Търсене във форума

151. Песента на нара Учителят нямаше чешма в горницата, та често подаваше съда си на някого да Му донесе вода. Веднъж ме извика горе в горницата и дълго ме говори. "Една праскова има по-фини вибрации, и когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привети по вятъра." Тази идея така ми се хареса, че написах веднага стихотворението "Песента на нара". Учителят ме казваше да пиша така, както идват творбите, в свободна форма, да се не придържам към приетите форми. И така работех, както със стиховете, така и с музиката. "Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва", ми каза Учителят. Ето една част от "Песента на нара": В градината ми цъфнаха цветя - нарцисите, зюмбюла, пролет е дошла. Разпукнаха се розовите пъпки на ябълката, дюлята, а между тях прекрасен ален нар цъфте цъфтеше той и пръскаше ухание тъй сладостно, но този аромат не бе освен дихание нерадостно. И отлетях на леките крила на скръбната му песен да разбера какво той искаше и за какво копнееше самотникът унесен. И там далече в китната гора намерих нар, чиято песен се лееше в минорната печална гама на неговата дружка. Цъфтеше той, въздишаше за нея притиснат между грубите тела на две дървета с тягостно дихание, разливащи мелодии без крила... Годи ни бяха минали, а наровете стройни растяха разделени Само когато пролет дойдеше цъфтяха и си пращаха привети по ветрения лъх - е нежен аромат облени въздишаха, въздишаха ухание родено от страдание на двама влюбени, но разделени... и т.н. Идеята ми даде Учителят на 20 декември 1940 г. В.К.: Сега, на стр. 123 "Песента на нара". Имате ли я тази песен? Весела: Тя не е песен. Това е, Учителят ми каза в частен разговор, че колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва. И ми каза да напиша за нара. Даде ми пример - нара. И аз написах "Песента на нара". Как два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат привети. В.К.: Това е поема, но не и песен. Весела: Не е песен. Той ми даде идея за нея.