Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'ученици'.

Открити 5 резултата

  1. 78. Протестанти и ученици В 11 часа сутринта отидох при палатката на Учителя да му подаря едно стихотворение за именния Муден. Той стоеше на полянката до палатката и държеше банан в ръце. Като ме видя, разчупи банана на две и ми даде половината, но аз отказах да го взема. "Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*. /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще". Тогава Той ми даде купа с узрели череши и ми говори цял час. Разказах му за живота си. Той се държеше така естествено и непринудено с мен. Шегуваше се, смееше се на някои неща. "Чудни са хората, тревожат се кой ще им обува обувките и връзва връзките на обувките на стари години! В Америка ти се научи да се обличаш, а сега ще се учиш да се храниш. Протестантите слагат фаровете си отвън, а учениците тук носят фаровете си отвътре, както автомобилите и сами си осветяват пътя. Решавай нещата, когато придобиеш пълно вътрешно спокойствие. Интуицията ти осветява пътя. Вярно те ръководи". В.К.: Сега, на с. 78 сбирката "Пътища към Божественото", сега тази сбирка "Пътища към Божественото" имате ли я, напечатана ли е? Какво се съдържа в нея? Весела: Ами това са всичките ми, голям брой от стихотворенията, които съм писала от 1938 година до днес. В.К.: Те не са печатани? Весела: Не са печатани. Само на машина. В.К.: Да. Весела: "Пътища към Божественото", Учителят един ден ми каза: "Това, което сега пишете е "Пътища към Божественото". Така го нарече Учителя, и аз затова нарекох стихосбирката. Английската стихосбирка нарекох "Woman Eternal" ("Вечната жена"). В.К.: Да. Тя е превод на същите. Весела: Не, тя е съвсем други стихотворения.
  2. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО След кръщението от Йоан в реката Йордан, Исус Христос постепенно събира и призовава своите първи ученици. Това призоваване и въобще живота на Исус Христос е много бледо даден в Евангелието, но все пак има известни данни за призоваването на учениците. В различните Евангелия това призоваване е дадено различно. Ще цитирам самите Евангелия как списват това призоваване. Ще започна с Евангелието на Йоан. Там е казано: На следния ден след кръщението, Исус пак минава покрай мястото, където Йоан кръщава. В Евангелието на Йоан е казано: "На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. И като съгледа Исус когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец. И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха подир Исуса. И като се обърна Исус и видя, че идват подире Му, каза им: Що търсите? - А те Му рекоха: Рави, което значи Учителю, къде живееш? Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха де живее и останаха при Него този ден. Беше около десетия час". "Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра. Той първи намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос. Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, синът Йононов, ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър (канара) ". "На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея. И намери Филипа и му казва: Дойди след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра. Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, който е от Назарет. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж. Исус видя Натанаила да дохожда към Него и казва за него: Ето истински Израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил Му казва: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те, когато беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох, видях те под смоковницата, вярваш ли повече от това, ще видиш. И рече му: Истина, Истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите Ангели да възлизат и слизат над човешкия Син". В това призоваване са загатнати много неща, без да са казани. Тук се описва призоваването на четирима от учениците: Андрей, Петър, Филип и Натанаил. А другият ученик, който дойде от Йоана при Исуса, който пише това, не споменава нищо за себе си. Това е вече една загадка. Когато Исус намери Филип от Галилея и му казва: Дойди след Мене, и той тръгва, и в това има загатване за нещо, което не е казано. Това показва, че Филип е бил в Окултната Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него. Също така срещата с Натанаил е интересна. Исус, като го вижда, казва: Ето един истински Израилтянин, в когото лукавщина няма. Това е един чисто окултен израз, с който се определя степента на Натанаиловото окултно развитие. Той е на петата степен по стълбата на ученичеството, за което говоря на друго място, главата за езотеричния характер на Християнството. Също така изразът "Видях те под смоковницата" е също окултен израз. Смоковницата е символ на Школата на Малките Мистерии. И когато Натанаил вижда, че един, който за пръв път го вижда, знае, че е в Школата на Малките Мистерии, той разбира, че пред него стои един, Който е от Големите Мистерии и знае всичко. Затова той казва: Учителю, Ти си Син Божий, ти си Цар Израилев. Това е също окултно изречение. Натанаил разбира, че пред него стои един Велик Посветен, Велик Учител, който е достигнал степента Син Божий и Цар Израилев. Цар Израилев значи Учител на едно Велико Братство, на Бялата ложа, на Бялото Братство. Лука по съвсем друг начин говори за началото на дейността на Исус. Той казва, че след изкушението от дявола в пустинята, Исус се върнал в Галилея със силата на Духа. И слух се разнесъл за Него по цялата околност. "И Той поучаваше по синагогите им и всички го прославяха. След това отиде в Назарет, където беше отхранен и отиде в синагогата и Му подават Свещена книга и Той отваря онази глава от Исайя, където се говори за идването на Христа. И след като го прочита и казва: Днес се изпълни това Писание във вашите уши". Те се разгневяват и Го извеждат от храма, и искат да Го хвърлят от хълма да Го убият. "Но Той мина посред тях и си отиде". И след това се казва, че слязъл в Галилейския град Капернаум, където проповядвал и изцелявал болни. "И проповядваше в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома 3. Яков...................................................9. Яков Алфеев 4. Йоан ..................................................10. Симон, наречен Зилот 5. Филип ...............................................11. Юда, Яковият брат 6. Вартоломей (Натанаил)..................12. Юда Искариотски Марко описва по следния начин призоваването на учениците: След изкушението в пустинята от дявола, Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие, казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи, покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. Исус им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на человеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина малко, видя Яков Заве- деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха мрежите си. И веднага ги повика и те оставиха баща си Заведеяв ладията с надничарите и отидоха с Него". Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right] Тук също така е една загадка как четиримата рибари се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво. Това показва, че те са знаели за Него и са били готови, били са във връзка със Школата и са знаели за Неговото пристигане и щом ги призовава, тръгват след Него. За другите ученици не говори нищо. Различните ученици са призовани при различни условия и при различни времена. За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството. И рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва". Исус колко хора е срещнал в своя път, колко митари е виждал, но на този казва: върви след Мене. Значи, той го вижда, че е готов, че е от Школата и затова го призовава. За Матей се знае, че е бил в Школата на есеите и затова в своето Евангелие предава учението на есеите в нова светлина. В Марко призоваването на Матей е дадено по следния начин: "Като минаваше, видя Леви Алфеев в бирничеството му и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след него. И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници. Защото бяха мнозина и отиваха след Него". НАЧАЛО НА БЛАГОВЕСТИЕТО По различен начин описват четирите Евангелия началото на Благовестието, началото на проповедта на Христа. Ще предам това, което е казано в Евангелията по този въпрос. Йоан, след като говори за призоваването на учениците във втора глава, почва тъй: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата." След като описва чудото в Кана за превръщането на водата във вино, се казва: "Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията Си и яви Словата Си и учениците Му повярваха в Него. След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му и учениците Му и там преседяха не много дни. Целите два пасажа са много загадъчни. "На третия ден имаше сватба." Какъв е този трети ден и защо Исус с учениците Си и майка Му е поканен на тази сватба? - Тук се крие някакъв символ, на който ще се спрем когато започнем да разглеждаме Евангелието на Йоана. Също е забележително, че и майка Му, и братята Му вървят с Него. Кои са братята Му? - Този въпрос го засегнах мимоходом, когато говорих за Исус от Назарет. И продължават вече да се редят знаменията, чудесата и проповедите. Според Евангелието на Лука проповедта и проявата на Христа започва веднага след изкушението от дявола, за което Йоан не говори. Казано е в 4-та глава от 14 стих нататък: "А Исус се върна в Галилея със силата на Духа. И слух се разнесе за Него по цялата околност. И Той поучаваше по синагогите и всички Го прославяха. След това отива в Назарет, където отива в синагогата и Му подават да чете книгата на пророк Исайя. И след като затваря книгата и я предава на прислужника, обръща се към всички и им казва: "Днес се изпълни това Писание във вашите уши". И всички Му засвидетелстваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И думаха: Той не е ли Йосифовия син? След това им говори и те изпадат в ярост и искат да Го убият, да Го хвърлят от хълма. Но Той мина посред тях и си отиде. И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден. И учудваха се на Учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". В Евангелието на Марко, след като в няколко реда се разказва за изкушението от дявола, казва се: "А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието Благовестие, казвайки: Времето се изпълни и Царството Божие наближава. Покайте се и повярвайте в Благовестието". И след като говори за призоваването на първите ученици, в 21 стих на първа глава, се казва: "И дохождат в Капернаум. И незабавно в съботата Исус влиза в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, Който има власт, а не като книжниците". След това изгонва нечистия дух от един човек, като начало на знаменията. В Евангелието на Матей, след като надълго се описва изкушението от дявола и след като дяволът Го оставя, се казва: "Тогава дяволът Го остави и Ангели дойдоха и Му прислужваха. А когато чу Исус, че Йоан е предаден на властта, оттегли се в Галилея. И когато напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум". Оттогава Исус започва да проповядва, казвайки: "Покайте се, защото наближи Небесното Царство". След това говори за призоваването на Петър и брат му, и братята Заведееви... "Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им и проповядваше Благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете". Забележително е, че и в четирите Евангелия Исус почва проповедта си след изкушението от дявола и то в Галилея. Само че по различен начин го предават различните евангелисти. И второ, и самите ученици са от Галилея. После, когато разглеждаме Евангелията, ще видим какво представя Галилея в чисто физическо отношение и като символ. Защото всичко преходно е символ.
