Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Боян Боев'.

Открити 39 резултата

  1. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Има дни музикални. Има дни, в които идейното, възвишеното, раят са тъй близко до земята! В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата Реалност, която движи всичко и която води всичко към светли върхове! В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в душите. Днес имаме един такъв ден. Една нежна тъкан от високи тънки облаци се вижда, огряна от слънчевите лъчи. Всички чувствуват живота като велика радост, като велика хармония, като висша красота. Всички сме около Учителя на полянката. Става въпрос, как да работи човек върху себе си. Учителят казва: Всеки човек трябва да работи върху това, в което е даровит. Кой за каквото е роден, да го развие. Всеки е пратен да се учи. Светът е предметно учение. Трябва да придобием нещо тук на земята. Всяко нещо. което се знае и не се прилага, то е в ущърб на човека. Всеки трябва да поправи погрeшките си. Човек има много погрешки да поправя, но понякога той се обленява да ги поправи. Който не се изправя сам, ще се унищожи, т.е. ще деградира. Чрез непрестанна работа човек трябва да организира своето духовно тяло. Как може да се организира то? Чрез хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки. Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила. Той има организирано духовно тяло. Трябва да се дадат най-добрите условия на физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се разви-ват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички. Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага. Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш!" Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. – Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа? – Любовта е закон на свободата! Само разумният е свободен. Радвай се на чуждото щастие и пожелавай добро на всички, които срещаш! Това е пак даване. Докогато хората защищават своите интереси, те не са прави. Те трябва да защищават Божествените интереси, т.е. интересите на Цялото. Човек е свободен, само когато работи за Цялото! Той трябва да знае, в кой момент какво трябва да направи за Цялото. Когато Божественото вътре в тебе ти каже да направиш нещо, направи го веднага. И тогава ще бъдеш свободен. А да се направи това, то е най-лесното нещо. Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява. Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта! Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта. Тя като дойде, всичко осмисля. При любовта всичко можеш да направиш. Как могат да се премахнат противоречията в днешната епоха? Ако бихте повярвали в новото, те биха се премахнали. Едничкото, което може да предотврати страданията на човечеството, на народите, това е любовта. Тая сила иде сега в света! Тя ще засегне всички хора, ще засегне сърцата и умовете им; тя ще ги хармонизира. И всички, които са готови, ще я приемат. Тя е като изгряващото слънце. В бъдеще ето как ще се поправи светът: най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света. Любовта в човека сега е в затвор. Тя трябва да се извади. Тя трябва да се тури навсякъде, за да тръгне светът напред. Кои са признаците на Любовта? При Любовта не се гледат погрешките на онзи, когото обичаш. Щом гледаш погрешките, никаква любов нямаш. Когато човек люби някого, той го оставя напълно свободен. Обичаш някой човек. Кое се обича? Обича се Божественото в човека. Любовта е взискателна. Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека? Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва. Спира се на това место и плаче. Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си. Оня човек му казва: "Няма нищо". И отива и му купува ново шише. После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи. От този момент детето и този човек стават близки приятели. И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво? Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе. И те ще се свържат с великата Реалност! Сега да се подмладите всички!
  2. III. ПИСМО ОТ МИХАИЛ СТОИЦЕВ ДО БОЯН БОЕВ[1] Любезний бр. Бояне, С. Пр. Б. Л. Н. П. Ж. [Само проявената Божия Любов носи пълния живот.] Пращам ти приложеното за платения абонамент на Толев. Днес пращам на Малчев «Отворено писмо до търновските граждани», «Религия и Христос» и «Защо и как да познаваме Бога». Искам да му пиша и едно писмо, каквото Бог ме научи, но искам съгласието и благословението и на Учителя. Ако той е съгласен, моля те, съобщи ми, ако ли не, няма да пиша. Ще ти пратя малко беседи, пропуснах бр. Камбуров, защо се поумешахме с него. Моля те, като отиваш в града, отбий се и при Ст. Балев. 10.XI. 1937 г. М. Стоицев [1] Включваме на скенер писмото му, за доказателство, че той е авторът на «Отво­рено писмо», (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
  3. 103. КЪДЕ Е УЧИТЕЛСТВУВАЛ ПЕНЮ ГАНЕВ 1. В родното си село Водица, Поповско - 2 години; 2. В турското училище в село Крепча, Поповско - 2 г.; 3. В село Равна, Годечко - 8 г.; 4. В село Алдомировци, Сливнишка околия - 1 г.; 5. В село Кумарица, Софийско - 7 г.; 6. В село Сурдулица -1 г.; 7. В село Игловръх, Кърджалийско - 1 г.; 8. В село Сувойница, Сурдулишко - 1 г.; 9. В София - 7 г. В 1954 г. се пенсионирах. Когато бях учител в село Кумарица, властите искаха да ми вземат къщата и да я дадат на други да живеят в нея. Тогава, след войната, имаше жилищна криза. Дори на семейство се даваше по една стая за живеене. София бе разрушена от американските и английските самолети. Нямаше жилища. А мен искаха да ме оставят да живея в село Кумарица. Помолих Боян Боев и той написа писмо до Иван Дюлгеров, виден човек на властта. След големи неприятности останах да си живея в собствената къща. Ето го писмото на Боян Боев: Изгрев 1.IV.1947 г. Драги Иван Дюлгеров, Тук, на Изгрева, живее моят добър приятел Пеню Ганев, учител в с. Кумарица, Софийско. Той има своя къща на Изгрева. И понеже с. Кумарица е доста близо до София и край него минават всеки ден много влакове за Варна и обратно, Пеню Ганев всяка сутрин с влака отива в Кумарица и вечер се връща и спи у дома си. Това той прави не само защото това му е по-удобно, защото иска да живее в своя дом, но той прави това и по една друга причина: в квартирата, в която живее той на Изгрева, се намира една болна жена, която притежава стая в същия апартамент. Той всяка вечер, като се върне, й помага до среднощ и повече. Тя е болна от много месеци и има нужда от него. Жилищните власти правят пречка на Пеню Ганев. Те казват, че той трябва да освободи тази своя къща, за да се даде на друг човек, а той да вземе стая под наем в Кумарица. Това е неудобно за Пеню Ганев по горните причини. Затова моля, помолете надлежните власти да се съгласят той да остане да си живее в своя дом на Изгрева. Отдавна не сме се виждали. Много бих се радвал да се видим и да си поговорим по много въпроси, защото скъпи общи преживявания ни свързват. Онзи ден ми беше на гости Магдалина Костуркова -Лалчева от Панагюрище. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен поздрав: Ваш Боян Боев
  4. 96. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН Брат Боян Боев ми разказа следния случай: Дойде една сестра и казва: „Бърже, Учителят те вика нещо." И аз, казва, се завтекох и казвам: „Ето ме, Учителю." А Боян е много изпълнителен. Учителят му казва: „Бояне, можеш ли да ме придружиш до града?" - „Мога, Учителю! Само трябва да отида да си взема шапката и бастуна." Отива си до вкъщи и след малко се връща готов. „И тръгнахме с Учителя." Учителят го води и той - след Него. А какво било: Една сестра страдала от дизентерия. Пращала родителите си при Учителя и те питали какво да правят. Учителят им дал наставление как да я излекуват. Те правили опит, но тя била вече съвсем отпаднала, стигнала до умиране и те замолили самия Учител да отиде да й помогне. Като отишли Учителят и брат Боев, тя била увесила главата, но била още жива. Не виждала, че Учителят е дошъл и че брат Боев го придружава. Поканили ги да седнат и Учителят казал: „Дайте ми цигулката на сестрата!" -„Тогава Учителят изсвири много тихо песента „Благославяй, душе моя, Господа". Тогава тя се събуди, казва, сестрата. Дойде в съзнание, а беше в безсъзнание." И като се събудила, Учителят казал: „Бояне, я вземи, че я отвий и й пусни краката долу, като я държиш." - „И аз я отвих и я изправих" - казва брат Боян. „Ха придружи я малко, да повърви малко напред." И като направила три крачки, Учителят казал: „Върни я пак на кревата." „И аз казва я вземах и я вдигнах на кревата, завих я със завивката и Учителят нищо не каза повече, тръгнахме и се прибрахме." А тази сестра на другия ден шетала вече из къщи. Значи от посещението на Учителя и от изсвирването на песента „Благославяй, душе моя, Господа" се е излекувала.
  5. Dela

    71. ЕВАНГЕЛИЕТО

    71. ЕВАНГЕЛИЕТО В Скопие се запознах с един брат, Стамат Тодоров се казва, от Варна. Той се познавал с Боян Боев и Георги Куртев. Боян Боев е помощник-аптекар, а пък Георги Куртев е фелдшер. И на обед, като се наядем, лягаме да спим, а ние бяхме в една артилерийска казарма. Имаше навън вързана една ос на оръдие. И тя беше като камбана. Като я удариш с един чук, тя звънти като камбана. Като удари камбаната, всички трябва да скочим, да бягаме в учебните стаи, да се наредим. Тъй, ама аз преди този курс отидох в един курс, където трябваше да ни научат как се правят окопи, трябвало да бъдат зиг-заг, че ако падне бомба, да не убий съседите, ей-така. Като дойдеше 10 ч., даваха почивка и офицерите се събираха да си приказват. Другите старши подофицери, които командваха войниците, ги псуваха на майките, даже ги биеха, а пък един подофицер с три нашивки, гледам, нещо говореше - като казваха почивка, неговите войници се трупаха покрай него да го слушат. Аз в друга рота бях пречислен, нас ни бяха дали по 40 дена да следваме окопно дело. И аз отидох да послушам, защо този взводен командир не псуваше и не биеше войниците, ами те се трупаха при него. И като отидох, чух, че той говори за Бога, за Богородица, за Христа какво говорил. ВК: А то кой беше, този брат? ПГ: Един старши подофицер, който е от Пловдив и учел, бил набожен, воден от църквата и даваше без пари Евангелия. И ме видя, че аз на другия ден, като дадоха почивка, пак отидох да слушам. Той пак говори за Бога, да се обичат един други, да не си правят пакости един на други, да не се псуват войниците - много псуват. И като ме видя, ме запита: „Ти вярваш ли в Бога?" Рекох: „Вярвам." Ама аз, преди да отида войник, влизах и служех на дядо поп в олтаря и пренасяхме Светото Писание, дето причастяват през църквата и аз давах кадилницата на дядо поп. Изобщо, като дръннеше камбаната, аз отивах, бях на разположение на дядо поп. Ама това стана, след като Кортеза ни посети. ВК: И този офицер те запита ти вярваш ли в Бога. ПГ: Той ми даде едно Евангелие и ми каза: „Давам ти едно мъничко мое Евангелие. Ще прочиташ, каза, сутрин една глава, на обед-друга, а вечер, преди да лягаш - трета." Значи, от Евангелието да се ползваме. И аз си го носех всякога, то беше малко и се събираше в джоба на куртката ми. Като отидох там, на курса за фелдшер, в Скопие, пазех се да ме не види никой и се навеждах по обед, уж че спя. А пък аз на обед не спях, ами четях главата - нали трябваше да прочета една глава от Евангелието. Обаче един ден, като дрънна звънецът, всичките си взеха чизмите и партенките (не ни даваха да носим чорапи, партенки носехме) и отидоха в учебните стаи. Вънка се обувахме и отивахме в учебните стаи, където различните лекари ни предаваха. Едни предаваха рецептура, други предаваха разните предмети, каквото трябваше за нас като ветеринарни фелдшери по програмата. И този ден всички грабнаха ботушите, а аз останах последен. Дежурният войник се приближи и каза: „Дерзай, братко! Аз, каза, от много време те гледам, че четеш скришом Евангелие." Аз се правя уж че спя, а чета по една глава от Евангелието. И станахме приятели с този наш брат, Стамат Тодоров. Същата неделя той ме заведе в болницата, която е под калето в Скопие, и ме запозна с братята Боян Боев и Георги Куртев. А пък брат Боев е много интересен. Той веднага те пита: „Ти вярваш ли в Бога? Какво четеш?" Направо те пита. И му показах, че вярвам и той каза: „Аз ще ти дам тогава едни книги да четеш." И ми даде „При нозете на Учителя" от Алционе Кришнамурти. „И като я прочетеш и ми я донесеш, ще ти дам друга." И така стана. Аз цяла нощ четох, няколко пъти я прочетох, „При нозете на Учителя". Много ми хареса Алционе. Той е красив един индиец. Другата неделя пак отидохме със Стамат там и той ми даде едно очертание на теософията. Думата „теософия" аз не я знаех какво значи. А тя е „учение за Бога". И другата неделя той ми даде пак книга: „Човекът и неговите тела". Че човек има и други тела, че човек бил безсмъртен. Прочетох още „Отвъд, след смъртта" от Ани Безант, книги от Ледбитер и др. Започнах нощно време да чета. Не зная защо толкова много ме увличаха, че аз много малко подремвах и все четях. Ама те много са интересни за вярващите хора. Теософията особено.
  6. БОЯН БОЕВ УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА 14.II.1948 г. УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА 14. II. 1948 г. Изгрев, от Боян Боев Ще изложа значението на Христа и схващането според Учителя и на края ще прочета избрани места от беседите му. Наистина няма лекция, където Учителя да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религиите: като Буда, основател на будизма, Хермес на хермоизма, Зороастър на персийската религия, Мойсей - основател на еврейската религия, и т. н. (Но Христос не е като тях.) От окултни изследвания се вижда, че Христос не е от човешка еволюция. Основателите на религии са хора като нас, само че много са работели върху себе си, достигнали са едно много по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. Той е едно Божествено, космично същество. Учителя казва за Христа: „Христос е най-великото Божествено същество, което иде от Централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос.” Идването на Христос на земята е едно много голямо събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: „Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо се казваше и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение имат религиите преди Христа? - Понеже Христос е централната личност, всички религии пак идват от Него. Сега ще прочетем Послание към евреите гл. 12 от 22 до 24 стих. Там се говори за братството във връзка с Христа. Тържествуващите ангели са най-възвишените същества, а духовете на усъвършенстващите праведници са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Те образуват Всемирното Бяло Братство, и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно начало. Каква мисия са имали основателите на религиите? - От окултно гледище те са били пратеници на Бялото Братство. Всички по-важни импулси, по-важни идеи са дадени на човечеството все от Бялото Братство. Всички основатели на религиите - Рама, Кришна, Хермес, в Египет, Орфей - основателя на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишена работа и за това човечеството е трябвало да бъде подготвено. Окултни школи са имали и евреите в Египет. Тя е била на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили еврейските пророци. Те са се подготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През времето на Христа тази школа е играла друга роля - подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се разкриват и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били и посветени от минали прераждания. Учителя казва, че това са били еврейските пророци Исая, Данаил, Еремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. После пак идват да поемат работата и помагат на Христа. По интуиция човек би могъл да долови, до известна степен, кои ученици на Христа са били пророци. Окултните школи, които идват след Христа като богомилството в България, чиито клони са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството - новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа била на Богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но от окултно гледище какво значи това? (Онзи ден брат Влад Пашов загатна малко нещо по този въпрос.) От 10 милиона години, откакто човечеството съществува, (според Библията 6 ÷ 7 милиона), а окултизмът казва, че съществува от 18 милиона години, земята е напоена с престъпления. Човечеството е създало много тежка карма. Тази тежка карма е зарегистрирана в аурата на земята. Вследствие на това земната аура е ставала от век на век все по-неблагоприятна, по-тежка. Както човек, така и земята и всички планети си имат аура. Вследствие на тези неблагоприятни условия човечеството не е могло да се подобри, издигне и спаси. Толкова била тежка кармата. С идването на земята Христос изпълва нейната аура със своята светлина и с това Той трансформира, заличава тази част от човешката карма, която била зарегистрирана в земната аура. С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие. Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се изплати чрез човешките страдания. Сега човечеството ще мине през една огнена вълна и ще ликвидира със своите страдания. Христос е имал за мисия, от една страна, да трансформира земната аура а, от друга страна, да донесе на земята силата на Любовта. Нали Христос е носител на Любовта? С Неговото идване на земята се дава възможност на човечеството да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога, от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със Своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и др. Под действието на Христовата любов се събужда любовта на човешката душа. Божествената Любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условие да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат проявената любов в себе си, са мъртви. Те спят, не са събудени хора. Това, което направи Христос с възкресението на Лазар, ще стане с всеки човек. Учителя казва така за Любовта на Христа. Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постоянно да се доближава до Любовта на Христа. Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена Любов. Христос притежава и великата Божествена мъдрост. За нея Учителя казва: „Носител на висшето знание е пак Христос.” Когато човек приеме Любовта и стане дете на Любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на Мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата. Тъй че велико бъдеще очаква човека. За днешната епоха във връзка с Христа Учителя казва: „Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така - сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско в астралния и етерните светове, по-близо до материалния свят.” Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато изпитваш в себе си едно безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовия Дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел казва на едно място: „Не желая аз, но Христовият Дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителя казва така: „Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще го преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: „Готовите души днес през тази епоха ще станат способни да виждат Христа и ще влизат в общение с Него.” Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство тези хора ще влизат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синч като младеж се е колебаел коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и безсилие на живота той е видял Христа и от тогава тръгва в света да проповядва и сега е още жив и държи сказки по целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в Евангелистката църква. На него Христос се явил и му казал: „Иди и работи за Мене.” От този момент той станал съвсем друг човек - изпълнен с мир, радост и велико блаженство. В тази епоха и от 1950 година нанатък много хора ще могат да виждат Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: „Едно стадо, един пастир.” Лично на мен веднъж Учителя ми каза: „В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде Мировата религия. Окултизмът иде да докаже новото значение и мисия на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат за основа на живота - Любовта.” Един пример: брат Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж на Богоявление в Бургас той се разхождал край брега, когато хвърлят кръста в морето. Той видял необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той Го повикал у дома си, за да Му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил. Тръгнали заедно, стигнали до къщата и брат Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата, обръща се, повиква човека, но Него Го нямало. После Учителя му казал, че Той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредне, трябва да прави вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителя каза така: „Тези упражнения, които даваме сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, той непременно трябва във време на молитва и размишление първо да тури Христа. За да стане това нужни са две неща: Първо, Любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш Любов към Христа, връзката ти ще е силна и тогава Неговия Дух започва да работи в тебе. И второто: хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието със сърце, пълно с благодарност и размисли върху живота на Христа. Само едно мистично отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да правим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат 10 стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяме Неговия лик. Този портрет в салона не е истинския, но е най-близък до Него. Представянето на образа на Христа да се придружава с молитви към Него. Това е една много красива задача.” Сега ще ви дам избрани мисли от Учителя за Христа: „Няма друг такъв като Христа - да Го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: „Господи, прости им.” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е изпратил на земята да изпълни Неговата воля, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: „Отец ми живее в Мене и Аз в Него.” Следователно обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: „Отивам да приготвя място.” Това показва, че Той отива там, гдето има жилище за Него. Той има грижа за своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира. Огън ще слезе на земята да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората. Ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот - живот на любов и знание, на истинска свобода. Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови - чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния си живот, да влезе в космичната Любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа. Христос е един трансформатор, защото направо при Бога човек не може да отиде. Ще вземем един пример. Слънчевата енергия идва от слънцето, но ако не се трансформира през 12-те полета, които обикалят земята, тя е толкова мощна, че човек, засегнат от тази първична слънчева енергия, би изгорял. Всяка една от тези области поглъща част от слънчевата енергия, за да може човешкият организъм да издържи на тези препятствия. По аналогия енергията, която иде от Бога, е толкова мощна, че човек не може да издържи, ако не мине и се трансформира през Христа. По този въпрос окултизмът казва: „Човек, който иска да отиде при Бога, той трябва да направи връзка с Христа. Само чрез Него ще направи връзка с Бога.” Ние трябва живо да си представяме, че Христос - Великият Учител, и сега е жив, и сега работи във всеки човек и всеки може да направи връзка с Него. Христос се оправя със злото в света. Той трансформира злото и премахва всички отрови на злото в света. За да се прояви това действие, окултната наука казва: „В момента, когато римският войник пробил гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, тя била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидира. От тогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият Дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа може да се спаси, той не разбира закона.” Учителя цитира две важни изречения на Христа: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика.”; „Никой не може да отиде при Отца, ако не Му покажа пътя.” Христос като дойде на земята, обърна с Любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа. Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: „Молете се на Господа на живота да изпрати работници (жетвата на човешките души - цялото човечество). От невидимия свят трябва да се изпращат работници, които ще се вселяват в готовите човешки души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос е плакал? – „Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.” На друго място Учителя казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителя обяснява колко вида плач има: Първо - човек плаче при големите страдания - в безизходно положение. Втори вид плач е, когато се разкайва. Трети: когато човек получи от горе посещение на Бога, на Духовното, когато получи една нова светлина. Тогава заплаква, но не от скръб, но от преливане на чашата, той не може да удържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал към другите. Това е плачът на Христа - най-висшия плач. За да видите Христа вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангели да слязат от Небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Той е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята. Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор. Той трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното: понеже човечеството от хиляди години насам е събирало много отрицателни енергии, Той ги променя от разрушителни в градивни елементи. Именно в това е спасението на света чрез Христа. Защо Христос дойде да спаси човечеството? - В това се крие великата тайна, която хората ще познаят едва след хиляди години. Това, което накара Христос да дойде да спаси човечеството, е Неговата Любов. Христос дойде в света да научи хората да познават Бога и да Му служат, а не да придобиват богатство и щастие. Цитат, който сега ще прочета, показва какво велико знание имаше Христос. Христос беше един от най-добрите лекари: отваряше очите на слепи, възкресяваше мъртви, освен това Той разполагаше с наука, която днес никой няма. Всеки, който днес работи с Христа, с Неговото име, той е в сила да направи това, което Христос правеше. Понеже Христос е най-великото същество, което разполага с най-големи, велики знания. Затова хубаво е, когато човек лекува по Божествен начин, да призовава и Христа. Лекувайте в името на Христа. Христос повери известно знание на своите ученици, но това беше малка част от това, което носеше в себе си. Той казваше: „Още много знание мога да ви дам, но не сте готови за тях.” Знанието на източните школи е на инволюционната мъдрост, а това знание, което носи Христос, е еволюционна наука, знание, което е нагодено за човечеството, вървящо от материалния свят към Бога. Нужно е лично общение с Христа. И сега е възможно това. Ама Христос е живял преди 2000 години, ще каже някой. Вие може да търсите Христа преди 2000 години, а аз още сега се разговарям с Христа. Той ми казва да кажа на последователите Му, че е жив и да не ходят на гроба да Му се кланят, но да живеят Неговото учение, което е учение на Любовта. „Кажи им, че не вярват както трябва.” Христос е казал на своите ученици: „Идете и проповядвайте на света и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” От тези думи се разбира, че Христос е жив и сега работи. По цели нощи Христос се е молил, размишлявал, отивал е на планината, гдето прекарвал в уединение, пост и молитва. Мъчно може човек да следва пътя на Христа. Усилия, Любов се иска от човека, за да върви в правия път. Христос даде на човечеството образец за търпение и разумност и до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора. Христос - Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, които са съществували някога в света. Има един закон в окултната наука, който гласи, че когато помагаш на един човек, който има тежка карма, един чист невинен човек, ако пострада в усилията си да му помогне, тогава на грешника се ликвидира кармата. Ако има нещо забележително в характера на Христа, това е Неговото търпение, смирение, безкористие. Той слиза на земята, за да заеме най-долното положение, слиза от Своето Божествено величие, за да приеме човешка форма. Христовото учение - учението на Любовта, е ценно за всички времена и епохи. Христовото учение и до днес още не е приложено. Хората не са още готови за това учение. Само отделни души са го приложили, но това не е достатъчно. Тези две хиляди (2000) години, които изминаха от Христа насам, са само приготовление за Християнството. Защо толкова дълго време? - Защото великите неща бавно стават. (Примерът с тиквата и дъба.) Цялото човечество ще бъде обединено в името на Любовта. Това е мисията на Христа. Исая казва: „Земята ще се изпълни със знание за Господа.” Първият закон е Любовта към Бога, и вторият: „Любете се едни други.” Любов на всички към всички и Любов към Бога. Това е новото, което ще дойде на земята. Това непременно ще дойде, защото има един стих от Христа: „Словото Божие, което е излязло от Отца, не се връща при Него, без да принесе свой плод.” Някой ще пита: „Кой е приложил Христовия закон?” Който може да приложи Христовото учение, той е излязъл от областта на личния живот. Не иска нищо за себе си и работи за Божието дело, за всички, за цялото човечество. По този въпрос Учителя казва така: „Даже ако човек стане мистик, постигне напълно познанието за Христовото учение, той работи за реализирането на Божието дело. Той е надраснал личния си живот. Всеки, който тича да улови щастието, никога няма да го хване. Един човек, който живее личния живот, тича да хване щастието, а този, който живее за цялото, върви напред, а щастието го гони. Дават му се най-благоприятни условия, за които той не е мечтал.” „Който е Мой ученик - казва Христос - да тръгне подир Мене. Вземи кръста си и върви подир Мене, защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” - Защо този, който работи за цялото, за Бога, неговото иго ще бъде благо? - Защото той ще живее в света на радостта и ще бъде винаги радостен. Който живее личен живот цял ден ще бъде в тревога, страхове, съмнения, които като червей ще го ядат цял ден. Той няма да види една светла минута в живота си. Един човек, който живее личен живот и се грижи само за себе си, работи за личен интерес, за него невидимият свят казва: „За този човек има кой да се грижи. Това е самият той.” Когато човек работи за другите, тогава невидимият свят му помага, защото той друга помощ няма. Който работи за Бога, препятствията и пречките в живота му ще ги премахва невидимият свят. Този човек ще чувства съдействието на невидимия свят непрестанно. Когато отива в непознат град всички негови срещи ще бъдат уредени от невидимия свят. Да обичаш Христа, това значи да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И като срещнеш престъпника да бъдеш готов заради Любовта на Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Христос казва, че: „който не се отрече от себе си, от своя живот - не може да бъде Негов ученик”. Божественият огън е донесен на земята от Христа. Този огън движи съзнанието на всички културни хора и народи из целия свят. Думите на Христа сега работят в подсъзнанието на човечеството. В бъдеще това съзнание ще вземе ръководството в човека. Щом обичаш Христа не Му причинявай нови страдания. Тук има много дълбока мисъл. Преди избухването на Втората световна война една наша сестра е видяла Христа разпънат на кръст. За да разберете окултния език трябва да знаете коя е мисията на Христа. - Това е обединяване на човечеството в името на Любовта. Когато ние проявяваме безлюбие един към друг, насилие, неправда и прочие, ние пречим на Христа. Че ние сме много далече от новото космическо съзнание, показва следното: от година на година и от век на век съдилищата се изграждат във все по-големи сгради. Военните министерства също. Това показва колко са далече хората от новото съзнание. Някой иска да знае кой е Христос. - Думите, които е казал Христос - това е Бог. Могат ли да ви ползват Неговите думи да бъдете щастливи - това е Христос. Христос слиза на земята, за да отнеме товара от хората и затова казва: „Възложи товара си на Господа.” Господ ще вземе вашите страдания и в замяна ще ви даде радост. Който човек страда, нека си направи една молитва и с няколко думи да се обърне към Христа. Тогава радостта на Христа, Неговата Любов, мир и блаженство ще влязат в човека и ще го преобразят. Може да се направи опит. Това учение е опитно. Ние имаме една архива, в която всички думи на Христа са записани със златни букви. Проповедите на Христа са траели по четири часа, а в Евангелието са предадени с няколко реда. Но всичко е записано. Нищо не е загубено. В тази свещена книга всичко е записано до най-малката думичка. Ако вие тръгнете по пътя на Любовта, при вас ще дойде един ангел, който ще ви повдигне на крилата си и вие ще разрешите всички въпроси. Христос е единственият фактор, на когото вие можете да разчитате. Като говорим за Бялото братство, ние знаем и за Христос, който е дошъл на земята да пострада и да възкръсне. Христос е глава на Бялото братство. Божественият свят се е проявил в лицето на Христа но не тъй, както църквата го разбира. Цялото Бяло братство сега работи под ръководството на Христа. Къде е Христос? Ако питате един ясновидец той ще ви каже дали Христос е тук или не. Той ще Го види. Няма събрание, където духовете са обладани от възвишени мисли и да не са посетени от Христа поне за 5 ÷ 10 минути. В такова събрание хората ще почувстват едно божествено състояние, ще ги озари една светлина. Може да дойде някой представител на Бялото братство. Може ли Христос да бъде едновременно на много места? - Това е смешно схващане. Христос може едновременно да присъства на всички събрания в света. За човека това е невъзможно, но за Христа е възможно. Той присъства в цялата планета. Време и пространство в духовния свят няма. Само на вратата на ония, на които Божественото съзнание е близо да се събуди - там Христос хлопа. Христовият дух идва да се всели в човека. Това е възкресението. Любовта на Христа е първата причина, която иде да тури ред и порядък. Христос донесе не само учението на Любовта, но Любовта, като една сила на земята. И всеки човек, който гладува и жадува за Любовта, ще я получи. Тази нова вълна е дошла вече и човек може да влезе във връзка с Христа. Космичната Мирова Любов е дошла на земята.
