи образованието си в Американския девически колеж в Цариград. Веднъж в отчаянието си за своето духовно състояние, тя се провикнала пред една от своите учителки: "И тука няма кой да се интересува за спасението на душата ми!" Учителката я разбрала и се молила дълго заедно с нея. Впоследствие тя познала радостта на спасението. В нея станала промяна. Животът й се превърнал в постоянна песен. Посред учебните си занятия Манола почнала да се живо интересува в духовното състояние на съученичките си. Нейният духовен живот почнал да се проявява в дела. Тя първа организирала в онова училище молитвено събрание между пансионерките. Отличила се в успех и поведение и всички почнали да гледат на нея като на най-религиозната ученичка в колежа, чиято вяра се проявявала в един светъл живот. Този неин живот оставил такива следи в училището, щото когато нейната дъщеря постъпила в същото училище 20 години по-после, всичките учителки от времето на майка й, казали: "Дано си и ти като майка ти". [Бележка на съставителя. Нейната дъщеря е Дафинка Йорданова Икономова, по мъж-Дафинка Доганова.] Училищното управление било с намерение след свършването й да я направи учителка в колежа, ала преди свършването й тя била поискана за другарка в живота му от пастир Юрдан Икономов. Тя от по-рано знаела за него, че бил от православно семейство (баща му иконом), свършил в Роберт Колеж, следвал за малко медицина в Америка, но там настанала промяна в него и той заменил медицината с богословие, по което свършил в Богословската семинария Дрю. Тя високо ценила в себе си верността в убежденията на младежа и високоблагородното звание, което той избрал за живота си и решила да му стане другарка и сътрудница. Още от първата година на техния съпружески живот тя почнала да му помага в работата, като често и в Ловеч и в Свищов проповядвала вместо него в неделя вечер, организирала хор при църквата, устройвала и достойно водела женски религиозни събрания. С една реч, тя била не само образцова домакиня, но и дясна ръка на пастира в неговата работа. След 12 годишна себеотрицателна работа наложила им се едногодишна почивка, която те прекарали на Запад за възстановяване на здравето си. И двамата се завърнали с подновени сили и наново заработили за духовната просвета на народа ни. Дори и когато в напреднала възраст и с разнебитено здраве нейният съпруг се оттегли от активно проповедничество и се установи в София, съпругата му Манола продължи любимата духовна работа, като взимаше активно участие първо в работата на Евангелската църква на ул. "Солун", а после на бул. "Дондуков" и ул. "Раковска". Често тя прочиташе отбор религиозни биографии, които превеждаше от английски и които се изслушваха с наслада от публиката и служеха за голямо назидание на всички. Освен дето в София взимаше живо участие в молитвени, мисионерски и други събрания, тя често предприемаше и дълги пътувания за съживителна духовна работа, особено в Северна България. При това, с пълна преданост тя гледа около 15 години болния си съпруг и с християнско мъжество претърпя неговата смърт и на четири отгледани деца. Домашните й казват, че даже в тези времена тя не пропущала ден да мине без да седне при органа, да си изсвири и изпее някоя любима духовна песен. Когато напоследък, поради болест, бе поставена в невъзможност да взима активно участие в църковната работа, тя я следеше с жив майчински интерес. Когато преди няколко години се почна евангелизаторска работа в Подуене тя, освен дето взе живо участие в публичните събрания, отвори дома си за молитвени събрания водени не рядко от съпруга й и от самата нея. Като майка тя си поставила за цел да заведе своите деца при Спасителя. За да постигне тази цел поддържала редовно огъня на домашния молитвен олтар, представила пред тях достоен пример и от най-ранната им възраст определила за редовно всяка неделя подир обяд специален час, в който им прочитала подбрани книги, които способствували да им вдъхнат любов към Бога и преданост към Христовото дело. В заключение на този къс очерк и за поука на всички, които ще го прочетат, ще кажа и следните четири неща за покойната Манола Икономова: 1. Нейният девиз беше: "Този кратък живот скоро ще премине. Само каквото е сторено за Христа ще остане." 2. Тя често казваше: "Христос е за мене канарата на моя живот. Един момент без него си значело да изгубя почвата под нозете си." 3. Тя всеки ден от живота си се трудеше съзнателно да стори поне по едно нещо за Христа, и 4. Тя бе жена на вяра и на дело. За Манола Икономова са напълно приложими думите: "Блажени мъртвите, които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им да ходят подир тях". (Откр. 14:13). М. Н. Попов