Търсене във форума

84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" 14 След като бе построен братския салон на ул. „Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат. Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета. Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни сгъваха колите и те ставаха на томчета. Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на Учителя. Туй ни радваше много макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви. Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени. Ето това е поуката от тази история. Учителят за себе си не харчеше братски пари, а оставяше на тяхната инициатива и досетливост, защото Той живееше по закона на Свободата. След като напуснаха салона на ул. „Оборище" 14 известно време го използваха за склад на хартия и за книги.