  7. 41. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Сега аз мога да кажа и нещо друго, което се случи пак на Рила. През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Нито една сестра. Тези хора бяха: Учителят, Боян Боев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко, 7 души. Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра. Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме и над Близнаците, чак на равното горе. Там набрахме много гъби печурки. Иван беше готвачът и седна да ги готви. Учителят най-приятелски отива при него и казва: „Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?" А Иван Дойнов беше майстор по гъбарството. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: „Ще направя, Учителю!" Така си приказваха, приятелски. А пък аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, Учителят да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше), да поднеса тенекията на мястото, дето беше определено за баня и да поканя Учителя да отиде да се изкъпе. Така направих. Учителят влезе да се къпе. На изхода на просеката, в която Учителят се къпеше, стоеше Любомир Лулчев и чакаше Учителят да излезе от банята, за да Го пита нещо. Дълго време Любомир нервничи, че Учителят не излиза от банята Си. Даже и аз се зачудих защо Учителят се забави много. Викам си: една тенекия вода, колкото и по малко да я излива, Той я е излял вече, ама да ида да видя защо Учителят не излиза от банята. И когато отидох, намерих Го, че Той не доизлял всичката вода, ами клекнал и със сапун Си търка долните дрехи и ги пере. Аз, като Го видях, казвам: „Учителю, моля Ти се, аз ще изпера дрехите, оставете!" Той каза: „Че, и аз мога да пера." - „Макар и да можеш да переш - казвам, - Учителю, моля Ти се, аз ще ги изпера." И Учителят ме остави аз да ги изпера и тръгна. Като излезе на изхода на просеката, където Го чакаше Лулчев, отдалеч още Учителят повиши нервното Си състояние и с жестове започна да се кара на Любомир Лулчев. Каза му така: „Ти си една горда душа, трябва да се поправиш! Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край. Да помниш това!" Той искаше да Му възрази, но Учителят го пресичаше и не му даде да каже нито дума. Пак повтори много пъти същите думи и така се привърши този инцидент там. Впоследствие започнаха да идат вече братя и сестри от София и лагерът за късо време се напълни, станаха много. 200 - 300 души се събраха горе, на 7-те езера.
  8. 18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село Паламарица и пастирът на евангелската църква Методи Ж. Марков от град Варна. В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в евангелската църква, за да дойде на братското събрание в школата ни. Готвехме си и заедно се хранехме, всички бяхме вегетарианци. В село Ковачевец заболяла Русана Петкова и изпаднала в транс. Няколко дни продължава трансът. В излъчването си тя се срещнала с много познати, които скоро си били заминали. Възвърнала се към здраве и започнала да разказва с кои се е видяла и да предава на живите разни поръчки. Явих се при тая жена и заварих няколко жени, дошли да я питат за своите заминали. Като слушах как обяснява Русана на слушателите си, разбрах, че материята не й е позната. Взех думата и обясних, че човек е безсмъртно същество, че може да говори с умрелите или да иска нещо от свои заминали чрез ясновидци. След разговора Русана и съседката й Гена Георгиева, както и дядовата Ганчова снаха Цокева, ме помолиха в събота, като си отивам за Водица, да минавам през Ковачевец и да им говоря. Така се създаде един кръжок от наши хора. Започнахме да правим събрание в неделен ден или в събота вечер, когато си отивах за Водица. Свещеникът на село Ковачевец обаче се яви върл противник на учението на Учителя. Дойде един ден брат Боян Боев и поиска да изнесе беседа в читалището. Разрешиха му. Но всред беседата кметът, подстрекан от попа, арестува брат Боев и го остави да спи в общината. На сутринта през Водица и през гара Асеново го изпратиха за София, като го заплашиха, че ако се яви пак в Ковачевец, зле ще се разправят с него. В Попово, в нашата квартира, правехме събрания: аз, Георги Събев, Станко Ненов, Никола Стоянов Мисирджиоглу, Александър Кояджиков, сестра Козарева, Методи Марков и понякога учителката ни по руски език Лидия Комарова. Един наш брат от град Шумен правеше цигулки. Той бе писар в съдилището, но не стигаше заплатата му за изхранването на тежкото му семейство, затова търсеше и странични доходи и му идеше отръки да поправя струнни инструменти. А правеше и цигулки. Но не от явор, а от орех. А орехът не е музикално дърво. Аз често посещавах брат Цаню и семейството му. Имаше дъщеря, моя връстница, син в горните класове на гимназията, и друг син - ученик в началното училище. Бай Цаню бе умен и весел човек. В разговора си разказваше разни поучителни приказки, анекдоти и разкази.
  9. 11. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Произведоха ни ветеринарни младши подофицери и ни дадоха по десет дни домашен отпуск. Влакът, заминаващ за България, бе препълнен с отпускари. Вагоните бяха препълнени. По нямане на места, багажниците горе, вместо багаж, бяха запълнени с войници отпускари, които бяха легнали там. Между вагоните и отвън по вагоните се бяха накачили войници. От Скопие до Ниш аз пътувах в клозета на вагона. Като слязох в София, запитах къде се намира книжарницата на Димитър Голов. А Димитър Голов се беше поминал и в книжарницата продавачката бе дъщеря му, която бе гимназиална ученичка. Дадох й списъка на всички теософски книги, които търсех, да ми ги даде да си ги купя. Приготви момичето книгите и ги платих. Попитах я да ми покаже къде се намира ул. „Опълченска" 66. Девойката излезе от книжарницата и ми показа посоката, за да намеря улицата. Намерих ул. „Опълченска" 66, къщата, в която живееше Учителят. Позвъних, излезе хазяинът на Учителя, Петко Гумнеров, и ме въведе в двора. Даде ми стол да седна, до маса, която бе на двора, пред прозореца, където Учителят живееше. Отиде и съобщи на Учителя, че Го чакам. Той веднага дойде. Запита ме откъде ида, кои са ми дали адреса Му. Първото ми впечатление от вида на Учителя бе дълбоко, силно. Обясних Му, че са ме напътили братята Боян Боев, Георги Куртев и Стамат Тодоров. Пакетът с току-що закупените теософски книги стоеше върху масата. Учителят ме запита какви книги съм си купил. Казах му, че съм ги купил сега и не ги зная заглавията им. Учителят започна да ги изрежда и аз потвърждавах, една по една-наред, както бяха наредени в пакета. „И най-отгоре, си си купил книгата „Френология". - Аз се зачудих, че пакетът бе опакован добре и никаква книга не се виждаше от опаковката - не можеше да се прочете заглавието й. А Учителят ги прочете една по една и най-отгоре ми каза, че е „Френологията". Обърна ми внимание, че Учителят вижда и зад преградата на опаковката - това се казва ясновидство. Погледнах си часовника, защото влакът за Варна скоро щеше да потегля, а аз с варненския влак ще пътувам до град Попово. Учителят стана и отиде в горницата. Върна се и ми подаде книгата Първа серия „Сила и живот", като добави следното: „Вземете тези беседи, четете ги и ги проучавайте и мислете върху прочетеното." Целунах Му ръка и се сбогувах. Пътувайки за гарата, аз размишлявах върху това как се срещнах с Учителя и какво впечатление ми направи Той. ВК: Брат Боев и Георги Куртев бяха ли Ви разправяли за Учителя? ПГ: Бяха ми разправяли. ВК: Надълго и широко? ПГ: Стамат също. ВК: Какви неща бяха Ви разправяли за Него? ПГ: Че Той е Божи пратеник. След това, че Той има възможност да вижда миналото, настоящето и бъдещето на човека, че е най-добрият познавач на света върху книгите на Свещеното Писание и че е един, който не изявява своята същност, но тя се изявява чрез Словото, което държеше на народа. Така ми говореха за Учителя, за да ми обяснят, понеже аз вече бях чел окултна литература и бях много задълбочен, особено като прочетох "Древната мъдрост". Тя толкоз ми хареса, че ми обясни много въпроси от живота и си казах: колко това знание би било полезно, ако хората го знаят! Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света. Чрез опитите, които изнасяше Фламарион, в неговите протоколи се виждаше, че човекът е безсмъртно същество. ВК: Значи, първата дейност на Боян Боев и Георги Куртев - целят да събудят интерес към знанието за окултизма. Защото ние нямаме данни за дейността на Боев и на Куртев през времето на техните ранни години в Братството. Затова задавам тези въпроси. ПГ: Да, да, да. ВК: И по-нататък? Сега, какво впечатление Ви направи Учителят, когато Вие за пръв път отивате при Него? Те бяха Ви дали адреса и т. н.? Обикновено първата среща е много интересна. ПГ: То беше така: Той слезна, така, от горницата. Имаше и маса пред прозореца в градината, дето държи сказки, там, имаше маса и ми зададе тези въпроси: откъде ида, кой съм, какво съм, кой ме е пратил, откъде съм вземал адреса и т. н. Като Му обясних, Той каза: „Какво си си купил тука?" А пък те бяха загънати. И аз Му обясних, че това са теософска литература. „Ами кои книги точно?" Рекох: „Сега ги взех и не ги помня." И Учителят ги за изрежда: 1., 2., 3., 4., до 20., по списъка, и най отгоре: „О, купил си си и френология!" А пък всичко беше загънато така, че не се виждаше какво има вътре. А аз бях чел вече за ясновидство. И разбрах вече, че Учителят е ясновидец. Да. И нататък, аз вече си погледнах часовника, щото гледах да не изпусна варненския влак, и Той забеляза: „Значи ще пътуваш?" Рекох: „Да, ще пътувам за Попово по варненската линия." И Той каза: „Постой малко тука" и отиде горе и взема едно томче от току-що в нея година излязлата първа серия „Сила и живот", - „И, рекох, четете и размишлявайте върху прочетеното!" ВК: Това е един изключителен метод, който Учителят е дал. ПГ: Да. Препоръча например там, че ще чета цял куп теософски книги, а всъщност знаеше, че ме интересуваха беседите - тоест Словото Божие.
  10. 9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО Първа армейска ветеринарна лечебница в Скопие се помещаваше от северната страна на Скопие, в армейските казарми до римския водопровод. От първа армия, от южния фронт всичкият болен добитък се изпращаше на лечение в армейската лечебница. Когато се откри курсът, имаше 550 болни добитъци: коне, крави, волове, катъри, биволи и пр. До обед школниците помагахме на лекарския персонал да лекуват болния добитък, а следобед и в обедната почивка се водеха лекциите по различните дисциплини от разни лекари. В армейската лечебница постъпваха тежко болните добитъци, най-много коне, с набити холки, с дълбоки фистули между плешките, из които извираше гной. Сондите се спускаха 20 - 25 см до дълбоките фистули. За да се намали периметърът на оголената холка, обгаряха с нажежени плоски железа. Добичетата реват от болки. По 5, 6, 7, 8 войници държаха стенещото от болка животно, когато го горяха. Две седмици всяка сутрин припадах и сядах на земята от болка, като гледах ревящото животно и наоколо миришеше на пържени пържоли от стенещите добитъци, като ги горяха. Всеки ден се убиваха коне, които бяха болни от сибирска язва - сап. От тази опасна болест страдат само конете. Болестта е три вида: външно кожна, вътрешно белодробна и в ноздрите. Заболяваха хрущялите на ноздрите и ноздрите се пълнеха със сополи. От тази болест заекът и котката като се заразят, умират за 24 часа. Човек заразен живее две седмици, заразен кон живее 20 години. Заболелият кон сам за себе си не е опасен, но разнася болестта наоколо си. Унищожаваха също и туберкулозните заболели добитъци, особено кравите, за да не заразяват чрез млякото си хората, които консумираха това мляко. Въпреки ежедневните преживявания от тези гледки и зрелища от заболелия добитък, аз не преставах и с духовната си работа, която се състоеше в молитва и четене на Евангелието. Всяка сутрин, обед и вечер си прочитах по една глава и в процеса на ежедневната си работа размишлявах върху прочетеното Слово Божие. Идеята за Бога ми даваше сила и радост да върша работата си с лекота, с пъргавина. Словото Божие ме повдигаше и ми донасяше светли мисли и топли чувства. Обядвахме и в един часа следобед ни даваха обедна почивка. Сън - около час и половина-два. И следобед - словесно занятие по ветеринарната дисциплина. Обедната почивка използвах да си прочета от Евангелието определената глава. Бях си избрал легло до западния ъгъл на казарменото помещение, така че, под одеалото, както съм завит, уж, че спя, аз си четях, без да обръщам внимание на другарите си, че чета и не спя. При сигнала за ставане всеки войник-курсист ставаше, подреждаше леглото си, вземаше чизмите и партенките, бегом излизаше, обуваше се вън и отиваше в учебната зала на занятия. Слушахме лекции от лекарите. При такова бързо ставане, един ден всичките школници бяха излезли навън. В помещението останахме аз и дневалният. Той се приближи до мене, докато аз бързах да си дочета последния стих от прочетената глава от Евангелието, и тихо ми каза: „Дерзай, братко! Аз от много време Ви забелязвам, че Вий скришом под одеалото си четете Евангелието." Разменихме набързо мисли и се опознахме. Този дневален бил Стамат Тодоров, родом от Добричко, добруджанец и живее във Варна. Запознат бил с идеите на Бялото Братство. Първия неделен ден след запознаването ми със Стамат Тодоров, той ми каза, че ще ме заведе някъде, да ме запознае с хората на Бялото Братство, българи. Брат Стамат ме поведе към 1-ва местна болница, военна, която се помещаваше в калето на град Скопие. Тук се запознах с брат Георги Куртев, който бе военен медицински фелдшер в болницата, а също и с брат Боян Боев, изпълняващ длъжността помощник-аптекар в болничната аптека. Те живееха двамата с брат Георги Куртев в широка, хигиенична, слънчева стая. Със запознаването ни с Боян, той весело и сърдечно ми зададе въпроси, за да ме опознае: от коя войскова част ида, къде съм роден, какво образование имам и пр., и пр. Запита ме вярвам ли в Бога и дали съм чел нещо от Светото Писание. Отговорих му, че от дете съм вярващ и съм чел Новия Завет. А друга някаква духовна литература не съм чел. Той ми зададе въпроса: ако ми даде някакви си книги да чета, ще ли ги чета? Отговорих утвърдително. Той ми даде малката брошура от Алционе Кришнамурти „При нозете на Учителя" и ми поръча, като я върна, ще ми даде втора. Топлотата и радостта, с която ме срещнаха брат Боян Боев и Георги Куртев, ме заплениха и приобщиха към тях. Сбогувахме се със Стамат Тодоров и си отидохме във ветеринарната лечебница. Из пътя Стамат каза, че Боян Боев е гимназиален учител в гимназията в град Панагюрище, а пък Георги Куртев е от гр. Айтос, медицински фелдшер. И двамата са на военна служба в Първата световна война. Още същата вечер, докато дойде време да лягаме, аз прочетох книжката „При нозете на Учителя". Докато дойде другият неделен ден, аз всеки ден препрочитах тази книжка. Тя засегна вътрешно душата ми, разкри пред мен друг свят, непознат ми досега. На втория неделен ден аз и Стамат Тодоров пак отидохме при Георги Куртев и Боян Боев. Боев ме попита дали съм разбрал, каквото съм прочел. Даде ми втора теософска книга, озаглавена „Едно очертание на теософията", от Ани Безант, Което четях дене, насън го прекарвах през съзнанието си. Когато върнах тая книга, брат Боев ми даде няколко брошури, лекции, държани пред публиката. Не си спомням заглавията им, но помня темите: „Прераждането", „Родословието на човечеството", „Окултна химия", „Смисълът на живота" и много такива. След това ми се дадоха „Астрален мир", „Ментален мир", „Древната мъдрост", „Езотерическо християнство", „Човешките тела" и пр. Паралелно с ветеринарния курс, който следвах, нощно време четях теософската литература. Моите другари съкурсисти вечер заспиваха всички и ме оставяха съсредоточен да чета, а сутрин, като се събуждаха, пак ме заварваха да чета. Запитваха ме: „Пеньо, ти тая нощ ляга ли да спиш или не?" Така ме унасяше новият живот, новото верую, новите простори, които се разкриваха пред съзнанието ми, че аз не чувствах умора от многото претрупаност на учебния материал и работата с лекуването на болните добитъци. Голямата нужда от фелдшери по южния фронт, а също и в Румъния, на руския - да дават първа помощ на заболелия добитък, ни заставяше да караме учението по съкратената програма. За четири месеца ни произведоха младши ветеринарни подофицери. На всеки новоназначен фелдшер ни дадоха по десет дни домашен отпуск.
  11. 24. В ЕДИН ЖИВОТ ПРЕСТЪПНИК, В ДРУГ ЖИВОТ СВЕТИЯ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ По отношение на многобройните прераждания, веднъж на Витоша брат Кирчо от Петрич, който сега е в другия свят, разказваше: Бях насаме с Учителя и Го попитах: „Учителю, защо небето е допуснало това страдание спрямо крака на брат Боян Боев, който е толкова добър и за него се говори, че е ангел вРадка Овчарова панталони?" А Учителят ми отговори: „Защото в минал живот е бил началник на гилотина." Аз зяпнах с широко отворена уста от изненада и наум си прошепнах: „Леле-е-е-е, Учителю, дано не научава това брат Боев." Друг случай, който ми е разказвала сестра , също заминала в другия свят, е следният: Идвам на Изгрева за първи път, казва тя, и много се нуждаех от известна подкрепа. Реших да отида при най-авторитетните братя. Първият ме наруга и ме отпрати най-безцеремонно. Вторият и третият още по-грубо. Най-накрая реших, че четвъртият ще ми помогне, защото аз съм чувала за него най-хубави неща, това е брат Боян Боев. Когато се явих при него, гръм от небето се спусна върху мен, като ме наруга по-грубо и от първите трима. Обезумяла от ужасната изненада, разплакана отивам при Учителя и Му разказвам за случилото се с тези братя. Тогава Учителят ме погледна многозначително и ми каза: „Всичко това аз го направих. Нарочно те доведох при тях да видиш и да не си мислиш, че те са светии." Сестра Радка Овчарова е самоука художничка и в Мърчаево, в стаята музей, има голям прекрасен портрет на Учителят всред житата, нарисуван от нея.