  3. 26. УЧЕНИЦИ ПО ДУХ И ПО ПЛЪТ В.К.: А как сте прекарвали Нова година? С Него? М.Г.: Новата година хубаво беше при Учителя. Варяха се картофи, даваше се житце, е и по някой плод някой път. Някога някоя ябълка се поднесе, нали, имахме братска градина голяма. Учителят говореше най-напред, пеехме песни и след това вечерята. Четеше се някоя беседа, песни, беседа, молитви, нали така и накрая вечеря. Вечерята се състоеше в това. И не знам, така до 12 часа седяхме и след това всеки се разотиваше. Така беше. В.К.: Учителят не беше ли заснеман? М.Г.: Не желаеше да го фотографират. Но въпреки това Го фотографираха много. И един път каза: „Хей, какво е това?" - каза. Ама така някак-си. Не знам защо не обичаше, а само на тази Щилянова позира. Тоя портрет, гдето е с бялото шалче, на нея доброволно й позира. И имаше една интересна картина, която беше рисувана, мисля че от тази, този, дето свиреше, как се казва, дето свиреше при Учителя - Симеонов, - жена му, Цветана Симеонова. Тя беше също художничка. Аз нямам от нея хубави спомени, но както и да е. Долу са минералите, после са дърветата, след това са животните, после са хората и най-после ангелите и слънцето най-горе - Бог, окото. Много хубава. Къде отиде тая картина, не можах да разбера. Много хубаво направено беше. Да. В.К.: Цялата еволюция на живота. М.Г.: Еволюцията на живота, да. Да, това е. Учителят стъпваше на пръсти. Ние като ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, както е, а имаше една права пътека нагоре, която се излиза на тоя „Камък на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше, че на всеки сто метра да се спираш, вземаш две-три вдишки и пак продължаваш. И един ден аз рекох: „Аз ще Го изпреваря тоя, нали е стар." Така си разсъждавах аз и хукнах да бягам. Не мога да Го стигна Учителя, бре, не мога да стигна Учителя. А когато Той спираше... Мен ми беше неудобно да мина пред Него, в никакъв случай, нали, не е красиво от моя страна. Но Той вървеше винаги напред, Учителят. Стъпваше на пръсти и казваше: „Не се клатете ни на ляво, ни на дясно така, така, на пръсти и после на петите, на пръсти, и после на петите. Защото, казва, който стъпва на петите, разклаща мозъка." Това беше така. Един ден Веса Несторова беше дошла при Учителя и стоя дълго и заваля дъжд. А излиза навънка и вика: „А, Учителю, дъжд." Учителят беше загърнат с пелерината си. Па ние всички, които така зяпахме и седяхме около, все около къщата на Учителя и под прозореца да чуем нещо. Учителят казва: „А, да, дъжд вали." Свали си така много елегантно пелерината и я загърна също тъй елегантно Веса и каза: „Сестра, утре ще ми я донесете!" И всички: „А, Учителят загърна със своята пелерина Веса." Щото смятахме, че Веса е любовчийка и не бива, нали? И това беше един много добър пример за това. А искам да кажа, сега ми дойде на ума и нещо друго. Имаше една Мария - „захарната" й викаха. Тя идваше отдалече, от 3 часа през нощта ставаше, за да дойде на беседа в 5 часа. Може да си представите от Захарна фабрика ли, оттам ли, затова й казваха „захарната", не помня. И купила две гевречета ли, едно ли, не помня как беше, но като свърши беседата, Учителят излиза така с групата обикновено и говори, и тя понеже станала рано, огладняла, хапва и отчупва, и дава на Учителя, и Учителят взима. А пък тя ходеше много така, как да кажа, разпарцальована и не беше чистоплътна някак си така, видът й, сиромашка жена. Викам: „У, как взима Учителят от тази да яде." Нали така с погнуса хората казват, как ще вземе от нея да яде. А Учителят взема от нея и с такава любов яде геврека, който тя Му даде, че всички останаха така изненадани. Как може от Мария-захарната да яде геврек. Това е. Разтълкувай си го. Сестра Аня Теодорова ми е разправяла, че когато отиват със сестра си Паша да следват в Югославия, тя се запознала с един младеж, който така много й харесва и готова вече да се оженят. Сега какви са им били отношенията, не зная. Но причината, аз я попитах: „Защо вие, сестра Аня, не ходите на Младежкия клас?" - „Има си причини" - ми каза тя. И после ми разправи този случай, че се е запознала с един младеж, с който е искала може би по-интимни връзки да създаде, да се ожени. Но не станало и се връща тука. И сега тя, от високия идеал, така смятам аз де, на чистота и на това, може би е имало разменени целувки я, аз не мога да кажа нищо, нали, тя не ми го е казала. Но тя смята, че не е достойна за младежкия клас. И затова тя не ходи, предвид на тая й врьзка, която е била с този младеж. А сестра Паша ми е казвала: „Гледам, Милке, хората, двама млади вървят и се питам: хъм, тия обичат ли се? - Не, не са искрени. Лъжат се, лъжат се." Ето, това е. В.К.: Сега, става въпрос, че Аня е отишла при Учителя да Го пита, така ли? М.Г.: А, и след това сестра Аня отива да пита Учителя и да казва: „Ето такава имах една връзка." Учителят казва: „И даже да не искаше да го срещнеш, ти трябваше да отидеш, защото това ти беше в кармата предвидено, да видиш тоя именно човек." В.К.: Да срещнеш тая душа. М.Г.: Да срещнеш тая душа именно, наверно от минали животи, с която трябва може би съвсем за едно ръкостискане, но ти трябва да го видиш тоя човек. Та това беше.
