Търсене във форума

70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА Учителят взе инициативата да се построи жилище на мястото, което бяхме наели под наем от един гражданин в София. Нивата беше около три декара и ни го даде под незначителен наем и ни разреши да си построим барака за живеене. Нямахме квартира и за нас дойде много добре и така ние построихме първото жилище на Изгрева и там се заселихме аз - Борис, Георги Радев, Димитрий Стоянов и Никола Нанков. В този период когато се заселваше Изгрева с бараки имаше една барака на Тодор Стоименов. Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората. Един път Учителят ме вика и ме заведе пред празната барака на Тодорчо. Оглежда я и ме пита. „Тази барака може ли някак си да се смиремети?" Употреби думата „смиремети", значи да се постегне и понаправи. Аз като я гледам, тя стърчи като самотна барака и не е много солидна, а е вече грохнала, пък се е и малко изкривила. Ако я духнеш, ще падне. Ако трима души застанат пред нея и духнат, ще я отвеят в полето. Аз я оглеждах дълго и казах: „Може да се поправи, ако до нея направим още една барака като нея и двете ги свържем горе с общ покрив, за да се държат и двете, за да не паднат." Пита ме: „Можеш ли да я направиш?" „Мога". Аз бях направил вече освен нашата барака, но и още няколко други. Учителят ме погледна и изрече: „Почни да я правиш! Ще водиш сметка точно, подробно какво харчиш." Започнах да я правя, закупих материали, тогава имаше материали в изобилие, а за тях пари ми даваше Учителя. Започнах по един план, който споделих с Него и Той го одобри. Така направихме една барака двойно по-голяма от тази на Стоименов, която имаше две отделни помещения като пред тях имаше по едно килерче. За два месеца я направихме. Тогава като свърши строежа Учителят дойде да я огледа. А по време на строежа беше много взискателен, искаше да се изпълни хубаво, точно, с хубави и здрави материали. Бараката беше готова, с хубав вид. Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която прибавих към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя. При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов. Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен. А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък. Така завърши строежа на тази барака. Беше доста хубава и Учителят взе лично участие в строежа й като даваше идеи за нейното архитектурно оформление. Преди да се разруши Изгрева един млад брат, който проучи историята на тази къщичка най-подробно, взе размерите й и беше решил да я даде на един архитект, да направи по снимките и размерите архитектурен план на тази къща, за да остане за поколенията като образец построена по идея и план на Учителя.