  12. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние и за свързване с живата природа и нейните сили Дадено от Учителя в сряда, 22.11.1939 г. Ръцете се поставят хоризонтално от двете страни на тялото и бавно се приближават пред гърдите, като се поставят една върху друга с длани навътре - дясната върху лявата. След това бавно се отдалечават ръцете до първоначалното им положение. Това трае 25 секунди. След това пак се приближават ръцете пред гърдите, само че лявата ръка върху дясната с длани една срещу друга. После двете ръце бавно отново се отдалечават настрани до първоначалното им положение. Всичко това стае също 25 секунди. Горните 2 упражнения се повтарят по 6 пъти последователно като се сменят - всичко 12 упражнения за 5 минути. Брои се само за 1-то упражнение, колкото да се схване бавността на движението. С тая бавност се работи до края без да се брои, за да може съзнанието да се съсредоточи и върху свързването чрез ръцете с енергиите на живата природа и да мисли човек за приемането на тия енергии в себе си. Тия упражнения могат да се правят когато човек е прав, на едно място, а може и при всяко от 12-тях упражнения да се правят 2 крачки напред - една крачка за прибиране ръцете пред гърдите, а друга за отдалечаването им. Тези 12упражнения се правят сутрин, обяд и вечер, всичко 15 минути. Това упражнение ще се прави за известно време. С това упражнение няма да станат чудеса, но човек ще направи с разумната природа оная малка връзка, която е много ценна и необходима, за да има човек придобивки. Всеки да прави и това упражнение сам, без да бъда забелязан и обезпокояван от другите, за да бъде напълно концентриран. НЕДЕЛНО УТРИННО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ОТ 17.12.1939 г. СУТРИНТА БОЖЕСТВЕНИЯТ КРЪГ НА ЖИВОТА Когато се свири добре на една цигулка, тя се облагородява. Човек е едно същество, чрез което Бог се проявява. И ако Бог постоянно се проявява чрез човека, последният придобива нещо. Кой е най-разумният начин на спане, какво положение трябва да има тялото? Краката и ръцете не трябва да са сгънати, а прави; и от друга страна през време на спане човек не трябва да се обръща. Тялото да бъде напълно спокойно. Днес някои народи воюват. Във войната хората се учат. Понеже тия хора доброволно не са поискали да се пожертват, сега Божият закон ги кара насила да се пожертват. Ние употребяваме думите: Аз, Ти, Той. Аз, който върша волята Божия. Ти, Господи, който въвеждаше Царството Божие. Той, Духът, който освещава Името Божие. Аз е човекът със своя ум, със своята воля. Ти - това е нашата душа. Той - това е нашият дух. Ако вършим волята Божия знанието Божие ще се предаде на нас. Учение без вършене волята Божия не може да има. Или ще се изправите, или ще ви изправя. Някой иска да замине горе. Защо ще отидете в невидимия свят сега, когато от там слизат долу да помагат. Тинеси работил за Господа още. През хилядите минали векове Бог ни е дал своите благословения. Сега трябва да му се отблагодарим, др имаме признателност. Като обичаме Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, тогава ставаме възприемчиви към благата, които Бог ни дава. Като не обичаме Бога, тия блага не могат да минат през нас. И после трябва да обичаме ближния си. за да им предадем благото, което сме приели от Бога. И ближният ви трябва да ви обича, за да могат тия блага да се върнат към вас. Трябва да се образува един кръг. От Бога към вас, после от вас към ближния и от ближния към вас и да се повърнат към Бога, за да види Той как сме извършили волята Божия. Знаете ли колко е мъчно да се замине за онзи свят? Когато пътувате през океана за Америка, сега е опасно, защото пътят е миниран. И като тръгнете от този свят за онзи, пътят е миниран. Да заминете за онзи свят трябва да дойдат три ангели: единият ще ви носи на ръце, а другите двама ще ви бъдат екскорт, когато ви нападат, те ще ви защитават. Ще има много неприятели, които ще мислят за атака, и благодарение на тия ангели ще минете през тая опасна зона, за да влезете в другия свят. Някой път сте неразположени, защото ви атакуват лошите духове и като няма кой да ви помага, хванат ви и ви затворят и стоите там с години. Тая година е година, в която да свържете ума си както трябва с любовта, да свържете сърцето си с любовта, да свържете душата си с любовта, да свържете силата си с любовта. Трябва да пожертваш всичко, за да придобиеш нещо. Малкото трябва да пожертвате, за да придобиете голямото. Как ще станете наследници на небето и на земята. Само тия, които са свързали ума си, сърцето си, душата си и силата си с любовта, само тия ще станат наследници на земята. После ще им се даде и друго наследство, по-голямо. За да стане човек кротък, трябва да стане господар на ума си и сърцето си и да служи на душата си и силата си. На ума си и на сърцето си ще станеш господар, а на душата си и на силата си трябва да станеш слуга. Аз бих желал някой от вас, който има пълна любов на ума си, на сърцето си, душата си и силата си да дойде при мен. Защото аз искам да срещна един човек. Все го търся, но не съм го намерил. Ще ми бъде твърде приятно ако го намеря. Въоръжи ума си, сърцето си. душата си, и силата си и ела при мене. Тогава аз ще капитулирам пред тебе. Но ако идваш без любов, ще бъдеш бит на общо основание. СЛюбов като идва човек, там е Бог. Който идва без Любов, той е лъжец. Трябва да се изпълни Волята Божия, да се въдвори Царството Божие и да се освети Името Божие. Това е възкресението. Като стане това, вие ще възкръснете и няма да има смърт. Ако изпълниш волята Божия и Бог ще изпълни твоята воля. Ако осветиш Божието Име и Бог ще освети твоето име. Ние ще изпълним Волята Божия, душата ни ще въвежда Царството Божие в нас, а духът ни ще освещава Името Божие. И тогава ние ще бъдем добри работници. Пролетта ще дойде. Трябват работници да сеят семената. Ако работите за себе си, ще получите еднократно, ако работите за Бога, ще получите стократно. ЗА ПЕНТОГРАМАТА Помещението, в което се намира пентаграмът, има динамична сила, защото той съдържа небесни знаци. Ясновидците чувствуват тази сила. Тя действува разрушително на човека, но когато той живее добре, дава благословение. Понеже тази динамична сила може да увреди на човека, то човек даже и когато живее добре, трябва да прекара мислено още два кръга около пентаграма, за да се смекчи силата. Първият кръг (най-външният) се състои от следните думи: „Подирете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Кръгът почва от точката долу и върви отляво към дясно. След това ще прекараме по-навътре втори кръг: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своя Единороднаго, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен." След това ще се каже третия кръг (написания на пентаграма). Той е най-вътрешният. През петтях добродетели, които са написани на пентаграма, трябва да минем (а именно: добродетел, истина, правда, любов, мъдрост), за да отидем на небето. В пътя на своята еволюция човек се намира най-първо вън от пентаграма и обикаля външния кръг, който съдържа тези неща: сабля (сила), чаша (карма), книга (знание), свещ (истина), жезъл или скиптър (законност). Когато влезем в световния живот, дохождаме на тази точка, дето е саблята, която означава, че правото е наше, додето сме силни, а ако сме слаби, то други ще имат право върху нас. Но човек след това преминава в друго положение: дохожда кармичният закон на отплатата (чашата). Това е втората стъпка от урока. Тогаз човек ще пие горчивините на живота. Той ще пие, додето поумнее. И тогаз дохожда мястото на книгата. Той вече разбира кое е право, кое е криво (от гледна точка на света, а не от Божествена). Той се счита вече човек със знание. Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта). Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост. Тогаз човек вече почва да мъдрува със световната мъдрост и почва да нарежда живота си: да си постели добре, да си направи къща, да има. Значи дава тон на вървежа на живота. Поставя всяко нещо в живота на мястото му. Това е жезълът. Но след като обиколи първия кръг във вълните на живота, в тласканиците на света, човек един ден си казва: „ Трябва да има нещо по-велико в света." Тогаз той почва да разбира, че да дава човек е по-велико нещо, отколкото да взема; ще получи наследство, което няма с какво да се замени. И не ще съмнение, че Провидението ще даде случай на човека да върви по-нататък. Притиснат от неволите на живота, човек почва да си казва: „ Това ли е цел та на света?" И когато почне да дири целта на света, тогаз ще почне да дири духовния живот. Тогаз вече почва вторият кръг: вторият кръг почва с минаване през първите врата. Това са тесните врата. Това е първата стъпка за отиване към Царството Божие. След това се минава през Истината. После човек минава Правдата; той слиза в ада, като го води Христос. По-нататък минава втората порта и отива по-горе. Вторите врата са много по-тесни от първите. Там има крепост; там вардят. При първите врата има стълба; там е по-лесно. След като минете вторите врата, вие вече приемате любовта, а по-после мъдростта (символ: око) и ядете от дървото на живота. Тогаз вече слизате долу на земята, за да работите: това е Добродетелта. След това иде по-нататъшен път, за който няма нужда сега да се говори. Този път се символизира със знаците, които има в центъра на пентаграма: змиите, кръста, кръгчетата. Това е подвигът, през който човек ще мине в бъдеще. Най-външните три букви значат следното: В = Велики, У = Учител, Н = на Небето. Тези три букви заедно трябва да се четат: „Великият Учител на Небето." Имат значение и петтях знаци, които са във вътрешните ъгли на петтях върха на пентаграма. Ако човек иска да добие Любовта, трябва да насочи мисълта си към Правдата и Мъдростта. Ако искаш да се обградиш от някого, то трябва да си мислиш, че около стаята или къщата са прекарани тези три кръга (трите формули). Помниш и как може да се действува с върховете на пентаграма в дадена посока. НАСТАВЛЕНИЕ I. Когато през годината се молите било за обикновени нужди, било за особени случаи, представлявайте си заседателния салон с всички приятели в него, а главно мислено заставайте в горницата пред направените в нея мистически съчетания. Старайте се при моленето да изпъкне в ума ви всичко в салона и горницата тъй, както е наредено. II. Всякой ден, час вие ще си изберете, но предпочително сутринта - четене „Лозинката", било само първата й част. било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата лозинка, то първата й част ще четете сутринта, втората - на обяд, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първият ден ще вземете първата част, втория ден - втората част, третия - третата част и т.н. Задължително е обаче да се чете лозинката всякой ден и всякой може да усвои един от изброените начини. III.В един от дните през седмицата: нелеля, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим споменник на всички членове от веригата, включая и онези от отсъствующите от нея, за които се каже от Учителя, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи от него, като при споменаване на имената им, представлявам си лицата им и искам от Господа за тях изпълнение на лозинката. Но можеш и в трите тези дни да правиш този поменник - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх на страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделя и то задължително. IV. Числото 13 през тази година ще смекчаваш така: 1) Винаги на 13-то число всеки месец сутринта след молитвата прочитай 133 псалом, който желателно е да изучите наизуст. 2) Същият псалом обезателно ще четем и в онзи ден, който ти посочи смятането: 13 минус числото на групата от 9 души, в която впадаш (при бдението в Търново на 13 август 1914 година след 4 часа сутринта). 3) Всякой ден и час след събора, когато се срещнеш с числото 13, чети псалом 133. Например имаш да вземаш; дават ти такова число, че крайният сбор е 13. (Краен сбор ще каже последното най-малко число, което се получава при последователно събиране цифрите на дадено число: например 724; 7+2+4=13. Друг пример: 7324876543; 7+3+2+4+8 + 7+6+5+4+3=49; 4+9= 13.) Чети тогаз 133 псалом. Имаш да даваш; едва занасяш число, чийто краен сбор е 13. Чети псалом 133. Вземаш кола дръва. На колата са 13 суровици. Чети същия псалом. Дойдоха ти гости. Числото им е 13. Скоро прочети 133 псалом. Отидеш на гости; завариш 13 души, чети по-скоро 133 псалом. Назначават те на служба; заповедта е с въпросния номер; чети същия псалом. Изобщо навсякъде и всякога в живота, срещнеш ли се някъде с числото 13 - чети 133 псалом, който научи наизуст, та да ти е лесно и за да не разгъваш винаги книгата да го четеш. Изгрев, 3.02.1941 година Любезни брат Тошев, Получих писмото ви. Предадох и на Учителя вашето писмо до него. Получих и сумата и направих с нея тъй, както ми писахте. Щях да отида за няколко деня в Търново и тогава щях да използувам случая да ви посетя и в Севлиево. Но отложих за по-нататък - може би през пролетта. Ще видим. Отдавна не сте идвали в София. Това лято Учителят даде чудни нови упражнения - Слънчеви лъчи. Те имат голямо действие върху човека - можем да кажем магично действие! Сега са преустановени, но идната пролет ще ги подкачим отново. Елате тая зима на гости - може през празниците. А ако ви е по- удобно, елате през Великден или през лятото. Както ми пишете в писмото си, вие постепенно мислите да оставите адвокатството. Тогава ще бъдете по-свободен. Хубаво е да пращате материал за списание „Житно зърно". Вие знаете духа на списанието, знаете и задачите му, целите му. Тъй че хубаво ще бъде да получаваме от вас статии за списанието. Скоро ще излезат от печат „Слънчевите лъчи" - новите ритмични упражнения, които даде Учителят това лято и които са продължение на паневритмията. Излязоха от печат съборните беседи и скоро ще ги получите. Тук ще ви изложа някои мисли от днешната лекция на Учителя: „Аз наричам истинска любов тая, която никога не остарява. Щом един човек ти стане обикновен, ти не го обичаш. Всякога човек трябва да бъде за тебе необикновен, непознат за тебе. Любовта към едного е опасна. Досега сте обичали все по един. И кой от вас е щастлив, като е обичал един!? Сега ви трябва любов към Бога! Първото нещо, което трябва да научите е: като станете сутринта, да се научиш да любиш и да обичаш. Да любиш Бога, значи да Му дадеш нещо, да Му дадеш микроскопичен подарък. Когато всички се научим да любим Бога, светът ще се оправи в един ден. А пък ако не Го възлюбим, и за хиляди години светът няма да се оправи. Да виждаш Бога и в най-малките работи! И тогава и най-малките неща ще ти станат мили и любими: цветята, звездите, светлината, вятърът, хората и пр. Любовта и обичта ще оправят света. Любовта е това, което ще оправи света, а пък обичта е това, което постига всичко! Светът е оправен, но ти не си оправен. Ние се заблуждаваме, че светът не е оправен. Ние не сме оправени. Ако намериш противоречие в живота, дръж се за любовта и обичта. В любовта и обичта има една голяма чистота, която тепърва трябва да развиете. Това, което ви причинява радост, е от Бога, а това, което ви причинява скръб, е от вас. И тъй да остане тая идея във вас: Да обичаш и да любиш." Поздрав до вашите домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. Учителят каза още днес: „Любовта към Едногото е допустима само по отношение към Бога, пък по отношение към хората трябва да имаме любов към мнозина." Изгрев, 29.05.1942 година Любезни брат Стефане, Учителят каза на брат Сава Калименов и на мен, че ще да се напечата в отделна брошура това, което писах за дишането миналата година, заглавието на книжката трябва да бъде: „Учителят за дишането". Брат Сава ми пише сега, че ще бъде добре да дойда там ида коригирам лично, защото ако ми се пращат коректурите в София за първа и втора коректура, ще отиде много дълго. Аз имам още да преработя статиите, печатани в „Житно зърно" и след това ще дойда в Севлиево. Говорих с Учителя, той одобри да отида в Севлиево за тая цел. Аз бих предпочел да бъда у вас на квартира, защото ще бъде по-тихо, а пък там ще работя усилено не само коректурите, но и други мои текущи писмени работи. А в свободното време ще си говорим, ще обменяме мисли по разни въпроси. Вие може би излизате вече на вила вън от града, но това не пречи. Аз мога да остана в града. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Аз ще остана още най-малко една седмица тук. Ще чакам вашия отговор. С братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. Адрес: Б. Боев, Изгрев, София, 13. Изгрев, 15.09.1942 година Любезни брат Стефане, Приготовлявам една нова книга. За да я довърша, трябват ми няколко седмици -15-20 деня - да работя съсредоточено. Говорих с Учителя. Мисля да дойда у вас, за да я довърша. Пишете ми да дойда ли. Чакам отговора ви. Ако е възможно, ще дойда веднага след 22 септември. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: твой Б. Боев. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Изгрев, 26.05.1943 година Любезни брат Стефан Тошев, Изпращам ви документа, подписан от брат Никола Нанков. В днешната лекция Учителят говори за скръбта и радостта: „Когато изпълняваме законите на Любовта, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, иде радост. Когато се отклоним от тия закони, иде скръбта. Щастието е в служенето на Любовта, Мъдростта и Истината." Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Сърдечен братски поздрав: Ваш Б. Боев. Ония стъкла ще ги потърся. Кога ще дойдете насам? Елате през юлий или август. Ще ви чакаме. Хубаво е поне веднъж на годината да идвате насам. Това действува много обновително и освежително. Много ви благодаря за ланското гостоприемство. То много помогна за написването на книгата. Как са с. Мария и децата? Немските пословици отдавна са готови; при свободно време ще ги препиша и изпратя. Учителят каза наскоро: „Иде голям огън на земята; през големи страдания има да минава още човечеството, додето дойде Царството Божие на земята." Иде духовен глад след войната. България има важна духовна мисия. Приготовлявайте се за работа! Ще има нужда от много работници. Ти имаш знания и дар слово и ще бъдеш много полезен. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! с. Мърчаево, 2.05.1944 г. Любезни брат Тошев, Получих писмото ви. Вие питате за моя адрес, по който получавам пощата. Той е следният: Б. Боев, квартал „Изгрев", София, 13. С. Мърчаево е близо до София и почти всеки ден ни препращат пощата по хора. Тук всички сме добре. Учителят в свободно време чисти извори в околността. Учителят не държи беседи обикновено. На първия ден на Великден говори. Пращам ви резюме от Великденската беседа на Учителя. Ето някои мисли из разговори с Учителя: „Всичко, каквото става, е за добро. Всички хора трябва да дойдат в Божествената любов и ще се разрешат всички въпроси. Само силните и търпеливите ще издържат тия изпитания. Божественото навсякъде си пробива път. Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората, в животните, в растенията и пр. Божествената любов те прави безсмъртен; тогава можеш да правиш и другите безсмъртни. Иде любовта, иде пробуждането на душите. Хората ще стават по-добри, по-меки, с повече любов. Само когато човек действува по любов, той е свободен. Човек добива свобода, само когато служи на Бога от любов. Не можеш да се лекуваш без любов. Старият живот е плач, а новият живот е веселие. Старият живот - това са корени; новият живот - това са клонища. Бог създава ново небе и нова земя. Сега иде милостта Божия! Иде една светла епоха. След войната идат велики блага. Благодарение, че българите са в златния си век и затова ще минат по-леко." Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Поздрав нарочен до домашните ви, до сем. Калименови, Ат. Николови, Дим. Черневи, Гюзелеви и всички други братя и сестри. Ако с. Зора Гонгалова е там, поздравете я също. С братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. Учителят каза още: „Сега иде една епоха на установяване Царството на любовта. Сега иде светлият век на християнството." с. Мърчаево, 21.07.1944 г. Любезни брат Стефан Тошев, По бр. Сава Калименов пращам за Севлиево Петровденската беседа на Учителя. Ще я прочетете. Петровден се отпразнува тук много тържествено. Имаше гости около 50-60 души. След беседата Учителят раздаде лично на всички, като подарък новата песнопойка. И вие ще я получите. След беседата направихме с Учителя разходка до близкия минерален извор, дето в една горичка направихме поотделно всеки тайна молитва. Често имаме гости. Сега ни са гости бр. Минчо Сотиров, бр. Кирил Икономов (музикант) и пр. Учителят казва, че мирът е близък. България ще излезе от събитията запазена, защото е закриляна и подкрепяна от Провидението. Тя сега е подкрепяна отгоре, понеже сега е в златния си век и затова е кредитирана отгоре. Обръщам внимание на мистичните думи на 3-та страница на резюмето на Петровденската беседа. Тия мистични думи Учителят прочете от едно свое тефтерче, което носи винаги в джоба си. Хубаво е всеки да си ги препише, да си ги има за настолни думи и да размишлява често върху тях. Ето някои мисли, из разговори с Учителя: „Слугуване и служене се различават едно от друго. Първото е по-низше. Слугуването е по неволя, а служенето е от любов. Хората след умирането си горе се учат да си създават други дихателни органи, а именно за дишане на етера. По отношение на етерното дишане ние като дишаме въздух сме като рибите във водата. Когато съчетаете музиката с движенията, по-лесно се трансформира състоянието на човека. Цялото растително царство се гради чрез музика. Когато ангелите пеят и свирят, дърветата цъфтят и зреят. Когато някой те обича, той е едно езеро, в което ти се окъпваш и ще се очистиш от всичко в живота." Поздрав до вашите домашни и до всички други братя и сестри. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. Адрес: Б. Боев, Изгрев, София, 13. Изгрев, 15.06.1948 г. Любезни брат Тошев, Получих писмото ви. Вашето желание винаги с все по-големи сили да посветите живота си на Божественото ме радва. Това влива радост, обнова в душата, това носи всички благословения. Когато човек работи за Бога няма да е сам, но ще чувствува подкрепата на Цялото Небе, ще опита Божията благодат! Жетвата е голяма. Има нужда от много работници. Иде в човечеството глад за Словото Божие. Иде пробуждане на човечеството за Божественото. Иде една духовна епоха. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. Изгрев, 8.01.1954 г. Любезни брат Стефан Тошев, Получих писмото ви от 26декември и второто от 28декември. Поръчката, която направихте, изпълних. Трябва да сте получили вече исканите книги. „НоватаЕва" не пратих, понеже е изчерпана. Но аз знам, че вие я имате. В дървото си писмо вие споменавате за нова етика, за която говори Учителят в тома: „Законът на Любовта". Той и на други места е обяснявал в що се състои повата етика. И в село Мърчаево в разговор обясни това. Ето думите на Учителя: „Досегазлото е господарувало, а доброто слугувало, а в бъдеще доброто ще господарува, а злото ще слугува." Този въпрос може да се развие още повече. Радвам се много, че в тебе се развиват известни духовни способности, а именно събуждане на вътрешните сетива. Вашите тетрадки, в които са писани тези работи, ще ми ги прочетете. И когато се видим, ще ми кажете подробностите. Това трябва да ви радва, защото това е пътят на развитието. В бъдеще чакрите постепенно ще се събу?кдату по-готовите души. Вие споменахте в писмото си, че Учителят като говори за змията, разбира половата енергия, която трябва да се превърне във висша духовна енергия. Тук вие сте прав. Понеже Тената не е толкова близък сБлажко, а брат Ганчо Генчев е много близък с него, аз помолих последния да поговори с Блажко и да ти изложи подробно положението на Блажко напоследък. Нарочен поздрав до сестра Мария и до всички други братя и сестри там. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. София, 14.07.1957 г. ИЗЯВЛЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ Хората на науката успяха да освободят ядрените сили от атома във време, когато човечеството още не е готово да си служи безопасно с тях. Преди да се възцари любовта в света и преди хората от всички континенти и страни да заживеят братски живот в името на тая любов, термоядрените сили могат да превърнат земята в печална пустиня. Това обстоятелство налага народите от целия свят без разлика на вяра, цвят, националност и социален произход, да се борят за запазване на мира. В една нова война, в която ще бъде употребена освободената сила на атома, няма да има победители и победени. Победител ще бъде безкрайният ужас, легнал върху развалините на съвременната цивилизация. Водачите на народите да помислят върху това! По случай светлите празници и именния ви ден пожелавам на вас и на целия ви дом здраве, дългоденствие, духовен напредък и да бъдете добри служители на Бога. Благовест и неговата другарка ме посетиха. Благовест ми каза, че имате нов членна семейството. Нека пожелаем този нов член да бъде една напреднала душа, с духовен капитал и да бъде примерен, образцов ученик на Учителя и на Бялото братство. Вие знаете значението на Соломоновия ключ. В него са изразени двата полюса, закона на полярността: триъгълникът с върха нагоре означава духовния свят и доброто, положителното в света, а триъгълникът с върха надолу - отрицателното в света, материалният свят. Онзи знак, който сте нарисували над Соломоновия ключ, е равнозначещ на Соломоновия ключ. Както и вие изтъквате, това е аналогично на изречението на Хермеса: „Каквото е горе, тъй е и долу"; само че другият полюс. Поздрав на с. Мария, на Светозар, на снахата и на всички други братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. Забележка към кореспонденцията от Стефан Тошев: Аз имам обширна архива, която между другото съдържа и стотици приятелски писма. За съжаление, при изземване на литературата ми, част от кореспонденцията ми бе иззета - записано в т. 118 на протокола за обиск и изземване от 6.12.1957 г. И все пак много се запазиха. Моята идейна кореспонденция започва още от 1907 г., когато бях учител. Притежавам отговори на мои писма от видни български теософи: от Софрони Ников и главните редактори на списание „Теософски преглед". Малко по-късно започна моята кореспонденция с нашия Учител. Имам запазени много писма от Него. Прилагам част от запазените от Учителя, бр. Боев и др. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният д-р Благовест Стефанов Тошев, живущ на ул. „Ж. Кюри" N 75, бл. 313, л.п. с. В, N 0130959/6.05.1982 г„ София, ЕГН 3111066380, давам съгласието си д-р Вергилий Кръстев да публикува в „Изгревът" подготвените от мен по негова инициатива, за печат спомени, снимки и писма от личната кореспонденция на баща ми Стефан Тошев. Подпис: /Благовест Тошев/ 6.11.1998 г. Търново, 21/ VI 1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев. Получих вашето писмо. От книгата, "Науката и възпитанието" засега нямам у себе си екземпляри. Поръчал съм за няколко и кога ми ги изпратят, ще ви пратя. За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Казанлък, 21.06.1911 г. Драгий г-н Тошев, Получих последното Ви писмо и предадох на редакцията поръчката Ви. Кочан ще Ви пратят. Четох в "Събуждане"писаното за тебе. Не е нещо особено. Аз забравих онзи въпрос, който ми задавате и не можах да намеря писмото, с което ме питате. Кога Ви се случи да ми пишете, повторете въпроса. Тук ний вървим добре. Днес получих още едно писмо от Вас. Предадох 3-те нови абонати в редакцията. Благодарим. Питате ме кога ще дойде тук Д. за да дойдете и Вий. Ето какво мога да Ви кажа по това. Нашата мистическа школа има всяка година събор, който тая година ще бъде пак в Търново. Там се явяват само канените, разбира се по разпоредба от Горе. (Това е секрет, който трябва да запазиш за себе си.) От нашия кръжок още никой не се е удостоил да бъде канен. Предполагаме, че там стават големи работи (явления) и никой нищо не разправя какво става там. На събора председателствува Д. Това остави. Един ден и ти може да бъдеш канен. Мисля, че съборът ще е към 5-6 август, след което предполагаме че Д. от там ще дойде в Казанлък да постои, понеже е обещал. И моята отпуска ще започне към 5-10 август; така че обстоятелствата ще се нагласят. В Търново има един телеграфист, Иван Дойнов. Пиши му едно писмо на 1 август и го помоли веднага да ти телеграфира щом потегли Д. за Казанлък, Изгрев, 10.01.1962 г. Любезни брат Стефан Тошев, Ч. Н. Г.! Ч. Р. Хр.! Честит имен ден!