  4. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА В.К.: Кажете нещо за Паша Теодорова. М.Г.: Много скромно си е дала спомените Паша. Нали в спомените й има там някои неща. И тя лично ми е разправяла. Но Паша беше малко така, как да кажа, въздържана. Тя, например, по време на бомбардировките се питам: „Къде да отида, къде да отида?" При Паша отивам, разбира се и лягаме на пода, слагаме дюшеци, туй, онуй. Цяла нощ ме завива и вика: „Моето дете, моето дете." Аз почувствувах майчина закрила от нея. Аз майка не помня, но ето от нея почувствувах майчина закрила. Това е едно. Второ, Паша беше иначе строга към мене. Нали, вика, ще четеш, ще учиш, д-то ти мазол трябва да хване. Така се учи, вика, не с разходки нагоре надолу. И, разбира се, послушах я. Аня също. Те ми се и караха, но бяха толкова благи и мили, каквито аз не съм виждала никъде, никъде. Защото аз съм расла в сурови условия. Към мене са били с ирония. Тонове, тонове подигравки и иронии, и омраза, и не знам какво да кажа още. Зли отношения към мен, но те не могат да кажат това. Те могат да ми се скарат, да кажат: „Ела, ела, Милке, има нещичко за теб." За хапване примерно или някой чаршаф, някой им подал нещо. Те и за мене мислят. Това е на Милка, това е на Милка. Хайде и на Милка да дадем това, хайде и на Милка... Това е било при Паша. За мене това е била и Аня за мене. Те бяха като две капки сестри, милеещи така, като че ли съм й дете, просто трепереха. Те много обичаха и Анина, защото и Анина я учиха. И на мен ми казваха: „Ти си мързелива. Анина учи по-добре от тебе." В.К.: Коя Анина? М.Г.: Анина Бертоли, която си замина. Или Йотка. И Йотка учиха по същото време. Те три тура ученици имаха. Първият тур е бил Иван Антонов и не знам кой друг е бил още. Вторият тур не знам кой е бил. Но ние сме третия тур. Аз, Колю Драгнев, Боянчо, Тамара, имаше една Маринка и Йотка. В.К.: Всичките с частни уроци, без да плащат. М.Г.: Всички частни уроци без да плащаме. Не само това, но ни хранеше. Па и някоя дрешка, па някой чаршаф и това, каквото има. Аз не съм получавала от роднини това, което съм получила от тях. Освен леля ми от Букурещ нещо, ако ми прати. А освен това отношението на Учителя към Паша бе така най-изискано, най-коректно, най-доброто, най-висше, за да й даде диплома на нея, само на нея, и да каже: „Ти най-малко си ми създавала трудности." В.К.: И какво представляваше тази диплома? М.Г.: А, не знам. Полицията я взема и ако могат сега да я вземат, да я издирят, хубаво ще бъде. В.К.: Но Учителят лично е написал за нея диплома. М.Г.: Учителят лично й е дал диплома на нея. А и тя има много писма от Учителя. Ама всичко взема полицията, милицията. В.К.: Вие виждали ли сте ги? М.Г.: Имаше много писма от Учителя. В.К.: Какво представляваше тази диплома? М.Г.: Не съм я виждала. В.К.: Като завършено окултно образование. М.Г.: Като завършено. Като ученичка добра. В.К.: А, като ученичка на Школата. М.Г.: Като ученичка на Школата. Тя е била. Тя ми разправяше един такъв случай: през 1923 година. Тя идва при Учителя още през 1914 или 1915 година, не знам. Била при Учителя и рязко казали двете с Аня, а този е бил слуга, Иван Антонов у тях: „От днес ние няма да ядем месо." И цялата пуйка я дават, пуйка ли било, какво, на Иван. „Иване, изяж я сам!" - „Как, госпожице, сам?" - „Да, сам да я изядеш, ние вече ставаме вегетарианци." Майка им, бащата вече починал, баща им много приличаше на Чайковски. Майка им казала: „Аз нямам нищо против, сега както решите, така. Иване, изяж я цялата пуйка." Така е била, ха-ха-ха. В.К.: Той слуга е бил при тях, така ли? М.Г.: Слуга бил, но те го учили. Те го учили и той завършил. Те го вземали от малко момче. Той мисля е такъв, без баща и без майка. Вземали го от малко момче и го изучават. Той завърши философия. И накрая той си отиде сърдит на тях. В.К.: Е, защо? М.Г.: Де да знам, нещо обидно. В.К.: Те са го учили от началото. М.Г.: Да, да. В.К.: И той заминава. Беше завършил гимназия и след това? М.Г.: философия. В.К.: Работеше ли някъде или не? М.Г.: Не, но вземаше много скъпо за астрологията, за хороскопите. Но за него знам такива случаи, казваха. За младежкия клас специално. Дойдат някои, казва: „Имаш приятелка - вънка, не може тука да влизаш!" Пазач, да. Викаха му „Иван Грозни", защото грозен беше той така малко. Възгрозничък. Но той на мене ми каза така, след тази екскурзия, която правехме със стомничките, аз там отидох и казва: „Ела, момиче, да ти кажа. Ти много хвърчиш, но теб решетки те чакат." - „А, ха, ха, ха" - аз се изсмях. И ми каза: „Ти идеш от Китай и ако искаш да се увериш, че идеш оттам, може да идеш и да си видиш развалините на твоя паметник. Току-така не си дошла в бялата раса. Направила си нещо добро за тоя народ там и затова си дошла в бялата раса." Това той ми го каза. В.К.: И кой паметник, не каза. М.Г.: Не каза, издигнали ми били паметник в памет когато съм убита ли, какво и що. И затова имам страх от насилствена смърт. Тъй и майка ми и баща ми, и двамата починаха, пък и аз, ако съм била в миналото тъй с карма. Това ми каза Иван Антонов, да, но после той ме намрази. Не ме поздравяваше. Ту-у. Така гледаше, не знам как, много лошо на мене. В.К.: Защо? Защото си била комунистка? М.Г.: Не знам причината, за която... Но аз си спомням, че и Иван се мяркаше там в тая партийна група. И после нещо се ядоса и напусна. Но беше в нея. Но не помня точно какво беше. Години оттогава, нали човек не може да запомни всичко, избледнява. С брат Боян Боев имахме много хубава връзка. Аз като каквато и да е мъка, тичам при брат Боев. Една от тези беше, нали, когато аз напуснах две години и се колебаех дали да вървя или да не вървя в Партията. А той ми каза: „Навсякъде трябва да се работи." Това ми отвори очите, навсякъде. И аз тогава се върнах в Партията. Но когато имах нещо мъчно, той казва: „Да, да, да." Слуша, слуша. Него си спомням един път когато дойде. Антов го би. Той беше многъ зъл. И дойдоха някои да му правят обиск. Имаше той Пентаграма над главата си така (на стената в рамка), от милицията сигурно искаха да я вземат нещо и той почна да вика: „Огън, огън, огън, огън, не пипай, не пипай, огън, огън!" И те не знам какво помислиха, но оставиха Пентаграмата. Брат Боев беше много скромен. Много тих, умерен, с ума си, разбира се. И сигурно няма да го забравя, който какво и да пита Учителя, ако се приближи, брат Боев винаги си носеше тефтерче и молив, и стенографираше всичко, всичко. Кой какво пита и какво отговаряше Учителят, той записваше. За всичко, за всичко. И спомням си веднъж една сестра ми казваха, нали по тая част бях. И казват: „Виждаш ли тая сестра Мери, французойка, той говореше на френски с нея." А той е следвал в Германия и доколкото знам от други съм чувала, сега доколко е вярно не знам, казали така. После ще кажа за тази сестра. Той