Търсене във форума

138 а. Духът и душата са създали умът и сърцето В София бяха започнали бомбардировки и правеха затъмнение на целия град вечерно време. Дъхът на войната се носеше навсякъде и вълнението ни беше голямо. Обаче, Учителят не ни занимаваше с политически въпроси. Един ден ни каза: "Ако Наполеон разруши феодализма в Европа, Германия ще разруши егоизма". В тези усилни времена, Учителят една сутрин ми каза с твърд глас: "Герой трябва да бъдете!" В.К.: Така. На стр. 108 има един цитат, в който се споменава: "Както Наполеон разруши феодализма в Европа, Германия ще разруши егоизма." В какъв смисъл? Сега, ние знаем ролята на Наполеон, ние знаем Учителят какво е казал за Наполеон, че той е изпратен от Бялото Братство, за да премахне светската власт на папата, да премахне феодализма и да създаде Съединени Европейски щати. В третото, казва, той не успя. Сега вие казвате нещо много интересно? Весела: Ами той каза, Германия ще разруши егоизма, ще се смири Германия, тя ще бъде сломена и ще настъпи едно смирение, едно укротяване на този горделив дух, господарски дух, тя искаше "Дойче натубералес" - Германия над всички. И това нещо не се позволява от небето, защото Гер-ман е земен човек, Германия не е възвишения човек, следователно, тя трябва да бъде смирена, чрез това разделение. Нали германците разделиха, там Бисмарк, България на източна и западна, и сега те се разделиха и се учат на смирение. (Забележка. Виж"Изгревът" т. I, с. 443-444) На 18 септември 1940 г. при срещата ми с Учителя, Му прочетох ново стихотворение на английски "Музикантът", след което Той ми каза: "Духът и душата са господарите. Те са работили векове да създадат ума и сърцето като свои слуги. Сега умът и сърцето трябва да се възпитават, да работят за духа и душата. Трябва да се създаде хармония между ума и сърцето. Това, което слиза е право, и това, което възлиза и то е право - мислите се възпитават в сърцето. Майката скърби, когато й вземат сина, защото той й е бил любимеца в миналото; бащата най-много скърби, като му вземат дъщерята - тя му е била любима в миналото. Сега хората трябва да се възпитат и да не скърбят, то ще мине да не се ревнуват. Сърцето и ума да се възпитат. В бъдеще яденето и всичко ще е религия. Сироммах - мъдрец, сиромашията съдържа всички условия. Тя е богата, всичко е посяла, то трябва пак в хамбара й да се върне умножено. При сегашните условия, за да бъдеш понятен на хората, трябва да бъдеш малък. Малките хора много работа могат да свършат. Има методи на луната и методи на слънцето. Методите на луната действат само върху въображението, без да дават някакви резултати, обаче, методите на слънцето всякога дават добри резултати. Човек трябва да мине от методите на луната към методите на слънцето. Това става, когато човек минава от низходящо към възходящо състояние. Само земята и луната оказват низходящо или възходящо влияние върху човека, а слънцето оказва само възходящо влияние."

26. УЧЕНИЦИ ПО ДУХ И ПО ПЛЪТ Вергилий Кръстев (В.К.): А как сте прекарвали Нова година? С Него? Милка Говедева (М.Г.): Новата година хубаво беше при Учителя. Варяха се картофи, даваше се житце, е и по някой плод някой път. Някога някоя ябълка се поднесе, нали, имахме братска градина голяма. Учителят говореше най-напред, пеехме песни и след това вечерята. Четеше се някоя беседа, песни, беседа, молитви, нали така и накрая вечеря. Вечерята се състоеше в това. И не знам, така до 12 часа седяхме и след това всеки се разотиваше. Така беше. В.К.: Учителят не беше ли заснеман? М.Г.: Не желаеше да го фотографират. Но въпреки това Го фотографираха много. И един път каза: „Хей, какво е това?" - каза. Ама така някак-си. Не знам защо не обичаше, а само на тази Щилянова позира. Тоя портрет, гдето е с бялото шалче, на нея доброволно й позира. И имаше една интересна картина, която беше рисувана, мисля че от тази, този, дето свиреше, как се казва, дето свиреше при Учителя - Симеонов, - жена му, Цветана Симеонова. Тя беше също художничка. Аз нямам от нея хубави спомени, но както и да е. Долу са минералите, после са дърветата, след това са животните, после са хората и най-после ангелите и слънцето най-горе - Бог, окото. Много хубава. Къде отиде тая картина, не можах да разбера. Много хубаво направено беше. Да. В.