  13. ЕДИН ДУХОВЕН ОПИТИ ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАКОН (за 1930/1931 година) Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4 1/2 сутринта и ще трае един час. През другите дни на седмицата ще се прави приготовление за предстоящия опит. В деня на опита при ставане ще се благодари на Бога и ще се каже: „Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее." (три пъти) (Това е подготвителна лозинка.) Сполуката седи в това: ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това: ние да посеем, а Бог да възрасти. Лозинките, които по-долу ще се споменат, не само да се помислят, но и да се чувствуват. Първо четириседмечие ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. I. седмица, 31 август 1930 г, неделя. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да дойде Царството Божие във всичката негова пълнота, както е горе на Небето, така и долу на земята, и да изпълни сърцата на всички народи на земята." (три пъти). (Под думата „народи" ще разбирате всички души, които са пробудени и имат желание да вършат волята Божия.) 3.Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 15 глава, 1-10 стихове. II.седмица, 7 септември, неделя. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея. 7 глава. 5-15 стихове включително. Ill седмица, 14 септември, неделя Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 15 глава, 12-22 стихове. VII серия. 7 беседа, три страници: 4. 5 и 6 страници. Трите тези евангелия за трите седмици и трите страници на беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили. IV седмица, 21 септември, неделя. Ученикът първите три седмици употребява за Бога. а четвъртата за себе си. Ще се повтарят същите лозинки и ще се прибави след втората: „Аз и ние да бъдем членове на това Царство Божие и да ни даде Господ светлина, изобилна светлина, да разбираме Божествените пътища." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица. Второ четириседмечие ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ I. седмица, 29 септември, понеделник. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка:, Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила Божията Любов да завлада сърцата и умовете на всички хора, които искат да изпълнят Волята Божия по лицето на земята, както влада горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 6 глава, 1-10 стихове. II. седмица. 6 октомври, понеделник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 12 глава, 1-10 стихове. III. седмица, 13 октомври, понеделник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 2 глава, 1-10 стихове. VI серия, 6 беседа, първите три страници. IV седмица. 20 октомври, понеделник. Същите лозинки със следната прибавка след втората: „Божията любов да изпълни и моето, и нашите сърца с всичката своя пълнота.'" Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и трите страници от беседите, четени през третата седмица. Трето четириседмечие ЗА БОЖИЯТА МЪДРОСТ I. седмица, 28октомврий 1930 г, вторник. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се възцари Божията мъдрост навсякъде по лицето на земята и в умовете на хората така, както цари горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 12 глава, 1-10 стихове. II. седмица, 4 ноемврий. вторник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 20 глава, 20-30 стихове. III. седмица, 11 ноемврий, вторник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 9 глава, 1-10 стихове; I серия беседи, 5 беседа, първите три страници. IV. седмица, 18 ноемврий. вторник. Същите лозинки. След втората ще се прибави следното: „Божията мъдрост да озари моя ум и нашите умове." Четене и размишление: Ще се прочетат всички Евангелия, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица. Четвърто четириседмечие ЗА БОЖИЯТА ИСТИНА I седмица, 26 ноемврий, сряда. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се възцари Божията Истина по лицето на земята и в сърцата на хората ида има вечна Правда навсякъде." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 15 глава, 1-10 стихове. II. седмица, 3 декемврий, сряда. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 19 глава, 1-10 стихове. III. седмица, 10 декемврий. сряда. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 9 глава, 1-10 стихове. II серия беседи, 2 беседа, четири страници: 11-14 включително. IVседмица, 17 декемврий, сряда. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Божията Истина да се възцари в мен и в нас и да ни изпълни с всичката Своя Красота и Хармония на живота. Желаем, Господи, с всичката си душа да станем служители на Истината." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелието, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Пето четириседмечие ЗА БОЖИЯ МИР I. седмица, 25 декемврий, четвъртък. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се въдвори Божият Мир по лицето на земята и в сърцата на хората." (Ще разбирате сърцата на всички верующи, на всички будни души. Мира ще го вземете в широкия смисъл, защото само при една култура на мир, само когато хората живеят в мир, може да има прогрес, само тогаз хората растат и във физическия, и в духовния живот.) 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана. 16 глава, 16-24 стихове. II. седмица. 1 януарий 1931 г, четвъртък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 18 глава. 1-10 стихове. III. седмица, 8 януарий, четвъртък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 11 глава, 1-10 стихове. III серия беседи, 3 беседа, четири страници: 11-14 включително. IV. седмица, 15 януарий, четвъртък. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Да се въдвори Божият мир и в моето сърце и в нашите сърца и в моя ум, и в нашите умове." Четене и размишление: Ще се прочетат стиховете от Евангелията, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Шесто четириседмечие ЗА ЖИВОТА I. седмица, 23 януарий, петък. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да даде Бог Живот, успех и дългоденствие на всички добри и праведни хора по лицето на земята и да се излее Божието благословение върху тях, както е изляно горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, глава 3, стихове1-10. II. седмица. 30 януарий, петък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 2 глава, 1-10 стихове включително. III. седмица. 6 февруарий, петък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 5 глава, 5-15 стихове включително. IV серия, първа беседа, първите десет страници. IVседмица. 13 февруарий. петък. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Да даде Бог на мен и на нас живот, успех и дългоденствие, за да се излее Божието благословение върху мен и върху нас. както е изляно горе на Небето, за да Му служим всякога." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Горното е за първото полугодие на 1930/1931 година. Второто полугодие почва от21 февруарий 1931 година, събота. През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите, във всяко четириседмичие ще следват по реда на седмичните дни: през първото четириседмичие в съботите, през второто - в неделите, през третото четириседмичие - в понеделниците, през четвъртото - във вторниците и т.н. През другото време по свобода можете да се молите един за други за да ви се оправят работите. 16 глава от Деянията на апостолите ще се чете през годината. Това, което пише там, това се отнася за нашата работа през годината. Изгрев, 18.03.1931 г. Любезни брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Поздравлявам ви с празника 22 март. Всичко получено от вас предадох, както казахте. Дадох на Жорж и Николай портрета и листчето със сведенията за приготвяне на хороскопите. Картичките разпределих така: Георги Тахчиев: всичките без Данаил. С. Динова: всичките 5 вида. За салона: всичките 5. С. Маркова: Изгрев слънце. За мен: Данаил (другите имах от по-рано). С. Рамтова: 4-тях животни. Бр. Тодор Стоименов: змеят. Д-р Жеков: змеят. За с. Паша, Еленка и Савка (стенографките) общо: Изгрев слънце. С. Белчева: змеят. С. Олга Славчева: змеят. Бр. Лулчев: 4-тях животни. Бр. Бертоли: змеят. Някои много харесаха Данаил. Ако искате, изпратете от Данаил още няколко. Ще ви питам нещо, но недейте съобщава на другиго, че съм ви питал. То е следното. Познавате ли Колю Д. Колев? По какви причини е напуснал евангелската църква? После пишете ни за неговите разбирания, за живота му. Искам да му пиша и естествено е, че преди да пиша на един непознат, хубаво е да имам известни познания за него, за да знам какво да му пиша. От с. Цанка получавате ли сегиз-тогиз резюмета и разговори? Ето няколко мисли от последните лекции на Учителя: „Непременно трябва да имаме разумното слово, да бъдем музиканти и поети, за да имаме резултати. Зенитът на човешкия - това е любовта към Бога. Що е зенит? Зенитът е онази точка, при която се запалва в тебе Божествената любов. Всякога да бъдем във вътрешно общение с Бога. Ако ние се хранехме от този плод на любовта, щеше ли да има смърт? Доброто, в което не е вместена любовта, не е добро. Възкресението е проявата на любовта: ти ще почувствуваш, че всичко на земята и на небето - всичко ще бъде близко до сърцето ти. На 22 март т.г. ние изминаваме тъмната зона; на 22 март още само 1 милиметър ще остане от тъмната зона. Значи иде зазоряването. Няма по-велика работа от това да се молиш. Ти си извършил полезна работа с молитвата. Вие като се молите, растете в Бога. Молитвата е процес на растеж. Ти се намираш в едно голямо противоречие в живота. Обърни се към Бога и чакай с всичкото търпение. Понеже Той е всемъдър, няма да мине много време и ще дойде реализацията. Всяко желание на хората, което е от полза за душата, не остава без последствие. Основната мисъл да остане: „Любов към Бога." Това е най-великото в сегашния растеж. Няма по-велик момент. Дойде ли този момент, всичко друго може да се постигне." На бр. Сава Калименов предайте приложеното тук писмо. Нарочен поздрав от Учителя. Поздрав до всички ваши домашни и до бр. Сава, с. Гелинова, с. Денка и другите братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66- София, III. Изгрев, 17.06.1931 г. Любезний брат Тошев. Към Рила ще се тръгне в началото на юлий. Ако решите да дойдете хубаво е навреме да си приготвите палатка. Тук на Изгрева наши братя дърводелци правят палатки много евтини, защото купуват не платнище, а дебело платно и го импрегнират с парафин и бензин. Една палатка по този начин не струва повече от 1500лева (за двама души). Продоволствието е улеснено, понеже всеки 2-3 дни се донасят на езерата продукти от с. Сепаревски бани. Учителят държи постоянно беседи през време на пребиванието ни на езерата. Ако ви е възможно да дойдете ще бъде хубаво. Ще прекараш 1 месец в идеална и възвишена атмосфера. Ще стоим там около 2 месеца. Така че ти можеш да дойдеш по-късно, а не в началото на юлий. Защото постоянно ще има групи, които ще отиват на езерата. Ти когато и да дойдеш, ще намериш на Изгрева някоя група, с която ще дойдеш. Автомобил от тук до Сепаревски бани 160 лева. За коняри (за багажа) 50лева. Толкоз и за връщане. А продоволствието там не е скъпо. Ако ви се нареди да дойдете, ще останете много доволен. Ако решите да дойдете, ще трябва да вземете със себе си, разбира се, по-дебели завивки и дрехи: фанели, мушама, вълнени чорапи, вълнен шал. Но изобщо на езерата е по-топло, отколкото на Мусала. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Напоследък се забелязва усилено разпространение на идеите на Учителя в странство. С братски поздрав: Б. Боев. Нова формула от Учителя: „Само светлата любов на живота постига целта." Важна формула даде Учителя на Езерата: „Божият Дух, Възлюбленият на нашите души, ще извърши всичко за нас." От изпратените от вас картички искат най-много Данаил и лъвовете. Когато приготвяш, изпрати от нея повече екземпляри. Всички видове ваши картички са поставени в салона. 30.06.1931 г. Лагер при Седемтях Рилски езера Любезний брат Тошев. Пиша ви от рилските езера. Пристигнахме с Учителя тук на 28 юний. Тук сме една малка група. По-после ще дойдат другите групи. Получих писмо от брат си Симеон, в което той излага тежкото положение на болната ми сестра, Станка (вдовица) в Бургас. Той предлага подписка но аз по никой начин не съм съгласен на това, понеже положението е критическо, то аз нямаше какво да правя, освен да се обърна към тебе като на по-близък. Препращам ти тук приложено неговото писмо, за да си съставиш ясна картина. Ако обичаш, и ако ти е възможно, изпрати му 3000 лева от мое име. Ако не си улеснен, можеш да ги пратиш на три пъти по 1000лева. На записа пиши за изпращач моето име. Адресът на брат ми е: Симеон Д. Боев, улица „ Страхил" 12 - Бургас. Писмото на Симеон прочети и го изгори. Недей съобщава на другиго това, по никой начин да не отваряш подписка. По-нататък ще ти изпратя някои по-важни мисли, казани от Учителя тук. Сега ви пращам следните: „Велико нещо е светът за онзи, който разбира. Когато човек има любов, всичко е възможно. Когато човек иска да работи, Небето му дава изобилно работа. Писано е: „Господ ти е задна стража.'" Поздрав сърдечен до домашните ви и до всички други братя и сестри. Нарочен поздрав от Учителя. С братски поздрав: Б. Боев Адрес: Чрез Димитър Звездински (за Б. Боев) - дезинфектор при гарата - гара Дупница. Изгрев, 27.04.1932 г. Любезний брат Тошев, Ч. В. Христово, По случай празниците поздравлявам вас и всичките ви домашни. Отдавна се канех да ви пиша и все чаках сгоден случай. Обаче вътрешно ние постоянно си кореспондирахме, нали? Знам до известна степен това, което стана. Разбира се, един човек, който е ученик на окултна школа, който върви по един божествен път, ще посрещне всичко тихо и спокойно, с голяма вяра и упование в Бога, понеже знае. че любовта на Бога прониква всичко и оправя всичко и поради това знае, че всичко ще се обърне за добро. Това е един велик закон и неговото съзнаване е изворът на онзи мир, на онова вътрешно равновесие, което има един мистик. Когато говорих с Учителя по това, той каза, че това се обяснява кармически и че всичко ще се обърне за добро. Пратих днес на с. Цанка важни мисли от Учителя, казани в разговори и й писах или да ги препише и ви ги препрати или пък когато отидете в Габрово да ги прочетете. Кога ще дойдете насам? Според мен хубаво ще бъде да прескочите към София при първа възможност, например през време на празниците. Хубаво ще бъде освен това да дойдете и на езерата това лято (Седемтях Рилски езера). Там климатът е доста мек. Има удобства в съобщения, в пътуване и в продоволствие. Там има чудесна красива обстановка, която обновява човека физически и духовно. А планините са необходими при окултното ученичество. Там има благоприятни условия за събуждането на висшите заложби на душата, за свързване с Реалния свят. Вие как прекарвате, с какво се занимавате? Вашите картини са поставени в салона в обща рамка. Тук всичко върви добре. Учителят каза, че вулканските изригвания в Аржентина се дължат на вътрешните земни промени по случай постепенното издигане на дъното на Великия океан, защото там ще бъде новия континент на шестата раса. В свръзка с това ще има потъвания на някои суши. Тук ще ви изложа някои мисли, казани от Учителя в последните беседи и лекции или в разговори: „Всяка сутрин, като станеш, да си смениш състоянието, да си благодарен. Щом не си в хармония с частите, ти си в дисхармония с цялото. Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава. 42 стих, 12 глава, 26 стих, 8 глава, 29 стих, 6 глава, 63 стих. 3 глава, 33 стих, 3 глава. 3 стих, 20 глава, 22 стих. 21 глава, 5 стих, 15 глава, 26 стих. Тези стихове можеш да ги употребяваш всеки ден. а също и когато сме болни или когато имаме неразположение. Днес даде за заучаване наизуст 129 псалом и за четене и размишление 21 глава от Откровението. Учителят каза, че свещените книги трябва да се четет с молитва и размишление, за да могат да ползува т. „Сега аз говоря за една любов, която досега не сте имали. С новата любов ще дойде новият живот. Аз я наричам любовта на безсмъртието. На Бога ще се надяваш! Бога ще обичаш в хората. Човек е проекция на Бога. Всичкото е в любовта! Главното нещо е любовта! Аз да обичам Бога, то е най-голямата привилегия. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Върху всяка скръб, някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Има нещо по-велико от прощаването; то е да обичаш, но не както хората, а както Бог обича. Служенето на Бога е велика Божествена наука. Щом живееш за Бога, ти си свободен. Всеки ден ще държиш тая велика мисъл. Ще служим на Бога, ще служим на Бога, ще служим на Бога! Никога не отлагайте една добра мисъл, едно добро. Страданията са една привилегия. Ти ако не страдаш, не можеш да станеш съпричастник на небето. В страданията, в мъчнотиите Бог ще се прояви. Прочетете с внимание статията „Мисията на богомилството" в списание „Житно зърно" (год. 6, кн. 5-6, 7-8, 9-10). Там се хвърля нова светлина върху богомилството. Там са изложени разработени идеите на Учителя по този въпрос. После е важна в последната книжка 9-10 (ще я получите тези дни) първата статия „Новата вест"; тя е от Учителя. Нарочен поздрав до домашните ви, до бр. Сава Калименов, с. Гелинова и с. Денка. С братски поздрав, Б. Боев Изгрев, 2.07.1932 г. Любезни брат Тошев, Поздрав от Изгрева! Напоследък правим нови гимнастически упражнения, придружени с музика. Много поетични и полезни упражнения. Когато дойдете, ще ги видите. След няколко деня Учителят тръгва с една малка група на Рилските езера, а останалите се приготовляват и ще тръгват един след други на малки групи. Такива групи ще има в течението на целия юлий и даже в началото на август. Хубаво ще бъде, ако можете да дойдете на Езерата! Ще си вземете повече долни и горни дебели дрехи, фланели, шалове, вълнени чорапи, одеала, дюшеци празни (там ще се пълнят със сено) и палатка. Можете да си вземете 4-5 платнища. Или като дойдете тук, можете да си поръчате у някой брат тук палатка; ще ви костува около 1200 лева. Но за по-евтино, най-добре е да намерите там от приятели 4-5 платнища, с които да ви услужат временно. Ето някои основни мисли от последните беседи и лекции на Учителя: За да любим, трябва да отидем при Бога. Трябва да чувствуваме любовта, чистотата и живота на цялата природа. Доброто е от Бога. Всичко в света е направено само за добрите хора. Ако вие нямате страдания, вие сте грешни. Ако имате страдания, вие сте кандидати за светии. Да намериш най-малкото добро в един човек и като го намериш, да се чудиш как не си го видял досега. По-голямо благо не може да ви се даде от този живот, който сега имате. И ако вие кажете, че страдате, това е неразбиране. Много от човешките синове са кандидати за ангели. Мога да направя всичко за вас, но при едно условие: ако имате живота на добрите хора, мисъл та на ангелите и любовта на Бога. И ако имате тези три неща, не само аз, но всеки може да направи всичко за вас. Ще посветите живота си, мислите си и любовта си на Бога. И за това се приготовлявате. На вас едно ви липсва. Ще ви кажа какво ви липсва: любов ви липсва. И като дойде любовта във вас, ще се подмладите. Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Като отидем да работим в света, като ни попитат какво трябва да правим, ще им кажем: „Да живеем като Христа!" Главното е да заживеете като Христа. Поздрав до домашните ви, до бр. Сава Калименов и с. Гелинова. С братски поздрав. Б. Боев Изгрев, 12.08.1933 г. Люб. брат Тошев, Получих картичките. За абонатите на „Ж. Зърно", които вие записахте, ще направим потребното. Получих техните абонаменти с вашия пощенски запис. По повод на вашето желание да ви се каже нещо ново, Учителят специално за вас ми поръча да ви съобщя следното: „Най-важното явление днес е разширение на човешкото съзнание. Всички други външни политически и други събития са по-маловажни в сравнение с това разширение на съзнанието. Събуждат се дълбоките, спящите божествени сили в човешката душа. И това ще причини коренни промени и във външния живот. За да се преодолее материализма, невидимият свят скоро ще даде някои нови манифестации, за да покаже своето съществуване.'" Ето някои основни мисли; казани от Учителя напоследък: „Целиятживот е една задача, която човек трябва да разреши. Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре и повече плод дават. Плодните дървета обичат да им се обръща внимание, да ги обича някой. На това дърво като че му придаваш нещо, като го обичаш. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата. За злото колкото се може по-малко да се говори. Редът на нещата е изменен. Досега беше Царството на лъжата. Сега се стесняват условията за тези хора и бъдещето е на праведните. Те ще управляват. Мина се времето за лъжата, кражбата и за всички други престъпления. Тези хора нямат вече бъдеще. За в бъдеще е царството на праведните. Невидимият свят урежда това. Стесняват се условията. Избавлението и освобождението на човека е колективна работа: човекът ще влезе в свръзка с онези, които ще го освободят. Слънчевите лъчи при изгрев урегулират симпатичната нервна система. Каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си само, ще загазиш. Ти към цялото ще го пратиш. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си." Дяволът идва при човека и му казва: „Всичко е в материалните работи." Нашето братство е по целия свят. Всички, които мислят, чувствуват и постъпват еднакво, както Бялото Братство, са от това Братство. Вие можете да ринете снега колкото искате и все пак той няма да се стопи, докато не изгрее слънцето. Добрите хора сега не управляват. Сега е вече техният ред. Само на небесната банка може да се разчита. Като мислите, всичко това ще бъде. Основата на знанието е любовта. Без любовта човек не може да дойде до истинското знание. Тайната на живота е да бъдем всякога доволни. Троеличието на Бога трябва да се разбира съвсем другояче: първото лице на Бога е любовта. Ако я приемеш, ще имаш живот. Второто лице на Бога е мъдростта. Ако вярваш в нея, ще имаш светлина, знание. Третото лице на Бога е истината. Ако се свържеш с нея, ще добиеш свободата. Грях има, когато има разлика между Божията воля и твоята воля. Човек има много по-велико бъдеще, отколкото може да си въобрази. Ние сме потопени в любовта на Бога. Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет, да позная Христа." Той искал да каже: „Всичко считам за измет да позная любовта.'" Драги Стефане, ако можете елате това лято към Изгрева. И Учителят ми каза да ви поканя да прекарате поне няколко деня или повече на Изгрева, толкоз повече че наближава събора. Когато вземете отпуск, отбийте се за известно време и тук. Така че ще бъде много радостно за мен да дойдете да ни посетите, защото отдавна не сме се виждали. С братски поздрав. Б. Боев. Нарочен поздрав от Учителя. Тази година на Седемтях Рилски езера няма да се ходи. Дали ще се ходи за няколко деня на Мусала, не е още решено. Изгрев, 17.03.1934 г. Люб. брат Тошев, Тук приложено ви изпращам хороскопите с обяснения. Те са направени от Николай Дойнов. С. Еленка Григорова написа едно резюме, което също ви пращам. Дайте да го прочете и брат Пеню. По въпросите, които задавате, Учителят каза: „Силите на здравето идат от един по-висок свят, от един разумен свят. Едно време външната жертва на животните е била допусната. Това е било допуснато при стария живот. Сега епохата е друга. Сега външната жертва се заменява с вътрешна жертва, а именно: сърце чисто и смирено. Жертвата на животните едно време е била практикувана, защото тогаз лошите духове са напущали човека и са отивали при убитото животно, за да приемат енергии от неговата кръв и други части. Войната постепенно се приготовлява." Като излезе книгата ви, ще ми пратите. Получих тъкмо в този момент и картичката ви. Ще направя потребното, като получа колите от бр. Сава Калименов. Много се радвам, че сте често с брат Пеню. Вие като имате връзка и влияние в града, разбира се, ще гледате да го крепите и предотвратявате някои постъпки против него от партизани, ако такова нещо се яви. Пращам ви и един наряд за тая пролет. Ако желаете някои по-нови беседи и лекции, пишете. Надявам се, че ще ни посетите на Изгрева. И Учителят каза да ви кажа, че когато ви е възможно, посетете Изгрева. Ще ви бъде ли възможно това през Великденската ваканция? Ако не може тогаз, направете го през лятната ваканция, ако ви е възможно. Поздрави от с. Елена Григорова. С братски поздрави до вас и до бр. Пеню. Твой Б. Боев. Изгрев, 28.05.1934 г. Любезни брат Тошев, Колите редовно получавам. Единият екземпляр давам на Учителя, другия - на с. Еленка Григорова, а третия задържам за мен. Тук всички сме добре. От няколко дни тук имаме вече вода. За целта тук са построени 3 чешми с разни стилове, много красиви. Тук редовно всяка сутрин имаме музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия. Те действуват благотворно върху човека в здравословно и духовно отношение. Чрез тях повечето от болестите могат да изчезнат. Има постояннно нови и нови песни, давани от Учителя. Сегиз-тогиз ходим на Витоша. На 24 май пак бяхме там. Кажете нещо за себе си. Остава ли окръжният съд в Кърджали и ако не остава, къде ще ви преместят? Хубаво ще бъде това лято през време на съдебната ваканция да дойдете към Изгрева. Елате непременно. Има специални стаи за гости. Тук ще ви кажа някои мисли от последните беседи и лекции на Учителя: „В любовта е силата на човека. Любовта е това, което дава сила на човека. Тя отваря един простор. Щом дойде любовта, за теб се отваря един свят. Когато човек живее в душата си. той се радва, каквито и мъчнотии да има и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това. че ние спъваме в себе си доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот: 1) Животински, когато човек се грижи само за ядене и пиене; 2) Човешки живот, когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби; 3) Божествен живот, когато човек се стреми да служи на Бога. Той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония. Любовта е метод за всички постижения. Няма нещо невъзможно за онзи, който има любовта. Вътре в нас няма нищо лошо, защото Божественото е вътре. А пък всички лоши работи идат отвън. Омразата е смразена любов. Разтопи я и ще стане на любов. Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото слово. Всички хора живеят в Бога, но Бог във всички хора не живее и само в тези, в които има любов, защото Бог е любов. Напоследък Учителят много набляга за значението на музиката при окултното ученичество. Много души тук са почнали да учат музика, да вземат уроци по пение, цигулка, пиано и пр. Вие свирите ли на някой инструмент? Ако не свирите, снабдете се с някоя цигулка и почнете да вземате уроци. Не е късно. Всеки стремеж към учене подмладява човека. Нарочен поздрав до брат Пеню. Прочетете му тези мисли от Учителя, които излагам тук. С братски поздрав, Б. Боев. Изгрев, 25.05.1937 г. Любезни брат Стефане, Получих писмото ви и по 14 екземпляра от предпоследните две коли. Някои от тях вече раздадох, а някои ще дораздам. Някои от тези лица не са тук, напр. Хр. Христов, но аз ще им ги препратя. Той е околийски управител в Ивайловград. А Емануил Иванов е във Варна, улица „Струмска" 4. Сестра Юстинка Халачева живее тук на Изгрева. Тя ви поздравлява нарочно и се зарадва като й казах, че ще дойдете това лято с другарката си. Всички се радваме за това, защото отдавна не сме се виждали. Оная сестра, с която се запознахте, се казва Коца Клинчарова - Живкова. Понеже на нея сте пратили само няколко от последните коли (от 417 стр. до 496) то пратете и по-раншните коли чрез мен. Аз ще й кажа да ви пише. Нека да влезете в писмена връзка. Но на нея можете да пишете чрез мен, понеже мъж й е против нейните идеи и не й позволява да се занимава с тия идеи. Като дойдете това лято, ще се видите и с нея. Вие не пишете кога ще дойдете. Но понеже е възможно това лято да отидем по-рано на Рила, може би към края на юний, то вие гледайте да дойдете малко по-рано, преди края на юний. Ако не можете да дойдете толкоз рано, за да ни намерите, трябва да дойдете тогаз към края на август. А още по-добре би било, разбира се, да дойдете и вие с нас на Езерата. Има една задача, дадена за учениците в школата. Тая задача е дадена на 30.10.1936 година. Една година вече изкарахме и внесохме събраното. От 30.10.1936 година правим задачата вече втора година. Тия, които правят задачата, получават всички нови беседи и лекции безплатно, като подарък. Поговорете с брат Атанас Николов, който беше тук за 22 март. Той ще ви разправи в какво се състои задачата и ще ви даде и формулата. И ако пожелаете да вземете участие в тая красива работа - в което не се съмнявам - пишете ми! Поздрав до домашните ви, до брат Сава, Наско, Денка и до всички други братя и сестри И тъй, до скоро виждане! С братски поздрав: Ваш Б. Боев Изгрев, 23.12.1939г. До брат Стефан Тошев. Любезний брат, Получих посмото Ви. Вие питате за положението. По това ще ви кажа следното: Този век е век на съдба над народите. Те ще бъдат съдени. Това ще бъде кармичното ликвидиране на миналото. Злото ще бъде вързано през този век, а доброто освободено. Тая година няма да има всеобща война, понеже годината е благоприятна. Прочетете, моля, лекцията на Учителя „Пред новата епоха", държана на 11 юни т.г. Тя е пророческа. Описва събития, които идват. След тези събития иде велико пробуждане на човешкото съзнание. Човечеството ще разбере, че едничкият път е духовният. България ще успее най-добре, ако запазва своя неутралитет. Да се молим за мир между народите и неутралитета на България! Сърдечни поздрави на всички братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Горната лекция я имат бр. Сава и Наско. По случай празниците ви пожелавам всичко светло и красиво, изобилни Божии благословения вам и на целия ви дом!