като следвал там, там е бил Рудолф Щайнер и Влад Пашов имаше снимка на Рудолф Щайнер, аз не можех да издържам на погледа на тоя, на снимката на Рудолф Щайнер. Той имаше един поглед особен. И той като е говорил с него, той му казал: „Защо си дошъл при мене? Учителят е в България." Тогава научава за Учителя, тогава го потърся и аз не знам защо е окуцял той, във войната ли е била причината? За Мери, Мери й казваше той, но как се казва аз не знам, живееше в сестринските стаи, не тези, където аз, там, където брат Боев. Тя все говореше на френски, нещо искаше да го запита, той отговаряше. Но като че някакво приятелство имаше между тях, може да е било чисто, нали, но възрастни хора и двамата, някакво приятелство - предполагам аз, не знам, не си кривя душата, нали? Но тя често го забираше и казваше: „Брат Боев, това, брат Боев, онова." - „Да, да, почакайте малко, сестра, почакайте малко", той имаше такъв обичай - „Почакайте малко, почакайте малко, сега." Тъй че тая книга „Учителят за образованието" той я написа, тя е от него. Тя е една хубава книга. В.К.: Кажете нещо за Тодор Стоименов. М.Г.: Той бе не особено така ласкав. Сега по едно време нали разбраха, че съм комунистка и решиха да ме гонят от Изгрева и като ме гонят сега, рекох къде да ида? Реших да ида у Тодор Стоименов, щото там отиде една Димитрия, която аз доведох, една моя състудентка, която после стана на Оф там председател. Аз я доведох на Изгрева. Но нея я приеха и тя е комунистка, но мене не щр. И Тодор Стоименов като се научи, вика: „Тая да я гоните, да я махате." Бях при негова племенница, забравих как се казваше - Мара, но коя беше, забравих. Стоях няколко дена и ме изгониха. Тодор Стоименов знам, Учителят много държеше на него и знам, че беше болен, слаб и т.к. Мария, една негова племенница, му помагаше, тя жива мисля че е още, не знам. Но Василка, която переше дрехите на Учителя още от „Опълченска" 66, дойде отдолу, тука дойде в една барака и един ден каза: „Брат Стоименчо е много тежко болен, трябва да ида, да му се помогне." Пък горката, тя си замина, а пък той остана. Нали, Василка, която беше едра, така, та доста време стоях, но не ме харесваше, че съм комунистка. В.К.: Балтова? М.Г.: Балто,. с тоя Неделчо изглежда имаше връзка. И аз, когато живеех в Стефова горе, в хубавата стая... А даже и тук имам един случай с Учителя. Аз като се настаних там, Паша ме настани там, като дойдох и отивам с едни ябълки, не знам кой ми беше дал, при Учителя. И Той гледа една по една хубави, хубави такива, и каза: „Е, хубаво, сестра." Викам: „Много хубава стая, благодаря, Учителю." Тука те отвориха, кой ми отвори, не знам, беше заключена стаята. „Но сега гледайте, сестра да не се карате!" Пък аз викам: „С кого да се карам?" Не знам с кого да се карам. „Рекох, да не се карате!" - Повтори. Да, а то какво се случи. След три месеца ли, пет ли, колко стоях там, дойде Стефова. Тя е от Хасково ли, от Сливен ли, не знам от кой, оттам някъде. Дойде и каза: „Кой те пусна тебе тук в стаята ми? Веднага вън!" В.К.: Тази стая чия е? М.Г.: На Стефова. Тя е на най-горния етаж и прилича също, те направили също като на Учителя както е стая и балкон такъв в полумесец и тука същото нещо. И аз там като пеех, ме чуваше тази Капитанова, беше жива още и дадоха ми срок да напусна. И аз казвам: „Учителю", а той каза „Гледайте да не се карате!" - Викам: „Кани ме тази Капитанова." - „Ех, както решите." И аз отидох при Капитанова. Но беше много интересно, когато отидох втория път. Аз нали съм месоядка и съм отишла при гърнетата, масата с гърнетата, кърнаци, разни неща, такива пълни, суджуци два. И една по една върви и казва: „У, сестра, тук мирише на месо! Учителят не дава." Днес тъй, утре тъй и аз повиках сестра ми и: „Я обирай тия работи, да ги няма." А по едно време сестра ми, когато стачкуваха и когато чупеха прозорците на германската легация, дойде при мене да живее. Но тъй като аз се разполагах, а тя обичаше и тя да командва, един ден си прибира багажа и отива в общежитието във фабриката и ме напусна, Па и не беше удобно, ставаше сутрин рано в тъмно, минаваше през цялата гора, покрай линията, за да отиде до фабриката там. Та така стана. Та и тоя случай го има. Но Балтова идваше, нали, и чакаше на вратата, понеже вратите така, едно до друго така, малко антре. И аз имах чувството, че на моята врата се чука и отварям. Тя вика: „Пуле, пуле, пиленце" - викаше на Неделчо Попов. А той беше казал: „Аман от тука. Аман от нея." И така. Това знам за Балтова. В.К.: За Неделчо Попов да си спомняте нещо? М.Г.: Неделчо Попов беше с Методий Константинов, когато казаха, нали, войн?.1а че се отваря. Това бяха. Неделчо беше болен от цироза и така си замина. Брат Ради поддържаше братската градина нали изцяло и тая Ганка, гдето е сега на Черни връх, му помагаше. Знам това, че Учителят, когато някой се разболее: „Рекох, идете в санаториума!" А санаториумът беше братската градина и да покопаеш там, за да се излекуваш. „Идете в санаториума!" И това, пращаше ги да копаят. Или на лозето, Или там. А за лозето се грижеше този Колю Каишев, на Миката Каишева брат й. Той разбираше от пчели. Там имаше и кошери, и лозе, и той се грижеше за това. А имаше една череша, Паша ми разправяше, там до самото лозе накрая. И аз от нея съм вземала издънки. От Ангел взех, той ми даде две издънки от череши от братската градина и си ги насях, но то трябвало да се ашладисат. Аз не съм знаела за това и те раждат сладки, но мънинки, дребни, такива, толънки. Та едната ще я махна. Та на тази череша, която беше в градината, хубава, розова. И Паша ми казва: „Един ден отивам при Учителя, не ме среща Учителят в приемната и аз го намерих в градината. И аз така погледнах към черешата и Той каза: „Рекох, може да си откъснете, но само трички череши", нали. Можем да си откъснем само трички с позволение от черешата, разбира се. Значи казва, когато искаш да вземеш плод от някое дърво, ще му искаш разрешение, да ти даде и тогава ще вземеш. Но семките трябва да посееш обезателно. И един ден по тоя повод сме при Елена, след Учителя. И Томалевски идва и носи една шепа семки - ябълки. Вика: „Елена, нали Учителят вика семките да ги посеем. Я виж тука в Ганкината градина, посей ги някъде, каза, че нямам къде." Това е. В.К.: Георги Тахчиев? М.