К.: Цялата еволюция на живота. М.Г.: Еволюцията на живота, да. Да, това е. Учителят стъпваше на пръсти. Ние като ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, както е, а имаше една права пътека нагоре, която се излиза на тоя „Камък на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше, че на всеки сто метра да се спираш, вземаш две-три вдишки и пак продължаваш. И един ден аз рекох: „Аз ще Го изпреваря тоя, нали е стар." Така си разсъждавах аз и хукнах да бягам. Не мога да Го стигна Учителя, бре, не мога да стигна Учителя. А когато Той спираше... Мен ми беше неудобно да мина пред Него, в никакъв случай, нали, не е красиво от моя страна. Но Той вървеше винаги напред, Учителят. Стъпваше на пръсти и казваше: „Не се клатете ни на ляво, ни на дясно така, така, на пръсти и после на петите, на пръсти, и после на петите. Защото, казва, който стъпва на петите, разклаща мозъка." Това беше така. Един ден Веса Несторова беше дошла при Учителя и стоя дълго и заваля дъжд. А излиза навънка и вика: „А, Учителю, дъжд." Учителят беше загърнат с пелерината си. Па ние всички, които така зяпахме и седяхме около, все около къщата на Учителя и под прозореца да чуем нещо. Учителят казва: „А, да, дъжд вали." Свали си така много елегантно пелерината и я загърна също тъй елегантно Веса и каза: „Сестра, утре ще ми я донесете!" И всички: „А, Учителят загърна със своята пелерина Веса." Щото смятахме, че Веса е любовчийка и не бива, нали? И това беше един много добър пример за това. А искам да кажа, сега ми дойде на ума и нещо друго. Имаше една Мария - „захарната" й викаха. Тя идваше отдалече, от 3 часа през нощта ставаше, за да дойде на беседа в 5 часа. Може да си представите от Захарна фабрика ли, оттам ли, затова й казваха „захарната", не помня. И купила две гевречета ли, едно ли, не помня как беше, но като свърши беседата, Учителят излиза така с групата обикновено и говори, и тя понеже станала рано, огладняла, хапва и отчупва, и дава на Учителя, и Учителят взима. А пък тя ходеше много така, как да кажа, разпарцальована и не беше чистоплътна някак си така, видът й, сиромашка жена. Викам: „У, как взима Учителят от тази да яде." Нали така с погнуса хората казват, как ще вземе от нея да яде. А Учителят взема от нея и с такава любов яде геврека, който тя Му даде, че всички останаха така изненадани. Как може от Мария-захарната да яде геврек. Това е. Разтълкувай си го. Сестра Аня Теодорова ми е разправяла, че когато отиват със сестра си Паша да следват в Югославия, тя се запознала с един младеж, който така много й харесва и готова вече да се оженят. Сега какви са им били отношенията, не зная. Но причината, аз я попитах: „Защо вие, сестра Аня, не ходите на Младежкия клас?" - „Има си причини" - ми каза тя. И после ми разправи този случай, че се е запознала с един младеж, с който е искала може би по-интимни връзки да създаде, да се ожени. Но не станало и се връща тука. И сега тя, от високия идеал, така смятам аз де, на чистота и на това, може би е имало разменени целувки я, аз не мога да кажа нищо, нали, тя не ми го е казала. Но тя смята, че не е достойна за младежкия клас. И затова тя не ходи, предвид на тая й връзка, която е била с този младеж. А сестра Паша ми е казвала: „Гледам, Милке, хората, двама млади вървят и се питам: хъм, тия обичат ли се? - Не, не са искрени. Лъжат се, лъжат се." Ето, това е. В.К.: Сега, става въпрос, че Аня е отишла при Учителя да Го пита, така ли? М.Г.: А, и след това сестра Аня отива да пита Учителя и да казва: „Ето такава имах една връзка." Учителят казва: „И даже да не искаше да го срещнеш, ти трябваше да отидеш, защото това ти беше в кармата предвидено, да видиш тоя именно човек." В.К.: Да срещнеш тая душа. М.Г.: Да срещнеш тая душа именно, навярно от минали животи, с която трябва може би съвсем за едно ръкостискане, но ти трябва да го видиш тоя човек. Та това беше.