  14. Разговори с Учителя 26.01.1930 г. Когато човек дохожда в безизходно положение, тогаз потърсва Божия Промисъл. Както се казва в Писанието: „Ще ме потърсиш в ден скърбен." Детето най-първо вика: „Мамо, тате, лельо, како, бате" и пр. И най-после като каже: „Олеле, Божичко", тогаз всичко се оправя. Обединение може да става само в Бога. Вън от Бога не може да става обединение. Това, което знаете, разработвайте. 11.02. Едно учение не може да се предаде в своята пълнота, ако не се излиза на екскурзии. Сега трябва работа, работа. Без да се пита да се реже и да се присажда. Трябва да се сее семето на добрата почва. 27.02. на Витоша. Човек трябва да бъде силен, да знае. че всичко е за добро. Да се поправи животът на хората не е мъчно. Човек е главната спънка. Стига човек да повярва. Трябва да се разясни какво нещо е обич. Ние имаме два вида обич: за себе си и за другите. А пък тя трябва да бъде еднаква към себе си и към другите. Трябва да изпълним волята на Бога. А волята на Бога е разпространението на Неговото Слово и приложението му. Всякога силният трябва да носи слабия. Когато слабият стане силен, и той ще носи. 24.02. Враговете отвън не са. Все са отвътре. 4.03. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изскочи нагоре като маслото, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне долу като камък. Началото на физическата година е на 1 януари, на духовната година - на 22 март, а на Божествената година през август. Колко е важна добрата мисъл! Добрата мисъл намира отзвук в известни сили на природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в природата работят. Една работа, каквато и да е. за да успее, то ти трябва да вложиш в нея Божията любов. Инак няма да даде плодове. Работници сега трябват. Казано е: „Молете се, Господ да изпрати работници." В края на краищата Божественото право ще възтържествува. Идеалистите са като планинските върхове. Хората като ги видят, поусмихнат се малко и казват: „Дето са те. ние не можем да бъдем." Всемирното Бяло братство си има план, който ще се реализира. Всемирното Бяло братство ще помага, ако вървят по неговия план; няма да помага, ако вървят по стария път. Работа, работа трябва, свещена работа. Скръбта, радостта са за каляване. Те се сменяват. И след като те калят, ще те турят на работа. Скръбта винаги приготовлява радостта. Трябва да минеш 100 скърби, за да можеш да издържиш една голяма радост. Затова трябва да скърбиш, за да можеш да издържиш радостта. Сега скръбта е вътре в нас. А ще дойде време, когато скръбта ще бъде вън от нас - в другите, а ние ще бъдем в радостта и ще искаме да я дадем на другите. И като отидем при тези, в които е скръбта, последната ще си отиде. И най-после ще направим и скърбта да се зарадва. Старият да направи опит да се подмлади. Ако е на 70 години, да махне нулата ида стане на 7 години. Ние понякой път имаме неприятни чувства и чрез тях образуваме около нас черупка и това отблъсква хората около нас. Трябва да дойде някой и да разпръсне тази черупка, като ни каже светла дума. Който има любовта, има всичко. Изгрев, 06.02.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви резюме на новогодишната беседа от Учителя. Пратих в Габрово резюмета на няколко беседи и лекции. Те ще ви се препратят от там за прочитане. Сестра Цветана Симеонова още не е приготвила репродукциите, но вчера ми каза, че след няколко деня ще бъдат готови и аз ще ви ги изпратя. През януарий се направиха 4 зимни екскурзии до Витоша. Как е сестрата? Пишете ми как е. Надявам се, да е добре. През коледните празници имаше много гости. Тук са сега брат Минчо Сотиров и бр. Сотир Щерев от Бургас. Препоръчвам ви книгата „Саду Сундар Синг". Ако там я няма, пишете ми да ви я изпратя. Учителят често споменава за нея. Напоследък Учителят говори много важни работи в беседите и лекциите. Това ще видите като получите от Габрово резюметата. Намираме се във важни времена. Най-важното, на което Учителят набляга е всеобемляющата любов. Нейните извори в човека трябва да се отпушат. И тогаз почва новият живот. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав. Твой Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66 - София. Поздрав от Учителя. Изгрев, 08.03.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви беседата, която Учителят държа в едно извънредно събрание на школата на 2 март вечерта. Изпращам ви и трите картини на с. Симеонова. Тя отиде в Париж на 3 март, за да се усъвършенствува в изкуството. Изпращам ви и разговори. Разговорите след като ги прочетеш, прати ги в Габрово до с. Цанка на адрес: Дом Никола Дойнов - Габрово. Тя ще ги препише и ще ви ги върне. Ако ти е възможно, прескочи тая пролет насам (на 22 март или на Великден), понеже от ден на ден важността на епохата се увеличава. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Поздрав от Учителя. С братски поздрав Твой Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66- София. Изгрев, 07.04.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви 3 беседи от празника на пролетта. Получих онези 520 лева, дадени от онези двамата братя и ги предадох на Учителя. За „Ратник на свободата": то е частно дело; братството насърчава всички прояви на добро, дето и да са, но самото то не се ангажира с никое политическо течение. Благодаря за услугата с изпращането на един нов абонат. Тези дни излиза „Житно зърно" - двойна книжка. Закъсня поради икономически причини, понеже има доста абонати неплатили. Другата двойна книжка ще излезе пред младежки събор, а новата годишнина ще почне от септемврий. Радвам се. че ще се видим скоро. Вчера на екскурзията на Витоша Учителят даде следната тема за размишление - 5 минути. Върху най-хубавия скъпоценен камък, най-хубавото растение, най- хубавото животно, най-хубавия (идеалния) човек. После даде следната формула: „Дал си живот на душата ни, светлина на духа ни и обгърнал си ни със свободата на Духа си." Поздрав от Учителя. Със сърдечен поздрав до вас и вашите домашни и всички други братя и сестри: Твой В. Боев. Изгрев, 05.06.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.! Наближава срещата - 12 т.м. И след това ще се отиде на езерата. Там ще се стои няколко седмици, може би и месец. Срещата ще трае три дни, 12, 13, 14, а на езерата ще се тръгне един-два деня след това. Вие ще можете ли да дойдете на езерата? Ако не може да ви се нареди да дойдете на езерата, то добре би било да дойдете поне на срещата. Толкоз повече, че на Великден не можахте да дойдете. Желанието вида се построят стаи за гости е хубаво. Има една барака за гости, но тя е много малка (побира само 3-4 души и може да служи само на братя или само на сестри). Аз съобщих за вашия план на Учителя. Как са всичките ви домашни? Ще ви изложа някои мисли от Учителя от някои по-последни беседи и лекции: „Има две основни неща, които трябва да знаете: първото нещо е любовта. Второто е благодарността. Когато любиш, ти проявяваш Бога. Когато те любят, ти ще проявиш благодарност. Това е човешкият принцип. Щом имаш два хляба, ти трябва да дадеш единия хляб, за да проявиш Божественото в себе си. Ти казваш: „Аз обичам, а мен не ме обичат." И какво искаш ти? Когато обичаш, ти имаш всичко, ти си господар на всичко. И когато не те обичат, това показва, че около тебе не се е намерил някой, който да прояви Божествения принцип. Когато дойде някой и ми каже: „Никой не ме обича", той не говори истината. Бог го обича, а той казва: „Няма кой да ме обича." Има кой да го обича човека. Щом няма кой да те обича, тогаз твоят ред е, ти да обичаш. Прояви своето божествено, и аз ще те обикна. Щом аз обичам, ще има кой да ме обича. Щом се тревожиш, ти си обикновен човек. Смъртта е един велик закон, който те учи да дадеш. При смъртта даваш всичко. Защо аз трябва да умирам, за да науча този закон? Мога без да умра да раздам. Гениалните не чакат насила да дойдат да ги накарат да ги научат да дават. Те дават преди това. Та първото нещо: Да обичате. Бог ви обича и непременно трябва да проявите благодарност. Сутринта като станеш, благодари за слънцето, за хората, които са около тебе: ти се зарадвай и поблагодари на Бога. И тогаз през целия ден, каквото вършиш през деня, ще се реализира. Само това, в което участвуват любовта и благодарността, има смисъл. Това, в което любовта и благодарността не участвуват, то няма никакъв смисъл. Ти трябва да обичаш и трябва да те обичат. Ако идеш при райските врата, ще те питат: „Обичашли?" - „Обичам." - „Обичалили са те?" - „Обичали са ме." Тогаз ще отворят вратата и ще те пуснат в рая. Искам да имате свещена идея за любовта. Аз говоря за това. което е наука. Ако турите в живота си тези два принципа (Божествения принцип: любовта и човешкия принцип: благодарността), тогаз ще важат думите на Христа: „Тогаз каквото попросите, ще ви бъде." Ако не турите тези два принципа, тогаз няма да има никакъв плод. Ти казваш: „Обичам един човек."" Не само един човек. Не. Когато обикна всички хора, всички животни, растения, камъчета, извори, птици, месечината, звездите, слънцето и пр., тогаз мога да кажа, че в мене Божествената любов се е проявила. И така запомнете две неща: да любите и да благодарите. Когато направиш някоя погрешка, признай я. Аз не съм казал по- дълбоките методи. Аз мога да се преструвам, че нищо не зная. но ги зная. Моето правило е: Само когато видя. че вие правилно употребявате Божествения и човешкия принцип, тогаз съм готов да ви разкрия. Когато правиш нещо, направи го така, че никой да не го знае, а само Бог да го знае. Човешко е да изправиш една погрешка, а Божествено е да проявиш една добродетел. Много пъти сте постъпвали така. както аз говоря, но постоянно не действувате така. А аз говоря за закона на непреривността. Само в непреривния закон има прогрес. Правило: „Не коригирай Божественото в себе си, прилагай го." Важното нещо, което трябва да има човек, е абсолютно доверие в Бога. Всички препятствия в живота си ние ги предизвикваме с нашите чувства и мисли. Окръжающата среда се изменява чрез нашите мисли и чувства. Ние изгубваме своята трезва мисъл, понеже искаме да живеем със старото, а не искаме да приемем новото, което идва всеки ден. Та важното е: Възстановете абсолютното доверие към Бога. При всички противоречия да възстановите онова детинско доверие в Бога, че това. към което се стремите, може да бъде. Не туряйте никакви граници на Божественото проявление. Ще има изпити. Който издържи, ще влезе в новия живот, а който не издържи, ще остане за следующия живот. Изисква се устойчивост в доверието в Бога. Не трябва да съдим човека, който се е подхлъзнал. Трябва да се образува онази вечна връзка: да изучаваме как Бог работи. Има Промисъл в света. Последният параход вече напуща пристанището. След него няма друг. Ако не, ще дойде „идущата година" този параход. На „година" веднъж идва. На този параход ще се качат всички хора, които са готови. Тези, които мислят, че има време, които казват: „Хайде да уреждаме това. хайде да уреждаме онова" и пр., ще останат. Главната задача на човека е да се събуди. Трябва едно вътрешно събуждане у човека. Това събуждане аз го разбирам като един непреривен процес. Няма ли любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Любовта към Бога именно носи в себе си всички тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще донесе всички благословения, всички блага. Тогаз слънцето другояче ще грее. Ти ще чувствуваш вътрешната връзка с Бога; тогаз ангелите и светиите ще ти говорят и адептите ще ти говорят. Всеки ще те посещава. С камили ще почнат да идват всички блага. И ти ще се намериш в чудо. Всички хора имат желание да направят нещо хубаво, но без любовта нищо не могат да направят. Дойде ли тя, всичко иде с нея. Пратете тези мисли и на с. Цанка в Габрово. След преписването им. тя ще ви върне. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав. Твой Б. Боев. Изгрев, 14.10.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви тук приложен наряда, който е само за тези, които бяха поканени на беседите в края на м. август и освен това за лица, които изрично посочи Учителят. Скоро ще ви изпратя и тези беседи. И те ще бъдат само за вас, както и настоящият наряд. Едновременно ще изпълнявате и двата наряда. Ето някои важни мисли от Учителя, казани в разговора на 6 октомври т.г.: „Радвайте се, радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници със служителите Божии. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго, същественото дръжте. Създават ви се условия; всички възможности ще имате. Искреност да имате във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство." Поздрави до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев.
  15. Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г. Новогодишна беседа В 8 часа вечерта. Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме. Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят. Каквото кажем, ще стане. Сега личността е господарка. Когато човек престане да се обижда, той е над личността. Ако ние се освободим от личността, то ще се освободим от много несгоди и тревоги в живота. Онзи, който знае повече, трябва да изпълнява повече, а онзи, който знае по-малко, по-малко трябва да вложи. След вечерята. От 12 часа: Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете. Светът е разумен. И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя. Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване. Много малко има у вас със самообладание. Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света. Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите. Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо. Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете. Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време. Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я. Две положения: 1. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята волята Божия. 2. Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога. Не се съмнявайте в това, което дава живот, което оживява, което осмисля, то е Великото, то е Божественото. Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него. А после и цялата школа, и се помолете за него. Също и когато някой заболее. Трябва да бъдете проводник на Божественото. Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен. Човек трябва да стане силен. Как? Чрез любовта. Онзи, който обича, той е свободен. Бъдещите няколко години носят добри неща за добрите. Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша. За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш. Който е работил, може да стане маг. В 1930 г, 31 ., 32 г, 33, 34, 35, 36, 37 учениците ще имат добри условия. В духовно отношение тази година е добра, не е страшна.