Г.: Тахчиев, да. Той искаше да остане неоженен, не можа да издържи на една певица и се ожени за нея, нали. И после смята може би, че тя е причината, че се е разболял, така чух в Стара Загора като бях и си е заминал. Той беше много предан брат, извънредно много предан брат. философия той беше завършил. Учител беше. Той много неща ни е разправял за Учителя, така хубави неща. За прераждането, как ще се виждаме в другия свят, ако отидем в друга някоя си планета, как ще бъде. Той ме е просвещавал. То и Веса Несторова. Те са ми като, аз наричам, кръстниците. А пък духовната ми майка е Паша. Нали от нея съм получила духовното, щото аз тука със стихотворението ще кажа, но тя когато отидох там, да се укрия, примерно, когато ме гони полицията, да се укрия след тая случка с легацията, тя каза: „Не бой се, каза, не бой се." И тогава те ми намериха стаята у Стефова. Те ми я намериха тая стая. Те отвориха, като смятаха, че Стефова няма да се сърди на Паша, че те са я отворили, но после вече се преместих там. А пък за бай Ради. Бай Ради беше, как да кажа - да кажеш куче вярно е малко. Не може да опиша човек по-верен от брат Ради на Учителя. Когато отиваха на езерата, Учителят каза: „Тука трябва да се пази. Ради!" Бай Ради спеше долу на земята, направо на земята, пред стълбите на Учителя. Че Елена каза: „Не може така, бе бай Ради!" Трябва, чакай, имаме дюшеци братски, имаме такова, завивки, как може така?" Че му дават дюшек, че му дават завивки, да не спи така на цимента. Бай Ради е бил семеен, имал деца, умряла ли е другарката му, не знам, как той е дошъл в Братството. Някъде от Добруджа ли, Елена ми разправяше това. Щото в един разговор Елена разправяше, че бай Ради се бил разболял и Елена взела да го разтрие. А той й рекъл: „Абе, Елена, не си била женена, пък виж как знаеш да се справиш с един мъж, да го разтриеш, да му помогнеш, когато е болен." И така А бай Ради беше много верен, много предан. По-предан човек от бай Ради не съм видяла. Верно, възпростичък така, но нали бай Ради ми донесе апарата на гръб тъй през градината, за къдрене на косите. Нали, щом каже Учителят, изпълнителен до немай къде. А бай Ради поддържаше освен това градината, поддържаше лозето. Ако трябваше нещо, живееше до кухнята. Трябваше да се купуват продукти. Голяма част от градината се изкарваше, която той работеше. Но и когато трябваше нещо да се купува, дори когато трябваше въглища или когато трябваше да се пренася, или това в мазето продукти, все бай Ради беше. Може друг да е давал парите, но бай Ради беше изпълнителният човек. Учителят имаше пълна вяра в него, пълна вяра в него. По времето на Учителя се създаде един братски хор. И после Учителят даваше песни във време на беседите. Нали и като изпееше Той едната песен, тези, които разбираха от ноти и композиция, нотираха това нещо. Но спомням си Мария Тодорова все беше там. Имаше един хармониум и тя стоеше на него и веднага почваше да свири. А много често Учителят използваше Кисьова. Кисьова умееше много да хармонизира песните и разбира се Кирил Икономов, който беше учител в гимназията по него време. Кирил Икономов също така, той пък ръководеше хора. В тоя хор пеех и аз. Мичето Златева беше цигуларката, нали, беше известна цигуларка, предаваше уроци, но тя и пееше. Аз даже когато взимах уроци така оттук, оттам, защото нямах пари да плащам, като я слушах. Аз живеех в Капитанова, а тя над мене. Като я слушах да пее, аз я имитирах. И тя ме пита от кого вземам уроци. „Слушам те тебе и те имитирам." И се чудеше, че можех да я имитирам. Мичето беше една добра цигуларка и си спомням даже по езерата като ходехме, сутрин рано ставаше и с цигулката с една мелодия, не помня коя беше, събуждаше палатките - хората, нали. А Галилей беше един много добър цигулар също така. За композиция имам тука нещо в Паневритмията, малката Паневритмия, той е поизменил малко нещо. Нашите хора не го одобриха за това, което е направил. Но е помагал. Друг цигулар е този Филип Стоицев. Много добър цигулар беше. В.К.: Симеон Симеонов? М.Г.: Симеон Симеонов си спомням. Той, винаги той свиреше на беседите. Той свиреше. Това му беше приоритет на него, той да свири. „Аз съм най-добрият цигулар сред адвокатите" - той така се изказваше, нали, за себе си. Той свиреше на беседите. И когато Учителят даваше някоя песен, той я изсвирваше. А Учителят често ни събираше. Горе имаше така като амфитеатрално, където играеха, свиреха или пееха на подиума и там имаше едно пиано и там даваше песни да разучаваме. Аз за това казах вече как. Много песни даваше. А когато даваше някоя песен на беседа, казваше: „Ха да видим сега кой ще я изпее." И винаги тоя Пеню Ганев. Той не беше срамежлив. Ама може, не може да пее, той става и я изпява. Учителят казаше някоя сестра ние туй, онуй. Ние бяхме все свити, такива едни. Аз тогава се учех да пея, имах глас, но така когато сме целият салон, не смеех да стана да пея. А другите, тоя Пеньо Ганев, той най-много се проявяваше. Важен човек бе той. В.К.: Начо Петров? М.Г.: Начо Петров беше важен, той като комунист и за властта, и така, и с Учителя работеше. В.К.: Казваха, че бил германофил. М.Г.: Не знам да е бил германофил. Аз го знам, че е бил комунист. В.К.: Защото Учителят в Мърчаево бил казал на него, на Начо Петров и на Митко Грива да отидат и да бъдат представители пред властта. В.К.: А, да, Митко Грива също беше музикант, също. Не знам. В.К.: Петко Епитропов. М.Г.: Тоя с брадата. Той непрекъснато се караше с тоя Жеков. Не мога да разбера защо се караха. В.К.: Имаха проблеми за оградата. М.Г.: За ограда, за туй, за онуй. Учителят им каза, че това не е никак хубаво и че ако вие продължавате така, не зная какво щяло да бъде другия живот. Това помня за тях, че се разправяха. Щото Епитропов вдигна една голяма къща, най-голямата къща беше неговата - на три-четири етажа, а пък Жеков живееше до него в една малка къща такава. А по-късно един случай ще разправя с мене. Имаше една сестра, Каролева се казваше, от Самоков, която е леля на моята мащеха. Аз реших да си продам ливадата и тя ще я купи. 13.К.: Коя ливада? М.Г.: Ливадата си в Самоков. Обаче аз не знаех, че когато съм продавала имота си, за нелегалните печатници и пр., понеже продавах къща и дюкян. Мислех, че ливадата е останала. А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща. А ливадата не влиза. И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала. Ще я продам на Каролева. И Каролева ми даде 200 лв. или 300 лева, ония пари стари, най-старите и исках сега да й я додам, обаче братовчедите ми се намесват, чичо ми е починал и в това време сестра ми става пълнолетна, тая преродената и въпреки че мащеха ми е взема частта нейната и на сестра ми като малолетна сега, понеже аз съм писала и сестра ми, така че продаваме частта си, без да изброяваме, каза братовчед ни: „Виж бе, Роза, Роза се казва сестра ми преродената, а ние знаем, че сестрите ти не са вземали ливада. Че са продали само дюкяни, но понеже ти искаш втори път да взимаш от нас имот, ето те са писали така, ние пък ще ощетим сестрите ти." А тя казва: „Малко искам да знам за сестрите си." И взима втори път това и сега понеже аз не знам този случай и Каролева дава зор за онези пари, а те са спирали ливадата и тя ще ме дава под съд. И аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сестра Каролева ще ме дава под съд." И разправям тоя случай. „Идете и кажете на сестра Каролева, че сестри не се съдят. Сестри се разпраият с добро." И аз отивам и й казвам: „Сестра Каролева, Учителят ме прати и ми каза така и така." - „Той трябваше на мен да каже това." - След като Учителят я е излекувал нея един път. Тя е страдала от глава. „Ами, викам, сестра, ако на мен не ми вярвате, елате питайте Учителя." Пък тя цели улици дюкяни има и сега за моята ливада останала. И казвам: „Елате и питайте Учителя." - „Ех". И й казах това нещо. Но тя почина и не можа да ме осъди. Нещо такова стана. Не можа да ме осъди, не се яви на делото. В.