Търсене във форума

271. Песен на двете сестри-Скръбта и Радостта Шести август /"Преображение" по стар стил - авт. бел./- незабравима дата в живота ни. Какво ставаше в невидимия свят, та намери такова велико отражение в Учителя и цялата атмосфера, в която живеехме? След обяд към четири часа, Учителят влезе в стаята облечен в нов светъл костюм, с цигулка в ръка. Той свиреше още като излизаше от стаята си "Химна на Бялото Братство" и сияеше от радост. Той дълго свири: "Напред да ходим смело", "Братство, единство", "Изгрява ден тържествен". Прав, като спря, погледна ни победно, а аз от въодушевление проговорих: "Учителю, това което свирихте бе състояние на големи множества на тържество, събирахте ги от всички страни и тръгнахте победно напред." Ние дълго пяхме, а Той свири все тъй вдъхновено и възторжено. Накрая Той засвири нова мелодия, нежен мотив, и каза, че е песента на скръбта и радостта. Даде ни думите: Песен на двете сестри - Скръбта и Радостта Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка Що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, Тя кротко напред ме води И сладки думи ми говори За свойта сестра Радост, Която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава моето сърце, когато чух за мойта сестра Радост. (Забележка: Публикувана е в "Песни на Учителя: съставена от Мария Тодорова на с. 153. За нея виж "Изгревът" т. I, с. 171-172) Ние скоро я научихме, но Учителят каза: "Ще й ушием дрехи за в бъдеще. Сега имаме елементите. Тази е дълга песен. Работете върху нея още. Една песен трябва да мине през пролетта, лятото, есента и зимата. Пролетта е детството, лятото е юношеството, есента - зрялата възраст, а зимата - старостта, и трябва отново да се яви през пролетта." Учителят ни раздаде сочен пъпеш и каза: "На ония, които са слушали". Бяхме трима души в стаята, но имах чувството, че сме хиляди. В кои ли дни от земния си живот ще изпитаме възторга от реализираната идея на Учителя, която Той проектира този ден с такава радост и победоносни химни. Не беше ли тази последната симфония на Учителя, която възвести победата на радостта, братството и светлината, както Бетовен в деветата си, последна симфония, с "Химна на радостта"? Не ни ли подготвяше Той за предстоящата скръб, която трябваше да понесем с радост? Наистина, това беден на велико разрешение, на най-голямото противоречие, в което предстоеше да изпаднем. Песен за скръбта -последна песен. В.К.: На стр. 29 долу: "Бяхме трима в стаята." Весела: Да. В.К.: Значи вие сте била, още една сестра и Учителя. Весела: И Учителят влезе. В.К.: Сега, тази песен на двете сестри "Скръбта и радостта", нотирана ли е? Весела: Да, тя е в книгата с песни от Учителя. В.К.: Има я, да.

4. Истинската любов и истинската радост Вчера бях пак на планината, майко моя. Обикновено стоя далеч от всички и само когато видя, че са заобиколили Учителя и слушат, отивам и сядам незабелязано. Както често ми се случва, раната пак се бе разтворила в гърдите ми и караше да виждам света и живота в черни краски. Повдигнах глава, погледът ми срещна тоя на Учителя и аз мислено Му из-, виках: «Защо дойде на Земята? Защо поне Ти дойде тук, при нас, да се каляш в тинята на човешкия живот? Христос дойде и какво направи? Разпънаха Го. А Ти защо дойде? Тук е само смрад, кал и лъжа. Защо остави светлото и чистото и дойде тук на Земята, където всичко е долно и низко?» Стоях с поглед, вперен в Неговите благи очи, които ме гледаха с кротост. И Той, говорейки, каза: - Някои ме питат защо съм дошъл на Земята. Аз дойдох, защото нося светилник, за да не се лутате в тъмнината. Стоях като вкаменен. За лишен път аз виждах как Той четеше мисълта ми и ми отговаряше гласно. Наистина, майко моя, не заслужава ли човек да се откаже от всичко, което има на Земята, за радостта, която изпитах в тоя момент? След това той наново продължи прекъснатата си за момент мисъл: «Когато срещнете някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право да живее както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога да се прояви в него. Щом ограничиш един, втори, трети человек, най-после и тебе ще те ограничат. Страданията и нещастията в живота идват от ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другите. Дайте свобода на външната и вътрешната любов. Всички трябва да изучавате и прилагате любовта, да виждате доколко обичате Бога и доколко - хората. Наблюдавайте се, да видите каква е любовта ви към Бога и какво можете да направите за Него. Като изучавате любовта, ще разберете, че щастието ви зависи от външната и от вътрешната любов. Имайте готовност да прощавате. Кой каквото ви каже, туряйте го настрана. Не се дръжте о закона, но за любовта. Нека любовта ви бъде мярка в живота. Обичайте! В любовта грях няма. Любовта освобождава човека от греха. Любовта обединява всички хора. В нея има единство. Това е едно от качествата на новия живот. Новият живот се отличава от стария по начина на даването. В стария жи- _ вот човек дава и очаква да получи нещо. В новия живот човек дава, без да очаква да получи нещо...» И когато се върнах вкъщи, аз се прибрах в стаята си и рисувах, а в гърдите ми се разстилаше тиха мелодия. И не попитах тогава Мери нищо - как е прекарала деня, с кого е била. Очите на Учителя все още ме гледаха с благост и светлината, която се струеше от тях, изпълваше душата ми с радост. И когато се попитам с трезвия си ум как и защо става всичко това, един е отговорът - не зная - но въпреки това, то е. Мери понякога ме гледа учудено и изпитателно. Тя твърде често вижда меланхолния ми вид, заменен с радост и търси източника на вдъхновението ми. И колко жалко, че тя го търси в кръга на това, което радва нея самата. А тя не знае, че има и друга радост, която е по-велика, по-голяма от тая, да целуваш устните на жената, която обичаш, радост, която изпълва всичкото човешко същество и тая радост прелива, превръща се в светлина и кара човека да се откаже, да даде заради нея всичко, което притежава на Земята. О! Тая радост е безпределно голяма и нищо не може да се сравни с радостта на плътта.