  16. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ Панагюрище, 24.08.1914 г. Драги Стефане, Изпращам ви тук приложени някои сведения за пентаграма. Това изложение аз съставих чрез комбиниране на казаното от г. Дънов и от бай Пеня. Тук прилагам и „Наставления", които преписах във вилата тъкмо преди тръгването си. Понеже заминах неочаквано, съжалявам, че нямах време да проверя списъка с имената, който аз притежавам. Пожелавам ви всичко добро в Пътя на Истината. Сърдечен поздрав до госпожата, всичките ви домашни и до всички приятели там. С искрен поздрав. Твой Боян Боев. Скопие, 14.09.1917 г. Драги брат Тошев. Получих ви писъмцето от 2 т.м. и много се зарадвах, понеже доста дълго беше мълчанието, което царуваше между нас. Каква бодрост и твърда основа дават на човека Божествените истини! Всичко зависи от самия тебе! Ако се стремиш от всичкото си сърце и искрено към Възвишеното, Прекрасното и Доброто, то непременно - по силата на един милостив Божествен закон - това Възвишено, Прекрасно и Добро ще те посетят и обновят. Ти държиш в ръцете си ключа! Днешното човечество се намира в една такава фаза от своето развитие, намира се в един такъв велик завой, че необходимо е да бъде съзнанието на човечеството към Вечните истини. Това важи за днешната епоха, специално много повече, отколкото за миналите епохи, защото никога досега в своята история човечеството не се е намирало така дълбоко в материята, както днес. Днешната материалистическа култура е на своята най-крайна точка, от която по- нататък в същата посока е невъзможно да се отиде, ако не искаме да дойде израждането. Новата култура ще дойде, когато човечеството обърне своето съзнание към вечните Истини. Ето защо най-важна работа за човечеството днес върши този, който разпространява духовните истини. Този, който прави това, върши работа, която е в хармония с посоката на развитието, което предстои на човечеството. Сърдечен поздрав до теб и... Ваш Б. Боев * Панагюрище, 17.01.1918 г. Любезни Тошев, Днес получих писмото ти и много се зарадвах, че пак влизаме в свръзка един с друг. Особено съм зарадван и от съдържанието му, понеже по този въпрос и аз съм мислил доста. На окултното движение принадлежи бъдещето, защото сега сме в завоя между материалистическата и духовната култури. Сега сме в началото на духовната пролет. Има нужда от много работници. Време е вече не все да се приготовляваме да работим, а да вложим всичките си сили за успеха на великото божествено дело. С най-голяма готовност подкрепям вашето предложение. Изборът на лицата е сполучлив. Добре е да прибавим към тях и г. Иван Толев от София, с когото от една година насам постоянно разменяме мисли по този въпрос. И той е един от горещите привърженици на тази идея. Тогаз съобщете този план на г. Дънов и на изброените лица, за да почнем по-скоро работа. Бог да благослови тази инициатива. Нарочен поздрав до г. Ватев и всички други приятели. С мил братски поздрав: Ваш Б. Боев Шумен, 9.11.1926 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Получих на времето си в София 2000 лева от вас със запис без писмо. Дадох от тях 1000 лева на Кр. Тулешков за Просветния фонд и 1000 лева на Алекс. Стрезов за „Житно зърно". После сестра Гина ми писа че съм имал картичка от вас и ми съобщи съдържанието й, но сумите бяха вече внесени. Нарочен поздрав до домашните ви и всички братя и сестри там. Брат Петко Христов и цялото му семейство ви поздравляват. Често говорим за вас. С братски поздрав: Б. Боев. Адрес: Б. Боев, (дом Петко Христов) ул. „Солунска'' N 376, Шумен. Люб. брат, Благодаря за картичката по случай на именния миден. Гостува ми брат Боев. Става случай да споменуваме вас при разговорите си. Тук всичко е красиво. Поздр. от всички ни, на всички ви. Бъдете чада на Виделината. Петко София, 22.10.1927 г. Любезний брат Стефане, Н. Л. К. П. Б. Л.! Учителят ходи в Русе, стоя там 10 деня и се върна на 11 т.м. Досега беседите се държаха в Изгревския салон, но от идната неделя (от утре) ще се държат в града. Тая година няма да има школни лекции от общия клас. Учителят даде почивка само една година в това отношение, като каза, че през тая година трябва да има усилена друга работа: четене и изчаване на беседите и лекциите, държани досега, асимилиране на дадения богат материал. В сряда вечер всеки сам ще чете една школна лекция от общия клас. Лекциите от младежкия клас в неделя вечер продължават. Съборните беседи се печатат усилено и скоро ще бъдат готови. Аз пращам в друг град резюме от беседите, които е държал Учителят. И наредихме да ги препращат и на вас. Те съдържат ценни мисли, отварят широки хоризонти. Напоследък в лекциите Учителят много се спира върху въпроси от хиромантията. Как е братГелинов? Сърдечен поздрав до вашите домашни, Гелинови, Денка, проповедника и всички други. Сърдечни поздрави: Твой Б. Боев Адрес: Б. Боев, Бул. „Дондуков" N 71 - София София, 29.12.1928 г. Любезний брат Тошев, Ч. Н. 1929 г.! Получих писмото и записа. Уверен съм. че всички препятствия ще се преодолеят и разпръснат. Тук ви изпращам основните мисли от лекциите на Учителя, държани през ноемврий т. г. Напоследък Учителят през декемврий държа много важни лекции, които скоро ще получите от Габрово. В последно време почнахме да ги пишем на пишуща машина, което е много удобно. Всички лекции, които ще получавате от Габрово, предавайте да ги чете и брат Сава Калименов. Някои пращаха на него от тук, но престанаха, защото той ще ги получава от вас. Брат Сава Калименов да ви ги връща, за да ги препращате по- нататък, съгласно маршрутния лист, който придружава беседите. Обаче това, което ви пращам, сега тук приложено, няма да го пращате. Можете да го дадете само на брат Сава Калименов да го прочете. На 31 дек. вечерта (срещу Нова година) ще има братска вечеря в салона на „Изгрева". Говореното от Учителя ще ви пратя. Преди няколко време Учителят говори у с. Янакиева, у която беше поканен на обяд. Ще пратя говореното в Габрово, отдето ще ви препратят. Сега лекциите се държат в сряда и петък на „Изгрева". На първия и втория ден на Коледа ще има братска среща в Стара Загора за обмисляне въпроса за братското просветно дело и просветния фонд. С братски поздрав, Твой Б. Боев. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. се прави по 3 или 10 пъти сутрин, обед и вечер. Винаги вдишването ще става при тези упражнения през лявата ноздра, а издишването през дясната. Това ще се прави 30 деня. Ето една важна мисъл, казана днес от Учителя при разговор: „Когато тръгнеш по Бога, там ще бъде красивото, че каквото пожелаеш (книга или друго), всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга напр., на сутринта ще я имаш. Тогаз човекът ще разполага с всичката литература, с живота, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градим, а от друга страна да се разгражда. Човек за да дойде до казаното красиво състояние трябва да бъде адепт от първа степен. Основният въпрос, който ще разреши всички въпроси, е: „Да живеем за Бога." С братски поздрав, Б. Боев. Учителят каза: Студената вълна сега е свързана кармически с Европа. Тя е плод на безлюбието. Безлюбието ражда студ, а любовта - топлина. Студът смирява човека, освобождава го от известни недъзи. Вестител (Най-новата мисъл на Учителя) 12 серия, N22 неделя, 7.07.1929 г. 5 1/2 часа сутринта „Изгрев'" Неделна беседа, държана от Учителя Ден без възли (Прочете се Ев. от Йоанна, гл. 8, ст. 1-10) В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога. Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение. При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим!" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов. Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука. Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов. Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр. Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени. Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш. Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе. Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите. Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете? Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така?" Представете си една река. Изворът й е в планината. Ако не беше този извор, какво струва реката? Светиите - това са изворите, а светът - това са реките. Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание. То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр. Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне. Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне. В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш. Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб. Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха". Ако вашите идеи не се разрушат, т.е. ако изворът не тръгне, няма да се образува река. Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема? И като го искат, пак се радвам и го давам. Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам. Умират само хората на безлюбието. Дето има любов, не умират. Смърт има там, дето няма любовта. Това е обикновеното съзнание. В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането. То е един непрекъснат процес. Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога. Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз." Първо силният трябва да обича. Първо той обича, а после слабият. И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка. Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той?" За един час ти трябва да се изгубиш. За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно. Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му. Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората. Виждам Божието съзнание как живее в тебе. Влизам в една градина. Тя е на хората. Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни. В това е радостта. Когато Бог е на небето, то е блаженство. Когато Бог е на земята, то е щастие. Когато ние сме на небето, то е разбиране. Когато ние сме на земята, то е приложение. Щом си радостен, имаш връзката. Щом си скърбен, нямаш връзката. Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам. Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях. Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам." Да виждам всеки ден Бога, това е живот. Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика. Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го?" Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш. Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек. Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия. Под абсолютна любов разбирам любов, в която няма никакъв дефект: всичко съм готов да направя за тебе. Постоянно се проявява нещо ново от Бога. За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане. Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия. Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни. В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър. За мен добрината е връзката. Неизследими са Божиите пътища. Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят. А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност. Трябва да бъдете мощни, силни, да бъдете и смирени като децата. Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи. Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел. И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа. Казвам ви: Без възли. Без тъмнина. С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни? Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш. Непрестанно да се молите. Вашият ум да свети. Дойде една сестра; не ти е угодна. Направи нещо за нейното повдигане. За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят. Не мисли, че от тебе нищо няма да стане. Че тези, които работят за тебе, ако мислят, че от тебе нищо няма да стане, те няма да работят за тебе. Това малкото, което вие имате, и цялата земя да се продаде, не може да се купи. Неделя, 21.07.1929 г. Всички хора страдат от болестта безлюбие. Най-първо ще разбереш, възприемеш и приложиш любовта и тогаз ще отидеш при своя Учител. И от приложението нататък почва истинският живот. Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв. С един дребнав живот какво ще направите? Идеите и мислите, които днес ви дойдат, те ще бъдат съдбоносни за вас. Като дойде свещенната идея, не я отлагайте. Днес е благоприятното време. Ще вършиш това, което мъдрите вършат. Вън от любовта няма съществувание. Когато болният се свърже с живота, у него става една реакция. Ако Бог живее в тебе, този разбойник, който носи пушка, ще я остави. С раници няма спасение. Божият живот не допуша да имаш раници към никого. Истинската любов иска да даде. Любовта всякога дава много, но малко взема. Няма да се усъмниш, че другите взели повече, защото от този ден почват твоите нещастия. Ако уредите работите си отвътре, ще ги уредите и отвън. Сряда, 24.07.1929 г. Размишление върху благостта. В разумната природа съществува един закон на съотношение на формите, на силите и на разумните същества. Да обичаш всички, без да очакваш да те обичат. Животът на всички ви, от единия край до другия е извънредно груб. Черният цвят показва падение, користолюбие. Водата смекчава коравината на нещата в света. Има един живот, който смекчава, то е духът. Когато живеещ чист и свят живот, то е най-хубавото. Да живееш по Бога, то е да няма никаква пречка. Първо любовта. Второто е законът на мъдростта, на светлината. Третото е на свободата. То е постижението. Да не мислиш; че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние понеже сега живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. 24.07.1929 г., петък, Мл. Клас Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защитаваш някого, ти си талантлив. Невежеството е един момент, не е непреривен акт. Щом човек се обиди, у него има едно малко отклонение. Талантливият човек е една запалена свещ. Всеки, който започва с нула, свършва с шест, а всеки, който започва с шест, свършва с нула. Вие трябва да знаете да обръщате вашите обиди. Ако в дадения случай вие не можете да изтълкувате една ваша погрешка, вие грешите. 28.07.1929 г., неделя 12 гл. Лука. Обикновените работи са неразбраните работи в света, от които зависи целият живот. Има един момент, от който зависи щастието на човека. Той е когато вземеш едно безкористно решение. Щастието седи в малките работи. Щастлива душа е тази, в която няма абсолютно никакво съмнение. Всичко онова възвишено, благородно, красиво, което действува в хората, и във всички други същества - това е Бог. Животното е съществото, което ходи по своите чувства. Човек е този, който мисли. Ангел е този, който ходи по своята светлина. Син Божи е този, който ходи по своята любов. Човек, който няма любов, не може да бъде свободен. В любовта седи свободата. Аз бих желал вие да разберете какво нещо е любовта. Любовта носи безсмъртие, здраве, интелигентност, разумност, щастие, слава. Няма нещо, което любовта да не носи. Най-първо като дойде любовта, тя внася една приятна светлина и всичко се осмисля. Считаш се способен на всичко. Любовта е основа на Божествения свят. Тя не е достояние на човека, а на ангелите. Те не могат да съществуват без любовта. Тя е достояние на Божествения свят. Всеки един може да дойде до безсмъртие, онзи, който дойде до любовта, влиза в безсмъртния живот. Ако ти не можеш да намериш този живот, ти не си намерил Бога. У всеки един от вас при най- големите скърби, страдания, идва един момент, когато проблясва духът и после пак изчезва. Постоянно невидимият свят ни запалва, иначе ние клоним всякога да изгаснем. Противоречията в живота са задачи, които трябва да разрешим. Всичко е постижимо за разумния човек. Христос казва, че Духът, Светият Дух ще дойде. То е един момент, но това. което той ще извърши, ще бъде съдбоносно. И после той всякога ще те посещава. Та затова всички да бъдат вътре в себе си чисти. Под грях разбирам прекъсване на нашето съзнание. Казано е: „Духът Свети ще ви научи." 31.07.1929 г. сряда 108 псалом, 2 гл. Ефесяном. Онези, които нямат дълбоката наука, не знаят как да украсяват себе си вътрешно и се украсяват външно. Отвън се правят нещата, когато хората са деца, а отвътре, когато са възрастни. Твоите страдания са радост за другите, а твоите радости са страдания за другите. Ще започнете да се занимавате с онази Божествена наука. Чистият по сърце никога не губи. Колкото повече вземат от него, толкоз повече изворът тече. За да бъдем синове на Бога, трябва да носим лошавините, греховете на света. Христос носеше греховете на света. Самата душа в своята същност не може да греши. Любовта, това е Божественият език. Та ще се учите сега на този новия език. Някой може да каже: „Учителят всичко е казал." Много се заблуждавате. Аз още нищо не съм казал. Това го помнете. От сега нататък има да се казва. Вие казвате „Остаряхме". От сега нататък трябва да се подмладявате. От сега който не се подмладява, ще бъде бит. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Затова трябва да влезем да живеем в изобилието на благодатта на Божията любов. Постарайте се всеки ден по 10-20 минути - половин час да мислите, че сте малко дете, на 7-8 години, ходите с чантичка и букварче на училище, баща ви ви праща. Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите. 2.08.1929 г. Мл. Клас, петък Размишление: „Към светлината". Кога ученикът мълчи? Когато слуша. Кога професорът мълчи? Когато изпитва. Мълчанието подразбира интензивна дейност по друг начин. Когато мъртвият млъкне, живият проговорва. Когато живият млъкне, мъртвият проговорва. Има един момент на ставане сутрин и какъвто е този момент, то целият ден природата това ще ти даде. Ако си с весело настроение при ставане, то целият ден ще течат тези енергии. Така че при възпитанието като ставаш сутринта, да знаеш как да ставаш. Хигиената седи в събуждането. Ще знаеш закона на събуждането. Вие не знаете да ставате. И от това състояние как да ставаш зависи как ще се учиш. Законът на вашето щастие, на вашия успех, на вашето постижение зависи от ставането ви. „Как ще станеш и как ще легнеш". Ако не си станал добре, то да гледаш да си легнеш добре. Та ще гледаш да изправиш при лягане грешката си. За 7 деня налюдавайте как ставате и как си лягате. Отбелязвайте как сте станали. Нека един от вас изпее с мелодия от себе си думите „Говори, аз слушам." Пеенето в древните окултни школи се е употребявало като един метод за трансформиране на енергиите. Всеки е роден да пее. Ученикът е роден да пее. И на мнозина от вас, когато трябва да пеят, ако не пее, ще му дойде друго състояние, противоположно на пеенето. Формула: „В любовта на Божиите блага има живот." 4.08.1929 г. неделя 7 гл. Матея, 24 стих. „Всеки който слуша моите думи и ги върши, ще го уподобя на човек, който съзижда къща та си на камъка." В слушането има голямо изкуство. Да знаеш да слушаш - то е изкуство. „Който слуша и който прави." Не само който слуша, но и който прави. Преди всичко човек трябва да си създаде онова вътрешно състояние, вътрешно слушане. Някой казва: „Бог ще уреди нашите работи." Това е все едно да кажем: „Баща ми ще учи и заради мен." Може синът да се ползва от доброто на бащата, но синът трябва да изработи свое собствено добро. Всички онези, които не могат да установят едно вътрешно равновенсие, те са осъдени на застой, израждане. Онзи, който гради на вътрешните условия, той е в съгласие с цялото битие от начало до край. Не може да има разбирателство между нас, докато не установим тези вътрешни условия. Докато не завършим сегашната програма, нова програма няма да ни се даде. Аз не обичам един дефект у другите. Това, което не обичам, не е присъщо на моето естество. От това, което е външно, неприсъщо на моето естество, от него всякога можем да се освободим. От Божественото знание зависи въздигането на човека. Знанието иде от Бога. 7.08.1929 г, сряда Размишление върху доброто в света. Докато човек се безпокои, той не е свободен в каквото и да е направление. Това ще трае докато влезе в хармонична среда. Тая среда съществува. Това го наричам Вечното начало. Истината е най-висшето изявление на Вечното. Всеки един иска да бъда свободен. Тая външна свобода се обуславя от други, една вътрешна свобода. Човек, който не обича истината и не е готов да пожертва всичко заради нея, той не е готов да види Божието лице. Някой много хубаво яде, но като дойде до молитвата, не работи. Яденето е на място, но и работата е на място. Ако аз се моля, то е ядене, молитвата иска друга една стъпка. Истината е една, като отиваш при нея, ти трябва да бъдеш абсолютно чист. Чисти мисли, чисти желания. Даже и онези тайни нечистотии, които имаш всеки ден, трябва да ги премахваш. Това е само за онези от вас, които не искат да бъдат свободни. Има хора, които обичат робството. Ако бяхте съвършени, щяхте да ставате видими и невидими. Щяхме да изпразним салона, без да отваряме вратата. Това не е фантазия, това е една реалност. Та има към какво да се стремим. 9.08.1929 г., петък, Мл. Клас Ако вие не можете да внесете поне една нова мисъл във вашия ум, ако не можете да я задържите у вас поне една минута, то от вас нищо не може да стане. Всеки един от вас трябва да тръгне по един специфичен път в света. И като тръгне по този път, да не съжалява. Отъпканият път не ви трябва. По него нищо не може да се намери. Обикновените хора могат да вървят по отъпкания път, но един човек, който иска да разбере смисъла на живота, трябва да върви по неотъпкан път. Основната философия на живота е следната: Човек трябва да има прави отношения към природата. Човек мисли най-първо, и ще стане такъв или инакъв според своята мисъл. Човек трябва да направи връзка с живата природа. Да се съединим в себе си със своето висше аз. Бог не се нуждае от твоя плач и от твоето роптание. Но Той иска да участвуваш е Неговите прояви. Ти вън от Бога не можеш да живееш. Идеята е: Да проявим Вечния живот. В него е смисълът. Идеята, която искам да ви оставя е следната: Да имате една връзка, да имате едно реално, на което можеш да разчиташ при всички условия. И като болен, и като здрав, и като сиромах, и при щастие, и при нещастие. И ангел да те срещне, и дявол да те срещне - при всички условия тая връзка да не се къса. Дойде някое обезсърчение: направи веднага връзката. Вашето бъдеще зависи от тая вътрешна връзка. Човек трябва да има една вътрешна положителна връзка, която да не се мени. Това е магическа формула. Човек, който няма такава идея, той не може да стане Маг. Онези, които се готови от вас, трябва да работят. 11.08.1929 г., неделя Ев. Йоана. Овците слушат гласа на своя пастир. Вярата е една вътрешна връзка, която се образува по закона на любовта. Ако направиш тая връзка, ти си спасен и ще почнеш да разбираш живота. Ако ние искаме да се се избавим от лошите условия на живота, на нас ни трябва учене. Учението на новата наука вие придобивате ли? Ти казваш: „Много съм радостен днес." Но тази радост ти можеш ли да я задържиш? Ако утре изгубиш тая радост, то ти нямаш никаква наука. Трябва да разширим областта на нашето зрение. „Моите овце ще слушат моя глас." В това слушане и в това разбиране седи силата на реализирането, за да може една душа да развие онези необходими качества, които са потребни, за следущия, по-обширния живот, който сега ви предстои. „Моите овце слушат моя глас. "Иако вие слушате този глас, ще се подмладите, и щедобииете това знание, което е потребно за сегашния ви живот, и за бъдещия ви живот, това слушане ви е потребно. Христос като казва: „Моите овце ще слушат моя глас", Той подразбира онези, които вървят по закона на разумността. Изгрев, 12.08.1929 г. Люб. брат Тошев, Н. А. К. П. Б. А.! Тая сутрин тръгваме на екскурзия до Еди-гьол (Седемте езера) - Рила. През юлий бяхме на Мусала. Беседите, които Учителят държа там, скоро ще ги получите в резюме (след връщането ни от екскурзията). На екскурзия ще се бавим около 10 деня. Изпращам ви беседата на Учителя на 7 юлий и основни мисли на последните му лекции и беседи. По-пълни резюмета от тях ще получите след завръщането ни от екскурзия. Тук има доста интензивен живот. Напоследък, от няколко деня има вършитба. Доста земя беше посята с жито. Сега се вършее. Ще излезе около 1200 кг жито. Красива картина е да гледа човек как всички помагат радостно на тая работа: и стари, и млади, и братя, и сестри, и даже деца. Основната мисъл на 1-та беседа на Мусала беше: трябва да бъдем слуги на Бога. Служенето на Бога е най-красивата работа. И след като се научим добре да служим, ставаме синове на Бога. Поздрав до всички ваши домашни и до другите братя и сестри. След връщането си от екскурзията ще ви я опиша и ще ви пратя по- важните мисли, казани от Учителя. С братски поздрав: Б. Боев Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66 - София. Хасково, 23.11.1929 г. Любезний бр. Тошев, Н. А. К. П. Б. А.! Получих писмото и записа. От октомврий съм по обиколка със сказки. Обиколих досега някои градове в Южна България. За г. Папазов писах в редакцията на „Житно зърно". И всички други справки ще се направят, както ми пишете. Моят адрес: Чрез Тодор Абаджиев, търговец (за Б. Боев) - Ямбол. Този адрес важи само ако ми пишете веднага, понеже в Ямбол няма да се бавя много време. В София смятам да се завърна през втората половина на декемврий; ще гледам във всеки случай преди Нова година. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Твой Б. Боев Тук ви изпращам някои мисли на Учителя от последните му беседи и лекции: „Най-хубавото учение в света е това, което може да направи хората гениални, правдиви, любящи и справедливи. Христос казва: „Духът Господен е над мен." Няма по-хубаво нещо от това: когато Бог е задна стража на тебе, когато ти му служиш. В дадения случай е важно, че Бог е с нас, че ти му служиш. Тогаз и при най-лошите условия да се намериш, пак ще имаш Божието благословение. И в ада да си долу, пак Бог ще облекчи твоето положение. Трябва да дойдем до тази опитност, като направим връзката. В това седи силата: в една връзка, в която Бог постоянно да действува. Сега Духът Господен не е още подквасил човечеството. Не са готови. Една ябълка да чака другите да узреят. И не мисли, че като узрееш, всичко си свършил, не мисли, че тогаз всичко ще се свърши. Тогаз ще започнем истинския, великия живот, който постоянно желаем, към който се стремим. Синове Божии: Бог трябва да се въплоти в нас. Когато ние помислим нещата, както трябва, те веднага стават. В света сполучва само този, който може да приложи Божествените закони. Страдания идат такива, каквито светът не е сънувал. Да умре човек преждевременно е най-голямото зло, понеже той като умре по-рано, остава на земята толкоз години още, колкото е имало да живее. Един човек, който не е готов да страда, той не може да върви по Божествения път. И гениалните, талантливите хора са онези, които мъжествено носят страданието и то с вътрешна радост. Правило: Никога не правете какъв да е опит, не предприемайте нещо, докато нямате връзка с Бога, понеже при опита си всякога ще фалирате в такъв случай. Опит ще правите само когато направите една вътрешна връзка с Първичната Причина. Ние трябва да бъдем носители на чистата Божествена любов в нейната чистота. Тая любов е непроменчива. Там дето има любов, има и светлина, а дето има светлина, там има и свобода. Сутринта като станеш, бъде със спокойно лице, да нямаш недоволство. Благоприличният човек има нещо детинско в себе си. Той е всякога чист. Всяко нещо да изтича спонтанно от него, а не изкуствено, като някое украшение. За небето ние сме мъртви, за небето ние сме погребани. Щом се намериш в затруднение, ще кажеш: „Много работи трябва да зная." В природата, когато разбираш един закон, той става динамична сила. Дойде някоя мисъл в тебе ни в клин, ни в ръкав. Отхвърли тази мисъл от себе си. Бог не иска да бъдем болни, нещастни, да грешим. Той иска всички да бъдат радостни, весели, трудолюбиви. Каквото яде човек, да благодари. И след като е ял, след като си е отпочинал, той е длъжен да създаде 2-3 хубави мисли, да изпрати 2-3 хубави мисли в света, после 2-3 хубави желания в света и 2-3 хубави постъпки. Защото ако ти изпратиш една хубава мисъл в света, то 10-20 души, които са мислили да се давят, ще се откажат от това: 10-20 души са искали да направят престъпление. Като дойде до тях твоята мисъл, ще се откажат от това престъпление. Сутринта половин час трябва на човека да изпрати хубави мисли, хубави желания. Някои питат: „Дошло ли е времето?" Закъснели сте. И ако някои от вас не възпримете новия начин до 3-4-5 - до десет години, тогаз вие сте закъснели и тогаз нищо не може да излезе от вас. Човек трябва да си тури това правило: „Сега или никога." Онези, които не са взели решение, да го вземат, а онези, които са взели решение, да не се колебаят и назад да не се обръщат да гледат, кой върви след тях.  Бургас, 14.12.1929 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б ЛА Получих от София вашето писмо и записа. Ще изпълня всичко, за каквото ми пишете, когато отида е София (а то ще бъде към края на този месец изглежда) и оттам ще ви пиша. Адресите на стенографките са: Паша Тодорова, бул. „Дондуков" N136- София. Савка Керемедчиева, улица „Дъбова" N 3- София. Еленка Андреева, улица „ Опълченска" N66- София. Е то другите искани от вас адреси: Чрез Константин Русев за Михаил Иванов, улица „Върбица" N10- София. Георги Радев, улица „ Опълченска" 66 - София Жечо Панайотов, улица „Дрангов'" 1 - София. Мотото на ученика, което ще се изговаря всеки ден е: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." (три пъти). Едновременно с това мото може да се изкаже и следното: „Божията любов носи пълния живот. Божията мъдрост носи пълната светлина. Божията истина носи съвършената свобода." Сега ви пиша от дома на брат Сотиров. Тези дни мисля да държа тук няколко сказки. На Никулден с брат Минчо Сотиров проектираме да отидем в с. Кавак-махле (айтоско), дето ще има тогаз братска среща. Някой ден ще отидем с брат Сотиров и до „Белия връх" (Кара баир) на запад от Бургас, дето има братско място и чешма, направена от братството. Когато бях в Сливен, имаше екскурзия до „Сините камъни". Много мистично и красиво място. Тръгнахме в З ч. сутринта и се върнахме вечерта в 7 часа. Ще ви пиша по-подробно от София. Нарочен поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. С братски поздрав, Твой Б. Боев. Ако пишете наскоро, можете да пишете на адрес: Чрез Георги Куртев (фелдшер) за Б. Боев. Айтос. Люб. Бр. Стефане. Бъди добър - весел бъди. Теб небето ти готви поприща и зная, че достойно ще ги заемеш и оправдаеш доверието, което тебе се възлага. Малко търпение - всяко „дърво" - от Божа градина, навреме ще даде плод и то плод преизобилен, защото е плод на безкористна любов. Желая теб и целия ти дом здраве, сила, мощ, радост, веселие, благодарства и хваления - качества на децата от Царството на Мира, Светостта и Правдата -деца от Ангелския Мир. С. Б. Л. Е. Л. Братски привет, Твой Минчо София, 27.12.1929 r. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Пристигнах онзи ден в София. В София има вече на Изгрева уреден братски стол. За сега има само братски обяди, на които присъства и Учителят. Такса за обяда 10 лева. Това е много хубаво, понеже по този начин ще имаме възможност да водим интересни разговори с Учителя. Той често говори по интересни въпроси във време на обед. Днес в лекцията на младежкия клас Учителят между другото каза: „Наемателят не се грижи да внесе нещо в къщата (подобрение), а онзи, който я е съградил, си има план за нови работи в къщата: за баня, кухнята, за градината и пр. Когато човек е идеен, той е собственик на къщата, а когато не е идеен, той е наемател. Природата предвижда за някого напр. да бъде учен или поет, философ и пр. и ние щем, не щем. ще изпълним това. което тя е предвидила за нас. Ако не изпълним, ще ни бият и пак ще изпълним. Трябва да знаем за какво природата ни е предназначила. Като се каже природа, подразбират се разумни същества, които са съвършени: те са ангелската йерархия. Те ни показват пътя, по който като вървим, ще се повдигнем. Когато човек желае нещо от себе си, той прилича на канал, в който се вливат всички нечистотии, а ако възприеме това, което Бог желае, той е река с чиста вода. В обиколката си ходих в много места от София до Любимец и до Бургас. Държах сказки на разни теми: Творчество и идеи на Метерлинк, Съвременната морална криза и изходът от нея, Възраждане във възпитателното дело. Научност и духовност и пр. В Сливен посетих Сините камъни. Всички, които отиват там, чувствуват голямо разширение и подем. Едно мистично място. В с. Кавак-махле (айтоско) ходих два пъти: на 19 декемврий и на 22. На 19 декемврий имаше никулденска братска среща, на която бяха дошли много братя и сестри от айтоско и анхиалско. Пращам ви тук приложена снимка на новата чешма, която тамошното братство построи там това лято. От начало тамошните братя и сестри, а после цялото село е ходило да работи там безплатно, от любов. Ръководител при работата беше бр. Борис Николов (от Габрово). Стилът е много красив. В цяла България не вярвам да има такава красива чешма. Тя е с два чучура и 15 корита. Издълбали са 7 от зодиакалните знакове. След построяването на чешмата цялото село гледа със симпатия на Бялото братство. Разноски за постройката 50,000 лева. Там има и две братски ниви: едната 19 декара, а другата 5декара. Тая година ще ги засеят с царевица. Поздрав от Учителя. С братски поздрав, Б. Боев Получих и картичката ви (освен писмата). Предадох абонаментите на Соков и Тотев. 20-те лева за „Водолей" внесох като волна помощ за „Житно зърно"; така ми казаха тези, които работят във „Водолей", понеже „Водолей" засега се преустановява. С. Цв. Симеонова отсъствува; напоследък беше в Габрово със своя изложба. За трите картини „Вяра, Надежда и Любов" ще говоря с бр. Сим. Симеонов в неделя; ако той не знае, ще трябва да се чака с. Симеонова. Ч. Н. Г.! Ч.Р.Хр! Ч. И. Д.! Поздравявам с Празниците вас, всички ваши домашни и всички други братя и сестри. Това, което Учителят ще каже на братската вечеря срещу Нова година, ще ви го пратя веднага в резюме. Адрес: В. Боев. улица „Опълченска" 66 - София.
