Търсене във форума

288. Добрите и лошите условия Донесоха чиния топъл салеп на Учителя и той хапна от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две-три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалия салеп и измих чинията. Слязох при Учителя и видях нозете Му подути. Седнах на земята пред Него и започнах да ги разтривам. Той се наведе и тихо ми прошепна: "Имате Божието покровителство", защото бе разбрал дълбоката ми мъка. "Какво ще правите с личния елемент при лошите условия? При лошите условия трябва да мислиш какво да сееш. Лошите условия като минат, ще ги забравиш. Да приложиш добрите условия при лошите условия, е голям майсторлък. Няма добри условия. Груби са условията. В такава груба среда не може да се живее. Да приложиш лошите условия при добрите, не е лесна работа. Да не правим опити." "Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавого". Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога. Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един друг. Поставяйте на първо място Божественото." В.К.: Той значи, седял е непрекъснато на стол? Весела: Да. В.К.: Подути крака, той е имал сърдечна декомпенсация. Весела: Той имал така сърдечна, и храчеше тъмни храчки. В.К.: С кръв ли? Весела: Не, не с кръв, тъмни ръждиви, той е имал старческа пневмония и сърдечна декомпенсация. В.К.: Да. Весела: И от това си отиде. Хората си мислят, че се е самоубил, разни глупости приказваха. В.К.: Един Учител не може да се самоубие, това са враговете, говорят разни неща. Весела: Да. В.К.: Аз си спомням един случай, вие сте ми разказвали пак за последните дни на Учителя, когато Владо вече е разбрал и Учителят му казал, че си заминава и той казал: Учителю, казал, на кого ни оставяш? И той казва: "Оставям ви на най-великият учител на вселената, помълчал малко, и казал - на Страданието. Весела: Да. В.К.: Нещо знаете ли за този случай. Не си спомняте? Весела: Той, Владо, не ми е казал този случай. В.К.: Така. Сега, докога Учителят чете беседи? Държа беседи, спомняте ли си? Весела: Ами това беше преди 18 декември. Някъде декември беше. Последната му беседа е, има дата последната беседа на Учителя. (Забележка: Последната беседа на Учителя е на 20 декември 1944 г. Ден сряда, 5ч. сутринта. Виж "Заветът на любовта" т. Ill, с. 163-175)

84. Учителят живя при най-лошите условия Учителят не гледаше на никого и на нищо в неговата моментна проява, а виждаше целия процес - миналото с настоящия резултат и бъдещето - подобреното състояние. Божествен диригент, лечител и скулптор бе Той и непрестанно се възхищавах от всяка Негова съвършена проява. Попитах Го веднъж: "Учителю, кога ще можем и ние да се проявяваме като Вас?" А Той мило ме погледна и отговори "Вие виждате дървото с плодовете". Значи и нашето дърво на живота ще върже своите плодове някой ден и ние ще проявим Божественото в нас в съвършенство. Учителят избра най-лошите условия на земята и ги превърна в рай - в състояние на нестихващ стремеж към съвършенството на Божествената любов. Когато започнаха бомбардировките, Той отиваше в село Симеоново пеша в някакво дамче - едва имаше място в него за сядане на три-четири човека, или пък отиваше с двама-трима ученика над горичката горе. (Забележка: дам - по онова време българите живеят в кирпичени къщи покрити с каменни плочи, а долу под тях са живеели животните, обикновено кравите. Това място се е наричало "дам".) Живееше при почти примитивни условия - без вода, без сервизни помещения и мебели, дори гардероб нямаше. Съдовете му седяха на стъпалата на солариума. Но съживяваше изсъхнали и или замръзнали лимони и растения, съживяваше замръзнали от безлюбие сърца и умове, действаше непрестанно с безграничната Божия Любов и сила, която възкресява, възраства и претворява всичко. Ние отивахме при Него смазани, убити от злото на хората, вързани с дебели въжета - полумъртви затворници, а той с магическата сила ни развързваше, съживяваше, лекуваше дълбоките ни рани и ни правеше истински човеци. Това, което Той правеше, носеше всички белези на безсмъртието и вечността. В.К.: На стр. 82: "Когато започнаха бомбардировките той отиваше в Симеоново и отсядаше в някакво дамче." Весела: Да. В.К.: Да. Какво е това дамче? Весела: Дамчето е една дървена колибка, в която са слагани животни сигурно, кози и така. В.К.: И това къде е точно? Весела: Ами като отидеш в селото, малко така нагоре отиваше от селото и имаше тази дървена колибка, в която имаше две пейчици и там сядаха с Учителя, той седеше там много често й сядаха там някои братя и сестри. И когато аз бях в Симеоново учителка през 1944 г. на 10 януари при голямата бомбардировка и реших да се преместя в Симеоново да взема стая, за да бъда близо, ако Учителя идва, да съм близо. Взех стая, пренесох много храна от колежа, продаваха кашкавал и консерви. Отидох в дамчето, Учителят го нямаше и аз започнах да плача, защото няма кого да попитам къде е Учителят и бях съвсем сама. И в това време пристигна един брат Йордан. В.К.: За когото после ще говорим. Весела: И той после ме заведе в Мърчаево. В.К.: Да. Така. Тези цитати са от...? Весела: От Учителя. В.К.: Вие сте ги записали във вашата тетрадка. Тука долу пише, долу: "Тези са някои от ценните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г. в 5 ч. сутринта на Молитвения връх." Това вие сте ги записали от вашата тетрадка? Весела: Да. В.К.: Която я имате и я пазите. Весела: Да. В.К.: Така. Тука е споменато и 20 юли 1938 година. Весела: Да. В.К.: Понеже се говори за нея. Тази тетрадка имате ли я, пазители я, защото тука Учителя прави обзор на вашия живот. Весела: Да. В.К.: Пазите я? Весела: Ами аз оттам съм извадила тези работи, аз не мога да ги помня.