К.: А как Учителят я е излекувал от главата й? М.Г.: Държал си е ръката над главата й, тя самата го е казвала, така и тя станала отново, и главоболието е изчезнало, и по тоя начин я е излекувал. Да. Разправих тая история заради материални неща между духовни хора. В.К.: За Савка Керемидчиева. М.Г.: За Савка си спомням като идваше, нали, носеше една такава чиния, излизаше от Учителя, тя много често беше при Учителя, почти все там и носеше една продълговата голяма чиния, пълна със залъчета, най-различни залъчета и ме среща мене, аз отивам при Паша. Цял ден киснех там. И казва: „Милке, вземи си, това е от Учителя. Виж хапчета, туй, онуй. Ял, оставил, това онова - за благословение." И аз си взимам едно. „Вземи си още едно." До трички. И така. Разправих аз това с палачинките, щото тя ми каза тогава де: „Учителят ми даваше от всичко, а пък виж сега от твоите палачинки не можах да хапна." Савка се разболя 40 дена след заминаването на Учителя. И се разболя тежко - рак на дебелото черво, нещо такова мисля беше. И Милка Аламанчева ми казваше, те бяха много близки приятелки, Милка е виждала как коленичи Савка пред Учителя, когато Учителят й диктува да пише тия „Свещените думи". И сега Савка ми даде една Библия, за която Мика Каишева ми я задържа, подвързана с кадифе и „Свещени думи", подвързани с кадифе и „Пътят на ученика", подвързани с коприна, много ми е мъчно и от други беседи късани отвътре, отгоре, отдолу, отзад, отпред, нали ей така, а неразрязани томове бяха. Аз не знам дали разправих защо тя ги къса? Когато вземаха книгите на Братството, аз ги дадох на Паша, защото вземаха на Паша всичката литература. Викам: Кой ще жа»и най-много? - Ще жали Паша, защото всичкото е минало през ръката й. Викам: „Сестра Паша, реших да ви подаря моите книги, цялото течение на вас, щото ваши са в края на краищата, вие сте ги работили." - „Милке, занеси ги при Мика Каишева, защото може да дойдат пак тука и да заварят." И вързопи цели ги нося аз там. И минава време и пак ще кажа. ..Милке, виждаш, че не виждам вече, вземи си ги обратно." И отивам да си ги взема - разпарцальосани. И не ми дава. „Хайде комунистко, и това ти е много" - ми казва Мика Каишева. В.К.: А тя знае, че вие сте ги занесли. М.Г.: Ама знае, разбира се. В.К.: Защо ги е късала? М.Г.: За да дава на други. След като тя има цели две течения. Тя има за двете си деца по едно течение. В.К.: И тя къса отделни коли или? М.Г.: Не, който му давала да чете, някой му харесало нещо, скъсал, кой отзад, кой отпред, кой от средата, хей така, парцальосани. А неразрязани томчета бяха. И ми стана много, много мъчно и когато ги видях, й казах: „Ама може ли така, сестра Каишева?" - „Хайде, комунистке, и това ти е много" - ми каза тогава и много ме заболя, много ме заболя. В.К.: Не ви ли върнаха Библията? М.Г.: Не, нито Библията, нито друго. Библията беше на Савка. И Учителят е ръководел Савка, да си отбелязва кое е важно. Тя се е учила по тая Библия, нали, и тя все казваше: „Като я прочетеш, Милке, ще ми я дадеш." Когато се разболя, аз така мислено се молех, дано остане при мене. А пък то не остана при мене, Миката я взема, нали и „Свещените думи" и ... Да свърша със Савка. И Савка се разболя. И един ден заварвам там Милка Аламанчева при Савка в къщи. Отивам и казвам: „Абе ти си отслабнала, ма." Тя имаше така дебели крака, ханш. „Още, още трябва да отслабна, докато си замина." Така ми направи силно впечатление това, че тя трябва да отслабне, преди да си замине. Нали и така я видях, лежеше на кревата и това ми беше последното виждане. Те, нейният гроб беше на Редута, там тогава погребваха. После майка й почина. Например за Аламанчевите: Когато Антов ме би, тогава за тоя случай, за който разправяха, аз къде да отида, къде да отида, освен при тях. После отидох при Борис Николов та плаках, най-после при Учителя на мястото, нали? На тях майка им беше жива. Майка им беше много такава добра жена. Добра и милостива и към мене. За Милка Аламанчева си спомням, че тя ми е разправяла, не знам имам ли право аз да го разправям, тя имала връзка с този Иванов, в Париж. В.К.: Михаил Иванов. М.Г.: Да. И си спомням един ден, че тя ми чете едно стихотворение, нали, едно с което казва, тя пишеше хубави стихове, че за любовта си жертва и Бога ли, нещо от тоя род. Не помня, ще сгреша, ако кажа. Но беше в такъв вид, и аз казвам: „Много е силно." - „Ами видиш ли, аз страдах по тоя човек." А той мисля, че с малко ирония към нея беше, защото от Париж й праща, тя ми показа, някакви си дребни бонбончета, някакви-си мъниста. Той, милионерът там. Викам: „Милке, аз, ако бях на тебе, щях да му ги върна в плик обратно." Но тя беше много развълнувана от това. И тя каза, че сънувала един сън, тогава ми разправя: „Аз, каза, сънувах един сън. В миналото съм била някаква принцеса и съм била жена, която блудствува с тоя, с оня, и се видях в това си състояние, видях." И тя си замина. В.К.: А нейната сестра? М.Г.: Сестра й си замина, нали? В.К.: Нещо да си спомняте? М.Г.: Голямата им сестра, тя имаше връзка с този Богомил Малджиев, нали? Те бяха годени. Но интересното беше, че те отишли да питат Учителя, когато да се оженят. Той казал: „Вие последни ще се ожените." Какво значи? Значи да не се женят. В.К.: Значи последни ще се оженят. М.Г.: Значи да не се женят, нали, в тоя смисъл, не знам. А пък другата им сестра, те имат последната една сестра, тя беше женена. Женена и бяха й взели апартамента. Нея комунистите бяха я изселили, това, та и тя беше и накрая тя живееше на тавана на Савата. Имаше право, защото на това място на двамата, на мястото на Жеков и на тяхното се направи тая голяма къща. Но преди да си замине, слезе долу при един от синовете си и си замина, така - Цеца. В.К.: Сийка Каназирева? М.Г.: Банкова чиновничка и даже по време на едни бомбардировки спират асансьора. Тя останала в асансьора. „Учителю, колко се плашех!" Тя казва: "Учителю, сънувах един сън, че съм си отишла горе и виждам майка ми и викам: Мамо, мамо, мамо!" Пък тя много обичаше майка си. Казва: „Аз не съм ти майка, аз съм ти сестра тук." - „Да, казва, там не са вече майка и дъщеря, там сте сестри всичките", казва Учителят. Тя пееше също в нашия хор. И това. Тя така винаги любезна, винаги усмихната. Тая пружина оттатък в кухнята е от нея, от майка й е останала. В.