  17. 29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ След смъртта на Учителя, брат Боян Боев изпращаше до кръжоците често циркулярни писма и кратки съчинения. В предшествуващите мои „кратки духовни съчинения", аз съм давал извадки от тях. За да заинтересувам читателите и на това ми съчинение и тук давам кратки извадки от тия му циркулярни писма: Из циркулярно писмо от брат Боян Боев с дата 24 май 1953 г. (извлечения на няколко израза). В общ разговор с Учителя, Той каза: 1.Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии са необходими за развитието на човечеството. 2.Молитвата е език на Божествения свят. 3.Колко пъти трябва да се моли болният? Болният не трябва даже да спи. Той постоянно трябва да се моли. Денем и нощем да се моли. Нито един ден да не прескача. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: „Аз се молих три пъти." С три пъти болест не си отива. Постоянство трябва в тази работа, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават. Трябва силна мисъл, за да се поддържа връзката - връзка непреривна с невидимия, с Божествения свят. 4.Като ученици вие трябва да отделяте на ден поне по половин или един час за размишление и молитва. 5.Всеки вярващ, като размишлява върху Христа по един, два часа, ще видите какъв подем ще имате. 6.Ако сто души, братя и сестри, или поне 10 души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави отговорът на някоя молитва, но тя ще бъде изпълнена. По-главного условие е ако любите Бога. 7.Молитвите се приемат от Духа и Той ги предава на Бога. Духът, това е Йерархията. Значи тя е посредник при молитвата между човека и Бог. Вашите молитви, макар и да не се съвършени, светлите ангелски същества ги приемат, преработват и ги изпращат към Бога преработени. 8.Молитвата е много силна, когато се апелира към Божията милост. Казано е във възванието: „Призовете Ме с Моята милост и Аз ще ви помогна." 9.При молитвата човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Божествения свят, идва във възприемателно състояние и тогава приема енергии от Божествения свят, приема мисълта на Бога, живота на Бога. Нови идеи нахлуват тогава от Божествения свят в човешката душа. След това, през целия ден в човешкото съзнание идват нови, светли идеи и пътища. Той ги е приел от Горе във време на молитвата. 10.Вътрешната сила на човека при молитвата е: да изказва и преживява благодарност и любов към Бога. 11.Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат да скъсат на всяка цена връзката на човека с Бога, да го мъчат, да му причиняват нещастие. Затова трябва да бъдете будни и непрекъснато да държите връзка с Бога, тогава ще идват при вас добри духове и ще ви помагат. (М.Б.: В псалмите 103 и 145 се казва: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив." А в пс. 85: „Защото Господи ти си благ и готов да прощаваш и многомилостив към всички, които те призоват... Господи, Ти си Бог щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен. Милостно погледни към мене и ме помилвай. Покажи ми знак на благоволението си..." I. От писмото му с дата 7 септември 1935 г.: (В тия писма брат Боян Боев даваше главни мисли от Учителя, изказани при разговори с Него.) 1.Пратен съм от Бога. Трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание. А пратен съм от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята... Бог говори чрез мене. 2.В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани. Само който ги е преживял, възприема тези работи. II. От писмото му с дата 1 октомври 1953 г.: Да въздържам злото в себе си и да поощрявам доброто в себе си - това е въздържание... Така като вървите, ще ви дадат съдействие от Горе, ще имате едно ръководство от Горе. III.Из писмото му с дата 18 октомври 1953 г.: 1.Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. 2.формула: „В изпълнението на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот." 3.Славяните идат сега да възстановят връзката с тези извори, да я направят засега с един от тези извори, и то с духовното, мистичното течение... Славяните трябва да възстановят истинската набожност. 4.Има учение, приемано отвън, а кога човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното изучаване на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилна светлина. 5.Методи за свързване с Духа, за свързване с Божественото са били практикувани от всички мистици и пророци. IV.Из писмото му с дата 1 ноември 1953 г.: 1.Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят... Значи, ако моят живот е полезен, ще се занимава с мене един висш Дух. 2.Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа – това е едно мистично разбиране. 3.Смиреният е възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове, от целия Всемир... Ето защо смирението е път към възход. V.Из писмото му с дата 8 ноември 1953 г.: 1.Ако някой напреднал човек ви говори то чрез него говорят тези велики същества. 2.За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората заспят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества. Хубаво е молитва и размишление да се правят от 2 и половина до 3 и половина часа след полунощ, или от 3 и половина до 4 и и половина, или между 3 и 4 часа. 3.Когато дойде светла мисъл в тебе, едно светло същество те е посетило и ти е оставило едно благословение... Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл в тебе са все дар от тези същества и от Бога. 4.Най-добрият път да се свържете с разумните същества и за свързване с Бога е: Да мислим за разумните същества и да съзнаваме, че те са същества, чрез които се изявява Бог. Друг начин за същото е: Четене на Новия завет и размишление върху прочетеното. А също четене и на други хубави свещени книги. А също да изживявате благоговение. Нужно е и човек да бъде чист. За да стане такъв, той трябва да се моли. За целта много важно условие е човек да прекарва интензивен живот на молитва. Пророк Данаил е получавал среща с арахангелите Гавраил и Михаил след интензивна молитва и съзерцание. VI.Из писмото му с дата 15 декември 1953 г.: 1.За влизането във връзка с възвишените същества важни условия са: а/ Чистотата. б/ Стремежът на човека. в/ Ако работиш за разпространението на новите идеи и да обръщаш душа към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, да ги водиш към Бога, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. Ангелите трябва да одобрят работата, за която дириш тяхната подкрепа. г/ За влизане във връзка с висшите разумни същества, най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. А също често мислете за възвишените същества – за тяхната чистота, интелигентност, съзнание, идеи, изпитвайте любов към тях. VII.Из писмото му с дата 5 април 1954 г.: Онези, които искат да се занимават с новото учение, трябва при най- неблагоприятни условия да са доволни. Следват четири закона в природата: 1/ Като благодариш на Бога за доброто, то расте. 2/ Като благодариш за страданията, те си отиват. 3/ Като не благодариш за доброто, то си отива. 4/ Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Болният като благодари, болестта си отива. Значи самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш. VIII.Из писмото му с дата 15 ноември 1955 г.: 1.Сега се подготвя шестата раса. Сега трябва любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да подготви хората. 2.Една разумна Божествена вълна иде и ще преустрои света. Кога ще дойде тази вълна в по-силен размер? – След няколко десетки години. 3.Правото сега е на добрите хора. Всички тези духовни братства оказват влияние. 4.Разумните същества ръководят света. Трябва да вървим по техните стъпки. 5.Христос, като дойде, почна да говори за новите времена. И вий говорете за новите времена. 6.Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време. И той в наше време ще се измени. Новият живот иде. Който разбира трябва да радва, че се е родил в сегашните времена. 7.Вие питате: „Какво ще стане?“ – От старото нищо няма да остане. Иде светла епоха. Иде доброто. Тези събития, които стават, са началото. Това поколение така ще си отиде. 8.Светът ще го управляват светиите. Управляват го още слугите. 9.По-важни времена от сегашните няма. 10.Земята има вече възходящо движение. Тя по-рано е слязла, а сега се качва. 11.Земята излиза от 13-та сфера, излиза от гъстата материя. 12.Всички същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро. 13.Цялата слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови. Сега тя излиза от тази област. Сега тя навлиза в една по- духовна област, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в досегашните области. 14.Земята е стояла в 13-та сфера милиони години и сега излиза и се качва нагоре. Тъмната епоха „Кали юга“ изтича. Тоя век, който трае няколко хиляди години, изтича. Той е черният век, тъмният век. От няколко години ние вече сме навлезли в епохата на Водолей. 15.Периодът на Водолей е една мистична епоха... Главното качество на Водолей е чистотата. 16.След две хиляди и сто години земята ще влезе в нова зодия. Епохата на Водолей всичко ще примири. То е като пролетта, когато дойде, старото ще се разглежда като нещо архаично. Ние казваме, че най-хубавите времена са сегашните. 17.Сега иде третият завет: Прославлението на Синовете Божии. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на времето, в което живя Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария завет в Новия завет. Под Завет на Синовете Божии разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. 18.Астралният свят е очистен от тъмните сили. (М.Б.: Това го обяви Учителят на вечерята на 22 март 1914 г., когато се учреди празникът на Братството.) Но тъмните сили, изгонени от астралния свят, слязоха на земята. И сега земята е арена на борба между светлите и тъмните сили. И оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята.
  18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание! Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка скала, при всяка полянка. Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно. И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре. В утринния въздух как са. свежи тревите и цветята – щастливите обитатели на тия чисти сфери! Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори. Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи. При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура! Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери? Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове. Защо идваме тук? За да чуем, какво ще ни каже планината! Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език. Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх.Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата. Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре. Ние знаем, че ни познаваш по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме. Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си. Прекарваме тук 6 дни незабравими. Всеки ден тук носи своя окраска, своя особена одежда. Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика на живота. Шест дни ни приютява каменната хижа. С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи.ведри небеса. Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото. Понякога завесата леко се вдига, езерата и върховете се очертават, за да се скрият отново от погледа. Като че ли планината намета своя воал, за да извърши велико свещенодействие в своя храм. * * * Тихо спуща нощта своите крила над планината! Всички сме в хижата. В дъното ù пламти буен огън. Има и специални лампи, които осветяват хижата. Ярко осветени лица, по които играят светлините на огъня. Грамадни фантастични сенки постоянно се менят по стените. От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро. По естествен начин се подкачва разговор с Учителя. – Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много възвишени. Хората са още в първо отделение, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества. – Как се отразява планината върху организма? – Върху всички системи тя действа благотворно – върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони. Целият свет е училище за дисциплиниране на човешката душа, за развитието на човешкия ум, сърце и воля. – Какво е действието на любовта ? – Това, което постоянно обновява човека, това, което постоянно го освежава, това, което постоянно го обезсмъртява, дръжте се за него. То е Любовта. Тя е най-великото нещо, което съществува. Тя не е механичен процес. Когато ти говорят нещо лошо за онзи, когото обичаш, да не вярваш. Законът на любовта е: когато обичаш никого, той да не знае. Всеки ден любовта посещава човека за 1/300 000 част от секундата. И това време е достатъчно, за да остави тя своите блага, да обнови, да пробуди, да просветли и съживи. Но човек трябва да има будно съзнание, за да долови този момент. Любовта има две страни. Човекът на любовта има разположение да постъпва с тебе така, както със себе си. От друга страна, каквото му дадеш, той го цени. Можеш да му дадеш и една боровинка. Той я цени. Когато един човек не ти дава мил поглед, ти ще му го дадеш. Днес хората не се познават. Можеш да познаваш един човек само, когато го обичаш. После друго: стой на сто километра далеч от този, когото обичаш. Говоря символично. Това значи: цени свободата му, не упражнявай никакво насилие върху него. – Кое е новото съзнание, което сега се ражда? – Човекът на новата култура съзнава, че всички хора са отделни удове на един голям организъм. Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в живота. Това, което хората имат сега, не е още любовта Тя е, която може да сближи всички народи – да живеят в братство. Тя иде да освободи хората. И зад нея седят разумността и всички други хубави неща. Ако хората възприемат любовта, ще се съкратят дните на страданията им. – Какво трябва да се прави, за да се приближи новата култура? – Всеки ден увеличавай с по една стотна от градуса любовта си! * * * Всеки ден интензивен живот. Всеки ден върховете и езерата ни разправят своите вълшебни приказки, поверяват ни своите най-скъпи, лелеяни през вековете, мечти, блянове и надежди. С любов се допираме и до най-малкото камъче, за да ни разкаже то чутовните истории, на които е било свидетел в течение на милионите години. Полянката, дето беше лани палатката на Учителя, остава завинаги свързана в душите ни с оня светъл момент, когато Учителят говори върху магическата сила на любовта. Колко разнообразни картини изпъкват в нас, свързани с този момент: появата на топлия слънчев диск всред пръскащите се мъгли, чудният им танц по долини и езера под нас, усмихващите се цветя около нас. Как всред мъглите галещите слънчеви лъчи осветиха в миг лицата ни и всичко около нас! Не е ли такава и магическата сила на любовта? * * * Днес сутринта потегляме надолу преобразени. Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас. Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр. Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте. Нека всеки от вас да допринесе поне с по една шепа пясък за изграждане красивото здание на общочовешкото щастие. Велика радост ви чака всички вас долу. Иде културата на радостта, на светлината, на свободата. От горе тя слиза, украсена със скъпоценни камъни, облечена в бели одежди. И на нея пише: Нова земя и ново небе. Утолете жаждата на всички, които копнеят за великия ден на земята. Градете камък по камък великото здание. Занесете им радостното послание, че се съмва вече, че на изток вече се зазорява, че близко е вече светлото утро. Занесете им радостната вест, че надгробната плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава. Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а место на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа. Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към Салона на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове!
  19. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Боян Боев Знае се, че в 1924 година руският учен Александър Гурвич, професор в Симферополския университет – а сега в Москва, – откри митогенните лъчи. Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на клетките, които са във време на дележ, е увеличен значително. Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност клетките на другия корен. Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни. Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното деление. Митогенните лъчи значи активират клетките и ги подбуждат км деление. Самото влияние на лъчите се нарича индукция. Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито клетки се активират, се нарича детектор. В първите години за детектор обикновено се избираше луков корен, но по-после се намери за по-практично да се вземат за такива квасни гъбички, развъдени в хранителната среда агар-агар. А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори. Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка, куче и пр. от Лидия Гурвич и Аникин в 1928 година. Като детектор е употребен и костният мозък на заека от Браунер. За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр. Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща. Чрез подобни опити Гурвич предполага, че митогенните лъчи са ултравиолетови лъчи с къси вълни. Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома. В 1927 година Франк и Салкинд доказаха митогенните лъчи в зародиша на морския таралеж Strongylocentrotus. В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския бряг. Те индуктираха някои зародиши на морския таралеж, т.е. ги подложиха на действието на митогенните лъчи, а други зародиши оставиха неиндуктирани за контрола. В резултат те получиха следното: при индуктираните се получиха ларвени фазн бластули в напреднал стадий – с по-дребни клетки. В 1929 година Максия направи опити с яйцата на морския таралеж в биологичната станция в Каглияри. Индуктираните яйца бяха вече в напреднала фаза на плаващи гаструли, когато неиндуктираните яйца бяха още в зародишна фаза само с 64 клетки. В 1929 година С. Салкинд, А. Потоцка и И. Цоглина правиха опити в зоологичната станция в Симферопол с два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. Бяха направени изпърво предварителни опити, за да се установи съществуването на митогенни лъчи в самите яйца. Яйцата на тези две животни бяха употребени като източник на лъчи (индуктор), а за детектор служили квасните гъбички Nadsonia. Резултатът бил положителен, т.е. установило се съществуването на митогенни лъчи в яйцата. След това се пристъпило към главните опити; яйцата били облъчени с митогенни лъчи от разни източници: изолирано жабешко сърце в физиологичен разтвор; сърце и хемолимфа на рак. Както индуктираните, така и контролните яйца се намирали в малки кристални панички с диаметър 4-5 см. В тях наливали вода с височина 8 мм. Индукционният източник, напр. жабешко сърце, бил поставен върху една кварцова плочка, която със специално стояло била поставена върху кристалната паничка. Разстоянието между индукционния източник и дъното на кристалната паничка било около 1 см. Яйцата били изложени на индукционно действие 10 минути, а в някои случаи 5. След опита двете кристални панички били поставени в голям съд с течаща вода, за да се намират зародишите по възможност в по-охладена температура. Броенето на клетъчните дележи почвало половин час след опита и продължавало до образуване на зародиш с 32 или 64 клетки. Броенето ставало при слабо увеличение на микроскопа в самите панички. Особено благоприятни за това били големите яйца на Saccocirrus. Общият резултат бил този: чрез индуциране с митогенни лъчи клетъчното деление на зародиша и изобщо ритъмът на развитието се ускорявали. При някои от опитите индукционното действие се забелязвало след 2-4 часа, а в някои случаи и по-рано – след 1-2 часа. Тия резултати надминали очакванията. Опитът имал и друг резултат: в техните култури обикновено 50% от яйцата не се делели. Това е за неиндуцираните култури. Обаче при индуцираните култури този процент се намалявал значително – с други думи се получава подобрение на условията за зародишното развитие под влиянието на митогенните лъчи. Това отваря нови перспективи за митогенната индукция. Барон беше констатирал взаимна индукция или мутоиндукция у квасните гъбички, т.е. квасните гъбички си влияят една на друга чрез митогенните си лъчи. Всека квасна гъбичка влияе на съседните и получава влияние от тях. Значи всяка от тях в случая действа едновременно като индуктор и детектор. Обаче, когато се поставят квасни гъбички в много разредена течност, те са отдалечени една от друга и с това се отстранява възможността за взаимна индукция; а това причинява забавяне на клетъчното деление; в този случай отстраняването на взаимната индукция може да се компенсира чрез чужда индукция, т.е. чрез митогенни лъчи, действащи отвън. Г. Франк и М. Куперина в 1930 година искали да проверят, дали е възможна взаимна индукция и между яйцата на морския таралеж. За целта те правили опити с яйца, много сгъстени едно до друго и други контролни опити с отделни яйца. На 15 места се отглеждали единични яйца, а в десет места се отглеждали яйца по 5-6-30 събрани заедно. Яйцата, събрани в купчини, се развивали по-бързо, което, разбира се, дължало на взаимната индукция. Изолираните яйца не само че се развивали по бавно, но нямали и оная устойчивост и жизнена сила, и зародишите, добити от тях, често умирали, а яйцата в масовите култури се развивали добре. Блахер и Холцман в 1930 година са правили изследвания върху митогенните лъчи у ларвите на земноводните в ранните фази на развитието. Те са изследвали стомаха, опашката, хрилете, предните и задни крайници, гръдния кош и пр. Тези части са служили за индуктори. Те се разтривали в хаванче и се поставяли в 6% физиологичен разтвор от готварска сол. А за детектор си служили с квасната гъбичка Nadsonia fulvescens. Разстоянието между индуктор и детектор било 4 мм. Облъчването траяло 18 минути. Интересен бил фактът, че митогенните излъчвания в разните фази на зародишното развитие показвали промени. Например червата и стомахът в началото не проявяват митогенно излъчване; после проявяват такова и по-късно го намаляват. Митогенното излъчване на хрилете започва едновременно със стомаха, но престава по-късно. Най-голямо митогенно излъчване било констатирано в опашката в периода на нейното резорбиране, (у безопашатите земноводни). Изобщо, силно митогенно излъчване било констатирано в органи, които се намират в период на резорбиране. Те са наблюдавали регенерация на опашката у тритона. Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни клетки. Тая млада тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем. Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема. Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното деление. Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното деление. Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора. Това може да се сравни с интерференцията на вълните. Въз основа на последните изследвания трябва да се дойде до по-широко разбиране на биологичното действие на митогенните лъчи. Например, правени са изследвания на работещия мускул; после, изследвано е влиянието на митогенните лъчи върху обмяната на веществата у квасните гъбички и пр. Венечните листа на цветовете, подложени на действието на митогенните лъчи, претърпяват големи изменения: белите венечни листа стават прозрачни, а цветните постепенно изгубват своята окраска. Червеният цвят става син и това е първата стъпка към прозрачност. При облъчване всъщност имаме ускорение на процеса, който става в цветното венче, поставено във вода. И това ускорение е грамадно. Например у мака и граха, поставени във вода и облъчени, депигментацията се явява след 6-8 часа, а в контролните цветове след 3-5 дена. Това са опити на Потоцка в 1936 година. Бахромеев в 1930 година оставил чер дроб на мишка в специална течност, наречена Рингерова. Черният дроб се облъчвал чрез биологичен източник – култура от квасни гъбички. След 25-33 минути облъчване на черния дроб, Рингеровата течност се подлага на химичен анализ. В Рингеровата течност, в която бил облъчен черният дроб, било забелязано увеличение на захарта, на фосфатазите, фосфатидите и следи от белтъци. При контролните опити в течността имало само следи или минимални количества от тия вещества. Тези важни резултати доказват проницаемостта на животинската клетка при облъчване с митогенни лъчи. Интересни са опитите на Потоцка върху плесените в 1936 година. Облъчените плесени, за разлика от контролните необлъчени, проявили ускорение и изменение в развитието си. Тя правила опити с плесените Pénicillium и Aspergillus. Образуването на спорите ставало с 3-5 часа по-рано, от колкото при контролните случаи. Облъчените хифи прорастват по-рано и по-бързо. Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити. Интересни са изследванията на рака във връзка с митогенните лъчи. Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите клетки. Раковите клетки в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи. Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като тифус, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват. И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори. Митогенните лъчи на кръвта в организма изчезват много по-рано преди появяването на видимите ракови образования. Напоследък е събран доста клинически материал, който потвърждава това. Много трудове установяват 93-95% паралел или съответствие между патохистологичната и митогенната диагнози на рака. Различието 5-7% отчасти е привидно и се завършва с победата на митогенната диагноза на рака. Напоследък има трудове, които говорят не само за митогенната диагноза на рака, но и за митогенната му прогноза. Кленицкий от 1932 година до 1934 г., Павлова в 1935 г., Голсберг в 1936 г. и Подолская в 1936 г. установиха в клиниките, че радикалното излекуване на злокачествените тумори се придружава с възвръщането на кръвното митогенно излъчване. Но ако ракът не е излекуван, то това излъчване на кръвта или не се възвръща или ако се възвърне, скоро пак изчезва. По този начин митогенното излъчване на кръвта дава възможност да съдим за коренното излекуване на рака. От горното се вижда, как новата биология изследва вече физиологичните процеси в организма във връзка с митогенните лъчи. Значи разширява се кръгът на изследванията. Интересно е, че Гурвич и учениците му никак не са се опитвали до сега да турят паралел между митогенните лъчи и радиациите на Лаковски. Очевидно е, че те са отчасти идентични, т.е. митогенните лъчи може да са една част от тия радиации. Нещо повече: очевидно е, че митогенните лъчи имат нещо общо и с одичните еманации на Райхенбах, с жизнените или виталните лъчи на Месмер, Максуел, барон дю Поте и пр. Както с изследванията на Гурвич, така и с изследванията на Лаковски и пр. се дават нови методи за изследване на биологичните проблеми, отварят се нови пътища на биологията. В следващите статии ще се спрем върху други изследвания, които хвърлят нова светлина върху биологичните въпроси.
  20. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Пролетна екскурзия на Витоша. За пръв път отиваме там тая пролет. Как тя винаги ни се представя в нов лик. Днес тя ни говори нещо, което никога до сега не ни е говорила. При всяко посещение тя ни разкрива нови тайни, поднася ни нови дарове из неизчерпаемата си съкровищница. Днес тя е тъй разположена към нас! Но и ние я обичаме. С любов навлизаме в нейните недра. Вслушваме се и в най-лекия ветрец, вглеждаме се и в най-малкото камъче, цвете, тревичка или храст, за да доловим това, което иска днес Витоша да ни каже Слънцето е така приветливо към нас днес. Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта. Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав? Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата. Цветът е като храна. Около нас пчелите бързат да използуват ранните пролетни цветя. Учителят казва по този повод: – В една възпитателна школа всеки трябва да има по един пчелен кошер и да работи с пчелите. Те ще му дадат пример, какво нещо са чистота и разумна работа. Те приемат и предават радиовълни. Те са радио-приематели и радио-предаватели. Ние едвам сега си служим с радио, а пчелите – от хиляди години. Но в бъдеще много нови сили ще се развият в човека. В бъдеще няма да има скрити работи; ще виждат през завесата и през стените, какво вършите в стаята. Ние сега мислим, че не ни виждат. Обаче невидимият свят вижда, какво правиш. Става въпрос за красотата. Учителят казва: – За да бъдете хубави, трябва да учите закона на козметиката. Вие искате да поправите челото си, носа си, бръчките си и пр. Има известни мисли, които правят това. Мощно действие както върху човешките черти, така изобщо върху целия човек има любовта. Тя прави човека красив. Тя е най-разумното, най-реалното нещо, което работи във всички области. Тя е подбудителната причина. Всяко нещо, което няма зад себе си любовта, е слабо. Щом дойде любовта, тя подбужда. Без нея ти седиш пасивен. Щом тя дойде, ти веднага се ободриш. Един дойде при мен и ми каза: „Защо съм длъжен да обичам?" – Казах му: „Ти като любиш, ще живееш. За да не умреш, трябва да обичаш". Тогава той ми каза: „Това е друг въпрос". — Какво е действието на любовта? — Тя като дойде, заличава всички погрешки на хората, и тебе ти става приятно да гледаш на миналото си. Като дойде любовта, никой не може да те лъже. Щом я няма, всеки може да те излъже. Тя е една нова наука. Най-първо трябва да се отучите от старото. Вие обичате никого. Имате ли ясна представа, какво нещо е обичта? При любовта има едно прояснение, едно прозрение. Преди да е почнала любовта да работи в човека, той е в спящо състояние. Щом дойде тя, има пробуждане. Тогава умът, сърцето и волята функционират правилно. И тогава постъпваш като гениален човек. Всяко нещо на място го правиш Този, който те обича, те поставя на равно със себе си. Любовта никога не допуща да обвиниш онзи, когото обичаш. Можеш да обвиниш самия себе си, но не и него. Любовта дава абсолютна свобода. Като дадеш едно благо на онзи, когото обичаш, ще се отдалечиш – той да не те вижда. Оня, който те обича, никога не може да ти направи пакост. Това е абсолютно невъзможно. Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът. Това е само външното му проявление. Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна. – Може ли да се изгуби любовта? – Любовта, която се губи, не е съществена. И знание, което се губи, не е съществено. Истинската любов не се губи. Истинското знание също. Някои искат първите места. При любовта ще вземете последното място. Щом вземаш първо място, няма да видиш нищо. Събрали се двама светии. Единият имал самомнение, не искал да се допира, да се доближава до грешните. Вървят и виждат един беден човек със счупен крак. Другият светия се навел и поправил крака на този човек. А пък първият светия не искал да се допре до него. – Как може да се добие любовта? – Всички вие я имате; без изключение я имате, но трябва да я проявите. Ако нямате любов, как ще я искате тогава? Каквото и да ви се случи при любовта, никога не роптайте; струва си; то е все печалба. Едно преживяване на любовта струва повече, отколкото да спечелиш 10,000,000 лева. Каквото е положението на царския син, такова е и вашето положение, ако имате вяра. Ако имате такава вяра, каквато има царският син в баща си, тогава ще имате и положението на царския син. В „камера-обскура" трябва да има тъмнина и само едно светло място. Та, за да разберете любовта, трябва да имате една „камера-обскура". Само тогава ще я разберете. „Камера-обскура" – това е страданието. При страданието ще разберете любовта. Тези скъпоценни камъни при какво налягане и при каква висока температура са се образували! Ти се радваш на скъпоценния камък, но той си казва: „Докато стана такъв, аз си зная!" Съвременните хора искат да станат като диаманти, но не искат да минат по пътя на диаманта. За да минеш по пътя на добродетелите, трябва да минеш пътя на изпитанията. Това е каляване. Някой казва: „Дали ще оценят любовта ми?" И той не иска да си отвори душата. – Ти запали свещта си, дай любовта си и не мисли, какво ще правят хората – дали ще оценят любовта ти или не. Не търсете да ви обичат, но търсете да обичате. Най-първо, вие вярвате, че няма, кой да ви обича. То е едно заблуждение. Щом живеете на земята, значи има, кой да ви обича. Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да изрази правилно нейното значение. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта периодически иде на земята, периодически иде в духовния свят и периодически иде и в умствения свят. – Кое е основното заблуждение на днешното човечество? – Ние се заблуждаваме, като искаме да направим живота личен. Той не е личен, а е всеобщ. Когато един обича някого, ти мисли, че тебе обича. Когато поливат някое цвете, мисли, че за тебе го поливат Когато изгряват звездите или слънцето, мисли, че за тебе изгряват. И така е в същност, защото единството лежи в основата на всичко. Благодари, че другите са добре. Щом другите са добре, и на тебе ще бъде добре. Всичката погрешка на хората седи в това, че искат да живеят своя личен живот. Човек постепенно трябва да разшири живота си: отначало ще живее за едного, после за двама, за трима и така постепенно ще се разширява, додето дойде да живее за всички. И хората като не живеят за вас, и вие като не живеете за тях, от там идат всички страдания. В бъдеще колко неща още седят за човека, колко блага човек е още в буквата „А" на живота. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашната ни невъзможност е бъдеща възможност. Сегашното противоречие е бъдеща възможност При любовта всички разумни неща са възможни и всички неразумни неща са невъзможни. Търсете това, което привидно нищо няма, а всичко дава.
  21. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА Боян Боев Както във всички области на живота, тъй и в биологията напоследък се забелязва мощен подем. Той е в две направления, които ще се постарая да очертая накратко. Интересно е наблюдението, направено от Енгелман върху едноклетъчното животно арцела. Знае се, че тия първаци имат черупка, чиято гръбна или горна страна е изпъкнала, а долната е вдлъбната. В средата на вдлъбнатата страна има отвор, от който излизат лъжекрачка, чрез които животното се движи. Енгелман е наблюдавал с микроскоп следното: когато случайно животното се допре с тръбната си страна до предметното стъкло, т.е.легне гърбом, то на едната само страна, протоплазмата развива вътре в себе си газови мехурчета. Така тая страна става по-лека, черупката с тая си страна се издига и се изправя. След това арцелата изпуща лъжекрачка (виж рисунката), чрез които се закрепва вече в нормално положение, т.е. изпъкналата страна нагоре. Тогава мехурите, които постигат целта си, се изгубват. Енгелман твърди, че това е психичен процес. Но понеже този психичен процес не може да се сравни с човешката психика, то Густав Волф го нарича психоиден процес. По същата причина Густав Волф нарича „ентелехията" на Дриш не психичен фактор, а психоиден. Друг пример за влиянието на психичното върху физиологичното имаме у жабите. Например, жабата в зелена околна среда е зелена, а в кафява околна среда става кафява. След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси. Густав Волф казва по този въпрос: „Машинистът, който кара локомотива, като вижда спирачния сигнал, спира трена. Биологът-механист казва: „Имаме една верига от двигателни процеси, като почнем от дразненето на ретината в окото на машиниста и дойдем до спирането на локомотива чрез ръката му. Във веригата движения няма никакво място за душата". Обаче, може ли да се изключи психичното като причинен фактор за движенията на машиниста и трябва ли да приемем неговите движения за несъзнателни, рефлекторни? Може би движенията на онзи машинист, който с години е работил, са станали автоматични, но какво ще кажете за начинаещия машинист? Може ли да се приеме същото и за него?" Някои приемат паралелизъм между психичните и физиологичните процеси и казват, че може да съществуват паралелно, едновременно и двата вида процеси. Обаче, Густав Волф, който приема каузалното (причинно) взаимодействие между психичните и физиологични процеси, казва: „Някой намира противоречие между телеологията и причинността (каузалността). Ентелехията на Дриш трябва да се приеме като каузален фактор. У Аристотел душата е причина на всеки органически процес. Също така и ентелехията на Дриш има каузално значение. Че телеологиятаи причинността не си противоречат, се вижда от участието на психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията на нашето тяло. Тези движения са физиологични процеси, но никой не може да оспори, че са в причинна връзка с психичните ни процеси. Същото се наблюдава и при всички други същества. Следователно, психичното трябва да се смята като причинен, каузален фактор. Може ли биологът да бъде задоволен от твърдението, че такива сложни процеси като душевният живот играят ролята на безцелно придружаващи явления на една част от телесните процеси? Ние не можем да си представим едно придружаваше явление като действително, ако не е в каузална зависимост с явленията, които го придружават. Винаги отделните фази на сянката стоят в причинна зависимост със съответните фази на първичните процеси. Следователно не можем да си представим един паралелен процес, който не е в причинна (каузална) връзка с оня процес, с който е паралелен. Теорията за естествения подбор иска да обясни целесъобразността, която съществува в организма, механически. И за това естественият подбор се нарича още ателеология. Но туй, което наричаме първична целесъобразност, показва немеханичния характер на жизнените процеси". Що е първична целесъобразност? Да си представим, че един организъм е поставен при такива условия, при каквито не е бил поставен до сега в миналите поколения. Но въпреки това организмът реагира целесъобразно. Тая целесъобразност не може да се обясни с естествения подбор, защото за да може да действа последният, трябва да има на разположение дълго време и ред поколения. А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно. Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни. Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене? Измислянето на такава машина е немислимо. Може да се измисли една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се измисли машина с първична целесъобразност, т.е. да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите. Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
  22. ГЕОРГИ РАДЕВ Боян Боев Днес преживяваме преходно време между две епохи: една стара, която си отива, и друга, която се ражда. То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции. Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи, като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса. Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно, кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв беше и Георги Радев, и затова, именно, той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята. Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя. Преди всичко той беше делови човек – делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше душата му с огън и възторг. Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело. Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове. И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, тесе разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг. Ето защо връзките между Георги Радев и приятелите му тук са връзки неразривни, понеже са връзки на Духа. Те са свещени, понеже са от високо-идеен характер. И тези връзки с постепенния растеж на душите ще стават все по-светли, по-красиви и по-дълбоки. Той дойде тук, за да извърши една ценна работа и да остави един светъл и незаличим образ в душите ни. И този светъл образ ще бъде назидание и пример за мнозина, които вървят по вечния друм на живота.
  23. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Боян Боев Въпросът е обширен и многостранен. Тук ще разгледаме само една негова страна, а именно въпроса за мирогледа на тая младеж. Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка в провинцията. Когато стана дума за мирогледа, за животоразбирането, тя каза: – Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони. Запитах я, как е дошла до това разбиране. Тя отговори: – Чрез естествените науки. Между тях и Библията има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед! Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава! И тияпротиворечия именно ме доведоха с логическа необходимост до материализма. Друга седмокласничка от София в разговор каза така: – Естествените науки ме доведоха към материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; той е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Тогава няма един вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда до мисълта, че няма смисъл да се творят нови духовни, културни ценности било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдните поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическапоследователност, и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват чрез някои мирови катастрофи или по други причини. И тогава, какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на нисшите удоволствия, на своята нисша природа. Аз не споделям това, но то не може ли да стане изход за мнозина? Трогателен беше разговорът с една шестокласничка в провинцията. Тя каза по този въпрос: – Има големи противоречия между религията и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от други. А това е в грубо противоречие с религиозния мироглед. Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче, фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настана едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря! Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз ù казах, че чувствам духовните основи на битието. Но моята другарка ми приведе редица факти, аргументи из науките, на които не можах да отговоря. И аз паднах! Аз вътрешно си пак останах с убеждението, че има духовни основи в битието, но бях безсилна да отговоря. Имал съм подобни разговори и с много гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение. Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си младежът преживява особено трагични моменти. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчна повреда, къде отива то?" А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, напр. паметта и пр. Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъсват пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюр; приготовлява се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава, ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на местото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването па планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по тоя начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни!" От друга страна, еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от други чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца?" Това са само няколко примера, които могат да се увеличат и които показват, кой е оня ход на разсъждения, по които средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, той търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и той не може да остане в противоречия. Когато се натъкне на такива, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тия науки се опират на факти и опити, на апарати, машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. И всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естество-научния мироглед в книгата на Арнолд Додел: „Мойсей или Дарвин?" Някой би могъл да каже: „Като мярка против това най-добре е да се увеличат часовете по Закон Божи в горните класове – до 8. клас включително". Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпрос да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава Закон Божи в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с по-голяма сила и яркост. Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист? Преподаването на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове! Няма по-хубаво средство да се направи от гимназиста един материалист, защото катехизисът се преподава в една суха, догматична форма, която е в грубо противоречие с фактите на естествените науки !" Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназиите! По никой начин! Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота! Те са от голяма ценност за формиране характера на младежа. Кой е изходът от това положение? Бекон е казал: „Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от Бога, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него!" Едничкият изход е следният: Въвеждане в гимназиите на новите научни факти, на най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи на битието. Ако един верующ, който не владее окултните науки, влезе в разисквания с един материалист, последният ще победи, понеже верующият не може да отговори на доводите на материалиста; последният изхожда от фактите на естествените науки. Но ако един, който владее окултните науки, разисква с материалиста, първият ще приведе научни факти и изследвания, които водят към духовния мироглед и които не се подават на материалистично обяснение. Защо гимназистът трябва да дойде до духовния мироглед по чисто научен път? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта у ученика. Тогава няма да бъде направено насилие върху него. Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, а те по логически начин водят към духовния мироглед. А един основен принцип трябва да бъде следният: не трябва да се упражнява никакво насилие върху младежката душа. Тя трябва да се остави свободно да прояви своите сили и заложби, своето истинско естество. А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата. А това целесъобразно реагиране не е плод на естествения подбор, понеже той е нямал време да действа. От подобни опити се вижда, че целесъобразността у организмите не е плод на механически процеси, и тогава трябва да търсим друг фактор за тая целесъобразност, а именно психичният фактор. Човек минава през разни периоди в своя жизнен път. Първият период е от раждането до седмата година. Той е период предимно на физическо развитие. Вторият период е от 7 до 14 година. Той е период на развитието на характера, темперамента, съвестта, паметта и пр. Третият период е от 14 до 21 година. Той е период на умственото развитие и едновременно период на идеализма. Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива. То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура. Младежът трябва да се постави в допир с новите идеи. Те имат силата да разцъфтят всички негови сили и заложби. След днешните страдания на човечеството, след като мине то през Голгота, ще се пробуди съзнанието на човечеството за висши културни ценности. То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта. Като се въведе този нов дух в средните училища, от тях ще излизат идейни души, работници за новата култура, която иде!
  24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ[1] Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност. Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси. След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах непринудени отношения към всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всека крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях. Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред. Мислете сега, коя е царската дъщеря, която трябва да изкарате из водата. Човек трябва да знае, че по естество е добър и трябва да прояви своята доброта. Само като е добър, той е силен, той е в съгласие със законите на разумната природа. Всяка лъжа, всяко зло, всяко насилие водят към робство и ограничение. За основа на живота трябва да се тури доброто. И тогава човек всичко може да получи: може да бъде богат, учен, силен и пр... Тогава работата, която ще върши, добива смисъл. Един от присъстващите каза: – Прочитането на „Новият ден" събуди много въпроси в мен. Напр. какво е отношението между вътрешните възможности на човека и външните условия? – Преди всичко хората трябва да знаят, че те сами са създали външните условия в обществото. Вътрешните възможности в хората са създали външните условия. Ето защо, хората са господари над външните условия и могат да ги изменят. Нека да не мислят, че външните условия са господари. Идеята, че вътрешните възможности са неизчерпаеми, това е смисълът на изречението: „Царството Божие е вътре във вас". И когато се пробуди у хората новото съзнание, тогава това Царство ще се проектира и вън в живота, ще се въдвори и във външния живот. Естественият живот значи влизане в реалния свят. Реален свят е оня, в който няма сиромашия, болести, нещастия, смърт. Щом човек се отклони от естествения живот, идват нещастията. Всеки от присъстващите иска да сподели с Учителя въпросите, които го занимават. Един от лекарите каза: – Наскоро имах едно преживяване, което не мога да си обясня и досега. Сънувах, че влизам в непозната къща. Запомних много добре обстановката. Помня много добре, че влязох в един салон, от дето слязох няколко стъпала по една стълба, след което се изкачих в друг салон и влязох в една стая. Каква беше изненадата ми, когато един мой приятел десетина дни след това ме покани за пръв път в апартамента си, в който живееше. Още като влязох в предния салон, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато. Аз го видях на сън преди няколко деня". Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това? Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност. Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно. Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство. У веки човек има вложени тия способности и, когато човек организира тия сили в себе си, те ще се проявят. И тогава човек ще може да влезе в свръзка с невидимия свят, ще знае, какво става надалеч по време и пространство. Природата за него ще се разшири. Тя ще отвори нови свои страни за него. А от всичко това човек се е отдалечил чрез неестествения си живот. Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно. Също така и това, което ви говоря за силите и възможностите на човека, може да учудва някои, обаче в близко бъдеще хората ще се убедят в моите думи, както днес се убедиха в радиото! После разговорът се обърна към медицински въпроси. Един лекар каза: – Коя е причината за голямото разпространение на рака днес? Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"? – Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои клетки стават свободни, индивидуализират се, не се подчиняват вече на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека. И почват да се делят по свой почин, а не с оглед на нуждите и интересите на целия организъм. Те стават царство в царство. И тогава се образуват тъй наречените ракови образования. След това разговорът отново се пренесе върху обществени въпроси. Един попита: – В свръзка с днешното положение на света, какви са близките перспективи в развитието на човечеството? – Разумният свят. Разумните сили, ръководят човечеството. Всичко е предвидено. И техният план ще се осъществи във всички подробности. Сега са в действие разрушителните сили. Те разрушават, но след това ще дойдат силите на градежа, които ще съградят новото, великото, което иде. Ново съзнание се ражда у хората. Затова всред бурите и трясъка на днешната епоха запазете спокойствие и гледайте с доверие на бъдещето, което иде! Злото ще бъде ограничено. Всички крадци и разбойници – индивидуални и колективни – ще бъдат обезсилени и ограничени. Новата култура ще бъде култура на взаимопомощ и побратимяване на всички народи. Разумният свят съдейства за това. Пробуденият човек ще съзнава, че е пратен в градината на Баща си да живее в Любовта и с любовта, защото тя носи живота и свободата. Любовта развива ума, сърцето и волята. Нов човек е само оня, който е умен, добър и силен. Защото само умният, добрият и силният може да живее за Цялото! Бъдещите хора ще се наричат синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. – Какво значи това? – Ето какво разбирам под думата прозрачен: божествените подтици, божествената светлина и топлина, божествената сила ще минават през човека. Той няма да ги спира. Няма да им туря препятствия. Ще им даде път да минат през него. Пригответе се за новата епоха, която иде! На път за шумния град те решиха отново да посетят Учителя в най-скоро време. По пътя лекарите водят оживени разговори. Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!". [1]Тук са изложени само части от разговора. Понеже не са държани бележки във време на разговора, затова той е предаден до толкова, доколкото е запомнен от присъстващите.
  25. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са. разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния! Създадена е красива музикална атмосфера. Изпява се песента: „Давай, давай". Става въпрос за вътрешната идея на тая песен. Учителят казва: – В пението има две положения: ще пееш, за да дадеш нещо и ще пееш, за да вземеш нещо. При тия две положения ще имаш съвсем различни вътрешни състояния. При песента „Давай, давай" трябва да вложите любовта. Когато пееш тая песен, трябва да вложиш чувството, че даваш на този, когото обичаш. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш. На този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не искаш да даваш, ти не можеш да пееш тая песен. Щом искаш да даваш, ти можеш да я пееш хубаво. Като обичаш някого, ти му даваш. – Как може човек да получи вдъхновение при пението? – Като пееш, кажи си, че пееш за ония музиканти, които са вътре в тебе. Когато пееш, пей за всички, за Цялото, за Великото в света! И при това съзнание всички противоречия в тебе изчезват. Противоречия има само в частите, но в Цялото няма никакви противоречия. Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей! Ако не пееш тогава, ти се осакатяваш. Така правете, за да станете певци. – Как се обяснява, че в днешната епоха има особен разцвет в музиката? – Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко. Като минат сегашните изпитания, иде една велика музика. – Днес ли човечеството е достигнало до най-големия разцвет в музиката? – Мнозина мислят, че музиката сега се е развила повече, отколкото всеки друг път. Това е право в този смисъл, че ние сме станали по-способни да разбираме музиката, а не че тя сега се е развила. Преди днешната музика посветените преди хиляди години в оркестри и хорове саупражнявали една музика, която хората тепърва ще я чуят. – Защо са страданията в света? – Не можеш да живееш на земята, ако не страдаш и не се радваш. Истинските страдания и истинските радости са, когато страдаш и се радваш за Цялото, за Великото в света. Вие разглеждайте нещата от гледището на Цялото. Щастието на всички хора е мое щастие. И скръбта на всички хора е моя скръб. Някой казва: „Да се пожертваме за Цялото". Това пожертване за Цялото ще дойде по-после. Ти никога не можеш да се пожертваш, ако не разбираш страданията и радостите. Като се пожертваш, ще излезеш над скърбите и радостите – към нещо по-велико. Страданието удължава живота, а неразбраните радости го скъсяват. Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява. Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек. Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всека нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш. Като любиш, ти се учиш, четейки това, което Великото е написало в този, когото обичаш. Не те обича един човек. Остави го свободен, Не му се сърди и не го ограничавай. Ти разрешаваш един въпрос, защо не те обича той. Ако изгубиш време за това, ще изгубиш условията за този живот. Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение. Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение. И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите. Закъсали сте духом, обезверили сте се. Тя поправя работите. Любовта никога не се захласва. Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва. Тя ти даде това, от което се нуждаеш и си върви. Любовта е, която дава всичко. Каквото си взел в торбата си, давай го. И каквото давате, то ще се увеличава във вас! Който люби, той познава Безграничния. Когато някой те обича, той обича божественото в тебе. Ти се радвай, че той обича Безграничния! Не се месете. Кой когото обича, да го обича! И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него! Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли! Досега вие сте се учили да благодарите, когато някой ви даде нещо. А пък сега ще се учите да благодарите, без да сте получили нещо – когато подаръците отидат на друго място. Човек, който не обича Истината, красив не може да стане. Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане. Човек, който не живее в любовта, топъл не може да стане! Пробният камък на любовта е страданието. Това, което може да задоволи страданието, е само любовта. Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване. Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш! Нашата любов е любовта на цялото Битие! Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина. Любовта към себе си е създала леда. Говоря символично. Любовта към ближния е разтопила леда. А пък любовта към Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества. Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро?" Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш. Този, който те обича, е толкова досетлив! Любовта има едно особено качество: досетливостта. Има едно шише с чиста вода. Двама души искат да вземат първи тая вода. Така се ражда злото. И на извора могат да се скарат, понеже всеки може да иска да бъде пръв. Всеки да отстъпва на другия. Във всичко онова, което е около вас и от което се ползувате, има вложено нещо божествено, напр. в светлината, във въздуха и пр. Като дойде болестта, не вярвай в нея. Вярвай в силата, в свободата, в живота. В онова, което не е добро, не вярвайте. Онова, което ви говори слънцето, е вярно. В щастието е Бог. във всичко добро е Бог. Радвай се на слънцето, че си върви по пътя. Радвай се на птичките. Доброто е един велик ангел. Той носи богатства и раздава плодове. Красивото пребивава в човека, само че не е още проявено. Има велики заложби в човека. Аз нося една ябълчна семка. Тя е ябълково дърво, само че още не е проявено. Вие сте още непроявени. Вие всички сте богати, щастливи и силни, но не знаете това. Сега искам да ви убедя в това. Ще кажете: „Къде е богатството ни?" То е вложено някъде. Душата е толкова голяма, че тя е по-голяма от цялата вселена. Вас са ви излъгали, че нищо не сте. Един ден ще светнете! Някои хора са вече напъпили и след няколко години ще цъфнат. И тогава ще дойдат пчелите. – За колко време човек може да се избави от своите заблуждения? – Един охлюв за колко време ще измине 100 километра? За стотина години. А пък един автомобил за 1-2 часа. Ако си разумен, този път, който ти предстои, ще го изминеш за една година, а пък ако не си разумен, за стотина години. – Как може човек да развие поетичната страна на своето естество? – За да стане човек поет, той трябва да благодари за всичко. Идва една епоха с красиви условия. Има за какво да живеят хората. Всеки ден човек да добива нещо хубаво: по малко живот, по малко светлина и по малко свобода. Когато искат да поставят някого за касиер. по-рано го изпитват. Турят го между 100 отворени каси и следят, дали ще вземе или не. Ако вземе, не е за касиер. Ако не вземе, той е за касиер. И вие сте пратени на земята, защото ви готвят за важна служба, за важна работа и сега ви изпитват, дали ще вземете или не от касата.
×