К.: Катя Грива. М.Г.: Катя Грива беше може би така любимка на Учителя ли, аз не знам, как да кажа. В смисъл такъв, че Катя е завършила в Италия пеене. Тя е правила опити там да се излъчва. Не знам дали знаете за този случай. И като е правила тия опити и един път насмалко е щяла да остане, да остане отвън и да си замине. И тя казала това нещо на Учителя и Учителят казал: „Това нещо да не го правиш." Катя Грива, Милка Периклиева, не знам, те ми бяха приятелки, близки бяхме и аз понеже от моя занаят знам и масажи, и за това, и за онова, и един ден масажирам Катя Грива. Тя хубаво тяло, чудно има и болна беше. И отивам при Учителя да го питам каква да прави. Учителят каза, ще й кажете супа гореща, картофена, с една, две люти чушки вътре в нея, да може да се изпоти и да я разтрия. И аз отивам по тоя повод, в една барака зад Паша живееше, и това е. Та Катя беше в тоя смисъл, тя пееше хубаво. Тя разправяше един случай с Учителя, когато й дал - на Паша разправяше и аз бях там - „Запали се огънят". Учителят играл пред нея с движение, как да го направи и е пял, нали. И тя вика нямаш представа с каква красота, с какви жестове красиви, нали така, както е дал така „Запали се огънят", сложи се трапезата, както се е дала песента. А тя също разправяше един случай пак при Паша, защото и тя киснеше при Паша, както и аз цял ден, и казва: „Дойде една светска дама при Учителя. Учителят с цялата етикеция на такъв светски човек я посрещна и аз, каза, се почудих как Учителят може да бъде кавалер, такъв, каквито са, казва, в света." И такива случаи разправяше. Аз съм я виждала... После тя по едно време не искаше да работи. Нямаше работа ли, какво. Най-после си намери работа в Трън ли, къде беше. В.К.: В Трън. М.Г.: И отиде учителка там в Трън. Та така. А за Милка Периклиева, това ми направи много силно впечатление. Ние бяхме много близки с нея. И нея съм фризирала. И тя много хубава. Тя беше силно влюбена в тоя Милко Костов. А пък той малко търчи-лъжи ми се видя, защото на мен той ми извади два, три здрави зъба, че стигнах до мостове и после до протези, но както и да е. Митко не беше само с нея. Тя искаше на всяка цена с него да се ожени, но Учителят един път я смъмри и каза: „Ти не разбра ли, че на земята имаш карма само с баща си?" И тя в нейните спомени го е отразила това нещо. В.К.: Значи само с баща си. М.Г.: Само с баща си и според мен, значи тя приключила тогава на земята. Милка беше много хубава. Тя имаше едно голямо изпъкнало хубаво чело, после тя пишеше много хубаво. Някъде аз имах стихчета за децата - песнички, нали, с игрите, как да играе, как това. Свиреше и на пиано хубаво, композираше някои песнички. В.К.: Спомняте ли си? Защо не можаха да приложат Паневритмията? Казвала ли ви е тя? За Паневритмията? М.Г.: В училищата ли? Беше забранено. Понеже тя провеждаше някои неща така, песнички, това, онова, нали, стихчета в тоя дух. Забранено беше, забранено. В.К.: Георги Томалевски. М.Г.: Да, Томалевски беше един много умен човек. Той идваше при Паша, но повечето при Елена ходеше. Може би защото Елена е македонка и той македонец, и аз после се прехвърлих малко при Елена, защото там научаваш - връзка на науката с учението на Учителя. И Илиян идваше там, но той по-рядко. Илиян се криеше малко от мене, защото знаеха, че съм комунистка, но Томалевски много често ми е казвал: „Хайде, Милке, защо не им хвърлиш билета, де?" Казвам: „Ще дойде това време, ще го хвърля и искам да го хвърля." - „Ти, казва, си наша, бе, какво търсиш там?" А той имаше брат комунист, който е убит - Томалевски. После Томалевски имаше много хубаво дар-слово. Той много умно говореше. Така и есетата, които пишеше де, той е известен като писател и т.н. Но той е много добър и като физик и жена му много му се сърдеше, че той можеше да стане професор, а не стана. Той беше секретар при професор Драмлиев. А Драмлиев ми е на мене роднина. Драмлиев е първи братовчед с моя първи братовчед. Той по баща, пък ние по майка с мен. И моят братовчед е син на тая ми леля, при която аз бях в четвърто отделение, гдето в Кюстендил, гдето разправях. А когато Георги беше секретар при Драмлиев, аз бях студентка втора година. И Георги казваше: „Абе Милке, мога стипендия сега да ти издействувам за Бърно." - „О, викам, чешки език." Аз не обичам тоя език. „Абе там немски се говори." И до ден днешен съжалявам, че не отидох, за там съжалявам и после съжалявам за Италия. Не знам дали съм разправяла този случай. В.К.: Не. М.Г.: Бях. Първият път, когато отидох, имах писмо до д-р Мичев да бъда приета от него, той беше пълномощен министър в Рим. И аз, минавайки оттам, тогава имах да вземам един изпит, това е физико- химия проклета, за да се вземе държавния изпит, и той ме прати с една лекарка до тяхната Сорбона ли, факултета там, един прекрасен факултет с една градина, за да се провери какво може. Тя, те й казват там: „Тя може да изгуби само една година заради езика, ще й възстановим останалите изпити и по-нататък ще продължи." Какво ще продължа? Вземам може би един-два изпита и ще се дипломирам, и ще се върна с докторат - доктор-химик. А Томалевски гдето ме пращаше, там щях да бъда инженер-химик. Гледай - в Бърно, там инженери стават. А и в Букурещ леля ми ме викаше. И там можех да бъда инженер, ама аз дебела глава. И тука като отидох при този, д-р Мичев, той каза: „Вижте какво, аз ще ви намеря и някаква работа тука, нали? Поемам отговорността." А пък аз, а, как ще счупя партийната линия! Ще кажат другарите - във фашистка Италия остана. Тогава и в Париж ме караха да остана, и не останах. Тогава и в Хамбург ме канеше братовчедка ми и не останах. И във Виена ме канеха, и не останах. Въобще глупости колкото щете направих. В.К.: Славчо Печеников. М.Г.: Спомням си така, той беше богатият човек, той подпомагаше един вид Братството, той организираше, когато се ходеше на Рила, той докарваше камионите, денковете, това-онова. Една година и аз ходих и тогава с тия камиони ни стоварваха на Гюлечица и то Гюлечица пеш да Вада и нагоре. То беше много. Нощувахме там на Гюлечица, през нощта спяхме по денкове, по това. Такива гъби манатарки грамадни знам ставаха там и тръгвахме нагоре. Но Славчо подпомагаше понякой път и стола. Такива бедни като мене, хранехме се без пари, нали? Впрочем, какво, там всеки слагаше колкото иска в касичката, нали? А много хора идваха и студенти, и се хранеха без пари на тоя стол братски. Много хора. Пък Славчо така си го спомням, като днес. Знам за него, де, как се е оженил за Люба Славянска. Те са имали връзка така дълбока преди това. Тя забременяла и той искал да я остави, но отишъл при Учителя и казал: „Аз ще я оставя!" - „Ти трябвало да мислиш преди това. Сега няма да я оставиш, сега ще я вземеш!" И така се наложи и се оженил за Славянска. Знам децата - Бубата, голямото момиче, добра цигуларка, излизаше и свиреше, както и Желю Ганев - преди Златка. Тя сега е в Мароко. Те двете се състезаваха и излизаха на сцената. Свиреха и пред Учителя. Ирина Кисьова и тя, също тъй добра сестра, която бе много изпълнителна така към Учителя беше, но тя бе музикална, пееше добре, и свиреше, и композираше, нали? Тя аранжираше много песни от Учителя така, за разлика от Мика Тодорова, която не я одобряваха много нашите хора, както аранжираше тя. Макар че и тая, цигуларката Ружа Кисьова, дъщеря й с нея, беше по-друго. Свиреше и на цигулка и така беше по-хубаво. Но аз имам един не много хубав спомен от нея, че когато от Белчева се махнах, отидох при нея за уроци, пък тя ми предаде един- два урока, пък после каза: „Аз повече не мога." Искаше да се плаща, а пък аз нямах възможност. Същата история беше и с Митко Грива по пианото, нали? А иначе какво. Тя добра беше, Ирина Кисьова. Тя идваше винаги на нашите песни, когато Учителят даваше нова песен, разучавахме я с нея. Добре. В.К.: Боян Златарев. М.Г.: Боян, той беше много изпълнителен брат, много тих и скромен, тих и изпълнителен към Учителя. Каквото казваше Учителят, изпълняваше го. Той завърши гимназия заедно с мене. Един от честните, почтените, скромните братя беше той. И Гради Минчев, мога да кажа, нали, но Гради беше малко така по-инак, изпълняваше задачите, които му се възлагаха. Аз с него нямам добър спомен, със Стефан кога работеха. Той се плашеше от Стефан, щото като партизанин, да не го измести като бригадир, нали, и там този, Петър Филипов, нали работеха заедно мозайките и те все се включваха, ако дойде някой журналист. Стефан го елиминираха. В тоя смисъл нямам добър спомен. А от Петър нямам добър спомен това, че той ни свърза с един Желю, какъв беше не знам, от Пловдив, нали, който уж да ни помогне да се съберем, пък оня прави магиите. Та Стефан си замина. Ха-ха. В.К.: Със Стефан кой? М.Г.: Стефан Тафраджийски. В.К.: Вие не бяхте женени. М.Г.: Официално не успяхме. Той водеше разводни дела, не успя да се разведе и така остана. В.К.: Е, каква беше целта и задачата на тоя Желю? М.Г.: Желю щеше официално да го разведе и да се съберем ние. Ама, каза, дай 5000 лева. И тук Стефан малко сгреши, Бог да го прости. Взема от Борис Николов 5000 лева уж за братски нужди и ги даде на Желю. А Желю каза, че му трябват, за да си довършил къщата. А тоя същият Желю после 500, 300, 200 лева взимаше от мене, по колко пари вземаше, не знам. В.К.: А той какъв беше? Адвокат ли беше? М.Г.: Не, работник, тоя Желю. Петър го знаеше. Петър Филипов ни свърза с него. В.К.: Няма ли адвокат? М.Г.: Ама адвокатите отделно парите взимаха. В.К.: А, той да прави магически операции. Че и с такива работи ли се занимаваха? М.Г.: Ами хайде де! Петър ни свързва. В.К.: Значи такива ми ти работи. М.Г.: Да. Та затова аз към Петър нямам хубаво чувство. Бог да му прости, но... За съжаление, например, в младежкия клас трябваше да влизат само хора чисти, като Паша, нали, девици. Обаче в младежкия клас влизаше и Илия Узунов, който беше близък с неговата там, Стоянка Илиева и Борис Николов, който казват че бил също така живял с Мария, и Тодора и Ангел, не ги знам още кои бяха. И аз тогава си казах: аз съм разведена. Сега в момента нямам мъж. Защо да не влеза в младежкия клас? И по този повод аз казах, сънувах Учителя, той ми отваря вратата, но не ми казва „Влез." И аз не влезнах. И аз не влезнах. Но по-късно Той ми каза това: „Занимават те много тия любовните работи." И аз изтръпнах, когато ми го каза. Така щото на Изгрева имаше такива неща. Имаше и се говореше. Ето например Митко Грива с Райна на Дякона. Дяконът с Весела Несторова. Там вече какво е, не знам, но връзки такива има.
  5. 6. УЧЕНИЦИ НА ДРУГИ УЧИТЕЛИ „Иван Амзел, учител в Търновската гимназия (унгарец), покани брат Боян Боев и мене, да спим заедно в една от стаите на дома му през време на съборните дни през 1914 г. Той и съпругата му (гимназиална учителка) посещаваха неделните събрания на Търновския кръжок. Той беше много ревностен окултист, уважаваше Учителя и недоумяваше защо Учителят не го поканва на Събора и не го приема за член на Школата си. Казал на няколко от търновските приятели да ходатайстват пред Учителя за това. За същото помоли и мен, и брат Боев. Наскоро след Събора, Учителят го извикал при себе си и му казал: „От минали прераждания ти си свързан с друг един от Учителите, който работи в Унгария. За да те приема за член на моята Школа, трябва да ми заявиш, че скъсваш с Школата на унгарския Учител. Помисли си и ще ми отговориш." След време Амзел казал на Учителя, че решил да не скъсва връзките си със своя Учител от минали животи. Амзел лично ми разправи това. Учителят дебело е подчертал, че без съдействието на един от Учителите, никой не може да влезе в Царството Божие. Не е нужно Учителят да е във физическо тяло. Дал съм цитати за това в съчиненията си. Някои от нашите приятели са споделяли с мене учудването си, защо Софрони Ников, който добре познаваше Учителя, чел е доста от беседите Му и нашите списания, сестрите му са от Обществото ни „Бяло братство" и са му говорили доста за Учителя, самият Ников беше в тесни приятелски връзки с неколцина от най-изтъкнатите последователи на Учителя, гостуваше в домовете им при своите обиколки със сказки из България като теософ, е слушал от тях аргументирани характеристики за Учителя и доводи, че Той е един от Учителите, не пожела да стане един от учениците на Учителя. (В моя дом Софрони Ников е прекарвал като гост не един път.) Очевидно, в минали животи той е бил ученик на някой от Учителите, които са се проявявали в Индия или другаде на Изток, и той най-малко интуитивно е узнал това, ако при двукратното му ходене в Индия и при многократните му срещи с Ани Безант, тя изрично не му е казала това. На мене лично той ми е казвал това, че много уважава Ани Безант и приема с пълно доверие всичко, което са учили и писали, както тя, тъй и Блаватска, Ледбитер и др., които са били в преки връзки с Учителите Мория и Котхуми, които не са били във физически тела. Очевидно и Софрони Ников имаше своя мисия в България, която той с рядко усърдие върши десетки години, като обикаляше България със сказки и най-много държеше такива в София - на теософски теми. Преводите на ценни съчинения от Ани Безант, Блаватска, Ледбитер и други на български са почти изключително негово дело. И същият имаше голям дял в редактирането години подред, теософските списания у нас. Преводната теософска литература бе четена от мнозина из нашите среди, преди да се свържем с Учителя. И от нея ние добихме ценни знания, които впоследствие Учителят ни дообясни, разшири и вдълбочи... Очевидно е от гореказаното, че и Николай Райнов е бил свързан с друг от духовните Учители.
×